Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ще трябва да бъде разгледано искането за предсрочно освобождаване на председателя на Народното събрание. Преди това обаче, правя предложение на основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание след разискванията и гласуването по искането за оставка, да бъдат включени като точки от дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и на приложения към нея Финансов протокол.
Получих едно писмо от председателя на Комисията по енергетика и енергийните ресурси господин Кирил Ерменков, че на сесията на ЦЕРН от 15 до 17 юни в Женева, ако Народното събрание ратифицира тази конвенция, Република България официално ще бъде провъзгласена на тържествена церемония за член на организацията.
2.  Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на гаранционно споразумение.
Става дума за гаранционно споразумение във връзка със задълженията на Варненската корабостроителница АД към "Експресбанк" АД.
Има ли някой срещу тези предложения? Няма.
Моля, гласувайте двете предложения.
Гласували 180 народни представители: за 158, против 15, въздържали се 7.
Предложенията са приети.

Преминаваме към:
ИСКАНЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От вносителите на искането на първо място е господин Александър Томов. Вие ли ще вземете думата, господин Томов?
Преди това за процедура има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Предвид важността на едно такова събитие в нашия парламентарен живот, досега само веднъж сме обсъждали в новата българска история оставка на председателя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Повече, повече.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Моля, предлагам Народното събрание да гласува това заседание да се предава по радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Има думата господин Благой Димитров.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Винаги досега се е предавало, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз мисля, че Народното събрание не трябва да се превръща в цирк.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): То отдавна си е.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Затова защото само като ви чета смехотворните мотиви (оживление в залата), някакви неписани правила, някакви футболни коментатори в мача между сините срещу червените и прочие, и прочие...
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Аз такива слаби мотиви, за в миналото Народно събрание се сещам като искахме оставката на стария председател, не съм и допускал, че може да бъдат написани и да бъдат подписани от 81 народни представители.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Категорично възразявам и съм против процедурното предложение дебатите по искане на оставката на председателя на Народното събрание да бъдат предавани по Националната телевизия и Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Стефан Гайтанджиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 66, против 130, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Томов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Моята задача е да аргументирам мотивите на вносителите за оставка на господин Йордан Соколов като председател на Народното събрание.
Нашата цел е да потърсим възможност за промяна в политическото поведение, в мисленето и отговорността на председателя на Народното събрание. (Оживление в залата.) А чрез него - в самия характер на работата на парламента.
Ние смятаме, че българският парламент е принизен. Ние смятаме, че за да се възстанови парламентарният диалог и нормалните парламентарни процедури, е необходимо друго ръководство на Народното събрание.
Ще кажа нещо още по-директно. Българската демокрация е тежко болна. (Единичен смях в мнозинството.) Болна от бюрокрация, от авторитаризъм, от засилващ се личен режим на власт. И трябва да кажа, че тези болести на българската демокрация са непосредствено свързани със състоянието, в което се намира нашият парламент, със задълбочаващата се криза в неговата работа. Всички тези болести на нашата демокрация започват от принизяването на българския парламент, непосредствена отговорност за което има и Йордан Соколов.
Като опозиция ние нямаме друга възможност да изразим тези си гледни точки, освен по този начин. Ще започна с първия въпрос - за мястото на парламента. Само допреди малко чухте заместник-председателя на Парламентарната група на мнозинството, който излезе с много демократичния мотив, че мотивите на вносителите били слаби. В демокрацията няма такива понятия. Има опозиция, която трябва да се изслушва. Има опозиция, която има право на мнение, защото съгласно съответния член на българската Конституция никой, нито една партия, нито една организация, нито едно лице сами по себе си не могат да представляват народния суверенитет. Той се представлява от парламента като цяло.
Искам да ви дам един кратък пример. Само преди няколко седмици тук, от тази трибуна, стана един лек епизод, който много хора не видяха, а някои видяха. Видя го обаче и част от българския народ, защото се предаваше по телевизията. Тогава министър-председателят, който очевидно беше зает с разговор, не можа да поиска навреме думата от председателя и председателят не му я даде, затвори заседанието. Реакцията беше скарване.
Споменавам този малък епизод - на това провикване, на това скарване на премиера, като синоним на това, което представлява днес българският парламент. Да, българският парламент днес е подчинена структура на Министерския съвет и причина за това е самото поведение и на председателя, и на цялата организацията на работата тук. Той е подчинена, допълваща структура. И веднага искам да ви кажа, че такова нещо деформира българската демокрация в самите й основи. В момента ние виждаме, че президентът прави походи, че председателят на парламента непрекъснато цитира председателя Костов, че председателят Костов го командва и пише писмо и ултиматуми до главния прокурор в стил все едно, че господин Филчев му е заместник-министър в правителството, а не главен прокурор. И всичко това е вследствие на деформация на демокрацията, за която ние говорим днес.
Минавам на характера на работата. Вижте колко закони са приети като инициирани и сериозно допълнени от самото Народно събрание и колко са вследствие на Министерския съвет! Ние имаме фактически законодателна дейност, която е пряко продължение на дейността на Министерския съвет и то в такава голяма степен, каквато нито един друг европейски парламент не познава.
На второ място, Вие, господин председател на Народното събрание, очевидно във Вашето поведение сте повече член на НИС, отколкото председател на парламента. Не е вярно това, че критиките пък към председателя могат да бъдат само за неизпълнение на правилника. Или председателят на парламента е пръв между равни и той координира и организира демокрацията в страната чрез демокрацията на самото законодателно събрание, или той просто е председател на една политическа сила. Между тези две неща не може да има съподчинение в полза на партизанското поведение, в полза на партийното поведение.
Искрено съжалявам, господин председател, но във Вашите изявления има повече политически пристрастия и политическо поведение и това не позволява да има нормален диалог в този парламент, нормално поведение в този парламент.
Два примера искам да ви дам. Единият пример беше парламентът по време на тоталитарната система - Политбюро казва, Народното събрание изпълнява. Вторият пример е от близките дни. Вижте колко често във вторник НИС на СДС взима решения и след това парламентът изпълнява! НИС се произнася в публичното пространство по един закон, казват се правилата, какво решение ще се вземе - парламентът го реализира. Такава практика не само принизява парламента, но показва, че той действително се е превърнал в продължение и на Министерския съвет, и на партийната власт.
Вторият пример, който ще ви дам, е предупреждение, също историческа справка. Между другото, когато Хитлер идва на власт, той идва на базата на демократични избори. Но актът, с който системата, в която той съществува, се превръща от демократична в тоталитарна и след това във фашистка и авторитарна докрай, е в края на март, когато се приемат само две прости решения на парламента с активните гласове и на много непредставители на нацистката партия тогава. И тези две прости решения са следните: че се разрешава на правителството само да одобрява закони и че те се подписват от канцлера на Германия. Просто и ясно. Оттук нататък парламентаризмът е убит.
Аз ви питам: колко закони и на какъв подпис в този парламент виждате? И ще ви кажа: без разрешение на председателя Костов тук практически промени не стават. И десетки пъти, когато сме обсъждали, когато имаше диалог в парламента, сме обсъждали неща и на нас ни казват: "Ще го съгласуваме, ще видим". И това е масова практика. И това е унижение за това народно представителство. И това пряко е свързано не с личността на господин Йордан Соколов като такъв, а с неговото поведение като председател на парламента. Това е типичната практика и не може при такава практика да има демокрация, да има парламентаризъм
На следващо място. Член 77, ал. 1 от Конституцията задължава председателя на Народното събрание да представлява Народното събрание в неговата цялост. Да, ние имаме нужда от спикер на парламента, от човек, който ни представлява всички. Но това означава неговите политически и партийни пристрастия поне публично да отидат на заден план. Не може да има публично поведение и не става дума само за Соколов, става дума и за изминалите 10 години, става дума и занапред. В целия свят, в цивилизована Европа, накъдето се стремим, спикерите на парламента са най-въздържаните хора, хората, които защитават интересите и на малцинството, чрез които можем да се обърнем, за да защитим интересите си. В момента това е абсурдно. Ние имаме рязко ограничение на правата на всички депутати извън депутатите от мнозинството.
Вие представлявате, господин председател, само ОДС в публичните си изяви, изключително ОДС и се занимавате с критика, включително по повод на свободата, която ние имаме в парламента да гласуваме, както си искаме. Вие ни давате оценки за гласуване, което е непростимо за един спикер на парламент. Вие ни се карате за това, че сме гласували по един или друг начин. Вие ни давате квалификации, макар че наше суверенно право е да гласуваме тук, както искаме.
Ние представляваме народа точно като такива групи, които сме влезли в този парламент, и по никой друг начин не може да бъдем представени и представлявани. И Вие не може да се изявявате като агитатор. Вие не може да се изявявате като човек, който само в едната посока следи. Вие не може да изричате лъжи.
На следващо място. Искам да кажа, че неразделна част от мотивите е ограничението на информация, която народното представителство има. Това не се беше случвало от дълги години. Аз съм депутат от 1990 г. насам, с кратко прекъсване. Трябва да Ви кажа, че никога не сме имали толкова лишение от информация, колкото в момента. Националният статистически институт, който неслучайно беше направен като орган на парламента, вече е към правителството. Отказва ни се информация по основни въпроси - искам това да се чуе. Отказва ни се информация, освен официалната, която се публикува, и обща. Това не може да бъде тогава нормална парламентарна дейност. Информацията е ресурс в управлението. И не забравяйте, че антидемократичните мерки започват много леко, с удобството да управляваш без другите. Ако тези неща не се поправят, господин председател, демокрацията в този парламент и във връзка с този мандат тепърва ще рухне окончателно. Тя е на път да рухне.
Ние получаваме малко информация, включително когато я искаме писмено, с подпис. Аз мога да Ви представя, ако това Ви е необходимо, десетки писма за отказ на информация. Ние имаме отказ на питания в парламента. Отказ на питания в парламента! Ние нямаме детайлна информация от Министерството на финансите, от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи по повод на питания, които се задават съвършено откровено, ясно, добросъвестно. Има подигравка на министри с тях и, разбира се, неравноправие по повод на всичко това.
Следващият въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Томов, оттук нататък времето Ви вече е за сметка на парламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ще ми разрешите ли, господин председателстващ, да довърша мотивите или предпочитате да прекъсна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, просто времето по-нататък е за сметка на времето на парламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Това ме задоволява. Благодаря Ви. Моля да бъде отчетено като време на парламентарната група.
Следващият въпрос. Ние се натъкнахме на безпрецедентно - искам депутатите от мнозинството да го знаят - безпрецедентно ограничаване на възможностите и правилата на правата на депутатите от опозицията за елементарна дейност. С Ваша заповед, господин председател, посолствата на Република България в чужбина категорично отказват да обслужват, освен с Ваше собствено позволение, депутатите от опозицията. Съгласен съм, че това може да се направи чрез някаква наредба, за да се ограничат нещата, които са свързани с обикновени, частни посещения или посещения по чисто партийни причини. Но има куриозни случаи, има сплашване на дипломати. Има абсолютно безпрецедентни, включително с Ваши заместници, случаи, когато те не могат да ползват една кола, отивайки при висши държавни служители в чужбина. И това е също ограничение.
Безпрецедентен е случаят с ограничението на народни представители в последните дни, когато има официална покана от европейски организации и Вие също забранявате да отидат. Но това е част от поведение, което се разпространява ежедневно. Ограничението на информация, ограничението на права, които народното представителство има и които са му дадени по Конституция, а не от Вас, са безпрецедентни в новата българска история.
По подобен начин има големи ограничения, които са свързани с използване на администрацията в Народното събрание. Тя не е в услуга на цялото народно представителство равноправно. Има хора, които дори се плашат да работят с хора от опозицията, да говорят с тях. (Смях в блока на СДС.) И аз говоря съвършено откровено, примери може да Ви дадем. Не случайно толкова хора бяха уволнени. (Реплики в блока на СДС.) Вярно е, разбира се.
И накрая, последното. Аз не искам да минавам и няма разговорът да мине в персонални нападки. Моля и останалите от вносителите, които ще се изказват, да не се занимават с персонални нападки, а да говорят и да отчетат едно принципно нещо - че чрез силно партизиране, което според нас е противоконституционно, на фигурата на председателя на Народното събрание се деформира работата на самия парламент и той се принизява като институция. Това е главният мотив, това е мотивът, върху който искаме да се замислите. И дори в момента, когато се казват тези неща, елементарно би било това да се чуе от българския народ. Задължително условие би било. Вие и това ограничавате, господин Димитров (обръща се към Благой Димитров). С Вашето предложение и гласуването на мнозинството Вие и това ограничихте. Затова в България няма демокрация.

Това, което Ви се говори в момента, едва ли слушате с минимално уважение.
И накрая, последното нещо... (Шум и реплики в залата.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Кажи нещо конкретно! Стига ни поучава! Ти ли си най-хитрият, най-умният?! Кажи нещо конкретно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, господин Илиев!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Вие, господин председател, сте ползвали правата си по чл. 108 от правилника над 100 пъти. Справката, която е направена показва, че наказания Вие давате изключително в една посока - към опозицията. Изключително използвате тези текстове на правилника, които Ви дават права да ограничавате по отношение на опозицията и практически не по отношение на мнозинството. Такова неравноправие не е типично за нормален спикер в края на ХХ век в Европа!
Накрая искам да Ви кажа, че при нас има доста материали и в хода на дебата може да цитираме някои, които показват, че Вие сте имали доста случаи, когато сте използвали своето положение за натиск върху други органи и институции.
Нямаше да говоря по този въпрос, ако тези дни не се беше разгорял един също нетипичен и нецивилизован дебат и явно организиран чрез натиск върху определени медии.
Аз само ще Ви задам един въпрос - при нас има писмо от известен международен инвеститор. Викали сте Надзорния съвет на Агенцията за приватизация по някакъв въпрос, упражнявали сте натиск върху него. Търсили сте последствия от този натиск. Ако е така, има ли председателят право да прави тези неща?
И накрая искам да кажа следното - в този парламент има и достойни хора, и те ще останат, но общата атмосфера е недостойна. Няма уважение към чуждото мнение, към различията. Всяко чуждо мнение се възприема едва ли не като нещо, което е вражеско, като нещо, което трябва да бъде дамгосано, ударено и в крайна сметка изхвърлено. И това започва от тази зала. Ако нещата бъдат променени, аз мисля, че това трябва да започне от поведението на председателя на Народното събрание, след това - от начина на ръководство на дейността му, от комисиите и в крайна сметка това ще се изрази в законите, които приемаме.
