Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 27 май до 2 юни 1998 година:
- Проект за решение за разрешаване пребиваването на територията на Република България на подразделения от въоръжените сили на Гърция - прието.
- Има и друг проект за участие в "Партньорство за мир" - приет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с вносител народният представител Яшо Минков. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за движението по пътищата. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносител е народният представител Йордан Цонев. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение на Закона за кооперациите. Вносител - народният представител Нансен Бехар. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Едно съобщение - народният представител Георги Дилков на основание чл. 73, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегля проекторешението си за временна отмяна на решението на Великото Народно събрание от 20 юни 1990 г. за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди.
Днес е първият пленарен ден на месеца. Има направени предложения по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Парламентарната група на Евролевицата, което не е минало през водеща комисия, не е изтекъл срокът по нашия правилник и беше оттеглено.
Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица:
"На основание чл. 39, ал. 7 от правилника от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам точка в програмата на Народното събрание през седмицата 3 - 5 юни 1998 г. да бъде законопроект за ветераните от войната N 854-01-2 от 22 януари 1998 г., с вносители Велко Вълканов и Стефан Савов.
Председател на Парламентарната група на Демократичната левица - Георги Първанов."
По този законопроект няма становище на водеща комисия, а тя е Комисията по труда и социалната политика, както и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но след като е изтекъл тримесечният срок по нашия правилник, считам, че тази точка може да влезе в дневния ред и това ще стане без гласуване.
Има предложение за дневен ред от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и предложение за една точка в дневния ред от народния представител Любен Корнезов: първо четене на законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
На Председателския съвет беше постигнато съгласие проектът за програма за бъде изготвен въз основа на тези две предложения, като всички предложения влязат в седмичната програма.
Предлагам на вашето внимание проект за програма за работата на Народното събрание за 3-5 юни 1998 г.
Днес първата точка ще бъде вече внесеният по реда на чл. 39, ал. 7 законопроект за ветераните от войните, а след това:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. Вносител - Министерски съвет.
2. Първо четене на законопроекта за подземните природни богатства. Вносител - Министерски съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител - Министерски съвет.
4. Второ четене на законопроекта за здравното осигуряване - продължение.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
8. Първо четене на законопроекта за закрила и развитие на културата.
9. Парламентарен контрол.
По седмичната програма има ли предложения за отпадане или за разместване? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма.
Гласували 184 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 17.
Седмичната програма е приета.
Преди да преминем към първия законопроект, ще съобщя, че има заявление за подаване на оставка от народен представител:
"Заявление от Цоньо Георгиев Ботев, народен представител от 7. Габровски избирателен район.
Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България моля да бъде извършена процедурата по чл. 72, ал. 2 от Конституцията и бъдат прекратени предсрочно пълномощията ми на народен представител.
С уважение: народен представител Цоньо Ботев".
И проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Цоньо Георгиев Ботев, народен представител от 7. многомандатен избирателен район, Габровски".
По това заявление и по това проекторешение някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 183 народни представители: за 134, против 31, въздържали се 18.
Проекторешението е прието.

Пристъпваме към разглеждането на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ. Вносители са народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов.
Господин Стефан Савов има думата от името на вносителите. Заповядайте.


СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя задоволството си от това, че проектозаконът за ветераните от войните вече е включен в дневния ред. Аз смятам, че всички сме наясно, че държавата, а и всички ние сме длъжни към хората, които са защитавали честта на Отечеството, суверенитета на държавата. Така че идеята, която имахме ние като вносители, беше да постигнем колкото се може по-голям консенсус по този въпрос. На мен ми се струва, че по такъв въпрос в никакъв случай не може да се политизира, не можем да спорим. Целият проблем е да намерим необходимите средства, защото, както може би виждате в законопроекта, тук става въпрос за редица облекчения, които би трябвало да получат хората, които са воювали.
В никакъв случай законът няма и не може да има някаква политическа подплата, защото тук става въпрос за едни общи принципи. И мисля, че в нашата държава сме имали много закони, които са подпомагали ветераните от войните, и никога не е ставало въпрос за политически причини.
Ще си позволя да кажа няколко думи за това, че тези, които са участвали във войните - това са хора, които вече са на преклонна възраст, мисля, че най-младият випуск, който е участвал във войната, е на хора, които днес са на 74-75-годишна възраст. Не говоря за мобилизираните. Пред мен е една тъжна статистика, от която се вижда, че всяка година, ето, 1995 г. са умрели 7,84 на сто от участниците във войните от тези, които по това време са били още живи, през 1996 г. - 8,85 на сто, числото продължава да се покачва - 10,90 на сто, 1997 г. - 13,26 на сто. Вие разбирате, че ако ние час по-скоро не направим нещо за ветераните, ще стане така, че ще бъде безсмислена помощта, която държава ще им даде.
За съжаление Комисията по труда и социалната политика не е изготвила в срок от три месеца становището, което трябваше да изготви. Но, от друга страна, законът е такъв, че мъчно бихме могли да го обсъждаме, ако нямаме решението на Комисията по труда и социалната политика, а и решението на Комисията по бюджет и финанси.
Затова се обръщам към всички вас с молба да отложим - това си остава т. 1 - обаче да отложим гледането, защото ще бъде безсмислено, без да имаме данните, които са ни нужни, да гласуваме. Аз пак ви казвам, че в никакъв случай не бих искал този закон да се превърне в някакво политическо оръжие. Би било непочтено към хората, които са изпълнявали своя дълг. Затова, още повече, че разбрах от госпожа Дянкова, която е председател на комисията по труда и социалната политика, че вече са събрани доста становища на съответните институции, без които ние не можем да работим, аз бих я помолил тя да каже няколко думи и да направим така, че действително да можем да гласуваме този закон на първо и второ четене до ваканцията, за да може евентуално след това да бъдат предвидени средства в бюджета, тъй като без тях нищо не би станало. И от догодина да може тези помощи да започнат да се дават.
Отново моля всички, нека и вас ви води този дух на консенсус, който е водил и вносителите. Аз предполагам, че доста хора биха се учудили, че вносители са Велко Вълканов и Стефан Савов. Но това беше продиктувано от идеята да можем да намерим колкото се може по-широк консенсус за един законопроект, който е в интерес на всички, и който ще покаже, че българският народ мисли за тези, които са изпълнили своя дълг към родината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Всъщност се прави предложение за отлагане на разглеждането на този законопроект. Има ли някой срещу това предложение?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Отлагане в рамките на седмицата, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам, докато се получат данните.
Господин Стефан Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам съображенията на господин Савов да не се нарушава процедурата и се съгласявам с него. Но за да бъде улеснено събранието, именно във връзка с финансовите аспекти, които са главният аргумент за това отлагане, искам да ви обърна внимание, че тежестта за бюджета е минимална, което ще ми даде и основание да ви предложа нещо друго. Статистиката показва, че тези, които са оцелели, и е много добре, че един от вносителите е от категорията на ветераните от войните - господин Савов, са вече под 2000 човека. И той ви даде тази мрачна статистика на ежегодното стопяване на тази група от хора по чисто природни, физически причини.
Като се има предвид това, което предлага законът, тежестта за бюджета в месечно изражение е някъде под 20 милиона лева. Привеждам това число, за да илюстрирам мисълта си, че не възникват някакви особено тежки, значителни проблеми във финансово отношение. А всички останали привилегии, които предвижда законът, са горе-долу повторение на това, което и досега е имало в различните нормативни и поднормативни актове. Тук има едно кодифициране на досега действащи норми в това отношение.
С оглед на всичко това, и добре е, че това става веднага след 2 юни, аз ви предлагам, уважаеми колеги, да отидем към едно решение, което поне да задължи Комисията по бюджет и финанси тази седмица да разгледа, т.е. утре, този кратък законопроект. Това да важи и за Комисията по труда и социалната политика. Но понеже има бюджетни, финансови аспекти, този закон трябва да бъде гледан непременно и в Комисията по бюджет и финанси. Утре предстои заседание на Комисията по бюджет и финанси, можем да отделим половин час, за да се занимаем с този закон.
По този начин, приемайки предложението за отлагане, ние ще можем да ускорим процедурата и идущата седмица законопроектът ще може да бъде внесен в залата за редовно разглеждане. Моля ви да се съгласите с едно такова компромисно предложение, което не нарушава правилника и е продиктувано главно от съображението, че не поражда за бюджета никакъв особен финансов проблем. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Аз ще поставя на гласуване предложението за отлагане, а поемам ангажимент в момента, в който тези данни, които са необходими, са готови, по реда на чл. 39, ал. 5 аз да предложа на Народното събрание този законопроект да бъде включен в дневния ред.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Стефан Савов за отлагане на законопроекта за ветераните от войните.
Гласували 173 народни представители: за 134, против 32, въздържали се 7.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, може би не ме разбрахте, но аз не искам думата точно за процедура, бих искала да подкрепя това, което господин Савов каза по отношение на Закона за ветераните. Бих искала да кажа също, че този закон е един морален акт, който трябва да извърши Народното събрание. Много отдавна дължим на нашите ветерани това отношение.
Като председател на Комисията по труда и социалната политика аз също се ангажирам с това да придвижа в по-скорошни срокове този законопроект, тъй като законопроектът изглежда на пръв поглед доста прост, но в края на краищата има отношение към много институции, които аз съм сезирала, за да дадат своите експертни становища. Такива институции са и Министерството на труда и социалната политика, и Националноосигурителният институт, Министерството на финансите, Националното сдружение на общините, Министерството на отбраната и много други министерства, чиито отговори комисията ще получи, някои от тях са получени, и в продължение може би на 2-3 седмици, след като направим тези експертизи, ние ще разгледаме законопроекта в Комисията по труда и социалната политика.
Благодаря на вносителите, че имаха разбирането да направят това отлагане до момента, в който ще свършим работата по законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ КОНВЕНЦИЯТА ЗА БОРБА С ПОДКУПВАНЕТО НА ЧУЖДИ ДЛЪЖНИ ЛИЦА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата нейният председател господин Лучников да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
Становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки N 802-02-19, внесен от Министерски съвет.
На заседание, проведено на 28 май 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. Комисията прие единодушно, че законопроектът за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки не противоречи на Конституцията на Република България и представлява решителна стъпка към интегрирането на страната в системата на европейското законодателство, поради което предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Едуард Клайн има думата да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На свое заседание от 14 май 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международни търговски сделки и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, подписана на 17 декември 1997 г. в Париж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
По законопроекта някой желае ли да вземе отношение?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! По разглеждането на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки нямаше никакви възражения в Правната комисия и мисля, че това отразява готовността на народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят тази конвенция след нейното подписване и за нейната ратификация. Единственият призив, може би който трябва да отправим, няма непосредствено правно, а политическо и морално значение, е същата активност да се проявява и в борбата с подкупването на български длъжностни лица във всякакви сделки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли думата?
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с това, че нямаше никакви изказвания и предложения по приетия на първо четене законопроект и на основание чл. 66, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Николай Камов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Заглавието на закона е: "Закон за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в медународните търговски сделки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: "Член единствен. Ратифицира Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, подписана на 17 декември 1997 г. в Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА.
Има становище на водещата комисия - Комисията по икономическата политика. Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председателю, колеги! Представям ви становището на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото Народно събрание по законопроект N 802-01-25 от 9 април 1998 г. за подземните природни богатства, внесен от Министерския съвет.
"На редовното си заседание на 13 май 1998 г. с участието на министъра на околната среда и водите Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за подземните природни богатства. Законопроектът е важно и необходимо условие за усъвършенстване на съвременното българско законодателство и възстановяване на националната икономика. Той е разработен в съответствие с "Програма 2001" на правителството и директивите на Европейския съюз в тази област. В законопроекта са възприети основните правила от световната минногеоложка практика и са отразени международните правни норми при предоставяне на права върху подземните природни богатства.
В хода на дискусията бяха зададени въпроси във връзка с необходимостта от съответствие между предлагания законопроект и Закона за концесиите, контролната функция на държавата в проучвателната дейност, опасността от конфликт между интересите на заинтересованите ведомства, както и възможността от увеличаване размера на санкциите при неспазване разпоредбите на закона.
Комисията по икономическата политика смята, че предложеният законопроект ще съдейства за подобряване на инвестиционния климат в областта на търсенето, проучването и добива на подземните природни богатства и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Предвид обема на законопроекта и спецификата на третираната от него материя, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да бъде удължен срокът за внасяне на предложения за изменения и допълнения между първо и второ четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има и становище на Комисията по опазване на околната среда и водите. Кой от тази комисия ще прочете становището? Заповядайте, госпожо Тоткова.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви становище на Комисията по опазване на околната среда и водите относно законопроект за подземните природни богатства N 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.
"На своето редовно заседание на 30 април 1998 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за подземните природни богатства. На заседанието присъстваха заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов, господин Йордан Кирков и госпожа Татяна Костова - експерти в министерството, които представиха законопроекта от името на вносителя и отговориха на въпроси на народните представители.
Законопроектът изпълнява изискването на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България като определя условията и реда, при които държавата предоставя концесии за обекти и разрешения за дейности, свързани с подземните природни богатства. Проектът е съобразен и с Директива N 94-22 на Европейския съюз от 30 май 1994 г.
Като приема мотивите на вносителя за необходимостта от такъв закон, комисията препоръчва на Народното събрание да го приеме на първо гласуване. Решението е прието единодушно с 15 гласа "за".
Председател на
комисията: (п) Лъчезар Тошев".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Пристъпваме към разисквания по първото четене.
Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаем господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Още със започването искам да кажа, че аз лично ще се въздържа да гласувам по предлагания закон в едно очакване, че на второ четене и вносителите, и в комисиите ще се направят твърде големи усилия, за да може той да изпълни задачите, които несъмнено са важни в настоящето развитие на икономиката на България.
Кои са основните причини и конкретните мотиви за едно такова въздържание?
На първо място, искам да подчертая, че законът разхвърля функциите по управлението, контрола, разрешението, учредяването на концесии върху 4-5 ведомства - имам предвид Министерството на промишлеността, Министерството на строителството, Министерството на екологията и Министерския съвет. Едно такаво разхвърляне ще доведе до противоречие във ведомствените интереси, ще бъде една плодна храна за бюрокрацията и в крайна сметка няма да постигне целите за едно рационално управление и използване на такъв ресурс, каквито са подземните природни богатства. Това разхвърляне за съжаление се наблюдава и по отношение на информацията за подземните богатства.
В предложения на нашето внимание законопроект са предвидени поне няколко информационни масива, които също са разхвърляни на различни места. В чл. 16 има Национален геофонд, който събира, обработва, съхранява и предоставя за ползване срещу заплащане геоложката информация. В другите текстове на чл. 18, примерно, се предвиждат регистри и кадастри, които пък от Министерския съвет, и всичко това може да доведе до едно голямо разпръсване на информацията.

