Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Иван Сунгарски и Гиньо Ганев. Честито! Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Днес ще започнем с проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител. Има заявление от народния представител Найден Зеленогорски, народен представител от 15.многомандатен избирателен район - Плевен.
"Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени поради избирането ми за кмет на община Плевен."
Заявлението е с дата 28 октомври 1999 г. Не беше минал процесът по жалбата срещу избирането на Найден Зеленогорски за кмет. От вчера вече има решение на Плевенския окръжен съд, с което жалбата е отхвърлена.
Проектът за решение гласи:
"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Найден Маринов Зеленогорски, народен представител от 15.многомандатен избирателен район - Плевенски."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 155 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 6.
Решението е прието.

Преминаваме към поредната точка пета от дневния ред на седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2000 Г.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Има становище и на Комисията по труда и социалната политика.
Не виждам председателя на водещата комисия.
Господин Стоилов, бихте ли прочели становището на комисията?
Давам думата на господин Стефан Стоилов, заместник-председател на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!


"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект за изменение на Закона за бюджета на           Държавното обществено осигуряване за 2000 г.

На заседание, проведено на 24 февруари 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.
От името на правителството проектът бе представен от госпожа Христина Митрева от Националния осигурителен институт, която изтъкна, че законопроектът се внася, за да се уеднакви терминологията и да се променят текстове, отнасящи се до осигурителните вноски за временна неработоспособност и за осигурителните вноски върху социалните разходи.
За периода на неработоспособност при болест или бременност и раждане се въвежда вноска за фонд "Пенсии" в размер на 25,6 на сто и се изплаща изцяло от работодателите.
Отменят се параграфи 40 и 55 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. поради промени в параграфи 16 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, в които се регламентират новите размери на осигурителните вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" и здравното осигуряване.
С оглед уеднаквяване на терминологията на Закона за бюджета на ДОО с променената терминология на Кодекса за задължителното обществено осигуряване (чл. 56) се налага създаване на § 1а:
"§ 1а. В чл. 2, ал. 2 показател "обезщетения за трудови и приравнени трудови злополуки и професионални заболявания" думите "професионални заболявания" се заменят с "професионални болести".
Въз основа на проведеното гласуване, на което членовете на комисията подкрепиха единодушно законопроекта, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви становище по законопроект № 002-01-6 за изменение Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2000 г.
"Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 1 март 2000 г., разгледа законопроект № 002-01-6 за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2000 г. и мотивите към него.
Проектът бе представен от господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика. Предлага се промяна на текстовете от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, които определят осигурителните вноски върху обезщетението за временна нетрудоспособност и за осигурителните вноски върху социалните разходи.
Осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане е в размер на 25,6 на сто върху паричните обезщетения и се внася във фонд "Пенсии".
Промените в посочените текстове се отнасят до решаване на въпросите по внасянето на осигурителните вноски, тяхното разпределение между осигурители и осигурени и са в съответствие с провеждането на реформата в социалното осигуряване.
Предложеното изменение ще допринесе за премахването на несъответствията между Кодекса за задължителното обществено осигуряване и приетия след това Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.
След проведени дебати и гласуване с резултати: "за" - 14 гласа, "въздържал се" - 1 и "против" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 002-01-6 от 21.02.2000 г. за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г., внесен от Министерския съвет."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
От името на вносителя давам думата на министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
С предложеното изменение на Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2000 г. се постигат две цели - от една страна се уеднаквява режимът за осигурителните вноски за периода на временна нетрудоспособност и осигурителни вноски върху социалните разходи като в Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване се възприемат разпоредбите на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
От друга страна се получава едно по-голямо прецизиране на понятията в двата закона, имайки предвид текстовете, свързани с професионалните заболявания и професионалните болести и текстовете, свързани с неработоспособността и нетрудоспособността. По този начин се постига една максимална хармонизация между двата закона, поради което моля да приемете предложеното изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Иван Нейков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2000 г. № 002-01-6, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 6.
Проектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПАРКОВЕ И ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ДЕЙНОСТИ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов, за да изрази становището на комисията.
Има становище на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-74 от 8 декември 1999 г.
за високотехнологичните паркове и високотехнологичните
дейности, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 декември 1999 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроект за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности.
Предложеният законопроект урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика по насърчаване и развитието на високотехнологични дейности чрез създаването на високотехнологични паркове. Възможностите за развитие на тези дейности в страната се определят от наличието на сериозен научен потенциал, развита образователна система, все още запазена лабораторна и производствена база, както и от съществуването на редица частни фирми, работещи в тази област.
Законопроектът урежда учредяването на специфични юридически лица, дефинира високотехнологичната дейност и формулира критериите и изискванията за нея. Представеният законопроект цели да осигури необходимите институционални, нормативни и икономически условия за развитие, за разрастването на вече съществуващите и за възникването на нови индустриални структури с високотехнологична и експортна насоченост.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за характера на високотехнологичния парк като юридическо лице и необходимостта от конституирането му като търговско дружество. Направени бяха забележки за предвидения в законопроекта режим на учредяване на високотехнологичния парк. Обсъждан беше и въпросът за съответствието на дейността на парка с изискванията на Закона за счетоводството и Закона за малките и средните предприятия. Дискутирани бяха и проблемите за границите на високотехнологичния парк (териториални, имуществени, отраслови), възможностите за чуждестранно участие и необходимостта от по-голямо ангажиране на държавата в дейността на парковете, областите, в които се развиват високотехнологични дейности.
Отправени бяха препоръки за усъвършенстване на данъчната, амортизационната и инвестиционната политика спрямо високотехнологичните паркове, както и за възможността за създаване на гъвкави паркове.
