Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Атанас Мерджанов. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам три точки в днешния дневен ред:
- Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Македония.
- Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1996 и 1977 г.
- Второ четене на законопроекта за фуражите.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 136 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 33.
Предложението е прието.

Преминаваме към
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин председателю, позволете ми да кажа няколко думи преди да прочета становището на Комисията по външна и интеграционна политика. Смятам, че е един изключително показателен и положителен акт това, че днес като извънредна точка в дневния ред гледаме ратификацията на Консулската конвенция между България и Македония, която беше предложена от Министерския съвет на 20 юли 1999 г. Несъмнено това е действие, с което българският парламент потвърждава своя ангажимент за бързото развитие на отношенията със съседна нам Македония.
Ще отбележа също така, господин председателю, изключителната бързина и действеност на правителството, което без всякакво колебание след урегулирането на отношенията от Декларацията между двамата министър-председатели действа сега, за да може да се сложат в рамките на нормалните европейски отношения нашите връзки със съседна Македония.
Именно затова, господин председателю, позволете ми, ако не звучи нескромно, да Ви поздравя за Вашата инициатива още днес да гледаме ратифицирането на тази спогодба.
Веднага искам да добавя, че в Комисията по външна и интеграционна политика в духа на разбирателството за развитието на отношенията с Македония всички ратификации на поредни споразумения се приемат с консенсус.
Ще ви прочета становището на комисията:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон № 902-02-45 за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Македония,
внесен от Министерския съвет на 20 юли 1999 г.

На свое заседание от 29 юли 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Македония и прие следното становище:
1. Консулската конвенция между Република България и Република Македония има важно значение за по-нататъшното развитие на отношенията между двете страни и утвърждава желанието им за изграждането и осигуряването на най-благоприятни условия за ефективно осъществяване на българо-македонските консулски отношения на договорно-правна основа.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Република Македония, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Македония № 902-02-45, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, предлагам да разгледаме на второ четене законопроекта за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Македония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Има думата господин Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА
КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Република Македония, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИТЕ ДОКЛАДИ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ 1996 И 1997 ГОДИНА.
Има думата господин Георги Божинов да докладва становището на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, становищата са две - за двата доклада, затова ще прочета становищата на комисията поотделно.

"СТАНОВИЩЕ
относно доклада за състоянието на околната среда през
1996 г., внесен от Министерския съвет на 8 юни 1998 г.
с № 802-03-13

Комисията по опазване на околната среда и водите на свое редовно заседание на 11 ноември 1998 г. разгледа доклада за състоянието на околната среда през 1996 г., внесен от Министерския съвет в съответствие с изискванията на чл. 4 от Закона за опазването на околната среда.
От името на вносителя докладът беше представен от министъра на околната среда госпожа Евдокия Манева. На заседанието присъства и главният директор на Националния център за околна среда и устойчиво развитие господин Кантарджиев.
Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме доклада за състоянието на околната среда през 1996 г.
Същевременно комисията обърна внимание на нуждата от съгласуване на данните за последиците от уранодобива върху околната среда между институциите, занимаващи се с проблемите - това са Министерството на околната среда и водите, Комитета по енергетика, Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии към Министерския съвет и другите специализирани органи на правителството.
В тази връзка комисията препоръча на Министерството на околната среда и водите да предприеме действия за изготвяне на доклад за последиците от уранодобива върху околната среда, съгласувано с горепосочените институции за периода 1990-1997 г., които да бъдат приложени към доклада за състоянието на околната среда през следващата 1997 г.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Приема доклада за състоянието на околната среда през 1996 г., внесен от Министерския съвет."
Становището на комисията беше прието единодушно.
Докладът е подписан от председателя на комисията."
Следващото

"СТАНОВИЩЕ
относно годишния доклад на Министерския съвет за
състоянието на околната среда през 1997 г., № 902-03-17,
внесен от Министерския съвет на 25 юни 1999 г.

Комисията по опазване на околната среда и водите на свое редовно заседание, проведено на 14 юли 1999 г. разгледа внесения от Министерския съвет годишен доклад за състоянието на околната среда през 1997 г.
Комисията изразява удовлетворение, че бележките, направени по време на обсъждането на годишния доклад за предишната година, за които вече споменах преди малко, са взети предвид при изготвянето на настоящия доклад.
След проведената дискусия Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение, предложен от Министерския съвет за приемане на годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1997 г.
Становището на комисията е прието единодушно.
В гласуването са участвали 10 от членовете на комисията."
Това са докладите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешенията?
Ще гласуваме поотделно двете проекторешения.

"РЕШЕНИЕ
за приемане на годишния доклад за състоянието на
околната среда през 1996 г.

"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

Р Е Ш И:

Приема годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1996 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Второто:

"РЕШЕНИЕ
за приемане на годишния доклад за състоянието на
околната среда през 1997 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

Р Е Ш И:

Приема годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1997 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФУРАЖИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам четенето за второ гласуване на Закона за фуражите.
Наименование на закона "Закон за фуражите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
"Глава първа - Общи разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
"Чл. 1. Законът урежда:
1. условията за производство, разпространение в страната, внос, износ и употреба на продуктите и веществата, предназначени за храна на животните;
2. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол върху производството, разпространението, вноса, износа и употребата на продукти и вещества, предназначени за хранене на животните;
3. правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които произвеждат, съхраняват, разпространяват, внасят и изнасят продукти или вещества, предназначени за храна на животните."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
"Чл. 2. Законът има за цел:
1. да запазва или да подобрява продуктивността на селскостопанските животни;
2. да осигурява употребата на качествен и подходящ фураж за различните видове и категории животни и птици;
3. да предотвратява производството и търговията с фуражни продукти, които застрашават здравето на животните и хората или могат да окажат вредно въздействие върху околната среда;
4. да предпазва от измами при търговията с фуражи, добавки и предварително приготвени смеси."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията предлага следната редакция за чл. 3:
"Чл. 3. За храна на животните могат да се използват само продукти и вещества, които отговарят на изискванията на този закон, на Закона за защита на растенията, на Закона за ветеринарномедицинската дейност и на нормативните актове за тяхното прилагане.
Чл. 4. Могат да се внасят само продукти и вещества, предназначени за храна на животните, които отговарят на изискванията на закона и на нормативните актове за прилагането му."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на законопроекта, заглавието на глава първа и членове от 1 до 4 включително някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, заглавието на глава първа и членове 1, 2 и 4 така, както са предложени от вносителя, и чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 5.
Заглавието на закона, на глава първа и членове от 1 до 4 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава втора - Държавни органи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
"Чл. 5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа осъществява държавната политика в областта на производството, търговията и употребата на фуражи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
"Чл. 6. (1) Създава се Главна дирекция за контрол на фуражите към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Главната дирекция за контрол на фуражите се състои от Централно управление и Лаборатория за контрол на фуражите.
(3) Организацията и дейността на Главната дирекция за контрол на фуражите се уреждат с правилник на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
"Чл. 7. (1) Създава се междуведомствен експертен съвет по хранене на животните като консултативен орган към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Междуведомственият експертен съвет изготвя годишни списъци на одобрените продукти и вещества за храна на животните.
(3) Съставът и дейността на съвета по ал. 1 се урежда с правилник на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава втора и членове 5, 6 и 7 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и членове 5, 6 и 7 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава втора и членове 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава трета - Условия за производство и търговия с фуражи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава трета.
Комисията предлага следната редакция на чл. 8:
"Чл. 8. (1) Продуктите и веществата, предназначени за храна на животните, се разпространяват само ако са придружени с декларация за съответствие, издадена от доставчика съгласно изискванията на стандартизационните актове.
(2) Декларацията по ал. 1 може да има формата на документ или етикет, да бъде отпечатана или нанесена в каталог или в инструкция за използване на продукта.
(3) При разпространението, предлагането или рекламата на тези продукти и вещества се забранява използването под каквато и да е форма на означения, или указания, които могат да заблудят купувача или потребителя относно характеристиките на продуктите, техните свойства, начина на употреба и съответствието им с изискванията на действащите нормативни актове."
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
"Чл. 9. (1) Продуктите и веществата могат да бъдат използвани за храна на животните, ако отговарят на качествените, ветеринарно-санитарните и зоотехническите изисквания.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Междуведомствения експертен съвет след съгласуване с министъра на здравеопазването може да забрани използването на фуражи, които поради съдържанието на определени добавки или нежелани вещества могат да увредят здравето на животните или качеството на добиваните от тях продукти.
(3) Не могат да се влагат във фуражите медикаменти с естрогенно действие.
(4) Правилата за обозначаване (етикетиране) на разпространяваните продукти и вещества, предназначени за хранене на животните, се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(5) Продуктите и веществата се разпространяват в предвидения върху етикета срок от датата на производството."
Ще прочета чл. 10 с уточнените редакционни поправки, които не променят смисъла и идеята, заложена от вносителя.
"Чл. 10. (1) Физическите и юридическите лица, произвеждащи и/или търгуващи с продукти или вещества, предназначени за храна на животните, декларират дейността си пред Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Въз основа на подадената декларация те се вписват в регистър.
(2) Производство и търговия с продукти и вещества, представляващи опасност за здравето на хората и животните, се извършват само от одобрени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа производители и търговци. Издадените одобрения се вписват в регистър.
(3) Ежегодно Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа обнародва в централен ежедневник списъци на вписаните лица в регистрите по ал. 1 и 2.
(4) Лица, невписани в регистрите по ал. 1 и 2, не могат да извършват производство и търговия с продукти и вещества, предназначени за храна на животните.
(5) С наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа се определят:
1. технологичните условия за производство и съхранение на фуражите, организацията на вътрешния контрол и отчетност и редът за регистрация на лицата по ал. 1;
2. технологичните условия за производство и съхранение на фуражите, организацията на вътрешния контрол и отчетност и редът за одобряване и регистриране на лицата по ал. 2.


(6) По силата на международен договор, по който Република България е страна, може да се признае регистрация на производители и търговци в друга държава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
"Чл. 11. (1) Веществата или продуктите, предназначени за храна на животните, представляващи опасност за здравето на хората и животните поради начина на производството им, техните физически, химически или микробиологични характеристики и тяхното въздействие, се разпространяват и използват за хранене на животните, само ако са в годишния списък на одобрените вещества и продукти.
(2) Списъкът по ал. 1 се одобрява със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Междуведомствения експертен съвет по хранене на животните.
(3) Условията и редът за разпространение и използване на веществата и продуктите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
"Чл. 12. (1) Вносителите на продукти и вещества, предназначени за храна на животните, декларират пред Главната дирекция за контрол на фуражите, че внесените продукти и вещества отговарят на изискванията на закона и на нормативните актове за неговото прилагане.
(2) Вносните продукти и вещества, предназначени за храна на животните, се придружават от сертификат на производителя, удостоверяващ пред Главната дирекция за контрол на фуражите гарантираните показатели.
(3) В изпълнение на международни договори, по които Република България е страна, могат да бъдат признати сертификати, издадени в друга държава.
(4) Не се изискват декларации и сертификати за продукти, преминаващи транзитно през страната под митнически контрол. Когато продуктите бъдат освободени от митнически контрол, се прилагат изискванията по ал. 1 и 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията предлага следната редакция за чл. 13:
"Чл. 13. (1) Продуктите и веществата за храна на животните и предназначени за износ, трябва да отговарят на изискванията на страната-вносител, а по отношение на съдържание на нежелани вещества - и на изискванията на този закон и на нормативните актове за прилагането му.
(2) Главната дирекция за контрол на фуражите издава документи за износ на продукти и вещества, предназначени за храна на животните, ако това се изисква от страната-вносител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава трета и членове от 8 до 13, включително, някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета така, както е предложено то вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 13.
Заглавието на глава трета е прието.
Моля, гласувайте чл. 8 и 9 така, както са предложени от комисията, чл. 10 така, както беше прочетен, чл. 11 и чл. 12 така, както са предложени от вносителя, и чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 25.
Членове от 8 до 13 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава четвърта - Контрол върху фуражите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
В текста на вносителя за чл. 14 също направихме едни редакционни корекции впоследствие, които ги съгласувах със заместник-председателя и членовете на комисията и които ще прочета сега така, както са съгласувани.
"Чл. 14. (1) Лицата, вписани в регистрите по чл. 10, ал. 1 и ал. 2, са длъжни да осигуряват на инспекторите на Главната дирекция за контрол на фуражите пълен достъп до местата, където се осъществява производство, разпространение, внос, износ, транспорт и използване на продукти и вещества за храна на животни, включително и в животновъдните ферми.
(2) Физическите и юридическите лица, извършващи една от посочените в ал. 1 дейности, представят на контролните органи информация и всички документи, необходими за осъществяване на контролната дейност, възложена им по закона.
(3) Инспекторите на Главната дирекция за контрол на фуражите имат право да вземат проби от продуктите и веществата, предназначени за храна на животните, и да проверяват дали съответстват на изискванията на закона и на нормативните актове за прилагането му. Пробите се изследват в акредитирани за целта лаборатории."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
"Чл. 15. (1) Главната дирекция за контрол на фуражите извършва официален контрол за:
1. верността на данните, посочени в декларацията по чл. 10, ал. 1;
2. верността на декларацията по чл. 8, ал. 1 и чл. 12, ал. 1;
3. влагането на добавки и съдържанието на нежелани вещества в комбинираните фуражи;
4. спазването на изискванията на чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 5 и чл. 10, ал. 4.
(2) Контролните органи имат право да извършват проверки на всички етапи от производството и търговията с продукти и вещества, предназначени за храна на животните.
(3) С наредба министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя условията и реда за извършване на контрол върху продуктите и веществата, предназначени за храна на животните."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
В чл. 14, ал. 1, уважаеми колеги, вместо "лицата" ще бъде записано за по-голяма коректност "физическите или юридическите лица, вписани в регистрите ...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А във ал. 2 се заличават думите "физическите и юридическите" и става "лицата".
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Тези термини просто си разменят местата за по-голяма яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Става по-ясно и по-прецизно.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта, чл. 14 така, както беше прочетен, с последните корекции, и чл. 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 13.
Заглавието на глава четвърта и чл. 14 и 15 са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава пета - Административно-наказателна отговорност и принудителни административни мерки".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава пета.
По чл. 16 комисията подкрепя текста на вносителя, като ще го прочета с някои малки редакционни поправки, които ще се отбележат в протокола.
"Чл. 16. (1) Когато контролният орган установи, че физическо или юридическо лице, вписано в регистрите по реда на чл. 10, ал. 1 и 2, извършва производство, разпространение, внос или износ на продукти и вещества, предназначени за храна на животни или ги използва в нарушение на изискванията по чл. 8, 9 и 11 от закона и нормативните актове за прилагането му, може да му предпише конкретни мерки за отстраняване на нарушението.
(2) При неизпълнение на предписаните мерки по ал. 1 контролният орган може да направи предложение за заличаване на лицето от регистрите по чл. 10, ал. 1 и 2 и цялостно или частично преустановяване на дейността.
(3) Принудителните административни мерки по ал. 1 и 2 се налагат със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя този текст на чл. 16.
"Чл. 17. (1) Когато контролните органи установят, че продукти и вещества, предназначени за храна на животните, не съответстват на изискванията по чл. 9 и 11 и на подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона, предписват една или няколко от следните мерки:
1. привеждане на продуктите или вещества в съответствие с изискванията в определен срок;
2. изземване от обръщение;
3. използване за други цели;
4. унищожаване на продуктите.
(2) При неизпълнение на предписаните мерки по ал. 1, т. 1, 2 и 3, контролният орган разпорежда унищожаването на продуктите или веществата за сметка на лицето, което ги държи, по начин, определен в наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Когато се установи, че дадена партида продукти или вещества, предназначени за храна на животни, представлява сериозна или непосредствена опасност за здравето на хората или животните, контролният орган разпорежда унищожаването на продуктите или веществата от лицето, което ги държи.
(4) Когато физическо или юридическо лице, на което е предписана мярка по ал. 1 разпространи продуктите или веществата изцяло или частично, без да изпълни предписаната му мярка, ще се налагат санкциите по чл. 18, ако физическото лице не подлежи на по-тежко наказание."
Комисията подкрепя този текст на вносителя за чл. 17.
Комисията предлага следната редакция на чл. 18:
"Чл. 18. (1) Когато физическо лице наруши разпоредбите по чл. 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, му се налага глоба в размер до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато юридическо лице наруши разпоредбите на чл. 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, му се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 19:
"Чл. 19. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от инспектори на Главната дирекция за контрол на фуражите.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава пета и чл. 16, 17, 18 и 19 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета, така както е предложена от вносителя, чл. 16, така както беше прочетен, чл. 17, така както е предложен от вносителя, и чл. 18 и 19, така както са предложени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 24.
Заглавието на глава пета и членове от 16 до 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Допълнителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на "Допълнителни разпоредби".
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на закона:
1. "Фуражи" са продукти и вещества от растителен или животински произход в натурално състояние, пресни или консервирани, както и продукти от тяхната преработка, а също различни органични и неорганични вещества със или без добавки, които се използват като храна на животните пряко или след преработка, при подготовката на комбинирани фуражи или като носители на премикси.
2. "Производство на фуражи" е всяка дейност по приготвяне, преработване или смесване на продукти и вещества, предназначени за храна на животните.
3. "Разпространение" е предлагане на продукти с цел продажба или друга форма на възмездно или безвъзмездно прехвърляне на трети лица.
4. "Срок на годност" е датата, до която съхраняваните при подходящи условия фуражи запазват специфичните си свойства.
5. "Добавки" са вещества, които не могат да се използват самостоятелно, но включени към фуражите увеличават хранителната им стойност, биологичния им ефект и не са ветеринарнолечебни изделия.
6. "Предварително приготвени смеси" са смеси от добавки и пълнители или само от добавки, които не могат да се използват самостоятелно, а са предназначени за производство на фуражи.
7. "Нежелани вещества" са вещества, които се съдържат във или по фуражите и могат да повлияят отрицателно върху здравето на животните, тяхната продуктивност или под формата на остатъчни количества, върху качеството на получените животински продукти, особено що се отнася до здравето на хората."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 на Допълнителните разпоредби някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1, така както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на "Преходни и заключителни разпоредби".
"§ 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредбата по чл. 10, ал. 5, а в 6-месечен срок - наредбите по чл. 9, ал. 4, чл. 11, ал. 3, чл. 15, ал. 3 и чл. 17, ал. 2."
Тук искам да прибавим нещо, което е пропуснато и от вносителя, и от комисията, когато сме го гледали, но трябва да го приемем, защото такава разпоредба има - "и чл. 17, ал. 2".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и аз предлагам тук да се включи и наредбата по чл. 17, ал. 2, което е необходимо да стане, защото такава наредба се предвижда в тялото на закона, в същия член.
"§ 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби?
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", § 2, така както е предложен от вносителя, с добавката в него - "и чл. 17, ал. 2", и § 3, така както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 16.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 и 3 са приети, а с това и целият закон.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме заседанието.

Пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 1 до 3 септември 1999 година:
Питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев - министър на финансите, относно основанията за твърдението на министъра на финансите, че: "черният бизнес става по-сив, а сивият излиза на светло". Следва да се отговори на пленарно заседание на 10 септември.
Има за връчване писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов. (Председателят Йордан Соколов връчва отговора на народния представител Валентин Симов.)
Пристъпваме към отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Христо Стоянов да развие своя актуален въпрос относно баланса на хлебно зърно от реколта 1999 г. и цената на хляба. Заповядайте!
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос беше още през месец юли 1999 г. Но така, както беше прочетен, считам, че и през месец септември не е загубил своята актуалност.
Уважаеми господин министър-председател! Проблемът за зърното и за хляба е бил винаги проблем. И такъв ще си остане. Наистина всяка държава и всяко правителство трябва да търси баланса на този проблем. При формите, които познаваме на една административна намеса в ценообразуването, обикновено крайният резултат бива стоков дефицит, какъвто беше случаят през 1996 г. При онази политика, която вие предлагате, за либерализиране на ценообразуването стоков дефицит не може да се яви. Но тогава дисбалансът между потреблението и наличните стокови количества, тъй като те се саморегулират и това си става чрез цената, вследствие на нарушен вътрешнотърговски баланс в такива случаи се налага внос, който пък при всички случаи води до покачване на цената, най-малко заради допълнителните разходи по вноса, в това число и големите комбинации, които вносителите и износителите правят.
Задачата и ролята на държавата в един такъв случай е чрез пазарни механизми да стимулира националния производител и да изнася при най-благоприятните икономически условия.
Повтарям, аз не очаквам криза за хляб. По-скоро очаквам отговора дали хлябът ще остане с цена, каквато и сега има. (Неразбираеми реплики от дясно.) Изхождам при този въпрос от едно особено обстоятелство, в което се намира държавата и народът. Статистиката показа, че 1997-1998 г. общите разходи в домакинствата се колебаят между 56-58 на сто за изхранване. И 60 на сто на бедното население или на големия процент от населението, 60 на сто от енергийния баланс на тяхното изхранване се предопределя от хляба. И в този смисъл аз поставям моя актуален въпрос, а именно:
Бихте ли декларирали, че политиката, която вие осъществявате, е и ще бъде достатъчно превантивна да осигурим баланса на хлебно зърно и на стабилни пазарни цени на хляба и хлебните изделия през стопанската 1999-2000 година? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Оперативната информация на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа сочи, че ще има среден добив от хлебна пшеница в размер на 300, близо 320 кг от дка, което означава при засетите близо 9 млн. и 200 хил. дка пшеница производство на реколта 1999 г. над 3 млн. тона зърно. (Неразбираема реплика от залата.) Над 3 млн. тона зърно, което количество е напълно достатъчно за задоволяване на вътрешното потребление на страната, тоест за осигуряване на зърнено-фуражния баланс. Според този баланс 1 млн. и 500 хил. тона зърно ще са необходими за изхранване на населението; 250 хил. тона - за семена; 500 хил. тона - за животновъдството. Като добавим и 200 хил. тона зърно загуби и фири при прибирането на реколтата, общото количество, което ни е необходимо за осигуряване на зърнено-фуражния баланс на страната, се очертава да е около 2 млн. и 500 хил. тона. При реколта от 3 млн. тона това означава, че няма опасност нито от зърнена криза, нито от нарушаване на вътрешното потребление заради либерализирания износ, тъй като по данни на Националната служба по зърното от новата реколта за периода от 1 юли до 1 август са изнесени около 112 хил. тона пшеница за хляб, 111 хил. 986 т.
В посочените цифри за производство и потребление на прогнозния баланс не е калкулирано количеството пшеница, което се съхранява в държавния резерв, което е 420 хил. тона. Освобождаването му, когато се появи временен недостиг, е също така инструмент за регулиране равновесието на зърнения пазар, който може би Вие трябваше да споменете във въпроса си и е фактор за регулирането на цените.


