Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Светослав Лучников и Петър Рафаилов. Да е честито и на двамата! (Ръкопляскания.)
От името на парламентарна група има думата господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В нощта на 2 февруари бе извършен разстрел на тримата регенти на България - княз Кирил, проф. Богдан Филов, Никола Михов, на двамата министър-председатели на България - Добри Божилов и Иван Багрянов, на членове на техните правителства, както и на по-голяма част от депутатите на Двадесет и петото Народно събрание. Това е един от най-големите престъпни актове на комунистическото управление по това време. Неговата зловещност изпъква още повече като се има предвид, че бяха съдени 11 хил. и 24 души от 93 състава на така наречения Народен съд - 13 състава в столицата и 80 състава в 63 населени места на България.
Зловещото съдържание на това престъпление изпъква още по-ярко като се има предвид, че Международният съд в Нюрнберг подведе под отговорност 24 военни престъпници, от които 12 получиха смъртно наказание.
Предлагам с едноминутно мълчание да бъде почетена паметта на убитите регенти, министър-председатели, членове на правителството и депутати от Двадесет и петото обикновено Народно събрание. (Народните представители стават прави в едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения от 27 януари до 2 февруари 1999 г.
Законопроект за амнистия и връщане на имоти и имущество. Вносители: Теодосий Симеонов, Юрий Александров и Петър Рафаилов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносители: Юрий Александров и Емануил Йорданов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за професионално образование и обучение. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносители: Александър Томов и Иван Бойков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за политическите партии. Вносител: Стефан Гайтанджиев. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Днес е първият ден от месеца и съгласно правилника по чл. 39, ал. 7 са направени две предложения, които стават част от дневния ред.
Първото предложение е на господин Иван Бойков, заместник-председател на Парламентарната група на Евролевицата - законопроект за минималното заплащане на труда и индексацията на доходите.
Другото предложение по чл. 39, ал. 7 е от председателя на Парламентарната група на Демократичната левица господин Георги Първанов - законопроект за правата на пациента. Вносители са народните представители Кънчо Марангозов, Иван Зънзов и Илия Баташки.
По чл. 39, ал. 3 са направени предложения от председателя на Парламентарната група на СДС госпожа Екатерина Михайлова, от народните представители Юрий Александров и Емануил Йорданов, които предлагат точка в дневния ред да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване собственици на одържавени имоти; от господин Любен Корнезов, който предлага точка от седмичната програма да бъде Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс; и от господин Стефан Гайтанджиев, който предлага проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с попълване на декларациите по отменения § 1 от Закона за администрацията. Този проект за решение също да бъде точка от седмичната програма.
По направените предложения за дневен ред има ли изказвания?
Думата има господин Гайтанджиев.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналия път беше раздаден на всички народни представители проект за решение за създаването на временна анкетна комисия. Тогава се опитах да аргументирам необходимостта да бъде включена такава точка в предишната седмична програма, но може би защото не бяха запознати всички народни представители, това не стана. Оттогава досега виждаме, че практиката по приложението на § 1 от Преходните разпоредби на Закона за администрацията създава хаос и неувереност сред държавните служители. Всички те, които са попълнили декларации дали са били членове на бившата комунистическа партия, само на нейното ръководство или пък служители и информатори на Държавна сигурност, очакват сега какво ще стане с тези декларации, тъй като нормално е да се очаква, че част от тези декларации могат да се използват срещу тях.
Аз защитавам и нашата парламентарна група апелира към вас създаването на такава комисия да реши най-после проблема с тези декларации. Аз нямам личен интерес, не съм бил член на комунистическата партия, не съм бил агент на Държавна сигурност. (Оживление.) Точно затова така открито и ясно пред вас апелирам, колеги, и смятам, че, защитавайки човешките права на тези хора, които са държавни служители, би трябвало парламентът да обърне внимание на информация, която може да се използва срещу тях. Масова практика е вече тези декларации да се ксерокопират. Последната версия на министър Тагарински е, че щял да ги връща на самите подписали. Ние не сме уверени в това, ето защо създаването на тази комисия е повече от належащо.
Предлагам тя да стане точка 5 от седмичния дневен ред и нататък да последва преномерация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Предлагам на вниманието на народните представители като точка от дневния ред тази седмица Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който касае членове от 146 до 148 - това е обидата и клеветата, които са регламентирани сега в Наказателния кодекс. Всъщност този законопроект е внесен на 19 юли 1998 г. Има становище на Правната комисия, така че от гледна точка на процедурата няма никаква пречка да бъде поставен и разгледан този въпрос.
Освен това и вчера, а виждам, че част от колегите разлистват пресата днес, чета, че и част от колегите от мнозинството, даже виждам, че и министър-председателят Иван Костов е извървял своя път в посока за промяна на тези текстове в Наказателния кодекс, а именно, че не е необходимо журналистите в края на краищата да бъдат наказвани със затвор за извършени от тях деяния във връзка с тези текстове.
С една дума, промяната е в две насоки. Първо, тези престъпления да не бъдат престъпления от общ характер, а да бъдат престъпления от частен характер, което означава изравняване на всички граждани в тази държава и който счита себе си за засегнат, може направо в съда да подаде тъжба и делото му да бъде разгледано от съда, без да е необходимо предварително производство.
И втората насока за промяната е наказанието лишаване от свобода до три години, което съществува сега, да бъде заменено с глоба до 1 млн. лв. Така че, господин председателю и господа народни представители, предлагам да се включи като точка в дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение е свързано с предложената ни програма за работа на Народното събрание. На първо място е посочен Законопроект за ратифициране на Акта за присъединяване на заемодател на експортен кредит, на следващо място е ратифициране на Договор между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан и на трето - отново законопроект за ратифициране на заем.
Предложението ми е: във връзка с осигуряването на информация от правителството за размера на външния дълг ние да пренаредим, господин председател, програмата и тези точки да бъдат сложени на такова място, че да може да дойде представител на правителството и да информира за външния дълг. Така народните представители ще могат да гласуват в една или друга посока. Вече станаха много тези ратификации. Независимо от нашите претенции в комисията за информация такава информация няма. Крайно време вече е тя да бъде дадена в залата и във връзка с това предлагам пренареждане на точките в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Конкретно, господин Статков, кои поред да бъдат тези точки?
РУСИ СТАТКОВ: Последни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания по дневния ред?
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Гайтанджиев проектът за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с попълване на декларациите по отменения § 1 от Закона за администрацията да бъде точка 5 от седмичната програма.
Гласували 172 народни представители: за 64, против 90, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов в седмичната програма да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 175 народни представители: за 70, против 68, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Преди да поставя на гласуване предложението на господин Руси Статков ще ви прочета проекта за седмична програма за работа на Народното събрание от 3 до 5 февруари 1999 г.
Най-напред са двете предложения по чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Следват:
1. Законопроект за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по Проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
Вносител - Министерски съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Вносител - Министерски съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" AG - Швейцария, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
Вносител - Министерски съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него.
Вносител - Министерски съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за автомобилните превози.
Вносител - Министерски съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Вносители - Юрий Александров и Емануил Йорданов.
7. Първо четене на Законопроекта за хазарта.
Вносител - Министерски съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за движението по пътищата.
9. Второ четене на Законопроекта за държавния служител.
10. Парламентарен контрол.
Господин Руси Статков направи предложение първите три точки да станат съответно седма, осма и девета.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 156 народни представители: за 68, против 81, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за седмичната програма така, както ви го съобщих.
Гласували 147 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 21.
Седмичната програма на Народното събрание за периода от 3 до 5 февруари 1999 г. е приета.

Пристъпваме към първа точка, съгласно чл. 39, ал. 7:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МИНИМАЛНОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА И ИНДЕКСАЦИЯТА НА ДОХОДИТЕ, с вносител Александър Томов.
Искам да напомня на народните представители, че на 1 октомври започнахме разглеждането на първо четене на този законопроект. Разискванията по него бяха отложени и сега продължаваме своята работа по този законопроект.
Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, в много пазарни демокрации и социални общества има нормативни актове, с които се урежда предлаганата материя, по-точно правилата и количествените измерения на трудовите възнаграждения. Практиката е различна - със закон, с подзаконов документ. В Съединените американски щати това е от компетенцията на президента на Щатите и доколкото си спомням миналата година минималното часово заплащане беше 5,20 долара.
Предложеният законопроект допълва съществуваща нормативна уредба по въпроса в България. През 1991 г. беше прието постановление за договаряне на размера на работната заплата и там не така директно се третира въпроса за минималната месечна заплата и пропорционалното й съответствие на часовата работна заплата. Пред нас може да бъде поставен въпросът да оставим ли да действа подзаконовият документ в лицето на, мисля, 191-о Постановление от 1991 г. или да приемем закон? Още повече, че и в сегашната практика на правителството с определяне на минималната работна заплата автоматически може да бъде определена и минималната часова заплата като една 176-а, 22 работни дни по 8 часа от минималното месечно трудово възнаграждение.
Аз съм - да приемем закон. Все пак законът е по-стабилен нормативен акт. Имам обаче професионални съображения по методиката, по която е построен законопроекта, и по-конкретно чл. 5.
Вносителите предлагат минималното часово възнаграждение да се определи като съотношение към средната работна заплата. Според мен, минималната часова заплата е защитено плащане, а с характеристиката си на защитено плащане то трябва да бъде съобразено с необходимите минимални разходи за издръжка на живота. Това е социалният, респективно, екзистенцминимума.
Апелирайки да приемем законопроекта на първо четене мисля, че е необходимо при доработката му вносителите да внесат и съответстващи регламенти, с които да бъдат задължени изпълнителите на закона да бъде определян най-после в нашата страна социалният, респективно, екзистенцминимума. Защото доколкото познавам практиката на тези общества, които са живяли и в обстановка на неопределена инфлация, и в която има стабилно трудово право и уважение към цената на труда, минималната работна заплата се определя като процент от екзистенцминимума и най-често това съотношение е две трети от екзистенцминимума.
Повече от необходимо е в България вече да има нормативно задължение да бъдат определяни минималните стойности на издръжката на живота. Защото с тези минимални стойности се определят и социалните помощи, и други характеристики, преди всичко от приетия от нас неотдавна, но на ненадеждна икономическа база Закон за социалното подпомагане. Тогава формулата би могла да бъде екзистенцминимум, определян от правителството, от неговия функционален орган в лицето на Министерството на труда и социалната политика, и месечната минимална работна заплата 67 или 70%, за лекота при оперирането, от екзистенцминимума. Тогава вече ще имаме един полезно работещ закон и едно обективно определено защитено плащане, каквото е минималното. На тази основа вече можем да разсъждаваме. Ширеща се практика в много държави е да има и седмично заплащане. При нас не е трудно на базата на 40-часовата, регламентирана от Кодекса на труда работна седмица, да бъде определено и минималното седмично заплащане.
Бележки биха могли да бъдат направени и по чл. 10 - за механизма за индексиране. Да, вярно е, стабилизирахме финансите на страната - говоря като държава, инфлацията е малка. Тази формула работи. Но аз не бих се ангажирал с една прогноза, че България пак няма да влезе в обстановка и в условия на двуцифрена инфлация. И ако тази формула работи сега при един стабилитет на цените, няма да бъде неприложима или неадекватна на икономическите условия в страната - инфлационна обстановка.
Затова в чл. 10, където се казва "със съответно повишение", може би трябва да бъде внесен един по-конкретен измерител - при промяна на прогнозната инфлация с двуцифрен процент автоматически изпълнителният орган да внася съответните корекции в размера на минималното трудово възнаграждение. Това са моите съображения.
Ще подкрепя законопроекта с уговорка, че вносителите ще го доработят за второ четене с направените предложения, конкретно с условия за определяне с този закон или съпътстващ закон на минималните стойности на издръжката на живота. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
В предишното обсъждане СДС е използвало 28 минути, Парламентарната група на Демократичната левица - 15 минути, а сега с 6-те минути на господин Койчев стават 21, Обединението за национално спасение е използвало една минута, Евролевицата е използвала всичкото си време - 40 минути, Народен съюз не са използвали времето си. Давам ви тази информация, за да знаете кой с какво време разполага.
Други изказвания има ли?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който за втори път се внася, според мен е един от най-важните, който трябва да обсъдим. Макар и кратък по съдържание и по брой на разпоредбите, той се отнася до една от най-важните за днешния ден, бих казал, изключително за много хора - сфера, в която за съжаление до момента няма уреждане по възможно най-добрия начин на отношенията.
В предложението си за отлагане предишния път госпожа Дянкова аргументира, че ние трябва този въпрос да го обсъждаме, когато става цялостно обсъждане на Кодекса на труда, когато има готовност правителството със своя законопроект. Обаче виждате, че много от законите, които приемаме, често констатираме, че те са безкрайно закъснели, че потребностите на живота отдавна са създали условия за друго решение на проблемите. Аз не знам дали госпожа Дянкова ще поддържа днес своята теза, но ние повече не трябва да отлагаме решаването на тези проблеми.
Защо? Защото досегашната практика на процентно увеличение на заплатите не решава проблемите с минималните доходи, с възможностите на хората да оцеляват. Вярно е, че може да се играе с процентите, вярно е, че може да се прави пропагандна кампания. През последните две години ние сме свидетели на такава кампания - обявява се, че от 1 януари с 5 на сто ще се увеличат, от месец юни със 7 на сто и се създава в обществото, нека колегите отдясно да не се засягат, но това е истината, аз получавам много писма и анализи от хората, създава се измамното очакване за нещо реално, което да покрие повишаващите се цени, а те не са малко. В случая, особено за тази година, отново се продължава с тази практика. И при положение, че цената на парното, и при положение, че цената на ел. енергията е значително повишена всякакви обещания за повишение в бюджетната сфера или в друга сфера с 5 или 10 на сто отсега и след това от юни, са, меко казано, една опасна, бих казал, не само илюзия, а измама с очакванията на хората, с техните надежди за нещо по-добро.
Защото, ако ние разгледаме разпределението на доходите, ще се убедим, че значителна част от доходите са много ниски и всяко едно такова процентно увеличение е незначително. То не може да покрие тези разходи, тоест все повече хората обедняват, независимо от статистиката за някакво реално повишение на доходите. Просто това не работи.
Следователно един от пътищата да се намери изход е да се приеме законопроектът на колегите от Евролевицата. Разбира се, той трябва да бъде преработен. Той трябва да бъде преработен именно на базата на екзистенц-минимума - това е класически подход. И най-дивият капитализъм е държал сметка за това, че трябва да има възпроизводство на работната сила. А за да го има това възпроизводство, трябва да има, не бих искал да изброявам, на днешно време тези, бих казал, жизненоважни неща отново, защото този термин трябва непрекъснато да бъде на нашето внимание.
Ако вие действително, уважаеми колеги отдясно, държите ние да запазим, и не само да запазим, а да възпроизвеждаме качествено своя потенциал не утре, когато ще бъде готов Министерският съвет, а днес трябва да направим тези изменения. Те са действително възможни и могат да бъдат обезпечени със средствата, които има и в бюджета. Тук не трябва да се спекулира с това, че едва ли не ние ще нарушим Закона за държавния бюджет за 1999 г., защото има много възможности в рамките на този бюджет при политическа воля и съответна отговорност тези решения да бъдат намерени.
Според мен проблемът е достатъчно ясен, идеята е много добра, тук въпросът не е да се изтъкват заслуги на този или онзи, който го е поставил, а трябва да се демонстрира днес от Народното събрание подкрепа на този законопроект с ясна воля и отговорност на народните представители пред собствения им народ за неговото, бих казал, оцеляване, за запазване трудоспособността на нацията и спиране в известна степен на процеса на емиграция и това, за което много пъти вече говорим, по този начин стимулиране и на производството. Защото в края на краищата има много хора, които предпочитат да емигрират, да бъдат в унизителни условия навън, обаче, поне за елементарните неща да получат необходимите средства. И често пъти, когато тези хора са давали интервюта, казват: да, тук сме роби, обаче все пак получаваме нещо повече от онова, което може да ни се даде в страната.
Днес е време вече, макар и закъсняло, ние да откликнем на тези очаквания.
И бих искал да използвам днешното обсъждане да поставя и другия въпрос, радвам се, че министър Нейков е тук, който е свързан със законопроекта на колегите от Евролевицата.
Вие поехте ангажимент преди няколко месеца за ратификация от Народното събрание на няколко конвенции. Една от тези конвенции е за почасовото заплащане на труда, тоест за непълното работно време. Тогава, спомняте си, че ние отляво имахме категоричната позиция, че Народното събрание може и трябва да ратифицира конвенции, а не да приема за сведение и след това да се търси някаква друга процедура. Връщам се към този въпрос, защото той е неразривно свързан с това, което се предлага в законопроекта на колегите. Не бих искал да повтарям нашите аргументи, но съм убеден, че ускореното ратифициране на тези законопроекти ще ни доближи много повече до Европа и не е нужно да идват да ни правят мониторинг, за да се подсещаме за тези неща. Защото истината е, че това са азбучни, бих казал, изключително важни ратификации, за да можем ние да скъсим този път в областта на трудовото законодателство.
Ето затова, без да повтарям първоначалните си аргументи, смятам, че ние като народни представители днес трябва да подкрепим законопроекта, който е предложен на нашето внимание. Между първо и второ четене да направим необходимите корекции, защото наистина в правно отношение и в техническо трябва да се направят тези неща.
И използвам още веднъж повода, че министърът на труда е тук - да се внесат час по-скоро ратификациите, свързани с тази сфера и да си свършим работата по най-достойния начин.

