Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да започнем с:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Има подадена молба от народния представител Пламен Радонов:
"На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, моля да бъдат прекратени пълномощията ми на народен представител поради назначаването ми на друга държавна служба."
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 130 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Проектът за решение гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Пламен Георгиев Радонов - народен представител от 4.многомандатен избирателен район, Великотърновски."
По този проект някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 144 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 20.
Решението е прието.
За процедура думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за свикване на извънредно заседание на парламента във вторник - 8 декември 1998 г., от 15,00 ч. с

Дневен ред:

1. Второ четене на законопроекта за данъка върху добавената стойност - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам извънредното заседание да се проведе от 9,00 ч. (оживление), защото във вторник следобед има много важно заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Ако направим заседанието следобед, ще осуетим приемането на Закона за отмяна на смъртното наказание. (Недоволство в залата.)
Тогава съобщавам на членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че нейното извънредно заседание ще се проведе във вторник от 10,00 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание на 8 декември 1998 г. от 15,00 ч. при предложения дневен ред.
Гласували 145 народни представители: за 108, против 22, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ПРОГРАМА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА 1999 г.
Има думата за процедура господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъкмо сега разлиствам материалите, които са раздадени на народните представители. Становището на комисията за Програмата за приватизация на държавните предприятия за 1999 г. е раздадена преди няколко минути. Няма изтекли 24 часа.
Моля тази точка да се отложи. Идеята за 24-те часа е народните представители поне за това време да се запознаят със становището на комисията и с материалите, които ще обсъждат, а не сега да се раздадат и да искаме да ги гласуваме. Това е идеята на правилника. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тази точка поначало е залегнала в седмичната програма, така че тя е приета. Аз схващам предложението на господин Корнезов за отлагане на точката и ще го подложа на гласуване.
Срещу предложението има ли някой?
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, аз искам да направя противното предложение - да гледаме днес тази програма. Първо, ние сме задължени да я гледаме по време на четенето на бюджета. Второ, с програмата са запознати всички депутати, които вероятно ще се изкажат по-късно. Тя е обсъждана, обсъждана е и в комисията. А основанието, че не е четена, можем да го пренебрегнем, защото ще бъде прочетена от мен и ще бъде чута от тези, които не са пожелали да я прочетат.
Така че това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на точката от дневния ред - Програма за приватизация на държавни предприятия за 1999 г.
Гласували 171 народни представители: за 64, против 93, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Има думата председателят на водещата комисия по икономическата политика господин Николов за становище.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по Програма за приватизация на държавни предприятия за 1999 г., внесена от Министерския съвет, на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото
Народно събрание

На заседанието си, проведено на 3 декември 1998 г. с участието на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика разгледа Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1999 г.
Предложената програма е разработена в съответствие с изискванията на чл. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в изпълнение на правителствената програма за извършване на структурна реформа "България 2001". Целта на програмата е през 1999 г. да се ускори приватизационният процес чрез продажба на големи структуроопределящи предприятия на стратегически инвеститори, раздържавяване на 50 на сто от дълготрайните активи на предприятията от ресора на отрасловите министерства, ускорена продажба на миноритарни пакети от акции или дялове от частично продадени предприятия, както и приватизация на предприятия в ликвидация и такива, за които се прилага Законът за финансово оздравяване на държавни предприятия.
Специално внимание в програмата е отделено на въпросите за пуловата приватизация. В ход е подготовката на нови пулове от предприятия, които ще бъдат предложени за раздържавяване през 1999 г. чрез посредници.
Програмата предвижда гъвкаво използване на разнообразни приватизационни техники - търгове, конкурси, преговори с купувачи при силно опростени и съкратени приватизационни процедури.
И през 1999 г. привличането на чуждестранни инвеститори към предлаганите за приватизация предприятия ще продължи да бъде в центъра на вниманието на Агенцията за приватизация и на отрасловите министерства и комитети. Необходимо е да се има предвид, че около 35 на сто от дълготрайните активи са в неподлежащи или трудни за приватизация инфраструктурни предприятия, като Националната електрическа компания, Национална компания "Български държавни железници", дружествата "Водоснабдяване и канализация", "Булгаргаз", морския и речния флот, пристанища, летища и други. През 1999 г. трябва да бъдат разработени стратегии за приватизация на част от тях.
Програмата е разработена на базата на реалистичен вариант за приватизация през 1999 г., като включва 1083 броя приватизационни сделки при очаквани приходи в размер на 996 731 млн. лв.
Програмата отчита обстоятелството, че приватизационният процес и през 1999 г. ще се извършва в условията на валутен съвет и ще търпи неблагоприятни въздействия от външни икономически и финансови кризисни процеси.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за очакваните приходи от приватизация на обособени части, броя предприятия, които ще бъдат продавани през 1999 г. чрез инвестиционни посредници и очакваните приходи от тях, целесъобразността от ускоряване на приватизацията в период на криза, очакваните приходи от продажби на фондовия пазар, брой на очакваните стратегически инвеститори, необходимостта от прецизиране на списъка на предприятията за приватизация, възможностите за продажба на обособени обекти от предприятията на военнопромишления комплекс, включване на атрактивни предприятия във втората вълна на масова приватизация, необходимостта от увеличаване дела на непаричните платежни средства, приватизацията на банките и други.
Беше направена препоръка в Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г. да отпадне забележката под черта "Приложение № 2", а от списъка "Приложение № 4" да отпадне Мелничен комбинат - София.
Комисията по икономическата политика счита, че Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г. е реалистична и изпълнима и предлага на Народното събрание да приеме следното
Р Е Ш Е Н И Е:

На основание чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Народното събрание приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам по време на дебата по Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1999 г. да присъства и председателят на Агенцията за приватизация господин Захари Желязков.


ННННа
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят господин Захари Желязков в залата.
Имате думата за изказвания.
Прочитам междувременно и проекта за решение.

"Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Програмата за приватизация на
държавни предприятия през 1999 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Приема програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г."
Господин Петър Димитров има думата. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Неслучайно е това забавяне в началото. Ако се работи по такава схема, може би по повечето закони няма да има изказвания. Сигурно това се цели.
Всеки закон предполага технологично време за подготовка.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Един месец имаше.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, знаете, че не е един месец, програмата беше вкарана оня ден. Вчера в комисията беше обсъдена. Това, което беше спестено в предложението за мнение за тази програма, прозвуча в устата на проф. Стоилов - той вероятно ще си го каже - че програмата е най-слабата от всички програми, които сме имали досега.
А аз не мисля, че програмата е слаба, просто програма няма. За да имаме програма, всеки, който се е занимавал със създаване на икономически програми, знае, че трябва да са описани съвкупността от мероприятията, ресурсите, с които се разполага, изпълнителите и сроковете, които се дават. Такава програма в момента няма.
Това, което ни е предложено, е сведено до няколко съвсем простички неща:
Написано е, че ще се продадат 1083 предприятия. Защо толкова, защо не повече, защо не по-малко - просто няма никаква информация.
Описано е, че очакваните приходи са 425 млрд. в пари и 571 млрд. в други платежни средства. Отново никаква аргументация как са се появили тези цифри.
И третото, което е много важно, много интересно - Агенцията за приватизация дава едно препоръчително съотношение между плащането в пари и други платежни средства, като препоръчителното съотношение е 30% да са в пари, а другите 70% да са в други платежни средства, отново без абсолютно никаква аргументация. Горе-долу нещата звучат така: че ако някой иска да плати кеш, ние ще му откажем, тъй като препоръчителното съотношение е 30:70.
Няколко думи искам да кажа за целите, които са дадени в тази програма. При това изрично е казано, че това са минимални цели за приватизация.
Първата минимална цел, която е дадена, е да се ускори приватизацията и през тази година да се продадат най-малко 2/3 от държавните активи.
Аз и вчера го казах на комисията, и днес ще го повторя: няма търсене на български активи. Няма търсене! Ситуацията е лоша. Инвеститорите се изтеглят от всички рискови райони. Парите се връщат, репатрират се в главните центрове на производството на интелекти. Това е Западна Европа, това е Америка, това е Канада.
В тази ситуация, аз и вчера го казах, министър Върбанов препоръча на българските селяни да не продават, да изчакат по-добра ситуация, за да получат по-добра цена.
Нашата Агенция за приватизация и нашето правителство няма да чакат по-добра цена. Точно обратното - те ще ускорят приватизацията, за да може в този най-лош период да раздадем всичко, тъй като да го продадем просто е невъзможно.
Втората минимална цел - тя е най-интересната в тази Програма за приватизация - това е да завършим сделките по "Нефтохим", БТК, "Булгартабак", "Балканкар", "Кремиковци", части от НЕК, Военнопромишления комплекс и други. Да завършат! Това е минималната цел. Значи тя не може да не бъде достигната. И за всичко това в тази програма са заложени приходи в размер на 250 млн. долара. Повтарям: 250 млн. долара! Беше ни обяснено вчера на комисията, че това е презастраховане - ако изведнъж не можем да ги продадем.
Имам въпрос към господин Захари Желязков. Господин Желязков, виждали ли сте продавач, който Ви казва: "Аз всичките тези неща ще ти ги продам за 250 млн., да знаеш какви са моите очаквания, но първоначално ще ти искам примерно 1 млрд." Ако смятате, че това е сериозен пазарен подход, моите извинения. Това е подигравка. Това е предварително информиране на купувачите, че вие не очаквате от тях нищо. Ако това не е срещу националните интереси, кажете тогава кое е. Щом се безпокоите, че няма да постъпят средствата и примерно не трябва да са в разходите, ами дайте да ги вкараме в резервен фонд. И без това в бюджета има за структурна реформа, дайте да ги вкараме там! Но предварително да кажем на купувачите, че ние не чакаме почти нищо за БТК, нищо за "Нефтохим", за гигантите, които действително се търсят, според мен е предаване на националните интереси.
Една друга интересна цел: малки и средни предприятия още през първото тримесечие на 1999 г. поне 50% трябва да са приватизирани. И поглеждаме цифрите. Министерството на промишлеността, което има да приватизира хиляда предприятия, не за първото тримесечие, а за цялата година трябва да приватизира 165 предприятия. Сто шестдесет и пет предприятия от хиляда - всякак ги смятах, не можах да разбера как ще се получи 50% още през първото тримесечие. Земеделие и гори - 400; за цялата година - 180. Сметката пак не излиза. Регионално развитие - 300; за цялата година - 155. Цялата сметка пак не излиза.
В началото на програмата ни е обещано, че това ще бъде програма, която ще продължи да реализира "Програма 2001". Добре е да си спомним какво пише в "Програма 2001". Там пише, че до 31 май 1997 г. 30% от активите трябва да са приватизирани. До края на 1997 г. трябва да са приватизирани 45% от активите, а до края на 1998 г. всичко трябва да бъде приватизирано.
Така, както върви "Програма 2001", сигурно ще я изпълняваме най-малкото до 2020 година!
Какво е състоянието до момента? Приватизирани са около 34-35 на сто. Много са хвалбите колко успешно приватизираме. Няма форум, на който да не се хвалим как добре приватизираме. Няколко думи и цифри.
През 1996 г. са приватизирани касово, не слагам масовата приватизация, 6 на сто от предприятията, от активите; през 1997 г. са приватизирани 4 на сто; за 1998 г. се очакват между 3 и 4 на сто. Колкото и да е болно на някои, които ускоряват този процес през всичките тези години, 1996 г. се оказва най-добрата в касово отношение година, най-тежката за страната икономическа година.
Както виждате, по думите на управляващите, програмата се изпълнява, а резултати няма!
Две думи искам да кажа за работническо-мениджърската приватизация, при това няма да се спирам върху нейното партизиране. Всички знаем, и то вече е обществена тайна, че това е политическа награда, а не истинска приватизация. Но се появи нещо качествено различно през тази година! Работническо-мениджърските колективи за пръв път започнаха да купуват крупни предприятия, които струват над 10-15 млн. долара. Купуват ги и тогава, когато продажбата е чрез посредник. Ясно е, че колективът няма такива пари. Ясно е, че някой друг стои зад този колектив, някой друг ползва преференциите на работническо-мениджърското дружество, така че това е открит, явен начин да бъдат измамени работещите, някой да се обогати за сметка на България. Разсроченото плащане е за сметка на България. Ако не се вземат мерки в тази посока, аз смятам, че е по-добре при предстоящата промяна на закона просто да махнем преференциите за работническо-мениджърските дружества.
И още две думи за чуждестранните посредници, на които толкова много възлагахме и от които толкова много очаквахме. Каква е процедурата за приватизация чрез такъв посредник? Ами, средно около 20 месеца. Двадесет месеца! Аз мисля, че всяко отраслово министерство и Агенцията за приватизация продават по-бързо, отколкото чуждестранният посредник. Защо ни е тогава този посредник? Значи, може би този посредник ни води стратегически инвеститори? Да, ама не. Всичките го знаете. Почти всички досегашни продажби са на работническо-мениджърски дружества, а не на някакъв външен стратегически инвеститор.
Вчера господин Захари Желязков каза, че вече имаме един такъв - като празник трябва да го отбележим. Но дотук други няма. И с "Верила" е така, и с "Меком", Силистра, също. Защо тогава даваме пари на тези посредници? Каква е идеята? Защо трябва да ги сложим във веригата, за да получават част от приходите за приватизация, които тези посредници не са създавали?
И свършвам с масовата приватизация. Ами, скъпи управляващи, две години минаха, какво стана с тази приватизация? Ще я стартирате ли някога най-после? Знаете, че много критики имаше към първата вълна, но тогава се раздържавиха между 11 и 17 на сто от активите, завърши се програмата. Тогава бяха предложени 1050 обекта и това бяха добри обекти. Хората, които си купиха акции от тези обекти, спечелиха при последващата продажба на акциите - най-малко десетократно се качва тяхната цена.
Сега какво правим? Сега правим точно обратното - бонове, няма интерес, тъй като хората знаят, че не могат да спечелят от тези бонове. Нещо повече, в самите мотиви за промени в Закона за приватизация вносителите са записали, че боновете ще подлежат на инфлация и те ще бъдат много по-евтини от левовете.
И вижте какво правите - не давате работни заплати на определени категории, давате им бонове и предварително им казвате, че ще обезцените тези бонове. Това, ако не е ограбване на минал труд на работещите, аз не знам кое може да бъде?!
Така че, завършвайки, аз призовавам залата да се отнесе към тази програма като парламент. Това е документ, който не е достоен за парламента на България! Такъв документ просто няма. На основата на този документ не можем нито да планираме, нито да контролираме, нито да оценим реално какво се случва с процесите на приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Аз съзирам някаква нелогичност във Вашето изказване, защото, от една страна, Вие ни обвинявате за това, че през 1996 г. са приватизирани 6 на сто, през 1997 г. - 4 на сто, а през 1998 г. евентуално - 3-4 на сто. В същото време говорите, че трябва да изчакаме, за да се подобри инвестиционното търсене и за да постигаме едни по-разумни цени, тоест има една нелогичност в тези две изказвания, които правите.
Когато се говори за това колко процента са раздържавени от държавните активи, някак си вие забравяте, че в средата на 1997 г., особено през настоящата година, се развихри една финансова криза, което означава и огромно понижаване на инвеститорския интерес. Нека да отчетем и тези фактори, нека да отчетем и това, че когато се говори за големите приватизационни сделки, в края на краищата, ние винаги трябва да отчитаме факта, че няма абсолютни гаранции, че една голяма сделка ще се осъществи.
Освен всичко останало, посочването на определени цифри в приватизационната програма за няколко големи сделки, това при всички случаи е подсказваща информация към инвеститорите и ние трябва да отчитаме и този факт.
Аз мисля, че няма нищо нелогично в програмата. Заложени са минималните приватизационни цели. Ние трябва да бъдем реалисти, че наистина бушува една финансова криза, която вероятно ще се задълбочава и така или иначе ние трябва да отчитаме, че инвеститорският интерес спада и да бъдем много внимателни, като следим тези процеси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
За втора реплика думата има господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Господин Димитров, на Вашето изказване, засягащо масовата приватизация, бих искал да отговоря така.
Схемата, по която беше направена масовата приватизация по време на вашето управление, с тези, в голямата си част фалшиви приватизационни фондове, които в момента се подвизават като чисти пирамиди, единствената цел беше да влязат в предприятията...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нали вие казахте, че можете нещо друго да направите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: ... да влязат в предприятията и да назначат определени хора на доста добро заплащане, които да си купят нови коли и да изсмучат още, каквото има, показва, че това е модел, който не трябва да се следва и не трябва да се отчита като някакъв успех.
От приватизационните фондове едва ли има пет или шест, които работят наистина като холдинги и инвестиционни дружества и се грижат за собствеността в защита на всички собственици. Всички останали, по някакъв начин, използваха масовата приватизация просто да уредят определен брой хора.
И един типичен пример в моя избирателен район - приватизационните фондове, които купиха всички предприятия в община Велинград, в момента са ги ликвидирали така, че там е най-високата безработица, нито едно предприятие не работи и в момента хората, които са в тези предприятия, които уж са частна собственост, се чудят какво да правят, идват в приемните и плачат, но това още един път показва, че този модел на масова приватизация в никакъв случай не трябва да се следва. И тази, може би малко удължена процедура, докато започне действително една масова приватизация с участие на хората, но реално участие като собственици в предприятията с новите бонове, ще бъде много по-ефикасен модел и вие ще се убедите в това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков. (Шум и реплики в залата.)
За дуплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Зеленогорски, това е парламентът на републиката. Ние продължаваме да си подхвърляме ухапвания отляво и отдясно. Това, което казваме, че има нова ситуация, това за световната криза и аз го твърдя. Но Вие да видяхте в тази програма мисъл за противодействие на световната криза? Тоест, как ще се смени нашата тактика в условията на тази световна криза? Обратното - това, което беше миналата година, го повтаряме и тази година. Ами може би е хубаво, докато върви кризата, да натиснем на педала на масовата приватизация, за да остане българска собствеността. А като се смени ситуацията, тогава да продаваме примерно БТК. Но тук няма никаква мисъл, тук има механично повтаряне на щампи, които не вършат работа в създалата се ситуация.
Господин Ляков, нашата схема за масова приватизация била лоша! Ами нали затова взехте властта, за да направите добра схема. Няма да забравя как господин Божков ни обясняваше в комисията елементарно, като на деца как всеки ще си вземе боновете, тези бонове ще са истински пари, ще иде на борсата и ще си купи каквито акции иска. Ами защо не го направихте? Втора година тече! Обратното, режете ги тези бонове, никъде не се появяват. Две години минаха и нищо не правите в тази посока.
Така че примерът, който непрекъснато давате колко лошо беше онова, дайте да го видим вашето по-добро. Ако вие дойдохте на власт, за да продължите лошото и да го задълбочите, защо трябваше да подскачат онези млади хора?
Дайте да сме реалисти и в парламента да търсим решения. Аз се радвам, че господин Божков е тук. Искам да чуя стратегията ни за приватизацията за следващата година и тактическите стъпки. Това е, което ни интересува. Тези цифрички може да ги напише всяко дете, няма никакви проблеми. Не е необходимо образование, не са необходими някакви сериозни усилия, за да се напише такава програма, каквато се предлага на парламента на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата вицепремиерът господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание на няколко факта.
Първият е, че ние възнамеряваме в общи линии да завършим приватизацията през 1999 г. Така че няма нищо чудно, че в програмата е записано, че се очаква да бъдат завършени големите сделки. Защото няма в коя друга година да бъдат завършени, освен в 1999 г.
Второ, искам да обърна внимание на това, че на всеки среднообразован човек и на всеки човек, който има претенция да е политик, а господин Димитров има претенции вече в няколко народни събрания да е политик, е ясно, че ако бяхме записали, и това съм го казвал нееднократно от тази трибуна, обаче е хубаво да се пита, за да може винаги да се отговаря, и пак да се пита, и в един затворен кръг, ако бяхме записали очакваните приходи от големите приватизации като приходи в бюджета и в програмата за приватизация, нямаше да можем да си осигурим достатъчно финансиране от международните финансови институции. И вие го знаете отлично това. Казах ви го само преди няколко дни тук, когато говорихме за бюджета. Пак трябва вие да ми го кажете, пак аз да ви отговоря, пак вие да го кажете, пак аз да ви отговоря и така да се забавляваме с въпроси и отговори, на които всички знаят отговора.
По отношение на масовата приватизация, не знам доколко е известно на народните представители, но боновата приватизация вече върви и работи, тъй като хората купуват вече предприятия с приватизационни бонове. Тези приватизационни бонове се продават във всяка поща, всеки български гражданин, който иска да участва в касовата приватизация с приватизационни бонове, има това право, отива, купува си боновете и купува в агенцията и в министерствата с пари и бонове, което беше основната идея на това да помогнем в касовата приватизация с инвестиционни бонове на хората, които не разполагат с достатъчен паричен ресурс. И тази система вече върви. Над 300 000 българи, без някаква кампания, без да завладяваме медийното пространство с шумна реклама, си върви спокойно, по реда си и в момента, в който започнат и централизираните публични търгове, а това ще стане през януари следващата година най-вероятно, ще се увеличи и купуването на боновете. Защото хората ще могат да участват и в централизираните търгове.
Ние не бързаме с първия търг по една съвсем очевидна причина, а именно поради лошия урок, който научихме от първата вълна на масовата приватизация - да се набутат в централизирания търг всички предприятия, които никой не иска, които са тотално неатрактивни, и там между тях да се вкарат някои по-атрактивни, но без много да се говори за тях, та белким някой наш приятелски приватизационен фонд ги хване по-бързо. Това не е нашата политика. И ние имаме намерение да си подготвим както трябва търговете, за да може наистина и български, и чуждестранни купувачи, и с пари, и с бонове да участват в тези търгове нормално през цялата 1999 г., а след приватизацията на основните пакети от големите атрактивни предприятия на тези централизирани търгове да пуснем и много привлекателните миноритарни пакети от тези предприятия, които ще бъдат все още държавни.