В резултат на проведеното гласуване (7 "за", 1 "против" и 1 "въздържал се"), Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме законопроект за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности на първо четене."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Георги Панев, председател на Комисията по образованието и науката, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката относно
законопроект № 902-01-74 за високотехнологичните паркове
и високотехнологичните дейности, внесен от
Министерския съвет

На свое заседание от 1 март Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 902-01-74 за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, внесен от Министерския съвет. В заседанието участва професор Баларев - заместник-министър на образованието и науката. Официално депозирани становища бяха представени от Министерството на образованието и науката и от Федерацията на научно-техническите съюзи.
В дискусията беше призната необходимостта от регламентиране и насърчаване на високотехнологичните дейности като се създадат условия за ефективно използване на научно-техническия потенциал на страната. Същевременно в повечето изказвания, както и в представените становища, бяха посочени някои принципни недостатъци на законопроекта - висока степен на централизация и администриране, регистрационен режим на високотехнологичните паркове, който води до сложна демократична процедура и по същество лицензиране, липса на дефиниции и критерии за високотехнологична дейност, твърде разширени правомощия на министъра на промишлеността и други.
Становището законопроектът да бъде подкрепен на първо четене с последваща подготовка за второ четене на съвместни заседания на Комисията по икономическата политика и на Комисията по образованието и науката получи 7 гласа "за", 5 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се".
Становището законопроектът да не бъде подкрепен за първо четене с цел преработка от вносителя получи 5 гласа "за", 6 гласа "против" и 3 гласа "въздържали се"."
Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, във връзка с разглеждания законопроект моля да поканим в залата госпожа Любов Панайотова - заместник-министър на Министерство на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Любов Панайотова в залата.
За процедура има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, поради важността на проблема и поради това, че той пряко кореспондира с науката и технологиите, имам предложение да поканите на заседанието заместник-министъра на образованието и науката проф. Баларев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 148 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят, ако е тук, проф. Баларев в залата.
Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов от Парламентарната група на СДС.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който ни се предлага - Закон за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности по принцип е извикан от една обществена потребност. А тя е, че България като страна, която се намира вече в предприсъединителен период към Европейския съюз, е необходимо по определен начин да се постигне една съпоставимост и съвместимост на технологичното ниво на производството у нас и на произвежданите продукти с тези на страните от Европейския съюз. Други необходимости, които налагат такъв закон, са преди всичко нишата в световната търговия в период на глобализация - ниша, която се предоставя преди всичко за малки страни с ограничени енергийни и суровинни източници. За тях един шанс за развитие на външнотърговската им дейност е производството на високотехнологични продукти.
На трето място, не трябва да забравяме, че допреди десет години България имаше технологично ниво, съответстващо на страните от СИВ - преди всичко екипировка, която идваше от бившия Съветски съюз. Още тогава технологичното оборудване на нашите институти и заводи не съответстваше на това от развитите индустриални страни. През последните десет години при един срив в инвестициите и дори неподдържане и на това ниво, България се оказва силно изоставаща в своето технологично развитие. Това налага също предприемане на определени мерки и поемане на държавна и обществена отговорност за повишаване технологичното ниво на произвежданите изделия у нас. Един шанс за България е, че поради доброто ниво на висше техническо образование и наличието на добре подготвени, интелигентни научно-технически кадри, те могат да намерят своята реализация безпроблемно в областта на високите технологии. И като последица от това ще намалее броят на младите хора на България, които напускат страната ни, търсейки както работа, така и кариера в престижни институти и фирми в западния свят, ако ние успеем това високо ниво на технологии да го пренесем и установим у нас.
Всички тези, бих казал, аргументи, налагат действително създаването на закон, който ясно да ангажира българската държава към развитието на високотехнологичните дейности и инструментите за това.
Предлаганият ни закон си поставя именно такава задача. Но още от заглавието, а и по съдържание той отделя основно внимание върху инструмента, тоест, върху високотехнологичните паркове. И това е моята първа забележка. За мен основата на един такъв закон трябва да бъдат ангажиментите на държавата към подпомагане и развитие на високотехнологичните дейности. А високотехнологичните паркове се явяват само един инструмент за постигане на тази цел.
Въпросът с високотехнологичните дейности е представен само в една-единствена глава и в нея, уви, аз откривам една излишна и ненужна централизация и обюрократяване на процеса на развитие на високотехнологичните дейности. Прекалено големи права са разписани на министъра на промишлеността, понастоящем министър на икономиката, и там дори международната дейност, свързана с високотехнологичните паркове и проекти, по които те работят, би трябвало да мине през решение на министъра.
От друга страна, в същата тази глава се създава един допълнителен орган, това е Консултативният съвет по високи технологии, а в същото време, понастоящем от близо две години с Постановление на Министерския съвет № 195 от 1998 г. съществува Национален съвет за научна и технологична политика, който по принцип се явява с по-широк обсег на действие и би могъл да изпълнява функциите, които съгласно предлагания сега законопроект се възлагат на Консултативния съвет.

Тежката процедура за регистрация на високотехнологичните паркове като инструмент за реализиране на високотехнологичните дейности също така се явява един спорен момент в закона. По принцип тази процедура по-скоро води към един лицензионен режим, а вие знаете, че особено в последните няколко месеца един очевиден стремеж на правителството на Република България е намаляване на лицензионните режими и тяхното облекчаване. Това в закона не личи.
Поради това, че близо 80 на сто от закона е посветен на високотехнологичните паркове се създава впечатление, че законът е преди всичко създаден, за да управлява сградния фонд, земята и имуществото на обектите, които ще бъдат използвани за създаването на високотехнологични паркове. Аз смятам, че много по-съществена част в закона трябва естествено да бъде отделена на всички онези дейности и законодателни стимули, които биха насърчили високотехнологичните дейности като такива.