Ние, впрочем, смятаме, че тези мотиви са предостатъчни. Става дума за три члена от българската Конституция и за един, най-важен от тях, че председателят на парламента съгласно този член на Конституцията представлява цялото Народно събрание, а цялото Народно събрание може да представлява суверенна България. В отделно взето качество, една партия, организация, институция или човек не може да представлява българския народ.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания на депутатите от БСП и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Този дебат е необичаен не само за българското Народно събрание, а за всички парламентарни събрания в държавите, защото не става дума да се приема един или друг закон - икономически, социален, а се отнася до предложение за предсрочното прекратяване на мандата на председателя на парламента. Но колкото и необичаен, той не само е възможен, но и конституционно необходим, защото Народното събрание е това, което трябва да стои на стража на собствените си принципи и да се подчинява на Конституцията, в името на която то е тук.
И аз искам в началото да кажа още - няма да говоря против някого. Не това е смисълът и на думата, която съм взел, но ще говоря против прояви и порядки, които газят българския парламентаризъм.
В този смисъл мисля, че неговите принципи са с много по-висока цена, отколкото цената на един служебен пост, който и да е той.
Понеже аз познавам и нашата практика с нейната: "Карай да върви, може и така!", време е ние да се изправим пред себе си, за да кажем, че просто така не може!
За какво е реч според мен многократно? Разбира се, че парламентът и тук, и там е естественият, узаконеният терен за свободен политически дебат, за конфронтация на идеи и на мнения и даже за партийно и партизанско противопоставяне. И то при две условия - първо, никой тук да не нарушава правото на мнозинството да налага своите идеи, да ги защитава и да ползва своите права на мнозинство. Заедно с това и равнопоставено, правото е и на опозицията, колкото и голяма да бъде тя или пък не чак толкова, да излага свободно и спокойно своите становища и също да ги брани с парламентарни средства.
И откакто съществува въобще парламент в обществото, има един председател, който и вчера, и днес трябва да бъде подчинен на едно-единствено условие - той трябва да бъде регулиращ авторитет. Той трябва да осигурява не само редовното, но обективното в очите на всички функциониране на Народното събрание. И тогава оттук произтича нуждата той да създаде условия на всеки от народните представители да участва в законодателната дейност или пък в парламентарния контрол върху дейността на правителството. Затова аз казвам много ясно сега и не само по теория - от председателя се иска един балансиран арбитраж, осъществяван непрекъснато.
И да не се забравя нито за миг в края на краищата, че Събранието се състои от народни представители, които са равни по статут и всеки от нас, колкото и да звучи странно на някои измежду нас, исторически носи самочувствието на носител на народния суверенитет. И затова единственото условие към председателя е неговата безпристрастност в ръководенето на Събранието, неговата безукорна неутралност.
И въпросът практически е този: възможно ли е в начина, по който се съставят многото парламенти в света и у нас това да се гарантира и председателят като всички народни представители, избран с пропорционална листа от името на една или друга парламентарна група или коалиция, той е избран за председател с гласовете на това победило мнозинство, и въпреки това не само, че е възможно, ние трябва да изискваме такова поведение от председателя. Този арбитражен и независим характер на неговата председателска функция още в началото на избирането му, надявам се, че го изправя пред една собствена дилема - или той да се освободи, потискайки своите партийни пристрастия поне от тяхната показна и външна страна, или да не се освободи и да не бъде такъв председател, какъвто иска парламентаризмът в света. Ако той оптира в себе си в полза на първото, става негоден за второто.
И аз твърдя, че щом говорим за парламентарно управление в България, управление чрез дискусия, че решенията се вземат въз основа на силата на аргументите, а невинаги автоматично с натискане на копчето на количествено превъзхождащото мнозинство, тогава ръководството има още по-голямо задължение да гарантира това разнообразие на мнения, становища, толерантно, арбитражно и неутрално.
Аз искам да ви кажа и нещо повече - председателят трябва да има усет за помирение във всички случаи и всеки ден в Народното събрание, да помирява крайности, да иска тук да надделява парламентарният дух. Той не е представител на мнозинството, най-малко негов водач и силата на неговия авторитет не идва от принадлежността му към мнозинството.
Аз мисля, че с психологията на партийната нетърпимост за помирение не може да се говори.
И още нещо. Той има двойна функция: еднакво ръководи и административния живот на Народното събрание, и неговата същностна дейност - дискусиите и приемането на решения и закони. Еднакво! Аз искам друг да говори, ако смята това да направи, за начина, по който съществува българският заместник-председателски институт. Това са хора, представители от различни парламентарни групи, плурализъм. Председателят може да им възложи една или друга функция. Питам се аз за себе си защо не им възлага? Те не са тук, за да носят някакви хоругви на литийното шествие на председателя. Понеже няма такова шествие, няма и хоругви, те стоят като заместник-председатели в Сан Марино. А знаете ли какво има там? Там няма заместник-председатели.
И аз ще ви кажа накрая, с тази чувствителност към залата, и неведнъж е било така: председателят е личният правомощник и носител на властта на дебатите в Народното събрание. Съзнаваме ли това? Тогава, ръководейки се той от правилника, разбира се, питам се: може ли да стои тук и да осчетоводява секундите? Нали той трябва да се грижи за духа на парламента, ако го обичаме, ако един народен представител развива една идея? Ами, Боже мой, оставете го да я довърши. Оставете го да я каже, тя е по-важна от всичко друго. И неговият усет не за хронометъра, а за политическото време е много по-важен. И не защото било във Франция, а ние сме в България. Затова са написани трактати. Ако един народен представител излага една идея, председателят не само не трябва да го ограничава, трябва да го насърчи да я изложи.
Е, Конституцията и правилникът изграждат този пиедестал на авторитета на председателя на парламента. И аз искам да вярвам, че ние, никой от нас вътре в себе си не трябва да си позволява да го нарушава. И този дебат не е израз на такава амбиция. Но той самият трябва да се грижи за собствения си престиж. А щом парламентът е наречен така красиво "дискутиращото тяло на нацията" - французи, италианци, германци, Боже мой, нека и главата на това дискутиращо тяло да не се клати заканително спрямо една част от народните представители, обикновено те принадлежат на опозицията. (Ръкопляскания от левицата.)
И накрая, Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание са източниците, върху които се крепи дейността на парламента. Само че аз никак не искам някой от нас да схваща, че тези два източника са равнопоставени. Над всичко е конституционализмът. А конституционализмът като дух иска единение, иска стремеж към разбирателство, иска желание да живеем заедно, за да живеем по-добре. И всякакво тълкувание на правилника, което е в разрез с този дух, то не е просто, елементарно приложение на правилника, а неговото аплодиране като неконституционен акт.
Аз ще кажа накрая, че никой няма право да събаря конституционно установената висота на българското Народно събрание. Нали всички знаем, че 50 години то беше унижавано? Нали всички знаем, че един авторитаризъм налагаше друг режим? Ние нямаме право сега, след толкова години, за нищо друго да говорим и да мислим.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Защо не я произнесохте тогава тази реч?
ГИНЬО ГАНЕВ: Затова мисля, господа, както и да говорите, че Народното събрание не е просто тухли, а е един дух и най-високата представителна институция в българската държава съобразно Конституцията от 1991 г. Ако това съзнаем, всичко друго, господа, е просто процедура. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Николай Камов има думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първото нещо, което бих искал да кажа, е, че за Парламентарната група на Евролевицата откритата процедура за оставка на председателя на Народното събрание не е нещо, което ние правим с удоволствие. Особено за мен това не е никакво удоволствие, тъй като бях упълномощен от парламентарната група при дискусията за избор на председател на Тридесет и осмото Народно събрание да подкрепя кандидатурата на депутата Йордан Соколов.
Аз няма да говоря за публичните изяви през тези две години на председателя на Народното събрание, защото хиляди, стотици хиляди българи са свидетели на това, което ставаше от най-високото място на трибуната на българския парламент, още повече, че в нашите мотиви е достатъчно ясно посочено това. Може би само трябва да припомня впечатлението, което Вие, господин председателю, оставихте у много пристрастните в едната и в другата посока българи може би по най-драматичния въпрос, който ние обсъждахме скоро, а именно предоставянето на въздушното пространство на България за операциите в съседна Югославия. Тогава всички видяха според мен как не трябва един председател да взема отношение по толкова чувствителен за България въпрос и как не трябва да се ръководи една демократична дискусия.
Ще спомена четири конкретни неща от това, което става зад кулисите на този парламент, не пред прожекторите, това, което не е известно на публиката, но което също се случва, защото председателят има правомощия по правилника в тази област.
Първото нещо. Въпреки очакванията и многото случаи на лоша практика на уволнения на служители на българския парламент, да не говоря за администрацията, Вие уволнихте, господин председателю, още с идването си на длъжност много кадърни специалисти, дългогодишни служители в този парламент. Успяхте даже да вкарате един случай в доклада Гелерод-Аткинсън, в който България беше упрекната, че постъпва по този начин. Очевидно събранието е загубило от компетентността на тези хора. Това няма да стане явно. Очевидно са удовлетворени личните амбиции на свои хора. Но така или иначе, Вие направихте това с Вашия подпис. Питам се: имам ли правото да Ви упреквам за това? Да, господин председател, защото бях подложен като току-що избран председател на Комисията по външна политика в предишния парламент на натиск от моята партия, от моето ръководство и въпреки този натиск с няколко конкретни предложения оставих един служител, който и до ден-днешен е в Комисията по външна политика, за когото всички знаеха, че е привърженик на Съюза на демократичните сили.
Вторият въпрос е законодателната дейност на парламента и в частност хармонизацията на законодателството ни с правото на Европейския съюз - въпрос, по който ние с вас, колеги, отговаряме за това България дали да бъде или да не бъде член и кога да стане това на тази организация, на този съюз, към който се стремим. Година и половина събира прах при Вас, господин председателю, едно предложение, което ние с госпожа Петя Шопова направихме и в което няма нищо партийно. Това предложение дава възможност да се поправи една лоша практика в нашето събрание, тъй като много закони, даже в идеалния случай - придружени със сертификат за съответствие от Министерския съвет, да се променят между първо и второ четене. Това простичко предложение изискваше, или по-точно предлага все още, но то не е разгледано, всеки народен представител да има правото да се обърне към Вас за експертиза след първо четене дали нормата, която в крайна сметка събранието ще приеме на второ четене, съответства на съответните директиви и документи. Необяснимо е защо до този момент това предложение не е намерило място. Обяснимо е защо. Защото приоритетът не са европейските стандарти, приоритетът са нашите хора. Няма как интересите на нашите хора да бъдат защитени със стандартите, към които България се стреми.
Третият конкретен въпрос - отношението към опозицията. Много примери, вече посочени и в изказването на господин Томов и на които мнозина са свидетели, има за неевропейско, господин председателю, отношение към опозицията. Също се питам имам ли правото да Ви задавам този въпрос и да отправям такъв упрек? Не, нямам! Защото все си мисля, че това не е Вашето лично отношение и разбиране. За съжаление обаче вие изпълнявате една политика, наложена, продиктувана, може би и разписана като роли от една партия - тази, към която вие принадлежите. Тази линия на поведение беше недопустима не само от европейска, от всякаква демократична гледна точка, проведена лично от ръководителя на тази партия, на министър-председателя съвсем наскоро. По подобен начин квалификации даваше един друг партиен и държавен ръководител - не онзи преди 10 ноември, друг, който съвсем наскоро слезе от сцената. Само че с една малка разлика: той правеше това в изпълнителното бюро, а настоящият го прави в радиото.
И четвъртият конкретен въпрос - за международната дейност, към която имам някакво отношение като заместник-председател на комисията. Никога не бих издребнял дотолкова, че да поставям тези въпроси даже в разговор с Вас, за който апропо, когато беше поискан по един добър повод - една добра новина за България, научих, че за да се срещна с Вас, трябва да се срещна първо с Вашия шеф на кабинета, за да обясня за какво искам да говоря с Вас. Но така или иначе, в тази област, в която можеше България да стои по-добре, с контакти, с които СДС не разполага, просто защото СДС не влиза в контакт по партийна линия със социалдемократи, Вие направихте всичко възможно и продължавате да го правите, за да ограничите нашите възможности. Последната стъпка обаче е много сериозен автогол. Тя е свързана с лишаването на опозицията от възможност за участие в една делегация, делегация, подчертавам, на българския парламент, където всички парламенти са представени плуралистично. Вашето решение въпреки предложението на председателя на комисията за делегацията да отстраните опозицията от нея е много груба грешка. Не толкова в наш ущърб, колкото в ущърб Ваш личен и на България, на българския парламент. Това решение издава некомпетентност, защото това не е среща на председателите на комисиите, а на комисиите по европейските въпроси. Второ, непрофесионализъм, защото за подобна стъпка, ако има професионалисти, би трябвало да Ви предупредят, че ще последва реакция, без да има нужда ние да правим каквото и да е било. И такава реакция последва. Искам да Ви кажа, ако това не прозвучи прекалено нескромно, че именно аз бях човекът, който преди две години също така в Германия постави въпроса за участието на българска делегация в тази комисия. Трето, това е фал на международен форум с лоши последствия за СДС. Няма практика, в която опозицията да бъде третирана по този начин, особено от тези, които претендират и в момента се опитват да ни дават уроци по европейско поведение.
Всичко това, уважаеми колеги от парламентарното мнозинство, е напълно достатъчно, особено от гледна точка на интересите, на прагматичните интереси на Съюза на демократичните сили и на вашата парламентарна група вие да подкрепите исканата от нас оставка. Но аз знам, че вие няма да го направите. Това е пределно ясно. Впрочем това, което казах току-що, е нищо в сравнение с това, което вие знаете. Вие знаете много добре, че има една малка група хора, която осигурява себе си и поколения може би за ваша сметка и от ваше име. (Ръкопляскания в опозицията.) Мнозина от вас се използват само като машина за гласуване и като пушечно месо пред избирателите. Аз искам да ви кажа, че това се е случвало вече и че една парламентарна група само с един глас не успя да отстрани един свой председател, който направи всичко възможно да срине доверието и доведе до криза една политическа сила в България, също имаща абсолютно мнозинство. Днес вие имате вашата отговорност. Вие гласувате, вие решавате, ваш е изборът, направете го! (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Други изказвания?
