Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Илия Петров и Иван Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от дневния ред да бъде разглеждане заявление на народен представител, с което подава оставка. (Оживление)
Срещу това предложение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 162 народни представители, за 161, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
"Чрез председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов до Народното събрание.
Заявление от Стойчо Тодоров Кацаров - народен представител от 10.многомандатен избирателен район - Кюстендилски, Обединени демократични сили.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Моля, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени, поради назначаването ми на друга държавна служба."
Проект за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на СТОЙЧО ТОДОРОВ КАЦАРОВ, народен представител от 10.многомандатен избирателен район - Кюстендилски."
Някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 189 народни представители, за 170, против 12, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА, НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА И ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕЗРАБОТИЦА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Становище на Комисията по труда и социалната политика. Госпожа Дянкова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, на 2 юли се състоя заседание на Комисията по труда и социалната политика с една-единствена точка - разглеждане на два законопроекта, постъпили в различно време, но с една и съща тематика. Двата законопроекта са N 54.01-13 от 22 май 1997 г. за защита при безработица, насърчаване на заетостта и за професионална квалификация, внесен от господин Георги Първанов и група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица; и вторият законопроект N 54.01-37 от 27 юни 1997 г. за защита при безработица и насърчаване на заетостта, внесен от Светлана Дянкова и група народни представители от Съюза на демократичните сили.
На редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика бяха представени и обсъдени двата законопроекта, внесени от народните представители.
В работата на комисията взеха участие министърът и заместник-министри на Министерството на труда и социалната политика, представители на Министерския съвет, на КНСБ, на КТ "Подкрепа", Национален профсъюз "Единство", НПС, Генерална централа на браншовите синдикати в България, Синдикат "Промяна", Асоциация на демократичните синдикати, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива на гражданите, много експерти и много консултанти. Присъстваха и специално поканени представители на БТА, Българското национално радио, Българската телевизия и на централните вестници.
Всички участници в работата на комисията оцениха като положителна инициативата на Комисията по труда и социалната политика за започване на обществен диалог по разглежданите законопроекти, уреждащи проблемите на заетостта, безработицата, квалификацията и преквалификацията.
Подчертано беше, че страната се нуждае отдавна от такъв закон, който да способства за решаването на важни икономически и социални проблеми, породени от развитието на единния пазар на капитали, стоки и работна сила.

Разработването на такъв закон е започнало през 1991 г., но до приемане не се стига по редица обективни причини, като:
- сложността на процесите при формиране на пазар на труда и липсата на традиции в това отношение;
- забавената структурна реформа във всички направления - собственост, техника и технология, отраслова и продуктова структура и др.;
- непрекъснат спад на производството и неговата ефективност;
- рязко намаляване на заетостта и увеличаване както на общата, така и на структурната безработица;
- инфлационните тенденции и спад на реалните доходи и преди всичко на работната заплата;
- необходимостта законът да съответства на изискванията на директивите, съгласно изискванията на чл. 118 от Римския договор и асоциирането ни към Европейския съюз;
- липсата на стабилност в законодателната и изпълнителната власт през последните години;
- липсата на цялостна стратегия за реална политика в областта на пазара на труда, която да се базира на консенсус между политическите сили и всички заинтересовани;
- чести промени в нормативната база, налагащи се от динамичността на процесите и проблемите, които те създават;
- противоречията при изграждането и функционирането на трипартитната система, поради което трудно се съчетават интересите на държавата, работодателите и синдикатите.
В хода на дискусията бяха изказани редица становища, засягащи философията на двата законопроекта, а именно:
- двата законопроекта съдържат предпоставки за ефективно функциониране на пазара на труда и преди всичко осигуряване на заетост, защита на безработните, осигуряване на квалификация и преквалификация и на необходимите средства за осъществяване на посочените дейности;
- отделяне на фонд "Професионална квалификация и безработица" като юридическа личност.
Бяха поставени въпроси, отнасящи се до:
- достатъчно ли са обосновани ставките за начисленията за фонд "Професионална квалификация и безработица" както по размер, така и по диференциацията им по предложените критерии;
- достатъчно добре и пълно ли е регламентирано мястото на местните органи за управление в управлението на процесите по разработване и реализиране на програми за заетост, участие във финансирането им и др.;
- правилно ли са насочени и достатъчни ли са стимулите за осигуряване на заетост чрез развитие на индивидуален, семеен и колективен бизнес и за разкриване на нови работни места, чрез инвестиции за наемане на работна сила;
- в правилна посока и в достатъчна степен ли е регламентирана системата за квалификация и преквалификация;
- изясняване функциите на Министерството на труда и социалната политика като орган на Министерския съвет при определяне и реализиране на държавната политика по заетостта, защитата на безработните, тяхната квалификация и преквалификация.
Във връзка с това какви ще бъдат взаимоотношенията между Министерството на труда и социалната политика и Националната служба по заетостта?
В резултат на проведената дискусия Комисията по труда и социалната политика единодушно предлага на Народното събрание да бъдат приети на първо четене Законопроектът за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и за професионална квалификация, внесен от Георги Първанов и група народни представители, и Законопроектът за защита при безработица и насърчаване на заетостта, внесен от Светлана Дянкова и група народни представители.
С оглед на обществената значимост и необходимост от продължаване на започналата дискусия по законопроектите, комисията предлага да бъде удължен срокът за приемане на предложения между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
Думата има госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е един изключително важен законопроект, който по наша преценка ще отрази неотложни потребности, свързани с труда, оосигуряването, защитата при безработица и, разбира се, социалното подпомагане на безработните, професионалната квалификация и подготовка на заетите в Република България. Необходимостта от този закон е крещяща и може би комплексна грешка е, че не бяхме готови преди да влезе валутният съвет в нашата страна. Но така или иначе обективните предпоставки са много и е добре всички ние да се консолидираме той да влезе час по-скоро в пленарната зала.
Какви са предпоставките?
На първо място, повече от 7 години в страната ни е факт наличието на значителна безработица. Тя обхваща всички региони, всички социални, професионални и възрастови групи от населението. През последните години и особено през последния месец броят на безработните значително нарасна. Официално регистрираните са вече над половин милион. Безработицата или застрашените от безработица са значителна част от специалистите, от интелигенцията в страната. Все по-голяма част от завършващите също се изправят пред този проблем, а той би могъл да доведе голяма част от населението в страната в една социална изолация. През следващите месеци се очаква броят на безработните да се увеличи още и всичко това действително поставя този въпрос на приоритетно място не само пред Комисията по труда и социалната политика, не само пред нашата парламентарна група, но, убедена съм, и пред всички нас.
На второ място, безработицата и пазарът на труда са вътрешноприсъща страна на пазарната икономика. На всички ни е известно, че в този момент както на стоковия, така и на капиталовия пазар вече има закони. Само на пазара на труда липсва такъв закон.
На трето място, правото на труд и специална закрила на труда е едно от основните конституционни права на българските граждани. Кодексът на труда урежда правото на защита на труда на работещите. Но правото на труд на безработните на практика не е законодателно уредено със специален закон. Правото на труд на безработните, в това число специалната грижа на държавата и работодателите, е едно от основните изисквания в пазарната структура и пазарните принципи на управление.
На четвърто място, в страната засега няма закон, който да регламентира квалификацията, преквалификацията и обучението на заетите, безработните или тези, които са в процес на търсене на работа. Не е възможно повече в сегашните ни условия на една модерна икономика да продължава практиката обучението на възрастните да се подчинява на законите на обучението на подрастващите. Просто обучението е различно, програмите са съвършено различни, а и целите, които се догонват, също са абсолютно различни.
Едно от най-съществените условия в областта на квалификацията и преквалификацията, които искам да поставя, е, че тенденция е в България през последните няколко години да се отива към дисквалификация на активно заетите, по същия начин на хората, които са изпаднали на полето на търсене на работа. Това би поставило цялата наша нация в наверечието на XXI век в много трудна ситуация, при бурно развиващите се технологии, при бурно развиващата се икономика, просперираща техника и технологии във всички развити страни, към които ние се стремим да се приобщим. Още повече, че статистиката сочи, че за да бъде една фирма, едно предприятие добре сложено в своя ефективен труд, трябва минимум три пъти годишно кадрите да минават през курсове за квалификация и преквалификация. Докато сега в България има случай вече 5-6-7 години нито един от работещите в дадена сфера да не е повишил своята квалификация. Това сериозно ни поставя в много деликатна ситуация.
На следващо място, на практика във всички страни с пазар на труда има и специални закони, които уреждат осигуряването при безработица, насърчаването на заетостта и професионалната подготовка на възрастните.
Разбира се, в България по проблемите на закон в тази насока се работи още от 1990 г. И смея да кажа, че представеният вариант на законопроекта от група представители на Парламентарната група на Демократичната левица е един комплексен труд, който е отчел голяма част от нормативните документи, голяма част от нещата, които са апробирани на практика и, разбира се, в голяма степен се стремим да се доближим до изискванията на Международната организация на труда и другите специализирани институции в областта на трудовото законодателство, законодателството за защита при безработица и професионална квалификация на заетите.
На следващо място, Законът за осигуряване при безработицата е част от започналата социална реформа в нашата страна. По обхват и съдържание по тази реформа беше постигнат политически и социален консенсус. Особено важно в това отношение е социалното партньорство, тъй като не само държавата, а и работодателите, а и работниците и служителите са страни по един толкова важен процес. Така че тук изключително важно е постигането на равнопоставено партньорство при управлението на процесите в областта на защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Разбира се, може да се каже, че необходимостта от приемането на такъв закон в областта на пазара на труда, на безработицата се диктува и от други фактори - да се преустанови уреждането на този изключително важен въпрос с подзаконови актове, да се установи и практиката на прехвърляне на средства от специализирани фондове и най-вече в случая от специализирания фонд "Професионална квалификация и безработица" с решение на изпълнителната власт към други цели, с други направления, колкото и важни да са те, да се преустанови също и практиката средствата по този фонд да се управляват еднолично от държавата, без да участват равнопоставено работодателите и представители на работещите и служителите, да се решат по-безболезнено, с по-ниска цена проблемите на предстоящото масово освобождаване на голяма част от заетите в различни сфери на труда.
Активни мерки, особено важни в тази насока, трябва да бъдат съобразени с реалностите у нас. И ние сме се постарали в тази насока да бъдем достатъчно близко до живия живот на страната ни. Вариантно са дадени въпросите за решаване на автономността на фонд "Професионална квалификация и безработица" и, разбира се, пак повтарям, за равнопоставено участие в неговото управление на трипартитна основа.
На следващо място, считаме, че много важна е социалната позиция и отчитането на натрупания опит досега. Развити са в положително направление действащите досега поднормативни актове. Аз споделих пред моите колеги в Комисията по труда и социалната политика, че реално този закон действа, но с поднормативни документи.
На следващо място, изключително важно е комплексното, системно решаване на тези въпроси, които са свързани с осигуряването на безработните и най-вече поставянето на акцента не само за осигуряването на безработните, на тяхната защита, но и за създаване на такива законови предпоставки, които да стимулират активното търсене, активната позиция на хората, които са изпаднали в тази ситуация, на трудова незаетост, тоест наречено помощ за самопомощ или активната социална страна в социалната политика.
На следващо място, този законопроект е разработен, както казах в началото, като част от реформата в социалната област. Считам, че ние с вас ще дискутираме и ще се консолидираме около решението за обособяване на фонд "Професионална квалификация и безработица" като самостоятелен, абсолютно независим фонд, който би могъл да решава проблемите на хората, които ще правят осигурителни вноски за него и ще се ползват от него, разбира се, и с резервния му вариант.
Предлаганият законопроект може да има своите пропуски и непълни неща. Ние считаме, че при обсъждането на законопроекта е необходимо да се наблегне върху пренасочването на част от средствата към работодателите, с оглед да завишим и тяхната активна позиция при създаването и разкриването на работни места. За нас е от изключителна важност на базата на пропорциите, на средствата, които се заделят, на времетраенето, което е определено за получаване на обезщетение при временна нетрудоспособност, да има изключително точен баланс, така че действително да създадем реалната предпоставка работодателите да са заинтересовани да правят тези вноски, да разкриват работни места и да създават активна позиция на хората, които са на пазара на труда.
Изключително важен и деликатен е въпросът за баланса между кредитирането и субсидирането на безработните при насърчаването на заетостта. По наша преценка много по-важен въпрос, който общо взето в този момент не сме го имали предвид в нормативните документи, постановленията и другите документи, е, че няма точен и прецизен баланс между социалната защита на безработните и насърчаването на заетостта. Определено бихме предпочели да се даде акцент върху насърчаването на заетостта, защото това е една активна позиция, която създава и допълнителен стимул за разкриване на работни места.
Комплексното решаване на проблемите с обучението на безработните, особено на тези с ниско образование и професионална подготовка считаме, че ще бъде също обект на сериозна дискусия.
Няма да се спирам поотделно на въпросите, касаещи размера на осигурителните вноски и времетраенето, тъй като считам, че имаме достатъчно еднакви, близки позиции с колегите, които представят другия вариант, заедно със социалните партньори сме убедени, че ще намерим най-точния и най-прецизния баланс, който е необходим в тази насока.
Струва ми се, че един доста обширен проблем, по който ние ще дебатираме, това е за абсолютната автономност на фонд "Професионална квалификация и безработица" и мястото на Националната служба по заетостта или пък абсолютната самостоятелност на фонда, но контролиран и обединен към Националния осигурителен институт, ако това се приеме, че ще бъде една национална институция, към която ще се създадат множество социални осигурителни фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Тодор Великов от Парламентарната група на СДС.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта. Пред вас аз ще изтъкна мотивите и принципите, както и групата проблеми за решаване, които стоят пред нас, пред всички парламентарни групи. Защото ние чухме, че колегите от Демократичната левица внасят такъв законопроект, той е бил внесен и преди това в Тридесет и седмото Народно събрание. Има разлика в наименованията на двата законопроекта, като единият е "Осигуряване при безработица", докато ние смятаме, че наименованието "Защита при безработица" е много по-правилно, защото то съдържа в себе си както осигуряването, така и подпомагането като принцип при безработицата.
Важен елемент на този законопроект е ние да разкрием мотивите, водещи ни при неговото предлагане. Наистина за първи път в нашата страна се въвежда валутен режим чрез валутен борд, нещо напълно непознато за нашата практика. Но то е в резултат на имитация на пазарна икономика, каквато тя беше през тези 7 години на нашето развитие. Валутният борд сам по себе си предразполага и това е залегнало в споразумение с международните институции, към едно съкращаване на бюджетната сфера от 10 на сто, наречено скрити бройки. Тези бройки също ще увеличат безработните, регистрирани в бюрата по труда.
На следващо място е постоянният брой безработни, регистрирани в бюрата по труда. Това е другият мотив, за да внесем този законопроект.
На следващо място това е стагнацията в нашата икономика. Всички ние разбираме, че в процеса на икономическо развитие много от сферите на нашата икономика се изменят, развиват се в съвсем друга насока и освобождават работници.
Освен тях не на последно място е и скритата безработица, която съществува. Тя се появи за кратко време, пролича при раздаване на екютата, след това се покри.
Всички знаем, че безработните се осигуряват със средства за определен период от време, след което те излизат от така нареченото подсигуряване. Ето защо всичко това ни е довело до мотива, че наистина крайно време е в България да бъде приет такъв Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Какви принципи са ни водили при предлагането на този законопроект? Един от тях се спомена - това е помощ за взаимопомощ. Това наистина е един нов принцип в нашето общество, при което се стремим да извадим човека от неговата пасивна позиция, да го вкараме в активна позиция, той да е търсещ. И същевременно искаме да му помогнем да намери своето място на пазара на труда.
В нашия законопроект проличават мерки, които поощряват работодателите за разкриване на допълнителни работни места, приемане на работа на млади специалисти, както и инвалиди. Включени са и мерки, които предполагат участие на безработните в дейностите, чрез които да се благоустрояват общините.
Друг важен принцип при изготвянето на нашия проектозакон е тристранното сътрудничество. Много важно в него е създаването на Национален съвет като постоянно действащ орган за осъществяване на консултации, в които да участват правителството и организации на работодателите, работниците и служителите.
Следващ принцип, също доста важен, е недопускане на дискриминация, основана на раса, народност, етническа принадлежност, политическа принадлежност, членуване в синдикални организации и движения, обществено положение, материално и здравословно състояние.
Следващ принцип е солидарност и равнопоставеност. Съвсем естествено е, че всеки, който работи, трябва да си дава ясна сметка, че напълно защитен при безработица той трябва да се осигурява, солидарно с всички безработни, равнопоставеност пред закона.
Защо по своя принцип Законопроектът за защита при безработица и насърчаване на заетостта е демократичен? Защото той не разделя хората по различни критерии, той е общ за всички българи, български граждани. Той дава право на самостоятелен избор на всеки безработен дали да приеме предложеното работно място или не. Той отчита различните интереси на работодатели, наемни работници и държавата чрез създаване на институции, в които има възможност за дискусии и вземане на оптимални за трите страни решения.
Законът е насочен към решаване на следните проблеми: осигуряване и подпомагане при безработица, насърчаване и подпомагане на заетостта, включваща специални програми за насърчаване на заетостта и професионалното обучение, организирано от Националната служба по заетостта, професионална квалификация и преквалификация, регулиране на трудовите отношения на българи в чужбина, както и на чужденци в България.
