Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 март до 3 април 2001 г.:
Предложение за избиране на подуправител на Българската народна банка. Вносител - управителят на Българска народна банка. Разпределено е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител - народната представителка Даниела Николова. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - народният представител Велислав Величков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. Вносител - народният представител Руси Статков. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията. Вносители - народните представители Анелия Тошкова, Петър Рафаилов и Велислав Величков. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. Вносители - народните представители Васил Клявков и Велислав Величков. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за декларация на Народното събрание във връзка с положението в Българското национално радио. Вносители - народният представител Лютви Местан и група народни представители. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военни кораби и военнослужещи за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив Партнер 2001". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония за предоставяне на оръжие и боеприпаси срещу заплащане и на вещево имущество - безвъзмездно. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на чужди въоръжени сили, чуждестранен военен кораб и военни въздухоплавателни средства на територията на Република България за участие в полевото учение "Седем звезди - 2001" на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и за участие в официалната церемония по смяната на командира на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на председателя на Политико-военния направляващ комитет. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефорт 2001". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на румънски военен кораб на територията на Република България за участие в аварийно-спасително учение на българските Военноморски сили. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция по инициативата "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2001". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България по инициативата "Партньорство за мир" - "Бриз 2001". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - автомагистрала "Тракия"). Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията. Вносители - народният представител Григор Григоров и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Проект за решение за предложение до Народното събрание за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив Кий 2001" и одобряване проекти на меморандуми за разбирателство относно провеждането на учението. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие по проект "Кадастър и имотна регистрация". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на съгласие за провеждане на преговори и за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - рехабилитация на пътища"). Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Кредитно споразумение (втори заем за подпомагане на преструктурирането на селското стопанство) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - народният представител Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител - народният представител Иван Бойков. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Днес е първи пленарен ден на месеца. Редът за предлагане на точки от дневния ред е: на Парламентарната група на Демократичната левица, на ОНС, на Евролевицата и на Народен съюз.
По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направени две предложения: от Парламентарната група на Демократичната левица за Закона за специалните разузнавателни средства - това е законопроект за изменение и допълнение на този закон, и от Парламентарната група на Евролевицата за Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните общински предприятия.
По тези предложения не се гласува.
По реда на чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за прехвърляне на права и задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България, Българската народна банка и "Насърчителна банка" АД - София.
2. Проект за решение за преобразуване на Висшия селскостопански институт - Пловдив, в Аграрен университет - Пловдив.
3. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Кредитно споразумение между Република България и Банка Китай за заем в размер 20 млн. щ.д.
4. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г.
5. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г.
6. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г.
7. Второ четене на законопроекта за избиране на народни представители - продължение.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжените сили на НАТО и личен състав на НАТО.
9. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за устройство на територията.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
11. Второ четене на законопроекта за създаване на икономически и социален съвет.
12. Второ четене на законопроекта за рибарството и аквакултурите.
13. Парламентарен контрол.
Има и предложение от народния представител Гиньо Ганев точка от дневния ред да бъде: проект за решение по изпълнението на допълнителните мерки за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Няма становище на водещата комисия. Проектът е внесен на 23 март. Днес изтича 15-дневният срок за становище на водещата комисия, на която е разпределен - това е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има предложение и от народния представител Иво Атанасов точка от дневния ред да бъде: проект за декларация на Народното събрание във връзка с положението в Българското национално радио. Няма становище на водещата Комисия по културата и медиите. Проектът е внесен на 30 март. Срокът не е изтекъл по нашия правилник.
Така че и двете предложения не могат да бъдат изобщо гласувани.
По предложенията за дневен ред за отпадане или разместване на точки някой желае ли думата?
По процедурата - господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, предложението, което правя на основание чл. 39, ал. 3 от правилника, предвижда включване в дневния ред на едно решение, свързано с борбата срещу престъпността. Коректно е това, което казвате, че то е внесено и 15-дневният срок да бъде разгледано в комисията изтича днес. Но понеже въпросът има своя обем и своята гражданска чувствителност, днес има заседание на нашата комисия по законодателството, съкращавам името й, но в нейния дневен ред това решение още не е внесено. И защото това е краят на мандата, дали не смятате и Вие, че има риск този проблем да се транспортира в следващото, Тридесет и девето Народно събрание? Това не трябва да се допусне.
Правя процедурно предложение да възложите, да внушите на комисията, която е помощен орган на парламента, което значи и на Вас, да разгледа днес проекта за това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Атанас Папаризов има думата за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да отпадне т. 10 от предложения дневен ред - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
Както е известно, когато обсъждахме закона на първо четене, стана ясно, че вносителят на основния законопроект, по който имаше отрицателно становище на Съвета по европейските въпроси и го беше изтеглил, но законът, който внесоха нашите колеги народни представители, който беше подготвен за второ четене, по същество беше съкратен вариант на закона на вносителя и в Комисията по икономическата политика се защитаваше именно от представители на Министерството на транспорта и съобщенията и на БТК.

Мисля, че такъв начин на заобикаляне на Съвета по европейски въпроси, чийто председател сте Вие, досега няма в нашето Народно събрание. Затова предлагам тази точка да отпадне, за да може този съкратен вариант на вече отхвърления от Съвета по европейските въпроси законопроект да бъде разгледан в Съвета по европейските въпроси - там има становище по същество по повечето текстове - и ако Съветът прецени, тогава той да бъде включен в следващия дневен ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз чух Вашите съображения, но мисля, че имам право да мотивирам включването на проекторешението за декларация на Народното събрание във връзка със ситуацията в Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате право.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Ситуацията в Националното радио е известна на всички. Много неща там тревожат. Решението на съда най-вероятно ще върне нещата във фаза номинация. Оттук нататък - нов конкурс поне един месец. Ясно, че в предизборната ситуация се навлиза с едно разбито радио. За пръв път от Девети септември насам полиция стои до ефирните студиа и въдворява водещите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте ли сложил картата.
ИВО АТАНАСОВ: Картата вчера ми я взеха едни фенове за спомен, моля, засечете 2 мин. и като изтекат, аз ще уважа Вашия сигнал и ще престана да говоря.
И ако допуснем, че на Девети септември се установява една тоталитарна система, то сега при демокрацията емисиите на Националното радио да вървят под полицейски контрол или поне при полицейско присъствие, това е колкото парадоксално за нашата демократична система, толкова и показателно за демократичността на нашите демократични сили.
Вносителите на тази проектодекларация смятаме, че пряка отговорност за ситуацията в Националното радио има и Народното събрание със закона, който беше приет, даващ възможност Националният съвет за радио и телевизия да се избере като държавен съвет за радио и телевизия, като един партийно-правителствен орган.
Ето защо настояваме тази точка да влезе в дневния ред, за да се чуят позициите на всички парламентарни групи. Може би е изненадващо за мнозина, но мнението на мнозинството досега официално не е изразено. Единствено на консултациите при председателя на парламента господин Соколов самият председател на парламента каза, че протестиращите в радиото са едно малцинство, което си служи с насилие. Друго официално изразено становище по отношение кризата в Националното радио до ден-днешен не е имало и затова ние предлагаме да се обсъди текста на тази декларация, парламентарните сили да изразят своите позиции, да бъдат ясни и прозрачни за избирателите и, ако е възможно, защо не да се обединим около един общ текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, само че аз нищо не чух по проблема, който Вие заобиколихте. Как ще се гласува, като правилникът не разрешава? Вие говорихте за всичко друго освен за това, за което трябваше да говорите.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на т. 10.
Гласували 191 народни представители: за 64, против 118, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля да се прегласува предложението ми. Учуден съм, че Вие лично, който сте председател на Комисията по европейски въпроси, и господин Абаджиев, който е изпълняващ тази длъжност по същество, също гласувахте за това в залата да влезе този закон, без да е минал през съответния съвет. Така в края на Народното събрание вие напълно обезмислихте Съвета по европейските въпроси. Затова приканвам поне Вас като председател на Съвета и господин Абаджиев да подкрепите предложението, ако другите колеги са свързани толкова много с партийната дисциплина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов, не може да не знаете, че вторият проект е съгласуван именно със становището на Съвета.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Когато разглеждаме закона, ще видим дали е вярно и кое е вярно.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане от седмичната програма на т. 10.
Гласували 191 народни представители: за 64, против 118, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма, както беше предложена и каквато е в раздадения ви проект от Парламентарната група на СДС.
Гласували 142 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 17.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Няма становище на водещата комисия, но този законопроект не се включва за пръв път в дневния ред. Затова преминаваме направо към разисквания.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още на 7 август миналата година с уважаемия народен представител Ангел Найденов ние предложихме на вниманието на Народното събрание този законопроект. На пръв поглед той беше свързан с дебатите, които се проведоха във връзка с незаконното използване на специални разузнавателни средства по отношение на главния прокурор и други висши магистрати, но той се отнася и прави опит за пререшаване на въпроси, които така уредени в сега действащия Закон за специалните разузнавателни средства, приет през 1997 г., създават условия за незаконно използване на специални разузнавателни средства от изпълнителната власт вътре в рамките на Министерството на вътрешните работи.


Информацията, която беше изнесена тогава, стана и предмет на разследване от страна на Главната прокуратура, на главния прокурор, съответно на неговите подчинени от Касационната прокуратура. Сега предвидените правомощия на вътрешния министър по Закона за специалните разузнавателни средства крият сериозна опасност от употреба на информацията, събрана със специални разузнавателни средства, за политически цели, доколкото достъпът за тази информация и нейното събиране вътре в рамките на Министерството на вътрешните работи не е ограничено от законови регулации, които да гарантират, че тези специални разузнавателни средства ще бъдат използвани ограничително и само за нуждите и целите на закона от 1997 г.
Ние предвиждаме във внесения законопроект засилване на гражданския контрол върху използването на разузнавателни средства. Предвиждаме ограничаване на случаите, при които да се разрешава използване на специални разузнавателни средства. Само един пример в тази насока. В момента, в сега действащия закон, за разлика от този, който е бил приет преди, са въведени едни твърде широки и обтекаеми критерии. Заплаха за националната сигурност - едно понятие, което може да бъде тълкувано много широко и да позволява на лица от Министерството на вътрешните работи да използват тези средства по отношение едва ли не на всеки политик, на всеки магистрат, на всеки, който по някакъв начин се допуска, че може да е свързан с националната сигурност.
Какво предлагаме ние? Специални разузнавателни средства да се използват много конкретно, само в случаите, когато има опасност от извършване на престъпления против националната сигурност. Едно такова конкретизиране е изключително необходимо, за да създаде гаранции, че не вътре в Министерството на вътрешните работи произволно ще се тълкува и прилага законът, а ние, законодателите, ще сме ограничили до изключителни случаи използването на специални разузнавателни средства.
Предвижда се и конкретизиране на процедурите за използване на специални разузнавателни средства, като във всички случаи е задължително съставянето на протоколи за тяхното използване и воденето на регистър за тяхното използване. Нещо, което в момента поради отсъствие на законова регламентация, създава условия за злоупотреба при използването на специални разузнавателни средства.
Основната цел на внесените от нас предложения е свързана със създаване на законови препятствия пред злоупотребата със специални разузнавателни средства вътре в системата на Министерството на вътрешните работи. Въпреки поетите ангажименти от страна на Министерството на вътрешните работи след августовските дебати на извънредното заседание като че ли този въпрос изпадна от полезрението и на народното представителство, и на Министерския съвет, и на обществеността. И ако народното представителство, всеки народен представител поотделно и обществеността имат волята, разбирането, че ограничаването на възможностите за злоупотреба при използването на специални разузнавателни средства е крайно необходимо въобще за демократичните процеси и в частност за нормалното протичане и на политическия живот, и на свободата на отделните магистрати, на тяхната независимост, то имам усещането, че в Министерския съвет темата беше премълчана, отклонена и предъвкана с някаква друга цел. Тази цел е твърде опасна сега в навечерието на предстоящите парламентарни избори. Още по-опасно става, когато ние приехме в Избирателния закон, че министрите ще участват като кандидати за народни представители в парламентарните избори и в същото време ще изпълняват своите функции. И тук възниква следният въпрос: след като министърът на вътрешните работи ще участва и като кандидат за народен представител евентуално, министър-председателят ще участва като кандидат за народен представител, те ще изпълняват ли и своите функции по Закона за специални разузнавателни средства? Имам предвид тук най-вече вътрешния министър. След като не бяха въведени тези законови регулации, свързани със засиления граждански контрол, който ние от Демократичната левица разбираме единствено и само чрез разписване на процедурите и засилване правата на съда като независим орган по използването на специалните разузнавателни средства, нерешаването на тези въпроси води до една сериозна опасност в предстоящите избори някои представители на изпълнителната власт да използват специалните разузнавателни средства не единствено и само в полза на националната сигурност и за разкриване на престъпленията, ограничаването им и наказване на лицата, респективно наказателния процес като доказателствени средства, а за някакви свои политически цели, цели, свързани с предстоящите избори, цели, свързани с дискредитиране на политическия опонент или пък с неговото злепоставяне. Гаранции за това няма.
Ето защо, уважаеми дами и господа, ние смятаме, че предстоящите избори трябва да протекат в едни законодателно гарантирани условия, които освен равнопоставеност на участниците трябва да очертават и една рамка на демократичност, рамка, в която не може да има някакъв политически произвол или по-скоро да има злоупотреба с права. Гаранции за това в сегашното ни законодателство няма.
Поради тази причина ние с народния представител Ангел Найденов сме си позволили да внесем този законопроект. В него се предвижда и ограничаване на кръга от субекти, които могат да искат използване на специални разузнавателни средства. В момента този кръг е изключително широк. В него са включени и регионалните служби на Министерството на вътрешните работи. Ние предлагаме само националните и териториалните служби на Националната служба за борба с организираната престъпност да останат с права да използват и да искат използването на специални разузнавателни средства, а в рамките на полицията това да се върши от Националната полиция. Защо? Защото при използването на специални разузнавателни средства се нарушават едни от най-съществените права - правото на неприкосновеност на кореспонденцията, неприкосновеност на жилището, неприкосновеност на личния живот. И ако ние сме приели, че е възможно използването на специални разузнавателни средства в изключителни случаи за борба с престъпността и то най-вече с организираната престъпност, едва ли можем да допуснем, че един хлабав закон може да създава условия за едно безразборно използване на специални разузнавателни средства.
В момента съществува ситуация, при която искащият използването на специални разузнавателни средства, ако получи отказ от окръжния съд, директно да се обърне към по-горната инстанция. Не да обжалва отказът на окръжния съдия, а отново на собствено основание да поиска от висшестоящия съд разрешаване на използването на специални разузнавателни средства. Нещо, което едва ли може да се приеме. Ние предлагаме отказът на окръжния съд, на председателя на окръжния съд или упълномощено от него лице да бъде обжалван пред Апелативния, за да може по-висшестоящият съдия да се запознае с мотивите за този отказ. А не - веднъж е искано от окръжния, ако той е отказал, ако мине, пред Апелативния съд.

Много е важен въпросът какво става с резултатите от използването на специални разузнавателни средства. В момента тези резултати могат да бъдат използвани от органите на изпълнителната власт. Нашата идея е, че резултатите от използването на специалните разузнавателни средства трябва да бъдат използвани само от онзи орган, който е поискал тяхното използване. Тези, които са несъотносими към воденото от него разследване, съответно следствие, той да бъде длъжен в много кратък, 24-часов, срок да ги препрати към друг компетентен орган, който също да ползва тези резултати за наказване на престъпността.
Или най-общо, използването на специалните разузнавателни средства, пак казвам, нещо, което нарушава най-съществените конституционни права, трябва да става в една много стриктна законова рамка. Рамка, която да ограничава администрацията, в смисъл лицата от Министерство на вътрешните работи, съответно лицата от съдебната система, да използват специалните разузнавателни средства само за разкриване и наказване на престъпления, а не за някакви други цели.
Аз нямам съмнение, че всички народни представители ще подкрепят внесения законопроект особено сега, преди предстоящите избори, за да ограничим възможностите за използване на данни, факти, събирани със специални разузнавателни средства, несъотносими към определени наказателни преследвания, за някакви други нужди - нужди политически и нужди на предстоящите избори.
Затова ви приканвам, апелирам да подкрепите внесения от нас законопроект. Макар и малко закъснели ние ще бъдем в крак с времето, ако го приемем преди предстоящите избори. Ако ли пък той бъде отхвърлен, това ще бъде още едно категорично доказателство, че някой си прави сметка да използва специалните разузнавателни средства по време на предстоящите избори за някаква собствена политическа изгода, а не в името на борбата с престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да вземе думата?
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за Закона за специалните разузнавателни средства и за неговото изменение е въпрос, който няколко пъти е бил поставян в тази зала. Той е бил поставян по повод на конкретни казуси, а колегата Михаил Миков и колегата Ангел Найденов са направили предложения за изменения в духа на дискусиите, които са се водили в тази зала, и в съответствие с разбирането, че тази специална материя трябва да бъде добре уредена и под съдебен контрол.
Кои са принципите, които според мен трябва да бъдат подкрепени в този законопроект?
Първият принцип, който поставят колегите, е свързан с това, че при използването на специалните разузнавателни средства задължително се съставя протокол. Един въпрос, който практиката постави и който трябва да намери законодателно решение. Съставянето на протокола е гаранция, че ще се види, ще се проследи как е използвано специалното разузнавателно средство.
Вторият въпрос, който те поставят, е за органите, които могат да правят искане. Тяхното предложение може да бъде обсъждано. То е интересно затова, защото по т. 1 на чл. 13 те предлагат искането да се прави само от национални и териториални служби на Националната служба за борба с организираната престъпност, за другите служби на МВР да отпадне това изискване и да се добави Националната полиция. Вероятно колегите са имали предвид практиката, макар че в така аргументирания законопроект не личи защо се отнема възможността на другите служби на Министерството на вътрешните работи, но предложението е интересно.
Третото предложение, което те правят, по чл. 15, според мен, е изключително рационално затова, защото, ако не се получи разрешението от окръжния съд сега има възможност апелативният съд на ново основание да дава разрешението, докато те предлагат отказът да се обжалва пред апелативния съд. В този случай следващата инстанция ще проследи защо разрешението не се е дало от окръжния съд и това е по-коректен начин за обжалване на отказа на окръжния съд. По този начин практиката на окръжните съдилища ще може да се проверява от апелативния съд, а не апелативният съд да бъде новото място, в което да се иска разрешението.
Другият въпрос, който те поставят, е въпросът, свързан с това кой може да поиска прекратяване на използването на специалното разузнавателно средство преди изтичането на срока. Досега това е министърът на вътрешните работи или определен от него секретар. Те предлагат да е органът, който е направил искането - според мен, тук въпросът е дискусионен. И другият въпрос, който те поставят и който в тази зала е бил многократно поставян, е до кога да се съхраняват материалните носители на оперативно-техническите служби. В сега действащия закон това е веднага след използването, а те предлагат два месеца след изтичане на срока, което според мен е разумно, тъй като могат да се направят проверки, свързани със съмнения за коректността на използването на специалните разузнавателни средства или тази информация да се използва по повод на случаите, когато е направено искането за специалните разузнавателни средства.
На другите въпроси няма да се спирам, но смятам, че предложенията за изменение са в духа на усъвършенстването на Закона за специалните разузнавателни средства. По-голяма гаранция за това, че ще има още по-добър съдебен контрол, по-добро документиране на използването на специалните разузнавателни средства и по-голяма възможност на службите, които правят искането, да изразят отношението си към използването на специалните разузнавателни средства.
В този смисъл аз смятам, че народните представители спокойно могат да подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ползвам процедурата и да благодаря за професионалното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, за да благодарите, а имате право на реплика. Репликата значи нещо, с което не сте съгласни.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз ще възразя, но казвам, че ползвам, за да благодаря за професионалното разбиране и прочит от страна на уважаемата госпожа Шопова, която добре е вникнала в нашите идеи.
За да спазя репликата, ще се спра по въпроса, който тя каза, че е дискусионен. Става въпрос за чл. 19 - относно прекратяване на използването на специални разузнавателни средства.
Ние, уважаема госпожо Шопова, сме се спрели на този вариант - на прекратяване на използването само от органа, защото според нас основната идея на Закона за специалните разузнавателни средства, доколкото става въпрос за нарушаване на най-съществените конституционни права, трябва да става в изключителни случаи и най-вече, пак казвам, за нуждите на разкриването и наказването на престъпление. И затова се стремим органът, който иска да бъде основен орган и по искането, и по прекратяването, и по използването. А органите вътре в системата на МВР да бъдат органите, които извършват тая функция, но не заради собствения си интерес или собствената дейност, която вършат органите на МВР, а единствено и само за нуждите на разкриването на престъпление. Тоя въпрос не стои така единствено, когато службите вътре в МВР искат това. И там ние сме ограничили именно НСБОП - всички, и териториалните, а при полицията само централното, защото смятаме, че НСБОП се занимава с такъв тип престъпност, за която е нужно използване на специални средства, докато полицията все пак се занимава с една престъпност, която е по-тривиална и може и с другите процесуални средства да се разкрива и доказва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Господин Миков, по отношение на чл. 19 аз смятам, че може да се приеме предложението, което Вие правите, и едновременно с това да се запази и правомощието на министъра. По този начин според мен ще се балансират интересите.
Що се отнася до другите подразделения на МВР, на мен ми е трудно да преценя дали трябва да им се отнеме възможността, още повече, че Вие правите добро уточнение - не заплаха за националната сигурност, а в случаите на опасност от извършване на престъпление против националната сигурност. Според мен това е по-голямата гаранция. Така че и при сега действащите възможности, при тази гаранция на изменение на текста, смятам, че има балансиране на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства № 054-01-91, внесен от Михаил Райков Миков и Ангел Петров Найденов.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 62, против 84, въздържали се 21.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносители са народните представители Александър Томов и Иван Бойков.
От името на вносителите думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание нашето предложение за изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Той касае частта за събиране на информация за извършен следприватизационен контрол и отчета за тази дейност пред Народното събрание.
Вие знаете, уважаеми колеги, че с последното изменение създадохме Надзорен съвет от нов тип, в който вложихме изискването за следприватизационен контрол. В рамките на тези 4 години над 50 на сто от държавното имущество стана частно в резултат на извършването на приватизация. Извършиха се няколко хиляди приватизационни сделки. Те се извършиха, уважаеми колеги, от няколко органа. Основното е от Агенцията за приватизация и след това от отраслови министерства - 6 на брой, които имаха собствени, съгласно закона, приватизационни комисии и собствени органи по надзора. В момента има огромен обем информация по приватизационните сделки, която е заложена във всичките тези органи, а няма обобщена информация по този въпрос, което затруднява силно следприватизационния контрол.
Ние предлагаме към Агенцията за приватизация да се създаде регистър на приватизационните сделки, който да включва всички сделки, сключени от Агенцията за приватизация, и сделките, сключени от органите по чл. 3, ал. 1, а именно, това са отрасловите министерства, които извършваха приватизационни сделки.
Наличието на такъв приватизационен регистър ще позволи да се обобщи цялата информация по приватизационните сделки, в това число всички основни данни по тези сделки, както и най-важното - приетите следприватизационни задължения, които са изключително много на брой както по отношение на получаването на парични средства, така и по отношение на ангажименти за работни места, така и по отношение на ангажименти за инвестиции в реконструкцията на продадените предприятия.
Ние предлагаме тези сделки да се вписват в срок от един месец след сключването им в този регистър. Този регистър трябва да бъде част от единната информационна система на страната. Съгласно Закона за статистиката ние приехме, че ще има единна информационна система, така че да може да се работи с него от всички заинтересовани органи.
Другото, което внасяме като предложение за промяна в Закона за приватизацията, това е Министерският съвет заедно с годишната програма за приватизация да внася един доклад за дейността на органите по следприватизационния контрол. Аз мисля, че това е нормално и това трябва да се внесе в Народното събрание с оглед последиците от приватизацията за развитието на държавата и необходимостта от корекции, ако се налага, разбира се, в рамките на закона по отношение на тези лица, фирми, които са закупили новите предприятия и които ги управляват.
Посочените промени са част от единната система за управление на приватизационния процес - нещо, което до момента липсваше в страната. Независимо че ние създадохме Агенция за приватизация, тя беше част от приватизационния контрол, още повече, че с последната промяна ние предложихме и на Министерския съвет да извършва приватизация на определени обекти, главно на обществените монополи.
Така че смятам, че това предложение е разумно. Аз съм дълбоко убеден, че ще го подкрепите. Знам, че има възможност да мине само на първо четене. Но, уважаеми колеги, аз мисля, че по този начин ние ще предоставим една много добра възможност на следващите народни представители в следващото Народно събрание да ползват тази идея, да я въведат колкото се може по-бързо в действие, така че да имаме ефективни органи в следприватизационния контрол и да помогнем в управлението на страната, главно в тази сфера, разбира се.
Още един път ви призовавам да подкрепите на първо четене предложения законопроект. Той е в духа на цялостното законодателство, което ние с вас правехме в приватизацията. И мисля, че сполучливо допълва това, което не сме успели да направим дотук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Като подкрепям идеите, които изложи господин Бойков, искам да изтъкна, че те са крайно необходими. Необходими, защото процесът на приватизацията се развива много разпръснато. Какво имам предвид?
Агенцията за приватизация е основният орган по управление и контрол на приватизационния процес. В същото време как стоят фактически нещата? Особено през последните години маса сделки, които бяха от компетентността на Агенцията за приватизация, бяха прехвърлени чрез делегирани права на отделни министри. Тези министри сключваха сделките, а в същото време Агенцията за приватизация, която иначе е законовият орган с компетентност специално за тези сделки, поради тяхната цена, няма никаква информация. И този орган не може да изпълнява онази си функция на основен централен държавен орган за управление и контрол върху приватизацията. Тук не става въпрос даже само за държавната собственост, но той никак не изпълнява своите функции и по отношение на общинската собственост. Всяка община на свой крак виси. А процесът на приватизацията е един изключително болезнен обществен въпрос. И всичките приказки за прозрачност и яснота в този процес остават само политически приказки, ако няма такива конкретни решения: регистър, в който да се вписва всичко - и сделките, и договорените плащания, и дължимото.
Защото няма друго място, откъдето да се вземе информация за дължимото. То остава някъде в министерствата. И тогава възниква въпросът как самата агенция като такъв централен, основен орган за контрол и управление на приватизационния процес ще си върши работата? Не може да си върши работата и Министерството на финансите по отношение на държавните задължения, произтичащи от закона, за уреждане на необслужваните кредити. Защото това е разпръснато в много органи и организации.
Няма никакъв проблем за създаване на такъв единен регистър. Той е крайно необходим. Никаква тайна не може да бъде нарушена при неговата публичност, защото все пак тези данни се публикуват в "Държавен вестник" но там те ще бъдат събрани, систематизирани и обществото, и гражданите, и медиите, и ние, уважаеми дами и господа народни представители, ще можем да отидем да видим какво става с една или друга приватизационна сделка и в крайна сметка какво става с целия процес като такъв. Защото е истина, доказано е и от публикации в печата, и от обществената нагласа, че у нас приватизацията се извършва хаотично, в частна полза. И може би поради тази причина през всичките тези години не се създаде единна база информация - за да не се хване краят, какво става, как се трансформира онова имущество, което беше заварено, какъв е резултатът от тази трансформация и как се изпълняват най-вече тези договори, които иначе на пръв поглед изглеждат много добри, а в крайна сметка се оказа, че няма изпълнение по тях.
В този дух аз лично малко бих се усъмнил в такъв доклад за следприватизационния контрол, който да се изнася пред нас. Той би имал само една общоописателна стойност, която в рамките на комисията или на пленарна зала един-два часа да породи дискусия. Но другото - за регистъра - е изключително ценно, изключително полезно като идея и ако се стигне до неговата реализация, това ще разсее ред съмнения, които може би с основание днес съществуват в обществото по отношение на приватизационния процес, който протече в България най-вече в последните четири години.
Завършвайки, пак казвам, че този законопроект ще бъде изключително полезно да бъде подкрепен и ще свали някои съмнения, че и ние, народните представители, не искаме да има прозрачност и яснота в приватизационния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям всичко, което, макар и в най-малка степен, би подпомогнало процеса на приватизация да бъде по-ясен, по-прозрачен, да се стеснява пространството за далавери, за комисиони и за всичко онова, което силно замърси средата, в която се прави процесът на приватизация през тези четири години. Това звучи четири години тук, това звучи четири години в доклади и анализи на международни организации, в доклади на организации, базирани на територията на България, представляващи чуждестранните инвеститори и т.н.
Същевременно обаче в последните дни приемането на такива закони някак си губи смисъл дотолкова, доколкото зад гърба ни е всичко онова лошо, което съпровожда приватизацията в България. Едни такива, като че ли закъснели, опити ще правим като Народно събрание сега, да покажем, че наистина сме се грижили, грижим се да има прозрачност и по-голяма яснота.
Подкрепям един такъв законопроект, но трябва да си кажем тези неща, тъй като, ако наистина сега искаме да оставим на следващия състав едно такова решение по голямата, широка тема "приватизация", според мен няма никакви пречки Комисията по икономическата политика да заседава в началото на седмицата, да стъпи на тези общи текстове, които предлага господин Бойков, да се отиде към доразвиването им и идващата седмица за броени минути тук да приемем закона. Да не го оставяме като такъв, разглеждан само на първо четене, на утрешния състав на Народното събрание. Това, първо.
Второ, вътре в текстовете може да се помисли за това предлаганият отчет да представлява органична част на отчета по процеса "приватизация" ежегодно, който по закон правителството е длъжно да внася в месеците около приемане бюджета на Републиката. В този раздел, който трябва да бъде един от основните, да предвидим даже основните параметри, по които да се прави това отчитане пред Народното събрание с изкарване на нарушенията, на санкциите, на сделки, около които са заведени процедури за разтрогване и т.н., и т.н. Тоест, обществеността чрез Народното събрание да получава една пълна и точна информация по тези показатели на приватизационния процес, тъй като не е тайна, че много често именно ниската цена, на която се продава държавната собственост, се оправдава с тези допълнителни условия, които се съдържат в договора за продажба.
И така, господин председател, аз смятам, че ако наистина Народното събрание сега не иска да се занимава само с приказки в последния момент, може да предвиди едно заседание още в първите дни на идващата седмица, а защо не и в предстоящите два дни - четвъртък и петък - да се поработи по този проект. Няма да се измислят кой знае какви неща, за да са необходими много дни. Идващата седмица, така, както е предвидено да бъдат приети някои малки по обем законопроекти, да влезе на второ четене и този законопроект в пленарната зала.
Това е моето конкретно предложение, подкрепяйки законопроекта по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има думата заместник-председателя на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което правят за изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия моите колеги Александър Томов и Иван Бойков, е предложение, което е занимавало всеки от нас. Дори аз като юрист съм се питала не е ли необходим специален закон за следприватизационния контрол. Вероятно вие като народни представители, всеки в избирателния си район се е срещал поне веднъж с казус от такъв характер и се е оказало, че за да видите вие като народни представители договор за приватизация, трябва да употребите съответните усилия, за да стигнете до договора. Когато видите текста на договора, да се питате какви юристи са съставили този договор. А когато видите ангажиментите за следприватизационния контрол, да се питате може ли на основата на този договор да се защити българският национален интерес, националното производство и правата и интересите на работниците. И отговорите в повечето случаи са отрицателни. Това е една от материите, в които аз като народен представител, с всички възможности, които имам като заместник-председател на Народното събрание, съм разбирала, че е пропуснато времето назад, времето на сключването на приватизационната сделка и формите за осъществяване на следприватизационен контрол са толкова символични, че приватизаторите нямат никакъв респект.
Ако ние искаме в България да има добре развиваща се икономика и хората, които твърдят, че приватизират, за да развиват производството, наистина да са такива, независимо от това какъв е капиталът, трябва да се създадат необходимите правила.
И тъй като създаването на специален закон за следприватизационен контрол е още по-трудно занимание, аз смятам, че предложенията, които правят колегите Александър Томов и Иван Бойков, имат смисъл точно в тези три пункта, в които те правят предложението.
Първо, създаването на регистър. Създаването на регистър е форма на прозрачност. Няма научна конференция или препоръка на всички, които се занимават с този проблем, наблюдатели отвън, които да не казват, че това е и една от формите за борба с корупцията. Когато ни питат какво сме свършили в това Народно събрание, можем да дадем примерите по отношение на приватизацията само тогава, когато направим регистър. А регистърът ще отразява сделките, сключени от Агенцията по приватизацията и всички останали по органите на чл. 3.
Второто, което предлагат колегите, в този регистър, който да е част от единната информационна система на държавата, да се включват, първо, забележете, всички основни данни на сключената сделка. Разбира се, има конфиденциални данни, но основните данни могат да бъдат дефинирани.
И второ, което според мен и според тях трябва да подлежи на пълна публичност, поетите следприватизационни задължения. Защото, когато се сблъскаме с казуса, ние се питаме: наистина ли в сделката има ангажимент за запазването на съответните работни места, наистина ли се запазва характерът на производството и т.н.?
Тоест разделът "Следприватизационни задължения" трябва да бъде абсолютно прозрачен.
Следващият въпрос, който предлагат колегите, е свързан вече с вписването, и, третата тема "Годишния отчет за следприватизационния контрол".
Аз смятам, че това е също форма на обществен, на парламентарен контрол. Това е форма, която ще предизвика респект у всички, които участват в приватизацията. И без това в дните на парламентарен контрол досега министрите, които са се занимавали с приватизацията, непрекъснато отговарят на нашите въпроси. Но това все пак е откъслечно. В този доклад, който предлагат колегите, ние ще видим основните изводи и тогава много от проблемите, съществуващи пост фактум, могат да бъдат предотвратени.
В заключение аз не смятам, че е късно, ако днес законопроектът бъде подкрепен на първо гласуване, а не виждам основания, поради които да не бъде подкрепен. Той може да бъде подготвен за второ гласуване за другата седмица, стига в пленарната зала да има съгласие по въпроса, и особено парламентарното мнозинство да подкрепи предложението на опозицията в деня на опозицията. Смятам, че това е особено съществено. Въпросът има национално значим характер и затова призовавам колегите от всички парламентарни групи да подкрепят предложението на Александър Томов и Иван Бойков на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия № 054-01-131, внесен от Александър Томов и Иван Бойков.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 135, против 14, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предвид изразеното съгласие от всички колеги предлагам тридневен срок за приемане на предложенията между първо и второ четене в комисиите, за да може евентуално през другата седмица да влезе в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 118 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 43.
Предложението е прието. Тридневен срок за предложения.