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Соколов! Аз съм заедно с Вас в Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание, господин Соколов. Имах възможност да пътувам с Вас и искрено Ви казвам, че съм изградил в себе си представа за един толерантен човек и Ви приемам и сега като такъв. По някакви обстоятелства познавам и Вашето семейство, Вашата съпруга отдавна, преди да се познавам с Вас, и също съм съхранил едно мнение за толерантни хора.
Защо излизам? Точно това ме задължи при уважението, което имам към Вас, да Ви кажа защо съм се подписал и то не някъде, а в първите, пети поред.
Аз няма да поставям въпросите, свързани с това, че едно такова или друго поведение не е демократично, не е европейско, защото аз самият не бих могъл да се определя колко съм европейски демократ депутат. Но аз знам, че Вие сте българин и аз съм българин и в това считам, че имаме нещо общо, на което аз искам да се спра и което ме накара да се подпиша.
Уважаеми господин Соколов, нравите, обичаите, традициите, битът, душевността на българина, изградени в неговата 1300-годишна история, са го съхранили, за да оживее през тези 700 години робство, което е имал в своята история. Тези нрави, тези обичаи, тези порядки погледнах, върнах се назад в детството си, прегледах и онова, което големият българин Иван Хаджийски е написал за бита и душевността. И не намерих един единствен случай, в който аз попаднах на 7 май, когато се вдигаше националното знаме и знамето във връзка с 50-годишнината на европейската общност.

В традициите на българския народ не е познат случай, когато Вие поканите един човек, а аз бях поканен, хазяинът да не каже "Добре дошъл!" и гостът да не каже "Благодаря!" и да честити празника. И няма нито един случай хазяинът да е унижил госта, ако ще те да са съвсем различни в своето поведение обществено, политическо или каквото ще да е.
Второ. Ако Вие това, което направихте на 7 май, бяхте го направили на едно заседание в парламента, на едно друго събрание, на което така или иначе щях да получа правото да дам отговор, то бих го отминал. Но да го направите в един такъв момент, в който аз съм морално задължен да присъствам, да изслушам Вашето слово, но без право? И естествено, би било много грозно да търся обяснение там. Аз премълчах и реших да дойда на един разговор лично с Вас. Така се случи, че вече нещата отидоха по-далеч.
Тоест, моето възражение е това, че в моя народ няма такава традиция, която го е съхранила. А Вие демонстрирахте пред обществеността, че може да се въведе един нов морал. Един морал, в който можеш да поканиш някой и да го унижиш. Ето, това не приех, господин Соколов. Това не приемам и това ми даде основание да подпиша този документ и да искам Вашата оставка.
Не искам Вие и другите ми колеги да даваме пример с нещо, което не трябва на българския народ. Нека го съхраним с неговите нрави, обичаи и традиции, с бит и душевност и нека да ги спазваме, защото те са ни съхранили, а не такива порядки, които не само Вие, а и много от моите колеги тук се възползват с неща, които водят само до едно лошо поведение.
Нека да не забравяме още нещо - че парламентът и хората в парламента са пред очите на всички българи и българинът винаги се е учил от някой. И парламентът е своего рода едно училище - как се държим ние, по този начин как да се държат и нашите избиратели. Ето, това е причината за моя подпис. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): А да сменяш парламентарни групи морално ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Други изказвания?
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители, ще се спра само на някои от юридическите аспекти на поисканата оставка.
Основанието да се иска предсрочно освобождаване на господин Соколов е, цитирам: "Системно нарушаване на правата и задълженията". Това е формулировката, дадена и в нашия правилник. Веднага се поставя въпросът: в конкретния случай има ли системни нарушения на правата и задълженията на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание? За мен определено "да" и това е в седем пункта.
Първо, във връзка със законодателната дейност. На всички нас е известно и ясно, че основната функция на парламента е законодателната дейност. Той е и носител на законодателната власт. И този законодателен процес, както ви е известно, се регулира както от Конституцията, Закона за нормативните актове и нашия правилник. Господин Соколов, от мое гледище, системно нарушава именно това законосъобразно развитие на законодателната дейност на парламента.
За да не бъда голословен - Парламентарната група на Демократичната левица до този момент е внесла 120 правни акта, от които 74 законопроекта. Както ви е известно, господа народни представители, съгласно чл. 64, ал. 3 от правилника, комисиите са длъжни да разгледат тези законопроекти най-късно в тримесечен срок, а съгласно чл. 73, когато се касае за декларации и решения - в 15-дневен срок, а в 7-дневен срок трябва да бъдат поставени на гласуване в пленарна зала.
Каква е обаче действителността? От тези 120 акта, които парламентарната група е внесла в парламента, 67, тоест над 55 на сто не са разгледани от комисиите. Някои от тях са блокирани повече от година и половина. Списъкът е пред мен, мога да Ви го представя, но мисля, че и Вие, господин Соколов, можете да направите тази справка.
Председателите на почти всички комисии с изключение на една са от ОДС. В комисиите мнозинството има и там мнозинство, а и председателят има изрични правомощия, дадени в чл. 24, ал. 2 от правилника, възможност да свиква комисията и да настоява спазването на правилника. Той обаче, господин председателят, досега е използвал това свое право, а и свое задължение по чл. 24, де факто само два пъти и то явно по нареждане на своя началник Иван Костов, забравяйки, че България е парламентарна република и премиерът не може да командва нито Народното събрание, нито неговия председател.
Второ. Нарушаването на законодателния процес от председателя е свързано с чл. 87 и 88 от Конституцията, както и чл. 66 и 68 от правилника. Става въпрос за една от формите на конституционното право на народните представители за законодателна инициатива. По наши данни около 150 закона са приети от този парламент и под давлението на господин Соколов, де факто само на едно гласуване, но с две поредни натискания на тези копчета, които са пред нас. Опозицията многократно е настоявала и пред председателя тези две гласувания на законите да стават на две различни заседания, за да могат народните представители да представят и своите предложения по тези законопроекти. Но господин Соколов и мнозинството фактически и юридически блокират системно това право на народните представители.
Трето. Ще се спра и на един правен парадокс, чрез който господин Соколов, респективно председателят на нашия парламент, практически си е бетонирал стола, на който стои. Неколкократно Парламентарната група на Демократичната левица е искала изменение на чл. 5, ал. 3 от правилника, но това не се допуска. Такъв всъщност законопроект за решение и сега виси повече от шест месеца в Комисията по правните въпроси и законодателството срещу корупцията. Става въпрос за това, че сегашната уредба изисква минимум една трета от народните представители да могат да сезират парламента във връзка с предсрочното освобождаване на председателя. Обърнете внимание, господа народни представители, колеги, че за да се иска оставка на министър-председателя или на целия кабинет, се изисква само една пета, тоест 48 народни представители, а за председателя - 80. Обърнете също внимание, че за да се сезира Конституционния съд и да се отмени един закон като противоконституционен са необходими 48 подписа на народни представители, а за председателя - 80.
ХРИСТО ДАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Защото е депутат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И още нещо. (Свиркане в залата.) За да се иска процедурата за отстраняването на държавния глава - президента, са необходими една четвърт от народните представители, за да се задвижи процедурата. Така че образно казано, господин Соколов се е бетонирал много по-добре и от Иван Костов, и от Петър Стоянов.
Но още един парадокс. (Свиркания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, моля за момент!
Моля от левицата да не се свирка. Все пак се намирате в българския парламент.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вижте, че се свирка от дясната страна. Защо гледате само към нас? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже в определена хипотеза - вижте чл. 5, ал. 3 - ако днес, след час или когато свършим дебатите, 61 народни представители гласуват, може господин председателят да бъде освободен, а за сезирането на парламента са необходими 80 народни представители. Поне на мен не ми е известно в парламентарното право да има такъв правен абсурд.
4. Ще се спра на това, че председателят на един парламент, включително и господин Соколов, както всички знаем, е пръв между равни, но той в никакъв случай не е началник на народните представители. Аз няма да употребявам тук термини, които в пресата дават едни или други епитети и квалификации.
Но трябва да ви е ясно, колеги, че в края на краищата може би всички ние случайно сме попаднали на тези избрани, разбира се, места и нека да не се чувстваме повече от хората, които са ни изпратили тук.
Как обаче да си обясня поведението на господин Соколов със следните факти? Дванадесет пъти господин Соколов от мястото, на което стои, е отстранявал от залата народни представители.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Малко е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това са цифри. Е, някои казват, че е малко - чувам от дясната страна.
Над 40 пъти господин Соколов е налагал други видове наказания, предвидени в правилника, а да не говорим за стотиците пъти отнемане на думата и изключване на микрофона, което е де факто наказание по чл. 108, т. 4 от правилника.
Не ми е известно по света, господин председателю, да има председател на парламент, който ежедневно практически да се занимава със санкциониране на народни представители. И обърнете внимание, цифрите, които ви давам, проверете ги - 95 на сто от тези санкционирани народни представители са от Парламентарната група на Демократичната левица. (Шум и реплики от мнозинството.) Практически Вие санкционирате с поведението си опозицията и нито веднъж представител на мнозинството. Е, това ли е безпристрастността и обективността на председателя?
Да не говорим за това, че без да има никакво право господин Соколов преди време отне пропуски на сътрудници на народни представители. Отне пропуски на журналисти, защото имали критично отношение към неговата особа.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Име? Няма име!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, как да няма, нека колегите, на които отнеха пропуските на сътрудниците, да станат и да кажат, да не ставам техен говорител. Може и господин Соколов да ви ги каже.
5. Член 58 от правилника задължава председателя, цитирам: "да определя деня и часа за гласуване на включените в дневния ред законопроекти на първо четене" - чл. 58, приет и с гласовете и по настояване на господин Соколов.
За две години, господа народни представители, да сте чули веднъж председателят да е спазил чл. 58? Нито веднъж! Е, това не е ли системно нарушение?
6. Господин Соколов според мен, а и според моите другари, системно нарушава чл. 90 от Конституцията, а с това правото на народните представители за една от формите на парламентарния контрол. Над 90 въпроса и питания, поставени от народни представители от Демократичната левица към министрите, са отклонявани, връщани от господин Соколов. Няма да се спирам, разбира се, на този въпрос - за парламентарния контрол, който мисля, че е отделна тема. Но не може председателят практически да цензурира въпросите, които задава, или питането, което прави народният представител, към изпълнителната власт. Това е просто недопустимо. А това се е случило точно, господин председателю, 90 пъти.
7. Основно изискване в парламентарното право е, че председателят на законодателния орган е негов представител, а не говорител на партийни пристрастия. Тук се казаха няколко думи в тази връзка и скорошният случай и конкретният повод, които ни дадоха мотив да искаме тази оставка. Но аз ще ви припомня нещо друго, което ми нагарча. Случаите, макар и да са многобройни, но поводът е примерно честването на един достоен българин - Димитър Пешев тук, в тази зала. Със своето слово тук председателят всъщност омаловажи ролята на самия български народ за спасяването на българските евреи. Защото немалка част от тези български евреи, заедно с комунистите, господин Соколов, с другите антифашисти с оръжие в ръка воюваха за достойнството на своя род и не бяха в парламента, за да преподпишат безспорно достойната позиция чрез петицията на Димитър Пешев. Те бяха в концлагерите, по затворите или по Балкана.
Защото, господин Соколов, вероятно тези неща умишлено са Ви избягнали. Но Ви питам, защото Вие тук, сега ме репликирате от място: кой, господин Соколов, прие позорния за български народ Закон за защита на нацията? Кой? Тези, които стояха от дясната страна също в тази зала, макар и преди повече от 50 години.
И без да внасям може би малко днешен привкус, Вие повече от една година блокирахте предложение на мен и на господин Овчаров - кога може тази пленарна зала да се ползва за други нужди, освен за парламента? И ако си спомняте, без да има санкция на народното представителство, Вие предоставихте тази зала на българския парламент за сбирка на НАТО. И на Вашия стол отзад, образно казано, стоеше Соломон Паси, усмихвайки се, заобиколен с НАТО-вски генерали - е, в цивилни дрехи. И бих казал: НАТО превзе българския парламент преди да нахлуе в българското въздушно пространство. (Реплики и смях от блока на СДС.) Да, кой Ви даде право да предоставяте тази свещена за българската демокрация зала?
И в заключение, аз мога да изброя още редица Ваши системни нарушения, но, разбира се, не си правя никакви илюзии от крайния изход на гласуването, защото днес силата не е в правото, а в правото на силния. И въпреки това, не само към Вас, господин Соколов, а може би и към себе си, обръщайки се, мисля, че стойността на един човек, на една личност не зависи нито от неговите килограми, височина, костюм, вратовръзка или идеално лъснати обувки, мисля, че се извисява духът човешки, а не столът, на който стоим. И нека да мислим за това, а не за стола си. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Жорж Ганчев има думата.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Аз не желая днес тук да бъде грозно. Прощавам на председателя на Народното събрание всичко, което е направил срещу мен. Не мога да простя само това, което чрез мен е направил на България.
Защо го казвам това? Вашето възклицание е смехотворно. Аз не получих за шефа на ПАСЕ Ръсел Джонстън в кутията си даже съобщение вчера. Аз не получих съобщение за заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност в събота или в неделя, когато се събираха по най-важните въпроси, касаещи България.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Защото не идваш в парламента.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм винаги в парламента, господине, и съм един от хората, който най-често е в парламента и се гордея с това. Най-голямото удоволствие за мен е да служа единадесет години абсолютно без никаква облага на народа си в този труден исторически момент.
Вие, господин председател, отказахте да подпишете поканата на индийското правителство до мен като председател на Интерпарламентарната комисия България - Индия и се стигна дотам, че шефът на парламента на Индия и вицепрезидентът Кришна Кант да ме канят лично и станахте за смях. И вашият посланик - казвам вашият, защото той не се яви изобщо при хората, които управляват един милиард души в света - всичките от първия до тридесетия, той не се яви нито един път. Това е ужасно. Коригирайте се.
Вие не ме включихте в нито една делегация, мен, човека, когото светът познава и желае България да бъде представлявана от хора като мен, които оттам идват, а не се мъчат тепърва да забогатяват и натам да отиват.
Прощавам Ви с цялото си сърце за всички говорения през ръка, когато аз имам само две мизерни минутки.