Така че, ако някой тук от тази трибуна се опитва да твърди, че българското правителство няма стратегия за приватизация, той греши в две посоки. Първо, че много е трудно да се говори за стратегия, когато става въпрос за практика и за ежедневие. Тъй като приватизацията не е нещо, което стои на хоризонта и кой знае кога ще завърши, а нещо, което се извършва в момента и скоро ще завърши. По тази причина не е необходимо да се прави дългосрочна стратегия за приватизация. Присъщо на предишни правителства беше да пишат дълги концепции и стратегии за нещо, което нямат намерение да извършат. Ние просто си завършваме работата. И аз трябва да ви уверя от тази трибуна най-отговорно, че към края на тази година в Министерството на промишлеността в общи линии ще завършим приватизацията. Ще останат няколко десетки предприятия за следващата година, тъй като увеличихме така темпото, че общо взето мислим да приключим с основната част от приватизационните сделки до края на тази година. Каква стратегия да правим за приватизация в промишлеността, като ние приключваме приватизацията общо взето в промишлеността.
А по отношение на това дали имаме стратегия или нямаме стратегия, ние имаме стратегия и тя е записана в Програмата "България 2001". И ще ви моля да изучавате документите на управляващата партия. Вие сте свикнали да изучавате партийни документи, изучете и нашите партийни документи. Там е написано. И се опитайте да кажете коя част от тази програма не сме изпълнили. Имаме известно забавяне в някои от пунктовете, многократно сме давали ясно обяснение защо се наложи това забавяне, но не сме изменили нито една дума от смисъла, съдържанието и стратегията за структурната реформа и за приватизацията в частност. Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1999 г. е точно отражение на Програмата "България 2001", с която ние бяхме избрани като правителство. Тя е отражение на програмата на Съюза на демократичните сили и програмата на Народен съюз, с които тези две политически сили бяха избрани в Народното събрание и образуваха мнозинството. За това няма никакви притеснения и аз мисля, че българското общество изобщо пък няма притеснение по въпроса дали следваме стратегията за приватизация или не.
Аз дори забелязвам нещо друго. Забелязвам не само в различни изказвания на различни депутати от опозицията, но в едно изказване на един и същи депутат от опозицията, в рамките на едно и също изказване две противоположни тези. От една страна, казвате, че приватизацията не върви и трябва да се ускори, от друга страна, казвате да не бързаме с приватизацията, защото ще продаваме евтино. Когато намерите средната точка между тези две стратегии, вероятно ще дойдете на нашия акъл. Но това очевидно няма да е много бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вчерашното заседание на Комисията по икономическата политика беше проведено едно доста обширно обсъждане на програмата за приватизация. Разбира се, чуваха се много крайни оценки от страна на представителите на БСП и Евролевицата, като тази, изказана преди малко от господин Димитров, че нямало програма и т. н.
Може би, оценявайки програмата във всичките й аспекти -както като финансов израз, така и като предприятия, които са включени в нея в различните отрасли като стратегически цели, ние бихме могли да се съгласим с един от изводите, че може би парламентът не би трябвало да се занимава с програмата. Това е работа на правителството. Процесът протича нормално. Да, може би има известно забавяне, но по закон ние сме длъжни да го направим и винаги трябва да се информираме за една важна част от структурната реформа.
Много интересно беше посланието, което направи господин Захари Желязков, свързано с двата основни аспекта на приватизацията - философски, както той ги нарече - за скоростта на приватизацията, пазара в момента и цената, тъй като според него приватизацията е може би един от най-пазарните процеси. Когато критикуват програмата за приватизация, изобщо този процес, аз мисля, че нашите политически опоненти не отчитат този съвсем красноречив факт.
В пазара и особено пазара на предприятията, който ние предлагаме на нашите чуждестранни или вътрешни купувачи, възможностите за контрол или за това ние да продаваме по определена схема, да искаме максимална или оптимална цена за нашите предприятия са силно ограничени. Аз бих казал, че са почти несъществуващи. За съжаление, нашата стока не струва. (Неразбираема реплика от ДЛ.) Да, това е истина. Казвам - за съжаление, защото през изминалите последни години в нашите промишлени предприятия не беше извършена никаква модернизация и реконструкция. Там не бяха вкарани никакви свежи пари за преустройство на технологиите. Нашите предприятия с много малки изключения, и това са основно предприятия във военнопромишления комплекс, където бяха вкарани нови машини с цифровопрограмно управление, тоест новата технологична вълна, всички останали са с оборудване от 20, 25, 30 години. Знаете, че в съвременните технологии обновяването на технологичния парк става приблизително на 4-5, в някои отрасли и на 2-3 години. Такава стока просто не е конкурентоспособна. И да говорим, че ние можем да забавяме процеса на приватизация, да диктуваме цени на купувачите е направо смешно. За мен, този философски въпрос може би съществува в западното общество, където това, което се излага на пазара, може да се играе и с цената, може да се изчаква, могат да се търсят други купувачи, може да се използват всички пазарни хватки. В България, според мен, това не може да става.
Разбира се, има големи части от нашата икономика и тук включвам "Булгартабак", "Нефтохим", БТК, за които според мен е излишно да се вдига много шум, тъй като в този процес, разбира се, че има и търговска тайна. Ние не можем, когато обявяваме, че ще продаваме БТК, "Булгартабак", "Нефтохим" да изкараме всичко на пазара, свързано с тези компании. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
Да, трябва, защото ако искаме да ги продадем така, както трябва, не всичко трябва да се казва.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Както трябва за партията или за касата й?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Господин Божинов, в БТК и в "Булгартабак" знаете, че това са предприятия или да ги нарека империи с много интереси, насочени към тях. Те са части от конкуренцията на световния пазар. И когато ние решаваме да ги продаваме, е хубаво държавата да запази голяма част от търговската тайна, да води преговори и да намери най-добрата оферта, да намери най-добрата цена и най-добрия продавач. Мисля, че това може да стане.
Същото се отнася и за следващия проблем, свързан с Военнопромишления комплекс, където един от колегите предлагаше да се продава на части, т. е. отделни машини, технологични линии, тъй като цената щяла да бъде по-висока. Да, но веднага се поставя въпросът: А кой ще го купи и как ще го купи - с работниците или без тях? Тъй като Военнопромишленият комплекс, където действително има предприятия с модерна технология, също може да бъде продаден на добра цена, но като се спазват както изискванията на закона, така и правилата на пазарно поведение.
Смятам, че заложеното като стойност или число, което ще се получи, беше много добре обяснено от Захари Желязков, както и мотива, изтъкнат от господин Божков, така че не е необходимо да се абсолютизира и да се смята, че ще се получи толкова малко от приватизацията. Убеден съм, че приходите ще бъдат значително по-големи. Не е необходимо те да бъдат заложени в програмата, тъй като поради всички споменати от мен съображения даже и цената на БТК, "Булгартабак" е част от сделката и от търговската тайна и не е необходимо да бъде предварително обявявана и оттам автоматично да влезе в приходите от приватизация. Но това са неща, които мисля, че ние като управляващи ги разбираме по-добре, и затова аз не намирам, че няма програма за приватизация, че положението с приватизацията е трагично. Още повече, че информацията, с която разполагам от основните министерства, говори, че в последните три, четири, пет месеца има значително ускоряване в дейността по приватизацията в тези министерства и че те ще достигнат до голяма степен заложените параметри в техните отделни програми за приватизация.
Ще приключа своето изказване с това, че през 1999 г. в основни линии, ако завършат успешно сделките и с големите части от нашата икономика, с предприятията, които споменах, приватизацията всъщност ще бъде един приключил процес. Но много по-важно е новите собственици да имат съвсем друго поведение на пазара и да извършват това технологично обновяване, това вкарване на свежи пари в предприятията, изграждането на мощности, купуването на ноу-хау изобретения, голяма част от които могат да се намерят на българския пазар, за да може тази, вече озовала се в частни ръце, собственост да изважда качествена и конкурентоспособна продукция. Тоест, следващият период след приватизация за мен е много по-важен, отколкото самата приватизация, която неизбежно ще завърши. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата, защото министърът ме провокира с едно изказване, че партийни документи трябва да разглеждаме и да се вглеждаме в тях. Действително, на мен ми беше дотегнало да разглеждам партийни документи.
Господин министър, твоята концепция е Юлската програма за развитието на индустрията, която разглеждахме преди години. В нея няма нищо съществено. Има доста изопачени неща и ще се опитам да ти докажа, че е така, защото винаги съм казвал, че една от големите грешки в управлението на СДС е това, че сложи един човек да ръководи промишлеността, който не може да го прави. Позволявам си да го кажа така. Твърде е претенциозно, но ще кажа и защо.
В бюджета за 1999 г. вие залагате покритието на дефицита 382 млрд. от приватизация. И веднага трябва да ви кажа, че в програмата казвате, че това ще бъдат две трети от дълготрайните активи на България. Значи вие ще продадете две трети от дълготрайните активи и в бюджета ще внесете 382 милиарда, като през тази година - 1998, е заложено 500 милиарда. Или ще продавате на безценица, защото не може да продавате и не знаете как да продавате, или ще криете парите. Няма да ги вкарвате в бюджета и ще ги вкарвате в някакви тъмни каси и по някакъв ваш начин да бъдат оползотворявани.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ще ги ползват за закуски.
СТЕФАН НЕШЕВ: Възможно е и за закуски. Един стана милиардер от закуските. А знам, че други имат вече и визи за чужбина, защото ако дойде време да отговарят откъде са им приходите, ще трябва да не бъдат в България.

В същото време искам да ви кажа, че в програмата сте записали, че в парични постъпления ще влязат 425 млрд.лв. Естествено, вие поехте ангажимент пред Международния валутен фонд, че всички средства, които са свързани със социална дейност, ще бъдат ликвидирани. И аз се учудвам, след като не поемате ангажименти пари от приватизацията да отивт в социалните фондове,разликата между 382 млрд. и 425 млрд., при положение че само 36 млрд.лв. залагате за издръжка, това е 36 млрд.лв. да плащате на консултантски фирми, които ви дават съответни комисионни за това, че ги наемате. Аз виждам една голяма разлика в цифрите, които сте заложили. Действително документът ви е партиен. Просто става за партийна работа, а не за технократска работа.
Тук господин Ляков говори за това, че оборудването ни е било остаряло и трудно могат да се намерят купувачи за него. Господин Ляков, аз искам да Ви кажа, че преди години, когато започна техническата революция в Западна Германия, старо универсално оборудване с форгели още беше специализирано и превърнато в едно модерно оборудване с висока производителност - стига да има кой да го управлява. За съжаление, Вие изгонихте технократите, които знаят как да го направят, и сложихте лицеприятни хора на СДС, които не могат да управляват тази промишленост и затова тъне тази промишленост.
Освен това... (Реплика от СДС.) Кажи бе, колега, може би нещо умно ще ми кажеш? От акушерските ли науки ще ми кажеш нещо за промишлеността?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз предлагам да направят теб министър на промишлеността и сигурно България ще цъфне и върже тогава. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
СТЕФАН НЕШЕВ: Какво да го правя, когато ме репликира?
Заедно с това искам да Ви обърна внимание, господин министър и господа от управляващата формация, че едни от най-съвременните ни заводи с най-съвременна технология и със съвременно оборудване, каквито са Вазовските машиностроителни заводи, са пред фалит. Защо ги докарахте до фалит? Заради това, че няма оборудване на ниво, за това, че нямат технологии на ниво, за това, че не могат да произвеждат продукция, която се търси в света или за това, че не умеете да управлявате? Или по-скоро вие нарочно го съсипвате, защото няма го патриотичният елемент във вас, няма онова чувство на Атанас Буров ние да предхождаме другите. Вие сте готови да слугинствате на други и чужди интереси, което ме притеснява. Такава е и програмата ви, която сега разглеждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин ръководител на Агенцията за приватизация, уважаеми господин председател! Вярно е, че приемането на Програма за приватизация на държавните предприятия за съответната година се изисква от чл. 2 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Но тази законосъобразност на акта, с който се занимава парламентът, не може да ни избави от една безсмисленост, в която влязохме вече повече от един час. Според мен приемането на тази програма, която не е нужно да се определя нито като слаба, нито като лоша, е безсмислено.
Аз поставям въпроса така: какво от това като приехме програма за приватизация за миналата година? Какво от това като приехме тази програма и отчетът за тази програма се разминава драстично с красивите думи в програмата за миналата година?
Философията, която тук изложи господин Божков, още повече ме кара да смятам, че това, с което се занимаваме, е безсмислено и един час губим времето на парламента. Той определи две категории: стратегия и ежедневие. И с такава лекота показа, че не трябва да се търси съответствие между стратегията и ежедневието и на тази солидна, фундаментална, теоретична основа е ясно, че каквото и да се случи при тази програма, то ще бъде обяснено, защото не можем да търсим съответствие между стратегията и онова ежедневие, което ни се е наложило да реализираме, съобразявайки се със световната криза, с интересите на купувачите, с пропадналото ни оборудване, с моженето ни и т.н.
Ето защо аз виждам солидни аргументи да твърдя, че всичко това е безсмислено. Безсмислено според мен е, защото високопарно се заявява, че то е в изпълнение на правителствената програма за извършване на структурната реформа "България 2001". За какво изпълнение и за какво продължение става дума, когато в самата програма на стр. 29, т. 2 се говори за структурната реформа и започва с повдигнат шрифт:
"Незадоволителният ход на структурната реформа в България досега се дължи на няколко фактора. Първият фактор е липса, разбирайте на досегашното правителство, на предишното правителство, на политическа воля за оттеглянето на държавата от управлението на предприятията".
Има ли някой съмнение в тази зала и в България, че политическата сила, която дойде на власт, има друга политическа воля? Няма. Няма, значи ние вярваме във вашето твърдение, че вие имате ясната политическа воля да оттеглите държавата от управлението на предприятията. И записвате една страница по-назад, че за да постигнете тази основна цел до края на 1998 г. ще бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия, както и значителна част от инфраструктурата.
Недейте да изопачавате въпроса, когато търсите защо ви критикуваме, че приватизирате или не приватизирате. Ние приемаме, че вие - тези, които управляват България, имате ясна политическа воля и тя е заявена. Ние ви питаме: какво ви попречи да изпълнявате своята политическа воля?
В т. 4 на същата стр. 29, господин Божков, в този документ, който ни съветвате да четем внимателно, когато анализирате защо предишните правителства са извършвали незадоволителна структурна реформа в България, Вие посочвате, че има интереси на сенчести групировки за запазване на печелившата за тях схема, загубите за държавните предприятия, а печалбата за паразитите около тях, разбирайте частните фирми.
Аз ви питам: вие, които отрицавате тази схема, преборихте ли се с нея? Вие отстранихте ли тази схема? И когато ви задаваме този въпрос, не ни питайте дали сме за приватизацията или против приватизацията, а ние проследяваме вашата политическа воля и умение да управлявате. Когато сте заявили, че сте за приватизация, но не го правите, ние ви питаме: дали, когато има купувач, когато има постигната приемлива цена за вас, вие не продавате, защото тази схема ви устройва? Устройва ви около предприятията да има лешояди, които ги източват, които реализират печалби за себе си и за други каси, и затова цената на предприятията пада и от това губи българският народ.
Не бъркайте това дали сме за или против приватизацията. Ние ясно ви питаме, когато сте обявили, че всичко е за продан, когато имате купувач и когато години наред не го продавате, за да се реализира тази схема, вие трябва да отговорите. И моля ви не смесвайте това дали опозицията е за приватизация или е против. Защото едно "Химко", за което говорихте за 134 млн., говорил съм го от тази трибуна, но понеже Вие сте тук и смятам, че Вие имате качества на управленец, затова точно към Вас се обръщам: защо се бориха двете тенденции да се продаде или не? И този въпрос се поставя, отново заявявам, независимо дали опозицията е за приватизация или не.
Защо се отложи приватизацията? За да се реализира схемата на "Хардланд", за да стане тази магия, че да бъдат доволни и едните, и другите, за сметка на бюджета.
Но от отлагането, за да се реализира тази схема, загуби националната хазна. Защо още един път се отложи продажбата на "Химко", когато ръководството й продаваше на загуба и само за седмици продаде продукция под себестойността за 11 млрд. лева? Кой носи отговорност за това? Не го бъркайте - отново за трети път го казвам - дали сме "за" или "против" приватизацията.
Питам най-ясно и открито: дали се забавят ефективни сделки за това, за да се издоява още малко от нашите фирми, да спечелят още малко, но затова пада цената на предприятието? И отговорът трябва да бъде даден категорично и ясно, защото ще ни предлагате програми, в които за десетилетия ще изпълняваме онова, което сте обещали, че ще го направите до края на 1998 г.
Вторият въпрос. Искам принципно и ясно, за да няма тук игра на думи и каламбури, с които да се оправдават управляващите, да кажете, когато говорите за масова приватизация, когато я обявихте, че ще я направите по-добре от предишното правителство, когато лансирахте принципи, по които ще я направите, вие не можете да скриете, че централизираните публични търгове бяха формата, по която масовият българин, хилядите, стотиците хиляди и милиони българи ще се възползват от единствената за тях възможност да реализират тези свои инвестиционни бонове.
Господин Божков, това, което тук говорите - че тя вече е започнала - трябва да кажете на Вашите колеги, че тя вече започна за братята Джанкови и за онова лице, което беше лицето от далаверата във "Витоша". Точно те купиха вече големите софийски мелници, най-големите на Балканския полуостров, с инвестиционни бонове, придобити по един друг закон и на една интересна цена. Но Вие не можете с този факт и още няколко, облагодетелствали точно определена група хора, да излъжете българския народ, че са тръгнали централизираните публични търгове, в които те могат да отидат и да си реализират жалките 250 хил. лева. Защото стотиците хиляди българи нито ще могат да отидат да платят депозита, да купят тръжните книжа, които струват в порядъци повече, отколкото са тези 250 хил. лева, за да можете тук да правите каламбур от тази трибуна, че е стартирала търговията с инвестиционни бонове и с 350 хил. българи.
Тук аз поставям въпроса за Вашата отговорност. Тук е Николай Николов. Той заяви от тази трибуна, репликирайки ме само преди месец и нещо, когато беше първото четене на Закона за изменение на Закона за приватизацията. Той заяви, репликирайки ме, че гарантира от името на мнозинството, че до края на годината ще има централизиран публичен търг. Слушайте ме внимателно, господин Божков! Вие заявихте преди малко: "Много спокойно, ще го подготвим по-нататък!". Но хората, когато чуха, че лидер на управляващата политическа сила гарантира, че до края на годината ще има централизиран публичен търг, а не сделки от типа на братя Джанкови, отидоха в пощите, пенсионерите платиха от мизерните си пенсии, студентите - от мизерните си стипендии, а трудовите хора - по 5 хил. лева. Колко време ще Ви кредитират те с тези свои абсолютно необходими им средства, за да си купят правото да бъдат регистрирани и ще чакат някога, когато ще се реализират сделките на братя Джанковци, и тогава ще им направите списък, за който по миналогодишната програма им обещахте, че ще бъде през м. септември. Кольо Николов обеща, че ще бъде два месеца, както е по вашия алогичен правилник за закона. Два месеца преди самия търг трябва да направите списъка. И понеже не сте изменили правилника, аз ви казвам, че и след два месеца няма да има такъв търг. А понеже нямате списък и понеже няма активи, които да изправите срещу тези инвестиционни бонове, които са емитирани, аз въобще се съмнявам, че това ще стане. И когато това го заявяват управляващите, които все още имат доверието у българския народ, Вие подвеждате хората и те правят разходи. Ще отговаряте ли за това? Кой ще отговаря за това? Аз питам Кольо Николов ще има ли мъжеството да каже от тази трибуна тук, че той е подвел българските граждани преди един месец и Георги Божинов е бил прав, когато казва, че няма да има търг?
Господин Божков, понеже ще вземете думата и понеже сте словоохотлив, моля Ви да отговорите: правите ли разлика между възможността да се реализират боновете на централизирани публични търгове и от реализацията на някои от боновете в схемата на кешовото участие в сделката, за да бъде ясно кои ще бъдат излъганите - това са милионите, и които са облагодетелстваните - това са единиците?
И въобще тази приходна част - това е третият въпрос, който господин Стефан Нешев много точно постави - Вие записвате в очакваната приходна част на бюджета нещо, което е ясно, че не отговаря на тези активи, които можем да продадем. Но Вие може би сте прав. Ако и готови сделки се отлагат, провалят и забавят, защото Вие предпочитате да не влязат парите в бюджета, а предпочитате да отидат по схемата, която отрицавате в предишното правителство, но Ви е приятна, защото пълни партийните каси и трансформира собствеността на определен адрес, тогава няма да има приходи в бюджета на България. Ще има много богати българи, избрани от управляващата сила.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: То се вижда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вижда се, разбира се, защото Вие, господине, говорехте, че трябвало да пазим тайната, когато правим приватизация и аз не Ви репликирах, защото това можете да го говорите на деца от първия клас на детската градина, но не и пред депутати.
