Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ. 
Вносител е Министерският съвет.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да изнесе доклад за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 802-01-12 за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 1998 г.

На заседание, проведено на 26 март 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за гарантиране на влоговете
в банките. От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Пламен Орешарски - заместник-министър на финансите, и господин Валери Димитров - от Централното управление на Българската народна банка, които акцентираха върху следните основни моменти в законопроекта:
1. Обект на защита по законопроекта са влоговете на физическите и юридическите лица. Това съответства на прокламирания от чл. 19 на Конституцията принцип за равнопоставеност на субектите, като предвижда гарантиране на влоговете както на физическите, така и на юридическите лица. Предложената система на гарантиране обхваща влоговете в левове и в чуждестранна валута.
2. Предвижда се да бъдат изключени от гарантиране влоговете на лица, свързани с управлението и контрола на банките, както и влоговете на финансови и публично-правни институции, в това число на държавата и общините.
3. Законопроектът предвижда гарантиране на влоговете до определени размери. Гарантира се изплащане на суми по влогове на един вложител в една банка, независимо от броя и размера им, както следва:
- за сума до 2 млн. лв. - 95 на сто;
- за горницата над 2 млн. лв. - 80 на сто, но за не повече от 5 млн. лв.
В горните размери се включват и начислените лихви към датата на отнемане на лиценза на банката.
4. Като правно-организационна форма на системата се предлага създаването на фонд за гарантиране на влоговете в банките със статут на юридическо лице. Приходите на фонда се набират от встъпителни и годишни премийни вноски на банките, определени като процентно съотношение от влоговата база, получена от депозитите на лицата, които се обхващат от системата. При недостиг на средства фондът може да събира авансово годишните премийни вноски, да ги увеличава и да ползва заеми.
5. В системата за гарантиране на влоговете задължително участват всички банки, които имат право да привличат средства на влог.
6. Предлага се отмяна на действащия сега Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, но се запазва неговото действие по отношение на банките, обявени в несъстоятелност преди влизане в сила на новия закон.
7. Законопроектът поставя основите на модерна, икономически аргументирана и стриктно дефинирана защита на спестяванията и създава адекватна нормативна уредба за трайно регулиране на тези обществени отношения.
По представения законопроект се проведе задълбочена дискусия, която в определени моменти придобиваше характер на разглеждане на проекта за второ четене. Членовете на комисията поставиха въпроси и направиха изказвания по следните основни моменти:
1. Защо от системата за гарантиране на влоговете се изключват общините и държавата?
2. На колко средни заплати се равняват предложените защитни размери? Каква е практиката в това отношение на европейските държави?
3. Защо при възприетия таван на гарантиране на влоговете сумите не се изплащат 100 процента, а и в двата случая се прави намаление съответно от 5 и от 20 на сто?
4. В Закона за банките - чл. 51, е разпоредено Централната банка да издаде наредба, с която да се създаде система за гарантиране на влоговете до определен размер, при задължителното участие на банките. При наличие на такава законова разпоредба нужно ли е приемането на такъв закон. Самото обсъждане на такъв проект може да създаде психоза за очакване на нови фалити на банките. Ако се счита, че приемането на такъв закон е необходимо и по-правилно, тогава следва чл. 51 от Закона за банките да се отмени.
5. Ниският размер на гарантирания влог ще стимулира гражданите да правят спестявания в различни банки, което няма да бъде ефективно за банковата система. За това се направиха предложения за завишаване размера на гарантирането на влоговете до средната цена на едно жилище или една кола, за каквито цели обикновено се спестяват пари от българския гражданин.
6. Някои членове на комисията изразиха становище, че завишаването на размера на гарантирането на влоговете неминуемо води до увеличаване и на размера на вноските на банките във фонда, което ще се отрази негативно върху икономиката.
7. Отделните банки управляват паричните ресурси при различна степен на риск. Това влияе върху степента на тяхната ликвидност. За това се счита за правилно вноските на банките във фонда да се определят в зависимост от лихвите, които банките плащат на вложителите и по други обективни показатели.
8. Други народни представители отбелязаха, че такова диференциране на вноските във фонда би могло да се направи след неколкогодишно приложение на закона. При сегашните условия това ще бъде нецелесъобразно.
9. Предложено бе размерът на гарантиране на влоговете да се определи в екю, с което ще се избегне влиянието на инфлацията.
10. Да се дадат разчети какъв процент от сегашните влогове биха се гарантирали с приемането на закона.
11. Да се определят в закона бройки за административния персонал на фонда.
12. Необходимо ли е председателят на управителния съвет на фонда да се назначава от президента на републиката?
По поставените въпроси и изразените съображения от членовете на комисията, представителите на вносителя дадоха компетентни и изчерпателни отговори.
Народните представители се обединиха около становището, че приемането на такъв закон е необходимо, полезно и навременно. Сред населението все още са живи опасенията от банкова криза. Сегашната стабилност на банковия сектор като цяло трябва да се поддържа и от подходяща нормативна база, която да гарантира интересите на вложителите и да укрепва тяхното доверие към банките.
При гласуването на законопроекта той бе подкрепен от всички членове на комисията, с изключение на един "въздържал се".
На това основание Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за гарантиране на влоговете в банките."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Пристъпваме към разискванията. Имате думата.
Господин Руси Статков има думата. Заповядайте.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам притесненията на колегите отдясно, тъй като наистина ние, подкрепяйки закона в комисията, изказахме много сериозни, бих казал принципни възражения по него. Господин Цонев сподели, че това били предложения между първо и второ четене. Да, ние се договорихме, че по тях ще намерим сериозни решения, иначе няма да го подкрепим за второ четене в тази му част.
Бих искал да започна с това, което много от колегите, може би защото тази материя е специфична, не са следили, или пък имат най-общи понятия.
Предлага се един специален закон, който наистина беше подложен като необходимост на коментар във връзка с това, че досега в Закона за банките, а преди това и в Закона за банките и кредитното дело, имаше разпоредба, която изискваше да се създаде определен механизъм на гарантиране на влоговете. В този смисъл ще припомня на колегите отдясно, че в Закона за банките и кредитното дело от 1992 г. беше създадена такава разпоредба, която никой от тогавашното управляващо мнозинство не приложи. И едва 1995 г. правителството на Демократичната левица и мнозинството на Демократичната левица, след като видяха състоянието на банковата система, което вече беше безкрайно тежко и потърсиха мерки за стабилизацията на тази система, една от предприетите мерки беше именно да се започне наборът на вноски в този фонд. Така че реално три години, независимо от наличието на разпоредба в закон, за съжаление, престъпно по моему, не бяха събирани средства във фонд, който да гарантира при сътресение банковата система, наред с източването на банковата система през тези години. Казвам тези неща, за да сме наясно какво правим като законодатели и във връзка с обстановката, в която действаме.
Миналия мандат се наложи, за да не се срине банковата система и въобще доверието в нея, да се приеме специален закон. И този специален закон беше за държавна защита на влогове и сметки в банки, в които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Аз много добре си спомням как колегите отдясно създаваха непрекъснато напрежение, как не подкрепяха тази мерка, която беше необходима именно във връзка с това, за което казах преди малко - неизпълнение на закона от 1992 г. за създаване на такъв фонд и други мерки, които са свързани с контрол на банковата система. И ние бяхме принудени в една такава сложна обстановка да действаме сами като управляващо мнозинство и да търсим решение в името на националноотговорна политика по този проблем, който е изключително важен.
Днес със законопроекта, който ни се предлага, се търси ново решение за това хората да се чувстват гарантирани в известна степен и да осъществяват спестовност, защото при ограничения финансов ресурс, с който разполагаме, ние не можем да разчитаме и на инвестиционна политика. Защото един от основните ресурси са спестяванията на населението. Изтъквайки необходимостта от такъв закон, какъвто ни се предлага, ние не можем да не подчертаем проблема в неговата същност, а именно с разпоредбите и с размера и гаранциите, които се предлагат, ние няма да стимулираме спестовността.
Преходният период в процеса на трансформиране и промени в този пазар все още е определено нестабилен. И ако не се продължат и ако не са достатъчно големи размерите на гаранциите, хората няма да бъдат спокойни, системата няма да може да се развива добре. Ето защо това беше първият ни принципен въпрос, който не само колегите от Демократичната левица от Комисията по бюджет и финанси, а и колеги от ОНС, от Евролевицата изразиха в своите предложения и принципни изказвания. Тук се дадоха примери за това, че размерът, който би стимулирал човек да спестява е свързан с едно жилище, защото действително традицията е такава - жилището и колата, поне в едно недалечно минало като база за сравнение за тази традиция. А това, което се предлага, този размер сега - до 2 млн. лв., по същество всеки един от вас може да си направи сметка какво решава и доколко ще стимулира хората да спестяват.
По-нататък, принципен въпрос, който не бива да бъде подминат между двете четения, е във връзка с начина на решаване на събирането на средствата. Очевидно ще се създаде фонд, такава е практиката, в страните от Европейската общност, такива са мнозинството от водещите страни с такива решения по този проблем. Но тук вече въпросът опира до бих казал меко нестандартния подход, който ни се предлага. По-скоро става дума за един подход, който влиза в противоречие с Конституцията. Беше казано на 12-о място в бележките на председателя на комисията, че е имало възражения по това президентът да назначава председателя на управителния съвет. А това, според нас, е един принципен въпрос - доколко на президента се вменяват функции, които нито Конституцията му регламентира, нито пък практиката в която и да е европейска страна показва такова нещо. И след като президентът миналата година беше направен на брокер за картофи, това е поредният опит той да бъде вмъкнат в ангажименти, които, според нас, повече го компрометират, отколкото му дават някаква реална власт. Така че по този въпрос очевидно се налага да се спазват определени принципи. И тези принципи са свързани с едно друго решение, което ние, разбира се, ще обосновем и ще предложим.
Много важен беше въпросът за контрола, който трябва да се осъществи във връзка с дейността на фонда върху банките, тъй като при всички случаи всяка една банка, определяйки своята кредитна и лихвена политика, може да застраши отново, независимо от всички мерки, които сме взели със Закона за банките, да застраши своите вложителите, да застраши бих казал своите акционери с такива недобре премислени и рискови действия на управителното си тяло. В този смисъл въпросът за правомощията е добре предложен в известна степен от гледна точка на възможност за доставяне на информация от управление "Банков надзор" на ръководството на фонда. Но, според нас, определянето още тук в закона на бройки на фонда е недопустимо, защото очевидно, за да има един стабилен контрол от страна на фонда по отношение на тези, които участват в него, при положение, че тази дейност е изключително обемна, това не бива да се определя по този начин. И не можем да кажем дали да бъдат 5 или 6 просто така. Очевидно това са въпроси на по-други решения.
И другият принципен въпрос е за това, което трябва да се плаща като премийни вноски от гледна точка на отчисления във фонда, който се създава, за да се гарантират влоговете. Очевидно тук има най-големи слабости на законопроекта. Решението, което е предложено, е най-общо. То не дава възможност за действително прецизни решения, които наистина да позволят да има, от една страна, достатъчно средства и от друга страна, тези средства да се внасят, съобразно рисковете, съобразно необходимостта от един специфичен и конкретен подход към всяка една отделна банка.
Надявам се, че и други колеги ще вземат отношение и ние няма да отминем просто така този изключително важен закон, както вчера се гласува законът за преобразуване на ДСК, няма просто да натиснем бутоните, защото това са изключително важни въпроси, с които ние, като опозиция, не заиграваме. Ние предлагаме своето решение, за разлика от поведението на предишната опозиция, която създаде психоза в населението и предизвика допълнителен срив в системата.
Надявам се, както и вчера изразих тази увереност, че наистина вие ще разберете нашата загриженост и предложенията, които правим, най-после ще бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други желаещи? Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Законопроектът, по който дебатираме, трябва да попълни една дупка в нашата финансова система, която съществува от дълги години. И по стария Закон за БНБ, и по новия закон Българската народна банка е длъжна да организира подобна система на защита на депозитите, на гарантиране на депозитите - както искате, така го наричайте. Това съществува още откакто приехме Закона за Българската народна банка преди 7 години.
За съжаление, Българската народна банка не можа да се справи с тази задача. По новия закон също има специална постановка - цял член има, който задължава Българската народна банка да организира такава система и да накара търговските банки задължително да участват в тази система, защото която банка не участва, БНБ има начин да й въздейства. Така че спокойно можехме да минем и без този законопроект, ако Българската народна банка беше на мястото си. И аз много пъти съм повдигал въпроса защо това не се прави. За съжаление, смислен отговор от Българската народна банка няма. И преди, и сега. И когато някой не си изпълнява задълженията, ние трябва да се намесваме със закон - типичен случай. В такъв случай обаче би трябвало с една преходна разпоредба - предложих това, когато разисквахме законопроекта на първо четене - да се предвиди отмяната на този член в Устройствения закон за Българаската народна банка, където тя е задължена да организира тази система, защото на практика БНБ не я организира, а ние я организираме.
Каква е разликата между организацията на тази система на защита на депозитите от парламента, т.е. чрез закон, и когато тя би се организирала чрез наредба?
За мен чрез наредба случаят е по-чист, по-точен, по-професионален, по-квалифициран, защото Българската народна банка по линия на банковия надзор много добре знае коя банка в какво състояние е или поне би следвало да знае, тъй като такива са й задълженията. В един закон ние много трудно можем да предвидим такова нещо, освен ако не препратим пак към възможностите, с които разполага БНБ чрез банковия надзор - за известна диференциация и аз по-нататък ще се спра на този въпрос. Следователно, проблемът не се състои толкова в това дали да бъде закон или наредба. Проблемът е как да се направи квалифицирано такава система на защита на депозитите. Но пак подчертавам, че тук ние не разполагаме с необходимата квалификация, а сигурно и с необходимите възможности в закон да разпишем всичко така, че системата да работи добре.
Основен проблем, който трябва да се реши, на пръв поглед е защитата на спестяванията. Но мисля, че основният въпрос е по-дълбок. Въпросът е дали ние ще се измъкнем от тази криза посредством спестявания, посредством инвестиции, производство, износ и т.н., защото без спестявания и без инвестиции България ще бъде обречена за дълги години да се влачи по дъното на икономическата депресия.
Какъв е в момента размерът на спестяванията? Не става дума за абсолютния размер, а за относителния дял на спестяванията в един такъв синтетичен показател като брутния продукт? Този дял е изключително малък. И някой ще каже: да, малък е, защото България е бедна...
Лошото е, че този дял е малък по отношение на също толкова бедни страни. Не говоря за страните от Азия, една част от които тръгнаха по пътя на растежа в последните десетилетия. Дори да сравните със страни от Латинска Америка, които са около или над нас, ще видите, че нашата норма на спестяване е поне два пъти по-ниска в сравнение с тези страни.
Е, без спестявания инвестиции не може да има. Никой не трябва да си прави илюзии, че без ние да имаме спестявания на населението, национални спестявания, от чужбина ще дойдат капитали и видите ли, те ще ни измъкнат... От чужбина ще дойдат капитали само, ако ние, в България организираме така нещата, че българският народ спестява и инвестира, а това, което ще дойде от чужбина, ще е нещо допълнително, което безспорно ще помогне, но само на чужди спестявания, на чужди инвестиции, на чужд приток на капитали не може да се разчита.
Поради това нормата на инвестиции в България е съвършено ниска. Хубаво е, че някои в изпълнителната власт вече започват да осъзнават, че това е най-важният проблем в момента за икономиката в България - че в българската икономика няма инвестиции и че в макроикономическия поглед на политическата сила, която управлява в момента, не е заложено нещо такова, което сериозно да стимулира, сериозно да повиши нормата на инвестиции в тази страна и нормата на спестяванията. Разбира се, данъчни облекчения, благоприятен инвестиционен климат - всичко това трябва да се има предвид, но един от пътищата за увеличаване на инвестициите е увеличаването на спестяванията.
Увеличаването на спестяванията може да дойде едва тогава, когато се създаде една нормална финансова система, една нормална банкова система, в която спестяванията се канализират чрез банките, когато чрез банките на хората се осигурява достатъчен доход, а не както сега, сигурно и в бъдещите години, както личи от макроикономическата прогноза на правителството, което управлява в момента, да има отрицателни реални лихви, което на практика наказва всеки български гражданин, който си внася парите в банка, независимо в коя. Вместо да му се дава някаква премия под формата на реална печалба, той се наказва затова, че си дава парите!? Ето това е проблемът, господин Цонев. Проблем, който не може да осъзнае никой от Вашата парламентарна група. Защо никой от Вашата парламентарна група не стана на комисия и не каза: без този въпрос да се реши по някакъв начин, ние не можем да тръгнем по пътя на инвестициите...
Недейте да защитавате чиновниците, които са подготвили този закон. Това е един калпав законопроект, който ще изгони парите от банките. Защо? Защото осигурява защита само до 2 млн. - 95 на сто, а до 5 млн. - 80 на сто, т.е., ако някой внесе 5 млн.лв. и банката фалира, ще получи само 4,3 млн.лв. Е, за какво ви стигат тези пари? Това не е като да се правят далавери с недвижими имоти и човек да има пари в джоба, за да ги раздава, където иска.
Трябва да накараме всички хора, които имат пари, разбира се, с икономически стимули, да ги внесат в банките. В момента това нещо не става. И днес във вестниците пак пише: някой ще ходи, ще проверява при нотариуси и т.н.... Ако искате да накарате всички хора да си държат парите по джобовете, кажете го. Аз знам, че това го направиха комунистите, но защо и вие вървите по същия път? Дайте да направим така, че наистина спестяванията на хората да вървят в банките и да стимулираме спестяванията, защото оттам ще има и инвестиции.
За съжаление, с този законопроект това не се прави. Колко струва едно жилище в България? Имат ли право гражданите в България да спестяват за жилище? Е, имат право - ще кажете - обаче ние сме тези, които трябва да създадат системата те да бъдат стимулирани да спестяват за жилище. Но никакви законови плюсове не дадохме на Държавната спестовна каса в смисъл на преференции, така че ДСК да се превърне наистина в банката за гражданите, които да спестяват за жилище, за кола или за нещо друго. За съжаление, това се отнася за всички банки, но с тази ниска защита на депозитите хората няма да спестяват за жилище в банките или ще направят нещо друго - ще се опитат да излъжат системата. Как могат да я излъжат? Естествено, не всеки може да направи това, но този, който няма работа, ще ходи и ще си разхвърля спестяванията по банките: в тая банка - 5 млн., в оная банка - 5 млн., в другата банка - 2 млн.лв. и т.н....
Доколкото тази система на защита на депозитите осигурява защитата на влоговете? Можем да направим най-проста сметка. Половин процент от депозита, 10 години - 5 на сто от всички депозити; тогава казваме, че фондът се напълва и не се взимат повече вноски или вноските се намаляват и т.н. Това са 5 на сто от всички депозити.
Ако си представим, че сме защитили половината само от размера на депозитите, значи долу-горе 10 на сто от размера на депозитите ще бъде защитен по този начин. До някаква степен. Колко са 10 на сто? Е, колко - 2 - 3 - 4 банки. Тоест тези, които са запознати с финансовия риск в банковата система знаят, че има два вида основен, такъв риск. Единият системен риск е отрупването на самата система, другото е фирмен риск или отдръпването на една определена банка. Когато една определена банка не се управлява когато трябва, когато тя поема рискови операции, нейният риск е само за нея и той не касае другите банки. Когато, обаче, рискът касае всички банки, какъвто беше случаят в 1996 г., тогава, чисто и просто, системата не може да защитава депозитите. Системата ще рухне и пак ще трява да се намесва сигурно парламентът, да направи нещо.
Но, дай Боже, ние не трябва да си мислим, че може да има такова нещо. Защото колкото повече си мислим, толкова повече ще го приближим, че пак банковата система ще рухне.
В този смисъл са и последните изменения от миналата година, и в Закона за банките, и в Закона за БНБ. Но в случая нещата отидоха точно в обратната посока. Държавата си гарантира нейното, тоест гарантира си това, банките да насочват кредитния ресурс преди всичко към държавни ценни книжа, тоест да обслужват вътрешния дълг, а за кредитиране на бизнеса почти нищо не остана. Естествено, ако не се увеличи нормата на спестяване, и това ще продължи.
От друга страна пък, държавата, както подчертах, наказва всички спестители с това, че им отнема всяка година част от спестяванията. И това е може би цената на финансовата стабилизация. Аз вчера имах възможност да кажа две - три приказки, няма пак да ги повтарям, че с хиперинфлацията държавата се освободи, за сметка, естествено, на гражданите, за сметка на тези, които са спестявали в банките, държавата се освободи от една съществена част от вътрешния си дълг. И лека-полека тя все повече и повече се освобождава, пак за сметка на гражданите, тоест наказва тези, които ние искаме да ни помогнат утре да се измъкнем от дълбоката икономическа криза.
Така че, колеги, системата не предпазва от системен риск, тя не може да спаси цялата банкова система, ако се появи такава ситуация, каквато се появи през 1996 г. Тя може да спаси една, максимум две банки.
И оттук моето заключение е, че с тези пари, които в момента се събират, спокойно може да се увеличи размерът на депозитите, размерът на гаранция на влоговете. Примерно, би могло 50 на сто от цената на едно нормално жилище. Може да се питат специалистите какво е в България едно нормално жилище, колко са 50 на сто и тъй нататък, доколкото в България никой не може да си вземе жилище в момента, както госпожа Мозер си е взела в Съединените щати без да плати нищо, без така нареченият даунпеймънт. Такова нещо не може. Значи хората трябва предварително да спестяват някъде, въпреки че нямат никакви стимули за това, въпреки че ги наказваме, но поне да не ги наказваме с това, че от психологическа гледна точка евентуално те ще се въздържат да си влагат парите в банките, най-просто защото не им е гарантиран депозита. Спокойно може да се увеличи този размер.
Това е много сериозен въпрос, от който зависи как ще тръгнат спестяванията и как ще тръгнат инвестициите в българската икономика. Вярно, че не е само от това, но то е един пирон в тази къща, която трябва всички да направим. И всички трябва да осъзнаем сериозността на въпроса. Защото аз съм сигурен, това го казах и на обсъждането на първо четене, тези, които са подготвили закона, може би не са осъзнали сериозността на проблема, но тъй като са добри специалисти, аз не смятам, че не са осъзнали сериозността на проблема. Те чисто и просто са отхвърлили една част от работата и са ни я прехвърлили на нас. И после, когато стане нещо, ще кажат: "Ами то Парламентът прие този закон." Но кой го е подготвил? Лошото е, че хората, които решават тук в този парламент, не могат да осъзнаят сериозността на проблема.
