Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Първо да честитим рождения ден на колежката Емел Тошкова и на една новородена партия - Евролевицата! (Ръкопляскания.)
В пленарната зала на Народното събрание присъства делегацията на Федералното събрание на Руската федерация начело с господин Егор Строев, председател на Съвета на федерациите, и господин Владимир Лисенко, член на Държавната дума и председател на Групата за приятелство Русия-България. (Всички стават прави, бурни ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Молдова. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисия по външна и интеграционна политика.
Законопроект за пчеларството. Вносители - Георги Пинчев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за ратифициране на изменения на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ и Република България. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Вносители - Никола Николов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за преобразуване на Държавната спестовна каса. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за гарантиране на влоговете в банките. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за подпомагане на земеделските производители. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносител - народният представител Александър Пиндиков. Водеща комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител - народният представител Александър Каракачанов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Постъпила е молба в деловодството на Народното събрание, с която народният представител Стефан Нешев оттегля внесения от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Днес е първи пленарен ден на месеца. Съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точки в дневния ред имат право да предлагат парламентарните групи без Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, която се е отказала от това свое право. Този месец редът е на Парламентарната група на Народен съюз, следвана от Парламентарната група на Демократичната левица, Парламентарната група на Обединението за национално спасение и Парламентарната група на Евролевицата.
Има направени две предложения. На основание на този текст от нашия правилник Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, прави предложение точка първа от дневния ред на заседанието на Народното събрание на 4 март 1998 г. да бъде Закон за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България. (Шум на неодобрение от опозицията.)
Има и предложение от следващата по обявения ред парламентарна група - това е Парламентарната група на Демократичната левица. На основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Демократичната левица - БСП, ПК "Екогласност", предлагаме точка първа от дневния ред на 4 март 1998 г. да бъде законопроект за защита правата на потребителите, внесен под N 54-01-22 на 6 юни 1997 г. от Драгомир Шопов и група народни представители.
По тази материя има внесен още един законопроект за защита на правата на потребителите, внесен от народните представители Йордан Нихризов и Христо Иванов.
Знаете, че дневният ред по чл. 39, ал. 7 от нашия правилник не подлежи на гласуване в пленарна зала. Обръщам само внимание, че по двата законопроекта - за правата на потребителите и за защита на потребителите, няма становище на водещата комисия, а това е Комисията по икономическа политика, независимо от това, че първият законопроект, внесен от народния представител Драгомир Шопов е внесен на 6 юни миналата година.
По отношение на седмичната програма има внесено предложение единствено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили въз основа на което е изготвен един проект:




"ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 4 - 6 март 1998 г.

1. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
2. Първо четене на законопроекта за измерванията. Вносител: Министерски съвет.
3. Първо четене на законопроекта за социалното подпомагане. Вносител: Министерски съвет.
4. Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Осман Октай и група народни представители, народният представител Любен Корнезов, госпожица Екатерина Михайлова и група народни представители и заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
5. Второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
6. Парламентарен контрол."
По обявения проект за седмична програма някой има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте предложения проект за седмичната програма, така както беше прочетен.
Гласували 196 народни представители: за 174, против 4, въздържали се 18.
Седмичната програма, която ще следва двете точки по чл. 39, ал. 7 от нашия правилник, е приета.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОГРАНИЧЕНИЕ ПРИ ЗАЕМАНЕ НА РЪКОВОДНИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По този законопроект сме изслушали становището на водещата комисия и аргументите на вносителя.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля да ми дадете списък на ораторите.
Господин Праматарски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на група вносители на законопроекта и от името на Народен съюз ние поддържаме направеното от нас предложение като т. 1 от днешния дневен ред на основание чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде законопроектът, който сме внесли, за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България.
Този законопроект, както ви е известно, уважаеми колеги, беше внесен доста отдавна от нас и престоя дълго време в Народното събрание, така че всеки един от народните представители е имал възможността да се запознае както със самия законопроект, така и с мотивите, които са изложени към него.
Една от основните причини да внесем този законопроект и да го предложим на вашето внимание, това е Резолюция N 1096 относно мерките за разграждането на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, една много интересна резолюция, в която се отправят определени препоръки към онези бивши социалистически страни, които са заявили своето ясно и категорично намерение да вървят по пътя на демокрацията.
Веднага искам да кажа, че целта на този законопроект не е да се търси някаква наказателна отговорност от онези лица, които са заемали ръководни постове по времето на тоталитарната държава в комунистическите режими и които днес продължават да заемат определени властови позиции. Целта, както е посочено в самата резолюция, отправяща препоръки и към България в това число като бивша социалистическа страна, е тези лица да бъдат отстранени от заемането на ръководни постове, ако щете и поради това, че морално те нямат право да заемат тези длъжности, след като са причинили онези вреди, на които днес всички сме свидетели. Така че, предлагайки на вашето внимание този законопроект, ние държим той да бъде разгледан, за да може наистина България да приеме един законов акт, който ще създаде невъзможност такива лица да заемат, пак подчертавам, ръководни длъжности в Република България.
Една от целите за приемането на този законопроект, която ние сме преследвали, е съобразена именно с тези препоръки, в които се казва, че ако тези законопроекти не бъдат приети в тези посткомунистически страни, има опасност зараждащата се демокрация да се превърне в една олигархия. (Силен шум и реплики отляво.) Шумът от лявата страна на залата от Българската социалистическа партия ме кара да кажа и още нещо, което, разбира се, го няма в препоръките.
Уважаеми господа, след като и вие твърдите, че искаме да демократизираме държавата, след като и вие твърдите, че нашият път е именно към Европа, а не някъде другаде, защо тогава не искате наистина по един нормален законов начин именно върховният орган в България, парламентът, да приеме един законов акт, а не това да става без всякакви правила? Защото, ако погледнете внимателно този законопроект и не гледате на него от чисто теснопартийни интереси, ще видите, че той създава една много точна база за оценка именно на тези лица, които са заемали такива постове. Защото никой днес в България не може да отрече, че именно благодарение на управлението на Българската комунистическа партия днес страната е в такава дълбока криза, която трябва да бъде заплащана от целия български народ. (Силен шум, реплики и свиркане от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля ви се, ще изгоня от залата депутати, които свиркат и не дават възможност на оратора да говори.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Целият този законопроект беше подложен на един много широк обществен дебат, в който обществен дебат се чуха много становища. Ние като вносители благодарим на всички онези, които изразиха отношение към този проект, макар и отрицателно, защото това наистина показа, че аргументите против този закон не са сериозни. Бяха посочени такива аргументи предимно от среди на левицата, в които се казва, че това ограничавало правата на човека. Аз искам да ви кажа, че този закон ограничава правата само за заемане на ръководни длъжности и не бива вие, които сте управлявали половин век държавата, да претендирате, че сте единствените професионалисти и само вие можете да я управлявате. (Силният шум и репликите отляво продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, правя Ви забележка!
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Защото само допреди една година точно вашето управление - на Жан Виденов, точно с хора от левицата показа какви високи професионалисти имате във върха на пирамидата на управление.
И понеже стана дума за това, че този законопроект ограничавал правата на човека, аз искам, уважаеми господин председател, да отбележа два факта, а именно, че този законопроект, внесен от нас, е минал през двете комисии, през които е трябвало наистина да премине, това е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, от която има положително становище. В края на това становище се казва, че се подкрепя законопроектът с 8 срещу 5 гласа.
Има становище по този законопроект и от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, от което ще ви прочета само последния абзац: "При проведеното гласуване 9 народни представители подкрепят законопроекта при 5 "против". Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да приеме Закона за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България".
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля, че в хода на дебатите по първо четене на този законопроект при наличието на положителни становища от двете комисии всеки един от нас ще има възможност да изкаже своето становище. Ние държим този законопроект да бъде приет на първо четене. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски. И ще моля за повече спокойствие и тишина в залата. Има достатъчно записани за изказвания, така че всички становища ще могат да бъдат чути.
Има думата народният представител господин Бойко Великов от Парламентарната група на Демократичната левица.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се изненадвам, че господин Праматарски заяви, че не сме заявили своите аргументи и в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, където ние доста отчетливо казахме срещу какво възразяваме по принцип в този законопроект за лустрацията. Авторите на проекта за Закон за ограничаване при заемане на ръководни длъжности в Република България в случая са си присвоили правото да се представят като защитници на демократичната правова държава, против олигархията, корупцията и престъпността, както беше казано преди малко тук, както се изтъква и в мотивите към законопроекта.
Основното морално политическо основание и предназначение на този, подчертавам, дискриминационен акт срещу лицата, предмет на административно преследване, се изразява в това, че те в миналото са провеждали, цитирам: "антинародна политика и поради своите виждания не могат да ръководят прехода към пазарна икономика" - отново посочено в мотивите - "тези лица трябва да бъдат наказани за тяхната минала дейност и за техните минали убеждения".

Мотивите и съдържанието на представения проект са по същество, повтарям още веднъж, дискриминационен акт, който е отредил на Народното събрание ролята на своеобразен съд за наказание на идейните и политически противници, но със задна дата. Както заявява един народен представител от Народен съюз, законът може да няма голям практически ефект, но присъдата трябва да бъде произнесена.
При внимателен прочит на закона откриваме три групи противоречия и нарушения. Първата е по общопризнати принципи на правото, втората група е на международни договори и третата група е свързана с нарушения на Конституцията.
По отношение на първата група нарушения. Проектът противоречи на един от основните общопризнати принципи на вътрешното и международното право, съгласно който никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление по националното и международното право. В нашия случай не се касае за престъпление, ние водихме дискусия по този въпрос, но за обвинение в престъпна дейност, която се използва като правно основание за административно наказание. То се изразява в дискриминационна забрана за заемане на цяла поредица от държавни, стопански и други длъжности. Инкриминират се длъжности и дейности, които са били напълно в съответствие с тогава действащата Конституция и законодателство. Заемането на тези длъжности е ставало в съответствие с действащата политическа и правна система в България.
На второ място, проектът противоречи на един от основните принципи на съвременното международно право, според който не се допускат никакви различия, основаващи се на политически или други възгледи. Съществено нарушение на общите принципи на правото са и предвидените в проекта колективни административни ограничения. В случая се касае за наказание без определена от закона вина. А както е известно още от древността, един от фундаменталните принципи на законовата репресия гласи: никое престъпление без закон и никое наказание без закон. И в двете части на този общ принцип на правото се има предвид, че всяко правонарушение трябва да бъде квалифицирано като такова от закона и всяко наказание също така определено и индивидуализирано според вината на дееца. Колективната вина и колективните наказания са типични за друг тип политически системи, характерни с произвол и грубо нарушение на общопризнатите принципи и норми на вътрешното и международното право. При това се квалифицират като правно основание за налагането на дискриминационни ограничения при заемането на ръководни политически длъжности, които са били напълно в съответствие с разпоредбите на тогава действащата Конституция.
В проекта за закон не са предвидени никакви разпоредби и механизми за съдебна защита, това беше признато и от вносителите на законопроекта, които касаят нарушените индивидуални права, както и приетото във вътрешното и международното право за това задължение.
Както посочих, проектът противоречи и на международни актове и договори, приети или ратифицирани от Република България. Ще посоча на първо място Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., според която не се допуска дискриминация и упражняване на основните права, включително по политически и други убеждения. Според чл. 7 всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от него.
Специално внимание заслужава чл. 21 от Всеобщата декларация, според който всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавните служби на своята страна. Този международен акт е съставна част от Международната харта за правата на човека и се счита за основополагащ, предполагам, че това добре се знае от вносителите.
На второ място ще отбележа Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Държавите - страни по този пакт, се задължават да осигурят упражняването на провъзгласени в него права, без каквато и да е дискриминация. Мисля, че и тук имаме конкретно нарушение.
Друг акт, по който Република България е страна, е Международния пакт за гражданските и политически права, според който категорично е посочена недопустимост по отношение на политическите или други убеждения, както и равноправие между всички граждани при ползването на гражданските и политическите права.
Не може да не отбележим нарушението и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Тя е ратифицирана със закон от Тридесет и шестото Народно събрание на 31 юли 1992 г., заедно с Декларация за приемането на задължителната юрисдикция на Европейския съд за правата на човека. В чл. 7 регламентът за недопустимост на обратна сила на закона и дискриминация, включително и относно политически и други убеждения. Според конвенцията всеки, чийто права и свободи са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за своята защита в съответствие с националните институции.
Последният акт, който ще отбележа, е Конвенция 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите. И в нея категорично се отхвърля дискриминация, включително и за политически убеждения. А държавите, подписали конвенцията, са длъжни да приемат мерки за поощряване на равенството във възможностите и за третиране в областта на труда и професиите, както и да приемат законодателни и други мерки за осъществяване политиката на равноправие, против дискриминацията в областта на труда и заетостта.
