Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Ивалин Йосифов и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колежката Емел Етем Тошкова. Да й е честито! Желаем й всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На патерица честитим и 50-те години на колегата Георги Божинов. Да са му честити! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 24 февруари до 2 март 1999 г.:
Законопроект за устройството и дейността на ефорията за подпомагане на българския манастир "Св. вмч. Георги Зограф" и скита "Достойност ест" в Света гора, Антон - Гърция. Вносители са народните представители Людмил Бежков и Николай Христов. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по културата и медиите.
Проект за декларация във връзка с Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите. Вносители са народният представител Велислав Величков и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройството и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Проект за решение относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
Проект за решение относно избиране на членове на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
Проект за решение относно избиране на членове на Комисията по образованието и науката. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
Проект за решение относно избиране на членове на Комисията по труда и социалната политика. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
Проект за решение относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по икономическата политика. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
Законопроект за ратифициране на Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Предложения по дневния ред.
Днес е първият пленарен ден на месеца. Редът за предложения по чл. 37, ал. 7 е:
1. Парламентарна група на Евролевицата;
2. Парламентарна група на Народен съюз;
3. Парламентарна група на Демократичната левица;
4. Парламентарна група на Обединението за национално спасение.
По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение от Парламентарната група на Евролевицата - да бъде законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон № 954-01-10 с вносители Александър Томов и Иван Бойков. Има становище на водещата комисия.
Има и още един законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител народният представител Петко Проданов. По него също има становище на водещата комисия.
Съгласно нашия правилник тези два законопроекта трябва да бъдат разгледани заедно.
Второто предложение по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от Парламентарната група на Демократичната левица - да се включи законопроектът за занаятите с вх. № 854-01-46, с вносител народният представител Георги Михайлов
Знаете, че по реда на чл. 39, ал. 7 не гласуваме предложенията за дневния ред. Те влизат в поредността, която ви прочетох.
Освен това има предложения за дневния ред на седмичната програма:
- от народния представител Михаил Миков - да се включи законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс с вносител народният представител Любен Корнезов;
- от народния представител Златко Златев - да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари, във връзка с постановление на Министерския съвет № 275 и щетите, нанесени на държавата и държавния бюджет. Вносители са народния представител Румен Овчаров и група народни представители;
- от народния представител Иван Зънзов - да се включи в седмичната програма законопроект за маслодайната роза с входящ № 854-01-69, с вносител народният представител Иван Зънзов;
- от народния представител Атанас Богданов - да се включи в седмичната програма законопроект за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл с входящ № 854-01-116, с вносител Атанас Богданов.
Има и предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител Министерският съвет.
Мисля, че има още един проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
2. Законопроект за регионалното развитие, с вносител Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
4. Парламентарен контрол.
По дневния ред желае ли да вземе отношение някой от вносителите или за предложение за промяна?
Има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! На конституционно основание правя предложение да се включи като точка в дневния ред изслушване на правителството за неговите действия и непосредствени намерения във връзка с кризата в Косово. Понеже по нашия правилник такъв път сякаш не е предвиден, аз искам, господин председателю, Вие да се ползвате от Вашето право и да предложите такава точка да се включи в дневния ред. Имам две съображения.
Първо, ние сме парламентарна държава и правителството се излъчва от Народното събрание. Всеки момент парламентът може да поиска изслушване, да се запознае, информация или друга форма на действие от правителството или негов член тук в Народното събрание, а не само под формата на петъчния парламентарен контрол от 11,00 до 14,00 ч.
И второ, винаги съм поддържал, че не е необходимо да има писмено проекторешение и че само въз основа на такъв писмен текст може да се включи точка в дневния ред на Народното събрание. Това изслушване е предвидено в духа на Конституцията ни, в целия модерен свят то се прави и мисля, че днес се налага ние да чуем правителството по повод на тази изключително важна за цялата ни общественост проблематика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Ганев, Вие сте имали възможност да си направите предложение по надлежния ред. Недейте да прехвърляте Вашите намерения на председателя на събранието.
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз моля председателя, аз не прехвърлям нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ще имам предвид молбата Ви.
Освен предложенията, които прочетох, ще трябва да се занимаем с поправка на една очевидна фактическа грешка.
При приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст е допусната една фактическа грешка. Имало е направено предложение, прието от Народното събрание, да се освободят от данъци при техния внос стоки за нуждите на водно и планинско спасяване и Гражданска защита, които се закупуват от Българския Червен кръст, като е предложено и гласувано този текст да влезе като изменение на чл. 23, ал. 1, т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, без да е съобразено, че този текст е на предишния Закон за данък върху добавената стойност. През декември ние приехме нов Закон за данък върху добавената стойност, в който има аналогичен текст на текста на чл. 23, ал. 1, т. 6 и това е текстът на чл. 59, т. 7 от Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в "Държавен вестник", бр. 153 от 1998 г., поправен в бр. 1 от 1999 г.
Затова ще ви моля да гласуваме в Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст в § 3 от Преходните разпоредби, вместо "чл. 23, ал. 1, т. 6", да се чете: "чл. 59, т. 7 от Закона за данък върху добавената стойност от 1998 г.".
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Вкарайте го в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Правя предложение да влезе като точка в дневния ред, ако искате като първа точка, ако искате като трета точка.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Може като първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, да бъде първа точка, за да го приключим.
Преди да гласуваме по дневния ред, господин Румен Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като Вие току-що отхвърлихте по чисто формални съображения предложението на господин Гиньо Ганев за изслушване на министър-председателя, аз бих искал да помоля Вас лично да дадете разяснение по въпроса какви ангажименти е поемало Народното събрание и как са съгласувани тези ангажименти с правителството по повод на новата инициатива на българското правителство за изпращане на български депутати в Косово, съвместно с всички останали съседни страни?
Поемани ли са такива ангажименти от Вас, господин Соколов? Тези ангажименти съгласувани ли са по някакъв начин с политическите сили, представени в парламента, или това си е самостоятелна инициатива на господин премиера? Ако е така, има ли право и по кои правилници и закони господин премиерът ангажира българския парламент с такива инициативи? Ако може Вие да ни дадете разяснение, след като министър-председателят не го допускате и не позволявате процедурата изслушване тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, не е вярно, че не го допускам и не позволявам процедура. Има си ред за процедурите.
Второ, никой не може да поема ангажименти от името на Народното събрание освен самото Народно събрание.
Така че никакви ангажименти няма поети.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Господин Агов кой го командирова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По дневния ред има думата господин Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поради особената значимост на проблема и появилата се обществена чувствителност по въпросите, свързани с облагодетелстване на фирми, занимаващи се с разпространение и търговия с цигари, във връзка с Постановление № 275 на Министерския съвет от 18 декември 1998 г. и щетите, нанесени на държавата и на държавния бюджет, по наше искане с входящ № 954-02-5 от 23 февруари 1999 г., на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната програма за работата на Народното събрание да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на Временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които това се е осъществило. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
Друг желае ли думата?
Господин Зънзов има думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! От 4 юни 1998 г. групи народни представители внесоха законопроект за производство на розово масло и за отглеждане на маслодайната българска роза. За първи път преди 350 години в света България започва производството на розово масло. То заема челно място между добиваните етерични масла у нас. България е държала производството на 80 на сто от розовото масло в света. Сега в момента на пазара излизат с малки количества Франция, Турция, Русия и Китай, но качеството на розовото масло, което те предлагат, не е по-добро от качеството на българското розово масло. Това бяло злато е сигурен валутен приходоизточник за държавата.
Преди години в България е имало 80 000 дка с насаждения на рози, а днес са останали само 13 000 дка. Розовите храсти са остарели и добивът при тях е спаднал от 700-1000 кг - сега на 250 кг.

От 1990 г. във всяко Народно събрание е предлаган Закон за розопроизводството, но този закон не е влизал в пленарна зала и не е приеман от Народното събрание.
От 1928 г. се приема първият Закон за розопроизводството в България. На всеки две години Народното събрание е актуализирало този закон, за да бъде ефективен.
Законът за маслодайната роза в страната още повече е във връзка и със законодателството при новите пазарни условия, отношенията производител-купувач не са регламентирани. Ето защо ние молим да влезе на разглеждане в пленарна зала предлагания от нас законопроект за маслодайната роза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Поставям отново въпроса за включване в дневния ред на внесения законопроект по отношение на преструктуриране и стабилизиране на стоманодобива. Мисля, че този въпрос продължава да бъде актуален. В определена степен неколкократното отхвърляне от включването му в дневния ред ме накара все пак да го поставя отново за гласуване в залата с една надежда, че Комисията по икономическата политика, която е водеща в това направление, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е също заинтересована, биха могли да проявят интерес и да организират неговото разглеждане в комисията.
Освен това съгласно програмата за преструктуриране на стоманодобива правителството също имаше подготвен законопроект, който за съжаление до този момент не е внесен в Народното събрание и смятам, че обстоятелствата около съдбата на стоманодобивния отрасъл в България налагат на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде гласувано разглеждането на този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Както и предишната сряда, и днес правя предложение за включване в дневния ред, а виждам, че предложената материя предразполага към това, да бъде включен за обсъждане законопроекта на господин Корнезов за изменение на ГПК, но не този, който е включен в дневния ред, а онзи текст, който касае един много сериозен проблем и който беше приет на първо четене. Става въпрос за законопроекта Корнезов от 11 май още. Ние го приехме на първо четене на 13 януари. Дадохме си 14-дневен срок, в който не постъпиха никакви предложения за второ четене. Той не е минал през комисия, но след като не постъпиха и никакви предложения за второ четене, няма пречка този законопроект да бъде разгледан и да бъде решен този много важен проблем за жилищата и за делбата им, тоест да не се изнасят непременно на публична продан, а тези съделители, които имат по-голяма нужда, да получават имота, като, пак по пазарна оценка, да бъдат обезщетявани и другите съделители с пари или други имоти. Много важен проблем, знаят го и колегите от управляващото мнозинство, постоянно ни занимават граждани с него. Нека да се отнесем с разбиране към тези хора, които постоянно поставят въпроса при срещите ни в избирателните райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението първа точка да бъде поправка на фактическа грешка в закона за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст.
Гласували 182 народни представители: за 154, против 5, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков да се включи като точка в седмичната програма законопроектът за изменение на Гражданския процесуален кодекс с вх. № 850-01-148 - второ четене.
Гласували 185 народни представители: за 72, против 95, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Златко Златев да се включи като точка от седмичната програма проекторешение за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари във връзка с Постановление на Министерския съвет № 275 от 1998 г. и щетите, нанесени на държавата и държавния бюджет, с вх. № 954-02-5.
Гласували 177 народни представители: за 58, против 88, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Зънзов за включване в седмичната програма законопроект за маслодайната роза, с вх. № 854-01-69.
Гласували 182 народни представители: за 74, против 60, въздържали се 48.
Предложението не се приема. (Единични ръкопляскания и възгласи: "Браво! в блока на ДЛ.)


Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов за включване в седмичната програма на законопроекта за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл с входящ № 854-01-116.
Гласували 168 народни представители: за 59, против 82, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС:
Първа точка вече е гласувана.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
3. Законопроект за регионалното развитие.
4. Законопроект за държавния служител.
5. Парламентарен контрол.
Гласували 178 народни представители: за 134, против 17, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Има ли възражения преди да преминем към законопроектите по чл. 39, ал. 7, да гласуваме поправката на фактическата грешка, която се помъчих да обясня? Не виждам.
Моля, гласувайте в § 3 на Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст вместо "чл. 23, ал. 1, т. 6", да се чете "чл. 59, т. 7 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., попр., бр. 1 от 1999 г.)".
Гласували 167 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието и грешката да се счита поправена.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН № 954-01-10 с вносители Александър Томов и Иван Бойков и № 854-01-131 с вносител народния представител Петко Проданов.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Търговския закон № 954-01-10, внесен от
Александър Томов и Иван Бойков

На редовно заседание, проведено на 11 февруари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 954-01-10, внесен от Александър Томов и Иван Бойков. На заседанието на комисията присъства народният представител Иван Бойков, който представи и защити законопроекта.
Председателят на комисията обърна внимание, че не бива с изменение на основния Търговски закон да се определя начинът за определяне състава на различните съвети на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие. Това трябва да стане с изменение на Постановление № 7 на Министерския съвет от 1994 г. или в краен случай със специален закон за случая. Това становище се сподели от повече народни представители и бе подкрепено от господин Янаки Стоилов.
С 4 гласа "за", 3 "против" и 4 "въздържали се", комисията реши да не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон № 954-01-10, внесен от Александър Томов и Иван Бойков за първо гласуване."

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Търговския закон № 854-01-131 от
1998 г., внесен от Петко Проданов

На редовно заседание, проведено на 21 януари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 854-01-131 от 1998 г., внесен от Петко Проданов. На заседанието присъства вносителят, който изложи своите съображения по законопроекта.
Комисията взе предвид, че правото на малцинството от акционерите и признато от всички европейски законодателства и европейските институции препоръчват то да бъде зачитано от всички страни. Комисията също така взе предвид, че правото на малцинството е защитено с чл. 223, ал. 1 от Търговския закон. Досегашната защита обаче не е ефективна, тъй като не са предвидени задължителни срокове за провеждане на свиканото по искане на малцинството от акционерите извънредно общо събрание. Предлаганият законопроект предвижда именно попълване на тази празнота и осигуряване действителна защита на акционерите.
Ето защо комисията единодушно прие да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон № 854-01-131 от 1998 г., внесен от господин Петко Проданов." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителите, думата има вносителят на първия законопроект господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Откакто се внесе и влезе в действие Търговският закон от юни 1991 г., управлението на търговските дружества съгласно чл. 234, който касае главно акционерната собственост, се осъществява чрез съвети, които са надзорен и управителен. В Търговския закон е регламентиран начинът на участие на физическите и юридическите лица в тези съвети.
През 1991 г. преобладаващата част от собствеността беше държавна - имаше малко частна собственост - и голяма част от нея беше еднолична собственост на държавата. С течение на времето почти не остана еднолична държавна собственост, изключая монополите в страната, и в момента собствеността е смесена, като държавата в голям брой промишлени предприятия и търговски дружества има над 50 на сто акционерно участие. Правата на собственика в тези предприятия се осъществяват чрез надзорния съвет и управителния съвет чрез делегирани представители на държавата - това става през отрасловите министерства обикновено, които упражняват правото на собственика.
За съжаление, през тези години от 1991 г. насам, не бе регламентиран въпросът с начина и формата, под които държавата да участва в управата на тези дружества. Те по общия закон, по Търговския закон участват в управлението на акционерната собственост. Като се има предвид, че това е над две трети от държавната собственост, този въпрос е много актуален.
Всяко правителство, което идва на власт в страната, назначава по съмнителни критерии хора, които да заемат местата си в тези съвети. Обикновено назначаването става по партийна линия, съгласувано с отрасловия министър. Всичко това не води до правилно и ефективно управление на държавната собственост, а до създаване на приятелски кръгове, вериги със съмнителна стойност на участие на собственици и в края на краищата до лоши икономически резултати при управлението на държавната собственост.
Министерският съвет с едно постановление се опита да направи регламент върху начина на управление на акционерната собственост. Това постановление излезе по време на управлението на Жан Виденов, но тогава преобладаващата част от собствеността беше еднолична акционерна. Там съществуваха ограниченията, които аз предлагам за изменение на чл. 234 на Търговския закон. В момента не е регламентирано управлението на собствеността, в която има 50 и над 50 на сто държавно участие. Това създава условия за назначаване на хора със съмнителни професионални качества и главно по партийна линия, независимо от какъв цвят са, в управлението на икономиката.
Имах възможност да защитя нашия законопроект пред съответната комисия и трябва да ви кажа, че много ме учуди становището на комисията, което вие чухте в залата: че трябва да помолим Министерския съвет, ако може, да си смени постановлението, за да може да регламентира този процес... Явно, нещата тук отиват извън икономическата сфера, стават вече една социална язва и ние като Народно събрание трябва да сме на нивото на своята отговорност да предложим на Министерския съвет съответни текстове и регламентация, ограничения и то съвсем коректни, съвсем в смисъла и духа на законите, които действат в страната, на назначаването на хора в управлението на тази държавна собственост.
Ние предлагаме само в едно търговско дружество с над 50 на сто държавно участие да има право една юридическа или физическа личност да участва от името на държавата. В момента има фрапиращи случаи на участие в бордове: на един човек в 7-8 борда!? Има случаи, които не са в полза на управляващото мнозинство. Фрапиращи случаи има на координатори, на партийни функционери на СДС, които участват в регионален мащаб в повече от 5 или 6 съвета на дружества!? Изключая партийната, политическата страна на въпроса, за която говорих, един такъв човек просто не е компетентен и не може да управлява седем дружества едновременно! Нито пък да защитава интересите на държавата.
Във ваш интерес е, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, този въпрос да бъде регламентиран в държавата със закон, освен ако имате друга политическа воля или търсите друг ефект от управлението на държавната собственост, какъвто в момента волю или неволю се наслагва в държавата: че членове на управителни, надзорни съвети на държавните предприятия по правило са ваши активисти или хора, назначени от вас или одобрени от вашите партийни организации...
Аз нееднократно повдигах този въпрос от момента, в който ние сме в парламента. Имаше изразена ясна политическа воля. Първия път тя беше изразена от заместник министър-председателя Божков, а преди около две седмици на този въпрос ми отговори министър-председателят Костов, който също каза, че това не е правилно. Но въпреки всичко няма реална стъпка, няма реален ход към изчистване на този проблем в страната.
Аз съм убеден, че такава собственост в България ще има още дълго време. Държавата още дълго време ще бъде съакционер в търговските дружества. Редно ли е всяко правителство, което идва на власт от една или друга политическа сила, да назначава по тази схема членове на управителни съвети на държавните предприятия? Вижте какво става с икономиката. Една от причините за лошия мениджмънт е именно това - безпринципните критерии, по които се назначават хора в тези управителни съвети.