Преминаваме към следващата точка, която е първа точка от редовната седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ, ФИНАНСИРАНЕ И ПРОЕКТИ ОТ 18 НОЕМВРИ 1998 Г. МЕЖДУ КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ - ФРАНКФУРТ НА МАЙН, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА И "НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА" АД - СОФИЯ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата заместник-председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Стефан Стоилов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагаме ви доклад на Бюджетната комисия по законопроекта за ратифициране на Договора за прехвърляне на права и задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видераубау - Франкфурт на Майн, Република България, Българската народна банка и "Насърчителна банка" АД - София.
"На заседание, проведено на 29 март т.г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за прехвърляне на права и задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видераубау - Франакфурт на Майн, Република България, Българската народна банка и "Насърчителна банка" АД - София, подписан на 5 март т.г. в София.
Договорът регламентира прехвърлянето на правата и задълженията от Българската народна банка на "Насърчителна банка" АД, която приема статута на агент по обслужването на кредитната линия в размер на 8,5 млн. германски марки в подкрепа на малки и средни предприятия в изпълнение на Договор за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г., ратифициран със закон от Народното събрание на 27 януари 1999  г.
След обсъждането се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 гласа "за".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията да приеме законопроекта за ратифициране на договора за прехвърляне на права и задължения по договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има положително становище, прието с консенсус и от Комисията по външна и интеграционна политика.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора за прехвърляне на права и задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България, Българската народна банка и "Насърчителна банка" АД - София, № 102-02-13, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, правя предложение за обсъждане на Закона за второ четене. Това е една формална процедура, предвидена в рамките на споразумението. В комисията не възникнаха проблеми, предполагам, че и тук не възникват никакви проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой против това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Стоилов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, предлагам на вниманието ви
"З А К О Н
за ратифициране на Договора за прехвърляне на права и
задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от
18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау -
Франкфурт на Майн, и Република България, Българска
народна банка и "Насърчителна банка" АД - София

Член единствен. Ратифицира Договора за прехвърляне на права и задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България, Българската народна банка и "Насърчителна банка" АД - София, подписан на 5 март 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ВИСШИЯ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ИНСТИТУТ - ПЛОВДИВ, В АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Има думата нейният председател господин Георги Панев да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги,
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 102-03-6 за преобразуване на
Висшия селскостопански институт - Пловдив, в
Аграрен университет - Пловдив,
внесен от Министерския съвет

На заседание от 28 март 2001 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение № 102-03-6 за преобразуване на Висшия селскостопански институт - Пловдив, в Аграрен университет - Пловдив, внесен от Министерския съвет.
Съгласно чл. 15 от Закона за висшето образование, Висшият селскостопански институт в Пловдив с решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 16 ноември 2000 г. е получил положителна оценка за преобразуването в Аграрен университет - Пловдив.
Комисията по образованието и науката приема мотивите за основателни и единодушно предлага Народното събрание да приеме проекта за решение."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не виждам.
Поставям на гласуване Решение за преобразуване на Висшия селскостопански институт - Пловдив, в Аграрен университет - Пловдив, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет така, както беше прочетен.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към трета точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА КИТАЙ ЗА ЗАЕМ В РАЗМЕР НА 20 МЛН. ЩАТСКИ ДОЛАРА.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят на комисията господин Христо Христов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател!
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по
проект за решение № 102-03-8 от 27.03.2001 г. за даване на
съгласие за сключване на Кредитно споразумение между
Република България и Банка Китай за заем в размер на
20 млн. щатски долара.
На заседание, проведено на 29 март 2001 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение № 102-03-8 от 27.03.2001 г. за даване на съгласие за сключване на Кредитно споразумение между Република България и Банка Китай за заем в размер на 20 млн. щатски долара. Заемът ще бъде отпуснат в подкрепа на платежния баланс на страната. Отпускането ще стане в един транш за срок от 5 години.
След обсъждането се проведе гласуване, на което законопроектът беше подкрепен единодушно с 9 гласа "за".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България, да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговорите и да сключи Кредитното споразумение между Република България и Банка Китай за заем в размер на 20 млн. щатски долара."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не виждам.
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване на Кредитно
споразумение между Република България Банка Китай
за заем в размер на 20 млн. щатски долара.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Кредитно споразумение между Република България и Банка Китай за заем в размер на 20 млн. щатски долара."
Моля, гласувайте!
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1997 Г.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с обсъждането на отчетите за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997, 1998 и 1999 г. в залата да бъдат поканени господин Георги Николов - председател на Сметната палата, и господин Димитър Радев - заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Георги Николов и господин Димитър Радев.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение становищата на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по отчетите за изпълнение на държавния бюджет за 1997, 1998 и 1999 г. да бъдат представени наведнъж, както е подготвен и докладът на председателя на Сметната палата.
Също така предлагам тези три отчета да бъдат гледани заедно - отчетите за 1997, 1998 и 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет всеки един от бюджетите за предходната година трябва да се приема с решение. И не по-късно от края на следващата бюджетна година. Така или иначе в момента има закъснение - като се започне от 1997 г., 1998 и 1999 г. и направите сметка кога е трябвало да се приеме отчетът, сега сме 2001 г.
Ако някой желае да продължи нарушаването на Закона за устройството на държавния бюджет, според мен, трябва най-малкото да се замисли, защото всеки един от тези закони, които са внесени като отчети и правилно са предложени като отделни точки, има своите особености. Ние не можем, ако някой от мнозинството желае, да нарушаваме закона. Аз смятам, че категорично трябва да се противопоставим на подобно нещо. Затова моето предложение е да се разглеждат както са записани в дневния ред - точка по точка, съответният отчет и съответно да се приема решение. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Христов отчетите за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997, 1998 и 1999 г. да бъдат разгледани съвместно.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители: за 91, против 38, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Ще разглеждаме едновременно точки четвърта, пета и шеста:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1997 Г.
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1998 Г.
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1999 Г.
За процедура има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз приемам обсъждането на трите отчета да става едновременно, но Ви моля именно поради това съгласие да се предвиди повече време. Колко - вие ще решите. Може да бъде с още 50 на сто спрямо онова, което предвижда правилникът. Обсъждането на три отчета означава обсъждане на фискалната политика на правителството през тези три години. Обсъждането на фискалната политика много непосредствено се преплита с общата икономическа политика на правителството през тези три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Определям на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили 60 минути, на Парламентарната група на Демократичната левица - 40 минути, на останалите парламентарни групи - по 30 минути, на независимите народни представители общо 30 минути - по 6 минути на всеки един.
Има думата министър Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам се длъжен да направя едно уточнение в резултат на процедурата на господин проф. Стоилов. Аз бих желал да се удесетори, ако е възможно, времето за разисквания по тези три бюджета, защото те са най-добрите бюджети на България от десет години насам! (Възгласи от опозицията: "Е-е-е!".)
Искам да направя едно уточнение: да, те са съвсем различни от 1995 и 1996 г. Тук имахме възможността да видим отчетите за тези две години. И всеки непредубеден българин би много добро заключение си направил, съпоставяйки едните с другите, но става въпрос за нещо друго. Просто трябва да ви извадя от заблуждение, господин Стоилов. Става дума за следното - днес ние няма да разискваме изпълнението и финансовата политика на тези бюджети. Защо? Ние не приемаме нов бюджет. Тогава, когато се приема бюджетът на България, това става в Народното събрание, тогава тази политика се разисква и на базата на тези разисквания се приема един или друг бюджет. След като този бюджет е приет, една година по-късно той се отчита. Казано е как се отчита, кой го приема и тук Народното събрание в момента няма да разисква политика, а ще разисква съответствие между отчет и приет бюджет. Ако това някои народни представители не знаят, бадява за времето, което са прекарали в това и предишните народни събрания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, процедурата ми е да призова за поне малко уважение не към всички слушатели, но поне към тези, които държат в ръцете си дневния ред. Вие сега ще правите отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. и имате - коя дума да употребя - смелостта да кажете, че само една година след като е приет се прави сравнение. То, бива, бива, но трябва да има някакви граници, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Христов. (Шум и реплики в залата.)
Моля, моля, тишина!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКЛЮЧЕНИЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по
Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г.
№ 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 26 май 1998 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 15 февруари 2001 г. разгледа Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Димитър Радев, госпожа Марина Стойчева - началник отдел "Касово управление" на Министерство на финансите, председателят на Сметната палата господин Георги Николов и членове на палатата.
В доклада на министъра на финансите и в експозето на заместник-министъра бе подчертано, че приетият в средата на годината Закон за държавния бюджет на Република България за 1997 г. е бил разработен на базата на фактическото изпълнение на бюджета за първото полугодие и очакваните изменения на основните макроикономически показатели до края на годината и в съответствие изискванията на въведения Паричен съвет и нормативно премахнатите възможности за кредитиране на бюджета от Централната банка.
Настъпилата през второто полугодие на 1997 г. промяна в макроикономическата обстановка оказа съществено влияние върху касовото изпълнение на държавния бюджет. Започналият процес на финансова стабилизация, възвръщането на доверието към банковата система, своевременното разработване на макрорамката и проектобюджета за 1998 г. имаха определено положително въздействие върху изпълнението на бюджета за 1997 г. В резултат на това се увеличи размерът на бюджетните приходи, а касовият дефицит постепенно намаля.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.
I. По републиканския бюджет:
При разчетени в закона 2 650 036,4 млн. лв. приходи и помощи са постъпили 3 143 483,8 млн. лв., или в повече 493 447,4 млн. лв. В това число приходите са преизпълнени с 495 077,7 млн. лв., а помощите са постъпили в по-малко с 1 630,3 млн. лв.
Преизпълнението идва преди всичко от данъчните приходи - 459 031,5 млн. лв., от които най-съществено преизпълнение отбелязват данъкът върху печалбата - 157 232,4 млн. лв.; данъкът върху общия доход - 156 768,4 млн. лв., акцизите - 121 002,5 млн. лв. Неданъчните приходи са преизпълнени с 32 139,5 млн. лв.
Разходите са разчетени в размер на 3 586 621,4 млн. лв., а са изпълнени - 3 769 745,4 млн. лв., или в повече 183 124 млн. лв. Преизпълнението на разходите е за сметка на преизпълнение на приходите по бюджета, което съответства на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Превишението на горната сума е насочено, както следва: за текущи разходи - 119 808,4 млн. лв.; капиталови разходи и прираст на държавния резерв - 34 086,8 млн. лв. и за трансфери - 62 196 млн. лв. Текущите разходи са за покриване на допълнителни потребности за материали, горива и енергия. От увеличението на сумите за трансфери основната част - около 27 млрд. лв. са за общините.
По закона сумата на дефицита е определена в размер 936 585 млн. лв., а изпълнението е 626 261,6 млн. лв. или в по-малко с 310 323,4 млн. лв., което изцяло е резултат от преизпълнението на приходите.
II. По бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Със закона са били предвидени да постъпят приходи в размер общо на 11 260,3 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 4 690,2 млн. лв. и преходен остатък от 1996 г. 4,1 млн. лв. Фактически са постъпили 12 084,2 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 4 690,2 млн. лв. и изцяло е усвоен преходният остатък от 1996 г. Общият размер на приходите е преизпълнен с 823,9 млн. лв., което е резултат от преизпълнението на данъчните приходи с 934,9 млн. лв. и неизпълнението на неданъчните приходи със 111 млн. лв.
Разходите са разчетени на 11 260,3 млн. лв., а са изпълнени 11 021,7 млн. лв., или в по-малко с 238,6 млн. лв.
По закона е било предвидено салдото да бъде нула, а по отчета се получава превишение на приходите над разходите с 1 062,5 млн. лв.
III. По бюджета на съдебната власт.
Със Закона за държавния бюджет за 1997 г. са разчетени общо приходи в размер на 42 822,4 млн. лв., от които приходи от дейността на органите на съдебната власт - 26 851,2 млн. лв. и субсидия от републиканския бюджет - 15 971,2 млн. лв. Отчетени са всичко приходи 44 355,6 млн. лв., от които собствени - 19 089,6 млн. лв. или по-малко със 7 761,6 млн. лв. и субсидия от републиканския бюджет - 25 266 млн. лв., или в повече от разчетените със закона 9 294,8 млн. лв. Такава възможност е предвидена в Закона за бюджета за 1997 г. в случай на неизпълнение на собствените им приходи.
Разходите са изпълнени на обща сума от 43 503,3 млн. лв. срещу одобрените със закона 42 822,4 млн. лв.


Превишението на разходите с 680,9 млн. лв. е покрито от увеличения размер на субсидията от републиканския бюджет.
По закона е било предвидено салдото да бъде нула, а по отчета се получава превишение на приходите над разходите с 852,3 млн. лв.
IV. По бюджета на Сметната палата.
Приходите по закона са 2866,1 хил. лв., а по фактическо изпълнение - 2991,7 хил. лв., или в повече 125,6 хил. лв., от които 124,5 хил. лв. са от увеличение на субсидията от републиканския бюджет.
Разходите са изпълнени в размер на 2849,8 хил. лв. и са в по-малко с 16,3 хил. лв. от одобрените със закона.
V. По бюджетите на министерствата и ведомствата.
Общата сума на приходите на министерствата и ведомствата по закон е в размер на 89 743 475 хил. лв., а по отчет - 176 086 798 хил. лв., или в повече 72 134 796 хил. лв.
Преизпълнението на приходите спрямо Закона за бюджета за 1997 г. на министерствата и ведомствата се дължи на актуализиране на държавните такси по Закона за държавните такси и на цените на стоките и услугите, събирани от министерствата и ведомствата, вследствие на инфлационния процес. Освен това, в изпълнение на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и в изпълнение на Постановление № 300 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. са закрити извънбюджетни сметки към министерствата и ведомствата, като през годината са извършени промени по съответните бюджети по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. През 1997 г., вследствие на увеличаване на курса на долара спрямо лева, има преизпълнение на приходите от реализирани положителни курсови разлики.
Субсидията от републиканския бюджет по закона е разчетена в размер на 1 017 585 481 хил. лв. По отчет същата възлиза на 1 051 946 368 хил. лв., или с 34 360 887 хил. лв. в повече.
Преизпълнението на субсидията за 1997 г. се дължи преди всичко на предоставени допълнителни средства по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет за нуждите на здравеопазването за закупуване на апарати за хемодиализа, за консумативи и медикаменти за костно-мозъчна трансплантация за детската онкохематология към Университетска болница "Царица Йоанна", за покриване на задължения за скъпоструващи медикаменти, консумативи и апаратура на Клинична болница "Лозенец" и университетските болници "Александровска" и "Света Екатерина".
Преизпълнението на субсидията на министерствата и ведомствата се дължи и на включването на предвидената субсидия за закритите извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание.
В изпълнение на Постановление № 404 на Министерския съвет от 1997 г. за изменение и допълнение на Постановление № 36 на Министерския съвет от 1997 г. за работните заплати в бюджетните организации и дейности през 1997 г. и Постановление № 415 на Министерския съвет от 1997 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението са извършени съответните промени по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, като е увеличена субсидията на министерствата и ведомствата за изплащане на работни заплати и всички плащания, свързани с минималната работна заплата.
VI. По бюджетите на областните администрации.
В Закона за държавния бюджет за областните администрации са предвидени приходи в размер на 3662 хил. лв., разходи в размер на 4 909 862 хил. лв. и субсидия - 4 906 200 хил. лв.
Изпълнението на приходите е 65 631 хил. лв., като са получени трансфери от извънбюджетни сметки и фондове в размер на 65 296 хил. лв., субсидия от републиканския бюджет 4 910 699 хил. лв. и са извършени разходи в размер на 4 966 039 хил. лв. Отчетени са неусвоени средства в размер на 75 600 хил. лв.
Преизпълнението на приходите спрямо Закона за бюджета за 1997 г. на областните администрации се дължи на постъпилите приходи от закрити извънбюджетни сметки на Софийската областна администрация.
VII. По отчета за взаимоотношения между централния републикански бюджет и бюджетите на общините.
Взаимоотношенията между двата бюджета се виждат от следните данни (в хил. лв.):
1. Общи субсидии: по закон 284 509 681 лв., отчет 315 148 060 лв., разлика +30 638 379 лв.
2. Целеви субсидии: по закон 46 673 700 лв., отчет 43 300 047 лв., разлика -3 373 653 лв.
3. Вноски в републиканския бюджет: по закон 8 783 418 лв., отчет 9 353 864 лв., разлика +570 446 лв.
Обща сума на взаимоотношението: по закон 322 399 963 лв., отчет 349 094 243 лв., разлика +26 694 280 лв.
От таблицата е видно, че общата сума на взаимоотношенията е увеличена с около 27 млрд. лв., която представлява компенсирано увеличение на общата субсидия и намаление на целевата. Тези средства са предоставени допълнително за:
- увеличаване на средномесечните брутни заплати, считано от 1 октомври 1997 г., и на минималната работна заплата - съгласно Постановление № 404 и № 415 на Министерския съвет от 1997 г.;
- промени в начина на финансиране от републиканския бюджет към местен и обратно;
- изплащане на 12-та нормална заплата за 1997 г.
Част от общините са се възползвали от предоставената със Закона за бюджета възможност да трансформират целеви субсидии в обща субсидия за изпълнение на посочените по-горе цели.
Вноската на общините за републиканския бюджет общо е увеличена с 570 446 хил. лв., което е резултат от преизпълнение на вноските от следните общини: Белослав, Козлодуй, Бобовдол, Златица, Мирково, Челопеч и Раднево и неизпълнение на вноските от Девна, Етрополе, Пирдоп и Гълобово.
Председателят на Сметната палата господин Георги Николов в своето изказване подчерта, че не са констатирани съществени нарушения от разпоредителите с бюджетни средства при изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г. и предлага отчетът да бъде приет.
По представения отчет се проведе дискусия. На поставените от народните представители въпроси конкретно отговориха представителите на Министерството на финансите.
При гласуването се получиха следните резултати: "за" - 8; "против" - 3; "въздържали се" - няма.
Въз основа на резултатите от гласуването и направената положителна оценка от председателя на Сметната палата, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет

Р Е Ш И:

Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г., както следва:"
Господин председател, уважаеми колеги, аз предлагам, тъй като вие имате пред вас проекта за решение, да не го чета, а да го приложа.
"ЗАКЛЮЧЕНИЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1998 г., № 902-03-22, внесен от Министерския съвет на 12.07.1999 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 15.02.2001 г., разгледа отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1998 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Димитър Радев, госпожа Марина Стойчева, началник отдел "Касово управление" на Министерството на финансите, председателят на Сметната палата господин Георги Николов и членове на палатата.
В доклада на министъра на финансите и в експозето на заместник-министъра бе подчертано, че данните от отчета дават основание за положителна оценка на изпълнението на бюджета на страната за 1998 г. За първи път от началото на икономическите реформи годината приключи с бюджетен излишък. Провеждането на балансирана бюджетна политика позволи поддържането на бюджетен излишък почти през цялата година, което спомогна за стабилността на валутния съвет. През периода бяха събрани приходи повече от разчетените със Закона за държавния бюджет главно в резултат на повишаване на данъчната събираемост.
Няколко са съществените фактори, които допринесоха за реализиране на бюджетния излишък.
Първо, законодателните промени доведоха до по-големи приходи от ДДС и по-равномерни постъпления от авансовите вноски на данъка върху печалбата и доходите на юридическите и физическите лица. Повишаването на прага за регистрация по Закона за ДДС на 75 млн. лв. нетни вътрешни продукти или 50 млн. при износ накара много търговци да декларират сделките си, за да не загубят регистрацията си. Тази стъпка увеличи данъчната база и събираемостта на ДДС.
Второ, според Закона за облагане доходите на физическите лица данъчната основа се определя от всички доходи, получени от трудови и нетрудови правоотношения през годината и беше въведен единен необлагаем минимум. В резултат на това се увеличиха постъпленията от облагането на доходи от нетрудови правоотношения.
Трето, по-ниските разходи за вътрешни и външни лихви върху държавния дълг също оказаха положително влияние.
Настъпилата през годината промяна в макроикономическата обстановка оказа съществено влияние върху касовото изпълнение на държавния бюджет. Засили се процесът на финансова стабилизация и възвръщане доверието към банковата система. За това допринесе и своевременното разработване на макрорамката и проектобюджета за 1999 г.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е приет.
l. По републиканския бюджет.
При разчетени в закона 3 558 945,3 млн. лв. приходи и помощи са постъпили 4 449 542,4 млн. лв., или в повече 890 597,1 млн. лв. В това число приходите са преизпълнени с 890 075,6 млн. лв., а от помощи са постъпили в повече с 1 043,1 млн. лв.
Преизпълнението на приходите идва преди всичко от данъчните приходи - 656 550,5 млн. лв., от които най-съществено преизпълнение отбелязват: данъкът върху печалбата - 131 793,8 млн. лв., данъкът върху добавената стойност - 210 268,1 млн. лв., акцизите - 158 817,5 млн. лв. Неданъчните приходи са преизпълнени с 227 297,8 млн. лв.
Разходите са разчетени в размер на 4 169 771,2 млн. лв., а са изпълнени в размер на 4 155 967,6 млн. лв., или в по-малко с 13 809,6 млн. лв.
Неизпълнението на разходите е резултат от: намаление на текущите разходи - 137 546,4 млн. лв.; увеличение на капиталовите разходи и прираста на държавните резерви - 179 261,8 млн. лв.; намаление на разходите за структурната реформа, програмите за оздравяване и др. с 247 047,9 млн. лв.
Постигнатата икономия на разходите по вътрешния държавен дълг между законово определените суми и фактически изразходваните през 1998 г. се дължи основно на наблюдавания общ стабилизационен ефект на страната, както на основния лихвен процент, така и на националната валута. Лихвеният процент, използван за прогнозиране на плащанията през годината, който бе заложен в закона, е 10 на сто, а среднопретегленият лихвен процент за 1998 г. е 5,35 на сто.
По закона сумата на дефицита е определена в размер на 610 825,9 млн. лв., а по отчета за изпълнението има превишение на приходите над разходите в размер на 293 574,8 млн. лв., което идва основно от преизпълнението на приходната част на бюджета.
ll. По бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Със закона са били предвидени да постъпят приходи в размер общо на 16 664,1 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет - 5 132,0 млн. лв. Фактически са постъпили 16 808,2 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет - 6 380,3 млн. лв. Общият размер на приходите е преизпълнен със 144,1 млн. лв., което е резултат от неизпълнението на данъчните приходи с 1 104,1 млн. лв. и преизпълнението на субсидията от републиканския бюджет с 1 248,3 млн. лв.
Неизпълнението на собствените приходи е компенсирано изцяло с увеличение на субсидията от републиканския бюджет.
Разходите са разчетени на 16 664,1 млн. лв., а са изпълнени 17 527,5 млн. лв., или в повече с 863,4 млн. лв. Увеличението на разходите основно е за изплащане на пенсиите - 752,8 млн. лв., увеличението на капиталните разходи - 51,8 млн. лв. и текущите разходи - с 58,8 млн. лв.
По закона разходите са определени до размера на приходите, а по отчет се получава дефицит от 719,3 млн. лв. Дефицитът е финансиран със средства от преходните остатъци от предходната година.
lll. По бюджета за съдебната власт.
По закона са предвидени приходи в размер общо на 57 600,0 млн. лв., от които приходи от дейността на органите на съдебната власт - 18 000,0 млн. лв. и субсидия от републиканския бюджет - 40 500,0 млн. лв. Отчетени са всичко приходи 67 941,9 млн. лв., от които приходи от такси - 44 838,8 млн. лв., или в повече 26 838,8 млн. лв. и субсидия от републиканския бюджет - 25 256,3 млн. лв., или в по-малко от разчетените със закона 15 243,7 млн. лв. Такава възможност за намаляване на субсидията е предвидена в Закона за бюджета за 1998 г. в случай на преизпълнение на собствените приходи.
Разходите са изпълнени на сума 68 206,6 млн. лв., срещу одобрените със закона 57 600,0 млн. лв. Превишението на разходите от 10 606,6 млн. лв. се покрива изцяло от преизпълнението на собствените приходи. Увеличението на разходите е за: текущи разходи - 5 858,7 млн. лв. и капиталови разходи за придобиване на дълготрайни активи - 4 847,9 млн. лв.
lV. По бюджета на Сметната палата.
Приходите по закона са предвидени в размер на 3 915,0 хил. лв., а фактическото изпълнение е 3 963,3 хил. лв. или в повече 48,3 хил. лв., от които 48,2 хил. лв. са от увеличение на субсидията от републиканския бюджет.
Разходите по отчета са изпълнени в размер на 4 117,1 хил. лв. и са в повече с 202,1 хил. лв. от одобрените със закона.
V. По бюджетите на министерствата и ведомствата.
Общата сума на приходите на министерствата и ведомствата по закона е в размер на 141 800 675 хил. лв., а по отчета - 202 984 259 хил. лв., или в повече 61 183 584 хил. лв.
Субсидията от републиканския бюджет по закона е разчетена в размер на 1 452 502 726 хил. лв. По отчет същата възлиза на 1 724 156 374 хил. лв., или с 271 653 648 хил. лв. в повече.
Разходите са предвидени в размер на 1 594 303 401 хил. лв., а са изпълнени в размер на 1 947 982 263 хил. лв. или в повече с 353 678 862 хил. лв., което е за сметка на наличностите от предходен период.
Превишението на разходите се дължи главно на увеличаването на работните заплати във връзка с Постановление на Министерския съвет № 14 от 1998 г. за изплащане на 13-та заплата по ПМС № 68/1998 г., за покриване на някои неотложни разходи за осигуряване на отбраната и сигурността.
За покриване на направените разходи освен собствените приходи на министерствата и ведомствата и субсидията от Централния бюджет са използвани и наличните средства по сметките им от предходния период.
Vl. По бюджетите на областните администрации.
В Закона за държавния бюджет за областните администрации са предвидени приходи в размер на 17 790 хил. лв. разходи в размер на 7 523 068 хил. лв. и субсидия - 7 505 278 хил. лв. Отчетът на приходите показва преизпълнение от 132 805 хил. лв., на разходите - с 1 041 753 хил. лв. и на субсидията от републиканския бюджет - с 835 025 хил. лв.
Изпълнението на приходите е 150 595 хил. лв., на разходите, включително трансферите - 8 564 821 хил. лв. и субсидия - 8 340 303 хил. лв.
Спрямо първоначално заложените в бюджетите приходи областните администрации реализират преизпълнение в размер на 132 805 хил. лв. спрямо разчета по закона. Това преизпълнение се дължи главно на постъпили трансфери от извънбюджетни сметки по бюджета на Софийската областна администрация в размер на 107.1 млн. лв.
Извършените разходи са с 1 041 753 хил. лв. повече спрямо първоначално разчетените по бюджетите им. Това преизпълнение се дължи на няколко причини:
- по реда на Решение на Министерския съвет № 488 е предоставена целева субсидия на областната администрация Пловдив за ремонт на сградата, в която е преместена администрацията;
- с чл. 6, ал. 2 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти към областните администрации, считано от 1 юли 1998 г. са създадени служби по изпълнението на закона. За издръжка на тези служби са отпуснати допълнително средства от републиканския бюджет под формата на субсидии, в т.ч. за заплащане на вещи лица, и беше увеличена числеността на персонала в областните администрации.
Vll. По отчета за взаимоотношения между Централния републикански бюджет и бюджетите на общините.
Взаимоотношенията между двата бюджета се виждат от следните данни (в хил. лв.):
1. Общи субсидии - по закон 425 969 754 хил. лв.; отчет - 511 386 688 хил. лв.; разлика - положителна, 85 416 934 лв.
2. Целеви субсидии - по закон 52 033 000 хил. лв.; отчет - 126 298 506 хил. лв.; положителна разлика - 74 265 506 лв.
3. Вноски в републиканския бюджет - по закон 43 089 520 лв.; отчет - 23 540 850 лв.; отрицателна разлика - 19 548 670 лв.
Обща сума на взаимоотношението - по закон 434 913 234 лв.; отчет - 614 144 344 хил. лв.; положителна разлика - 179 231 110 хил. лв.
При одобрен размер на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет за 1998 г. от 434,9 млрд. лв., от които 426 млрд. лв. общи субсидии, 52 млрд. лв. целеви субсидии и вноски 43.1 млрд. лв., разликата в размер на 179.2 млрд. лв. на взаимоотношенията е компенсирана и се дължи на:
- средства за увеличаване на средната месечна брутна работна заплата на полувисшия и среден медицински персонал за периода от 1 април до 31 декември 1998 г.;
- за изплащане през ноември на еднократно допълнително възнаграждение в размер на една месечна брутна работна заплата;
- допълнителни средства за социални помощи;
- допълнителни средства за разплащане на редовна ноемврийска заплата;
- допълнителни средства за ел.енергия;
- за ремонт на общински учебни заведения;
- по инвестиционната програма.
Вноската на общините за републиканския бюджет общо е намалена с 19.5 млрд. лв., което е резултат от неизпълнението на вноските от: Белослав, Девня, Козлодуй, Банско, Гърмен, Златица, Пирдоп, Мирково, Челопеч, Гълъбово и Раднево.
Председателят на Сметната палата господин Георги Николов в своето изказване подчерта, че не са констатирани съществени нарушения от разпоредителите с бюджетни средства при изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г. и предлага отчетът да бъде приет.
По представения отчет се проведе дискусия. На поставените от народните представители въпроси отговориха представителите на Министерството на финансите.
При гласуването се получиха следните резултати: за - 8; против - 3; въздържали се - няма.
Въз основа на резултатите от гласуването и направената положителна оценка от председателя на Сметната палата Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41 на Закона за устройството на държавния бюджет
Р Е Ш И:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г."
Прилагам проекторешението към стенограмата.
"З А К Л Ю Ч Е Н И Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г.
№ 002-03-27, внесен от Министерския съвет
на 19 юли 2000 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 15 февруари 2001 г., разгледа Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Димитър Радев, госпожа Марина Стойчева - началник отдел "Касово управление" при Министерството на финансите, председателят на Сметната палата господин Георги Николов и членове на палатата.
В доклада на министъра на финансите и в експозето на заместник-министъра на финансите се подчертава, че през по-голямата част от 1999 г. българската икономика се развиваше в неблагоприятна външна среда. Военният конфликт в Югославия прекъсна основните транспортни артерии за българските износители, което повлия отрицателно върху оценката на риска за целия район, отблъсквайки чуждестранните инвеститори.
Друг фактор, оказал съществено влияние върху икономиката на България, са цените на суровия нефт, които нараснаха значително през втората половина на годината, като с това допринесоха за влошаването на търговския баланс на страната.
Кризата в Косово причини временно снижаване на темповете на растеж на инвестициите през четвъртото тримесечие на 1998 г. и първото тримесечие на 1999 г. поради създалата се несигурност в този период. След като българската икономика остана стабилна по време на конфликта, инвестиционното търсене бързо започна да расте. Въпреки наличието на горните неблагоприятни фактори данните от отчета налагат да се направи положителна оценка за цялостното изпълнение на държавния бюджет за 1999 г.
През последните години в бюджетния сектор се извършват важни промени с цел оптимизиране на процеса на управлението на бюджетните ресурси. Оптимизирана бе бюджетната структура, като се намали броят на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити до 33. Значително беше намален броят на извънбюджетни сметки и фондове за 1999 г. По този начин, типично бюджетните дейности се включиха отново в бюджета.
От началото на 1999 г. бе въведена единна сметка на републиканския бюджет в БНБ, чрез която се извършва касово изпълнение на централния бюджет и бюджетите на държавните органи - първостепенни разпоредители. През 1999 г. продължи работата по обсъждане на концепцията и технологията за системата на единната сметка и за останалите бюджетни организации, с цел ежегодното събиране и централизиране на приходите и извършването на плащането им чрез единната сметка в БНБ. Извън системата на единната сметка на този етап се предвижда да останат бюджетните и извънбюджетните сметки на общините.
Отчетът на изпълнението на бюджета се внася в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.

I. По отчета на републиканския бюджет:
При разчетени в закона 4 517 560,3 млн. лв. приходи и помощи са постъпили 5 199 291 млн./хил. лв. (деноминирани), или в повече са постъпили 681 730,7 млн./хил. лв. В това число приходите са преизпълнени с 675 023,5 млн./хил. лв. и помощи са постъпили в повече 6 707,3 млн./хил. лв.
Преизпълнението на приходите идва преди всичко от неданъчните приходи в размер на 644 641,6 млн./хил. лв. От данък върху печалбата са постъпили в повече 87 802,6 млн./хил. лв.; от ДДС - 46 559,8 млн./хил. лв.; от акцизи - 40 362,4 млн./хил. лв. От мита и митнически такси са постъпили в по-малко от разчетеното в закона 174 833,4 млн./хил. лв.
Разходите са разчетени в размер на 4 953 126,6 млн./хил. лв., а са изпълнени - 4 736 798,4 млн./хил. лв., или в по-малко с 216 328,2 млн./хил. лв.
Неизпълнението е в текущите разходи - с 236 395,5 млн./хил. лв., а преизпълнение има в капиталовите разходи - с 21 063,3 млн./хил. лв., в прираста на държавните резерви - с 42 755,1 млн./хил. лв. Трансферите не са изпълнени с 57 573,4 млн./хил. лв., но за общините са отпуснати допълнително субсидии в размер на 157 923,6 млн./хил. лв.
От текущите разходи най-голям относителен дял имат лихвите по външните и вътрешните заеми, който по закон е 32 на сто, а по отчета 26 на сто.
Извършените разходи за лихви по външни заеми са 682 453,7 млн./хил. лв., което представлява 78,5 на сто изпълнение на заложения в закона показател. Големи икономии бяха реализирани поради отлагането на един транш от 60 млн. евро по заем от Европейския съюз за следващата финансова година. Близо 70 млн./хил. лв. по-малко от прогнозираните суми са лихвите, изплатени към Международната инвестиционна банка, в резултат на сключеното споразумение. През годината не беше направена и планираната емисия на еврооблигации, което реализира икономия от 17 млн./хил. лв. Допълнително 40 млн./хил. лв. от предвидените средства за лихви по очаквани за активиране държавни гаранции не бяха изразходвани.
Общият размер на платените лихви по вътрешни заеми е 207 350,4 млн./хил. лв. или 66,8 на сто от предвиденото. Основна причина за реализираните икономии е спадът на основния лихвен процент през годината и задържането на доходността на държавните ценни книжа на по-ниски нива от планираните.
По закона е определен дефицит в размер на 435 566,3 млн./хил. лв., а е постигнато превишение на приходите над разходите в размер на 462 492,6 млн./хил. лв., или общо подобрение на баланса от 898 058,9 млн./хил. лв., който се образува от преизпълнението на приходите - 681 730,7 млн./хил. лв. и от икономия на разходите - 216 328,2 млн./хил. лв., дължаща се на намалението на лихвените плащания. Чрез бюджетния излишък е поддържан адекватен баланс по фискалния резерв, който осигурява плащанията по обслужването на държавния дълг в краткосрочен план и представлява гаранция за чуждите инвеститори.

II. По отчета на бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Със закона са били предвидени да постъпят приходи в размер общо на 6 253,6 млн./хил. лв., от които собствени приходи 13 803,3 млн./хил. лв. и субсидия от републиканския бюджет 5 725,7 млн./хил. лв. и да се извърши трансфер от собствените приходи за Фонд "Обществено осигуряване" - 13 302,4 млн./хил. лв. за изплащане пенсиите на кооператорите. Фактически са постъпили 3 666,7 млн./хил. лв., или в по-малко 2 586 млн./хил. лв., което почти изцяло се дължи на неизпълнение на собствените им приходи - 472,7 млн. лв. Субсидията от републиканския бюджет е в по-малко от предвидената с 572,6 млн./хил. лв. Трансферът за Фонд "Обществено осигуряване" е преведен с 2 459,3 млн./хил. лв. в по-малко. Въпреки това НОИ е изплатил пенсии в размер на 12 848 млн./хил. лв.
Разходите са разчетени на 6 253,6 млн./хил. лв., а са изпълнени на 3 783 млн./хил. лв., или в по-малко 2 470,6 млн./хил. лв. Неизпълнението на разходите идва от текущи и капиталови разходи. От текущите разходи не са усвоени средствата за обезщетение по болест, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, за месечни добавки за деца и други по социалното осигуряване и грижи.
III. По отчета на бюджета на съдебната власт.
По закона са предвидени приходи в размер общо на 91 357,5 млн./хил. лв., от които приходи от дейността на органите на съдебната власт - 33 157,7 млн./хил. лв. и субсидия от републиканския бюджет - 59 857,7 млн./хил. лв. Отчетени са всичко приходи 79 929,1 млн./хил. лв., от които приходи от такси 28 890,8 млн./хил. лв., или с 4 266,9 млн./хил. лв. в по-малко; и субсидия от републиканския бюджет - 52 125,0 млн./хил. лв. или в по-малко от разчетените със закона 7 732,7 млн./хил. лв.
Разходите са изпълнени на сума 80 168,0 млн./хил. лв., срещу одобрените със закона 91 357,5 млн./хил. лв., или в по-малко с 11 189,5 млн./хил. лв. По-малко средства са разходвани за текущи разходи - 8 110,2 и за капиталови разходи 2 298,7 млн./хил. лв.

IV. По отчета на бюджета на Сметната палата.
Приходите по закона са 5 872 472 хил. лв., а по фактическо изпълнение - 4 995 438 хил.лв., или в по-малко с 877 034 хил.лв.
Разходите са изпълнени в размер на постъпилите приходи 4 995 438 хил.лв.

V. По отчета на бюджетите на министерствата и ведомствата.
Общата сума на приходите на министерствата и ведомствата по закон е в размер на 240 332 543 хил. лв., а по отчет - 655 034 277 хил. лв., или в повече 414 701 734 хил. лв.
Преизпълнението на приходите спрямо Закона за бюджета за 1999 г. на министерствата и ведомствата се дължи на:
1. Закриването на извънбюджетни сметки и фондове - съгласно Приложение № 4 към § 9 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. и Постановление на Министерския съвет № 23 от 10.2.1999 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г. са закрити около 90 извънбюджетни сметки и фондове, като приходите и разходите на закритите фондове и сметки се администрираха по бюджетите на министерствата и ведомствата. В хода на изпълнението на бюджета, по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет са извършени съответните промени.
2. Преизпълнението на държавните такси по Закона за държавните такси, събирани от министерствата и ведомствата; нетните приходи от продажба на услуги, стоки и продукция и продажба на дълготрайни материални активи.
Субсидията от републиканския бюджет по закона е разчетена в размер на 2 087 254 553 хил. лв. По отчет същата възлиза на 1 863 597 973 хил. лв., или с 223 656 580 хил. лв. в по-малко.
Общата субсидия за 1999 г. е отпускана при спазване изискването за финансиране до 90 на сто от одобрената със Закона за държавния бюджет субсидия, като за отделните министерства и ведомства е подходено индивидуално, съобразно преизпълнението на собствените им приходи. Освен това е дадено правото на министерствата и ведомствата да разходват остатъците си от неизразходвана валута в чужбина от предходния период в рамките на одобрената субсидия за текущата година.
Разходите по закона възлизат на 2 327 587 096 хил. лв., а по отчет - 2 449 346 112 хил. лв., или 121 759 016 хил. лв. в повече.
Преизпълнението на разходите за 1999 г. се дължи на включването в бюджетите на министерствата и ведомствата на дейностите от закритите извънбюджетни сметки и фондове.

VI. По отчета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 1999 г. включва приходи в размер на 264 223,1 млн./хил. лв. и разходи в размер на 150 млн./хил. лв.
Субсидията от републиканския бюджет възлиза на 7 707 млн./хил. лв., а по уточнен план - на 9 705 млн./хил. лв.
Отчетът на приходите е в размер на 200 492,2 млн./хил. лв.; извършени са разходи за 92 840 млн./хил. лв. и наличността в края на периода е 107 652 млн./хил. лв.
Извършените разходи представляват 61,8 на сто от одобрените с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 1999 г., а събраните към тази дата приходи от здравноосигурителни вноски са 74,4 на сто от предвидените.
Основен дял в структурата на разходите заемат направените инвестиции - 38,9 на сто от общия размер на разходите. Направените инвестиционни разходи през годината са в съответствие със стратегията за институционално изграждане на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси. От общо усвоените 77 887 млн./хил. лв. за тази цел 5 982 млн./хил. лв. са от републиканския бюджет и 71 905 млн./хил. лв. са за сметка на приходите от здравноосигурителните вноски.

VII. По отчета на бюджетите на областните администрации.
В Закона за държавния бюджет за областните администрации са предвидени приходи в размер 74 109 хил. лв., разходи в размер на 11 339 709 хил. лв. и субсидия - 11 265 600 хил. лв.
Изпълнението на приходите е 717 104 хил. лв., на разходите, включително трансферите - 1 919 751 хил. лв. и субсидия - 1 205 647 хил. лв.
Неизпълнението на разходите и субсидиите на областните администрации се дължи на това, че в отчета за 1999 г. са включени субсидиите и разходите само за месец януари 1999 г. От месец февруари 1999 г. областните администрации станаха второстепенни разпоредители на Министерския съвет и изпълнението на бюджетите им стана част от бюджета на Министерския съвет.