Внесеният законопроект допуска нарушения на важни разпоредби на Конституцията на Република България. Той представлява законодателно нарушение на конституционния принцип на равенството и на правото да избираш и да бъдеш избиран. Аз се надявам, че тук има народни представители, които са подписали Конституцията и са гласували за нея и те по-добре от мен ще представят точно тези нарушения, които касаят Конституцията.
Посочените по-горе разпоредби на Конституцията и международните актове и договори не са изчерпателни. Но дори и цитираните текстове представят достатъчно убедително според мен основания от юридически характер, за да се даде категорично мнение, че разглежданият проект за закон противоречи изцяло на действащите норми на нашето вътрешно и на международното право. Това заключение добива още по-убедителен характер, като се имат предвид цитираните по-горе разпоредби, особено на чл. 5, ал. 4 относно предимството на нормите на международните договори пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, както е в случая.
В този законопроект се нарушават и принципите за национално съгласие, които основните политически сили приеха. И според мен това е едно от основните и най-важните съществени нарушения.
Бих добавил още, че есенната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 21 септември миналата година е започнала своята работа с критика срещу Чехия точно поради Закона за прочистване на държавния апарат от бивши активисти на Комунистическата партия и сътрудници на тайните служби, станал известен като закон за лустрацията. По думите на председателката на ПАСЕ Лени Фишер Брюксел няма да приеме държави, за които Страсбург се е произнесъл, че нарушават някои от основните човешки права. Говоря за това, тъй като чешкият закон за лустрацията е използван според нас от Народния съюз като модел за внасяне в българския парламент на обсъждания законопроект. След приемането на такъв законопроект едва ли е нужно да се обяснява по какъв начин и защо се руши националното съгласие.
В заключение бих искал да кажа, че обсъжданият законопроект, както и останалите пет в този дух, които са внесени в Народното събрание, ни спъват в осъществяване на приетата от всички ни политика на интеграция в европейските структури. Аз искрено се надявам, че България няма да бъде втората осъдена държава поради политически уволнения в Съда по правата на човека, въпреки че доста основания в тази посока вече има. Твърдо съм убеден, че ако мнозинството даде път на този законопроект, той ще бъде в известна степен и в известен смисъл мъртвороден, защото е в противоречие с реалните, а не с мнимите изисквания, защото е в противоречие с духа на времето, който обитава наистина цивилизованите и демократични страни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Реплика - господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Великов! Аз не мисля, че беше, най-меко казано, етично да цитирате именно Хартата за правата на човека, подписана в 1948 г., защото именно след тези години имаше най-голямата дискриминация по политически причини и по ред убеждения. И там не беше допускано не пет години някой да не заема висша административна и държавна длъжност, а заради убежденията си хората отиваха в лагери. Сега именно тези, които пращаха в лагери и затвори, се иска просто само пет години да не участват във висшите ешелони на властта. Голяма е разликата според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Втора реплика - господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Китов ми взе от устата, така да се каже, това възмущение към господин Великов. Вярно, че той е млад човек и може би не чете книги или не чете документите. Но, действително, как може да се говори за Хартата 1948 г., когато тук именно Никола Петков го взехте, пък и Трайчо Костов и кого ли не?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Аз ли, господин Савов?
СТЕФАН САВОВ: Вижте, госпожа Дончева, предполагам, че Вие не сте го взели. Обаче това не значи още, че Вие не вървите заедно с идеите на тези хора. Това е целият въпрос. А иначе ние, ако караме така - аз не съм, друг не е направил.
Аз смятам, че, за съжаление, специално пък Вие, госпожа или госпожице Дончева, бих казал, че сте един много верен последовател именно на идеите на тези хора, които унищожаваха България, унищожаваха българските политици, унищожаваха какво ли не.
Господин Гайтанджиев, толкова ми е мило като Ви гледам. Като си спомня, че Вие определяхте в СДС кой какво да бъде, а сега пък в БСП. Много обичам такива повратливи хора. Обаче тогава късно разбрахме, че сте си комунист. Късно разбрахме. Защото това е добре да се знае от всички сега, от младите в СДС - че и СДС няма да върви напред, докато в своите недра крие или не крие комунисти, или хора, които живеят с комунистическата идея.
Аз отново се обръщам към господин Великов. Господин Великов, Вие все пак забравихте да кажете едно - че тук става въпрос само за заемане на ръководни длъжности.
Аз не знам дали това може да бъде основание, за да се атакува този проектозакон. Не може! Бъдете сигурни, че не може - и в обществото у нас, в България, и в чужбина. Защото в края на краищата това не е наказание, а е просто една справедливост. Хора, които са заемали такива длъжности, да не могат да ги заемат нататък. И бъдете сигурни, че голямата част от българския народ сега поне е на това мнение и приема този закон.
На мен ми се струва, че този проект за закон има едно одобрение. Аз много бих се учудил на тези от хората, които са избрани като противници на комунизма, които ще гласуват против приемането на този проектозакон, как ще го обясняват на своите избиратели?! Как ще обясняват на своите избиратели, които добре знаят какво е било?!
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това изказване ли е?
СТЕФАН САВОВ: Вижте, имам време. (Смях и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Савов, пресрочихте доста с репликата.
СТЕФАН САВОВ: Извинявам се! Председателят ми направи забележка. Вярно, репликата свърши, но увлечен в тези спомени, ако щете, може би прекалих с времето. Но спомени - да. Вярно е, че младите не знаят, обаче това не значи, че не трябва да четат, да се обучават малко в това, което е станало, защото все пак миналото е от значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Великов, имате думата за дуплика. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
Не се безпокойте за времето. Отчитам времето, така че дори и тогава, когато бъде просрочено, то е за сметка на общото време на парламентарната група.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Савов, аз се обръщам към Вас с последните думи, които Вие казахте - за одобрението. Аз имам сериозни съмнения относно одобрението тук от една част от залата и дори по-голямата част от залата на този законопроект, защото той премина доста перипетии преди да влезе тук на първо четене. Но това е един друг въпрос.
Колкото до това дали сме чели или не. Аз мисля, че добре познавам събитията, които са станали тогава, и мисля, че точно Вие трябва да сте от хората, които трябва да отстояват сега, след толкова години, да се спазват тези клаузи от Хартата за правата на човека, защото мисля, че живеем в друго време. И ако една част от хората са били виновни тогава, когато са заемали ръководни длъжности, това не означава, че всички са били виновни. Тук приемането на принципа за колективната вина, който ние атакуваме, мисля, че го заявих доста ясно и категорично с конкретни факти, които вие нарушавате.
Колкото до това дали ще бъде обърнато внимание от международните институции и правозащитни органи, мисля, че времето ще покаже, защото ние ще вземем необходимите мерки в тази посока.
Още веднъж бих искал да повторя - за мен е по-важно днес ние да спазваме тази харта и останалите международни правни актове, както и Конституцията, а не да се опитваме да представяме по друг начин вината на едни и да не можем да откроим невинността на други. Така че проблемът за колективната вина - това е отговорът ми на господин Китов - мисля, че е един от основните проблеми, които аз атакувах точно в своето изказване. Разбира се, нарушенията са повече от посочените.
Колкото до ръководните длъжности, господин Савов, в международните актове е казано ясно, че тук се касае за всички длъжности, без да ги разделят, дали някои са ръководни или други не са. Защото така или иначе нарушения на правата на човека по този начин има и вие не можете да избягате от този въпрос. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата господин Георги Панев от Парламентарната група на СДС.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна своето кратко изказване като припомня баналната истина, че да бъдеш началник не е професия. Това по-скоро е граждански и професионален дълг. Това е изпълнение, бих казал, на мисия тогава, когато имаш качествата и другите са оценили, че имаш тези качества, за да бъдеш ръководител и началник.
Знаем обаче какво беше преди 10 ноември 1989 г., господа отляво. И някакви нечленоразделни звуци, и някакъв смут - какво е това? Изслушайте внимателно няколко верни думи. И знаем какво беше преди 10 ноември. Началник означаваше да имаш достъп до привилегиите, да пълниш джоба си за сметка на труда на милиони хора, за сметка на несправедливости, на тотално потъпкване на човешките права. Беше ли България концлагер? Беше България концлагер. Някой от вас да го отрече? Ще се радвам да го чуя тук като реплика. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, правя Ви забележка.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Не допускайте да се обиждат хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, в парламента думата се взима от място и се говори от трибуната. И всеки, който нарушава реда, може да бъде отстранен от заседание, ако пречи на работата. Вие продължавате да пречите, затова следващото, което вече ще предприема към Вас, ще бъде наистина отстраняване от заседанието. (Неразбираема реплика от Иван Зънзов.)
Вземете думата след това оттук и ми направете забележка на мен.
Господин Панев, продължете.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
И ето сега, в условията на начеващата демокрация, не само у нас, подчертавам, и в другите посткомунистически страни бяха предприети защитни мерки срещу тази демокрация. Защитни в смисъл не да я пазят от чужди набези, не от терор, не от диверсии, но да може тя да се осъществи. А тя може да се осъществи тогава, когато ръководните постове, за които преди малко говорих, се заемат от хора, чийто манталитет, чийто възглед върху нещата, морал не са обвързани със строежа, с подпомагането, с функционирането на нечовешката система на комунизма.
Пак ще припомня, ставам банален, но ще припомня едни верни думи, казани от един немного последователен човек. Но той каза: "С тоталитарни джибри демократична ракия не става". И беше много прав. Хората са го разбрали и неслучайно след Втората световна война, за да ликвидират последиците от също така нечовешкия, но по-малко нечовешки режим - на хитлеризма, в Германия, беше приет антинацисткият закон. Това го знаете много добре.
Също припомням, че в Италия, това по не се знае, беше приет Закон за дефашизация. Такъв има в Италия. Случайно ли е това?
И ето сега, в Чехия, втора петилетка - употребявам термини, които трябва да ни подшушнат нещо - продължено е действието на Закона за ограничаване на заемането на ръководни длъжности от бивши кадри на комунистическия режим. Втори пет години този закон действа там. Има за какво. Има за какво! Даже, ако погледнем резултатите, които Чехия постигна в сравнение с нас и в сравнение с други посткомунистически страни.

Ограничения на правата. Какво ограничение на правата, след като лицето, което попада или би попаднало под ударите на един такъв закон, не се лишава от правото да упражнява труда си.
Господа, да се разберем - има решение на Конституционния съд по повод на един закон, който преди няколко години влезе в сила и това решение на Конституционния съд е в смисъл, че ограниченията, изискванията на един лустрационен закон са нещо като рамките на ценз, т.е. ценз да заемаш определена длъжност и не е никакво ограничение на правата по простата причина, отново повтарям, че не може да мислиш постарому, а да действаш поновому.
Апропо, припомням, че по силата на тогава действащия закон бяха отстранени 2800 ръководни кадри в сферата на висшето образование и науката. И смея да ви уверя, уважаеми дами и господа, това не е само мое твърдение, защото имам брошурата - изследване на Съвета на учените в България, където на базата на статистически данни, на подробен социологически анализ е показано, че законът подейства благотворно и беше приет от по-голямата част от кадрите в сферата на висшето образование и науката. Препоръчвам ви да се запознаете с тази брошура.
Не бих искал да продължавам повече. Тези неща съм ги говорил и много други мои колеги също. Те са толкова до болка познати на всеки един българин, който не е бил обвързан с престъпния комунистически режим и който не е ползвал неговите привилегии, че просто няма смисъл от тази трибуна да се говори повече. Само ще завърша с това - излизайки тук, би трябвало да дам някаква оценка на закона, който ни е предложен от Народния съюз. Високо е нивото, от което започва лустрацията. Ако не се лъжа, ниво - окръжен комитет на партията. Така ли е, господин Савов?
Високо е това ниво, уважаеми дами и господа. И всеки, който ме слуша в момента, всеки истински българин - патриот ще разбере, че това е така. Защото най-големите престъпления, доноси, вулгарни посегателства върху личността се вършеха и от по-ниските включително нива и най-вече от по-ниските, говоря и за секретарите на първичните партийни организации. Така че нивото е високо и аз се надявам, че на второ четене това ниво ще бъде свалено. Смятам, че за България в този момент, за нашата страна, за всички нас, един такъв закон е повече от необходим. Аз ще го подкрепя и ще направя съответни предложения на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Панев, Вие вероятно не разбирате, че с този закон, който всъщност е един склеротичен продукт, се прави един безнадежден опит да се мумифицират обществени отношения от юношеството и младостта на някои от вносителите. Но аз съм станал тук, за да Ви припомня една реплика на Адам Михник, който навремето също беше казал, че дори ако можем да изпратим всички комунисти в Сибир, това, което ще остане, е комунизъм без комунисти. А в България и това няма да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Димитров има думата за втора реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Панев! Аз ставам не толкова да Ви репликирам, колкото да Ви благодаря. Аз не очаквах, че от трибуната на българския парламент ще се заяви, че да ръководиш не е професия. Вие го доказвате с назначенията си. Благодаря Ви! Но това е несериозно.