Не по-малко сериозно е опасението ми, че Министерският съвет трябва да поддържа информацията за тези подземни природни богатства, които са предоставени на концесия, а тези, които не са предоставени - по съответните 3-4 министерства ще боравят с тази информация.
Сериозно опасение в мен предизвиква въвеждането на понятието "търговско откритие" и стройното по-нататък прокарване на едно заобикаляне на предвидения до момента ред за предоставяне на концесия - единствено и само чрез конкурс. При миналогодишното изменение на Закона за концесиите ние предвидихме единствено и само като изключение една такава възможност за заварените случаи на търсене на нефт и газ в континенталния шелф. И тогава ние се зарекохме, че това е единствено и само изключение. Сега аз наблюдавам, че във внесения законопроект това се прокарва едва ли не като принцип, което, според мен, автоматически ще влезе в противоречие с изискването отзад на сертификата - по директива на Европейския парламент и Съвета N 94-22/30.05.1994 г., по условията за предоставяне на разрешение за търсене, проучване и добив на въглеводороди, където първата точка е: "предоставянето на правата да се извършва по недискриминационен и прозрачен начин". И пише дали има несъобразени части от законопроекта. Пише, че няма. Аз определено смятам, че във внесения законопроект има такива части, които ще позволяват предоставянето на концесиите да става по един дискриминационен начин. В тази насока може би е добре да чуем и виждането на вносителите.
Още по-голямо е учудването ни в раздел III, глава V и по-специално уредбата на чл. 77, където е записан един текст, за който съвсем сериозно ви обещавам, че ще направя всичко възможно да събера подписи за сезиране на Конституционния съд. Съжалявам, че в залата не е и господин Лучников, за да чуем неговото становище по въпроса - ал. 5 на чл. 77, че "ако не се постигне споразумение по ал. 4, областният управител в 14-дневен срок издава заповед за отчуждаване на имота и за обезщетяване на собственика".
Това е силно смущаващо, за да не кажа някоя по-тежка дума, когато новата Конституция категорично закрепи принципа за защита на частната собственост и принципа, че отчуждаването може да става само по силата на закон.
Не виждам също така реда, по който тази заповед, този административен акт по същество, може да бъде обжалван, атакуван и евентуално да се осигури правото на частна собственост от неправомерни посегателства от страна на администрацията, пък били и те свързани с някакви висши икономически интереси.
Другото нещо, което силно ме смущава, е, че материята е сериозно утежнена от записването в закона на детайли, които съвсем спокойно могат да намерят своята уредба в подзаконовите актове по приложение на един такъв закон, включително и такива, може би дължащи се на не дотам претеглено отношение или време за сериозен размисъл заявления, че в предложението, с което се иска добив или проучване, трябва да има и обосновка, доказваща неговата законосъобразност. Законосъобразността няма какво да се доказва. Това е въпрос, който се решава от органа, преценяващ съответствието на някакво действие - дали то е законосъобразно. Тоест има такива неща, но, да речем, те не са основни.
Но при прякото предоставяне, при сключването на договори вносителите са си позволили и в този закон да включат съвсем познати неща по отношение на сключването на договорите, тяхното действие, тяхното прекратяване и последиците, които са уредени още през 50-те години в Закона за задълженията и договорите. Ако ние приемем една такава законодателна практика, това означава, че във всеки един закон ние ще предписваме знайни за юристите неща и ще претоварваме текстовете. Но аз силно съм притеснен от възможността за спиране на действието на договора или спиране на дейността по проучването добива или концесията, когато лицето, което е сключило договора, не изпълнява някакви свои задължения.
Какво е естеството на това спиране? Обикновено знайно е, че в правото спирането за определен период води до последицата, че се запазват всички останали срокове. Дали това тук е санкционна последица или някаква съгласувателна процедура по отношение на един неизправен длъжник, какъвто е този, който е сключил договора за концесия, никак не е ясно. Значи той е нарушил своите задължения по договора, министърът спира дейността, договорът си тече, не се прекратява, водят се някакви разговори, упражнява се някакъв контрол, после договорът пак продължава. Ами, най-нормално е в договора да бъдат записани санкции за нарушаването му.
По отношение на отделните права - правата на проучване и правата на добив. Стои един принципен въпрос, свързан пак с прозрачността и със състезателността. Това е въпросът за прякото предоставяне на концесия без конкурс. Тоест, ако ние днес това тук го приемем, ще трябва да признаем, че принципът, който е възприет по отношение на концесиите в нашето законодателство, придобива един съвсем друг вид и в крайна сметка става в една висока степен зависим от волята на администрацията, и то не волята на някакъв специализиран държавен орган, в който да е концентрирана властта по решаването на тези въпроси, а между 3-4 министерства, където винаги ще прехвърчат искри, ще има напрежение и всяко от тях ще тегли чергата към себе си.
И накрая се обръщам с един апел и към вносителите, и към вас в залата. Споделяйки напълно направеното от господин Николов предложение за удължаване на срока, апелирам за една много сериозна работа, дори, ако щете, и по принципите на закона, защото пак ви казвам, тук не става въпрос за отделни текстове, които могат да бъдат коригирани на второ четене. Така че между първо и второ четене да внесем такива съществени поправки, че този законопроект да излезе в пространството без да се срамуваме от собственото си творение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Реплика, добре. Имате думата, господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Миков! Законът за концесиите беше приет от миналото Народно събрание и вече три, вероятно четвърта година, ние сме изправени пред факта, че имаме Закон за концесиите, без да има концесионни договори в нито една област от общата материя, която третира Законът за концесиите. Защо това е така? Защото механизмът, заложен в Закона за концесиите, приет от Тридесет и седмото Народно събрание, на практика не дава възможност по конкретни раздели да има ефективно развитие на дейността по договори и сключване на концесионни сделки. Именно това в момента е накарало Министерския съвет в отделни специални закони да диференцира различните дейности по Закона за концесиите. Ето например, тук, в този закон, друг специален закон за далекосъобщенията ще третира концесионирането в областта на честотния ресурс и прочие.
Иначе, уважаеми господин Миков, Вие говорихте за срам от нашите творения. Мисля, че Тридесет и седмото Народно събрание трябва да се срамува от творението си - Закон за концесиите. Ако не приемем тези нови принципи, аз Ви уверявам, че нито една концесия, концесионен договор няма да има може би още 5 или 10 години. Не е възможно една малка група - управление "Концесионно" към Министерския съвет, да третира проблемите, да речем, на подземните богатства, на плажните ивици, на честотния ресурс и прочие. Изисква се едно диференциране на дейностите по концесиониране и мисля, че Вие, не знам как, се заблуждавате и погрешно разсъждавате в тази връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Дуплика искате ли, господин Миков? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм много доволен от репликата на господин Димитров, защото тя за пореден път демонстрира погрешното разбиране, че приетите закони сами по себе си ще породят желаните действия. Ами, концесии ще има толкова, колкото желаещи искат да получат и да извършват дейност, господин Димитров, първо.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Желаещи ще има.
МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи ще има да получават от администрацията, а не в прозрачна и конкурсна процедура права за ползване на националните богатства.
Но принципният въпрос е друг. Законът за концесиите - добър или лош, е в този му вид. Той залага някои принципи, той доразвива конституционни принципи.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не добър или лош, той е лош.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, изменете го, като е лош. У вас е и ножът, и хлябът, и сиренето.
В този закон обаче се влиза в противоречие с тези принципи, с разбирането за концесията, с разбирането за едно управление. Аз не казвам, че това управление на Министерския съвет трябва да върши всичко. Но да се изгради единен държавен орган. Разберете, сблъсъкът на междуведомствените интереси ще въвлече в блатото на забавени процедури, на корупция тази дейност по концесионирането. Има практика по други дейности и ние през последните 8-9 години сме я виждали.
И в крайна сметка, е, как искате вие да върви дейността по концесиите, когато предвидихте в бюджета 11 млн.лв. приходи? Това беше държавната политика в тази област към месец декември 1997 г. И след изказването ми ги направихте на 22 млн.лв. Как искате да върви? Това държавата си беше поставила като задача, предполагам, че ще я изпълни, преизпълни многократно. Но недейте да се разбиват устойчиви правни принципи заради някакви бюрократично административни настроения.
И пак ви казвам, няма да се спрем, мисля, че ще убедя колегите си, ако голяма част от тези принципи като текстове бъдат приети в закона, да сезираме Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Сутринта в 9,29 ч. е постъпило и становището на Комисията по енергетика и енергийните ресурси и затова не беше докладвано в началото, но ще помоля господин Ерменков сега да го докладва. След малко ще бъде раздадено и на народните представители.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Благодаря, господин председател и моля за извинение за това, че наистина Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди проекта на закона още на 13 май 1998 г., но едва днес становището беше предоставено в Народното събрание.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги!
"На свое редовно заседание, проведено на 13 май 1998 г., с участието на министъра на околната среда и водите - госпожа Манева, експерти на Министерството на околната среда и водите, представители на отдел "Правен" при Министерския съвет, на Комитета по енергетика, на Българската минна камара, обществени и професионални организации, беше обсъден законопроект за подземните природни богатства N 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.
След проведените обсъждания, Комисията по енергетика и енергийните ресурси достигна до следните изводи:
- предложеният законопроект е актуален и крайно необходим за привеждане на законовата и нормативната уредба в съответствие с европейското и световното законодателство;
- предлага адекватни на основните нови икономически условия структурни реформи, които ще позволят да бъдат оползотворени в максимална степен потенциалните възможности за собствен добив и преработка на подземните природни богатства на страната и ще осигури развитието на българската икономика в контекста на цялостната икономическа реформа;
- хармонизира на основните принципи за предоставяне на права върху подземните природни богатства, отразени в международните правни норми, и регламентира основните дейности за търсене, проучване и добив на подземни природни богатства;
- своевременното приемане на този закон би стимулирало привличането на чуждестранни инвестиции за осъществяване на тези дейности.
В хода на обсъждането бях дадени някои принципни препоръки и предложения по отношение на органите на управление на дейността, финансирането, информационната система за състоянието на геофонда, които ще бъдат предоставени в периода до второ четене.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по енергетика и енергийните ресурси

Р Е Ш И:

Приема по принцип предложения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме законопроект за подземните природни богатства на първо четене. Предлага на Народното събрание да бъде удължен срокът за внасяне на предложения за изменение и допълнение на три седмици.
Становището е прието с единодушие."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Обединението за национално спасение смята, че наистина законопроектът е навременен и трябва да влезе в пленарна зала час по-скоро, което и стана. Поради тази причина и в Комисията по опазване на околната среда и водите аз подкрепих закона. Но след по-внимателния прочит, искам да изразя някои опасения, които по всяка вероятност ще ме накарат на първо четене да се въздържа при гласуването на законопроекта.
Законопроектът като цяло показва една изключителна централизация в Министерството на околната среда и водите по всички дейности по проучвания, съгласувания, договори и добив на подземните богатства. В този ред аз не виждам никъде правата на общините. Там даже в Заключителните разпоредби се предлага в чл. 69 от Закона за общинската собственост, мисля, т. 3, да бъдат заличени част от правата на общините. Едни такива притеснения ме карат да си мисля, че Министерството на околната среда и водите вероятно ще се насочи и към една стопанска дейност, която аз нееднократно съм заявявал. Това е в разрез, според мен, с постановлението на Министерския съвет за неговото функциониране, където са му вменени точно функциите.
Мисля, че трябва да се потърси форма, за да има възможност кметът на общината да дава право до 10 хил. куб. м. Това вероятно може да бъде след едно съгласуване с регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите и по този начин да бъде защитено и правото на общините. Иначе механизмът става изключително много сложен и общините нямат никаква гаранция, че ще получат това право.
Това са общо взето нашите принципни забележки. Подкрепям предложенията на господин Николов и на господин Ерменков от двете комисии срокът да бъде удължен на три седмици и се надявам наистина след направените поправки това да стане един добър закон от цялата поредица закони, които Министерство на околната среда и водите ни предлагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз съм принуден да направя реплика на господин Симов, защото той за разлика от господин Миков, който твърдеше, че правата са силно разхвърляни, което щяло да доведе до каша, той твърди, че са много концентрирани. Това показва, че истината вероятно е някъде по средата. Именно в този закон има направен категоричен ред при издаването и отговорностите на отделните министерства при даването на концесия за търсене и проучване, както и за даването на концесия за добив. Ето този ред е съвсем точно и ясно регламентиран в закона.
Разбира се, има концентрация на информацията, защото вие знаете, че информацията за подземните природни богатства е от изключително значение за икономиката на една държава, а именно в геофонда се събира пълната информация за наличността на полезни природни богатства. Има единен регистър и кадастър на разрешенията, както и единен регистър и кадастър на откритията, чрез който пък се издават удостоверенията за откритието. Ето това е редът, който е направен в закона, който е регламентиран и който ще бъде спазван от изпълнителната власт след приемането на този закон. Този ред досега не беше категорично разписан, не беше съвсем ясен и това възпрепятстваше даването на концесии и въобще възпрепятстваше дейността по даването на разрешения за търсене и проучване.
Така че аз не приемам двете критики, които бяха отправени за структурата на отговорностите на съответните министерства, ведомства, въобще на изпълнителната власт в тази сфера на дейността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Искате ли дуплика, господин Симов?
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще започна с една шега. На предишното заседание направих реплика от място и ме изгониха от залата. Сега го критикувам, дано не ми отнемат функциите като народен представител. Но аз действително ще изкажа известни критични бележки по този закон, макар че разбирам, че законът е необходимо да се приеме и да регламентира определена материя, която няма законова уредба. Но заедно с това искам да напомня, че по време на дебатите в Комисията по икономическата политика председателят предложи да се удължи срокът за предложения между първо и второ четене, защото и там прави чест, че редица депутати и от Съюза на демократичните сили откриха несъвършенства в този закон. Бих започнал с това, че може би по-достойно беше да върнем законопроекта и да кажем: преработете го и ни го дайте във вид, който е удобен за бързото му приемане в Народното събрание. Някога и до това трябва да стигнем в достойнствата си като народни представители - да заявяваме на управленската система, че не всичко, което ни предлага, е в добър вид и трябва да се направят съответните корекции, за да отговаря на онези наши изисквания, които ние предявяваме към правната уредба, която трябва да формираме в България.
Какво имам предвид? Имам усещането, че в този закон не е изяснена ясно целевата система. Какво се цели с него? Да формираме понятността що е подземни богатства, как се класифицират, чия е собствеността или да формираме експлоатацията и целесъобразността по експлоатацията? По моему амбицията да се съчетаят тези две неща в закона като че ли водят до вътрешните противоречия, които аз намирам, че той съдържа. И за да не съм голословен ще ви кажа, че именно в раздела, в който се определя формирането на управленските задачи по отношение на търсене и добив, като че ли е най-слабата част на този закон.
Какво имам предвид? Първо, имам усещането, че се нарушава един основен постулат в администрацията - йерархията. Не е удобно един заместник министър-председател да съгласува с един министър определени постановки в правната уредба, заложени в закона. Щом заместник министър-председателят отговаря за това министерство, той трябва да бъде този, който ще формира окончателните решения на Министерския съвет и ще ги предлага на заседанието на Министерския съвет.
Второто, за което искам да задам пред вас въпрос и взаимно да си отговорим, е кое е по-важно, когато трябва да се експлоатират подземните богатства? Балансът? Тоест да имаме ясна картина за наличните ресурси и потребностите и как трябва да ги консумираме с оглед националния интерес. Или кое е по-важно - да запазим екологична биосредата, в която живеем? Тук не е даден отговор на този въпрос.
И на следващо място, може би ще разводня нещата, в спецификацията, която е предложена в края на закона за това, че е съгласувано с европейската правна уредба, аз се съмнявам, че те ще ни поздравят. Защото е казано, че един от няколкото изброени министри може да даде разрешение за търсене, проучване и добив. Да приемем, че аз съм един юридически субект от чужбина, който иска да прави съответно проучване или добив на вид подземно богатство, отида при министър А, той ми откаже, аз не разглася това, отида при министър Б, намеря съответните средства, с които да го мотивирам, и той ми разреши. Конфликт ще има ли? (Неразбираема реплика от господин Никола Николов.) Така мислите Вие, господин Николов. Сигурно аз не съм го разбрал, но така, както е написано в текста, един от изброените министри дава разрешение. Не е посочено точно и ясно как е устройственият ред.
И заедно с това ще прибавя, че по моя оценка тук се смесват две съществени функции - функциите за лицензирането и функциите за концесиите. Не е ли добре това, което ни предложиха от Съюза на миньорите, те да не се разграничават. Как вие ще направите целесъобразността на търсенето и проучването да бъде разграничена от целесъобразността на добива. При единия случай ползваме лицензионен режим, при другия ползваме концесионния режим. И независимо от това, че господин Благой Димитров така пледира, може да е лош Законът на концесиите, но е закон. И още древните гърци са казали: "Лош закон, но закон". Да изменим Закона на концесиите, ако е лош. Защо трябва да смесваме едно приложно поле на два закона? Защо трябва да противопоставяме два закона, което мисля, че в международната практика не е приет маниер на уреждане на някои въпроси от живота на една страна.

