Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам втората сесия на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Цялата страна беше покрусена от трагедията, станала в рудник "Иван Русев" на мини "Бобов дол". Трагедия, при която загинаха седем миньори, а има и редица други пострадали.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите и да се помолим за оздравяването на другите пострадали. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Аз смятам, че няма да има и възражения да помислим от средства на Народното събрание да отпуснем помощ на семействата на загиналите и може би на всички пострадали.
Преди да пристъпим към конкретната работа в този скръбен за всички ни момент, аз все пак искам да поздравя всички народни представители с новата сесия, да им пожелая здраве и ползотворна работа за доброто на България!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 юли до 2 септември 1997 г.:
Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на БИП в България.
Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за държавните такси.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.
Вносител - Стоян Райчевски.
Законопроект за закрила на детето.
Вносител - Анастасия Димитрова - Мозер.
Законопроект за държавните служители.
Вносители - Георги Пирински и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лицата и семейството.
Вносители - Бойко Стефанов Великов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Вносители - Бойко Стефанов Великов и група народни представители.
Законопроект за специалните разузнавателни средства.
Вносител - Министерският съвет.
Отчет за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1996 г. и план за статистическите изследвания през 1997 г.
Вносител - Националният статистически институт.
Законопроект за Министерството на вътрешните работи.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Вносител - Министерският съвет.
Проект за решение за участие на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон.
Вносител - Министерският съвет.
Днес, освен че е първият ден на новата сесия, е и първият пленарен ден на месеца и по силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред можеше да бъде определен по предложение на отделните парламентарни групи, без Парламентарната група на СДС, която се отказа от това си право.
Такива предложения не бяха направени. Има само направено предложение за дневен ред пред настоящата седмица от госпожица Екатерина Михайлова от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Това предложение гласи:

"П Р О Г Р А М А
за работата на Народното събрание
за 3-5 септември 1997 г.

1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
2. Първо четене на Законопроекта за чуждестранните инвестиции.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
4. Първо четене на Законопроекта за защита на растенията.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
6. Първо четене на Законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
7. Парламентарен контрол."

На Председателския съвет беше постигнато съгласие дейността на правителството за изминалите 100 дни да бъде дебатирана не днес, с оглед траура, в който е потънала страната, а следващата сряда.
По проекта за програма за работа на Народното събрание през настоящата седмица някой желае ли да вземе отношение?
Господин Каракачанов, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Възложено ми е от групата на Обединението за национално спасение да внеса следното предложение за точка в дневния ред, а тя е за съставяне на седемчленна анкетна комисия. Комисията предлагаме във връзка със зачестилите злополуки в миннодобивната промишленост и тяхната причина, и конкретно във връзка с последния случай.
Считаме, че това, което прави правителството е добре, но не е достатъчно. Парламентът също трябва да се включи, за да бъде достатъчно изяснена причината за тези трагични събития. Затова ние настояваме и се надяваме, че тази комисия ще бъде приета и обсъдена и ще може да започне работа още от утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложения за дневен ред можеха да бъдат правени до 18,00 часа вчера, а и не по този ред. Поначало трябва едно писмено предложение, за да може да се разпредели на комисия. Иначе сте в правото си да направите такова предложение.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Доколкото разбирам, зависи от председателя за някои изключения. Мисля, че този случай е подходящ.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): В правилника пише, че за комисията се прави подписка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви моля това Ваше предложение да го съобразите с правилника, за да мога да го поставя на гласуване.
По програмата за седмицата някой друг желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: 198 за, 2 против, 13 въздържали се.
Дневният ред и седмичната програма са приети.

Преминаваме към първа точка...
Има думата от името на парламентарна група господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Началото на новата парламентарна сесия съвпада с изтичането на стоте дни. И двата повода са основание не само за равносметка, но и за формулирането на позиции, на виждания на отделните групи по нашата по-нататъшна работа. Ние вече обявихме своите виждания по тези въпроси и от името на групата аз ще ви запозная с основните от тях.
За отбелязване е, че нямаше негативни реакции по същество към излъчваните от нас критики. Повечето от тях бяха в посока към отричане на нашето право да оценяваме действията на настоящото мнозинство.
По този повод трябва да подчертая, че обявяването на експертно-политическия анализ и оценката на БСП и на Демократичната левица за стоте дни на правителството не беше толкова в изпълнение на утвърдената парламентарна практика. Не е едно рутинно действие в края на обособен период от управлението.
През февруари 1997 г. БСП и Демократичната левица направиха един тежък политически компромис в името на съгласието за изхода от кризата и поради това днес вече в опозиция ние имаме не само моралното право, но и политическото задължение да оценим усилията на новите управляващи. Това важи в още по-голяма степен и заради конструктивното отговорно поведение на Демократичната левица като основна опозиционна сила.
Опитите да ни се отрече и да ни се отнеме това право целят създаването на управленски комфорт и безкритична среда за новото мнозинство. Задушаването на възможните корективи цели формирането на впечатление за безалтернативност на сегашното управление. Вероятно негативните коментари на нашата позиция ще продължават, но като най-голяма и най-последователна опозиционна сила ние не можем да позволим безконтролност в действията на мнозинството.
Усилията за изхода от кризата не изключват, а дори предполагат наличието на силна и автентична опозиция. Това, което ние ви казваме в тези дни не е израз на злорадство, а на откровена загриженост. На моменти тя е остро критична, именно защото изразява нашето разбиране за честен и отговорен диалог между една парламентарна партия и обществото, между опозиция и мнозинство.
В един такъв момент ние сме длъжни да заявим ясно и отчетливо най-малко две неща.
Първо, че политиката на СДС не съответства на онези договорености, които изработихме заедно и съвместно приехме през февруари тази година. Лидерите на управляващата коалиция категорично пренебрегнаха принципите за изхода от кризата, утвърдени с консенсус от парламентарно представените сили.
На второ място, че СДС подведе своите избиратели. Че коалицията изневери на ангажиментите, поети в предизборната платформа. Дори и беглият анализ на политиката на управляващите за последните сто дни показа, че това е мнозинство на неоправданите надежди. Страхът за насъщния и борбата за оцеляване стават ежедневие. Превръщат се в огромна грижа на голяма част от населението. Обедняването е постоянен източник на социално напрежение.
Кои са тези българи, които могат да мислят с увереност за зимата при очертаващия се дефицит на основни хранителни продукти - млечни и месни, на яйца и олио и т.н.?
С пълното ви пренебрежение към социалната политика вие, уважаеми господа, днес малко след стотния ден може да отчетете, че с базовия минимален доход може да се осигури само половин хляб и кофичка кисело мляко. Това обяснява и факта, че потреблението за първото полугодие на 1997 г. е 40% спрямо 1996 година.
Със своята политика вие последователно лишавате хората от конституционните им, човешките им права на безплатно образование и здравеопазване. Колко деца няма да прекрачат училищния праг през новата учебна година и ще останат откъснати от света при вашата образователна политика? Какъв е броят на онези, които ежедневно се "самолишават" от медицински услуги, включително и от най-неотложните, оказвайки се в невъзможност да ги заплатят? Какво ще стане с новата вълна от стотици хиляди безработни учители, лекари, военни, от различните сфери? Тези въпроси чакат своят отговор, господа.
Цялото общество, уважаеми дами и господа, тези дни е покрусено от трагедията в мини "Бобов дол". Преди всичко искам да изкажа най-дълбоките ни съболезнования към осиротелите деца и съпруги, към семействата и близките на загиналите миньори от името на цялата парламентарна група и лично от мое име. Скърбим заедно с тях за непрежалимата загуба на достойни млади хора в най-тежката професия. Същевременно искрено се надяваме, че пострадалите ще оцелеят и ще се възстановят.
Считам, че цялото ни общество е в дълг към семействата на загиналите, а така и към ранените.
Настояваме за реално обезщетение на роднините на загиналите и всички необходими грижи за пострадалите. Парламентарната група ще се включи в обявената вече инициатива за подпомагане на семействата им.

Същевременно въпросът, който вълнува в не по-малка степен обществото, е този за причините за трагедията - пета поред за последните шест месеца. Парламентът няма правото да отбягва този въпрос още в първия ден на своята нова сесия.
Безспорно създадената комисия и следствието трябва своевременно да дадат своите заключения и да потърсят справедлива, но строга наказателна отговорност за установените преки виновници. Но с това отговорът за причините далеч не се изчерпва.
По наше дълбоко убеждение те се коренят преди всичко в безотговорното и некомпетентно управление на енергийния отрасъл от страна на правителството. Реорганизацията на министерството в комитет, закриването на инспекциите по труда в отрасъла, повсеместните уволнения и последвалия кадрови и управленски вакуум доведоха до неизбежния печален резултат в мини "Бобов дол". Налага се въпросът кой носи политическата отговорност за това управление.
За нас не подлежи на съмнение, че нормалната парламентарна практика изисква отговорният член на кабинета да подаде своята оставка, доколкото очевидно става дума не за изолиран трагичен инцидент, а за управление в разрез с елементарни изисквания за компетентност и отговорност. Ние очакваме решението както на министър Бакърджиев, така и на министър-председателя.
И най-сетне изявленията за форсирано закриване на мините също са израз на управленско безсилие и немощ.
Призоваваме заедно с хилядите миньори и техните семейства да се въздържат от емоционални и първосигнални действия, а да се мобилизират всички ресурси за оздравяването на рисковите производства и предприятия.
Уважаеми дами и господа, в новия политически сезон опозиционните партии трябва да намерят най-верния тон на своите взаимоотношения.
Длъжен съм да декларирам, че ние независимо от това, че сме най-голямата парламентарна група извън мнозинството, както и досега няма да страдаме от излишен вождизъм, няма да имаме излишни претенции за опозиционен хегемонизъм. Демократичната левица обаче ще бъде инициатор на поредица от контакти и консултации с цел постигането на една по-ясна политическа идентификация, на една по-голяма стабилност и в крайна сметка в недалечно бъдеще сближението и по-ефективното взаимодействие между всички опозиционни сили на основата не на безпринципни компромиси, а при едно равностойно и достойно политическо партньорство и сътрудничество на ляво от центъра.
Ако трябва да перефразирам една известна мисъл "Реформисткото мнозинство умря, всъщност преди да се роди, да живее опозицията като носител на реалната реформа и на отговорната политика за ускорено излизане от кризата". (Смях от мнозинството. Ръкопляскания от опозицията.)
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата господин Александър Томов от името на парламентарна група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Искам да информирам народното представителство, че ние, ръководителите на парламентарните групи, сме поставени в малко деликатна ситуация в момента. Само преди 40 минути на заседание на Председателския съвет се договорихме днес тук в залата да бъде един по-минорен, по-траурен ден. Ясна е причината за всичко това. Договорихме се дебатите по 100-те дни на правителството, както и по основните отправни елементи на една политика за предстоящия политически сезон, да бъдат направени следващата сряда. Ако сега ние започнем този дебат, той трябва да бъде за всички. Ако спазим договорката от преди 40 минути, ние трябва да останем верни на нея и на принципа, който приехме тогава. Господин Любен Корнезов от името на Парламентарната група на Демократичната левица участва в този дебат.
Затова аз искам да се обърна към ръководството на Народното събрание и да попитам: остава ли договорката от тази сутрин или тя не остава? Защото не е нормално само едни да взимат отношение по такива въпроси, а други не.
Нашето предложение и аз потвърждавам това от името на парламентарната група е да запазим днес траурният характер на заседанието и да проведем специален дебат по 100-те дни на кабинета следващата сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов. Смятам, че когато на Председателски съвет се постигне съгласие по един въпрос, това съгласие трябва да бъде зачитано.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Определям по 30 минути дебати за парламентарна група. Моля да ми бъде предаден списък от парламентарните групи на желаещите да вземат участие в дебатите.
Има думата председателя на Комисията по икономическа политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 02-01-23 от 23.VII.1997 г. за изменение и
допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия, внесен от
Министерския съвет, на Комисията по икономическата
политика към Тридесет и осмото Народно събрание

На своето заседание на 1 септември 1997 г. Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законопроектът беше представен от заместник министър-председателя на Министерския съвет и министър на промишлеността Александър Божков. На обсъждането присъства и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов.
Народните представители от Комисията по икономическата политика подкрепят законопроекта. Те смятат, че той е навременен и необходим. В дискусията беше изтъкнато, че законопроектът създава условия за усъвършенстване на съществуващата законова уредба, внася по-голяма яснота при тълкуването на разпоредбите, създава условия за по-голяма оперативност на всички етапи на приватизацията и по-добро взаимодействие на държавните и други органи. Представеният законопроект хармонизира режима на приватизацията с другите действащи нормативни актове.
Комисията по икономическата политика подкрепя предвиденото в законопроекта отпадане на нежилищните имоти, невключени в състава на държавни или общински предприятия, от кръга на обектите, които се продават по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това се налага, от една страна, поради съществуващия аналогичен режим в Закона за държавната собственост, а от друга страна, поради необходимостта от облекчаване работата на органите по чл. 3. Част от предложените изменения са продиктувани от новата структура на Министерския съвет и закриването на Министерството на икономическото развитие.
Заслужава подкрепа и промяната на границата от 70 на 200 млн. лв., което се обуславя от необходимостта за съсредоточаване само на най-крупните приватизационни сделки в Агенцията за приватизация.
Законопроектът създава условия за увеличаване на постъпленията във фонда за покриване на разходите за приватизация на държавните предприятия и за подобряване реда за тяхното разпределение. Облекчават се процедурите за заплащане на покупната цена.
Друго достойнство на законопроекта е, че той предвижда установяване на оперативна свобода на органите по чл. 3 да определят начална продажна цена по целесъобразност. Предложените изменения на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия установяват облекчение в режима на апортните вноски в дружествата с над 50 на сто държавно участие и на работническо-мениджърската приватизация. Отменя се забраната за продажба на закупените акции в процеса на масовата приватизация, както и на преференциално закупените акции от правоимащите по чл. 5, ал. 2, което ще стимулира развитието на капиталовия пазар. Законопроектът създава възможност за атакуване на неизгодните сделки, сключени от предприятия с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, за които е взето решение за приватизация.
Най-важните достойнства на законопроекта се състоят в това, че с него се ускорява приватизационният процес и се установява прозрачност относно приватизационните процедури.
Народните представители отправиха и някои препоръки за усъвършенстване на предложените в законопроекта разрешения. Беше предложено да се предвиди възможност акциите, продадени в процеса на масовата приватизация, да бъдат продавани на фондова борса. Посочено беше, че текстът на § 27 следва да бъде прецизиран, за да не се създават смущения в гражданския оборот и инвестиционния процес. Бяха поставени въпроси и относно функциите на посредниците в приватизационния процес. Отправени бяха и препоръки за стесняване кръга на лицата, които се ползват от преференциите по чл. 25. Изтъкната беше необходимостта от преоценка на активите на предприятията с държавно участие, както и от обособяване на фондовете за обществено осигуряване от фондовете за обезщетяване на бивши собственици. Отбелязана беше и нуждата от усъвършенстване на режима на масовата и общинската приватизация.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Преминаваме към изказвания.
Има думата народният представител Александър Хаджийски от Парламентарната група на СДС.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен и сега действащият Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е един от добре действащите закони. Но като всеки нормативен акт, създаден от човек, той може да бъде подобряван и ценното на тези предложения, които са направени в новия законопроект, е именно, че те са натрупани на базата на опита, който има от 1992 г. в приватизацията и преобразуването на държавните и общински предприятия. И нещо друго, много ценно има в този законопроект. Това е, че тези предложения имат един общ дух, те целят ускоряване на приватизационните процедури, което на този етап е много важно нещо.
Аз не искам да се спирам на тази хармонизация с други законопроекти, които се извършват с тези предложения за промени, на някои неясни текстове, както прочутият чл. 35, точка 1, от която не беше много ясно кой може да купи предприятията. Бих казал, че това са техническите страни на въпроса. Важното, вече казах, това е ускоряването на приватизацията. И то става с няколко промени.
Първото, което на пръв поглед не е свързано с това, но е много важно, това е повдигане прага на тези обекти, с които се занимават отделните министерства и това, с което се занимава агенцията. Прагът беше 70 млн., сега става 200 млн. Лично аз мисля, че трябва да се вдигне още малко, за да може агенцията да се занимава само с наистина крупните предприятия и сделки, а отделните министерства да могат по-бързо и по-ефективно да извършват своите приватизационни процедури. Всички министерства вече имат натрупан голям опит и мисля, че това разделение на функциите ще доведе до още по-голямо ускоряване на приватизационния процес. Агенцията, както казах, ще се занимава с големите сделки. Това от своя страна също допринася за прозрачност при приватизацията. Знае се кой за какво е отговорен и какво ще прави.
За ускоряването на приватизацията, разбира се, има много голямо значение и преразпределението на финансовите средства. Аз ще ги погледна и на друго място, ще се занимая с тях. Но специално създаването на възможност за заплащането на посредници безспорно ще доведе до ускоряване на приватизационния процес, особено за големите сделки, където са необходими дълги правни анализи, оценки и т.н. Това е един съществен момент, който може да бъде ускорен.
Смея да твърдя от опита, който имам, че неизползването на посредниците не само ще ускори процеса, но и той ще го направи по-качествен. Винаги специализираните органи имат възможност по-добре да работят в тази насока.
Има един елемент, който се занимава с прецизното разпределение на средствата от приватизацията, който е много добре разработен. Но има и момент, който също има отношение към ускоряване на приватизация - аз непрекъснато повтарям това "ускоряване", защото това е най-важният дух според мен на тези промени, това е премахване на задължителната оценка при оценяване на по-дребните обекти. Тя се запазва само за метода на преките преговори, когато наистина трябва да има някаква база, на която да стъпват тези преговори. Конкурсът и търгът, самите тръжни условия, така да се каже, довеждат до справедливата пазарна цена. Макар че в оценителската практика има така нареченият термин "справедлива пазарна оценка", това все пак е един малко теоретичен израз. Самият пазар, провеждането на един търг показва каква е истинската цена на даден обект. И ние предварително да си губим времето, тъй като процедурата е такава - обявява се конкурса от оценител, който оценява, тази оценка се приема - всичко това е време. Самият пазар показва каква е цената на даден обект.
Друг важен момент при ускоряването, който приветствам, който е направен от вносителите, това е, че се засилват санкциите за тези, които са отговорни за приватизацията. Сега имаше моменти, когато тези длъжностни лица, които трябваше да дадат своето мнение или да подпишат правни анализи, че са запознати с него - това са директори на предприятия, или дори и кметове, просто не ги подписват. С това страхотно се забавяше процеса, тъй като по закон без правен анализ не може да тръгне приватизацията. Те не го заверяват и оттам нататък целият процес се бави много. Но силата на тези санкции ще доведе още веднъж до ускоряване на процеса.
Така че основният дух на законопроекта, който ни се предлага, аз няколко пъти подчертах, води до ускоряване на процеса при запазване на пълната прозрачност, което също е много важно.
В предлагания законопроект според мен има и няколко пропуски. Аз ги казах в комисията, тук само ще ги маркирам, за да мога след това на второ четене да направя необходимите вече промени в членовете и алинеите. Както прецизно е разработено примерно разпределението на средствата при приватизацията на държавни предприятия, не така разпределени са средствата при общинската приватизация. Този модел може да се усъвършенства. Премахването на оценките за търговете и конкурсите, разбира се, е много хубаво нещо, но не може да се премахне оценката по чл. 35, където арендатор и наемател имат право да изкупят своето предприятие без търг и конкурс и тогава оценката просто е необходима. В предлагания законопроект този момент е пропуснат и трябва допълнително да бъдат внесени тези промени. На второ четене аз ще ги внеса.
Колеги, както казах в самото начало, този Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия беше един от и досега действащите закони. През 1992 г. законът беше приет за първи път, след това имаше и други промени, натрупаха се доста проблеми, които с тези поправки се изчистват, хармонизират. Когато го обсъждахме и в Икономическата комисия, всички единодушно потвърдиха, че тези промени наистина са добри. Те са наложени от досегашната практика.
Затова ще помоля всички колеги в залата да подкрепим този закон на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има думата господин Стефан Стоилов.


СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! На вниманието ни е предложение за изменение и допълнение в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Трябва да се признае, че по редица от текстовете направените предложения за изменение и допълнение са удачни и в различна степен ще съдействат за облекчаване на процеса, по-коректно решаване на някои въпроси.
Към момента в действащия закон има норми, които са неработещи, сега се изчистват. Във връзка с това настъпва известна промяна в схемите за разпределение на приходите от приватизация. Общо взето тези неща трябва да получат нашата подкрепа. Във времето между първо и второ четене по всяка вероятност ще бъдат направени някои предложения и по тези текстове, за да се постигне по-голяма прецизност.
Позволете ми да се спра на въпросите около чл. 25, във връзка с който една част от депутатите знаят, че съм доста ревнив. Това е един текст, който се роди през 1995 г. и направи възможно прилагането в България на една система, много близка на популярната в Англия и в западните страни система "ЕСОП". Тази философия и съответният текст получиха тогава подкрепата, може да се каже, на почти всички народни представители. Идеята беше да бъдат въвлечени значителни слоеве от персонала на предприятията - работници, управители, в приватизационния процес. Тези, които са работили, които работят, тези, които имат значителен дял в създаването на действащите дълготрайни материални активи, да получат възможност и да се превърнат в ефективни собственици. Преференциалният режим, който беше създаден тогава, е доста силен, но оправдан. Лошо е, че администрацията не оказа необходимата активна подкрепа, за да може тази форма на работническо-мениджърска приватизация и на създаване, бих казал, на работническа акционерна собственост, да получи широко развитие, за което неведнъж от нашите среди беше отправена критика към правителствените чиновници.
С направените предложения, струва ми се, отиваме встрани от философията, от идеята на тази форма на приватизация. Когато тогава с мнозинство, не само от парламентарната група на тогавашното мнозинство, беше подкрепен текстът в създаваното ново акционерно дружество, което участва в приватизационния процес, да участват минимум 50 на сто от персонала на предприятието, съображенията ни бяха все пак значителни части от този персонал да бъдат ангажирани в приватизационния процес. И това на практика се получаваше там, където интересите на ръководителите и на персонала бяха в една посока, в колективи, където не се отиваше към едни или други далавери. Ако ние сега намалим това число от 50 на 20 в предприятие от 50-60-80 човека, се създава напълно възможност именно ръководството с още един-двама човека да са в състояние да използват преференциалния режим... (Реплика на Александър Божков, която не се разбира.)
Ще кажа колко е лошо, колко не е лошо. Не е лошо, ако във всички случаи управителното тяло не крои планове да приватизира за себе си предприятието. Пак повтарям, философията, идеята на тази форма на приватизация не е управителното тяло да приватизира предприятието за себе си. И ако това е така, е така, това е и смисълът на западната система, която приблизително е вкарана, макар и опростено, в текста на чл. 25, не трябва да допуснем 5-7 човека да приватизират предприятието.
Не е случайно, че още в дискусията в Комисията по икономическата политика бяха направени предложения да се отиде към едно число, което е може би средно между 50 и предлаганото 20. Публична тайна е, че на много места се слагат ръководители, които нямат професионални качества, но вероятно притежават в много висока степен развито качеството именно да направят такъв тип приватизация. Това и преди е имало място, не отричам, но сега е много масово. Когато слагаш флейтистка или масажист за директор или за член на Надзорния съвет, явно е, че се кроят някакви планове. Това не е в интерес на по-доброто управление на предприятието.
Затова, господин министър, аз предлагам в Комисията по икономическата политика наистина да се занимаем по-сериозно с този въпрос, да не компрометираме и тази форма на приватизация. Вие бяхте един от поддръжниците тогава, аз Ви благодаря, и бих казал, да увеличим усилията, включвайки ако щeте и депутатите, и да направим така, че в течение на 1997 г. още значителен кръг малки, средни, та даже и по-големи предприятия, да използват този преференциален режим на чл. 25 и по този начин да ускорим процеса като цяло.
Тази форма беше използвана от десетки предприятия, в процедура са също немалко. Аз лично познавам поне десет предприятия, които са в отлично състояние, и работещите там дeйствително от месец към месец се превръщат в хора, които се усещат като ефективни собственици и това ражда една заинтересованост, която много други форми не раждат. И в това отношение ние не откриваме нищо ново. Това е една практика, това е един опит, широко използван в други страни. И това, което е давал там, ще даде и у нас.
Именно в интерес на запазването на тази форма, на онова, което мотивира текстовете на чл. 25, да намерим едно решение, което да не я компрометира.
Все във връзка с тази философия, която роди текста на чл. 25, е и въпросът, че тези, които могат да участват за използване на силно преференциалния режим, трябва да имат някакъв трудов стаж в това предприятие, т.е. да са работили в това предприятие. Това е вторият въпрос, по който трябва да се помисли.
И две думи по чл. 27, ако не се лъжа. Разбирам мотивите на вносителите да облекчат процедурите във връзка с оценките и т.н. Но трябва да се съгласим, че, ако ние освободим органите по чл. 3 от това да определят някаква начална цена и при други форми на приватизация, освен при преговорите с потенциален купувач, възникват опасности за комбинации. Така че възниква въпрос от кое повече печелим - ако загубим малко време все пак, за да се направи една оценка и да се стартира с нея, или да се тръгне направо и да допуснем именно такава една възможност за комбинации от участващи в конкурси, в състезания.
Трябва да огледаме още веднъж тези текстове и в желанието си да ускорим процеса да не отворим вратата за неща, които компрометират приватизационния процес. А и вие, и ние сме се зарекли тук този процес да протича прозрачно и ускорението му да не доведе до намаляване на тази прозрачност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да ви поздравя с първия работен ден и да си пожелаем ползотворна работа през тази сесия.
На нашето внимание е предоставен за обсъждане на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Какво продиктува промените в горепосочения закон?
На първо място, това е обобщеният опит от извършването с променлив успех на приватизацията през изминалите години.
На второ място, са измененията във връзка с настъпилите промени в законодателството. Няколко групи промени могат да бъдат посочени конкретно, а именно: структурни промени в Министерския съвет, Законът за държавната собственост, опитът от работата на Агенцията за приватизация и разтоварването й от огромния брой сделки чрез повдигане на прага от 70 на 200 млн.лв., а оттук - повишаване на нейната ефективност. Знаете, че тази агенция беше своего рода запушалка на този процес поради огромния брой сделки, които трябваше да регламентира, администрира и осъществи и поради тази причина те трудно ставаха.
Приветствам предложените промени по чл. 6 и специално по-точната регламентация за разпределение на приходите и още повече отделянето на средства за фонд "Обществено осигуряване". Това ще допринесе за гарантиране на социалната справедливост, а именно хората, които са изграждали тези обекти, а сега са пенсионери, да могат да получат част под формата на пенсии от реализацията на своя труд.
Същевременно смятам, че тази вноска трябва да се регламентира по-точно - да се отдели от тази за обезщетение на бившите собственици и точно да се регламентира стойността. Това не е проблем. Обсъждахме го в Комисията по икономическата политика и мисля, че и правителството ще се съгласи с това и на второто четене бихме могли по-точно и конкретно да внесем това изменение.
Бих отишъл и по-нататък с предложението да има вноски за нови фондове - здравеопазване и образование. Това са стратегически неща и приватизацията е точно един от източниците, от който е справедливо да се формира част от тези фондове.
В законопроекта са предвидени облекчения за работническо-мениджърската приватизация в два аспекта, а именно: намаляване на прага от 50 на сто нужни участници в юридическото лице за участие в приватизацията и за ползване на преференции - на 20 на сто, което според мен е удачно, а също така и възможности за обезпечение, като се премахва строгата регламентация какво да бъде обезпечението и се оставя на волята и желанието на участниците в тези дружества да намерят необходимото обезпечение. Това е справедливо от гледна точка на факта, че тези хора трябва да имат и отговорност за това, което придобиват.
Важна промяна е освобождаването от забрана за търгуване на акции. Това отдавна се чака, тъй като вследствие на масовата приватизация в предприятията се натрупаха голям брой собственици, а блокирането възможността за размяна на акции не позволява оформянето на ефективни пакети, а оттам и ефективно управление на тези предприятия. Но само това не е достатъчно. Бързо трябва да се формират капиталов пазар и фондова борса, така че тези неща да стават открито и ясно и да имат реалната търговска цена.
Като слабост в предложения законопроект виждам нерешаването в него на начина, по който се извършва масовата приватизация. Ние по този въпрос говорихме в Комисията по икономическата политика - всички чухме господин Божков, а вчера и в пресата прочетох, че до края на септември правителството ще има решение по този въпрос. Смятам, че това е крайният разумен срок за взимането на решение. По мое мнение не трябва да се отказваме от този способ на приватизация. Трябва да използваме всичките му плюсове и особено поуките от начина на провеждането, като избегнем тази голяма администрация, а оттам и - позволявам си да кажа тук - една скрита форма на корупция, която беше полуизвестна в обществото. Не трябва да забравяме, че много милиони, много средства бяха изразходвани за пропаганда. Беше създадена организация, която струва много пари и смятам, че тези средства трябва да се изразходват ефективно, да подпомагат и занапред. Разбира се, не защитавам 100 на сто начина, по който се проведе тя с начина, по който се образуваха фондове - една част от тях със съмнителна ефективност, но това е друг въпрос и аз смятам, че правителството ще го внесе и ще можем да го обсъдим в залата.
На второ място тук искам да посоча липсата на концепция на правителството за това как ще протича приватизацията по отрасли, на какви инвеститори ще се предлагат заводите и каква ще бъде структурата на собствеността след приключване на приватизацията. Това може да ви се струва встрани от този закон, но се надявам, че след приемането на тези поправки ще тръгне ускорена приватизация и тези проблеми ще излязат на първо място. На мен не ми е безразлично какви собственици ще имаме, след като приключи един такъв голям процент от приватизацията - дали ще имаме като собственици голяма част от народа, дали ще имаме социална приватизация, социална собственост - с много собственици, или ще имаме малко собственици и много наемни работници в страната. Това е въпрос на развитие на бъдещето на България и на прогреса на нашата държава и смятам, че правителството в много скоро време трябва да внесе яснота в тези свои намерения, за да може народните представители да вземат отношение по тях и по така жизненоважните проблеми за хората.
Като подкрепям внесения законопроект по принцип, надявам се, че моите предложения ще намерят място в него на второ четене. Заявявам, че нашата парламентарна група ще го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Благой Димитров има думата за реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бойков! Когато говорим, че даден обект може да има много собственици, аз искам да напомня, че в Съединените щати акционерно обвързаните хора са само 17 на сто. Само 17 на сто от американците са собственици, които са акционерно обвързани, т.е. такова нещо като примерно 95 на сто от населението или примерно 105 на сто от населението да са акционерно обвързани, не може да има. Аз Ви казвам това добронамерено. Такива романтични представи за собствеността не е добре да има, нито да витаят в главите на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Това е така, само че има тенденция за увеличаването на тази група. Ако искате да минем през системата първо да станем 17 на сто, а после да се увеличава, аз мисля, че можем да се опитаме да разширим този процент и да минем малко към това, което се предвижда за ХХI век. Това е именно да има колкото се може повече такива собственици. Вие давате пример със Съединените щати, но аз мисля, че това не е най-удачният пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общиски предприятия. Мисля, че всички ние разбираме, че това е един от най-горещите закони, тъй като касае материя, която първо е от изключителна важност, а второ е изключително динамична, а са различни и вижданията на управляващите - по-скоро те са бързо променящи се - по отношение на процесите на приватизацията. Затова не е случайно, че този закон в последните години претърпя съществени изменения и допълнения, каквито са и настоящите.
Измененията и допълненията, които обсъждаме сега, предварително бяха обявени като такива, които ще ускорят процеса на приватизацията. Тук искам да кажа, че действително тези промени ускоряват процеса на приватизация, но в сегашния му модел, т.е. те не променят модeла, не променят принципите, а по-скоро отстраняват пречките пред процеса на приватизация, така както той се развива в настоящия момент на сегашните принципи.
Аз мисля, че в срок до няколко месеца Министерският съвет ще има готовност да внесе вече законопроект, който действително да радикализира и ускори качествено процеса на приватизацията, нещо, от което, разбира се, имаме нужда, и аз мисля, че това се разбира добре от народните представители.
Ще се спра на по-съществените изменения. Искам да започна с изменението на чл. 1 от закона и промяната на определението за приватизация. Това е действително една съществена промяна. С това изменение ние искаме да кажем, че прехвърлянето на дялове и акции между държавни предприятия вече не бива да се счита за приватизационна сделка. Мисля, че досега това беше една нередност, че се даваше възможност на държавни и общински предприятия с разрешение на Агенцията за приватизация да участват в процеса на приватизация. Мисля, че с тази промяна действително се слага край на този процес.
Оттам нататък с изменението на чл. 1, ал. 3, т. 3 се дава възможност държавните нежилищни имоти, които не са включени в състава на дружества, да се продават вече по Закона за държавната собственост. И мисля, че това е една промяна, която безспорно ще ускори процеса.
Пак във връзка с ускоряване на структурната реформа е изменението на чл. 17, ал. 3. С това изменение се дава възможност вече не само едноличните държавни дружества да се преструктурират, без да се спазва дългата процедура по чл. 73 от Търговския закон, а за дружествата с повече от 50 на сто държавно участие. Това се прави, имайки предвид, че в много предприятия държавното участие остана над 50 на сто. Оттам вече има някакви проценти на раздържавяване, най-често това е по линия на масовата приватизация. Тези предприятия държавата да може да ги преструктурира, без да спазва дългата и сложна процедура на Търговския закон.
Искам да се спра и на изменението на чл. 25, ал. 3. Тук изразявам едно несъгласие с проф. Стоилов. С това изменение се дава възможност не само на работещите в предприятието работници и служители по трудов договор, но и на лицата, които без трудов договор са управители, контрольори и така нататък, да могат да участват в дружествата, които да ползват преференциалния режим на така наречената работническо-мениджърска приватизация. Аз мисля, че това просто това беше пропуск. Действително няма никаква логика едно лице, което е работник или служител, без оглед на това колко време е работил в предприятието, да може да участва в тази приватизация, а да не може да участва управителят. Искам да кажа, че както работниците и служителите, така и управителите се явяват лица по чл. 5, ал. 2, само че ако отидем на чл. 5, ал. 2, който също е предвиден в чл. 25, ал. 3, там вече трябва да има някакви срокове. След като такива срокове няма за работещите в момента в предприятието, то безспорно такива срокове не би трябвало да съществуват и за управителите.
Безспорно положителна промяна е вдигането на прага от 70 на 200 млн. лв. за сделките, които се сключват от Агенцията за приватизация. Действително агенцията е затрупана със сделки и ако една част от тези сделки - до 200 млн. лв. - отидат в министерствата, които също се явяват органи по чл. 3, агенцията ще има по-голяма възможност да обърне внимание на големите приватизационни сделки, което е основната нейна задача.
Мисля, че нещо, което също ще ускори приватизацията, това е изменението на чл. 27 и отпадането на задължението да се правят оценки, освен в случаите на преговори с потенциален купувач. Тези оценки, които досега се правеха, действително бяха съвсем излишни, защото и в търга, както и в конкурса обикновено сделките се сключваха на цена, която беше съвсем различна от приватизационната оценка. Тогава съвсем логично изниква въпросът каква е нуждата от тази приватизационна оценка - тя само забавя процеса на приватизацията.
Безспорно положителна промяна също така е отпадането на забраната за търгуване на акции, придобити по реда на масовата приватизация. Всички ние знаем, че такива сделки де факто се извършваха, като се заобикаляше законовата забрана. Тази забрана няма логика, няма оправдание. С това изменение ние просто ще отговорим на една житейска необходимост.
И накрая ще се спра на текста, който породи доста спорове, доста емоции в работната група - това е текстът, който дава възможност неизгодни сделки, сключени от предприятие с повече от 50 на сто държавно и общинско участие, да бъдат прекратявани. Искам да кажа, че тук въпросът не е просто за прекратяването на тези сделки. Знаете, че всяка една сделка може да бъде прекратена най-малкото като тя спре да се изпълнява. Тук по-скоро въпросът стои за последиците от прекратяването. С този текст желанието е да не се плащат тези безумни неустойки, които са договорени по такива сделки, явно неизгодни за предприятието, а ако третото лице - страна по тази сделка - е ощетено, то да може да получи само действително претърпените щети. С този текст мисля, че ние също ускоряваме процеса на приватизация, защото ще дадем възможност предприятия, които са обременени с тези сделки, след като тези сделки бъдат прекратени, тези предприятия да станат далеч по-привлекателни за потенциалните купувачи.
В заключение искам да се върна на това, което казах в самото начало, че с тези изменения и допълнения ние подобряваме сегашния модел на приватизация. Но това е един модел, който не ни задоволява, и ние трябва да търсим в следващите месеци действително начини за качествено ускоряване и радикализиране на този процес. Аз се обръщам към заместник министър-председателя с молба Министерският съвет най-късно до края на годината да внесе такъв законопроект, който да направи тази приватизация, от която цялото наше общество има нужда.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков. Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Предложеният на нашето внимание законопроект винаги е свързан в един същностен въпрос - въпроса за преразпределението в процеса на първоначално натрупване в нашата страна. За съжаление апатията, която наблюдавам днес у колегите тук, показва, че тези, които народът е изпратил в законодателния орган, като че ли вече са приели като даденост начина, по който протичат процесите в приватизацията от 1992 г. до днес.
Аз лично подкрепих в комисията този законопроект, ще го подкрепя и в залата на първо четене само дотолкова, доколкото наистина Законът за приватизацията се нуждае от промени и само дотолкова, доколкото това е един добър повод отново да влезем в дебат по въпроса кой ще получи собствеността, която държавата е акумулирала в продължение на десетилетия, кой ще стане собственик и кой ще управлява икономически страната в следващите години.
Във връзка с внесения законопроект възникват няколко въпроса, които ще се опитам да изброя, разбира се, не по тяхната важност, защото това е относителен въпрос.
На първо място, предложеното изменение за отпадане на Министерството на икономическото развитие като координиращ орган и орган, отговорен, по определен начин размива пряката политическа отговорност на изпълнителната власт за политическите процеси. Това споделих в комисията и лично казах на господин Божков. Моето желание е - на второ четене аз ще се постарая в този дух да направя някакво предложение - да има орган от изпълнителната власт, който пряко да отговаря за тези процеси. Освен отговорността той трябва да извършва и тази координираща функция, която особено е необходима при заплелия се възел от проблеми, както споделя и господин Божков, и мисля - основателно, възникващи от смесването на масова и касова приватизация и различните органи, които са призвани да реализират процесите на приватизация.
Разбира се, бе ни отговорено, че те работят в добър синхрон. Да, но законодателят е длъжен законово да регламентира отношенията между тях. И в крайна степен да кристализира отговорността за развитието на едни толко важни процеси.
Направеното изменение за Взаимния фонд, което на пръв поглед изглежда по-добро, пред мен поставя следния въпрос: отказваме ли се ние като законодатели от възможността дялове и акции, прехвърлени във Взаимния фонд, да служат за обезщетяване на бивши собственици и другата категория лица, посочена в досегашния текст, и оставяме само тези 20 на сто от оскъдните постъпления по приватизацията, с изключение на големите постъпления по ал. 10, мисля, че на чл. 2, които отиват за погасяване на външния дълг и за покриване на влоговете на лицата, които са потънали във фалиращите банки.
Най-тлъстите хапки от българската приватизация, по-скоро приходите от тях, ще отидат за посагяване на външния дълг и ще отидат за покриване на загубите от престъпната банкова дейност през последните години.
Разбира се, аз не обвинявам, господин Божков, за това, защото това решение е прието при предното изменение на закона. Въпросът е дали това така да бъде. Въпросът е дали всички приходи от приватизацията трябва да изтекат и след една, две или три години, когато се обърнем назад, преразпределението ще е извършено, а парите по никой начин няма да стигнат до тези, които са създали с десетилетен труд това имущество.
По отношение на споменатото от колегата преди малко изменение, свързано с апортните процедури. Аз мисля, че става въпрос за едно изменение, което нарушава общия правен мир, което поставя в неравнопоставено отношение сега, когато се говори за изменение на Търговския закон, когато ще се правят оценки по предвидения от закона ред по едни счетоводни балансови стойности, а вие знаете какви са в момента тези счетоводни стойности, по които в описа-инвентарна книга се води имуществото, с акт на администрацията то да бъде апортирано, внасяно, отчуждавано от държавата в търговски дружества, забележете, не с еднолично държавно участие, а в търговски дружества, в които вече има частно участие.
По този начин оценката на това имущество в този й вид, в който се предлага във внасяния законопроект, ще доведе до сериозно изтичане на имущество към частни търговски дружества от държавата. Да не говорим, че се излиза от принципа за равнопоставеност на всички субекти, т. е. физическото лице, което ще апортира в частното търговско дружество, ще минава по дългата процедура на Търговския закон, която все пак гарантира в някаква степен кредиторите. А тук по счетоводно извлечение по Постановление N 179 от 1992 г., процентът на инфлация няма смисъл да го коментирам, ще се апортират тези вещи.
И един същностен въпрос по отношение на капиталовия пазар. Да, аз лично приветствам възможността да започне търговията с ценни книжа. И ако този въпрос за лицата, които сами са инвестирали без участието в приватизационни фондове своите бонове или са получили акции като работещи в предприятията безвъзмездни, стои по един начин, тяхното право и свобода да се разпореждат с придобитите акции по начин, по който те самите преценят, то по отношение на акциите, придобити от приватизационни фондове, въпросът стои по съвсем друг начин. Защото утре акционерите на тези приватизационни фондове основателно ще зададат въпроса: какво печелим ние като акционери на приватизационните фондове? И когато те зададат този въпрос, може да се констатира, че някои фондове, аз не казвам всички, в печата вече се пита доста по този въпрос, са продали акциите на цени, които не по най-добрия начин отговарят на интересите на техните акционери.
И аз мисля, че ние като законодатели сме длъжни да предприемем бързи мерки в тази насока. Да, процесът на масова приватизация има своите неудачи. Но сега е моментът и колкото по-бързо ние реагираме на тази обществена нужда, ние можем да коригираме някои от възможностите за измамливо използване на приватизационните фондове.
И лично аз за второ четене ще внеса предложение акциите, придобити от фондове по реда на масовата приватизация, да бъдат продавани само на фондовата борба.
Вярно е, че тук може да се противопостави аргументът и господин министър Божков го противопоставя: още нямаме фондова борса. Ами, вижте, да я създадем. Нуждата от капиталов пазар все повече чука на вратите ни. И в крайна сметка, когато държавата иска да притежава контрол върху фондовата борса, ами в най-голяма степен тя от учредителите на фондовата борса трябва да носи отговорността за създаване на фондовата борса.
Също така за мен специално е неудачно изменението, свързано с отмяната на откритата продажба и прехвърляне на продажбата на акции по реда на публичното предлагане по реда на Закона за фондовата борса и ценните книжа - една дълга и тежка процедура.
И ако ние тръгваме да опростяваме апортната процедура и казваме, че искаме да ускорим приватизацията, защо да не изключим, защо да не изключим продажбата на акции от приватизиращите дружества именно чрез открита продажба, спестявайки дългата и сложна процедура през Комисията по ценните книжа и одобряване на проспект, още повече че държавата в крайна сметка застава с акциите и дяловете и тя като че ли най-малко може да излъже, най-малко може да излъже тези, които искат да купят нейните акции. Поне такава е презумпцията. За съжаление практиката сочи друго. Та има още по-голямо основание и аз ще пледирам да остане откритата продажба. А към господин министър Божков ще пледирам тя по-голямо място да намери в дейността на органите по чл. 3. Защото от 1992 г. досега на мен поне ми е известна само една такава сделка, която бе отчетена като неуспешна. Става въпрос за грандхотел "Варна". И че веднъж тя не е станала, сега, когато говорим за капиталов пазар, имаме още повече основание да настояваме органите по чл. 3 да прилагат повече този метод, който гарантира откритост и публичност на приватизационните сделки.
По отношение на решението, свързано с премахването на оценките. Ако едно такова решение се приеме, то несъмнено ще доведе до ускоряване на процесите на приватизация. Но то ще създаде сериозни съмнения в обществото за цената, по която се сключват приватизационните сделки, респективно в стабилността на тези собственици, които и след две, и след пет, и след десет години ще трябва да отговарят пред това общество как са получили своето имущество. И то рано или късно ще тръгне да им търси сметка. Особено на Балканите това често става.
В тази насока може би, ако ние приемем да отпаднат оценките при конкурсите и търговете, е добре в закона да намерят място твърдо определени критерии за конкурсите. Критерии, които да са обективни и задължителни за органите по чл. 3. За да не може да бъде използвана шиканьозно конкурсната процедура при избирането на един или друг "подходящ" купувач. В тази насока аз лично ще си позволя да направя някои предложения.
И още един съществен въпрос, който според мен ще създаде известно брожение или бих казал спиране на процеса, ще е свързан с процедурите, които са започнали, ще е свързан със средствата, които са изразходвани за оценки.