В условията на пазарна икономика ролята на държавата не е да администрира пазара, а да създава условия за производството и да определя правилата на поведение на пазарните субекти. Това не означава, че държавата се отказва от своите отговорности за финансово подпомагане на земеделието. Напротив, точно за да създаде предвидима среда на земеделските производители да реализират зърното през 1999 г. без да са принудени да продават по време на жътва, когато предлагането е голямо, а цените ниски, за подпомагане на есенната сеитба Държавният фонд "Земеделие" откри 4 преференциални кредитни линии. Стоков кредит за семена за посев реколта 2000, преференциална линия за производство на хлебна пшеница 2000, предоставяне на стоков кредит от минерални торове за хранителния баланс на пшеницата, ечемика, царевицата, слънчогледа, като посевни площи - 2000, кредитна линия за субсидиране на 80 на сто от разходите за съхранение на хлебна пшеница реколта '99.
Известно е, че беше приет Закон за съхранение и търговия със зърно. С приемането на Наредбата за условията и реда за регистриране на търговците на зърно започна процес на регистрация на търговците. Създаването и воденето на регистър на търговците на зърно има за цел лицата, извършващи търговия със зърно и техният правен статут да станат общоизвестни. Знаете за нарушенията, с които се сблъскахме.
Към дата 1 септември са регистрирани 2562 търговеца на зърно и процесът на регистрация продължава. Регистърът е публичен и достъпен за всеки, който желае да направи справка за вписаните в регистъра обстоятелства. Тази възможност се използва от производители и търговци за намиране на контрагенти.
Едно от най-съществените предимства на Закона за съхранение и търговия със зърно е, че неговите разпоредби очертават правна рамка, която осигурява условията за прилагане на системата на складовите записи. Складовите записи като ценни книги могат да се използват и като залог за получаване на краткосрочни заеми. Основното предимство на системата за търговия с тях е, че този заем може лесно и по всяко време да се изплаща, тъй като друг залог, освен вложеното зърно за съхранение в публичния склад не се изисква.
Второто немаловажно предимство на търговията със складови записи е, че тя гарантира сигурност на вложителите за качествено съхранение на продукцията в лицензирани зърнохранилища и публични складове за зърно. Създава се един гъвкав механизъм, чрез който производители и преработватели определят сами времето на своите продажби според благоприятната за тях конюнктура на пазара. Освен това те могат да избират дали да продават на място или на някой далечен преработвател и т.н. Точно това е част от регулативния пазарен механизъм.
Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа прави необходимото за утвърждаване и провеждане на системата за складови записи. Но трябва да бъде обърнато голямо внимание за участието в този процес на търговските банки, стоковите и фондовите борси в страната.
Приета беше и наредба, която урежда реда за лицензиране на публичните складове и зърнохранилищата. Създадената система за лицензиране е гаранция за запазване на технологическите изисквания при съхранение на зърното. И по този начин се дава отговор на тези упреци, които мелничарите отправиха по адрес на качеството на зърното, които бяха според нас абсолютно необосновани.
Досега са подадени 7 заявления за лицензиране на публични складове за зърно в Националната служба по зърното. Лицензирани са и 80 зърнохранилища. На склад в тях са 646 хил. тона зърно.
За стартиране на търговията за складови записи Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Европейската банка за възстановяване и развитие сключиха меморандум за предоставяне на ресурс от 50 млн. германски марки.
Либерализацията на външната търговия в зърнения сектор се изразява в отпадане на регистрационния режим при износ на пшеница, ечемик, царевица, брашно от житни растения и други. Целта е постигане на ясен външнотърговски режим, който гарантира сигурност в действията на отделни стопански субекти, насърчава конкуренцията и създава условия за ефективно производство и износ, в т.ч. и за дебюрократизацията на търговията.
Естествено е, че при такъв външнотърговски режим е възможно да бъдат изнесени и по-големи количества пшеница. Така че на един по-късен етап да възникне нуждата от осъществяване на внос. Но това е много съмнително.
В последните две години изкупната цена на зърното на вътрешния пазар съвпада с международната, поради което не съществува опасност да изнасяме евтино, а да внасяме скъпо.
През тази година вътрешните цени на пшеницата за хляб стартираха на сравнително добро ниво - от 140 до 160 хил. лева за тон, в зависимост от качеството. Понастоящем изкупните цени се движат в интервал 120-150 хил. лева за тон, пак подчертавам, в зависимост от качеството, като Софийска стокова борса има сключени сделки за пшеница за хляб на ниво 140 хил. лева за тон. В сравнение с 1998 г. тенденцията на износа се запазва непроменена, което не предполага застрашаване на вътрешния баланс.
Освен това възможността за износ благоприятства увеличаването на вътрешните нива на цените и по този начин се облагодетелстват производителите.
В заключение, уважаеми господин Стоянов, искам да подчертая, че над началната наличност на зърнопроизводството и освобождаването на зърно от държавния резерв сочат, че на зърнения пазар ще се предложат количества от около 3 млн. и 200 хил. тона.
Мобилизирането на складовата база на страната, осигуряването на паричен ресурс за изкупуването на хлебното зърно и не особено високите цени на международните пазари ни дават основание отново да потвърдим стабилизирането на хлебно-фуражния баланс на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Имате думата за реплика, ако желаете, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър-председател, аз съм доволен от онова, което казахте. То е така. Ние ще имаме към 3 млн., вече ги имаме, ще имаме навярно към 2 млн. тона царевица, ще имаме към 500-600 хил. тона слънчоглед, т.е. ние ще имаме една година добра на зърно.
Аз казах за онова, за което съм доволен. Но искам да Ви кажа за какво не съм доволен, за какво продължавам да имам не съмненията, а предупреждението, че продължавам да мисля, че цената на хляба няма да бъде съхранена.
Вие посочихте едно изключително важно условие - да дадем предпоставки да не бъде изнуден земеделският производител да продава в момента, когато цената не му е най-добра. Не е съвсем точно онова, което казахте, че цената, по която ние продаваме, е приблизителна или равна на световната - 105-108 долара на Чикагската. Най-евтината пшеница, която в момента се продава на т.нар. източноевропейски пазар в Будапеща е 1800 лева. В Северна България пшеницата е 1300-1400 лева, в Южна България стига до 1600 лева. Така че не е така информацията.
Второ. Аз искам да Ви кажа, че съм обезпокоен от това обстоятелство, на което Вие разчитате - че селянинът няма да продаде зърното си. Защо? Защото в 1990 г. сме имали 7,5 млн. зърнена база, говоря във всичките сфери - на фуража, на държавните и на другите зърнени бази. В 1995 г. са 4,5 млн. в този порядък. А са регистрирани по закона, за което казвате, са лицензирани само 600 хил. тона. А по закона, на който ние толкова много разчитахме за публичните складове, е само за 30 хил. тона.
И второто, извинете ме, господин председател, не е случайно това, че са лицензирани 600 хил. тона, господин министър-председател, не е случайно! Няма кой да купи складове и да не взема зърно и да стоят празни. Това е някаква далавера и тя върви в следното. 2,40 лева са складовите разходи в Хасковски, 3 лева са в Северна България. А държавната система "Зърнени храни", т.е. държавният резерв калкулира 86 стотинки. Това е чиста спекула, с която няма да се внесе зърното. Зърното ще се продаде евтино и по този начин ще дойдем да купуваме зърно тогава, когато то ще бъде 135 долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз тук отново дължа благодарност на господин Стоянов, че поставя въпросите на земеделието. Винаги тук след неговите въпроси са се водили добри дискусии. Искам да подема неговите грижи и да отговоря така, както правителството вижда решението на тези въпроси.
Първо, има неточности в информацията, с която боравите. Фонд "Зърно" подпомага с 1,50, средно 1,80 са разходите за съхранение. Средно са 1,80, а се подпомагат с 1,50 разходите за съхранение. Това е показател за това, че е изгодно да се избере моментът за продажба на зърното, така както аз бях казал в отговора си, а не да бъде принуден човекът да продава тогава, когато няма нужда, защото няма натиск върху него от разхода за съхранение.
На второ място, това, което Вие казахте за цената на борсата за износ на пшеница, се отнася за заготвено количество зърно. Вие много добре знаете колко операции са необходими, колко допълнително разходи се правят, за да се представи заготвеното количество зърно готово за експортиране. Това е цял един бизнес, с който се занимават много фирми и в който се правят най-различни инвестиции, в който се осъществяват разходи. Той не може да бъде подценяван. Не може една вътрешна цена на производител да се сравнява с цена на заготвено количество зърно и Вие много добре знаете това. Затова е естествено да има разлика. И при нас заготвеното количество, готово за изпращане в мелницата или за преработка за брашно, също няма тази цена, която има при производителя, и това е съвсем естествено. Затова и тук просто Вашата информация не е точна. И е добре да бъдете точен.
Освен това много Ви моля, когато водим тази възпитана дискусия, да не ми слагате думи в устата, които аз не съм казал. Аз не съм казал какво се надявам да не продадат или да продадат производителите. Не ме манипулирайте, много Ви моля, защото тези деликатни земеделски отношения последните 2-3 години показаха, че всяка манипулация от тази трибуна отеква много лошо в настроенията на хората. Така че дайте да не ги манипулираме хората! Сложният баласт от интереси, който има там, не трябва да бъде обект на каквито и да било инсинуации, още по-малко с думите на министър-председателя на страната. Вие иначе говорете каквото искате на трибуната, но не казвайте какво аз съм казал оттук. Така че бъдете така добър.
Балансът между интереса на производителя, между интересите на търговеца, между интересите на мелничарите - ние видяхме как силно се сблъскаха интересите на мелничарите и на притежателите на зърно в хранилищата през лятото, в момента, в който се появи реформата, за да бъдем равнодушни пред този въпрос какви настроения и дори какви очаквания в мисленето на тези хора ще се създадат.
Накрая завършвам с това: Вие говорите за 3 млн. т. Аз не искам да манипулирам дори цифрата 3 млн. т хлебно зърно. Искам обаче да Ви кажа, че правителството има достатъчно данни, за да констатира, че в последните години е налице системно изкривяване на информацията за добитото количество зърно в България. Именно вследствие на изкривяване на тази информация се стигна до оня злополучен внос на зърно в началото на 1997 г., който причини огромни загуби на България. Именно благодарение на изкривяване на информацията, и то все в посока на намаляване на количествата, се стигна до един спор между мен и вас, когато вие тук ме заклевахте да определя административно цени много по-високи от тези, които ние определихме. И слава Богу, че не ви послушах тогава, защото ако това беше станало, кой знае каква криза щеше да се разрази. Миналата година ние видяхме ехото от това недостатъчно добро решение, пак базирано на недостиг на информация или по-точно на изкривена информация. Сега отново имаме подозрение, че има същия ефект. Отново се укриват истинските данни. Но аз искам да уверя народните представители, че в момента се прилага една много, според мен, достоверна програма. С помощта на Европейската комисия се прилага едно специфично статистическо наблюдение, което ще даде резултати и което до голяма степен ще ни ориентира какво действително е истински добито в България - не само за хлебна пшеница, а и за царевица, и за всичко останало. Не искам сега да изпреварвам резултатите, но това, което имаме като предварителна информация, сочи, че отново на вниманието на обществото се представят по-занижени данни за добитото количество зърно.
Така че аз нямам Вашите опасения, съвсем определено искам да го кажа, и има още много аргументи, но не бих желал да злоупотребявам с времето на Народното събрание. Готов съм обаче за една много сериозна дискусия в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, ако Вие намерите за необходимо тя да бъде проведена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Валентин Симов да развие своя актуален въпрос относно подписването на Конвенция № 172 на Съвета на Европа от правителството на Република България.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! На 4 ноември 1998 г. Съветът на Европа откри процедура за подписване на Конвенция № 172 за опазване на околната среда чрез наказателно право. Мисля, че това е един много сериозен документ и във връзка с речта на господин министър-председателя при откриването на сесията аз се интересувам от това:
Първо, би ли спомогнало на нашата държава да стане по-близка до критериите, които Европейският съюз ни поставя при бъдещите преговори за нашето пълноправно членство? В тази връзка също считам, че целта на конвенцията е да се проведе обща наказателна политика на Европейския съюз за тези, които вършат екологични престъпления. Вярно е, че и в нашето наказателно право има текстове, които са свързани с това, но те са доста слаби и в мен споменът от близкото минало все още тлее, когато някои хора не получиха това наказание, което би трябвало да бъде справедливо и да служи за урок на всички, че с природата не бива да се прави шега и че тези, които се отнасят немарливо към опазването на околната среда, трябва да носят своите последствия.
В тази връзка, уважаеми господин министър-председател, моят актуален въпрос е: има ли намерение правителството на Република България да подпише тази конвенция и съответно да предложи на българския парламент тя да бъде ратифицирана, тъй като условието за нейното влизане в сила е да има три ратификации? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симов! Конвенцията е открита за подписване на 4 ноември 1998 г. и до момента е подписана от 11 държави. Целта й е да се провежда общонаказателна политика от страните-членки на Съвета на Европа за защита на околната среда. Според предвидените в нея разпоредби се изисква от всяка страна-членка във вътрешното й законодателство да се съдържа или да се въведе наказателна или административна, но наказателна отговорност за конкретно посочени престъпления или нарушения.
При прегледа на действащото българско законодателство най-общо може да се направи изводът, че то отговаря на поставените изисквания. В Наказателния кодекс има конкретни разпоредби в глава единадесета, раздел III - "Престъпления против народното здраве", чл. 352, 352а, 353, 353б и 353в, и раздел V - "Престъпления при използването на атомна енергия за мирни цели", чл. 356г, 356е и 356и, предвиждащи наказателна отговорност както за умишлени, така и за непредпазливи деяния, които кореспондират с изброените в конвенцията.
С оглед на високата степен на обществена опасност законодателят е предвидил и по-тежки наказания - лишаване от свобода и глоба.
Административнонаказателни разпоредби в тази посока са предвидени в редица закони - Закон за защита на природата, Закон за защита на растенията, Закон за защитените територии, Закон за горите и Закон за водите, в които по административен ред се налагат глоби, доколкото извършеното не осъществява състав на предвидено в Наказателния кодекс престъпление.
С оглед тежестта на посочените престъпления, при подготовката на нов Наказателен кодекс, който ще влезе в законодателната програма на правителството, се предвижда и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновните лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз от Вашия отговор останах с впечатление, че всъщност повечето от условията, които са поставени в Конвенцията, са налице и няма пречки за подписване от страна на българското правителство, но не чух това предвижда ли се или може би след като бъдат направени промените в новия Наказателен кодекс всъщност, който вие предлагате, след това българското правителство ще пристъпи към подписването на Конвенцията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да, тя става част от вътрешното право.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Да, благодаря Ви.
Още повече, че днес се появиха едни писания във вестниците на комисаря, който отговаря за присъединяването на страните кандидат членки към Европейския съюз. Аз мисля, че ние наистина имаме достатъчно основание да кажем, че в момента нямаме толкова проблеми с опазването на околната среда, както някои си позволяват да твърдят от страниците на печата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно търсенето и събирането на суми, дължими на България от Ирак, Сирия, Либия и някои държави от Африканския континент.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, знам, че Ви е трудно в настоящия момент. И от човешка позиция Ви съчувствам.
Сенаторът Байдън беше тук и каза - след шест години можете да влезете в НАТО. И то в прав текст - ето, Агов е тук. Потвърди всичко, което съм говорил в последните шест години за Европейската общност и за НАТО. Нека да бъдем наясно за вашите големи успехи - на СДС.
Тъй като няма вече резервни части за "МиГ-29" и нито един не може да излети, и нашата национална сигурност е под кривата круша, питам защо не взехте поне стоте милиона долара вересия от Русия, която беше задължително ние да си я вземем и да екипираме с резервни части нашите военновъздушни сили?
Провалихте сделката за "МиГ-29" - две ескадрили, която аз направих от тази трибуна, а Вие казахте, че НАТО и Международният валутен фонд няма да Ви позволят. Провалихте 100 хиляди работни места в Пловдив-окръг и 5 хиляди работни места в завод "Бенковски". Въпреки това аз не повдигнах въпроса по-нататък, тъй като Вие сте министър-председател.
Сега Ви питам - реставрирахте ли и какво направихте, какво планиране Вашето правителство, за да си реставрира вересиите от Ирак, от Сирия, от африканските държави, от Русия и от много други на стойност близо 5 млрд. долара?
Настъпва глобализацията. Сенаторът Байдън - ето, и господин Агов ще ви каже - напомни за книгата на господин Фрийдмън, че глобализацията е тук, сред нас. По компютърен път вече борсите работят. Ние ще бъдем аргати, ние нямаме ли шест основни производа, ние не се ли борим за пазари всеки ден, нашите деца ще бъдат слуги на чужди господари!
Как ще съберете тези 5 млрд. долара? Чрез влиянието на господин Соколов върху съдебната система, за да бъде спрян и Бизнесблокът от изборите ли? Чрез плюене в чужбина от Министерството на външните работи, и се крият по четири седмици, за да не помогнат на Жорж във Вашингтон сега с републиканците, за да направи нещо за България? По този начин ли ще ги съберете тези пари? Вместо да използвате хора, българи, политици от всички партии, за да работят за Отечеството!
Аз ви призовавам от тази трибуна да престанете да втвърдявате и вие, и червените, вота на българите! Това са мажоритарни избори за личности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, не се отклонявайте от темата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие не можете да ми кажете какво да говоря от тази трибуна, господине! И Вие сте временно явление на този микрофон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте още по-временно, но и двамата сме явление! (Весело оживление в залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Искам да кажа, че ако тези 5 млрд. не бъдат реставрирани скоро, инвестиционната политика на вашето правителство, насила правената приватизация ще бъдат пълен провал и кой ще отговаря? Дванадесет души от едно правителство ли или петнадесет души? Не! Вие ще уязвите и младите хора в България и ще ги прогоните. Ще изгоните пенсионерите в гроба! Ще разубедите хората, които и без това нямат работни навици. Те са живели при комунизма петдесет години и не знаят що е истински модерен работен навик. Те чакат на просия. Те не чакат на истински съзидателен труд и затова обединението на нацията е задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря, господине, щом ми изтече времето. И вашето изтича скоро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Може би ключовият термин, който Вие използвате - реставриране на вземанията на страната, е най-важен в отговора, който трябва да дам.
