Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривайки днешното заседание, особено ми е приятно да приветствам в него председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън. (Всички стават прави. Ръкопляскания.)
Българските парламентаристи са особено щастливи, уважаеми господин председател, да Ви видят в България само няколко месеца след избирането Ви на председателския пост на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Във Вашето посещение виждаме израз на внимание и приятелски чувства към нашата страна, както и на загриженост за тревожните дни, които преживява Балканският регион.
С досегашната си активна дейност в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Асамблеята на Западноевропейския съюз лорд Ръсел Джонстън е добре известен на всички български парламентаристи, които участват в работата на тези парламентарни институции. Ще ми разрешите все пак да представя с няколко думи нашия именит гост.
Той е завършил висшето си образование в Единбургския университет с магистърска степен, с отличие по история. Активен участник в студентски организации, като е председател на Университетския либерален клуб през 1955-1956 г.
Завършва военната си служба през 1958 г. като заместник-командир на Британската разузнавателна част в Берлин.
Преподавател по история в Единбург през 1961-1963 г.
През 1964 г. е избран за член на парламента от Либералнодемократическата партия в избирателния район Инвърнес - Шотландия, където до месец юни 1983 г. е най-дългогодишният член на парламента в този район. След това, до 1998 г. се избира в други два шотландски района.
От 1961 г. е член на Изпълнителния комитет на шотландската Либерална партия, като се избира за неин президент през 1970 г. и за лидер на нейната парламентарна група през 1974 г.
Последователно е парламентарен говорител на Групата по въпросите на образованието, на отбраната, на външните работи и Британската общност, по въпросите на Шотландия и Европейската общност.
През 1988-1994 г. той е президент на шотландските либералдемократи и заместник-лидер на тяхната парламентарна група през 1986-1989 г.
Бил е говорител на Групата по външните работи и Британската общност, по европейските въпроси, отношенията Изток-Запад и по Централна и Източна Европа.
От 1973-1979 г. нашият гост е член на Европейския парламент, а след 1984 г. е член на Асамблеята на Западноевропейския съюз и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Той е бил председател на Комисията за връзки с парламента и обществеността на Асамблеята на ЗЕС, на Подкомисията за младежта и спорта и на Комисията по образованието и културата на ПАСЕ.
През 1994 г. е лидер на Либералната демократическа и реформаторска група към ПАСЕ.
През 1985 г. той получава рицарско звание, а през 1997 г. титлата пожизнен пер на Обединеното кралство като лорд Ръсел Джонстън от Макгиниш - Шотландия.
През месец февруари 1999 г. лорд Ръсел Джонстън бе избран за председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Уважаеми господин председател, Вие възглавихте Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в един много отговорен период от живота на най-старата европейска международна организация. Честването на 50-годишнината на Съвета на Европа, отбелязана преди един месец, стана повод за задълбочена преценка на досегашната дейност и на перспективите на развитието на организацията в началото на идващия век. Европейските държави гледат с надежда и увереност в бъдещето на Съвета на Европа.
Същевременно кризата в Косово изправи Съвета на Европа, както и другите европейски и евроатлантически организации, пред сериозни предизвикателства за по-нататъшната съдба на мира, стабилността и демокрацията в тази част на Европа.
Съветът на Европа се обяви решително в подкрепа на становищата, възприети от международната общност по отношение на Съюзна република Югославия, както това проличава в резолюциите по въпросите на кризата в Косово и положението в Съюзна република Югославия, приети на Априлската сесия на ПАСЕ. Тази резолюция напълно съответства на позицията, следвана от Република България по този въпрос и неколкократно изразена от правителството и парламента. Надяваме се, че на основата на условията, издигнати от международната общност и споделени в поменатата резолюция на ПАСЕ, ще се стигне до политическо уреждане на косовския конфликт. А новините от вчера са още по-оптимистични в тази насока.
Програмата за стабилност на Югоизточна Европа, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на юбилейната сесия в Будапеща, също е важен момент от дейността на тази организация.
Уважаеми господин председател, България е благодарна за подкрепата, която Съветът на Европа й оказва за нейното демократично развитие и за приобщаването й в Европа. Ние високо ценим сътрудничеството със Съвета на Европа и нейната Парламентарна асамблея. В тази връзка бих искал да изразя нашето удовлетворение от приемането на юбилейната сесия на Комитета на министрите на Декларацията и Програмата за обучение за демократическо гражданство, в основата на която стоеше и една българска инициатива за правата и отговорностите на гражданите. Предстои Народното събрание да се занимае с проекторешение, с което да възложи на Министерския съвет прилагането на тази програма в нашата страна.
А сега, разрешете ми да дам думата на уважаемия председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън. Заповядайте.
ЛОРД РЪСЕЛ ДЖОНСТЪН (посрещнат с ръкопляскания): Господин председателю, скъпи парламентаристи, европейци, приятели! Много ви благодаря за вашата покана да говоря пред Народното събрание.
Днес ние празнуваме 50-годишнината на Съвета на Европа - организацията, създадена след Втората световна война с най-благородната задача - да утвърди и защити свободата, демокрацията и правата на човека в нашия континент.
През първите четири десетилетия от нашето съществуване ние успяхме да помирим Западна Европа. Никога не бива да подценяваме колко голямо постижение беше помирението между Германия и Франция, които в продължение на три войни сееха трупове на техните младежи по бойните полета. И това е забележително. Дори и днес е невероятно за чужденеца да пътува от Рейн, от Страсбург до Кил на германската страна без паспорт, без митническа проверка. Аз наистина се вълнувам, когато видя това. (Ръкопляскания.)
Разширяването на Изток, което представлява второто историческо постижение на нашата организация, ни доближава бавно, но сигурно съвсем близо до идеала за една неразделена, свободна и стабилна Европа. Но нашата задача далеч не е изпълнена. Както Вие казахте, господин председателю, трагедията в Косово е може би най-драматичният, но не единственият пример за трудната задача, която ни предстои занапред, преди утрешна Европа, обединена и вдъхновена от ценностите на нашата организация, да се осъществи.
Тази Европа трябва да бъде щедра към нуждаещите се и готова да действа решително, когато са заплашени правата на човека. Една егоистична, ориентирана към себе си, разделена Европа никога няма да постигне нашите цели. Свободата, било то свобода от бедността или гнета, не може да бъде опазена в изолация или да бъде ограничена до едно тясно географско пространство. Благоденствието и бедността, демокрацията и диктатурата, свободата и потисничеството просто не могат да съществуват съвместно.
Откакто се присъедини към Съвета на Европа България отбеляза огромен напредък в изграждането на своята демократична система и във възстановяването на зачитането на върховенството на закона и правата на човека. В тази дейност ние оказахме помощ и се гордеем с това. И се радваме, че успяхме. Но вие сте парламентаристите, вие сте хората, които в действителност го направихте. И аз отдавам дължимото на вашите усилия.
Зная, че наскоро в Университета британският премиер г-н Блеър говори за Уйлям Гладстон и неговото близко приятелско отношение към България и българите. Несъмнено аз съм изцяло съгласен с това, което британският премиер каза за Уйлям Гладстон. В края на краищата той е най-великият британски либерал, може би ще ми простите една партийна бележка, въпреки че съм председател на ПАСЕ и по време на своя мандат трябва да оставя настрани партийната си принадлежност.
И все пак, ако по време на първите години след присъединяването си България по-скоро получаваше помощ, консултации, днес, както и Вие споменахте, господин председателю, везните се накланят в другата посока и Съветът на Европа се ползва от вашето членство най-малко толкова, колкото то ползва и вас. Декларацията и програмата за обучение за демократично гражданство, приета по българска инициатива на юбилейната сесия на Комитета на министрите в Будапеща само преди месец, е един от примерите, които потвърждават това. Разбира се, винаги има възможности за по-нататъшно подобряване. Проблемите не са решени изцяло. Подготвя се доклад на Комитета по мониторинг и аз съм сигурен, че той обективно, критично, но и чувствително ще отрази тези проблеми. Вашата страна днес е в един критичен период на утвърждаване на постигнатото през последните няколко години. В същото време вие сте изправени пред едни големи предизвикателства и се справяте смело и решително, за което заслужавате нашата подкрепа и възхита. В момента България създава стабилност в една част на Европа, в която отчаяно липсва стабилност.
Пред лицето на кризата в съседна Югославия вие не сте пасивен наблюдател. Вашите дипломатически усилия, както двустранни, така и многостранни, аз си спомням усилията на срещата в Анталия например, са голям принос за укрепване на диалога и сътрудничеството между страните в района. Вашата страна е спечелила всеобщо доверие. И аз повтарям това, вашата страна е спечелила доверие. (Ръкопляскания.) Не подценявайте това! Не подценявайте и отговорностите, с които е свързано това доверие. Огромно е значението на вашите усилия. Сега Балканите се нуждаят от стабилност, ако кризата трябва да бъде овладяна, а след като конфликтът приключи, Балканите ще се нуждаят от стабилни котви, такива, каквито вие осигурявате. Конфликтът, разбира се, доведе до големи икономически загуби за българската икономика, както и за съседна Румъния, защото са прекъснати много търговски и транспортни връзки. И когато конфликтът приключи, непременно трябва да бъдете включени в програми за регионално възстановяване и развитие, които международната общност трябва да финансира със значителни средства.
Неотдавнашните споразумения с Македония, аз отбелязвам, че председателят на македонския парламент, с когото неотдавна се срещнах в Македония, е на посещение в България през тези дни, са един пример за другите страни в района как се решават проблемите преди те да се влошат и да стигнат до конфликт. Вие доказахте политическа мъдрост и смелост в интерес на вашите граждани, района и Европа като цяло. По същия начин извиненията на вашия президент и министър-председателя пред стотици хиляди етнически турци, прогонени от България през последните години на комунистическия режим, бяха според мен постъпки на истински държавници и вие трябва да се гордеете с това.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обединява народни представители с различни политически становища от 41 европейски държави. Нашата позиция по военните действия на НАТО естествено се проявява в разнообразни форми - от активна подкрепа до категорично отричане. Но никой, повтарям, никой не се радва от това, че се употребява сила. Като организация, която се занимава с правата на човека, ние можем да приемем такива действия единствено като последно средство. Не бива обаче да забравяме как започна този конфликт. След Словения, Хърватска и Босна режимът на Милошевич, използвайки етническата омраза и конфронтацията, реши да опразни един цял район от мнозинството от населението му, почти 1 милион души. Това беше направено хладнокръвно, пресметнато и планомерно. За всеки нормален гражданин е много трудно да си представи как един град като Печ на юг с 60 хил. души население е опразнен, къща по къща. Можете да си представите ужаса, писъците, страха! Ето оттам се започна. Ние всички искаме политическо решение и можем само да се надяваме, че инициативите през последните дни на господин Черномирдин и господин Ахтисаари ще донесат плодотворни резултати. Вчера чухме някои насърчителни новини, но все пак е твърде рано да се каже дали вече е близо най-сетне краят на кризата. Аз се надявам това да е така. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Международната общност обаче не бива да приема никакви частични решения или частично изпълнение на споразуменията, които ще позволят на Милошевич да продължи със своята кампания или да укрепи това, което вече е постигнал. Не бива да забравяме, че през последните години отново и отново той използваше преговорите не като средство за постигане на решение, а като средство да продължава да върши това, което е решил. Спомням си споразумението, което той подписа с руския президент Елцин през юни м. г. Всички тогава мислехме и се надявахме, че това вече е решаване на проблема. А Милошевич просто печелеше време. Нуждаем се от ефикасна сигурност, която да позволи на бежанците да се върнат по домовете си. И нещо изключително важно - не бива да допуснем Черна гора, Войводина и Санджак да станат следващите жертви на разрушителната политика на Белград. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Както ПАСЕ неуморно повтаря през последната година и половина, единственият начин да се постигне това е чрез истински и дълбоки демократични реформи в самата Сърбия. Само преди няколко дни, когато говорих пред румънския парламент, споменах голямата смелост и големите страдания на сръбския народ в историята и особено по време на Втората световна война. През пролетта на 1941 г. само за един ден, само за един ден 7 хил. души бяха екзекутирани в сръбския град Крагуевац. Седем хиляди в Крагуевац! Сред тях бяха 300 ученици, извадени на сила от класните стаи. Единственото, което беше останало от тях, са последните думи към техните семейства, надраскани по листчета от тетрадки. Има паметник, издигнат на това място, с настойчивото послание никога вече такова престъпление!

