Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл.39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от днешния дневен ред да бъде приемане на оставка от народен представител. Има подадено заявление, че го прочета, ако това предложение се гласува.
По това предложение? - Няма възражения.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 174 народни представители, за - 173, против - 1, въздържали се - няма.
Предложението е прието.
"Чрез председателя на Народното събрание г-н Йордан Соколов до Народното събрание
Заявление от Юджел Наим Атилла - народен представител, избран от 29.Хасковски избирателен район, от името на Коалиция "Обединение за национално спасение" - БЗНС "Никола Петков", Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократичния център, "Нов избор", Федерация "Царство България".
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, подавам оставката си като народен представител в Тридесет и осмото Народно сърание.
Мотиви: поради причини от личен характер и ангажирането ми с дейност, непозволяваща пълноценното ми участие в работата на Народното събрание и изпълнение на задълженията ми на народен представител.
Желая ползотворна работа на уважаемите народни представители.
С уважение, Юджел Атилла."

Освен това господин Атилла помоли въпросът да бъде разгледан в негово отсъствие.
И проектът за решение:
"РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Юджел Наим Атилла - народен представител от 29. Многомандатен избирателен район - Хасковски".
По това заявление някой желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 180 народни представители, за - 139, против - 12, въздържали се - 29.
Оставката е приета.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, вносител Министерски съвет.
Моля парламентарните групи да предадат списък с желаещите за изказване.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Доклад по Законопроект N 02-01-12 от 19 юни 1997 г. за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 1 юли 1997 г., бе разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Александра Цекова - Министерство на правосъдието и правната интеграция, господин Борислав Михайлов - заместник-председател на ДЗИ, и госпожа Галина Мариновска - Правен отдел на Министерския съвет.

Представителите на вносителя изтъкнаха, че измененията и допълненията на Закона за застраховането са продиктувани от активизирането на някои негативни прояви в обществено-икономическата действителност, свързани с дейността на престъпни силови икономически групировки и с липсата на действен застрахователен надзор. С оглед да се отстранят тези негативни явления се предвижда застрахователят да не може да осъществява друга дейност, освен застраховането. Въпреки че в закона такава забрана съществуваше, застрахователните компании осъществяваха застрахователна и охранителна дейност.
Наред с разграничаването на тези две дейности, законопроектът предвижда и забрана за поставяне на рекламни материали върху движимото и недвижимото имущество на застрахования. С оглед максимална защита на интересите на застрахованите се предлага да се създаде нов колективен национален орган, наречен Национален съвет по застраховането. Той ще дава и ще отнема разрешенията за застрахователна дейност, ще разрешава сливането, вливането, отделянето и разделянето на застрахователи, както и ще открива производство по несъстоятелност на застрахователите.
Наред с посочените промени се предвижда и увеличаване на минималния капитал с цел избягване на опасността от създаване на нови финансови пирамиди. Нов момент е предложението застрахователите да създават задължителен фонд за превантивни мероприятия, в който се отчисляват средства в размер 2 на сто от печалбата преди облагането. Разходването им ще се извършва по програма, одобрена от Дирекцията за застрахователен надзор.
По внесения законопроект се проведе задълбочена дискусия с изказване на съображения, съмнения по някои от текстовете и предложения за тяхното уточняване. Така например особено внимание се отдели на определението "охранителна или сходна с нея дейност". Дискутирана беше целесъобразността за съкращаване срока за навлизане на чуждестранни застрахователи на българския застрахователен пазар. В това отношение се направи предложение за тях да се изисква увеличение на капитала. Изказа се съмнение в законодателната забрана за поставяне на рекламните материали и другите белези върху движимото и недвижимото имущество на застрахованите. Предложено бе да се уреди законодателно въпросът за отговорността на Дирекцията за застрахователен надзор, която ще подготвя материалите и ще ги внася за разглеждане и решаване в Националния съвет по застраховането. Дискутиран беше въпросът за увеличаването на капитала, което ще доведе до рязко намаляване на броя на застрахователните компании и това не се приема еднозначно. За защита интересите на застрахованите се изказаха съображения за целесъобразността със закона да се възложи на Дирекцията за застрахователен надзор да разработи типов застрахователен договор, който да защитава в еднаква степен договарящите се страни, а не при настъпване на застрахователно събитие да се прилагат редица тълкувания с цел да се избегне или намали изплащането на застрахователната премия.
Във връзка с изказаните различни становища по внесения законопроект, при проведеното гласуване Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол с мнозинство от присъствувалите предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Становище на Комисията по икономическа политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще изложа становището на Комисията по икономическата политика по Законопроект N 02-01-12 от 19 юни 1997 г. за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
На своите редовни заседания на 25 юни и 2 юли 1997 г. Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането. В обсъждането взеха участие представители на вносителя и на Държавния застрахователен институт. При обсъждането бяха взети за сведение и писмените становища на Съюза на частните застрахователи и на Асоциацията на българските застрахователи, както и допълнителни мотиви на вносителя. Народните представители смятат, че с предложеното изменение и допълнение на Закона за застраховането, вносителят отговаря на обективната необходимост от ясна законова регламентация на застрахователния пазар в България. Законопроектът цели засилване на контрола при лицензиране и при упражняване на дейността чрез създаване на Национален съвет по застраховане, категорично разграничаване между застрахователна и охранителна дейност, въвеждане на нови изисквания за минимален размер на капитала и доказване на неговия произход, създаване на задължителен фонд за превантивни мероприятия, както и значително повишаване на санкциите за нарушаване на разпоредбите на закона чрез действен застрахователен надзор и предоставяне на възможност за участие на чуждестранни застрахователи на българския пазар.
Народните представители препоръчват по-ясно да бъдат дефинирани понятията "охранителна и сходна с нея дейност". Комисията смята, че размерите на изискуемия капитал за регистрация на застрахователно дружество са завишени и че ограничават възможността за участие на български капитали на застрахователния пазар у нас. Същевременно за чуждестранния капитал се създават по-благоприятни условия в сравнение с условията за българските застрахователни дружества. Комисията предлага да се уеднаквят условията за всички участници на застрахователния пазар в България, чрез депозиране от страна на чуждите застрахователи на същите парични суми, каквито се изискват и от българските застрахователни дружества.
Комисията смята, че законопроектът не бива да допуска по-малка защита на местните застрахователи от тази, предвидена в Споразумението за присъединяване на България към световната търговска организация. Народните представители обсъждаха възможност за удължаване на срока за подаване на документи за лиценз за застрахователна дейност от 31 декември 1997 г. до края на февруари 1998 г. с оглед приключване на финансовата година.
В Преходните и заключителни разпоредби да се предложат по-ясни критерии за взаимоотношенията между застрахователните дружества и Министерство на вътрешните работи, или този текст да отпадне. Това е § 33, т. 2 от Законопроекта.
Членовете на комисията смятат, че законопроектът е своевременен и неговото ускорено обсъждане и приемане е в съответствие с провежданата икономическа реформа и мерките за ограничаване на престъпността.
Въз основа на проведеното гласуване, в което 17 гласа бяха "за" и 4 "въздържали се", Комисията по икономическата политика прие решение, с което подкрепя законопроекта и предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Преминаваме към дебати по първото четене. Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има думата господин Йордан Школагерски.

ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата да се изкажа по принципни въпроси на законопроекта с ясното съзнание за безсмислеността на моето изказване. В работата на Народното събрание се създаде практиката всяко нещо, което се казва вън от мнозинството, да е непотребно и да не се взима под внимание. Моето задължение обаче е да изпълня ангажимента си към моите другари, към застрахователите, които участвуваха активно в работата по този закон и моята лична отговорност ме кара да застана пред вас, знаейки, че от моето изказване няма да има никаква ефективност.
Първият въпрос, на който искам да се спра, са основните принципи, които съществуват в една законодателна дейност. Когато се предлага изменянето на един закон, трябва да се отговори на два въпроса: кое го налага? Налага го първо практиката от приложението - че от приемането му досега са се проявили нови обществени отношения, които не са обхванати от този закон и които трябва да бъдат регламентирани, защото са изненадали и са се проявили от прилагането на закона.
Такива условия няма. Нищо ново не се случи от времето, когато е работен законът и до този момент, когато се предлага изменението.
На второ място принципът е: може да се предложи изменение на закон, ако той, самият закон не е регламентирал точно и вярно обществените отношения и с това е дал възможност за проява на уродлива практика - на практика, недопустима за правния мир в страната.
В законопроекта и в мотивите аз не виждам тази мотивировка. Затова считам, че и двете условия не са налице.
Има нещо, което е по-страшно и на него искам да се спра. Не знам дали в работата ни като народни представители ние ще уважаваме труда на едно минало Народно събрание или няма да го уважаваме, защото в становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, с много колеги от която сме работили, са изразени неистини, които са обидни за дейността на предишната Комисия по бюджет и финанси, които не отговарят на истината, защото не отговарят на съдържанието на закона. Но най-страшното е, че измененията, които се предлагат, ще бъдат със значителни, силни отрицателни последици по отношение регулирането на онази част от финансовия пазар, която представлява застрахователният пазар.
Бих желал да се спра на трите основни направления: първо - по отношение регламентирането на правното положение на застрахователните компании; второ - по отношение регламентирането на Държавния застрахователен надзор и третото е с оглед допустимостта на чужди застрахователни компании за дейност в България.
По първия въпрос.
Уважаеми колеги, законопроектът в предложения § 1 прави една редакционна поправка, която дали ще бъде приета в този вид или ще остане в другия вид, не изменя съдържанието на закона и затова няма да я коментирам.
Но идваме до § 4 - един момент, който е много важен. Със създадения нов § 4а вие забранявате на застрахователя да поставя рекламни материали и други белези, индикиращи - това не е български термин, показващи е българският термин - взаимоотношенията между застрахователи и застраховани. С този текст се цели да се спре индикирането на застрахованото имущество, че то е застраховано.
Имаме един основен принцип. Дали едно имущество, което е собственост на едно лице, добавя към своя правен статут още нещо ново, ако то бъде застраховано? Разбира се, че добавя. Какво добавя? Добавя, че то е станало предмет на закрила от една застрахователна компания и най-важното, което е, че неговият собственик и застрахователят са разменили материални средства, които са предмет на обращение на българския финансов пазар.
При това положение аз, като собственик на тази вещ, имам ли право да индикирам пред това общество, че съм я застраховал? Имам. И вие, тъй като не сте могли да прескочите това, забранявате на застрахователните фирми.
Би ли работил този текст, ако, когато ме спрат, аз отговарям: моля, застрахователната компания няма нищо общо с индикацията на моята вещ - аз лично съм си поставил този знак и искам да отлича тази вещ от другите вещи, които не са застраховани. И я отличавам затова, че съм си похарчил парите за разлика от другите, които не са направили това и искам от останалите членове на обществото да уважават това, че аз съм направил една крачка повече от другите, за да защитя своето имущество...
Практиката досега е такава: действително се слагат лепенки и това не е нова практика. Вие си спомняте много добре отпреди 10 ноември, че не можехме да движим автомобилите си по пътищата, ако нямахме лепенка, че е застрахован от ДЗИ. Това се контролираше тогава от органите на милицията и знаете, че ни съставяха акт. Следователно индикирането на това имущество не е ново явление. То е продължение на една съществуваща и в целия свят практика.
Но кое е накарало законодателя да се замисли, за да предложи това изменение? Това, че индикираните с лепенки на "ВИС", "СИК", "София инс", "Корона инс" и всички от тази група, тези индикирани превозни средства или имущество, намалиха апетита към тях и те не са предмет на кражби - намали се предметът на кражбите, намали се предметът на насилията върху тези имоти.
И сега задаваме въпроса има ли в този пример, макар в дъното му да има нещо, което ни смущава - разбира се, трябва да го споделим, дали създава повод за размисъл и дали трябва да бъде намерено нещо друго в този закон и в следващото законодателство? Струва ми се, че да.
Защо? Защото, както от началото ви казах, че аз имам право да индикирам имуществото си, че е такова, така аз имам право като член на това общество да искам от Народното събрание, от органите на изпълнителната власт засилената защита на това мое имущество, която да отговаря на това, че аз съм похарчил моите средства. И ако ние задължим всички да индикират, независимо с какъв знак е, дали е на този или на онзи, дали е на тези, дали е на "България", дали е на "Орел", а в Наказателния закон включим един квалифициран състав на кражбата, за това, че има кражба на застраховано имущество, а за да има кражба на застрахованото имущество крадецът трябва да знае, че е застраховано, няма друг начин той да знае, освен да бъде индикирано това имущество, ние няма ли да почерпим от този пример и да направим една норма, която да завиши сигурността на застрахованото имущество, а оттам да се даде стимул за развитие на застрахователния пазар? Струва ми се, че в тази насока предложеният текст не работи, но има възможност до второто четене да се направи нов текст, който да работи в тази насока. А пък изпълнителната власт или всеки народен представител в своята законодателна инициатива може да внесе текст за изменение на Наказателния закон, и то изменение в тази насока с повишена защита на застрахованото имущество.
Вторият въпрос, по който искам да се спра, е въпросът с ограниченията, които се създават по отношение на физическите лица, които идват като реминисценция на изменението на чл. 2, ал. 2 с повдигането на особено опасната дейност - охранителна дейност, наред с общата забрана да се извършва друго. В чл. 4, ал. 2 редакцията беше, че застрахователят не може да осъществява друга дейност - императивна норма, която под "друга дейност" разбира всякаква дейност, която е вън от застраховането. Когато ние правихме тази норма, имахме предвид изобретателността. Защото имахме и дискусия изрично да говорим за нарушение на принципите на доброволното застраховане, охранителна дейност и всичко останало. Но ние знаем, че изобретателността на престъпния свят върви много преди възможността на законодателя да регламентира такава дейност. И ние затова тръгнахме с това кое е позволеното и всичко останало е нарушение. Сега се предлага повдигането на дейността - охранителна дейност. Тя не пречи на тази обща забрана. Но ми се струва, че от правна техника с това предложение законодателят страда.
По отношение на физическите и други лица. Въвежда се една категория, която е много интересна за мен и е правно недефинирана, може би моят приятел Васил Гоцев ще успее да ми помогне да я дефинирам: "Физическо или юридическо лице, упражняващо охранителна или сродна на нея дейност...". Какво значи "сродна на нея дейност"? Кой може да я дефинира? Полуохранителна, по-малко охранителна, повече охранителна или каква е тази сродна дейност на застрахователя? Струва ми се, че това е една фуния, в която може субективно да се вкара всичко онова, което ние не желаем. Това не е метод на правно регулиране.