Прощавам Ви също за факта, че на всички посолства по света беше наредено без Ваше позволение никой да не съдейства на Жорж Ганчев, защото неговата партия в момента е в процес на разбиване чрез агента на Държавна сигурност, внедрен от хора като Вас в Българския бизнесблок, на когото няма да му се отвори парашутът. Във всички посолства без Вашия подпис аз бях провокиран, без съдействие - най-вече в Германия. Две години поред ми се провалят срещи. И въпреки това аз Ви прощавам, защото моята настоятелност винаги ми е позволявала да свърша за България нещо. Винаги съм отивал по личен път, с лични връзки, с мои пари да работя за отечеството, въпреки Вашата зла воля.
Отказ на питанията ми е абсолютна практика. Седемдесет на сто от моите питания се връщат. Прощавам Ви за това, тъй като все пак имаше и други Ваши колеги, които с голяма далновидност ми позволяваха да питам управляващите от изпълнителната власт. Затова на тях задочно им благодаря.
Това, че в Съвета за Европа сега за новия доклад Ваши хора по Ваше желание са ме ковладили, че аз съм бил фашистът, аз съм бил комунистът, ние сме били екстремалната партия. Прощавам Ви, тъй като никой не може да постави подобно петно на личност като мен и на либералдемократична, патриотично ориентирана партия като Българския бизнесблок.
Прощавам Ви най-вече, когато в предишния, тридесет и седми парламент, аз незаконно бях изваден оттук. Вие бяхте председател на Парламентарната група на СДС. И когато в Страсбург съдът каза, че българският Конституционен съд не е имал никакво право да вади депутата Ганчев от Тридесет и седмото Народно събрание, Вие не дойдохте даже да се извините, защото Вие бяхте инженерът на тази акция. Аз Ви прощавам. Прощавам Ви, защото трябва да бъдем благородни, защото трябва да бъдем щедри, защото трябва да бъдем далновидни и защото трябва да се държим по мъжки.
Това, че Вашият зет има пет борда на директори и в момента го издигат за кмет, аз се радвам. Нека талантливите хора да се състезават. Нека талантливите хора да се състезават. Но създаването на братовчеди и на шуробаджаначеска държава точно по тертипа на този, заради когото 25 години аз живях в самоизгнание, за да не му гледам физиономията в България, лицето Тодор Живков, аз Ви казвам: моля Ви, не приличайте на него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има ли други изказвания?
Ако има желаещи да говорят, да заповядат на трибуната, а не да се провикват в залата. Има ли още изказвания?
Ако няма, преминаваме към гласуване. Защитават се престъпници, а ние не смятаме, че е необходимо да защитаваме председателя на Народното събрание.
Поставям на гласуване проекта за решение, внесен от група народни представители.
"ПРОЕКТ
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава предсрочно председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов поради системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на неговата компетентност."
Моля, гласувайте.
Гласували 227 народни представители: за 76, против 150, въздържал се 1.
Народното събрание отхвърля искането за предсрочно освобождаване на председателя на Народното събрание Йордан Соколов.
За отрицателен вот има думата господин Велислав Величков.
Но преди това ще помоля председателя, господин Йордан Соколов, да заеме мястото си. (Господин Соколов се отправя към трибуната, ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на всички.
За първи отрицателен вот има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против, за да изразя своето отношение към цирка, който днес беше разигран от 81 народни представители и няколко парламентарни групи, подписали искането.
Първо, доколкото е било сериозно вашето искане, се видя от факта, че вие при гласуването дори не успяхте да съберете бройката на подписите си за искането на оставката на председателя на Народното събрание. (Ръкопляскания от мнозинството.)
На второ място, това как вие уважавате парите на данъкоплатците и какво е вашето отношение към сериозната дейност на парламента, прекрасно се видя днес, първо, с мотивите, които сте записали във вашето искане, второ, с това, което казахте днес от трибуната, трето, с времето, което изхабихте от тази трибуна.
Защото аз лично днес много внимателно слушах всички, които се изказаха, и разбрах едно: вие искате оставката на председателя на Народното събрание заради две неща.
Първо, защото е член на политическата партия Съюз на демократичните сили, и второ, защото спазва правилника. Затова му искате оставката!
И днес във всички изказвания, включително и в това на уважаемия господин Гиньо Ганев се разбра, че господин председателят в името на духа на парламентаризма трябва да не спазва правилника, приет от този парламент. Вероятно, ако не го спазваше, щяхте да му искате оставката за това, че не го спазва.
И другото, за което искате оставката на господин председателя, е, защото вие искате да отречете правото му като народен представител да изразява мнение. Вие искате да лишите един депутат, за който твърдите, че е пръв между равни, от правото му да изказва мнения и становища. Ето, това е вашата позиция - на БСП, на Евролевицата и на няколко независими народни представители. Именно затова, защото аз искам да се спазват Конституцията и законите на страната, гласувах "против". Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Втори отрицателен вот - господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Гласувах "против", защото смятам, че господин Йордан Соколов е един достоен председател на Народното събрание. Гласувах "против", защото вашата партия и хората, които са около нея, 50 години бяха свикнали за другите да има закони, а те да бъдат против тези закони, за другите да има правила, а те да бъдат извън правилата. Това време свърши, господа и дами! Това време свърши и всички ще работим по правилата, включително и наследниците на партията-кърмилница и нейните отрочета.
Гласувах "против", защото хора, които седяха до дясното коляно на Тодор Живков и той ги милваше по главиците, сега ни учат на демокрация. Точно вие няма да ни учите на демокрация!
Гласувах "против", защото се наказват народни представители, които нарушават правилника и правилата, а не се наказват народни представители от различни политически сили поради това да има някакво правилно съотношение.
И още веднъж ви моля, господа от опозицията, разберете, в България има закони и правила и те са за всички, включително и за вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
За трети отрицателен вот - госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах "против", затова защото мотивите, които бяха написани, и днес изтъкнати в пленарна зала, бяха в една посока.
Големият грях на господин Йордан Соколов е, че е член на СДС. Това беше основният мотив, който се съдържаше в изказванията и мотивите, които бяха написани от депутатите от БСП и Евролевицата.
Второто основно оплакване беше, че не могат да пътуват в чужбина, когато пътуват частно - кой ги посреща, кой ги изпраща. И това е нещо, което аз мисля, че нито е отговорност, нито е задължение на председателя господин Йордан Соколов или който и да е друг председател на Народното събрание.
Гласувах "против", защото в мотивите и днес в Народното събрание това, което беше представено, беше избиване на комплекси от някои хора и някакви страсти и емоции, които не можаха да въздържат в себе си. Нямаше изтъкнато нито едно от нарушенията, които се посочват в правилника като юридическа обосновка за искането на оставка на председателя на Народното събрание. Такива нарушения не бяха посочени, а бяха посочени личните чувства и емоции на някои народни представители.
Гласувах "против", защото чувствата и емоциите всеки ги има, но ние сме народни представители и носим отговорност за действията си и именно затова, защото носим отговорност за действията си, ще спазваме правилата, които сами сме приели, за да даваме добър пример и на останалите - и те да спазват правилата, а не да ги тласкаме към хаос. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние поздравяваме председателя на парламента с резултата от гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Потвърждаваме правото му да изказва мнения като говорител на политическата си сила, но категорично отричаме правото му да насажда нетърпимост в парламента, защото това срива демокрацията, възможността за установяване на нормален политически живот и авторитета на парламента и му напомняме една мисъл на акад. Ангел Балевски, на който дали да развива едно момче от Троянско.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Процедурата!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: На искането да развива, той отговорил: "За да го развивам, трябва да има нещо навито".
Продължавайте, господа и дами по този път. Той е изключително в наша полза, за което ние ви благодарим. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Отново нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева, макар че не видях и никаква процедура не чух.
Господин Томов, Вие за процедура ли искате думата?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група, заповядайте, само че, ако е извън темата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Нямам ли право от името на парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, приключихме. Ако не е по дневния ред, имате право. Но ако говорите по дневния ред...
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Ще се изкажа от името на парламентарна група много кратко. Ще се постарая да се изкажа така, че да няма отношение към темата, която обсъждахме. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Мисля, че не е първи случай, в който правя от името на парламентарна група една много важна декларация - че ние наблюдаваме в тази зала чисто и просто един цинизъм, абсолютен цинизъм - нагъл, откровен, драстичен; невслушване в нито една дума, липса на абсолютно отношение към мнението на другия, отказ от диалог.
Искам да ви кажа, че много скоро ще разберете, че без опозиция не може. И както вървите, ще провалите страната. Така че правя официално предупреждение: не вървете по този път, защото без опозиция не може. Унищожавайки опозицията и парламентаризма, вие унищожавате и себе си, и държавата. Така че наистина замислете се върху това, което става. Казвам го много, много сериозно. (Единични ръкопляскания в блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЦЕРН) И НА ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ НЕЯ ФИНАНСОВ ПРОТОКОЛ.
Има думата председателят на водещата Комисия по енергетика и енергийните ресурси господин Кирил Ерменков да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по енергетика и енергийните ресурси
относно законопроект за ратифициране на Конвенцията
за учредяване на Европейската организация за ядрени
изследвания (ЦЕРН) и приложения към нея Финансов
протокол № 902-02-35, внесен от Министерския съвет
на 27 май 1999 г.

На редовно заседание, проведено на 2 юни 1999 г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди законопроект за ратифициране на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и приложения към нея Финансов протокол № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 27 май 1999 г.
В работата на комисията взеха участие представители на Комитета по енергетика, Националната електрическа компания - ЕАД и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Комисията констатира, че приемането на България в най-голямата и авторитетна международна научна организация на западноевропейските страни ще окаже положително влияние за интегрирането ни и в други европейски структури. Съществуват и важни икономически мотиви за членство в ЦЕРН, създавайки добри възможности за участие в нови, високоефективни технологии и производства, до които страните-членки имат достъп и могат да ползват.
На 11 март 1999 г. на извънредно заседание на Съвета на ЦЕРН Република България беше приета за член на Европейската организация за ядрени изследвания в Женева.
След ратифицирането на конвенцията на следващата сесия на Съвета на ЦЕРН - от 14 до 17 юни 1999 г., Република България официално ще бъде провъзгласена за членка на организацията.
Комисията счита, че членството в ЦЕРН ни отваря вратата към най-новите съвременни постижения на европейската наука и технология. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по енергетика и енергийните ресурси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Закона за ратифициране на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и на приложения към нея Финансов протокол № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 27 май 1999 г.
Становището е прието с 8 "за" и 1 "въздържал се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, искам да изкажа удовлетворението си от внасянето на този законопроект. Имал съм възможност дълго време да следя активността на този може би един от най-авторитетните центрове в тази област в света. Подкрепям законопроекта, защото смятам, че това ще даде възможност в тези трудни години за българската наука българските физици и информатици да се ползват от възможностите на този център.
Радвам се, че това не е свързано с намаляване на нашата активност и в другия център, в който много отдавна членуваме - центъра в Дубна. Може би всички народни представители знаят, че много отдавна български физици и български информатици са участвали в работата на ЦЕРН, но с този законопроект се надявам, че това участие ще бъде засилено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря естествено на акад. Сендов за подкрепата на законопроекта. Въпреки всичко бих искал съвсем накратко да мотивирам предложението за ратификация на законопроекта, тъй като Европейската организация за ядрени изследвания, известна като ЦЕРН, е основана още през 1954 г. като правителствена организация за фундаментални изследвания в областта на физиката на високите енергии и ядрената физика. Членки в ЦЕРН са всички западноевропейски страни, с изключение на Ирландия и Люксембург. Още през 1991 - 1992 г. в организацията бяха приети Полша, Чехия, Словакия и Унгария.
Членството на България в Европейската организация за ядрени изследвания е един чудесен шанс за българските учени от университети и институти да получат достъп до уникална апаратура, уникални комплекси, мощни електронни ускорители. Приемането на България в най-голямата и авторитетна международна организация на западноевропейските страни неминуемо ще окаже положително влияние за интегрирането ни в други европейски структури. То ще окаже плодотворно влияние на развитието на области, дейности и проекти от решаващо значение за България именно сега, в условията на икономическа криза и, извинявайте, вегетация на българската наука и техника, необходими на базата на една силна материална и технологична подкрепа. Убеден съм, че ще се създаде перспектива, интересна и привлекателна работа и реализация за много млади и надеждни учени и инженери и с това ще се помогне за намаляване на изтичането на мозъци от нашата страна.
Уважаеми колеги, Министерският съвет е приел решение за финансово осигуряване участието на българските специалисти в програмата на ЦЕРН за 1999 г. и необходимите средства след 2000 г. от държавния бюджет. На тази основа и на основата на мотивите към законопроекта ви моля да подкрепите внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и на приложения към нея Финансов протокол № 902-02-35. Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, на базата на подкрепата, която получи законопроектът, предлагам той да бъде обсъден и приет на второ четене от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Приема се предложението да пристъпим към второ четене и гласуване.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:
"З а к о н
за ратифициране на Конвенцията за учредяване на
Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и
на приложения към нея Финансов протокол

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания и приложения към нея Финансов протокол от 1 юли 1953 г., Париж, с измененията и допълненията към тях, в сила от 8 октомври 1954 г., и от 17 януари 1971 г., Женева."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ.
Има думата господин Йордан Цонев да изнесе становището на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по проект за решение № 902-03-7 от 28.4.1999 г. за даване
на съгласие за водене на преговори за сключване на
гаранционно споразумение

На заседание, проведено на 13 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на гаранционно споразумение между Република България и "Експресбанк" АД по предоставянето на държавна гаранция във връзка с разсрочването на задължения на "Варненска корабостроителница" АД към "Експресбанк" АД в размер на 15,5 млн. щ.д.
Проектът се налага поради необходимост от решаване на проблема с преструктуриране на краткосрочните задължения на "Варненска корабостроителница" АД към "Експресбанк" АД в дългосрочни, което е свързано с приватизацията на банката и би повишило значително продажната й цена.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 6 "за" и 2 "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори за сключване на гаранционно споразумение между Република България и "Експресбанк" АД по предоставяне на държавна гаранция във връзка с разсрочването на задължения на "Варненска корабостроителница" АД към "Експресбанк" АД в размер на 15,5 млн. щ.д."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Няма желаещи.
Ще пристъпим към гласуване. Чета проекта:

"РЕШЕНИЕ

за даване на съгласие за водене на преговори за
сключване на гаранционно споразумение

Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори за сключване на гаранционно споразумение между Република България и "Експресбанк" АД по предоставянето на държавна гаранция във връзка с разсрочването на задължения на "Варненска корабостроителница" АД към "Експресбанк" АД в размер до 15,5 млн. щ.д."