Как можем да си представим такова страдание, така дълбоко врязано в колективната памет на сръбския народ, с тяхното желание да пренебрегнат, да приемат и да извършват подобни престъпления срещу косовските албанци след половин век? Да не забравяме Сребреница, Германия. Германия на прекрасната музика на Бетовен - химнът на Европа е неговата музика, Бах и просветени мислители като Кант се поддадоха все пак на Гьобелс. Също както Шешел в Сърбия има своите фанатични поддръжници във всички страни, уви, във всички страни, включително и в моята, има догматици, малцина, които при конкретни обстоятелства могат да вземат превес и да заразят хора, които иначе са тихи, кротки и толерантни. Да ги заразят с колективна лудост. И да се изправиш срещу тази колективна лудост изисква голям кураж. Имаме много примери за това от комунистическите времена, от нацистките и отпреди.
Един български политик - Димитър Пешев, беше един от тях. Неговата смела намеса спаси българските евреи, почти 50 хил. души, от депортиране до нацистките лагери на смъртта. И той успя да направи това. (Ръкопляскания от мнозинството и част от Евролевицата.) И той успя да направи това, разбира се, поради своята лична смелост и решителност, но също така благодарение на реакцията на българите, които верни на традиционната си толерантност и решителното отхвърляне на антисемитизма ясно показаха, че те са загрижени за съдбата на своите съграждани. Толерантността на вашата страна често е била поставяна на изпитания, но никога не е била побеждавана. Примерът на Димитър Пешев и 42-та депутати от Двадесет и петото българско Народно събрание според мен има особено значение за трагедията в Косово почти 60 години по-късно.
Пешев, разбира се, беше член на политическата върхушка, която сътрудничеше с нацистка Германия. Той дори е председателствал заседанията на парламента, които са приемали сегрегационните закони срещу евреите. Това е политически опортюнизъм, разбира се, но това беше грешка. Грешка, за която той се разкая и я изплати многократно, когато най-накрая беше политически елиминиран от военното правителство и по-късно хвърлен в затвора от комунистите.
Приятели мои, диктатурите отляво и отдясно не подбират средствата си и са безогледни. (Ръкопляскания от мнозинството и част от ЕЛ.)
За съжаление, като че ли няма хора като Димитър Пешев в белградския режим. Няма политици, които биха признали открито, че нищо, абсолютно нищо не може да оправдае етническото прочистване и престъплението и признавайки това да действат като почтени хора. Може би те не биха успели в своите действия както господин Пешев, но защо да не опитат? В крайна сметка ние сме отговорни пред себе си. Отговорни сме пред нашите народи. Отговорни сме пред целия свят, ако допускаме такива неща да продължават. И когато тази лудост най-накрая спре, а за това трябва време, ще трябват пари да се възстанови разрушеното. И нещо още по-важно, ще е необходима смелост за помирение.
Помирението е болезнен и труден процес, в който признанието на собствената вина е първата необходима крачка. Това е крачката, която сръбските граждани трябва да направят, за да бъде потърсена отговорност от тези, които планираха, заповядаха и извършиха тези престъпления. Събитията в Югославия повече от половин век след Втората световна война показват, че рисковете за демокрацията и хуманността са постоянни.
Ето защо Съветът на Европа има толкова голямо значение. Страни, които работят съвместно за поддържане и утвърждаване на общите ценности, е най-добрата гаранция за всички нас. Утрешна Европа ще продължава да се нуждае от Съвета на Европа. Аз се надявам от един по-силен, по-дързък Съвет на Европа, който може да действа решително, когато нашите ценности - демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, са поставени на изпитание. Тъкмо това е посоката, в която аз се стремя да водя Парламентарната асамблея, според мен двигателят на Съвета на Европа. Никога самодоволство, винаги стремеж за по-доброто! Чрез упорита и търпелива работа, чрез програми за помощи и сътрудничество, чрез впечатляващото разнообразие от 170 конвенции и други международно-правни инструменти, чрез дейността на Асамблеята и съда по правата на човека Съветът на Европа дава решителен, макар и понякога подценяван принос към демократичната сигурност в Европа.
Точно преди да тръгна от Страсбург получих картичка от великотърновските деца от България. На картичката е изобразено едно дете с хвърчило, а на хвърчилото пише: "Европа" и "Мир". Разбрах, че на картичката е изобразена рисунка, спечелила конкурс, озаглавен "Децата на Велико Търново поздравяват Съвета на Европа за неговата 50-годишнина". С писмото децата ме молеха да я приема като символ на искреното уважение към Съвета на Европа, както те са се изразили, "нашият общ дом".
Тази картичка беше трогателно потвърждение, че последните 50 години нашата организация служи на демокрацията, на правата на човека и тя е била съдържателна, потребна и оценявана. Ние имаме задължението да продължим алтернативата.
Дългите опашки от изтощени, уплашени бежанци са просто неприемливи. Заедно можем да изградим утрешна Европа, която ще бъде по-добра, по-малко разделена, по-справедлива от днешната. Една Европа, която ние искаме да завещаем на нашите деца. Като политик, като европеец, като баща аз съм горд, че участвам в това усилие. И аз съм горд, че и България, която в трудности е показала спокойствие и толерантност, заслужава възхищение и поздравления. (Всички с изключение на част от ДЛ стават прави и с бурни и продължителни ръкопляскания изпращат председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Уважаеми госпожи и господа, преди 115 години на днешния ден е положен основният камък и започва изграждането на сградата, в която заседаваме и в момента.
На 31 май 1884 г. в заседание на Министерския съвет се решава до основния камък на сградата на Народното събрание да бъде поставен и един акт. Ще си позволя да ви прочета този документ, защото мисля, че е важно да знаем и част от нашата история на Народното събрание.
"В лято от Христа Спасителя хилядо осемстотин осемдесет и четвърто, от Освобождението на България лято седмо, при благополучно царствующий български княз Негово Височество Александър I и при Министерствуванието на господата Драган Цанков, Княз Михаил Кантакузин, Марко Балабанов, Димитър Моллов, Михаил Сарафов, Константин Помянов и Тодор Икономов, с благоволението и освещението на Екзархийския делегат Негово Високопреосвещенство Митрополит Варненско-Преславски господин Симеон и на преосвещенните владици Кирил Скопски и Климент Браницки и със старанията на министъра на общите сгради и на съдействуващите нему комисари господа Колзов, Марков, Наумов, Бодарев, Нешов, Буботинов и архитектите Константин Йованович и Фридрих Грюнангер, положи се основание на настоящето здание за Народно събрание в присъствието на Негово Височество, на Неговите Министри, на гражданските и военни чинове и на множество граждани, всички проникнати с чувства от благодарност към освободителката Русия и с горещи пожелания, щото построяемата сграда да послужи за увековечение на свободата и равноправността в България, и за прославление на българския народ.
Дано Всевишний изпълни молитвите на присъстващите и направи от настоящата сграда богат източник за мир, любов, съгласие и народно благоденствие. Амин."
(Ръкопляскания от мнозинството.)
Продължаваме с работата си по:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ - продължение.
Господин Папаризов, Вие имате предложения по чл. 5, които не са приети. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю! Все пак нека да припомня за какво става дума. Вчера отложихме чл. 5, защото всички установихме, включително и председателят на Народното събрание, че съществува противоречие между твърдението, че стандартите са доброволни и това, че в същото време техническите изисквания, които са част от тези стандарти и се отнасят до живота, здравето на хората, защитата на околната среда, са задължителни. Става дума, че е необходимо да се намери баланс между тези два факта, тъй като стандартът съдържа и други елементи, освен тези задължителни изисквания. Очевидно ние не можем да кажем, че стандартите са изцяло доброволни. Прилагането на стандарта от една фирма е доброволно дотолкова, доколкото са задължителни само техническите изисквания. Дали дадена фирма ще спази техническите изисквания и ще си измисли свой начин да произведе дадена стока или ще спази вече публикувания стандарт, чрез което се приема, че вече има съответствие с тези норми, е работа на фирмата. В този смисъл стандартът е доброволен. Но е доброволен за фирмата да каже ще го прилага или не. Иначе по същество, вътре в самия стандарт разделът, свързан с техническата норма, е изцяло задължителен. И между тези две неща се търсеше да се намери баланс, като се каже, че стандартите се прилагат доброволно, разбира се, извън тази част на стандартите, която е свързана с технически норми.
За това става дума в моето предложение.
Още веднъж искам да отбележа, че тук то е редактирано не съвсем точно. Аз бих припомнил как предложих да се чете: не "Българските стандарти, които не съдържат норми за безопасност...", а "Българските стандарти в частта им, която не съдържа норми за безопасност, опазването на живота и здравето на хората, защита на потребителите и опазването на околната среда, се прилагат доброволно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 133 народни представители: за 54, против 64, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 85, против 23, въздържали се 2.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Атанас Папаризов за създаване на чл. 5а:
"Чл. 5а. Българските стандарти се разработват при спазване на задължителни норми за безопасност, за защита на околната среда и на потребителите. Задължителните норми се прилагат чрез технически нормативни актове, приемани от Народното събрание или Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Мисля, че ако отворим стенограмите на Народното събрание отпреди почивката, точно такова заявление направи и председателят на Комитета по стандартизация. Много ще е странно сега да отхвърлите това предложение. Очевидно човек трябва да е много раздвоен психично, за да гласува против предложението, когато излиза от опозицията, и после "за", когато излиза от управляващите. Ако постъпите по този начин, това ще бъде един прекрасен пример за бъдещето на демокрацията в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не спорим за съдържанието, а спорим къде да се намира точно, бих казал, буквално втората част на изречението на чл. 5а. Предложението е да се запише като ал. 4 на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби и да звучи: "Техническите изисквания се въвеждат чрез нормативни актове, приемани от Народното събрание или Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, вие сте против приемането на този член?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Против приемането на чл. 5а, а съдържанието да бъде в Преходните и заключителни разпоредби като ал. 4, която ще следва в закона със същото съдържание практически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гиньо Ганев има думата.
Имаме нужда от известно освежаване.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, смятах, че за това не заслужава да се става.
Ако съдържанието, за което говори господи Николов току-що, е същото като предложеното от господин Папаризов съдържание на така наречения чл. 5а, да се гласува, а систематичното му място намерете, където намерите за добре, в цялата територия на закона, включително и в Преходните и заключителни разпоредби. Но ако Вие отхвърлите идеята сега заради номера, не може да я подкрепите поради номера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз, разбира се, не мога да споря за процедурата с господин Ганев, но ми се струва по-разумно, ако господин Папаризов приеме, че не е мястото на чл. 5а на това място, той да оттегли своето предложение и да гласуваме всички заедно съдържанието като ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, имате ли нещо против да гласуваме предложения от Вас текст като ал. 4 в Преходните и заключителни разпоредби на § 2?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, във всеки случай, за да кажа имам ли против или не, бих искал да чуя сега какво предлага ръководството на комисията да бъде гласувано точно като текст, като параграф еди-кой си, за да мога да бъда наясно дали това отговаря на моето предложение или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам да отложим гласуването на чл. 5а сега и когато му дойде систематичното място, да го включим като алинея в съответния параграф.
Има ли възражения?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Със същия текст ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Със същия текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз прочетох точния текст. Този текст не е точен, защото пише: "Задължителните норми се прилагат чрез технически нормативни актове, приемани от Народното събрание или от Министерския съвет". "Технически нормативни актове" по принцип няма. Това, което смятам, че е правилната редакция с това съдържание, е следното: "Техническите изисквания се въвеждат чрез нормативни актове, приемани от Народното събрание и Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не остава нищо друго, освен да си вървим по процедурата.
Поставям на гласуване предложения от народния представител Атанас Папаризов чл. 5а.
Щом има текст от опозицията за отхвърляне, следва да се предложи същия текст от управляващите и да се приеме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, не съм съгласен с това. Просто аз предложих една процедура, а Вие предложихте още по-добра - да гледаме чл. 5а, когато му дойде систематичното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направете това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Правя формално предложение да отложим гледането на чл. 5а, което е предложение на народния представител Атанас Папаризов, и когато приемаме § 2 от Преходните и заключителни разпоредби, тогава да обсъждаме едновременно предложението, което е направил той, и предложението, което направих аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Победа на разума.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Член 5а е отложен.
Преминаваме към глава втора.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - "Управление на националната стандартизация".
Комисията по икономическата политика подкрепя този текст на вносителя.
По чл. 6.
"Чл. 6. (1) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология осъществява политиката по стандартизация в Република България, като организира и координира дейността по националната стандартизация.
            (2) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология:
1. одобрява българските стандарти;
2. одобрява програмата по стандартизация;
3. представлява Република България пред международни и европейски организации по стандартизация (ISO, IEC, CEN, CENELEC).
            (3) В Държавната агенция по стандартизация и метрология се водят:
1. регистър на българските стандарти;
2. регистър на техническите комитети по стандартизация.
            (4) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология определя реда за водене на регистъра на българските стандарти и регистъра на техническите комитети по стандартизация."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 1:
"1. съгласува българските технически нормативни актове;".
Досегашните т. 1 и 2 стават т. 2 и 3.
2. В ал. 3 се създава нова т. 1:
"1. регистър на българските стандарти, които са съгласувани с техническите нормативни актове;".
Досегашните т. 1 и 2 стават т. 2 и 3."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, сега аз действително започвам да се чувствам като на място, където има хора с двойно мислене, да не използвам обидни думи. Току-що отложихме текст, в който казахме, че се приемат задължителни ненормативни актове. Използвахме израза "технически изисквания". Сега вие не искате да кажете, че ще се съгласуват стандартите с тези технически изисквания и отхвърляте това предложение като роля на Комитета по стандартизация, както сте го нарекли. Аз започвам вече нищо да не разбирам. Най-добросъвестно искам да вляза във вашата логика на закона, но вече не съм в състояние.
Първо мислех, че е някакъв опит тайно комитетът да се освободи от задължение да гледа за съответствието на стандартите с техническите изисквания, да не е ясно в България кой ще е органът, който отговаря за това, човек да тръгне да се жалва, като яде развалено месо, на царя, на Господа, на който иска от държавата. Мислех, че комитетът си измива ръцете от това да поддържа една система на защита на потребителя. Тя започна да се разхвърля в други закони, но въпреки всичко не е ясно кой в държавата отговаря като цяло за методологията за спазване на задължителните технически изисквания.
Сега вие приехте, че някъде отзад в закона, а не в основния текст, ще се запише, че техническите изисквания задължително се приемат с акт на Министерския съвет или на Народното събрание дори. Но не приемате, че органът, който след това трябва да съгласува стандартите с тези технически изисквания, е този Комитет по стандартизация и метрология.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Защо да бъде само той?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако не бъде само той, кажете кой да бъде. Защото, разбирате ли, ние приемаме сега закона само за половината от проблема. Как може да приемете да има технически изисквания и да кажете, че това не е работа на органа по стандартизация, който вече е държавен. Разбирате ли цялото противоречие? В западните страни този орган е доброволен. Вие решихте той да е държавен. Там съответните министерства следят за изискванията. Щом ние го направихме държавен, логично е не министерствата, а този орган да следи за съответствието с изискванията.
Просто не мога да разбера как от два държавни органа, единият ще се занимава с доброволната част, а другият ще се занимава със задължителната част. Дори това да е така, запишете го някъде в закона, защото се получава много странна ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения? Заповядайте.
Има думата господин Цоньо Ботев, председател на Комитета по стандартизация и метрология.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина не разбирам логиката на господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И той не разбира Вашата логика.
ЦОНЬО БОТЕВ: Естествено, той има друг начин на мислене, който е абсолютно ретрограден. "Съгласува българските технически нормативни актове" - господин Папаризов, Вие искахте да кажете, че трябва да съгласувам закона на Народното събрание ли? Нормативен акт е законът например. Това е глупаво, дето сте го написали. Извинявайте за израза. Просто това са текстове, на които не им обръщайте внимание и си гласувайте напред. Да не говорим пък за част от правната институция. Само в четири държави в Европа има такова нещо и това са най-напредналите. Те могат да си го позволят, защото там бизнесът е толкова развит, че финансира тази дейност. Останалото е мераци да се провали законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само че Ви моля стандартът в Народното събрание е да се говори по-уважително.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Кой говори неуважително? Той каза, че няма логика и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, той каза и една друга думичка, която не беше свързана с логика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: На мен ми се иска, понеже следват и други подобни предложения, нека да изясним. Значи, ако не запишем в Преходните и заключителните разпоредби, че техническите изисквания са приети в нормативни актове на Министерския съвет и Народното събрание, е ясно, че в тези нормативни актове ще бъде указано кой ги съгласува, кой ги прилага. Това може да бъде наистина Държавната агенция, могат да бъдат и отрасловите министерства.
Така че тук няма никакво противоречие нито в закона, нито в логиката на целия този закон.
А частноправният характер, това са следващи предложения, разбира се, на един такъв орган, според мен, той не може да изпълни онази функция, на която ние разчитаме в този момент при въвеждането на европейските стандарти при условие, че ние имаме съгласуване с Европейския съюз на толкова много документи. Просто това не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ясно е, че с квалификации липсата на мисъл в закона не може да се оправдава, още по-малко с обиди. Не е нормално да отменяме Закона за стандартизация, искам да го кажа още веднъж, който съдържа и двете неща - и стандартите, и техническите изисквания, да приемаме закон само за половината от нещата за стандартите, да казваме, че ще има друг някакъв нормативен акт за техническите изисквания, и да не определим тук, в закона, връзката между двата нормативни акта. Никъде в закона няма задължение, поне това трябваше да се запише, в какъв срок да се подготви другият закон - за техническите изисквания. За колко време ще стане това? Там е записано, че министерствата казват какво ще бъде задължително. Това ще важи една година. А като важи една година, след тази година какво става? Къде е другата половина на закона? Какво се случва?
Аз съм предложил този срок да бъде две години, за да има малко време, за да се подготви другият закон. И това не го приемате.
Трябва да се разбере - или органът ще бъде доброволен и няма да се занимава със съгласуването на стандартите с техническите изисквания, господин Ботев, не знам как не го разбирате това, или органът ще е държавен и ще се занимава и с тази дейност.
Иначе какъв е смисълът да създаваме държавен орган за доброволни стандарти, като не му възложим в същото време да се занимава и с това да проверява дали тези стандарти са съгласувани със задължителните технически норми? Обяснете ми тази елементарна логика. Какъв е смисълът от такъв орган, ако той няма да поеме и това задължение? За това става дума тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Други бележки по този спорен въпрос? Няма.
Преминаваме към гласуване предложенията на народния представител Атанас Папаризов. Те са две и ще ги гласуваме поотделно, тъй като се отнасят за различни неща.
Най-напред първото предложение - "съгласува българските технически нормативни актове".
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 85, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение - "регистър на българските стандарти, които са съгласувани с техническите нормативни актове".
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 78, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате заглавието на глава втора и съдържанието на чл. 6 така, както е предложен от председателя на комисията и от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 12.
Заглавието и текста на чл. 6 са приети.
Член 6а.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Атанас Папаризов - създава се чл. 6а:
"Чл. 6а. (1) Политиката на националната стандартизация се определя с участието на всички заинтересовани от нейното развитие в страната.
    (2) Национален орган по стандартизация на Република България е частноправна организация с идеална цел, която изразява интересите на всички заинтересовани. Съвместната работа на националния орган с държавните органи в областта на стандартизацията се осъществява на договорна основа.
    (3) До създаване на частноправна организация функциите и задачите на национален орган по стандартизация се изпълняват от Държавната агенция по акредитация и метрология към Министерския съвет".
И има предложение навсякъде по-нататък в текста до § 5 думите "Държавна агенция по стандартизация и метрология" да се заменят с "Националния орган по стандартизация".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, желаете ли да защитите текста? Не.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 6а, предложен от народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 128 народни представители: за 35, против 78, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. (1) При осъществяване на своите правомощия по чл. 6 председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология се подпомага от администрация на държавната агенция, организирана в дирекция "Стандартизация".
    (2) Дирекция "Стандартизация" организира и изпълнява следните дейности:
1. съставя програма по стандартизация в съответствие с приоритетите за развитие на националната икономика;
2. издава и разпространява българските стандарти и проектите на български стандарти;
3. създава и издава годишен каталог на българските стандарти;
4. поддържа и съхранява фонд от български, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти и осигурява достъп до тях;
5. организира обучението на специалисти по стандартизация;
6. организира разработването на български стандарти за структурата и оформянето на съдържанието на стандартите и за работата на техническите комитети по стандартизация;
7. проверява за спазването на стандартите по т. 6 и осигурява единство и липса на противоречия между стандартите.
Чл. 8. Държавната агенция по стандартизация и метрология издава официален бюлетин, в който се публикуват:
1. програмата по стандартизация;
2. информация за разработваните и одобрените български стандарти;
3. информация за вписаните и заличените технически комитети по стандартизация;
4. съобщения за обсъждане на проекти за български стандарти;
5. отчет за изпълнението на програмата по стандартизация."
Комисията подкрепя текста на вносителите за членове 7 и 8.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 7 и чл. 8? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 116 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 13.
Член 7 и чл. 8 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 9 ал. 2 да се измени така:
"(2) Националният консултативен съвет по стандартизация се състои от 21 члена:
1. петима представители на министерства и ведомства, определени от Министерския съвет;
2. по един представител на производители, търговци, потребители и научно-техническата интелигенция, определени съответно от Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Федерацията на потребителите в България и Федерацията на научно-техническите съюзи;
3. един представител на Българската академия на науките;
4. трима представители на висшите училища, определени от Съвета на ректорите;
5. осем представители на техническите комитети по стандартизация (ТК), определени от Събранието на председателите на ТК."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 9. (1) Към председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология се създава Национален консултативен съвет по стандартизация.
            (2) Националният консултативен съвет по стандартизация се състои от по един представител на Министерството на промишлеността, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта, Комитета по енергетика и Държавната комисия по далекосъобщения, определени от съответния министър или ръководител, от по двама представители на производители и търговци, определени от Българската стопанска камара и от Българската търговско-промишлена палата, по един представител на сдруженията на потребителите, които имат повече от 300 члена, двама представители на Българската академия на науките и четирима представители на висши технически училища, определени от Съвета на ректорите на висшите училища.
 (3) Членовете на Националния консултативен съвет по стандартизация не получават възнаграждение за участие в работата му.
           (4) Националният консултативен съвет избира председател и приема правила за работата си. Правилата се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
           (5) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния консултативен съвет по стандартизация се осигурява от Държавната агенция по стандартизация и метрология.
           (6) Националният консултативен съвет по стандартизация заседава най-малко веднъж на 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ако виждате разликата между моето предложение и това на вносителя, тя е, че в този Национален консултативен съвет по стандартизация са включени с гласуване и представители на техническите комитети. Вие не желаете хората, които ще правят стандартите, които ще ги правят изцяло на доброволна основа и казвате, че ще ги правят в защита на обществения интерес, да присъстват в Националния консултативен съвет по стандартизация. Каква е доброволността на тези стандарти, каква е демократичността, каква е процедурата да са отразени всички становища? В Консултативния съвет участват само представители на администрацията, слава Богу, допуснати са по двама представители на производители и потребители, и чиновници. Е, как аз ще съм заинтересован, ако съм специалист по карите например, да участвам в комитета, който ще прави техническия стандарт за карите и няма да мога да бъда избран между примерно 16-те комитета, които ще са създадени в България, да участвам в заседанията на Консултативния съвет? Пък най-малкото ще бъде обидно за мен, да не говорим, че е редно да се чуе и моето мнение там, след като аз работя доброволно, без да получавам възнаграждение и правя стандарт за карите. Не знам каква е тази структура. Всичко е, но не и доброволна, не е и демократична, както предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Атанас Папаризов за ново съдържание на ал. 2 на чл. 9.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 81, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 9, както го предлага комисията.
Гласували 119 народни представители: за 97, против 15, въздържали се 7.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 10. Националният консултативен съвет по стандартизация:
1. прави предложения за приоритетите на националната стандартизация;
2. прави предложения за усъвършенстване на стандартите за структурата и оформянето на съдържанието на стандартите и за работата на техническите комитети по стандартизация;
3. дава препоръки за необходимостта от създаване на български стандарти в съответната област на стандартизация;
4. дава препоръки за начина на въвеждане на европейските стандарти.
Чл. 11. Предложенията и препоръките на Националния консултативен съвет по стандартизация се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези два члена? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Член 10 и чл. 11 са приети.
С това завършваме глава втора, глава трета е гласувана и ще преминем към Допълнителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Международен стандарт" е стандарт, който е приет от международна организация по стандартизация (ISO, IEC, ITU) и е общодостъпен.
2. "Европейски стандарт" е стандарт, който е приет от европейска организация по стандартизация (CEN, CENELEC, ETSI) и е общодостъпен.
3. "Национален стандарт" е стандарт, който е приет от национална организация по стандартизация и е общодостъпен.
4. "Област на стандартизация" е съвкупност от взаимно свързани продукти, процеси и услуги, които могат да бъдат стандартизирани."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Това предложение беше направено по чл. 2 и беше отхвърлено.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, по чл. 2 беше отхвърлено.
Предлагам да се гласува съдържанието на § 1, както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте съдържанието на § 1.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
Госпожа Дянкова има думата за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време днес: от 14,00 ч. до приключване разглеждането на Закона за държавната стандартизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения?
Искам да напомня на народните представители, че това гласуване изключва още едно продължение на парламентарния контрол. Според правилника парламентарният контрол приключва в 14,00 ч. и след това заседанието продължава до приключване разглеждането на законопроекта, но не повече от два часа. Продължението ще бъде не повече от 10-15 минути. Правя тази бележка, тъй като не е изключено някой друг да направи предложение за удължаване на работното време, а две удължавания не може да има.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 107, против 18, въздържал се 1.
Предложението се приема. Ще се удължи работното време след 14,00 ч. до завършването на този законопроект, но не повече от два часа.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. (1) Българските държавни стандарти, утвърдени до влизането в сила на този закон, които съдържат технически изисквания към продуктите, имащи отношение към безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда, остават задължителни за прилагане в срок до една година от влизането в сила на закона.
(2) Министерствата и ведомствата в срок три месеца от обнародването на закона, съгласувано с Държавната агенция по стандартизация и метрология, определят стандартите по ал. 1 в списък, утвърден с решение на Министерския съвет.
(3) Решението на Министерския съвет по ал. 2 се обнародва в "Държавен вестник"."
Тук се появява новата ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Техническите изисквания се въвеждат чрез нормативни актове, приемани от Народното събрание или Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По това предложение има ли изказвания? Господин Папаризов е съгласен, не е недоволен.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Приемам. Формално оттеглям предложението си за чл. 5а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов оттегля предложението си за чл. 5а и с това всичко е lege artis.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В срок шест месеца от влизането в сила на закона създадените технически комитети се пререгистрират по реда, определен в закона.
§ 4. В срок три месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник" председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология организира създаването на Националния консултативен съвет по стандартизация и одобрява стандартите по чл. 7, ал. 2, т. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 3 и § 4. Няма възражения по тях.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 и § 4 са приети.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Тъй като се отхвърли създаването на независим обществен орган, оттук нататък няма смисъл да се гласуват моите предложения за такъв орган и аз ги оттеглям там, където се споменава за Държавна агенция за метрология и стандартизация, както и за атестация.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 5. В Закона за измерванията ("Държавен вестник", бр. 45 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. Председателят на Комитета по стандартизация и метрология осъществява държавното управление при осигуряване единството на измерванията в Република България, като:
1. утвърждава националните еталони на производните единици на величините от международната система единици SI;
2. дава методически указания във връзка с осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията, извършвани от юридически лица;
3. лицензира лица за извършване на проверка на определени типове средства за измерване и за извършване на ремонт на средства за измерване;
4. координира дейността на Националния център по метрология и на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди";
5. определя районите на териториалните поделения на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди";
6. изпълнява и организира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в международните органи и организации по метрология."
2. Член 10 се отменя.
3. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. При осъществяване на своите правомощия по чл. 9 председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология се подпомага от администрация на държавната агенция, организирана в Главна дирекция "Национален център по метрология" и Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди"."
4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) думите "Националният център по метрология" се заменят с "Главна дирекция "Национален център по метрология" организира и изпълнява следните дейности:";
б) създава се т. 4:
"4. публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология информация за националните еталони и за одобрените типове средства за измерване."
5. В чл.13 се правят следните изменения:
а) думите "Дирекция "Мерки и измервателни уреди":" се заменят с "Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" организира и изпълнява следните дейности:";
б) точка 3 се изменя така:
"3. публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология информация за лицата, получили лицензия за ремонт на средства за измервания и за лицата, лицензирани по чл. 43".
6. В чл. 34 думите "официалното издание" се заменят с "официалния бюлетин".
7. Създава се чл. 54а:
"Чл. 54а. Директорът на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" след проверка на обстоятелствата по чл. 54, т. 1 и 3 предлага на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология да издаде лицензия за извършване на ремонт на средства за измерване."