Надявам се, че след като всички ние се призоваваме многократно за това, че диалогът трябва да бъде резултатен, че трябва да има национално съгласие, днес колегите от дясно ще подкрепят изключително важния законопроект и подхода, който се предлага именно в духа и в съответствие с тези отговорности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Други изказвания има ли? Очевидно няма други народни представители, които желаят да вземат думата.
Поставям на първо гласуване законопроекта за минималното заплащане на труда и индексация на доходите с вносител народният представител Александър Томов.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 75, против 51, въздържали се 46.
Законопроектът не е приет на първо четене.

Следващият законопроект, който ще разгледаме по чл. 39, ал. 7, е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА с вносители народните представители Кънчо Марангозов, Иван Зънзов и Илия Баташки.
Няма становище от водещата комисия, но сроковете са изтекли.
От вносителите иска ли някой думата?
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През миналата година беше отбелязана 50-годишнината от приемането на Декларацията за правата на човека. През миналата година българският парламент отмени смъртното наказание и това е едно от най-мъдрите решения за всички парламенти през последните десет години.
В чл. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека се казва: "Всеки човек има правото на живот, свобода и сигурност".
Много от тези права, особено в областта на здравето на хората, днес се нарушават.
Член 25 от тази декларация е категоричен: всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на семейството му - здраве и благосъстояние.
Човекът според всички актове на неговите права има право на живот, здраве, свобода, неприкосновеност и самоопределение. Почти всеки човек в определен момент от своя живот се явява пред системата на здравеопазването в качеството си на пациент и тогава той е най-беззащитен.
В медикоправната наука правата на пациента се разглеждат като комплекс от юридически и етични принципи. В света господстват и се конкурират два основни подхода към пациента - на автономността и на патернализма.
Години наред, включително и в днешно време, в Република България господства патерналистичното отношение към пациента, което е пречка за фундаменталното право на самоопределение. Този подход с малки изключения съществува и в цялото здравно законодателство. Наблюдава се и в здравните закони, които приема Тридесет и осмото Народно събрание- Законът за здравното осигуряване, Законът за съсловните организации на лекари и стоматолози, Законът за лечебните заведения, където пациентът ще бъде приеман в търговско дружество от едноличен търговец, за кратко наречен лекар.
Освен това кризата в здравеопазването доведе до нарушаване правата на човека в качеството му на пациент: ограничен достъп до здравни заведения, въвеждане на такси при държавно финансиране на здравеопазването и задължително здравно осигуряване, ограничаване правото на второ мнение, дискриминация на базата на финансовото състояние на пациента, особено при някои големи оперативни интервенции, нарушаване на деонтологичните принципи, корупция и др.
В света проблемите на правата на пациента се разработват в Съвета на Европа, в Световната здравна организация, в Световната медицинска асоциация, в Европейската общност. Наличие на политически законодателни документи или харти има в 14 европейски страни. В Република България има политически документ и това е националната стратегия "Здраве за България", приета с декларация на Народното събрание през 1996 г., която днешното мнозинство не приема, както и Хартата за правата на пациента, приета от Българския лекарски съюз. Тези документи обаче нямат законов характер.
Имайки предвид тежкото положение, в което изпада българският пациент в системата на здравеопазването, ние внасяме закон за неговите права.
Законът разглежда общите права на пациента, проблемите, свързани с общността и културата, стандартът на грижи, правото на лична сфера, премахване на дискриминацията, право на избор на лекуващ лекар и лечение, най-общото право на медицинска помощ. В законопроекта се регламентират правата на пациентите, свързани с лечението, информираното съгласие, правото на второ мнение, неприкосновеността на личния живот, принудителната хоспитализация.
Правата на пациента за донорство се поставят на пълна доброволност. По този начин искаме да се промени общественото мнение и да се ангажират структурите на гражданското общество в един проблем, по който България е изостанала извънредно много. Сега съществуващата законова уредба за донорството не допринася напълно за реализиране на такава и показва почти пълна неефективност
В законопроекта не се разработва специална глава за правата на психично болните. Много от текстовете са съобразени с ръководните начала на правата на лицата с психични разстройства на Световната здравна организация. Ние смятаме, че пациентите с психични разстройства следва да се ползват с всички права, както и останалите пациенти, разбира се, и с препоръките на Световната здравна организация, които са обществено достояние. Те не могат да бъдат забравени, както в момента на много места това съществува.
В законопроекта е предвидено създаването на национален съвет по етика и права на пациента, за да може заедно с реформите в здравеопазването, които ще продължат дълго, да се отчитат позитивните и негативни фактори, влияещи върху решаването проблемите за правата на пациента. Правата на пациента следват да получат обществено признание като водещи проблеми на етиката, философията на медицината, културата и социалните въпроси на обществото. Да защитаваш правата на пациента не са нужни само знания, опит и професионализъм. Трябва да имаш дух и сърце, защото без дух и сърце има скелет само, както е казал великият полски поет Адам Мицкевич. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата. Има ли желаещи за изказване?
Господин Баташки има думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колежки и колеги, днес след като успяхме да представим пред вас нашия законопроект, неговата мотивация от д-р Марангозов, смятам, че е редно да кажа и аз няколко думи като вносител, който в никакъв случай няма да се опитва да повтаря казани неща, и съвсем накратко мога да кажа специално моите доводи, които ме накараха да участвам в създаването на този закон.
Както неведнъж съм подчертавал, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта в това Народно събрание досега е свършила, бих казал, една огромна работа, като в нея се гласуваха три фундаментални закона, в които се набелязаха основните тенденции на здравната реформа в България, и един закон, в който се направиха множество поправки - Законът за лекарствените средства и аптеките. Не бих казал, че това е нов закон, но множеството поправки в тези 100 члена, които се направиха в него, са равни на един нов закон.
В тази връзка, когато вземам отношение изобщо като позиция в здравната реформа, искам да подчертая, че някак си странично останаха проблемите на нашия изстрадал български пациент от това, което се прави като реформа в България. Множество членове в тези закони, които споменах, а именно Закона за съсловните организации на лекари, стоматолози и фармацевти, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените средства и аптеките и Закона за лечебните заведения, който мина, третират, не бих казал едностранно, но с голяма тенденциозност проблемите, които касаят нашите пациенти. Не бих казал, че законите дават права само на тези, които предлагат здравните услуги, а не дават права на тези, които ги търсят, но много пъти съм подчертавал тук, че именно българският пациент, ако продължи така реформата, ще бъде поставен в едно крайно дискриминационно положение и съществува голяма вероятност да бъдат настроени получателите на здравни услуги срещу предлагащите такива услуги. Това в никакъв случай не бива да го допуснем и ние като създатели на този закон сме искали, точно това е една от главните причини, която ни накара, да създадем този закон за правата на пациента. Защото 26 души доктори в това Народно събрание, хайде, всички те не са в здравната комисия, но всички те са ангажирани с проблемите на своето съсловие, което наистина беше в онеправдано положение през тези години, когато се реформираше българското общество - от 1990 г. насам. Но ние като че ли някак си започваме да забравяме за правата на тези, от които ще зависи и нашият професионален труд и опит, и, бих казал, без които няма да стане здравната реформа.
Подчертах и преди в моите изказвания тук, в парламента, че здравноосигурителната система няма как да даде целия пакет от нужни услуги на нашите пациенти, а тя ще даде само толкова, с колкото разполага, и толкова, за колкото може да плати.
Няма да подчертавам тук, че сега, днес, още като започне натрупването на тези средства в здравноосигурителните каси, та докато стигнем до 2001 г., когато евентуално можем да вкараме в действие Закона за здравното осигуряване, тези 27 хил. лв., които тази година ще се натрупат, ще са крайно недостатъчни. Догодина те могат да станат 56 хил. лв., но пак ще са крайно недостатъчни за лечението на нашите пациенти.
В проектозакона сме заложили няколко раздела, които смятам, че при добра преценка от наша страна могат да станат реалност, и този закон да влезе в работа точно в тази наша здравна реформа, която провеждаме - общо с вас. И ако наистина нашите колеги от мнозинството, отдясно, сметнат за необходимо, а пък смятам, че законът е и доста навременен, да се гласува той на първо четене и да приемем тази наша даденост като грижа за пациентите, като грижа за българския народ. Нека да успеем да му дадем глътка въздух в и без това тежката ситуация на здравната реформа.
И затова аз апелирам към всички вас: нека да оставим на заден план всички политически пристрастия, нека да оставим на заден план всички професионални интереси, които и аз имам като вас, ако би трябвало да разсъждаваме само едностранчиво. Нека да дадем възможност този закон да мине на първо четене, и ако можем да поправим някои недостатъци, които той едва ли няма, да дадем наистина глътка въздух на нашите майки, бащи, деца и братя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Реплика - господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин Баташки, убедихте ме действително. Правата на пациента, така както прегледах закона, трябва да бъдат защитавани, трябва да има нормативна база, за чието нарушение обаче трябва да се търсят вече и определени санкции. Защото тези права ще излязат като куп пожелания, господин Баташки, ако не бъдат съпроводени, да кажем, с едни сериозни аминистративно-наказателни разпоредби. А там, както видях, практически не са определени тези деяния, които би трябвало да бъдат налагани за нарушаване правата на пациента. Просто това е правен проблем и мисля, че той може да бъде изгладен в крайна сметка, но ми е любопитно именно по тази част да вземете отношение.
И друг един проблем: в крайна сметка действително трябва да съществуват някакви организационни форми, чрез които пациентът да може да защитава своите права. Аз ви предлагам тука идея и бих желал да вземете отношение, тъй като сте вносител на законопроекта. Така както има Съюз на лекарите в България, който проведе не знам кой пореден събор - виждам д-р Игнатов тука: "Честито, господин Игнатов!", не смятате ли, че не трябва да се формира и Съюз на пациентите, което да бъде заложено в закон? Не е необходимо всички да са членове на Съюза на лекарите и автоматично да бъдат и членове на Съюза на пациентите - не стигам до тази мисъл. Но може би регламентирането със закон на подобна организация, която да извършва контрол, да защитава правата на пациентите би довело до тази съвършеност на закона, която трябва да търсим тук, в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев. За дуплика има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Гайтанджиев, правилно ни насочвате към една тема, която е злободневна. След всичките съюзи, на които сме свидетели в демокрацията, правилно е и наистина е нужно на българския пациент да има такава организация, където да може да каже своите тегоби, желания и т. н. В законопроекта сме предвидили отделна глава за Национален съвет по етика и права на пациента, в който най-вероятно ще рефлектират всички желания на нашите пациенти, жалби за недоброкачествено обслужване и т. н. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите също се предвижда такава комисия, но не съществуват пречки да се облече в законова форма и създаването на един Съюз на пациентите. Ние сме дали това като Национален съвет по етика и правата на пациентите и там отбелязваме тези неща. (Оживление и реплики сред мнозинството.)
Бих казал, че всеки има право на защита, защото колкото и демократична да бъде нашата мънинка държавичка, в нея съществуват, бих казал, големи личности, които могат да вкарат съществени опасности за живота на всеки пациент. Още повече да не говорим за политиците, които понякога безотговорно постъпват и се опитват като този мой колега, дето сега ме апострофира, да вкарат пациентите по-бързо там, където не им е мястото. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За изказване думата има господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! По принцип подкрепям такъв закон за правата на пациентите, защото още преди три години - по време на управлението на БСП, Българският лекарски съюз внесе една Харта за правата на пациентите, която беше одобрена от тогавашната министърка на здравеопазването като навременна мярка за защита правата на тези хора.
Какво е положението в Европа обаче и аз мисля да се стремим към този път, тъй като там нещата са и очертани. Те са очертани от основните противоречия, които съществуват между производител и потребител. На Запад, в развитите държави има Закон за защита на потребителите - той е аналогичен на този, който Вие предлагате, уважаеми колега, защото в крайна сметка всички пациенти са потребители на медицински услуги и те трябва да имат някаква форма на защита.
Друг е въпросът дали трябва да има съюз. Аз нямам нищо против да направим съюз, защото ние в хартата, която предложихме преди три години, равнопоставяме, променяме взаимоотношенията между лекаря и пациента пак на базата на пазарната икономика. Досега у нас съществува така нареченото патерналистично отношение на лекаря към пациента, т. е., каквото каже лекарят - то е право, както бащата каквото каже, винаги е прав. Така е заложено това от време оно. Но в развитата пазарна икономика, когато равнопоставяме двата субекта и искаме единият да плаща, а другият да извърши услугата срещу тези пари, ние неминуемо трябва да ги равнопоставим. И равнопоставени, те да имат еднакви права и задължения. Докато правата и задълженията на лекарите отчасти са определени със Закона за съсловните организации, естествено правата и задълженията на пациентите все още ги няма. Това е още едно доказателство, че един такъв закон е нужен.
Как обаче те ще защитават тези права? Ще дам един пример в България. Наченки за това има, но съюз не може да има. Съюз не може да има просто, защото всички сме пациенти, и лекарите включително. Те на коя страна ще застанат? В даден момент са пациенти, в даден момент - изпълнители.Смесването на двете задължения просто е невероятно и невъзможно.
Пътят минава през така наречените фондации. Създават се фондации по различните видове заболявания. В България например има Съюз на диабетиците, Фондация на диабетиците. Тя участва най-активно със становище в разпределението на животоспасяващия инсулин, който знаете, че се купува от държавата по държавна поръчка и струва 10 млн. долара. Тези хора, обединени в усилията си не само да си получат инсулина, който им е крайно необходим, се занимават и с храненето на диабетиците. От няколко години има предложение в България да бъдат разкрити магазини специално за диабетици, което изисква преференциално вкарване на такива храни, които ние не произвеждаме. Същото е направено в Чехия, в Полша с голям успех. Не можеш да лишиш един диабетик от сладко и да му кажеш: цял живот няма да ядеш сладко. Има форми на сладкото в света, които се използват и са специално за диабетици. Тук даже мога да дам примери и с наши колеги, които знаят това добре.
Има Съюз на хемодиализираните в България. Всички участват там активно, например в закупуването на диализните апарати. Министерството на здравеопазването в момента ги е приело като страна. Става дума за пациентите с техните виждания. Те не се намесват в чистия професионализъм - как точно да се извърши тази хемодиализа, как да се лекува захарният диабет, но те разкриват другата страна на пациента: неговите обобщени нужди при такова заболяване.
И аз мисля, че ако ние направим така и ако естествено те направят след това един алианс на всички тези фондации или организации на пациентите по заболявания, тогава може да се роди идеята за такъв национален съвет. Да го заложим в закона сега, мисля, че няма да е правилно, защото няма как структурно и финансово да се осигури този национален съвет. Това са плодовете на гражданското общество. Към това трябва да се стремим всички ние и всички парламентаристи, ако в момента положат максимум усилия, за да убедят обществото, че това е необходимо, предполагам, че сигурно до една-две години може това да се роди в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитър Игнатов.
За изказване има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди известно време аз прегледах този законопроект и мислех, че моят колега д-р Игнатов ще засегне нещата малко по-директно. Аз ще бъда абсолютно директен. Когато човек чете законопроекта, наистина звучи много мило към хората, които са болни. Толкова мило, че прилича на един гъдел, но напълно безпочвен гъдел, за съжаление. Това е един типичен популистки закон, който мисля, че във времето, в което живеем - това време, в което правим сериозната реформа и сериозната аргументация на целия живот в България, няма място. Няма място на този етап такъв закон да бъде гласуван от Народното събрание и аз ще направя ясна и точна мотивировка.