Вижте с какво се занимаваме с този текст: "Физически или юридически лица, упражняващи охранителна или сродна на нея дейност...". Каква е дейността на охранителните поделения от полицията? Охранителна ли е? Сродна ли е на охранителната дейност? И на тези хора ние ще забраним - по текста на закона няма основание да им се разреши, така, както е предложено - да притежават акции от застрахователно дружество даже и чрез свързани лица. Общото ми възражение срещу този текст, уважаеми колеги, е - ограничаването на правоспособността е въпрос, който се контролира от Конституцията и Конституционния съд. Текстът ви е най-малко противоконституционен.
Същото се отнася и за член-кооператорите, взаимнозастрахователните кооперации. Е, какво, поделенията на Министерството на вътрешните работи не могат да си направят една взаимнозастрахователна кооперация помежду си и да повишат нивото на охраняемостта или нивото на грижата за своите семейства заради това, че извършват охранителна дейност и сродна с нея? Някаква идея има в този текст, но тази идея е чужда на духа, на суверенността, на правоспособността на човешката личност, прокламирана от Конституцията.
Следващият въпрос е много интересен и много спорен - това е въпросът за капитала. Въпросът за капитала в стария закон е решен след много спорове. Има един безспорен въпрос, аз го отчитам и уважавам - това е настъпването на инфлационния процес и то ускорен инфлационен процес, поради който се налага изменение на старите цифри. Безспорно е така. Всеки от нас би се съгласил с това. Дали размерът, който се предлага, от 2 млрд., 3 млрд. или 4 млрд., е размер, който кореспондира с 200, 300 или 300 млн., не е моя работа. Това биха го казали икономистите или Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Но има неща, които търпят коментар и вие си ги преценете. Вие в края на краищата приемате този закон.
В ал. 3 се разпорежда този капитал да бъде внесен до подаване на заявлението. Така беше и първоначалната регламентация в стария закон. Когато проанализирахме закона с оглед практиката на пирамидите, с оглед на това, че хората бяха излезли на улицата, затова защото им бяха засегнати интересите, ние видяхме, че със закона, който ние приемаме, с императивността на 6-месечния срок за привеждане на дейността на компанията тя да приведе и своя капитал или към момента на подаването на молбата за лицензирането да продаде целия си капитал, ние създаваме опасност по законов път да предизвикаме фалити на значителна част от застрахователните компании. Разбира се, грижата не е била за застрахователните компании. Грижата беше за застрахованите и то главно по личното застраховане. Защото застрахователните договори по това застраховане имат действие в продължение на десетки години. Тогава направихме проучване в Министерството на финансите и констатирахме, че са създадени множество застрахователни компании и то не само в София, а в цялата страна, които се занимават с лично застраховане. Голяма част от тези застрахователни компании явно няма да имат възможност да напълнят капитала, както беше тогава с изискването за 200 млн., както и сега с изискването за 2 млрд. Ние дадохме тогава възможност, обсъждайки, че в срок от 3 години те са длъжни да напълнят своя капитал, като определихме един праг - и то значително по-висок, към момента, когато ще подадат документи. И той е 80 млн. Има цял механизъм. Това задължение за попълване на капитала се контролира от дирекцията. И ако една година ти не попълниш частта, която си задължен да я попълниш, това е основание за отнемане за лиценз, основание за ликвидация на застрахователната компания по инициатива на Дирекция "Застрахователен надзор".
Тук не се предвижда такъв срок. Запомнете едно - грижата към пазара, да участвуват в него мощни застрахователни компании минава най-напред през грижата към застраховането. Не дадем ли такъв срок, в този срок аз като малък застраховател виждам, че не мога да направя капитала, но аз тогава търся. И ние това трябва да го включим като задължение. И трябва да ви кажа, че ако в стария закон нещо липсва, точно това липсва - вие да включите, не аз, разбира се, като задължение на тези застрахователни компании, които не могат и чувствуват, че не могат да попълнят капитала си, не само да внесат 10-те на сто, за да се създаде гаранционният фонд, но да прехвърлят застрахователния портфейл и да направят предложение публично за прехвърляне на този застрахователен портфейл под контрола на Дирекция "Застрахователен надзор".

Тогава ние даваме един срок, в който застрахователните компании се попълват и наместват. Ние постигаме целта за укрупняване на застрахователните компании, но не за сметка на застрахователите, както е сега в текста, защото до Нова година ликвидираме онези, които не са си попълнили. И кои ще пострадат от това? - Освобождаваме със закон застрахователите, които ще ни изръкопляскат, и изкарваме на улицата, за да търсят защита на правата си хората, които са се застраховали по лично желание.
Така че в тази насока аз ви обръщам внимание за нещо, което законопроектът е пренебрегнал, но то беше предмет на изследване и обсъждане в продължение на две години, когато се работеше старият закон. Ако искате, съобразете се с него. Това е проблем, който е от изключителна важност.
Следващият въпрос е да разгледаме размера на капитала като гаранция за това, че се създава силна застрахователна компания. Няма да скрия, това беше моето становище, към което специалистите, които работеха в областта на застраховането, се отнесоха със снизхождение.
Размерът на първоначалния уставен капитал на компанията може да бъде направен 100 млрд.долара. Ако не бъде регламентирана добре дейността на застрахователната компания, ако не бъде регламентирана финансовата структура на застрахователната компания, ако не бъде поставено със закон изискването за презастраховането и обсъждането и приемането от Дирекцията на плана за дейност на застрахователната компания в следващите три години, тези 100 млрд.долара могат да се изпарят в рамките на една година, ако се сбъднат масово рисковете.
Така че размерът на капитала не е решаващото по отношение стабилността на застрахователната компания. И тук, когато ви говорех за мотивите, ще ви прочета нещо, което е написала Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и ще изкажа достойно съжаление за този текст: "Подчинена на горните цели е и предложената промяна на изисквания минимален капитал. Увеличаването му има за цел избягване на опасността от създаване на нови финансови пирамиди".
Извинявайте, ако една Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол може да приеме такъв текст, това е само достойно за съжаление, защото и сегашните застрахователни компании не са пирамиди.
И мога да ви споделя нещо, което, ако, когато се работеше този законопроект, аз уважавам министъра на правосъдието, той добре го знае това, когато се създаде тази работна група, се бяхме обърнали към предишните работни групи, в които участвуваха не само хора от парламента, а и хора от Асоциацията, от Съюза на частните застрахователи, ние щяхме да ви споделим всичките тези проблеми, които са. Но ако излезе, че нашият достъп дотам не е желателен с оглед вероятно цветовете ни...
Затова коя е гаранцията, която старият законопроект предлага и се прие от Тридесет и седмото Народно събрание? Най-образно, уважаеми дами и господа, ще си послужа с един битов пример. Които са рибари, знаят, че има един забранен уред самоделка, наложил се в нашия бит, така нареченият "сляп кош" за ловене на риба. Слепият кош представлява много голям отвор, в който може да влезе рибата, но влезе ли в средата на коша, тя не може да излезе. Законопроектът, колкото и грозно да ви звучи или малко гротескно, е възприел точно този принцип. Влезлият капитал веднъж в застрахователната компания не може да излезе обратно.
Затова, за да не се спирам в детайли, изненадва ме и това, че заемни средства контролирате, а тогава, когато аз сключа заем с който и да е от вас, и това доцент Гоцев знае много добре, този сключен заем е източник на мои лични средства. Тези средства, които съм получил, са мои собствени средства и не знам как ще контролираме и защо ще контролираме този заем. Защото вложителят на парите в застрахователната компания не може да ги изтегли. Защо той не може да ги изтегли? Защото са регламентирани фондовете, които трябва да се попълват. Първо, регламентиран е прагът на собствените средства, които не могат да бъдат по-малко от границата на платежоспособност. Гарантирано е второто падане на тези средства, което е сигнал за ликвидиране на компанията. Предписано е не само фондовете къде да се вложат, но ние сме стигнали до драстичното регулиране така, както са немците, швейцарците и другите, да насочим къде могат да бъдат инвестирани тези средства. И това е регулирано! И като е регулирано къде да бъдат насочени, е регулирано и в какъв процент могат да бъдат инвестирани тези средства в тази посока. Като стигнахме дотам, видяхме схемата на швейцарците, че когато се кумулират две или три разрешени условия, се появява допълнителната опасност за тези средства и те се коригират и намаляват. И това е направено.
Така че, извинете, аз не виждам валоризирането на основния капитал като нещо, което ще гарантира и ще даде основна закрила. Но не може да се отрече, че той е един от елементите. И затова казвам, че аз не мога да преценя дали два или три и четири милиарда са адекватни на 200 милиона. Това е ваша работа, това е работа на финансистите. Но пледирам към вашата съвест да дадете един срок, в който този капитал да се набере. А този срок не е срокът, който е до края на годината, разбира се. Този срок може и трябва да бъде по-дълъг. Той е разработен в стария закон. Ако го приемате, приемете го, ако не - направете нов срок, и то срок под контрол.
Другият главен проблем, на който ще се спра, нека моите колеги развият останалите детайли, това е въпросът за застрахователния надзор. Вторият въпрос за застрахователния надзор беше предмет на най-дългото обсъждане, което е било при правенето на закона. Ние минахме през колективния принцип. Обсъдихме колективния принцип и като дейност на Застрахователната комисия за Държавен застрахователен надзор. Но всички се смутихме от онова, което беше по времето на тоталитарния режим - че зад колективния принцип се криеше най-голямата безотговорност и възможността за вземането на най-опасните решения. Затова по примера на Сметната палата ние концентрирахме във фигурата на директора на Застрахователен надзор цялата отговорност, като се помъчихме да не създадем онова, което приписвате на закона - строго регламентирани основания за даване на лиценз, строго регламентирани основания за отказ, строго регламентирани основания за правене на предложения за отнемане на лиценз. При наличието на тази строга регламентация аз не виждам каква по-голяма сигурност ще се създаде и как един директор на Дирекция "Застрахователен надзор" не може да си върши работата.
Центрирането на този колективен орган, така както е направено в закона, според мен е несполучливо. То води до една неконтролируема от закона възможност за индивидуален подбор и една неконтролируема във времето възможност за получаването на разрешението за извършване на застрахователна дейност.
Недейте забравя, че когато вие изисквате със закона тези, които ще получат лиценза, да са депозирали 2 млрд., а в днешното динамично време, както е разписано в закона - 6 месеца... Тук не виждам този срок да важи за създавания нов орган - съвета; не виждам колко ще бъде времето на дирекцията, за да подготви тези документи и да ги представи в съвета; съветът за колко време ще вземе решение. Че вие като го продължите това повече от 6 месеца, считайте, че тези 2 млрд.... Какво стана с тях? Ощетихме хората, които са образували акционерното дружество, и отиде в инфлацията.
Второ, ако този орган - има го, спор няма, такъв орган има в чуждото законодателство, той не е от съвет на министри. Ако тоя орган служеше като контролен орган на дирекцията, аз го приветствам. Но не заместващ дейността на дирекцията. Разликата е тази и Вие можете да я разберете, ако стигнете до края.
Последното възражение срещу този орган, съставен от министри. Не знам какъв е подборният смисъл?! Казва: "Създава се от членове на изпълнителната власт и от членове на независимата съдебна власт". Изпусната е прокуратурата. Не знам по какви съображения. Сложено е следствието, което е един предварителен стадий на наказателното производство, а органът, който е оторизиран да контролира нарушенията на правата, това е прокуратурата. Този орган е изпуснат и го няма.
За сметка на това, ние говорим, че това е орган, действащ, и наравно с председателя - министърът на финансите, с него стои друг чиновник, който му е подчинен, който е на последно място от началника на Управление "Данъчна администрация". Какво ще допринесе той срещу мнението на министъра на финансите на мен не ми е известно.
Не се смей, Венци, за съжаление, не е за смях.
Затова, последното възражение срещу този съвет да бъде действащ, а не контролен, е следното.
Уважаеми дами и господа, аз започнах с това, че застрахователният пазар е част от финансовия пазар. Регулирането на финансовия пазар е една изключително фина и ювелирна правна дейност. С министъра на вътрешните работи и с министъра на социалните грижи като органи и министри, като органи, за да се регулира част от финансовия пазар, това го няма в света. Аз мисля, че колегата Лучников е по-добре запознат от мен, защото той работи точно в това направление.
Затова пак апелирам към вас - симетрично трябва да бъде регулирането на двете части на финансовия пазар - регулирането на банковата част на пазара и застрахователната част на пазара. Ние тук отиваме към репресивно-политическа дейност, а там сме дали властта на банката, която да контролира този пазар.
Навремето стремежът беше Дирекцията "Застрахователен надзор" като правен статут да я повдигнем до нивото на Българската централна банка. Не сме успяли и знаем, че в тази насока ще се работи, но чакаме практиката да я направи, но не с такъв съвет от министри. Утре този съвет на министри си отива и идва друг съвет на министри. Никой не е застрахован от субективността на своята принадлежност. Нека да не внасяме това в регламентирането на финансовия пазар.
Последният момент, на който аз ще се спра и с това ще завърша, защото вероятно омръзнах на всички - това е въпросът за достъпа на чуждестранните застрахователи на българския застрахователен пазар.
Уважаеми колеги, от всички, които са работили по този законопроект - аз съм работил може би най-малко - трябва да заявя, че всички имаха съзнанието, че в тази норма има известен дискомфорт в международен аспект с регламентацията, която съществува в Съвета на Европа. Този дискомфорт беше коментиран с чуждите съветници, с които ние се съветвахме. Имахме съветници от Съединените щати, имахме съветници от Англия, имахме съветници от Германия - основно. Всичките ни препоръчаха създаването на такава норма. И не се противопоставиха. Защо?
Формирането на един финансов пазар, като национален пазар, е форма на източник за финансовото укрепване на самата държава.
Ние искаме да влезем в Европа. Ние няма да влезем в Европа дотогава, докато не се изправим финансово. И какво представлява сега този финансов пазар?
В него участват банките с двете операции - кредит - дебит, от другата страна участват застрахователните компании.
Може би липсата на един такъв закон още навремето или неточното регламентиране в Закона за банките и кредитното дело създаде една българска практика, че банки могат да създават застрахователни компании. В целия свят, уважаеми колеги, чуйте го и го проверете, е обратно - застрахователните компании създават банки и влагат средствата, с които тези банки разполагат. Това е в света. Защо?
Защото застрахователната компания за разлика от банката постоянно, всеки ден, със своята дейност представлява финансова институция за набиране на средства. Тези средства се набират и комулират. Тя не може да ги държи при себе си и ги влага в банката с оглед предписанията на закона.
Проучихме примера във всички бивши социалистически страни. Не мога да споменавам държавите, защото не е редно да го правя, но имаме драстични примери в това отношение. Имаме една от много уважаваните държави, която е извършила това, което вие искате да извършите с този закон. Тя е отворила вратата на чуждите застрахователи и няма национален застрахователен пазар.