Тези хора получават и доста солидни възнаграждения за предприятия, които са в съмнително икономическо състояние и са със съмнителен просперитет. Това създава възможности за образуване на групи, вериги, да кажем направо мафиотски вериги. Аз казвам това от трибуната, но прочетете пресата - всякакъв вид преса,за да видите как са наредени хората в управителни съвети и какви вериги по интереси сключват в държавата.
Мисля, че в икономическото състояние, в което се намираме в момента, това не може да продължава. Ако вие наистина държите на вашата политическа воля да създадете нормално, обективно, конструктивно управление на икономиката на страната, би трябвало да подкрепите този законопроект. За тези от вас, които не са прочели двете наши предложения, ще ги прочета отново от трибуната:
"Не могат да бъдат членове на съвет на дружество с над 50 на сто държавно участие управители и членове на съвети на друго държавно предприятие, лица, които са съпрузи или роднини до трета степен по права или съребрена линия, включително по сватовство, на член от съвета на другото държавно предприятие."
Аз мисля, че тези поправки, ако бъдат приети от мнозинството, ще ликвидират проблема с така наречените братовчеди. А защо не и баджанаците в държавата, които под формата на управление на държавната собственост получават възнаграждение за политическа вярност. Крайно време е в нашата държава на този въпрос да сложим край. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вносителят на другия законопроект господин Проданов не го виждам.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания по двата законопроекта, предмет на разглеждане.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Изказвам се в подкрепа на току-що представения от господин Бойков законопроект. Вие разбрахте от неговото встъпление какви са мотивите за предлагането на обсъжданите изменения в чл. 234 от Търговския закон. Сигурно тук трудно ще се намерят хора, независимо дали принадлежат към мнозинството или към опозицията, които да оспорват необходимостта да бъдат въведени някакви целесъобразни ограничения за възможността на едни и същи лица да участват в управлението на държавната собственост. Тези аргументи се подсилват от обстоятелството, че в България съществуват много специалисти с висока квалификация и опит, някои от които не са заети или които не изпълняват в момента дейност, съответстваща на техните професионални възможности. И вместо да бъде привлечен този потенциал от квалифицирани и опитни специалисти, в повечето случаи едни и същи лица дублират своето участие в управлението на държавната собственост.
Освен това тези, които са се запознавали, знаят, че сключваните договори за управление на държавната собственост в много случаи са лишени от реално съдържание. В тях не се посочват конкретните задачи, с които тези лица отиват да изпълняват функциите, за които става дума, нито степента на тяхната имуществена отговорност впоследствие покрива големите загуби, които са натрупали предприятията, не само заради съществуващите икономически условия, и заради начина, по който се управлява тази собственост.
В края на миналата седмица в своето изказване министър-председателят, когато говореше за перспективите на икономическото развитие в България, каза, че докато не бъде изцяло приватизирана собствеността, не трябва да очакваме по-добри икономически резултати. Това беше по смисъл една от неговите тези. Но пита се тогава: защо правителството се занимава така масово с дейността по определяне на лицата, които управляват държавната собственост, след като в такива думи се съзира желанието да не се носи отговорност от изпълнителната власт за икономическото състояние на предприятията, които се управляват от излъчени от изпълнителната власт лица?
Ясно е, че въпросите за собствеността са поне толкова важни, колкото и въпросът за начина на нейното управление. Затова мисля, че тази тема повече не трябва да бъде подценявана. Не е заслуга на сегашното правителство, че силно е политизирало управлението на държавната собственост. Това е една практика от последните години, която обаче продължава и дори в много отношения се задълбочава. Нима не са ви известни примерите, когато не само заместник-министри, но и други лица, понякога без всякаква публична известност, и още по-лошо - без необходимата компетентност, участват в управлението на редица предприятия с държавно участие. Поне до неотдавна регионалният координатор на Съюза на демократичните сили за Ловешки регион участваше в седем органи за управление или надзор.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не е вярно!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Колко, пет ли са станали впоследствие? Или пък когато тук бяха атакувани представителите на Съюза на демократичните сили от други региони, се оказа, че те са разпръснати в различни предприятия, не само там, където е съсредоточена тяхната политическа дейност, и впоследствие те бяха редуцирани до един по-малък брой, въпреки извършените финансови нарушения и лошото икономическо състояние на част от предприятията. Нима не си спомняте и призивите на президента на Републиката, че трябва да се въведе някакво разумно ограничение за възможността на едни и същи лица да участват в управлението на държавната собственост? Дори в един отговор на министър-председателя на зададен актуален въпрос той също не оспори необходимостта да се извърши ревизия и лицата, които са му директно подчинени в състава на изпълнителната власт, да бъдат намалени във връзка с тяхното участие в управителни и надзорни органи.
Вие дори, ако се опасявате, че това предложение е твърде широко по своя обхват, можете да обмислите и негова разновидност - да запазите участието не в едно, а в две предприятия, където държавата има участие, или да предвидите някакви разновидности, с оглед на това дали държавата има преобладаващ дял в съответното акционерно дружество или тя е само един миноритарен собственик, който за момента упражнява своите права с тенденция те да бъдат прехвърлени на други собственици. Следователно съществуват варианти за решаването на този въпрос, ако налице е обща воля и това предложение дава такава възможност.
Според мен най-важното е да се разбере, че икономическата и политическата власт не могат напълно да бъдат сливани, ако ние искаме първо, да постигнем ефективност на икономиката, и второ, да намалим корупцията. Тук единственото възражение, което може да се посочи срещу предлагания законопроект, е, че има по-добър юридически начин за решаване на този въпрос, като това стане със съответстващо изменение в постановлението, което урежда начина, по който държавата упражнява своите права на собственик.
Аз съм съгласен, че това е по-лекият и юридически по-сполучливият вариант. Но след като вече толкова време изпълнителната власт, която издава тези актове, не предприема действия, време е парламентът да посочи каква е неговата воля. Ясно е, че се чуват различни послания, в много случаи неоспорващи тази идея, но в крайна сметка решение липсва. Затова днес смятам, че по такива съображения предложеният законопроект не бива да бъде отклоняван, а да се приеме и работата върху него да бъде продължена. Ако правителството имаше искреното намерение да реши този въпрос, то щеше да го направи със своя акт. След като това не става, парламентът в момента е този, който трябва ясно да посочи дали той споделя идеята за рационализиране на управлението на държавната собственост и за намаляване на злоупотребите с нея или тази практика ще бъде продължавана, независимо какви думи ще се чуят от трибуната при по-нататъшната дискусия.
Затова аз с убеденост ще подкрепя този законопроект, както това направих и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Пак повтарям - и с това завършвам, че е време в българския политически живот да се направи разграничението между икономическата и политическата власт не за да се отстрани изпълнителната власт от участие в държавната собственост, а за да се постигне подобряване на управлението на тази собственост и да се намалят злоупотребите с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съвносител на този законопроект, но ще говоря просто като народен представител.
Първият въпрос, който искам да поставя, е кой е за този закон или по-скоро кой е за идеите, въплътени в този закон.
Първо, ние имаме изказване от април миналата година на президента на Републиката и държавният глава отправи апел именно във връзка със съдържанието, което днес ние предлагаме. Държавният глава преди една година вследствие на дискусия, която се състоя още в края на 1997 и началото на 1998 г., в частност тук, в парламента, призова от бордовете да бъдат извадени чиновниците, да бъдат извадени близки и роднини, с оглед да се освободи процесът на приватизация.
Една година по-късно или 11 месеца по-късно ние виждаме, че нищо в това отношение не се е променило.
Второ, министър-председателят обеща публично пред медиите, че този въпрос ще бъде решен по най-бързия начин. Пресата достатъчно точно написа за негови думи, които бяха в тази насока. Десет - единадесет месеца по-късно нищо в това отношение не е променено.
Вторият въпрос е кого засяга този закон. Този закон засяга вероятно между 5 и 10 хил. души, защото бордовете на всички държавни предприятия са пълни с хора, които са или на чиновнически длъжности в министерствата, или близки, познати, техни роднини или местни управници, местни партийни величия. Този закон е срещу срастването на политическата и държавна власт с икономиката - принцип, записан в десетки програми и в частност в Програмата на Съюза на демократичните сили. Защото, ако има такова срастване, е ясно, че има няколко явления, които са изключително опасни за реформите в страната, и за самото съдържание на това, което правим като политика.
Първата голяма опасност - чрез тези хора, които масово са навлезли в бордовете, има и продължава да съществува явлението "изсмукване на държавни средства в посока на частни интереси"! Случаите са безкрайно много. Ако искате такива примери ние можем да ви ги дадем в папки - десетки, десетки папки: от това да се създават близки фирми или фирми на лица - и на близки, и познати, и да се поставят на входа и изхода на предприятията до това 25-28-годишни лица да бъдат членове на бордове и да предлагат нелепи решения.
Всички тези явления обаче пречат - и това е по-страшното - на самата приватизация. Тези хора не са заинтересовани от структурни реформи. Те не са заинтересовани от бърза приватизация по пазарен начин. Фактически наличието на тази дивизия, или, ако щете, на тази армия от бюрократи, намъкнали се в бордовете на държавните предприятия, стои срещу реформата обективно и това не може да се отрича.
В редица бележки на представителите на Международния валутен фонд се съдържаше материята, която днес ние предлагаме, защото става дума действително за група, противостояща на това, което се прави в страната, и на това, което е записано в програмите на основните политически сили, представени в парламента.
Срастването на държавната и икономическа власт е явление от друга епоха! И аз не виждам друга причина или друго основание да продължава пазенето на тези хора освен едно-единствено нещо - дълбоко лицемерие в прилагането на реформата. Как е възможно една година след като двамата най-отговорни държавни мъже се ангажираха пред народа този въпрос да бъде решен, той да продължава да седи, даже да се разраства в определени сфери на държавното производство. Ами, не случайно програмата за приватизация за 1998 г. не е изпълнена. Не случайно имаме протакане и отлагане на приватизационни сделки. Не случайно имаме отблъскване на чужди инвеститори, защото има десетки, стотици, хиляди хора, които са срещу това и не са заинтересовани от това. Примерно, те продължават да смучат от държавните предприятия.
Ние внесохме този закон не защото той не можеше да бъде решен като материя чрез постановление, господин Стоилов, а защото държавата показа нежелание в лицето на Министерския съвет да реши въпроса. Ако имаше начин това да се реши с едно обикновено постановление, вие помните, че миналата година и аз многократно от тази трибуна подкрепих това, което се каза в публичното пространство, но се вижда, че две години след като правителството на СДС, на ОДС е на власт, този въпрос продължава да стои, дори да се разраства. Или може би има друга причина? Че Министерският съвет и ръководството на СДС не е в състояние на се справи със собствената си маса чиновници. Или че има тесен мост за финансиране между тази група хора и партийни структури. Коя е истината?
Каквато и да е истината обаче това явление не може да продължава! И аз ви моля, подкрепете този закон в името, първо, на това, което вие сами сте заявявали като програма; второ, заради това, че трябва да се отблокира приватизацията и реформата в страната. И трето, накрая, защото подобен тип срастване е против самата същност на това, което искаме като икономика за България.
Искам с тези думи само да аргументирам внасянето на закона, да подкрепя мотивите като съвносител и отново да кажа, че рано или късно този въпрос в България ще бъде решен. Решете го Вие, за да не остават такива проблеми за нас!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Макар и със съвсем малко разпоредби, законопроектът, който се предлага, се оказва, че е много съществен. Аз, подкрепяйки неговите идеи с всичко това, което се каза дотук, смятам, че ние бихме могли да разширим между двете четения това, което се предлага, в следната посока.
Имах възможност вече в парламентарния контрол да говоря по това, че правилникът, който е свързан с управлението на държавната собственост не се прилага от министъра на промишлеността. Нещо повече, аз дадох пример, който бих искал да повторя тук.
Едно предприятие, което е държавно, каквото е "Месоцентрала" ЕООД, Монтана, от последния месец декември миналата година до януари сменя трима управители, за които стои подписът на господин министъра на промишлеността, като първият няма право, тъй като има и други частни фирми, да бъде управител. Това е записано ясно в правилника. И ако не е монтанският съд да спре подобно нещо, то господин Божков е щял да остави в противоречие с правилника на Министерски съвет за управление един такъв човек. Спира монтанският съд този господин. От своя страна този господин предлага своя бодигард. Господин Божков отново подписва. Оказва се, че бодигардът не е в състояние, тъй като съдът отново спира такова решение... Той дава пълномощно на шофьора на този, който е бил първоначалния, тоест една верига, уважаеми дами и господа, което говори за това, че министърът на промишлеността не иска да прилага правилника, което говори за това, че е необходимо в закона ние, независимо от това, че ще подсилим някои разпоредби, да запишем изрични такива, за да може действително в тази посока да въведем поне малко повече ред.
А наистина ние се нуждаем от много повече ред и стабилизация в сектора, в който има държавно участие, защото влошеното състояние в промишлеността и продължаващото влошаване изисква радикални мерки, изисква висока компетентност и отговорност. Това, което се прави в момента с управителните тела, с вкарването на политически лица, с дублирането в бордове и други, не води до повишаване на ефективността на управление. Напротив, все повече се влошава това нещо.
Следователно, ние като законодатели сме длъжни да предприемем такива законови действия, които да гарантират повишаване ефективността на управлението. Аз тук също ще помисля между двете четения за допълнителни разпоредби, за да няма такива мераклии, които да считат, че от тази баница може да се отиде и да се участва просто, а действително да носят отговорност. И то повече от тази, която в момента е записана в различните документи.
Мисля, че ако всеки един от нас осъзнава своята отговорност, ще бъде в тази посока - ще подкрепи законопроекта на колегите, а и допълнително ще търси собствени мерки. Аз споделям това, което каза и господин Янаки Стоилов - действително това е практика, която се наложи в последните години, която обаче вече придоби уродливи размери в последната година и половина - две.
И аз не случайно дадох примера с господин министъра на промишлеността Божков, защото не е само "Месоцентрала" ЕООД, а и много други предприятия има в моя регион, които са в същото състояние и са под същото управление. И когато ние констатираме, че резултатите са все по-лоши, не можем, уважаеми колеги, да си затворим очите и да кажем, че това е работа на други.
Ето защо аз ще подкрепя законопроекта на първо четене и ще направя своите предложения в посока на тези идеи, които споделих, а вероятно и по други, с оглед повишаване ефективността на управлението в предприятията с преобладаваща държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Иван Бойков има думата.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам на вашето мълчание. Бих желал да вземете отношение и да подложите на рязка критика този законопроект. Но в края на краищата от него може да се излезе и в позитивен план. Неведнъж от тази трибуна съм ви казвал, че има много начини за управление на държавната собственост и точно на този тип държавна собственост. Държавна собственост под формата на еднолично акционерно дружество съществува и в развитите страни. Аз се позаинтересувах как са уредени техните закони за начина на управление на държавната собственост. Точно така са уредени - в духа на предложенията на президента на Републиката и на това, което декларира министър-председателят. Начело на такива дружества и в техните бордове участват хора професионалисти, хора подбрани под определен критерий, които са пряко свързани и като образование, и като квалификация с темата, с предприятието, с начина му на производство, хора, които имат ясни ангажименти по отношение на резултатите на тези дружества. Аз не знам дали сте виждали мениджърски договор на български управител. Ами той няма възможност и в голямата си част, понеже говорим за управление на държавна собственост, няма възможност да предприеме и най-елементарни действия. Ограничен е по отношение на кредити, ограничен е по отношение на подписи и по отношение на всичко.
Много от вас пътуваха до Съединените щати, уважаеми управляващи колеги, и там сигурно сте имали възможност да се запознаете с това как е поставен американският мениджмънт. Той е пак сложен върху собственост, независимо каква е. Аз съм виждал такъв договор, той е над 60 страници и е с пълни права и с време за реализации. Докато у нас, в държавата България не надделее този критерий и партизанщината не отиде на заден план, няма да получим икономически растеж, уважаеми колеги. Не се заблуждавайте, че с всякакви такива административни мерки от типа постановление могат да се решат тези въпроси. Трябва да има ясно изразена политическа воля. В края на краищата вие дойдохте на власт преди две години именно с ясно изразената политическа воля. Тя е написана във вашата "Програма 2001". Поне на пет страници има ясни текстове, които регламентират въпроса с начина, по който вие ще освободите икономиката да се развива. Получи се точно обратното! Всички от вас са ангажирани в начина на управление и регламентацията на икономиката поне в своите райони и знаете какво става. Оставете международната криза, която е много спрягана в момента в България, вижте нашите, вътрешните неща, реалните неща в България, начина, по който се стопанисва собствеността, и ще забележите очевидни случаи на недобросъвестно упражняване на правата, дадени от държавата. Част от хората, които са назначени в тези бордове, включително и след избора на изпълнителните директори, разпродават държавната собственост. Разпродават я, не я приватизират, разбирате ли? Те продават машини и съоръжения! Примери много мога да ви посоча, но няма смисъл тук да навлизаме в тези неща. След тях остават руини. Те са като скакалци, точно като ято скакалци, което влиза в икономиката, и след тях остава пустиня.
Нещата придобиват вече много сериозни размери в страната в момента. Защото в момента икономическото ни положение не е цветущо. Ние сме на прага на начина на провеждане на структурната реформа. С тези хора ли ще провеждате структурната реформа? Преди две години, като приемахме програмата за приватизация за 1997 г., ви казах, че начинът, по който се назначават хората в бордовете не директорите, ще блокира приватизацията. Тогава ми казахте, че те са пратени там, за да направят приватизация. Не може да имате рязко разминаване на интереси и да имате успех. Тези хора са заинтересувани колкото се може по-дълго време да вземат средства от тези предприятия. Хайде, да са в един борд, в два борда, но има случаи на по 5-6 борда. И вие ги знаете по-добре от нас, няма смисъл да ги изнасяме тук. Всеки ден в пресата има публикации. (Реплика от мнозинството.) Аз не казвам оттук конкретни числа. Дали са верни, кажете вие! Затова ви призовавам да излезете тук и да кажете, че не са верни. Вие не се изказвате по този законопроект, а той ви касае пряко. Касае пряко вашите райони. Голяма част от вас са и партийни ръководители на своите райони. Кажете ми как се назначават членове на съвета на директорите и на надзорните съвети в държавните предприятия? Има ли някъде някой останал в тези бордове, който не е от вашата партия? Посочете ми един пример, оборете ме тук, от трибуната, и ми кажете, че не е вярно, че лъжа и че всичко това е неправилно! Вие трябва да имате собствена имунна система, иначе нещата отиват срещу държавата. Така не може да се управлява държавната собственост. Достатъчно много известни техники има в света. И преди Девети септември в България, няколко пъти съм казвал, е имало еднолични акционерни държавни дружества.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Нямаше!