Здравноосигурителната каса като каса представлява орган, който защитава пациента. Това е смисълът на реформата. Касата е защитната страна, докато съсловието на лекарите и стоматолозите е страната на изпълнителите. Това е истинска защита. Вярно е, че на този етап ние побираме касата в определен периметър на определени заболявания, защото толкова е дълга чергата, в която можем да си разпростираме краката. Разбира се, ще дойде време, когато тази черга ще става все по-дълга и по-дълга. Това е задължение на българския парламент - именно чергата да става по-дълга, за да може народът да живее по-добре.
Второто нещо. В Закона за съсловните организации има специална комисия по етика, която точно се занимава със защитата на пациента - когато говорим за професионализъм, когато говорим за отношение, когато говорим за висока квалификация. Това са практическите неща, които реално защитават държавния бюджет, който се отпуска, както знаете, за цели съсловия от нашия народ - за пенсионерите, за безработните, за цялата спешна помощ, който се обсъжда в парламента.
И най-накрая искам да кажа нещо, което е реалност. Защитата на пациента зависи от средствата, с които държавата и отделните хора могат да гарантират своето здраве. Това е истината, колкото и да звучи твърдо. Аз мисля, че ние категорично трябва да се откажем от популистките закони, а да задълбочаваме усъвършенстването на онези закони, които действително защитават интересите на България и на българското общество.
Аз за този закон на този етап няма да гласувам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.
За реплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Не знам защо аз съм единственият пациент, който се изказва. Засега само лекари говорят. Моля, уважаеми господа пациенти, вземете по-активно отношение.
Второ. Не мога да приема, господин Шишков, Вашето твърдение, че защитата на правата на пациента се изпълнява от Националната здравноосигурителна каса и от комисията по етика към Лекарския съюз. По същия начин считам, че беше неправилно и твърдението на господин Игнатов, че създадените фондации ще изпълняват тази функция - да защитават пациента. Не че всяка от тези институции не би могла да защитава правата на пациента. В някакъв смисъл тя го прави. Но ако вземем първо, фондациите, те изразявт частна воля. Каквото каже дарителят или спонсорът, по този начин се действа. И там действително не може изцяло да бъдат защитени правата на пациента, защото съществува и воля на дарителя. Също така и Националната здравноосигурителна каса - тя защитава правата на пациента, но само от гледна точка на финансовата част.
Комисията по етика към Лекарския съюз още не е заработила. Тя би могла в крайна сметка да защитава повече правата на лекарите и естествено техния тежък труд, а некомпетентни обвинения по някой път от недобросъвестни пациенти могат да доведат до това, че често пъти тя ще защитава лекарите. Пациентът трябва да бъде защитават действително - и това го има като практика, както има, да кажем, Съюз на потребителите в България. Той получава пари от държавния бюджет. Както и самият Лекарски съюз. Той е създаден със закон, не е държавна организация и въпреки всичко той се ползва от определени права не само по този Закон за съсловните организации, но и от по други закони на страната. Никаква пречка няма да бъде създаден такъв Съюз на пациента, който да влезе вече в диалог и с Лекарския съюз, и с държавата, и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За втора реплика има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми доктор Шишков, Вие винаги сте изразявали, както казахте, твърди мнения и в комисията. И сега Ви прави чест, че по този начин реагирате на този закон. Но аз трябва да Ви кажа, че наистина защитата на пациента в останалите закони, за които говорихме и Вие, и аз, не е достатъчно гарантирана. Не може един Лекарски съюз да защитава интересите на пациента, защото той е създаден преди всичко да защитава други интереси. И колкото и да е възможно да защитава интересите на потребителската маса, на лекарските услуги, той все пак има своето субективно отношение и мнение и няма да постигне целта, за която Вие говорите. Също и комисията по етика. Тя има абсолютно същите права и задължения - първо да защити лекаря и след това да защитава пациента. Каквото и да ми говорите, това е във философията на закона, който сме гласували.
Снощи вие бяхте свидетели на това какви права има нашият пациент. Снощи по националната телевизия за съжаление излъчиха един много мек филм и ако някой нормален човек го е гледал, може би му е настръхнала косата. Нека да не правим така, че когато се събираме на един консилиум при политравматичен болен, на когото окото му е извън орбитата, пет-шест души да казват, че този болен не е за него и накрая да дойде един хирург и да каже: вкарвайте болния в операционната, защото докато решим на кой е болен, той ще загине.
Затова нека да бъдем по-човечни. Аз виждам, че доктор Игнатов като представител на Българския лекарски съюз с добро око гледа на този законопроект. Не искам да влияя още веднъж на вашите чувства и мисли като депутати, но ви призовавам още веднъж да гласувате положително за този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би наистина тук трябваше да се направи разлика между харта и закон. Някои обаче не я правят. И затова се получава една странна компилация от постановки, които са залегнали преди всичко в българската Конституция. Даже може да се каже направо, че във всеки текст или през текст в този законопроект се повтарят постулати, които са залегнали в нашата Конституция и са кондицио сине ква нон.
Оттам насетне аз бих казал, че наистина в голяма част от законите, които съществуват и които ние приехме, правата на пациентите се защитават. Възможно е наистина те да не са защитени в максимална степен. Но аз бих искал тук ясно и категорично да кажа, че пациентите на всяка една страна наистина заслужават и получават това, което е и самата страна. Безспорно е, че с този закон ние бихме могли наистина да искаме да имаме правата на всеки един американец по отношение получаването на здравна помощ. Но не можем, защото не живеем в Съединените американски щати, а живеем в България. И аз не виждам кое сега е накарало вносителите да внесат този законопроект, след като самите те и при обсъждането на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване твърдяха, че тези закони са преждевременни.
Нещо повече, сега те изпреварват развитието и нивото, на което ние отиваме, и залагат неща, които на този етап са неосъществими в българското здравеопазване. Това е целта на този закон. Целта на този закон е да минира здравната реформа и използвайки популизма на това, което е заложено в него, да каже, че правителството на Обединените демократични сили не може да осигури постановки, залегнали с този закон. Защото какво значи права на религия и политически убеждения? Ами че това в Конституцията го пише. В Конституцията пише, че всеки има право да получи медицинска помощ. Какво значи всеки да има право на сфера? Всеки има право да получи добра медицинска помощ до дома си или до дома на близките си. Ами ако не искам там?
И стигаме до парадокса да направим съюз от 8 млн. българи, които са потенциални пациенти. Тук се чуват и такива думи. И може би този съюз трябва да бъде оглавен от БСП, защото те предлагат това. Е, хубаво, ама не може да стане! Не може, не може да стане, господин Стоилов, защото аз като потенциален пациент няма да желая да членувам в съюз с Вас. Но това е друго нещо.
Целта на този закон, уважаеми колеги, аз пак повтарям, е да постави неща, които безспорно и за самите вносители е ясно, че не могат да станат в този момент, и по този начин да се сложи един праг, който българското здравеопазване на този етап не може да премине. И естествено е, че ние защитаваме българския народ, защитаваме потребителите, а всичко това го има точка по точка почти във всички закони, които действат в българското законодателство в момента.
В заключение аз бих искал да кажа, че за мен това е груб популизъм, популизъм, който надминава включително и етиката, която трябва да има в едно общество. Защото и на мен много ми се иска да живея на Луната, но на този етап не може. И всичко останало е извадено от българската Конституция, от Закона за народното здраве, от Закона за съсловните организации и, ако щете, от Закона за здравното осигуряване и лечебните заведения. Така че тази компилация създава нещо, което на пръв поглед е много общо, на пръв поглед е много добро, но искам да ви кажа: нека на този етап да си останем с хартата, която Българският лекарски съюз предложи за правата на пациента. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За реплика има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми доц. Китов, уважаеми колежки и колеги! Аз не виждам с какво този закон Ви накара да мислите, че е грубо популистки, защото във в. "Демокрация" може да прочетете едно уводно заглавие: "Пациентът с право да откаже операция". Това са наистина права на пациента. Ние сме ги заложили в нашия закон.
Вие питате: каква е разликата между закон и харта? Голяма е разликата. Ние искаме да дадем възможност на този пациент да бъде законово защитен, не в една харта, която може да се тълкува по 1500 различни начина.
Аз разбирам, че Вие нямате лоши мисли за българския пациент, когато говорите така, и едва ли ще имате, защото сте един кадърен лекар. Но кое ни накара да създадем този закон? Много естествено кое ни накара. Вие ни накарахте с тези закони - прибързани, мъртво родени - да направим един закон, който поне да защити тия хора, които ще усетят балтията на тези закони след две години. Точно след две години балтията на тези закони ще удари по врата на нашия пациент и затова ние правим този закон, който да противопоставим по някакъв начин, и не само да противопоставим, а да изравним и да поемем общо реформата. Нали искате да имаме общи отговорности? Хайде сега направете така, че този наш закон го вкарайте във вашите и да покажем на този български народ, че мислим общо, заедно за неговото щастие!
Не е задължително да има един съюз на пациентите, доц. Китов. Вие го знаете и няма какво да се убеждаваме тук. Ще има много съюзи. Доктор Игнатов много правилно каза - има фондации в момента, има обединения на болници от мултиплена склероза, на диабетно болните. И ще се направи една конфедерация ли, каквото и да се нарече там, но те трябва да имат някакъв, а няма да сме осем милиона болните в България, а ще имаме отрицателен прираст и той продължава да е такъв. И ако продължим в тоя дух, наистина ще сложим брадвата на врата на нашия народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За дуплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Баташки, Вие много добре знаете, че в Закона за народното здраве има клауза, която казва, че всеки може да бъде лекуван само със съгласие. Там тази клауза дали да се оперирам или не законът ми дава правото аз да реша.
Второ, сега кой пречи да се създадат съюзи, уважаеми д-р Баташки? Никой не пречи, още повече че дори във вашия закон вие не прехвърляте на тях права. Така че в момента няма никаква пречка да се създадат съюзи и тях ги има, уважаемият д-р Игнатов го каза.
Така че дори за правото на операция в Закона за народното здраве това е залегнало, както е залегнало как става лечението на психично болните, залегнало е дори, ако щете, че всички имат равни права. Какво повече казвате с този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Други изказвания?
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Един велик мъдрец е казал, че "Здравето не е всичко, но когато го нямаш, всичко друго е нищо" - Сенека. Може би затова болният човек, пациентът, както вече казах, е най-беззащитен. Ето защо пред лекаря пациентът трябва да застава най-малко с четири изисквания:
1. яснота и прозрачност - тоест, с правото на пълна информация;
2. автономност - правото да бъде възприеман като самоопределяща се и самоуправляваща се личност;
3. вярност и точност - правото на продължителни грижи в името на неговото добро и отхвърляне на неговите конкуриращи се интереси;
4. хуманност - правото да бъде лекуван със съчувствие и да съхрани своята собствена уникалност, защото всеки човек е единствен и представлява един неразгадан свят от мисли, чувства, любов, надежди, вяра, радост, скръб и омраза и понякога в един миг болестта отнема всичко и те се превръщат в нищо. Колко е прав Сенека!
В този аспект въпросът за разширяване правата на пациента бележи развитие в света, за съжаление, не и в България.
Реформата в здравеопазването, която уж се провежда в България, изведе на преден план негативни фактори, влияещи върху правата на пациентите, а именно:
- недостиг на икономически ресурси в здравната система, идващи от липсата на икономически растеж и развитие;
- свръхоптимистичните очаквания на управляващите относно финансовите възможности. Финансовата стабилизация - резултат от въведения валутен борд - и митологизирането на здравноосигурителната система, което прозвуча и преди малко, ще превърнат след време оптимизма в непризнат песимизъм;
- увеличаване на различията между техническите и финансовите възможности в медицината. Днес техниката в медицината достига непознати върхове и навлиза в информационната ера. Уви, липсват финансови средства дори за развитието на най-търсената първична медицинска помощ.
Развитието на пазарните отношения доведе до тежка комерсиализация на най-хуманната професия. Днес управляващите в България искат да превърнат лечебните заведения в търговски дружества, а лекарите в еднолични търговци. Няма да коментирам. Древните латини са казали: "О темпора, о морес!" - О, времена, о, нрави!
И все пак медицинското изкуство не е сергия за стоки, дори и зад тази сергия да стои търговец като Иван Костов.
Всичко това довежда до трудно дефиниране правата на пациентите. Днес пациентите, например, с неясни диагнози са забравени поради неясното дефиниране на проблемите. Потребностите на старите хора не се вземат предвид, защото те се определят и формулират от хора, ползващи привилегии за медицинска и здравна помощ.
В днешно време правата на пациентите трябва да се развиват с човешките права, свързани с Декларацията на правата на човека на Организацията на обединените нации, с приетите резолюции на Световната здравна организация, Световната медицинска асоциация и Съвета на Европа за правата на пациентите.
Тук трябва да отнесем задачите, определени от стратегията на Световната здравна организация - "здраве за всички", повишаване значението на организациите на пациентите, непрекъснато повишаване качеството на медицинската помощ. Особено важно е да се повиши интересът на масмедиите по проблемите на здравните грижи.
И не на последно място следва да отбележа, че правото на избор повишава отговорността на пациента.
В различните страни на Европа правата на пациентите и законодателното им регламентиране имат своите особености. И понеже стана дума тук за Европа, и не само за това ще говорим, ще направя съвсем кратък преглед на това.
В Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция се откриват редица общи черти за регулиране правата на пациентите, а именно - регламентират се предимно задълженията на медицинските кадри, но е регламентиран принципът на автономност на пациента и е гарантиран достъп до информация. Има традиция за прилагане на съдебна защита при нарушаване правата на отделния пациент, включително и финансово обезщетение при получени увреждания от професионална грешка. В Швеция дори са предвидени така наречените "допълнителни права на пациентите" за обезщетение, когато при повикване лекарят закъснява повече от 30 минути.
В Германия "кранкенкасите" са поставени в двойнствена позиция - това, което доктор Шишков тук защитаваше - едновременно като потребители на здравни услуги и като финансиращи субекти. Немската доктрина счита, че вероятната причина за това правата на пациентите да не са регламентирани в отделен нормативен акт е високата зависимост на решенията от медицинските специалисти и наложилият се патерналистичен модел на поведение.
В Холандия приемането на Закона за договорите за медицинско лечение от 1995 г. има за основна цел да повиши правната защита на пациентите. В тази страна съществува така нареченият Национален здравен инспекторат, чиято задача е да осъществява контрол върху качеството на здравните услуги.
Във Великобритания Националната харта на пациентите е приета през 1991 г. и изиграва огромна роля в повишаване на културата на поведение в тази насока. В нея са включени 10 права и 9 национални стандарта, като например правото за записване при избран общопрактикуващ лекар, правото на информация, правото да бъдеш лекуван с уважение и т.н.
В Португалия, Италия, Гърция, Испания съществува широка гама от права и принципи за пациентите. Съсловията и здравните власти разработват и предлагат различни харти за правата на пациентите, но повечето от тези права не са свързани с определени санкции.
В страните от бившия социалистически блок - Унгария, Румъния, Русия, в това число и България, здравните системи са твърде централизирани и е господстващо, както вече казахме, патерналистичното отношение към пациента.
Разглеждайки въпроса за правото на здравни грижи, ние трябва да определим какво включва понятието "здравни грижи", а това е комплекс от медицински и немедицински мероприятия, извършвани в процеса на опазване, възстановяване и промоция на здравето на отделния индивид и на цялото общество. Здравните грижи започват с първия контакт на пациента с лекаря и едва ли завършват със сложната организационна форма на спешната медицинска помощ, включваща в себе си телекомуникационна организация, организация на транспорта, организация на медицинската помощ, осигуряване на лекарствени средства и т.н. Или всеки отделен елемент на медицинска и социална практика е насочен към здравето на пациента и е част от този комплекс, наречен здравни грижи. Ето защо във всичките деонтологични, правни концепции, правото на здравни грижи е фундаментално право на гражданите.
Сега действащата Конституция на Република България, понеже стана дума тук за нея в изказването на доц. Китов, съдържа някои основни права на гражданите във връзка с оказването на медицинска помощ. Член 52, чл. 55, чл. 56 и чл. 29, ал. 2 от Конституцията гарантират достъпност на медицинската помощ, безплатно ползване, право на здравно осигуряване. Забранява се подлагане на принудително лечение на гражданите с изключение на случаите, предвидени в Закона за народното здраве. Член 29 гарантира неприкосновеността на личността към медицински, научни и други опити. Отделни конституционни норми регламентират допълнителни права на гражданите, например защита на лицата с физически и психически увреждания - чл. 48, ал. 2; защита на жените - чл. 47, ал. 2; приоритетни грижи за децата - чл. 14; равенство на всички граждани - чл. 6, ал. 2.
Изводът е, че съществуват пълни конституционни изисквания за приемането на Закон за правата на пациента.
Правото на информация е общо право на пациента. В Конституцията на Република България - чл. 41, ал. 1 определя, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация, а според ал. 2 - гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Така Конституцията на Република България урежда по един изключително сполучлив начин правото на информация на гражданина, използвайки едновременно два критерия - институционален и предметен, което е изключително демократично начало.
Така стигаме до въпроса за информираното съгласие, което означава процес на последователно информиране на пациента от медицинския специалист и последващо получаване на съгласие от пациента по определено клинично въздействие, което ще се предприеме. Тук се съдържат пет основни елемента, които трябва да ги имаме предвид, а именно - предоставяне на информация, разбирането й, осъзнаването й, придобиване на компетентност у пациента и най-накрая - на пето място - съгласие. Ето защо на тази проблем е посветена специална глава в закона.
Правото на свободен избор на лекар и лечебно заведение е свързано както с информираността на пациента, така и с регламентирания обсег на този избор, които му дават Законът за народното здраве, Законът за здравното осигуряване и бъдещият Закон за лечебните заведения, които налага управляващото мнозинство. Независимо от това, в предлагания от нас закон ние се придържаме към Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, че правото на избор на лекар и лечебно заведение е правото на живот в свобода и сигурност.
Неприкосновеността на частния живот е свещено право на всеки гражданин. Ето защо всички сведения за здравното състояние на пациента са също неприкосновени. Конфиденциалната информация може да бъде разглеждана само при условие на еднозначно изразено съгласие на пациента или неговия законен представител.
Ние не коментираме лекарската тайна, защото тя е обект на най-великото творение на историята на медицината - Хипократовата клетва. Всеки, който се е опитал да постави дори и една запетайка в тази клетва, това показва опитът от миналите години, се е превръщал самият той в излишна запетайка в лекарското изкуство.
Така стигаме и до въпроса за евтаназията, която според нас не бива да се прилага в Република България в нито един от своите четири вида: доброволна - пациентът сам решава и дава съгласие за прекратяване на живота; принудителна - знанието и съгласието на пациента нямат значение; активна - извършва се определено действие, довеждащо до смъртта на пациента, например медицинска манипулация; четвърто - пасивна евтаназия - неизвършване на никакви действия в посока запазване живота на пациента. За съжаление, това е често разпространена евтаназия днес в домашни условия и в някои социални домове. В една страна, в която е отменено смъртното наказание, място за евтаназия няма.
Ние предлагаме създаване на Национален съвет по етика и права на пациента, който ще се състои от 17 члена с квоти на президента, Министерския съвет и Народното събрани с равнопоставеност на мъже и жени, с превалиране на един от половете. Имайки предвид въпросите, които ще разработва съветът, това не е случайно. Нужна е равнопоставеност при решаване въпросите на фертилизацията, генетичните експерименти, проблемите на донорството, криотехнологиите, етичните въпроси.
Госпожи и господа, няма съвършен закон. В предлагания от нас вероятно има много неща, които подлежат на обсъждане и дебат, но безспорно е едно - обществото има потребност от този закон.
В законодателството е както в любовта - никога не се стига до съвършенство и никога няма край!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за правата на пациента с входящ № 854-01-107 с вносители народните представители Кънчо Марангозов, Иван Зънзов и Илия Баташки.
Гласували 175 народни представители: за 68, против 94, въздържали се 13.
Законопроектът не е приет.


