Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.

Точката от дневния ред, която предстои да обсъждаме, е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Костов да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! "Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованието на закона?
Моля, гласувайте за наименованието на закона.
Гласували 136 народни представители: 136 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 1. В чл. 2, т. 1, накрая се поставя запетая и се добавя: "определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон;"
Предложение на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов:
"В § 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се прави следната редакция: накрая се поставя запетая и се добавя: "определени с общ градоустройствен план, подробен градоустройствен план или околовръстен полигон, по реда на чл. 2 от ЗТСУ"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1, като след думата "или" се постави съюзът "с". Или текстът става: "определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Авторите на предложението поддържат ли го?
Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: 35 за, 60 против, 37 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за § 1 на закона така, както е предложен от вносителя, с редакционната корекция, докладвана от господин Костов.
Гласували 137 народни представители: 131 за, 2 против, 4 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 2. В чл. 3, ал. 3 думите "юридически лица с чуждестранно участие" се заличават."
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
"В чл. 3, ал. 3 думите "юридически лица" с чуждестранно участие" да се заменят с "юридически лица с чуждестранно участие над 40%"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
"В § 2 относно чл. 3, ал. 3 да се направят следните допълнения:
1. В ал. 3 се създават точки 1, 2 и 3 със следното съдържание:
"1. Регистрирано по българското законодателство юридическо лице на чужд(и) гражданин(и) може да закупува земеделска земя, само когато законите на страната, чийто гражданин(и) е(са) собственикът(ците) му, разрешават придобиване право на собственост върху земеделски земи на чужденци.
2. Когато собственикът на юридическото лице отговаря на изискванията по т. 1, той трябва да получи разрешение за закупуване на земеделска земя от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на вътрешните работи. Молбата за получаване на разрешение се отправя до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и се разглежда в шестмесечен срок.
3. Когато юридическото лице прекрати дейността си в България, собственикът му е длъжен в едногодишен срок да прехвърли правата си на собственост върху земеделски земи на лицата по чл. 3, ал. 1 или на друго юридическо лице, регистрирано по българското законодателство, чийто собственик е чужденец."
Вариант върху предложението, пак от същите народни представители:
"1. Когато чужд гражданин регистрира юридическо лице по българското законодателство, то може да закупува земеделска земя само на принципа на реципрочността.
2. Когато собственикът на юридическото лице отговаря на изискванията на т. 1, той трябва да получи разрешение от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на финансите и министъра на отбраната. Молбата се подава до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и се разглежда в едногодишен срок.
3. Когато юридическото лице прекрати дейността си в България, собственикът му е длъжен в едногодишен срок да прехвърли правата си на собственост върху земеделски земи на лицата по чл. 3, ал. 1 или на друго юридическо лице, регистрирано по българското законодателство, чийто собственик е чужденец."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
"По § 2. Предложението да отпадне. Да се запази сега действащият текст."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народната представителка Елена Поптодорова:
"1. Към чл. 3 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Юридически лица с чуждестранно участие могат да придобиват право на собственост върху земеделските земи, ако българският дял на участие в юридическото лице е най-малко 51%. (Втори вариант - най-малко 34% по смисъла на Търговския закон)."
2. Досегашните алинеи 4 и 5 на чл. 3 да станат съответно алинеи 5 и 6."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Руси Статков е § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 3, ал. 3, след думите "чужди държави" се добавя съюзът "и", а думите "и юридически лица с чуждестранно участие" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Имате думата по § 2.
Давам думата на господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Предложенията, които сме направили за изменения в § 2 относно чл. 3, ал. 3, въобще не целят да създадат бюрократични пречки пред закупуването на земеделска земя от чуждестранни юридически лица, регистрирани по българския Търговски закон. Напротив, желанието ни беше, когато сме направили тези предложения, да има един ясен регламент, когато може да се закупува земеделска земя от юридически лица с чуждестранно участие.
Нито една държава в света не си е позволила да загърби лостовете за регулиране на този пазар и да отиде към степен на пълна либерализация.
Първото наше предложение по т. 1, което правим, е със следната мотивация. Нормалното и естествено е да могат юридически лица на чужденци у нас да закупуват земя тогава, когато и тяхното законодателство разрешава подобно нещо там - един принцип, който е приет за съвсем естествен и нормален в международните отношения, което касае, разбира се, и закупуването на земя.
По втората точка, когато предлагаме юридическите лица с чуждестранно участие да получават разрешение, това означава, че съответните ведомства - земеделското ведомство или Министерството на вътрешните работи да имат правото да разрешават закупуването на земя. Няма държава, в която да се продава земеделска земя до стратегически важни държавни и военни обекти или в райони, където социалното напрежение е изострено - там, където примерно няма достатъчно земеделска земя за хората, не могат да я закупят и това би предизвикало един сериозен социален конфликт. Това е мотивацията по т. 2.
Точка 3, която предлагаме е също съвсем естествена, защото няма никъде в света случай, в който да се регламентира абсолютното придобиване на собственост върху земеделска земя, а в нашия случай, ако приемем текста на вносителя, би се получило точно така. Да не говорим за това, че е възможно да бъдат сключени и симулативни сделки - регистрира се, примерно, юридическо лице по нашето законодателство само и единствено, с цел да бъде закупена земя, след това то може да бъде прекратено, да бъде ликвидирано. Затова ние предвиждаме, когато то, юридическото лице с чуждестранно участие, прекрати дейността си в България, след едногодишен срок да бъде задължено да продаде земята.
Това са нашите мотиви. Във варианта те съществуват в малко по-различна форма, но смисълът е същият. Благодаря.
Още веднъж повтарям, че няма държава в света, която да не си запазва правото да регламентира този пазар, а ние като че ли отиваме точно към този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е по-радикално - да остане старият текст на закона.
Мотивите ми за това предложение са, че в България все още има 200 000 семейства без земя и те ще разчитат да бъдат оземлени по някакъв начин. Оземляването може да дойде само по пътя на съществуването или формирането на достатъчни фондове от държавна и общинска земя. Засега държавната и общинска земя след приемането на плановете за земеразделянето и връщането на земята, възстановяването правото на собственост, е намаляла и не сме в състояние да осигурим достатъчно земя за оземляване на хората.
На второ място, България наред с добрите си климатични условия и хубавата земя, която имаме, притежава само 5,5 дка на глава от населението обработваема земя, за разлика от много други страни, с които се сравняваме за свободата на пазара, където има над 20-25 дка от глава на населението такава земя.
В този смисъл мисля, че не е разумно да позволим на богати хора от други страни да са в състояние да се намесят на пазара и да изкупуват земи в България.
На трето място, аз имам едно разбиране, което го споделих и миналия път и сега ще го повторя - земеделската земя и горите в България не са просто стока, с която може да се търгува. Те са особен род стока, която не подлежи на възстановяване и възпроизводство, а просто има единственото свойство да намалява. Те са и територия и в този смисъл всяка намеса на чужди граждани, независимо дали са под прикритието на юридически лица с чуждестранно участие, регистрирани в България, за мен е неразумно на този етап от развитието на България.
Аз не смятам, че мотивите на вносителите, че това ще ускори развитието на пазара на земята и ще увеличи цената или ще привлече инвеститори, са достатъчни, тъй като и по сега действащия Закон за арендата всеки чуждестранен инвеститор би могъл да инвестира в България за срок от 30, 50 и повече години, без да се притеснява, че няма да може да получи изгода от своите инвестиции. Напротив, дава му се възможност наистина, инвестирайки в България, да получи достатъчно изгода за тази своя дейност. И заради това аз подкрепям да остане стария текст. И такова предложение сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Най-напред на гласуване ще поставя предложението на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица и на господин Руси Статков за отпадането на § 2.
Господин Статков, искате ли думата? Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Бих искал само да допълня и своята мотивация за предложението да отпадне така внесеният проект за изменение на закона в тази му част.
Считам определено, че подходът към националния капитал от икономическа гледна точка трябва да бъде съвсем различен. Струва ми се, че правителството възприе един крайно грешен подход както по отношение на работната сила за това да анонсираме, че имаме евтина работна сила пред чуждестранните инвеститори, така и сега със земята, която е един от основните капитали, да бъде дадена с лека ръка. Затова много моля от тази гледна точка и от гледна точка и на това, което се говори за територията, защото става дума действително за територия, за независимост, да се осмисли това, което се предлага. И подкрепете предложението, което правим въобще да отпадне предложението и да остане досегашният текст на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика думата има господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Моля, когато говорим по този текст, а и не само по него, да имаме предвид и всички останали разпоредби, които съществуват в действащото законодателство и в предложените проектозакони. Това, което ние в момента приемаме, дава право единствено на български юридически лица с чуждестранно участие да придобиват земя. Забраната остава за чуждите държави, за чуждите граждани и за чужди юридически лица. Не съществува никаква опасност за националната сигурност.
Погледнете това, което сме приели в Закона за чуждестранните инвестиции, глава пета. Там Министерският съвет има право да ограничава придобиването на земя и други недвижими имоти в определени райони, така че проблем не съществува. С тази разпоредба ние единствено даваме възможност на българските инвеститори да създават смесени дружества с чужди инвеститори, да набавят свежи капитали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Имате думата за дуплика, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Аз приемам, че крачката, която се прави в сравнение с внесения текст, за да се дадат някакви гаранции, е уместна, но считам, че във варианта й, в който това се обвръзва с измененията в Закона за чуждестранните инвестиции, който ние още не сме обсъждали за второ четене, не е най-удачната. Затова се придържам към онова, което предложих, тъй като нямаме добър вариант, такъв вариант, който да гарантира действително и националните интереси, и икономическите интереси, по-добре днес да отпаднат тези предложения, докато станем готови и имаме наистина такива гаранции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков и на група народни представители от Демократичната левица за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: 63 за, 107 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което ще гласуваме е от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 165 народни представители: 22 за, 117 против, 26 въздържали се.
Предложението не се приема.
Сега вече съм затруднен, господин Величков, защото Вие имате два варианта.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатоли Величков, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: 18 за, 70 против, 76 въздържали се.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на народната представителка госпожа Елена Поптодорова, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: 25 за, 76 против, 63 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 2 така, както е предложен от вносителя, с редакцията, докладвана ни от председателя на комисията господин Костов.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 164 народни представители: 108 за, 51 против, 5 въздържали се.
§ 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 3. Чл. 5 се изменя така:
"Чл. 5. Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от местни и нотариални такси при доброволни делби за срок от пет години."
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Чл. 5 да се измени така:
"Чл. 5. (1) Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, местни и нотариални такси при доброволни делби за срок от пет години, а при замяна или закупуване на земя, които водят до окрупняване (комасиране) на земеделския имот - безсрочно.
(2) Удостоверяването за окрупняване (комасиране) на земеделския имот се извършва от поземлената комисия или от орган за земеустройство, посочен от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Редът по ал. 2 се определя с правилника за приложение на този закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов:
В § 3 от проектозакона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи след думите "доброволни делби" се добавя "и замени между съседи".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 3, чл. 5 да се измени:
"Чл. 5. Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от местни и нотариални такси при доброволни делби за срок от пет години, а след това държавата чрез специален фонд да осигури заплащането на тази услуга на извършителите й."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3 със следната редакция на чл. 5:
"Чл. 5. Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни и местни такси при доброволни делби за срок от пет години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на председателя на комисията.
Има ли желаещи да подкрепят своите предложения? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е мотивирано от факта, че досега процесите, които са свързани с доброволни делби, както вървят ми се струва, че в рамките на следващите пет години едва ли биха приключили. Плюс това така, както и изменяме закона, съвсем сигурно е, че ще продължават. Затова ми се струва, че в икономическата ситуация, в която се намираме днес, а и в близка перспектива - дано нещата да се променят по-бързо, - но не бива да очакваме, разбира се, чудеса. Ние не трябва да поставяме хората в още по-затруднено положение, особено тези, които действително ще имат нужда да бъдат подпомогнати.
В този смисъл аз, разбира се, оценявам това, което е предложено. Подкрепям и колегите Клявков и Бакалов за допълнението, което са направили. Но смятам, че след петте години трябва да продължим с освобождаването от внасяне на нотариални такси. И като имам предвид тези изменения, които сме направили във връзка с нотариата, предлагам услугата да се заплаща от специален фонд, за който средствата могат да бъдат набрани. Затова аз смятам, че това предложение касае всички ни и би било разумно - не знам защо комисията не го е подкрепила - и се надявам сега да бъде подкрепено в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Другите автори на предложения желаят ли да вземат думата?
Заповядайте, господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа народни представители! Моето предложение се състои в една добавка от три думи, като освен доброволните делби предлагам и замените между съседи да бъдат освободени от държавни и местни такси при тези сделки. Защо съм направил това предложение? В момента знаете, че поради начина, по който се връща земята, тя е силно раздробена. Раздробена е, защото, когато се връща, макар и комасиран имотът, той се връща на стария собственик, който обикновено е починал и има около 5-6, даже до 10 наследници и повече. А някъде имотите са и маломерни, разхвърляни. И ако няма възможност за замени, просто няма да има начин, по който да се комасира земята. Ако се плащат такси за тези сделки, това ще затрудни естествената комасация на земята, с която хората сами постепенно да отдадат своите имоти.
Аз подкрепям предложения от комисията текст, с който се освобождават само от държавни и местни такси, без да са включени и нотариалните, защото знаете, че се предвиждат и частни нотариуси, на които ние не можем да отнемем възнаграждението. Но все пак това е едно облекчение.
Тук искам да направя и една реплика към господин Статков. При това положение не е необходимо да се компенсират от държавен фонд тези такси, тъй като те просто не се събират - държавните и местни такси. Таксите, които се събират от нотариусите, всеки си ги заплаща.
В заключение искам отново да призова Народното събрание да подкрепи моето предложение. Вече го препращам към текста на комисията - освен доброволните делби и замените между съседи да бъдат включени в облекчението за неплащане на държавни и местни такси в срок от пет години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Васил Клявков.
Други желаещи да защитят предложенията си? Няма.
В такъв случай пристъпваме към гласуване на отделните предложения във връзка с § 3.
Първото предложение по този текст е направено от народните представители господата Христо Стоянов и Иван Колев, като комисията не подкрепя тяхното предложение.
Моля да гласуваме за предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 159 народни представители: 50 за, 87 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение, което беше докладвано от председателя на комисията, е предложението на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов. Това предложение също така не намира подкрепа на комисията.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 160 народни представители: 43 за, 55 против, 62 въздържали се.
Предложението не се приема.

Третото предложение е на господин Руси Статков, което също така не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 155 народни представители: 52 за, 91 против, 12 въздържали се.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, § 3 да има следната редакция:
"Чл. 5. Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни и местни такси при доброволни делби за срок от 5 години."
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 158 народни представители: 141 за, 6 против, 11 въздържали се.
Предложението на комисията по § 3 е прието.
Господин Костов, ако обичате да минем към § 4.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се отменя.
2. В ал. 4 думите "към актовете за" се заменят с "при".
3. Ал. 5 се изменя така:
"(5) Съдиите по вписванията и другите компетентни органи в едномесечен срок са длъжни да известяват поземлената комисия за промените в собствеността и предназначението на земите.".
4. В ал. 6 думите "предходните алинеи" се заменят с "ал. 4 и 5"."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 4 да отпадне т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов:
В параграф 4 от проектозакона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 7, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи накрая точката става запетая и да се добави "и териториалния кадастър"."
Народният представител Васил Клявков оттегли предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Господин председател, правя предложение, тези народни представители, които са оттеглили предложенията си, да не ги чета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Но има нещо друго - "предложението на господата Васил Клявков и Йордан Бакалов". В доклада казвате само, че господин Клявков оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Грешка. И двамата оттеглят предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
В такъв случай тук имаме само предложението на господин Руси Статков.
Има думата господин Статков да аргументира предложението си.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не знам защо така, с лека ръка, влошаваме закона! И както в предишния член, в който отменихме една възможност на хората замяната и делбата въобще да се освобождават - без ограничение, сега отиваме към нещо по-лошо.
Става дума за чл. 7, ал. 1, която гласи, че при разпореждане делба и оземляване на земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери по-малки от размерите, определени в член еди-кой си. И ал. 2, която се отменя, а досега гласеше следното:
"(2) При обезщетяване със земеделски земи под този размер, по искане на заинтересованите лица, земята се обединява в общ имот и всеки собственик притежава полагащата му се идеална част."
Ние говорим за модерно обработване. Говорим за това, че въобще трябва да обработваме земята. И досега законът, с тази разпоредба, позволяваше това. Сега отиваме на още по-голямо раздробяване. Ако някой иска да види какво значи раздробяване и как не се работи земята, да дойде във Вълчедръм, да дойде в Златията, за да види бурените.
Колеги, много ви моля, не приемайте подобно предложение, което се прави - да се отмени ал. 2. Напротив, подкрепете моето - да отпадне това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Той предлага т. 1 в § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 47 за, 82 против, 17 въздържали се.
Не се приема предложението на господин Руси Статков.
Поставям на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: 117 за, 17 против, 22 въздържали се.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 5. В чл. 8 изречение второ се изменя така:
"В тези случаи те запазват собствеността върху земите си в реални граници."