В момента в Щатите, в Западна Европа, за да станеш ръководител, ако нямаш степен магистър по бизнесадминистрация, нямаш никакви шансове. И ако Вие не спрете действително да се отнасяте към ръководителите като към непрофесионалисти, а само като към политически предани свои хора, ще погубим България окончателно.
И второто, което искам да кажа. Аз съм за това тези хора да понесат необходимите последствия, ако има основания. Най-простият критерий е да направим повече в условията на демокрация от това, което беше направено до 1989 г. Ако днес имаме по-висока производителност, имаме по-висок брутен вътрешен продукт, ако сме излезли на повече пазари, ако имаме по-висок стандарт на живота, дайте да ги линчуваме. Но да паднем многократно по-ниско, да минем през първо, второ и сега да вървим към трето дъно и да хулим тези хора, смятам, че не е достойно. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Искате ли дуплика, господин Панев? Имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Пантелеев! Не е почтено да плашите хората и да съдите за другите по себе си - по себе си, говоря обобщено.
Какво значи това да се праща в Сибир? Вие давате ли си сметка за думите, които произнесохте? Тук в тази зала от дясната страна и в средата един ли човек ще се намери, нито един, който дори да помисли за някаква ефективна, действителна репресия върху лица, които са участвали активно в подкрепата, осъществяването и развитието на комунистическия режим. Такива хора няма. Тук става въпрос за нещо много по-просто и много по-обикновено. След като си съдействал с ум, физика и всичко останало, което принадлежи на личността, за да наложиш една порочна система, бъди така добър сега да се оттеглиш малко назад, да работиш почтено, да допринасяш за нова България, но да не ръководиш. Защото - казвам - истинското ръководство е нещо като мисия и ако не се възприема така, то не е ръководство.
И веднага преминавам към господин Димитров. Не е професия в смисъла на това, че някой ден можеш да не бъдеш началник, можеш изобщо да не бъдеш началник, но през целия си живот работиш нещо и се доказваш в някаква професия и това е основното, което запълва смисъла на живота. А за да станеш началник, са необходими качества, които другите трябва да признаят и да те сложат за определен период. Неслучайно има мандатност в тези неща, нали така?
Ето защо, отново повтарям, в този смисъл, в който вие възприемате ръководната длъжност като привилегия, като възможност за нелегален достъп до народни богатства, в този смисъл аз не го разбирам, не го възприемам и съм убеден, че тези, които ни слушат, също не го разбират и не го възприемат.
Линчуване?! Откъде такива апокалиптични картини у вас, господа? Отново повтарям, вие съдите за другите по себе си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За процедура думата има господин Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много е лесно от позицията на изминалото време, на изминалите години да се защитават конституционни права, права на човека и т.н. Да, разбира се, вие, които сте тук, не сте участвали в репресии, не сте участвали в беззакония, но вашата бивша партия носи моралните и исторически отговорности за това минало и това нещо винаги ще ви тежи като воденичен камък на врата, бих казал.
Аз, разбира се, помня времето и моето поколение го помни, когато нацията беше разделена по принципа партиен - безпартиен. Знам правата на партийците и знам правата на безпартийните докъде можеха те да стигнат в една държавна йерархия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Картата, времето тече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожица Дончева, засякъл съм времето. Много се вълнувате излишно.
ТОДОР ЯНЕВ: Успокойте се, един момент, изслушайте ме.
Аз смятам, че имам свое мнение по въпроса, че пакетът закони, които ще се внесат в Народното събрание, а тези закони действат за демократизация на страната, към която ние всички вярвам се стремим, и в този пакет от закони е мястото - и на Закона за държавния служител, разбира се, и там е мястото точно, както каза и господин Панев. Там ще влязат тези абсолютно правилни постановки на Закона за лустрацията.
Смятам, че е по-правилно в целия този пакет с други подобни закони да бъде разгледан и този.
Затова аз предлагам въз основа на чл. 41, ал. 2, т. 4 да гласуваме отлагане на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Янев.
Противно становище?
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като вносител на законопроекта и като съпредседател на Народния съюз аз искам да ви кажа, че ние не сме съгласни с предложението на д-р Янев.
Господин Янев, не е ли вече време всички да разберат кои са за този закон и кои са против? Изглежда, че господин Янев не чува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Янев, моля Ви, на Вашето процедурно предложение господин Савов прави контрапредложение. Затова го слушайте.
СТЕФАН САВОВ: Аз смятам, че това, което Вие казахте за този пакет от закони, който кой знае кога ще дойде, не може да замести този закон, който вече половин година лежи по чекмеджетата на Народното събрание. Защо бягаме от отговорност? Защо бягате от отговорност, господин Янев? Защо? Нима Вашите избиратели, като отидете в Самоков, мисля че оттам бяхте Вие, няма да Ви кажат: защо не гласувахте този закон? Аз смятам, че ще Ви кажат.
Стига сме бягали от отговорности. Мисля, че можем по-честно да ги кажем нещата.
Ние ще гласуваме против Вашето предложение, защото вече втори път се играе този номер в Народното събрание. Номер, казвам, да се запише! Номер, от който се срамуват, сигурен съм, доста много от народните представители от СДС, защото всички ние - и от СДС, и от Народния съюз, и от ОНС, сме стояли на позиции, които са позициите именно на този законопроект.
Един от министрите, които изготвят този пакет от закони - господин Веселин Методиев, в едно интервю, печатано във вестниците, изрично каза, че тези закони, които се подготвят, не могат да заместят Закона за лустрацията, както вие казвате. Не, не могат, разбира се. Не могат! И ще бъде жалко, ако ние приемем сега отново да отложим този закон. Нека се види, нека разберем кой за какво е в тази страна или в това Народно събрание, защото в страната аз не се съмнявам. Защото не мога да си представя, че има хора, които могат да защитават бившите величия, които в момента ние смятаме, че трябва да понесат, както казаха, наказание. А то не е наказание, просто няма да могат за пет години да заемат високите постове, които са заемали.
Аз отново повтарям, ние не сме съгласни с Вашето предложение и бих Ви помолил да го оттеглите. Това ще бъде най-доброто и най-достойното за Вас и за Съюза на демократичните сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител господин Тодор Янев за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 204 народни представители: за 153, против 34, въздържали се 17.
Предложението се приема.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с вносители господин Драгомир Шопов и група народни представители, и ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с вносители господин Йордан Нихризов и господин Христо Иванов.
По тази точка няма становище на водещата комисия, което е по-важно, няма и на останалите комисии. Но както спомена господин Соколов, единият от двата законопроекта е внесен още през месец юни, миналата година, и на председателски съвет днес беше обсъждан този въпрос. Смятаме, че не е редно един помощен орган, какъвто е комисията, да възпрепятства законодателната инициатива на народните представители.
Има два законопроекта по тази тема. Единият е Законопроект за защита на потребителите, с вносител господин Драгомир Шопов и група народни представители, и вторият е Законопроект за защита правата на потребителите, с вносители господин Йордан Нихризов и господин Христо Иванов.
Давам думата на вносителите на първия законопроект да изложат своите мотиви.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! След като минаха осем месеца, откакто аз и още няколко колеги от Демократичната левица внесохме Законопроекта за защита на потребителите, заведен под N 54-01-22 от 9 юни 1997 г., след като той, не знам защо, бе орисан да пролежи в нечие бюро толкова конфузно дълго време, аз изпитах известно смущение. Нима за управляващото мнозинство, което определя програмата за работата на Народното събрание, е съвсем без значение съдбата на българския потребител? Не бих искал да мисля, че е така.
Като се има предвид, че на няколко пъти ние не можахме да уплътним работното си време в парламента, давахме си дълги почивки поради неподготвеност или поради недотам добра организация на работата, наистина е странно, че не беше даден ход на някои законопроекти, между които и настоящия.
Както и да е. Най-сетне този законопроект е изваден, може би поради затоплянето на времето, от летаргичния си сън и да се надяваме, че всички ние ще съумеем да изработим и приемем един добър закон. Българските граждани, потърпевшите в много отношения български потребители се нуждаят от това. Нещо повече, те го очакват от нас.
Всички развити демократични страни, уважаеми колеги, към които ние упорито се стремим, отдавна имат подобни закони.
Ето защо липсата на такъв закон у нас ни изважда извън кръга на тези страни и ни поставя на доста незавидно място в Европа и в света. Нека не забравяме, че още преди 25 години - през 1973 г., приемайки нарочна Харта за защита на потребителите, Асамблеята на Европейския съюз постави като сериозно изискване към страните, членки на съюза, необходимостта от законова разпоредба, която да урежда всичко необходимо, свързано със защитата на интересите на гражданите, ползващи стоки и услуги. Както е известно, тези изисквания и постановки бяха доразвити и доразработени в документите, приети от Тридесет и деветата Генерална асамблея на Организацията на обединените народи през 1985 г.
За ваше улеснение и уведомление, уважаеми колеги, към проектозакона има и две предложения, които ясно и съвсем конкретно очертават широкия спектър от мерки и решения, фиксирани в законодателствата на отделните страни, а именно основни законодателни актове на Европейския съюз за защита на потребителите и законодателни актове на Европейския съюз в защита на потребителите през 1994 - 1995 г. Приемането на настоящия закон ще отговори на едно важно изискване, което се поставя пред нас, за привеждане на българското законодателство в съответствие с "Бялата книга" от 10 май 1995 г., а именно подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интегриране във вътрешния пазар на Европейския съюз.
Известно е, че някои от правата на потребителите у нас са намерили уреждане в някои от действащите вече закони, но това съвсем не е достатъчно. Необходимо е изработването на специален закон, който цялостно да урежда тези права и то в съответствие, в хармонизация с европейското и световно законодателство. Това сме се опитали да постигнем в предложения на вашето внимание проектозакон.
Нека посочим нещо твърде съществено - с този закон се регламентират задълженията на държавата по отношение защитата на потребителите, като се предвижда създаването на специален държавен орган, какъвто досега у нас не е имало, който да се занимава с многобройните и разнообразни по характер въпроси, засягащи всеки гражданин на България, всеки потребител. Като имаме предвид анархията, която все още господства на българския пазар и която няма нищо общо с изискванията на истинската пазарна икономика, нуждата от подобен закон е повече от належаща. Той не само ще защити потребителите, но ще регулира взаимоотношенията между производители, търговци и държава. Ще способства за повишаване качеството на произвежданите у нас стоки, а това неминуемо ще се отрази благоприятно и за интегрирането ни в Европейския съюз.
Предложеният проектозакон съдържа много съществени моменти, върху които не бих искал да се спирам, тъй като те ще бъдат обсъдени подробно и при необходимост допълнени. Но надявам се никой от присъстващите в тази зала няма да оспори очевидната истина, че проектозаконът не само е навременен, но в известна степен даже е позакъснял. Затова искам да завърша с надеждата, че когато се разглежда подобна важна материя, която защитава интересите на всеки български гражданин, няма да се стига до излишно политизиране, а ще се търсят най-добрите, най-съвременните решения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изчакайте с процедурата. Нека да чуем мотивите на вносителите на втория проектозакон и тогава ще имате думата за процедура.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, аз няма да политизирам една тема, която е свързана със защита на правата на потребителите, които са всички български граждани. Ще изложа накратко мотивите, които ни водиха при разработката на този закон, заедно с моя колега господи Христо Иванов.
Преходът от централно планирана система на ръководство и управление на икономиката към стопанство, основано на пазарни принципи, налага съществени изменения в законодателната уредба и обществените отношения, в това число и в нормативната база, уреждащи правата на потребителите. Премахването на централизираното държавно определяне на цените на стоките и услугите и заместването му със свободно пазарно ценообразуване, в съчетание с редица нерешени засега въпроси по отношение на държавния и обществения контрол върху този процес, доведе в последните години до необосновано и спекулативно нарастване на цените на стоките и услугите. Заедно с това в отсъствието на съвременна законова уредба за контрол върху качеството на потребителските свойства на предлаганите на населението местни и вносни стоки и услуги, обособи и тяхното рязко влошаване. Комбинираното влияние на тези два фактора още повече може да понижи покупателната способност на българския потребител.
В новите условия на преход към пазарно стопанство е необходима качествено нова уредба на проблемите по защита правата на потребителите. Такава за съжаление в момента у нас няма. България, редом с Албания, е сред страните в Европа без подобна законова регламентация. Ето защо е основателен протестът на обществеността срещу забавянето на едно такова уреждане.