Проанализирайки поведението на Европейския съюз - погледнете го в неговото развитие - не най-напред Европейският съюз, в областта на застрахователното дело, тръгна да обезличава националния застрахователен пазар, а едва сега, в момента, когато беше делегацията от част от тези, които са работили по този закон в Германия, чак сега немците привеждат националния си пазар, с оглед изискванията на европейския пазар. И какво са правили досега?
Досега застрахователният пазар, по наши предвиждания, има своя ресурс около 60 до 80 млрд. лв. С отлагането до укрепването на застрахователните компании - не пледирам за срок от седем години, бил ми е чужд винаги - един значително по-кратък срок. Тоя срок може да съвпада с тригодишния срок, с оглед застрахователните компании да набавят своя капитал. Но трябва да има такъв срок. През това време тези 60 до 80, може би и 120 млрд. влизат в българските финансови институции. Отворите ли вратата, дадете ли възможност на чуждия застраховател да влезе от Нова година, тези пари няма да влезат или ще влезат значително по-малко в нашите застрахователи.
В това отношение ние имаме примера на велики държави. Също не е удобно да ги споменавам, но аз ще ви спомена примера на Англия. Проучете нейното законодателство, в което да видите степенуването на достъпа до английския застрахователен пазар - за членовете на Европейската общност един, а за такива като нас - друг. А ние казваме: "Моля, заповядайте!". Всички чужди застрахователи, които формално ще издадат документа, че нашата застрахователна компания може да работи с тях - "Заповядайте на нашия пазар, изяжте ни!"
Дайте този срок! Ние се конфронтираме с Европейския съюз. Затова този срок се намира в Преходните разпоредби на закона. Той не е влезъл в основните текстове, а в Преходните разпоредби. Но той идва да отговори на необходимостта за укрепване на застрахователните компании. И тогава, когато се допусне международните застрахователи - това, което неизбежно ще стане - ние да имаме вече формиран български застрахователен пазар и те да участват в него, а не те да го формират. Това е разликата, върху която искам да ви обърна внимание.
Уважаеми колеги, с това завърших. Извинявайте, че ви отнех толкова време. Чувствам, че нищо не съм направил. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата за реплика господин Иван Куртев.
На Парламентарната група на демократичната левица, за съжаление, остават само 4 минути от допълнителното време.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приятелю Школагерски! (Весело оживление в блока на демократичната левица) Така е, защото, господине, с него се познаваме от 40 години.
Възхищавам Ви се искрено. Аз винаги съм уважавал Вашите юридически умения, знания, ораторското Ви майсторство и за сетен път наистина се уверих, че заслужавате възхищение. Защото през цялото време, докато Ви слушах, имах чувството, че се намирам в съдебната зала и пред мен е блестящият адвокат Школагерски, който защитава един обречен. А обреченият е досегашният закон. Един закон, който очевидно не си свърши работата. И ако трябва всичко това, което казахте, да бъде концентрирано само в едно изречение, за да го разберат и ония, които сега са евентуално пред радиоапаратите, а е то е, че ние тук в момента искаме да попречим на ония момченца с дебелите вратове да отидат при собственика и да му кажат: "Чичо, бате или който си там, ако не дадеш толкова хиляди, ще ти изчезне цялата собственост!". Ето, това е простата истина и никакво ораторско майсторство, никакви юридически познания, нищо не може да прикрие тази истина, ако бъде направен опит да се попречи на това нещо.

И накрая, една политическа оценка, която вие видяхте в доклада на Комисията по бюджет и финанси, а тя, оценката, е много слаба в този доклад - оценката за работата на предишното Народно събрание. Нулева е оценката за работата на предишното Народно събрание! Ние в момента се занимаваме да оправяме законите, които то сътвори. И тази оценка никаква комисия не може да направи по-добре от онази, която направи българският народ на 10 януари и на 19 април! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Думата има господин Школагерски за дуплика.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Видяхте ли колко съм прав от това, което каза действително моят приятел Куртев, с който се познаваме от четиридесет години!
Господин Куртев, стоях на тази трибуна не като адвокат. Явно е, че може би мястото ми не е тук вече и трябва да си вървя в адвокатурата, но аз не съм стоял като адвокат, аз стоях като народен представител - един от участниците в работната група, която е изследвала огромен материал. Неработенето на този закон не е по вина на закона. Най-напред неработенето на този закон е по вина на правителството на Жан Виденов, че не назначи Дирекцията за застрахователен надзор; то е по вина на временното правителство, което не го назначи и по вина на сегашното, че не го е назначило. Затова не работи законът! Не е създаден застрахователният надзор, а в останалата част законът работи, уважаеми колеги.
Искам да ви кажа нещо, което беше интересно - когато ние правехме закона, беше налице законопроект, който беше работен дълго време и беше внесен от правителството на Филип Димитров. Този законопроект по невидими пътища се спазваше от застрахователните компании. Те спазваха законопроекта. И запомнете! Не са тези явленията в застрахователния пазар, които сега ги инвокира изказването на господин Куртев.
"Вратовете" отдавна не смеят да прилагат методите си на насилие... (силен шум на неодобрение от мнозинството), за формирането на застрахователни правоотношения. За изнудване и за всичко друго, може да е, но за формиране на застрахователни правоотношения - да.
И още нещо да ви кажа - в законопроекта в тази насока не предлагате нищо, защото досега, което е предложено, е достатъчно, включително и от застрахователния агент се иска да бъде легитимиран и да се контролира и от дирекцията, и от органите на МВР. Това е по досегашния закон.
Значи, аз с това, с което започнах с огорчение, че няма да се разберем, е факт.
Всичко хубаво ви желая. (Ръкопляскания отляво)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С голямо внимание и уважение изслушах това, което каза господин Школагерски. Искам да кажа, че с голяма част от неговите правни аргументи аз съм съгласен. Също така съм съгласен и с господин Куртев затова, че проблемите, които ние ще разискваме и които донякъде са проблем на закона, донякъде са проблеми на действията на изпълнителната власт и са съвсем различни от това, за което той всъщност говори.
За никого не е тайна, че през последните години в областта на застраховането се развиха крайно негативни процеси. Свидетели сме на неоспорими факти - част от застрахователния пазар е завладян чрез използване на непазарни методи, включително използване на сила и заплашване. Някои застрахователи по недопустим начин - явно или прикрито - освен застрахователна дейност извършват несъвместими с нея дейности, включително охранителна или близки до нея дейности. Чрез извършването на такива дейности те разчитат не на пресметнатия риск за настъпването или не на застрахователно събитие, а на елиминиране на вероятността за настъпване на застрахователно събитие. Това е нещо, което не е типично за истинската застрахователна дейност. Така те поставят в неравностойно положение другите застрахователи, които спазват закона.
В резултат от съществуването на тези неоспорими реалности се създаде крайно негативно обществено мнение към цялата дейност по застраховането. В разбиранията на обикновения човек често понятието "застраховател" се асоциира и отъждествява с рекетьор, насилник, измамник, или с една дума - престъпник.
За хората става все по-трудно да различават почтения застраховател от този, който си служи с непочтени и незаконни средства. Очевидно, българските институции не могат повече да си затварят очите пред тази мрачна картина.
Съгласен съм с тезата, че до нея се стигна не заради това, че действащият закон е лош или много лош. Всички знаем, че дълги години дейността на частните застрахователи изобщо не беше правно регламентирана и не е трудно да си отговорим на въпроса защо не беше правно регламентирана. И все пак мисля, че законът се нуждае от подобряване именно, за да се отговори адекватно на ненормалната ситуация на българския застрахователен пазар. Може би този закон в една нормална ситуация би се справил със задачите и целите, които си е поставил.
Мисля, че ние като народни представители и законодатели сме първите, които трябва да поведат борбата срещу организираната престъпност, включително и срещу тази, която се е настанила в българските застрахователни структури. И след като приемем налагащите се изменения в законодателството, да изискаме от органите на изпълнителната власт да доведат тази борба до успешен край. Хората, които ни избраха в този парламент, искрено желаят това!
Във връзка с казаното дотук, приветствам създаването на Националния съвет по застраховане като държавен орган, изпълняващ най-важните държавни функции в областта на застраховането. Не споделям мнението, че този орган поради високото си представително ниво - министри и ръководители на ведомства, ще бъде неработещ. Напротив, високото ниво означава и висока отговорност. Тези ръководители не биха допуснали неблагоприятните тенденции да продължат, защото ще знаят, че отговарят персонално, а това не е някой дребен чиновник.
Не среща сериозни възражения предложението за минимален капитал на застраховател от 2 до 4 млрд.лв. Действително, летвата става твърде висока за дребните застрахователи, но те биха могли да търсят изход чрез консолидация, като им се даде подходящ срок за това и действително срокът трябва да бъде подходящ.
Подкрепят се текстовете, съгласно които не може да бъде акционер или кооператор в застрахователна компания лице, извършващо охранителна или сходна с нея дейност. Мисля обаче, че ако искаме да свършим работата докрай, трябва да дадем определение какво разбираме под охранителна дейност и свързана с нея дейност по смисъла на този закон и това трябва да стане в Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Не по този начин стоят нещата с изискването застрахователите да не извършват друга дейност, включително и охранителна. Разбирам идеята на вносителите, но тавтологията ми се струва излишна. Сегашният текст е достатъчно ясен и аз искам да кажа на тези, които твърдят, че ако направим някакво изменение в Търговския закон и там дефинираме охранителната дейност, това ще има добър отзвук. Мисля, че сегашният закон забранява извършването не само на охранителна, но и на всякаква друга дейност. И действително текстът е достатъчно ясен.
Уместно е разширяването на предпоставките за отнемане на лицензите в случаите, когато застрахователят извършва друга дейност или действа чрез лица, които извършват силова дейност, или охранителна и сходна с нея дейност.
Особено ми хареса премахването на думата "умишлено" от текста на чл. 31, т. 5. Когато застрахователят не плаща едно свое изискуемо и ликвидно задължение, не бива законът да държи сметка за причините: умисъл, небрежност, липса на средства и т.н.
Аз също не подкрепям предлаганото изменение на чл. 390, ал. 6 от Търговския закон. Не виждам нито един разумен аргумент в полза на този текст и затова изобщо няма да го коментирам.
Искам само да кажа, че в Закона за собствеността имаме текст за това какво става с този, който е намерил една открадната или загубена вещ - той има право да получи разноски и възнаграждение, ако не се лъжа. Ако ще търсим някакво подобрение, мисля, че трябва да го направим в основния закон, а това е Законът за собствеността. Няма място този текст в Търговския закон.
В заключение искам да се спра на две неща, върху които си струва сериозно да се замислим между двете четения.
Първото е срокът за привеждане на дейността на застрахователите в съответствие със закона. Държавата има да свърши много работа и да приеме редица нормативни актове за това. Излишно е да казвам, че до този момент държавата нищо не свърши, освен че не беше създадена Дирекцията по застрахователен надзор, не бяха издадени и редицата нормативни актове, които са предвидени в закона. Затова действително се изисква време.
Освен това се изразиха мнения, че за много застрахователи ще бъде възможно да наберат необходимия капитал едва след като приключат финансовата 1997 г., т.е. след като приемат балансите и годишните счетоводни отчети. Срокът за изготвянето им по Закона за счетоводството е 15 февруари 1998 г. Към този срок трябва да се добави и нормалният срок за свикване на общо събрание на едно търговско дружество. Така че във всички случаи, ако трябва да чакаме приключването на финансовата година, срокът се очертава някъде около края на февруари или март.
И другият въпрос, на който искам да обърна вниманието ви, е премахването или намаляването на срока за извършване на дейност от чуждестранните застрахователи. Не искам да се впускам в подробности доколко това е добро или лошо, но ако България е поела международни ангажименти в тази насока, срокът не трябва да бъде нито по-дълъг, нито по-къс от този, с който сме се ангажирали пред международните институции.
В заключение искам да изразя становището си, че приемайки предлаганите изменения и допълнения в Закона за застраховането, ние ще създадем необходимата законодателна база за преодоляване на негативните тенденции в българския застрахователен пазар и ще сложим началото на законодателните мерки за борба с организираната престъпност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Имаме за обсъждане един Закон за изменение и допълнение на един основен закон, който на практика не е влязъл в сила. За съжаление така се получи. Между другото, в по-предишния парламент Законът за застраховането беше почти готов в Комисията по бюджет и финанси, когато започна предишният парламент, аз бях един от вносителите, Министерският съвет внесе след това сходен проект, много се забави работата на комисията, законът беше приет доста късно и мисля, че на бившето правителство като че ли не му беше до това вече да накара този закон да работи със съответни подзаконови нормативни актове и друга подготовка. Знаем какво се случи около Нова година.
Думата ми е, че преди всичко държавата не си свърши работата, държавата в лицето на тези, които управляваха, естествено, преди всичко изпълнителната власт. Парламентът също е част от държавата. Той направи закон. Добър или лош, той винаги може да се поправи, но беше хубаво да видим как работи. За съжаление не можахме да видим как работи.
Не бих искал тук дебатите по този закон да се превръщат в партийни дебати. Той не е партиен закон. Ние всички сме съгласни, че трябва да има Закон за застраховането, че трябва да има застрахователен пазар. Мисля, че е така. Никой не поддържа да има само държавни застрахователни дружества - ДЗИ и "Булстрад", а другите да ги ударим. Мисля, че такава теза няма и никой не може да я развива в момента.
Понеже тук се чуха даже някои забележки от места, видите ли, какво било днес, аз бих желал все пак да разбера къде са застраховани колите на народните представители. Може ли някой да събере такава статистика и да каже кой от народните представители силово е бил накаран да се застрахова? Защото казаха, че мутрите застраховат още силово. За мен това е отминал период. Не знам вие какъв поглед имате на пазара, но хората сами отиват. Идете в партийните централи и вижте те къде са си застраховали автомобилите. Хората сами отиват при тези, които ги наричаха силови, може и сега да са такива, разбира се, не спрямо народните представители, но аз знам министри и т.н., които отиваха и се застраховаха, защото там им осигуряват съответното застрахователно обслужване и застрахователна защита. И това е една реалност. Проблемът е такъв, господин Гоцев. Дали ще се връщаме назад и ще кажем, че еди-кои си застрахователи не са си създали добро име, въпреки че ги има на пазара, и ще ги закриваме, или ще накараме тези, които днес са на застрахователния пазар, оттук нататък да работят съобразно общоприетите норми в света, в Европа, в страните с пазарно стопанство. Или дали ще се върнем назад и винаги ще напомняме: вие какви сте, ние ви знаем. И оттук ние трябва да определим нашето отношение към самите застрахователи.