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1. В първото изречение се заличават думите "в кооперации или дружества".
2. След първото изречение се добавя второ: "Те имат право земята им да бъде групирана на основание на чл. 17, ал. 1 от този закон, като за целта предявяват писмено заявление до поземлената комисия.".
3. Предложеното от Министерския съвет изменение става ал. 2, като се допълва: ", които се отразяват в плана за земеразделяне.".
4. Създават се нови алинеи 3, 4 и 5 със следния текст:
"(3) При изразена воля на всички собственици на земеделска земя по ал. 1, при въвода във владение се осъществява само общо за целия масив очертаване на външните граници с траен знак.
(4) При наличие на писмено заявление до поземлената комисия, собствениците или отделни такива по ал. 3, при въвода във владение се очертават границите с траен знак само на техните парцели.
(5) Собствениците на парцели, възстановили правото си на собственост по ал. 3 могат да поискат очертаване на границите с траен знак само на техните парцели и след осъществяването на въвода във владение като се обърнат с писмено заявление към поземлената комисия или друг орган за земеустройство, посочен от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. В този случай очертаването на границите с траен знак се заплаща от тях и се осъществява след прибиране на реколтата, но не по-късно от 9 месеца."."
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица.
По § 5. В чл. 8 предложеното изречение второ "В тези случаи те запазват собствеността върху земите си в реални граници" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов. Има две предложения. Желаят ли авторите на предложенията да ги защитят от трибуната?
Господин Трендафилов, заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Предложението, което сме направили, да се запази старият текст се ръководим от следните съображения.
В чл. 8 има предвидено правото на собствениците на земеделските земи да се обединяват в дружества и кооперации. Тази обаче императивна форма, която сега със закона се налага, ограничава правото на разпореждане на собствениците с техните имоти. При предложената редакция излиза, че собствениците не могат да апортират земеделски земи в търговски дружества, дружества с ограничена отговорност, командитни, акционерни дружества по реда на Търговския закон, тъй като не могат да внесат правото си на собственост върху земеделските земи, като непарична вноска в капитала на такива дружества.
В аналогичен режим се поставят чрез този текст и отношенията на собствениците на земеделски земи с кооперациите по Закона за кооперациите. Имам предвид чл. 3, ал. 2, т. 6 от този закон и устава на съответните кооперации.
Предлагаме предвиденото изменение на текста да отпадне, тъй като вещното право, последиците на включването на земеделски земи в търговски дружества и дружества по Закона за задълженията и договорите и в кооперации са уредени в други закони и не бива така императивно да ограничаваме правото на собствениците да се разпореждат със земи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов. Вие всъщност защитихте предложението на вашата парламентарна група, нали?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи за изказване няма. Постъпили са две предложения във връзка с § 5.
Първото предложение е на господата Христо Стоянов и Иван Колев, като комисията не подкрепя тяхното предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 154 народни представители: 7 за, 94 против, 53 въздържали се.
Предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев не се приема.
Второто предложение, което беше защитено от господин Трендафилов, е предложението на Парламентарната група на Демократичната левица.
Моля, гласувайте!
Гласували 159 народни представители: 57 за, 100 против, 2 въздържали се.
Не се приема.
Поставям на гласуване § 5 в редакцията му, внесена от вносителя и подкрепена от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: 104 за, 46 против, 2 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение второ накрая се добавя "ежегодно в срок до 31 март";
б) изречение трето се изменя така:
"В обявените землища държавата изкупува предложената земеделска земя до размера на обявената нужда от земи по площ и качество."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Писменото предложение за продажба с приложените към него документи за собственост се прави чрез областната земеделска служба по местонахождението на имота до Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което в едномесечен срок се произнася по него."
3. Досегашната ал. 3 се отменя.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 3 и в нея изречение второ се заличава.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 4.
6. Алинея 6 се отменя."
Предложение на народния представител Светослав Лучников: вместо да се изменя чл. 9 от закона да отпадне.
Идентично е предложението на народния представител Моньо Христов: § 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Светослав Лучников и Моньо Христов.
Предложение на народния представител Айруш Хаджи и група народни представители от ОНС:
Към чл. 9 да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Придобитите от общините и държавата земи се ползват за оземляване, обезщетяване или за други нужди по чл. 24, ал. 2 и ал. 3."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага следния текст:
"§ 6. Член 9 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Всъщност предложенията на господата Лучников и Моньо Христов съвпадат с предложението на комисията, които ще поставя накрая на гласуване.
Желаещи да вземат думата по този параграф? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Айруш Хаджи и група народни представители от ОНС, което предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 169 народни представители: 28 за, 107 против, 34 въздържали се.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 6 - "Член 9 се отменя". Моля, гласувайте!
Гласували 170 народни представители: 108 за, 61 против, 1 въздържал се.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 7. Чл. 9а се отменя."
Предложение от народния представител Христо Стоянов и народния представител Иван Колев:
"§ 7. Отменя се т. 1 на ал. 1 от чл. 9а, т. 2 става т. 1, а т. 3 става т. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
"§ 7 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е и предложението на народния представител Руси Статков - да отпадне § 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук имаме няколко предложения. Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Преди малко отменихме чл. 9. Той заедно с чл. 9а в предишния парламент беше много широко обсъждан. Става дума основно за пазара на земя. Това, което се търсеше в предишния парламент, беше на базата и на чуждестранното законодателство да се намери едно решение, което да бъде най-добро в нашите условия.
С промените, които направи Конституционният съд по чл. 9а, мисля, че това решение беше постигнато.
Днес с отмяната на чл. 9 се отиде на една пълна либерализация и това, което се предлага в чл. 9а, допълва тази пълна либерализация. Либерализация, която според мен ще доведе до още по-голям хаос в провеждането на реформата, защото чуйте сами. Член 9а предполага една поредност за продажба на земята. Когато продавачът продава - на кого? Става дума за тази поредност:
"1. на съпруг, на роднина по права линия или съребрена линия до шеста степен, включително на купувачи по реда на изброяването;
2. собственици на имоти, с които продаваният имот има обща граница съгласно влезлия в сила план за земеразделяне;
3. други купувачи."
Мисля, че с това, което сега се предлага да се отмени, действително хаосът, повтарям, ще бъде огромен и въпреки че тук днес комисията върви много напористо, аз смятам, че безотговорно се постъпва и моля колегите в залата: не се увличайте в стремежа да правим крайни либерализации, да търсим някакви цели, защото този стремеж днес, а и утре, ще бъде пагубен и ние нищо няма да направим. Напротив, ще носим отговорността и упреците на обществото за едни недобри законодателни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Господин Костов иска думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Статков, аз мисля, че Вие можете да излагате своите съображения, доводи, но не бива да употребявате думи за безотговорност на комисията, защото това е недостойно да се прави към народни представители. Безотговорни хора едва ли има в тази зала тук и аз не мога така леко да хвърлям приказки за безотговорност. Безотговорни са хора, които имат определени дефекти в своето поведение или съзнание, или физическо или духовно състояние. Затова мисля, че трябва да се извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Мисля, че може би трябва да бъда по-точен и ще го направя. Онези членове на комисията, които подкрепят подобни законодателни решения, според мен именно като народни представители проявяват безотговорност. Мисля, че в това отношение трябва да бъдем точни и ясни и да не се обиждаме пред фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз мисля, че ние поправяме една безотговорност на бившия парламент, едни абсурдни текстове и то на вашето мнозинство.
Първо, след като се направи тази поправка с доброволната делба преди плана на земеразделяне, почти е нищожен случаят, в който собственици, които са роднини по права и съребрена линия до шеста степен, да бъдат в близост по плана един до друг. Те вече почти нямат тази възможност.
Второ, абсурдът земеделски производители от едно населено място да изчакват купувач, т. е. продавачът да изчаква да си кажат мнението - това е пълен абсурд. Той може да чака един месец. Видели ли сте в правилника как е записана тази технология?
Така че, когато се говори за безотговорност, първо трябва да се помисли за отговорността малко назад, господин Статков.
Мисля, че този текст в момента дава възможност именно на собствениците да предлагат своята земя на този, който им дава най-добрата цена и същевременно им дава възможност не да зависят от кмета на селото или от чиновниците в някаква администрация, а сами да определят на кого да продават земята си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Да пристъпим към гласуване при спазване изискванията на правилника.
Първо ще поставя на гласуване предложенията на Парламентарната група на демократичната левица и предложението на господин Руси Статков:
"Параграф 7 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: 50 за, 91 против, 11 въздържали се.
Предложението за отпадане на § 7 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители господата Христо Стоянов и Иван Колев, докладвано от господин Костов и неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 159 народни представители: 33 за, 95 против, 31 въздържали се.
Предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев не се приема.
Остана основното предложение, подкрепено от комисията:
"§ 7. Член 9а се отменя."
Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители: 116 за, 48 против, 1 въздържал се.
Приема се предложението.
Сега следва § 8, който е разположен на няколко страници. Явно, че текстът е създал голяма активност. Но да започнем неговото разглеждане.
Господин Костов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и включени в тях" се заличават.
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на собствеността се извършва по чл. 14, ал. 1, т. 1."
3. В ал. 6 думите "(села и махали)" се заличават.
4. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Възстановяват се правата на собствените върху замеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законноразрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по чл. 14, ал. 1, т. 1."

5. В ал. 8 накрая се създава изречение второ:
"Ограничението за размера не се отнася за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена".
6. В ал. 10 се правят следните изменения:
а) създава се изречение второ:
"Средствата за възстановяване на продуктивните качества на тези земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от националния фонд "Опазване на продуктивните качества на земеделските земи" по ежегодно утвърждавана от Министерския съвет програма.";
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
7. В ал. 11 думите "или изцяло" се заличават.
8. В ал. 12 след думите "върху земите" се добавя "в и извън строителните граници на населените места".
Предложение от народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев - в чл. 10, ал. 1 да се добави ново второ изречение със следното съдържание:
"Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и включени в Държавния поземлен фонд".
Комисията не подкрепя предложението, но една част от него е инкорпорирана по-нататък в текстовете, които предлага комисията.
Предложение на народния представител Владислав Костов:
По § 8, относно чл. 10, ал. 1 текстът "и включени в тях", който се предлага да отпадне, да се замени с думите "независимо от това дали са били включени в тях".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров - по § 8 относно чл. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
Алинея 4 да се измени така:
"Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, отнети по следните нормтивни актове:
а) Закон за конфискуване на имуществата (ДВ, бр. 74/46 г.);
б) Закон за народния съд (ДВ, бр. 219/44 г.);
в) Закон за събиране на данъците (ДВ, бр. 304/48 г.);
г) Наредба за събиране на данъци и такси (ДВ, бр. 13/52 г.; бр. 74/60 г.);
д) Наредба за събиране на държавни вземания (ДВ, бр. 67/63 г.; бр. 59/63 г.; бр. 96/64 г.; бр. 73/79 г.; бр. 68/82 г.; бр. 77/83 г.; бр. 62/88 г.);
е) Закон за събиране на държавните вземания (ДВ, бр. 38/89 г. и бр. 30/90 г.);
ж) Наредба-закон за снабдяване и цените (ДВ, бр. 213/45 г.; бр. 228, 253, 260, 269/45 г.; 232/46 г.; бр. 13/51 г.)."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица за § 8: в чл. 10, ал. 2 след думите "парично обезщетение" да се добави "по тарифа, определена от Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Каракачанов към § 8:
Вариант първи: да отпадне предложеното заличаване в текста на израза "гори със специално предназначение".
И вариант втори: добавя се ново второ изречение към чл. 10, ал. 5, като досегашното второ става трето, със следното съдържание:
"Собствениците на възстановените по този ред земи, намиращи се върху терени на гори със специално предназначение, са длъжни да ги стопанисват в съответствие с определения за тях режим".
Към § 8, т. 2 след думите "с изключение на горските разсадници и полезащитни горски пояси", да се добави: "както и горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати".
Комисията не подкрепя предложението. Този текст е намерил отражение в чл. 17 на закона и комисията не счете за необходимо да го повтаря.
Предложение на народния представител Георги Агафонов: в § 8 , относно чл. 10, ал. 6 се прави следното допълнение:
В ал. 6, т. "а", след новопредложеното второ изречение се създава ново трето със следното съдържание:
"Към решението за възстановяване собствеността се прилага сертификат за екологичните качества на земята и допустимите режими на ползване".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 10, ал. 7 думата "законно" да се замени с "при спазване на всички нормативни изисквания".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов: в чл. 10, ал. 7 след думите "държавни земеделски стопанства" да се добавят дубите "независимо от това дали са били включени в тях или в".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов: в § 8 от проектозакона, чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се направят следните изменения:
а) в първото изречение думите "застроители и регулационен план" се заменят от "общ градоустройствен план, подробен градоустройствен план";
б) създава се изречение второ със следния текст:
"В този случай се възстановяват правата на собствениците върху цялата свободна земя, като от нея се изключва застроената част с минимално необходимия сервитут за ползването й, но неповече от размера на разгърнатата застроена площ на законно осъщественото застрояване";
в) изречение второ става изречение трето.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников чл. 10, ал. 8 да се прередактира, за да се отстранят всякакви съмнения по тълкуването му.
Вариант първи:
"(8) Правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, включително и тези, отчуждени по отменения Закон за трудовата поземлена собственост от 9 април 1946 г., се възстановяват напълно".
Вариант втори:
"Възстановяването на правото на собственост...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Оттеглям втория вариант.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Лучников оттегля вариант втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, той отпада в такъв случай.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията подкрепя вариант първи по принцип.
Предложение от народния представител Петко Проданов - в чл. 10, ал. 8 да стане:
"(8) Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, включително и тези, отчуждени по отменения Закон за трудовата поземлена собственост от 1946 г.
За земите над размерите, отменени по чл. 8, ал. 1 от Закона за трудовата поземлена собственост, собствениците или техните наследници се обезщетяват по реда на чл. 15 от този закон."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев - в чл. 10, ал. 8 се добавя ново второ изречение със следното съдържание:
"Собствениците на земеделски земи над тези размери се обезщетяват по тяхно искане с поименни компенсационни бонове".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев: § 8 без предложението по т. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, то е оттеглено.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров: в т. 5 на ал. 8 накрая се създава изречение второ, което се изменя така:
"Ограничението за размера се отнася и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Агафонов - вариант: § 8, относно чл. 10, ал. 6, т. "а" да отпадне.
Вместо нея в ал. 10 се прави следното допълнение - в ал. 10 накрая се добавя ново изречение:
"Към решението за възстановяване собствеността се прилага сертификат за екологичните качества на земята и допустимите режими на ползване".
Комисията не подкрепя предложението на господин Агафонов.
Предложение на народната представителка Елена Поптодорова - в чл. 10, ал. 10 да се направи следното допълнение и промяна във второто изречение:
"В случаите, когато екологичното увреждане е в резултат на антропогенна дейност, средствата... се осигуряват от националния фонд "Опазване на околната среда".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 10, ал. 12 между думите "застроени" и "не представляват" да се добави "съгласно чл. 2, т. 3 от този закон".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Светослав Лучников.
Към чл. 10 да се създадат нови алинеи, както следва:
"(13) Възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации, или други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност."
Ал. 14, господин Лучников, е сложена в Преходните и заключителни разпоредби. Дали при това положение няма да я оттеглите?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ако е сложена така, добре.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Оттегляте я.
Господин Лучников оттегля предложението си за нова ал. 14.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 13.
Предложение от народния представител Моньо Христов.
По § 8, относно чл. 10, да се създаде нова ал. 13 със следното съдържание:
"(13) Лицата, получили замяна по Закона за трудовата поземлена собственост запазват правата си само в случай, че са построили сграда върху получената земя или пък са се разпоредили с нея."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8:
"§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и включени в тях" се заменят с думите "независимо от това дали са били включени в тях".
2. Ал. 5 се изменя така:
"(5) Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на собствеността се извършва по чл. 14, ал. 1, т. 1."
3. В ал. 6 думите "(села и махали)" се заличават.
4. Ал. 7 се изменя така:
"(7) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудово-кооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по чл. 14, ал. 1, т. 1."
5. Ал. 8 се изменя така:
"(8) Възстановяват се правата на собствениците на земеделските земи до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35. Ограничението за размера не се отнася за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена."
6. В ал. 10 се правят следните изменения:
а) създава се изречение второ:
"Средствата за възстановяване на продуктивните качества на тези земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от националния фонд "Опазване на продуктивните качества на земеделските земи" по ежегодно утвърждавана от Министерския съвет програма.";
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
7. В ал. 11 думите "или изцяло" се заличават.
8. Ал. 12 се изменя така:
"(12) Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите в извънстроителните граници на населените места, включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов за този тежък текст. По него ни предстоят 15 гласувания.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, колега.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа народни представители! Ние, заедно с колегата Бакалов, сме направили предложения за изменение към чл. 10, ал. 7 от този параграф.
Първата подточка на изменението, подточка "а", в която се променят думите "със застроителен и регулационен план с общ градоустройствен план, подробен градоустройствен план" - оттегляме това предложение, тъй като то не е прието и в по-първия параграф.