В същото време законопроектът е съобразен с модерното европейско законодателство в областта на заетостта и отразява в себе си натрупания опит през последните години за защита при безработица. Чрез него се предлагат пътища за организиране и финансиране на тази дейност, за контрол и изпълнителна и наказателна отговорност.
Разбира се, в предложения проектозакон има редица моменти, върху които може да се дискутира. Могат да се направят някои предложения за изменение и допълнение. Но като цяло законопроектът е добра основа за работа и може да бъде приет на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата госпожа Мира Радкова.
МИРА РАДКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Както вече беше споменато при представянето на двата законопроекта пред Комисията по труда и социалната политика, мнозинството от участниците в тази широка дискусия изразиха категоричното си мнение, че този закон е прекалено закъснял. На пръв поглед вероятно това е така. Но аз смятам, че той не би могъл да се роди по-рано, просто защото неговата поява би следвало да е предшествана от категорична ясна законова основа, от категоричен и ясен законов регламент за прехода към пазарна икономика. Нещо повече, такъв ясен и категоричен законов регламент би трябвало да бъде потвърден и от един старт на структурната реформа към пазарна икономика. Такива неща обаче в последните 7 години в България просто не се случваха.
Ето защо, ако до този момент би бил приет такъв закон, тъй като съществуваха подобни опити, то неминуемо той щеше да носи белезите на преждевременното раждане. И по тази причина вероятно сега парламентът щеше да отдели доста повече време за неговите поправки, отколкото за приемането на такъв закон сега.
Така или иначе, обаче, през тези 7 години, въпреки отсъствието на закон, се формираха нов тип трудово-пазарни отношения, структурира се национален трудов пазар, макар и досега това понятие, съотнесено към българския трудов пазар, да звучи доста условно.
Различни неблагоприятни икономически фактори предизвикваха на българския трудов пазар стихийни негативни процеси и явления. Фрагментарната подзаконова уредба, въпреки честите си изменения, въпреки честите си промени, по-скоро се опитваше да тушира ефекта от тези негативни явления, отколкото да ги овладява или да упражнява върху тях превантивно влияние. Но така или иначе, натрупаният опит през тези 7 години, както и ползваният чужд опит в някои отношения, има своите резултати. И съществуването на такива резултати, особено в областта на активната политика, ни задължава да се съобразяваме при приемането на този закон с тези резултати.
Ето защо аз смятам, че когато преценяваме двата законопроекта, внесени от Българската социалистическа партия и от Съюза на демократичните сили, ние следва да съблюдаваме един принцип на съпоставимост, който се състои в близостта или отдалечеността на законопроекта от съществуващата и действащата в момента подзаконова нормативна уредба.
В този смисъл не само че смея да твърдя, но това е и безспорно, законопроектът на Съюза на демократичните сили безспорно е по-близо до действащата уредба и респективно до реалностите на трудово-пазарната конюнктура и до икономическата среда в момента.
Известно е, че рязкото влошаване на икономическата ситуация в страната предизвика и последните промени в тази нормативна уредба само два месеца преди настоящия момент. Естествено, тези промени се състояха в посока на ограничение на някои права на безработните и на определени групи от тях. Това просто беше неизбежно.
Във връзка с това предизвиква нещо повече от учудване логиката, на която се базира впечатляващата либерализация на мерките на пасивната политика в законопроекта на Българската социалистическа партия. Облекчен е режимът, увеличен е обхватът и продължителността, както и лимита на плащанията на обезщетение и помощи за безработица.
Аз не зная какво дава основание на вносителите да считат, че точно в този момент, когато очакваме и новата вълна от масово освобождаване на работна сила, могат да бъдат значително увеличени средствата за такива плащания. Подобно разточителство според мене е още по-абсурдно в условията на валутен борд и това е общоизвестно.
Подобни моменти се забелязват и в частта на законопроекта на Българската социалистическа партия, регламентираща активната политика за насърчаване на заетостта и в нея присъстват мерки, които досегашната практика опроверга. По една или друга причина те не се оказаха привлекателни за работодателите - имам предвид чл. 32, който съответства на чл. 2 от Постановление N 110, или пък ефективни за реинтеграцията на безработните в системата по заетостта.
Тези констатации ми позволяват да открия по-лесно предимствата на другия законопроект. Той е по-реалистичен - с това бих започнала - защото се базира на финансови разчети, които гарантират плащанията на пасивната политика и средствата за активната политика по заетостта.
Този законопроект ограничава някои досега наблюдавани в практиката бързи и спекулативни преходи от системата по заетостта към системата на осигуряване при безработица, пренебрегват се някои неефективни форми на субсидирана заетост, които досега също доказаха своята несъстоятелност; стимулира се активното поведение на безработния на трудовия пазар, включително и в частта за професионална квалификация чрез материален стимул по-висок от този, който другия законопроект предлага.
Същевременно квалификацията и преквалификацията в този законопроект е обвързана с непосредствените трудово-пазарни потребности, което е неизбежно в условията на валутен борд и при състоянието, в което се намира трудовия пазар в момента, а и в близко бъдеще също.
Разбира се, този законопроект носи белезите на времето, в което е завършен. По тази причина той не може да гарантира щедрост, дори достатъчност на социалните плащания за безработица, както и достатъчно средства за ефективна политика по заетостта.
И едно от най-големите предимства на Законопроекта за защита при безработица и насърчаване на заетостта според мен, а и според колегите, които се изказаха досега, естествено е фактът че той отчита ролята на системата по заетостта, която се изгради през тези седем години в лицето на Националната служба по заетостта, на което отрежда статуса на юридическо лице, което ще управлява фонд "ПКБ", в изпълнение на правителствената политика и естествено под надзора на социалните партньори и представителите на държавата.
В заключение обаче след като изброих по-съществените различия според мен между двата законопроекта, бих искала да обърна внимание, че между тези два законопроекта освен съществените различия се забелязва и очевидна близост, дори еднаквост, в немалко текстове. Тази близост свидетелства за еволюирането на една законова материя, според мен, под влиянието на обективни и неизбежни условия на икономическия преход, такива условия, които очевидно не се поддават на политическа интерпретация. Това всъщност е и основанието ми и надеждата ми да считам, че от двата законопроекта с нашите общи усилия и с нашата обща отговорност, както и с помощта на социалните партньори българинът ще получи един закон, който отдавна му е нужен, но с оглед на предстоящите събития на трудовия пазар, за него той става вече жизнено потребен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и на госпожа Радкова.
Реплика от господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С особено внимание и интерес изслушах един нов оратор в състава на Тридесет и осмото Народно събрание.
Направи ми впечатление Вашия опит да въведете някакви обективни критерии, чрез които да съпоставите и сравните двата текста на двата законопроекта, и ако добре съм Ви разбрал, Вие въвеждате критерия "в съответствие" към вече съществуващата нормативна уредба като средство да предпочетете единия от новите законопроекти.
Аз смятам, че това не е надежден критерий, тъй като двата нови законопроекта имат за задача да уредят неуредени обществени отношения. Техните вносители се опитват да прогнозират общественото развитие и възникването на нови отношения и оттам да уредят и тях, така че аз ви моля да доразвиете тази своя теза и да отговорите на този въпрос, тъй като той има значение не само при съревнованието на двата проекта, но и при решаването на някои въпроси по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Госпожа Мира Радкова има думата за дуплика.
МИРА РАДКОВА (СДС): Действително се опитах да въведа такъв критерий, но критерият не беше назован "съответствие", а "близост". Аз мисля, че има разлика в двете понятия. Съответствие е дотолкова, доколкото - аз пак ще повторя, последните промени, които претърпя тази подзаконова нормативна уредба бяха само преди два месеца. Те бяха неизбежни. Посоката на ограничения на известни права на безработните всъщност беше същността на тези промени. Тази посока според мен неизбежно ще присъствува и в новия законопроект, който ще се превърне в закон. Мисля, че госпожа Масларова също разви подобна идея. Тя, според мен, е правилна.
Близостта на предложения законопроект естествено не включва, аз мисля, че споменах, достатъчно непопулярни досега мерки на активната политика, които присъствуват в нормативната действаща все още база на трудовия пазар. Но тези мерки не присъствуват в нашия законопроект просто защото практиката по един или друг начин ги опровергава. Те не са се оказали привлекателни, не са се оказали атрактивни нито за работодателите, нито за безработните и затова има статистически данни.
Това е моят отговор в общи линии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Радкова.
Давам думата на госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Дълбоката трансформация на нашето общество след 1989 г. много дълбоко и радикално засегна и сферата на труда. Безработицата като социално явление, породено от липсата на условия и възможности за полагане на общественополезен труд и получаване на съответен доход от този труд се появи в нашата страна в особено големи размери в началото на 1990 г. За съжаление продължава да се задълбочава и досега. Това, разбира се, създаде изключително много социални проблеми. Разстроената икономика, небалансираното развитие на пазара на труда, ниската платежоспособност на населението изискват от нас адекватни мерки за социална защита на безработните, част от които всъщност представлява и разглеждането и приемането на Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Още повече, че чл. 51, ал. 2 от Конституцията на Република България гласи следното: "Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон". И именно такъв закон ние трябва да приемем в Тридесет и осмото Народно събрание.
Всяко правителство от 1990 г. насам, от приемане на прословутото Постановление N 57, прави крачки напред именно в това социално осигуряване, но те в края на краищата са били фрагментарни стъпки и са правени до приемането на специален закон.
В Народното събрание са внесени три законопроекта от 1993 г. насам, един от които е имал късмет дори да премине на първо четене. Това е този в Тридесет и седмото Народно събрание. И аз мисля, че точно сега, в първата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание, има всички обществени условия и социална необходимост да бъде приет най-накрая този така важен и необходим закон.
Ще се спра на някои основни принципи в нашия законопроект, които смятам, че са изключително важни и които всъщност определят основната философия на законопроекта.
Първо, създава се Национален съвет за тристранно сътрудничество, в който на трипартитна основа и равнопоставено участие на държавата чрез Министерския съвет, на организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите, ще се разисква и разработва социалната политика, политиката за защита при безработица, насърчаване на заетостта и професионалната квалификация и преквалификация.
Вторият основен принцип, това е, че осигурителната вноска във фонд "Професионална квалификация и безработица" ще се разпределя между работодателите и осигуряваните, което е ново, в съотношение 4:1. Искам специално да кажа за осигурителната вноска, че тя трябва да бъде в такъв размер, че да не тежи нито на работодателя, нито на осигуряващите, нито на осигуряваните и в същото време трябва да даде един изключително стабилен финансов гарант за упражняване на тези права, регламентирани в Конституцията.
Третият принцип, това е разширяването на активните мерки при защита от безработица, които са насочени, от една страна, към безработните лица и превръщането им от пасивен в активен субект на пазара на труда и, от друга страна, към работодателите. И тук трябва да отделим специално внимание на възможността, която дава законът за развитие на регионални програми, за увеличаване или за ангажиране на хора от различни рискови групи. Има такъв опит. За съжаление до миналата година тези програми можеха да бъдат разработвани само в национален мащаб. Тази година вече има такъв опит и аз мисля, че ние бихме могли да го ползваме с успех и в бъдещата ни работа, още повече, че в тези регионални програми могат да участват общинските ръководства, които да определят насоките съобразно обективните условия в отделните региони.
Четвъртият принцип, това е, че нашият проект регламентира сдруженията за заетост. Това са особени форми на заетост, чрез които безработните се привличат в общополезни дейности и по този начин се създават условия за тяхното реинтегриране в обществото.
Следващият принцип, който смятам, че заслужава внимание, това е, че продължителността на изплащане на паричните обезщетения на безработните лица е съобразена с трудовия стаж, без да се отчита възрастта на тези лица. Тоест отчита се само времето, през което за тези лица е внасяна осигурителна вноска във фонд "Професионална квалификация и безработица".
И последното, на което искам да се спра като принцип на законопроекта, това е предвиденото отделяне на фонд "Професионална квалификация и безработица" от държавния бюджет и превръщането му в една самостоятелна институция като юридическо лице.
Формата на управление на фонд "Професионална квалификация и безработица" е предизвиквала много дискусии, но аз имам увереност, че този път ние сме намерили верния път. За да бъде ясно за тези, които не са имали възможност да се докоснат до тази материя: в законопроекта предвиждаме Надзорният съвет на фонд "Професионална квалификация и безработица" да бъде съставен на равнопоставена основа от представители на Министерския съвет, организациите на работодателите, на работниците и на служителите. Искам да кажа, че официалните документи, които са внасяни в Народното събрание, подсказват именно такава обществена нагласа. В законопроекта, внесен през 1993 г., фонд "Професионална квалификация и безработица" е определен като юридическо лице. След това, през 1996 г. има още два законопроекта, в единия от които той е определен като самостоятелен фонд, а в законопроекта, внесен в Тридесет и седмото Народно събрание, той е определен като специализиран фонд към Министерството на труда и социалните грижи. Но разискванията в пленарната зала, предложенията, направени от народните представители, показват една насоченост към отделянето на този фонд като самостоятелно юридическо лице. Само един народен представител е имало тогава, който е предложил той да има друг статут.
Уважаеми колеги, изброените шест принципа на внесения от нас законопроект на Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта ме карат с успокоение да отбележа, че ние нямаме принципни различия със законопроекта, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица. И смятам, че това е израз на обективност при разглеждане на реалностите и загриженост за всички, които са застрашени или са изпаднали в състояние на безработица, още повече, че никой от нас не е застрахован, че няма да бъде такъв. И смятам, че това най-вече е белег на ново мислене, ново мислене в дух на съгласие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че по този закон ще има парламентарен и политически консенсус, защото той е необходим за нашето общество. И в същото време позицията ми е, че той не трябва да се разглежда автономно, само като Закон за защита при безработица. Говори се, че е наложителна реформа в социалното осигуряване и аз мисля, че този парламент трябва да превърне тези дела в законодателна практика. Но, пристъпвайки към тези законодателни реформи, мисля, че трябва да се обединим около една обща концепция на тази реформа в социалното осигуряване. Би трябвало да има един концептуален закон за социалното осигуряване, който общо да определи правилата и финансовите отношения за всички осигурителни рискове в едно цивилизовано пазарно общество и този закон след това да бъде подкрепен и допълнен с, ако мога да ги нарека така, частни осигурителни закони: нов Закон за пенсиите, Закон за защита при безработица, Закон за задравното осигуряване. И ако те не уредят достатъчно конкретно други осигурителни случаи, може да се мисли за още три допълнителни закона с предмет на дейност осигуряване: семейно подпомагане, защита при временна загуба на трудоспособност и при инвалидност. Пак повтарям, ако не намерят подходящо и пълно отражение в трите основни частни закона.
Тези два законопроекта, които разглеждаме, на практика узаконяват съществуващото положение. България е уникален случай, че на подзаконова уредба има една сравнително добре административно и финансово изградена система за защита при безработица и насърчаване на заетостта. Госпожа Тоткова преди мен говори за 57-о постановление. Аз също помня как и при какви условия беше написано това постановление. Никой не си представяше, че ще има в такива мащаби безработица, постановлението се писа в навечерието на 10 ноември, без да се има представа, че ще има смяна на политическите, а след това и на социално-икономическите отношения. И независимо от това в течение на тези осем години на база на недостатъци, на оперативно реагиране на промени в социално-икономическата обстановка в страната постановлението беше усъвършенствано, допълвано с тези постановления и, общо взето, имаме една сравнима със западноевропейските пазарни демокрации система за работа с безработните и поставяне на начални основи на пазар на труда.
Помоему, разглеждайки законопроекта за защита при безработица, трябва първо да си отговорим на въпроса какъв закон искаме - осигурителен, икономически или енциклопедичен, да има всичко: и осигуряване, и финанси и икономика, и, ако щете, организация на професионалната квалификация, какъвто е единият от законопроектите.
Моята позиция е, че ние трябва да приемем осигурителен закон и наименованието му трябва да бъде около заглавието, не претендирам за пълна точност, "Закон за защита при безработица". И толкова. Защото проблемите на квалификацията, които се третират в двата проекта, са само онези форми на професионална квалификация, които минават или се финансират от фонд "Безработица". Ако трябва в този закон да вкараме така, както в 57-о постановление имаше една административна структура за професионална квалификация, едва ли не да включим и средните професионално-технически училища, мисля, че това е предмет на друга законодателна материя.
Някой ще постави въпроса: добре, защита за безработица, да, осигурителен фонд, тук се третира и благородното намерение за гарантиране на повишаване на трудовата заетост. Не бягам от отговора на този въпрос: да, и в двата законопроекта има добри текстове за стимулиране и насърчаване на трудовата заетост, но с възможностите на един осигурителен фонд и все пак трудовата заетост е преди всичко функция на икономическа, финансова и данъчна политика, отколкото на една осигурителна политика.
Затова освен тези текстове, които трябва да останат с комбинация от двата законопроекта, място за насърчаване на заетостта трябва да има и в някои от данъчните закони, конкретно Закона за печалбата, Закона за малките и средните предприятия и други икономически закони. Работни места се създават с икономически, с данъчни, финансово-кредитни стимули, с технологично развитие и друга макроикономическа политика.
По спорния въпрос за фонда. Да, казах, че Законът за защита при безработица трябва да бъде част от общото ни осигурително право. В такъв случай моето предложение, това пледирах и в Тридесет и седмото Народно събрание, фондът "Безработица" дори заглавието му вече не трябва да бъде фонд "Професионална квалификация и безработица", фонд "Безработица" трябва да бъде една партида във фонд "Обществено осигуряване". И веднага обосновавам положителните страни на едно такова предложение.