Но ще ви кажа и нещо друго. И без това не се предава по телевизията заседанието. Парламентът разполага с около 80 автомобила. В края на миналата година, тогава аз бях член на Административната комисия, която помагаше на председателя, това между другото касае не само председателя, а и целия парламент, някой измисли, че те трябва да се застраховат в една точно определена компания, която на практика даже още не беше регистрирана, не беше създадена. Ние вдигнахме шум в комисията. Взе се решение да се създаде една специална група, която да проведе конкурс за застраховане на автомобилите на Народното събрание. Проведохме този конкурс. Шестнадесет застрахователи откликнаха. Мисля, господин председателю, че предложението, документите, папката още се намират при главния секретар. И знаете ли какво се получи? Най-добрите оферти бяха от едни частни застрахователи. Да не ги казвам сега. Едни бяха малко по-добри, други - не чак толкова добри, обаче разликата не беше кой знае колко голяма. И тя е точно от страна на тези, които някои смятат, че от утре нататък ще бъдат заличени. Знаете ли каква беше разликата между тяхната оферта, която беше по шваке, в марки и т.н., с пълни екстри и офертата на държавните застрахователи от ДЗИ и "Булстрад"? ДЗИ и "Булстрад" дадоха 3-4 пъти по-висока цена, без да има валутна клауза, без да има предвидени мерки за предотвратяване на щети и т.н. В тази оферта, която се класира на първо място, която председателят Сендов се притесняваше да подпише и мисля, че сега автомобилите не са застраховани, което естествено не е добре, се предвиждаше тези вноски, които се дават от парламента, щом се получи вноската, веднага 4 на сто да отиват директно в гаража за съответна дейност - охранителна, образователна и т.н., за да не се случи застрахователното събитие.
Искам да ви кажа нещо друго: че частният бизнес е такъв, че той винаги измества държавния. Той е по-гъвкав. На практика водещите застрахователи са работили в държавните учреждения. Той по-лесно набира кадрите, по-лесно се присъединява към световния опит и поради това обслужва по-добре. И сега, ако искаме да забраним една голяма част от частния бизнес и да го насочим към държавата, мисля, че ще се върнем назад, от което никой няма да има никакъв интерес.
Аз съм се сблъсквал и с други, вчера пак говорих тук с едни други представители на изпълнителната власт, да не ги казвам кои са. Викам: защо правите това нещо? Ами как да предотвратим - вика - и нашите ги подкупват. Мисля, че какъвто и закон да направим, ако ние предполагаме, че държавните служители ги подкупват, тогава кой ще изпълнява този закон? Ние ли да отидем? Ще кажете, че и нас ще ни подкупват. Или колкото е по-нависоко държавният служител, толкова по-трудно могат да го подкупят? Или колкото са повече тези, които решават, по-трудно могат да ги подкупят? Въобще не е така. Мисля, че това не е добър подход. Добрият подход трябва да бъде такъв, че да изхожда от факта как ще накараме хората, които не искат да спазват закона, да го спазват. А държавните служители са тези, които ще бъдат канал за изпълнение на този закон. Нямате ли служители, които да изпълняват закона, то тогава няма смисъл и от закон. Каквито и закони да правим, то преливаме от пусто в празно.
Конкретно по въпроса къде да отидат тези пари, ако ние закрием половината от застрахователите. Аз не знам, това ще бъдат вече права на този съвет, който се създава. Дали тези пари трябва да останат в България, или трябва да им кажем да си вземат парите и да отиват където искат? Аз съм за това те да останат в България и те да се накарат да работят съобразно закона. Да не смеят да пристъпват закона.

Защото иначе създаваме една допълнителна част сенчеста икономика и не се знае къде ще отидат парите - в наркотици ли ще отидат, в нещо друго ли. По-добре е парите да се контролират добре, отколкото да ги оставим да отидат на друго място. Даже и нещо друго. Гледам какво се пише сега по вестниците, даже и по телевизията онзи ден имаше предаване, и по "Нова телевизия" - едва ли не от правителството идват сигнали, че една част от застрахователите няма да получат лиценз. А те са направили вече доста солидни застраховки, включително и на една част от колите на народните представители, включително може би и на част от тези във висшите ешелони на изпълнителната власт. Но те вече няма да имат интерес да обслужват своя застрахователен договор. И ще се оправдаят не с някого друг, ще се оправдаят с държавата, ще се оправдаят с парламента и ще кажат: виждате ли парламентът какво направи!
Имайте предвид, че когато сме правили поправки в Закона за банките и т.н. и в миналия парламент, и в този, ние сме изхождали от принципа, че трябва да бъдат защитени преди всичко вложителите. Мисля, че когато поправяме този закон, защото аз мисля, че има още доста работа по него, трябва пак да изхождаме от същия този принцип. Трябва да бъдат ударени не тези, които са застраховали, застрахователите, а най-важното е да бъдат защитени застрахованите. И да бъдат защитени застрахованите не от 1 януари следващата година, а застрахованите в този момент. Защото иначе пак се получава подобие на пирамида. Те си вземат чуковете и си отиват, ще си изнесат парите и хората ще останат без застраховки. То е същото, все едно че им конфискувате депозитите.
Конкретно по текста. Когато правихме определение каква дейност може да извършват застрахователите, аз ви предложих, господин Школагерски си спомня, съжалявам, че малко закъснях и не го чух точно да развие своята теза, аз предложих не тази дефиниция, която е залегнала в закона, а европейската дефиниция. Европейската дефиниция е по-различна, тя коренно се различава от това, което е написано. Но и тогава господин Школагерски, който водеще групата, каза: предвид нашите особености нека да ги ограничим още повече. Европейската дефиниция е: няма право да извършва дейности, които не са свързани със застрахователната. Тоест в Европа, където искаме да отидем, на застрахователя му е разрешено да извършва дейност, която е свързана със застраховането. И ако има притеснения, господин Гоцев, от охранителната дейност, аз бих Ви предложил да се поработи още малко и да се види как да дефинираме охранителна дейност, свързана със застраховането, така че да не води до негативи, а да подпомага самото застраховане. Вижте, ще пуснете и чужденци, независимо от това дали вие ще разрешите на чужденеца да извършва разследване, което също е вид дейност, той ще го извършва. Имайте предвид, че грамадните застрахователни компании на Запад са се свързали помежду си и те си имат тайни канали за извършване на разследване. Не знам как е регламентирано това тук, но имайте предвид, че и на територията на България, ако се получи нещо, те ще го извършват независимо от това дали им е разрешено или не. И ако искаме да приличаме на Европа, трябва да направим това, което са направили те.
Аз даже имах и друго предложение. Сигурно част от народните представители са имали проблем даже и едно време при ДЗИ, ДЗИ тогава беше по-сериозен, когато ти ударят колата, как ДЗИ изплаща обезщетението, как ти ходиш, търсиш си майстор да я поправи и винаги естествено си на загуба. Аз исках на автомобилните застрахователи, господин Школагерски ще го потвърди, но той тогава не се съгласи, на автомобилните застрахователи да се даде възможност да извършват ремонт на автомобили. Защо не? Те са ви застраховали, вместо да ходите да се занимавате, да вземате пари, да доказвате и т.н., те си вземат автомобила, закарват го, поправят ви го и ви го дават. Какво по-хубаво от това? И аз ви предлагам такова нещо да намери решение в закона. Това е добро. Иначе трябва да имат право на някаква друга фирма. Имайте предвид, че ако имат достатъчно пари, тя пак ще е същата фирма, парите ще са от едно и също място, но ще бъдат формално разделени. По-добре да е една, за да се знае, че тя може да прави това нещо.
За маркирането. Разбрах, че е говорено доста по въпроса. За мен това не е най-сериозният проблем. Вземете примерно западните автомобили, които хората са си ги купили, отдолу на номера има маркировка от кой гараж са ги купили. Това е форма за реклама, не кой знае колко голяма, но ... Аз даже бих ви казал, ако искате, за да няма колизии, хубаво е всеки автомобил да е маркиран кой го е застраховал. Защото утре като се сблъскат автомобилите, онзи веднага ще знае този, който го е блъснал, къде е застрахован, към кого да се обърне и т.н. Не е лошо да има. Вярно е, че вие изхождате от това, че тези грамадни лепенки създават впечатление за власт. Тогава ги сложете на място, където няма да са чак толкова фрапиращи. Това е един вид реклама. Дайте възможност на хората да правят някаква реклама. Иначе излиза, че, видите ли, махнем ли лепенките, всичко ще се оправи. Не мисля, че е точно така.
Приветствам увеличаването на капитала. Колегите, които са от миналия парламент, ще ви кажат, а и протоколите стоят още, аз тогава пледирах максималният капитал да не е в левове именно поради инфлацията, особено като се очакваше хиперинфлация. Предложих да запишем два варианта - единият е половината от изискуемия се капитал на търговските банки, а другият беше 3 млн. екю като най-високото. После им казах: добре, хайде 2 млн. Горе-долу сте го написали точно толкова. Сега вече, като е стабилен левът, няма никакви проблеми да се запише и в левове. Но, господин Гоцев, мисля, че трябва да се добави нещо друго. Имайте предвид, че оттук нататък много малко ще бъдат новите компании, които ще бъдат регистрирани, тоест тези, които идват с парите си, слагат ги на масата и казват: дайте ми възможност да регистрирам една застрахователна компания. Проблемът на издаването на лицензи ще бъде свързан преди всичко с действащите застрахователни компании. А действащите застрахователни компании са набрали някакъв капитал, особено в недвижимости и т.н. Нещо, което трябва да им се разреши - това е да ревалоризират капитала си съобразно инфлацията, най-малкото. Защото на практика половината капитал, аз се радвам, че тогава беше възприето това предложение, а и сега вие сте съгласни с него, че половината от капитала на застрахователното дружество трябва да е инвестиран в недвижимости, движимости и обзавеждане, което е необходимо за дейността, а другото нека да стои като своеобразен резерв. Но тъй като тези сгради сигурно са закупени по кой знае какви цени, дайте им възможност да ги актуализират и по този начин капиталът ще бъде събран по-лесно.
Между другото същият проблем стои с ДЗИ. ДЗИ казаха, че няма как сега да направят ревалоризация, как така ще съберат горе-долу 2 млрд. капитал. Аз им казвам: как може Вншнотърговската банка да има 20 млрд. капитал, а вие да нямате 2 млрд.? Вие горе-долу сте сходни по обществени функции и позиции, макар и на различни пазари.
Така че това би трябвало да бъде разрешено.
Имайте предвид следното. Коментирам текста, че към момента на подаване на заявление капиталът в парични средства трябва да бъде внесен изцяло в Българската народна банка. Няма да е такъв проблемът, господин Гоцев. Те имат застрахователни договори и срещу тези договори те са натрупали определени резерви. Тези резерви не са им в свободни парични средства в банките, още повече, че банките бяха нестабилни толкова време. Те сигурно са в най-масовия случай инвестирани в държавни ценни книжа. Би трябвало да им се даде възможност не само като паричен депозит в Българска народна банка, а да депонират държавни ценни книжа. Те си вземат лихвите. Държавните ценни книжа са най-добри гаранции във всяка държава, няма начин да не бъдат такива и в България. Или да разрешите някакви други, аз не знам точно какви са проблемите на застрахователите в момента. Но ако се образува ново дружество, аз бих се съгласил така да се процедира - внася си парите там и чака да му издадат лицензия. Но всички те работят и парите им са инвестирани някъде. Нека да докажат в какво са инвестирани и би трябвало да се поизмисли малко по-друг текст от тази гледна точка.
Имайте предвид, че тук аналогията с търговските банки не струва. Защо? Търговските банки са длъжни да държат една част от депозитите си като неолихвяеми задължителни резерви в Българска народна банка, но те са там по друга причина. Защото Българската народна банка с тези пари осигурява действието на разплащателния механизъм и осигурява ограничаването на паричната експанзия. Значи тук аналогия с тях не може да става. Защото по-нататък пък виждам и продължението на този текст, който даже противоречи на Конституцията - че се олихвяват с една втора от лихвения процент. Е, извинете, парите си вървят с лихвите. Вярно е, че лихвите не са такива, каквито бяха миналата година - 100% - но като си има лихва, да си върви с лихвата. Иначе на практика му се конфискува. Защо му се конфискува? Логика няма. Ако му предложим да е в държавни ценни книжа, лихвата си е негова и винаги се контролира колко резерв е внесъл в периода на междинното издаване на лицензия. Мисля, че тук може да се поработи малко върху този текст.

Следващият § 6 - за 5-те процента. Тъй като ние се опарихме с банките, аз и друг път съм казвал, че един от проблемите на търговските банки беше, че им се издава едва ли не в порядъка не на изключение, а на правило, разрешение да държат по 5 на сто повече. Аз настоявах да се сложи това ограничение - за 5-те процента.
Не съм съгласен с решението на Конституционния съд. Но съдът това е решил, не може да работи вече - 5 на сто. Хубаво, нека така да бъде решен. Това е аналогично решение на проблема с банките. При банките е също така. Централната банка, в лицето на банковия надзор, разрешава някой да притежава повече от 5 на сто.
Мисля, че трябва да прибавим едно изречение, което предлагах и миналата година. Не бива да се даде възможност, поне не на настоящия момент, застрахователи и банки да държат взаимно пакети от акциите. Тоест, да инвестират обратно. И едните - банките в застрахователни дружества, и обратно - едните в другите. Защо? И едните нямат пари, и другите нямат пари. Срещат се, стискат си ръцете - имало е точно такъв случай - стискат си ръцете. Даже и една банка, която имаше трудности, беше заменена от друга банка и казват: "Аз ти давам 10 на сто от моите акции, а ти ми дай 10 на сто от твоите акции". И се оказва, че в портфейла на застрахователното дружество има акции на някаква си банка, а в това на банката, има акции на застрахователно дружество, а срещу тях няма нито единия, нито другия пари. Това са кухи обеми, които освен това предполагат по-лесно предаване на сътресенията от единия в другия отрасъл - от застрахователния в банковия и обратно.
Мисля, че тук трябва да се сложи изрично разрешение.
По-нататък, новата структура, която се създава. Бих ви казал, че няма нужда от две структури. Има нужда от една структура, която да контролира, да надзирава застраховането. В предишния закон, тоест в действащия закон, тогава аз предлагах тя да не е към Министерство на финансите, а да е директно на подчинение на Министерския съвет.
Защо? Защото министърът на финансите се грижи за събиране на пари. И когато има някой подчинен, какъвто е шефът на Застрахователния надзор, той много лесно може да се подведе от желанието на министъра, от фискална гледна точка да централизира повече средства и по съответен начин да действа в застрахователния отрасъл. Ако е към Министерския съвет се предполага, че няма да е така.
Аз бих се съгласил да стане една дирекция или както искате, така го наричайте, да излезе от Министерството на финансите и да е към Министерския съвет, защото тя и без това в Министерството на финансите вече няма функции, освен само да подготвя документите. Нека да отиде там!