Всъщност, каква е съдбата на тези вземания, тоест тези вземания изискуеми ли са от страната, тоест съществуват ли като такива в автентичния си вид, в който те са? Защото, точната интерпретация на думата "реставрирам" е "възстановявам във вида, в който то е съществувало преди" едно вземане.
Значи, в това отношение аз искам да Ви уверя, че независимо от начина, по който са отпускани тези пари, независимо от това за какво са отпускани тези пари, независимо от това дали са отпускани със съответната държавна гаранция, независимо от това дали са отпускани с изследване на възможностите за тяхното връщане, тези всички вземания са във вашата терминология реставрирани, тоест те са точно описани, те са известни, те са предявени. Българската държава стои зад тях и си ги изисква от страните-длъжници.
За тези вземания, в огромното им число, страните длъжници не отричат, че дължат тези суми, но поради своите собствени проблеми, преди всичко неплатежоспособност, те не са в състояние да ги погасяват. Това е истинската причина за част от проблема.
Втората причина е, че някои от тези страни се намират в условия на международно ембарго. Такава страна, например, е Ирак, която поради ембаргото не е в състояние да заделя средства от износа си, за да обслужи и да върне на България тези кредити. Това е съвсем обективна причина, която не може да бъде заобиколена от което и да е правителство.
Вие ме питате имаме ли възможности, имаме ли план да събираме тези пари. Ако се откажем от максималистическите си искания, а ние се отказваме от тези максималистически искания и аз ще кажа защо - в смисъл максималистически, да се вземе 100-процентово дължимата сума от страна, която е неплатежоспособна - това е максималистическо искане. Ние можем да започнем и ние го вършим, погасяване на тези суми, тоест удовлетворяване с погашения от тези суми.
Защо можем да направим това нещо? Първо, защото по отношение на България се постъпи по същия начин от нейните кредитори. Те влязоха в положението на страната и в много отношения признаха нашата ограничена платежоспособност. Аз бих искал да дам за пример големите задължения на България към Германия, които бяха уредени по един много благоприятен за България режим благодарение на разбирането на германското правителство за трудното положение в сферата на външните плащания на страната. Тоест, България трябва или би могла да постъпи по отношение на страни, намиращи се в аналогично положение, по същия начин, за да разреши тези проблеми, тъй като в голямата си част това са стокови кредити, по които не текат лихви и които практически представляват блокирани суми.
Искам да ви уверя, че правителството прави всичко възможно да уреди този въпрос. От уреждането на тези суми особено с малките длъжници, особено с тези длъжници, които са формирали тези задължения, защото България им е изнасяла стоки, които отдавна не им вършат никаква работа, които не са инвестиционни, да не казвам други думи, не е тайна, че е изнасяно и въоръжение по този начин - с кредити и т.н., които общо взето сега в момента никаква работа не вършат на тези страни, само са пролели кръв на тяхната територия, може да бъде решено по този начин. Но другите вземания, които представляват големите суми от големи длъжници - в това отношение българското правителство тук много пъти е отговаряло и аз, и моите колеги, ние правим много сериозни усилия да намерим начин България да започне да получава погашения, да бъде включена в различните режими, които съществуват в момента, за да може да се удовлетворява поне в тези части на своите вземания, които са най-големи и които са от сериозни длъжници и където такива причини не съществуват.
Ето защо с една такава политика на разбиране, с една политика на отчитане на реалностите и прагматично ще постъпим и към въпроса за държавните вземания. Впрочем, аз искам да ви информирам, че ние така и постъпваме.
За съжаление, не съм в състояние да дам напълно конкретни и точни отговори, поради обстоятелството, че тези сведения са в списъка на фактите, сведенията и предметите от системата на Министерството на финансите, които съставляват държавна тайна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател, съжалявам, че не бяхте специфичен. Съжалявам, че не ми дадохте цифри. Съжалявам, че не ми дадохте план за действие. Вие сте министър на финансите в правителството на Димитър Попов още през 1990 г., след това в правителството на Филип Димитров. Вие като личност отговаряте. Не ми говорете за държавна тайна от трибуната на Народното събрание, където сте длъжен да информирате в една парламентарна република народното представителство.
Аз бях три пъти в Ню Йорк при Бил Ричардс и Нил Уилтън, за да ги моля в Комитета за санкциите да направят изключение за България. Йордания си взе петрола и Турция си взе петрола. Защо България не си взе дълга в петрол? Аз срещнах вицепрезидента Имасин Рамадан в Багдат, министър-председателя Аузо Бели и ги молих за концесии. Мистър Никой! Аз не съм нито министър-председател, нито президент, нито даже районен председател на някакво държавно обединение. Аз съм българин. И с моите пари съм отишъл там да работя за България.
Затова Ви призовавам да направите нещо по въпроса бързо, енергично и отговорно. Продавахме оръжие на Сирия. Имат да ни връщат много милиони долари. Кой разби военно-промишления комплекс? Стринка ми Гюрга или някой, който стои до Вас? Министърът ви на земеделието, на който му дадох сделка с Ирландия, не ми е отговорил даже на писмото. Четири пъти съм го молил. На какво прилича това! Каква е тази държава?! Какво е това правителство! Какво е това дясно управление! Аз съм в десницата. Аз съм либералдемократ и съм от центъра вдясно. А Вие правите всичко възможно да нямате конкуренция. Поканете някой от нас да Ви помага, господине, в името на България. Иначе ние ще Ви призовем да направим едно коалиционно национално отговорно правителство в България. И не желаем повече болшевишка кохорта, която да си прави каквото иска. Аз не съм поддръжник на такава идея, напротив, аз съм поддръжник на идеята Вие да управлявате и да си свършите работата в посоката, в която българският избирател Ви е дал отговорността. Всичко друго е приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Откраднахте ми медиите вчера, на пресконференция не ме отразихте нито по радиото, нито по телевизията. На какво прилича това! Това е абсолютен скандал, абсолютна олигархия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Румен Овчаров да развие своя актуален въпрос относно изявление на министър-председателя по повод разрушаването на Мавзолея.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! На 28 август 1999 г. след комичния опит за взривяване на бившата сграда на бившия Мавзолей Вие най-после решихте да изразите позицията си по дадения въпрос. Казвам най-после, защото вашият вицепремиер господин Евгений Бакърджиев ясно и точно изрази приоритетите си доста време преди това. За него се оказа много по-важно да взривява Мавзолея в центъра на София, отколкото да гаси, като председател на Комисията по бедствия и аварии, горящите ниви и гори в Сакар. Подобен приоритет избра и министърът ви на земеделието господин Върбанов, който вместо да се занимава с горите, за които отговаря, предпочете да наблюдава красавиците по Черноморието. Изрази позицията си, по-скоро не изрази никаква позиция и кметът ви на София господин Софиянски, който се опита да се скри зад решенията на архитектурната колегия лъжейки, че, видите ли, архитектите по време на конкурса от началото на август еднозначно подкрепили идеята за премахване на Мавзолея.
На 22 август ние стигнахме и до Вашите мъдри просветления. В какво се състояха те?
Първо, че сградата е символ на еднолична, авторитарна власт. Интересно, господин Костов, на какво е символ, по-скоро не символ, а инструмент, сградата на Министерския съвет, в която Вие и сега управлявате еднолично и авторитарно? И кога да чакаме следващите взривове?
Второто Ви просветление е, че тази сграда няма нищо общо с Европа и европейския ни избор. Бих искал да запитам, господин Костов, какво общо с Европа имат резиденциите в Бояна, вилите в Евксиноград и останалите паметници на тоталитаризма - резиденции из цялата страна? Кога ще ги взривяваме тях? Или тях няма да ги взривяваме, защото някъде трябва да почивате Вие и Вашите послушници?
И третото, което беше най-интересно от откровенията Ви пред "Демокрация", е, че видите ли, отново криейки мръсната си политическа съвест зад архитектите - аз не знам защо злоупотребявате толкова много с това съсловие, - че видите ли, ние ще направим от площта нещо като Градинка на обединението. Господин Софиянски веднага прихвана идеята по въздуха. И там наистина ще се направи нещо. Като първи етап от тази градинка на обединението там ще се изгради обществена тоалетна. Представяте ли си до какъв цинизъм сме стигнали!
Но в крайна сметка нека да стигнем до конкретния въпрос: Защо в София, където за 10 години управление на сините, тоест на Вас, господин Костов, не е построено нито едно жилище, въпреки че има 60 хиляди нуждаещи се? Защо в София, където никой от тези с дългогодишните спестявания в ДСК не е компенсиран? Защо в София, където нито един от 5-те хиляди засегнати от реституцията също не е компенсиран, започнахте с разрушения?
И конкретният ми въпрос към Вас: на какво правно основание са издадени разпорежданията на министър от кабинета Ви за разрушаване на Мавзолея? Кой с каква заповед и на какво основание формира щаба за разрушаването на сградата, който включваше заместник-министри и длъжностни лица от различни ведомства? Колко са разходите за разрушаването на сградата и кой ще ги плати? Кой, на какви основания и с какво кредитира разрушаването? Кой издаде заповед за участието на Строителни войски в разрушаването? Кой ще носи отговорност за всичко това? Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, конкретно на Вашите въпроси.
Сградата на бившия Мавзолей не съществува в действащия градоустройствен план на София. Тя не е била предвидена по градоустройствения план в нито един момент от съществуването й. Проектът на Мавзолея е инвестиран през 1949 г. от Министерския съвет, като - подчертавам - временна сграда. До демонтирането на сградата през август 1999 г. не са извършвани процедури за даване на градоустройствен статут на сградата. Единственият документ, издаден за строителството, е писмо № 19-113 от 11 ноември 1949 г. на Софийския градски народен съвет, с което общината обявява, цитирам: "Съобщава Ви се, че градоустройствени пречки няма". Този документ няма характер на виза за проектиране, разрешение за строеж или на какъвто и да било документ, разрешаващ строителството или даващ някакъв траен градоустройствен статут на сградата. Това означава, че постройката е временна, до реализиране на предвидените мероприятия по плана. А предвиденото мероприятие е градска градина.
През лятото на тази година във връзка с реализацията на отрежданията по действащия застроителен и регулационен план за оформяне на централната градска част на град София Министерството на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № 02-14-15-31 от 9 август и на основание чл. 66 от Закона за държавната собственост и чл. 31 от Закона за администрацията, и Заповед № 50-09-100 от 5 април 1993 г. на главния архитект на София - подчертавам, 1993 г. - възлага на областния управител на област София да организира работите по разрушаване на сградата на бившия Мавзолей и оформяне на околното пространство. За строително-демонтажните работи е определен срок от 13 август 1999 г. до 8 септември 1999 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството като отговорен за управлението на държавната собственост е компетентен да издаде такава заповед за премахване на сградата и съобразяване с отрежданията по действащия градоустройствен план. Заповедта е подписана от заместник-министър Чачев, който в този момент е замествал министъра по време на годишния му отпуск. Тази заповед представлява разпореждане до областния управител и по естеството си не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване от когото и да било.
Премахването на сградата е суверенно решение на собственика и е в изключителните компетенции на изпълнителната власт на република България. Няма конституционен текст или закон, според който Народното събрание да решава подобни въпроси.
Със Заповед № 15-248 от 10 август 1999 г. областният управител на област София в изпълнение на Заповед № 02-14-15-31 от 9 август 1999 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е определил междуведомствена координационна група за изпълнение на работите по разрушаването на Мавзолея и оформянето на площадното пространство пред Националната художествена галерия и е одобрил график на работата, съобразен с издадения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството срок.
Координационната група под ръководството на областния управител е в състав: арх. Зегова, Дечев - заместник-министър, Шаламанов - заместник-министър, Димитров - представител на Генералния щаб на Българската армия, Димитров - началник на Войските на Министерството на транспорта, Стойчо Минев, Крумов, Танев, Рангелов, Беров, Голибаев, представител на Електроснабдяването.
Проектът за специални и взривни работи е съгласуван с всички заинтересовани ведомства с Писмо № 08-00-249 от 3 август 1999 г. Министерството на културата обръща внимание на факта, че бившият Княжески дворец е с полумасивна конструкция и е изключително уязвим при детонации. Министерството на труда и социалните грижи чрез Софийската градска инспекция по труда предписа всички необходими мерки за защита от злополуки при извършване на специалните взривни работи.
На 21 август започна работата по демонтажа и извозването на строителните отпадъци, която приключи на 29 август 1999 г. При демонтажа не бяха допуснати злополуки и увреждания на съседни сгради и бяха запазени съществуващите подземни инфраструктури, комуникации и действащият трафопост. За демонтирането на сградата са ангажирани Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта, фирма "Инжстрой", ВиК и "Експлозивпрогрес". Войските на Министерството на транспорта са ангажирани като строителни предприятия, притежаващи необходимата механизация и възможности качествено и в срок да извършат възложената им работа.
Общата стойност на демонтажа, извозването на отпадъците и оформянето на околното пространство е приблизително 200 хил. лева. Средствата се набират от дарения по сметки, които бяха обявени в печата. По сметките има постъпления и продължава да се превеждат средства, които ще покрият цялостно всички разходи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика, ако желае, господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, това, което признахте тук, разказвайки ни за този координационен щаб, е ясно, ние го разбирахме и без това. Политическото решение, което е взел Съюзът на демократичните сили, е факт. Всички тези министри са изпълнявали вашето политическо решение. Всичко останало е в грубо нарушение на законите на страната - чл. 160 от Закона за териториално и селищно устройство, чл. 331 от правилника, чл. 303 от правилника, чл. 168 от правилника ясно и категорично казват: тези сгради не могат да се премахват! Ако могат да се премахват, те трябва да бъдат премахнати след специални комисии. Няма такива комисии. Всички сгради, даже в регулирани и нерегулирани терени, включително държавна собственост, включително и незаконни до 14 ноември 1958 г. не могат да се разрушават. Четете законите и не ги нарушавайте!
И не лъжете - 200 хил. лева! Бакърджиев щеше да блъска още там с чука, ако искахте да го съборите за толкова пари. Това нещо струва като минимум поне 200 пъти повече! И недейте да лъжете повече българския народ!
Но в крайна сметка, господин Костов, аз искам да Ви върна към темата за разрушаването. Вие много спекулирахте със Съюза на архитектите и с тяхното мнение. Ако бяхте дошли в понеделник на обсъждането в Съюза на архитектите, щяхте да разберете, че в зората на българската държава, тогава, когато този дворец е преустройван по поръчение на тогавашния княз Александър Батенберг, в неговите основи е вградена турската Челеби джамия. Вградена е цялата. И сега там, където вие искате президентът ви да приема чуждите гости, той ще ги приема фактически в турска джамия. Знаете ли това, господин Костов? И Вие тук сега в края на ХХ век се опитвате да ми разкажете, че разрушаването е пътят ни към Европа. На кого ги разказвате тези неща? Знаете ли, какво е казал Конфуций? Конфуций е казал, че народ, който не знае историята си, няма бъдеще. А какво можем да кажем за народ или за управляващи, които превръщат историята си в обществена тоалетна!
Всъщност какво толкова се притеснявам и се учудвам на страстта ви към разрушаването? В 1992 г. разрушихте земеделието на България; в 1996 г. и в 1997 г. се опитахте да разрушите държавата; в 1998 г., ето го там господин Божков, се разправи с икономиката. През 1999 г. е наред вече здравеопазването и сградите в страната.
Но аз искам да ви припомня, уважаеми дами и господа, думите на онзи, с чиято памет се опитвате да се подиграете. Между другото, има нещо общо между февруари 1933 г. и август 1999 г. - и тогава, и сега целият свят говори за България. Но тогава целият свят подкрепяше борбата на един човек в Лайпциг срещу фашизма, а сега целият свят се подиграва на България. Спомнете си думите, господин Костов, Вие този цитат сигурно го знаете: "Колелото на историята се върти". Нали го знаете, господин Костов? И то ще се върти поне до съвсем скорошното падане на престъпната ви власт. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Това, че колелото на историята се върти, не го е казал Георги Димитров. Той е добавил към тази забележителна мисъл, че ще се върти до пълната победата на комунизма, нещо, което вие забравихте. (Смях и ръкопляскания в СДС.)
От всичко, което казахте, единственото нещо, което аз бих възприел насериозно, това е темата за историята. Това е една тема, която наистина трябва да вълнува всеки политик, защото историята е голямото мерило за всичко, което се прави. Та, искам аз да започна с това кое в историята на България, кое в българщината, в българското Възраждане, кое в заветите на Каравелов, на Раковски и Левски говори в полза на това България да има мавзолей. Къде в Мавзолея е вграден българският дух, с какво Мавзолеят изразява българската традиция, българската култура, българската същност? Какво общо има една мумия, при това извадена, една сграда за една мумия, с това, че ние сме българи? Как ни свързва тази сграда с нашето историческо минало? По никакъв начин!
Второ, как може да не виждате, че един мавзолей е символ на всичко неевропейско, символ на всичко, от което ние искаме да се откажем? Къде има мавзолей в момента? На кого има мавзолей? - На Ленин, на Хо Ши Мин, на Ким Ир Сен, на Мао Дзе Дун. Аз изброявам, за да видите, че това са все страни с неевропейска или недостатъчно изразена европейска идентичност. В Европа няма нито един мавзолей, в нито една страна. Заради това тази сграда беше срам за всеки българин, за всеки софиянец.
И накрая, на какво е символ мавзолеят? На едноличната безпределна власт, на това, че едноличният владетел продължава да живее и съществува във вид на мумия в представите на всички хора. Символът на мавзолея е паметник на едноличната авторитарна власт - точно това, което България не иска да има в нашата страна. (Ръкопляскания в СДС.)
Парламентарната демокрация, която е европейската ценност, към която ние се стремим, въобще демокрацията, правата на човека се отричат от мавзолеите! (Ръкопляскания в СДС.) Отричат се по един безспорен начин, защото всички тези хора, които аз изброих, това са хора, които са посягали на човешките права и свободи, хора, които са унищожили демокрацията в своите страни, хора, които са установили еднолични режими, хора, които са били престъпници към своите народи! Ето защо те продължават да бъдат този символ и никога няма да бъдат друг символ. Но вие не искате да влезете в тази дискусия. Защото ако искахте да влезете в тази дискусия, през лятото в тези дни, за които говорим, нямаше да сте на морето, да се печете, да ядете евтините депутатски кюфтета и да пиете вино! (Смях и реплики в мнозинството.) Щяхте да застанете тук начело на своите бъдещи избиратели и да ги поведете срещу този незаконен, престъпен и т. н. акт на правителството. Къде бяхте, господин Овчаров, да Ви попитам? (Смях, реплики, бурни ръкопляскания в мнозинството.)