Първо, в западноевропейските страни върви тенденция на интегриране на възникнали в различни икономически и исторически условия автономни осигурителни системи - за пенсии, за безработица, за инвалидност, за здравно осигуряване. Сега там тези автономни осигурителни системи и техните подфинансови органи се интегрират. Какви са предимствата?
На първо място, намаляват се разходите по администрирането на осигурителните отношения. Разбирайте, в България при изграждането на системата обща администрация, по-малко офиси на централно и особено на регионално равнище, единна компютъризирана система, а не разходи за всяка, вероятно ще влезе и Закон за здравното осигуряване, където също ще се иска отделна администрация, отделна компютърна система.
На второ място, удобство в осигурителните отношения. Самите осигурители ще боравят с една сметка, с един задължителен общественоосигурителен фонд, ще се намали бюрокрацията и, пак повтарям, ще се върви към изграждане може би изпреварващо общо в европейски мащаб за една показна осигурителна система. България има стартовите условия да направи такава система и ние можем да се обединим около една такава идея и като законодатели да я превърнем в норма на реформите в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително днес се занимаваме с уреждането на една много отговорна материя, бих казал, уреждането на отношения, които не са вече само проблем на България независимо от икономическата обстановка, а са световен проблем. Проблем, който ще бъде един от най-важните в света, както е записано в един от докладите на Римския клуб през миналата година във връзка с проекти за ново виждане и решаване на проблемите на труда и на заетостта.
В този смисъл ние, сковани в своите проблеми, говорейки за уреждане на тези отношения и създаване на принципи, не можем да наведем глава и да гледаме само днешния ден, а трябва да гледаме това, което предстои в рамките на света и в рамките на европейската общност, към която се стремим. Затова аз бих започнал оттам, че, да, вярно е, и в двата законопроекта има опит да се намери такова уреждане на тези взаимоотношения, което да се съобразява в известна степен с това законодателство, което в момента съществува. Но държа категорично да подчертая, че тази степен не е достатъчна. Защо? Защото например ние все още не сме ратифицирали Европейската социална харта, а в нея има изискване и принципи за осигуряване на все по-пълна заетост до достигане на пълна заетост. И аз мисля, господин председател, че е време, хартата е приета миналата година, тя да бъде внесена в Народното събрание за ратификация. Защото касае много други проблеми, а ние сме поели ангажимент да има унификация на нашето законодателство с европейското.
На следващо място, мисля, че много по-пълно трябва да се отчитат тези аргументи, които отдавна съществуват, например Международният пакт за икономически права. Там в голяма степен има това, което го има в Европейската социална харта и съществува още от 60-те години.
Така че, пак повтарям, навели глава и търсейки решение на собствените си проблеми, ние не можем да се откъснем от света, не можем да се откъснем от тези общности, към които се стремим, и да не застъпим тези принципи, които те изповядват и търсят решение за един нов поглед върху труда и трудовата заетост, стремейки се към все по-пълна такава до достигане на пълна заетост. Защото действително има права на човека, които, бих казал, са ненакърними, но най-важното е това - с труд, със собствен труд да заработиш своите условия за живот и на близките ти.
Така че аз ще поддържам между двете четения това предложение за ратификация на Европейската социална харта и за пълно отчитане на нашите отношения, които уреждаме с тези документи.
Мисля, че, говорейки за двата документа и сравнявайки ги, ние не можем да не видим още един много важен неуреден въпрос, който се поставя, разбира се, но не в достатъчна степен - за разрешение за работа на българските граждани в чужбина. Докога само българските футболисти ще могат да бъдат възмездени за това, че клубовете са ги създавали и те ще получават средства? Нима за българските лекари и други специалисти, когато отиват да работят в чужбина, държавата не трябва да получава за това, че ги е създала? По тези въпроси трябва да търсим наистина такова решение, което да цени човешкия капитал, който създаваме всички заедно. Аз мисля, че в сегашния си вид тези разпоредби не дават такова решение.
На следващо място. Струва ми се, че говорейки за това къде да бъде законът - тук колегата Койчев говори - като икономически, осигурителен и т.н. Разбира се, че преди всичко този закон трябва да бъде силен в активната си част. Това е моята позиция - в активните разпоредби, които уреждат тези мерки.
Аз лично не мога да не изкажа тревога днес от това, което като намерение се предлага, в това число и в законопроекта на колегите от СДС - увеличение на изискването за обезщетение и помощ девет месеца. Разбира се, давам си сметка, че трябва да търсим подтикване на хората към заетост. Но това подтикване на хората към заетост трябва да отчита обективно условията, които създава държавата. Условията, които се създават, за да има наистина такава заетост.
Неслучайно аз поставих въпроса и в комисията, когато го обсъждахме, господин Нейков. Не може с 250 долара да се счита, че хората ще захванат какъвто и да е бизнес.
Мисля, че именно затова трябва да се погледне много внимателно за второто четене, а даже и сегашните нормативни документи, като поставяме такива условия. Защото даже в бързината колегите от СДС не са синхронизирали изискването за девет месеца, което са въвели при обезщетенията и помощите с другите - с шестте месеца, които съществуваха досега, нали, при различните стимули, които се дават на работодателя. Това трябва да прониже просто целия законопроект. Но аз пак повтарям, трябва да гледаме много внимателно на тези неща, още повече на фона на това, за което се говори - на очакващата се, за съжаление, и то в пъти нарастваща безработица.
Мисля, че тук е мястото да дам отговор на въпроса за това, което ние предлагаме за обезщетенията.
Колегите от СДС предлагат намаление на обезщетенията, но не отчитат факта, че реалните доходи на хората намаляха и намаляват на фона на оскъпяване на живота. Тоест, останалите членове от семейството, които работят и получават не са в състояние, при положение че доходите им не нарастват, да подсигуряват тези, които получават помощ или обезщетение. И това, което се предлага сега - за намаляване на обезщетението, не е добро решение. И ние затова, макар и като временно, може би след една-две години нещата да бъдат по-добри, но ние затова предлагаме увеличение на това обезщетение и тези помощи, защото си даваме сметка за реалните условия, в които се намираме.
Мисля, че говорейки именно за тези въпроси, ние, разбира се, ще направим дискусия и трябва да я направим в обществото. Но аз лично се тревожа, госпожо Дянкова, защото поканихме всички медии в комисията. Там стана начало на един добър разговор и по-скоро продължение, в последните години, който водим, но никой не го отрази. Даже нещо повече, господин председател. Тази сутрин съобщиха, че Вие сте заминал или ще заминете за чужбина, но никой не каза, че в българското Народно събрание ще се обсъжда такъв изключително важен законопроект.
Това означава, че или националните медии не разбират важността на проблема, или им се иска тоя въпрос да мине някъде встрани. А той просто не може да мине встрани, защото все повече хора се засягат и ще бъдат засегнати от него.
Следователно, за да имаме обществената подкрепа, трябва да кажем ясно на обществото, като законодатели, какво предлагаме. Защото тази подзаконова материя, която съществуваше с различните постановления, натрупа добър опит, но същевременно показва и много слабости. Да кажем още веднъж на обществото какво предлагаме ние за решаване на тези проблеми. Защото, господин министър, Вашата позиция, по отношение законопроекта "Първанов", както Вие го нарекохте - за силната роля на държавата, означава, че - аз и в комисията Ви казах - Вие считате, че ние сме нарушили Конституцията или пък Вие се опитвате да погледнете по друг начин на нея.
Напротив, тя ни задължава да погледнем по този начин, който й съответства, разбира се, в международните документи и да намерим и днешното, и утрешното решение.
Ето затова, колеги, аз ви моля да не спираме на тези принципи и на тези разпоредби, които сме уточнили досега, защото, разбира се, има много общи решения, а да продължим по-нататък. Нека да използваме това време, което се предлага повече, вероятно до есенната сесия, за да намерим тези решения заедно.
Имаше опит в предишното събрание, беше изградена група, предполагам, че ще бъде на същия принцип. Но заедно с това, господин Нейков, още веднъж отправям към Вас своята молба - не можем с тези средства, които в момента се отделят, да засилим активната политика. Не можем да разчитаме, че изпращайки хората на село, те с мотиката, без подходящи условия, ще запълнят този вакуум, който в момента се отваря. Не можем да разчитаме, че лекарите и учителите, господин Нейков, ще отидат на село. Явно, че трябва да търсим и други програми освен тези, за които говори колежката Тоткова. Защото не може да бъдат бубарството и отделни такива, дребни занаятчийски програми, решение на тези проблеми.
Затова, колеги, много ви моля, отговорността ни е обща, проблемът е изключително важен, нека да използваме най-добре времето и да търсим решения заедно - и парламентът, и изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Констатираме с удовлетворение, че внесените два законопроекта, които са обект на днешното обсъждане, демонстрират една обща политическа воля в този парламент - да се обърнем с лице към един хроничен проблем, какъвто е рискът от безработица. Като казвам хроничен проблем, искам да изразя своя песимизъм и в тоя смисъл да се разгранича в известна степен от порива на господин Статков по отношение на достигането на едно идеално състояние на пълна работна заетост под грижите на държавата.
Мисля, че не трябва да се отдаваме на такава илюзия, а да търсим реалните резерви както на този преходен период, така и на едно бъдещо, по-зряло икономическо състояние на нашата държава.
Общата философия на двата проекта позволява, според мен, тяхното еволюционно обединяване в един добър общ проект и той трябва да има преди всичко характеристиките на един осигурителен закон. Тук напълно подкрепям тезата, която беше защитена от господин Койчев. Затова няма да се впускам в по-големи подробности.
Що се отнася до така наречения икономически аспект, свързан с насърчаването на трудовата заетост, съвсем ясно е, че това трябва да бъде червената нишка, която да пронизва всички законови пакети и особено тези, които ще бъдат обект на работата на Тридесет и осмото Народно събрание - както икономическите, така и данъчните, разбира се, и социалните.
В този смисъл смятам, че в Закона за безработицата, който ще резултира от предложените на обсъждане два проекта, трябва да се съдържа и политиката за насърчаване на работната заетост. Апелирам във времето, през което ще работим по обединяването на тези два проекта, особено внимание да се обърне на активната политика на регионална заетост.
Присъединявам се към онези колеги, които поддържат предложението да отделим нужното време за подработването на този така важен законопроект, с цел на есенната сесия да предложим на вниманието на Народното събрание проект, предлагащ реални решения на болезнения хроничен и глобален проблем, наречен риска от безработица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря ви за възможността да взема отношение и да изразя позицията на Министерството на труда, по повод внесените два законопроекта. Според мен, днес вие започвате дискусията по един от най-важните социални закони, който ще приема днешното Народно събрание. Това е един от основните инструменти, чрез които двата колоса на пазарната икономика в правото - Търговският закон и Кодексът на труда, всъщност реално ще могат да функционират.
Приемайки закона, след тази дискусия, която ще проведете, вие създавате необходимата законова основа за функционирането на един от най-важните за всяко общество фондове. Фондът, чрез който се гарантира и чрез който се защитава в трудните моменти за гражданина, неговото конституционно право на труд.

Разбира се, дискусията ще отсее добрите неща в двата проекта, ще се стигне вероятно до един общ проект, но има няколко момента, на които бих искал да ви обърна внимание още днес.
Между другото тези моменти подчертават и различната философия според мен на двата проекта, независимо от близостта в по-голямата част от текстовете им, там, където те се различават, наистина става дума за различно разбиране, за различна философия в индустриалните отношения и въобще в пазара на труда.
Ако обърнете внимание на заложените идеи в двата проекта, тя е обща идея, но след това се стига до различни решения, тази идея е, че проблемът със заетостта и със защитата срещу безработица е проблем преди всичко на работодателите и на работниците. Ролята на държавата е по-скоро да създаде нормативната уредба, да упражнява необходимия контрол за функционирането на тази уредба и да подпомага точно тези субекти на пазара на труда - работниците и работодателите, да реализират това, което законът е дал като възможност. От тази гледна точка разделянето за първи път на осигурителната вноска между работниците и работодателите е ново потвърждение на принципа за поемане на реципрочна отговорност и от едните, и от другите, за защита на работното място. Тоест, не става дума само за прехвърляне на част от финансовата тежест върху работниците, става дума за нова философия, за нов поглед върху ролята на работника в пазара на труда в една пазарна икономика.
Оттук според мен произтича и разликата в двата проекта в управлението на фонда. Логическото проследяване на тази философия за активно участие на работниците и работодателите в процеса на заетостта и в защитата им срещу безработица подсказва, че след като върху тях изцяло пада тежестта за финансирането на този инструмент - фонда, тъй като средствата 100 на сто се осигуряват от вноски и в настоящия момент няма никакви трансфери от Републиканския бюджет към фонд "ПКБ", логиката подсказва, че би трябвало на тези, които създават фонда, които внасят парите в него, на тях да им се признае и правото на сериозно участие в управлението. Така че не само да се искат от тях пари, но да им се даде възможност да управляват тези пари, да им се даде възможност да решават къде да бъдат инвестирани тези пари, в какви размери да бъдат плащани осигуровките и, от друга страна, обезщетенията, както и в какви активни мерки за заетост да бъдат насочвани тези средства.
Оттук произтича според мен и необходимостта от максимална автономност на фонда. Автономност не само от държавата, от изпълнителната власт, а автономност от другите осигурителни фондове.
Аз мога да намеря обяснение на технократското разбиране за подчиняването на всички фондове на една обща шапка, била тя НОИ или някой друг институт, но това според мен е продължение на държавническата философия затова, че някъде трябва да има един център, който да ръководи абсолютно всичко.
Уважаеми народни представители, една от големите промени, която носи пазарната икономика със себе си, специално в сферата на социалното осигуряване, е създаването на публични институции, в това число и на публични социални фондове. Тези фондове вътре в себе си съдържат друга идея - идея не за едно единно централистично начало, за един-единствен централистичен управленски център, а обратно, да стъпят на колкото се може по-широка основа, привличайки много слоеве от обществото, много среди от обществото, много организации и институции на обществото. Тоест, априори техният публичен характер изключва един-единствен център.
Между другото, Бисмарковият модел на социално осигуряване, който лежи в основата на всички социалноосигурителни системи в последния век във всички държави, вече изживява своето време. Той съдържаше в себе си философията за централизъм, а тази философия вече си отива. Затова според мен ще бъде стратегически неправилно, ако се подкрепи тезата всички социални фондове, които ще създаваме, да бъдат под една-единствена обща шапка. Това няма да помогне в никакъв случай за техния реален публичен характер.
Друг много важен момент, който според мен може да бъде развит между двете четения, е новата идея, заложена в двата законопроекта, за доброволното осигуряване за заетост. Това отново ще покаже волята на парламента да отвори нови и нови възможности пред обществото, да даде възможност на работодателите и работниците да разчитат не само на този фонд, а и на други допълнителни фондове, които те сами ще създадат за свое доброволно осигуряване.
Затова според мен би могло да бъдат положени допълнителни усилия и да се разработи уредбата в рамките на този закон, за да спестим време, за да спестим и труда на парламента и да не създаваме нов специален отделен закон за доброволно осигуряване за заетост.
Ако ми разрешите, с няколко думи искам да се спра на идеите, които прозвучаха от тази трибуна, за създаването на по-голям комфорт, така ще се опитам да обобщя идеите, по-голям комфорт на хората, които са изпаднали в състояние на безработица, хора, които са загубили работните си места. Това е изключително стар спор въобще в социалноосигурителната теория - дали законът, дали нормативната уредба трябва да създава комфорт на хората, които са изпаднали в ситуация на безработица или трябва да ги стимулира, за да могат сами да активизират своите усилия в търсенето на работа.
Уважаеми народни представители, в нито една развита индустриално страна с пазарна икономика няма нито такъв закон, нито такъв ангажимент на държавата тя да създава и разкрива работните места, така че да осигури пълна или почти пълна, или каквато и да било, заетост. По отношение на работните места държавата е също такъв работодател, както останалите предприемачи. Тя просто работи в свой интерес и работейки в свой интерес създава работни места, но на нея не може да й бъде вменено в задължение тя да работи заради самите работни места да бъдат създавани.
И тук, ако ми разреши господин Статков, да ползвам неговите примери за това - достатъчно активни мерки ли са тези, които са набелязани.
Господин Статков, има два отправни момента: единият момент - това е днешната ситуация, при която хората могат да получат 250 долара и да теглят заем при 9 на сто месечна лихва; другата ситуация отпреди една година е да няма 250 долара и да има 20 или 30 на сто месечна лихва, докато 9 на сто е годишната.
Значи, ето ги двете ситуации, двете философии. Ролята на държавата не е да изсипе пари накуп и да им ги даде, а ролята на държавата е да създаде условия, в които хората ще създават работни места сами за себе си.
Струва ми се, че неоснователно се подценяват възможностите, които създадохме и за цвеклопроизводители, и за бубари, и за тютюнопроизводители с тези може би на пръв поглед малко несериозни професии. Създадохме около 30 хил. работни места. Другата алтернатива е да се опита държавата да създаде нова червена могила. Тогава може да създаде още 30 хил. работни места.
Ето това според мен са двете философии, които определят мястото и ролята на държавата в политиката по заетостта.