За мене е безмислено да се създава такава сложна система на издаване на лицензии. Ако искате напишете, че Министерският съвет дава лицензи, ако това е най-важният проблем на държавата. Какво, ще правим малък Министерски съвет, който да издава лицензия, пък другите да работят?!
Напротив, когато Дирекцията "Застрахователен надзор" е подчинена на Министерския съвет, никой не пречи самият Министерски съвет или една част от него да издават лицензиите. Още повече, аз не знам кой го е предложил, къде в момента има такава практика. В Европа няма такава практика. Хората ще дойдат тук, ако знаят, че нещата в България стават както в Европа. Още повече, че вие слагате толкова министри.
Аз, ако съм министър, ще си назнача специален съветник по застраховането. Защо? За да не се излагам там, в тоя съвет, като не разбирам от застраховане. И този съветник, той сигурно ще има някакъв апарат. И какво правим? Вместо да опростяваме нещата, те се усложняват. Сложете, ако искате, даже и един министър на застраховането. Тоест, целият апарат да е при него и другият, понеже са му колеги, той да казва "гласувайте" и така нататък. Но 7 висши държавни служители и всеки да разбира от застраховане, господин Гоцев, ми се струва много. Всеки трябва да има собствен апарат, който да поддържа и това е разходване на допълнителни пари. В края на краищата нали Министерският съвет за това работи като екип. Казвате на един човек, той се занимава с тази работа, ако се наложи ... Министерският съвет така и действа на практика.
Например министърът на енергетиката е най-добър по енергетиката. И той това казва: "Ето, аз казвам това" и другите, понеже му вярват, и знаят, че той работи добре, и гласуват за това. Но 7 души не трябва да се занимават със застраховане. Могат да имат свои възражения, което е естествено, събрани по различни канали. Но дайте възможност на някой от министрите само той да се занимава или пък шефът на Дирекция "Застрахователен надзор", която е към Министерския съвет, да докладва директно на заседание на Министерския съвет за постъпили лицензи и какво е становището на Министерския съвет за издаване. Ето съвсем просто. И това ще бъде разбрано от европейците. Другото - нашето, няма да бъде разбрано.
По-нататък. Вярно е, че има различни поправки, които са необходими във връзка с инфлацията и някои други неща.
Искам тук да се спра на още 2-3 записа.
"Направени вноски със заемни средства" - на мен този текст не ми харесва. Защо? Защото един човек може да има най-различен тип бизнес и по едно да взема, по друго да дава и така нататък. Напишете, господин Гоцев, или приемете едно друго предложение. Аз ще ви го направя. Правил съм го и за банките. Там фигурират и двете, но тук не фигурира.
"Финансовото състояние на вложителя", "финансовото състояние на заявителя", направил заявка, записал повече от 0,5 или 1 на сто. Защо? Защото по финансовото състояние ще разберете дали този човек е стабилен или не. А другото, какво значи? Той може да е взел пари на заем, за да си купи автомобил, но може да има и още свободни парични средства. Значи ли това, че за да има свободни парични средства, той трябва да няма пари назаем. А за свободните ще кажа: "Да, ама аз тия пари не съм ги взел, за да си купя акциите на застрахователното дружество, а съм ги взел, за да си купя автомобил". Вие не можете да му кажете нищо. Значи текстът трябва да е друг - "Финансовото състояние на заявителя". Ако видите, че тоя човек се е напълнил със заеми и няма толкова активи, не може да си покрие, наистина, това не са истински пари, а са кухи обеми, заети и те принадлежат на друг, тогава няма да му дадете разрешение.
За дейността мисля, че говорих. Ще кажа още 2-3 неща.
Не ви е хубаво определението "застрахователен холдинг".
"Застрахователен холдинг е акционерно дружество, което има за цел ..."
Едно акционерно дружество - знаете те как се регистрират, може да има за цел много, най-различни неща. Въпросът не е дали има за цел, а дали реално участва или не. Ето, това е фактът. Фактът не е целта, намерението, а фактът е самото участие в български или чуждестранни застрахователни дружества. Има за цел, което участва, и то с контролиращо участие.
Параграф 2 от Допълнителните разпоредби - "Министърът на финансите може да възлага извършването на финансови ревизии в застрахователен холдинг, в застрахователно дружество или във взаимозастрахователна кооперация".
Аз бих казал следното - тук трябва да се добави. Ние знаем извършването на финансова ревизия или финансов контрол. Това е, което се разбира под закона за финансов контрол. Там определихме ред, по който може да се извършва финансовият контрол. Безспорно, във всяко едно държавно дружество, може да се влезе и винаги да се извърши. Но иначе може да се извършва, както банката извършва контрола, извършва надзора върху всяка една банка, държавна или частна. Трябва да се добави: "За осигуряване спазването на този закон". Тоест, в закона има нормативи, в наредбата също така ще има разписани нормативи. Трябва да се каже, че ревизията не е за това да разкрива всичко, а за да осигури спазването на закона, ако наистина е финансова ревизия. Защото застрахователният пазар е специфичен тип пазар, който трябва да бъде наблюдаван изкъсо от държавата, обаче би трябвало да направим някакво разграничение между застрахователните компании и държавните компании, където министърът на финансите може да се разпорежда по всяко време, да се извърши финансов контрол. По аналогия с банковия надзор той трябва да дава възможност дирекцията или неговите органи, на министъра на финансите, да влизат във всяко едно застрахователно дружество и да проверят дали се спазва законът или не и толкоз.

Вече казах, че съм категорично против да се олихвяват с една втора от основния лихвен процент. За мен това на практика е конфискация на частна собственост. Не би трябвало такъв текст да се допусне, още повече, че няма никаква логика. Карате хората насила да си държат парите в Централната банка, задължавате ги, а не им давате и лихва. Ами дайте им поне лихва. И без това трудно се намират пари, свободни пари да се вложат и то в толкова голям размер, а и без лихва, на практика се получава нещо, което не би трябвало да е.
Къде отива другата лихва аз не знам. Данък ли е тя? На Министерството на финансите ли се дава? За Централната банка ли остава? Не знам! Мисля, че не е логично.
По-нататък - § 32: "Списък на лицата, работещи в дружеството, съответно кооперацията,..." и т.н.
Аз бих ви предложил да не разширявате толкова много този списък, защото той предполага всяко лице, което е на трудово правоотношение. Знаете може да има бюфетчийки, чистачки, не че вършат лоша работа, те също вършат работа, но те днес ги назначават, утре ги уволняват и т.н.
Според мен списъкът трябва да бъде за тези, които имат право да сключват застрахователни договори. И това наистина е сърцевината на заетите хора в едно застрахователно дружество. Те са и най-важните и може да предполагате по презумпция, че принуждават или че не принуждават, но наистина този списък би трябвало да го има, но този списък, не друг, други няма.
Последният проблем е с чуждите инвестиции. Аз не знам защо изведнъж толкова лесно се съгласяваме ние чужденци да влизат и то веднага. Знам, че ние спорихме между две тези - 5 години или 10 години. И това ни го подсказаха не оттук някои наши капацитети, вие ще помислите, че те искат да се запазят, а именно специалисти от Европа. Защото откриването на застрахователния пазар е най-трудното нещо в една либерализация и това го знаят хората, които ни съветват от Европа. Ние да го отворим веднага пазара, без да е създаден още, без да е регулиран, мисля, че тук можем да си помислим за нещо друго - че някой е оказал определен род натиск.
Тук господин Желязков, не го виждам, каза: ако има такива договорености и международни задължения.
Мястото за международните задължения на държавата е в парламента и това трябва да се знае от всички. И точно затова ние тук трябва да приемем някакъв принцип, но ми се струва, че е малко прибързано да откриваме нашия застрахователен пазар, още повече, че не знаем какви застрахователи точно ще дойдат в самото начало. По-добре е по-предпазливо - да се изгради пазарът и после може да се поправи законът и веднага да се пуснат. Но да се пускат в момент, когато не сме изградили нашия пазар и нашите отношения, може да се получат значителни изкривявания.
И последното е: "Застрахователят се задължава при кражба и грабеж...".
"Кражба и грабеж", господин Желязков, това не е нещо, което е намерено на улицата. Тоест, полицаят си върви така по улицата и казва: ей, тук виждам една кола, я да видя чия е? Ами тя е открадната. Обажда му се, връща му колата и получава една трета от премията.
Аз не знам Министерството на вътрешните работи получава държавна субсидия, която се гласува тук. Ако му е малка, ще му дадем повече. Ние сме заинтересовани те да не допускат никакви престъпления и да разкриват всички престъпления, включително и кражбата на един автомобил. Трудно. Аз мога да схвана кражбата на автомобил или откриването на кражбата на един автомобил, като намирането на пари на улицата.
Значи, ако има държавни структури, които трябва да се занимават с това нещо, трябва да им се плаща от Народното събрание, чрез Закона за държавния бюджет. Знаем, че парите са малко, но те за всички са малко. Но ние всички имаме интерес те да работят добре.
За какво се развиха тези структури, които сега всички искаме по някакъв начин да ги ограничим - и силовото застраховане, и т.н.? Ами най-просто за това, защото МВР не си вършеше работата и не можеше да разкрие кражбите. Дано да е постигнало по-голяма разкриваемост. За съжаление се получава така, че някои хора, които действуват в рамките на закона или извън рамките на закона, по-добре свършват охранителната дейност и дейността по издирването на крадени автомобили, отколкото Министерството на вътрешните работи. Ние това не трябва да го допускаме. Ако се наложи, ще се назначат там най-добрите специалисти, ще им се дават по-големи заплати и от министъра, само и само да вършат работата. Но премията да се разпределя между тях и застрахователното дружество, мисля, че е безсмислено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз с изненада слушам начина, елейният тон, с който тук се описва в момента ситуацията в България.
Ами застрахователи плюс охранители представляват основен криминогенен фактор, господин Димитров, в момента.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Закрийте ги.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз да Ви попитам, във връзка с друга статистика: Вие може ли да ми посочите през последните 5 години например колко убити служители на застрахователни компании има? Ако говорим примерно за застраховане на автомобили. Защото аз от прима виста ще ви кажа, че са не по-малко от 10 човека. И когато говорим спокойно за тези неща, схемата е проста и ясна - този криминогенен фактор цели да измести държавата и да създаде един страх във всеки български гражданин. Ето това се цели. Няма да стане това нещо. Ще има държава, ще има ред.
Този закон представлява една интродукция към измененията и допълненията на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, който ще гледаме като втори приоритет, тъй като свършихме досега със законите по изграждането и преструктурирането на финансово-кредитната система. Няма да допуснем в България да има безредие и страх. Именно това в момента ми се струва, че по някакъв начин се развива като теза, за да може в този безпорядък така нареченият "национален капитал" по някакъв начин да продължава да плаши хората. Ето това се цели.
Аз мисля, че е крайно време да си казваме нещата такива, каквито са. Аз мисля, че тези тези, които се развиват, ако някой народен представител си позволи примерно по радиото да ги развие в един спокоен тон, мисля, че ще получи наказание на следващите избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За втора реплика думата има господин Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също искам да репликирам господин Венцеслав Димитров, защото имам чувството, че ние се правим, че не знаем за какво става дума. Всъщност на всички ни е ясно, че в България просто има два вида застрахователи - едните са застрахователи, спазващи правилата, другите са застрахователи, които са мутиралите охранители.
Вие попитахте има ли народни представители тук, застраховани от силовите групировки. Аз съм представител на дребния частен бизнес, който не се е застраховал досега. Нито един от нашите обекти няма застрахователна лепенка. Причината за това е, че имаше една служба СОТ и ние си прокарахме СОТ. Когато идваха охранителите, им казвахме: нас ни пази държавата. Когато обаче приключиха с охранителната дейност, тогава всички обекти, които бяха охранявани от тези фирми, преминаха автоматически към застраховане. Това изяснява нещата.
Защо техните тарифи са по-ниски? Ами именно защото те са маркирали обектите и казват: колеги, тук няма да пипате. Това означава, че те носят по-малък застрахователен риск и затова техните тарифи са по-ниски. Друг е проблемът вече, ако на някой му изчезне скъпата кола, доколко ще му върнат парите и ще спазят застрахователните клаузи, това е една тайна между застрахования и застрахователя, за което ние не сме наясно дали им връщат.
И накрая искам да Ви кажа, че откривам едно удивително сходство във Вашите възгледи и във възгледите на господин Школагерски, което определено ме озадачава. Все пак странно е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
За дуплика господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Пропуснах да кажа, че също, както господин Куртев, уважавам много господин Школагерски. Ние работихме 2 години заедно по този закон. И аз бих желал от парламентарната група на мнозинството да прозвучат гласовете на специалистите в тази област. Аз знам, че обикновено хората са настроени срещу това, но когато правим един закон, ние трябва да направим такъв закон, че да регулира застрахователния пазар. А че на този застрахователен пазар трябва да има и държава по някакъв начин, че не трябва да има противозаконни действия, това е нещо, което се разбира. Но защо смятате, че аз съм за противозаконните действия? Напротив, аз ще защитавам тук пазарния принцип във всеки един закон. И това искам. Не съм специалист, не съм полицай, не съм охранител, но цял живот съм се занимавал с икономика и искам законът наистина да осигурява едно свободно пазарно стопанство в тази област.
И защо смятате, че аз съм едва ли не не знам какъв си! Моля ви се! Това нещо, което ви казах за Народното събрание, мисля, че Народното събрание трябва да го направи. Но недейте да мислите, че държавните застрахователи са по-малки рекетьори от другите. Напротив, на вас не ви ли беше ясно около Нова година какво стана? Аз този въпрос го зададох на ДЗИ горе, когато дойдоха при нас в комисията и им казах: кой ви дава право вие да действувате като монополист? Мислех, че Комисията по конкуренцията ще реагира по някакъв начин. И с държавни пари, далите най-малко 20-30 млн., да правите реклама, че видите ли само вие единствени имате право в момента да правите задължителна застраховка.
Но нека пък и да не прозвучи нещо друго от ваша страна, защото то ще е опасно - че защитавате само държавните застрахователи. Недейте!
Ние искаме законен бизнес, но Законът за застраховането третира икономически въпроси. Вземете един чуждестранен закон, за да видите как са регулирани нещата. Аз не искам нищо повече от това нещата да се регулират така, както са правени в Европа. Ако вие искате нещо друго, направете го. Или казвайте така: давайте..., както примерно качулките като дойдат и като бият наред, казват: да, ама там има престъпник и някой друг като е пострадал, голяма работа... Това нещо не бива да допускате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата има господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Слушах внимателно всичко казано дотук. Съжалявам, че няма да имам възможност да чуя и останалите народни представители, които сигурно ще направят полезни бележки.