Тези хора, които предполагаме, да допуснем, че е имало 300 души, които са чакали да ги поведете, защо не ги поведохте? Къде бяхте вие? Защо не желаете по принцип да дискутирате съдбата на мавзолея? Ето, това е отговорът - защото вие не приемате ценностите, за които говоря. Защото не сте свързани с българската история, защото не се свързани с българщината, защото не споделяте европейския избор на България и защото не сте истински радетели на парламентарната демокрация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин министър-председател, поздравяваме Ви, че познавате добре теоретичното наследство на Георги Димитров. Не сме се и съмнявали, знаем, че добре и старателно сте го изучавали така, както сте изучавали и сте цитирали доста в своите трудове и Владимир Илич Ленин. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Вие изглеждате спокоен, господин министър-председател. Има защо. Наистина, след две години и половина управление Вие, с разрушаването на сградата на бившия мавзолей, сте на път да влезете в историята, наистина по Херостатовски, но това е друг въпрос.
Очаквахме от Вас да отиде по-далеч от четенето на списъка и заповедите на заместник-министрите. Мисля, че нивото Ви е друго. В изнесеното си изложение, обаче Вие недвусмислено, макар и под сурдинка, показахте, че носите заедно с цялото правителство пълната политическа отговорност за този безпрецедентен резил в най-новата ни история. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Винаги съм твърдял, понеже засегнахте темата за историята, господин министър-председател, която не е силната Ви страна, че националното съгласие, единното движение на нацията напред е невъзможно без помирение по историческата ни памет. Тези, които сега управляват от името на СДС, многократно показаха, че не търсят цивилизована раздяла с историята, а провеждат политика към нейното изопачаване и към връщане назад в миналото.
След всеотдайната Ви битка с бившия мавзолей, по-актуално отвсякога звучи онова, което Оруел е написал през 1984 г. - цитирал съм го и друг път: "Ако фактите говорят друго, значи те трябва да бъдат променени. Така историята се пренаписва. Всекидневното фалшифициране на миналото, извършвано от министерството на истината е така необходимо за стабилността на режима, както и репресиите и следенето, провеждани от министерството на любовта." (Неразбираема реплика от господин Александър Божков.)
Това е цитат, господин Божков. Може да прочетете.
Пак в същата книга един от героите на Оруел добавя: "Миналото, дори станалото вчера, трябва да се фалшифицира ежедневно. Всеки документ е бил унищожен, фалшифициран. Всяка книга е била пренаписана, всеки паметник, улица са били преименувани. Не съществува нищо освен безкрайното настояще, в което единствено права е партията."
Този текст сякаш е посветен на Вас, господин премиер.
Когато се напъвахте около мавзолейната сграда, Вие сигурно си мислехте, че ще уязвите делото на Георги Димитров. Напразни са тези усилия на ненавистта, защото Димитров има своето запазено място в националната и в европейската история така, както ще трябва да помним Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Александър Малинов, Янко Сакъзов и много други. (Неразбираема реплика от господин Петко Илиев.)
На Вас, господине, дето подвиквате, ще припомня някои от най-ярките примери на зряло и отговорно отношение в този парламент към историята. Аз съм стоял тук в минута мълчание и в знак на уважение към паметта на жертвите от Народния съд.
Ще ви припомня, че Демократичната левица пое историческата и моралната отговорност за атентата от 1925 г. И най-сетне, ако този герб е във вид, близък до този на Третата българска държава, то е защото Демократичната левица създаваше необходимостта от приемственост не само в националната символика.
Сградата на бившия мавзолей е паметник на архитектурата с типично култове предназначение - надявам се да правите разлика между култово и култовско - и тя можеше да се трансформира в подобен мемориал с ново съдържание, с нови функции. Без много усилия и разход на средства сградата можеше да се преобразува в национално светилище. От античността до наши дни по българските земи има многобройни примери на подобна приемственост, респективно на историческа търпимост. Наистина, не е нужно да търсите тези примери надалеч. Комунистите съхраниха бившия мавзолей, преди това конак, и го превърнаха в Национална художествена галерия.
Ние предложихме въпросът да бъде решен след задълбочена експертна дискусия с широко гражданско участие. Мнозинството остана глухо за това предложение. Ние предложихме сградата на бившия мавзолей да бъде превърната в пантеон на бойната слава. СДС-лидерите отказаха да дебатират това предложение. Впрочем, идеята за подобен мемориал е обоснована още през 1992 г. с подписите на мнозина депутати от всички парламентарни групи, и от СДС. Зад тази идея застанаха със своите подписи 80 хил. души. Десетки, по-скоро над сто български интелектуалци. На една от поредните публични дискусии за съдбата на сградата преди повече от пет години арх. Генчев сполучливо отбеляза: "Архитектурата е чаша, в която вие може да налеете шампанско, но може да налеете и швепс.". Тогава, трябва да призная, никой не е допускал, че ще дойде време управниците на съвременна България да напълнят чашата с вкисната боза. Какво щеше да стане, ако всяка политическа промяна беше свързана само с разрушението, ако при всяка смяна на управлението взема връх разрушителния нагон?
Всъщност, трябва да бъдем справедливи, вие не само събаряте и ликвидирате. Ако се съди по информацията, проникнала в печата, всички вие - от премиера, през вицепремиерите Божков и Бакърджиев, до редовите депутати Бисеров и Агов, сте вдигнали откакто избухна демокрацията такива палати, с каквито нито един бивш диктатор от Източна Европа не можеше да се похвали. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Вие очевидно искате да прогоните духовете на комунистическото минало, но защо не сте последователни в този си стремеж? Защо не беше разрушен гаража на ЦК, а беше закупен (ръкопляскания от ДЛ) от член на вашия кабинет, по-скоро от негов роднина на една символична цена?
Народните представители отдясно се ширят доволно в кабинетите на бившия Партиен дом, а министър-председателят пребивава в покоите на Тодор Живков. С какво бившият мавзолей е бил по-лош, по-комунистически?
Защо сега се захванахте с тази сграда? Защото вече е налице криза в доверието към вашето управление. Защото хората не приемат вашата реформа, вашата икономическа и социална политика, защото бедните продължават да обедняват, предприемачите си губят бизнеса, земеделците купуват продукция от съседите, външните ни партньори се държат демонстративно унизително към българската дипломация. Трудно се прави наистина предизборна кампания в такива условия. И затова този взрив в центъра трябваше да идеологизира, да историзира, бих добавил, и да истеризира кампанията. Случаят с бившия мавзолей е концентриран израз на вашата политическа и управленска философия.
Не е достатъчно да се каже, че отношението към историческото наследство на някои от лидерите в СДС е основен политико-мотивиращ фактор, че вашите лидери много често фетишизират елементи от по-близкото и по-далечното ни минало. И като опозиция, и като управляващи вие често давате простор на онова неизживяно чувство за политическа мъст, което тласка в погрешна посока целия преход.
Вашата хранителна среда, уважаеми дами и господа отдясно, е конфронтацията. Вие и затова взривихте съгласието, което беше така необходимо за успешния ход на реформата.
На десетото лято след създаването на СДС вече на всички е ясно, че бабаитлъкът, политическото хулиганство са основни черти в поведението на тази формация. Доскоро всички гафове се приемаха за грешки на растежа. Сега българският избирател трябва да разбере, че тази снизходителност към политическия пубертет, към инфантилността на сегашните управляващи му струва доста скъпо.
След този несъстоял се екшън наистина вече е ясно, че времето на терминаторите в съвременна България просто отминава. Затова вече мнозина дори и не ви приемат насериозно не само у нас, но и отвън. В представите на организаторите, на вдъхновителите и на изпълнителите на този сценарий, очевидно разрушеният Мавзолей трябваше да се превърне в една нова барикада. Можете да бъдете сигурни, че през октомври българският избирател ще изпрати носителите на това барикадно мислене и действие в най-мрачните страници на историята - там, където ви е мястото. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, благодаря Ви! Стана един голям дебат поради включването по темата на моя отговор на изказващ се от името на парламентарна група, което според мен не беше редно, но въпреки това аз приемам предизвикателството... (бурна реакция от Демократичната левица) и ще продължа дебата.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Защо?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Просто защото трябва да си познавате правилника, затова казвам това нещо. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Първо, аз разбирам много трудното положение, в което се намира Българската социалистическа партия. От една страна, тя трябва да споделя новите ценности или по-скоро ценностите на новото време. Тя трябва да споделя европейския път на страната, трябва да споделя ценностите на парламентарната демокрация, да уважава правата и свободите. И от друга страна, трябва да се опита с всички сили да задържи авторитета на стопяващите се избиратели. В този сложен ред, в който вашите избиратели не искат тези ценности, те си искат Мавзолея, а вие искате ценностите, но Мавзолеят за вас е една пречка.
Вашето политическо решение като ръководство на партията беше следното: преди и след като стана ясно, че Мавзолеят ще бъде отстранен от мястото, на което се намира, ще бъде разрушен, вашата позиция се сведе до едно нещо - вие не казахте да не се разрушава, вие не се преборихте за паметника, вие излязохте с тезата да се дебатира. Това беше вашата теза. Вие искахте обществен дебат. И тук се поставя простият въпрос: защо не проведохте вие този дебат? Защо толкова време, в което вие сте начело на страната през тези 10 години, вие не намерихте време освен да изнесете мумията, да дебатирате за съдбата на тази сграда и да направите решението, което бихте считали за правилно и за добро. Защо не го направихте? Защо не направихте сградата паметник или защо не я приспособихте за някакви нужди? Защо не го направихте? Този прост въпрос, който ви зададе кметът Софиянски, не получава отговор. А вие точно на този въпрос трябва да си отговорите. А истинският отговор е, че вие сте в противоречиво отношение по въпроса за Мавзолея. Вие нито сте "за", нито сте "против". Не можете да сте "за" поради простите причини, които аз казвам. Можете да сте "против", за да печелите остатъка от избирателите. Това е сложна позиция. Аз ви разбирам. Вие сега трябва да изглеждате разпален защитник на Мавзолея. Пак посочвам обаче: къде бяхте вие, докато той се разрушаваше? Вие бяхте на морето.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Ти къде беше?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз бях тук и даже бях показан по телевизията. Някой се опита да каже защо съм бил тук и така нататък. Но аз бях тук. Вас ви нямаше. Вас ви нямаше поради тази проста причина, че изоставихте хората си. (Реплики от ДЛ.) Вие нямате собствено решение по отношение на Мавзолея. Това ви е проблемът. А защо нямате решение, има и още едно просто обяснение, което дават тези хора, които го разрушават.
Защо се разруши толкова трудно тази сграда? Защото беше противоатомен бункер. Защото беше противоатомен бункер, който е снаряжаван или образуван, изливан, защитаван и прочие на два пъти с непланови работи и защитен по възможно най-сигурния начин. Тази сграда не може да бъде поразена от въздуха с каквото и да било.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това е лъжа.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо са тези тунели под земята? Нека се запита обикновеният българин: защо трябва да има тунели от бившия Партиен дом до Мавзолея? Каква е била функцията на Мавзолея? Ами един бункер не става за нищо друго. Този бункер, както във всички страни, където е имало бункери, трябва да бъде премахнат. Той не е само Мавзолей. Това е и бункер, това е скривалище. Край на страха може да постави само едно отстраняване на този бункер. Защото това е бункер на психология, това е бункер на политика. Застанали сте в този бункер и се отбранявате във всички посоки. Аз ви призовавам да се отворите. (Ръкопляскания от СДС.) Открийте се към хората, открийте се към Европа, открийте се към българската история и към българското възраждане и всичко ще си дойде на мястото. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура има думата господин Първанов, ако действително е процедура.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Настоявам да направите бележка на министър-председателя за целия този куп лъжи, които произнесе в продължение на три минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя Ви бележка да не си служите с квалификации.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Първото, което искам да кажа, е, че дискусията по съдбата на Мавзолея върви от 1992 г. Ако някой не я познава, можем да предоставим и на ръководството на парламента, и на премиера...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи е имало дискусия.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ... цялата тази дискусия, която може да бъде издадена в няколко тома.
На второ място, Българската социалистическа партия няма никакви колебания по съдбата на сградата на бившия Мавзолей(
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура вече, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ние настоявахме тя да бъде преобразувана така, както са преобразувани Римския и Парижкия пантеон.
На следващо място, господин премиерът излъга ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Процедура е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е процедура.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Господин премиерът излъга, когато каза, че народните представители ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата. Това не е процедура. Не може да продължите.
Съгласно правилника, щом се отклонява от темата, председателят е задължен да отнеме думата. Това е мое право. Направихте си предложението.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Има две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Две минути за какво? За процедура, не да прави квалификации. (Шум и реплики от ДЛ.)
Отнемам Ви думата, защото така гласи правилникът. Научете правилника. Онзи ден си позволих да кажа нещо за тест за интелигентност, сега не ме принуждавайте да го повторя, че за мен вече познаването на правилника също става тест за интелигентност от страна на народните представители. (Тропане по банките от ДЛ.)
(Господин Георги Първанов продължава да стои на трибуната.)
Господин Първанов, много Ви моля, освободете трибуната, ако искате да продължим. (Шум и реплики от ДЛ.)
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата за питане...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това процедурата.