Още веднъж - и с това моля да ме извините за дългото ми изказване, се обръщам към вас с молба да бъде отделено изключително сериозно внимание както от страна на народните представители, така, разбира се, и от цялото общество на този закон, за да можем в следващите няколко месеца ние наистина да разполагаме с добра законодателна уредба. Тя сама по себе си няма да създава работни места, но тя създава условията, при които хората, предприемачите, обществото и държавата ще решават проблемите на заетостта.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и за професионална квалификация, внесен от Георги Първанов и група народни представители.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 191 народни представители, за - 170, против - 3, въздържали се - 18.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега гласуваме за Законопроект за защита при безработица и насърчаване на заетостта, внесен от народната представителка Светлана Дянкова и група народни представители.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 208 народни представители, за - 208, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте за предложението срокът за писмени предложения да бъде удължен със 7 дни и да стане 14 дни.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 181 народни представители, за - 181, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
В почивката ще се избират ръководства на групите за приятелство с Великобритания, Франция, Италия и Испания.
Обявявам половин час почивка. (Звъни)

10,35 ч.

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
В периода от 27 юни 1997 г. до 3 юли 1997 г. има едно новопостъпило питане от народния представител Васил Йорданов Клявков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно изкупната цена на млякото. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юли 1997 г.
Днес в парламентарния контрол ще отговарят:
Иван Костов - министър-председател на Република България, на актуален въпрос на Жорж Ганчев, на актуален въпрос на Румен Овчаров;
Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов и актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Донка Дончева;
Муравей Радев - министър на финансите, ще отговори на питане от народния представител Калчо Чукаров;
Валентин Василев - министър на търговията и туризма, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Христо Иванов и
Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Трендафилов.
Започваме с актуалния въпрос от народния представител Жорж Ганчев относно предоставяне на кредит от 450 млн. долара от руска страна по предложение на Авиоконцерна "МИГ- МАПО", отправен към Иван Костов - министър-председател на Република България.
Господин Ганчев, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин министър-председател, ще Ви прочета дословно документа, заведен в Народното събрание.
"Офертата на руския авиоконцерн, потвърдена от руското правителство и президента Елцин, чака становище вече близо една година. Какво е Вашето и това на вашето правителство становище, ако все пак няма изготвено официално мнение на кабинета Ви, отчитайки изключително благоприятните финансови условия на руското предложение, както и осигуряването на 50 хил. работни места и изключителната възможност България да се превърне в държава със силни военновъздушни сили?
Освен това предложението за превръщане на Военноремонтния завод "Бенковски" - Пловдив, в регионален технически център за обслужване на самолети "МИГ" на страни извън границите на страната, би обезпечило бързото връщане на кредита и би осигурило сериозни доходи за държавния бюджет в много кратки срокове.
Уважаеми господин министър-председател, има ли готовност българското правителство да се произнесе с официално становище по направените предложения или отново ще пропуснем да се възползваме от една благоприятна възможност?" Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганчев! Разбира се е добра загрижеността да се търси отговор на този въпрос. Аз няма да Ви питам, господин Ганчев, защо не поискахте по-рано обяснение защо предишните правителства, които управляваха много дълго време, не сформираха позиция по този въпрос. Независимо че сме на 30 и няколко дни, ние ще се опитаме да Ви отговорим на нивото, на което в момента сме навлезли в материята.
Известно е, че резултатите от преговорите, които са водени, са отразени в доклад на министър Николай Добрев до министър-председателя тогава - господин Жан Виденов, по който правителството по неизвестни причини не е взело решение.
Оценявайки значението на проекта, за който говорите, за превъоръжаване на Военновъздушните ни сили и за развитието на военната ни промишленост от началото на тази година Министерството на отбраната и Генералният щаб подновиха разговорите с представителите на МАПО, в хода на които са уточнени основните изходни позиции на двете страни с главно внимание на създаването на регионален център за ремонт и модернизация на самолети от типа "МИГ" на територията на Военноремонтния завод "Георги Бенковски" в град Пловдив, а също доставка на ЗИП и резервни части за българските ВВС.
Дължа да отбележа, че изнесените в печата данни за изключителната икономическа и социална ефективност от внедряването на проекта, като например печалба от 1 млрд. щатски долара годишно и разкриване на нови 50 хил. работни места, с които Вие си служихте и в задаването на въпроса, са силно завишени. По наши разчети и оценки производствените мощности на завода в Пловдив позволяват да бъдат разкрити максимум 500-1000 работни места и годишната печалба може да достигне до 10 млн. щатски долара.
Забавянето на официалното становище досега не е политически мотивирано, аз не искам да хвърлям кал върху предишните правителства, а се дължи само на сложността на анализа на икономическата целесъобразност на проекта. Предоставянето на междуправителствения кредит, ще напомня, е единствено от компетенциите на Народното събрание, в случай че се стигне до решение на Министерския съвет.
В същото време ние искаме да отбележим, че тази недостатъчна информация, с която досега разполагаме по поставения въпрос, не дава основание да се направи и финансово заключение за целесъобразността на поемането на кредита, предлаган от Руската федерация, най-вече поради неяснотите по отношение на неговото обслужване. Не е известно откъде България може да набере тези средства, с които да погасява такъв кредит.
В заключение, от финансова гледна точка ще отбележа, че е необходима много внимателна преценка на възможностите на страната за обслужване на нови външни заеми, включително и такива в значителни обеми, а този, за който говорите Вие, е точно такъв, особено в условията на действащия от 1 юли 1997 г. валутен съвет и наложените от споразумението с Международния валутен фонд ограничения за България за вземането на външни заеми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Господин Жорж Ганчев, имате право на реплика до 2 минути.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин министър-председател. Уважавам Вашето становище. Благодаря, че си направихте труда да консултирате министър Ананиев.
Първо, Международният валутен фонд и валутният борд могат да бъдат преодолени, ако сделката бъде категоризирана след едно задълбочено изследване като подходяща чрез Българо-руската банка на господин Емил Кюлев и може да бъде направена схема и сделка, така че със селскостопанска продукция от Пловдивски окръг и с работата на българските специалисти по ремонта на "МИГ-21" и "МИГ-23" от арабските страни, от африканските страни, от Югославия и т.н., което се осигурява от МАПО, да можем да отворим тези работни места в размера на цифрите, които споменах.

Второ, господата, в лично мое писмо до Вас, като брифинг какво съм свършил в Русия, аз споменах, че са готови от 3 на 5-годишен гратисен период и от 10 на 15 години изплащане. Това е животът на самолета - 20 години. За 20 години изплащане ние ще бъдем N 1 на Балканите с тази ескадрила от 14 самолета и с 21, които вече притежаваме. Хората в Генералния щаб, заедно с техния ръководител, са абсолютно наясно и ентусиазирани от такава сделка. Моля да не обслужваме военнопромишления комплекс на Съединените щати и други натовски държави, тъй като ние нямаме връзка и нямаме традиция в нашето въоръжаване с тези страни, а Германия, например, употребява "МИГ-29" в техните въоръжени сили в този момент. Те са наследени от бившата ГДР и са абсолютно на първокласно ниво.
Второ, нашите специалисти в Пловдив, завод "Бенковски" наистина чакат да имат работни места много дълго време. Ние можем да им предоставим възможност "МИГ-21" и "МИГ-23" плюс "МИГ-29" да бъдат възможни за много години, осигурявайки хляб на техните семейства и след една-две години, закупувайки електрониката на "Томпсън" - френската компания, ние да обслужваме ремонта и на "Еф-16" на Турция и Гърция, натовски държави. Това е напълно реално. С една такава визия ние служим на националните интереси, а не служим на партии - мартии в България и натиска на натовски държави върху вашето правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин министър-председател, искате ли дуплика? Имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако в проучването на този проект се окаже, че е възможно заводът да получи толкова много поръчки, че да може да помага на страната за обслужването на кредита и за връщането му, разбира се, сделката ще се реализира със сигурност. Проблемът обаче досега е, че няма сигурни гаранции, че действително заводът е в състояние, първо, технологически да извърши такъв огромен обем ремонтни работи; и второ, че ще получи действително поръчките в условията на общата стагнация на военнопромишления комплекс на целия свят.
Вие, господин Ганчев, сигурно сте запознат, че обемите на военнопромишлените комплекси в световен мащаб непрекъснато се намаляват и то в пъти, така че няма гаранция, че ще ги има тези поръчки. Дотук е стигнало нашето правителство, което, уверявам Ви, не е подлагано на никакъв натиск откъдето и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Ганчев, с това се изчерпва отговорът по този въпрос. Ако имахте питане, щяхте да имате възможност и за допълнителни въпроси.
Актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров относно позицията на българската държава за доставките на природен газ и поетапното увеличаване на транзита на природен газ през България, към Иван Костов - министър-председател на Република България.
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Въпросът ми е, както вече казахте, относно позицията на българската държава по доставките и транзита на природен газ.
Господин Костов, на 15 април 1997 г. в Москва бе подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за развитието на газопроводната система за транзит на руски природен газ през нашата територия и доставки на руски природен газ за България. В съответствие с постигнатите договорености трябваше да бъдат подписани дългосрочни контракти както за транзита, така и за доставките на газта в България. До момента, вече началото на юли, няма подписани такива контракти нито за едното, нито за другото. Нещо повече, непрекъснато променящата се позиция на нашите представители в преговорите, участващи в тях, създава впечатление за отсъствие на държавна позиция.
Какво точно имам предвид, за да не бъда голословно твърдението? На 11 март правителството на премиера Софиянски отмени Решение N 1344 и N 1345 на бившето правителство за обявяването на конкурсите за концесии. Те бяха отменени 3 дни преди срокът, по който трябваше да бъде започната продажбата на тръжните документи. Оставям настрана, че с отмяната им ние се отказахме от едно модерно, пазарно конкурентно решение на въпроса, което би ни помогнало при сегашните преговори, оставям настрана, че се отказахме от едно решение, което би ни помогнало да решим и ценовите въпроси за топлоснабдяването през следващата година, но все пак тогава беше лансирана тезата, че този въпрос ще бъде решен чрез директни поръчки по Закона за държавните поръчки. Тя беше лансирана от стоящия до Вас господин Божков.
За съжаление, по време на преговорите в Москва беше лансирана съвсем друга теза - строежът на транзитните газопроводи да бъде извършен чрез поръчка от "Булгаргаз" към "Топенерджи". Това е залегнало и в споразумението. Сега научаваме, че господин заместник министър-председателят се отказва и от тази теза. Оттук въпросът ми е: каква е позицията на българската държава, гарантирани ли са както доставките на природен газ за България, така и поетапното увеличаване на транзита на природен газ през страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на господин Овчаров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Овчаров! Аз искрено Ви благодаря за поставянето на този въпрос в Народното събрание, защото смятам, че това е един въпрос от огромен национален интерес, който е толкова голям и толкова сериозен, че неслучайно е бил препъникамък за предишните правителства, включително и за вашето. Но не го казвам с лошо чувство, а точно за да кажа колко голям и колко сериозен е проблемът за доставката на руската газ. Очевидно, ако той беше просто решим въпрос, той щеше да бъде решен много отдавна.
Искам да ви уверя обаче, че позицията на правителството, която започна да се изработва в последните седмици, за съжаление тогава можахме да се концентрираме върху въпроса, се базира на ясни принципи и критерии. Ние тръгнахме към този въпрос именно от позицията на намиране на ясни принципни позиции и критерии за разрешаване на въпроса, за разлика от предишните подходи, които в една или друга степен се опитваха да отчетат определени интереси. Без да искам да насочвам общественото внимание към това чии интереси и как са били отчитани, но във всички случаи ние ще се ангажираме да намерим трайно и задоволително решение на този въпрос, тъй като съзнаваме от каква огромна важност е той.
Всъщност Вашият въпрос се състои от три части. На първо място това е проблемът за доставките на природния газ за нуждите на страната, независимо че не акцентирахте на него.
На второ място, използването на изградените на територията на страната транзитни газопроводи, върху което също не акцентирахте.
И на трето, разширяването на мрежата на транзитните газопроводи, преминаващи през територията на България, на което акцентирахте при поставянето на въпроса.
По осигуряването на доставките на необходимите количества природен газ за нуждите на страната. Ето я принципната позиция, която се опитваме да изградим. Отчитайки изключителната сериозност и значимост на този проблем, правителството, чрез "Булгаргаз", направи няколко предложения за пряко договаряне с производителя "Газпром" или "Газекспорт" на необходимите количества природен газ за страната. За съжаление тези предложения досега не срещат разбиране от другата страна. Вместо това "Газпром" настойчиво предлага това да става чрез посредник - дъщерната фирма на "Мултигруп" и "Газпром" - "Овъргаз".
Впрочем, господин Овчаров, искам да Ви кажа, че проблемът действително много ни интересува и аз използвах срещите в Амстердам и Кран Монтана да запитам всички премиери, с които разговарях, как те са уредили този въпрос. Вие сигурно знаете отговора? - Няма посредник. Нито една страна, като започнем от Естония и стигнем до Грузия няма посредник в уреждането на покупките на газта. Директни контакти на държавните фирми с "Газекспорт" или "Газпром". Това е формулата, по която всички са договорили количествата.
Най-съществената страна на тази оферта е предлаганата цена в размер на 99 щатски долара, става въпрос за тяхната, на 1000 куб.м, която надвишава с 10 до 15 долара европейските цени.
За съжаление, всички опити други фирми да получат квоти за доставка на руски природен газ, засега срещат неотстъпчивостта и категоричния отказ на производителя "Газпром". Впрочем, аз разговарях и с моите колеги - министър-председателите, и поставих въпроса по каква цена те купуват руския газ. И сигурно знаете отговора: от 60 до 84 щ.д. на хиляда метрични кубически метра. Нали е така, господин Овчаров? Знаете ги тези неща... (Оживление)
Пита се какво става в касичката, която е поставена между нас... Не, не питам. (Оживление)
Вие знаете какви са последиците от наличието на тази компонента в цената, която се получава при посредника и за цимента, и за торовете, и за фармацевтичната промишленост, и за отоплението, и т.н. Знаете, че тук се крие сериозна заплаха за стабилността на България по време на зимните месеци. Знаете тези неща, няма да ги напомням.
Ние се интересуваме и за радост искам да ви кажа, че внимателният анализ на подписаното споразумение от служебното правителство не визира като задължително условие посредник при доставките на газта - някаква външна, трета страна като посредник. Не визира! Визира го обаче по въпроса, който Вие поставихте.
За използуването на изградените на територията на страната транзитни газопроводи.
Не се съмнявам, че Вие знаете за подписаните през 1986-1989 г. междуправителствени спогодби за изграждането на газопроводи и транзитирането на газ за Турция, Гърция и Югославия, всъщност Македония. Веднага искам да информирам уважаемите господа народни представители, че поради липсата на професионална компетентност, недобросъвестност, а и по разбираеми за всички нас други причини, характеризиращи нашите отношения с "големия брат" по онова време, понастоящем икономическата ефективност от използуването на построените транзитни газопроводи е крайно неудовлетворителна. Ще дам само два примера:
Първо, по изградения транзитен газопровод на стойност около 180 млн. щ.д. за Република Гърция с капацитет 1,5 млрд. кубически метра газ годишно, сега се транзитират незначителни количества, което води до изключително ниска ефективност на извършената инвестиция.
Ето и другият пример. Вече втора година транзитният газопровод от компресорната станция в Ихтиман до Македония стои завършен, но по него не е транзитиран дори 1 кубически метър природен газ. Не можем да не си поставим въпроса как и в какъв срок ще се изплати тази инвестиция, защо са планирани и осъществени тези инвестиции.
Какъв е проблемът? - Транзитните такси са съобразени единствено с икономическите интереси на производителя. Трябва да кажем това директно. Цените се заплащат в съответствие с действително транзитираните количества газ, а не в съответствие с капацитетните възможности на изградените газопроводи и извършените инвестиционни разходи по тях. Тук очевидно ще трябва да се търси някакъв баланс. Правителството няма да търпи повече тази крещяща икономическа несправедливост и категорично ще настоява транзитните такси да се формират на базата на капацитетните възможности на изградените транзитни газопроводи или да се отчетат тези капацитетни възможности, защото е съвсем естествено това нещо да се направи.
При това размерът на таксата трябва да покрива три основни компонента: възвръщането на капиталните вложения за изградените газопроводи; покриване на разходите по тяхната експлоатация и възмездяване на българската държава за правото на преминаване на природния газ през нейната територия. По този въпрос предстоят трудни и напрегнати преговори, но в тях правителството не може да има друга позиция, освен тази на лоялно партньорство и защита на този национален интерес, който изразих преди малко.
По разширяването на мрежата от транзитни газопроводи, преминаващи през нашата територия.
Позицията на правителството по този въпрос по същество се определя от решението на първите два проблема, които току-що изложих. Искам съвсем определено да заявя, че ние сме за реализацията на нови крупни инвестиционни проекти за транзитиране през Югоизточна, Средна и Западна България след пълно натоварване на съществуващите такива.
Основните проблеми в това отношение са три:
Първо, осигуряване на необходимите източници на финансиране на проектите.
Второ, отговарящи на всички технически, технологически и екологически изисквания тръби, компресори и друго оборудване.
Трето, договаряне на взаимно приемливи и защитаващи интересите на нашата страна транзитни такси на базата на проектната мощност на изградените газопроводи.