Несъмнено в Преходните и заключителни разпоредби на закона ще трябва да има едно решение, което достатъчно добре и казуистично да обхваща всички онези случаи на започнати процедури и всички онези случаи, при които държавата е похарчила сериозни средства за оценяване на конкретните предприятия. Поне те - тези, които са оценени - нека да минат по процедурата, която е предвидена досега. Тоест оценката, така и така са давани пари за нея.
Аз разбирам, че това изменение е продиктувано и от критичното спадане на готовите за приватизация по отношение на изискването оценка приватизация. Аз съм съгласен, че може би трябва да се търси някакво раздвижване в тая насока, но то трябва да бъде съпроводено с достатъчно корективи за справедливост и прозрачност на сделката, защото в крайна сметка отговорността за цената на това, което става в приватизацията, е отговорност за икономическата структура на обществото и за приемането на тази икономическа структура от по-голямата част от неговите членове. А те ще търсят тази отговорност от нас. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, аз в Икономическата комисия ви декларирах, че приемам вашите мотиви за проекта за изменение и допълнение на Закона за приватизиране на държавната и общинската собственост, тъй като според мен положителните страни на тези промени са много повече, отколкото отрицателните страни. Естествено няма идеални системи и идеални хора, затуй ще ми позволите да се спра върху два елемента, на които смятам, че е необходимо да ви обърна вниманието.
Първият елемент е, ние с вас отдавна говорим по този въпрос, че голяма част от предприятията трябва да имат добра пазарна цена и ние трябва да направим така, че тя да се получи. Трябва да дадем шанс както на мениджърско-работническа приватизация, така и на една съвместна мениджърско-работническа приватизация с чужди инвеститори. Нека те да си ги търсят, нека те да бъдат инициативната страна, да откриват там, където ще правят своя износ или реализация на своята продукция, или пък ще добиват суровините при най-добри изгодни условия. Но това трябва да се направи в един по-оперативен порядък и не бива да пречим на активната част от българското стопанско население да не даде своята дан за развитието на българската икономика.
Вторият въпрос, върху който искам да се спра и да изложа пред вас, е в известна степен свързан и професионално с някои мои задължения. Все още ние не сме открили междуинституционалните отношения между Агенцията за приватизацията, ведомствата, които ръководят това в отделните министерства, и Комисията за защита на конкуренцията по процеса на демонополизация. Аз слушах с интерес въпросите, които бяха зададени на министър-председателя, и във връзка с това и въпроса, който беше зададен - не пречи ли монополната структура на България за развитието на пазарните отношения. Той много умно отговори, че това не е елемент на изпълнителната власт, а има специализирана институция. Като такава, искам да ви декларирам и се надявам, че вие ще приемете, аз възложих на колегите си в Комисията за защита на конкуренцията да направим съответни предложения за допълнителни текстове в измененията и допълненията на Закона за приватизиране на общинската и държавната собственост с оглед на това да се получи една стиковка между двете институции. Там, където технологичните и организационните връзки позволяват, да се извърши съвместно с приватизацията и процесът за демонополизация.
С това мисля, че изказах моите съображения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата госпожа Василка Папломатас.
ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! В дебатите на първо четене на Закона за приватизацията се каза достатъчно по отношение на това как приватизацията действа от самото създаване на закона и с промените в него, направени неколкократно. Разбира се, самата практика ни прави такива, за да можем да извършваме тези промени в закона, и вероятно, както се каза от преждеговорившите, ще се наложат може би и други промени впоследствие в закона. Предложените промени в момента, разбира се, ще помогнат на процеса на приватизация да се придвижи по-бързо и по-открито. Аз ще се спра съвсем теоретично на въпроса, тъй като в мотивите на предложителите ясно и конкретно е казано какво се постига с предложените промени.
Законодателните пречки пред приватизационния процес водят до разпределянето им в две основни групи, а именно: общите проблеми, които произтичат от логиката на приватизационния процес, заложена в сега действащото законодателство. Втората група проблеми са свързани с конкретните разпоредби и правни институти в закона, издадени на негово основание подзаконови нормативни актове и останалото българско законодателство, което урежда отношенията във връзка с приватизацията.
Съобразно своя характер проблемите и пречките пред приватизацията се отнасят до функциите по управление на държавна собственост и съчетаването им с правомощията на държавните органи по приватизацията. Също така по процедурите за приватизация, по преференциите за участниците в приватизацията, за следприватизационните и други утежняващи условия по сделките за приватизация, отношения, регламентирани от други закони, реституция, концесии, фондов пазар, съчетаване на масова с касова приватизация и проблеми във връзка с плащанията, финансовите потоци и финансовите резултати от приватизацията.
Считаме, че промяната в законодателството следва да е радикална и да се основава на принципите и насоките, разграничаването на правния режим на приватизация на държавната и общинска собственост, доходност на приватизацията, повсеместност, бързина, пряко прилагане на пазарните принципи, откритост и намаляване ролята и разноските на администрацията и нарастване на ролята и задълженията на непосредствено заинтересованите.
Много беше извършено вече. Един от най-продължителните процеси в приватизационния процес беше актуването на държавната собственост и това донякъде вече е направено в отделните предприятия. Разбира се, има и още какво да се направи.

С предложените промени в закона ще се извършат по-бързо приватизационните сделки, предвид на това, че приватизацията се поставя на основата на разграничаване на приватизационния процес по отношение на държавните предприятия, участие в търговски дружества от продажбата на общинско имущество и участие; разнообразието на начините на приватизация с оглед различията в характеристиките и значението на предприятията; постигането на отделните приватизационни приоритети в различна степен чрез приватизацията на различни групи предприятия; активизиране на заинтересованите в процеса лица, инвеститори, посредници, кредитори, работници и служители в предприятията; опростяване и ясно формулиране на отношенията между държавните участници в процеса и опростяване на структурата и функциите на Агенцията за приватизация; да се постига икономичност на процеса чрез избягване и намаляване на ангажираните служители, на разноските за подготовка, контрол и управление на процедурите; достатъчно и навременно финансиране на държавните разходи; активно медийно представяне на процеса и предлаганите предприятия от страна на държавните органи; едновременно самостоятелно и относително бързо протичане на приватизационните процедури за всички обявени за приватизация предприятия и участия в търговски дружества; автоматизиране на последователността на отделните етапи на приватизационната програма и премахване на възможностите за недобросъвестното забавяне на процедурите; отмяна на всички привилегии, които не са свързани с дейността на предприятията след приватизацията им.
Разбира се, между първо и второ четене на законопроекта ще бъдат внесени доуточняващи предложения, които ще подобрят и уточнят предложените промени в закона.
Моето предложение е да приемем предложените промени от вносителите на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Папломатас.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители.
В изказванията на моите колеги досега бяха засегнати много от въпросите, които надявам се, ще бъдат изяснени при подготовката на законопроекта за второ четене. Изхождайки от това, че действително се прави едно изменение на закона, много частично, с цел ускоряване процеса на приватизация и надявайки се, че то ще бъде обсъждано в един конструктивен дух с отчитане на всички разумни предложения, аз подкрепих в Икономическата комисия по принцип този законопроект и навярно ще го подкрепя и сега. Надявам се, че аргументите, които бяха изложени, ще бъдат отчетени с най-голяма сериозност - такава, каквато е била практиката по този закон, за да може действително да се ускори процесът на приватизацията, а не да се размие отговорността при вземането на решения, не да се засили липсата понякога на прозрачност и, от друга страна, да се промени философията на работническо-мениджърската приватизация.
Бих искал да се спра само на един от въпросите, които поставих в Икономическата комисия - това е въпросът за новия § 23. Този параграф предвижда сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, за което е взето решение за приватизация, да могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласието на органа по чл. 3. Прекратяването има действие от деня на писменото уведомление. В тези случаи обезщетение се дължи само за претърпени загуби.
Мотивите на вносителя за предлагане на един такъв параграф са, че се създава възможност за прекратяване на неизгодни търговски договори, сключени от предприятието. Целта според вносителя е повишаване атрактивността на последното, подобряване на инвестиционния климат.
С юридическите аспекти на този необичаен за която и да е правна система текст аз не бих се занимавал. В залата има достатъчно юристи, които навярно ще възразят по подобен текст. Смятам обаче, че икономическите последствия от такъв текст ще бъдат особено неблагоприятни що се отнася за тези предприятия, които в момента сключват и ще продължават и в бъдеще да сключват сделки, свързани с инвестиции. Можете ли да си представите един чуждестранен контрагент да достави на кредит машини и оборудване, да извърши някаква по-дългосрочна инвестиционна дейност, ако му се каже, че в момента, когато предприятието ще се приватизира, то може едностранно да прекрати този договор?
Ако, от друга страна, така както е записан текстът, се има предвид това прекратяване да стане преди приватизацията само след вземането на решение и то с едностранно уведомление, излиза, че загубите по този договор ще се понесат отново от държавното предприятие, ще се намали неговата стойност и по този начин ще се получи така, че държавата в крайна сметка ще трябва да заплати за този неизгоден договор. Струва ми се, че подобен текст не би могъл да реши тези проблеми, за които вносителят би искал да намери някакво решение - неизгодно сключени сделки за суровини и материали или за евтина продажба на продукция. За подобни случаи съществува общ ред и този общ ред би трябвало да се прилага за всички предприятия, където държавата е собственик, не само за тези, които подлежат на приватизация.
От друга страна, подобни решения, които биха намалили стабилността в икономическите отношения, които биха поставили страната отново в отчитане инвеститорите в неблагоприятна светлина, ми се струва, че не трябва да бъдат приемани в Закона за приватизация, чиято цел е стабилност на отношенията, увеличаване на прозрачността, ускоряване на процесите в икономиката.
Във всеки случай подобен текст би трябвало да изключва дългосрочни инвестиционни проекти, би трябвало да изключва тези дейности, които сега се извършват от повечето предприятия, особено в областта на инфраструктурата, на енергетиката, които правят инвестиции за години напред и които, макар и да не подлежат на приватизация през тази или следващата година, отново биха могли да създадат проблем дотолкова, доколкото отделни обособени части от тях също така могат да бъдат обект на приватизация.
Смятам, че вносителят ще обмисли този текст - или ще го изтегли, или ще го уточни така, че да не се получава недоверие към България и в крайна сметка проблемите за неизгодните сделки отново да се решават за сметка на държавата и за сметка на оценката на предприятията преди тяхната приватизация. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители!
Аз ще огранича своето изказване само върху според мен най-съществените предложения за изменение в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и на целите, които е преследвал вносителят, които са предложени на нашето внимание.
Безспорно предложените промени са изключително наложителни и бих казал дори в известна степен закъснели. Съвсем ясно е, че масовата приватизация в България или поне първата вълна от тази масова приватизация не даде необходимите резултати, които очакваше обществото. Този извод може да бъде направен въпреки че в България в продължителен период от време беше дадена възможност на обществото чрез един обществен дебат да бъдат формирани съответно обществени намерения за провеждане на приватизацията в България.
Аз не бих искал да се съглася изцяло с колегите или с някои от тях, които говориха преди мен по отношение на това, че масовата приватизация или приватизацията като цяло е целяла активите на държавата, натрупани с труда на гражданите в България, да преминат в техни ръце. Аз бих искал подобни изказвания да бъдат разглеждани през призмата на чисто експертни виждания, а не от гледна точка на някакви политически изказвания. Съвсем ясно е, че в България, независимо че собствеността е била изцяло държавна, работещите в предприятията са изпълнявали по силата на договорните отношения служба на наемен труд и за този наемен труд те са получавали заплати, така че аз не споделям становището, че вследствие на този наемен труд, който им е заплатен, са формирани тези фондове. Тези фондове са формирани от държавата-собственик вследствие на инвестиране в съответни предприятия и извършване на съответна икономическа дейност.