Заедно с това искам да ви обърна внимание, че има и чисто формалистични грешки. Тези формалистични грешки най-добре са изявени в чл. 5. Говори се за алинеи, а става дума за точки.
Тези неща трябваше да бъдат изчистени преди да ни предлагат този закон за обсъждане и приемане. Човек трябва да уважава себе си, подписа си, който поставя. Да не ви говоря, че малко е смущаващо за мен, в края на закона е сложен подписът на председателя на Народното събрание, нещо, което аз не зная в правната уредба, закон да се подписва от председател на Народното събрание. Указът - от президента, предложението за указа - от председателя на Народното събрание, господин Лучников. И ако искате точно да бъде вашето становище, отворете закона и вижте последната страница - ако някъде това е правилно или е пък нормално от формалистична гледна точка, аз ще Ви се извиня.
И на последно място, мисля, че беше нормално да чуем едно становище, което изложиха в Комисията по икономическата политика от Съюза на миньорите - едно професионално изготвено становище, което касае и самата същност на тяхната професия. Защото този закон рефлектира върху това, което те реално работиха, от което се препитават.
И ние, ако не се вслушваме в такива становища, значи не уважаваме гражданското общество. Ние не сме готови да приемем обратната връзка в управлението как рефлектира върху тези, които ще ползват и изпълняват закона, онези правни норми, които ние искаме да наложим. Благодаря ви за вниманието.
Председател Иван Куртев: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя уточняващи реплики към господин Нешев в две от точките на неговото изказване. Първо, безспорно е, че този закон трябва да реализира основните принципи в международната практика по този въпрос. Нали, те са няколко, няма да ги изброявам. Но един от най-важните основни принципи в международната практика е контролът на държавата за охрана на подземните недра и рационалното използване на подземните природни богатства. Значи в този закон безспорно трябва да бъде заложен и този принцип. Затова той е заложен и е защитен. Така че тук не би следвало да има някакъв сериозен спор.
От друга страна се спекулира, според мен, ако не е така, господин Нешев има право на дуплика, с въпроса кой може да дава разрешение за проучване и за търсене и кой може да дава концесия за добив. На три страници в законопроекта, чл. 6 и чл. 7, даже на четири страници...
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Пети, шести и седми член.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, чл. 6 и 7, ясно са записани субектите на концесия, които са за съответния обект. Те са ясно написани - що е. А преди това в чл. 2 ясно е казано що е подземно природно богатство. И е казано кой министър за какво точно дава разрешение за проучване и за търсене и съответно концесия за добив. Така че, съвсем ясно, обширно и конкретно са описани тези правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Господин Николов, не приемам това, че ясно са описани. Не, защото не искам да отегчавам нито залата, нито пък и тези, които ни слушат, да изчетат текстовете. И Ви казах: пети, шести и седми, това са членовете, които от моя гледна точка дават тази уредба. Но не може да смесваме лицензия с концесия, това го разберете. Според мен това е грешка.
Второ. Не може да съгласува заместник министър-председател с министър. Това никъде в света го няма. Или аз имам лоша култура по администрирането, нали, което е възможно, или пък законът залага такива принципи, които не съответстват с основополагащи прийоми в администрирането.
Навремето прочетох една книга "Ръководството на висши стопански кадри" от американски колектив. Там нещата ясно са показани.
Приемам, че може би... Аз не съм идеален човек, не съм човек, който има всеобхватна култура и познания, но това беше моята позиция и си я изказах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Поставеният на нашето внимание закон е крайно необходим. И все пак благодаря на госпожа Манева, че е стигнала до това да имаме пред нас този проект за закон. Това е един закон, който ние трябва да приемем по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията. И затова, действително, като го правим, трябва да го направим много сериозно, много задълбочено.
Аз съм съгласен с изказаните становища, че може би е необходимо малко по-дълъг срок, за да може по-детайлно да бъдат разгледани отделните положения и принципи на законопроекта. И да направим нещо, което действително заслужава да бъде добро.
И все пак си позволявам няколко размишления във връзка с този проектозакон и затова взех думата.
Член 18, ал. 1 от Конституцията говори именно по този въпрос, за изключителна държавна собственост.
Заглавието на закона - "Закон за подземните природни богатства". Аз бих запитал дали трябва да променяме понятието, което е заложено в Конституцията? Конституцията, в първите си думи на чл. 18, ал. 1, говори за подземните богатства. Налага ли се да поставим и някакво допълнение на това прилагателно? И има ли други богатства, освен природните? Все пак Конституцията е посочила термина и ми се струва, че не би трябвало да го разширяваме, освен ако се налага някакво детайлиране.
Член 3 от проектозакона, в своите две алинеи. "Подземните природни богатства са изключително държавна собственост". Така пише в Конституцията. Има и една втора алинея, че "Общинска собственост, по смисъла на Закона за общинската собственост, са подземните природни богатства" и т. н.
Тук би трябвало да имаме предвид едно решение на Конституционния съд. Може би едно от последните решения по чл. 18. И да синхронизираме чл. 3 с това решение и по-точно казано, с изразеното становище от Конституционния съд.
Аз пред себе си го нямам и не бих могъл сега да го цитирам. Но то е известно и винаги бих могъл да го подам на колегите, за да го доуточним.
В това решение, което наизуст бих цитирал, става дума за това, че всички обекти на вещното право, които са отразени в чл. 18, ал. 1, не трябва да бъдат изключителна държавна собственост. Част от тях трябва да бъдат. И "със закон" - това е последната дума от ал. 1 на чл. 18 от Конституцията - трябва да бъдат посочени съобразно двата критерия, които посочва Конституционният съд, кои от обектите са изключителна държавна собственост, което означава публична собственост, и кои не.
И затова чл. 3, ал. 1 трябва ли да бъде в този вид? Питам: трябва ли да бъде? Защото ние поставяме всички подземни природни богатства в категорията на "публична собственост".
Не би ли имало някаква част, а точно това казва Конституционният съд, той дава един пример в тази връзка, дали не трябва част от подземните богатства да не бъдат публична собственост, а да могат да бъдат частна собственост?
Освен това, като имам предвид ал. 2 на чл. 3 - "Общинска собственост" - от кой вид? Публична или частна, или въобще и в едната, и в другата група?