VIII. По отчета за взаимоотношения между централния републикански бюджет и бюджетите на общините.
Взаимоотношенията между двата бюджета се виждат от следните данни:


В хил. лв./ лв.
Закон
Отчет
Разлика +/-





1.
Общи субсидии
427 357 599
586 531 077
+159 173 478
2.
Целеви субсидии за
социални помощи

53 475 000

60 573 970

+7 078 970
3.
Целеви субсидии за
капиталови разходи

82 231 200

74 934 240

- 7 296 960
4.
Вноски в
републиканския бюджет

  44 899 06

12 221 075

- 32 677 994






Обща сума на
взаимоотноше-нието

518 164 730

709 818 212

+191 653 482


От таблицата е видно, че общата сума на взаимоотношенията е увеличена с около 192 млн./хил. лв., която е предоставена за:
- средства за допълнителни възнаграждения на учителите по § 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета;
- средства за горива по РМС № 747 от 1999 г. за осигуряване горива на учебни и здравни заведения;
- допълнителни средства по РМС № 717/1999 г. за неразплатени към 31.10.1999 г. приоритетни разходи, определени с чл. 13, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., и задължения за електроенергия и вода на общинските областни центрове, на чиято територия има общински районни болници и други здравни заведения с регионално значение.
Вижда се, че част от общините са се възползвали от предоставената със Закона за бюджета възможност да трансформират целеви субсидии за капиталови разходи в обща субсидия за изплащане на неразплатени разходи от 1998 г.
Вноската на общините за републиканския бюджет общо е намалена с 32 677 944 млн. лв., което е свързано с посочените по-горе причини.
Председателят на Сметната палата господин Георги Николов в своето изказване подчерта, че информацията по отчета достоверно отразява изпълнението на държавния бюджет за 1999 г.
По представения отчет се проведе дискусия. На поставените от народните представители въпроси отговориха представителите на Министерството на финансите.
При гласуването се получиха следните резултати: "за" - 8, "против" - 3, "въздържали се" - няма.
Въз основа на резултатите от гласуването и направената положителна оценка от председателя на Сметната палата, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41 на Закона за устройството на държавния бюджет
РЕШИ:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г., както следва:"
Предлагам отчетът да бъде приложен към стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Аз ще си позволя да направя един кратък коментар и препоръка към депутатите в следващото Народно събрание.
В правилника да има текст, който да направи недопустимо това, което сега правихме - час и пет минути можехме да използваме за дебат, а времето премина в четене на становище, което, откровено казано, почти никой не слушаше. Това го казвам за облекчаване на работата. Подобна ситуация имаме и при приемането на бюджета, ето, и при приемането на отчета. Просто следващият правилник на Народното събрание препоръчвам да избегне това. Това е препоръка към следващите народни представители.
По време на парламентарната почивка в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба от творби на художници от Нова Загора и на скулптурни произведения на госпожа Мария Джерекарова-Краут.
Канят се народните представители да присъстват.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с два часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Величков за удължаване на работното време на днешното заседание с два часа.
Гласували 88 народни представители: за 72, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Стефан Стоилов искаше думата преди почивката. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Човек не може да се въздържи в началото на това обсъждане да не отбележи, че отчетите за изпълнението на Бюджет `97 - `98 г. са издържани общо взето в тоналността почти на тържествен марш. Оценките са повече от отлични, в годините на Косовската война правителството е извършило почти чудо.
В отчетите се говори за макроикономическа стабилност, широко балансирани бюджети, фискална консолидация, значителен фискален резерв, положителен първичен бюджетен баланс, укрепване на данъчната система.
Формално това в значителна степен е постигнато и се дължи на въвеждане на валутния борд и провежданата консервативна, силно рестриктивна политика към основните социални системи и бюджети на общините. Това са безспорни факти, безспорни характеристики на фискалната политика през трите години, за които днес парламентът обсъжда отчети.
Три поредни години по фискалната консолидирана програма приходите се преизпълняват и в течение на годината се формират значителни бюджетни излишъци.
В какви размери? Приблизително в размерите, които се прогнозираха в изказванията, в оценките на представители на опозицията при ежегодното приемане на бюджетите. Общо за трите години този излишък, разликата между постигнатите спрямо предвидените със закона приходи, възлиза на 2 млрд. 883 млн. лв., по консолидираната фискална програма. По републиканския бюджет това е някъде около 2 млрд. и 100. Закръглям числата.
За 1997 г. това са 881 млн.; за 1998 г. - 1 млрд. 70; за 1999 г. - 931.
В последните дни в пресата се появиха съобщения, че за миналата година по консолидираната фискална програма преизпълнението отчет спрямо предвиденото по закона е почти без малко около 1 млрд. лв. - 980, ако не се лъжа.
Използването на реализираните излишъци е ставало изцяло по осмотрение на правителството и отчасти съгласно споразумението с Международния валутен фонд, в което се предвиждаше намаляване на бюджетните дефицити при постигане на по-високи приходи. И ако погледнете в отчетите и числата за дефицита, ще видите, че предвидените в определен размер в края на годината в две от отчетените години се превръщат или в нещо, близко до нулата, или в един окончателен излишък.
Тези излишъци, за които в парламента четири години подред се говори, убедително, с аргументи, се дължат на заложени в приходната част възможности за преизпълнение. Българските журналисти възприеха даваните от нас оценки за лениво разработвана приходна част на бюджетите на правителството, без особено напрежение, без радикални мерки за свиване на сенчестата икономика.
Второ, съзнателно се планираха по-високи разходи, например заложени бяха по-високи нива на лихвените плащания по вътрешния и външния дълг. Ако се върнете към стенограмите на парламента, ще видите оценки, които са близки в числово изражение до това, което сега се отчита - планирани, практически реализирани разходи по обслужване на държавния дълг, както в частта му за външните лихви, така и в обслужване на вътрешния дълг; по-висока от прогнозната инфлация. В течение на годината бюджетът генерира значителен ресурс чрез механизма на данъчния кредит по ДДС. Да не се впускам в подробности, миналата година, когато се правеха сметки от правителството за общия размер на икономията, която се осигурява на бизнеса, на фирмите, на населението, там имаше едно число, което говореше колко по тази линия се деблокира за фирмите - някъде около 50-60 млрд., ако не се лъжа.
Това бюджетно планиране четвърта година по ред беше атакувано от опозицията при обсъждане на годишните бюджети и посочваните възможности за преизпълнение на приходите бяха твърде близо до реализираните. Повечето макроикономисти и финансисти в страната не одобряват утвърдения от правителството модел на бюджетно планиране - не само от тези, които се класифицират като опозиционно настроени, неприемащи в една или в друга степен правителствената политика, но икономисти, които са и по положение, и по философия проправителствено настроени, нещо повече, на държавна заплата са, и то на солидни места.
Така че оценките, които се чуваха четири години в парламента за едно сбъркано бюджетно планиране, и оценките, които се даваха от икономистите извън тази зала, се засрещат.
Несериозни са обясненията на Министерство на финансите, че в края на годината няма излишъци, тъй като и разходите са увеличени, и дефицитите са намалени. Това е нещо като игра на думи. Тъкмо тук е ключът от бараката, както казват на жаргон.
Правителството по свое усмотрение променя разходи и дефицити, числата, които са част от Закона за бюджета. В един закон, в законовата материя са не само думите и текстовете, но и числата. И не става дума за 5 или 10 хил. лв., а за стотици милиони и милиарди левове. По години тези излишъци, обърнете внимание, макар и да са флуктуираща величина в течение на годината, но могат да бъдат прогнозирани в хоризонта на близките няколко месеца, представляват спрямо брутния вътрешен продукт, отчитан по години от Националния статистически институт, 5 на сто за 1997 г.; 4,96 - за 1998 г. и 4,1 - за 1999 г. Това са числа, които почти два пъти превишават реализираните темпове на прираст на брутния вътрешен продукт, според официалната статистика, имам предвид 1998 и 1999 г., тъй като за миналата година се отчитат числа на растеж някъде около 5 на сто.
Тези красиви числа в отчетите имат и обратна страна, която остава в сянка при официалните отчети, докладите, заредени със самочувствие и висок оптимизъм. Тази обратна страна е свързана с проблемите и със задълбочаващи се напрежения и кризисни процеси в редица сегменти на финансово-фискалната система.
Първо, излишъкът в центъра и свързания с това фискален уют на правителството се съчетават с драстична рестриктивна политика към основните социални системи. Това е една вече 4-годишна практика. И оценките в това отношение са еднозначни, които могат да се чуят в парламента и извън парламента.
Второ, намаляването на бюджетния дефицит и отчитаната балансираност се заплащат с орязване на субсидии за общините и смазващата криза в общинските бюджети. Официално признат факт. Трета година това мълчаливо се признава от правителството чрез допълнително заделяните средства за покриване на част от неразплатените задължения на общините. Всяка година - и това стана практика - се залага една твърде широка рискова по размерите си финансова дупка и в течение на годината с част от тези излишъци наполовина или близо до половината се запълва, за да не се допусне рязък взрив, горе-долу системата да бъде запазена на плав. И това се нарича бюджетно планиране ли?
Правителството стартира при три поредни бюджетни години със залагане на драстични финансови дупки. Повтарям за това, защото това се признава даже и когато сядат от двете страни на масата общините и представителите на министерството. Опитите даже чрез проверки по няколко линии да се покаже, да се докаже, че кметове в значителната си част са почти разбойници при управлението на общинските финансови ресурси, не постигнаха своята цел. Те не се доказаха от тези проверки. Но мъката на общините, на по-голямата част от общините, изключвам ония, които са под специалната протекция на Министерството на финансите под различни форми, 4 години се пържат на този огън.
Трето, на централните ведомства е осигурен финансов комфорт, а учители и лекари не получаваха в течение на месеци мизерните си заплати. Също една 4-годишна практика. Получаването на заплатите се превръщаше в значителна степен в подаяние, за което се протестира, за което се отива пред вратите на общините.
Четвърто, за 3 години бюджетните приходи към брутния вътрешен продукт са се увеличили от 32 цяло и нещо през 1997 г. на 42,5 през 1999 г., а разходите съответно от 35, и нещо на 33,5. Това е политика, длъжен съм да заявя, която по принцип би трябвало да бъде приветствана от левицата. По-голяма част от брутния вътрешен продукт се акумулира в бюджета и се използва за основните социални системи. Особено обаче, повтарям, ако се използва именно за по-добро финансиране на основните социални системи. Работата обаче е там, че концентрирането на все по-голям дял от брутния вътрешен продукт в бюджета става не чрез облагане на допълнителни доходи и обороти, изкарани от сенчестата икономика на светло, а чрез увеличаване на данъчноосигурителното бреме на населението и влошаване на общата данъчна среда за фирмите.
Знам, че веднага ще ми се противопостави аргументът, че миналата година беше извършено определено намаление на данъчното бреме за фирмите и за населението специално на данък общ доход. Но миналата година за текущата година. А 3 години данъчноосигурителните плащания се увеличаваха. Голям спор се водеше тук в залата, удивително, когато числата сами по себе си говорят, увеличава ли се в 2000 г. общият размер на данъчноосигурителните плащания? Ние провокирахме тук представителите на Министерството на финансите и министъра лично да излезем пред журналистите и да смятаме на черната дъска, да видим кой ще се окаже прав, увеличава ли се или не сумарният размер на тези данъчноосигурителни плащания. Увеличава се, разбира се, с 3,5 процентни пункта. Много или малко е? Нищо не би било, ако доходите в България биха били прилични. Аз не виня никого за тях. Но когато доходите са толкова смачкани, че тази оценка е всеобща, допълнителното им орязване по една, по втора, по трета линия и оставането накрая на някакъв мизерен остатък за същинско потребление на стоки и услуги, е нещо абсолютно неприемливо. И затова в корекциите на данъчната политика ние предлагахме да върнем поне това данъчноосигурително бреме на равнището на 1999 г. Нищо повече.
А наистина доходите са мизерни. Но има и нещо повече, те се свиват, поради което се свива и потреблението. И ние в опозицията нямаме собствена статистика, ползваме статистиката на господин Хаджийски, която показва, че 3,5 години продажбите вътре в страната, опитваха се тук на няколко пъти да опонират на тези оценки, вътре в страната, на вътрешния пазар се свиват. Те се свиват и сега, през двата месеца на 2001 г. За първи път миналата година има увеличение на продажбите за външния пазар, поради което износът мръдна. След 3-годишно свиване в размер на 21 на сто в доларово изражение.
Каква икономика може да има, когато се свива и без това смачканото потребление? Или някой ще кажа, че потреблението се свива, понеже хората спестяват, слагат под дюшеците. Глупости на търкалета! При такива мизерни доходи всеки лев отива за потребяване на най, най-необходимите неща. Толкова повече, че миналата година синдикатите на два пъти замерваха и направиха оценка на цената на малката кошница от 20-25 стоки и услуги. Тази цена се повиши с 35 на сто за 11 месеца при общ индекс на потребителските цени 111,4 на сто. Един фактор, който обикновено не се отчита от официалната статистика, че това, до което се е свело потреблението на 80 на сто от българите, поскъпва 2-3 пъти по-бързо от общия индекс на потребителските цени. И на светлината на тези факти човек може да си обясни защо се свиват продажбите на вътрешния пазар трета година. При такава данъчна и фискална политика, които трасират икономическата активност, натрупването и потреблението, те, разбира се, се превръщат в отрицателен фактор за стопанско оживление. Точно обратно на онова, което всички уж желаят и се залага като изискване в макрорамката на бюджета всяка година при приемането на бюджетите на държавата.
Пето, при тежкото състояние на здравеопазването, образованието, социалните грижи, пенсионното осигуряване и общинските бюджети, непростим лукс е редуцирането на бюджетните дефицити чрез използване на част от излишъка. По-големият дефицит долу - към три - три и няколко процента от брутния вътрешен продукт, би дал допълнителен ресурс за посочените системи без каквато и да е опасност за проинфлационни ефекти, предвид смачканото състояние на вътрешното потребление.
На два пъти министърът на финансите тук, като не може да атакува в други направления, подхваща темата, че опозицията и специално Стефан Стоилов искат разгръщане на инфлацията. Глупости! Съберете 100 икономисти, 99 от тях ще ви заявят, че при това равнище на доходи и на потребление, при тази структура на потребление в България за над 80 на сто от хората такъв един дефицит, сочи число, знаете абсолютния му размер, ресурсът, който ще отиде за подпомагане на някои от тези основни социални системи, не представлява абсолютно никаква опасност за развихряне на инфлацията.
Не е случайно, че други страни в преход, които са пред вратите на Европейския съюз и се налага вече да покриват и припокриват критериите, които са обявени в това отношение, до миналата година, а някои от тях и тази година работят с дефицити, които са значително по-високи и имат и дефицити в търговския баланс - също прилични. Но разгърнете и другата страница и ще видите, че там наистина има един реален икономически растеж. Общо, а погледнете и по сектори, в промишлеността трета, четвърта година плюсови индикатори за разлика от нашите.
И никак не е случайно, че миналата пролет една фигура, много известна и авторитетна в средите на мнозинството, кметът на София излезе на пресконференция след разговор с министър-председателя, направи една обща критична оценка на икономическата политика като пасивна, неактивна, нестимулираща растежа и предлагайки редица неща, предложи и едно такова нещо, неплашейки се, че хвърля държавата в прегръдките на инфлацията. Защото е глупаво да се прави такъв извод в нашите конкретни условия. Всичко това показва, че финансовото благополучие е твърде, твърде измамно, то е повърхностно.
Освен казаното по-горе, трябва да се имат предвид и някои опасни подводни камъни. Огромна е просрочената задълженост на фирмите - взаимна към банките, фиска и Националния осигурителен институт. Голяма част от тези задължения по същество представляват квазифискални дефицити. Това е експлозив в основите на финансовата система. Знам, че има амортизатори. Аз винаги съм ги защитавал. Те до голяма степен спасяват положението. Непрекъснато нараства сумата на неразплатените заплати и това става при мизерното равнище на доходите в България. Ако се запази сегашната тенденция, възможни са взривове на социално напрежение.
Истинска провокация спрямо Народното събрание и обществото са редица факти, свързани с използването на бюджетния излишък и промяната на различни разходи спрямо предвидените със Закона за бюджета размери.
Първо, системно се увеличават разходите за администрацията - централна и областна. Някои колеги предполагам ще се спрат малко по-подробно на числата, които характеризират тези процеси. Шампион в това отношение е Министерският съвет през 1998 г. Всичко това става зад гърба на парламента.
Второ, има случаи на постигната икономия от разходи за медикаменти при положение, че парите за тази цел никога не са достатъчни.
Трето, обща е оценката за допускане на политизация при предоставянето на част от допълнителните трансфери към общините за сметка на излишъка.
Ето това са в числа и накратко нещата, които могат да бъдат дадени като оценка на фискалната политика за тези три години, за които са ни предложени отчетите.
Съвършено ясно е, че това е една политика, която създава наистина удобства за централната власт, позволява им на второ място в течение на годината, зад гърба на парламента, да разпределят средства по свое усмотрение. Тук отварям скоба: упрекът, че има закон, приет при предишна легистратура на Народното събрание, не оправдава след нарастващите призиви всичко това да бъде регламентирано, нормирано. Толкова повече, че не възникват онези проблеми от оня характер, които възникваха до 1996 г. - дефицити. Над определен минимален размер всички средства, които се разходват за сметка на излишъка, биха могли да минават през парламента и по една ускорена процедура да отиват по предназначението си.
Тази фискална политика, създаваща удобства за центъра и напрежение към всички системи надолу, наистина не можа да бъде един от няколкото инструмента през изминалите четири години, чрез които да се води една активна, силна икономическа политика, благоприятстваща растежа. Неслучайно, когато човек се обърне към числата, публикувани от статистиката за икономическия растеж в България и погледне втори, трети, четвърти ред от показателите, убеждава се, че числата, темпове за растеж на брутния вътрешен продукт не се защитават от този втори, трети ред показатели. Които и показатели да вземете - каква е динамиката на реалната икономика, на основните й сектори, конфронтират се с обявените числа за растеж. Ако погледнете и състоянието до миналата година в търговската сфера, външнотърговската сфера, в дефицити, които за три години доведоха до намаляване на физическия обем на износа в доларово изражение с 21 на сто; ако вземете размера на тези дефицити, вие ще видите, че 3-4-5 пъти превишава темповете на брутния вътрешен продукт, както са обявени официално от статистиката. С други думи, ако може в някаква степен да се говори за някакъв ръст на брутния вътрешен продукт, това е ръст на използвания брутен вътрешен продукт, а не на произведения. Той драстично продължава да се намалява - произведеният.
Тази пасивна икономическа политика, това състояние на реалния сектор зад привидно доброто финансово стабилно състояние на държавата, води именно и към свиване на износа. Българският износ се срина до 4,5-4,6-4,7 млрд. долара. Една Унгария, с която винаги сме се различавали в плюс-минус по основните индикатори на икономическото и финансово състояние, има 25 млрд. долара износ. При тях има една тенденция на непрекъснато увеличаване. При нас - една тенденция от 1995 г. на непрекъснато сриване на износа в доларово изражение. Каква е тая икономика? Каква е ползата от всичко онова, което се отчита като блестящо?
Вярно е, че Валутният борд и налаганата от него политика родиха стабилизацията. Но тъкмо, защото сме лишени от инструментите на паричната политика, както правят някои други страни, правителството на България можеше и трябваше да използва много по-активно фискалната политика. Това изисква по-голямо напрежение, повече мислене, с определени елементи на риск ако щете, имайки резерви за тая цел. Ние винаги сме подкрепяли правителството, когато поддържа един приличен фискален резерв, но този инструмент да бъде използван за целите на една по-активна икономическа политика, защото това движение, на което сме свидетели четири години, е движение на никъде. Това е стабилност и стабилизация заради самата стабилност и стабилизация - отзад гърбът ти замръзва.
И накрая, тази сутрин слушам един гражданин на България, който издава някакъв "Литературен вестник" - заслужава да чуете и ме извинете за двете минути, които ще ви изгубя. Той се е ангажирал да прави една политика, която показва колко бляскави са резултатите от това четиригодишно управление. Марин Георгиев (оживление) - писател ли е, поет ли е, не зная. И най-силният аргумент на този, бих казал, примитивно мислещ човек беше следният: а какво ще кажат критиците по повод на това, че в 1996 г. брутният вътрешен продукт беше 14 млрд. лева, а сега ще бъде 28 млрд. лева?...
Аз в някаква степен го оправдавам за този примитивизъм, за това, че на вълните на "Хоризонт" се излага като абсолютно неразбиращ човек, но газещ така смело във води, в които не е влизал. Защото от тази трибуна десетки пъти министри си позволяват да използват като един от най-силните аргументи за това, което е постигнато, че, видите ли, в 1997 г. брутният вътрешен продукт беше 17 млрд., а 2000 г. е 25 млрд.

Върховна глупост, която се превръща в аргумент за доказване на нещо, което не можеш да докажеш! Никъде по света икономисти, статистици, а пък не съм чел - министри, не си позволяват да използват такива числа, за да илюстрират развитие, напредък, постижение. Това са номинални числа, а каква е между тези две години официално отчитаната от господин Хаджийски инфлация? Декември 1996 - декември 2000 г. - числото е високо. Ние сме живели в тези години. Декември е 821 по официалната статистика. Аз никога не съм си позволявал тук да използвам числа, произведени в собствената кухня, но по начало да приказваш на българската публика, че брутния вътрешен продукт е скочил от 15-16-17 на сто на 25-28, това наистина е глупост на квадрат. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Не се обаждайте от залата!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Защото тогава българското правителство е поставяло рекорд неизвестен и неотразен досега в учебниците по макроикономика или по икономическа политика, по каквото искате!
Произнасяни глупости в парламента се тиражират надолу и се поемат от стотиците хиляди пропагандисти без да се замислят, но това не работи в полза на управлението на мнозинството и на провежданата от него политика, което безспорно си има някои силни страни. Напротив! И крайно доказателство, че не работят такива пропагандистки ходове са и числата - къде е било доверието, рейтингът и пр. на правителството и на правителствената политика преди три години и половина и къде са се сринали сега.
Ето това са нашите оценки и съображения във връзка с обсъждането на отчетите за трите бюджета. Жалко, че в условията на борда при възможности да се поддържа една финансова стабилност не се използваха значителните възможности да се прави една силна икономическа политика, в резултат на която наистина икономиката реално да дръпне, а оттам и доходи, и потребление, и наистина ние реално, а не измислено, да вървим по пътя на покриване на онези 4-5 основни критерия, които са задължителни за нас в движението ни към вратата на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, аз казах нещо в началото на днешния пленарен ден, че днес не се приема някакъв бюджет, за да има фискална политика и тя да се разглежда. Разглежда се отчетът и доколко този отчет съответства на закона и дали, ако има разлики, те са законосъобразни. За това става дума. Проф. Стоилов си позволи тук няколко съждения, които не мога да отмина и ще трябва да ги коментирам.
Господин Стоилов, аз искрено Ви съчувствам и съжалявам, че ролята, която се опитвате да играете тук е толкова трудна, но Вие сам си я правите трудна. Аз чудесно съзнавам, че който и да било икономист, дори и такъв като Вас, много трудно може две последователни убийствени години да ги защитава от бюджетна гледна точка, както професорът Стоилов правеше преди няколко години. Това са убийствените 1995-1996 г. - два държавни бюджета, които той хвалеше от тази трибуна с осем ремонта за две години! Много е трудно след това да излезеш на тази трибуна и да се чудиш как тези три години, които са образец за бюджетно изпълнение на всяка една културна държава, да се помъчиш да ги съсипеш.
Сега пункт по пункт по това, което господин Стоилов каза тук.
Вярно е, че признава в началото успехите, фискалните успехи на правителството и финансовата дисциплина, но това, казва той, съвсем не е заслуга на правителството. Това, казва той, е заслуга единствено на валутния борд.
Господин Стоилов, Вие чудесно знаете, че един валутен борд сам по себе си е един мъртъв инструмент, който, ако не бъде по подходящ начин използван и задвижван от правителството, той нищо не може да свърши.
Вие, господин Стоилов, говорите за високо преизпълнение на приходите като всяка година повтаряте, че те са умишлено заложени, тези високи приходи. Вие сякаш не можете да видите, че има много други фактори, без които това изобщо не би могло да се случи. Аз ще Ви кажа, че високото постижение при изпълнение на приходната част се дължи най-вече на желязната финансова и бюджетна дисциплина, господин Стоилов, която въведохме четири години подред. Дължи се на огромната мобилизация и големите успехи на рязко повишената данъчна събираемост, а това става в резултат на изваждане на все повече и повече сивата икономика на светло. Точно това е истински източник на това преизпълнение, колкото и на Вас тази истина да не Ви е удобна.
Господин Стоилов говори за рестрикции към отделни сфери, особено към общините, за всяка една година. Господин Стоилов, ако Вие сте един безпристрастен научен работник ще вземете по-сериозно тези числа да ги проверите и ще видите, че всяка една година от 1997 г. до тази година бюджетите на общините се увеличават в относителен дял към разходите и на бюджета като цяло и спрямо предходната година на бюджета на самите общини - забележете - при непрекъснато намаляване броя и обема на общинските функции, които изискват такова финансиране, т.е. тук ножицата е точно обратната.
Вие говорите за висок дял на приходите в държавния бюджет - висок дял спрямо брутния вътрешен продукт. Господин Стоилов, ако изчистите оборотите и оставите на нетна основа тези приходи това, което всъщност от икономиката на държавата се концентрира в държавата и се разпределя от нея между 35 и 37% на нетна основа са концентрираните в държавата приходи от икономиката. Знаете ли, господин Стоилов, колко са в Европа средно? Ако не знаете, да Ви кажа, но са над 44-45% - почти с 8-10% някъде онова, което се концентрира в държавата България в последните четири години е по-малко от средноевропейското. И тук изводът Ви е точно обратен на това, което фактически се получава.
Данъчното бреме се увеличавало. Извинявайте, но тук просто, просто не мога да остана спокоен! Защото точно господин Стоилов от тази трибуна обещаваше и мотивираше, че съвсем не е страшно да увеличиш данък добавена стойност от 18 на 22% - с една пета, с повече от 20% да увеличиш данък добавена стойност тук и да обещаваш преди пет години, че това нещо въобще не е опасно за икономиката и днес да дойдеш да ми кажеш, че след всяка една година рязко данъчно намаляване ние сме увеличили данъчното бреме това, господин Стоилов, си е чист компромис със съвестта. Дано да го осъзнаете.
При това миналата година това данъчно намаление, което сумарно данъчноосигурителната тежест, която правителството направи, аз не знам държава в света, която да има по-високо данъчно намаление от България! И тук това, което казахте, господин Стоилов, е втори или трети, или десети компромис с Вашата съвест! (Шум и реплики в залата.)
Вие ми говорите за увеличение на бюджетния дефицит и че нямало опасност, т.е. вие отново искате това, което добре познавате. През 1993-1994 г. вие стояхте зад онова правителство. През 1995-1996 г. вие управлявахте бюджета на България - вашето мнозинство и вашето правителство! Две години - осем ремонта! Дефицит, невероятен дефицит! Помните ли 1996 г. - минус 16% дефицит? Това ли пак да направи нашата икономика? Как завърши 1996 г. България? Как започна 1997 г.? И идвате тук с професорския си сан и отново ни карате да увеличаваме дефицита на България, да съсипем държавата, така ли?!