Но поддържаме втората подточка на предложението.
Тук искам само да добавя, че по време на обсъжданията в комисията по втора подточка от предложението не се взе решение на комисията. По принцип се подкрепи, но не беше одобрена самата редакция на този текст - подточка "б". Това е една добавка към ал. 7, в която се казва, че там, където има застроени земи законно, се връща само застроената част с минимално необходимата площ, останалото не се връща. Връща се само застроената с минимално необходимата площ. А това, което е свободно, се връща на собственика.
Тук са използвани термини, като: "минимално необходимия сервитут" и други. Просто тези термини не бяха одобрени. А по принцип връщането на земята беше одобрено от комисията.
Аз ще помоля господин Костов да потвърди това след малко.
Във връзка с това бях поел ангажимент пред комисията да дам нова редакция на това предложение, за да може да се внесе. Но тъй като се бързаше с текста, внесе се първата част и нямаше време кога това да стане. Ето защо в момента давам редакция на своето предложение по отношение на подточка "б", което подкрепяме. Ще я внеса при Вас, господин председател. (Господин Клявков дава редакцията на председателстващия господин Александър Джеров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Нека само това да остане да се гласува като наше предложение, това, което давам като редакция. Чета го пред Народното събрание: "Към § 8, чл. 10, ал. 7 се правят следните изменения: създава се второ изречение със следния текст: "В този случай се възстановяват правата на собствениците върху цялата свободна земя, като от нея се изключва застроената част с минимално необходимите нормативно определени площи за функционалното й използване".
Второто изречение става трето изречение.
Това е една добавка към ал. 7, в която се казва, че "правата на собствениците не се възстановяват там, където има законно застроени постройки".
Правим тази добавка, за да може свободната част да им бъде възстановена.
Моля народните представители да имат предвид това нещо, че този въпрос не е отхвърлен принципно от комисията, при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Клявков, само за момент. Вие оттегляте предложението си по буква "а" и остава предложението с редакционни промени по буква "б" или то е единствено?
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Разбрах.
В момента не виждам вдигнати ръце.
Всички имате материалите, няма да ги чета отново.
Поставям на гласуване първото предложение по реда, както е дадено от комисията. Това е предложението на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители. Моля гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 2 за, 79 против, 74 въздържали се.
Предложението на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев не се приема.

Предложението на господин Костов е прието, няма да го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Калчо Чукаров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 21 за, 97 против, 35 въздържали се.
Предложението на господин Калчо Чукаров не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение в раздадения материал - на Парламентарната група на Демократичната левица.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: 61 за, 105 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на господин Каракачанов. Има думата да го защити. Имате два варианта, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз мисля, че е станало все пак едно недоразумение, понеже комисията е отхвърлила това предложение. Съжалявам, че не съм имал възможност да присъствам, за да го защитя. Ще се опитам съвсем накратко.
В Конституцията има ясен текст, че горите и парковете с национално значение и природните и археологически резервати са изключително държавна собственост. Във варианта, който се предлага за гласуване на чл. 10, ал. 5, фактически той е абсолютно същият, какъвто е и старият, в сега действащия закон, но в него отпадат така наречените "гори със специално предназначение", които включват и резерватите и същите тези текстове, които са цитирани в Конституцията като изключително държавна собственост.
Аргументът на комисията е, че отпадането е логично, понеже всъщност тези земи се защитават в чл. 24, ал. 4 от закона. Но има едно недоразумение, защото в този текст, в който комисията казва, че защитава тези земи, се говори, че не се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, а в текста, който аз в момента ви цитирам и за който говоря в ал. 5 на чл. 10, става дума за залесени и самозалесили се земи. Или казано по-просто, ако вие имате в рамките на един резерват земеделска земя, няма да ви я върнат и с това ще се спази Конституцията. Обаче ако там има самозалесила се земя, която вече по този смисъл е ново качество, тя не е просто земеделска, тя влиза в горския фонд, тогава тази земя ви я връщат.
Аз се боя, че по този начин ние ще дадем възможност на някои чиновници да нарушат Конституцията и да възстановят земи в рамките на резервати. Затова моля да не се допусне това нещо и най-лесният вариант е да се гласува вариант първи - да отпадне заличаването на текста "гори със специално предназначение", а ако искате по по-сложния вариант, може и вариант втори, но така ние ще имаме една сигурност, че Конституцията няма да бъде нарушена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов, което не е прието от комисията.
Моля да гласуваме.
За да бъда по-точен, господин Каракачанов държи да се гласуват двата варианта поотделно.
Поставям на гласуване първия вариант на господин Каракачанов.
Гласували 158 народни представители: 58 за, 75 против, 25 въздържали се.
Не се приема.
Поставям на гласуване втория вариант от предложението на господин Каракачанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: 58 за, 64 против, 41 въздържали се.
Предложението на господин Александър Каракачанов не е прието.
Господин Костов, искате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, за протокола искам да кажа, че когато четох предложението на народния представител Светослав Лучников, го попитах дали оттегля предложението си по ал. 14 - за нова ал. 14, като казах, че неговото предложение е включено в Преходните и заключителни разпоредби. Но тъй като целият текст не се поставя в Преходните и заключителни разпоредби, той не оттегля предложението си при това положение. Да се запише в протокола. Значи ще бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, на съответното място.
Сега часът е 10,30 ч. Ще преустановим работата по този законопроект.
Давам почивка от половин час. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Най-напред искам да информирам народните представители, че се налага малка корекция в предварително обявения ред, по който ще протекат питанията и въпросите. Тъй като всеки момент ще кацне самолетът, с който се завръща министър-председателят, ще забавим неговите отговори с около половин час. Ще започнем най-напред с отговора на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова, а след това с отговора на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев. Най-вероятно след това ще продължим по предварително определената програма.
Ще ви съобщя новопостъпилите питания в периода от 26 септември до 2 октомври 1997 г.:
Постъпило е питане от народния представител Георги Симеонов Агафонов към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно задаваща се криза в снабдяването с природен газ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Свилен Колев Димитров към Александър Божков - заместник министър- председател и министър на промишлеността, относно намерения за смяна на ръководството на "Дружба АД" - град Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Любомир Петров Божков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно изкупените количества пшеница от държавните структури. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно приватизацията на "Хлебна мая АД" - град Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 октомври 1997 г.
Давам думата на народния представител господин Веселин Бончев да зададе своя актуален въпрос към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова относно перспективата за приемане на Република България в Европейския съюз. Господин Бончев, имате думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към госпожа Надежда Михайлова е във връзка с перспективата за приемането на Република България в Европейския съюз. Кои са мотивите, за да задам този въпрос?
На 23 и 24 юли 1997 г. в Европейската академия в Берлин имаше симпозиум, на който представители на Европейския съюз и НАТО изнесоха лекции на тема "Критерии за оценяването на европейските държави от бившия социалистически лагер за приемането им в Европейския съюз". Като гражданин на Република България си позволих лично от мое име и като депутат от Тридесет и осмото Народно събрание да задам този въпрос там, тъй като по-скорошното приемане на България в Европейския съюз според мен ще е добре за целия български народ.
Господин д-р Албрехт Ротхахен, който е главен администратор по разширението на Европейския съюз, ми изложи критериите, по които са били поканени 5 държави, а отхвърлени останалите кандидатки. Първият критерий е политическа стабилност, вторият - икономическа стабилност, третият - положението с малцинствата, четвъртият - сигурност на атомните централи, петият - екология.
Аз изразих категорично несъгласие към главния администратор по два критерия: най-напред по сигурността на Атомната централа в Козлодуй. Останах учуден, че главният администратор, който е оценил България негативно по този критерий, не знаеше, че нашият реактор няколко месеца беше спрян, бяхме заплатили немалки суми на отговорни институции като "Сименс", "Уестинг хаус", "Курчатов" и Агенцията за атомна енергия при ООН във Виена и че след като беше взета проба от нашия реактор, тези институти се произнесоха, че той е сигурен.
Учудването ми беше, че господин Ротхахен отговори: щом е така, напишете едно писмо до нашия главен комисар Ханс ван ден Брук и приложете тази експертиза.
По въпроса за политическата стабилност аз също изразих несъгласие и казах на господина, че след 4 февруари 1997 г. в България имаше стабилно служебно правителство, а на 19 април бяха проведени свободни и демократични избори, на които присъстваха техни наблюдатели от цяла Европа. Той възрази и каза: когато в Брюксел се каже за политическа стабилност в България, ние разбираме 10 януари - 4 февруари. Затова госпожо министър, аз абсолютно не бях съгласен с този отговор на главния администратор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, много пресрочихте времето.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: На моя въпрос относно унизителния Шенген и дискриминацията за визите, както и относно ембаргото, той ми отговори само, че ние сме виновни, защото не сме настоятелни... Също възразих.
Накрая на моя въпрос: кога ще бъдем приети, господине? - той ми отговори: нямате никакъв шанс през следващите 10-15 години... Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Ще помоля следващите народни представители да се вместват в рамките на определеното им от правилника време.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бончев, уважаеми дами и господа народни представители! В Споразумението за асоцииране между България и европейските общности ясно е заявено, че целта на асоциирането е да осигури подходящи рамки за постепенно интегриране на България в общността - това е чл. 1 от Споразумението. Преговорите по Споразумението завършиха през 1992 г. То бе подписано на 8 март 1993 г. и влезе в сила от 1 февруари 1995 г., така че перспективата за членство на България в Европейския съюз е съвсем ясно формулирана и никога не е била поставена под съмнение.
Какво е състоянието на отношенията ни с Европейския съюз?
България подава молба за членство през декември 1995 г. В отговор на тази молба на 16 юли т.г. Европейската комисия представя становище, в което се казва следното: "Европейската комисия смята, че преговорите с България за присъединяване към Европейския съюз трябва да започнат веднага, след като тя постигне достатъчен напредък за изпълнение на условията за членство, определени от Европейския съвет в Копенхаген". В становището са изброени областите, по които България трябва да постигне напредък, за да започне преговори за членство след огромното изоставане през последните години.

В документа изрично се казва: подобренията след идването на власт на новото правителство сочат, че България е на път да изпълни политическите условия за членство, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген.
По икономическите критерии констатацията е, че напредъкът на България в създаването на пазарна икономика е ограничен от отсъствието на решимост за пазарно ориентирана политика. Страната не би могла да се справи с конкурентния натиск и действащите в съюза пазарни сили в средносрочна перспектива. Това означава, че според Европейската комисия в близките пет години ще имаме трудности да покрием критичния минимум на съответствие на критериите за членство.
Като основни проблемни области се очертават хармонизирането на законодателството, особено по отношение на вътрешния пазар, опазването на околната среда, транспорта, енергетиката, правосъдието и вътрешните работи, селското стопанството и административната реформа. Общият брой директиви и регламенти, посочени в Бялата книга по сближаването на законодателствата в областта на вътрешния пазар с оглед на присъединяването на България към четирите свободи, а те са: свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора, възлиза на 899 законодателни актове на Европейския съюз. До юни 1997 г. българската страна е нотифицирала прието законодателство съответстващо на 126 от мерките, предвидени в Бялата книга.
Несъмнена е необходимостта от ускоряване на работата по хармонизиране на законодателството в следните области: свободно движение и безопасност на промишлените изделия, селско стопанство, транспорт, телекомуникации, държавни поръчки, финансови услуги, интелектуална собственост, митническо законодателство.
В становището на Европейската комисия по молбата на България за членство е посочено, че е необходим съществен напредък в тези области за постигане на един от критериите, дефинирани от Европейския съвет в Копенхаген - способност да се поемат задълженията, произтичащи от членство в Европейския съюз.
Становището на комисията съдържа много прецизни формулировки, в които акцентът е върху позитивните тенденции без да се спестява и всичко онова, което не е направено. Подчертаването на положителните промени настъпили в България през 1997 г. показват, че Европейската комисия се отнася позитивно към изгледите България да изпълни критериите за членство в Европейския съюз.
В контекста на усилията на България за ускорена подготовка за членство е новият усъвършенстван механизъм за осигуряване на необходимото взаимодействие със структурите на Европейския съюз и със страните членки за цялостно изпълнение на договореностите по европейското споразумение за асоцииране, както и за подготовката на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. По този начин отговорихме на изискването за единна политическа координация на евроинтеграционния процес.
С Постановление на Министерския съвет N 287 от 10 юли 1997 г. бе утвърден механизмът за съгласуване на подготовката за присъединяване на България към Европейския съюз, а с решение на Министерския съвет от 14 юли тази година на Министерството на външните работи беше възложена и координация по Програмата "ФАР", която е финансовият инструмент за асоциирането на България.
Във връзка с изпълнението на препоръките на Европейската комисия правителството разработва национална стратегия за подготовка за присъединяване. Наред с това в най-скоро време ще започнат преговори с представители на Европейската комисия за сключване на партньорство за присъединяване, което ще представлява индивидуалната програма на България за предприемане на конкретни стъпки към отстраняване на проблемите, посочени в становището. Тази програма ще бъде подплатена и с финансовата подкрепа на Програмата "ФАР".
По въпроса за АЕЦ "Козлодуй" - повишаването на ядрената сигурност е един от приоритетите в енергийната политика на страната. Спазвайки международните си задължения България неотклонно следва линия на подобряване на безопасното използване на ядрените съоръжения, преди всичко на АЕЦ "Козлодуй". В съответствие с този принцип въпреки понесените загуби България прие да бъде извършено специално тестване на корпуса на реактора на Първи енергиен блок на АЕЦ през 1996 г., финансирано от Програмата "ФАР". Международен екип от експерти, включително от Европейската комисия, Френско-германската консултантска група по ядрена сигурност "Риско дит" и "Сименс" направи заключението, че сегашното състояние на корпуса на реактора позволява безопасното му използване. Въз основа на това заключение на експертите Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели даде разрешение за включване на реактора в енергийната мрежа.
В актуалния си въпрос народният представител господин Бончев цитира становища, изразени пред него от д-р Албрехт Ротачер по отделни аспекти на отношенията на България с Европейския съюз. Мога да ви уверя, че това не са становища, нито на Европейската комисия, нито на Европейския съвет, нито на Европейския парламент, които са отлично информирани за положението у нас и за напредъка, който успя да постигне нашето правителство.
Специално по въпроса за информираността на Европейския парламент всички вие, дами и господа народни представители, добре знаете, че той подкрепя България по въпроса за изключването й от така наречения негативен списък на Европейския съюз.
Цитираното от мен становище на Европейската комисия по молбата ни за членство е все още само препоръка на комисията. Европейският съвет ще вземе през декември в Люксембург политическо решение по молбите на страните кандидатки за членство. Както знаете, правителството отстоява тезата за едновременно начало на преговорите за присъединяване с всички кандидати-страни, теза която намира подкрепа сред редица страни-членки на Европейския съюз. За продължаване на тази подкрепа и за окончателно положително решение на въпроса и занапред ще са важни изключително много вашите активни усилия, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Бончев, имате право на реплика от две минути.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Имаш право и на два уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, вземете правилника от колегата до Вас, или го питайте, той го знае по-добре и да Ви каже на какво има право...
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги, уважаема госпожо министър. Аз няма да коментирам Вашето експозе. Искам само да отбележа, че този Ротхахер е главен администратор по разширението на Европейския съюз, така че тези думи казани от него не са от обикновен човек.
С него беше и господин Юрген Шулц, специален съветник на Солана - за НАТО, се каза същото, но аз няма да го коментирам, понеже не е въпрос на моето питане.
За АЕЦ "Козлодуй", който беше доказан, че не е опасен критерий, унгарската и чешката АЕЦ не бяха доказани, тоест не беше правена експертиза.
И второ, обръщам се към Вас, госпожо министър, че в публикацията на "Файненшъл таймс", ето и документите, които ни изпрати господин докторът много преди да ги получите Вие на базата на нашия разговор. Ние сме сложени в групата Албания - Босна; точно заради тази страна - Босна, в която ние загубихме 6 милиарда. Ние се отворихме за безвизов режим за страните от Европейския съюз, защото губим и финансово; те дори не си плащат визите, а България остана в Шенген с още по-големи ограничения и с никакъв отговор от тези международни институции кога ще си получим компенсациите от ембаргото с тази Босна - 6 милиарда. Ако си ги бяхме получили, на нас нямаше да ни трябва световният финансов жандарм, наречен Международен валутен фонд и неговото отроче - валутният борд.
И второ, много Ви моля, госпожо министър, за мен като народен представител ако България не получи облекчения във визовия режим за нашите хора да не се унижават и дискриминират и не си получим ембаргото от Югославия, то аз ще считам, че тези институции водят антибългарска политика за по-нататъшното унижение, изолация и дискриминация на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бончев.
Госпожо министър, имате право на дуплика също до две минути. (Реплики от място на господин Жорж Ганчев.)
Господин Ганчев, думата се взема, когато бъде поискана. В ден за парламентарен контрол като направите питане или въпрос - ще имате думата.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Бончев, аз няма да полемизирам с Вас кой, откъде и колко е информиран. Смятам, че информацията, която изнесох пред вас, беше достатъчно подробна.