В този смисъл смятам, че правото на работниците е да ползват тези привилегии, които са предвидени в закона, но не и да се лансират версии едва ли не, че те имат право да придобиват цялата собственост. Напротив, аз твърдя, че държавата като собственик на тези основни средства решава да ги продава и в лицето на своя законодателен орган тя ще определи начина на тази продажба. В този смисъл аз споделям за мен едно от най-основните предложения за промяна, а това е § 20 от предложения законопроект за отпадане на забраната за търгуване с акции от масовата приватизация след шестмесечния срок на последната тръжна сесия. Това е необходимо, защото вследствие на преминалите пред нас процеси на масова приватизация съвсем категорично се налага изводът, че масовата приватизация като цяло формира в приватизационните фондове основни средства на голяма стойност, а самите фондове по системата и по законодателството, което действаше в момента, бих казал, че превърна носителите на бонови книжки, получени от държавата, от реални собственици, притежатели на бонови книжки, в акционери в един фонд с неясна собственост. И тук не споделям и вижданията на преждеговорившите, че държавата трябвало да се грижи за тези фондове. Това са частни фондове и участието на гражданите в тези фондове е станало доброволно. Държавата може да се намеси според мен тогава, когато има действия от тези фондове, които противоречат на законите, или извършват деяния, които са инкриминирани от Наказателния кодекс. Но според мен гражданинът крайно време е да разбере, че трябва сам да се грижи за своя инвестиционен портфейл и той да го управлява сам. А ако не може да го управлява сам, да отиде да плати или да потърси съдействието на можещи и знаещи хора, които да му дадат указания как да го използва най-добре.
Аз съм убеден, че фондовете в момента нямат друг изход освен да тръгнат да търгуват притежаваните от тях акции, като запазят тези предприятия, които с формирания капитал от продажбата на другите акции, започнат да ги управляват достатъчно добре.
Наличието на голяма собственост, съсредоточена във фондовете, и невъзможността те да търгуват тези акции помежду си, а и на свободен фондов пазар само ще усили процесите на невъзможност те да задоволят своите акционери, а оттам и до масово искане за изтегляне от тези фондове и последващ фалит на тези фондове.
Така че предложените промени за отпадане на тази забрана имат двояка цел - първо, да се въведе пазарната икономика в пълната й свобода, тъй като не е тайна, че тази забрана провокира в гражданите, а има такива механизми, на заобикаляне на закона. И ако си говорим откровено в тази зала, аз искам да ви кажа, че тази забрана досега не действаше, защото с предварителни договори този, който е решил да продава, направи договорки и след шест месеца просто беше фактическа правна сделка да се прехвърли собствеността на акциите, които трябваше да бъдат продадени, независимо че такава забрана действаше. И втората част от двояката цел според мен на тази промяна е на фондовете да бъдат развързани ръцете да се освободят, тоест да прехвърлят собствеността на част от предприятията на други икономически субекти, които имат нужда от това, като за сметка на това комулират средства, които им позволяват достатъчно добре да защитават правата на акционерите си в останалите предприятия. В този смисъл смятам, че тази промяна беше наложителна.
Също така е добро и целесъобразно според мен предложението на вносителя във връзка с провеждането на търгове и конкурси да отпадне необходимостта от изготвяне на оценки. Безспорен е фактът, че когато приватизацията се извършва чрез търг или конкурс, определяща е самата оферта, а не първоначалната цена. С изключенията на хипотезите на чл. 35, ал. 1, т. 1, хипотези, които са без търг и конкурс, няма данни и с изключенията на преговорите с потенциален купувач, поне аз нямам данни при търг или конкурс цената да е останала началната, тоест винаги се купува на по-висока цена.
Безспорно, че приватизацията беше затормозена от това, че изготвянето на такава оценка и подготовката на лицензирани оценители в тези случаи отнемаше прекалено много време. И в този смисъл това е едно радикално предложение за ускоряване на тези процеси. Разбира се, при преговорите с потенциален купувач оценката е задължителна и, както виждам с удовлетворение, това условие остава.
На следващо място бих искал да ви обърна внимание на цялостния дух на приложенията на тези промени. Въпреки че, както казаха някои от колегите, те не са генерални, а имат за цел повишаване бързината и оперативността при провеждане на една приватизационна процедура, те изглаждат тези противоречия в закона, които изтегляха приватизационната процедура във време, което не позволяваше тя да бъде проведена за тези предприятия, които са малък обем, в кратки срокове, на максимално добра цена при максимална преценка на рисковете и на цената от страна на продавача.
Мисля, че тези промени също ще способстват и на влизането на западни инвестиции в България.
Разбира се, на второ четене биха могли да бъдат направени някои предложения, като в зависимост от големината на основните средства на предприятието, което ще се продава, и на по-малките активи на тези предприятия е възможно някои от етапите на процедурата да бъдат обвързани със срокове. Аз мисля, че това е възможно и ако тези срокове бъдат фиксирани по някакъв начин, това ще доведе до една оперативност при разглеждане на преписките от страна на държавните чиновници, участващи в приватизацията.
На последно място, бих искал само да обърна внимание на отдавна очакваното предложение за изменение на компетентността на органа по чл. 3 в зависимост от баланса и от капитала на приватизиращите се предприятия, а именно освобождаване на агенцията от тези сделки, на които са предмет предприятия до 200 млн., и прехвърлянето им на съответните отраслови министерства. Мисля, че това е един добър ход и Народното събрание би трябвало да подкрепи това предложение, защото по този начин се разширява кръгът на участващите субекти в приватизацията, тоест агенцията ще се занимава действително с големите сделки, а отрасловите министерства, които при всички случаи имат и изградена структура, имат и специалисти за това, включително и правни отдели и отдели "Приватизация", ще способстват за фактически сключване на по-голям като брой приватизационни сделки. По този начин смятам, че на приватизацията ще бъде даден един добър тласък.
Аз си запазвам правото да направя предложения на второ четене.
Като завършвам, отново ви призовавам, тъй като тук направените предложения за изменения от вносителя са насочени единствено към оптимизиране на приватизационния процес, аз ви призовавам Народното събрание да го подкрепи на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за реплика господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Моята реплика е предизвикана от действително откровено дясното изказване на колегата Рафаилов, който смята, че нямат право на преференции хората, които са работили в предприятието. Работил си, получил си заплата - пито, платено!
И в тази връзка, господин Рафаилов, Ви задавам следния въпрос: вижте каква преференция се предлага да се вкара със закона - лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети. Значи на хора, които не са работили нито един час в предприятието, особено тези, които представляват държавата и трябва да защитават държавния интерес, ние сега им даваме преференции с този закон да станат собственици на предприятието. Ако можете да ми обясните защо онзи, който е работил десетилетия, няма право на преференции, а онзи, който не е работил нито един час, му даваме преференция, за да получи собствеността, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за втора реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Рафаилов! Аз мисля, че съм бил неразбран, доколкото във Вашето изказване Вие споменахте нещо за фондовете и че не е грижа на държавата да се грижи за фондовете. Да, аз твърдя същото - че не е грижа на държавата да се грижи за фондовете. Те са достатъчно нормални юридически лица, акционерни дружества. Но държавата е длъжна да се грижи за една голяма част от българските граждани и за техните вложения. Вярно е, че те им струват 500 лв., вярно е, че едва ли рухването на фондовете може да се превърне в албански пирамиди и да има ефекта на вложения. Но държавата е длъжна да се грижи за акционерите във фондовете. Дори аз не претендирам за такава грижа към онези акционери, които сами са решили да вложат своите бонове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за дуплика господин Рафаилов.

ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Колега Димитров, справка със стенограмата - аз просто не съм разбран правилно. Никога не съм казвал, че работниците нямат право на преференции по този закон. Напротив! Може би не съм разбран.
Моето изказване беше в смисъл, че са неприемливи претенциите, че работниците трябва да получат всичко, защото вследствие на техния труд те са станали собственици на това, което е произведено. Напротив, преференциите им остават.
И аз казах, че това, което може да направи държавата е не да им даде собствеността изцяло и безвъзмездно, а да им даде преференции. Тези преференции, както знаете много добре, са дадени както в чл. 35, ал. 1, т. 1 - "без търг или конкурс", така и в чл. 25, ако не се лъжа, сега не мога да погледна точно, където се дава право на така наречените работническо-мениджърски приватизации и информираните от тези хора фирми да получат право на разсрочено изплащане на цената - 10% при сключването на договора, а остатъка, забележете, разсрочено за десет години. Аз не мисля, че това не са преференции.
Държа само да ви кажа, че не е тайна, че тези останали 90% обикновено не се изплащат със средства на работниците, а се изплащат от самото предприятие, което по същество е изкупуване на предприятието от самото предприятие. Което от държавническа гледна точка е чиста загуба.
Моля за извинение, ако не съм разбран, но никога не съм казвал, че нямат преференции.
По отношение казаното от господин Миков. Да, колега Миков, вероятно не съм Ви разбрал добре. Аз исках да кажа именно това, че държавата може да се грижи за акционерите в приватизационните фондове тогава, когато тези фондове, в лицето на техните ръководства, извършват престъпления такива, каквито извършиха и ръководителите на съответните банки - пирамиди, които рухнаха. Но по отношение защитата на притежаваните акции на тези акционери, сами разбирате, че това е невъзможно, тъй като това са частни дружества и искането за влагането на акции в тези приватизационни фондове е желание на самите акционери - на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа, уважаеми господин заместник-председател на правителството! Аз подкрепям ясно волята на вносителя, на Министерския съвет, чрез изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се подобри и ускори една важна част от реформения процес у нас и ще гласувам за приемането на този закон по принцип.
Позовавам се на становището на Парламентарната комисия по икономическа политика, изложено преди малко, според което освен другите цели на това изменение и допълнение на закона се цели или трябва да се хармонизира режима на приватизацията с другите действащи нормативни актове. Един такъв действащ нормативен акт отпреди може би две години най-после, след много години очаквания и искания, въздаде справедливост и относителна защита на морални, исторически и юридически права на тракийските бежанци. Става дума за Закона за държавния бюджет за 1995 г. и по-точно за § 23 от неговите Преходни разпоредби.
Там се предвижда или се възлага, по-точно, на Министерския съвет. И правителството още тогава създаде ред и условия за ревалоризиране на облигациите от българския държавен заем от 1923 г. по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" и начина на изплащането на тези облигации на техните притежатели. Позовавам се на решение на Министерския съвет от 9 ноември 1995 г.
Там се предвижда Министерският съвет да изплати в пари 50 на сто от номиналната стойност на облигациите и купоните към тях. Чест на изпълнителната власт, почит към държавническата воля! Това е направено. Тракийските бежанци получиха кеш тази част от предвиденото в решението на Министерския съвет. Но другата част на това решение гласи, че останалите 50% от облигациите и купоните към тях да бъдат изплатени чрез предоставяне на инвестиционни бонове от така наречената втора вълна на масовата приватизация. Дойде ред сякаш и на вълната, и на това подходящо юридическо и парламентарно време - изменението на закона.
Предлагам, за да се осъществи нормираното право в системата на Закона за приватизацията - може би, не съм сигурен много - в § 6 на Преходните и заключителните му разпоредби да бъдат предвидени и категорията на лицата, които имат право да бъдат обезщетени чрез инвестиционни бонове и тези, които са носители на такива облигации от българския държавен заем 1923 година. Ще се направи едно уточнение, че става дума само за тези, които са носители на качеството емигранти-бежанци, нормирано по съответния ред в нашата правна система по друг повод.
По този начин, господа, ние непременно ще довършим едно много голямо и патриотично дело. Тези хора, преди в правен смисъл на думата да бъдат емигранти, бежанци, притежатели на такива облигации от този заем, те са носители на едно голямо страдание и на достойнството на български тракийци от оставената вън от пределите на България Тракия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Като един от последно говорившите и като председател на Комисията по икономическата политика аз съм удовлетворен от това, че включително от левицата беше подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, което ме кара да мисля, че логиката на промените, тяхната философия са точно такива, каквито се приемат от българското общество така, както то виждаше, че всичките ни усилия от месец май насам са насочени към изграждане на такава законова база, която да подобри цялостния икономически климат в страната, да ускори реформата и да осигури условия за успешна реализация на програмата за икономическа реформа у нас и програмата на правителството "2001 г.".

Всички преждеговоривши се спряха първо на пречките, които съществуваха пред процеса на приватизацията у нас, и след това как те се решават в закона, затова аз само ще ги визирам, без да се спирам подробно на тях, но безспорно е, че необходимостта от повишаване на прозрачността и ускоряване на процеса на приватизация са тези, които ни накараха да приемем този закон. Известно е, че понастоящем има множество от законови пречки пред процеса на приватизация - проблеми, свързани с цялостната философия на приватизация, също рецидивите на страхово мислене да се инвестира у нас, сблъсъкът на закони с противозаконни интереси в момента, проблеми също свързани с конкретни разпоредби и подзаконови актове, които досегашният закон създаваше, проблеми, свързани с управлението на държавната собственост в предприятията, които са обявени за приватизация или са в процес на приватизация. Тежките и бавни процедури бяха другият проблем, който седеше пред процеса на приватизация и проблеми, свързани с преференциите, които утежняваха силно и даваха възможност за дълги процедури по приватизиране на части от предприятията за сметка на целите предприятия. Разбира се и утежняващи и трудноконтролируеми следприватизационни условия също бяха тези, които пречеха на цялостния процес на приватизация.
Съчетаването на масова и касова приватизация, доста от преди това говорилите се спряха на това, също беше един от проблемите, с който се сблъскахме и който очевидно ще бъде тема на следващи промени в Закона за приватизацията - нещо, което е предвидено може би за края на годината или преди втората вълна на масовата приватизация.
Аз определено смятам, че предложеният ни проект сериозно отстранява споменатите законови пречки пред процеса на приватизация и създава по-модерна и по-действена законова база по въпроса на приватизация. Според мен законопроектът дава и добро решение на следните групи въпроси. Отново ще ги кажа групирани, защото върху тях се спряха всички преди това говорили.
Облекчава вътрешноинституционалните процедури - това е безспорно, премахва редица ограничения за работническо-мениджърската приватизация. Разбира се, споровете 20 или 30 или 50 на сто ще ги решим в комисията - нещо, върху което ние ще постигнем съгласие, но е безспорно това, че трябва да дадем възможност на повече колективи. Това е полезно за самия процес да има конкуренция между повече колективи, които ползват преференции, нали, това е логиката да се състезават за купуване на едно предприятие.
Решава се въпросът и за приходите от приватизация, като се определят ясно сроковете и процентите, и обемът на плащанията. Разрешава се и плащане в чужда валута - това е § 5 от предложените промени - създава стимули за ускоряване на фондовата търговия чрез премахване на забраната за продажба на преференциално закупените акции.
Плащането на консултантските услуги също се узаконява, както каза и заместник министър-председателят, досега то не беше правено по съвсем редовен път. Това вече е уредено в закона в § 5 от промените.
Дейността на Агенцията за приватизация се концентрира върху по-крупни предприятия - това също е една от промените, която е много съществена. Разграничава се функция на управлението на предприятията, обявени за приватизация, от функцията за приватизация, като се дава възможност на по-малките предприятия под 200-те милиона да се приватизират от стопанските министерства, а крупните предприятия, които са над 200 милиона, от Агенцията за приватизация.
Аз считам, че достойнствата на този законопроект дават пълно основание да се обърна към вас да подкрепим на първо четене предложения ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представителите, за петте години на действието си Законът за приватизацията търпи вече девета промяна. Това не е добър атестат за качеството на законопроектите на Народното събрание и не говори добре за желаната стабилност на правната уредба в нашето общество.
Вярно е, че някои от промените през изтеклите години бяха наложени от видими дефекти в приетите през 1992 г. текстове, но имаше и промени, както и в сега предлагания законопроект за изменение и допълнение на закона, които са диктувани дори и от политическа конюнктура, а това помоему е недопустимо за един съдбовен за по-нататъшно развитие на България чисто икономически закон.
Един от мотивите на вносителя е, че законопроектът подобрява прозрачността на приватизацията. Да, намеренията са добри, многократно е декларирано намерението за прозрачност в раздържавяването и в същото време вносителят отменя изискването на сега действащия закон за включване в програмата на списък на предприятията, по които задължително трябва да се приемат решения от субектите по чл. 3. Това изменение беше включено преди две години. Вярно е, че то не заработи в желания вид, но ние, като Народно събрание, сме поставени в некомпетентното положение да приемаме една твърде обща и неконкретна програма, програма далеч от изискванията за елементарно управленско решение. Междупрочем преди около месец програмата за приватизация през 1997 г. е приета с много неизвестности - говори се за определен брой сделки от порядъка на 600, говори се за конкретно число приходи в левове и в същото време в тези 600 продажби не е ясно какво ще се продава - коне или кокошки, големи или малки предприятия, сеновали или крупни химически комбинати, или национални компании?
Много сме спорили с господин Александър Божков по необходимостта от един ориентировъчен, поне рамков списък, който да задължава органите, оторизирани да провеждат раздържавяването, с минимални ангажименти или поне да бъдат групирани в този списък по укрупнени показатели - големи, средни, малки предприятия, за да може ние, като орган, който законът повелява да утвърждаваме програмата, да бъдем наясно.