Опитът на страните с развити пазарни отношения показва, че законодателно защитата правата на потребителите може да се осигури по два начина. Единият е като се разработи специализиран закон за защитата потребителите, който радикално да реши тази проблематика. Другият е в определени закони, регулиращи различни сфери на обществения живот, да се включат правни норми, уреждащи въпросите по защита правата на потребителите в конкретни области. Съвременното модерно законодателство в страните на Европейския съюз и в Съединените щати все повече се ориентира към регламентиране с отделен закон на комплексните права на потребителите. Тази тенденция се налага и като водеща във всички страни с пазарни отношения.
Действащото понастоящем българско законодателство, включително и това от последните години, решава тези въпроси едностранчиво. Правни норми, защитаващи правата на потребителите, се съдържат в редица действащи и сега закони - Закон за задълженията и договорите, Наказателен кодекс, Граждански кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Гражданско-процесуален кодекс, Кодекс на труда, Закон за защита на конкуренцията, Закон за ветеринарно дело, Закон за отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите и т. н. Подготвяни и приемани в различни етапи от развитието на българското общество тези текстове са лишени от най-важното - единна методология в поставянето и законодателното решаване на въпросите по защита правата на потребителите. Поради това в немалко случаи тези разпоредби си противоречат и не осигуряват най-важното - една надеждна защита правата на потребителите.
Краткият преглед на чуждестранния и нашия законодателен опит по този проблем категорично налага необходимостта от специализиран закон в тази област, който да урежда цялостно материята на защита правата на потребителите, съгласно действащата европейска и световна законова уредба, който да инкорпорира всичко полезно и прогресивно от съвременната правна мисъл.
При изграждането на конструкцията на нашия закон ние се водихме не само от директивите, които съществуват в Европа в тази област, но и от няколко основни постановки. Първо, да се разграничат основните понятия в тази материя, а именно: търговец, производител, вносител, потребител. Освен това в нашия проектозакон са включени и някои нови моменти, които са във връзка със задълженията на търговците да извършват една вярна информация, едно обучение на потребителите относно качествата на стоките, които те предлагат. Съществен момент е и разграничението в правната уредба на сдружения на потребителите, като обществени органи, държавните органи и държавно-обществен орган. В това отношение ние желаехме да се ликвидира старата практика, наследена от миналото, в която се смесват права на органи с държавен и обществен характер. По този начин ние разделихме и въпроса за административните нарушения, които ще се налагат единствено от държавни органи. В общи линии законът е насочен главно към системата на потребителите и урежда една широка материя, свързана освен това с нелоялната реклама, непочтената и подвеждаща реклама и се базира и на постановки от досегашното законодателство, като кореспондира и със Закона за защита на конкуренцията. Аз вярвам, че тези постановки могат да бъдат възприети при оформяне на едно цялостно законодателно уреждане на проблемите в областта на потребителите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов. И още един вносител - господин Христо Иванов.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека вносителите да си кажат мотивите и след това ще Ви дам думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Аз няма да повтарям мотивите на моя колега господин Нихризов, с който от няколко години работим по проблемите, свързани със защитата на интересите на потребителите. Искам само глобално да насоча вниманието ви върху един факт, че пазарът, колкото и да е един продуктивен агент, към който ние всички се стремим, той толкова и в същата степен се нуждае от внасянето на определени стратегии и защитни механизми в него, тъй като сами знаем, че пазарът сам по себе си не съдържа тези елементи, нито ражда стратегии. Той, както са казали някои класици на пазарната икономика, има предимство да решава проблемите на деня.

Този закон е една от рамките, един от регулаторите на пазара, свързан със защита на интересите на потребителите от гледна точка на гарантирано качество на предлаганите стоки и услуги, нещо, което е изключително актуално, като се има предвид и това, че в унисон със съвременните изисквания ние отворихме нашите граници и те невинаги пропускат през себе си стоки, които имат нужното качество. Да не говорим за това, че такива отклонения от изискванията за качество се допускат и от нашите производители в отсъствието на един такъв регулативен механизъм. Ние работихме в контакти с представители на правителството, на служебното правителство, на сегашното правителство. Получи се действително така, че проектът на правителството малко закъсня. Той вече беше внесен в комисията, поне при нас в Икономическата комисия. Но доколкото знам, още становище липсва. Ето защо аз смятам, че ще бъде целесъобразно, с оглед на това да се съчетаят онези предимства, които отделните законопроекти съдържат в себе си, и решения, които предлагат, да се отложи разглеждането на този законопроект до момента, в който в пленарна зала влезе и правителственият проект, и в една паралелна дискусия да изработим онзи закон, от който действително българските потребители и българският пазар имат нужда.
Като казах, че ние работим от няколко години по този закон, без да насочвам критиката си към господин Шопов, защото знам, че той не е работил по тези проблеми, той е просто един вносител на законопроекта, който му подаде Асоциацията за защита на потребителите, в това, разбира се, няма нищо лошо, това е една нормална процедура, искам да кажа на господин Шопов, че този закон в известен смисъл изостана от съвременните изисквания. Имаше допълнителни консултации с институтите по стандартизация и с неправителствени организации, които работят по тази тематика. В това, разбира се, няма нищо лошо. Но там има доста анахронизми, доста дефиниции, които не отговарят на съвременните европейски изисквания. Важното е, разбира се, че с внасянето на такива законопроекти се упражнява необходимият натиск, откликва се на обществената нужда този проблем да намери своето решение.
Уважаеми колеги, надявам се, че с ускоряване на работата и в комисиите, и придвижването на правителствения законопроект, ние ще имаме възможност в най-скоро време да предложим на българските граждани защита и гарантиране на качеството на предлаганите стоки и услуги. Излишно е тук да давам примери за това по какъв начин както бюджетът, така и здравето на българските граждани в последните години се ощетяват от това, че на пазара битуват стоки със съмнително качество и със съмнителен произход, които не са подложени на нужния контрол. Ето защо крайно време е държавата в рамките на този закон да поеме всички ония регулативни и контролни функции, тъй като тя е задължена да гарантира на българските граждани стоки и услуги с нужното качество.
Още веднъж от името на вносителите ви предлагам да вземем такова решение - да се изчака внасянето на правителствения проект, тъй като той вече мина на първо четене в комисиите, поне в Икономическата комисия. Надявам се, че технологично това няма да означава забавяне повече от може би две седмици.
Благодаря Ви, господин председател. Мисля, че становището, което изразявам, е не само становище и на моя колега господин Нихризов, с когото сме работили по този закон, но че то ще бъде възприето от пленарната зала като един разумен подход към решаването на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов. За реплика има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Иванов! Доста дълго време съм се занимавал с тази материя. Вие не сте съвсем точен в това, което казвате. Аз, разбира се, не Ви упреквам, Вие не сте длъжен да знаете всичко.
За това, че някои постановки в този законопроект според Вас са вече поостарели. Ами ако той стои още осем месеца, сигурно повече постановки ще бъдат остарели. Времето се развива много динамично. (Неразбираема реплика от Благой Димитров от СДС.) Не, законът е сериозен, той се основава на тези международни документи и норми, които са задължителни в третирането на такава материя. Но Вие казахте нещо друго - че съвсем скоро предстои тук да влезе законопроектът, който се подготвя от Министерския съвет. Аз не знам докъде те са стигнали, дали са напреднали в тази работа. Но мисля, уважаеми колеги, че нямаме време да протакаме повече този въпрос.
Не бих се съгласил с Вас да се отложи третирането на тази тема. Може би по-добре би било да се работи върху тези два законопроекта, които имаме сега, за да се изработи най-добрият вариант и от единия, и от другия, и по този начин да се задоволи необходимостта от такава законова уредба, от която действително България и българският потребител имат нужда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов. За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): С репликата, която ще отправя на господин Христо Иванов, искам общо взето да изясня нещата. Защото от вносителите става ясно, че те в този момент настояват да влезе един законопроект, който бил преседял в Икономическата комисия повече от може би девет месеца. Истината, че инициативата за тези два законопроекта - аз не съм сигурен много в това - произтича от Съюза на потребителите и наистина в тези законопроекти има логиката, която те са търсили. В същото време имаше ясната уговорка, че изчакваме правителственият законопроект, който да бъде заедно с тези законопроекти, които имат своите достойнства и които, надявам се, ще бъдат отчетени в комисията и в пленарна зала.
Миналата седмица - всички вие знаете, защото това беше написано и казано в медиите - правителството гледа законопроекта, който се казва по друг начин, но касае същия проблем - защита на потребителите. И за мене е голямо учудването, че на Председателски съвет, след като е ясно, че няма становище на комисията, се решава да влезе законопроектът и той влиза с една седмица по-рано, отколкото е нормалното време, за да влезе в зала, тъй като тази седмица ще бъде гледан законопроектът на правителството и ще влезе в четвъртък или в петък в Народното събрание, което означава, че следващата сряда ние ще можем да го гледаме в комисията заедно с другите два законопроекта.
Мисля, че това е необходимо обяснение и разяснение на получилата се ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов. За дуплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Шопов, далеч съм от мисълта да омаловажа Вашите усилия и работата Ви по тази тематика. Не бях запознат с това, така че приемам в този смисъл Вашата реплика.
От друга страна, смятам, че тук не трябва да проявяваме някакъв егоизъм, било то по парламентарни фракции или като отделни вносители, така да се каже, да го удряме на честолюбие. Нашите усилия няма да отидат напразно. Аз също така смятам, че тези законопроекти трябваше да изчакат придвижването на правителствения законопроект. Пак казвам, ние с господин Нихризов бяхме в постоянна тясна връзка с експерти на правителството, включително и на служебното правителство. Ние разполагаме с варианта, който ще бъде окончателно приет от Министерския съвет. Действително има много покрития и общи виждания при решаването на проблемите. От друга страна, съм убеден, че поне в нашия законопроект се съдържат елементи, които ще бъдат качествено допълнение към внесения законопроект.
Ето защо аз ви призовавам отново към разумно решение. Няма смисъл фрагментарно да разглеждаме тези два законопроекта, след като предстои внасянето на правителствен законопроект. Нашата цел като законодатели трябва да бъде да използваме всички възможни идеи, всички възможни решения. А не можем да не гласуваме доверие на правителството за това, че при разработката на закона са консултирани съответните международни институции и съответните експерти, до които ние като отделни народни представители вероятно не сме се и добрали.
И пак искам да ви напомня в хронология във времето, действително първият законопроект беше внесен много отдавна. Дори ние тогава предупредихме Асоциацията на потребителите, че има много неща, които са вече архаични в законопроекта и те не трябва да избързват с неговото внасяне. Но така или иначе, при последния разговор с тях, те ни уведомиха, че са предали проекта на господин Шопов и той вече е тръгнал към българския парламент.
Пак казвам, в това няма нищо лошо. Но аз отново ви призовавам, уважаеми колеги народни представители, нека се обединим около едно конструктивно и общополезно решение трите законопроекта да бъдат разглеждани паралелно в пленарна зала. И нека най-доброто от тях да изкристализира в една рационална защита на българските потребители, за гарантиране на качество на предлаганите стоки и услуги на българския пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Направено е процедурно предложение за отлагане разглеждането на двата законопроекта.
Господин Шопов се изказа против него. Но той използваше правото си на реплика.
По правилник някой друг желае ли да възрази на предложението за отлагане?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм против направеното предложение за отлагане разглеждането на внесените законопроекти, тъй като по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия е задължена в 3-месечен срок да се произнесе по внесените законопроекти. Това, че в случая Комисията по икономическата политика на Народното събрание не е свършила своята работа, не може да бъде извинение.
По този начин, ако вървим по тази логика, ние винаги трябва да чакаме и съответния законопроект от Министерския съвет, което безспорно забавя и затруднява законодателната дейност и инициативата на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Пристъпваме към гласуване на направеното предложение за отлагане разглеждането на двата сродни законопроекта за защита правата на потребителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 120, против 55, въздържали се 4.
Предложението за отлагане е прието.

Преминаваме към редовната седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 54-01-115 от 5 декември 1997 г.
за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции,
внесен от народния представител Христо Бисеров за
второ четене

Параграф единствен. В Преходните и заключителни разпоредби на закона се създава нов § 4а със следния текст, това е текстът на вносителя:
"§ 4а. Извън случаите по предходните § 14, § 15 и § 17 от закона не се прилагат за стоки, които към 24 октомври 1997 г. са били оформени при режим на временен внос."
Предложение на народния представител Никола Николов към този текст:
"§ 1. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за чуждестранните инвестиции се създава нов § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. Извън случаите по предходните § 14, § 15 и § 17 от закона се прилагат само за стоки, които са въведени или отново се въвеждат в Република България след 24 октомври 1997 г., освен ако до влизането в сила на този закон е постановено съдебно решение за извършване на непарична вноска от чуждестранния съдружник или акционер."
Предложението за създаване на § 4а се оттегля от вносителя.