Член 3 според мен би трябвало да бъде малко по-подробно разработен, да изхождаме от Конституцията и да имаме предвид решението на Конституционния съд именно по този въпрос.
На стр. 9 се говори за кадастър на разрешенията. Какво е кадастър и трябва ли навсякъде в законодателството, защото и господин Николов преди малко спомена това понятие, да работим с понятието "кадастър"? Или да го оставим само за кадастъра, който представлява заснемане на територията на една страна и в който се отразяват всички природни дадености, всички дадености, които човекът е сътворил? Да не почваме да използваме едно понятие и когато го четем утре, да се питаме за кой кадастър става дума - за онзи, който е база на регулирането на земеустройствения план, на лесоустройствения план, на застроителния и регулационен план? Защото думата "кадастър" може да бъде намерена на няколко места в този законопроект.
Преминаваме към темата "Концесия". Аз споделям това, което каза господин Благой Димитров в своята реплика преди малко. Но независимо от всичко ние имаме един закон за концесиите и той се отнася единствено до публичната и някои други моменти от държавната собственост. Докато този закон е в сила, той е факт. Ако ние ще го изменяме, разбира се, бихме могли. Но чл. 36 говори за концесия, която се предоставя за срок, не по-дълъг от 35 години - това е така - и с право на продължение за не повече от 5 години. Доколкото помня, Законът за кадастъра дава възможност за удължаване с 15 години. Умишлено ли е съкратен допълнителният срок или това е просто липса на синхрон? Или въобще цялата част относно концесията в тази област аз бих помолил да бъде съобразена със Закона за концесиите, който е действащ. Или ако трябва да правим някакви корекции, нека да направим корекции в действащия Закон за концесиите и по този начин да свършим и още една полезна работа.
Разбира се, има още доста моменти, върху които бихме могли да се спрем, но смятам, че това е основното, което си позволявам да кажа от гледище на правните принципи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Един такъв закон е необходим, защото природните богатства на една страна са въпрос, свързан с нейното бъдеще. Той е необходим и затова, защото живеем в едни нови условия, когато повече пазарен механизъм, съчетан с общодържавния интерес, трябва да бъде ефективно включен в цялата дейност, свързана с използването на природните ресурси, на подземните природни богатства.
В закона за съжаление има няколко момента, аз ще се спра на два от тях, които са концептуални и които би следвало да намерят по-добро решение. Известният чешки геолог Шкорпил, който е работил дълги години в България, с огромни заслуги към българската геология, в едно от последните си послания към българите е казал: "Пазете природните си богатства, защото това е въпрос на бъдещето".
Струва ми се, че при тази разпокъсаност на отговорностите и на институциите, които ще определят, въпреки че аз съм сигурен, че се предполага определена координация между тях, някак си липсва това кой ще определя общонационалния интерес при разработването на едни или други природни ресурси. Защото общонационалният интерес е този, който би следвало, след като сме обявили всички природни ресурси за държавна собственост, да доминира, той трябва да бъде водещият. В Съединените щати знаете, че са открити огромни петролни находища, но те са капсулирани, те са затворени, защото един общ орган е преценил, включително и Съветът за национална сигурност се е изказал по този въпрос, че е по-добре да се внася петрол, дори и на малко по-високи цени, отколкото при добива му вътре, но Съединените щати да са гарантирани в един бъдещ период от време или при международна криза с този ресурс.
Аз питам: кой в България ще определя този общонационален интерес, след като в част трета, глава първа "Общи разпоредби", чл. 79 пише, че опазването на земните недра и рационалното използване на подземните природни богатства е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване, използване и експлоатация? Ами ако конфликтират интересите, ако едно правителство е заинтересовано да добие и да разпродаде определен ресурс, а друго не е заинтересовано, какъв ще бъде механизмът на взимане на общо решение?
Вторият въпрос, по който искам да се изкажа. Струва ми се, че недостатъчно е застъпен моментът за предварително създаване на такива норми и такива документи, които да предпазват дейността по добив на природни богатства, той да не създава замърсяване на природната среда. Аз се радвам, че тук е министърът госпожа Манева.
В чл. 80 се казва, че ползването и опазването на земните недра за дейности, несвързани с търсене, проучване, добив и пр., се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда. А по-напред, когато се изброяват задълженията на титуляра за разрешение за търсене и проучване и законодателят е призован да приеме, че по този начин ще се определи пряко и концесионерът за добив на открито находище, ние не виждаме тук задължението за една предварителна екологическа обосновка на тези проекти. Защото поначало това е една слабост на цялото ни законодателство, свързано с природната среда, че ние винаги разчитаме на ефекта постфактум - първо замърси, след това изчисти, при открит добив на въглища примерно, след това да се регенерира всичко по определен начин. А Европа в този момент се е насочила към превантивно екологическо решение.
Така че аз призовавам в този закон да намерят място и съответните текстове, които да задължават със строги санкции, разбира се, мястото на санкциите не е тук, но да задължават тези, които ще прераснат от проучватели в концесионери, да застъпят и този момент. Защото иначе ние действително застрашаваме бъдещето на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители. Във времето на парламентарен контрол преди известно време аз бях поставил въпрос към министър-председателя по отношение на закриването на Комитета по геология и неговото прехвърляне към Министерството на околната среда и водите. Тогава поставих въпроса, че е необходимо час по-скоро да бъде предложен в пленарна зала Законът за подземните богатства, като се надявах искрено, че с този закон някои от тези въпроси, които бяха поставени във времето на парламентарния контрол, ще намерят разумно решение в новия проект, който сега е в пленарната зала за разглеждане.
Трябва да ви кажа, че аз по принцип работя от дълго време в един отрасъл, който изключително се е занимавал с разработката на природните богатства, дълго време съм и член на управителния съвет на Научо-техническия съюз по минно дело, геология и металургия и съм имал възможност в много случаи да чуя мнението на компетентните специалисти по въпросите за природните подземни богатства.
Считам, че в пленарната зала основно моето изказване се концентрира именно върху този въпрос. Аз тогава представих на господин Иван Костов и едно списание, в което имаше решението на кръглата маса и писмото, което беше отправено и до председателя на Народното събрание, и до министър-председателя, и до господин Александър Божков, за решаването на проблема.
В настоящия момент с природните богатства се занимава Министерството на околната среда и водите по силата на изпратения там Комитет по геология, занимава се Комитетът по енергетика и енергийни ресурси, занимава се Министерството на промишлеността, занимава се и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, плюс общините.
В световната практика навсякъде представата за обработката на природните богатства се концентрира върху две понятия, които са известни на всички - геологията и минното дело. Неслучайно ние бяхме и домакини на ХVI световен минен конгрес. Говори се за минен конгрес или за минодобив като едно единствено понятие, без да се разхвърлят тези неща. Защото ако всичко това се съсредоточи в един концентриран ъгъл, бихме могли да съхраним и по-голям брой специалисти, бихме могли и по-компетентно да решаваме останалите въпроси.
Ето защо и в решенията на кръглата маса, която беше обсъждала тези въпроси - по минното дело и геологията, имаше едно разумно предложение, което аз очаквах, че ще намери място в този законопроект, а именно: тъй като и Конституцията регламентира, че трябва да бъдат изключителна държавна собственост, да бъде създадена една агенция, каквото беше и предложението - агенция за управление и контрол на подземните богатства към Министерския съвет, която да обедини всички тези дейности и по този начин да се премахнат възможностите, които и днес в залата прозвучаха, за съмнения по отношение на прозрачност на междуотраслови интереси, които биха могли в изключителна степен да повлияят отрицателно при решаването на тези проблеми.
Това е моето предложение. Аз считам, че би следвало в органите за управление на подземните природни богатства да се преосмисли законът до второто четене. Ако се приемат и тези конструктивни предложения, които бяха направени и от неправителствени организации и учреждения, би могло вносителят да потърси възможност да се реши този въпрос чрез създаването на една агенция за управление и контрол на подземните богатства, която резонно ще бъде към Министерския съвет и ще се отчита пред Министерския съвет. Решенията в определена степен ще взима тя, а в определена степен ще бъдат обект на решаване и от Министерския съвет, но ще създаде възможност да има действително компетентно управление на този значителен и важен отрасъл за България.
Аз тогава в изказването си цитирах някои цифри по отношение на това какви са откритите досега ресурси на природни богатства и в никакъв случай не бихме искали да ги подценяваме. Работил съм и в някои от тези централни ведомства и считам, че наличието на един до двама специалисти в определено министерство в никакъв случай няма да даде възможност да се взимат разумни решения. Защото пред всичките авторитети на Министерството на промишлеността и на Комитета по енергетика има много по-големи задачи и по-големи неща за решаване, отколкото да третират въпроса с природните богатства. В тяхната конфигурация тези въпроси, поне на настоящия етап, се решават от един малоброен апарат, който не може да даде тази компетентност. А създаването на една агенция би издигнало както международния ни авторитет, така и възможностите да бъдат концентрирани специалисти, които да взимат разумни решения.
На второ място, считам, че би трябвало да се помисли още веднъж - аз това вероятно ще направя също по време на второто четене - в ползването на земята доста свободна интерпретация се дава това да става на базата на доброволна договореност. Аз не отхвърлям това нещо, но в много случаи тази доброволна договореност между, примерно, кандидатът за концесията и собственика на земята, и отчуждаването, което третираха и мои колеги - мисля, че трябва да се изяснят тези въпроси, за да може да се намери едно по-разумно решение. Аз специално считам, че в това отношение не са достатъчно добре регламентирани тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз отново искам думата за уточняваща реплика. Ползвам за повод последните думи на господин Богданов, а именно, че министерствата имат по-широк обхват на дейност. Но безспорно в основата на тоя по-широк обхват на дейност ще бъде - и се възлага чрез този закон - координирането и възлагането на изпълнението на инвестиционни и други проекти, които се финансират с държавни средства в областта на търсене, проучване и добив на природни богатства, защото това е суровинната база за една значителна част от нашата индустрия. Така че съвсем правомерно е тези функции, които се възлагат на министерствата по повод на търсене, проучване и, разбира се, на концесионирането на природни богатства, да бъдат в тях, в министерствата именно, а не в някакъв общ орган. Защото, аз припомням, права за подземните богатства за концесия за добив се предоставят само от Министерския съвет по съответното предложение на министерството. Очевидно то ще реализира политиката в тази област. Значи само за това става дума. А иначе органът, който предоставя права за концесия за добив, е Министерският съвет, не е разхвърляно измежду никакви други министерства. Това е записано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Искате ли дуплика? Имате думата, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Николов, аз считам, че в Министерския съвет е разумно да има такава агенция, която да управлява природните ресурси на България. Още веднъж повтарям, че те са в доста значителна...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Има отдел.
АТАНАС БОГДАНОВ: Аз чувам Вашата реплика, че има отдел, но природните богатства на България заслужават да бъдат управлявани от самостоятелна агенция, която да води политиката и в България, и в международен аспект по отношение на нейните природни богатства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата, за да обърна внимание върху несъвършенството на някои текстове в този законопроект, което, за съжаление, напоследък доста зачести и в други законопроекти, което е доказателство за това, че доста небрежно вносителите се отнасят към правилните формулировки и съобразяването с вече много известни и популярни факти.
За пример ще ви дам допълнителната разпоредба, която съдържа 33 точки. Знаете, че допълнителните разпоредби имат за задача да уточнят смисъла на термините, използвани в законопроектите.
За моя голяма изненада, въпреки че геологията е една много сериозна съвременна наука, която в България е на високо равнище - имам предвид и Института по геология към Българската академия на науките - текстът на първата точка е просто нещо, което не може да бъде част от един български законопроект. Започва с понятието "геоложка информация". Очакваме да видим определение на това какво е "геоложка информация" по смисъла на този законопроект.

Какво се казва в текста? "Геоложка информация" - в зависимост от степента на изпълнение на задачите, вида на оформянето и носителя на геоложката информация тя може да бъде еди-каква си... Една информация не може да бъде една или друга по същество в зависимост от това кой е носителят й. Информацията е едно, а носителят е нещо друго.
По вида на оформянето - можем да спорим по този въпрос - обаче то се разделя на първична, междинна и окончателна, нещо, което е свързано с оформянето на докладите при проучването. И, забележете, в окончателната информация влиза информация от научни командировки, т.е. командировки в чужбина.
Според мен в геологическата наука и в практиката на геологическите проучвания има много добре регламентирани термини за това какво означава първична информация, какво означава междинна информация и какво представлява окончателна информация. Смятам, че текстовете тук са много некомпетентни.
След това четем:
"Според вида на носителя геоложката информация може да бъде натурална, оригинална, печатна и дигитална". Не може според носителя си информацията да бъде оригинална и неоригинална. Това са просто - аз не знам как да ги нарека, за да не обидя някого... Това е пълно неразбиране на същността на информацията. Не може информацията да бъде оригинална, ако е на дигитален, електронен носител или магнитен носител и да не бъде оригинална, ако същата тази информация се напечати.
Натуралната информация - всъщност това са образците, които се получават. Добре.
Оригинална информация - забележете - е на обикновен книжен носител, прозрачен материал или цифров носител, като може да се отнася до окончателната или междинната информация. Според мен тук или въобще не е гледан този текст. Това е много крещящ пример на несериозно отношение към текстовете в един законопроект.
Според мен пълно неразбиране към съвременното отношение към понятието "информация" е подточка "ж" на т. 1, където се казва:

"ж) дигиталната (цифровата) информация е на магнитен или оптичен носител и може да се записва и възпроизвежда чрез ЕИМ или друго специализирано устройство; по същество тя може да бъде първична, междинна и окончателна и ако не е оригинална, има подчинено значение спрямо информацията на традиционен носител".
Това нещо спокойно би могло да се напечата във вестник "Пардон" или да се напише една съвременна статия.
Ако не е оригинална - има подчинено значение на традиционния носител. Кой е традиционният носител? Традиционни стават сега носителите, които са в дигитална форма, при това дигитална може да бъде и визуалната информация, и аудиоинформацията, и всякаква друга.
И се издава откъде е дошло това нещо съкращението "ЕИМ". Навремето имаше известна съпротива да се използва английската дума "компютър", затова в България се казваха "електронноизчислителни машини", с което живяхме дълго време. Сега отдавна вече свикнахме с компютрите и с другите неща.
Не искам да продължавам, въпреки че нещата са драстични, но привеждам това като едно доказателство за абсолютна небрежност в подготовката на текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Реплика на господин Благой Димитров.
И ще помоля квесторите да поканят народните представители в залата - след малко предстои гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сендов!
Аз искам да дам определението на това какво значи "информация". Значи, информацията това е съвкупността от всички сведения и данни за състоянието на даден обект или протичането на даден процес, които подлежат на предаване, приемане, обработка и съхранение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако обичате, говорете обърнат към микрофоните!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Край на цитата.
Това е на практика определението, дефиницията, дадена от бащата на информатиката.
В тази връзка Вие имате определено основание в смисъл на това как са разположени текстовете и затова, че има неточности в тези текстове, но може би трябва да има едно уточнение по отношение на носителите - на дигитални носители или на контюнални носители, аналогови... Тук не мога да се съглася с Вас. Това нещо трябва да се диференцира.
Освен това можем да имаме междинна информация. При обработката на информационен поток имаме някаква междинна информация, която е част от съвкупността, от съвкупната информация. Вероятно вносителите използват терминология, различна от тази, която на практика се използва в информатиката, но аз мисля, че това между двете четения може да се оправи.
Считам, че това диференциране, което е направено там за информацията по отношение на носителите - трябва да има определен регламент в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За дуплика думата има господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Благой Димитров се почувства задължен като представител на управляващите да защити управляващите, въпреки че в това, което аз казах нямаше никакъв политически оттенък. Но понеже Вие искате да извъртите нещата и да кажете, че все пак има нещо, нали, ние с Вас можем да седнем навън и да кажем дали една информация в дигитален вид или в аналогов, зависи ли от носителя или не зависи, защото аз мога на хартия да Ви напиша дигитализирана информация, така че недейте тук да блестим с термини, които не всички са длъжни да разбират само и само да кажете, че не съм прав.
Аз съм прав не като член на Демократичната левица, а като човек, на който това му е професията. И затова искам да помогна на българския парламент да не пише глупости в своите законопроекти. И когато говорим от името чисто на професионално отношение към нещата, няма нужда защо да се извъртате. Просто казвате: да, така е, трябва да се поправи и с това всичко свършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Други изказвания има ли?
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за подземните природни богатства е изключително необходим. От този закон в голяма степен зависи просперитета на нашата страна и аз мисля, че всички съзнават това. Затова ние се постарахме с цялото чувство за отговорност, което имаше екипът, работещ по закона, да разработим всички проблеми, свързани с подземните природни богатства, започвайки от понятийния апарат и стигайки до контрола и, разбира се, проблемите, свързани с опазване на околната среда.
За да подготвим този закон ние проучихме цялото европейско законодателство, законодателството на Северна и Латинска Америка, които имат много положителен опит в това отношение.
Законът изцяло е съобразен с Директива N 9422 на Европейския съюз.
Законът е подложен на обществено обсъждане. Обсъждан е с всички неправителствени организации в областта на геологията и с всички институти. Тук в скоби ще кажа, че понятийният апарат, съгласна съм с констатираните пропуски в текстовете на Допълнителните разпоредби, но те са изцяло съгласувани с научната мисъл, работеща в областта на геологията, която има някои професионални изкривявания, които не хармонизират с общите принципи на теорията на информацията. Мисля, че това не е проблем и лесно може да бъде отстранен.
Стремили сме се законът да бъде изключително изчерпателен, максимално да съответства на европейската законодателна практика, да сведем до минимум подзаконовите актове, съзнавайки, че това е един закон, който има пряко отношение към икономическите отношения в страната.
Затова в закона много ясно са дефинирани международните принципи, прилагани в тази сфера. Връщам се за съгласуването и ще кажа, че законът беше предоставен и на най-големите фирми, които работят в областта на търсенето и проучването в България. Бяха направени ценни предложения, но няма възражения, т.е. ние нямаме негативна оценка за закона. Тъкмо обратно, оценката е положителна и се очаква с нетърпение законът да бъде приет. Той няма противоречия и със Закона за концесиите. Законът за концесиите е рамковият закон, а този закон дефинира редица специфични моменти, които са свързани с концесионирането в областта на подземните богатства.
Няма противоречие и в сроковете. Този въпрос може да се обясни при едно подробно обсъждане.
Искам да ви кажа, че са няколко основните международни принципа, които ние сме проследили и сме развили в концепцията на закона. Това е предимството на инвеститора-проучвател при направено откритие и при негово волеизлияние да може да получи концесия за добив. Това е единственият случай, в който ние не прилагаме на етапа на концесиониране конкурс, след като той е бил на етап търсене и проучване, така че в закона изцяло са застъпени принципите на прозрачност и състезателност при провеждането на конкурсите за концесии, както и при разрешенията за търсене и проучване.
Застъпен е съвсем категорично принципът на първи заявител. Това е принцип, възприет от световната минна и геологопроучвателна практика. Принципът на свобода на прехвърляне на правата - нещо, което липсва в Закона за концесиите. Възможности за споделяне на инвестиционния риск и т.н. Тези принципи изрично сме упоменали за улеснение в мотивите към закона.
Искам да ви обърна вниманието, че концесия се дава с решение на Министерския съвет. И тук не може да има никакви ведомствени противоречия, така че тревогите са напразни. Истина е, че законът е изключително сложен, възможни са, разбира се, пропуски. Но аз мисля, че в периода на подготовката му за второ четене няма никакви пречки те да бъдат отстранени.
Затова призовавам народните депутати да приемат на първо четене закона, което ще улесни неговата подготовка и по-бързото приемане, за да се решат въпиющи потребности на практиката в областта на подземните богатства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Поставям на първо гласуване законопроектът за подземните природни богатства N 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.
Гласували 159 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 51.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Думата за процедура има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): От Комисията по икономическа политика беше предложено срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен. От енергийната комисия беше предложено конкретно срокът да бъде удължен на три седмици. Аз Ви предлагам, господин председателю, да подложите на гласуване предложението за трите седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на три седмици на срока за правене на предложения за второ четене.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от нашата програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
Господин Николов, имате думата за становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-01-33 от 7 май 1998 г.
за изменение и допълнение на Закона за гражданското
въздухоплаване, внесен от Министерския съвет
На редовното си заседание на 20 май 1998 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическа политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Действуващият Закон за гражданското въздухоплаване е приет през 1972 г. при съществено различни общественополитически и икономически реалности у нас и по света. Понастоящем той не отговаря на съвременните изисквания и практика, свързани с демонополитизацията и приватизацията на въздухоплаването.
Предложеният законопроект съответства на стандартите на Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване и директивите на Европейския съюз. Съществено изменение е определянето на държавната въздухоплавателна администрация при Министерството на транспорта като гражданска въздухоплавателна администрация - юридическо лице, в съответствие с опита и практиката на страните от Европейския съюз за регламентиране на функциите, свързани с лицензирането на авиационни оператори, летищни предприятия, летищни оператори и други. Законопроектът дава възможност за достъп до националния пазар на авиационните услуги (с изключение на редовните превози) на чуждестранни авиационни оператори.
В хода на дискусията народни представители изразиха мнение, че предлаганите изменения и допълнения в законопроекта са твърде много и е по-целесъобразно да се предложи един изцяло нов закон. Бяха поставени и някои въпроси относно устройството на гражданското въздухоплаване, бъдещето на бизнесавиацията в България, намесата на държавата в администрирането на въздухоплавателната дейност, както и за необходимостта от терминологично прецизиране на някои текстове.
Комисията по икономическата политика подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това е единствената комисия, на която е разпределен законопроектът.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля парламентарните групи да ми дадат списъци на желаещите да се изкажат.
Думата за процедурно предложение има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председателю, предлагам по време на дебатите на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване в залата да присъства и заместник-министърът на транспорта господин Абик Гарабедян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Моля да поканите заместник-министъра в залата.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта?
Заповядайте, господин Йосифов.

ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Така внесеният законопроект за изменение на гражданското въздухоплаване смятам, че е навременен и актуален. Лично моята преценка е, че такъв един законопроект трябваше да бъде внесен значително по-рано, което да устрои материята на гражданското въздухоплаване. Но основателно е мнението и вълнението и тревогата на колегите в комисията, която изразиха, че самият законопроект, както е внесен - законопроект за изменение на Закона за въздухоплаването, не е съвсем прецизен и не е нормално да се правят изменения със законопроект. По-добре би било този законопроект да бъде внесен с цялостно изменение като един нов, имайки предвид, че и самата законодателна инициатива на правителството, която беше гласувана, третираше точно това - внасяне на нов Закон за гражданското въздухоплаване, а не законопроект за изменение на съществуващия закон.
Наистина измененията, които са направени в законопроекта, са доста значителни, но като цяло, колкото и да са големи тези изменения, не изменят цялостната идеология на досега действащия законопроект, не внасят достатъчно яснота в определените норми или критерии, които третират самата материя на въздухоплаването. Тази неяснота довежда също и до създаването на подзаконови уредби. За да функционира Законът за въздухоплаването, трябва да бъдат създадени такива подзаконови уредби, които от своя страна увеличават бюрокрацията като цяло в самото министерство.
Говори се, че в законопроекта се правят изменения в посока на либерализацията на гражданското въздухоплаване. Наистина има такава наченка за либерализация на гражданското въздухоплаване, но, от друга страна, материята не третира достатъчно добре устройството на гражданската въздухоплавателна администрация, ръководството на въздушното движение и Държавната въздухоплавателна инспекция. В самия законопроект, който е внесен, има известни неясноти, от една страна, и, от друга страна - в мотивите на вносителя също има неясноти относно устройството на гражданската въздухоплавателна администрация. Това ще създаде, бих казал, едно допълнително напрежение в съответните управления в министерството, от една страна, и, от друга страна - тяхното регулиране, функция и действие, ще бъде определяно, както вече казах, от някакви подзаконови нормативни документи, които дават големи правомощия в дадения случай на изпълнителната власт.
Законопроектът не третира един актуален проблем, свързан с търсене и спасяване, което е държавен приоритет. Не е ясен начинът на финансиране като цяло в тази дейност на държавата, самото устройство на тази служба за търсене и спасяване също не е достатъчно ясно регламентирано.
В общи линии, прочитайки законопроекта за гражданско въздухоплаване, се вижда, че законопроектът е правен сравнително набързо. Не е отчетено изцяло мнението на специалистите и експертите. Допуснати са, бих казал, големи слабости в терминологията - терминологията, отнасяща с до безопасност на полетите, терминология, свързана с други принципни положения в авиацията, като лицензиране и други подобни терминологични понятия.
Смятам, че отношението като цяло на изпълнителната власт към законопроекта е малко несериозно. Моите уважения към господин Гарабедиян, но смятам, че когато се гледа един законопроект и при положение че има цялостна концепция за изменението на транспорта и интегрирането на транспортната ни система в европейската система, би било редно да бъде уважено това първо четене на законопроекта от министъра на транспорта. Още повече, в законопроекта е написан един абсурд. При обсъждането в комисията господин Гарабедиян каза, че той ще бъде изменен. Това предложение е внесено в предложението на комисията, но смятам за несериозно да се поднасят в пленарна зала абсурди, които ние, народните представители, гласувайки ги, изпадаме в смешно положение пред специалистите и работещите хора в сферата на гражданското въздухоплаване. Има такива абсурди и аз смятам, че това трябва да бъде отстранено. Правя предложение да бъде удължен срокът между първо и второ четене, да бъде отчетено отново мнението на специалистите и експертите и всички тези изменения и поправки да бъдат отчетени с цел да не изпадаме в подобни смешни ситуации пред колегите от гражданското въздухоплаване.
От името на парламентарната група ще направим достатъчно предложения по внесения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Йосифов. Моля да уточните удължението, което искате, с колко да бъде.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ: С една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Гласували 133 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивелин Йосифов за удължаване на срока за представяне на предложение между първо и второ четене с една седмица.
Гласували 144 народни представители: за 118, против 12, въздържали се 14.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ - продължение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Раздел VIII "Договор между Националната здравноосигурителна каса и изпълнител на медицинска помощ".
Няма други предложения.
Комисията подкрепя наименованието на раздел VIII на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте наименованието на раздел VIII.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел VIII е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 57. Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са: здравни заведения, лекари и стоматолози, имащи право да упражняват медицинска дейност, съобразно изискванията на Закона за народното здраве."
Има направено предложение от народния представител Хасан Адемов, което беше оттеглено.
Предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което те оттеглиха преди малко.
Предложение от народните представители професор Зънзов и доктор Баташки, което не бе подкрепено от комисията.
Комисията предлага за чл. 57, който става чл. 58, следния текст:
"Чл. 58. Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са: здравни заведения, лекари, стоматолози и други медицински специалисти, имащи право да упражняват медицинска дейност, съобразно изискванията на Закона за народното здраве".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на народния представител Михаил Михайлов не е подкрепено от комисията. Него го няма в залата, за да вземе отношение по своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Михайлов.
Гласували 107 народни представители: за 47, против 15, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, доктор Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този член 58 предизвика доста съществени спорове в комисията. Мнозинството не го подкрепи в момента. Но аз считам, че трябва да се подкрепи и вас ви притеснява текстът "и други медицински специалисти".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Включен е този текст.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласувахме предложението на доктор Михайлов.
А сега по предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки - желаят ли да го аргументират? Няма ги.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 28, против 67, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Това, което доктор Марангозов каза, виждам, че го има тук.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: То е включено тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 57, който става чл. 58, така както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Член 57, който стана член 58, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Текстът на вносителите за чл. 58 е:
"Чл. 58. (1) Договорите по чл. 20, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон и в съответствие с Националния рамков договор се сключват между директора на районната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ.
      (2) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при по неизгодни условия от приетите с Националния рамков договор.
       (3) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на Националния рамков договор и са в сила до приемането на нов или при промяна на действащия Национален рамков договор.
      (4) В договорите по ал. 1 се конкретизират изискванията и условията, посочени в чл. 54, ал. 2, точки 2 - 11, за прилагане на съответната територия. В договорите се уточняват взаимоотношенията между изпълнителите на медицинска помощ и между тях и други лица за изпълнение на договорената медицинска помощ."
По този член има направени предложения от народния представител Димитър Петров. Комисията не подкрепя предложението за ал. 1, но подкрепя предложението на господин Петров за създаване на нова ал. 5.
Има направено предложение от народните представители професор Зънзов и Илия Баташки, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Има направено предложение от народния представител Григор Шишков, което комисията не подкрепя.
Направено е предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което оттеглиха преди малко.
Направено е предложение от народните представители Александър Златаров и Тодор Янев, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага на уважаемото народно представителство за чл. 58, който става чл. 59, следния текст:
"Чл. 59. (1) Договорите по чл. 20, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон и в съответствие с Националния рамков договор се сключват между директора на районната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ.
   (2) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при по-неизгодни условия от приетите с Националния рамков договор.
    (3)  Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на Националния рамков договор и са в сила до приемането на нов или при промяна на действащия Национален рамков договор.
    (4) В договорите по ал. 1 се конкретизират изискванията и условията, посочени в чл. 55, ал. 2, т. 2 - 11, за прилагане на съответната територия. В договорите се уточняват взаимоотношенията между изпълнителите на медицинска помощ и между тях и други лица за изпълнение на договорената медицинска помощ.
    (5) Отказът на директора на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с изпълнителя може да се обжалва от изпълнителя в двуседмичен срок пред Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса чрез директора на Националната здравноосигурителна каса, ако последният не отмени еднолично отказа.
    (6) Управителният съвет се произнася по отказа в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване по Закона за административното производство пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Петров, Вие оттегляте предложението си по алинея 1.
Господин Григор Шишков, Вие?
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И Вие го оттегляте.
Господин Михаил Михайлов го няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Михайлов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 18, против 23, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Златаров и Тодор Янев, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 1, против 52, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 58, който става чл. 59, така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Член 58, който става член 59, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Текст на вносителя: "Чл. 59. Не са обект на договаряне и заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса научна дейност и обучение на медицински специалисти, извършвани от здравни заведения."
По този член бе направено предложение от народния представител д-р Марангозов, който го оттегли в хода на дискусията.
Комисията предлага чл. 59 да стане чл. 60 и да бъде приет с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 59, който става чл. 60, така както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Член 59, който става чл. 60, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 60. Директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договор с лекари и стоматолози на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия, за да лекуват пациенти в нея. В договора се уреждат условията и редът за заплащане на медицинската помощ, оказана в болницата."
По този член има направено предложение от народните представители Александър Златаров и Тодор Янев, което те оттеглиха в хода на дискусията.
Има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията не подкрепи.
Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепи.
Предложението на народните представители Никола Николов и Димитър Иванов бе оттеглено преди малко.
Комисията предлага на уважаемите народни представители за чл. 60, който става чл. 61, следния текст:
"Чл. 61. Директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договор и с лекари и стаматолози на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът за заплащане на медицинската помощ, оказана в болницата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
Доктор Димитър Петров си оттегли предложението.
Стигаме пак до предложение на народния представител Михаил Михайлов, който, аз поне откакто водя заседанието по този закон, никога не е дошъл да си защити предложението и това едва ли е най-добрият начин за действие. Комисията не подкрепя неговото предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов.
Гласували 114 народни представители: за 1, против 56, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 60, който става чл. 61, така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Член 60, който става чл. 61, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Текстът на вносителя:
"Чл. 61. Директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с висококвалифицирани лекари и стоматолози, работещи в болница, при условие, че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата."
По този член има направени две предложения от народния представител Димитър Петров, които комисията не подкрепи и от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията подкрепи.
Комисията предлага чл. 61 да стане чл. 62 и да бъде приет в следния вид:
"Чл. 62. Директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лекари и стоматолози, работещи в болница, при условие че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Доктор Димитър Петров има думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, мисля, че този текст, както е предложен, е доста ограничителен, в смисъл, че не е изяснено какво значи достатъчно лекари на извънболнична практика. В това, което аз съм предложил, тези текстове ги няма. Тоест касата може да сключва договори с работещи в здравни заведения за оказване на извънболнична помощ без ограничение, тоест всеки лекар да има право допълнително да работи, което е и практика, защото повечето от специалистите така или иначе имат контингент, с който работят в извънработното си и свободно време.
С този текст мисля, че ние ограничаваме това нещо и смятам, че не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, аз предлагам да се приеме текстът така, както е приет в комисията, защото наистина тази дума "достатъчно" трябва да съществува. Имаме предвид, че ние ще работим по определени все пак нормативи за извънболничната помощ, на определена територия, с определен брой население, с което да се сключи този договор, особено лекарите, които ще бъдат на свободна практика, и лекарите, които ще останат на служба към общината, които ще сключат договори със здравните заведения.
Така че ако развържем напълно ръцете при едно недобросъвестно ръководство, несъобразяващо се с никакви нормативни актове, можем да напълним една поликлиника с колеги, които да се чудят какво да правят там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Марангозов. Имате право на дуплика.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Аз ви предлагам да изходим от реалностите. Така или иначе българските пациенти търсят лекари, които работят в момента в здравни заведения. Те ще продължат да ги търсят и нека да не стигаме до практиката лекари, работещи в болница, да имат право да работят всичко друго, само не и допълнително своята работа, която им носи допълнителни доходи. Да не се връщаме към времето на шофьорите на таксита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Петров.
Гласували 118 народни представители: за 69, против 9, въздържали се 40.
Предложението е прието.
При това положение текстът, който предлага комисията, би следвало да не го гласуваме, тъй като... Така ли е, д-р Китов?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Трябва да отпадне там един текст. Текстът трябва да спре до "болница".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега с това гласуване приехте чл. 61 така, както е предложен от Димитър Петров, и аз не мога да поставя на гласуване другия текст, освен ако не поискате прегласуване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Само с една забележка. В такъв случай чл. 61 става чл. 62, което не е предложение на Димитър Петров.
Колеги, вземам думата, за да поискам процедурно прегласуване, ще ви обясня защо.
Самият уважаем Димитър Петров знае, че в закона, който гледаме за лекарските съсловия, при всички положения там разрешението ще става с одобрение на самото съсловие. Така че в крайна сметка един ограничителен текст тук, който все пак подлежи на преценка именно и само от Лекарския съюз, мисля, че е нужен, защото иначе развързва напълно ръцете на шефовете на народните здравноосигурителни каси без да се съобразяват с Лекарския съюз да сключват тези договори.
Така че аз правя процедурно предложение за прегласуване.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Господин председателю, може ли да взема думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма право никой да говори повече, дори и министърът, докато не мине гласуването, защото при искане за прегласуване то се прави веднага с гласуването и се поставя без дебати.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Димитър Петров.
Гласували 145 народни представители: за 59, против 31, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 61, който става чл. 62 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 12.
Член 61, който става чл. 62, е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Христо Таракчиев.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, мисля, че в настоящия момент направихме един огромен гаф.