Макар да не ми е чуждо застрахователното право, може би някои от по-младите от вас са слушали, когато аз съм ги обучавал по застрахователно право, не бих искал да се спирам на всички онези детайли и евентуални подобрения на закона, които могат да се направят и някои от които бяха споменати тук. Това е ваше право между първото и второто четене на законопроекта и аз не се съмнявам, че всички вие с общи усилия ще направите наистина от правно-техническо гледище законът да бъде перфектен.
Съвършено съм съгласен с казаното, не си спомням от кого, че законът няма нищо политическо. Заради това мен не ме учудва, че и от едната, и от другата страна ще има сходство в мненията. Аз смятам, че ако беше останало повече време за Демократичната левица, сигурно щяха да се чуят гласове в подкрепа на този законопроект или поне в основните линии на този законопроект и от страна на левицата.
Доколкото тук може да има сходство на мнения, то е във връзка със сходство на икономически интереси, а не във връзка със сходство в политически разбирания. Далеч съм да правя каквато и да било алюзия по когото и да било, но аз моля всички тези, които говориха - и колегата Школагерски, когото не само много уважавам, но и той и аз знаем, че може винаги да намерим общ език, когато се касае до правните разрешения, и Венцеслав Димитров, с когото в толкова народни събрания работим заедно, моля ги да помислят като излязат извън догмата всъщност за какво става дума.
Става дума за нещо, което всички знаем и което би било струва ми се недостойно да премълчаваме. Ние знаем, че този закон е началото на един пакет от закони, които един след друг ще разглежда това Народно събрание по предложение на правителството, за пресичане на престъпността в тази страна, доколкото това е възможно, за свеждането на нейните размери до онзи нормален растеж, който съществува във всяка друга страна, и до създаването на една законодателна основа, при която престъпният свят да го е страх от държавата, престъпният свят да го е страх от това, че гражданинът ще се оплаче и ще намери опора в държавата, а не държавата и гражданинът да ги е страх от престъпния свят. За това става дума.
И всъщност кои са основните линии в този закон? Никой не желае да даде приоритет на държавните застрахователи. Аз сигурно съм последният, който ще защитава държавната инициатива, защото знаете, че винаги през тези години съм бил привърженик на частното, на реституцията, на връщането на онова богатство, което хората са имали, и даване възможност да се създаде богатство дори в големи размери, дори в много големи размери, ако това става в съответствие със закона и със спазването на закона. Така че и дума не става, че някой иска да защити Държавния застрахователен институт или "Булстрад" за сметка на другите. И ако щете, доказателство за това е решението да се даде възможност веднага на клонове на чуждестранни застрахователни дружества да действат, които сигурно няма да са много добре приети и от ДЗИ, и от "Булстрад".
Но защо? Защото линията на поведение на това правителство е ние да дадем възможност на чуждестранния инвеститор да дойде в България във всички сфери при условие, че спазва законите и си плаща данъците.
Кои са няколкото - аз ще изброя четири основни насоки на този закон и ще се спра само на тях, в детайлите няма да влизам. Повтарям, че между първото и второто четене вие ще изгладите детайлите, ще направите всичко законът да бъде добър, защото вярвам, че във всички групи на този парламент има хора, които добросъвестно ще искат да постигнем резултата, който целим.
Първото е много просто. Първото е този, който ме застрахова, да не ми предлага и да ме охранява. Да не ми казва: застраховай се при мен, а пък аз ще те пазя, или обратното: ако не се застраховаш при мен, търси друг някой да те пази от мен... Това е най-простото и това е така.
Питате ме народните представители какво ще правят. Аз ще ви кажа друго. Да, народни представители, дори хората във висшите етажи на изпълнителната власт ме питаха: ами сега, като махна стикера на колата си, веднага ще ми я откраднат... Затова защото този стикер на колата, носещ името на една или друга застрахователна фирма, прави така, че хора на тази застрахователна фирма да не крадат колите, тъй като са застраховани при тях.
И обратното: ще открадне друга застрахователна фирма, при която не е застраховано, а ония взаимоотношения, както казват икономистите - аз съм настрана от икономиката и затова няма да взема отношение по тези чисто икономически въпроси - вероятно при второто четене това ще направи господин Муравей Радев, те имат някакви връзки помежду си и намират колите веднага. Как става разплащането между тях, не знам, но тогава когато човек е застрахован с един стикер и се открадне колата, неговият застраховател знае кой я е откраднал и обикновено колата се намира или става онова, за което говори нашият колега, че за съжаление броят на пострадалите от застрахователните фирми е много голям.
Това е основното, с което се поставя една забрана. Да, наистина нашето законодателство трябва да бъде хармонизирано с европейското. Но то трябва да бъде хармонизирано по начин, че да отговаря на специфичните нужди на нашата страна. В момента този закон заедно с другите, които внасяме, е предмет на експертиза от страна на Съвета на Европа. Аз използвам случая да поканя колегите от левицата, които са привлечени членове на Законодателния съвет и работиха по някои от тези закони, защото някои дойдоха, а други не, в 10,30 ч. в Министерството на правосъдието, когато ще започне експертизата от двама специалисти, които ни изпратиха от Съвета на Европа.
И Ви уверявам, господин Димитров, ако специалистите от Съвета на Европа ни кажат, че някой от тези текстове противоречи на онова, което е стандарт на законодателството на Съвета на Европа, ще го доведем до знанието ви, за да ви молим да се съобразите с това законите ни наистина да бъдат европейски. Мога да Ви кажа, че предварителната експертиза, която я имахме по кореспондентски път, експертиза, която получихме от специалисти от Съединените щати миналата седмица, ни показва, че вървим по правия път. Хората отчитат онази специфика на тежката криминална обстановка, която съществува в България. Това е едната линия. Дали това трябва да бъде казано по начина, по който сме го казали, дали литературно или правно-догматично не трябва да се намери някаква друга формула за съответния един или друг текст, вие сте тези, които ще го направите и аз вярвам в добросъвестността на всички вас от всички парламентарни групи, защото има един парламентарен и национален консенсус за борбата срещу престъпността.
Второто нещо е линията на контрола. Защо досега не е назначен този директор? Не знам. Но мога да предполагам. Защото различни са били интересите, които са се сблъсквали и които не са позволили на миналото правителство да го назначи. И понеже ние не искаме да бъдем подложени на натиск от различни групи и различни интереси, ние предлагаме - имам предвид, че правителството предлага, вие да приемете - този контролен орган, който не е изпълнителен орган, а е контролен орган, ако видите неговите функции, и който всъщност чрез решението във връзка с лицензите упражнява върховния контрол. Неслучайно там стои председателят на Върховния касационен съд. И забележете, не председателят на Върховния административен съд, при който би се обжалвал административният акт, а този магистрат, който не е овластен да реши един спор във връзка с административния акт.
Третото нещо е линията на охрана на интересите на застрахованите. Това става чрез изменението на капитала, за който виждам подкрепа и от страна на господин Димитров. Аз лично пак ви казвам, настрана съм от икономиката. Тези държавни ценни книжа могат ли да служат за това, не могат ли - не бих могъл да ви кажа. Всичко, което чух, разбира се, ще го споделя с министъра на финансите. Но увеличаването на капитала при инфлацията, която стана от момента на гласуването на закона досега, налага това увеличение. Ние вярваме, че по-нататък - при условията на валутния борд, вече инфлационният начин на мислене в законодателството ще трябва да бъде преодолян и да нямаме нужда от такива промени. Защото вързаният лев за марката и спазването на валутния борд, разбира се, ще спре инфлацията. Но ние трябва да я отчетем досега.
За чуждестранните застрахователи съображенията са прости. Ние търсим инвеститора, който да дойде отвън.
И една норма, която наистина е малко настрана. Тук никой не каза, че е настрана и нормата във връзка с финансирането на фонда за земеделското стопанство. Защо? Извинявайте, затова защото като че ли просто никой не би имал обществената смелост да се противопостави на това, че нашето селско стопанство трябва да бъде подпомогнато, макар че нормите са малко странни. Лично за мен трябваше доста време да мине, за да се убедя,че трябва да дойда тук. Но се противопоставят срещу нормата, че някакъв процент ще получи полицията, която е открила тази кражба. Аз искам да ви кажа, че това не ощетява застрахователя. Ако колата не беше открита, застрахователят ще плати цялостно застрахователното обезщетение. Ако се открие, ще даде нещо на този, който я е открил. Струва ми се, че тук действува просто един пазарен механизъм и това ще стимулира полицията в един момент, когато тя започва да върши своята работа по-ефикасно и наистина да я доведе до добър край.
А колкото до онова, което се каза от господин Димитров - за ексцесии, които са станали, господин Димитров, аз съм този, който най-строго осъждам такива екцесии. Полицията в демократичната държава е гаранция за сигурността на гражданите и действията, които се предприеха от министъра на вътрешните работи - днес ги има във вестниците, показват, че той стои на същото становище и затова разформирова тази група, която си е позволила нещо, което е недопустимо не само от европейско гледище, то е недопустимо за нас, недопустимо е за съзнанието на всеки един от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. Искам да направя две условности преди да направя изказването си пред вас.
Първата условност е, че добре осъзнавам, че управляващото мнозинство има право да избере ценностната система на управлението си, за да удовлетвори избирателите, които са му гласували доверие.
И втората условност, която искам да направя, е, че застраховането е елемент на финансов пазар, т.е. е подчинено на пазарни отношения. И аз, обръщайки се към вас, няма да правя критика. Ще се опитам да споделя известен опит, който мисля, че имам вече в областта на пазарните отношения с оглед на това да предпазя един проект за изменение и допълнение да не направи някои крачки извън рубикона на нормалните пазарни отношения.
Първото, върху което искам да спра вашето внимание, това е разумният висок праг на установения капитал на застрахователните дружества. Това означава, че на този застрахователен пазар ще отидат само дружества, които са стабилни, които могат да гарантират на гражданството, че ще изплащат застрахователните ипотеки при бедствия, по които са застраховани. Но това означава, че ако е прекалено голям, ще игнорира конкуренцията в застрахователния пазар. И я си представете, че оставим с един прекалено висок праг две само или три застрахователни дружества! Вече създаваме предпоставка за една монополна ситуация. А искам да ви гарантирам, че всеки се обявява срещу монопола, но всеки иска да бъде монополист, защото е хубаво нещо и е заразно.
В този аспект аз мисля, че преди да определим прага е необходимо да се правят известни икономически анализи и преди всичко да използуваме опита на Съединените американски щати за определяне на пазара чрез един херфендилов индекс, за да покажем какъв трябва да бъде действително прагът за определяне на минималния уставен капитал.
Вторият въпрос, върху който искам да спра вашето внимание, е участието на чуждестранни застрахователи на нашия застрахователен пазар. Участието на чуждестранни застрахователи е една добра позиция за увеличаване конкуренцията между наши и чужди застрахователи. Но тук дори под формата на шега министър Божков каза, че страдаме от ксенофобия. Не, не страдаме, но аз съм националноотговорен политик и винаги карам и децата си, и внучета си да учат първо на Вазов стихотворението "Аз съм българче". Не забравяйте, че идвайки на нашия пазар, тези чуждестранни инвеститори ще отвеждат от България и национален доход. И тук е необходима една умереност, за да преценим до каква степен трябва да допускаме чуждестранни инвестиции. Защото инвестирайки, те ще вземат печалба, след плащането на данък, естествено, ще носят тази печалба в собствените си страни, за да инвестират там. Няма мъртъв капитал. Говореше се, че само индийците имат прекалено злато и диаманти, но този капитал е мъртъв, защото не носи печалба. И това трябва внимателно да се обмисли и ви го казвам с най-добри намерения.
Третият аспект, по който искам да ви обърна вниманието, е завишеното администриране на този застрахователен пазар. Нека да намерим баланса. Необходимо ли е да превръщаме отново държавата си в административно разпоредителна?! Едни пазарни отношения с чисто административен инструментариум не се управляват. Има други. Има правно-икономически инструментариум, с който трябва да се управляват пазарните отношения. Вие създавате администрация след администрация, което ми се струва, че няма да бъде добре оценено. Нищо, че министър Гоцев каза: ние имаме насърчението на Европейския съюз. Съмнявам се, аз също имам контакти с Европейския съюз. Те не насърчават администрирането в икономиката. Затова помислете.

И най-накрая, ще си позволя да взема отношение по още един въпрос, към който се смятам и професионално причастен.
Този администриращ орган, който се създава, има претенциите и да се саморегулира. Тоест, да определя какво трябва да бъде отношението и конкретният натиск на участниците на застрахователния пазар. Няма го по света това нещо. Независимо от това, че съм служебно ангажиран, искам да ви кажа: в цял свят сливанията и картелирането се ръководи от една независима институция, която определя тези норми и отговаря пред парламентите и правителствата за поведението си.
Не допускайте хлъзгавата постановка всеки сам да определя поведението си. И аз съм противник на една такава позиция, защото отново посягаме върху нормалното развитие на пазара и контрола чрез пазарни средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Както знаем и според сега действащия Закон за застраховането, който междупрочем е твърде пресен, интересът на застрахованите лица е защитен с изискването за доброволност на застраховането. Изключвам, разбира се, задължителните застраховки като "Злополука" и "Гражданска отговорност". Но ние сме длъжни да си поставим въпроса: наистина доброволно ли се ползват у нас застрахователни услуги и налице ли е ефективен застрахователен контрол? И отговорът е по правило: не!
Ето защо в битовия жаргон на българина застраховател стана синоним на рекетьор, а застраховането се свързва с насилие. Дейността на силовите групировки, съвместяването на застрахователна и охранителна дейност криминализираха застрахователния пазар в страната и хвърлиха сянка и върху онези субекти в него, които имат резонно пазарно поведение. Порочната застрахователна практика у нас, свързана с нарушаване на основни човешки права, изисква да защитим обществото. Очевидно, за да бъдат защитени физическите и юридическите лица, ползватели на застрахователни услуги, се налага в закона изрично и недвусмислено да се разграничат застрахователната и охранителната дейност, да се завиши строгостта на санкциите при нарушаване на закона.
Извън гарантирането на доброволност при застраховането, интересите на застрахованите лица трябва да бъдат защитени и чрез допълнителни мерки, чрез налагането на действен застрахователен надзор, чрез предотвратяване на опасността от застрахователни пирамиди, като се покачи прага на минималния капитал на застрахователните дружества и на трето, но не на последно място, чрез създаване на конкурентна среда, включително с международни играчи в застрахователния бизнес.
Именно тези няколко цели мотивират вносителя при внесените предложения и допълнения към Закона за застраховането. Целта е да се отсеят легитимните и почтени агенти, като се ампутира криминалният сектор в застрахователния бранш чрез повишени изисквания за даване на разрешение и контрол върху застрахователната дейност.
Аз ще се спра само на някои от бележките и предложенията, които имам към проекта, като останалите ще внеса писмено след първото четене на законопроекта.