Колкото до последното, което казахте във връзка с визите, искам да Ви убедя в следното, че България в момента инвестира в доверие. Недоверието към нашата страна, за съжаление, до този момент беше изключително високо. Казвам го със съжаление, защото преди всичко съм българка, а след това имам каквито и да било административни функции. Затова това, което можем да направим оттук нататък това е действително не само да покрием критериите, които са основни за членството ни в Европейския съюз, но също така да докажем, че България води една суверенна, независима политика на една страна, която има европейска ориентация. Това ще бъде най-сериозната атестация за нашата страна и за нейното членство в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос от народния представител господин Пламен Славов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев относно финансовите нормативи за определяне на издръжката на един студент.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! През месец юни в отговор на моя актуален въпрос за размера на таксите за платеното обучение на студентите Вие отговорихте, че в Министерството на образованието и науката се разработват финансовите нормативи за определяне на издръжката на един студент, приет на обучение, финансирано от държавата. Вие се ангажирахте, че след приемането на Закона за държавния бюджет за 1997 г. ще се знае издръжката на студент, приет по държавна поръчка. Чрез днешния актуален въпрос мисля, че Ви давам възможност да обявите нейния размер и на тази база да се уточни издръжката и на студентите платено обучение.
Коректността в случая изисква да се каже, че законодателят в Закона за висшето образование е допуснал пропуск, тъй като е определил единствено, че утвърдените семестриални такси за платено обучение не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи за издръжка на обучение, финансирано от държавата. В този смисъл втората част на зададения от мен актуален въпрос е породен от очакванията на студентите платено обучение в една тежка финансово-икономическа обстановка в страната техните такси да бъдат коригирани в посока на едно разумно съотношение с обучението, финансирано от държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин Славов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Славов! В съответствие с изискванията на глава 11 - "Имущества и финанси на висшите училища", чл. 91 от Закона за висшето образование и със Закона за държавния бюджет за 1997 г. е определена субсидията от държавния бюджет за висши училища, осигуряващи средства за издръжка на обучение, научни изследвания, социално-битови разходи на студенти и специализанти и капитални вложения. Съгласно чл. 91, ал. 2 издръжката за обучение се определя на основата на диференцирани нормативи за издръжка на един студент, броя на учащите се, чието обучение се финансира от държавата и резултатите от оценката на висшите училища.
За 1997 г. диференцираният норматив за издръжка на един студент е определен въз основа на издръжката на един студент във всяко висше училище по актуализирания бюджет за 1996 г., коригиран със структурните промени - полувисши институти, нова база и с коефициента по макрорамката за 1997 г.
В изпълнение на изискванията на чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б" и § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование семестриалните такси на студентите, които се обучават срещу заплащане, се определят по два механизма.
Първо, за студентите, които са приети във висшите училища след влизане в сила на Закона за висшето образование, тоест това са студентите от първи и втори курс за учебната 1997/1998 г., размерът на семестриалните такси е определен в Постановление N 237 от 20 май 1997 г. като са спазени разпоредбите на чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б" - "Постъпленията от семестриални такси не могат да бъдат по-ниски от съответните нормативи за издръжка на обучение, финансирано от държавата". Съотношението между определените семестриални такси за първи и втори курс и издръжката на обучението за един семестър по висши училища е посочен в приложение, което имам намерение да Ви предам, за да не го чета цялото, с всички числа.
Второ, за студентите, които са приети за обучение преди влизане в сила на Закона за висшето образование, тоест студентите от трети и следващите курсове за учебната 1997/1998 г., отново във връзка с изпълнението на § 10, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, тези семестриални такси не се преизчисляват по реда на чл. 90, тоест не са обвързани с нормативите за издръжка на обучението, финансирано от държавата. Размерът на семестриалните такси на студентите от трети и следващите курсове се преизчисляват в началото на всяка учебна година до дипломирането на тези студенти с процента на прогнозната инфлация, определен за съответната календарна година. За учебната 1997/1998 г. коефициентът за преизчисляване на тези такси е 5,74 и е съгласуван с Министерството на финансите и Националния статистически институт.
Възможността да се направи финансов норматив за издръжка както на един студент, така и на един ученик, за да бъдем реалисти, трябва да кажем, че не е по силите нито на висшите училища, които са автономни, нито на министерството да накара висшите училища да участват в тази дейност до края на тази календарна година. Всичките мои усилия, придружени с усилията на Върховната сметна палата, до момента не могат да дадат добър резултат, тъй като проверките на Върховната сметна палата показаха, че в българското висше училище все още няма навика автономността да се схваща и като финансово-стопанска дейност. Работата на счетоводствата, на главните счетоводители и на стопанските дейци в администрацията все още не е на нужното ниво. Затова, ако ми бъде зададен въпрос, с удоволствие бих споделил мнението си за резултатите от проверката на Върховната сметна палата. Ние сме ги обсъждали на заседание заедно с господин Георги Николов, председател на Върховната сметна палата, и Съвета на ректорите в началото на месец август.
Но все пак, за да прозвучат тези числа и в залата (аз ще ви ги предоставя, както казах, в справката), съотношението е в следните пропорции: за Софийския университет съотношението е 1:1,3; за Националната спортна академия е 1:0,9, тоест там дори е малко по-ниско от издръжката на един студент, която дава държавата; Лесотехническият университет например е успял да постигне точно равенство - 1:1. Трябва да кажа и тези университети, които според мен са надминали спрямо другите в доста голям порядък, например: Икономическият университет във Варна - 1:2,49; Университетът за национално и световно стопанство - 1:2,3, тоест от тези университети явно трябва да има индивидуален подход, за да стигнат до тези рамки, които са възприели другите висши училища, където стойностите на съотношението са поносими и отговарят на една, бих казал, дори социална политика, за каквато и Вие пледирате във Вашия въпрос.
С това смятам, че донякъде съм задоволил с информация Вашия въпрос и ще Ви предоставя справката по университети с конкретните числа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Славов, имате право на реплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Аз зададох този актуален въпрос добре разбирайки, че оставащото време до края на бюджетната 1997 г. действително създава обективни проблеми и трудности пред Министерството на образованието и науката, за да може то да изнесе конкретни цифри и данни. Но аз зададох този въпрос с мисълта, че подготвяйки бюджета за 1998 г., Министерският съвет, Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката действително ще направят това, за което стана дума и по време на актуалния ми въпрос, зададен през месец юни, да се издаде постановление на Министерския съвет, в което размерът на таксите за платено обучение, семестриалните такси, да бъде съобразен с реалните размери на държавната издръжка на един студент, приет държавна поръчка, и да се избегне това, което е фиксирано в постановлението на Министерския съвет от месец май т.г., за да има по-голяма яснота и действително да може да се постигне едно съотношение, което би позволило сред студентите, техните родители и българските граждани да има една точна и ясна представа до каква степен разходите, които държавата отделя за един студент, съответстват и на разходите, които отделя едно семейство, едно домакинство за студент, приет платено обучение.
Аз изразявам своята надежда и очакване, че след като Законът за държавния бюджет за 1998 г. вече бъде факт, Вие ще настоявате пред Министерския съвет той да излезе с постановление именно с цел да бъдат удовлетворени тези очаквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Искате ли дуплика, господин вицепремиер? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин Славов, целият проблем е, че воденето на диалог с ректорите на висшите училища, които са автономни по закон, се стремим да го държим в една рамка на взаимни компромиси. Това, което Вие ми предлагате, ако го направим еднократно, веднага след приемане на Закона за държавния бюджет, означава за тези няколко университета, които ще видите в справката, едно силово административно действие спрямо тях. Това, може би, ще бъде посрещнато положително от страна на обществото, от гледна точка на това, че ще са ясни точно числата, но ще бъде доста груба намеса. По закон имаме право да го направим със силата на бюджета, но ще бъде доста груба намеса върху решенията на ректорската администрация.
Моето желание е - тъй като все пак става дума и за уреждане на учебната 1998-1999 г. - самите ректорски ръководства да постигнат съгласие и съветът на ректорите да вземе едно решение, отколкото чрез бюджета, като инструмент на държавата, да ги принуди. Разбира се, ако някои от тези ректорски ръководства продължават да не вършат добре своята работа, както в случаите, които бяха цитирани - за такива драстични, по-големи разлики - може би тогава ще бъдем принудени с едно постановление, за конкретните университети, да направим това, което Вие предлагате. Все пак, бъдете така добри, да позволим на съвета на ректорите още един-два пъти да обмисли този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Актуален въпрос на госпожа Елена Поптодорова, относно съхраняването на Художествената галерия на град Габрово, към госпожа Емма Москова - министър на културата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, имам повече от обичайните поводи на един народен представител да задам този актуален въпрос към Вас. Очевидно всеки от нас се вълнува за съдбата на онова, което е национално богатство на цялата нация. Но казах, че в моя случай има две допълнителни съображения, два допълнителни мотива.
Единият е, че бях два мандата народен представител в Габровски избирателен район. Може би още по-важният е, че с този град са свързани детството ми, родът ми и наистина не мога да бъда безразлична към онова, което се случва там.
Затова и Ви питам - какви стъпки ще предприеме повереното Ви министерство и лично Вие за съхраняване на Художествената галерия на град Габрово?
Известно е, че общинският съвет на града взе решение - цитирам почти едно към едно текста на това решение - "За ликвидиране на тази Художествена галерия". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо Поптодорова! Искрено бих споделила Вашето безпокойство по повод съдбата на Художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово, ако в предходните две седмици в резултат на усилен и конструктивен диалог между община Габрово и министерството, което ръководя, въпросът не бе изяснен и поставен в единствено правилните му, според нас, рамки - грижата за запазване на галерията.
Своята лична убеденост в полза на запазване на този значим културен институт, натоварен с високата отговорност да пази и популяризира действително великолепни образци на изящното, приложното и иконописното изкуство, аз вече официално изразих пред пресата. Незабавната реакция на Министерството на културата, което многократно и под различна форма заяви своята съпричастност към проблема, надявам се е доказателство за недвусмислената позиция на ръководеното от мен министерство.
Още на пресконференцията, състояла се на 28 август 1997 г. в София, представител на министерството апелира за един разумен и внимателно обмислен подход при решаването на въпросите, свързани със сложната, а тя е и многопластова, културна ситуация в Габрово. Беше обявена, и аз я потвърждавам, нашата готовност да подпомогнем с 2 млн. лв. - толкова са възможностите на министерството - общинската Художествена галерия.
С убеждението обаче, че най-добрият начин за изясняване на възникналия проблем е открития диалог, отправихме до общинската администрация в Габрово искане за информация, относно мотивите, наложили решението за - така, както това достигна до нас чрез медии и писма - ликвидиране на галерията. Това беше и тема на разговор, проведен преди седмица и половина в Габрово между представители на Министерството на културата, от една страна, и представителите на общината, съответно в присъствие на директора на галерията в Габрово. В хода на разговорите е изяснено, че общинската администрация не е имала намерение да закрие институцията по смисъла на чл. 7 от Закона за паметниците на културата, с което, разбира се, ние не бихме се съгласили.
Тук искам да цитирам малка част от факса, който лично кметът на Габрово, по мое изрично искане, изпрати до министерството. Цитирам:
"Не е вземано решение за ликвидиране на галерията като институция или пък за разпиляване на изключително ценния фонд...". Продължавам цитата: "... Думата "ликвидация", която присъства в решението на общинския съвет се отнася единствено до ликвидиране на неефективни щатни бройки и до съществуващата форма на стопанисване в сегашния й вид." Край на цитата.
От формулираното, очевидно непрецизно и предизвикало обществената реакция решение на Комисията по култура към общината се разбра, че всъщност зад него стоят сериозни финансови затруднения на община Габрово, свързани със състоянието и текущата издръжка на обемния сграден фонд на галерията - а той действително е голям, като сграден фонд.
По информация на господин Катранджиев - заместник-кмет на общината, само за ремонт на покрива на сградата са необходими около 100 млн. лв. Очевидно е, че една галерия, в която има течове, се нуждае от помощ.
По информация, по-нататък, непосилни за общинския бюджет са се оказали засега и разходите за осветление и отопление, отново за голямата сграда, които през този зимен сезон ще надхвърлят реалните възможности на общината. Това е информация от община Габрово. Според тяхната позиция, и ние я разбрахме, тези факти са мотивирали намерението да потърсят и други възможности за финансово обезпечаване на ремонта и поддръжката на изложбения комплекс.
В резултат на проведените разговори е постигнато съгласие Министерството на културата да окаже съдействие на община Габрово, като сформира експертна комисия - заповедта е подписана и в началото на седмицата тази комисия отива в общината - да окаже съдействие, преценявайки прецизно и експертно състоянието на сградата на галерията и точната необходимост от ремонтни действия. Да се произнесе по средствата, необходими за извършването им или етапизирането им във времето.
Комисията по култура и общинската администрация ще внесат в общинския съвет предложение за решаване на финансовия проблем след заключенията на експертите на Министерството на културата. От своя страна директорът на галерията е поел ангажимент - впрочем той работи вече много интензивно - в двумесечен срок да разработи програма за оптимизиране на цялостната работа на галерията и за придобиване на допълнителни приходи.
В рамките на методическите си компетенции ние ще предоставим, както вече казах, експертна помощ за постигането на оптимален вариант за функционирането на галерията в трудните условия на валутен борд.
В заключение искам да подчертая още веднъж позицията на Министерството на културата - Художествената галерия "Христо Цокев" трябва и ще бъде запазена като работещ културен институт със свое ярко присъствие в богатата духовна същност на Габрово.
Аз ще си позволя да използвам Вашият въпрос, за да отправя тук, от тази трибуна, един призив към културната ни общественост и към институциите, отговорни за бъдещето на Художествената галерия за морална и материална подкрепа на временните затруднения, които трябва да бъдат преодоляни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожа Поптодорова, имате право на реплика.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви! Очевидно отлаганията на въпросите по някой път са полезни, защото водят до добри отговори. Аз се радвам, че въпросът е добил именно такова развитие, защото неофициално изразяваните намерения на някои общинари в Габрово за превръщането на сградата в зеленчукова борса, даваха само една иронична картина за нищетата на времето, в което живеем.
Така или иначе този случай сочи ясно едно: силата на гражданското общество да влияе върху решения на различни равнища на властта, когато това гражданско общество осъзнава себе си като елемент от общия процес на развитие на страната. И мисля, че в този случай имаме такова именно доказателство. Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Актуален въпрос от народния представител Димо Димов към министъра на културата госпожа Емма Москова относно предложението за изменение в Постановление N 23 на Министерския съвет от 1991 г.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо Москова! Моят актуален въпрос е във връзка с публикуваното в "Държавен вестник" Постановление N 300 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г. и за откриване на бюджетната процедура за 1998 г., където в Заключителните му разпоредби в § 9 е постановено изменение и допълнение на Постановление N 23 на Министерския съвет от 1991 г., което е за усъвършенстване дейността на организациите с нестопанска цел в областта на културата и което гласи: "Членове 6, 7, 8, 9, 10, 12 и 13 се отменят" и още няколко думи, които се заличават от него.
Преди да задам своя актуален въпрос, аз бих искал да формулирам философията на това постановление, което беше създадено под мое ръководство от моя екип тогава в правителството на Димитър Попов. Нашият екип беше първият, който формулира, че е нужна реформа в културата, която да засегне всички сфери, включително самото министерство, преструктурирането в обществото и нов начин на отношение към културните институции, така наречените институции, които се занимават с дейности с нестопанска цел.
За първи път в това постановление ние ясно обявихме, че държавата няма да се намесва в творческия процес, който е свободен и независим от властта. За първи път ние формулирахме ясно организациите, като, освен държавните и общинските, заявихме, че те са кооперативни, обществени организации, на граждани, на чуждестранни физически и юридически лица.
За първи път ние дадохме възможност на ръководителите на тези институции да формират сами работната заплата и да извършват и други дейности, като придобитите средства се използват за подобряване на материално-техническата база, за материално стимулиране на техните работници и за други фондове.
Освен това, съвсем ясно в това постановление беше казано, че тези организации могат да формират фондове, могат да прехвърлят средства в следващата бюджетна година и по този начин да не се разхищават средства в края на годината. Знаете, че тогава те се използваха по параграфи, определени за съответна дейност.
И най-важното достижение - ние създадохме фонд "Развитие на културата".
И така, моят актуален въпрос е: по чие предложение са направени тези изменения в посоченото постановление? Министерството на културата дава ли си сметка за последствията от тях? И считате ли, госпожо министър, че промените в Постановление N 23 ще подпомогнат провеждането на реформата в областта на културата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Димов! Преди да отговоря на въпроса Ви, впрочем аз вече дадох своя отговор в Комисията по културата и медиите, където Вие можахте да чуете моя отговор, но в името на коректността съм длъжна да кажа, че Постановление N 23, автор или баща на което беше проф. Димов, има своята много голяма положителна роля при оцеляването и развитието на българските културни институции.