Тук са ми предложили една закачка към Вас, но ще я пропусна. Тя е в смисъл, че всъщност Вие знаете по тези въпроси достатъчно и е можело да отговорите с много по-дълбоко познаване на нещата, бидейки твърде дълго време министър и занимавайки се с тези въпроси. Предлагат ми да Ви попитам точно Вие как бихте отговорили на тези принципни позиции, които ние в момента формулираме. Но аз казвам, че пропускам това. (Оживление) Просто искам да Ви кажа как мисли администрацията, която доскоро е работила с Вас. Очевидно има някаква задявка, която аз даже може би и не разбирам съвсем. (Оживление)
На мен лично много ми се иска да вярвам, че сега в качеството си на депутат, заместник-председател на Парламентарната група и най-вече като член на Надзорния съвет на "Топенерджи" Вие ще положите всички необходими усилия в тези сложни и трудни преговори да надделеят не корпоративните интереси, да бъдат защитени не крупни и сенчести икономически групировки, а съвсем простичко казано: интересите на Вашите и на моите избиратели. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС, ДЛ и БББ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Овчаров, имате възможност за реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за оценката, която дадохте за моите познания, но те сигурно не са толкова дълбоки. Радвам се също така, че вече лично навлизате в проблематиката. Искам обаче да Ви предпазя: невинаги това, което Ви казват министър-председателите, e вярно. Или поне ненапълно е вярно. (Оживление)
Що се отнася до закачката, когато казахте, че нашето правителство имало определени интереси, искам да Ви кажа, че "Овъргаз" беше лансиран като посредник не от нашето правителство. Той даже фигурираше в един от вариантите на споразумението, което беше подписано от министър-председателя Софиянски. Така че не мога да поема този ангажимент за връзки с "Овъргаз". Той не е наше протеже, ако може така да се каже. (Смях в залата)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Нали е съдружник в "Топенерджи"? (Смее се)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до позицията, която Вие лансирахте току-що, тя отново като че ли потвърждава това, което казах. Тя отново е различна от тази, която е фиксирана в споразумението. И това е нещото, което ме смущава от една страна, а от друга страна съм доволен, защото тя действително изглежда разумна и обоснована. Дотолкова, доколкото зависи от мен, аз съм готов със скромните си възможности да Ви съдействувам в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин министър-председател, искате ли дуплика? - Отказвате се.
Актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно уволнението на управителя на Гъвкави магнитни дискове "ГМД-ЕООД", град Чирпан.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков! Чухте за какво се отнася актуалният ми въпрос - за уволнението на управителя на Гъвкави магнитни дискове "ГМД-ЕООД", град Чирпан.
Уважаеми господин Божков, поставям въпроса за уволнението на управителя на предприятието с убеждението, че принципният Ви отговор е ясен. Вие сте отговаряли, че всички промени са в името на националните интереси и няма да търпите стопански ръководители, които водят предприятията към фалит и лоши икономически резултати. Тази позиция поддържам и аз.
Но за какъв национален интерес става дума, когато освобождавате управител, който възстанови предприятието, изплати част от дълговете и осигури заплата на работниците? Именно затова си позволявам да Ви попитам кога се говори истината? Защо в дадения случай отсъствува аргументът "в полза на държавата"?
Предисторията на настоящото уволнение е типичен пример, бих казал, за произволни действия - действия, неотчитащи нито икономическите резултати, нито професионализма, нито елементарния човешки морал.
Моля Ви, не ми отговаряйте колко сте загрижен за съдбата на Отечеството, а да разкриете истинските мотиви и да коментирате случая за неудачната смяна на Иван Неделчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Господин вицепремиер, имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Зънзов, дами и господа народни представители! На въпроса на господин Зънзов има два отговора или две части на отговора. Първият въпрос е за освобождаването на господин Неделчев и защо той е освободен. Ще говоря само с факти, без никакви коментари.
Разходите за дейността на 100 лв. приходи от дейността от 141 лв. за 1995 г. нарастват на 231 лв. за 1996 г. Или на 100 лв. приходи от дейността дружеството реализира загуби... (Шум в блока на Демократичната левица) Говорим за периода между 1995 и 1996 г., не говорим за 1997 г. Говорим за периода, в който имаше относителна стабилност. В този период дружеството реализира загуба от 131 лв. на всеки 100 лв. приходи. Загубата от основната дейност през 1996 г. нараства с 234 на сто спрямо 1995 г. Ръстът на бруто загубата от цялостната дейност е 1444,2 на сто спрямо 1995 г. Непокритата загуба от минали години от 37 млн.лв. за 1995 г. нараства на 50 млн.лв. към 31 декември 1996 г. при размер на основния капитал само 48 млн.лв. Общо заемите към края на 1996 г. са в размер на 23 млн.лв., в т.ч. краткосрочни за 2 млн. и 400 хил.лв. и дългосрочни за 21 млн. и 400 хил.лв., които са просрочени и не са обслужват. Общо вземанията за 1996 г. са за 1 млн.и 12 хил.лв., а размерът на задълженията е 24 млн. и 290 хил.лв. Основно задълженията са към бюджета, към социалното осигуряване, за текущ и предходен период, към персонала, към доставчици и неплатени лихви.
Най-интересното, разбира се, е, че всички тези данни не са получени от предприятието, а от статистиката, поради това че господин Неделчев така и не представи на министерството, въпреки че е задължен, счетоводния си отчет. Мисля, че тези данни са напълно достатъчни, за да отговоря на въпроса Ви защо е освободен господин Неделчев.
По-интерес е обаче въпросът за едни странни неща, които се случват в Чирпан. И в това отношение аз поемам отговорността и ангажимента оттук нататък да се занимая малко по-сериозно с предприятието "Гъвкави магнитни дискове". Съвсем накратко ще се опитам да представя не толкова пред Вас, защото вие знаете, но пред народните представители странната история на предприятието, което през 1991 г. е отделено от ДЗУ - Стара Загора.
През 1991 г. предприятието ДЗУ - Стара Загора се отделя и негов управител става Иван Неделчев Неделчев. През 1992 г. Иван Неделчев Неделчев е освободен и на негово място е назначен Митко Бинев Станчев. През 1993 г. Митко Бинев Станчев е освободен и за управител е назначен Иван Желев Желев. През 1993 г. Иван Неделчев, същият този господин Неделчев, пише сигнал до Районната прокуратура на Чирпан срещу Иван Желев Желев, който е новият директор. Извършва се сериозна проверка и след тази проверка районният прокурор в Чирпан Катя Пейкова Антонова отказва да образува предварително производство срещу Иван Желев. Още с идването на вашето правителство през 1995 г. Иван Желев Желев веднага е освободен от министър Вучев и на негово място кой мислите, че е назначен? - Иван Неделчев.
Аз заварих господин Неделчев на това място и господин Неделчев отново беше представил една огромна купчина документи срещу Иван Желев Желев, предишният директор, и беше внесъл съдебен иск в Старозагорския окръжен съд срещу Иван Желев Желев. Непрекъснато двамата си носят документи един срещу друг във всички възможни съдилища. Със свое писмо, разбира се, Иван Желев оспорва заповедта за търсене на съдебна отговорност, като привежда и факти, и документи.
Като видяхме катастрофалните финансови резултати за 1996 г., ние освободихме Иван Неделчев Неделчев и познайте кого назначихме? - Иван Желев Желев. (Веселост в залата) Изглежда, че тези двама души са абонирани за управлението на това предприятие. И аз наистина поемам съвсем сериозно ангажимента да проверя дали в Чирпан все пак няма някой друг, който да може да управлява това предприятие.
Благодаря ви за това, че ми насочихте вниманието. Иван Неделчев няма да се върне. Човек, който е докарал дотам предприятието, не можем да го върнем за директор. Но ще видя дали пък Иван Желев Желев е единственият друг човек, който може да го замести. Засега нямаме лоша информация за работата оттогава насам. Нека да видим резултата за шестмесечието, нека да видим как вървят нещата. Но аз ще направя по своя линия проучванията. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, имате право на двеминутна реплика.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин вицепремиер, смятам, че има някакво подвеждане. Защото при мен пристигат документи, според които на 21 април със заповед РД 16-303 Вие нареждате на Иван Неделчев, управител на "Гъвкави магнитни дискове" ЕООД - град Чирпан да потърси съдебна отговорност на Иван Желев Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): На базата на документите, които той ми е представил.
ИВАН ЗЪНЗОВ: И се търси такава съдебна отговорност. Аз смятам, че е имало някакво недоразумение. Защото тук има едно писмо, изпратено до Вас, в което от месец септември всички работници и служители си получават пълните възнаграждения. Всички текущи задължения на дружеството към държавата се изплащат редовно. Погасена е главницата на заема към "Булбанк" - Чирпан в размер на 2 млн. и 500 хил.лв. Първото тримесечие са приключили с 5 млн. и 757 хил.лв. печалба и са осигурили средна работна заплата 178 хил.лв.
Много Ви моля, огледайте тези предприятия и направете така, че действително да има там справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин вицепремиер, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Аз Ви казах, господин Зънзов, че господин Неделчев е отказал да изпрати счетоводен отчет в министерството, но той явно го е изпратил на Вас. Доколко е верен, не знам, след като е отказал да го изпрати в министерството. Аз ви казах, че тези данни ние ги получихме от статистиката.
ИВАН ЗЪНЗОВ (от място): Това писмо е с входящ номер. Има недоразумение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Това е писмо, което вероятно доста по-късничко е изпратено по повод на освобождаването му. Но докато беше директор, той отказа да изпрати счетоводен отчет. Явно, че нещо не е наред. Аз Ви обещавам, че ще проверя по-сериозно случая. Но резултатите, които имам, са очевидни и не подлежат на никакво съмнение. По-добре беше да си прати отчета, вместо да изпраща писмо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Руси Статков към Александър Божков - заместник-министър председател и министър на промишлеността, относно основанието за определяне на представител на държавата в "Електростар" АД - град Вършец, област Монтана.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри. Господин Божков казва: пак ли задаваш въпрос? Разбира се, господин Божков, в рамките на Конституцията парламентарният контрол е необходим и аз се възползвам от това си право. И не произволно, а защото съществуват проблеми. Сегашният проблем, който поставям, е свързан с едно предприятие, което е най-доброто в град Вършец, един от градовете в моя избирателен район, предприятие, което върви добре, в момента е в процес на масова приватизация.
Но, възникна проблем, който е породен от Ваше действие, а именно, господин Божков, това че Вие сте определили за представител на държавата един човек, който за съжаление не сте проверили, както досега поне във Вашата практика правите, какво всъщност представлява като професионални и делови качества. Вие сте се предоверили вероятно.
И мисля, че днес с този актуален въпрос и тази проверка, сигурно която сте извършили, сте получили повече информация. Но бих желал за колегите и за всички тези, които ни слушат и гледат да кажа нещо повече.
Става дума за представител на държавата в едно предприятие, повтарям, което е изключително важно, става дума за отговорна функция. Вие сте се спрели на човек, който беше освободен като директор на това предприятие, беше освободен за, бих помолил, така, да не изпадам в подробности, но за нарушения. И както Вие се изразявате: "Аз освобождавам управители и директори", това Ви е принципната позиция - за действие или бездействие.
Този човек със своето действие или бездействие, след като ще го докаже по най-добрия начин, разбира се, то продължава вече две години, е довел до загуби на предприятието и затова беше освободен.
Сега, общото събрание на акционерите се провали наскоро, защото нито хората, които го познават в града, нито тези, които представляват фондовете, са съгласни той да бъде представител на държавата. Не защото се мешат в работата на държавата, а защото смятат че те не могат да работят с такъв човек.
Ето затова, господин Божков, имайки предвид тези факти, имайки предвид обстановката там, Ви зададох такъв актуален въпрос. След като Вие декларирахте определени принципи, на какво основание, господин Божков сте определили за представител на държавата такъв човек?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Статков.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков.
Аз се радвам, че Вие проявявате такава завидна активност в избирателния си район, разбира се, съществуват и други начини да ми представите, така ... да ми кажете, ако имате някакви възражения, а вие предпочитате да го правите през парламентарната трибуна. Това е Ваш проблем.
В конкретния случай, обаче, не мисля, че имате основание. Да, Дружество "Електростарт" е в подотрасъл "Електротехническа и електронна промишленост" и е единствен производител в страната на пусково регулиращи апарати, дросови и трансформатори за вграждане в осветителни тела, луминесцентни, живачни, натриеви, халогенни лампи, ръчни електроинструменти и други. Производството на фирмата е предназначено както за вътрешния, така и за външния пазар. Продукцията се изнася главно в Италия, Египет, Саудитска Арабия, Сирия, Йордания и други. Изобщо едно много добро предприятие.
Дружеството вече е включено в списъка за масовата приватизация и съвсем основателно към него се насочиха много интереси. И всичките 67 % от акциите бяха изкупени още на първата тръжна сесия.
Имаше насрочено събрание на 16 май 1997 г. И във връзка с това събрание Министерството на промишлеността извърши цялостен анализ на финансовото състояние на дружеството, при което проучи и въпросите по отношение на кадровия състав, историята. В министерството има добър архив за тези неща.
За периода на управление от 1993 до 1995 г., през което време изпълнителен директор на фирмата е бил господин Ивайло Рангелов Иванов, този за когото Вие обявявате тук, че е опасен общо-взето човек за дружеството, дружеството отива към подобрение на стопанската и финансова дейност, което е отразено в ревизионния акт на Териториално управление "Данъчен и финансов контрол", град Монтана от 17 август 1995 г. на страница 2. По време на финансовата ревизия наистина се констатират слабости, нарушения и грешки, допуснати от стопанско-финансова и счетоводно-отчетна дейност, вина за което носи изцяло бившата главна счетоводителка Цецка Петрова и зам.-директорът по търговските въпроси и член на Съвета на директорите господин Георги Асенов Йончев, за което са наложени съответните наказания (говоря за 1994 г.). И господин Йончев е освободен като член на Съвета на директорите със заповед на министъра на промишлеността от 31 май 1994 г.
Финансовата ревизия от месец август 1995 г. не е установила други нарушения, които да са извършени по вина на изпълнителния директор господин Ивайло Рангелов Иванов. Това е ясното в заключение на финансовата ревиция. И аз мисля, че от парламентарната трибуна не може да хвърляте така обвинения към човека, който очевидно е бил, така, напълно оневинен за всички обвинения към него от самата финансова ревизия, още повече, че виновниците са били назовани, наказани и уволнени.
Господин Иванов остава на работа. Дружеството приключва 9-месечието на 1995 г. с положителни финансови резултати. И изведнъж през месец ноември 1995 г. без никакво основание, без никакви аргументи е освободен целият състав на съвета на директорите на "Електростарт" - Вършец, разбира се в неговия състав е и изпълнителният директор господин Иванов.
Назначава се ново ръководство. Какво се получава оттам нататък. С новото ръководство, назначено в края на 1995 г.? Резултатът от основната дейност за 1996 г. е отрицателен - минус 23 млн. лв., докато за 1995 г. е бил положителен - плюс 2 млн. лв. Вземания за 1996 г. - 67 млн. лв., които надвишават 14 пъти вземанията за същия период на 1995 г. Задължения - 165 млн. лв., които са 6 пъти повече от задълженията на дружеството за същия период на 1995 г. Намаляват също показателите за рентабилност на продажбите и коефициента за ликвидност.
Очевидно е, че дружеството е управлявано много по-лошо през 1996 г., отколкото до 1995 г. Цифрите са абсолютно ясни и категорични. И затова когато дружеството е вече 67 на сто в частни ръце, когато то вече ще се управлява така или иначе от други хора, държавата има миноретарен дял, от който тя бързо ще се освободи.
Единственият човек, който ние сметнахме, че би могъл да представлява държавата, е човекът, който е доказал своите качества там, който е довел предприятието до добри финансови резултати, който е успял да преодолее всички обвинения и да бъде оневинен от всякакви видове атаки, господин Ивайло Рангелов Иванов, който е доказан професионалист, работил е над 10 години във фирмата, нейн директор е от 1995 г. Затова ние го предложихме за представител на държавата в Общото събрание.
Пак повтарям, за голямо съжаление той няма да може да управлява фирмата, тъй като тя вече е в частни ръце. Но той може достатъчно компетентно да представлява държавата в Общото събрание. И това е очевидно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Статков, имате право на реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги.
Мисля, че господин Божков изнесе няколко твърдения, които в рамките на две минути не бих могъл да опровергая. Но бих заявил категорично следното. Господин Божков, очевидно Вие не желаете по друг начин да действате, освен чрез парламентарната трибуна. Аз ви пиша вече 7-8 писма по повод на "Прециз", например. Вие не отговорихте, не направихте никакво усилие да отидете на място и да решите този проблем. И там има стачка.
Конституционното ми право е да питам. И аз ще питам. И не само ще питам, и ще изнасям фактите такива, каквито са. Защото, господин Божков, Вие изнасяте неверни факти, неверни факти за "Прециз", неверни факти за "Електростарт".
Не е вярно, че финансовата ревизия, господин Божков, ето материалът, е установила само вини за тези лица, които Вие казахте. Отговорен е изпълнителният директор. И Вие заявихте принцип - с действие или бездействие. Така че, спазвайте си принципите, господин Божков.
Второ, господин Божков, не може да черните новото ръководство на предприятието с лека ръка. Имам и баланса за миналата година, имам го и за първото тримесечие, ето го пред мен. Данните са положителни, господин Божков, който Ви е дал информация, Ви е излъгал, господин Божков. Ето го пред мен, ще Ви го дам след това да го ползвате. Хората ме гледат по телевизията. Сигурно и Общото събрание днес в 13 часа ще констатира, че Вие лъжете, господин Божков.
Мисля, че, господин Божков, е крайно време Вие да погледнете истината в очите. Ние не може да чакаме, господин Божков, 100 дни, за да може да Ви кажем след това, че сте сгрешили. И да обясняваме на хората, които стачкуват и в "Прециз" и на други места, че ние сме етични и изчакваме 100 дни. Ние не можем да чакаме да се жалват за правата на човека в Америка и в Американския конгрес, господин Божков.