"§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за чуждестранните инвестиции се създава нов § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. Извън случаите по предходните § 14, § 15 и § 17 от закона не се прилагат за стоки, които към 24 октомври 1997 г. са били оформени при режим на временен внос.
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да вземе отношение по направеното предложение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта: "Закон за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции".
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 138, против 4, въздържали се 11.
Заглавието е прието.
Моля, гласувайте § 1 и 2 на законопроекта така, както са предложени от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 21.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика да изнесе становището на комисията...
Процедура? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение е: във връзка с гледането на първо четене на Закона за измерванията в залата да бъдат поканени господин Мариус Цоков - председател на Комитета по стандартизация и метрология, госпожа Илина Георгиева и господин Иван Темнисков - юридически съветници в Комитета по стандартизация и метрология. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 137 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят да влязат в залата господин Мариус Цоков, госпожа Илина Георгиева и господин Иван Темнисков.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика към
Тридесет и осмото Народно събрание по
Законопроект за измерванията, N 802-01-8 от
20 февруари 1998 г., внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание на 25 февруари 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за измерванията.
Променените икономически условия в страната през последните няколко години, както и постиженията в областта на метрологията, поставят редица изисквания, на които Законът за мерките и измервателните уреди вече не е в състояние да отговори. С проекта за нов Закон за измерванията се цели отстраняването на пропуски и противоречия между съществуващата законова уредба и формиращите се пазарни отношения.
В проекта на закона е отразена националната традиция, като е предвидено Комитетът по стандартизация и метрология да остане държавен орган, който да провежда държавното управление при осигуряване единството на измерванията, да направлява и координира двете национални структури - Националният център по метрология и Дирекция "Мерки и измерителни уреди". Според проекта на закона Националният център по метрология ще носи основната отговорност за състоянието на еталонната база в страната.
Предвижда се създаването на Национален съвет по метрология като консултативен орган, чиято структура и дейност се определят с приет от него правилник.
Нов момент в проекта е предоставянето на възможност на лица - собственици на средства за измерване, да ги предлагат за утвърждаване като еталони. Предложен е един по-гъвкав подход при упражняване на контрол върху средствата за измерване, използвани в регламентираните в закона области. Предвижда се създаването на фонд "Метрология", средствата от който ще се използват за финансиране на научни разработки, насочени към подобряване на еталонната база в страната.
Проектът за закон е разработен в съответствие с препоръките на Международната организация по законова метрология, реализация, възпроизвеждане и съхранение на единиците на величините, подреждането на еталоните в йерархични схеми, утвърждаването на национални и местни йерархични схеми. Той отразява и смисъла на правната уредба, съществуваща в Европейския съюз, и съвременните тенденции за организиране и провеждане на метрологичен контрол съгласно документите на Международната организация по законова метрология.
Проектът е съгласуван и с всички министерства и ведомства, имащи отношение по третираната материя.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси относно точното дефиниране на понятието "национален еталон", необходимостта от уеднаквяване на методите за измерване, както и необходимостта в проекта за закон изрично да се определят онези области, в които използваните средства за измерване подлежат на държавен контрол.
Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за измерванията." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има становище и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Има думата нейният председател господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията по Законопроект за измерванията,
N 802-01-8, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 26 февруари 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за измерванията, N 802-01-8, внесен от Министерския съвет.
Комисията намира, че законопроектът е навременен, защото материята по измерванията се нуждае от законодателно актуализиране.
Комисията смята, че не е уредeн въпросът за съдебното обжалване на отказите да се издаде лиценз за извършване на проверка на средства за измервания по чл. 48, ал. 1 от законопроекта. Също така не е уредена възможност за съдебно обжалване на отказите да се издаде решение, както и за отнемане на разрешението за извършване на ремонт на средства за измерване по чл. 57 от законопроекта.
Бяха направени възражения срещу неоправдано големия размер на глобите по глава шеста на законопроекта. Обърнато бе внимание, че в чл. 74, ал. 3 се разпорежда, че не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 300 000 лв. включително, макар че глоба в по-малък размер изобщо не се предвижда в законопроекта.
Комисията единодушно прие да предложи законопроектът да бъде приет на първо гласуване, като се вземат предвид при второто гласуване направените забележки." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля парламентарните групи да дадат списък на народните представители, които желаят да се изкажат.
Има думата народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за измерванията, макар и уреждащ специфична материя, има съществено значение за икономиката на страната. На първо място, той заменя нормативен акт в тази област, а именно Закон за мерки и измерителни уреди от 1948 г., многократно изменян и допълван, но регламентиращ отношенията в една държавно-планова икономика.
Несъответствията в сега действащата нормативна уредба, които предложеният законопроект за измерванията трябва да отстрани, са многопосочни - от неосъществимия и икономически необоснован тотален контрол, през формите на собственост и свързаните с тях ограничения, до смехотворните днес парични санкции с равностойност на трамваен билет. Последните вече не действат нито превантивно, нито наказателно.
В настоящия момент България е страна по международни договори в областта на метрологията. Тя е член на Международната организация за законова метрология. А икономическият стремеж на нашите производители е да намерят прием в европейските пазари, където важат международните норми за стандартизация и сертификация на продуктите.
Всичко казано дотук според мен е достатъчен аргумент, който трябва да ни убеди в належащата необходимост от приемане на нов Закон за измерванията.
В представения ни законопроект от Министерския съвет е предвидено Комитетът по стандартизация и метрология да остане държавен орган, който да провежда управлението, осигуряване на единството в измерванията и да бъде координатор на Националния център по метрология и Дирекция "Мерки и измерителни уреди", ангажирани с практически задачи.

Предвижда се създаване на консултативен орган - Национален съвет по метрология, който ще подпомага Комитета по стандартизация, държавната политика при осигуряване единството на измерванията и определяне на основните насоки в научните изследвания в областта на метрологията. Функциите на горните са описани в глава втора "Органи за управление".
Тук е възможно известно изглаждане и прецизиране на текстове по отношение например - председател на Комитета по стандартизация и функции на самия комитет - членове 9 и 10 в предложения ни законопроект, както е възможно да се систематизират и по-добре функциите на дирекция "Мерки и измерителни уреди" във връзка с контрола, които при сегашния вариант са в две различни глави - членове 13 и 50, макар че и при сегашния вариант между тях има връзка. Но всичко посочено, е постижимо да се извърши посредством предложения при второ четене.
Положителна страна на законопроекта е премахването на икономически необоснования и неосъществим тотален държавен контрол, като се запазва задължителността само в направления от особена важност като здравеопазване, контрол над лекарствени средства, радиационна и ядрена защита и др. Тази постановка от мотивите на законопроекта според мен би трябвало ясно да се формулира в чл. 7, което може да се реализира и ще бъде едно от моите предложения за второ четене.
Бих добавил още, че със своите разпоредби, отнасящи се до метрологичния контрол на предварително опаковани продукти и свързаните с тях санкции за търговеца и производителя, чийто предварително опаковани продукти не отговарят на обявеното количество, законът се стреми да уреди защита на интересите на по-широк кръг от граждани, без да навлиза и да отнема полето на бъдещия Закон за защита на потребителите, за който говорихме малко по-рано.
Дискусията при второ четене е възможна относно разпоредбите в глава пета и тяхното ефективно включване в издръжката на органите по този закон, но всичко това не изменя необходимостта от приемане на Закон за измерванията, нито съществено изменя философията, заложена в законопроекта.
Затова, уважаеми колеги, аз смятам, че ние трябва да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас е един законопроект, който от миналата година, като заглавие, разбира се, два пъти влиза в пленарна зала.
Аз се радвам, че това е един закон, съвсем нов по съдържание в сравнение с това, което ни беше предложено, и който отразява съвременната икономическа реалност.
Това е много важен законопроект. Наред със специфичната материя, която той засяга, той засяга и голяма част от икономическото развитие на страната. Това е така, защото нищо не може да се извърши в икономиката, без да има законова уредба за измерванията.
Наред с това той засяга и конкретно всеки български гражданин, тъй като регламентира до най-ниското ниво начина и контрола за измерванията.
Радващото в този закон е, че това е един от малкото закони, които са съобразени с изискванията на Европейския съюз и всъщност се поставя едно начало на уеднаквяване на законите в Европейската общност и България и затова е сертификатът - за съответствие с правото на Европейския съюз. Аз приветствам такъв тип внасяни законопроекти. Ще се радвам, ако всичките министерства прилагат такъв подход.
Самият законопроект структурно е правилно подреден и философията е добра. Законопроектът като действие и като съдържание обхваща всички области и сфери на метрологията. Мен ме радва това, че ясно и точно са разграничени функциите на държавния орган и се дава простор на частната инициатива. Това е то, новото, което ние искаме да виждаме във всички законопроекти, които се внасят от Министерския съвет. Изключително важно е това. Това е нов подход.
Всъщност аз бих се радвал този законопроект да има също такава история от 50 години, както стария, от 1948 година, защото е много важно да има един стабилитет точно на този тип законопроекти, точно на този тип регламентиращи нормативни актове в тази сфера.
Бих се радвал също, ако съвсем в скоро време цялата нормативна база на Комитета по метрология и стандартизация излезе в закон. Бих искал да чуя от уважаемите колеги как ще се развива и стандартизацията в България. Това е изключително важно и се надявам, че това е първото, което ни се дава, а в съвсем скоро време ще се регламентира и цялостната дейност, тъй като една интеграция в Европейския съюз предполага много интензивна работа в тази сфера.
Правилно в законопроекта са завишени наказателните норми и е даден начинът, по който ще се налагат. Не съм против и лицензирането, както е записано вътре, тъй като това е специфична дейност и би трябвало да има точно такъв подход в лицензирането. Вие знаете, че аз категорично отхвърлям лицензирането като дейност в другите икономически законопроекти, но тук съм съгласен, че така трябва да бъде.
И понеже сме на първо четене - има някои неща, които могат да се допълнят, но те не са толкова съществени. Аз казвам, че ще подкрепя този законопроект. И Евролевицата ще подкрепи този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Законът за измерванията, чийто проект е предложен на вашето внимание, е една неотменима част от законодателството на всяка държава. Като пример ще отбележа, че само десет години след Освобождението на България - на 15 ноември 1888 г., българското Народно събрание приема първия закон от този тип. Това е Законът за мерките и теглилките. България има традиции в уважаването на този аспект на нашето законодателство. В това отношение ние сме една от първите страни, които се присъединяват към Международната конвенция за метър.
Законът, който е в момента действащ в страната ни, е Законът за мерките и измерителните уреди, приет през 1948 г. До 1986 г. този закон претърпя около десет изменения и допълнения.
И тук се поставя естественият въпрос - необходимо ли е гласуването на нов закон - Закон за измерванията? Кои са основните аргументи за приемането на такъв нов закон?
По същество те са три: преди всичко Европейското споразумение за асоцииране, подписано, от една страна, от страните - членки на Европейския съюз, а от друга страна, от Република България, ни задължава и особено това произтича от чл. 70 на това споразумение, да хармонизираме нашето законодателство със законодателството на страните - членки на Европейския съюз.
На второ място, България още от 1956 г. е член на Международната организация за законова метрология (МОЗМ). Разпоредбите на тази организация до голяма степен не бяха отчетени в досегашния Закон за мерките и измерителните уреди. Това именно се прави чрез новия закон, предложен на вашето внимание.
И, на трето място, законът се явява една необходимост при бързо променилите се и променящи се икономически и обществени взаимоотношения в нашата страна.
Кои са новите моменти в Закона за измерванията?
Преди всичко законът, касаещ органите за управление, запазва една традиция в страната ни такава, каквато е и в повечето европейски страни, тоест, запазва държавното управление на метрологичната дейност.
В това отношение законопроектът предвижда създаването на един консултативен орган, който е Обществен съвет по метрология, чийто състав така, както е формулирано в закона, би трябвало да даде отличната възможност да се актуализират всички нормативни актове, които касаят тази материя. По отношение на йерархичната структура на средствата за измерване законът отделя една глава на еталоните - това са националните еталони, както и на йерархичната схема или система, касаеща образцовите и работните мерки, използвани в нашата страна. В това отношение законът е в съответствие с европейското законодателство, касаещо методиката за предаване размера на мерките по йерархичната структура.
В частта, която касае финансирането на метрологичната дейност в Закона за измерванията, законът определя създаването на Фонд "Метрология". Макар че по отношение на източниците на средства за фонда и разходването им би могло да се дискутира между първо и второ четене в комисията, както и в пленарната зала, създаването на този закон се явява една необходимост и гарантира действително едно по-ефективно управление и обновяване на материалната база в тази насока.
И накрая, що се касае до административно-наказателните разпоредби, повече от ясно е, че тези разпоредби, които в момента са отразени в Закона за мерките и измерителните средства, са действително абсолютно несъответстващи на санкциите, които са залегнали в други закони с подобна част - административно-наказателни разпоредби. И считам, че предложените там санкции са съгласувани с Икономическата комисия към Народното събрание.