8. В чл. 55 ал. 1 се изменя така:
"(1) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология се произнася по искането в срок до три месеца от получаване на заявлението. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок."
9. В чл. 56, т. 1 думите "чл. 55, ал. 1" се заменят с "чл. 54".
10. Чл. 59 се изменя така:
"Чл. 59. Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" организира воденето на:
1. регистър за дадените и отнетите лицензии за извършване на проверка на средства за измерване;
2. регистър за дадените и отнетите лицензии за извършване на ремонт на средства за измерване;
3. регистър за лицата, които опаковат продукти."
11. В чл. 61 след думата "типа" се поставя запетая и се добавя "за експертиза".
12. Членове 62, 63 и 64 се отменят.
13. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 8:
"§ 8. Навсякъде в закона думите "Комитетът по стандартизация и метрология", "Националният център по метрология" и "Дирекция "Мерки и измервателни уреди" се заменят съответно с "Държавната агенция по стандартизация и метрология", "Главна дирекция "Национален център по метрология" и "Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложенията са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. Този закон отменя Закона за стандартизацията.
§ 7. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате тези параграфи.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
С това тези параграфи и целият законопроект е приет. (Ръкопляскания.)
Продължението ще бъде нулево. Благодаря.
Почивка до 11 часа. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Съобщение за промяна в реда за парламентарен контрол. Днес, 4 юни 1999 г., не може да участва министърът на отбраната Георги Ананиев, поради възникнал неотложен служебен ангажимент във връзка с трагичния инцидент, при който загинаха двама български летци.
В периода от 28 май до 4 юни не са постъпили нови питания.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Първата процедура, който искам да направя. Искам да дам съгласието си актуалния въпрос, на който има да отговори господин заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев, да го извърши, ако той прецени за добре, и в писмен вид. Не държа да бъде в дискусионен вид.
Втората процедура, която искам да направя, господин председател на Народното събрание, е към Вас. На 21 май Пресцентърът на Народното събрание е направил изявление, че народният представител Стефан Нешев е нарушил митническия закон и е извършил опит за контрабанда. Той се основавал на факс, получен от Пресцентъра на Министерството на финансите. Тъй като получих писмо, адресирано до заместник-председателя на управителния съвет на нашата фондация госпожа Мария Пиронкова, в което ме уведомяват, че актът е съставен на неизвестен извършител и аз смятам, че с това беше нарушена честта, достойнството и доброто ми име, с което съм защитен и от Конституцията, не само аз, но и всеки гражданин, Ви моля да разпоредите да ми бъде предоставено ксерокопие от факса на Пресслужбата на Министерство на финансите, който ще предоставя на моите адвокати да потърсят правната защита за извършеното нарушение на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Ще го имате. Аз сега научавам, че пресцентърът е дал такова изявление.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги!
Правя процедурно предложение по чл. 34, ал. 3 за свикване на извънредно заседание на 8 юни, вторник, от 15,00 ч. със следния дневен ред:
1. Проект за решение за даване на разрешение за участие на български пехотен взвод, щабни офицери и инструктори в многонационалното сухопътно учение "Прометей '99", както и за транзитното преминаване на войсковото подразделение на Румъния за участие в това учение. Входящ № 902-03-12. Вносител: Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване на участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по програма "Партньорство за мир" "Кооператив бест ефърт '99", № 902-03-10. Вносител: Министерският съвет.
3. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваването на чуждестранни военни кораби, военновъздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" "Кооператив партнър '99", вх. № 902-03-11. Вносител: Министерският съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Национален фонд за опазване на околната среда. Вносител: Министерският съвет.
5. Законопроект за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Вносител: Министерският съвет. Първо четене.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител: Министерският съвет. Първо четене.
7. Законопроект за държавния служител. Второ четене - продължение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание.
Гласували 194 народни представители: за 134, против 49, въздържали се 11.
Предложението е прието.
На 8 юни, от 15,00 ч. ще има извънредно заседание по така предложения дневен ред.

Продължаваме с
парламентарен контрол.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос към министър-председателя господин Иван Костов относно въздушните атаки на НАТО над Западните Покрайнини и българските човешки жертви. Заповядайте.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Защо ми тече времето? Защо ми тече времето? Защо ми тече времето в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото сте поставили картата. Времето тече от поставянето на картата, а не от говоренето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А, колеги, времето ми тече преди да съм започнал, а това не е добър знак за вътрешната самокритика на председателя на Народното събрание след нашата критика към него. Аз ви призовавам да не крадете от мизерните секунди, които Вие сте благоволили да дадете на този народен трибун. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, ако народният...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин министър-председател... Нямам време за Вас, господине! Вие в момента ми крадете от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ще Ви удължа времето. Не, не Ви крада... Ще Ви удължа времето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но ако Вие мълчите, а сте си поставили картата...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм бил най-благороден към Вас от цялата тази зала, както знаете. Ако обичате, не ми крадете от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искам да Ви обясня да знаете...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Минута и шест секунди вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Да знаете за друг път, щом си поставите картата, времето Ви започва да тече, независимо дали говорите или не. (Оживление в цялата зала.) Продължавайте сега.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Пак тече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И пак тече. (Смее се. Смях в залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Сигурен съм, че народът ни не се забавлява в този абсурдно труден исторически момент, тъй като това са негови пари.
Господин министър-председател, Вие бяхте готов на всичко с Вашите партньори в НАТО, даже и за сухопътни коридори, ако ви ги поискаха. Но в Цариброд десетки жертви даде нашият български ген и нашата диаспора в чужбина, която на всяка цена трябва да бъде защитавана.
Умолявам Ви да ми кажете как сте я защитили, направихте ли протестна декларация към Вашите партньори? И смятате ли, имате ли някаква схема в бъдеще време да защитавате българската диаспора в чужбина? Тъй като съм сигурен, че и Вие имате същото отговорно отношение, както и много народни представители към българите в чужбина.
Сигурен съм, че Споразумението ще има ефект и се моля Богу тази мръсна война да приключи в следващите няколко дни. Споразумението ще се проточи, абсолютно съм сигурен, и всичките сделки в бъдеще време ще проточат и нашите страхотни страхове не само за нашите съседи, но и за това какво ще стане с България.
Както предрекох и в Съединените щати в трите мои интервюта - да, господин Милошевич ще излезе с нова инфраструктура. Комунистическата стара инфраструктура е разбита от войната сега. Ще му подарят нова, ще видите, и ще излезе по-добре от България от тази война.
Какво ние ще правим в бъдеще време и каква сделка Вие направихте и ще направите, така че икономически господата от Европейския съюз, господата от Съединените щати и господата от НАТО да дадат едно сериозно рамо на нашата страна, която икономически е разрушена? Слава Богу, нямаме разрушени здания, инфраструктура и всичко друго, от което страдаха нашите братя в Югославия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече времето вече. (Смях и оживление в залата.) С една минута го удължих.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Чух един приятен гласец зад гърба ми. Благодаря. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз. (Смее се.)
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Току-що завърши моята среща с Вашия колега от македонския парламент. И той с особена гордост ми каза: "В нашия парламент няма дебати за персони. Няма лични вражди. Всичко се дебатира - кой е за определена теза. И аз, за съжаление, не можах да му кажа същото за нашия парламент.
Това, което чуваме тук, и сега това, което видяхме, пак си бяха някакви лични задявки, което не прави чест на парламента. Не прави чест на нашия парламент. Уж сме парламент на по-голяма държава, а пък на по-ниско политическо ниво. Това е жалко.
Сега на въпроса Ви... Ето, и тази нервна опозиция, и този истеричен тон, и това непрекъснато озлобяване, абсолютно излишно. Аз не зная откъде идват тези неща за думи, които в момента са... (обаждания от малцинството) абсолютно обективна истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз казвам какво ми е казал македонският колега на господин председателя. Това казвам. И той сигурно го е казал и на другите. Това е лошото.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! С тревога приехме новината, че при въздушните удари на НАТО през нощта на 29 срещу 30 май 1999 г. бяха атакувани обекти в Западните покрайнини.
За сведение, според наличната информация ударите на НАТО в района на Цариброд са били главно срещу военни обекти с насоченост срещу България. Няма цивилни жертви. Така че, във Вашия въпрос, това което използвахте, че са загинали българи и българският ген е пострадал, не отговаря на информацията, която аз имам. Ако имате повече информация, да кажете откъде е.
Министерството на външните работи поддържа постоянен контакт с нашите сънародници в Западните покрайнини и особено с техните лидери. До този момент не разполагаме с никаква информация и по тази линия за жертви сред българите в Западните покрайнини. Разбира се, ние изразяваме съжаление за всички жертви на военните действия. Ние не делим жертвите в зависимост от етническия им произход.
На 1 юни Министерството на външните работи изрази пред посолствата на страните - членки на НАТО загриженост и безпокойство за живота и сигурността на нашите сънародници в Западните покрайнини. Поискано бе Алианса да направи всичко възможно за избягване на рисковете за цивилното население и невоенните обекти.
Бих желал да ви информирам, че българското правителство постави въпроса за сигурността на нашите сънародници в Западните покрайнини още преди началото на операция "Съюзническа сила". Във връзка с информацията, че в районите, където живее българско национално малцинство в Съюзна република Югославия са разположени редица военни обекти, българското правителство отправи молба към НАТО за недопускане на жертви сред нашите сънародници.
Тук следва да отбележим голямото количество сръбски военни обекти в близост до нашата граница. Това всъщност показва какво е отношението на сръбските власти към България, за да бъдат разположени толкова военни обекти, насочвани срещу нашата страна.
Следва да се подчертае, че българският подход към кризата в Косово от самото й начало се свързва със сериозна загриженост от опасността за по-широко ангажиране в междуетническия конфликт на представители на българското национално малцинство в Съюзна република Югославия.
Нашите опасения и загриженост се оказаха основателни. Въвеждането на военно положение в Съюзна република Югославия доведе до съществени промени в Западните покрайнини в негативен план. Рязко се засили психологическият натиск на сръбските власти срещу българското национално малцинство, ръководствата, членовете и симпатизантите на неговите организации. Мнозина от тях бяха викани на "информационни" разговори в полицията. Сред населението се наблюдава масова страхова психоза във връзка с мобилизирането в армията. Броят на мобилизираните в Цариброд, Босилеградско и други райони, в които живеят българи, е над 500 души. На практика е налице масова мобилизация на лица от българското национално малцинство. Това са реалните проблеми на нашите сънародници в контекста на военните действия в Съюзна република Югославия.
За ваше сведение са мобилизирани председателят на Демократичния съюз на българите в Югославия д-р Марко Шукарев, председателя на Културно-информационния център в Цариброд Небойше Иванов, Предраг Димитров и Ангел Голомеев от Цариброд - и двамата активисти на Културния информационен център в града.

На 3 юни Военният съд в Ниш насрочи дело срещу Марко Шукарев за това, че се е отклонил за един ден от военната част, в която е мобилизиран. Всъщност Шукарев се е нуждаел от медицинска помощ. Все още не разполагаме с информация за хода на това дело.
Включването на етнически българи против волята им в провежданите от сръбските военни части операции на етническо прочистване в Косово представлява пореден репресивен акт спрямо българското национално малцинство. Недопустимо е представители на едно малцинство да бъдат насилствено противопоставяни срещу друго. По дипломатически път тази позиция на България бе доведена до знанието на югославската страна. Поискано бе да бъде спряна мобилизацията на представители на българското национално малцинство и по-специално на неговите лидери.
Сериозна загриженост по повод на масовата и насилствена мобилизация на лица от българското национално малцинство бе изразена и по време на 55-ата сесия на Комисията на ООН по правата на човека в Женева през април т. г. Ние сме дълбоко обезпокоени и от факта, че приоритетно се мобилизират лидерите на малцинството и свободомислещите хора, изразили несъгласие с нарушаването на техните права.
Нарушаването на правата на българското национално малцинство от страна на властите в Съюзна република Югославия не е само позиция на нашите сънародници. През последните години този факт намери израз в редица резолюции на специализирани организации на ООН в областта на правата на човека.
Нашите сънародници нямат никаква вина за това, че политиката на югославските власти принуди международната общност да предприеме силови действия срещу Съюзна република Югославия. За пореден път те са жертва на политиката на Белград.
Сегашната обстановка се отразява драматично и върху традиционно по-ниския, в сравнение с останалите райони на Сърбия, жизнен стандарт на българското население в Западните покрайнини. Поради тези причини българското правителство взе решение за предоставяне на хуманитарна помощ на нашите сънародници под формата на хранителни продукти, медикаменти и стоки от първа необходимост. Чрез Българския Червен кръст бе осигурена от правителството допълнителна хуманитарна помощ за болница "Драгиша Мишович" в Белград, засегната от бомбардировките. За съжаление, югославската страна отказа да приеме хуманитарната помощ от България под предлог, че тя трябва да се предостави на сръбското правителство, което централно да я разпредели. Подобен подход нарушава международния принцип за разпределяне на хуманитарните помощи, като подменя волята на дарителя.
За сведение, България оказва пълно съдействие до този момент за установяване на хуманитарен мост за Съюзна република Югославия, през който до 31 май 1999 г. са преминали 117 камиона и други превозни средства, натоварени с хранителни продукти и други помощи.
Югославските власти, като израз на своята положителна оценка на българското съдействие за хуманитарния мост, многократно поемаха ангажимент пред българската страна за гарантиране на безпрепятственото преминаване на българска хуманитарна помощ за Западните покрайнини и други части на Сърбия. Те не изпълниха това свое обещание. По този начин властите в Белград нарушиха чл. 48 на собствената си Конституция, според който националните малцинства имат право да установяват и поддържат безпрепятствено контакти с родината-майка. Именно затова ние изразихме протест срещу позицията на властите в Белград по въпроса за българската хуманитарна помощ за нашите сънародници.
В заключение бих искал да ви уверя, че в периода на следвоенното урегулиране българското правителство ще положи всички усилия за гарантиране на сигурността и правата на нашите сънародници в Съюзна република Югославия. Ние ще настояваме българското национално малцинство да се ползва с права не по-малки от тези, предоставени на другите малцинства и основни етнически групи в Съюза република Югославия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Драго ми е, че сте пратили декларация и Ви поздравявам.
Недостойно е от Ваша страна, след като притежавате всички медии и вестници и вечеряте с главни редактори, да използвате и трибуната на Народното събрание за антисръбска политика и антисъседска политика. Това е просто недостойно.
Второ, не е приемливо Вие да ни държите трактати как да се държи българският парламентарист. Ние Ви избираме, Вие само служите. И никога не ни поучавайте в свещения храм, наречен Народно събрание.
Един от вашите парцаливи вестници, седесарски, наречен "Стандарт", днес казва, че лорд Ръсел бил се карал на Жорж. Мога да ви кажа, че моят стар приятел лорд Ръсел - аз бях гост на него в Камарата на лордовете и вчера даже му подарих ловджийски нож. Аз съм срещу вероломната политика на НАТО. Аз съм срещу агресията. Аз съм срещу слугинажа на българското правителство към вероломни агресори. Вероломни агресори! Аз съм за хуманитарния подход и никоя агенция за помощи няма директно да прати по поръчение на дарителя. А в цял свят тези лекарства - разбира се, че те се разпределят от агенциите, които се занимават с помощите. Следователно, много слаб Ви е аргументът.
Аз Ви призовавам въпросният неприемлив Ваш вицепремиер да му поискате оставката, защото прави народното представителство на луди. Той е несъвместим с българския парламент и несъвместим с демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, няма нищо общо с репликата и Вашия въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря, господин председател, че ми отнехте точно на секундата думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Жорж Ганчев, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера имаше едно интересно събитие, което според мен ще накара всеки да се размисли в този парламент къде е стоял по време на конфликта, а именно: възприемането от югославската Скупщина на плана на Г-8. Това събитие много означава. Това означава, че Скупщината счита, че този план е мирното решение за Югославия, т. е., че това е каузата, която следва да бъде приета (шум и реплики в опозицията) и на тази основа да има мир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това означава, че Скупщината се е съгласила, а аз виждам, че в българския парламент има хора, които са против, което е изключително странно. Ето това не мога да си обясня. (Шум и реплики в опозицията.)
Това не е спекулация, а това е самата истина. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И да се излиза сега тук, без да се държи сметка за тази реалност, че се възприе позицията, която българското правителство винаги е твърдяло, че е основа за мира в Югославия, и да се излиза в този момент с противното мнение според мен е абсолютно безсмислено от политическа гледна точка.
Така че аз се радвам, че много скоро ще има мир в Югославия и тогава още по-ясно ще изпъкне кой на коя страна стоя. Но аз ви обещавам никога да не забравям, предлагам и на мнозинството никога да не забравя кой как гласува в тази зала на 4 май. Благодаря ви. (Силен шум в опозицията. Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов. (Шум и реплики.)
Моля за тишина! Господин Ганчев, тихо, тихо!
Преминаваме към отговори от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Господин Бакърджиев, народният представител Стефан Нешев е съгласен да получи писмен отговор.
Има думата тогава следващият народен представител Борислав Джолев да развие своя актуален въпрос относно откриването на новия граничен контролно-пропускателен пункт в с. Клепало, гр. Берово - Република Македония.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бакърджиев, Република Македония се очертава като значим икономически партньор в бъдеще. Между двете страни са изградени досега три гранични пропускателни пункта - Гюешево, Станке Лисичково и Златарево. Честите задръствания на цитираните КПП показват, че граничните преходи са недостатъчни за обслужването на товарните и пътническите потоци.