Преминавам към следващия въпрос. Тук дебатирахме размера на границата. Мисля, че размерът на границата може да се увеличи спокойно 4 - 5 пъти без да се увеличава размерът на вноските.
Но сега преминавам към размера на вноските. И тук е подходено така, на калпак, или, както се казва "за да отбием номера". Вчера дебатирахме проблема с ДСК. Най-простото нещо. И това специалистите са го предложили. Пак тези, които са написали този същия закон. В Закона за ДСК пише, че влоговете са гарантирани. Още две години държавна гаранция.
Някой да знае в Закона за държавния бюджет да са предвидени някакви пари, какво ще стане с влоговете на гражданите ако фалира ДСК? Има ли гласувано такова перо? - няма. Не че аз предлагам да се гласува такова перо, но чисто и просто в момента държавна гаранция на влоговете няма. Примерно, ако фалира ДСК, ще трябва да се събира Парламентът и да търси пари отнякъде. И понеже ще кажем: "Валутен борд, но няма откъде", и аз не зная, или от ДФРР ще вземат, или от приватизацията. Сигурно може да се намери някакво решение. Но всеки знае, че в близките две години такъв проблем няма да има. Тоест с една банка, вече търговска банка, предполагаме, че е стабилна и с нея няма да има проблем. И затова можем да си пишем каквото искаме за нея.
Ние спокойно бихме могли да напишем и за една друга банка, вчера пак се вдигна шум около нея, която винаги излиза на печалба, която никога не кредитира България, която си държи парите в чужбина, която реализира грамадни печалби от курсови разлики и плаща данъци. Хубаво. Вярно, това че не кредитира българското производство, е отделен въпрос. Но знаем, че и тази банка няма да фалира, защото води предпазлива политика. Добре. Утре, обаче, в този фонд ще плащат и едната банка, и другата. Тоест ще плащат и стабилните банки, ще плащат и банките, които работят на ръба на риска. Ще плащат и тези, които дават на хората ниски лихви, ще плащат и тези, които дават на хората високи лихви, благодарение на рисковите си операции.
Кои даваха високи лихви? Ами те бяха като пирамидите. Знаем тук, наблизо до Парламента има една банка, тълпяха се, тълпяха се хора, после държавата защити депозитите по някакъв начин. И вече банката не работи. Предполагам, че някоя друга банка ще влезе в нейната сграда.
Плащаха високи лихви, защото имаха такива дългове, че не можеха да сколасат иначе да привлекат депозитите. Е, тези, с високите лихви, те привлякоха депозитите от ДСК. Вчера ставаше проблем защо са привлечени. Е, може би и някои други банки.
Става дума за това, че добрите и лошите банки, съвсем условно така разделени, плащат един и същи процент в този фонд. Защо, питам? Защо и едните банки ще плащат, и другите банки ще плащат? На практика кой плаща? Не те плащат, те са само посредници, а плащат тези, които са си вложили парите вътре. Тоест хората, които получават малки лихви, защото не искат да носят голям риск и хората, които получават големи лихви, защото носят голям риск, плащат една и съща абсолютна сума или един и същи процент върху главницата, не става дума върху лихвения процент, на своите депозити в този фонд. И онези хора би трябвало да потриват ръце, дето получават високи лихви и ще кажат: "Баламите ще плащат, от другите банки". Защо плащат баламите от другите банки, защото ние сме направили такъв закон. А защо ние сме направили такъв закон, защото няма кой да каже на онези хора, които са подготвили закона, че не са си гледали работата така, както трябва.
Ето, това е сериозният проблем и на това искам да ви обърна вниманието.
Другият начин на защита на депозитите е следният. В момента всички вложители на практика защитават депозитите в рисковите банки. Или ако една банка фалира, ще е тази, която е била най-калпава, най-рискова, пирамида и тъй нататък. И всичките вложители в другите банки ще трябва да поемат нейните дългове към хората, които са си вложили парите в нея. Защо? - питам аз. Това не е ли същото, което се правеше дълго време при социализма, което се прави, между другото, и напоследък? Целият български народ, или по-точно българският данъкоплатец, а и не само данъкоплатецът, защото страдат и децата, и пенсионерите, които не плащат данъци. Естествено, не за някои други. И всички плащат това, което някои ... Не бих искал да характеризирам какви са точно хората, правят или ограбват обществото и тъй нататък.
В момента, обаче, не целият български народ чрез тази система, нали, а една част от българския народ, които си влагат парите в банката? Може би някой да каже каква част, дали е 60 на сто, дали е 70 на сто, трябва да поема лудориите на, примерно, няколко души, които искат да живеят на гърба на цялото общество или в случая на обществото на вложителите.
Аз апелирам към всички вас това да не го допуснем.
Има ли други начини на изчисляване на този процент? Има, разбира се, и ние им го предложихме в комисията, дадохме им го за разработка, обаче те казаха: "Много сложно!". Ами те, хубавите работи, са сложни, прости неща няма. Най-простото е да кажем: един процент лихва на влоговете, държавата гарантира всичко, както беше едно време при социализма в банките - държавата дава лихвоточки и някой ще си дава бележки за коли и т.н. Нали от тая система искаме да излезем? Защо не отидат да видят как е в другите страни?
Така че, колеги, за мен това са двата основни нерешени въпроса в този закон: първо, размерът на гаранциите и, второ, размерът на вноските. Дайте всички да не бързаме, а да накараме наистина специалистите. Не че и ние не можем да направим, обаче виждате, че ние се прехвърляме от ден на ден от закон на закон. Но недейте да приемате това, което ви предлагат няколко чиновници, за чиста монета. Ето, тук ви казвам: няма нищо политическо тук, нито искам някого да уязвя, но дайте да направим наистина заедно една добра система на гарантиране на депозитите.
После има и някои проблеми, които, разбира се, те са по-скоро между първо и второ четене, но предполагат един по-разширен дебат.
Могат ли някои банки, отделно взети, да създадат помежду си система на по-голяма защита на депозитите? Могат ли, питам аз? В закона няма такава пречка, но в закона има един интересен член - банките не могат да рекламират такова нещо, че защитават повече. Тоест, те могат да си направят система помежду си - 50 процента, 60 или 70 - обаче не могат да рекламират.
Нашият опит какво показва от предишните години? Обикновено банки не се хващат една с друга, въпреки че могат да го направят, взаимно да си гарантират депозитите. Банките се хващат със застрахователните дружества. Е, на застрахователните дружества това им е работа - да предлагат различни пакети услуги, различни застраховки. И като се има предвид, че една част от застрахователните дружества са тясно свързани с банките, естествено е те да се хванат - едно дружество с една банка - и да кажат: ние предлагаме защита на депозитите на служителите в еди-коя си банка не до 2 млн., не до 5 млн., а може би до 20 или до 50 млн.
В закона пише: нямат право самите банки да рекламират. Добре, банките няма да рекламират, ще ги рекламират застрахователните дружества. Това ще се забрани ли? Според мен не би трябвало да се забрани. Според мен е безсмислено. И без това хората няма как да ги привлечем да си влагат парите в банките. Нека да предлагат такива услуги.
Разбира се, работа на банков надзор, а тук и на Дирекцията за застрахователен надзор, ще бъде да изчисли точно какви рискове поема съответната банка, съответното застрахователно дружество или групи банки. Но нека те наистина да си намерят своето място в тази система.
Така че, колеги, аз съм за приемането на такъв закон, въпреки че ви казах, че с наредба на Българска народна банка, тъй като там знаят много добре как да оценят риска на банките и как да кажат на коя банка какви вноски да прави. И с наредба може да се направи тази система, но хайде, щом е със закон - със закон. Но законът пак трябва да прехвърли нещата в системата на банковия надзор и да го накара банковият надзор наистина да работи като такъв и да каже коя банка е по-рискова и коя е по-малко рискова; коя банка трябва да прави по-големи вноски в този фонд и коя банка трябва да прави по-малки вноски в този фонд. Без това нещо да се направи, ние отиваме към една система, която беше обречена - всички внасят на калпак и, естествено, тарикатите печелят от това нещо. Който спечелил - спечелил, който не - плаща, и толкова.
И още един технически въпрос. Едва ли не тук с всеки закон се създава по някакъв фонд. Тук фондът се оказва, че не е фонд.
Съжалявам, че го няма господин финансовия министър, но аз знам, че той по време преди изборите, че и по-нататък, беше голям привърженик на създаване на едно друго наименование - не на фонд, а на институт, на гаранционен институт, застрахователен институт или нещо такова. Има и други подобни думи, които биха могли да се измислят, но аз ви предлагам да се ориентираме към това лека-полека тия фондове да ги извадим от употреба, те ще останат на много места, защото са толкова много, че никой не ги знае колко са, и да ги заменим с други наименования. В случая става дума за едно юридическо лице, което има характер на банка на банките, за едно юридическо лице, което също трябва да си влага някъде парите, които е събрало, и сигурно ще бъде един от сериозните участници на българския финансов пазар. Но нека да намерим подходящо име на това юридическо лице. Примерно "Банков гаранционен" или "Банков застрахователен институт" ще е много по-добре, отколкото някакъв фонд.
Освен това в самия закон се предвижда, че ще има управител и т.н., ще се назначава. Сега президент ли ще го назначи, Народно събрание ли ще го назначи, министър-председател ли ще го назначи, шефът на банката ли ще го назначи - за мен не е важно кой ще го назначи, важното е да работи.
Така че, колеги, аз ви призовавам да осъзнаете дълбочината на проблемите, които трябва да бъдат решени с този закон, и да се подходи отговорно към подготовката на закона за второ четене, а не да се претупа и после да се отчете като поредния закон, който е приел парламентът, но който, за съжаление, в едно по-далечно или по-близко време ще се окаже, че пак се нуждае от поправка или че пак не защитава интересите на хората, към които той е обърнат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Във връзка с първото четене на Закона за гарантиране влоговете в банките моля да бъде поканен в залата заместник-министърът на финансите господин Пламен Орешарски.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И министъра да поканим. Нека и министърът да дойде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието. Квесторите да поканят господин Пламен Орешарски в залата.
Има думата народният представител Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин Димитров, нещо да си изясня само. Напълно подкрепям това, че границата за онова, което се гарантира, би трябвало да е по-висока. Само тук не знам дали би имало финансов ресурс да се покрие това. Тоест, да не кажем, че гарантираме 100 милиона, а утре, ако фалира една или две, дали ще бъде възможно. Това може би Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол го знае по-добре и вероятно това е причината.
Иначе, разбира се, че за да има някаква мярка, трябва тя да е свързана с практиката. Ако такъв, който спестява по 100 хил.лв. на година, и спестява, спестява и не може да му гарантираш поне за стойността на половин или на едно жилище, не е добра гаранцията просто.
Но аз не можах да Ви разбера идеята за добрите и за лошите банки. Това, което предлагате - тия вноски, суми да са съобразно риска - докъде ще доведе. Значи добра е банката, добра е от гледна точка на сигурност, по-сигурна е тая, която ще инвестира в нашия рисков пазар и свят, а спокойно гарантира своите вложители и тя ще плати по-малко в оня фонд, който ще е за осигуряване. А другата банка, която поема риска от инвестиции в нас, хем ще носи риска от инвестицията, хем ще плаща повече. Дали не става така, че ние поощряваме по-лошите и ощетяваме по-добрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Има думата господин Димитров за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): По-скоро - на въпросите, така го разбрах, а не на възраженията, на господин Панайотов.
За рисковете - мисля, че много е важно да се създаде система на гарантиране от инвестиционен риск. То и затова се прави закон за дребен, среден бизнес, това са специални държавни агенции. Мисля, че тук без държавна намеса не може да мине. Обаче нали ви посочих примера, хайде да не показвам банката, защото мога да обидя някои от присъстващите, но вижте - тези банки къде си вложиха парите - дали в рисковите инвестиционни проекти на българската икономика или в най-различни далавери? Вие на това отговорете!
Аз не знам кой обещаваше на хората 15 на сто месечна лихва? Кажете ми от кое производство човек може да изкара 15 на сто печалба, че да плати лихва, макар и в инфлационен климат, на инфлация, примерно, 4-5 на сто месечно, а той дава 15 на сто лихва? Е, защо другите, здравите банки трябва да защитават тази банка? Ето това не мога да разбера.
А за другото сте съвършено прав - за инвестициите, но инвестиции са длъжни да правят всички банки в смисъл, ако искат да работят като банки. Ако забелязахте, аз отначало направих уговорка, че в момента една голяма част от спестяванията и сигурно по-голяма част от спестяванията не отиват към инвестиране в икономиката, за да се печели, а отиват, за да се купуват държавни ценни книжа, т.е. да се покрива държавния дълг или по-скоро да се обслужва държавният дълг. И това е сериозният проблем! И ние оттук нататък, защото с държавата никой инвеститор не може да се пребори, можем да си помогнем само, ако създадем система, която увеличава спестяванията. И тук пак подчертавам, че въпросът не е за бедността на държавата. Има много по-бедни страни, които имат много по-висока норма на спестяванията и са по-динамични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз ще си позволя да пледирам главно по два въпроса за малко по-други решения от тези, които се предлагат с проектозакона.
Първият е свързан с размера на гаранциите. Трябва да направим наистина опит при работата в комисиите и към второто четене на закона да стигнем до нещо, което, хайде нека да го наречем по-оптимално при нашите условия, с оглед да се постигне по-добър баланс между интересите на вложителите и интересите на банките.
И вторият въпрос, по който ще си позволя да привлека вашето внимание, е свързан със статута на фонда, на Управителния съвет и какъв режим трябва да предвижда законът за работата на Управителния съвет, за неговите правомощия.
Повече от очевидно е, че въпросът за размера на гаранцията и за размера на вноските са въпроси, където се сблъскват различни интереси - на банките и на вложителите. Вложителите са заинтересовани от възможно по-високо равнище на гаранция, а банките - да минат по-икономично при създаването на този Гаранционен застрахователен фонд. Но над тези интереси, според мен, и което трябва да бъде определител при нашата ориентация към конкретното решение, е общественият интерес. А той, според мен, до голяма степен се формира от условията, в които се намираме и тяхното развитие в близка, обозрима перспектива.
Без много приказки бих привлякъл вашето внимание върху две неща - от една страна банковата криза, от която току-що излизаме, и по време на която и след която сривът в доверието на хората, на вложителите, към банковата система, към лева, беше огромен. Този срив се изживява, но той не може да бъде изживян за съвсем кратко време. У хората, въпреки промяната на отношението им към банките, си остава едно наум. И ако ние искаме да подпомогнем този процес в посока на по-бързо възстановяване на доверието към банковата система, да има една сигурност, която ще се превърне и в по-голяма норма на спестявания, което е нужно с оглед на потребността на обществото от активна инвестиционна дейност, а един от важните, основни ресурси са спестяванията, ние трябва да съдействаме за повишаване на тази сигурност. И ако всичко това е неоспоримо, трябва наистина да се отиде към повишаване на числата, които предлага вносителят. Толкова повече, че в редица страни в преход - в редица, а не във всички - е предвидено по-високо равнище на застраховане на влоговете. В някои е 2 пъти, а в други - до 3 пъти. Те се намират в сходно на нашето положение. И ако те са решили да отидат към такива равнища, аз съм склонен да смятам, че тъкмо от такива съображения са изхождали, за да предвидят по-висока гаранция, вместо да икономисват малко средства на банките. Срещу малко по-високо заплащане, образно казано, чрез вноските в този застрахователен фонд, банките чрез създаваното доверие привличат повече вложители. Ще ги привличат на по-дългосрочни влогове, което пък е едно от изключително важните условия парите на спестителите да се превръщат в реален ресурс за инвестиции, защото от краткосрочни месечни влогове вие много-много не можете да разчитате при мобилизиране на тези средства за инвестиции. Ако се подходи така, според мен не е много трудно да се договорим за едни по-високи числа.
Лично аз съм привърженик да се работи с една опция, а не да има две, така да се каже, стъпала на гарантиране. Нека да бъде средно число между 95 и 80 - нека бъде 90 на сто, но за едно по-високо равнище на влоговете, които ще бъдат застраховани.
Вторият въпрос, свързан с току-що разисквания, е въпросът за вноските. Аз не споделям решително философията за диференцирано участие на банките в този застрахователен фонд. Няма да се впускам в детайлни разсъждения. Достатъчно е да се изложи съображението, че ние веднага даваме един почти категоричен сигнал на обществото, т.е. на вложителите, че банките, които ще бъдат, помоему, санкционирани с тази по-висока вноска, са банки, към които доверието трябва да бъде не на равнището, на което е към останалите банки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Те сами си дават високата лихва!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ние трябва чрез банков надзор и всички останали инструменти на банковата система и извънбанковата система, да принуждаваме банките да работят съответно на стандартите, при които са поставени и на изискванията на Закона за банките.
Освен това моите, скромно казано, проучвания и анализи показват, че има банки, които водят една внимателна политика, здрава политика. Това не са кухи банки, но за разлика от други, които провеждат една по-консервативна политика, а всички ние, в това число и Стефан Стоилов, и Венцеслав Димитров, апелираме за това с всички възможни средства да бъдат активирани банките към една по-голяма инвестиционна дейност - разбира се, друга тема е, че има пречещи фактори - щом е така и има банки, които малко по-решително се обръщат към реалния сектор и отпускат инвестиционни кредити, и за да набират средства, в това число и валутен ресурс, дават малко по-висока, по-атрактивна лихва. Вземете бюлетините за лихвените равнища и вие ще видите. Същевременно дайте си труд да видите наистина зад тези по-високи лихви стоят ли винаги банки, които са в едно разклатено или полуразклатено положение. Ще видите, че не е така, т.е. отидем ли към диференциране на вноските, ние сами като законодатели подаваме един сигнал за влошаване положението на банките, които ще участват с по-високи вноски. Това според мен не трябва да се допуска. И не е случайно, че в практиката, ако го има, може и колегата Венцеслав Димитров да ни информира, ако го има - повтарям - това е някакво изключение и то не е случайно.
Вторият въпрос, с който искам да привлека вашето внимание, е свързан с фонда и управителния съвет. Моята позиция е, че ние трябва да направим необходимото чрез закона управителният съвет да бъде институция, овластена с пълния набор от правомощия и права. Той не трябва да бъде под опекунството на Централната банка във всичко и във вземане на всички важни решения. Цялото банково законодателство с нормите си, които имат отношение към този фонд и неговата управа, важат изцяло, но оттам нататък банката не трябва да бъде непрекъснато опекун и настойник на управителния съвет на фонда. Ако трябва да се вземат заеми и откъде да се вземат, това трябва да го решава Централната банка. При пласиране на свободния ресурс - къде да се пласира и как и т.н.
Ако е нужно, законът трябва експлецитно да предвиди тези неща, но не непрекъснато Централната банка да я опекунства.
Има и още нещо. Винаги в тази зала се е пледирало Централната банка да не бъде натоварвана с неща, които не е нужно да й бъдат вменявани в задължение. Тя така ще бъде някак си и на една стъпка встрани от този застрахователен фонд, което е плюс, а не минус.
Има някои въпроси, които наглед може да ви се струват по-второстепенни, но имат важно значение при изграждането на тази система като важен сегмент в банковата система. Има един текст, който аз не разбирам, това е чл. 24, т. 7. Вероятно има грешка, господин Орешарски. Вероятно става дума за това, че с размера на това, което фондът дължи на клиента, се приспадат част от неговите задължения към банката. Само в такъв смисъл този текст би трябвало да има място в закона. Иначе е неразбираем. И ако аз съм прав, бих направил следния коментар: не може от Стефан Стоилов да се правят удръжки за задължения, които не са просрочени, ако аз обслужвам тези задължения в рамките на договореността с банката. И фондът да ми прави прихващания, когато съответната банка е с отнет лиценз от Централната банка. Ако съм в просрочие, да, но ако аз регулярно, според правилата на договора обслужвам тези задължения, механизмът на фонда и спрямо мен трябва да работи така, както спрямо всички останали вложители.
Убеден съм, че ако по тези и евентуално някои други въпроси, които колегите ще поставят на нашето внимание в дискусията, поработим съвместно с вносителите в Комисията по бюджет и финанси, можем да направим закона такъв, че той наистина да работи с по-малко проблеми, с по-малко скърцания.
И накрая бих казал, че държавата, Централната банка, ние сме заинтересовани да направим така, че този застрахователен фонд с действията си, със статута си, с всичко онова, което ще предвидим за неговата работа, да респектират и да бъдат фактор, който увеличава доверието към банковата система. Защо да не предвидим и някакво участие на държавата, на Централната банка, което да бъде своеобразна гаранция, без това да бъде свързано с някаква финансова тегоба? Пак се връщам към обстановката, в която живеем и от която нито за момент не трябва да се абстрахираме. Колкото по-големи са гаранциите за стабилността на този фонд, колкото по-бързо се възстановява доверието към банковите структури, толкова по-добре. Така че внушенията, които са правени на вносителите и по време на работата върху законопроекта за някакво участие на Централната банка с ценни книжа, по моему заслужава внимание.
Приключвам, господин председател, и се надявам, че дискусията по този законопроект ще даде основание на Комисията по бюджет и финанси сериозно при работата си към второто четене да поработи, за да можем да приемем един добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Цонев! Заставам на тази трибуна първо, за да благодаря на господин Венцеслав Димитров, защото това, което исках да кажа и което вчера исках да кажа, той го каза много по-добре и като добър специалист. Може би на мен не ми достигаха достатъчно специални познания в областта на финансовата политика, за да кажа толкова категорично защо трябва да има и една социална финансова институция.
Сега искам да го подкрепя в това, че гаранциите, които дава този закон, не са достатъчни и няма да стимулират хората да правят своите вложения в банките. Едно жилище струва около 14 млн. лв. средно и то строено от една държавна организация. Ако Вие в Бургас продадете Вашето жилище и дойдете да си направите апартамент в София, и трябва да внесете 50 на сто от вноската, а след това да изплащате останалите части, това означава да имате вложения в банката около 7-8 млн. Ако банката фалира, никога няма да имате жилище.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Къде са тези жилища за 14 млн.?
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Димитров, не исках да използвам по-голяма цифра, но мога да Ви кажа, че има някъде, където и за 14 млн. може да се направи жилище. Не е голямо, не е от 200 кв. м, аз Ви говоря за скромно жилище, като за моята особа, от 70 кв. м.