В заключение, аз отчитам важността на предложения закон. Смятам, че той действително има място в българското законодателство, но тъй като откривам твърде съществени бих казал несъответствия дори по отношение на неговото заглавие, препоръчвам следното. Народното събрание да приеме закона на първо четене като идея и обща законова рамка, но това, което вчера беше разисквано и в Комисията по образованието и науката - да се даде максималният срок между първо и второ четене на закона с цел да се даде възможност за едно сериозно разглеждане в съответните комисии и може би съвместно разглеждане на Икономическата комисия и Комисията по образованието и науката с оглед изчистването на закона от някои негови вътрешни противоречия, както и допълването му в частта, касаеща високотехнологичните дейности и премахване на някои елементи, свързани с излишна централизация в него. Това би позволило законът да отговори на високите изисквания и очаквания, които се предявяват към него. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Преди да взема конкретно отношение по обсъждания на първо четене законопроект, искам да подчертая следното. Световният опит показва, че технологични паркове се създават само като инструмент за осигуряване на условия за икономически растеж чрез трансфер и внедряване на технологии. Ето защо във високоразвитите държави се създават условия за развитието на технологичните паркове, без да имат закони за тях. В Германия такива паркове се създават през 1983 г. Те са подпомагани от държавата или общините, фирмите получават изгодни кредити и други финансови облекчения. Тоест, пак подчертавам, без закон за технологични паркове те съществуват и се развиват, защото имат необходимата благоприятна среда. Така не е само в Германия, това е и в много други страни на Европа, също и в САЩ.
Неслучайно на кръглата маса, която се проведе на 22 февруари т.г., бившият федерален министър на Германия господин Ханс Мьоткефер подчерта, че един такъв закон за технологичните паркове представлява - забележете израза - излишен бюрократичен корсет. Подобно бе мнението и на другия докладчик господин Луис Санс - генерален директор на Международната асоциация на научните паркове в Европа. С други думи, с този законопроект ние сме първите, които изпреварваме поне Германия, която е на второ място в света като технологична сила.
И това пионерско начинание на вносителите не бих го оспорила, ако законопроектът беше качествен и би стимулирал създаването на технологични паркове. Според мен настоящият законопроект не дава подобна възможност. Защо?
Първо, законопроектът е с дълбоко погрешна философия - влизащ в ярък дисонанс със същността на високотехнологичната дейност и с ролята на технологичните паркове. И това проличава още в чл. 3 и чл. 4 на законопроекта, в които има една безсъдържателна тавтология. Върху тази погрешна изходна позиция на базата на нееднозначна дефиниция за високите технологии се надграждат норми, които стават едно менгеме на технологичните паркове и технологичните дейности. Образно казано, менгемето е бюрокрацията и то ще се стяга по волята на министъра. Централизацията, бюрократизирането и администрирането просмукват целия закон. Министърът има повече от 17 правомощия, защото той щял да осъществява държавна политика, той ще ръководи определения от него при него консултативен съвет, ще регистрира технологичните паркове, ще отказва регистрация, ще издава удостоверения, ще контролира парковете и т.н.
Най-фрапиращото недомислие е, че министърът може да изисква - забележете колеги - информация от и за технологичните паркове, чл. 47. И тъй като в чл. 9 високотехнологичният парк може да учредява освен държавата и общините, и висшите училища, и БАН, има и юридически и физически лица. Тогава питам как и защо министърът ще иска необходимата му информация? Има различни отговори, но един от тях е свързан с правото на министъра да осъществява международно сътрудничество в областта на развитието на технологичните паркове, чл. 6, т. 7. И като се има предвид, че именно той регистрира, тоест лицензира съответните паркове, той ще събира информация, той ще решава как ще я ползва, той ще може навярно и да я продаде, зависи от неговия морал, той ще може да толерира едни за сметка на други, международното сътрудничество и т.н. Тоест властта е информация, информацията е власт. Оттук нататък пътят за корупцията за съжаление не е под въпрос.
С други думи, за разлика от Европа, при нас се прави закон, за да се узакони, извинявайте за израза, лисенковщината като метод на министерско управление. В развитите страни няма прецедент технологичен парк или други структури за насърчаване на технологичното развитие да се създават по административен начин, регламентиран със закон. Световната практика използва съдебните форми за регистриране на тези организации и те работят върху общовалидните законови изисквания.
Второ, не приемам, че в проектозакона се регламентира възникването на високотехнологичнен парк като юридическо лице след заповед на министъра на промишлеността за вписване в регистъра на министерството, тоест на базата на административен акт. Това отново поражда негативи, свързани с лицензионните режими на изпълнителната власт, създава предпоставки за корупция. Нещо повече, възникването на юридическото лице само и единствено на основата на административен акт, прави високотехнологичните паркове изключително зависими от изпълнителната власт.
Трето, съдейки по имуществото и вноските за учредяване на високотехнологичния парк и органите на управление, юридическото лице в този законопроект е една еклектика, една странна смесица от кооперация, организация, регистрирана по Закона за лицата и семейството и търговското дружество. Това е видно и от чл. 19, и от чл. 21, ал. 2. И тук искам да прибавя обстоятелството, че чл. 9 дава правото на висшите училища и Българската академия на науките да създават технологични паркове. Няма гаранции с имуществото на висшите училища и научните организации, особено ако те прекратят участието си на учредител.
Четвърто, чл. 30 на законопроекта поставя в неравноправно положение държавата и общините от една страна, и останалите учредители, от друга, тъй като независимо с какво имущество участват в учредяването на парка, държавата и общините имат запазено място в контролния съвет.
Пето, в раздел "Фондове" - чл. 32, с регламентацията на фонд "Проекти", високотехнологичните паркове се превръщат не само в юридически лица, осигуряващи сигурно и навярно само с много въпросителни условия за високотехнологични дейности, а и във внедрителски организации с рисков характер.
Шесто, законопроектът по никакъв начин не третира фирмите, които вече извършват високотехнологична дейност в условията на пазарна икономика. Високотехнологичният парк не би могъл да привлече вече работещи фирми на обособената територия, тъй като те са се установили на друга територия. Следователно, високотехнологичният парк е или предназначен за започващите високотехнологична дейност, или високотехнологичният парк трябва да бъде разкрепостен от обособената територия.