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ № 902-01-23.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде поканен при второ четене и председателят на Комитета по стандартизация Цоньо Ботев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Цоньо Ботев в залата.

Уважаеми дами и господа народни представители, в пленарната зала присъства гостуващата у нас по покана на Комисията по външна и интеграционна политика парламентарна делегация на Комисията по европейските въпроси на Португалия. Делегацията се води от господин Хосе Медейруш Ферейра - председател на комисията. Моля ви да ги поздравим. (Всички стават прави. Ръкопляскания.)
Има думата да докладва господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю!
Становище по Законопроект № 902-01-23/1.IV.1999 г. на Комисията по икономическата политика по Закона за националната стандартизация.
Заглавие на закона: "Закон за националната стандартизация".
Няма предложения по този текст.
Заглавие на глава първа: "Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона и заглавието на глава първа, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона и заглавието на глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 1 има предложение на народния представител Атанас Папаризов от две точки.
Предложението по т. 1 е прието.
Предложението по т. 2 - в ал. 2 след думата "стандарти" текстът се изменя така: "които се разработват, одобряват и означават от ведомства или предприятия (фирми)".
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 1 и не приема предложението по т. 2.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с дейността по разработването, одобряването, разпространяването и прилагането на български стандарти, наричана по-нататък "националната стандартизация".
(2) Този закон не се прилага за стандарти, одобрявани във ведомства, в отрасли и в предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 има думата господин Атанас Папаризов, вносител на предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, първо бих искал да Ви помоля да поканите председателя на Комисията по икономическата политика да чете закона за второ четене така, както е прието - да изчита изцяло предложенията на вносителя и след това на народните представители, тъй като от неговия доклад не става ясно кой какво е предложил, а само какво е приела Комисията по икономическата политика най-накрая. Все пак мисля, че се намираме още в този етап, където по този въпрос правилникът не е променян и Вие ще обърнете съответното внимание.
За какво става дума? В закона и в неговия чл. 1, аз се радвам, че Комисията по икономическата политика е приела, между другото единствено от всичките ми предложения, това със закона не само да се разработват стандарти, не само да се одобряват тези стандарти и да се разпространяват, но законът да следи и за прилагането на стандартите. Това е действително революционно по отношение на мисленето на вносителите. Те ни предлагат един много интересен закон, който от една страна иска да ги запази като ведомство, а от друга страна да превърне стандартите изцяло в доброволни, без паралелно с това да осигури приемането в страната на тези технически регламенти, които осигуряват здравето, безопасността и живота на хората и защитата на околната среда. Това ще стане ясно по-нататък в текста на документа и аз държа, разбира се, документът да се чете цялостно.
Вносителите, позовавайки се на новия подход в Европейския съюз, смятат, че той се състои само в това стандартите да станат от задължителни доброволни, за да не се пречело на конкуренцията. Това нещо действително в голяма степен опростява смисъла на Директива № 9834 на Европейския съюз.
В Европейския съюз от 1985 г. действително се прилагат стандарти, които са доброволни, като преди това обаче се съгласуват задължителните изисквания към характера на стоката и към материалите, от които тя е произведена, за да могат тези стоки действително да отговарят за здравето и живота на хората. И правителствените органи в тези страни следят за спазването на тези задължителни регламенти.
В същото време дори и доброволните стандарти се подготвят по мандат на Европейската комисия. Освен това, без формално те да се одобряват от правителствата, ако правителствата ги счетат за добри, тези стандарти се записват в документите на комисията. Ако не ги счетат, не се записват и те просто са доброволни, но не означават в съответствие със задължителните изисквания.
Тази философия в Европейския съюз на така наречения нов подход въобще отсъства от този закон. Нещо повече, наред с тази философия, която се използва само за 10% от стоките в Европейския съюз, продължават да съществуват и задължителни стандарти, които се прилагат по отношение на всички стоки в десет основни групи. Ще стигнем до тези текстове, ще ви зачета и съответните директиви. Но радвам се все пак, че се прави пробив в този документ, в който се смяташе, че стандартите в България се публикуват, разпространяват и т.н., но никой няма да следи за тяхното прилагане. Все пак тази дума може би ще доведе до това в бъдеще законът да бъде развит по начин, по който да не лиши българските потребители от защита.
Учудва ме това, че второто ми предложение, което е чисто редакционно, не е прието. Разбира се, то не е най-същественото - че стандартите, които не са предмет на закона, не само, както е казано от вносителя, се одобряват от ведомства, отрасли и предприятия, а те очевидно преди това се разработват в тия ведомства и още повече - се означават. Все пак стандартите, дори в отраслите, трябва да имат означение. Странно е защо обаче комисията е решила да не приеме това предложение.
Така или иначе аз се радвам, че поне думата "прилагане" е част от закона и ще можем да проведем една дискусия - не да приемаме един закон за теоретичните доброволни стандарти, а един закон за стандартите, които се прилагат в страната и някой следи за тяхното прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата председателят на Комитета по стандартизация господин Цоньо Ботев.
Но преди това, господин Папаризов, вече има създадена у нас практика, когато комисията предлага заместващ текст, да се чете само той, да се съобщава за направените предложения и да се четат само тези, които комисията не е приела, защото те се подлагат отделно на гласуване. Иначе другите, приетите предложения стават едновременно с гласуването.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Да, именно второто ми предложение - за ал. 2, не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, ще го гласуваме, но понеже правилникът никъде не казва, че трябва всичко да се чете...
Господин Ботев, заповядайте.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Предпочитам сега да взема думата, при първото поставяне на проблема от господин Папаризов, защото ми се струва, че консултантите, които е ползвал, са го подвели.
Първо, стандартите не се отнасят само за новия подход. Те се отнасят и за глобалния подход, отнасят се и до много други стандарти, които са си чисто български, и много международни, които не са нито от новия, нито от глобалния подход, понеже стандартите по ISO не са от европейски стандарти.



Второто нещо - въвеждането на доброволността на стандартите се отнася за всички стандарти. Тогава, когато някои изисквания за безопасност или методи за изпитване трябва да бъдат задължителни, това става чрез нормативен акт, в който се цитира стандарта или част от него - там, където има изисквания за безопасност или има методи за изпитване. Така че поначало доброволността на стандартите се отнася до всички стандарти, абсолютно до всички! Останалото просто не е вярно, което са Ви казали.
Няма нужда да повтарям това нещо - това е подходът, който е възприет в цяла Европа и това ще бъде подходът, който ще бъде възприет и в България.
Второто нещо, което искам да кажа - тук не става дума дали ще съществува Комитетът по стандартизация и метрология или не. Въобще не опира въпросът до това. Въпросът опира до нещо съвсем друго - първо, че там, където вече са се отказали от структура, която да бъде държавна или са много напред в развитието си, или пък са стигнали до печални резултати, какъвто е случаят в Румъния.
В Румъния наистина избраха този подход, който предлага господин Папаризов по-нататък в неговите предложения - да не бъде държавна структура техният национален орган по стандартизация и в момента те се чудят какво решение да вземат, защото са изправени пред невъзможността да разработват, да въвеждат и да прилагат стандартите си поради липса на финансиране.
Ще го кажа още отсега, защото и българските икономически субекти все още не считат разработването и внедряването на нови стандарти за вид инвестиция и те също не са подготвени в момента да финансират тази дейност. Така че моето предложение, господин Папаризов, тъй като на мен ми е ясно откъде са дошли тези предложения, е да ги оттеглите всичките едновременно. Просто този подход не работи, не е добър за България и само ще ни постави в една много неприятна и тежка ситуация. Може би ще дойде и това време, но аз съм убеден, че това ще стане след като България стане член на Европейската организация по стандартизация - CEN. Дотогава би било добре държавата все пак да изпълнява своите функции, за да могат да бъдат въведени 80-те процента европейски стандарти, които са необходими като условие за членство в CEN, а оттам и за членството на България в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, няколко думи само във връзка с предложенията на господин Папаризов, в допълнение на това, което и господин Ботев спомена. Все пак този закон трябва да бъде хармонизиран със Закона за държавната администрация, който вече приехме. Старият Комитет по стандартизация на практика трябва се трансформира в Държавна агенция по стандартизация, иначе влизаме в колизия със Закона за държавната администрация.
В тази връзка аз не подкрепям предложението на господин Папаризов и считам, че вносителите са отчели тази проекция на Закона за администрацията в Закона за националната стандартизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Не става дума, че аз съм против държавен орган, който да се занимава - обръщам ви внимание - с техническите норми, със задължителната част от сегашните стандарти и бъдещите стандарти. Този орган тук отсъства. Вместо да се създаде доброволен орган за доброволните стандарти и Комитетът по стандартизация да запази при себе си техническите норми, той става държавен орган на доброволните стандарти, а те отиват неясно къде - в министерства ли? Те публикуват списъци накрая?
Не знам господин Ботев откъде мисли, че аз си черпя информацията, но аз го съветвам и казвам - извадих я от Интернет. Ще му кажа и страницата на новия подход. После ще имам по пет минути, за да му цитирам - www.newprowdj org... new prowdg... И Дирекция 3 също така има документ. След това ще Ви подаря може би документа, който имате - на Дирекция 3 на Европейския съюз - "Стандартизация, оценка на съответствието и технически норми" - трите неща, по които Вие трябва да се подготвите за скрининга. И от тях ще мога да ви попрочета по пет минути. Така че това са ми източниците, господин Ботев. Имам възможност доста да прочета днес от тези два документа.
Репликата е на господин Благой Димитров, че аз не съм против Закона за администрацията, но държавният орган трябва да има друго задължение, да следи за държавните задължителни норми, а не да става шапка на доброволни организации, както е в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Много кратка дуплика, господин председател.
Уважаеми господин Папаризов, беше споменато вече - не е възможно при създаването на една такава организация - частно-правна, за която Вие предлагате, да има ефективно финансиране. Това, според мен, определя нещата. Просто няма как да се финансира в момента развойна дейност по стандартизация. Аз не виждам кой ще инвестира точно в такава дейност, тоест и това, което господин Ботев спомена, може би след десетина - петнадесет години ще дойде времето, когато този орган ще се трансформира в частно-правен, но в момента не е дошло времето.
И още нещо, аз съм дълбоко убеден, че този закон ще мине скрининга. Няма противоречия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Тук разгорелият се спор наистина е в основата на разбирането за стандартите.
Нашето разбиране за стандартите е, че те са доброволни, защото те осигуряват на съответния икономически субект да произвежда стоки, които бидейки с високо качество и съответна цена, са конкурентни на съответния пазар. Сиреч, това е доброволността на стандарта, когато той е приет от фирма, ведомство и т.н.
Техническите норми, за които говори господин Папаризов, са също много съществена част от тези стандарти и много сериозно изискване за българската индустрия и за българското производство, за българските стоки, но те не са в този закон и не са само част от стандартите. Те са в други закони, които ние също сме приемали, или пък ни предстои да приемем като Закона за защита на потребителя, Закона за конкуренцията, Закона за храните, Закона за виното и т.н. Това е една поредица от закони. Там ясно са записани тези изисквания, които защитават потребителя. И те ще бъдат част от този стандарт, защото той трябва да отговаря точно на защита на здравето и живота на потребителя, но те не са в основата на стандартизацията такава, каквато ние я виждаме, а именно - осигуряване на достъп на конкурентни български стоки до съответния пазар - нещо, в което очевидно ние сме изостанали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика думата има господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика е по-скоро въпрос към господин Николов. Това е европейска практика - техническите норми в много страни да се следят от съответните министерства и ведомства. С кои закони господин Николов смята да осигури това? Това е проблемът. Тогава кой ще публикува съответните стандарти? Кой ще публикува, че съответните стандарти съответстват на техническите норми - бъдещия Комитет по стандартизация или съответно Министерството на земеделието, Министерството на търговията и в кое е написано това, което вие казвате? Ако предлагате тази система да се изгради в България, моля да ми я обясните. Тя не е действително в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване втората точка от предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 122 народни представители: за 20, против 88, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 15.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 2. Националната стандартизация се основава на принципите на доброволност, публичност, равнопоставеност и общо съгласие на всички заинтересувани при разработването на българските стандарти."
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма направени предложения.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 3. (1) Български стандарти са стандартите, които са одобрени и разпространявани по реда на този закон.
(2) Българските стандарти се означават с буквите БДС.
(3) Българските стандарти са съставени чрез общо съгласие и определят за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства.
(4) Българските стандарти влизат в сила след публикуване на наименованието и регистрационния им номер в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите "БДС" се добавят думите "и съответен буквено-цифров идентифициращ номер".
2. Алинея 3 да отпадне, а текстът й като дефиниция на български стандарт да се включи в допълнителни разпоредби.
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) Перспективните български стандарти се означават с БДСV..., а проектите на български стандарти могат да се публикуват с означение БДС..."
4. Алинея 4 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Може би господин Николов не разбра, че проектите на БДС трябва се пишат с прБДС.
Но какъв е смисълът на това предложение като цяло? То цели да отговори на този нов подход, за който говори господин Ботев. Как се правят стандарти в Европейския съюз? Приемат се, както ви казах, задължителни норми, които тук не е ясно кой ще приема, но тези 15 директиви трябва да бъдат приложени в България, ако искаме българските стоки да могат да се изнасят в Европейския съюз. Разбира се, комисията сигурно ще е много доволна от това, което ще направи Комитетът по стандартизация и ще каже, че законът е много добър, но от това българските стоки няма да спечелят, тъй като, ако имаме един добър закон само за това, че стандартите са доброволни, но нямаме закон, който да доказва, че тези стандарти съответстват на задължителните норми, тези доброволни стандарти няма да предполагат съответствие със задължителните норми и няма стоките, произведени по тях, да бъдат приемани на територията на Европейския съюз без допълнителна проверка. Много трудно ще могат да се подпишат споразумения с други страни за признаване на съответствието. Както виждаме дори с бивши социалистически страни това не е факт, тъй като очевидно такова е нивото на нашата стандартизация. Разбира се, тогава губещият от всичко това, от това половинчато отношение към въпроса, ще бъде българският износител.