Вие знаете ли, че потенциалният купувач на Кремиковци има всички права по цялата информация и за него няма тайни? А вие знаете ли, че купувачът на МДК - Пирдоп, е участвал в оценката и по-добре от другите кандидати-купувачи знаеше и онези активи, които не са включени в баланса и знаеше колко сребро, колко злато и колко мед имаше вътре. И тази мед е на стойност 30 млн. лева и е съизмерима с цената, на която го купиха, не защото пазите държавната тайна, а защото я предоставяте на определени субекти, за да получат националното богатство на много изгодна цена. А дали те ви се отблагодаряват за това, аз не зная, но се досещам. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За първа реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз разбирам патоса, с който говори Георги Божинов по тази тема, защото очевидни са резултатите, когато се говори, че трябва да се съхранят националните интереси и под тази благовидна форма се забавя приватизацията. Но необяснимо е това, че той настоява за ускоряване на приватизацията, а в същото време твърди, че се губят национални интереси от това, губи се цена на предприятия. Има гласове, знам, в Демократичната левица, че трябва да се отложат големите приватизационни сделки. Обратното, ние смятаме, че в ситуация на световна криза, ние трябва да избързаме с тези продажби независимо каква е цената, защото трябва да има инвеститори, които ще съхранят работните места и тези предприятия ще работят. Защото другото е, че печалбата от забавянето на приватизацията ще бъде само една ­- вие знаете - множество предприятия, които ще трябва след това да бъдат ликвидирани. Това е в края на краищата единствената печалба от това, че се забави приватизацията за тези години и всички ние го знаем отлично.
Дотолкова, доколкото се говори за инвестиционните бонове като средство за приватизация, действително се забавиха. Аз това го признавам. Забавиха се централизираните търгове, но за сметка на това са емитирани инвестиционните бонове и те се използват вече в много сделки. Говори се за сделка за мелничен комбинат, но не се казва колко работници и служители в предприятията си платиха преференциалните акции с тези инвестиционни бонове, колко работници и служители, участващи в работническо-мениджърски дружества, не извадиха от джоба си тези 250 хил. лева, а държавата ги припозна като средство за приватизация. Нека и на това да обърнем внимание, защото се приватизира достатъчно голяма собственост и по този начин.
На мен ми се струва, че не е нормално това да не се зачита, а да се говори само за това, че централизираните търгове са тези, в които ще могат да се ползват инвестиционни бонове.
По-нататък ще развия тезата в моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
За втора реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Божинов! Това, че бюджетът на България се изпълни и през 1997 г., ще се изпълни и през 1998 г. показва, че последиците, за които говорихте, които бяха свързани с вашата партия и които пълнеха вашите каси - частни или на "Позитано" 20, са елиминирани от предприятията. Финансовата дисциплина, която беше въведена от правителството и принуди даже и някои директори, които може би са имали склонност да играят такива финансови игрички, просто да не могат да ги правят.
Тъй че посредници вече на входа и на изхода няма, няма приятели на входа и на изхода на предприятията, и ако ги има, ги има само там, където все още вашите фондове, които се оказаха напълно неспособни и некадърни да ръководят ефективно едно предприятие и се чудят какво да го правят, все още съществуват.
Колкото до това дали цената на отделно предприятие е добра, лоша, на кой какво било казано, тези обвинения, които подхвърлихте тук с примерите, които използвахте, просто бяха абсолютно неподходящи.
Какво представлява "Кремиковци"? Като изключим производството за студено валцуване, което е сравнително модерно, всичко останало е просто един музей на металургичното производство. За какво предприятие ми говорите и за каква цена на "Кремиковци"?
Тази фирма, която е дошла, естествено, че ще й дадат всичко и просто ще я молят и ще й правят метани да го купи.
А колкото до това, че ние можем да избираме купувач и да определяме цената, аз пак ви казвам: вие никога няма да разберете какво значи пазар. Вие говорите за пазар, но не го разбирате. За пазара, както и за любовта, трябват двама човека - има продавач, има купувач. Не може да насилвате купувача и да го карате да играе по вашата свирка. И на сила да го принуждавате да прави сделки, от които няма изгода. Иска ли да купи - ще купи, не иска ли - няма да купи. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
За дуплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Две тези - обратни на съжденията на господин Ляков.
Той твърди, че си изпълнявали и ще изпълняват бюджета. Аз се тревожа за оня момент, господин Ляков, в който няма да има вече какво да продаваме и с какво да покриваме дефицита в бюджета, а ще трябва да започнем да връщаме и дълговете, които сега с лека ръка вземаме - по 25 милиона, по 100 милиона долара. Това е големият проблем. Ще дойде един момент, в който ще трябва да връщаме дълговете, които днес натрупваме, и няма да има вече какво да продаваме.
Вие казвате, че търговията била като любовта - трябвало да има и продавач, и купувач. Питам: когато имате купувач, има задоволителна цена и сте обявили, че сте приватизатори до дупка, защо не го продавате? Тогава се раждат съмненията, че искате издояването да продължи.
На господин Николов. Кольо, аз за нищо не настоявам - нито да приватизирате повече, нито да приватизирате по-бавно. Чета вашите основополагащи партийни документи и питам, допускайки, че можете, защо не го правите. Само това правя. Аз не вкарвам в оборот моето разбиране за приватизацията - за ускоряване или забавяне.
И много категорично искам да поставя въпроса: оправдавате се, че вече някои работническо-мениджърски дружества били използвали инвестиционните си бонове в касови сделки и онези, на които не искам да им споменавам имената. Значи вие още един път признавате, че учителите и лекарите, пенсионерите, които са лишени от правата и привилегиите да бъдат лица по чл. 5, ал. 2 и да се възползват от преференциите на чл. 25, значи тях допълнително ги шкартираме и ги унизяваме. Тези, които имат привилегии, могат да си завъртят и боновете. Аз повтарям, милионите учители и лекари, милионите пенсионери, значи за тях единственият възможен механизъм на централизирани публични търгове не казвате кога ще бъде.
И, Кольо, признай последно, че миналия път в спора... (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.) Господин Николов тогава, понеже сме близки приятели.
Господин Николов, признайте, че миналия път в нашия спор от тази трибуна вие, не казвам, че не казахте истината, но не преценихте ситуацията и подведохте хората, че ще има централизиран публичен търг до края на тази календарна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, предлагам парламентарният контрол да започне, след като приемем решението по точката, която в момента гледаме. Струва ми се, че така ще успеем да завършим дебата, тъй като остават съвсем малко изказващи се по темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението да продължим разискванията до приемане на решението.
Гласували 143 народни представители: за 107, против 36, въздържали се няма.
Предложението е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам времето за парламентарния контрол да се удължи съответно с времето, което ще отнеме сега дебатът. Да постъпим както предния петък, за да не страда парламентарният контрол - много въпроси са се натрупали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението да бъде продължен и парламентарният контрол със същото време, с което ще продължат разискванията след 10,30 ч.
Гласували 167 народни представители: за 70, против 68, въздържали се 29.
Това предложение не се приема.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, тъй като господин Божинов не е приятел само на Никола Николов, а и мой приятел, аз с радост приемам възможността да коментирам някои от неговите изказвания, тъй като високо уважавам неговия професионализъм и винаги съм се учудвал, когато в нормален разговор той има едни позиции, а когато застане на трибуната все като че ли виждам друг човек.
Искам да обърна внимание на ключовия въпрос - въпроса за политическата воля, защото политическата воля има реални измерения, които много лесно могат да се покажат в цифри.
В отчета на Агенцията за приватизация и в отчета на Министерския съвет за хода на приватизацията тези цифри се виждат много ясно. Политическата воля е изключително ясно видима, въпреки че на някои не им се иска да се вижда тази воля.

Господин Божинов, искам да ви обърна внимание, че от 1992 г. до днешна дата, може би допреди около месец, но това практически е във вреда на това, което бих казал в момента, тъй като в последния месец бяха сключени още сделки, общо в страната от държавните органи са сключени 2448 сделки. От 1992 г. до 1998 г., вероятно от септември или октомври са тези данни. От тези 2448 сделки през 1997 г. и 1998 г., тоест по времето на нашето управление, са сключени 1396. Тоест над 60 на сто от сделките са сключени само в периода 1997 - 1998 г. Ако някой изобщо може да коментира след това, че няма политическа воля за приватизация, явно е, че разбира нещо друго под политическа воля, а не изпълнението на програмата, в която е записано, че ние ще приватизираме по най-бързия начин.
Ще ви дам още една цифра, за да се успокоите още повече, че има тази политическа воля. Приходите от приватизацията за всички тези години - от 1992 г. досега, общо са 1 млрд. 482 млн. долара. От тези 1 млрд. 482 млн. долара приходите за 1997 и 1998 г. са 994 млн. долара. За какво изобщо си говорим дали има политическа воля или няма? Къде беше политическата воля... Аз не искам да вадя по години за предишните правителства, защото никак не искам в момента да се занимаваме с политическа пропаганда със задна дата и да казваме какво не е свършило това правителство и онова правителство. Проверете си сам данните и вижте колко е приватизирано, какви са приходите и колко предприятия са продадени по времето, когато вие управлявахте, и ми говорете за политическата воля тогава. Аз няма да ви кажа.
Ще ви дам още една цифра, за да се успокоите още повече. Договорените инвестиции за всички тези години - от 1992 г. досега, общо са 1 млрд. 972 млн. долара, от които само за периода 1997 и 1998 г. са договорени 1 млрд. 175 млн. долара. Изобщо има ли база за коментар? (Реплики от ДЛ.)
Ето и някои от вашите странни твърдения. Примерно, странното твърдение, че ние сме отложили сделката за "Химко". Вие сте работили в "Химко", Вие познавате "Химко", така че най-малко на Вас трябва да Ви обяснявам положението с "Химко". И Вие, и аз познаваме отлично това предприятие. Знаете какви огромни усилия положихме, за да се опитаме да приватизираме "Химко". Знаете, че аз лично бях обект на сериозна загуба на политически рейтинг заради прекия ми ангажимент да се опитам на всяка цена да накарам купувача да купи "Химко". Ако някой изобщо с акъла си може да каже, че ние нарочно не сме продали "Химко", значи той изобщо не знае за какво става дума.
Усилията, които положихме да продадем "Химко" през тази една година и половина са такива, каквито никое правителство някога е полагало за такава сделка. Какво ли не направихме? Поради самата същина на "Химко", поради състоянието на международните пазари, поради цената на природния газ, поради цената на торовете на международните пазари - и вие знаете отлично това - "Химко" става все по-непродаваем и все по-трудно ще става. Накрая все пак ще успеем да го продадем. Не да ни обвинява някой, че не сме искали да продаваме "Химко", за да станела някаква си сделка с "Хардланд", в която накрая се оказва, че най-вероятно не е имало нищо нередно и е донесла печалба за "Химко". Не виждам изобщо логика в такива твърдения.
От тази трибуна, Вие, господин Божинов, се опитахте да внушите едно абсолютно невярно твърдение. И то е, че с обещанието, че щяло да има търг до края на годината, ние сме подвели хората да отидат да си купят бонове и сега този ресурс стоял... (Реплики от ДЛ.) Ако Вие сте си купили, господин Божинов, аз наистина съжалявам, че Вие изобщо се занимавате с тази работа. Защото, ако сте си купили бонове, сигурно сте прочели, след като сте гласували закона, след като вие тук, в Народното събрание, сте гласували закона, би трябвало да знаете отлично, че имате право и възможност в деня, в който решите да участвате в приватизацията, в същия ден да си купите приватизационните бонове, а не да си загробвате парите и да чакате. (Шум и реплики от ДЛ.) Ако Вие сте толкова добър български гражданин, че искате да кредитирате държавата и сте направили този жест към държавата - да си купите бонове, без да ви трябват в момента, това си е Ваш проблем. Аз лично още не съм си купил бонове по простата причина, че когато си харесам нещо за купуване, ще отида само един път в пощата. Няма да си губя времето да ходя два пъти в пощата. Ще отида един път в пощата, ще си взема боновете и на следващата минута ще се разпоредя къде да отидат. Вие сте си загубили времето да отидете в пощата, което не говори много добре за Вашата ангажираност, значи имате много свободно време, за да ходите до пощата да си купите бонове, без изобщо да знаете къде ще ги сложите. Сега си ги държите вкъщи и им се радвате. И чакате да Ви хрумне накъде ще ги давате. Нали това е голямата разлика. Значи Вие си живеете с първата вълна на масовата приватизация. Не сте си направили труда да разберете разликата между първата и втората вълна. Нали това именно е голямото предимство на втората вълна, че човек си взема боновете тогава, когато му трябват, а не го карат да се реди на опашка в пощата да си вземе бонове и след това да се чуди какво да ги прави и пак след 15 дни да се реди на опашка в пощата, за да трябва да си избере предприятие или приватизационен фонд. Имате цялото време. Избирате си предприятие. Дали ще участвате да си купите магазин, дали ще купувате в работническо-мениджърско дружество, дали ще купувате кешово, дали ще участвате на централизиран търг - Ваша работа си е. Отивате в пощата, вземате си приватизационните бонове и следващата секунда ги влагате там, където са...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Двадесет и два дни е срокът за регистрация.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Той това не го знае.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Нямате абсолютно никакъв проблем. (Шум и реплики от ДЛ.)
Аз обаче мисля, че най-сериозното нещо, което казахте и за което ще Ви помоля да носите отговорността, моралната отговорност, защото като народен представител имате имунитет, но да носите моралната отговорност за обвинението, което изказахте от трибуната на тази зала и ще ви помоля, когато оправяте такива обвинения към приватизационните органи, да потърсите някакво доказателство по някакъв начин, а не да цитирате едно или друго необосновано твърдение. Това беше обвинението, че купувачът на "МДК - Пирдоп", световноизвестната и изключително респектираща фирма на "Юнион Миниер" е имала предварителни данни и е участвала в оценката за някакви скрити количества злато и мед, които били в размера на самата сделка. И другите купувачи не знаели за това. И по тази причина "Юнион Миниер" е спечелила сделката. Много внимавайте когато правите такива изказвания от трибуната на Народното събрание. (Реплики от ДЛ.)
Аз много Ви моля, господин Божинов, като отговорен човек - аз Ви познавам като отговорен човек - подобни нелепи твърдения, изказани от български депутат от трибуната на Народното събрание наистина могат да нанесат изключителни вреди на образа на България, на приватизацията в България и на навлизането на чужди инвестиции. Вие сте отговорен български депутат. Може ли от трибуната на Народното събрание да обвинявате българската държава, че краде, лъже и толерира един купувач за сметка на друг. (Шум, реплики и смях в ДЛ.) Без абсолютно никакви доказателства...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, моля Ви. Имате време. Вземете думата и елате да говорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Без абсолютно никакви данни, ей така да си приказвате от трибуната. Аз много Ви моля. Когато имате такива данни, обявете ги официално. Аз също съм чел такива писания, много писания имаше по време на сделката, нито едно от тях не се оказа вярно и Вие много добре знаете, че не се оказа вярно, тъй като ние първи направихме проверка дали има нещо вярно в това и официално публикувахме резултатите от тази проверка. Аз сега се изумявам как може по този начин да се омаскарява лицето на България по отношение на чуждите инвеститори.
Много Ви моля, мислете преди да говорите такива неща. За мен това е много притеснително.
И накрая, за да завърша, искам да се върна на това, с което започнахте - за програмата за приватизация, за която в края на краищата говорим. Аз съм напълно съгласен с Вас, господин Божинов, и съм го твърдял от първия ден, в който започнах да се занимавам с приватизация, че чл. 2 на този закон е един абсолютно ненужен член. Тъй като всъщност това е изява на воля и на разказ за това каква е нашата политика в областта на приватизацията за следващата година. Тази програма по никакъв начин не е задължаваща. Тя по никакъв начин няма някакви строги критерии и параметри, които да се гласуват в Народното събрание и ако не се изпълнят, нещо да се случи.
Това е повод да си говорим за политиката за следващата година и затова си мисля, че единственият начин да завърши нормално този диалог, е да мислим в тази посока, да си говорим за това каква е политиката за приватизация и най-накрая да гласувате приема ли Народното събрание предложената от правителството политика или не. Друг смисъл от тази програма за голямо съжаление няма, но такъв е законът и ние го изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Думата има госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Пред нас е проект на Програма за приватизация на държавни предприятия за 1999 г., която според мен е очаквано амбициозна и в същото време - реалистична. Тя следва основните принципи на "Програма 2001" на правителството; договореностите с Международния валутен фонд и Световната банка и отчита световната финансова криза и факторите, действащи негативно на процеса на приватизация.
От програмата много ясно се вижда стремежът и както каза господин Божинов, политическата воля на правителството и на органите по чл. 3 чрез ефективно използване на всички възможни методи на приватизационни техники - конкурси, търгове, преговори с купувачи, продажба на пакети акции - собственост на държавата на фондовата борса, централизирани търгове за бонова приватизация, както и използване на различни платежни инструменти при сделките - да се ускори процесът на приватизация през идната година и да се осигури неговата прозрачност.
В програмата ясно и конкретно са дадени целите и приоритетите за идната година: раздържавяване на две трети от дълготрайните активи на държавните предприятия; успешно приключване на приватизационните сделки, подготвени от инвестиционни посредници; успешна приватизация или пък ликвидация на дружествата в изолация; продажба на мажоритарни дялове и предприятия предимно на фондовия пазар и централизирани търгове; приватизация на дружества от отрасли, които досега не бяха включени в процеса на приватизация, като миннодобивната и военната промишленост.
В програмата е посочено, че около 35 на сто от дълготрайните активи не подлежат на приватизация през 1999 г. Конкретно са посочени критериите за подбор на конкретните отрасли и предприятията, които няма да се раздържавяват през следващата година. Това са националната транспортна инфраструктура, пристанищата, Български морски флот, Български държавни железници, летища, горски стопанства, дружества "В и К" и други - предприятия, които по социални съображения се поддържат от държавата.
Посочени са и очакваните приходи от процеса, както и очакваните разходи за извършването на процеса, като в приложения е посочено и разпределението им по ведомства.
Колегите от опозицията тук, разбира се, винаги ще намерят какво да кажат: заложените приходи са малко или много; заложените разходи са много или малко; защо продаваме, като условията са неблагоприятни или защо се бави процесът на приватизация?... Могат тук да оплакват различни предприятия: защо е продадено или пък защо не е продадено?... Но тук става въпрос за Програмата за приватизация за 1999 г., която за мен е конкретна и ясна и следва да я подкрепим. Всичко останало е маркетиране на нашите дружества на световния пазар, пазарно търсене и изпълнение на процеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
За реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, госпожа Николова! Аз искам да Ви посъветвам нещо и затова взех репликата.
Има една книга на Атанас Мандаджиев "Човекът на улицата". В нея един от братята в едно семейство, който е бил в опозиция на бившата власт - преди 1989 г., се обръща към сестра си, която е заместник-министър, с думите: "Некадърници с некадърници, как не ги накарахте японците да се изпотят като сключват сделка с вас?...".
Ето за това става дума. Продавайте, така че онези, които купуват, да разберат, че имат срещу себе си хора знаещи, можещи и националноотговорни. И не защото сме опозиция, ви правим реплики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Поредната програма за приватизация на държавни предприятия е пред нас. Искам само да отворя една скоба и да кажа, че аз също като господин министъра не съм си купил бонова книжка. В първия момент много се зарадвах, че ще чакам, когато той тръгне да инвестира в тази измишльотина, в която сега се превърна масовата приватизация, но след това от изказването му разбрах, че той всъщност не е прочел закона, който е предложил на своя си Министерски съвет, така че аз няма заедно с него да инвестирам.
Господин Божков преди малко тук експонира във връзка с тази програма поне няколко неистини или спекулативни твърдения и най-вече за народните представители от мнозинството, които сляпо вярват на своите избраници, искам да ги разсея.
На господин Божков е добре известно, че най-големият процент в раздържавяване бе постигнат в първата вълна на масовата приватизация. Друг е въпросът дали и там процесът протече така, както трябваше да бъде, но сега това е факт. Аз лично в определени моменти съм бил противник на онзи метод на приватизация, но сега се убедихме, че това е най-голямата приватизация в България като процент раздържавяване. Факт и никой не може да го отрече.
Що се отнася до 1300-те сделки за миналата година, трябва да знаете, уважаеми народни представители от мнозинството, че става въпрос предимно за остатъчни пакети. Остатъчни пакети, обособени части - тези номера и Веселин Благоев ги правеше, когато правителството го притиснеше да отчита бройки. Той раздробяваше на обособени части предприятията, продаваше обособените части и отчиташе бройка. Тук е включена и общинската собственост, която няма нищо общо с приватизацията, с която господин Божков се е заел.
Що са касае до политическата воля, може би тя наистина е налице, но тя нито може да се пипне, нито може да се види, така че остава само по предизборните и следизборните заклинания.
Що се касае обаче до политическите и управленски възможности, резултатите от приватизацията миналата година са факт, а се вижда, че тези възможности са претворени в настоящата Програма за приватизация.
Фактът, че инвестициите са много, ме кара да ви кажа, че става въпрос за обещания за инвестиции, които в повечето случаи не се сбъдват и чрез обещанията за големи инвестиции се замъглява въпросът с цената. Приближени до управляващите инвеститори обещават като на циганска сватба (без да обиждам никого), а след време се установява, че нищо от тези инвестиции не постъпва. Но то се отчита като поети задължения, поети задължения за инвестиции. Има много такива случаи в практиката - и случаят "Марвекс", и други, и трети, и четвърти... Случаят "Юнион Миниер" е показателен по своята същност само с едно: че ние чакаме господин Божков в Комисията по икономическата политика да направим слушане по тази приватизационна сделка от февруари или март месец, от когато има предложение. Тук пред вас аз всеки път, когато той присъства по някакъв повод, го каня, и той все не може да намери от скъпоценното си време да дойде, за да обсъдим там тази въпроси, а не тук, в пленарната зала, да коментираме нещо, което би засегнало неговите белгийски приятели. (Оживление.)