ИВАН БОЙКОВ: Как да нямаше? Ето, мини "Перник". И мини "Перник" са създадени със закон, аз го знам този закон.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Със специален закон.
ИВАН БОЙКОВ: Със специален закон, така е, господин Лучников. Управлявайте и вие със специален закон големите, монополните предприятия. Защо не го направите? Ето това е било традиция в България. И това, което чувам тук от трибуната, че държавната собственост не може да се управлява рационално, е мит. Че така или иначе трябва да я ликвидираме по един или друг начин - или с приватизация, или по друга схема - и тогава ще цъфнем и ще тръгнем напред! Откъде ще извадите тези частни мениджъри? Вие по схемата на партийните назначения и работници изключихте една голяма част от обучените български кадри, мениджъри, които изобщо не са партийно кой знае колко ангажирани. Колко мениджъри има в България, обучени в тези години, които са на нашите години - между 35 и 45-50 години? Защото на 28 години, простете ме, ама прекрасен да е човекът, ама много да знае, той няма опит и не може да управлява държавно предприятие. Наистина трябва да се дава път и на младите, но трябва да има разумно съотношение. Вижте българските банкери, вижте и западните банкери! Погледнете поне в побелелите им коси! Онзи ден чух едно смешно изказване на един подуправител на Българската народна банка, че нямало никакво значение как се движи курсът на долара, за нас това не се отнасяло, понеже сме цъфнали. Естествено този човек никога не е бил банкер. Никога не е бил банкер! Не се става мениджър за една година.
Имате фрапиращи случаи на назначаване на хора, които нямат нищо общо с предприятията. Те нямат квалификация, ценз нямат за това нещо. С каква цел са пратени, вие ми кажете, с каква цел са пратени такива хора в управлението на държавните предприятия? Те могат ли да го управляват? Не могат, защото не го знаят, не го познават. Тогава трябва да има някаква друга цел. Каква е тази друга цел?
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: За да разграбят държавата, както беше преди!
ИВАН БОЙКОВ: За да отклоняват средства, изглежда. Точно така е, абсолютно сте прав! Защото преди това схемата беше същата. Само че вие не я закрихте, а я повторихте с успех, с огромен успех. Именно това трябва да се пресече и да се ликвидира. Две години по този въпрос постоянно се правят дискусии, всичките казвате "да", включително и членовете на правителството казват "да" и нищо не става! Каква е думата за такова нещо? Оттук няма да я изрека, защото ще прозвучи лошо. Вие си отговорете каква е думата и дали това, което декларирате и казвате публично, отговаря на това, което е в живота. Защото хората виждат, хората там, където живеят, виждат какво става, как се закриват производства, закриват се предприятия извън обективните случаи, като международното икономическо положение, пазарите и т.н. Има и обратни примери - на добър мениджмънт. Но те по правило са извън схемата на партийното ръководство.

Нима не виждате, че това свързване между държавната власт и икономиката води до отрицателни резултати? И след като имате такава воля, вземете и го направете. Наложете на вашето правителство нека си смени постановлението. Ние в Народното събрание още не издаваме постановления, тъй че този тип мотиви в решението на комисията ми звучат абсолютно несериозно. Как да накарам аз министър-председателя да издаде друго постановление? Аз се опитах няколко пъти - имах питане преди 2 седмици, преди това към Божков и т.н. И какво се промени? Нищо. Имам ги и стенограмите.
През месец юли миналата година имах питане към заместник министър-председателя, който отговаря за икономиката. Той ми каза, че до 2 месеца всичко ще бъде наред. Стенограмата е в мен. Мина една година.
Така че, уважаеми колеги, в края на краищата законопроекта, който внасяме тук, е насочен като че ли да помогне на вас - да превъртите, да излезете от това състояние на мълчаливо одобрение на действия, които работят срещу Народното събрание, срещу вас като народни представители, срещу икономиката на страната, срещу вашето правителство. Или може би работят в интерес на определен кръг хора, които са ангажирани?
Все пак искам да кажете колко съм неправ тук, от трибуната. Иначе на вашето съгласие и гласуване евентуално "против" не знам какво определение да му дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Внесеният законопроект не решава изобщо въпросите, за които се заяви тук, че решава.
Добре, едно лице не може да бъде в повече от един надзорен или управителен съвет. Но във всеки управителен и надзорен съвет трябва да има някакво лице. Щом като това лице се назначава от отговорния министър, който упражнява правата на държавата в собствеността на това предприятие, то естествено ще бъде избрано по негов вкус. Ами тогава този министър, ако се ръководи само от политически съображения, той ще се ръководи от политически съображения и когато назначава тези хора - всеки един в различно предприятие. С това, което вие предлагате, само разширявате кръга на политическите лица, които ще бъдат въведени в управлението на държавната собственост, а няма да промените абсолютно нищо друго. А по този начин вие може би ще лишите някои много добри специалисти, които вземат участие в няколко борда.
Вие тук претендирате, че познавате западната практика. В западната практика са широко известни случаите, когато известни добри специалисти са включени в бордовете на различни предприятия, защото те искат да имат тяхната компетентна помощ и съдействие.
Ние смятаме, че този въпрос е въпрос на правителството. И когато правителството е обещало, че ще ограничи броя на хората, които участват в бордовете, ние трябва да му вярваме, докато докажем, че то не изпълнява своите обещания. Тук министър-председателят в това отношение направи много определения, заявления и пое много определени ангажименти. Нека видим той дали наистина изпълнява тези ангажименти или не. Нека с конкретни случаи, по реда на парламентарния контрол, да разобличим правителството, че наистина злоупотребява със своите възможности да определя членовете на бордовете на предприятията с преимуществено държавно участие. Но докато не го направим, нека бъдем по-сдържани, защото, пак ви казвам, няма да направим нищо.
По отношение на това, че участието на лицата в бордовете било пречка за приватизиране на съответните предприятия, затова, защото, видите ли, те се страхуват, че ако предприятията бъдат приватизирани, те ще загубят своите места в тези бордове и ще бъдат лишени от известни облаги.
Вижте, господа, ако едно лице бъде в бордовете на няколко предприятия, то много по-лесно ще се съгласи някое от тези предприятия да се приватизира, защото за него ще остане възможността да участва в бордовете на останалите предприятия. Ако лицето е ангажирано само в борда на едно-единствено предприятие, то тогава ще се бори със зъби и нокти против неговото приватизиране, защото по този начин ще се лиши от последните възможности да получава някакви облаги. Ако не в друго, бъдете логични, когато правите вашите предложения. Защото тук не говорим на бавно развиващи се хора, а на хора, които мислят, и следователно трябва да уважаваме логиката, когато се мъчим да ги убедим в една или друга насока.
Истинският мотив на вашето предложение е старият злобен български навик да гледаме в паницата на съседа. (Смях и весело оживление в Евролевицата.)
И ако в паницата на съседа има повече от една мръвка, дайте да му я вземем. Това е истината!
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): То не е паница, а е цял сервиз.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Но с това нещо не се злоупотребява. С това нещо се работи отговорно и ние вярваме на нашето правителство и се надяваме, че то ще направи всичко възможно, за да подобри работата в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за реплика господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин Лучников, много Ви е тежка задачата. Вземете си кажете направо, че не щете да изкарате тези братовчеди от бордовете. Защото Вие казвате - чакаме правителството. Ами то ще свърши мандата. Една година чакаме на обещание и две години чакаме на програма. Мълчахме си толкова време. Толкова дълъг гратисен период. От вашите депутати имаше хора, които Ви предлагаха подобно нещо.
Второ. Ако искате да го решим докрай, готови сме да приемем и постановка в закона, че въобще чиновници от министерствата и хора на избрана партийна работа не могат да участват. Готови сме, ако искате, да вървим и докрай. Но вземете и приемете поне междинното. Ние сме го направили нарочно, и ще ви кажа, за да ви докажа, че не гледаме в никаква паница. В първия момент, в който зависи от нас тази власт, и този въпрос ще го решим веднага, защото е илюзия да се смята, че той щял едното предприятие да го приватизира, а другото щял да си го пази за себе си. Е, недейте сега така! Ами то е алчна работа, господин Лучников. Алчна работа! Гарантираме ви, вие ще ни принудите да извадим 950 роднини по първа линия. Да ви извадим всичките на списък и да ви ги дадем, ако искате. Ще ни принудите накрая да направим това. Ние не искаме да правим това. Махнете тези хора, които смучат държавната собственост и пречат на приватизацията, и спъват реформата. Махнете ги, докато е време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата за втора реплика господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Лучников от тази трибуна преди минути каза, че всички трябва да мислим с главите си и мислейки с главите си, да не приемаме законопроекта, предложен от Евролевицата. Докато умните обаче се наумуват, лудите се налудуваха и изпограбиха държавната собственост.
Второ, господин Лучников, Вие говорихте за паницата. Че едва ли не хората от лявата страна надничат във вашата паница. Не е въпросът до надничане в паницата, но и паницата, и храната вие ги взехте и нищо не оставяте на хората.
В края на краищата тук господин Бойков, който преди малко каза за скакалците, аз ще го перифразирам - сините скакалци изяждат България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за трета реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников, колеги! Изслушах с внимание това, което каза господин Лучников и съм удивен. Удивен съм от това, че става дума за чисто потребителска настройка, за паница, а не се вижда големият проблем на България. Големият проблем на България действително е, че управлението на държавната собственост е крайно неефективно и се влошава с всеки изминал ден и има срив, който се задълбочава, особено в промишлеността.
Съгласен съм с едно с господин Лучников, че наистина примерът на Запад в частните фирми е и такъв. Но, господин Лучников, второто, което е, а всъщност има и още едно, с което съм съгласен, ако ние днес излизаме извън рамките на тези идеи, които предлагат колегите от Евролевицата, то е защото проблемът трябва да бъде решен. Тоест, проблемът с управлението на тези предприятия. Категорично не съм съгласен с Вашия извод, че трябва да се вярва на правителството.
Аз дадох пример с министъра на промишлеността - с "Месоцентрала" ООД - Монтана, в който той брутално за един месец три пъти подписва на хора, които са изключително некомпетентни да управляват държавно предприятие. Маса са и другите примери - и с "Прециз" в моя регион, и с "Електростарт" и т.н. Аз вече не вярвам на правителството. И дори, ако трябва ние като законодатели да гарантираме доверие с това, което правим - такива разпоредби, които да принудят който и да е да се съобразява с тях. Ето затова аз се надявам, че Вие ще разберете нашата загриженост не като паница и като потребителска, а като отговорност пред икономиката на страната, която все още има какво да даде.
Надявам се също така, че колегите от мнозинството ще подкрепят този законопроект с идеите, които са заложени в него, и с други идеи между първо и второ четене, за да подобрим наистина управлението на държавната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз се радвам, че всички се съгласихме, че държавната собственост е лоша собственост и както и да я управляваме, не можем да я управляваме добре, защото тя поначало в кройката си е сбъркана и затова спасението за страната е в бърза приватизация, а не в кърпене на фалиралата държавна собственост.
Да се разберем по един въпрос обаче: кой ограби държавната собственост? Ограбихте я вие, скъпи приятели...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ние я построихме, а вие я ограбихте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вие построихте тази държавна собственост, която натрупа на България 10 млрд. доларов борч, под чието бреме сега пъшка целият народ, за да плаща вашите щуротии с вашето държавно планово стопанство, което натрупа паметници, които създават само загуба. Ето това е истината, оттам тръгва.
А сега, господин Статков, Вие може да не вярвате на правителството, то си е Ваша работа, но ние вярваме на правителството, понеже то е наше правителство и то изпълнява стриктно своята програма и, както се надяваме, ще изведе България от бездната. Аз помня Вашите злокобни прокоби, че България през зимата ще се разкапе, че ще умре от глад, че ще умре от криза. Зимата вече преминава и България не пропадна и няма да пропадне именно под ръководството на това правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! В залата наистина става тягостно, тъй като и на слепите, и на глухите е ясно, че и червени, и сини за десет години опропастихте България и ни разбихте държавицата. Тези, които в момента си говорят, докато аз ви адресирам от трибуната, трябва да знаят, че рано или късно вие, господа, ще отговаряте. Прошка за вас няма да има и този народ ще ви потърси сметка.
Когато България търгува със 189 държави и когато има компютърна индустрия, която има електрокарна индустрия, когато има силна химия, когато има електроника, когато изгради спорт, култура, образование, никой не може да отрече, че това е факт и този, който се гаври с тези постижения на българския народ, е абсолютен лъжец.
Същевременно комунистическите политици на България вкараха страната ни в един пакт, който с едно дръпване на черджето беше разбит на пух и прах от господин Горбачов и ние бяхме оставени марцина да се спасяваме. И как се спасихме? С абсолютни импровизации. Откъде дойдоха те? Дойдоха от липсата на национално съгласие, от липсата на капацитет за уважение към другия, за изслушване, за признаване наистина на опонента и оттук вече тръгна голямата снежна топка по склона на планината.
И тези, които още ни делят днес на червени и сини, куклуводите от чужбина няма да отговарят пред българския народ, тъй като те не могат да бъдат призовани, но техните слуги тук трябва да знаят, че ако това братоубийствено положение не се спре с днешна дата, ако ние не седнем заедно и сътворим една силна концепция за оставане в държавния сектор само на най-важните и най-безкомпромисните отрасли и всичко друго лека-полека, организирано, професионално да мине в частния сектор. Ако на кооперативния сектор не бъде обърнато внимание, както бащата на президента на Република България, ликвидаторът господин Стоянов разби Пловдив окръг и никой не му потърси сметка, ако ние не решим, че с днешна дата тази концепция и отляво, и отдясно, и от либерал-демократите в центъра да стане реалност бързо и ние да я предложим на света, и светът да ни повярва, ние вървим към бездната на пропастта и за нас оцеляване няма. Този наивник, който смята, че за нас оцеляване има, просто не е живял дълго или не е видял достатъчно от света, за да разбере механизмите на оцеляване на малките нации.
Имаме ли технически и научен потенциал? Все още да. Не знам Бог с какви големи шепи е дарил българина, но все още - да.
Ако някой от сините от управляващата кохорта каже, че понеже другите, специалистите били изградени в комунистическата система и те нямали тежест, аз ще им кажа: същите тези, които ме държаха в самоизгнание 25, години аз ще им се поклоня, ако те знаят и могат да дадат нещо за България, защото те за нас са нужни днес. А от синята гвардия младите хора, наистина пълните с енергия ги призовавам: забравете за конфронтацията и много лош съветник е омразата. Оттук главозамайването на синьото правителство трябва да спре. Трябва да почнем да си говорим като сънародници и съмишленици, и даже съучастници в оцеляването на България. Не говоря само за българското производство, без което една държава е немислима. Без сериозен износ, без конкурентен продукт, без шанс за валутни попълнения и нови технолигии, ние сме загубени. И така си говорим в тази зала и никой никого не слуша и никой никого не уважава.
Току-що се връщам от Индия и ми показват абсолютен, невероятен космически център - тези хора, които гладуваха допреди десет години! И нито един не се оплака. Ние ставаме държава на Плачковци - тези хора, които на всеки ъгъл се оплакват. Получавам по 300 писма на седмица с желание да им дам ключа от квартирата или къщата си, или да им помогна с пари, или с каквото и да е. Аз не съм видял такава държава другаде. В Ню Йорк сити един бродяга най-много да ти поиска една цигара, защото има достойнство. Ние сме станали страна на просяци - гениалните българи като индивиди и трагичните българи като група.
Разбира се, че ни трябва силно водачество. Затова умолявам аз господин Костов всеки път от тази трибуна в петъчните питания, които са ми единствените пролуки за питания, тъй като аз нямам радио и телевизия двадесет и три месеца и дано ме чуе, и дано се обединим с днешна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вярно е, че тази поправка в закона е много мъничка, тя е два реда и половина, но повярвайте, че зад нея наистина стои една много сериозна подготовка. Ние наистина разполагаме с конкретни данни за родовото настаняване или партийно-родовото настаняване в структурите на българската икономика. И какво искате: да започнем сега да се цакаме по този начин? Вижте какво стана преди два дни.
Преди два дни министър-председателят Иван Костов за първи път възропта срещу негативното отношение на Европа в редица аспекти спрямо България. Лично според мен той беше прав. Но вижте какво му отговориха европейците: уредете си първо вашата къща и тогава плачете за чужди инвестиции; спрете да крадете вашата икономика и тогава ние ще ви помогнем. Какво искате вие сега? Вие, ако гласувате против този закон...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Не са казали точно така.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Точно така го казаха, Кольо. Вие, ако гласувате против тези поправки, чисто и просто заставате на страната на упреците на европейците срещу това, което каза вашият министър-председател. Помогнете му. Отправихме ви няколко пъти апел: помогнете на България, помогнете на вашето правителство.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Той е министър-председател на България, а не е наш.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Ами, той казва, че е ваш. Аз мога да ви изнеса данни, господин Димитров, че той е ваш.
Но, хубаво, помогнете на министър-председателя на България, помогнете на България с тези дребни поправки. Защото в противен случай наистина вие ачик-ачик казвате: ще си крадем до дупка.
Няма да се приватизира, господин Лучников, до края на вашия мандат, на мандата на това правителство. Няма да се приватизира! Основното, което ще стане - ще се ликвидира. И значи вие искате вашата рода, вашите братовчеди да седят до последно на клона на държавата и да цицат до последно, след което просто няма да има какво да се приватизира - 700 предприятия ще бъдат ликвидирани.