Разбира се, казвайки всичко това, отчитайки положителните страни на закона, който се предлага на вашето внимание, аз не мога да не отбележа, че има текстове по отделни членове, по които както аз, така и от разговори с мои колеги разбирам, че ще има въпроси, които ние ще искаме да бъдат коригирани по определен начин в текстовата уредба на закона и които ще бъдат предложени като поправки между двете четения. Това касае както някои положения във Фонд "Метрология", така също и създаването и функционирането на Обществения съвет по метрология, а така също и в частта, която касае йерархичната схема на метрологичната дейност.
В заключение, искам да ви припомня думите на немския учен Макс Планг, който казва, че в основата на физическите науки лежи винаги измерването. Аз бих допълнил, че измерването лежи в основата на голяма част от обществените взаимоотношения. И Законът за измерването в тази посока дава своя принос за предпазване на хората, на тяхното здраве и на техния живот, както и от материални, имуществени и финансови вреди различните субекти в нашето общество - производители, търговци и потребители.
Впрочем, апелирам към вас, уважаеми колеги, да подкрепите на първо четене Закона за метрологията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние имаме приятното задължение да обсъдим и гласуваме на първо четене нов Закон за измерванията. За мен приемането на нов Закон за измерванията е един акт, който ще ни доближи до изискванията на Европейския съюз, още повече че нашето членство в Международната организация по законова метрология ни задължава да сторим това. Този Закон за измерванията идва след онзи първи закон, издаден още през 1888 г., когато е поставено началото на измерванията в България на базата на закон, и на закона, който действаше досега.
И ако трябва да се обясни защо точно е необходим нов закон, то трябва да се каже, че е съвсем нормално в една страна като България, в която се извършва един цялостен преход на нашето общество към пазарна икономика, да се съобрази и законодателството с тези нови обстоятелства, да се направи промяна на съществуващия досега тотален контрол, да се даде възможност и на лица, регистрирани по Търговския закон, да извършват измервания, ако те са в състояние да направят това.
Аз мисля, че хармонизирането на Закона за измерванията с международните норми, с нормите на Европейския съюз ни дава възможност да бъдат избегнати много противоречия със страните от Европейския съюз и да се даде възможност България да продължи развитието на измерванията, включително и с навлизането на новите съвременни методи на измерване, които и без това навлизаха през последните години и то много бурно. Защото естествено, като всички останали науки, и метрологията се развива и ние трябва да се съобразяваме с това развитие.
Що се отнася до законопроекта, аз мога да кажа, че той е много по-добър от оня проект, който познавахме отпреди, че той в много отношения обхваща повечето от важните глави, които трябва да обхваща един такъв Закон за измерванията, че той дава възможност да стане ясно какви са органите на управление, свързани с измерванията, по какъв начин е създадена йерархията на измерванията както на еталоните, така и на структурата на Националния център по метрология и дирекцията "Мерки и измерителни уреди". Решени са проблемите с лицензирането и съответно отнемането на лицензи на онези, които имат право да извършват измервания. Създаден е и Фонд "Метрология", чрез който да могат да се набират средства за развитие на метрологията.
Но в същото време аз мога да кажа, че има и някои неща, които поне мен ме смущават, макар и дребни, но на които трябва да бъде обърнато внимание между първо и второ гласуване. То е свързано основно с това, че да кажем в законопроекта е записано, че онези, които имат разрешение за ремонт на средства за измерване, трябва да разполагат с подходящи помещения. Аз мисля, че в един законопроект един такъв израз не дава възможност да стане ясно на какви изисквания трябва да отговарят тези помещения, защото за различните измервания има и различни изисквания към помещенията. От законопроекта не става ясно това с подзаконов нормативен акт ли ще бъде решено или по какъв начин, кой ще определя какви са тези помещения.
Същото се отнася и по въпроса за издаване на лицензи. Аз също мисля, че отказът да се издаде лиценз за извършване на проверка на средства за измерване или трябва да подлежи на обжалване, или трябва да се дава отказ само с много сериозно аргументиране и мотивировка на този отказ. От текста на закона като че ли не става ясно. Излиза, че по собствено усмотрение председателят на Комитета по стандартизация и метрология може да даде отказ за лиценз. И поначало аз се страхувам от лицензите, защото досегашната практика в България показа, че там, където се издават лицензи, има и почва за корупция. Не знам дали това е най-добрият начин или по какъв начин ще се избегне тази възможност да се предпазят и самите чиновници, които работят по тези въпроси, и председателят, който издава лиценз по това. Защото на това, което става в България, наистина трябва да се сложи край и трябва да се премахнат всякакви такива възможности.
По-нататък. Аз също мисля, че предвидените големи глоби могат да доведат до тяхното несъбиране или до едни много сложни взаимоотношения между този, който издава наказателното постановление, и този, който трябва да го плати. Когато глобите са големи, както и големите данъци, те трудно се събират. И аз бих бил доволен, ако от тази трибуна бъде обяснено на нас, народните представители, за мотивите, които са наложили залагането на тези диапазони за глобите. Няма нищо лошо, ако това бъде една спираща мярка за нарушителите, да останат тези глоби, но аз много се съмнявам, защото знам какво става, когато глобите са големи и когато някой се опита да събира тези глоби. В повечето случаи тогава, когато е възможно обжалване на наказателните постановления, самият съд намалява наказанията и това донякъде подлага на едно голямо изпитание онзи, който издава наказателното постановление.
Независимо от тези и други слабости, които има в законопроекта, аз искам да се обърна към вас, народните представители в Тридесет и осмото Народно събрание, да ви призова да гласуваме на първо четене законопроекта, като се надявам, че между първо и второ четене онези неясноти или онези празнини в закона ще бъдат допълнени и на второ четене ще имаме възможност да приемем един Закон за измерванията такъв, какъвто се изисква, за да отговорим на изискванията на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Има думата господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички вие разбирате, че Законът за измерванията има много специфична област за приложение и действие. Той трябва да въведе ред в царството на реда, ред в единството на правилата за възпроизвеждане и разпространение на мерните единици. Чрез този ред се осигурява проследимостта и точността на измерванията и законът естествено трябва да защити интересите на физически и юридически лица, но аз бих казал и на националните интереси. Не можем да говорим за национална сигурност, за надеждност на съобщенията, без добър контрол върху транспорта, ако нямаме високостандартни мерни единици, ако нямаме надеждни средства за измерване и добре регламентирани методи за измерване. Досега голяма част от тези въпроси се решаваше от Закона за мерките и измерителните уреди, който е бил приет в 1948 г. и за последен път поправен в 1986 г. Този закон е много остарял не толкова от това, че се въведоха нови международни системи и стандарти, че международните метрологични организации приеха много резолюции и препоръки, а най-вече той е остарял по дух. Тоталният контрол върху всички измервания и липсата на йерархична структура на еталоните не позволява той да работи добре в условията на пазарна икономика. Дори само промяната в закона показва, че се касае за нещо друго. В този смисъл много е полезна създадената от закона възможност за съществуване на метрологични звена извън основния метрологичен център - в министерствата, ведомствата и фирмите. Това заедно с добре дефинираната йерархична структура гарантира висока точност и проследимост на измерванията.
Разбира се, има и други нови неща в предлагания законопроект, които всички колеги тук подчертаха, но искам да се спра на три основни характерни неща за него.
Първо, той точно утвърждава законните мерни единици в Република България; второ, точно определя зоните на метрологичен контрол - какво се контролира, не тотално всичко; трето, точно дефинира йерархичната структура на еталоните; и, четвърто, възможност за лицензиране на лица извън държавните институции за извършване на метрологичен контрол.
Това са елементи, които ще допринесат законът да стане работещ и да се подобрят всички тези контролни функции, които ние възлагаме на закона, за да защитим интересите на физическите и юридическите лица и, както казах, дори националната сигурност.
Не може да не се отбележи и доброто съгласуване на този закон с изискванията и препоръките на международните организации по законова метрология. Това хармонизиране на правилата на метрологичната ни база с европейската ще има и пряк икономически ефект. Излизането на европейските пазари няма да стане, ако нашите стоки нямат европейски стандарти в прекия метрологичен смисъл, и в преносния - в търговския. Направеното съгласуване би трябвало да бъде образец и за други съгласувания, внесени от Министерския съвет.
Разбира се, в предлагания законопроект има и някои недостатъци и слабости, като например не е регламентирано изрично, че националните еталони са държавна собственост. Но националните еталони играят много важна роля в икономиката и отбраната и затова навсякъде по света те са притежание на национални институции. Във Великобритания - на Националната физическа лаборатория, във Франция - на Националното бюро за мерки и теглилки, в Съединените щати - на Националното бюро за стандарти, в Германия - на Държавния физико-технически институт и т.н.
Освен това смятам, че е напълно естествено Националният център да бъде на смесено финансиране, не само на бюджетно, както е предвидено.
В глава четвърта "Метрологичен контрол" не са включени методи за обработка на измерванията. Те също трябва да се регламентират и контролират, защото именно чрез тях се определя точността на предаване на еталоните по йерархичната стълбица. Още в чл. 1 на закона е казано, че с него се урежда и точността на измерванията, тя се установява само чрез методите на обработка. В още по-голяма степен единството и проследимостта на измерванията са свързани с методите на обработка. Всеки, който малко от малко се е занимавал с математическа статистика, знае колко е важно използването на правилни методи за обработка, за да се получи достоверна оценка за измерваните величини. Неопределеността на еталона пък се определя единствено след подходяща обработка на измерванията, нещо, което е съвсем в духа на европейското съвременно законодателство.
Ето защо не могат методите за обработка на измерванията да не се подложат на регламентация и контрол. Разбира се, обработката може да се подразбира, че се включва в методите на измерванията. Но в методите на измерванията също се включват условията за провеждане на измервания, включва се типът на използваните инструменти и т.н. И след това те са отделени в отделни точки. Би трябвало методите на обработка да бъдат отделени също.
В главата "Административно наказателни разпоредби" някои глоби не са добре съотнесени към нарушенията на закона. Това се подчерта от много колеги. Не може за отказ за предоставяне на използваните средства за измерване, това е чл. 66, и неправомерен ремонт на тези средства да се прилагат едни и същи наказания.
В Допълнителните разпоредби би трябвало да се дефинират непременно понятията "величина" и "метрологичен контрол". И двете са основни понятия за този закон и ако не се дефинират, не може правилно да се разбере този закон, да се тълкува еднозначно и точно да се прилага.
Искам да отбележа, че посочените неточности не влияят на духа на закона и могат да бъдат оправени лесно за второ четене. Дори бих казал, че скоро бихме очаквали да влезе и Законът за стандартите, за да се хармонизира цялата ни измервателна система.
В заключение искам да напомня на колегите, че метрологията е единствената точна наука, която има раздел "Законодателна метрология", което обезпечава единството и еднообразието на средствата за измерване. Предлаганият законопроект за измерванията притежава всички тези качества и затова предлагам на всички колеги да го подкрепим на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Други желаещи има ли?
Има думата господин Цоков от името на комитета.
МАРИУС ЦОКОВ: Добър ден! Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Благодаря за така направените корекции. Но някои от съображенията ще ги изтъкна пред вас, имайки предвид при разработката на закона. Няма да скрия пред вас, че това е един изстрадал закон, тъй като, само ще визирам, трябваше да използваме много директиви на Европейската общност, като Директива 80181, Директива 71316, Директива 76211, 80322 и още директиви, които са в проект и които ще бъдат приети от Европейската общност. Казвам в проект, но те са в почти завършен вид.
Безспорно, както подчертахте Вие, това е един много важен закон, защото той вече ограничава своите рамки в области. А именно, които касаят опазване здравето, безопасността на хората, животните, растенията и опазване на околната среда. Втората област, това са имуществените щети между граждани и фирми. Третата област, това е националната сигурност. Безспорно, че такъв закон беше подложен и на много широк дебат. Бяха събрани всички, освен заинтересованите страни, имам предвид ведомствата и министерствата. Беше представен и широко обсъждан и в средите на метролозите. В заключение има рецензии и от Съюза на метролозите, които действително, както подчертахте Вие, са доволни, че се спазва йерархията. Разработени са съответните глави, както е показано какво значи национален еталон, така и йерархията на другите еталони.
Искам да ви обърна внимание само върху един момент. Щом е контрол метрологичен във всички страни, подчертавам, в целия свят, освен в Европа, той е държавен. Разбирайте, под контрол, това е контролът на държавата, но вече в ограничени функции.