Извън това обаче, в общественото пространство на България и в икономическото пространство на България настъпиха изключително големи промени. Отново и отново аз трябва да кажа, че живеем в условия на валутен борд - нещо, което всички повтаряме, но като че ли невинаги си даваме сметка за неговата категоричност и жестоките рамки, които той поставя.
И така, в отговор на Вашия въпрос съм длъжна да поясня: измененията, направени в Постановление N 23 на Министерския съвет от 1991 г. за усъвършенстване дейността на организациите с нестопанска цел в областта на културата, са извършени с Постановление N 300 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. за изпълнение на държавния бюджет за 1997 г. и откриване бюджетна процедура за 1998 г.
Промените се налагат, те просто следват, за да се приведат всички подзаконови актове в съответствие с чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет, който вие, господа депутати, гласувахте тук. Следователно това е просто следствие.
Съгласно изискванията на чл. 45 бяха закрити и всички фондове, създадени с постановления. По този начин с министерско постановление бяха засегнати не само Министерството на културата, т.е. това не е акт, насочен към Министерството на културата или културата в България, но и всички ведомства, които оперираха с извънбюджетни средства.
Изпълнявайки своите задължения и които са грижа именно за културата, министерството изпрати официално становище до Министерския съвет и Министерството на финансите по проекта за Постановление N 300 - документи, които аз Ви показах, уважаеми проф. Димов, в заседанието на комисията, но те са на разположение и сега, в което се предвиждаше, т.е. такъв беше проектът, да останат само чл. 1, чл. 2 и чл. 11 от съществуващото тогава Постановление N 23. Нашето становище беше да не се отменя чл. 4 и чл. 9 и да продължат да действат чл. 3 и чл. 5, като отпаднат от тях съответно думите "работна заплата" и "фонд "Развитие".


С приемането от Министерския съвет на Постановление N 300 в действителност отпаднаха текстовете, които не бяха в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет, приет през м. юли. Министерството на културата обаче успя да запази творческия фонд за разлика от много други фондове, които отпаднаха. Това беше задължение на Министерство на културата - да обясни защо е задължително този творчески фонд да остане в обстоятелствата, в които се намираме, но този глас, гласът на министъра на културата беше чут и този творчески фонд остана и той действа. Именно към него ние прехвърлихме сумите от фонд "Развитие", който всъщност беше заличен. Нещо повече. Когато аз пледирах необходимостта от помощ, която да влезе като законов момент в Закона за приватизацията, който вие гласувахте, точно двата процента, които се дадоха на културата за първи път, бяха в определена степен и компенсаторна мярка на онова, което, привеждайки в действие подзаконовите и законовия акт, Министерство на финансите предложи - и тук отговарям на въпроса ви "кой?", и съответно то биде прието.
След изменение на Постановление N 23 на Министерския съвет грижата на Министерството на културата - това е не само грижа, разбира се, но то е и задължение, и казвайки "грижа", аз имам предвид и моралния аспект, който никъде не е записан, но който задължително следва да съществува.
След изменение на Постановление N 23 бяха проведени разговори с Министерството на финансите, на които се постигна споразумение с оглед подпомагане дейността на организациите с нестопанска цел в областта на културата да се приеме постановление, с което, ако по утвърдените бюджети на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в системата на Министерство на културата в края на годината размерът на приходите превишава разходите, остатъкът да остава на тяхно разположение и се използва за обновяване на материално-техническата база и за развитие на дейностите на културата. Това е подзаконов акт, но ние всички знаем какво означава силата на закона, а не на подзаконовите актове.
Затова за пореден път отново ще заявя онова, което ние ще вложим в закона за закрила на културата, който вие тук, надявам се, ще гласувате. Министерството на културата и аз разчитаме на съпричастността и активното съдействие за приемането на този закон от депутатите на това Народно събрание. Разчитам и на вашата активна подкрепа, професор Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Димов, имате право на реплика.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо Москова! Аз Ви благодаря за подробния отговор, който ме задоволява отчасти и ще обясня защо. Вашите усилия са безспорни, за да помогнете на културата в този момент. Аз гласно не само пред Вас, а и другаде, заявих, че най-после виждам във Ваше лице един министър, който не мисли за себе си, а за длъжността, която е заел и дейностите, които трябва да извърши.
Аз тук искам да подчертая обаче, че е крайно време в нашата държава да се заявят някои приоритети гласно и тези приоритети да добият своя израз по законов начин. Културата е една толкова малка сфера - става дума за нейния бюджет, и винаги тя трябва да понесе финансовите удари наравно с всички други сфери. Културата е дейност, за която някои казват: "Абе никой няма да умре!" Хора умират от болести, липсват лекарства за децата и всичко друго. Ние разбираме това. Но валутният борд няма да свърши днес, нито утре. Валутният борд не се знае, след 10 или 15 години ще приключи. Ако ние, всички тези, които управляваме държавата, продължаваме по този начин, в края на валутния борд няма да има българска култура. Крайно време е да се заяви приоритет на държавата за културата и този приоритет, когато говорим за структурна реформа, трябва действително да добие израз. Не може, когато правим реформа, да отнемаме най-елементарните инструменти на директорите да формират заплатата. Това не са заплати на директори или на работещи в "Нефтохим", господа. Средната работна заплата в областта на културата, знаете, че е под 100 000 лв. Така че нека да си дадем сметка защо се отнема един инструмент, в който, когато се прави реформа и говорим, че няма други възможности, с които да поощрим нашите талантливи хора или да кажем на тези, които не им е мястото там, къде трябва да отидат и как трябва да отидат, крайно време е ние да се погрижим за тези хора, които са израсли при друга социална система и да ги обезпечим по някакъв начин. Крайно време е да запазим цялото многообразие на нашата култура и да се намерят механизмите.
Да, господин председател, приключвам.
Тоест, когато се казваше в първите три месеца на правителството, че няма да има преференции за никого, включително за културата, сега чухме от финансовия министър, че данъчните реформи ще се разположат в следващите четири години. Което значи ли пак, че няма да има никакви преференции за хората на културата, в областта на културата, на това духовно богатство, което въпреки всичко, въпреки борда, нашата културна общественост продължава да твори?
Затова аз моля, госпожо министър, нека Вашият глас да не остава вътре в правителството. Нека Вашият глас бъде чут от нашата общественост и тя да реагира по съответния начин на тези ограничения, които аз намирам, че просто са смешни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Госпожо Москова, искате ли думата за дуплика? Не.
Преминаваме към въпросите към министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Първият въпрос е от народния представител господин Велко Вълканов относно издаването на наредба по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти на лицата, осъдени по чл. 7, държавата възстановява платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Размерът на възстановяваната сума и редът на изплащането се определят с наредба на Министерския съвет. Такава наредба досега не е издадена.
Моля Ви да ми отговорите възнамерява ли Министерският съвет да издаде предвидената в закона наредба и ако отговорът Ви е положителен, кога смятате, че това би могло да стане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Вълканов! Отговорът на Вашия въпрос е следният.
С приетия от 1992 г. Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по законите, посочени в чл. 1 и чл. 2 при предвидените в закона условия.
Съгласно чл. 7 от Закона собствениците на такива имоти или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.
В тези случаи бившите собственици или техните наследници можеха в едногодишен срок от влизането на закона в сила да предявят правата си по съдебен ред. На това основание са заведени дела, по част от които има влезли в сила съдебни решения, с които договорите за продажба са обявени за нищожни и собствеността върху недвижимите имоти е възстановена по силата на закона.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти - бр. N 51 от 1996 г. на "Държавен вестник", е създаден § 3 в Допълнителните разпоредби, съгласно който на лицата, осъдени по чл. 7, държавата възстановява платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението, като размерът на възстановената сума и редът за изплащането й се определят с наредба на Министерския съвет.
Параграф 3 е приет след неколкократни опити за отмяна или изменение на чл. 7 от закона, които законодателни решения са разгледани от Конституционния съд и са обявени за противоконституционни. Следва да се има предвид, че при приемането на § 3 от Допълнителните разпоредби на закона, не са спазени изискванията, свързани със законодателната дейност, посочени в Закона за нормативните актове.


Така например, абстрахирайки се от правилността и целесъобразността на възприетото с § 3 законодателно решение при приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти, не са направени проучвания относно необходимостта от регулиране на тези обществени отношения, броя на случаите, респективно на правоимащите лица, както и за необходимите финансови средства, осигуряващи изпълнението на закона.
Законопроектът не е представян за становище в Министерския съвет, респективно в Министерството на финансите с оглед на финансовата обработка. Става въпрос за вашия тогава Министерски съвет и за управляваното от вас Министерство на финансите.
От влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти през м. юни 1996 г. до м. февруари 1997 г., т.е. осем месеца, правителството не е предприело предвидената в § 3 наредба, а и вие не сте го питали защо не го е направило. Според нас причините за това са свързани със съдържанието на правната норма, което я прави трудно приложима.
Смятаме, че въпросът за уреждане на последиците, свързани с прилагането на чл. 7 в Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти следва да намери ново законодателно решение в съответствие с установените правни принципи, като се отчитат както справедливостта, така и финансовите възможности на държавата.
В частност искам да ви кажа, че независимо от всички тези обстоятелства, ние започнахме да проучваме въпроса, има преписка, която тече между Министерство на финансите и Министерство на правосъдието, която се опитва да събере пълна информация за: броя на делата, образувани по искове с основание чл. 7 от закона, от тях броя на влезлите в сила решения, броя на лицата, осъдени по чл. 7 от закона, данни за размера на жилищата, данни за пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Тоест започнала е подготовка.
Ясно е, че ние не можем да направим за 4 месеца това, което за 8 месеца правителството на господин Жан Виденов, на БСП, тогава управляваща, не можа да направи. Те дори и тази работа не бяха започнали да вършат. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър-председателя. Господин Вълканов, имате право на реплика до две минути.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов, аз разбирам трудността, пред която сте изправени. Давам си сметка за това, че не може наистина за едно кратко време да се уреди този въпрос и самият факт, че нашето правителство беше затруднено, потвърждава тази идея. Но мен ме смущава Вашето изначално отношение към нормата на § 3. Вие се опитвате да оспорвате правилността на този текст, но той все пак е закон и аз се надявам, че Вие наистина ще вземете мерки за решението на проблема.
Приемам с известен оптимизъм това, което накрая казахте, че вече проучвате този въпрос и се надявам в последна сметка да намерите възможност, начин да дадете необходимото позитивно решение на проблема. Мисля, че хората, които са засегнати категорично по този закон, не са толкова много, че да не може нашата държава да реши техния проблем.
Бих искал да знаете, че в огромния брой случаи хората просто нямат вина за това, което се е случило, защото в повечето случаи става дума за т.нар. запетайка, подписал е не кметът, а заместник-кметът и на това основание маса граждани бяха жестоко ощетени. Те нямат вина и не бива грешките на администрацията да бъдат стоварвани върху самите граждани. Държавата трябва да намери начин да излезе от положението, като сама поеме последиците от некоректното поведение на администрацията. Аз много настоявам Министерският съвет да изпълни ангажимента, който му е създаден със закон.
Искам да обърна внимание накрая, още две думи, че текстът на § 3 не беше атакуван пред Конституционния съд и това ми дава увереност да смятам, че от всички страни на парламентарната зала към текста има едно добро, позитивно отношение. Надявам се то да намери израз и във вашето решение под формата на наредба за приложението на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Следващият актуален въпрос към министър-председателя е от народните представители Лютви Местан, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Ремзи Осман и Айруш Хаджи относно изкупуване и премиране на тютюна реколта 1997 г.
Кой от вас ще вземе думата? Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! От името на група народни представители от Обединението за национално спасение съм упълномощен да Ви задам актуален въпрос относно изкупуване и премиране на тютюна реколта 1997 г.
Както е известно предстои кампания по масовото изкупуване на тютюни реколта 1997 г. В тази връзка основният въпрос, който вълнува тютюнопроизводителите, е дали са осигурени необходимите финансови средства за изкупуването на цялото количество тютюни, които се очаква да бъдат около 80 хил. т.
Друг съществен акцент на този въпрос се основава на факта, че през месец юли 1997 г. правителството намали с 20 на сто изкупните цени на едролистните тютюни. Основателни са тревогите на тютюнопроизводителите и те се питат дали правителството има намерение да намали изкупните цени и на ориенталските тютюни, които цени, както е известно, са приети с Постановление N 71 от служебния кабинет с министър-председател господин Стефан Софиянски.
И не на последно място, поставям въпроса и за премирането на ориенталските тютюни. Известно е, че с решение на Управителния съвет на Фонд "Тютюн" се представят премии в размер на 20 на сто върху изкупната цена на всеки предаден килограм едролистни тютюни. Ние приветстваме това Ваше решение, уважаеми господин министър-председател, но въпросът е дали ще се осигурят финансови средства във Фонд "Тютюн" за премиране и на производителите на ориенталски тютюни реколта 1997 г.
Не ще скрия от Вас, че ние очакваме не само с интерес, а и с надежда отговора на този актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми господин Местан, уважаеми господин Юсеин, уважаеми господин Емин, уважаеми господин Ремзи Осман, уважаеми господин Айруш Хаджи! Аз съм щастлив да ви отговоря съвсем накратко на въпроса.
Намаляването на цените беше компенсирано с премия по отношение на тютюните "Бърлей" и "Виржиния". По този начин не беше допуснато снижаване на цените от нивото, което беше определено, съобразно с изискванията на закона през месец март от служебното правителство. Искам да ви уверя и с това съм точно удовлетворен, че нямаме намерение да намаляваме цените на ориенталските тютюни. (Ръкопляскания в блока на ОНС.) По този начин изпълняваме дадените обещания пред избирателите и искрено се надяваме, че се създава един стабилен поминък за тези измъчени хора. Дай Боже, догодина повече земя да се работи и повече тютюн да се получи от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин министър-председател, макар и кратък, Вашият отговор ни удовлетворява.
Аз искам да заявя на уважаемите колеги народни представители, че съм син на тютюнопроизводители и се гордея с този факт, защото това е принадлежност към едно съсловие, което години е осигурявало и, надявам се, и тази година ще осигури едно от златните пера на държавния бюджет. Радостен е фактът, че тази година за първи път производството на тютюна доближава нивото от 1989 г. Ние наистина бихме искали тютюнопроизводителите да нямат затрудненията от 1993-1994 г. по изкупуването на продукцията. Надяваме се, че тези добри тенденции за развитие на отрасъла ще продължат в резултат на активни действия на Министерския съвет, защото в много райони тютюнопроизводството не е просто поминък, а предвид липсата на възможности за друга трудова заетост, това е въпрос и на физическо оцеляване. Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Последният въпрос към министър-председателя Иван Костов е от народния представител Жорж Ганчев относно взаимоотношенията между България и Русия.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): (Сочи към блока на мнозинството.) Някакъв сладур иска да каже нещо. Кажи го по-високо, сладур! Кажи го по-високо, за да те чуем! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, не влизайте в пререкания със залата!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател, укротявайте си групата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще задавате ли въпроса си?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моят въпрос към господин министър-председателя е добронамерен, тъй като аз знам тежкото бреме, което той носи, оценявам неговите усилия. Никога не желая някой от СДС да помисли, че аз желая вашия провал, тъй като това ще бъде провал за България.
Оттук следва логиката защо позволяваме нашите отношения с Русия да достигнат до тази безсмислена конфронтация, тъй като от много региони хора ми се обаждат и питат: нашите производи нямат пазари, ние зависим от тези пазари в Русия, какво става?...
Хора от малки предприятия като "Трояфарм" от Троян казват: защо не ни подновяват договора?... Не знам колко други генерални директори се обаждат и казват: това е трагедия за нас... И съм сигурен, че господин министър-председателят е точно толкова вътрешно ангажиран с този катаклизъм, колкото и аз, колкото и ние в Българския бизнесблок.
Съгласен съм с ген. Бонев, че трябва да бъдем чепати и да защитаваме нашия суверенитет и нашата национална сигурност по начин, който не ни обвръзва нито с Изтока, нито със Запада, нито със Севера, нито с Юга, а само с българските интереси. Това му го заявих в лична среща.
Желая да Ви кажа, че когато се употребяват силни думи като рекет, тези думи реверберират в коридори на властта в Русия и са контрапродуктивни за нашите търговски, политически и приятелски отношения.
Не знам дали знаете, господин министър-председател, какви прекрасни думи и очаквания аз съм споделил със заместник-министъра на външните работи при моята визита преди 4 месеца в Москва за шансовете, които Вашето правителство има: да постави нашите отношения на картата на нова нога с тях.
С Олег Лобов - бившия вицепремиер и шеф на националната сигурност на Русия имах два разговора - каква добронамереност Жорж и Бизнесблокът показаха към възможностите ние да влезем в епоха на нови отношения с тях, на паритет, независимост и търговски обмен, както правят по света белите хора.