Аз наистина съм просто изненадан. Вие в комисията оглавихте, така да се каже, групата, която каза: да, принципно правилен е подходът. Казахте, че през 1991 г. Вие сте имали подобни идеи, когато бяхте вицепремиер и министър на правосъдието. Казахте: да. Добре, защо сега изведнъж в някакви си две седмици Вие се отказвате от това, което ние чухме в комисията. Ние бяхме с господин Бойков там, бранехме закона и очаквахме, че едно такова наистина кристално чисто, ясно като постановка нещо - родата вън от държавните предприятия, ще бъде подкрепено от всички. Аз се изненадвам, че ние вече час и половина не можем да решим един елементарен казус. Час и половина ние се опитваме да ви обясним, че като опозиция милеем повече за България, отколкото вие като управляващи. Това е абсурд. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Други изказвания? Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Драганов! Аз никога не съм казал, че съм за държавата да бъде обирана от разни братовчеди, кръгове или други подобни. Аз винаги съм твърдял и съм го казвал, че съм за много внимателни действия, когато се подбират представители на държавната собственост или в предприятията с преимуществено държавно участие. Но аз ви казвам: това не може да стане с промяна на един закон. Законът решава принципни положения. Законът не се занимава с това кой да прати къде. Затова аз ви казвам, че ние това нещо, ако го направим, тъкмо бяхме го ограничили до известна степен с министерско постановление, след това тази добра практика се ликвидира от вашето правителство - на Беров, продължи от вашето правителство на Виденов. Вашето, разбира се. Та, затова да сме наясно: ние не сме против тази работа, но ние се надяваме и вярваме, че нашето правителство ще се справи с тази задача, без да правим принципни промени в един принципен закон по един отделен случай, което е много вредна законодателна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Господин Драганов има думата за дуплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин Лучников! Аз по времето на Беров бях преподавател в Софийския университет, и не знаех, че Софийският университет имал правителство. Но това - пътьом.
Бих се радвал, ако най-сетне свестните, умните хора от университета се захванат с държавата. Тя по-бързо ще се оправи, отколкото сега, при разни дилетанти и хора, които хал-хабер си нямат от управление.
Но искам друго да ви кажа. Аз съм изцяло съгласен с Вас. Вие казахте: законът трябва да урежда принципни положения. Значи в нашия закон ние не казваме, че братовчедът, примерно на Никола Николов или на Пламен, не може да бъде в еди-кое си предприятие. Ние казваме: не могат роднини по еди-каква си линия, това е принцип и Вие знаете, чак ми е неудобно аз да Ви напомням на Вас, като един изключително опитен законотворец, това го има в маса закони, в които се определят до коя линия по роднински връзки може и не може. Значи ние предлагаме едно елементарно принципно положение, а когато всичко стане частно, то ще си отпадне от само себе си. Вижте колко пъти е поправян Търговският закон и нищо страшно не е станало. Чисто принципно е това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз няма да се изказвам по съществото на закона, само искам да припомня, че в Закона за приватизацията ние променихме Търговския закон, като ограничихме възможността за участие в максимално два борда. Тогава в тези дебати участва и Иван Бойков, и очевидно е било готово това предложение, което сега правите като поправка в Търговския закон отделно. И цялата работа се състои в това, че вие желаете да ползвате трибуната за някакъв анализ.
Ако наистина това е била вашата цел, просто ще помоля Иван Бойков да си прочете стенограмата от изказването, за да разбере колко противоречиво беше това, което той говореше.
А очевидно ние и занапред ще имаме възможности да правим анализ на това, което е свършило сегашното българско правителство, ангажиментите, които е поело, възможностите, с които е разполагало, за да направи едно или друго. Така че просто да се използва парламентарно време по този начин, според мен е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за реплика господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Николов, Вие сте един разумен човек и аз, както и нашата парламентарна група, много пъти сме намирали общ език по редица въпроси на икономиката.
Ние подкрепихме това, което господин Панайотов внесе, защото беше едно разумно решение на фона на безобразията да участват в четири, пет, шест, а някои и в седем борда. Това беше междинно, временно решение.
Същевременно списъкът, с който разполагаме и на който правихме анализ, показа, че продължава масовото назначаване на роднини, приятели и други в бордове и се стига до парадокси. Понеже точно господин Димитров се усмихва, ще кажа за Варна, има едно предприятие, няма да го кажа кое, ще му го кажа частно, ако трябва ще го изнесем след като видим какво ще бъде гласуването. Не днес, нека да гласуваме. В това предприятие има назначена секретарка на 27 години, която внася серия от предложения, ама то е ужас - едно предприятие отсам, няма да продавате на този, ще продавате на другия. Извинявайте, господа, но знаете ли колко секретарки на началници има в тия бордове? Ами, то е срамна работа. Срамна работа!
Ние искаме просто да се пресече роднинството, да се сведе до минимум това. И се позоваваме само на неизпълненото обещание на премиера и на неизпълненото обещание, което беше дадено по повод на президентското искане.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Братовчедка ли е на господин Димитров?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не на господин Димитров, успокойте се. Нормално.
Но казвам сериозно: вземете мерки, защото, ако тръгнем сега едно по едно, къде изтичат държавни средства в огромни размери, то действително е неприятна история. И трябва да ви кажа, че за нас проблемът не е в отделния случай, а в това, че вече няма контрол нито от Министерския съвет, нито от парламентарната група на управляващото мнозинство върху това, което става в страната.
И накрая се чудим защо потъват предприятията. Ами, ще потъват и заради това. Това е същото, което сме критикували и при Виденов. Беше същото. Отворете и вижте моите интервюта. Не може да има срастване между държавната и икономическата власт. Пресечете го! Нито един чиновник и роднините му нямат там място! А още повече местни партийни величия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има дума за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Илиев, точно затова го правим, утре като дойдем на власт, да не сме изкушени ние да ги назначаваме. И за всяка власт се отнася това нещо.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Вие имахте назначени и мълчахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Илиев, моля Ви!
ИВАН БОЙКОВ: Уважаеми колега Николов, аз също имам много добро отношение към Вас и съм много доволен от работата си в Икономическата комисия. Факт е, че ние наистина в Икономическата комисия приехме такова ограничение, но то касаеше частни случаи и не цялата държава.
И какво стана като приехме това ограничение? Кажете, господин Николов, какво стана като го приехме този закон? От колко време е в действие и каква е ситуацията в страната с бордовете?
Явно нещата трябва да се правят в Търговския закон, защото той има пряко действие и обратна посока върху бордовете, съветите в страната и нещата трябва да се изпълнят така че те да минат през събрания.
Какво се промени от това? Нищо не се промени! Нищо не се промени! Ситуацията в страната е същата, каквато беше, когато приехме поправката в Закона за приватизацията. Нищо не се промени!
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Променихме Търговския закон.
ИВАН БОЙКОВ: Това Ви казвам. Значи не може в два борда, не може държавни чиновници, не може по тази схема да се работи. Дайте да решим генерално въпроса тук и сега, и да изчистим държавата от този тип хора. Във ваш интерес е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Трета реплика - господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Хубаво е, че стана и господин Николов, лошото е, че това, с което се ангажира, го злепоставя. Действително анализът, който ние правим и аз дадох примери от моя регион и ще продължа с тях, показва, че никъде в бордовете няма корекции след тази промяна в Закона за приватизацията. Чрез нея променихме и Търговския закон. Напротив, господин Николов, и в бордове, които вече от няколко месеца са с ускорено влошаване на резултатите, продължават да бъдат директори, които са с предприятия, които ще фалират. Имам такъв случай и в Берковица. Онзи ден бях при него - директор на вече фалиращо предприятие, в борд на друго, което се мъчи да оправи. Значи анализът, който Вие правите, се разминава с действителността, господин Николов.
Затова аз казах, че не вярваме вече на правителството. Ние искаме в тези принципи, в Търговския закон, да заложим нови разпоредби в по-широк кръг не само в тези текстове, а и други между първо и второ четене, които да доведат до рязко повишаване ефективността от управлението на държавната собственост. Защото, използвам репликата на господин Николов, за да кажа и на господин Лучников, че не само в България, а и в целия свят има и ще има държавна собственост. И тя трябва да бъде управлявана ефективно. В света се управлява ефективно, следователно и в България трябва да бъде управлявана ефективно. Така че нека с днешния законопроект, който трябва да приемем на първо четене, да отворим вратата към това, което вие искате или по-точно говорехте, че искате - към един от приоритетите в националното съгласие, за да можем да решаваме проблемите заедно. Ако вие днес отхвърлите това предложение, означава, че всичко е приказка на вятъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз споделям и уважавам загрижеността, която беше изказана от господин Томов, само че ако наистина Вие разполагате с този списък от 900 човека преки роднини и т.н., за който твърдите, защо не го покажете? Иначе не вярвам. Просто не вярвам на Вашите думи. Докато не го докажете, такова остава отношението ми по този въпрос към това, което Вие казвате.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Кажете го публично, че го приемаме като взаимен ангажимент.
НИКОЛА НИКОЛОВ: По-публично от това не зная как трябва да се каже.
В същото време споделяме и загрижеността на господин Руси Статков. Истина е, че в света има държавна собственост, която управлява ефективно. Точно този вид държавна собственост и в България се управлява ефективно. Това е енергетиката, това е Българската телекомуникационна компания. Ето типичното. На повечето места в света е държавна и в България е държавна и се управлява ефективно. Но ние говорим за другата собственост. Държавата безспорно трябва да се оттегли от собствеността и да заеме своето полагащо й се място на регулатор на икономическите отношения, на активен икономически агент със своята инвестиционна програма и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Петко Проданов.
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз слушам тази дискусия и все повече и повече недоумявам как нейната безсмисленост и безполезност не се усеща в залата. Този закон би трябвало да се нарече закон за обречеността на роднинските връзки. Преди 10 ноември беше изключително опасно да си роднина на човек, потърсил свободата си по някакъв начин и попаднал в Белене или излязъл в чужбина. Сега е опасно да си роднина на човек, който е от управляващата част на обществото и съумява действително да провежда държавна политика. И дискусията тук не е в това колко роднини има в бордовете, а доколко членовете на бордовете действително ефективно изпълняват своите задължения и законосъобразно преди това. Аз мисля, че центърът на дискусията трябва да бъде този и правителството именно към това се стреми.
Излизайки извън рамките на този закон, искам да кажа, ако позволите, господин председател, няколко думи за моя проектозакон, в който мисля, че действително има рационално зърно. Става въпрос за чл. 223 от Търговския закон, където е дадена технологията за насрочване на общите събрания на акционерите. В тази технология е казано, че по искане на една десета от притежателите на капитала на дадено предприятие съветът на директорите е длъжен да насрочи събрание. Много примери мога да дам в това отношение как насрочването на едно събрание води до неговото непровеждане в продължение на година, година и половина. И това е именно защото някой директор си е оставил роднините не в борда, а в самото предприятие. Там, където той може да си провежда безнаказано една политика, извън желанието на самия принципал. И затова моята поправка в Търговския закон води именно към това - ограничаване правата на съвета на директорите именно във времето за провеждане на общо събрание на акционерите в един разумно технологичен срок от порядъка на три месеца от началото на неговото заявяване.
Затова ви приканвам да гласуваме за по-рационалното в днешния дебат, а именно тази поправка в Търговския закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Проданов.
Има ли други изказвания? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон № 954-01-10, внесен от Александър Томов и Иван Бойков.
Гласували 181 народни представители: за 85, против 34, въздържали се 62.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Госпожа Шопова има думата за процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам прегласуване на законопроекта, внесен от Александър Томов и Иван Бойков. От дебатите в залата се убедих, че много от колегите разбират смисъла на закона. Разликата в гласовете е малка. Смисълът е морален и призовавам колегите да гласуват според съвестта си. И затова нека прегласуваме още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на прегласуване законопроекта на народните представители Александър Томов и Иван Бойков.
Гласували 193 народни представители: за 91, против 57, въздържали се 45.
Законопроектът не е приет.


Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон № 854-01-131, внесен от народния представител Петко Проданов.
Гласували 130 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 17.
Законопроектът, внесен от господин Проданов, е приет на първо четене.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
Вносители са господин Георги Михайлов и група народни представители.
Водеща е Комисията по икономическата политика - няма становище, но законопроектът е внесен преди повече от десет месеца и половина, така че няма пречка да бъде разглеждан.
Има думата господин Михайлов от името на вносителите.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Състоянието на българската икономика през последните десетина години се характеризира като кризисно, но внимателното наблюдаване на процесите в нея показва, че 1999 г. го прави вече трагично кризисно. Това налага спешни мерки както от изпълнителната власт, така също и от законодателната. Вие преди малко видяхте, че по точката, която разглеждахме, за малки изменения в Търговския закон какви дебати станаха. Това е, защото те са свързани с българската икономика и всичко, което е свързано с нея, вече става твърде чувствително.
Ние няколко пъти предлагаме в залата да влезе Законът за занаятите, но той не е единственият законопроект, който ще решава проблемите на българската икономика. И не даже само законопроектът за малките и средни предприятия, ако щете даже не само бъдещ законопроект за защита на българското производство. Цяла система от закони трябва да се създаде в тази зала, за да защитим българското производство и да дадем възможност на българската икономика да се възроди. Може да се каже, че тези отделни закони са отделни тухлички в сградата на българското законодателство за сегашната българска икономика.
Ще ви запозная с мотивите на предлагания от нас законопроект за занаятите, след което разбира се ще го обсъдим. Извършващата се структурна реформа в промишлеността води след себе си промени и в средствата за производство на стоки за потребление. Тези средства бяха съсредоточени почти изцяло в големи промишлени предприятия. Сега това се оказва нецелесъобразно. Очевидна е нуждата от тяхното разсредоточаване. Една от формите за това е създаването на занаятчийски работилници. Нарастващата безработица изведе на улицата голям брой специалисти, които остават неизползвани за икономиката, тоест те не могат да произвеждат блага, независимо че в тях държавата е инвестирала именно за това. Сега хората използват професионалните си възможности за упражняване на определен занаят, но за това не съществува законова уредба. Именно този законопроект се стреми да уреди организирането и подпомагането на занаятите.
Дава се възможност на всеки, който притежава необходимите знания по определена специалност - и това е уредено със съответен документ - да може да получи майсторски сертификат, необходим за регистрация на занаятчийска работилница. Дава се възможност и на тези, които не могат да получат необходимото образование, да получат майсторски сертификат, след като са работили три години като калфи и са положили необходимия майсторски изпит.
Този законопроект чрез различните фондове и преференции създава финансова възможност за предприемчивите българи да основат своя занаятчийска работилница и с участие на членове от собственото семейство да решават финансовите си проблеми. Сдружаването на занаятчиите - исторически доказано, е форма за подпомагане развитието на занаятите. Глава четвърта на този закон урежда този въпрос.
С приемането на този закон се слага основа в страната да започне създаването на ефективни малки и средни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата.
Господин Андон Данаилов има думата.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегата Михайлов ви запозна с мотивите, които ни водят да внесем Закона за занаятите в Народното събрание и на вашето внимание. Този законопроект ние внесохме преди почти една година - сега през април ще се навърши една година от неговото внасяне, не е разгледан в Комисията по икономическата политика, но когато разглеждахме законопроекта за малкия и среден бизнес, в Комисията по икономическата политика беше подчертано нееднозначно, че потребност от такъв закон съществува и е необходимо Народното събрание да се заеме с приемането на отделен закон, който да не бъде придатък към Закона за малкия и среден бизнес. Ние сме направили това нещо и го предлагаме за пореден път на вашето внимание.
Сега в нашата страна се извършва структурна реформа, която се свежда преди всичко до промяна на собствеността върху предприятията. Предприятията се ликвидират, предприятията се приватизират, но структурна промяна в нашата икономика не се прави. Отделните малки производства, които са в семействата, които разкриват занаятчийски работилници или малко по-големи предприятия, са регистрирани по Търговския закон. Търговският закон обаче оряза преференциите, с които се ползваха тези предприятия, и на практика те съществуват в правния мир по една система, която ги кара да се доближават до поведението на сенчестия бизнес: да не си плащат данъците, да не са организирани в система, държавата да няма възможност да подпомага тези хора по определена схема.
Стремейки се да създадем условия да има държавна политика в тази посока, още повече че в законопроекта се предвижда чрез регионалните и общинските гилдии да се създаде и общинска политика в тази посока, това са правила, които могат да дадат възможност тези над 500 хил. души, от които по-голямата част са висококвалифицирани, с добра подготовка, но липсата на средства не им позволява да реализират своите познания...

Ние желаем по този начин да създадем възможност инициативата у тези хора да заработи, да се създадат тези условия, които се предвиждат в нашия законопроект, на тяхно въоръжение, за да може наистина тези хора първо, да бъдат ползвани, да не стоят на опашки пред бюрата за труда, а да реализират своите знания и възможности.
Още едно условие налага приемането на този закон - услугите и стоките за широко потребление, които се предлагат днес, не отговарят на качествата, на които би трябвало да отговарят, не отговарят на Българския държавен стандарт, не отговарят на никакви изисквания. Защо? Защото няма схема, която да регулира дейността на тези малки, дребни производители, а това е преди всичко семейният бизнес.
Ако се приеме този законопроект, ако се създадат тези условия чрез общинската и регионалната гилдия да се следи изпълнението, ни ще създадем условия, които да дадат възможност да се повиши качеството на услугите и стоките за широко потребление, които постъпват при нас самите.
Какво говори световният опит? Още в средата на 30-те години в България е обърнато внимание на този въпрос и са стимулирани занаятите и дребния бизнес. Веднага в 40-те години в Германия този въпрос е развит изключително силно и имат един законопроект някъде от 200-300 стр., който регламентира всяка една дейност. В цяла Европа след Втората световна война вниманието е насочено върху този бизнес. Оказа се, че страните в криза преди всичко залагат в самото начало на хората, които се занимават със занаяти, със среден и дребен бизнес, за да може икономиката да отлепи от нулата, на която се намира, и да тръгне да се развива нататък.
Затова ние предлагаме на вашето внимание този наш законопроект и стремейки се да намерим правила в занаятчийското производство, да създадем регламент, на който да са подчинени всички тези дребни производители в България, а в същото време да създадем възможност тези хора да си плащат данъците, а не да копират условията, при които работи сенчестата икономика, да създадем и условия да намалим опашките пред бюрата по труда, които чакат помощи.