Това са част от бележките ми по законопроекта. Като цяло грешната философия, издигаща чиновника и министъра в правораздавач и регистратор на технологичните паркове, прави законопроекта негоден, дълбоко вреден и нямащ нищо общо с развитието на високотехнологичните дейности. Ето защо аз ще гласувам против неговото приемане и ви призовавам и вие да направите това. ("Браво!" и единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Първа реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожа Величкова! Аз искам да отправя реплика по повод на Вашето твърдение, че на кръглата маса, на която участваха хора, които са организирали такива технологични паркове и са организирали такива високонаучни технически инкубатори като Луис Сайнц, са били против и са казали, че законът е ненужен. Те твърдят, че не във всички държави от Европейския съюз има такъв закон, но там където го има, той ясно изразява отношението на държавата към този проблем и счита, че това би било полезно в България. Това е факт и моля да се запознаете със стенограмата, която беше водена там и с докладите, които бяха изнесени, с материалите, които бяха раздадени на всички участници, за да се уверите, че този законопроект с неговите даже признати недостатъци е необходим, за да изрази съответното отношение на държавата чрез политика, която държавата може да води, разбира се и общините, за създаването на такива високотехнологични паркове с високотехнологични дейности, за да може ние да насърчим превръщането на научния продукт като една сила, която дава конкурентност на българската икономика.
Това е целта на законопроекта и аз мисля, че тази цел ние трябва да приемем. Затова трябва да гласуваме на първо четене за законопроекта, а всички негови недостатъци, които бяха посочени, могат да се отстранят в текстовете между първото и второто четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Втора реплика - господин Юлий Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Величкова! Аз констатирах редица противоречия във Вашето изказване, което ми дава основание да твърдя, че Вие недостатъчно познавате материята за високотехнологичните дейности и инструмента за осъществяване на тази материя, какъвто е високотехнологичният парк. Вие от една страна говорите за менгемета, които стесняват областта на действие в регламентациите на сега дискутирания законопроект, а от друга страна обвинявате лицензионния режим като едно широко поле за действие, в което е възможно да се получи корупция. Къде е в края на краищата истината?
Искам да продължа мисълта и на господин Николов. Абсолютно погрешно или тенденциозно сте възприели твърдението на господин Луис Сайнц - генерален директор на Международната асоциация на научните паркове. Той каза следното: "Вие имате един добър закон и ако благодарение на този закон се регламентират високотехнологичните паркове, той ще свърши работа".
Не бива да забравяме, че в 48-те страни, участнички в тази асоциация, вече има и членство на България. Пътувайки от господин Сайнц до Лисенко Вие не можахте да ме убедите, че този закон ще бъде пречка за регистриране, установяване и развитие на технологичните паркове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Трета реплика - господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаема госпожа Величкова! Вярно е и аз даже вчера на заседанието на комисията казах, че в рамките на едно заседание в ЮНИДО във Виена в отговор на мой въпрос беше казано, че в момента в страните от Европейския съюз няма закон за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, но заедно с това хората подчертаха изрично, че такъв закон, ако той бъде добре изработен и балансиран, би могъл да допринесе за развитието на тези дейности в една страна като България, защото няма никакво съмнение, че поради технологичното ни изоставане е необходимо да се предприемат стъпки и мерки, включително и закон, който да може да подпомогне високотехнологичните дейности.
Ето защо смятам и отново повтарям, че законът е необходим и ние можем между първото и второто четене да оправим забележките, които бяха отправени към него и той да изпълни своето предназначение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За дуплика има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Колегите, които имат претенции да ме оценяват, защото не са разбрали простата истина, че народният представител се оценява от избирателите, а не взаимно да се оценяваме, трябва да разберат едно нещо: първо, че въпросните господа, които цитирам, цитирам съвсем точно и то през призмата на обстоятелството, че в момента във всички страни, в които има високотехнологични паркове, се създават условия за тяхното развитие, не се стагнира тяхната обстановка на пазара или като общи финансови облекчения и най-малко се регламентира от държавата. Затова въпросният бивш федерален министър на Германия заявява, че един такъв закон ще бъде бюрократичен корсет. Той може би не визира това скудоумие тука, защото е дипломатичен, но казва по принцип неговата изходна методологична позиция. Това първо.
Второ, когато на представителя на асоциациите на парковете в Европа поставих въпроса в кои страни, в които са асоциирани вашите паркове, има такива закони, той не можа да отговори. Толкоз по въпроса.
Господин Славов, никакво противоречие няма в изказването ми. Или Вие не знаете какво значи Лисенковщината и кога тя е съществувала, или просто е искате да разберете простата истина, че и по Конституция - чл. 23, се казва, че държавата създава условия за насърчаване на науката, технологиите, образованието и т.н. Държавата не е пазачът, не е палачът на тези паркове. Не може технологичната дейност, не може мозъкът, не може трансферът на продукта да се регламентира от чиновника, ако ще и да е министър, който е междупрочем политическо лице.

Защо не кажете дали има противоречие като ви цитирам, че министърът ще иска информация от парковете? Мислите ли, че във връзка с европейското ни присъединяване и предприсъединителните фондове, ще има ли прозрачност и ще имаме ли гаранции, че като вземе и рекетира тези паркове за информация, няма след това да уреди пък други, за да бъдат в предприсъединителните фондове? Какво значи корупция? Не знаете ли какво значи лицензиране и как става в България? Какво, искате да ви цитирам Иван Костов, за да повярвате?
И трето - Иван Иванов. Колега, нищо по-различно не съм казала, от което казах в комисията. И Вие ще се научите да бъдете коректен! Защото Вие също и в комисията, и сега в изказването си говорите за бюрократизация и тъй нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Момент, само за секунда.