И последно, мислите ли, че с отношението си към нас руснаците ни дават знак, че са ни ударили по един шамар и в Мадрид, и в Брюксел, и ни дават сигнал, че ние трябва да намерим една нова посока на развитие на нашите отношения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганчев! Вашият въпрос се състои от няколко подвъпроса, но най-напред искам да кажа следното:
Не бих коментирал изказвания на министри от кабинета. Мога да коментирам изказвания на политически лидери като политически лидер. Мога да коментирам изказвания на други водещи фигури във важните държавни институции, но на своите министри изказванията не бих желал да коментирам. Всеки министър носи отговорност. Той е избран от Народното събрание. Това са хора, които могат да обяснят своята позиция и да я защитят, както трябва. Въпреки това обаче искам да Ви отговоря така на въпроса за ситуацията, в която сме изпаднали:
Има много трудни моменти в преговорите, които трябва да се водят с Русия за уреждане на въпросите. Тези трудни моменти не са от днес, не са от вчера. Препоръчвам на всеки от народните представители да се запознаят с протоколите на Министерския съвет, в това число от секретните заседания, за да види как министерските съвети - всички министерски съвети през последните години са се борили с едни и същи проблеми и са се опитвали - някои по-успешно, някои по-неуспешно, някои в края на мандата си съвсем са рухвали, но са се опитвали да защитават българските интереси. От тази гледна точка Вие можете да получите по-пълна представа за това какви са точно в момента икономическите и политическите отношения на България с Русия.
Откакто на България й се налага договаря отново вноса на природен газ, транзитирането, строежа на транзитни газопроводи, собствеността върху тези неща, привличането на средства и прочие, тя непрекъснато се е натъквала на едни и същи проблеми. Кои са проблемите?
Първият проблем - жизненоважен наш проблем - не национален, а проблем на всеки българин и на неговия джоб, на неговата тревога за зимата, е проблемът за цените. Ето какви са цените по международна справка от 12 септември 1997 г.:
"Рургаз" - 96 долара на 1000 куб.м. Доставката, доколкото разбирам, е на границата.
"ВИЕ" - пак германска фирма, смесена - 90,62 долара за 1000 куб.м;
"Рургаз" - доставка на Емден - 94,13 долара на 1000 куб.м. Това е 16,00 лв. на киловатчас.
Впрочем има цени на "Газ де Франс" - 88,96 долара на 1000 куб.м; 86,43 долара; на "Снам" - договореност с "Газекспорт" - 87,66 долара, на "Снам" - 82,01 долара на 1000 куб.м...
Цената на "Дистригаз" е 87,02 долара за 1000 куб.м, на "Енагаз" - 87,02 долара...
Цената на България на "Исакча" е 99,48 долара...

Ето го проблем номер едно - тази цена при зимни условия се покачва, тази цена бърка в джоба на всеки един от нас, тази цена натрупва огромни неплатими суми в топлоцентралите. Тя прави нашите азотни, азотно-торови заводи и химическата индустрия неконкурентноспособни и т.н.
Всяко българско правителство е започвало оттук и се е опитвало да договаря, срещало се е с този въпрос. И там си е оставало на секретните заседания.
Това, което ние сме направили, е ясно, посочваме естеството на въпроса. Тук става въпрос все за руски газ, нали? Това не е една различна газ от друга?
Вторият въпрос е свързан с транзитирането. По един и същи начин българските правителства са се опитали да запазят контрола на България върху транзита, тоест те да взимат, българската държава да взима таксите от транзита на газта - проста и ясна схема. Наш е газопроводът, наша е газопреносната система, транспортирането трябва да се плаща на собственика на газопреносната система.
Сега върнете кадъра назад. Знаете всички за сключени споразумения, за поети ангажименти, за създавани различни акционерни дружества и пр., от които се разбира, че всъщност смисълът е България да не получи своята собственост и всъщност ползата от своята собственост. Или по-точно българската частна собственост, която е внесена в Булгаргаз.
Всяко българско правителство и досега българските правителства са успели да го отстоят, независимо че са подписвали всякакви споразумения, вече те са спорни в една или друга степен. Но досега това е отстоявано. България в момента продължава да взима транзитната такса.
Третият въпрос е свързан с доставчика. Доставчик, според споразуменията, първо, е Република България, и второ, е Газпром. Претенцията на посредници, на райдери, не на самия Газпром е да накъсат пазара в страната. И това не се прави за пръв път, това се прави от няколко години. В смисъл, ние поемаме снабдяването на топлофикациите, примерно, по някакъв си начин, ние даваме цена за еди какво си, примерно за химическите заводи. Ние си внасяме за тръбата с ниско потребление, за доставките на дребно на газта. А за вас оставяме, примерно, какво оставяме, на Булгаргаз да оставим Кремиковци и други неплатежоспособни клиенти.
Това е тактика, на която се е удържало досега. Не е допускано, и аз ви заявявам, че и ние няма да допуснем, да бъде диверсифициран, да бъде разбит, да бъде разслоен на части и приватизиран пазарът на реализацията на тази газ. Тъй като това е български пазар, това са български предприятия, те са наследена структура и няма никакви основания ние да разделим този пазар на губещ и печеливш. Държавата да поеме изцяло губещия и да остави печелившия в ръцете на частни фирми.
Кой ще ни прости, ако застанем на такава позиция? Кой е този в Народното събрание, който ще каже: това правителство правилно защити нашите общи интереси?
Ето защо ние по отношение на субекта заявяваме нещо съвършено просто: искаме договор с доставчика, искаме договор с Газпром. Искаме договор ако не с Газпром, с Газекспорт. Искаме ясен договор. Цените ги искаме ето такива. Хайде, да не са най-ниските, но са от този вид, които четох, нали? Това искаме. Какво лошо искаме тук, аз не мога да разбера. Това е един елементарен интерес на всеки българин.
Аз мисля, че правителството съвършено правилно разчита на подкрепа от народните представители. И изпуснати тук-там приказки от някои народни представители, които могат при злонамереност да бъдат тълкувани като защита на чужди интереси, в едни преговори, в които от едната страна стои България, защитавайки интересите на всеки един от нейните граждани, на нейните фирми и т.н., и от друга страна съмнителни посредници. Значи не бива да се застава на страната на съмнителните посредници.
Единственото, което това правителство направи, на което имам честта да съм начело, е да изкристализира и да заяви ясно тази позиция директно на страната, с която преговаря, и да я запише в правителствено разпореждане, и да я оформи с решение на Народното събрание, за което ние ви благодарим. Защото вие застанахте зад това решение след дебата по въпроса за енергетиката.
При такава ясна постановка на българската страна ние можем да реализираме нашите общи интереси по недвусмислен начин, разчитайки на категоричната подкрепа на всички народни представители. Няма друга логика тук, в това Народно събрние. И не може да има, според мен, друга логика.
Има ли промяна в отношението на Русия? Ако прочетете въпросните стенограми, ще разберете, че като че ли няма промяна в позицията на Русия. Аз по пътя насам в самолета съм изчел всички стенограми от секретните заседания на правителството на Жан Виденов. И виждам как те са реагирали на позицията, която е стояла отсреща. Тази позиция аз я виждам неизменна, досега. И нито бих виждал в нея някакъв черен дракон, нито някаква висша сила, нито каквото и да било, това е една даденост, това е един могъщ интерес, който стои срещу нас, който сигурно си има своите подразделения или там той сигурно се разпада на определени интереси. Но ние ясно осъзнавайки своя, опитвайки се да разделим, и тук според мен вие сте свидетели на усилията на правителството, да разделим икономическата страна, сделката по доставката, транспортирането, строежа от политическата страна. Ние се опитваме да отстояваме нашите интереси.
Може би правителството не съумява навсякъде да разграничи икономическия интерес, сделката от политическия интерес. Може би от време на време и от едната, и от другата страна се правят опити за примесване в решаването на икономическия въпрос, на стари емоции, на чувства, така на, ако щете на нетърговски, идеологически фактори.
Ние сме против това. Заявяваме го съвършено ясно и категорично. Ние желаем да имаме политически отношения с Русия, защото сме обявили, че Русия е наш стратегически партньор. Ние сме много загрижени и разтревожени от това смесване на тези два въпроса. Ние желаем, от една страна, политическите отношения да напредват, да се развиват, да оставят зад себе си решени въпроси. От друга страна разбираме, че без решаването на важните икономически въпроси, политическите проблеми ще тъпчат на едно място. И заради това в момента сме концентрирали изцяло усилията си в преговорите с икономическата страна.
И мога да кажа накрая добри новини. Русия, която е отложила заседанията на всички смесени комисии с Централноевропейските страни за тази година, е дала ход на заседанието на Българо-руската икономическа комисия, Икономическа и търговска комисия. В Русия тече вече подготовка за тази среща.
Със силната подкрепа на нашия президент беше определен водач от страна на руската делегация, това е господин Максим Бойко. Ние се надяваме, че той ще извърви този път. Има време до новото насрочване на заседание на комисията. И вярваме, че там могат да се разрешат много възли на тези икономически отношения.
Искам да уверя всички народни представители, че правителството гледа изключително сериозно на тази задача. Ангажиран е Министерският съвет на най-високо ниво. Ние се стараем да отидем с практични, полезни, интересни предложения за разрешаване на целия кръг въпроси и считаме, че при това положение, ако успеем да го направим, ще има и напредък в политическите ни взаимоотношения. Аз съм склонен да гледам с оптимизъм независимо от сложната ситуация, в която се намираме. Благодаря. (Ръкопляскания .)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Жорж Ганчев, имате право на реплика от две минути.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Бъдете уверен, че имате подкрепата на Българския бизнесблок и Жорж Ганчев там, където политическите интереси се разделят от икономическите.
Не знам дали Ви е известно, но действията на Вашето правителство спрямо нашата партия и моята личност се гледат под лупа от хората, с които имаме договори в Русия, а те са: "Яблоко" на Явлински, "Наш дом - Русия". Имаме договорни отношения, можем да ви ги декларираме. (Шум и реплики в блока на СДС.) Наблюдават се от Александър Семерньов - търговския представител тук, който беше на вечеря преди три вечери, и от посланик Керестеджиянс.
Защо Ви го казвам това? Защото мерзка атака по вестници, нямаме достъп изобщо до радио и телевизия . Опитите за подпомагане долу по места на хора, изключени от Бизнесблока, да разбият тази партия и парламентарната ни група не е добър знак за национално съгласие.
Призоваваме ви с най-добро чувство и най-вече със симпатия към вашите усилия да помогнете на България в този труден момент. Подаваме ви още един път ръка и ви казваме: Ние напускаме нашите помещения на "Шипка" N 13 и отиваме в трите стаички на "Дондуков" N 9, там, където сте ни вкарали с хора, членове на вашите организации.
Второ, казваме ви за последен път: под лупа сте и цялото ваше поведение по отношение на другите политически партии, хората от опозицията, алтернатива на вашето управление. Страшно е важно в международен план вие сега да си направите една корекция и да кажете: "Може да сме сбъркали". Може за активните мероприятия срещу мен в ресторанта в НДК да си дръпнете ухото и да кажете: "Това е противозаконно, противоконституционно". Да ги накажете и да тръгнем в нова посока за едно национално разбирателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли за дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате право на дуплика, разбира се. Но понеже репликата нямаше нищо общо с Вашето изложение, затова не Ви питам.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Ганчев, благодаря за разбирането на отговора на въпроса, който Ви дадох, но това не ме кара да се съглася с това Ваше съгласие с моя отговор, не ме кара да приема обвиненията, които сипете по повод на моята скромна личност във връзка с тези неща, които по един или друг начин са се случили в Българския бизнесблок или стават с Българския бизнесблок. Уверявам Ви съвършено откровено и искрено: нямам абсолютно никакъв пръст в това, което се случва в и около Българския бизнесблок.
Искам да използвам случая, може би ще наруша малко процедурата, но в отговора сигурно трябваше да кажа, че вероятно има морално-психологически фактори на българо-руските отношения. Ние се опитваме да изчисляваме тези морално-политически фактори и да вървим срещу очакванията, които има руската страна. Не във всички случаи обаче това се отдава.
Аз със съжаление искам да споделя, че не заради политиката на българското правителство, не по някакви идеологически съображения. Не можем да плащаме за излъчването на Руската телевизия. И искам да заявя най-категорично: българското правителство ще направи всичко възможно да се уреди лицензът и излъчването на Руската телевизия. Нямаме никакви предразсъдъци в това отношение, стига да се намери някой, който да застане от другата страна, да поеме разходите по излъчването и да заплати съответните лицензионни и други такси.
Българското правителство е правителство в условия на борд. Всяка стотинка просто му е преброена и ако не може да се отделят стотинки за едно или друго нещо, то просто не може да стане, каквото и да искаме и както и да мислим. Ние направихме свръхусилия в това отношение.
Но аз пак заявявам: никакви идеологически, никакви морални, никакви политически, никакви задръжки няма! Просто трябва да се намери някой, който да заплати за тази телевизия. Това е прост въпрос. Той е финансов въпрос, въпрос на страна, която се намира в трудно положение. От тази гледна точка аз пак искам да кажа, че ние се надяваме, тук в залата има и приятели на Русия, които участват в различни структури за българо-руско приятелство, нека тази истина, която тук сега казвам, да стигне по някакъв начин до руската страна добронамерено, а не да се говорят небивалици по отношение на Българското правителство, че едва ли не счита за идеологическа диверсия Руската телевизия и заради това я спряло. Нищо такова няма! Просто това е една добра телевизия, тя може да се излъчва, стига да се уредят останалите въпроси.
Моля ви, бъдете така добри, кажете навсякъде, където трябва. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Актуален въпрос от народния представител господин Велко Вълканов относно уволнението на управителя на "Бряст" ЕОД - Пловдив, към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Божков! Със Заповед N РД-18-826 от 21 август т. г. управителят на "Бряст" ЕОД инж. Серафим Цонков е освободен от длъжност. Уволнението предизвика сериозни вълнения сред трудовия колектив, който решително се обяви срещу уволнението на своя управител, подчертавайки неговите заслуги за укрепването и развитието на предприятието.
Господин Цонков е поел управлението на "Бряст" в изключително тежък за него момент. Дружеството е имало огромни задължения - около 20 млн. лева. В един сравнително кратък срок инж. Цонков изправя предприятието на крака. Изплатени са всички стари задължения. Реализират се сериозни печалби. Става възможно да се увеличи и средната работна заплата.
Сега съвършено необосновано инж. Цонков е уволнен и на негово място се назначава друго лице, което няма никакво отношение към производствената дейност на дружеството. Ето защо Ви питам, господин министре:
Всъщност на какво основание е уволнен инж. Цонков, след като е дал доказателства за една изключително висока квалификация, способна да осигури стопански просперитет на предприятието?
Не Ви ли смущава, освен това, единодушно изразената воля на целия трудов колектив в подкрепа на инж. Цонков, една подкрепа, която все повече нараства?
Смятате ли, че е оправдано да влизате в тежък конфликт с целия трудов колектив, за да задоволите определени политически пристрастия?
Не намирате ли, че създадената в предприятието атмосфера ще доведе до сериозно влошаване на икономическите показатели в неговата дейност? Имам информация, че предприятието практически вече не работи дни наред. Новият директор просто не е влизал в цеховете. Това е информацията, която получих преди два дни.
И така става неизбежен въпросът: кой всъщност има интерес предприятието от печелившо да се окаже отново губещо? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Вълканов, госпожи и господа народни представители!
Още веднъж искам да подчертая, че Министерството на промишлеността не извършва промени на ръководители на предприятия без предварителен анализ на финансово-икономическото им състояние и на други негативни обстоятелства, които налагат такава промяна.
Аналогичен е случаят с предприятието "Бряст" ЕООД, Пловдив. Промяната в управлението е извършена поради следните причини:
Дружеството работи на загуба от основна дейност като за първото полугодие на 1997 г. тя е в размер на 6 млн. 996 хил.лв.; има непокрита загуба от минали години, възлизаща на 14 млн. 754 хил.лв.; чувствително е намалено производството на основни натури в сравнение с първото полугодие на 1996 г. - дъски и детайли, иглолистни и широколистни, детайли за палети и др.; слаба е дейността на досегашното ръководство по отношение на разширяването и внедряването на нови асортименти, както и маркетинговата дейност за намиране на нови пазари.
В резултат на това в предприятието залежава нереализирана продукция в размер на 38 млн.лв. Бившият управител господин Цонков е предоставил продукция на чуждестранни и български фирми без договори и на основание на договори без клаузи, уреждащи сроковете на заплащане. Затова продукция на стойност 14 млн.лв. още не е изплатена. В същото време бившият управител не е погасил задължения към доставчици за 17,5 млн.лв., към персонала - за 17 млн.лв. и към социално осигуряване - за 2 млн.лв.
Именно на основание на горните факти, господин Серафим Цонков е освободен като управител на "Бряст" ЕООД, Пловдив.
Новоназначеният управител господин Славов е с дългогодишен производствен опит, с възможности, доказани вече, за осигуряване на суровини и за разширяване на пазарите на продукцията.
На основание на издадената от мен заповед Пловдивският окръжен съд с Решение N 6003 от 29 август 1997 г. е извършил пререгистрация в управлението. Бившият управител господин Цонков в продължение на един месец отказваше да се съобрази с тази моя заповед и решението на съда. С това свое действие той провокираше незачитане на законовите разпоредби от страна на някои представители на работещите в завода, които бяха лошо и тенденциозно дезинформирани от него.