В законопроекта са предвидени такива моменти, с които се решава този проблем. Ние се стремим да намерим решение на този проблем, след това да намерим решение за малките и средни предприятия и да намерим решение с един закон за производителите да дадем възможност наистина в България икономиката да тръгне в една регламентирана посока, която да даде възможност икономиката да излезе от тази криза. Сега предприятията се подчиняват на Търговския закон, подчиняват се на другите данъчни закони, но не дават стимул за изява на инициативата на малкия и средния бизнес, не дават възможност да се изяви занаятчията в България и да предложим услугите, при това качествените услуги, от които се нуждаем.
Затова аз ви призовавам всички да подкрепим нашия законопроект на първо четене, за да тръгнем да създаваме условия в тази посока за развитие на занаятчийското производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Данаилов.
За изказване има думата господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено когато един законопроект не е разглеждан в съответната комисия, вносителите са задължени най-малкото да запознаят пленарната зала със съдържанието на законопроекта, който те внасят. Ние няколко пъти вече се опитваме да ви заинтригуваме не затова, че този законопроект е добре разработен и че трябва безусловно да бъде приет. Напротив, ние смятаме, че, приемайки го на първо четене, ще създадем възможност на всички колеги вече да направят своите конкретни предложения за изработването на Закона за занаятите.
Ще се опитам да ви запозная със съдържанието на законопроекта, тъй като очевидно малко хора го познават.
Преди всичко искам да обърна внимание, че с чл. 2 на законопроекта ние характеризираме що е то занаят. Макар в България особено на по-старите поколения да е известно що е занаят, то за занаят се смята онази стопанска дейност за преработването или изменението на материали и услуги, свързани с бита на човека, извършвана от него или членовете на семейството му, както и сдружили се граждани, занимаващи се непосредствено със занаятчийска дейност. Тоест занаятчийството е тази първа крачка, която един предприемач прави, когато навлиза в производството и в услугите. Следващите крачки са вече сдружаване в работилници, създаване на малки и средни предприятия и т.н., и т.н.
Има ли възможност веднага в България това да стане. Ние вече споменахме, че има възможност, тъй като в България през последните 40-50 години се създаде високоинтелигентна техническа прослойка на българското население и тези технически грамотни хора могат и самостоятелно да работят, освен в сдружения и в предприятия. Тоест голяма част, може би 80 на сто от инженерите и техниците могат веднага да започнат самостоятелна дейност както в производството, така и в услугите, особено за стоките, които се отнасят за бита на човека.
Какво липсва и какво не достига, за да се подпомогне предприемчивият българин. Преди всичко трябва да кажа, че предприемчивият българин се среща с българската бюрокрация, с бюрокрацията на административния апарат. Не знам вие дали сте се интересували, но се оказва, че за да регистрираш в България едно нормално шивашко ателие, в което сам ще работиш, е необходимо да бъдат обиколени най-малко 15 инстанции в съответната община, които създават такива пречки, че минават месеци, докато се получи съответното разрешение от различните институции, за да може този предприемчив българин да създаде свое ателие. Между другото, по това време вече той е похарчил и доста пари. И аз не говоря за тези пари, които се внасят в плик на съответния чиновник, а говоря за таксите, които той трябва да заплати. Това, разбира се, в известна степен не само пречи, а и отказва хората да започнат своя самостоятелна дейност. А между 500 и 700 хиляди човека - това показва, че толкова семейства изнемогват от това, че нямат доход - биха могли да решат финансовия си проблем чрез създаване на такава занаятчийска работилница, ателие или друго подобно.
В нашия законопроект в глава втора ние предлагаме регистрацията на занаятчийска кооперация да става по най-облекчен начин. Тоест с чл. 4 ние предлагаме занаятчийската работилница да се отвори чрез разрешително, което се издава от общинския съвет и то въз основа на молба, която съдържа трите имена, единния граждански номер и адреса на занаятчията, вида на занаята, трите имена на членовете на семейството, ако в занаятчийската работилница ще работят членове на неговото семейство, и адреса на занаятчийската работилница. Заедно с това трябва да се приложи и копие от майсторския сертификат. Може би младите не са изживели периода, когато се влизаше в българска занаятчийска работилница. Но това влизане те среща най-напред със сертификата на занаятчията - че той има право да упражнява този занаят.


И сега в ателиетата са сложени така наречените разрешителни за упражняване на занаят, но те нямат нищо общо с онзи сертификат, с онзи документ, който, поставен в рамка и със стъкло, показваше, че този занаятчия действително е човек - майстор в своя занаят. Та, тези документи, според нас, са достатъчни за откриването на една занаятчийска работилница.
Аз няма да ви запознавам с тези 15 вида документи, които са необходими, но те наистина имат, така да се каже, символичен характер, особено за там, където, например, се иска замерване на шума и проекта за разположение на осветителните тела, което иначе казано в едно промишлено предприятие са необходими, но когато човек сам работи на масата, той сам преценява нуждата от светлина, нуждата от това къде да разположи своите машини, своите приспособления, за да работи най-качествено.
Ние даваме възможност в една занаятчийска работилница да не работи един занаятчия, защото е известно, че наемите в България, особено в големите градове, са твърде високи и не са по възможностите на един обикновен човек да ги плаща. Затова се дава възможност група занаятчии да се съберат заедно и да работят в една работилница. Те не са непременно задължени да бъдат обединени в сдружение, а всеки сам за себе си се регистрира като занаятчия с документите, за които преди малко споменах. Разбира се, че проектозаконът дава възможност и за сдружаване на тези хора като ръководителят на работилницата непременно трябва да притежава майсторски сертификат, иначе не може, така да се каже, подставено лице или каквото и да е друго лице, да бъде ръководител на занаятчийската работилница. Това е един феномен в българското занаятчийство, който спазва 100-годишните традиции на българското занаятчийство.
Получаването на майсторския сертификат - аз трябва да ви кажа, че от разговор с действащи занаятчии се разбра, че те са много чувствителни по чл. 9 от предлагания законопроект. Те казват: вие искате тепърва и отново да се явяваме на изпити, за да получим майсторски сертификат. Не! Ние предлагаме тези, които имат вече диплома за образование техническо или каквото и да е, свързано със занаята, който ще се упражнява, да е достатъчно, за да му бъде издаден такъв сертификат, че той вече се счита за майстор.
И аз не бих искал да ви занимавам с неща, които на вас са ви известни, че действително много от българските техници, българските инженери са майстори в своята професия, но ние даваме възможност и на тези, които нямат завършено образование по два начина да се сдобият с майсторски сертификат. Единият е чрез посещение на курсове, които организира Занаятчийската камара или други структури, а вторият начин - това е работата на българина като калфа.
Работейки 3 години като калфа, практиката показа, че това време е достатъчно на един средно интелигентен българин, за да се научи на занаят и той може, явявайки се на изпит пред комисия, да получи съответния сертификат за майстор, т.е. да получи майсторско свидетелство.
Тези, които са се запознали с проектозакона, може би са забелязали, че липсва длъжността "чирак". Смятаме, че на този етап от развитието на производителните сили в България ще е унизително да поставим и такова звание или такава длъжност в занаятчийската работилница - чирак.
По-нататък - в проектозакона е засегнато обучението на занаятчиите. Между другото искам да ви кажа, че в Германия, а и не само там, на този въпрос е обърнато изключително внимание. България обаче има широка мрежа от професионални училища и ние смятаме, че Министерството на образованието и науката може чрез своя наредба или - знам, че се подготвя и проектозакон - да регламентира точно обучението на тези, които ще развиват собствен занаят.
Що се отнася до мерките за подпомагане на българското занаятчийство - искам да ви кажа, че в нашия проектозакон сме се постарали да взаимстваме от проектозаконите за малки и средни предприятия, т.е. ние смятаме, че в България освен сегашните възможности, би трябвало да се създаде един Държавен гаранционен фонд, който да подпомогне развитието и финансирането на занаятчийството и на малките и средни предприятия в България. Гаранционният фонд ще даде възможност на търговските банки, включително и създаването на Държавната насърчителна банка, да може да се подпомогне инвестирането в България. Вярно е обаче, че сега в България няма първоначален капитал, т.е. няма възможност за откриване даже на едно занаятчийско ателие или на една занаятчийска кооперация, независимо че някои предприятия при съкращаването плащат на работниците по 1-2 или даже 3 млн.лв. Те не са достатъчни за започване на собствено производство, ако мога така да кажа, или на собствен занаят.
Бих искал да обърна внимание на това, че в България българинът малко е информиран за възможностите, които той може да ползва за започване на собствен бизнес. Смятам, че Занаятчийската камара, Българска стопанска камара и другите институции биха могли да създадат възможности за информиране на българина как той да развие своята идея за бизнес.
И накрая, отново ви призовавам да гласувате на първо четене проектозакона за занаятите. Благодаря ви.
РЕПЛИКА: Време е за почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Попречиха ви да си говорите още... Няма проблем. Нищо, че сме закъснели, така че, ако имате да довършите още нещо, заповядайте, довършете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той ни убеди всички в правотата си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Никола Николов има думата за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз отправям реплика по повод на последните две изречения, които бяха казани - за неосведомеността на българските предприемачи за всички програми, които финансират инвестиционните намерения. Това е така. Ние осъзнахме този проблем и Българска стопанска камара, вие знаете, прави семинари, които са регионални и на които запознава своите членове - малките и средни предприемачи, тук включвам и занаятчиите, които се интересуват от възможностите да развиват своя бизнес чрез книга, която беше издадена. Тя се нарича "Възможности за инвестиционно финансиране в България". В тази книга са описани добре всички програми на различни организации, донори, които финансират и обучението на малки и средни предприемачи и дават възможностите за развитие на техния бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Ако няма други изказвания, можем да приключим с тази точка и преди почивката.
Има ли други изказвания?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Аз искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом има други изказвания, тогава остава да продължим работа по същия законопроект след почивката.
В почивката в Клуба на народния представител ще се открие изложба за големия български държавник Иван Евстратиев Гешов. Народните представители да се чувстват поканени.
Почивка до 12,05 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предложеният ни Законопроект за занаятите прави една прецизна формулировка на всички понятия, които се свързват със занаятите, като майстор, като калфа, кога ставаш майстор, кога ставаш калфа, кога калфата става майстор, къде точно и как се поставя удостоверението, свидетелството за занаятчия и за майстор. Да, но какво решава този закон? Той цели да уреди някакви обществени отношения, които според мен са уредени. Кои обществени отношения не са уредени в тази сфера? Имаме Закон за малките и средни предприятия, като господин Михайлов също има свой законопроект, обсъден в Икономическата комисия, приет и очакваме да се приеме от Народното събрание. Имаме стратегия на правителството за малки и средни предприятия, която стратегия е част от националната стратегия за присъединяване в Европейския съюз. Какво друго решава този законопроект? Аз просто не виждам кои точно обществени отношения и как са решени в материята на този закон. Тук е определено съществуването на занаятчийска камара. И сега има, Българската стопанска камара също е неправителствена организация, поставила си подобни цели. В същото време има глава, която се нарича "Мерки за подпомагане на занаятите", където има изключително противоречиви неща. Истина е, че сте внесли преди десет месеца този законопроект, но там има много противоречиви неща, които са били архаични, включително и в момента на внасяне в Народното събрание. Извинете ме за това, но под финансиране се разбира създаването на фонд, който да подпомага създаването на занаятчийска работилница, закупуване на суровини и материали за производство и за изпълнение на задачите да се отпускат целеви кредити. Това как може да става, при условие че финансирането в България става от финансови институции?
След това. Приходите от този фонд ще бъдат от държавния бюджет, значи държавният бюджет ще ви дава пари, за да си създадете вие работилници. Тук е използван термин "изразяващ се в размер на 0,2 от събраните месечни данъци и такси". Това аз не го разбирам какво значи - ще бъде част, 0,2 от местните данъци и такси или ще бъде равен на толкова? Няма такъв механизъм, по който да можем ние да създадем фонд, в който фонд да влизат бюджетни средства и тези бюджетни средства да бъдат използвани от частния сектор. Или трябва бъде гаранционен, или трябва да бъде ясен механизмът и ако наистина се разпише този механизъм, то просто ще бъде един устав на фонд, който да бъде гаранционен фонд - нещо, за което ние се разбрахме, че ще го запишем в Закона за малки и средни предприятия, но няма да бъде работа на закона да разписва механизмите на работа на един такъв фонд.
Усилията за подпомагане на занаятчиите са описани в чл. 32, където се казва, че членовете на Занаятчийската камара плащат 50 на сто от държавните и местните данъци и такси. Е, може ли да стане такова нещо? Очевидно има нещо, което недостатъчно добре се е разбрало.
Има също глава, в която има административни и наказателни разпоредби. Очевидно тази глава трябва да подсили действието на закона. В нея се казва, че нарушенията по този закон се наказват с някакви глоби. А не може да има нарушения на този закон. Кои са нарушенията на този закон? Кой го нарушава? Като не ти отпусне кредит фондът, той го е нарушил и тогава го глобяваме, така ли? Просто не знам, в предложителите участва господин Корнезов - човек с голям юридически опит, не знам той как е посъветвал своите колеги точно за тези текстове.
И най-уникалният текст, прощавайте, в целия закон е текстът в чл. 33, където пише, че предназначените за износ изделия от занаятчийското производство се освобождават от износно мито. Не може да се гласува за такъв закон, извинявайте! Аз ви предложих в Икономическата комисия вие да опитате между първо и второ четене на Закона за малките и средни предприятия да предложите, ако считате, че има текстове, които са приемливи и могат да бъдат интегрирани в него закон, но да приемем Закон за занаятите с такива текстове на мен ми се вижда абсурдно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика има думата господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Прав сте, господин Николов, че в един закон, който не е минал през комисията и се внася направо в залата, има редица неща, които трябва да се пипнат, така да се каже. Особено що се отнася до финансирането на занаятчийството. Аз още в началото казах, че тъй като законопроектът е внесен преди почти година, има нови неща и то най-вече това, което е свързано със Законопроекта за малките и средни предприятия и въпросите, свързани с фонда. Наистина такъв фонд - за подпомагане и развитие на българското занаятчийство - реално трябва да бъде онзи фонд, за който говорихме в Икономическата комисия, за гаранция на занаятчийството, малките и средните предприятия.
Що се отнася до преференциите въобще, смятам, че между първо и второ гласуване наистина има неща, които трябва да се поправят. Ние самите виждаме, че това, което беше валидно или можеше да стане в началото на миналата година, сега трябва по друг начин да се вижда. Но въпреки това смятам, че е добре, наложително е да се приеме на първо четене, а след това, разбира се, с участието на всички колеги, да се направи нужното за изработване на един добър закон за занаятите.
Всъщност искам да ви кажа, че много неща не са уредени за занаятчийството и е нужно да има закон за занаятите. Просто е нужно да се даде тласък на първите крачки към бизнеса на хората, а след това те ще отидат в малки и средни предприятия и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
За дуплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Това, което аз твърдя, е, че в момента няма необходимата обществена значимост на този закон, която да ни накара да гласуваме за него. Защото данъчното облагане на занаятчиите, на малките и средни предприемачи е уредено чрез окончателния данък, който ние сме приели - така наречения патентен данък. Значи това го считам аз, че е уредено. То може да се окаже, че е много по-малко от тези 50% намаляване на данъците, което вие предлагате, може да се окаже, че е повече, но във всеки случай самият начин на данъчно облагане на малките и средни предприемачи с окончателен данък е голяма преференция и голям стимул за тях.
В същото време в малките и средни предприятия сме предвидили и насърчителна банка. Надявам се, че между първо и второ четене ще приемем, че е необходим и фонд за гарантиране на кредитите на малки и средни предприемачи. И това е уредено.
Не ми се струва разумно със закон да определяме мястото на Занаятчийската камара или на Българската стопанска камара, или на което и да е друго неправителствено сдружение, което има някакви функции. Ако със закон му прехвърлим някакви държавни функции, това е възможно, както например в Закона за виното ще видите, че на Лозаро-винарската камара се прехвърлят някои държавни функции на неправителствена организация. В този закон няма такова нещо. Тогава няма логика да предлагаме и описание на тези организации в закона.
Това е моето мнение. Считам, че и на тази основа няма тази необходима значимост на закона, за да бъде приет в Народното събрание. Иначе всичко, което сте написали, вероятно е вярно. Вие го виждате така. Част, безспорно е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко думи за предложения законопроект за занаятите, който, според мен, е един чист архаизъм, тъй като колегите, които се изказаха, непрекъснато смесваха две неща. Те говореха за занаятчийство като някаква форма на бизнес, след това продължаваха с малък и среден бизнес. От чисто житейска гледна точка от нормалната практика, от развитието, до което е достигнала нашата държава, е много ясно, че занаяти в чист вид има само в така наречените художествени занаяти, които правят малки серии от изделия, свързани с бита, от дърво, кожа и определени метали. И да се говори, че занаятчийството ще има някакъв дял в преструктурирането на икономиката, е направо смешно. Някаква носталгия по миналото е обзела колегите за някакви занаятчийски работилници. Може би имат предвид коларо-железарски работилници или налбантници и т.н. Тези неща отдавна ги няма в България.
Когато говорим за развитие на малкия и средния бизнес, господин Николов много ясно ви каза - законът, който ще направим заедно и който вариант предложихте и вие в един от законопроектите, тези неща са уредени. И стимулирането на този раздел от икономиката действително е много важен, но то ще стане с другия закон.
Затова смятам, че Законът за занаятите, който сте предложили, няма да има абсолютно никаква практическа стойност. Той е един повик към миналото на България, която въпреки деформациите в своето развитие, все пак е една промишлена страна. Ние говорим вече за съвременни технологии в тези малки и средни предприятия, които, извършвайки услуги - вие много добре знаете примерно една автотенекеджийска работилница, която според вас е занаятчийска работилница, не знам дали знаете с какво оборудване разполага, с какви стендове, компютърна техника и т.н. Ама това изобщо не е занаят. Това е технология за определен вид услуга. И не смесвайте двете неща. Ако говорим "занаят", занаят остава тясно профилирана дейност, свързана с изработването на малки серии от художествени изделия, които имат по-скоро, може да се нарече и художествена стойност, защото има и такива изделия. Но да се говори, че те ще представляват някакъв сериозен раздел от икономиката и че специално за тях трябва да се създава закон, смятам, че не е необходимо.