Преминаваме към редовната седмична програма на Народното събрание, първа точка от която е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ЗАЕМОДАТЕЛ НА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ И НА СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА ГАРАНЦИЯ НА ЗАЕМИ ЗА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА "ПАРИБА" - ФРАНЦИЯ, ПО ПРОЕКТ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-5 от 13 януари 1999 г. за
ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател
на експортен кредит и на Споразуменията за гаранция на
заеми за експортен кредит между Република България и
банка "ПАРИБА" - Франция, по проект за оздравяване и
преструктуриране на Българските държавни железници,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по проект за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Илко Милушев, заместник-министър на транспорта.
Споразумението с банка "ПАРИБА" - Франция, е поредното от общо пет споразумения, включени в оздравителната програма на БДЖ. В съответствие с процедурите за заемни споразумения с експортен кредит са проведени търгове за доставка на специализирана техника на обща стойност 39 млн. 775 хил. 329 френски франка.
Заемът се отпуска при следните условия:
- срок за погасяване - 7,5 години - на 15 полугодишни вноски;
- лихвен процент 5,69 на сто годишно;
- гаранционна премия в размер 9,51 на сто от стойността на споразуменията за заем, платими авансово.
При проведените разисквания се очерта становището, че с изпълнението на проектите в рамките на оздравителната програма на Българските държавни железници ще се решават задачите по тяхното преструктуриране, като се осигурят максимално необходимите условия за стабилизиране на железния път, за развитие на подвижния състав и на системите за сигурност и безопасност на движението.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 10 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "ПАРИБА" - Франция, Република България и Национална компания "Български държавни железници" и на Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля господин Николай Камов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ:

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО:  проект за Закон № 902-02-05 за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по проект за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, внесен от Министерския съвет на 13 януари 1999 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
- Акта за присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "ПАРИБА" - Франция, Република България и Национална компания "Български държавни железници", подписан на 17 юли 1998 г. в София;
- Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, подписани на 8 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От 1995 г., вече четвърта година, Българските държавни железници осъществяват проект за преструктуриране и оздравяване, за което е предоставено външно финансиране от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, програмата ФАР, агенции за експортно кредитиране на обща стойност около 170 млн. долара. Успоредно с това със средства на програмата ФАР и други финансови институции се реализират допълнително инфраструктурни проекти за около 60 млн. долара.
Задачата на Българските държавни железници е да постигнат финансова стабилизация и технологично оздравяване през следващите две-три години. Ето защо е необходима пълна подкрепа на тази перспективна програма за развитие на националния железопътен превозвач, в това число ратифицирането от Народното събрание на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразуменията за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция.
Това се отнася и за Акта на присъединяване на споразумението за гаранция за заеми с банка "UBS" AG - Швейцария, по проекта за БДЖ, който предстои да обсъдим.
Инвестиционните проекти включват доставката на машини за подновяване и поддържане на железния път и дрезини за проверки и поддържане на контактната мрежа.
Проведените международни търгове и договорените условия с френската фирма "Жисмар", финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие и кофинансирани от банка "ПАРИБА", осигуряват добри кредитни условия със срок за погасяване 7,5 години и годишен лихвен процент 5,69.

Гаранционната премия от близо 10% определя и финансовия ангажимент на Република България. Заедно с това винаги трябва да отчитаме гаранциите и задължението за погасяване на получените кредити по цялата програма за оздравяване и преструктуриране на Националната компания "Български държавни железници". Крайната цел естествено е реализирането на програмата, осигуряването на необходимите условия за стабилен железен път, развитие и поддържане на подвижния състав и безопасността на движението, съответстващи на европейските норми и стандарти. Това изисква работеща икономика и увеличение на товарните превози, подобряване на пътническите превози, увеличаване на пътниците, увеличаване на собствените приходи и участие в инвестиционните програми и положителни финансови резултати.
За съжаление през последните години и особено през миналата 1998 г. в резултат на вътрешната стопанска и международна икономическа конюнктура те не действат в полза на националния ни превозвач. Финансовата криза налага и допълнително кредитиране на Българските държавни железници. Отчита се спад в товарите, пътническите превози. Финансовите и производствените проблеми и естествено проблемите на Металургичния комбинат "Кремиковци" се отразяват негативно на Българските държавни железници.
Изостава значително програмата за възстановяване на железния път и програмата за приватизация на 13-те железопътни завода.
Всичко това изправя ръководството на Министерството на транспорта и Националната компания, която продължава да губи позициите си на конкурентен вид транспорт, пред много отговорни, често непосилни по качество и срокове задачи.
Не мога, разбира се, да се съглася и с розовите очаквания, да извинят колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, за осигуряване на максимално необходимите условия за стабилизиране на железния път, развитие на подвижния състав и системите на безопасност. По-коректна е оценката не за максимални, уважаеми колеги, а за минимални условия за развитие на Българските държавни железници.
Отчитайки в крайна сметка убеждението си в необходимостта от ускорено изпълнение на оздравителната програма на Българските държавни железници и преструктурирането й в определени срокове, аз като народен представител, а смятам, че и колегите от Парламентарната група на Евролевицата, ще подкрепим предложението за приемане на законопроекта. Считаме, че в основната си част са основателни и мотивите на правителството.
Освен това смятаме, че е наложително Министерството на транспорта да представи в Народното събрание една обобщена информация и справка за получените кредити от ратифицирани кредитни споразумения от Народното събрание, проведените търгове и изпълнението на оздравителната програма на Български държавни железници до края на 1998 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 109 народни представител: за 106, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници

Член единствен. Ратифицира:
1. Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "ПАРИБА" - Франция, и Република България и Националната компания "Български държавни железници", подписан на 17 юли 1998 г. в София.
2. Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, подписани на 8 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания?
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на споразуменията за гаранция на заеми експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Законът е приет на второ гласуване.

Втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Господин Александър Праматарски има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 802-02-56 от 3 декември 1998 г.

На редовното си заседание н 17 декември 1998 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София.
Договорът обхваща целия комплекс от отношенията в областта на инвестициите на физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна.
Този договор представлява важен елемент от международноправната основа за развитие на сътрудничеството между България и Узбекистан в условията на новите икономически реалности.
Двете страни декларират стремежа си да развиват взаимното сътрудничество чрез създаване на открит и свободен пазар на инвестиции и стимулиране притока на частни капитали с цел икономическото развитие на договарящите се страни. Договорът предвижда двете страни да си предоставят взаимно режим на "най-облагодетелствана нация" и "национален режим", според това кой от двата режима е по-благоприятен. Освен това той допуска възможност всяка една договаряща се страна да въведе някои изключения от националния режим, които са продиктувани от вътрешното й законодателство (чл. 3, ал. 3). Допускат се също и други изключения, свързани с участието на една от договарящите се страни в международно споразумение, митнически съюз, зона за свободна търговия, икономическа общност, многостранно споразумение и други подобни международни институции (ал. 4).
Принудително отчуждаване на инвестиции се допуска единствено въз основа на закон за особено важни нужди на държавата, на недискриминационна основа и при равностойно обезщетение по пазарни цени (чл. 4). Тези разпоредби са в съответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 26 от Закона за чуждестранните инвестиции, както и с международноправните принципи.
Разпоредбите по свободния превод на валута в чужбина са в съответствие с досегашната практика по други подобни договори и с чл. 27 от Закона за чуждестранните инвестиции.
Случаите на междудържавни спорове ще се решават по приятелски начин чрез преговори, а в случай на невъзможност това да стане в шестмесечен срок, споровете ще се отнасят пред арбитражен съд (чл. 9).
Споровете между инвеститорите ще се отнасят до компетентния съд на страната, приемаща инвестицията.
Споровете, свързани с обезщетение, отчуждаване, превод на валута и други, ще се отнасят до арбитражен съд "ad hoc" в съответствие с арбитражните правила на Комисията на ООН по международно търговско право или пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съгласно Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове, между държави и граждани, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че и двете страни са се присъединили към тази конвенция (чл. 10).
Всички останали текстове на договора са съобразени с присъщите за такива договори условия и с досегашната договорна практика на Република България.
Влизането в сила на договора е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите инвеститори и е предпоставка за активизиране на деловите контакти и засилване на доверието в сферата на инвестициите и съвместните предприятия.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
Това е становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Моля господин Асен Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно Проект за закон № 802-02-56 за ратифициране
на Договора между правителството на Република България
и правителството на Република Узбекистан за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет на 3 декември 1998 г.

На 10 декември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа Проект за закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказване.
Моля гласувайте на първо четене законопроекта, както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Александър Праматарски.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Праматарски, да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република
Узбекистан за взаимно насърчаване и защита
на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Имате думата за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 133, против няма, въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е приет.

Трета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ЗАЕМОДАТЕЛ НА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ГАРАНЦИЯ НА ЗАЕМ ЗА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА "UBS" AG - ШВЕЙЦАРИЯ, ПО ПРОЕКТА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ.
Господин Цонев, имате думата да докладвате становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 802-02-51 от 11 ноември 1998 г. за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "UBS" AG -Швейцария, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "UBS" AG - Швейцария, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 1998 г.
От името на вносителя, законопроекта бе представен от господин Стефан Сотиров от Управление "Външни финанси" при Министерството на финансите, който изтъкна, че със закон от 31 януари 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание е ратифицирало Споразуменията за гаранция и Протокола за създаване на споразумения за заем за експортен кредит.
Въз основа на това, Министерският съвет одобрява и внася за ратифициране от Народното събрание на:
1. Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "UBS" - Швейцария, Република България и Националната компания "Български държавни железници", подписан на 30 септември 1998 г. в София.
2. Споразумението за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - Швейцария, подписано на 28 октомври 1998 г. в София.
В съответствие с процедурите за заемни споразумения за експортен кредит са проведени търгове за доставка на дрезини за проверка и поддържане на контактната мрежа; на оборудване за поддържане на железния път и на две баласторазпределителни машини на обща стойност 2 млн. 531 хил. 729 швейцарски франка.
Заемът за експортен кредит на Българските държавни железници се отпуска при следните условия:
- срок за погасяване - 8,5 години - на 17 полугодишни вноски;
- лихвен процент 4,25 на сто годишно;
- гаранционна премия в размер на 207 хил. 838 швейцарски франка, платими авансово.
Споразумението с банка "UBS" - Швейцария, е поредното от общо петте споразумения, включени в оздравителната програма на БДЖ. Общата сума на всички тези споразумения няма да надхвърли одобрената с Протокола за създаване на споразуменията за експортен кредит сума от 12 млн. щатски долара.
При проведените разисквания се очерта становището, че с изпълнението на проектите в рамките на оздравителната програма на БДЖ ще се решават задачите по тяхното преструктуриране, като се осигуряват максимално необходимите условия за стабилизиране на железния път, за развитие на подвижния състав и на системите за сигурност и безопасност на движението.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 10 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - Швейцария, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Александър Праматарски има думата да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-02-51 от 19.11.1998 г. за
ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на
експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем
за експортен кредит между Република България и банка
"UBS" - Швейцария, по проекта за оздравяване и
преструктуриране на Българските държавни железници,
внесен от Министерския съвет

На заседанието си, проведено на 3 декември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - Швейцария, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
Споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие и Протоколът за създаване на споразумения за експортен кредит за подпомагане финансирането на проекта за преструктуриране на железниците на Република България са подписани на 17 ноември 1995 г. в Лондон.
Подписването на тези документи се извърши въз основа на Решение № 222 от 1995 г. на Министерския съвет, а с Решение № 527 от 1995 г. Министерският съвет одобри подписаните текстове.
На 31 януари 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание ратифицира със закон Споразумението за гаранция и Протокола за създаване на споразумение за заем за експортен кредит.
Тези два документа определят рамковите условия. За всеки конкретен заем, който уточнява сумата на заема, условията, финансовия партньор и др., както и конкретните задължения на държавата, е необходима ратификация от Народното събрание.
В съответствие с процедурата, заложена в Споразумението за заем с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Протокола за създаване на споразумения за експортен кредит в размер на 12 млн. щатски долара, от българска страна са изпълнени необходимите условия за провеждане на търгове за доставка на машини за подновяване, ремонт и поддържане на железния път и контактната мрежа, необходими за БДЖ във връзка с програмата за оздравяване и преструктуриране.
С фирмите, предложили най-добри условия, са подписани търговски договори, като всяка една фирма предлага и банка-заемодател. Съгласно предварителната схема до 40 на сто от финансирането се покрива от Европейската банка, а най-малко 60 на сто представлява съвместното финансиране чрез заем за експортен кредит от друг кредитодател.
В конкретния случай се предлага за ратификация финансирането от банка "UBS" - Швейцария, на 60 на сто от стойността за доставката на две подбивни машини, подписан на 3 юли 1997 г., със швейцарската фирма "Матиса". Общата стойност на договора е за 4 млн. 219 хил. 548 швейцарски франка. Съгласно споразумението между БДЖ и банка "UBS", заемът за експортен кредит възлиза на 2 млн. 531 хил. 729 швейцарски франка, равняващи се на 60 на сто от общата стойност на доставките по търговския договор. Останалите 1 млн. 687 хил. 819 швейцарски франка ще се финансират от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Условията на заема за експортен кредит с "UBS" са благоприятни за България.
Срокът за погасяване на заема е 8,5 години с изплащане на 17 полугодишни вноски. Лихвеният процент възлиза на 4,25 на сто годишно, а гаранционната премия, платима авансово, е 207 хил. 838 швейцарски франка.
Гарант по заема е Република България, респективно Министерството на финансите. Гаранционното споразумение е подписано на 28 октомври 1998 г. Това споразумение е второто от общо три подобни споразумения, включени в оздравителната програма.
Изпълнението на проектите, финансирани чрез тези споразумения, осигуряват възможност за изпълнение на оздравителната програма за БДЖ и се осигуряват минимално необходимите условия за стабилизиране на железния път, подвижния състав, системите за сигурност и безопасност на движението на Българските държавни железници.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - Швейцария, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Имате думата за изказвания по закона. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Йордан Цонев има думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Няма противно становище.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Цонев, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - Швейцария по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници

Член единствен. Ратифицира:
1. Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "UBS" - Швейцария, Република България и Национална компания "Български държавни железници", подписан на 30 септември 1998 г. в София.
2. Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - Швейцария, подписано на 28 октомври 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" AG - Швейцария по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници е приет.