В продължение искам, господин Цонев, да Ви кажа и това: ако тази банка Ви разбере, защото аз лично съм преживял това и не отидох да ги влагам там, където банката даваше големи лихви, защото се страхувах, че големите лихви могат да доведат до крах и главницата, тоест на вложенията в банката, и всички, които биха се уплашили да правят вложения в банките, оборотният капитал на банката от вложения ще стане малък и тя няма да може да има ефективна дейност, в резултат на което ще пострада и бюджетът. Защото банката плаща съответно данъци върху печалбата, която има от въртенето на парите на вложителите.
И последното, което искам да ви кажа във връзка с тази граница на защитените лихви. Аз съм съгласен с господин Димитров за диференциран подход при вноските, които трябва да гарантират фонда за вложенията. Ако една банка има големи постъпления от вложители, тя трябва да има и голяма вноска за гаранция, защото тя ще трябва да гарантира тези вложители. Ако една малка банка има малки вложения и трябва да гарантира за малка сума, тя не трябва да плаща толкова, колкото плаща и голямата банка. Това е един честен подход при разпределение на депозитните вноски във фонда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата за реплика има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Искам да направя само една кратка реплика към тези, които ще се изказват по-нататък. Не става дума, че малките банки правят същите вложения, каквито правят големите банки, естествено, че това е пълна измислица. Става дума, че и малката, и голямата банка в предложения законопроект плащат един и същи процент от главницата - половин процент. А моето предложение е да се свърже по някакъв начин с лихвата. Вярно, проф. Стоилов каза, че тези, които инвестират, дават малко по-голяма лихва. Но тези, които дават най-голяма лихва, те не инвестират, те направо спекулират и лъжат. Важно беше тези хора не да се накажат, а чисто и просто част от лихвата, която те получават, да я внесат в този фонд. Защото върху лихвата нищо не се внася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази дискусия в залата отчасти повтаря дискусията, която проведохме в комисията, дори е още по-задълбочена. Така е и редно.
В изказването си аз искам да се опитам да отговоря на поставените въпроси и да споделя с вас моето становище и на част от колегите ми, надявам се, и на вносителите по отношение на тези дискусионни проблеми в закона. Ще започна от изказването на господин Венцеслав Димитров, където той каза, че системата на гарантиране се създава за два вида риск - единият риск е системният риск, а другият е фирменият. Така ли е, господин Димитров? Дано не бъркам нещо. Ако става въпрос за системния риск, не само тази, но и каквато система за гарантиране на влоговете да измислим, тя на практика не може да действа. Няма такава система на гарантиране, при която банковата система цялата да се срути и влоговете да бъдат защитени. Така че движейки се по логиката на тези разсъждения, целта на създаването на такава система на гарантиране едва ли е системният риск.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не съм казвал никога, че е така.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разбира се, че не сте казвали. Аз просто говоря по същество. Опитвам се да намеря отправната точка, от която да тръгнем, когато искаме да направим този закон перфектен и тази система на защита по-всеобхватна и по-социално справедлива.
Така че когато говорим за създаването на система на защита на влоговете, такава, каквато в момента липсва, смея да го твърдя, и вие в изказването си казахте, защото в момента влоговете са гарантирани само и единствено от бюджета, а вие знаете, че бюджетът е в строго определени рамки и в условията на борд и в него например за тази година няма предвидени средства, ако не дай си Боже се случи срив в някоя банка. Има предвидени средства за изплащане на задължения по влогове на банки, които вече са обявени в несъстоятелност, и то не целия размер.
Така че стигаме до връзката между ефективността на тази гаранция и размера на гаранцията. Тоест, ако ние искаме да обхванем по-голяма част от влоговете с едно ефективно гарантиране, а не с едно пожелателно и ефимерно гарантиране, каквото е това държавно гарантиране, което съществува в момента и което естествено, че е ограничено от възможностите на бюджета, въпреки че е неограничено от волята на държавата, тя го е изявила като воля в лицето на парламента, в лицето на изпълнителната власт, все пак то е ограничено от възможностите на бюджета в настоящия момент. Ако искаме ефективността на гаранцията да бъде по-всеобхватна, ако искаме размерът на влоговете, които ще бъдат защитени от този фонд или институт, както предлага господин Димитров да се нарича, ние съвсем резонно стигаме до въпроса за средствата, за набирането на средствата, за възможностите. Ако тази гаранция се разпростре върху по-широк обхват от влогове или върху по-голям размер, ние съвсем естествено трябва да увеличим премийната вноска от страна на банките. Просто друг изход нямаме. Другото е да излъжем хората и да кажем: да, ние гарантираме до размера на едно жилище, тоест 100 млн. лв. и да не им кажем откъде ги гарантираме. Тогава няма е 0,5% вноската на една банка, а ще бъде 3%, защото бюджетът няма средства да попълни това, което би станало при фалит в една, две или три банки, не дай Боже, в системата, и докъде опираме? Опираме до това, че ние ще натегнем издръжката, ще натегнем банковата система, което естествено ще се отрази върху размера на лихвите, които самата банка ще изплаща по влоговете и размера на кредитите, които тя би отпускала. Аз мисля, че това банковата система в настоящия момент не може да понесе. Мисля, че лихвите са в едно достатъчно ниско равнище спрямо инфлацията и хората не могат да понесат по-ниски лихви по влоговете си от това.
Така че разглеждането на размера на гарантирането на влоговете извън размера на вноската, която банките трябва да плащат, е просто игра на думи. Това не би могло да бъде, без да се увеличи размерът на това гарантиране.
От друга страна, както подчерта господин Димитров, при разглеждането вчера на законопроекта за Държавна спестовна каса, мисля, че и господин Нешев се спря на този проблем, той самият каза: какво от това, че държавата гарантира 100% от влоговете в ДСК, след като ако стане нещо, няма предвидени пари в бюджета. Ами точно до това опираме - опираме до това, че има изразена воля за гаранции, а тези гаранции са във времето. Те категорично не могат да бъдат днес, ако не дай Боже се случи нещо. Те могат да бъдат утре, следващата година, по-следващата и така нататък и то с огромно напрежение и с огромни усилия и мобилизация на бюджетен ресурс. Затова, разглеждайки този проект за закон, ние трябва категорично и ясно да кажем, че фактически ние сега създаваме ефективна и реална защита на влоговете. И ако тя се разпростира върху един по-минимален размер, това е защото ние сега я създаваме. Тя трябва да има възможност да набере скорост, тя трябва да има възможност да натрупа и да акумулира средства и това неминуемо ще стане, ако стабилизацията в банковия сектор се запази такава, каквато е в момента. А ние мислим, че тя ще се и разширява. С навлизането на сериозни западни банкови институции със сериозно име тази стабилизация ще се разширява, доверието в банките ще се разширява и този фонд ще може да набира все повече средства и стабилност. И тогава ние можем да мислим за промяна в обхвата на гарантиране на влоговете както по отношение на минималния размер, така и по отношение на участието на самите банкови институции в този фонд.
По отношение на другия въпрос, който беше поставен - за диференциацията на вноските на отделните банки. Аз споделям и изказаните от едната страна съображения, че сега това не може да стане, не е ефективно и от другата - че все пак тази диференциация е справедлива и тя би следвало да намери някакво разрешение. Но аз мисля, че това би трябвало да стане във времето. Обвързването на вноската само с лихвата аз мисля, господин Димитров, че не е достатъчно. Размерът на лихвата е един от показателите за риск, един от показателите за стабилност или нестабилност, но не е достатъчен показател, и вие много добре го знаете. Тук би трябвало да се отчете реално банковият рейтинг. За съжаление в страната няма изградена система за банков рейтинг. Това е направено в развитите страни, където банковите институции функционират години наред, където има изградени ясни критерии, които са проверени от времето, за създаване на банков рейтинг.
Така че въпросът за диференциацията на вноските стои и аз мисля, че той ще намери решение през следващите години, когато нашата банкова система достатъчно укрепне и системата на банков рейтинг бъде развита в страната.
По отношение на последния въпрос, който съм си отбелязал, на който се спря проф. Стоилов - за удръжката от фирми и граждани на вноските от дължимо в банки. Вие казахте, проф. Стоилов, че това не бива да става, ако този, който ползва кредита, е в график. Тоест ако не е в просрочие, не бива да му бъдат приспадани тези задължения.
Аз мисля, че тук пропускаме да отбележим един основен факт. В системата на гарантиране на влогове фондът ще се намесва тогава, когато банката е в невъзможност да изплаща влоговете на своите вложители. Тоест, тогава, когато банката е поставена, както беше досега, особен надзор вече няма, а тогава, когато банката бъде обявена в несъстоятелност или й бъде отнет лиценза. Тогава вече няма просрочие, няма нормално обслужване на кредита, действат вече други принципи и норми. Затова мисля, че този текст е нормално сложен тук и визира именно този случай, в който банката вече е обявена в несъстоятелност и фонда започва да връща влоговете вместо нея самата или подпомага връщането на влоговете вместо нея самата.
Колеги, аз приключвам с тези няколко бележки, които направих, като мисля, че този законопроект идва съвсем навреме. Създаването на такава система за гарантирането на влоговете, макар и да не е всеобхватна, макар и да не отговаря на нашето желание да защитим в максимален размер вложителите и техните скромни спестявания, все пак е нещо реално, за разлика от досега съществуващите съвсем нереални неща и досега съществуващата система, която разчита само и единствено на бюджета, който е достатъчно много свит в условията на валутен борд.
Аз мисля, че желанието ни да направим по-перфектен закон е нормално, но в този вид ние можем да го подкрепим на първо четене. Апелирам да го подкрепите на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за първа реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, правя реплика, защото някои от моите думи бяха интерпретирани неправилно.
Най-напред, никога не съм казвал, че тази система за гарантиране на депозитите може да предпази от системен риск, какъвто беше през 1996 г. Напротив, казах, че не може и за това тя предпазва от фирмен риск, като се обосновах с това, че видите ли, когато се натрупва 5% от депозитите, размерът на главницата на депозитите ще е достатъчен за много по-голяма гаранция в една определена банка или в две банки. Така че спокойно може със същите пари да се гарантират много повече депозити. Това, което ви го казвам, че е само дотук, не е вярно. Може да се направи най-проста сметка.
Вярно, сега влоговете са гарантирани от държавния бюджет, обаче вижте кой обира парите на хората, които са ги внесли. Всеки вложител тази година, миналата година повече, тази година плаща 15% от главницата си, която се обезценява в държавния бюджет и ще плаща само 0,5% в тази система. Забележете разликата! 15% на държавата, на държавния бюджет, благодарение на разликата между лихва и инфлация и 0,5% в тази система. И държавата нищо няма да направи, за да го предпази. Логиката е този, който взима, той да защитава. А той само взима, а оставя на някой друг да защитава.
Нещо друго, което също би трябвало да бъде разбрано час по-скоро - че трябва да бъдат създадени законови преференции за хората, които спестяват дългосрочно. Дали ще бъдат ипотекарни банки, дали ще бъдат ипотекарни отдели в банките, това е нещо отделно. Обаче трябва да има такава система и тя трябва да се поддържа от държавата, каквато е практиката в много от развитите и развиващите се страни. Иначе няма да имаме нормално спестяване. А точно тази ниска степен на гарантиране на депозитите прави така, че хората да се чудят по нетрадиционен начин как да спестяват и как да градят жилище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за втора реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надявам се, че сте успели да съпоставите това, което беше казано от едната и другата страна. Но аз не мога категорично да приема становището на господин Цонев относно степента на гаранции. Не само в нашата страна, а и в европейската общност, и всички други страни, към които ние се стремим, има ясни цели. И първата цел на гаранциите, които се дават, е защита на малките вложители. Втората - да се предпази системата, да има в нея защитеност, гаранции за това, че банковата система е надеждна. Третата - да няма изкривяване в конкуренцията. Четвъртата, петата и така нататък, ние не можем половинчато да защитаваме тези цели с такъв закон, който приемаме в момента, даже въобще да не защитаваме.
Директивата на Европейския съюз изисква при подобен закон да се отчетат много други неща. Ние не можем, говорейки за присъединяването към Европейския съюз, да обръщаме гръб на едни такива изисквания. И най-сетне - към периода, в който сме. Аз не случайно започнах с това.
Демократичната левица с нейното мнозинство прие специален закон, който да стабилизира средата, и той е за защита на тези вложители не само физически лица, а и други, при поискване на обявяване в несъстоятелност от Централна банка на търговска банка. В този смисъл днес ясно трябва да се каже, че вие отменяте този закон по същество, с приемането на подобния закон, без да има гаранции, че вие сривате пазара. Аз не мога да бъда съучастник в подобно действие. В това, че се разрушава наистина една крехка обстановка, която беше създадена със закона, който прие Демократичната левица и който вие не искахте да се приема. Това го правите под натиска на Международния валутен фонд, но Международният валутен фонд е отвън, а ние сме вътре. Категорично не мога да се съглася с това, че гаранциите са онези, които са нужни на нашата страна.
И най-сетне, убеден съм, че ако действително отговорността, която имаме е обща, вие ще разберете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Цонев. Вие казвате, че законът е навреме. Законът е закъснял. (Неразбираема реплика от Панчо Панайотов) Ама е закъснял, защото ще отворите стенограмите от юни - юли миналата година, дето опозицията ви ги казваше, господин Панайотов, тези неща, а Вие се смеехте, както и сега. И там има още 5 - 6 пункта, които са изискване за защита на банките.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): 50 години сме закъснели.
МИХАИЛ МИКОВ: Нека да гледаме, когато правим този закон сега - за влоговете. Прочетете и другите пунктове от онази стенограма. (Неразбираема реплика от Панчо Панайотов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панайотов, моля Ви!
МИХАИЛ МИКОВ: Защото сега пак коментираме за размера на отчисленията, за диференциацията. Нека да направим така, че да не бъде след 5 - 6 месеца, или след година пак да променяме нещо, пак да установим, че не сме защитили спестяванията, а господин Панайотов все така да се смее. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за дуплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Статков, не бих взел думата за дуплика, ако тонът, който поддържаме в продължение на час и половина при обсъждането на този законопроект, беше спазен. Вашето изказване, както винаги граничи с цинизъм.
Да седнете тук да обяснявате на залата, че мнозинството на демократичната левица било приело в предния парламент Закон за защита на влоговете, без да кажете, че политиката на това мнозинство доведе до масов фалит на банките, че политиката на това мнозинство обезцени влоговете, че политиката на това мнозинство доведе до крах в банковата система, доведе до това да се налага да бъдат гарантирани влоговете, доведе до това хората да не могат да си изтеглят парите години наред от банките, това е политически цинизъм, господин Статков, и никой не Ви слуша, и никой няма да Ви повярва. (Ръкопляскания от СДС, неразбираеми реплики от Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков, ако се чувствате лично засегнат, в края на заседанието може да поискате думата за лично обяснение, но аз не чух към Вас нищо да Ви обвинява. Той говореше общо за политически цинизъм.
Има думата за изказване господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че трябва да има малко по-спокойна обстановка при този важен законопроект. Аз имам няколко думи към вносителя - Министерския съвет, преди да се пристъпи към гласуване на законопроекта да се обърне малко повече внимание за гарантиране на влоговете.
Защо казвам това? Да се върнем малко назад и да видим психологически българският народ какъв стрес получи от фалита на тези банки. И хората още ходят по мъките и не могат да си вземат парите.
И второ, нека да се преодолее тази бариера, особено сега, когато ДСК ще стане търговска банка, хората да не мислят, че търговските банки са потенциални пирамиди и които всеки момент могат да се сринат.
Освен това, има едно противоречие: първо, хората имат страх да правят вложения и, второ, вие знаете, че много граждани, които са на бюджетни заплати, имат временни договори един месец, три месеца, шест месеца и те нямат право да вземат кредити от тези банки.
Нека и за това да се помисли и да се направи законът така, че да стимулира хората да имат влогове, а и да стимулира и чужди инвестиции отвън.
Аз няма да забравя, в 1996 г. станах неволен слушател на един чужденец, който беше направил ООД и бил внесъл 8000 долара депозит. И когато му съобщиха, че 50 на сто от депозита няма да го види никога, той възкликна: "Никога вече в България!" Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Почивката ще бъде, след като приключим с гласуването на законопроекта.
Други изказвания има ли?
Имате думата, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че е излишно този закон да бъде политизиран. Не смятам, че колегите от социалистическата партия имат много право да говорят в момента за минали действия. Ние съсипахме нашата финансова система преди година и половина, но това не оправдава в момента и причината да говорим с политически тон по този въпрос. Големият въпрос е: достатъчна ли е границата на защита на доходите?
Аз също смятам като господин Нешев и колегите, изказали се преди мен, че тази граница не е достатъчна и ще се опитам да се обоснова защо.
От тази трибуна имаше големи препирни между мен и министър-председателя за така наречените "отрицателни лихвени проценти". Наскоро разбрах, че има някакво желание от Сандански насам за промяна в това отношение. Сега в момента отново се твърди, че причината за това да защитим само 1000 долара, забележете, малко над 1000 долара защитаваме от спестяванията с достатъчно висока степен на защитеност, че това е предостатъчно и че банките ще пострадат или финансовата система може да пострада, ако вдигнем този праг по-нагоре. Ние в Евролевицата не смятаме така. Ние смятаме, че 1000 долара в условията на валутен борд защита на влоговете е ниска, недостатъчна и недостатъчно стимулира вложенията. Защо това е така?
Първо, защото при отрицателни лихвени проценти това означава, че хората разбират, че губят от вложенията си тази година при минимум инфлация по бюджет и макрорамката 16, а тя ще отиде по-нагоре, годишна лихва 5 - 6 - 7 да отиде, повече няма да отиде, те губят от вложенията си. Сега в момента ние им казваме: защитаваме ви само малките вложения. Ами хората, които спестяват за нещо по-сериозно? Хората, които търсят по-голяма норма на спестяемост, какво ще кажат? Или пак отново ще теглят парите и ще ги държат в чували и в бурканбанките.
Ето тук не е премислено добре.
Току-що взех от представителя на Министерството на финансите данните за останалите страни, поисках му разрешение да ги прочета.
В Полша - 4 хиляди и половина долара се защитават, в Европа над 20 хиляди, но там е друга ситуацията, в Унгария - 9 хиляди долара се защитават.
Естествено, че при това положение отново е подходено недостатъчно равновесно. Подходено е така да не би банките да пострадат. А кой е най-добре в нашето общество в момента? - Банките, колкото и да е парадоксално. Там се натрупаха ликвидности и те продължават да твърдят, че са в лошо положение, но в действителност това не е така. Там се натрупаха излишъци и нито ги пускаме за кредитиране, нито даваме достатъчно гаранции на хората и това е професионален спор, колеги.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Средната работна заплата е репер.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Средната работна заплата в случая не е определящата. Вижте съотношението между това, което е необходимо на един човек да спестява за някакви свои неща горе-долу колко е - 1000 долара ли е това? И вижте каква е защитата. И въпросът е не само социален, той е и икономически въпрос, макроикономически въпрос.
Аз смятам, че отново се върви по най-лесната линия да натискаме населението. Това не е правилна линия. И мисля, че можеше да се намери по-добра мярка от гледна точка на реалното състояние на банките, на реалните възможности при валутен борд. Аз обратно на някои макроикономисти смятам, че при валутен борд има по-големи възможности за защита на доходите.
Ето защо не мога да приема, че 1000 долара, грубо, или 2 милиона е достатъчна норма. Поради това смятам, че е необходимо Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси, а също така и съответните органи да помислят дали между двете четения не сме в състояние да вдигнем този праг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Томов! Когато слушам изказвания от една политическа сила, от нейния лидер, която претендира да бъде социалдемократическа формация, и когато слушам изказвания на базата на които вие защитавате една теза за по-голям праг на защитеност, аз просто оставам изненадан. Ами средната работна заплата е репер, който определя преобладаващата част от трудозаетите хора.
Минималната работна заплата, уважаеми господин Томов, в момента е 48 700 лв., да не говорим за пенсиите. И аз съм изненадан, че Вие говорите на базата на този репер от 1000 долара, че има небалансиран подход. Ето това е подходът, даже ако искате от гледна точка на Вашата политическа сила. Вие в момента правите една атака от дясно, а твърдите, че сте лява политическа сила. (Смях от левицата.) Ами вие в момента пледирате за защита на по-големите вложения. А предложението е именно една балансирана граница с оглед на това да има защита на дребния вложител. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За втора реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Залата днес се убеди, че отляво участието в дискусията беше ръководена от желанието да бъде професионално. Ние не политизирахме, ние внушавахме и предлагахме неща, които се вписват изцяло в желанието да бъде направен един добре работещ закон.
Не беше нужно, господин Томов, и тук е моята бележка, този политически соус във връзка с БСП да вмъквате в изказването си за това, че сме виновни за срива на банковата система. Всички непредубедени икономисти в България и извън България, направете среща с изтъкнатите експерти на Световната банка и Фонда, са наясно по това, че този голям цирей - банковата система в България - зрее осем години и имаше момент, когато трябваше да се спука. Наистина обстановката на 1996 г. беше допълнително усложнена от една неправилна политика в тази област.
Обърнете внимание, че в Унгария, хайде, нека да е от втория ред отличници на прехода и на реформите, в банковата система това са официални числа, за да бъде рефинансирана, стабилизирана и да се предотврати масов провал бяха инвестирани, инжектирани от държавата 1 млрд. 850 млн. долара, господин Томов.
В 1996 г. правителството, правейки невъзможното, мобилизира някакъв ресурс и всъщност двете актуализации на бюджета за всеки непредубеден наблюдател са актуализации, свързани, веднъж, със заделяне на ресурс за банковата система, и втори път - за да бъдат гарантирани влоговете. На това исках да ви обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За трета реплика давам думата на господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председтел. Пак се оказва, че когато дискутираме такъв специфичен финансов закон, всяко залитане в политическа насока е грешка и пречи на нормалната работа. Вместо да разискваме параметрите на този закон, вместо да говорим професионално и компетентно, започваме анализи на било и не било и т.н., което няма да ни доведе до нормално разглеждане на закона.
Затова аз ще отправя съвсем конкретни реплики към господин Томов.
Господин Томов, никой от дясната страна и от вносителите не смята, че размерът на гарантиране, който предлагаме в този закон, е достатъчен. Всички опити да кажете, че не е достатъчен, че ние слагаме тази бариера, а Вие искате да е повече, аз ги отдавам на лек уклон в популизъм.