Ето затова като министър, господин Божков, влезте си в правата и поемете отговорността не само на приказки пред нас, а на дела!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Но ще Ви моля без квалификации от типа на: "Лъжете"...
РУСИ СТАТКОВ (встрани от микрофоните): Документите са тук! Ще Ви ги дам и на Вас, господин Куртев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Статков, аз се опитвам да запазя добър тон. И мисля, че го показвам. Вие решихте да не пазите добър тон. Това е Ваш проблем.
Аз не се явявам тук като частно лице, а се явявам като министър, който има зад себе си 317 души, служители в министерството, и не мога да позволя да бъдат обиждани моите служители. Хората работят. Разполагат с официална информация, подписана и подпечатена и не могат да ме заблуждават като ми дават лъжлива информация. Това е очевидно! Не можете да поставяте под съмнение работата на администрацията по този начин! Това са официални данни. Това са данни, които се намират в архива на министерството не когато аз съм бил министър. Аз уважавам моите колеги, моите предшественици. Като министри те са имали своята администрация. Тя е почти изцяло същата в министерството. И информацията, която я има е обективна и тя не подлежи на никакво съмнение.
Ако на Вас Ви подхвърлят всякакви документи в качеството Ви на народен представител, Вие трябва да ги проверявате внимателно.
Не мога да приема тона, който държите. Не мога да поема обвинение в лъжа, защото това са тежки обвинения.
И аз Ви моля наистина да не си държим такъв тон тук, в Народното събрание. Обида към слушателите... Оставям настрани народните представители. Те са свикнали на всякакъв език в това Народно събрание, обаче към зрителите и слушателите, които гледат директно това предаване, е обида към институцията да държите такъв тон в Народното събрание.
Извинявайте, не е моя работа да Ви правя забележка, обаче опитвам се да бъда коректен максимално. Говорих само с цифри и факти. Не съм направил никакво заключение и съждение. Нарочно се опитвам да не употребявам емоционален език.
В предишни отговори и на Вас, и на Ваши колеги, в предишни заседания се опитвах да бъда малко по-язвителен, по-остър в изказванията си. Много хора ми направиха забележка. Аз слушам тези хора, защото ги уважавам. Те казаха, че не е добър този тон. Аз променям тона си, както забелязвате.
Държа се съвсем кротко и конструктивно, цитирам ви само цифри, говоря ви истината. Не използвате това, за да ми се качвате на главата! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин вицепремиер.
Актуален въпрос от народната представителка Донка Дончева към Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката относно оптимизирането на мрежата на училищата и на педагогическия състав.
Имате думата, госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Методиев. Ние просрочихме с една седмица това питане, но разговаряхме миналата седмица с господин министъра - дано да е в името на доброто, за ползата за този сложен процес, който министерството трябва да организира, защото времето, в което задавам този въпрос е свързано с много голяма загриженост от страна на учители, ученици, родители.
Аз само ще напомня накратко, че в периода 1990-1996 г. нашата образователна система работи при тези екстремални обстоятелства. Имаме предвид утежнената социално-демографска и икономическа обстановка, именно продължаващата тенденция на намаляване на общия брой на учениците в страната. От 1 млн. 367 хил. през 1990 г. на 1 млн. 165 хил. през тази учебна година. Това е с 14.4% по-малко.
Вторият процес - наблюдава се онази тенденция на свиване на мрежата на самостоятелните общообразователни училища в обществения сектор и постепенното развитие на мрежата на частните училища. Тя пък е свързана сериозно с географската, с цялата инфраструктура в страната. Така общообразователните училища в този период са намалели със 172, професионалните - с 50 бройки. От тях 24 е делът, с който нарастват частните професионални гимназии.
Тази учебна година, ще напомня за нашите слушатели, функционират 3286 общообразователни училища. От тях 36 са оздравителни, 126 са специалните училища за деца, които се нуждаят от специални грижи, 547 са професионалните училища и тяхната тенденция на увеличаване - също както и при частните - е налице.
Независимо обаче от всичко това ще подчертая, че 1996 г. е имало лека тенденция на задържане и дори увеличаване с 0,8 на сто статуса на нашите учители. Учителските кадри са задържани в тази мрежа на училища.
В последните седмици ние бяхме атакувани в средствата за масова информация след пресконференции в министерството за различни цифри, които ще претърпи модифицирането на образователната система и главният проблем, който безпокои много учителски кадри е тяхното оставане в българското училище.
Ние знаем, че тази бройка ще бъде от това, че няма да се реализира прием в първи клас от намаления брой на първокласниците, а също и вероятното неизпълнение на приема в първи курс и в девети клас, от трудното осъществяване на планувания прием в горния курс, който тази година и по икономически причини - затрудненията, които имат семействата, няма да могат да допуснат да бъдат записани децата им.
Но така или иначе тези въпроси са толкова сложни, не изискват бързане, искат ясни критерии, тъй като ще засягат в следващите десетилетия развитието на тази обществена система и всъщност бъдещото развитие на страната ни.
Ние знаем, че в момента министерството приключи с преговорите по основната част от нормативната база, главно Наредба N 5, по която се формира политиката в това отношение. Известно е, че след гласуването на бюджета на дневен ред на общинските сесии в гласуването на бюджета ще вземе проблема с преструктурирането на образователната система, както и в областта на здравеопазването, но ние искаме все пак да запитаме какви са критериите и подходите, които ще приложи министерството, политиката, която ще реализира, за да се реализира написаното.
В крайна сметка ние сме съгласни с написаното в програмата на правителството да се оптимизира мрежата на училищата и да се стабилизира оптималния педагогически състав.
С този въпрос, господин министър, аз Ви моля да ни направите необходимите разяснения, за да можем да успокоим нашата общественост и да изградим точна преценка за това, което през лятото трябва да направят педагогическите състави и общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева. Искрено и съвсем колегиално благодаря за поставения въпрос.
Забавянето на отговора с една седмица не променя ситуацията в българското училище и аз ще се опитам накратко и главно с числа да успокоя, както пролича от Вашия въпрос, загрижеността за българските учители.
Вярно е, че в средствата за масова информация се появиха различни числа. Искам да направя в началото уговорката, че това е в резултат на факта, че колеги от министерството, несвикнали да общуват с медиите, бяха подложени на един масиран медиен натиск и съобщаваха числа без да могат да ги обяснят добре.
Със 124-о Постановление на Министерския съвет от тази година се наложи поетапното намаление с 10 на сто от персонала в системата на средното образование. Отчитайки намаляващия брой ученици и деца и създадената през последните години практика за формиране на маломерни паралелки, отчитайки и факта най-вече за това задържане при намаляващата се мрежа от училищата, за което Вие говорихте, днес се наложиха изменения в нормативните актове за средното образование.
Искам да подчертая, че те са изработени съвместно между Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите и синдикатите на българските учители - всички синдикати на българските учители! Нарочно, на специално заседание присъствах и помолих да няма пропуснат синдикат - хора, които претендират, че представляват учителското съсловие, които да не участват в тези преговори.
Основен принцип на работната група, подготвяща измененията в нормативната уредба за оптимизиране на мрежата беще и запазването на качеството на учебния процес, тоест да се постигне онова, което винаги е желано - от една страна намаляването, което е необходимо поради финансовите ограничения и затрудненията, които изпитва страната ни, и от друга страна все пак да не бъдат ощетявани дечицата при обучението в българското училище.
Потърсени бяха всички възможни резерви в системата и те бяха реализирани, а именно, съществуващите 4490 незаети работни места в общинските и държавни училища, повтарям - 4490! Блокираните 1160 работни места за помощник-директори и педагогически съветници.
Отчитайки влиянието и на демографския фактор, за който и Вие говорихте, госпожо Дончева, като намалението на учениците от новата година ще доведе до намаляване на около 1080 паралелки в българското училище, съответно това води до намаляване на нови 2200 работни места в системата.

Отпадането на втория час на класа води до намаляването на нови 2840 работни места, на които няма назначени лица по трудов договор. Системата на българското образование е успявала непрекъснато, ще видите какви големи размери са щатните бройки, да се скрива вътре в тях и да се пази за ситуацията, която е дошла днес и която вече нямаше как да се пази повече. Очаква се намаление на персонала с около 600 работни места поради неизпълнение на държавния прием в средното училище. Но все пак тук специално искам да отбележа, че всички тези точни числа ще станат известни в интервала 1-15 септември, когато бъдат оформени новите паралелки.
Направените промени в условията за формиране на нови паралелки в училищата и групите в детските градини, и в нормативите за численост на персонала ще доведат до съкращаване - искам сега ясно и точно да формулирам числата: в българската система на средно образование към 31 май 1997 г. работят 150 213 български учители, 150 213 български учители. От тях хора, които трябва в момента да се разделят с работното си място - този проблем, който е наистина тежък и психологически, и човешки, учителската професия е много специфична, много трудно един учител се пренастройва да работи нещо друго, много е деликатна, - съкратените български учители ще бъдат 2769, което прави 1,84 на сто. Това според мен е просто максимумът, който може да се желае - 1,84 на сто от общия брой на българските учители. Когато говорим за 10% съкращения, когато всяка една област на човешка дейност днес в България изпитва сътресения, изпитва финансови проблеми.
Пак искам да повторя: от 150 213 български учители съкращенията засягат 2769 или 1,84 на сто. Мисля, че това е наистина възможно най-доброто.
Непедагогическият персонал от общ състав към 31 май 1997 г. от 77 037 човека съкращенията засягат 3917, което прави 5,08 на сто. И все пак нека да кажа, че по-големият ръст на съкращенията в непедагогическия персонал е търсен съзнателно. Идеята на министерството е била да се подкрепи в тази трудна ситуация не администрацията на българското образование, а българският учител. Съжалявам, че не виждам много журналисти, но може би навън наблюдават по телевизията. Излезе информация, която беше жестока обида не към мен, а към хората от министерството, които постигнаха този успех, към синдикатите, които постигнаха този успех. Излезе информация, че министърът на образованието миналия петък, отговаряйки тук по друга тема, която му е в ресора на вицепремиер, е излязъл и промълвил, че ще закрие 14 000 училища и 14 000 учители. То няма толкова училища в България. Вие казахте, че те са под 4000. И не става дума за 14 000 учители. Става дума за 2769 щатни работни места, на които има хора. Тоест числото е много, много по-малко и процентът е много по-малък.
В крайна сметка искам да внеса още един елемент на успокоение. От общия брой 10 на сто от 227 250, това са общите заети щатни бройки в страната в системата на образованието, в момента е реализирано съкращение в размер на 17 999. И останалата разлика, необходима до числото 22 725 в момента е обект на работа заедно с помощта на общински администрации, заедно с помощта отново на Министерството на финансите, за да бъде преогледано с оглед формирането на паралелките между 1 и 15 септември. Предварително мога да кажа, че отново тук съкращенията ще засегнат вече последните места, които са скрити, запазени, които в момента излизат едно след друго. Колегите ни по страната така или иначе успяват и валутният борд ги принуждава вече да изцедят и последните скрити места като втори час на класния, като незаети бройки, като педагогически съветник и пр., и пр.
Завършвайки, отново благодарейки за Вашия въпрос, надявам се, че със самия факт, че от българското учителство при тази тежка ситуация реалният процес на съкращение е 1,84, Министерството на образованието, синдикатите и Министерството на финансите са свършили една добра работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Думата за реплика има госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ние чухме наистина точните цифри и аз благодаря за тази сериозна аналитична работа на министерството от името на всички, които много сериозно се безпокоим, вероятно всяко българско семейство в този момент. Видяхме, че са останали последните проценти, с които трябва да се изпълни със съдържание Постановление N 124. Мисля, че тук основното остава, господин министър, заявеното от Вас в комисията, което в началото на работа на Народното събрание съобщихте - в диалог с общините да не допуснем тези нормативи, с които сте готови, да постигнем онзи ефект, който на някои места вече го чувстваме в нашите избирателни райони. Има цели райони на общини, които се оголват откъм училища. Просто географската характеристика на родното образование да се запази такава, че да живее българското село, българската провинция от това, че ще съхраним с тези нормативи, при положение че може да се пипне нещо и в чл. 4 и чл. 5 на наредбата, по максималния брой на учениците. Така че, подчертавам, диалогът с общините е изключително важен. И вече готовността на министерството, ако в трудните периоди на зимата, когато действително могат да свършат ресурсите в общините, аз съобщавам, че много общини започнаха работа след излизане на бюджета, приложиха Наредба N 5 и почти всичко е обрано докрай, икономиите са реализирани, хората няма къде повече да съкращават. Дойдоха млади родители в приемните ни с децата и казаха: "Вие искате отново да ни изселвате ли?" Трябва да направим всичко необходимо там да достигнат учителите и трябва да предвидим тези ресурси, които в забранителния режим при борда просто много трудно мога да си представя. Но вие си спомняте позицията на Министерството на финансите. Ако трябва, там ще отидат учителите, ще пътуват. Средствата да бъдат подсигурени, щом тези училища могат да оцелеят по норматив.
Надявам се, че с този нисък процент може би нашата образователна система ще направи най-важната инвестиция в бъдещето, ще помогне да оцелеем в тези най-трудни за България моменти. И аз пожелавам от все сърце успех и дано през септември, когато всичко това ще е реалност - аз си мисля, че това трябва да го направим в краткия период през месец август, всеки родител трябва да знае района на своето училище - ние ще можем заедно да посрещнем действително спокойно и пълноценно да се подготвим и организираме новата учебна година. Защото това е нашият аванс, това е нашата инвестиция за ХХI век. Благодаря ви още един път и пожелавам успех в тази насока на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Питане от народния представител Калчо Чукаров към Муравей Радев, министър на финансите, относно закононарушения на началника на Управление "Държавен финансов контрол", град Добрич и началника на Главно управление "Държавен финансов контрол".
Имате думата, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Въпросите, които имам към Вас, се отнасят за период, през който Вие не бяхте министър и не носите отговорност за нарушенията и престъпленията, които са извършвани в повереното ви министерство, но носите такава за отстраняването им и търсене на най-строга отговорност от лицата, умишлени работили за убиване доверието на обществото към повереното Ви ведомство "Държавен финансов контрол" и окрали бюджета със стотици милиони, а може би и милиарди левове.
Ще Ви запозная със случая в моя избирателен район, но съм убеден, че подобни има в цялата страна. За какво става въпрос? На 11 март 1997 г. до министъра на финансите е изпратено изложение на трима финансови ревизори, между които единият е финансов ревизор, обявен за такъв за 1996 г., от Териториално управление "Държавен финансов контрол", град Добрич относно редица закононарушения на началника на управлението, което писмо е заведено с входящ N 10797 от 11 март 1997 г., с молба за обективна и независима от Главно управление "Държавен финансов контрол" проверка. Поради липса на отговор в течение на два месеца същите повторно са отправили жалба до министъра, заведена под същия номер, но вече с дата 5 май 1997 г.

Въпреки че в двата случая е искана независима от Главно управление "Държавен финансов контрол" проверка, сигналите са препратени за проверка във ведомството, в което са извършени нарушенията, а това противоречи на изискванията на Указа за жалбите, сигналите и предложенията.
На 7 май 1997 г. е извършена проверка от представителя на Главно управление "Държавен финансов контрол" господин Вановски, която според жалбоподателите е извършена формално и за резултатите от която и до момента не са уведомени.
На 4 юни 1997 г. до Вас лично ревизорите за трети път са отправили искане за проверка на изложените от тях факти, които се свеждат до следното.
1. Без основателни причини не са изпратени в прокуратурата съгласно изискванията на Закона за финансов контрол следните актове за начет, съставени във връзка с престъпления - Акт N 134 от 20 юни 1995 г., съставен при ревизията на ЕООД "Яйца и птици", село Дончево, за 3 млн. и 200 хил.лв. (като сложим инфлацията и лихвите, които трябва да се съберат, това са около 50 млн.лв., които досега не са постъпили); Акт N 665, N 667 и N 668 от 1 септември 1995 г., съответно за 2 млн. 256 хил.лв., 1 млн. 533 хил.лв., 786 хил.лв. - общо 4 млн. 575 хил.лв. - също за периода от 1995 г. досега може би са достигнали около 100 млн.лв. Всичко това са актове за ревизия на "Елпром", град Добрич.
И още един акт, но с много по-раншна дата - N 115 от септември месец 1992 г. за ревизия в ТКЗС "Рилци".
2. Нарушение, в което жалбоподателите обвиняват териториалното управление - допуска се намеса в работата на ревизорите и цензуриране на ревизионните актове чрез поправки и зачерквания в тях с цел прикриване и омаловажаване на констатираните нарушения и освобождаване от отговорност на нарушителите.
3. Незаконосъобразно отчисляване на средства за фонд "Материална база, квалификация и стимулиране", както и неоснователно изплащане на премии от фонда, в това число и лично на началника на териториално управление "Държавен финансов контрол" господин Нейко Генчев.
4. Безконтролност за изпълнение на наложените по ревизионните актове наказания и несъбиране на наложените парични начети, което напълно обезличава "Държавен финансов контрол" като институция.
Господин министър, считате ли, че обществеността ще има доверие към подчиненото Ви ведомство - "Държавен финансов контрол" - ако в самото него се допускат подобни нарушения и какви мерки предприемате Вие за отстраняването им? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукаров, Вие поставяте една много сериозна тема - това е темата за доверието към контролните органи. Вие поставяте темата за нарушенията. Нарушения има най-вече в подконтролните обекти, много нарушения, ежедневно, различни по големина, по мащаб, по резултати. Немалко нарушения, разбира се, има и от контролните органи, онези, които проверяват подконтролните обекти. Това е една много голяма тема, много пъти сме говорили за нея.