Второ, твърдо възразявам против предлаганите в чл. 6 изменения на преразпределенията на приходите от приватизация. На първо място, от ДФРР приходите бяха 58 на сто досега от приходите след приспадането от Взаимния фонд - на 33 на сто. Може да се възрази, че базата е друга - 58 на сто от 80 на сто остатък, но 58 на сто от 80 на сто, господин Божков, са 40,5 на сто. А сега става 33 на сто. България се обрича на индустриална гибел. И е добре с продажбите, наред с оперативното функциониране на приходите, да се заделят максимално необходими средства за модернизация на индустрията и за поддържане на нейната елементарна конкурентоспособност - дори от гледна точка на политическите ни намерения за пълноправно интегриране в европейското законодателство.
Също помоему неоправдано се завишават приходите, преразпределените средства за фонда за покриване разходите за приватизация на три места. Това учи на леност хората от Агенцията за приватизация. Сега е 7 на сто. Един път се увеличават с още 3 на сто - на 10 на сто, увеличават се и от приходите от целевите продажби за подпомагане оперативните разходи на държавата по чл. 2, ал. 10 в помощ на държавния бюджет - за гарантиране на влоговете, и дори от неустойките.
И на трето място, помоему политически не е издържано, са "закопчани" средствата от Фонд "Социално осигуряване" и заедно с тях и средствата за обезщетяване на бивши собственици. Никак не се връзва - нито политически, нито морално. А така, както е записано - без разграничаване добре, нека да са 20 на сто - колко за социално осигуряване и в частност за пенсии, и колко за обезщетения на бивши собственици, аз се съмнявам, че някой от тази страна знае колко останаха необезщетени собственици, за да може да има една ясна представа за какво става дума и дали са достатъчни тези 20 на сто.
И на следващо място, предлага се увеличение на балансовата стойност на активите от 70 на 200 млн. лв., при което сделките над 200 млн. лв. да бъдат от компетенциите на агенцията, а под 200 млн. лв. - на министерството. Да, има основание едно такова предложение, ако беше направена преоценка на активите. Но, дами и господа, ние работим с балансова стойност на активите от 31 декември 1992 г. Оттогава инфлацията, мерена с цени на дребно в България, е около 12 000 на сто. 120 пъти са се повишили цените на стоките на пазара. Нека стойността на активите да расте с по-малки темпове. Така е и по методология. Нека да направим тази промяна, когато правителството бъде наясно с какъв коефициент ще бъдат преоценени активите - сега изкуствено променяме преразпределението, с уговорка, че до края на годината, а помоему вече трябваше да има яснота с какъв коефициент ще се преоценят активите, защото той е свързан и с разработка на държавния бюджет и не така пряко с приватизацията, за да може да определим и числото. Помоему то няма да бъде дори 200 млн. лв., трябва да върви някъде към половин милиард. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам в началото на своето изказване да изразя огромната благодарност към народните представители, първо, за включването на този законопроект като първа точка в първия ден на есенната сесия на Народното събрание. И второ, за начина, по който протече дискусията преди първото четене.
Очевидно е, че сме улучили ваксата, както се казва, и това, което сме внесли като законопроект, отговаря на изискванията на момента на необходимостта от ускоряване на раздържавяването, на необходимостта от провеждането на структурна реформа така, както беше потвърдено от всички народни представители в Декларацията за национално съгласие в началото на работата на Тридесет и осмото Народно събрание.
Много е важно, че изказванията днес, а и съставът на народните представители в залата, позволяват да се води много компетентен разговор на тема "Приватизация". Тук в залата не само от изказващите се, но и сред народните представители, има хора, които пряко вече няколко години са ангажирани с процеса на приватизация - и бивши членове на надзорните съвети на Държавната агенция за приватизация, на общински агенции за приватизация, председател на Надзорния съвет на Софийска общинска агенция за приватизацията, бивши служители на Агенцията за приватизация, началници на регионални бюра, изобщо хора, на които приватизацията е минала през ръцете. В тази зала има и достатъчно бивши министри, председатели на Икономическата комисия на парламента - най-малко двама от левицата. Това позволява наистина да се води един компетентен диалог и той беше проведен.
Аз съм изключително благодарен и за конструктивните предложения, които бяха направени. И затова ще бъда наистина приятелски откровен към всички, ще отговоря на някои от въпросите. Но преди това искам да се обърна с една молба към всички народни представители. Тук бяха направени няколко заявки за предложения между първо и второ четене във връзка с промени в начина, по който се провежда масовата приватизация. Да, право на народните представители е, щом се променя един закон, да внасят между първо и второ четене предложения за промени във всички негови членове. Моята молба обаче е при тези промени между първо и второ четене да не се внасят предложения за промени в глава осма. Поемам най-сериозно и отговорно ангажимента през следващия месец Народното събрание да получи законопроект за промени в начина, по който се провежда масовата приватизация. И нека тогава да ги гледаме заедно. Ако сега бъдат внесени промени в глава осма, в начина, по който се предлага извършването на масовата приватизация, те тъй или иначе ще трябва да бъдат гледани още един път след това в контекста на това, което правителството ще внесе по отношение промените в масовата приватизация. Нека да се концентрираме при тази промяна в Закона за приватизация върху касовата приватизация с това изключение, разбира се, което мисля, че се ползва с всеобщо благоволение - отказа от забрана за търгуване на акции от първата вълна на масовата приватизация, което всички чакат с нетърпение.
За останалите въпроси, свързани с масовата приватизация, нека да ги оставим, когато внесем следващия законопроект, за да можем наистина да работим конструктивно. Затова се обръщам към господин Гиньо Ганев, съжалявам, че го няма в залата в момента, но и предложенията му по обезщетяването с бонове от масовата приватизация за заема "Моллов-Кафандарис" и други такива предложения, нека да оставим за следващото гледане на следващия законопроект.
Искам да се спра на няколко важни момента от законопроекта, за да стане ясна мотивацията за тях.
Няколко от изказващите се коментираха в една или друга посока, независимо дали бяха отляво или отдясно в залата, промените в така наречената работническо-мениджърска приватизация - чл. 25. Искам да обърна внимание още един път, да повторя това, което каза проф. Стоилов, когато се изказваше, че ние с него всъщност бяхме инициаторите в Тридесет и седмото Народно събрание за тези промени. И ако не беше диктата на правителството в Тридесет и седмото Народно събрание, те щяха да бъдат достатъчно добри още тогава и нямаше да има нужда днес да правим промени. Но имаше страх въпреки заявените желания за подпомагане на работническо-мениджърската приватизация у правителството при Тридесет и седмото Народно събрание. Имаше страх от това нещо да не вземе да излезе от контрол и бяха въведени едни тежки ограничения, които общо взето пречеха и днес пречат на провеждането на една ускорена приватизация с участие на работещите в предприятията.
Промените, които правим, са добронамерени и това е очевидно. Намаляването на процента участници от 50 на 20 показва само реализъм, нищо друго. В момента знаем много добре, и народните представители, които ежеседмично поне се срещат със своите избиратели знаят отлично, че в много предприятия, където се подготвя такава приватизация, общо взето се притискат хора да се записват в списъците само и само, за да се стигне до заветните 50 на сто.
Ако има желаещи 50 процента, те ще се запишат така или иначе. Ограничението не е от горе, то е от долу. Но нека да дадем възможност на хората, колкото и да са те, а 20 процента е едно прилично число, които искат да бъдат собственици и да управляват предприятието, в което работят, да го направят, независимо че не са 50 процента.
Отпада, разбира се, и мисля, че тук няма никакви съмнения, това безсмислено ограничение за 150 млн. активи, защото то беше записано по един особен начин - че над 150 млн. могат да бъдат с разрешение на Министерския съвет, като че ли Министерският съвет е някакъв гений или пък Господ, който казва: "Вие може, а вие не може!". Или има обективен ред, или няма обективен ред.
Аз не виждам да има някакъв спорен момент по отношение на включването на управителните органи на предприятието в групата от тези 20 процента, които могат да участват. Няма проблем.
И тук не мога да приема малко популисткото изказване на Петър Димитров, който каза: "Как може директорът и главният счетоводител, които нито един ден не са работили, да могат да участват, пък работникът, който е работил...".
И счетоводителят, и заместник-директорът, и директорът работят и затова получават заплата. И вероятно допринасят доста повече за благоденствието на предприятието и за успеха му от работника, който седи на машината.
Така че нека да не делим работещите на работници с кирката, и на интелигенти, които седят в канцелариите. Всички работят в предприятието.
Дали би трябвало ръководното тяло на предприятието да влезе в рамките на чл. 5 и да има две или три години трудов стаж в предприятието или да няма, това в края на краищата ще го решите вие като народни представители. Но ако искаме да ускорим процеса, ако искаме да позволим на кадърните, знаещи и можещи хора да участват в приватизацията, нека да създаваме колкото може по-малко ограничения.
Знаете много добре, че българинът е достатъчно изобретателен и ако някой иска да участва в предприятието и няма тези две години, той винаги ще намери начин да участва, но няма да може да бъде толкова активен наистина в работата. Нека да позволим на активната част от българското население наистина да влезе в процеса на приватизация, да ползва тези преференции, за да може да се отпуши процесът. Нека да не създаваме изкуствени пречки чрез създаването на някаква изкуствена равнопоставеност. Тя не е налице и всички знаем това.
Много важни са промените в чл. 6 и аз тук в никакъв случай не мога да се съглася с господин Койчев по два пункта - за Държавния фонд за реконструкция и развитие и за фонда за приходи от приватизацията. Значи от една страна Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), всъщност наистина малко се намалява - с около десетина процента формално се намаляват приходите в ДФРР, но те бяха драстично намалени един път от това, че най-големите предприятия всъщност, реално от най-големите предприятия при приватизацията нищо не влиза в ДФРР, понеже те отидоха за директно попълване на бюджета - нещо, което беше прието в Тридесет и седмото Народно събрание и тогава господин Койчев не възразяваше. Сега обаче започна да му се свидят 10 процента намаление в ДФРР.
А по отношение на фонда за разходите за приватизацията практически имаме намаление отново по същата причина. Най-големите приходи от приватизацията не се разпределят в този фонд. А с използването на дългови инструменти, зункове особено, което в момента върви някъде 80 на 20 процента, реални постъпления във Фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия (ФПРПДП) няма. Затова минималните трябва да ги увеличим малко, за да стигнем поне до част от старото ниво.
На мен също би ми се искало това, което господин Бойков предлага, при разпределението да се обърнем и към фонд "Здравеопазване и образование" и т.н., но това означава да си направим един втори държавен бюджет от приходите за приватизация. Идеалният случай щеше да бъде, ако всички приходи от приватизацията отиваха в бюджета и оттам се преразпределят. Но нека да не разбиваме една система, която вече е започнала. Затова прибавяме само фонд "Култура", поради наистина абсолютно трагичното състояние на българската култура. И нека да спрем дотук, да не търсим лоби в образователните, в здравните и в другите среди. Културата наистина има нужда от минимална подкрепа. Нека да не развиваме темата нататък.
Искам да завърша само с една молба. Нека да работим активно между първо и второ четене, за да може в рамките на десетина дни да мине законът на второ четене. Страната има нужда от тези промени. Очевидно са назрели, ще участваме активно в работата на комисията.
Благодаря ви за съдържателния диалог на първо четене и се надявам, че след малко ще гласувате правилно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, предстои гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: 179 за, 2 против, 25 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преди да дам 30 минути почивка, едно съобщение:
В 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде връчена на Народното събрание грамота за направеното от нас дарение за българите в Албания и ще бъде открита една хубава изложба.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието ще продължи с точка втора от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Моля председателя на Комисията по икономическата политика господин Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, ще представя становището на Комисията по икономическата политика на Тридесет и осмото Народно събрание по Законопроект N 02-01-25 от 29 юли 1997 г. за чуждестранните инвестиции, внесен от Министерския съвет.
На своето извънредно заседание на 1 септември 1997 г. Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за чуждестранните инвестиции. Законопроектът беше представен от председателя на Агенцията за чуждестранни инвестиции господин Илиян Василев.
Законопроектът създава правна основа за осигуряване на благоприятни условия и законови гаранции за дейността на чуждестранните инвеститори в България. С него се създава по-ясна регламентация на един от приоритетите за развитието на страната - привличането на чуждестранни инвестиции, както и за стимулиране на реинвестициите в българската икономика.
Законопроектът осигурява съответствие с конституционния принцип за гарантиране на еднакви правни условия за местни и чуждестранни лица. Предвидено е предоставяне на национален режим на чуждестранните инвеститори като една от възможните гаранции за тяхната дейност. Създава се механизъм за по-ефективна защита на цялостната дейност на чуждестранните инвестиции. Опредeля се органът, който може да определя държави, прилагащи дискриминационни мерки спрямо България. Създава се по-цялостна уредба, регламентираща дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Предлага се обединяване на информацията в един държавен орган и създаване на Единен регистър на чуждестранните инвестиции. Отпада ограничението от 50 000 долара за чуждите инвестиции, премахват се ограниченията при отдeлните форми на вложения. Насърчават се чуждестранните лица да участват с непарични вноски в търговски дружества, като се освобождава от ДДС, мита и такси вносът на дълготрайни материални активи, а ограничението от 100 000 долара отпада. Законопроектът създава и съответната защита при отчуждаване. Признават се за чужди инвестиции и вложения за финансов лизинг. Законопроектът стеснява възможностите за предоставяне на по-либерален режим и режим на изключения с цел уеднаквяване на разпоредбите и въвеждане на общовалидни правила. Предвидена е и институционална подкрепа на чуждестранните проекти чрез междуведомствени групи и други, което да подобри взаимоотношенията на чуждия проект с държавната администрация.
В законопроекта е предвидена и подкрепа на проекти чрез предоставяне на ограничени вещни права върху недвижими имоти частна държавна или частна общинска собственост. Изрично се урежда правото на чуждестранни лица да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти. Допуска се придобиването на собственост върху земеделски земи за дружества с чуждестранно участие при инвестиции в селското стопанство. Урежда се също и възможността български граждани да участват като съдружници в смесени фирми чрез непарична вноска на собствена земя.
В дискусията по законопроекта отделни народни представители изразиха мнения, че приватизацията ще е главен източник на чужди инвестиции, а новите проекти ще са незначителна част от тях, че прагът от 50 000 долара следва да остане, че трябва да има праг за непаричните вноски, че има дискриминационно третиране спрямо българските инвеститори, че е необходимо да се изясни текстът за гражданството на инвеститорите, че главата за инвестиционните проекти ще бъде приета с неохота от чуждите инвеститори, че се дават големи права на държавните чиновници - механизмът не е автоматичен на базата на критерии, а има субективен характер, постановките за продажба на земя да се включат след промяна на Конституцията. По същество повечето критични бележки защитахава досегашния закон, който доказа своята неефективност и наложи обективно неговото отменяне.
Повечето народни представители подкрепиха законопроекта и изразиха положително отношение към новите разпоредби, които съответстват на усилията за създаване на благоприятен климат и законови гаранции за чуждия капитал у нас. При проведеното гласуване трима народни представители се въздържаха, а останалите членове на комисията гласуваха за приемане на законопроекта на първо четене.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип законопроекта за чуждестранните инвестиции и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Можете да направите и процедурното предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат по време на първото четене на законопроекта за чуждестранните инвестиции директорът на Агенцията за чуждестранни инвестиции в България господин Илиян Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно предложение на това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате допускането в залата на господин Василев.
Гласували 137 народни представители: 137 за, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля квесторите да поканят господин Василев в залата.
Моля парламентарните групи да ми представят списъци за ораторите по законопроекта.
Давам думата на народния представител от Съюза на демократичните сили господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред нас е един бих казал радикално променен Закон за чуждите инвестиции. Преди по същество да развия някои основни тези по представения ни законопроект, искам да подчертая факта, че през последната 1996 г. по справка чуждестранните инвестиции в България са в размер 286,5 млн.щатски долара, което, сравнено с чуждите инвестиции в останалите страни от Централна и Източна Европа, е доста занижен параметър. Следователно досегашният Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, независимо от своето действие, не е дал необходимия резултат и в страната на практика чуждестранни инвестиции не са постъпили в размер, който да стане катализатор на икономиката.
Аз само искам да спомена някои разсъждения, на които станахме свидетели в извънредното заседание на Икономическата комисия. Една от тезите беше, че основно най-големи очаквания за постъпване на пари има от касовата приватизация и много големи очаквания не можем да имаме на базата на чуждестранните инвестиции. Разбира се, някои колеги развиха тезата, че се разчита на така наречения национален капитал. Все пак ако видим числата, аз само искам да спомена, че България в момента генерира, произвежда някъде от порядъка на 12 млрд. брутен вътрешен продукт. Дори и такива големи национални компании така или иначе отчитат оборот от 2 млрд. долара, такива данни има налице. Възниква въпросът защо например такива големи компании от националния капитал досега не са инвестирали. Следователно проблемът за чуждестранните инвестиции остава като приоритет на правителството и на Народното събрание. Ние сме изправени пред необходимостта де факто да променим някои неща в Закона за чуждестранните инвестиции.