Увеличени били разходите в Министерския съвет. Ами, как няма да са увеличени, когато на втория или на третия месец от началото на годината всички областни администрации минаха към Министерския съвет и от първостепенен разпоредител се превърнаха във второстепенен?! Ами, повече от естествено е, че тези разходи ще бъдат в Министерския съвет! Толкова елементарно е! Вземете и го прочетете! На коя страница е описанието в доклада?
Или били похарчени по-малко пари за лекарства. Ама, къде? В републиканския бюджет, обаче. Защо? Защото едни болници насред годината от държавно подчинение минаха на общинско подчинение и следователно разходите им отидоха в общините. И следователно в републиканския бюджет няма да има разходи за лекарства. Толкова елементарно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това не е така.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами, да станете и да го говорите от тая трибуна. На коя страница е обяснението? Моля ви, посочете му страницата, да вземе да го прочете, защото видях, че няколко вестника преди малко тук прелисти. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Всичките години е така, Муравей, за лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: За фискалната политика ми говорите, господин Стоилов - имало спокойствие в центъра и напрежение по системите. Господин Стоилов, всяка една година централният бюджет покрива и плаща сметките на онези системи, на които пряко не може да влияе. Това са общините - всяка една година; това са не само те, това са НОИ, това са онези системи, които са автономни и на които правителството не може да контролира непосредствените разходи. И в края на годината ни сервират един огромен дефицит и републиканският бюджет се вижда принуден да го покрива. Това е истината през тези четири години, която се дължи точно на тая децентрализация. И ако това Вие не го разбирате, не знам кой друг може да го разбере.
И накрая, последно, брутният вътрешен продукт и някой човек, който бил писател, пък казал за него колко бил в 1996 г., та защо 2000 или 2001 г. щял да бъде два пъти повече и Вие го нарекохте "невежа".
Господин Стоилов, Вие го нарекохте този писател "невежа". Аз Ви питам Вас като научен работник, който е свикнал да борави с онези величини, които имат съпоставимост. Нали за това говорите Вие? Говорите за реален растеж на брутния вътрешен продукт. Нали това имате предвид? Ами, аз ще Ви кажа с други думи за същите тези две години. 1996 г. беше минус 10,1 - отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт. Помните ли го това? Помните ли, че всяка една година след това имаше положителен растеж, за да стигне миналата година до 5% положителен растеж? (Реплика на Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Димитров! Господин Димитров, ще Ви отстраня от залата. Още веднъж като се обадите... Четири пъти Ви правя бележка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Или и това на Вас не Ви отърва! 1996 г., казвам, 10,1 отрицателен растеж, минус, ей такъв голям минус, ей такъв голям минус. И 1995 г. плюс 5. И предните години пак положителен растеж.
Ето, господин професоре, моля Ви, не злоупотребявайте по-нататък с впечатлението, че един научен работник може да бъде и към себе си дори недобросъвестен, атакувайки три бюджета, които се различават на светлинни години от онези два, които вие правихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Николов - председател на Сметната палата.
Господин Иванов, и на Вас Ви правя бележка. Вие, както говорите, ще напуснете и по-лесно ще си говорите навън. И без това сте толкова малко. Ако аз отстраня още няколко, ще опразните залата.
Имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите! Сметната палата представя пред Народното събрание обобщен доклад по отчетите за изпълнението на държавните бюджети на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. Докладът се представя в изпълнение на чл. 41, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 30 от Закона за Сметната палата. Той е изготвен на основата на извършени от Сметната палата проверки за законосъобразността и достоверността на отчетите за изпълнението на държавните бюджети за трите години.
Проверките обхванаха отчетените приходи, разходи и бюджетното салдо по републиканския бюджет, приходи и разходи по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, съдебната власт, Сметната палата и Националната здравноосигурителна каса за 1999 г., приходи, разходи, трансфери и субсидии на държавните органи, министерствата, ведомствата и областните администрации, субсидии за организациите с идеална цел и държавните висши училища. Провериха се също отчетените взаимоотношения между републиканския бюджет и бюджетите на общините, съответно субсидии и вноски за трите години.
За резултатите от проверките са съставени актове за констатации, които са връчени на министъра на финансите и приети на заседание на Сметната палата съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 5 от Закона за Сметната палата.
Докладът съдържа преценка на Сметната палата за: на първо място, законосъобразността на съставянето на отчетите за изпълнението на държавните бюджети; на второ място, съответствието на структурата и съдържанието на отчетите със законите за държавните бюджети за съответните години и, на трето място, за достоверността на отчетите на съставните бюджети на държавния бюджет.
В доклада са посочени и някои проблеми, свързани с отчитането на държавния бюджет. На тях следва да се търсят съответни решения, за да се подобри отчетността и контролът на държавния бюджет.
По първата част - това е оценка за законосъобразност на съставянето на отчетите за изпълнението на държавните бюджети.
Първо, държавните бюджети на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. са изпълнени и отчетени на касова основа съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Тяхното изпълнение е завършило на 31 декември, с което е спазено изискването на чл. 39, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Второ, министърът на финансите и управителят на Българската народна банка своевременно са определяли реда за приключване на банковите сметки на разпоредителите с бюджетни кредити, в изпълнение на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. Не са констатирани нарушения при приключване на банковите сметки, които да водят до неправилно отчитане на изпълнението на държавния бюджет за съответната година.
Трето, Министерството на финансите, съгласувано със Сметната палата, ежегодно е изготвяло и предоставяло на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити подробни указания за реда и сроковете за съставяне и представяне на годишните отчети за касовото изпълнение на техните бюджети съгласно изискванията на чл. 40, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет. Указанията за 1997 г. са предоставени с известно закъснение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, а тези за 1998 г . и 1999 г. са предоставени своевременно.
Четвърто, отчетите за изпълнението на държавните бюджети за трите години са съставени по единната бюджетна класификация за съответната година въз основа на заверените от Сметната палата отчети за касовото изпълнение на Централния републикански бюджет, бюджета на съдебната власт и бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за отделните години. С това са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Пето, Министерският съвет е разгледал и приел отчетите за изпълнението на държавните бюджети за отделните години със съответни решения: за 1997 г. - с Решение № 250 от 26 май 1998 г.; за 1998 г. - с Решение № 501 от 9 юли 1999 г., и за 1999 г. - с Решение № 509 от 19 юли 2000 г., съгласно изискванията на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Отчетите са внесени своевременно в Народното събрание с предложение за разглеждане и приемане.
Шесто, отчетите за изпълнение на държавните бюджети за трите години са разгледани от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол към Народното събрание, която е изготвила заключение по тях съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, и бяха представени от нейния председател господин Христов. Отчетите се разглеждат и приемат от Народното събрание след срока по чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Втора част
Преценка за съответствие на структурата и           съдържанието на отчетите със законите за         държавните бюджети за съответните години

1. Отчетите за изпълнението на държавните бюджети на Република България за 1997, съответно 1998 и 1999 г., са съставени при спазването на структурата, приета със законите за тези бюджети за отделните години. Те обхващат отчетите за изпълнението на републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт съгласно чл. 4, а. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. В отчетите за изпълнението на държавните бюджети за трите години са включени отчетите на бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, които са приети като самостоятелна част от държавния бюджет за съответната година съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет. Отчетът за изпълнение на държавния бюджет за 1999 г. включва и отчета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, приет със закона като част от държавния бюджет за същата година.
2. В отчетите за изпълнение на републиканския бюджет са включени приходите, разходите и бюджетното салдо по централния републикански бюджет, бюджета на Сметната палата и бюджетите на държавните органи - министерствата, ведомствата и областните администрации, първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
През 1999 г. с нормативни актове на Министерския съвет са създадени новите областни администрации и са определени като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерския съвет след започване на бюджетната година. В отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. са включени показателите на съществуващите при приемането на закона областни администрации, което е в съответствие със Закона за държавния бюджет за същата година.
3. Отчетите за изпълнението на държавните бюджети за трите години са изготвени по показателите, по които са приети законите за държавните бюджети за съответните години. По този начин е спазена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
4. В отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1998 г. са включени приходи и разходи по подпоказатели, които не са предвидени със Закона за държавния бюджет за същата година. Уточнявам, че става дума за приходи от лихви по срочни депозити и от други лихви, приходи от продажби на земя и държавни резерви и приходи за обществено осигуряване, както и разходи за лихви по ползвани кредити от чужбина. Те са отчетени целесъобразно към съответните показатели, приети със закона от гледна точка на пълното отразяване на фактически постъпилите приходи и извършените разходи.
5. По отделни бюджети са отчетени повече разходи и субсидии от определените със законите за държавните бюджети за съответните години, което е в резултат на прилагането на чл. 34, ал. 5 и чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Промените по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са извършени от министъра на финансите по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет в изпълнение на постановления и решения на Министерския съвет. Ще посоча основните: това е Постановление № 36 на Министерския съвет от 1997 г., Постановление № 14 на Министерския съвет от 1998 г. и Постановление № 29 на Министерския съвет от 1999 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности, които постановления засягат почти всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити; Разпореждане № 414 на Министерския съвет и Разпореждане № 488 от 1998 г., с които са предоставени средства за издръжка и придобиване на дълготрайни активи на бюджетни организации; Разпореждане № 717 на Министерския съвет и Разпореждане № 747 от 1999 г. за предоставяне на допълнителни средства за приоритетни разходи на учебни, здравни и социални заведения.
Министърът на финансите е разрешавал допълнителни кредити по отделни бюджети на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет от преизпълнението на собствените приходи по републиканския бюджет.
За да не се подценява волята на Народното събрание при разпределянето на разходите по държавния бюджет, Сметната палата смята за необходимо да се преоцени разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се намери по-добро законодателно решение на тази разпоредба. При запазване на правото - подчертавам това - на министъра на финансите по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет би могло да се обсъди в следващия парламент това право на министъра на финансите да се ползва от него до определен процент от преизпълнението на собствените приходи по републиканския бюджет, а над този процент преизпълнението да се разходва по решение на Министерския съвет, както примерно е уреден въпросът с ползването на резерва, който е гласуван по републиканския бюджет, или за актуализация на самите бюджети. Но навярно в следващия парламент би могло да се дискутира и да се търси решение.

Трета част
ДОСТОВЕРНОСТ НА ОТЧЕТИТЕ НА СЪСТАВНИТЕ
БЮДЖЕТИ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

Първо, отчетените приходи, разходи и бюджетни салда по републиканските бюджети за 1997, 1998 и 1999 г. достоверно отразяват информацията от заверените от Сметната палата отчети за касовото изпълнение на централния републикански бюджет, бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и на тези, които имат взаимоотношения с републиканския бюджет.
Второ, отчетите за 1997, 1998 и 1999 г. за касовото изпълнение на централния републикански бюджет, който включва републиканските приходи и разходи, извършвани пряко от Министерския съвет или чрез делегирани от него права на министъра на финансите, са съставени законосъобразно. Отчетените приходи по централния републикански бюджет съответстват на стойностите по сметките с приходните параграфи от Единната бюджетна класификация и банковите извлечения по сметките към 31 декември. Разходите по отчетите на централния републикански бюджет съответстват на стойностите по сметките с разходните параграфи от Единната бюджетна класификация за съответната година.
Трето, в отчетите за касовото изпълнение на централния републикански бюджет и на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити е допускано отчитане на приходни и разходни параграфи, различни от предвидените за тях по Единната бюджетна класификация за съответната година. При консолидиране на отчетите за трите години са извършени корекции на неточно отчетените суми.
Допуснато е неточно отчитане на разходи за 1999 г. по републиканския бюджет за структурна реформа, дялови акции, възмездно финансиране, капиталови разходи и трансфери.
Допуснатите грешки при консолидиране на отделните отчети и неправилно отчетени разходи по републиканския бюджет са отстранени след проверката на Сметната палата и внесените отчети вече не съдържат в себе си тези пропуски и грешки.

4. В отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1998 г. е допусната техническа грешка, като по т. 1.3 вместо излишък е посочен дефицит по републиканския бюджет. Министерският съвет е уведомил с писмо № 04-01-146 от 6 януари 2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол към Народното събрание за отстраняване на констатираната грешка и тя е отстранена в отчета. Във връзка с отстраняването на тази грешка се налага да се направи корекция в т. 1.4 в отчета за изпълнение на държавния бюджет за 1998 г., както и за 1999 г., през която година също е отчетен излишък по републиканския бюджет. Аз моля, господин председателю, това са технически грешки, които са отстраними и вече разговаряхме с Министерството на финансите председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христов на основата на казаното да прецизира този текст. Това не променя съдържанието на показателите или техния смисъл.
5. Отчетените приходи и разходи по бюджетите на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, съдебната власт и Сметната палата за 1997, 1998 и 1999 г., както и по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 1999 г. съответстват на стойностите по параграфите от единната бюджетна класификация в отчетите за касовото изпълнение на техните бюджети за съответните години.
6. Отчетените приходи, разходи, трансфери и субсидии по бюджетите на държавните органи, министерствата, ведомствата и областните администрации съответстват на стойностите по приходните и разходните параграфи в заверените от Сметната палата годишни отчети за касовото изпълнение на техните бюджети. Достоверно са отразени в отчетите субсидиите за организациите с идеална цел и държавните висши училища, както и взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините, съответно субсидии и вноски за трите години. Последната част - това са основни проблеми, свързани с отчитането на държавния бюджет. Проверките на отчетите за изпълнението на държавните бюджети за съответните години и дейността по заверката на годишните отчети за касовото изпълнение на отделните бюджети дават основание да се поставят следните проблеми.
Първо. Министерството на финансите ежегодно е отчитало конкретни показатели чрез сумиране на разходи, извършени по сметките на няколко параграфа. Отделни плащания, отчетени по един параграф, са включени в различни показатели. По този начин са отчетени показателите субсидии за нефинансови предприятия и разходи за структурна реформа, програми за оздравяване и поддържане на хлебния баланс конкретно за 1997 г., капиталови разходи и прираст на държавните резерви за 1997 и 1998 г., капиталови разходи и структурна реформа за 1999 г. и други разходи за трите години. При това прегрупиране на разходите по параграфи от единната бюджетна класификация се цели постигане на съответствие с показателите от закона, тъй като многообразието на постъпване на средства и извършване на разходи не може да се определи предварително към съответен параграф или показател от закона. Но при това прегрупиране съществува и риск за неточности и грешки.
Ето защо е целесъобразно по преценка на Сметната палата да се разработят и утвърдят от министъра на финансите стандарти за регламентиране на съдържанието на показателите, по които се приема и отчита държавният бюджет. С тях следва да се определи съответствието на отделните показатели за приходите и разходите с параграфите от единната бюджетна класификация. Това ще позволи да се подобри отчитането и контролът на изпълнението на държавния бюджет.
Второ. Активите и пасивите на централния републикански бюджет не се отчитат счетоводно от Министерството на финансите. Този проблем следва да се реши с новия сметкоплан на бюджетните предприятия, който вече е в сила. Наложително е да се ускори прилагането на единна счетоводна политика и методология при изпълнението и отчитането на съставните бюджети на държавния бюджет, както и внедряването на информационната система за финансово управление на бюджетната сфера с цел повишаване на достоверността и надеждността на отчетите по отделните бюджети.
Трето. При заверката на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити от Сметната палата са констатирани нарушения на нормативни разпоредби. Годишни отчети за касовото изпълнение на отделни бюджети са заверявани след връщане за отстраняване на пропуски и неточности или са заверявани с резерви. Една от причините за съставянето на неточни или непълни отчети за касовото изпълнение на бюджетите е липсата на ефективен вътрешен контрол в отделните бюджетни организации. Това налага да се ускори изграждането на надеждни системи за финансово управление и контрол в бюджетните организации, като се предприемат предвидените действия в новия Закон за държавния вътрешен финансов контрол, който е в сила от 1 януари 2001 г.
В заключение Сметната палата преценява, че отчетите за изпълнението на държавните бюджети на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. са изготвени при спазване на нормативните разпоредби. Те съответстват на структурата и съдържанието на законите за държавните бюджети за съответните години.
В отчетите е отразена достоверно информацията от годишните отчети за изпълнението на централния републикански бюджет, бюджетите на съдебната власт, Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, Националната здравноосигурителна каса и на останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, включени в държавните бюджети за трите години.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Мисля, че за пръв път в това Народно събрание, а и всички така смятат, защото е така, се занимаваме с отчет на приет от това Народно събрание държавен бюджет. Доколкото знам, в предишното Народно събрание даже не се занимавахме с това нещо. И аз съм изненадан, разбира се, изненадан е силно казано, защото толкова години съм очаквал някой да вкара бюджета и не го е вкарал и сега едва няколко дена преди да приключи работата на Народното събрание виждаме, че Министерският съвет и ръководството на Народното събрание намират смелост да внесат отчетите в пленарната зала. Защото в устройствения закон за бюджета пише, че когато се приеме бюджетът за следващата година, трябва да се приеме и отчетът за миналата година. Защо това не е направено - не знам. Това е едно много сериозно нарушаване и не чух господин Николов да го изнесе в обективния доклад.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Казах го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Извинявам се. Значи съм пропуснал. Хубаво е, че сте го казали. Това наистина е важно. Защо? Важно е за цялото Народно събрание, важно е за управляващото мнозинство, важно е за Министерския съвет, важно е и за министъра на финансите - да знаят какво мисли Народното събрание по отношение изпълнението на бюджета. Вярно е, че отчетът за изпълнението на бюджета се приема със закъснение, но се предполага, че след като има един четиригодишен мандат, все пак ще останат още две години, през които ще се съобразят с направените бележки и ще се гледа някак си нещата да влизат в ред. За съжаление това не стана. Дано следващото Народно събрание го направи.
Какъв е обаче сериозният проблем, на който искам да се спра? Това е съотношението между законодателна власт, изпълнителна власт и така наречената бюджетна процедура. Някои му казват бюджетно упражнение, но както и да е.
Изглежда, че в това Народно събрание няма, дано в другото да има, юристи, които се занимават с бюджетни проблеми и които трябва да вникнат малко по-дълбоко в материята и да разкажат на Народното събрание, а сигурно и на изпълнителната власт за какво точно става дума. Какво е това държавен бюджет? Някой може ли да каже? Тези, които отвреме навреме отгръщат юридическата или икономическата литература по тези въпроси, ще видят, че има две тенденции. Едната тенденция е държавният бюджет да се разглежда като някакъв финансов план на държавата. Други пък смятат, че държавният бюджет е вид закон, важен закон, специфичен закон, но все пак закон.

Каква е разликата? Разликата е, че тези, които смятат, че е финансов план, както всеки един план той може да се изпълни, може да не се изпълни и нищо от това. Разбирате ли за какво става дума? Какво като не изпълниш един план? Голяма работа. Променили са условията, променя се и планът. В края на краищата няма нито един план, изпълнен на 100 на сто. Има преизпълнени планове, недоизпълнени, но особено пък като има толкова много показатели, естествено, някои ще са отгоре, някои ще са отдолу.
За съжаление, точно към тази школа на мислене изглежда се придържа, забележете кой ще кажа - не управляващото мнозинство, не министърът на финансите, не председателството на Народното събрание, не парламентарното мнозинство или Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - към тази философия се придържат, казвам "за съжаление", защото аз не съм привърженик, чиновниците на Министерството на финансите. Тези господа, които правиха бюджета и при Жан Виденов, и при Иван Костов, може би ще го правят и при следващия финансов министър, но не знам как ще се казва, не знам. Сега обаче от всички нас тук зависи, в края на краищата нали хората затова ни избират тук, в този парламент, нали затова избираме и това правителство, за да променят нещата, за да направим държавния бюджет наистина един закон, който се изпълнява. Естествено, че той се изпълнява по един специфичен начин.
Примерно за приходите. Можем ли да се караме ние на министъра, че е събрал повече приходи от предвидените? Не можем, защото приходите се прибират по определен закон и не можем да му кажем: щом събереш приходите и спираш и вече не събираш данъци. Защото пък тогава ще има неравнопоставеност. Но можем да му се караме за друго - че не си е направил точен разчет на приходите. Примерно за една година, господин министър, Вие имате разлика с близо 25 на сто. Е, това хич не говори добре и за Вас, и за Вашето министерство, че не можете да си направите разчет колко пари ще вземете, за да ги предложите на Народното събрание да ги разпредели. И при условие, че тук винаги - не само от БСП, защото БСП наистина правеха по-лоши бюджети от вас - това съм съгласен, но с това не трябва да се сравняваме тогава. При тази инфлация, при тия нестабилни макроикономически показатели, нали затова отидохме към стабилност, нали затова страдаме към тая стабилност, поне да има някаква яснота в нещата.
Така че, колеги, мисля, че за това трябва да работим всички - и в следващия парламент, които влязат, и в следващото правителство, бюджетът трябва да се превърне в един истински закон особено по отношение на разходите. Както е така - няма да използвам една дума, която я използва един друг министър - в страните, към които ние се стремим, хайде така да го кажем, не цивилизована или някакъв цвят, а към страните, към които ние се стремим.
Когато едни разход е определен на дадена сума, тая сума чисто и просто не може да се превишава. Ако някой иска да я превиши, нека да бъде така добър пак да се обърне, да сезира Народното събрание и народните представители да решат: да, този разход трябва да се увеличи с еди-колко си пари. А то какво става? Сега е създадена една такава система, че е безсмислено приемането на Закон за държавния бюджет. Безсмислено е приемането на подробен закон. Вярно, че Конституцията ни задължава.
Обаче какво може да направи, да кажем, един следващ министър, защото този сигурно вече няма да предлага бюджет. Може да предложи следното: един Закон за държавния бюджет с много малки текстове, много къси текстове. Какво да гласи?
Първа точка - приходите се събират съобразно действащите данъчни закони.
Втора точка - разходите се извършват съобразно постъпилите приходи с корекция на трета точка някакъв дефицит или излишък
Ето, ние направихме така процедурата и по-точно чиновниците в Министерството на финансите, господин Радев, направиха така бюджетната процедура, че един такъв закон съвършено ще пасва на това, което в момента действа в България. Закон за държавния бюджет, който не се изпълнява, или който се изпълнява, както си намери за добре. Аз не казвам, че министърът на финансите или Иван Костов са харчили парите еднолично или си ги е прибирал. Обаче не са питали Народното събрание.
Понеже съм излязъл без листове, за да успокоя господин Пламен Марков от вчера, цитирам по памет: примерно за данъчната администрация, сигурно е съвсем грубо - отпуснати 27 млн. 1999 г., тя похарчила 67 или 61 - нещо такова, обаче близо двойно; за митниците отпуснали толкова и те похарчили близо двойно; за социалното министерство отпуснали толкова и те похарчили; за някои други - и те похарчили. Даже имаше и едно перо, мисля, че беше за Главно управление "Пътища", нищо не им отпускат по закон, а де факто харчат десетки милиони и то без санкция на Народното събрание. Защо така? Защото действащите процедури или казват, че позволяват. Ние, ако сме истински парламент, трябва да променим тези неща. Ясно е обаче, че за това трябва да има и воля от самата изпълнителна власт. Изпълнителната власт навсякъде по света иска да е с развързани ръце. От друга страна пък Народното събрание, което дава тази изпълнителна власт на министрите, трябва да ги задължи да бъдат вкарани в едни по-тесни рамки и Народното събрание да знае за какво се използват парите, как се изразходват, какви суми и т.н. Това е по първия проблем, който според мен трябва да бъде решен и който мисля, че би следвало да бъде решен поне от следващия парламент. Ние да имаме наистина един добър функциониращ Закон за държавния бюджет. Затова, естествено, може би най-напред ще трябва да се промени устройственият Закон за бюджета.
Бих могъл много да говоря, но не искам да отнемам време, защото виждам, че няма смисъл при такова малко присъствие, пък и от гледна точка на работата на парламента няма кой знае колко много да помогне, защото още 2-3 дни и толкоз.
Няма да се спирам на всички нарушения, които са направени от това, което сме гласували вътре в пленарната зала. Вярно е, че може би само с това трябваше да се занимаваме тук - с числата и тяхното изпълнение, но виждам, че въпросът придоби малко по-широк характер. Започна да се говори за икономическа политика, за фискална политика, кое било така, кое не било така. Направи ми впечатление колко е горд господин министърът с реализирания излишък. Естествено, като гледате така, хубаво е винаги да имате излишък, обаче трябва да видите какво имате на другата страна. Защото излишъкът е бил предвиден като дефицит, обаче въпреки това е бил реализиран като излишък. Говоря за медикаменти. Но това с медикаментите беше за последната година, а предишните години - също. Това, което е дадено за медикаменти не е изпълнено, а знаете, че хората умират в болниците, защото няма с какво да се лекуват.
За излишъка. Да ме извини господин министърът за неговите недостатъчни макроикономически познания, но аз мисля, че в едно Народно събрание не трябва да се говори така. Чисто и просто някои незнания не бива да бъдат явни. Примерно, как да го обясня по-просто, какво значи излишък? Излишък в условията на спадащо потребление е нещо извънредно опасно. Това е контрапродуктивно или това общо-взето намалява възможностите на страната да расте икономически. С други думи, ако във вашето семейство децата ви умират от глад, вие ще си позволите ли да правите спестявания в банки? Ето, това ми кажете! Не е ли престъпление към семейството, в случая престъпление към държавата, когато има толкова много бедни хора и ние въпреки това да правим излишък? Ето, тези неща не мога да си обясня. Кога една държава, господин Радев, може да си позволи излишък? Това в макротеорията е ясно. Излишъкът винаги действа подтискащо на икономическия растеж и може да си го позволи едва тогава, когато прегряването е много голямо и трябва да се охлади икономическият растеж. Тоест, да се намали. За съжаление, такъв случай в България поне в последните 10 години все още не е имало. Ние трябва да мислим как да стимулираме икономическия растеж. Това е по един от проблемите, който беше повдигнат.
Другият въпрос, всеки път го повдигам, може би сега трябва да кажа няколко приказки, защото господин Радев каза колко са ниски данъците в България, как непрекъснато падат и т.н., как данъчното бреме намалява, как в сравнение с европейските страни ние сме на много по-ниско равнище и т.н. Това въобще не е вярно, защото за разлика от Европа нашият брутен продукт е доста нереална величина. Това сме спорили и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол , и тук. Нашият брутен вътрешен продукт, господин Радев, има кухи елементи в доста голям размер - примерно някъде около 1/4. Не че няма и подобни кухи елементи в бюджетите и на другите държави, обаче те са много по-малки. Те са сведени, да кажем, до 3, 4, 5%, а не на 25%. Това са не парични оценки за това колко би струвало еди-какво си, ако то имаше пазарна оценка, ама то няма.
А пък данъците. Знаете много добре, че данъците в България се плащат точно върху парични доходи, имущество и т.н. и данъците са потоци в пари. Осигуровките са потоци пари. Това са реални пари, това са части от паричния израз на брутния продукт и трябва да се съпоставят с онази част на брутния продукт, която също е изразена в пари. И ако го поставим така ще видим, че сме на едно от първите места в европейските страни. Не знам как е по отношение на другите страни в преход, т.нар. от Централна и Източна Европа, но по отношение на страните от Западна Европа, не говоря за скандинавските, защото там има друга система, ние сме на доста високо равнище и трябва да се смаляваме още, за съжаление.