На 10 септември 1997 г. - искам да обърна специално внимание на този факт, защото случаят с "Бряст" беше тиражиран и по телевизията при едно голямо интервю на министър-председателя - в Министерството на промишлеността бе проведена среща с представители на синдикатите от дружеството, Федерацията на профсъюзните организации от горското стопанство и горската промишленост на КНСБ, където в присъствието на новия управител на "Бряст" ЕООД, господин Славов, бяха изяснени съвсем точно мотивите за направената промяна в управлението на дружеството.
Установи се недвусмислено, че протестиращите работници не са били запознати с фактическото финансово състояние, на основание на което е освободен господин Цонков.
В настоящия момент, и Вие можете да проверите като народен представител от Пловдив, обстановката в дружеството е нормална. Колективът и новият управител изпълняват своите задължения. Няма никаква конфликтна ситуация и няма никакви основания за безпокойство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Вълканов, ако желаете да вземете думата, моля.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, силно се боя, че нашата информация е съвършено различна.
Вчера имах среща с представители на КНСБ от предприятието, както и със самия директор, бившия, господин Цонков. Разговаряхме много внимателно, подробно и те ми дадоха съвършено други цифри и данни. Например, за увеличаване на продукцията - почти двойно се е увеличила продукцията на предприятието. Така, през 1995 г. са обработвани 2070 куб.м материал, а през 1996 г. са обработени 3755 куб.м.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А през 1997 г., когато сме го уволнили?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ще Ви отговоря. Да, ще Ви кажа.
През 1995 г. са има ли загуба 8 млн. 400 хил.лв., а през 1996 г. са имали печалба от 2 млн. 250 хил.лв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А през 1997 г.?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Момент. Към 30 юни 1997 г. имат 13 млн.лв. печалба.
Аз ще Ви представя една точна справка в това отношение.
Освен това, предприятието е разкрило 20 нови места за работници, което също има крупно значение, социално значение за хората.
Вчера те ме увериха - хората от "Бряст", че новият директор, който е бил въведен с полиция, вече 2 или 3 седмици не е влизал в цеховете. Просто той не познава целия този производствен процес. (Шум и реплики в залата.)
Така твърдят. Сега недейте да се смеете. Това е една ситуация, болезнена за хората и би трябвало да се отнасяме с уважение към това чувство, което те изпитват.
Освен това ще Ви представя и списък с подписи на хората, които единодушно застават в подкрепа на своя директор. Това не бива да се отминава с безразличие, защото знаете, че психоклиматът има огромно значение за производствената дейност. Ако хората нямат настроение, не приемат едно ръководство, работата няма да върви.
Аз още веднъж Ви моля настоятелно, господин Божков, Вие да подложите на преоценка своето отношение към случая и ако намерите за възможно, да коригирате своята заповед.
Искам да Ви призная, че аз виждам в този случай едно обезпокоително явление. Вие като че ли на всяка цена държите да смените всички директори на предприятия, без оглед на това доколко те са способни да ръководят процесите и ако това е вярно, аз намирам, че Вашата дейност като министър просто е опасна за обществените интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Божков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Вълканов, аз тук се явявам пред народните представители не като представител на някаква политическа сила, а като министър в правителството на Република България и данните, които съобщавам от трибуната, са данните, които се съобщават с цялата отговорност на едно министерство. Срещу това Вие ми представяте данни, представени от един уволнен директор. Очевидно е, че той ще иска да Ви представи нещата така, като че ли докато той е бил директор, всичко е било прекрасно.
Това, което аз представям тук, пред Вас, пред камерите на телевизията и на радиото, са обективните данни, които са налични в Министерството на промишлеността, отговарят на счетоводните отчети, отговарят на обективната действителност в това предприятие! Как мога да изляза тук и да говоря лъжи?! Вас просто Ви подвеждат и аз не мога да разбера как така се хващате толкова лековерно на такова подвеждане.
Второ, въпросът Ви, както сте го задали, за голямо съжаление, е отпреди повече от половин месец. Беше хубаво да минете през предприятието и да видите дали е вярно все още това, което сте питали, а не да се срещате с бившия, с уволнения директор, който продължава очевидно да трупа злоба и да Ви говори кой знае какви небивалици.
В предприятието всичко е спокойно и аз мисля, че хората от "Бряст", които слушат в момента, ще Ви кажат: идете си до Пловдив, идете си в избирателния район, говорете с тях, вижте каква е ситуацията. Нека да не занимаваме българските народни представители и българския народ с някакви единични случаи, когато един директор очевидно по обективни причини е освободен и на негово място е сложен друг, по-кадърен човек.
А по отношение на това, което се опитвате да ми вмените като дейност, че сменям всички директори - не ми стига времето, господин Вълканов, иначе вероятно бих сменил повече директори! (Ръкопляскания от мнозинството.) Но, прекалено много са все още, за голямо съжаление, предприятията, които са пряко на мое подчинение като министър на промишлеността - над 1200 предприятия са в Министерството на промишлеността. Опитваме се със скромния екип на министерството, поради това че сме ограничени финансово и ресурсно, да проверим всяко предприятие, да видим къде какви зулуми са направени и там, където има зулуми - ще бъдат сменени директорите! Естествено! (Шум и реплики отляво.)
Затова, уважаеми господин Вълканов, готов съм всеки път да Ви отговарям, ако има някой директор, на който Вие симпатизирате. Но тук имаше Ваши колеги от Демократичната левица, които приеха един по-нормален начин, без да губят времето на народните представители, да задават писмено въпросите и да получават цялата информация без да правят от това пропаганда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Това е актуалният въпрос, зададен от народния представител господин Руси Статков към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Господин Статков, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Мисля, че независимо от току-що завършилия отговор на министър Божков, че няма значение един директор и един човек, правилно и редно е ние да се борим за всеки един, независимо от това какъв е, независимо от неговата партийна принадлежност, ако той е професионалист и ако той работи за България. В този смисъл е и моят въпрос и той се отнася за една българска гражданка, за един държавен служител, който е уволнен незаконосъобразно и бих казал нечовешки и неморално. Мисля, че става така, особено в последно време: поднасят се много и много предложения, някои министри, например като господин Божков, са готови да уволняват под път и над път, но убеден съм, господин Върбанов, Вие не сте такъв. Затова и ще представя тези факти, които ми дават основание да поставя въпроса с огромна тревога днес пред вас и пред парламентарната зала.
Уволнена е незаконосъобразно председателката на Общинската поземлена комисия в град Брусарци, от моя избирателен район. Незаконосъобразно, защото същата се е намирала в отпуск. Съгласно чл. 33 от Кодекса на труда това може да стане съгласувано с Инспекцията на труда и само в този случай. Бившият шеф, според Вас, тъй като разбрах, че вече е уволнен, на Областната земеделска служба на 12 септември в отсъствието на госпожа Кремена Цветанова представя в състава на Поземлената комисия на Общинския съвет новия шеф без да представи никаква заповед за уволнение на предишния, без да остави даже такава, с аргумента, че тя е уволнена по непригодност. До този момент, уважаеми колеги и господин министър, няма нито една бележка по работата на госпожа Кремена Цветанова. Напротив, има положителни оценки. Тя е общински съветник, председател на Общинската комисия по земеделие. Това е другият факт, който, господин Божков, говори за това, че много трябва да внимаваме и да прецизираме всичко това, което правим, преди да сме дали ход на нещата, както често пъти правите.
Затова смятам, че незаконосъобразното уволнение с основание се посреща с недоволство от населението на Брусарци. До Вас, господин министър на земеделието, има писмо от Общинския съвет на несъгласие с това уволнение. Освен това, казах, това е едно нечовешко, неморално уволнение. Защото човек, какъвто е госпожа Кремена Цветанова, с 30 години стаж в земеделието, с отговорна работа, пред пенсия, вдовица от една година при загинал комбайнер миналата година при прибиране на реколтата, по този най-нечовешки начин се уволнява именно в един такъв момент. Затова, господин министър, независимо от фактите, които сигурно сте компилирали, настоявам не само да ми отговорите, а и да вземете мерки и допълнително да направите проверка, а не да чакате съдът да възстанови една справедливост, защото смятам, че все още мога да апелирам към Вашето достойнство и като към министър за такава мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! На подобно питане миналия петък казах, че в цената на една толкова необходима за развитието на България реформа в никакъв случай не трябва да се включват безпринципни и административни решения и уволнения.
Какво всъщност ме е мотивирало да уволня госпожа Кремена Тошева - питате Вие в своя актуален въпрос, твърдейки, че госпожа Тошева е работила десетилетия по специалността и проблеми до момента в земеразделянето в община Брусарци не е имало? Да преминем направо към фактите. В община Брусарци има общо 10 землища, от които само в три е извършен окончателният въвод във владение. От общо 5732 собственика на земя досега само на 73 е върната земята с нотариални актове. В 6 землища пък изобщо няма проектопланове за земеразделяне, който факт е в пълно противоречие с Вашето твърдение, че липсват проблеми по земеразделянето в съответната поземлена комисия, ръководена от госпожа Тошева.
Община Брусарци се намира в един от най-изоставащите в поземлената реформа райони, а именно в област Монтана. Причините за това се крият не само в непрофесионалното поведение на ръководствата на някои от поземлените комисии, а и в това, че районът е силно политизиран, което също влияе отрицателно на резултатите от поземлената реформа. Особено тревожен е фактът, че предпочетените от ръководството на Поземлената комисия в Брусарци фирми, извършващи земеразделителните планове, са с изключително слаби показатели. И като водеща фирма с отрицателни резултати е "Деск-СД". Госпожа Тошева със закъснение предприема мерки за прекратяване на договора с тази фирма. Това тя е осъществила едва преди два месеца. В работата на земеразделителните фирми са допуснати и редица нарушения: първо, по определянето на държавните и общинските земи и също така в адекватното реагиране при разглеждането на възраженията срещу плановете за земеразделяне при явни несправедливости и допуснати грешки.
Уважаеми господин Статков, във времето, когато поземлената реформа и особено връщането на земята е един от най-важните приоритети на правителството, изложените факти от компетентните органи в министерството за дейността на председателката на Поземлената комисия в Брусарци госпожа Тошева ми дават пълно основание да смятам нейната работа за незадоволителна и неадекватна на бързите темпове на аграрната реформа, поради което съм извършил наложените и необходими кадрови промени. Смятам, че това е в интерес на работата на ведомството, което аз ръководя, а също така и най-вече в интерес на всички граждани от община Брусарци, които основателно очакват връщането на своята земя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също Ви благодаря, господин министър.
Народният представител господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Аз няма да повтарям отново за незаконосъобразността на тази заповед, която Вие сте издали. Защото всеки един съд в България ще я отхвърли.
Но по съдържателната страна на въпроса. Казвате: тя е виновна за фирмите, които са извършили земеразделянето. Няма нищо подобно. Фирмите са излъчени с търг от 18 май 1993 г., в който търг председател е бил представител на Министерството на земеделието, член - друг представител и тя - трети и е настоявала от тези шест фирми други да бъдат предпочетени.
Второ, по време на дейността на тези фирми, онази фирма "Деск", за която Вие споменахте, господин министър, 8 пъти от 1994 г. до 1997 г. госпожа Кремена Цветанова е внасяла предложения в отдел "Договори" на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за прекратяване на тези договори. За тях има документи. И аз Ви моля, не се поддавайте на неверни данни, подадени от Ваши сътрудници, явно недобронамерено. Постарайте се, ако трябва и сам, и го направете, за да видите тези факти.
На по-следващо място, данните, които Ви подават за окончателното земеразделяне, не са верни. В 4 землища от 10, с публикация в "Държавен вестник", която аз съм видял, е извършено земеразделянето на 41 355 дка.
За доверието към госпожа Кремена Цветанова на гражданите от Брусарци най-малко пък можете да говорите. Тези дни, след като са разбрали, че е уволнена, й е предложено да бъде председател на кооперация от 600 човека.
И аз Ви казах: не ползвайте данни без да са проверени както трябва за всеки един човек. За всеки един човек нещата трябва да бъдат огледани. Господин министър, Вие не посочихте и други факти, в които е обвинена госпожа Кремена Цветанова. Тя действително през тези 30 години е работила за земеделието в региона. Работила е с всичките си умения, с всичко това, което може да даде.
Затова мисля, че е редно още веднъж Вие да прецените фактите и тези, които днес представям. Защото не е, повтарям, въпросът в това да защитаваме хора, които безотговорно си изпълняват задълженията. Но същевременно не можем да допуснем, когато по най-брутален начин, както е постъпено в случая, се уволнява един наистина отговорен държавен служител. Уволнява се, бих казал, по политически причини, защото е член на БЗНС "Александър Стамболийски". Именно затова, за съжаление, в случая са Ви използвали.
Още веднъж разчитам, че не съдът, а Вие, господин министър, ще бъдете човекът, който ще провери фактите и ще отмени наистина една незаконосъобразна, повтарям, нечовешка заповед, която, бих апелирал, трябва да бъде и сигнал за всички следващи заповеди, които ще Ви поднасят да подписвате. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
Нека колегите от СДС да не пляскат. Господин Марков, не пляскайте, защото през 1992 г. Вие сте назначавали госпожа Кремена Цветанова. Вие сте й гласували доверие. Мисля, че я познавате по-добре и от мен. Не се усмихвайте така! Жално е, казвам го със съжаление, човек да гледа подобни отношения от хора, които наистина не са на висотата на народните представители. Съжалявам, че го казвам, но ме предизвикахте.
Още веднъж, господин министър, разчитам на Вас. Разчитам на това, което Вие сте длъжен като човек, повтарям, като човек, който е работил дълги години и работи в земеделието и като министър, на базата на тези факти, които изнесох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.

В такъв случай тази точка от дневния ред е приключена, защото няма повече питания и актуални въпроси. Тъй като има още един час, ние ще продължим с незавършената точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Има думата господин Трендафилов по процедура.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Струва ми се, че при такава зала да обсъждаме такъв сериозен въпрос, какъвто е проблемът за изменение и допълнение в Закона за земята, най-малко няма да бъде добър атестат за Народното събрание.
Извинявайте за това предложение, но предлагам да не пристъпваме към разглеждането на закона в този състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендфилов.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Трендафилов, както се казва, ми взе думата от устата.
Смятам, че е просто обидно един такъв основен законопроект, който решава основни проблеми на нашето земеделско стопанство, да бъде разглеждан при толкова малко присъствие и да бъде гласуван с карти, зад които няма покритие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направено е предложение. Съгласно правилника, трябва да се извърши проверка на броя на присъстващите в залата.
Каня всички народни представители да влязат в залата. Ние сме в редовно заседание. Ще направим проверка на присъстващите в залата чрез компютъризираната система.
Моля, всички присъстващи да гласуват с картите си, за да установим колко души има в залата.
Прекратете регистрацията!
В залата присъстват 126 души. Толкова народни представители са се регистрирали.
При това положение можем да продължим нашата работа.
Господин Костов, моля да заемете мястото си като председател на комисията.
Трябва да пристъпим към обсъждане на предложението на народния представител господин Георги Агафонов.
Тук ли е народният представител? Желае ли да вземе думата?
Неговото предложение е свързано с чл. 10, ал. 6 и не е прието от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Агафонов.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: 15 за, 61 против, 40 въздържали се.
Не се приема предложението на господин Агафонов.
Преминаваме към предложението на господин Лучников.
Господин Лучников, желаете ли да вземете думата?
Предложението на господин Лучников е в чл. 10, ал. 7 думата "законно" да се замени с "при спазване на всички нормативни изисквания".
Имате думата, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! С думата "законно" просто не се казва нищо, защото повечето от разпорежданията по изграждането на постройки се застъпва в подзаконови административни актове, с подзаконови разпореждания. Ако ние наистина искаме да създадем справедливост и да се запазят имотите, върху които са изградени такива сгради, които отговарят на всички нормативни изисквания, тогава нищо не ни пречи да го кажем точно. Защото иначе под "законно" в тая материя просто няма да се намерят изобщо законови разпореждания. Затова трябва да се приеме да се напише: "при спазване на всички нормативни изисквания". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Аз прочетох предложението, за да си го припомним. Господин Лучников го обоснова. Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте за предложението на господин Лучников.
Гласували 131 народни представители: 58 за, 14 против, 59 въздържали се.
Не се приема предложението на господин Лучников.
Следващото предложение, което е прието, е на господин Костов. Следователно, него няма да поставям на гласуване.
Преминаваме към предложенията на господата Васил Клявков и Йордан Бакалов.
Господин Бакалов, заповядайте, защото тук има оттегляне на първото предложение, поддържане на второто и корекции и редакционни бележки във второто.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Господин председател! Аз искам да внеса уточнение. Първото предложение не е оттеглено, а то просто отпада от това, че по § 1 не беше прието.
В т. "б" искам да внеса една редакционна поправка и тя е, цитирам:
"В този случай се възстановяват правата на собствениците върху цялата свободна земя, като от нея се изключва застроената площ с минимално необходимите нормативно определени площи за функционалното й използване", като по този начин се заменя фактически "минимално необходимия сервитут за ползването й", което беше фактически нашето предложение.