Аз не искам да коментирам промяната на самото заглавие. Законопроектът на Министерския съвет не претендира със заглавието си да насърчава и закриля чуждестранните инвестиции, така че в заглавието е отразено само "Закон за чуждестранните инвестиции". По-важното е обаче, че има много по-оптимално структуриране на самия закон. Той е оформен в няколко глави. Ако обърна внимание на конкретиката, искам да отчета важния момент, че още в чл. 2 на законопроекта се определят равни права за чуждестранните лица и за българските стопански субекти. Мисля, че това е много важно за създаването на един благоприятен инвестиционен климат в страната.
В тази връзка е важно да се отчете и изменението на чл. 5 от законопроекта, който урежда положението на българските граждани с двойно гражданство. Може би досега тези хора, които са един, бих казал, посланик на България и които най-искрено искат да съдействат и да привличат чужди инвестиции, нямаха такава възможност.
Важно е да се спомене също, че е въведена нова глава "Агенция за чуждестранните инвестиции", глава втора - такава глава в стария закон липсваше, - където са дефинирани правомощията и дейностите на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Радикални промени има в раздела "Чуждестранни инвестиции" - в представения законопроект той се явява като глава трета. Тук има няколко основни неща, които имат конкретен смисъл за формиране на една атрактивна инвестиционна среда. Преди всичко искам да спомена, че е премахнат прагът от 50 хил. долара, който определя чуждата инвестиция като такава. Вече всяко вложение съгласно чл. 13 от предоставения ни законопроект се счита за чужда инвестиция.
Има конкретизирани неща в чл. 15 по отношение на преференциите, освобождаване от данък добавена стойност, мита и такси не само за технологичното оборудване, но вече е отбелязано "плавателни и въздухоплавателни средства", които са апортно участие на чуждестранни съдружници или акционери.
Когато говорим за премахването на този праг от 50 хил. долара, важно е да се спомене и фактът, че в главата "Инвестиционни проекти", в този раздел се компенсира това премахване на прага, където се определят така наречените приоритетни инвестиционни проекти. Тук например е въведен важният критерий за инвестиционни проекти, по-големи от 5 млн. щатски долара. И нещо много съществено, има един критерий - ефективно използване на местните ресурси. Това за мене е много характерен, конкретен елемент, затова защото в момента нашата икономика страда от това, че в края на краищата и досега тя е настроена за старата съветска система. Ние имаме материалоемко, енергоемко и трудоемко производство, ние имаме висока импортна част в експортната си продукция. И мисля, че това е нещо много съществено, от което трябва по някакъв начин да се избяга. То може да стане само чрез ефективно използване на местните ресурси и, разбира се, чрез вкарване на нови технологии, високи технологии, които да променят този дисбаланс, за който говорих.
Важен елемент е това, че в тези инвестиционни проекти е отделено специално внимание на инфраструктурните проекти, проектите, свързани с инфраструктурните отрасли. Тук има две съществени неща. Преди всичко искам да подчертая високата рентабилност в инфраструктурните инвестиции. В момента например в областта на пътищата, на телекомуникациите се счита, че възвръщаемостта, рентабилността на инвестицията - разбира се, тук става въпрос в международен план - е може би една от най-големите, като се изключат дейностите, свързани с незаконен бизнес. И нещо повече, самата инфраструктура създава благоприятна инвестиционна среда. Ненапразно например в определението на Международния валутен фонд по шест параметри за дадена икономика един от шестте параметри е така наречената телефонна плътност. Въобще инфраструктурата, фиксираната инфраструктура и мобилната инфраструктура се явяват един основен, бих казал, важен фактор за създаването на една атрактивна, благоприятна инвестиционна среда.
Особено важен е чл. 20 - преференциите за приоритетните инвестиционни проекти, тъй като той урежда случаите, които не са отразени в чл. 15.
Бих искал все пак да спомена чл. 27, който на практика е пренесен от стария Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, където е отразена невъзможността за собственост върху земята, и дълбокото ми убеждение, че трябва да се промени Конституцията и да може чуждестранните инвеститори да закупуват земя. Аз си давам ясна сметка, че може би от политически или от други съображения определени политически сили по един популистки начин създават впечатление сред населението, сред масовата публика, че това било особено опасно за националните интереси на страната. Мисля, че трябва в края на краищата да се обединим около тезата, че е важно час по-скоро да освободим възможността за закупуване на земя. Затова защото просто в ситуацията, в която се намираме, ако това нещо не стане, няма да можем да привличаме чуждестранни инвестиции.
Тук понякога се развива тезата например, че Япония имала в конституцията, в законовата база също такава забрана. Аз тогава бих посочил Холандия, една държава, която отвоюва земята си от морските пространства. Там например забрана за купуване на земя няма. Тоест тази теза, която развиват някои колеги, е спорна.
Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин председател! Аз бих бил доволен всички народни представители и всъщност призовавам народните представители от ляво и от дясно да подкрепим на първо четене законопроекта за чуждестранните инвестиции. Защото той е един от важните фактори, наред, разбира се, със законите, които приехме за финансовата система, за развъртване на икономическия механизъм на България. А това е един фактор за просперитета на страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Вземам думата, за да се спра на няколко същностни правни въпроса, които поражда внесеният законопроект. Както бе отразено и в становището на Комисията по икономическата политика, изложено пред нас от уважаемия господин Николов, така и в изказването на преждеговорившия, е обоснована нуждата от този нов по същество закон. Защото ние на първо място трябва да сме наясно, че става въпрос за чисто нов закон.
Лично аз смятам, че нужда от един такъв нов закон няма. И това се потвърждава и от друго, че в предложения на нашето внимание законопроект има ред групи въпроси, чието място в никакъв случай не е в един закон, било то за закрила, за защита или само Закон за чуждестранните инвестиции.
Кои са тези въпроси? Въпросите, свързани с гражданството и пребиваването, въпроси, по които има действащи закони и материята на които едва ли може да бъде откъсната оттам и само по отношение на чуждестранните инвеститори сложена в този закон. Имам предвид ал. 2 на чл. 9, имам предвид ал. 2 на чл. 5.
Има друга група въпроси, които са данъчни въпроси. И когато ние имаме едно сериозно обещание от господин министъра на финансите за предстояща данъчна реформа, тези въпроси едва ли могат да бъдат обсъждани откъснато от цялата данъчна реформа, от макрорамката на бюджета и всички тези въпроси, които не могат да не касаят хазната.
Третата група въпроси е свързана с въпроси на собствеността, въпроси, по които вие добре знаете, че има и действащ Закон за собствеността, и Закон за държавната собственост, има и Закон за общинската собственост.
Така че откъсването оттам, освен една декларативност на добро отношение към чуждия инвеститор, ще доведе до един същински хаос и разминаване в режима по тези въпроси в нашето законодателство.
Предлаганият на нашето внимание законопроект е внесен в края на предишната сесия, на 29 юли или ден по-рано.
В последните изказвания на премиера Костов аз с радост констатирах, че има една еволюция в разбирането за съживяването на нашата икономика и то еволюция, свързана с това, че след дългите очаквания на чуждестранни инвестиции ние най-сетне трябва да подадем ръка и на българския бизнес.
За съжаление внесеният законопроект прави точно обратното. И декларираната равнопоставеност на чуждите инвеститори при участието им в икономическия живот, свързана с ускоряване на този процес, се превръща в дискриминация и то конституционнонесъобразна дискриминация, нарушаваща чл. 19 от Конституцията по отношение на всички останали субекти, а всички останали субекти по отношение на чуждите инвеститори в най-голяма степен са български граждани.
Това може да се види и в текстовете на чл. 15, чл. 17, а също и в текстовете, касаещи инвестиционните проекти.
И когато ние обсъждахме Закона за банките, Закона за БНБ и търсехме финансовата стабилизация, като че ли нашата цел беше тези около милиард или до два милиарда дюшечни пари, които по всеобща констатация не бяха влезли в банковата система, най-сетне да излязат от дюшеците и да работят за българската икономика.
За съжаление предложените хипотези на данъчно облекчение поставят в неконкурентноспособно отношение българите, които имат капитали и по същия начин, както чужденеца, искат да закупят било то фурна за хляб и да я внесат и ще си платят ДДС и мито, било то някакво друго средство за производство от кръга на изброените, за които чужденците няма да плащат данък добавена стойност и мито.
По отношение на въпроса, свързан с органа. В мотивите е отбелязано, че се дава компетентността на Министерския съвет да определя по отношение на кои страни водят дискриминационна икономическа политика по отношение на България. Инвестициите оттам ще бъдат подложени на реципрочни мерки.
Смятам, че това не е необходимо. И сега няма пречка Министерският съвет чрез митническата тарифа да изразява това свое отношение на неприязън към тези страни, които вземат такива мерки към българските инвеститори.
В крайна сметка се поставя и един друг същностен въпрос - за лицата с двойното гражданство, който уважаемият колега Димитров спомена, въпросът за българските посланици по света. Извинявайте, в края на краищата има два типа български граждани, колкото и да не ни се ще това - едни, които тук сърбат попарата на прехода, и други, които са избрали по друг начин да устроят живота си. Те са български граждани на общо основание и България трябва да бъде майка за тях във всички случаи. Но в никакъв случай не бива тези, които са останали тук и които плащат основната цена на прехода, да бъдат поставени в по-лоши условия за инвестиране, като конкретни наши данъкоплатци, от тези, които са напуснали страната, приели са двойно гражданство и в определена степен се подчиняват на други правни режими.
В това отношение така се урежда и въпросът за пенсиите на тези лица. И придобиването на изгубилите българско гражданство е свързано освен с всички политически травми на последните петдесетина година, и с икономическата справедливост на всичко това, което ние предлагаме на българския народ като преход.
Така че решаването на въпроса лицата с двойно гражданство да ползват по-благоприятния режим, може да доведе до чисто парадоксалната икономическа ситуация да бъдат принудени български граждани да търсят да купуват, ако щете, чуждо гражданство, за да могат да ползват благоприятните режими на някакви офшорни центрове или на страни с по-благоприятен данъчен режим. Нещо, което едва ли е полезно за българската икономика.
Тук ще спомена само с две думи за отношението за лицата без гражданство. В крайна сметка има ред, по който лица без гражданство биха могли да придобият българско гражданство след преценка на Министерството на правосъдието и включени в съответен указ на президента на републиката. Дайте да не даваме тази преференция и защита на чужди инвестиции сега, когато в цял свят и у нас говорим за борба с мръсните пари на лица, които са без гражданство. Обикновено това са лица, които по една или друга причина са прекъснали правната си връзка с една страна, нашата страна, Министерството на правосъдието и президентът не преценяват, че е необходимо да им бъде дадено българско гражданство, а ние със Закона за чуждите инвестиции им позволяваме финансовите средства, с които те разполагат, да бъдат насочвани в нашата икономика.
Всичко това са въпроси, които според мен са твърде сериозни, за да можем ние с лека ръка да приемем необходимостта от нов Закон за чуждестранните инвестиции в този му вид.
Само едно цялостно обсъждане на въпроса за земята, който се спомена, също извън рамките на този закон, Законът за българското гражданство и другите въпроси, и в крайна сметка данъчните закони, които са най-съществени за икономическата реформа, могат да ни позволят да изразим отношението си по всички тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Миков, чл. 15а, който дефинира режима на непаричните вноски от старата версия на закона, на практика определя тези преференции, които са и в новата версия. Разбира се, там има някои доуточнения и конкретизация. Тоест, аз останах с впечатление, или човек, който не е чел старата и новата версия на закона, остава с впечатление, че някакви кой знае какви нови съществени преференции се дават, което не е така.
Второ, в новата версия на закона на тези крупни инвестиционни проекти става дума за инвестиции над 5 млн. долара. Който плаче за така наречения роден бизнес, патриотичния български капитал, питам аз: да речем, мощна компания, която има оборот 2 млрд. долара, тази мощна компания защо досега не е направила инвестиции? Къде са нейните инвестиции до 1997 г.? Ето, разпределението го виждаме по отношение на чуждите инвестиции. Кой пречи на тази родна компания да прави инвестиции? Тоест, ние можем ли да разчитаме на това?
Ето така мисля, че трябва да се интерпретират нещата. И когато става дума за една инвестиция от 5 млн. долара нагоре, напълно нормално е тази инвестиция да се освобождава, разбира се, в апортно участие, става дума за апортно участие тук от данък добавена стойност, мита, такси. Това е напълно нормално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Миков, имате право на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Господин Димитров, аз не смятам, че досега действащият текст на чл. 15а е по-малко противоконституционен от сега предлаганите текстове. Той е в същата степен дискриминиращ българските граждани. Въпросът обаче е: сега, когато казваме, че ще правим структурна реформа, дали ще създадем равни условия и конкурентна среда не само за българските граждани, а и за чужденците, защото това тях ги интересува - политическа стабилност, истинска лоялна конкуренция и законово стимулирана конкуренция, стабилност, а не някакви преференции.
Така че аз смятам, че и предлаганите сега текстове, и текстът на чл. 15а, приет през 1996 г., в еднаква степен противоречат на Конституцията и в еднаква степен са дискриминационни по отношение и на българските граждани, и на юридическите лица, които нямат статут на чуждестранни инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Джеров, имате сега думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Законът, който дебатираме за първо четене, според мен е действително много добре съставен, добре балансиран, с един много добър правен език. Казвам това нещо не за да хваля съставителя, а защото имам предвид, че другите български закони могат да бъдат четени, могат да не бъдат четени от чужденците, но това е един закон, който на всяка цена ще бъде веднага преведен и узнат от онези чуждестранни партньори, които евентуално биха имали интерес в тази област. Именно затова тук малко повече бих си позволил да държа на прецизността. Споделям вижданията в закона, ще гласувам положително, защото действително това е един полезен закон. И все пак си позволявам да направя няколко може би по-незначителни бележки.
На първо място, това е третият закон. Първият беше на Великото Народно събрание, вторият закон беше на Тридесет и шестото и сега имаме същия закон, изработен и гласуван евентуално от Тридесет и осмото Народно събрание. Разбира се, това не говори за една законодателна стабилност и е хубаво, когато се прави нещо, така често да не го променяме, още повече че нещата опират до нашите международни отношения и до една област, от която ние (специално говоря ние, България) имаме твърде голям интерес.
И сега си позволявам няколко дребни забележки. В чл. 5 от законопроекта, а също така и в чл. 19, се говори за дружество, което не е юридическо лице. За мен дружеството е правен субект, а правният субект е юридическо лице. Ако "дружество" не е юридическо лице, тогава какво е то? Може би ще трябва да се направи някакво прецизиране, за да се разбере. Поне аз в момента не го схващам. Бих искал да чуя, разбира се, становището на хората, които са го изготвили, но "дружество" е юридическо лице. Иначе няма да имаме дружество.
На второ място, чл. 12 и чл. 26 - Министерският съвет съгласно чл. 12 приема правилник, а съгласно чл. 26 Министерският съвет приема наредба. Дали точно така трябва да бъде (имам предвид Закона за нормативните актове) и същевременно дали в единия случай е наредба, а в другия - правилник.
И на трето място, дали тези текстове не трябва да отидат някъде на финала, където са Преходните и заключителни разпоредби, за да си намерят своето място.
В чл. 13 би било хубаво да се каже "чуждестранна инвестиция в страната", защото за "чуждестранна инвестиция" може да се разсъждава въобще като правно, като икономическо понятие. Би трябвало да се уточни, че става дума за чуждестранна инвестиция у нас.
В глава пета. Там Икономическата комисия никак не е прецизна в даденото становище. Би трябвало да има малко по-голямо уточняване в областта на вещното право, защото не може да се дава едно становище на комисия, което е в дисонанс с принципи на вещното право, на гражданското право.
В чл. 28, ако първата алинея получи едно прередактиране, от това няма да загуби, а просто ще бъде уточнено.
В чл. 28, ал. 3 - разрешенията на Министерския съвет. Отказът за издаване се мотивира добре и аз като юрист веднага питам: обжалваем ли е или не. Ако не е обжалваем, да го кажем, но ако е обжалваемо, също така да го кажем. Пак повтарям, законът е предназначен не толкова за нас, за българските граждани - физически или юридически лица, а за чужденеца и трябва ясно да се каже. Ако не е обжалваемо, да кажем, че не е обжалваемо, ако е обжалваемо, да кажем: "Да, обжалваемо е". И т. н.
Член 30 е добре уточнен. Имам предвид, че отчуждаване в Република България може да имаме и за общински нужди, за общинска публична собственост, и за държавни нужди. Тук добре е дадено, че е само за важни нужди на държавата, по който начин се изключва възможността да се извършва отчуждаване на имот с чуждестранна инвестиция в полза на община.
В чл. 31 две кратки бележки. Чуждестранно лице може "да преведе" или "да превежда"? Аз смятам, че не еднократно, а многократно.
И в т. 5 на ал. 1 на чл. 31 имаме една непрецизност - "получената сума от принудително изпълнение". Цялата сума ли? За какво е било принудителното изпълнение? Нали за да удовлетвори нуждите или правата на един кредитор! Само онова, което остане, то може да бъде предмет на превод, а другото отива в полза на кредитора. И само ако остане някакъв остатък, тогава би могло да се говори за превеждане в чужда валута.