Решаването на проблема може да се осигури чрез откриването на нови контролно-пропускателни пунктове в южната част на общата ни граница. От македонска страна пътният участък Берово - границата е изграден. От наша страна са проведени предварителни проучвания за изграждане на 8-километров път Студената вода - границата. Новата пътна връзка ще има главно локално значение, но ще стимулира развитието на община Сандански, община Струмяни, община Кресна, така и на групата общини по поречието на река Места.
Откриването на контролно-пропускателен пункт Гоце Делчев - Драма и контролно-пропускателен пункт Клепало - Берово ще стимулира икономическото им развитие. Новата пътна връзка ще осигурява транспортното обслужване на общините Сандански, Струмяни и Кресна. Свързването на този път от четвъртокласната мрежа с пътната връзка Берово - границата - Република Македония и откриването на нов гранично-пропускателен пункт ще повиши ефективността на вложените инвестиции. Напоследък интересите на македонската страна към тази пътна връзка се засилват, тъй като се очертава перспективата чрез нея македонските товари да достигат до пристанище Кавала през контролно-пропускателен пункт Гоце Делчев - Драма, което предлага по-добри икономически условия от пристанището в Солун. А в източно направление през Кресна, Симитли, Разлог, Якоруда, Белово към магистрала Тракия до нашите южни черноморски пристанища.
Тази перспектива и условия за провеждане на международен трафик по новата пътна връзка ще осигури допълнителни условия за възвращаемост на средствата за нейното изграждане.
Уважаеми господин заместник министър-председател! Обръщам се към Вас с молба да отговорите включен ли е в програмата за транспортна инфраструктура на страната за 1999 г. пътят с. Струмяни - граничен контролно-пропускателен пункт - Клепало в приоритетните обекти и вземано ли е принципно решение за откриване на нова пътна връзка и граничен контролно-пропускателен пункт Клепало в Република България - Берово в Република Македония? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Джолев! Вашият въпрос повдига няколко ключови за отношенията ни с Република Македония проблеми. На първо място, какво е състоянието на транспортните връзки на граничните преходи; на второ, ако то е незадоволително, на какво се дължи това; и на трето място, какви са конкретните намерения на българското правителство по отношение на граничния контролно-пропускателен пункт Клепало - Берово.
Кратките отговори на тези въпроси са ясни. Транспортните връзки и капацитетът на граничните преходи между Република България и Република Македония не са на нивото нито на стратегическото партньорство между нашите две държави, нито на изискванията на паневропейските транспортни коридори. Отговорност за това определено носят поредица български правителства от 1989 г. насам, като особено тежки последствия поражда политиката на Беровото и Виденовото правителство. Те не само не продължиха, но и се противопоставиха на пробива, който беше постигнат през 1992 г. от правителството на СДС, което първо призна Република Македония. На практика споровете блокираха подписването на редица жизнено важни за двете страни споразумения, включително и на тези, които регламентират откриването на нови КПП-та на държавната ни граница.
Днес в резултат на политиката, която води мнозинството, пречките в отношенията с Република Македония са преодолени и редица деликатни проблеми са решени. Създадени са условията да бъде решен и въпросът за граничния контролно-пропускателен пункт Клепало - Берово.
Разбира се, Вашият въпрос заслужава не само кратък отговор за националната отговорност. За да навлезем в детайлите, трябва да започнем с това, че развитието на транспортните връзки с Република Македония е от стратегическа важност за развитието както на междудържавните отношения, така и за възстановяване на културните, социалните и икономически връзки на населението от двете страни на границата. За нас това е въпрос не само на държавна политика, а и на национална стратегия.
В момента функционират три гранични контролно-пропускателни пункта между Република България и Република Македония. Това са Гюешево, Станке Лисичково и Златарево. Общата оценка е, че в новите политически и икономически реалности тези три гранични контролно-пропускателни пункта са крайно недостатъчни като брой и местоположение по общата ни граница. Ясно оценяваме, че за да се създадат необходимите условия за интеграция на пътните мрежи и от двете страни и за въвеждането им в действие като елемент на европейската транспортна система трябва да се активизира транспортната политика и свързаното с това отваряне на нови КПП, които освен това ще стимулират развитието на прилежащите региони от двете страни на границата, което от своя страна създава условия за по-добро трансгранично сътрудничество и повишаване стандарта на живот на населението от двете страни на границата.
По границата ни с Македония технически е възможно да се разкрият още няколко КПП със съответната инфраструктура, като най-добре от тях са проучени три: в района на проход "Черната скала" по направление Кюстендил - Делчево; вторият е в района западно от връх "Руен", източно от връх "Кадийца" по направление Симитли - Пехчево; и третото - по направление Сандански, Раздол - Клепало - Берово.
Перспективите за развитие на новите КПП са в зависимост обаче от политическите решения между двете страни и от икономическите възможности за реализация на транспортно-комуникационни връзки. Специално проблемът с откриване на нов пропускателен пункт в района на с. Клепало стои вече с 10-годишна давност. Първите официални разговори между представители на България и тогавашната Съюзна република Македония са се водили през 1989 г. На тези разговори е декларирано желание от двете страни за разкриване на нов пункт при с. Клепало. За съжаление оттогава сериозно развитие на нещата няма.
Какво е положението в момента? От българска страна направлението Сандански - Берово започва от първокласен път I-1 София - Благоевград - Кулата и преминава в Струмяни по четвъртокласен път през с. Раздол до Клепало. Тази отсечка е с дължина 30 км, асфалтова настилка в лошо състояние 25 км до с. Клепало без настилка и от с. Клепало до границата по посока на Берово на българска територия. Разстоянието е 3 км и няма изграден път. Подобно е положението и на македонска територия.
За пътната връзка на българска територия има изготвен работен проект от 1990 г., който се актуализира съобразно новите технически изисквания и условия.
На първото заседание на Смесената българо-македонска междуправителствена комисия, която се състоя сега през м. март в Скопие, КПП Клепало - Берово бе записан като приоритетен обект. В момента се изготвя проект за междуправителствена българо-македонска спогодба, която да оформи официално решението за откриване на пункта. Водят се разговори и между митническите администрации на България и Македония за възможното функциониране на общ пункт предвид построената вече сграда от македонска страна. Става дума за общо обслужване на преминаващите хора и стоки през бъдещия пункт.
В средата на м. юни по всяка вероятност ще реализирам едно кратко работно посещение в Република Македония и с колегите там ще разговаряме за готовността ни да подпишем спогодбата за този пункт и бързо да развием съответните действия, за да можем до края на годината да сме напреднали. Аз ви гарантирам, че сме поели задачата сериозно и че този път ще бъде факт. Ние ще го изградим и ще го пуснем в експлоатация. С Македония трябва преминаването да е без всякакви трудности, трябва да става ежедневие, защото ние сме свързани не само исторически, не само емоционално, а и чисто човешки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
За реплика има думата господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин Бакърджиев, за хубавите вести. Затова ще са благодарни и от двете страни на границата - Малишевията, която разделя Берово от Бехчево. До 1912 г. тези хора са живеели заедно. Имат близки роднини и от двете страни.
С думите, с които завършихте, това е наистина локален път, но аз виждам и политическо значение. Ние трябва наистина да подобрим отношенията си с тези хора, защото 60 години беше налагано, че България е най-големият враг на Република Македония. Само общуването - търговско, икономическо, политическо и културно, ще възвърне доверието между два братски народа. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно плановете за строеж на мост над река Дунав Видин - Калафат.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, драги колеги народни представители! Тъй като миналия път ми беше отнета думата и не можах да задам въпроса на господин Бакърджиев, може би днес той ще ми отговори.
Искам само да допълня, че мотивите, които са ме накарали да задам този въпрос, няма да ги повторя. Вие ги чухте. Искам само да кажа, че към втория ми мотив, където ми беше направена забележка, много добре беше казано от много авторитетния английски вестник "Файнешъл Таймс", който потвърди това, което казах за господин Блеър, със следното заглавие: "Блеър сее опасни илюзии в София". Третият мотив, за който също бях подкрепен два дни по-късно, това беше краткото и ясно изказване на министър-председателя господин Иван Костов по "Неделя 150", като каза: "Още нямаме съгласието на Румъния".
Искам тук да кажа, може би това е мое задължение към колегите народни представители, че ми беше отнета думата с обвинение, че съм обидил държавния глава. Стенограмата, която дадох на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, недейте да засягате сега този въпрос!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: ... видни специалисти юристи и журналисти от Катедрата по българска филология, нито една институция не нарече това обида. Искам да го чуят народните представители.
Четвъртият аргумент, който не можах да кажа миналия път, уважаеми господин Бакърджиев, е, че от информациите, които нашата преса почти ежедневно публикува, на господин министър Краус милиардите от загуба на сухопътния транспорт поради липса на мостове, които бяха разрушени от варварската война на НАТО, вече станаха много и още много ще стават милиардите. И това, което се пише под сурдинка в пресата, е, че Румъния няма да финансира този мост нито със стотинка, а всичко ще бъде за сметка на България. И като прибавим и сегашните загуби, и още милиарди, които ще се струпат за тези няколко години, ако бъде построен този мост, и милиардите долари, които ще са нужни, моля, господин Бакърджиев, да ми отговорите на въпроса: с какви средства и как ще се осъществи построяването на мост над река Дунав, свързващ градовете Видин - Калафат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата заместник министър-председателят господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Бончев! Транспортен коридор № 4 е от изключително значение за интегриране на транспортната инфраструктура на България с европейските инфраструктури и особено за връзките на страната с Централна и Западна Европа. Това следва да се оценява в светлината на политическите и икономически процеси в Югоизточна Европа и особено на Балканите.
По направлението на коридор № 4 са съсредоточени инвестиции по различни програми за привеждане състоянието на пътищата и на жпинфраструктурата по отношение на носимоспособност и ситуационни технически параметри, експлоатационни скорости и сигурност в съответствие с евродирективите. Реализацията на тези проекти в периода до 2001 г. в максимална степен ще благоприятства транзитните превози и регионалното сътрудничество. Едновременно с това продължават споровете по изграждането на втори мост на река Дунав като особено важно транспортно съоръжение и, естествено, част от транспортния коридор. Международните проучвания на трафика, пресичащ река Дунав, недвусмислено доказват, че местоположението на един от бъдещите мостове - казвам един от бъдещите, защото няколко са пунктовете, в които е възможно и добре да бъдат изградени мостове - та един от тях е в района на Видин - Калафат. Той би привлякъл транзитния трафик от Гърция, Македония и страните от Близкия Изток по направление през България за Централна и Западна Европа. Предпочитанията на България към това решение се основават на много проучвания от български специалисти, от международни и консултантски фирми, които разглеждат проблема за развитие на транспортната инфраструктура в широк икономически план и то от гледна точка на възвръщаемост на инвестициите в различните варианти на техническо решение.
Конкретните аргументи в полза на това решение са:
Новият мост при Видин - Калафат, като съществена част от коридор № 4, е включен в проекта ТИНА. Проектът ТИНА - оценка на нуждите от транспортна инфраструктура. В резултат на изследвания и допълнителни проучвания, направени за уточняване на ТИНА-мрежата е доказано трасето на този коридор да минава именно през пункта на Видин и Калафат.
На второ място, инфраструктурата на коридор № 4 на територията на България в участъка София - Видин е сравнително добре развита и изисква по-малко инвестиции, отколкото изграждането тепърва на нова такава.
На трето място, изграждането на мост Видин - Калафат ще има катализиращо действие върху процесите на икономическо и регионално развитие в северозападната част на страната като това би ни дало благоприятни възможности за решаване на социалните и икономически проблеми в тези райони, като всички знаем, че една от най-голямата безработица в България е именно в Северозападна България.
Не на последно място, България и Румъния като асоциирани страни могат да кандидатстват за получаване на финансова подкрепа чрез Програмата ИСПА, която се прилага във всички страни, кандидатстващи за членове на Европейския съюз. Финансиране на тези дейности може да се получи и по линията на стартиращата Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния. Тази програма стартира съвсем наскоро тази година.
Предварителните дискусии с Европейската комисия по този въпрос ни дават голяма вероятност за финансиране в рамките на 50 до 70 на сто от общите инвестиции.
Какво всъщност обаче трябва да се финансира? През 1995 г. консултантската фирма "Александър Гипс" със средства, предоставени от Европейската комисия, главно от Дирекция 1А е направила оценка за целесъобразността на строителството на втори мост, като са изследвани различните варианти за премостване на реката в три варианта: единият е Видин - Калафат нагоре по течението с отвор 1200 м премостване; вторият - централно на 750 м и надолу по течението 550 м, като конструктивните варианти са следните: конструкция с предварително напрегнат стоманобетон с кутиеобразно сечение; стоманена конструкция със същото сечение; конструкция от тип "Стоманена ферма" или конструкция, окачена, висяща от подобен тип.
Тези проучвания са направени за автомобилен път с две платна за движение във всяка една посока и единична жп линия.
Общата инвестиция за комбиниран пътен и жп мост за варианта, който току-що споделих, като осреднени показатели дава инвестиция в размер около 120 млн. щатски долара. От 1997 г. се провеждат интензивни консултации с международни финансови институции за създаване на финансов пакет, именно, за да се реализира този проект. Най-удачно би било използването на структурните фондове на Европейския съюз по Програма ИСПА, която вече споменах. Насочването на средства по тази програма в момента се разработва от експерти на Европейския съюз и проекта за изграждане на втори мост на Дунава, именно там е поставен сред първите пет приоритетни проекта в областта на транспортната инфраструктура, които трябва да се изградят у нас в близките години.

Най-вероятната схема за финансиране би била:
- 50 на сто заемни средства от Европейската инвестиционна банка.
Разговори, които съм водил неколкократно с вицепрезидента господин Волганг Рот, чието уверение имаме, като интерес от страна на ръководството на Европейската инвестиционна банка. Знаете, че там условията са едни от най-добрите, които могат да бъдат давани за инвестиционни проекти като кредити. Та, половината от средствата биха могли да бъдат заети, имаме съгласие от Европейската инвестиционна банка.
- 35 на сто - разбира се, това всичко се ориентира, господин Бончев - евентуални средства на Европейския съюз по програмата "ИСПА";
- 15 на сто финансиране със средства от фонд "Републиканска пътна мрежа", от който средствата се разходват за строителство, ремонт и поддържане на нашата пътна и жп инфраструктура.
Може би тук е моментът да ви дам допълнителна информация, че при посещението си в Япония преди месец разговарях с ръководството на ICF - японския инвестиционен фонд. Колегите проявиха много сериозен интерес към евентуално финансиране на Дунав-мост или на тунела под Шипка. Отделно в разговор с представители на "Мицубиши" чух тяхното предложение те да участват със съфинансиране в изграждането на този мост.
Или, ако трябва да обобщя всичко това, за което става дума, слагайки, разбира се, предложението от българска, как изглеждат нещата.
Румъния явно няма собствен интерес за изграждане на този мост, защото той би решил един голям пътникопоток със скъсено преминаване през територията на съседната ни държава. Колкото по-дълъг е преходът през Румъния, толкова повече печелят в Румъния от всеки един преминаващ там.
Ето защо в края на миналата година на тристранна среща между министрите на България, Гърция и Румъния от министерствата на строежите, на транспорта и на екологията, аз внесох предложението България да се ангажира сама със финансиране, проучване, инвестиране и изпълнение на този мост. Лично Иван Костов връчи през месец февруари тази година писменото предложение на премиера Раду Василе.
В крайна сметка разговорите и от страна на българския президент Петър Стоянов с неговия колега в Румъния отново подчертаха огромното желание на българската страна, от всички инстанции вече, да се ангажираме с финансиране и изграждане на този мост.
Принципно съгласие от румънския президент е получено. Официалната власт, изпълнителната власт в Букурещ не дава становище. Експертите, напротив, се опитват да отклонят предложението за изграждане на мост именно там.
Аз предполагам, че при тази ситуация ние ще имаме възможност отново да чуем становището на румънския президент, след като той е заел ясна позиция по нашите предложения. За да има мост, трябва да има два бряга. Нашият не е достатъчен, за да си направим сами този мост. Без съгласие на изпълнителната власт в съседна Румъния този проект не може да се осъществи.
Ето защо аз мисля, че направеното дотук трябва да бъде разширено - ако вратата е открехната, ние трябва да я отворим. Това трябва да стане именно с усилията на всички. Нашата цел е да приближим позицията на румънското правителство до позицията на румънския президент. Защото в България всички сме на едно становище - да, това е необходимо на България. Да, ние сме загрижени и искаме да изпълним този проект.
Колкото до ангажиментите ни, поемайки финансирането. Да, при положение, че ние ще финансираме този проект или ще го съфинансираме, при положение, че ние ще го изпълним, ще го поемем и като експлоатация и всички приходи, които ще постъпват при преминаването на този мост, ще дойдат именно за да покриваме евентуалния кредит, който бихме теглили от Европейската инвестиционна банка.
Това са нещата към днешна дата, уважаеми господин Бончев. Ако имате въпроси, аз съм на Ваше разположение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Бончев, имате думата за реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, драги колеги народни представители! От това, което чухме от господин Бакърджиев, се разбра едно, че България ще вземе кредит и 15 на сто собствени пари, които ги няма. Разбрахме, че инфраструктурата що-годе до Видин е налице - що-годе, вие знаете колко е разбита. Но при положение, че вече един месец чакаме румънския президент, откакто е казал, и правителството да каже: да, които още не са казали, тук не се разбра, господин Бакърджиев, кой ще финансира, след като те не са съгласни за този мост и няма да дадат стотинка?
Вие казахте, че са нужни два бряга. Вярно е, че са нужни два бряга, но кой ще финансира инфраструктурата на румънския бряг? Сигурно пак ще бъде за наша сметка. Сигурен съм, че няма да бъде за сметка на Константинеску.
И второ, също от Вас разбрахме, че Европейската инвестиционна банка, аз добре я познавам, щяла да ни даде 50 на сто кредит. Ами, разбира се, банките от това живеят - където има бедни страни, да им дават кредит и после да им смъкнат кожата, когато връщат лихвите. И другите 35 на сто ще вземем от някаква друга фондация и естествено, че ще ги връщаме.
Питам аз: след като България беше принудена от тази бандитска война да строи този мост, той не беше ни нужен, докато я нямаше войната, но България беше принудена и загуби милиарди. Защо тези, които ни принудиха, не поемат строежа на моста? А ще го поеме все повече и по-бързо обедняващия български народ и още три поколения не могат да върнат тези кредити.
Настоявам, господин Бъкарджиев, след като имате толкова добри отношения с НАТО и Европейския съюз, тогава те да поемат строежа на моста, защото те ни принудиха да правим този мост с тяхната бандитска война. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Бончев, признавам, че съм шокиран. Аз не знам някъде да може да се направи мост без пари? Ако Вие можете, кажете как да стане тази работа. Но сигурно ще бъдете първият и последният в света. Недейте така.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Такова нещо не съм казал.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Този мост има нужда от сериозно финансиране. Но когато аз Ви говоря за програма "ИСПА", сигурно на половин България говори нещо, но на Вас нищо не Ви говори. Това са фондове, които се дават грант - подарък, господин Бончев; безвъзмездна помощ, господин Бончев; пари без връщане, господин Бончев. Това исках да Ви обясня, ама Вие не го схванахте. Ето за това става дума, господин Бончев.
Следващият елемент. Аз мисля, че не НАТО ни кара да строим мост на река Дунав. България има нужда от този мост. Независимо какво става в Югославия, този мост е нужен откак я има България. Само че мостове между България и Румъния освен оня към посока Москва нямаше и няма. И затова не е виновен НАТО. България беше във Варшавския договор, ама нямахме мостове с Румъния. Ето оттам идва проблемът. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Колкото до това, че трябва да се връщат парите. Аз мисля, че инвестиционният процес за всички, които се занимават с него, значи: взимаш пари, инвестираш ги, построяваш, започваш да печелиш, връщаш парите и след това започваш само да печелиш, без вече да връщаш пари. Много е простичко за тези, които го правят.
Та, като говорим за ангажиментите на българската страна, ставаше дума именно за това - ние да подпомогнем, колкото е възможно, максимално нежеланието на румънската страна да финансира. Затова се ангажираме пряко. Защото те, разбира се, нямат интерес. Когато нямат интерес, няма да поискат пари. Но ние можем да го направим, именно за да решим въпроса с този мост.
Аз обаче съм изненадан повече от нещо друго. Имам чувството, че Вие, без да сте румънец, сте на абсолютно същата психика, каквато имат онези оттатък границата, които не искат да има мост.
Ето това ме шокира, господин Бончев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството от народния представител Панайот Ляков относно перспективите за доизграждане на ТЕЦ "Тракия" - гр. Пазарджик.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми се отнася за един изоставен промишлен обект - ТЕЦ "Тракия" - гр. Пазарджик, която е проектирана за технологични нужди от пара и топла вода за промишлената зона в града и за битовото топлоснабдяване. По проект производителността на тази топлоелектрическа централа е 660 тона пара на час от три парогенератора и допълнително производство на електрическа енергия от три турбини. Едната е с мощност 25 мегавата и две по 12 мегавата. Захранването на ТЕЦ-а е било предвидено да бъде с твърдо гориво - въглища от "Марица -Изток". Изграждането на обекта е започнало през 1983 г. и е спряно през 1990 г. поради липса на финансови средства. До момента са построени около 80 на сто от подобектите на топлоелектрическата централа. Монтажът на основните съоръжения е извършен около 50 на сто, а доставеното оборудване на строителната площадка се намира в различно състояние. Част от него е откраднато и разкомплектовано, една част се съхранява в каси и в закрити складове и е сравнително запазена, а това, което е на открито, е корозирало и ще трябва да се бракува.
ТЕЦ "Тракия" сигурно не може да бъде завършена в първоначалния си вариант. Причините за това са няколко. Според мен обектът е вече физически и морално остарял. Промишлеността на града сериозно е променена със смяната на собствеността, намалени са мощностите, а големите работещи предприятия вече имат изградени собствени топлоизточници. Освен това в гр. Пазарджик тече усилено газофициране и отоплението с газ също се явява като една съвсем реална и близка перспектива.
Така че замисълът, който е съществувал в началото на 80-те години за този тип топлоснабдяване както на промишлената зона, така и на жилищните райони в града, мисля, че не е бил достатъчно добре замислен и поради тази причина, ако беше построена топлоелектирческата централа, в околностите на гр. Пазарджик щяха да бъдат нанесени много сериозни екологични вреди.
Тук не искам да изброявам много подробности относно техническата характеристика на топлоелектрическата централа, но трябва да се има предвид, че тя би трябвало да заема площ около 800 декара, има сгуроотвали, има железопътни коловози, филтри за пречистване, уж с 99-процентно почистване, но знаейки печалния опит на много топлоелектрически централи, аз съм сигурен, че голяма част от околностите на гр. Пазарджик и близките села щяха да бъдат сериозно засегнати.
Все едно, за добро, може да се каже, че поради настъпилите промени в България в положителна посока централата се намира в това състояние и според мен тя може би може да бъде доизградена само като електрическа централа, работеща вече не с твърдо гориво, а с природен газ. Произведената електрическа енергия е предвидена да се трансформира на 110 киловата и да се подава на подстанция "Алекция", която е съвсем наблизо - на 4 км от ТЕЦ "Тракия" и оттам да се включи в републиканската енергийна мрежа.
Всъщност моето питане е в какъв вариант Комитетът по енергетика предвижда доизграждането и завършването на ТЕЦ "Тракия" и дали то съвпада с моето мнение?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Ляков, като народен представител от Пазарджик Вие, разбира се, сте добре запознат с ТЕЦ "Тракия", с проектното предназначение, със строителните работи и със сегашното й състояние. Факт е, че бъдещото не може да не е и Ваша грижа. Затова ще Ви запозная накратко с информацията, която получих от колегите от Комитета по енергетика.
ТЕЦ "Тракия" е проектирана от "Енергопроект" - София за централизирано топлоснабдяване на жилищните и административни сгради на Пазарджик, както и за пароснабдяване на промишлените предприятия в индустриалната зона. Предвиждало се е общата електрическа мощност на централата да бъде 54 мегавата с бойлерна уредба с мощност 100 гигакалории за час плюс 3 бр. котли с производителност 220 т на час и 3 турбини - едната от 30 мегавата и 2 по 12 мегавата.
Проектното гориво на централата е лигнитни въглища от "Марица - Изток" и Софийския минен басейн. Те са с ниска калоричност и с високо съдържание на пепел, влага и сяра. За опазване на околната среда в проекта са предвидени само екофилтри, няма предвидени сероочистващи инсталации.
Изграждането на обекта е започнало през 1981 г. и е замразено през 1991 г. Дотогава е било изпълнено 80 на сто от строителството на подобектите. Всъщност доставките са следните - Вие изброихте известна част, аз ще Ви цитирам следните: 100 на сто от основното оборудване като комплексна доставка от бившия Съветски съюз и 70 на сто от съоръженията за спомагателните стопанства. Около половината от основните съоръжения, разбира се, са били монтирани. Изградена е транзитна магистрала от централата до промишлената зона на града с дължина 5 км.
Според ръководството на Комитета по енергетика спирането на строителството на ТЕЦ "Тракия" се е наложило поради няколко причини:
1. недостатъци на конструкцията на доставените котли, които са кулов тип за директно изгаряне на лигнитни въглища;
2. това поражда необходимост от големи количества мазут за разпалване на въглищата и стабилизиране процеса на горене;
3. завишава се броят на експлоатационния и ремонтен персонал;
4. особено важно - многократно се надвишават приетите у нас вече нови норми на замърсяване на околната среда със серни и азотни окиси.
През 1992 г. Комитетът по енергетика е възложил на "Енергопроект" ЕАД да изготви актуализирана обосновка - техническа и икономическа, и да оцени възможността да се продължи строителството на ТЕЦ-а.
Предоставената разработка третира възможностите да се приложат две нови технологии или пък да се доинвестира в старата. Това е технология "кипящ строй" при използване на гориво - въглища, технология "комбиниран" - при парогазов цикъл и при използване на природен газ и допълнително изграждане на сероочистващи инсталации при запазване на проектното гориво - лигнитни въглища.
Естествено за новите технологии биха били необходими нови инвестиции, господин Ляков.
Трите възможности са разгледани и на самия технически съвет. Крайното решение на експертите от Комитета по енергетика от 1992 г. е, че поради отсъствието на консуматори на топлинна енергия, особено в промишления сектор, и при трите варианта централата не може да изпълнява предназначението си да бъде рентабилен топлофикационен източник.
Вследствие на анализа е взето решение обектът да се консервира.
Според експертите е възможно ТЕЦ "Тракия" да бъде преустроена и оборудвана така, че да произвежда само електроенергия. Всъщност това е и Вашето предложение, господин Ляков. Вие също така предлагате да се използва за база гориво природен газ.
В Комитета по енергетика са направили анализ на възможностите консервираната ТЕЦ "Тракия" да бъде преустроена като парогазова централа. С наличното оборудване централата наистина би могла да произвежда само електроенергия, но без едновременно да произвежда и топлоенергия. А както е доказала практиката, да се използва природен газ като енергийно гориво е ефективно само в централи с газотурбинни инсталации за комбинирано производство на топло- и електроенергия.
Това, което дават като сметки за себестойността на електроенергията, произведена от реконструираната ТЕЦ, е по-висока поне с 1 цент на киловатчас спрямо основните енергопроизводствени мощности в България. Един цент, казват, на киловатчас спрямо основните енергопроизводствени мощности.
Това според анализа, който предоставят, е неконкурентна цена за електроенергийния пазар.