А логиката е, ако се обяви един стандарт за перспективен, това означава този правителствен орган, сигурно Министерството на земеделието, което ще изберете, или Министерството на промишлеността да възложи на органа по стандартизация, да му даде мандат да подготви стандарт на основа на определени задължителни изисквания, които са в тези 15 директиви. Те се отнасят до играчки, до неавтоматични мерещи инструменти, до инструментите с нисък волтаж и т.н. И тогава в този период от шест месеца други органи не би трябвало да разработват и през това време за България не трябва да се приемат стандартите по този въпрос на други страни, докато съответният технически комитет не реши дали да прави стандарт или не. Това би било много важно и по отношение на карите, и по отношение на други стоки.
Що се отнася до проектите за български стандарти, сега всички проекти съгласно нормите на Европейския съюз в течение на три месеца трябва да се публикуват предварително, а навярно догодина ще се вземе решение проектите да се публикуват една година предварително, преди да може органът, този доброволен орган, в случая държавният орган да ги впише в списъка на действащите стандарти. Разберете, в Европейския съюз стандартите са доброволни действително, защото отговарят на пазарната икономика и на желанието на производителя да ги използва. Но само тези доброволни стандарти, които правителственият орган, комисията, запише в официалния журнал, те са стандартите, които се предполага, че отговарят на задължителните изисквания, приети в съответните 15 директиви. И само тези доброволни стандарти дават правото априори да се смята, че твоята стока отговаря на нормите за безопасност и се ползва от една по-проста процедура на контрол.
Затова има смисъл да има преди това проекти за стандарти, перспективни стандарти и т.н. И именно затова са направени тези предложения. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Цоньо Ботев има думата.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам чувството, че наистина като че ли говорим на различни езици с господин Папаризов. Въобще не става дума за това, господин Папаризов, Вие сте влезли в пълно заблуждение. Пълно!
Първо, тук не става дума за тези технически норми, за които Вие говорите. Ще има отделен закон за техническите изисквания към продуктите. Тук не става дума за новия подход само, тук става въпрос за всички стандарти. Втори път Ви го казвам, нов подход, глобален подход, международни стандарти, български стандарти и т. н. Въобще не е това, за което говорите.
А що се отнася до другото - за проектостандартите и за перспективните стандарти - това нещо ще бъде записано в стандарта на стандартите, който и сега го има, БДС 1-04, само ще бъде поправен.
Още един път искам да Ви кажа, че в този закон става дума за нещо, различно от това, за което Вие говорите, и че задължителността на стандартите или на частите от тях, още един път Ви го казвам, става чрез въвеждането им чрез нормативни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 120 народни представители: за 35, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 2.
Член 3 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Извинявам се за закъснението, но имах среща с португалската делегация и просто не беше възможно да приключа по-рано.
Продължаваме с чл. 4.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 4. (1) Европейските и международните стандарти се въвеждат в Република България само като български стандарти.
(2) Европейските стандарти се въвеждат идентично като български стандарти чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти.
(3) Международните стандарти се въвеждат като български стандарти чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 4 се създава ал. 4:
"(4) Преводите на български език на потвърдените за прилагане като български стандарти европейски стандарти съгласно ал. 2 по-горе, се легализират по ред, определен от председателя на националния орган по стандартизация."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, с този текст за пръв път в български закон се прилага практиката да се използва като българско законодателство, като български норми текст на чужд език, като обикновено титулната страница на този текст е преведена на български език. Тази практика започна да се прилага в Чехия, в Унгария, в някои от страните, които в момента са в преговори за присъединяване към Европейския съюз. Но, ако ние решим да приемем такава практика, въпреки че може би за хора, които се занимават с компютърно дело, това няма да ги затрудни, но за хора, които се занимават със селскостопанско производство, сигурно такава практика ще бъде голямо затруднение, очевидно ще се налага тези стандарти да се превеждат на български език, особено когато са в области, където българските граждани не ползват чуждия език - английския или френския, ежедневно в практиката си.
Очевидно ще се появят много частни фирми, които ще започнат да правят преводи и къде добри, къде лоши, за пари тия преводи могат да не бъдат добри.
Именно затова предлагам, ако някой започне да се занимава с преводи, за да могат тези преводи да се използват в страната, да се легализират. В случая най-компетентният в това отношение би трябвало да бъде този орган.
Затова се учудвам защо, след като приемаме такава нова постановка, която и без това е революционна, не се приемат преводите, когато се налага да се правят на такива вече въведени стандарти, да бъдат легализирани, така да се каже, от органа, който отговаря за стандартизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата председателят на Комитета по стандартизация господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В случая това е нещо, което създава още една нова процедура. Когато стане превод на стандарт, който е въведен на официалния език, то преводът се въвежда по същия начин, както нов стандарт. Тоест, минава през техническите комитети, специалистите се произнасят по този стандарт и тогава се въвежда текстът. Защото наистина само специалистите могат да кажат добре ли е преведен или не. Тоест, въвеждането на българския текст става по същия ред, по който и на нов стандарт. Това имаме предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А защо не се каже това тук, в закона?
ЦОНЬО БОТЕВ: Защото е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, не е много ясно.
ЦОНЬО БОТЕВ: Това става, защото всички тези въпроси се уреждат в стандарта на стандартите. Аз го казах - БДС 1-04, който действа и сега, но естествено ще бъде променен в някои негови части. (Неразбираема реплика от народния представител Атанас Папаризов.)
Казвам, че в този стандарт ще бъде въведен този режим, който е същият. И в момента, когато се въвежда европейски стандарт и се прави превод, той се прави по същия начин - минава през техническите комитети и те се произнасят за него. Тоест, няма никаква различна процедура от тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Тук се появява неразбиране поради следната причина. Ако четем внимателно ал. 3 виждаме, че международните стандарти се въвеждат като български стандарти, което означава, че българският стандарт трябва да отговаря на стандарта за стандартите чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език. Може би това създава някакво чувство за противоречие? Но вероятно по-чисто ще бъде, ако приемем по принцип предложението на народния представител Атанас Папаризов и запишем нов текст, като в ал. 3 добавим: "чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език по ред, определен от председателя на националния орган по стандартизация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но помислете и дали не може да се каже в ал. 3 - накрая да се сложи запетая и да се добави: "по реда за въвеждане на българските стандарти".
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, но има някакво неразбиране.
Алинея 3 според мен е напълно ясна. Става дума за ал. 2 - "Европейските стандарти се въвеждат идентично като български стандарти чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език или...". Става дума за "или"-то.
Второто означава без да се публикува преводът. Те се потвърждават за прилагане на съответния чужд език.
В този случай аз предлагам, когато се превеждат на български език тези стандарти да се легализират. Защото това е новата практика - след "или"-то, "или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти". Тоест, без да се публикува в превод. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, а тук, ако добавим това, което Вие казвате - "по ред, определен"?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да. "Българският превод се легализира по ред, определен...". Това допълнение би трябвало да бъде в края на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Сега, ако приемем ал. 4 на господин Папаризов, ал. 4 третира само ал. 2 - само европейските стандарти. Да, обаче, преводът се отнася и до ал. 3 - до международните стандарти. Защото примерно говорим за американски стандарти, тоест, ако приемем Вашата ал. 4, този ред на легализиране трябва да бъде за европейски и международни стандарти. И двата вида стандарти, ако не на английски или някакъв друг език, да речем, подлежат на превод, ако приемем идеята Ви в ал. 4 наистина да отидем до някакъв ред на легализиране, определен от председателя на Агенцията по стандартизация.
Трябва да се вметне това, господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемате ли да добавим "и международни стандарти"?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, проблемите са два. Това, което каза и господин Димитров, то може да се запише по принцип, че всички преводи се легализират по ред, определен от председателя на органа по стандартизация, но изрично да се знае, то е нормално за тези, които комитетът превежда. Защо аз съм го добавим само към втората алинея? Защото допускам, че след като се публикува в превод на български език един стандарт, той ще се подготви в рамките на органа по стандартизация. Моят проблем беше за стандартите, които ще се заявят, че са български, без преводът да се направи от оторизирано лице. Но, разбира се, това предложение, което аз направих само за този частен случай, може да се запише за всички случаи - че всички български преводи на международни стандарти, включително и европейски, се легализират по ред, определен от председателя. Разбира се, че нямам нищо против да има такъв общ запис, ако прецените, че това е по-добре, след като обхваща и частния случай, който аз съм предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи така да приемем: в чл. 4 се създава ал. 4:
"(4) Всички преводи на български език на потвърдените за прилагане като български стандарти европейски и международни стандарти се легализират по ред, определен от председателя на националния орган по стандартизация."
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Извинявайте, че отново вземам думата. Господин Папаризов е предложил текст във връзка със старо негово предложение, където той предлага "национален орган по стандартизация", а ние вече приехме, че е Държавна агенция по стандартизация. Тоест в края на изречението "националният орган по стандартизация" трябва да се замени с "Държавна агенция по стандартизация".
И така, господин председателю, така както Вие прочетохте ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава не "от председателя", а направо "Държавна агенция по стандартизация".
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, защото ние вече приехме текст за Държавна агенция по стандартизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Още веднъж ще прочета предложението:
"(4) Всички преводи на български език на потвърдените за прилагане като български стандарти европейски и международни стандарти се легализират по ред, определен от Държавната агенция по стандартизация и метрология."
Моля, гласувайте тази ал. 4.
Гласували 121 народни представители: за 93, против 26, въздържали се 2.
Алинея 4 е приета.
Моля, гласувайте чл. 4 с първите три алинеи така, както са предложени от вносителя, и с гласуваната вече и приета ал. 4.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
За процедура думата има господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Ивелин Буров - заместник-председател на Комитета по стандартизация и метрология, което ви моля да гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Ивелин Буров в залата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 5. Българските стандарти се прилагат доброволно."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов: член 5 се изменя така:
"Чл. 5. Българските стандарти, които не съдържат норми за безопасност, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда, се прилагат доброволно."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Стигнахме още веднъж до основния въпрос в закона, за който тук доскоро господин Ботев казваше, че аз не разбирам за какво става дума.
Моят текст, който не е точно отразен, ще го прочета точно:
"Българските стандарти в частта им, която не съдържа норми за безопасност, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда, се прилагат доброволно."
Става дума именно за съотношението стандарт - технически норми, технически изисквания, технически нормативни актове, както искате ги наречете, на английски те се казват "техникъл регюлейшънс".
Понеже господин Ботев заяви, че аз не правя разлика между новия и стария подход на Европейския съюз, сега ще му кажа, че България трябва да приеме не само 13 директиви от новия подход, които определят като технически нормативни актове, само някои принципни изисквания към стоките за безопасност в областта на играчките и т.н., за които говорих, но трябва да приеме и следните директиви от стария подход, господин Ботев, които, приличайки на нашите стандарти, са задължителни.
Сега ще ги прочета:
Първо, за всички моторни превозни средства, тук са и електрокарите; за храните, за химикалите, за фармацевтичните стоки - обърнете внимание, за козметиката, за стъклото, господин Николов, за текстила, за обувките. И това са всички видове норми, които, както по-рано у нас, се опитваха да изпишат в подробности техническите изисквания към група стоки.
Нещо повече. В плана на Комитета по стандартизация и метрология или на новия орган по стандартизация трябва да се каже в стратегията за присъединяване не само кога ще бъдат разработени новите стандарти, но кога ще бъдат възприети в българското законодателство съответните актове - технически нормативни актове. И се пита кои са министерствата в България, които отговарят за това. Ето тук възниква този проблем - че ние запазваме бившия Комитет по стандартизация и метрология като държавен орган, даваме му да се занимава с доброволните стандарти, а в същото време не натоварваме съответните министерства - на промишлеността, на земеделието, горите и аграрната реформа, на всички други отрасли - с техническите изисквания, което е нормалната практика по света.
В крайна сметка именно с моето предложение се цели това, което преди заседанието каза и господин Ботев - да се приеме и друг закон, който да се занимава с това как в България ще се прилагат тези технически нормативни актове, които са свързани с норми за безопасност, за защита здравето на хората и на околната среда, и на потребителите.
Надявам се, че сега той ще настои да се приеме моето предложение, че доброволни са стандартите само в тази част, която не се отнася до защитата живота и здравето на хората или пък, като не го приеме това, ще направим още едно обсъждане след малко, за да видим действително в България за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Господин Цоньо Ботев има думата.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина, господин Папаризов, съжалявам, че изпадате в такава ситуация. Но разберете, че няма задължителни стандарти. Всички стандарти в пълната си цялост са доброволни. Ако нещо трябва да стане задължително в стандарта, то става по съвсем друг ред и не е обект на този закон. То не влиза в обхвата на този закон. Аз Ви казах, че следващият закон ще бъде Закон за техническите изисквания към продуктите и там ще се говори за някои от тези неща, които Вие в момента защитавате. Друг е въпросът, че директивите в новия подход не са нито 13, нито 15, а са 19 в момента. Друг е въпросът и за това, че самите директиви в стария подход не са стандарти. Трябва да Ви кажа, че ако става дума за концепция и за стратегия на България, такава стратегия за въвеждане на директивите има, но в нея участват представители на много министерства и ведомства, не само на Комитета по стандартизация и метрология. Директивите няма да се въвеждат само от Комитета по стандартизация и метрология, а и от много министерства и ведомства.
Има такава група, която работи по тези въпроси, но аз Ви моля да разберете най-важното - че това е Закон за националната стандартизация. Стандартите трябва да бъдат доброволни. Ако някой иска нещо друго, то става по друг ред, с друг закон, с други нормативни актове.
Така че в никакъв случай не трябва в този закон да се записват подобни текстове. В никакъв случай. Точно това, ако влезе в закона, на скрининга в Брюксел няма да признаят, че има напредък в законодателството. Напротив, те ще кажат: вие отново искате да бъдат задължителни стандартите. Ако искате да няма напредък за членството ни в Европейския съюз, приемете тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Член 5 е, бих казал, гвоздеят на този закон. Това е най-същественото всъщност от Закона за националната стандартизация. Наистина чл. 5 императивно залага, че стандартите се прилагат доброволно.
Искам да дам един малък пример от европейската практика във връзка с доброволността на стандартите. Например, господин Папаризов, в Дания никъде няма да видите бира по магазините, която да се продава в нестъклени опаковки. Просто там е забранено да се продава бира в консервните кутийки. По този начин вероятно се спира експорт на бира вътре на датския пазар. В същото време друга държава, конкурентна, има изисквания при производството на бира да се използват само естествени съставки. Вие сам разбирате за какво става въпрос.