Следователно, аз не съм се позовавала на Вас, аз се позовавам на българските учени, всички до един, които отричат Вашия законопроект. (Ръкопляскания в Демократичната левица и възглас: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички до един, или всички, които отричат?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна моето изказване с една закачка, изказана от Божидар Данев по време на Кръглата маса, когато коментирахме този закон. Той каза: има ли нужда България от такъв закон? И си отговори: да, има. И аз казвам: да, има. Навременен ли е този закон? Той каза: да. Но аз казвам: не, не е навременен. И ще се опитам да отговоря защо не е навременен.
Аз мисля, че преди да отидем да създаваме високотехнологични паркове, трябва да проведем ранжирана и добре формирана структурна политика, за да определим отраслите, които ще формират основната част на нашия брутен вътрешен продукт. И тогава тези високотехнологични паркове да бъдат помощният орган, каквото им е предназначението, за създаване на предпоставки от конструкции и технологии, които да бъдат конкурентоспособни, с които да излезем на световните пазари. Не може да създаваме нещо, което не се знае дали ще бъде потребявано. И това именно е основанието ми да смятам, че правим нещо изпреварващо, преди да сме свършили основната си работа.
Имаше ли опит България в тази насока? Да, имаше. Лично аз дълги години работих в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по селскостопанско машиностроене в Русе. Той беше именно един такъв тип високотехнологичен ... (Неразбираема реплика от Стефан Стоилов.) Не Ви чувам, проф. Стоилов. Високотехнологичен парк, който създаваше предпоставките отрасъл "Селскостопанско машиностроене" да може да има своята актуалност в международното разпределение тогава на СИВ. Но имаше такова международно разпределение.
И значи ние не откриваме Америка, не откриваме нещо ново. Но имаше и отрасъл, който беше заявител на този високотехнологичен парк, наречен институт. Следователно не онази структура, която вие искате да създадете в едно министерство ще бъде заявител на дейността на тези високотехнологични паркове, заявител е пазарът, потребностите, това, което искаме да реализираме, за да отговорим на потребностите на пазара. Именно това трябва да правят високотехнологичните паркове, а не да изпълняват инструкция на един министър.
Господин председател на Народното събрание, тук има и формална грешка. Защото в чл. 7 на този закон се говори за едно министерство, което не съществува, за един министър, който вече не е в структурата на изпълнителната власт, като структура на изпълнителната власт - Министерството на промишлеността. Аз не зная в момента в България да има такова министерство. И това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Законопроектът е внесен преди реформата, така че...
СТЕФАН НЕШЕВ: Но нека да бъдем коректни. Той можеше да бъде изтеглен и да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, за едно наименование трудно ще се изтегли.
СТЕФАН НЕШЕВ: Е кой ще се занимава с тази функция, заложена в чл. 7?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Новото министерство и комисията, която ще...
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, благодаря Ви за пояснението, но новото министерство е доста глобално, ми се струва, едно министерство, което наподобява мегаминистерствата, които и Овчаров, и Гечев правиха. Дали ще успее да се справи, не съм много сигурен. Това е лична бележка, господин председател. Така.
Аз смятам, че и няколко раздела в този закон също нямат своята правна същност или нямат съдържание. И раздел III - "Органи на управление", и раздел IV - "Фондове", и раздел V - "Прекратяване на високотехнологични паркове" са уредени в Търговския закон и други специализирани закони. Намирам това като един баласт към закона, което не го прави актуален, не му дава тежест, а само увеличава броя на членовете, на страниците му.
И аз смятам, че ако искаме да направим истински закон, който да помогне на нашата икономика да излезе от застоя и да тръгне към подем, и да намери своето място България в международното разпределение на пазарите, по този закон трябва да се поработи още. Затова лично аз не мога да го подкрепя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител заместник-председателят на парламента господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Естествено ще си поставите въпроса защо вземам думата по един толкова специфичен закон, който трудно един юрист може да схване, за какво става дума. Но, все пак има и правни положения и срещу тези правни положения, които са заложени в закона, реагирам и то съвсем остро.
Първо. Съгласно чл. 4, ал. 1 този парк е юридическо лице. В правото учим, че тогава когато искаме да създадем едно юридическо лице, то трябва да бъде регистрирано в окръжния съд. Това са догмите на правото. И много естествено е, че когато искам да видя Х е или не е юридическо лице, отивам в окръжния съд, в София - в градския съд, проверявам, и установявам има ли такова юридическо лице, има ли такива органи - еди кой си, който е срещу мен, има право да го представлява. И по този начин мога да вляза в някакви взаимоотношения с него.
Тук обаче, става дума за проектозакона, на базата на чл. 4, ал. 1 и чл. 11 - че този парк възниква като юридическо лице след вписване на заповедта на министъра и съответните правила за регистрация, излиза, че регистрирането става чрез министъра на промишлеността, сега на икономиката, разбира се, това се неща, които ще коригираме. Но за мен това е един правен абсурд. Не може едно юридическо лице да възниква от момента, в който някой министър го регистрира. Пак казвам, регистрацията става в окръжния съд, а не при някой министър. Моите уважения към всеки министър, но тук в случая министърът няма никаква дума.
Вторият момент, пак чисто юридически - чл. 14, ал. 4. Член 14 казва, че всеки учредител прави задължително вноска в пари, недвижими имоти и тъй нататък. И в ал. 4 императивно се казва, че недвижимото имущество, именно това, което е внесено, не подлежи на възбрана и тъй нататък, и принудително изпълнение.
Аз не мога да разбера как един такъв закон може да влезе не в разрез, а в абсолютно безсмислие, бих казал, извинявайте за тази силна дума, и да наруши всички правни правила. Правото е наука. Правото се състои от принципи и тези принципи се провеждат в законите. И недопустимо е един закон изведнъж да разбие един основен правен принцип, който не е създаден от българските юристи, а който е създаден, хайде да не връщам към римското право, но е създаден поне два века вече, практикува се, знае се и това нещо е известно на всички.
Затова аз съжалявам, че вносителят или представителят на съответното министерство на присъства, за да може да вземе отношение и да ми поясни как може Министерският съвет да внася един законопроект, който да е в пълен дисонанс с основни правни принципи.