... народният представител Христо Стоянов относно преструктурирането на "Напоителни системи" АД и усвояването на заема с ASAL-1 на Световната банка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много плитко, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това, господин Божинов. Освободете мястото. Господин Стоянов чака.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Господин Куртев, процедурата я заявих преди края на заседанието и господин Соколов утвърдително каза: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много Ви моля, господин Стоянов. Бъдете колегиален. Не бързайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата. Вече съм дал думата на господин Стоянов. След това ще имате думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е номер. Господин Соколов утвърдително даде знак, че приема моята заявка за процедура. Тя е по хода на воденето на заседанието до момента на прекъсването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, няма да споря, дал съм думата на господин Стоянов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много плитки номера са. Е, няма да стане.
Искам 2 минути за процедура. Заявих го преди Георги Първанов. Поисках и след него. Господин Соколов утвърдително даде знак.
Много Ви моля, господин Стоянов, почакайте колегиално. Малко по-далече, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма "по-далече". Той има думата.
Правя Ви забележка, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Отстранете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви отстраня, разбира се. Ако продължите да пречите на воденето на заседанието, ще Ви отстраня.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура. Вие искате да си отиде министър-председателят, за да размиете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, направих Ви забележка. Не ме принуждавайте да Ви отстранявам. Моля Ви се, напуснете трибуната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): На какво основание отклонявате моето искане за процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На основание на правилника - че съм дал думата на господин Стоянов. След като приключи процедурата с господин Стоянов, ще имате възможност за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Обърнах ли се към Вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Към мен не сте се обръщал. Моля Ви се, седнете си на мястото!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Поискана беше думата за процедура и го видяхте всички. Защо правите тези номера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много елементарно го правите. Държава така не се управлява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото и не пречете на заседанието!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще бъда принуден наистина да Ви отстраня.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А Вас кой да Ви отстрани тогава, когато Вие нарушавате правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мнозинството.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): То така ще стане, но много висока е цената. Дълго време ще крепите народа и демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нали няма да ме принуждавате да Ви отстранявам?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Добре де, защо така елементарно правите нещата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, правя Ви последно предупреждение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Отстранете ме тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отстранявам Ви за едно заседание за нарушаване правилника на Народното събрание.
Господин Стоянов, заповядайте на трибуната.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми министър-председател! Уважаеми колеги, не ме включвайте в тези неща. Не е в моя стил. Не мога да се харесвам на всички. Такъв е животът.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Важното е на тях да се харесате.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин министър-председател, ще си разреша преди да започна моето питане, да кажа нещо, което Вие казахте по повод на моето изказване за зърното.
Не ми е в стила да манипулирам и да ползвам такъв метод. Ако така се е получило, моля за моето извинение. Но аз исках да Ви кажа, че Законът за съхранение и търговия със зърно на практика не работи. При наличие на милиони тонове складова база за зърно са лицензирани за 30 000 т складове за складови бележки и за 600 000 т за зърно. Това е монополът. И този монопол, господин министър-председател, води до това, че 0,86 лв. е калкулираната цена за тон зърно в складовете на държавния резерв. Министерството дава 1,50 лв., а те искат 2,40-3,00 лв. По този начин ще се продаде зърното и по този начин ще внасяме зърното. Износителите имат право да печелят при износ, имат право и възможност при внос, с което в единия случай се ограбва земеделецът, а в другия случай - купувачът на хляб.
Благодаря Ви и ми простете.
Уважаеми господин министър-председател, поставям въпроса за "Напоителни системи" и тяхното преструктуриране, тъй като парламентът ратифицира Договора със Световната банка за заема ASAL-1. По този начин той се ангажира, Министерският съвет - като страна на договора, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на финансите. Освен това това е един въпрос, който е във Вашата приоритетна политика.
"Напоителни системи", уважаеми господин министър-председател, са собственици на голямо богатство и то възлиза може би - по цифрите на някои експерти - на онова, което е АЕЦ - Козлодуй. А тези напоителни системи, тази собственост я ползват само 5-6 на сто при наличие на тази собственост на АЕЦ - Козлодуй, даваща 40 на сто от енергията на България.
Ежегодно намаляват поливните площи. Като започнем от 1996 г. от поливани 900, предишната година 1 млн. 800 хил. дка и сега сме стигнали едва до 300 хил. дка.
В същото време по оценка на Световната банка - ще цитирам: "Държавното предприятие "Напоителни системи" АД след 1990 г. има за основна дейност не напояването в земеделието, а продажба на държавна вода на държавните предприятия: Металургичен комбинат "Кремиковци", "Стомана" - Перник, "Агрополихим" - Девня, "Агробиохим" - Стара Загора". Дотук е цитатът.
Проектът на Световната банка от 1994 г. предвижда ликвидиране на административната шапка на "Напоителни системи", прехвърляне собствеността на водоканалната мрежа на собствениците на земеделски земи, приватизация на по-малките язовири и съоръжения и създаване на регионални съюзи на водоползвателите, които на акционерен принцип да управляват регионално напоителната система.
Отпускането на заема ASAL-1 от Световната банка е свързано с изпълнението на посочените в доклада мерки, т.е. преструктурирането на "Напоителни системи" АД - това е т. 3.01. от договора. Правителствата до Вас не намериха политическа воля. Може би имаха друга идеология в политиката.
Аз си задавам въпроса: защо Вие вече трета година не направихте тази крачка за преструктурирането на "Напоителни системи"?
Като изхождам от това, искам да Ви попитам: ще изпълните ли условията на отпуснатия заем ASAL-1 на Световната банка? Тоест, ще преструктурирате ли "Напоителни системи" АД до края на тази година?
В тази връзка има ли нечисти интереси, които са пречили, а може би и продължават да пречат, за преструктурирането на дружеството? Не го ли направим това, тези пари ние не можем да ползваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Преструктурирането на "Напоителни системи" - еднолично акционерно дружество, е една от приоритетните задачи на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. То е заложено в разработената от дружеството програма за оздравяване и преструктуриране на управлението на напоителните системи в България и в стратегията за развитие на поливното земеделие в условията на пазарна икономика, възложена от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Задачите, поставени там, са съобразени със сегашното състояние на изградените предимно в периода 1960 - 1980 г. напоителни системи, чието предназначение беше да обслужват нуждите на ТКЗС и АПК. Именно с тази цел са били изградени високоемки помпени станции, огромни канали и тръбни мрежи, обслужващи големи масиви от онова време.
При сегашните условия на пазарна икономика и частно земеделие не може с лека ръка да се изоставят хиляди скъпоструващи съображения, разположени на територията на цялата страна.
Именно затова започналото преструктуриране на управлението на напоителните системи ще бъде труден процес, обхващащ следните етапи:
1. Преоценка на икономическата и социална ефективност на съществуващите хидромелиоративни системи, с оглед на това ненужните да бъдат бракувани, което ще намали разходите на клоновете и ще доведе до тяхната финансово-икономическа стабилизация. Това е задължителна предпоставка за бъдещо самостоятелно функциониране.
2. Предаване за безвъзмездно ползване на хидромелиоративни съоръжения на организирани водоползватели.
3. Преструктуриране управлението на напоителните системи на технологичен принцип по пътя на водата от водоизточника до потребителя.
4. Продажба на обособени части, несвързани пряко с основната дейност.
5. Намаляване на заетия персонал, пряко свързан с процеса на преструктуриране.
6. Финансово стабилизиране на отделните, губещи понастоящем клонове.
До настоящия момент е извършено следното:
1. Преоценка на икономическата ефективност и до края на месец септември ще бъде завършена пилотна разработка за напоителните системи в районите на Русе, Тутракан, Разград, Силистра, която ще бъде разгледана на експертен съвет в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и ще се вземат съответните решения за по-нататъшни разпореждания с дълготрайните материални активи.
По този модел в срок от шест месеца след приемане на пилотната разработка ще се извърши преоценка и на останалите клонове на дружеството със загуби в дейност "Напояване". Досега са предадени на организирани водоползватели вътрешноканална мрежа за 1 100 000 дка. Предават се безвъзмездно за ползване и съоръжения от капитала на "Напоителни системи" ЕАД, като досега са предадени главната мрежа и съоръжения върху 245 000 дка. До края на годината ще бъдат преведени още 150 000 дка. Тази програма е в синхрон с проекта на Световната банка за преструктуриране и приватизация на напоителните системи в България.
3. Извършено е технологично преструктуриране, първият етап по пътя на водата на територията на областите Пловдив - Пазарджик.
4. В ход е продажбата на дълготрайни материални активи на две губещи строителни поделения, които ще бъдат закрити до месец октомври на настоящата година.
5. Паралелно с изпълнението на изброените по-горе мерки се намалява планомерно персоналът, като от 1996 г. досега са освободени 1100 души, от тях 240 през 1998 г. В момента в дружеството са заети 3238 души, а само в дейност "Напояване" - 2512.
След предварителното приключване на етапите по преструктурирането, като резултат ще имаме независими от финансово-икономическа гледна точка клонове, прерастващи в търговски дружества, обединени в холдинг, с оглед решаването на общите за поливното земеделия проблеми. Тези дружества ще стопанисват главните хидромелиоративни съоръжения, а вече уедрените и стабилни сдружения на водоползвателите ще се грижат за вътрешноканалната мрежа и съответно припадащата им се част от довеждащите и водовземни съоръжения. Ако допуснем хипотезата на незабавно отделяне на клоновете и трансформирането им в търговски дружества, то това няма да ги доведе автоматически до икономическа самостоятелност. Напротив, по-голяма част от клоновете ще фалират, което ще доведе до масово изоставяне и разграбване на хидромелиоративни фондове, струващи милиони деноминирани левове.
Ето защо провежданата понастоящем политика на дружеството за поддържане на губещите от напояването клонове за сметка на използване на вътрешен ресурс от други дейности извън напояването, няма алтернатива. Цените на водата за напояване през настоящата година са средно 20 на сто под тяхната себестойност. Практически цените не са увеличени в сравнение с миналата година, като се има предвид, че са увеличени разходите за електроенергия, горива, материалите и ревалоризацията на дълготрайните материални активи е с 30 на сто.
Уважаеми господин Стоянов, във връзка с поставените от Вас конкретни въпроси бих искал да Ви дам следните пояснения: Вие посочвате, че, цитирам "са наляти пряко от бюджета на Република България 70 млн. долара в "Напоителни системи" АД за периода от 1992 - 1997 г. Бих искал да уточня следното: за периода от 1 януари 1992 до 30 юни 1996 г. от фонд "Мелиорации" и последната година от бюджета на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа са преведени на "Напоителни системи" ЕАД 11 млн., 11, а не 70, 11 657 361 долара. Те са за изпълнение на държавна поръчка по експлоатацията и стопанисването на така наречените обекти с общонационално значение - дунавски диги, корекции на реки, предпазни диги и други за предпазване от заливане и наводнение на населените места, пътища, жп линии, обработваеми земи и така нататък, а също и за ремонт на една малка част от вътрешноканалната мрежа и само за тази година за опазване на важни мелиоративни обекти.
От фонд "Мелиорации" тази година от бюджета на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа са отделени средства за реконструкция и основен ремонт на хидромелиоративни обекти, които чрез "Агроводинвест" ЕАД и в съответствие с предвидените в закона процедури са дадени за изпълнение на десетки фирми от цялата страна.
Второ. Посочените от Вас цифри за размера на годните за напояване площи - 2,5 дка, не са верни. В момента в изпълнение на решение на Министерския съвет № 1037 от 22 декември 1997 г. се съставят балансите по видове територии според предназначението им и техническото състояние на поливните площи към 31 декември 1998 г. По предварителни данни от общинските комисии размерът на годните за напояване площи възлиза на около 5,5 млн. дка.
Годни за напояване площи се считат тези, до които чрез главни и второстепенни съоръжения може да се достави водата за напояването на съответната площ.
През 1998 г. "Напоителни системи" е доставило вода за напояване на 418 хил. дка, а не на 300 хил. както казвате, при неизпълнение от водоползвателите подписани договори за около 210 хил. дка. допълнително, поради срив на зеленчуковия пазар и обилни валежи през поливния сезон.
"Напоителни системи" ЕАД не извършва поливния процес, а само доставя водата, както ви е известно.
Трето. В дейност "Водоподаване" за 1998 г. "Напоителни системи" завършват със загуба от 214 169 деноминирани лева. Крайният резултат на дружеството за 1998 г. е положителен, като печалбата е 193 288 лв. Дружеството няма задължения към външни кредитори, издължило се е към републиканския бюджет за данъци върху печалбата в размер на 172 270 лв. и редовно внася авансови вноски по данъци за 1999 г. Средната работна заплата в дружеството е по-ниска от средната за страната в момента. Дружеството няма несъбираеми вземания в размер на 500 млн., а име неизплатени суми от продажби на вода за 1998 г. към днешна дата в размер на 2 414 000 лв., в това число от доставка на вода за напояване - 1 699 000 лв. от земеделски кооперации и промишлени предприятия.
Четвърто. По повод цитата Ви от доклада на Световната банка Ви информирам, че Световната банка никога не е изпращала официален доклад или писмо до българското правителство, в което да се твърди, че основната дейност на "Напоителни системи" ЕАД е била продажба на държавна вода на държавни предприятия. В някои райони на страната от изградените комплексни съоръжения "Напоителни системи" извършва услуга "Доставяне на вода за промишлени и други цели".
5. Проектът на Световната банка от 1994 г. съвсем не предвижда ликвидиране на "Напоителни системи". Той предвижда прехвърляне на управлението и ползването, а не собствеността, поне на този етап, на вътрешноканалната мрежа и прилежащите съоръжения, в това число малките язовири и други, на Сдружение на водоползвателите. За тази цел министърът е издал указания за реда и условията за учредяване на безвъзмездно право на ползване на хидромелиоративни съоръжения, а ще има и законопроект в законодателната програма на правителството за водоползвателите.