Ако заложим друг принцип, освен доброволността на стандарта, отиваме на много опасна плоскост и аз наистина имам опасението, че на скрининга, който в момента тече, залагането на друг принцип, освен доброволния стандарт, може да ни изиграе лоша шега.
Нека да възприемем чл. 5, а вече що се отнася до техническите правила или система от технически изисквания, колегите от Държавната агенция по стандартизация ще ни предложат текстове, които третират малко по-друга материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Между другото, стандартите от новия подход са точно 18, господин Ботев, към 18 март.
Господин Благой Димитров, Вашият пример показва точно това, което ние тук или аз се опитвам да обясня - че стандартите може да са доброволни, но в същото време частта им вътре, свързана със здравето и безопасността на хората, е задължителна. И тази част може дори да бъде различна, отколкото в другите страни на Европейския съюз. Този случай с Дания показва как в България трябваше да се постъпи с нитратите - не да се въведат нормите на Европейския съюз. В Дания са забранени консервните кутии, защото се пие много повече бира, да кажем, от друга страна, и вече интоксикацията е по-голяма. В България нормите на нитратите бяха по-ниски, защото в нашата диета през пролетта зеленчуците, спанакът и "хващането за зелено" са много повече, отколкото в Дания. Такива изключения се разрешават.
Затова трябва да има ясна разлика между тези, които правят нормите доброволно, с участие на всички производители и потребители, и държавата, която да е другият орган, който да се занимава с техническите изисквания.
Тази разлика я няма в този закон. И не ми говорете за друг закон, след като отменяте стария Закон за стандартизацията в Преходните разпоредби, без да представите поне наименованието и на втория закон. Запишете коректно в Преходните разпоредби, че не отменяте досегашния Закон за стандартизацията, който се занимава и с техническите норми, преди да сте приели другия закон. И приемете, че стандартите, както пишете тук, ще са валидни не само още една година, а поне до приемането на този нов закон. Защото иначе, ако сте искрен и не направите тези промени, ще създадете хаос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Папаризов, този пример доказва доброволността на стандартите в рамките на Европейския съюз. Това исках да кажа. Ако зле ме разбирате или не искате да ме разберете, това е отделен въпрос. Дайте да не залагаме капани точно във връзка със скрининга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Очевидно този текст е много важен. Аз не мога да се изкажа, защото, ако тръгна да се изказвам, трябва да закривам заседанието. Но искам нещо да изясним всички: ще има ли друг нормативен акт, който ще задължава българските стандарти да съдържат норми или да бъдат изработени и с оглед на безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, щяло да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, ще има. Щом това е така, абсолютно не може да се каже: "Българските стандарти се прилагат доброволно". Тук скринингът си е скрининг, но ние сега правим закон, който ще се прилага. Може ли за един стандарт, който има и част, която гарантира безопасността, опазването на живота и здравето на хората, да се каже, че ще се прилага доброволно? Тоест, някой може да не го прилага и в тази му част. Според мен тук има някакво неразбиране.
Ако българският стандарт няма да отговаря на такива изисквания или няма макар с друг закон да бъде подвеждан към такива изисквания, може да остане в чл. 5, че се прилага доброволно. Но ако ние наистина приемем, че българските стандарти ще отговарят на такива норми, струва ми се, не можем да кажем, че те се прилагат доброволно и в тази им част... Тогава моето предложение е да отложим разглеждането на чл. 5. Очевидно е, че днес няма да можем да приемем закона. Нека наистина да се помисли и да не приемем нещо, което е...
Председателят на Комитета по стандартизация и метрология има думата.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точно по тази причина не е имало досега Закон за националната стандартизация. Заради това неразбиране точно как стоят нещата. Трябва да ви кажа, че в подготовката на законопроекта е участвал и експерт от Европейския съюз - проф. Ален Соломяк. Казвам го, за да се знае. И точно той ни връщаше закона до онзи момент, в който в него нямаше и елемент на някаква задължителност.
Разберете, че по принцип стандартът си е доброволен. Ако държавата в даден момент реши, че цял стандарт или част от него трябва да се спазва задължително, то тогава тя чрез нормативен акт се позовава на този стандарт или на частта от него и нормативният акт превръща тези норми, които са записани в стандарта, в задължителни - не самият стандарт. Това е една много тънка разлика, която не знам и аз какво да направя, за да бъде разбрана от всички.
Другият закон - за техническите изисквания към продуктите, е свързан точно с въвеждането на директивите. В него ще има възможност и ред, по който да става приемането на нормативни актове, които да въвеждат директивите от новия подход, а естествено и задължителните елементи от стандартите или задължителните стандарти с тези нормативни актове, които ще бъдат приемани. Но в никакъв случай не трябва да има някакъв елемент на задължителност в Закона за националната стандартизация. Обезсмисля се приемането на закона. Ако приемете текстовете на господин Папаризов, казвам ви, че не виждам смисъл да присъствам в залата и не виждам смисъл от този закон.
Недейте вярва на проф. Сандалски, господин Папаризов. Той е човек, който само пречи, а не помага. Той Ви е съветвал, знам. Аз познавам тези текстове до болка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз пак ще предложа да отложим този текст. Ако чл. 5 се разбира така, както дословно е записан: "Българските стандарти се прилагат доброволно", аз като юрист бих казал, че изобщо няма защо да гласуваме закона. Какво значи да гласуваме един закон, който урежда една материя, казано е коя материя и след това се казва, че се прилага доброволно? Тоест, всеки може да не го прилага. Какъв закон е това? Аз не знам доколко господин Лучников е в материята... (Оживление.)
Господин Николов има думата.
Има нещо тук, което трябва да изясним.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, безспорна е логиката на това, че стандартизацията е доброволна. Господин Папаризов говори за онази част от стандарта, която съответства на техническите изисквания, които пък безспорно ще бъдат задължителни и ще бъдат в друг нормативен акт. Не знам дали няма да се постигне компромис между двете страни с това, което сега ще предложа: да приемем чл. 5, както е предложен от вносителя и да приемем втората част от предложението на господин Папаризов за нов чл. 5а, където да се каже, че задължителните норми се прилагат чрез технически нормативни актове, чрез Закона за техническите изисквания, приет от Народното събрание или нормите, приети от Министерския съвет. Да запишем текст, от който да е ясно, че задължителните технически изисквания са въпрос на друг нормативен акт и това да е ясно, тъй като преди малко господин Цоньо Ботев точно това каза: задължителните изисквания са въпрос на воля, която е изразена в друг нормативен акт. Ако това е някакъв компромис, може би може да го приемем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава е по-хубаво да се каже така: "Българските стандарти се прилагат доброволно, но това не се отнася за задължителните технически изисквания". В момента, в който ние кажем, че по отношение на българските стандарти ще има задължителни технически изисквания, значи ще има нещо, което не може да се прилага доброволно. Едното противоречи на другото.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, искам да обърнем внимание на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби, където е казано: "Българските държавни стандарти, утвърдени до влизането в сила на този закон, които съдържат технически изисквания към продуктите, имащи отношение към безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда, остават задължителни за прилагане в срок до една година от влизането в сила на закона". Обаче с това, което сега господин Николов предложи, да изменим § 2, като упоменем конкретно закона за тези технически изисквания...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това означава, че ще има задължителна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз пак бих помолил господин Лучников да вземе отношение.
Недейте смята, че решението може да е в това, че друг закон ще направи нещо задължително. Това означава просто да има противоречие между двата закона. Не може с един закон ние да кажем, че това е доброволно, а с последващ закон да кажем: то не е доброволно, а е задължително или задължително в определена част. По-хубаво е тогава тук да се каже за какво се отнася или какво засяга доброволността и какво засяга задължителността, макар че тази задължителност ще бъде предмет на друг закон. Но едно такова изключение от този принцип за доброволното прилагане трябва да фигурира в този закон, защото наистина, ако такава възможност не бъде дадена като изключение, ние ще имаме противоречие между два закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, като реплика на господин Димитров искам да се съглася с Вас: именно това бяха всичките ми аргументи - какво ще стане след една година, когато престане да действа задължителната част на стандартите. Логиката на закона е напълно обърната на логиката в Европейския съюз. Там има задължителни технически спецификации и след това те казват: може да си правите стандарти и стандартът е доброволен. Ако стандартът ви включва тези задължителни спецификации, ние го включваме в списъка на нещата, които приемаме и тогава априори приемаме, че вашата стока е качествена.
Вие може да нямате стандарт за стоката, която произвеждате, обаче сте длъжни да изпълнявате техническите спецификации и тогава ви проверявам изцяло стоката и обикновено я спирам на границата.
Тук става точно обратното: решаваме, че от бившия Закон за стандартизацията с две части - задължителни норми и някакви технически подробности, ще направим първо закона за техническите подробности и ще премахнем целия закон. И казваме, че предишният закон ще действа една година. Ами, какво става с тези задължителни норми? Не са ли те по-важни от техническите подробности на оформянето на стоката?
Така че вашето предложение е много разумно - да се спомене и другият закон, и аз на ваше място бих отложил разглеждането на законопроекта не само докато се намери текст за т. 5, но и докато видим и другия закон. Защото в момента ние приемаме закона за каруцата, а не за коня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Използвам правото си на дуплика, тъй като разбрах, че господин Папаризов прави реплика.
Аз казах за § 2, обаче като че ли ми се иска отново да стане ясно какво значи доброволност на стандартите.
Господин Папаризов, сега, в момента действа Български държавен стандарт. И знаете ли какво се получава задължително? Получава се така, че, мисля, на заседание на комисията миналия път господин Праматарски беше казал, че леките автомобили "Мерцедес" не издържат изискванията по БДС. Миналия път, мисля, че на комисия беше споменато, което, извинявайте, е смехотворно.
Какво означава доброволност на стандарта? Това означава, че аз мога, да речем, в отрасъл или в дадена компания, да завиша стандартните изисквания във функция от експортните си намерения, или пък да ги намаля. Тоест няма някакви държавни изисквания по отношение на дадена стока. Това означава принципът на доброволността, който го има във всички тези държави. И това нещо трябва да се разбере. И това нещо трябва да се разбере!
Ако в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби завършим с този текст "до влизането на Закона за техническите изисквания", аз мисля, че нещата се изчистват, господин председателю. Наистина може, ако се съгласите, да отложим чл. 5, все пак за да стане ясен текстът, но общо взето аз категорично настоявам чл. 5 на вносителите да остане плюс едно допълнение на § 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу предложението за отлагане има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 97, против 25, въздържал се 1.
Предложението е прието. Член 5 е отложен.
Продължаваме нататък.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
След като отложихме чл. 5 до намирането на текст, който включва и разработка на закон във връзка със задължителните норми по опазването живота и здравето на хората, който сигурно ще бъде Закон за техническите нормативни актове или техническите изисквания - както реши комитетът, възниква въпросът кой ще бъде органът, който ще прилага този закон. Ако няма да е друг орган, а ще бъде същото това следващо Управление за национална стандартизация, би било много странно ние сега да приемем функциите му, без функции във връзка със спазването на техническите изисквания. Ако това ще е Министерството на промишлеността, както е в много страни, или Министерството на земеделието, това също трябва да го решим преди да изпишем функциите на органа по стандартизация. Най-малкото това трябва да го знаем и да чуем каква е концепцията на вносителите на другия закон. Иначе ще се окаже, че ще приемем текстове, които могат да бъдат абсолютно неактуални.
Затова правя предложение да не се занимаваме с глава втора въобще, да отложим нейното разглеждане. Не може и технически комитети, защото те са част от това. И просто не виждам има ли смисъл сега да продължим разглеждането на законопроекта. Може би господин Николов говори за раздел трети, но поне за целия раздел първи до края и раздел втори "Разработване на българските стандарти", това би могло да стане само след като си изясним какви нормативни документи ще има в частта за безопасност и защита на живота и здравето на хората.
Затова предлагам да отложим разглеждането на закона като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз предлагам да продължим гледането на закона в онази част, в която няма предложения, а именно от глава трета. Изясняването на точния текст за доброволността по чл. 5 ще облекчи гледането и на онези части от закона, в които има направени такива предложения. Така че да продължим направо от глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест да отложим цялата глава втора.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към глава трета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Организация на дейността по националната стандартизация".
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Аз мислех, че приехте моето предложение за цялостно отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛОВ: Не, за глава трета.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Аз направих предложение да отложим целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, не сте направили. Вие от място казахте, че по-хубаво е да отложим целия закон. Това не е предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Заглавие на глава трета:
"Глава трета
Организация на дейността по националната стандартизация.
Раздел I
Създаване на технически комитети
Чл. 12. (1) Лицата, заинтересовани от създаването на български стандарти в отделни области на стандартизацията, могат да се организират в технически комитети.
(2) Качеството "технически комитет" се придобива с вписване в Регистъра на техническите комитети по стандартизация.
Чл. 13. На свое събрание лицата по чл. 12, ал. 1 определят наименованието на техническия комитет, областта на стандартизация, в която ще работи техническият комитет, подкомитети и/или работни групи, изготвят работна програма и избират председател на техническия комитет.
Чл. 14. (1) В техническите комитети могат да се създават подкомитети за отделни аспекти от областта на стандартизация, за която техническите комитети са създадени.
(2) При създаването на подкомитетите се спазва принципът на балансирано участие на заинтересованите лица.
Чл. 15. (1) За разработването на проекти на стандарти в техническите комитети и подкомитети се определят работни групи от експерти.
(2) Експертите от работните групи получават необходимата информация за работата си от Дирекция "Стандартизация".
Чл. 16. (1) Заявление за вписване на технически комитети се подава в Дирекция "Стандартизация".
(2) В заявлението по ал. 1 се посочват наименованието на техническия комитет и областта на стандартизация, в която ще работи. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. обосновка за необходимостта от създаване на български стандарти в тази област;
2. списък на лицата по чл. 13 с адрес и телефон за кореспонденция;
3. протокол от събрание, подписан от участниците в него;
4. работна програма с етапи, срокове и финансово осигуряване за разработване на проектите на стандарти.
Чл. 17. Когато представените документи са непълни, Дирекция "Стандартизация" дава писмени указания на заявителя за отстраняване на нередовностите в едномесечен срок.