Второто нещо, към което сме се стремили. Изрично не сме подчертали, че средствата за националните еталони, именно както моят колега ги нарече, държавните еталони не могат на този етап, това е едно от изключенията, да бъдат само държавна собственост. Това е изключение, което ни позволява Европейската общност, защото Националният център по метрология е с много остаряла база и някои от националните еталони не отговарят даже на еталони на частни фирми. Затова се наложи този законопроект да няма правилник за приложение, а сме се стремили да го сведем до три наредби, от които де факто две ще бъдат в една, а другите - във втора. Това е за ремонта на средствата за измерване, която наредба няма да я издаде Комитетът по стандартизация и метрология, а ще бъде наредба на Министерския съвет. За да няма спорове, втората наредба за лицензирането, също ще е наредба, утвърдена от Министерския съвет, а не от комитета.
Тези две наредби ще бъдат публикувани с всички изисквания, така че спор по въпроса не може да има. Там условията на лицензиране или за ремонт на средствата ще бъдат точно изредени - какви условия, какви помещения. Знаете, че има уреди и средства за измерване, някои от тях, които трябва да работят при специални климатични и други условия. Затова там - изрично за всякакви видове средства за измерване.
А що се отнася до калибрирането, това е друга област. Държавата вече се оттегля от тази област и много частни фирми ще могат да работят. Благодаря ви за вниманието.
Надявам се, че законопроектът ще бъде приет на първо четене. Ще отразим вашите забележки.
Колкото до таксите, при разчетите, които направихме, един кантар - говоря образно - един кантар, оборотът на една сергия, е около 400 хил. лева на ден. Така че, ако ви се струва необжалваемата такса 300 хил. лв., тоест, просто трябва да санкционираме хората, които мамят населението и нашите покупатели. Ако решите, може да се премине и към други размери. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоков.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за измерванията N 802-01-8, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Почивка до 12 часа. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Пристъпваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, внесен от Министерския съвет.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, представям ви становище по законопроекта за социално подпомагане N 802-01-6 от 19 февруари 1998 г., внесен от Министерския съвет.
"На 26 февруари 1998 г. бе проведено редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика с дневен ред:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроекта за социално подпомагане.
Присъстваха: заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Татяна Василева, господин Весел Етугов, парламентарeн секретар на Министерството на труда и социалната политика; господин Димитър Нинов, началник отдел "Държавни разходи" и госпожа Юлия Цолова, ръководител на сектор "Финанси на общини и области" от Министерството на финансите; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Димитър Пъшев, началник управление "Контрол", и господин Денислав Георгиев, главен експерт.
Заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Татяна Василева представи законопроекта за социално подпомагане, базиран на основата на чл. 51 от Конституцията на Република България. Тя изтъкна, че това е устройствен законопроект, който регламентира системата на социалното подпомагане и създава по-стройна организация в нея. Държавната политика и дейността по социалното подпомагане се ръководи, координира и контролира от Министерството на труда и социалната политика. Предвидено е това да става в сътрудничество с общините и нестопанските организации с благотворителна и друга хуманна цел, чрез Съвета за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика на трипартитен принцип.
Специализиран орган по социалното подпомагане е Националната служба за социално подпомагане. Създават се териториални центрове за социално подпомагане, като броя и местата им ще бъдат определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. Те имат за дейност да обхванат най-пълно методически и информационно общините на териториите на бившите окръзи, без да имат ръководни функции по отношение на общинските центрове за социално подпомагане. Общинските центрове са юридически лица на издръжка от бюджета на общината. Бе прието назначаването на работещите в тях да бъде определено според предложения от народните представители.
Друга част от философията на законопроекта е държавата да предостави възможност и на нестопански организации да извършват социални услуги, като в наредба се определят видът и формите според държавните приоритети в социалната политика и при съвпадане на тези приоритети да има равнопоставеност и възможност за съвместни действия. Това е принос за развитието на гражданското общество.
Предвижда се създаването на фонд "Социално подпомагане" към Министерството на труда и социалната политика за набиране и разходване на средства. Този фонд ще бъде равнопоставен за всички, които искат да извършват социални услуги, в това число и неправителствени организации, за които в момента няма нормативна уредба.
По този начин се решава и проблемът със социалните заведения, които са общински по издръжка и национални по значение, но локализирани неравномерно в страната в малки общини, които трудно ги издържат. Досега Министерството на труда и социалната политика отпуска средствата за подпомагане, но е трудно да контролира целесъобразното им разходване. Чрез фонда ще се регулират и пренасочват субсидиите според реалните необходимости.
Цялостният контрол по спазването на този закон и на другите нормативни актове ще се упражнява от Министерството на труда и социалната политика, като се създава Инспекторат към Националната служба за социално подпомагане. Обществените съвети, освен съдействие и помощ при извършване на дейностите по социално подпомагане, упражняват и обществен контрол.
Ще бъде променен начинът за социално подпомагане на хората занапред, като категорията "социално слаб" бе отбелязано, че е твърде обща, а става дума за бедни хора, които не могат сами или с помощта на задължените да се издържат, не могат да осигуряват минималните си жизнени потребности.
Бе отбелязано, че Световната банка е консултант по настоящия законопроект и ще субсидира създаването на информационна система.
Законопроектът е разгледан и приет в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
След представянето на законопроекта от заместник-министър Василева, бяха проведени дебати.
Бе дадено предложение за прецизиране на систематизирането на всички източници за финансиране на социалното подпомагане, като само в един член останат тези приходи, които ще се включат във фонд "Социално подпомагане". По отношение на неколкократното препращане към наредби бе изразено становището на Министерството на труда и социалната политика, че в динамиката на процесите на държавното развитие и в частност на системата на социалното подпомагане, едно такова препращане е необходимо според промяната на условията, което Министерският съвет може много по-експедитивно да разгледа и вземе необходимите мерки.
Бе прието, че социалното подпомагане трябва да се обвърже с определена схема за програми срещу социални ангажименти. Необходимо е и да се осъществява информационна връзка и синхрон между социалното подпомагане, благотворителните и други защитни социални мрежи, за да не се дублират социалните дейности и услуги.
По отношение на обществените съвети бе изтъкнато, че е необходимо в тях да има широко присъствие на граждански структури, в това число представители на други социални системи, на обществени дружества, църквата и други. Това участие би могло да допринесе за получаването на повече постъпления във фонда, както и до по-ефективни дейности и контрол по места.
Полагането на грижи за задоволяване на жизнените потребности би трябвало да бъде конкретизирано като задължение на онези, които ще се ползват от защитната мрежа по Закона за социалното подпомагане, определяйки ангажиментите на тези хора към себе си, което ще запълни със съдържание закона.
Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа "за", 2 гласа "въздържали се", "против" нямаше, взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Приема законопроекта за социално подпомагане N 802-01-6 от 19 февруари 1998 г., внесен от Министерския съвет, и го предлага на Народното събрание за първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, взимам думата за процедурно предложение, възползвайки се от това, че съм на трибуната, да бъде поканена за обсъждането на законопроекта заместник-министър Татяна Василева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 126, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят д-р Татяна Василева в залата.
Има думата председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Цоньо Ботев да изнесе становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството дава следното становище относно законопроекта за социално подпомагане N 802-01-6, с вносител Министерският съвет.
"На заседание, проведено на 26 февруари 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството обсъди законопроекта за социално подпомагане N 802-01-6, с вносител Министерският съвет.
Законопроектът беше представен от д-р Татяна Василева - заместник-министър на труда и социалната политика. От името на вносителя госпожа Василева обясни необходимостта от този закон в правната ни действителност. Системата на социални грижи е твърде млада, сега се създава и кадровия й потенциал и нуждата от законодателство в тази област е безспорна.
След проведените дебати, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството смята, че законопроектът регламентира съществени обществени отношения, неуредени законово и е особено актуален за сегашната обществено-икономическа обстановка.
Единственият нормативен акт, уреждащ материята, е Указът за обществено подпомагане, издаден през 1951 г., който е безнадеждно остарял и неприложим при днешните условия.
Законопроектът е първият опит законово да бъде уредена сложната материя на социалното подпомагане, включваща отпускането на социални помощи, предоставянето на социални услуги, както и структурата и управлението на системата за социално подпомагане. Законово се регламентира възможността за участието на организации с нестопанска цел при предоставяне на социални услуги и партнирането им с държавата и общините.
Проектът на закон урежда контрола по дейността на социалното подпомагане, а също и финансовото обезпечаване на системата чрез смесено финансиране - държавно, общинско и чрез създаването на фонд "Социално подпомагане".
Законопроектът е в синхрон с Конституцията на Република България и с европейското законодателство в тази област.
На заседанието бяха изказани различни мнения относно несъвършенството на регламентираната материя, бяха направени редица предложения с цел усъвършенстване на законопроекта.
Комисията изразява становище, че от законопроекта не е ясна структурата на системата за социално подпомагане и взаимодействието между държавната администрация и местната власт, както и бюджетните взаимоотношения между различните звена. Членовете на комисията изказаха опасения и относно противоречие на законопроекта със Закона за административно-териториалното устройство на Република България, където ясно са регламентирани административно-териториалните единици в Република България - области и общини.
Законопроектът предвижда създаването на регионални центрове за социално подпомагане на територията на бившите окръзи.
Комисията предлага да бъде намален и броят на подзаконовите нормативни актове, към които проектът препраща, а материята да бъде по-подробно уредена в закона.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 10 гласа "за" и 2 "въздържали се" предлага на Народното събрание законопроектът за социално подпомагане да бъде приет на първо гласуване."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
От името на вносителя има думата господин министър Иван Нейков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С дискусията, която днес вие започвате, се поставя началото на втората фаза от окончателното изграждане на законодателния гръбнак на социалната и индустриална област на обществените отношения в България. С този закон всъщност ние ще постигнем едновременно две неща: една стабилност на обществените отношения в сферата на една толкова деликатна област, каквато е социалното подпомагане, и едновременно с тази стабилност - една гъвкавост, именно защото тази сфера е една от най-динамичните в социалната област.
Каква е целта на закона, който е предложен на вашето внимание? Той има амбицията да бъде един устройствен закон, не да повтаря подзаконовите уредби в тази сфера, не да бъде един правилник за социално подпомагане, наречен закон.
Три са основните елементи, върху които се гради философията на този закон: да бъде регламентирано управлението, да бъде уточнено и да бъде формулирано чрез закон финансирането и да бъде уреден контролът върху отношенията върху процесите в сферата на социалното подпомагане.
Едновременно с този подход при съставянето на закона ние се стараехме да създадем нови възможности, да отворим още повече възможностите за взаимоотношения между централната и местната изпълнителна власт, защото нито едната, нито другата сама могат да разрешат проблемите, свързани със социалното подпомагане.
Едновременно с това законът решително отваря вратата към социалното подпомагане, към социалните услуги на неправителствените организации. Опитваме се чрез тези уредби, чрез тези норми, които предлагаме в законопроекта, да създадем атмосфера на привличане на неправителствените организации, на нестопанските организации в сферата на социалните услуги.
Ако искаме да изградим модерна система на социално подпомагане, трябва да сме наясно, че това не може да стане единствено с усилията на държавната администрация. Обратно. Гражданското общество съдържа в себе си много повече капацитет, много повече възможности за осъществяване на социални услуги, отколкото апаратът на държавната администрация.
Поставяйки много силен акцент върху контрола, ние искаме по този начин да създадем достатъчно солидни гаранции за ефективно изразходване на тези средства, както от страна на различните бюджети, така и от страна на различни други донори, средства, които трябва да стигнат наистина до най-нуждаещите се. Целта на контрола е да се постигне максимална прозрачност, максимална яснота за начина, по който се изразходват средствата в сферата на социалното подпомагане.
По време на работата ни върху законопроекта ние проведохме едно изключително широко обсъждане. Многократно бяха дискутирани различните варианти на закона с кметове, общини, отделно с Националното сдружение на общините. Беше обсъждан многократно законопроектът с работещите социални работници в самите центрове за социални грижи. Отделно бяха обсъждани различните варианти на проекта със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Проведохме и редица консултации с видни юристи, за да постигнем един максимално ясен и в същото време достатъчно конкретен проект на закон.
По време на дискусиите беше поставен и въпросът за необходимостта от уреждане на част от материята в подзаконови актове. Това е проблем, който стои пред всеки един закон - дали той сам, като един-единствен акт да реши всички проблеми, свързани с дадена материя, или част от материята да бъде решена с актове от друго ниво, по-ниско ниво от нивото на закон. Законодателната практика в България сочи, че много малко са онези закони, които само те, единствено те решават материята от даден обществен проблем. Още по-малко бихме могли да постигнем ефикасно решаване на проблемите в сферата на социалното подпомагане, ако разчитаме само на един закон. Ненапразно споменах в началото, че става дума за изключително динамична материя, изключително динамична. Това означава, че ако ние решим всичко да бъде решено със закон, то в рамките на една сесия дори, а понякога и няколко пъти да се връщаме към този закон, за да търсим нови, по-ефикасни решения.