В § 2 на проекта, тоест чл. 4 от закона, предлагам следния текст на ал. 2:
"Ал. 2. Застрахователят не може да извършва охранителна, търговска и друга дейност, освен предвидената в този закон".
Това е във връзка с изричното експлицитно разкачване на застраховането от охранителната дейност, въпреки че по същество става, както и господин Школагерски отбеляза, дума за редакционна поправка към стария текст на чл. 4.
В § 6, който визира чл. 9 от закона, предлагам ал. 3 да се преформулира в съответствие с логиката на ал. 2 от същия член. Последната предвижда юридически и физически лица да могат да притежават повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество с разрешение на Националния съвет по застраховането. Тоест предлагам ал.3 на чл. 9 да има следния аналогичен текст:
"Ал. 3. Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователен холдинг само с разрешение на Националния съвет по застраховането".
В § 7 от проекта, чл. 11, ал. 2 от закона, се предлага взаимозастрахователните кооперации да извършват застраховка на своите членове само по раздел I от приложението към чл. 6, ал. 2, тоест касаещи застраховка "Живот", "Женитба" и "Детска застраховка".
Аз питам каква е логиката на вносителя да изключи застраховане на имуществото на член-кооператорите и смятам, че това ограничение е в разрез със съществуващата общоевропейска практика. Не блокираме ли с това една възможност за застраховане, например на селскостопанско имущество?
И докато новосъздадената ал. 5 на чл. 9, която изключва възможността физически и юридически лица, упражняващи охранителна дейност, да притежават акции в застрахователни дружества, изглежда логична, то забраната, наложена в новата ал. 3 на чл. 12, буди смущение. Тя предвижда членове на взаимозастрахователни кооперации да не могат да бъдат физически лица, упражняващи охранителна дейност. Това, според мен, граничи с ограничаване на основни човешки права.
Накрая искам конкретно да се спра на § 32 от проекта, където в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 8, ал. 2, според която заварените застрахователи трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на закона до 31 декември 1997 г. Смятам, че този срок е изключително кратък и с оглед на приключването на финансовата година и изготвянето на годишните баланси, би трябвало да се разшири поне до края на февруари 1998 г.
Уважаеми колеги, за да създадем условия за конкуренция на пазара на застраховането, което би било само в интерес на българския потребител, трябва да се погрижим за равен старт на националните застрахователи спрямо чуждите им конкуренти. Създаването на лоялна пазарна среда изисква да повишим изискванията към клоновете на чуждите застрахователни компании, които ще се настанят у нас. За да имаме условия за равен старт клоновете на външните застрахователи трябва да вложат и представят същата банкова наличност като парични суми, какъвто е капиталовият праг, поставен пред нашите, български застрахователи, като по принцип увеличаването на капитала е една здравословна мярка на застрахователния пазар.
В заключение искам да заявя, че се присъединявам към мотивите на внесените поправки и допълнения и ще подкрепя на първо четене идеологията на Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Гледам на този законопроект като част от необходимия пакет от закони за декриминализиране и оздравяване на пазара като цяло - финансов, застрахователен, икономически. Здравите сили на застрахователния пазар, почтените национални застрахователи трябва да оцелеят, но не бива да даваме шанс на нови финансови пирамиди, не бива да толерираме възможности за поредното изсмукване на пари от българските данъкоплатци и тяхното депортиране от национални предатели отвъд океана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна моето изказване с едно обръщение към господин Школагерски, макар че него го няма в залата. Много от неговите аргументи са изключително логични при положение обаче, че в България има нормален застрахователен пазар. А на всички много добре е ясно, че пазарът в България не е нормален, той е силно деформиран и голяма част от него е криминализиран. Аз не знам дали господин Школагерски познава добре дейността на тъй наречените застрахователни компании от рода на "ВИС-2", "СИК", "Зора-инс", "Корона-инс" и т.н., но аз ги познавам добре от собствения си регион и в родния си град Пазарджик. И трябва да ви кажа, че, първо, тези застрахователни компании, според мен, са чисти застрахователни пирамиди. Парите, които те събират, след това ще се спра на това по какъв начин, не са, както смята господин Венцеслав Димитров, обърнати в държавни ценни книжа, в други активи. Тоест, те не се акумулират за застрахователна дейност, за да може след това да бъдат възмездени техните клиенти. Тези пари отиват за обслужване на централата, която ги е създала. Те отиват за купуване на валута и ценни имоти, те се въртят в незаконна търговия, с тях се купуват скъпи коли. А голяма част от тези пари се харчат и изяждат - знаете как. Тоест, тези тъй наречени застрахователни компании всъщност по правилата и на европейското, и на световното законодателство, не работят като застрахователни компании. Да не говоря за техните застрахователни агенти. Аз не зная вие дали имате представа какво са всъщност тези хора?
Първо, те са абсолютно неграмотни. И не само че не знаят този закон, който ние обсъждаме, те не знаят основни правила на застраховането. И съм сигурен, че те не могат да попълнят един застрахователен договор. Познавам всички председатели, или управители, зная какво представляват като интелект и т.н. тези момченца, които се разхождат с половин килограм злато, добре охранени и мускулести. И смея да твърдя, че в Пазарджик и региона няма нито един търговски обект, който е застрахован доброволно в тези компании. Схемата е толкова ясна на всички - отива се при собственика първия път учтиво, ако откаже втория път нещо се случва на обекта или на собственика и третият път той си шибва голяма лепенка на стъклата. Градът е парцелиран. Колите, които се защитават, се крадат, връщат се, имитирайки, че компанията защитава по някакъв начин тези собственици и т.н. Това са чисти рекетьорски организации, прикрити под маската на застрахователни компании. И не е вярно, че тези промени в закона, които се предлагат, по някакъв начин ограничават частната инициатива и частните застрахователни компании, защото има и други частни компании, като "Орел" и "България", които не действуват така. И аз зная, че те не работят така. И хората, които работят там, техните застрахователни агенти са професионално подготвени. И действително те дават гаранции и парите, които събират се използуват само за тази дейност. Те се акумулират, те се инвестират и тези хора, които се застраховат в "Орел", "България", за ДЗИ не искам да говоря, там е ясно, действително имат тази застрахователна защита. Докато всички останали клиенти получават абсолютно мнима защита. Това не е застрахователна защита и този договор, който са сключили с една такава бандитска застрахователна компания, не носи никакви гаранции на клиента. Абсолютно никакви гаранции. Освен ако, примерно, съседната случайно му открадне колата, че може да сключат някакво споразумение и да му я върнат, евентуално.
Затова тези промени, всички колеги много ясно казаха, целят да отрежат тази, бих казал, насилствена, криминална част от застрахователния бизнес от действителната, здравата част, която, според мен, много бързо ще може да изпълни тези изисквания на закона и да заработи в нормалните условия. Има дискусионни моменти в предложенията. Може би най-сериозният от тях е за влизането на чуждестранния застрахователен бизнес в България. Това действително е нещо, по което трябва много сериозно да се дискутира и да се намери оптимално решение. Но при тази дискусия, в която, според мен, не трябва да се включва много сериозно политически елемент, макар че той е неизбежен във всяка дискусия, а трябва тежестта да бъдe дадена на експертите. Но не на експертите, които получават заплата в "СИК", "ВИС" и т.н., защото има много такива експерти. А действително независими експерти, които трябва да направят една трезва оценка какви последици ще има влизането на чуждестранен капитал в застрахователния бизнес. Такива опасения бяха изказани и от нашата парламентарна група, и от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, тъй като това е голяма част от финансовия пазар и трябва да бъдем действително много предпазливи.
Затова, завършвайки, аз заявявам, че ще подкрепя промените, които, според мен, са навременни и ще изиграят решителна роля в борбата срещу престъпността, която се е прикрила под маската на застрахователи. И апелирам към водещата комисия да използува независими експерти и уточни този дискусионен момент за навлизането на мощните чужди застрахователни компании. В зависимост от това да се направи една прогноза, тази консолидация на застрахователния капитал в България, която е неизбежна, те просто не могат да минат без него и да се намери оптималният срок, при който тази консолидация ще бъде в достатъчни размери, за да не може навлизането на мощните чужди компании, които знаете, имат вече 100-годишни традиции, да пометат българските и да не остане нищо за нас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Казаха се много неща, особено две големи изложения по проблемите на проектозакона заслужават вниманието на народните представители и по-специално на тези от тях, които работят в комисиите, имащи отношение към този проект.
Аз ще се опитам да добавя няколко съображения по два-три от централните проблеми. Преди това обаче искам да ви обърна внимание, че в мотивите към проектозакона има едно изречение, което показва, че се стъпва на малко фалшива основа при опита да бъдат изрязани тези явления в сферата на застрахователния бизнес, за които току-що се говори.
На първата страница от мотивите е казано: "В нарушение на посочената законова забрана, която се съдържа в чл. 4, ал. 2 редица силови икономически групировки в страната продължават да осъществяват застрахователна и охранителна дейност."
Добре, първо, аз съм съгласен към сегашния текст да има още едно изречение, от което глава няма да боли и изрично да се каже, че не могат да се занимават с охранителна дейност. Но, ако не се изгради законодателство, което ефективно да се бори срещу силовите групировки, все едно ние нищо не решаваме, тъй като абсолютно прави са двамата основни оратори днес, които твърдяха - и това никой не го оспорва - че щом забраняваш всякаква друга дейност, забраняваш и охранителната, и детективската да съжителствуват със застрахователната.
Тези два-три въпроса, по които искам да кажа няколко думи. И в комисиите бях от тези, които отстояваха разбирането, че, да, ние сме ангажирани със задължение да откриваме своя пазар, вярно е, че ние не трябва да създаваме изкуствени чадъри за българските предприемачи, в която и да е сфера. Трябва да има конкуренция с участие на външни инвеститори. Това важи за всички сектори. Но и днес прозвучаха сериозни гласове за това, че ние не можем веднага да разградим застрахователния пазар.

Господин Школагерски ви приведе съображенията, с които бяха подхранени и нашите позиции в предишните три години при работата върху този закон. Самите европейци разбираха каква опасност е за българския застрахователен пазар, ако той бъде разграден още от първите години на действието на този закон. И току-що говорилият колега от СДС обърна внимание, че трябва да се намери някаква мяра. Може да не е седем години, може да не е пет години, но нека да бъде две-три години, някакво стартово време, в което да се утвърдят онези застрахователни компании, които ще получат подкрепата на българските граждани. Противното се разминава генерално с често слушаните приказки за това, че ние и със законодателството, и с дейността на изпълнителната власт трябва да подпомагаме средния и дребния бизнес. Генерално се разминават тези две неща.
Втори въпрос. Хлъзгава е почвата, на която се стъпва, когато се предлага ал. 6 в чл. 390 на Търговския закон, според която полицията ще получава определен процент от обезщетенията. В сегашната обстановка, при сегашното проникване на престъпни групировки, на престъпността в повечето от структурите на държавата това може да се превърне в нещо обратно на преследваното от законодателя. Може да се мисли за нещо, но не това е формата.
И накрая две-три думи за обозначаващите знаци. Аз като човек по-възрастен помня времето, когато в България всеки магазин, всяко едно жилище или склад, което се е застраховало в застрахователна компания "Орел", имаше един металически стикер. Това е факт. В онази обстановка, когато нямаше борци и силови групировки. Говориха колеги за следващите четири-пет десетилетия.
С други думи, ние не можем да отидем към нарушаване на едно право на застрахователната компания да индикира своето участие в даден обект, недвижим или движим имот, не можем да нарушаваме правото и на застрахования, който в това вижда допълнителна сигурност. И аз изцяло споделям, че ако е необходимо, трябва да има една норма, която да предвижда някакви правила за използването на тези стикери и обозначителни знаци. Да има такава една норма. Но ние не можем да лишим.
Тук прозвучаха гласове - и с това искам да приключа, - че когато аз или някой от вас си застраховаме жигулата във ВИС или СИК, разчитаме на по-голяма сигурност. Да, това е факт. Затова дайте със законодателство и с всичко останало, което може и трябва да се направи, да бъдат ударени тези групировки. Но да не отиваме по линията на ликвидиране на права, на една практика, която я е имало, има и която е практика, от която се ползват и застрахователите, и застрахованите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): С моите уважения към професионалните аргументи, които излага професор Стоилов, аз все пак не бих се съгласил с някои от нещата, които каза, и на първо място, с това подпомагане, за което говорим, на средния и дребния бизнес, и го развяваме непрекъснато като знаме. Господин Стоилов, аз не мога да се съглася, че застрахователният бизнес е дребният и средният бизнес в България в момента и подпомагайки него, ние директно подпомагаме този бизнес. В цял свят това са представители на доста по-едрия бизнес от този, за който ние си говорим.
И тъй като много пъти се засегна въпросът за тези стикери, лепенки и т.н., бяха направени две наистина пространни изказвания. Господин Школагерски отдели повече от 10 минути. Аз обаче ви питам - не стана ли на практика в България точно това, че известни охранителни фирми смениха само стикерите си, на които пишеше "Охранители" със стикери, на които пишеше "Застрахователи"? И нямаме ли пълно срастване между застрахователните и охранителните функции точно на тези юридически лица, за които в момента говорим? И в крайна сметка защо се стигна дотам, че от някои градове в България, например Перник, дойдоха подписки точно от представители на дребния и средния бизнес, които молеха забраната на тези стикери, която се отнася до моторните превозни средства, да се разшири и за магазините? Какво означава външният израз на едни договорни отношения за застраховане? Не означава ли това създаване на психологическа бариера, на един психологически страх и дори стрес? И какво означава това, че един магазин ще бъде по-сигурен за своята съдба, ако има тези стикери отвън? Тук говорим за чисто застрахователна или за чисто охранителна дейност. Не говорим ли точно за това, че хората ги е страх, че ако нямат тези стикери по своите витрини, техните обекти ще бъдат обект на посегателство точно от представителите на тези компании, за които се говори? И защо именно най-атрактивните обекти в големите градове, по черноморските ни курорти, по планинските ни курорти задължително разполагат с четири или пет стикера само и всички ние прекрасно знаем кои са те? Именно затова тази охранителна дейност трябва да бъде въздигната в тази висока степен на обществена опасност, която тя представлява, когато се комулира със застрахователната. Именно затова според мене е абсолютно правилно и това предложение, и предложението за премахване на тези стикери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм категорично за това тези стикери да изчезнат. Защото господин Стоилов може да помни, че навремето е имало такива неща, но нека също да си припомни дали тогавашните застрахователи са започнали своята дейност с тези бухалки, които станаха символ на тяхната дейност. Тези стикери според мене не дават сигурност на хората. По-скоро тези стикери са причината за страха у хората. Защото страхът произтича от начина, по който застрахователите се разправят с хората, които са посегнали на застрахованото от тях имущество. А този начин на посягане невинаги е законосъобразен.