Разбира се, има и други неща, на които бих могъл да спра своето внимание. Да не говорим за чл. 4, ал. 2, че този парк управлява територия. Парк управлява територия на България! Нека да видим как може да се съчетае въобще едното с другото.
Последното е малко терминологично - "Чл. 9. Парк могат да учредяват държавата, общините, висши училища, Българската академия на науките, еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие и други юридически и физически лица". Защо започва това изреждане, когато накрая се казва "и други юридически и физически лица"? С други думи този парк може да бъде учреден от всички физически и юридически лица. Това не е начин, с който можем да създадем една правна норма.
Съжалявам, ако съм малко остър, но тук вече правното ми чувство е твърде силно засегнато. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Думата за реплика има господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Джеров, не съм юрист и може би някои от въпросите ми няма да бъдат юридически издържани. Но ние в България имаме действащ Търговски закон, имаме други закони, по които могат да бъдат регистрирани включително и паркове за високотехнологични дейности. Вие се съгласихте с това.
За съжаление обаче досега в България няма и по моя преценка не може да бъде регистриран действащ парк, тъй като в света действително въз основа на подобни законодателства... Изобщо не е нужен специален закон за парковете и високите технологии.
В този закон обаче има нещо важно, което може би Вие сте изпуснал. Той предлага една много важна схема за защита на държавната собственост, която влиза в тези паркове. Това е собствеността на университети, това е собствеността на научни институти и т.н. За съжаление играчите днес в България поради недобре работещата съдебна система много често завършват с преразпределение на подобни имоти и имущества. Значи това е основният проблем на България, че българското законодателство в момента не гарантира това. Не е допустимо държавната собственост да бъде прехвърляна по този начин, при недействащото законодателство, на различни играчи, да губят университети, да губят научни институти своята собственост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За дуплика има думата господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми проф. Буров, тук се различаваме по професиите. Аз застъпих едно чисто правно гледище, което не е гледище, а е нещо установено. Както във вашата наука има твърдо установени моменти, така и в правото има. Следователно аз не съм срещу фиксиране на права и задължения. Само че казвам така: в българското законодателство юридическото лице се получава чрез регистриране в съответния окръжен съд. Нищо не пречи, разбира се, - ако съм бил неточен, ще го потвърдя - това юридическо лице преди да стане такова да намери своето отражение чрез вписване и при съответния министър, но не и само да остане вписано в някакъв регистър на министерството. Ако искате да има по-голям контрол с оглед специфичността, няма никаква пречка да се сложи като задължение да бъде одобрено от един министър, но след това да се отиде в съда, за да знаем, че има възникнало юридическо лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може определено да се каже, че това е един закон, като тематика доста закъснял за нашето развитие. Ние вече десет години като че ли превърнахме думите "технологично", "технологичен прогрес", "технологични дейности" в едва ли не забравени думи. В съзнанието ни, или по-точно в съзнанието на управляващите от различни цветове и видове, винаги е доминирал един пазарен подход, който не е основан на технологичните дейности. Затова един такъв стимулиращ акт е безусловно необходим.
Дали обаче текстът, който ни е представен тук, реализира тази цел? Аз лично смятам, че в един такъв закон трябва да има следните неща. Трябва да има, първо, по какъв начин стимулирането на технологичните дейности и организационната форма, в която те могат да бъдат структурирани - именно технологичните паркове, ще съдействат за развитието на структурната реформа, ще съдействат за развитието на вече съществуващи производства и възможно в бъдеще нови производства или нови видове дейности. И става дума не само за материалната сфера, а и за извънматериалната сфера.
Второ, по какъв начин ще се стимулира връзката между изграждането на свободни икономически зони. Защото в света, особено в някои страни, които по-късно изграждат своята икономическа и технологична структура, както например в Китай, технологичните паркове тясно се свързват с някои свободни икономически зони.
На трето място, как тези технологични паркове ще съдействат за развитие на фундаменталните изследвания. Защото е безкрайно порочно да се ограничават и да се лемитират чрез едно изброяване дейностите, които тези паркове трябва да осъществяват. Науката не може да бъде поставяна под ограничителни условия. Тя не може да бъде циментирана в едно изброяване на всички тези сфери, които се предполага, че трябва да влизат в една такава високотехнологична дейност.
Според мен текстът, който е представен, е по-скоро един закон за ограничаване на дейността, високотехнологичната дейност или високотехнологичните паркове. Защото ние виждаме тук един набор от ограничителни условия от норми как да се регистрират, как да се формират, какви глоби ще бъдат налагани, ако се осъществяват дейности извън дейността, свързана с регламентиране в закона. Безспорно едно такова регламентиране е необходимо, обаче това не може да бъде основата на един такъв закон.
Има редица неща, които просто не са добре дефинирани. И от тази липса на добра дефиниция се предполага и се слагат предпоставките за едно ново разливане на нещата. Например в Допълнителните разпоредби - § 1, т. 1, ние виждаме едно определение на високотехнологични продукти. Дава се следната дефиниция: "Конкурентоспособни стоки и услуги, в производството на които има значителен дял на разходи". Какво значи "значителен дял"? "Преобладаващо участие на висококвалифициран труд". "Високотехнологичните дейности се развиват преимуществено в следните области". И се изброяват тези области.
Според мен просто в сферата на тази дейност не е нужно да се дефинират тези високотехнологични дейности, които могат да бъдат основата на едно бъдещо развитие. Защото иначе, повтарям, това се превръща в един ограничителен закон.