Господин Ляков, разбира се, че ние всички трябва да бъдем и сме загрижени за перспективите на ТЕЦ "Тракия". В момента фирмата "Енергоинвест инженеринг" извършва основен преглед и инвентаризация на наличното оборудване на централата. Поставеният краен срок от комитета е 30 юни, т.е. след 3-4 седмици. След приключване на тази проверка експертен съвет на Комитета по енергетика ще оцени техническото състояние на оборудването и ще посочи възможните изходи за ТЕЦ "Тракия".
На това заседание специално аз ще се обърна към колегите да бъдете поканени и Вие, и други депутати от избирателния район. По предварителни данни вариантите, между които ще бъде направен изборът, са няколко. Това, което колегите са Ви подготвили, аз ще Ви го представя.
Първо, да се пренасочи оборудването в сравнително добро състояние към други централи от подобен тип и да се използва за резервни части, а негодното да се бракува.
Съществуващите котли, като второ, да бъдат преустроени за изгаряне на газ - това, за което говорим, да бъде намалена предвидената електрическа мощност до около 30 мгв, а с топлина могат да бъдат захранени няколко квартала. Това налага обаче изграждане на топлопреносна мрежа в града, което изисква сериозни инвестиции безспорно.
Трето, съществуващата площадка да бъде пригодена за събиране, обработка и изгаряне на твърди битови отпадъци. В този случай котлите трябва да се преработят и да се изградят допълнителни очистващи съоръжения и филтри. Като съпътстващо явление в този случай би се явило производството на електро- и топлоенергия за битово топлоснабдяване.
Убеден съм, че когато експертите от Комитета по енергетика и от "Енергоинвест инженеринг" разпишат всички възможни опции за бъдещето, ще представят най-доброто решение. Убеден съм и във Вашата добронамереност да участвате и да подпомогнете този процес, за което Ви благодаря, господин Ляков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз благодаря на господин Бакърджиев за изчерпателния отговор, който напълно ме удовлетворява и според мен може да бъде пример за добър диалог между законодателната и изпълнителната власт. (Смях в блока на ДЛ.)
Господин Божинов, смехът Ви е напълно неуместен, защото ТЕЦ "Тракия" е един обект, който много сериозно засяга интересите на моя регион и аз се грижа за тях. Не виждам какво смешно има в това. След като на хората стана ясно, че обектът не е забравен и за него има създадени експертен съвет и организация, която ще предложи краен вариант за неговото или развитие, или консервиране, или трансформиране в някакъв друг вид.
От това, което господин Бакърджиев прочете, според мен най-реалистичният проект е този за изгаряне на твърди битови отпадъци, още повече, че в пазарджишката областна управа има такава оферта от една много сериозна фирма и смятам, че този вариант може да бъде комбиниран.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За фирмата става дума.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: За коя фирма, господин Божинов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не разговаряйте помежду си. Имате време, за да изразите отношението си към отговора. Изразявайте го спокойно. Не се смущавайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Нека не ме прекъсват сега и да мога спокойно да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се смущавайте от репликите от залата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз не се смущавам, просто ми е смешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да не повтаряме други заседания.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: И затова този проект вероятно ще бъде сериозно дискутиран и аз с удоволствие ще взема участие в дискусията, заедно с моите колеги, за да намерим действително най-сполучливото решение за бъдещето на ТЕЦ "Тракия". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков. Благодаря и на господин Бакърджиев. С това завършихме въпросите и питанията към него.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, и ще започнем с актуален въпрос на народния представител Атанас Борисов Богданов относно въвод във владение на възстановена собственост на земеделска земя на територията на община "Кремиковци".
Моля, господин Богданов, имате думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Моят актуален въпрос към Вас се отнася до въвеждането във владение на възстановена собственост на земеделска земя на територията на Столична община, район "Кремиковци".
През 1998 г. собствениците на земеделска земя от 10-те селища на район "Кремиковци" получиха временен въвод за стопанисване и обработване за срок от една година. Въз основа на тези обстоятелства на площ от 23 хил. дка беше извършена есенна сеитба на пшеница и ечемик.
Поземлената комисия, съвместно с фирмите, работещи по земеразделянето, в началото на 1999 г. започна трасиране на парцели с цел възстановяване правото на собственост в реални граници.
На основание на приетите от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа мерки за ускоряване на процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, това трасиране в определени масиви, засети с есенници, е съпроводено и с въвод във владение, при което са допуснати нарушения на чл. 17 от закона и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Все в процеса на изпълнение на приетите мерки за ускоряване на процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е извършено възстановяване на собственост върху силно замърсени земеделски земи, без да се спазят изискванията на Закона за собствеността и ползването на земите, на Постановление № 50 от 1993 г. и Наредбата за прилагане на чл. 10, ал. 10 от закона, на Постановление № 74 от 27 март 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина и още няколко правилника и наредби, приети с отделни постановления на Министерския съвет.
Тези действия, извършвани в, аз бих го нарекъл, грубо нарушение на действащите закони, постановления на Министерския съвет и други поднормативни актове и документи, водят до създаване на недоволство сред собствениците, налагат да бъдат влагани значителни собствени средства, липсва ясна перспектива за бъдещите възможности и за резултатите от ползването на възстановената земя, и би следвало тази земя въобще да не се категоризира на този етап като земеделска земя.
Моля Ви да отговорите за допуснатите нарушения и какви ще бъдат действията на министерството в посока на бързо решаване на тези жизненоважни въпроси на собствениците на земи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Богданов.
Имате думата, господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Богданов! В Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидена възможност собствениците да поискат пред Поземлената комисия да им бъде отстъпено временно ползване върху земеделски земи в размери, определени на основата на влезли в сила решения за признаване правото на собственост. Това не е направено обаче в район "Кремиковци" и Поземлената комисия не е предоставила земи за временно ползване, включително и за стопанската 1998-1999 г. На практика кооперациите неправомерно са обработвали тези земи.
Въпреки това, при извършване на трасирането въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне Поземлената комисия в Кремиковци се е съобразила с този факт и в издадените протоколи за въвод е изписан изричен текст, че собствениците ще упражняват правата си след прибирането на реколтата.
Цитираният от Вас чл. 33, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не узаконява извършеното самоуправство от страна на кооперациите.
Що се отнася до замърсените земеделски земи, съгласно закона правото на собственост върху тях се възстановява, като държавата поема разходите по възстановяването на техните продуктивни качества. Тези средства се осигуряват от Националния фонд по опазване и подобряване продуктивните качества на земеделските земи по ежегодно утвърдена от Министерския съвет програма. Министерският съвет определя реда и начините за очистване на земите и контрол върху замърсителите на тези земи.
С Постановление № 50 от 10 март 1993 г. Министерският съвет е приел Наредба за прилагане на чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В списъка на екологично замърсените земеделски земи от промишлена дейност с източник на замърсяване "Кремиковци" АД са посочени точно землищата, попадащи в район "Кремиковци", област София. Район "Кремиковци" е изготвил предложение за финансиране на екологични проекти за 1993 г. за землищата на селата Горни Богров, Сеславци, почистване на р. Сеславска, водохранилището за поливни земеделски земи Долни Богров, Враждебна и водохранилището за поливни земеделски земи в Бухово на обща стойност 224 млн. лева.

Съгласно нормативната уредба, държавните предприятия, причинили замърсението на земеделските земи, дължат на държавата изразходваната от нея сума за очистването на земите.
След като изложих фактите по повдигнатите от Вас въпроси се надявам, че е очевидно, че няма извършено закононарушение от страна на Поземлената комисия в Кремиковци, а нещо повече, направен е компромис с цел запазване и прибиране на реколтата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от това, че Вие теорията я знаете много добре, но трябва да Ви кажа, че моят жизнен опит ме е накарал, когато задавам такива въпроси, да направя проверка на някои неща преди да изляза на такава отговорна трибуна.
Що се отнася до трасирането, трябва да Ви кажа, че в пълно нарушение на закона в отделните масиви има забити стоманени и бетонни колове, които при едно машинно прибиране на реколтата Вие може би по-добре разбирате какво може да се случи на тези машини, с които ще се прибира реколтата.
А по отношение на замърсяването, господин министър, аз трябва да Ви кажа, че нарушенията са много и нямам достатъчно време, за да мога да Ви ги изброя. Но ще Ви кажа само това. В Постановление № 50 около 11 хил. дка са на два пъти замърсени над нормите с почти всички тежки метали. Вашият институт "Никола Пушкаров" в София през 1997 г. е извършил изследване, с което посочва, че всички зеленчуци и други плодове на тази земя, съдържат наднормативни количества тежки метали.
На трето място, картата за радиационния фон, която съществува около Бухово и около тези землища, показва, че Вие сте раздали земя, която има опасност в нея да съществува радиоактивно замърсяване.
Смятам, че всички тези въпроси са много сериозни нарушения и Вас наредбата Ви задължава да дадете освен финансирането, схеми за възможни режими на земеползването и в документите, които се предоставят на хората, да отразите степента на екологичното замърсяване и режима на земеползване. Това нещо не е извършено и смятам, че всичко това е нарушение, което хората чакат да чуят и да знаят как по-нататък да работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Върбанов, имате думата за реплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Богданов, във Вашия въпрос, който получих в писмен вид, не ставаше въпрос по принцип за някакви нарушения, а обвинения за нарушения от страна на поземлената комисия. И ако сте слушали внимателно моя отговор, аз Ви обясних, че нарушения от страна на поземлената комисия няма. Никой не е отрекъл, че там има замърсяване и точно затова обясних, че има приета програма на стойност 224 млн. лева, която е приета. И тези средства ще бъдат използвани именно за одобряване качествата на почвата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Пламен Славов да зададе своя актуален въпрос относно земеразделянето в община Карлово и плановете за земеразделяне на селата Дъбене, Войнягово, Климент, Соколица, Васил Левски, Каравелово, Куртово, Мариново поле и т. н.
Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Земеразделянето в община Карлово продължава да бъде източник на сериозно напрежение, което постоянно нараства и обхваща нови населени места. Въпреки сериозните проблеми и пропуски в работата на общинската поземлена комисия, на фирмите, изработили плановете за земеразделяне, и отговорни представители на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа продължават да не се изпълняват обещанията, дадени от Вас, господин министър, на срещата от 13 март 1998 г. с представители на инициативни комитети за защита интересите на собствениците и наследниците на земеделските земи от общината. Не се изпълнява и контролира реализацията на заповеди, издадени от заместник-министър и началник на главно управление в Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, отнасящи се до отстраняване на допуснатите нарушения в процеса на земеразделяне за селища от Карловската община. Земеразделянето в Карловска община се е превърнало в своеобразно изнудване и произвол от страна на фирми и лица, изготвящи и поддържащи планове за земеразделяне с мълчаливо съгласие или активно съдействие и натиск от страна на длъжностни лица, отговарящи за реализацията на този процес. Как иначе да си обясним факта, че освободени от Вас през 1998 г. ръководни длъжностни лица от Общинската поземлена комисия в Карлово продължават на практика да решават и контролират въпроси, свързани със собствеността върху земята. Тези, които са виновни и отговорни за хаоса и напрежението, продължават да играят ключова роля, разпореждайки се със съдбите на много хора, за които земята остава единствения източник за прехрана и оцеляване. Как иначе да си обясним факта, че за по-малко от година бяха сменени с Ваша заповед четирима председатели на общинската поземлена комисия в Карлово?
Във връзка с това, господин министър, отправям следния актуален въпрос към Вас - какви мерки ще предприемете, за да удовлетворите справедливите искания на общинския и местните инициативни комитети за защита интересите на собствениците и наследниците на земеделски земи в Карловската община?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата министър Върбанов да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Тъй като въпросът Ви се отнася за цялата община Карлово, а тя обхваща 30 населени места, ще Ви дам малко по-подробна информация.
С § 31 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе дадена възможност на всички собственици, недоволни от влезлите в сила планове за земеразделяне, да ги обжалват в едномесечен срок. И този срок изтече на 30 ноември 1997 г. Всички възражения на собствениците са разгледани и в резултат на уважени молби се извършват следните дейности.
В землищата на гр. Карлово, квартал Сушица, с. Пролом в момента тече анкета в засегнатите от преработката масиви. В землищата на селата Васил Левски и Каравелово има изработени и влезли в сила планове за земеразделяне. Извършен е въводът във владение и процесът по възстановяване правото на собственост е приключил окончателно. В землището на с. Домлян е възложено изработването на нов проектоплан за земеразделяне, с което са удовлетворени исканията на собствениците. В землището на с. Климент фирмата - изпълнител на технически дейности, е извършила частична преработка на влезлия в сила план на земеразделяне. В землищата на селата Соколица, Марино поле, Ведраре, Куртово, Бегунци, Богдан, Баня и гр. Сопот са проведени анкети със собствениците в масивите, за които има удовлетворени възражения и са изработени и приети планове за земеразделяне. За землищата на селата Дъбене и Войнягово предстои изпълнение на частичните преработки по § 31 и трасиране на имотите в незасегнатите масиви.
Както сам се убеждавате от гореизложеното, всички възражения на собствениците, подадени в срок, са разгледани, а това именно обещах аз на тази среща на 13 март 1998 г., за която Вие споменавате във Вашия въпрос. По искане на инициативните комитети до настоящия момент многократно са провеждани комисии, които не са констатирали нарушения, даващи основания за пълни преработки на влезли в сила планове за земеразделяне. В същото време в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се получават множество писма от собственици, които желаят да им бъдат трасирани имотите и да получат документи за собственост. Така например само за землището Климент са подадени 93 молби. Същото е положението и за останалите землища.
В заключение искам да подчертая, че напрежението в община Карлово се създава от инициативните комитети, често подкрепяни от кметовете на населените места, които не желаят да бъде завършен процесът за връщане на земята и продължават да настояват за преразглеждане на плановете. Според закона такава възможност повече не съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Славов, желаете ли да изразите отношение към отговора? Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Аз не мога да бъда доволен от този отговор. Истината е, че Вие не изпълнихте на практика даденото лично от Вас обещание на 13 март 1998 г., че възраженията по земеразделителните планове ще се разгледат във всяко селище с участие на представители на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, общинската поземлена комисия, фирмите, изработващи плановете за земеразделяне, жалбовносителите и местните инициативни комитети.