Господин Николов много убедително ви каза. Ако смятате, че в Закона за малките и средните предприятия може да вкарате някои от текстовете - да. Също така той не ви каза, че има Задруга на майсторите на художествени занаяти, която си има правилник. Там си върви това издаване на свидетелства и сертификати за отделните дейности, които си висят в работилниците, където ги има. Но те по-скоро имат етнографска, историческа стойност, отколкото реална икономическа стойност.
Затова призовавам колегите да не подкрепят този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има ли други желаещи за изказване?
Поставям на първо гласуване законопроекта за занаятите № 854-01-46, внесен от група народни представители начело с господин Георги Михайлов.
Гласували 135 народни представители: за 55, против 48, въздържали се 32.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Преминаваме към редовната седмична програма, първа точка от която е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносители са Министерският съвет и народният представител Любен Корнезов.
Има думата господин Лучников за становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Гражданския процесуален кодекс
№ 902-01-6, внесен от Министерския съвет и
№ 954-01-13, внесен от народния представител Любен
Корнезов
На редовното заседание, проведено на 4 февруари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 902-01-6, внесен от Министерския съвет, и № 954-01-13, внесен от народния представител Любен Корнезов.
На заседанието присъстваха господин Васил Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция и заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция госпожица Златка Русева, госпожа Нели Куцкова - председател на Софийския окръжен съд, господин Евгени Стайков - председател на Софийския апелативен съд и господин Емил Марков - председател на Софийския градски съд.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев. Той разясни, че основната цел на законопроекта е да се ускори колкото е възможно производството по граждански дела, без да се застрашават интересите на участващите в процеса. За тази цел са предвидени мерки за подобряване призоваването на страните, въведено е производство по жалби за бавност и се въвеждат бързи производства при определени случаи, наемни и заемни отношения, задължения за издръжка, бракоразводни дела и спорове по нарушено владение. Предвидено е и ускоряване на производството чрез предоставяне правото на Върховния касационен съд да решава окончателно делата, когато съдилищата по същество са допуснали само нарушение на закона.
Господин Любен Корнезов представи своя законопроект, с който се цели също така ускоряване на производството, но в някои случаи се предлагат различни решения. Най-съществената разлика между двата законопроекта е в различните възможности, които се предоставят на Върховния касационен съд, да решава окончателно обжалваните пред него дела.
След станалите разисквания беше подчертано, че предстоящата реформа на гражданския процес трябва да реши окончателно неяснотите около тази материя и да се извърши чисто професионално без оглед на политически съображения.
В името на този професионализъм комисията единодушно прие да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване и двата законопроекта, като се даде възможност в по-дълъг срок по тях да се направят конкретни предложения по отделни текстове.
Комисията, която е изработила проекта на Министерския съвет, ще трябва да подготви окончателен проект като приеме всички основни положения, направени в проекта на господин Любен Корнезов."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
От вносителите има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който правителството внася, е инспириран от желанието за по-голяма ефективност на правораздаването в областта на гражданското съдопроизводство. В тази насока са всичките промени, които се правят. Тези промени ще доведат до разбиране от страна на гражданите, които имат досег със съда, за настъпилите облекчения в съдопроизводството в обозримо много кратък период, за разлика от промените, които са в Наказателно-процесуалния кодекс, и където нещата не биха могли да доведат бързо до резултати, които се очаква да има от тях.
Изхождали сме от затрудненията, които практиката среща в областта на гражданското правораздаване, и сме се опитали да отговорим с нови текстове, които да преодолеят тези затруднения. Едно от тях е например обстоятелството, че делата многократно се отлагат поради непризоваване на страните, някъде поради нежелание тези, които са заинтересовани по-бавно да се разгледа делото, да се явят и създават пречки за призоваването, друг път във връзка с определени трудности или недостатъчно добра организация в съдилищата по призоваване.
Въвежда се едно правило, че призоваването по граждански дела в инстанцията по същество ще става за първото разглеждане на делото и за всяко следващо разглеждане на делото, когато то се отлага в закрито заседание, тоест без присъствие на страните или след прекратяване хода на процеса. За всички други случаи ще трябва страните сами да се грижат за своите дела доколко и за кога те са отлагани, след първото заседание по делото и когато не са присъствали там.
Връщаме се към нещо, което е било традиционно в законодателството допреди промените от 1949-1950 г., създаването на бързи производства, които бързи производства се характеризират с една облекчена процедура без нарушаване равнопоставеността на гражданите и без нарушаване правото да може да се изложат възраженията и твърденията от всяка една от страните. Тези бързи производства, които в законопроекта, предложен от другата страна от господин Любен Корнезов, са наречени "съкратени", всъщност са производства за по-леките процеси, които има. Изброяването, което е дадено в законопроекта, който представя правителството, до известна степен се покрива от другия законопроект. Там са въведени повече случаи, които да бъдат подчинени на бързите производства. Водили сме се от опита на миналото и от опита, който имат съдилищата за определени дела, където наистина правораздаването може да стане по-бързо, и не сме сложили дела, предлагани от другия законопроект, за които смятаме, че тази бързина ще навреди на доброто и законосъобразно, и справедливо решение на процеса.
Заедно с това се въвежда една институция, която е съществувала в миналото и която се казва "жалба за бавност". Хората много пъти се оплакват, че делата им се разтакат и бавно се разглеждат. Освен интервенцията на Министерството на правосъдието и правната интеграция, което по реда на чл. 35 има право да интервенира за доброто и бързо разглеждане на делата, други възможности на практика няма. Сега се създава възможност недоволният да може да обжалва пред следващия по инстанция съд и определението на този съд, с което ще се дадат указания за бързото решаване на делата, е задължително за съда от по-долната инстанция, а заедно с това, ако не се изпълни, води до дисциплинарна отговорност на съдията.
Тук може да има възражения, че пращането на делото от едната инстанция в другата ще забави повече, отколкото, ако то стои и чака своя ход, първата инстанция. Може да има възражения, че ще се злоупотребява от страна на недобросъвестния с тази възможност. Но правно-технически способи могат да преодолеят тези възражения, едно от което е да се въведе санкция срещу този, който неоснователно обжалва едно решение само с цел да затормози процеса.
Все във връзка с бързината на производството се предлагат изменения и в касационното производство. Аз и по-рано съм имал случай да говоря пред вас, че съществуват доктринерно, а и правно-нормативно две системи на касационното производство: едната е тази така наречена "чиста касация", към която ние се спряхме и придържахме при първите промени в ГПК, където Касационният съд само може да отмени, но не да реши спора по същество; и второто е австрийската, немска система, по която Касационният съд може да решава и по същество, и да връща само при определени случаи. Колегата Корнезов е сторонник на австрийската система, а други, закона, който имаме сега, предпочитат чистата касация - френската.
Ние все пак тук за нуждите на практиката правим една промяна, като даваме определени случаи, в които при второ отиване на делото в Касационния съд, когато се касае само до нарушаване на закона, Касационният съд да може сам да реши делото.
Аз не искам да кажа, че ако бъдещата практика на нашите съдилища не доведе до необходимостта за едно по-радикално решение в другия смисъл, ние ще бъдем категорични и няма да го възприемем. Но преди да имаме още практиката такава, каквато е, мисля, че ще бъде преждевременно да изоставим онова, което приехме преди една година, за да минем на коренно обратното разбиране - това, което се предлага в другия законопроект, който вие ще разгледате.
Заедно с това ние тук правим една крачка все във връзка с бързината на производството, във връзка с делата за несъстоятелност, които дела въобще създават много трудности, много мудно е производството и по които в момента все още в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се обсъжда някаква радикална реформа, която може би ще бъде предложена преди да се гласува този закон окончателно.
Сега това, което предлагаме, е решението на първата инстанция по дело за несъстоятелност да не подлежи на касационно обжалване, а само на апелативно обжалване, защото две инстанции по същество могат по-радикално и по-правилно да решат нещата, отколкото една инстанция по същество и една касационна инстанция.
Начетните производства също така са засегнати от проекта, който представяме, където приемаме, че внасянето на акта за начет, ако не бъде дадено в съответния срок възражение, е основание за издаване на изпълнителен лист, а след това вече по реда на една специална процедура може да се атакува онова, което изпълнителният лист съдържа като изпълнително основание.
Изхождаме от съображението, че районният съд е първостепенният и основният съд практически за всички видове спорове и заради това някои отклонения от този принцип, които съществуваха при подсъдността по вещните права, сега се съобразяват и тези независимо от цената на иска се свалят долу в районния съд.

Предложението, което се прави от господин Корнезов, е още повече дела да се дадат на районния съд. Разбира се, това трябва да бъде един въпрос на внимателно обмисляне и от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в Народното събрание и после при гласуването. Аз не бих възразил, ако се сметне, че трябва и други дела да слязат в районния съд, това нещо да стане.
Съдебно изпълнителното производство функционира зле и ние това нещо го знаем много добре. Причините са както от законодателен, така и от организационен характер. Онова, което е свързано с организационни причини, Министерство на правосъдието прави и ще продължи енергично да действа да бъде отстранено. Тук правим известни промени в производството, все пак свързано е с преодоляване на желанието на определени длъжници да не бъдат намерени на мястото, за да не бъдат предприети изпълнителните действия срещу тях.
В законопроекта накрая има една промяна в съдебно изпълнителното производство, която е свързана с този прословут чл. 288, който вие гласувахте на първо четене, но законопроектът е внесен и затова аз искам да ви обясня тезата на Министерския съвет в тази насока, която вие ще имате предвид, когато гласувате едното и другото.
Ние смятаме, че чл. 288 такъв, какъвто действа сега, не създава някакви трудности, освен за една от страните. Но ако бъде извършена промяната, той ще създаде трудност за друга от страните.
Разбира се, емоционалното съображение - бедният брат, нещастните деца, съществува, но заедно с това съществуват и други две съображения. Едното е, че никой от съсобствениците - бил той брат, сестра и т.н. не трябва да стане банка на другия съпруг или на другия съсобственик, за да го кредитира в течение на една година време, когато няма да му се изплати това, което му се дължи по съдебното решение.
Второто съображение е, че в тези дела тези като мен, които са прекарали живота си в гледане на делбени дела, знаят, че единият съсобственик ограбва другия. Даже аз имах случай с бащата на една служителка, която е още тук, в Народното събрание, не знам точно къде е, който като мой клиент дойде и не пожела да изкупи имота на своя брат за цената, която съдът определи, защото каза: аз не желая да ограбя брат си. И даде на брат си толкова, колкото беше пазарната цена на имота. От този момент аз изключително много уважавам този човек, макар да не съм го виждал оттогава.
Във всички тези случаи без изключение съдебното решение прави така, че единият съсобственик, какъвто и да е той, ограбва другия. Това, което съдът присъжда въз основа на вещото лице, са незначителни суми в сравнение с онова, което е пазарната цена на имота.
Затова ние предлагаме в този законопроект едно решение, което е и справедливо, и в съответствие с текстовете на Закона за собствеността - чл. 33. Тогава, когато се изнася на публичен продан съсобствен имот, с какъвто и да било произход на собствеността, и се стигне по пътя на наддаването до определената цена, другият съсобственик да има право да го изкупи на същата цена. Сега дали този съсобственик ще бъде брат, дали ще бъде на друго основание съсобственик, това няма значение. Заедно с това привилегията за имота - съпружеска имуществена общност, както е сега по действащия чл. 288, остава.
Това са в най-общи линии промените, които се предлагат в Гражданско-процесуалния кодекс. Аз мисля, че тези промени трябва да бъдат приети, смятам, че е разумно да приемете на първо четене и двата законопроекта, защото утре в Законодателната комисия, в пленарната зала ще имате възможност да чуете съображенията на едни, на други. Аз също или мой заместник ще присъства, когато се приема законопроектът, за да се приеме един закон, който да има по-дълготрайно приложение, а не да бъде непрекъснато изменян.
Едно единствено нещо, което още вероятно ще бъде променяно, е във връзка с несъстоятелността и изобщо несъстоятелността на тези предприятия, които се намират в изолация, защото там трябва да се направи нещо положението да се подобри.
Иначе аз преценявам, че с приемането на тези промени практически свършват големите промени в Гражданско-процесуалния кодекс. Те са резултат на едно обмисляне и трябва да мине един достатъчно дълъг период от време, за да се види как ще функционират текстовете и тогава да се прецени дали нещо трябва да бъде променяно или не, но то вече няма да бъде някаква радикална реформа, каквито правихме досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Вносителят на другия законопроект - господин Любен Корнезов, има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Да ви кажа право, до известна степен се срамувам за парламента. Приемаме такъв сериозен законопроект, касаещ практически всички български граждани, при празна зала. Добре поне, че около 50 колеги са тук. Е, празните столове са както от ляво, така и от дясно, така и в центъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Цели групи липсват.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Няма и 50.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И все пак, позволете ми съвсем накратко да представя законопроекта, който съм внесъл.
Още от началото мога да кажа, че ще гласувам както за законопроекта на Министерския съвет, независимо че имам редица възражения или несъгласия по едни или други хипотези, които те ни дават, но така или иначе на първо четене ще подкрепя законопроекта и на Министерския съвет. Е, разбира се, ще гласувам и за това, което и аз съм внесъл.
Гражданско-процесуалният кодекс, колеги, е приет през 1952 г. и е претърпял досега точно 36 изменения и допълнения. Тоест почти всяка година се е променял. Но, колеги, има един парадокс. Нашето Тридесет и осмо Народно събрание, откакто съществува досега, седем пъти е променяло или изменяло Гражданско-процесуалния кодекс. Този път ще бъде осмият, без да броя това, което е минало на първо четене. Следователно ние, народните представители от това Народно събрание, средно на два месеца променяме един такъв основен кодекс, който касае 80 на сто, даже 85 на сто от живото правораздаване, от дейността на съдилищата.
Но проблемите на живото правораздаване, както казах, така или иначе не чакат, трябва да бъдат решавани днес. Днес, защото третата власт, и в частност гражданското правораздаване, граничи фактически с отказ от правосъдие. Недопустимо е дела да се протакат с години - 5, 10, някои 15 от датата на предявяване на иска. Гражданите и юридическите лица чакат правосъдие. Това действително де факто е един отказ от правосъдие.
Принципите за процесуална икономия и бързина в правораздаването са основополагащи, подчертавам бързина, бързина. Защото днешната бавност практически означава, че съдът не правораздава. Тези принципи за бързина и икономия в гражданския процес съм се опитал да ги въплътя в предлагания ви законопроект. И накратко те са в следните насоки:
Първо. Подобряване регламентацията в областта на родовата и местна подсъдност. Районният съд трябва да се изгради като основен първоинстанционен съд. Двойственият характер на окръжните съдилища, който съществува сега, съществуваше и преди това - веднъж като съдилища първа инстанция, и втори път като възивни съдилища, не спомага за тяхната роля и значение в съдебната система.
Предлагам, разбира се, и опростяване в областта на местната подсъдност. Затова предложението ми е като очертаваме районния съд като основното правораздавателно звено - първа инстанция, исковете до 10 млн. лева да се разглеждат от районния съд, а също така прекратяването на осиновяванията, поставянето под запрещение и неговото отменяване, които сега се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция, да преминат в районния съд.
Второто направление: предлагам да се създаде така нареченото съкратено производство - в проекта на Министерския съвет се нарича бързо производство. Това съкратено производство всъщност, колеги, е познато на нашия Закон за гражданското съдопроизводство от 1892 г., а следващата промяна е от 1930 г., така че ние не предлагаме нещо принципно ново - както Министерският съвет, така и аз. То е съществувало. Целта е бързина - гражданите да получат правосъдие в максимално кратки срокове. В тази глава 12а е посочена и процедурата за разглеждане на тези дела, а също и кръгът на споровете, които могат да бъдат решавани по този бърз или както аз го наричам съкратен начин. Ще посоча само някои от исковете: искове за издръжка, трудови спорове, искове за определяне на граници, поставяне под запрещение, някои искове, свързани с изпълнителното производство - да не ви обременявам. Тези искове и дела биха могли, ако не представляват, разбира се, в конкретния случай някаква фактическа или правна сложност, да бъдат разгледани в това съкратено производство, където практически няма първо заседание по делото. С други думи около месец - месец и половина - два от датата на постъпването на иска в съда до постановяването на решението това би могло да стане с тези съкратени производства.
Третото направление с цел бързина в гражданското правораздаване предлагам усъвършенстване на въззивното и касационното производство. Тук министърът на правосъдието и правната евроинтеграция се спря на този въпрос и даже на двете основни системи: класическата - касационно производство, и така нареченото ревизионно производство, познато в Австрия, Германия и така нататък. Според мен редица спорове биха могли да приключат още в апелативната, въззивната инстанция. За тях не е необходимо, а и Конституцията ни забранява да се разглеждат в двустепенна система - първа и втора инстанция, без да се преминава към третата инстанция.
Кои дела биха могли да бъдат разглеждани с цел бързина в две инстанции? Предлагам решенията по брачните искове, решенията за упражняване на родителските права, издръжката, решенията с цена на иска до 3 млн. лв. и решения, които се основават на признание на иска, защото има и такава правна фигура или респективно признание на основателността на иска. Тези дела биха могли спокойно да бъдат решавани в две инстанции, а не в три, което крайно много забавя правораздаването.
Четвърто, законопроектът предвижда чувствително опростяване на бракоразводния процес. Брачните отношения между мъжа и жената, колеги, вие знаете, че са твърде деликатни и законът трябва да даде свобода на избор, разбира се, наред с отговорността на брачните партньори, защото днес законодателят принуждава двамата съпрузи, чиито брак вече практически е мъртъв, 5 - 10 години да газят калта на бракоразводния процес и да не могат да си уредят отношенията, които вече фактически не съществуват между тях.