Защо? Ние също искаме да бъдат гарантирани влоговете, ако може, до пълния им размер на всички. В изказването точно и ясно мисля, че се изразих и казах: това са възможностите. Ако Вие предложите по-големи възможности и ги защитите с числа, с техническа обосновка и с всичко това, което ще направи фондът не популистки и не пожелателен и ефимерен, а ще го направи реален, реално действащ, с всичките му механизми, които са заложени в него, ние веднага ще приемем Вашите предложения. Нашите изчисления са такива, че за старта на този фонд, без да обременим банковата система, да я обременим минимално - с 0,5 на сто вноски, този е размерът на защита и твърдим, че това е размер на защита, който досега го нямаше. Той сега се създава.
Да се създава у хората впечатлението, че досега имаше една защита, която е ефикасна и е много висока и изведнъж тази защита се маха и се предлага едно ниско ниво, това е чиста проба популизъм. Не можете да го защитите с цифри. И още една дума, извинявайте, господин председателю, за размера на тези неща в Полша, Унгария и Чехия. В Полша е 6000 дойче марки, 3000 екю. Тук е 5 млн. При положение че в Полша никога не е имало такава банкова криза, при положение че в Чехия въобще не са си и помисляли за това, да не говорим за Унгария - говоря досега, на фона, на който сме се развивали и на разрухата, която се получи в банковата система, това са съвсем реални числа и дори са големи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика давам думата на господин Томов.
Поканете депутатите в залата. След дупликата на господин Томов следва гласуване. Квесторите да поканят народните представители.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Първо, не очаквах, че с 3-минутно изказване ще предизвикам три реплики, но съм благодарен на всички колеги.
Съжалявам, че подхвърлянето към БСП е възприето като политизация. Имах предвид, че не трябва да се дават примери за направени неща отпреди година и половина, просто защото банковата система фалира.
Професор Стоилов, ние с Вас имаме може би сериозни различия по това как се стигна до кризата от 1996 г. Аз смятам, че тази криза беше предизвикана през 1995 г. Тя дойде не само от натрупвания в миналото, всяко правителство е отговорно за това да има финансово равновесие и то, когато поема отговорността за една политика, си прави сметка дали може да го постигне или не. През 1995 г. според мен бяха направени крупни макроикономически грешки. Имаше сбъркана макрорамка и аз ще ви кажа само една цифра, която потвърждава думите ми. Това е, че само за първите 6 месеца на годината загубите на банките се увеличиха приблизително 4 пъти. До края на годината тази тенденция продължи. Това се дължеше и на призивите да не се плаща на банките да се работи и на засиленото "производствено" или кредитиране, което не доведе до ефект за банките и в крайна сметка не се усетиха предупрежденията, които бяха направени.
Не искам да говоря повече по този въпрос. Ясно е, че това не беше просто вследствие на 8 години. Всеки може да се оправдава с голямото минало, но това не е добра политика.
Второ, между изказванията или репликите на господин Благой Димитров и господин Йордан Цонев имаше противоречия. Единият ме обвини в популизъм отляво, другият - отдясно. Смятам, че нито едното, нито другото е истина, и че самите тези две реплики се неутрализират. Но ще им отговоря конкретно.
Първо, аз не смятам, че е една истинска социалдемокрация, господин Димитров, а смятам, че Евролевицата е точно такава - винаги защитава доходите на хората. Това е задължение, това е разбиране и политика. Но модерната социалдемокрация прави това не за сметка на икономическото равновесие, а от гледна точка на икономическото равновесие. Аз смятам, че това, което ви предлагам тук, е наистина точно в тази посока. Това не е едно и също. Точно обратното. Това е защита на доходите на хората.
И в тази връзка отговарям на репликата на господин Йордан Цонев. Не е, господин Цонев, проблемът и не главният репер са заплатите. Главният репер е това да внушим доверие у населението, че има достатъчно защитеност в нашата собствена система, за да си държат парите в банките. Ако това не се разбере, ако хората не вярват на нашата банкова система, а доверието в нея не е било никога високо, слава Богу, може би сега е по-добро отпреди 2 години, но то още не е достатъчно.
Ето защо главният репер е колко са спестяванията в момента и дали тези пари, които са в банките, тези пари, които се държат в ДСК, които си държат в другите банки, хората смятат, че са достатъчно защитени.
Само че има още една грешка, господин Цонев, която Вие допускате. Вие допускате грешка, че този закон е закон за 2 дни и за днешния ден. Та нали вие сами казвате, че доходите на хората трябва да се повишават! А, ще го променим тогава! Не! Закон не се прави за днес, той се прави за близка перспектива. Вие правите този закон поне за една година напред и го знаете.
Ето защо аз смятам, че от гледна точка и на спестяванията, и от гледна точка на това, което е норма на спестяванията днес, тази норма е занижена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има още едно изказване - на господин Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Мисля, че към мен не може да бъде направен упрек, ако критикувам дадена позиция отдясно, защото това отговаря на моите политически убеждения и на програмата, с която съм влязъл в този парламент.
Но аз не мога да не взема отношение към опити да се всяват днес популизъм и надежди в българските спестители, които не почиват върху реалното състояние на българската икономика и възможностите на финансовата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, извинявайте за секунда само.
Господин Панайотов и господин Тодоров, моля ви! Те толкова се увлечени в спора си, че не чуват. Пречите на оратора.
Извинявайте, господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ: Защита на спестяванията на гражданите може да гарантира и трябва, и е декларирала волята си да го направи държавата, само когато тя може да обезпечи тази защита с реалното състояние на икономиката и с реалното състояние на банковата и финансовата система. Всички бихме желали и при нас нивото на защита да бъде 5000, 10 000 и дай Боже, 20 000 долара. Въпросът е, че това в момента не е по силите нито на бюджета, нито на икономиката, нито на финансовата система като такава.
И когато днес пледираме тук за защита на спестяванията на гражданите, аз много се учудвам защо не се обръщаме към нещо друго, което е свързано със защита на спестяванията на гражданите - начинът, по който беше изпомпана финансовата система и възможността да бъде възстановен и възмезден този грабеж? Защото не може две ръководства на Българска народна банка през този преходен период да не носят отговорност за срива на финансовата система. Аз не мога да се съглася с проф. Стоилов, че това се дължи единствено на обективни събития и на обективната реална връзка с икономиката в страната. Ами банковата система беше 2 пъти изпомпана по абсолютно криминален начин и спестяванията на българските граждани в момента са пренесени по Ривиерата във Флорида, в Съединените американски щати.

И следователно уместни са всички онези забележки, които искат от съдебната система днес в България да върне спестяванията на българските граждани обратно в страната и виновниците за нейното изпомпване да бъдат наказани. (Ръкопляскания и възгласи в блока на СДС, шум и реплики в блока на ДЛ.)
И тези, които искат реална защита на спестяванията на българските граждани, нека не обръщат гръб на това, което стана през този т.нар. преходен, криминален период в страната.
А що се отнася до конкретната граница, уважаеми колеги, тя не може да бъде по-голяма от това, което реалната икономика и реалните финанси на страната си позволят. И затова аз ще подкрепя онези принципи в закона, които гарантират защитата на гражданите като принцип, но що се отнася до реалната граница, там трябва съвсем трезво, и това е моментът на политическата отговорност и на това да скъсаме с популизма, да я определим такава, каквато държавата в момента може да я гарантира. Благодаря ви. (Шум, възгласи и ръкопляскания от блока на СДС, реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов. Ето че предизвикахте реплика. Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, а мисля и хората, които гледат отгоре! (Смях и оживление в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А така, то за тях е приказката.
РУСИ СТАТКОВ: И които ни слушат! Да, отговорност за тези, които доведоха до това състояние на нещата, отговорност ние като позиция на Демократичната левица винаги сме имали, но заедно с това отговорност пред хората, които са си вложили парите, защото, уважаеми дами и господа, с този закон, който вие внасяте днес, отменяте Закона, приет от Демократичната левица, за държавна защита на влоговете на гражданите на 100% и на 50% на юридическите лица. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Какво предлагате вие, уважаеми дами и господа? Предлагате 2 млн. да се гарантират! Къде са 100%, къде са 2 млн.? И изтъквате какви ли не причини. (Шум и изразено неодобрение в блока на СДС.)
След като вие ще защитавате гражданите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, тишина!
РУСИ СТАТКОВ: ... внесете предложение, което да ги защитава, а господин Иванов още веднъж да се ориентира къде и за какво пледира. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на първо гласуване законопроекта за гарантиране на влоговете в банките N 802-01-12, внесен от Министерския съвет.
Гласували 187 народни представители: за 118, против 31, въздържали се 38.
Законопроектът е приет на първо четене.
Почивка до 11,30 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, трябва да решим един въпрос - дали заседанието ще бъде закрито или открито.
Съобразно изискванията на чл. 36, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, има постъпило предложение за провеждане на закрито заседание на 3 април с дневен ред:
Разисквания по питането на народния представител Иван Николов Иванов относно състоянието на боеготовността на армията.
Предложението е подписано от необходимия брой народни представители.
И пак съгласно правилника, чл. 36, ал. 3, при постъпило предложение за закрито заседание председателят поканва всички външни лица да напуснат залата. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
Моля всички посетители временно да напуснат залата. След като се вземе решението, ще се разбере дали заседанието ще бъде открито или закрито, тоест дали те след това ще могат да присъстват в залата или не.
Радиото и телевизията също не могат да излъчват.
(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Светлана Дянкова за процедурно предложение.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение да бъдат поканени в залата за участие в дебата следните висши офицери:
началникът на Генералния щаб генерал-полковник Михов;
началникът на Главния щаб на Сухопътните войски генерал-лейтенант Тонев;
началникът на Главния щаб на Военновъздушните сили генерал-лейтенант Попов;
началникът на Главния щаб на Военноморските сили вицеадмирал Контров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 204 народни представители: за 199, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят генерал-полковник Михо Михов и генералите Тонев, Попов и вицеадмирал Контров.

Съгласно чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, разискванията се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник и продължават един час. С оглед на това, и така както беше постигнато съгласие на Председателския съвет, определям на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили 25 минути, на Парламентарната група на Демократичната левица - 15 минути, на останалите парламентарни групи, както и на всички независими депутати - общо по 5 минути.
Припомням, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, репликите влизат в определеното време.
Пристъпваме към разискванията.
Давам думата на началника на Генералния щаб генерал-полковник Михо Михов.
Времето на поканените да присъстват представители на Генералния щаб и на министрите не влиза в определеното време от един час.
Заповядайте, господин Михов.
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИХО МИХОВ: Господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Сериозно съм обнадежден, както аз, така и моите колеги, от стратегическите звена за управление на Българската армия, от идеята и решението да се заслуша експертна оценка за състоянието на Българската армия.
За мен експертната оценка за състоянието на Българската армия може да се даде само от генералите и от офицерите, които се намират сега, точно в този момент в нашата армия.
Изказвам известно опасение, че състоянието на армията се поставя днес на преден план не като следствие, а като причина. Причината никога не е и не може да бъде след следствието.
Къде са причините за днешното състояние на Българската армия? Разбира се, икономическите причини са общоизвестни за всички и ние, като част от обществото, поемаме тези предизвикателства на времето за преструктуриране на нашата икономика и за получаване на онзи момент, когато ще имаме краен продукт и съответните финансови постъпления.
За нас периодът 1991-1992 г. беше един сериозен период, когато се разработи една много добра концепция за реформа в Българската армия. Тя обаче не се изпълняваше упорито и последователно главно и по причина на липса на средства, отговорности и възможности.
През 1995 г. се прие от правителството на Република България преработена концепция за реформа в Българската армия, която започна да се изпълнява с известни трудности. Армиите се преструктурираха в корпуси, част от дивизиите и териториалните учебни центрове - в бригади. Те нямаха числен състав за дивизии. Създадохме учебни центрове за подготовка на младите войници, което вече по същество е и смяна на съдържанието в тяхната подготовка.
Времето от 1990 до 1998 г. се характеризира с остър недостиг на финансови и материални средства. През същия този период армията се самовъзпроизвеждаше, благодарение на наличностите в складовете, без да се възстановява разходваното. Самовъзпроизводството, без достатъчен бюджет, доведе през 1996 и 1997 г. до една супа за закуска на войниците и невъзможност на два пъти до 1997 г. да се изплатят заплатите на офицерите и сержантите. Логично е да се очаква, че боепоспособността на Българската армия ще пада, след като не се произвеждат и провеждат крупни учения и учебно-мобилизационни сборове, с цел икономии и опасение от жертви поради командирска разтренираност и загуба на опит.
Цялата тази картина с детайли можеше да се опише и прогнозира научно. Днес тя вече като следствие е причина за по-решителни наши действия на основата на следното: Обстановката в армията днес се характеризира преди всичко с редовно изплащане на заплатите, макар и недотам справедливи за нищетата, унижението и усилията на офицерите и сержантите да съхранят армията. Войнишката разкладка на ден е 4081 лв., при миналогодишна 3431 лв.
На второ място, изплатени са задълженията към държавни и частни фирми за доставка на хранителни продукти, енергия и ремонти. В края на 1996 г. те бяха 3 млрд. 358 млн. и 10 млн. 495 хил. щатски долара. В края на 1997 г. нямахме задължения.
Преструктурирането и добилите ново съдържание от 1997 г. корпуси, главни щабове, Генералният щаб на Българската армия са оптимизирани с по 10 на сто намаляване на личния състав и еднотипна структура с партниращите държави и тези от НАТО.
Въведе се по-строг контрол на разхода на материални и финансови средства. В края на 1997 г. проведохме обща инвентаризация в Българската армия, с цел прекратяване на разхищенията, взискателност към виновните и реална представа за наличностите в складовете на поделенията. Такава ще проведем и тази година.
Разкрити са разхищения и са установени липси на стойност от 823 млн. 136 хил. лв., като са възстановени към момента малко повече от 100 млн. лв.
Във връзка с това са проведени и се провеждат мероприятия за сериозна взискателност от министъра на отбраната, началника на Генералния щаб, началниците на главните щабове на трите вида въоръжени сили, като е взисквано от 302 военнослужещи, а 39 са дадени на Военна прокуратура и следствието.
Създадени са нови звена за управление на стратегическо оперативно ниво.
Заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия са намалени от седем на трима, като тази година ние работим с двама заместници. Същата е структурата и в трите вида въоръжени сили - само по трима.
Утвърди се новото обединение Корпус за противовъздушна отбрана, структурите в армейските корпуси, преструктурираните териториални учебни центрове в бригади, авиационните бази и военноморските бази.
Премина се на 12 и 9-месечна наборна военна служба, причините за което са добре известни и неоспорими.
Наборният контингент в страната непрекъснато намалява. Докато родените през 1977 г., постъпили на военна служба през 1995 г. в страната момчета са 72 833, то родените през 1994 г., които ще постъпят на служба в 2012 г., са 39 826. Или за един период от 17 години наборният контингент е намалял с 33 007 човека, което представлява 45,3 на сто.
Това предизвикателство, собствено за нас и за държавата ни, наложи от есента на 1997 г. ние да преминем към смесен способ на окомплектоване на Българската армия с войнишки състав.
Тези и други обективни за военните кадри обстоятелства наложиха следното:
Да се разработи план за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г., което държа да докладвам отделно пред народните представители по решение. Той бе многократно обсъждан на различни нива в Българската армия, в Консултативния съвет при президента на Република България, пред комисиите от Народното събрание и представители от парламентарните групи във Военна академия. Той бе подкрепен от всички военнопатриотични съюзи и организации, с нарочна декларация, приета в Министерството на отбраната на 11 ноември 1997 г.
Това не е така наречената реформа, с която се шумеше когато потрябва и се свиваше, когато е изгодно, а план, който се осигурява със средства за тази година 25 млрд. лв., със сили и най-вече с отговорности. Защото трябва да се отговаря и за това, което е приемано като реформа и решение и защо досега не е изпълнявано.
Крайната цел, а тя е 2010 г., е Българската армия да стане по-маневрена, със смесено комплектоване от наборни и професионални войници, с коренно различни от времето на 90-те години обединения и съединения, с възстановена командирска подготовка и запазен, дори признателно завишен статут на кадровите военнослужещи. Целта ни е да облекчим войника от многобройните наряди след преструктуриране, забележете, на 720 поделения и повишаване на тяхната боеготовност в 107 гарнизона.
За Българската армия, която към момента всички добре знаят какъв състав има, или във всички случаи, тоест нашите гарнизони средно са с по 331 войника и 153-ма офицера, а има и такива, които са с по 5 - 10 войници или въобще без войници, и 2 - 3 офицери. Или казано по друг начин, ние имаме офицери за една 70 - 75-хилядна армия, но сме ги пръснали в 107 гарнизона с емкост за 250 - 300-хилядна армия и повече. Какви са разходите за това - всеки може да прецени сам.
Тези неща и преструктурирането не стават за няколко месеца, дори година, след като е загубено ценно време в продължение на 8 - 10. За тях се искат и средства, и време.
Първата наша задача е още тази година да облечем войниците си прилично, да реформираме учебните заведения със сержанти, старшини, школници и офицери в съответствие със Закона за висшето образование.
На основата на строга финансова дисциплина от 1998 г. бюджетните средства се разпределят по-детайлно между трите вида въоръжени сили. За Сухопътните войски делът е 30,14 на сто, за Военновъздушните е 18,44 на сто, за Военноморските - 6,6 на сто, и останалите структури на централно подчинение - от общо бюджет за Българската армия субсидия 368 млрд. 333 млн. лева.
Сериозно е безпокойството ни, че за техническо осигуряване не достигат средства. Те са осигурени, както следва: 1994 г. са под милиард, 1995 г. - 2 млрд. 750 млн., 1996 г. - 3,2 млрд., 1997 г. - 4,3 млрд. И за тази година за техническо осигуряване на армията са предвидени 7 млрд. 292 млн. лева.
Картината е още по-сериозна, след като се знае вече, че до 1994 г. в складовете на Българската армия все още имаше резервни части. Днес такива няма.
При тази обстановка, от началото на 1998 г. завишихме изискванията си към мобилизационната подготовка. Планирахме 54 мобилизационни сборове, от които сме провели до момента 16.
Сериозни са взисканията и отговорностите в борбата с произшествията. За безотговорността на командирите в това направление са наложени взискания от Генералния щаб, както следва: 1993 г. - 34, 1995 г. - 60, 1997 г. - 62 взискания.
Броят на загиналите, починали и самоубили се в Българската армия средномесечно от 1990 г. са 4, 1991 г. - 4, миналата година - 3, в момента са 2, разбира се, не по вина единствено и само на командния състав от Българската армия. Тук има много социални проблеми. Искам само да споделя един факт миналата седмица, когато войник, пуснат в домашен отпуск, преди уволнението си, на следващия ден се уволнява, се обесва в собствения си дом.
Значи нашето младо поколение наистина страда много сериозно какво ще прави, след като се уволни от Българската армия. И това не е единственият случай. От началото на тази година обстановката бележи в това направление известно намаляване на смъртните случаи и устойчивост на произшествията, които към момента са 83.
Сериозно е намерението ни да променим алгоритъма в живота на войника - почивка, заетост, свободно време.
Накрая искам да споделя следното. Най-опасното е да поставим под съмнение принципа на единоначалието в Българската армия. Добър или лош, командирът и началникът са началници, докато отговарят за възложените им функции и задачи. Съществува опасност този принцип да се разрушава или особено партизирането на този въпрос. Заелите се да понесат личните несгоди, обидите, социалните сътресения на част от военнослужещите, привеждайки в действие "План 2010 г.", не биха били в състояние да понесат и кампания срещу тях. Резултатите от това, обаче, ще бъдат общонационални, с неизмерими последствия.
Опасното е това, че вече осма година се говори за реформа и младият офицерски състав губи доверие и надежда. Обяснимо е, че за по-възрастните офицери в личен план реформирането е неизгодно. Но ние следва да мислим за Българската армия като цяло, а не за личните изгоди.
До края на годината следва да съсредоточим своите усилия в следното. Имаме желанието да посрещнем нашия празник 6 май заедно с вас на 5-и и 6 май, всъщност и годишнина от създаването на Българската земска войска, по по-различен начин:
- героизирайки труда и службата на командния състав от тактическите звена и младите войници, школници и курсанти, а не този на генералите и полковниците;
- да назначим нови подразделения професионални войници. Досега са назначени 50, като от тях искат да бъдат освободени и са освободени част от тях - 8.
По план за 1998 г. трябва да бъдат приети на кадрова военна служба 1700 души.
На трето място, да проведем стратегическо командно щабно учение, което не е провеждано от 1990 г. насам, в периода 1 - 10 юни, с тристепенно участие на Генералния щаб, главните щабове на видовете въоръжени сили и армейските корпуси.
На четвърто място, да усъвършенстваме подготовката на подразделенията, участващи в операциите по "Партньорство за мир" в Босна и Херцеговина.
На следващо място, да проверим във войските разработените и приети от нас концепция за радиолокационната система на Българската армия, методика за оценка на боеспособността на съединенията и частите и Българската армия, новите програми и планове за военноучебните ни заведения, промяната в уставите и Правилника за кадрова военна служба.
За нас най-важното е изпълнителността. "План 2010 г." е приет от правителството на Република България. Нищо друго не остава, освен той да се изпълнява. Умуването по него води най-малко до три неща: срив на единоначалието; лош международен авторитет за армията и държавата ни; необратимо загубена боеспособност и мирновременна готовност за оказване помощ на населението при природни бедствия и аварии. Аз не желая нито едно от тях. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на генерал-полковник Михо Михов.
Преминаваме към разискванията.
Има думата народният представител Пламен Марков от Парламентарната група на СДС.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господа генерали и адмирали, уважаеми колеги и колежки народни представители! Въпреки че лично аз не съм убеден в добронамереността на предизвикания от Парламентарната група на БСП дебат по проблемите на реформата във Въоръжените сили и състоянието на Българската армия, като народен представител от управляващото мнозинство искам още в началото на своето изложение да изразя надеждата и желанието си този дебат да допринесе за по-добрата информираност на българските граждани относно основните направления и аспекти на реформата във военната политика и отбраната на страната и да засили мотивацията в нейна подкрепа, особено сред кадровия състав на Българската армия.
Известно е, че финансовото и ресурсно осигуряване е може би най-важното и определящо изискване за успешното осъществяване на всяка една реформа, особено когато става въпрос за реформа в системата на Въоръжените сили и отбраната на една страна. Ето защо ще спра вашето внимание на някои финансово-икономически аспекти и проблеми в осигуряването на Българската армия през разглеждания период от 1990 до 1998 г. и по-специално движението на основните характеристики и показатели в бюджета на Министерството на отбраната за същия период.
Бюджетът на Министерството на отбраната като част от държавния бюджет на Република България се определя и зависи от икономическите процеси, развиващи се в реалния, финансовия и външния сектор. През периода 1990 - 1998 г. основните макроикономически показатели определяха и специфичната среда, в която функционираше държавният бюджет, а оттам и бюджетът на Министерството на отбраната.