Това, което Вие изнесохте като информация, не отговаря на истината. Вас продължават да Ви подвеждат Вашите сътрудници, Вашите помощници, един от Вашите заместник-министри, началници на главни управления в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Истината е, че шаблонно е отговорено на всички жалби. Истината е, че там, където бяха проведени срещите, те не бяха проведени по населени места. Истината е, че на повечето от тези срещи, които Вие обещахте, срещи не бяха проведени. Истина е, повтарям, че не се изпълняват заповеди. Те не се и контролират. А това е една заповед на министъра, заместник-министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Каркъмов. Това е една заповед, подписана от началника на Главно управление господин Рачев във връзка с допуснати грешки в работата на общинска поземлена комисия и фирмите, изработващи плановете за земеразделяне, които не се съобразяват с действителното местонахождение на имотите, качеството и количеството земя. За пореден път инициативните комитети за защита интересите на собствениците и наследниците на земеделски земи Ви предлагат да изпълните Вашите обещания и да контролирате как се изпълняват заповедите, за да бъдат не преработени изцяло, а да бъдат коригирани плановете в онази си част, в която те срещат най-големи възражения.
Аз искам да Ви питам, господин министър, дали Вашите сътрудници Ви връчиха папка, която вече би трябвало да е предадена на Вас? Запознат ли сте Вие с нея? И по какъв начин ще реагирате, в края на краищата, за да получат справедливите искания достоен отговор от един истински министър на земеделието, горите и аграрната реформа, а не да поднасяте неистинска и лъжлива информация от тази трибуна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Славов, аз разбирам защо Вие не сте доволен от моя отговор. Защото Вие подкрепяте идеята никога да не се върне земята на собствениците в община Карлово. И да останат кооперациите да продължат да обработват земеделските земи там, където в момента са. (Смях в блока на ДЛ.) Иначе не мога да си обясня поведението на инициативните комитети. Именно те създават напрежението, не поземлената комисия. За една година четири пъти сменям председател на поземлената комисия. И от тези четири човека никой не беше угоден за вас.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Вие ги сменяте!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Постоянно обикаляте селата, постоянно обикаляте селата и създавате напрежение между хората. Може ли да ми обясните колко работни групи Ви изпращах на място, за да проверяват? И можете ли да ми обясните как една работна група от експерти може да работи, когато отпред или в стаята искат да присъстват 30 човека от инициативен комитет, които предварително са убедени, че трябва да бъде изпълнено тяхното желание?
Погледнете на нещата малко по-държавнически. Знам, че сте поели някакви ангажименти към вашите избиратели. Уважавам Вашето право Вие да ми задавате въпроси. Аз мисля, че за община Карлово поне за трети-четвърти път давам отговор от тази трибуна.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Хората искат отговор на място, а не само от тази трибуна.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Но на практика във всяко землище, където имаше проблеми, нещата са разглеждани от специална комисия поотделно. Това, че не са поканени инициативните комитети да присъстват вътре, трябваше ли да започнем да ги каним и тях, при положение че са на обратната позиция?
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Да, разбира се.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: И тогава какво ще се получи? Има закон, който ние трябва да спазваме. Ако Вие смятате, че не е спазен законът от страна на поземлената комисия или от страна на министерството, има си съдебни органи, които ще се произнесат. Всички жалби, които са подадени в сроковете, са разгледани и по тях е взето отношение. Благодаря.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Направете срещи с хората по селата, за да Ви кажат истината в очите. За да видите действително как стоят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от Георги Божинов относно нанесените щети от градушките.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! За протокола - Георги Божинов, народен представител от 6.Врачански избирателен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин министър, в 32 страни на света се провежда борба с градушките. България е една от тези страни. Нашата страна разполага с 10 полигона, като всеки един от тях разполага с по 15-20 ракетни площадки. Системата охранява над 15 млн.дка земя и в нея работят над 1000 души. Инвестирани са огромни средства и тя се издържа от бюджета на Република България. Това са пари на българските данъкоплатци. При нормална работа на системата за борба с градушките, нейната ефективност достига до 90 на сто. Българските граждани, селскостопанските производители и застрахователи разчитат години наред на работата на тази система.
През последните седмици работата е спряна, защото локаторите, които засичат градоносните облаци, са на една и съща честота с антирадарните натовски ракети "Харм".
Стечението на тези обстоятелства - с природни бедствия и унищожителни градушки през месец май - нанесе огромни материални щети на земеделските производители, собствениците на автомобили, застрахователите и цялата икономика на България.
Моят актуален въпрос за седмицата, през която се забави отговорът, искам да дефинирам днес по следния начин: какви са основанията за бездействие на системата? Това пряко следствие ли е от договора, ратифициран от българския парламент с НАТО, или е следствие от акт на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, бил той Ваша заповед или отсъствие на Ваша заповед?
Изяснихте ли към днешна дата не само общия размер на загубите, но и поименно потърпевшите и размера на загубите и какъв ще бъде редът и срокът за компенсирането на тези загуби?
Уважаеми господин министър, аз тук няма да подлагам на дискусия нашите различия при оценката на тази чужда и антихуманна война, но сме свидетели на преки последствия - въпреки всичките гаранции, които правителството даде, нанесени са щети за българския народ. И какъв ще бъде редът за компенсиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! В Република България функционира система за борба с градушките, създадена с Разпореждане на Министерския съвет от 1968 г., в която влизат 10 полигона. Разположени са върху 25 на сто от обработваемата земя в страната. Това е земята, която може да бъде опазена при евентуални въздействия от страна на дирекцията. Дирекцията е изцяло на бюджетна издръжка, без право на стопанска дейност. Издръжката на системата при предишните правителства беше почти напълно преустановена, което доведе до спиране на работата й, вследствие на което се нанесоха големи щети на селскостопанските продукти.
В момента се прави всичко възможно за възстановяване, за техническо обновление и разширение на системата, тъй като нейната ефективност е безспорно доказана.
Уважаеми господин Божинов, за съжаление падналите градушки в районите на Ивайловград, Петрич, Лясковец, Горна Оряховица, Велико Търново, Попово и Силистра не са в обсега на действие на полигоните за борба с градушките. Дейността на системата е сезонна и зависи от метеорологичната прогноза и обикновено активният сезон се открива в началото на месец май и се закрива през месец октомври.
Във връзка с възникналите нови моменти във въздушното пространство на Република България и появилите се вероятности за допускане на инциденти с ракети въздух, радиолокационни станции от типа "Харм", след съвместен анализ на Министерството на отбраната и Съвета по национален радиочестотен спектър при Министерския съвет до изясняване на причините за отклоняване на ракетите бяхме уведомени, че е целесъобразно работата на радиолокационните станции да бъде сведена до минимум. По тези причини и във връзка с повдигнатите от нас въпроси към Министерството на отбраната, наши специалисти вземат участие в провежданите работни разговори с представителите на НАТО, които имат отношение към използването на противоградната ни система. В резултат на провежданите работни срещи се взе решение полигоните, попадащи извън предоставената от Народното събрание въздушна зона и коридор, а именно полигоните в село Бърдарски геран, Врачанска област, Долни Дъбник, Плевенска област, Петрово, Старозагорска област и село Старо село, Сливенска област да започнат активна дейност от 8,00 ч. на 7 юни 1999 г. Останалите полигони ще работят след уточняване на новата инструкция за работа на Дирекцията за борба с градушките с представителите на НАТО и обстоен анализ на ефективността на системата при новите условия.
Загубите на селското стопанство от падналите градушки на 15, 21 и 22 май са около 16 млрд.лв. В продължаващите срещи се разискват и обезщетенията за падналите градушки, които ще бъдат включени в щетите в защитените територии на противоградовата система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Божинов, имате 2 минути да изразите отношението си към отговора.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Моят въпрос се отнасяше точно за пораженията в Сливенско, в района на Бяла Слатина, 12-те села на Мездра, Кнежа, в районите на Ивайловград, в Петрич, Силистра, Монтана, Старозагорско, Пазарджишко, община Лясковец, Горна Оряховица, Велико Търново, Попово - всички от тях, попадащи в района на действие на полигоните за борба с градушките.
Второ. Защо, и затова Ви питам и Вие не ми отговорихте, пряко следствие ли е от договореностите с НАТО или отсъствието на Ваша заповед? И ако да, защо трябваше вън от територията, която не е предоставена за ползване на НАТО, да бъде ограничено действието? И защо от 7? И кой носи отговорност? И какъв ще бъде редът за обезщетяване?
Шестнадесет милиарда са загубите, Вие казахте, които ще понесат български граждани, фалиралите български производители, хората, които имат по една кола, и от тези природни бедствия вече не могат да я карат?
Кой пое отговорността? Кой гарантира, че няма да има никакви последствия и всичко е гарантирано? И ще има ли лице да застане пред българския застраховател, който не носи вина за застрахователното събитие, а има правото да иска отговорност от този, който е причинил застрахователното събитие, което той трябва да погаси?
Вие като министър и член на правителството ще застанете ли и да кажете: "Ние мислим да обезщетим тези хора и ще ги обезщетим при такъв и такъв ред, в такъв и такъв срок". Това искат да чуят българските граждани. А за цивилизационния избор им е омръзнало да слушат.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Божинов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Върбанов, почакайте да Ви дам думата. Имаше още 30 секунди народният представител, той обикновено използва всичко. (Неразбираема реплика от Георги Божинов.) Страхувате се от министрите? (Шеговито.)
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз се извинявам, ако съм уплашил господин Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви. Извинявайте.
Аз искам само да Ви кажа, че никъде в закона не е записано, че застрахователният риск трябва да се поема от някой друг, освен от застрахователите. Така че, просто ако искате да даваме някакви празни надежди тук, от тази трибуна, на пострадалите от градушките, смятам, че не е най-коректно.
В крайна сметка тези преговори с Министерството на отбраната и с НАТО се водят именно защото има решение на Народното събрание. Смятам, че коментарите са излишни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Пито - платено.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да, пито - платено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За актуален въпрос има думата народният представител Гюнер Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е свързан с изпълнението на Закона за съхранение и търговия със зърно и практическото прилагане на неговите разпоредби за реколта 1999 г.
Уважаеми господин министър! През 1998 г. бе приет Законът за съхранение и търговия със зърно. Приемането на закона и съпътстващите го нормативни актове е в изпълнение на дългосрочната политика на правителството за създаване на пазарни механизми, улесняващи ефективното функциониране на икономиката без административна намеса на пазара. Пазарните принципи са ясни. Производството, респективно цените се определят от търсенето и предлагането. Това са естествените процеси на пазара. Ролята на държавата се свежда до създаване на оптимални условия за развитие на зърнопроизводството, като налага ясни и точни правила на пазара на зърно по цялата верига, от производителя до потребителя.
Тъй като с чл. 3 от закона се възлага изрично на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа провеждането на държавната политика в областта на зърнопроизводството, търговията и съхранението, и зърнопреработката, моят актуален въпрос е отправен към Вас.
Уважаеми господин Върбанов, приключил ли е процесът по изработването на подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона и очаквате ли ефект от тяхното прилагане още през тази година? И второ, как се прилагат разпоредбите на закона и по-специално в каква фаза се намира процесът на подготовка за прилагане на системата на складовите записи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Тахир.
Има думата министър Върбанов да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тахир! В много кратки срокове бяха приети подзаконовите актове, които регламентират механизма на прилагане на Закона за съхранение и търговия със зърно. Веднага след приемането на закона бе приета и Наредбата за условията и реда на регистриране на търговците на зърно. С нейното действие започна и самият процес на регистрация.
В едномесечен срок, посочен в чл. 6, ал. 3 от наредбата, бе извършена основната работа по приемането и обработката на документите. Към настоящия момент са регистрирани 2 хил. 290 търговци на зърно и процесът на регистрация продължава.
Едно от най-съществените предимства на закона е, че очертава правната рамка, осигуряваща условията за прилагане на системата за складови записи. Складовите записи са ценни книги, удостоверяващи собствеността върху определено количество стока с определено качество, съхранявана в лицензиран склад.
Към настоящия момент всички необходими подзаконови актове за въвеждане в действие на системата за складови записи са приети, с изключение на Наредбата за създаване на компенсационен фонд за гарантиране на вземанията на влогодателите. За изработването й е създадена междуведомствена работна група към министерството, включваща широк кръг от специалисти - представители на Националната служба по зърното, търговски банки, застрахователни институции, собственици на складове, зърнопроизводители и преработватели.
В условията за въвеждане на механизмите, предвидени в закона, министерството се подпомага от Департамента по земеделие на Съединените щати.
През 1998 г. бе осъществен пилотен проект за проиграване на системата за складовите записи в реални условия, в който взеха участие три търговски дружества, публични складове, търговски банки и производители. Работата продължава с провеждането на широка разяснителна кампания за действието на механизма на складовите записи.
Вече е изготвен наръчник на складовия инспектор, съдържащ подробно описание на всички лицензионни процедури и дейности по инспектирането на публичните складове. Изготвена е и формата на самата лицензия, както и бланката на складовия запис като ценна книга.
Понастоящем са подадени четири искания за лицензиране на публични складове за зърно в Националната служба по зърното и тече проверката на приложените документи на три от тях.
Постъпили са и 55 искания за лицензиране на зърнохранилища, от които лицензии са получили 6 зърнохранилища, а други 9 са в процедура по провеждане на проверка на декларираните обстоятелства. Действително броят на подадените молби за лицензиране и липсата все още на лицензирани публични складове будят тревога за прилагането на системата за предстоящата стопанска година.
От известно време в пресата се лансира, че основната причина за липсата на интерес от страна на публичните складове те да се лицензират е изискуемият по закона депозит или банкова гаранция в размер на 10 хил. лева на тон. Този аргумент е неоснователен, защото целта на закона е чрез създаване на точни правила на търговия със зърно да се осигури защита на вложителите, гарантира се количеството и качеството на съхранявания продукт и се осигурява компенсация на вложителите в случай на фалит на публичния склад.
В този смисъл за отговорността, която носи публичният склад, размерът на гаранцията е напълно обоснован, още повече че тази гаранция при пшеницата представлява около 6-7 на сто от стойността на съхраняваното количество, а при слънчогледа този процент е 2,5.
Освен това банковата гаранция може да се осигури не само от налични оборотни средства, а и чрез залог или ипотекиране на дълготрайни материални активи. Всъщност истинският проблем е свързан с нежеланието на търговците и публичните складове да бъдат контролирани, да се следи финансовото състояние, както и да бъдат санкционирани при установяване на нарушения.
Всички предприети до момента действия показват последователната политика за създаване на адекватно нормативна база за функциониране на зърнения пазар.



За краткия срок от приемането на закона до момента е извършена основната работа по прилагане на неговите разпоредби. В същото време обаче трябва да се има предвид, че самата система за складовите записи изисква координиране на много компоненти и нейното функциониране и пълният ефект от прилагането й ще се прояви във времето.
Искам да направя едно съобщение - че на проведената среща между моя екип вчера и представители на Европейската банка за възстановяване и развитие се уточнихме, че от държавен фонд "Земеделие" ще бъдат заделени 5 млрд. лв. за създаване на Гаранционния фонд, срещу което Европейската банка за възстановяване и развитие се ангажира да предостави помощ на стойност до 50 млн. германски марки и тези средства в продължение на няколко години ще бъдат предоставени на българските банки, които да вземат участие именно в проекта за търговия на складови записи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Гюнер Тахир да изкаже отношението си към отговора.
ГЮНЕР ТАХИР (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия изчерпателен отговор. Знаете, че съм народен представител от район, който произвежда зърно и за моите избиратели е много важно да разберат какво е направило Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по отношение на изпълнение на Закона за съхранение и търговията със зърно, тъй като след като аз отправих моя актуален въпрос, наскоро прочетох публикация по тази тема във в. "24 часа", която беше доста злонамерена по адрес на вашето министерство. Надявам се всички Ваши усилия, които сте положили по отношение на изпълнението на закона, да доведат до едно регулиране на пазара на зърно от производството до реализацията и оттук насетне да няма такъв хаос, какъвто беше настъпил преди три години на този пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Върбанов, желаете ли реплика?
Преминаваме към питане на народния представител Руси Статков относно състоянието на "Легкхорн" ЕООД, село Якимово, област Монтана.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Правя питането по настояване на много хора от община Якимово и мисля, че това, което ще кажа след малко, ще потвърди важността на такова питане.
Става дума за едно предприятие, фирма, която е създадена на основата на ДДС - Якимово, през 1947 г. на територията на село Якимово, върху отчуждена земя от 18 хил. дка. В началото се отглеждат предимно говеда и свине и то за разплод. През 1963 г. от Канада се внасят пилета, порода "Легкхорн". Създава се люпилня за производство на пилета - за подмяна на породния състав на кокоши стада в цялата страна и за производство на яйца. Това определя и бъдещото изграждане на стопанството. За поддържане на люпилнята с яйца за разплод се поддържат над 60 хил. броя носачки. Ежегодно за подмяна на стадата се отглеждат над 200 хил. броя пилета. Пилетата се отглеждат в пилчарници и лагеруват до 7-месечна възраст, след което се вкарват в основните стада. Необходимият фураж е собствено производство, от собствена земя, със собствени машини и складове, ремонтни работилници, горивна база, резервни части и така нататък. За отглеждане на пилетата са построени над 1000 кв. м. пилчарници, за лагеруването - над 8 хил. кв. м. лагери, оградени с мрежа дворчета, водоснабдени, електрифицирани, асфалтови пътища, оборудване, собствени автобуси за извозване на работниците, стол, жилища за работниците и т.н. Собственият транспорт включва и товарни коли, фуражовозки. В годините до 1990 стопанството е многократен национален първенец и работи със собствени средства. Работниците са добре платени, ежегодно получават премии.
Проблемите започват след 1992 г., когато през месец юли се сменя ръководството. До този момент състоянието многократно се променя и е следното. От наличните над 8 хил. кв.м. халета за лагеруване на пилета, оградени с дворове, водоснабдени и така нататък, вече няма нищо освен основи, парчета тухли, счупени стълбове, изсечена гора. Халетата за кокошки са с разграбена покривна конструкция, оградна мрежа, дограма, оборудване. Люпилнята в централния двор е без дограма. Разграбени са хиляди птици, инкубаторът е без ел.мотори, касетки и инсталация. Има и продадени части. В стола липсват две електрически печки, няма сервизи, съдове, завеси и така нататък. Жилищата, към 600 кв.м., зеят изтърбушени и са празни. В канцеларията, както казва народът, е пълен батак. Изгорели са архивите и първичните документи. Счетоводство няма. Машините, селскостопанското оборудване и инвентар са преразпределени чрез незаконни търгове. Изсечени са многогодишни тополова и дъбова гора. Не изплатени от години са работните заплати. Отдадени са под наем халета, наемът обаче не се отчита. И понастоящем действа арендатор, който всъщност е от три години.
В моите разговори с изпълнителния директор на фирмата до януари 1999 г. разбрах, че когато той е постъпил в 1992 г. е заварил активи на предприятието над 4 млн. лв. и съответно 2 млн. лв. задължение. Опитал се е да работи в тези условия, като половината от активите е върнал във филиали. Но по стечение на обстоятелствата според него, поради чума, голяма част от птиците са измрели. Паралелно с това е имало много кражби, той е сигнализирал на полицията за 50 случая. Нямало е реакция според него, вследствие на което кражбите са продължили.
Най-голямата кражба обаче според същия е свързана с дейността на арендатора. От 1996 г. съгласно договор за аренда е дадена част от фирмата, включваща по-конкретно сгради и прасета, за аренда на господин Петър Петров. Същият обаче вече трета година не е платил нито стотинка. Става дума за около 40 млн. лв. Фактически най-фрапиращото в случая, господин министър, е, че през месец януари 1999 г. изпълняващият длъжността е сменен и то по най-брутален начин, без документи, от същия този арендатор, който се е обявил за пълномощник на областния управител. Впоследствие се оказа, че той не е пълномощник, а неговата съпруга.
Съгласно информацията, която получих, трябва да уточним, че арендаторът вместо да плаща, нещо повече, продължава да се разпорежда с това, което е останало, ползва ремонтните работилници, складове, бензиностанция, които са извън договора за аренда, също така предприятие, което е покрито с площ над 4 хил. кв.м., и е обявил, че няма да плаща наем, понеже ги пазел. Същевременно трактористите му изнасят усилено плоскости и дървен материал от предприятието към дома му.
Въобще в момента продължава едно жестоко разграбване, което предизвиква възмущението на хората и моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Статков.
Имате думата, господин министър, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, всичко, което Вие току-що казахте, е така. Но аз искам просто да Ви информирам, че това правителство работи от 21 май 1997 г., а всичко това, за което Вие говорите, е станало преди него. И Вие знаете кой управляваше тогава страната.
Дружеството е регистрирано със съдебно решение на Окръжния съд в град Монтана през 1992 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност и 100 на сто държавно участие. Предприятието е било единственият производител в страната на птици "Канадски легкхорн" и свине "Шведски ландрис".
През 1993 г. с цел осигуряване на част от фуражите за отглеждането на животните и птиците, дружеството започва да се занимава със зърнопроизводство. Със заповед от 20 октомври 1992 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост предоставя на "Легкхорн" - Якимово, за ползване 7 хил. дка. земя от държавния поземлен фонд и 1000 дка. земя със стопанските дворове в село Дългоделци. В края на 1992 г. в дружеството се установяват заразни заболявания - холера и тиф - по птиците. От този момент започва масовата и постепенна ликвидация на птицевъдството в дружеството, което е основният производител.
Отчетената загуба от зърнопроизводството и неизплатените в пълен размер застраховки са станали причина дружеството да не е в състояние да развива производствена дейност и да обслужва своите кредити. В резултат на неблагоприятни климатични условия през 1993 г. от пролетниците не е получена никаква реколта и е реализирана загуба в размер на 1 млн. 300 хил. лв. Финансовото затруднение, в което е изпаднало дружеството през 1993 г., от една страна и възстановяването на земята на правоимащите е предпоставка да се преустанови зърнопроизводството. Вследствие на това се намалява и броят на отглежданите прасета от порода "Ландрис".
През 1995 г. последните 33 бр. прасета са продадени на търг.
Липсата на финансови средства налага отдаването под наем на оборите. Дружеството остава без персонал и охрана. Много от сградите, строени през 1955 - 1962 г., са рухнали. Липсват счетоводните книги и регистрите, в които са заведени основните средства и материалните запаси. Освен това от м. юни 1994 г. не е водено никакво счетоводство. На тогавашния управител господин Здравков са дадени писмени указания да се преведе в изправност счетоводството съгласно изискванията на Закона за счетоводството. За неизпълнение на тези указания на управителя е съставен Акт № 1 от 8 януари 1997 г. за административно нарушение.
Проведена е финансова ревизия, която завършва с ревизионен акт на Държавен финансов контрол на 30 април 1998 г., по наше искане. С оглед на данните на ревизионния акт министерството сключва договор за управление с друго лице. Като база документ по приемането служи само ревизионният акт от 1998 г. Оказва се, че движимите основни средства, посочени в ревизионния акт, липсват. Поради тези причини новият управител е подал сигнал под № 293 от 1999 г. до Окръжната прокуратура срещу предишния управител г-н Здравков относно предаването на документацията и издаването на основните средства на предприятието. В момента преписката се намира в Районно полицейско управление - гр. Лом, Икономическа полиция, където паралелно се работи по сигнал от Държавната инспекция по труда за документална измама, а именно сключване на фиктивни договори.
Новият управител е сключил договор за охрана на останалото имущество и след приключване на разследването ще бъде открита процедура по ликвидация на дружеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Статков, имате възможност в рамките на две минути да зададете до два допълнителни въпроса.
Не виждам в залата народния представител Илия Петров, който е следващият. Моля да бъде потърсен.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Господин министър Върбанов каза, че това, което съм изнесъл, е така. Разбира се, опита се да припомни, че преди него също е имало правителство. И това е така.
Но, господин Върбанов, първият ми уточняващ въпрос е: защо въпреки всички онези данни, които имате за нарушения особено от страна на арендатора, Вие назначавате неговата съпруга за изпълнителен директор? И ще го развия по-конкретно.
При правителството на Демократичната левица е направено предписание по Вашата информация, което на 8 януари е връчено на предишния изпълнителен директор - за счетоводството и за други нарушения. Тоест, някакви мерки е имало при господин министъра на земеделието тогава от Демократичната левица. Вместо да се действа за спиране работата на незаконно вече стопанисващия господин Петър Петров като арендатор на определено имущество, две години фактически на него му се дава да се разпорежда с това имущество и то по време на Вашето управление. И най-сетне, накрая жена му е назначена за изпълнителен директор. Сега няма да ви казвам защо. Казват близка била или по-скоро семейството е близко на вицепрезидента. Да е жив и здрав, обаче с престъпници да не се занимава, защото се срамувам. Или по-скоро ние, народните представители, се срамуваме, когато се срещаме с хората, заради държавниците. Проверете го! Тук имам писмо, няколко писма на Здравислав Здравков, който, разбира се, си призна, че е допуснал много слабости, и до господин областния управител, и до Вас, в които описва, не искам да чета тук, за да Ви злепоставям, фрапиращи случаи. Мога да Ви го дам на Вас само да го видите.
Така че защо въпреки всички тези сигнали Вие не сте взели необходимите мерки и назначавате жената на тоя, който е най-голям длъжник?
Второ, защо въпреки записаното в "Програма 2001" за подпомагане на този вид дейност Вие не сте го направили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Благодаря.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, ако сте слушали внимателно отговора ми, то почти нищо не е останало, което може да бъде подпомагано.
А по въпроса Ви кой на кого е близък - когато назначаваме директори, не ги назначаваме за това, че са близки или познати на някого. И за мен е новина това, което току-що ми казахте, че изпълнителният директор е съпругата на арендатора. Благодаря Ви за тази информация. Ще я проверим и ако е така, ще се намесим.
Между другото, Вие сте първият човек, който дава сигнал за това предприятие. Досега никой не е изпращал в министерството някакви данни за предприятието, нито са искали някаква проверка. Само през 1998 г. по наше искане беше направена финансова ревизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Статков, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги! Оставам с впечатление от последните думи на господин министъра, че него не го информират за жалбите, които са към министерството, и че под него на различни равнища се злоупотребява с неговото име и с неговото доверие.
Господин министър, аз мисля, че и проверката, която е направена, показва още веднъж, че са Ви подвели. Не са Ви дали истината такава, каквато е. Надявам се, че наистина Вие ще вземете мерки.
Второ, за подпомагане ... Това, което е записано в "Програма 2001" е за породи - финансиране и кредитиране и то породи, които са съществували в това предприятие, племенни. Именно с тази цел и арендаторът уж се е заел, но по същество нищо не е свършил. Даже нещо повече, той е и длъжник на фонд "Земеделие". И това може да го проверите.
Що се касае обаче до сигналите, искам да поставя още един въпрос на Вашето внимание. Очевидно онези проблеми, които и аз, и колеги сме поставяли във връзка със земеразделянето, не стигат до Вас. Няколко фрапиращи случаи, почти до бунт на населението: в с. Сумер в община Монтана, в Станево - община Лом, вече два месеца чакат отговор от Вас. Не съм ги поставил от тази трибуна и няма да ги поставя, докато не получа отговор от Вас, защото Вие може да решите проблема, аз се надявам. Въпреки че миналата година на среща с Вас и кмета на Берковица след Ваше нареждане г-н Каркъмов не изпълни ангажимента си към хората, които са в землището на язовир "Монтана", за тяхното обезщетяване с компесаторни бонове или друго решение. Въпреки ангажимента!
Надявам се, господин министър, че именно акцентът, който правя на тези въпроси, без да ги развивам, ще Ви даде достатъчно повод - ако Вие желаете, бихме могли да продължим, тъй като няма парламентарно време - за да реагирате и то час по-скоро. Защото последната ми среща с хората и в Якимово, и в Сумер, и тези, които са с проблеми в земеразделянето, за които споменах вече, говори за нетърпимост и нетърпимост с основание - обиди на хората от различни равнища чиновници във Вашата система. Ще Ви дам достатъчно информация и се надявам, че най-после ще реагирате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Статков.
Господин министър, ако желаете реплика...
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, аз съм много доволен, че Вие така заострихте вниманието ми, но бих казал, че доста некоректно се изказахте по отношение на служителите в министерството. Не е тук мястото да Ви отговарям и да Ви опровергавам. Искам само да Ви обърна внимание, че още през 1995 г. последните 33 бр. породисти свине са продадени от "Минералбанк" - гр. Лом, на търг и това е документирано. Как може да искате да подпомагаме развитието на породи, при положение, че там изобщо няма никакви животни?!
По отношение на ангажиментите към поземлената комисия и компесаторните бонове. Започна издаването на компесаторни бонове, така че ангажиментите, които са поети пред гражданите, ще бъдат изпълнени.
Аз Ви моля, когато има някои такива проблеми, които могат да се решат, без да влизаме тук в словестен двубой в пленарната зала, заповядайте да ги решим. Смятам, че просто губим ценно време с дреболии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Народният представител Илия Петров не уважи със своето присъствие тук... А-а-а, прощавайте, господин Петров, търсихме Ви. Благодаря, че се явихте. Имате думата.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Съвсем навреме си дойдох.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Жителите на с. Малорад са лишени от ежемесечното си социално подпомагане от 4 години насам. Предоставих Ви жалба, подписана от 220 души, ощетени от директора на "Социални грижи" - община Борован, и от социалния работник от с. Малорад. Отговорът на въпросните лица бил, че с парите от социалните помощи се хранят децата от посочените населени места, а останалите средства отиват за други нужди. Очевидно е, че социалните помощи в община Борован се разпределят неправилно.
Господин министър, моля да разгледате жалбата на жителите от с. Малорад, като същевременно отговорите на въпроса: защо и кой е отклонил средствата за социални помощи и респективно кой ще понесе отговорността за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петров.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Петров, по повод на Вашето запитване, както и предоставената ни жалба от жители на с. Малорад, разпоредих извършването на проверка в общинската служба за социално подпомагане в Борован. Въз основа на констатациите от проверката и допълнително събраната информация се установи следното.
За да бъда малко по-ясен, искам да Ви кажа, че системата за социално подпомагане предвижда няколко вида помощи: едните са за месечно подпомагане, регулярно, другите са свързани с Указа за насърчаване на раждаемостта, трети са с целевите помощи за отопление.