И пето, последно, искам да отбележа - вече казах това, че Министерският съвет е внесъл такъв законопроект. Той има своите достойнства, има и спорни моменти. Мисля, че с общи усилия този път поне нека да решим проблемите на гражданското правораздаване с главите си, а не по партиен признак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Имате думата.
Господин Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително пред нас за разглеждане са поставени два законопроекта за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, които касаят според мен не политически въпрос, а въпроси, свързани с подобряването на гражданското съдопроизводство, което - съгласен съм с колегата Корнезов - е изключително важно за осъществяване на правата и свободите на българските граждани. Наистина това е кодекс, закон, който има изключително голямо значение за нашето общество. С промените, които бяха извършени при последните изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс, бяха осъществени целите на Конституцията и беше въведено триинстанционното производство. При всички случаи това производство съм съгласен, че осигурява едно по-справедливо и по-обективно решение на съда, но в същото време, освен всички други причини, които съществуват у нас, то довежда до забавяне на съдопроизводството. Ето защо според мене напълно обосновани са целите на двата законопроекта - да се създадат условия за подобряване на съдопроизводството и за засилване най-вече на неговата бързина и ефективност.
Пак казвам, че освен всички други фактори, които влияят на забавянето на делата, много е важно поне законовата база - законът, който осигурява самото производство, да не създава предпоставки за забавяне. В това отношение са предвидени няколко основни изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс и в двата законопроекта се преследват едни и същи цели.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, който искам да отбележа специално, прави чест на министерството, че създаде условия за неговото най-широко обсъждане сред гилдията, сред практикуващите юристи. Действително в неговото предварително обсъждане участваха представители на съдебната система на всички нива. Тук има няколко основни предложения, които според мене ще доведат за подобряване на бързината на гражданското съдопроизводство. Преди всичко при призоваването законово се урежда една практика, която съществуваше в съдилищата и в миналото - призоваването да се извършва веднъж и оттам нататък страните да следят за по-нататъшното протичане на процеса и съответно за датите. Тази практика се установява със специален текст и аз мисля, че това е много полезно изменение, което ще допринесе за подобряване на бързината.
С двата законопроекта се предлага да се въведе така нареченото бързо или съкратено производство. Смятам, че едно такова производство може да заработи. Предвидени са конкретни основания кога едно такова производство може да бъде приложено, правните искове, по които то може да бъде приложено, а също така и случаите, когато може да се инициира от страна на ищеца едно такова производство, като съответно са създадени гаранции за случаите, когато има фактическа и практическа правна сложност, такова производство да не се прилага. Затова смятам, че може да се създаде добра база това производство на практика да се приложи.
В законопроекта на Министерския съвет се създава един нов институт, който е съществувал в миналото - така наречената жалба за бавност. При предварителното обсъждане на законопроекта действително бяха изразени най-различни мнения по отношение на този институт, но въпреки всичко смятам, че той е полезен и би имал практическо приложение в самото съдопроизводство. Действително възникват много въпросителни: дали това няма да създаде опасност за страната, която ще използва тази възможност, дали това няма да създаде предубеденост в съда тогава, когато тази възможност е използвана.
Преди всичко искам да подчертая, че тази жалба за бавност е предвидена за всички фази на съдопроизводството, а не само тогава, когато са приключили пренията и делото е обявено вече за решаване. Освен това психологически според мене една такава възможност, която може да се използва от страните, би създала допълнителен стимулиращ ефект по отношение на съда.
Освен това определението, с което се произнася горната инстанция по една такава жалба, а също и приложението, както е приложено, би създало практически предпоставки за това то да бъде ефективно. Затова аз лично смятам, че един такъв институт би бил полезен в практиката.
И в двата законопроекта се предвиждат промени, които да създадат по-голяма ефективност при касационното обжалване и действително поне да се ограничи това постоянно прехвърляне и връщане от касационната инстанция на по-ниските инстанции на самото производство. Считам, че идеите в двата законопроекта са изключително полезни и при общото обсъждане може да се достигне до най-правилното решение.
Принципите, които ние трябва да обсъждаме сега при първото четене на законопроекта, са важните моменти и дотолкова, доколкото те са идентични и в двата законопроекта и ще доведат до подобряване на бързината на гражданското съдопроизводство, аз напълно подкрепям изразеното преди мен становище, че и двата законопроекта трябва да бъдат приети на първо четене. Според мен това ще създаде условия за изработването на един общ законопроект, който след неговото приемане да има трайно приложение и действително да доведе до още по-голяма стабилност в Гражданско-процесуалния кодекс и в края на краищата естествено да доведе до създаване на условия поне на законодателна основа за едно много по-бързо и по-ефективно съдопроизводство, включително и при изпълнителното производство, което е засегнато в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще потвърдя онази позиция, която защитих многократно от парламентарната трибуна във връзка с предвидените промени в Кодекса на труда.
Приветствам инициативата на господин Корнезов. Съвсем навременно идва и проектът, предложен от Министерския съвет.
Аз ще подкрепя тези два законопроекта, тъй като те предвиждат и гарантират по-висока ефективност на производството и ускоряване на съдопроизводството. А един друг аспект, който аз виждам в тези два законопроекта, е тяхната социална справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.  Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на двата законопроекта по реда на постъпването им.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 902-01-6, внесен от Министерския съвет.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 954-01-13, внесен от Любен Корнезов.
Гласували 174 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 2.
И този законопроект е приет.
За процедура има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Правя предложение да се удължи с две седмици срокът за правене на предложения по приетите законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по предложената процедура? Няма.
Моля да гласувате удължаване на срока с две седмици.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Срокът се удължава с две седмици.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Моля председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството
Доклад за второ гласуване на проекта за Закон за регионалното развитие."
По заглавието на закона няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:

"Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда планирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие.
Чл. 2. Целите на Закона за регионалното развитие са:
1. създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони на страната;
2. намаляване на междурегионалните различия в заетостта и доходите;
3. осъществяване на регионално и трансгранично сътрудничество и евроинтеграция."
По заглавието на глава първа и членове 1 и 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По наименованието на глава първа и по съдържанието на чл. 1 и чл. 2 има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 114 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на глава първа и членове 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Във връзка с чл. 3 има предложение на народния представител Тодор Костадинов за създаване на чл. 3а със следното съдържание:
"Чл. 3а. Регионалното развитие осъществява:
1. регионална структурна реформа;
2. регионална икономическа политика;
3. регионално планиране, строителна и жилищна политика;
4. развитие на околната среда, енергетиката, водните ресурси;
5. развитие на селското стопанство;
6. развитие на образованието, ВУЗ, научната, научноизследователската и развойната дейност;
7. регионална културна политика и медии;
8. регионално публично здравеопазване;
9. развитие на туризма, отдиха и спорта;
10. регионална политика към младежта и децата."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред трябваше да прочетете основния текст на вносителя, а след това ще разгледаме предложенията за изменение. Прочетете сега и основния текст на чл. 3. Нашата традиция е друга.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Извинявайте, господин председател.
Във връзка с традицията ще прочета целия текст на чл. 3 така, както е предложен от вносителя:
"Чл. 3. Регионалното развитие се осъществява чрез:
1. създаване и развитие на трансгранична, национална и регионална инфраструктура;
2. създаване на благоприятна регионална и местна инвестиционна среда;
3. използване на местни, национални и чуждестранни ресурси;
4. повишаване на качеството на човешките ресурси;
5. реализация на стопански инициативи;
6. координиране на секторните политики и действия;
7. участие на неправителствени организации в процеса на регионалното развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И сега, след като вече прочетохме предложението на народния представител Тодор Костадинов, минаваме към предложенията на Дора Янкова и другото предложение на Тодор Костадинов.
Първо да чуем предложението на народния представител Дора Янкова.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Има и предложение на народния представител Дора Янкова, което също е относно създаване на нов чл. 3а със следното съдържание:
"Чл. 3а. Народното събрание приема Национален план за регионално развитие."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на т. 7 от текста на вносителя:
"7. участие на неправителствени организации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тодор Костадинов има думата по своето предложение.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с това, че чл. 3а не е алтернативен на чл. 3, нито е заместващ. Това за втори път се случва при подготовка на доклад за второ четене, така че редно е да се приеме чл. 3 и след това да се обсъжда чл. 3а.
По същия начин чл. 3а на народния представител Дора Янкова се отнася за съвсем друго нещо, а не за сегашния чл. 3, но понеже влязохме в такава процедура, аз ще изразя моите съображения, свързани с предложението, което правя, а именно да се създаде нов член с посоченото вече от колегата Илиян Попов съдържание.
Предложението, според мен, е коректно и е необходимо, тъй като в чл. 2 се посочват целите на този закон и целите на регионалното развитие, в чл. 3 се прави опит да се посочат формите, средствата и подходите за осъществяване на регионалното развитие, а никъде в този закон - и по-нататък в това ще се убедим - не са посочени задачите, които има да решава регионалното развитие. От тази гледна точка и като ползвам директивите и насоките, които са дадени в Хартата за регионализма в Европа, макар че Хартата не е ратифицирана от българския парламент, но все пак тя е един ръководен документ за регионалното развитие в Европа, посочвам възможни задачи, които са специфични за България в преходния период и се отнасят за българската територия, а не както досега - закона, ако няма задачи, които да решава, той до голяма степен е екстериториален. Този закон може да бъде отнесен и към други страни, а ние все пак като страна има да решаваме специфични въпроси. Един от тях е структурната реформа.
За структурната реформа, за съжаление, няма ясна стратегия на правителството за цялата страна, ерго няма стратегия и за измеренията на структурната реформа в регионален аспект. Но не може да се осъществява регионално развитие и не може да не се осъществи и задачата, както и самата структурна реформа в региона, без това да залегне като задача на регионалното развитие, като задача, залегнала в закон.
И сега се извършват структурни промени, макар и хаотично, без да се отчитат особеностите на отделните региони. В резултат на това има региони, които вече нямат индустриални предприятия. В резултат на това има миграция. В резултат на слабости на оттеглянето на държавата от общините, в частност, данъчна администрация и други служби, започва един процес, който е нов за България - процес на миграция от малките селища към по-големите, процес на миграция от малките градове към големите. Тези трудоспособни родители, които могат да си издържат децата като наемат жилище в големия град, започват да бягат, защото няма необходимото здравеопазване, защото няма данъчно обслужване за бизнеса, който водят, така че структурната реформа би трябвало, според мен, да бъде една реална задача на регионалното развитие.
Не трябва ли да има специален поглед към младежите и децата, съотнесен към съответните региони? Нима са еднакви проблемите на младежите и децата в различните региони в страната? Нима демографският срив, който е характерен за България, но може би е най-очеваден в Северозападна България, не изисква един друг специфичен регионален подход към децата и младежите от регионите в Северозападна България? Нима културата, културните институции не трябва да бъдат съобразени с регионалните възможности? Нима трябва да загиват тези културни институции, несъотнесени към регионите?
Ето това са моите мотиви и съображения да предложа този нов чл. 3а, който логически като последователност би трябвало да бъде след чл. 2, но в края на краищата не е това най-важното. Важното е да има освен цели, форми и средства, да има и реални задачи, по които да работи и правителството, и областни управители, и общини, и да има един синхрон, който да гарантира както цялостното развитие на България, така и развитието на отделните региони.
Още повече, че ние трябва да синхронизираме нашето законодателство с европейското, а и нас ще ни оценяват по степента на развитие на отделните региони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Вие желаете да кажете нещо, господин Попов? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Искам да взема отношение по предложението на колегата Тодор Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз предлагам следното: тъй като става въпрос за два члена, най-напред да гласуваме предложението на вносителя, по което няма възражения и след това ще гласуваме чл. 3а.
Нали нямате възражения?
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Нямам възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на комисията е в т. 7 да отпаднат накрая думите "в процеса на регионалното развитие" и т. 7 да бъде само:
"7. участие на неправителствени организации."
Моля да гласувате този текст на чл. 3.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 4.
Член 3 е приет.
Сега преминаваме към чл. 3а, който беше представен вече.
Имате думата за обяснение.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих желал само няколко изречения да споделя с вас във връзка с темата, която повдигна и господин Костадинов.
Не считам, че е реална картината, която се описа - едва ли не някакъв апокалипсис, липса на структурна реформа или безцелна структурна реформа, липса на развитие на култура, образование и т.н.
Искам само да припомня, а надявам се и повечето от вас да са имали възможност това да го направят, да прочетем по-подробно Допълнителните разпоредби на закона. Там ясно е описано какво е регионално развитие, какво е политика за регионално развитие, какво е район за растеж, район за развитие и всички останали термини, които се ползват в закона и наистина са съобразени с изискванията на Европейския съюз - изисквания, които ни дават възможност на базата точно на този законопроект да ползваме възможностите в предприсъединителния период на структурните фондове на Европейския съюз.
На практика това, което се предлага приповтаря Допълнителните разпоредби в голяма степен от една страна, а от друга страна, фактически се доближава до основни принципи, заложени в един реален, било областен или национален план за регионално развитие. Това нещо не е обект на закона. Обект на закона са принципите, по които трябва да се изградят на максимален обществен консенсус тези областни и национални планове за регионално развитие. В този смисъл аз не мисля, че е удачно предложението на колегата Тодор Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Реплика на господин Костадинов от господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В изказването на господин Костадинов пролича едно доста преднамерено и според мен деформирано представяне на действителността в България.
Ще дам само два примера. Аз не знам дали господин Костадинов знае, че има наскоро приета от трите комисии национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност. Един фундаментален отрасъл, от който зависи цялостното развитие на икономиката в България. Стратегия, която получи изключително висока оценка от представителите на всички комисии. Освен това има национална стратегия за развитие на малкия и средния бизнес. Има Закон за развитие на малките и средни предприятия. Всичко това показва, че правителството на България има много ясна представа какво трябва да се извърши и структурната реформа, макар и с известни усилия и с известно забавяне, протича успешно.
Тази тенденция, за която вие казахте, че имало миграция от малките селища към големите, просто не е вярна. Точно обратна миграция има, господин Костадинов - от големите градове към малките градове и към селата. И тя е естествената миграция, защото вие едно време концентрирахте всичко в големите градове, обезлюдихте селата и превърнахте всъщност българското село в една пустиня, за което всички ние плащаме сега. Така че не анализирайте и не вадете изводи и правете оценки за процеси, които не познавате. Изглежда не е лошо да слезете малко по-близо и да се разходите из регионите в страната, за да видите какво става там.
Структурната реформа в България ще протече успешно. Да, може да се смеете, но аз говоря неща, които виждам всеки ден, защото си обикалям региона. Структурната реформа ще протече успешно и ние знаем как да я направим, за разлика от вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата за дуплика господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги господин Попов и господин Ляков!
Отговарям първо на господин Попов. Познавам много добре Заключителните разпоредби, даже знам откъде е преписвана формулировката. Но това, че се дава една дефиниция, не значи, че се дават специфичните задачи на регионалното развитие в България. И колкото повече четем проекта нататък, ще се види, че това е един изключително слаб проект и всеки опит на членовете на комисията от управляващото мнозинство да го подобрят, както и нашите усилия да го подобрим, всъщност са безплодни, тъй като конструкцията на този законопроект не издържа.
Що се отнася до становището на уважаемия колега Панайот Ляков, ще кажа следното. Такава миграция действително се забелязва. Това е факт. Този факт може да го видите и в Шабла, и в Брезник, и в Северозападна България. Вероятно в Пазарджик няма такъв проблем, но в тези градове вече го има и в това няма нищо необичайно, тъй като такава е политиката, която води държавата към гражданите в съответните територии.
Що се отнася до стратегията. Аз зная, че има стратегия, но зная, че правителството въпреки записа в "Програма 2001" няма стратегия за регионалното развитие, няма национална политика за регионалното развитие, а всички страни в преход са разработили или принципи, или политика, или критерии, или насоки и са ги приели от своите парламенти. Правителството на България не е направило това нещо. Така че отделни частични стратегии не могат да изместят и да решат проблема с отсъствието на стратегия и политика за регионалното развитие.
А що се отнася до миграцията, искам само да ви припомня, че процесите на урбанизация бяха характерни за целия свят, включително и за България в изтеклия период с по-голяма или по-малка сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за създаване на нов чл. 3а.
Гласували 127 народни представители: за 27, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за създаване на нов чл. 3а е на народния представител Дора Янкова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 86, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народния представител Тодор Костадинов - създава се нов чл. 3б със следното съдържание:
"Глава втора

Чл. 3б. Народното събрание приема национален план за регионално развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов, това предложение няма да го поставя на гласуване, защото то е идентично с предложението на госпожа Янкова, което току-що отхвърлихме. Разликата е само в това, че вие го оформяте в отделна глава.
Имате думата, но аз няма да го поставя на гласуване.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това, което съм искал да предложа, съм го предложил. Това, че графически не е уточнено съвсем, то вече не е въпрос на вносителя.
Става дума за следното. В целия закон е прокарана идеята, че националният план за регионално развитие се разработва и утвърждава от Министерския съвет, от органа на изпълнителната власт. Като се има предвид, че се предлага седемгодишен период на действие на националния план, възникват няколко въпроса: е ли органът на изпълнителната власт този орган, който трябва да утвърди националния план за седемгодишен период? Колко министерски съвета биха имали живот в условията на преход седем години? Необходимо ли е да се разработва такъв изключително важен въпрос за развитието на страната и отделните територии от органа на изпълнителната власт или това трябва да стане от органа на законодателната власт, който да утвърди основни принципи, политика, стратегия и тези принципи, тази стратегия и тази политика да бъдат в голяма степен задължителни и за следващите органи на изпълнителната власт, независимо от цвета, който ги излъчва, тъй като става дума за развитието на България?
Ще посоча само факта, че повечето страни в преход с излючение на Естония са утвърдили в своите законодателни органи съответните политики, принципи, критерии за регионално развитие. Трябва ли България да бъде пак изключение, още повече, че ние сме в процес още веднъж на преглед за съвместимост и за привеждане на нашето законодателство с европейското? Трябва ли отново да бъде начело изпълнителният орган и да остане в подчинена роля Народното събрание? Пак ли Народното събрание ще изпълнява слугинската роля?