По отношение на програмата има едни констатации, има едни обещания и замъгляване на проблемите, което излъчва само немощ за решаването. Недостатъчно изразеният интерес на стр. 3 - ами как ще има интерес, дами и господа, като инвеститорите идват и виждат цялата тая обща икономическа среда, която е в България? Ограничените кредитни ресурси - как няма да има ограничени кредитни ресурси, като в Закона за Българската народна банка и Закона за банките направихме така, че да е по-изгодно кредитният ресурс да стои в чужбина, отколкото да отива в българската икономика? Какво се констатира тука - като че ли ни е виновен световният империализъм или великият Съветски съюз!? Кой направи това? (Оживление.) Ограничените свободни финансови ресурси - нали с това законодателство, което се приема тук, в тази зала, се насочват тия финансови ресурси?
Що се отнася до сумите, предвидени като приходи, и господин Ляков каза, че те били търговска тайна. От кого бе, господин Ляков? Всички знаят горе-долу аналогични предприятия и какви са им цените. (Оживление.) За БТК можете да видите, че има аналогични сделки по Балканите и горе-долу цените са ясни. (Оживление.) Преди година примерно Югославската телекомуникационна компания се приватизира от правителство, което не е християндемократическо. То я приватизира и тя има цена.
Що се касае до тези цени, те трябва да бъдат търговска тайна, политическа тайна и тайна на 10-те процента!? Затова и предвидените механизми за приватизация, въпреки че тук се говори за разнообразни механизми в приватизацията, какви разнообразни механизми са? Преговори с потенциален купувач и единствено за остатъчните дялове - забележете - от които нищо не зависи, може да се пусне нещо на борсата и на централизирани търгове.
Кой да си купи бонове за масовата приватизация, като вижда, че няма нито едно съдържателно инвестиционно дружество, че са все остатъчни дялове? Българите горе-долу разбраха как гласува мажоритарният собственик, особено в случаите, където държавата запази по-високия си процент от акции.
И в цялата тази среда господин Божков тук ни убеждава за политическата воля. Господин Божков, тук вече се поражда голямото съмнение дали наистина пък има такава политическа воля, защото липсата на възможности е ясна и защото в крайна сметка заложените за догодина резултати показват още търсене на времеви ресурс за още по-голямо падане на цените. И все се сочи конюнктурата на световния пазар. Ето за "Видахим" аз зададох актуален въпрос, но и предишния път, а сигурно и сега поради знака на господин Куртев, няма да остане време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има, има време.
МИХАИЛ МИКОВ: Дано да има. Там случаят е ясен. Осем милиарда за една година в това управление! Е, как ще го приватизираш?
И пак от конкретния случай ще тръгна към конкретния посредник - тази нова формула, която Вие заложихте в приватизацията. И какво стана? През есента на 1997 г. ги подбрахте приближени от обиколки в европейските страни - част от тях широко неизвестни посредници, какъвто и английският "Рес и Ко", който си взе парите от "САРА" и "ФАР" и който и до момента не каза на българските граждани: това и това направих аз за приватизацията на "Видахим"... Аз така и не разбрах какво са направили тези "Рес и Ко"... (Оживление.)
Но забележете как бяха избрани посредниците - без конкурс. Тя бяха избрани от господин Божков, а после господин Божков внесе да се промени Законът за държавните поръчки със задна дата, защото ставаше въпрос за суми, които попадаха под ударите на оня закон. (Неразбираеми реплики.) Не си ли спомняте? Ще видите как точно сте внасяли предложението и ще прочетете стенограмата за това изменение, за да не стане възлагането на тия посредници една криминална дейност. Парламентът със задна дата даде разрешение, че Законът за държавните поръчки не се отнася за тези посредници - макар и със задна дата!?
В крайна сметка тази среда, тези резултати са заложени и в тази Програма за приватизация. И през следващата 1999 г. резултатите ще бъдат като от 1998 г. - факт, сбъркана политика, сбъркани действия, сбъркано управление. Отговорността за него обаче, дами и господа от мнозинството, ние сме отхвърлили от себе си и при гласуването на конкретните закони, и при възлагането на такива люде като господин Божков да решават тези проблеми. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! В програмата, която обсъждаме за приватизация на държавни предприятия, специално в енергетиката ми се струва, че има нещо неясно и неточно. В приложение № 1 е записано, че очакваният брой на приватизиращите се предприятия ще бъде 32. В приложение № 2 очакваният общ приход е само 831 млн. В приложение № 3 разходите по приватизация са 30 млн. Следователно за 32 предприятия се очакват само 800 млн. лв.!
Има нещо неясно, защото само преди около месец в Комисията по енергетика присъстваха представителите на Световната банка, участвали в изготвянето на енергийната стратегия и Закона за енергетиката. В материалите, които получихме от Световната банка, пишеше: задължаваме България до края на четвъртото тримесечие (цитирам точно) да продаде 4 термоелектрически централи. Задължават!
Аз попитах представителя на Световната банка, господин О'Брайън, как може да ни задължават да направим това за една година, ако не намерим купувачи. Той помисли и каза: грешка на преводачката - препоръчваме ви. И аз се учудвам, че една преводачка на такова ниво може да сбърка думата "задължавам" и думата "препоръчвам", но това е друг въпрос.
В списъка в приложение № 4, който е даден тук, никъде няма посочено поименно кои са тези 32 енергийни предприятия, които подлежат за приватизация през 1999 г. Ако вземем по аналогия, че е взета предвид препоръката на Световната банка за четири ТЕЦ-а, извинявайте много, но само един ТЕЦ струва над 800 млн. долара, а не лева, както е посочено тук като приходи.
И последно, преди около месец пред няколко депутати на среща с Комисията по енергетика на Чешката република, председателят на тяхната комисия ни каза буквално следното: "Препоръчваме ви вие, българите, в приватизацията на енергетиката да не правите тази грешка, която направихме ние до 1994 г., но навреме я осъзнахме и оставихме 80 на сто от енергетиката да бъде собственост на ЧЕЗ (Чешките енергийни заводи). В противен случай щяхме да нанесем голяма загуба на чешката икономика." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За реплика на господин Бончев имате думата, господин Згурев.
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС): Уважаеми господин Бончев, цифрите, които съобщавате, наистина са верни. Но Вие съобщавате само една част. Вие много добре знаете, че тези 32 предприятия са малките ВЕЦ-ове с малката мощност и това е реалната цена за тях. А относно 4-те големи ТЕЦ-а Световната банка действително само препоръчва. Аз също бях на тази среща.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Беше записано "задължава".
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ: Не задължава, а препоръчва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Згурев.
За дуплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): На уважаемия колега д-р Згурев му отговарям: ние говорим като народни представители по документи. В списъка по Приложение № 4 нито едно от тези 32 енергийни предприятия не е посочено, дори да бъде малка ВЕЦ. Следователно не може да се говори и вие знаете. Аз не зная кои са тези 32 ВЕЦ-а. В България първо няма 32 ВЕЦ-а, уважаеми докторе. И второ, дори и да има 32 ВЕЦ-а, нека да се напишат, за да видим един ВЕЦ колко струва и да видим дали тези 32 струват само 800 млн. лева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Аз ще кажа няколко думи по въпроса, за който спорят колегите.
Уважаеми колеги, все повече се питам дали трябва да гледаме такъв тип програма, макар че Законът за приватизацията ни задължава и по-скоро задължава Министерският съвет да внесе тази програма за приватизация. Вече гледаме трета програма от този тип и с всеки изминал ден тя става все по-постна, все по-бедна в частта си "Обяснения за приватизация". Изчерпиха се като че ли техниките и може би въображението на хората, които са заети с приватизацията. Така че в програмата, която ни е представена в момента, е описано всичко.
Лошото е едно, което ме притеснява, че твърде, твърде се формализираха нещата. Приватизацията е стратегическата цел, както беше регламентирано от правителството. Много, много хвалебствия се изказаха, много чуждестранни инвеститори щяха да дойдат, много стратегически инвеститори щяха да купят българските предприятия.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Правителството не Ви слуша.
ИВАН БОЙКОВ: Нищо, че не ме слуша, господин Божков - той ще прочете стенограмата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз слушам внимателно. Мога да слушам и с двете уши.
ИВАН БОЙКОВ: Говорейки върху това, не може да не ни направи впечатление оправдателният тон, който има в тази Програма за приватизация. Аз разбирам какво е международното икономическо положение, кризата, всичко това е известно на всички. Но не може това да бъде водеща причина. Още преди две години ние предупреждавахме, че предприятията в страната не могат да се сложат на куп за продажба, че това ще доведе до определени проблеми хората, които се занимават с приватизация, че не може да се декларира категорично, че всичко ще се продаде за една година, независимо на каква цена и независимо на кого. И се оказа, че наистина е така.
В момента пазарът е стагниран, а ние приватизацията главно я разбираме като пазар, като продажби. Но приватизацията е много по-сложен процес от това да се продаде едно предприятие. Приватизацията трябва да се гледа по отрасли, трябва да се гледат технологичните обвръзки и цялостната икономика на страната. Разбира се, тя беше поета в едно изключително сложно положение. Бяха продадени три по-големи обекта в страната и имаше съвсем слаб опит, натрупан в приватизацията.
Притеснява ме друго - че тази година, която отминава, е една като че ли пропусната година за приватизацията. Аз имам много остра оценка по отношение на тази година и мога да споделя с вас, че тази година провалихме приватизацията, независимо дали това ще се приеме или не, независимо по какви причини. (Възражение от заместник министър-председател Александър Божков.)
Вижте, господин Божков, няма продаден нито един голям стратегически обект.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Само продадохме всички малки.
ИВАН БОЙКОВ: Всичкото малко, което го продадохте, го продадохте по бройки, благодарение на това, че променихме Закона за приватизацията и въведохме статута на т.нар. "обособен обект". Вие продадохте много, много обекти.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Не е вярно! Просто не е вярно!
ИВАН БОЙКОВ: От това, което виждам в списъка, и начина, по който ни се предоставя тази програма, тази програма, изглежда, се намира в един компютър и само се попълват таблиците и данните, не виждам смисъл тук Народното събрание да се занимава с този въпрос. Този списък по Приложение № 4 не знам колко пъти вече се променя. За какво го гледаме тук? За обща култура ли го гледаме? Има ли смисъл изобщо да се гледа в този тип раздел и начин Програмата за приватизацията, да ангажирате парламента, господин Божков? Има ли такъв смисъл?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ние вече решихме този въпрос.
ИВАН БОЙКОВ: Може да сте го решили. Аз изказвам собственото си мнение. Безсмислено е. След като прехвърлихме всичките ангажименти от Народното събрание към изпълнителната власт, към Министерския съвет, защото по-рано големите сделки ги гледаше Народното събрание, нещата вече идват тук като че ли за обща култура, да си говорим, да използваме 2-3 часа време на Народното събрание за общи приказки. А има доста сериозни неща, които чакат.
Аз например не знам защо големите обекти в страната, които трябва да ги продава Агенцията за приватизация, минаха към отраслови министерства. Там се реализираха доста "интересни" сделки, които не минаха през Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Не минаха през Надзорния съвет. А обектите бяха за над стойността, на която трябваше да ги продава Агенцията. Реализираха се през отрасловите министерства. Какво стана с тях - никой не знае. Или по-скоро се знае, но се говори отстрани.
Големият въпрос, по който, предполагам, всички колеги са се изказали, е за паричните плащания и другите допустими от закона платежни средства.
Уважаеми колеги, не може да ни се поднася Програма за приватизация, в която пише, че крупните обекти, които трябва да се продадат, приходите от тях няма да ги има в тази програма, защото можело да не се продадат. Поемат се ангажименти и се изпълняват. Не може в минималните цели да има една смешна сума като приход, става въпрос за пари в брой, и след това да се казва...
Вижте, ние концентрираме в ръцете на правителството, по мои груби сметки, ако всичко стане успешно, както те го декларираха и се похвалиха предварително и обещаха за следващата година, над 1 млрд. долара средства, които не минават през бюджета на страната. Как ще ги похарчи - е въпрос ние да ги контролираме, това са пари на държавата и минават през парламента. И там се разпределят. Всъщност ние не ги вкарваме в бюджета.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Къде ги вкарваме?
ИВАН БОЙКОВ: Не знам къде ги вкарваме. Вкарваме ги извън контрола на Народното събрание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Как можеш да говориш така?
ИВАН БОЙКОВ: Какво значи минимална цел, вкарана в тази програма? Четиристотин двадесет и шест, от които 10 на сто отиват за разходи на агенцията и разликата влиза в бюджета! Ами къде е Българската телекомуникационна компания? Ще я продадете ли, господин Божков, БТК следващата година? Ще я продадете. Писахте, давахте интервюта. Ще продадете ли "Нефтохим" следващата година? Писахте, давахте интервюта. Ще продадете ли "Петрол"? Даже сега ще го продадете, доколкото разбрах.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): А Вие какво продадохте?
ИВАН БОЙКОВ: Аз не съм имал за цел да продавам нищо. Аз съм в политиката от година и половина и мисля, че съвсем добре, целенасочено и достойно изказвам една политическа линия и една цел, господин Христов.
Така че всичките тези неща трябва да ги има заложени с някаква сума. Аз не ви казвам да ги заложите с максимални цели. Сложете минималните цели в този списък в тази програма. Не може да се преосигурявате по този начин и тук да ни поднасяте програми, в които не са заложени тези неща. Как да ги подкрепим в този раздел? Как да подкрепим програмата, в която ги няма парите? На какво разчитате, просто не мога да разбера, като вкарвате такава програма в парламента. На формално гледане на нещата? Ами формално ги гледахме и миналата година.
Аз не знам дали Вие ще се изкажете или сте се изказали вече, но бих Ви помолил да кажете как виждате прогнозните изпълнения на програмата за приватизацията тази година...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Два пъти се изказва министърът, господин Бойков, но Вас Ви нямаше...
ИВАН БОЙКОВ: Господин Божков има този навик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И точно по тези въпроси говори.
ИВАН БОЙКОВ: Ще изпълните ли програмата за тази година, заложена в бюджета? Защото казвате, че пилците ще ги броим наесен. На мен ми го казахте пролетта, а то стана зимата. И ако приемем пак тази програма, аз предполагам, че тази вече няма начин да не я изпълните. Ще я преизпълните и ще развеете знамето напред, защото вие просто не сте заложили изпълнението в тая програма. В нея има само намерения, минимални цели и някакви общи техники, част от които ги критикувахте самите вие с тия посредници.
Така че обидно ми е да гледам такъв тип документи в Народното събрание. На мен ми е обидно - аз, който се занимавам пряко с тази дейност. А тук я обнародваме тази програма, хората ни слушат. И какво им казваме на хората? - Минималните цели. А другото ще дойде ей така. Много е несериозно, господин Божков, изключително несериозно!
И има още един голям въпрос, който искам да Ви поставя за трети път. Пак няма да приватизирате цялата индустрия следващата година - това е ясно и вие го казвате, и никой не ви задължава. Поне управлявайте това, което е държавна собственост. Колко пъти имахме и питане към Вас, и няколко изказвания. Извадете от бордовете корумпираните си чиновници и вкарайте хора, които се занимават пряко с тази дейност и знаят за какво става въпрос.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига с общи лозунги!
ИВАН БОЙКОВ: Не са общи лозунги, това е призивът на президента на България и на министър-председателя на България. Той го каза от тази трибуна - че ще сложи учени. Извадете ги оттам и управлявайте държавната собственост, защото тя се разпада, за да не се повтаря случаят със Златоград и следващи и по следващи такива истории. Защото причината не е само в конюнктурата, причината е и в лошо управление, и в недобросъвестно управление. И това зависи изцяло от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата вицепремиерът господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, извинявам се, че за трети път взимам думата, но ще бъда съвсем кратък. Просто много уважавам господин Бойков и не мога да не отговоря на някои от нещата, които каза.
Господин Бойков, аз много Ви моля, Вие сте член на Икономическата комисия, Вие разбирате от икономика и от финанси, нека да не заблуждаваме хората, които биха чули този дебат, с абсолютно необосновани твърдения къде щели да отидат приходите от приватизацията. Нали точно в този момент в Икономическата комисия на второ четене се готвят последните промени в Закона за приватизация, където премахваме дори и фондовете, за да няма никаква опасност някои пари да се разлеят нанякъде и всички приходи от приватизацията да отидат в бюджета? Как "къде ще отидат парите"?! Къде щели сме да ги сложим тия приходи? - Ами в бюджета ще ги сложим, къде ще ги сложим?! Очевидно е, че в бюджета ще влязат и че бюджетът си има приходна и разходна част и щом влязат в приход, те ще бъдат използвани в разход по това, което сте гласували вие! Как може изобщо да се поставя по този начин въпросът? Като че ли ние сега, като вземем парите от БТК и ще ги скрием в някаква тайна сметка, ще ги държим там и няма да ги сложим в бюджета! Такъв популизъм просто не Ви отива. Има си закони в тая държава, затова има и парламентарен контрол, ако случайно не Ви стане ясно, когато, дай Боже да продадем успешно БТК, като вземем парите, задайте ми въпрос и ще Ви отговоря къде точно са отишли парите. Мога да отговоря отсега: в бюджета ще са отишли, няма къде другаде да отидат.
Аз няма да повтарям това, което казах преди малко, но Вие може да прочетете стенограмата относно самата програма. Обаче пак искам да кажа: това изисква законът - минималните цели. Ако законът изискваше да се напишат максималните цели в програмата, щяхме да запишем максималните цели. Законът изисква минималните цели - това пишем в програмата. И той неслучайно е написан така, за да не се налага да се изхвърляме пред Народното събрание и после да обясняваме дали едно или друго нещо не е изпълнено като максимална цел.
Целта на тази програма - и неслучайно тя се гледа заедно с бюджета и се приема заедно с бюджета - е да се знае какъв е гарантираният минимум от приходи от приватизацията, за да може да се направят сметките в бюджета с него, а не с хипотетичните приходи, които може би ще дойдат. Това, което със сигурност ще дойде, да може да се разчете в бюджета. Затова е в минимални цели и затова така е написан законът и ние го изпълняваме.
Аз категорично отказвам изобщо да приема тезата, че 1998 г. приватизацията е провалена. Аз Ви каня, господин Бойков, специално да дойдете в Министерството на промишлеността. Ние в момента подготвяме една стена, на която с цветни боички за такива неверници като Вас ще покажем какво е реалното положение. Там просто няма какво да се скрие. Написани са всичките предприятия и с цветни боички се задрасква и се повдига всяко приватизирано предприятие. Ще имате възможност да дойдете да видите на стената и от Тома Неверни да станете най-после вярващ. Защото ние вярваме в това, че приватизацията върви и вярваме, че нещата наистина ги правим както трябва. И аз съм сигурен, че Вие сте един разумен човек и като видите цифрите, ще престанете да твърдите, че приватизацията за 1998 г. е провалена.
Накрая се връщам към първите Ви думи. Да, ние получихме една индустрия и една икономика в изключително тежко състояние и трябва да продаваме на куп, когато беше по-хубаво да се продава в периода от 1991 до 1998 г., в целия период. За голямо съжаление, в периода от 1991 до 1997 г. никой не искаше да продава и по тая причина сега трябва да продаваме. Не е много изгодно, не е много удобно, обаче Вие много добре знаете, че няма алтернатива, че друга възможност няма. Да си ги държим държавни и да чакаме някой ден да се подобри конюнктурата е нещо, което изобщо няма да стане. Така че ние трябва, просто принудени сме да продаваме на куп всичко сега. И ако е паднала цената, това е положението. Да почувстват угризение и да ги загризе съвестта тези, които не продадоха предприятията, когато те бяха в добро състояние, и кой знае защо си ги държаха държавни. Сега ние трябва да ги продаваме, когато вече наистина са в тежко състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няколко допълнителни съображения. Много от нещата бяха казани.
Първо, ако трябва да се прави програма за приватизация, да се прави по правилата, които се изискват в такъв случай, а не някакво съчинение, което звучи несериозно.
Второ, щом претендира този документ, че е програма, елементарно е да се спазят някои изисквания, за да може да претендира, че е програма.
Вчера в комисията стана дума за това, че никакви съображения като търговска тайна. Днес прозвуча една глуповата мисъл, че не са показани приходи от приватизация по чл. 2, ал. 10, понеже Международният валутен фонд щял да ни лиши от външно финансиране.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! В Международния валутен фонд да не работят глупаци, малоумници, та като покажете приходите от приватизация, няма да ви дадат външно финансиране? Това са смехории. За сериозна публика е обидно да се говори така. Не показвайте максимално възможните постъпления от чл. 2, ал. 10, дайте минимално възможните. Толкова повече, че вие демонстрирате една убеденост за финализиране на голяма част от така наречените "големи продажби" на българската приватизация.
Днес господин министърът от трибуната на парламента каза неверни неща. Става дума за следното - щом не предвидите, господин министър, постъпления в бюджета от нещо, те няма да влязат в бюджета, те влизат в една специална сметка към министъра на финансите. Тази сметка е нещо съвършено различно от бюджета и научете тези неща!
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Но предназначението е ясно!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ефектът от цялата тази работа е, че парламентът не се занимава с този ресурс. Макар и формално, той няма отношение към неговото разпределение и използване.
Какво става като се трупат пари в тази сметка? Получава се един фискален резерв, който създава уют. Как се използва, за какво се използва, всичко е зад парламента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): С него се прави приятелство! За изборите се използва...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Повтарям, колкото и да е формално. И никакви усмивки, и никакво високомерие не могат да затрият тези елементарни факти, които характеризират схемата, по която работите. Цялата тази работа, обаче е свързана и с нещо, което е опасно - процесът на приватизация винаги е бил в някаква степен замърсен.