Вследствие на спада на брутния вътрешен продукт през всичките тези години, високите лихвени равнища, високата инфлация, която в края на 1996 и в началото на 1997 г. навлезе в хиперинфлационни измерения и постоянната девалвация на националната валута бяха наложени бюджетни приоритети, които включваха финансирането на лихвените задължения и плащанията по външния и вътрешен дълг, социалните плащания и други видове плащания. В тази рамки на силна финансова ограниченост на ресурсите бюджетът на Министерството на отбраната е заемал полагащото се място и е бил един от приоритетните бюджети, въпреки че не е осигуряван с необходимите средства за поддържане на достатъчно висока степен на боеготовност на армията, както с оглед на текущото й състояние, така и от гледна точка на решаването на тези задачи в един средносрочен период.
Общата тенденция за бюджета на отбраната през разглеждания период е на непрекъснато свиване на разходите, изразени като относителен дял към брутния вътрешен продукт. Така например, ако за 1990 г. разходите за отбрана съставляват 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт, то през 1996 г. те достигат най-ниския си относителен размер от около 2,17 на сто, което представлява почти 60-процентно свиване на реалния размер на разходите за отбрана.
Трябва да отбележа, че това свиване е основно за сметка на разходите за техническо снабдяване, които са определящи по отношение боеготовността на армията, тоест това са разходи в онези инфраструктури, които пряко генерират национална сигурност.
В бюджетите на Министерството на отбраната за разглеждания период се забелязва и още една трайна тенденция, а именно на непрекъснато нарастващ разрив между необходимите и заявени от Министерството на отбраната средства и утвърждаваните със Закона за държавния бюджет такива. За 1990 г. справката сочи, че тези средства са в размер на 98,31 на сто, за 1991 г. - 100 на сто, за 1992 г. - 67,24 на сто, за 1993 г. - 53,23 на сто, за 1994 г. - 34,38 на сто, за 1995 г. - 50,85 на сто, 1996 г. - 46,46 на сто, за 1997 г. - 100 на сто, 1998 г. - 61,4 на сто.
В интерес на истината следва да се отбележи, че водени от разбирането за важността на проблема по финансовото осигуряване на националната сигурност някои от правителствата през разглеждания период са приемали в една или друга степен успешни стъпки в търсене на изход от острия финансов недостиг, в който функционират Въоръжените сили. Така например през 1994 г. с чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет е разрешено средствата за Министерството на отбраната да се осигуряват на 100 процента. Същото е заложено и в Закона за държавния бюджет за 1997 г. в чл. 12, ал. 8.
Следва да се има предвид обаче, че до 1997 г. нито един бюджет не е изпълнен така, както е заложен в Закона за държавния бюджет за съответната година, което доведе до натрупване на значителни по своя размер просрочени задължения към фирми и организации - доставчици на стоково-материални ценности и извършващи услуги за нуждите на армията, които през всичките тези години, с изключение на 1997 г., нарастват.
Комулативно влияние върху намаляването на относителния дял на разходите за материално-техническо снабдяване оказват освен натрупаните задължения, които се погасяват от текущите бюджети, и така наречените "триъгълни операции", утвърдени за първи път с Протокол N 61 от 19 септември 1996 г., които операции по същество представляват форма на разплащане между взаимно задължени субекти, които не могат да извършват нормални парични разплащания. Специално за Министерството на отбраната този подход доведе до еднозначно преразпределяне на ресурси от техническото снабдяване към текущата издръжка, което допълнително намалява боеготовността на армията.
За 1996 г. по тези операции са изплатени малко повече от 5 млрд. лева към доставчици, което съставлява 13,1 на сто от утвърдения бюджет. За 1997 г. са изплатени 11 млрд. 609 млн. лева, което е 3 на сто от утвърдения бюджет.
Важно е да се подчертае, че в съответствие с предприетите от сегашното правителство мерки за подобряване на бюджетната и финансова дисциплина в условията на валутен борд през 1997 г. от Министерството на финансите бе осигурен на 100 процента гласуван от Народното събрание бюджет на Министерството на отбраната. Като цяло фактите сочат, че изминалата 1997 г. може да бъде оценена като най-стабилна във финансово отношение за Министерството на отбраната по следните причини:
Първо, след въвеждането на валутния борд финансирането от Министерството на финансите се извършва по определен график, който значително подобри финансовото състояние на Министерството на отбраната.
Строгият контрол на разходите, подобряването на бюджетната дисциплина и ритмичното финансиране през четвъртото тримесечие на годината позволиха да се изплатят редица разходи по техническото снабдяване.
С Решение N 993 от 4 декември 1997 г. правителството предостави на Министерство на отбраната част от неусвоените средства по Решение N 525 в размер на 13 млрд. и 200 млн. лева, които средства са насочени за изплащане на разходите за извършени ремонти на въоръжения и техника във военноремонтните заводи. Освен това в края на 1997 г. са осигурени и други допълнителни средства за Министерството на отбраната в размер на 43 млрд. 823 млн. 309 хил. лева, с които са извършени авансови плащания за гориво, смазочни материали към Националната електрическа компания, към "Топлофикация".
Очерталото се за 1997 г. значително подобряване на финансовото осигуряване на отбраната е една благоприятна тенденция, която, уважаеми колеги, считам, че с наши усилия и с усилията на правителството следва да бъде затвърдена и превърната в необратима.
С оглед приетата от Министерския съвет програма за организационното изграждане и структура на Българската армия до 2010 г. и подготвяната в момента програма за възстановяване на техниката и модернизация на Българската армия до 2015 г., считам, че следва приоритетно да бъдат предприети мерки в няколко насоки:
Първо за осигуряване на необходимите средства за ремонта и поддръжката на личното въоръжение и бойната техника и закупуването на нова такава;
Второ, за целево осигуряване на средства по провежданите програми;
Трето, за възстановяване на някои нарушени програми по учебно-бойната и мобилизационната подготовка на войските и
Четвърто, но не на последно място, за осигуряване средства по постигането на оперативна съвместимост на Българската армия с армиите на страните - членки в НАТО, и удовлетворяване на критериите за присъединяване на страната към Северноатлантическия договор.
И накрая, уважаеми колеги, позволете ми още веднъж да изразя надеждата си днешният дебат да допринесе за постигането на консенсус в българския парламент по основните насоки и аспекти на реформата в Българската армия - реформа, която според мен няма алтернатива. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри, генерали и адмирали!
Безспорно е, че военната реформа е комплексна и достатъчно деликатна дейност и не за всекиго, към която трябва да се подхожда много внимателно, много премерено и то на основание на безпристрастни прогнози и анализи; реформа, която очевидно трябва да е добре обмислена, която да е съобразена с реалностите и във вътрешен, и във външнополитически план; реформа, която да има за своя главна цел гарантиране и повишаване боеспособността и боеготовността на армията.
Известно е разбирането, че военен потенциал се създава и поддържа не заради някаква политическа конюнктура, а за да отговори адекватно на друг военен потенциал, или погледнато от друга гледна точка армията във всеки един момент трябва да е в състояние да изпълни произтичащите от Конституцията и законите на Република България задължения и възложените й отговорности.
Анализирайки състоянието на Българската армия днес ние, народните представители, трябва да бъдем убедени, че при осъществяване на реформата в армията са отчетени не само и не толкова някакви моментни политически и икономически съображения, а и въпросите по оценката на военния ни потенциал, преценката за рисковия минимум, предизвикателствата пред страната и разбира се принципите на военната наука.
Нещо повече. Народните представители трябва да бъдем убедени, че реформата се подчинява на ясна логика, че тя се вписва в ясна политика и система на националната сигурност, съответстващи на националните ни цели и интереси, че реформата формира такова състояние на Българската армия, в което тя, по думите на генерал Михов, произвежда сигурност вътре и вън от страната.
Отправна точка за подобни разсъждения е разбирането, че реформата, доколкото всички влагаме един и същи смисъл в това понятие, е следствие от определени политически решения, каквито са Концепцията за националната сигурност, Външнополитическата концепция, Военната доктрина и тогава формулиране и осъществяване на значими по своята същност и срокове промени с ясна посока, принципи и направления, достатъчно ресурси и предварително създадени условия.

Казвам това, за да подчертая отговорността на политиците, а не на военните. Казвам това, за да пледирам не за спиране на реформата, а за да се опитам, уважаеми колеги, да ви убедя, че без наличието на подобна конструкция на националната сигурност, определяща параметрите на реформата, не могат да се преценят нито адекватността на предприеманите конкретни действия в Българската армия, нито каква ще бъде армията след завършване на реформата.
И нещо друго, но също толкова съществено. Не могат да се разсеят опасенията и тревогите у всеки ангажиран с проблемите на националната сигурност, че това, което се осъществява в Българската армия, влошава, а не подобрява състоянието на групировките, силите и средствата като цяло. Очевидна е тенденцията в световен мащаб да се снижава рангът на военните структури, но в каква степен и с какво се компенсира например намаляването на огневата мощ и на полосата за отбрана да кажем на бригадата в сравнение с дивизията? Намаляването - експертите твърдят, е от 3 до 5 пъти на огневата мощ и до 2 пъти на полосата за отбрана. С какво се компенсира закриването и намаляването на числеността на поделенията? Посочват се около 30 гарнизона и около 10 общовойскови района и то при осъществяването на втория етап на реформата. Какви са социалните условия за военнослужещите и техните семейства, при положение, че експертите изчисляват 85 до 100 млрд. необходимите средства, а са осигурени 25,5 млрд.? Какво е окомплектоването, каква е професионалната подготовка и натренираност на състава и на войските, след като за офицерите, ръководители на тактическите звена в Българската армия се твърди, че не са провеждали и не са участвали в сериозни учения от батальон нагоре? Каква част от необходимите средства за превъоръжаване и модернизация на Българската армия, която някои експерти посочват в размер на 25 - 30 млрд. долара, са осигурени и могат ли да бъдат осигурени? Ето тези въпроси задълбочават тревогата ни, засилват се опасенията ни, че предприетите стъпки в различните направления на реформата - преструктуриране, предислокация и превъоръжаване, не водят до изграждане на по-компактни и по-мобилни, по-боеспособни, с по-високи бойни качества части и съединения в Българската армия.
Ако към всичко това добавим частичното или пълно отсъствие на войсково прикритие на важни тактически, даже и на оперативни направления, водещи от преграничната полоса към вътрешността на страната, признанията на висши служители от Министерството на отбраната, че Българската армия в момента е най-слабата в техническо отношение на Балканите и че не е в състояние да води военни действия дори и на един театър на военни действия, става ясно, че драматично сме закъснели с днешната дискусия.
Именно това разбиране, а не някакво друго, не политизирането или истеризирането на въпроса "за" или "против" някакъв нов цивилизационен избор на България ни кара да дискутираме състоянието на армията, на нейната бойномобилизационна готовност.
И още нещо. Съгласно Законът за отбраната и въоръжените сили дългосрочните програми за развитието на въоръжените сили и тяхната численост се приемат и определят от Народното събрание. Къде са съответните проекти и предложения и на какво основание непрекъснато се коментира колко и какви съкращения ще бъдат извършени, каква численост ще има Българската армия, колко и кои гарнизони ще бъдат закрити или предислоцирани? И всичко това се прави, извинете ме, аз поне оставам с такова впечатление, без сериозен анализ на катастрофалния дисбаланс на военния ни потенциал с този на съседните ни държави, без съответните концепции и доктрини и също толкова важно - без съответните ресурси и като следствие - без увереност във възможностите и без гаранции за способността и готовността на Българската армия да изпълнява задълженията и отговорностите си.
Можем да продължим с въпросите за това в инциденти с каква степен на интензивност може да участва Българската армия, при това, разбира се, с успех, колко и какви технически средства носят бойните дежурства. И като се спирам на тези въпроси, подчертавам, че те не са посочени към спиране на реформата в Българската армия, а към търсене на възможности за осигуряване на реформата - политическо, нормативно и ресурсно осигуряване. Всичко друго би било имитация на загриженост, би било поредно празнословие и превръщане на армията в изкупителна жертва на политическата безотговорност и пренебрегването на националите цели и интереси.
Иска ми се да вярвам, че днешната дискусия ще бъде катализиращият момент за формиране на ясна и национално-отговорна политика на сигурност, за осъществяване на такава реформа в армията, при която състоянието на войските, на въоръжението, на бойната и на специалната техника наистина ще произвеждат сигурност вътре и вън от страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата народният представител Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): При приемането на бюджета предложих 15 млрд. допълнително за армията, като посочих резервите в този бюджет. Тогава това беше отхвърлено, а няколко месеца по-късно президентът каза, че без още 20 и няколко милиарда не може да се мисли за никаква реформа в Българската армия. Сега, когато се очертава някакво преизпълнение на бюджета, аз предлагам определен процент от него - дано да се спастрят поне тези 15 млрд. - да бъде допълнително придаден към бюджета на армията, тъй като в сегашните условия - подчертавам - в сегашните финансови условия нашата армия по отношение на техниката угасва.
Второ, парадоксално, но факт е, че България тепърва трябва да се научи да защитава своите защитници, ако иска да оцелее като държава и нация. В този смисъл възнамерявам да внеса законопроект за защита на националните кадри, включително офицерския корпус и сержантския състав, които заедно със семействата си се нуждаят от специални, подчертавам, специални грижи. Предлагам, който желае, да се присъедини после.
Трето, смятам, че подчинението на началника на Генералния щаб на министъра на отбраната не се оказа целесъобразно, но това е вече друг въпрос. Определено смятам, че проблемът с разстановката на гарнизоните се нуждае от преразглеждане и това е въпрос не само от армейски съображения, това е въпрос и от психологически, и от икономически характер за определени важни за България региони.
Накрая едно шеговито определение за реформата в армията: "Преход от Тато към НАТО!". Нямам нищо против, но това трябва да даде повече национална сигурност и да стане с достойнство, една адаптация с достойнство, във всеки случай не капитулация, нещо, за което искам да бия тревога още сега и да заявя, че съм категорично против всякакви форми на разоръжаване на Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че дебатът, който беше предизвикан по искане на Парламентарната група на Демократичната левица, дебат за армията не е излишен, защото всеки един дебат по тази тема може да допринесе за нещо полезно, за подобряване на отбранителната способност на Българската армия.
Лично аз обаче смятам и неведнъж съм го заявявал, че по темата за националната сигурност на България не би трябвало да се търсят евтини политически дивиденти и да се прави демагогия. Лично аз смятам, че кампанията, която беше предизвикана от колегите от БСП, в момента търси просто едни чисто предконгресни дивиденти. Защо смятам така? Първо, защото колегата от БСП, който говори преди малко, а и от няколко дни колегите, които говорят по медиите, просто не дават никаква рецепта за това как да излезем от това състояние. Само добри пожелания и задават въпроси. Как, как, как? Аз мисля, че те най-добре трябва да кажат как, защото толкова време управляваха България.
Проблемите, които стоят пред Българската армия, не са от последните 10 месеца, откакто е на власт правителството на Обединените демократични сили. Проблемите датират от 1990 г. Най-трагично обаче през последните 8 - 9 години бе състоянието на Българската армия през 1995 и най-вече през 1996 г., когато дори нямаше храна за войниците, нямаше дрехи за войниците, а офицерските заплати се изплащаха с няколко месеца закъснение. И всички пари, които бяха отпускани по бюджета за Министерството на отбраната, бяха давани за изхранване на войската. И за съжаление не съм чул нито един от колегите да бъде критичен към собственото си правителство, правителството на Жан Виденов. Още повече, че през мандата, доколкото си спомням, на миналото Народно събрание, беше поискат дебат от тогавашната опозиция за състоянието на армията, но вие не го позволихте. Сега имаме тази възможност да го направим.
За една боеспособна и силна армия са необходими средства. Господин Ангел Найденов посочи цифри. Пари са необходими, вярно е това.
Но нека да погледнем пак някои цифри, част от които бяха споменати от колегата Марков.
През 1995 г. от поискания от Министерството на отбраната бюджет са отпуснати едва 50 на сто от исканите суми. През 1996 г. от поискания от Министерството на отбраната бюджет са отпуснати едва 46,5 на сто от сумата на заявения бюджет, докато цифрата през 1997 г. е 100 на сто, а за настоящата година са отпуснати 61 на сто за армията.
Мисля, че посочените цифри ясно говорят кой как се е грижил за националната армия. И трябва да се отбележи, че до края на 1996 г. в Министерството на отбраната бяха натрупани значителни задължения. В 1995 г. - 2 млрд. 2 млн.лв. и 10 000 щат.долара, в 1996 г. натрупаната сума задължения към доставчици на армията е 3 млрд. 358 млн.лв. и 10 млн. 945 хил.щат.долара. Тоест, когато екипът на министър Ананиев пое това министерство, то беше изправено пред задължението да погасява дългове от над 23 млрд.лв. Тези дългове към настоящия момент са погасени. И когато говорим за армията, трябва да бъдем обективни, защото това не е партия, това не е дебат по Закона за партиите, това е дебат за Българската армия.
В този смисъл трябва да се отбележи и трябва да се признае, че 1997 г. беше най-стабилната във финансово отношение година за Министерството на отбраната. Разбира се, далеч съм от мисълта, че отделените средства за Министерството на отбраната и за Българската армия са достатъчни. Но трябва да се признае, че в 1997 и началото на 1998 г. се забелязва една тенденция на подобряване на финансовото осигуряване на армията.
Искам да засегна и един друг проблем. В Българската армия освен финансови и технически проблеми, съществуват и много социални проблеми, за които ръководството на Министерството на отбраната трябва да обърне внимание. Предислоцирането на военните поделения от гранични и пригранични райони към вътрешността на страната създава за военнослужещите от съкратените части множество чисто житейски проблеми. Въпросът с жилищното осигуряване на офицерите и сержантите от съкратените поделения се оформи като един сериозен социален проблем. Единият аспект от този проблем е, че при преместването им от селища в гранични и пригранични райони към вътрешността на страната на тези военнослужещи не се гарантират жилища и те са принудени да си осигуряват такива на свободен наем. Тук Министерството на отбраната е направило определени постъпки и част от този свободен наем се поема вече от бюджета на министерството. Има обаче един по-сложен аспект и той касае тези военнослужещи, които са закупили жилища от военножилищния фонд в населените места, от които идват. Съгласно чл. 36, т. 2 от сега действащия Правилник за управление, стопанисване и продажба на жилища от военножилищния фонд на Министерството на отбраната те могат да получат ново жилище, ако се освободят от старото, като го продадат на служител на Министерството на отбраната. Разпоредбата на правилника забранява тези жилища да се продават на трети лица, т.е. на невоеннослужещи. Това е един проблем, който реално стои пред военнослужещите от съкратените подразделения. Този проблем в правилника би трябвало да бъде изправен и аз мисля, че не е проблем на това нещо да бъде обърнато внимание и този член от правилника или да бъде коригиран, или да бъде премахнат.
Затова лично аз смятам, че освен на техническия проблем за армията, трябва да се отдели изключително внимание на социалния преход на реформата и на проблемите, които възникват. В бюджета трябва да се отделят целево средства за провеждането на реформата в Българската армия и от тези средства да се отделят достатъчно за решаване на социалните въпроси, които възникват при нейното провеждане - средства за жилища, транспортни разходи при преселването на военнослужещите, поемането на високите наеми и т.н.
В заключение още един път искам да напомня, че Българската армия е една институция, с която не трябва да се реализират дребни политически сметки, а трябва да гледаме на нея като на национална армия, която ще пази еднакво всички нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
Имайте предвид, че съгласно правилника времето за процедура влиза във времето ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): ПГДЛ ще използва времето си на второ изказване малко по-късно.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Не разбрахме какво е процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще ви обясня.
Съгласно традицията вървим по големината на парламентарните групи и трябваше да се изкаже народният представител Иван Иванов от Демократичната левица. Молбата е той да остане за малко по-късно.
Има думата народният представител Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господа генерали и адмирали! Има една стара френска поговорка, че който спестява от армията днес, плаща цената с лихвите утре. Една страна, колкото и миролюбива да е тя, било то и най-миролюбивата страна, със слаба, недостатъчно боеспособна армия, никой не я уважава.
Струва ми се, че ние трябва да отчетем и да дадем положителна оценка на това, което правят Министерството на отбраната и Генералният щаб - с едни ограничени ресурси да поддържат това, което е останало от Българската армия. В същото време струва ми се, че много малко се прави за това с разполагаемите ресурси да се постигне по-висок ефект и да се премине от едно краткосрочно запушване на дупките, така да се каже, едно краткосрочно решаване на най-належащите проблеми към една дългосрочна политика за реформа, за модернизация на Българската армия, това, което фактически е нужно на нашата страна. Тук се спомена цифрата 7 млрд.лв. за модернизация, които са необходими, които фактически са определени. Струва ми се, че ако всяка година отново и отново ние повтаряме този дебат, ако всяка година отново и отново по време на приемането на бюджета определени народни представители и определени институции се борят за повече пари за армията и това се осъществява без наличието на една действително обективна дългосрочна програма, резултатите ще бъдат минимални. С други думи, аз пледирам за няколко неща: първо, да се приложи повече експертен анализ, повече да се използват възможностите на световната наука, които досега са дадени в тази област, и да се тръгне от най-отдалечената дата, която би могла да се приеме като една крайна граница на реформата, точно и ясно да се заяви каква политика на нашата страна е нужно да бъде защитавана от тази армия, каква армия се изисква за това, каква ще бъде структурата на тази армия, как ще се дислоцират съответните военни подразделения и т.н. Оттук - каква техника ще бъде нужна, как това ще се пише в общата ни политика на интеграция с евроатлантическите структури...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР: Завършвам, господин председател. Аз лично считам, че един час е много малко за един такъв дебат, но това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът така го определя.
НАНСЕН БЕХАР: Само една дума. Правителството заявява, че тази година ще има прираст на приходите над разходите в бюджета. Предлагам да се намери механизъм този прираст да отиде главно за нуждите за модернизация на Българската армия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
С това времето на независимите депутати е изчерпано.
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се, че колегата Найденов постави акцента в своето изказване на думата "загриженост". Аз ще се постарая съвсем накратко да направя един паралел между истинската, реалната загриженост за съдбата на Българската армия и за загрижеността на думи. Защото проблемът, който Вие поставяте при това питане и центъра на вниманието на Вашето изказване, беше върху окомплектоването на Българската армия, състоянието на бойната готовност. Вие и господин Иванов, като специалисти, знаете много добре, че това е един проблем, който се е наслагвал в продължение на години. Той не е от днес, той не е от вчера, той не е от 10 ноември 1989 г. Той е от 1985 г. И този проблем така, както се е наслагвал през тези години, ще трябва да минат 5, 10 до 15 години, за да бъде решен, защото той е свързан с огромни финансови средства.