Когато извършихме проверката се оказа, че помощите, които са изплащани по реда на Указа за насърчаване на раждаемостта, целевите помощи за отопление и целевите помощи за инвалиди са изплащани своевременно в пълен размер. За посочения период обаче не са изплащани в пълен размер дължимите месечни помощи на лицата, които се предоставят по Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, а предишните години - по Правилника за социално подпомагане. Това е най-масовата и най-сериозна помощ, която социално слабите граждани получават в страната. Точно тази, която не е била изплащана в пълен размер.
За 1998 г. в с. Малорад са начислени месечни социални помощи в размер на 29 млн. 514 хил. лева, а от тях са изплатени 10 млн. 316 хил. лева, което представлява около 35% от начислената сума.
По преценка на ръководителя на общинската Служба за социално подпомагане - Борован, и съобразно разпоредбите на правилника, част от месечните помощи са насочени към семейства с деца за заплащане на такси в детските заведения или заплащане храната в ученическия стол. Искам да посоча, че тази форма на подпомагане е допустима и законосъобразна. Останалата част обаче от помощите за 1998 г. не е разплатена. Основната причина за това е, че гласуваният бюджет в раздела за социални помощи не е достатъчен за покриването на разходите. Кметът на община Борован не е предприел необходимите мерки за осигуряване на средствата за изплащане на социалните помощи за 1998 г.
Човек би могъл да каже: 1998 г. минало заминало, приключил въпросът, дайте да гледаме напред. Но точно този поглед напред за 1999 г. през изминалите месеци предизвика в мен изключително голяма тревога за състоянието на системата за социално подпомагане в община Борован.
Какво се оказа за 1999 г.? В нарушение на Закона за бюджета за 1999 г. кметът на община Борован за първото тримесечие на тази година не е осигурил от собствени приходи на общината дължимите суми за социални помощи, които следва да бъдат не по-малко от размера на целевата субсидия, осигурена от бюджета.
Уважаеми господин Петров, само да припомня, че по решение на парламента, което е утвърдено в Републиканския бюджет за 1999 г., средствата, необходими за социално подпомагане, вече се осигуряват от два източника - 50% от Републиканския бюджет и 50% от общинския бюджет. 50-те процента от Републиканския бюджет регулярно, точно, редовно се превеждат в община Борован. За съжаление, не се осигуряват и не се предоставят средства от общинския бюджет за социално подпомагане. Но това, дори бих казал, е като че ли малкият проблем. Аз бях шокиран от това, което разбрах по време на проверката, защото това наистина е драстичен случай на нарушение и бих казал един от малкото случаи на такова нарушение в страната. Този безпрецедентен случай е отказът на кмета да преведе на Общинската служба за социално подпомагане целевата субсидия, преведена от Министерството на финансите на 11 май т.г. Значи вече сме изправени при ситуация не само когато не се осигуряват собствените 50%, които по закон общината трябва да осигури, а нещо повече - отклоняват се всъщност средствата, които самият републикански бюджет добросъвестно осигурява. Ето, това според мен е най-тревожното нарушение, което констатирахме по време на проверката.
Едновременно с това във връзка с тази жалба поискахме да бъде извършена паралелна проверка и от колегите от Държавния финансов контрол - град Враца. Проверката потвърди нашите констатации, че неизплащането на месечните помощи е поради неосигуряване на необходимите за целта средства от общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Илия Петров да изрази отношението си към отговора.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за това, че стана ясно поради каква причина наистина нуждаещи се от социални помощи жители на община Борован, най-вече в с. Малорад не са получили своите социални помощи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Пак ще бъде кмет Цветковски.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Господин Божинов, понеже се обаждате от място, да Ви кажа нещо. Същият господин Цветковски беше хванат, че краде ток преди един месец.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ако не потвърдите това, ще носите отговорност.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Така че борованският кмет вместо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не разговаряйте!
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Така че борованският кмет вместо да раздава правилно помощите и да не отклонява средствата от държавния бюджет извършва престъпления. Така че нека поставим всички неща на местата им! Нека да бъдат ясни, защото има документи за това и в крайна сметка да не спекулираме точно с това преди местните избори, тъй като това ще се отрази зле на всички нас.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): На вас - да.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Господин министър, пак Ви благодаря и се надявам, че все пак правомощията, които Вие притежавате, ще бъдат използвани, за да се накажат виновните. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За тока му се извиниха вестниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател. Принуден съм да взема думата за процедура, слушайки въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само да е процедура.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Да, ще бъде процедура и тя е лично към Вас, господин председател.
Става дума за това - ние сме в ден за парламентарен контрол, задаваме актуални въпроси и аз Ви моля, господин председател, действително Вие в ролята на председател да способствате в правото си на такъв тук да се подава актуална и вярна информация. Защото това, което току-що чухме от моя колега, съгражданин и приятел Илия Петров, не отговаря на истината.
Вероятно той е бил ангажиран с тържествата около 2 юни и не му е останало време да се запознае с писмото на Районната дирекция на вътрешните работи - Враца, което е само от преди няколко дни, от което дословно чета: "Уведомяваме ви, че по време на проверката, извършена по повод на публикациите, относно нарушение при изплащане на социални помощи на жители от Малорад не бяха констатирани нарушения." Писмо от РДВР - Враца само от преди няколко дни.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС, от място): Това какво общо има с тока?
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Моля Ви, нека продължа!
Това е констативният протокол, в който чета: "За разговор бяха потърсени инициаторите и лица, фигуриращи в подписката - за която Вие казахте. Представители на инициативния комитет не бяха намерени. Бе установен контакт само с Цеца Цветанова и Георги Райков - забележете - същите се подпомагат от Службата за социално подпомагане с месечни помощи по чл. 9 от правилника...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Борисов...
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: ... Лицата заявиха, че са накарани да се подпишат под претекст за намиране на работа и защита на човешките им права."
И накрая - "Изложените констатации от проверката ни дават основание да направим извода: подаденият сигнал от жителите на Малорад е неоснователен. Общинската служба за подпомагане е осигурила правото на месечни социални помощи по условията на чл. 9 от помощта и е предоставила в натура, съобразно разпоредбите на чл. 25 от същия правилник." (Ръкопляскания от опозицията.)
Така че много Ви моля, господин председател, тук да се поднася актуална информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Борисов, знаете, че моето отношение е най-добро към Вас. Парламентарните трикове са позволени, но това не беше процедура, но сега трябва да се играе.
Благодаря. Няма да Ви наказвам.
Има думата министър Нейков, тъй като министрите могат да вземат думата, когато пожелаят.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин председател, искам така, както господин Борисов заяви, че държи на своите цифри, да ви кажа най-отговорно - Борован е общината, която е в последните 10 общини в цялата страна по изпълнение на Програмата за социално подпомагане за 1998 г. Не повече от 1/3 от средствата, които са били необходими, са осигурени и са дадени на хората. И имайте предвид, че тази 1/3 в значителна част са дадени от Републиканския бюджет. Потвърждавам отново категорично: хората не са си получили помощите, на които са имали право. Аз съм разтревожен от това, че както върви и през 1999 г. поради политиката, която се води в общината, няма да се получават помощите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Разсипахте държавата!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Затова именно тук при вас обсъждахме въпроса как да гарантираме поне половината от парите да стигат до хората. Поне половината! И затова направихме така, че 50% ще бъдат осигурявани от Републиканския бюджет и 50% от общината, за да помогнем на общините.
Какво се оказва сега? След като бюджетът намира парите и ги дава на общините, в случая, разбира се, няма да обобщавам - на община Борован, и тези пари не стигат до хората. За мен това е драстично нарушение на Закона за бюджета на Република България. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура Илия Петров, но ако не е процедура вече ще наказвам.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, преди малко моят уважаван колега ми прочете някакво писмо, което действително не съм чел. Само че аз искам да припомня един факт.
Когато господин Цветковски се срещна с недоволните жители, той води със себе си шефа на Районно управление на полицията - Бяла Слатина, като казва: "Това е моето доверено лице. То сега ще ви обясни защо вие нямате социални помощи."
Аз питам: по силата на коя логика шефът на РПУ - Бяла Слатина, е доверено лице на кмета на Бяла Слатина и може ли той да участва във всички тия спорове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Петров, и това не беше процедура. С пълно уважение към силата на Вашата парламентарна група и Вас няма да Ви накажа. (Весело оживление.)
Преминаваме към актуалния въпрос на господин Петър Мутафчиев относно уволненията на 7 ръководители на общински служби за социално подпомагане в Пловдивска област.
Заповядайте.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 30 април 1999 г. бяха прекратени трудовите правоотношения със 7 ръководители на общинските служби за социално подпомагане, т.е. бяха уволнени 7 ръководители на тези служби в общините Хисар, Съединение, Садово, Асеновград, Първомай, Кричим и Марица.
Каква е предисторията на това уволнение? След приемането на Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г., Вие, господин министър, сте изпратили писма до кметовете за предложения дали да бъдат запазени на длъжностите им ръководителите на общинските служби за социално подпомагане. Такива потвърждения са дадени от всички кметове на територията на област Пловдив и са потвърдили кандидатурите на досегашните си ръководители.
Във връзка с това на 1 март 1999 г. Вие сключвате срочни договори за 3 месеца с досегашните ръководители. На 30 април 1999 г. ръководителят на областната служба за социално подпомагане господин Трайков, който доскоро беше регионален координатор на Съюза на демократичните сили в област Пловдив, вика на съвещание и 7-те ръководители от посочените градове. След тяхното пристигане, той категорично заявява: "Аз не ви викам на съвещание, а ви викам да ви връча заповедите от заместник-министър Татяна Василева за вашето освобождаване".
За съжаление в тези заповеди не са посочени каквито и да е мотиви за прекратяване на трудовите отношения.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви са мотивите за освобождаване на ръководителите на общинските служби в 7-те общини на територията на област Пловдив? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мутафчиев! По случайност, разбира се, но Вашият въпрос и питането на госпожа Масларова са много близки по характер и затова навярно част от информацията, която сега ще кажа, след това отново ще предоставя, за да бъда изчерпателен.
Наистина през месец май 1998 г. Народното събрание прие Закона за социалното подпомагане, а октомври месец същата година Министерският съвет прие Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане и от началото на тази година всъщност вече са в действие новите взаимоотношения между Министерството на труда и социалната политика, общинските центрове за социално подпомагане, вече общински служби за социално подпомагане, и кметствата. Абсолютно вярно е, че ние се обърнахме към всички кметове в страната, за да ги попитаме какво е тяхното мнение за службите им, как оценяват работата, след което с абсолютно всички ръководители на центровете, а това са над 270 центъра в страната, бяха сключени договорите на базата на това, което кметовете ни казаха, договорите, повтарям, със съществуващите до този момент ръководители. Договорите, които сключихме, това е важно, защото Вие питате за правното основание, надявам се, че е за правното основание, бяха сключени със срок за изпитване. Това е легитимен метод, легитимна формула, която Кодексът на труда предоставя. След което ние започнахме разговори, срещи, проверки в дейността на самите центрове за социално подпомагане, службите за социално подпомагане, в това число, разбира се, и за тези, за които Вие поставяте въпроса в Пловдивския регион.
Какво се установи? Аз самият признавам, че бях изненадан. Не очаквах да видя такива данни, такива резултати за дейността - данни, които ми дадоха основание да разбера защо част от хората не са доволни от провеждането на политиката за социално подпомагане, да разбера защо всъщност бюджетът, държавата, обществото отделя огромни средства за рамките на България, а в същото време от другата страна се вижда, че има хора, които не са доволни.
По време на проверката исках да установя два-три важни момента в дейността. А именно, първо, каква е дейността по социалното подпомагане - това, за което преди малко говорихме с господин Петров - месечното подпомагане, онова, при което регулярно всеки месец семействата, които отговарят на критериите, получават помощи.
Пловдивският регион не е оазис, хората в него също живеят в трудност, лишения, изпитват своите проблеми всеки ден. Установи се, че в такива общини, като да речем община Хисаря, една голяма, значителна община, месечни помощи получават само 34 души. Или пък в община Садово - само 17 души. Или пък в община Марица - само 5 души, пет семейства. Въобще не можах да разбера каква дейност е извършвал центърът в Кричим или центърът в общинската Служба за социално подпомагане в Съединение, където в двете общини за 1998 г. буквално нито едно семейство не е било подпомогнато. Нито едно в тези региони.
Значи нещо тук не беше в ред. Исках да проверя, може би пък наистина хората в Съединение, хората в Кричим, в Марица просто нямат нужда от такава помощ, може наистина проблемите да са им решени. Дай Боже, аз ще бъда наистина безкрайно радостен на това нещо.
Поисках да видя как стои въпросът с програмите за социално подпомагане, които се финансират от Републиканския бюджет. Защото програмите за подпомагане се финансират или от Републиканския, или от местния бюджет - говоря за 1998 г.
Например енергийното подпомагане за този зимен период - това е програма, която обхваща същия кръг хора, които би трябвало да имат месечни помощи, но парите за енергийната помощ изцяло 100 на сто се осигуряват от Републиканския бюджет. И какво се оказва? Нека да видим, да речем, община Хисаря, която подпомага 34 семейства с месечни помощи. Оказва се, че целева помощ за отопление получават 820 семейства. Или пък, да речем, Садово, където подпомагат 17 семейства с месечни помощи, целева помощ за отопление получават 1640 семейства.
Но най-интересното, макар че не е интересно за мен, това е тъжно и болно, е, че в Съединение и Кричим, където нито едно семейство не получава месечна помощ, в Кричим 1007 семейства получават енергийна помощ, а в Съединение - 1158 семейства получават енергийна помощ.
Моят отговор на тази ситуация е следният. Ръководителите на службите за социално подпомагане в тези общини прекрасно съзнават, че тези 1800 или други цифри хора, имат нужда от подпомагане. Защото, ако нямат нужда от подпомагане, значи тогава директорите и ръководителите в нарушение на закона им дават енергийни помощи. Но ако приемем, че те имат право на енергийни помощи - и аз приемам, че правилно е направена проверката - значи неоснователно те тогава са лишавани от месечни помощи. И в двата случая според мен това е едно наистина много несериозно отношение към ангажиментите като ръководители на служба.
Нека обаче да продължим по-нататък. В края на краищата това е не само месечно подпомагане. Социалното подпомагане не е само с месечни помощи. Това са и социални услуги, много социални услуги, които много от центровете извършват. Исках да видя какво е положението, как тези ръководители осъществяват социални услуги извън паричните помощи. Оказва се, че в Хисаря, в Съединение, в Марица нямат никаква социална услуга. Никаква. Там дори няма тази, която е най-разпространената и като че ли най-популярната. Там няма дори домашен социален патронаж.
Продължавайки по повод на Вашето питане да търся отговор на въпросите, които Вие поставяте, виждам и нещо друго. Всеки един от центровете в зависимост от броя хора, които живеят в съответната община, има определена категория на центъра. Колкото по-голяма е общината, толкова по-голяма е категорията на центровете. И тази категория, разбира се, влияе върху основната заплата на ръководителя на центъра. Това е нормално, колкото повече работи един човек, толкова по-голямо трябва да е и възнаграждението му. Какво се оказва? По категориите, които притежават тези центрове, те би трябвало да взимат следните заплати. Ще ги кажа, за да може и вие да се ориентирате. Да речем, в Първомай, това е трета категория, основният размер на заплатата трябва да е 190 хил. лв. Заплатата там, на която е работил досегашният ръководител на центъра, е била 335 хил. лв.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Кой му я е дал?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: После ще Ви кажа. В Асеновград основната заплата би трябвало да бъде 230 хил. лв., тя е 320 хил. лв., в Хисаря трябва да е 170 хил. лв., тя е 195 хил. лв., в Кричим трябва да е 190 хил. лв., тя е 199 хил. лв., в Марица трябва да е 190 хил. лв., тя е 315 хил. лв., в Съединение трябва да е 150 хил. лв., тъй като там има полувисше образование на ръководителя, а е била 220 хил. лв.
Значи излиза, че, от една страна, имаме некоректно изпълнение на задълженията по паричното подпомагане. От друга страна, в част от тях имаме неизпълнение на задълженията по предоставянето на социални услуги. Но и от трета страна, имаме една според мен нереална заплата, нереално възнаграждение за свършената работа.
Всичко това ми даде основание да сметна, че хората, които са изпълнявали тази длъжност в срока на изпитване, който е залегнал в договора, не им позволява да изпълняват коректно задълженията си.
Ето това е причината да бъдат сменени много от ръководителите в посочените от Вас центрове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мутафчиев, имате две минути да изразите отношението си към този последен отговор.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин министър, чудя се на кого да вярвам: на Иван Нейков, който беше заместник-председател на КНСБ или на министър Иван Нейков от правителството на Съюза на демократичните сили.
Първо, аз разбрах едно. Още когато отложихте въпроса ми за една седмица, че Вие не сте наясно какви мотиви по-точно могат да ви послужат, за да уволните тези хора, защото те са добри специалисти.
В днешния отговор Вие отново потвърдихте това, че нямате мотиви за тяхното освобождаване, включително и за заплатите. Много Ви моля, бъдете коректен. Тези заплати са определени от заместник-министър Василева, която е ръководител на Националната служба за социално подпомагане.
Мотивът обаче е един - не политически уволнения, а да се освободят места за верни хора на структурите на демократичните сили по общини, тъй като наближават избори. И аз ще Ви дам само три примера.
Първомай. Назначен е на мястото на Кирил Иванов, с 4 години стаж като ръководител на службата, зетят на председателя на Съюза на демократичните сили, учител по професия, философ по образование, поет по призвание. Аз се питам с такива хора ли в момента ще водите социалната политика?
В Кричим. Уволнена е Пенка Пашова със 7,5 години в системата на социалното подпомагане. Назначена е Теодора Томова, съпруга на координатора на СДС в град Кричим.
В Асеновград досегашната директорка Любляна Калоферова е с дълъг трудов стаж. Новоназначената директорка Валерия Димитрова Георгиева е учителка по английски и има само три години и пет месеца трудов стаж като учител. А Калоферова е работила 15 години като социален работник. Уволнена е от синия кмет на Асеновград и възстановена от съда заради неправомерно уволнение.
Аз искам да Ви питам, господин министър, след като държите на законността и спазването на правилниците, защо госпожа Василева наруши квалификационните изисквания в Приложение № 3 от Постановление № 254, където се иска най-малко пет години трудов стаж за ръководител на службите за социално подпомагане?
Много Ви моля, ако имате волята да изпълнявате задълженията си коректно и в интерес на социалното подпомагане, вземете съответните мерки за безчинствата на Вашата заместничка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Превишихте малко времето, но понеже ставаше дума за Асеновград, нямаше как да Ви прекъсна. (Смее се.) И ставаше дума за бившия кмет на Асеновград, а не сегашния.
Имате думата, министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Мутафчиев, Вие се питахте на кого да вярвате. Аз Ви предлагам да вярвате на цифрите. Оставете ме мен. Бил съм, да, и не се срамувам от това, че съм работил в КНСБ. Сега съм министър и съм убеден, че след време няма да се срамувам, че съм бил министър, защото ще мога да гледам хората в очите. Но на Вас Ви предлагам да вярвате на цифрите.
Всичките тези цифри, които Ви казах, са абсолютно точни. Нито една цифра не може да бъде оспорвана. Вероятно всеки от нас ще си остане на собственото мнение по въпроса, но цифрите са такива.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): А две години защо не взехте мерки?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Да, Вие искате да Ви кажа кой определя заплатите, защо не сме взели мерки. Спомняте ли си разговорите, които имах с много от вас, народните представители, с много от кметовете. Голяма част от кметовете и народните представители бяха против тази нова философия, нова връзка между Министерството на труда и социалната политика и службите за социално подпомагане. Смяташе се, че това е пипане на Светая Светих, на свободата на кметовете, на свободата на самоуправление на общините.
Започвам да си давам отговор защо всъщност е била тази кампания против философията на закона - да има връзка между министерството и общинските служби. Защото до влизане в сила на закона, тоест до 1999 г., заплатите се определяха от общините, защото това бяха изцяло общински служби и всяка една от тези заплати е определяна от общините.
Не искам двамата с вас да изпадаме в ситуацията на хора, които като че ли гледат в чужда паница. Връщам се към цифрите, отново за да покажа, че става дума за оценка на качеството на работата. Вижте какво е положението и как можем да оценим управленческите възможности, управленческите качества на един ръководител, когато в Съединение числеността на общинския център е 11 души. 11 души не са подпомогнали нито един човек през 1998 г. Целият център е 11 човека, а от другата страна стои нула подпомогнати семейства. Нека да видим друга цифра. Кричим - 17 души е целият център, всички служби на центъра имат 17 души и отново нито един човек не е подпомогнат.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Не говорете така, в Кричим и в Съединение няма да Ви вярват.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Но това са данните. Вярвайте на цифрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не водете разговор помежду си.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Вярвайте на цифрите. Това са цифри, които сме получили от самите общински центрове. Оттам идват, не си ги измисляме.