Нека да си припомним една мисъл на един голям политик, който е казал, че демокрацията - това е свободата да не се страхуваш. Именно затова тези стикери трябва да изчезнат, защото те станаха символ на страха у хората. Тази сигурност представлява всъщност страхът на хората. Тя се гради на този страх. И аз също подкрепям това предложение тези стикери да изчезнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Когато говорим за националния застрахователен пазар, стои въпросът не само за средния и дребен бизнес, но изобщо за това немалките приходи от този бизнес да бъдат реинвестирани в страната. Това са огромни маси добавена стойност. Тяхното реинвестиране означава работни места, означава повишаване на стандарта в страната. Това е тема, разисквана нашироко в годините, когато се правеше законът, разисквана и при нашите срещи с европейски експерти, така че нито имам време, нито е целесъобразно сега да я подхващаме наново. Тези неща трябва да се имат предвид в рамките на нашите ангажименти. И по линията на Европейския съюз, и на други наши обвързаности ние трябва да търсим начин при възникването на националния пазар той да има някаква защита.

За стикерите очевидно всеки ще остане на своята позиция. Аз не съм се оженил за стикерите, както предполагам и част от тези колеги, които защитаваха тая практика. Но има в чужбина, имало е и у нас, има и сега. Различното е, че у нас сега има и еди каква си категория застрахователи.
Уважаеми господа, дайте да отстраним тази категория застрахователи! Не стикерите са първопричина, а наличието на такава категория застрахователи. Вие сменяте обекта на нашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Действително, за да има необходимост от изменение на един закон, е необходимо да са налице две основни предпоставки, за които говори господин Школагерски, а именно: да има някаква промяна в обществените отношения, които са съществували към момента на приемането на закона, или да има обществени отношения, които не са обхванати от закона, който е приет.
Аз не мога да се съглася с констатацията, че тези предпоставки не са налице. Напротив, очевидно е, че от момента на приемането на закона досега обществените отношения, дори и тези, които са свързани със застраховането като дейност, са се променили. Очевидно е също така, че с този закон не са обхванати всички обществени отношения, свързани със застраховането като дейност. За всички е ясно, че са налице редица негативни предпоставки и условия около застрахователната дейност, които най-често са свързани с това, че тази дейност се използва като средство или прикритие за извършване на престъпни деяния. Ясно е, че това е основната цел на внесения проект за изменение на Закона за застраховането - именно да обхване максимално тези отношения, които не са обхванати от закона, който е приет през миналата година.
Ето защо ясно е, че е налице основната предпоставка, за да се иска изменение на вече влязъл в сила и приет закон.
Ще се спра на няколко основни пункта, що се отнася до обсъждания § 4, с който се създава нов чл. 4а, с който се забранява да се поставят рекламни материали и други белези, индикиращи факта на застраховането. Действително застраховането като договорно отношение се материализира с договора, който се сключва между двете страни. Това според мен е основният материален израз на това договорно взаимоотношение, а не белегът, лепенката или знакът, който се поставя. Не това е материалният израз на договорното отношение и считам, че действително не е необходимо застрахованият по този начин да декларира пред обществото факта, че той е дал някакви парични средства и е сключил договор. Затова колегите преди мен правилно отбелязаха, че в нашето общество конкретно този материален израз, изразяващ се в лепенки или знаци, създава обратно негативни отношения.
Позволих си да направя справка в някои законодателства на страни, за които говориха тук колегите, а именно от Западна Европа. Там действително никъде няма такава възможност - чрез такива знаци да се отбелязва този факт. Единствено застраховката "Гражданска отговорност", която е задължителна, се материализира по този начин в някои страни като Англия. Но застраховката "Каско" никъде не се индикира и не се материализира по този начин - чрез такива лепенки или знаци. Затова по този проблем считам, че не е необходимо да се водят такива големи дискусии. А и очевидно е, че конкретно за България такава забрана ще доведе изцяло до положителен ефект.
Що се отнася до проблема по чл. 4, ал. 2, в който след думата "дейност" се добавя "включително и охранителна". Действително в досега действащия закон има забрана за извършване на друга дейност, но очевидно е също, че тази забрана на практика не действаше. Именно това е един от примерите, в който законодателят трябва да реагира и изрично да посочи основната дейност, която създава негативните отношения, а именно охранителната.
Вярно е, че застрахователят трябва да се занимава преди всичко с тази дейност - с дейността за застраховането, и около нея има други съпътстващи дейности. Но тези дейности, за които се говореше, свързани с разследване, със собствена проверка, която трябва да се извършва от застрахователя, не са свързани с охраняването като дейност. Няма пречка да се извършва такава дейност. Очевидно тук става въпрос за негативната част от тези обществени отношения, а именно: смесването на застрахователната с охранителната дейност. За всички е ясно какво се има предвид.
Аз също съм съгласен, че в контекста на тази тенденция да се конкретизират тези явления в закона не е правилно да се използват термини като "и друга сходна дейност", това е мое лично мнение. И ако действително тук се има предвид нещо, е по-добре то да бъде изброено конктретно, а именно в контекста на тенденцията на тези изменения изрично да се посочат конкретните предпоставки.
С предвижданите изменения по отношение на застрахователния надзор се създава нов орган - Националният съвет по застраховането. Това става органът, субектът, който вече издава или отнема разрешенията по този закон. Напълно поддържам идеята на закона да се създаде такъв орган и той да се състои от лицата, които са посочени в измененията, които са представители на висшата изпълнителна и съдебна власт.
Не съм съгласен, че по този начин се централизират тези функции в един орган, който има неограничена власт. Напротив, запазването на действието на стария орган, на дирекцията, по закона създава възможност тези функции да се разпределят и именно тази власт да не се концентрира в ръцете само на един орган. Освен това лицата, които участват в този орган, са достатъчна предпоставка за това да се избегнат нарушения при издаването на тези лицензи.
Не е вярно, че тази негова дейност в Националния съвет е неконтролируема. Напротив, в предвижданите изменения не се предвижда да се отмени съдебният контрол, който е предвиден в текстовете на чл. 34 от сега действащия закон. Тези текстове се запазват. Считам обаче, че е по-прецизно в тази глава също, там, където е записано "Дирекция за застрахователен надзор", да се запише "Националният съвет по застраховане", за да бъде по-прецизен текстът. Това не е предвидено в раздел втори, но в тази връзка считам, че може да се направят предложения между двете четения.
Считам, че между двете четения трябва да се проведе много задълбочена дискусия и по отношение на предвидения срок за привеждане на дейността на сега действащите и съществуващи застрахователни дружества към условията на този закон с измененията. Напълно съм съгласен с всичко това, което казаха колегите - че по този въпрос трябва да се проведе една по-задълбочена дискусия, включително и по отношение на срока, с който са свързани чуждестранните застрахователи.
Като цяло и в заключение искам да кажа, че аз ще подкрепя на първо четене предвидените изменения, тъй като с тях действително се създава една по-добра възможност Законът за застраховането на практика да заработи и за неговата по-голяма ефективност. С предвидените изменения действително се цели и максимално ще се постигне ограничаване на тези негативни явления, свързани със застраховането като дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Благодаря на господин Абаджиев.
Пристъпваме към гласуване. (Шум и реплики в залата) Искате думата за реплика? Нямате право, изчерпано е времето...
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането на първо четене.
От общо гласували 194 народни представители, за - 145, против - 9, въздържали се - 40.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преди да дам почивка до 12,30 ч. едно съобщение:
Всички народни представители, които са записани в групите за приятелство с Германия и Гърция са поканени да останат в пленарна зала за избиране на ръководства.
Обявявам почивка до 12,30 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседа-нието продължава.
Следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЕОБСЛУЖВАНИТЕ КРЕДИТИ, ДОГОВО-РЕНИ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
От името на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол думата има господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Този законопроект отменя един параграф от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ЗУНК-овете. Със законопроекта се предлага отмяна на § 5 от Заключителните разпоредби на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. и се цели елиминиране на необходимостта от котиране на минималните цени от Българска народна банка, на държавните дългосрочни облигации, емитирани по реда на чл. 4 и чл. 5 от същия закон. По този начин цените на облигациите ще се формират изцяло на пазарен принцип, което ще направи книжата по-ликвидни, ще подобри ликвидността на банките, които ги притежават и ще благоприятства развитието на свободната търговия на облигациите на вторичния пазар.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди направеното предложение, смята го за целесъобразно и предлага на народното събрание да го приеме на две четения в едно заседание.
Вие имате пред себе си проектозакона. Съдържанието му е:
"Параграф единствен. § 5 от Заключителните разпоредби се отменя".
За да бъдете улеснени в определяне на отношението си към това предложение, ще ви прочета § 5 от Закона за ЗУНК:
"§ 5. В едномесечен срок от влизането на този закон в сила Българската народна банка издава наредба за санкциониране на търговски банки за загуби, причинени от реализация на държавни дългосрочни облигации под пазарната им цена, котирана от Българска народна банка".
Тези въпроси са разработени в съответно издадената Наредба N 14, както предвижда закона, в глава втора: "Минимална продажна цена".
Ако ми позволите, господин председател, за да не вземам повторно думата, бих казал няколко изречения.
Навремето определянето на тази минимална цена беше свързано със съображението да не се допуска съвсем евтиното, на ниска цена изкупуване на този дългов инструмент, който се използваше главно в приватизационни сделки.
За някои от колегите може би и сега са в сила подобни съображения. Ще споделя, че в някаква степен аз продължавам също да смятам, е прекалено ниската цена, на която може да бъде придобит този инструмент за участие в приватизацията наистина създава възможност за тези, които са направили големи пари за късо време отново чрез този инструмент да закупят собственост на изключително ниска цена, но същевременно в сила са и противни съображения - за разширяване на пазара на този дългов инструмент, максималното му използване и разтоварване по този начин на портфейлите на търговските банки, които разполагат с него. Разбира се, на цена, каквато за тях се окаже изгодна при дадените конкретни условия.
Това са и съображенията на вносителя. Това са и съображенията, поради които мнозинството в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, подкрепи това предложение. Благодаря.
И правя формалното предложение, ако е необходимо, да минем днес този проектозакон на две четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Определям по 30 минути така както е в правилника, на всяка парламентарна група.
Има ли желаещи да вземат отношение по внесения законопроект? - Няма.
Моля, гласувайте за Законопроекта за изменение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. на първо четене.
От общо гласували 160 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Беше направено процедурно предложение веднага да се гласува и на второ четене. Има ли възражения срещу това предложение? - Няма.
Моля, гласувайте за направеното предложение законопроектът да се гласува и на второ четене.
От общо гласували 164 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 7.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Стоилов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заглавието на закона е "Закон за изменение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
От общо гласували 170 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Текстът на проектозакона:
"Параграф единствен. § 5 от Заключителните разпоредби се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? - Няма.
Моля, гласувайте параграф единствен на закона.
От общо гласували 165 народни представители, за - 160, против - няма, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е:
"На заседание, проведено на 19 юни 1997 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавна собственост. След станалите разисквания комисията прие мотивите към законопроекта и реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост."
Става въпрос само за една промяна: управлението на държавната недвижима собственост се прехвърля от Министерството на финансите към Министерството на териториалното устройство. Това е всичко, което съдържа законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников. Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост на първо четене.
От общо гласували 169 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Лучников иска думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като няма възражения по този законопроект, който приехме на първо четене, моля да го приемем и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно становище по това предложение? - Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
От общо гласували 160 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, обнародван в "Държавен вестник", бр. 44 от 1996 г., изм. бр. 104 от 1996 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието? - Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте заглавието.
От общо гласували 160 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 15, ал. 5; чл. 17; чл. 19, ал. 3; чл. 47, ал. 1 и 2; чл. 49, ал. 4; чл. 56, ал. 2; чл. 67, ал. 2 и 3; чл. 68, ал. 1; чл. 69; чл. 75 и чл. 78, ал. 2 думите "министърът на финансите" се заменят с "министърът на регионалното развитие и благоустройството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 1? - Няма.
Моля, режим на гласуване по § 1 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 158 народни представители, за - 151, против - 2, въздържали се - 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 34, ал. 1 и 4; чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 2 думите "министърът на териториалното развитие и строителството" се заменят с "министърът на регионалното развитие и благоустройството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, режим на гласуване за § 2.
От общо гласували 151 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 3. В чл. 45, ал. 1 накрая се добавя "и на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по § 3? - Няма.
Моля, гласувайте § 3.
От общо гласували 154 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 4. В чл. 54, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. думите "министъра на финансите" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството";
2. създава се изречение второ:
"Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте§ 4.
От общо гласували 148 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 7.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 5. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти - държавна собственост, се извършват под общото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите".
2. в ал. 2 думите "министърът на финансите" се заменят с "министърът на регионалното развитите и благоустройството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по § 5?
Моля, гласувайте текста на § 5.
От общо гласували 149 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 6. В чл. 69, чл. 70, алинеи 1 и 2 и чл. 82 думите "Министерството на финансите" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 6 има ли изказвания? - Няма.
Моля, гласувайте § 6.
От общо гласували 158 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 9.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 7. В чл. 70, ал. 3 думите "служба "Държавна собственост на" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма изказвания по § 7.
Моля, гласувайте § 7.
От общо гласували 160 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 8. В чл. 87, ал. 3 думите "министъра на финансите" се заменят с "областния управител по местонахождението на имота".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма изказвания.
Моля, гласувайте § 8.
От общо гласували 153 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преходни и заключителни разпоредби.
§ 9. Министерският съвет определя реда за приключване на образуваните и незавършените преписки до влизането в сила на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на раздела и по § 9 има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте Преходни и заключителни разпоредби и § 9.
От общо гласували 159 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 10. В чл. 18 от Гражданския процесуален кодекс (обн.Изв., бр.12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г. и бр. 43 от 1997 г.) се създава нова ал. 4:
"Ал. 4. По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? - Няма.
Моля, гласувайте § 10.
От общо гласували 156 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 11. В чл. 56 и чл. 63, ал. 1 от Закона за общинската собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г., изм. бр. 104 от 1996 г.) думите "министъра на финансите" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Бележки по този параграф има ли? - Няма.
Моля, гласувайте § 11.
От общо гласували 156 народни представители, за - 150, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам желаещи да вземат отношение по § 12.
Моля, гласувайте текста на § 12.
От общо гласували 154 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 12 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.

Утре, както знаете, е ден за парламентарен контрол.
Ще отговарят следните министри:
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Жорж Ганчев и Румен Овчаров.
2. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуални въпроси от народните представители Иван Зънзъв и Руси Статков.
3. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Донка Дончева.
4. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на питане от народния представител Калчо Чукаров.
5. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
6. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Христо Иванов.
7. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Трендафилов.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 4 юли 1997 г., петък, от 9,00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 13,08 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
           Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
    Анелия Тошкова

    Свилен Димитров