При това тук става дума за процеси, които ще имат среднотраен и дълготраен характер. Така че моето предложение опира до съществото на този закон, а не дали е 3а или 3б. И бих искал наистина народните представители да направят усилие да разберат, че не става дума за предложение за член на опозицията, а става дума за едно предложение, което би имало своето значение за развитието на България оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов, но посочете ми разликата между Вашето и на госпожа Дора Янкова предложение. Защото ние вече гласувахме предложението на госпожа Янкова.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Ако търсите формална разлика, то е 3б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Формална разлика 3б, но за смях да гласуваме текста, че Народното събрание приема национален план за регионално развитие два пъти само поради това, че е сменена номерацията...
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Смешното е, че Народното събрание отхвърля тази идея, която е много важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Идеята може да е хубава, но то я отхвърли вече и втори път нямам право да я подлагам на гласуване.
Господин Попов има думата да докладва по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Господин председател, аз съжалявам, че не се разви дебат по темата, но така или иначе той беше проведен в самата комисия. Проблемът е може би в това, че все пак ненавреме колегата Костадинов успя да вземе думата.
"Глава втора. Управление на регионалното развитие"
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава втора няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 19.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 4. Министерският съвет приема:
1. критерии за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват;
2. национален план за регионално развитие;
3. годишен доклад за изпълнение на националния план за регионално развитие."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1) Министерският съвет приема доклад за изпълнение на националния план за регионално развитие до 1 септември на текущата година.
(2) Докладът на Министерския съвет се внася в Народното събрание с проектобюджета за следващата година."
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и подкрепя по принцип предложението по ал. 2.
Предложение на народния представител Дора Янкова - чл. 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1) Министерският съвет приема доклад за изпълнение на националния план за регионално развитие.
(2) Докладът на Министерския съвет се внася в Народното събрание с проектобюджета за следващата година."
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и подкрепя по принцип предложението по ал. 2.
Комисията предлага следната редакция на чл. 4:
"Чл. 4. Министерският съвет приема:
1. критерии за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват, като отчита равнището и динамиката на икономическото развитие, заетостта и безработицата, структурата на икономиката, степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, демографската и селищната структура, геостратегическото положение, наличния потенциал за постигане на целите за съответния вид райони и други значими критерии;
2. националния план за регионално развитие, както и измененията и допълненията в него;
3. годишен доклад за изпълнение на националния план за регионално развитие, който се внася за сведение в Народното събрание"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук предложенията ни с колежката Дора Янкова съвпадат и комисията по принцип възприема редакцията във втората алинея. Но в окончателното предложение всъщност се изменя смисълът и идеята. В т. 3 на предложението на комисията се казва, че годишен доклад за изпълнение на националния план за регионално развитие се внася за сведение в Народното събрание. Моето предложение е точката да се сложи след "развитие", тъй като да се внася един план за развитие на страната и на отделните региони в Народното събрание за сведение е твърде неефективно. Още повече, че този план не е подготвен от Народното събрание и фактически изпълнителната власт продължава да властва по свои собствени критерии и преценки. Записите за критерии в т. 1 и описанието, което се дава, всъщност също позволяват твърде голям субективизъм, защото този, който скача, той трябва да си премери колко е скочил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за заместващ текст на чл. 4.
Гласували 121 народни представители: за 36, против 74, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Янкова този път не е идентично с това на господин Костадинов, има различие, затова поставям на гласуване и предложението на народния представител Дора Янкова за заместващ текст на чл. 4.
Гласували 82 народни представители: за 15, против 58, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 15.
Член 4 е приет.
За процедура има думата господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: На основание разпоредбите на правилника, уважаеми господин председател, предлагам да бъде допуснат в залата по време на второто гласуване заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Васил Гарнизов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Гарнизов в залата.
Имате думата, господин Попов.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 5. (1) Към Министерския съвет се създава Съвет за регионално развитие.
(2) Председател на Съвета за регионално развитие е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а негови членове - министърът на финансите, министърът на промишлеността, министърът на транспорта, министърът на търговията и туризма, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на културата.
(3) В заседанията на Съвета за регионално развитие участват и областните управители със съвещателен глас. Председателят на съвета може да кани на неговите заседания и други лица, имащи отношение към регионалното развитие."
Предложение от народния представител Стефан Нешев:
В чл. 5, ал. 2, в края на алинеята точката се премахва и се добавят думите "и областните управители".
В чл. 5, ал. 3 да отпадне първото изречение.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
В чл. 5 алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по ал. 1 и 2 и предлага следната редакция на ал. 3:
"(3) В заседанията на Съвета за регионално развитие участват със съвещателен глас областните управители и представител на Националното сдружение на общините в Република България. Председателят на съвета може да кани на неговите заседания и други лица, имащи отношение към регионалното развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Думата има господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя предложение да остане само ал. 1, тъй като и тук, а и по-нататък ще се сблъскаме с текстове, които всъщност не регулират никакви обществени отношения и не би трябвало да бъдат норма в закон, а те регулират определени процедури, които могат да залегнат в правилник за работата на Министерския съвет, респективно в правилник за работата на съответния съвет. В този смисъл е достатъчно според мен да е ясно, че към Министерския съвет се създава Съвет за регионално развитие - ал. 1 в сегашния проект.
Оттук нататък кои министри ще бъдат в този съвет, кои заместник-министри, които ще участват с право на глас или съвещателен глас, това е въпрос на правилника на Министерския съвет или на правилника на Съвета за регионално развитие. Дори през отделни периоди, когато се актуализира един седемгодишен национален план, съответният Министерски съвет и дори министър-председателят могат да преценят и да изменят състава на съвета, тъй като може да се променят условията и съответно усилията да преминат от един ресор в друг.
Така че мисля, че предложението ми е съвсем работно и коректно. Още повече, че в предлагания съвет са три четвърти от министрите. И още повече, че съгласно Конституцията Министерският съвет носи отговорност за осъществяване на регионалната политика. Никакво ново обществено отношение не се създава тук. Фактът, че областните управители присъстват със съвещателен глас и че на тези заседания могат да се канят и други, не значи нищо, тъй като и хиляда да се поканят, те имат само съвещателен глас, изразяват професионално експертно мнение, тръгват си и съответният съвет взима или не взима тяхното мнение.
Така че изписването на много норми, които са за правилник, не е необходимо да залягат в този закон, да го утежняват и да създават впечатление, че едва ли не с норма от закон се решават и детайлите.
Затова моля да подкрепите моето предложение. С това се облекчава работата на органа на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
За реплика думата има господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз веднага искам да обърна внимание на последната част от изказването на господин Костадинов и буквално дори да го цитирам: "Министерският съвет носи отговорност за регионалната политика, съобразно разпоредбите на Конституцията".
В предишното свое предложение той ни убеждаваше точно в противното, че не точно Министерският съвет, а Народното събрание едва ли не трябва да върши неща от оперативен характер. В момента предлага нещо точно обратното, позовавайки се на разпоредбите на Конституцията.
Аз обръщам внимание на това не заради нещо друго, а защото смятам, че точно този оперативен орган на изпълнителната власт, определен точно с разпоредбите на закона, в крайна сметка конкретно ще поеме отговорността за съставянето на националния план за регионално развитие - нещо, което е практика в Европейския съюз и всички много добре го знаем, независимо какво говорим от парламентарната трибуна.
Нещо повече, за чест на България ние правим законопроект и в момента гласуваме и Закона за регионалното развитие, за разлика от голяма част от страните в преход, които вместо да правят закон, в който наистина да обобщят и да конкретизират основните принципи, на базата на които оперативният орган на изпълнителната власт към Министерския съвет да съставя националния план за регионално развитие, приемат същинския план в Народното събрание - нещо, което пък го кара точно този план да загуби от своята оперативност. За никой от нас не е тайна, че точно на база на оперативността в крайна сметка ние ще можем да черпим и в бъдеще по-ефективно ресурсите на структурните фондове на Европейския съюз - нещо, което имахме право да вършим отчасти доскоро. И може би тук е мястото да припомня, че за съжаление, въпреки тази възможност допреди година и половина, тя не беше реализирана, примерно по Програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция, където не бе изхарчено нито едно екю.
В този смисъл аз съм против предложението, което колегата Костадинов прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За дуплика думата има господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Попов! Няма никакво противоречие. Моята теза беше записана в стенограмите и продължава да бъде, че Народното събрание трябва да приеме план или законодателният орган трябва да създаде основите, принципите, насоките за регионалното развитие на България и нейните региони в продължение на седем години с всички възможности за актуализация, а Министерският съвет да осъществява своите задължения, които произтичат и от Конституцията. Типът на задълженията на Министерския съвет са предимно оперативни, разпоредителни и т. н. Те не са законодателни. Това - от една страна. Така че няма никаква смяна на позициите.
От друга страна, оперативността на плана и оперативността на органа са различни неща. Един план може да има висока степен на конкретизация, може да има и по-ниска степен на конкретизация. Оперативността на органа, който осъществява определени дейности, не може да има висока и ниска степен, ако е оптимален орган, ако действа ефикасно. Ако действа лошо, неефективно и неефикасно, това са вече други характеристики и други оценки. Така че и тук не виждам някаква подмяна.
Що се отнася обаче до твърдението, че другите страни в преход не са направили закони, не е вярно. Нашата северна съседка има и закон. Но другите страни са подходили според мен много по-правилно, като са разработили основите на регионалното развитие и са му дали форма в законодателния орган, а вече съответните изпълнителни органи и техни органи и структури изпълняват определени задачи.
Така че пак изоставаме от Централноевропейските и Южноевропейските страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз най-напред искам да изразя своето становище, че изцяло подкрепям предложението на господин Костадинов. Но ми е ясно и друго, че след като в комисията мнозинството не прие неговото предложение, то няма да бъде прието и в пленарна зала.


Затова аз апелирам към вас: вслушайте се тогава в предложението на господин Стефан Нешев! Ясно е, че с този закон вие искате точно да определите границите на Съвета за регионално развитие, но струва ми се предложението, което е направено и от вносителя, и съответно прието от комисията, не ни води към нищо добро. Председателят, ако беше направил формулировката, че в Съвета за регионално развитие влиза Министерският съвет с изключение на четиримата министри, които не са споменати тук, може би щеше да бъде по-точен и на всички вас щеше да ви стане ясно какво правим в момента. Според мен ние дублираме Министерския съвет с една комисия. Единствено министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на администрацията и министърът на отбраната не участват в този съвет.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Засега.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Засега, разбира се, засега, защото някои от тях пък имат отношение към регионалното развитие.
Защо е необходимо да дублираме Министерския съвет? Ако ще правим орган, който ще трябва да подготви тези неща, то тогава се съгласете, че трябва да влязат и областните управители. Нека те също да защитават своята позиция и да предложат тогава на Министерския съвет виждането си за един национален план. Ако не направим това, аз ви предлагам друго: по-добре да не се прави Съвет за регионално развитие, а тези функции да се изпълняват изцяло от Министерския съвет. Не смятам, че като отсъстват четирима министри, могат да променят нещо по-нататък или министър-председателят.
Затова апелирам още веднъж пред вас: подкрепете предложението на Стефан Нешев, ако въобще искате да има съвет, а не дублиращ Министерски съвет към вицепремиера Бакърджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Призовавам ви да приемем текста на вносителя с новата редакция на ал. 3, която се предлага от комисията. Мисля, че това трябва да бъде направено така, защото в ал. 2, когато се определя съставът на Съвета за регионално развитие, в него са включени всички министри, които имат отношение към тези дейности...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВЕ (ДЛ, от място): Министърът на отбраната няма ли?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Не, определено не.
Преди малко колегата Мутафчиев изброяваше министрите, които не са включени и пропусна един - министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, така че когато този съвет е с точно определен членски състав, това в никакъв случай не може да доведе до някакви проблеми в работата му или до някакви пречки.
Що се отнася до включването на областните управители в Съвета за регионално развитие, това определено не е целесъобразно, тъй като съгласно по-нататъшни текстове на този закон, областните управители имат строго определени функции, свързани с регионалното развитие. Ако ние ги направим членове на този съвет с право на глас, те ще придобият една двойствена функция, което в никакъв случай няма да се отрази добре на работата им. Освен това не на последно място бих подчертал това, че съгласно новата ал. 3, която се предлага от комисията, съществува възможност за включване на други лица, които имат отношение към регионалното развитие. Това, че се използва една обща формулировка, има в себе си предимството, че за всеки конкретен случай, когато се обсъждат определени въпроси, би могло да се промени кръгът на лицата, които да участват в съответните заседания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Реплика - господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Йорданов, съвсем кратка реплика. В никакъв случай не мога да се съглася с това, че се смесват функциите по политиката за регионално развитие на областните управители. Не забравяйте, че съветът ще предложи плана, но този план се приема от Министерския съвет. Затова нека да не бъркаме нещата. Областните управители имат правото да предложат областния си план и да участват в обсъждането. Какво им пречи и да гласуват в това обсъждане, да участват пряко в предложението към Министерския съвет за приемане на националния план? Аз смятам, че няма никакво намесване и объркване на функциите на областните управители. Затова се надявам добре да размислите и да подкрепите или предложението на господин Костадинов, или предложението на господин Стефан Нешев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Дуплика искате ли, господин Йорданов? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на алинеи 2 и 3 от чл. 5. 
Гласували 95 народни представители: за 17, против 70, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за промени в ал. 2 и ал. 3.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 61, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5 с алинеи 1 и 2, както са предложени от вносителя, и ал. 3, както е предложена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 89, против 13, въздържали се 4.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 6. Съветът за регионално развитие:
1. оценява инициативите на министерствата и другите ведомства в областта на регионалното развитие;
2. съгласува Националния план за регионално развитие;
3. изразява становище по годишния доклад за изпълнение на Националния план за регионално развитие;
4. координира дейностите с регионален характер на министерствата и другите ведомства в рамките на Националния план за регионално развитие."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов: чл. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев: в чл. 6 т. 1 да придобие следното съдържание:
"1. оценява, анализира и аранжира съобразно националната икономическа и социална стратегия областните планове за развитие и благоустройство".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6 и предлага да се създадат точки 5 и 6 със следното съдържание:
"5. приема Национална стратегия и Национален доклад за устойчиво развитие и решава други въпроси на устойчивото развитие с национално значение;
6. съгласува годишните план-сметки на извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации на държавна издръжка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Имате думата, господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако погледнем още веднъж чл. 6, точки 1, 2, 3 и 4, виждаме, че този така наречен Съвет за регионално развитие прави следните неща: оценява, съгласува, изразява, координира, тоест този орган е един съгласувателен орган, той няма никакъв статут. В системата от органи на изпълнителната власт къде е този орган? Един консултативен орган, който се събира, оценява, изразява, съгласува, координира. Той не взима решения, така че всички тези глаголи могат да бъдат записани в един правилник - правилник на Министерския съвет или правилник на самия съвет, и нещата ще станат ясни.
Това е първата причина за моето предложение да отпадне текстът, тъй като той не дава никакви основания да се запише като норма, която регулира някакви трайни обществени отношения в закон. Това са процедури, свързани с функционирането на един консултативен орган.
По-нататък. Дори тези глаголи, които не водят до никакво решение, не са изчерпателни. Неслучайно колегата Стефан Нешев предлага още - оценява, анализира, аранжира, тоест глаголите, които нямат характер на взимане на решение, могат да бъдат разширени. Освен че не е за закон, текстът не е изчерпателен.
Допълненията, които се правят в точки 5 и 6, продължават в същия дух. Нещо повече, точка 6 е доста странна - "съгласува годишните план-сметки на извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации на държавна издръжка". Че кой от тези извънбюджетни фондове не се създава със закон или с някакъв нормативен акт? И как един консултативен орган ще съгласува извънбюджетните фондове на определено министерство, който фонд е създаден със закон? Къде е логиката, елементарната логика, азбука на управлението?
Или пък т. 5. Тук се явява под една много срамежлива форма това, което трябваше да внесе вносителят - Министерският съвет, в Народното събрание и което трябваше да направи според мен Народното събрание - национална стратегия и национален доклад. национална стратегия тук в тази зала, която да се утвърди. И изведнъж под т. 5 съвсем срамежливо и скромно се промъкна идеята, че, видите ли, Съветът за регионално развитие ще предложи национална стратегия. Един орган, който няма никакви правомощия, където и да го запишем - в чл. 6, в чл. 30 или в чл. 1 на този закон, той не взима решения. И изведнъж той ще разработва стратегия, той ще контролира извънбюджетните сметки, създадени със закон. Това просто трябва да се задраска. И шестте точки трябва да ги няма, за да бъде в края на краищата що-годе приличен законът, който приемаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов чл. 6 да отпадне.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 90, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за заместващ текст на т. 1.
Гласували 121 народни представители: за 18, против 89, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 с първите четири точки, както са предложени от вносителя, и с точки 5 и 6, както са предложени от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 8.
Член 6 е приет.
Съобщения за парламентарен контрол на 5 март 1999 г., петък:
1. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Жорж Ганчев, Иван Борисов и Цветелин Кънчев, и на питане от народния представител Ивалин Йосифов.
2. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Стефан Стоилов, Иван Борисов и Димитър Димитров, и на пет питания - от народните представители Стефан Нешев, Румен Такоров, Иван Костадинов Иванов, Руси Статков и Петър Димитров.
3. Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
4. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на питане от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов.
5. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Руси Статков и Евгени Димитров.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов на актуални въпроси от народните представители Веселин Бончев, Велко Вълканов и Руси Статков;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов;
- министърът на културата Емма Москова на питане от народния представител Александър Каракачанов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински и на актуални въпроси с писмен отговор от народните представители Илия Баташки, Иван Бойков, Любомир Пантелеев и Георги Михайлов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител от заседанието се отлага отговорът на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на търговията и туризма Валентин Василев и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното за днес заседание.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно на 9 март, вторник, от 10 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 5 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:
Ивалин Йосифов

Камен Костадинов