Уважаеми дами и господа, сегашното правителство, сегашното мнозинство, сегашната администрация доведоха до допълнително силно замърсяване на този процес. Тези дни се появи доклад на БИБА. Той не е написан от левицата или от опозицията. Там е казано: няма прозрачност в приватизацията. Вие можете да се въртите, можете да използвате всякакви прилагателни, но фактът си е факт и това ви го казват външните инвеститори. Има изявление на посланици - бият в същата посока, т.е. прозрачността е значително по-малка през тези две години. Ерго, корупцията е много по-голяма, отколкото през предишните години. Те са като скачени съдове, тези неща. Който не разбира, той може само да се усмихва.
Претендирането за по-голяма прозрачност е претенция за настъпление спрямо корупцията, спрямо онова, което е в сянка в този процес.
Защо не вкарахте в бюджета поне 30 на сто от постъпленията на приватизацията по чл. 2, ал. 10? Нека да разполага официално бюджетът с малко повече ресурс и да подаде към основните социални системи, да подаде чрез трансферите към общините. Защо? В името на какво се прави това?
Фондът бил по този начин заблуден. Нямало пари да ни даде. И това се приказва в българския парламент! Още при първата среща с представителите на Фонда аз ще им дам тази информация - как се отнасят към Фонда и умствените способности на чиновниците и експертите на Фонда.
И накрая, понеже са малко минутите - безспорен факт е, че в цялото това замърсяване на процеса, на това корумпиране на процеса, сриването на редица предприятия в основни сектори на българската икономика, е един от инструментите, който обслужва онова, което дава основание на външните инвеститори да се отнасят със страх към българската приватизация.
Добре, постъпете така, уважаеми дами и господа. Очевидни са фактите на некадърност в управлението на големи български предприятия. Това и синдикатите го казват до посиняване, а те са изключително добронамерено отнасящи се към вас. Обявете конкурси за директори на всички големи предприятия. Дайте възможност на кадърните да стигнат чрез конкурс до вратата на тези предприятия - по методики европейски. Тогава ще стане ясно кой какво предлага и ще бъде оценен според способностите си, според концепцията си, за изкарване на тези предприятия от батака. Защо се страхувате? Страхувате се, наистина, от всичко, което хвърля светлина, прозрачност, вие се страхувате! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Има думата господин Захари Желязков - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Искам да отговоря на по-важните неща, които се чуха тук по Програмата за приватизация. Ще се опитам да бъда напълно обективен, да не политизирам и да говоря предимно с цифри.
На първо място се коментира въпросът дали изобщо има нужда от програма за приватизация. Аз не искам да коментирам този въпрос. Искам само да кажа, че Програмата за приватизация за 1999 г. също както и тази за 1998 г. е разработена точно според изискванията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. До момента, в който Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия изисква от приватизиращите органи да подготвят такива програми, ние ще ги представяме в парламента и те ще отговарят точно на изискванията на закона.
Искам да ви напомня, че законът говори за минимални приватизационни цели. Той говори за политика. Той не говори за всичко, което ние ще направим в областта на приватизацията през съответната година. Той не говори за списъци. Ако искате да ви представим списъци - ще ви представим списъци, само че първо трябва да измените закона. И аз не съм убеден, че ако тук представим някакви списъци, от това ще има някаква полза. Наистина, в тази програма е заложена политиката, която ние ще следваме през следващата година.
На второ място, съвсем необосновани са обвиненията и твърденията, че тази програма била най-слабата от всички представени досега. Определено твърдя, че това е най-амбициозната програма за приватизация - за 1999 г., защото в тази програма ние предвиждаме през следващата година всички големи български предприятия, които в момента са в процес на приватизация, да бъдат извадени на пазара. А всички тук се съгласихте, че приватизацията е пазарен процес, т.е. за всички големи български предприятия ние поемаме политически ангажимент, и ще го изпълним, че за всяко едно от тях ще има ден Х, т.е. денят Х е, когато в Агенцията за приватизация и в другите приватизиращи органи ние дочакаме офертата. Ако има оферти - сделката става. Ако няма оферти - решаваме оттук нататък какво да правим.
Абсолютно необосновани и неверни са обвиненията, че ние спираме, прекратяваме приватизационни сделки. Учудвам се, че точно господин Божинов може да говори такива неща, след като той много добре е запознат със случая с "Химко". Аз не твърдя, че за това предприятие имахме най-добрия купувач, но направихме всичко възможно да сключим тази приватизационна сделка. Просто купувачът си тръгна и купувачи няма. И вие знаете много добре след това колко пъти го обявихме още за продажба. И имало ли е оферти или не... (Шум и реплики в залата.)
Точно обратният пример е "Агрополихим", Девня, когато екипът, положи огромни усилия да сключи тази сделка, и действително сделката беше сключена. Вярно, че е за един долар, обаче спасихме едно от най-големите български предприятия в изключително тежко състояние. И купувачът наистина е един от гигантите в бранша. Защо не споменахте точно тази сделка?
Стигам до въпроса с приходите. Когато говорим за приходи от приватизация, трябва все пак да ни е ясно какво е ставало в предшестващите години. Ще ви кажа какви са цифрите. Ето тук съм направил едни много красиви цветни картинки. Съжалявам, че не разполагам с необходимата техника, за да ви ги покажа, обаче господин Николов има едно много интересно предложение - да ви ги направя на коледни картички и да ви ги изпратя. Те са много красиви наистина.
Говоря само за сделките за предприятия, тъй като обособените части са очевидно нещо незначително в нашата работа:
1994 г. - 144 приватизационни сделки... Това са приходите... 1994 г. - 88 приватизационни сделки; 1995 г. - 105 приватизационни сделки; 1996 г. - 158 приватизационни сделки или общо за трите години - от 1994 до 1996 г. - 351 приватизационни сделки.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А суми има ли?
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Ще ви кажа и сумите.
През 1997 г. - 328 приватизационни сделки; 1998 г. - към месец ноември - 500 приватизационни сделки или общо за 1997 и 1998 г. - 828 приватизационни сделки или общо за двете години - 70 на сто от всички приватизационни сделки за цели предприятия, сключени в България.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): От тях колко са общински?
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Това са само държавни предприятия. И то само мажоритарни пакети.
Относно приходите - 1994 г. - 144 млн.долара; 1995 г. - 119 млн.долара; 1996 г. - 184 млн.долара; 1997 г. - забележете - 571 млн.долара, а 1998 г. , до месец ноември - 464 млн.долара, ще надминем 500 млн.долара до края на тази година или за двете години - 1997 и 1998 г. - 1 млрд. 35 млн.долара, представляващи 70 на сто от всички приходи от приватизация от началото на процеса досега, за последните две години!
Така че, когато говорим за приходи, трябва да е ясно какво е дал процесът на приватизация досега.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ама не се връзва с приходите в бюджета.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Защо залагаме само 1 млрд. марки или 1 трилион лева за 1999 г. и защо там ги няма големите приватизационни сделки? Действително тези сделки ги няма и то не защото тези сделки няма да бъдат сключени. Напротив, ние сме почти убедени, че тези сделки ще бъдат сключени, тоест за всяка една от тях ние сме взели мерки да се стигне до набиране на оферта и до сключване на сделка, но кажете ми какво ще стане, ако тези сделки не се сключат, ако купувачът си тръгне или държавата по някаква причина реши, че сделката е неизгодна и реши да не сключва тази сделка? И тогава ние създаваме едно свръхочакване, свръхприходи, които не се реализират. И тогава идваме в парламента и вие казвате: ето, вие не сте си изпълнили програмата.
И аз пак повтарям, в тази програма ние залагаме минималните приватизационни цели. Ако има свръхприходи от приватизация, къде щели да отидат? Ами трябва да ви кажа, че нито ще ги скрием някъде, нито ще си ги занесем вкъщи, нито ще ги внесем в партийната каса. Има Закон за приватизация, тези пари отиват в бюджета. И не виждам как може да се говори изобщо за някакви приходи по чл. 2, ал. 10, различни от другите приходи, след като ние изменяме Закона за приватизация и е ясно, че всички приходи от приватизация отиват в бюджета. Няма фондове, няма извънбюджетни сметки, всичко отива в бюджета, защото в бюджета тези пари се управляват най-добре, това е безспорно за всички. И това беше изискването и на Международния валутен фонд, ще го изпълним.
За сделките с посредници. Действително все още няма големи приватизационни сделки с посредници, но ви моля да имате предвид, че все пак договорите с посредници изтичат в средата на 1999 г. и това е моментът, в който ние ще можем да правим изводи от този процес.
Изключително съм смутен от лансираните тук противоречиви тези за философията на приватизацията. Не може от страна на една и съща политическа сила да се лансират противоположни тези на 180о по този въпрос. От една страна, се лансира тезата, че процесът трябва да се ускори, ние сме съгласни с това, съгласни сме, че има известно забавяне, защото и ние искаме нещата да вървят много по-бързо, не вървят така, както искаме, защото пазарът е много влошен и това е ясно за всички. От другата страна се казва: дайте да спрем приватизацията, защото моментът не е добър, сега не можем да вземем много пари, ще спрем приватизацията и след две години предприятията ще се оправят и ще вземем страшно много пари. И ако по първата теза има обществен консенсус, аз следя общественото мнение и съм убеден, че и бабите на село вече искат приватизацията най-после да стане и да свърши, то категорично не мога да приема другата теза, че трябва да се спре приватизацията и не мога да приема това да се твърди от представители на една и съща политическа сила. Аз просто наистина не мога да разбера каква е позицията на вашата партия по този въпрос.
Относно доклада на БИБА, аз се запознах много добре с твърденията на чуждестранните инвеститори. Действително там има много основателни критики към процеса, но в никой случай там не се твърди, че няма прозрачност. Има само една критика относно прозрачността, а именно, че няма закон за банковата приватизация, което може би е основателно. Няма обвинение за непрозрачност на процеса, напротив, има обвинение, че процесът е твърде формалистичен, твърде законово регламентиран. С това съм съгласен. Това е едно наследство, действително има десетки нормативни актове в областта на приватизацията, които ние сме принудени да спазваме. Много често това спъва нашата работа, ние ги спазваме, затова твърдя, че процесът е не само много прозрачен, но той е и излишно формалистичен.
Уважаеми колеги, с това завършвам. Още веднъж повтарям, че според мен не само програмата за 1999 г. е най-амбициозната програма за приватизация, внасяна досега, а нещо повече, тази програма е напълно реалистична, тя е изпълнима. 1999 г. действително ще бъде годината на най-голямата приватизация в България. Тя ще бъде годината, през която ще бъдат извадени на пазара всички големи български предприятия, които подлежат в момента на приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз няма да говоря по същество по тази програма, мисля, че всичко беше казано от моите колеги, от министър Божков и от Захари Желязков. Моето изказване е повече реплика на проф. Стоилов. Истината е, че след промените на Закона за приватизация, които ще станат факт преди да влезе в сила новият бюджет, цялата сума, с изключение на 10 на сто от нея, които отиват за покриване на разходите за приватизация, влизат наистина в специална сметка на Министерството на финансите, но с ангажимент за покриване на дефицита. Мисля, че по дефицита говорихме достатъчно много. Ясно е за какво става дума, това са нашите ангажименти и никакво изкривяване на политическата ни воля тук не може да ни бъде вменявано.
А дотолкова доколкото бяха говорени политически лозунги за замърсяване на процеса, за продажби под масата и т. н., аз мисля, че това ще бъде оценявано от хората, които ще гласуват, които ще са вече станали собственици на предприятия. Така че те ще бъдат съвсем наясно ние защитили ли сме техния интерес или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Предстои да гласуваме проекта за решение за приемане на Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: за 116, против 50, въздържали се 5.
Решението е прието.
Парламентарният контрол ще започне от 12,05 ч.
Половин час почивка. (Звъни.)




(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 27 ноември до 3 декември 1998 г.:
- питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно капитала и предмета на дейност на държавна фирма "Стопански търговски комплекс" ЕООД - София;
- питане от народните представители Дора Янкова и Атанас Богданов към Муравей Радев - министър на финансите, относно състоянието и перспективата на "Горубсо" - Златоград".
Има за връчване писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на питане на народния представител Илиян Попов;
- министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов и на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Актуален въпрос от народните представители Ахмед Юсеин, Ремзи Осман и Мюмюн Емин относно дейността на членове и поддръжници на ПКК на територията на Република България.
Имате думата да развиете актуалния си въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Напоследък в центъра на столицата ни, град София, членове на терористичната организация ПКК необезпокоявана от никого провеждат мероприятия. Оставаме с впечатление, че Министерският съвет наблюдава с безразличие действията на тази безспорна терористична организация. За нас, българските граждани от турското малцинство, както и за не малка част от българските граждани ПКК е терористична организация, защото дейността й е насочена срещу териториалната цялост на съседна Турция и най-вече, защото е отговорна за смъртта на 30 хил. мирни граждани. Част от убитите, съгласно Конституцията на Република България, са и български граждани, изселили се или са прогонени от Република България в Република Турция през 1989 г.
Уважаеми господин министър-председател, известно Ви е, че ПКК е обявена за терористична организация и от други държави, в това число от Съединените американски щати и Германия. Това ни принуждава да ви зададем следния актуален въпрос - на какво основание ПКК пребивава и развива дейност на територията на страната ни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата министър-председателят, господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Юсеин, във връзка с вашия актуален въпрос относно дейността на членовете и поддръжниците на ПКК на територията на Република България мога да Ви дам следната информация.
В изпълнение на възложените от Закона на МВР задачи специалните служби на министерството предприемат мерки срещу проникването и развитието на дейност на терористични организации, независимо от техния произход. Тоест, независимо от коя страна идват, защото основната задача на Министерството на вътрешните работи и на правителството на Република България е да блокира терористични действия и терористични организации на своята територия.
Отчитаме обстоятелството, че понастоящем тази организация поддържа и използва за целите си въоръжени структури. В настоящия момент обаче на територията на Република България не са установени структури и дейност на ПКК. Няма регистрирани структури на ПКК. Няма и установена дейност на лица, която може да се квалифицира като материална, финансова или друга форма на пряко поддържане на ПКК.
Следва да се има предвид, че единствената европейска държава, обявила ПКК за терористична организация, е Германия, но това е заради извършени терористически действия на ПКК на територията на Германия. Ако в понятието поддръжници, което вие използвате, включвате и симпатизанти или всякакъв друг вид поддръжници, ние ви отбелязваме, че България е свободна страна и тук не можем да контролираме убежденията на хората. Във всички западноевропейски страни, в които живеят лица от кюрдски произход, са регистрирани и функционират кюрдски културно-просветни организации, дружества, институти и други. Ние не приемаме, всъщност това не е направено и в Република Турция, всички кюрди да бъдат третирани като привърженици на терористични организации. Точно в това се състои и проблемът, който се поставя.
Присъствието на лица от кюрдски произход в Република България датира от началото на 50-те години, когато за студенти са приемани кюрди от различни райони на света, включително от Иран, Ирак и Сирия. През последните години на територията ни пребивават граждани от кюрдски произход предимно от Сирия и Ирак. С цел запазване на своята идентичност и културно наследство част от тези граждани са създали културно-просветни организации. В София са създадени и функционират:
- Кюрдски културен клуб, регистриран официално през 1992 г., поставил си за цел пропагандиране историята и бита на кюрдския народ. През 1998 г. Кюрдският културен клуб чества празника Невруз - кюрдската Нова година, което е и единствената му публична изява. Клубът изразява умерена линия за политическо разрешаване на кюрдския проблем, към която се придържат живеещите от дълго време в България лица от кюрдски произход.
- Патриотичен съюз на кюрдските студенти, създаден през 1991 г. по инициатива на чуждестранни студенти от кюрдски произход. Дейността на съюза е насочена към популяризиране на културните ценности на кюрдския народ.
- През 1995 г. е учреден и регистриран по Закона за лицата и семейството Български културно-информационен център за Кюрдистан. Членовете на управителния съвет са само български граждани - журналисти, интелектуалци и други. Обявената цел на центъра е да съдейства за по-пълно изучаване историята, развитието и проблемите на кюрдския народ, както и за по-пълното информиране на българската общественост.
- От 1994 г. в София от кюрдски студенти се сформира Кюрдска земляческа общност. Общността пропагандира дейността на Националния фронт за освобождаване на Кюрдистан, който за разлика от ПКК се обявява за политическо решаване на така наречения кюрдски проблем.
Кюрдската земляческа общност заедно с Българският културно-информационен център за Кюрдистан развиват пропагандна дейност в полза на политическото решение на кюрдския проблем. Общността издава списание "Кюрдистан" на български език.
По повод задържането на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан от италианските власти в цяла Европа в негова подкрепа бяха проведени масови прояви на кюрди.
Проведените у нас публични прояви на кюрди пред Германското и Американското посолства бяха организирани от Кюрдската земляческа общност. Изявите се характеризираха с незначително присъствие и имаха подчертано мирен характер. В знак на солидарност провежданите в западноевропейските страни и в Турция гладни стачки, у нас в периода от 16 до 26 ноември 22 лица както от кюрдски, така и от друг произход, също са провели гладни стачки.
В тази връзка искам да кажа, че ние ще направим усилия да следваме позицията на страните-членки от Европейския съюз по този проблем, който току-що изложих - проблемът за лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан и за отношението, което ще се вземе. Добре е България да следва общата позиция, а не да заема някаква неуравновесена и трудно защитима самостоятелна позиция по този въпрос.
Борбата с тероризма е предмет на постигнатите договорености между Република България и Република Турция. Спогодбата за сътрудничество между правителствата на България, Румъния и Турция в областта на борбата срещу тероризма, организираната престъпност, трафика на наркотици и психотропни вещества, прането на пари, трафика на оръжие и хора и други тежки престъпления, подписана на 16 април 1998 г. в Анталия предвижда, цитирам:
"Предприемането на ефективни мерки в рамките на своите държави, с цел предотвратяване на подготовката и осъществяването на терористични актове срещу сигурността и гражданите на всяка една от страните. В тази област страните осъществяват конструктивно сътрудничество, изразяващо се в съвместни действия в борбата с тероризма, обмен на информация и документи."
В изпълнение на подписаното през 1993 г. споразумение между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Турция в борбата срещу контрабандата на наркотици, тероризма и организираната престъпност нашето Министерство на вътрешните работи текущо подписа протоколи за сътрудничество с турските служби. В резултат беше постигнато добро взаимодействие.
В текстовете на подписаните споразумения и протоколи между Република България и Република Турция не е визирана конкретно ПКК като терористична организация. До настоящия момент е отчитано добро взаимодействие с турските специални служби и пред Министерството на вътрешните работи не е поставяна като проблем дейността на ПКК у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Ахмед Юсеин има право на реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, искам да Ви кажа че малко отклонихте отговора на въпроса. Ние нямаме нищо против - и нашата парламентарна група, и всички, които са пострадали от тези терористи, дали лази, кюрди, сирийци, афганистанци и т.н. да бъдат на територията на Република България. Но аз не мога да се съглася, че от година и половина тези информационни клубове разпространяват вестници и покани, една от които ще ви връча, в която покана отпред е знамето на ПКК и снимките на двама терористи, въоръжени до зъби. Те канят българските граждани на 2 декември да присъстват на някакво тяхно тържество.
Второ, не мога да се съглася, защото от тях бяха убити мирни граждани. Ако си спомняте, на 13 октомври 1997 г. бяха взети в плен мирните граждани на Република България Атанас Милков, Петър Бакалов и Мустафа Тете. Два-три дни след това двамата - Атанас Милков и Петър Бакалов, бяха освободени, а Мустафа Тете беше убит.
От терористите са убити и други граждани - Хюсеин Чагъл от Кърджали, Мюмюн Юсеинов от Джебел, Айхан Селимов от Кърджали и други.
Когато един гражданин на Съединените американски щати е убит в някоя страна, Съединените американски щати са готови да обявят война на тази страна. А ние разрешаваме на тази група да си развява байряците в центъра на София. Това ми е единият въпрос: как Вие виждате, с какво ние ще отвърнем като страна за тези наши убити съграждани?
Второ, Вашето посещение в Република Турция беше много хубаво. Ако си спомняте, в Бурса бяхте много добре посрещнат и Вие от възторг казахте, че обичате тези хора, които бяха там - роднини на убити от терористите.
Аз оставам с впечатлението, че обичате и тях, и тези, на които позволявате в центъра на София да развяват байряци. И как мислите ние, турците, които живеем в България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Една минутка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, една минутка не може.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз ще бъда съвсем кратък в тази реплика. Искам да насоча вниманието ви към днешната публикация на вестник "Труд", за да видите как действа правителството и Министерството на вътрешните работи тогава, когато има факти за осъществяване или за подготовка на терористични действия. Вие ще видите една добре проведена акция, разгромила една такава групировка пак с леви убеждения, пак от кюрдски произход. Това е, което ние ще вършим по отношение на всеки, за който имаме факти и доказателства.
Искам да кажа, че в никакъв случай не могат да бъдат пришити на българското правителство каквито и да било обвинения за симпатии към терористични организации. Искам да Ви напомня, господин Юсеин, че българското правителство не позволи да мине влак на ПКК през България с пропагандна цел. И да декларирам още веднъж, че ние ще бъдем решителни и категорични за пресичане на всякакви реални прояви на тероризма.