Но понеже говорите за загриженост, господин Найденов, аз искам да Ви върна в периода преди година и половина, когато Българската армия действително беше в катастрофално положение така, както беше цялата страна. Когато под въпрос беше поставено самото физическо оцеляване на българския войник. И за да не бъда голословен ще цитирам няколко думи от заседанието на Комисията по национална сигурност, проведено в края на месец септември 1996 г.
"До момента във войската не са доставени повече от 7000 тона основни хранителни продукта. В тежко положение се намира и стационарната техника за приготвяне на храна поради липса на резервни части. Всичко това води до влошаване на качеството, калоричността на приготвената храна, както и до неподаване на полагащи се хранителни продукти, а оттам на нерационално хранене на военнослужещите от Българската армия." - Това са думи на ген. Тотомиров, тогавашният началник на Генералния щаб, и думи на тогавашния министър на отбраната Димитър Павлов. - "Изпълнението на бюджета на Министерството на отбраната за осемте месеца на годината е едва 50%. Ние не искаме невъзможното. Ние искаме този бюджет, който е гласуван и актуализиран за Министерството на отбраната, да бъде изпълнен 100% до края на годината".
И когато става въпрос за окомплектоването на Българската армия тогава, чуйте какво каза Димитър Павлов:
"Вие виждате, че ние само пищим и викаме. Турция и Гърция купуват нова техника. Те произвеждат и купуват. А тук, както виждате, става въпрос за хляба на войника - колко хляб яде и яде ли хляб". Ето, това е проблемът, уважаеми колеги.
През 1996 г. въпросът беше поставен за хляба на българския войник. И именно тук е огромната разлика между загрижеността на Обединените демократични сили и на правителството на ОДС, и правителството на БСП и на Жан Виденов. Защото докато вие създадохте проблема за изхранването, отоплението и заплатите на военнослужещите, само за няколко месеца правителството на Обединените демократични сили реши този проблем. Възстанови 20 млрд. лева дългове, останали от вашето правителство, осигури средства за изхранването и отоплението в Българската армия. И в същото време, забележете, осигури средства за заплати, за много по-високите заплати в сравнение с 1996 г., на българските офицери.
И още нещо, осигури за първи път 25 млрд. лв. за реални стъпки за провеждане на реформата в армията, за изграждането на Силите за бързо реагиране. Това е разликата между двете правителства, уважаеми господа социалисти.
Но вие тогава провалихте решението на Комисията по национална сигурност за дебат по проблемите на Българската армия, защото просто нямаше какво да кажете. Защото Българската армия, както и цялата страна бяха изправени пред колапс.
Аз искам да кажа още няколко думи. Мисля, че целите, които преследвате с това питане, това е, първо, да демонстрирате агресивност по отношение на управляващото мнозинство пред вашия конгрес. И второ, което е още по-страшно, да се стремите с несъществуващи проблеми или с проблеми, които не могат да бъдат решени на момента от правителството на ОДС и от което и да е правителство, да създавате напрежение в българското общество и напрежението сред българското офицерство. На тази задача беше подчинена и акцията на вашия генерал Марин. Казвам "на вашия генерал", защото той показа, че не е български генерал, а е генерал на Българската социалистическа партия. (Неодобрителни реплики, викове и възгласи: "У-у-у!" и тропане по банките от БСП, ръкопляскания от СДС и възгласи "Браво! Браво! Браво!")
И, за да завърша, къде беше генерал Марин през 1996 г., когато българският войник изнемогваше, когато българският войник нямаше храна, когато нямаше средства да се купи едно ново оръдие? Къде беше генерал Марин със своето достойнство на офицер да стане и да защити своята позиция? Но сега той трябваше да изпълни политическа поръчка. (Ръкопляскания от СДС и възгласи: "Браво! Браво! Браво!")
И за да завърша, искам да уверя българската общественост, че и занапред управляващото мнозинство, правителството на ОДС ще продължава да укрепва боеспособността на Българската армия. Ще осигури финансови средства за провеждане на реформата в армията, ще направи всичко необходимо в много кратък срок България да стане член на НАТО. По този начин България да стане член на евроатлантическата цивилизационна общност, въпреки вашата съпротива, господа социалисти. (Неодобрителни реплики, възгласи "У-у-у!" от Демократичната левица, ръкопляскания и възгласи "Браво! Браво! Браво!" от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата за реплика господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз преди дискусията изразих опасения от това, че подобен тип на дискусия има един-единствен, пропаганден ефект, и, за съжаление, колегата Глушков е типичен представител и изразител на пълната политическа истерия и на твърде съмнителното политизиране на целия този въпрос.
Аз не виждам с какво, господин Глушков, помогнахте да стане ясно и на залата, и на хората, които гледат и слушат, какво е Вашето отношение и Вашия принос за повишаване на боеспособността и боеготовността на армията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата за дуплика господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин Найденов, аз мисля, че няма абсолютно никаква политизация, когато нещата се казват такива, каквито са. (Шум и неодобрителни възгласи от БСП.)
Аз отново искам да подчертая това, което вие умишлено не искахте да чуете. Проблемът, който вие поставяте днес е проблем, който се е натрупвал 15 години. Не го поставяйте така, сякаш това е проблем, създаден от правителството на Обединените демократични сили! (Неодобрителни реплики от БСП.) Точно така го поставихте. Това е проблем, който ще се реши в един спокоен дебат, в продължение на 15 години, когато правителството внесе тук, в парламента, програмата за модернизацията на въоръженията в Българската армия. Програма, която трябва да бъде изпълнена до 2015 г.
Вие поставяте този проблем сега, сякаш правителството на СДС е възбудило този проблем и че трябва да го реши на момента. Вие просто знаете, че това не може да кажете. Но понеже ставаше въпрос за загриженост, точно затова поставих по този начин въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми министри, господа колеги и офицери! Аз се питам можем ли да помогнем на армията? Питам се какво ли мислят офицерите за нас? Какво целим с днешния парламентарен дебат? Какви резултати очакваме от него? Първо, да подкрепим необходимостта от реформа в армията. Подкрепа политическа, финансова и морална на една евтина, но ефективна реформа. Да подкрепим усилията на командния състав на армията да прави реформа.
Второ, да създадем условия за поддържането на висока и достатъчна бойна готовност и боеспособност на армията, особено в началната фаза на реформата - период, в който обективно не могат да се заделят средства за мащабно превъоръжаване.
Ясно е, че вече десета година Българската армия страда от хроничен, остър недостиг на парични средтва. Това доведе до сериозни трудности в материално-техническото осигуряване на армията. Миналият петък изложих достатъчно аргументи за това. Ето още няколко щрихи в тази насока.
Какво ни тревожи? За да бъда ясен и аргументиран, ще подкрепя горния извод с популярни факти, изнесени в пресата от действащи командири. Цитатите са от в. "Българска армия", бр. 454 от 1 април т.г.
"Под 45 на сто бе изпълнението на летателния план по нальот - казва генерал-майор Калчо Танев - командир на корпуса за противовъздушна отбрана. Средната оценка от ученията на зенитно-ракетните дивизиони е добра, съхранено е нивото на подготовката на част от състава" - констатира същият офицер.
"Бойната подготовка осигурява изпълнението на задачи в сравнително проста въздушна метеорологична и радиоелектронна обстановка" - пределно ясен и точен е генерал Танев, обобщавайки днешното състояние на Корпуса за противовъздушна отбрана.
Когато става дума за Корпус тактическа авиация оценките на неговия командир генерал Цветков са още по-лаконични, но не по-малко точни и тревожни:
"Съхранена е подготовката на част от летателния състав..., боеспособността на част от летците е съхранена, 39 на сто е изпълнен планът по нальот".
Какво по-ясно от това!
Поради факта, че уважавам изключително много офицерите в Българската армия и особено началника на Генералния щаб няма да разшифровам тези констатации, но ще цитирам още една обобщаваща оценка.
"Вие много по-добре от мен знаете колко много проблеми са се натрупали в Българската армия. Да се отричат тези проблеми и да се пречи на тяхното преодоляване, според мен, е абсурдно" - Иван Костов.
Вярна констатация на министър-председателя на Република България. И аз така мисля.
Ще кажа отново - това са резултатите от 10-годишните ни политически напъни. Искам от това Народно събрание да започне обрат в отношението ни към армията изобщо и в частност към нейното ресурсно осигуряване. В противен случай подготовката на войнишкия състав ще продължи да се изразява, както е посочено в същата статия на цитирания вестник, в засяването примерно на 3300 дка земеделски земи, добив на 50 тона пресни зеленчуци и 1000 тона фураж. При това става дума за военновъздушни сили, където е и противъздушната отбрана на страната и относително най-висок процент на високообразовани и елитни кадри. За другите родове войски не искам да говоря.
И още нещо. Под съмнение е според мен осигуряването на парични ресурси за последната най-важна част от реформата в армията - превъоръжаването след 2000 г. Не е възможно при това положение чрез превъоръжаване, т.е. да чакаме превъоръжаване, за да поддържаме функционалната годност на въоръжението и бойната техника просто поради липса на средства.
Трябва да сме наясно - няма да бъдем в състояние да осигурим нужните парични ресурси за превъоръжаването. Вижте, дори в същата станция е посочено, че ще бъдат нужни, по мнение на специалисти, не по-малко от 12 млрд. долара до 2010-2015 г. само за ВВС. Приблизително толкова ще бъдат нужни, убеден съм в това, и за другите родове войски. Мисля, че в това Народно събрание няма наивници, които мислят, че чрез бюджета могат да бъдат заделени 24 млрд. долара през следващите 12-15 години. Това е 2 млрд. долара средногодишно още от следващите години, след като през изминалите години всички ние, в т.ч. и за 1998 г., осигуряваме по 2-3 млн. долара за превъоръжаване и материално-техническо осигуряване на армията - 80 до 100 пъти по-малко.
Тази ситуация изисква реформа, бърза и ефективна реформа при поддържане, модернизация и освежаване на наличното въоръжение и бойна техника.
Къде виждам резервите?
Бързо изчистване щата на армията от наслоени с времето "замърсявания" със служби и службички, които нямат нищо общо и не спомагат по никакъв начин за нормалното функциониране на въоръжените сили. Няма да соча цифри. Армията в голяма степен се е превърнала отдавна, както каза министър-председателят, в една организация за социално осигуряване на хора и аз потвърждавам тези думи.
Второ, концентрация на сили и средства с оглед рязко намаляване на условно-постоянните разходи, т.е. разходи за осигуряване както на учебния процес, така и на процеса за подготовка и преподготовка.
Трето, перманентно използване на прилаганата от цял свят технология за продажба от армейски склад на въоръжение и бойна техника с цел поддържане на складовите наличности със "свежи" изделия, без разход на значителни средства. Да се прекрати досегашната практика да се държат в мобилизационните запаси, главно в армейските складове консумативи, боеприпаси и резервни части, които се бракуват след изтичане на гаранционния срок, вместо да се продадат навреме и заменят с нови.
Четвърто, цялостно преразглеждане на разчетите на държавния резерв и военновременните разчети на заводите-производители и освобождаването на редица ресурси, предназначени за производство на изделия, снети от въоръжение. Това би освободило значителни парични средства.
Пето, съвместно със заводите-производители на специална продукция да се направят разчети и програми за модернизация на наличното в армията въоръжения и бойна техника при оптимални разходи.
Шесто, но не и последно, целесъобразно е да се потърси организационна схема за интегриране на Българската армия с 4-5 елитни български търговски дружества, произвеждащи специална продукция. Такъв опит има в България между двете световни войни и има сега в една съседна страна. Само тогава може според мен да бъде извършено бързо превъоръжаване и то при значително по-малък разход на средства.
Безспорно има редица неотложни дейности, които могат да се извършат, и в крайна сметка, при ограничените възможности на бюджета, без ревизията му, да се постигне значително по-добро материално-техническо осигуряване на армията.
Ето затова искаме този дебат - дебат, който да постави началото на един продуктивен диалог между всички политически сили и специалисти, работили в този бранш с една единствена цел - гъвкава, мобилна, снабдена с последни поколения въоръжение и бойна техника армия и удовлетвореност в нас, политиците, от добре свършената работа.
Вярвам, че днес единодушно ще вземем решения, които са от полза за армията, от полза за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Тъй като стана дума преди малко за пари, за разходи, за средства за отбрана, чувствам, че съм длъжен да кажа само няколко думи, за да проследим някои величини, някои тенденции и да е ясно на всички народни представители тези тенденции накъде сочат.
Аз съм съвсем сигурен, че средствата, отделяни за армията, не са достатъчни. Едва ли някой би се наел днес в България да твърди обратното. По същия начин аз мога да заявя, че и много други, бих казал - всички други бюджетни сфери, по същия начин биха имали основателната претенция да смятат, че нямат достатъчна бюджетна подкрепа, такава, каквато 100 процента им е необходима. А и би ли могло да бъде иначе тогава, когато една държава не е в едно блестящо състояние? Когато нейната икономика е полусрутена и сега едва мъчително се изправя на крака? Това просто е един очевиден факт и не бива да смятаме, че една или друга структура или сфера, която не може да разполага с онези необходими според нея средства, които биха й дали възможност на развитие, та ако тя не разполага с тези средства, то това би било нещо, което в момента така, както върви дебатът, едва ли не може да се каже, че тази сфера по-нататък няма да стигне до онази величина, която тя сама си е планирала за бъдещето.
Добре е да разберем това като тенденции и затова взех думата, за да проследя разходите, които са отделяни за отбрана в България в последните няколко години. Но не като абсолютни величини, не като суми, защото сумите отпреди четири години, отпреди пет години и днес имат съвсем различна покупателна стойност. Аз ще ви говоря за нещо, което е съвсем разбираемо - онези средства, които са заделяни за отбрана по години, отнесени към всички разходи на републиканския бюджет за съответната година. Тази съпоставка е една, бих казал, много показателна. Не възразявам срещу каквато друга съпоставка искате - да направя опит и за нея, да ви по кажа тази тенденция, която е съвсем очевидна.
И така, аз ви предлагам съпоставка разходи за отбрана, отнесени към всичко разходи за съответната година в републиканския бюджет.
През 1995 г. това относително тегло е 10 на сто. Десет на сто от републиканския бюджет са отделени за отбрана. През 1996 г. процентът е вече само 7,5 на сто към всички разходи в републиканския бюджет. Седем цяло и пет десети! През 1997 г. - миналата година, разходите вече са 12 на сто. Тази година с приетия от вас държавен бюджет разходите за отбрана възлизат на 15 на сто. Съпоставете 15 на сто от тази година със 7 и половина на сто през 1996 г. и изводите със сигурност сами ще можете да си ги направите. Това е два пъти, точно два пъти повече, може да се смята много лесно.
Аз съм абсолютно убеден, че парламентът като законодателна власт и правителството като изпълнителна власт ще направят абсолютно всичко, което е възможно и което страната би могла да си позволи, да отдели необходимите средства оттук нататък за извършването на една истинска кардинална реформа в армията, която вече като политика и като даденост е налице. Убеден съм, че финансово тя няма да страда от тези рецидиви, които в миналите години всички вие добре познавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми военачалници на българската армия, уважаеми колеги! Този дебат, който протича днес, засяга неща като военна доктрина, концепция, програма за превъоръжаване, оръжие, пари - мъртва материя. Не се говори за хората, без които тази мъртва материя е нищо.
Аз взимам думата, точно за да привлека вниманието ви, че всичко това, за което говорим, трябва да бъде употребявано от хората, годни и готови със сърце и душа да действат за това, за което са призвани.
В този смисъл хората са основният фактор на националната отбрана. И възниква въпросът: имаме ли народ, готов да отстоява своето бъдеще, да вярва в своето бъдеще и да е готов да се бори за него? Имаме ли младеж, годна да се жертва за това свое бъдеще, имаме ли команден състав, който в системата на националната институция да е за национално възпитание на българската младеж - преди всичко казармата, да подготвя младежите за това поприще? На тези три въпроса отговорът е: почти не, почти не, почти не.
Следователно, ако ние искаме да осигурим в рамките на възможностите в момента, ние трябва да привлечем вниманието си към извеждането на тези три фактора като основни фактори, сдържащи потенциалния агресор срещу нашата страна. Без това оръжие ние никога няма да достигнем равнището отвсякъде, откъдето може да възникна една опасност. Заради това ние залагаме на колективната сигурност и на убеждението в нашия народ, че нашето дело е право, защото никого не застрашаваме. И онзи, който се осмели да ни застрашава, ще срещне цялото обществено мнение на достойните хора в света.
Какво значи 25 на сто от спестяванията, уважаеми колеги! Не можем да си го позволим. Страната ни е преживяла едно общонационално бедствие и всяка институция и всеки гражданин трябва да поемат своя дял от това национално бедствие.
Следователно, във войската съкращението на персонала ще бъде онова, което ще осигури в момента икономиите, които да бъдат насочени към другото, материалното русло. Ние нямаме нужда и няма на света армия, доколкото са моите сведения, която да има това съотношение на командващи към командвани, което има в нашата страна. И ще заминат, с достойнство ще бъдат изпратени онези хора, чието мислене не можа да бъде променено, не можаха да схванат, че страната ни е тръгнала по друг път и че реформата преди всичко значи скъсване с комунизма в българската армия. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата за реплика госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз тръгвам от една принципна позиция на Евролевицата, че дискутираме тема, която е защитена сфера от политическо противоборство. Затова възприемам настоящото си излизане на трибуната не толкова като реплика, колкото като опит за една обща мозъчна атака в залата на Народното събрание.
И аз ще започна от следното. Мисля, че няма съмнение за никого за това, че българската армия и преди 10 ноември, и днес, обективно не е в състояние сама, самостоятелно да осъществява реална бойна защита на държавата в горещи военни действия. И аз мисля, че затова би трябвало да свалим патетиката, а да търсим едни реалистични решения за верния формат, който трябва да има армията съобразно националните цели.
В този смисъл смятам, че дискусията е полезна именно като елемент на граждански контрол, на който Народното събрание има не само право, а и задължение.
Радвам се, че стигаме до общ извод, че реформата е не само необходима, но и неизбежна. Затова е нужно да разсъждаваме върху нея. Причините, които са довели до нея, мисля, че отдавна вече са изяснени. Като първа тревога, бележка, ако щете, искам да изразя едно дълбоко виждане и изискване за по-голяма прозрачност от страна на изпълнителната власт, на всяка една изпълнителна власт, ще кажа, защото и при предишното правителство решения бяха взимани в рамките на правителството, които не стигаха до парламента и до съответната комисия, така че по-голяма прозрачност, която вероятно би облекчила дискусии като днешната. И аз казвам всички тези неща, защото разчитам на подкрепа от говорилия преди мен колега господин Дянков.
На второ място, мисля, че Народното събрание има да даде свой принос по отношение на регламентиране на определени взаимоотношения между трите основни институции, които са пряко отговорни, включително и за състоянието в армията. И аз тук искам да второ място да предложа, и отново казвам, надявам се на подкрепа, една идея, която да бъде обсъдена в парламентарната комисия, Народното събрание и изпълнителната власт, и това е за обмисляне на един своеобразен устройствен закон по националната сигурност, който да наподобява в някаква степен устройствения закон на съдебната система. Защото докато не се изяснят взаимоотношенията не само между институциите, а и между съответните равнища, очевидно ще имаме трудности, включително при изготвянето на рамкови документи, за които става дума.
На трето място смятам, че излишно фетишизираме концепцията. Тази концепция до момента се използва единствено като терен за политически сблъсък между две засега несъвместими политически, бих казала и идеологически гледни точки.
Затова бих предложила да се съсредоточат усилия и ресурс върху доктрината, която да представлява един включително и оперативен документ за армията. И са прави висшите военни, когато се оплакват от това, че не е възможно армията да стои и да чака някъде край пътя, докато политиците успеят най-сетне да стигнат до взаимно приемлив документ. Затова предлагам доктрината да получи по-голяма тежест, а концепцията да бъде обсъдена отново въобще като необходимост. Ще кажа само, че няма европейска страна в момента, която да разполага или да е имала намерение да приема такава концепция.
На четвърто място искам да кажа няколко думи по бюджета. Очевиден е този спад. Това е вече трайна тенденция - от 1990 г. насам, и за съжаление се отразява драматично на армията. Затова ще предложа един несъвършен подход, но който също заслужава да бъде взет предвид, и той е твърд процент от Републиканския бюджет за армията. Въпросът е бил обсъждан и по други теми, не е бил приеман такъв подход, но може би именно за армията си заслужава да нарушим принципа и да гласуваме по принцип един твърд бюджет за всеки годишен Републикански бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате думата, защото времето на независимите е изчерпано, а репликите влизат в това време.
Има думата господин Арлин Антонов. Разполагате с целите 5 минути.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Мисля, че най-голямото достойнство на този дебат е, че отделихме време на най-сериозната държавна институция и прослойка от нашето общество, която се ползва с най-голямо доверие и с най-голям обществен рейтинг.
Армията в България винаги, независимо от това кой е управлявал, е изпълнявала своите функции твърде национално и твърде надпартийно. Изхождайки от кризисното състояние, в което се намира, Обединението за национално спасение и лично аз искаме да обърнем вниманието върху няколко момента на реформата.
Първо, приели сме, че реформа трябва да има.
Второ, приели сме, че трябва да се интегрираме в евроатлантическите структури.
По тези два момента ние нямаме различия.
Оттук нататък обаче аз имах възможност да се срещна с офицерите по тяхно желание в един от нашите близки до столицата гарнизони, срещам се ежедневно с колеги, тъй като имам 22 години служба в редовете на Българската армия, и трябва да ви кажа, че не навсякъде реформата долу, в редовия офицерски и сержантски състав, се приема нормално. И затова моята препоръка е към министъра на отбраната, към началника на Генералния щаб - да се слезе долу, при хората, и още веднъж да се разясни смисълът на тази реформа.
Давам ви пример с гарнизон Дупница - с три поделения, и трите не остават в гарнизона. Преместват едно вляво, отива в Самоков, едно отива в Кюстендил, но Седма Рилска дивизия, историята на тази дивизия и този гарнизон се зачертава.