Нека да видим как стоят нещата в "Марица" - 19 души персонал са подпомогнали 5 човека!
Значи всичко това показва, че всъщност няма истинско, адекватно управление на процесите на социалното подпомагане. Имаме служба, но нямаме социално подпомагане. Ето това стои в основата на решението на министерството за освобождаване на тези ръководители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Остава да се провери сега колко се подпомагат.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Процедура. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, ще наказвам! Да не се обаждат отдясно.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, имам чисто процедурен въпрос, тъй като моето питане към министър Нейков е по близък до този въпрос, който постави колегата Мутафчиев, а аз имам и друг актуален въпрос. Просто Ви моля да разменим местата на моя актуален въпрос с моето питане, и ако министър Нейков не възразява, да преминем към питането, за да изчерпаме тази тема, касаеща кадрите в социалното подпомагане, и след това да си задам и актуалния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е в моите прерогативи - да разменям местата, особено що се отнася до един народен представител, и тъй като времето е само за едно питане, така че няма да има никакво разместване, а просто минаваме към Вашето питане, а актуалният Ви въпрос ще остане за следващия път. Тъй като времето е точно за едно питане.
Така че преминаваме към питане на народната представителка Емилия Масларова относно кадрови промени в системата за социалното подпомагане.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз в значителна степен съм облекчена от това, че моят колега в голяма степен разясни нормативните документи, на базата на които се назначават и уволняват кадрите в системата на общинските служби за социално подпомагане.
Само че колегата Мутафчиев постави на вниманието на народното представителство и на българските слушатели и зрители един по-частен въпрос от неговия избирателен район. Аз, господин Нейков, искам да поставя този въпрос от по-общ характер, който касае същите проблеми, само че в цялата страна.
Всички ние знаем, че системата на социално подпомагане на всички равнища - и национално, и регионално, и общинско, придобиват все по-голямо значение, имайки предвид и ситуацията на българските граждани в един период, в който се намираме в момента.
Лично аз съм безкрайно притеснена, че в рекордно кратък срок - по-малко от месец, почти в 88 на сто от общините в страната всички ръководители на общинските служби за социално подпомагане бяха освободени.
Сигурно, господин Нейков, има хора, които не са достатъчно подготвени, не отговарят на критериите, не отговарят на нормативната уредба, техният изпитателен срок е доказал, че не са били достатъчно необходими, подготвени и не са вършили съответната дейност съобразно нормативните документи на Република България.
Но едва ли бих се съгласила с Вас, че само в 10 на сто от общините на България има ръководители на общински служби, които заслужават да останат, а всички онези - другите, са неподготвени кадри.
Аз ще започна примерно с жалбата на госпожа Николина Ванчева от община Брегово, ще мина през община Антоново, Попово, Омуртаг, през Търговище, Сливо поле, Русе, Бяла, Борово, Кнежа, Бяла Слатина. Всичките тези документи са пред мен и аз лично много внимателно се опитах, господин Нейков, да се запозная с тази синя книжка, която е издадена от ресорното Ви министерство, и, разбира се, ресорния Ви зам.-министър, в която е написана и типова длъжностна характеристика на ръководител "Общинска служба за социално подпомагане".
В тази типова длъжностна характеристика, освен длъжностните задължения, освен нормативните актове, които те трябва да познават, освен организационните връзки и взаимодействие, които те трябва да имат, има и съответни изисквания за заеманата длъжност, в която са посочени, аз дословно ще прочета:
"1. Образование и квалификация - висше образование и придобита специалност "социални дейности", "социална педагогика", "социално дело", "икономика", юридическо, висше хуманитарно образование с квалификация по социален мениджмънт.
2. Трудов стаж - 5 години в системата на социално подпомагане.
3. Да притежава компютърна грамотност.
4. Да притежава умение за работа в екип, адаптивност и психологическа нагласа за работа със социално слаби и лица в социален риск."
Всички тези неща са изключително точни и необходими за работата в тази сложна и деликатна система и в тази връзка, господин Нейков, аз определено смятам, че доводите, които Вие изтъкнахте на моя колега, в известна степен може да отговарят на истината, но аз в никакъв случай не бих се съгласила, че хората, които Вие сте освободили във всички тези общини, не отговарят на тези изисквания. Още повече че всички освободени са с едно или две висши образования и задължително със социален мениджмънт или социален профил на допълнителна квалификация. Всички те са назначени с конкурс, господин Нейков, и изведнъж, в рекордно кратък срок решавате, че те трябва да бъдат освободени.
Като изключа това, което казахте на моя колега господин Мутафчиев, има ли и други мотиви, заради които са освободени над 88 на сто от ръководителите на общинските служби за социално подпомагане в страната?
Благодаря, после ще задам и допълнителните два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Ще ме извините, че отново ще Ви кажа тази информация, която Вие вече чухте, за това, че през м. май 1998 г. Народното събрание прие Закона за социално подпомагане, с който беше установена нова система на социално подпомагане в страната, а през октомври същата година Министерският съвет прие правилника за неговото приложение.
С тези два нормативни акта бе регламентирана тази нова структура и новия модел на системата за социално подпомагане. След това бяха утвърдени новите нормативи за обслужване и численост на персонала от Националната служба за социално подпомагане, класификатора на длъжностите и началните основни месечни заплати.
Така бяха утвърдени, на базата на тези нормативни актове, и нови длъжностни и поименни щатни разписания на общинските служби и беше преразгледана дейността им в духа на тези нови критерии, нови изисквания.
По време на нашата работа с новосъздадените общински служби за социално подпомагане, както и по време на проверката на ситуацията по повод на Вашето питане, отново се натъкнахме на случаи, в които няма адекватност между капацитетите и ресурсите от финансови средства, от човешки кадри, които са отделени за социално подпомагане в определени общини, и резултата от това подпомагане.
За мен беше наистина необяснимо как може в продължение на много години, защото Вие твърдите, че хората, които са били освободени, са истински професионалисти, как може, например, общинската служба в Пазарджик, всички знаем проблемите на Пазарджик, безработицата на Пазарджик, проблемите с малцинствата от Пазарджик, общинската служба там подпомага десет семейства. В цялата Пазарджишка община! Десет семейства!
Нима само десет семейства имат нужда от месечно подпомагане в Пазарджик?
И в същото време, госпожо Масларова, аз съм убеден, като човек съм убеден, че Вие не знаете тази цифра, която сега искам да Ви кажа. Просто защото и Вие щяхте да сте шокирана. Знаете ли колко е щатният състав на общинската служба? Десет души се подпомагат от 203 щатни социални работници! (Силен шум и реплики в блока на ДЛ, ръкопляскания в блока на СДС.)
Това са всички социални работници в цялата система, във всички услуги. Не е възможно да се приеме, че това е ефективно използване на ресурсите и ефективна политика на социално подпомагане.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кой е бил министър по това време? Две години ти си министър. Това е престъпление!

Какво е положението в Каварна? В Каварна се подпомага едно семейство. В Твърдица - три семейства. В Марица - преди малко стана дума - пет семейства. Вършец - осем семейства. Вятово - три семейства. (Шум и реплики от ДЛ.) В Копривщица - нито едно. В Борово - нито едно семейство. В Две могили - нито едно семейство. (Силен шум и реплики от ДЛ.) В Перущица - две семейства. В Червен бряг - 26 семейства. В Доспат - нито едно семейство, и т.н., и т.н. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Нашата оценка на базата на тези данни, които проверихме, на базата на новите правомощия, които министерството притежава след приемането и влизане в сила на закона показва, че в тези служби политиката за социално подпомагане не е била адекватна на нуждите на самите хора в общините. И само това е причината за освобождаването на тези хора.
Госпожо Масларова, ако ми разрешите, това не се съдържа във Вашия въпрос, но явно господин Мутафчиев и останалите господа много държат да кажа защо не съм ги освободил досега, никога не изпитвам удоволствие от това да освобождавам или да не освобождавам и никога няма да изпитам това удоволствие. Но искам да ви кажа, че до влизане на закона в сила ръководителите се назначаваха и освобождаваха от кметовете. Това искам да припомня. И вие знаете много добре това нещо. Извинявайте, госпожо Масларова, това не е част от Вашия въпрос.
Но нека да продължа относно цифрите. Днес явно много ще говорим за цифри. Вие споменахте, че са освободени 88 на сто от ръководителите на общинските служби за социално подпомагане. Данните, на които аз вярвам, защото съм ги смятал сам, предполагам, че и Вие ще повярвате, в момента има 271 общински служби за социално подпомагане. Всяка от тях има, разбира се, своя ръководител, значи имаме 271 ръководители. От тях до 1 юни, т.е. дотогава, докато беше изпитателният срок, са освободени от работа 46. От 271 са освободени 46. Това са данните на цялата Национална служба за социално подпомагане.
Освен това има 14 общини - забележете, това също беше нещо, което смятам, че е управленска грешка и нещо, което се надявам, че повече няма да бъде допускано - в 14 общини ръководители на общинските служби бяха кметове. Човек, който е кмет, е ръководител и на общинската служба. Имаше ръководители и заместник-кметове, ръководители и на общинската служба. И в пет случая констатирахме, че председатели на общински съвети са и ръководители на общинските служби. За мен това е неправилно решение. Не е възможно от едната страна ти да си ръководител на институцията, която финансира част от дейността и от другата страна да си ръководител на институцията, която потребява тази сума, потребява този ресурс. (Шум и реплики.)
Затова извън 46-те, които ви казах, че са сменени по оценка на Националната служба, извън 46-те тези 14, за които ви казах, имат нови ръководители на службите просто защото не смятам, че е коректно кметът или председателят на общината да бъде ръководител на служба.
И накрая Вие попитахте как ще се отнасям към новите ръководители, към хората, които сега са постъпили на работа. Разбира се, че всеки нов ръководител, всеки нов работник на ново място му е необходимо време, необходимо му е повече усилия, за да влезе в дейността. Затова на всеки един от новоназначените - и така ще бъде оттук нататък винаги, докато аз мога да вземам такова решение, всеки новопостъпил ръководител ще бъде назначаван с изпитателен срок. Всеки един от хората, който е назначен в момента и не покаже, че може да управлява тази система в своята община, ще бъде освобождаван поради липсата на необходимите качества. Благодаря ви.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Няма да ти разреши Координационният съвет на СДС. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народната представителка Емилия Масларова да зададе до два допълнителни въпроса в рамките на две минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз мисля, че днес всички ще бъдем много шокирани от това, което чухме и от това, което става като цяло в системата на социалното подпомагане. За голяма част от нещата, господин министър, аз мисля, че не нашият въпрос е причината, а мисля, че ангажимент на Министерството на труда и социалната политика е да направи анализ на цялата ситуация и да вземе съответните мерки и решения. Но тъй като Вие коментирахте различни региони на страната, аз ще си позволя също да коментирам.
Например, Вие издавате документи, които сами не спазвате. В община Антоново назначавате господин Димитър Петров, който няма никакъв стаж съобразно указанията, които Вие пускате, няма никакъв стаж в областта на социалното подпомагане, преди това е бил пет години учител по руски език. В община Попово, забележете, господин Нейков, Вие назначавате Димитър Кънев Димитров, който е дисциплинарно уволнен от социален патронаж заради служебни престъпления, които са потвърдени от Районния и Окръжния съд, но той е съветник от листата на госпожа Мозер. В община Бяла, господин Нейков, назначавате агрономка Янка Миланова, която няма нищо общо нито с длъжностната характеристика като изискуем трудов стаж, нито пък годините, но е сестра на председателката на Съюза на демократичните сили в самата община. В община Чирпан назначавате Петю Вълчев с трудов договор от 16 април, който е уволнен дисциплинарно заради длъжностни престъпления.
Така че добре е да изпитате кадрите, но аз минавам веднага към въпросите си, тъй като става реч за кадрите. Господин Нейков, системата за социални грижи влага много пари в обучение на кадрите. Знаете ли колко пари са дадени за обучение на кадрите през последните години и дали тяхната подмяна сега е достатъчно целесъобразна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Нейков, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Масларова, аз отново потвърждавам, че всеки от новоназначените, който не притежава качества в срока, който посочва законноизпитателния срок, ще бъде освободен. Колкото до средствата, които са предоставени за квалификация на хората в социално подпомагане... (Шум и реплики от ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Той не отговаря отсега на Вашите изисквания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Масларова, аз не бих си позволил най-малко от професионална гледна точка да наричам един човек, че е извършил престъпление без съдът да е наредил това. Аз записах и двата града - Попово и Чирпан, и ще проверя дали тези ръководители, които Вие посочихте, са признати за престъпници по съответния в България ред.
Колкото до средствата, които Вие казахте, че са похарчени за подпомагане, искам да Ви кажа, че огромната част от социалните работници в България, които в последните 10 години са работили в тази система, не са ходили дори на един елементарен еднодневен семинар. Много от тези хора никога не са били подкрепяни в желанието им да усвоят новите технологии, новите методи на социално подпомагане. Затова не смятам, че в продължение на много години системата ги е подкрепяла. Напротив, системата им е била длъжник. Затова и с приемането на Закона за социалното подпомагане една от основните задачи на министерството и на Националната служба е именно квалификацията на тези хора. Затова и ще отделя много средства и много усилия, за да го постигнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народната представителка Емилия Масларова, за да изрази отношението си към отговора.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Господин Нейков, съжалявам, но тук става дума за ръководителите на общинските служби за социално подпомагане, а не изобщо за всички кадри. И аз ще Ви кажа, че много пари са хвърлени и твърде много хора от 1990 до 1999 г. са минали през такива курсове и са обучени. В 1990 г. системата заварва кадри с висше и полувисше образование, които представляват от общия обем на кадрите 12,8 на сто. В края на 1996 г., която винаги я давате като вододел, кадрите с висше и полувисше образование са 25,3 на сто от всички кадри. Сключени са договори с три школи за следдипломна квалификация, където през 1990 и 1996 г. са преминали на обучение по социален мениджмънт 350 ръководни кадри и специалисти с висше образование и над 200 с полувисше образование от системата на социално подпомагане.
Обучението, господин Нейков, от Министерството на труда и социалната политика се води на три етапа. Първо, обучение на обучители. Второ, обучение на ръководители на центровете. И трето, обучение на място на специалистите. Тук също са участвали над 300 души.
Освен това, господин Нейков, аз мисля, че Вие знаете, че по Програма ФАР са проведени два проекта. Единият е за оценка на потребностите от Центъра за обучение и преквалификация към Националния център и другият проект е на Центъра за обучение и квалификация към Националния център за социални грижи. Двата проекта не само че са одобрени, а в края на 1998 г. единият приключи. Това, господин Нейков, са средства за квалификация на ръководните кадри, които Вие сега до крак уволнявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли думата за реплика, господин министър? Имате право.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Масларова, да довършим разговора ни с цифри. Вие казахте, че 300 души са били обучени. В системата за социално подпомагане в момента в страната работят 22 хил. човека.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: 17 900.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Двадесет и две хиляди човека обхващат всички системи за социално подпомагане. От тях за 10 години са обучени 300 души. И на част от тези 300 души днес видяхме резултатите от дейността им. За мен това не е онази квалификация, която трябва да получат хората, работещи в системата за социално подпомагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Нейков.
Времето за парламентарен контрол завърши.

Съобщения:
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое заседание на 9 юли 1999 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
На 9 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 232 ще бъде проведено заседание на Комисията по национална сигурност.
Следващото заседание на Народното събрание е извънредно във вторник от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

          Благовест Сендов


Секретари:
Илия Петров

Свилен Димитров