Какъв е основният проблем в държавния бюджет? И това няма да каже нищо ново нито на министъра, нито на народните представители. Проблемът е, че не събира данъци от всички. Вече не знам каква е причината. Тук някои казват за братовчеди и т.н., или нещо друго. Мисля, че този проблем обаче не претърпя някакво съществено развитие по посока на позитивно решаване в течение на тези 4 години, т.е., сивата икономика продължава да действа.
Делът на работната заплата, която е един от основните приходоизточници в държавния бюджет, за съжаление не е, както е в Германия 50-60 на сто и над 60 на сто от брутния продукт, тя се държи някъде 20-25 на сто. Ами, с тези 20-25 на сто, за съжаление, с отчисленията плюс осигуровките, ние не можем да нахраним нашите пенсионери. Ние не можем да нахраним раздутата администрация. Тук още един проблем. Ама те, областите, минали към Министерския съвет. Кой биеше Министерския съвет да направи областите три пъти повече, отколкото бяха? Създаде се една грамадна допълнителна администрация, която дублира в значителна степен общинската администрация. Защо трябваше това нещо да стане? Защо съществуват толкова много структури, които привидно съществуват и в другите страни с развита пазарна икономика, които обаче у нас, да кажем, нямат пазарна реализация?
Вижте, има една Комисия по ценните книжа. Направили сме я със закон, има си структури, работят и т.н. Хубаво, направили сме комисия, обаче за съжаление ценни книжа няма. За какво е тогава тази комисия? За какво трябва да й плащаме? Създаваме някакви несъществуващи структури, като едно НСРТ например, което непрекъснато се пълни с разни експерти, което се оказа, че не е на висотата и не може да работи. Гласуваме им заплати като на народни представители, а някои от членовете на НСРТ гласуват от другия край на България по телефона. Това ли е държавната администрация, към която ние се стремим?
Така че, колеги, не искам да ангажирам вашето внимание с по-дълго изказване, но приемането на отчетите трябва да ни послужи като повод да видим какво не е направено както трябва в самата бюджетна процедура и евентуално да кажем, пък може би и само чрез протоколите на Народното събрание, на тези, които ще дойдат в следващия парламент, че нещата така не могат да продължават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин Димитров! В условията на парламентарна конституционна република и правова държава, каквато сме ние, плановата теория за бюджета просто е абсурдна и само замъглява политическата безотговорност. Неслучайно бюджетът се приема със закон. И ако става въпрос за икономическа политика, икономическата политика е в проекта за закон за бюджета, а в отчета на Закона за бюджета се търси политическа отговорност в парламента. Но аз виждам, че отчетите на бюджета се използват пак в парламента за политическа пропаганда.
Ето, това е големият въпрос, който вие основателно казвате, че е порок на нашия парламентарен, обществен, икономически живот не само в това Народно събрание, а и преди, но най-вече в това Народно събрание. И това тълкуване на плановата теория за бюджета, която Вие споменахте, превръща България от парламентарна република в министерска република. Това обезсмисля Конституцията като действащ акт и отношенията между властите. За съжаление това е константна практика в България и дано в следващия парламент да има някаква промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Димитров има думата за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Използвам възможността да отговоря на господин Миков. Господин Миков, сигурно Вие сте разбрали, че аз не възприемам теорията за финансовия план като основа за бюджета. Единадесет години съм в този парламент и винаги съм се борил това да стане закон и наистина народните представители да знаят за какво става дума и те да имат власт в това да определят параметрите на бюджета.
Вие казахте "министерска", на изпълнителната власт. Аз си позволих обаче, не знам дали го разбрахте, да оспоря даже и това. Защото министрите са от днес за утре, дето се казва. Нямат време даже да се ориентират много добре как ги мотаят чиновниците. Нали?
Така че едни и същи чиновници развалят цялото наше чувство за разделение на властите. Ето, това е накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, бъдете любезен да чуете какво ще Ви кажа, защото Вие имате тук едно интересно самочувствие на велик макроикономист и все по-далеч ставате от представата въобще за макроикономист, камо ли за велик, защото след малко ще Ви кажа някои неща, от които сигурно няма да Ви стане хубаво.
Идвате тук и от някаква величина на някакъв невероятно всезнаещ макроикономист казвате колко са некадърни тези чиновници, как те не си гледат работата, как те управлявали, едва ли не, държавата. Има един Закон за държавния чиновник. Защо не вземете да го прочетете най-после, да го понаучите малко този Закон за държавния чиновник, за да видите какви са неговите функции?
Как така Вие идвате тук, един народен представител, и задавате въпрос на един министър, че бил добил смелост да си гледа отчета за закона.
Господин Димитров, Министерският съвет, а преди това министърът на финансите всяка една година е внасял своевременно отчета за държавния бюджет в Министерския съвет. Той е бил приеман и е бил предоставян на Народното събрание, господин Димитров. Интересно как така един парламентарист може да задава толкова нелеп въпрос, та ако и да е най-великият макроикономист.
Аз бих задал въпроса иначе: знаете ли колко бюджета бяха натрупани и колко аз заварих като министър, господин Димитров?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Колко?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Пет. Пет неприети бюджета, депозирани в това Народно събрание, когато мнозинство имаха други, плаващи, после твърди и т.н. политически сили. Тези петте аз ги минах всичките и пожелах, много настоявах в крайна сметка в рамките на този парламент тези поне три, без малко щяхме да имаме време и за четвъртия - за 2000 г., да бъдат внесени тук. Това не е проява на смелост, а това е проява на отговорност, господин Димитров. Но тези представи за Вас са малко размити, вероятно?
По-нататък. Какво е това държавен бюджет? Питате дали е финансов план или е закон? Бивш председател някога на Бюджетна комисия задава този въпрос, имайки самочувствието на най-съвършения макроикономист в страната.
Господин Димитров, та на Вас ли трябва да кажа, че това е закон за финансовия план на държавата за всяка една година. Закон за финансовия план! И двете неща ги има. Не само едното, не само другото, но има една специализирана част от българското общество, която много обича само светло, само тъмно, само такова, само онакова и не гледа комплексно нещата. И Вие сте един много ярък представител на тази част от българското общество.
Сега тук споделих една много стара болка, с която в продължение на почти половин, да не кажа една година, проглушихте ушите на българското общество. Как така един финансов министър може да харчи повече, отколкото му е казал бюджетът? Как така ще харчи повече? Защо? Дори си спомням, че имаше откровени заплахи за съд и затвор. Помните ли по вестниците какви работи бръщолевехте?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): То не е късно и сега.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви казах тогава, господин Димитров: в България има една институция, наречена съдебна власт. Освен парламентарната, освен изпълнителната има още една и най-после някои хора в България трябва да разберат, че има и съдебна власт. Отнасяте въпроса до тая съдебна власт. Тя разглежда безпристрастно нещата и ги решава. И знаете как ги реши, нали? Аз на Ваше място дори не бих си позволил да помисля да поставя този въпрос отново тук. Ами Конституционният съд? Забележете, с пълно единодушие отхвърли Вашите нелепи обвинения по незаконосъобразността и на действията, и на самия Закон за устройство на държавния бюджет и конкретно чл. 35, ал. 2. Нали го знаете това? И въпреки това имате наглостта от тази трибуна да говорите така, че онзи, който не знае за какво става дума, да бъде подведен. Това умение сте го овладели съвършено. Вероятно не отскоро и не откакто сте народен представител.
Искам да Ви кажа няколко думи за излишъка - дали съм горд или не с излишъка. Разбира се, че това принципно е вярно. Значи ти балансираш приходна и разходна част на един бюджет, така че да клониш към възможно най-оптималното решение - минимален дефицит или нулев дефицит, широко балансиран дефицит, при това, забележете, тези дефицити, които няколко години подред постигахме, бяха в резултат на точно определени възможни действия за преразходи, свързани единствено с еднократни разходи, със структурната реформа и с нищо друго. Така че тези разходи бяха под определени условия, които можеха да направят бюджет. И това е най-здравословната финансова и фискална политика, която може да има в света. Най-добрата!
Вие ми говорите, че при едно намалено потребление е престъпление да има излишък. От тази гледна точка е така. Но тук отново пак само светло и пак само черно, пак само едната страна на въпроса от макроикономическа гледна точка. А къде е другата, господин макроикономист? Къде е онзи влошен търговски баланс, къде е онази отрицателна текуща сметка, която нараства? Как се намалява негативът на текущата сметка, питам Вас, макроикономиста? Как? По кой начин? Кое е най-силното оръжие? Свиване на бюджетния дефицит - знаете ли го това? Учили ли сте го някога, Вие, който си позволявате тук да поръсвате с ум и знания всички народни представители и другите, за съжаление, според Вас немакроикономисти, онези чиновници, които там си избодоха очите денонощия наред да правят този бюджет. Защото той не е от две числа. Той е от стотици хиляди числа, аранжирани в една много добре направена и единствено възможна за определен период от време бюджетна рамка на страната. Това правят тези хора. А някои измислени научни работници - аз бих казал хартиени научни работници - си позволяват да обиждат хората, на които аз благодаря от тази трибуна за онова, което направиха не само миналата и по-миналата година, но за онова, което правят вече десет години и преди това десетки години са правили, тези професионалисти истински, не измислени като Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Не знам и аз дали да се обявя за макроикономист. Но все пак в изказването си искам да направя връзка между отчитаните бюджети на страната и състоянието на българската икономика, нейните социални аспекти, ролята на бюджета във функционирането на държавата и т.н.
Тук всички признават, че държавните бюджети са лостове за управление, а отчетите са своеобразна оценка за държавното управление. Струва ми се, че ако управляващите имаха достатъчно управленска и политическа култура, трябваше своевременно да внасят отчетите като мнозинство в парламента, ако са внасяни коректно от правителството, така че сега в края на мандата да не давате основание на опозицията да даде своята обективна критична оценка на цялостното управление. Отчетите ще бъдат гласувани. Просто няма друга правна алтернатива и тези отчети ще бъдат приети с гласовете на мнозинството. Има някаква формална възможност да бъдат върнати отчетите, ако има констатации за закононарушения. Като професионалист твърдя и с доверие към доклада на Сметната палата, че законови нарушения на устройствения закон, на годишните закони за бюджетите няма. И това го отдавам и на тези професионалисти, господин Радев, с които и аз съм работил и съм се опирал на тяхната компетентност, и е добре, че ги запазихте.
Но кои са нашите опозиционни, пак повтарям, обективни несъгласия с твърденията и съпътстващите словесни описания на бюджетите?
Първата група касае несъответствието между състоянието на националното стопанство и публичните финанси. Упорито се твърди, че в последните три години има икономически растеж. Господин Радев, Вие също твърдите това. Хората от агенцията, които смятат тези макроикономически показатели, работят по удобна методика на използвания брутен вътрешен продукт, с играта с условна рента и т.н. Ако се работи коректно с отчитане на икономически растеж на база на произведен брутен вътрешен продукт, ето откъде ще дойде този растеж. Индустриалното производство през вашите четири години падна с 25 на сто. Товарните превози са индикатор за икономически виталитет на обществото. Паднали са с 22 на сто, вътрешна търговия - пак с 13-14 на сто, експортът е паднал от порядъка на 15 на сто, строителството е паднало от порядъка на 10-12 на сто, натурите в аграрния сектор са паднали също. Отчита се някакъв растеж. Би трябвало да има бум в цените на селскостопанската продукция. Няма го това нещо.
Откъде идва този растеж, който го обявявате с впечатляващите и респектиращите наши евентуални западноевропейски партньори - растеж от порядъка на 4-5 на сто? Оттук връзката с бюджета - да, расте делът на данъчните приходи и общо бюджетните разходи по отношение на брутния вътрешен продукт, но при един фалшив брутен вътрешен продукт, което индиректно казано, ако е вярно, товари честните данъкоплатци, за да се постигне този процент. И признаваме ви го - една повишена събираемост на данъците.
Втората критична група въпроси. Нека да я определим като управление на публичните финанси. Господин Радев, когато аз съм пледирал по законопроектите за приемане на годишните бюджети, съм започвал с позитивна оценка на навременното внасяне на законопроектите - в четирите случая преди Нова година, така, както изисква устройственият бюджет.
Но, господин Радев, ето неудобния въпрос. Защо вие бавехте в продължение на три до шест месеца устройственото постановление за изпълнение на бюджетите? Това също не е атестат за едно компетентно държавно управление и конкретно управление на фиска на държавата. При това в тези постановления се залагаха материални правни норми със стара дата. Да си припомним как поставихте пред свършен факт общините с корекцията на числеността и естествено с намаляване на субсидиите. Тук се говори много за общините. На опозицията е любима тема "бюджет и общини". Ето Ви една информация за размисъл. Когато окръжните народни съвети бяха преки изпълнители, знаете ли каква беше сумата на държавния бюджет? Четири милиарда и четиристотин милиона лева по официалния курс. Толкова са и доларите. Нека курсът да е измислен. Нека да са два пъти по-малко - 2 млрд. и 500-600 млн. долара. Сега знаете ли в доларово изражение колко е? Няма 700 млн. Паднали са функции: здравеопазване и т.н. Но не 4 пъти! И се чудим защо общините протестират и тази година приемат бюджети някъде до третото тримесечие и то само за заплати. Приоритети - фиктивно.

Защо след като вашето правителство прие План 2004, на който философията му е "малко хора, много техника", във вашите годишни бюджети разходите за дълготрайни материални активи, разбирайте за превъоръжаване на армията, са от порядъка някъде на 6-7%. Кога ще превъоръжим нашата армия, за да съкращаваме личния състав и да бъдем модерна армия, по философия?
Има и ред такива други конкретни и неудобни въпроси.
На трето място, вие винаги сте твърдяли, че вашите бюджети са все по-социални. Вярвате ли си - като човек, не говоря като министър и политик?
Обективно има ръст на бедните в страната. Най-простият факт - за трите години и половина по официална статистика вие сте закрили 500 хил. работни места. 500 хил. по-малко икономически активни лица. Това е увеличение на армията на бедните.
Има едно относително запазване на общия доход на населението, но нека си го обясним професионално, то е за сметка на най-високите - 20% високодоходни жители на страната, които ползват 25% от богатството и от паричния ресурс. От тях идват и спестяванията, които вие отчитате като положително явление в нашия социално-икономически живот.
Но ако бюджетите са професионални и социални, както твърдите, вие бихте ли поели ангажимента, че прагът на бедността е коректно определен, че базовият минимален доход не е измислен? А би трябвало да е съобразен по една аритметическа зависимост със социален екзистенц минимум и да бъде процент, така че да има и съхраняване на живота, без крайни, увреждащи здравето лишения, цитирам Европейската социална харта, и да не говорим за възпроизводство. Аналогично за минималната работна заплата, която при днешния екзистенц минимум трябва да бъде някъде от порядъка на 140-150 лв.. По понятни съображения, тъй като много други плащания са свързани с минималната работна заплата, вие я държите на тези 80-85 лв. - два пъти по-малко от това, и отчитате, че вашите бюджети са социални.
И при тази нарастваща армия не само от ромско население, от крайно бедни и безработни домакинства и семейства, твърде скромен е ръстът на конкретните средства във вашите бюджети за социално-подпомагане.
На четвърто място, вие сте дясна партия. Главен икономически приоритет беше приватизацията. Сключили сте 3400 сделки и още 6100 в общините. Знаете ли, господин министър, какви са постъпленията? Договорените са 2 млрд. 800 млн. долара. При това са продадени материални активи със стойност, както и да ги изчисляваме - декапитализирани, смяна в курс на валута и т.н., за не по-малко от 30 млрд. долара. Професионално съм изчислявал това нещо.
Но пак свързвам с темата на днешния дебат: в договорите за приватизация има клаузи, поети задължения, немалка част са към фиска, поети задължения към Обществено осигуряване, отделно към доставчици и към партньори.
Упорито година и половина търся каква е сумата на тези задължения. И Вие, господин министър, следите ли ги като отговорници за вземанията на държавата от новите собственици? Защо продавахте предприятия за по 1 долар и 1 лв., след като не си търсите вземанията? Само общественото осигуряване има да взема около 320 млн. А в същото време лековато, онзи ден, в петък, бяхте упрекнати в едно великодушно, на селския кмет подписване на едно писмо, с прехвърляне на ангажименти от нови собственици към държавата, опрощавания и т.н. И Вие не отговорихте професионално на този обоснован упрек.
Частният сектор и държавният бюджет. Вие твърдите, че близо 70% от брутния вътрешен продукт е в частния сектор. Вярвам на официалната статистика, частният сектор е във външната търговия, тя хвърля обема. Грешно е твърдението и от Ваши колеги, и от мои колеги вляво, че толкова са и раздържавените активи. Мисля, че към днешна дата около 50% от активите са в частни средства. Все пак имаме големи фирми, въпрос на професионален спор. Но ако действително 70% от брутния вътрешен продукт се създава от частния сектор, Вие направили ли сте си труда да смятате какъв е приносът във фиска на частния сектор? Конкретно по данъка за корпоративното облагане, приходите от данъка върху доходи на физически лица. И вярвате ли, че средната заплата в частния сектор е някъде на около три четвърти от средната работна заплата в публичния сектор? Какво да кажем на хората - че частната инициатива е по-привлекателна и ще им даде по-добър живот, след като дава по-малки заплати, отколкото лошата държава? (Неразбираема реплика на министър Муравей Радев.) А, ето тук вече е въпросът за твърдата ръка и за коректността.
И накрая няколко думи за данъчната политика. Да, добри бяха Вашите законодателни инициативи за намаляване на данъците. Не мисля, че фискът рискува много, че се коригират чувствително ставките за данък печалба. Просто и Законът за счетоводството, и практиката в държавата не подронват приходите. И Вие го казахте.
Но ние вървим към Европа. Все още сме с някъде около 5-6 процента по-ниско по отношение на брутния вътрешен продукт и данъчни приходи, и общо разходи на правителството. Има държави, които никога не са управлявани от левица, в които данъчните разходи, респективно приходи, са някъде от порядъка на 50% - една Холандия, Франция и т.н. И очевидно при това състояние и на националното стопанство, и социално-икономическата характеристика на населението, и на намеренията за административна реформа, като че ли трябва по-интелигентно, по-професионално, по-убедително да се говори за данъчната политика и данъчните намерения.
Тук говорихте за 1994 г., когато се приемаше Законът за данък добавена стойност. В нашата парламентарна група имаше спор, имаше апологети, аз съм един от тях, поне и за ставка нула, не за освободени сделки, което е друго, тези, които бяха данък оборот.
При това състояние на платежоспособност на населението дори от гледна точка за стимулиране на вътрешното потребление, а с това и на производствен и икономически растеж, това нещо би могло да се обсъжда. Не го говоря като в предизборна ситуация, но не трябва да се хвърлят кьорфишеци, че ще се преразглежда една нова данъчна политика, има още големи резерви и т.н. Господата от Международния валутен фонд лесно се манипулират, то в крайна сметка се каза, че е наша вътрешна работа. Вярва се, щом като сметките ни излизат, но всичко това би превърнало държавата ни от данъчен рай в социален ад. Мисля, че не е професионална и икономическа зрелост.
Приключвам с едно уверение, че действително финансова стабилизация има. Вие не приемате оценката, че това е благодарение на валутния борд в страната. Нека да е заради това, че приложихме правилата на Международния валутен фонд с един фиксиран валутен курс, който успокои инфлацията, и с един основен финансов принцип да се харчи толкова, колкото се произвежда. Просто финансовата дисциплина е друга.
Но Вие твърдите и за макроикономическа стабилизация. Бих казал, да, но стабилизацията се изразява в устойчив икономически спад. По повод на Вашия календар на успехите към правил професионални разчети. Всички криви, които характеризират националното стопанство, са като ски-шанци - устойчиво надолу, и в 2000 г. - леко нагоре по някои основни браншови показатели. Мисля, че трябва да приключим в това Народно събрание с една коректна оценка за състоянието на националното стопанство и едни по-обективни условия за формиране на финансовите планове на страната в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За процедура има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е следната.
В последните дни на парламентарен контрол, а също и появяването на господин Радев тук, в залата, той не идва в добра емоционална кондиция. И аз моля, господин председателстващ заседанието в момента, не позволявайте повишаване на тона, защото няма кого да плаши, а също и да не поднася обидни квалификации. Това се отнася и за останалите. И ако това продължи тук, определено трябва да Ви кажа, че вината ще бъде Ваша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов. Не разбрах процедурата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Не, Вие не искате да разберете нищо, което ние казваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз само констатирах, че още в първото изказване, няма да кажа кой го направи, бяха направени изказвания, които засягаха честта на българския гражданин, който не е в парламента, което не е допустимо и по Конституцията, и по правилник.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Моята процедура се отнасяше и до Вас, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не разбрах каква беше процедурата, какво искате.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател. Благодаря и на уважавания от мен проф. Зънзов. Сега той ще види колко спокойно мога да говоря след неговото напомняне. Дано да е доволен.
Благодаря на господин Койчев за опита да разгледа с разбиране процесите, които са отразени в отчетите за бюджета, защото иначе не би трябвало да ги коментирам. Пак казвам, вече за трети път, ние разглеждаме дали отклоненията от приетите от Народното събрание бюджети, отклонението от тези приети бюджети са законосъобразни или не. Това правим днес. Разбира се предизборна обстановка, всеки гледа да каже нещо, което мисли, че е важно. Аз го приемам и се опитвам да отговарям. И сега ще се опитам да отговоря и на господин Койчев.
Господин Койчев, това, с което не мога да се съглася, е неговата трактовка за икономически растеж. Как казва той, има икономически растеж, когато тук срив, там срив, навсякъде, където се огледаш кривите вървят надолу, пък ние отчитаме икономически растеж. Не ние, господин Койчев, не само българската статистика, а абсолютно безпристрастен международен корифей в това отношение на макроикономиката и на числата на макроикономиката - Международният валутен фонд. Не можеш с една хилядна да го излъжеш него, господин Койчев. Той прави засечки от хиляди места, включително той не гледа нашето изпълнение на разходите в бюджета, той отива и взима отчета на банката за паричните потоци и започва да ги сравнява. И докато не уеднакви по всякакви възможни начини своите резултати, той не казва "да". На никого не пожелавам четири години в Министерството на финансите да има на врата си такъв сериозен счетоводител, главен, какъвто е Международният валутен фонд. Просто не се съмнявайте в това.
Вие казвате, ето на, индустрията 25 на сто се събори за 4-5 години. Хубаво, ама Вие не казвате, че делът на индустрията в брутния вътрешен продукт е толкова - 25 на сто, не повече. Има още 75 на сто други отрасли, които пък имат растеж. И като ги съберете всичките се получава това, което се отчита.
Аз бих Ви посъветвал съвсем добронамерено и чистосърдечно не поставяйте под съмнение тези величини, които Международният валутен фонд е приел. Не се лъжат лесно, както казвате Вие. Не се лъжат. Изобщо не се лъжат. Не лесно, а изобщо не се лъжат.
Не мога да приема обвинението, че бавим постановленията за приемане на държавния бюджет като Министерския съвет, защото тук нещата някак си се разминават. Сигурно нещо не сте наясно. Може първата година малко да се забави, но тогава си спомняте, че бюджетът беше правен второто полугодие, тъй като правителството беше избрано в края на май. И естествено е да направи бюджет през втората половина за цялата година. Но всички постановления след това са създавали, изготвяни са били много бързо, след като се приеме и публикува държавният бюджет в "Държавен вестник". И никакви отклонения не е имало. Предполагам, че тук е станало някакво недоразумение.
Сега Вие говорите за все по-социални бюджети. Веднага категорично възразявам, че тези бюджети не са по-социални. Аз никога не съм използвал тази дума. Разходите обаче за социални нужди, ако вземем всички, включително и заплати, и социални осигурявания, ако вземем и социални помощи, и подпомагане, сумиране, всяка година бележат значителен ръст. Но това не прави бюджета социален в онзи смисъл на думата, в който Вие го използвате. Аз такова нещо не съм казвал тези четири години тук.
Вие говорите за 500 хиляди работни места, които са закрити. Аз искрено се надявам, че ако въобще си вярвате на тази цифра, то я казвате в брутен вид, нали? Не е нетно. Брутно или нетно, какво имате предвид?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Брой заети 1997 г. и брой заети 2001 г.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така, значи имате нетна база. Това просто не е вярно. Защото ако 11 на сто е била безработицата и сега е 18, няма как тези величини да се вържат. Това се вижда с просто око.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Говоря за заетост, не за регистрирана безработица.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сметнете ги пак още един път и ще видите, че е така.
Аз обаче ще Ви кажа нещо друго. Господин Койчев, действително броят на заетите места намаля през тези четири години. Броят на безработицата се увеличи през тези четири години. И аз имах удоволствието преди няколко дена от тази трибуна да отговарям на Вашия колега Димитров по един въпрос, свързан с предприятията, които бяха закрити. Ами да, тази безработица до голяма степен се дължи на закритите предприятия, които генерираха огромни загуби в българската икономика. При това даже вашето правителство беше разбрало необходимостта от тяхното закриване. Сега ще повторя. Вашето мнозинство и вашето правителство през 1996 г. направиха един списък от 134 български предприятия, които генерираха тези огромни загуби, които генерираха в края на годината неразплатени задължения в порядъка на 13 млрд. долара неразплатени задължения в края на 1996 г. И загуба от производството на тези 134 предприятия в порядъка на над 800 млн. долара годишно. И вие разделихте тези 134 предприятия на два списъка - единият за ликвидация, тоест умрели, аз помня, че тогава се изразих "бяха умрели, но оставихте ние да ги погребем, вие не погребахте нито едно от тях", и други 70 предприятия за ликвидация, не, а за изолация. Тоест, имат някакъв шанс нещо да им се случи. Значи само на тези 70 предприятия, на които има някакъв шанс да им се случи, без онези, които бяха умрели, хората, които работеха в тези предприятия, знаете ли колко са, господин Койчев. В тези предприятия, които Вие лично и съвсем определено ги класифицирахте като умрели? Между 300 и 400 хил. човека работеха там, господин Койчев. В онези 70 предприятия. Ако добавя и онези 60, които Вие бяхте сметнали за живи умрели, тази цифра, която Вие казвате, щеше да се увеличи. И аз много Ви моля, когато правите такива изводи, да ги правите по-комплексно. Аз съм готов винаги с Вас на тези теми с часове и с аргументи да разговарям колкото пъти пожелаете.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Десет пъти.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие говорите за приватизация. Аз съм последният, който може да спори с някой за приватизация, защото приватизацията има следприватизационен контрол, тя се осъществява от съответните органи, не от финансовия министър. Но недейте да говорите за приватизация, защото приватизирахте едно-единствено голямо предприятие и още му берем срама - "Плама". Нямате друго. Едно със 100 процента провал. Нямате друго приватизирано предприятие.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): А подготовката за "Соди"?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Данъчната политика. За данъчната политика Вие ми говорите за нулеви ставки, за някакви преференции. Разбирам, това някак си е интересно, даже звучи много примамливо. Но вижте, и светът, най-вече Европа мъчително минава към това, което ние постигнахме. Мъчително, но го прави в тази посока.

Вие искате да ни върнете сега назад. Искате да отидем отново на диференцирани ставки и данък добавена стойност. Искате да има нулева ставка за едно или друго. Аз съм съгласен, че ако вземем с Вас съвсем обективно да седнем и да разгледаме нещата, може и да стигнем до единно становище, че еди кое си нещо заслужава подобна работа заради обстановката в момента точно там. Съгласен съм, но това изключение ще означава просто да взривиш бента, който задържа в момента тази данъчна дисциплина. Означава след това редица компромиси и няма земна сила, която да се противопостави на тяхното ограничаване. Връщаме се четири - пет години назад. Това е единственото ми съображение. Иначе по принцип мога да седна да говоря с Вас по това колкото искате.
Макроикономическа стабилизация. Вие казвате и тук пък съвсем не мога да се съглася - имало антистабилизация. Къде, хайде да видим. За какво говорим? Хайде да вземем инфлацията, господин Койчев. Инфлацията в края на 1996 г. беше 311 на сто. В края на 1996 г. Миналата година беше 11 на сто. Единадесет на сто, а предните години беше 4 - 5 - 6 на сто. Ето Ви един макроикономически показател. Е, какъв по-ясен от него? Къде е тая крива? Да, кривата е ужасно надолу: от 311 на сто инфлация говорим за 11. Колко пъти е по-малка? Вярно, тук съм съгласен с Вас.
Вие говорите за дефицит - следващия макроикономически показател. Минус 17 на сто е бюджетният дефицит през 1996 г. Вие тогава бяхте мнозинство, как не го помните? Аз тогава Ви казах, че това е катастрофа. Дефицитът на България в следващите четири години е между 1 и 1,5 на сто, като една година беше положителен с 1 на сто. Това е вторият макроикономически показател.
Лихвеният процент, господин Койчев. Помните ли 1996 г.? Триста на сто основна лихва - фантастично число! Четири или пет години, господин Койчев, този лихвен процент е между 4-5 на сто. Така ли е? Рязко надолу, само че това рязко надолу значи рязко по-добро. Тук съм съгласен с Вас.
Да вземем валутния курс - другия макроикономически показател. Вие говорите за борда. Да, съгласен съм, аз не го отричам. Той е един основен фактор, изключително важен фактор. Затова казвам: нека за България се запази този борд дори и да влезем в Европейския съюз. Докато приемем еврото за национална валута да го запазим, защото това е много важен фактор. Но сам по себе си той не е достатъчен. Това исках да Ви кажа в началото, не че го отхвърлям.
И накрая за растежа. Ей Богу, няма по-голям синтезиран макроикономически показател от икономическия растеж. През 1996 г. - минус 10,1 икономически растеж. Минус 10,1 икономически растеж. Миналата година - плюс 5 на сто. Ето, какво да говорим повече? Не е необходимо да говорим. Вие казвате: аз чувствам с кожата си. Но има числа, има величини, няма кожа. Има национална статистика. Има Международен валутен фонд, има Европейски съюз, има Сметна палата. (Шум и реплики от ДЛ.) Как така с кожата си ще чувстваме и ще говорим глупости от тая трибуна? Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Васил Клявков има думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да взема думата по разглежданата днес тема за отчетите на държавния бюджет през 1997, 1998 и 1999 г. пред Народното събрание, защото въпреки критиките, че се било закъсняло и ги приемаме наведнъж, за пръв път, поне в рамките на един мандат, бюджетите, които ние сме гласували в това Народно събрание, се гласуват в същото събрание, а не, както ние в комисията и в това събрание, гласувахме бюджети, които са гласувани много преди нас и ние не сме виждали как са ги правили, а видяхме и преживяхме върху гърба си техните резултати.
И тук основните критики, които аз чух към тези бюджети, бяха, че имало излишък. Такава критика е, меко казано, налудничава, че държавата е успяла да събере повече приходи. Каза се, че това не било за сметка на сенчестата икономика, а било за сметка на увеличено данъчно бреме. Такова нещо много лесно може да се говори и да се експонира, но е много трудно да се докаже, защото във всичките тези четири годни от мандата на това събрание ние всяка година сме гласували намаление на данъчните ставки. Никога увеличение! Защото аз помня, че тук имаше увеличение по няколко пъти в годината на различни ставки в различните данъци, включително на ДДС, което се намали през този мандат. Намалиха се ставките по данъка върху печалбата, като през миналата година това беше най-драстичното намаление. В подоходните данъци по-бавно спада тази тежест, но никога не се е увеличавала, а тук се каза, че се била увеличила с 3,5 на сто, което не е вярно. Осигурителната тежест също спадна и то с немалко пункта. И за всичко това се казва, че било за сметка на увеличаване на данъчното бреме. Аз такава теза не мога да възприема.
Друга основна критика, която беше изказана като политика в тези бюджети беше това, че се ограничил растежът с този излишък. Но през всичките тези години се регистрира растеж - в едни години по-голям - през 1998 г. През 1997 г. е съвсем малък, тъй като се излизаше от една голяма криза. През 1999 г. е 1 - 2 на сто, защото имаше война в Югославия и това не бива да се забравя. През 2000 г. този растеж е много по-голям и нито една година през тези три години, които отчитаме, не е имало отрицателен ръст на брутния продукт. За сравнение с 1996 г. - огромен минус, от който се тръгна. И за всичко това се говори, че било проблеми на отчета за тези бюджети.
Аз смятам, че това Народно събрание с гласуването на тези бюджети изпълни своя дълг към избирателите си, защото за пръв път има спокойствие в икономическия живот на държавата. Навреме се приемат бюджетите. Те са винаги балансирани. Бюджетният дефицит, който се гласува, е в рамките на 2-2,5 на сто от общия брутен продукт и обикновено част от тях дори не се реализира, което създава една възможност за стабилност, за спокойствие в икономиката. Тя е предвидима и на тази база се дължи ръстът на брутния продукт, който с растеж в по-големи и по-малки цифри е през тези години и винаги е отчетен. И то реално отчетен от статистиката, а не както господин Койчев говори пред нас: спаднало производството на еди какви си стоки, на еди какви си отрасли - едни цифри, които аз не знам откъде е взел. Но, ако в един отрасъл има спад, в друг има ръст и не може по такъв начин да се отчита, че видите ли, този ръст бил изкуствен. Няма такова нещо изкуствен ръст. При положение, че същата тази статистика по същите критерии винаги е отчитала промените в общото количество на брутния продукт на държавата. И то по международни разчети, възприети в цял свят, в Европа и у нас за отчитане на ръста на брутния продукт, на общата маса на брутния продукт.
Аз като народния представител съм доволен от представените отчети в Народното събрание и призовавам всички ние да ги подкрепим при гласуването, защото те за пръв път в тази 10-годишна история на демократичното общество в България, за пръв път ние виждаме една предвидимост, едно спокойствие и то в такава степен засвидетелствано тук, пред Народното събрание. Редно е ние да гласуваме тези отчети с това, че ги приемаме положително, защото другото би означавало цинизъм към работата, която сме свършили, и към хората, които ни слушат и ни гледат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители, онова, което бих искал в краткото време да кажа, е, че въпреки смачкването, умишленото от вас нарушение на правилника на обсъждането на трите бюджета поотделно, все пак всеки един непредубеден би могъл да се убеди в следното - на първо място, желанието ви наистина в края на това Народно събрание да демонстрирате някакъв успех, но същевременно, господин министър, нежеланието ви да чуете от страна на опозицията онова, което действително се случва. А то е следното:
Първо, внасяте в нарушение на Закона за устройство на държавния бюджет три години по-късно за 1997 г., две години по-късно за 1998 г. и една година по-късно за 1999 г. отчетите за бюджета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вината е наша, че ги гледаме късно, те са внесени в срок.
РУСИ СТАТКОВ: Вината е на мнозинството, а това мнозинство е излъчило правителство.
Второ, много пъти съм го говорил от тази трибуна, ще го кажа още веднъж. Крайно обидно за българското Народно събрание е онова, което ставаше през тези години - съставянето на един умишлено, бих казал, престъпно умишлено изготвен финансов план и приемането му. И анализът за сетен път показва, господин министър, че в Европа няма такъв прецедент - между 15 и 20 на сто преизпълнение на приходи ежегодно. Това говори единствено и само за некомпетентност или умишлено съставяне на неверен документ.
Ще цитирам проверката на Сметната палата по нейния отчет за 1999 г. във връзка с проверка на държавния бюджет на Република България за 1998 г. Казва се следното - цитирам: "Проверките на бюджетите и бюджетните сметки във висшите държавни органи и в системата на централната администрация на изпълнителната власт установиха нереално планиране на приходите и разходите, което влияе върху размера на субсидията за републиканския бюджет; неправилно отчитане на отделните видове разходи, което води до изготвяне на нереални отчети за касовото изпълнение на съответните бюджети; неспазване на определените със закон приоритети; неправилно отчитане на трансфери между бюджетни и извънбюджетни сметки; ползване на неусвоени средства по едни параграфи за покриване на преразходи по други без разрешение на министъра на финансите; изплащане със средства от текущия бюджет на разходи, поети през предходната бюджетна година; смесване на бюджетни и извънбюджетни средства; неоснователно"... И т.н. И т.н, господин Радев.
Става дума за проверка на бюджетите и бюджетните сметки на висшите държавни органи в системата на централната администрация. Това, първо.
Второ, цитирах Ви от тази трибуна доклада на Европейската комисия за готовността на България за присъединяване. Тогава Вие излъгахте, че това било от 1997 г. и 1998 г. Докладът е към 15 септември 2000 г. Там изрично е записано - данъчната реформа въобще не е започнала! И приходите не се събират както трябва, в това число и от митниците.
Трето, имате доклад на Българската индустриална международна стопанска асоциация - БИБА. Там е записано, господин Радев: често пъти се приемат закони, които противоречат един на друг и затова са неизпълними, особено голям е хаосът в данъчната политика, която не поощрява бизнеса, господин Радев! Не поощрява бизнеса!
Вие говорите за това, че сте направили чудеса. Продължавам по-нататък - какви чудеса, господин Радев, когато четири години от 8,50 лв. не мръднаха детските добавки! Какъв излишък? Тук говори Венцеслав Димитров. За сметка на кого? За сметка на децата на България и на пенсионерите на България. Да, господин Радев, опровергайте ме, ако можете!
Така е също и за социалното подпомагане. Вие имате неразплатено в България - говоря за Министерския съвет, говоря за мнозинството - от миналата година, от по-миналата година, подпомагане. Кой се бие в гърдите тук днес и говори за три години велик бюджет? Вие! За чия сметка - повтарям отново? За сметка на децата, за сметка на възрастните, за сметка на социално слабите, за сметка на бизнеса!
Това отговаря ли на политическите критерии за нашето членство в Европейския съюз? Не! Изрично е записано и в доклада на комисията, че има нарушаване на права, на основни права, не само на ромите, а и на българите. Тогава, след като политическите критерии не изпълнявате, за какви икономически критерии може да се говори?
Ето това са част от проблемите. Да не говоря за онези пари, които липсват, неусвоени за структурна реформа - 247 млн. марки за 1998 г. или за другите? Къде са тези пари, когато вие отговаряхте за оздравяването на предприятията? Какво оздравихте? Сигурно собствения си джоб?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Само, за да бъдем коректни, искам да отбележа: отчетът за 1997 г. е внесен на 27 май 1998 г.; отчетът за 1999 г. е внесен на 13 юли... Отчетът за 1998 г. е внесен на 13 юли 1999 г. и следващият отчет е внесен на 20 юли 2000 г., така че Министерският съвет си е изпълнил задължението и е внесъл в определения срок отчетите. Оттам нататък всеки един народен представител е можело да предложи в седмичната програма на Народното събрание да бъдат включени като точки, но не го е направил, така че ако някой носи вина, то това сме ние, народните представители, а не Министерският съвет.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам право на дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, това не е реплика. Това е техническо обяснение, защото Вие казахте нещо, което не беше дотам вярно.
Има ли други изказвания? Не.
Моля да поканите народните представители в залата. Започваме да гласуваме. Квесторите да поканят народните представители!
Моля, гласувайте Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г., решението на Народното събрание, което е приложено към стенограмата и вие го имате раздадено.
Гласували 171 народни представители: за 110, против 48, въздържали се 13.
Отчетът за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1997 г. е приет.
Моля, гласувайте решението на Народно събрание, с което приема Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г.
Гласували 172 народни представители: за 112, против 44, въздържали се 16.
Отчетът е приет.
Моля, гласувайте решението на Народното събрание за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Гласували 182 народни представители: за 112, против 52, въздържали се 18.
И този отчет е приет.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Почивка няма да правим.
Снощи гласувахме процедурно предложение за прекратяване на разискванията и предстои да гласуваме предложенията, които са направени по чл. 78.
Господин Марков, комисията последно какво ни предлага?