Едновременно с това искам да Ви уверя, че грижата България да остане свободна, правова държава, стои над всичко. Ние не можем да преследваме хора за техните убеждения - затова какви снимки гледат, какви знамена си рисуват или развяват. Това е част от свободата в демократичните страни. Ако тръгнем по този път, ние можем да стигнем там, където България не може да отиде. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Костов.
Има думата народният представител Петър Димитров да развие своето питане относно трансформиране на български предприятия и банки в транснационални. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Въпреки твърде оптимистичните изказвания на екипа на правителството за състоянието и перспективите на българската икономика, реалната картина беше и си остава мрачна. Успехите са само в паричната сфера и то благодарение на парниковия ефект на Международния валутен фонд и на борда. Спрян бе галопиращият растеж на цените и инфлацията значително намали своите темпове. Стабилизиран бе и валутният курс на лева. Това успокои хората и им вдъхна надежда, че и реалната икономика ще се оправи. Надеждите обаче остават напразни. Нищо ново и нищо в повече не се получи. Всички показатели за състоянието на реалната икономика говорят за застой и дори за продължаващ спад. Аз поне не знам да има ръст дори по един натурален показател. Пада производството, свива се износът, цените на парното, на тока, на стоките от първа необходимост стават непосилни.
Известна е идеологизираната позиция на вашето правителство, че всички проблеми ще се решат чрез пазара. Но да се твърди днес, в края на двадесети век, когато светът е изправен пред предизвикателството на глобализиращата се икономика, изискваща кардинални структурни и технологични промени и огромни инвестиции, че пазарът ще реши всички проблеми в научен план е наивно, а в политическата практика - безотговорно. Не пазарът, а транснационалните корпорации определят производствената и технологична структура на глобализиращия се свят. Пазарът реално им е подчинен и проявява своята роля главно по отношение на средния и дребен бизнес.
В тази ситуация България може да избере едно от двете - да направи всичко възможно транснационалните компании да колонизират, в добрия смисъл на думата, българската икономика, като превърнат нашите едри предприятия и банки в свои филиали. Така бързо ще станем част от глобалната икономика и ще получим достъп до ноу-хау на транснационалните компании. Този подход има своите предимства и аз няма да ги отричам.
Но той крие и явни заплахи. Би трябвало да сме наивници, за да не разбираме, че транснационалните компании няма да дислоцират в България своите интелектуални центрове. В добрия случай нашите предприятия ще работят на ишлеме, с чужд интелект и то приоритетно в така наречените мръсни производства. Примери в тази посока има предостатъчно. В лошия случай нашите предприятия ще бъдат затваряни.
Вторият вариант е България сама да създаде или да участва в създаването на транснационални компании, в които българският капитал да има доминиращо присъствие. Предимствата на подобен подход са, че в България ще се дислоцират интелектуалните центрове на тези транснационални компании, които ще дадат шанс не само на младото ни поколение, но и на страната като цяло.
Моето питане към Вас, господин министър-председател, е: има ли дясното правителство, подчертавам, дясното, тъй като въпросът ми е точно от десни позиции, не Ви атакувам отляво, както обикновено правим, което Вие оглавявате, стратегия и тактика за държавна подкрепа на интернационализацията на български предприятия и банки и трансформирането им в транснационални или амбициите свършват с превръщането на най-перспективните български предприятия и банки в местни филиали на международните гиганти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Добре би било, политически етично е, да ни наричате така, както ние се наричаме. В противен случай ние ще ви казваме комунисти, вие ще се наричате социалисти и т.н. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Добре е, както ние определяме себе си политически, добре и вие да ни определяте по същия начин, още повече, че съвсем очевидно е към каква политическа среда принадлежат Обединените демократични сили. Вие го знаете това чудесно. Това е по повод на Вашето подчертаване на въпроса. Правителството е дясноцентристко, това искам да кажа, и го е показало дори със законопроекта за бюджета. Много ясно си личи, че това е един повече центристки бюджет.
На Вашето питане, което повдига проблем, ще отговоря така: Вие ми давате възможност да изясня важна страна от икономическата политика на правителството, за което съм Ви благодарен.
На първо място, бих искал да посоча, че в условията на общата интернационализация на стопанския живот в света особено значение има международната конкурентоспособност на страната и възможността за активно участие в международния обмен. Искам да напомня, че това е един от критериите от Копенхаген за присъединяване на България към Европейския съюз. Не бих се съгласил обаче, че, цитирам: "Присъствието на България в световната икономика ще зависи главно, а в много отношения и единствено от създаването и успешното функциониране на транснационални компании, в които българският капитал има дониминиращо присъствие". Аз чета въпроса така, както сте ми го задал в писмения му вид.
Пълноценното участие в международното разделение на труда е свързано на първо място с активизиране на износа, с подобряване на неговата структура, с условията на търговията, т.е. съотношението между динамиката на цените на изнасяните и внасяните стоки.
Присъствието на България в световната икономика се реализира и чрез многобройни други форми на международни икономически отношения - кооперационни, лицензионни, лизингови, франчайзингови, стратегически съюзи и т.н. Износът на български капитал, което фактически ще доведе до развитието на български транснационални корпорации, ще бъде възможно и оправдано само, когато логиката на икономическото развитие на отделни компании доведе до ситуация, в която рентабилността на вложенията им в България ще бъде за тях по-ниска от тази в чужбина.
В резултат на стеснените възможности за развитие и инвестиции в страната и излишък на капитал, тези компании ще се ориентират към създаване на свои дъщерни фирми в чужбина. Това е естественият процес. Този етап на развитие на пазарна икономика обаче се достига на значително по-късен етап от този, в който сме ние. За да го достигнем, ние трябва да освободим пазарните механизми, да създадем условия за преструктуриране на икономиката и за повишаване на международната й конкурентноспособност.
Важна роля в постигането на тези задачи има привличането на водещи чуждестранни компании у нас и чрез тях на капитали, технологии, управленски опит, контрол на качеството, маркетингови умения, достъп до пазари и други. Тяхното присъствие не само че не ограничава нашето участие в световната икономика, то е част от него и предпоставка за развитие на транснационални компании с български капитал на един следващ етап.
На второ място, бих искал да се спра на досегашния горчив опит на България в изкуственото създаване на дъщерни компании в чужбина. Именно неразбирането на икономическата логика, администрирането и волунтаризма при вземането на икономически решения доведе не само до неефективност на социалистическата икономика в рамките на страната ни, но и до необосновани решения в областта на външноикономическата дейност.
Така в периода на 70-те и особено 80-те години бяха създадени в чужбина значителен брой български дружества с търговски и производствен характер, които задоволяваха главно политически, а често и лични амбиции на тогавашната стопанска и политическа номенклатура. По наши данни това са над 250 дъщерни дружества на 110 български държавни стопански организации. Голяма част от тях въобще не започнаха активна дейност, други изпаднаха бързо във финансови затруднения и се поддържаха чрез субсидии от фирмите-майки. Повечето станаха удобно средство за прехвърляне на средства в чужбина и тяхното присвояване на дребно и на едро.
Каква е политиката на българското правителство? Общата ни цел е да преструктурираме стопанската дейност на пазарни основи, като условие за нейната ефективност и конкурентоспособност. Само това може да гарантира нашето присъствие в световната икономика. Конкретно в областта на международното движение на капитали да се създадат благоприятни условия и гаранции за това движение към и от България, а не да имитираме такова движение или да го стимулираме по начин, който разрушава пазарните отношения и има само временни ефекти.
Какво конкретно означава това?
Първо, сключване на двустранни международни договори за закрила и взаимно насърчаване на инвестициите, което започна активно още от първото правителство на Съюза на демократичните сили. Към 1998 г. са сключени договори с 33 страни, които дават следните възможности на българските търговски дружества. Гарантират на български юридически лица правото да осъществяват инвестиции на територията на съответната страна, като под инвестиции се разбират вложения на парични средства и всякакви преки и непреки вноски в дружествата. Не се поставят ограничения в размера на дяловото участие на инвеститор от българска националност. Дейността на такива предприятия се подчинява на принципа на равнопоставено третиране, в сравнение с предприятия с местна регистрация. И накрая, гарантиране свободата на репатриране на доходите от извършените инвестиции.
Второ, отново през 1992 г. България се присъедини към Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите към Световната банка, която дава гаранции срещу риск от загуби в резултат от промени във валутния режим, административни действия на правителствата, въоръжени конфликти и безредици.
Трето, България се присъедини към Световната търговска организация, която работи и за намаляване ограниченията за движението на капитали и услуги.
Четвърто, асоциирането и бъдещото членство на България в Европейския съюз ще гарантира постепенно свободата на движение на капитали от и за България в рамките на Европейския съюз.
Пето, сътрудничеството по линия на други организации, стимулиращи движението на капитали - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Конференцията на ООН за търговия и развитие, Организацията на ООН за промишлено развитие и редица международни отраслови организации.
Безспорно сега тези споразумения водят до активно движение на капитали към България, което е и целта на българското правителство. Ние имаме нужда от това и смятам за доста странно, ако някой ви е препоръчал да се ограничава това движение и да се стимулира износът на капитал. Неслучайно все още капиталовата сметка на страната е строго контролирана и има разрешителен режим за инвестиции в чужбина.
С постигането на дългосрочна финансова и общоикономическа стабилност у нас този режим в бъдеще ще бъде либерализиран и активните и конкурентоспособни български фирми ще могат свободно да избират дали да инвестират в България или в чужбина. И сега при обосновано искане Министерството на финансите дава възможност за такъв износ.
За 1997 г. размерът на инвестициите на местни лица в чужбина е 32 млн. щ.д., а за деветте месеца на 1998 г. - 80 млн. щ.д. Почти всички обаче са портфейлни инвестиции и главно на банки. За периода 1993-1998 г. са издадени само 86 разрешения за преки инвестиции в чужбина за сума 6,5 млн. щ.д.
Приватизацията на българските компании със съществуващи дружества в чужбина вероятно ще доведе в повечето случаи до тяхното закриване като нерентабилни. В отделни случаи обаче, като при транспортните дружества - Българският морски флот, ДЕСПРЕД, авиокомпаниите, търговските дружества, като "Винимпекс", "Електроимпекс", "Балканхолидей", холдингови компании, като "Булгартабак" и "Балканкар", приватизацията би създала условия за стабилизиране на компаниите като цяло и на част от техните задгранични дружества и по-нататъшното им развитие.
Положителен пример от извършена досега приватизация в този план е тази на "Главбулгарстрой" и СОМАТ. Това е въпрос на конкретна преценка и управленско решение, което могат да вземат само отговорни собственици, разполагащи с капитал, които ще се възползват от общите благоприятни условия, които са създадени в страната, и в международен план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За два уточняващи въпроси в рамките на две минути има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин премиер! В общи линии очаквах този отговор - че все още е рано, не е дошло времето, няма капитали и икономиката е в криза.
Ако трябва да сме честни, какво прави валутният борд, освен че изнася капитали зад граница? Знаем го всички. Така че парите на борда отиват в ценни книжа зад границата. Ние и сега го правим и го правим на национално равнище. Разбира се, от това получаваме проценти, но го правим.
Няма ли да се случи така, че тогава, когато решим, че е време, просто вече да няма ресурс, с който да го правим?
Анализирайки Вашия отговор, на мен ми се струва, че Вие пак сведохте всичко до пазара - пазарът да реши, когато възникват условия, това не може да става по изкуствен начин.
В тази връзка аз искам да Ви задам два уточняващи въпроса.
Първият. Не Ви ли тревожи фактът, че българската икономика се превръща в колониална икономика на ишлеме? Не влагам политически смисъл във въпроса. Защо турски, гръцки, белгийски, норвежки и т. н. компании и банки, в това число с доминиращо държавно участие, примерно, както е "Норсхидро", участват в приватизация на едрия български капитал, а българските - не? Защо "Булбанк" трябва да стане филиал на чужда банка, а "Кремиковци" - на турска компания? Нима България няма ресурс да модернизира поне 2-3 компании и банки и да ги интернационализира?
Ако това Ви тревожи, какви практически мерки вземате това да не се случи? Например в бюджет '99 има ли политика, която да подпомага това нещо?
И вторият въпрос е подчертано политически.
Господин Костов, как СДС подпомага възникването на едър частен национален капитал? Страхувате ли се от появата на наистина богати българи, чиято собственост и богатство, както тук нееднократно казвахте в миналия парламент, ще им даде истинска свобода и ще ги постави евентуално и над управляващите?
Ако не се страхувате, защо не подкрепяте тяхната поява?
Новият Буров не може да се появи във филиалите на "Солвей", на "Шел" или на "Юнион миниер". Той може да израсне само на почвата на националния капитал, на националния интелект и на националната традиция. Но предполагам, че държавата трябва да го подкрепи, тъй като играчите на международния пазар са прекалено силни и прекалено безскруполни и аз мисля, че ако България не помогне на този капитал да се роди, просто ще останем държава на ишлеме за десетилетия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съжалявам, ако моят отговор е бил разбран така и е довел до убеждението, че ние се надяваме само на пазара, тъй като аз конкретно цитирах усилията не само на това правителство, защото от 1992 г. и други правителства са се стремели да решат този кръг от въпроси и всичките тези усилия са създали благоприятната среда, за която Вие казвате. Дейността и на нашето правителство в това число продължава една традиция, която ние вярваме, че е необходимото разрешаване на проблема.
В този смисъл ние не сме оставили пазара сам да решава тези въпроси. Напротив, както виждате от самите данни, които цитирах, много преди да се наканят въобще износителите на преки чуждестранни инвестиции да ги извършат в чужбина, държавата е създала условия за това в 33 страни. А все пак това са инвестиции на стойност 6,5 млн. щатски долара и то за един период от 5 години.
Така че съжалявам, че това не е било казано достатъчно ясно.
Що се отнася до темата за характера на чуждото участие на чуждите компании и за дейността им в България, доколкото аз си спомням, като колониална се определяше икономическа структура, която използва, експлоатира местни, предимно природни, ресурси и ги превръща по този начин в полусуровинен или суровинен придатък към страните - метрополии.
Както ви е известно, това определение трудно може да бъде прилепено или да бъде използвано към България, тъй като България няма такива суровини, които да представляват интерес за чуждия капитал.
Що се отнася до работата на ишлеме, според мен интерес представлява да се възложи един анализ и аз ще се възползвам от този въпрос. Не съм готов да отговоря в каква степен е застъпено това участие на производството на ишлеме. Хубаво би било Министерството на промишлеността и Националният статистически институт да се опитат да получат конкретна информация за това колко от фирмите работят по този начин.
Но от друга страна, аз си мисля, че няма нищо страшно в това, ако малки и средни фирми работят по този принцип. Защото организацията на малкия и средния капитал, примерно в Италия, е изцяло на този принцип. Всеки изпълнява част от дейностите за производството на готовия продукт и накрая някъде той се сглобява. И от тази гледна точка би трябвало да се смята, че всички тези, които са групирани в производството на даденото изделие, всеки един от тях по някакъв начин е участник на ишлеме.
Тоест, без да смятам, че и това е някаква голяма вреда, аз приемам обаче като основателна друга част от Вашето твърдение, а то е: можем ли да направим усилие да се използва докрай българският технически и научен потенциал, за да се отиде в такива челни производства, които, първо, да създадат работа за тези хора, и второ, да създадат една производствена или икономическа, търговска ниша на България в световната икономика. Това е сериозен въпрос, по който, уверявам Ви, Министерството на промишлеността работи.
Вие скоро ще видите нашите законодателни инициативи и вярвам, че вие ще ги подкрепите. Ние се стремим и имаме програма за развитие на високотехнологичните производства и се надяваме да я реализираме скоро. След като създадем законодателната основа, тогава ще търсим и организацията на ресурсите и осигуряването на тези, иначе законодателни, решения по този начин.
Що се отнася до големия национален капитал, това е вълнуващ въпрос, в смисъл, че историята наистина ни е оставила големи български индустриалци, банкери и ние до голяма степен с носталгия в момента споменаваме техните имена. Но ще ви кажа откровено, че правителството няма инструменти да стимулира някой да стане крупен капиталист. Държавата не ни е дала такива правомощия. Ние не можем да визираме и да стимулираме определен бизнесмен, фамилия или фирма с амбицията да ги издигнем до международно ниво, още повече че ние сме и много притеснени да го правим, предвид много неуспешния опит в близкото минало. Ние видяхме кичещи се с термини "национални индустриалци", "национален капитал", "националноотговорен капитал" големи групировки, които обаче сега виждаме как преживяха след това едни тежки времена. Оказа се, че са колоси на глинени крака и на практика не представляват нищо здраво, нищо конкурентоспособно. В този смисъл аз мисля, че опитът беше неуспешен да се стимулира от страна на правителството на Любен Беров и на Жан Виденов, да се стимулират в този смисъл някакви големи национални капитали и фамилии. Той по-скоро беше възприет от обществото като еднозначно неуспешен и отрицателен опит. Обществото създаде у себе си и дори рефлекс на отхвърляне на всякакви такива опити на бъдещи правителства.
Искам да Ви кажа най-откровено, господин Димитров, ние се боим от този рефлекс на българското общество - на отхвърляне на стремежа на всяко правителство да стимулира със специални средства развитието на крупни капитали в България. Може би ще мине време, тази рана ще се затвори и тогава при други условия може да се гледа и по друг начин. Но сега представете си какво би станало, ако правителството го направи. Представете си какви гласове ще дойдат от вашите колеги, от вашата парламентарна група по този повод. Представете си какви спекулации ще станат. Те спекулациите, не че не стават сега, те стават без да има основание, а представете си, ако има основание, какво ще се получи.
Така че това ни кара да се въздържаме по отношение на този въпрос. Може би просто времената не ги преценяваме като подходящи. Нека големите бизнесмени в България да израснат на тази добра почва, която ние създаваме в момента. Тогава те наистина ще бъдат истински реални субекти на стопанския живот не само в страната, но, дай Боже, утре и в Европейския съюз, където ние неминуемо ще отидем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Петър Димитров да изрази отношението си към отговора.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Вие правилно схванахте, че най-важната част от въпроса е влизането ни в така нареченото постиндустриално общество, тъй като това означава затваряне на традиционната индустрия и ние не бива да плачем, когато тази индустрия се затваря. Но на нейно място се вкарва производство и продажба на интелект. Аз затова смятам, че чуждите транснационални компании няма да вкарат производството на интелект в България. Това можем да го направим само ние. И тук не е необходим разрешителен режим. Аз говоря за стимулиращ режим. И още нещо - за защитен режим. И то да не чакаме преди да е убито всичко, тъй като простичкият въпрос е: нашата атомна енергетика нима ще я убие пазарът? Няма да я убие пазарът и всички го разбираме. Ще бъде убита с политически средства в интерес на транснационалните компании. Нашият военно-промишлен комплекс кой го смачква? Да не би да го смачква пазарът? 30 на сто от въоръжението е СИВ-овско, те не стрелят с натовски муниции. Значи кой го убива? Убива се отново с ембаргови операции, които са в интерес на определени политически сили.
Така че аз смятам, че нямаме време да чакаме. Точно обратното, сега е моментът да спасим, да запазим интелекта си, за да може България да има бъдеще.
Тук казахте за богатите. Аз мисля, че не е проблем да има богати. Аз Ви зададох въпрос миналата седмица, на който все още нямам отговор - кои са богатите, колко богати са и най-важното - как се използва богатството им? Ако богатството отива за лично потребление, това не е в интерес на нацията и държавата трябва да взима мерки. Но ако богатството е за производствено потребление, за обществено потребление, ние трябва да се радваме на такива хора. Така че това е големият въпрос.
Радвам се, господин премиер, че заявихте, че работите в тази посока. Дано работите. Използвам случая да ви поздравя с това, че станахте мъж на годината, но годината свършва. И ако Вие не работите, други мъже чакат да заемат Вашето място. (Весело оживление, ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като системно времето за парламентарен контрол се стеснява в съответствие с програмата, която предлагате, нашето процедурно предложение е да се удължи времето на парламентарния контрол с два часа до изчерпване въпросите на министрите. (Реплики от мнозинството.)
Това, което беше предложено, беше предложено по друга точка и по друг ред. Затова аз въз основа на чл. 34 от нашия правилник предлагам удължаване на времето за парламентарен контрол до два часа, ако свършим по-рано и въпросите към министрите се изчерпват, да приключим в рамките на тези два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Аз ще го поставя на гласуване, макар че повече от очевидно е, че Народното събрание се произнесе по този въпрос. И ако вие държите да бъде използвано времето, не би трябвало да правите такива процедурни предложения. (Реплики от ДЛ.) Защото само губим време. Ако ние не се съгласихме с това да се увеличи с половин час, Вие сега предлагате да се увеличи с два часа. Просто няма логика.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на работното време с два часа до приключване на парламентарния контрол.
Гласували 178 народни представители: за 64, против 114, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Евгени Димитров, да развие своя актуален въпрос към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието, относно ползването на спортни обекти публична държавна собственост. Заповядайте, господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин Методиев! Съгласно чл. 50, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта, спортните обекти и съоръжения, които са публична държавна собственост, могат да се предоставят на други физически или юридически лица единствено чрез концесия, с която не може да се променя тяхното предназначение.