Първо, в комисията това беше прието с едно незначително мнозинство.
Второ, ние приемаме един текст по закона, с който фактически ликвидираме частната практика на лекарите. Значи частна практика на лекарите не може да съществува, ако не съществува свободно договаряне между осигурителната каса и лекарите, които работят в даден регион. Работата на съсловната организация е съвсем друга. Работата на съсловната организация е да определи кои лекари имат право да работят в даден регион, а не да определят точно кои ще сключват договор с осигурителната каса.
Ние извършваме нарушение и на Конституцията с този текст, защото не позволяваме, няма равенство между държавната институция и между частно практикуващите медицинска помощ. Аз точно затова гласувах против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Таракчиев.
Преди гласуването министърът искаше да вземе отношение. Сега вече може да вземе думата и да разсее някои страхове.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми д-р Таракчиев! Вероятно има някакво дълбоко неразбиране на смисъла на този текст. Не става въобще въпрос за някакви ограничения на права. Всеки може да отвори частен кабинет, всеки може да работи.
Тук се спазва един основен принцип - на разделянето на доболничната от болничната помощ. Доцент Китов вече се помъчи да обясни, че има много големи различия и не трябва да има никакво смесване в тази дейности по редица причини.
Въпреки това ние предвиждаме в този текст, който сега вие приехте, да се прави изключение за тези селища, в които поради това, че няма достатъчно лекари или няма достатъчно определени специалисти, да може да се смесва тази дейност по определен с договор ред. Ето в това се състои същността на въпроса. Иначе приемането на този текст в никакъв случай не ограничава правата на лекарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Китов, можете да докладвате.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел IХ - Информационно осигуряване на дейността на Националната здравноосигурителна каса."
Няма направени предложения за наименование на заглавието. Комисията подкрепя наименованието на раздела, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за наименованието на раздел IХ така, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел IХ е прието.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 62. За да извършват дейностите по здравното осигуряване, Националната здравно-осигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа:
1. регистър на осигурените лица, съдържащ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 32; заплатените вноски; количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице и нейната стойност;
2. регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните и професионалните данни на изпълнителя, договора, сключен с него, информация за извършените от него дейности и заплатените му суми;
3. данни за лекарствените средства от списъците по чл. 54, ал. 2, т. 7 и сумите за тях, заплатени от Националната здравноосигурителна каса;
4. регистър на лицата, работодателите, организациите и ведомствата, които заплащат вноски на Националната здравноосигурителна каса;
5. информация от дейността на контролните органи;
6. административна информация, осигуряваща дейността на Националната здравноосигурителна каса."
По този член има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов в две точки. Комисията подкрепя предложението за т. 1. Предложението по т. 2 бе оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Иван Симеонов, което комисията не подкрепи.
Предложение от народните представители Александър Златанов и Тодор Янев, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Има направено предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Китов, това предложение е за нов чл. 62а, така че би следвало след това да го обсъждаме.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така е.
Предложение на комисията за чл. 62, който става чл. 63:
"Чл. 63. Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа:
1. регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 33; заплатените вноски; количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице, и тяхната цена;
2. регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните и професионалните данни на изпълнителя, договора, сключен с него, информация за извършените от него дейности и заплатените му суми;
3. данни за лекарствените средства от списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 и сумите за тях, заплатени от Националната здравноосигурителна каса;
4. информация от дейността на контролните органи;
5. административна информация, осигуряваща дейността на Националната здравноосигурителна каса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Все пак предложението на народните представители Томов, Драганов и Шопова е предложение за нов член, но тъй като третира същата тематика...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно, то е в контекста и затова би следвало да го докладвам тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може би ще трябва да мине обсъждането му заедно с чл. 62.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз също мисля така, господин председател.
Комисията не подкрепя тяхното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
Желае ли господин Иван Симеонов да обоснове предложението си?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Симеонов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 3, против 44, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов? Те също не желаят да го обосноват. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 16, против 83, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В текста на чл. 68 аз и народният представител Тодор Павлов имаме направено предложение: "Информационната система на Националната здравноосигурителна каса е част от информационната система на НОИ".
Мисля, че това предложение трябва да бъде записано като т. 6 на чл. 63.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Защо трябва да се пише това в закона?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Какви са мотивите? Когато ние питахме ще има ли НОИ, естествено се оказа, че ще има. Тогава информационната система за трите фонда, които сега влизат заедно и на практика над тях стои шапката на НОИ, трябва да бъде единна за цялото НОИ. Това е спестяване на разходи за трите информационни системи. Вместо трите фонда - безработица, здравеопазване и Пенсионния фонд да си правят отделни информационни системи, ние се договорихме с правителството информационната система да бъде единна. Това трябва да бъде записано в закона, затова правя формалното предложение моето предложение, направено заедно с народния представител Тодор Павлов към чл. 68 да премине като т. 6 на чл. 63. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Д-р Игнатов, не мога да поставя на гласуване Вашето предложение преди да стигнем дотам, където систематично сте го направили, тъй като към този член не са направени писмени предложения.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Тук му е мястото.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС, от място): Ако процедурно сега не може да стане, тогава при разглеждането на чл. 68 ще го прехвърлим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, тогава да се вземе отношение, да се изкажете и така нататък.
Поставям на гласуване чл. 62, който става чл. 63 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 62, който става чл. 63, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 63. Всеки осигурен има право да получи от Националната здравноосигурителна каса информация за ползваната от него през последните пет години медицинска помощ и нейната стойност".
Има направено предложение от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Има предложения от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, които те оттеглиха преди малко.
Комисията прави следното предложение за чл. 63, който става чл. 64:
"Чл. 64. Всеки осигурен има право да получи от Националната здравноосигурителна каса информация за ползваната от него през последните пет години медицинска помощ и нейната цена."
Разбира се, за първите пет години не може да се иска такава информация. Става въпрос за в бъдеще, че може да иска за пет години назад.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Може би да се сложи някакъв текст: "до пет години".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Пише "през последните", което е "до". Максимум това можеш да искаш. Можеш да искаш една година, можеш да искаш две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако има нещо по редакцията, не се уточнявайте през залата, за да може да чуят всички. Предложете го от трибуната.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Академик Сендов постави следния въпрос, колеги - в крайна сметка за първите 1, 2, 3 и 4 години няма да има 5 години. Тук се разбира, че максимумът, който може да иска някой, е до 5 години. Това е редакционната бележка на д-р Марангозов. Ако искате, елате да си я кажете точно
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Забележката на акад. Сендов е правилна и може би трябва да се направи една редакторска поправка - "до 5 години". Има се предвид до последните 5 години, а не през последните 5 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, прочетете го като текст.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: "Всеки осигурен има право да получи от НЗОК информация за ползваната от него до последните пет години медицинска помощ и нейната цена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате заместване на предлога "през" с предлога "до".
Има думата господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че този конфликт ще бъде разрешен, ако след "НЗОК" се прибави "наличната информация". Тя не може да дава информация, каквато няма. Когато се сложи "наличната информация за ползваната от него", тогава тя е налична от започване на нейното действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И си остава текстът "през последните 5 години".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията не възразява. Естествено, че е наличната. И нека да бъде ясно казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще прочета чл. 63, който става чл. 64, в тази редакция, която последно се предлага: "Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната информация за ползваната от него през последните 5 години медицинска помощ и нейната цена".
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията, с тази редакционна поправка.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Член 63, който става чл. 64, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 64. Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност по приети в Националния рамков договор методика и обем."
По този член има направени предложения от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което бе оттеглено в хода на дискусията, предложение от народния представител Михаил Михайлов, който също преди малко го оттегли, както и предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, които също го оттеглиха.
Комисията предлага чл. 64 да бъде приет с текста на вносителя и да стане чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 64, който става чл. 65, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Член 64, който става чл. 65, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 65. В информационната система на задължителното здравно осигуряване се използват приетите в страната кодове и номенклатури за регистрация и отчитане на дейностите по здравното обслужване."
Няма предложения. Комисията предлага чл. 65 да бъде приет с текста на вносителя и да стане чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 65, който става чл. 66, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Член 65, който става чл. 66, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 66. Данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 10 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите - 10 години след изтичане на последния им договор с НЗОК."
Няма направени предложения по този член. Комисията предлага чл. 66 да бъде приет с текста на вносителя и да стане чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 66, който става чл. 67, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 67. (1) Данни, свързани с личността на осигурения, могат да се използват само за:
1. установяване на осигурителното отношение с НЗОК;
2. разплащане с изпълнител на медицинска помощ;
3. изготвяне на здравноосигурителна книжка, медицински или финансов документ;
4. установяване на суми, подлежащи на събиране или възстановяване на платеца на вноските или на изпълнителя на медицинска помощ;
5. установяване на нанесени вреди на осигурения по време на оказване на медицинска помощ;
6. упражняване на финансов контрол.
(2) Данни, свързани с изпълнителя на медицинска помощ, могат да се ползват само за:
1. водене на регистър на изпълнителите на медицинска помощ;
2. заплащане на оказаната от него медицинска помощ;
3. упражняване на професионален и финансов контрол.
(3) Освен в случаите по ал. 1 и 2, НЗОК може да предостави данни за личността на осигурено лице или изпълнител на държавни органи, ако това е предвидено със закон.
(4) Служителите на Централното управление на НЗОК или на РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска помощ или работодател, освен в случаите, предвидени със закон."
Бе направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Направено е предложение и от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага чл. 67 да бъде приет с текста на вносителя и да стане чл. 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов за създаване на т. 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 76, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 67, който става чл. 68, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Член 68 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел Х - Контрол, експертиза и спорове".
Има направено тук предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов за създаване на глава осма, вместо раздел Х, със следното наименование: "Глава осма - "Контрол и санкции" и с текстове от чл. 87 до чл. 101.
Комисията не подкрепи това предложение.
Комисията подкрепя названието на раздел Х, предложено от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желаят ли вносителите на предложението да го обосноват? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов за създаване на глава осма.
Гласували 127 народни представители: за 32, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване наименованието на раздел Х така, както е предложено от вносителите.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел Х е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 68. Контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата."
Тук е направено предложение от народния представител Димитър Игнатов и народния представител Тодор Павлов да се създаде нов чл. 68, за който стана въпрос преди малко.
Комисията не е подкрепила тяхното предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Игнатов, имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Господин председател, господин министър! Правилно комисията не е приела предложението, тъй като тук не му е мястото. Ние фактически искахме да бъде в края на предишната глава, която завършва с информационната система. Искахме там да поставим този нов чл. 68, който показва, че тази информационна система е част от информационната система на НОИ.
Ето защо сега нашето предложение го видоизменяме така. В новия чл. 64, който говори за информационната система, т. 6 да бъде това предложение - че това е част. Аз така го предлагам в момента, защото там ние сме го минали, т. 6. А мисля, че всички в залата ще подкрепят едно такова предложение. Казах основния мотив, че това е не само от гледна точка на икономиите, които ще настъпят при изграждането на информационната система, а от гледна точка на съгласуваните действия между отделните фондове трябва да има единна информационна система между тези три фонда. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз съм съгласен по принцип с това предложение. Но вижте, в чл. 64 ние разглеждаме какво трябва да съдържа информационната система на Националната здравноосигурителна каса, какво трябва да съдържа. А това препраща къде трябва да бъде нейното място. И аз мисля, че е редно, и мисля, че законодателите ще се съгласят, да бъде към Преходните и допълнителни разпоредби, там да запишем, че тя е част от НОИ.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да стане точка, защото там не й е мястото и като изречение.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Като ал. 2 на чл. 64.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Или нова алинея. Освен да бъде като нов член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като нов член.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: В такъв случай да започнем с чл. 68 на вносителите, би следвало да се съгласува с текста на народните представители Димитър Игнатов и Тодор Павлов и след това да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но той трябва да отиде и към предишния раздел.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Игнатов и Тодор Павлов за създаване на нов чл. 68а, който е част от предишния раздел, тъй като вече сме гласували заглавието на новия раздел.
Моля, гласувайте за предложението на народните представители Димитър Игнатов и Тодор Павлов за нов чл. 68а.
Гласували 131 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 17.
Член 68а е приет.
Моля сега да продължите с раздел Х.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 68. Контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 69 на вносителите:
"Чл. 69. Контролът върху дейността на Управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК се осъществява от Контролния съвет, съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството и дейността на НЗОК."