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Искам да информирам колегите народни представители, че предложеният текст - допълнително изречение в ал. 5 на чл. 78, е съгласуван с 11 от членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и можем да приемем, че това е текст, който предлага комисията. Става въпрос за предложеното снощи изречение второ на ал. 5 на чл. 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има ли някой от вносителите на предложения, който да не се е изказал и да иска думата?
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов, който е вносител.
Аз снощи направих уговорката, че вносителите, които не са говорили, ще могат да се изкажат, независимо от решението за прекратяване, защото правилникът им дава това право.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм направил предложение гласуването да стане с бели бюлетини. Тук многократно сме говорили дали бюлетините да бъдат бели или цветни. Аз поддържам моето предложение, с изтъкнатите многократно аргументи и затова няма да ги повтарям. Но най-вероятно това предложение за гласуване с едноцветни, бели бюлетини ще бъде отхвърлено, както беше отхвърлено и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и ще се премине към гласуване с цветните бюлетини.
Целият въпрос сега, спорният въпрос в чл. 78 е: коя политическа партия и коалиция ще има възможност да участва с тези именно цветни бюлетини? Като, пак повтарям, моето предложението е за бели бюлетини, но ако не се приеме. Нормално е, преминавайки към цветните бюлетини, тези партии, респективно коалиции, които традиционно са използвали един цвят, да участват и в новите избори с този вече традиционно използван от тях цвят в изборния процес. Въпросът е: как обаче да стане това?
Аз с учудване виждам, че вносителите, които са вносители и на първо четене, са дали един вариант на ал. 5 в самия текст, след това преминават, включително и господин Марков, който е вносител на законопроекта, на друг вариант.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Еволюираме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Развиваме се, казва господин Марков. И сега ни дават още някаква редакция.
Но нека тук да обясним за какво става дума в пета алинея, хайде, в последната му редакция, която вчера, а и днес, обсъждаме.
Всъщност, има три хипотези, дами и господа, и те трябва да бъдат ясно разграничени. Даже когато се дават три различни хипотези, нормално е да бъдат в три различни алинеи, а не в една алинея да вкарваме три хипотези и този, който ще иска да прилага закона и ще прилага закона, още повече да го объркаме.
Значи, първата хипотеза е, ако мога така да се изразя, или поне господин Марков тук да ми обясни, ако всички участници в дадена коалиция, които са участвали с обща бюлетина в последните избори, тоест, за Тридесет и осмото Народно събрание, вече няма да участват в тази форма на коалицията и ако се разберат помежду си - никакъв проблем и една от партиите взима този цвят на бюлетината. Значи, доброволно са се разбрали. Дай Боже да бъде така. Надали, обаче, това ще се получи на практика. Но това е първата хипотеза. Защо не я изведем като отделна, бих казал, алинея или като първо изречение на ал. 5?
Ако няма такова споразумение между тези бивши коалиционни партньори, преминаваме към втората хипотеза. Втората хипотеза казва: когато две или повече партии са заявили едни и същи бюлетини, право да получи има партията или коалицията, която е участвала в два или повече парламентарни избори преди това. С други думи, която традиционно е участвала в тези парламентарни избори досега.
За да не бъда разбран погрешно, просто ще дам пример с моята партия. Моята партия, участвала самостоятелно или в коалиция от Великото Народно събрание досега, винаги е участвала с червената бюлетина. И нормално е, пак казвам, и в следващото, Тридесет и девето Народно събрание, да участва пак с червената бюлетина. Същото касае, примерно, и колегите от СДС. Това е втората хипотеза.
А третата хипотеза е това, за което стана дума - кой първи ще се регистрира. Третата хипотеза е: ако няма такава партия или коалиция право да получи бюлетината, да има право тази, която е заявила първа това в Централната избирателна комисия.
Вероятно има, и знам, че има, коалиции, които са участвали само веднъж с един цвят от бюлетината за изборите в Тридесет и осмото Народно събрание. И въпросът е този цвят кой ще го получи. Защото някои казват, че един цвят носел малко повече гласове. Надали е така, но цветът все пак дава една индикация. И в такъв случай - този, който пръв се регистрира в ЦИК. Тоест, значи трябва няколко дни да стоите пред вратата на ЦИК, за да получите в третата хипотеза цветната бюлетина.
Затова, аз поне предлагам, това, което сега ни се даде, когато всички участници в една коалиция доброволно се разберат за бюлетината, да бъде в отделна алинея, за да бъде ясно; следващата алинея - когато традиционно една партия е участвала в една коалиция в два последователни избора, в три, в четири избора е участвала с цвят, тя да си получи цвета; и третата хипотеза в отделна алинея - когато, е, няма как, който първи се регистрира в Централната избирателна комисия. Мисля, че така ще бъде по-ясно, очертавайки трите хипотези в три отделни алинеи, защото давайки, още един път повтарям, в една алинея, ще даде възможност за различни тълкувания и разбирания от Централната избирателна комисия, респективно от другите органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега господин Корнезов, под формата на реплика по-скоро искам да внеса едно уточнение. Това, което казахте, е така, само че ми се струва, че подредихте неправилно възможностите, както Вие ги нарекохте, "хипотезите".
Първата е изречение първо от ал. 5, което фактически се свежда до това: когато една партия традиционно е използвала бюлетината, продължава да я ползва.
Втората хипотеза, а Вие там им разменихте имената, е това, което се предлага сега, което е вече в случай, че са участвали и не са се споразумяли, да се иска съгласието.
И третата - когато ще спорят за нещо ново, да отидат, образно казано, пред вратата на ЦИК и да се борят за първото място.
Така че, по този начин като се подредят, мисля, че всичко си отива на мястото и става съвсем ясно. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приема се репликата.
За процедура - господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател! Снощи в последния момент бяха раздадени едни текстове, даже не бяха раздадени, само на определени членове.
Днес господин Марков казва, че с някои членове на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията са се събрали. Кои са тези "някои членове"?
Сега, моите уважения, господин Корнезов - заместник-председателят на парламента, прави нови предложения.
Това не са редакционни промени в текста. Аз предлагам този текст да се отложи, господин председател. Нека да бъде раздаден писмено на всички народни представители, не е проблем.
Аз знам какво е станало снощи, господин Куртев, но няма никакъв проблем да бъде отложен. Не е нормално, особено за избирателния закон, сега на крак съвсем нови текстове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Господин Михаил Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Това, което аз предлагам като редакционно предложение, ще доведе до минимум преструктуриране на текста - думите "два или повече" да се заменят с "най-много пъти". Може три пъти да имат претенцията да са поравно - отиват на процедура надбягване. Може по един път да са поравно - отиват на процедура надбягване. Винаги, когато имат поравно, трябва да има начин за арбитраж. Ако има друг начин за арбитраж, който някой друг от залата може да предложи, по-справедлив от условно нареченото от мен "надбягване": първия по време - първи по право, нека да се предложи този начин и да излезем някак си от цялата тази ситуация. Аз не виждам друг начин освен първия по време - първи по право. Единственото, което предлагам редакционно, е "два или повече", което смятам, че ще създава затруднения, да се промени на "най-много пъти". Ако са два пъти поравно, те пак отиват на надбягване. Ако са три пъти поравно, те пак отиват на надбягване. Ако са един път поравно, пак ще отидат на надбягване, ако има спор. Ако всички кажат, че са съгласни, няма надбягване, а я получава онази, за която всички са съгласни. Това са очертаните хипотези. Те са толкова и повече не може да има. Дайте да намерим решение в рамките на тези възможни хипотези.
"Когато две или повече партии или коалиции заявят една и съща бюлетина, право да я получи има партията или коалицията, която е използвала самостоятелно или в коалиция тази бюлетина повече пъти на парламентарни избори."
Следващата хипотеза. Ако няма такава партия или коалиция, която повече да е използвала този цвят на бюлетината, значи всички са поравно. Тогава въпросът се решава. Иначе няма как да излезем от тази ситуация. Другият вариант е да се тегли жребий.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим от място): Има - бели бюлетини.
МИХАИЛ МИКОВ: И аз поддържам предложението за белите бюлетини, но знаете каква му е съдбата.
Така че правя процедурно предложение да стане "повече пъти".
Ако са равен брой пъти, се отива на някаква форма на арбитраж. Няма как да го избегнем.
Ако някой предложи вариант?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, второто изречение на ал. 5 да бъде не "ако няма такава партия", а "ако те са участвали равен брой пъти..."
МИХАИЛ МИКОВ: Това въвежда принципа на традиционност, за който говорихме, само че казано с един език, "който да не подлежи традиционно", а не - пропускало ли е, не е ли пропускало, и субективни критерии - участие в парламентарни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Господин председател, това са съвсем нови текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как ще са нови текстове? Текстовете ги има, само ги подобряваме редакционно. Вижте второто изречение, какво ново има?
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Предлагате четири нови текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да се присъединя към предложението на заместник-председателя Корнезов. На мен също ми се струва, че от гледна точка на законодателна прецизност и яснота, а също така създаване на по-добра възможност за непротиворечиво тълкуване на разпоредбата на чл. 78, трябва да отделим отделните възможни хипотези при определянето на бюлетините в самостоятелни алинеи.
По отношение на ал. 4, която дава принципа, че партия или коалиция има право да получи бюлетина, с която е участвала в предишни избори - това е принципната постановка. Наистина, всяка партия или коалиция, която е участвала вече в парламентарни избори, има правото да получи същата бюлетина.
По-надолу обаче, в следващите алинеи би трябвало да уредим всички възможни хипотези и ние го правим с отделните изречения на ал. 5 и с предложението, което направихме снощи и което съгласувхме в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Но би било по-прецизно и по-ясно, ако се отделят в самостоятелни алинеи, като ал. 5 даде най-добрата възможност тогава, когато партиите от една коалиция или участниците в една коалиция са постигнали споразумение, изразено в писмена форма, заявено пред Централната избирателна комисия, че един от тези участници в бившата коалиция ще получи бюлетината, с която са участвали в предишните избори. Това е най-миролюбивата хипотеза, която трябва да бъде ал. 5.
Следващата, ал. 6 според мен трябва да уреди хипотезата, когато две или повече партии или коалиции заявят една и съща бюлетина, с редакционната корекция, която направи колегата Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест сегашната ал. 5 ще стане ал. 6.
ПЛАМЕН МАРКОВ: И вече ал. 7 урежда въпроса, ако партиите или коалициите, които заявяват една бюлетина, са участвали равен брой пъти с тази бюлетина на парламентарни избори, кой получава бюлетината. Всъщност тук вече влиза в сила принципът първият по време - пръв по право.
Алинея 8 на практика ще стане сегашната ал. 6, която дава една хипотеза за коалиции, които не са представени в парламента.
А може би е по-добре ал. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тя ще се обедини с предишните хипотези.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Тя влиза в предишните хипотези, когато две или повече партии от предишна коалиция, която не е представена в Народното събрание, заяви бюлетината на коалицията, право да я получи има тази, която първа я е заявила. Естествено и нормално е, тогава влиза в сила последната хипотеза на ал. 6, както я предложих преди малко.
Според мен за яснота и последователност трябва да се възприеме този принцип, като всяка следваща алинея се прилага тогава, когато предходната алинея не е намерила приложение, тоест хипотезата не е налице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Алинея 6 става излишна, защото второто изречение на сегашната ал. 5 покрива и този случай.
Друг желае ли да се изкаже?
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Дайте тези текстове! Много на тъмно го правим това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Колеги, аз мисля, че има един пропуск. Имам предвид ал. 5, която сега става ал. 6. Тези добавки, които направи господин Пламен Марков, прецизират нещата и фактически дорешават останали казуси, които ние не бяхме предвидили. Но ако по силата на сегашната ал. 5, или новата ал. 6, две партии получат еднакво право, тоест примерно и двете са ползвали бюлетината два пъти, тогава ние не решаваме казуса кой я получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Решаваме го, който пръв се регистрира.
Предложение на народния представител Александър Томов. Поддържа ли се? Оттегля се. Благодаря.
Предложение на народния представител Валентин Симов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 50, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 124 народни представители: за 10, против 101, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 140 народни представители: за 12, против 113, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 134 народни представители: за 37, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Джеров и група народни представители, също неподкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за няма, против 68, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 179 народни представители: за 66, против 107, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Веселин Бончев.
Гласували 155 народни представители: за 30, против 116, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков в два варианта. Изобщо не го поставям на гласуване. За второ четене не може да има два варианта.
Стигаме до предложението на комисията.
Алинея 1 няма промяна; ал. 2 няма промяна; ал. 3 няма промяна; ал. 4 няма промяна.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Алинея 5 става текстът, който предложихме снощи, като само в началото вместо "случаи" се казва "когато всички участници от коалиция, участвала с обща бюлетина на последните парламентарни избори заявят писмено съгласие бюлетината да бъде получена от една от тях, тя я получава.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А сега ал. 5 как става?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Това е текста на ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Момент! "Всички участници от коалиция, участвала с обща бюлетина на последните парламентарни избори, заявят писмено съгласие бюлетината да бъде получена "от един от тях", а не "от една от тях". Той я получава. Има се предвид "участници".
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е ал. 5.
"(6) Когато две или повече партии или коалиции заявят една и съща бюлетина, право да я получи има партията или коалицията, която е използвала самостоятелно или в коалиция тази бюлетина повече пъти на парламентарни избори."
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Това фактически е ал. 6 и отиваме на ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:
"(7) Когато те са участвали равен брой пъти...
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Може би трябва да бъде така: "Извън случаите по ал. 5 и 6 право да получи...
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Напишете този текст и нека да го видим всички. Какво решавате там? Толкова ли е тайно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако те са участвали равен брой пъти. Това е второ изречение на ал. 6 - "Ако те са участвали равен брой пъти, право да получи бюлетината има партията или коалицията, която е заявила първа за нея."
ХРИСТО ИВАНОВ (независим, от място): Която я е ползвала последна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При това положение сегашната ал. 6 отпада.
Моля, гласувайте чл. 78 така, както е предложен от комисията, с новата ал. 5 и коригираната ал. 6.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Какво гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията предлага, а Вие не четете. Ето, тук, пише: "Комисията подкрепя и предлага".
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Господин председател, Вие предлагате нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е нов.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Е, как да не е нов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 173 народни представители: за 156, против 7, въздържали се 10.
Член 78 е приет.
За процедура има думата господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Снощи един час ни се предлагаха нови текстове. Сега ни бяха предложени някакви текстове и изобщо не знаем за какво гласуваме.
Уважаеми господин председател, може би щеше да бъде по-правилно да гласуваме първоначалния текст на вносителя, а след това да гласуваме този текст - някакъв, който се предлага. А Вие сега само тримата - СДС и БСП сте се разбрали нещо за пердето и другите в залата се чудим какво гласуваме.
Предлагам процедурно, господин председател, да се прегласува и да се изчете целият текст, за да знаем за какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване текста на чл. 78.
РЕМЗИ ОСМАН: Нека се прочете текстът, за да се разбере за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Осман, изглежда на всички стана ясно, освен на Вас.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): То е станало ясно, защото са се разбрали 5 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не гласуват 5 човека, а гласуваха 172 и са разбрали.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 183 народни представители: за 165, против 18, въздържали се няма.
Член 78 е приет и на прегласуването.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 79. (1) Гласуването за независимите кандидати се извършва с бели бюлетини. На бюлетината се отбелязват номерът на избирателния район, наименованието "независим кандидат" и имената на кандидата.
(2) Когато в избирателния район са регистрирани двама или повече кандидати с еднакви имена, наименованието на бюлетината е "независим кандидат № ...". Номерът се определя от районната избирателна комисия чрез жребий в присъствие на независимите кандидати или техни застъпници."
Предложение на Александър Каракачанов - чл. 79 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 79 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 103 народни представители: за 3, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 79, така както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 80 има направени много предложения.
Предложение на Любен Корнезов - чл. 80 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е предложението, направено от Велко Вълканов - чл. 80 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Пинчев и Жеко Стоянов - да отпадне чл. 80 с ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
Предложението не е подкрепено.
Предложението на Димитър Луджев, което е същото, не е подкрепено.
Ремзи Осман и група народни представители правят същото предложение, което не е подкрепено от комисията.
Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - чл. 80 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е от Йордан Нихризов, Руси Статков - чл. 80 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов - в чл. 80, ал. 1, първо изречение да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Каракачанов по чл. 80:
1. В ал. 1, изречение първо се заличава.
2. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се заличават.
Комисията не подкрепя направените предложения.
Предложение на Михаил Миков - в чл. 80, ал. 3 думите "Министерски съвет" да се заменят с думите "Централната избирателна комисия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Стефан Нешев - чл. 80 се изменя така:
"Чл. 80. Министерският съвет, който организира провеждането на парламентарните избори организира и заплаща отпечатването на необходимите бюлетини."
Комисията не подкрепя предложението.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Чудесно.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 80 и предлага следната редакция:
"Чл. 80. (1) Партията или коалицията заплаща разходите по производство на бюлетините, с които участва в изборите. Броят на отпечатаните бюлетини е равен на броя на избирателите в страната, увеличен с 10 на сто.
               (2) Инициативните комитети и независимите кандидати за народни представители заплащат разходите по производство на бюлетините, с които кандидатите участват в изборите. Броят на отпечатаните за един независим кандидат бюлетини е равен на броя на избирателите в многомандатния район, увеличен с 10 на сто.
               (3) Разходите за производство на бюлетините се обявяват от Министерския съвет не по-късно 45 дни преди изборния ден.
               (4) Партиите и коалициите представят в Централната избирателна комисия банков документ за превод на сумата по ал. 1 по сметка на Министерския съвет не по-късно от 21 дни преди изборния ден.
               (5) Инициативните комитети или независимите кандидати представят в районните избирателни комисии банков документ за превод на сумата по ал. 2, по сметка на Министерския съвет, не по-късно от 21 дни преди изборния ден. Районните комисии съобщават незабавно за превода на Централната избирателна комисия.
               (6) Когато партия или коалиция не представи банков документ за превод по реда на ал. 4, Централната избирателна комисия анулира регистрацията й, както и регистрираните от нея кандидатски листи, и уведомява незабавно всички районни избирателни комисии.
               (7) Когато инициативен комитет или издигнатият от него независим кандидат не представят банков документ за превод по реда на ал. 5, районната избирателна комисия анулира регистрациите на инициативния комитет и на независимия кандидат и незабавно уведомява Централната избирателна комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 80 има ли желаещи да се изкажат?
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
Аз бих помолил да не се връщаме на решения въпрос за това кой заплаща бюлетините.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз действително съм направил предложение за отпадане на целия чл. 80, но този проблем беше решен в чл. 7, ал. 2 - въпросът за заплащане на бюлетините. Въпреки предложението, беше прието бюлетините да се заплащат. Така че даже и моето предложение не би следвало да бъде подлагано на гласуване тук - за отпадане на чл. 80, тъй като този въпрос е решен преди това.
Но има една хипотеза, нека помислим, тъй като поне в текста я няма. В текста принципът е: заплащат се бюлетините и те трябва да бъдат отпечатани колкото са броят на избирателите плюс 10 на сто. Ако са 6 млн. плюс 10 на сто още 600 000. Шест милиона и 600 хиляди бюлетини трябва да бъдат отпечатани за всяка една политическа партия или коалиция, която участва в изборите. Но тук в дискусията, когато приемахме чл. 7, се посочи от някои народни представители, че една партия или коалиция може да реши да не участва във всички 31 избирателни района, а в по-малко от тях. В такъв случай няма да са необходими тези 6 млн. 600 хил. бюлетини, а по-малко, оттук и по-малко разходи за заплащане. Дали обаче това е така? Ще има ли такава възможност или не? Защото, ако тълкуваме стриктно текста на чл. 80, ал. 1, поне аз така го разбирам, всяка една партия или коалиция, която участва в тези парламентарни избори, ще трябва и е длъжна да участва в тези 31 многомандатни избирателни района и всяка от тях трябва да заплати бюлетини, равни на стойността за 6 млн. 600 хил. - давам го като пример. Ако това е така, нека парламентът да го каже ясно. Ако обаче това, което се разискваше, струва ми се и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и тук, че всяка партия ще решава в колко избирателни района ще участва, може би този текст ще трябва да бъде уточнен с една алинея или с едно ново изречение в чл. 80.
Въпросът не е само до заплащането, въпросът е принципен и конституционен. Ще кажа само това, което мисля.
Въпросът не е до бюлетините и до заплащането. Всеки един български гражданин, щом има избирателни права, има и право да избира от тези партии и коалиции и не може да бъде лишаван българският гражданин от правото му да избира един такъв политически субект, който участва в изборите. Ако се даде възможност само в отделни 2-3-5 или 10 избирателни района, практически ще се лишат избирателите от правото им на избирателни права. Може в един избирателен район дадена партия или коалиция да има само един симпатизант, който иска да гласува за тази партия, но той трябва да има право на това.
Това е моето мнение. Нека парламентът да се произнесе по-ясно, за да няма утре проблеми: ама аз ще платя половината сума или аз ще платя три четвърти от сумата, тъй като не са ми необходими толкова голям брой бюлетини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз смятам, че по този текст още веднъж ние като народни представители трябва да си поемем отговорността и да преразгледаме това решение, поне да го преобсъдим с някои допълнителни аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма да го преразглеждаме или преобсъждаме.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре. По този текст аз искам да изложа някои аргументи, които внасят сериозно смущение не само в моята душа, а мисля в душите на всички народни представители, а и най-вече ще настъпи много сериозно смущение в обществото и гражданството по отношение на честните демократични, истински избори.
Представям ви следната хипотеза. Тук е предвидено всяка партия да си плаща до 10 на сто от бюлетините. Вие знаете практиката на българските избори, когато в тайните стаички влизат хора и си взимат за спомен по една бюлетина. Представете си какво ще стане в една секционна избирателна комисия, когато има 10 на сто повече бюлетини, отколкото са гражданите в съответната секционна избирателна комисия по списък, ако 11 на сто от избирателите, освен че сложат една бюлетина в плик, изнесат и по една в джоба си за спомен? Съвсем конкретен и ясен практически проблем, по който като че ли досега не е помислено.
В един момент избирателният процес може да се изправи пред следната парадоксална ситуация: че бюлетините на една или друга политическа сила да се изчерпят. Нещо повече, тази възможност, която ще даде законът за лимитиране на бюлетините и тяхното неосигуряване за изборите, да стимулира някои политически партии и недобросъвестни граждани да попречат на своя политически опонент като изнасят бюлетини. Имайте предвид, че това ще удари най-много големите политически сили. Тук се обръщам към СДС.
Решение на този въпрос няма в рамките на сегашната процедура. Едното решение би било един избирател влиза и има по една бюлетина вътре. Ама, нали тогава ще се наруши тайната на гласуването, когато член на комисията влезе да зареди и ще види коя бюлетина я няма. Другият вариант е избирателят да обере всички бюлетини и тогава ще се запази тайната на гласуването. Не, на пръв поглед ви говоря за странни хипотези, но, разберете, че това са съвсем реални хипотези. Тогава задължението на държавата за осигуряване на избирателния процес няма да стои. Тя ще каже: ами толкова бюлетини си е отпечатала вашата партия.
Трябва да сме наясно, че възможността за упражняване на активно избирателно право на българските граждани в крайна сметка е задължение не на отделните партии, не на отделните кандидати, а на тази държава, на която те плащат данъци. Ето, това става при тази ситуация.
Да не говорим и за другата хипотеза, в която сроковете са несъгласувани. Какво излиза от това? Че една партия може да се регистрира, да няма пари за бюлетините. Възможно е да не се регистрира, ЦИК да не я допусне за регистрация, а да иска от нея да си плати бюлетините. Как се съотнасят двата процеса - регистрация и плащане на бюлетините?
И накрая две думи. Несъстоятелен е аргументът за икономия на държавни средства, след като вчера беше отхвърлено предложението министрите да не използват държавни средства в предизборната си кампания. Само тази сметка да се направи, ще се покрият бюлетините за гласуването и държавата ще осигури на гражданите възможността да упражнят активно избирателно право за тези политически субекти - партии и коалиции, които са регистрирани. Обратното може да доведе до сериозен хаос по време на изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, аз само не разбирам: ако държавата плаща, няма ли същата опасност да влезе някой и да изнася бюлетините и пак да останат без бюлетини?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Този казус, който Вие развихте, е абсолютно нереалистичен в практиката. Досега също, доколкото зная, се отпечатваха броя на бюлетините плюс 10 на сто. За да стане това, което Вие говорите, трябва всичките гласове да бъдат подадени за една партия. При положение, че около 4 млн. души теоретично гласуват, при 6 млн. 600 хил. отпечатани бюлетини трябва всичките български избиратели да гласуват за една-единствена партия и плюс това повече от половината от тях да си вземат по една или две бюлетини. Това теоретично абсолютно е невъзможно. Този казус, който Вие развивате, беше възможен да стане във всеки един от предидущите избори. Той не стана. Защото това е абсолютно теоретизиране. Това просто в практиката не може да стане.
Така че излишно е да развиваме такива теории, които практиката ги е отхвърлила при предишните три парламентарни избора. Толкова бюлетини са се отпечатвали за всяка партия и при предишните избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Аз благодаря на господин Глушков, че той напипа първия аргумент. Той сгреши само на едно място: не е нужно 50 на сто от гласоподателите, които ще гласуват, всички за една партия да вземат половината, а 10 на сто е достатъчно да вземат. Но по-важен е другият Ви аргумент, че не може да се случи практически към днешна дата всички избиратели в даден избирателен район, хайде да не е в цялата страна, да гласуват само за една политическа сила.
Второто нещо, което също е аргумент, е, че това предполага сто на сто избирателна активност, господин Миков, за което говорите. Такава също очевидно няма да има. Оттам също ще се получи един буфер и една резерва за бюлетините, така че аз не смятам, че при едно презастраховане от 10 на сто в практически план е възможно да се получи този фал, за който говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Това кое е възможно и което ще стане, ще го видим на изборите.
Склонен съм да приема Вашата математика. Тя държи една висока презумпция за добросъвестност на българските избиратели. Склонен съм да я приема.
Но аз не чух никакъв аргумент по другия въпрос: какво става с една партия, която си е подала документи за регистрация, която е регистрирана, а не си плати бюлетините? Как се връзват двата срока? Или какво ще стане, ако една партия в един момент си е платила бюлетините, а не бъде допусната на по-късен момент, бъде анулирана нейната регистрация?
Само ползвам правото си на дуплика да поставя и следващия въпрос, който съм направил като писмено предложение, за да не вземам думата отново по това мое предложение.
"Министерският съвет обявява цените на бюлетините си."
Аз предлагам Централната избирателна комисия да прави това с основанието, че министрите участват в избирателния процес и могат да потърсят печатница, която им е близка и да й направят оборот. Нека да свалим тези съмнения от изпълнителната власт. Както Централната избирателна комисия прави конкурси за преброители и прочие, така на нея да възложим функции по процеса плащане - цени на бюлетините - организация и прочие. Има ред неприсъщи функции на Централната избирателна комисия, примерно, да вербува ловци на фантоми. Михаил Константинов да получи някой лев за фантомаската си дейност, а в същото време тя е органът, който отговаря за провеждането на изборите. Тя би трябвало да договори и да определи цените на бюлетините.
На това предложение също моля да обърнете внимание - не Министерският съвет да обявява цените на бюлетините и да определя печатницата, пак казвам, особено при хипотезата, че министрите участват в избирателния процес, а това да се върши от Централната избирателна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! За разлика от уважаемия господин Миков, който разви една теза, която е трудно осъществима, аз с опита, който имам и от работата в районна избирателна комисия, ще поставя един друг въпрос, който е съвсем реален.
Не знам дали знаете, но бюлетините не се печатат централно. Те се печатат за всеки избирателен район в съответния район, което означава, че ал. 4 така, както сега е предвидена - партиите и коалициите да представят в Централната избирателна комисия банков документ за превода - само ще усложни работата. Според мен е по-правилно този документ да бъде представен в районната избирателна комисия, която ще извърши и действието по отпечатване на бюлетините и съответно ще разходва тези средства, които ще постъпят.
Така че това, според мен, е нещо, което трябва да коригираме.
Но в същото време, като имаме предвид, че анулиране на регистрацията може да направи само Централната избирателна комисия в случаите, когато не са преведени парите, което е казано пък в ал. 6, то това анулиране на регистрацията ще си остане като задължение на Централната избирателна комисия. Но трябва да се добави някакъв текст, че това става след като бъдат уведомени от съответната районна избирателна комисия, защото иначе по първото, което казах, се усложняват нещата. Ще трябва ЦИК да изпраща парите на РИК и т.н., а те на място си получават заявките - така, както беше изказано и от господин Корнезов - по ал. 1, че може да не участват във всички избирателни многомандатни райони и да имат възможност да си платят само в района, където участват.
Така че очевидно нещата се свеждат до районната избирателна комисия.
Но вторият въпрос, който поставям - за анулиране на регистрацията - след като е от компетентност на ЦИК, ще трябва ЦИК да получи и съответната информация от районната избирателна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Валентин Симов.
Междувременно да помислим за второто изречение на ал. 1: "Броят на отпечатаните бюлетини е равен на броя на избирателите..." - не "в страната", а "в многомандатните райони, в които те участват, увеличен с 10 на сто", защото ние имаме централна регистрация като политическа партия и коалиция, листите се регистрират в районните избирателни комисии.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Трябва да е в централната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Централната си е отделно.
Може наистина партия и коалиция, която е регистрирана задължително на централно ниво, да не участва във всички избирателни райони.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нали ще има гласуване в чужбина. А българите в чужбина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те ще се прикрепят към даден избирателен район.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Аз исках да направя една реплика на господин Куртев и после ще взема думата за изказване по чл. 80.
Господин Куртев, Вие не сте прав, че трябва да представят в ЦИК превод от сметката, а не, както казахте Вие - в РИК.
Задължение на ЦИК е, след като Министерският съвет организира отпечатването на бюлетините, той съответно и възлага. След като ние си плащаме в Министерския съвет по някаква банкова сметка, респективно удостоверението си го представяме в Централната избирателна комисия, а тя си го праща служебно до всички районни избирателни комисии. Така би следвало да бъде, защото решенията на Централната избирателна комисия се публикуват в бюлетина на БТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
За изказване има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Аз искам да обърна внимание на самия текст на ал. 3. Разходите за производство на бюлетините се обявяват от Министерския съвет не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Въпросът е къде ги обявява Министерският съвет и как прави това обявление. Това, първо.
Второ, тези 45 дни може би случайно, а може би не, съвпадат с чл. 51, ал. 2, където след 46 дни изтича срокът на регистрация на партиите в ЦИК.
Има два варианта. Единият вариант е да се регистрира политическата партия в Централната избирателна комисия и на следващия ден разбира колко пари трябва да плати за бюлетините. Това е първата хипотеза.
Втората хипотеза е следната. Още преди да се е регистрирала дадена политическа сила Министерският съвет е оповестил цената на бюлетините и тя да си направи сметката съответно има ли тези пари или няма и по този начин хем ще съкратим работата на ЦИК, хем ще има по-малко бюрокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Пламен Марков.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, с оглед уточняване на някои технически и редакционни подробности по текста на чл. 80 правя процедурно предложение да отложим гласуването по този текст и да преминем към следващите текстове.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Много разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Ако няма, моля гласувайте предложението.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 80 е отложен.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 81. (1) При гласуването бюлетините се поставят в непрозрачни пликове.
(2) Бюлетините на партиите и коалициите и на независимите кандидати са с еднакви размери.
Чл. 82. (1) Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения.
(2) В срок не по-късно от 20 дни преди изборния ден кметовете на общини изпращат в районната избирателна комисия списък с адресите на избирателните секции.
Чл. 83. (1)  Забранява се поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и независими кандидати в изборните помещения, както и на разстояние по-малко 50 м от входа на сградата, в която е изборното помещение, в периода от 24 часа преди изборния ден до края на гласуването.
(2) Когато секционната избирателна комисия установи наличие на материали по ал. 1, тя незабавно ги отстранява, при необходимост със съдействието на кмета или кметския наместник и на органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 84. (1) Преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната избирателна комисия:
1. избирателни кутии;
2. бюлетини и пликове за гласуване;
3. избирателни списъци;
4. формуляр на секционен протокол;
5. формуляри на извлечения и чернови на секционните протоколи;
6. други помощни технически материали.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия и кметът на общината, района или кметството, и упълномощен представител на районната избирателна комисия, подписват протокол за получаване на книжата и материалите.
(3) След подписване на протокола отговорността за опазване на книжата и материалите носи председателят на секционната избирателна комисия.
Чл. 85. (1) Пред изборното помещение се поставят образци от бюлетините за гласуване.
(2) В изборното помещение се поставят кабини за гласуване, така че да се осигури тайната на гласуването. Кабините трябва да позволяват гласуване на избиратели с физически увреждания.
(3) След приключване на подготовката за гласуване помещението се запечатва с хартиена лента с подписите на присъстващите членове на секционната избирателна комисия.
(4) Изборните помещения се охраняват отвън от служители на Министерство на вътрешните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 81, 82, 83, 84 и 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези членове някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 81 до 85 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Членове от 81 до 85 включително са приети.
По чл. 86 има направено предложение от народната представителка Мариела Митева - в чл. 86, ал. 2 в края на изречението се добавя: "и изборния ден се открива след тяхното явяване".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов: в чл. 86 ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 86 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева.
Гласували 112 народни представители: за 35, против 75, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 96 народни представители: за 23, против 73, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 86, така както е предложен от вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 87 няма направени предложения.
Комисията обаче се е занимала с текста на чл. 87 и предлага следната подобрена редакция:
"Чл. 87. (1) При откриване на изборния ден в изборните помещения могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, журналисти и избиратели.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия проверява наличието на книжата и материалите по чл. 84, ал. 1. Проверява се изправността на избирателната кутия и дали тя е празна. След проверката кутията се затваря и се запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията.
(3) Председателят обявява изборния ден за открит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте чл. 87 така, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"Чл. 88. (1) По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти.
(2) Членовете на комисията, застъпниците и наблюдателите периодично проверяват за наличието на достатъчно бюлетини за всяка кандидатска листа в кабините за гласуване, когато в тях няма избирател.
(3) Забранява се предварителното раздаване на пликове и бюлетини.
Чл. 89. (1) Избирателят удостоверява самоличността си с лична карта или личен (зелен) паспорт.
(2) Наборните военнослужещи удостоверяват самоличността си с военна книжка.
(3) Избирателите в чужбина удостоверяват самоличността си с (задграничен) паспорт.
(4) Моряците на корабите удостоверяват самоличността си с моряшки паспорт.
Чл. 90. (1) Председателят или упълномощен член на комисията сверява данните от документа за самоличност на избирателя с тези от избирателния списък и го допуска до гласуване.
(2) Когато се установи разлика между единните граждански номера в документа за самоличност и в избирателния списък, единният граждански номер от документа за самоличност се записва в графата "Забележки" на избирателния списък.
(3) Избирателите с удостоверение за гласуване на друго място ги предават на комисията, която проверява данните в тях и ги прилага към допълнителния избирателен списък. Тези удостоверения са неразделна част от списъка."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 88, 89 и 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте членове 88, 89 и 90 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Членове 88, 89 и 90 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"Чл. 91. (1) Избирателят получава от член на секционната избирателна комисия празен плик за гласуване и отива в кабината да гласува. В кабината може да се намира само един избирател.
(2) Избирателят гласува като:
1. поставя в плика една бюлетина за избрана от него кандидатска листа и го затваря;
2. излиза от кабината и пуска плика в избирателната кутия;
3. полага подпис в избирателния списък.
(3) След гласуването избирателят получава обратно документа си за самоличност и напуска изборното помещение-"
Предложение на народния представител Александър Каракачанов - в чл. 91, ал. 1, т. 1 пред думите "поставя в плика" се добавя "номерира и".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Драгомир Драганов:
1. В чл. 91 ал. 3 да придобие следния вид:
"(3) Избирателите имат право да определян подреждането в бюлетината на кандидатите на съответната партия или коалиция, за която гласуват."
2. В чл. 91 сегашната ал. 3 да стане ал. 4, като се добави второ изречение със следното съдържание:
"Секционната избирателна комисия отразява извършеното гласуване и в личната избирателна книжка с текст "Гласувал за народни представители".
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на Анелия Тошкова - в чл. 91 да се създаде нова ал. 3, а настоящата ал. 3 да стане ал. 4.
Текстът на новата ал. 3 да бъде:
"(3) Когато избирателят гласува с личния си зелен паспорт, в него се отбелязва текстът: "Гласувал за народни представители"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 91 се създава нова ал. 4:
"(4) Гласуването се отбелязва в личната избирателна книжка. След изготвянето на избирателните списъци се изготвят избирателни книжки (картони) по образец, утвърден от Централната избирателна комисия. Кметовете на общините са длъжни да предоставят на избирателите избирателните книжки (картони) поне един ден преди изборния ден."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Стигнахме също до един важен текст на технологията на гласуването. Има избирателни списъци. От десет години правим избори и много добре знаем, че с всичките даже старания на съответните длъжностни лица избирателните списъци много често са неточни.
Още нещо, сега се предлага тези избирателни списъци да бъдат по постоянен адрес, да бъдат и по настоящ адрес, което дава една възможност гражданинът "Х" да бъде всъщност в два избирателни списъка - и по постоянния, и по настоящия си адрес.
И още нещо, дадохме възможност гражданите свободно да се снабдяват с удостоверения за гласуване и всъщност - да гласуват не по постоянния си адрес, а там, където решат, като се дописват в тези избирателни списъци.
И сега, цялата тази технология, която вече приехме, явно крие в себе си опасност един гражданин да гласува многократно - два, три, четири, та даже и повече пъти. И още повече е опасността, след като с новите лични карти, които имаме всички ние тук, а разбрах, и около 70-75 на сто от българските граждани, няма да се отбелязва, както досега, в паспортите. Досега в старите паспорти поне се слагаше печат "гласувал", с което все пак до някаква степен се гарантираше, че едно лице може да гласува само веднъж.
И въпреки това, при тези избори от десет години насам - парламентарни и местни, че в паспортите се слагаше печат "гласувал", пак се намираха граждани, които бяха гласували два - три пъти. И това се установява не от Любен Корнезов, а от съда, когато е проверявал и е имало спорове за многократно гласували.
А представяте ли си сега, когато няма да се отбелязва, защото е невъзможно в тази лична карта да се отбележи, с тези възможности за постоянен, настоящ адрес, удостоверения, какво ще стане в самия ден на гласуването?! Как можем да избегнем това? Не можем, разбира се, в България да въвеждаме познати прийоми за някои други държави - да се отбелязва с пръста, с мастила и т.н. Разбира се, мисля, че е под достойнството на българските граждани по този начин да се маркират дали са гласували или не. Единственият начин, който предлагам аз, предлагат го, виждам, и други колеги, е за тези избирателни книжки. Не мислете, поне аз така го виждам, че това ще бъде някаква специална книжка и едва ли не ще струва много скъпо и т.н. Всъщност, това ще бъде едно картонче. С това картонче заедно с паспорта гражданинът отива в избирателната секция, удря му се печатът, че е гласувал и по този начин това избирателно картонче, да го нарека по-точно, затова съм го сложил и в скоби, няма да може втори път да отиде, а без картонче не може да стане и самото гласуване.
Това няма да струва нито много пари. Бих казал, че отпечатването на тези картончета би могло да се организира буквално за два-три дни заедно с отпечатването на бюлетините на съвсем обикновена хартия, но все пак по този начин ще се гарантира до голяма степен, пак казвам, до голяма степен, че един гражданин ще гласува веднъж, а не многократно. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Няма други изказвания.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов по чл. 91.
Гласували 92 народни представители: за 9, против 83, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 75 народни представители: за 4, против 70, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Анелия Тошкова.
Гласували 85 народни представители: за 26, против 26, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 127 народни представители: за 38, против 88, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 91 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Член 91 е приет.

Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 5.04.2001 г., четвъртък, от 11,30 ч. в зала "Изток".
Но аз гледам тук, че за същото време и за същото място има обявено заседание и на Комисията по външна и интеграционна политика. Утре през почивката нека двете комисии да се разберат коя къде ще заседава.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, сега, след приключване на заседанието в зала № 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 5 април 2001 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 16,01 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
       Васил Клявков

     Атанас Мерджанов