Освен това, съгласно чл. 16 от Закона за държавната собственост, публичната държавна собственост не може да се предоставя под наем, да се преотстъпва за ползване, да се ползва съвместно по договор с трети лица, както и да се използва за стопанска дейност.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Методиев е: има ли спортни обекти, публична държавна собственост, които да са предоставени за ползване на юридически или физически лица по реда на чл. 50 от Закона за физическото възпитание и спорта, тоест чрез концесия? Какво е състоянието на спортните обекти публична държавна собственост и каква част от спортните обекти са предоставени за ползване и стопанисване на спортните организации?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вашият актуален въпрос се основава на текстовете на чл. 50 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 16 от Закона за държавната собственост, последният текст влязъл в сила от 1 ноември тази година. С тези изменения и допълнения спортните обекти и съоръжения публична държавна собственост освен чрез концесия могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно на други физически и юридически лица за тренировъчна или състезателна дейност при условия и по ред, определен от Министерския съвет, съгласно направеното изменение на ал. 3 на чл. 50 от Закона за физическото възпитание и спорта. Цитираните изменения създават предпоставки за издаване на нормативен акт от страна на Министерския съвет.
Поставеният от Вас актуален въпрос обаче съдържа в себе си три подвъпроса, както Вие ги номерирате. Първият - дали има спортни обекти публична държавна собственост, които да са предоставени за ползване чрез концесия. Съгласно Закона за концесиите предоставянето започва с решение на Министерския съвет. Досега Министерският съвет не е вземал решение за откриване на концесионна процедура за спортни обекти и съоръжения публична държавна собственост.
Вторият Ви подвъпрос - какво е състоянието на спортните обекти публична държавна собственост. Трябва да призная, че този въпрос е много обширен и на него не може да се даде конкретен отговор. Въпреки това ще се постарая да ви запозная със състоянието на публичната държавна собственост, стопанисвана от централните държавни институции, а това са: Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката, които управляват общо 78 спортни обекти и съоръжения със статут на публична държавна собственост, като от тях Министерството на вътрешните работи управлява 20 обекта, Министерството на образованието и науката - 14, Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта - 30, а Министерството на отбраната - 14 обекта. Всяко едно ведомство от споменатите дотук полага грижите за спортните обекти и съоръжения, управлявани от него, според собствените си бюджетни възможности. Министерството на образованието и науката например през настоящата година е инвестирало близо 1 млрд. лв. за подобряване състоянието на управляваните от него спортни обекти и съоръжения. Чрез Държавния фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта към Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта за поддържане и ремонт на спортни обекти за 1998 г. са отделени 3 млрд. лв.
На третия Ваш подвъпрос - каква част от спортните обекти са предоставени за ползване и стопанисване от спортните организации? Спортните обекти и съоръжения - държавна собственост, се ползват предимно от спортните организации, свързани в миналото пряко със съответните ведомства. Такъв е примерът със спортните клубове на "Левски", които ползват спортната база на Министерството на вътрешните работи - стадион "Герена", стадион "Раковски", басейна "Спартак" и др. Спортните бази на Министерството на отбраната се ползват по традиция от армейски спортни клубове. Спортният клуб "Славия" пък ползва бивша база на Главното управление "Строителни войски". Спортните обекти на Министерството на образованието и науката се използват за учебен процес и спортуване на студенти, а на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта - за подготовка на национални отбори и за провеждане на международни и национални състезания.
Предоставянето за ползване на спортни обекти - общинска собственост, е от компетентността на общинските съвети. В Закона за физическото възпитание и спорта не е предвиден ред за регистрация на спортните обекти - общинска собственост, и контрола по тяхното използване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Да, прав сте, господин Методиев, че съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта Министерският съвет трябваше да определи реда и начина. Само че това нещо до ден-днешен не е спазено, то не е изпълнено от Министерския съвет. И реално погледнато, към момента - 1 декември 1998 г., обектите, които са предоставени, са в нарушение на чл. 50 от Закона за физическото възпитание и спорта.
В тази връзка аз Ви моля действително да прецизирате начина на отдаването. Защото действително има обекти, които са нарушени и преди 2, и преди 3, и преди 5 години. Не мога да кажа, че всичко е по вина на управлението, което е в момента. Но така или иначе ние не можем да продължаваме да предоставяме спортни обекти под формата на наем, а в същото време да ощетяваме спортните организации.
Направо ще Ви кажа един пример, който е свързан с констативен акт на Сметната палата и той е от 8 април 1997 г., където се обвинява Комитетът за младежта и спорта в 19 нарушения, в които е предоставил спортно оборудване, обзавеждане, както и помещения за наем на физически лица, юридически фирми, както и други, които нямат общо със спорта, на Спортната палата. Оттук нататък идват много затруднения.
В тази връзка действително Ви моля от днес нататък - това е един нов въпрос, който с Вас започваме да коментираме - да сложим началото и да бъде прецизирана цялата спортна база по начина, по който тя се предоставя. За спорта пари няма, ние трябва да търсим друга форма, друг начин да улесним действително развитието на българския спорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да, публично известни са рецидиви при ползването на спортна база и според нашето мнение в правителството те са резултат главно от несъвършенството на сега действащия Закон за физическото възпитание и спорта. И аз ще се опитам да посоча пунктовете, в които тези несъвършенства трябва да бъдат премахнати, за да може администрацията, част от изпълнителната власт, правителството, неговите институции да могат да извършат необходимите действия.
В този закон няма ефективни механизми за контрол по използването на спортните обекти според тяхното предназначение. Има спортни обекти със статут на публична държавна и публична общинска собственост, които са с капитал на търговски дружества или са отдадени под аренда, което прави невъзможно ползването им от широк кръг. Ползването на тези обекти преследва повече търговски цели, както Вие сам споменахте, отколкото спортни. Ето защо смятаме, че Законът за физическото възпитание и спорта не решава трайно тези въпроси, свързани с управлението на имуществото.
Правителството, отчитайки тези обстоятелства - и аз Ви благодаря за Вашия въпрос, за да мога да го кажа днес публично, - заявява, че при подготовката на изцяло нов Закон за физическото възпитание и спорта, който е в нашата законодателна програма за тази сесия, ясно ще се определят:
1. Правилата и отговорностите при стопанисването и ползването на държавната и общинска спортна база.
2. Задълженията и отговорностите на държавните и общинските органи в осъществяването на спортната политика.
3. Взаимодействието на държавата и общините със спортните организации.
4. Изисквания към самите спортни организации, ползващи държавна и общинска собственост и финансови средства във връзка с осъществяването на националната спортна програма.
Не може да има претенции един спортен клуб, че развива елитен спорт, а да не може да си поддържа съоръжението и да го прави достъпно и за обществото в даденото населено място. Тази лоша практика, създадена у нас - да се използват спортните обекти за друго, а не за спорт, ще бъде прекратена именно с измененията на закона, които ще дадат възможност на правителствената администрация наистина да излекува тази дълбока рана в спортните имоти. С новия закон следва да се създадат предпоставки за цялостна коренна промяна на спортната политика и за утвърждаването на истинската функция на спорта - а тя е социална функция - и в съответствие със съответните европейски тенденции, като по този начин ще се ангажират и държавните, и общинските органи, и безотговорното стопанисване ще бъде прекратено.
Благодаря Ви за Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Има думата отново народният представител Евгени Димитров да развие своя актуален въпрос относно реализиране на програмата за укрепване и развитие на НИХФИ.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Божков, отдавна не сме се виждали и не сме се спирали да коментираме въпроса за НИХФИ.
Нееднократно в периода от 6 октомври 1997 г. до 18 юни 1998 г. Ви задавам въпроси относно състоянието и перспективите на НИХФИ като единствен институт в българската фармация. От Ваша страна получих съответните уверения, че извършената промяна в мениджърския екип е в интерес на развитието на НИХФИ, Съветът на директорите е съставен от компетентни специалисти, за извършваните от него промени се ползват от подкрепата на синдикатите и колектива на НИХФИ. Също така бяха споменати и икономически показатели, сравнени с 1997 г., които показват ръст и стабилизация, както и финансово обезпечаване на научната дейност и на фонд "Работна заплата" на института.
От Ваша страна получих гаранцията и увереността, че Министерството на промишлеността полага всички грижи не само за укрепване на НИХФИ, но и създава условия за една нова научноизследователска и развойна дейност за 1999 г., която е необходима за българската фармацевтична промишленост.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Божков, е: бихте ли ми дали информация за сегашното състояние на НИХФИ, реализирането на бизнесплана, както и перспективите за него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров? До момента три пъти съм Ви отговарял за НИХФИ - горе-долу по един път на всяко 6-месечие. Аз мога да Ви предложа варианта, в който да Ви отговарям на тримесечие, при което тримесечният отчет на НИХФИ ще Ви го предоставям от трибуната на Народното събрание с изчитане на целия отчет. Така може би най-после ще бъдете задоволен във Вашите интереси към НИХФИ. Но си мисля някак си, че е по-лесно, като народен представител Вие имате по всяко време достъп в министерството до тази информация, тя е публична, не е тайна. Така че, ако наистина се интересувате толкова много от НИХФИ, можем да се разберем и на месечна основа да Ви подавам информация за НИХФИ. Тогава сигурно няма да има нужда да отнемаме от времето на народните представители и на медиите, за да Ви изчитам подробен отговор за състоянието на НИХФИ. Но правилникът на Народното събрание и Конституцията ме задължават да направя това и аз съжалявам много наистина, но ще трябва да загубя времето на народните представители, за да им прочета какво е финансовото и икономическото състояние на НИХФИ.
Финансовото състояние на дружеството за периода от 1 януари 1998 г. до 30 септември 1998 г. в сравнение със същия период на миналата година е: приходи от продажби в хиляди лева за 9-те месеца на 1997 г. - 3 млрд. 676 млн. 178 хил.лв.; за 9-те месеца на 1998 г. - 4 млрд. 161 млн. 99 хил.лв., което показва ръст от 113,2 на сто.
Резултати от основна дейност: печалба в хиляди лева - за първото деветмесечие на 1997 г. - 1 млрд. 52 млн.лв., а за 1998 г. - 986 млн.лв., т.е. имаме малък спад на печалбата, т.е. 93,7 на сто.
Брутен финансов резултат, печалба имаме обаче през 1997 г., първото деветмесечие - 216 млн. лв., а през 1998 г. - 456 млн. лв. Или 211 процента увеличение.
Видно е, че финансовото състояние на НИХФИ е добро и в сравнение с деветмесечието на 1997 г. е налице ръст на основните показатели. Работните заплати се изплащат редовно. Няма задължения към ДОО, държавата и бюджета, а социалните разходи са увеличени над 4 пъти.
Въпреки добрите финансови показатели от месец май т.г. съществува спад в реализацията, за което обаче има обективни причини, засягащи цялата фармацевтична промишленост, свързани с международната финансова криза и главно кризата в Русия.
Предприети са спешни мерки от страна на съвета на директорите за намаляване на разходите на дружеството, в резултат на което се очаква икономия от около 100 млн. лв.
По реализирането на бизнесплана за 1998 г. На база на отчетените данни за деветте месеца, резултатите от изпълнението на основните показатели са положителни: приходи от продажби според бизнесплана за 1998 г. - 6 млрд. 995 млн. лв., отчет за деветмесечието - 4 млрд. 161 млн. и 99 хил. лв.; брутна печалба по бизнесплана - 606 млн. лв., отчет за деветмесечието - 456 млн. и 924 хил. лв.; средна работна заплата по бизнесплана - 220 хил. лв., отчет за деветмесечието - 229 хил. 855 лв.; коефициент на бърза ликвидност по бизнесплана - 0,653, отчет за деветмесечието - 0,398; рентабилност по бизнесплана - 8,66, по отчета за деветмесечието - 10,98.
Ръководството на НИХФИ, за разлика от предишните години, даде възможност за работа на общоинститутския научен колегиум, като от началото на годината са проведени 11 заседания. Редовно работят специалните научни колегиуми, а при необходимост се провеждат заседания на експертните съвети за обсъждане на текущи научноизследователски задачи. Учени от НИХФИ участваха в научни форуми у нас и в чужбина, при което са изнесени 45 доклада.
До края на годината предстои издаването на поредния том от трудове на НИХФИ, а също така и поставяне на основата на годишник на НИХФИ.
Министерството на промишлеността неведнъж е изразявало становище за значимостта на НИХФИ в развитието на фармацевтичната промишленост в страната. На базата на висококвалифицирания си научен потенциал, независимо от формата на собственост, НИХФИ и в бъдеще не само ще обслужва информационната дейност на останалите фармацевтични дружества, а ще развива и своята научноизследователска, развойна, производствена и търговска дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
За реплика има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Действително ще ме извините, че ви отнемам времето, но, господин Божков, аз говоря за НИХФИ, който се намира в кв. "Дървеница", а не за НИХФИ, който е във Вашите сънища. Нищо от това, което казахте в момента, не отговаря на истината и аз съжалявам много, че господин премиерът напусна, да разбере, че хора като Вас го подвеждат и продължават да подвеждат.
Първо, не са изплащани работни заплати за третото и четвъртото тримесечие от 1997 г. Има две заповеди, с които в момента целият персонал на НИХФИ е пуснат в принудителен отпуск. В същото време има вече спечелени три съдебни дела. Има създадена фалшива работническо-мениджърска приватизация.
Господин Божков, моите уважения към Вас, казахте, че има и външни семинари. И така, ако смятате, че госпожа Богоева, която миналата седмица не можа да Ви подготви този идеален отговор, който ми дадохте днес, беше на симпозиум във Флорида, просто аз съм потресен от това, което казвате Вие. И много Ви моля, действително ако не искате да отговаряте повече на въпроси за НИХФИ, нека един Ваш екип и Вие просто отидете там и вижте за какво става дума. НИХФИ е едно тенденциозно отношение от Ваша страна, което лично аз не мога да си го обясня, тъй като НИХФИ все пак има не само социална, той има и стратегическа задача за българската фармацевтика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Димитров, Вие от трибуната на Народното събрание заявявате, че българският заместник министър-председател изрича лъжи.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ, от място): "Лъжа" не съм казал.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Това казахте току-що. А аз Ви чета официални данни, които носят подписа и печата не само на предприятието, а и на министерството. Това са официални резултати, те са съвсем ясни и те подлежат на проверка. И аз наистина не мога да разбера какво очаквате Вие от мен - да Ви кажа това, което искате да чуете? Докато не Ви кажа това, което искате да чуете, Вие няма да се успокоите. За голямо съжаление, истината се различава от това, което Вие искате да чуете, очевидно, и Вие ще продължавате да си питате, докато някой ден, просто за да престана да Ви отговарям най-после за НИХФИ, ще Ви кажа, че положението сигурно в НИХФИ е много лошо, Вие ще се успокоите, ще отидете при Вашите приятели, които вероятно или имат някакви интереси в НИХФИ, или са уволнени от НИХФИ, или нещо не им харесва в НИХФИ, или пък искат да приватизират НИХФИ.
След като познавате толкова добре НИХФИ, вероятно знаете, че НИХФИ не е обявен за приватизация и не се предвижда неговата приватизация в следващата година. Така че всякакви намеци за това, че там се готвело работническо-мениджърско дружество и затова се получавала тази, според Вас, лоша ситуация, очевидно не почиват на истината. Ръководството на НИХФИ и служителите в НИХФИ отлично знаят, че не се предвижда в момента никаква приватизация на НИХФИ. Точно обратното - предвижда се консолидация на НИХФИ заедно с това, което остана от "Фармахим" - холдинг след излизането на предприятията, за превръщането му в едно дружество, което се занимава с развойна дейност, научна дейност, с производствена дейност на малки серии и с търговска дейност за всички български лекарства. Тоест, едно много важно за страната ни дружество. И никой в момента изобщо не говори за приватизация на НИХФИ, освен Вие от трибуната на Народното събрание. Ясно е кой има интерес от приватизацията на НИХФИ в момента и аз мисля, че стана ясно на тези, които ни слушат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иван Цонев да развие своя актуален въпрос относно прекратяване на договора за управление на съвета на директорите в "Млечна промишленост" ЕАД, гр. Бяла Слатина.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Божков, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е относно прекратяването на договора за управление на съвета на директорите в "Млечна промишленост" ЕАД, гр. Бяла Слатина.
Уважаеми господин министър, с Ваша заповед от 2 юли 1998 г. бяха освободени Дилан Диланов, Цветан Петров и Марияна Николаева като членове на съвета на директорите на "Млечна промишленост" ЕАД, гр. Бяла Слатина и за членове на съвета на директорите бяха назначени Илко Искренов, Димитър Африканов и Юлиян Горнишки.
Освободеният от Вас съвет на директорите е назначен през юли 1996 г. Наследяват предприятието с повече от 5 млн. загуби. Това е малко предприятие. Впоследствие загубите се оказват много, много повече.
От октомври 1995 г. предприятието не е работило. Два пъти то влиза в списъците за ликвидация. Неизплатени заплати за две години, дългове към "ВиК" за 1995 и 1996 г., дългове към доставчици, задължения към държавата. Ето това наследява съветът на директорите. А може би не знаете и това, че председателят на съвета на директорите Цветан Петров доброволно се отказва от трудово възнаграждение.
Това бяха изходните позиции, от които започнаха. Почти година предприятието не е работило. Тоест, те започват от нула. В първите дни събират по 120 л мляко на ден, за да достигнат, когато ги уволнявате, по 7 т на ден. Разбира се, там сега не се събира мляко, не се работи.
В края на 1997 г. приключват с 3 млн. лв. загуба и наличие на готова продукция за над 5 млн. лв.
Господин Божков, напомням Ви, че основната дейност на предприятието беше, то сега не работи, производство на сирене. То има технологичен цикъл на зреене около 40 дни. През този период сиренето не се продава. Мисля, че това Ви е добре известно.
През месеците март, април и май 1997 г. изкупната цена на млякото е изключително висока - 500 - 560 лв. за литър. Само за 20 дни през този период цената на сиренето рязко пада с около 2000 лв. на килограм.
Всички предприятия понесоха загуби, но не всички освободиха своите директори. Освободеният от Вас Съвет на директорите за кратко време успя да изплати заплатите за 1995 и 1996 г., да се издължи към ВиК, да се разплати с доставчиците и т.н. Повтарям - от нула те стигнаха в деня на уволнението до 7 тона мляко на ден. Сега отново то е нула.
Освен всичко казано, когато Вие освободихте Дилан Диланов, той беше в болнични.
Моят актуален въпрос е: господин Божков, какви бяха Вашите мотиви за тази кадрова промяна в "Млечна промишленост" ЕАД, град Бяла Слатина? Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Партийни!
ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Ще чуем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов!
Както многократно вече съм декларирал от тази трибуна, всяко мое решение за промяна в органите на управление на държавните предприятия - еднолични търговски дружества в промишлеността, се основава на сериозен анализ от резултатите на управлението на съответното дружество, а анализът по отношение на "Млечна промишленост", Бяла Слатина показа следното:
Финансовият резултат от основна дейност за 1997 г. е загуба в размер на 15 млн. 525 хил. лева или по 5,14 лева на всеки 100 лева приходи от дейността.
Брутният финансов резултат преди данъчното облагане за 1997 г. е загуба в размер на 3 млн. и 116 хил. лева или 1,03 лева на всеки 100 лева продажби.
В края на 1997 г. задълженията на дружеството са 27 млн. 762 хил. лева.
Чудно! Това са "отлични резултати".
По-интересно е обаче какво става през 1998 г. Загубата от основна дейност през първото полугодие нараства на 33 млн. 842 хил. лева, както казахте Вие това е малко предприятие, но това са 17,9 лв. на 100 лева приходи от дейността.
Брутната загуба за същия период нараства близо 10 пъти и достига 31 млн. 849 хил. лева, или 16 лева на 100 лева продажби.
Задълженията за първото полугодие на 1998 г. нарастват с 23 млн. 229 хил. лева в сравнение с края на 1997 г. и достигат 50 млн. и 991 хил. лева, като превишават с 44 млн. и 792 хил. лева вземанията.
На това Вие му викате "добро управление"!
На практика през този период дружеството не разполага със собствени оборотни средства за покриване на задълженията си и оперира изключително с дължимите суми към доставчици, персонал, бюджет и други.
Видно е, че от началото на 1998 г. е налице тенденция за рязко влошаване на и без това незавидното финансово състояние на предприятието. Освен това от представения в Министерството на промишлеността доклад на експерт-счетоводителя на "Млечна промишленост" ЕАД, Бяла Слатина е видно, че счетоводният баланс и отчетът за приходите и разходите на дружеството за 1997 г. са заверени с резерви като е отбелязано, че счетоводният отчет не дава вярна представа за имущественото и финансово състояние на дружеството към 31 декември 1997 г. в съответствие с националното счетоводно законодателство. В доклада са посочени множество пропуски и грешки в счетоводните отчети.
В министерството разполагаме обаче и с други данни за фрапираща безстопанственост при управление на активите на дружеството от страна на освободените членове на Директорския съвет. Констатирани са липса на отделни машини, съоръжения и части от тях. Закупените още през 1990 г. агрегати за охладителната система не са изобщо въведени в действие. Същите в голяма степен през този период са били разкомплектовани и разграбени.
Собственият млекопункт на дружеството в Бяла Слатина в този период обаче - сега чуйте внимателно! - е бил отдаден под наем за смешната сума от 50 хил. лева на месец. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Същевременно предприятието ежемесечно е изплащало близо 20 пъти по-високи суми като комисионна на наемателя. Този крайно неизгоден за "Млечна промишленост" ЕАД, Бяла Слатина договор вече е прекратен от новото ръководство на дружеството.
По повод на тези действия, извършени от освободените от мен членове на Съвета на директорите на "Млечна промишленост", Бяла Слатина са образувани преписки в Прокуратурата като в момента тече проверка по отделните сигнали от страна на икономическата полиция.
Успоредно с това по настояване на новото ръководство в дружество се осъществява и финансова ревизия от органите на Държавен финансов контрол.
Без да се намесваме по какъвто и да е начин в работата на изредените контролни органи имаме сериозното основание да смятаме, че резултатите от техните проверки ще допълнят с нови факти мотивите, въз основа на които съм предприел смяната на Съвета на директорите на "Млечна промишленост" ЕАД, Бяла Слатина.