Една принципна мисъл - чл. 33, чл. 34 говори за трудови правоотношения между чуждестранния инвеститор и работници или служители, чуждестранни граждани. В мотивите много добре е казано - и това е така, че Министерството на труда и социалните грижи е възразило и е счело, че отношенията, трудовите отношения разбира се, с български граждани, не трябва да бъдат предмет на регламентация на този закон. Точно! Така трябва да бъде, но все пак да го кажем в един текст, за да го разбере чужденецът, когато идва тук, че трудовите правоотношения с чуждите работници и служители ще бъдат уредени по начин, както е дадено тук, а с българите правоотношенията ще бъдат подчинени на българското законодателство.
В чл. 37 в началото говорим за удостоверения по чл. 31. Не става дума за удостоверения, защото такива няма в чл. 31, към който препраща чл. 37. Тук би трябвало да говорим за удостоверяване на изискуемите се факти по чл. 31. Това е въпрос на една редакция, което е много важно, защото, така както е поставен въпросът, говорим за удостоверения, а тук се търсят факти, които ще бъдат удостоверени, а чл. 31 говори за юридически факти.
В чл. 38 бих помолил да се разбере кой съставя актовете за констатираните нарушения - съставя се от управомощените от подуправителя лица. Подуправителят, но на какво? На коя банка - на тази, която е нарушила своите задължения или на Народната банка? Нека да го кажем, за да бъде съвсем точно.
И последното, на което си позволявам да спра вашето внимание - в т. 11 от мотивите съвсем точно е дадено, че от обхвата на закона е изключена банковата и застрахователната дейност. Добре, така е, вярно е, но мотивите не са част от закона след неговото влизане в сила. И затова според мен би трябвало в един отделен текст да бъде изяснено, че тази дейност - банковата, застрахователната, е изключена от закона. Защо да не го кажем? Този закон е за чужденеца и да разбере той, че става дума за нещо...
Мотивите са правилни, основателни. Абсолютно ги подкрепям. Нека да кажем това с един текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Иван Бойков от Евролевицата има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е Законът за чуждестранните инвестиции. В мотивите на вносителя на закона като най-важна е залегнала нуждата от чуждестранни инвестиции, като една от причините е липсата на даващ достатъчно преференции закон. Това е изтъкнато като мотив.
Друг мотив, който използва вносителят е създаването на преференциален режим по-добър в сравнение с другите страни в преход. Това според мен е спорен мотив, тъй като сам по себе си законът не е този или само този инструмент, който ще доведе до тези инвестиции.
По самия закон:
Положителното е, че на чуждестранния инвеститор се дава национален режим и равни права с българския такъв в чл. 2. Дава се и нормативна защита по отношение на измененията в законодателството, което създава едно спокойствие за работа.
И тук веднага искам да отбележа и създаването на неравнопоставеност между българския и чуждестранния инвеститор по отношение на големите облекчения за освобождаване на последните от данъци, такси, мито, независимо от големината и вида на инвестицията. По този начин ние ще съсипем дребния и среден бизнес в страната, а се съмнявам, че ефектът от чуждия инвеститор ще компенсира това.
Аз искам да кажа, че под национален бизнес разбирам главно дребния и средния инвеститор. Този дребен и среден български инвеститор - това е българската среда класа. Въпросът е стратегически за България, така че това е демокрацията, това е и гражданското общество. Трябва много внимателно да подходим, когато създаваме такава преференция и неравнопоставеност в зависимост от гледната точка.
Разбира се, аз съм за, категорично съм за, когато преференцията е за инвеститор с над 5 млн. долара и който създава нови работни места, решава проблеми на страната. Това е разбираема преференция и аз я подкрепям изцяло по отношение на глава четвърта. Смущава ме обаче администрацията, санкцията, която тази администрация ще дава на този процес. И то на тази администрация и тази бюрокрация, която имаме сега в страната. Още не е протекла административната реформа. Това е бавен процес - процес, който ще тече години може би. Едно от основните оплаквания на чуждия инвеститор в страната е сблъскването - точно това е думата - с нея. Така че много внимателно следва да се уреди този процес.
И накрая искам да се спра на мястото на този закон в икономическата реалност на страната. В Икономическата комисия, когато обсъждахме закона, а това продължи доста време, беше изтъкнато обстоятелството, че той е един добър закон, доста стимулиращ именно чуждите инвестиции. Да, обаче, ако този закон работи в една нормална икономическа среда. А има ли такава в страната в момента? Имаме наченки на пазарно стопанство - наченки, начало. Имаме почти недействащи пазарни механизми и в тази среда, в която работи българският инвеститор - дребен и среден и се бори за своето съществуване, ние слагаме преференции, без праг, без нищо. Какво ще се получи от това? - Аз казах преди малко. Така че тази материя много внимателно трябва да се огледа и да се сложи някаква преграда.
Въпреки всичко аз ще подкрепя този закон на първо четене, като ще се постарая между първо и второ четене да внеса необходимите корекции съгласно моите разбирания в тази сфера. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Бончев се отказва от изказване, защото това, което е смятал да предложи, е отразено в закона.
Има думата господин Николай Апостолов от СДС.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители.
В разговори с няколко от моите колеги от СДС си мислехме, че няма да има никакви спорове по предлагания нов законопроект за чуждестранните инвестиции, тъй като смятахме, че абсолютен факт е, че България в момента се нуждае от чужди инвестиции. Да, но ето, и в понеделник, когато се събра Икономическата комисия, а и днес в залата звучат и то доста силно контрааргументи против, да го нарека, облекчения режим, който е основна цел на предлагания законопроект за чуждите инвеститори.
На първо време искам да кажа, че този проект за един нов закон за чуждите инвестиции е съвсем навременен, тъй като след въвеждането на валутния борд у нас се създава вече една положителна предпоставка, за да могат сериозните чужди инвеститори да погледнат отново към нашата страна и този интерес наистина осезаемо е нараснал през последните няколко месеца, но засега все още е пак пасивен интерес. За да дойде една сериозна чужда компания и да вкара своите пари в България тя трябва да има ред гаранции, че тези пари няма да потънат в плуващите пясъци, както е ставало не един път в предишните години. Засега с този проект се създава наистина на първо време една равнопоставеност на чуждестранните инвеститори с местните и аз смело мога да кажа, че не са много големи привилегиите, за които тук се говори преди мен, за чуждите инвеститори. Това, че примерно в чл. 15 се говори за освобождаване от мита, от ДДС за машини и съоръжения, вкарани от чужди инвеститори в страната - забележете, става въпрос за капитал, не парични вноски, в една инвестиция, която се прави в страната без да има регистрирано тук юридическо лице, без да има регистрирано дружество, тъй като знаем, че всяка една чужда фирма, която регистрира тук, в страната, клон, може спокойно да купува и земя включително и да развива дейност по нашия Търговски закон. Там няма ограничения и има друг вид гаранции.
Но една фирма, която опитва ангажимент и вкарва пари, не само пари, а в случая непарични вноски под формата на машини и съоръжения, тя трябва да бъде сигурна, че този капитал, тази собственост, тези съоръжения са си нейни, може да прави с тях по всяко време каквото си иска - може да ги изтегли, ако смята, че не печели; може да ги продаде след определен период. И тогава тя отново влиза в нашето законодателство.
Така че не виждам тук някаква особена привилегия да е дадена на чуждия инвеститор, който иска да участва на нашия пазар, нито пък това да му дава някакви преимущества пред местните инвеститори, които биха искали да инвестират в същия отрасъл, на същата територия, тъй като те биха могли да закупят същото оборудване и в страната. Това е техен избор - дали ще купят предлагано на нашия пазар, а на нашия пазар вече се предлага почти всичко като машини и съоръжения, дали ще бъде вносно, но ще бъдат в равни икономически и законови условия.
Премахването на всякакъв вид прагове и ограничения според мен също е задължително понастоящем, тъй като ние не сме от тези страни, в които има огромен инвеститорски интерес, и, да речем, тази чисто техническа пречка от 50 000 долара е вкарана в бившия закон с оглед да се избягнат така наречените от някои колеги кокошкарски фирми и инвеститори. Но според мен няма нужда да се ограничава дори дребното желание за инвестиции, да речем, някоя фирма, която иска да опита примерно хлебопроизводство или някакво друго дребно производство, за което една машина или група от машини за около 20 - 30 хил. долара са достатъчни, защо трябва да не й даваме на нея възможностите, които се дават на по-големите фирми за големи съоръжения, за големи заводи. Тук вече идва следващата бариера, която са 5-те милиона, и вече там наистина се дават сериозни привилегии, но със съответно добре регламентиран контрол върху тези големи инвестиции и там има ред от изисквания към инвеститора. Той ще бъде под сериозно наблюдение въпреки размера на инвестицията над 5 млн. долара, което вече е нещо сериозно.
Хубаво е, че се разбират вече като чужда инвестиция и формите на лизинг и възлагане на управление на бизнес, което е нещо дефицитно у нас, тоест в дефицит е модерният мениджмънт на голямо промишлено производство, да кажем, дори и туризъм. Това според мен също ще поощри интереса към наши обекти в приватизацията в промишлеността и в туризма, който дори и в момента, колкото и да си мислим, че предлагаме нещо интересно за чуждите фирми, не е толкова голям.
Не бива да се изпуска моментът за създаване на благоприятен инвестиционен климат за чуждите инвестиции, докато все още разполагаме с някои съществени предимства в сравнение със съседите си, които са конкурентни по отношение на България като търсещи чужди инвестиции и пазари, тоест ние имаме наличие на една висококвалифицирана работна ръка, която все още за съжаление се продава доста евтино на международния пазар. И това за нас е едно голямо предимство, привличащо чужди инвестиции.
Така че всички размишления по това наши граждани, двойно гражданство и така нататък, могат да се решават добре в другите закони, но в случая ние би трябвало да дадем възможност на всички, които имат по един или друг начин интерес към българския пазар, да се ангажират да инвестират у нас.
Въпросът със земята, който винаги се поставя от големи фирми, които идват и проучват условията за инвестиране у нас, няма да намери решение естествено в този закон преди да се промени Конституцията. Тук вече се говори преди мен за тези неща, но аз пак бих наблегнал на това, че непродавайки земята, особено земята, която се намира под промишлени предприятия, съществуващи или такива, които предстои да се изграждат, е нещо, без което много малко бих казал, предимно авантюристични фирми биха решили да инвестират у нас в момента. Аз имам лични наблюдения от срещи с различен вид фирми и прави веднага впечатление подходът, по който подхождат немските, френските и белгийските инвеститори, и този подход, по който подхождат някои американски и корейски инвеститори. В повечето случаи за голяма инвестиция в страната няма да има желание преди да се реши въпросът със собствеността на земята под построеното промишлено предприятие. Друг е въпросът с режима на земеделските земи, който в този проект за Закон за чуждите инвестиции намира известно частично решение.
По въпроса за отношението между чуждите инвеститори и чуждите инвестиции и нашите инвеститори, българския капитал и чуждия капитал. Аз оприличавам този въпрос на въпроса за яйцето и кокошката. Смятам, че единственият верен отговор на въпроса за яйцето и кокошката е, че и двете са възникнали заедно и че се развиват заедно откакто съществуват. И аз не смятам, че трябва винаги да се поставя въпросът за чуждите инвестиции като контрааргумент срещу развитието на националния капитал. Напротив, аз смятам, че твърде положително би действал чуждият капитал, функциониращ у нас, и чуждите инвестиции върху нашия собствен капитал, първо, като една реална конкуренция, поставяща летвата далеч по-високо отколкото нашият местен капитал може да я постави сам, и, второ, с умножаването на стопанските субекти на един пазар самият този пазар става много по-витален, много по-силен. Аз не съм съгласен с аргументите на някои колеги, които чух и в понеделник, а и друг път сме ги чували, че влизането на чуждия капитал би означавало изпомпване на печалби от страната и изтичане на капитал. Според мен в момента е най-важното да влезе чужд капитал в страната, да създаде нови работни места. И това е, което винаги би трябвало да бъде първият аргумент, когато се разглежда една чуждестранна инвестиция. Аз винаги си спомням, когато "Тойота" искаше да построи първия си завод във Великобритания, беше още Маргарет Тачър премиер, и в голямата дискусия, която и там се разгоря по повод японския капитал във Великобритания в сравнение с Америка, тя успя да се наложи именно с този аргумент: след като "Роувър" не дава достатъчно печалби, закрива предприятия, закрива работни места, а японският капитал е готов в тези условия да дойде да инвестира, да създаде нови работни места, да създаде ново производство и най-вече да дойде със своя съществуващ пазар... Всеки един инвеститор, който идва тук, е наясно, че няма да продава цялата продукция и няма да печели от нашия ограничен пазар. Аз имах наскоро разговори с фирми, които са готови да закупят заводи от нашата военна промишленост, затворени в момента, неработещи, те идват със своя съществуващ пазар. Това според мен е абсолютно положително за нашата икономика и не бива да се мисли, че ако те изкарват печалба за себе си от този завод, ние няма също да печелим. Напротив, дори само като се вземат заплатите, които работниците, които биха работили в тази заводи, ще получават, данъците, които, разбира се, те ще плащат към държавата, и част от печалбата, която те, колкото по-добри условия им предложим, толкова повече ще реинвестират отново у нас - всичко това са плюсове за нашата икономика, които за мен е съвсем ниска цената на това, че те ще изнесат част от печалбата, която ще изнесат за себе си, което е неминуемо в един пазарен свят.
Аз бих искал да се огранича дотук на първо четене. Бих апелирал законът да се приеме, а също така и на второ четене да не търсим да го кастрим, така че той да може да привлече чужди инвестиции, което е основната негова цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Апостолов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че е необходимо да се договорим по следното - да се агитираме за ползата, за необходимостта от чуждестранни инвестиции е излишно. Това трябва да бъдe изкарано пред скоба. Разговорът, помоему, трябва да бъде оттук нататък как, съобразявайки се с това, че живеем и работим в една реална обстановка, да внимаваме за мярата, тъй като има национален капитал, национални инвеститори, има и Конституция със своите разпоредби.
Какво предлага новият закон в сравнение с действащия? Строго погледнато, ако оставим някои опити за по-прецизно формулиране на текстове на стария закон, които са сравнително малко, новото е в главата за инвестиционните проекти - един от важните моменти. Но тук възникват най-много въпроси и неслучайно голяма част от участниците в дискусията днес се спират по-обстоятелно на този кръг от въпроси.
Преференции - да. Лично аз шеста година от тази трибуна винаги съм пледирал ние да предлагаме нещо на задграничния инвеститор. Особено в годините, в които се намираме, особено за някои сектори, за определено време, без обаче да създаваме един радикално различен режим в сравнение с този за националните инвеститори.
Ако престанем да се агитираме, строго погледнато, с тази глава ние вкарваме законово нелоялната конкуренция. Ама може хиляди приказки да се изприказват. Ако вие отидете на една среща с националните инвеститори, вие не можете да се защитите.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС, от място): Кои са тези национални инвеститори?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, това е друга тема и помоему в тази зала днес не трябваше да звучи иронията, която звучеше за национални компании и т.н. Аз нито съм собственик на малка, средна, голяма, така че оставете, тази тема. Но така или иначе има български инвеститори, има български бизнес дребен, среден, за който тук се произнасят силни речи и се заричат, че от сутрин до вечер ще му оказват помощ.
Защо една българска компания да не може да ползва същите преференции, ако инвестира в някои от тези сектори, които са посочени?
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Пет милиона щатски долара...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Пет милиона е едно условие. Внимателно четете закона! Едно от трите условия. Има други две, на някое от което може да отговорите. И се казва - от останалите до 8-9 да се отговаря на 3, ако не се лъжа. Това е трудно защитимо. Разбира се, вие може да го наложите.
Мен малко ме удивлява, че въобще в дискусията досега от ваша страна нямаше нито една критична бележка по отношение на внесения проект. Колеги от предишните събрания ще се съгласят, че ние много често сме оспорвали на нашите министри, на нашите чиновници, особено в тези икономически закони много работи, макар че след това силово са ни ги налагали.
Днес беше прав Божков, когато напомни за случаи с тавана по отношение на мениджърската приватизация. Остри бяха конфликтите ни тогава с чиновниците и с министрите. Сбъркаха, но ние сега не трябва да бъркаме.
Понеже сме на първо четене и някои колеги си позволиха да споделят тук по-общи съображения, ще си позволя и аз същото. Винаги съм казвал не защото съм го измислил, а защото се позовавам на данните, на сухата статистика за другите страни в преход.
Сега, вчера и в близките дни, т.е. години, основната маса от чуждестранни инвестиции идваше, идва и ще идва чрез продажба на държавни активи. Това е сухата статистика за страните, които се сочат за отличници.
Аз на два пъти съм искал от предишния шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции официална информация, за да я сверя с тази, която съм набирал по свои канали. Безспорният факт е този, който ви съобщавам. В отделните страни това е 82 на сто, 79 на сто и т.н. от тези 8, 10, 12 милиарда, с които те се отчитат. Така че дайте да не се пренатягаме в приказките - видите ли сега правим един нов закон, афишираме тези преференциални режими и ще хукнат да създават нови предприятия в България. Не! Добре е да дойдат и да купуват солидни инвеститори държавни фабрики. Нещо, което внушавахме и на нашите министри, но с голямо закъснение го направиха и като сбъркаха си платиха. Нещо, което сега се прави. Трябва да се прави внимателно и да се оттъргува националният интерес в рамките на възможното. И да се търсят солидни инвеститори. Така ще дойдат днес и утре големите пари в България - чрез продажба на част от държавните активи.
Там трябва да бъдем внимателни, там да не създаваме пречки. И тук, отварям скоба, вероятно ще трябва да се отиде към един компромис по темата земя. Именно, за да не създаваме пречки на този процес трябва да решим въпроса за земята, вероятно по тези индустриални обекти.
В пресата се появяват статии и изказвания от пълни лаици, които иначе в своята област газят общо взето добре, но се провикват: "В Европа няма страна, в която земята да не се продава". Глупости на търкала! В 90 на сто от страните в преход земята не се продава и въпреки това привлякоха 8, 12, 14 милиарда чуждестранни инвестиции. И да, платежният им баланс четвърта-пета година има една солидна подпора в това отношение. Имат го за разлика от нас. В 2-3 страни има някакъв смесен режим на лицензиране, на специални разрешения от Министерския съвет и т.н. Това е истината.
С други думи, като се приказват тези неща, се измества центърът, в който трябва да бъде съсредоточено нашето внимание. В наистина, тази битка за привличане на солидни чуждестранни инвеститори.
Мисля, че не давам аз никакви основания за някакво съмнение в добронамереността си към опититие да поправим икономическите закони така, че те да бъдат наистина работещи на 100 на сто и да решават проблемите, което целим. Но в случая работата не стои така.
Изказаха се съображения, че това променяне, отново предлагане за разглеждане на цялостни закони за чуждестранните инвестиции за 4-5 години е едно компрометиране на законовата уредба. Юристите това го разбират 10 пъти по-добре от мен и могат да го кажат много по-квалифицирано. И всъщност нищо особено не се решава.
Прав е господин Апостолов. Материята за апортните вноски беше решена и със стария закон. Сега сваляме - там имаше някакъв праг от 100 000 долара. Добре, праговете въобще сваляте.
Съвършено друг е обаче проблемът, както казах и преди малко, да не се връщам, във връзка с така наречените инвестиционни проекти. Толкова повече, че след провеждането на поредната сесия на Европейската банка в София бяха дадени някакви прилични преференции, които намериха отражение в промените в Закона за данъка върху печалбата. Ние не трябва лавинообразно да натрупваме такива преференции.
Някои задгранични инвеститори, както в срещи с нас са подсказвали, че това прекалено натрупване започва да поражда у тях съмнение. А тези аборигени, които в България живеят и инвестират, и ще правят по-значителна част от българския бизнес, те какви са? Къде живеят?
Две-три думи и за прага от 50 хил. долара, който беше въведен след доста усилия миналата година, за да се признае една инвестиция за чуждестранна. И в този случай ние не измислихме нищо, освен да пренесем практиката на някои страни, които десетилетия преди нас са станали пазарни икономики и някои от които са комшийски страни и които са също в преддверието на Европейския съюз далеч преди нас, и които също трябва и на практика си синхронизират законодателството с европейското.
Така че, каквито и да са аргументите в тази област, са вятър работа. Защо обаче въведохме този праг и то намери широка подкрепа, виждам тук колеги от предишното събрание. То беше казано да не влизат кокошкарски работи, които създават и на съответните органи на МВР маса пролеми.
Господин Апостолов, когато Вие казвате, че някой и по-дребен инвеститор може да свърши работа, Вие сте прав. Но всеки инвеститор и с 500, и с 5000 може да дойде и да работи като Вас по законите на България, но няма да бъде признат този инвеститор със своите 600 лева, с които често пъти по пет фирми регистрират, за чуждестранен и няма да ползва преференциален режим, но да работи и да блъска като Вас. Толкова. Какво е това оплакване, че не можел да дойде с 15 хиляди долара. Да заповяда и да работи. Никой не му пречи.
Но ние за солидните инвеститори създаваме този преференциален режим, за онези, които наистина солидно влизат в икономиката и разчитаме на значими резултати. Ето това е разликата. Тази разлика трябва да бъде уважена, а не както в чисто пропаганден план левицата миналата година постави бариера пред задграничните инвеститори.
Не трябва да допуснем, и с това искам да приключа, много силно да се различава режимът за работа на националните инвеститори от режима, при който ще работят чуждестранните инвеститори. Тази мяра сериозно се надскача. И по този начин ние създаваме проблеми. Това е непозволимо.
Тези неща ми дават основание да смятам, че някои поправки вероятно биха били нужни в закона, допълнения, прецизирания, но да излиза България с един нов закон, това е ненужно. Това ме кара да се въздържа, за разлика от гледания сутринта закон за промени в Закона за приватизацията, от подкрепата му на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Реплика от господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Само една кратка реплика към професор Стоилов.
Действително битката за чуждестранните инвеститори, както Вие казахте, трябва да се води в България. Досега ако тя въобще е била водена през последните 6 - 7 години, аз мисля, че е била тотално загубена. Самият факт, че чуждестранните инвеститори, говоря за крупните чуждестранни инвеститори, просто липсват в нашата страна, а така нареченият мощен национален капитал до този момент въобще не се е проявил показва, че да търсим една финансова стабилност и една икономическа стабилност за страната, едно икономическо възраждане, ние трябва да създадем някакъв по-привлекателен режим, различен от досега съществувалия. И хората, които ще внасят тук проекти и ще ги реализират на територията на България, са прави да търсят една правна стабилност и съответно икономически и данъчни облекчения, за да имат те възможността да предпочетат България пред останалите страни, които отдавна са доказали себе си в привличането на чуждестранните инвестиции.
И когато говорим за инвестиционните проекти, нека не забравяме, че тук за дребен и среден бизнес, върху който ние посягаме, не можем да говорим, когато говорим за проекти от рамките на 5 млн. щатски долара. Това няма нищо общо нито с дребния, нито със средния частен бизнес, обаче е необходима инвестиция като сума, за да можем да говорим действително за една крупна инвестиция, която да възроди икономиката на място и то, забележете, на какво място - населените места с много слаборазвита инфраструктура, с почти отсъствие на вложени частни капитали, с никаква икономическа стабилност, с неразкрити работни места, с изключителна висока степен на безработица. Тук господин Атилла беше много прав в своя законопроект за критичните общини, който може би предстои да бъде обединен в някой друг закон, който ще гледаме, но ние трябва да помогнем на тези общини и нека не забравяме, че тук условията са 200 нови работни места, тук условията са подобряване на инфраструктурата, толериране на местните ресурси, на местната икономика. И нека действително да направим нещо за държавата си, привличайки тези чуждестранни инвестиции, които, освен всичко друго, ще създадат една реална конкуренция на нашия пазар и ще помогнат на нашите частни фирми да влязат в тази конкурентна среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Втора реплика господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, уважаеми господин Стоилов! Аз бях впечатлен от красноречието, с което Вие отстоявахте своята теза. Но това е теза, уважаеми колега, която в никакъв случай не стимулира чуждестранните инвестиции. Колкото повече ние влизаме в този дебат с тези аргументи, толкова повече онези, които следят дискусиите в страната ни, ще бъдат отблъсквани да не идват в страната.
Тук съм съгласен с преждеговорившия мой колега от Съюза на демократичните сили. Ние говорим за това, че националният капитал трябва да бъде защитен. Аз също питам: къде беше този национален капитал тези седем години? Колко инвестиции направи той в сравнение с чуждия капитал?
И още нещо. Вероятно на колегите убегна малката игра с фрази, която Вие си позволихте да направите тук от тази трибуна. Вие казахте: "Не е вярно, че в Европа земята се продава навсякъде". И след това направихте една малка добавка: "за страните в преход".
Обаче, уважаеми професор Стоилов, Вие много добре знаете, че България е обвързана с европейско споразумение. Вие много добре знаете, че дори една страна като Гърция, която проявяваше дълги години нежелание да се съобрази с европейското законодателство, което поставя равен режим на собственост в целия Европейски съюз, дори една Гърция беше длъжна да се подчини и да възприеме такива поправки в своето законодателство и конституция, че да се съобрази с европейските закони.
И най-накрая аз смятам, че по въпроса за земята не трябва да се водят излишни и разгорещени спорове. Напротив, аз мисля, че колкото по-спокойно и по-разумно намерим бързо и европейско решение на този въпрос, толкова повече ще се покачи стойността на земята. Вие ще ми изтъкнете примерите с Естония, Литва, ще ми кажете примера с Чехия, ще ми кажете примера с Полша. Аз също съм запознат със законодателните таблици. Но ще Ви кажа още, че колкото по-бързо България изпревари тези страни, толкова повече има шансове нейната земя да бъде по-скъпа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Стоилов, искате ли дуплика? Имате думата.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Вие политизирахте изказванията си. Аз се опитвам да не политизирам това, което говоря, и всеки един от вас може да седне и в свободно време да види стенограмата.
Първо, аз не съм казал, че в Европа никъде земята не се продава, но изключение правят страните в преход. Не е вярно. А вие си дайте труд да видите статистиката по този въпрос. Именно в повечето, в шест от тези страни, режимът е такъв, какъвто аз казвам, а в две от тях - и смесен. Това, първо.
Второ, аз не демонстрирам една позиция на желание да дойдат чуждестранните инвеститори у нас. И в досегашния закон имаше определени преференции. В Закона за данък върху печалбата, седнете, погледнете, има прилични преференции. Ще ви го каже и министърът на промишлеността. Не, то вие така може да заклатите ръка за по-голяма част от нашето законодателство, че не работи. Защото от седем години в България реформата тръгна по един перверзен начин и много неща не работят. Но не съм виновен аз.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Всички сме виновни!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е друга тема. Да, това е друга тема.
Господин Величков, аз възразявам срещу стъпката, която се прави по посока на създаване на рязко различен режим на междунационалните, които много често тук се иронизират, непонятно за мен, и задграничните инвеститори. Само толкова! Той ще трябва да има някаква мяра. Според мен тази мяра е нарушена. И не иронизирайте българските инвеститори. Вие много повече за тях говорите, отколкото аз, в писанията си и в речите си и правите срещи с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Господин вицепремиерът Александър Божков иска думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата по средата на дебата с извинение. Не е учтиво да се намесва министърът по средата на дебата. Но искам да направя едно уточнение, което си заслужава да се направи, особено след изказването на проф. Стоилов.
Професор Стоилов винаги е много убедителен, когато говори и говори с аргументи. Но тук има един принципен въпрос, който искам да поставя, да бъде съвсем ясен пред народните представители. Това е въпросът за разликата между местен и чуждестранен инвеститор и преференциите към чуждестранния инвеститор. Преференциите към чуждестранния инвеститор не се дават затова, защото той първоначално е в равни позиции и като получи преференциите, става в по-добри позиции от местния инвеститор. Целта на стимулирането на чуждестранните инвестиции във всяка страна, включително и в България, е да изравнят позициите на чуждестранните и местните инвеститори. Защото съвсем логично е, че местният инвеститор има големи преимущества ад хок в момента, в който започва своите инвестиции. Той си е регистриран тук, той си познава условията в страната, той има контакти с местните банки и кредитни институции. Той познава предприятията, той познава възможностите, той има връзки с администрацията, има стари или по-нови контакти и лоби и т. н. - всичко останало. Нормативно цялата негова дейност е много по-облекчена. Той си държи сметката в местната банка, работи с местна валута, основният му капитал е тук и той лесно оперира. Чуждестранният инвеститор навсякъде по смета е поставен в неблагоприятно положение, когато влиза в една страна, защото капиталът му е другаде, печалбата или поне част от нея той трябва да я върне там, където е основното му седалище. Комуникациите му с управителните му органи са затруднени, влиза в една непозната среда, много често враждебна по чисто психологически причини, фактори, които са налице в цял свят.
Целта на създаването на законова база за стимулиране на чуждестранните инвестиции и за преференциален режим на чуждестранните инвестиции е те да бъдат изравнени с българските инвеститори. Колкото ние се доближим до това положение, толкова по-лесно ще може да има истинска конкурентна среда. В момента ние имаме редица такива случаи. Аз ежедневно се налага да се срещам с чуждестранни инвеститори - и потенциални, и вече действащи, които страдат изключително много от неравноправното положение, в което те се намират в момента в България спрямо българските инвеститори. Да не говорим, че дори за елементарни приватизационни сделки за малки предприятия в малки градове - тук имам няколко такива случаи напоследък, много е лесно в малкия град, когато един чуждестранен купувач закупи малко предприятие, да създадеш ксенофобията срещу него, да кажеш: "Няма да го дадем на нашите момчета тук, ами ще го даваме на някакъв чужденец, дето ще ни купи и който щял да ни затвори и не знам какво друго". Това е изключително важно да се разбере в психологически план.
Затова поисках думата пред Народното събрание. Нека, разглеждайки този закон, да не забравяме, че ние не опъваме червени пътеки пред чуждестранните инвеститори, а на нашите да им ударим по два шамара и да ги разкараме. Тук става въпрос те да работят при едни и същи условия, за да могат да са спокойни хората с големия капитал, сериозните инвеститори, че в България има стабилност, има ред за дълго години напред и затова приемаме и нов закон, а не поредната поправка в стария закон.
И тук пак се обръщам към проф. Стоилов. Да, това е трета или четвърта поправка в Закона за инвестициите, но вече не е поправка. Не забравяйте! След изборите от 19 април, след Декларацията за национално съгласие мисля, че всички сме съгласни, че в тази страна има един нов климат, един нов дух по отношение на основните проблеми, по отношение на основните приоритети на реформата. И това трябва да бъде подкрепено по един недвусмислен начин. И Законът за чуждестранните инвестиции е именно стъпка в това отношение. Не да правим поредната кръпка в един закон, който така или иначе не проработи спокойно. Ние показваме пред света единодушието на българското общество с един закон, който казва: ето, каквото било досега, било. Не беше добър законът или не работеше добре нормативната база, или не работеха добре институциите. Но в България като цяло има желание да стъпи на нова основа по отношение на чуждестранните инвестиции.
Ние можехме да минем пак с поправки. Съвсем целенасочено отиваме на нов закон. Това е много силен сигнал в целия свят, но и сигнал в България.
И аз затова ви призовавам - днес очевидно няма да можем да стигнем до приемане на закона до 14 ч., но утре или когато влезе продължението на гледането, изказванията, призовавам ви наистина Народното събрание да покаже истински консенсус по този закон. Защото това е пътят ни към Европа и друг път няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Стефан Нешев от Евролевицата има думата.
Докато дойде той, да ви информирам за времето, с което разполагат отделните групи:
Съюзът на демократичните сили разполага още с 6,5 минути от удълженото време;
Демократичната левица разполага с 8 минути от редовното време и евентуално с още 10 от удълженото - 18;
Народен съюз е използвал 9 минути досега;
Евролевицата - 3 мин. и 40 сек.
Имате думата, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин заместник министър-председател, твърде ми е неудобно, че ще говоря след Вас. Не ми е удобно, защото ще Ви опонирам. И ще Ви опонирам по един, надявам се, смислен начин, за да търсим консенсус върху общите ни интереси.
Искам да започна от едно изказване на Стефан Стамболов. Той казва на Граф Игнатиев: "Господа, в България няма русофили, няма англофили. Има роболофили и лиралофили". Тоест, интерес за България. И ние трябва, когато правим Закона за чуждестранните инвестиции, да изхождаме от интереса за България, т. е., нека да дойдат и да инвестират, но не за да повишават собствения си жизнен стандарт, а да повишават нашия жизнен стандарт. Тогава ще бъдат добре дошли. Никой не идва да влага пари, ако няма да спечели. Това е пълната истина. Но колко ще му разрешим да спечели?... (Реплика от господин Александър Йорданов, която не се разбира)
Господин Йорданов, сигурно сте много умен, но нека като по-глупав да кажа това, което мисля. А пък Вие елате и ми кажете: защо взе, че ги каза тези глупости".

