Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Калчо Чукаров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 май до 4 юни 1997 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София. Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс. Вносител - Любен Корнезов.
Законопроект за изменение на Закона за данъка върху печалбата. Вносител - Венко Вълчев.
Законопроект за държавния герб на Република България. Вносители - Ахмед Доган и група народни представители.
Проект за решение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното сухопътно учение "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97". Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за допълнение на Закона за данък върху печалбата. Вносител - Министерски съвет.
Днес сме първи пленарен ден от новия месец юни. Съгласно чл. 39, ал. 7 от новоприетия правилник в този първи пленарен ден дневният ред се определя от парламентарните групи по реда на тяхното представителство в Народното събрание.
На основание този текст има постъпило само едно предложение - от Парламентарната група на демократичната левица. На основание чл. 39, ал. 7 от правилника предлагат точка втора в дневния ред на 4 юни 1997 г., сряда, да бъде Законопроект за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и за професионална квалификация.
Госпожица Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Искам да заявя от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че във връзка с правото, което имат всички парламентарни групи по чл. 39, ал. 7 в първия работен ден на парламента от месеца да се подреждат законопроекти по големината на парламентарните групи, което с всеки следващ месец става на принципа на ротацията, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се отказва да се възползва от това свое право в този ден да посочва по реда на чл. 39, ал. 7 точка от дневния ред.
Считам, че по този начин, отказвайки се от това свое право, което е фиксирано в правилника, ние даваме възможност на останалите парламентарни групи наистина да оползотворят възможностите на този текст и този текст действително да се превърне, такъв какъвто е бил смисълът при създаването му, а именно да бъде ден, в който да се разглеждат законопроекти, посочени от останалите парламентарни групи.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Господин председател! Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Първо аз да кажа няколко думи по това предложение, а след това ще Ви дам думата.
Този законопроект е разпределен на три комисии - водещата комисия е Комисията по труда и социалната политика, на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Нито една от тези комисии обаче няма изготвено становище. Всички са в срока, с който разполагат по силата на правилника да изготвят становище. Съгласно същия правилник, по който ние работим без становище, особено на водещата комисия, законопроект не може да бъде внесен в пленарна зала.
Следващият месец правото да посочва по реда на чл. 39, ал. 7 от правилника ще бъде на Парламентарната група на демократичната левица. Аз ще разпоредя за тогава комисиите да разгледат този законопроект, за да може наистина това право да бъде реално упражнено, а да не остава, както беше в миналото Народно събрание в повечето случаи само фиктивно право.
Имам една молба - всички парламентарни групи, които смятат да упражняват правото си по чл. 39, ал. 7 и да посочват по реда на този текст законопроект за първия пленарен ден на съответния календарен месец, ще моля предварително достатъчно време да ме уведомят, за да имам аз възможност да помоля съответните комисии да са готови със становища, затова защото знаете, че по приетия правилник комисиите разполагат с тримесечен срок, в който те са задължени да разгледат внесени от народните представители законопроекти, а това означава следващите три месеца може би нито една от парламентарните групи да не може да упражни правото си по чл. 39, ал. 7, ако съответната водеща комисия без да нарушава правилника защото е в тримесечния срок, всъщност не даде становище.
Искате ли думата, господин Ганев? - Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм напълно съгласен с разсъжденията, които току-що направи председателят на Народното събрание. Така е. Комисиите са тези, които създават условия за един ритмичен и добре подготвен работен ред и не трябва да се абсолютизира това, че една парламентарна група е направила искане и в същото време няма обективни условия това искане да се задоволи. Редът, който се посочи от господин Соколов е верният.
Аз вземам думата по друг повод. Не е възможно, а това става вече за трети път, дневният ред и материалите за даденото заседание да се уточняват час или половин час преди самото заседание. Тук много се притеснявам, че мога да бъда разбран криво и като имам предвид едно интервю на един народен представител, който се нарече най-млад и имал впечатление, че някой бавел работата в Народното събрание. Възможно ли е днес при второто четене на Закона за Българската народна банка да се раздава сега и да се чете в този момент? Какво може да стане?
Искам да ви кажа не като спомени, но трябва да се даде право на народния представител поне да може да прочете текста. Кой е казал, че като е записано в правилника, че в 9,00 часа започва заседанието, трябва да бъде непременно в 9,00 ч.? Направете го в 10,00 ч., ако материалите се дават в 8,30 ч., но да не злепоставяме този, който е тук не да свидетелства, а за да участва.
Аз не правя укор към ръководството на Народното събрание. Знам тази тревога. Помня я от времето, когато като нямаше дневен ред, Великото Народно събрание се събираше да заседава в 17,00 ч. след обяд. Лоша практика! Лоши условия! Но сега нека да работим ние в комисии, а и правителството, надявам се, че тук народното представителство да има време да чете, за да може да се произнесе.
Не искам дълги пледоарии, но тези, които смятат, че някой бави да запомнят, че от римско време е казано, че закони с прибързаност и с гняв не се правят. Като дадохме чрез Декларацията за национално съгласие доказателство, че няма да има гняв, поне да няма прибързаност.
Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има ли други желаещи да се изкажат по дневния ред?
Аз само ще си позволя да кажа, без да оспорвам казаното от господин Ганев, че с това явление обикновено ще се сблъскваме в сряда, защото знаете, че по правилника до 18 ч. на предишния ден могат да се правят предложения за дневния ред и съобразно тези предложения много често материалите ще бъдат раздавани именно във времето преди започване на заседанието на първия работен ден от седмицата. Просто това е едно неудобство, с което трябва да се борим, но и да се съобразяваме.
Моля да гласувате за така предложения дневен ред.
Направиха ми бележка, че не съм прочел дневния ред, макар че е раздаден.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ четене на Законопроекта за БНБ, приет на първо четене на 22 май.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите, вносител Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата, приет на първо четене на 15 май.
4. Първо четене на Законопроекта за метрологията, вносител Министерският съвет.
5. Отчет за дейността на Сметната палата през 1996 г., вносител Сметната палата.
6. Проект за решение за участие на военнослужещи от българската армия в многонационалното сухопътно учение "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97", вносител Министерският съвет.
7. Парламентарен контрол - по чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения? - Няма.
Не отменям гласуването.
От общо гласували 209 народни представители, за - 190, против - 3, въздържали се - 16.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя първо едно процедурно предложение. Ако може, в залата да бъдат поканени Красимир Ангарски, Борислав Стратев, Валери Димитров и Димитър Ананиев като представители на вносителя и като хора, които участваха във всички етапи на правеното на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
От общо гласували 193 народни представители, за - 189, против - 2, въздържали се - 2.
Предложението е прието.
Поканете господата в залата.
Думата има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При разглеждането на такъв важен закон е недопустимо тук да не присъства и представител на правителството. Моля да разпоредите финансовият министър или някой от вицепремиерите да присъства също в залата, да бъдат поканени. Разбира се, те не могат да бъдат задължени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря, ще бъдат поканени.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започваме разглеждането на второ четене на Закона за Българската народна банка.
Заглавието е "Закон за Българската народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой желание да се изкаже по заглавието? - Няма.
Моля, гласувайте заглавието "Закон за Българската народна банка".
От общо гласували 199 народни представители, за - 198, няма против, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава първа - "Общи положения".
"Чл. 1. Ал. 1. Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице.
Ал. 2. Българската народна банка се отчита за своята дейност пред Народното събрание."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По глава първа "Общи положения" има ли бележки? - Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте чл. 1.
От общо гласували 184 народни представители, за - 184, против и въздържали се - няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. Ал. 1. Основна задача на Българската народна банка е да въздейства за поддържане на стабилността на националната парична единица и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.
Ал. 2. Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.
Ал. 3. Българската народна банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед на поддържане стабилността на банковата система."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов: в чл. 2, ал. 1 след думите "стабилността на националната парична единица" се добавя "чрез провеждане на паричната политика, предвидена в този закон".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 2, ал. 3, накрая се добавя "и защита интересите на вложителите".
Комисията подкрепя това предложение.

Предложение на народния представител Руси Статков.
В чл. 2, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 2. Ал. 1. Основна задача на Българската народна банка е да въздейства за поддържане на стабилността на националната парична единица. За тази цел тя определя общите насоки на националната парична и кредитна политика и съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми."
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за изменение на целия чл. 2 с направените предложения, които се подкрепят от нея. Окончателният текст, който предлага комисията, е следният:
"Чл. 2. Ал. 1. Основна задача на Българската народна банка е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица, чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в този закон и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.
Ал. 2. Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.
Ал. 3. Българската народна банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По чл. 2 комисията предлага един текст, в който са отразени предложенията, които тя е приела.
Има ли желаещ да вземе отношение?
Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата само по редакцията на текста, а не по съдържанието му.
Струва ми се, че в един такъв закон, който се отнася за Българската народна банка не трябва да си служим с терминологията на класно по алгебра. Какво значи "основна задача"? Трябва да търсим второстепенната задача. Трябва да търсим обяснителната задача.
Предлагам, ако ще гласуваме текста, да го гласуваме с редакцията, започваща от "Българската народна банка въздейства за поддържане на стабилността на националната парична единица, съдейства за създаване и функциониране на ефективни платежни механизми" - без "основни задачи", без "второстепенни задачи". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски. Всъщност, аз така схващам - предложението Ви е в чл. 2, ал. 1 да отпаднат думите "основна задача на..." и след това "е да" и остава:
"Българската народна банка въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица, чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в този закон и..." пак ще отпадне "да" и продължава "съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми".
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Това е само редакционно, без изменение на съдържанието. (Господин Папаризов иска думата за редакционна бележка)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! "Паричната и кредитната политика" трябва да се членуват. Просто при последната редакция това е отпаднало.
"Чрез провеждане на паричната и кредитната политика, предвидени в този закон". Иначе поддържам редакционното предложение на господин Школагерски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Школагерски, допълнено от господин Папаризов. Текстът на чл. 2, ал. 1 да гласи:
"Българската народна банка въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица, чрез провеждане на паричната и кредитната политика, предвидени в този закон и съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми."
Който е съгласен, моля да гласува.
От общо гласували 202 народни представители, за - 102, против - 90, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, съжалявам, но не стана ясно за какво се гласува точно, заради дебата, който се проведе. Моля да бъде прегласувано. (Неодобрителни реплики в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване, но моля за максимално внимание от всички народни представители. Гласуваме важен закон.
Моля, прегласувайте предложението за редакционна промяна на чл.2, ал. 1 така, както го прочетох.
От общо гласували 206 народни представители, за - 91, против - 101, въздържали се - 14.
Предложението за редакционна промяна не се приема.
Гласуваме за чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Отново ще прочета текста.
"Чл. 2. Ал. 1. Основна задача на Българската народна банка е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица, чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в този закон, и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.
Ал. 2. Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.
Ал. 3. Българската народна банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 160, против - 19, въздържали се - 25.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. При определяне на общите насоки на паричната и кредитната политика Българската народна банка и Министерският съвет се информират взаимно за своите намерения и действия."
Няма други предложения по този текст. Комисията го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли думата?
Моля, гласувайте за чл. 3.
От общо гласували 197 народни представители, за - 191, против - 1, въздържали се - 5.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 4. Ал. 1. Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки.
Ал. 2. Българската народна банка не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 4 ал. 1 се изменя така:
"Чл. 4. Ал. 1. Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки."
Комисията не подкрепя предложението.
За пояснение разликата между текста, който предлага господин Статков, и текстът на вносителите е, че той маха думата "може", т.е. във всички случаи трябва да изисква, а вносителите дават възможност, ако не е необходимо, да не я изисква тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Вчера на заседанието на комисията имахме възможност по всички предложения да разговаряме много обстойно, да се съпоставят различни аргументи.
Мисля, че е редно към това, което председателят на комисията каза, да добавя във връзка с конкретното предложение, че мотивът ми беше преди всичко от гледна точка на функциите на Централна банка да може да има по-императивна разпоредба. Но след обсъждането и по-точно мнението на юристите от БНБ, приех довода, че другата възможност е по-добра.
Използувам случая да кажа, че в някои от предложенията по-нататък също така съм приел другите аргументи и затова в момента оттеглям това предложение, а по-нататък, където съм приел тези аргументи, ще оттегля и други предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Други желаещи няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 4 така, както е предложен от вносителя и прочетен от председателя на комисията. Моля, гласувайте.
От общо гласували 203 народни представители, за - 202, против - няма, въздържал се - 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. Българската народна банка може да участвува организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участвува от свое име в дейността на тези организации, когато Република България има интерес".
Няма други предложения за този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Подлагам на гласуване чл. 5 от закона. Моля, гласувайте.
От общо гласували 199 народни представители, за - 197, против - 2, въздържали се - няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 6. Ал. 1. Седалището на Българската народна банка е София. Тя може да има клонове и представителства.
Ал. 2. Българската народна банка има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България."
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 6, ал. 1, изречение второ се изменя така:
"Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Българската народна банка има представителство в страната на резервната валута, спрямо която се фиксира българският лев".
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Аз мисля, че тук текстът, който сме изписали, не е съвсем точен. Комисията подкрепя предложението, защото то се съдържа във възможността на предния текст да се откриват представителства във всички страни, в това число и в страната на резервната валута.
Предложение на комисията за чл. 6 с направените изменения, които се подкрепят. Окончателен текст на комисията:
"Чл. 6. Ал. 1. Седалището на Българската народна банка е София. Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина.
Ал. 2. Българската народна банка има печат със своето наименование и с изобрежението на герба на Република България".
Господин Руси Статков ще вземе ли отношение по своето предложение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То се съдържа в току-що прочетеното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава направо подлагам на гласуване текста, предложен от комисията, със съобразяване с предложението.
"Чл. 6. Ал. 1. Седалището на Българската народна банка е София. Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина.
Ал. 2. Българската народна банка има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България."
Преди да подложа на гласуване текста, бих направил една моя бележка. Дали да не се каже "град София"? Защото "София" може да има кафене "София" и други наименования.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм съгласен с направеното предложение за промяна. Може да бъде "в град София" или "в столицата на Република България", както решите.
Господин Димитров, правите ли официално предложението за "в столицата"?
Официално правя предложение, по-точно приемам предложението на председателя за поправката "в град София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване текста с добавката:
"Чл. 6. Ал. 1. Седалището на Българската народна банка е град София..."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 190 народни представители, за - 188, против - няма, въздържали се - 2.
Член 6 е приет.
С това е приета и цялата глава първа.
Преминаваме към глава втора.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Глава втора
ОСНОВЕН КАПИТАЛ И РЕЗЕРВИ