Ние получаваме ежедневно сигнали и за едното, и за другото. Някои от тях идват лично до министъра. Повечето от тези сигнали почти незабавно се проверяват. Аз трябва да Ви кажа, че резултатите от тези проверки са твърде противоречиви. Съвсем не са редки случаите, когато се доказва обратното, т.е. сигналът е бил подаден от лица, които са заинтересовани личностно и в резултат на интересите на определена група от определено ведомство. След това от друга група и от друго ведомство се получават точно обратните сигнали и проверката е единствено възможното нещо да се арбитрира кое е вярно и кое не е вярно. Вие сами разбирате, че това отнема твърде много време преди всичко на органите, които трябва да се занимават най-вече с контрола по отношение на плащането на данъци и на изпълнението на всички необходими законови разпоредби, които в момeнта действат в държавните предприятия. Това са двете големи управления - "Държавен финансов контрол" и данъчните власти.
Аз мога да Ви уверя, господин Чукаров, че в момента се намираме в един основен, бих го нарекъл, национален преглед на дейността на ръководствата и на териториалните данъчни управления, и на Държавния финансов контрол. Аз се надявам в скоро време да имаме необходимите сведения за работата на тези ръководства и да вземем необходимите ръководни решения по отношение на тези ръководители. Вие обаче поставяте един твърде конкретен въпрос, свързан с дейността на "Държавен финансов контрол" в град Добрич и аз ще Ви кажа някои конкретни последици от тези сигнали, които получихме оттам.
Извършена е обстойна проверка на място в териториалното управление "Държавен финансов контрол" - град Добрич, в присъствието на лицата, дали сигналите. Това са трима финансови ревизори, които работят в това управление. Установени са следните нарушения: неизпратени в съда и в прокуратурата актове за отчет; неупражнен контрол по събиране на паричните начети в отрасъл селско стопанство; необосновани и недоказани ревизионни констатации; безрезултатна ревизия, продължаваща година и половина на ликвидационния съвет, това е старото ТКЗС "Бенковски", без представени актове за начети и други нарушения. Всичко това е съвсем подробно отразено на 11 страници в доклад в резултат от тази извършена проверка. Не искам да Ви чета 11 страници, казвам само най-важното.
Отговорен за всички тези нарушения е сегашният началник на "Държавен финансов контрол" - Добрич, господин Нейко Генчев, който е позволил това да стане на територията на град Добрич. Просрочената ревизия, за която преди малко споменах, не е приключена от ревизора Петър Петров - един от тези трима, които са дали доклада за тези нарушения. А другият - Петър Великов - е бил уволнен дисциплинарно за груби провинения, но е възстановен от съда и сега в момента се очаква решение на Върховния съд по неговия въпрос, за което не мога да се произнеса днес.
Докладът от проверката е огласен пред всички служители на управлението и се намира в териториално управление "Държавен финансов контрол" - град Добрич, тези 11 страници, за които говоря. Той е на разположение включително на ревизорите, които са дали тези сигнали. Един екземпляр от доклада е изпратен на прокуратурата. Подготвена е заповед за отстраняването на установените нарушения и за налагане на наказание "предупреждение за уволнение" на Нейко Генчев, началника на "Държавен финансов контрол", град Добрич.
Господин Тома Жеков, началник на Държавен финансов контрол към Министерството на финансите, действително е бил член и председател на Борда на директорите на това предприятие, за което говорите, в Добрич, но това не е неправомерно, защото държавата има 40 на сто дял собственост от това предприятие и би следвало да има свой представител в ръководството. Аз смятам обаче, че това е нещо, което е уязвимо, и началникът на Държавен финансов контрол не трябва да бъде по никакъв начин обвързан със стопанската дейност на което и да е предприятие, независимо от това, че той не получава възнаграждение за това свое участие, не е получавал възнаграждение. В резултат на моята бележка господин Тома Жеков е подал молба да бъде освободен, тази молба е депозирана може би още преди 2 седмици и той не се числи към борда на ръководство на това предприятие.
Аз бих могъл да предоставя съвсем подробно по-нататъшните 11 страници на господин Чукаров, за да може той съвсем коректно да изпълни своя ангажимeнт към своите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Радев.
Давам думата на народния представител Калчо Чукаров, ако желае, да зададе до два допълнителни въпроса.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин министър, ще се възползвам от възможността да задам до два допълнителни въпроса. Аз ще задам само един, който е не по-маловажен от този, който сега зададох. Той отново е поставен пред мен от един от тези тримата ревизори, за който казах, че е обявен за ревизор на 1996 г. Това е Савелий Шеретов. В обръщението му към мен е записано:
"При текущата финансова ревизия на ЕООД "Калиакра" установих, че дружеството незаконосъобразно е отписало валутен кредит в размер от 1 млн. 139 хил. и 986 щатски долара. (За сведение на колегите, които не го знаят, ЕООД "Калиакра" е най-големият маслодобивен завод в страната.)
С оглед на това, че дружеството е в процес на приватизация и вследствие на така описаните кредити могат да настъпят вреди за държавата в особено големи размери, считам за необходимо още сега, по време на ревизията, да се направят предложения пред компетентните органи за спиране на последиците на незаконосъобразно отписания кредит, във връзка с което предлагам проект на писмо и фотокопия на документи, потвърждаващи констатацията на ревизията."
Това е писмото, отправено до началника Нейко Генчев. И следва писмото, с което не искам да ви запознавам, но аз лично на Вас миналата седмица връчих тези документи с писмото, което е отправено към Нейко Генчев, което обаче той не е придвижил, и с договорите - всички, които са подписани навремето, и с което държавата е ощетена, както чухте, с 1 млн. 135 хил. и 986 щатски долара.
Междупрочем тези проверки не са направени. Предприятието вече е приватизирано и то е приватизирано именно от тези, които са направили това нарушение под прикритието на Държавния финансов контрол.
Затова знам, че в момента не можете да ми отговорите, тъй като този въпрос не беше засегнат в основната част на въпросите ми, но искам от Вас наистина да се направи проверка какво може и какво трябва да се направи в този завод. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател. Действително, това е друг въпрос и друга тема. Може би една част от нея се докосва до това, за което говорихме. Поемам ангажимента по този въпрос народният представител да бъде допълнително уведомен и за това какво е направено в Добрич, и за това по какъв начин, кога и как точно е сезирана прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Чукаров, желаете ли да изкажете отношението си към отговора?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър, благодаря за изчерпателния отговор. Надявам се, че тези нередности, дори бих казал престъпления, които са направени, ще бъдат отстранени и съответните инстанции ще се занимават с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос на народния представител Руси Иванов Статков към министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев.
Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Актуалният ми въпрос е свързан с три извършени уволнения в последните 15 дни в министерството на господин Василев, в град Монтана. Фирми, които са в района на Монтана, и фирми, разбира се, - тук колегата от СДС, който е представител от региона, подсказва ,"цъфтят" - наистина фирми, които работят добре.
Колеги, аз разполагам с информация. Министър Божков се засегна, но от информацията, която имам при мен и сега, и в този случай, говори за положителни резултати. Това е официална информация. Очевидно, че трябва да се види кой дава тази информация. Мисля, че мен не са ме подвели, защото съм я засякъл и от статистиката. Става дума за три фирми, за които резултатите са добри. Разбира се, те една с друга не си приличат.
Например "ТЕДИСМАГ". Фирма, която е свързана с търговия на едро и дребно, е заварена от освободената ръководителка, когато е постъпвала, на 1 януари 1996 г. - Стефка Александрова, в лошо състояние. Действително е имало тежки финансови резултати, които в продължение на година от своето управление, Стефка Александрова и колектива са преодолели. Господин Василев сигурно разполага с това, което в момента и аз гледам.
Разплащат се с работниците, заплатите са увеличени. Въобще задълженията към доставчиците на фирмата са изпълнени до стотинка. Фирмата обслужва кредитите, получени от ОББ, и въобще колективът, който също така е зад уволнената директорка, казва: "Ние в политиката не се мешаме и не искаме да ни защитават партийните централи". Единственият критерий за тях е професионализмът и желаят професионализмът да се утвърждава в работата на всяко едно правителство.
На следващо място е "Книгосвят". Фирма, която също така е поета в тежко състояние от Любимка Даскалова, досегашен изпълнителен директор. Резултатите през 1996 г., тъй като тя я е приела през първото тримесечие на 1996 г., са подобрени до края на годината, уважаеми дами и господа. Трябва да кажа, че фирмата не само е стабилизирана, но има и положителни финансови резултати.
Третата, това е "Георги Димитров" на "Михайловград - авто", също с добри финансови резултати. Изплащат се задълженията, дават се и се развиват работни места.
Господин Василев, ако обичате, обърнете внимание на това, което казвам, колективите застават зад тези хора, които са доказали с професионализма си, с всичко, което вършат, че заслужават доверие и подкрепа не само от тях, а и от всички управляващи.
Мисля, че е редно след като няма мотиви за освобождаването им, Вие днес пред нас, а и пред всички да кажете на какво основание сте ги освободили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, изтече Ви времето. Моля да спазвате регламента.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, аз се извинявам, но господин Василев говореше и трябваше да се обърна към него, за да слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Статков! Вие сте човекът, който може би най-много пита защо и поради какви причини е уволнен един или друг държавен служител.
Господин Статков, ако Вие досега не сте разбрали за какво се уволняват тези хора, значи никога няма да разберете защо и кой е докарал тази държава до такова състояние. Дано след днешния ми отговор Вие го разберете.
Случаите, за които тук ме питате, са много дребни. Но аз ще Ви кажа, в търговията и туризма има още много хора за уволняване. Много хора, които са завлекли много пари на тази държава. На това нещо ще бъде сложен край. Тук е и господин Бонев, министър на вътрешните работи, с когото твърдо сме решили да сложим край на това нещо.
По случая, за който Вие ме питате. Аз не знам как, защо и какви задачи сте им давали на тези хора, като сте ги назначавали, защото те са ваши кадри, но аз ще Ви прочета какво се е случило, след като те са поели управлението.
"Книгосвят" - Монтана. За него Вие казвате - добри резултати. Отчитат ми 485 хил.лв. финансов резултат за миналата година, което е една Ваша заплата.
РУСИ СТАТКОВ (от място): Тази година.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Миналата година.
В същото време дълговете му от 3 млн.лв. стават на 6 млн.лв. Това не е добър финансов резултат.
Второто нещо, което искам да Ви кажа, е, че от 1993 г. е открита процедура за приватизация и е продадена - няма да говоря как, защо и на кого - някаква складова база.
Позволете на правителството и на министъра на подбират кадрите, които ще изпълняват програмата, която ние сме предложили пред вас. Такива дружества държавата просто няма да има. Както и други автосервизи, както и търговски бази. Съпротивата срещу приватизация, може би под диктат на вашата организация там или не знам какво, няма никакво място в моите намерения като министър на търговията и туризма.
Между другото, госпожата, която Вие защитавате, е философ. На това търговско дружество аз назначавам човек с висше икономическо образование, който да ускори приватизацията, защото ако върви така това дружество, не знам какви ще станат неговите дългове.
Второто дружество "ТЕДИСМАГ" - аз не мога да разбера 67 млн. лева задължения какъв добър резултат е? И пак казвам, ако и това дружество върви по този начин, само за първото тримесечие 8 млн. лева са загубите. Не се правят никакви постъпки за приватизация. Хората просто там си седят, кротуват и трупат загуби. Дружеството не е в процедура дори на приватизация. Ще бъде обявена такава процедура.
За сервиза. Сега аз няма да ви изброявам дребните хитрини, които са правили тези хора, което ми подадоха от място, но "Михайловград-Авто" сервиз - добрият резултат е с 15 млн. задължения. Ето това е добрият резултат - 15 млн. задължения.
И ако вие отново ми кажете, че аз разполагам с неверни данни, просто аз не знам повече има ли смисъл някой с Вас да говори, защото това са данни от отчетите на самите дружества, господин Статков. Отчетите, които с подпис и печат се предават всяка година, след изтичане на годината, след изтичане на тримесечие.
Така че се надявам този път да разберете защо и с каква цел правим всичките тези неща. Ние сме казали, че държавата няма да управлява такива дружества, разберете. Няма да има магазини, няма да има автосервизи, защото така, ако продължаваме още една година, от 15 ще станат 30 млн. загуби. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Василев.
Давам думата на народния представител Руси Статков да изкаже отношението си към отговора на актуалния въпрос в рамките на 2 минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър, след като Ви изслушах, оставам с впечатлението, че действително моите съмнения са основателни. Защо? Защото аз изрично подчертах, че дружествата са поети в изключително тежко състояние. И "ТЕДИСМАГ", и "Книгосвят" са с по 7-8 млн. задължения през 1996 г. в началото, когато са застъпили тези, които Вие уволнявате. Те са успели да достигнат до печалба, господин Василев. Това са кадърни хора.
Вие говорите за това, че Даскалова е философ. Ами министърът на външните работи е филолог, господин Василев. Главният секретар на Министерство на промишлеността погледнете с какво образование е, господин Василев.
Така че дайте да не търсим там, където няма проблеми.
Започнахте с един силен увод, тук е министър Бонев, ние проверяваме, ами нищо не сте казали на тези хора, в нищо не сте ги упрекнали, а ги уволнявате просто така, след като са работили. Аз нямам нищо напротив да се разправяте с престъпността и не само министър Бонев, а и всички ще подкрепим тези неща, обаче Вие да обиждате хора, които са работили, и сега от трибуната да продължавате по този начин да се държите, това е недостойно, господин министър.
На следващо място - Вие имате намерение за приватизация. Никой не спира приватизацията, господин Василев. Но Вие не сте записали нито за "Авто", нито за другите фирми там, че имате такива намерения, а просто уволнявате хората.
И на по-следващо място - за "Михайловград - Авто". По Закона за уреждане на необслужените кредити, има такъв закон, се работи и хората си изпълняват задълженията. Много Ви моля, има една приказка: не четете като Дявола Евангелието, а вижте всички факти, с които Вие разполагате, защото така подвеждате колегите, господин Василев.
Вие бяхте водач на листата в нашия район и там много пъти предизборно заявявахте, че няма да остане нито един червен. Очевидно е, че Вие не само го заявявахте, а се мъчите, господин Василев, да осъществявате политическите уволнения. (Бурни продължителни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина!
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми колеги отдясно! Много от вас са стопански ръководители, които ние не сме уволнили. Стопански ръководители, които са ценни и аз уважавам. Не поддържайте такава политика. Не поддържайте, уважаеми господа, хора, които вървят против националното съгласие.
Мисля, че политическите уволнения са нарушение на правата на човека, нарушение на тези общности, към които ние се стремим и те няма да допуснат това, а най-малкото българският парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Позволявам си да направя бележка на господата. Ръкопляскането обикновено се възприема като одобрение. (Смях от блока на СДС) И някак си не ви се връзва с това, което стана.
Давам думата на министър Василев за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Статков! Изглежда Вие трудно схващате или трудно разбирате, затова аз ще прочета спокойно още веднъж финансовите резултати година по година. Значи възходът е следният.
Чета Ви възхода на дружеството "ТЕДИСМАГ": 1994 г. - загуби 8 млн.; 1995 г. - 12 млн. и 1996 г. - 22 млн.
Ето това е ходът на загубите на дружеството "ТЕДИСМАГ".
На "Книгосвят" Ви казвам ето какво сочат резултатите: значи същата госпожа, за която казвате, че тя работела и вече се справяла с дълговете, задълженията през 1995 г. са били 3 млн., а сега са 6 млн. Още веднъж ли да Ви го повторя?
Но сега ще Ви кажа едно нещо за кадрите, една случка, която ми се случи миналата седмица.
Миналата седмица, господин Статков, продаваме сервизи, магазинчета, сладкарници на обикновени хора, работили там, уволнявани, неуволнявани. И след като подписахме един от договорите, мъжът ми каза: а, бе, господин Василев, от днес аз съм свободен, от днес никой няма да ме уволнява, никой няма да ме назначава. И този човек е бил член на Вашата партия и той се почувствува свободен, когато си купи магазинчето.
Ние искаме точно това и вървим нататък. И всеки, който вкарва дружеството в тези тежки задължения и саботира приватизацията, просто няма място в нашето управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Василев.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Христо Иванов към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев. Давам думата на господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! До мен достигна писмото на една сломена, но все още таяща надежди, майка - госпожа Юлия Чакърова от гр. Търговище. Изчезнало е детето й Съвестин на 8 години. От 6 май т.г. момчето е в неизвестност. От разговора с бащата, при който детето е живеело, разбрах, че то е напуснало жилището в софийския квартал "Люлин" около 17 ч. на въпросния 6 май. Според родителите единственият свидетел Денис - съседче и връстник на изчезналото дете, е дал твърде противоречиви показания. Той е предложил две взаимноизключващи се версии. Според първата Съвестин е потънал в Люлинската река, а според втората, по-късна версия, това е станало в канала в района на Лъвов мост.
Какво е обяснението за това драстично разминаване в показанията на свидетеля, след като, както разбрах, психиатрите са го намерили за напълно адекватен?
Според сведенията ми търсенето на изчезналото дете и в двата посочени района е било безрезултатно.
От контактите с родителите разбирам, че според тях Съвестин е попаднал в ръцете на престъпна група за нелегално прехвърляне на деца зад граница.