Има редица неща, които бяха вече изтъкнати, аз няма да се спирам на чисто юридическата страна на въпроса, но ми се струва, че могат да се вземат тези харти, които са в основата на изграждането на технологични паркове в Западна Европа, в някои от новите азиатски "тигри", които развиха тази дейност в много голяма степен, и тези положения да се приспособят към реалностите на България, към реалностите на това, от което ние се нуждаем, за да можем да получим един действително работещ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Дебатите по този закон са печален пример за това как не трябва да се подхожда към едни проблеми, които имат наистина общонационално значение. Аз също съм един от тези, които имат сериозни възражения по начина, по който е уредена материята= Аз също съм един от тези, които ще предложат този закон да бъде отложен. Но начинът, по който се поставя разглеждането му от левицата, изостри въпроса и го направи политически. А изострен въпросът и направен политически, той вече рискува да не получи едно правилно решение. Така че нека да се поучим от това поведение и да не го повтаряме, ако искаме да покажем националноотговорно отношение към националнозначими проблеми.
Според мен законът не може да бъде приет в този вид като база за разглеждане на второ гласуване. Първо, в § 1, ал. 2 се изброява кои са така наречените високотехнологични дейности и се казва преимуществено в тези. Значи може и в други. Извинявайте, но тук са изброени повече от половината от отраслите на народното стопанство и то такива абсурди, като технология на управлението, да кажем. Технологията на управлението няма нищо общо с високотехнологични дейности. Аз завърших своята служебна кариера в два института, които безспорно имаха за предмет високотехнологични дейности - това беше Централният институт по изчислителна техника, който, ако нещо е създадено в България високотехнологично, той го е създал, и Института по техническа кибернетика и роботика при БАН, който също имаше немалки постижения във високите технологии.
Аз познавам много добре технологията на провеждането на тези технологични изследвания. Аз знам много добре как се използваше чужд опит с прикритието на нашите собствени изследвания. Не че нашите собствени изследвания нямаха стойност, имаха голяма стойност, но аз тогава като икономист правех анализи и установих, че за разработката на един високотехнологичен уред, да кажем, едно запомнящо дисково устройство, в напредналите страни работи един екип от 14 души в продължение на година - година и половина. У нас, за да се разработи същото устройство, работеха 240 души в продължение на две години. Това показва технологията на технологичните разработки у нас.
Първият въпрос, който се постави, е кой да бъде субектът на насърчаването. Тук са поставени на равни начала паркът, аз после ще се спра на това какво представлява паркът, и членовете в парка, които са отделни субекти, които се занимават с подобна дейност. И тук се казва, че те имат еднакви възможности, макар че не се прокарва ясна демаркационна линия между тях какво ще прави единият, какво ще прави другият. Казва се, че отношенията между тях ще бъдат уредени с договор, но на какви принципи ще бъде това уреждане не се споменава. Според мен, ако ние искаме да насърчаваме високотехнологична дейност, на първо място трябва да насърчим субекта, който развива тази дейност, а след това да дадем възможност на тези субекти, на които сме дали възможност да работят при благоприятни условия, да се обединят в парк, както това става по целия свят. Те да вземат парка в свои ръце, те да го ръководят и той да насърчава тяхната дейност. И, накрая, разбира се, искам да спомена, без да повтарям моя приятел Александър Джеров, за пълния юридически абсурд на това чудо, наречено високотехнологичен парк. В нашето право има точно определени становища по юридическите лица. Юридическите лица у нас са стопански и те се уреждат в Търговския закон и се уреждат чрез нумерус клаузус - там е изброено колко видове търговски дружества има и не може да има повече нито едно от тях, с изключение на чл. 61, където на държавата се дава право да прави свои образования под форма на юридически лица, различни от тези така изброени нумерус клаузус.
Другите субекти на право у нас са юридически лица с нестопанска цел, които досега се уреждаха в Закона за лицата и семейството и за които ние приехме на първо четене Закон за юридически лица с нестопанска цел. Докато приемем този закон, ще приемем и другия на второ гласуване. Така че, който иска да си избере някаква форма на юридическо лице, което да върши някаква работа, трябва да избере една от двете форми. Тук ми се стори, че се имат предвид юридически лица с нестопанска цел, обаче след това прочетох, че едно от нещата, които трябва да бъдат уредени, е начинът на разпределение на печалбата. Значи паркът се проектира като стопански субект, който извършва стопанска дейност. Дотогава той трябва да бъде уреден от правото на Търговския закон.
Да не говорим за този абсурд, за който също спомена моят приятел Александър Джеров, че имуществото на парка, видите ли, не може да се продава, не може да се запорира, не може да се продава за негови задължения. Ами защо му е тогава имущество? Ако държавата или някой друг иска да внесе нещо в този парк, което да не подлежи на принудително изпълнение, той трябва просто да разпореди, че то се отнася само за ползване. Такава форма има. Но тук изобщо юридическите формулировки са направени много зле и затова не дават възможност този закон да бъде приет за база на първо гласуване и като такъв да бъде разглеждан по-нататък. Ако ние го приемем, ще приемем принципа, който принцип противоречи на рационалното уреждане на неговите подробности.
Така че аз ще си позволя да направя едно процедурно предложение да прекратим дебата по този законопроект и да помолим вносителя на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да оттегли своя законопроект, да го преработи в духа на направените изказвания и в духа на разума, който е заложен в него, и да ни го представи в такъв вид, по който ние ще можем да се произнасяме, когато приемаме текст по текст на второто гласуване. Иначе ще направим така, както неведнъж сме правили, да приемем един законопроект на първо гласуване и след това между първото и второто гласуване да правим фактически нов законопроект, което, първо, е нерационално, и, второ, противоречи на нашия правилник.
Така че моля, господин председателю, да поставите на гласуване това мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За противно предложение има думата господин Смоленов.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемът е сериозен. Много пъти ние започваме дебат по нещо важно на базата на предварително внесен законопроект, не винаги внесен от нас. Тоест проблем е първо законодателната инициатива на самото Народно събрание. Ние естествено имаме възможността да санкционираме други законопроекти, идващи по линия на друга институция, имаща законодателна инициатива. Но аз съм дълбоко убеден, че когато водим дебат по една толкова съществена тема, която има и своите горещи практически измерения, като например проблема с технологичния парк, който трябва да се направи на базата на Института за перспективни изследвания по отбраната, който беше към Министерството на отбраната. Специалисти, подбрани с конкурс от четири научни института към Министерството на отбраната, чакат санкциониране на техния проект за технологичен парк. И поради липсата на здрава законодателна основа за тяхната дейност по една или друга причина ги мотаят, а в същото време тече предизвестието за тяхното уволняване като специалисти. Става дума за 300-400 компетентни специалисти в областта на отбраната.