По този член бе направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което той преди малко оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 69, който става чл. 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 69, който става чл. 70, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 70. (1) Директорът на Националната здравноосигурителна каса упражнява цялостен контрол върху дейността по здравното осигуряване.
(2) Непосредственият контрол се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори."
По този член има направено предложение от народните представители проф. Зънзов и Илия Баташки, което бе оттеглено в хода на дискусията; предложение от народния представител Михаил Михайлов, който преди малко го оттегли; предложение от Никола Николов и Димитър Иванов, които също оттеглиха предложението си, и предложение от народните представители Александър Златаров и Тодор Янев, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички предложения са оттеглени. Следователно преминаваме към гласуване текста на чл. 70 така, както беше предложен от комисията, който става чл. 71.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 71. (1) Финансовите инспектори имат право:
1. да извършват проверки по набирането на вноските и другите приходи на НЗОК;
2. да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ;
3. да извършват контрол по законосъобразността на извършените разходи;
4. да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с изчисляването и внасянето на вноски.
(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 финансовите инспектори имат право на достъп до информация от работодателите, осигурените и изпълнителите.
(3) Финансовите инспектори нямат право да разпространяват данни, станали им известни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаи, предвидени в закон."
По този член има направено предложение от народния представител д-р Марангозов, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията прави предложение за чл. 71, който става чл. 72, със следния текст:
"Чл. 72. (1) Финансовите инспектори имат право:
1. да извършват проверки по приходите на НЗОК;
2. да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ;
3. да извършват контрол по законосъобразността на извършените разходи;
4. да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели.
(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 финансовите инспектори имат право на достъп до информация от работодателите, осигурените и изпълнителите.
(3) Финансовите инспектори нямат право да разпространяват данни, станали им известни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаи, предвидени в закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложеният текст от комисията само редактира предложението на вносителя.
Имате ли желание да вземете думата?
Доктор Шишков ще има думата, но най-напред консултация.
Оттегля го д-р Шишков.
Преминаваме към гласуване на текста, представен от комисията, на чл. 71, който става чл. 72.
Моля да гласувате.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 72. (1) Контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват:
1. спазването на правилата за добра медицинска практика;
2. вида и обема на оказаната медицинска помощ;
3. вида и количествата на предписаните лекарствени средства;
4. съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми.
(2) Лекарите-контрольори осъществяват дейността си по подадени жалби, внезапни проверки на случаен принцип на 2 на сто от изпълнителите на медицинска помощ от обхвата на всяка РЗОК и в случаите на установяване превишаване на разходите за медицинска помощ с 25 на сто или повече за едно шестмесечие.
(3) При установяване на нарушение по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 лекарят-контрольор съставя протокол, в който описва установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор. Екземпляр от протокола се предоставя на провереното лице срещу подпис, а копия от него се изпращат на директора на съответната РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или стоматолозите.
(4) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК по направените от лекаря-контрольор констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3."
По този член има направени предложения от народните представители проф. Зънзов и Илия Баташки.
Предложението за ал. 1, за ал. 1, т. 1 и за ал. 2 бе оттеглено от народните представители.
Комисията не подкрепи останалите предложения.
Има направено предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което те оттеглиха; предложение от народните представители Александър Златаров и Тодор Янев, което също бе оттеглено; предложение от народния представител Михаил Михайлов, който го оттегли преди малко в залата.
Комисията предлага чл. 72 да бъде приет в текста на вносителя и да стане чл. 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Предложението на д-р Зънзов и д-р Илия Баташки всъщност се свежда само до ал. 3 - навсякъде думите "лекарят-контрольор" да се замени с "контрольорът" и след думите "съсловната организация" да се сложи точка.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 8, против 87, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Тъй като всички останали предложения са оттеглени, моля да гласувате текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
С това съдържанието на чл. 72, който стана чл. 73, е прието.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 73 на вносителите:
"Чл. 73. (1) В случаи, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на Районната здравноосигурителна каса в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 72, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.
(2) Арбитражната комисия се състои от 6 членове - равен брой представители на Районната здравноосигурителна каса и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите или стоматолозите.
(3) Арбитражната комисия се произнася в едномесечен срок от получаване на преписката."
По този член има направени предложения от народния представител Кънчо Марангозов, което той оттегля в момента; предложение от народните представители професор Зънзов и Илия Баташки, което комисията не подкрепи; предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което също не бе подкрепено от комисията, впоследствие те го оттеглиха.
Комисията предлага чл. 73 да стане чл. 74 със следната редакция:
"Чл. 74. (1) В случаи, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на Районната здравноосигурителна каса в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 73, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.
(2) Арбитражната комисия се състои от 6 членове - равен брой представители на Районната здравноосигурителна каса и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите или стоматолозите.
(3) Арбитражната комисия се произнася в едномесечен срок от получаване на преписката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаме само предложението на професор Зънзов и доктор Баташки, но ние вече гласувахме такова тяхно предложение, което беше отхвърлено, така че повече то не може да бъде гласувано.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 73, който става чл. 74, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 74 така, както е даден от вносителите:
"Чл. 74. В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор се прилагат санкциите, предвидени в договора между Районната здравноосигурителна каса и изпълнителя на медицинска помощ."
По чл. 74 бе направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което бе оттеглено в хода на дискусията; предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията подкрепи по принцип; предложение на народните представители професор Зънзов и Илия Баташки, което комисията не подкрепи; предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което комисията не подкрепи и впоследствие то бе оттеглено.
Комисията предлага на уважаемите народни представители следното предложение за чл. 74, който става чл. 75:
"Чл. 75. (1) В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор се прилагат санкциите, предвидени в договора между Районната здравноосигурителна каса и изпълнителя на медицинска помощ.
(2) Санкциите подлежат на обжалване по съдебен ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В приетата от комисията ал. 2 се предвижда санкциите да подлежат на обжалване по съдебен ред, само че в текста не е посочено как точно. В съдебната практика има няколко вида обжалване - едното и в рамките на Гражданския процесуален кодекс, а другото е в рамките на Закона за административното производство. Тъй като тук сме по-близо до втория закон, аз предлагам редакционна поправка на алинеята, като се добави: "обжалване по съдебен ред по реда на Закона за административното производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Йорданов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз мисля, че тази редакция е по-точна. Разбира се, все пак юристите имат думата. Комисията не възразява, ако юристите считат, че така е по-точното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемаме това като редакционна бележка и се включва в текста.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 74, който става чл. 75, така както беше представен от комисията, с добавката, направена от господин Йорданов в края на ал. 2.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 75 на вносителите:
"Чл. 75. Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националната здравноосигурителна каса исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 76.
Аз обаче бих искал да направя едно редакционно предложение. Не е ли по-добре вместо "представят", да запишем "са длъжни да предоставят"? Може би това е печатна грешка, защото те предоставят при искане, значи "са длъжни да предоставят" е по-точното.
Смисълът е един и същ, просто търсим думата. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Предоставят" е по-точното. Други бележки няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 75, който става чл. 76, така както беше представен от доктор Китов.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 76 на вносителя:
"Чл. 76. Националната здравноосигурителна каса извършва експертиза при необходимост от:
1. скъпоструваща медицинска помощ, свързана с използване на високотехнологични методи, ако стойността й надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната;
2. скъпи лекарствени средства в случаите, предвидени в Националния рамков договор;
3. лечение в чужбина."
По този член бе направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията предлага за чл. 76, който става чл. 77, следния текст:
"Чл. 77. Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от:
1. медицинска помощ, ако стойността й надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната;
2. скъпи лекарствени средства в случаите, предвидени в Националния рамков договор;
3. лечение в чужбина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате чл. 76, който става чл. 77.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 77 на вносителите:
"Чл. 77. Експертизата по чл. 76 се извършва по ред, предвиден в Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, от комисия в централното управление."
Комисията предлага чл. 77 да стане чл. 78 със следния текст:
"Чл. 78. Експертизата по чл. 77 се извършва по ред, предвиден в Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, от комисия в централното управление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате чл. 78.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 78 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 78. Споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж."
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което беше оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук няма ли нужда от добавката на господин Йорданов? Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 78, който става чл. 79.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава трета - Доброволно здравно осигуряване", "Раздел I - Общи разпоредби".
Няма предложения.
Комисията подкрепя наименованието на глава трета и раздел I, предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате названието на глава трета и раздел I.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Названието на глава трета и раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 79. Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицинска помощ и други услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и Националния рамков договор."
Има направено предложение от народния представител Ганчо Стоянов, което беше оттеглено по време на дискусията.
Бе направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията подкрепи.
Има направено предложение и от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага чл. 79 да стане чл. 80 в следния вид:
"Чл. 80. Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицински и други услуги, съгласно Националния рамков договор, както и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз не смятах да обосновавам моето предложение, защото е подкрепено от комисията. В предишния текст, на вносителя, доброволното здравно осигуряване предоставяше само медицински услуги извън рамките на Националния рамков договор. Аз смятам, че трябва да се даде възможност на доброволното здравно осигуряване да предоставя медицинска помощ, медицински услуги, и в рамките на Националния рамков договор, т.е. да предоставя примерно първична медицинска помощ, която е в Националния рамков договор. Защо трябва да ограничаваме доброволното здравно осигуряване и защо трябва да ограничаваме хората, които имат средства, да си плащат и за доброволно здравно осигуряване? А задължителното за тях си продължава. Не им отменя задължението да си плащат осигуровките в задължителното здравно осигуряване.
По този начин ние създаваме възможност доброволното здравно осигуряване да може да разгърне по-голяма медицинска дейност, да се отварят и работни места, тъй като знаем, че ще настъпят проблеми с работните места в системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз настоявам да се приеме текстът на вносителя, тъй като точно това е философията на закона - националното здравно осигуряване и Националният рамков договор да бъдат едни, а на допълнителното здравно осигуряване ние даваме пълна свобода извън рамките на Националния рамков договор и задължителното здравно осигуряване. Фактически ние желаем - и затова се водиха много дискусии и имаше много доводи, - ние държим задължителното да се отдели категорично от допълнителното, което е доброволно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има д-р Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Госпожи и господа, аз категорично подкрепям министър Бояджиев, защото това противоречи на духа на целия закон, ако го приемем. Аз моля да се приеме текста на вносителя, тъй като иначе ще направим една голяма грешка. Прочетете внимателно текста, за да видите, че ние трябва да подкрепим текста на вносителя. Да извинява д-р Марангозов, но той също, като го прочете внимателно, ще се съгласи, че е така. Защото доброволното здравно осигуряване не може да влезе в Националния рамков договор, който се отнася само за задължителното. Това е смисълът на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Ние приехме глава "Доброволно здравно осигуряване". Трябваше да я наречем "Допълнително здравно осигуряване". Има разлика между тези две неща. Доброволното здравно осигуряване не е само допълнително здравно осигуряване. И аз не смятам, че променя философията на закона. Защо трябва да ограничаваме доброволното здравно осигуряване? То трябва да предоставя всякакъв вид медицинска помощ. Защо трябва само извън обхвата? Какво като влиза в задължителното? Задължителното си е задължително. Той си плаща осигуровки, господин министър, той си плаща задължителното здравно осигуряване. Като има пари, да си плаща и двойно и да получава и първична медицинска помощ. Защо трябва да ограничаваме доброволното здравно осигуряване извън обхвата? И в крайна сметка ще се създаде известна конкуренция. И това е нужно. Това са моите доводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за дуплика има д-р Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Когато някой се осигури доброволно, не означава, че парите, които той дава в задължителното здравно осигуряване, изгарят.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Не изгарят, те си стоят.
ГРИГОР ШИШКОВ: Какво тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на доц. Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Говорим за едно и също нещо и не се разбираме. Става въпрос за следното. Първична здравна помощ, която във всички положения влиза в обхвата на Националния рамков договор. Е, може ли доброволен фонд да сключи и с мен договор за обслужване на неговите пациенти? Трябва да може. Няма никаква логика да не може.
От друга страна, въпросът е, че в крайна сметка аз, който съм задължително осигурен, мога да си платя и в доброволното здравно осигуряване и след това да използвам там първичната си помощ. Няма никаква логика да не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаме едно предложение за текст и изходното предложение на вносителя. Защитават се две тези. Досега беше обоснована и тезата на вносителя, и тезата на д-р Марангозов.
Има думата господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Аз защитавам тезата на основния текст, тъй като предложението на д-р Марангозов е една уловка. Ако се позволи това нещо, тези, които се осигуряват, ще се наложи да плащат двойно за едно и също нещо. Разбирате ли? Когато той задължително се осигурява по обхвата на Националния рамков договор, а отделно с доброволния фонд се осигурява за същото нещо. Това е излишно. Една услуга просто може да се раздели на две: задължително осигуряване, което ще се плати от Националната каса, и допълнително осигуряване, което ще се плати от допълнителната осигуровка. И това е много по-изгодно за самия пациент.
Тоест това е една уловка и аз настоявам да се приеме текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мисля, че стана ясно.
Най-напред съгласно правилника подлагам на гласуване предложението на д-р Марангозов.
Моля да гласувате.
Гласували 142 народни представители: за 138, против 75, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Ганчо Стоянов е оттеглено.
Моля, гласувайте текста, предложен от вносителя.
Гласували 157 народни представители: за 113, против 40, въздържали се 4.
Текстът на вносителя е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Остава ми възможността да се обоснова само като обяснение на отрицателен вот. Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Мисля, че водихме много надълго и нашироко този дебат в комисията и комисията имаше категорично решение. Мисля, че тук ние допускаме една много сериозна грешка, при която не беше гласувано предложението на комисията, а беше гласувано предложението на народния представител Кънчо Марангозов и предложението на вносителя. Ние въобще не гласувахме предложението на комисията. Това, което направихме в момента, лишава от възможността тези, които се абонират в доброволния фонд, да не могат да покрият и целия пакет на задължителното, да не могат да ги отнемат от задължителното осигуряване и по този начин се нарушават, първо, техните права и, на второ място, огромен финансов ресурс, който може да бъде покрит от доброволното осигуряване. Ние бяхме една делегация в Ирландия, това нещо хората са го направили преди 40 години - и задължителен фонд, и доброволен, направен от държавата. И ние в момента правим една колосална грешка, като не гласувахме предложението на комисията, което е категорично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да разбирам ли, че Вие правите предложение за прегласуване?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за прегласуване.
Доктор Марангозов има думата за процедура.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Тъй като се подходи малко емоционално, гласува се моето предложение, гласува се и предложението на вносителя. Аз предлагам да се гласува предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше предложението за прегласуване, като се гласува предложението на комисията.
Предложението на комисията е:
"Чл. 80. Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицински и други услуги съгласно Националния рамков договор, както и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване."
Поставям на гласуване този текст съгласно предложението за прегласуване.
Гласували 169 народни представители: за 126, против 20, въздържали се 23.
Приема се текстът на комисията.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): И в момента има два приети текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма приети два текста, защото беше отхвърлен текстът на д-р Марангозов. Беше приет текстът на вносителя, направи се предложение за прегласуване и се разбрахме, че ще гласуваме текста на комисията, гласувахме го и го приехме.
Доктор Игнатов има думата за отрицателен вот.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Мисля, че беше допусната една груба грешка. В залата не се разбра за какво става въпрос. Никой не ограничава възможностите на доброволните фондове да сключват договори с частно практикуващи в първичната помощ, защото те са частно практикуващи и техният кабинет, и тяхната цена няма да е единна. Тя ще бъде различна, като базата за ценообразуването е стойността, която заплаща Националната осигурителна каса. А аз като си направя кабинет, който е много по-добре обзаведен, нима ще остана на тази цена? В това е разликата с доброволното осигуряване и затова му даваме правото на доброволното да покрие плюсовете. Защото иначе трябва два пъти да се осигурят. Кой луд ще отиде да си купи услугата веднъж от Националния осигурителен фонд, когато той е задължен по закон, и след това да влезе със същите пари отново в доброволния? Той в доброволния ще влезе за нещо допълнително. Кое е допълнително в първичната помощ? Лукса на моя кабинет! Не това колко практика имам, цял декар, а какво имам в тази практика. Значи ако аз имам инвестиционна програма, която ми казва, че мога да имам най-модерния ехограф, най-модерните уреди за изследвания, кардиография и други неща, как ще си ги изплатя аз, ако остана на цената на Националната здравна осигурителна каса? Кога ще ги изплатя аз? Значи при ценообразуването аз трябва да заложа именно на тези неща. И когато аз се явявам на пазара като частник с по-добрата техника и с по-добро, услугата се разделя на две: едното ми плаща Национално-осигурителната каса, а който иска лукс, ще трябва да направи допълнително здравно осигуряване. В това е логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за обяснение на отрицателен вот и господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Аз твърдя, че с приетия текст ние ще принудим всички доброволно осигурени да си плащат двойно. Ще ви дам типичен пример. Ако по Националния рамков договор човек е осигурен примерно за един стандартен преглед при кардиолог, включващ кардиограма, преглед и т.н., Националният фонд му заплаща този преглед примерно на стойност 20 000 лева. Пациентът обаче отива и се осигурява за още 10 000 лева в доброволен фонд, който му прави и ехография. Въпросът е прост: Националният фонд плаща на изпълнителя 20 000, доброволният - 10 000 лв. А вие искате да принудите всеки доброволно осигурен в момента да се включи и задължителният пакет отделно от доброволното осигуряване и да плаща веднъж 20 000 лв. на държавата и след това 30 000 лв. да плати за доброволното осигуряване. Просто има дейности с делим ефект.
Аз настоявам да се прегласува текстът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за последен отрицателен вот д-р Шишков.

ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Господин председател! Ние за първи път гласувахме текста, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам.
ГРИГОР ШИШКОВ: Така че по правилник можем да го прегласуваме. И аз, като се солидаризирам с колегите, които говориха преди мен, не искам да ви губя времето, Ви предлагам да го прегласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам Вашата бележка, че ние гласувахме наново един нов текст, който имаме право да прегласуваме.
Поставям на прегласуване текста на комисията.
Гласували 153 народни представители: за 109, против 33, въздържали се 11.
Текстът се приема.
Искам да ви уведомя, че аз имах правото да не го поставям, защото това е право на председателстващия, но понеже бях сигурен, че ще бъде приет още веднъж, го поставих на прегласуване. Благодаря.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов за създаване на нови членове 79а и 79б:
"Чл. 79а. Доброволното здравно осигуряване се осъществява от юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за лицата и семейството, както и от териториалните поделения на Националния здравноосигурителен фонд."
"Чл. 79б. (1) По реда на този закон могат да се осигуряват доброволно лицата по чл. 6, алинеи 1 и 2.
(2) Чужди граждани, които не са в трудово правоотношение, но пребивават в страната, се осигуряват доброволно или въз основа на международен договор, по който е страна Република България, или заплащат цената на оказаните им здравни услуги."
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нови членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки или желаещи да подкрепят предложението? Няма.
Моля да гласувате направеното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 29, против 81, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 80. (1) За осъществяване на доброволното здравно осигуряване се сключват договори между осигурения и осигурителната организация.
(2) Договорът съдържа вида и обема на медицинските и други услуги, които осигурителят гарантира на осигурения, както и размера на осигурителната премия по този договор.
(3) Работодателите могат да сключват от свое име и за своя сметка договори за доброволно здравно осигуряване за своите работници и служители."
Предложение на комисията за чл. 80, който става чл. 81:
"Чл. 81. (1) За осъществяване на доброволното здравно осигуряване се сключват договори между осигурения и осигурителното дружество.
(2) Договорът съдържа вида и обема на медицинските и други услуги, които осигурителят гарантира на осигурения, както и размера на осигурителната премия по този договор.
(3) Работодателите могат да сключват от свое име и за своя сметка договори за доброволно здравно осигуряване за своите работници и служители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласуване.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Член 81 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Текст на вносителя:
"Чл. 81. Цените на медицинските и другите услуги - предмет на доброволното здравно осигуряване, както и условията и редът за тяхното осъществяване се договарят между осигурителната организация и изпълнителите на медицинска помощ."
Комисията предлага на уважаемите народни представители за чл. 81, който става чл. 82, следният текст:
"Чл. 82. Цените на медицинските и другите услуги - предмет на доброволното здравно осигуряване, както и условията и редът за тяхното осъществяване се договарят между осигурителното дружество и изпълнителите на медицинска помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 82? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ето сега се завъртваме всички в един омагьосан кръг. Досега казахме, че доброволното здравно осигуряване може да работи и да сключва договори в рамките на Националния рамков договор, а сега ние говорим за други цени. Къде е сега тук допълнителното, къде е задължителното, къде е препокриването на пакетите на единия и другия фонд? Почва да се очертава хаосът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли някакво предложение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не, нямам
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател, господин министър! За да уточним нещата и да се разбере, че няма хаос, а хаосът и в комисията първоначално дойде заради това, че ние смесвахме финансовите въпроси и цените с нозологията, тоест с вида заболяване и диагностика. За да стане ясно, ще ви кажа следния пример.
Ако ние бяхме извадили доброволните фондове извън Националния рамков договор, това значи: в Националния рамков договор ние имаме 200 дейности, които човек получава срещу задължителната осигуровка - преглед, изследване на кръв, мерене на кръвно - 200 дейности. Ако вие изкарате доброволните фондове извън тези медицински дейности, тоест той, когато отиде в едно здравно заведение и тези не може да ги направи срещу доброволната осигуровка, той няма за какво да я прави. Значи ние вкарваме услугите, вида, медицински дейности и помощи в целите им измерения и в доброволното и той тогава си вкарва парите в задължителния фонд, а като иска по-добро обслужване вади нови пари и си прави доброволна осигуровка. И тогава вече няма проблеми. А определянето на цените е следното: при задължителното здравно осигуряване има национален задължителен пазар, при който ние правим една ценова листа за годината, която е задължителна, докато в доброволното си е на чисто пазарни принципи.
Затова този член, който в момента решаваме, там е свободен пазар, без значение дали услугата формално влиза и в Националния рамков договор, или е извън него. Така че не само че няма хаос, а ние създаваме един много добър ред и изключително добра възможност на българския гражданин да избира къде да се лекува по цялата скала на медицински дейности и услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на д-р Колчаков.
За реплика господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Аз мисля, че д-р Колчаков пропусна само едно - в крайна сметка е крайно време да оставим българина сам да реши кое да прави доброволно и кое не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
След всичко това не остава нищо друго, освен да гласуваме текста на чл. 82.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Текст на вносителите: "Чл. 82. Договорите между дружествата за доброволно здравно осигуряване и осигурените лица, както и договорите между организациите за доброволно здравно осигуряване и изпълнителите на медицинска помощ се сключват в съответствие със Закона за задълженията и договорите".
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, който го оттегли в хода на дискусията.
Комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 82, който става чл. 83, със следния текст:
"Чл. 83. Договорите между дружествата за доброволно здравно осигуряване и осигурените лица, както и договорите между дружествата за доброволно здравно осигуряване и изпълнителите на медицинска помощ се сключват в съответствие със Закона за задълженията и договорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки по този член.
Моля да гласувате чл. 83.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Член 83 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 83 така, както е представен от вносителите:
"Чл. 83. (1) Акционерни дружества могат да осъществяват доброволно здравно осигуряване само при условие, че са получили лиценз по реда на този закон.
(2) Акционерни дружества могат да получат лиценз, ако са регистрирани с предмет на дейност само за доброволно здравно осигуряване."
Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което той оттегли преди малко.
Предложението от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки комисията не подкрепи.
Предложението от народния представител Кънчо Марангозов комисията също не подкрепи.
Предложение на комисията за чл. 83, който става чл. 84:
"Чл. 84. (1) Акционерни дружества могат да осъществяват доброволно здравно осигуряване само при условие, че са получили лицензия при условията и по реда на този закон.
(2) Акционерни дружества могат да получат лицензия, ако са регистрирани с предмет на дейност само за доброволно здравно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Д-р Марангозов? Оттегляте предложението си.
Д-р Зънзов и д-р Баташки ги няма. Трябва да гласуваме тяхното предложение от чл. 83 да отпадне ал. 2. Този член след това става чл. 84.
Моля, гласувайте това предложение на проф. Зънзов и д-р Баташки.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 79, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 84 така, както се предлага от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 84 така, както е даден от вносителите:
"Чл. 84. Акционерни дружества, получили лиценз, не могат да притежават медицински кабинети, здравни заведения и аптеки."
Има направено предложение от народните представители Мария Брайнова, Хасан Адемов, Михаил Михайлов и Кънчо Марангозов, което комисията подкрепи по принцип, и предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което бе оттеглено преди малко.
Предложение на комисията за чл. 84, който става чл. 85:
"Чл. 85. Акционерни дружества, получили лицензия, могат да притежават медицински кабинети, здравни заведения и аптеки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на госпожа Брайнова, господин Адемов и господин Михайлов е за отпадане.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да. Тяхното предложение беше за отпадане, за да имат възможност да имат аптеки. Щом нещо го няма, те имат. Сега ние махнахме, че "не могат" и то стана "че могат". Така че са подкрепени по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гледам д-р Адемов, който си дава съгласието. Добре.
Поставям на гласуване чл. 84, който става чл. 85 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Член 84, който става чл. 85, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 85, както е даден от вносителите:
"Чл. 85. (1) Акционерно дружество за доброволно здравно осигуряване се учредява, извършва дейността си и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(2) Минималният размер на капитала на акционерно дружество за доброволно здравно осигуряване е 2 млрд. лева.
(3) Към момента на подаване на заявление за лицензиране за доброволна здравноосигурителна дейност капиталът в парични средства трябва да бъде изцяло внесен в Българската народна банка.
(4) Апортни вноски като капитал не се допускат."
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов. То бе оттеглено по отношение на ал. 1. Комисията не подкрепя предложението на д-р Марангозов за ал. 4.
Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепи. Впоследствие той го оттегли.
Има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията не подкрепи.
Предложение на комисията за чл. 85, който става чл. 86.
"Чл. 86. (1) Акционерно дружество за доброволно здравно осигуряване се учредява, извършва дейността си и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(2) Минималният размер на капитала на акционерно дружество за доброволно здравно осигуряване е 2 млрд. лева.
(3) Към момента на подаване на заявление за лицензиране за доброволна здравноосигурителна дейност капиталът в парични средства трябва да бъде изцяло внесен в Българската народна банка.
(4) При изтегляне на вноската за регистрация тя може да бъде заменена с апортна вноска."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, по Вашето предложение имате ли нещо? То е прието само... А по ал. 4?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, по принцип е подкрепено. Това е печатна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата д-р Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм предложил текст в съответствие с чл. 90. В чл. 90 доброволното здравно осигуряване формира пет вида пакети дейности. Текстът е близък със Закона за застраховането, където се изискват различни капитали за различни типове застраховане - животозастраховане, общо застраховане, презастраховане.
Моето лично мнение е, че капитал от 2 млрд. лева е нормален за пакет от два вида дейности, но когато осигурителните фондове започнат да правят пакети за услуги за болнична медицинска помощ, този капитал е вече доста нисък и е рисков.
Текстът за един милиард за всеки пакет дейност дава възможност фондовете поетапно да разширяват дейността си, без да има заплаха за осигурените в тях, както и за изпълнителите и аз ви предлагам да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Петров за заместващ текст на ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 31, против 33, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте чл. 85, който става чл. 86, така, както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 86 на вносителите:
"Чл. 86. (1) Акциите на акционерните дружества с предмет на дейност доброволно здравно осигуряване могат да бъдат само поименни.
(2) Акции в размер над 10 млн. лв. по номинал от капитала на акционерното дружество се придобиват от едно лице с разрешение на министъра на здравеопазването след удостоверяване произхода на финансовите средства."
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов чл. 86 да отпадне и комисията не подкрепи това предложение.
Също има направено предложение от народния представител Димитър Петров - да отпадне изразът "с разрешение на министъра на здравеопазването". Комисията също не подкрепи това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз подкрепям предложението на народния представител Димитър Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Марангозов искаше думата. Имате я.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Направих консултация с хора, които разбират повече от мен тези неща и те казват, че чл. 86 влиза в противоречие с Търговския закон и там трябва да настъпят промени.
И другата ми презумпция: защо министърът на здравеопазването ще уточнява произхода на финансовите средства? Трябва да бъде министърът на финансите. Извинявайте, господин министър, но да Ви натоварват да уточнявате произхода на едни финансови средства, това не е работа на Министерство на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Текстът за отпадане на израза "министърът на здравеопазването", който самият министър подкрепи, е следствие на това, че той наистина противоречи на Търговския закон. Не може министърът да определя кой ще участва в търговските дружества.
В същото време въпросът с произхода на капитала е решен в чл. 92, където при лицензия, един от документите, който се иска, е декларация за произход на акционерния капитал. И мисля, че това е съвсем логичен текст и в съответствие със закона се проверява произхода на средствата. Но не трябва да вменяваме на министъра на здравеопазването да определя точно кое физическо лице ще участва в един фонд и кое няма да участва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Понеже очевидно става дебат вече и по този текст, а те са две предложения, първо да гласуваме предложението за отпадане и след него да продължим. Или Вие имате да кажете нещо по предложението за отпадане? Да, имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, сега в хода на разсъжденията аз виждам, че ние тук пренасочваме функции, които са подходящи за друг човек, към министъра на здравеопазването.
Значи предлагам да остане само ал. 1 на чл. 86, защото за осигуряването ние определяме акциите да са поименни. Там се крие риск да има скрити участници с безименните. Обаче цялата ал. 2 трябва да отпадне, защото тя не е проблем на министъра на здравеопазването и не може да бъде решена. Тя е проблем на Закона за мръсните пари, който приехме, на Закона за търговската дейност и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Имате думата, д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз се присъединявам към становището на д-р Игнатов. Оттеглям моето предложение и се присъединявам към това на д-р Игнатов, което е разумно. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Той оттегли своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на д-р Игнатов, преди това на господин Петров, защото неговото е за частично оттегляне. Като гласуваме това, другото става безпредметно.
Моля, гласувайте предложението на д-р Игнатов за отпадане на ал. 2.
Гласували 129 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 14.
Алинея 2 отпада. При това положение вече е безпредметно да се гласува предложението на Димитър Петров.
Поставям на гласуване чл. 86, който става чл. 87, само с една алинея.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Фактически няма да има ал. 1. Просто членът остава така без алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 138 народни представители: за 137, против 1, въздържали се няма.
Член 87 е приет.
И работното ни време изтече. Следващото заседание на Народното събрание е утре, 4 юни 1998 г. от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Благовест Сендов


Секретари:

Илия Петров

Атанас Мерджанов