И шесто. Както всички заеми за структурно преустройство, отпусканият от Световната банка заем ASAL-1 беше одобрен от Борда на директорите, след като правителството изпълни, подчертавам, изпълни дадените условия на Световната банка. Фактът с одобряването на заема ASAL-1 еднозначно показва, че българското правителство е изпълнило свързаните с него условия.
С оглед на казаното, твърдението Ви, че отпускането на този заем е било свързано с изпълнението на мерки, посочени в някакъв доклад, не отговаря на истината. Цитираната от Вас т. 3.01. от Договора за заем препраща към график 3 от договора, където ясно се казва, че "заемополучателят е постигнал напредък, удовлетворителен за банката, в приватизацията на селскостопанските предприятия и "Напоителни системи" ЕАД".
Подчертавам, изречението е изцяло в минало време.
И накрая в отговор на Вашия въпрос: ще изпълните ли условието, цитирам, "на отпуснатия заем ASAL-1 на Световната банка", т.е. ще преструктурирате ли "Напоителни системи" ЕАД до края на тази година, отговарям: Да! Ние изпълнихме условията на Световната банка по заема ASAL-1 в областта на напояването, но това няма нищо общо с течащото в момента преструктуриране на "Напоителни системи" ЕАД. Процесът на преструктуриране на "Напоителни системи" ЕАД ще продължи в съответствие с програмата за оздравяване и преструктуриране на напоителните системи на България, резюме от която, ако желаете, ще Ви предоставя за ползване.
Уважаеми господин Стоянов, ние сме започнали и ще завършим докрай преструктурирането на "Напоителни системи", като се постараем да запазим и използваме и в бъдеще ефективната част от съществуващите в момента 174 язовира, над 750 помпени станции и трансформаторни подстанции с инсталирана мощност над 700 000 квт, 14 296 км главни канали и тръбопроводи с хиляди съображения по тях и няма да допуснем, подчертавам дебело, тяхното ограбване и унищожаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Стоянов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Слушах Ви внимателно, аз познавам тази система, знам колко е поливано, колко души са били, знам, че на един декар се пада по 30 000 лв. от заплатата, която ми плащат. И знам, че на един декар сме взели от бюджета, от хората, от данъците им по 56 000 лв. на декар. Плащаме от бюджета, от изсмуканите пари. Съжалявам, че с този материал, който навярно също са съучастници, са Ви създали затруднения оттук нататък - че Ви заблуждават. Това е предприятието, което е свързано със страшно много далавери и продължават. Не може да се полива милиони. Не били всички годни! Аз Ви казвам, господин министър-председател, поне 2,5 млн. има годни за поливане - вода, канали, всичко. Не се полива, защото нямат сметка от това. Друга е далаверата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Защото вали дъжд.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Вали, но вашите слънчогледови царевици в Южна България можеше да станат по-добри.
Господин министър-председател, моят първи уточняващ въпрос е: без да се направи Законът за водните сдружения, не би могло да се направи и най-доброто преструктуриране. Аз зададох един такъв въпрос на господин Венцислав Върбанов и той ми даде уверението, цитирам, "министерството подготви и проект на закон за водните сдружения". И все пак това е и във вашата Програма "2001". Учудвам се защо вече втора година точно този въпрос, който Вие оценявате като много важен, продължава да е без закон?
И вторият ми уточняващ въпрос е: след като толкова много пари се дават, като си направите една сметка, че три поливки понякога са предостатъчни за царевицата, а това струва към 15 000 лв., и след като сме източвали по 56 000 лв. на декар от бюджета, и след като когато се е поливало 1 млн. 800 - 2 млн. дка, са били 3700 души, защо все още са 3200, а поливат пъти по-малко?
И накрая, към всичко това, когато Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа през 1999 г. допълнително даде още 15 млрд.лв., включихме в своите програми по-малко да полеем от миналата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! На средата на мандата е лесно да се зададе въпросът защо предишните 2 години не беше прието едно или друго нещо. Но като имате предвид колко много закони минаха през правителството и през Народното събрание и всичките те приоритетни и с огромно значение, наистина има известна спекулативност във въпроса: а защо този не мина между тези много? Но това е една логика, която винаги може да бъде приложена.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Всеки гледа от своя си занаят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да, всеки от своята гледна точка, така гледа на нещата. Наистина възможно е ние да не сме дали достатъчно приоритет на този закон, но факт е, че той ще влезе в законодателната програма на правителството и ще стане факт, т.е. ние ще дадем този закон на държавата. Аз искам само да кажа, че ако всички правителства досега работеха с това темпо и с тази грижа за държавата, Вие нямаше да ми задавате този въпрос. Щеше да ги има тези въпроси решени. Така че това по първия въпрос.
По втория въпрос Вие изглежда не отчетохте тази част на моя отговор, в която аз казах, че не са 70 млн., а са 11 млн., че не са за издръжка, т.е. не са субсидии за напоителни системи, а са дадени преди всичко за поддържане на едни системи, които по-скоро са системи, които предполагат засилване на способността да се справим с наводнения или с някакви други бедствия и т.н. Вие знаете, че такива неща се случват. Повечето там са отишли парите. И в този смисъл не е вярно, че държавата субсидира. Няма такива 56 000 лв., които ние взимаме от някои и даваме на "Напоителни системи". Това не е вярна логика.
Обаче има нещо много здраво в това, което Вие питате: а не са ли много хората, които останаха да работят, при положение че се намалиха напоителните площи, дали тук наистина сме приложили категорично един принцип на ефективност, на производителност, който трябва да се спази: да, ако се напоява по-малко, да има по-малко ресурси за напояване, да има по-малко хора за напояване, да има и по-малко разходи. Тук има рационалност във въпроса, който задавате. Аз си поставям това нещо като задача - да се занимая с този въпрос.
Искам да Ви уверя, че това не е нито първото, нито последното място в държавата, където има или може би има ето такава една неефективност, където има създадени имущества и имоти, където има ангажирани хора, а отсреща няма функция или функцията съществено е редуцирана. Има такива места, аз го признавам това нещо. То точно това е и задачата на реформата - да се преустроят всички тези имущества, всички тези хора, цялата тази администрация, да заработят така, че да бъдат ефективни. И то не ефективни както са били през 1989 г., а много по-ефективни, сравнимо с ефективността, която имат фермерите, напояването в европейските страни, в страните-членки на Европейския съюз. Това е задачата ни. Ние сме в началото на пътя на реформата на "Напоителни системи" и вярваме, че ще извървим този път до края на нашия мандат.
Това мога да Ви кажа и да обещая, че ще се заинтересувам много сериозно от баланса на функции и отделеното имущество и ресурси, в това число човешки, което съществува в "Напоителни системи". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата господин Стоянов да заяви дали е доволен от отговора.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря.
Господин министър-председател, аз съм доволен, защото Вие приехте две неща като ангажимент. Това мисля, че е добър разговор.
Единият е, че наистина без този закон реалистично не може да се постъпи по-нататък и Вие приехте тази постановка, че докато водата не отиде във водоползвателя, водоползвателите са собствениците на земя, ефективност няма да има. Тези хора тук не ги е еня какво става в Стара Загора или в Нова Загора, или някъде горе. Просто това е стара система. Тя приключи.
А това, че не го направихте, вече не бих приел тази постановка, че много закони са взети и прочие, защото аз съм си от тази схема - земеделието, и си защитавам този въпрос.
А пък в същото време ще ви докажа, но не е мястото, че други закони, които ние приемаме, никога не биха могли да донесат с години толкова ефективност в народното производство. Това е проблемът - че не е степенуван на първо място.
И накрая, макар и недостатъчно ясно, но мисля, че това като министър-председател не би трябвало и да се казва. Но разбирам, че вие приемате, че тази шапка, която от години наред живее, без да работи, ще се потърси начин да бъде ликвидирана. И то това ще стане със Закона за водните сдружения. Отивайки инвестицията при тези хора, за тях не е тази шапка. Те ще си намерят формулата как да се сдружават и как ще се ползват и кого ще назначават. И този, който не им върши работа, ще бъде уволняван.
Принципно аз съм доволен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Питане от народния представител Пламен Славов към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков относно мерките за осигуряване на алтернативна заетост след преструктурирането на ВМЗ ЕАД -Сопот и уведомлението на изпълнителния директор на ВМЗ - ЕАД от 6 юли 1999 г.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю!
Госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на промишлеността! На 6 юли 1999 г. изпълнителният директор на Вазовските машиностроителни заводи - ЕАД Сопот - инженер Атанас Димитров изпраща уведомление до Централно управление на Националната служба по заетостта, София, до Териториален орган за тристранно сътрудничество в община "Карлово", до Общинска администрация - Карлово, и до Бюрото по труда - Карлово.
Според него в изпълнение на чл. 64, ал. 1 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта изпълнителният директор уведомява, че поради актуализация на производствената програма на ВМЗ и разчетите за необходимата работна сила за второто полугодие на 1999 г. ще бъде извършена оптимизация на персонала чрез прекратяване на трудово-правните отношения на около 2500 работници и служители. На 29 юли т.г. с протокол № 3 Съветът на директорите на Вазовските машиностроителни заводи решава следното:
"1. Задължава изпълнителния директор и заместниците му на база приложените разчети за трудова заетост да намали персонала през първата половина на месец август с предложените 2580 човека в съответствие с всички нормативни документи и обезпечения.
2. Като алтернативен вариант, съгласуван със съответните синдикални структури, 3200 човека да излязат в 3-месечен отпуск, считано от 9 август 1999 г."
Господин Божков, с решение на Министерския съвет на Министерството на промишлеността и на Министерството на отбраната е възложено разработването на Програма за алтернативна заетост за подотрасъл отбранителната промишленост.
В края на месец март т.г. тук, в пленарна зала, Вие заявихте, че в тази програма са заложени разработените и предложени от Вазовските машиностроителни заводи общо 14 проекта, които по предварителни данни осигуряват алтернативна заетост на около 800 души, а общата стойност за реализацията им възлиза на близо 18 млн. долара.
Тогава Вие декларирахте, че проектът за преструктуриране на Вазовските машиностроителни заводи предвижда численият състав на дружеството да се намали с близо 2000 души, като от тях около 1000 ще запазят работните си места в обособените звена. А за останалите 1000 програмата предвижда различни мерки за осигуряване на алтернативна заетост.
В края на м. март Вие казахте, че не искате да влизате в детайли. Но днес, в началото на септември, това е необходимо. Особено след уведомлението на изпълнителния директор и решенията на Съвета на директорите на Вазовските машиностроителни заводи.
В тази връзка отправям към Вас следното питане:
Как се реализират на този етап мерките за осигуряване на алтернативна заетост след преструктурирането на Вазовските машиностроителни заводи и с оглед уведомлението на изпълнителния директор от 6 юли и решението на Съвета на директорите от 29 юли т.г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Естествена е загрижеността Ви като народен представител от 17. Пловдивски избирателен район за водещото в отбранителната промишленост дружество - ВМЗ - Сопот. Вие сте запознат с причините за намалялото производство и реализацията на продукцията на ВМЗ - Сопот в последните 5-6 години, когато не са усвоявани нови изделия, включително и такива, за които пазарната конюнктура е била добра.
Иновационната програма на дружеството може да се реализира само чрез намиране на значителни източници за финансиране, в която посока са насочени усилията както на дружеството, така и на държавата.
В Министерството на промишлеността продължава работата по актуализиране и приемане на двустранни програми за промишлено-техническо сътрудничество по специалното производство с традиционни партньори, участници в Движението "Партньорство за мир" и страните - членки на НАТО. Оценявайки значението на този процес за възраждането на отбранителната ни промишленост, в подписаните и подготвени споразумения на ВМЗ - Сопот се възлагат иновационни задачи и дружеството се има предвид в разработваните значими проекти с оглед възстановяване на иновационния процес и възстановяване на загубените пазарни позиции.
През последните две години беше направено много за излизането на предприятието от дълбоката криза. За съжаление обаче усилията на ръководството на ВМЗ не дадоха достатъчно сериозни резултати. В опитите да се поддържа и стабилизира дружеството бе загърбена основната и всъщност единствената възможност за трайно решаване на проблемите - преструктуриране на дружеството, отделяне и бърза приватизация на десетките обособени производства, разхвърляни из цялата страна, намаляване на разходите и ясно очертаване на основното производство и запазване на печелившите дейности. Наложиха се сериозни промени в ръководния състав.
Към 30 април 1999 г. новото ръководство на дружеството завари кредитна задлъжнялост 55 млн. 421 хил. лева в нови пари вече, от които към 29 юли 1999 г. са изплатени: 6 млн. 483 хил. лева, в т.ч. към доставчици - 3 млн. и 66 хил. лева, към персонала - 1 млн. 145 хил. лева и към бюджета - 821 хил. лева. Дружеството беше останало без никакви оборотни средства. При старото ръководство не е извършвана промяна в себестойността за продукцията в съответствие с пазарните условия, което е довело до нереално висока печалба, от една страна, а от друга - до генериране на завишено данъчно бреме.
За излизане от дружеството от това финансово състояние, в което се намира, поради нерешаваните с години проблеми, усилията са насочени освен към възобновяване на производството чрез иновации, чрез преструктуриране и оптимизиране на заетите в производството съобразно производствената програма и натоварването на производствените мощности.
Приетата програма от Министерския съвет за раздържавяване на дружествата от военнопромишления комплекс вече се изпълнява. В последна фаза на подготовка за приватизация са следните обособени части: Механичен завод - град Мадан, Механичен завод - град Девин, Механичен завод - град Баните. За тези от вас, които не са от Сопот, изглежда странно, че говорим за Мадан, Девин, Баните, Механичен завод - Брезово, Дървообработващ завод - Клисура, Домостроителен завод - Карлово. Това показва само една сложна, трудно управляема и абсолютно губеща структура на ВМЗ, която отдавна трябваше да бъде променена. Освен 6-те обособени части на ВМЗ - Сопот, се подготвя и приватизацията на цялото дружество.
От цитираните 2500 души, подлежащи на редуциране, на практика 1500 души остават в 6-те обособени части, обявени за продажба, а голям процент от останалите 1000 души са служители, на които предстои пенсиониране.

