Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Иван Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание уведомявам Народното събрание за промени в Парламентарната група на Българския бизнесблок.
Вчера има подадена молба до мен, подписана от председателя на Парламентарната група на Българския бизнесблок господин Жорж Ганчев, регистрирана в регистратурата на 3 септември 1997 г. в 12,24 ч., с което сме уведомени, че парламентарната група е изключила от състава си народния представител Христо Иванов Иванов.
Има получена с печат в регистратурата, без обаче подпис на получаващ чиновник и без отбелязване часа на получаването още една молба, подписана от заместник-председателя на Парламентарната група на Българския бизнесблок господин Яшо Минков, с която сме уведомени, че парламентарната група е изключила от своя състав и народния представител Христо Кирилов Петров.
Същевременно е получено заявление от самия народен представител - Христо Кирилов Петров, с което той заявява, че в знак на несъгласие с грубото погазване на Устава на Българския бизнесблок и правилника за работата на парламентарната група и с решението за освобождаване от групата на народния представител Христо Иванов Иванов, доброволно напуска Парламентарната група на Българския бизнесблок.
С оглед на всичко това Парламентарната група на Българския бизнесблок след тези промени остава в състав от 10 души. Имаме още двама независими депутати.
Продължаваме...
Има думата господина Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, чух окуражителни звуци от групата на СДС. Благодаря ви за окуражаването.
Днес ме направиха заложник на "Орион" за 100 хиляди кирливи долара. Поне да бяха 100 милиона долара, щеше да бъде сериозно. (Смях и весело оживление.)
Повтарям, поне 100 милиона долара щеше да бъде сериозно. Тъй като, господа, аз през 1968 г. в контракта си в Лондон като треньор на олимпийския отбор на Великобритания по фехтовка за олимпиадата в Мексико правех по 100 долара на час. (Ръкопляскания, смях и весело оживление.)
Някакъв мой колега казва: "Иди си там!" И това е много показателно.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): В Англия е в лири. Там долари не дават. (Смях и весело оживление.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Мили закръглени мой колега, ласкае ме твоята корекция.
Сега по сериозната част. Не знам дали думата сериозност и дали думата кауза значи много за много хора в България, но за някои от нас в Бизнесблока тя значи всичко. Десет души и техните интереси втвърдяват групата много повече отколкото 13 или 33. Запомнете това!
На господин Йорданов ще спомена, че когато той незаконно взима моя пост в ОСЕ и аз не протестирам, значи някакво благородство от моя страна, като председател на парламентарна група незаконно изместен, присъства. Това говори, че аз имам капацитет за уважение към други.
Второ. Великият испански философ Ортеги Гасет каза едно изреченийце, като лайт мотив на целият му живот. На тия, които говорят испански трите думички значат - "Не поеве ви вир синамор" - "Не може да се живее без любов". Много от вас, господа, живеете без любов.
Това, което правите във вашите вероломни политически действия - да елиминирате ваши противници, които ви превъзхождат, които доказано ви превъзхождат. Вашето неумение да поемете подадена ръка, след като сте инвестирали един милиард, за да ме спрете от този парламент и ме изхвърлихте с някаква фалшива бележка на някакъв мръсник от ЦРУ, който нямаше достойнство даже да се подпише като служебно лице говори, че вие не уважавате закона. При вас няма феър плей.
Искам да ви кажа три неща. Много ми е мъчно, че нашето правителство в сянка не може да ви помогне. (Весело оживление в блока на СДС.) Подаваме ви ръка, а вие ни криете от всички медии. Подаваме ви съвети, вие не ни давате информация. Знаете много добре, че тия хора при нас са българи, изучени, не само с научни титли, а с огромен опит. Знаете, че народът ни е заплашен не само от една или две тежки зими и въпреки това методично вие правите всичко възможно да скриете от българския народ, че 23-ма суперспециалисти работят като коректив, като контрапункт и като едно цялостно алтернативно правителство. Защо, какво ви пречи вие да го признаете, щом сте приели англосанксонския модел? Какво ви пречи да отразявате нашите заседания и нашите решения?
Нито един път от създаването и почването на тоя парламент вие не сте го направили освен един път - да се гаврите с комуниста Спасов, да ни сравнявате правителство в сянка и припек. Това сте направили! (Неодобрителни реплики от блока на СДС.)
Оттук вече следва логиката защо вашият министър-председател, наречен от шефа на НЦИОМ господин Йосифов кръстник на всички кръстници или капо ди тути капи, аз го наричам тато ти тути тати. (Смях и весело оживление.) Защо той не пое подадената ръка, питам? (Смях и весело оживление.)
Отговор. Не му стиска. Много по-лесно е по митингите да крещи, че Жорж е кафяв, че Жорж е фашист, националсоциалист, следващият Хитлер и някакво негово мекеренце да повтаря неговите думи месец септември пред всички медии, когато е предал и БКП, предал е и вас, предал е и мравките, предал е и Бизнесблока, ще предаде и майка си. Не му завиждам на господин Костов с подобни подопечни личности.
На Консултативния съвет по национална сигурност му беше казано в прав текст - директно на министър-председателя - "Защо Вие, господине, не поемате нашата десница? Защо Вие се мъчите да отрежете правата на шефа на Генералния щаб? Защо Вие се мъчите да отрежете правата на шефа на Генералния щаб от контраразузнаване и военна полиция и да ги дадете на човек от "Раковски" 134? Не е ли това WAFFEN-SS или Гестапо, питам? Питам! (Неодобрителни реплики от блока на СДС.) Питах Рита Зюсмут, питах Гернот Ерлер. Той не повярва и тя не повярва, че вие ще предложите такъв закон. Да знаете!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Лъжеш! Лъжеш!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: В прав текст ги питах и Вие не ми позволихте да ги питам на английски. Вие, клеветнико, който лъже отдавна срещу Жорж Ганчев. Вие! (Ръкопляскания и весело оживление.) Защото сте малък, защото сте жалък, защото сте беден, защото сте женствен. Това Ви е проблемът. (Смях и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, ще Ви отнема думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Няма да е за първи път, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да е може би и за последен път. Предупреждавам Ви да се държите достойно като народен представител. Съгласно правилника имате право като представител на парламентарна група да правите изказване извън темата. Това не значи да правите изказвания по всички възможни теми и особено да обиждате ваши колеги. Това го правите не за пръв път. Предупреждавам ви сега устно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател, когато Вашият колега Александър Йорданов ме нарече "шут", Вие не го наказахте и не го предупредихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не Ви е нарекъл.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Когато той ме нарече "шизофреник" с двойна персоналност, Вие не го наказахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В Народното събрание това не е станало. Вие си измисляте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Стана от трибуната на Народното събрание и е тук в протокола, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз присъствах и знам какво е станало.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Да продължа, ако обичате. В парламента трябва да се изслушваме. В парламента, освен да се уважаваме, трябва да се изслушваме.
Аз поздравявам Петър Рафаилов - вашият юрист от Шумен. Покланям му се. Господин Гешев и Дзержински се гордеят с подобен вербовчик. (Смях в залата.) Те се гордеят. Уважавам талантливите хора като него. Де да имаше и при нас такива таланти.
Сега пак по сериозната част.
Господа, нито един от вас не си направи труда да се замисли, че тръгвайки срещу хора като Жорж и БББ вие желаете безалтернативно правителство, вие желаете да няма опонент, да няма силна опозиция. Това е във ваша вреда. Повтарям, това е във ваш ущърб. Народът ни го разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Имам 10 минути, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И Ви прекъсвам, защото изтекоха.

Продължаваме с деловата работа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Има думата господин Атанас Папаризов от Парламентарната група на Демократичната левица.
На Демократичната левица остават 11,30 минути.
На Парламентарната група на СДС, понеже има записани оратори, остават 6,30 мин.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз, както повечето мои колеги, които се изказаха, считам, че предлаганият ни Законопроект за чуждестранните инвестиции едва ли с нещо съществено ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат в страната. Предлага се нов закон, въпреки че единствената промяна, като изключим отпадането на някои ограничения от предишния закон, е така нареченият раздел "Инвестиционни проекти" - раздел, който съдържа според мен редица проблеми и за българските, и за чуждите инвеститори.
От друга страна, в момента в предлагания закон не се отчита договора, по който работят всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, многостранният договор за инвестиции, в който активно участват новите членове на тази организация от Централна Европа, Русия и други 20 страни и от Източна Европа и развиващите се.
В този проект за нов закон не са намерили отражение такива въпроси, които сега обсъждат страните, подготвящи многостранен договор, като например достъпа на служителите на съвместните предприятия, по-лесните процедури за тях. В закона има трудови отношения, но попитайте който и да е чужд инвеститор и той ще ви каже, че е много по-лесно един индийски гражданин със съмнителен произход например да регистрира фирма, отколкото "Солвей" сега да получи разрешение за работа за неговия директор в Девня.
Този въпрос не е намерил отражение в закона. Той е първият въпрос, който поставят в новото споразумение основните страни, които преговарят.
Настоява се в тези закони да има ясни процедури за разрешаване на споровете. Вие видяхте вчера господин Джеров, като един юрист, който дългосрочно се занимава с тези проблеми, направи само три бележки по този въпрос, че не е ясно как се решава спора, кой го решава.
Следващият въпрос, който присъства в новото споразумение, разбира се, е достъпът на чужденците до приватизацията от самото начало във всички случаи. Поне можеше да бъде отразен декларативно.
Има един особен проблем с тази нова глава "Инвестиционни проекти". Така, както е написана, тя не само дискриминира българските фирми, не само създава субективизъм и един блестящ пример за това, което пише в становището на Европейския съюз за България. В това становище, помните, пише, че проблемите и не на последно място свързани с неефективността и корупцията на държавната администрация произтичат от това, че се сменят поголовно служители, но освен това, че не са ясни компетенциите на отделните служители, че в България се приемат закони, които дават възможност на изпълнителната власт да решава случай по случай.
Един типичен пример за такъв подход, разрешаващ такива произволни действия на администрацията, е тази глава. Трябва фирмата да направи предложение, за да реши правителството, че това е приоритет на държавата. Такова нещо в света няма. Ако има подобен текст, той трябва ясно да каже кои са инвестиционните приоритети на България, да каже, че всяка една фирма, която отговаря на три от тях, автоматично получава разрешение. Достатъчно е само да отговаря, да се регистрира този факт, не всеки път правителството да взима решение. Тази практика в България, съществуваща отпреди 10 ноември, сега се разширява поголовно в редица закони. Това ни отдалечава от Европа.
Освен това фактът, че тези преференции се дават само на чужденци и не на българи, е в противоречие с новото споразумение за инвестиции. Ще ви прочета какво имат предвид авторите:
"В новото споразумение ще има задължение на страните да не изискват специални критерии като условие за получаване на държавни подкрепи или поощрения".
Така както е написан текста - това, че трябва да отговаряш на тези пет или шест критерии и си чужденец и това ти дава право на поощрения, противоречи на цялата философия в момента, която се обсъжда във всички международни организации. Тя противоречи и на вече сключеното споразумение за свързаните с търговията аспекти на световната търговска организация. Там ясно е записано, че нито една държава в инвестиционното си законодателство не трябва да изисква критерии, свързани с местното съдържание, тоест ефективното използване на местни ресурси или свързани с износа.
Текстовете, които са записани тук в точки 2 и 7, ако са насочени само към чужденците, а не и към български фирми, директно противоречат на поетите задължения от България в световната търговска организация.
В този смисъл би било добре да не се отхвърля с лека ръка един закон, който беше приет 1992 г., който беше приет тогава по предложение на Съюза на демократичните сили, не защото старият беше толкова лош, а защото беше включено понятието "стопанска дейност на чужденци" наред с чуждите инвестиции.
Мисля, че авторът му, който всички дълбоко уважаваме, не заслужаваше вчера тези определения за закона така лековато дадени, че той е основната причина за липсата на инвестиции. На всички ни е ясно, че са причина не законът, а административните пречки и процедури, трудните пътища през българската администрация, причина е несигурността в икономиката.

Не е необходимо да се приема нов закон. Това ще увеличи по-нататък недоверието към нас. Могат да се направят поправки в действащия закон и да се обсъдят внимателно.
В този смисъл аз смятам, че законът, който ни се предлага, не е полезен и няма да поощри чуждите инвеститори, още повече, че той решава някои въпроси по начин, по който светът в момента не мисли. Затова ще ми бъде трудно да направя нещо друго, освен да се въздържа по този закон на първо четене.
Смятам обаче, че целият този раздел "Инвестиционни проекти", за да може да съответства, ако се продължи въпреки всичко работата по този закон, на задълженията на България и на новите преговори, които водят всички развити страни - източноевропейски и централноевропейски, трябва да се преобърне напълно, да се дадат критериите и да се отговаря на тях автоматично и да се разпространят и на българските фирми. Защото, така, както е проектът, ние продължаваме да се отдалечаваме от тези критерии, към които декларираме, че се стремим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че с гласуването на Закона за чуждестранните инвестиции на първо четене ние извършваме важен политически акт. Не толкова са важни от гледна точка на последователността в политическите действия на това Народно събрание отделните членове и раздели на този закон. Сигурен съм, че при второто четене всички разумни предложения, които бяха направени тук, всички съображения, които имат за цел да подобрят инвестиционния климат в България, ще намерят своето отражение.
По-важното е, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, че ние днес с гласуването на този закон продължаваме онзи процес, който създава благоприятна атмосфера за всички инвестиции в България. Не говоря само за чуждестранните инвестиции. Създава се добра конкурентна среда, която осигурява възможност не само за чуждестранните инвеститори, които по силата на този закон получават национален статут с навлизането със своите средства, капитали в България, но също така стимулира българското национално стопанство, стимулира онези, които ще бъдат инвеститори като българи, да влязат в остра конкуренция, да могат да се съизмерват с онова, което създават чуждестранните инвеститори.
Аз мисля, че този закон, господин председателю, е и продължение на една политика, която включва три елемента: финансова стабилизация, борба с организираната престъпност и най-накрая - създаване на този климат, за който говорих преди малко.
В предишната сесия на Народното събрание ние постигнахме напредък във финансовата стабилизация, гласувайки изключително важни закони. От 1 юли в България е в дeйствие и валутният съвет. Направихме необходимото, за да се стигне до напредък и в борбата с организирата престъпност. Сега мисля, че даваме и добро начало на тази есенно-зимна сесия на парламента с гласуването на този закон. Този закон, господин председателю, има за цел да ликвидира едно унизително състояние, в което се намира България, сравнена с другите страни, които се стремят към членство в Европейския съюз. България се нарежда едва на десето място по количеството на инвестиции, като изключим, разбира се, територията на бившата Германска демократична република, между страните като Унгария, Полша, Чехия, Русия, Румъния, Словения, Хърватско, Словакия, Литва и едва тогава идва България. Едва с унизителния под 1,5 на сто дял от чуждестранните инвестиции в тези нови демокрации в Европа.
Аз искам да се спра и на друг много важен политически въпрос. Този закон, разбира се, с всички онези подобрения, които ще получи благодарение на второто си четене, създава един принципно нов елемент. Създава национален режим на чуждестранните инвеститори. Създава еднакви условия за инвестиции, за стопанска дейност на тези лица.
Аз мисля, че друг, много важен политически елемент, който ме кара да подкрепя категорично закона на първо четене - и се надявам, че това ще сторят всички мои колеги от Обединените демократични сили, е разпоредбата за предоставяне на ограничени вещни права върху недвижими имоти. Мисля, че този елемент от закона е една много съществена политическа крачка напред. Този елемент от закона обаче ме кара да бъда още по-взискателен към него. Лично аз смятам, господин председателю, че ако България не само декларира намерението си за членство в Европейския съюз, а се стреми искрено, убедено да членува в това обединение на свободните, развити и благоденстващи европейски народи, тогава България трябва да направи още една крачка по-напред. Защото ако ние даваме национален режим сега на чуждестранните инвеститори, ако ние днес ги правим част от стопанския живот в страната, поставяме ги наравно с българските инвеститори, правим тази важна крачка към европеизацията на българската икономика, тогава аз питам дали този закон след някоя и друга година ще удовлетворява изискванията на тези инвеститори, които се превръщат в национални стопански субекти? Не, аз мисля, че той няма да удовлетворява. Този закон ще бъде недостатъчен, защото, когато трябва да развиваме кредитното дело, банковото дело в България, когато тези национални стопански субекти, третирани сега като чуждестранни инвеститори, искат да теглят заеми от банките, които ще се настанят или които са се настанили на българския пазар, тогава те ще трябва да ипотекират, да гарантират тези заеми с имота, който притежават.
И затова аз мисля, че в този си раздел много скоро, много скоро, когато ние напреднем в процеса на интеграция на България в Европейския съюз, този закон няма да бъде достатъчен. Ние трябва, когато сме казали "А" по този въпрос, да кажем и "Б". И ако днес няма достатъчно национално съгласие по този въпрос, аз мисля, че в бъдеще, след като приемем закона, ще можем да гарантираме едни трайни интереси на инвеститорите в България.
И веднага искам да кажа по повод на изказването на господин Папаризов.
Завършвам, господин председателю.
Да, многостранният договор на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се подготвя в момента. Той обаче не е предмет на този законопроект, който ние гледаме. В момента, в който този договор влезе в сила, бъде подготвен и България се присъедини към него, той ще стане част от българското законодателство. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Агов.
За реплика ли искате думата? Първо, реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Разбира се, че този закон се подготвя, но една държава, която в момента приема нов закон и в него не отразява тези основни елементи на това, за което се водят преговори, едва ли ще бъде уважавана. Така ми се струва, господин Агов. От този законопроект изглежда, че нейното мислене е много далече от това, което се обсъжда във връзка с многостранния договор.
Второ, националният режим за чуждите инвеститори в България съществува още с първия Закон за чуждестранните инвестиции. Никой днес с новия закон не дава национален режим на чуждите инвеститори. Те го имат. И това го има във всички двустранни договори, които България ратифицира. И във вчерашния, който примерно мина в Комисията по икономическата политика - с Беларус. Много моля да не създаваме погрешно впечатление, че ние досега по някакъв начин сме си заобикаляли законодателството, което твърдо стои зад националния режим, в който имаше определени изключения, свързани с националната сигурност. Те и сега присъстват в новия закон. В определени райони се изисква съгласие. Другите страни, които водят преговори, в момента не са завършили преговорите, защото обсъждат и такива въпроси, които ние забравихме: може ли да е изключение културата?
Разбира се, че всички европейските страни искат да имат изключения по отношение на европейско произвежданите културни продукти. Тук за това неотдавна говориха и на срещата на Общия парламентарен комитет. Този въпрос ние не го засягаме въобще.
Редица страни поставят изключения във връзка с телекомуникациите, във връзка с други отрасли. И затова не е приключен договора. Но както виждам, в нашия проект изключения няма, при нас всичко е наред, българската култура е напълно утвърдена и не се конкурира от потребителски фирми, българската военна индустрия е изцяло конкурентна и няма нужда от защита и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов. Още една реплика от господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Агов, в действащия сега закон има един член 3. Препоръчвам Ви да го прочетете. Там е обявен националният режим като такъв, при който работят и чуждестранните инвеститори, ако в законите не е предвидено нещо друго. И от тази трибуна да се повтаря два пъти, че сега въвеждаме националния режим за чуждестранните инвеститори, удивлявам се. И с това правите защита на новия закон!
И второ, аз недоумявам, а седящите в залата нека кажат как да разбират. Емоционално обявихте, че с предвиденото в новия закон ние поставяме българските инвеститори в положение да се съизмерват с чуждестранните. Интересно как, след като ние на тях създаваме режим, при който се освобождават от данъчни и митни сборове, а вътрешният инвеститор, какъвто и да е по мащаби, е натоварен с тези сборове. Интересно откъде този извод? По силата на каква логика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Имате думата за дуплика, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Разбира се, аз не претендирам, че с въвеждането на този закон ние поставяме началото на света. Да, този закон инкорпорира всичко онова, което се е съдържало като положителни елементи в сегашния Закон за инвестициите. Но веднага искам да кажа, че очевидно нещата не са вървели добре, след като аз си позволих да цитирам тази таблица, която поставя България на десето място с наистина жалките, позволявам си да го повторя, едно цяло и половина процента от чуждите инвестиции, които са влезли в страните от Централна и Източна Европа. Ето това е.
И второто нещо, което искам да кажа, по повод на репликата за организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Аз съм сигурен, че с моя колега Атанас Папаризов, с който работим отлично заедно в Съвместния парламентарен комитет, ние ще намерим ключа към това как многостранният договор за търговия в ОИСР да бъде инкорпориран в българското законодателство.
Но как можем да искаме, господин Папаризов, един такъв документ, който е в период на подготовка, при подготовката на който се обсъждат толкова много мнения, взимат се различни становища, как можем ние да отразим всичко това във философията на този закон?
Искам да подчертая нещо много важно и това го проверих и наистина получих категорични уверения от Агенцията за чуждестранни инвестиции и от правителството, че философията на членството на България в Световната търговска организация, на разпоредбите на Световната търговска организация са залегнали в Закона за чуждестранните инвестиции.
И най-накрая, на въпроса на господин Стоилов за съизмеримостта на българските инвеститори.
Уважаеми господин професоре, Вие вчера пледирахте тук, от тази трибуна, за това, че няма защита за българския национален капитал, за българските национални производители и инвеститори. Но аз в никакъв случай не искам да разглеждам този закон като някакво самостоятелно, единствено, уникално действие на този парламент и на това правителство. Аз започнах своето изказване с това, че ние предприемаме политически акт, с който уреждаме цяла поредица от политически действия. Търговският закон, промените, които ще гласуваме сега, по-нататъшното законодателство, данъчната реформа ще поставят българските инвеститори наистина в съизмерими позиции с чуждите инвеститори, които се надявам наистина най-накрая да се превърнат в национални икономически субекти.
Ето така, не можем да гледаме всеки закон като някакво уникално, единствено действие. Това е продължение на една цялостна политика. И аз се радвам, че този парламент води последователна политика и неотклонно следва тази политика. Така се постига напредък, така се създава климат за инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
За изказване има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин председателстващ.
Искам да напомня на господин Агов и на някои негови колеги, че Израел даде двадесетгодишна амнистия за всички изкарани в чужбина пари и върна 500 млрд. обратно в Израел. И Москва се готви да направи същото, за да може националният капитал да стане гръбнака на бъдещата държава.
Някои господа от СДС и техните външни попечители правят така, че българският бизнесмен, дребният, средният и семейният бизнес и общонационалният капитал да нямат преимуществото, което чужденецът има, с 50 на сто по-малко данък печалба, свободен внос на екипировка, автомобили и т.н. Ако започна да изреждам привилегиите, ще ми стане много тъжно и ще се депресирам.
Това е нарушение на Конституцията, споменах го пред министър-председателя в Консултативния съвет по национална сигурност. Правилата на играта трябва да бъдат едни и същи за българи и чужденци. Абсолютно задължително! Иначе раболепничим отново. И какво, едно правителство ще се спаси за сметка на малките хорица, които инвестират апартаментче, имот дядов, лелин, и може да загубят и последната си стотинка при такава неравностойна конкуренция.
Споменах също на Консултативния съвет по национална сигурност онзи ден, че хората, които ни дадоха статут за най-привилегирована нация, и то с най-добро чувство, не подкрепиха думите си с дела, макар че имат гаранция, пълна застраховка на техните инвестиции от американска страна.
На моите въпроси в Ню Йорк и Вашингтон и специално във Вашингтон защо ни изоставят, както Христос на кръста извика: "Защо ни изостави Боже?", нали толкова разчитахме на вашата помощ, нали ни поощрявахте 40-50 години, че като станем демократична нация, вие ще бъдете там, с едно рамо, да ни помогнете.
Тяхната арогантност по отношение на отказа да ни позволят чрез петрол да си вземем двата милиарда от Ирак е международен скандал. Господин Ричърдсън в ООН каза: "Саддам Хюсеин да падне и после ще видим". А седемте милиарда загуби от ембаргото с Югославия? А милиардите загуби от ембаргото с Ирак, с Либия? Никой не го е еня!

Затуй, ако започнем законодателно да раболепничим и обърнем гръб на дребния, средния и семейния бизнес и на българския национален капитал, ние, господа, ставаме национални предатели и съучастници на тези, които чакат цените да падат, чакат разрухата да стигне своя апогей и тогава за жълти стотинки да дойдат, ние да работим на ишлеме за чужди господари, а те да си изнасят печалбата. Аз не искам да видя България в такова васално състояние. Повръща ми се, като си представя такава картина. Затуй ви моля, като българин, патриот и ваш колега, дайте шанс на българския дребен, среден и семеен бизнес и на българския национален капитал. Утре ще бъде късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Василев, искате да вземете отношение към законопроекта? Заповядайте, от името на вносителите, като директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции в България.
ИЛИЯН ВАСИЛЕВ: Господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз ще бъда много кратък и ще се постарая да избегна квалификации, за да бъда прагматичен, така както се е подхождало към този закон, да ви изложа и философията на хората, които участваха при неговото изработване.
Преди да предложим този закон, ние направихме с помощта на световните консултански фирми и водещите наши експерти, разбира се, не всички, едно детайлно проучване на това какво представляват емисионните условия, които се представят на чуждестранните компании, кои са нашите непосредствени конкуренти, какво те предлагат и какво ние трябва да направим.
Тук няколко пъти беше изказано, че предишният закон е бил добър. Той действително беше една предпоставка за чуждестранни инвестиции, но в никакъв случай не може да се каже, че той даваше достатъчно условия, при това сравними, или по-добри от тези, които нашите непосредствени конкуренти или тези, към които ние се обръщаме, когато говорим за това защо един инвеститор е напуснал България и отишъл в съседна страна, защо обемите и структурите на инвестиция в нашата страна изостават кардинално. Поради тази причина водещо при този закон беше не толкова обстоятелството на всяка цена да има нов закон, а да се премахнат недостатъците на предишния.
Каза се, че имало големи предимства. Имаше на хартия, тъй като най-голямото предимство на този закон - чл. 15а, който освобождаваше от мита и данъци, четири или пет месеца не сработваше поради липсата на правилник. А при изработването на този правилник видяхме невероятни трудности. Така че това, което се предлагаше в края на миналата година, никой не можеше да го ползва в един значителен период от време.
Второ, искам да бъде ясно, още в предишното си качество на изпълнителен директор на Асоциацията на чуждестранните компании, няколко пъти пращахме анализи и коментари относно това какво този закон не работи. Не мога да кажа, че имаше особено голяма реакция. Там имаше едни опити за административно управление на инвестиционния процес. Тези прагове от 50 000 долара, които вие казвате, че били бариера срещу несериозни инвеститори, напротив, те бяха ограничител. И защото вие бяхте поставили там като непременно условие репатрирането на печалбата да се представи условие за регистрация на този капитал, с което фактически се правеше невъзможно репатрирането на печалба.
Няма да продължавам. Мога пункт по пункт, член по член да ви кажа, че макар и идеята на този закон да представляваше напредък спрямо минали години, той даваше своите функционални дефекти.
Искам да се спра на необходимостта от много често засяганата тук глава за инвестиционните проекти. Цялата глава за инвестиционните проекти е направена, първо, за да бъде конкурентоспособна на нашите непосредствени конкуренти. Моля ви, определете, вие много добре знаете кои са нашите непосредствени конкуренти на инвестиционния пазар, вижте това, което предлагат. Ако можете да приемете, че онова, което те предлагат, при това с доказателства за по-големи обеми на инвестиции, с доказателства за това, че се сработва взаимодействието и като реакция на администрацията, и като институционална подкрепа, ако вие мислите, че това не е достатъчно условие ние да преработим нашето законодателство и да предложим адекватни условия, очевидно някой трябва да поеме отговорността.
Аз и пред Комисията по икономическата политика казах, че подобна институционална система за присъждане, или удостоверение, санкциониране на сериозните инвестиции има в Румъния, подобна система има и в Турция. Тази система не е субективна. Тя има три напълно обективни критерия, които са задължителни. Тези критерии именно затова са там, за да се избегне възможността за някакво субективно решение на правителството по този въпрос.
Второ, другите критерии, приоритетите не са нещо, което трябва да се разглежда ад хок. Аз посочих, че вече има такива анализи и предложения правителството да обяви за приоритетни инвестициите в отделни отрасли, но това ще става постепенно. Тоест, не може да се извежда като антитеза това, че това още го няма, дайте да не разрешим.
Тук няколко пъти беше противопоставен, и аз искам да се върна - това е Закон за чуждестранните инвестиции. Енергията и действително аргументите, които са напълно убедителни, са валидни и дай Боже те да бъдат приложени при разглеждането на законите за данъчната реформа, защото дeйствително има много неща, които скърцат в предпоставките за работа на българския бизнес. Но, пазете се, в момента това е проекция на онова, което ще представим като послание на света. Ако тези изказвания, които бяха направени в тази зала, че чуждестранните инвеститори по начина, по който вие ги възприемате, все още с някакви рецидиви на ксенофобия, това е много фатално. Дори е много важно законът оттук, разбира се, променен с вашите забележки, да напусне с идеята, че има консенсус и разбирателство по тези въпроси. Но да се твърди, че има алтернативност или априори чуждестранният бизнесмен е конкурент на българския бизнесмен, е несъстоятелно.
Аз казах пред Комисията по икономическата политика, че за пример на това колко инвестиции би трябвало да получи България, за да направи икономиката си адекватна на европейската икономика, не се приема Унгария, а се приема Източна Германия. В Източна Германия има 30 000 долара инвестиции на човек от населението и въпреки всичко икономиката на Източна Германия ощe не е конкурентоспособна и равнопоставена на Западна. Ние в България имаме 72 долара на човек. Имаме цели отрасли в икономиката, които имат абсолютен дефицит на капиталови средства. Вътрешният кредитен пазар, първо, че е ограничен, второ, че е краткосрочен. А тези проекти са изключително дългосрочни.
Аз не мога да разбера на примера на миналите 4 години, вие знаете, че чуждестранните компании са едни сравнителни острови на икономически растеж, а те са малки острови, не единствени, които измъкват българската икономика. Защото няма досега случай на голяма инвестиция, която е направена, да фалира. Тя расте, тя създава работни места.
Второ, аз казах и след това ще се върна на земята, нека да идентифицираме чий интерес тук конкурира чуждестранният капитал.
Първо, той не може да конкурира, както тук беше казано, интереса на средния и частен бизнес, защото големите инвеститори създават около себе си мрежа от поддоставчици, подизпълнители, създават една мрежа от допълнителни услуги, които са свързани с тях. Вижте "Видима-Идеал", вижте "Загорка", вижте всички големи примери на инвеститори. А ако ги няма, кой щеше да създава именно на този бизнес и поръчките, и част от финансирането? Тоест, може да се твърди обратното, че колкото по-големи инвеститори и повече инвестиции има, толкова повече условията за местния и средния бизнес ще бъдат по-добри. И това не е някакво уникално проницание в България, това просто е световната практика.

Второ, за земята. Аз казах, че националният интерес не е абстрактно понятие, националният интерес трябва да се дефинира като интерес първо на притежателя на земята. Ето, липсата на възможност местни юридически лица с чуждестранно участие да бъдат участници на пазара на земята веднага влиза в конфликт с интересите на собствениците на земята, защото те получават по-малко признание за пазарната оценка на своя имот. Второ, то е в противоречие и конфликтува с интересите на тези, които обработват земята. Защото вие знаете, че обработването на земята е високо капиталово и ресурсноемко, особено в такива отрасли като производството на технически култури, на овощки, на грозде, което е голям проблем. Тези инвестиции ги няма. Тоест, когато ние изключваме априори един участник на пазара, ние директно удряме в интереса и на собственика, и на този, който обработва, удряме в интереса и на консуматора, и на всеки български гражданин, защото той е първата жертва на създадените изкуствени стокови дефицити, на едно земеделие, в което благодарение на липсата на достатъчно средства съответно не се влагат толкова пари в агрохимическа защита, с други препарати, не се вкарват много скъпи и качествени сортови семена, не се развива животновъдството именно пак благодарение на това, че и там не е толкова евтин секторът. Поради тази причина аз твърдя, че да, именно в националния интерес, а не някакъв друг е да увеличим участниците на пазара на земята, като дадем първо възможност с този закон на български юридически лица с чуждестранно участие, а след това и да променим Конституцията.
Друго. Господин Агов каза и това действително е така - ние можем да изберем и след десет години да променим Конституцията, защото посоката е ясна, ние ще трябва да променим тази посока. Но след десет години някой ще трябва да отговаря за пропуснатите ползи през тези десет години, защото отново ще бъдем в положението на изостаналите с приватизацията, както сега с БТК. Ако бяхме приватизирали Българската телекомуникационна компания преди три - четири години, щяхме да бъдем единствени на пазара на приватизация на телекомуникациите, а сега сме в остра конкуренция.
По-нататък. Тук господин Миков беше казал, че той е против цялостни привилегии. Да, действително в развитите страни, особено в тези, които имат голяма капиталоемкост, като САЩ, като Япония, като Холандия, те действително нямат никакви преференции, те са равни. Защото пазарът е толкова голям, че те нямат нужда от специална политика на преференции, тъй като просто априори се разбира, че големината на пазара, развитостта му е предпоставка за инвестициите. А ние с това наследство от седем години, когато рязко изостанахме от останалия свят, изостанахме от Източна Европа, изостанахме от водещите страни в Европа, сме длъжни да компенсираме с радикални мерки, при това не да ги измисляме в кухнята на собственото си мислене и страхове от миналото за това доколко трябва да допуснем и доколко не, а да възприемем водещите модели. А водещият модел в Европа за привличане и за икономически растеж засега се счита Ирландия. Ирландия преди десет години беше слабото място на Европа, болният човек на Европа. В момента тя не само че има най-високия растеж годишно - около 10 процента, но е в по-добри параметри за влизане в Европейския валутен съюз, отколкото другите страни. Това се дължи главно на радикалния режим, който тя приложи спрямо външните инвестиции.
Ние, разбира се, ще отчетем всички предложения, които бяха направени, тъй като един закон никога не може да бъде добър. Но много ви моля и призовавам народните представители - едно е да се стремим да усъвършенстваме един закон. Много е важно посланието, което ще отправим към света, да бъде единно, да се знае, че ние сме се разбрали за необходимостта от отваряне на икономиката и че ще говорим с един глас. Защото няма нищо по-страшно, ако този инвеститор, който инвестира днес, не е уверен в дългосрочността на намеренията на политическия елит.
Благодаря ви и още веднъж ви призовавам да приемете с гласуване този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От парламентарните групи на СДС и на Демократичната левица повече изказвания не може да има, защото е изразходвано времето. От другите групи ако има желаещи, могат да се изкажат.
Предстои гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарната група - 2 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на групата, но по този закон не може. То съгласно правилника е включено във времето. Само по друг въпрос може да се изкажете от името на парламентарната група. Дори е просрочено вашето време, както и на СДС - използвано беше цялото време.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за чуждестранните инвестиции, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 149, против 12, въздържали се 48.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към трета точка от седмичната програма
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Вносители са Михаил Михайлов, Мария Брайнова-Доксимова и Михаил Карафезов. Има думата доктор Михаил Михайлов от името на вносителите.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, законопроектът, който предлагаме за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, обхваща няколко съвсем малки части от закона, който беше приет през 1973 г. и многократно е изменян - последните изменения бяха през 1996 г. Тези изменения обхващат преди всичко изискванията за трудовия стаж. Както знаете, през 1996 г. беше въведена една забрана за частна практика на лекари, които нямат две години трудов стаж. Освен това нашите предложения обхващат промени преди всичко в структурата на регионалните центрове, така наречените РЦЗ, а именно промяната на техните наименования и изписване на функциите от Министерския съвет. Това е свързано преди всичко с предстоящата сериозна работа в комисията, а именно с приемането в следващите няколко месеца на водещи закони като Законът за здравното осигуряване. Най-вероятно оттам ще излязат и доста нови функции на тези регионални центрове. Затова се дава не да се гледа постоянно от Народното събрание, а да се даде по-голяма възможност на Министерския съвет по- флексибъл да реагира на новите функции, които ще даде както Законът за здравното осигуряване, така евентуално и другите три - четири закона. Тъй като през октомври и ноември в нашата работа предстои приемането на тези много важни закони, които да дадат нови аспекти в развитието на здравеопазването в България.

Освен това другата част от промените, които се предлагат, са свързани с появата на полета от опиев мак в южната част на България и липсата на регламентация, въобще изписването в досегашния закон на текстове относно опиевия мак, също така и съхранението на заловените количества, връзката между прокуратура, следствие и Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването. Именно затова са наложени тези промени, свързани естествено и с европейското законодателство. При промените в 1996 г. те не бяха предложени.
Всички тези промени, които ние предлагаме, не бяха подкрепени от всички членове на комисията. Аз смятам, че ще срещнат одобрение в залата.
И ще завърша като искам да кажа, че сериозната работа, която предстои в областта на здравеопазването, е в следващите няколко месеца. Защото Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание са големи длъжници на българските лекари, а естествено и на огромната част от българския народ, която прибягва до услугите на здравеопазването с незавидното място, което все още българското здравеопазване заема в европейската карта, от една страна, на лекарите като съсловие, а също и по отношение обслужването на пациентите.
Ето защо аз смятам, че при разглеждането на този законопроект, а и при следващата сериозна работа в месеците ноември и декември ние трябва да бъдем обединени от мисълта за това, че всеки един от нас в тази зала и всеки българин рано или късно получава лекарска услуга. Ето защо всеки един от нас трябва да мисли за това, че житейският път на човека минава през здравеопазването от раждането му до неговия край. Ето защо трябва да приемаме закони, които да развържат ръцете и на лекари, и на стоматолози, за да може наистина българското здравеопазване да работи на пазарен механизъм и всеки един да може да намери лекаря, заболекаря или фармацевта, който ще бъде най-добър за него и ще му окаже необходимата помощ.
Това е, което имам да кажа по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Моля парламентарните групи да представят списък с ораторите по проектозакона.
Становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще ни представи председателят на тази комисия господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от господата Михаил Рашков Михайлов, Мария Светлозарова Брайнова-Доксимова и Михаил Петров Карафезов

На свое заседание, проведено на 23 юли т.г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
В заседанието взеха участие и министърът на здравеопазването доц. д-р Петър Бояджиев, а също и представители на синдикатите в здравеопазването.
Вносителите изложиха мотивите си за предложените изменения и допълнения, които са свързани с:
1. Отпадане на изискванията за две години трудов стаж, придобит в здравно заведение, като условие за упражняване на частна практика от лекари и стоматолози. Подчертано бе, че на настоящия етап частната медицинска практика е алтернативна възможност за заетост на здравните кадри, както и фактът, че при завършване на висшето си образование медиците придобиват диплом за правоспособност, който им дава основание да работят като общопрактикуващи лекари.
2. Отпадане на ограничението в предмета на дейност на собствениците на частни здравни заведения и промяна в реда за регистрацията им в съда. Това облекчение се налага с оглед на предстоящата структурна реформа в здравеопазването и преминаването на някои работнически здравни заведения към предприятията и регистрацията им като частни здравни заведения.
3. Провеждането на структурната реформа налага изменение на функциите и наименованието на териториалните органи на Министерството на здравеопазването.
4. Промените в текстовете относно наркотичните вещества се диктуват от необходимостта законът да се приведе в съответствие с единните конвенции на ООН за упойващите и психотропните вещества и с Наказателно-процесуалния кодекс.
Въз основа на проведената дискусия народните представители изразиха разбирането и подкрепата си за предложените изменения и допълнения в Закона за народното здраве.
Изказани бяха и мнения за нецелесъобразност на честата промяна в ръководните кадри на териториалните органи на Министерството на здравеопазването, както и за нецелесъобразността наркотичните вещества да се съхраняват в Министерството на здравеопазването до приключване на съдебното следствие.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 18 гласа за, против няма и 2 въздържали се взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание, на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Досега само от Демократичната левица ми е даден списък на желаещите да вземат отношение по проектозакона.
Има думата д-р Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Законът за народното здраве, по който се работи в момента в България, е приет през 1973 г. Днес ние ще правим 13-ата поправка на закона. Дано не е фатално. Седем пъти е поправян от 1973 до 1989 г. Сега - за шести път. И ако разгърнем Закона за народното здраве от 1973 г. и последните промени, приети на 23 януари 1997 г., останало е от закона от 1983 г. почти само заглавието.
Моето тълкуване на този факт е: или законодателите са направили некачествен закон и недобри промени, или здравеопазването се е превърнало в политика за търсене на политически дивиденти. Верни са и двете тези. Винаги, когато чета частични промени в Закона за народното здраве през тези години, се сещам за една мисъл на Вирхов: "Здравеопазването е политическа наука, а политиката е медицина от висок ранг". Цитирал съм я многократно. Актуална е и днес мисълта на големия учен.
В програмата на правителството "България-2001" е записано, цитирам: "Ние ще предложим на Народното събрание следната законова база за нуждите на реформата в здравеопазването до края на 1997 г.: промени в съществуващите закони, Закон за местното самоуправление, приемане на следните нови закони: Закон за здравето на нацията, Закон за здравното осигуряване, Закон за професионално-съсловните организации на висшите медицински специалисти, Закон за лечебните заведения".
Откровено, госпожи и господа, това е най-доброто в раздела на здравеопазване за програмата. Останалото е еклектика.
Досега правителството не е внесло нито един от законите, които са предложени.
В приоритетите на втората сесия на Тридесет и осмото Народно събрание са записани два закона: Закон за здравноосигурителна система и Закон за медицинските професионално-съсловни организации.
Трима народни представители от Съюза на демократичните сили внасят 13-ата поправка в Закона за народното здраве.
Аз гласувах в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта промените в закона да се внесат в парламентарна зала за първо четене. Направих това главно заради промените в чл. 83 от закона, отнасящи се до контрола върху наркотиците. Те са необходими, независимо от някои забележки, които може би ще направим на второ четене.
Подкрепям и промяната на чл. 25б, за да може по-бързо главно да се решат въпросите със здравните заведения на фирми, предприятия в така нареченото работническо здравеопазване. Междупрочем винаги съм бил против този термин - работническо здравеопазване.
Зная, че това, което ще кажа сега, няма да се приеме отдясно. Аз недоумявам кому е нужно районните центрове по здравеопазване да се преименуват в "Териториален орган на Министерството на здравеопазването". Така наречените РЦЗ (районни центрове по здравеопазване) са именно такъв орган. Още повече, че правителството на 25 юли 1997 г. прие Постановление N 301 за разширяване функциите на тези центрове, което аз одобрявам напълно. Така трябваше да се постъпи.
На 28 август 1997 г. Министерството на здравеопазването публикува в "Държавен вестник" Правилник за устройството и дейността на районните центрове по здравеопазване. В него, меко казано, има странни недоразумения - директорът да има призната медицинска специалност, призната специалност по социална медицина и обществено здравеопазване, призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт. Последната специалност е въведена в България преди около една година.
Центърът има за заместник-директор с висше образование и толкова. Значи може, да кажем, завършил театрална академия или педагогика да бъде заместник директор на този център. Сега има много такива безработни специалисти. Това между другото.
Значи, ако приемем 13-ата поправка, ще трябва ново постановление за промяна на Постановление N 145 от 1995 г. и Постановление N 301 от 1997 г., нов правилник за приложението. Е, не се учудвам тогава, че правителството "Костов" е рекордьор по приемане на постановления и решения. Статистиката на господин Тагарински ще се обогати.
Интересно е и друго. Много депутати от Съюза на демократичните сили в Тридесет и седмото и в Тридесет и осмото Народно събрание негодуваха от създаването на районните центрове по здравеопазване. Днес с поправката те одобряват тези центрове. Моят извод е: или че е пораснала управленската им култура, или са разбрали, че не може без централизация на дейности да се прави реформа, която в здравеопазването на мен ми се струва, че все още не е започнала, още повече да се управлява здравеопазната система. Презумпцията, че по този начин - с промяна на наименованието - ще бъдат сменени директорите на районните центрове, както се говореше, изглежда се е оказало, че не може да стане или ще се забави. Междупрочем почти всички директори вече са сменени чрез покана от главния секретар или заместник-министъра да си подадат оставка, а които са отказали, са уволнени, включително и с носене на заповеди по домовете. Ясно е: някои, които са подскачали повече през зимата, нямат търпение и са недоволни, че все още не са получили управленски пост. Още повече че новоназначените активни дейци на Съюза на демократичните сили нямат по три специалности. Сега следва новите директори да си сложат заместник-директори с висше образование, без значение какво е то, единственото изискване вероятно ще бъде да е бил на барикадите. Вторият етап - директорите на районните центрове ще започнат смени на шефовете на здравните заведения. Само че побързайте, господа, дано успеете за 1361 дни да стане това. А предстоят на 256 здравни заведения, които са в страната, 180 санаторно-курортни заведения, 50 самостоятелни поликлиники, 45 стоматологични поликлиники. Ако по тоя начин, както се подходи с директорите на районните центрове, започне и там, не знам реформата кога ще започне и кога ще свърши.
За упражняване на частна практика съгласно чл. 25 от закона се изисква удостоверение за внасяне в районната колегия на лекарите или стоматолозите. Сега се предлага колегията да се замени с Български лекарски съюз и Български стоматологически съюз. Доколкото си спомням, поне така мисля, Българският лекарски съюз трябваше да изгради лекарските районни колегии, но изглежда не успя. Чудно защо! Целта днес е ясна: да се увеличат членовете на Българския лекарски съюз, който според моето мнение все повече се превръща във файтонна организация, защото като приемем Закон за професионално-съсловните организации на висшите медицински специалисти, Българският лекарски съюз все пак трябва да покаже, че съществува не само като политическа организация. В момента според мен той изпълнява именно такива функции.
Определено считам, че днес, като изключа поправката за контрола върху наркотиците и регистрацията на частните здравни заведения от юридически лица, при очаквани нови закони в системата на здравеопазването, останалите промени не са нужни. Или за кой ли път се доказа, че здравеопазването е политика, но този път тази политика с тези промени не е медицина от висок ранг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, д-р Марангозов.
Има думата народният представител д-р Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги народни представители! С внасянето на изменението на този закон, многократно променян, многократно подложен още от неговото създаване на не знам колко десетки поправки, ние съзнавахме, че може да се създаде чувството у хората, че едва ли не работим пак по стария метод - поправяме нещо, част от разрушената къща или част от падналата сграда, каквато представлява в момента системата на здравеопазване в България. Обаче три са основните причини, които ни накараха да внесем тази поправка преди основния пакет закони, за които говори и моят уважаем колега д-р Марангозов от Бургас.
Първо, борбата с наркотиците. Не може да бъде успешна тази борба, ако не бяхме внесли тази поправка. Това е ясно и за по-малко сведущите както в залата, така и сред обществеността. Така че сега при борбата с наркомафията ще се видят резултатите, а и ефектът на тази поправка.
Второто, което беше по-важно, е да дадем възможност на нашите колеги, млади колеги, които са без работа в момента, да отидат там, където могат да работят. Имам предвид именно селските участъци, които в момента са свободни. Има 1800 свободни селски участъци в България, а в същото време се говори за безработица. Значи ако ние дадем възможност на тези хора да отидат там и да станат участъкови лекари по сегашната система и им дадем възможността веднага да имат право и на частна практика, по този начин те могат да направят един по-приличен доход, използвайки именно заплата, плюс доходите, които са от частната практика. То е ясно каква ще бъде тази частна практика и колко може да спечели един лекар от нея на село или в малките градове, но все пак ние даваме възможност за увеличаване доходите на тези хора в тези трудни времена.
И третото, което е най-важното, това бяха регионалните центрове. Да, аз съм съгласен с д-р Марангозов, съгласен съм с всички критици, които се изказаха и в комисията, че целта беше да се сменят директорите на регионалните центрове. Не съм много съгласен, че трябваше да стане по този начин - с постановление и с промяна в закона и да губим ценно парламентарно време. Защото моите доводи, за да сменя един такъв директор, са много по-чисти и много по-точни и аз искам да ви кажа тук днес в залата. Нарушена е Конституцията, чл. 52, т. 1, че здравеопазването в България е безплатно. В момента от миналата година, от септември месец, още по време на управлението на БСП с министър д-р Виткова, беше допуснато безогледно ограбване на българските граждани, защото пред самата болница се поставя условието: или имаш пари и влизаш в болницата, или нямаш пари и си отиваш.
Ето затова си отиват регионалните директори и затова още от февруари месец аз говоря, че всички до един ще си отидат, тъй като тези хора не спазиха Конституцията. И няма съд в страната, който да оневини тези хора, защото нито един от тях не написа писмо до министъра на здравеопазването или пък самият министър не стана да ги оневини и да каже: "Да, такова е положението, държавата няма пари и затова ще плащате".
Има редица други неща, които ние трябва в момента да променим. Има други предложения, друга система, в която на базата на солидарността ние можем да преминем този тежък преходен период от системата на Семашко, прословутата руска система, която ни е държала в ръцете си и ни държи и в момента вече повече от 50 години, до тъй наречените модерни европейски системи, към които се стремим. Законът за здравното осигуряване, който искаме да бъде гласуван тук през месец ноември, е една от съставните части на тази система, която в момента владее Европа и част от света.
Ето това е истината, няма защо да се политизира въпросът, няма защо да се крият нещата. Не можаха да изпълнят тези директори функцията, за която са създадени дирекциите. Дирекциите са един буфер между Министерството на здравеопазването и общините, които трябваше да насочват усилията си към тези здравни заведения, които имат по-голям обем дейност - както да координират тези дейности, така да осигурят и финансирането. Те не можаха да изпълнят тази задача, превърнаха се едва ли не в кадрови отдел на Министерството на здравеопазването. И заради това тези хора днес трябва да си отидат. Това е съвсем нормално. Ако и тези новоназначени не изпълнят това, и те ще си отидат. Това е логиката на живота днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Има думата за реплика д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Доктор Игнатов, аз съм съгласен, че не всички директори на районни центрове бяха на местата си. Аз съм бил директор на районен център. Но ще Ви кажа следното: за корупция в здравните заведения съм дал на съдебната система хора и всичко е останало, без да получим сигнал какво се прави за вземане на пари в здравните заведения.
Плюс това, какво ще кажете за сегашните дарения, така наречените дарения, които се правят, за да си плащат хората и им се издава документ за дарение? Кога получи това явление разширението си? Това стана най-много през тази година. И тези дарения за мен са един вид държавен рекет в здравеопазната система.
Колкото до другия въпрос, който Вие поставяте, аз съм бил сторонник, макар че не го засегнах в своето изказване, за упражняване през тези две години. Вие сте прав, но сега почти навсякъде във всички селски райони, и Вие много добре знаете това, има поликлиники четвърти и пети тип. Тези поликлиники не са като селските здравни служби, където той ще отиде сам. И все пак трябва много добре да се обмисли въпросът и това подлежи на дебат дали един млад току-що завършил лекар, тук има много лекари, особено от Вашата страна, на другия ден може да започне частна практика. Това е много важен въпрос според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Има думата д-р Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм напълно съгласен с казаното от преждеговорившите, че е необходим нов закон. И аз се надявам, че нов закон до края на годината ние ще имаме. Въпреки всичко някои от постановките, които вероятно ще залегнат в новия закон, е необходимо и сега да ги има, за да може да се създадат условия наистина да се започне структурната реформа. Аз винаги съм смятал, че подобно условие наистина е да ги няма тези две години трудов стаж в публично здравно заведение и това е било моето становище и в миналото Народно събрание. Мотивите са, че със завършване на лекарска правоспособност се получава диплома, която дава възможност и трябва да даде знанията всеки да може да работи като общопрактикуващ лекар. Още повече, че където и да се работи в публично здравно заведение, се работи по определена специалност, която няма да даде възможност на младия колега по всичко, което е необходимо да знае един общопрактикуващ лекар, да натрупа своите познания.
Тук не става въпрос да се отварят частни кабинети на лекари-специалисти, където ще има вече абсолютното изискване там да има призната специалност. Още повече това се отнася за онази част от медицинските работници, а именно стоматолозите, които, завършвайки своето образование, вече са, бих казал, почти напълно готови да работят самостоятелно и главно те са тези, които ще могат да започнат само и единствено на частна практика. Докато млади колеги, които могат да започнат в селско здравно заведение, в селски здравен пункт, в селска здравна поликлиника, вече ще имат възможност, така както каза и д-р Игнатов, без да имат тези две години, успоредно, веднага да открият частен кабинет, който малко да увеличи техните доходи. И това неминуемо ще създаде известна алтернатива за заетост в медицинското обслужване и здравеопазването в България.
Що се отнася до поправката, която се налага - дали да бъде колегиум или лекарски съюз, аз мисля, че тя не бива да се свързва с набавяне на повече членове или нещо подобно, по простата причина, че в момента колегиум не съществува. Изобщо не съществува, а има такова изискване за започване на частна практика. И аз ви питам, уважаеми колеги, как може да вземеш нещо от несъществуваща институция? Просто на този етап се привежда наименованието към съществуващото законодателство, към съществуващите институции в страната, което мисля, че е наложително, за да няма объркване между колегите, които желаят да започнат частна практика.
На този етап беше абсолютно необходимо да се направи и поправка, която да премахне изискването задължително частно здравно заведение да бъдe откривано единствено с предмет лечебна дейност. Това е не само за да може да даде възможност част от работническите поликлиники наистина да станат като частни здравни заведения на съответните предприятия, но и дава възможност на хора, които имат възможност да открият здравни заведения на съществуващи фирми, да открият такива, като не само и единствено са с предмет медицинска дейност, което безспорно също ще даде една възможност да бъдат увеличени тези частни здравни заведения, което също ще бъде една алтернатива на заетостта в здравеопазването на този етап.
Стигаме до въпроса за регионалните здравни центрове. Да, вярно е, аз винаги съм бил против съществуването на регионалните центрове, бил съм против пряката централизация, защото ми се струва, че за извършването на една реформа наистина трябва да има не централизация, а до известна степен децентрализация в здравеопазването. Разбира се, тук не става въпрос за съществуването им изобщо, а става въпрос за това какви функции те да имат. Аргументите, с които аз се съгласих и се съгласявам, бяха, че в един етап на извършване на структурна реформа, а ние всички се надяваме, че това ще започне и се надяваме този парламент, ако не да я завърши, то поне във висша степен да я направи, наистина е необходимо да има такива органи, които да провеждат политиката на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването, респективно за осъществяването на тази реформа. Оттук насетне ми се струва, че възможността за смяна на директорите се налага от факта, че наистина те за известен период от време ще трябва да провеждат може би нова политика. Разбира се, това не значи, че те априори трябва да бъдат съкратени всички, аз съм напълно съгласен с това, не значи, че няма да има хора, които трябва да останат, защото са добри професионалисти, нито пък значи, че трябва да бъдат слагани хора, които да не бъдат такива, тук съм абсолютно съгласен, но такава възможност на този етап трябва да съществува с всичките възможности за евентуална добра смяна и добър подбор на кадри. За това нещо носи отговорност съответното ведомство.
Няма да се спирам на необходимостта от поправка в закона по отношение на наркотичните вещества, която просто се налага, за да бъде синхронизирано нашето законодателство с европейските конвенции. И в комисията изказах моите съображения, че за мен просто е недобре да бъдат съхранявани наркотичните вещества дори и в минимални количества в Министерството на здравеопазването до завършване на съдебното производство, след като самото съдебно производство има много по-големи възможности за тяхното качествено съхраняване.
Завършвайки, колеги, аз бих препоръчал на всички вас да подкрепите тази промяна с ясното виждане, че една голяма част от сега предложените текстове за промяна утре трайно ще бъдат заложени в новия Закон за народното здраве и с презумпцията, че на този етап просто те са необходими, за да може по-безболезнено да стартира реформата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
Има думата д-р Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Колеги, като един от вносителите смятам, че може би не всички промени, които се налагат в този закон, сме ги засегнали. Но смятам, че промените, които ние предлагамe в Закона за народното здраве, на този етап са едни от най-важните, тъй като и преждеговорившите споменаха, че през месеците ноември и декември предстои приемането на два основни закона в здравеопазването. С промяната в чл. 25б, ал. 1 текстът, който ние предлагаме, смятам, че опростява нещата. От друга страна, с настъпилата реформа в работническото здравеопазване ние даваме възможност на изградени готови здравни звена към големите заводи да преминат на тяхно подчинение, на тяхно финансиране, на тяхната издръжка, за да могат да се запазят колективите и работниците в тези предприятия и заводи да продължат да имат добро и квалифицирано медицинско обслужване.
Считаме също така, че е крайно необходимо да отпадне забраната за задължителния двегодишен лекарски трудов стаж. Та нима когато завършвахме ние медицина и бяхме разпределяни по селата, тогава ние като какви работехме? Работехме точно като общопрактикуващи лекари. Тогава някой искаше ли от нас това условие за задължителен двегодишен стаж в държавно здравно заведение? Никой не ни искаше, никой не ни питаше къде искаме да отидем да работим. Затова трябва да дадем свобода на колегите да могат, завършвайки да започнат и частна практика по обща медицина, като общопрактикуващи лекари, подчертавам това, не като тесни специалисти. Защото с реформата в първичната здравна помощ именно тия общопрактикуващи, домашни или семейни лекари, както искаме така можем да ги наречем, ще бъдат основната фигура. Тия, които ще стартират реформата в доболничната помощ.
Промяната в чл. 25, ал. 1 с добавянето на думата "стационар" аз смятам, че също е много важна. Защото едно е разкриване на частно здравно заведение с лекарски кабинети, друг е въпросът, когато към това частно здравно заведение има и стационар. Напълно съм съгласна, че в тия случаи частното здравно заведение трябва да бъде в самостоятелно обособена сграда.
Промените в чл. 83 също са доста важни. Но, колеги, искам да ви обърна внимание, е станала е една техническа грешка при печатането на текста. Вместо "500 кг", би трябвало да се чете "500 млгр".
От друга страна, включването на опиевият мак - една наркотична култура, която доста се сади по нашите южни райони, би довела по-успешна борбата с незаконното засяване както на индийския коноп, така и на опиевият мак. И оттук нататък, прекъсването на тоя кръг за засяване, продажба и употреба на дрога.
Още веднъж искам да подчертая, че може би не сме засегнали всички важни неща. Но както казаха и други колеги, дай Боже, януари-февруари да имаме един нов закон за народното здраве, който да бъде съобразен и със законите, които ще приемем през ноември и декември. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Брайнова.
Има думата доктор Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колежки и колеги! Изминаха повече от седем месеца след приемането на последните поправки в Закона за народното здраве, където в § 88 от Допълнителните разпоредби е отбелязано, че Министерският съвет и министърът на здравеопазването в шестмесечен срок от влизане в сила на закона издават предвидените в него правилници и наредби.
През месец юли министър Бояджиев увери всички присъстващи в тази зала, че е предстоящо издаването им въпреки че и тогава беше изминал фиксираният шестмесечен срок. В очакване законът да задейства и да започне някаква промяна в цялата здравна мрежа в страната, нейните звена продължиха да работят по стария начин, да се лутат в безпаричието и невъзможността да изпълняват основните си функции.
Предлаганият законопроект със своя общ вид на пръв поглед изглежда напълно актуален и навременен. Но всъщност и най-повърхностният поглед на добър специалист ще забележи, че въпросните поправки не представляват нищо, освен в първите девет параграфа да извършват и да обслужват единствено кадрова реформа, а не принципни различия в здравната практика. Още в началото на поправките е отбелязана промяната на името на районните центрове по здравеопазване с "териториални органи на Министерството на здравеопазването".
Без претенции за всеобхватност искам да отбележа, че територия във философския речник означава земно пространство с определени граници, към които се включват вътрешните води, а понякога и крайбрежните. Значението на думата "район" е местност, която се характеризира с икономически и географски особености. Второ значение е посочено - като част от населени места, градове или квартали. И на трето място - място, в което става действие или област. Оттук сами съдете за какво става дума.
Поправките в глава единадесета - "Контрол върху наркотиците". В отделните параграфи се вменява една ненужна юридическа отговорност на Министерството на здравеопазването, което и без това е претоварено с отговорности. Би трябвало Министерството на здравеопазването да бъде само един експертен орган, който да дава своята оценка, без да се ангажира със съхранението и опазването на пробите на наркотичните вещества, както това е отбелязано в § 12, чл. 82, алинеи 3, 5 и 6. Съответните министерства на вътрешните работи, правосъдието и прокуратурата би следвало да се ангажират с тия проблеми.
Чест прави на министерския екип, въпреки че преди в моето изложение аз посочих, че все още не е издал тези наредби, нужни за действието на закона, че не е инициатор на поправките в закона. Защото сигурно е наясно, че в момента са нужни практични действия, а не умствени еквилибристики на слабо познаващи националната здравна система парламентаристи, които демонстрират веща некомпетентност и стремеж към ничие угодничество и се изявяват като задкулисни играчи на здравната шахматна дъска.
Уважаеми колеги, аз гласувах на първо четене в комисията да мине тоя закон и да влезе тук, в зала, за да се покаже колко несъстоятелни са всички тези поправки. Единственото, което може да се каже, че е по-добро, това е, че може би не споделям мнението на доктор Кънчо Марангозов, че се търсят нови членове. А може би ще се издигне малко ролята на този наистина съюз, наречен лекарски, който трябва да влезе наистина в своята роля и да започне да действа така, както трябва.
Смятам, че аз най-малкото ще се въздържа от гласуване за всички поправки в закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Баташки.
Последният оратор, който се е записал, е доктор Григор Шишков.
Имате думата, господин Шишков.

ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Госпожи и господа народни представители! Аз съм напълно съгласен, че след толкова много поправки и един поначало още от неговото създаване сбъркан закон за интересите на народа трябва да бъде заменен с нов. Аз съм много доволен да отбележа, че както народните представители от управляващото мнозинство, така и народните представители от Демократичната левица са съгласни да има един качествено нов закон за здравето на народа. И дай Боже това да го направим час по-скоро, за да може здравеопазването в страната да се пригоди към вече качествено новото развитие на България към бъдещето. И аз съм убеден, че когато дойде време да гледаме тези закони, ние ще бъдем солидарни.
Има нещо обаче, което искам да припомня, във връзка с днешните поправки.
Аз ви моля, когато се върнете на "Позитано" да говорите с бившия министър госпожа Виткова и да й припомните една среща на една делегация от Пловдив, която я посети много вежливо и й припомни, че актът, когато се създаваха тези органи, наречени "РЦЗ" тогава, знаете периода, няма до го припомням, ние й казахме, че това е един пореден политически акт. Един, бих казал, малък рецидив от едно минало, което, слава Богу, и вие искате да го забравите. И тя трябва да ви кажа, че се съгласи с това нещо. Дори ще ви кажа и точно думите й: "И когато вие дойдете на власт, ще направите обратното". Не, искам да ви кажа, че сега, когато ние сме на власт, целта не е да направим обратното, тоест, чист политически акт - не. Чисто и просто, когато се създадоха тези органи, хората, които трябваше да започнат някаква реформа в здравеопазването, не направиха нищо и вие ще се съгласите с мен, че от 1989 г. до днес българското здравеопазване си е старото социалистическо здравеопазване с всичките му недъзи, с безконтролно изразходване на средства, със създаване на структури, които са негодни и неполезни за нашия народ особено в тези трудни моменти, които сега всички преживяваме.
Значи целта е да се създаде една структура, която освен да отговаря на икономическите условия в страната, да бъде що-годе ефективна поне дотогава, докогато сме сиромаси.
Значи тази поправка не цели политическо отмъщение или политически акт, както някои колеги се опитват да го изтъкнат. Защото наистина медицината е политика, колега Марангозов, и аз се радвам, че Вие цитирахте един учен, който 25 години в България беше - знаете какъв, изобщо беше отречен. Говоря за Вирхов.
Така че днес, когато приемаме на първо четене тези поправки, нека да ги считаме като началото на подготовката за един качествено нов закон, придружен с още няколко други закона, които са задължителни, защото българският парламент е длъжен на българския народ по отношение на здравеопазването. Много длъжен. И онези всички слабости, онези недоглеждания, онова, бих казал, пренебрежение, което Великото Народно събрание, Тридесет и шестото и Тридесет и седмото не направиха за здравеопазването, то Тридесет и осмото Народно събрание трябва да го направи и то в ускорени срокове.
И аз ви моля ние, които тук сме доста лекари, да настояваме да ускорим реформата в здравеопазването и то не с много отложени срокове.
И така, за да не ви отегчавам повече, искам да ви помоля да се гласуват тези поправки с надеждата, че вие, колеги от лявата страна, ще разберете, че смисълът не е политически. Смисълът е да поставим началото на реформата в здравеопазването. Тя, разбира се, трябва да стане и с нови хора, които са съпричастни към нея. Не говоря за нови хора по цветове, а за нови хора по дух. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Шишков.
Реплика д-р Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че тук от тази трибуна трябва да спрем да говорим за някои неща и същевременно да ги вършим. Тук действително сега се политизираха нещата.
Д-р Шишков, Вие бяхте един от близките приятели и съветници на д-р Виткова и аз имах известни затруднения. Не казвайте, че не сте се целували на публични места и не сте се срещали.
Второ, д-р Игнатов, съжалявам може би е излязъл, Вие сте умен човек и когато вземате нещата и решите да политизирате, говорите по един и същи начин. Спрете за медицината на Семашко, защото тя не е била огледален образ в България.
Не отричайте абсолютно всичко от миналото. Има някои неща, които са били положителни.
Когато ние говорим, че Народното събрание от 10-и досега е длъжник на българското здравеопазване, аз ще кажа това, че от 9 септември и от 10 ноември досега всички парламенти и правителства са били длъжници на българското здравеопазване и на здравните работници. Кажете един проблем, свързан с нормалното съществуване на фамилиите на здравните работници, да е решен? Кажете кой е по-високо квалифицирания труд в България и по-ниско заплатен, отколкото трудът на здравните работници?
Тези поправки специално за наркотиците ще ги подкрепя, обаче можеше да не се бърза според мен. В какъв смисъл? Законът е в сила, но той не действа, защото министерството и Министерския съвет не са изготвили правилник за неговото приложение. Това е едното.
Второ, помислете все пак за това, което каза колегата Баташки, за определението на територия и на регион.
И накрая искам на тези колеги, които казваха, че не се правят политически уволнения, да кажа, че това не е вярно. Аз ще ви кажа следния пример.
Първо, всички уволнения, които са направени сега, от страна на Министерство на здравеопазването, с изключение на тези, които са си дали оставката, са незаконни.
Аз ще ви кажа следния пример. Викат лекар - шеф на регионална служба и главният секретар казва така: "Вашият областен управител, с известни там квалификации, непрекъснато иска да ви освобождавам. Да успокоим нещата, ние Ви ценим Вас, подайте си молбата да минете на срочен трудов договор". След два дни съответната личност е освободена и се казва "по Ваша молба".
Аз казах един ден на министъра: дайте да седнем и посочете тези, които са членове на БСП или които смятате, че ние имаме ангажименти към тях, не си вършат работата и предлагате по-добри специалисти, няма смисъл да си играем така.
Не искам да ви отнемам времето, за да ви покажа писания на господин главния секретар с въпроси, на които трябва в 7-дневен срок, които не са подписали за уволнение, на тези въпроси те трябва да отговорят. Смешни работи са.
Аз се обръщам с една молба: не повтаряйте грешките на бившите правителства. Корупцията в здравеопазването не е започнала от минало време. Корупцията във вземане на пари в тоталитарната система не беше възможно да стане. Аз ще ви цитирам колега, професор болен, който взима аспирин и за тази работа го понижиха в длъжност в административната катедра и съответно в заплатата.
Какво е сега положението? То засяга всички нас. Аз изпратих до министъра 10 или 12 епикризи на болни, които трябва да бъдат оперирани и на които се искат от 4 до 12 хиляди долара примерно. Бях изненадан от отговора на господин министъра, който ми каза, че той ще провери и на някои ще разреши.
Министърът не може да има друг подход освен този: да нареди да се оперират без пари.
Този стремеж да се приватизира стоматологичната помощ, да се приватизира доболничната помощ, извинете, кой българин може сега да издържи?
Ние трябва да въведем здравноосигурителна система и да премахнем тази ситуация, която имаме досега - парични взаимоотношения между пациент и доктор - никъде по света го няма. И трябва да ви кажа, че тези дарения и т.н., които са предвидени, те също ще засилят корупцията.
Надявам се, че поправките в закона ще бъдат приети и то тези, които кореспондират с подобряване на здравеопазната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Зънзов.
Има думата за реплика д-р Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Госпожи и господа народни представители! За малка работа - много време се губи. Аз се извинявам, но не мога да не кажа една-две приказки на господин Зънзов.
Спрете да хиперболизирате и да не говорите точната истина. Вие много добре знаете, че аз никога и по никакъв повод не съм бил и не мога и да бъда съветник на госпожа Виткова. А колкото за кавалерското влизане, ръкостискане и дори, правилно, целунах я по бузата министърката и тя мен. Искам това да ви кажа и малко за разведряване, че всеки един от народните представители на управляващото мнозинство би го направил към всяка една жена. Толкова по този въпрос.
Но искам нещо да помоля господин Зънзов. Вярно е, аз не отричам, че Вие години наред сте радетел за реформа в здравеопазването. Но аз искам да Ви припомня един малък факт. Вие две години бяхте председател на Комисията по здравеопазване и какво се извърши през този период от време, няма да Ви припомням. Ще Ви кажа само едно - нищо не се извърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Шишков.
Има думата за втора реплика д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Зънзов, Вие за голяма част от повдигнатите въпроси сте прав. Но тук предложените промени просто нямат амбициите да оправят всичките тези проблеми в здравеопазването, които съществуват. Мисля, че беше подчертано какви амбиции имат те и аз мисля, че до голяма степен те са основателни.
А иначе, аз се присъединявам към всички от изказващите се, които наистина апелираха всички лекари в този парламент да направят всичко възможно, за да приемем наистина един нов и качествен Закон за народното здраве или за здравето на нацията - както искате да го наречем, който наистина да направи всичко възможно да се решат проблемите, които вие повдигнахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
Има думата д-р Михаил Михайлов за трета реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз само искам да напомня на господин Зънзов, че две години той беше председател на Комисията по здравеопазване и всичките тези въпроси, които ги отнесе за това какво става днес в здравеопазването, би трябвало да си ги зададе на себе си, защото липсата на здравно осигуряване, именно създаването на тази връзка между лекар и пациент, която аз също смятам, че е абсолютно ненормална, тя може да бъде решена единствено чрез Закона за здравното осигуряване, когато между пациента и лекаря застанат или застрахователните компании, или застанат здравноосигурителните фондове и т.н. Но две години и половина Комисията по здравеопазване в Тридесет и седмото Народно събрание се занимаваше с какви ли не дреболии, поправки, а най-важното нещо, което трябваше да се свърши, не го направи. Както виждате, нашата амбиция е в рамките само на 3-4 месеца да бъдат приети два закона, които вие за две години и половина не можахте да ги приемете.
Така че нека да оставим в близките един-два месеца всички тези въпроси, които вие повдигнахте, именно на волята на Народното събрание, на нашата комисия. И това, което каза господин Китов, че съдбата на здравеопазването - малко силно казано, е именно в ръцете на всички членове на комисията в това Народно събрание. Ние имаме може би и най-голямото лоби, защото лекарите в Народното събрание са 28 и досега наистина не е имало такава голяма бройка - повече от 11-12 на сто от народните представители са лекари.
Аз смятам, че това ще допринесе именно за приемането на два много сериозни, много качествени закони, които да дадат правото на всеки един български гражданин наистина да получи адекватна помощ, а пенсионерите, децата, студенти, ученици и т.н., да се ползват именно от Конституцията - от правото на безплатна помощ. И тогава наистина пазарът да решава кой трябва да плаща, кой не трябва да плаща. Именно това ние като законодателен орган трябва да го решим.
Така че, господин Зънзов, нека бъдещето да отговори на Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Михайлов.
Давам думата за дуплика на д-р Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Михайлов, уважавам вашата амбиция за няколко месеца да направите поправки, нови закони и то висококачествени. Обаче в контекста на Вашата специалност ще Ви кажа това и Вие сигурно ще се съгласите, защото сте специалист по психиатрия. Не говори за добро душевно здраве хиперболизацията на възможностите. Така че нека да се пазим от това. Не говори добре също и за съответната личност, когато всичко се отрича. Заместник-председател беше доц. Китов, другият заместник-председател беше д-р Карев. Аз имам и писма, писани от някои инстанции за това, което е извършила комисията. Мина на първо четене Законът за здравноосигурителната система. Така че, аз Ви моля, направете справка какво е правила комисията, за да можете действително да се изкажете така, ако видите, че тя нищо не е правила. Не отричайте нещо, което не го познавате.
Доктор Шишков, с Вас се познаваме. Не желая да принизявам на по-ниско ниво дейността на парламента. Иначе имам много неща да кажа. И не само Вие, никой в Пловдив не може да каже, че съм имал отрицателно отношение към Вас. А това за госпожа Виткова - няма да принизявам работата на парламента, за да доказвам, че е абсолютна истина. Тя страдаше от недобри съветници и особения си характер, като не се вслушваше и в ръководството на комисията. Тук колегите го знаят, нали? Никой мен не може да ме обвини в това, че аз съм бил неин приятел. Но не съм й и враг. И аз смятам, че когато се касае за здравето на българите, ние трябва да спрем да се занимаваме дребнаво по тези проблеми, да хиперболизираме или да отричаме изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Зънзов.
Последен за изказване има думата Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително материята е медицинска и аз не смятам, че по медицинските въпроси имам въобще правото да вземам становище. Лекарите бяха достатъчно изчерпателни. Казаха си думата. И ние юристите да кажем може би съвсем накратко няколко думи и върху правните въпроси, които лежат в това изменение.
На първо място, бих споделил виждането си, че в такива моменти, когато се разглежда един въпрос, свързан със здравеопазването, беше редно тук да присъства и министърът на здравеопазването. Законопроектът за изменение на закона е внесен от народни представители и затова още по-задължително според мен беше присъствието на министъра.
В доклада на доц. Китов чета, че министърът е присъствал на заседанието. Добре, но нека да бъде и в залата. Третираме негови въпроси. В края на краищата той ще изпълнява тези проблеми, които ние тук регламентираме. Затова в такива случаи винаги е полезно да бъде и съответният ресорен министър, който да вземе отношение.
Чисто от правна гледна точка бих казал вече стига на тези изменения, които правим така, вмъкваме се в един закон отпреди двадесет години, сменяме два текста, след това идва ново заседание, нова проблематика, пак два-три текста и в края на краищата докъде стигаме. Просто и това е един закон, който макар че не е от тези с най-дълга брада, той е само от 1973 г., пак време е да го хванем цялостно, тоест да бъде подменен с един нов закон, а не да се занимаваме с такива изменения.
Специално взех думата във връзка с § 5 от законопроекта. Член 25б, ал. 1 се подменя изцяло. Добре.
"Право да откриват частни здравни заведения имат юридически лица".
Ако вземем текста така, не казваме "и юридически лица" някой може да го прочете и да каже: "само юридически лица". Такова ли е виждането на вносителите и на председателя на комисията доцент Китов? Ако е така, добре, но нека да го изразим - само юридически лица ли или "и юридически лица". Това е много важно, защото точността в един текст води след това до тълкуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): "Само".
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, това е друг въпрос. Но затова го поставям, за да влезе в протокола и да се знае "само юридически лица".
И в такъв случай втората алинея би трябвало да бъде съобразена с първата, защото първата по-рано е свързана с втората или чл. 25б третира частното здравно заведение. Сега подменяме първата алинея, правим генерална промяна. Доцент Китов отговаря "само юридическите лица", тогава втората алинея какво ще бъде? Тя с какъв преамбюл ще остане тук? Каква е връзката между първа и втора алинея чисто юридически, чисто практически? Ако говорим само за юридически лица, втората алинея как да я разбирам? И не би ли трябвало и към нея, аз сега не смея да правя предложения там, където е чужда материя, но не мога да не обърна внимание с молба и към лекарите тук, и към председателя на комисията доцент Китов да помислят дали не трябва и втората алинея да бъде променена по някакъв друг начин.
И в този смисъл правя предложение без да бъда конкретен и предоставям доктор Китов да се произнесе. Защото след като казваме, че само юридически лица откриват частни здравни заведения, казваме: "частните здравни заведения се учредяват, управляват, преобразуват и ликвидират по установения за съответната правна форма ред".
Алинея първа е отпаднала. Там са формите, там са видовете, доктор Китов. И затова според мен, за да имаме уточняване, втората алинея трябва да създаде някаква връзка с първата алинея. Или от първата алинея нещо трябва да се заимства. Тоест да не изхвърляме първата алинея и изведнъж да влизаме в нещо, което няма връзка с първата алинея.
Позволявам си съвсем колегиално да направя такова предложение. Вече лекарите са тези, ако смятат, че има някакво основание в моето изказване, ще моля да приемат, че правя предложение за промяна. Чисто формално от гледище на процедурата правя предложение за промяна във втората алинея или евентуално за запазване на някаква част от досегашната първа алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров. Други изказвания няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве с вносители Михаил Михайлов, Мария Брайнова и Михаил Карафезов. Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: 136 за, 2 против, 44 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Процедура може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура? Доктор Брайнова има думата за процедура.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срока за предаване на поправки между първо и второ четене да бъде съкратен на пет дни.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ, от място): Защо? Мотиви?
МАРИЯ БРАЙНОВА: Мотивите са, че нещата са ясни в предлаганите промени на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако има някой, който желае да изкаже противно становище, да заповяда след доктор Брайнова.
Има думата доктор Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, смятам, че не е необходимо да се скъсява срокът, защото наистина има да се направят някои предложения, особено това, което господин Джеров каза. Нещата трябва да се прецизират много внимателно и да не правим поправки, които след един месец ще трябва пак да поправяме.
Затова предлагам да си остане срокът, за да може да си мине през комисия на второ четене, нормално да си мине, да се обсъди спокойно и тогава да се внесе законът на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Направено е процедурно предложение за съкращаване на срока за писмените предложения преди второ четене на пет дни. Направено е и контраизказване, възражение от доктор Марангозов.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от доктор Мария Брайнова за пет дни срок за правене на писмените предложения за второ четене. Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: 114 за, 53 против, 12 въздържали се.
Предложението на доктор Брайнова е прието.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Вносител - Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно Законопроект за защита на растенията
N 02-01-19, внесен от Министерския съвет на 14 юли 1997 г.

По този повод Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 23 юли тази година, обсъди законопроекта. В обсъждането взеха участие представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и правната интеграция и Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия.
Изтъкнато бе, че приемането от Народното събрание на нов закон за защита на растенията е крайно необходимо в обстановката на новите икономически условия и законодателство, необходимостта от ефективно управление на дейностите, свързани с опазване на растенията от вредители, както и хармонизацията на закона със законовите разпоредби, уреждащи материята в страните - членки на Европейския съюз.

Законопроектът цели решаването на проблемите, свързани със защита на растенията и продукцията от растителен произход от болести, неприятели и плевели, като създава определени задължения, действия, забрани и отговорности на участниците в процеса на производството, съхранението, търговията и транспорта на растения, части от тях и растителни продукти, осъществяването на производството и разпространението на биологични и фитофармацевтични препарати, както и функциите на фитосанитарния контрол.
По внесения законопроект се проведе задълбочена дискусия в комисията, като се изказаха предложения за някои смислови и редакционни поправки на текстове на законопроекта, които уточняват функциите на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 37, ал. 1, както и функциите на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия по чл. 26, глава трета "Фитосанитарен контрол при внос и износ". Дискутиран бе въпросът за издаване лиценз на физически и юридически лица за осъществяване на контрол и освидетелствуване на продукция, предлагана на земеделските борси, тържища и пазари.
Членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемането на закон за защита на растенията и това, че предложеният законопроект в голяма степен удовлетворява нуждите и отговаря на предявените към него изисквания.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
"Подкрепя законопроекта за защита на растенията N 02-01-19, внесен от Министерския съвет на 14 юли 1997 г., и предлага на Народното събрание същият да бъде приет на първо гласуване."
Това становище бе гласувано с 18 гласа за, против и въздържали се няма. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите ще представи господин Лъчезар Тошев - председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по опазването на околната среда
и водите по Законопроект за защита на растенията N 02-01-19, внесен от Министерския съвет

Комисията по опазване на околната среда и водите на свое заседание на 29 юли 1997 г. разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за защита на растенията. На заседанието бяха поканени и присъстваха представители на неправителствени екологични организации, които представиха свои становища по законопроекта.
Като подкрепя мотивите на вносителя, комисията препоръчва на Народното събрание да приеме на първо четене внесения законопроект.
Становището на комисията е прието единодушно."
Това е текстът на становището. Извън това бих искал да кажа, че беше изразено становище от един от експертите доц. Хачадур Чулджиян, че някои текстове, касаещи агрохимията в този закон, следва да бъдат подобрени. Това може да бъде направено на второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев. Остава да чуем становището на Комисията по икономическата политика. Моля депутат от Комисията по икономическата политика да представи становището. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ БАЕВ: Благодаря, господин председател.
"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 02-01-19 от 14 юли 1997 г.
за защита на растенията, внесен от
Министерския съвет

На своето редовно заседание на 3 септември т. г. Комисията по икономическа политика обсъди законопроекта за защита на растенията. Законопроектът беше представен от господин Петър Николов - ръководител на Националната служба по растителна защита към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Законопроектът отменя морално остарелия Закон за защита на растенията от болести и неприятели от 1960 г. и създава цялостен режим за управлението на дейностите, свързани с опазването на земеделските и горските култури от вредители, карантината и фитосанитарния контрол, контрола на фитофармацевтични препарати и техника за растителна защита. Законопроектът е създаден в съответствие с директивите на Европейския съюз. Той урежда специализирана служба за управление на растителната защита, съгласно изискванията на Международната конвенция за защита на растенията от 1951 г. Достойнството на законопроекта е, че той задължава производителите на растителни стоки да се регистрират пред специализираните органи за контрол. Регламентира се фитосанитарният контрол и карантина на растенията при внос и износ на растения и стоки от растителен произход, както и дейността за биологично изпитване и регистриране на фитофармацевтични материали, контролът на вноса, производството и търговията с тези ресурси в страната, както и контролът на техниката за растителна защита.
Комисията по икономическа политика единодушно подкрепя по принцип законопроекта за защита на растенията и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Председател на
Комисия по
икономическата политика: (п) Никола Николов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баев.
Дебатите по този закон ще започнем след почивката. Моля да представите списъци на ораторите.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Утре, както знаете, е ден за парламентарен контрол. Ще отговарят: министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Осман Октай и на питане от народния представител Екатерина Михайлова;
- министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на питане от народния представител Дянко Марков.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуални въпроси от народните представители Яшо Минков, Иво Атанасов и Атанас Богданов и на питане от народния представител Яшо Минков;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев - на питане от народния представител Иван Зънзов;
-министърът на околната среда и водите Евдогия Манева - на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос и питане от народния представител Емилия Масларова;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев - на актуален въпрос от народната представителка Дора Янкова.
Продължаваме с обсъждането на първо четене на Законопроекта за защита на растенията.
Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внасянето на този законопроект е наложително. Това е една нужда, която е продиктувана от факта, че законът, който сега действа, е приет и създаден в други условия, при съвършено друга ситуация в страната и извън страната. Той е безнадеждно остарял и приемането на нов законопроект трябва да стане наистина бързо и същевременно трябва да отговори на всички съвременни изисквания за контрол и защита на растенията и продуктите от растителен произход.
Аз лично ще подкрепя законопроекта и предлагам и на колегите да го подкрепят, тъй като той дава отговор на редица въпроси, които засега в стария закон не са решени.
Едно от предимствата на законопроекта е, че се създава възможност за устройство на Службата по растителна защита, която трябва да създаде своите структури в унисон със съвременните условия на живот. Предлага се да се създаде фонд "Защита на растенията и растителните ресурси", който ще даде възможност за по-голяма свобода при решаването на редица проблеми, свързани с изразходване на средства, а тези средства, естествено ще се набират по съответния ред, както е посочено в законопроекта.
При либерализирането на режима, при отварянето на нашата икономика, при създаването на хиляди стопанства и десетки хиляди, даже стотици хиляди частни производители регламентацията на тяхната дейност, регистрацията, лицензирането на съответните субекти е наложително и задължително условие, за да може да функционира нормално нашият пазар и същевременно да бъде защитено производството и продуктите, които ще отидат за изхранване на нашето население. При либерализирането на външнотърговския режим, фитосанитарният контрол е не само наложителен, но това ни поставя в невъзможност да организираме износа и вноса, ако контролът не е съобразен и документите, които се дават за износ и внос, не са съобразени с изискванията на европейското законодателство. Този закон отговаря на изискванията на европейските нормативни документи и той трябва да бъде приет, за да може наистина да се осигури нормално функциониране на нашия вносно-износен режим. В момента, знаете, много са частните производители, много са фирмите, които се занимават с такава дейност. Почти е либерализиран външнотърговският режим за растениевъдна и хранителна продукция и това още повече налага час по-скоро да се регламентира тази дейност.
Много е опасен проблемът с контрола по вноса на растително-защитни препарати. В момента редица фирми си позволяват да внасят, често пъти заобикаляйки законовите разпоредби. При един регламентиран и добре организиран контрол тази дейност наистина може и трябва да създаде предпоставки за защита на растенията, а оттам и за продукцията, която се произвежда, за опазване на околната среда и на всичко, което е свързано с тази дейност.
И накрая, онова, което съпътства всеки законопроект - административно-наказателните разпоредби са съобразени с обстановката, която съществува в страната. Допълнителните разпоредби дефинират всичките понятия, които са свързани с организирането на този процес.
Аз предлагам на колегите да подкрепят на първо четене законопроекта и да ускорим неговото приемане на второ четене, за да може до края на годината да се организира неговото приложение. И по този начин да защитим нашата растениевъдна продукция, а оттам и здравето на нашия народ, от една страна, и от друга страна, да дадем възможност за нашите нормални контакти чрез търговията, износа и вноса с останалите страни в света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата народният представител господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз не бих искал да повтарям думите както на колегата Трендафилов, така и докладите, прочетени от Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, Комисията по икономическата политика и Комисията по опазване на околната среда и водите. Ще изтъкна само, че наистина законът беше необходим и то първо, от гледна точка, както се спомена, на здравето на българската нация, а също така и за предпазването и развитието на българското земеделие в областта на едно модерно, стабилно, устойчиво земеделие.
Не е тайна за никого, че в продължение на няколко години, от 1990 г., различни препарати, останали по складове на АПК, по складове на ТКЗС и ликвидационни съвети, бяха изнасяни, препращани, препродавани, с изтекла годност, какво ли не и т.н. Лица с най-различни професии, дори неразбиращи нищо от това, продаваха, препродаваха. Може би през тези няколко години ефектът от такава дейност ще проличи малко по-късно, във връзка с това как са били използвани самите препарати и какво увреждане има на тези, които са работили с тях.
Макар че ефектът за дадени производства в растениевъдството, свързано с това дали е извършено фитосанитарно мероприятие е често, че няма никакъв ефект от самия препарат.
Така че наблягам именно върху това, че законът е свързан както със здравето на нацията, така и с развитието на земеделието. Не земеделие примитивно, а земеделие, което се нуждае от висококачествени препарати, за да бъде ефективно.
Наистина важно е, че България в случая с този закон и с досега действащия Закон за ветеринарното дело, който също има нужда от пипане, е една бариера на почти всички държави за вкарване на вредители, зарази и други, изобщо на заразни огнища за цяла Европа.
Ето защо в доклада и в мотивите е записано, че законопроектът изцяло е заимстван, така да се каже, от Франция. Няма никакви забележки.
Аз тук ще посоча само една забележка, която смятам, че трябва да променим и тя е в административните разпоредби.
Законопроектът е правен в един малко по-предишен етап и затова всички административно-наказателни разпоредби са във вид на минимална работна заплата. Струва ми се, че това трябва да се избегне и да запишем вече във връзка с финансовата стабилизация не минимална работна заплата за всички тези администрпативно-наказателни разпоредби, а да определим сумите цифром, тоест числата точно такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат.
Второ, това, което споменах във връзка със здравето на хората. Струва ми се, че някои от тях са доста ниски. Запазвам си правото именно по тази част да внеса предложение за завишаване в някои от текстовете, именно там, където може да бъде нанесена вреда на отделен човек или да бъдат натровени хората в бъдеще, да бъде увредено здравето чрез ползване на продукция, където са превишени нормите.
Аз също от името на нашата парламентарна група смятам, че този законопроект трябва да бъде приет. Подкрепям го изцяло. Обръщам се към колегите от всички парламентарни групи също да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата народният представител господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Очевидно този закон идва да запълни един вакуум просто в областта на защитата на растенията от болести, неприятели и плевели, части от тях или растителните продукти. Както се изтъкна вече тук, това е въпрос, който днес тревожи не само България, тревожи цялата планета.
Този правен вакуум се създаде от това, че съществува един Закон за защита на растенията от болести и неприятели, който в значителна степен вече изобщо не може да функционира. Той е остарял и като закон, и като дух, и като уредба и т.н. Това наложи да бъде разработен и да бъде внесен този законопроект. Аз бих казал, че той дори е закъснял. Закъснели сме с приемането му, но се надявам, че този консенсус, който съществува в залата, ще позволи да успеем още тази есен той да стане един правен факт.
Тук трябва да изтъкна, че при разработването на този законопроект е взето предвид и законодателството в онези страни, които отдавна работят в тази област. Основата е взета от Закона за защита на растенията във Франция. Съобразен е с документи на Европейския съюз или така той е хармонизиран със законодателството в тези страни, с които ние се стремим да имаме активен стокообмен.
Основните причини за необходимостта от изготвянето на този законопроект са, че трябва да се регламентира дейността по отношение на борбата с болести, неприятели и плевели, както и дейността по опазване на земеделските и горските култури, организацията и дейността на карантината, фитосанитарния контрол, контрола на фармацевтичните препарати, което се изтъкна тук и от колегата Христов, и от колегата Трендафилов, а също така и техниката за растителна защита, която подлежи на контрол.
Регламентира се създаването на специализирана служба за управление на дейността - тази национална служба, съгласно изискванията на Международната конвенция за защита на растенията, приета през 1951 г. в Рим.
Освен това се определят икономически опасните вредители за страната, както и организацията и дейността по отношение на вноса на растения, растителни продукти и части от тях, по отношение на карантинните вредители.
Много важен факт е, който спомена и господин Трендафилов и разви тук този въпрос, че се задължават производителите на растителни стоки с търговска цел да се регистрират пред този специализиран орган за контрол на културата. Освен това е необходимо и тяхното здравно освидетелстване, от което сме заинтересовани всички ние като потребители на тази продукция. Защото това е нещо, което консумира целият народ и от чистотата на този продукт зависи здравето на нацията.
Така че този закон, наглед неголям, има действително много голямо звучене и много голямо значение.
Тук няма да се спирам също така на един важен въпрос, който беше засегнат - за фитосанитарния контрол и карантината на растенията, която се осъществява на граничните пунктове, защото чрез граничните пунктове, ако има една лоша организация, лоша и неефективна нормативна уредба, ние можем да си внесем такива вредители, които да ни запалят, дето се казва, земеделието. А това е много важно - да се постави един строг филтър на граничните пунктове.
И не на последно място се урежда и дейността на биологичното изпитване и регистриране на фитофармацевтичните препарати и техният контрол било от местно производство, било от внос. Да се надяваме, че една ясна и точна законова уредба ще създаде предпоставките за по-добър порядък и действия в тази насока.
Считаме, че всички тези нови моменти, предвидени в предлагания законопроект за защита на растенията, ще бъдат един фундамент, един крайъгълен камък за една цялостна нормативна уредба, защото ще следват и поднормативни актове, разбира се, уреждаща целенасоченото и ефективно ръководство на дейностите по растителната защита.
Аз също от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили съм упълномощен да заявя, че ние единодушно подкрепяме този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Христо Стоянов от Българския бизнесблок.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, когато коментираме един законопроект като този, можем да изкажем благодарността на онези, които са подготвили законопроекта, тъй като онова, което съществуваше, и натрупаният опит с редица негативни неща, които колегата Моньо Христов каза, вече са намерили отражение в предложения законопроект. Законопроектът е предложен твърде професионално и е обхванал нещата, които досега затрудняваха работата в тази насока. Той има няколко предимства и аз бих казал само две-три.
Едното е, че ако коментираме, че законът е закон за защита на растенията, можем в подтекста да кажем, че това е най-добрият закон за защита на човека, защото в края на краищата става въпрос за производство на растениевъдна продукция, която е продукция за консумация. И на мен лично това ми харесва, че е създадена една структура, в която се създава организация, която ще въвежда и ред, и преди всичко контрола при лицензирането и контрола на лицензираните юридически лица по отношение на работата с растителнозащитните препарати, и изобщо в тази насока въпроси, свързани със закона.
Аз отделям и една втора, изключително голяма значимост на закона, а тя е, че в момента в селското ни стопанство навлизат нови производители за разлика от бившата ни система, в която отделният АПК или ТКЗС имаше специалист в тази насока и той можеше със своите познания и със своята информация да контролира и в това число да въвежда ред. Сега това вече отпада и точно в този смисъл този закон се налага при влизането на тази нова система, в която ще участват повече производители. Те се нуждаят от неща, които добре да са проконтролирани, тъй като те професионално в тази насока не са подготвени. И точно в онази част, в която е пакетирането, разрешението на пакетирането и всички начини на провеждане на търговията в този законопроект, мисля, са добре уредени.
Уреден е и един друг въпрос, който досега го нямаше. Това е, че се поднасят на контрол и техническите средства, които изпълняваха тези задължения, в т. ч. и на хората, които ще водят работа, и то обслужваща работа с технически средства в растениевъдната дейност, в защитата на растениевъдството с различните препарати за защита на растенията.
И като общо заключение пак казвам: един добре подработен, един целесъобразен и един почти готов законопроект за второ четене. Аз ще имам няколко допълнения, на тях няма да се спирам, тъй като ще ги отразя в своето предложение за подобряване на някои от текстовете и то преди всичко по отношение на контрола, който трябва да въвеждат инспекциите, които имат задълженията да въвеждат, до влизане на закона в действие и неговото ползване.
Така че приканвам всички вас, колеги, без съмнение да гласувате за този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Има ли други изказвания? Моля да бъдат поканени народните представители, предстои гласуване, да заповядат в залата.
Поставям на гласуване за първо четене законопроекта за защита на растенията с вносител Министерският съвет. Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: 207 за, против няма, 2 въздържали се.
Законопроектът за защита на растенията е приет на първо четене.

Пета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Моля господин Николов да докладва становището на водещата комисия.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, ще прочета становището на Комисията по икономическа политика по Законопроект N 02-01-20 от 15 юли 1997 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
На своето извънредно заседание на 1 септември 1997 г. Комисията по икономическата политика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Законопроектът беше представен от господин Костадин Таушанов, началник управление в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В обсъждането взеха участие господин Тодор Вачков, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и госпожа Александрина Виденова, началник управление в Министерството на транспорта.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата отразява извършените промени в структурата на Министерството на териториалното развитие и строителството, което се преобразува в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като Главно управление на пътищата се интегрира в преобразуваното министерство и излиза от състава на Министерството на транспорта.
Законопроектът отразява и частичното пренасяне на функции върху Министерството на регионалното развитие и благоустройството и хармонизира правилата на Закона за пътищата с измененията в действащото законодателство и в административно-териториалната структура на страната.
Комисията по икономическата политика подкрепя измененията в режима на административните наказания, които са в пълно съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания и са съобразени с инфлационните процеси и тежестта на нарушенията.
Народните представители отправиха и някои препоръки за усъвършенстване на предвидените в законопроекта правила. Беше предложено да се прецизира формулировката на текста на чл. 4, ал. 3, който конкретизира функциите на Министерството на транспорта. Бяха поставени въпроси и относно режима на транспортните коридори и легалните определения за пътна мрежа и инфраструктура.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата за изказвания.
Господин Ерменков, заповядайте.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Евролевицата се запозна с предложения проект за изменение и допълнение на Закона за пътищата и със становището на Комисията по икономическа политика. Аз лично съм в известна степен учуден защо в работата на Икономическата комисия не е взел участие и представител на Министерството на транспорта - това министерство, от което излизат функциите и се правят основни структурни промени в дейността му и функциите му.
Предложените изменения и допълнения бихме искали да разделим на две основни групи. Първата, произтичаща от някои фактически състояния, свързани с използването на вече остарели понятия, настъпили промени в терминологията и съдържанието на някои наименования на министерствата и институциите, понятия, въведени с вече приети и действащи закони в отразяване на инфлационните процеси.
Втората група, произтичаща от идеята Главно управление на пътищата и основната проблематика, свързана с развитието и поддържането на републиканската пътна мрежа, да се прехвърли на административно подчинение от Министерството на транспорта към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Трябва да отбележа, че по първата група от предложенията нямаме съществени бележки, тъй като те отразяват, както посочих, фактически състояния. Разбирам, че са наложителни и не бих се възпротивил да ги приема.
По втората група въпроси, включени в предложението, ще направя принципни възражения.
Първо, по мотивите. Ако това, което ни се поднася, може да се нарече мотиви, нещо повече, то е израз на изключително неуважение към народните представители при решаването на такъв важен проблем.
Второ, по съществото на предложението за това Главно управление на пътищата да се интегрира в преобразуваното Министерство на териториалното развитие и благоустройството и да излезе от състава на Министерството на транспорта. Тук бих искал да спра вниманието върху няколко съществени обстоятелства.
Първо, какви са мотивите на вносителите за тази промяна? Вече отбелязахме, че във внесеното предложение мотиви въобще липсват. Това че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е преобразувано, с нищо не допринася за мотивирането на такова решение. В основни линии новите функции на това министерство в областта на териториалното развитие и благоустройството не са коренно различни от функциите при сега действащото министерство. Тогава какви са причините да се интегрира към него?
Второ, вярно е, че пътищата са един от най-важните и най-големи елементи на националната транспортна инфраструктура. Моля да ме извините, но в началото на своята работа Тридесет и осмото Народно събрание прие програмата на правителството "България 2001", в която точно и ясно са изписани основните функции и отрасли. И в дейността по инфраструктурните проекти работата по изграждането и поддържането на транспортната инфраструктура до 2001 г. е включена като основна задача и функция на Министерството на транспорта. Това е едно противоречие с приетата вече от нас програма за работата на правителството.
Ежедневно научаваме, даже вчера е подписан един меморандум между министрите на транспорта на няколко европейски и азиатски страни за развитие на транспортните коридори и транспортната инфраструктура, в което също водеща роля в съответствие с програмата на правителството има Министерството на транспорта.
Аз бих искал да споделя с вас и един друг мотив. Известно е, че през нашата страна преминават няколко утвърдени на Критската европейска конференция транспортни коридори, обхващащи предимно пътната и железопътната мрежа. В много случаи един транспортен коридор не се представлява само от автомобилните ни пътища, а и от железопътните линии. В известни участъци те се покриват като елементи на транспортния коридор и си взаимодействат. Тези коридори са не само български, а преди всичко европейски. При тяхната защита особено място заемат въпросите за транспортния трафик на движението по тях. Едва след като се обосноват потоците, се разглежда дали състоянието на тази инфраструктура дава възможност да ги поеме. И тогава се включват проблемите с инвестициите, по които на всички ни е известно, че Европейският съюз и други международни институции ни оказват решаваща помощ.
Пето, в исторически план проблемите на пътищата при съвременното автомобилно движение все повече и повече се сраснаха с проблемите на автомобилното движение. И неслучайно в европейската и световната практика те вече са елемент, пряко свързан с транспортната политика на съответните страни. Това е практика, залегнала в редица страни - Германия, Франция, Унгария и съседни от балканският регион страни. По логиката на вносителите на този проект може да се зададе въпросът защо се разглеждат въпросите само за пътищата и не се решават и други крупни елементи на транспортната инфраструктура, които също имат връзка с териториалното развитие и с регионалното развитие на населените места - пристанищата, летищата, железопътните гари и т.н.
Същата логика може да се възпроизведе и при административното изваждане от съответното министерство на крупни инфраструктурни системи, като преносните електропроводи, газопроводи, съобщителни мрежи и т.н. При това в много случаи те са свързани с проблемите на градоустройството и териториалното развитие.
От гледна точка на един съвременен системен подход при разглеждането на такива проблеми трябва да се изведе на преден план коя е водещата функция. Всеизвестно е, че пътищата се правят, за да осигурят движението по тях. В този смисъл пътната мрежа е функция на движението. А така или иначе транспортните единици, които участват в това движение, са свързани с функциите на Министерството на транспорта. Досега цялата дейност и инициативност в обстановката и обосновките, които се дават, проучванията, които са свързани, външната помощ в това отношение се осъществяват успешно, доколкото аз имам информация, от Министерството на транспорта и неговите специализирани звена и институти и органите им за осигуряване на интегрирането на българската транспортна система с транспортните системи на Европейския съюз.
В резултат на току-що посоченото може да се потвърди, че с помощта по програмата ФАР, а така също и с помощта на експерти от Европейския съюз Министерството на транспорта осъществява цялостната хармонизация на транспортното законодателство и вече са готови проекти за нов Закон за пътищата. И следва естествено въпросът: при положение че сме изразходвали значителни средства за хармонизация на законите, за нов хармонизиран Закон за пътищата, защо е необходимо сега да се прави това частично и немотивирано предложение от страна на вносителите?
Аз предлагам на уважаемите народни представители в тази връзка, задавайки си тези въпроси и задавайки ги към всички вас, да отложим гледането на внесения законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Направено е процедурно предложение от господин Ерменков за отлагане гледането на внесения законопроект.
Някой ще изрази ли противно становище?
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Внесен е законопроект от Министерския съвет. Според мен трябва да бъде гледан на днешното заседание на Народното събрание. Той мина през Комисията по икономическа политика без особени забележки. Това е законопроект, който отстранява стари понятия от стария закон. Няма нищо особено, с изключение на прехвърлянето на Главно управление "Пътища" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря на структурата на Министерския съвет.
Предлагам да не приемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от господин Кирил Ерменков, за отлагане гледането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: 61 за, 97 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Продължаваме обсъждането на законопроекта.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че ако бъдем стриктни към това, което трябва да прави правителството, мисля, че това изменение на Закона за пътищата влиза доста късно. Защото те още май месец, именно това правителство, предложи промените в Министерския съвет, но не направи необходимите поправки, именно за да може да се реализира структурната промяна в това правителство.
Преобразуването на Министерството на регионалното развитие и благоустройство са му вменени именно задълженията за функциите, които произтичат от поддържането, проучването и експлоатацията на пътната мрежа.
Ако погледнем стогодишната история на това министерство, ние ще видим, че към него са били земеделието и търговията, пътищата и съобщенията, благоустройството и строежите, а сега в момента са му вменени и функциите да се занимава с държавните имоти. Ако към това министерство премине и Министерството на транспорта, то просто днес няма да има никакъв проблем. И аз като строител бих се гордял с това.
Но аз няма да се спирам върху раздела за наказателните разпоредби в проектозакона, защото очевидно е, че размерите и глобите, санкциите са наложени съобразно изменението на настоящия момент на икономическите условия в сравнение с тези през 1969 г., когато е приет законът.
Напълно се солидаризирам с това, което каза господин Ерменков, във връзка с целесъобразността за интегрирането на Главно управление на пътищата в структурите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Но аз ще се спра на най-важното, разбира се, след инвестициите за изграждането и реконструирането на пътната мрежа, а именно разделяне на две структури на управлението на пътищата, като в едната структура остане само строителството, а в другата - проучването, проектирането и експлоатацията на пътната мрежа. Необходимостта от тази структура е продиктувана от практиката през последните десет години и от световния опит.
В предложения ни законопроект именно в тази насока още повече се замъгляват нещата. Защото освен на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и на Министерството на транспорта се вменяват функции да поддържат и развиват международните инициативи по отношение на участъци от европейската пътна мрежа, която, както всички знаем, е част от републиканската пътна мрежа и тя се финансира със средства от Републиканския бюджет. Или между двете четения на този законопроект трябва да си отговорим на тези въпроси - кой ще подсигурява, кой ще води преговора за подсигуряване на финансовия ресурс за изграждането и реконструкцията на пътната мрежа? Кой ще я изгражда и кой ще я поддържа? Защото ако не отговорим на тези въпроси, този закон ще узакони единствено структурните промени в Министерския съвет.
Тъй като в момента в нарушение на този закон, а и в нарушение на българския държавен стандарт се извършват ремонти и реконструкция на републиканската пътна мрежа от чужди фирми, които работят с наши материали, механизация и работна ръка, а печалбата вместо да остане в България, отива в Македония. Фирмите, които участват като подизпълнители за 3-4 години ще рухнат от гледна точка на финансов ресурс и механизация.
Затова аз се солидаризирам, въпреки че вече вие гласувахте, да отменим с известно време гледането на законопроекта или за това, за което говорих, да намери място между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата господин Александър Джеров.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми колеги! Извинявайте, че пак днес вземам думата, но има неща, които трябва да си споделяме и да уточняваме. Две размишления по законопроекта за изменение. Имам предвид § 6.
В § 6, който третира чл. 11 от сега действащия закон, се заменят "обществени и кооперативни земи" с "държавни и общински" - правилно, дотук всичко е в ред - "в запазената част имаме земи на отделни граждани" - това е терминология, която не може да остане. Имаме земи на физически лица, обаче се пропускат земи на юридически лица и такива ще има.
Затова според мен би трябвало не само да бъде направена промяната "държавни и общински", но да бъдат включени и "земите собственост на физически и юридически лица".
Това е първото разсъждение, което си позволявам да направя.
И второто, получава се едно принципно разминаване в законопроектите, които гласуваме тук. Става дума за глобите. Напълно съм съгласен, че частта относно глобите трябва да бъде изменена. Ако погледнете сега в момента има глоби от 5 лв. Подобни глоби въобще не трябва да има и затова съм съгласен с увеличаване размерите на глобите. Но аз бих поставил пред всички нас тук принципния въпрос: по какъв начин ще разсъждаваме за глобите - като цифрово изражение или като минимални работни заплати?
Преди малко ние гласувахме един закон, в който поставяме глоби, изразени в минимални работни заплати. Вчера направихме същото. А тук продължаваме да говорим за цифри. Аз бих помолил едно Народно събрание да има еднакво мислене в една и съща посока. Или ще работим с минимални работни заплати, когато пипаме един законопроект и ще го направим така, или ще работим с цифри.
Моето предложение е, след като се правят изменения в глобите и се променят от 5 лв. на еди-колко си лева, да преминем и тук към минимална работна заплата. В противен случай ще работим с два различни езика според закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: 113 за, 43 против, 7 въздържали се.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата е приет на първо четене.
По следващата точка - законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, становището на водещата комисия е постъпило в деловодството на Народното събрание вчера в 14,10 ч., което означава, че не са изминали 24 часа от раздаването на народните представители и не можем да пристъпим сега към следващата точка от дневния ред. Тя остава за утре сутрин.
Поради изчерпване на дневния ред за днес, закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 12,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
Анелия Тошкова

Иван Димитров