Не е тайна, господин министър, че такава международна мрежа съществува и действува, включително и на територията на нашата страна. Родителите се надяват, колкото и абсурдно да звучи това, че Съвестин е именно отвлечен с цел осиновяване.
В тази връзка е важно за общественото мнение да узнае какви полицейски мерки се предвиждат по принцип по границите в случай на изчезване на дете. Проверен ли е натрупаният след 6 май снимков материал от визите на деца, напуснали България след тази дата? Установяват ли се при изчезване на деца своевременни контакти с Интерпол и други международни организации, съответно със службите за сигурност на съседни държави?
Господин министър, убеден съм, че съчувствувате на родителите на Съвестин. Дори в конкретния случай да се опровергае версията за извършено престъпление, това не променя факта, че днес децата ни са лесна плячка и прицел на престъпността, в т.ч. международно организираната. Ежедневно деца попадат в мрежата на секти, обект са на сексуален тормоз и насилие, правят ги подвластни на наркотиците, превръщат ги в сексуални роби, в донори.
Ето защо, господин Бонев, и като баща Ви моля да споделите пред всички родители какви са мерките и програмите за защита на децата срещу престъпността? Какви са свързаните с това законодателни инициативи на Вашето ведомство и на правителството като цяло? Какво ползваме ние от световния опит, защото престъпността срещу децата е глобален проблем.
След като все по-малко деца се раждат в България, след като системно затръшваме вратите на училища, поради липса на подрастващи, грижата за опазване на родените и отгледани с толкова трудности днес български деца е основен дълг на държавата и обществото.
Към Вас персонално, господин Бонев, като министър на вътрешните работи, към повереното Ви ведомство, са отправени погледите на тревожните български майки. Те търсят защита за децата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър Бонев.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на въпроса, поставен от господин Иванов относно резултатите от издирването на малолетния Съвестин Деянов, бих искал да ви информирам какво конкретно е направено от службите на МВР и какви са резултатите досега.
Детето е в неизвестност от 6 май 1997 г. Роден е през 1988 г. в София. Живее при баща си в бл. 251 на столичния жк "Люлин".
След като Трети районен съд - София с решение от 17.01.1992 г. прекратява брака между родителите му, одобрява постигнатото споразумение между тях - детето да остане за отглеждане и възпитание при бащата, който ще упражнява родителски права, с право майката да го вижда и взема 20 дни през зимата и 40 дни през лятото. Майката е с постоянно местоживеене в Търговище. При проверката по издирването на детето е установено, че то не е забелязано на адреса, на който живее майката, от лятото на 1996 г.
След първоначалните полицейски действия по издирването на Съвестин Деянов на 12 май 1997 г. с телеграма на Дирекция на националната полиция до всички полицейски служби в страната, той е обявен за общодържавно издирване. Информация за издирването на детето е излъчена и чрез средствата за масово осведомяване. В процеса на работата по изясняване на фактическата обстановка по неговото изчезване е установено, че на 6 май около 17,00 часа Съвестин е бил видян да играе със своя приятел Денис Нечат Бахрам, 8-годишен, живеещ в блок 534, също на жк "Люлин".
Според първоначалните данни, получени от Денис, двамата, оставени без родителски надзор, отишли да играят на язовир - Суходол, където Съвестин паднал във водата. По-късно Денис уточнил, че става въпрос не за язовира, а за река Владайска. По неговите обяснения в този ден двамата от жк "Люлин" отишли да играят на игралните машини на Женския пазар около 18-19,00 часа. После решили да играят на топка в канала на реката, при което топката паднала във водата и когато Съвестин се опитал да я извади, паднал във водата и течението го повлекло. Известно време Денис тичал успоредно на реката, но когато видял, че приятелят му потъва, спрял. Според неговите обяснения в това време нямало други хора на канала, поради което няма друг свидетел, който да потвърди случилото се. Денис е разпитван няколко пъти и от психолог, чието заключение е, че той казва истината и може да му се вярва.
При извършените от полицията няколко проверки и претърсване на канала и прилежащата територия по течението на реката, трупът на детето не е открит. За по-нататъшното издирване на Съвестин Деянов в 9-о РПУ при Столична дирекция на вътрешните работи е заведено дело за оперативно издирване, по което са издигнати версии и са проведени конкретни мероприятия. В момента делото е прехвърлено и се води в сектор "Издирване" при Столична дирекция на вътрешните работи. По организацията на издирвателната дейност се оказа непосредствена помощ от сектор "Издирване" при Дирекция на националната полиция. В процеса на работа по делото са получени и други сигнали, за изясняването на които се провеждат конкретни мероприятия.
В тази връзка искам да направя едно отклонение от написания текст. При безследно изчезване много често близките на изчезналия се обръщат към врачки, гадатели и т.н. и след това казаното от тях го представят като достоверни версии. Също така много често се получават фалшиви сигнали. Господин Дилков е тук и знае фалшиви сигнали за това, че човек е бил забелязан тук или там, че се е обадил от чужбина. В огромния процент от случаите това се оказва лъжлива информация.
Уважаеми дами и господа, действително, както е подчертано от господин Иванов в неговия актуален въпрос, нашите деца станаха обект и в известна степен се превърнаха в жертва на престъпността. Статистиката е повече от тревожна. Това обстоятелство поражда общо безпокойство в обществото. То се отчита и от органите на изпълнителната власт, в това число и от МВР. В съответствие с потребностите на настоящия етап, в който се намира България, правителството е въвело в един от приоритетите на своята дейност въвеждането на ред и сигурност за българските граждани и в основна своя задача - борбата с престъпността.
За осъществяване на тази цел то предвижда и вече работи за реализирането на конкретни законодателни инициативи, за които вие сте информирани. В тази връзка бих искал да ви уведомя, че МВР чрез своите експерти, включени в различни комисии по подготовката на законопроектите, активно съдейства и в този процес, в това число и чрез предлагането на промени за защита правата на малолетните и непълнолетните лица. В тази връзка е и проектът за изменение на Наказателния кодекс, който вие ще разглеждате тук. Ще видите, че е предвидена една много по-засилена наказателна защита за престъпленията именно срещу малолетни и непълнолетни.
Наред с това от ръководството на МВР се предприемат мерки за засилване на работата на службите по предотвратяване и разкриване на престъпленията по отношение на малолетни и непълнолетни лица, както и на противоправните деяния, извършени от тях. В момента се създават нови структури в регионалните дирекции на вътрешните работи, каквито досега не са съществували. Това са отделите по наркотиците, по пласирането на наркотици. Досега такива структури имаше само в ЦСБОП и те се занимаваха с големите канали. Но за ежедневните пласьори, за търговците на дребно на наркотици просто нямаше такава структура. В рамките на наличния щат на МВР сега са създадени вече такива отдели.
Набелязани са и се реализират мероприятия за активизиране на взаимодействието с други държавни органи, неправителствени организации за опазване правата на децата и борбата срещу престъпността сред тях.
В заключение, споделяйки своята тревога, бих искал да изразя становище, с което надявам се всички ще се съгласите, че за решаването на проблемите по защита на децата срещу престъпността, въпрос, по който цялата европейска общественост проявява особена чувствителност и предприема мерки за тяхното опазване от изтезания, сексуално насилие, търговия с тях и други, са необходими усилията на всички държавни институции и на цялата общественост. МВР само просто не би могло да се справи с този проблем.
В тази връзка, господин Иванов, бих Ви предложил не само с тези родители, а предполагам, че към Вас са се обърнали и други родители, загрижени от проблема, родители, чиито деца са изчезнали, да проведем една съвместна среща с ваша помощ и в Министерство на вътрешните работи. Там бих могъл да отговоря конкретно за отделните случаи. Всеки един случай сам по себе си е различен. Има някои деликатни подробности, които не би трябвало да се споменават от трибуната на Народното събрание пред всички. Мисля, че можем, от една страна, да внесем успокоение у хората, че никой не е забравил децата им, които са изчезнали, издирват се усилено, от друга страна, да намерим и общи идеи, общи принципи, за да предотвратяваме ескалацията на това явление.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Христо Иванов да изкаже отношението си към отговора.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Благодаря Ви, господин министър Бонев, за открития отговор. Благодаря Ви и за предварителните разговори, които проведохме с Вас. И все пак Съвестин го няма и аз разчитам и с Ваше усилие случаят да намери своето разрешение, въпреки че именно финалът му може да бъде този, който ще сломи тези родители.
Но по повод на общия въпрос, който Вие поставихте и при предварителния ни разговор, аз Ви информирах, че в своята предизборна кампания поех и като личен ангажимент защитата на българските деца както по смисъла на търсене на мерки за насърчаване на раждаемостта при сегашния демографски срив, така и като защита на децата срещу престъпността. Действително аз съм в контакт с една гражданска инициатива, която е свързана с тревогата за изчезналите досега български деца и разчитам много на Вашето съдействие да осъществим тази среща с родителите и техните сподвижници с подходящи представители - и вероятно лично с Вас, на вашето ведомство.
Мисля, че всички оценяваме, че защитата на децата ни изисква да се обединят както резервите на гражданското общество, така и усилията на органите за борба срещу престъпността, защото престъпността срещу децата е един хроничен и глобален проблем, който особено остро стои при нас в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Бонев, желаете ли нещо да добавите? Благодаря.
Преминаваме към питане към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов от народния представител Кръстьо Трендафилов.
Има думата господин Трендафилов.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В началото на 1997 г. големият проблем, който разтревожи цяла България, беше грижата за осигуряване на хляба. Знаете, че се създаде напрежение в цялата страна, едва ли не, че държавата е останала без достатъчно хляб, че няма да се осигури достатъчно хлебна пшеница до нова реколта. Нещата се нормализираха и аз моля да изясните пред нас - народните представители, и пред българските слушатели, колко хлебна пшеница е внесена през периода февруари - юни и при какви условия, колко пшеница и фуражно зърно ще се внесе до нова реколта, имам предвид и фуража, реколта от царевица септември - октомври месец? Каква е готовността на държавата за изкупуване на необходимите количества зърно за осигуряване на продоволствения баланс в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Както Ви е известно, при встъпването си в длъжност служебният кабинет завари в изключително тежко състояние пазара на зърното в страната - празни хамбари, незначителни количества зърно, които стигаха за задоволяване на вътрешното потребление само за около един месец, ограничени финансови средства, които на практика ограничаваха и възможността за адекватна реакция на пазара с оглед преодоляването на зърнената криза.
Това наложи предприемането на спешни мерки за осигуряване на необходимото зърно за изхранване на населението до нова реколта.
Първо. Поради липсата на паричен ресурс беше сключен междуправителствен договор с Република Полша за доставка на 100 хил. т хлебна пшеница срещу износ на същото количество от нова реколта. До настоящия момент по този договор в България е постъпило цялото количество пшеница.
Второ. За осигуряване на останалите количества до нова реколта беше проведен конкурс за внос на хлебна пшеница срещу износ на нова реколта. От договореното количество с фирмата, спечелила конкурса, в размер на 50 хил. т до момента в страната е постъпило цялото количество. Беше проведен и втори конкурс, при същите условия, за останалите 50 хил. т пшеница и към днешна дата по този договор е постъпило също цялото количество пшеница.
От договорените за внос общо 100 хил. т. с фирмата-вносител "Гленкор" България ще трябва да възстанови 132 хил. т пшеница от новата реколта.
Съгласно сключен договор между Мелничен комбинат - София и фирма "Доминьон грен" в страната са внесени 61 840 т хлебна пшеница.
В началото на месец юни се проведе търг за внос на пшеница в размер на 53 хил. т за обвързване на зърнения баланс до новата реколта и на 10 хил. т царевица.
Към 1 юли от договорените количества - 53 хил. т пшеница, по тази сделка в страната са внесени 24 319 т.
В обобщение може да се каже, че от договорената за внос пшеница общо по всички сключени договори в размер на 314 840 т. от месец февруари до настоящия момент в страната са внесени 284 150 т хлебна пшеница.
За да бъде осигурен хлябът на населението през следващата стопанска година трябва да бъдат набавени достатъчно финансови средства, които да дадат възможност да бъде изкупено поне количеството пшеница, необходимо за изхранване на незърнопроизводителното население в размер на 1 млн. 100 хил. т. Това количество е съобразено с необходимостта от задоволяване на нуждите за изхранване на незърнопроизводителното население и е прогнозирано като наличности, които ще се появят на вътрешния пазар през активния период на прибирането на реколтата. Определената от Министерския съвет минимална изкупна цена в размер на 230 хил.лв. за тон означава, че за осигуряването на горното количество ще бъде необходим кредитен ресурс в размер приблизително на 260 млрд. лв. По реда на § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. се даде правото на Министерския съвет да предостави държавна гаранция за сметка на държавен фонд "Реконструкция и развитие" в размер на 260 млрд. лв. пред ДСКаса и търговските банки по кредитите, отпуснати за изкупуване на хлебна пшеница от реколта 1997 г.
В Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа се проведоха и срещи с търговските банки и ДСКаса за обсъждане условията за кредитиране и изкупуване на хлебното зърно от реколта 1997 г. и министерството получи принципното съгласие за участие в изкупуването на всички банки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Трендафилов, имате право да зададете до два допълнителни въпроса.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Двата въпроса, които искам допълнително да задам на господин министъра, са следните. При празните хамбари, които завари служебният кабинет през февруари месец, и внесените досега 234 хил. т пшеница, от които 63 хил. т, а не 63, договорени бяха 120 хил., тази сделка се прекрати, не знам защо, при положение че ние консумираме месечно между 95 хил. и 100 хил. т се оказва, че всъщност е внесена пшеница за 2 месеца. А ние имаме 5 месеца. Казвам това, за да стане ясно, че реално имаше осигурена пшеница в България... (Шум и реплики от блока на СДС) Аз говоря с цифри, а не с подвиквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много ви моля, има думата господин Трендафилов. Процедурата не разрешава намеса от аудиторията.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Мисълта ми е, че реално, ако бяха наистина празни хамбарите, трябваше да се внесат минимум 400 хил. т пшеница, за да изживеем до края на юни.
И вторият ми въпрос е свързан с това: смятате ли, че цената, която се дава - 230 хил.лв., е достатъчна, за да бъде атрактивна цена за изкупуване на пшеницата от българските производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Аз искам само да ви кажа, че трябва да помним малко по-дълго и ще ви припомня само в началото на годината големите опашки пред магазините за хляб, ще ви припомня, че областните управители на нас, тогава бях кмет, ни пращаха разпределение и давахме по 250 г брашно на глава от населението. Ако наистина това зърно го е имало, просто нямаше да се прибегне до такива мерки. (Ръкопляскания в блока на СДС) На следващия въпрос.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Какво ядохме тогава?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ами, ядем, вие виждате, ядем вносно жито вече половин година. (Реплики от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, има думата министър Върбанов. Никакви други обаждания не са разрешени.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: На втория Ви въпрос: атрактивна ли е цената 230 хил. лв.? Това значи 135 долара. Атрактивна е! В момента в Румъния цената е 95 долара. Цената е съобразена с международите цени, така че не се притеснявайте, още повече разходите, които са направили зърнопроизводителите, не са повече от 70 - 80 долара. Така че цената е атрактивна и вие виждате, че започнаха вече и сделките. Още повече, че ние обявихме една цена не по-малка от 130 долара за тон още преди месец и това попречи на някои да си направят сделките на зелено и сега да реализират големи печалби. Надявам се, че това е правилният път и Вие видяхте, че всички зърнопроизводители и всички браншови организации, даже браншовите организации на мелничните предприятия, ни подкрепиха и одобриха нашата цена. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов да изрази отношението си към отговорите на двата допълнителни въпроса.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз благодаря на господин министъра за отговора. Всъщност аз това исках и да получа като отговор.
Ние в продължение на 5 месеца сме изяли 230 хил.т вносна пшеница при положение, отново казвам, че консумираме на ден 3000-3500 т пшеница.
Второ, позволявам си да кажа, че цената от 230 хил.лв. е ниска, тъй като Вие казвате: разходите. Разходите наистина са ниски, разходите за добив на пшеница миналата година, тъй като миналата година за отглеждането на един тон пшеница при предварителните разчети беше 5-6 хил.лв. Сега възстановимата стойност за декар пшеница е... (Реплики от мнозинството)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Ти остави българския народ без хляб.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Вижте, не искам да Ви отговорям. Аз знам какво съм оставил и българският народ знае какво е оставил. (Шум и реплики от мнозинството)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Ти си виновен за кризата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Възстановимата стойност за отглеждане на един декар пшеница е 63 000 лв. Ако започнем изкупуването на 130 долара, 135 долара, колкото е цената сега, това значи, че българският производител няма да има достатъчно средства да осигури възпроизводството за следващата година. (Реплики от мнозинството)
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): С тази цена има възможност за възпроизводство.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Миналата година изкупната цена започна от 142 долара. Миналата година първите сделки се сключиха на 22 000 лв. при лев за долар - 155. Смятайте и ще видите. Приключихме изкупуването на 32 000 лв. за тон, средната цена на зърнени храни беше 32 000 лв. на тон. Това е около 150 долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Трендафилов, времето Ви изтече.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да, благодаря.
Мисълта ми е, че трябва да се осигури една цена, която наистина ще даде възможност на българския селянин да засее и следващата година достатъчно площи за получаване на зърно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Завърши парламентарният контрол.
Две съобщения.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 юли 1997 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 9 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)



Закрито в 13,02 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
       Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
       Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
     Илия Петров

     Иван Димитров