Аз, доколкото съм информиран, комисията подкрепя предложението по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов има думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз съм длъжен да кажа, че комисията остави този текст, за да бъде уточнен от вносителя. Вносителят до изготвянето на доклада не го представи и вследствие на това комисията не е чела този текст, който сега се представя на пленарната зала и затова тя не взима отношение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Моньо Христов има думата.
МИНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми колеги! Аз мисля, че предложението, което е направено от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов в т. "б", трябва да се приеме, тъй като дава възможност наистина земи, които са останали извън сервитута, да се получат от собствениците.
Тъй като ние в § 4 формираме собственост в рамките на 250 кв.м като парцел, съвсем спокойно е при наличие на такава възможност, а този текст създава такава възможност, и при наличие на такава свободна земя собствениците да я получат. Обикновено това са случаи, които общините гледат да запазят тази собственост за себе си и след това да я продадат. Тоест не обръщат внимание на това, че собственикът атакува и иска възстановяването й.
Така че е добре наистина този текст да го има, за да дадем права на собствениците.
И тук искам да добавя, че предложението на господин Лучников преди малко имаше основание, защото става въпрос за строежи, които са отпочнати след 1991 г. В повечето случаи това е ставало във времето, в което са правени промени на закона, а след това Конституционният съд ги е отменял. И сега на практика се получава така, че именно общинската администрация или някой друг трябва да прави тълкувание що е законно, а що е законно, може да го тълкува само съдът.
Така че аз предлагам да прегласуваме предложението на господин Лучников, за да изчистим нещата от гледище на всички административни актове и по този начин да дадем възможност на поземлените комисии и на общинската администрация да знае за какво става дума, а не да се мотаят нещата под общата формулировка "законно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направено е искане за прегласуване предложението на господин Лучников: вместо думата "законно", да се поставят думите "при спазване на всички нормативни изисквания".
Нека да го прегласуваме. Аз нямам думата, но просто си позволявам едно отклонение, защото правно погледнато предложението на господин Лучников е много по-точно.
Поставям на прегласуване предложението на господин Лучников. Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: 130 за, 10 против, 3 въздържали се.
Предложението на господин Лучников, свързано с чл. 10, ал. 7, се приема.
Преминаваме към следващото предложение на господата Васил Клявков и Йордан Бакалов. Вече чухме тяхното становище. Те оттеглят предложението си, изразено в буква "а", и то съвсем основателно.
Остава да гласуваме букви "б" и "в" в подобрената редакция, която те предложиха преди малко на нашето внимание. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: 37 за, 46 против, 44 въздържали се.
Не се приема предложението на господата Васил Клявков и Йордан Бакалов.
Преминаваме към следващото предложение - това е предложението на господин Светослав Лучников, което комисията подкрепя по принцип.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз благодаря на комисията, че приема по принцип моето предложение, но с текстуалното оформление, което тя му дава в предлаганата от нея редакция на ал. 8, фактически тя изменя неговия смисъл. Каква е идеята?
Идеята е, когато възстановим правата на собственост на лицата, чиято собственост е отнета по Закона за трудовата поземлена собственост, над размерите, в които тя се възстановява по ал. 8 или по чл. 8 от отменения Закон за трудовата поземлена собственост, за количеството над това лицата да бъдат обезщетени или чрез земи от държавния и общинския поземлен фонд, или чрез компенсационни бонове.
Това беше моето предложение и то имаше смисъл, защото, от една страна, зачиташе съображението да не се преразглеждат плановете за земеразделяне, което ще бъде свързано с много големи неудобства и ще върне реформата в началния й фазис, но, от друга страна, да даде възможност на тези хора, чиито имоти са отнети, да получат реална компенсация.

Когато има възможност да получат земи от държавния или общинския поземлен фонд, да ги получат. Едва когато няма такава възможност, да се премине към компенсационни бонове. За разлика от това комисията е приела обезщетенията да стават само по реда на чл. 35 от закона, който текст предвижда само обезщетяване с компенсационни бонове.
Това според мен е неправилно и настоявам да се запише така, както съм го предложил аз - че обезщетяването става по реда на чл. 15, който предвижда поначало обезщетяване чрез връщане на земи от поземлените фондове - държавни или общински, или при невъзможност за това - с компенсационни бонове.
Но тук между другото виждам, че се добива една нова игра. В промяната на чл. 15, която предлага комисията, не знам защо е изключен държавният поземлен фонд, т. е. те да бъдат обезщетени само от общинския поземлен фонд. Като имам предвид, че предимно такива казуси ще се явят и се явяват в Добруджа, където държавният поземлен фонд разполага с големи количества земи, а общинските едва ли притежават такива, то според мен едновременно трябва да се дискутира въпросът и за съдържанието на чл. 15.
Но какъвто технически начин намерите, така да го направим. Аз поддържам идеята лицата да са обезщетени поначало със земи от поземлените фондове - държавни или общински, и едва при невъзможност да стане това - да се премине към обезщетение чрез компенсационни бонове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников, може ли само едно уточняване. Вие предлагате вариант първи и втори и след това предлагане още едно допълнително изречение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофона): Аз се съгласявам напълно с предложението на комисията, но второто изречение не ме удовлетворява, защото то предвижда обезщетение само чрез бонове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Лучников! Идеята да се обезщетяват собствениците с поименни компенсационни бонове произхожда именно от това, защото държавната земя не е достатъчна, за да обезщети всички случаи на собственици, които не могат по редица причини да получат земята си в размера, в който са я притежавали.
При това положение ние приехме, че и по Закона за трудовата поземлена собственост на тях им се запазва правото да получат земята си в размера, в който са я притежавали.
Именно за да се получи една справедливост, идеята на вносителя на закона - Министерския съвет, е била и е тази земя да може да се получи по различни начини, именно чрез поименните компенсационни бонове, с които само притежателите могат да участват на търг за закупуване на държавна земя, на търг за закупуване на гори от горския фонд и в процеса на приватизацията, като изричното условие е, че държавна земя няма да бъде продавана по друг начин, освен чрез търг, в който ще участват притежателите на поименни компенсационни бонове.
Именно това е причината, за да се сложи това условие или този текст не само в тази алинея и в този член, а във всички членове и алинеи на този законопроект. Това е идеята и това е смисълът на закона, който комисията подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Костов. За голямо съжаление Вашата логика не можа да ме убеди. Когато ние предвидим на първо място обезщетение чрез земи от държавния поземлен или общински фонд, разбира се, че имаме предвид доколкото това е възможно. Но без да се опита тази възможност, без да се види дали е в състояние да се обезщетят хората с реално върнати земи, да се пращат веднага на компенсационни бонове, това е, извинявайте, едно измъкване. Защо? Вие казвате, че държавната земя няма да се продава по никакъв друг начин, освен чрез търгове, в които ще участват само компенсационните бонове. Това е прекрасно. Но къде го написахте това нещо.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): В чл. 35 при обезщетенията.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Че няма да се продава държавна земя?
Въпреки това аз смятам, че на първо място трябва да се даде на хората възможност да получат обезщетения от държавния или общинския поземлен фонд и едва когато това не може да стане, чак тогава да се пристъпи към обезщетяване чрез бонове. Иначе вие създавате на хората извънредно големи неприятности. Освен това ги карате да се състезават с лица, които може би ще дойдат от други области. Примерно някой си, получил от Брезник бонове, ще отиде с тях да кандидатства за земя в Добруджа. А тези хора, на които е взета земята в Добруджа, няма да могат да получат на първо място връщане, ако не на същите земи, то поне на подобни земи в едно близко до тяхното землище.
Така че, ако искаме да бъдем последователни, на нас нищо не ни коства да предвидим възможността най-напред да се обезщетяват хората чрез реално връщане на земята от поземлените фондове, а едва при липса на такава възможност - с боновете.
Освен това аз не съм съгласен, че вие навсякъде предвиждате обезщетяване само с бонове, защото чл. 15 съществува. Но на чл. 15 вие му давате едно много ограничително...
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (встрани от микрофоните): Там няма "държавна" обаче.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Именно. Защо да няма държавна? В досегашния текст имаше "държавна". Сега изведнъж отпадна държавният поземлен фонд, който именно е най-богатият ресурс за възможности за връщане на земя. Защо? На какво основание? Каква е тази антисобственическа тенденция в полза на създаването на огромни държавни земеделски фондове? Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Очевидно, има някакво неразбиране и аз не съм бил сигурно много ясен, обаче в целия закон се изключва възможността да се обезщетява със земя от държавния поземлен фонд. Това нещо е залегнало в закона, за да може да съществува държавна земеделска земя, с която може да се участва в търгове с поименни компенсационни бонове. Иначе ако ние възстановим земята по реда на чл. 15 и другите алинеи, тогава изобщо няма да има никаква земя и тогава тези поименни компенсационни бонове губят всякакъв смисъл. Именно това е презумпцията или това е идеята, която е вложена в законопроекта.
Що се касае до общинските земи, такава възможност на много места е заложена, но тъй като тук се касае вече до определен режим за лица по ал. 8, за определен режим към определени лица, тук вече се създава възможността за обезщетяване само с поименни компенсационни бонове. Това е смисълът на вносителя на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моньо Христов има думата и преминаваме към гласуване.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Само още няколко думи, за да поясним за какво става дума. В чл. 35 не става дума вече само за Държавния поземлен фонд, а и за земи и гори. В тази връзка опасността, че наистина в Добруджа и в Северна България има повече наличие на държавен поземлен фонд и по този начин лишаваме от възможност хора, примерно от моя окръг - Старозагорския, който е най-ощетен, ще им бъде трудно, или ще бъдат противопоставени на хората, които живеят в тези райони. При наличието вече на възможността да се участва на търг за земи и гори от горския фонд, нещата се улесняват.
В случая ще има възможност за едно предпочитание дали да бъдат земи от Държавния поземлен фонд или от горите. А гори има в цяла България.
Освен това ние оставяме възможността за приватизацията, която вече всеки може да си прави избор къде и как ще участва и за какво ще участва. По този начин сме изключили с Държавния поземлен фонд, защото, ако остане той, това означава, че ще извършим най-напред обезщетение с Държавен поземлен фонд и отивайки вече към компенсационните бонове, няма какво да предложим. Държавата вече ще бъде изчерпана като наличие на държавна земя. Ще се окаже, че даваме книги, а насреща няма нищо. Затова именно сме ограничили нещата в този вариант, като, разбира се, на тези търгове ще участват само хората, които са получили компенсационните бонове, или техните наследници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря господин Христов.
Заповядайте, имате думата, господин Холевич. И след това ми се струва, че бихме могли вече да минем към гласуване. Това, че има дебат, не е лошо. Това показва все пак, че въпросът е сложен. Заповядайте, господин Холевич.
ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да изкажа неудовлетворението си, че този изключително важен за българския народ закон се разглежда в една недостатъчно пълна зала. Касае се за прецизиране на редакцията на чл. 10, ал. 8 на закона. Проблемът е ясен. Този важен въпрос остана нерешен през последните седем години, защото бяха взимани неправилни, несправедливи и половинчати решения, които нямаха за цел да приключат въпроса справедливо, а напротив.
Най-добре би било да отпадне позоваването на репресивния Закон за ТПС от 1946 г., който междупрочем е отменен. Може ли в демократична държава един нов закон да се базира на отменени членове от друг закон и то репресивен?
Предложението, направено от господин Лучников, е добре обмислено, прецизно, точно. То е подкрепено и от комисията, отговаря на Декларацията на национално съгласие, която целият парламент подкрепи на 8 май 1997 г. - чл. 3 от тази декларация. Още повече че 131 народни представители от всички парламентарни групи, в това число и от БСП, сложиха подписите си и надявам се, че няма да се откажат от тях, под това, което аз бях предложил и което по същество е същото.
Реформаторското мнозинство в този случай е налице и застава зад този закон категорично. Искам да подчертая, че не става дума изобщо да се спира реформата или да се връща тя назад. Става дума само за това да се възстанови справедливостта и да се даде възможност собствениците реално да възстановят собствеността само там, където има възможност за това. И то по действащите планове за земеразделяне. Тоест тези планове, направени вече, да не бъдат променяни, да останат в този вид. Никакви пари допълнително няма да бъдат харчени и никакви допълнително усилия няма да бъдат изисквани. Не става дума за максимализъм, а само за използване на обективно съществуващите възможности.
Колкото до това, че ще се създаде известна неравнопоставеност, на всички нас тук ни е ясно, че абсолютна справедливост не би могла да съществува. Дори в текста на ал. 8, чл. 10 се въвежда нов текст, чрез който ограничението няма да се отнася за онези, които са имали присъда и тя е отменена. Не е ли по-справедливо ограничението да отпадне поне там, където е възможно, и това да се отнася до всички? Българският народ очаква тези промени. Само така ще може отново да стане народ от собственици - това, което всички ние искаме. Това бяха думите и на господин Томов от Евролевицата преди два дни.
Господин Лучников вече говори за държавните поземлени фондове. Такива има в достатъчно количество. Общинската земя също е налице. Призовавайки ви да гласувате за предложението на господин Лучников, което е, повтарям, подкрепено от комисията, не ми остава нищо друго...
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По принцип, недейте да изменяте съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не по съдържание.
ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ: Искам да ви припомня думите на Апостола Васил Левски, който каза: "Свобода и всекиму своето". Аз бих добавил: защото без "всекиму своето", свобода просто няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Холевич. Господин Лучников, имате думата, но ще Ви моля съвсем кратко.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председател, извинете много, че вземам отново думата, но просто искам да изправя една очевидна неточност.
Господин Костов искаше да ме увери, че в чл. 35 е предвидено задължение за държавата да организира търгове за земите от Държавния поземлен фонд. Такова нещо няма.
Той също искаше да ме увери, че има разпореждане, чрез което не може да се участва в търгове за държавни земи с други средства, освен с компенсационни бонове. Такова нещо също няма в чл. 35.
Така че нека да бъдем коректни - или да приемем това, което аз предлагам, или ако искаме да правим друг вариант, то нека да го запишем изрично, че държавата е длъжна в еди какъв си срок да организира търгове за държавни земи, в които да участват само компенсаторни бонове, и в никакъв друг случай, по друг начин да не се участва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин Костов имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Лучников, Вие четете текста на вносителя. Комисията в доклада си, ще го получите сигурно във вторник, предлага именно този текст в чл. 35.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не сме го получили още. Ние не можем да работим на тъмно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Но той не е раздаден, господин Костов. Няма го при нас.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Той не е раздаден и аз затова го съобщих - че сме предвидили такъв режим в чл. 35. Комисията на своето заседание още в сряда прие, че тези търгове ще се провеждат само с лицата, притежаващи поименни компенсационни бонове.
Това ви го заявявам и се протоколира тук. Господин Моньо Христов също е член на комисията, ако във вас моето изявление поражда някакви съмнения, може да го потвърди и друг член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Нека да приключваме. Аз бих предложил.... Господин Лучников, изслушайте предложението ми.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Искам да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заповядайте. Аз бих отложил разглеждането на този текст.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Именно. Правя процедурно предложение да се отложи гласуването на този текст, докато видим окончателните текстове. Защото сега, извинявайте, но по свидетелски показания не можем да решаваме такива въпроси. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така, съвпадат нашите мнения с господин Лучников. След като имаме различие и след като председателят на комисията говори за един проекточлен 35, който не е раздаден, аз предлагам на уважаемите народни представители да гласуваме отлагане на предложението на господин Лучников. И без това няма да завършим днес текста, допълнително да вземем отношение.
Моля народните представители, които са съгласни да отложим разглеждането на предложението на господин Лучников, да гласуват.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Не, трябва да се отложи целият текст. Целият текст трябва да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има още доста предложения. Добре, поставям тогава на гласуване отлагане на разглеждането на законопроекта за следващото заседание.
Моля, които са съгласни с това предложение, да гласуват.
Гласували 152 народни представители: 150 за, против няма, 2 въздържали се.
Приема се предложението. Отлагаме разглеждането на законопроекта за следващото заседание.
Знаете, че преди приключване на заседанието трябва да прочетем съобщенията:
Следващото заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще бъде на 9 октомври, в зала 356 при дневен ред: второ четене на измененията на Търговския закон, изменение на НПК, законопроект за горите и законопроект за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе две заседания: на 8 октомври, сряда, от 15.00 ч. в зала 248, а на 9 октомври, от 15.00 ч. в зала 238.
Комисията по опазване на околната среда и водите обявява заседание във вторник от 14.00 ч. в зала 248.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обявява своето заседание за сряда, 8 октомври, от 15.00 ч. в зала 356.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 8 октомври, сряда от 15.00 ч. в зала 142.
Комисията по труда и социалната политика ще има три заседания, като първото е на 7 октомври, вторник, от 13.00 ч. в зала 238; второто заседание е на 8 октомври, сряда в зала 238 - от 15.00 ч. и третото заседание е на 9 октомври, четвъртък, от 15.00 ч.
Това бяха съобщенията.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в сряда, 8 октомври 1997 г., от 9.00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13.47 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Иван Куртев

Александър Джеров
СЕКРЕТАРИ:
Христо Димитров

      Иван Бойков