Чл. 7. Ал. 1. Основният капитал на Българска народна банка е 200 млн. лева.
Ал. 2. Сумата от собствените средства на банката, с която се надвишава определеният с ал. 1 размер на основния капитал към датата на влизането в сила на този закон, се отнася по фонд "Резервен" на банката."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 7 се правят следните изменения:
1. думите "200 милиона" се заменят с думите "20 милиарда";
2. Алинея 2 се заличава.
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 7, ал. 1 се изменя размерът на основния капитал на Българската народна банка по сегашните му стойности."
Предложение на комисията:
Подкрепя по принцип предложението, тъй като се съдържа в преди това направеното.
Предложение на комисията за чл. 7:
"Чл. 7. Основният капитал на Българска народна банка е 20 милиарда лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз не смятам, че ал. 2 от чл. 7 трябва да отпадне. Мисля, че тя има своето място. Имаше своето място и в предишния закон и фиксира точно как се формира този фонд "Резервен" и как се съотнася с основния капитал. Вярно е, че в момента може би няма да има пари за фонд "Резервен", защото се попълва основният капитал. Обаче от утре нататък ще започне да се образува фонд "Резервен". Новото, което е направено, е в следващия чл. 8 - за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания - ал. 1. Обаче това беше аргументът на хората от банката защо трябва да отпадне ал. 2.
Когато помислим малко, ще видим, че тези допълнителни резерви, провизии, които са начислени, са елемент на производствените разходи и те въобще не могат да влязат в увеличаването на собствения капитал. Така че това възражение аз не го приемам. Не ми се струва правилно да отпадне ал. 2, още повече, че тя фиксира точно как се образува фонд "Резервен". Мисля, че тя трябва да остане. А по-нататък ще се спрем на следващия член.
Ако остане втората алинея, текстът "към датата на влизане в сила на този закон", трябва да отпадне. То така се образува, нека да остане и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, подлагам на гласуване заглавието на глава втора "Основен капитал и резерви".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 187 народни представители, за - 187, против и въздържали се - няма.
Заглавието е прието.
Подлагам на гласуване, съгласно правилника, предложението за отпадане на ал. 2. Моля да гласувате.
От общо гласували 188 народни представители, за - 127, против - 42, въздържали се - 19.
Предложението е прието. Алинея 2 отпада.
Предложение за промяна на първата алинея от "200 милиона" на "20 милиарда". Моля да гласувате.
От общо гласували 190 народни представители, за - 187, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
Гласуваме целия чл. 7:
"Чл. 7. Основният капитал на Българската народна банка е 20 милиарда лева".
Моля да гласувате.
От общо гласували 194 народни представители, за - 190, против - няма, въздържали се - 4.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 8. Ал. 1. За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания Българската народна банка формира провизии в определен от Управителния съвет размер, които са елемент на счетоводните разходи и коректив на активите по баланса.
Ал. 2. Фонд "Резервен" се образува от отчисления в размер на 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката.
Ал. 3. След отчисляване на сумата за фонд "Резервен" от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на Управителния съвет.
Ал. 4. Остатъкът от годишното превишение над приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок от 4 месеца след края на финансовата година."
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 8 се правят следните изменения.
1. Алинея 1 се изменя така:
"Ал. 2. За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания Българската народна банка формира провизии в определен от Управителния съвет размер, които са елемент на счетоводните разходи и елемент на активите по баланса."
2. Ал. 3 се изменя така:
"Ал.3. След отчисляване на сумата за фонд "Резервен" от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на Управителния съвет до достигане на собствени резерви, равни на 110 на сто от банкнотите и монетите в обращение и депозитите."
Предложение на комисията - не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
"В чл. 8 се правят следните изменения.
В ал. 1 думите "в определен от Управителния съвет размер" се заменят с "в размер, определен от задължителни специални резерви (законови провизии) за банките".
В ал. 3 в края точката се заменя със запетая и се добавя "с разрешение на Народното събрание".
Предложение на комисията - предложението не се подкрепя.
Предложение на комисията за чл. 8 - подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 8 господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз моля да вникнете в смисъла на моето предложение, понеже то е много важно и неговото неприемане може да създаде много големи неприятности.
Всички банки правят резерви, провизии за съмнителните и безнадеждните вземания. Тези провизии се определят в един размер за всички банки. Не може Българската народна банка по решение на своя Управителен съвет да си определя провизии, различни от тези, определени за другите банки. Това е просто един абсурд! В сега действащите наредби безнадеждните вземания се препровизират 100 на сто. Съмнителните вземания се категоризират в две категории. В едната от тях се провизират по-малко съмнителните с 20 на сто, по-много съмнителните се провизират с 50 на сто. Ако това нещо продължава, то или ще продължи, или може би ще претърпи някакви промени, но във всички случаи ще бъде установено едно за всички банки. Не може Българска народна банка за себе си да си определя различни провизии от тези, които са определени за банките.
Моля ви, помислете какво ще стане ако банката реши с Управителния съвет изобщо да не провизира своите безнадеждни вземания, а да ги провизира, примерно, с 10 на сто. Това ще дестабилизира, ще дебалансира цялата банкова система.
Освен това в ал. 3 давате възможност на Управителния съвет да създава сам специални фондове и да заделя за тях част от своя положителен актив, положителната разлика в приходите и разходите. Какво ще стане тогава? Той винаги ще създаде такива някакви специални фондове, може да бъдат социални, могат да бъдат не зная какви си и няма да остане нищо по ал. 4, което да влезе в държавния бюджет. Затова аз предлагам създаването на специални фондове от банките да се одобрява от Народното събрание, понеже то засяга държавните приходи.
Това са едни много сериозни предложения, върху които аз ви моля много сериозно да се замислите. Защото комисията явно, че не се е задълбочила върху моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Руси Статков, като вносител?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Оттеглям моето предложение. Подкрепям предложението на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз бях изненадан, че беше отхвърлено моето предложение по предишния член. Имайте предвид, че Законът за Българската народна банка е специален. Българската народна банка не се подчинява на разпоредбите, които са предвидените в Закона за банките, а щом има специален закон, не се подчинява и на разпоредбите в Търговския закон. Затова нещата трябва да се изпишат съвсем точно и тук господин Лучников е прав що се отнася до неговите предложения.
Аз бих ви предложил в чл. 8, ал. 2 преди да пишем как се образува фонд "Резервен", да напишем, че фонд "Резервен" е част от собствения капитал на банката. Това се разбира, ако става дума за едно търговско дружество, но банката не е такова дружество, тъй като е създадена именно с този закон. Затова и разпоредбата в чл. 7, ал. 2 имаше своето значение.
Предлагам ви следния текст на ал. 2: "Сумата от собствените средства на банката, с които се надвишава определеният в ал. 1 на чл. 7 размер на основния капитал, се отнася по фонд "Резервен" на банката". Това да е първото изречение в ал. 2 и по-нататък да продължи: "Фонд "Резервен" се образува...", т.е., казано е, че е част от собствените средства и е казано как се образува.
Важно е да се каже това, за да се знае, че фонд "Резервен" влиза в собствените средства. Така както е записан, фонд "Резервен" виси и не се знае къде е: дали е в собствените средства, дали е някаква задбалансова сметка, кой знае как се използува и т.н. Много е важно да го има това нещо. От повече глава не боли. От по-малко боли, защото някой може да започне да тълкува утре така, както намери за добре нещата.
И двете предложения на господин Лучников са правилни. Аз обаче бих казал, че обикновено Управителният съвет винаги завишава размера на тези резерви, не ги намалява. Това ще е негов стремеж - той да задържа повече пари, тъй като се знае, че другите пари отиват в държавния бюджет. Стремежът винаги е бил да взима повече средства и ако трябва да направим нещо в закона, то е, че трябва да ограничим. Може да се каже: не повече от този размер...
Вярно е, че този закон не можа да бъде разискван много добре между първото и второто четене и сигурно ще има и други такива неща. Затова нека да работим по-бавно, но да вникваме в предложенията. Мисля, че това, което каза господин Лучников, има своя резон. Но ако в ал. 1 го има, то в ал. 3 е задължително да се приеме това, което той предлага, тъй като по решение на Управителния съвет се определят разни суми за фондове със специално предназначение.
Не е ясно за какви фондове става дума и не е ясно колко пари ще се отделят. Има голяма опасност всичките пари, които ще се получат в резултат на превишението на приходите над разходите, да бъдат разпределени от Управителния съвет. И на този управителен съвет няма кой да каже: защо разпределяш тези пари?... Това се отнася и за тази структура, и за предишната. Вярно е, че при предишния закон го имаше това нещо, но тъй като сега правим един по-рестриктивен закон, нека предложението на господин Лучников наистина да се приеме. Той казва: след разрешение на Народното събрание. Сигурно може да стане така, макар че може да се каже и: "с последващо одобрение на Народното събрание". Може би така би трябвало да бъде, защото не знам Народното събрание дали е толкова бърз оперативен орган, който може да реагира по подходящ начин на решенията на Управителния съвет на БНБ. Затова аз бих казал: с последващо утвърждаване от Народното събрание.
В това има смисъл, защото ако тези фондове не се утвърдят от Народното събрание, те ще бъдат отнесени за сметка на фонд "Резервен", т.е. за сметка на загубите и те ще знаят догодина да не правят такива отчисления. Много е важно това нещо предвид на факта, че Управителния съвет няма кой да го контролира, а и съгласно чл. 1 Българската народна банка е подотчетна на Народното събрание. По този начин всичко това ще се реализира. Иначе се дава прекомерно голяма свобода.
Затова аз правя предложение за ал. 2. Хубаво е това, което отхвърлихме, което фигурираше в стария закон, да фигурира пак. Става дума само за едно изречение. Естествено изразът "към датата на влизането на този закон" трябва да отпадне и да се приеме вариант на предложението на господин Лучников: "с последващо одобрение на Народното събрание", за да не се дава твърде голяма свобода на Управителния съвет на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
По нашия правилник не мога да поставям...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председател, можете да поставите моето предложение, защото то влиза в оригиналния текст, предложен от Министерския съвет. Ал. 2 на чл. 7 влиза в текста и тук може да стане разместване. Текстът фигурира и аз предлагам друго място, тъй като тогава даже не можа да се гласува, понеже беше прието да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също не знам защо вчера Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не разгледа внимателно предложението на господин Лучников. То безспорно има смисъл и фактически, ако беше разгледано, аз щях да предложа добавка към неговата ал. 3: преди израза "с решение на Народното събрание", да се каже: "с този закон или по решение на Народното събрание", тъй като, както е текстът сега, не се имат изрично предвид тези две специални сметки, които се създават с чл. 37, а именно те са специалните фондове - не някакви други специални фондове. Изхождайки от предложението на господин Лучников, аз бях направил предложение съответно в чл. 37 да отпаднат тези текстове, които предвиждат по реда на този член правителството да финансира евентуални загуби по тези сметки. Ясна е връзката между чл. 8 и чл. 37 и беше логично да се приеме предложението на господин Лучников, разбира се, с добавката "на тези фондове, учредени с този закон, както и с решение на Народното събрание".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Този текст фигурираше и в предишния закон, без да е имало намерение да се правят такива сметки, така че не се предлага специално за този...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников има думата за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на господин Димитров и господин Папаризов за подкрепата, която оказаха на моето предложение, но смятам, че излишно е да казваме "специални фондове, учредени с този закон", защото това се разбира. Щом са предвидени в закона, трябва да се вземат предвид. Само ако се иска да се създадат някакви нови фондове, непредвидени в закона, тогава трябва да се иска разрешение или одобрение от Народното събрание. Не трябва да се оставя безконтролно правото на Управителния съвет на БНБ да създава фондове, с които да изсмуче тези постъпления - превишението на приходите над разходите, което очаква бюджетът от банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Председателят на комисията иска думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не приемам квалификацията, че комисията не е обърнала достатъчно внимание на това предложение и не е вникнала в неговата същност. Напротив, точно обратното, много дълго и много задълбочено ние разисквахме това предложение и групата от експерти под мое ръководство, която работи, на няколко пъти се връщаше на този текст и поискахме дори и становището на мисията на Международния валутен фонд. Тяхното становище съвпада с нашето, че единият от принципите, които залагаме в този закон, е повече самостоятелност на Българска народна банка. Ние трябва да им дадем възможност те да си определят фондовете, да сложим основните принципи. И затова ние подкрепихме първоначалния текст и в момента пак го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване на предложенията за изменения в основния текст на вносителя.
Първо, предложението на господин Папаризов аз го приемам, че е редакционно и го поставям на гласуване - в ал. 3 след думите "фондовете със специално предназначение, учредени" се добавят думите "с този закон".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тук замисълът е друг - че могат да участват и други фондове.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, този текст променя смисъла на членовете, така че не е редакционен.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Трябва да бъде "учредени с този закон, както и".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тук смисълът е друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако смисълът действително е друг...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Смисълът на вносителя е, че управителният съвет учредява фондове. Той решава какви и ги учредява. Не "с този закон", а "той".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Аз все пак бих искал от вносителя да ни обясни какво има предвид, защото трябва да бъде "учредени с този закон, както и фондовете по решение на управителния съвет". Не ми е ясна връзката между този член и чл. 37, където вече има два фонда. Те по общия ред на чл. 8 ли се попълват, или по някакъв друг ред? Би трябвало тези два фонда - това са два или един, в зависимост от това как ще решим, това са специални сметки за курсовите разлики, които се получават от валутата. Те не могат да не се имат предвид в чл. 8. Разбира се, че сигурно може да има и други фондове, но тези два фонда иначе висят във въздуха. Отделно ли става за тях разпределението? Логично е след като се попълни Фонд "Резервен", тук да се имат предвид и сметките, които отчитат курсовите разлики.
Така че едва ли може да се измени смисълът, ако се добави "учредени с този закон, както и по решение" и тук вече ще решите дали на управителния съвет или на Народното събрание. Не смятам, че някой предвижда тези два фонда, които са предвидени в чл. 37, да са по някакъв друг ред. Господин Ангарски е тук, може би той ще ни даде по същество някакво разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на вносителите има думата господин Стратев, началник на Управление "Правно" на БНБ.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители, бих искал да ви помогна с някои кратки разяснения по повдигнатите въпроси от народните представители. На първо време - по предложението на господин Лучников. Всъщност тук не става дума за сравняване на Централната банка с търговските банки, защото Централната банка не е търговска банка и тя има съвсем друг характер на вземанията си, друг срок на вземанията си, тя предоставя кредити само на банки за кратки срокове, а в бъдеще тази възможност дори ще бъде съвсем ограничена. Освен това Централната банка е тази, която определя размера на провизиите на търговските банки. Тоест ние не можем да я самозадължаваме да определя един размер, който тя е определила за други. По този начин ограничаваме нейната самостоятелност и възможност и тя дори би могла да постави по-строги критерии към своите вземания, респективно по-ниски критерии съобразно характера на своите вземания.
По фондовете със специално предназначение има очевидно някакви недоразумения в разбирането на ал. 3. Тук не става дума за този фонд или тази сметка "резервна", която е в чл. 37 от проекта, чл. 35 в стария закон. Става дума за нереализирани печалби на банката, която сметка е буферна сметка, която отчита само курсови разлики в посоките или в преоценката на активите. Това не е сметка, която се учредява по решение на управителния съвет. Тя не е и фонд в този смисъл - чистия, защото тя отчита нереализирани печалби. А тези фондове със специално предназначение, за които стана дума, са фондове, които евентуално биха могли да бъдат създадени от Управителния съвет на банката. Те по-скоро биха могли да имат определен социален характер. Досега има създаден само един такъв социален фонд, чийто размер е 0,05 на сто. Така че изобщо не може да става дума, че Управителният съвет на Централната банка ще проявява някакво недоверие към управителния съвет или бъдещия, който ще ощети бюджета за сметка на отчисления в своите фондове. Това не би могло да стане. Дори досегашната дейност на Управителния съвет на Централната банка показва, че единственият фонд, който е създаден, е в размер на 0,05 на сто и то ако има годишно превишение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи за изказване има ли? - Няма.
Поставям на гласуване предложенията на господин Светослав Лучников. Предложенията на господин Венцеслав Димитров не могат да бъдат гласувани, както и предложението на господин Папаризов, което действително не е редакционно, а променя смисъла на текста.
Първото предложение на господин Светослав Лучников - в ал. 1 думите "в определен от управителния съвет размер" се заменят с "в размер, определен за задължителни специални резерви (законови провизии за банките)". Моля, гласувайте.
От общо гласували 173 народни представители, за - 66, против - 44, въздържали се - 63.
Предложението не се приема.
Второто предложение - в ал. 3 в края точката се заменя със запетая и се добавя "с разрешение на Народното събрание". Моля, гласувайте.
От общо гласували 176 народни представители, за - 75, против - 29, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване текста на чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 172 народни представители, за - 166, против - няма, въздържали се - 6.
Текстът на чл. 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 9. Ал. 1. Когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите й спадне под сумата на нейните задължения и на изплатения основен капитал, министърът на финансите предоставя в собственост на банката прехвърляеми лихвоносни ценни книжа, издадени от Министерския съвет, на сума, необходима за покриване на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от реализираното годишно превишение на приходите над разходите на банката.
Ал. 2. Редът по ал. 1 за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд "Резервен" и по специалната резервна сметка по чл. 37, ал. 1 на банката."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 9, ал. 1, изречение второ накрая се добавя "преди отчисляването на суми за фонд "Резервен".
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението.
Ще прочета текста на чл. 9 с изменението, което комисията подкрепя.
"Чл. 9. Ал. 1. Когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите й спадне под сумата на нейните задължения и на основния й капитал, министърът на финансите предоставя на банката прехвърляеми лихвоносни ценни книжа, издадени от Министерския съвет на сума, необходима за покриване на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от реализираното годишно превишение на приходите над разходите на банката, преди отчисляването на суми за фонд "Резервен".
Ал. 2. Редът по ал. 1 за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд "Резервен" и по специалната резервна сметка по чл. 37, ал. 1 на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст има ли желаещи да вземат отношение? - Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 9 така, както беше прочетен, с редакционната поправка.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 169 народни представители, за - 66, против - 2, въздържал се - 1.
Член 9 е приет.
С това и цялата глава втора е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава трета
СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по текста на заглавието?
Моля, гласувайте заглавието на глава трета - "Структура и управление".
От общо гласували 170 народни представители, за - 170, против и въздържали се - няма.
Текстът на заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 10. Органи за управление на Българската народна банка са Управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните направления по чл. 19."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
По членове 10, 11, 12, 13 и 14 да се запази текстът на действащия Закон за Българската народна банка.
Предложение на комисията:
Предложението не се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги!
Аз наистина съм предложил това нещо. Предлагам да изчета текстовете на тези членове. Текст 14 не се включва, той третира къде могат да работят членовете, значи до чл. 13, предлагам да ги изчета. И ако обичате, да ги подложите на гласуване, те са действащ текст в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само по чл. 10...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма смисъл, господин председател, защото едното е свързано с другото. Така че после да предлагам отново чл. 11 ми се струва безмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но ние приемаме член по член, не можем да приемем четири или пет члена наведнъж.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Смисълът на ръководството не се състои само в единия член 10, не се изразява само в чл. 10, а се изразява в чл. 11 и чл. 12.
Аз пък не мога да си позволя вие да приемете чл. 10 и да не ми приемете текста на чл. 11, например. Затова си позволявам да ги прочета от чл. 10 до чл. 13, а Вие преценете как да водите заседанието, това е Ваше право.
"Чл. 10. Управлението и ръководството на Българската народна банка се осъществяват от Управителен съвет, Пленарен съвет и управител.
Чл. 11. Управителният съвет се състои от: управителя на банката, трима подуправители и петима ръководители на управление "Директори" в банката. Членовете на Управителния съвет на банката могат да бъдат само български граждани.
Чл. 12. Ал. 1. Управителят и подуправителите на Българската народна банка се избират и освобождават от Народното събрание. Останалите членове на Управителния съвет се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на управителя на Българската народна банка.
Ал. 2. Мандатът на управителя, на подуправителите и на останалите членове на Управителния съвет на Българската народна банка е за срок от пет години.
Чл. 13. Ал. 1. При встъпване в длъжност управителят, подуправителите и останалите членове на Управителния съвет полагат клетва да спазват законите и да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции и да пазят банковата и търговска тайна.
Ал. 2. Управителят и подуправителите на Българската народна банка полагат клетва пред Народното събрание, а останалите членове на Управителния съвет - пред управителя на банката."
Уважаеми колеги, предлагам да се запази съществуващото управително тяло на Българската народна банка от гледна точка на традицията, от гледна точка на това какво са свикнали в Централната банка, от гледна точка и на българското право.
Мисля, че предложението, което предстои да разгледаме под формата на предложение на Министерския съвет за поправка, налага едно ръководство на Българската народна банка, което противоречи на българската традиция. Това е банкова структура, която съществува у нас 120 години.
Мисля, че е правено от хора, които не са, бих казал, както нас български патриоти. Тоест, то е направено под чужд натиск и няма никаква връзка, подчертавам, никаква връзка с приемането на паричния съвет. Едното не предполага другото. Паричен съвет може спокойно да се изгради и при старата структура на управлението на БНБанка.
Аз лично се срамувам да гласувам едно такова предложение, което идва отвън и което нито един, подчертавам, нито един български юрист, нито един български банкер не може да защити защо е така.
Знаете ли какво ни отговарят колеги, господин председателю? Казват ни: защото така казаха отнякъде.
Извинете, мен са ме избрали тук, за да мисля със собствената си глава и да слушам аргументите на моите колеги. За мен това не е аргумент - че отнякъде дошъл някой човек и ми казал, че това е структурата, която е необходима за България. Мен са ме избрали български граждани, аз съм народен представител в български парламент и с такова нещо не мога да се съглася. Ако вие искате, се съгласявайте, обаче е ваша отговорността.
Пак апелирам, когато гласувате, да мислите със собствените си глави. И ако наистина има хора, които стоят твърдо зад това предложение, нека да застанат тук и да го защитят защо е такова. Пак подчертавам, единственият аргумент, който съм чул, е: защото дошъл някой си човек отвън и ни предложил това нещо. Ако искате, гласувайте за такива аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Вземам думата за реплика, за да отговоря веднага на думите на господин Венцеслав Димитров. Да, аз като народен представител заставам зад това предложение. Аз съм го осмислил със собствените си виждания. Аз считам, че то е правилно и съм участвувал във вземането на това решение по собствена воля и под никакъв чужд натиск. Считам, че тази структура на управление, която се предлага, е по-правилна, по-самостоятелна, повече персонифицира отговорностите и създава условия за правилно управление на банката при новите условия, в условията на валутен борд, в условията на засилени контролни функции над останалите части на банковата система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Дуплика от господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Благодарен съм на господин Цонев за репликата.
Господин Цонев, когато правехме Закона за БНБанка, ние гледахме какво има в страни с близка до нашата правна система, с близки до нашите традиции, примерно Австрия, Германия и т.н. Кажете ми Вие, щом защитавате тая схема, в коя държава има подобна структура на Централната банка! Избройте: тук, тук и там! Такава, за съжаление, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров. Други желаещи? - Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за заместващ текст - вместо предложения чл. 10 от новия проект, чл. 10 да бъде чл. 10 на сега действуващия Закон на Българска народна банка. Моля, гласувайте!
От общо гласували 185 народни представители, за, - 55, против - 109, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 10 така, както се предлага от вносителя: "Чл. 10. Органи за управление на Българската народна банка са Управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления по чл. 19".
От общо гласували 183 народни представители, за, - 141, против - 1, въздържали се - 41.
Чл. 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 11. Ал. 1. Управителният съвет се състои от 7 членове: управителят на банката, трима подуправители и трима други членове.
Ал. 2. За членове на Управителния съвет могат да бъдат избирани, съответно назначавани, лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и по отношение на тях не са налице обстоятелствата по чл. 14, ал. 1, т. 3, 4 и 5."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Членове на Управителния съвет могат да бъдат само български граждани."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Предложение на комисията:
"Предложението не се подкрепя."
Предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов:
"В чл. 11, ал. 2 думите "лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело" се заменят с "лица, утвърдени професионалисти, работили в сферата на икономиката, финансите и банковото дело повече от 10 години"."
Предложение на комисията:
"Предложението не се подкрепя."
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 11 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. За членове на Управителния съвет могат да бъдат избирани, съответно назначавани, лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и по отношение на тях не са налице обстоятелствата по чл. 14, ал. 1, точки 3, 4 и 5. Членове на Управителния съвет на банката могат да бъдат само български граждани."

Предложение на комисията - предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - в чл. 11, ал. 1 се добавя изречение второ: "Членове на Управителния съвет на банката могат да бъдат само български граждани".
Предложение на комисията - предложението не се подкрепя.
Окончателно предложение на комисията за чл. 11 - подкрепя текста на вносителя.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 11 думата е на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам не само аз, а и редица други колеги, да се запази досегашният текст от Закона за Българска народна банка, че членове на Управителния съвет могат да бъдат само български граждани.
Аргументите, че приемаме политика, където паричната политика на страната губи своята суверенност и се привързва към паричната политика на страната, чиято валута избираме, не са достатъчни, за да приемем, че не български граждани, а граждани на други страни трябва да ръководят една основна българска институция. Нито в закона на Аржентина, с който се създава валутен съвет, нито в закона на Естония - и двата съм чел - не се предвижда чужди граждани да бъдат в основните органи за ръководство на валутния съвет. Разбира се, винаги можем да привлечем чужди граждани като съветници, консултанти.
Това мнение, между другото, в голяма степен беше подкрепено и в комисията, но текстът беше отхвърлен с един формален аргумент, че "само български граждани" би могло да означава само български граждани, които нямат двойно гражданство. Ако това е притеснението на колегите, защото имаше и такива, тогава аз съм готов да внеса една малка редакция в текста, за да няма такова двусмислие и да бъде така: "За членове на Управителния съвет се избират, съответно назначават, български граждани". Текстът може да бъде и без думата "само".
Нека да бъдат ясни аргументите - дали те са по същество да могат да бъдат допуснати в Управителния съвет и чужденци или дали на практика не се изразява едно недоверие към българските граждани, които очевидно могат да излъчат такива представители, които най-добре познават обстановката в страната - по-добре от всеки чужд гражданин - и да вземат най-ефективните решения с помощта, разбира се, и на консултанти от всички страни.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако има "могат", значи може да има и "не могат"...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма "могат"!
Може би все пак господин Димитров не разбра как предлагам да бъде уточнена редакцията, ако проблемът е двойното гражданство - нека да отпадне думата "само", но трябва да се сложи някакъв глагол: "За членове на Управителния съвет се избират, съответно назначават, български граждани".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата е първо на господин Руси Статков като вносител.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги!
И в комисията, и днес ще продължавам да твърдя, че ние много сериозно трябва да погледнем на тази разпоредба, която за съжаление, както подчерта и колегата Папаризов, изпуска досегашния изричен текст за участие в ръководството на БНБ само на български граждани. Защо? Защото освен тези аргументи, които той изброи, има и други. Ние не можем повече да имаме такова нихилистично отношение към собствените си кадри, към собствената си история, към собствената си дейност. Ние не можем да вървим напред, без да оценим по достойнство това, което го има в страната. И това е въпрос не само чисто психологически.
Аз ви моля, колеги, нека да не отваряме вратички и да самоунижаваме себе си.
И още нещо. Струва ми се, че... И не само ми се струва, убеден съм, че действително ние бихме могли да направим един много сериозен избор не само от тези имена, които се споменават в последно време, български имена, а и други, които не се споменават, така че няма никакво основание дотук - аз мисля, че господин Цонев няма да се засегне, въпреки неговите аргументи - аз уважавам мнението на всеки един, но няма никакво реално основание ние да се откажем от досегашната разпоредба.
Затова поддържам своето предложение за изричен текст за български граждани, като може би тази редакционна поправка, която предложи господин Папаризов, ще бъде по-точна от гледна точка на тази двусмисленост, която вчера в комисията някои колеги изтъкнаха, така че поддържам и нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съображенията в полза на предложението, което правят Папаризов, Стоилов и Руси Статков, подкрепяно и от други колеги, като например Венцеслав Димитров, могат да бъдат продължени.
Един основен аргумент беше използван в защита на предлагания текст от вносителите, а именно, че ние с въвеждането на режима на валутния борд отстъпваме част от суверенитета в областта на паричната политика. Това в определена степен е вярно, но аз бих обърнал вниманието ви върху това, че една страна, която влиза в едни или други интеграционни обединения, също в определена степен се лишава от част от суверенитета си, но нито преди, нито сега се разисква темата във връзка с предстоящото влизане на страната в Европейския съюз, дано да стане по-скоро, ние имаме намерение да каним чужденци да участват било в Министерския съвет, било в други от най-висок ранг структури, свързани с управление на икономиката.
Бих казал, че в страната чисто психологически не се приемат такива решения. И не трябва да пренебрегваме това обстоятелство! В страната има едно постигнато, така да се каже, съгласие по отношение на въвеждане на валутния борд. Всички проучвания на общественото мнение дават числа, които обнадеждават. Тази подкрепа, това положително отношение към въвеждането на този режим на парична политика е един много важен фактор, но той не трябва да бъде атакуван с решения, които засягат българина - нека приемем, че не стоте процента, нека да бъдат 50 - 60 процента, тоест решението, към което отиваме сега, подрива това доверие, това съгласие, тази готовност българинът да влезе в режима на тази, бих казал, до голяма степен драстична парична политика.
С това аз ви призовавам, толкова повече, че няма направени официални предложения за привличане на чужденци в състава на Управителния съвет, поне до този момент няма, и щом няма, нищо не налага това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата е на господин Нихризов, който също е вносител на предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
В предлаганата ал. 2 има два критерия - първият е "високи нравствени качества" и вторият е "изтъкнат професионализъм", но нито един критерий, който може да бъде документално доказан. В този смисъл прекият препис от текстове, които съществуват в чужди законодателство и адаптирането им към наши условия, може да се окаже напълно смешен, тъй като не съществуват критерии, отговарящи на българската действителност.
Поради тази причина ние правим едно допълнение, като аз напълно съм съгласен, ако някой поправи и цифрата в количествения критерий - засега ние сме я заложили на 10 години, но по принцип трябва да съществува един критерий поне, който може да бъде документално доказан.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Други желаещи? - Не виждам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но, моля Ви се! Аз искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, втори път вземате думата сега.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз я взех, но по чл. 10. Сега разглеждаме чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Мисля, че онова изказване беше друго. И то беше по чл. 10.
Значи, аз няма да ги правя вече предложенията за чл. 11, чл. 12 и т.н., защото влизаме в схемата, която се предлага.
Колеги, искам да взема думата по две неща.
Най-напред по допускането на чужденци за управител, подуправител и членове на управителния съвет на БНБанка. Какво ни се казва като аргумент? Видите ли, че в България няма добри професионалисти, всички са лъжци, мошеници, не могат да се оправят, подкупни и т.н. Добре, щом е така, не можем да се справяме с икономическата престъпност, раздаването на кредити и т.н. Защо не ви дойде наум тогава да предложим и за шеф на Министерство на вътрешните работи да дойде един чужденец. Ние в нашата история сме имали, да кажем... (ръкопляскания в блока на левицата). Не ръкопляскайте точно вие! Да, едно време сме имали, да кажем, министър на образованието - чужденец.
И утре ще кажете: министър-председател - чужденец, че да ни оправи. Ами, дайте да сложим и главен прокурор - чужденец, съдии - чужденци, полицаи по улицата - чужденци, и тук вече народни представители - чужденци да идват. (Смях и оживление в блока на опозицията)
Извинявайте, Българската народна банка е важна държавна институция. Примерно управителят има ранг, да кажем, като министър-председателя, хайде, като президента - не, но близък до него, като председателя на парламента и като важна държавна българска институция би трябвало българин да я управлява. Недейте, моля ви се. Ако си вкарваме този автогол, че всички българи са мошеници и разбойници, тогава дайте да оправяме цялата Конституция и т. н. И да си наберем цялото управително тяло от държавни служители, които управляват държавата, да ги сложим чужденци. Е, ние какво ще правим тогава? Вие кажете!
Другото ми предложение. Винаги съм бил скептичен, когато в един закон, който току-що приемаме, препращаме към следваща норма, която не е приета. Вече в предишния член препратихме към чл. 19. Сега препращаме към чл. 14. Там има три точки - 3, 4 и 5, които подлежат на дискусия.
Аз лично съм предложил една точка 6, която мисля, че е много важна и може би в такъв случай трябва най-напред тези точки да ги дискутираме.
Примерно, може ли един човек, който е управлявал банка, която впоследствие е фалирала, да го назначим за член на управителния съвет?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Не може и сме го написали в текста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не сте го написали, господин Цонев. Отхвърлили сте това предложение. Хайде после в чл. 14 ще искам експлицитно да го дефинирате. Иначе на практика защитавате тези хора, които източиха банките, спасиха се като уж честни банкери, сега си управляват банки и утре ще ги сложите в управителния съвет на БНБанка, защото няма такова ограничение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Има!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, аз Ви предлагам тези точки впоследствие да ги допишем и сега да завършим само с ограничението по чл. 14, ал. 2, защото там нещо може да отпадне, нещо да се допише и т.н. (Единични ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, Бизнесблокът подкрепя тезиса на господин Димитров. Когато преди няколко месеца звъннах на Симеон II и му предложих да дойде за шеф на валутния борд тук (смях и оживление в блока на СДС), провокацията от моя страна целеше точно това. Той попита веднага: "Може ли български гражданин?"
Разбирате ли иронията? Може ли български гражданин да бъде? Което значи, че нашето чуждопоклонничество е стигнало до драстични размери и колкото господин Панев да ми хихика там и да ми дюдюка, аз държа на нашето национално достойнство, държа на нашите професионалисти, държа на тези, които разбихме като техническа интелигенция в последните седем години и държа те да заемат отговорните места в България. Благодаря.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Думи, думи! (Реплика на Жорж Ганчев, която не се разбира)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми народни представители. Мисля, че и трите предложения, които се направиха, заслужават да бъдат подкрепени. Първото от тях - членове на управителния съвет да бъдат български граждани, второто, което предложи господин Нихризов - да има един срок, в който тези хора да са работили в областта, която те ще управляват, вече участвайки в една национална институция, и третото, което спомена господин Димитров, то се отнася и към следващите текстове, но за да не подновяваме може би тази дискусия, е целесъобразно лица, които са участвали в управлението на фалирали банки, да не могат да участват в управлението на националната финансова система.
Мога да добавя още един аргумент по същество защо е необходимо именно български граждани да бъдат членове на Управителния съвет на Българската народна банка. Защото иначе може да се окажем в конфузна ситуация, когато един чужденец участва в управлението на някакво чуждестранно търговско дружество или финансова институция, а той ще взема наравно с другите решения, които да засягат българската финансова и банкова система.
И накрая, аз бих искал по този въпрос да не бъдем разделени. Но ви призовавам с вашия вот да направите така, че в българския парламент днес да не мине една граница между действително националните политически сили и тези, които ще останат извън тази категория. България е била в режим на капитулация на пълномощия и само в тези случаи чуждестранни граждани са участвали в такива институции, които имат роля не по-малка от правителството. След като ние сме приели, че в основните държавни органи ще участват български представители като български граждани, то мисля, че това трябва да бъде запазено и за Централната банка.
Затова аз призовавам всички вие именно да бъдете част от едно национално мнозинство и именно с това гласуване да покажете, че в българския парламент са представени само национални по своята същност политически партии. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Аз нямам решително нищо против чужденците, които работят в полза на България. Имало е министър на образованието - Константин Иречек, който между другото е написал една тъжна констатация:
"Ние, можещите, ръководени от незнаещите, правим и невъзможното за кефа на неблагодарните. И правим това от толкова дълго време и с такива усилия, че вече се специализирахме да правим всичко от нищо".
Имало е и министър на вътрешните работи, доколкото си спомням естонец по произход, който е ликвидирал престъпността и турския тероризъм в Делиормана веднага след Освобождението.
Тоест тези хора са направили нещо добро. Аз нямам нищо против хора с гражданство и на друга страна да влизат в нашия управителен съвет на БНБ. В този смисъл може да се приеме, че хора, които имат и чуждо гражданство, следва да получат българско, ако държат да бъдат в управителния съвет на една от най-старите национални банки.
Що се отнася до формулировката, предлагам да се отчете смисълът й, че необходимо условие за членуване в управителния съвет, трябва да е притежаването на българско гражданство. Тоест думата "само" е която създава двусмислие. За някои хора тя може да означава да бъде само български гражданин, но не и на друга страна. Това би могло да се свали като проблем.
Едно основно пожелание към новото ръководство на БНБ. Един банкер, при това не на фалирала банка, каза неотдавна: "Тяхната функция ще бъде като на ватман на трамвай, който се движи по релси".
Аз им пожелавам характерното кръгово движение на ватмана да не бъде по посока на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка (звъни).

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Малко удължихме почивката, за да можете да присъствате на откриването на изложбата.
Господин Нихризов иска думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми колеги, оттеглям своето предложение в частта му "повече от десет години". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов. Това означава ли, че другият текст остава - "лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело"?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Тъй като текстът съществува в останалата си част и в предложението на комисията, оттеглям целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Бяха направени три предложения по този текст - "Членове на управителния съвет могат да бъдат само български граждани". В крайна сметка има ли някакво обединение на направените предложения или не?
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, дебатите, които се развиха по този член, повтарят дебатите в комисиите. Аз искам още веднъж да повторя нашите аргументи пред вас, защото колегите, които ставаха, всеки един от тях започваше с думите "срещу нашата теза се изтъква само еди какъв си аргумент". Много добре знаят колегите от комисиите, че не беше само еди какъв си и не беше само един аргумент, както и нашите очаквания, че спорът ще тръгне в една, ще ми простите думата, малко популистка плоскост. Така и стана. В това няма нищо лошо. Ние го и очаквахме. Затова аз искам да изразя още веднъж аргументите, които ни водиха, за да предложим този текст.
Първо, оставането на възможност за членове на управителния съвет да бъдат избирани и чуждестранни граждани не значи, вие много добре разбирате, че не могат да бъдат избирани български граждани. Редица от изказванията бяха в тази посока. (Шум и реплики от левицата) Редица от изказванията бяха в посока защо недоверие, защо така, защо иначе и т.н. Добре, вие знаете, че в потвърждение на това, че ние имаме доверие към българските специалисти, не е тайна за колегите от комисията, а и за останалите, че предложението, което ще се направи за 7-членния състав на управителния съвет е само от български граждани, което означава, че ние им имаме доверие. Но това не означава, че трябва да затворим вратата. Защото тази врата в европейските законодателства сега се отваря. Това го казаха и специалисти и колеги от вашата парламентарна група. По тази именно причина, че ние вървим към интеграция с европейските държави и те правят такива стъпки към отваряне, а не към забраняване на участие на чуждестранни граждани, ние сметнахме, че е много по-добре да оставим тази възможност, да не я ограничаваме.
А с предложението, което ще направят политическите сили за ръководството на Българската народна банка, ще изразят конкретното си отношение към българските специалисти в този момент. И то е ясно: имаме такива кадри и ние ги издигаме. Защото вие ще видите, има вече водени консултации между политическите сили, че това е факт. Управителният съвет ще бъде от 7 специалисти, които са български граждани.
Но ако всички в залата се обединят около това да запишем такъв текст, ние като вносители не възразяваме срещу това, стига то да бъде желание на всички политически сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че по ал. 2 на чл. 11 се водят излишни дебати и е излишен градусът на емоцията. Какво означава примерно привързването на европейската валута към еврото? Това е общо взето същият проблем. Хората правят един европейски валутен съвет. Но това е друга тема.
Нашето предложение във връзка с предложението на господин Папаризов и предложението на господин Стоилов и Руси Статков е текстът на ал. 2 да добие следния вид в името на консенсуса: "Членове на управителния съвет са български граждани". И да преминаваме нататък. Благодаря ви. (Реплики от левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров каза: "Членове на управителния съвет са български граждани". В предложението на господин Папаризов също е "членове", а не е членувано.
Има ли бележки по предложението "Членове на управителния съвет са български граждани"?
Господин Гиньо Ганев иска думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа, може би не съм чул добре, но тук не става въпрос за една обикновена граматика. Ако текстът гласи "Членовете на управителния съвет са български граждани", да. Но, ако се каже само "членове", без пълен член, това значи, че може да има и други, които не са български граждани. Аз моля да не си служим с елементарна граматика и заради това помолих и председателят да повтори предложението.
Какво е предложението Ви, господин Цонев?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Предложението е мое и то гласи: "Членове на управителния съвет са български граждани".
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз искам да кажа, че за мен като народен представител изразът "Членове на управителния съвет са български граждани" значи, че невсички членове могат да бъдат български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за реплика има господин Велислав Величков.


ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Вижте, аз не знам защо, господин Ганев, правите дебат по това предложение, след като предложението на господин Папаризов, което обсъждаме е "членове на управителния съвет"! Тоест, същото предложение е предложението на господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, все пак отпада един глагол след това - "членове могат да бъдат само". Съвсем друго е "членовете са". Мисля, че не трябва да спорим граматически.
Аз правя тази добавка - към предложението на господин Благой Димитров, предлагам редакционно да употребим пълен член, тъй като сега не се използва този израз "могат да бъдат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да дам думата на господин Костов имам един въпрос към вносителите на предложението, а те са господата Папаризов, Стоилов и Руси Статков.
Съгласни ли сте с предложението, което прави Благой Димитров и само с тази разлика, че вие искате пълен член, а там не е членувано?
Най-напред да гласуваме вашето предложение да бъде с пълен член "членовете". Ако се приеме или не, в зависимост от това да гласуваме след това предложението на господин Благой Димитров?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Ако не се приеме, излишно е да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава не ми остава нищо друго, освен да поставя последователно на гласуване направените предложения до момента и онова, което бъде прието... (Шум и реплики в залата)
Най-напред ще поставя на гласуване предложението, направено от господин Атанас Папаризов, да има нова ал. 2 с текст:
"Ал. 2. Членове на управителния съвет могат да бъдат само български граждани".
Моля, режим на гласуване. (Господин Папаризов иска думата)
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз от своето предложение изтеглих думата "само", защото тя създаваше в някои колеги впечатлението, че това могат да бъдат фактически само хора, които нямат двойно гражданство.
Ако се ръководите от редакцията и на следващия член може да стане така:
"За членове на управителния съвет се избират, съответно назначават, български граждани."
Така ще има съответствие и със следващата ал. 3.
Предлагам в тази редакция, аз вече така предложих, да се гласува моето предложение:
"За членове на управителния съвет се избират, съответно назначават, български граждани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване така, както формулира с последната редакция своето предложение господин Атанас Папаризов. След това ще поставя на гласуване и останалите предложения.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Няма писмено предложение и не може да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако имате някакво възражение, направете го от трибуната. Аз не мога да чуя възраженията ви от залата.
Отменете гласуването, за да чуем възражението.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, последното, предложение на господин Папаризов е всъщност друг текст, което не е направено по съответния ред - в писмен вид. А предложението, което аз правя, уважаеми господин Папаризов, е на базата на Вашето предложение чрез отпадане на думи. Тоест, редакторски изменяме предложението.
В тази връзка, уважаеми господин председателю, не може да бъде подложено на гласуване предложението, което преди малко направи господин Папаризов.
Аз искам да използвам това, че съм на трибуната и процедурно да отправя молба, господин председателю, да подложите на гласуване моето предложение - това, което направих - "членове на управителния съвет са български граждани", което на практика обединява предложенията на господин Папаризов, на господин Руси Статков и на господин Стефан Стоилов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, мисля, че предложението на господин Папаризов беше съвсем коректно, защото то се основава върху основния текст и с нищо не променя идеята, която се съдържа в предварително внесеното от него предложение. Но не това е най-главното.
Мисля, че вие се опитвате да преформулирате съществото на спора. Спорът беше за това дали в Управителния съвет на БНБ могат да участват само български граждани или да се изключи участието на лица, които не са такива, или да не се допуска тази възможност. Вие се опитвате в някакви граматически спорове, с отклоняване от правилата на езика и лексиката, да не изразите своята отрицателна позиция по това предложение.
Спорът не е нито за редакцията, нито за граматиката. Спорът е по същество. И ако вие желаете да отворите вратите на Българската народна банка за лица, които не са български граждани, гласувайте за този текст. Недейте да ни подвеждате и да се заблуждавате, че българските хора могат да бъдат заблуждавани с тези ваши псевдоредакционни и граматически предложения. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за втора реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една реплика, съвършено конструктивна обаче, въпреки че под реплика се разбира нещо друго.
Аз ви предлагам, за да се избегнат тези спорове, най-просто в чл. 11, ал. 2, чета текста:
"Ал. 2. За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани, съответно назначавани, български граждани ...".
Вместо думата "лица" слагаме само "български граждани". Ето, така става и толкоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за трета реплика господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги народни представители! На път сме нещо, което можеше да бъде направено разумно и с консенсус, да го развалим, заради мотивирани от различни съображения редакционни бележки.
Има логика във формулата "членовете на управителния съвет са български граждани" или "всички членове на управителния съвет са български граждани". Това не променя логиката на нещата. Спорът не е граматически, а е логически.
Позволете ми едно малко отклонение. Когато има модалност "може" определеността, тоест квантора е за съществуване, а не за всеобщност. Когато обаче искаме този квантор да бъде за всеобщност, трябва да сменим модалността с необходимост. С една дума, предлагам редакция, която запазва смисъла на това изречение - "членове" да бъде допълнено с "всички членове на управителния съвет са български граждани". Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има думата по процедура госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, аз процедурно предлагам да се прекратят дебатите, защото забелязвам, че започва да става все по-голям хаос в залата и в момента всеки става и си добавя някъде дума, другаде членуване, другаде да няма членуване, в друг текст, в трети текст. По този начин има голяма опасност да извършим някоя глупост в залата, защото когато се работи на крак и ад хок се измислят неща, вероятността да се объркат нещата е много голяма. Има направени предложения - писмено от господин Папаризов; има редакционно предложение, направено от господин Благой Димитров. Много ви моля да прекратим дебата и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има ли противно предложение на процедурното?
Има думата господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги! За да не достигнем до гласуване, което по същество няма да показва различие, мисля, че все пак най-компромисно предложение е най-отдалеченото - това, направено от господин Венцеслав Димитров. Тогава, ако първо него гласувате, аз се отказвам от това да се гласува моето предложение. Защото тогава просто всички въпроси ще се решат в ал. 2 - "За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани, съответно назначавани, български граждани", т.е. думите "български граждани" заменят думата "лица". По същество аз предлагах това да стане в две алинеи.
Предлагам първо да се гласува това най-отдалечено предложение. (Реплики от Демократичната левица) "Могат да бъдат избирани български граждани с високи нравствени качества" - нима това не е ясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Папаризов, имам един въпрос към Вас - означава ли това, че Вие, господин Стоилов и господин Статков оттегляте вашето предложение и се обединявате около предложението на господин Венцеслав Димитров?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам само то първо да се гласува, защото ми се струва, че отразява всички бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Редът на гласуване не е проблем. Ако вие оттегляте вашето...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако то се приеме, естествено е, че аз ще оттегля моето. Но това е последното предложение. От процедурна гледна точка Вие трябва първо него да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От процедурна гледна точка най-напред ще поставя на гласуване редакционните предложения по реда, по който бяха направени.
Приемам предложението, което направи господин Папаризов след почивката с един текст, като редакционна поправка. Приемам като редакционна поправка и предложението на господин Благой Димитров и това на Венцеслав Димитров и ги поставям по този ред на гласуване, след което, ако не се приемат, се поставят на гласуване текстовете, постъпили писмено.
Най-напред моля, режим на гласуване за текста, който с редакционните поправки направи господин Папаризов. Ако трябва, моля ви повторете го, господин Папаризов, за да знаят за какво гласуват, пълният текст, който предложихте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): "За членове на управителния съвет се избират, съответно назначават, български граждани".
Това е текст за нова ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 207 народни представители, за - 88, против - 104, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение като редакционна поправка, което беше направено, е от господин Благой Димитров и то гласи:
"Членове на управителния съвет са български граждани".
Моля, режим на гласуване за предложението, както беше направено от господин Благой Димитров.
От общо гласували 213 народни представители, за - 175, против - 23, въздържали се - 15.
Предложението, направено от господин Благой Димитров, е прието, което е нова ал. 2.
Досегашната ал. 2 ще стане ал. 3, след като гласуваме.
Процедура кой иска? Господин Корнезов, за какво искате думата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля да бъде прегласуван текстът, господин председателю.
Въпросът вероятно не е само граматически. Явно в този текст едните влагат едно съдържание, а други народни представители влагат друго съдържание. Ако съдържанието на "членове", т.е. означава, че само български граждани могат да бъдат членове на управителния съвет и други чужди граждани, които нямат българско гражданство, не могат да бъдат, аз съм за този текст. Нали?
Затова моля прегласуване, но дайте точно съдържанието, което вие влагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съгласявам се с искането на господин Корнезов и моля, режим на гласуване за предложението на господин Благой Димитров. Правим прегласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Дайте текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът го повтарям вече за шести път:
"Членове на управителния съвет са български граждани".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 208 народни представители, за - 177, против - 18, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
Господин Руси Статков има предложение за изменение в ал. 2 на чл. 11. Държите ли да бъде гласувано, господин Статков? Господин Статков оттегля предложението си. Преди това господин Нихризов оттегли неговото.
При това положение моля, господин Цонев, да прочетете целия текст на чл. 11.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 11. Ал. 1. Управителният съвет се състои от 7 членове: управителят на банката, тримата подуправители и трима други членове.
Ал. 2. Членове на управителния съвет са български граждани.
Ал. 3. За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани, съответно назначавани, лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и по отношение на тях не са налице обстоятелствата по чл. 14, ал. 1, т. 3, 4 и 5."
По ал. 3 обаче, бившата 2, след консултации с колеги от комисията, считаме и внасям това предложение, което също е редакционно: "За членове на управителния съвет се избират", а не "могат да бъдат избирани" - "... се избират, съответно назначават, лица с високи..." и т.н. Вместо "могат да бъдат избирани" да се запише "се избират и назначават".
Това е редакционната поправка, която предлагам за ал. 3.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по тази редакционна поправка? - Не виждам.
Моля, режим на гласуване за целия чл. 11 с направената добавка преди това с нова ал. 2 и с редакционната поправка, предложена от господин Цонев.
От общо гласували 195 народни представители, за - 188, против - 6, въздържал се - 1.
Член 11 е приет.
Обяснение на отрицателен вот иска господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да обясня отрицателния си вот не по целостта на текста, а отново затова, защото спорният въпрос беше инкорпориран при това гласуване и по този начин. Няма място за много патос. Спорът в обществото дали паричният съвет нарушава финансовия суверенитет на страната сигурно не е затихнал. Аз мислех, че задължението членовете на ръководството на Българската народна банка да бъдат само български граждани, беше един знак за моралните устои на нашия народ, знак за национален суверенитет. Това е мой начин на мислене.
Знам, има много гласове в залата, според които днес паричната политика не може да бъде дело на една страна. И сигурно само на нашата - също, че тя е взаимозависима, че в посоката на еврото тя се съчинява някъде интернационално, европейски и т.н. Поне адвокатите на тази интернационална парична политика в България да бъдат българи, тези, които стоят начело на Българската народна банка.
Не съм историк, но в началото на месец март 1928 г., когато в Женева се водят преговори за стабилизационния заем, тогава министри на българското правителство напускат кабинета, за да я няма идеята, която се обсъжда - Българската народна банка тогава да бъде едно акционерно дружество с международно участие.
Времената са се изменили. Дано националната ни психология да остане същата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, господин Цонев, да докладвате чл. 12.
За процедура ли искате думата?
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, аз се изненадвам от това, което става тук в момента. Господин Гиньо Ганев обяснява някакъв отрицателен вот, защото на практика това, което говоря сега, е процедура. Прави отрицателен вот за нещо, което на практика той би трябвало да е подкрепил. Ние гласувахме провизия, че членовете на Управителния съвет са български граждани и това трябва да се знае от всички тук - че това сме го гласували. Защото законът, господин Ганев, върви с протокола и ако някой утре има съмнение какво са смятали народните представители, ще прочете в протокола. Изведнъж той вижда, че някой си господин е гласувал против и сега обяснява своето "против". Но, господин Ганев, всички ние мисля, че подкрепихме, че българи ще влизат в Управителния съвет. (Ръкопляскания от мнозинството)
Ето, това е процедурата. И затова аз се изненадах. Не протестирам срещу вас. Искам да обърна внимание на господин Куртев, че това не е обяснение на отрицателен вот. Ако е отрицателен вот, вие сте подкрепили чужденци да управляват банката. (Оживленине и ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И Вашето не беше процедурен въпрос. Затова отминавам и едното, и другото.
За какво искате думата сега? (Господин председателят се обръща към господин Гиньо Ганев, който иска думата от място) За какво искате думата сега?
Господин Цонев, докладвайте чл. 12.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 12. Ал. 1. Управителят на Българската Народна банка се избира от Народното събрание по предложение на специализираната Комисия по бюджет и финанси.
Ал. 2. Народното събрание избира подуправителите - ръководители на основните управления по чл. 19, по предложение на управителя.
Ал. 3. Останалите членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката след вземане на становището на управителя.
Ал. 4. Мандатът на членовете на Управителния съвет е шест години.
Ал. 5. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност срещу възнаграждение или на обществени начала освен като сътрудници в научни институти или преподаватели в учебни заведения.
Ал. 6. Останалите членове на Управителния съвет не могат да извършват друга дейност в Българската народна банка, както и да работят за банки или в законодателната, изпълнителната или съдебната власт.
Ал. 7. При встъпването си в длъжност, както и в края на всяка година, всеки член на Управителния съвет представя пред съвета декларация за своето и на членовете не неговото семейство имуществено състояние и други делови интереси. Декларациите се съхраняват в специална книга при Българската народна банка."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "по предложение на специализираната Комисия по бюджет и финанси" се заличават.
2. В ал. 5 думите "в учебни заведения" се заменят с "във висши училища".
3. В ал. 6 думите "законодателната, изпълнителната или съдебната" се заменят с "изпълнителната".
Предложение на комисията:
Предложението се подкрепя.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 12 се правят следните изменения:
"1. В ал. 1 думите "по предложение на специализираната Комисия по бюджет и финанси" се заличават."
Това съвпада с предишното предложение.
"2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Народното събрание избира подуправителите - ръководители на основните управления по чл. 19 и останалите членове на Управителния съвет по предложение на управителя."
3. Алинея 3 да отпадне.
4. В ал. 4 се добавя изречение второ:
"Те могат да бъдат избирани за два мандата."
5. В ал. 5 думите "срещу възнаграждения или на обществени начала" се заличават.
6. В ал. 6 след думите "за банки" се поставя запетая и се добавя "небанкови институции".
Предложение на комисията:
Предложението по т. 1 се подкрепя. Останалите предложения не се подкрепят.
Предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов:
В чл. 12 ал. 6 се изменя така:
"Ал. 6. Останалите членове на Управителния съвет не могат да извършват друга дейност в Българска народна банка, както и да работят за банки, да участват като съдружници или в ръководните органи на финансови институции по смисъла на Закона за банките и кредитното дело. Те не могат да участват в законодателната, изпълнителната и съдебната власт."
Предложение на комисията:
Предложението не се подкрепя.
Предложение на комисията за цялостна редакция на чл. 12, така, както са дадени измененията, които комисията подкрепя.
Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция (изменят се ал. 1, ал. 3 и ал. 5):
"Чл. 12. Ал. 1. Управителят на Българската народна банка се избира от Народното събрание.
Ал. 2. Народното събрание избира подуправителите - ръководители на основните управления по чл. 19, по предложение на управителя.
Ал. 3. Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката.
Ал. 4. Мандатът на членовете на Управителния съвет е шест години.
Ал. 5. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга платена дейност.
Ал. 6. Останалите членове на Управителния съвет не могат да извършват друга дейност в Българската народна банка, както и да работят за банки или в законодателната, изпълнителната или съдебната власт.
Ал. 7. При встъпването си в длъжност, както и в края на всяка година, всеки член на Управителния съвет представя пред съвета декларация за своето и на членовете на неговото семейство имуществено състояние и други делови интереси. Декларациите се съхраняват в специална книга при Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Вносителите - господин Статков и господата Нихризов и Рафаилов, искат ли думата?
Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на вносителите на предложението - Петър Рафаилов, това съм аз, и колегата Нихризов, оттегляме предложението за изменение на чл. 12, ал. 6.
Мотив. След задълбочено проучване на проекта за Закон за банките, приет на първо четене от Народното събрание, и отпадане на финансовите къщи и лицензирането на останалите финансови институции, ние счетохме, че нашето предложение е загубило актуалност, поради което го оттегляме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Руси Статков, който също има писмено предложение, има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, мисля, че трябва да започна от това, че освен предложението ми по точка 1 комисията по същество подкрепи предложението ми по точка 5 и в известна степен по точка 6. Затова аз няма да правя по тях аргументация.
Също така оттеглям предложението си по ал. 4 - "те могат да бъдат избирани за два мандата".
Но смятам, че принципно трябва да обсъдим един въпрос и той е свързан с това кой избира останалите членове на управителния съвет. Предложението, което е направено от вносителите, основната идея, е това да бъдат хора, които няма да бъдат в щата на Централна банка, както досега беше, и следователно въпросът, който стои оттук, е доколко при липсата на Закон за държавния служител ние можем да говорим за това, че те са държавни служители и в този смисъл да попаднат под една разпоредба, която е записана в Конституцията и дава възможност на президента да назначава само държавни служители. Това от една страна.
От друга страна на мен ми се струва, че говорейки за специфичността на момента и изискванията към хората, които ще бъдат в ръководството на банката, защото то е единно ръководство, ние не можем да ги разделяме на категории - едни, избрани от Народното събрание, други - от президента.
И затова моето принципно предложение е свързано и се опира на Конституцията, а именно, че Народното събрание избира цялостно всички членове на ръководния орган, тоест управителя, неговите заместници и членовете на управителния съвет.
Така че поддържам това свое предложение. С него, разбира се, са свързани и други елементи по-нататък, като клетвата и отговорността на членовете на управителния съвет. Мисля, че тук не става дума за едно просто противопоставяне на възможности, на Президентство и т.н., а за една принципна позиция, която, повтарям, е свързана със статута на ръководството на банката в тези условия, в които сега се намираме, и отговорността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. С други думи Вашето предложение се свежда до това ал. 2 да бъде изменена както сте предложили, и във връзка с това ал. 3 да отпадне. Останалите Ви предложения са взети предвид и не държите да бъдат гласувани. Да, благодаря Ви.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително вчера имаше една много сериозна дискусия и ако беше прието предложението останалите трима или сега другите трима да не работят другаде, освен в Българска народна банка, има логика да ги назначава президентът. В противен случай те, ако са външни лица, е редно да ги избира и тях Народното събрание. Аз предлагам юристите да вземат отношение по този въпрос.
Но искам да не се съглася, независимо кой ще ги избира, с този текст, който беше внесъл първоначално вносителят и отпадна в ал. 3, а то е в нейния край, независимо как уточним, кой ще ги избира - Народно събрание или ще ги назначава президентът, би следвало да остане и аз държа това да се гласува, "след вземане становището на управителя". Не е нормално да се назначава в управителния съвет член, без да се вземе поне становището на управителя на банката.
Така че в зависимост от дискусията по ал. 3, настоявам да се гласува и това допълнение, което сега фигурира в основния текст на вносителя - "след вземане на становището на управителя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря на господин Папаризов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, по този член имам две предложения. Едното е по-несъществено и касае последната алинея - седма - декларират пред управителния съвет какви интереси и за имуществено състояние и т.н.
Декларациите се съхраняват в специална книга. Сега аз не знам как вие виждате тази работа, може би трябва да се правят копия на декларациите и да се издават в книга. Другото е, че трябва да се съхраняват в една папка, сигурно да се продупчат и да се сложат в папка. Но това е подробност. Значи книга според мен не може да има. Освен ако е почетна книга и се издава, служи за историята и т.н.
По-важно е обаче кой ги гледа тези декларации. Поставих го въпроса на комисия, за съжаление никакво решение не се взе. Седят там, кой може да наднича в тях? Може ли да надничат народните представители, председателят на парламента? Някой друг може ли? Данъчните могат ли да надничат? Публични ли са или не са?
Иначе се прави една папка или книга, заключваш я в касата на управителя и какво от това, ще каже някой! Така.
Другото е основното ми предложение. Аз съм категорично за това тези трима души, тримата юнаци, както им казвам, да работят вътре в банката. Да работят като членове на управителния съвет, сигурно могат да им се намерят подходящи длъжности. Могат и да не им се намерят длъжности, чисто и просто ще работят като членове на управителния съвет. Да си член на управителния съвет, това не може да се върши между другото. Примерно да си гледаш бизнеса, да си гледаш лекциите, да си садиш доматите и т.н. и да ходиш от време на време, да взимаш участие поне един път в месеца, както пише в закона, в заседанията на управителния съвет и освен това да взимаш участие в решенията. Този човек трябва да е много добре подготвен. В края на краищата това е национална банка, не е нещо друго. И те са трима души. Вярно, не са мнозинство, другите са четирима, но аз мисля, че така ще стане: те от време на време ще идват, няма да имат интерес по цял ден да работят там цял месец и ще бъдат подвеждани по отношение на взимането на решения. За мен е изключително важно тези хора да работят вътре в банката и моето формално предложение е, това може да се постигне, когато правя предложение, макар че вчера в комисията го направих, уж като че ли мненията бяха надделяли в полза на това да работят, после се обърнаха нещата, предлагам чисто и просто да отпадне ал. 6. Когато отпадне ал. 6, тогава ал. 5 трябва да се попълни - управителят и подуправителите и членовете на управителния съвет не могат да извършват друга платена длъжност. Тогава нещата си идват на място.
Затова за мен този закон противоречи на нашата традиция, защото се предлагат хора и то даже да бъдат назначени с указ на президента, които ще вземат дейно участие в управлението на банката и които няма да работят там. Напротив, забранено им е даже да работят там. Забранено им е в други банки. Може би трябва да работят във финансови къщи или в чейнчбюра, не знам, или в предприятия, свързани с банките. Ако иска една банка да вкара човек, това може да стане.
Никъде не пише тези хора какво могат да работят. Някой казва, например господин Красимир Ангарски, могат да бъдат пенсионирани професори. Е, сигурно може и това, но те пък обичат и много да пишат по вестниците. И това е лошо! Когато са членове на управителния съвет, те наистина ще си гледат работата, не вършат друга платена работа и нещата се заковават. За мен това е нормалното. Щом са членове на управителния съвет, да работят по цял месец там и тогава и заплатите им ще бъдат други.
Затова ви предлагам ал. 6 да отпадне и тук мисля, че все пак нещо трябва да направи този, който разбира тези декларации за какво ще служат, да поясни, защото така в закона не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Други изказвания? Господин Янаки Стоилов. Може да направи тук, сега, отпадане, редакционна поправка.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа! Искам да привлека вашето внимание към два въпроса, които бяха засегнати, но да ги разгледаме предимно като юридически въпроси. Те обаче са и въпроси по същество.
Единият се отнася до въпросите, които поставиха господин Папаризов и господин Димитров за това, че е целесъобразно всички членове на Управителния съвет да бъдат държавни служители, да бъдат на работа в Централната банка, а оттам вече да се запазят условията за несъвместимост, за да не се съчетават в тяхно лице конкуриращи се интереси. Те и при сегашното предложение, което се прави от вносителите, имат качеството на длъжностни лица, но това не е достатъчно. Защото качеството "длъжностно лице" им дава основа, при която те ще носят завишена отговорност за своите решения. Но тя не е сполучливото решение от гледна точка на изпълнение на техните функции. И дори тук можем да се изправим пред един конституционен въпрос, свързан с приложението на чл. 98, т. 7 от Конституцията, защото се предлага тези трима души да бъдат назначавани, освобождавани от президента, съгласно вече цитираното негово правомощие, при което той има възможност да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, извън тези, които са изрично посочени в Конституцията, определени със закон. Следователно, вие трябва да им дадете качеството на държавни служители, а те не могат да бъдат служители другаде, освен в самата банка. Дали ще имат някакви разпоредителни функции в управлението на банката или не, това вече е въпрос на решение. Те могат да не са свързани с оперативното разпоредително ръководство на някакви звена в самата банка, или пък могат. Това го преценете, но в сегашния вид текстът поражда спорове както по същество, така и от гледна точка на неговата конституционосъобразност.
И вторият юридически проблем е свързан с предложението, което прави господин Цонев в т. 3 - границите на несъвместимостта да бъдат сведени само до невъзможност членовете на Управителния съвет, за които става дума, да бъдат участници в изпълнителната власт. Аз предлагам това предложение да бъде оттеглено от вносителя и дори за мен е странно, че е подкрепено от комисията, защото представете си странните ситуации, в които ще може да се изпадне - един съдия във Върховния съд може да бъде назначен по силата на закона. Ограничението е в Закона за съдебната власт, но тъй като тук се посочват изчерпателно условията, съответствието е желателно.
Аз предлагам ограниченията да бъдат изброени така, както те са предвидени в сегашната ал. 6, но те да важат за всички членове на Управителния съвет. Мисля, че такава е била идеята, поне до един момент в дискусията в Комисията по бюджет и финанси. И мисля, че няма процедурна пречка, след като това е било водещото предложение до днешната дискусия, то да бъде поставено тук за гласуване.
Така че призовавам представителите на тази комисия, особено участниците в нейното ръководство, да подновят това свое предложение. То има необходимата представителност и аргументация, за да се направи преценка от всички народни представители. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Неговите предложения не мога да ги поставя на гласуване, защото те са по същество, не са внесени в писмен вид. Той най-добре знае правилника, участвал е в неговото изработване и знае, че това не може да стане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да отпадне ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласуваме всичко. Това, което той каза, го има точно в предложението на господин Димитров за отпадане на ал. 6. Така че по същество не е направено някакво предложение, различно от тези, които бяха направени. Вървим по реда.
В ал. 2 има предложение от господин Руси Статков да се направи изменение и тя да гласи:
"Ал. 2. Народното събрание избира подуправителите, ръководителите на основните управления по чл. 19 и останалите членове на Управителния съвет по предложение на управителя".
Това е предложението на господин Руси Статков. Ако то бъде прието, тогава автоматически отпада и ал. 3, а той предлага отпадане на ал. 3. Затова поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков заедно - за промяна в ал. 2 и отпадане на ал. 3. Не възразявате, господин Статков, така е редно. Благодаря Ви.
Моля да гласувате за предложението на господин Статков, което не е било подкрепено от комисията. (Възгласи: "Е-е-е!" от ДЛ) Господин Атанасов, учил съм се от председателя на предишното събрание. (Весело оживление)
От общо гласували 175 народни представители, за - 43, против - 123, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Господин Папаризов направи предложение в ал. 3 да остане текстът така, както е бил на вносителя, а не с предложението на комисията. С други думи, да се запазят думите "след вземане становището на управителя" в края на ал. 3.
Моля да гласувате предложението на господин Папаризов.
От общо гласували 168 народни представители, за - 54, против - 111, въздържали се - 3.
Предложението не се приема.
И последното предложение е за отпадане на ал. 6, което беше направено от господин Венцеслав Димитров.
Моля да гласувате за отпадане на ал. 6.
От общо гласували 180 народни представители, за - 67, против - 95, въздържали се - 18.
Предложението за отпадане на ал. 6 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за целия чл. 12 така, както беше докладван от председателя господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За ал. 6, когато прочетох предложението на комисията, не съм отразил това, което комисията е приела в ал. 6, т. е. да отпаднат законодателната и съдебната, а да остане само забраната за изпълнителната. Да повторя мотивите, те не са в противоречие с това, което каза и господин Янаки Стоилов. Има си забрана за законодателната, има и за съдебната. Няма само за изпълнителната и затова я въвеждаме тук. За да не ги изброяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде да изчистим текста. Това, което казвате, означава, че краят на изречението ще гласи: "както и да работят за банки или в изпълнителната власт". Така ли е?
Моля да гласувате за целия чл. 12 с тази корекция, която току-що направихме.
От общо гласували 167 народни представители, за - 132, против - 22, въздържали се - 13.
Член 12 е приет.
Процедурно предложение - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам работното време в пленарна зала да бъде удължено с 2 часа. (Реплики от опозицията) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Ако иска някой, може да изрази противно мнение.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Благой Димитров работното време на парламента на днешното заседание да бъде удължено с 2 часа.
Председателите на комисиите след това да съобщят за промени в часа на заседанията на комисиите, или за отмяна на заседания на комисиите.
От общо гласували 182 народни представители, за - 129, против - 45, въздържали се - 8.
Предложението е прието.
Моля да докладвате чл. 13.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 13. Ал. 1. При встъпването в длъжност управителят, подуправителите и останалите членове на управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции и да пазят банковата и търговската тайна.
Ал. 2. Управителят и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а останалите членове на управителния съвет - пред президента."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 13, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Управителят, подуправителите и останалите членове на управителния съвет полагат клетва пред Народното събрание".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Същото е и предложението на народния представител Руси Статков - комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепа текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля все пак да помислите по това предложение, защото в досегашния текст членовете, които се назначаваха с указ на президента, полагаха клетва пред управителя. След като искаме да засилим ролята на клетвата, редно е тя да се полага пред същия орган, който отговаря за дейността на Българската народна банка. Това все пак е Народното събрание и едно въвеждане на такъв допълнителен режим би могло да създаде у някого впечатлението, че няма съответствие или има двузначност в подчинеността на Управителния съвет на Народната банка.
Затова ви моля, моля и юристите да помислят по този въпрос - да не би с текста, който се предлага... Естествено, той е продиктуван от желанието да се издигне ролята на тези членове. Досега те полагаха клетва пред управителя, но не се създаваше това впечатление. Сега да не се създаде впечатление за някаква двойна подчиненост на такъв важен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Други изказвания има ли? - Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Атанас Папаризов, в чл. 13, ал. 2 да се направи следното изменение: "Управителят, подуправителите и останалите членове на управителния съвет полагат клетва пред Народното събрание".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 162 народни представители, за - 43, против - 112, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Аналогично е предложението на господин Руси Статков и затова няма да го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване чл. 13 така както беше докладван от председателя на комисията. Моля, гласувайте!
От общо гласували 163 народни представители, за - 131, против - 15, въздържали се - 17.
Член 13 е приет.
Моля да докладвате чл. 14.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 14. Ал. 1. Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно от компетентния орган по чл. 12, когато:
1. е подал оставка;
2. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3.  с влязла в сила присъда му е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление;
4. е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец и са останали неудовлетворени кредитори;
5. към момента на определената от съда начална дата на неплатежоспособността е бил член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратено поради несъстоятелност, и са останали неудовлетворени кредитори.
Ал. 2. Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно мандата на член на управителния съвет при установено:
1. нарушение на изискванията по чл. 12, ал. 5 и ал. 6;
2. неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на управителния съвет;
3. съществено нарушение на служебните задължения;
4. действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложени с този закон задачи на Българската народна банка.
Ал. 3. При предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет, на негово място се избира, съответно назначава, друго лице за остатъка от мандата".
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 и т. 5 думите "и са останали неудовлетворени кредитори" да отпаднат.
2. В ал. 2, т. 3 и т. 4 да отпаднат и се създаде нова т. 3:
"3. действия или бездействия, от които са произтекли или биха могли да произтекат немаловажни вредни последици за банката".
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 не се подкрепя.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се заличава.
2. В т. 5 думите "към момента на определената от съда начална дата на неплатежоспособността" се заличават.
Предложение на комисията:
Предложението се подкрепя - грешка е допусната.
Предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов:
В чл. 14, ал. 2, т. 1 думите "ал. 4" да отпаднат.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 се изменя така:
"4. се обяви в несъстоятелност, като едноличен търговец и са останали неудовлетворени кредитори".
2. Ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. При предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет, на негово място се избира друго лице за нов мандат".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 14, ал. 3 в края думите "за остатъка от мандата" се заменят с "за нов мандат".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 14, ал. 1 се създава т. 6:
"6. ако е работил през последните 5 години в търговска банка, обявена в несъстоятелност като председател на надзорен съвет, председател на управителен съвет или на съвет на директорите или изпълнителен директор".
Комисията не подкрепя предложението. И едно уточнение: защото е прекалено изчерпателно, а новата редакция, която внасяме по-нагоре, включва и тези хипотези, които господин Венцеслав Димитров изброява.
Предложение на комисията за чл. 14 - крайна редакция, която комисията подкрепя:
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:

"Чл. 14. Ал. 1. Мандатът на член на Управителния съвет се прекратява предсрочно от компетентния орган по чл. 12, когато:
1. е подал оставка;
2. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. с влязла в сила присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. е бил член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратено поради несъстоятелност.
Ал. 2. Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно мандата на член на Управителния съвет при установено:
1. нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 5 и ал. 6;
2. неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на Управителния съвет;
3. съществено нарушение на служебните задължения;
4. действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложени с този закон задачи на Българската народна банка.
Ал. 3. При предсрочно прекратяване на мандат на член на Управителния съвет на негово място се избира, съответно назначава, друго лице за остатъка от мандата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Преди изказването по същество, ако разрешите един въпрос към докладчика. Може би има техническа грешка. В предложенията по чл. 14, както правилно е отбелязано, предложението на народния представител Йордан Цонев т. 4 в ал. 1 да се заличи не се подкрепя от комисията. Мисля, че не беше подкрепено да отпадне "едноличен търговец". То обаче е заличено. Все пак да видим дали не е допусната техническа грешка, защото няма логика да заличите едноличния търговец, а да оставите члена на управителен съвет на акционерно дружество. Сигурно е някаква грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, моля да обясните на цялата зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложенията по чл. 14, ал. 1 се подкрепят. Има го в протокола. Тук е допусната техническа грешка - не се подкрепят. Вижте, по-нататък са отразени в цялостната редакция, която комисията дава на члена - това, което накрая го прочетох.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото има решение на комисията. Аз чета решението на комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но все пак ще вземем решението в пленарна зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разбира се, че ще вземем решението в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имат думата народните представители, направили предложения. Давам думата първо на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, аз съм изненадан, че комисията се е съгласила да не подкрепи предложението на вносителя, тоест на правителството - "е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец и са останали неудовлетворени кредитори". С това отваряме една врата, може и да не е чак толкова голяма, в Управителния съвет на банката да се набутат мошеници или хора, които не разбират нищо от икономика. Просто не знам, след като ние се стремим да направим този отвор колкото се може по-тесен, тоест да влязат хора с високи нравствени качества и особено като разрешихме на тези трима души юнаци да работят навън, те могат да работят - предполага се - и като еднолични търговци, защото не е забранено. Значи той работи като едноличен търговец, фалира, оставя неудовлетворени кредитори, тоест той е мошеник по принцип, може и да не е, тогава е неспособник, а ние го назначаваме за член на Управителния съвет и не го освобождаваме, а го караме да си изкара мандата.
Господин Цонев, това ли сте целели да направите? Това ли сте целели да направите - един мошеник да влезе в Управителния съвет или един човек, който не разбира от икономика, тоест като едноличен търговец, фалирал и вие го оставяте в Управителния съвет! Аз ако съм имал възражения по този текст, това е срещу възможността един едноличен търговец да си гледа бизнеса и да работи като член на Управителния съвет. Обаче това не означава, че след като сте разрешили на еднолични търговци да работят с указ на президента в Управителния съвет, след като те фалират и замъкнат маса други хора - техни партньори, да продължат да работят в Управителния съвет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Спрете с аргументите. Техническа грешка е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А така. Аз Ви питах. Вие казахте - защото го е решила комисията. Комисията такова нещо според мен не може да реши, защото и аз бях там. Някаква грешка има.
За моето предложение. Аз съм съгласен с предложението за редакцията, както е направена от комисията, и го считам така. При мен ограничението беше за 5 години, защото се предполага, че през последните 5 години станаха големите ограбвания на банки и т.н. Но тук се разширява - който е бил въобще. Тоест може да се предположи, че някой може да е бил и преди 50 години. Но веднъж това дружество е обявено в несъстоятелност и в края на краищата не са чак толкова много тези хора, те са 7 души и той няма право да заема този пост. С това съм съгласен, ако наистина е такова мнението на комисията. Тя е по-строга, така да се каже, към хората, аз съм по-малко строг, аз ограничавам само банките, тя разглежда всички дружества, включително и кооперации. Така че съгласен съм да оттегля предложението си, ако се приеме предложението на комисията в този си вид.
И другото. Възразявам срещу изключването на едноличните търговци от санкцията, ако фалират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за пояснение господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня, тъй като наистина има допусната техническа грешка. Това, което отпада. Направено е, както съм го прочел накрая, че отпада т. 4 в ал. 1, а остава т. 4 в ал. 2. Обратното - т. 4 в ал. 1 остава - това за едноличния търговец, а т. 4 в ал. 2 отпада. Това е решението на комисията. Просто сме ги разменили. Отпада това за действие или бездействие, за което всички казахме, че няма критерии и затова го махаме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А за едноличните търговци?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Действително е така. По този начин на практика половината от моето предложение, което трябваше да обоснова, по същество се решава. Все пак аз имам и някакви съмнения по отношение на смисъла на т. 3 от ал. 2. Може ли тук юристите да кажат какво значи съществено нарушение на служебните задължения. Може ли да се оспори в съда такова решение?
Според мен най-логично е и тази точка 3 да отпадне, за да не се използва законът след това с други цели. Моето предложение беше точки 3 и 4 да се заменят с един текст, който също признавам, че не дава някакви особени критерии, прави го малко по-ясно, говори за вредни последици, но и той не е най-лесно приложимият текст, това е безспорно. Малко по-обективен е от сегашните точки 3 и 4. Така че аз бих предложил първо в допълнение на отпадането на т. 4 от ал. 2 да отпадне и т. 3. След като отпада т. 4, аз се отказвам от другото мое предложение, което целеше да я замени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Предложението, което направихме с колегата Рафаилов, по същество е прието с тези уточнения на комисията, тъй като то целеше да отстрани една явна фактическа грешка в първоначалния текст. След изменението на текста на чл. 12 и след предложението, което е направила комисията в ал. 2, т. 1 - "нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 4 и ал. 5", по същество приемат нашето предложение, така че ние оттегляме текста в този му вид, в който го бяхме предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да направя няколко технически забележки, защото наистина с това препускане можем да направим големи бели.
Първо. В текста, който ни е предложен тук, са повторени тези пропуски, за които говори господин Цонев и трябва да се оправят.
В чл. 14 я няма тази т. 4, която той иска да запази.
А в ал. 2, т. 4, която трябва да отпадне, е останала.
Така че това трябва да се изправи.
Освен това, макар че няма процедура, но понеже е груба грешка, позволявам си да спра вниманието ви върху следното. Винаги в такива случаи към едноличния търговец се прибавят неограничено отговорните съдружници на търговско дружество. Това за всеки един юрист е елементарно.
Ето защо ако наистина искаме да бъдем прецизни, в т. 4 на ал. 1 трябва да се запише: "е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество". Ако искаме да бъдем, разбира се, прецизни юридически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата Руси Статков, Демократична левица.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Оттеглям едното от предложенията по ал. 1, т. 4.
Продължавам да поддържам предложението, което съм направил по ал. 3, каквото междупрочем е предложението на господин Лучников за това, че не бива при предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет да се избира човек за остатъка от мандата.
Нашето предложение, господин Лучников, е да се избере за нов мандат.
И аз поддържам това предложение. Предлагам да се подкрепи при гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Думата иска господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
В Тридесет и седмото Народно събрание, когато разглеждахме един съвсем подобен казус, аз поддържах, че новият член на управителния съвет трябва да се избира отново за пълен мандат. И го аргументирах с това да се получи една приемственост в състава на управителното тяло на банката, когато някой излезе, все пак да има някой, който да е останал от старото ръководство. Този аргумент за мен е решителен и сега.
Понеже аз не си определям мнението от това кой е вносител на известен законопроект, а от моето схващане за неговата целесъобразност, отново ви моля да приемете моята поправка на текста. Тоест, вместо да се избира до края на мандата, да се избира с нов мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Папаризов, мисля, че Вашите предложения са отразени, не държите да се гласуват или? Защото се оказа, че са технически грешки.
Имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Изглежда има едно ново уточнение, което сега ще направи господин Цонев. Но ако се е оказало, че не са две, а е една техническата грешка, все пак ще помоля и други юристи да си кажат думата при окончателното редактиране. Защото действително... Нека първо господин Цонев прочете текста така, както той смята, че се предлага от комисията, за да видим кои други предложения трябва да се гласуват. Тоест, като се отстранят техническите грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Техническите грешки са отстранени и веднага мога да Ви ги кажа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има и друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В такъв случай прочетете, наистина, за да няма никакви недоразумения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинете, колеги, но напрежението в работата се отразява понякога при изписването на текстовете.
Ще ви предложа да прочетем чл. 14, ал. 1, по която няма други предложения от т. 1 до т. 5. И когато стигнем до ал. 2, тогава ще дискутираме този текст. Съгласни ли сте? (Приема се)
На чл. 14, ал. 1 окончателният вариант става така:
"Чл. 14. Ал. 1. Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно от компетентния орган по чл. 12, когато:
1. е подал оставка;
2. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. с влязла в сила присъда му е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление;
4. е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец и са останали неудовлетворени кредитори или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отпада "останали неудовлетворени кредитори". Текстът става: "е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, и тук е даден така.
Това е текстът на чл. 14, ал. 1.
Предлагам да гласуваме.
И "т. 5. е бил член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратено поради несъстоятелност."
Предлагам да гласуваме тази алинея, както я изчетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние след това ще ги гласуваме.
По тази алинея виждам, че няма допълнителни бележки.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По ал. 2 има ли нещо по окончателния текст, като се изключи това, че т. 4 не отпада?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има, това е същественото, че не отпада.
"Ал. 2. Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно мандата на член на управителния съвет, при установено:
1. нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 5 и 6;
2. неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на управителния съвет;
3. съществено нарушение на служебните задължения;
4. действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложени с този закон задачи на Българската народна банка."
Тук господин Папаризов предлага да направим редакция на текста такава, че и този, и неговият текст да дадат една нова редакция, която да отразява двата текста, защото те смислово са близки.
Това е, което трябва да уточним, дали ще приемем този текст, дали текста на господин Папаризов или ще направим нова редакция на текста, отразяваща двете предложения.
Може би тук ще помогне господин Лучников?
Другият вариант е да гласуваме едно от двете предложения по т. 4 на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Моето предложение имаше за цел само да намери някаква форма, някакъв критерий, с който едно такова решение по т. 4 може да се обжалва. Най-добре юристите ще кажат кое е по-определяемо, това, което сега е записано, довело до неизпълнение на някои от задачите на банката или нанесени фактически вредни последици за банката - вреди, щети, каквото те смятат. Поне аз така съм се консултирал с юристи и те смятат, че просто това са действия или бездействия, от които са произтекли или биха могли да произтекат немаловажни вредни последици за банката.
Все пак тук, макар и трудно доказуеми, се съдържат някакви кретерии да може да се оспори това решение. В противния случай неизпълнение задачата на банката като основание да се освободи само един член на управителния съвет, ми се струва много субективно. Все пак за задачите на банката отговарят всички, целият управителен съвет. Значи ли, че на всички по тази точка могат да се прекратят пълномощията?
И аз все пак настоявам във всеки случай т. 3 да отпадне:
"3. съществено нарушение на служебните задължения", защото т. 4 говори за последиците от работата на управителния съвет. Постарал съм се те да са малко по-определени.
Но аз лично не съм юрист по професия, бих могъл да чуя някой по-компетентен от мен за това уточняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Стратев от Българската народна банка.

БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз бих искал някакви пояснения да ви дам, ако, разбира се, е необходимо да ги вземате предвид. Става дума за следното. Точки 3 и 4 - те са общо взето с различни хипотези. В т. 3 - "съществено нарушение на служебните задължения", например веднага ми идва на ум едно неизпълнение, което може да се цитира. Например не е подал декларация, която се изисква съгласно закона, текст, който вече се прие, за своето имуществено състояние. Посочваме в друг член, в чл. 17, макар и по-късно.
Участва в гласуване на въпроси, от които е заинтересован. Ето ви едно неизпълнение на служебни задължения. Не идва на работа, цял ден пие. Това може да не води до неизпълнение на служебните задължения, до неизпълнение на възложени с този закон задачи на БНБ. Може ли примерно такава хипотеза - да няма право назначеният орган да си отзове съответно избраното лице? (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица) Той може да ходи на всички заседания, а през това време нищо друго да не прави! Хипотезите могат да бъдат много, животът е разнообразен. Все пак органът, който има право на отвод, ще трябва да мотивира своето решение.
Докато четвърта точка - "действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложени с този закон задачи на Българската народна банка" - е вече една по-широка хипотеза, когато действително, в резултат от неизпълнението на своите служебни задължения, той вече е довел до неизпълнение на задачите. Например неизпълнение на възложена с този закон задача на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица, за което говорихме още в чл. 2. Или не упражнява надзор върху банковата дейност. Всички банки не плащат, той не отнема никакъв лиценз. Не инвестира правилно активите си, не инвестира правилно брутните международни валутни резерви, които водят до загуби.
Ако бъде от полза... Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Папаризов - първото му предложение е намерило отражение в текста. Второто му предложение е в ал. 2 т. 3 и 4 да отпаднат и да бъде създадена нова т. 3 с текст: "действия или бездействия, от които са произтекли или биха могли да произтекат немаловажни вредни последици за банката".
Моля, режим на гласуване за предложението, което е направил господин Папаризов - за отпадане на трета и четвърта точка и създаване на нова т. 3.
От общо гласували 164 народни представители, за - 47, против - 104, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Мисля, че предложенията на господин Цонев са отразени. Едното беше техническо, което беше коригирано.
Господин Нихризов и господин Рафаилов оттеглиха своето предложение.
Господин Руси Статков иска да се гласува само предложението му в ал. 3, която да се измени така: "При предсрочно прекратяване на мандата на член на Управителния съвет, на негово място се избира друго лице за нов мандат".
Господин Лучников, приемате ли редакцията, която предлага господин Руси Статков, защото за едно и също нещо се отнася. Неговата редакция е: "При предсрочно прекратяване на мандата на член на Управителния съвет, на негово място се избира друго лице за нов мандат".
Добре, тогава ще поставя отделно и Вашето предложение после на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков. Прочетох ви го, чухте го.
От общо гласували 167 народни представители, за - 46, против - 96, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников - в ал. 3, в края на думите "за остатъка от мандата" да се заменят с думите "за нов мандат".
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Лучников.
От общо гласували 167 народни представители, за - 59, против - 56, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Господин Венцеслав Димитров оттегли предложението си.
Поставям на гласуване целия текст на чл. 14 така, както беше докладван, с последните уточнения преди малко от председателя на комисията господин Цонев.
Моля, режим на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо гласували 176 народни представители, за - 166, против - няма, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Моля, чл. 15, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 15. Ал. 1. Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана.
Ал. 2. Заседанията на Управителния съвет се ръководят от управителя на банката, а в негово отсъствие - от определен от него подуправител."
Няма други предложения по чл. 15. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по това предложение? - Няма.
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 163 народни представители, за - 162, против - няма, въздържал се - 1.
Член 15 е приет.
Господин Цонев, чл. 16.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 16. Управителният съвет:
1. обсъжда и приема основни насоки на дейността си;
2. приема нормативни актове по дейността на банката;
3. определя лихвените проценти по операциите на банките;
4. определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;
5. определя нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;
6. приема правилник за дейността си;
7. взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;
8. открива и закрива клонове и представителства на банката;
9. приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след които те престават да бъдат законно платежно средство и в които извадените от употреба банкноти и монети следва да бъдат обменени;
10. обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;
11. определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на Българската народна банка;
12. приема решения за участие на Българската народна банка в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации;
13. приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и отчета по чл. 51;
14. разглежда и решава и други въпроси от дейността на банката."
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 16 се създава нова т. 15:
"15. създава и други управления и служби, освен изрично обособените с този закон."


Предложение на комисията - предложението не се подкрепя.
Искам да поясня, защото тази възможност е дадена на Управителния съвет в чл. 19 и ние вчера мисля, че го видяхме, така че то по принцип е прието.
И предложение на народния представител Светослав Лучников в чл. 16, т. 5 след "определя" се добавят: "с наредба".
Предложението се подкрепя, така че този текст става така, ще ви го прочета, защото това е единственото изменение: "определя нормативните изисквания за регулиране на банковата дейност с наредби".
Не, по-правилното е: "определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност".
Тази поправка комисията я приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Господин Статков? - Не се налага. Други желаещи? - Няма.
Моля, гласувайте!
Гласуваме текста на чл. 16 с допълнението, което беше направено в т. 5 така както го прочете господин Цонев. Ако желаете, можем още веднъж да го прочетем: "определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност".
От общо гласували 166 народни представители, за - 165, против - няма, въздържал се - 1.
Чл. 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 17. Ал. 1. Управителният съвет може да заседава, ако присъствуват повече от половината от членовете му.
Ал. 2. Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъствуващите.
Ал. 3. Въздържане при гласуването не се допуска.
Ал. 4. Членовете на Управителния съвет не могат да участвуват в обсъждането и вземането на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани. Те са длъжни предварително да уведомят Управителния съвет за наличието на такива интереси".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 накрая се добавят думите "освен в случаите по ал. 4". Става въпрос за въздържането от гласуването.
2. В ал. 4 изречение първо се изменя така:
"Членовете на Управителния съвет не участвуват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение от народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов:
В чл. 17, ал. 2 думите "с мнозинство от присъствуващите" се заменят с "мнозинство от всички членове на Управителния съвет".
Комисията - тук е записано, че не подкрепя това предложение, но по принцип го е подкрепила, защото по-нататък ще видите текст, че по-малко от четирима не могат да вземат решение, което означава мнозинство от целия състав, а не от присъствуващите. По-надолу ще ви го изчета.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 17 ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Въздържане при гласуване не се допуска, но може да се изрази особено мнение, което се протоколира".
Комисията не подкрепя предложението, но с мотива, че не е необходимо да записваме правото за изразяване на особено мнение в този закон. Иначе, по принцип, да.
Предложение от народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 17 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъствуващите, но с не по-малко от 4 гласа".
Това предложение се приема от комисията и то отразява характера на предложението на народните представители Нихризов и Рафаилов.
Окончателният текст, който комисията подкрепя за чл. 17 е следният:
"Чл. 17. Ал. 1. Управителният съвет може да заседава, ако присъствуват повече от половината от членовете му.
Ал. 2. Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъствуващите, но с не по-малко от 4 гласа.
Ал. 3. Въздържане при гласуването не се допуска, освен в случаите по ал. 4.
Ал. 4. Членовете на Управителния съвет не участвуват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани. Те са длъжни предварително да уведомят Управителния съвет за наличието на такива интереси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Господин Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да прибавя допълнително няколко съображения в защита на текста, който приема и комисията, тъй като може да има колебания.
Става дума за това, че на пръв поглед е демократично да се приемат решения с мнозинство от присъствуващите, но понеже в текста на този член има и положението, че може да се заседава при наличието или при участието на половината от членовете на Управителния съвет, практически ние можем да попаднем в ситуация, при която важни решения да се приемат с по-малко от половината членове на Управителния съвет. Съгласете се, това е нежелателно от всяка гледна точка. Това е водило като мотив и предложението на господин Нихризов и колегата му, тъй като наистина тези две предложения съвпадат смислово. И за да се изключи тази възможност, едва ли ще се намери някой, който да я защитава, комисията съвършено основателно възприема: може да се заседава с повече от половината, с 4 човека, но трябва да се приема с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоилов.
Има думата народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Общо взето мотивите, които са ни водили с колегата Петър Рафаилов и тези мотиви, които изложи господин Стоилов са едни и същи, макар че текстът звучи по различен начин. Аз благодаря на комисията за това, че е приела предложението, но искам да направя едно малко уточнение, една забележка.
Приетият текст може да звучи двусмислено, тъй като е написано: "Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъствуващите, но не по-малко от 4 гласа". Смятам, че тук може да се направи една редакционна поправка в следния смисъл: "Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство, но не по-малко от 4 гласа от присъствуващите", за да няма двусмислие дали тези гласове са били "за", "против" или "въздържали се". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Други народни представители, които желаят да се изкажат има ли?
Господин Цонев, по предложението на народния представител Йордан Нихризов, да го считаме ли за редакционна или е смислова поправка?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, аз не го считам нито за редакционна, нито за смислова. То не променя нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Вие предлагате текстът да остане?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Щом трябва да се приеме едно решение - едно решение става решение, когато за него са гласували с "да" и за него са гласували 4 гласа, а той какво предложи, не можах да разбера. Той каза да са 4, пък да са "за". Не може с 3 гласа "за" и 1 "въздържал се" да стане решение, ясно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Нихризов, държите ли на текста така както го предложихте?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Напълно вярно е, че е дребна поправката, но тъй като е "от присъствуващите" фактически може да се смени смисълът с 1 "въздържал се" и 3 гласа - "за". Прегледайте текста. Редакционната поправка беше: "Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство", тук вкарвам "но не по-малко от 4 гласа", а най-накрая идва "от присъствуващите", а думата "за" - просто отпада. Иначе, фактически, текстът може да звучи, че се приемат с мнозинство от присъствуващите, но не по-малко от 4 гласа и в такъв вариант - 3 "за" и 1 "против" - пак ще се върнем към стария текст. Помислете хубаво върху редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Подлагам на гласуване редакционната поправка на народния представител Йордан Нихризов, което гласи:
"Ал. 2. Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство, но не по-малко от 4 гласа от присъствуващите".
Правилно ли го формулирах, господин Нихризов? - Добре.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 57, против - 52, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.

Господин Статков, поддържате ли предложението си? - Подкрепяте комисията, няма да гласуваме.
Господин Стоилов, Вие? - Подкрепяте становището на комисията. Благодаря ви.
Моля ви, колеги, да гласуваме чл. 17 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 165 народни представители, за - 161, няма против, въздържали се - 4.
Текстът беше приет така, както е предложен от комисията.
Колеги, след консултация с водещата комисия ви предлагаме почивката да бъде от 14 часа. Моля ви за още малко търпение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така или иначе имаме нагласа да работим до 14 часа, нали?
"Чл. 18. Управителят на Българската народна банка организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 18 се създава ал. 2.
"Ал. 2. Управителят може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции."
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
"Ал. 1. Управителят на Българската народна банка организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина." (Това всъщност е изречение първо на чл. 18 от основния текст.)
2. Създава се ал. 2:
"Ал. 2. Управителят ръководи дейността на управителния съвет и действа като изпълнителен директор на Централната банка. В това си качество той отговаря за подготовката и изпълнението на решенията на управителния съвет и за ежедневното управление на Централната банка."
3. Създава се ал. 3:
"Ал. 3. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица." (Това е изречение второ на чл. 18 от основния текст. Значи в случая двете изречения се разбиват на две алинеи - ал. 1 и ал. 3.)
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за чл. 18:
"Чл. 18. Ал. 1. Управителят на Българската народна банка организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица.
Ал. 2. Управителят може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Има ли желаещи за изказване?
Господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направил съм това предложение, за да може все пак управителят на Българската народна банка да гарантира целостта на тази банка, независимо че в нея съществуват две управления, които имат точно обособени задачи. По-напред ние приехме за органи на управление на банката да се смятат не само управителният съвет, не само управителят, но и съответните трима подуправители, които отговарят за отделните управления. Логично е все пак, за да се осигури единството на банката, нейният управител да действа и като изпълнителен директор по отношение на дейността на управителния съвет, а и на всички отделни задачи. Тогава другите членове подуправители по същество ще бъдат изпълнителни членове. Такава правна фигура съществува в много управителни съвети по аналогия и би могла да уточни това, че ние от управителя не искаме да направим, или не даваме повод да се направи сламен човек. Ако управителят действително се занимава само с второстепенни въпроси в банката, то тогава какъв е смисълът на тази сложна система, която ние предвиждаме, тази ротация, едните членове се избират, макар мандатът да е за 6 години, за 2, други - за 4 години, за да може да става плавно застъпването. Как ще се осигури освен индивидуалната отговорност, която безспорно е огромна заслуга за сегашния закон, все пак и принципа на екипността и единодействието? В този смисъл е моето предложение. Както отбеляза господин Цонев, то внася този елемент фактически в ал. 2, по определен за управителя, докато в своите ал. 1 и ал. 3 потвърждава и досегашните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря и аз.
Има ли други желаещи за изказване? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 171 народни представители, за - 51, против - 105, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 18 така, както беше предложен от комисията. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 167 народни представители, за - 140, против - 4, въздържали се - 23.
Текстът на чл. 18 беше приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 19. Ал. 1. В Българската народна банка се обособяват три основни управления - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор", всяко от които се ръководи пряко от подуправител, определен от Народното събрание.
Ал. 2. По решение на Управителния съвет могат да се създават и други управления и служби.
Ал. 3. В рамките на предоставените им компетенции със закон или с приет от управителния съвет нормативен акт подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.
Ал. 4. По предложение на подуправителя управителният съвет определя негов заместник, който изпълнява правомощията му при негово отсъствие."

Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 19 ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. В Българската народна банка се обособяват три основни управления - емисионно, банково и банков надзор, всяко от които се ръководи пряко от подуправител, избран от Народното събрание".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Предложението ми е чисто редакционно и ние вчера в комисията го уточнявахме. Просто чл. 12, ал. 2 говори за избор, а не за определяне на подуправителите и според мен трябва да се следва тази логика и в следващите алинеи и членове, където става дума за подуправителите. Затова съм предложил да се запази такава една редакция - избран, а не както е записано сега "определен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Господин Цонев, ще вземете ли становище?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което предлага господин Статков, кореспондира с чл. 12, ал. 2, в която е казано: "Народното събрание избира подуправители". Той иска тук да се запише пак "избира", пак да се ползва същата дума. Да, но като не го приехме, ние имахме предвид, че единият член третира това, че Народното събрание избира един управител и трима подуправители, а тук се определя кой подуправител за кое от направленията ще отговаря. Това се има предвид и затова не приехме отново думата "избира", а сложихме думата "определя".
Другата възможност, която дискутирахме в комисията, беше в първия член да се сложи "избира и определя". И понеже вече го приехме, така се разделя - в единия се избира, в другия се определя кой за коя дейност отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли други желаещи да се изкажат?
Ако няма, подлагам най-напред на гласуване предложението на народния представител Руси Статков, което гласи:
"Чл. 19. Ал. 1. В Българската народна банка се обособяват три основни направления - емисионно, банково и банков надзор, всяко от които се ръководи пряко от подуправител, избран от Народното събрание".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 48, против - 100, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 19 така, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 170 народни представители, за - 152, против - 1, въздържали се - 17.
Текстът на чл. 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 20. Ал. 1. Основ-ната функция на Управление "Емисионно" е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката.
Ал. 2. При възникването на системен риск за стабилността на банковата система Управление "Банково" осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в този закон и в приетите от управителния съвет нормативни актове.
Ал. 3. Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ Управление "Банков надзор" съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в Закона за банките и кредитното дело мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на разрешения (лиценз) за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя."
Предложение на народния представител Руси Статков - в ч л. 20, ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ Управление "Банков надзор" съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в Закона за банките мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на разрешение (лиценз) за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 20, ал. 3 в края точката отпада и се добавя "на Управление "Банков надзор".
Комисията не подкрепя това предложение. Междупрочем, то е чисто редакционно и по тази причина не беше подкрепено.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - в чл. 20 ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Основна функция на Управление "Емисионно" е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българската народна банка, както и на 20 на сто от депозитите на търговските банки, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на комисията за чл. 20 - подкрепя текста на вносителя, като в ал. 3 думите "Закона за банките и кредитното дело" се заменят със "закон". Това произтича от факта, че още не е приет новият Закон за банките и не се знае какво ще бъде заглавието му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Цонев.
Желаещи да се изкажат народни представители? - Народният представител Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало искам да отбележа че и това, и други мои предложения, правени в комисията, са продиктувани от основния мотив - при въвеждането на валутния борд да заложим в него някакви буфери, някакви елементи на преходен режим, някакви амортисьори. Сами разбирате, че този мотив е по посока на осигуряване на възможност в първата година, в първите 5-6 месеца на този режим на парична политика да бъде оказано съдействие да се вкорени в икономическите и социалните условия на страната.
В последните дни аз виждам, че прекаленият оптимизъм, с който се отнасяха и политици, и редица икономисти и финансисти в изминалите седмици и месеци, е бил неоснователен. Оказа се, че наистина с обявявания преди месеци дефицит от 3 и нещо не можем да завършим годината. Отиде се към едно число, което е почти два пъти по-високо. И даже при това число разработеният бюджет показва, че редица сектори на бюджетната сфера ще бъдат в режим на критично състояние. И това не е случайно. Причините са ясни.
Вярно е, че в момента по балансите, които са разработени, Банковото управление ще има един приличен депозит в Емисионното управление, за сметка на който ресурс могат да бъдат рефинансирани банките, които се окажат в положение на системен риск.

Но този ресурс имаме сега и няма никаква гаранция, че утре той няма да се стопи под влияние на доста много и различни фактори.
Предложението, което ви се прави, е предложение, внушавано ни през миналата есен от сериозни експерти на Международния валутен фонд и от други извън фонда, които посещаваха страната, когато се подготвяше тогава приемането на закони, които да осигурят въвеждането на валутния борд. Това прави напълно възможно във всеки даден момент да бъде реална възможността Централната банка да рефинансира търговските банки, когато се окаже, че това е необходимо. Това е смисълът.
В комисията не беше прието, но аз исках още веднъж да споделя с вас мотивите и съображенията, които са продиктували това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Други желаещи?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Госпожо председател, колеги! Мисля, че и дотук председателят на комисията поясни и на няколко пъти след това може би ще се наложи. Има неща, които в работната група бяха подготвени, след това коригирани и възприети от комисията, но, за съжаление, може би при преработката не са взети предвид. Струва ми се, че именно изменението, което прави и самата комисия в ал. 3 по същество подкрепя идеята, която аз съм предложил. Разбира се, предлага по-добро решение, което аз подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? - Няма.
Тогава няма да подлагам на гласуване предложението на господин Статков, тъй като то се съдържа в предложението на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников в чл. 20, ал. 3 в края точката отпада и се добавя "на управление "Банков надзор".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 169 народни представители, за - 23, против - 70, въздържали се - 76.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов така, както е формулирано в раздадения текст - така, както беше докладвано и подкрепено от самия вносител.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 178 народни представители, за - 43, против - 118, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 20 така, както беше предложен от комисията, с редакционната поправка в ал. 3, че думите "Законът за банките и кредитното дело" се заменят със "закон".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 175 народни представители, за - 154, против - 6, въздържали се - 15.
Предложението се приема.
Колеги, преди да обявя почивката господин Цонев предлага да гласуваме и останалите два текста. Съгласни ли сте?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, има още два члена и свършваме с глава трета. Ако искате да ги свършим?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да починем, да починем!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искате да починем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, ще си починем. Преди това искам да направя няколко съобщения.
1. Комисията по икономическата политика ще заседава днес, след приключване на пленарното заседание, в зала "Запад" на Народното събрание по предварително раздадения дневен ред.
Това се отнася и за другите комисии, а така също и за Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
След почивката можем да обявим и по-точното място, и време за заседание на комисиите.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да увеличим срока за представяне на предложенията по Закона за банките, тъй като той изтича днес.
Законът е важен и има много предложения от най-различни институции, в това число от търговските банки и т.н. Няма да имаме възможност да го гледаме преди петък на второ четене в комисиите. Предлагам срокът за представяне на писмени предложения да се удължи до петък, 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли други предложения, възражения? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Цонев - писмените предложения по Закона за банките да бъдат представени до петък, 14,00 ч.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за - 171, против - 1, въздържали се - 7.
Предложението на господин Цонев е прието.
Почивка 20 минути до 14,20 ч. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Заседанието продължава.
Моля да докладвате следващия текст. Мисля, че е чл. 21.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 21. Управителният съвет определя с правилник структурата и конкретните функции и отговорности на управленията и службите в банката, реда за осъществяване на взаимоотношенията между тях и компетентността на ръководните длъжностни лица."
Няма предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за чл. 21.
От общо гласували 137 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 2.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 22. Ал. 1. Вътрешният контрол върху финансовата дейност на Българската народна банка се осъществява от главен ревизор, избран от Управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата.
Ал. 2. Главният ревизор:
1. оценява качеството на системите за вътрешен контрол, проверява функционирането на тези системи, тяхната надеждност и пълнотата на информацията;
2. проверява адекватността на съществуващите системи за защита на активите на банката и при необходимост - тяхното наличие;
3. проверява дали операциите на банката се извършват в съответствие със законите и другите нормативни актове и с актовете на органите за управление на банката;
4. оценява ефикасността на организацията на работа в банката и при необходимост прави препоръки до Управителния съвет;
5. извършва други проверки по искане на Управителния съвет;
6. координира дейността си с външния одитор на Българската народна банка."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 22, ал. 2 т. 4 се изменя така:
"4. оценява ефикасността на организация на работата в банката и прави препоръки до Управителния съвет."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 22:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като в ал. 2 т. 4 се изменя така:
"4. оценява ефективността от използуването на средствата на банката и при необходимост прави препоръки на Управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за чл. 22.
От общо гласували 157 народни представители, за - 156, против - няма, въздържал се - 1.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 23. Ал. 1. Служителите на Българската народна банка при встъпване в длъжност подписват декларация, че с всичките си действия ще служат вярно на нейните интереси и ще пазят банковата и търговската тайна.
Ал. 2. Служителите на банката са длъжни да пазят в тайна преговорите, сключваните сделки, размера на депозитите и операциите на клиентите, сведенията, получавани от банката, както и всички обстоятелства по работата на банката и нейните клиенти, които са служебна и търговска тайна за тях.
Ал. 3. Трудовото възнаграждение на служителите на банката се определя от Управителния съвет, но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответни функции в други банки в страната."
Предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов:
В чл. 23, ал. 3 думите "но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служителите със съответните функции в други банки в страната" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Служителите на Българската народна банка при встъпване в длъжност подписват декларация, че ще спазват законите, ще осъществяват възложените им функции, свързани с дейността на банката, и ще пазят банковата и търговската тайна".
2. Ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Трудовото възнаграждение на служителите в банката се определя от Управителния съвет".
Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 не се подкрепя.
Предложение на комисията за чл. 23:
Подкрепя текста на вносителя, като ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Служителите на Българската народна банка при встъпване в длъжност подписват декларация, че ще спазват законите, ще осъществяват възложените им функции, свързани с дейността на банката, и ще пазят банковата и търговската тайна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йордан Цонев.
Авторите на писмени предложения искат ли думата? - Не.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов в чл. 23, ал. 3 думите "но то не може да бъде по-ниско от средното възнаграждение на служителите със съответните функции в други банки в страната" да отпаднат. Това е тяхното предложение - да отпаднат тези думи.
Моля, режим на гласуване по предложението на народните представители Нихризов и Рафаилов, което не е подкрепено от комисията.
От общо гласували 152 народни представители, за - 33, против - 72, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Първото предложение на господин Руси Статков е прието.
Второто му предложение - ал. 3 да се измени, както следва:
"Ал. 3. Трудовото възнаграждение на служителите в банката се определя от Управителния съвет".
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване за предложението на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 151 народни представители, за - 32, против - 99, въздържали се - 20.
Предложението не се подкрепя.
Моля, режим на гласуване за целия текст на чл. 23 така, както е предложен от вносителя и от комисията с корекцията на ал. 1, която е направена в съответствие с предложението на господин Руси Статков.
От общо гласували 150 народни представители, за - 145, против - 4, въздържал се - 1.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 24. Ал. 1. Служителите на банката могат да откриват сметки в Българската народна банка, лихвата по които не може да бъде по-висока от средните лихвени проценти в търговските банки.
Ал. 2. При определени от управителния съвет условия, служителите на Българска народна банка могат да получават кредити от нея за задоволяване на жилищни нужди и за покриване на разходи за обучение."
Предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Рафаилов. Има предложение и от господин Руси Статков и от народния представител Стефан Стоилов. Всички са за това чл. 24 да отпадне. Единствената разлика е, че при проф. Стоилов се предлага да отпадне само ал. 2, като се запази ал. 1.
Комисията подкрепя предложението чл. 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред поставям на гласуване това предложение, защото то обхваща целия чл. 24.
Моля да гласувате за отпадане на чл. 24.
От общо гласували 158 народни представители, за - 149, против - 2, въздържали се - 7.
Член 24 отпада.
Моля, следващата глава четвърта на закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава четвърта - Парична единица, банкноти и монети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли някакви бележки?
Моля да гласувате за заглавието на глава четвърта - "Парична единица, банкноти и монети".
От общо гласували 151 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 2.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 25. Паричната единица на Република България е левът, разделен на сто стотинки".
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има си хас и да има предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имаше да отпадне "на сто стотинки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за текста на чл. 25.
От общо гласували 158 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 26. Ал. 1. Българската народна банка има изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети.
Ал. 2. Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.
Ал. 3. Българската народна банка осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети и сигурността и съхраняването на непуснатите в обращение банкноти и монети, както и опазването и унищожаването на изтеглени от обращение банкнотни и монети.
Ал. 4. Номиналната стойност, съдържанието, формата и дизайнът на банкнотите и монетите, пускани в обращение от банката, се определят от управителния съвет.
Ал. 5. Преди да пусне в обращение нова банкнота или монета, банката обнародва в "Държавен вестник" и в други средства за масова информация точното й описание."
Предложение на народния представител Руси Статков.
В чл. 26, ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Българската народна банка осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхранението на непуснатите в обращение банкноти и монети и опазването и унищожаването на изтеглени от обращение банкноти и монети".
Комисията подкрепя това предложение, защото текстът е по-добър от този на вносителя.
Предложение на народния представител Светослав Лучников.
В чл. 26, ал. 2 се добавя изречение второ: "Плащанията в чужда валута могат да се извършват само ако са уговорени изрично между страните".
Предложение на комисията - предложението не се подкрепя. Мисля, че мотивът беше, че тази материя се урежда в друг документ, наредбите и така нататък.
Предложение на комисията за чл. 26 - комисията подкрепя текста на вносителя, като ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Българската народна банка осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение банкноти и монети и опазването и унищожаването на изтеглените от обращение банкноти и монети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, искате ли думата? Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Струва ми се, че с този закон за Българската народна банка ние определяме всъщност статута на валутния режим на страната. При положение, че преминаваме не толкова към валутен борд, колкото към един курс, вече определен към една чуждестранна валута, а чрез нея всъщност и към всички конвертируеми валути по света, аз смятам, че ние трябва да уточним обхвата на приложимостта на лева като задължително платежно средство, което безспорно е такова, и възможностите да се уговарят плащания в чуждестранна валута. Това е едно улеснение за извършването на стокообмена, защото при положение, че всеки един в условията на валутен борд може да отиде да си купи и банката е длъжна да му продаде каквато валута той иска, няма защо във всички случаи да усложняваме нещата и да караме да се върши тази вторична трансакция, която, първо, затруднява, и второ, създава напрежение на валутния пазар, а можем и трябва направо да предвидим възможността, ако страните изрично уговарят някои плащания между тях да бъдат извършвани в чужда валута, това да бъде легализирано. По този начин ние ще преминем именно към едно европеизиране на нашата разплащателна система и ще се доближим до, дай Боже, включването ни в европейските икономически общности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания?
Предложението на господин Руси Статков е взето предвид, така че него няма да гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников в ал. 2 на чл. 26 да се добави второ изречение, което да гласи: "Плащания в чужда валута могат да се извършват, само ако са уговорени изрично между страните". Моля да гласувате.
От общо гласували 155 народни представители, за - 45, против - 29, въздържали се - 81.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на целия чл. 26 с редакцията на ал. 3, която предложи комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 148, против - 1, въздържали се - 3.
Член 26 е приет.
Моля, докладвайте чл. 27.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 27. Българската народна банка, след като съобщи чрез "Държавен вестник" и чрез средствата за масово осведомяване, може да извади от обращение постъпили в нея банкноти и монети при заплащане на номиналната им стойност. Такива банкноти и монети след изтичане на определения от банката срок се смятат за излезли от обращение и престават да бъдат законно платежно средство."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 27!
От общо гласували 155 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 3.
Член 27 е приет.
Моля, докладвайте чл. 28!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 28. Ал. 1. Условия-та, при които могат да бъдат обменяни повредени банкноти по частична или пълна номинална стойност, се определят от банката.
Ал. 2. Монети, които са перфорирани, рязани, деформирани или на които е поставен частен знак, или чиито дизайн е неразличим, се обменят от банката по нейна преценка."
Няма предложения.
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 28!
От общо гласували 159 народни представители, за - 150, против - 1, въздържали се - 8.
Член 28 е приет.
Преминаваме към глава пета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава пета. Парични функции и операции на банката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли забележки по името на главата? - Няма.
Моля, гласувайте наименованието на глава пета "Парични функции и операции на банката"!
От общо гласували 147 народни представители, за - 146, против - няма, въздържал се - 1.
Наименованието на глава пета е прието.
Моля, докладвайте чл. 29!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 29. Ал. 1. Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно чл. 30.
Ал. 2. Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка включва:
1. всички банкноти и монети в обращение, емитирани от Българската народна банка;
2. салдата по сметки, притежавани от други лица в Българската народна банка, с изключение на сметките на Международния валутен фонд.
Ал. 3. Брутният международен валутен резерв на Българската народна банка е равен на пазарната стойност на следните активи на банката:
1. притежаваното монетарно злато и други благородни метали;
2. притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута;
3. средства в свободно конвертируема валута, притежавани от Българската народна банка по сметки в чуждестранни централни банки или в други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг;
4. притежаваните от Българската народна банка специална права на тираж на Международния валутен фонд;
5. притежаваните от Българската народна банка дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение;
6. салдото от вземанията и задълженията по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване на Българската народна банка, сключени с или гарантирани от чуждестранни централни банки или публични международни финансови организации, както и фючърси и опции на Българската народна банка, задължени по които са чуждестранни лица и плащането е в свободно конвертируема чуждестранна валута."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 29 се правят следните изменения:
"1. В ал. 1 думите "общата сума на паричните задължения на Българската народна банка" се заменят с "общата сума на паричните задължения по обособения раздел на баланса на Българската народна банка, отразяващ дейността на Управление "Емисионно".
2. В ал. 2, точка 2 да се добави:
"и сметките на други официални кредитори, предоставили дългосрочни кредити за подпомагане на платежния баланс на страната."
Предложение на комисията:
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 29 ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, намален с онази негова част, която осигурява покриване на 20 на сто от депозитите на търговските банки. Левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно чл. 30."
Предложение на работната група:
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 29, ал. 3 се правят следните изменения:
"1. Точка 1 се заличава.
2. Досегашните точки 2 до 6 стават съответно 1 до 5.
3. Създава се точка 6:
"6. притежаваното монетарно злато, оценено по 500 германски марки за една трой унция или по пазарната му цена, ако тя е по-ниска."
Комисията подкрепя това предложение.
И накрая, обобщени предложения на комисията по чл. 29 с тези текстове, които тя подкрепя:
"Чл. 29. Ал. 1. Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно чл. 30.
Ал. 2. Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка включва:
1. всички банкноти и монети в обращение, емитирани от Българската народна банка;
2. салдата по сметки, притежавани от други лица в Българската народна банка, с изключение на сметките на Международния валутен фонд.
Ал. 3. Брутният международен валутен резерв на Българската народна банка е равен на пазарната стойност на следните активи на банката:
1. притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута;
2. средства в свободно конвертируема валута, притежавани от Българската народна банка по сметки в чуждестранни централни банки или в други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг;
3. притежаваните от Българската народна банка специални права на тираж на Международния валутен фонд;
4. притежаваните от Българската народна банка дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение;



5. салдото от вземанията и задълженията по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване на Българската народна банка, сключени с или гарантирани от чуждестранни централни банки или публични международни финансови организации, както и фючърси и опици на Българската народна банка, задължени по които са чуждестранни лица и плащането е в свободноконвертируема чуждестранна валута;
6. притежаваното монетарно злато, оценено по 500 германски марки за една тройунция или по пазарната му цена, ако тя е по-ниска".
Господин председател, тук искам да направя едно уточнение и да ви запозная с един текст. Тъй като навлизаме в членовете, които определят валутната котва, тоест в случая, както комисията предлага - германската марка, искам да ви кажа, че по този въпрос ние при първото четене бяхме взели решение правителството да направи предложение за коя валута ще бъде фиксиран левът със съответните обосновки, а също и предложение за фиксинга. В този член определяме точно, а в следващия член се определя само фиксингът. Тук трябва да кажем ясно, защото се говори за германска марка, а в скоби за щатския долар. Затова тук ви запознавам с това.
Вчера получихме такова предложение от правителството и то е българският лев да бъде фиксиран към германската марка при съотношение хиляда към едно лев - марка.
След като се запознахме с мотивите и след като в комисията подробно всички колеги се запознаха с разработките на икономистите от Българската народна банка и останалите материали, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол прие решение, с което приема това предложение на правителството на Република България: българският лев да бъде фиксиран към германската марка при съотношение 1000:1. Затова в текста ви прочетох предложението на комисията направо в германски марки. Следващият член касае фиксинга и там вече ще можем да дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, все пак да изясня дали няма грешка в представения чл. 29, защото съм с впечатление, че комисията, когато прие моето предложение да има две обособени сметки или два обособени баланса на управление "Емисионно" и управление "Банково" и това сега е отразено в чл. 50, доколкото си спомням прие моето първо предложение, а именно в началото на чл. 29 това задължение валутните резерви на държавата да покриват базисните пари, тоест парите в обращение и депозитите в емисионното управление, да се отнася именно за сметката на това емисионно управление.
Въпросът е принципен, защото ако не направите това уточнение в текста - и аз мисля, че се прие в комисията - много е лесно фактически да няма валутен борд в България, а да има това, което го има и сега. Ако не се запише ясно, че активите във валута трябва да са равни на задълженията на Емисионното управление, във всеки един момент, когато намалеят активите на Емисионното управление, както между другото и в баланса, подготвян за Българската народна банка, тогава депозитът на Банковото управление - управлението, в което сега са парите за финансиране на търговските банки, вече не е пасив, не е излишък, не е негативна положителна стойност на Емисионното. Този депозит тогава влиза в активите на Емисионното управление и по същество вие срещу този депозит на Банковото управление, с който искате да финансирате и търговските банки, отново може да си печатате пари и да има инфлация. И няма да има никаква разлика от досегашните функции на Българската народна банка.
Разбира се, един разумен подуправител не би трябвало да допусне това, но нищо в закона не казва, както е редактиран сега, че съответният подуправител на Емисионното управление е задължен през цялото време да гарантира валутните активи именно по сметката на това управление да са най-малко равни на левовите задължения в него.
Аз останах с впечатление, че не само поправката ми по чл. 50, но комисията прие и тази моя първа поправка и тогава ал. 1 ще звучи: "Общата сума на паричните задължения по обособения раздел по баланса на управление "Емисионно" на Българската народна банка..." и т.н. по текста, тоест става дума за общата сума на паричните задължения по обособения баланс на управление "Емисионно". Именно в това е смисълът на валутния съвет и мисля, че това нещо беше прието в комисията и господин Ганчо Колев го потвърди.
Бих искал да знам дали няма грешка в текста преди да обосновавам своето предложение, но ако се остави така като цяло, вие нямате никаква гаранция след това, че няма... Може би да - това е удобно за Българската народна банка, може да се намери всякакъв юридически аргумент - да се твърди, че банката е юридическо лица като цяло, но тогава защо ни е валутен съвет, защо са ни две управления? Какво променяме с този закон? Защо си губим времето тук ден и половина? - Няма да има никакъв смисъл от този закон, освен че ще запишем един курс, който утре ще бъде съборен от инфлацията, ако не се запише ясно в закона, че в нито един момент в сметката именно на Емисионното управление валутните резерви не трябва да спаднат и да бъдат по-малко от задълженията на същото това управление "Емисионно". Иначе няма приет Закон за валутен съвет по същество.
На второто си предложение не държа. То имаше смисъл средствата, които се получават не само от Международния валутен фонд, но и от Европейския съюз, и от другите страни от Г-24, да бъдат използвани в подкрепа на платежния баланс на страната. По същество те сега разбирам, че са намерили отражение във фонд ДФРР и на практика биха могли да се използват по този начин. Съвсем друг е въпросът обаче дали сметката на ДФРР, която сега влиза в баланса като наличност, влиза в Емисионното управление в задълженията, като задължение на правителството влиза в банковото, а дали в тази сметка няма една дупка от 70 милиона долара... И ако това е така, по-добре е сега Българската народна банка да направи емисия от лева срещу тия 70 милиона долара и да попълни сметката на ДФРР, за да не се получава това след въвеждането на валутния съвет. По втория въпрос е полезно да знаем какво е фактическото положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, че опасенията на господин Папаризов, че е възможно нарушаване на принципа на валутния съвет са излишни, защото точно този текст многократно е съгласуван с оня орган, който изрично и категорично ни кара да въведем валутен съвет в България. Той даде този текст и не вярвам този, който иска да въведем валутен съвет, да ни остави тази възможност...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Как така ще дава текст? (Оживление)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля ви да не ме прекъсвате! Не съм си позволил да прекъсвам никого от вас до този момент. Абсолютно никого не съм си позволил да прекъсвам.
Господин Стратев ще поясни това, за което стана дума, но и вчера останах с това убеждение, че господин Папаризов иска да ни внуши, че оставяме някаква вратичка за нарушаване принципа на валутния съвет. Аз обаче след вчерашния дебат останах с впечатлението, че не че ние оставяме вратичка, а че на господин Папаризов не му е ясен механизмът на този валутен съвет - как точно става, какво става и защо. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Реплика на господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря на господин Цонев за високата оценка, но все пак искам да му кажа, че Международният валутен фонд, разбира се, когато дава своите предложения, на които той се позовава, ги дава като за една напреднала страна, а не като за една балканска страна и той не се интересува от вратичките. Това първо.
Второ, ако господин Цонев е чел материалите, които аз се възползувах, с неговото любезно съдействие да прочета, които ни бяха предоставени от господин Ангарски, в баланса на Българската народна банка много ясно е написано, не в пасивите, господин Цонев, на Емисионното управление, а в активите т. 4 - "Сметка на банковото управление". Чета по-надолу. В тази статия се отчита салдото по вътрешната сметка на банковото управление, когато пасивите на Емисионното управление превишават активите му. В този случай, господа, няма валутен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Дуплика, ако искате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Безсмислено е. Повтаряме спора от вчера. Просто не искам да го пренасям в залата. Явно тези материали, които сте чели, дори и да не бях се запознал, Вие имахте щастието вчера да ми ги прочетете точно четири пъти. Така че, запознах се благодарение на Вас, ако приемате, че не съм се бил запознал. Е, не приемам тези аргументи. Предлагам специалистите да обяснят от тяхна гледна точка за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отдавна чака господин Стратев и сега има думата.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, според мен неоснователни са опасенията на народния представител Папаризов, тъй като, ако се прочете целият текст на закона, се вижда, че фактически тези членове, които вече бяха приети, например в чл. 20, се казва, че:
"Основна функция на управление "Емисионно" е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българската народна банка".
Тоест, систематично се говори за всички парични задължения на Българската народна банка и аз не виждам никакво смущение. Принципите на валутния съвет са, че Българската народна банка трябва да осигурява, управление "Емисионно" в случая, с брутните международни валутни резерви пълно покритие на всички парични задължения на Българската народна банка, с изключение на две и те са ясно изписани в закона. Значи едното го има в чл. 29 - не се включват салдата по сметките на Международния валутен фонд, това е единственото, което не се покрива с брутните международни валутни активи, и в Преходните разпоредби се посочва, че се прави още едно изключение, когато стигнем дотам ще се види, това са други поети задължения от банката преди 31 декември 1996 г., чийто първоначален срок до падежа е над 2 години.
Това са единствените салда по сметки, които не се покриват с брутни международни валутни активи. Всички останали парични задължения, независимо от техния произход, трябва да бъдат покрити във всеки един момент с международните активи на банката.
Доколкото съм запознат с текста, ако има някакви опасения за въвеждане на валутен борд, всички тези опасения трябва да бъдат предотвратени и всички проблеми трябва да бъдат решени преди въвеждането. Въвеждането на валутния борд става от 1 юли.
Предложението на комисията е, че текстовете 29, 32 и 50 влизат в сила от 1 юли. Ако народните представители приемат така текстовете, това означава, че паричният съвет ще бъде въведен от 1 юли 1997 г. Така че аз не съм запознат чак толкова детайлно с балансите, освен това един закон никога не може да говори за вътрешни сметки, междууправленски сметки. Междууправленските сметки са проблем на подзаконовите нормативни актове. Има специален текст по-нататък, който казва, че Управителният съвет на БНБ с наредба опредeля формата и съдържанието на консолидирания баланс на банката, който ще отразява основните активи и пасиви на управление "Емисионно" и управление "Банково". Така че тези неща ще бъдат напълно прозрачни, както и седмичното публикуване на баланса на управление "Емисионно".
С тези две отклонения, които ви казах, от принципа, че всички парични задължения на БНБ следва да бъдат покрити с активи, не виждам никакъв смисъл да се споменават управления. Освен това тук народното представителство прие да се говори за Българска народна банка, а кой осъществява нейните функции - това са отделни управления, това е съвсем друг разпис. Българската народна банка е Централната банка на България и тя осъществява като цяло функциите, които са предвидени в този закон чрез своите различни управления, като се предвижда началниците на отделните управления да носят самостоятелна отговорност за своята дейност по изложените съображения.
Това е, което бих могъл да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стратев.
Други желаещи за изказвания? - Не виждам.
Господин Папаризов оттегли второто си предложение. Остава само първото.
Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов в чл. 29, ал. 1 думите "общата сума на паричните задължения на Българската народна банка" да се заменят с думите "общата сума на паричните задължения по обособения раздел на баланса на Българската народна банка, отразяващ дейността на управление "Емисионно".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 184 народни представители, за - 51, против - 114, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стефан Стоилов, който предлага чл. 29, ал. 1 да бъде изменена по следния начин:
"Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, намален с онази негова част, която осигурява покриване на 20 на сто от депозитите на търговските банки. Левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка (щатски долар) съгласно чл. 30".
Това е предложението.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): След като не се гласува чл. 20, това няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го? Професор Стоилов го оттегля. При това положение остава да се гласува чл. 29 в окончателната редакция, която ни беше предложена от председателя на комисията господин Цонев.
Моля, режим на гласуване за чл. 29.
От общо гласували 176 народни представители, за - 138, против - 2, въздържали се - 36.
Член 29 е приет.
Моля да докладвате чл. 30.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 30. Ал. 1. Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1000 лв. за една германска марка.
Ал. 2. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка".
По чл. 30 няма други предложения. Комисията подкрепя това предложение. Преди малко ви прочетох решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, дами и господа народни представители! В ч. 30 се предлага да вземем решение за валутата, към която ще бъде фиксиран курсът на лева, така, както предложи и председателят на комисията. Допускам, че всички народни представители съзнават степента на важност на това решение. Въпреки явната склонност на дясната част на залата да се пристъпи към гласуване без дискусия, поне за мене не е съвсем ясно дали всички си дават сметка за тази важност. Но при всички случаи, без да навлизаме в особени подробности, едно нещо е съвършено ясно - че това решение по възможно най-сериозен начин ще определя и предопределя икономическата и финансовата политика на страната за този период от години, за който той ще действа. И доколкото всички заявяваха от тази трибуна, че се възприема решението за валутен съвет като сериозно и дългосрочно, това, което предстои да гласуваме, трябваше да бъде подложено на много сериозна дискусия. Тази дискусия трябваше да бъде въведена от председателя на Министерския съвет, който да уважи Народното събрание с присъствието си, да обоснове това решение, което се внася от името на Министерския съвет, и да заяви пред парламента намеренията на правителството да избегне опасностите, рисковете, поне да ги ограничи във възможната степен от това решение, което се предлага, и, разбира се, какви мерки се предприемат за оползотворяване на предимствата на този вариант, който се предлага.
Вчера в Бюджетната комисия беше на разположение на нейните членове един сериозен професионален материал, подготвен от изследователското звено на Българската народна банка. В него достатъчно обективно, достатъчно задълбочено и професионално са разгледани четирите възможни варианти на това решение - привързване към марката, към долара, смесен вариант и по-широка кошница. Вие трябва да си давате сметка за обективните проблеми, които възникват с решението за привързване към марката. Те са ясно назовани в този материал. Аз ще ви ги съобщя накратко, за да сте наясно с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, накратко няма да съобщите нищо, защото сега сме на второ четене. Всичко, което казвате, би било чудесно при разглеждането на закона при първо четене. (Шум и възражения в блока на Демократичната левица) И много добре съзнавате, защото имате повече парламентарен опит и от мене, че в момента сте в нарушение на правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но съгласете се, господин председателю, че най-голямото нарушение е законът, който беше внесен тази сутрин и който се предлага да гласуваме днес. (Частични ръкопляскания в залата) Въобще в случая според мен Вие по никой начин не можете да ме упреквате в някакво нарушение, след като ние следваме една съвършено съкратена процедура, която е изцяло извън изискванията на правилника. И Вие като член на ръководството и на миналото Народно събрание прекрасно си давате сметка за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да влизам с Вас в спор...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също няма да влизам с Вас в спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, по същество.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако настоявате, ще прекъсна изказването си, няма да продължа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, по същество.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... защото виждам, че залата въобще не е настроена...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И знаете по същество какво имате право да предложите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... да обърне нужното сериозно внимание на този свръхпринципен въпрос. Мога да ви кажа, че аз няма да участвам в това гласуване. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Реплика на господин Цонев, но мисля, че влизаме в излишни дебати, а сме на второ четене все пак.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, аз подкрепям това, което каза господин Пирински. Дебат по тази тема трябва да има, само че ще направя репликата си - дебатът е започнал още преди един месец точно по тази тема. Ако се създава впечатлението, че сме взели решението, искам да уверя тази зала, че точно този въпрос го решихме най-трудно, най-задълбочено, с най-много колебания, с най-много консултации, в т. ч. с почти всички дипломатически мисии, акредитирани тук, какво е тяхното становище, кой какво мисли. По тези въпроси съм запознал комисията и всички, които искат да се запознаят, раздал съм достатъчно материали като председател на комисията, задължил съм чрез Народното събрание всички банкови експерти в страната, известни специалисти да си кажат мнението и то беше на разположение на всички народни представители, в т. ч. и на тези от Демократичната левица. И когато вчера това решение, както каза господин Папаризов, беше взето с относително привидна лекота, то беше взето, защото бяха изслушани и прочетени всички становища, всички "за" и "против" и има тук мотивите на правителството, които вие искахте да чуете, и аз, ако искате, мога да ви ги прочета. Има ги точно мотивите - защо, как и т. н. Ако искате дебат тук, аз съм за. Но не бива да казвате, че някой е погледнал лесно на този въпрос и че ние не оценяваме фундаменталното му значение. Да, той има фундаментално значение и ние не отказваме такъв дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само право на дуплика има господин Пирински. Преди да дойде господин Пирински искам да поясня, че дебат може да има, но ние не сме дискусионен клуб, а Народно събрание и работим по правилник, приет и публикуван вчера в "Държавен вестник". Това е второ четене и аз ще спазвам правилника. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря на господин Цонев за неговата реплика, защото тя потвърди това, което аз казах. (Смях в блока на СДС) Това, че вие се смеете, показва, че не разбирате за какво става дума. (Смях в блока на СДС) Вижте, нищо не може да замени дискусията в пленарна зала. Това, което става в комисията, наистина трябва да я улесни, трябва да я облекчи, трябва да я насочи. Но официалната дискусия в парламента става тук, в пленарната зала, от тази трибуна и тя се протоколира. Това е смисълът на разглеждането на един въпрос в парламента.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: На първо четене!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така, на първо четене. В дадения случай ние сега фактически се явяваме на първо четене именно по този въпрос. Така че при всичкото ми уважение, към това, което каза господин Цонев, само едно - не може никакви консултации, никакви съветвания, никакви уточнения извън пленарната зала да заместят дискусията и гласуването в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (извън микрофоните): Аз казах - аз съм за дискусия.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И господин Цонев сега подсказва, че той е за такава дискусия. Това е и моето предложение. Ако мнозинството е за такава дискусия, да поканим поне министъра на финансите, ако не министър-председателя и да започнем такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, благодаря Ви и четете правилника.
Има думата господин Корнезов за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, процедура е. При първо четене в проекта, който ни беше раздаден и който обсъждахме, в чл. 30, Вие го имате пред Вас, погледнете, има многоточие. Нито е определена валутата - дали ще бъде доларът, дали ще бъде марката, нито съотношението. Това не е обсъждано на първо четене. И всички сме свидетели на този проблем.

Второ. Законът, който се предлага от правителството като предложение, вижте го, това е Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
Аз не правя възражение от това, не ме разбирайте погрешно, не съм формалист, но не е прецизно. Защо да не обсъдим такъв изключително важен въпрос за цялата ни нация и то с години напред? Защо да бягаме от дискусия? Разберете, когато ви казвам това, аз не съм против марката и, респективно, съотношенията на марката към българския лев.
Но нека всички тук с пълното съзнание да гласуваме един текст, който ще бъде в полза на страната. Защото върховенството на българския парламент изисква дискусиите да бъдат тук, а не извън залата, някой друг да ни решава българските работи. Благодаря ви. (Шум в лявата страна на залата, частични ръкопляскания на места в залата от дясната страна) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря.
И отново не чух нищо дори и по същество, никакво предложение. Очевидно се мъчите да превърнете трибуната в момента в нещо, в което ще се прави политиканстване. Затова, ако имате нещо конкретно по текстовете, моля само тогава да искате думата.
Господин Лучников.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, министър-председателят го няма, но министърът на финансите да дойде при обсъждането. Това е моето предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа.
Ние разисквахме този законопроект на първо гласуване, в присъствието на министъра на финансите. Къде бяхте тогава, да започнете, да развиете вашата дискусия. (Шум и реплики от лявата страна на залата) В този текст беше предложено с точки евентуален вариант на марка - долари. Кой ви пречеше на вас когато правехте писмените си предложения за второ гласуване, да развиете някаква положителна теза? Да кажете: ние предлагаме, примерно, да се завърже лева за долара при еди какъв си курс? С това вие щяхте да покажете някакво положително отношение към проблемите на страната и към излизането й от кризата.
Защото няма защо аз да ви казвам колко е необходимо бързо да се приеме този закон, за да може да дойдат следващите постъпления от Международния валутен фонд. Или вие не искате страната да получи постъпленията, мисля 315 милиона долара, за да облекчи своето икономическо положение?
Не така, господа, ако вие искахте да водите една положителна дискусия, вие щяхте да я направите. Ако вие искахте да имате положително отношение към икономическите проблеми на страната, вие трябваше да направите писмени предложения за второто гласуване на закона. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин Лучников, при цялото ми уважение към Вашите правни познания, когато правите такива бележки към една парламентарна група е добре да присъствате на заседанията на Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия, която е водеща. Именно тези две комисии предложиха на правителството не отделни депутати или парламентарни групи да правят предложения, а по този важен въпрос правителството да направи своето предложение. Защото кой друг в България, освен изпълнителната власт и Българската народна банка може да събере всичката необходима информация, да проведе всичките необходими международни преговори, за да предложи отговорно решение?
Не е редно да искате това от отделни депутати, дори от отделни парламентарни групи. Двете комисии предложиха на правителството и то прие и се съгласи то да е инициаторът на замяната на точки, точки. Правителството го прави днес като изменение на закона. Ние не оспорваме, че това е след първото четене. Но най-малкото от уважение към Народното събрание беше редно правителството да бъде тук и да представи своето предложение. Това най-малко го изисква и парламентарната демокрация, и елементарната етика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За втора реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Лучников, в продължение на това, което каза и господин Папаризов, може би си спомняте, че при първото четене на този закон аз предложих да се създаде една временна работна група в състав от трите комисии - Бюджетната, Икономическата и Правната, която именно да се запознае с разчетите и изчисленията на правителството и да синхронизира работата на трите комисии, за да бъде четенето в пленарна зала достатъчно ориентирано и експедитивно.
Същото предложение ние повторихме и в срещата си с представителите на Международния валутен фонд.
Ето защо аз по никой начин не приемам Вашия упрек, че ние сме имали неконструктивен подход по този въпрос. Но Ви уверявам, че по такъв въпрос са необходими огромен обем много точни, аналитични работи с цифри и с различни варианти и за валутните резерви, и за платежния баланс, и за търговския баланс, и за паричната маса в страната и т.н.
Не е сериозно да очаквате няколко депутати да формулират по такъв въпрос свое предложение. Но ние бяхме готови напълно конструктивно и активно да взаимодействаме при изясняването на този въпрос. Това не се получи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Искате ли думата за дуплика?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Аз наистина се учудвам от лявата логика. Те заявяват, че не са били в състояние да направят предложение, понеже им липсвала компетентност. А сега изведнъж искат тук да ни съсипят със своята компетентност при една дискусия. Няма да стане тази дискусия, защото вие нямате компетентност да я водите. (Шум и ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за процедура господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Моето процедурно предложение е да отложим гласуването по чл. 30, но да продължим по другите членове, тъй като ние не желаем да бавим приемането на Закона за Българската народна банка.
Господин Цонев се съгласи с аргументите, че тази дискусия е необходима на българския парламент и на българското общество. В този смисъл, понеже зная, че сега не може да се докара нито министър-председателят, нито министъра на финансите, като няма такава предварителна договореност, да продължим по другите членове, а утре сутринта да дискутираме предложението по чл. 30.
Аз мисля, че това е начинът, по който трябва да постъпи българския парламент. Когато взима важни решения, дискусията да се провежда тук, в парламентарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно, контрапредложение на това предложение за процедура, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз правя противно предложение на процедурното предложение, което чухме преди малко. Но аз искам да изразя своето учудване от това, че народни представители от Демократичната левица твърдят, че няколко народни представители са внесли това предложение. Мен това ме изненадва.
Имаме Решение N 601 на Министерския съвет от 3 юни 1997 г., уважаеми госпожи и господа народни представители отляво. Подписано ... (Реплики от лявата страна на залата) и вкарано по съответния ред в Народното събрание, с което на практика това, което вие казвате, че никой не поема отговорност във връзка с чл. 30, не е така.
Аз питам господин Пирински: има ли нещо друго той, някакво друго предложение по отношение на привързването на лева и ако има, какво е то? В момента просто вие, особено с последното предложение, се държите абсолютно деструктивно и безотговорно към нацията. Вие в момента проявявате, продължавате да проявявате своята безотговорност. Вие докарахте, уважаеми социалисти, страната дотук, за въвеждане на валутен борд и нямате никакво основание и никакво право да искате в момента някакво проточване на заседанието. (Частични ръкопляскания в дясно)
Уважаеми господин председател! Аз Ви умолявам да подложите на гласуване текста по чл. 30 и да продължаваме нататък, още повече загубихме ценно парламентарно време, може би 15 минути в излишни процедурни предложения. Благодаря ви. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отлагане разглеждането на чл. 30. Моля тези, които подкрепят процедурното предложение на господин Иванов, да гласуват "за", а другите, естествено, "против". Режим на гласуване!
От общо гласували 191 народни представители, за - 57, против - 122, въздържали се - 12.
Предложението се отхвърля.
Следващото процедурно предложение е това, което направи господин Благой Димитров - да преустановим разискванията по чл. 30 и да се пристъпи към гласуване.
Моля, режим на гласуване за прекратяване на разискванията по чл. 30!
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това не може да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Погледнете правилника! Наистина отскоро го имаме всички, само от днес, но четете правилника, съветвам ви всички и тогава няма да го нарушаваме.
Режим на гласуване за прекратяване на разискванията. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица)
Аз не съм длъжен да цитирам членовете, а тези, които идват на тази трибуна, са длъжни да ги цитират, когато предлагат нещо или когато оспорват нещо.
Прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо гласували 163 народни представители, за - 131, против - 25, въздържали се - 7.
Предложението е прието. Прекратяваме разискванията по чл. 30 и го поставям на гласуване. Ще го прочета и аз, за да бъде ясно какво гласуват всички:
"Чл. 30. Ал. 1. Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1000 лева за 1 германска марка.
Ал. 2. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка."
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 145 народни представители, за - 134, против - 7, въздържали се - 4.
Има 1 "против" от вашата група. Предполагам, че сте Вие (обръща се към господин Стефан Гайтанджиев) и искате да обясните отрицателния си вот.
Господин Гайтанджиев има думата, за да обясни своя отрицателен вот.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Гласувах против обвързването на българския лев към немската марка, защото съм привърженик на това или към кошница валути да се привърже левът, това не беше толкова сложно технически, колкото се представи, или пък по-добре към американския долар. Привързването към марката е една грешна стъпка, когато няма перспективи в близките 5-6 години развитието на отношенията ни с Европа да достигне до етап, в който действително да можем да имаме благоприятни последици и за нашето народно стопанство.
Искам да изразя тук мнението и на моите колеги, които не участваха в гласуването. Тъй като този въпрос е изключително важен, трябваше да бъде подложен на обществен дебат и най-вече дебат в пленарната зала. Не може проблеми, които се вкарват сутринта с неясни и неустановени мотиви, да бъдем принудени да ги обсъждаме така и да гласуваме... (Силен шум, викове и ръкопляскания в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на оратора!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Така че, господа, всички, които гласуваха в подкрепа на този член, носят отговорност за по-нататъшното финансово здраве на България. Аз поех своята. (Силен шум и реплики в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Цонев, след като приехме чл. 30, моля да докладвате чл. 31.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 31. Ал. 1. При поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната германски марки срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0,5 на сто, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента.
Ал. 2. Българската народна банка може да ограничи сделките си с чуждестранна валута само с местни банки, при условие че те ще обменят при поискване без ограничения левове срещу германски марки и обратно, на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка и с такси, комисионни и други разходи за клиента, които заедно не могат да превишават определени от Българската народна банка лимити."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 31, ал. 2 думите "Българската народна банка може да ограничи сделките си с чуждестранна валута само с местни банки, при условие че те ще обменят при поискване" се заменят с "Българската народна банка не може да ограничи сделките си с чуждестранна валута с местни банки, които обменят при поискване."
Комисията не подкрепя това предложение. Мотивът да не се подкрепя е, че по-нататък още народни представители предлагат въобще да отпадне тази ал. 2 и комисията подкрепя тези предложения.
Има предложение на народния представител Руси Статков и на народния представител Йордан Цонев тази ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, обаче и двамата допуснахме една грешка. Трябваше най-напред да обсъдим предложението на господин Руси Статков за нов чл. 30а, а ние, увлечени в емоциите от предишния член, пропуснахме това. Затова моля да докладвате и чл. 30а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, извинявам се, аз наистина преминах направо към чл. 31.
Колегата Руси Статков предлага да се въведе нов чл. 30а със следния текст:
"Чл. 30а. В случай, че годишната промяна в индекса на потребителските цени в страната на резервната валута излиза извън границите от 5 до 20 на сто за повече от две години или 10 до 40 на сто за повече от шест месеца, в срок от 60 дни Българската народна банка е длъжна:
1. Да девалвира (ако промяната в индекса е отрицателна) или ревалвира (ако промяната в индекса е положителна) лева по отношение на резервната валута с не повече от промяната на индекса през гореупоменатия период."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Господин Статков, искате ли думата? - Има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложих нов член, тъй като... Разбира се, аз не бих искал да ви връщам към това, което преди малко гласувахте, под формата на допълнително напрежение, но решението, което се взема за резервна валута, изисква един сериозен ангажимент и още повече по отношение на това какво дадената страна, нейната икономика предлага. Ще кажете, че това е Германия или да кажем някоя друга страна. Разбира се, която и да е тази страна, не е застрахована от промени в икономиката и то в непосредствена перспектива. Това го показва и опитът на страни, които са въвеждали принципите на валутния борд. Например не е сполучлив опитът на Чили преди години, когато се е привързала към американския долар и това е съвпаднало с промени в курса на долара в Съединените американски щати.
Затова моето предложение е свързано с възможност за евентуално развитие, неблагоприятно, в страната, към която ние се обвързваме с резервната валута. И затова всъщност тези конкретни текстове, които предлагам, може и да не се приемат, но принципно трябва да има разпоредба, която да предвиди такава възможност - как ще се излезе от такава ситуация, при развитие на инфлационен процес в една или друга степен. Мисля, че тази разпоредба не беше дискутирана в комисията в този план, но днес моля в залата да се има предвид. Повтарям, имаме негативния опит на Чили, а и на други страни, които показват, че колкото и да е била добра оценката на специалистите, те не са взели предвид някои процеси, които след това, ако няма предварителна готовност, се отразяват както в Чили пагубно на валутния борд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, режим на гласуване за предложения от господин Руси Статков нов чл. 30а. (Системата за гласуване блокира)
Докато деблокират системата и за да пестим времето, понеже сме към края на заседанието, аз ще предоставя думата на господин Гиньо Ганев, който поиска право на лично обяснение. Той има право на 3 минути за лично обяснение.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Говоря по силата на чл. 46 от правилника. Когато, при гласуването на чл. 11, ал. 2 от законопроекта, обясних отрицателния си вот, това беше защото лексиката, която беше приета като законодателно изречение остави в мен впечатлението, че за членове на Управителния съвет на Българска народна банка могат да се назначават или определят лица, които и не са български граждани. Това беше в логиката на непрецизната формулировка, защото се премахна, първо, предложението "само" и, второ, се махна пълният член, което означава на български език "всички". И стана полуруско изречение - "членове"... и т.н.
Това, дотук. Но господин Венцеслав Димитров в някакво много странно качество, съжалявам, че не е тук, започна да тълкува чужди мисли и чужда воля. Аз искам да му препоръчам занапред да дава обяснение на собственото си убеждение и начина си на гласуване. Неговите думи обаче - те не ме засегнаха, но просто ме учудиха - имат една единствена стойност, според мен, казвам ви го като парламентарист, защото все пак се записаха тук. И аз искам още веднъж да кажа - ако той е прав за това, че атмосферата в залата, думите, които тук са били казани не могат да оставят съмнение, че само български граждани могат да бъдат членове на Управителния съвет на Българската народна банка - това да бъде така. Възразявам срещу неговото право с лекота да интерпретира чужда воля!
Още веднъж, накрая, с това, с което започнах - дано тези реплики, дано тези дебати, дано това мое обяснение даже доведат до един единствен резултат - при систематичното, не само граматическото тълкувание на гласувания текст наистина никой да не може да си позволи правно политически да определя за членове на Управителния съвет на Българската народна банка други освен български граждани. Това според мен ще бъде непременно едно добро познаване не на синтаксиса, а на една българска и политическа граматика. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте по предложения от господин Руси Статков нов чл. 30а.
Отбележете в протокола, че предишното гласуване не завърши поради блокиране на електронната система за гласуване. Затова го и повтаряме.
Моля, обявете резултата!
От общо гласували 154 народни представители, за - 31, против - 107, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
По чл. 31 има думата народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Предложението за отпадане на чл. 31, ал. 2, което се подкрепя от комисията е аналогично по смисъл и на моето предложение, т.е. да няма ограничения по отношение задължението на БНБ да продава валута и на всички търговски банки. В този смисъл аз оттеглям своето предложение. Моля то да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Предложенията на народните представители Йордан Цонев и Руси Статков са взети предвид.
Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 31 само с една алинея. Моля, гласувайте за чл. 31 така както е предложено от комисията.
От общо гласували 159 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 2.
Чл. 31 е приет.
Моля да докладвате текста на чл. 32.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 32. Ал. 1. Българската народна банка може да предприеме всички необходими действия, свързани с придобиване, притежаване и продажба на международни валутни активи по чл. 29, ал. 3.
Ал. 2. Българската народна банка инвестира своите международни валутни активи в съответствие с разумните инвестиционни принципи и практика, като инвестициите в ценни книжа могат да бъдат само в ликвидни дългови инструменти.
Ал. 3. Равностойността в германски марки на брутните международни валутни резерви на Българската народна банка, деноминирани във валута, различна от германската марка, не може да бъде увеличавана, ако в резултат от това увеличение тя превишава 5 на сто от равностойността в германски марки на брутните международни валутни резерви на Българската народна банка.
Ал. 4. Общата сума на задълженията по заеми, ползвани от Българската народна банка, които са деноминирани и платими в чуждестранна валута, не може да бъде увеличавана, ако в резултат на това увеличение техният размер надвишава 10 на сто от активите на Българската народна банка.
Ал. 5. Ограничението по ал. 4 не се отнася за изменението на сумата на задълженията на Българската народна банка към Международния валутен фонд".
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 се добавя "емитирани от правителството или от Централната банка на държавата, в чиято свободно конвертируема валута те са платими."
2. В ал. 4 в края се добавя "към 31 декември на предходната година".
3. В ал. 5 се добави "и към други официални кредитори, предоставили дългосрочни кредити за подпомагане на платежния баланс на страната."
Комисията не подкрепя тези предложения.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 32 ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Пазарната стойност на включените в брутните международни валутни резерви активи, деноминирани в различна от германската марка чуждестранна валута, не може да надхвърля с 2 на сто общата сума на паричните задължения на Българската народна банка, деноминирани в тази валута, съответно да е по-ниска с 2 на сто от тези задължения".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложенията на комисията за чл. 32 така както са с отхвърлените и приети предложения:
"Чл. 32. Ал. 1. Българската народна банка може да предприеме всички необходими действия, свързани с придобиване, притежаване и продажба на международни валутни активи по чл. 29, ал. 3.
Ал. 2. Българската народна банка инвестира своите международни валутни активи в съответствие с разумните инвестиционни принципи и практика, като инвестициите в ценни книжа могат да бъдат само в ликвидни дългови инструменти в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 3, т. 5.
Ал. 3. Пазарната стойност на включените в брутните международни валутни резерви активи, деноминирани в различна от германската марка чуждестранна валута, не може да надхвърля с 2 на сто общата сума на паричните задължения на Българската народна банка, деноминирани в тази валута, съответно да е по-ниска с 2 на сто от тези задължения.
Ал. 4. Общата сума на задълженията по заеми, ползвани от Българската народна банка, които са деноминирани и платими в чуждестранна валута, не може да бъде увеличавана, ако в резултат на това увеличение техният размер надвишава 10 на сто от активите на Българската народна банка, към момента на последния обнародван баланс.
Ал. 5. Ограничението по ал. 4 не се отнася за изменението на сумата на задълженията на Българската народна банка към Международния валутен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Фактически комисията не подкрепи само третото мое предложение, от което аз се отказах, защото не беше подкрепено преди това. Другите две предложения са намерили удовлетворително отражение в предлагания от комисията текст, именно в края на ал. 2 е добавено "в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 3, т. 5", а в ал. 4 се реши да се отчитат активите в последния период, за който има публикуван баланс, т.е. от предишния месец, така че аз съм удовлетворен от начина, по който са отразени тези две предложения - първите две и не настоявам моите предложения да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов. При това положение поставям на гласуване текста на чл. 32 както ни беше предложен от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само за едно уточнение. Моля в окончателния текст, предложен от комисията в ал. 2 вместо "чл. 29, ал. 3, т. 5" да се чете "чл. 29, ал. 3, т. 4", тъй като в чл. 29 имаме преномерация. Това е просто техническа редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте за чл. 32.
От общо гласували 165 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 2.
Този член е приет.
С това приключваме работата си днес по закона.
Само няколко съобщения:
Заседанието на парламентарната Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството се отлага.
За всички останали комисии заседанията ще започнат един час след приключване на пленарното заседание.
Нека да съобщя и залите, в които ще се проведат заседанията - в зала "Запад" ще заседава Комисията по икономическа политика, в зала 232 е Комисията по национална сигурност, в 456 зала ще заседава Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Заседанието на Комисията по образованието и науката се отменя.
За утре има обявено заседание на Комисията по външна и интеграционна политика от 15,00 ч. в зала 238, както и заседание на Комисията по културата и медиите - зала 134 от 15,00 ч.
Това бяха двете съобщения за заседания на комисии за утре.
Комисията по икономическата политика веднага ще се събере и ще заседава.
Закривам заседанието.
Следващото заседание ще бъде утре сутринта от 9,00 ч. (Звъни)

Закрито в 16,02 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
     Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
     Петя Шопова


СЕКРЕТАРИ:
    Калчо Чукаров

    Свилен Димитров