Четвърта точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ОКАЗВАНЕТО НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ И НА ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕГО.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Цонев, имате думата да докладвате становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-02-52/19.11.1998 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 1998 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Росица Михайлова от Министерството на финансите, която изтъкна, че споразумението относно оказването на финансова помощ на Република България в размер на 30 млн. швейцарски франка е подписано в края на м. декември 1992 г. и на три пъти е било продължавано чрез размяна на писма. С писмото от 25 октомври 1995 г. за продължаването на действието на споразумението швейцарската страна е увеличила безвъзмездния принос от 30 на 50 млн. швейцарски франка, което е било потвърдено от българската страна.
В чл. 3.2. от споразумението е предвидено приносът да бъде използван преди всичко за проекти в сферата на инфраструктурата и възстановяването. Особено значение се отделя на проекти от секторите по опазването на околната среда, здравеопазването, енергетиката и други проекти, благоприятстващи възникващия частен сектор в икономиката, които имат потребности от машини и съоръжения, произведени в Швейцария.
По принцип вносът на машини и съоръжения подлежи на облагане с данък добавена стойност, но с чл. 59, т. 1 от действащия Закон за данъка върху добавената стойност се освобождават от този данък, когато в международен договор, ратифициран и обнародван по съответен ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания с ефект, еквивалентен на косвен данък.
В чл. 3.3. на споразумението между правителството на Швейцарската конфедерация и правителството на Република България относно оказването на финансова помощ е предвидено да не се използват суми от предоставената финансова помощ за плащането на каквито и да са мита и данъци, които се налагат по законите на Република България.
По време на проведената дискусия по представения законопроект бе подчертано, че целите, за които ще се използва финансовата помощ, оправдават искането за освобождаване при внос от данъци по реда на чл. 59, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Въз основа на проведеното гласуване с 10 "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Асен Агов има думата да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон № 802-02-52 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 1998 г.

На 3 декември 1998 г. Комисията по външната и интеграционната политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, подписано на 24 декември 1992 г. в София и допълнението към чл. 3 от споразумението, сключено чрез размяна на писма на 10 юни 1998 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли желаещи за изказвания?
Поставям на първо гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект и, ако ми позволите, пак процедурно искам да дам справката за външния дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След почивката господин Цонев ще поиска процедурно думата, за да може да съобщи справката.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Цонев за приемане на второ гласуване на законопроекта.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва законопроекта за второ гласуване.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Конфедерация
Швейцария относно оказването на финансова помощ и на
допълнението към него

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, подписано на 24 декември 1992 г. в София, и допълнението към чл. 3 от споразумението, сключено чрез размяна на писма на 10 юни 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
Господин Цонев, щом е кратко, прочетете и тази справка, която беше поискана от проф. Стоилов, от Руси Статков и от доста други депутати.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Това е справката, която искаха колегите при ратификацията на заеми и споразумения за заеми за външния дълг. Справката е към 31 декември, тъй като през януари не са взети заеми, въпреки че има ратифицирани споразумения.
Външният дълг на страната в милиони долари е 9270,7 млн. долара.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Последно колко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Повторете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нито първо, нито последно съм казал. Казах една цифра - 9270,7. Цифрите са в милиони долари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Което означава 9 милиарда и така нататък.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Смятам, че можете да си го преведете. (Реплика от място на Стефан Нешев, която не се разбира.)
Ценни книжа - 5012,1;
брейди облигации - 4977,4;
други - 34,7;
кредити - 3776,6;
Парижки клуб - 1044,6;
Световна банка - 565;
Международен валутен фонд - 1114,5;
Г-24 - 218,4;
други - 834,1;
държавно гарантиран външен дълг - 482.
Това е справката за външния дълг и искам да помоля колегите, ако не се дава нова справка, да знаете, че тази е в действие. Във всеки момент, когато постъпи нова цифра, ще бъдете информирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев, но ще го помоля да направи нужното тази справка да бъде размножена и раздадена на всички народни представители, за да не задават постоянно този въпрос.Член Чччччгдсдц
Уважаеми колеги, господин Лучников има удоволствието да покани всички народни представители по време на почивката в Клуба на народния представител по повод рождения си ден.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с точка пета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Праматарски ще докладва становището. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-42/18.06.1998 г. за
автомобилните превози, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 2 септември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за автомобилните превози.
Предложеният законопроект урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на превози на пътници и товари на територията на Република България, контрола за изпълнение изискванията на закона и особените правила, валидни при договорите за превоз на пътници и товари. В него са разписани изискванията за качеството на услугата "превоз на пътници и товари" и за достъпа до професията "превозвач".
Законопроектът е разработен в съответствие с директивите на Европейския съюз в тази област. По отношение на автомобилните превози на пътници са възприети постановките на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на пътници и багажи. Текстовете, отнасящи се до режима на продължителност на времето за управление, прекъсванията и времето за почивка на екипажите на моторни превозни средства, са в съответствие с Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси: за критериите за издаване на лицензии за извършване на превози на пътници и товари на територията на Република България и извън нея; за възможността да се иска мнението и осигури участието на браншовите съсловни организации при издаването на лицензии; за институцията и начина, по който ще се извършва техническият преглед на превозните средства; за начина, по който ще се контролира времето за управление на превозното средство и времето за почивка на екипажа.
Бяха отправени препоръки да се прецизират редица термини в законопроекта, да се доразработят критериите за издаване на лицензии, които в сегашния си вид са доста субективни, да се проведат и защитят в текстовете на законопроекта принципите на пазарните отношения и да паднат някои текстове в законопроекта, които противоречат на пазарните правила, като например текстовете на чл. 2 и чл. 4, да се разпишат точно условията и редът за издаване на лицензии за извършване на международни превози, както и да се прецизират някои срокове и размери на парични санкции.
Комисията по икономическата политика смята, че предложеният законопроект е навременен и систематизира правната регламентация в областта на превозите на пътници и товари в съответствие с европейските изисквания и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Имате думата по законопроекта.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, необходимо е да бъде регулирана тази материя в закон и предлаганият проект като цяло, като структура отговаря на необходимостите, стоящи пред страната. Аз бих искал да се спра на някои въпроси, които изискват сериозното ни внимание и уточнение преди второто четене на законопроекта.
С този закон се дават твърде много права на административната власт, твърде много възможности има министърът на транспорта - да обявява кризисно положение, да спира издаването на разрешения за превози там, където се изискват такива и дори да спре и лицензирането на нови превозвачи. Мисля, че тези текстове, които сега са залегнали в законопроекта и особено чл. 4, подлежат на сериозно уточнение.
Освен това в голяма степен законопроектът предвижда въвеждането на контрол над всеки превозвач извън рамките на необходимото от гледна точка на безопасността на превозите, от гледна точка на коректността на превозвачите и може да създаде определени възможности за бюрократизиране на процеса, за административна намеса и следователно за произвол. Там, където има много разрешения, веднага се създава и голямо поле и изкушение за корупция.
Всички тези елементи по отношение на правата на министъра и на административните органи и по отношение на твърде сериозните възможности за намеса в дейността на отделните фирми изискват за второто четене да бъдат направени предложения, които да възстановят баланса между правата и задълженията на стопанските субекти и регулиращата роля на държавата - да не се превръща в една прекомерна и необоснована намеса.
Някои от тези въпроси бяха поставени по време на обсъждането в Комисията по икономическата политика. Мисля, че и вносителят се съгласи, че някои от тези именно проблеми следва да бъдат сериозно преразгледани и доуточнени. Заради това аз дори съм раздвоен дали да се въздържа от подкрепата на законопроекта или да го приемем по принцип на първо четене, като дадем възможност обаче за сериозни промени именно по тези въпроси.
Иначе законопроектът регулира цялостно отношенията във връзка с превозите и е добра основа за създаване на нормативна база в тази област. За мене е много важно да чуем и вносителя, тъй като имахме сериозна дискусия в Комисията по икономическата политика и от гледна точка на неговото отношение по поставените тогава въпроси ние можем окончателно да определим своето отношение към законопроекта: дали съществуват необходимите условия и необходимата готовност той наистина да бъде доработен в дух, който отговаря на интересите както на държавата, така и на отделните превозвачи или дали да не решим да го върнем за доработка още на този етап.
Още веднъж казвам, че в зависимост от отношението на вносителя ще определя окончателното си отношение и моля, господин председател, да се обезпечи присъствието на вносителите и тяхното отговорно становище по законопроекта на основа на вече осъществената дискусия в Комисията по икономическата политика. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Мисля, че от министъра на транспорта по-добро участие при разглеждането на този законопроект не би могло да има. Кого друг имате предвид като вносител?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Имам предвид министърът да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той е тук от началото на заседанието.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законопроектът за автомобилните превози наистина е един навременен и необходим проект. С този законопроект се уреждат взаимоотношения, които до настоящия момент се уреждат, меко казано, непоследователно и хаотично. Даже в някои случаи сегашната нормативна уредба затруднява превозвачите и то много сериозно.
Бих казал, че положителните моменти в законопроекта за автомобилни превози надделяват в сравнение с отрицателните моменти, които съм убеден, че ще бъдат изчистени до второ четене. Като положителни страни бих посочил издаването на транспортен лиценз. Има специална глава в законопроекта. Друг е въпросът, че и днес такава практика има, само че не със закон, а с наредба.
Друг момент, който по принцип е необходим, е утвърждаването на транспортните схеми от общинските съвети, от областните управители и от министъра на транспорта, разбира се, в съответствие с реалните потребности, което по принцип е малко относително според мен. Мисля, че тези разпоредби са свързани с Преходните и заключителни разпоредби, по-точно субсидиране на нерентабилни автобусни линии от страна на държавата.
Като положителен момент бих посочил също забраната за извършване на каботажни превози от чуждестранни превозвачи, които са в интерес на нашите превозвачи. Масова е практиката в тези региони, където има превозвачи от други държави, по-специално за пътнически превози, и извършват вътрешни превози в страната. Така по един нелоялен начин конкурират нашите превозвачи, без да спазват нормативната уредба.
Бих изтъкнал също като положителен момент в законопроекта и текстовете, с които се определят правомощията на Държавната автомобилна инспекция. Тук е мястото да изтъкна, че този контрол трябва да се извършва от Държавната автомобилна инспекция, а не от Министерството на вътрешните работи. Има едно разминаване в текста. В чл. 90, ал. 1 се посочва, че този контрол се извършва и от МВР. Всички знаете, вече има една заповед на министъра на вътрешните работи - Министерството на вътрешните работи извършва контрол само във връзка с движение по пътища, но не и по документацията, начина на превозване и условията, на които трябва да отговарят документите.
Заедно с подкрепата от моя страна на законопроекта искам да изразя не бих казал несъгласие, а повече едно притеснение за някои текстове, които съм убеден, че на второ четене ще бъдат изчистени. Те бяха изразени преди малко от колегата. Като такъв бих посочил чл. 4. С този член се дават правомощия на министъра на транспорта при криза да спре лицензирането на нови превозвачи, да установи ограничения за разширяване на дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите на тези превозвачи. Съгласен съм, че такава практика съществува в европейските страни, това е така. Но не е много ясно при какви обстоятелства, кога и как министърът ще направи проучване и анализ, за да вземе това решение. От самия текст не е много ясно.
Мисля, че не е желателно в законопроекта да се посочва, че сдруженията на превозвачите имат право да препоръчват минимални превозни цени на своите членове. Мисля, че е излишен един такъв член. Нека пазарът да определи тези цени. Защото ако ние дадем такава възможност на едно национално сдружение на превозвачи, те винаги ще посочат висока минимална цена, никога няма да посочат минималната. И всеки член знае, че ще има проблеми, ако евентуално се противопостави - става въпрос за по-малките фирми, които са в сдружението - на мнозинството в това сдружение.
В чл. 7, ал. 2 са много относителни условията, на които трябва да отговарят лицата, които кандидатстват за транспортен лиценз, а също и срокът на издавания лиценз - от една до пет години. Или да се издаде транспортният лиценз за две години, или за пет години, но трябва да бъде един срок, защото може да се злоупотреби от длъжностни лица. Отговаряш за пет години, отговаряш за една година - много е относително. Срокът трябва да бъде един и същи за всички превозвачи.
Също по текста на ал. 3, с който се дава възможност лицензът да бъде издаден с допълнителни клаузи и условия. Не бих се съгласил, господин министър, с един транспортен лиценз и в този лиценз да бъдат посочени допълнителни клаузи и условия. Или отговаря на условията, за които по принцип трябва да отговарят транспортните превозвачи, или не отговаря.
Смятам, че в този си вид текстът на чл. 12, който урежда превоза за собствена сметка, не е необходим, защото те не са традиционни превозвачи. Тяхната основна дейност е друга.
Същото се отнася и за текста на чл. 21, ал. 3, уреждащ таксите за преминаване и престой в автогарите. Не е много ясен този текст - че тези такси са еднакви за всички превозвачи, еднакви за съответния клас автомобили. Защото един автобус може да бъде с места за 20 човека, другият автобус може да бъде с места за 50 човека, а ще плащат една и съща такса. Този текст трябва да бъде изчистен. Убеден съм, че никой от вас няма да се съгласи този, който кара минибус, да плаща същата такса за автогарата, както плаща и за 50-местния автобус. Аз съм убеден, че вносителят е имал предвид за всички превозвачи от един клас автомобили.
Уважаеми колеги, според мен трябва да помислим много добре дали е необходим текстът на чл. 86, един текст, който ограничава реализирането на младежи като водачи на моторни превозни средства с максимално тегло над 7,5 тона. За тях се изисква те да са навършили 21 години. Най-малкото това ограничение не трябва да се отнася за превоз на товари. Вие знаете, че най-масово използваните товарни автомобили в нашата страна са самосвалите над 7,5 тона. Имам предвид шкоди самосвали без ремаркета - над 7,5 тона, имам предвид самосвали "Камаз", които най-масово се използват в нашите кариери, и преди всичко младежи работят с тези самосвали. Аз знам, че има такова ограничение в Европейския съюз. Но нека да помислим. След 18-та си година той е водач на моторно превозно средство. На 19-20 години - една година им е службата - се уволнява от казармата. Той няма да има право да управлява един нормален автомобил "Камаз", защото е над 7,5 тона.
Съгласен съм този, който не е навършил 21 години, както е в Закона за движение по пътищата, ако иска да работи като водач на моторно превозно средство за превозване на пътниците, тоест като водач на автобус. Но в никакъв случай един "Камаз" в кариерата не е толкова опасен. Даже тяхната дейност там е съвсем друга. Мисля до второ четене най-малкото превозът на товари да отпадне от този текст.
И най-сериозното, по което може би вносителят трябва да помисли, е следното: необходимо ли е в един закон да има текстове, които препращат 14 пъти за издаване на наредби? Според този закон министърът на транспорта трябва да издаде 14 наредби. Аз съм убеден, че една част от тези бъдещи наредби, които ще бъдат издадени, като текстове може да бъдат вкарани в този закон. И такава практика вече съществува. По-следващата точка е Законът за движението по пътищата. Всички наредби в областта на движението по пътищата вече са вкарани в един Закон за движение по пътищата. Тази практика може да се приложи и в Закона за автомобилните превози, вместо да бъдат издадени 14 наредби.
Все пак този законопроект трябва да бъде подкрепен и до второ четене по всяка вероятност ще бъдат изчистени текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Кирил Ерменков.

КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Може да се каже, че най-после този закон влезе в парламента, в пленарната зала. Най-после, защото България може би е единствената страна от Европа, която още няма такъв или подобен закон. Необходимостта от законово уреждане на проблемите, свързани с автомобилния транспорт, отдавна преминаха критичната точка на правна, търговска, екологична и социална търпимост, като се има предвид изключителното развитие на този вид транспорт в последните 30-40 години.
Автомобилният транспорт по редица причини стана най-близкият и най-използваният от гражданите и търговците транспорт. Нещо повече, той влезе в непосредствена близост в домовете на българското население с всичките произтичащи от това положителни, но и все повече увеличаващи се от много гледни точки негативни последици по отношение на социални и екологични проблеми.
В България е създадена необходимата законова уредба за автомобилния транспорт още през 30-те години, когато прохожда автомобилният транспорт. По-късно, през 1947 до 1987-1989 г. автомобилният транспорт за общо ползване беше изключително държавен, с определено други законови проблеми и изисквания и, естествено, след 1989-1990 г. с оглед да се намери бързо решаване на законово уреждане на проблемите на автомобилните превози, при един изключително български палеатив, тази материя беше пришита към действащия Закон за движението по пътищата, за да се урежда с наредби на министъра на транспорта.
Това състояние по принцип беше в дисонанс с принципите на едно законово уреждане на такъв изключително важен въпрос. То доведе до възможности за замяна на законови норми с прилагане на чиновническо нормотворчество и създаде много сериозни негативни последици за стабилното развитие на нашето превозвачество в автомобилния транспорт. Тази празнота все по-ясно се виждаше от нашите превозвачи и, естествено, в Министерството на транспорта.
Аз смятам, че колегите, които преди мен се изказаха и дадоха конкретни препоръки и принципни предложения за подобряване на закона, в голяма степен трябва да отразим тяхното отношение и да търсим съвместно конкретни текстови решения за отразяването им.
В Министерството на транспорта, както знаете, отдавна съществува една цялостна програма за хармонизиране на транспортното законодателство с изискванията на транспортните закони на страните от Европейския съюз и за тази цел ни беше оказана непосредствена помощ - аз предполагам, че и сега продължава тази помощ, господин Краус - от Европейски съюз, от програмата "ФАР", от водещи европейски юристи с опит по изграждане на съответните закони в страни от Централна и Източна Европа.
Естествено, тук възникват някои съществени въпроси, които аз предлагам да обсъдим сега, по отношение главно на хармонията с принципите на европейското законодателство, както е потвърдено и посочено в мотивите към проекта и в становището на уважаваните колеги от Комисията по икономическата политика: дали той ще даде възможност за развитие на българското автомобилно превозвачество и ще създаде в тази си форма и в този си вид условия то да излезе от тежкото състояние, в което се намира; дали наред с търговските, техническите и експлоатационните проблеми се създават условия за по-силно хуманизиране на този вид транспорт? Не може да си затворим очите, че превозвайки най-много пътници, именно автомобилният транспорт не е достигнал и най-ниските изисквания на едно европейско ниво на тяхното обслужване - въпрос, който не трябва да се оставя само на манталитета на шофьорите и превозвачите.
Именно с този закон трябва да се опитаме да определим минимално изискващите се задължителни нормативи за поведение на превозвачите при обслужване на пътниците. В същото време чрез този закон държавата трябва да определи едно уважение към българския превозвач и да създаде условия за развитие на тази дейност и за просперитет на тези, които я упражняват честно и професионално.
В тази връзка си разрешавам да се спра на няколко основни въпроса, които считам, че трябва да се преоценят именно в духа на европейското звучене на този закон. Аз вече посочих, че сегашната правна материя, разглеждаща проблемите на автомобилния транспорт, се съдържа и във все още действащия Закон за движение по пътищата, а в основни линии и в новия Закон за движение по пътищата, който мисля, че е добре, че се внася и е включен в седмичната програма на парламента за второ четене.
Убеден съм, че разглеждането на Закона за автомобилните превози паралелно и непосредствено с окончателния вариант на Закона за движение по пътищата е една положителна, добра възможност за регулиране и отстраняване на някои дублиращи се изисквания в двата закона.
Второ, не е ясно коя е причината този закон да се представи под името на "Закон за автомобилните превози". Не е най-важното, че се сменя името му, но дали така той отговаря по-добре на съдържанието си трябва да се мотивира добре. Лично аз не виждам някакво предимство на смяната на името. Нещо повече, досегашното наименование на закона, както беше заложен и в програмата на правителството "България 2001" - "Закон за автомобилния транспорт" - мисля, че по-пълно и по-широко дава възможност за включване на правната материя на превозите като един елемент от общия дял или целите на автомобилния транспорт.
Трето, стана дума вече за изискванията и въвеждането на чл. 4. Понятието "криза на транспортния пазар" и определяне на действията на държавния орган в този вид, който е предложен, е една нова материя в нашата търговска практика. Но така, както е съставен текстът, може да послужи за пример за еднолично действие на министъра към един изключително важен и при това принципен въпрос. Аналогични случаи на криза ние имаме и при други не по-малко обществено значими отрасли, но досега никой не предложи такъв вид действия на държавния орган в съответния отрасъл. Доколкото ми е известно, такъв ограничителен режим не е допуснат нито в Търговския закон, нито в Закона за защита на конкуренцията.
Освен това много декларативно звучи изискването в чл. 4, ал. 2, че такива действия се приемат след проучване и анализ. Нека си представим в какво неясно положение могат да изпаднат редица превозвачи, които попадат в този ограничителен режим. Те ще понесат загуби, причинени не от нормалното действие на пазара и на конкуренцията, а в резултат на един административен акт, решен лично от министъра. Ако се окаже, че проучването и анализът са направени от някой чиновник, не са верни или са насочени тенденциозно и недобросъвестно към един или няколко превозвачи, не се ли отваря тук една голяма врата освен за неясноти и за корупция? И особено важен въпрос: няма ли опасност тази мярка да се насочи към представителите на малкия превозвачески бизнес, с което да посегнат на принципите, които са заложени като основоопределящи в нашата национална икономическа програма? А такива изисквания ние сме заложили и в нашата програма - на Българската евролевица - за така наречената "Програма за ново развитие". Считам, че дори и да се приеме такава мярка, това трябва ясно да се подчертае, че трябва да става в едно открито обсъждане със съответни браншови организации.
В законопроекта се определят транспортните схеми - републиканска, областна и общинска. Струва ми се, че се създава една трудно разбираема от потребителя - пътника, йерархия на транспортните схеми за тяхната реализация, за задълженията и действията на държавния орган, системата на информация и отговорностите по нея, гаранциите за качеството на обслужването и т.н.
Друг изключително важен въпрос, който е пропуснат според мен от полезрението на раздел първи от глава пета на този закон, е проблемът с превоза на категорията трудноподвижни лица от обществените превозвачи. Става дума за инвалиди, слепи, немощни, бременни жени и т.н. Този въпрос е заложен и интерпретиран в редица международни конвенции и решения на Организацията на обединените нации. При това от страна на вносителя и Министерството на транспорта трябва добре да се познава, защото именно в Министерството на транспорта и с активното участие на министерството беше реализиран проект, финансиран от програмата "ФАР", за въвеждане на специализиран превоз на инвалиди в София и в някои други големи градове.
Това е само един случай в този голям проблем, затова е необходимо да се включат в закона ясни и конкретни изисквания към превозвачите на пътници с автобуси, които да са и елемент на лицензионните задължения.
Изключително важен е и въпросът, свързан с контрола върху превозите. Категорично и все повече се убеждавам, че заложените права на органите на Държавната автомобилна инспекция трябва да отпаднат. Ако някой от авторите на този закон ми посочи една-единствена държава - член на Европейския съюз, тъй като хармонизираме законодателството си с европейското, в която някой друг орган, освен органите на вътрешния ред на полицията може да спира на пътя каквото и да е превозно средство, ще приема, че наистина този текст е необходим. Но аз се потрудих да направя някои проверки. Помолих и мои колеги да потърсят информация в това отношение. За съжаление, поне аз не открих такива текстове в законодателството на други страни. Това, че органите на Държавна автомобилна инспекция не получават това право, с нищо не намалява ефективността на проверките им в рамките на техните задължения.
В Германия, Австрия, Франция, Италия и всички останали страни, може би не всички сме изследвали, но в голяма част от тях, съществуват органи на съответните транспортни министерства, свързани с лицензирането и контрола на превозвачите. Те имат не малко права по осъществяването на този контрол, но в никакъв случай не изземат функциите на полицията.
В това отношение съм малко разтревожен и учуден, че Министерството на вътрешните работи - поне от това, което е представено в мотивите - не се е опитало може би да мотивира и защити права на органите на Министерството на вътрешните работи.
Аз считам и съм убеден, че необходимостта от Закона за автомобилните превози или за автомобилния транспорт - в случая обсъждаме внесения законопроект - е безспорна. Безспорна е необходимостта сега в рамките на обсъждането между първо и второ четене да потърсим някои принципни подобрения на закона по отношение управлението на превозите, лицензирането, контрола, за които вече говорих. В проектозакона обаче доминира административно-разпоредителният текст с прекалено твърдо звучене. И това, което вече споделих - Министерството на транспорта е овластено в най-широка форма да лицензира и контролира превозвачите, което предполагам, че ще създаде значителни трудности за ефективното изпълнение.
Необходимо е и част от използваните термини да се унифицират с международно приетите и приетите в други закони, които сега действат в страната.
В заключение предлагам на моите уважаеми колеги, народните представители, да гласуват за приемане по принцип на законопроекта, независимо от вече изказаните съмнения и предложения за подобрения, което е възможно да стане във времето и в периода до второто четене, да приемем законопроекта за автомобилните превози.
Повтарям още веднъж молбата към вносителите и към комисиите, които ще обсъждат нашите предложения - много ви моля внимателно и коректно да се отразят направените предложения.
Моля също така времето между първото и второто четене да се удължи в съответствие с възможностите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков. Това предложение - процедурното, ще трябва след приемането на първо четене да се направи и да се конкретизира срокът.
Има ли други изказвания?
Господин Теодосий Симеонов има думата.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Аз безспорно поддържам този законопроект. Той е навременен. Общо-взето той е добър, но все пак имам няколко бележки към него, тъй като в мотивите това, което ще споделя с вас, не е изтъкнато.
Наистина, солидаризирам се с досега изказалите се колеги относно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, но ако тази дейност за установяване на ограничения и разширяване на дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите бъде осъществена от министъра, би могло да се има доверие в изпълнителната власт, но аз съм работил дълги години в транспорта и прекрасно знам какво значи един чиновник от ниските нива в транспорта. Той може така да разиграва един превозвач, сам, разбира се, да измисли една временна криза, която в никой случай не може да бъде приета като национална такава. Освен това, струва ми се, че тази разпоредба противоречи и на основите на пазарната икономика.
Другото, което ме притеснява е теста на чл. 7, ал. 2, т. 1. Наистина, в допълнителните разпоредби е очертано какво е това благонадеждност и за тези, които нямат текста пред себе си аз ще прочета: "Благонадеждност е състояние на сигурност, гарантиращо, че лицето не уврежда нито застрашава с действията си обществото или икономиката на страната". Струва ми се, че текстът, меко казано, е неудачен. Кой ще упражнява именно този контрол? Пак на чиновника ли ще дадем възможност евентуално да прояви своята склонност към корупция, защото най-леко е с този общ текст да бъде отказан лиценза на един превозвач, поради липса на благонадеждност именно и поради лошо очертания режим на благонадеждност?
Смутен съм до известна степен от разпоредбата на чл. 8 относно лицензирането и то относно следното - Търговският закон от една страна дава възможност да се регистрира транспортна дейност. От друга страна администрацията ти отказва издаване на лиценз. Е, кажете ми, режимът на кой закон ще се приложи? Безспорно, на специалния закон - в случая той се явява Законът за автомобилните превози, но има Търговски закон, който е задължителен. Кой режим в последна сметка ще бъде с по-голяма сила - този на Търговския закон или на Закона за автомобилните превози?
Смущаваща е разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 - лицензът може да се издаде с клаузи за допълнителни условия, задължения и ограничения. И отново като че ли имаме противоречие с принципите на пазарната икономика.
Бих споделил с вас и мисли относно разпоредбата на чл. 90. Нека веднъж завинаги да стане ясно разграничението между правомощията на органите на МВР и органите на Държавната автомобилна инспекция. Нека се очертае един абсолютно ясен режим какво могат да контролират органите на МВР в лицето на контрола на автомобилния транспорт и ясните функции на Държавната автомобилна инспекция.
Помоему не е твърде ясен режима за членството в браншовите организации. Толкова много браншови организации се навъдиха в България, че в последна сметка едва ли и министърът би се оправил в тази джунгла. Струва ми се, и аз споделих с министър Краус моето разбиране, че липсва разпоредба относно комбинираните превози. Може би е рано да се мисли за това. Може би нашата икономика не е напълно подготвена, но това е една икономическа политика, която във всички западни страни се поддържа, тъй като безспорно икономическият резултат от комбинираните превози е бил винаги налице.
Аз ще подкрепя закона на първо четене и апелирам към вас да направите същото. А този, който има предложения, да ги направи между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Като че ли се казаха почти всички неща и спорни моменти в Закона за автомобилните превози. Една част от тях разгледахме и в комисията. Аз получих от заместник-министър Милушев международните конвенции, на които трябва да отговаря този закон, и там бяха третирани наистина действията при криза и чл. 7, ал. 2 - безнадеждност и професионална компетентност. Наистина ги има тези неща в международните конвенции. Това е така, само че те са вкарани оттам тук едно към едно, а тези конвенции действат в условията на едно доста развито пазарно стопанство и на доста сериозни условия, които биха били контрол върху тези действия. Затова е правилна тревогата на колегите по чл. 4, ал. 1 за действията на министъра по време на криза на транспортния пазар.
За да няма такива опасения, би трябвало този чл. 4 да се разработи по-сериозно. Да не остане само декларативно, защото наистина човек, който чете текста, би могъл да остане с впечатление, че има неограничени пълномощия на министъра, защото действията след проучвания и анализ - от кого? - предприети от министъра за ограничаване на този пазар, обикновено биха могли да се изтълкуват като еднолични и произволни действия.
Искам да се спра повече на начина на лицензиране. Уважаеми колеги, преди една седмица направих справка в библиотеката на парламента. Към момента в България действат 373 лиценза във всички сфери на живота, не само в икономиката. И тези 373 лиценза се увеличават с всеки изминат ден. Разбирам изискването, което също го има в международните конвенции, че трябва да има някаква степен на знания от хората, които се занимават с международен автомобилен транспорт. Аз също имах четири години практика в тази сфера. Но ме смущава начинът, по който се дава лиценз - с изпитна комисия от министерството и т. н. За да има по-широк поглед и стесняване възможностите за злоупотреби, би трябвало в тези комисии да участват и сдруженията на превозвачите.
Аз бих препоръчал в този закон да има и една глава, която да регламентира тези сдружения, да дава представителността им. Такива законодателни опити има и в другите закони, които уреждат браншовите сдружения и интереси, и би трябвало да се пусне една дефиниция в този закон кои са тези организации, та дори и да се регистрират. Трябва да има една регистрация в министерството - безплатна и доброволна.
Притеснява ме това, че лицензът се издава за срок от една до пет години, а не е регламентирано за колко време, кой ще определя срока от една до пет години и за какви случаи. Наистина има различни изисквания и от практиката, които определят срока за определен вид дейности като лиценз. Но би трябвало да се опишат и да са ясни за какво става въпрос, за да няма възможност за тълкуване в тази точка.
По отношение на благонадеждността и финансовата стабилност аз ви предлагам също в закона да има ясни дефиниции за какво става въпрос. Може би до приемането на второ четене да са изяснени нещата с участниците в този процес, главно с превозвачите, да се вземе тяхното становище за праговете, които ще определят тази финансова благонадеждност и финансова стабилност. Това ще бъде в пряка връзка и със статута на организациите на превозвачите - съвместно с министерството да определят приемливи критерии.
Уважаеми колеги, допреди две години бяха регистрирани над 12 хил. превозвачи. Сега може да са намалели от това, че активността на икономиката поспадна. От тези 12 хил. превозвачи почти две трети са хора, които си изкарват хляба като еднолични търговци с един камион. Изключително важно е министерството да организира така работата по този закон, че да защитава правата именно на тези превозвачи, а не на големите, които се явяват почти монополисти. И в тази връзка е правилна разработката за минимални цени и с непряка намеса да се регулира този пазар. Това е много важно, защото едно действие в обратна посока би разорило много хора. А начинът, по който се лицензира, включително издаването на разрешителните, който е много спорен въпрос, който периодично предизвиква скандали в обществото, би трябвало да облагодетелства предимно и най-вече малките собственици. Те изпитват най-големи трудности по отношение на начина, по който придобиват правото да работят в международните превози по определен маршрут.
По отношение на Държавната автомобилна инспекция и правата, които са доста разширени, аз не виждам такъв статут, при който могат да влизат навсякъде, да задържат документи, да спират по пътищата. Това ми напомня едни стари изисквания на автомобилната инспекция, от които просто няма смисъл в този закон и в това, което той регламентира сега.
В закона не е указано и какво става с действащите към момента разпоредби, кога ще излязат новите, в какъв срок. Би трябвало да има срок в закона за излизане на новите разпоредби, поднормативни актове и докога действат старите. Това е задължително, защото има изключително много наредби, които действат в момента, и това трябва да се регламентира, за да не се получи хаос в работата.
Иначе законът е абсолютно необходим. Тази материя досега не беше регламентирана добре. И аз мисля, че той може да служи като база за работа за уреждане на отношенията между участниците в пазара на автомобилните превози и за път към уеднаквяване на нашето законодателство с това на Европа, тъй като автомобилните превози са доста интегрирани в тази насока с Европа. Включително и за вътрешните превози. Там пък стандартите на взаимоотношения трябва да се приближават до европейските, макар че това, което каза колегата Ерменков за инвалидите, е абсолютно задължително. То е и доста финансово обвързано. Може би трябва да има някакъв срок, но тази материя задължително трябва да се разработи. Категорично трябва да я има в този закон.
Аз мисля, че ще поработим много сериозно - и колегите, които се изказаха преди мен, и другите колеги - от Комисията по икономическата политика, а мисля, че и част от тези неща, които казахме, би било добре да се огледат и от вносителя - Министерския съвет, в частност Министерството на транспорта, за да стане този закон един добър действащ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър Краус.

МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за конструктивните предложения, които се направиха от изказалите се народни представители.
Искам да кажа веднага, че моя лична практика, а и на експертите от Министерството на транспорта е да се вземат предвид тези предложения, които имат принос за подобряване на текстовете на законите. Доказателство за това е и предстоящият за гледане на второ четене законопроект за движението по пътищата. Тоест, по този начин аз отговарям, че като представител на вносителя съм отворен за обсъждане и дискусия в специализираната комисия на всички предложения, които чух тук и които вероятно ще бъдат провокирани в срока за второ четене.
Искам да акцентирам върху едно съобщение, което снощи се излъчи по Националната телевизия и днес беше популяризирано чрез пресата. Австрия изрази становище, че 13 процента от автобусите на източните страни не отговарят на изискванията на страните-членки на Европейския съюз, поради което вероятно ще се предприемат мерки за ограничаване на достъпа на тези автобуси, съответно превозвачи, до територията на Република Австрия. В същото време се декларира - за мен това е една категорична оценка - че действащото законодателство в областта на транспорта в Република България отговаря на европейските критерии и принципи. И, забележете, действащото законодателство, което в момента е базирано като поднормативна уредба на базата на действащия Закон за движението.
Защо ми направи впечатление този извод? Защото проектът, който е предоставен на вашето внимание за обсъждане и евентуално приемане, беше съгласуван със Съвета на министрите на транспорта на Европейския съюз, с Европейската комисия на министрите на транспорта, с Генерална дирекция № 7 на комисията към Европейския съюз. Тоест, текстовете, които тук вероятно внасят някои смущения и основателно пораждат въпроси, са познати текстове за практиката на страните-членки на Европейския съюз.
Казвам това, за да подчертая, че една оценка от транзитна страна, която е безусловно важна за българските превозвачи, трябва да бъде добре използвана и мултиплицирана в текстовете на този закон, който е на вашето внимание.
Благодаря за подкрепата и за възможността в рамките на времето между двете четения да се подобрят текстовете на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Поставям на първо гласуване законопроект за автомобилните превози № 802-01-42, внесен от Министерския съвет.
Гласували 132 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по този законопроект да се удължи с две седмици и да стане три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. Противно становище има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иван Бойков срокът за писмените предложения за второ четене да бъде удължен с две седмици.
Гласували 128 народни представители: за 73, против 44, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Съгласно седмичната програма следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Вносители - Юрий Александров и Емануил Йорданов.
Искам обаче веднага да ви информирам, че не е изтекъл 24-часовият срок от разпространяването на становището на комисията. Така че, ако сега трябва да продължим с тази точка, това може да стане само ако няма никакво възражение от нито един народен представител. Ако има дори едно възражение, ще преминем към следващата точка, а тази ще остане за утре.
Има ли възражения? Никой не възразява.
Моля, от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да бъде докладвано становището на комисията.
Господин Юнишев ще докладва.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 954-01-7, внесен от Юрий Александров и Емануил Йорданов

На редовно заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 954-01-7, внесен от Юрий Александров и Емануил Йорданов. Законопроектът бе докладван от народния представител Юрий Александров. Той аргументира удължаването на срока за обжалване на мълчаливия отказ със съображението, че по този начин се създава възможност претенциите на гражданите да бъдат удовлетворени по-бързо по административен ред.
Комисията прие, че досегашната забава в дейността на администрацията не бива да създава допълнителни затруднения за гражданите, поради което единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо и второ гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 954-01-7, внесен от Юрий Александров и Емануил Йорданов.

Председател на комисията:
Светослав Лучников"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Някой от вносителите иска ли думата?
Господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Ще бъда максимално кратък и минимално отегчителен в изложението на аргументите ми в подкрепа на този кратък текст на законопроекта за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Дори и да не сте прочели мотивите ни, мнозина от вас знаят за съществуването на чисто техническия проблем за удовлетворяване на претенциите на правоимащите по този закон.
Предлаганото изменение на чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти се налага най-вече поради обстоятелството, че преклузивният срок по чл. 6, ал. 1 предизвика лавина от искания в последния момент. Всички вие знаете, че той бе до 31 януари 1999 г. Същевременно компетентните органи - администрациите на съответните министерства и областните управи, не са в състояние да спазят двумесечния срок за произнасяне по предявените претенции съгласно чл. 6, ал. 3.
А защо е така? В министерствата, за разлика от областните управи, няма отделни административни единици, които да разглеждат само и единствено такива и тези претенции. При това не бе и възможно да бъдат създадени някакви специални звена за обезщетяване на молителите. Компетентните чиновници, които трябва да решават тези проблеми, имат и съответна оперативна дейност, свързана с функциите на съответното ведомство. Тоест, обезщетяването не е единственото им задължение в кръга на службата.
Ето как обаче се създават предпоставки за наличието на така наречения мълчалив отказ. Именно това непроизнасяне на органите във визирания срок предизвика и масово обжалване на мълчаливия отказ пред съответните съдилища. Така се затруднява неимоверно много и без това напрегнатата работа на съдилищата. Но онова, което е по-важно като следствие от затруднената работа в съдилищата ще бъде значителното забавяне на обезщетяването на собствениците на одържавени имоти.
Същевременно трябва да се знае, че административната процедура, предвидена в чл. 6, ал. 3 на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти във всички случаи е по-благоприятна и сравнително по-бърза отколкото съдебната. Защото органите по чл. 6, ал. 1 имат на разположение документацията на одържавените имоти. Същата тази документация, от която трябва да се ползват като доказателство пред съда, претендиращите за обезщетение. Ако не могат да се снабдят с необходимите копия се налагат експертни заключения на вещи лица или съдебно изискване за представяне на доказателствата и пр., и пр., което предизвиква отлагане на делото - а всеки може да си представи какво е отражението върху нервите в такива случаи.
Ето защо, с предлаганото от нас удължаване на срока по чл. 6, ал. 6 за обжалване на мълчаливия отказ от органите по чл. 6, ал. 1 до 31 декември 1999 г. сме убедени, че ще постигнем по-благоприятно решаване на обезщетенията по административен ред и същевременно облекчаване на съдилищата от допълнителна работа.
При тези обстоятелства, апелирам към всички народни представители да приемем предлагания законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Във връзка с направеното предложение за изменение на Закона за обезщетяване на бивши собственици сега едва ли трябва да подновяваме една дискусия, която беше доста пространна и оживена. Знаете, че по него имаше и значителни различия между отделните парламентарни групи. Но тъй като този закон вече е факт, самата инициатива депутати от мнозинството да предлагат неговата промяна, мисля, че е красноречиво доказателство за недобрата работа на много от държавните органи, които имат отношение по прилагането на този закон. Това показва, че тази инициатива, която беше проведена преди всичко чрез мнозинството и негови депутати, не бих казал, че открито среща съпротивата на изпълнителната власт, но явно че нейните усилия в много по-голяма степен са насочени тя да извлече изгоди от процеса на трансформация на икономиката, отколкото да се погрижи вече за гарантиране на правата на тези собственици, които по закон трябва да бъдат удовлетворени. Простото удължаване на срока, според мен ще остави нещата във висящо положение за по-дълъг период, тъй като знаем колко тромава е нашата съдебна система и че почти толкова тромава е и дейността на администрацията.
Освен това вносителите на законопроекта трябва да си отговорят, а и на нас да отговорят на един друг въпрос - удължаването на срока до края на годината с какво ще стимулира тези държавни органи да извършат действия, които те не са извършили в продължение на месеци и няма ли допълнителна опасност, ако през този период се трансформира собствеността на обекти, в които се намират тези, за които се претендира, ще могат ли след това лицата да получат достатъчно гаранции, независимо от съществуващата по закона възможност, да притежават съответни дялове и акции в тези имущества? Затова е много важно да се види как се съчетават процесите на промяна на собствеността по линия на приватизацията, по линия на възстановяване на правата на бивши собственици, за да се постигне най-подходящия баланс в това отношение. Иначе само по себе си удължаването на срока може да поддържа на едно по-добро ниво надеждите на такива собственици, но трябва да се опитаме да отговорим какви действия са необходими и какви законодателни промени, ако се налагат законодателни промени, освен предлаганата, за да се постигне съчетаване на тези различни интереси.
Затова мисля, че - без да засягам в случая принципните въпроси, които се отнасят до зачитане правата на различни категории граждани, дори в рамките на това тясно изменение - възникват тези два проблема, които очертах. Надявам се, че вносителите или други от тези, които поддържат този законопроект, ще осведомят народното представителство, а оттам и един широк кръг български граждани, които се интересуват какви ще бъдат практическите действия в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, мисля, че обществеността ни няма смисъл да проявява каквото и да било безпокойство, а най-вече правоимащите, че ще се протака процеса по удовлетворяване на техните претенции. Ни най-малко - не по отношение на това, че текат приватизационни сделки, които ще нарушат обезщетяването в една или друга форма, а най-вече затова, че ще се създаде една по-спокойна атмосфера, в която съответните администрации на този етап биха могли да осигурят всички необходими доказателства по претендираната собственост и начина на обезщетяването. Това е основният мотив за внасянето на това допълнение в закона.
Що се отнася до засегнатата от Вас тема - да не би да се получи конфронтация с вече приети приватизационни закони или евентуално бъдещи изменения. Ние съвсем наскоро разгледахме един параграф в Закона за приватизацията на държавни и общински имоти, където много ясно и категорично бе казано, а и бе прието, че няма никаква причина претендиращите за обезщетяване да получат съответните компенсаторни записи, с които могат да удовлетворяват своите претенции.
Искаме да се разбере от народните представители, че при всички случаи, ако бяхме запазили досегашната правна регламентация, процесът щеше да продължи неимоверно много. На всички вас ви е известно, поне на онези, които са влизали в съдебна зала, протяжността на процеса от чисто техническата страна на въпроса. Нещо, което ние искаме да избегнем и всичко това се прави в улеснение на гражданството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Други желаещи да се изкажат?
Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Значи ли това, което казахте, господин Юнишев, че Вие приемате възможността, ако се е сменила собствеността на имуществото, към новия собственик да не могат да бъдат предявени претенциите на бившите собственици в целия им възможен спектър от варианти, така че те да бъдат обезщетявани само с компенсаторни записи? Защото едно е възможността те да получат дялове и акции и друго - да получат компенсаторни записи, с които едва ли в някаква обозрима перспектива ще получат някакви насрещни престации.
Затова аз поставих въпроса и е хубаво да кажете как виждате разрешаването на този проблем, защото неговото развитие във времето може да сложи отпечатък в едната или в другата посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика имате думата, господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Стоилов, странно е това, че Вие като юрист ми задавате този въпрос. Въпросът Ви не е предмет на онзи текст, който ние сега в момента разглеждаме. Той е предмет на регламентация в други закони. Това е онова, което мога да Ви отговоря сега в момента. И вие много добре знаете ...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Ама е свързан.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Той може да е свързан, но не тук му е мястото и не сега е моментът на обсъждане на подобен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Няма на кого да оставя воденето на заседанието, но искам две-три изречения да кажа по въпроса, за да стане ясно за какво точно става дума.
На 22 ноември изтече срокът за подаване на документите до областните управи и министерствата. Два месеца след това - до 22 януари, ако няма отговор, означава мълчалив отказ и в 14-дневен срок трябва да се заведат делата. Седем хиляди дела трябва да бъдат заведени. Трябва ли да помогнем на съдебната система, както е претрупана, със 7000 дела, които само да й създадат проблем? Очевидно - не.
Тази промяна в закона означава само това - да не се натоварва излишно съдебната система. Мисля, че бях пределно кратък и пределно ясен.
Ако има други изказвания, имате думата.
Господин Янаки Стоилов ще ме репликира, защото няма начин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Тук единият въпрос е как да се разпределят компетенциите между съдебната власт и администрацията. Аз поставих въпроса така: как стои този въпрос от гледна точка на правата на гражданите. И мисля, че това е главният въпрос, който трябва да разисква българският парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Ако няма други изказвания, поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 954-01-7, внесен от народните представители Юрий Александров и Емануил Йорданов.
Гласували 140 народни представители: за 104, против 24, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Във връзка със становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и във връзка с това, че текстът е съвсем кратък и пределно ясен, правя процедурно предложение законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Противно становище има ли?
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз мисля, че се работи съвършено недобре.
Най-напред искам да кажа това, което е казвано и друг път. Ние бяхме изненадани с този законопроект. До 9 часа никой от нас не знаеше, че такъв законопроект ще бъде внесен в пленарната зала. Ние нямаме дори самия текст пред себе си и трябва да се обяснява сега от това място какво означава законопроектът, който се обсъжда.
Аз настоятелно моля да не става това, което се предложи, да се приеме на второ четене сега. Въпросът е много сериозен. Тук става дума съвсем не за облекчаване работата на съдебните органи, а става дума за продължаване на срока, в който ще бъдат подавани молби в съда. Става дума за правата на отделни слоеве от граждани.
Това е твърде сериозен въпрос. Създава се едно напрежение, според мен, в обществото. Правата на една група граждани продължават да стоят във висящо състояние. Това е въпрос, който изисква допълнително да бъде сериозно обсъден в комисията.
Ето защо настоятелно ви моля да не приемате това предложение да се гласува на второ четене законопроектът, който е предмет на обсъждане. Ще направим сериозна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Емануил Йорданов.
Гласували 156 народни представители: за 102, против 46, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Оспорвам гласуването. Искам да се гласува поименно. Да се направи проверка на кворума, да се види колко души присъстват. Не може такъв сериозен въпрос да се приема с 20 души от дясната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов. От лявата гласуваха точно 46.
Поставям на прегласуване процедурното предложение. Мое право е да реша поименно или не. Моля, гласувайте отново процедурното предложение на господин Емануил Йорданов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Искам проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това. Вие искате едновременно две процедури - първо, оспорвате гласуването, и ето, провеждаме го отново.
Гласували 153 народни представители: за 103, против 43, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Сега вече, ако господин Любен Корнезов, който е от ръководството на вашата парламентарна група, поиска от името на групата проверка на кворума, ще я направя веднага. Но Вашето искане не съответства на чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин Корнезов очевидно не иска такова нещо.
Моля да бъде докладван на второ четене законопроектът.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Няма да правя процедура за кворум. Мисля, че колегите, които са отвън, добре е да влязат, а не да си играем на кворум. Това - едно.
Правя процедурно предложение, господин председателю, за отлагане на тази точка. Защо? Защото даже няма 24 часа откакто материалът е раздаден на народните представители. (Реплики от мнозинството.) Е, няма, днес беше раздаден. Хайде, при първото четене нарочно не направихме процедурно предложение за отлагане, но нека поне петък да го гласуваме, ако трябва на второ четене, но поне да има няколко дни, за да видим какви са реалните измерения на тази промяна, която се иска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, преди за започнем точката аз изрично попитах и чаках дълго да чуя, ако има дори едно възражение. Нямаше.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 160 народни представители: за 57, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Ако го няма господин Лучников, господин Джеров или господин Янаки Стоилов - заместник-председателите на комисията, да докладват.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Имаме възражения, не е удобно да докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава ще докладва членът на комисията господин Юнишев.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"ЗАКОН
за изменение на Закона за обезщетяване на собственици
на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.,
изм., бр. 45, 88 и 135 от 1998 г.)