И в следващия момент над 120 души офицери и техните семейства не знаят къде ще отидат - от тези, които няма да служат. Средната възраст на тези хора е около 43 години. Те нямат нагласа да влязат в бизнеса. Никой не им предлага и такава възможност. И в следващия момент те ми казват: в Дупница е най-доброто стрелбище. В гарнизон Самоков няма стрелбище и всички учения трябва пак да ги водим в Дупница. Каква е причината да ходим в Самоков сутрин на развод, през целия ден да сме в Дупница и вечер пак да се връщаме?
И затова моля ръководството на министерството и на Генералния щаб, реформата да върви, но нека още веднъж да преразгледат нещата си, да се разбере и да се убеди личният състав. Командирът на поделението в Дупница ми каза: на мен ми казаха, че трябва да имам 40 офицери, 30 сержанти, 15 волнонаемни служителки и аз трябваше да подготвя щатния състав и да го предложа на ръководството на командването. Тоест реформата долу трябва да се разбере от хората. Не е разбрана - това е моето лично впечатление.
И затова предлагам сериозно да се обмисли, тъй като сме тръгнали отзад напред - правим реформа, а нямаме доктрина за национална сигурност, нямаме концепция, нямаме външнополитическа доктрина, предлагам на правителството в лицето на министрите, които са тук, да побързат и да внесат в Народното събрание тези основни документи, за да може действително да получим национален консенсус и действително да влезем в Европа и в тези структури с такъв консенсус.
Смятам, че няма офицери и генерали, които да са сини или червени. В нашата армия има националноотговорни офицери, сержанти и войници. И дайте това нещо да го продължим като традиция в Българската армия. Поради тази причина рейтингът на армията е по-висок - защото армията ни не е политизирана.
И затова Обединението за национално спасение ще подкрепи всички разумни действия, но искаме да има дебат, да има обсъждане, да има дискусия - вътре в комисията и тук, в пленарната зала, за да може действително реформата да стане. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Антонов.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Много благодаря на този дебат за дадените на нашата парламентарна група 5 минути, които сега са превърнати в една минута и десет секунди.
Ще прочета това, без което не може. Внесохме харта, в която четири зони на обществената дейност трябва да бъдат изведени зад политическите препирни. Една е армията.
Заедно с това обявяваме се за следните неща:
Първо, създаване на по-малко, но високомобилни и високотехнологично окомплектовани съединения и части, ако може още през тази година.
Второ, да, трябва да се увеличи военният бюджет, но едва ли сега може да се прецени, че с 25% това трябва да стане. Това е нереално и невъзможно. Сегашният приход в бюджета, който е повече, отколкото очаквахме, едва ли ще бъде такъв в края на годината и трябва да се мисли за това.
Трето, ние смятаме, че трябва да се извърши промяна в методиката за изчисляване на работната заплата и да се даде превес на измеримите показатели при атестирането на личния състав и при определянето на размера на възнаграждението.
Четвърто, необходимо е да се направят нови договори за кадровия военен състав, отчитащи работата им в условията на валутен борд и стриктно спазване на установената в Закона за отбраната и Въоръжените сили 40-часова работна седмица.
Пето, смятаме, че трябва да се извърши стимулиране по европейски образец на доброволното напускане, включително и преди навършване на години за пенсия.
Шесто, при преструктурирането на армията задължително трябва да се гарантират жилищата и основните социални условия на хората.
Седмо, смятаме, че трябва да се премахне пенсионният таван и пенсия за кадрови военнослужещи, осигуряващи им достоен живот.
И последно, създаване на независими от бюджета здравен, социален, пенсионен и застрахователни фондове, и то не един, които да имат специално отношение към армията.
Ние, в Евролевицата, сме за реформа в армията и всяко нейно отлагане, както ставаше през миналите години, ще доведе само до задълбочаване на нейните проблеми; по-малко поделения, по-голяма ориентация към това, което е вече прието в Консултативния съвет при президента, по-дълбока реформа в армията; малко, но боеготовни съединения, високоокомплектовани; достойни права за военните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Стефан Савов. Разполага с цялото време от 5 минути.

СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Всъщност това, което исках да кажа, до голяма степен го каза моят колега Дянко Марков. И трябва да кажа не само колега по депутатско място, но същевременно, доколкото зная историята на нашите депутати, ние двамата сме единствените депутати, участвали във войната и все пак имаме някакъв опит, страшен опит.
Искам още в самото начало на кажа, че нашата парламентарна група, разбира се, е готова да подкрепи всички разумни реформи, защото милеем за нашата армия. Но тук се говориха много работи, бих казал, че чухме и много празни приказки, но чухме и ужасяващи работи. За какви ужасяващи работи говоря? Ужасяващи работи, че ние фактически все по-малко имаме младежи, които да застават под знамената. За мен това е страшно. Аз съм служил 1942 г. по време на една световна война. След това, когато нашият набор трябваше да се уволни, отидохме на фронта. Но въпреки тези тежки времена, въпреки че някои господа по това време комунисти, разбира се не говоря за вас (реплики от ДЛ), твърдяха, че това е една бедна разорана страна и т. н., ние успяхме да водим войната и никога не сме имали проблеми с храната. Не беше богата, но все пак се хранехме.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Вие не сте чели историята, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: След това ще имате възможност да ми направите реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Нямаме повече време.
СТЕФАН САВОВ: Вижте, Вие сте много млад, не сте служили в армията по тези времена, не сте били на война, така че малко по...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): И слава Богу.
СТЕФАН САВОВ: Слава Богу, разбира се. Затова ме оставете да кажа няколко думи за това, което мисля, че е важно.
Казах, че чух ужасяващи думи, обаче чух и много думи, думи, думи. Думи, които, бих казал, нямат съдържание.
Аз си спомням, че по мое време, когато служех войник, се говореше една крилата фраза на големия патриот военачалник полковник Дрангов: "Празна раница не пази граница!". И с това се изчерпват много работи, които тук се говориха, защото е точно така. Действително трябват средства, но освен средствата трябват и хора. Хора, които да са готови да се жертват.
И тук си задавам въпроса защо господата, които предизвикаха тези дебати, не си дадоха сметка, че мъчно е да бъде една армия боеспособна не само поради това, че не е снабдена с всички модерни оръжия, но поради това, че в продължение на 40 години тази армия не беше национална. Тази армия защитаваше интересите на Варшавския пакт. Ако някой от вас отрече това, аз съм имал син войник в Дупница, защото господин Арлин Антонов говореше, там бяха големите надписи, големите плакати, че ние защитаваме Варшавския пакт и сме против НАТО. Четиридесет години се говореше, че ние се борим за Варшавския пакт, че ние се борим за Съветския съюз и сега изведнъж, разбира се, сме за НАТО. Дори вие, макар и уклончиво, казвате, че сте за НАТО.
Ясно е, че тази боеготовност на нашите младежи, на нашите войници, на нашите офицери няма да бъде голяма при една такава огромна промяна. Е, добре, има ли друг изход, освен НАТО? Аз смятам, че няма. И това е основният въпрос, по който трябва да говорим. Зная, че вие не сте съгласни, но питам се с какви средства вие ще създадете една армия, която да бъде боеспособна. И срещу кого?
Между другото, питам се и това, в края на краищата именно по този въпрос би трябвало да имаме единство, а не да говорим за неща, които са празни приказки, празни думи.
Господин председател, виждам, че надминах 5-те минути и затова завършвам, но ми позволете да кажа още нещо. Може би ще мине още време, докато българският народ, всички ние разберем, че комунизмът нанесе страшни вреди, катастрофални вреди върху българския народ. И всичко това не може така лесно да бъде премахнато. Но зная, че много от вас все още не искат да признаят тази истина. Трябва обаче да я признаят, ако искаме да направим това, за което всички говорим, а именно да защитаваме родината. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
С това приключваме разискванията. Има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина аз искам да благодаря на всички вас за проявения интерес към реформата в Българската армия и за готовността да се дискутира по тази тема и в пленарната зала.
Главните въпроси на реформата, нейните цели, принципи и подходите наистина са обсъждани на различни нива по различни поводи. Отделни нейни аспекти съм засягал в отговори и на ваши питания и актуални въпроси, в мои доклади и изказвания на международни форуми, в интервюта и публикации в средствата за масова информация, които са били публично достояние за нашата общественост.
Въпреки това, поради изключителната важност на повдигнатата тема, смятам, че тя наистина не е изчерпана и разговорите по нея трябва да продължат.
Реформата в Българската армия, укрепването на нейната боеспособност и обезпечаване на националната сигурност, не са прерогатив на никоя политическа партия. Те са в интерес на народа и нацията като цяло. Искам най-напред да отбележа, че реформата в Българската армия се основава на правителствени решения и документи и се ползва с подкрепата на офицерския корпус и българската общественост.
Използвам възможността да благодаря за помощта и подкрепата на нашата общественост, която оказва традиционно високо доверие на Българската армия като държавна институция. По степен на обществено доверие последното проучване на "Галап интернейшънъл" за м. март 1998 г. нарежда Българската армия на второ място, непосредствено след президента на републиката.
Ориентацията ни към НАТО и стремежът да провеждаме реформата по стандартите на армиите на западните демокрации, е политическо решение на правителството и на парламента. Както подчерта и неотдавна нашият президент, желанието ни за членство в НАТО не е модна политическа тенденция, нито някаква приумица, а това е един окончателен и цивилизационен избор на нашата страна. Път, по който сме тръгнали и връщане назад няма.
В международните контакти и постоянните срещи, които имаме с наши близки и по-далечни партньори, усилията ни за провеждане на реформата получават добра оценка. Такава оценка даде и днес на срещата господин Солана. Вярвам, че няма човек в тази зала, който да оспори необходимостта, и това се доказа от днешните дебати, от реформа в Българската армия. Всички сме свидетели как след разпускането на Варшавския договор и падането на Берлинската стена в Европа се установиха нови политически и военни реалности, които имат императивно значение и разбира се подходите във военното строителство и в изграждането на армиите. В резултат на новите реалности основният акцент на осигуряване на националната сигурност все повече се премества от военната към икономическата и социалната област, към решаването на изключително сериозния за нашата страна демографски проблем.
Няма съмнение, че през последните години се поставят основите на политическото, икономическото и военно партньорство в Европа през следващия век. Участието ни в тези глобални процеси изисква нашата армия да бъде реформирана съобразно приоритетите и изискванията на това партньорство и членството ни в бъдещите колективни форми на сигурност.
Реформата в Българската армия е наложителна и поради това, че не могат да бъдат взети под внимание редица ограничителни условия и фактори, основните от които са следните: недостатъчните икономически възможности на държавата, демографските проблеми и непрекъснато намаляване на раждаемостта в страната, което обективно води до намаляване на наборния контингент.
Реформата отчита съвременната европейска тенденция във военното строителство, насочена към създаването на по-малочислени, но по-мобилни и по-боеспособни армии, които да могат да изпълняват широк диапазон от задачи по поддържането на мира и сигурността в различни географски райони.

Всичко това показва, че Българската армия не би могла да съществува в състава и структурата, каквито имаше по времето на Варшавския договор. Не можеше да се продължава и имитацията на реформа, която се правеше от предишните правителства в периода 1990-1996 г. Това наложи да се актуализира концепцията, която беше приета за реформата през 1995 г. и да се разработи планът за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г. Този план отразява основните схващания и възгледи на Министерството на отбраната и Генералния щаб за същността, подходите и етапите на реформата и отчита както горепосочените фактори, така и възможните рискове и заплахи за националната сигурност.
За първи път тази година в бюджета на Министерството на отбраната бяха заделени 25 млрд.лв. за осъществяване на реформата в Българската армия. Предполагам, че голяма част от вас и особено - знам това - депутатите от Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика, които бяха поканени и имаха възможност да участват в обсъждането на плана, са добре запознати с неговите основни положения.
Искам дебело да подчертая, че целта на този план не е просто да се намали числеността на армията до определен размер, а в структурно и качествено отношение да се изгради една армия, която да бъде по-компактна, по-добре въоръжена, по-мобилна и най-вече по-боеспособна. Очевидно е, че всичките тези промени не могат да се извършат с един замах. Затова планът предвижда те да бъдат реализирани поетапно в продължение на няколко години. Няма да се спирам по отношение на това какво съдържа планът за реформата в Българската армия, но основният и важен въпрос, който поставяте днес, се съдържа в третия етап от реформата, който се предвижда да бъде осъществен от 2000 до 2010 г.
Тук бих искал да отворя наистина една скоба и да отбележа, че окомплектоването на Българската армия с модерно въоръжение и техника е и едно от условията за достойно интегриране на нашата страна в евроатлантическите структури за сигурност. За съжаление, по известни на всички вас причини снабдяването на армията със съвремено въоръжение и бойна техника - това беше казано от почти всички изказващи се - през последните 10 години беше сериозно затруднено. През този период фактически не е закупувано никакво ново въоръжение, не е осъществявана почти никаква модернизация, а да не говорим за научноизследователската, опитно-конструктурската и производствената дейност. В резултат на тези причини бойните характеристики на голяма част от наличното въоръжение и техника не отговарят напълно на съвременните изисквания.
Превъоръжаването на Българската армия няма да бъде еднократен акт и ще отчита не само характера на реформата, но и вероятното ни бъдещо членство в НАТО. Това превъоръжаване се предвижда да се осъществи също в три етапа. През първия и втория етап ще се постигне съвместимост с НАТО. Но говоря - забележете! - в областта на командните и свързочните комуникации. През третия етап ще се извършва постепенна модернизация на наличното въоръжение и техника, както и попълването на Българската армия със системи и въоръжения, специална и друга техника, отговарящи на изискванията на стандартите на НАТО.
Сами разбирате, че тези въпроси изискват огромни финансови средства. В Министерството на отбраната вече е разработена една програма за възстановяване на боеспособността, модернизирането и превъоръжаването на Българската армия със съоръжения, бойна техника и военнотехнически имущества за един по-дълъг период от време, която предстои да бъде внесена в Министерския съвет.
Ние осъзнаваме, че основният фактор, който ще има определящо влияние върху темповете на провеждането на реформите и особено за превъоръжаването на армията, ще бъде осигуряването на финансовите средства. Във връзка с това искам да посоча, а някои от депутатите вече направиха това, че наистина нито един бюджет до 1997 г. не бе реализиран така, както бе предвиждан в съответните закони за държавния бюджет. Това водеше до натрупване на значителни по размер просрочвания и задължения на Министерството на отбраната и Българската армия към фирми и организации - доставчици на стоково-материални ценности и извършващи услуги за нуждите на армията, които постоянно нарастваха.
В резултат на предприетите мерки от правителството за подобряване на бюджетната и финансовата дисциплина в условията на валутен борд през 1997 г. Министерството на финансите осигури изцяло гласувания от Народното събрание бюджет на Министерството на отбраната. Трябва да изтъкна, че като цяло 1997 г. се оказа най-стабилната във финансово отношение. Финансирането се извършваше по точно определен график. Всички стари задължения към фирми-доставчици от страната и чужбина бяха изплатени, включително и задълженията по руския дълг. Строгият контрол на разходите, подобряването на бюджетната дисциплина и ритмичното финансиране през четвъртото тримесечие позволиха да се изплатят разходи, които бяха натрупани с години.
Бяха заделени 1 млрд.лв. за резервни части за автобуси. Беше закупена акумулаторна батерия за подводницата, която имаше този проблем с години - 1 млрд. 450 млн.лв. За самия ремонт на подводницата са заделени 1 млрд.лв. За свързочно имущество - 340 млн.лв. и т.н. И стигаме до едни - отново казвам - изключително стари задължения - още от 1991 г. на стойност 5 млрд.лв.
Подобряването на финансовото осигуряване през 1997 г. представлява една благоприятна тенденция, което позволи за първи път от много години Министерството на отбраната да приключи годината без неизплатени стари задължения и да уреди взаимоотношенията си с всички доставчици.
В заключение искам още веднъж да подчертая, че реформата в Българската армия не е случайно хрумване. Тя ни е необходима. Необходима е на нас, необходима е на Българската армия, за да можем да я изградим такава, каквато на всички нас ни се иска - малочислена, но по-ефективна и по-боеспособна.
Госпожи и господа народни представители, това бяха основните въпроси и вижданията на Министерството на отбраната във връзка с реформата, която предстои да се извърши в Българската армия. Смятам, че ще подкрепите усилията на Министерството на отбраната и на правителството в тази посока. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС, Народен съюз и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
По силата на правилника вносителят на предложението за разискване предлага проект за решение. Проекти могат да предлагат и народните представители. Има внесен и раздаден проект за решение по разискванията, внесен от вносителя на предложението за разискване. Има внесен и раздаден проект за решение от народния представител Христо Бисеров.
За процедура думата има госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за удължаване на работното време след 14 ч., за да може спокойно да представят своите мотиви вносителите и да приемем решение така, както предвижда Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, че след дебат, по повод питане на народен представител, се приема решение. За да може още днес това да стане, предлагам да се удължи работното време до приемане на решението, което се предлага и приема от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
По първия проект за решение от вносителите на предложението за разискване някой ще вземе ли думата да мотивира?
Заповядайте, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри! Уважаеми колеги! Повече от една пета от народните представители сме внесли проект за решение, който е раздаден. Двете точки са доста ясни и категорични. Най-напред ние бихме желали българският парламент да изпълнява по Конституция и закон своята роля. И ако у нас понякога възникват съмнения по хода на реформата в армията и недоволство от начина, по който тя се провежда, те се дължат и на това, че в недостатъчна степен Министерският съвет внася за сериозни обсъждания и дебати както в Комисията по национална сигурност, така и пред целия парламент, необходимите нормативни основи.
Предлагайки да се осигури внасянето за обсъждане в Народното събрание на Концепция за националната сигурност, ние имаме предвид тя да се обсъжда като един важен, основоположен документ не само от един тесен кръг около Консултативния съвет към президента, а действително вече и от всеки български народен представител. А мисля, че няма проблем да бъде обсъждана и от цялото общество.
Вторият документ, който ние предлагаме и който също е много важен за ориентацията на нашата национална сигурност, това е външнополитическата доктрина.
Третият документ това е военната доктрина. Знаем, че това може би изисква доста време. Ние не сме фиксирали за това конкретен срок, в най-кратко време, но безспорно е, че без военна доктрина при променените материални и геополитически условия ние не можем правилно да проведем реорганизацията на българската войска.
И, на последно място, изискуемите от Закона за отбраната и Въоръжените сили дългосрочни програми за превъоръжаване и модернизация на наличното въоръжение, за бойната и специална техника на Българската армия, за нейния числен състав. Без яснота по това какво ще се прави, как ще се изпълнява, с какви ресурси, българският парламент не може да поеме тази отговорност, да застане зад реформата в армията ни.
Мисля, че никой от тази зала не би възразил срещу тези напълно основателни искания.
Второто предложение, което ние внасяме и което бих желал да мотивирам, засяга възможността Министерският съвет да осигури допълнителни финансови средства в размер на 25 на сто от преизпълнението на приходите по бюджета на Република България, именно и целево за материално-техническо осигуряване на въоръжението и бойната техника на Българската армия, с оглед гарантиране и повишаване на нейната боеспособност и боеготовност.
Няколко пъти вече тук представители на Министерския съвет заявиха, че бюджетът се преизпълнява в приходната му част. Това е едно добро явление. Нека само една четвърт от това превишение на приходите да бъде насочено към повишаване на техническата въоръженост на нашата войска. Това е скромното искане, което не само тези 50, а, струва ми се, и доста повече депутати и от доста повече парламентарни групи искат да предложат пред вас.
Бихме желали тук министърът на финансите също да вземе отношение. Но, ако тези проценти се струват високи, все пак можем да стигнем до разбирателство и за други стойности, за други числа. Но без едно такова решение, само разглеждайки и одобрявайки документи, от това на българския войник няма да му стане нито по-топло, нито той ще почувства силата на оръжието до себе си.
Ето защо смятаме, че тези две точки са напълно достатъчни да покажат, че Тридесет и осмото Народно събрание милее за националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Вносителят на втория проект за решение, господин Христо Бисеров, има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господа министри! Уважаеми господа офицери! Целта на нашето заседание е да излезем с решения, решения, които да помогнат на реформата в Българската армия такава, каквато я искаме ние, и такива, каквито са определени приоритетите на България в тази област, във военната област. Дълго време реформа в Българската армия нямаше. Тя дори не стартира.
Реформата в Българската армия стартира. Тя вече е факт. И тя стартира тогава, когато бяха определени приоритетите. Тя стартира тогава, когато стана ясно, че българската държава заявява желание за членство в Северноатлантическия съюз. Тогава стартира реформата в Българската армия. Тогава бяха разработени и истинските работещи проекти за реформата в Българската армия.
Началникът на Генералния щаб говори за плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия. Всички ние знаем как той беше приет, как беше достъпен за всички нас, народните представители, как беше достъпен за всички институции. И всички знаем, че той беше изработен от военните, не от нас, политиците.
Всички ние знаем за ангажиментите, които българското правителство пое с "Програма 2001". И всички ние сме свидетели на първите резултати на реформата на Българската армия.
И сега, когато днес ние разглеждаме тази тема, трябва да кажем дали одобряваме старта на реформата и да кажем какво искаме още. Всички ние знаем, че Концепцията на националната сигурност на Република България е готова и в следващите няколко седмици българският парламент ще гледа този изключително важен документ.
Всички ние знаем, че Военната доктрина на Република България също е разработена паралелно.
Така че, българската държава има документите, има решимостта и има реално осъществени вече действия за реформата в Българската армия. Всички ние знаем за Националната програма за подготовка и присъединяване на Република България в НАТО.
Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика преди месец проведоха заседание, на което прегледаха хода на изпълнението на тази програма. Оценките на тези две комисии са положителни.
Уважаеми дами и господа! Това са били мотивите, когато сме изготвяли проекта за това решение. Ето защо първа точка от нашето решение е, че българският парламент одобрява реформата в Българската армия по плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г.
Българската армия се нуждае от тази оценка. Ако ние не й дадем тази оценка, има опасност реформата да изгуби темпа си. Българското офицерство се нуждае от нашето одобрение за усилията, които то полага.
Реформата в Българската армия ще се извършва по документи и ще се извършва с воля. Документът е налице. Изпълнението е започнало. Ние трябва да подкрепим усилията, като български парламент.