Има два вида процеси, в изграждането на икономиката. Не съм литератор, но от икономика разбирам. Едните създават обществен продукт, другите правят преразпределение. И ако искате с чисто сърце да гласувам, аз ще гласувам на първо четене, ще направим евентуални корекции за второ четене на този закон, то чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от него трябва да бъдат последни членове от раздел четвърти - "Инвестиционни проекти". Тоест, те трябва да показват, идвайки да инвестират в България, с какво ще спомогнат за развитието на националната ни икономика. И тук са упоменати онези критерии, които са потребни за България. А не преференции изобщо. Срещу това възразявам.
Искаме да дойдат, искаме да партнираме, но искаме да партнираме на взаимна изгода, защото господин заместник министър-председател, на мен ми беше притеснително, когато Ви чух да казвате: "Ние ще вдигнем цената на нашите производствени предприятия на електроенергията, защото така иска Световната банка".
Не какво иска Световната банка, какво струва тази цена и каква е изгодата за нашите предприятия. Това е моя позиция. Аз не ви упреквам за вашата, но не искам и вие да упреквате мен за моята позиция.
Не можем да бъдем в ситуация на съподчиненост. Партньорството е взаимно уважение, а който няма достойнство, не е уважаван. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Кое ме накара да взема отношение по този проект за закон?
По стечение на обстоятелствата от 1992 г. насам имам сериозни делови контакти, да не казвам с първокласни, но във всички случаи имам основание да кажа с класни потенциални чуждестранни инвеститори. И това, което искам да кажа, е становище, мнение на голяма част от тях, поне тези, с които аз комуникирам. Но мнение, становище, което определено заявявам, че и аз споделям.
Кое пречеше досега и кое продължава да пречи за притока на чуждестранни инвестиции в нашата икономика като цяло?
Според мен, а и според тях, това са няколко основни фактора.
На първо място това е стабилност на законодателството в тази област. Това, което ние отново правим, подсилва това тяхно съмнение.
Второ, автономност на законовите разпоредби. Тоест, да бъде изключен в оптимално или в максимално възможна степен субективният фактор, да бъдe извадeн служителят в отделното ведомство, министерство или някъде другаде при вземането на кардинални решения, които касаят ефективността на конкретната инвестиция.
Целият раздел четвърти в много голяма степен въвежда сериозни елементи на субективизъм. Това би засилило отново смущението в потенциалните чуждестранни инвеститори.
На трето място, сигурност за инвестициите. Говоря сигурност от гледна точка на ефективност, ако щете, и от гледна точка на физическа сигурност на самите инвестиции. Такива условия, за съжаление, естествено е, че с този закон не можем да създадем, но във всички случаи този фактор ще продължи да влияе отрицателно на притока на чуждестранни инвестиции в нашата страна.
И на следващо място, съвременната комуникационна инфраструктура. Ние я нямаме и това в една огромна степен се явява сериозен задържащ фактор за чуждестранните инвеститори в България.
Нещо, което ние много често пренебрегваме - инвеститорите от развитите страни биха били заинтересовани от инвестиции в България най-вече при положение, че можем да осигурим следната схема на движението на парите и стоките - парични ресурси, технологии и оборудване за тяхната реализация от развитите държави към България, ефективно производство в нашата страна и пазари не обратно, а на Изток.
Ако тези пет според, казвам, тези класни инвеститори, фактора - законодателни гаранции, междудържавни споразумения, не са налице, ние отново със съжаление само след година ще констатираме, че сме приели един нов или променен Закон за чуждите инвестиции с доброто намерение да създадем по-благоприятна среда, за да привлечем инвестиции, а резултатите са пак такива, каквито са досега.
Ето защо моето мнение е, че ние трябва, може би трябва между първо и второ четене много сериозно да поработим, защото нямаме право да извършим един формален акт - приемане на един закон, за който знаем с доста висок коефициент на достоверност, че той трудно би създал атрактивни условия за навлизане на чужди инвестиции в нашата страна.
И не на последно място искам специално да се спра на онзи раздел в Закона за чуждите инвестиции, който би стимулирал във всички случаи инвестиции във високотехнологични отрасли или високотехнологични производства. В продължение на не седем, осем до девет години нови технологии, нови изделия, високостойностни изделия с висока цена на килограм обработен метал като крайно изделие не се разработват и не се внедряват в България. Ние никога при такава постановка, ако не създадем наистина благоприятни условия, особено за притока на инвестиции, които са свързани със създаване на високотехнологични работни места, на високотехнологични изделия, няма да предопределим правилния ход на развитието на икономиката.
Завършвам с това: можем за последен път да направим промяна на този Закон за чуждите инвестиции. Нека между първо и второ четене го направим такъв, че той да съответства на практиката в нашата страна, да съответства на интересите на нашата страна и най-вече и преди всичко без да пречи на тези две условия, да предизвика ясен, определен и с висока активност ефект на чуждите инвестиции в България.
Само с тези предложения, които обсъждаме, можем да ги модифицираме в една или друга посока, но те няма да отстранят съществените пречки за чуждите инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Няколко съобщения:
Комисията по труда и социалната политика няма да има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание днес и утре - 3 и 4 септември 1997 г., от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 4 септември 1997 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
И тук има едно съобщение, което сигурно е закъсняло - за заседание на Комисията по опазване на околната среда и водите, за тази сутрин от 11,00 ч.
Това са съобщенията.
Следващото заседание е утре, 4 септември 1997 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
           Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                 Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
    Виктория Василева

    Камен Костадинов