Чл. 18. Националният консултативен съвет по стандартизация в срок един месец от датата на подаване на заявлението дава препоръки на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология по отношение на необходимостта от създаване на български стандарти в съответната област и по работната програма по чл. 16, ал. 2, т. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавията на глава трета и раздел I, и членове от 12 до 18 включително някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Само Ви моля, ако приемем тези членове, те са чисто редакционни, да приемем под условие названието "Дирекция по стандартизация". Защото, тук например, в чл. 15, ал. 2 е записано "Експертите от работните групи получават необходимата информация за работата си от Дирекция "Стандартизация". Очевидно този текст след това може да претърпи някакви изменения.
Не възразявам по принцип да приемем това за подкомитети, но, ако се наложи, да променим това определение и този текст, тъй като ние пропуснахме главите във връзка с тази дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета и на раздел I и членове от 12 до 18 включително.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Заглавията на глава трета и раздел I, и членове от 12 до 18 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 19. (1) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология издава заповед за вписване на техническите комитети в регистъра на техническите комитети по стандартизация, когато:
1. има балансирано участие на заинтересуваните лица, но не по-малко от по двама представители на производители, на потребители, на администрацията на органите на изпълнителната власт, на научни институти и висши училища;
2. лицата декларират съгласие да прилагат стандартите по чл. 7, ал. 2, т. 6;
3. лицата са определили наименование на техническия комитет и областта на стандартизация, в която ще работи техническият комитет, имат работна програма, избрали са председател на техническия комитет и са определили експерти, които ще участват в работни групи;
4. няма регистриран друг технически комитет за областта на стандартизация, в която ще работи.
(2) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология отказва вписването на технически комитет с мотивирано решение, когато не са спазени условията по ал. 1 или не са отстранени нередовностите в срока по чл. 17.
(3) Дирекция "Стандартизация" в 7-дневен срок от вземането на решението уведомява писмено заявителя."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 19, ал. 1, т. 1 думата "потребители" се заменя с думата "търговци".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате ли предложението си по чл. 19, господин Папаризов? Да.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 121 народни представители: за 25, против 96, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 9.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 20. (1) Въз основа на заповедта на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология Дирекция "Стандартизация" вписва техническите комитети в регистъра на техническите комитети по стандартизация.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват:
1. пореден номер и дата на вписване;
2. наименование и област на стандартизация, в която техническият комитет ще работи;
3. ръководство и структура на техническия комитет;
4. промени по вписаните обстоятелства;
5. дата на заличаване на вписването и основанието за това.
(3) Всеки може да поиска сведения по вписванията в регистъра.
Чл. 21. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология взема решение за заличаване от регистъра на технически комитети:
1. при нарушаване на условията по чл. 19, ал. 1;
2. по искане на поне две трети от членовете на техническия комитет.
Чл. 22. Работата на техническия комитет се ръководи от председател.
Чл. 23. (1) Организационно-техническото обслужване на техническия комитет се извършва от секретар.
(2) Секретарят на техническия комитет е служител на Държавната агенция по стандартизация и метрология, определен със заповед на председателя.
(3) Секретарят на техническия комитет организира изпълнението на работната програма на техническия комитет и следи по време на разработването на проекти на български стандарти за спазването на стандартите, за структурата и оформянето на съдържанието на стандартите и за работата на техническите комитети по стандартизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По членове 20-и до 23-и няма предложения.
Моля, гласувайте членове 20, 21, 22 и 23, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Членове 20-и до 23-и включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел II
Разработване на български стандарти
Чл. 24. Физическите и юридическите лица могат да правят пред дирекция "Стандартизация" обосновани предложения за разработване на български стандарти, за въвеждане на международни стандарти, за изменение или за отменяне на действащи български стандарти.
Чл. 25. Предложенията се обосновават с мотиви относно:
1. целите, които се постигат с предложения стандарт;
2. икономически фактори;
3. финансово и експертно осигуряване;
4. възможност за прилагане на стандарта за целите на сертификацията;
5. връзка с други стандарти.
Чл. 26. (1) Дирекция "Стандартизация" предоставя на техническите комитети от съответната област на стандартизация предложенията за обсъждане.
(2) Техническите комитети включват в работните си програми приетите предложения.
Чл. 27. (1) Дирекция "Стандартизация" съставя програма по стандартизация, която включва работните програми на техническите комитети със съответните етапи, срокове и изпълнители.
(2) Програмата по стандартизация се одобрява от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология и се публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
Чл. 28. Проектите на български стандарти се разработват от работните групи по чл. 15, ал. 1 съобразно етапите и сроковете в програмата за стандартизация при спазване на стандартите за структурата и оформянето на съдържанието на стандартите и за работата на техническите комитети по стандартизация.
Чл. 29. Работните групи представят за обсъждане в техническите комитети разработените проекти на български стандарти заедно с предложение за изменение и отменяне на противоречащи действащи стандарти.
Чл. 30. (1) Техническите комитети приемат проектите на български стандарти след постигане на общо съгласие и ги представят в дирекция "Стандартизация".
(2) Общо съгласие се постига при липсата на настоятелно поддържани възражения по съществени въпроси от заинтересуваните и чрез процедура, стремяща се да отчете становищата на всички страни и да сближи несъвпадащите гледни точки."
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 30 ал. 2 да отпадне.
"Чл. 31. Дирекция "Стандартизация" публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология информация за приетите проекти на стандарти и сроковете, в които заинтересуваните от проектите могат да представят становищата си.
Чл. 32. (1) Всички заинтересувани от проектите на български стандарти могат да представят в дирекция "Стандартизация" писмените си становища.
(2) Дирекция "Стандартизация" предоставя становищата по ал. 1 на техническите комитети.
Чл. 33. (1) Техническите комитети разглеждат становищата и отразяват в проектите на българските стандарти приетите предложения, когато е постигнато общо съгласие по тях.
(2) Техническите комитети правят предложение пред дирекция "Стандартизация" за организиране на публично обсъждане на проектите на български стандарти, когато не е постигнато общо съгласие по предложенията от становищата.
В обсъждането могат да участват всички заинтересувани от стандарта.
Чл. 34. (1) Техническите комитети представят проектите в дирекция "Стандартизация" за проверка.
(2) Проектите се представят с досие, което съдържа документи, отразяващи хода на разработването им.
Чл. 35. (1) Дирекция "Стандартизация" извършва проверка на проектите за спазване на стандартите по чл. 7, ал. 2, т. 6 за осигуряване на единство и липса на противоречие с действащите стандарти и за необходимост от отменяне или изменение на действащите стандарти.
(2) Дирекция "Стандартизация" представя на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология за одобряване проектите, когато при проверката се установи, че те отговарят на изискванията по ал. 1.
Чл. 36. (1) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология издава заповед за одобряване и вписване на стандартите в регистъра на българските стандарти и удостоверява с подписа си върху стандарта одобряването му.
(2) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология не одобрява проекти на български стандарти, когато при проверката се установи, че те не отговарят на изискванията по чл. 35, ал. 1.
Чл. 37. Дирекция "Стандартизация" публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология наименованието, регистрационния номер и датата на одобряване на стандарта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В целия раздел II има предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 30 ал. 2 да отпадне.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Направил съм предложение да отпадне ал. 2 на чл. 30, тъй като, може би и Вие ще потвърдите като юрист, за пръв път в закон се прави опит да се определи понятието "общо съгласие" с такива термини, които може би са по-подходящи за литературата или, разбира се, за методите на работа, но едва ли за закон.
"Общо съгласие се постига при липсата на настоятелно поддържани възражения по съществени въпроси от заинтересуваните и чрез процедура, стремяща се да отчете становищата на всички страни и да сближи несъвпадащите гледни точки." Мисля, че най-добре председателят на Народното събрание може да прецени какви процедури могат да съществуват за постигане на общо съгласие и трябва да прецени също така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: ... да ги приложим ли в Народното събрание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Едва ли трябва това да се предписва със закон. Затова предлагам да отпадне.
Но бих искал да ви обърна внимание, че в следващите текстове, които приемаме, се позоваваме на някои отложени текстове, особено по отношение на чл. 7...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те ще бъдат преномерирани.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защото може би ще се наложи да се проверява съответствието на тези стандарти не само с това дали противоречат на други стандарти, но дали вътре в тях са отразени нормите за безопасност.
Между другото, целият този текст за вписване на стандартите в регистъра - не знам защо ще ги одобрява доброволните стандарти председателят в чл. 36. Но ако погледнем в Европейския съюз, там не ги одобряват, само ги вписват. Не използват думата "одобряват", но ги вписват, което означава, че те са включили в себе си задължителните норми за безопасност. Така че мисля, че предложения за такова отпадане на думи могат да се направят и в залата.
Освен че си подкрепям предложението да отпадне в чл. 30 ал. 2, предлагам в чл. 36 да отпаднат думите "одобряване и", а да остане само "заповед за вписване", защото абсурдно е държавен орган да одобрява, както се твърдеше досега, стандарт, който е доброволен. Дори и отчасти да е доброволен, думата не е "одобрявам", а само "вписвам" дотолкова, доколкото очевидно в задължителната част стандартът съответства на нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже, понеже ще гласуваме общо целия раздел II?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов в чл. 30 ал. 2 да отпадне.
Гласували 143 народни представители: за 29, против 94, въздържали се 20.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов в чл. 36, ал. 1 да отпаднат думите "одобряване и".
Гласували 131 народни представители: за 50, против 71, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори и членове 24 до 37 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 3.
Заглавието на раздел втори и членове от 24 до 37 включително са приети.
За процедура думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да удължим времето на днешното заседание до приемане на раздел трети и четвърти. Просто няколко минути няма да ни стигнат. Няколко минути вероятно няма да стигнат за приемането на тези два раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време до приемането на раздели трети и четвърти.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел III
Въвеждане на европейски стандарти
Чл. 38. (1) Техническите комитети, физически и юридически лица могат да правят пред дирекция "Стандартизация" обосновани предложения за въвеждане на европейски стандарти като български стандарти. Предложенията се обосновават с мотивите по чл. 25.
(2) С предложенията по ал. 1 се посочва и начинът на въвеждането им съгласно чл. 4, ал. 2."
Тук има предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 38 ал. 2 да отпадне.
"Чл. 39. Дирекция "Стандартизация" предоставя на Националния консултативен съвет по стандартизация предложенията по чл. 38 за даване на препоръка за начина на въвеждане на европейските стандарти.
Чл. 40. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология взема решение за начина на въвеждане на европейските стандарти след получаване на препоръките от Националния консултативен съвет по стандартизация.
Чл. 41. Техническите комитети включват в работните си програми европейските стандарти, за които е взето решение за въвеждане чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език.
Чл. 42. (1) При въвеждане на европейски стандарти чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език работните групи по чл. 15, ал. 1 извършват техническа редакция на превода и го оформят като проект на български стандарт, като прилагат българския стандарт за структурата и оформянето на съдържанието на стандартите.
(2) Техническите комитети представят в дирекция "Стандартизация" проектите по ал. 1.
Чл. 43. Дирекция "Стандартизация" извършва проверка на стандарта съгласно чл. 35, ал. 1.
Чл. 44. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология издава заповед за одобряване и вписване на стандартите в регистъра на българските стандарти и удостоверява с подписа си върху стандарта одобряването му.
Чл. 45. При въвеждане на европейски стандарти чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти дирекция "Стандартизация" изготвя декларация за потвърждаване.
Чл. 46. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология подписва декларацията по чл. 45 и издава заповед за вписване в регистъра и за публикуване в официалния бюлетин на номера и наименованието на европейския стандарт."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на членове от 38 до чл. 46 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По целия раздел трети има само предложение на народния представител Атанас Папаризов чл. 38 ал. 2 да отпадне.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Преди да направя обосновка на това предложение, искам да ви предложа в чл. 45 на основа на текста, който приехме за легализираните преводи на български език на всички стандарти да се добави... Или да отложим чл. 45, за да добавим съответно изречение. Там се казва, че при въвеждане на европейски стандарти с потвърждаване за прилагане като български стандарти, дирекция "Стандартизация" изготвя декларация за потвърждение. Трябва да сложим още едно изречение, че преводите им на български език, да кажем, съответстват на члена, който го приехме. Или се легализират впоследствие - такъв текст, какъвто приехме... Но, ако това се подразбира или се направи връзка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Там беше казано: "всички преводи".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре, щом няма смисъл и се подразбира, не настоявам на това предложение.
Защо предлагам чл. 38 ал. 2 да отпадне? (Реплики.) Казвате, че предложението ми е прието? Тогава, благодаря. Извинявайте.
Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте заглавието на раздел трети и членове 38 до 46 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел трети и членове 38 до 46 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел четвърти
Регистриране и разпространение на
българските стандарти
Чл. 47. Дирекция "Стандартизация" вписва в регистъра на българските стандарти одобрените български стандарти и европейските стандарти, въведени чрез потвърждаване.
Чл. 48. Регистърът на българските стандарти съдържа следните данни:
1. пореден номер;
2. регистрационен номер на стандарта;
3. наименование на стандарта;
4. дата на одобряване на стандарта;
5. наименование на техническия комитет, приел проекта на стандарта.
Чл. 49. (1) Държавната агенция по стандартизация и метрология издава регистрираните български стандарти на хартен и/или на магнитен носител.
(2) Държавната агенция по стандартизация и метрология разпространява българските стандарти и проектите на български стандарти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте раздел четвърти и членове 47, 48 и 49 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел четвърти и членове 47, 48 и 49 са приети.

Съобщения за парламентарен контрол на 4 юни, петък.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Стефан Нешев, Веселин Бончев и Борислав Джолев, и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Христо Смоленов, Иван Борисов и Станимир Калчевски.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцеслав Върбанов ще отговори на четири актуални въпроса - от народните представители Атанас Богданов, Пламен Славов, Георги Божинов и Гюнер Тахир, и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Илия Петров, Петър Мутафчиев и Емилия Масларова, и на две питания от народните представители Дора Янкова и Емилия Масларова.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Велко Вълканов и Татяна Дончева.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Благовест Сендов и Татяна Дончева.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Васил Клявков и Методи Андреев.
На основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министър-председателят на Република България Иван Костов е поискал отлагане със 7 дни на отговора на питането от народния представител Драгомир Драганов.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 3 юни, четвъртък, от 15 ч. на "Батенберг" 1.
Също днес, четвъртък, от 15 ч. на "Батенберг" 1 ще има заседание Комисията по национална сигурност.
Следващото заседание е утре в 9 ч., когато ще говори председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Джонстън.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:

Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков

Камен Костадинов