В този смисъл, с уважение към Вашите аргументи, господин Лучников, с разбиране, че Вие искате въпросът да бъде придвижен на една по-добра основа, аз внасям алтернативно предложение: първо, да не прекратяваме дебата и, второ, в ускорен порядък Народното събрание, група народни представители да внесе алтернативен законопроект за технологичните паркове. Аз лично смятам, че мога да се ангажирам с това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Смоленов. Не можем да гласуваме група народни представители да внесат алтернативен законопроект.
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников за прекратяване разглеждането на този законопроект.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Прекратяване и връщане на вносителя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма връщане, в правилника има отхвърляне. При прекратяване може вносителят да си го изтегли. Възможността е прекратявайки, вносителят да си оттегли законопроекта, което може да направи преди първо гласуване. Връщане става с гласуване и отхвърляне на законопроекта.
Гласували 178 народни представители: за 99, против 55, въздържали се 24.
Предложението се приема.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Как да не е ясно? Вие, юристите, питате мен, дето съм учител. Прекратява се разглеждането на този законопроект. За да влезе в седмичната програма отново, трябва да бъде направено предложение по съответния ред. Междувременно, ако вносителят реши да го изтегли, го изтегля. Това е!
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че залата не беше много наясно какво точно гласува. Затова правя формално предложение да бъде подложено на прегласуване предложението на господин Лучников за прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Поставям на прегласуване предложението на господин Лучников за отлагане на разискванията по този законопроект.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Прекратяване, не отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте!
Гласували 198 народни представители: за 111, против 62 въздържали се 25.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! По най-груби изчисления един работен ден на Народното събрание възлиза на около 250 хил. нови лева. Вече трета поредна седмица Народното събрание приключва предсрочно или седмичната си програма, или поне работния си ден. С други думи, вече трета седмица Народното събрание харчи на вятъра поне по 250 хил. лв. на данъкоплатците. Дотолкова доколкото основната отговорност за организацията на дейността на събранието лежи върху управляващото мнозинство, извън съмнение е, че върху него ляга и отговорността за разхищаването на тези средства. Това обаче е само едната, външната, макар и много тъжна страна на въпроса. Другата е не само тъжна, но достатъчно тревожна. Според Парламентарната група на Евролевицата основната причина за все по-очевидната неспособност на управляващото мнозинство да организира не само нормална, но и ефикасна дейност на върховния орган в страната е очевидната криза, която изживява управлението на СДС.
Неотдавнашните промени в изпълнителната власт на практика блокираха дейността на основните институции - министерства и други ведомства. От една страна, това показва до каква степен в тях се е вкоренила шуробаджанащината. От друга страна, това показва и колко порочна е възприетата в последните вече близо три години практика основен автор на законодателни инициативи да не е законотворец, тоест Народното събрание, а изпълнителната власт. Именно в резултат на тази порочна практика, довела до подценяване на парламента като върховен законодателен орган, кризата, в която вече без съмнение се оказва управлението на СДС, се оказа и криза на цялото управление на държавата. Да, прави бяха колегите от управляващото мнозинство, когато на Националната си конференция твърдяха, че всяка една грешка на СДС означава страдание за цялата нация. Парламентарната група на Евролевицата обаче категорично не може да се съгласи, че кризата на СДС трябва да означава и вкарването в криза на цялата нация.
Поради това Парламентарната група на Евролевицата, като изразява тревогата си от перспективата липсата на ефикасна законодателна дейност да влоши още повече социално-икономическото положение на огромни слоеве от българското население, най-енергично настоява управляващото мнозинство да се върне към парламентарните традиции. А ако то не е в състояние да упражнява собственото си право на законотворчество, Парламентарната група на Евролевицата заявява, че и тя, а вероятно и другите опозиционни парламентарни групи са готови да поемат парламентарната инициатива и да предложат онези свои законопроекти, които да дадат на обществото реалната алтернатива за излизане от примката на нарастващата бедност, безработица и безнадеждност. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
От името на парламентарна група има думата господин Светослав Лучников.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! С възмущение отхвърлям инсинуациите на проф. Драганов по отношение на работата на Народното събрание. Настоящото Народно събрание работи изключително интензивно. То прие изключително голям брой законопроекти. То свърши една много и много голяма работа. То проведе много извънредни заседания. Така че абсолютно неправилно е тук да се подмята за някакво негово бездействие. Ако случайно в два дни не е размерено точно времето, защото се е очаквало, че ще има повече дебати, ще има повече становища по внесените законопроекти, а такива не са направени, това остава за сметка на народните представители, а не на ръководството на Народното събрание.
А опитите да се прехвърлят тук някакви си проблеми на СДС в парламента, това пък е съвсем недостойно, господин Драганов. Няма нищо общо работата в парламента със състоянието на Съюза на демократичните сили.
Аз трябва да Ви уверя, между другото, че състоянието на Съюза на демократичните сили е прекрасно. Ако и Народното събрание е в същото състояние на добре уредена дейност, ще бъде много по-добре за България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Уважаеми колеги, позволете ми да поздравя вас и всички българи с предстоящия Национален празник 3 март и да ви пожелая здраве, успехи и щастие.
Две съобщения.
От 11,00 ч. в зала "Изток" ще се проведе заседание на Комисията по опазване на околната среда и водите.
В сряда, 8 март, от 15,00 ч. в зала № 232 ще се проведе заседание на Комисията по национална сигурност.
Следващото заседание на Народното събрание е на 8 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 10,37 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Илия Петров

     Свилен Димитров