§ 1. Член 6..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Юнишев, за момент само, да гласуваме заглавието най-напред.
Коректността налага да отбележа и това, че в раздадените ви материали на вносителите заглавието е "за изменение и допълнение...", но тук се налага наистина техническа - редакционна поправка, защото няма никакво допълнение. Това е само закон за изменение. Така че господин Юнишев коректно съобщи заглавието в този вид, в който трябва да бъде - само "Закон за изменение...".
По заглавието има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието така, както беше докладвано от господин Юрий Юнишев.
Гласували 104 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 10.
Заглавието е прието.
Моля, докладвайте § 1.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: "§ 1. Член 6, ал. 6 се изменя така:
"Чл. 6. (6) Решенията по ал. 3 на областните управители и ръководителите на ведомства подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс пред съответния окръжен съд, а тези на министрите - в същия срок пред Върховния административен съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до 31 декември 1999 г. При уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лицата по ал. 4 и решава окончателно претенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 90, против 31, въздържали се 4.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: "Заключителни разпоредби
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ. Благодаря на господин Юнишев.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 10, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.

Седма точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ХАЗАРТА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Цонев, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-67 от 17 декември 1998 г.
за хазарта, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за хазарта, внесен от Министерския съвет на 17 декември 1998 г.
От името на правителството законопроектът бе представен от господин Ангел Савов, заместник-началник на Главно данъчно управление при Министерството на финансите.
От мотивите на правителството и направеното изложение по законопроекта се изясни, че в момента хазартната дейност в страната е регламентирана с подзаконов акт - Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри от 1993 г. Тази наредба многократно е изменяна и допълвана, като с Решение № 705 на Върховния съд на Република България от 1995 г. част от нейните разпоредби са отменени като незаконосъобразни и противоконституционни. Всичко това затруднява упражняването на контрол и допълнително стимулира негативните прояви при организирането и извършването на хазартната дейност.
В законопроекта е отчетен нашият собствен опит, както и опитът на близки до нашата страна в географско и културно отношение държави. В разработването на проекта участие са взели представители на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри. Предвидени са целесъобразни ограничители за ненужно разпространение на хазартните игри, независимо от обстоятелството, че тези игри могат да бъдат значителен бюджетен приходоизточник.
Регламентират се условията и редът за организиране на хазартните игри, участието в тях и контрола. Установяват се принципи и изисквания към организаторите на хазартните игри и към самите хазартни игри. За пръв път се установява разрешителен режим относно производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, за дистрибуторите, внасящи и предлагащи такива съоръжения, както и за организациите, извършващи сервизна дейност. Определят се санкциите за неизпълнение в значителни размери, включително отнемане на разрешенията. Предлага се създаването на Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет и Дирекция за контрол върху хазарта към Министерството на финансите.

Законопроектът е разработен от специалисти, предлага трайно уреждане на обществените отношения в тази област.
По предложения законопроект членовете на комисията изразиха становища по някои от предложените текстове на закона и поставиха редица въпроси: осигуряват ли се чрез закона достатъчно гаранции против монополизирането на тази дейност и неоправданото участие на чуждестранни фирми в нея? Гарантирано ли е печалбата от тази дейност да остава в България? Няма ли опасност чрез разрешителния режим да се увеличи корупцията? Достатъчно добре ли е регламентирана дейността по създаването на гаранционния фонд и набирането и разходването на средствата в него?
Изразено бе мнение, че не е оправдано цялата страна да се покрива с хазартни игри, а би следвало това да става главно в големите градове и курортни селища. Подчертано беше становището, че с този закон ще се въведе ред в страната по организацията и осъществяването на хазартния бизнес.
След приключването на разискванията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията одобриха внесения законопроект единодушно.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме законопроекта за хазарта, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Пак един коментар, защото няма на кого да оставя мястото.
Когато преди седем години бях един от авторите на проект за решение за забрана на хазарта, мораториум до приемането на закон, тук се води три дни битка и накрая отхвърлиха проекта за решение. Сега обаче няма желаещи за изказване. И гласуването беше много пъстро тогава.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се спра съвсем кратко на един-единствен въпрос и това, което ще кажа, изразява моето разбиране относно развитието на хазарта в България.
Има текстове, те бяха достатъчно внимателно коментирани и в Бюджетната комисия, които наистина създават нормативни препятствия за прекомерното разпространение на хазарта и хазартните заведения на територията на България.Аз категорично подкрепям този елемент от философията, заложена в основата на закона. Аз съм против това в България в хазартния бизнес да има дребни, средни и всякакви подобни предприятия и предприемачи. Излишно е да губя време и да занимавам вашето внимание с това, че аз, като хиляди, бих бил доволен да бъдат даже неколкократно още по-строги правилата и да водят практически до максимално ограничаване развитието на хазартния бизнес в България. Не това сега на България е нужно.
Същевременно си давам сметка, че фискални съображения трябва да бъдат отчитани, тъй като, ако сте обърнали внимание, последните три-четири години ние непрекъснато повишаваме онова, което фискът изисква от хазартния бизнес и те си го плащат, въпреки възраженията, и продължава едно много бързо, интензивно разпространение на заведения на хазарта в България. Значи могат да носят. И аз съм убеден, че те могат да носят и още, особено ако тази тенденция е на ограничаване в хазарта, на съществуването на едри, на крупни предприятия.
Същевременно обаче в закона има и текстове, които представляват, според мен, по-малко или по-голямо отстъпление от тази линия, примерно чл. 55 и други. И затова ще ви моля, когато ви предложим някои промени за второ четене, да подкрепите последователното прилагане на тази философия.
Концентрация на хазартния бизнес - в малко градове, в големите градове, бих казал, в големите курорти. Ние не можем да спрем участието на чуждестранния капитал, така както заявяваме, че го каним в другите сфери. Без да го каним, тук не можем да му пречим. Но има редица изисквания, които осигуряват притока на крупен капитал - да отговаря на определени условия, а структурите, институциите, които сме създали и които ще създаваме за проверка на парите, за установяване произхода на парите, нека си вършат работата както трябва - и по отношение на парите, които имат български произход, така и по отношение на парите, които идват отвън.
Това е, което исках да ви кажа, и наистина в тези условия на преход, които са твърде, твърде много замърсени и понякога може би без да искаме, а понякога и съзнателно, под влияние на корпоративни интереси, самото законодателство допринася за замърсяване атмосферата на този преход. Нека се опитаме и във връзка с хазарта, който е една много деликатна сфера, да бъдем внимателни и да направим така, че като ще събираме пари и все пак даваме възможност на онези, които имат пари, да играят и да разчитат на шанса, на късмета, да ограничим до възможния минимум центровете, където ще има хазартни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Други изказвания?
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за хазарта не ни е приоритетен, на Евролевицата, но въпреки всичко, с оглед на създалите се обстоятелства в страната, явно има нужда от такъв закон. Категорично има нужда от такъв закон, който да регламентира цялата тази дейност. Може да не ни харесва, но я има и трябва да има определен регламент върху нея.
В този смисъл общо погледнато законът е добър и навременен. Има някои неща, по които искам да взема отношение.
По така наречените точки 6 и 7. Аз имах удоволствието да чуя господин Цонев по телевизията снощи, където той направи едни разяснения. Въпреки всичко аз изпитвам огромни съмнения, особено по чл. 7, който регламентира участие на чуждестранни лица в организирането на хазартни игри.
Принципно съмненията ми са на следната почва: за българските търговски дружества и юридически лица има едно ограничение, за чуждите има друго. Тоест те са поставени на различна основа.
За българските трябват хотел с три звезди или по-висока категория, да са лицензирани от министъра и т.н., за да могат да открият казино. За чуждестранните лица обаче има доста сериозни изисквания, част от които бяха мотивирани с това, че трябва да вкарваме чуждестранни инвестиции.
Много странен е този начин на стимулиране на чуждестранните инвестиции и въпреки всичко като че ли се създават условия за една дискриминация.
Аз не знам дали вие сте чели внимателно закона и по-точно чл. 7. В него пише, че чуждестранни лица могат да откриват казина при определени условия, а те са две: първото е, когато е закупил или построил хотел с категория четири и повече звезди - тук е разликата между чуждестранните и българските юридически лица; и второто, което е по-смущаващо за мене - да са инвестирали в организиране на друга хазартна дейност на територията на България в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер не по-малък от левовата равностойност на 10 млн. щатски долара по курса на БНБ и да са осигурили не по-малко от 1500 работни места...
Аз не знам каква е тази хазартна дейност, която осигурява 1500 работни места или става въпрос за 1500 работни места в общата сфера на икономиката, но такъв тип поставени условия ми звучи забранително, а не стимулиращо за чуждестранните инвестиции, особено в условията на нашата страна. Нека да си кажем явно, че само един чужд инвеститор към момента отговаря на тези условия. Вчера разбрах, че той е кандидат за покупката и на парк-хотел "Москва". Общо взето не знам колко са четиризвездните хотели по категория в България и колко от тях предстои да се приватизират, да се продават, но явно кръгът на тези хора се стеснява до няколко човека, може би колкото са пръстите на ръцете ми или по-малко.
Смятам, че такъв тип заложени условия не отговаря на Конституцията и на законите за конкуренцията. Не е правилно да създаваме предполагам без умисъл разбира се неравнопоставени условия за упражняващите този тип дейност. Още повече, че казината са сериозните места, в които се развива хазартна дейност. Те не третират там игрални автомати и т. н. Има ги в цял свят, те са сериозен приходоизточник за държавата, така че не оправдавам такъв тип условия, заложени в този закон.
Вторият голям въпрос, който искам да засегна, е за приходите от спортния тотализатор. Нещата в предложения на първо четене законопроект не са регламентирани. Приходите от Спортния тотализатор биха могли да отидат за различни социални цели. Изключително важно за развитието на спорта е тези приходи да служат само за спорта. Достатъчно много приходоизточници от този вид дейност има, които могат да отидат за социални нужди и аз мисля, че ще намерим консенсус по този въпрос и между първото и второто четене ще регламентираме нещата. Важно е това, което се казва в Преходните и заключителните разпоредби, че ще се преустрои като юридическо лице с две трети или повече държавна собственост. Имаше много проблеми около Спортния тотализатор и аз мисля, че с този закон и със следващите от него после действия нещата ще бъдат решени поне юридически и търговски.
Що се отнася до организирането на контрола върху този тип дейност, ще изразя точно противоположното становище на това, което имах по този начин на контрол във връзка със Закона за далекосъобщенията, където казах, че съм против. Напротив, тук смятам, че начинът на контрол пряко от правителството с назначаването на комисия, назначаване на дирекция е нормален и така трябва да бъде, тъй като това е много специфична дейност и задължително трябва да има строг контрол върху пазара и действието на този закон. С тази част, за разлика от друг път, съм съгласен следователно.
Трябва да има и лицензиране. Това е така, защото се отнася до специфична дейност. Имам и други по-малки бележки, но няма да ги изказвам пред вас, защото сме на първо четене. Исках да повдигна само тези два големи въпроса. Надявам се, че господин Цонев ще даде разяснения по тях и ще изкаже мнението на комисията, в която не съм бил, а може би и мнението на вносителя, за да може да протече дискусия и да се изяснят нещата пред обществото, тъй като законът, въпреки всичко, е обществено значим. Внася се навреме, даже малко е позакъснял, както каза уважаваният господин председател, но трябва да има много строг регламент, както е във всички държави по отношение на този вид бизнес. С това приключвам, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Други изказвания?
Да не губим време, давам думата на господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): (Неразбираема реплика на господин Иво Атанасов.) Разбира се, господин Атанасов. С удоволствие мога да Ви разкажа много примери от практиката си.
Първо, искам да отговоря на колегата Бойков. Да, въпросът със Спортния тотализатор беше сериозно разискван. Договорихме се, че ще направим предложение да отпадне предвиденото освен за спорт, да се дават пари и за други дейности. Вероятно парите от лотарията ще бъдат за другите дейности. Така ще оформим предложението.
По въпроса за чуждестранните инвестиции. Тази част, която касае инвестициите в пари и разкриване на работни места, тоест инвестиции в хазартна дейност извън игралното казино, ще бъде редуцирана до по-малки размери, както е в Закона за чуждестранните инвестиции.
По отношение на различния режим на българските и чуждестранните инвеститори - почти навсякъде по света е така. Някъде даже тази дейност е забранена за чуждестранни инвеститори. Затова мисля, че нашият закон е либерален и всеки тризвезден хотел може да стане четиризвезден с инвестиции в него. Няма нищо лошо в това чужденците да купят тризвездните ни хотели, да ги направят четиризвездни, да ги експлоатират, да водят чужденци, които да играят в тях. За нас това е идеалното, а не нашите българи да играят в тях, защото ние не искаме този вид дейност да се разширява и разпростира в България. Затова мисля, че тази материя е добре уредена.
Дискусията подсказва, че законопроектът е направен добре. Поне моето мнение е такова. От 5-6 месеца се води дискусия в обществото, в медиите и с колегите в комисията. Искам да ви кажа, че този законопроект е един от примерите как може добре да се работи по време на съставянето на законопроекта, как може да се координира по-добре дейността между отделните власти - между изпълнителната, законодателната власт и съсловните, браншовите организации. Законопроектът беше изготвен съвместно с двете браншови организации: на организаторите на хазартни игри и на производителите на игрални съоръжения. Техните становища са отразени и има положително становище за законопроекта от двете организации. Между другото те казаха това и в комисията при първото четене на законопроекта.
Аз поддържам становището на комисията и ви призовавам да гласуваме законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Има много изказвания по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом има повече желаещи за изказване, ще продължим утре с разглеждането на този законопроект.
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание днес, от 15,00 ч., в зала № 248.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, от 15,00 ч., в зала № 42.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание утре, 4 февруари, от 15,00 ч., в зала № 142.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч., в зала № 134.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 4 февруари, четвъртък, от 17,00 ч., в кабинет № 226.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 4 февруари 1999 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:

Виктория Василева

Ивалин Йосифов