Това е положението, господин Борисов! Вие виждате, че назначеното от вашето правителство ръководство през 1996 г. е работило през цялата 1997 г., когато резултатите въпреки че са носили загуба, все пак не са били толкова фрапиращи. От момента, в който е започнал безогледното разграбване на предприятието - в началото на 1998 г., ние сме явно заострили вниманието си към него и когато нещата са станали неудържими се наложи просто да се освободим от това ръководство. И аз мисля, че сме направили добре. И мисля, че хората в Бяла Слатина още по-добре знаят, че сме направили добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
За реплика има думата господин Иван Цонев.
ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Божков, за Вашия отговор, въпреки че с основната част от Вашия отговор аз не съм съгласен. Имам над 30, а може би и 40 посещения в това предприятие за последните три години и всичко това, за което Вие говорите и жестоко смесихте във времето се разви пред очите ми. Вие говорите за 1990 г. Тези хора управляват от 1997 г. - Това е първо.
Второ, аз с това и ще завърша, с този Ваш отговор нито един от жителите на малкия град Бяла Слатина не подкрепя Вашето решение. Предприятието работеше, събираше 7 тона мляко на ден. Сега предприятието се разграбва и по-жестоко от тогава, когато работеше този Съвет на директорите, който Вие освободихте.
Господин Божков, аз преди повече от половин година от тази трибуна поисках Вашата оставка за провала в химическата промишленост. Тогава визирах "Химко", Враца.
След три месеца от тази трибуна отново поисках Вашата оставка - този път за провала в машиностроенето. Когато поставих въпроса за развитието на машиностроенето в България аз очаквах, че от тази трибуна ще говорим за КАТ-КАМ системи, за високопроизводителни металорежещи машини с цифрово- програмно управление, за ГАТС, за КИТЦ и т.н. Нищо такова не стана. Оказа се, че тази терминология Ви е непозната и че темата "машиностроене" Ви е по-трудна от темата "химия".
Надявах се, че след като за химия и машиностроене не се разбрахме, днес, говорейки за мляко, Вие ще демонстрирате познания и, дай Боже, успехи. За съжаление, и това не стана и аз, господин Божков, за трети път, още по-убедително, още по-настойчиво, моля за Вашата оставка.
И тъй като Вие рядко допускате депутати от Демократичната левица до радио и телевизия, ще използвам случая да Ви предам една от препоръките на хората от нашия край: господин Божков, не искаме да Ви виждаме повече по телевизията. Искаме да слезете от екрана на телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ИВАН ЦОНЕВ: След като не си подавате оставката, оставете ни поне да гледаме телевизия. По-добре беше да Ви видим заедно с Евгений Бакърджиев при студуващите и гладуващите в Североизточна България, а не да Ви гледаме по телевизията как... (Иван Цонев продължава да говори на изключени микрофони, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да Ви обясня ли защо спрях микрофоните? Разбрахте! Добре, излишно е.
Има думата народният представител Панчо Панайотов да развие своето питане относно приватизацията на акционерно дружество "Фармация", град Дупница.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Преди да започна ще се обърна към дупничани, които са пред TВ-екраните и тези, които имат видеомагнетофони да си направят запис, защото това, ще кажа, че е важно за тях.
Уважаеми председателю, уважаеми дами и господа! Господин Божков, Вие разбира се знаете, че аз Ви имам пълно интелектуално, морално и политическо доверие. И затова не бива да ми се сърдите за това питане, което съм отправил към Вас.
Господин Божков, истина е, че Вашият живот за Вас самият, следователно и за семейството, са безценни, както това - тази истина - важи за всички в тази зала. Но тази истина важи и за тези, които не са в тази зала - живеят и работят по градове и села. За тях животът и съдбата на семейството им са толкова безценни, колкото нашите за нас самите.
Уважаеми господин министър, можете ли от трибуната на Народното събрание да гарантирате, че приватизацията на АД "Фармация" в гр. Дупница ще завърши благоприятно за предприятието? Можете ли да гарантирате, че то ще попадне в чисти ръце, с чисти пари, което е единствената гаранция, че ще продължи да работи, както е било винаги досега, и да храни хиляди семейства. Като народен представител съм силно загрижен както за съдбата на комбината и хилядите хора, работещи в него, така и за доверието в нас като политическа сила.
Загрижеността не е само моя, тя е в сърцата и умовете и на обикновените хора, които работят там и са извън управлението.
Уважаеми господин министър, изминалите години не бяха добри за демокрацията в България. Пред очите ни управляващи заедно с бандити и групировки доограбваха и съсипваха страната и собствения си народ. Тези години бяха кошмар за хората и освен бедност и несправедливост родиха и недоверие. С основание!
Господин министър, днес аз не настоявам Вие от тази трибуна да дадете пояснения за технологията на приватизацията: какъв е купувачът, какви са парите, колко ще бъдат инвестициите. Защото добрите намерения са важни, но дваж по-важен е крайният резултат. Но днес, господин министър, аз настоявам от тази трибуна, ако можете, да заявите: дупничани, гарантирам, че след приватизацията на АД "Фармация", комбинатът ще продължи да работи и в следващите години и няма опасност постепенно да се затрие.
Завършвайки, ще кажа: добрата приватизация не е тази, която осигурява само по-високо постъпление в бюджета, добрата приватизация, разбира се, не е тази, осигурена за приятелски кръгове. Добрата приватизация е единствено тази, която осигурява просперитет, добро бъдеще за предприятието. В контекста на това и отговорността ми пред избирателите аз съм длъжен да кажа, че моето лично мнение за приватизацията на АД "Фармация", споделено позитивно и със специалисти, е различно. И това несъответствие ражда голямата ми и искрена загриженост.
Господин министър, този въпрос е важен и сериозен. Приемете моите почитания! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Панайотов, аз разбирам Вашето желание от трибуната при според Вас включени видеомагнетофони в Дупница да бъда напълно ясен по въпроса за приватизацията на "Фармация" АД. Иначе по всяко време Вие можете да отидете в агенцията или да дойдете при мен и да получите цялата тази информация. И сте я получавали нееднократно.
За това, разбира се, както съвсем ясно става и на Вас, и на всички, които ни слушат, от трибуната на Народното събрание никой не може да дава никакви гаранции. При сделка, която не е сключена още, при сделка, която, ако се сключи, след това ще има резултати от нея, аз не мога от трибуната на Народното събрание да гарантирам - като какъв точно - да гарантирам, че инвеститорът ще направи точно това или онова и че хората в Дупница ще бъдат щастливи. Защото винаги ще има някой щастлив, а някой - нещастен. Така че тези въпроси от сферата на абстрактното много трудно могат да получат отговор по един такъв конкретен въпрос.
Също така по никакъв начин не мога да Ви гарантирам, понеже не съм нито министър на вътрешните работи, нито министър на правосъдието, нито прокурор, нито съдия, да Ви гарантирам, че парите ще бъдат чисти или нечисти. Ако има съмнение относно това дали парите са чисти или нечисти, за това ще се произнесат съответните правораздавателни органи в една държава, в която има демократична съдебна система и в която има разделение на властите. Аз мога да Ви кажа оттук, не толкова на Вас, защото Вие знаете тези неща, но на хората от Дупница мога да дам ясна информация за хода на приватизацията на "Фармация" - Дупница. Мисля, че това е, което хората искат да чуят. Както Вие имате своето мнение, така и аз имам моето мнение.
Приватизацията на дружествата от фармацевтичния бранш, в това число и на "Фармация" - Дупница, е изключително сериозен и отговорен процес, който има и своята социална значимост не само за хората, които работят в тези предприятия, но и за здравеопазването на населението в страната. Вие като лекар знаете това много добре. Процедурата за приватизация на "Фармация" е открита с решение на Агенцията за приватизация от 19 януари 1995 г. С решение № 219 от 14 март 1996 г. на агенцията се определя продажба на 55 на сто от акциите чрез преговори с потенциални купувачи. Повтарям, 1996 г. Проявен е и инвеститорски интерес от 11 фирми. На основание постъпилите в Агенцията за приватизация оферти за закупуване на 55 на сто акции от капитала на дружеството и актуални предложения в съответствие със задължителните параметри по сделката, агенцията по това време класира на първо място "Балканфарма" ООД - София. Надзорният съвет на Агенцията по приватизация през 1996 г. одобрява проекта на договора за продажба, което е отразено в протокола от 19 юли 1996 г. с решение по т. 2. "Фармация" ЕАД е включена в програмата за приватизация на агенцията за 1996 г. и е одобрена от Народното събрание.
С решение № 1292 от 16 декември 1996 г. на Министерския съвет е одобрена приватизационната сделка на Агенцията за приватизация за продажба до 55 на сто от акциите от капитала на "Фармация" - Дупница, с купувач "Балканфарма" ООД.
Реализацията на приватизационната сделка обаче стана възможна едва след 30 юни 1998 г., когато "Фармахим" холдинг, притежаващ 51 на сто от капитала на "Фармация", осъществи обратно джиросване на акциите в размер на 25 на сто от капитала на "Фармация" на Министерството на промишлеността и когато с 26 на сто е намалено участието на холдинга в капитала на дружеството на основание Решение № 6 на Софийския градски съд от 30 юни 1998 г. във връзка със заповед на моя предшественик господин Дачев от 6 януари 1997 г.
Обръщам внимание на тези цифри, за да забележите, че от момента на одобряването на сделката през 1996 г., което е станало по доста странен начин, тъй като през това време държавата не е притежавала 55 на сто от "Фармация" - Дупница, а доста по-малко, въпреки това и въпреки че не са били прехвърлени акциите и са били собственост на "Фармахим" холдинг, е одобрена сделката от Надзорния съвет на агенцията. Не знам защо тогава Надзорният съвет е одобрил сделка, която изобщо държавата не е имала право да одобрява, но сделката е одобрена, а след това е одобрена и от Министерския съвет. И дни преди да падне правителството на Жан Виденов, тоест, вече когато правителството на Жан Виденов беше подало оставка, изведнъж господин Дачев се разбързва да издава заповед в началото на 1997 г. за излизане на "Фармахим" холдинг от "Фармация" - Дупница, и връщането на акциите към държавата, за да може да се извърши сделката.
След всичко това на 18 септември 1998 г. най-после е отразено постигнато споразумение между Агенцията за приватизация и "Балканфарма" за финализиране на договора за "Фармация" АД. Значи това е същият този купувач със същия този договор, със същите тези параметри, одобрени през 1996 г., по простата причина, че той е одобрен от българската агенция за приватизация, от Надзорния й съвет и от българското правителство. Какво може да се направи в такъв случай? Не може да се оспорва сделка, одобрена от българското правителство и то по такъв недвусмислен начин.
Агенцията за приватизация определи краен срок за подписване на приватизационен договор, извършен на първи плащания датата 23 декември 1998 г. Защо агенцията реши да продължи на всяка цена този договор и да потърси реализация на тази сделка във вида, в който е сключена през 1996 г.?

Имаше две възможности. Едната беше да се търси разваляне на тази сделка, което със сигурност щеше да доведе до безкрайни съдебни дела и вероятно блокиране на приватизацията за следващите няколко години, като знаем темповете, с които се решават тези дела в съдебната система. Другият вариант беше да се поиска от "Балканфарма" ясна гаранция за това, е разполага с необходимия ресурс за тази приватизация и за по-нататъшно развитие на предприятието.
Добре е, че в Агенцията беше представен Меморандум за разбирателство между "Дойче банк" и "Балканфарма" ООД, от който е видно, че при преобразуване на "Балканфарма" ООД в акционерно дружество, негов основен акционер ще стане "Дойче банк" като придобива пакет от над 99 на сто акции от капитала на "Балканфарма" АД. Това вече е наистина сериозен купувач за "Фармация"-Дупница - "Балканфарма", в която "Дойче банк" има 99 на сто участие.
Освен на "Фармация" - Дупница, "Балканфарма" е ексклузивен купувач за три фармацевтични дружества - "Трояфарм" АД и "Антибиотик" с представена много сериозна програма. Това значи, че всъщност чрез "Балканфарма" "Дойче банк" се ангажира не само да закупи тези три големи предприятия, а да направи и много сериозни инвестиции в тях.
През месец октомври "Балканфарма" ООД беше преобразувана в акционерно дружество и предстои увеличаването на капитала и записването на новата емисия изцяло от "Дойче банк".
Ние като правителство поискахме от "Балканфарма", тоест от "Дойче банк", да съобрази своята инвестиционна програма със Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, в който е определен срок до месец април 2000 г. за постигане на пълно съответствие с добрата производствена практика на производителите на лекарствени средства. Такова изискване ще бъде въведено и в страните от ОНД, които са основен търговски партньор на "Фармация" до настоящия момент. Затова в своята инвестиционна програма "Балканфарма" е предвидила и извършване на инвестиции за привеждане на дружеството в съответствие с добрата производствена лабораторна практика, което е изключително важно за "Фармация" АД и тенденцията за експортна ориентираност на нейната продукция преимуществено към Европа.
Разбира се, много е важно да се знае как са разпределени инвестициите по години и какви санкции ще има за неизпълнение на задължението купувача, ако не извърши тези инвестиции. Тези сериозни санкции са включени в проекта по договора им. Естествено, докато не са договорени окончателно, те не могат да бъдат официално обявявани.
Относно социалната програма, освен ангажимента по отношение за поддържане на определен брой работни места, купувачът се задължава да осигурява минимално постигнати договорености между синдикатите и ръководството, отразени в колективния трудов договор.
Предвид казаното дотук смятам, че приватизационната сделка на "Фармация" ще бъде успешна и ще гарантира работата на хората и развитие на дружеството в бъдеще.
Както започнах, така и ще завърша - смятам така, мисля, че хората в Агенцията за приватизация работят изключително отговорно и съвестно по тази сделка, защото тя не е само за "Фармация" - Дупница, а за три големи фармацевтични предприятия. Изключително се съмнявам, че там, в Агенцията, някой при сегашния изпълнителен директор и при сегашния надзорен съвет ще гледа с лека ръка на приватизацията на три големи фармацевтични предприятия и ще позволи в самия договор със самия купувач да бъдат засегнати интересите и на хората в България - не само на тези, които работят, господин Панайотов, в тези предприятия, но и на тези, на които им се налага, за голямо съжаление, да ползват лекарствата, произвеждани в тези три предприятия. Вярвайте малко повече в добросъвестността и професионализма на хората, които работят в Агенцията за приватизация, ще ви бъде от полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Румен Овчаров да развие актуалния въпрос от него и Иван Цонев към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно изявление на господин Евгений Бакърджиев.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Съвсем накратко ще припомня историята, тъй като мина почти месец оттогава.
На 5 ноември в местен вестник във Враца се обаждат някакви лица и предупреждават, че в АЕЦ "Козлодуй", ще бъде извършен саботаж. Действително малко по-късно в АЕЦ "Козлодуй" изключва втори турбогенератор на първи енергоблок. По-късно тази информация е тиражирана в медиите като саботаж в АЕЦ "Козлодуй". Независимо, че господин Бонев се опита да информира обществеността, че става дума за информация от служител, който е лично засегнат и така нататък, господин Евгений Бакърджиев в свое изявление на 10 ноември не само не отрече факта на аварията в АЕЦ "Козлодуй", но и го разшири, като каза, че не е само АЕЦ "Козлодуй", но има и други данни. Тоест, не че има други данни, но не е само АЕЦ "Козлодуй". Малко по-нататък в своето изявление той свързва и тези така наречени действия или саботажи с една политическа сила, която, видите ли, загубила изборите в Тополовград и затова сега започва да си отмъщава едва ли не със саботажи в Атомната електроцентрала.
Тъй като въпросът е изключително сериозен и във външно, и във вътрешнополитически план, уважаеми господин министър, бих искал да ми отговорите съществува ли информация за саботажни действия в Атомната електроцентрала "Козлодуй"? Съществува ли информация въобще за саботажни действия в такива, да ги наречем, крупни стратегически обекти и въобще съществува ли информация пък за връзката на тези действия с определена политическа сила? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, господин Борисов, писменият въпрос звучи точно така: "В свое интервю от 10.ХI., публикувано във в. "Труд", господин Евгений Бакърджиев заявява за подготовка в страната на саботажни акции и директно ги обвързва с българската левица. Разполага ли МВР с информация за подобни акции за инспирирането им от определена политическа сила?"
Никъде в интервюто, предполагам, че за него става въпрос, в същия материал, никъде не мога да прочета твърдения на господин Бакърджиев за подготовка на саботажни акции в страната, които директно да се обвързват с българската левица. Той говори по-скоро за интриги. Дори се опасява, че ако отсъства от страната, е възможно по негов адрес да има нови интриги.
Министерството на вътрешните работи не събира информация само на политически признак, поради това аз не мога да ви отговоря дали някоя политическа сила подготвя такива акции. Ние просто не събираме такава информация.
Що се отнася обаче до официалната информация, която тече по вестниците, четем я, има изявления на вашия говорител, бихме могли да отнесем към тази категория действия не чак саботаж, но опити за някакви сътресения заканата за бунтове през декември, отправена официално от левицата. Даже и в днешен вестник има такава закана. Не знам защо точно декември сте избрали? Може би ще накарате хората да си изхвърлят коледната трапеза и след това ще оглавите гладните бунтове?!
Вашият говорител официално заяви, че вие имате намерение да се радикализирате. Прощавайте, между вас, не всички, но между вас има хора, които наистина се държат като екстремисти. Аз не мога да разбера накъде повече ще се радикализирате. Вероятно някаква коалиция с отец Гелеменов? Така че това е отговорът на моя въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата за реплика, ако желаете, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Значи, като четем вестниците, да ги четем, макар че тук не е мястото, на което ще се просвещаваме.
Въпросът към господин Бакърджиев е: "Господин Бакърджиев, как ще коментирате ситуацията около саботажа в АЕЦ "Козлодуй"? Отговор: Не е само АЕЦ "Козлодуй"." Тоест, саботажи има не само в АЕЦ "Козлодуй" - така предполага господин министърът Бакърджиев.
Аз съм много доволен от Вашия отговор.
Първо, защото Вие признавате и това е най-важното, че в АЕЦ "Козлодуй" няма саботажи и нямате данни за такива саботажи. И това трябва да се казва всеки ден - и по радиото, и по телевизията, това трябва да повтарят всичките Ви министри, а не единият да казва, че в АЕЦ "Козлодуй" стават аварии всеки ден, а другият да казва, че има саботажи, пък третият да се кълне, че, видите ли, АЕЦ "Козлодуй" е най-безопасна. Когато всички започнем да говорим едно и също, както сега на съвместния комитет в Брюксел, тогава ще стане ясно и каква е българската позиция по определен въпрос.
Второ, Вие на практика признахте, че господин Бакърджиев говори неистини, няма да кажа лъже, и се опитва да използва евтини политически номера, за да стабилизира разклатеното си политическо положение в Съюза на демократичните сили.
И трето, във Вашето правителство имате определен дефицит на информация и на контакти, когато контактувате един с друг. Много по-добре и много по-лесно щеше да бъде, ако си бяхте изяснили информациите, които притежавате или които не притежавате, с господин Бакърджиев на заседание на Министерския съвет или някъде другаде, вместо да ги приказвате по медиите.
А що се отнася до последните инсинуации, че Българската социалистическа партия, ама така, ама иначе, тук се казва много простичко: де го чукаш, де се пука. Аз Ви питам: имате ли данни за това, че Българската социалистическа партия подготвя саботажи, където и да било, а Вие ми говорите за радикализацията на партията. Това си е наш политически въпрос, господин Бонев. Оставете ни ние да се радикализираме и да се променяме както намерим за добре. Ако имате данни за саботаж, дайте да чуем тези данни тук. Ако нямате, просто не правете и Вие евтини политически инсинуации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
За дуплика има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Значи аз не би трябвало да тълкувам думи на господин Бакърджиев, а би трябвало може би Вие да прочетете по-внимателно какво е казал в този момент. Но от самото начало Евгений Бакърджиев отрича, че там има саботаж, но твърдеше, че има интрига. И аз твърдя същото.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: И аз това казах, че има интрига във Вашето правителство.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Интригата е в задния двор на политиката, господин Овчаров. Не знам дали Вие имате преден двор?
Сега ще Ви кажа точно какво се опитвате да ме накарате да направя чрез този въпрос.
Първо, приписвате на Евгений Бакърджиев думи, които той не е казал. След това питате мен дали имам данни за нещо, което той не е казал. И след това, като нямаме данни, значи той е излъгал за това, което не е казал. Е, това е абсурд, прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Приключваме с парламентарния контрол.
Господин Овчаров, понеже става дума за саботаж, имаше саботажна акция, ако сте проследили медиите, в един завод за хартия в град Стамболийски, където в най-ценната машина бяха намерили хвърлен болт.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Какво от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо, просто е саботаж. Нищо повече не казвам. Понеже се интересувате от саботажите в България... (Реплики от Демократичната левица.)
Няколко съобщения:
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 8 декември, вторник, от 13,00 ч.; на 9 декември, сряда, от 14,00 ч. и на 10 декември, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 8 декември от 17,00 ч., но тогава ще има пленарно заседание, така че ще трябва да се промени.
Същата комисия ще има заседание на 9 декември от 15,00 ч.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 9 декември от 15,00 ч.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 9 декември, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 9 декември, сряда, от 15,00 ч.
Следващото извънредно пленарно заседание на Народното събрание е на 8 декември, вторник, от 15,00 ч. при обявен дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 13,55 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
           Иван Куртев


Секретари:
         Васил Клявков

         Камен Костадинов