Другото изключително важно нещо, с което ние можем да помогнем на Българската армия, за да стане тя такава, каквато декларираме всички, че искаме да е, е това, за което стана въпрос и в експозето на министъра на отбраната. Възстановяването на боеспособността на Българската армия, нейната модернизация, нейното превъоръжаване с въоръжение, бойна техника и военно-технически имущества не е нещо от днес за утре, всички го разбираме. Точно затова и министърът ви информира, че в Генералния щаб се разработва дългосрочна програма. Разработката на тази дългосрочна програма е в напреднал етап. И това, което ние можем да направим, е това, което ни дава законът. Член 26 от Закона за отбраната и Въоръжените сили посочва, че Народното събрание приема дългосрочни програми във връзка с Въоръжените сили на Република България.
Ето, военните имат готовност да представят дългосрочна програма по най-важния въпрос, този, който е обект на днешния дебат - състоянието на Българската армия, нейното въоръжение, нейната бойна готовност.

Министерският съвет е органът, който ще трябва да ни представи тази програма.
По тези съображения ние смятаме, че нашето внимание и нашите усилия трябва да бъдат насочени именно към този съществено важен детайл от реформата в Българската армия, поради което и ние предлагаме т. 2, която да звучи по следния начин: "Препоръчва на Министерски съвет да ускори изработването и внасянето в Народното събрание по реда на чл. 26, т. 7 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България на дългосрочна програма за възстановяване на боеспособността, модернизиране и превъоръжаване на Българската армия с въоръжение, бойна техника и военнотехнически имущества.".
Аз съм доволен от обстоятелството, че т. 2 на нашето проекторешение е много близо до т. 1 на проекторешението на вносителите на дебата. Моето възражение към, да речем, детайли от тяхното предложение е, че няма защо да задължаваме Министерския съвет да върши нещо, което той вече има готовност да направи. Вече споменах за това, че Концепцията за национална сигурност е готова и предстои да бъде внесена в най-скоро време. Същото важи и за Военната доктрина.
Аз искам тук да се съглася с една от идеите, които предложи господин Иван Иванов. Между другото това е идея, която сме обсъждали и в Комисията по национална сигурност. Става въпрос за това, че в Българската армия трябва да бъде ускорена реализацията на техника, на която й предстои изтичане на гаранционния срок и снемане от въоръжение. Това е един процес, който трябва да бъде стимулиран.
Аз съм склонен да има една допълнителна точка в решението, за да стимулираме точно това, защото това е, първо, изключително лесен и добър източник на средства и, второ, няма да става това, за което и господин Иванов спомена - да се бракува продукция, вместо от нея да се вземат пари.
В тоя смисъл аз ви предлагам трета точка да има следното съдържание: "Министерството на отбраната да ускори реализацията на техниката, на която предстои изтичане на гаранционния срок и снемане от въоръжение.".
Четвъртата точка от проекторешението, което се предлага на вашето внимание, досегашна номерация "3", е свързана с ясните ангажименти на България с НАТО.
Аз говорих за Националната програма за подготовка и присъединяване към НАТО. Защо предлагам да се включи тази тема като точка от решението на днешното заседание? Защото това е извеждане на приоритети. В тази програма един от приоритетите, който е изведен, е постигането на съвместимост, включително и на техническа съвместимост, между Въоръжените сили на Република България и Въоръжените сили на НАТО и страните-членки.
Тази съвместимост предполага и техническа съвместимост. Това е част от тематиката на днешното заседание и по тези съображения аз смятам, че трябва да бъде стимулиран процесът за ускоряване на мерките за постигане на оперативна съвместимост на Въоръжените сили на Република България с тези на НАТО и страните-членки.
Това са мотивите към предложението. Благодаря ви, дами и господа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Томов - за предложения за решение. Или по решенията?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! От името на нашата парламентарна група внасям някои предложения по проектите за решения, които обсъждаме.
Първо, някои общи аргументи. Не смятаме в нашата група, че трябва да се отива в прекалено голямо технологизиране на решението и на внасяне на технически елементи, както и елементи, които са от компетенцията на Министерския съвет, Министерството на отбраната и Генералния щаб. Решението трябва да има политически характер и политическа рамка, съответстваща на самия парламент и неговите правомощия.
Второ. Обсъдихме внимателно предложението на колегите от Демократичната левица за 25 на сто от преизпълнението на приходите по бюджета. Смятаме, че икономически това е не само несъстоятелно, но и рисковано и аргументите са следните:
Ние не знаем колко ще бъде преизпълнението на бюджета за тази година. Ние не можем да гадаем за това. Нещо повече, процент от това преизпълнение - още по-олеква такава конструкция. Така че не можем да приемем това предложение.
И още нещо. Смятаме, че в т. 2 и т. 3 на предложението, което е внесъл господин Бисеров, са стеснени и биха могли да получат по-друга редакция, поради което внасяме следните предложения като краен текст:
1. По т. 1 мислим, че не е добре да се говори само за това, че одобряваме или не одобряваме. Болшинството народни представители...
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Четете си решението, господин Томов, а не да коментирате другите решения.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин председател, аз мисля, че е редно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Това е ред, парламентарен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Савов, моля Ви!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин Савов, Вие винаги сте били блюстител на това народният представител да има свобода да говори, каквото иска, още повече, когато представлява парламентарна група, и не нарушавайте собствените си принципи, които дълги години отстоявате, ако обичате.
Значи, първо, ние смятаме, че главният проблем е не просто да се одобри, а настояваме за ускоряване на реформата в Българската армия в съответствие с плана за организационно изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г.
2. Препоръчва на Министерския съвет да ускори изработването и внасянето в Народното събрание (тук подчертавам специално) на Концепция за национална сигурност и военна доктрина - след това да се продължи - както и на дългосрочна програма за възстановяване на боеспособността, модернизирането и т. н., до края.
Значи, ако концепция, която ние вече сме одобрили по принцип на някакви заседания или най-малко сме дебатирали в Консултативния съвет при президента, задължително трябва да се впише като основополагащ документ и без нея не може да се приеме и тази дългосрочна програма за възстановяване.
Така че това е второто предложение.
И третото предложение. С оглед изпълнение на Националната програма за подготовка и присъединяване на Република България, вместо да се напише "Да се ускорят мерките за постигане на оперативна съвместимост на Въоръжените сили", което смятаме за тясно, да се запише така: "Да се изработи конкретен план за цялостна адаптация на законодателството и Въоръжените сили на Република България във връзка с присъединяването на Република България към Северноатлантическия съюз и страните-членки.". Защо? Имаме законодателни несъответствия и пропуски, имаме проблем на цялостна адаптация не само за оперативната съвместимост, която е по-технологичен проблем. Ако така се погледне на това решение, ние сме в състояние да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, по тези предложения, които са по Вашия проект за решение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин Томов, тъй като Вашите предложения бяха повече върху текста, който съм внесъл от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, искам да взема отношение.
Аз не възразявам, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не възразява по т. 1, освен одобрение по това, че реформата е стартирала, защото това е смисълът, че се работи и че първите резултати се виждат. Това е смисълът на точката - да има изискване за по-голямо темпо, за ускоряване, както Вие се изразихте.
При това положение няма пречка текстът да звучи в смисъл, че одобрява реформата в Българската армия и настоява за нейното ускоряване по плана за организационното изграждане и т. н.

По точка 2 нашето предложение е всъщност да задължим Министерският съвет да внесе концепция за национална сигурност. Много добре знаете, че Министерският съвет е готов и ще го направи следващите седмици. Мисля, че е безсмислено, някак си ненормално е да задължаваме да направи нещо Министерският съвет, след като добре знаем, че това ще стане само след няколко седмици, а може би и другата седмица.
При това положение аз смятам, че текстът по т. 2 така, както звучи сега, е по-добър.
По отношение на вашето предложение за характера на точка 3 - по принцип аз го приемам. Нямам нищо против, но все пак, когато сме изготвяли това решение, ние сме се старали да бъдем в рамките на дебата. Дебатът е по състоянието на въоръжението, на техниката. Вие си спомняте как беше зададен въпросът на господин Иванов. Вие желаете да включим в решенията проблематиката по законодателството. Вие знаете, че Националната програма за подготовка и присъединяване към НАТО във военната й част има три части - едната е политическа, другата е законодателна и третата е чисто военнотехническата част. Това е частта относно съвместимостта - техническа и не само техническа, разбира се. Точно за това ние сме извадили от военната част на програмата онзи детайл, който има пряко отношение към тематиката. Ако ние решим да останем в рамките на тематиката на днешния дебат, в рамките на дебата така, както беше зададен, мисля, че е по-правилно да оставим съдържанието на точка 3 така, както ви го предлагам. Иначе вашите съображения са съображения, които са и наши в случая.
И още веднъж искам да предложа всъщност точка 3 да стане точка 4, а да се създаде нова точка 3. Припомням съдържанието: "Министерството на отбраната да ускори реализацията на техниката, на която предстои изтичане на гаранционния срок и снемане от въоръжение". Смятаме, че това ще бъде конкретен принос към нуждите на Българската армия, извлечен от днешния дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Георги Първанов има думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател!
Добре би било след един такъв сериозен дебат да потърсим единно решение. Аз мисля, че можем да констатираме поне като резултат от дискусията, ако не друго, то плачевното състояние на Българската армия.
Мисля, че изразихме всички общата си загриженост и тревога от това състояние. Струва ми се, че има опасност да се разминем в търсенето на средства за изход от ситуацията и за развитието на реформата. Пак казвам, добре би било да имаме единно решение и тъкмо заради това аз смятам, че може би е редно да отложим приемането на решението, да създадем една контактна група, която да се опита да намери допирните точки. (Шумно неодобрение от мнозинството, шум и реплики в залата.)
Искам да изразя нашето становище по предложението в проекта на Съюза на демократичните сили.
Вие предлагате да одобрим реформата в Българската армия по плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия в - тук пише - 2010-ата година. Аз ви питам, уважаеми дами и господа, кой от вас в тази зала е виждал този план? Как ще подкрепите нещо, от което не сте виждали нито ред?
Ние направихме опит в Консултативния съвет по национална сигурност да започнем разглеждането на този въпрос, но поради неподготвеност - господин Савов беше свидетел, даже мисля, че негова беше инициативата да отложим обсъждането на този въпрос в Консултативния съвет и така до второ заседание по този въпрос не се състоя, тоест дори и в рамките на Консултативния съвет въпросът не може да се смята за разгледан. И аз се питам ние какво ще подкрепим.
На следващо място, приемайки идеята да препоръчаме ускоряване подготовката на дългосрочната програма, аз наистина смятам, че е редно така, както предлагат и моите колеги, така, както предложи и господин Томов, да включим и концепцията. Моето лично мнение е, че след последното обсъждане все още има доста работа по нея, но е задължително и концепцията за национална сигурност, и военната доктрина да бъдат записани в рамките на тази точка, заедно с дългосрочната програма.
На следващо място така, както е записан текстът на точка 3, аз мисля, че той не би могъл да обедини залата. Отново се появява идеята за НАТО като панацея, идеята за тази съвместимост на въоръжените сили като самоцел, защото, уважаеми дами и господа, ние се намираме в един преходен период. Дори и да допуснем, че има перспектива за приобщаването на България към НАТО, какво става с гаранциите за нашата национална сигурност в тези години, може би десетилетия, докато реално се реализира това приобщаване? Какви средства реално ние предлагаме за осигуряване на гаранции за нашата национална сигурност, за боеспособността на Българската армия?
Вие може да не сте съгласни с предложеното от нашата парламентарна група с тези 25 процента, но аз бих искал да видя вашата алтернатива, вашето конкретно предложение за финансовото осигуряване и на реформата, и цялостното осигуряване боеспособността на Българската армия. Благодаря ви. (Ръкопляскания отляво, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Господин Александър Йорданов има думата. (Шум и реплики в залата, възгласи: "О-о-о!")
Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз не разбирам тези възгласи в залата, просто защото вземам отношение към предложените проекти за решение и не просто като народен представител, а като баща, който не само е служил в армията, когато трябва, но не е скрил и своя син от армията, както някои други народни представители, особено представители на комунистическата партия, правеха в миналото! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Нещо повече, аз подкрепих своя син да отслужи своя дълг в армията. Нека това да се каже, защото говоря именно като човек, който смята, че е изпълнил своя дълг. И семейството му изпълнява своя дълг към Българската армия.
Сега по проекта за решение.
От това, което досега се говори, стана ясно, че има нещо, което ни обединява. Това е идеята Българската армия да бъде по-силна, по-боеспособна, по-гарантирана, по-модерна, по-осигурена.
Прозвучаха обаче, за съжаление, две гледни точки оттук нататък - едната твърди, че това може да стане, ако по-бързо се придвижим като държава и като армия към Североатлантическия съюз, към НАТО, а другата гледна точка - на лявата страна - е мълчание по този въпрос. Тя не казва накъде да се придвижваме, да се въртим на едно място в безвремие, в нищо, и да чакаме - какво? Конгреса на БСП... Следващия конгрес... Какво да чакаме конкретно? (Шум и реплики в залата.) Значи, вие на този въпрос не давате отговор.
Нашата гледна точка е ясна: ние смятаме, че наистина, ако нашата Българска армия се свърже с армиите на тези мощни европейски държави, тя ще стане автоматично по-силна, държавата ни по-сигурна (смях от левицата) и по-стабилна. И това е факт. Това просто е факт. Който не го разбира, значи дълбоко греши.
И аз искам да ви призова да приемем по-доброто за Българската армия. А то е отразено в решението, което предлага Христо Бисеров като народен представител и председател на Комисията по национална сигурност. Аз мисля, че Комисията по национална сигурност в българския парламент е достатъчно авторитетна и в нея членуват хора, които разбират от проблемите на армията повече, отколкото би разбрало ръководството на Българската социалистическа партия. Защото това е Комисия по национална сигурност, а онова е един партиен орган. Вярно - висш, но партиен. И понеже Комисията по национална сигурност, в мнозинството си колегите, които се изказаха, застъпиха тази гледна точка - на одобрение на реформата в армията, на идеята за присъединяване към НАТО, за ускоряване на този процес, естествено аз като баща, българин и народен представител ще подкрепя гледната точка на професионалистите, а не гледната точка на партийците. Това е сериозна позиция. (Ръкопляскания от СДС.)
Затова правя само две малки предложения, за да дам и своя принос.
В т. 2 предлагам, където е казано "Възстановяване на боеспособността", изразът "възстановяване" да се замести с думата "гарантиране" на боеспособността. Защо? Защото аз мисля, че армията ни в периода на социализма за съжаление нямаше тази боеспособност, която трябваше да има една армия модерна и силна. (Реплики на протест от левицата.) Откъде се доказва това? Това се доказа не само от нас тук, в България, а се доказа от това, че всички армии от бившия социалистически Варшавски договор изпаднаха в същата криза в момента, в който рухна системата на социализма. Стигна се дори дотам Руската армия да загуби войната в Чечения срещу един малък, но храбър народ, борещ се за своята независимост. (Бурни ръкопляскания от СДС.) Каква е била тогава нашата боеспособност? Затова аз пледирам за израза "гарантиране на боеспособността". Това вече вдига нещата в едни европейски, модерни измерения.
По трета точка след "да ускори мерките за постигане на оперативна съвместимост" предлагам да се прибави "оперативна и техническа". Това вече прозвуча в залата. И е естествено на една армия, която се стреми към НАТО, да не й трябват стари руски, произведени в бившия Съветски съюз оръжия. Трябва й модерна западна техника и модерна техника, произведена тук, в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Думата за реплика има господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Истинско удоволствие е, уважаеми дами и господа, да видим господин Александър Йорданов в ново амплоа - на идеолог на реформата в армията. Господин Йорданов, докато Вие реформирате армията, тоест докато се изтеглят гарнизоните от южната ни граница на 100 км навътре в страната, гарнизони, които не са създадени от комунистическия режим, искам да ви припомня, а от времето на българското Освобождение насам, докато броят на Българската армия, нейният състав се свежда до една бройка, която не е позната от времето на националните катастрофи, докато ликвидирате буквално ежедневно Военнопромишления комплекс и отбранителната ни промишленост, очевидно, че Вие формирате една нова концепция. Тази нова концепция не е свързана вече с това България да отиде в НАТО, защото няма с какво да отиде, няма да имаме армия с която да отиде. Очевидно, че Вашата нова концепция се свежда до това НАТО да дойде в България. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от Левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Думата за дуплика има господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател на Българската социалистическа партия, дали България ще влезе в НАТО или НАТО ще дойде тук, това се нарича на европейски език интеграция. (Ръкопляскания от СДС.) Ставаме част от едно семейство. И дали Вие ще бъдете в съседната стая, а аз в другата, ще бъдем едно европейско семейство и ще си говорим много по-добре, много по-културно, с усмивка, защото ще ни бъде добре в общия европейски дом и в атлантическия дом.
Аз няма да отговарям на Вашия малко по-нападателен тон. Аз взех думата, за да изразя моето мнение, на народен представител, на баща и на българин, който наистина иска да има силна Българска армия, която за съжаление не може да гарантират нито БСП, нито Александър Йорданов сами по себе си. Можем да гарантираме това всички заедно, като подкрепим това решение, като подкрепяме правителството, подкрепяме бюджета, работим за България и доброто ще дойде. Когато работиш за България, рано или късно доброто идва в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Думата за процедура има господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми народни представители. Аз като пръв блюстител на правилника вземам думата процедурно, за да напомня, че се намираме в приемане на решение по чл. 85 от правилника, а не по чл. 73. Това са две различни процедури. Сега сме "по питане на народен представител се провежда разискване в рамките на един час". И след това изрично е казано, че по питането се приема решение. Вносителят е направил решение, могат да направят решение и други народни представители.
Имаме две решения. Едното е внесено от авторите на питането, второто от господин Христо Бисеров. Нямаме никакво право, съгласно правилника, да се препращаме към процедурата по чл. 73 и да правим нови дебати, разисквания. Иначе защо сме ограничили времето в чл. 85 - един час.
Затова моля да пристъпим към гласуване така, както повелява чл. 85 от правилника. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Думата за процедура има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, процедурата на чл. 86 не изисква да се гласуват точките ан блок за всяко от решенията. Гласува се точка по точка, освен ако не решим, разбира се, обратното.
Очевидно има голяма близост между т. 1 от единия проект за решение и т. 2 - от другия, които биха могли, според мен, без особено усилие да се стиковат напълно. Каква е разликата? Едното е дали се задължава Министерският съвет или му се препоръчва и другото - дали се обхваща само дългосрочната програма за превъоръжаване или и концепцията за национална сигурност, и военната доктрина, и външнополитическата доктрина или част от тях.
Мисля, че няма никаква пречка двама-трима души, както и досега е правил парламентът, да се съберат за десетина минути, да направят от това нещо приемлива обща точка и, разбира се, нека да си останат различията по две-три от точките - било за НАТО, било за това дали ще приемем един план, който никой не е виждал. Това вече си е друга работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че напълно съм съгласен с това, което изтъкна господин Иван Куртев. Въобще ние леко, но стремглаво продължаваме да се отделяме от правилника. Господин Иван Куртев каза точно какво пише в правилника. Затова, още когато говореше господин Томов, бях против, защото това трябва да се направи предварително, а не може в последния момент Вие да ни четете тук и между другото ние да приемаме неща, които едва-едва сме чули.
Господин Първанов, - него го няма - Вие сте историк и недейте да говорите, че тези гарнизони стоели от Освобождението. Просто след Освобождението има Румелия, след това взимаме Родопите, след това и това, тъй че въобще такива работи не може да се говорят от един историк, от председател на БСП, от един народен представител. Няма такова нещо! Тези гарнизони идват много по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Пристъпваме към гласуване.
Съгласно правилника се гласува първо по-ранното предложение и при всички случаи предложението на вносителя, което правилникът нарича основно предложение, а това е предложението на Парламентарната група на Демократичната левица.
Моля, гласувайте проекта за решение относно реформата, техническото състояние на въоръжението и бойната техника и боеготовността на Българската армия, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица.
Гласували 211 народни представители: за 57, против 127, въздържали се 27.
Проектът за решение не се приема.
По проекта за решение, внесен от народния представител Христо Бисеров. Вносителят приема предложената корекция в първа точка, която ще гласи:
"1. Одобрява реформата в Българската армия по плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г. и настоява за нейното ускоряване."
Точка 2 остава така, както е предложена.
Предлага се трета точка да стане:
"3. Министерството на отбраната да ускори реализацията на техниката, на която предстои изтичане на гаранционния срок, и снемане от въоръженията."
Точка 3 става т. 4.
Моля, гласувайте проекта за това решение.
Гласували 212 народни представители: за 136, против 57, въздържали се 19.
Решението е прието. (Ръкопляскания от СДС.)
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, може да изчакате и Вие. (Весело оживление.)
Днес при обсъждане на Закона за защита на влоговете, господин министър-председател, и господа министри, бях наречен циник и бях обвинен в циничност във всички свои изказвания. И аз питам, господин министър-председателя, който излиза, кой е циник? Този ли, който казва истината, или този, който я прикрива и казва, че може и лъже хората?
Ние не сме излъгали хората, когато им обещавахме и когато изпълнявахме. Вие обещахте, че можете и ето с този закон, който влагате за гарантиране на влоговете, днес казахте, че не можете. Каза го господин Цонев.
Затова, уважаеми дами и господа, истината, както господин Йорданов каза, като баща, аз не мога да скрия. Мисля, че припомняйки само фактите днес, сигурно е неприятно това за мнозинството от СДС и специално за господа министрите.
През 1992 г., когато приемахте Закона за банките и кредитното дело вие не гарантирахте неговото изпълнение. Вие не създадохте фонд за защита на влоговете. Вие не създадохте механизъм за контрол върху банките, които се създаваха. И когато нашето управление се опита при една вече срината банкова система да стабилизира тази система, вие, уважаеми дами и господа, не само че не ни подкрепихте, а внесохте допълнително паника в населението.
И днес вие внасяте закон, с който сривате допълнително този пазар, защото не защитавате влоговете, а отивате с 2 или с 3 млн. на едно формално, бих казал, потъпкване на интересите на отделния вложител. Кое е цинизъм - истината или вашето безволие, вашето неможене? Нали можехте? Защо мълчите, защо сте навели глави сега? Кой е циник?
Аз мисля, че вие, уважаеми дами и господа, трябва да кажете на народа и по повод и военната реформа, и всичко друго, което сте "започнали" - че не можете. И не само не можете, а и ще си отидете. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съобщения:
1. Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 8 април от 15,00 ч.
2. Комисията по енергетиката и енергийните ресурси ще проведе заседание на 8 април от 16,00 ч.
3. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 8 и 9 април, сряда и четвъртък, от 14,30 ч.
4. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 8 април от 15,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 8 април от 9,00 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,41 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:

Виктория Василева

Камен Костадинов