Предприемат се редица действия за саниране на дружеството чрез разсрочване и погасяване на просрочени задължения, включително и замяна на дълг срещу собственост. Разработена е програма за приватизация на обособени обекти съобразно инвеститорския интерес. Осъществена е процедура по отделяне на производството на поделения на дружеството в самостоятелно търговско дружество, какъвто е случаят с "Автосвещи", Хисар, в момента също в напреднала процедура на приватизация.
Тази схема най-вероятно ще се приложи и за други производствени звена от ВМЗ, Сопот, какъвто е например Лагерният завод и други, което е добра перспектива за повишаване на производството и запазване на работните места.
Министерството на промишлеността на основание решение на Министерския съвет № 13 от 30 март 1998 г. участва активно в междуведомствената работна група, разработваща програма за алтернативна заетост за подотрасъл "отбранителна промишленост".
Програмата е разработена на регионален принцип за всички общини, в които са разположени дружества от отбранителната промишленост, с преструктуриране и оптимизиране числеността на персонала обхваща и община Карлово, в която е разположено най-голямото предприятие от отбранителната промишленост.
Програмата има за цел да осигури трудов преход при масови съкращения от дружествата от отбранителната промишленост чрез създаване на временни работни места и условия за устойчиво развитие на общината, което да даде възможност за създаване на трайни работни места.
Това несъмнено е свързано с плановете за регионално развитие, утвърдени от съответните съвети за регионално развитие към областните управители на всяка област и поради това ролята на представителите на местната власт е водеща.
Аналогична идея е залегнала и в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, според който при провеждането на политиката по осигуряването за безработица и насърчаването на заетостта, ролята на органите на местното самоуправление е водеща.
Поради това в община Карлово беше създаден Съвет за заетост, на който председател е кметът на общината, а в състава му влизат представители на всички заинтересовани от реализацията на програмата организации, включително и представители на сдруженията на работниците и служителите на местно ниво.
В съответствие с действащата в страната нормативна уредба Регионалният съвет по заетост е органът, който възлага разработването на техническо задание, определя състава на работната група, която ще го разработи, приема представения проект на програма и го предлага на ръководителя на Националната служба по заетостта и на министъра на труда и социалната политика за утвърждаване.
Тъй като програмите за създаване на временна заетост се финансират от фондове, отпускащи средства за проекти, разработвани от общините или от неправителствени организации, представителите на Министерството на промишлеността работят изключително активно с община Карлово и се явяват двигателят на разработваната конкретна програма за създаване на заетост в община Карлово, която включва следните модули: дейности по повишаване на квалификацията на работната ръка; дейности, свързани с подобряване на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова такава; дейности, създаващи заетост в рамките на селското стопанство; дейности, свързани с подобряване на околната среда; дейности, подпомагащи започването и развитието на бизнес в сферата на промишлеността, услугите и търговията.
Част от дейностите за повишаване на квалификацията и преквалификацията вече са реализирани, като от началото на годината до сега са обучени около 100 души в курсове за оператори в шевното производство, за сервитьори, в курсове по компютърна грамотност, счетоводство, в специализирания курс "Започнете вашия бизнес" и други.
До края на календарната година обучение ще преминат и още над 60 работници и служители във ВМЗ, за които поради преструктурирането на дружествата, се променят изискванията към професионалната им квалификация, като 95 на сто от разходите за обучение се поемат от бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица".
От началото на следващата година в общината се предвижда реализацията на няколко екологични проекта, които ще доведат до създаване на значителен брой временни работни места. Най-напред е подготовката за реализацията на проекта за саниране на съществуващото депо за битови отпадъци на град Карлово, изграждане на общинско депо в съответствие с изискванията на действащата в страната нормативна уредба, който ще бъде финансиран от Националния фонд за опазване на околната среда.
Проектът, който очакваме да създаде най-много работни места, е проектът за развитие на устойчиво земеделие в общината, свързан с рекултивация на съществуващите площи, засадени с етерично-маслени култури и засаждане на нови и създаване на разсадник за посадъчен материал.
Проектът е предложен за финансиране от фонд "САПАРТ", който е инструмент за финансиране на проекти за развитие на земеделието и селските райони на Европейския съюз за десетте страни, асоциирани членове.
Предвидени са и редица мероприятия, които да създадат предпоставки за самонаемане на желаещите да започнат стопанска дейност, но реализацията им зависи изключително много от активността на безработните лица.
Възможности за създаване на заетост се търсят и в общественополезни дейности чрез разкриване на субсидирани работни места, каквато е Националната програма за временна заетост "Зима" и други.
В рамките на финансираното от Американската агенция за международно развитие програма "Блеч" се подготвиха проекти за създаване на нови работни места и обучение на кадри по линия на двустранната българо-американската работна програма за 1999 г., за което се предвижда да бъдат отпуснати 20 хил. щатски долара за финансиране на проекта, който следва да бъде разработен от община Карлово до края на месец септември.
След приемането на тези проекти разчетите са новоразкритите работни места да бъдат повече от числеността на освободените до края на годината работници и служители от ВМЗ, гр. Сопот.
Ниският процент на безработица в община Карлово, в сравнение с други общини, въпреки нашата препоръка, не позволи на общината да защити своя проект за разширение и модернизация на общинския пазар в Карлово пред Фонда за регионални инициативи.
Недостигът на финансови ресурси възпрепятства редица добре разработени проекти за временна и алтернативна заетост от ВМЗ, Сопот, Министерството на промишлеността и община Карлово, поради което едновременно с водене на редица преговори от Министерството на промишлеността с международни институции, предлагащи различни условия и изисквания за финансиране на проекти, Министерството на промишлеността ще продължава да съдейства чрез възможностите си за предлагане на нормативни документи за създаване на алтернативна заетост на базата на индивидуалната инициатива на освободените от военнопромишления комплекс, в това число и чрез еднократното обезщетение при съкращение и пенсиониране.
Особено подходящи за община Карлово са възможностите, които предлагат вече действащите фондове към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, за създаваната алтернативна заетост.
На 24 август 1999 г. на съвместното заседание на Подотрасловия съвет за тристранно сътрудничество, специално производство, към Министерството на промишлеността, с всички заинтересовани страни е взето решение ръководството на ВМЗ, Сопот, съвместно със синдикатите до 10 септември 1999 г. да завършат преговорите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове и да подпишат споразумение между синдикатите и работодателя.
Следва да се изясни окончателната бройка на заетия персонал, да се предоставят материали на синдикатите за икономическия ефект от оптимизацията на персонала в дружеството, да се договорят критериите за подбор при съкращение на персонала в съответствие с колективния трудов договор.
Като разчитам, че по този начин отговарям на повдигнатите от Вас проблеми, надявам се, господин Славов, най-после, след като отговарям на Ваши питания и въпроси за ВМЗ за шести път, сте се изпълнили с разбиране към процесите на оздравяване на българската икономика, в това число и на отбранителната промишленост, които неизбежно водят до редуциране и пренасочване на заетите към нови дейности, осигуряващи производствена ефективност. Дано да съм прав, господин Славов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Господин Божков, ако трябва, ще Ви питам 66 и 666 пъти, когато става дума за поминъка, за хляба и за бъдещето на десетки хиляди семейства от община Карлово и от района. Така че, когато Вие обвинявате народните представители, че питат по няколко пъти, по-добре най-напред си отговорете на въпроса Вие как отговаряте и дали това не е причината ние да продължаваме да ви питаме. Защото Вашите отговори, за трети път повтаряйки едни и същи неща, които предизвикват само иронични усмивки, ако може сега да видите усмивките на работниците и служителите от ВМЗ, които слушат или ако имат възможност гледат, и на жителите на общината, и на членовете на техните семейства, които са пряко свързани с бъдещето и съдбата на ВМЗ.
Аз се надявам, че до Вас е стигнало писмо от 15 юли т.г. на двата синдиката - независимия и на "Подкрепа", в което те изразяват своята тревога и безпокойство относно финансово-икономическото състояние на предприятието.
В началото на месец септември т.г. обстановката продължава да бъде все така крайно неблагоприятна. Вие не казвате, че системно се закъснява с изплащането на работните заплати. Стига се дотам, че в автобусите, които превозват работниците, се откриват тетрадки, където се отбелязва кой е пътувал и колко дължи. Част от автобусните линии са спрени. А има и хора, пристигащи пеша на работа. Други взимат отпуск поради това, че не са в състояние да плащат транспорта си.
Социалното напрежение постоянно расте, породено от неизвестността за съдбата на дружеството и страха от безработица. И това е причината аз да продължавам да Ви задавам въпросите, на които Вие трябва да отговорите по начин, който хората очакват, а не по начин, който харесва на Вас или на Вашите специалисти, които Ви подготвят едни и същи еднотипни отговори.
В същото време се казва, че от няколко години насам не е имало такава активност по отношение на заявки за специално производство. В тази връзка задавам към Вас следните уточняващи въпроси:
Първо, с оглед преструктурирането на ВМЗ - Сопот, ще се приложи ли за работниците и служителите, освободени от предприятието, изискването на чл. 1, ал. 1 от Постановление № 100 на Министерския съвет за еднократно парично обезщетение в размер на 1000 нови лв.?
И второ, при наличието на заявки за специално производство не е ли наложително държавата като едноличен собственик на ВМЗ - Сопот, да прояви отговорност и защити своите интереси чрез стимулиране, стабилизиране и развитие на производството в дружеството, а не чрез предлагане на проекти, които си остават само добро пожелание и витаят в сферата на теорията и са твърде, твърде далеч от практиката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, това, че ще ме питате 666 пъти за Сопот не значи, че има непрекъснато нови въпроси. Въпросите винаги са Ви едни и същи и аз винаги разбира се, че ще Ви давам един и същ отговор, когато ми задавате едни и същи въпроси. Трудно е да се измислят всеки път оригинални отговори на един и същ въпрос.
Освен това правото, което си присвоявате - да смятате, че Вие говорите от името на хората в Карлово, а аз не говоря от името на никого, не знам защо смятате, че е така. Вие сте народен представител от Карлово, разбира се, но аз съм министър в правителството, избрано от мнозинството от българския народ, така че вероятно представлявам повече хора в Карлово, отколкото Вие. Така че по никакъв начин не мога да приема, че Вие защитавате интересите на хората в Карлово, а пък аз се чудя как да унищожа хората в Карлово.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Това го кажете на тях.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Второ, аз съм се срещал многократно с хората в Карлово и Сопот и не съм срещнал някаква неприязън, каквато Вие проявявате към мен.
А писмото на синдикатите, което цитирате, е от 15 юли. Аз току-що Ви отговорих в основния ми отговор, че след това се проведе заседание на тристранния съвет в министерството, в момента се водят разговори. Казах Ви дори и датата, на която се очаква да се постигне споразумението със синдикатите, и това е и отговорът всъщност на първия Ви допълнителен въпрос. Дали ще се приложат условията на Постановление № 100 и хората ще получат обезщетение при структурна безработица зависи от това как ще се разберат синдикатите с ръководството на предприятието на предстоящата среща, на предстоящото подписване на споразумението. И ако те се разберат да се премине към такъв вид съкращение, ще има компенсации. Ако те се разберат да няма структурни съкращения, а да се търси оптимизиране в рамките на сегашното производство, да се уволняват само хората, които са стигнали до пенсионна възраст, да се изчака приватизацията на обособените части, да се види колко хора си отиват с тях, заедно с приватизацията на обособените части - тогава няма да ползват този милион или 1000 нови лева. Това е съвсем очевидно и аз не мога да разбера защо ме питате за нещо, което би трябвало да знаете, след като се опитвате да представлявате хората от Карлово.
По отношение на това дали се занимаваме с алтернативната заетост, а не с разширяване на производството, аз Ви казах, че се занимаваме и с двете неща. Това е очевидно и аз не мисля, че трябва да влизам в някакъв дълбок и подробен отговор по отношение на това какви са дейностите по иновационната политика на предприятието, какви нови производства, какви нови договори се търсят, каква активна маркетингова дейност се развива в предприятието. Това са въпроси, на които вероятно ще отговарям при следващото Ви питане за Карлово. Все пак трябва да си запазя някакъв отговор, защото ще ме питате сигурно след две седмици отново.
А искам само да ви прочета, ако времето позволява, няколко от мероприятията и източниците на дефинансиране по програмата за заетост, за което беше основният Ви въпрос, по отношение на алтернативната заетост. Точно пред мен е програмата с 10, плюс 8 - 18, плюс още 9, 10 - 28 различни проекта за община Карлово, които се финансират от Националната служба по заетост, Фонд "ПКБ", които се финансират от Националния фонд за опазване на околната среда при Министерството на околната среда и водите, Националния доверителен екологичен фонд, от Фонд "Регионални инициативи", от донори, от Главно управление на пътищата, от сдружение "Природен фонд" - София, от община Карлово, от "ИСПА", от "САПАРТ", от Фонд "Земеделие", от предпреценителните фондове на Европейския съюз, от Фонд "Регионално развитие". Има подробна схема, която включва над 2000 души като алтернативна заетост, тоест повече от тези, които ще бъдат освободени по различни поводи и по различно време от ВМЗ.
Както Ви казах и в основния отговор, община Карлово е с ниво на безработица под средното за страната и ако бяха ни послушали, щяха да могат да ползват допълнително фондове, ако бяха се съгласили и синдикатите в предприятието преди да се извършат предварителни съкращения, което щеше да позволи да се отпуснат повече фондове за алтернативна заетост. Сега е много трудно, при положение, че община Карлово е с безработица под средната, да се кандидатства за част от тези фондове. Но въпреки това аз ви казвам, че има за над 2000 души проекти за алтернативна заетост, финансирани ясно, не пожелателно, а със срокове, с дати, със стойности на проектите, разработени, одобрени.
Повтарям още един път за вас, които очевидно не чухте, но надявам се, че ме чуват и в Карлово: председател на тази структура, на Съвета за заетост в Карлово, е кметът на Карлово и под негово ръководство трябва да бъдат изготвени проектите. С участието на хората от ВМЗ, с участието на хората от другите предприятия, с участието на обществеността в Карлово трябва да бъдат изготвени тези проекти, но под ръководството на кмета на Карлово. Това е по закона, който вие сте гласували тук, в Народното събрание. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Преди да дам думата на господин Славов, една забележка към вицепремиера. Съгласно чл. 67 от българската Конституция, народният представител представлява не само своите избиратели, но целия народ. Така че упрекът Ви към господин Славов не беше основателен.
Имате думата, господин Славов, да заявите отношението си към отговора.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател, и за прецизната забележка, която отправихте към господин Божков.
Господин Божков, Вие сте представител на държавата, която е едноличен собственик на Вазовските машиностроителни заводи, и не намесвайте кмета на общината, тъй като общината няма нито един процент, десета или стотна от процента от тази собственост. Вие като представител на държавата, Министерството на промишлеността, вашето правителство, вашето управление е отговорно за сегашното състояние на Вазовските машиностроителни заводи и не бягайте от тази отговорност. Защото преди време в тази зала Вие заявихте, че за едно друго карловско предприятие, което загина - "Карловска коприна" - не може да поемете отговорността, тъй като държавата е собственик на близо 34% от акциите на акционерното дружество. Защо сега не поемете отговорността 100% за едно дружество, чиято собственост е изцяло държавна? Защо се мъчите да прехвърлите отговорността там, където не е? Защото за тази позиция се иска смелост, иска се отговорност, а Вие в случая, отново повтарям, се предоверихте на това, което е написано и подготвено от Вашите експерти. Защото тази позиция не се изчерпва единствено и само с преструктуриране, приватизация и ликвидация на предприятия. Тази отговорност се изразява най-вече в очите на българските граждани с възможността да се развива производството, да се съхраняват работещите предприятия, особено там, където държавата е едноличен собственик, както е в случая с Вазовските машиностроителни заводи, да се защитават интересите на държавата, защото тя има какво да защитава още във ВМЗ и не бива да го губи с лека ръка.
Аз смятам, че във вчерашната публикация на в. "Сега", в която се цитира в. "Уолстрийт джърнъл", се съдържа една много точна, макар и сурова и нелицеприятна оценка за Вас. Цитирам в. "Уолстрийт джърнъл".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да имате време, защото времето Ви изтече.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: "За много български държавни предприятия Александър Божков е мрачно олицетворение на смъртта". И това е страшно. Страшно е, защото става дума не просто за Александър Божков, а става дума за българския министър на промишлеността, за българския заместник-председател на Министерския съвет. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Славов, в последното нещо, в което можете да ме обвините е, че бягам от отговорност за ВМЗ. Мисля, че в нито една дума от това, което казах, не е проличало бягство от отговорност. Аз просто Ви обясних, че по закон е така.
Вие ме питате за алтернативната заетост. Вие забравихте въпроса, който ми зададохте. Въпросът Ви беше за алтернативната заетост и аз Ви разказах подробно за плановете за алтернативна заетост, защото в пет други отговора съм Ви разказвал за ВМЗ. Мисля, че съм Ви казал всичко, което може да се каже за ВМЗ. Вие сега ме питахте за алтернативната заетост. Аз Ви разказах. И по Закона за безработицата, който сте гласували тук, в Народното събрание, председател на Съвета по заетостта е кметът. И аз само съобщавам този факт, който е едно законово положение и нищо повече.
Разбира се, че е отговорност на местната власт да се грижи за алтернативната заетост. Разбира се, че местната власт не разполага с ресурс, обаче местната власт трябва да разполага с инициативност, с интелигентност и с желание да помогне да се разработят проектите. Нито ще се бръкне общината, защото знам колко пари има община Карлово, нито общината ще се бръкне да създаде алтернативна заетост, но активността, инициативността на кметската управа и на общинския съвет са условието, за да могат да бъдат разработени тези алтернативни проекти, да се привлекат хора, да се привлече акъл - там, където не стига, очевидно, и да се помогне на хората да разработят тези проекти и да получат средствата от българските и международните фондове.
А по отношение на статията в "Уолстрийт джърнъл", надявам се, че сте я прочели цялата, а не само първото изречение, което толкова много Ви се е харесало, и се надявам някой ден в "Уолстрийт джърнъл" да пише и за Вас. Благодаря ви. (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Остават само две минути до 14,00 ч., но тъй като министърът прояви търпение, господин Пирински също прояви търпение, ще започнем този въпрос, пък ще нарушим малко правилника, за да го завършим, така че, имате думата, господин Пирински, за Вашия актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще бъда пределно кратък.
Въпросът ми е към Вас, господин Върбанов, за трети път относно плана за земеразделяне на община Якоруда. Той беше зададен преди лятната ваканция, така че, надявам се, ще можете да отговорите достатъчно точно на това, което от месеци вълнува жителите на община Якоруда и което за трети път поставям на Вашето внимание.
Конкретно въпросът ми, както и Вие сам сте се запознали, е в следното - в два броя на "Държавен вестник" или в бр. 59 под номера 53 и 54, Поземлената комисия в Якоруда на основание на съответните членове и алинеи от Правилника за прилагане на Закона за земята съобщава за изработени планове за земеразделяне в няколко села - Бунцево, Конарско, Бел камен и Смолево и на основание на допълнителни членове за уточняване границите на земеделските земи, разположени на територията по чл. 18, ал. 1.
Съгласно закона и текста на обявленията, изработената карта, регистърът на имотите и графикът с посочените дати и местности трябва да бъдат изложени в съответните кметства. При посещението на граждани в законния 14-дневен срок горните обявления не са били изложени. При техния разговор с председателя на Поземлената комисия в Якоруда Али Бинов той заявява, че тези обяви не са пуснати от поземлената комисия, а "отгоре", както се е изразил. На него тези обяви не са му били известни, тези обяви са формални.
Същевременно от поземлената комисия отказват да извършат действията, определени в закона и посочени в обявлението.
С тези си действия Поземлената комисия в Якоруда грубо нарушава интересите на гражданите, лишава ги от законовото им право да обжалват предложените планове.
Господин министър, моят въпрос е следният - Вие сам разбирате, че след като и Вие лично се ангажирахте от тази трибуна, че ще проверите какво става в тази поземлена комисия, след като се създадоха надежди у хората, че има министерства, че има власт, която елементарен ред ще въведе и ще осигури поне да се изложат публично тези планове, които са направени, се повтаря едно безпардонно поведение, с което направо се подиграват с хората и не случайно те губят всякаква вяра и в поземлена реформа, и в реформа, и в министерства, и в министри!
Моля Ви за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински! Определено Вие с Вашите въпроси съсредоточихте вниманието ми към община Якоруда.
От началото на годината съм разпоредил извършването на няколко проверки. Последната проверка показа, че наистина на този етап - при публикуване на обявите в "Държавен вестник" законът е нарушен. Обявата под № 54 в "Държавен вестник", бр. 59 от 29 юни 1999 г. е за местността "Тръщеник" в землището на гр. Якоруда, която попада под разпоредбите на § 4. Площта на тази местност е 300 дка. Нарушението от страна на поземлената комисия е в това, че не е посочила в обявата местността, за която се извършва идентифицирането на старите реални граници.
Поземлената комисия в Якоруда е допуснала и второ закононарушение по обява № 53 в "Държавен вестник", бр. 59 от 29 юни 1999 г., която е публикувана преди да се проведе приемателна комисия за извършване на преработки по § 31 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Същата е проведена на 13 юли 1999 г.
Разпоредих на поземлената комисия да направи повторно обявяване на приетите вече преработки по § 31 за селата Бунцево, Конарско, Бел камен и Смолево, за да могат собствениците да се възползват от 14-дневния срок за възражения срещу изработената карта и регистър на имотите в съществуващите стари, реални граници. Обявата е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 73 от 17 август 1999 г. Председателят на поземлената комисия е наказан за допуснатото нарушение с дисциплинарно наказания "предупреждение за уволнение".
Срокът за подаване на възраженията изтече на 30 август 1999 г. В този срок за землищата на с. Бунцево и с. Смолево няма постъпило нито едно възражение, за землището на с. Конарско е постъпило едно, което е удовлетворено, за землището на с. Бел камен има едно постъпило възражение, което обаче не се отнася до масивите, които подлежат на преработка.
С протоколи на приемателната комисия от 1 септември 1999 г. преработките на тези четири землища са приети окончателно и скиците за имотите са предадени в поземлената комисия.
В резултат от приключилите технически дейности, поземлената комисия ще издаде решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от закона, които заедно със скиците ще имат силата на нотариален акт.
Предполагам, че от всичко казано дотук Вие се убеждавате, че аз съм изпълнил своя ангажимент към гражданите от Якоруда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Да, действително, господин министър, от това, което Вие казахте, личи, че сте обърнали внимание и сте осигури спазването на закона.
Искам само да кажа, че хората, които тревожно поставят въпросите за землището, в много случаи не са и достатъчно подготвени да се възползват от правата си по закона, когато срещнат едно такова отношение от поземлената комисия те, естествено, се стъписват. Не само за тези четири села в това землище на общината има редица сигнали за нарушение на правата на гражданите, така че моята молба е да проследите и по-нататък как ще се развият въпросите във връзка със законното възстановяване на правата на всички собственици на земя в землището на Якоруда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
С това приключихме парламентарния контрол за днес.
Едно съобщение: на 9 септември, четвъртък, от 14,30 ч. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е на 8 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов