Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Жеко Стоянов Иванов. Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Днешното заседание на Народното събрание е извънредно с обявен и приет дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитното преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзническа сила".
Давам думата за процедура на господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 37, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение настоящото извънредно заседание на Народното събрание да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Искаме "Дарик" радио!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 225 народни представители: за 225, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВОЕННА ТЕХНИКА И БОЙНИ ПРИПАСИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Представям ви становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси № 902-02-29, внесен от Министерския съвет на 22 април 1999 година:
"Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на извънредно заседание на 2 май 1999 г., в което взеха участие представители на Министерството на отбраната.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси.
Становището на комисията е прието на 2 май 1999 г. с 15 гласа "за" и 1 глас "въздържал се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект на закон № 902-02-29 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси, внесен от Министерския съвет на 22 април 1999 година:
"На свое заседание от 29 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси, подписано на 16 април 1999 г. в София.
Становището е прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителя има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По време на официалното посещение на министър-председателя на Република Македония господин Любчо Георгиевски в София, в унисон с общия конструктивен дух на разговорите за развитие на двустранните отношения, България се отзова на изразеното от Република Македония желание за предоставяне на военна помощ. На македонската страна бяха предложени 150 танка Т-55 и 150 броя 122 мм гаубици М-30. Въоръжението и техниката са включени в обявените за експорт квоти по Договора за обикновените Въоръжени сили в Европа. Те не се числят към бойния състав на Българската армия и се съхраняват в базите за излишно въоръжение и техника.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси е изготвено по време на експертните разговори, които се проведоха в София. В хода на преговорите от македонска страна бе отправено искане за предоставяне на един единичен боен комплект бойни припаси за система въоръжение, друга спомагателна техника и военно-технически имущества, което предложение бе удовлетворено по пътя на намаляване на броя на танковете и броя на гаубиците.
Споразумението беше подписано на 16 април 1999 г. от името на правителството на Република България при условията на последваща ратификация от заместник-министъра на отбраната господин Пламен Радонов.
Споразумението регламентира количеството на безвъзмездно предоставената техника, 94 танка тип Т-55 с по един боекомплект от по 43 снаряда и друго въоръжение, и 108 броя 122 мм гаубици М-30 с по един боекомплект от по 40 снаряда и друго въоръжение, съгласно Приложение № 4, и запасно имущество и принадлежности и технически работилници за обслужване и ремонт, съгласно Приложение № 2.
Също така бяха уточнени сроковете за предоставяне, както и начинът и етапите на транспортиране. Транспортирането на военна техника ще се извърши от и за сметка на българската страна до предварително договорен пункт. Транспортирането на бойните припаси ще се извърши също за сметка на българската страна, също до двустранно уговорен пункт.
Предаването на военна техника и бойни припаси ще се извършва на всеки етап с констативен протокол, подписан от упълномощени представители на Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Македония и обвързва страните относно факта на предаването, получаването и количеството на военната техника и бойните припаси.
За целта с Решение на Министерския съвет № 245 от 15.04.1999 г. е осигурена сумата, която е необходима за ремонта, подготовката и транспортирането на безвъзмездно предоставените военна техника и боеприпаси.
В съответствие с политиката на Република България за активизиране на двустранните отношения с Република Македония Министерският съвет предлага на вашето внимание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездното предоставяне на военна техника и бойни припаси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи внесения от правителството проект за ратифициране на сключеното споразумение. Това беше голяма новина не само в българо-македонските отношения. За съжаление тя беше изместена от войната, която днес поставя нашата съседка в изключително трудна, в критична, а някои даже я наричат катастрофална ситуация.
Аз искам да направя предложение във връзка с това, но все пак, подкрепяйки това споразумение, очевидно е необходимо за младата демокрация в Македония, за укрепването на нейните въоръжени сили. Бих искал да припомня ситуацията около оповестяването на това съобщение и да предложа, а това изисква и професионализмът в политиката, подобни действия да бъдат консултирани или най-малкото да има информация сред тези, които нямат възражения, където има консенсус в отношенията ни, особено със съседна страна. Иначе се получава доста неудобната ситуация, трудът на журналистите, разбира се, ние ценим високо, да изясняваме точно за какво става дума.
А що се отнася до положението в Македония мисля, че този консенсус и съгласие, който постигнахме във всички обсъждания и тук в парламента, и плодовете на една добра политика, които събираме сега, никак не е достатъчен в създалата се нова ситуация.
Мисля, че би било добре правителството да сезира по някакъв начин парламента, не обезателно пленарния състав, а може би комисиите, които непосредствено отговарят за това, със своята преоценка за новата ситуация и с тези действия, които могат отново да постигнат консенсус тук, в българското национално събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа! Аз вземам думата, за да подкрепя този законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Република Македония. Много добре е казано това - за безвъзмездно предоставяне на военна помощ.
Аз съм от тези парламентаристи, които днес не искат да се вглеждат в количествата и видовете на военната техника, нито на боеприпасите. За мен е по-съществен политическият знак. Съдържанието на споразумението е традиционното съдържание на подобни договорни актове. Добре е, че България поема разходите по транспортирането. И затова има осигурени средства в държавния бюджет, сроковете са тук и т.н.
Но искам да взема един литературен повод от мотивите на правителството - "танковете и артилерийските системи - се казва там, - които се предоставят безвъзмездно, не се числят към бойния състав на Българската армия и се съхраняват в така наречените бази за излишното въоръжение". На мен това даже ми пречи.
Тук не става дума да се дарява някому нещо излишно, а е важно да се окаже помощ на братска Република Македония. (Бурни ръкопляскания в цялата зала, възглас "Браво!" в Демократичната левица, възглас "Е-е-е!" в СДС.)
И затова е нужно да се прочете самото споразумение и като морал, и като доказателство за една нова - нашата, ясна и далновидна политика на добросъседство, фундирана върху взаимно уважение, взаимни интереси на двете страни.
Разбира се, това споразумение влиза в сила сега и то ще приключи действието си с предаването на последните количества от изброената в самия негов текст помощ. А после?
Моето убеждение и убеждението на Парламентарната група на Демократичната левица е, че трябва и непременно ще последват много нови споразумения и то по всички азимути на нашия социален живот. Става дума за воля за обмен на стоки, на капитали, взаимни инвестиции, транспорт и комуникации, култура и образование и т.н.
И трябва наистина да не носим чувство за отговорност като народни представители, ако в този момент сега не оценим още веднъж по достойнство неотдавнашната съвместна декларация на министър-председателя на Република България и на председателя на правителството на Република Македония, защото с нея, честно казано, се сложи ново начало на една стара история на общи въжделения и борби, стигнали най-после до мъдростта за съвместно и дружелюбно развитие, за общ просперитет на нашите две независими, и още веднъж да се каже, тъй близки държави.
Аз не зная защо някой тук ръкопляскаше много двусмислено, когато се говори за връзката между България и Македония. Но това е въпрос за кулоарите.
Моята лична привързаност и респект към конституционализма и международното право иска да напомня едно късо изречение от края на самата съвместна декларация, извадено от дълбокия кладенец на едно трудно минало, но формулирано сега с една добронамереност, с принципи, които се наричат "общуване" и които лежат в сърцето на съвременната демокрация.
Казва се така: "Двете страни няма да допуснат дейности, насочени към подстрекателство на насилие, на омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между Република България и Република Македония." В днешния час на нашето модерно развитие аз мисля, че тези думи трябва да бъдат прочетени с духа и с високата мярка на международната законност и на международния морал, с които са написани и Устава, и най-добрите страници от практиката, от историята на Организацията на обединените нации. Не можем да допуснем наистина дейности, насочени към насилие и омраза не само между Република Македония и Република България, а и към други страни.  Аз имам днес предвид, с оглед на втора точка от дневния ред, държавата Югославия и нейния народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Коя държава Югославия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, аз ще бъда пределно кратък. Депутатите, избрани с листата на Българския бизнесблок, подкрепят идеята и ще подпишат споразумението с чиста съвест, тъй като братският македонски народ наистина е подложен на огромен натиск от повече от една страна. Неговото бъдеще и нашето бъдеще са свързани и те няма да бъдат леки.
Ние приветстваме решението на правителството да изпрати тази братска помощ безвъзмездно и да платим и превоза, с чувството, че ние наистина в такъв тежък момент сме длъжни да дадем рамо на една независима и братска държава.
Хората, които се опитваха да изправят българския и македонския народ един срещу друг, явно не успяха. Чуждите сили, които се изправяха между нас, когато се вдигнат границите в началото на ХХI век и хора, стоки и капитали спокойно започнат да контактуват, напълно тези пъклени планове да изправят един срещу друг двата братски народа, както и другите наши съседни държави, ще се провалят.
Аз, за разлика от много колеги, съм оптимист. Аз се гордея, че съм балканец. Гордея се с многообразието на палитрата - етническа, културна и историческа - на нашата държава и на нашия регион и с много ведро чувство още един път, господа, ви благодаря, че решихте да помогнете на Република Югославия (смях) с тази донация. Единствената ми забележка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На Република Македония.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А, извинявайте! (Шум в залата.) Подсъзнателно, като балкански представител подсъзнателно, фройдиски аз не правя разлика в нашия регион между всички наши братя, които ни заобикалят. Искам тази идея наистина да влезе в сърцата ни някак си.
Би било добре, господин министър-председател, Вие да уведомявате народното представителство в една парламентарна република, преди да вземате такива решения. Ще бъде почтено и достойно и ние за това ще Ви благодарим с повече уважение от наша страна като депутати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Христо Смоленов.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Кога беше в СДС, кога стана в БСП? (Репликата е към господин Христо Смоленов.) Хубаво е да ги видиш всичките какво правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за спокойствие.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги народни представители, уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми гости от правителството на Република България, уважаеми господин Савов! (Смях.) Две от нещата, за които кабинетът заслужава да бъде поздравен, са: първо, решението за безвъзмездно предоставяне на танкове и артилерийски системи, модифицирано в танкове и боеприпаси, на братска Република Македония и, второ, фактът, че устоя на натиска на господин Строуб Талбот и не допусна създаването на бежански лагери на наша територия.
Аз искам да коригирам господин Гиньо Ганев. Тези танкове не ни бяха излишни. Освободиха се като бройка, защото от Русия безвъзмездно ни предоставиха 100 танка "Т-72" и 100 бронирани машини на пехотата, което позволи в рамките на квотите от договора за съкращение на конвенционалните оръжия ние тези боеспособни, с много добър ресурс оръжия да предоставим на братска Македония.
Когато става дума за Македония, уважаеми колеги, трябва да е ясно, че позицията на България винаги е била тази на истинската майка от библейската притча за Соломоновия съд. Истинската майка, която в спор с една неистинска се отказва от претенциите си за детето, защото цар Соломон - забележете! - предлага то да бъде разсечено на две и всяка половина да бъде дадена на конкурентките-майки, истинската майка се отказва от претенции.
Уважаеми колеги, съдбата на Република Македония и сега е напрегната. Македония и сега е в опасност. И сега я грози стратегически сценарий за разцепление, на който ние можем и трябва да се противопоставим.
И второто, което искам да кажа, е, че дестабилизацията на Република Македония върви по различни начини - не само военнотехнически. Дестабилизацията на Република Македония може би се дължи и на факта, че вирусът на сепаратизма се привнася отвън там. А може би и тук!... Точно срещу този вирус на сепаратизма, привнесен отвън и готов да превърне народа на една страна в неговото етническо многообразие, в неговото религиозно многообразие в пушечно месо - срещу този вирус на сепаратизма всички ние сме длъжни да се противопоставим с ясното разбиране, че домино-ефектът от дестабилизацията на Република Македония би засегнал и нашата страна.
Забележете, уважаеми колеги, как се активизира господин Адем Кенан! Той може би иска да превърне колегите от ОНС в това, което стана Ибрахим Ругова в косовската ситуация. Аз съм дълбоко убеден в тяхната зрялост и съм сигурен, че те няма да допуснат ескалация по тази линия.
Още веднъж искам да подчертая, че предоставянето безвъзмездно на модерна бронетанкова техника и боеприпаси на Република Македония е жест не просто на добра воля, а на майчина загриженост. Ние няма да бъдем като страна-мащеха по отношение на Република Македония. Но с това нашата загриженост не се изчерпва. Опасявам се, че стратегическият замисъл за съдбата на Балканите изисква от нас доста повече усилия за предотвратяване на една ливанизация или дори афганизация на региона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Пламен Марков. Заповядайте.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Твърде рядко в българския парламент сме разглеждали законопроекти, внесени от правителството, които са били одобрявани от водещата и съпътстващата постоянни комисии с почти пълно единодушие. Казвам "почти", отчитайки странната - уверявам ви, не само според мен - позиция "въздържал се" на депутат от Парламентарната група на БСП Стефан Гайтанджиев при гласуването в Комисията по национална сигурност. Разбира се, аз имам свое обяснение на този факт, което е по-близо до медицината, отколкото до политиката, но това е друга тема. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Уважаеми колеги, представеното ни днес за ратификация споразумение между правителствата на Република България и Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси, подписано на 16 април т. г. в гр. София, е реален израз на новите измерения и подходи в осъществяването на двустранните отношения, чието начало беше поставено с посещението на министър-председателя на Република Македония Любчо Георгиевски в нашата страна и подписването на Съвместната българо-македонска декларация. Именно тази декларация, която стана възможна благодарение на добрата воля и европейския подход в решаването на двустранните проблеми, проявени от правителството на Обединените демократични сили и новото демократично правителство на Република Македония, сложи край на така наречения езиков спор, създаден и изкуствено раздухан и поддържан от определени политически кръгове в двете страни с цел блокирането на двустранните отношения.

Добре известно е, че след разрешаването на този основен спорен момент в българо-македонските отношения бяха подписани повече от 20 двустранни спогодби и договори от търговски, икономически и културен характер, които отвориха вратата на едно интензивно двустранно сътрудничество, изградено върху принципите на равноправието, приятелството и добросъседството.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да заостря вашето внимание върху факта, че споразумението, което след малко ние ще ратифицираме, не е постигнато в резултат на проявена инициативност от българска страна, а е в отговор на изразеното от Република Македония желание за предоставяне на военна помощ. Тази помощ е необходима на младата македонска държава поради обстоятелството, че след като обяви своята независимост през 1991 г. диктаторският националкомунистически режим в Белград реши да я накаже, като изтегли цялото тежко въоръжение и бронирана бойна техника от гарнизоните на Югославската армия, разположени до този момент на македонска територия - факт, от който косвено бихме могли да съдим за евентуалните намерения на Белград по отношение на Македония в контекста на все още официално непризнатата северна граница на Република Македония и последователно водените от Белград агресивни военни действия спрямо всички отделили се при разпадането на Федеративна република Югославия независими държави.
Известно е, че на практика младата и с изключително скромен икономически потенциал македонска държава е принудена тепърва да изгражда, структурира и комплектова своите въоръжени сили почти от нулева изходна позиция. Първоначално на македонската страна бяха предложени 150 танка Т-55А и 150 артилерийски системи 122-милиметрови гаубици, модел М-30, които са включени в обявените за експорт квоти по чл. 3, буква "е" от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и не се числят към бойния състав на Българската армия.
В хода на преговорите по конкретизиране на споразумението от македонска страна беше направено искане за предоставянето на един единичен боен комплект бойни припаси за система въоръжение, както и друга спомагателна техника и военнотехническо имущество. Това искане беше одобрено чрез редуциране на броя на танковете и артилерийските системи и на необходимите финансови средства за предоставянето на военната помощ. По този начин количеството на безвъзмездно предоставената техника беше сведено до 94 броя танкове и 108 броя гаубици плюс съответното количество единични комплекти бойни припаси, а финансовите средства, необходими за подготовката и транспортирането на техниката, бяха намалени от 10 млрд. 594 млн. 741 хил. лв. на 6 млрд. 488 млн. 985 хил. лв.
В споразумението и приложенията към него са регламентирани и начинът, етапите на транспортиране и предаване на военната техника. По силата на споразумението българската и македонската страна освобождават военната техника и бойните припаси от митни сборове, данъци и такси, а македонската страна се задължава да не продава или чрез други способи да не предоставя на друга страна безвъзмездно предоставената й военна техника и бойни припаси без съгласието на Република България.
Уважаеми колеги, убеден съм, че ние, съвременните български политици и държавници, сме преодолели санстефанските блянове на своите предци. Стремежът към постигане на национално обединение, присъединяване на всички изконни български земи в единна държава е носил през този век само беди и страдания на българския народ и е водил до късане на жива плът от снагата на майка България. Мое дълбоко убеждение е, че днес българският национален идеал и българското национално обединение могат да бъдат постигнати единствено и само чрез пълното интегриране на всички балкански страни в политическите и икономически структури на обединена и демократична Европа (ръкопляскания от ОДС.) и превръщането на сега съществуващите държавни граници на Балканите в символични.
И все пак, ако има съседна нам страна, която да е най-близо до сърцето на всеки истински българин, то това безспорно е Македония. (Ръкопляскания.) Вярвам, че не ще се намери български депутат, който да не подкрепи с гласа си предоставеното ни за ратификация споразумение. И ви моля да не ме опровергавате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Арлин Антонов. Заповядайте.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа, колеги! От името на Обединението за национална спасение ще изразя неговото становище и мое лично мнение. Смятам, че този законопроект, който ние ще ратифицираме с този акт на правителството, е един от символите на новия ХХI век. За първи път на Балканите, поне в нашите среди - на Обединението за национално спасение, не е известно държава на Балканите безвъзмездно да е подарявала на друга държава въоръжение и бойна техника. Аз смятам, че това е пътят към премахване на границите, към премахване на етническото напрежение, към това, което ни е разделяло, защото в близкото минало ние помним колко окопи и бункери се изградиха на границата между България и Македония и от наша, и от тяхна страна, въпреки че бяхме в една обща система - социализма. Ето тези крепости на противопоставянето, на разделянето на малките народи на Балканите падат.
Затова искам да подкрепим нашето правителство с неговия акт, тъй като смятаме, че това действително е акт на следващия век, в който действително границите трябва да паднат. Затова ние единодушно ще подкрепим решението. Ще подкрепим законопроекта, за да дадем шанс в новия век да няма граници между нас, да остане духовното, да остане това, което ще ни свързва и действително ще ни доведе до нова, обединена Европа.
От Обединението за национално спасение подкрепяме единодушно предложението. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Арлин Антонов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, колеги! Предложеният законопроект дава основание за размисъл по отношение на онова, от което най-много се нуждае нашият народ в момента. Този законопроект следва да бъде подкрепен и ще бъде подкрепен от всички не заради това, че даваме определен брой военна техника. Аз съм лаик в това отношение, но разбирам от едно: чрез този жест българското правителство прави нещо добро по отношение на една братска страна и на един братски народ. Но разбирам още по-добре следното, което е явление в нашия парламент, че това, че от всички страни подкрепяме това споразумение, то отговаря на българските национални интереси. И нека това да бъде жалон за в бъдеще в работата ни. Това е първият опит. Нека пожелаем такива опити да се множат. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Друг има ли желание да се изкаже?
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси № 902-02-29.
Моля, гласувайте.
Гласували 232 народни представители: за 231, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател. Не зная защо, забелязвам необяснима нервност в моите колеги отдясно. Може би можем да гадаем. Моето процедурно предложение е да преминем към гласуване на второ четене, за да привършим с тази точка, тъй като има пълно съгласие по въпроса, който се поставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Срещу това предложение има ли някой? Моля, гласувайте предложението.
Гласували 228 народни представители: за 228, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата председателят на Комисията по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Докладвам на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси.

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и прави-
телството на Република Македония относно
безвъзмездно предоставяне на военна техника и
бойни припаси

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси, подписано на 16 април 1999 г. в град София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте на второ четене заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 228 народни представители: за 228, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ЗА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА НА НАТО В РАМКИТЕ НА ОПЕРАЦИЯ "СЪЮЗНА СИЛА".
За процедура има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение Народното събрание да вземе решение да задължим председателя на Народното събрание да прочете Решение № 7 от 3 май 1999 г. по Конституционно дело № 6 заедно с мотивите.
Какви са ми аргументите? Макар и публикувано в днешния "Държавен вестник", решението на Конституционния съд все още не е влязло в сила. Съществува обаче друго решение на Конституционния съд, в което той изрично разглежда въпроса за съобразяване с решения на Конституционния съд преди ратификацията, които все още не са влезли в сила. В този смисъл считам, че решението на Конституционния съд, първо, е в пряка и непосредствена връзка с дебатите, които предстоят. Второ, решението на Конституционния съд и по-точно неговите мотиви съдържат отговор на голяма част от въпросите, които са предмет на днешните дебати, които са решени по един окончателен начин. С цел протичане на дебатите с оглед национална отговорност и с невъзможност да се правят политически спекулации по въпроси, които вече са решени, аз предлагам това решение да бъде прочетено от председателя на Народното събрание и моля за решение на Народното събрание в този смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Противопоставям се на това предложение, първо, защото всички народни представители са грамотни и това господин Рафаилов трябва да го знае. Всеки народен представител е получил "Държавен вестник" или ако не го е получил, е в неговата поща. "Държавен вестник" е пред него заедно с решението, заедно с мотивите. Всеки има мотивите и решението на Конституционния съд, така че просто не е необходимо да се чете тук. Ако трябва нещо да се прочете, моля председателят на Народното събрание да прочете тайната кореспонденция от октомври м.г. между Брюксел и София. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Подлагам на гласуване предложението.
Гласували 215 народни представители: за 158, против 48, въздържали се 9.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз се извинявам, господин председателю, че се получи така. Може би точно сега трябва да направя своето предложение: не е необходимо да ангажираме председателя на Народното събрание да чете документи. Предполагам, че съгласно чл. 10 от правилника един от секретарите може да го прочете. Това ви предлагам в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Наистина, по нашия правилник секретарите четат, когато е необходимо, законопроектите.
Гласували 198 народни представители: за 54, против 107, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Ще трябва аз да го прочета.

"Р Е Ш Е Н И Е № 7
София, 3 май 1999 г.

Конституционният съд, в състав:
Председател - Живко Сталев
Членове: Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Иван Григоров, Александър Арабаджиев и Георги Марков, при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова, разгледа в закрито заседание на 3 май 1999 г. конституционно дело № 6 от 1999 г., докладвано от съдията Неделчо Беронов.
Делото е образувано по искане на 59 народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание. Вносителите на искането, на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, молят Конституционния съд да обяви, че Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила", съставено от вербална нота на НАТО № 99/478 от 28 април 1999 г. и вербална нота на Министерството на външните работи на Република България № 55-07-310 от 28 април 1999 г. и анексите и приложенията към тях, сключено на 28 април 1999 г., не съответства на Конституцията на Република България.
Според вносителите:
- нарушен е суверенитетът на българската държава, който е основен конституционен принцип, закрепен в преамбюла на основния закон, както и в чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 2, чл. 9 и чл. 24, ал. 1 от Конституцията;
- споразумението въвлича Република България във война без правителството, респективно Министерството на външните работи да е получило мандат за това от Народното събрание, с което е нарушен чл. 84, т. 10 от Конституцията;
- споразумението не е за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България, а за предоставяне на територия, поради което противоречи на чл. 84, т. 11 от Конституцията.
С определение от 30 април 1999 г. съдът е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересувани страни по делото Народното събрание, президента, Министерския съвет и министъра на външните работи.
В становищата си конституираните страни поддържат, че посоченото споразумение съответства на Конституцията, поради което искането на групата народни представители следва да бъде отхвърлено.
В Допълнителните съображения от 1 май 1999 г., подписани от първия от 59-те вносители на искането се твърди, че не е налице действителен международен договор. Наред с това в Допълнителните съображения продължава да се изтъква, че се поддържа искането съдът да постанови, че споразумението не съответства на Конституцията. С тях искането по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията не е променено нито е оттеглено от групата народни представители, упражнили правото си по чл. 150, ал. 1 от Конституцията да сезират Конституционния съд. Съдът стига до заключението, че той продължава да бъде валидно сезиран с първоначалното искане и за това следва да се произнесе по същество на делото.
Конституционният съд, след като обсъди съображенията, изложени в искането, в становищата на конституираните страни и представените по делото доказателства, приема следното:
По делото са представени вербална нота № 99/478 от 28 април 1999 г. на Организацията на Северноатлантическия договор, вербална нота № 55-07-310 от 28 април 1999 г. на Министерството на външните работи на Република България, анекс I с неговите приложения А, В, С, анекс II, анекс III и Решение № 272 от 29 април 1999 г. на Министерския съвет на Република България. С това решение е одобрено споразумението, съставено от двете вербални ноти и анексите и приложенията към тях и е предложено на Народното събрание да ратифицира със закон споразумението. Конституционният съд приема, че това споразумение представлява валидно сключен международен договор по чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
1. Относно твърдението за противоречие на споразумението с принципа на държавния суверенитет, установен в преамбюла и чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 2, чл. 9 и чл. 24, ал. 1 от Конституцията.
В чл. 84, т. 11 Конституцията изрично допуска възможност чужди войски да пребивават на територията на страната или да преминават през нея. Понеже това е свързано с жизненоважни държавни интереси и защита на изключително значими конституционни ценности, компетентно да даде разрешение е Народното събрание. Държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в Конституцията (чл. 1, ал. 2). Затова, когато Народното събрание упражнява изрично предоставените му от Конституцията правомощия, не може да се поставя въпрос за противоречие с основния закон, както и за присвояване осъществяването на народния суверенитет. Народното събрание преценява кога, при какви условия и в какви размери чуждестранните войски могат да пребивават на наша територия или да преминават през нея, било еднократно или съгласно международен договор с политически или военен характер. В изключителна компетентност на Народното събрание е да прецени дали суверенитетът и териториалната цялост на страната ще бъдат опазени, като се даде или откаже съгласие за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея.
В тълкувателно Решение № 6 от 1994 г. по Конституционно дело № 6 от 1994 г. Конституционният съд е отбелязал: "Правомощието на Народното събрание да разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея е част от цяла група негови правомощия (обединени от общата цел за опазване на суверенитета и териториалната цялост на България). В пряка връзка с тези правомощия на Народното събрание са и правомощията му да ратифицира и денонсира със закон международните договори, които имат политически или военен характер (чл. 85, ал. 1, т. 1). В мотивацията на разрешението преценката на евентуалната опасност, която могат да представляват чуждестранните войски, логически стои на първо място, но тя не може да не обхване цялата сложност на случая и да не отговори на въпроса дали отказът да се даде разрешение няма да навреди на страната, да я изправи дори пред опасност. Народното събрание упражнява компетентността си при цялостна преценка на интересите на страната, с оглед на географското й положение, конкретната геополитическа обстановка, международните задължения на държавата и др.".
В друго свое тълкувателно Решение № 6 от 1999 г. по Конституционно дело № 5 от 1999 г. Конституционният съд посочи, че "самата Конституция в чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 5 изрично допуска сключване на военен съюз между България и друга държава, задължаващ договарящите държави към уреденото в договора сътрудничество. Това съвсем не означава, че Република България ще се откаже от своя суверенитет. Точно обратното - такъв военен договор е средство за защита на нейния суверенитет и национална сигурност".
Конституционният съд поддържа тези свои становища и счита, че няма основание те да бъдат променени.
Съдът не споделя становището на вносителите на искането, че споразумението е за неопределено време. Както е посочено в наименованието и в отделни текстове, споразумението е във връзка с военновъздушната операция "Съюзна сила" над територията на Съюзна република Югославия и следователно е с временен характер. Според т. 14 от споразумението то ще остане в сила до приключване на операцията "Съюзна сила" или за срок, допълнително договорен между страните. Не може да бъде споделено и становището на вносителите, че Конституционният съд трябва да се произнесе дали е нарушен чл. 24, ал. 1 от Конституцията. Компетентността на Конституционния съд е определена изчерпателно в чл. 149 от Конституцията и не включва контрол на съда върху външната политика на държавата. Съдът не е компетентен и не е в състояние да се произнесе дали външната ни политика е в съответствие с принципите и нормите на международното право (чл. 24, ал. 1). При евентуални такива правомощия ще се окаже, че външната политика окончателно се определя от Конституционния съд, което коренно се различава от текста и духа на Конституцията.
2. Относно твърдението за противоречие на споразумението с чл. 18, ал. 3 от Конституцията.

Предвиденото в т. 9 от съглашението разрешение НАТО да ползва част от електромагнитния спектър на Република България съобразено с разпоредбата на чл. 18, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията. Република България осъществява суверенни права върху спектъра, определен за нея с международни споразумения, като със закон може да предостави ползването на други лица. В случая предоставянето се извършва със закона за ратификация на Споразумението между Република България и НАТО, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията.

3. Относно твърдението за противоречие на Споразумението с чл. 84, т. 10 от Конституцията

Според вносителите на искането Споразумението въвлича Република България във война, без да е нападната, и правителството, респективно Министерството на външните работи, сключва това споразумение без да е получило мандат от Народното събрание, поради което е нарушен чл. 84, т. 10 от Конституцията.
Твърдението на вносителите не намира подкрепа в съдържанието на Споразумението. В т. 2 от последното е предвидено само преминаване през въздушното ни пространство на въздухоплавателни средства на НАТО, но не и участие на български въоръжени сили във военни действия. Съществуването на разпоредбите на чл. 84, т. 11; чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 84, т. 10 от Конституцията сочи, че конституционният законодател различава разрешението за преминаване и сключване на международен договор с политически или военен характер, от една страна, и обявяването на война и сключването на мир, от друга, поради което ги е уредил като самостоятелни отделни правомощия на Народното събрание. Съдържанието на Споразумението е за преминаване на чужди войски (хипотезите на чл. 84, т. 11 и чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията) не и за участието на български въоръжени сили във военни действия (хипотезата на чл. 84, т. 10 от основния закон).
Поради това Конституционният съд приема, че чл. 84, т. 10 от Конституцията не е относим към предложеното за ратификация Споразумение.
Конституционният съд не споделя становището на вносителите, че Министерският съвет, респективно Министерството на външните работи, са сключили Споразумението без да са получили такъв мандат от Народното събрание. Съгласно разпоредбата на чл. 105 и чл. 106 от Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява външната политика на страната, осигурява националната сигурност, сключва международни договори. В изпълнение на тези правомощия Министерският съвет участва в преговорите по сключване на международни договори. От изключителна компетентност на Народното събрание е да ратифицира сключения международен договор със закон (чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията).
Освен посочените съображения, съдът обръща внимание на обстоятелството, че Народното събрание с декларация от 23 октомври 1998г., обнародвана в "Държавен вестник", бр. 125 от 1998 г., препоръчва на правителството да продължи консултациите и да води преговори с НАТО за сключване на споразумение за конкретни мерки от военнополитически и военен характер, търсейки ясни гаранции от страна на Северноатлантическия съвет за националната ни сигурност в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово.

4.  Относно твърдението за противоречие на Споразумението с чл. 84, т. 11 от Конституцията

В тълкувателно Решение № 6/99 г. по конституционно дело № 5/99 г. Конституционният съд изрази становище, че когато е налице ратифициран със закон от Народното събрание международен договор с политически или военен характер, обнародван и влязъл в сила за Република България, съдържащ клаузи за целите, реда, условията и времето за пребиваване на чуждестранни войски на територията на страната или за преминаването им през нея, не е необходимо отделно решение на Народното събрание по чл. 84, т. 11 от Конституцията в изпълнение на договора.
От това задължително тълкуване на Конституцията (чл. 149, ал. 1, т. 1) следва, че чл. 84, т. 11 от основния закон не е относим към случаите на осъществяван от Конституционния съд предварителен контрол за съответствие на международен договор с Конституцията преди ратификацията му - чл. 149, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 от основния закон.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Конституционният съд

Р Е Ш И:

Споразумението между Република България и организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила", съставено от вербална нота на НАТО № 99/478 от 28 април 1999 г. и вербална нота на Министерството на външните работи на Република България № 55-07-310 от 28 април 1999 г. и анексите и приложенията към тях, сключено на 28 април 1999 г., съответства на Конституцията на Република България.

Председател:
(п) Живко Сталев"

Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Докладвам становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила" № 902-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 април т.г.:
"Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика на 2 май 1999 г., в което взеха участие министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова, министърът на отбраната господин Георги Ананиев, заместник-министрите на отбраната господин Велизар Шаламанов и на транспорта господин Апик Гарабедян.
Комисията счита, че Споразумението допринася за постигане на целите, които си поставя Република България в областта на външната политика и сигурността. То отговаря на дългосрочните интереси на страната за сигурност и просперитет в региона, като първостепенно условие за развитие и интегриране в европейските и евроатлантическите структури.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила".
Становището на комисията е прието на 2 май 1999 г. с 12  гласа "за", 4 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа! Ще ви запозная със становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон № 902-02-30 за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила", внесено от Министерския съвет на 29 април 1999 година:
"На свое заседание от 2 май 1999 г., съвместно с Комисията по национална сигурност и с участието на министъра на външните работи Надежда Михайлова, министъра на отбраната Георги Ананиев, заместник-министрите на отбраната Велизар Шаламанов и на транспорта Апик Гарабедян, Комисията по външна и интеграционна политика обсъди техническите, международно-правните и политическите аспекти на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила" и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила", съставено от вербална нота на НАТО № 99/478 от 28 април 1999 г. и вербална нота на Министерството на външните работи на Република България № 55-07-310 от 28 април 1999 г. и анексите и приложенията към тях.
Становището беше гласувано с 13 гласа "за" и 7 гласа "против"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! Правя процедурно предложение съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника и организацията на дейността на Народното събрание и съобразно особената важност на разисквания въпрос времето за обсъждане по тази точка от дневния ред да бъде един час за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съгласно правилника времето на отделните парламентарни групи се определя от председателя, а не от Народното събрание. Така че съм го определил.
Прощавайте, аз забравих да кажа, че независимите депутати общо разполагат с 30 минути, както сме приели досега - по 5 минути на отделен депутат.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Предлагам поради важността на гласуването днес, да се гласува поименно. Да се знае всеки депутат как е гласувал. Предлагам го и в съзнанието на всички това нещо трябва да бъде извънредно важно. Всеки депутат днес трябва да си поеме своята отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев, ще го поставим на гласуване преди гласуването.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Имаше процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да има процедура, която противоречи на правилника. Не се гласуват такива процедури. Вие правите процедура, без да разберете колко време съм определил.
От името на вносителите има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! На 17 април 1999 г. Организацията на Северноатлантическия договор отправи искане към българската държава за предоставяне на достъп до въздушното пространство на Република България във връзка с операцията "Съюзна сила" по налагане на мира на територията на Съюзна република Югославия.
В декларацията относно кризата в Косово и отношението на Република България с НАТО, приета с решение на Народното събрание на 23 октомври 1998 г., Народното събрание потвърди, че ако в случай на крайна мярка се стигне до военни операции по налагане на мира, Република България ще ги подкрепи, като същевременно препоръча на правителството да продължи консултациите и да води преговори с НАТО за сключване на споразумение за конкретни мерки от военно-политически и военен характер, търсейки ясни гаранции от страна на Северноатлантическия свет за национална сигурност, в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово.
В декларацията относно изостряне кризата в Косово и намесата на международната общност, приета с Решение на Народното събрание от 25 март 1999 г., Народното събрание изрази своята солидарност със Северноатлантическата общност в усилията й да се предотврати по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово.
В съответствие с позицията на Народното събрание, заявена в двете декларации, и в отговор на искането на НАТО, българското правителство при условията и по реда, предвидени в Конституцията на Република България и в действащото законодателство, проведе преговори с НАТО и на 28 април 1999 г. бе сключено споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила" по реда на чл. 13 от Виенската конвенция за правото на договорите чрез размяна на документи, съставляващи международен договор.
Съгласно писмата на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана до президента на Република България от 20 април 1999 г. и до министър-председателя на Република България от 22 април 1999 г., към които препраща споразумението, НАТО се ангажира, че:
Първо, сигурността на държавите, членки на НАТО, е неотделимо свързано със сигурността на всички държави-партньори в Европа, и сигурността на Република България е предмет на непосредствена и същностна ангажираност за НАТО.
Второ, отправянето на заплаха от страна на Съюзна република Югославия към териториалната цялост, политическа независимост и сигурността на Република България би било неприемливо.
И трето, НАТО ще реагира на всяко предизвикателство към сигурността на Република България, което може да бъде отправено поради използване на българското въздушно пространство от НАТО.
Сключването на споразумението с НАТО, уважаеми дами и господа, е продължение на последователната политика на българското правителство по отношение на кризата на Съюзна република Югославия, както и на заявената воля на Народното събрание по този въпрос.
Споразумението следва да се разглежда като продължаване на подкрепата на Република България за усилията на международната общност за ограничаване разрастването на конфликта в Косово и за възможно най-бързо намиране на политическо решение за установяване на траен мир на Балканите.
При това следва да се има предвид, че със сключване на споразумението Република България няма да участва нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия, а ще окаже логистична подкрепа на обединените усилия на международната общност за предотвратяване на мащабната хуманитарна катастрофа в Косово, която съдържа заплаха за дестабилизиране на региона около Косово.
Имайки предвид външнополитическите приоритети на Република България за установяване на сигурност, мир и добросъседство на Балканите и за засилено сътрудничество и бъдещо членство в НАТО и в Европейския съюз, както и ключовата роля, която играе Съюзът за намиране на бързо и трайно решение за изход от кризата в Косово, гарантиращо стабилност и сигурност в Югоизточна Европа, сключването на Споразумението допринася за постигане на целите, които си поставя Република България в областта на външната политика и сигурността. То отговаря на дългосрочните интереси на страната за сигурност и просперитет в региона като първостепенно усилие за развитие и интегриране в европейските и евроатлантическите структури.
Уважаеми дами и господа, днес в тази зала всеки един от нас трябва да отговори на въпроса кой е българският национален интерес в този момент, защото от тази трибуна и от това Народно събрание той се е заклел да пази българските национални интереси. Българските интереси, уважаеми дами и господа, не интересите на Сърбия, на НАТО, на Русия, на Съединените щати или на която и да било друга държава! (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Мисля, че никой от вас няма да отрече, че днес България е изправена пред едно важно решение, което поставя на изпитание преди всичко българските политици. В днешния ден всеки политик ще поеме своята персонална отговорност пред народа и пред историята, не само защото така повелява Конституцията, а защото няма нищо по-безотговорно да стоварим тази отговорност върху българското общество, което ни е изпратило тук да определяме съдбините му. (Шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на ДЛ.) Нещо повече, българският народ, чрез този пряк дебат, и аз съм съгласна с изявеното желание гласуването да бъде явно и поименно, ще разбере кой зад каква теза застава и кой зад какъв тип ценностна система застава. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Въпросите на националната сигурност, уважаеми дами и господа, вие знаете отлично, изискват огромна по количество специализирана информация. Натоварването на българското общество с този въпрос или така наречената разпространена тема за референдума означава по същество бягство от отговорност на същите онези, които хората са изпратили в българския парламент чрез свободни и демократични избори. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Мисля, че никой от вас няма да отрече, че днешният български интерес, това е опазването на политическата стабилност и националната сигурност на България по време на конфликта в Съюзна република Югославия и участието на нашата страна в следвоенното регулиране на региона на Балканите.
Коя е стопроцентовата гаранция за защитата на българската национална сигурност при непосредствената близост на България до един такъв конфликт, какъвто е този в Югославия? Отговорът е много прост: единствената стопроцентова гаранция за българската национална сигурност е бързото и трайно уреждане на конфликта и спиране на военните действия в Съюзна република Югославия.
Днес най-спекулативната тема, уважаеми госпожи и господа, е темата за мира и войната. Нещо повече, спекулативно е, че част от опозицията нарича себе си миролюбци, а всички останали милитаристи. "Да спрем войната!" - призовавате вие. Но аз ви питам: коя война? (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Защото всъщност вие искате да спре, уважаеми господа от опозицията,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: ... само половината от войната. Искате да спрат въздушните удари и това е нещо естествено, но и дума не издумвате за това как ще бъде спряно етническото прочистване и насилието над стотици хиляди хора. (Силен шум и възгласи в блока на БСП, ръкопляскания от мнозинството.)
Не може да спре половината война! И не може да има половин мир! (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Войната в Югославия се води от Милошевич и то не от вчера. Девет години Милошевич води война срещу словенци, хървати, босненци, а днес - срещу косовски албански. Девет години се води война срещу християни, мюсюлмани, католици, православни. Девет години войните на Милошевич отнеха живота на над 200 хил. души и 2 милиона са бежанци, пръснати из Балканите. Унищожени бяха Вуковар, архитектурните паметници на Дубровник, стотици хиляди хора изпаднаха в бедствено положение. Югоизточна Европа беше откъсната от нормалния и цивилизован свят. Всички тези загинали хора, уважаеми госпожи и господа, бяха югославски граждани. Защото реалната война, която се води в Съюзна република Югославия, е гражданска война и тя е война срещу собствения народ. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на ДЛ.) Войната срещу косовските албанци е поредната гражданска война и вероятно финалът на една политика, причинила толкова много човешки страдания, политика, която, забележете, носи беда и на самия сръбски народ и на Сърбия, която изпуска историческия си шанс да се включи в процесите на променяща се Европа. Нито страните от НАТО, нито страната Съюзна Република Югославия се намират днес в състояние на война по смисъла, който вие влагате. И това беше потвърдено и от решението на Конституционния съд.
Международната общност провежда акция на принудително прекратяване на насилието и налагане на мира. Военната операция, забележете, не се води за завземане на територии, не се води за отделянето на Косово, не се води за разделянето на Косово, не се води за свалянето на Милошевич. Тя си поставя много ясни цели и аз ще ви отговоря, вие отлично ги знаете: първата и най-важната цел е прекратяване на насилието и етническото прочистване в Съюзна република Югославия. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Втората това е завръщането на бежанците по родните им места и аз ви питам: смятате ли, че някой ще се завърне в Косово, някой от тези стотици хиляди хора, които днес заплашват стабилността и сигурността на региона, ако няма подписано мирно споразумение? (Реплики, възгласи и тропане по банките в блока на ДЛ.)
Тази операция цели международна гаранция за траен мир, включващ запазване, забележете, на териториалната цялост на Съюзна република Югославия и непроменимост на границата на Балканите.
Това ли е българският национален интерес? Категорично: да! (Реплика от блока на ДЛ: "Защо лъжете?")
Без прекратяване политиката на етническо прочистване рисковете за дестабилизация на региона остават. Нещо повече, те ще се увеличават непрекъснато не само поради факта, че стабилността на България е пряко обвързана с тази на нашата съседка Македония, за която днес се говориха много думи. (Силен шум и скандиране в блока на ДЛ: "Оставка! Оставка!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Тази Македония, която днес се задъхва под натиска на стотици хиляди бежанци...(Скандиранията продължават.)
Знам, че не искате да чуете истината (възгласи: "Е-е-е!" в блока на ДЛ.), но тази истина аз дори я казвам не заради вас, а заради хората, които ни слушат в момента в страната. (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ, реплики.)
Тази Македония днес се задъхва под натиска на стотици хиляди бежанци. Но и поради факта, че рисковете от този краен национализъм и грубо погазване на човешките права утре може да се обърне срещу българското малцинство в Западните покрайни. Но аз не се изненадвам на вашата позиция, защото колко пъти интересите на българите извън територията на България бяха продавани от тази партия. (Бурни ръкопляскания в мнозинството, възгласи "У-у-у!", тропане по банките в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Може ли България да остане при това положение мълчалив наблюдател? Да се отъждестви с една политика, която е срещу българските национални интереси? (Реплики от блока на ДЛ: "Глупости говорите!".)
Може ли да приеме като своя чужда национална кауза - сръбската, например? (Силен шум и възгласи, реплики в блока на ДЛ.) Днес удобната, но само от популистка гледна точка теза за неутралитета означава изолация на България от усилията на международната общност за натиск върху политическото ръководство на Белград за приемане на мирното споразумение, означава продължаване на конфликта чрез пробив в това усилие, означава увеличаване на рисковете за дестабилизация на региона, означава по същество предателство на българските национални интереси. (Шум, реплики и възгласи в блока на ДЛ.)
Преди два дни чух един депутат да заявява, че тъй като неговите избиратели са против, той също ще гласува против.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Правилно.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Но, уважаеми дами и господа, именно в трудни и драматични ситуации като тази политиците трябва да поемат трудния кръст на отговорността... (Ръкопляскания в блока на мнозинството.) ...и да поведат общественото мнение, да го преведат през въпросите, да откликнат на страховете му, да вдигнат погледа му към идващите години, а не просто да споделят страховете му. Защото аз ви питам: ако утре конфликтът приключи и той ще приключи, когато журналистите се завърнат в Косово и международното обществено мнение разбере цялата истина за един геноцид, вие ще поемете ли отговорността за това, че сте станали мълчаливи съучастници на този геноцид?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Знаеш ли какво е геноцид?



МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: България ще трябва да бъде част от усилията за постигането на мира така, както с мирните си инициативи беше част от усилията за недопускане на войната.
Има ли алтернатива провежданата от българското правителство политика? Можем ли да откажем подкрепата на международната общност? Разбира се, че има алтернатива. Това е алтернативата, която вероятно ще изяви в своето изказване лидерът на опозицията. Той междупрочем каза, че иска да вземе властта. Но аз ще ви кажа какво означава това. (Шум и реплики от ДЛ.)
Този, който гласува против споразумението, освен моралния проблем на мълчаливо съучастие, гласува против опита за прекратяване на конфликта и оттам за продължаване рисковете за сигурността. (Шум и реплики от ДЛ.) Гласува да изправи България срещу Европа и да я зачеркне от икономическата и политическата карта на стария континент. Гласува вот против политиката на Европейския съюз. Нима могат да бъдат наречени, уважаеми дами и господа, войнолюбци и агресори най-богатите и демократични държави в света (шум и реплики от ДЛ), чието благоденствие е изградено въз основа намира, етническата търпимост и в условията на правова държава? Гласува против единната позиция на държавите от Югоизточна Европа. Гласува за изолацията ни от Югоизточна Европа. Конфликтът ще продължи много по-кратко, отколкото ще трае нуждата ни от инвестиции и дългосрочно подпомагане на икономиката ни и на нашето развитие със съдействието именно на тези държави, които вие днес наричате войнолюбци и агресори.
И накрая, гласуването днес по отношение на споразумението ще разобличи една лъжа - лъжата за начина, по който третирате наречената от вас братска Република Македония. Защото аз се питам кога беше прав господин Първанов - дали когато заявихте, че Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония е един тежък компромис или това, което заявява днес господин Ганев, че ние трябва да защитим братска Република Македония? (Шум и реплики от ДЛ.) Истинската подкрепа за стабилността на Македония, която пряко кореспондира със стабилността на България... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: ... е подкрепа за неразпространението на конфликта и освобождаването й от бремето на бежанците, от което тя днес се задъхва. Останалото е предателство и за отношенията ни към Македония, и за българските национални интереси. (Шум и реплики от ДЛ.) Това не е бъдещето на изолация, което аз искам за България. (Възгласи от ДЛ: "Оставка! Оставка!".) И аз поемам моята отговорност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: ... и декларирам ... и декларирам, че предложението на българското правителство защитава (бурни ръкопляскания от мнозинството, възгласи: "Оставка!" от ДЛ) българските национални интереси. (Бурни продължителни ръкопляскания от мнозинството, възгласи: "Оставка! Оставка!" от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова. (Възгласи и тропане по банките от ДЛ: "Оставка!", продължителни ръкопляскания от мнозинството.) Моля за тишина! Моля за тишина!
Преминаваме към разискванията.
Тези прояви ще ви бъдат по-полезни навън, уважаеми колеги!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: И това ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще стане и тогава ще сте полезни, наистина.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Пред нас е представен законопроект за ратификация на Споразумение между България и Организацията на Северноатлантическия договор. Споразумение, което е явно последица от събитията, които се развиват в съседна нам Югославия. Споразумение, което още в началото трябва ясно да се заяви, е единствено, сключено между Организацията на Северноатлантическия договор и страна-нечленка на тази организация.
През последните дни бяха изложени много аргументи - и юридически, и технически, и свързани със съответните гаранции - по отношение на това Споразумение. Преди малко чухме, че Конституционният съд даде ясен отговор на юридическите въпроси за това, че чрез това Споразумение не се нарушава суверенитета на Република България, ... (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: ... че с това Споразумение се сключва валиден международноправен договор, съгласно Виенската конвенция и че чрез него не се въвлича България във война. И това не означава обявяване на война. Още повече, е и фактическите изводи водят до това, че е абсурдно да се твърди, че всички страни, които са съседни на Югославия и са в дипломатически и търговски отношения, се намират в състояние на война.
Но дали това е същността на днешния дебат, се пита днес? Политическите сили дадоха отговор на този въпрос много преди Споразумението да е факт. Те направиха своята политическа оценка и взеха своите политически решения по този въпрос, с което показаха, че не споразумението е факторът, от който зависят тези решения. Защото същността на дебата днес, уважаеми дами и господа, е противопоставянето на две различни политически тези. Две различни политически оценки за същността на това, което става и за това как се определят българските национални интереси. Това е същността на днешния дебат. Всички останали аргументи - и юридически, и технически, и заплахите, че ние се въвличаме във война - са само средство за защита на тези политически тези.
Кои са тези тези? От една страна стои оценката, която определя събитията в Югославия като една 10-годишна гражданска война, един етнически геноцид, едно управление, което решава междуетническите спорове чрез средства, които не могат да се определят като демократични. Това е оценка, която определя събитията в Съюзна република Югославия като последица от това управление. Тя идентифицира безкрайните дипломатически усилия за намиране на решение и невъзможността по друг начин да се постигне това решение. Защото не може в края на ХХ век да се оправдава чрез суверенитет една политика на геноцид и на масово избиване на стотици хиляди хора. Това е първата оценка и тя определя факта, че това може да спре само чрез приемането на условията на международната общност, спиране на тези действия на етническо прочистване, съобразяване с тези условия и създаване на гаранции за връщане на бежанците. Тази оценка, уважаеми дами и господа, се подкрепя от Съвета на Европейския съюз, от Европейската комисия, от Съвета на Европа, от Партията на европейските социалисти, от Европейската народна партия. И тези позиции са изразени в многократни резолюции през последния месец. Тази позиция се подкрепя и от Обединените демократични сили във вътрешнополитически аспект. Ясно е, че това е подкрепа и от страна на Движението за права и свободи.
Тази оценка естествено води до извода за политическа подкрепа на тези усилия чрез положителен отговор на направеното запитване за предоставяне на въздушно пространство.
Коя е другата политическа теза? Това е теза, която обръща балансите. Тя поставя на преден план последиците, военните действия, военната операция и извежда на заден план етническото прочистване и етническия геноцид, който се извършва там. Тя размества тези позиции, прави оценка на целите събития, на операцията, която се извършва, поставя под съмнение тези цели. Тя представя и предлага като разрешаване на тази ситуация спирането на военните действия, без да посочва как ще се създадат гаранции за връщането на бежанците. Това е теза, която се защитава от Българската социалистическа партия в България и в някои нюанси от българската Евролевица, от Обединения блок на труда и Българската социалдемократическа партия. Тази теза не се подкрепя и тя се разминава с тезата на Партията на европейските социалисти. Тук може би ще се възрази, че те преди няколко дена заявиха, че приемат тази ваша теза. Естествено, че те ще я приемат, защото са демократи. Още повече, че вие не сте членове на Партията на европейските социалисти. (Реплики от ДЛ.) Но тогава, когато става въпрос за реална политика, тогава, когато тези социалистически правителства управляват и трябва да защитават ценностите на Европа и социалдемократическите ценности на право на живот, на солидарност, те постъпват по друг начин.
Но може би в условията на демокрация е нормално да има такива различни политически тези, въпреки че според мен е абсурдно да има разлика по отношение на определянето на целите и на последиците за това, което става в съседна нам Югославия.


Но абсурдно и безотговорно е да има разлика в определянето на българския национален интерес в сферата на реалната политика, да се идентифицира именно българският национален интерес в тези събития. Това вече е абсурдно, защото очевидно е, че в тези спорове за добро и зло, които днес правим, ние трябва да намерим доброто за България. И е ясно, че доброто за България е това да се определи нейното достойно място в света, който ще произлезе от тези събития, нейното решаващо място като фактор за възстановяването на района на Югоизточна Европа.
Очевидно е, става ясно, че и по този въпрос има различни оценки. Казва се от представителите на лявото пространство, че е можело да продадем предоставянето на въздушното пространство чрез ясно и моментално членство в НАТО. Казва се, че Съюзна република Югославия ще бъде важният фактор в следвоенните събития, че парите ще се дават на нея и че тя ще определя правилата на играта...
Уважаеми дами и господа, нима тези тези не са абсурдни? Нима не е ясно на всеки един, че точно тези държави, които извършват в момента действия, които искат да наложат мира и искат да спрат този геноцид, ще са важният фактор в следвоенна Югославия и в целия регион? Те ще факторът, който ще определя и инвестиционния климат в региона. Защо тогава България трябва да се дистанцира от тези сили? Защо тогава България не трябва да даде своята политическа подкрепа именно за тези сили, както направиха всички останали съседни страни на Република България именно поради собствените си национални интереси?
Какъв е този абстрактен модел, който се предлага за отрицателен отговор и какво ще доведе в сферата на реалната политика този отговор? Нека след като Българската социалистическа партия е готова да поеме управлението, да обяви и да обясни днес пред целия български народ как този модел ще доведе до някакви конкретни български национални интереси и как ще се постигнат тези български национални интереси? Няма ли България да остане в пълна изолация при едно такова решение?
Обединените демократични сили са взели своето решение в подкрепа на Споразумението именно заради конкретните български национални интереси и поради това, че тази подкрепа ще е подкрепа и за предотвратяването на дестабилизацията на съседна Македония, което е жизнено важно за нас. Но днес може би се поставя въпросът защо тогава, след като всичко това е ясно, позицията на Българската социалистическа партия и на тези политически сили, които я подкрепят, е именно такава?
Нека да оставим този отговор на българския народ и на историята. Аз съм сигурен, че този отговор ще е свързан с чисто партийни интереси, а не с национални интереси. Но днес ние като български национални политици, които сме се клели в българската Конституция за българските национални интереси, сме длъжни да не останем неутрални към нашето бъдеще. Защото такъв неутралитет, в който се опитва днес да ни въвлече Българската социалистическа партия и тези политически сили, които я подкрепят, е неутралитет на цяла Европа и на цялата демократична общност към България утре. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от СДС и правителството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първа реплика - заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин Абаджиев, много пъти съм се възхищавал от Вашия професионализъм на юрист и искам да Ви задам следния въпрос:
Вие тук много пъти използвахте думата геноцид. Какво ще кажете за това, че помагайки на НАТО, ние ще помогнем днес да умрат 200 деца, които са поставени в кувьози и не могат да бъдат спасени, защото са унищожени електроцентралите? Как ще наречете това действие? (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
За дуплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин Сендов, за съжаление, войната - и гражданската война, и военните действия, които бяха предизвикани от тази война, са извън и независимо волята на Република България. Да, наистина страшно е това, което става, но още по-страшно е да се постигне привиден мир, чрез който ще продължи всичко това, което ставаше през тези десет години и ще продължат да загиват много повече, стотици хиляди хора. И това ще вкара Балканите в една безкрайна дестабилизация. Благодаря ви. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата народният представител господин Александър Лилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Като заставам сега на парламентарната трибуна, аз, както може би и вие, се питам има ли смисъл днешният парламентарен дебат. Позициите на парламентарните сили са вече оформени и публично обявени. Аргументите на двете страни за и против тази война, за и против даването на нашето въздушно пространство на НАТО за удари срещу Югославия са известни. Предлаганото решение вече мина през парламентарните комисии, въпреки отрицателния вот на левите и някои независими. Днешното решение е предизвестено. И най-сетне, нашата парламентарна дискусия, както виждате при идването си тук, в парламента, и при общуването с избирателите си, ще протече при доста високо напрежение в обществото и около самото Народно събрание, което говори за голямо разделение, може да се каже за още по-голямо разделение от досегашното, на нашата нация по този въпрос.
Не е лошо, уважаеми дами и господа, че мислим различно. Не се бойте толкова много от това, господин Абаджиев. Лошо е, че ние, българите, не можем сега да се обединим дори пред опасността от война.
И все пак, въпреки тези сериозни факти, аз смятам, че парламентарните дебати са необходими днес. Даже по-необходими от всеки друг път. И ще ви кажа защо смятам така. Защото ние сме изправени като Народно събрание и народни представители пред висшите си задължения. Може да се каже и пред текста, и пред духа на нашата депутатска клетва. Предстои ни от доста време насам да решим въпрос от историческа величина, защото, каквото и да се говори в медиите и в обществото за тази трибуна, каквото и да се говори понякога от тази трибуна, това е най-високата българска държавна трибуна и горният въпрос не може да бъде решен без нея и извън нея. Защото, ако надеждата за промяна на предизвестеното решение е малка, то надеждата за сериозен анализ на последиците от едно или друго решение, от една или друга предлагана алтернатива никак не е малка.
Днес от тази трибуна според мен трябва да се говори само сериозно. Това, което ще се каже от нея, ще бъде полезно за нашата държава във всяко отношение - дори от най-слабите и от най-неприемливите изказвания. И най-сетне, защото именно сега, в часа на висшите ни отговорности, трябва да се види, непременно трябва да се види какви са държавническата зрелост и енергия, какъв е държавническият умствен капацитет и мъдрост на Народното събрание, какво мислят, как мислят и какво поведение имат висшите държавни институции и мъже на нашата страна, водещите политически партии и лидери. Предполагам, че това също ще бъде интересно и полезно.
И още едно разсъждение, преди да обоснова моята позиция по обсъждания днес въпрос. Моята позиция, държа да подчертая, като депутат от Демократичната левица и като български социалист. Тази дума - последната - български социалист, особено подчертавам и отварям една скоба, за да протестирам срещу Вашите, господин министър-председателю, квалификации на социалистическата позиция не като пробългарска, а като проюгославска.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Комунистическа.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Не желая да говоря за клишето "национален предател", уважаеми дами и господа. То мирише лошо.
Печално известно е и от по-далечната, и от по-близката ни история, използвали са го и са го окървавили, за нещастие, и вашите, и нашите предшественици. Не ме засягат също така Вашите обиди. Можете да ги продължите дотам, докъдето позволява собствената Ви държавническа и политическа чест.
Но си позволявам, уважаеми дами и господа, да попитам от тази най-висока българска трибуна, по каква логика и по какви правила на демокрацията всеки, който е против войната и против вашето или нашето решение, не е български патриот, а чуждестранен поддръжник. Мога ли да знам освен нас, социалистите, дали и онази внушителна част от българите, които също така категорично са "против" войната, въпреки че може да не са наши поддръжници,...
РЕПЛИКА ОТ СДС: И ние сме "против"!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: ... са хора на Милошевич. Не са ли патриоти тези крупни български фигури от различните области и с различни партийни цветове, които влизат в самостоятелното и много мощно антивоенно движение? Какви са големите леви политици? Хелмут Шмид и Оскар Лафонтен, предполагам, че познавате тези германци. Германският християндемократ, довчерашен канцлер на Германия, Хелмут Кол и бившият министър на Съединените щати Хенри Кисинджър, които също така публично се обявиха срещу военните действия на НАТО.
Аз искам да кажа от тази трибуна: не бързайте, господа! Много скоро времето ще покаже коя позиция най-добре отговаря на българските интереси. Не изземвайте нито ролята, нито функциите на историята. Тя няма да забрави да оцени и вас, и нас. Тук затварям скобата. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: И преминавам към същността на обсъждания въпрос.
Аз ще гласувам "против" предоставяне на българското въздушно пространство и на каквато и да е друга българска територия за военни удари срещу Югославия и срещу който и да било съсед на България. Ето моите, а сигурен съм, и на много от моите колеги от БСП аргументи за това гласуване. Можете да не ги приемете, но сте длъжни да ги чуете.
Първо, това е незаконна, безрезултатна, подчертавам това, и дестабилизираща Балканите война. България според мен трябва високо да се произнесе против войните на Балканите, защото военно решение на балканските проблеми няма.
Второ, решението на косовския конфликт е належащо. То трябва да даде автономия на Косово, да върне бежанците по домовете им. Не сте само вие защитници на тези нещастници. И да запази границите на Сърбия и Югославия, защото прекрояването на балканските граници е най-страшното нещастие за всички ни. Но това може да стане не чрез война, а чрез преговори. България трябва да бъде сред поддръжниците и инициаторите за връщане на косовския конфликт на масата на преговорите.
Третият аргумент, моралните и хуманитарните проблеми на косовските албанци, на сърбите, на черногорците и на всички други в Югославия са големи. Етническо прочистване и терористични формирования са недопустими. Бежанците, разбира се, че трябва да се върнат. Но войната не намалява, а още повече изостря тези проблеми, господа, превръща ги в една тотална трагедия.
Четвърто, Югославия е наша съседка с много дълга и много важна граница с България. Ние, социалистите, сме против прякото, косвеното и каквото и да е друго участие в нападение срещу която и да е от нашите съседни държави. България трябва здраво да стъпи на принципа на балканското добросъседство и партньорство и да не ги нарушава нито днес, нито утре, нито при вашето, нито при нашето, нито при което и да е друго управление, освен ако не бъде нападната.
Пето, сега е моментът Балканите да сменят генерално посоката на своето развитие, както преди време направи това Европа. Сега е моментът да се издигне идеята и да се разработи политическата стратегия за нови Балкани. България трябва с всички сили да се включи в инициативата на Германия, Русия, Канада и Гърция за прекратяване на войната и намиране на мирно решение на косовския конфликт. С още по-голяма енергичност трябва да подкрепим необходимостта от европейски план за Балканите и да лансираме нашите виждания и нашите предложения, вместо нашата безпомощност в политиката и дипломацията.
Вашата постановка, уважаеми господа, че днес България трябва да избере, което току-що чухме, кого да подкрепи - Югославия или НАТО, е една фалшива дилема. Тук вие грешите! Тежко грешите! Правилното и изгодното за България решение, според мен, е "за" интеграция в Европа и в европейска система за колективна сигурност, но "против", категорично "против" войната на Балканите. Това е възможно, уважаеми дами и господа, и Гърция и Македония го показват.
Вие грешите също така, когато смятате, че днешното ви решение ще осигури на България силни позиции след войната.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Петдесет години ги осигурявахте!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Тава е едно сериозно заблуждение. Ще бъда много щастлив да чуя вашите аргументи против това твърдение. Днешното решение няма да повлияе върху скорошното ни приемане в НАТО, още по-малко - на приемането ни в Европейския съюз. Но най-лошото е друго. Можете да го оценявате както желаете, както сте правили досега. Но искам да запомните това, което ще ви кажа сега от тази трибуна. (Оживление в залата.) Да, да, моля ви да го запомните.
Така, както се развива ситуацията сега, уважаеми дами и господа, много голяма е опасността ние да се окажем след войната в позицията на бедни роднини и да бъдем наредени на опашката на приоритетите, не само след другите ни съседи, но и след самата Югославия. Това последното трябва особено да запомните. (Ръкопляскания от ДЛ.) Разбира се, аз ще бъда най-щастливият човек, ако бъда опроверган. Но тъй като близо три десетилетия се занимавам с балканските отношения, зная какво говоря и какво става, когато вземаме погрешни решения.
Накрая искам да издигна, да изкажа пред Народното събрание следната прогноза във връзка с днешното решение. Ако войната продължи дълго и, не дай Боже, прерасне в сухопътна, то днешното решение може да стане началото на нашето въвличане във войната. Това е най-неблагоприятният за България сценарий и последиците ще бъдат тотално и дългосрочно негативни за нас.
Ако НАТО прецени, че е постигнало вече целите си с въздушните удари, ако германо-руската, или някоя друга политическа инициатива успее, каквито индикации все повече се виждат, и ние сме пред края на войната, то днешното решение ще бъде прекалено голяма грешка. Прекалено голяма, дори за днешното тъжно състояние на българския държавен и политически елит. Толкова голяма, че самото време и заедно с него будният, но много търпелив български гражданин, ще ви каже "Сбогом!", господа! (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Големият въпрос, уважаеми дами и господа, който днес, 4 май 1999 г. застава пред България, е как да бъде поправена тази ваша грешка. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лилов.
За реплика има думата господин Тодор Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! За моето изказване ме провокира изказването на уважаемия господин Лилов.
Господин Лилов, Вие сте от поколение, каквото съм горе-долу и аз. И Вие не може да не знаете, че със същата тази Югославия и същите тези сърби, които така защитавате, ние бяхме на ръба на войната! (Обаждания от Демократичната левица.) Моля ви се, малко тишина. Моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля тишина! Моля тишина!
ТОДОР ЯНЕВ: Когато Тито напусна социалистическата общност, ние бяхме на ръба на войната със същата тази Югославия, когато вашата партия беше на власт. До такава степен беше, че дори военното министерство, част от него беше изпратена в Плевен.
Ще кажете откъде зная? Аз просто бях в казармата по това време. Благодаря ви. (Обаждания от всички посоки на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други реплики, няма вдигнати ръце.
Ако желаете думата за дуплика?
Има думата господин Лилов.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ): Вижте, аз не виждам какво бих могъл да коментирам във връзка с това. Вие грешите когато смятате, че аз защитавам Югославия. Аз познавам и защитавам българските национални интереси. (Обаждания от СДС: "О! О!")
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Да, да. Това е много лесно, сега да се постъпва по този начин, господа. Но е много тъжно, че точно така се реагира на тези неща.
Що се касае до Югославия, тя няма нужда от моята защита. (Продължават разговорите в дясната страна на залата.) И аз трябва да ви напомня, че тази държава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: ... и този народ воюваха срещу Хитлер и спечелиха войната срещу Хитлер. Вие сте политици, вие би трябвало да знаете това. Те воюваха срещу Сталин, първи се вдигнаха срещу Сталин и спечелиха симпатиите, финансовата подкрепа, политическия чадър не на друг, а на същите тези, които сега я нападат - на Съединените щати, на НАТО, Европа, Запада. И спечелиха от тази борба срещу Сталин. (Обаждания от СДС.)
Знаете ли, че вашето нещастие е, че вие не калкулирате възможността днешна Югославия, даже с днешното ръководство да намери мирния договор. И тогава вие ще се окажете в положение, в което аз не бих желал да бъда. (Ръкопляскания в Демократичната левица и възглас: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля! Господин Марангозов, ръка ли вдигате? Не. Тогава я свалете, защото очевидно я вдигате.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Виждате ли, господин Лилов, по тези думи, които сега тук се изрекоха, колко са останали вашите колеги в миналото и колко са станали жертва на своята собствена пропаганда?! Ето за това трябва да съжалява българският народ. И наистина то е за съжаление. И то е наистина за съжаление. И аз лично съжалявам...
ГЛАС ОТ ДЛ: Ти ли го казваш?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: ... защото докато социалистите и социалдемократите в другите държави станаха истински демократи и не представляват заплаха за демокрацията, у нас, за жалост, подобно нещо все още не се е случило.
Аз също искам да кажа в началото, че както вероятно сте чули, снощи в знак на добра воля не е имало въздушни нападения срещу Югославия. Но същевременно снощи отново са се изсипали две влакови композиции бежанци от Косово, били са горе-долу към 10 хил. души. Ето, виждате ли демократичният отговор на Милошевич на този жест на добра воля? Това, така, за увод и за актуализиране на положението, в което се намираме.
А преди да правим какъвто и да е коментар на събитията, всички в България можем да заявим едно: ние желаем бързото и резултатно приключване на конфликта в Косово и възстановяването на човешките права, мира и стабилността на Балканите! Това е основният интерес, който преследва българската политика и този интерес стои в основата на днешното гласуване.
Нека не забравяме, че втората половина на ХХ век е посветена на борбата за човешки права. В този момент България трябва ясно да заяви, че е солидарна с демократичната общност и е против етническите чистки, че е за обединена Европа и нейните ценности и против националсоциализма на Милошевич!
Нека също така заявим, че нашата национална сигурност е неразделно свързана с балканската сигурност. А тя зависи от демократичната същност на страните в региона.
Много съжалявам, че за пореден път у нас се развива най-абсурдният сценарий. Отново някои политически сили, които претендират за сериозност и отговорност за съдбата на България, подхождат безотговорно. Отново някои избират лековатата креслива пропаганда, вместо сериозната политическа позиция и дебат за дългосрочните интереси на нашата страна и за конкретните решения в тази ситуация.
Проблемът не е никак повърхностен и лек. Днес господата от всички видове левици спекулират вече не с въпроса за хляба, за зърното, за картофите и доматите, а с националните интереси и сигурността на Република България. Едно е да вдигаш евтини текезесарски лозунги, а съвсем различно е да злоупотребяваш с миролюбието и чувството за справедливост на българския народ.
Недоумявам как българските социалисти биха мотивирали днешната си позиция, как една модерна лява партия и как българската Евролевица застават зад един допотопен комунистически диктатор като Милошевич, който олицетворява всичко друго, но не и европейските ценности.
За нас остава въпросът: какво свързва българските леви партии и сръбските социалисти? Според мен това определено не е европейското им бъдеще, а по-скоро комунистическото им минало. Експлоатацията на човешките чувства и воденето на цели народи към мизерия и гибел е характерна черта на всички комунистически режими. И ако някой е забравил това, достатъчно е да си припомним историята до 1989 г., включително и етническите прочиствания в България, които опетниха дори и прословутата толерантност на българския народ.
Ако някой в тази зала смята Милошевич за демократичен лидер на демократична страна, то нека стане и заяви това открито, за да могат и българските граждани да си направят извода кой кого подкрепя!
Република България и българският парламент отдавна направиха своя избор. Нашата цел е пълно интегриране в структурите на Европейския съюз и северноатлантическата система за сигурност. България участва пълноценно във всички форми на сътрудничество с НАТО. И настоящото изпитание е повод да докажем способността ни да взаимодействаме със страните в защита на мира и човешките права в нашия регион.

Всички ние разбираме, че има истинска дилема. България се стреми не само към заслуженото си място сред свободните и демократични страни, но и към добросъседски отношения с всички страни на Балканите. Ние ще продължим да живеем заедно със сръбския народ в този регион и не можем, а и не желаем по никакъв начин да накърним патриотичните чувства и националната гордост на нашите съседи. В същото време ние не желаем в съседство от нас някой да подпалва етнически конфликти, да преселва цели народи и да прекроява богатата етническа карта на Балканския полуостров, особено когато целта на това занятие е да съхрани абсолютната власт на един диктатор.
Навременните действия на международната общност имат за цел да предотвратят развитието на подобни процеси, а не да носят разруха на сръбския народ. Неговата агония трябва да престане.
Разрушените мостове в Сърбия са проблем не само на нашите съседи, но и наш проблем. България занапред ще понася икономическите последствия от конфликта и затова ние сме длъжни да сторим необходимото за бързото му и успешно приключване и за трайното възстановяване на мира и стабилността на Балканите.
Последователната външна политика на България от последните две години вече дава резултати - страната ни се радва на уважението и признанието на световната общност. Сътрудничеството с евроалианса вече има конкретен израз и документ, който е гаранция за националната ни сигурност в този сложен за Балканите момент. Но истинската гаранция ще дойде само, когато от региона изчезнат всички диктатори.
Нека не проспиваме историческите моменти! Нека оставим настрана евтините номера и да не внасяме излишно напрежение и страх всред хората - този страх, който някои политически сили отново се опитват да всяват сред българския народ. А страхът, както знаем, парализира, той не активизира хората, не ги кара да мислят, а напротив. Историята е доказала, че огромна грешка правят онези, които използват войната и човешките страдания за политически аргументи и по този начин разпалват политическото противопоставяне.
Защитата на Милошевич и внасянето на нестабилност у нас в този момент е политическо предателство на националните интереси в полза на нещо, което може да се определи само като комунистическа солидарност и нищо друго. (Ръкопляскания от мнозинството.)  Днешното гласуване ще определи по-ясно от всякога ценностната ориентация на политическите сили в Народното събрание и аз не се съмнявам, че онези, които работят за демокрация и европейска ориентация на България, ще подкрепят това трудно, но вярно решение. Аз ги приветствам още отсега.
Уважаеми колеги, нека в това гласуване да вложим цялата своя политическа отговорност и съвест и да дадем своя вот за европейска и демократична България. Лично аз, както и Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, ще гласуваме за Споразумението и против етническите престъпления на един националсоциалист срещу Сърбия, срещу нейните съседи и срещу Балканите. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
За реплика - господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Мозер, откровено казано, Вие много ме изненадахте с начина си на разсъждения, що се отнася до Евролевицата. Аз очаквах, че Вие от Вашия баща Г.М. Димитров сте взели многопосочността и мащабността на мисленето, а тъкмо Вие влизате в една много наистина допотопна схема, типична за болшевиките, независимо дали са отляво или отдясно, дали са сини или червени - "Който не е с нас, той е против нас". Значи, след като ние не подкрепяме вашата позиция, ние сме за Милошевич и против Европа - така ли? Не можете ли да допуснете една междинна хипотеза... (Смях в залата.)
Ще помолите ли за тишина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ..., която освен всичко друго е много по-разумна? Тя се казва: "Не на бомбите! Не на бежанците! Мир на Балканите." Ето това е позицията на Евролевицата - разбира те ли? - а не каквото и да било допотопно мислене. Допотопното мислене мисля, че в този случай е от дясната страна. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Жорж Ганчев има думата, но не го виждам в залата.
Господин Веселин Бончев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господа министри, драги колеги народни представители! Наистина днес ще бъде много важен ден за България и за българския парламент. Но аз съм стъписан снощи от наглостта на генерал Кларк, който беше приет от българския президент и с най-голяма наглост заяви, че тази нощ ще командва бомбардировките над Югославия от София. (Викове отляво: "У-у-у!")
Българският президент не можа да намери сили да защити своето собствено достойнство, държавността на България и президентската институция на България. Президенти много, идват и си отиват, но България ще остава, докато я има и земята.
Второ, в петък следобед дойде ужасната новина от Лондон, която беше потвърдена и от няколко български журналисти в Лондон. Лондонската преса е гръмнала, че когато било споразумението пред подписване в Рамбуйе, натовските представители и американците са дали такива условия, които нито един държавник няма да ги приеме. Тоест, те са искали обезателно да започнат военните бомбардировки над Югославия. И това го доказа лондонската преса. Защо се мълчи по този въпрос? (Шум и реплики.)
Учудва ме обяснението на уважаемата министърка на външните работи на Република България. Първото й изявление, след като се върна от САЩ, където празнува 50 години НАТО, беше: "Българското правителство ще закупи необходимата електроника за маркиране на нашата граница, за да не стават грешки".
Уважаема госпожо Михайлова, спомнете си грешките над пътническия влак, над колоната беззащитни бежанци, над Сурдулица, над болниците, над два автобуса. Тоест, за кратко време ген. Кларк направи камара от трупове в Югославия поради грешки.
Защо скрихте, а не излезе тук ген. Михо Михов, той да каже кой ще гарантира на България тези грешки; дали грешките, които станаха в Югославия и в Горна баня, няма да станат в София, в Козлодуй? Защо дислоцирахте цялата реактивна батарея в Козлодуй - питам аз? Аз преди месец питах оттук. Кой ще ни гарантира, че един запален самолет няма да падне в центъра на София или в Козлодуй, или върху стената на язовир "Искър"? Кой ще понесе тези ... (Смях в залата.)
Не се смейте, защото точно тези грешки взеха вече хиляди жертви. Грешките! И затова не излиза тук ген. Михов - защото той знае какво може да стане. (Шум и реплики.)
Ако ние сме един нормален български парламент, независимо от коя страна са виновниците за тази катастрофа - дали са от сръбска или от страната на ООН - трябва не тази общност, която вие казвате - 19 страни, а общността от 190 страни, наречена "ООН", на която й беше запушена устата, тя трябва да призове на международен съд убийците и от двете страни да бъдат наказани за тези невинни човешки жертви, които искат да изпратят двадесетия век облян в кръв. (Неясна реплика от СДС.)
Не се обаждай там! (Обръща се към лявата част на залата.Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Не се обаждай, защото като те гледам какъв си, ти утре пръв ще избягаш да се мушнеш в дупката, наречена скривалище. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Нашият народ сега е обхванат само от страха от бомбите. Вие видяхте вече, че тотално избягаха чуждите инвеститори. Искам да попитам господин Божков: колко са вече? Нула. Дори идете да видите на Пловдивския панаир - от миналата година платени щандове, хората ги няма поради страх да дойдат в България. Идете и вижте, вчера се откри панаирът.
Питам: защо е тази гавра, когато уважаемият господин Клинтън, който избива комплекси от срама от неговата сексуална игра, дава милиарди за нови самолети, а Вашингтон се подигра с тези 300 млн. за всички шест държави, ангажирани в конфликта, тоест 50 млн. на държава, тоест колкото България губи на ден? Кога ще могат да минат български товари, след колко години, през Дунава? Кой събори мостовете? Милошевич или НАТО? Кога ще могат да минат българските вагони? Господин Краус го каза: няма я линията, огромни загуби. Кога ще могат да минат българските туристи с автомобилен транспорт? Не могат да минат, защото няма условия. Кой събори тези мостове между България и Европа? И кой може да изчисли нашите загуби?
И като гледам това споразумение, което е една гавра с българския народ, няма никакви гаранции освен една подигравка на господин Солана от 22 април до господин Костов, че щели да ни защитят, ако Югославия ни нападне. Това е поредната гавра и безсрамен цинизъм на НАТО и на неговия Хавиер Солана! Питам:кой е по-голям убиец, Солана или Клинтън, или Милошевич? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Единадесетата божия заповед гласи: "Не пожелавай небето на ближния си!" (Ръкопляскания от ДЛ.) Не че другите десет се спазват, например заповедите "Не прелюбодействай!", "Не лъжи!" и "Не убивай!".
От древността до наши дни поводите за войни си приличат. Човек би казал, че Троянската война се е водила заради хубавата Елена, а сегашната заради грозната Моника. Но това е само шега.
Истината е, че тя се води за нещо много по-грозно - глобалната финансово-икономическа криза. И аз се учудвам защо толкова рядко в медиите се поставя въпросът за връзката между тези две неща. Тя удари първо нас, Източна Европа, после Далечния Изток, после Латинска Америка и накрая се приближи опасно до епицентъра на новия световен ред. Трудно е да се каже дали тази криза пречи или подготвя новия световен ред. Но факт е, че пътят към него минава отново през кръвопролития и човешки трагедии. А казват, че бил постлан с добри намерения, както и пътят към Ада. Но няма хуманни цели на фона на твърдението, че целта оправдавала средствата. Няма хуманни цели, които да оправдават самоцелния ад, наречен война, самоподхранващата се истерия на унищожението, нито пък убийството на деца, което е не по-малко зло от етническото прочистване.
И за да не става така, че да се твърди, че ние сме били за едното и против другото, заявявам: ние осъдихме еднакво както бомбардировките, така и етническото прочистване още с тази великденска инициатива за мир, която разпространихме преди католическия Великден. И в тази великденска инициатива за мир, подписана от 15 народни представители, изрично подчертаваме, че българското отношение към косовския конфликт трябва да включва искане за възстановяване на мира с мирни средства, едновременно прекратяване на бомбардировките и на етническото прочистване, на военните операции в Косово с ясно определени хуманитарни ангажименти бежанците да се завърнат по родните им места. Предлагаме да се постави началото на балкански мирен процес.
В този смисъл искам да кажа, че нашата позиция включва инициатива за балкански мирен процес и подкрепа на германската инициатива, наречена "Пакт за стабилност на Югоизточна Европа". Подчертавам и цитирам Рита Зюсмунт, която в Брюксел каза, че усилията на България да даде някакво конструктивно решение са били отчетени и инкорпорирани в тази инициатива. Нека да продължим. Нека да продължим, защото бежанците естествено трябва да се върнат по домовете си, но бомбите няма да ги върнат. Освен това тези умни бомби и ракети вече взеха стотици невинни жертви и само по чудо не отнеха живот в софийския квартал Горна баня, но убиха наши сънародници в Сурдулица.
Проблемът обаче не е какви деца умират - българчета, сръбчета, албанчета. Въпросът е, че умират деца и ние не можем да гледаме собствените си деца и да гласуваме за продължаване на тази касапница. Ами представете си, че ако ракетата, долетяла тук, беше улучила ГСМ-а или боеприпасите на Танковата бригада в Горна баня! Ами ако беше ударила АЕЦ "Козлодуй"? Ами ако удари който и да било български дом с хората, на които Конституционният съд обяснява, че чуждите войски, преминаващи през въздушното ни пространство, не били чужди по силата на "Партньорство за мир"! Как да го разбират? И не виждате ли в какъв парадокс ни въвличат? Тук, от една страна, се твърди, че споразумението, което трябва да ратифицираме, не ни въвлича във война, понеже наши войски нямало да участват във военните действия нито пряко, нито косвено. Добре, но от друга страна, по силата на това "Партньорство за мир" натовските войски се третират като наши. Как да го разбираме? Това е чисто противоречие в определението. Ако по силата на "Партньорство за мир" натовските войски се третират като наши, то действията им, когато преминат през българска територия, категорично ни въвличат във войната.
Ето защо ви моля още веднъж: погледнете на това, което става, със съвестта си, която не е летяща категория, както се изрази една чествана наскоро професорка. Съвестта ни е в очите на нашите деца. И нашата отговорност е да каже: "Не!" на войната, "Да!" на балканския мирен процес, на който ние можем да бъдем инициатори, можем да бъдем активни участници!
Аз лично ще гласувам против това споразумение, защото не понасям да бъдат бомбардирани деца - все едно какви са те по етнически произход и по религията на техните прародители. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз ще говоря от името на коалиционните партньори от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Ние изразихме нашето становище на пресконференция преди 10 дни. Аз само ще повторя това, че ние сме против всякаква война, ние сме за мир. Защото всяка една война води до жертви, във всяка една война се пролива кръв. И още по-лошото е, че тази война се води на запад от нашата граница. Но не това е най-лошото и най-опасното за България. В този труден момент най-лошото и най-опасното за България е поведението на Българската социалистическа партия и на някои нейни лидери. Затова аз ще се спра накратко за голямата опасност от това поведение за социалния мир и за самата България. (Шум и реплики в опозицията.)
Но нека малко история. Господа, не реагирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Заявяват, че всички демократични сили в България са войнолюбци, че са агресори, а тяхната партия и самите те са миролюбци и не са агресори.
Господа, през 1939 г., когато Хитлер обяви Втората световна война, когато Сталин и Хитлер се поздравяваха, а Рибентроп и Молотов се прегръщаха, вашата партия приветстваше подялбата на Полша и на Европа. (Ръкопляскания в мнозинството.) Вие тогава миролюбци ли бяхте?
През 1944 г., след като благодарение на болшевишката армия вашата партия взема властта, заля улиците на България с кръв. (Шум и реплики в ДЛ.)
В края на 40-те и началото на 50-те години, тук беше споменато, когато титова Югославия и самият Тито се изскубнаха от лапите на Москва, вашата партия, вашето ръководство, вашите предшественици струпаха войски на сръбската граница. Това миролюбива политика ли беше? Националните интереси на България ли диктуваха такава политика и такива действия или вашите теснопартийни интереси?
В началото на 50-те години, когато избухна Берлинското въстание и беше смазан от Съветската армия Берлин, вашата партия каква позиция зае? Миролюбива ли?
В паметната 1956 г., когато един свободолюбив народ на север въстана, защото не искаше да търпи повече болшевишкия режим и влязоха съветските танкове, където осеяха Будапеща с детски жертви, миролюбиви граждани (ръкопляскания в мнозинството), вашата партия миролюбива политика ли, антиагресори ли бяхте тогава?
Когато в 1968 г. ваши също подобни социалисти, но с друго мислене решиха да откъснат Чехия да тръгне по нов път, наистина по пътя на социалдемокрацията, вие и вашата партия, може би някой между вас, не знам господин Лилов какво ще каже, той тогава пълзеше по йерархията (бурни ръкопляскания в мнозинството, викове "Браво!") какво беше неговото становище и защо пратихте български войници в мирна Чехия? Нима вие сте миролюбиви, вие не сте агресори?
Какво да говорим за 1984 г., когато се извършваше етническо прочистване в България? Господин съдия Корнезов, колко процеса Вие проведохте? (Бурни ръкопляскания в мнозинството, "Браво!", "У-у-у!") Аз не се учудвам, че именно вие сега защитавате политиката на Милошевич, тя е продължение на политиката на вашата партия и на самия Вас! (Бурни ръкопляскания в мнозинството.) Досега да сте се извинили на господин Доган? На господин Еюп? На Местан? На който и да е? Може би Ви обидих, че са 16 процеса, може би повече сте водили. С какво право Вие днес заставате тук и говорите за справедливост?
Аз съжалявам, че го няма господин Ганев, един от най-активните. Той ми говори за петолиние, за ноти, за морал, за Моцарт. Къде сте, господин Ганев, да Ви попитам Вие вашия политически морал на кое петолиние го сложихте през целия си политически живот? (Бурни ръкопляскания в мнозинството.) Или на 45-линието? (Бурни ръкопляскания в мнозинството.) Но с кой ключ го заключихте на това 45-годишно управление? С ключа "фа", "сол" или с ключа, наречен "ОФ"? (Ръкопляскания в мнозинството.) Именно ОФ беше онази организация, ОФ беше най-голямата дърводелна, където се сковаваха ковчезите за духовното и физическо унищожение на българската интелигенция! (Бурни, продължителни ръкопляскания в мнозинството, скандирания "Браво!") И вие полирахте тези ковчези с вашето ОФ!
Но аз искам да запитам господата отляво, между тях има историци: господа, във вашата над 100-годишна история кажете в кой момент, труден или лесен, в кой довоенен и следвоенен период на България вашата партия е заела правилни позиции и е защитавала интересите на България? Кажете в кой момент? Само в един-единствен, това бяха януарските събития. Намериха се мъже между вас, които проявиха държавническо мислене, спасиха социалния мир и мнозина, за съжаление единият вече не е между живите, наистина за съжаление, има живи между вас, но вие ги разпънахте на кръста на предателството и веднъж проявили държавническо мислене, веднъж проявили загриженост за България, вие се отрекохте. Във всички други случаи вашите интереси се разминават и са се разминавали с държавните интереси.
Някой ще каже, че това е история. Да, но аз трябваше да спомена тази история, за да направим сравнение с днешното ви поведение. Нима вие сега сте се променили?
Вие, господине от 11.Кюстендилски регион, към Вас имам да кажа две думи: Вие сте типичният носител на комунистическата политика.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Защо му позволявате да обижда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той не се обижда.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Защото, когато тук, в тази зала, се разглеждаше Законът за отмяна на смъртното наказание и застана един наш колега, който три месеца е носил смъртната верига през вашия режим през 60-те години само затова, че е обичал някакви хуманни идеи, земеделските идеи, и когато той от чисто човешка гледна точка искаше да обясни какво значи смъртта, когато е надвиснала над теб, там някой изръмжа. Аз се обърнах и видях човека с къдравата козина като звяр да казва: Защо не те убиха? (Реплики от ДЛ.) Нима има промяна във вашето поведение?
Ако днес вие имате условията, които имаха вашите предвестници преди 10 ноември, вие отново ще убивате. Това ви е моралът, това ви е етиката. И днес вие искате да спрат военните действия. Не, вие това, което искате, това е да продължи войната, защото вашата позиция е такава. (Ръкопляскания от СДС.)
И понеже вашата позиция, вашата политика днес е на дестабилизация на социалния мир в България. Днес Милошевич дестабилизира цял един балкански регион, а вие искате и се мъчите да дестабилизирате мирната обстановка в България. Вашата позиция и вашата политика, съвсем отговорно заявявам като лидер на една от най-страдалата партия от вас, че вие водите антидържавна политика. (Възгласи от Демократичната левица.) Вие водите антинационална политика.
Затова аз се обръщам към министър-председателя, обръщам се към прокуратура, обръщам се към всички институции в България: не е ли време вече демократичната общественост да се замисли дали вие и вашата партия имате повече право на политически живот в България след цялото това поведение? (Ръкопляскания и чукане по банките от СДС. Чукане по банките и възгласи от ДЛ.) А това, преведено на езика на демократичното законодателство, знаете ли какво означава? Впрочем, ще ви го кажа на дупликата. Чакам реплики. (Смях и весело оживление. Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Има думата за първа реплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Петко, приятелю, прав си за много неща. Благодаря ти, че изми и лицето на земеделците, които днес доста мънкаха, но не си прав, че днес трябва да политизираме на червени и сини този дебат. Абсолютно неприемливо е ние да изправим двамата стари опонента един срещу друг и с народните пари вместо да решаваме важния проблем днес, да си разменяме обиди и квалификации.
Много добре господин Георги Седефчов Параванов помага две години на господин Иван Костов. Това го знаят и кучетата на село, как изведнъж той ще бъде заявката за новия водач и искал властта. Това е шеговито в един труден момент за България. В един труден момент за България! (Весело оживление в СДС и единични ръкопляскания.)
Сериозните хора в тази зала от либералдемократични позиции и патриотични позиции ви казват с едно изречение: Ако социалдемократите от Първата световна война бяха сериозни и социалистите, нямаше да има през 1917 г. комунистически партии. Ако те си държаха на позициите, както трябва, нямаше да умрат десетки милиони хора този век. И оттук вече ние не трябва да повтаряме грешките им.
Днес се решава много важен проблем и всеки ще си тури името и честта с неговото решение.
Аз ви умолявам: спрете червено-синия дуел за Бога и в името на България днес! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За втора реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Няма покой за духа на Стамболийски, господин Илиев, докато той има такива наследници като Вас. Защото стенограмите от 61-то заседание от 1941 г., стенограмите от 1913 г. са тук и всички лъжи, които изрекохте, за кой каква позиция е заел тогава, стоят в дневниците, както днешните позиции ще стоят. И тогава Логофетов, когато ни вкарва в Тристранния пакт, казва: "Всичко правим с цел. Първо, да запазим мира на Балканите, доколкото това е възможно. И второ - да вземем активно и дейно участие в политическото реорганизиране на нова Европа, когато не се съмняваме, че ще възтържествува правдата и справедливостта на обезправените народи, между които е българският народ." Ето! (Народният представител Михаил Миков показва от трибуната фотокопие от стенограми.) През 1947 г. мирният договор също стои в аналите на историята. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганчев, тук не става въпрос за червени и за сини. Тук става въпрос кой как от своите позиции защитава националните интереси на България. Вие не може да ни сравнявате с лявата страна. Аз не знам вие от какво тесто сте замесени и с каква мая, но ние нямаме, нямали сме и не можем да имаме нищо общо с тия господа.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Ние и не искаме.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Те са замесени от съвсем друго тесто и са подквасени със съвсем друга мая. Тяхното тесто е образувано от брашното на изсушените листа и корените на татула, а маята, с която са подмесени, е смесица от змийски език и жило на скорпион. (Ръкопляскания от СДС.) Тия хора, пак повтарям, никога не са мислили за България, нищо не са градили за България, а само са рушили, само са лъгали, крали и убивали. Ние нямаме нищо общо. Ние имаме една-единствена цел - да спасим България от тая болшевишка напаст. (Ръкопляскания от СДС.)
Що се отнася до господин Миков, аз не можах да разбера какво ми говори. За какви пактове говори той - 1947 г.?! (Весело оживление в ДЛ.) Аз ви говоря исторически факти през 1939, 1944, 1951, 1956, 1968 и 1984 г. Това са исторически истини, написани и недейте бута духа на Стамболийски, защото се изкушавам да ви кажа какво казва за вас - "И вие сте необходими в политическия живот на България, комунисти, като ония паразити бълхите и въшките в живота на човека, за да му напомнят, че трябва да се преоблече и изкъпе. (Смях и весело оживление, ръкопляскане и чукане по банките от СДС.)
Да ме прощава моят идеолог Стамболийски, но днес за първи път аз не съм съгласен с неговите думи. И като паразити вие сте излишни в обществения политически живот на България. (Възгласи: "Браво! Браво!", ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господа народни представители! Ще се спра само на юридическата страна на това Споразумение, разбира се, без илюзии. Защото още преди 450 години, великият френски философ Монтен беше казал, че шумът на оръжията заглушава гласа на законите.
Днес свистенето на НАТО-вските ракети, които сеят смърт на невинни деца, жени и старци, изпепеляват международния правов ред.
И все пак, въпреки воя на сирените, трябва да се чуе гласът на закона.
Първо, поставя се въпросът дали имаме валидно Споразумение, което Народното събрание може да ратифицира? Отговорът е: Не!
Оставям на една страна правния въпрос доколко е допустимо чрез размяна на ноти да се сключва такъв вид международен договор. Но каква е правната същност на нотата на НАТО?
Първо, това не е вербална нота, а ултиматум, приет от Надежда Михайлова не като министър с мандат, а като жена, съгласила се на всичко. (Шум и възгласи: "У-у-у!".)
Второ, по този договор кой представлява НАТО?
От раздадените материали се оказва, че нотата е изпратена от никому неизвестния господин Де Видст, който е юридически съветник. (Възгласи: "У-у-у!" и тропане по банките от мнозинството.) Нотата е изпратена не от генералния секретар, не от Съвета на НАТО, не от Комитета по отбрана, не от Военния комитет или друг орган, а от юрисконсулт. (Шум и викове от мнозинството. Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трето, представя ни се само едно писмо от господин Солана до Иван Костов от 22 април, т.е. преди размяна на нотите, състоящо се от едно изречение. Ние не можем да ратифицираме едно писмо, макар и изпратено от генералния секретар.
Следователно няма валиден сключен договор. Той е недействителен според членове 45 и 53 от Виенската конвенция за правото на договори.
Второ, явна спекулация е позоваването на "Партньорство за мир". Днес ни се предлага не "Партньорство за мир", а "Партньорство за война". В сключения през 1996 г. договор "Партньорство за мир" страни по договора са държавите, а не юрисконсултът на НАТО.
Преди четири дни от тази трибуна господин Костов заяви, цитирам: "Споразумението има ясно изразен технически характер".
За премиера предоставянето на българска територия, от която ще се изстрелват ракети и бомби, убиващи хора, е въпрос от "технически характер".
Нали му строят бункер или "веранда" в Драгалевци. И това ли е въпрос, господин министър-председателю, от "технически характер"? (Мнозинството продължава да тропа по банките. Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Споразумението противоречи и на Устава на ООН, който е акт с най-висша юридическа сила. Вижте чл. 103. Това Споразумение ни въвлича във война без разрешение на Съвета за сигурност и е в драстично противоречие с Хагската конвенция от 1907 г. и с Протокол № 1 от Женевската конвенция от 1977 г.
Изрично в резолюция на Общото събрание на ООН от 1974 г. се казва, цитирам: "Бомбардирането от въоръжени сили на една държава територията на друга държава...", или, цитирам: "Една държава е агресор и когато предоставя своята територия на разположение на друга държава за извършване на агресивен акт срещу трета държава." (Мнозинството продължава да тропа по банките.)
Тропайте, тропайте сега, господа!
Преди 60 години Хитлер ликвидира обществото на народите и изкара Втората световна война с 50 млн. жертви.
Днес Клинтън е на път да ликвидира Организацията на Обединените нации. Днес Клинтън бърка имената на Иван с Любчо, защото клоунът няма име. Клоунът е роб, който може само да разсмее своя господар, даже и без Моника. (Тропане по банките и възгласи: "У-у-у!" от мнозинството.)
Рухването на международния правов ред и на ООН крие непредвидими последици за всички народи. Това води до Нострадамус.
Единствената възможност България да оцелее е неутралитет. Неутралитет, неутралитет и пак неутралитет! (Свиркане и бурни възгласи от мнозинството.)
Споразумението противоречи и на Вашингтонския договор от 1949 г. Грубо нарушава чл. 5, чл. 6, който казва, че обсегът на този договор е границата на Европа и Северна Америка, северно от "Тропика на рака". А нито Югославия, нито България са в тази зона.
Споразумението противоречи и на Конституцията. С него се предоставя част от българската територия на чужда военна организация за военни операции срещу съседна държава.
Питам: защо Гърция, която е член на НАТО, не дава въздушното си пространство за влитащи от Турция самолети?
Питам: докога нашето ПВО ще се прави на "Темида" със завързани очи, изключвайки своите радари?
Вярно ли е, че 450 НАТО-вски офицери вече са в командните пунктове на Българската армия?
Преди 200 години Наполеон беше казал: "Който не храни своята армия, ще храни чужда".
Ратифицирането на едно такова Споразумение е политически и юридически позор. (Мнозинството продължава да тропа по банките. Ръкопляскания от ДЛ)
Хлопайте, хлопайте!
И в заключение - ще се поучим ли от правната си история?
Господа управляващи, вашите предци, чието минало възхвалявате, ни вкараха в Междусъюзническата война и я загубихме. Вашите предци ни вкараха в Първата световна война на страната на силните - и я загубихме. Вашите предци ни вкараха във Втората световна война пак на позицията на силните - и пак я загубихме.
Сега ни вкарвате по чужда воля във война, която може да ликвидира България и българския народ.
Но аз вярвам, че българският народ е по-мъдър от своите управници и един ден ще ви потърси сметка пред съда на историята.
Като юрист разчитах, че Конституцията би могла да защити България. Вие я стъпкахте със сините ботуши, разкъсахте нейния дух. Затова ви я подарявам разкъсана! Но въпреки вашите усилия да я ликвидирате, България е жива. Вие разкъсахте Конституцията. (Господин Любен Корнезов оставя пред министър-председателя Иван Костов разкъсана конституция.)
(Тропане по банките и бурни възгласи: "У-у-у!" от мнозинството. Възгласи от Демократичната левица: "Браво!" Депутатите от Демократичната левица, станали прави, скандират: "Оставка! Оставка!". Мнозинството скандира: "БКП, БКП".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика думата има господин Александър Томов.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Корнезов! Моля ви за внимание. През последните пет минути това не приличаше на парламент. Но аз взимам думата, за да Ви помоля да използвате правото на дуплика, за да се извините на министър Михайлова. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Личните нападки погребват всяка теза, а когато няма теза, парламентът се превръща в една скандална кръчма. Нека не го правим такъв. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За втора реплика има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо Михайлова!
Господин Корнезов, преди два месеца от същата тази трибуна Вие си позволихте подобно отношение към министър Михайлова и тогава аз Ви препоръчах да целунете ръка на тази хубава дама и да й се извините.
Днешното Ви поведение за пореден път показва, че освен че не сте политик, Вие не сте и мъж. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Ако у Вас все пак има поне малко мъжка доблест, извинете се на дамата. А ако имате някакви сексуални проблеми, то има специалисти за тази работа. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Народното събрание не е поле на комплексари и на нереализирани мъжкари.
Относно някои от Вашите аргументи. Основно вашата партия имаше историческата вина за катастрофите на България. Кой организираше бунтовете, когато българският войник храбро воюваше на фронта? Вашата партия! Кой организираше обиране на мандри и кошари, когато България имаше свое законно избрано правителство и парламент? Вие!
Вашият лидер е историк. Препоръчвам Ви пак от трибуната на Народното събрание да Ви даде малко историческа грамотност, да ви събере на един семинар - в Правец ли ще бъде, някъде другаде ли, но малко отмалко да Ви даде историческа грамотност.
Когато днес българското Народно събрание трябва да реши един много важен историческа акт, няма място ние да се делим на сини, червени, пембени. Нямаме право да се делим на леви и десни. Ние трябва да разсъждаваме преди всичко като българи, от гледна точка на българския национален интерес.
Това, което вие правите отново от един месец насам - да разделяте българския народ, е едно кощунство, едно престъпление, което ще остане в аналите на историята. Не може за пореден път вие да поставяте партийните си интереси и да си правите елементарната сметка колко процента ще вземете на предстоящите избори. Дръжте се преди всичко като българи, като мъже, ако можете. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
За трета реплика има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Обръщам се към господин Корнезов. Имах желание да се обърна със същата молба и към господин Илиев, и към всички колеги, които им се радваха. Ние вършим нещо много лошо в момента.
Аз моля всички колеги да се опитат да разберат това, което искам да кажа. Ние се връщаме към 1990, 1991, 1992 г. Нали всички искаме да ги забравим? Нали всички искаме да вървим напред? Нали всички искаме по друг начин да живеем - всички заедно през двадесет и първи век? Какви са тези митинги, контрамитинги, реконтрамитинги? Това ли ни трябва сега?
Обръщам се с молба към всички, които имат намерение да се изказват по-нататък: въздържайте се от такъв тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Корнезов, но наистина, моля ви, да се въздържате от лични обиди.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
На първата реплика. Разбира се, че мога да се извиня на госпожа Михайлова в качеството й на дама, но не и като министър.
Какво имах предвид? Казах го и точно. Ако вие имате някакво цинично подсъзнание, това е друг проблем. Проблемът е в това, че ние имаме една нота - ултиматум на НАТО. Ето я. И огледалният образ на тази нота е нотата, подписана от министъра на външните работи с печата "Народна република България", със стария герб. Ето го. Даже има и лош превод, неточен превод. Това имах предвид - че когато министърът на външните работи приема нотата, тя буквално се преписва на български и на английски и след два часа се изпраща в Брюксел.
Така че аз не съм искал и нямам намерение да засягам личността на госпожа Михайлова.
За другото - какво да ви кажа? Ако може госпожа Михайлова - ако е разбрала погрешно моята мисъл, то моля да бъда извинен. Но имах точно това предвид - че ние приемаме един ултиматум без нашата воля.
Второ. Що се отнася, господин Каракачанов, за сексуалните ми проблеми, ами те са в тази част , в дясната част на залата. Ако искате, елате при нас, в лявата, и ще разберете кой какви проблеми има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Александър Томов, Парламентарна група на Евролевицата.
Да се готви господин Ахмед Доган, Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа! Днес обсъждаме въпрос, който вълнува цялото общество. Но ние не сме изключение. Той вълнува целия свят. Няма българин тези дни, който да остана настрана от политическите спорове, от сблъсъците, от митингите и от шествията. Усетили близостта на войната, хората помръкнаха. Отново обаче, както при всеки регионален проблем, при всеки геополитически сблъсък през последните десет години, българското общество се взриви. А две основни политически тенденции влязоха в ръкопашна схватка, за да ни припомнят, че в България студената война продължава и че историческите комплекси на много политици са все още живи.
В действителност и днес, и през всичките тези дни политическите партии трябваше да отговорят на два много ясни въпроса:
Първо, ще участва ли България във военния конфликт в Югославия, като предостави своето въздушно пространство съгласно искането на НАТО.
И второ, ще съхрани ли своя европейски и евроатлантически избор? Ще успее ли да гарантира този избор в сложната обстановка, която се е създала в нашия регион?
Още през първия ден на конфликта Евролевицата даде ясен отговор на тези въпроси. Нашето мнение бе, че трябва да съхраним своя европейски и евроатлантически избор и същевременно да не участваме нито пряко, нито косвено във войната. Тази позиция бе представена от нашите опоненти като двойнствена.
Както по тази причина, така и поради многоаспектния характер на проблема за войната и мира в региона, аз искам да се спра на проблема малко по-обстойно.
Първо, по причините за конфликта в Косово. За нас, в Евролевицата, първопричината за войната в Косово е провалената етническа политика на сегашното сръбско ръководство. Вече десет години конфликтите и войните в бивша Югославия продължават. Стотици хиляди са убитите. Разрушенията върнаха назад развитието на региона с десетилетия. Незапомнени жестокости смаяха света. Войната пълзи бавно от запад на изток и вече достига нашата западна граница. В Босна няколко години нямаше никакво чуждо вмешателство, но това не спря войната. В Косово отчуждението между сърби и косовски албанци се увеличаваше през цялото десетилетие и в средата на 1997 г. контурите на войната вече се очертаха. Вместо да бъдат интегрирани в обществото, да получат свое ярко представителство в парламента, косовските албанци все повече се радикализираха.
В края на 1998 г. вече ясно се открои перспективата на една възможна етническа, но и голяма регионална война. Но този път, за разлика от Босна, войната можеше да излезе извън границите на бивша Югославия, да запали Албания, Македония, а чрез тях и целите Балкани.
На фона на неефективната и често силова етническа политика, на фона на очертаващото се етническо прочистване от страна на сръбските власти се откроиха и чертите на българския етнически модел. Правя това сравнение не за да рекламирам българските постижения, а за да подчертая какво у нас трябва да се цени и да се пази. Българските турци са достойно представени в парламента и в местната власт. Партията, която ги представлява днес, се ръководи от европейските либерални ценности, а ръководството й е символ на центристка умереност и политическа търпимост.
Ето защо, беше груба грешка да се отправят атаки срещу Движението за права и свободи от сегашното правителство през втората половина на 1997 г. и продължаващите досега опити да се създават послушни на управляващите паралелни на ДПС структури.
Когато говорим за причините за Косовската криза не трябва да се ограничаваме само с провалената етническа политика. На Балканите все още са живи амбициите да се прекрояват държавни граници. Има още много политици, които смятат, че е по-добре да имаме държави, състоящи се само от един етнос, и на тази основа да се осъществява етническо прочистване.
Два века великите сили решават въпросите на Балканите и това е формирало комплекс за малоценност у балканските народи, че не могат сами да се справят със собствените си проблеми. Но има и още нещо, което Западът често бърка - Балканите не са нито Африка, нито Близкия Изток. Вярно е, че по показатели за транспортна и телекомуникационна структура това е най-слабо интегрираният район в Европа, но тук хората в голямата си част са добре образовани и познават своята история. Вярно е, че по брутен вътрешен продукт на човек от населението Балканите са най-слабо развитата част на континента, но западните народи са длъжни да знаят, че взетата от тях историческа преднина е направена по време, когато ние сме отстоявали векове наред християнската и европейска култура, плащайки за това с робството си, с пропуснатото си Възраждане, с незаслуженото историческо изоставане.
Абсурдите на войната, която преживяваме в момента. Българската Евролевица категорично подкрепи Декларацията на Народното събрание от 25 март 1999 г. и препотвърждава тази подкрепа днес. Но веднага искаме да кажем: 40 дни след началото на бомбардировките в Югославия е видно, че предварително поставените пред операцията цели не се достигат. Бомбардировките трябваше да спрат етническото прочистване. Напротив, днес то е по-голямо от всякога. Бомбардировките трябваше да преустановят формирането на моноетнически държави. Напротив, сега все повече се говори за отделяне на Косово или част от него и присъединяването му към Албания. Бомбардировките трябва да установят стабилност в региона. Напротив, дестабилизирани са съседни нам страни, а ако войната продължи, може да бъде дестабилизиран и целият регион. Накрая бомбардировките трябваше да свалят едно демократично правителство от власт. Напротив, сега то е по-популярно и по-силно от всякога.
Ето защо трябва да кажем, че тези бомбардировки и тази операция не достигнаха целите, за които бяха обявени. Някои определят бомбардировките на НАТО като модерна война, на умните бомби. В действителност тази война постави цяла поредица от морално политически въпроси, на които нито един демократ или борец за демокрация в света не може да си отговори с чиста съвест: може ли в името на демократични цели да се използват недемократични средства? Могат ли умните бомби да отделят демократа от тиранина, косовара от сърбина, виновния от невинния? Може ли да се утвърждава Европейска харта за правата на човека, а да се отнема на невинни хора най-ценното право - правото на живот? Нямаше ли в края на ХХ век много по-цивилизовани и ефективни средства, за да се спре етническото прочистване и една политика, която може да взриви района? Имаше такива средства и такава политика!
Задавам тези въпроси, за да предупредя, че тази война няма да бъде оценена от историята еднозначно, както ще бъдат отхвърлени и геноцидът, жестокостите и етническото прочистване.
Но ако това е така, всеки влязъл във войната също ще остане в историята със съмнително име, независимо дали е победител или победен. Това не са само наши мнения. Това са мненията на видни световни политици, на американски конгресмени, на евродепутати, на стотици известни интелектуалци. Ние нямаме различия по целите и по това да се спре конфликта в Косово, но ние имаме различия по средствата, с които се търси постигането на тези цели.
Междупрочем бих искал веднага да поставя и друг въпрос, който е особено важен: означава ли отдаването на въздушното пространство на Република България пряко или косвено участие във войната?
Министър-председателят каза, че това не е така, че не означава косвено участие, че предоставянето на въздушни коридори е само за мироопазващи операции.
Но за какви мироопазващи операции става дума, когато ние отдаваме небето си за атакуваща авиация, когато е напълно реално авиацията на НАТО да атакува и стреля от нашето въздушно пространство? Как ще обясните на българите в Западните покрайнини, че това не е насочено срещу тях, когато бомбите падат и в Пирот, и в Сундулица?
С други думи, отдаването на въздушно пространство според нас, в Евролевицата, е косвено участие във войната. Би било логично тогава тези, които са за днешното решение, да поискат отмяната на т. 1 от Декларацията на Народното събрание от 25 март т.г. Ние сме против днешното решение, защото оставаме верни на тази Декларация от 25 март 1999 г.
На следващо място, ние, в Евролевицата, дискутирахме много, задълбочено, разпалено, много внимателно и продължително какви бяха мотивите от нас да се поиска точно в този момент неограничено въздушно пространство за извършване на операциите срещу Съюзна република Югославия. Внимателният анализ и датата на искането показват, че то бе направено в контекста на хипотезата за разширяване на военните удари по въздух или извършването на сухопътна операция. Очевидно такава е била обстановката на 17 април 1999 г. Но оттогава изминаха близо 20 дни, а времето днес е много динамично. Случиха се много нови неща. След едно забележително обсъждане американският конгрес показа нееднозначно отношение към средствата, с които се решават въпросите в региона. Американски и руски депутати се срещнаха във Виена и предложиха компромис за мир. Само преди броени часове руският посредник Черномирдин се срещна с американския президент Бил Клинтън. Станаха важни обсъждания в ръководството на партията на европейските социалисти. Не буди съмнение, че светът търси мирен изход, че има промяна в тенденцията, че, както каза генералният секретар Хавиер Солана, "бомбардировките на НАТО изпълниха своята роля и навлизат в заключителна фаза".
Тогава възниква големият въпрос: каква е ползата за страната от косвеното участие във войната и от отдаването на въздушно пространство при променена тенденция около нас и в европейски контекст?
Едната теза на правителственото мнозинство е, че така ще получим допълнителни политически дивиденти за по-пълна интеграция в пакта. Но това не стана, дами и господа, през април. В комюникето на НАТО за срещата на високо равнище ние не получихме по-добра позиция спрямо февруари или януари, а тъкмо напротив, попаднахме в една група с други балкански страни, които са много по-назад от нас и които са в много по-тежко положение. Историята е показала, че великите сили уважават страните с характер и забравят отделните политически знаци. Така че аз не очаквам особени политически дивиденти именно по тази причина и в тази връзка.
Втората теза на управляващите е, че ако дадем въздушното си пространство за операции срещу Югославия, това ще доведе до по-бърз край на войната. Това е абсурдна теза! Не поради и не заради нашето въздушно пространство войната ще свърши или ще продължи. Ние знаем много добре, че войната може да свърши или да се подпише компромисен мир и тогава днешното решение ще увисне. Или, ако от друга страна, има голяма сухопътна операция, задавам въпроса: заинтересовани ли сме от тази операция? Нашето предвиждане е, че ако такава операция се състои в много голяма степен е възможна ливанизация на региона, нова бежанска вълна към западната ни граница, непредсказуеми последици, подобни на тези, които днес има по повод на Македония.
Нашето предвиждане е, че при такава операция ще има много жертви, а никой в днешния свят не иска жертви. И не само заради изборите, които предстоят в Европа, а поради общата конфигурация на положението в света в края на ХХ век.
Третата теза е, че ако отдадем въздушното си пространство ние ще получим дивиденти за следвоенното възстановяване на Югославия. Страхувам се, че ще стане точно обратното. И не само защото преди няколко години останахме излъгани след блокадата срещу Югославия, а защото Съюзна република Югославия ще бъде управлявана и след Милошевич от югославяни. А кажете ми кой днешен противник на Милошевич, кой днешен опозиционен лидер, кой днес в Югославия подкрепя тези бомбардировки? Аз не намирам нито един такъв. И си задавам въпроса: какво ще кажат тези хора утре? Няма ли утре да гледат само на Запад и да си спомнят за днешното решение, правейки се на ударени за нашите собствени нужди.
В тази връзка какво можем да загубим, ако отдадем въздушното си пространство?
Първото, за съжаление, това е спокойствието на собствените си граници.
Второ, това е потенциално и още по-пълно включване във войната - логистика, летища, екипи, които трябва да обслужват самолети и всичко останало, радари и екипи, които трябва да обслужват тези радари.
Трето, аз мисля, че се очертава, за съжаление, една много тежка и за години напред загуба на транспортни и комуникационни коридори и средства към Европа, за дълъг период от време. Защото мостовете, които днес са разрушени, са главният комуникационен възел не само за днешния ден, но и в един утрешен ден. И ние трябва да си даваме сметка за това.
И накрая, ние можем да загубим малко повече достойнство, което бяхме длъжни да проявим. Аз много добре си спомням, че 10 години в този парламент с основание се критикуваха и август 1968 г., и Будапеща 1956 г., и начинът, когато с един кратък факс от 3 реда или с идването на някой заместник-министър българският народ беше пращан в различни войни и интервенции. Днес отново никой не ни попита както трябва, никой не обсъди с нас съдбата на този регион. Всичко става набързо, всичко става като някой, който трябва да изпълнява. А е време вече да разберем, че новите световни и европейски структури далеч не са коминтерновски структури. Те са други структури и тези структури трябва да знаят, че България е страна с достойнство, а нейните държавници да отстояват това достойнство и да искат, и да правят нещата, каквито действително са в интерес на нашия народ.
Министър-председателят пое при първите ни разговори по повод искания от НАТО коридор, че той ще води преговори в Брюксел за допълнителни гаранции за нашата национална сигурност. Но той обяви преди да замине за Брюксел своето решение за отдаване на въздушното пространство. И по този начин самите преговори вече не бяха преговори за нещо, а нещо по-различно.
Накрая бих искал да кажа и още нещо. Ние очаквахме, макар и пестеливо, че ще бъдат постигнати положителни и стабилни гаранции за националната сигурност на страната. Стана ясно, че не можем да получим такива гаранции по смисъла на чл. 5 от договора за НАТО. Но аз задавам и други въпроси. Кой може днес в тази зала да гарантира пред българския народ, че няма да възникне бой в българското въздушно пространство? Кой може, познавайки военно-техническото естество на нещата, да гарантира, че няма да има отклонени ракети - защото когато някой бяга от ракети, той ги отклонява, без да мисли накъде ги отклонява - когато само на километри от нашата граница се водят боеве? Кой може да гарантира или да потвърди днес смехотворното твърдение, че ще се заобикалят от самолетите, които летят над нас, големите градове и Козлодуй? Това е абсурдно при тези скорости на тези височини, при всички тези подобни неща.
Разбира се, трудно е днес да се правят предвиждания, но е ясно, че с решението, което се предлага, се приемат големи рискове и заедно с това, че България, заедно с Македония, са единствените страни, които се намират, дами и господа, в това географско положение. Аз зная силния аргумент на привържениците на това решение, че ние сме единствената страна, която не е дала около Югославия въздушно пространство. Но този аргумент има и друга страна. Кои са другите страни, освен Македония и България, които изцяло зависят от коридори към Европа в северозападно направление? Румъния? - Далече не. И затова румънците бягат, постоянно бягат от този втори мост. Коя друга страна зависи в търговията си, в бъдещето си в такава степен от тези коридори? И като че ли това се разбираше от западните дипломати и от западните политици. Днес, поради военно-технически нужди, това е забравено. Но аз не смятам, че всички политици мислят така и в Европа, и в Америка.
Следващият въпрос. Много митове се чуха днес от тази трибуна и в момента много митове се разпространяват около тази сграда. Единият мит е, че всички, които са за мир днес и намират националните интереси на България чрез мира, са против Европа и НАТО или каквато и да е система за сигурност в Европа. Второ, че всички, които са за мирен изход, са против Македония и за Милошевич. Това са митове, защото просто такива разделения няма. Това да бъдеш за мир е въпрос наистина на разбиране за края на ХХ век. Защото, дами и господа, убеден съм, че близката история ще отсъди така. В края на ХХ век няма вече цивилизована война. Защото за разлика отпреди 50 или 70 години войните днес разрушават комуникации, които засягат интересите на хиляди невинни. Войните вече разрушават неща, от които зависи ежедневието на хората в огромни мащаби. Днес вече няма войни, които са полезни войни и добри войни. И това не е въпрос на пацифистка риторика, а едно разбиране за новата свързаност в глобалния свят.
Да, абсолютно са прави тези, които твърдят, че не можеше да бъде оставено етническото прочистване без последствия. Че не можеше да бъде оставен някой, който извършва зверства, или който иска да прави моноетнически държави, което означава вече предпоставки за нови войни. Но веднага се поставя и другият въпрос отново и аз го поставям пред вас в цялата му острота - никой обаче от тези, които са жертви на бомбите, няма да мисли с тези категории. Никой българин днес не мисли с възвишените категории, масата от българите, затова къде ни е ориентацията, а мисли със своите екзистенциални ежедневни проблеми, мисли дали няма да падне бомбата отгоре му, дали няма бомбата да дойде до София. И точно това е проблемът, че в края на ХХ век е много важно ние да гарантираме на обикновените хора тяхната собствена човешка сигурност.
Има обаче нещо, което не мога да пропусна, говорейки за тези големи въпроси. Това е за ситуацията, която се създаде около парламента и тази, която днес, преди малко, преди 15 минути беше проявена в тази зала. Очевидно ние не сме в състояние като политическо общество, не сме в състояние вероятно и като общество да се разбираме по големите въпроси. Но когато имаме различия да правим това спокойно, уважавайки мнението на другия, трудностите на другия, трудностите на опозиция, на правителство, на една или друга партия. Ние не уважаваме това. Ние използваме подобни геополитически конфликти и регионални конфликти за разпалване на вътрешна политическа война, за вътрешна конфронтация. И с това днес ние се върнахме отново в началото на 90-те години. Аз не помня няколко години в този парламент да е имало такива обиди, такива маи, както господин Петко Илиев тук ги забърква, цитирайки и използвайки това, че хората в България са вероятно с различна раса. И напомняйки за началото на 40-те години в друга държава. Или преди малко обидите, които се отнасяха към жени и т.н. Всичко това са несъвместими неща и те не могат да бъдат допускани в този парламент.
Аз говоря за балканския радикализъм, който е жив в България. Говоря за левия и десния екстремизъм, който е опасен, защото тези дни се появиха абсолютно нелепи твърдения по нашите улици. Чух например призив за обща граница между България и Хърватско, която е нещо съвсем различно. Чух за призиви по отношение на Македония, които водят до подозрение към България в една по-различна политика, а не за отношение към една братска по дух страна. Чух призиви за изолационизъм. Докато истинската позиция е съчетание между две неща - изваждане на България от войната, от рисковете, защото има тенденция към мир. И нека бъда прекалено добър пророк, но аз се надявам, че този мир ще стане. Ще стане въпреки днешното решение, което не е решение за мир.
Защото има и трета, не междинна, а трета гледна точка. И тази трета гледна точка означава не неутралитет на България по отношение на европейската интеграция, но неучастие на България във войната - пряко или косвено. Имаше такава възможност. Тя може би не съществуваше толкова като дипломатическа възможност преди 2 месеца, но днес, когато тенденцията е обърната и когато са ясни решенията на високо равнище във Вашингтон, тя вече беше възможна. Защото ние в Евролевицата ясно и категорично заявяваме, че погрешната етническа политика на Милошевич и насилието бяха първопричината за конфликта, че категорично осъждаме етническото прочистване, че отхвърляме войната като средство за решаване на етнически и граждански конфликти в края на ХХ век, че връщането на бежанците по родните им места под контрола на международни сили е единственото спасение от нещата. Но заедно с това и спиране на бомбардировките. И накрая, че целите, които са верни, трябва да бъдат поддържани с демократични средства.
Ние най-накрая трябваше да се съобразим и с народа. Прави бяха министрите, които говориха преди мен, че действително трябва да говорим в решаващи моменти. Но аз питам за какво точно да говорим. Ясно ли е например за дивидентите, които ще получим, за ползите за народа ни, за интересите, които имаме? Аз се съмнявам, че това е ясно и животът ще го покаже. Тоест, той ще покаже кой е прав. Има обаче и още нещо, че в живота е много важно да оцениш не само моментния интерес и моментната изгода, но и стратегическата изгода. И аз съм убеден, че двуединството на нашата позиция ще се окаже единствено вярното. Ние ще останем в Европа и ще бъдем рано или късно членки на тази общност. Но е много важно ние да останем и добри съседи, да разберем, че в Европа ще влизаме заедно и че пътищата през Европа минават през тази територия и през тези хора, където в момента има нещастие и има жертви. Всичко останало е лишено от реалност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За първа реплика има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри! След емоционалната реч на Сашо Томов ми се запре дъхът, защото толкова страшни работи се казаха, че не знам как въобще ще се оправим...
И все пак, за да не ви отнемам много време, бих искал да се обърна към господин Томов, с когото много отдавна вече се познавам, с когото от много отдавна вече сме в парламента, да кажа на него и на вас: щях да бъда много тревожен, ако тези дни не бях прочел отново книгата на проф. Топенчаров. Вие знаете кой беше младият Топенчаров и неговата оценка за дейността на господин Александър Томов. Защото по това време господин Александър Томов беше знаменосец на комунизма. Той беше човекът, който развяваше най-различни байраци, както и сега развява... Така че, след като прочетох отново книгата, аз съм спокоен. Спокоен съм, че всичко, което тук се говори, бяха празни приказки. И се чудя как 20 минути ние трябваше да ги слушаме.
Не е толкова страшно, господин Томов. Страшното ще бъде, ако не вземем такова решение, каквото диктуват българските интереси. Но аз се надявам, че няма да се направи грешката от 1913, от 1941 г. и т.н. Грешки се правеха, но грешките тогава бяха, че не се направи правилният избор. Този път съм убеден, че ние ще направим правилния избор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За втора реплика - господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Томов, за 20 минути аз чух пространен анализ, чух против какво сте - с някои от тезите даже можех да се съглася. Но аз не разбрах какъв е Вашият път за решение. Вие много често говорите за алтернатива. Това което липсваше във Вашето изказване, е решението, алтернативата. И аз ще Ви припомня, че когато някой се стреми към управлението, той преди всичко е длъжен да посочи решението, което трябва да се вземе по определен въпрос.
И аз се питам и питам Вас кое е Вашето решение? Онова с мегафона за палатковия лагер отвън или това, проевропейското, което изразявате от трибуната? Питам Ви затова, защото много често повтаряте, че сте социалдемократ, а аз не искам социалдемокрацията в България да стане символ на двойствена позиция, защото самият аз също съм социалдемократ. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Трета реплика - господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин Томов, излизам да Ви правя реплика, защото Вие наложихте по-спокоен тон в парламента. Тук наистина трябва да се води политическа борба, но тя не трябва да избива в простотия.
Много от Вашите доводи аз споделям. През тези няколко дни, когато трябваше да се вземе решение и ние обсъждахме въпроса, поради историческата позиция на Земеделския съюз ние имахме доста различни становища, но в края на краищата ги уеднаквихме.
Това, което нас ни отличава от Вас, е начинът на гласуване. Ние ще гласуваме за ратифицирането на това Споразумение. Аз искам да Ви кажа, че тук според мен не трябва да се говори за интереси, най-малкото за икономически. Когато става дума за война, не трябва да се говори на висок тон, защото когато човек отива на погребение, а всяка война е едно погребение, трябва да говори малко по-спокойно поне.
Но нека да поговорим за интересите на хората изобщо. На онези, които живеят в Югославия, а и на тези, които живеят на Балканите. Миналата година аз минах през териториите, където в продължение на 7-8 години се водиха войни - Босна, Хърватско. Дори да погледнем само интересите на сърбите - това 18-процентно население, което е живяло и което вече не живее там, поради войната, предизвикана от Милошевич, ние трябва да говорим за по-бързото прекратяване на войната.
Да, колегата преди мен беше прав. Вие просто не казахте какъв е начинът, кой е според Вас вариантът по-бързо да спре войната. Да оставим отново там да започнат някакви преговори извън Югославия, а вътре да продължава тази война, която само след няколко месеца сигурно, ако се оставят албанци и сърби да се разбират, след няколко месеца ще прерасне в една диващина...
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Времето, времето...
СТЕФАН ЛИЧЕВ: ... или НАТО наистина да помисли за помирение, за по-бързото прекратяване на войната? Няма друг път, освен този по-бързо да бъде прекратена тази война. Това е единственото решение. Ако чуя някое друго, тогава съм съгласен да спорим, но никой не каза нещо друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
За дуплика - господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин Савов, Вие често ми правите реплики, които винаги са в един и същ дух. Ще Ви отговоря, че възрастта Ви не ми позволява да Ви отговоря, както би трябвало да отговоря... (Оживление.) Така че и предния път, и сега се въздържам от една нормална реплика.
Направи ми нещо впечатление в края, което е типично за много Ваши изказвания и за доста колеги отдясно. Вие казахте горе-долу следното: взетото решение е правилно, защото е вярно. Това много ми прилича на една сталинска мъдрост: нашата политика е правилна, защото е вярна...
Искам да Ви кажа, че такава логика няма. В демокрацията я има само логиката на аргументите и на различията, както и на отговорността за тези аргументи. Затова не искам да Ви отговарям, а още по-малко ще отговарям на заяжданията, които често правите от тази трибуна. Оставям останалото на различието в нашата възраст.
Второ, господин Нихризов, да, аз мога да предложа такива варианти. Те не са мои. Те са варианти, предложени в Европа. (Шум и реплики в СДС.) Впрочем моята прогноза е, че един от тези варианти ще сработи. Беше възможен "Планът Шрьодер", който беше обявен... (Реплики от СДС.) Макар че той беше отхвърлен, следата, който остави този план като възможности за решаване, е вече факт.
Второ, има вариант, който дават американски и руски конгресмени и който е възможна база за разговори. (Реплики от СДС.)
И накрая трето, аз искам просто да ви питам какво ще обясните на народа, ако до 10 дни има мир? Как ще обосновете това решение? (Смях и реплики от СДС.) Вашата задача ще бъде още много по-тежка... (Шум и реплики от СДС.)
Вие все пак трябва да изслушвате ораторите, надявам се. (Реплики от СДС.)
Напротив, аз мисля, че ще се разминете, защото последствията от решението ще останат, а мирът ще дойде. И тогава някой трябва да плати цената на тези на Запад, които утре ще бъдат на власт. (Реплики от СДС.)
Но има и още нещо. Хайде да вземем другия вариант тогава - че войната продължи. Тогава вече нещата са по-тежки и тогава това включване ще има по-тежки последствия.
Все пак искам да кажа на господин Нихризов, защото той зададе въпроса и искам да с обърна към него. Господин Нихризов, тези дни тук имаше голяма представителна група на Партията на европейските социалисти начело с вицепрезидента й. Там участвахме ние, а не Вие и мога да Ви кажа съвсем определено, че аз не намирам разлика не по повод на днешното гласуване, а по повод на виждането и даже по повод на този мирен план, за който мога да говоря дълго и който не е собствено наша работа днес, не виждам разлика между нашата позиция и тази позиция на Партията на европейските социалисти, която беше изразена.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Коя е Вашата позиция?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Защото, когато днес се говори тук, от тази трибуна, вероятно се има предвид, че всеки трябва да бъде човек, който вярва само в правата логика на господин Савов. Има и други мнения, и други тези и животът ще покаже кой е прав. (Силен шум и реплики от СДС.)
И накрая последното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов, времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз ви благодаря за тези реплики и мога да ви кажа само едно: само след 5-6 месеца ви предлагам да се върнем към днешната тема. Ще бъде интересно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По днешната тема сега разискваме. След 5-6 месеца ще е късно да се връщаме.
Има думата господин Ахмед Доган.

АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Днес българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство на времето след Втората световна война. Предизвикателството е свързано не с избор между доброто и злото, а по-скоро с избора между по-малкото и по-голямото зло за страната в перспективата на националния интерес.
Тъкмо затова в известен смисъл този избор има драматичен характер. Дали изборът ни след време ще бъде наречен стратегически правилен или фатален за съдбата на страната е в пряка зависимост от осъзнаването и правилното формулиране на националния интерес в контекста на балканската криза. Важното в случая е ние, народните представители, които представляваме волята на върховния суверен на страната, обикновения гражданин и трудовия човек, да надделеем партийните и политическите си пристрастия и различия и да застанем с лице към утрешния ден на България.
Разбира се, когато става въпрос за избора на по-малкото зло в условията на война на Балканите, много е важно дефинитивно да си изясним същността и параметрите на националния интерес. В противен случай на политически език всякакво разсъждение ще бъде несериозно.
Този подход към съществуващия проблем се налага и от гледна точка на съществуващата в обществото неяснота и неизвестност на ситуацията на Балканите, неизвестност, която по естествен начин продуцира неконтролируема тревожност в обществото. Ако изборът не е добре мотивиран и адекватно аргументиран от политиците, това поражда обратен ефект - страха от неизвестната перспектива за всеки човек поотделно и за страната като цяло. И точно в това се състои един от основните недостатъци в медийната политика на правителството, което, разбира се, е следствие от липсата на стратегия за политическо поведение на страната във връзка с югокризата.
Но нека се върнем към основния въпрос - въпроса за националния интерес и от тази позиция да се опитаме да внесем яснота в ситуацията и да очертаем перспективите пред България.
Първият основен принцип на националния интерес в ситуация на криза в региона е всякакво действие или бездействие на основните институции на държавата трябва пряко или косвено да гарантират националната ни сигурност. Това от своя страна предполага избягване на всякакви ангажименти, които пряко ни въвличат във война, с акцент на запазване на мира и териториалната цялост на страната.
Вторият основен елемент на националния интерес в кризисна ситуация е необходимостта от активно политическо и дипломатическо участие на страната с оглед създаване на условия за прекратяване на военните действия и установяване на траен мир в региона.
Третият елемент на националния интерес е свързан със следвоенния период и ни задължава да създаваме условия или да участваме в създаването на условия и предпоставки за политически и социално-икономически просперитет на страната във вътрешен и в международен план.
Ето как изглеждат от така разбрания национален интерес по време на кризата и след нейното приключване позитивните и негативните последици от предоставянето на достъп до въздушното ни пространство или неговото отхвърляне.
При предоставяне на достъп до въздушното ни пространство на НАТО позитивните и отрицателните последици биха изглеждали по следния начин:
Първо, поне в рамките на едно поколение ни предстои влошаване на отношенията ни със западната ни съседка. Но обективно погледнато, те няма да бъдат по-лоши от времето на студената война.
Второ, с това решение на Народното събрание ние ставаме част от международната общност, която осъжда и наказва геноцида в Косово, и което е особено важно, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време.
Трето, с този акт правим ясен и категоричен евроатлантически избор и всичко, което е свързано с това.
Четвърто, с даването на достъп до част от въздушното ни пространство изпадаме в реална рискова ситуация, но срещу това получаваме гаранции за сигурността на страната от НАТО, което ще бъде прецедент в най-новата ни история.
Пето, ставаме фактор за образуване на обръч около Милошевич, с което създаваме условия за изтеглянето на юговойската от Косово и разполагането на международни умиротворителни сили.
Шесто, българската позиция ще се възприеме като тест за бъдещата ни роля за установяването на траен мир на Балканите, както и като страна, която ще има реално участие в определянето на статуквото в този регион.
Седмо, ясната и категоричната позиция на страната чувствително се очаква да повиши инвестиционния интерес към България след приключването на военните действия.
Осмо, ставаме реални кандидати за евентуален регионален план "Маршал", който от своя страна ще ни постави в изгодна позиция в интеграционните процеси в Югоизточна Европа.
Девето, шансовете на страната за разсрочване или опрощаване на външните задължения се увеличават, като част от компенсационната програма на НАТО за засегнатите страни.
Сега ми позволете да фиксирам само някои основни последствия при евентуален отказ на нотата на НАТО.
Първо, ще запазим добросъседските си отношения със Съюзна република Югославия, които, между другото, никога не са били пример за подражание. (Смях в блока на СДС.) Пардон, може би изключение прави само времето на проекта за балканска федерация, но вие знаете как приключи това.
Второ, окончателно получаваме червен картон за евентуалното ни включване в евроатлантическите структури и НАТО и преминаваме в графата "санитарна зона", включително и за външни инвестиции.
Трето, страната ни няма да получи никакви гаранции при едно евентуално разрастване на конфликта, особено през или чрез Македония.
Четвърто, ще имаме негативи и никой няма да ни чуе гласа в следвоенното установяване на мира и статуквото на Балканите.
Пето, не само, че няма да бъдем включени в един бъдещ регионален план "Маршал", но има и вероятност да получим санкции в схемата за обслужване на външни задължения, защото, дами и господа, страните, които в случая представляват международната общност, са и реалните ни кредитори, на които дължим 11 млрд. долара.
Шесто, България ще изпадне във фатална политическа и икономическа изолация, която ще има непредвидими последици поне за следващите десетина години. С други думи, ако трябва с думи прости и ясни да изразим отношението си към югоконфликта, без притеснение бихме могли да кажем, че имаме историческия шанс или да хванем последния влак за Европа, или да изпаднем в тежка изолация от Европа. (Частични ръкопляскания в блока на ОНС и ОДС.)
Уважаеми дами и господа, след един месец се навършват 10 години от тъй наречената "голяма екскурзия", която по същността си беше първото етническо прочистване в най-новата история на Европа. Насилствената асимилация на родопските мюсюлмани в началото на 70-те години и нейното по-разширено издание в края на 1984 и началото на 1985 г. имаше за цел веднъж завинаги еднозначно да реши националния въпрос на България или чрез политиката на геноцид и държавен тероризъм, наречена "възродителен процес", или чрез етническото прочистване, каквато е "голямата екскурзия" през лятото на 1989 г., когато за три месеца от страната бяха депортирани около 350 хил. български турци.
Позволявам си да се върна към тези неприятни събития не за да актуализирам реалностите на "възродителния процес" и на етническото прочистване, а за да поставя ударението на общия проблем на всички балкански страни - етническия проблем. Етническият катаклизъм в Босна и Херцеговина остана като че ли в рубриката "това нас не ни засяга". Но пренасянето на етническия конфликт в Косово пробуди и националните страхове и къде по-предпазливо, къде по-открито, политическият елит заговори за евентуална косовизация на България.

И, за съжаление, съвсем не на място този страх се свързва с еднозначните позиции за или против войната в Югославия.
В тази много странна ситуация всеки гражданин на републиката ни трябва да си зададе един основен въпрос: етническата война в Югославия продължава вече девета година и даде неколкостотин хиляди жертви и осакати милиони наши съседи.
Защо точно сега проговори съвестта на пацифистите, когато международната общност предприе радикални мерки за предотвратяване на по-нататъшното разширяване на конфликта в региона? В отговор на този въпрос ще се абстрахирам от мистичната солидарност с идеята за панславизма, както и от това колко много сме съпричастни към съдбата на съседа си и че по природа винаги сме били против войната.
По много странен начин реакцията на обществото против ударите на НАТО в Съюзна република Югославия възседна вълната на пацифизма на българина и се преобразува в реакция против НАТО и Евроатлантическата общност.
Но на един политик трябва да му е ясно, че първопричината за тези реакции на обществото против въвличането на България във войната не е нито от любов към съседа, нито пък е от омраза към НАТО. Тази реакция е реакцията на страх да не би да се подпали нашата собствена черга от войната. Това е реакция на страх и от интуитивната аналогия между югославските етнически реалности и избрания от НАТО път за радикален начин за тяхното решаване с тези в нашата страна.
С други думи, и националната основа на страха е страхът от евентуална косовизация на България. Естествено, след като подобни идеи и внушения веднага си намериха място в пресата и в междуличностните отношения, веднага се намериха и подходящи терапевти, които започнаха да внушават обратната теза - че "голямата екскурзия" си била свършила работата или че българските турци са били толкова хрисими хора, че освен от земята и от добитъка, не са се интересували от нищо.
Уважаеми колеги, позволявам си да ви дам илюстрация на различни идеи и внушения, които като битуване в обществото са еднакво опасни и за етническия мир в страната. На Балканите се очертаха два модела за решаването на твърде деликатните етнически взаимоотношения - босненският и българският модел. На този етап Косово се очертава кандидат за трети модел в търсенето на баланса в етническите взаимоотношения.
Както вече отбелязах, етническият проблем е характерен за всички балкански страни. За съжаление все още един проблем като че ли обединява поне основните балкански страни. Това е общата стратегия за разрешаването на етническите проблеми и етническите конфликти - стратегията на етническо прочистване и етнорелигиозният геноцид.
Ще си позволя да актуализирам основните казуси на Конвенцията за преследване и наказване на престъпленията на геноцида на ООН от 1948 г., ратифицирана от България през 1950 г., ратифицирана, разбира се, и от Югославия. Без този документ няма да можем да разберем моралния императив, пред който е изправена международната общност и НАТО, тъй като националната ни масмедия в първите две седмици от началото на ударите на НАТО даваше приоритет на войната в Съюзна република Югославия, като слагаше знак за равенство на военната интервенция на НАТО с отношението на българина към войната изобщо. В същото време проблемът за геноцида в Косово оставаше на заден план.
През последните 10 дни вече се забелязва баланс в информацията за геноцида и за ударите на НАТО. Но е факт, че волно или неволно се допусна диспропорция на подаваната информация, която от своя страна доведе до образуването на относителна трайна нагласа за негативно отношение към войната и към НАТО в част от обществото в България.
Съгласно Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението "геноцид", страните по това споразумение се споразумяват, че геноцидът, независимо дали е извършен в мирно или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.
А съгласно чл. 2 на тази конвенция "геноцид" означава убийства, причиняване на сериозни физически и психически травми и различни други насилствени деяния, извършвани с цел пълното или частично унищожаване на определена национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
Съставът на чл. 3 и чл. 4 на тази конвенция квалифицира наказуемите действия и субектите на деяние. Действията са: геноцид, заговор за извършване на геноцид, подстрекателство за геноцид, опит за извършване на геноцид и съучастие в геноцид. А субектите могат да бъдат, дами и господа, правителства, държавни служители и частни лица.
Уважаеми колеги, сигурно вече се питате защо толкова обстоятелствено ви занимавам с текстовете на Конвенцията за престъплението "геноцид". Отговорът е много ясен - защото точно в тяхното съдържание виждам изходния пункт за разбирането и обяснението на ударите на НАТО в Съюзна република Югославия. Ясното квалифициране и на характера на грозимите действия и субектите на престъплението "геноцид" в лицето на правителства, държавни служители и частни лица аз виждам както международния капан, международноправния капан, по-точно, в който са се поставили страните, които са ратифицирали тази конвенция, така и ключа за разбирането на военната интервенция с хуманитарна цел на НАТО в Югославия.
В случая, дами и господа, става въпрос не за какво да е, а за условията, при които суверенитетът на една страна може да се наруши с наказателна акция на НАТО, на ООН за извършено престъпление геноцид и за неговото предотвратяване.
Разбира се, отговорността и вината на правителството на Милошевич за геноцида в Косово не може да се генерализира върху целия сръбски народ и той да се обяви за колективно отговорен и виновен. Но на всички ни е ясно, че режимът на Милошевич, какъвто беше режимът на Живков в България, не се базира само на Политбюро или на политически съвет от 10-15 души.
Доколкото се отнася до факта, че военната интервенция с хуманитарни цели в Югославия започна без санкцията на Съвета за сигурност на ООН, обяснението е семпло, но и фундаментално. На първо място, ООН като международна институция и структура е създадена в условията на началния етап на студената война и като такава отразява политическите реалности, които почти половин век гравитираха около двете орбити на двуполюсния модел на света. Тъкмо затова ООН като структура и начин за вземане на решения за превантивни действия не отговаря на новата политическа карта на света в условията на глобализацията на планетата при еднополюсен свят, представен от Съединените американски щати и Евроатлантическата общност.
ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Браво!
АХМЕД ДОГАН: Това дали ни харесва или не, е съвсем друг въпрос. Това са основополагащите политически реалности на съвременния свят и ние именно от гледна точка на националния интерес на България трябва да се съобразяваме с тях.
На второ място. Принципите в международно-правния живот на народите започват като изключение, като прецеденти, след това преминават във фазата на базови принципи, предполагащи или изискващи съгласие. И едва след това се превръщат в безспорни априорни норми на международното право.
Проблемът, който е заложен в югокризата и избраната стратегия за неговото разрешаване, а именно налагане на мир чрез сила, е прецедент, наречен военна интервенция с хуманитарна цел, който ще се превърне в модел за разрешаване на едно от основните противоречия в съвременния свят - противоречието между универсалния и безусловен характер на правата на човека, от една страна, и частния и условен характер на националната държава, предполагащи равенството "една нация = една държава", която по принцип дискриминира и репресира малцинствата. Противоречието между статуса и суверенитета на националните държави, образувани в условията на двуполюсен свят и центробежните сили на етносите, които търсят някаква форма на самоопределение в условията на еднополюсен свят.
За първи път Европа е изправена пред фундаменталната морална дилема за основополагащия принцип за своето предстоящо обединение - принципът за безусловното зачитане на правата на човека или принципът за националните държави, които нарушават правата и свободите на човека по силата на своя суверенитет.

В качеството си на универсални и безусловни, правата на човека не зависят нито от желанието и зрелостта на мнозинството в обществото, нито от компетентността и волята на държавата. Защото съвременният свят е издигнал в мярка за ценността на живота на всеки човек на планетата. Именно в този смисъл Косово е моралният императив на евроатлантическата общност, който има знаково значение за алианса и въпросът за неговото правилно и навременно дешифриране е въпрос за оцеляването и развитието на базовата ценностна система на международната общност. Тъкмо затова Косово се превръща в ахилесовата пета на западната ценностна система. Ако се намери оптималният модел за решаването на проблема, Косово ще се превърне в първата лястовичка на новия световен ред. Ако формулата на алианса се размине с реалностите на Балканите и с очакванията на световното обществено мнение, това ще бъде началото на ерозията на западната ценностна система под напора на собствените й дилеми.
Именно в тази драматична ситуация на Балканите България има какво да предложи като модел за намирането на баланс между принципа за националната държава и принципа на етническата демокрация в рамките на гражданското общество.
Политическата матрица на българския модел за решаването на етническите проблеми предполага реална интеграция, а не обособяване и търсене на автономия. В политическия инструментариум на българския модел доминират такива понятия, като мир, баланс, толерантност, диалог, съгласие, равнопоставеност и партньорство.
При една рекапитулация на постигнатото през последните девет години става ясно, че няма какво друго да предложим на света, освен българския модел за решаването на етническите въпроси. Въпреки това все още има достатъчно хора, включително и в Народното събрание, на които не само че не им се иска да е така, а правят всичко възможно за елиминирането на Движението за права и свободи от политическата сцена на страната. Няма да коментирам докъде може да доведе това, но държа да ви напомня накъде тръгна Косово след дублиране на организацията на Ругова с Армията за освобождение на Косово на Адем Демач. Това са основанията нашата позиция за даването на достъп за част от нашето въздушно пространство да е ясна и категорична.
Първо, ние сме за даването на достъп до въздушното пространство на страната, при едновременни гаранции за нашата национална сигурност от страна на Северноатлантическия съюз. Политическото поведение на България трябва да бъде като страна - членка на НАТО, но и алиансът трябва да се отнася към нашата национална сигурност като част от собствената си колективна сигурност.
Второ, България не трябва да поема ангажименти, които предполагат прякото участие на български войник, на български части във военни действия срещу Съюзна република Югославия.
Трето, след гафа, който направихме със селективния подход към бежанците, сега страната е в по-изгодна позиция да инициира спирането на етническото прочистване и на ударите в Югославия и даването на шанс на дипломацията.
Предлагаме българският парламент да излезе с призив към страните на конфликта за спирането на етническото прочистване, за прекратяването на военните действия в Югославия и създаването на реални условия за възстановяването на преговорите.
Уважаеми колеги, изкуството на политиката е превръщането на възможното в необходимо, както и създаването на необходимите условия за постигане на съгласие. За нас като български политици няма нищо по-значимо от това да гарантираме мира и сигурността на страната и да съдействаме за възстановяването на траен мир в региона. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Доган.
За реплика - господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Доган, във Вашето изказване Вие засегнахте една болезнена и деликатна за много български граждани тема, както Вие сам се изразихте - "голямата екскурзия". В тази връзка аз искам да Ви задам следния въпрос:
Преди два-три дни българският министър-председател господин Иван Костов, в качеството си на такъв на един от поредните форуми се обърна към една суверенна държава - Сърбия, и каза: "Не ви трябва тази земя (става въпрос за Косово) - няма да я работите. Не ви трябват тези къщи - няма да живеете в тях, оставете ги."
Аз Ви питам, господин Доган: каква би била Вашата реакция на български политик, на български народен представител, ако министър-председателят на една съседна държава, да речем, господин Бюлент Еджевит се обърне така към господин Костов за изоставените територии в Източните Родопи и Лудогорието. (Силен шум и викове в мнозинството.) И ако мога да се досещам и да се страхувам каква би била реакцията на господин Костов, бих искал да чуя Вашата, на български политик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Доган.
АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми колеги! Аз не знам какво точно е казал и къде премиерът по този въпрос, обаче не търсете поводи да противопоставите Доган на Костов. (Ръкопляскания от мнозинството.)Ако въпросът е принципно поставен, ние и друг път сме търсили поводи да дадем това становище, че с военни средства, с военен инструментариум балканските проблеми не могат да се решат и особено деликатните етнически взаимоотношения. Но все пак имаме някаква даденост. Реалностите вече налагат или загатват за определен подход в тяхното решаване. Така че всеки сам да си отговори на този въпрос, който Вие поставяте. Аз не мога да взема отношение, за да критикувам премиера по въпрос, който не ми е ясен, точно както го предлагате Вие.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Той и на него не му е ясен. (Смях и единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Господин председател, колеги! Предвид на това, че часът е 14,45, предлагам преди да продължим дебатите, защото очевидно има още доста неща, които трябва да се кажат, да вземем решение за удължаване на работното време на парламента с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 206 народни представители: за 203, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата народният представител Димитър Стефанов. Заповядайте.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Предстои да гласуваме решение по законопроект на правителството за споразумение между България и Северноатлантическия съюз. Предполагам, че всеки ще гласува според преценката си за това какво се случва в момента в Косово в Югославия, как и защо се случи това и какво може и следва да бъде направено във връзка с това.
В Народен съюз, в Демократическата партия нашето становище произлиза от виждането, че в Югославия от близо десет години, мисля, осем или девет, централното правителство, олицетворявано от Милошевич, води война с различни групи от своето население.
Многобройните опити на международната общност да повлияе на централната политика на Югославия в това отношение се оказаха безрезултатни. Акцията на НАТО срещу Югославия, която започна преди повече от месец, е крайната фаза на усилията на международната общественост, на международната общност, за да предизвика край на войната, която Милошевич води вече 8-9 години, и особено нейната фаза в Косово, която е особено жестока и особено унищожителна. Пълните факти за това все още са неизвестни. Те ще станат известни по-късно, когато международните наблюдатели получат пълен достъп до територията, която сега се опустошава.
За България, за Обединените демократични сили, които в момента имат отговорност за политиката на България, тази ориентация е естествена и лесна.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Предатели!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Тя произтича от заявената ориентация на България за интеграция към европейските и евроатлантическите структури. Символ на тази ориентация е и това знаме, което стои до българския флаг в тази зала.
Чувам подвиквания отляво, че сме били предатели. Добре, отговорете ми тогава какво искате да кажете вие с този трикольор, който сте сложили по реверите си? Какво искате да кажете с този трикольор, че сте по-българи от нас? Всички ние сме за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, накрая ще Ви отстраня от залата.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Всички ние мислим за България! Това е конституционно изискване към народните представители. Всички ние сме българи, извинявайте! Всеки народен представител е българин и е за България. В това ние сме се клели. А вие какво искате да кажете с това, че сте по-българин от други? По кой начин? По кой начин, като искате да не бъдем интегрирани в Европа ли? Защо не си сложите още един знак, за да стане ясно какви точно българи искате да бъдете? Ето това сме българите, които искаме да бъдем в обединена Европа, където са защитените гражданските и политически права на всички граждани и на всички етнически и политически групи.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Нямаш ли малко срам!?
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Аз да имам срам? От какво? Сложете си пълната идентификация, господа отляво. Това е само лъжа и подвеждане. (Репликите на Иво Атанасов продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Опитах се да определя от какво ще бъда воден, когато гласувам в подкрепа на законопроекта. Какво чуваме като аргументи против това? Война! Да. И в началото на удара на НАТО пак казахме, че войната е лошо нещо. Всички сме против войната. Против коя война? Нима сега, ако спрат ударите, войната ще свърши? А другата война? Тези неща се казаха, но който не иска да ги разбере, явно, че никога няма да ги разбере. Няма по-глух от този, който не иска да чува.
Мир. Какъв мир? Преди бомбардировките нима имаше мир? Защо не казахте, че има война, когато започна етническото прочистване в Косово? Защо не викахте "Война!" преди това - в Босна, в Херцеговина, в Хърватско? И те бяха достатъчно близо до България, за да се страхуваме.
Но война тук, близо до нас, на запад. Действително е тревожно нещо. Но да се играе на тази струна? Впрочем на тази струна аз помня да се свири откакто съм жив. От детството ни нас ни плашат с война. Друга война чакахте, не тази война. Но аз принадлежа към едно поколение, което е пяло: "Хей от Запад се надига черна вражеска вълна". Е, дочакахте война, но не тази, с която ни плашихте. Но склонността да плашите хората с война си е останала.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Лъжа ли е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иво Атанасов, отстранявам Ви от залата за едно заседание. (Ръкопляскания от мнозинството.) Напуснете залата!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Акцията на Северноатлантическия съюз срещу Югославия е силова акция на международната общност, задължителна силова намеса в една невъзможна ситуация. Силата е груба. Силата е страшна, опасна понякога, но тя е задължителна, неизбежна, ако искаме да пресечем другата сила - враждебната, неконтролируема доскоро сила на организирания геноцид.
Има и един трети аргумент, той е малко андрешковски - къде ще е по-големият келепир, кой какво ще ни даде. Колеги, този път не става дума за това. Този път цялата световна общност на цивилизованите и развити държави е на една позиция, която за щастие България споделя много преди да бъде поискано от България да се определи категорично. И аз лично като български парламентарист се гордея, че това е така, че позицията, която нашето правителство, нашата страна и този парламент зае, произтича естествено от заявената ориентация, която с голям консенсус беше приета и гласувана, включително и в този парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има думата народният представител Христо Иванов. Не го виждам в залата.
Има думата народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председател, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дебатът, който водим днес тук, ме кара да се замисля над един основен въпрос, който вълнува това Народно събрание от момента на неговото свикване - 8 май 1997 г. Това е въпросът продължава ли да съществува онова национално съгласие, с което ние започнахме работата на този парламент, продължават ли да бъдат валидни принципите на това национално съгласие, с което ние започнахме да лекуваме България от една от най-тежките й рани, които й бяха нанесени.
За да си отговорим на този въпрос, госпожи и господа народни представители, би трябвало преди всичко да помислим има ли днес такова разединение в това Народно събрание, в българското общество, което да ни кара да подлагаме на съмнение онова национално съгласие, с което ние започнахме нашата работа. И аз казвам, че не. Бяха нанесени повърхностни рани над това национално съгласие. Бяха нанесени повърхностни рани. Беше извършен опит да се унищожи националното съгласие, с което България върви напред. Но този опит не успя.
И сега, госпожи и господа народни представители, аз ще се опитам да се мотивирам защо мисля така, защо моите колеги от мнозинството на Съюза на демократичните сили, на Народния съюз също смятат така. Защото в този дебат беше сменен изборът на българския народ. Изборът на българския народ през 1997 г., потвърден единодушно от това Народно събрание, е членство в Европейския съюз, потвърждение на европейските ценности, част от европейското пространство на свободата и сигурността. Защо смятам, че това национално съгласие не е разрушено? Защото част от нас тук, в този парламент, скриха истината за онова, което се развива около нас. Защото, аз задавам най-колегиално въпроса към народните представители отляво в този парламент: вие казахте ли на своите избиратели, влизайки в тази остра схватка, че господин Милошевич е един международен сериен убиец, че господин Милошевич води десет години войни срещу собствения си народ? Вие казахте ли открито и ясно причината за конфликта в Югославия? Казахте ли защо се посегна на Хърватско? Казахте ли защо се посегна на Словения? Казахте ли защо се посегна на Босна и Херцеговина, където загинаха 200 хил. души? И в крайна сметка казахте ли защо в Косово се стигна до цялото това развитие, способно да взриви целият регион? Вие не го казахте. Вие казахте ли на своите привърженици дали заплахата за България идва от другаде освен от взривяването на Македония? Не го казахте и това. Вие казахте ли нещо, което отлично знаете - как ще завърши този конфликт и кой ще бъде победителят в този конфликт? Също не казахте. Вие казахте ли в крайна сметка - хора, които се занимавате от дълго време с политика, които се занимавате с международни отношения, които гласувате в международните организации - за същите онези оценки, които ние даваме в това Народно събрание? Вие казахте ли на своите хора как ще изглежда споразумението, че то ще се опира на тези пет точки, заради които започна интервенцията на Северноатлантическия съюз? Че то ще се опира на Резолюция на Съвета за сигурност, с която ще се даде възможност за онази операция, която ще гарантира сигурността на косовските албанци да се върнат по домовете си? Казахте ли им, че ако косовските албанци не се върнат по домовете си, този конфликт ще се разлее и ще залее България? И че това е наистина заплахата за националния интерес?
Задавам ви тези въпроси, защото съм сигурен, че вие самите сте си задали тези въпроси. Сигурен съм, че вие сами сте намери част от тези отговори. И не представяйки тези отговори на своите привърженици, скривайки истината, вие разпалвате една изкуствена национална вражда. Такава национална вражда в България няма. Българският народ е единен в оценката си спрямо етническото прочистване и престъпленията, които се извършват в Югославия. И това беше потвърдено не от друг, а от уважавания член на комисията, на която имам честта да бъда председател, именно от господин Александър Лилов.
Вие казахте ли на своите привърженици, че утре отношенията ни със сърбите ще се определят от това как ние сме реагирали заедно с цяла Европа, която ще възстановява Сърбия? И тези отношения със Сърбия ще се градят на общи принципи, на принципите на демокрацията, правовата държава и защитата на човешките права. Вие скрихте и тази истина.
И аз ви задавам още един въпрос на вас: защо извадихте демоните и призраците от миналото? Защо извадихте призрака на Народния съд? Защо вадите непрекъснато арсенали, които отдавна са отживели времето си? Защо чоплите в душите на тези възрастни хора, чиято младост отиде в подкрепата на същите диктатори, като Милошевич? Те стояха тогава на мостовете на комунистическия режим, за да бранят шепа комунистически диктатори, които живееха охолно за сметка на целия народ. Защо не им кажете и това, и защо чоплите и продължавате тези хора да ги тормозите, да ги изваждате на улицата, само и само да ги карате да гласуват за вас? Според мен изваждането на тези призраци от миналото, завинаги забравени от българите, завинаги забравени, защото в България има демократична Конституция, която повелява именно, че днешното решение, което предстои да вземем в това събрание, е законосъобразно и не вкарва страната ни във война. Защото България завинаги се е отрекла от онова, което предизвика Народният съд и всички изстъпления, придружили Народния съд. Защото, защото, уважаеми госпожи и господа, когато си служим с полуистини, когато не казваме цялата истина, значи няма такова разединение. Защото в днешно време само истината е онзи измерител на нашето отношение към събитията.
Вие скрихте тази истина. Но вие скрихте още нещо от своите привърженици. Вие скрихте и това защо го правите. А то е записано много ясно в писмото, което вие изпратихте до партията на европейските социалисти. Вие там мотивирате своя отказ със следното изречение. Вие казвате: противното на нашето отношение, вашето отношение би означавало левите сили да намалят значително присъствието си на политическия живот. И завършвате своето писмо отново с това изречение. Вие казвате: ние се стремим да се запазят позициите на левите партии, а и на европейската социалдемокрация в България
Ето целта на всичко онова, което правите.
Аз не смятам, госпожи и господа, не смятам, уважаеми колеги, че това е повод да бъде разрушено националното съгласие. Партийните интереси на една партия, нейното желание да запази своите позиции, които впрочем това няма и да стане, не са достатъчен повод да разрушим онези принципи, с които започнахме работата си в това Народно събрание.
И сега се обръщам към мнозинството и към правителството. На нас отново се пада отговорността и бремето отново да лекуваме и тези повърхностни рани на националното съгласие, които се опитаха да ни нанесат в този измислен национален дебат. Нам се пада тази отговорност. Така както поехме отговорността за въвеждането на валутния борд - едно трудно и тежко решение, но което изведе България на правилния път, така както взехме решението с цялата си отговорност да проведем структурната реформа, така както взехме трудното и след задълбочен национален дебат решение за ратификацията на Рамковата конвенция за защита на малцинствата, така днес с цялата си отговорност и в името на това национално съгласие, уважаеми колеги, което ние ще съхраним и през този, и през другия мандат на Народното събрание, ние ще вземем и днешното си решение.
Аз ще гласувам за него! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Асен Агов.
Първа реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Агов, понеже питате и питате от името на нашите избиратели, аз ще използвам да Ви кажа общо взето онова, което им казваме и което може да бъде и отговор на Вашето изказване. Войната само задълбочава трагедията и на сърби, и на косовски албанци. В тази война, както и в други защитата на човешките права е по-скоро претекст, отколкото причина за войната. Вие настоявате етническото прочистване в Косово да бъде спряно с биологическо прочистване, тоест с унищожаване на хора, включително на деца в цяла Югославия. Предлагате да помогнем на Македония, като разширим войната, довела я до критично състояние. Не съзнавате ли, че тази война дестабилизира Балканите и може да доведе до тяхното раздробяване? Не виждате ли, че тя отслабва не само Източна, но и цяла Европа?
Ратифицирате споразумение със забранени за полети зони над големи градове като Пловдив, Варна, Русе и други. Защо? След като те не попадат в разрешеното за полети пространство. Това показва, че чужди самолети, както и досега, ще летят когато и където пожелаят.
Тези, на които сервилно се предлагате за съюзници и които ви тласкат към войната, дори не ви казват какво още ще поискат от вас след месец. Така е, защото знаят, че за да запазите своята власт, сте готови да жертвате страната и народа си. Във ваше лице компрадорската класа, която вече десетилетие ограбва своя народ, намери най-доброто си представителство.
Разумните хора ще повярват на вашите доводи, ако вие, ваши близки и политически привърженици вместо голословно да ги призовавате към подкрепа на това, което става, лично сте готови да воювате за целите, които оповестявате - ако искате в НАТО, ако предпочитате в АОК.
Що се отнася до европейската левица, аз се надявам, че тя като нова левица със сигурност ще излезе от блатото на войната и мисля, че приносът на БСП за това ще бъде значителен. (Смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вашето решение лишава България от ролята на основен и активен регионален фактор за мирния процес на Балканите. Българският национален интерес изисква да сме срещу войната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Свършвам с едно изречение, господин председател. Сега, когато нарастват усилията за търсене на мирно решение на конфликта, вие изправяте страната пред риск от въвличане във войната. Вие сте свободни да ратифицирате този закон, но има граница, до която политиката свършва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. (Изключва микрофоните. Народният представител Янаки Стоилов завършва изказването си при изключени микрофони. Ръкопляскания в опозицията.)
Втора реплика - господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Агов, днес Вие дотук, заедно с госпожа Михайлова, всъщност се проявихте като главните трубадури за въвличане на България във войната. (Весело оживление в СДС.) Страхувам се обаче, че четете нотите, включително и вербалните ноти, грешно и изпълненията са Ви доста фалшиви. Вие карате хората вече от един месец от тези изпълнения, пълни с полуфабрикати, с пропаганди, с една пропагандна блудкава каша да възприемат Вашите аргументи. Хората не ги възприемат. Как очаквате ние да ги възприемем? (Възгласи: "Е-е-е!". Неодобрителни реплики от СДС.) Разберете, колкото и да се повтаря това, няма как да стане. (Реплики от СДС.)
Ако говорим за отношения леви и десни, трябва да Ви отговоря просто - току-що миналата седмица американският Конгрес отказа подкрепа за въздушните операции, а конгресмените републиканци 90 на сто гласуваха "против". Съобразявайте се вие самите.
И още нещо. Когато се обръщате към правителството, уважаеми господин Агов, обърнете се към нашата външна министърка, която направи чудеса. Която за 2 години ефективно профанизира българската дипломация и ни доведе днес дотук, до това положение. Ефективно тя беше профанизирана. Затова сме тук. (Неодобрителни реплики от СДС.)
Що се касае общо за народа, който ни слуша. Разберете, те страдат и за бежанците, те страдат и за невинните граждани, деца, майки, които умират от тези бомбардировки. Това е пределно ясно. Хората не са виновни, но хората не могат да разберат едно - като как тази битка срещу Милошевич и срещу режима се свързва например с разрушаването на всички мостове на река Дунав, от което страда не само Югославия, не само съседните страни, ефективно страдат всички страни от Дунавския басейн. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
За дуплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Честно казано, учудвам се на способността Ви за бързопис, господин Стоилов. (Весело оживление в СДС.) Кога успяхте да напишете тази реплика на така бързо произнесените ми думи? Значи Вие идвате отново с готови тези, почиващи на Вашите полуистини или неистини. Някой пише Вашите тези и Вие ги четете тук. Аз говоря без да пиша. (Смях и весело оживление.)
Що се отнася до репликата на господин Евгени Кирилов. Господин Кирилов, първо, заставам изцяло зад политиката, която води моята външна министърка. (Весело оживление в ДЛ. Ръкопляскания от СДС.)
Второ, аз смятам, че това е добрата политика за България. И трето, господин Кирилов, аз черпя вдъхновение за моята дейност от българския парламент, а не от американския Конгрес. (Ръкопляскания от СДС.)
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Браво! Браво! (Става и ръкопляска.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, народни представители! В името на властта и политическото си оцеляване бившият интернационалист Милошевич яхна сръбския национализъм и днес води поредната си етническа война. За съжаление, целта на НАТО да накаже диктатора не е постигната. Сърбия се изпепелява, дават се невинни жертви, неконтролируеми вълни от бежанци заливат Македония и Албания. Планът за автономия на Косово като че ли не е по вкуса нито на Милошевич, нито на лидерите от Армията за освобождение на Косово. Сърбите искат етнически чиста територия, а партизаните от Армията за освобождение на Косово под албански знамена воюват за независимо Косово и прекрояване на старите граници. Лидерите на Армията за освобождение на Косово са убедени, че зад тях стоят Германия, Англия, САЩ, че НАТО воюва за тяхната кауза. Това подхранва и някои мюсюлмански екстремисти у нас да искат автономия, тръбейки, че стратегията на НАТО е създаването на мюсюлмански държавици в сърцето на Европа.
Западните правителства и НАТО трябва категорично да опровергаят тези инсинуации. Сърбите трябва ясно да чуят, че НАТО не само не стои зад Армията за освобождение на Косово, а безкомпромисно отхвърля великоалбанския шовинизъм. Време е за диалог и добри дипломатически совалки, защото под грохота на бомбите думите на Вук Драшкович не бяха ясно чути. Югокабинетът се разпука. Драшкович осъди цензурата на Милошевич и заяви, че той трябва да слезе от власт. Затова мостовете на дипломацията не трябва да се изгарят.
Някой счита, че на Балканите етническите сблъсъци са норма, начин на живот, наш манталитет. Истината е, че тези проблеми бяха насадени отвън и сега могат да бъдат болезнено провокирани. Време беше да кажем на западните демокрации, че те имат определена вина за събитията и бедността в региона. Те отдавна трябваше да осъзнаят необходимостта от инвестиции и реални политически ангажименти. Това са инвестиции в собствената им сигурност, защото бедните демокрации раждат престъпност, корупция, нестабилност.
Уважаеми дами и господа, идеята за икономическа интеграция в Европейския съюз практически няма опоненти в България, но все още има резерви относно членството ни в НАТО и това, независимо от последователната политика на разноцветни правителства и няколко парламента. След студената война НАТО остана единствената система за колективна сигурност. Тази еднополюсна конюнктура, неутралитетът е една абсурдна и неадекватна философия. Това е философията да си извън борда. Единствената разумна цел е разширяването на НАТО, в това число привличане и на Русия, независимо от сегашната й геополитическа немощ. На базата на новата стратегия на Алианса трябва да се регламентират и взаимоотношенията с Организацията на обединените нации. И тази наша позиция, уважаеми дами и господа, трябва да се отстоява последователно, въпреки някои обществени резерви след ударите в Югославия.
В установяването на новия ред за колективна сигурност няма място за емоции, за мюсюлмански фундаментализъм, за панславизъм, за провинциално мислене. За морал - да. За национални интереси - три пъти да. А имаме ли друга алтернатива? Имаме и тя е изолацията, периферията, задния двор на Европа. Не бих искал нашите деца да вегитират там.
Достойно е, че напомнихме на Запада за неговите задължения към Югоизточна Европа. Жалко е, че нямахме куража да го направим при падането на Берлинската стена.
Днес изборът за всеки от нас е труден и отговорен. Днес ние не решаваме само да дадем ли коридор на НАТО. Днес решаваме ще дадем ли коридор на България за едно по-добро бъдеще. Трудно е да вземеш решение без морални скрупули за невинните жертви на войната. Съчувствам на бежанците, останали без дом и понесли децата си неизвестно накъде. Боли ме за убитите сръбски граждани, за журналистите, децата. Ненавиждам войната, защото е безмилостна и грозна. Но като човек и политик съм длъжен да се питам морално ли е да оставим два етноса, притиснати от фанатични лидери, да се колят, изнасилват и опожаряват? Морално ли е да рискуваме дестабилизация на Македония и България? Изборът не е лек, но аз избирам аргументите на силата срещу насилието в Косово. Избирам интересите на България.
Като човек и баща знам, че всяка невинна жертва ще ми тежи, ще спохожда сънищата ми. Един ден децата ни от разстоянието на историята ще съдят за наследството, което сме им завещали. Те ще имат последната дума, затова днешните страсти и омраза са излишни и нелепи. Те трябва да отстъпят мястото на отговорността. Жалко, че днес не сме единни! Нека Бог ни съди! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Жорж Ганчев.
Господин Ганчев, разполагате с 3 минути.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, забелязах удоволствието в гласа Ви, че пак ще ми вземете думата, а на други дадохте по две минути екстра. Бог да Ви пази!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. И Вас.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Богдан Филов в 1941 г. трябваше да вземе съдбоносно решение. Той го взе - да влезем в оста Рим - Берлин - Токио. Заместникът му Попов не се яви на летище Божурище и много точно.
Да, труден е изборът за Вас, господин министър-председател. Съчувствам Ви.
Веднага трябва да бъдат спрени ударите на НАТО над Югославия. Това диктува хуманността и най-вече Хартата на Обединените нации и никой не може да ме убеди в противоположното. Веднага трябва да се постигне политическо решение.
Да, имаме страшна демографска война - 180 души на квадратен километър в Косово - демографска, етническа и най-вече религиозна. Няма друга страна в Европа.
Да, трябва да се намери решение. Решението не е бомбите.
Страшно ми е неудобно на американофилите тук да слушам приказките. Асен Агов не може да бъде по-голям американец от мен. Аз оттам идвам. (Шум и смях от мнозинството.) На три интервюта по американската телевизия в петдесет и един щата - от Хавай до Аляска, хората в Америка чуха, че това е война на един неуспял, девалвирал президент. Това е антиевропейска война. Това момче и неговата администрация си отиват. И затова казах, че изборът на министър-председателя е тежък. Аз му съчувствам.
Другата администрация, която дойде, ще има съвсем различно поведение. Гарантирам ви. И ще бъде републиканска.
Страшно е важно да не поддържаме Милошевич - това го казах и в Америка - страшно е важно той да бъде спрян, но трябва да бъде спрян не като бъде направен герой в очите на Югославия и на сърбите, както го направиха бомбардировките, а той трябва да бъде вкаран в релсите на едно сериозно политическо поведение. Затова ние поддържахме с години хора като Вук Драшкович, като господин Джинджич. Затова ние се молехме Богу, че демокрацията ще влезе по нормален политически път и чрез избори в Югославия. Тези бомби не помагат на абсолютно никой. Ние мечтаем за балкански парламент. На американците може да не харесва това. Ние мечтаем за диалог между нас - хората на Балканите. Ние мечтаем най-вече да спре пропагандната война в САЩ, която уязвява достойнството на тази велика нация, на която са членове и моите трима внука и дъщерите ми, на сестра ми всичките й деца. Ние се гордеем със силата на американската нация и се срамуваме от ретроградността на един провален президент и политик, който използва английския си братовчед за абсолютно, абсолютно незаконни по всички международни споразумения и закони начини на поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Дайте ми няколко секунди, господин председател!
Наркотрафиканти в Косово, търговци на оръжие в Косово, подкрепени от бивш конгресмен от албански произход, който произнесе реч по телевизията, също го чухме, официално призна, че те въоръжават тези две хиляди косовари. Ние не желаем наркотрафиканти да получат като наследство една държава и тя да им бъде подарена - трета мюсюлманска държава в Европа.
Ние желаем по най-достоен, правов път, с днешна дата спиране на бомбардировките и постигане на едно достойно европейско по дух споразумение. Всичко друго е приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Христо Бисеров от Парламентарната група на СДС.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да говоря по две теми. Първата тема е темата за заплахата за националната сигурност на Република България. И втората тема е темата за гаранциите за националната сигурност на Република България.
Тогава, когато вземаме отговорни решения, които определят съдбините на държавата ни години напред, ние трябва да сме наясно с това: откъде произтича заплахата за сигурността на държавата ни. И когато търсим отговор на този въпрос, трябва да го намерим в две посоки: има ли заплаха отвън и каква е тя; има ли заплаха отвътре и каква е тя, и какъв е нейният интензитет? Когато търсим отговор на този въпрос, много ясно е да кажем, че Северноатлантическият пакт, че Европейският съюз не са заплаха за националната сигурност на Република България. Няма български политик и български гражданин, който да се съгласи с такъв вид твърдение.
Не са заплаха за националната сигурност на Република България и страните от региона - онези страни, които дадоха своята подкрепа на усилията на международната общност за решаване на конфликта в Югославия.
Има една единствена заплаха - заплахата за националната сигурност на Република България като външен източник е съществуването на военен агресивен, комунистически режим на границата на Република България, режим, който цяло десетилетие води войни - започнал от най-западната си граница и стига до най-източната си граница. Един режим, който воюва със словенци, с хървати, с босненци, с косовски албанци.
Аз питам: има ли нещо, което международната общност да не употреби, за да принуди този режим не да сдаде, а за да се държи като нормален държавнически режим, що-годе нормален? И тогава, когато на този режим му свършват враговете вътре, няма ли да ги потърси той вън, извън границите на своята държава? Не е ли вече готова една държава да бъде обект на военна агресия, а не само на етническа агресия? Тази братска Македония, за която Вие говорите, господин Ганев, не е ли тя следващата жертва? И ако тя е следващата жертва, коя друга държава следва след това като обект на агресия? Докога този режим ще търси врагове и ще воюва с тях? Тук не става въпрос просто за агресивна политика в най-общия смисъл на думата. Тук става въпрос за война, която този режим води, и то не война, а войни, в които бяха избити стотици хиляди хора и депортирани милиони.
И ако това е заплахата за националната сигурност на страната, какво трябва да бъде нашето решение? Едно-единствено - да се включим в усилията на всички, на всички... (Реплика от ДЛ: "На НАТО".) Не на НАТО. ... да сложи този режим на колене, да капитулира този режим. За това става въпрос, за да няма заплаха за националната сигурност на страната ни. И колкото по-бързо стане това, и колкото по по-категоричен начин стане това, толкова по-добре за България. И точно затова България, българското правителство, българският парламент и българският президент застават на една-единна позиция.
И вие - политическата партия, която се опитвате да създадете вътрешна заплаха за националната сигурност на страната, оставате в изолация. (Ръкопляскания от СДС.)Защото, когато говорим за заплахи за сигурността, те имат и вътрешен характер. Какво е стремежът да се дестабилизира страната? Какво е стремежът да се създаде усещане за нестабилност не само вътре при нас, а и вън, пред света? Какво е стремежът да се сее страх у хората?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Десети януари.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Опит за дестабилизация на страната в условия, когато тя има нужда от помощ, от консолидация в ситуация, в която тя трябва да застане на позицията на световната общност. Защото тази световна общност не се бори нито за територии, нито за икономически интереси, тя се бори за налагане на демократичните принципи. Защото суверенитетът на една държава не може да бъде използван, за да се извършват етнически прочиствания.
Обаче, опитвайки се да налагате страх, вие издавате своя страх - страхът от това, че сте единствени в цяла Европа - вие, Българската социалистическа партия оставате единствени не само в региона, вие имате подкрепата на няколко комунистически партии в Европа. Страхът от това, че последният комунистически режим в Европа си отива. Страхът от това, че ще падне последната Берлинска стена в Европа. Защото, какво сме криви ние, че Червената армия ни сложи един път Берлинска стена и половин век няколко поколения живяха извън света, а сега югоармията иска да ни сложи ново ограничение. (Реплики от ДЛ: "Шенген.")Ето това е вашият страх. Вашият страх е, че вие оставате в изолация и това е вашият политически край.
Аз ви казах, че това е вашето последно политическо усилие. Но това е естественият ход на историческите събития.
Другата тема, за която бих искал да говоря, е темата за гаранциите. Въпросът за гаранциите за националната сигурност е изключително важен. Това, което на нас ни дава основание да вземем това решение са трите типа гаранции, с които разполага българската държава. Първата гаранция е политиката на българската държава, която тя води от възникването на конфликтите и аз бих казал по-точно от съставянето на този парламент - ясна и категорична политика на неучастие нито пряко, нито косвено във военните действия на запад от нашата граница. И юридическите аргументи подкрепят тези наши констатации.
Втората гаранция е Българската армия. Аз твърдя, че няма военно формирование на запад от нашата граница, което да е в състояние да накърни суверенитета и държавната цялост на Република България при наличие на Българската армия. Тя е в състояние да се справи с всяка заплаха от такъв характер. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И третата категория гаранции, това са гаранциите, които България получи от Северноатлантическия пакт. Никоя друга държава няма сключено споразумение с НАТО и България е единствената, която успя да постигне този изключително голям политически успех. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Безспорно всички бяхме съгласни днес, че е един изключително важен за България ден, но това, което озадачава, това, което учудва, е многото жлъч, омраза, изкривени лица, високи децибели. Двата митинга вън, които, от една страна, ние съжаляваме за разрушените мостове на Дунава, а, от друга страна, правим още по-страшно, разрушаваме мостовете в нашето собствено общество. Но това нека да тежи на съвестта на тези, които го правят.
Аз винаги си мисля за фактите, които доведоха до днешното положение. Мисля, че никой не може да отрече, че наистина, както беше много пъти казвано, режимът на Милошевич в продължение на 10 години генерира изключително напрежение в нашия регион, на Балканите. Мисля, че никой няма да отрече и не може да отрече, че за да се задържи на власт той наистина направи престъпление към човечеството. Но ако това е моралната категория, нима някой може да отрече, че тези негови действия в продължение на 10 години нанесоха една изключителна косвена вреда на България. Защото именно благодарение на тези конфликти в страната в продължение на пет години и повече ние бяхме не само изолирани, страдахме от югоембарго и загубихме милиони и милиарди левове. Нима някой може това да го отрече?
Оттук насетне, когато наистина чашата на търпението преля, защото на прага на третото хилядолетие Милошевич просто правеше неща, които никой вече не може да изтърпи, се поставя следният въпрос: може ли той да остане още на власт?
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Това е тяхна работа. Не е твоя.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Наша е, господин Шопов, защото неговите действия косвено водят до тежка икономическа вреда на страната.
Оттук насетне ние не сме запалили тази война. Знаете как започна войната, знаете какви са резултатите и нека да не се говори за война, защото аз съм убеден, че в тази зала няма никой "за" войната. Но тук, в тази зала, трябва ясно да кажем, че Милошевич и неговото правителство са вредни за националните интереси на нашата страна. И колкото по-бързо Милошевич и неговата клика си отидат, това ще засили не само нашия икономически стабилитет, но и националната сигурност на България. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.) Защото именно с изтласкване, с етническото прочистване, което става в Косово, той изнася конфликта в Македония. И нека да не мислим какво може да стане, ако там пламне подобен конфликт. Нека да не мислим, че ще стане нова балканска война, но къде ще отидат всичките бежанци тогава? Нали именно пак при нас!
И аз напълно съм съгласен с думите на господин Бисеров, че нашата армия е най-голямата гаранция за националната ни сигурност, но друга гаранция освен Северноатлантическия блок няма и никой не е пожелал да предостави такава на България. Е, някой може да съжалява за Варшавския договор, защото той наистина защитаваше, но защитаваше привилегиите на някои хора. Сега няма привилегии и не може да има. НАТО и Северноатлантическият алианс защитават онези принципи, за които вие не можете да кажете, че Америка, Франция, Германия, Италия и всичките останали големи страни са недемократични.
Има и нещо друго, мисля, че господин Томов го каза, че той не бил уверен, че нашето присъединяване ще ускори края на войната. Ами, че естествено, че ще я ускори, не защото ще минават през България или не самолетите на НАТО, а защото още една страна е против режима на Милошевич, защото с него остават единствените страни, солидарни с Милошевич, а това са Беларус, за нейната демократичност няма какво да говорим, и Русия. Само с това ние пак ускоряваме края на тази война.
И нима можем да направим разлика, нима има друга съседна страна, която да не е на нашето становище? Можем ли да обвиним правителството на Република България, че в продължение на месеци направи всичко възможно да не се допусне този конфликт? Нима някой може това да го каже? Може ли да се обвини правителството на Република България, че е виновно за този конфликт? Нима някой може да го каже?
Но днес, когато трябва да вземем решението, аз искам да кажа следното, ще ви разкажа една стара приказка: обрали един българин, един арменец и един македонец пашата на Султана и Султанът им казал: или да платят 100 жълтици, или да изядат 100 тояги, или едно кило сол да изближат.
Знам, че я знаете, но изглежда не сте си взели поука.
Извадил арменецът и си платил. Македонецът не искал да го бият с тояги и опитал да ближе солта. Не можал, естествено, и си платил.
Разбира се, българинът искал най-напред да яде солта, след това му ударили тоягите и накрая си платил.
Защо днес вие искате да изядем солта и да изядем тоягите? Днес по-добре е да се плаща и ще платим с рисковете, които трябва да поемем в името на бъдещето на България. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа депутати! Днес е съдбовен ден за България и за българския парламент, защото наистина решението, което ще вземе, ще открие пътя на България за интеграция с най-напредналите цивилизации в света.
Тук чухме различни мнения - "за" и "против". Основно тези, които са "против", ни се струва, че са хора, които са съпричастни с режима на Живков още от онова време. И ми се струва, че те може би съжаляват и за 10 ноември. Не е трудно човек да си представи, ако Живков беше останал - живковият режим толкова братски приличаше с милошевичкия, който сега развива една националсоциалистическа политика - каква би била съдбата на България днес.
Наистина очакванията на обществото бяха, че новата Социалистическа партия, появила се като наследница на БКП, ще тръгне по един път на демокрация, бих казал на социална демокрация, но уви. Нищо не са запомнили като поука от историята, пък и от най-новата история. Ние много добре помним възродителния процес. Всички сме свидетели. Но едните сме потърпевши, другите са извършители. Явно те не могат да се променят.
Проблемът на Косово сега може да се опредмети като сблъсък между митологията и разума, митологията, която имат сърбите за своята си история и разумът, който диктува, че в една територия, обитавана от 94 на сто албанско население, не може да няма автономия. А те я имаха до 1989 г., годината, когато Милошевич се разви в антидемократична насока, именно в националсоциалистическа насока.
Не искам да се повтарям с колегите откъде тръгна войната, но твърде късно стигна мирисът на барут в България, за да сме съпричастни с тази борба и война в бивша Югославия, когато един режим се бореше срещу своите си граждани, един режим, който в момента прогони своите граждани извън своята територия, един режим, който няма бъдеще и всички сме наясно за това. И няма нужда от трибуната да правим спекулации за ли е българският народ или е против войната. Естествено, че никой и в тази зала не е за войната. Всички сме за това по-скоро да приключи войната. Но кой път е по-кратък? Всеки народен представител е длъжен да отговори. И аз мисля, че в края на нашето заседание със своя поименен вот всеки ще каже своето "да" за пътя, който вижда като най-краткия път за прекратяване, или своето "не" - тези, които не одобряват съвременното развитие на демократичните общества в света.
Този политически проблем се търкаля в рамките на управлението на Югославия вече девета година, докато вътрешният проблем не стана международен. И затова, че този проблем стана международен, вината е само на Милошевич и на неговите управници. Това е реалността. А останалото са митове, само митове.
Сега българският парламент трябва да решава къде сме ние - при овехтелите политически митове или при днешните европейски политически реалности.
Парламентарната група на Обединението за национално спасение избра политическите реалности, защото политическите митове от 1984 - 1989 г., репетирани преди това още през 1972 г. в Благоевградско и в Родопите, едва не доведоха България до ръба на гражданската война.
Тъкмо затова като политици, гледащи реалностите сега, ние казваме: този спор, който днес водим, е безпредметен, глупав, дори абсурден от позициите на политическото ни утре.
Какви гаранции искаме сега? Това, което ние искаме, го имаме още с участието си в рамките на "Партньорство за мир". Както от самото название личи, само партньорството ни гарантира мира. Какво повече е нужно?
При днешния военен конфликт, натрапен от едно комунистическо изкопаемо, последното в Европа, България следва да прояви отговорна евроатлантическа солидарност. Иначе отиваме там, където бяхме по времето на управлението на БКП.
Несвоевременните и мудни действия на управляващите в тази драматична ситуация още повече увеличават неоснователните, продиктувани от митологиите, които сега се вадят от архива - ясно от кого - страхове в обществото и те спекулативно се използват от заинтересованите политически сили.
Ние смятаме, че ако България бъде последователна в евроатлантическата си интеграция, следва моментално и без увъртания да предостави достъп до въздушното си пространство и смятаме, че дадените ни гаранции от НАТО са достатъчно стабилни и солидни, за да гарантират националната сигурност на България.
Естествено като повечето убедени пацифисти, преживели геноцида на собствен гръб, ние смятаме, че бомбардировките не са най-доброто, а последното, крайно средство за постигане на трайно политическо решение на конфликта, превърнат от Милошевич и неговите поддръжници от национален в международен.
Повечето от нашите избиратели познават отвътре тези бежански лагери, които сега са приютили косовските албанци. И вярвайте, те са, меко казано, нечовешки като условия за живот. Затова ние настояваме още веднъж правителството да спре да увърта. Можем да приемем повече бежанци за известен период от време. От това, че тези хора малко по-малко ще страдат, на България няма да й стане по-зле.
Затова ние настояваме за преразглеждане политиката на кабинета по отношение на бежанците.
Сам, господин Костов, Вие казахте, че сте усетили ужаса на тази хуманитарна катастрофа в един от македонските лагери. Какво има тогава да се увърта? Господин Костов, Вие видяхте бежанците. Това, което се упражнява върху тях в Югославия, може ли да го различите от геноцид? Там се води политика на ясен, жесток и безкомпромисен геноцид и то не в края на Африка или Южна Америка, а в центъра на цивилизацията - в Европа.
България може ли и следва ли да остане безучастна към това? Този геноцид е не в другия край на света, а само на 150 км от нас. Всяка позиция, която пледира за неутралитет, е, точно казано, позорна. Значи какво? Ние си траем, докато в съседна нам страна става това, което гледа целият свят. Тази позиция е безотговорна и жалка. Това е ролята на роба, свикнал с хомота. Ние не приемаме тази роля.
Затова ние приканваме правителството към по-ясно и по-бързо действие в единствената демократична посока. Ние сме - искаме или не - страна в тази война. И ако помним примерите от нашата най-близка история, сега просто трябва да способстваме за решението на този проблем и единственият изход е да принудим, колкото е по нашите сили, Милошевич да отиде по-скоро в историята. Защото очевидно, докато Югославия се олицетворява с Милошевич и неговото управление, мирно решение на проблемите няма да има. И това щеше да е вътрешен проблем, ако конфликтът не се пренасяше и навън. При липса на друга алтернатива ние трябва да помогнем за действията на НАТО по омиротворяването на региона. Защото последствията могат да бъдат много тежки и за целия регион, включително и за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Вземам повод от думите на господин Кемал Еюп. Може би някои в България са забравили какво стана през 80-те години в България. Може би им харесва това, което в момента върши режимът на Милошевич в съседна Югославия. Аз мисля, че честните българи никога няма да забравят коя партия и кой причини тези страдания на част от българския народ. (Реплики от ДЛ.) Тогава държавният глава Тодор Живков зовеше за това да бъде изчистена част от българската нация и от българския народ да бъде изкаран извън пределите на нашата държава. Същият Тодор Живков, който, когато тръгна перестройката, каза: "Хайде да се наведем, хайде да се снишим, докато мине вятърът на промяната". Вие днес призовавате към същото - към снишаване и към навеждане. Аз знам, че ви отива да сте наведени. (Реплики от ДЛ.) Знам, че ви харесва да сте наведени (ръкопляскания от СДС), но няма да ви пропуснем този път.
Моят баща ми разказваше за онези възгласи: "Сталин, Тито, Димитров", после за "Сталин, дупка, Димитров", после за "дупка, дупка, Димитров" и после за "трите дупки". Днес обаче ние сме свидетели на нова част от същата история. Днес Жан Виденов и Георги Първанов отново са заедно. Към тях двамата се присъедини и Александър Томов. Ние сме свидетели на това как бившите комунисти отново се събират. Аз обаче искам да ви припомня случая с трите дупки, защото това ще бъде съвсем скоро в сила. И понеже говорим за това, че бившите комунисти се събират заедно днес, че ченгетата, разбира се, заемат позиция, която винаги им е била характерна, аз не мога да подмина въпросите, които ми задаваха хората отвън: "Ум имат ли тези, които казват, че са готови да вземат властта!". Аз не коментирам умствените способности на БСП (весело оживление от СДС), просто им разказах онзи случай, в който, както казват мъдрите хора: "Ти не го пускаш в селото, той пита къде е поповата къща". (Весело оживление в СДС.)
Специално за селото, специално за поповата къща и за мерака ви да управлявате, може би е дошло време действително да се замислим, защото ние взехме управлението при 400 млн. долара в хазната. Сега има 5 млрд. дойче марки. Може би ви харесаха и лакомията ви подсеща, че е време да дойдете и да ги изядете? (Ръкопляскания от мнозинството, реплики от ДЛ.) Затова че ние ги събрахме и създадохме нормална държава. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
Повярвайте ми, никой никога повече няма да ви пусне нито до хазната, нито до поповата къща, нито до България. Благодаря ви. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Георги Първанов. (Реплики от мнозинството.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Господин Бакърджиев, ние питаме не за къщата на попа, а за къщата на Христо Бисеров, само че отговор засега няма. (Весело оживление и ръкопляскания от ДЛ.)
Уважаеми дами и господа, съгласен съм с всички преждеговоривши оратори, че изборът, пред който сме изправени, е не просто важен, той наистина може да се окаже съдбоносен. На 40-я ден от войната правителственото мнозинство е на стъпка от това да ни въвлече във военните действия. Четиридесет дни след началото на войната, за съжаление, се потвърдиха всички най-мрачни прогнози. Ясно е повече от всякога, че в днешно време военната сила не може да бъде средство за успешно решаване на международните проблеми. Както го е казал един немски генерал, участник в много военни действия: "Войната не е продължение на политиката. Тя е крах на политиката". Започналите военни действия не могат да доведат до крайно решение. Тяхната безрезултатност може да се търси в много и различни посоки, най-вече в това, че вместо да се намери изход от косовската криза, сме свидетели на крайно жестоко изостряне на междуетническите взаимоотношения.
На следващо място, звучи неадекватно, дори цинично аргументът от раздадените ни мотиви, че българската намеса ще финализира конфликта. И на децата е ясно, че именно военните действия не само не успяха да локализират конфликта, но и доведоха до неговото разширяване в посока към Македония и Албания. По повод на казаното от господин Бисеров за заплахите, нали Вие, господин Бисеров, като шеф на комисията и господин министър-председателят записахте в Концепцията за национална сигурност, че заплахи за България няма, че България врагове няма. И тук въпросът е не в това, че се ревизира негласно тази концепция. Въпросът е в това, че вие произвеждате непрекъснато врагове сред нашите съседи, сред опозицията, сред медиите.
Премиерът продължава упорито да твърди, че НАТО осъществява миротворческа мисия. Ние питаме, господин министър-председател, след съзнателните удари срещу колоната албански бежанци, след ударите върху граждански обекти като геройското бомбардиране на препълнени автобуси с мирни граждани, включително и деца, продължавате ли да поддържате това свое твърдение?
Ние повече от година се обявяваме против нарушаването на етническите права, против етническото прочистване. Не е ли ясно обаче, че от началото на войната албанци и сърби страдат повече от всякога? Кому беше необходимо да се изсипят ракетите и върху унгарското малцинство? (Реплики от СДС.) И най-сетне на вас, дето подвиквате, защо мълчите господа националисти отдясно тогава, когато Западните покрайнини попадат под тези удари и гинат наши сънародници? Сурдулица беше смляна, а политическите мъже, дето ги чухме преди малко от ВМРО, дори не се обадиха. (Реплики от СДС.)
Изобщо къде свършва миротворческата мисия и къде започва войната? Какво още трябва да се случи, за да се разбере, че сме свидетели, а вече и участници в една жестока война, в един нов кръстоносен поход?
Преди време Вие, господин министър-председател, декларирахте, че в плановете на НАТО не влиза използването на българско въздушно пространство. Това твърдение жестоко се опроверга от реалността. По този въпрос възникват най-малко два проблема. Първо, или сте лошо подведен от своите партньори, а тази унизителна практика по отношение на българското правителство отдавна вече е факт. Второ, че Вие сам, министър-председателю, грубо сте излъгал. Вие предоставихте нашето небе през октомври, тогава взехте политическото решение, днес само одобряваме неговите технически аспекти.
Длъжен съм да припомня, че тогава в отговор на Вашето писмо господин Солана само любезно благодари за предоставеното въздушно пространство на НАТО и Ви увери, че съюзниците гледат с изключителна сериозност на проблема и сигурността на партньорите е тяхна непосредствена грижа. Тази стандартна формулировка се повтаря непрекъснато от октомври, през март до днес, досега при размяната на нотите. (Неразбираема реплика от господин Панчо Панайотов.) Тоест, нашата дипломация, уважаеми дами и господа, в това число и визитата Ви в Брюксел, не е успяла да постигне нищо качествено ново след началото на войната в търсенето на гаранции. Още по-малко по отношение на настоящото искане на НАТО. Всъщност стабилни гаранции отвън липсват. Има само предпазливи уверения, полуобещания. Другаде трябва да се търсят гаранциите - в силна и стабилна българска армия, в независимата и авторитетна българска дипломация, в суверенната ни политика. Сегашните ви действия не могат да бъдат обяснени с принудата на обстоятелствата или с временно сгрешен разчет. Става дума за последователна линия, заложена в управленската ви програма - линия за отказ от държавния суверенитет, сега вече от гледна точка и на националната сигурност.

Господин Иван Костов тръгна за Брюксел с твърдото намерение да изтъргува въздушното ни пространство срещу категорични гаранции, че няма да предоставяме сухопътна територия. Когато се завърна, срещнахме упорито мълчание по този въпрос. Очевидно, остава открит проблемът дали след предоставеното въздушно пространство, настоящото българско мнозинство няма да предостави и сухопътен териториален коридор.
Има някои неща, върху които трябва да се замислим сега, преди да гласуваме. Ясно е, че всички самолети, които излитат от турските летища, ще бъдат прихващани на българска територия. Съвсем реална е опасността въздушното ни пространство да стане зона на бойни действия и за пакта, и за сръбската авиация и ПВО-система. Логично е страната, която се защитава, да прихваща и да се опитва да унищожава противниковите, в случая натовските самолети преди да са достигнали зоната за нанасяне на ударите. Генерал Танев като говорител на правителството по този въпрос публично заяви, че проблем на нападнатата страна, в случая Югославия, е да реши как да се отбранява... А нашият проблем е какво ще стане, ако в нашето небе се завърже въздушен бой? Какво ще стане, ако това се случи над базите на "Нефтохим", химическите заводи в Димитровград, Сопот и т.н.?
И това е в обстановка, в която нашите Зенитно-ракетни войски ще са лишени от възможността да бранят националната ни сигурност! На тях им е отредена ролята на статисти, т.е. политиците на власт, наречени държавници, вързаха ръцете на българския войник, лишиха го от елементарни възможности да изпълнява конституционните си задължения по осигуряването на нашата национална сигурност. (Оживление.)
Тъй като многократно спекулативно господата от мнозинството споменаваха за европейските ни партньори - социалисти и социалдемократи, съм длъжен да кажа следното: форумът между Партията на европейските социалисти и българската левица, който приключи преди дни, показа, че европейските политици разбират и уважават нашата, българската позиция. Жалко е това, че СДС не успя или направо не пожела да аргументира българската позиция пред своите партньори.
И още нещо: независимо от различията ни с ПЕС, стана ясно, че българската левица е стратегически партньор на управляващите в Европа. (Силен смях от СДС.) Това го каза господин Виерсма - вицепрезидент на ПЕС, уважаеми дами и господа.
И аз казвам това, защото при неучастието на България във войната, ние нямаше да накърним шансовете си за евроинтеграцията. Вие най-добре знаете, че тези шансове са не в зависимост от това дали ще подпомогнем ударите срещу съседната ни държава, а от реалното изпълнение на икономическите и политическите критерии за членството. А там оценката на правителствената политика е повече от убийствена. (Реплики от СДС.)
И накрая, уважаеми дами и господа, твърде много се говори за икономическата изгода от нашата намеса в конфликта. Към всичко онова, което се каза през последните дни, аз си позволявам да кажа, че е твърде висока цената на подаянията, които вие очаквате за нашата независимост. Не е ли по-добре честно да заявим, както го направиха нашите интелектуалци, че пари, оцапани с кръв, не щем...
Преди известно време Парламентарната група на Демократичната левица предложи да се проведе референдум по този въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Приключвам, господин председател.
Това не е бягство от отговорност, както твърди министър Михайлова. Всяка политическа сила, всеки народен представител вече ясно изрази своята позиция. Проблемът е в това, че политиката на управляващата десница влиза в драстично противоречие с тревогите, с очакванията, с гражданската позиция на огромното мнозинство от българските граждани.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Откъде-накъде говориш за българския народ?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Прочетете социологическите проучвания, господин министър-председател. (Силен шум и реплики.) Съвсем ясно е. И не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Независимо от това, че ръководството на парламента затлачи този въпрос с обичайните си процедурни номера, референдумът - това истинско общонародно допитване, върви със стотиците хиляди подписки, само част от които виждате тук, пред вас (сочи първата банка от блока на ДЛ с няколко дебели папки върху нея), с десетките антивоенни митинги, които ще продължат и в следващите дни. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
За реплика има думата господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Господин Първанов, вече 6 часа водим дебати в тази зала и от тази страна на залата, т.е. всички бивши комунисти, единствено и само критикуваха и отхвърляха това, което ние днес ще вземем като решение. Нито един от вас обаче не посочи алтернативата - какво трябва да направим, как ще осъществим този мир... (Реплики от ДЛ.)
Ние не живеем като циганите ден за ден, без да имаме мир. Ние трябва да мислим за бъдещето - какво ще последва, когато дойде този мир. Така или иначе той ще дойде. И е по-добре да дойде с нас, вместо да дойде без нас. (Реплики от ДЛ.)
Вие казахте мисъл на един генерал: че военната сила не е средство за установяване на мир. Да, има обаче един природен закон, който казва, че на всяко действие отговаря равно и противно насочено нему противодействие. Това е ответното действие на демократичната общност в света.
Днес констатирах, че във вашата позиция и въобще вие имате напредък. Докато през 1996 г. вашият лидер Жан Виденов казваше, че няма Западни покрайнини, а има Източни сръбски покрайнини, то днес вие вече казвате Западните български покрайнини. Да, наистина имате напредък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
За дуплика има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Чукаров, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже персонифицирахте въпроса, зад Вас има представители на ВМРО. Може да ги попитате преди 1989 г. каква е била гражданската позиция, какво е било отношението на Георги Първанов по националния въпрос. Не искам да коментирам. (Силен шум и реплики от СДС и НС.)
На второ място, алтернативата, уважаеми господин Чукаров, дилемата, както стана ясно и от предишните часове на дискусията, не е НАТО или Милошевич. Тази дилема е измислена във вашите алхимични пропагандни центрове. Истинската алтернатива е мир или война. Нито по-малко, нито повече. (Реплики от СДС, ръкопляскания от ДЛ.)
Вие питате каква е печелившата позиция? Няма по-печеливша позиция от неутралитета, от неучастието, от невъвличането на България във военните действия! ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
За процедура думата има господин Кънчев.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Предлагам в тази зала да не се обиждат по никакъв начин циганите. Дами и господа, циганите не живеят ден за ден, а в някои отношения са много по-далновидни от самите нас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: И не са комунисти!
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ: Да, и това може да се каже.
Много Ви моля, господин председател, вземете го предвид. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, приемам упрека.
Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри! Аз обикновено взимам думата по друг вид проблеми, но сега искам да доизясня мнението на Обединението за национално спасение, тъй като по разбираеми причини, ще разберете защо, то не беше развито в тази посока от председателя на нашата парламентарна група.
Сто години и повече, господин Първанов, защото сте историк и тук не виждам господин Драгомир Драганов, който също е историк, България, българската територия е била ръфана, буквално. Територии са отнемани в полза на съседните страни и то не защото българският войник е бил слаб, не защото българските държавници са били слаби, не защото съседните страни, съседните войници и държавници са били по-силни, а защото, господин Първанов, и това всички го знаем, великите сили са решили така. Те са решавали, за съжаление, съдбата на Балканите. Някой път може и българският парламент, българските правителства да са грешали, но тук винаги е имало сблъсък на великите сили. И е имало различни велики сили. Те са чертали границите на Балканите. Те създадоха тази Югославия, те създадоха един барутен погреб за последните години. И виждаме, че той изглежда още има потенциал.
Сега се казва, че се заражда нов политически ред. Това - дали го искаме ние или не, е съвсем отделен въпрос. Всеки може да си има конкретно мнение по въпроса, но е така. Видяхме го на 50-годишнината от честването на НАТО. Виждаме го и с войната в съседна Югославия. Искаме или не, такъв ред има. И мисля, че нашият председател говори точно по този въпрос.
Няма, за съжаление, такава конселация или такава съвкупност от велики сили, каквато е имало в началото на века или в средата на века. Няма. Има една велика суперсила и има други сили, хайде да ги наречем полувелики и чак най-накрая сме ние. (Смях в блока на СДС.) Няма го великият Съветски съюз, няма от кого да очакваме подкрепа! Или ние да противопоставим, или да се хванем за една група велики сили, за други.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това е желязна логика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така! Ще видите, че е желязна и ще искам Вие да ми отговорите защо не сте се съгласили с нея. Не бих казал, че тази супервелика сила познава най-добре положението на Балканите. Виждате, че и тя прави "изцепки". Има представители, които казват, че ще променят границите тук. И ето господин министър-председателят наскоро мисля, че реагира по този въпрос.
От друга страна, аз също съм се спирал на този въпрос - има и дефицити в нашата външна политика. Не казвам, че са само на това правителство, има и на предишните, и на други правителства, но фактът си е факт. Ние все по-малко като че ли се чувстваме в международната политика като субект, и все повече като обект. Виждаме, че въпреки нашето желание, и тук критикувам и мнозинството, и правителството, ние за съжаление не сме на онова място, на което бихме искали в подреждането и за Европейския съюз, и за НАТО, да не говорим по въпросите за чуждите инвестиции, по въпросите за търговските отношения и т.н. Това също е факт, който не се оспорва от никой. Пасивна политика, която изостава зад проблемите. Не може да предотврати и не може да реши нито един проблем в неговия зародиш, а оставаме да се развиват, както беше с Козлодуй, както е сега на въпроса.
Ето това са реалностите. Ние можем да мислим, че сме велики, но за съжаление другите са велики. Ние можем да сме велики само в тази зала или в тази държава. Когато излезем в чужбина, ние заемаме, господин Първанов, нашето отношение. И не само предишното Ваше правителство, но и сегашното, но и преди.
И питам аз националноотговорните политици в тази зала какво биха направили, ако утре, след войната, някой чиновник, защото те са такива, които чертаят границите, начертае нови граници на Балканите. Аз не искам освен Западните покрайнини, да има и югозападни или южни покрайнини. Вие искате ли го, господин Първанов? И това са реалностите.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Много си в грешка! Защо разсъждавате така?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото към това решение трябва да отидем ние! Искаме, не искаме, ние нямаме възможност за друго решение. Ние друго нещо не можем да решим. Защото това ще е рисковано за бъдещето на България. И не само, че ще останем на опашката на Европейския съюз или на редицата от страни, чакащи за Европейския съюз или за НАТО, или за чужди инвестиции. Ние и без това сме там. Рискът обаче и друг и вие трябва да го осъзнаете - колкото и сега да ви изглежда малко вероятен. Риск има и за границите на България. И аз като народен представител от това Народно събрание не мога да поема друга отговорност, освен да гласувам за това споразумение. И вас ви призовавам, защото иначе вие поставяте бъдещето на България на карта. Сигурно няма тук по-горд човек в тази зала и достоен. Аз съм искал да запазя достойнството си и никога не съм слушал началници. Но когато се касае за интересите на България, аз съм готов да оставя всичко и да си стъпя на достойнството. Направете го и вие. Гласувайте за това, което ви се предлага с идеята, че няма друг изход. А си развивайте другите тези там, където искате. Но мисля, че националноотговорната позиция в момента е само тази! И моля ви се, обяснете на вашите привърженици. Не искам утре децата ни, на мен и на всички вас тук, в тази зала, да ни винят, че ние сме взели решение, в резултат на което утре България да стане по-малка. Вие искате ли го? (Ръкопляскания в блока на СДС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Нансен Бехар. Моля за тишина! Още малко остава.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Труден избор, отговорно решение предстои да вземем. И аз лично смятам, че е много тревожно това и вие не може да не го отчитате, че този въпрос се партизира. Виждам една масова истерия отвън.
Много ми е неприятно, когато тук се чуват думи и се търсят аргументи в историята за едно решение, което трябва да вземем днес.
Аз също смятам, че въпросът не може да се постави така: тези, които са за европейските и евроатлантическите структури непременно са и за бомбардировките, непременно са и за военното насилие. Аз бих ви казал, че когато бях директор на Института за национална сигурност към Министерство на отбраната, ние имахме смелостта тогава, при правителството на Жан Виденов, да застъпим тезата, че мястото на България е именно в тези структури, включително и в евроатлантическите структури. И тогава много от седящите сега в тази зала се спотайваха по този въпрос, защото хич не беше практично тогава да се излиза с такава теза.
Също не трябва да се поставя тази поляризация, това е един недостатък на казионната пропаганда, че този, който е против бомбардировките като средство на дипломацията, непременно е за Милошевич. Нищо подобно. Ето аз например убедено, като представител и на една научна общност, след няколко минути ще кажа нещо за това, съм убеден противник на всякакво етническо прочистване или насилие, защото в генетичната памет на моето семейство има такива моменти. Смятам, че това е един антихуманен акт на нашето съвремие, но в същото време не считам, че военното насилие, бомбардировките, могат трайно да решат въпроса. Защото досега ние виждаме, че нито една от целите на тези бомбардировки не са постигнати. Нито е свален Милошевич, нито са върнати албанските бежанци, нито фактически се е разединил сръбският народ, както би трябвало да се очаква. Напротив - тези бомбардировки доведоха до едно ново негово сплотяване.
Смятам, че ние трябва да си дадем една точна и ясна представа за това, че не всички превантивни мерки бяха изчерпани. Не съм съгласен с тези твърдения, че всичко беше изчерпано. Практически невъзможно е да се изчерпат всички дипломатични средства и мерки при една добра воля.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): А времето?
НАНСЕН БЕХАР: Разбира се, времето е важно. Но това време, един ден война е много по-страшен от един ден мир. И всичко трябваше да се направи за този ден мир. Аз връчих на представители на Министерството на отбраната и сега на госпожа Михайлова един пакет от документи, в който видни учени и изследователи на конфликтите дават своето мнение. Между тях са нобелисти от няколко световни движения, в някои от които участвам. Те считат, че не са изчерпани мерките на така наречената превантивна дипломация, стъпаловидна дипломация. На Кисинджър има един много интересен материал - по каквото се постигне споразумение, да се закрепи с гаранции и след това да се продължи по-нататък.
Също така - икономическият фактор. Ами с една двадесета от средствата, които досега са изразходвани за военните средства Косово можеше да се превърне в един действително цветущ район. Наистина политиката на Милошевич беше една определена стъпка. Но нима нямаше начини да се закрепят в Рамбуйе, аз не искам да се бъркам в позицията на големите сили, но да се закрепят тези условия, по които имаше някакво съгласие, а не да се търси пакетният подход.
Може би вие ще кажете, че това е малко наивно. Но, в края на краищата, позволете, аз тук действам именно като представител на една научна общност, да проявя тази благонамерена, така да се каже, наивност. (Неразбираема реплика на Жорж Ганчев.)
По въпроса за Споразумението. Считам, че то не води до омиротворяване, бързо омиротворяване на региона. Наистина, може да се спре огънят, но дали това ще доведе до бързо спиране на процеса на експулсация, до бързо връщане на бежанците?
На второ място. Говорим за следвоенно реконструиране на региона. При насадената трайна омраза между народите това е много жестоко, много неприемливо нещо - насажда се една трайна омраза, как след това ще се изгради един единен мирен регион?
Второ. Считам, че Споразумението е дебалансирано по отношение на застъпените интереси на двете договарящи се страни. Много обтекаеми са гаранциите, които се дават. Аз ще цитирам: първо, непосредствена и същностна загриженост на блока; второ, би било неприемливо да се допусне наблюдение и т.н.; ще се реагира на всяко предизвикателство и пр.
Българският народ, господин министър-председател, е интелигентен. Той иска да знае позитивите и негативите на всяко решение. Мисля, че една от слабостите на казионната пропаганда беше именно това, че се посочваха само позитиви. А има и рискови моменти. Има и неща, които биха могли да бъдат по-добре отиграни, така да се каже, въпреки че не в материалния смисъл на думата. Например, по-конкретни гаранции за сигурността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР: Да, само още 20 секунди, господин председател. Изграждане на ефективна и модерна противовъздушна отбрана, гаранции, че ще участваме в следвоенното възстановяване на региона, ясен и точен текст за възстановяване на щетите у нас от операциите и т.н.
И, ако това стане, както е посочено в мотивите, може би тогава вие щяхте да убедите повече хора за това, че Споразумението е необходимо.
Аз лично, ако не се включат, ако не се приемат тези предложения, които правя, ще се въздържа да подкрепя това Споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа! Две изказвания тук ме накараха да взема думата, за да изкажа несъгласието си с някои от вижданията, изказани в тази зала.
Няма да коментирам изказването на Александър Томов, защото то не заслужава коментар. Това е една политическа сила, която няма позиция и е осъдена да си отиде.
Но искам първо да обърна внимание на господин Бехар, че не само неговото семейство има исторически спомени от геноцид и че именно семейства като неговото и моето днес са в основата на усилията на международната общност за установяване на един справедлив мир на Балканите. Точно тези, които са страдали, трябва да знаят как може да се извоюва свободата и истинската демокрация.
Другото изказване, което ме накара да се почувствам неудобно, беше изказването на Венцеслав Димитров. Защото аз не приемам неговата теза, че ние сме обект, а не субект на международната дипломация, на международните усилия.
Аз искам да ви съобщя нещо, което току-що пристигна - един радостен факт. Току-що получих съобщението, че в резултат на... Чета, цитирам точно думите на госпожа Баршевски, секретар по търговията на американското правителство: "Правителството на България демонстрира своя твърд ангажимент за ефективно прилагане на законите за интелектуалната собственост и служи за модел на другите икономики, които са в риска за развитие на нежелано производство на пиратски медии. (Шум в Демократичната левица, неразбираеми реплики.) В признание на тези усилия аз обявявам днес (цитирам точно госпожа Баршевски), че България е извадена от всички списъци по "Програма 301". (Ръкопляскания в мнозинството.) В контраст на това се обръщам към... (и тук изброява цяла поредица от други страни)... да приложат и да усилят подобен контрол без бъдещо отлагане." Това е един малък пример за това как България може да бъде субект в международните отношения, а не обект.
Опитите, които се полагат тук да се омаловажи българската позиция, независимо от коя гледна точка, да се приеме, че от България нищо не зависи, показват само отдалечаването на някои хора от реалната политика.
Съжалявам, господин Димитров, много често си говорим с Вас от тази трибуна, Вие много се отдалечихте от политиката, много се отдалечихте от реалностите. А реалностите са съвсем различни. Уважението към България в момента като реален, силен партньор на Балканите на международната общност е очевидно и то се среща в цял свят. Съжалявам много, че Вие контактувате, очевидно, с други среди, на които им се иска България да бъде обект, а не субект, на които им се иска да има ембарго, и дай Боже, да има покрай ембаргото и малко контрабанда. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя господин Божков.
Има думата господин Владимир Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес правим едно дълго, но според мен и ползотворно заседание, за да ратифицираме Споразумението за даване на въздушни коридори на самолети на НАТО да летят над нашата територия.
Господин Бехар, обаче ще започна изказването си от това, за което Вие говорихте. Не го смятайте като реплика. Но аз си спомням от историята как много учени-нобелисти подкрепяха Адолф Хитлер. Аз си спомням от историята как много учени-нобелисти подкрепяха Сталин. Хич не се изненадвам, че в този момент много известни учени от световната научна общност подкрепят вероятно Слободан Милошевич.
И се обръщам към БСП и към господин Първанов, който не е в залата. Ще кажа нещо, което никой от моите колеги от ОДС и от нашата коалиция "Народен съюз" не говори. Това е въпросът за референдума, който се лансира непрекъснато от БСП.
Първо, какво целите, уважаеми дами и господа от БСП? Да отидем във времето след 4-5 месеца? Това е едната ви цел.
А какво ще пишем в референдума? - За войната или против войната? Защото референдум се гласува с "да" или "не". Какво ще гласуват тогава българските граждани? Какво друго можем да запишем? - За Милошевич или против Милошевич, за Сърбия или против Сърбия? Какво друго бихме могли да запишем? - Ред неща. И затова тезата ви за референдум, според мен, най-малко е неуместна в момента.
ГЛАС ОТ ДЛ: Защо се мъчиш тогава?
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Разбира се... Изобщо не се мъча, уважаеми дами и господа от БСП.
Бих ви казал и нещо друго. В 1992 г. се запознах с едно момче, което е брат на един много известен футболист - черногорец, казва се Деян Савичевич. Всички в залата знаете кой е той. Тогава го попитах, събитията в Босна вече бяха започнали: "Какво става в бивша Югославия? Защо са тези вътрешни войни между различните държави там?" Той ми отговори само едно нещо: "Това е най-страшната война, която върви в бивша Югославия."

След това се размислих и прецених защо в действителност това е най-страшната война и продължава толкова много време - първо, защото войната е между демократи и социалисти или комунисти; войната е между ортодокси и католици, между католици и мюсюлмани и между ортодокси и мюсюлмани; войната е между по-бедните южни бивши републики на СФРЮ и между по-богатите от северната час; войната е между брат и баща, защото в тези години имаше много смесени бракове и от началото на войната до ден днешен вероятно от едната или от другата страна на полосата стоят хора, които са с една кръвна група, които са роднини. Затова тази война е толкова страшна.
Същата година целият Париж беше облепен с едни огромни постери. На тези постери имаше портретите на двама души и пишеше: "равно". От едната страна беше портретът на Адолф Хитлер, от другата страна беше портретът на Слободан Милошевич.
И аз ви питам: когато гласуваме, че даваме коридори за авиацията на НАТО, за какво гласуваме? Гласуваме точно за това, което вие не искате да признаете:
- гласуваме против последния диктаторски националсоциалистически режим в Европа (ръкопляскания от мнозинството);
- гласуваме за по-бързото приключване на войната в Съюзна република Югославия.
Вие спекулирате и с нещо друго - непрекъснато повтаряте в масмедиите, че едва ли не Обединените демократични сили, респективно Народен съюз и Обединението за национално спасение, сме за войната, а вие, уважаеми дами и господа, сте за мира и като ние не подкрепим международната общност, спасяваме мира в тази страна. Напротив, точно обратното - когато подкрепим НАТО, когато подкрепим международната общност, толкова по-скоро ще дойде мирът в тази страна.
И ще ви кажа нещо, много отдавна и повечето от вас го знаят - какви са правените военнополитически прогнози за развитието на събитията в бивша Югославия. На много места е казвано, че има голяма опасност да се получи ефектът на доминото и получавайки се този ефект, конфликтът да стане общобалкански. Когато ние подкрепим и дадем разрешение за въздушни коридори, много по-бързо ще се спре конфликтът и ще спрем ефекта на доминото.
Ние ще гласуваме за ратификация на договора. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Камов.
Последен записал се е господин Моньо Христов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на българската Евролевица ще направя две заявления:
Първото е - и то е много важно - изразявам съжаление, че българският парламент, българският национален парламент по толкова национален въпрос, какъвто е днес внесеният от правителството тук, не можа и няма да достигне до национално решение.
И второ, да отхвърля категорично всички опити да бъдем пришивани към едната или друга правостоящи партийни тези. (Шум в залата.)
За първата позиция, господа, днес всеки един от нас - и аз съм съгласен с това - е на изпит и ние всички заедно. Този изпит ще бъде издържан с оценка "слаб". И да не забравите довечера да покажете на децата си бележниците, както вие ги искате от тях. Защото никой тук сериозно - както от управляващите, така и от крайната опозиция - не направи усилие да достигнем до българското национално решение. Впрочем, ние имахме този шанс на 25 март. На 25 март беше приета декларация на парламента, в която България беше вписана с най-добрата възможна позиция, предсказуема позиция, последователна позиция - позиция на ненамеса, още от 1993 г., с въвеждането на санкциите, платена позиция на ненамеса.
Никой досега не повдигна въпроса: защо ние не казахме на целия свят, че ние вече сме платили между 6 - методиката просто е различна - и 11 млрд. долара като цена на българския данъкоплатец за тези войни? Защо никой не използва този аргумент, защитавайки българската позиция на ненамеса? Защо никой не използва аргумента за интеграцията на България - втората основна точка от декларацията в европейските и атлантически структури, аргумента, който някой трябва да каже на нашите партньори и никой не смее да го изрече - че Берлинската стена е паднала засега само още в Берлин, в Будапеща, в Прага и във Варшава; че още много трябва и Западът да промени в своето отношение към проблемите на региона? (Шум в мнозинството.)
Господа, вие май не сте съгласни със собствения си министър-председател!
Що се отнася до опитите да бъдем залепени - аз съжалявам за доста посредствения начин, не много остроумен, с който се опитват някои от липса на други възможности да ни залепят за своята позиция или по-точно за своя митинг. Аз ви питам, уважаеми господа и отдясно, и отляво, особено отдясно, защото вие имате правителство и е много странно, че организирате митинги: защо организирате тези митинги; защо демонстрирате сила отвън? Аз ще ви кажа защо: защото сте слаби тук, защото сте слаби в управлението. (Ръкопляскания в блока на ДЛ. Шум и викове в блока на мнозинството.) Този, който не може да управлява добре, организира митинги и насъсква хората един срещу друг. (Шум и викове.)
Ето това Евролевицата не искаше и няма да прави. Затова не ви е удобна тази позиция. (Шум и реплики.)
Вие може би не знаете, но ние подкрепихме господин министър-председателя, когато той замина за Брюксел да търси това споразумение. И ние си понесохме цената на неразбирането за това. За съжаление, това беше представено като наша предварителна подкрепа за ударите. Но може би малцина от вас знаят или си дават сметка, че министър-председателят не внесе първоначално направеното предложение в Народното събрание. Този факт е многозначителен. Ние не обсъждаме първоначалното искане за предоставяне на неограничен достъп до българското въздушно пространство. И всички аргументи, изречени днес тук в тази посока, олекват, изчезват, отлетяват.
Днес ние имаме едно споразумение. Да, това е нещо повече, отколкото това, което беше поискано от нас първоначално. И трябва да се отдаде дължимото, че то е постигнато. Но питаме се и ние трябва да зададем този спокоен, разумен въпрос: достатъчно ли е това за България, не за партията ни, независимо коя е тя - синя или червена? Отговорът е: не е достатъчно. Това е истинският отговор.
Това е сложна позиция - да останеш верен на своя ценностен избор и да можеш да кажеш на света и на себе си: ние имахме една последователна позиция от самото начало.
Ние платихме за нея. И бъдете така добри, уважаеми наши партньори, да я уважите, когато сме изправени в критичен момент. Защото най-вероятната хипотеза, уважаеми колеги, е тази, която всички ние много често обичаме да цитираме. Става дума за онзи, комуто предложили да избере наказанието си между солта, тоягите и жълтиците. Аз подозирам - не желая това, но искрено ви казвам, че ние ще се окажем в положение и да изядем солта, и да отнесем тоягите, и да платим жълтиците! (Силен шум в залата, частични ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Последен има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Започвам с това - добре, че тези събития станаха тази година, а не при вашето управление, защото - Бог да пази България, тогава! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Днес, в този парламент от българската политическа класа се изисква да вземе едно съдбовно решение за страната. Съдбовно! Тук господин Доган беше точен - след 9 септември, такова не е вземано. И трябва висота, трябва мъжество, решителност! Трябва разбиране на българските национални интереси; трябва да си българин; трябва да имаш рационално и разумно мислене; да си от политическа сила, която има корените в тази страна, в този народ; да разбираш къде общественото мнение може да сгреши и къде си длъжен ти да го поправиш, а не да си от политическа сила, която да няма позиция, която да гласува преди две години декларацията, че е съгласна България да влезе в Европейския съюз, че е съгласна да влезе в НАТО, а днес няма позиция и е неутрална! Неутрална - към кое? Неутрална към войната, неутрална към мира, неутрална към косоварите, неутрална към сърбите, неутрална към българския народ! Това е българската Евролевица! (Ръкопляскания от мнозинството.)
За разлика от тях Българската социалистическа партия зае позиция. Но тази позиция е преди всичко позицията на партията, която гледа своите интереси в местните избори, позицията на партията която използва наистина едни хуманни чувства, едни чувства на българския народ, който е много толерантен! Българският народ е изтърпял толкова много за разлика от сръбския народ, който винаги е бил от печелившата страна, а ние като нация, като народ винаги сме били от другата страна, затова сме по-толерантни и затова сме по-диалогични по всички тези проблеми! Но вие като партия заехте точно тази позиция - как да изтръгнете от българския народ неговото състрадание и да го пренесете в полза на Милошевич! Не случайно някъде ви наричат Българска слободо-социалистическа партия!
И от тази гледна точка висотата днес, която трябва да покажат българските парламентаристи е свързана с този рационален избор и с националните интереси на България!
Аз ви питам - нима не беше това правителство на господин Иван Костов, което заедно с правителството на Любчо Георгиевски се разбра по тежкия проблем, който имахме във връзка с официалните езици. Ако този проблем беше решен от две демократични правителства, може ли с правителството на Слободан Милошевич да се реши някакъв проблем? Не може! Може ли България да бъде в добри съседски отношения с Турция? Може, и са добри! Може ли да бъде добре с Румъния? Да, може! Може ли да бъде добре с Македония, с Гърция? Да. Тук се спомена - ние какви отношения имаме с Югославия? Такива, каквито, както каза господин Доган, изобщо не са за подражание. Защо? Защо не си зададете този въпрос!
Какво търсим ние като народ, като нация? Търсим обединението на Балканите, търсим нашето признание в Европа.
Какво търсите вие като партия? Как да ни връщате постоянно назад? Е, това не може да продължава повече! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Въпреки, че ще ви бъде много трудно, все пак като партия не бива наистина да използвате чувствата на възрастните хора. Говори се за митинги. Да, два митинга. Може да бъдат и три, могат да бъдат и четири. Но кой идва на вашите митинги? Едни хора, на които във времето е втълпено, че едва ли не Милошевич.... Може би мислят, че Милошевич е лидер на вашата партия?! Така си мисля! (Шум в залата.) Не бива да използвате техните чувства. Напротив, вземете и погледнете в бъдещето на България!
А какво е бъдещето на България? Бъдещето на България започва от нейните национални интереси, от правата на гражданите в България - на всички граждани на България, от правата на гражданите в съседните държави, защото идва времето, в което това, че едно правителство не защитава правата, тоест не осигурява нормалните права на своите граждани, това правителство вече не може да бъде правителство на една държава. (Ръкопляскания от опозицията с желание за прекъсване на изказването.)
Ето защо привършвам със следното: господа социалисти, съвземете се и направете нещо малко - подкрепете това споразумение за бъдещето на България! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
За процедура думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за извънредно заседание на Народното събрание днес от 17,00 ч. с точка единствена: Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзническа сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението. (Реплики на недоволство, провиквания от опозицията.)
Аз питах ... Не вдигате ръка, а викате... (Реплики на недоволство от опозицията.)
Добре, нека чуем обратно мнение.
Отменете гласуването.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, ние досега бяхме в извънредно заседание. (Шум в залата.) Сутринта от 10,00 ч. до 14,00 ч. бяхме в извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: След това удължихме времето на извънредното заседание.
Правите прецедент с две извънредни заседания в един ден. (Шум и реплики в залата.)
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Това не е процедура. По цяла нощ заседавахме по ваше време!
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Помните ли когато до сутринта ни държахте да заседаваме?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Правите прецедент с две извънредни заседания в един ден! Намирате ли това за приемливо? Според нас - не! (Силен шум в залата, реплики.)
Разбрах, че господин Куртев оспорвал сутрешното извънредно заседание, но ние извадихме стенограмите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В какво се нарушава правилникът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такова изискване!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Две извънредни заседания ли правите, господин Куртев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо се обръщате към господин Куртев, когато предложението е на господин Китов?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Дискутирам въпроса, че сутринта сме били в редовно заседание, а сега било извънредно, това, което искате да стане след 17,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сутринта заседанието беше извънредно. Няма пречка да имаме още едно извънредно заседание, да.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: А след това и трето извънредно?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако се наложи, може да има и трето, да! Но смятам, че няма да се наложи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Сигурно ще ви пишат шестица в НАТО!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението от 17,00 ч. да има извънредно заседание с посочената единствена точка в дневния ред.
Гласували 222 народни представители: за 169, против 50, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Свършихме със записалите се за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Определете времето за изказвания! Има ново заседание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Още не сме влезли в новото заседание!
Преминаваме към ...
Има думата министър-председателят господин Иван Костов. (От залата постъпват няколко искания за процедурни предложения.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Какво стана с времето за изказвания? Определете по 30 минути на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извънредното заседание е по същата тема, госпожа Дончева. Няма да получите това! Успокойте се!
Преминаваме към първо гласуване... (Провиквания за вземане на думата по процедурни предложения.)
Думата има госпожа Поптодорова за процедура.
Господин Миков, на вас времето ви е изчерпано, затова право на процедура вие нямате! Свикнете вече да спазвате правилника!
Госпожа Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Умишлено правя тази процедура след приключване на дебата, защото тя в някаква степен ще отрази един основен елемент, който присъстваше в по-голямата част от произнесените речи. По-голяма част от ораторите се позоваваха на международното право, на неговите норми и на неговото действие. Напълно основателно. Господин Доган се позова на конвенции на ООН, които трябва да бъдат съблюдавани. Други оратори се позоваваха на интервенция в суверенна държава, каквато теза също има своите основания.
Господин председателю, моята процедура е свързана с необходимостта от това комисиите, които са сезирани по съответния въпрос, да имат пълната информация относно някои международноправни аспекти на проблема, който обсъждаме. (Силен шум.) Сега ще кажа за какво става дума. Ние обсъждаме ангажименти и поведение на едно съседно нам правителство без дори да си даваме сметка, че Съюзна република България не е формален член на Организацията на Обединените нации. (Силен шум и реплики: "Как така България да не е член?")
Аз казах Съюзна република Югославия... (Смях.) Извинявайте, дано поне това е доказателство, че мисля първо за България.
Но аз сериозно поставям въпроса. Има една резолюция на Съвета за сигурност - № 777, по силата на която така наречената нова Югославия или Съюзна република Югославия трябваше да подаде молба за членство. Такава молба не е подадена от настоящото ръководство на Съюзна република Югославия под ръководството на господин Милошевич. Аз не знам какви могат да бъдат мотивите за това. Може би господин Милошевич очаква, че държавата няма да остане в тези граници, в които е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква е Вашата процедура, госпожо Поптодорова?
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: ... но така или иначе истината е, че в момента Съюзна република Югославия не е международен субект, не е субект на международното право. Оттам нататък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова, но времето изтече. (Изключва микрофона.)
Много ми е трудно да разбера процедурното предложение. Ако съм разбрал правилно, то е да изчакаме Съюзна република Югославия да стане член на нещо, за да гласуваме законопроекта.
Думата за процедура има господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! От името на коалиция Народен съюз, следвайки своите принципи на откритост при вземане на нашите решения, предлагам гласуването да стане поименно с изписване на електронното табло. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви най-сетне, уважаеми господин председател! Моето предложение, доколкото става въпрос за една отговорност пред всички български граждани, които може би ще се взират в това табло, е най-добре да видят своите народни представители - радостно е, че залата е пълна за разлика от друг път - гласуването да стане чрез поименно прочитане на имената на народните представители устно.
Мотивът ми за това е свързан и с това, че решението, както всички изказали се дотук подчертаха, че е без аналог в най-новата ни история, отговорностите по него са тежки и всеки български гражданин трябва да види своите народни избраници и тяхната реакция и вот в този важен исторически, както всички подчертаха, момент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Миков, напоследък няколко пъти ме принуждавате, макар че сте юрист, да Ви разяснявам правилника. Първо, Вие нямате право на процедурно предложение, защото сте изчерпали времето си. Веднъж завинаги вашата парламентарна група...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това е друго заседание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е друго заседание. Другото заседание започва от 17,00 часа.
И второ, съгласно нашия правилник, когато се прави процедурно предложение, може да има едно изказване против него, но не да се прави ново процедурно предложение.
Поставям на гласуване предложението гласуването да се извърши съгласно чл. 52, ал. 2, т. 5 от нашия правилник - поименно изписване на имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Имаше друго предложение - от Жорж Ганчев, което Вие казахте, че ще се гласува после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение, което съм поставил на гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нали Жорж Ганчев направи предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Жорж Ганчев направи изказване.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 177 народни представители: за 174, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Пристъпваме към първо гласуване по посочения начин на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила" № 902-02-30.
Моля, гласувайте.
(На електронното табло се изписва името и вота на народните представители, участвали в гласуването.)
Гласували 235 народни представители: за 153, против 81, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
Закривам първото извънредно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,05 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Секретари:
Илия Петров

Атанас Мерджанов