От тази гледна точка ние смятаме, че предвиждането на няколко подзаконови акта и то актове, които касаят материя, която по принцип е решена в закона, но чрез тези актове се извършва една допълнителна конкретизация, е плюс на закона, а не негов минус.
Имайки предвид тези мотиви, както и необходимостта да бъдат завършени фундаментите, на които да стъпи социалната и индустриална политика на Министерството на труда и социалната политика и на цялото правителство, аз се обръщам към вас с предложение да гласувате на първо четене този законопроект, за да сложим на нова, по-стабилна, по-ясна основа материята, свързана със социалното подпомагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Моля, парламентарните групи да представят списъци на ораторите.
Заповядайте!
Пръв има думата доцент Ангел Балтаджиев от Парламентарната група на СДС.

АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание е предоставен един изключително актуален устройствен законопроект, който регламентира система за социално подпомагане. С него се създава една по-стройна организация на системата и което е особено важно - възможност за контрол на нейната дейност. Създаването на териториалните центрове за социално подпомагане ще бъде от изключителна важност и полза за управляемостта на системата. Досегашната двустепенна система изключително затруднява управлението и е твърде тромава.
Новост на системата за социално подпомагане е възможността като се предоставя на нестопанските организации да се конкурират за получаване на лиценз за извършване на социални услуги по фиксирани в отделна наредба държавни приоритети. Чрез предвидения фонд "Социално подпомагане" ще се набират и разходват средства за целите на социалното подпомагане, включително и за социални услуги от неправителствени организации. Нещо, което досега не е уредено нормативно.
Естествено между двете четения ще трябва да се прецизират текстове. Например тези за източниците на приходи за фонда и за разходите за социалното подпомагане изобщо. В законопроекта би следвало да намери място и изискването социалното подпомагане да се обвърже с определени социални ангажименти от тези, които получават социална помощ. Разбира се, това ще се отнася за хора, чиято възраст и състояние позволяват поемане на такива социални ангажименти.
Смятам, че кадрово общинските центрове за социално подпомагане трябва да са подчинени на териториалните центрове или чрез тях пряко на националната служба. Това отговаря и на преобладаващия дял на бюджетните средства спрямо средствата от общинските бюджети, които се изразходват за социално подпомагане. Известни са и многобройни случаи от практиката за нездрави тенденции на влияние върху общинските центрове за социално подпомагане от страна на назначаващите ги местни власти, както е досегашната практика. Смятам, че с приемането на такова подчиняване ще се отстрани този субективизъм по места.
Независимо от необходимостта от прецизиране на някои текстове и внасяне на някои уточнения, за които казах, предлагам на уважаемите народни представители да подкрепят законопроекта на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Балтаджиев.
Има думата госпожа Емилия Масларова от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Днес действително разглеждаме един изключително важен за социалната практика на Република България закон. Закон, който отдавна чакахме. Закон, за който доста слушахме от министър Нейков и от екипа на Министерството на труда и социалната политика, за неговото значение и неговия тласък за подобряване на системата на социални грижи в страната. Аз казвам "системата за социални грижи" и продължавам да твърдя, че това е система за социални грижи, независимо че в обсъждането в комисията д-р Василева каза, че "грижа" е непристойно и не е популярно, затова трябва да бъде "подпомагане". Но лично моето становище е, че законът трябва да бъде за социални грижи, тъй като трябва да се подпомагат хората, които не могат сами да се грижат за себе си, а за всички други мисля, че има достатъчно пътища, икономически и други лостове, с които да се решават техните проблеми.
Аз съм една от тези, които в комисията е гласувала "въздържал се" по ред причини. Да, това е един устройствен закон. Но по мое мнение това е един устройствен закон, който в изключително голяма степен прави една централизация с акцент на държавната администрация. И при тази безусловна централизация с успешно поставен акцент в държавната йерархия и администрацията й, аз се притеснявам какво би се случило, когато се смени правителството. И ще се мотивирам защо поставям този въпрос, независимо че един устройствен закон за реда и нещата в социалните грижи е абсолютно необходим и наложителен в сегашния етап на развитието ни.
Министър Нейков няколко пъти подчерта това, че нещата са много динамични и че в закона трябва да се маркират основните неща, а другите неща в областта на социалните грижи и подпомагане ще се разрешават с поднормативни документи. Разбрах намека, господин министър, и разбрах защо го казвате, защото аз съм една от тези, които смятат, че е недопустимо в един такъв първи проектозакон многократно дейността да се препраща към различни наредби. И в комисията казах, и сега ще кажа, че според мен недопустимо е да се приеме закон, който, примерно препраща към Наредба за реда и условията за извършване на социалните услуги. Това е чл. 21. Недопустимо е да се препраща пак с наредба да се решават въпросите за реда и начина за изразходване на фонд "Социално подпомагане", това е чл. 25, т. 3.
Много ми се иска да кажа за фонда. Извинявайте, колеги, но ние говорим за една справедлива система, при която да има прозрачност и в един закон в раздела как се изразходват средствата, в четири точки се казва, цитирам дословно:
"1. целеви социални програми и помощи;
2. социални услуги, извършвани съвместно от общините, както и от други юридически и физически лица;".
И забележете трето и четвърто:
"3. изследвания в сферата на социалното подпомагане;
4. квалификация и обучение на работещите в сферата на социалното подпомагане."
Трета и четвърта точка, без да са дадени като процентно отношение от акумулираните във фонда средства, дават една абсолютна свобода за субективно пренасочване на средствата в тези два параграфа. Лично аз не бих подкрепила и не бих счела, че това е една прозрачност при изразходването на тези средства.
Освен това, уважаеми колеги, мисля, че след като толкова много се говори, че ще се даде свобода на нестопанските, неправителствените и другите организации, в чл. 4, още в самото начало на проектозакона в "управлението и социалното подпомагане" се казва, че "държавната политика в социалното подпомагане се осъществява от Министерство на труда и социалната политика в сътрудничество с общините и нестопанските организации с благотворителна и друга хуманна цел". В т. 3 обаче се създава Съвет за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика, в което, забележете, влизат работодателите и синдикатите. Аз смятам, че този съвет е излишен. Необходимо е тези неща да се гледат в Националния съвет за тристранно партньорство. Мисля, че имаше такава практика в Министерството на труда и социалната политика действително да има един такъв съвет, но в него да имат право да присъстват и този съвет да бъде съставен... Аз нямам нищо против да има представители на синдикатите, да има представители на работодателите, но защо не и на неправителствените организации. Аз съм председател на Демократичния съюз на жените. Демократичният съюз на жените не е викан да обсъждаме този закон. Министър Нейков каза, че е обсъждан многократно, но аз ще му кажа, че не е обсъждан, защото и социалните работници на много места не го знаят и не са го получили. И такива големи неправителствени организации като нашата също не сме го получили. А пред мен има и други становища на неправителствени организации, които казват, че им е било обещано да получат предварителния вариант на закона, но не е пристигнал. Но аз мисля, че това може да се оправи между двете четения и то не е фатално.
В крайна сметка много по-важно е когато се подготвя законът, да има повече становища, да има повече дебати, да има повече дискусии, дори и противоречиви мнения. Противоречивите мнения не са отказ от това, което трябва да се направи. В никакъв случай. Противоречивите становища или другите становища са становища, които смятам, че бихме могли да седнем и да ги уточняваме в полза на един такъв нормативен документ, който се чака от доста хора в нашата страна.

Освен това моето дълбоко убеждение е, че се създават излишни структури. Искам отговорно да обсъдим с вас защо са необходими териториалните центрове за социално подпомагане, кому са необходими. Погледнете, в чл. 5 и след това в чл. 6 с какво се занимава Националната служба за социално подпомагане и с какво се занимават регионалните служби. И още нещо. В ал. 3 на чл. 7 седалищата на териториалните центрове, както и наименованията и броят на центровете в общините, които имат райони, се определят от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане. Извинявайте, по какви критерии? Как ръководителят на тази национална служба ще предпочете Търговище пред Разград или някой друг регионален или общински, или бивш окръжен, или областен център?
Колеги, след като тези центрове са на издръжка на бюджета на Националната служба за социално подпомагане, която се предвижда, след като те ще извършват методическо ръководство, което извършва самата Национална служба, след като те само ще дават информация какво вършат общинските центрове, какво пречи общинските центрове да имат директна връзка с Националната служба за социално подпомагане? И защо допълнително натрупваме клона на администрацията и то точно в една такава дейност, в която сега говорим, че ще дадем възможности и свободи на неправителствени и нестопански организации, и ще имаме малко по-друга система за начина, по който ще се разпределят и ще се уточняват параметрите и, разбира се, ще се извършва подпомагането на тези, които имат най-голяма нужда от съответна помощ?
Искам да поставя и въпроса, с който се занимават много от колегите, които по-дълго време работят в тази област - за финансирането на социалните заведения. Струва ми се, че точно в този закон може би с едно изречение, но ние трябва да заковем в закона, а не в наредба, че в общини, в които има социални заведения, в които присъстват представители от други общини, другите общини от техните общински бюджети трябва да превеждат нормативната издръжка на тези, които са от съответните региони или от общините. Мисля, че ме разбирате. Има общини, в които има три, четири или пет социални заведения, и издръжката на тези социални заведения, в които са настанени хора от една цяла област, от един цял голям регион, тежи единствено и само на общинския бюджет на съответната община. А определено считам, че в този закон в раздел "Финансиране" трябва да намери място точно, ясно и недвусмислено, не в другия закон за държавния бюджет и общинските бюджети, а тук, че всяка община е длъжна да превежда месечната издръжка на тези, които от тази община са в социално заведение в друга община. Това е един социално справедлив и мисля по-добър начин, при положение че ние изцяло прехвърляме финансирането на социалното подпомагане на равнище общини.
Определено моето становище е, че такъв закон е абсолютно необходим, че такъв закон трябва да се направи час по-скоро. Мисля, че трябва да намерим малко сили и воля да доизпипаме част от нещата в законопроекта и, разбира се, с повече мнения и становища от различни организации, а не само може би определени по един специален критерий, не зная какъв. Лично аз получих законопроекта чак когато дойдох в пленарна зала. Може преди това членовете на комисиите да ходят на работни групи, да обсъждаме и да коментираме, за да не бавим внасянето на този законопроект. Моето мнение е, че законопроектът има нужда от още доста доработване. Мисля, че трябва малко повече време между двете четения, за да се доусъвършенства, пак с оглед да се постигнат по-добри законодателни параметри в една такава изключително важна област, каквато са социалните грижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожа Масларова, аз имам усещането, че Вие не добре схващате чл. 7, ал. 3. Вие цитирахте Търговище, примерно, и Разград. Член 7, ал. 3 казва: "Седалищата на териториалните центрове, както и наименованието и броят на центровете в общините, които имат райони". Три общини в България имат райони - София, Пловдив и Варна. Други общини нямат. И естествено е ръководителят на Националната служба да определя броя и мястото на центровете, защото тези райони имат различни специфични дадености.
Да вземем за пример Варна. Район, да речем, Владиславово - аз общо взето познавам социалната стратификация на тези райони - има много повече социално слаби от, да речем, район Одесос. Ето, това е смисълът на чл. 7, ал. 3 и така трябва да разбираме помоему чл. 7, ал. 3. Значи няма смисъл да говорим за Разград и за Търговище, а говорим за трите големи общини, които имат райони. Абсолютно желязна е логиката на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин Димитров, нямам нищо против да е желязна логиката. В такъв случай трябва да бъдем и ние перфектни като законодатели и желязно да заковем терминологията и да кажем "градове с районно деление". (Неразбираема реплика от Благой Димитров.) Ама не е така. Прочетете го: "които имат райони..." и т.н. Значи не е перфектен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Стефан Нешев, народен представител от Парламентарната група на Евролевицата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по този закон. Ще започна с думите, които са тривиални и всички ги казват - изключително важен, много потребен. Истина е. Защото включително и услужливите медии - телевизията и радиото, ни подсказват черни картини, които в момента имаме в областта на социалното подпомагане - домове за стари хора, домове за неизлечимо болни, домове за сираци и т.н., които се нуждаят от социална помощ. Но аз имам някои свои бележки по този законопроект и известни съмнения, които ще изкажа пред господин министъра, и се надявам и той да вземе отношение, защото ще го провокирам към подобен начин на мислене.
Господин министър, искам тук да ни декларирате точно и ясно този закон на кой близък е в развити държави, където той вече има сериозно приложение и е показал своя добър, положителен ефект. Лично смятам, че в Англия имат добро законодателство в тази област. Колко този закон е близък до английския - това е мое мнение, естествено, или примерно до друг закон - в Германия, във Франция, където той действа 15, 20, 50 години и е показал добър ефект при решаване на социалните въпроси и при икономическата му ефективност? Защото смятам, че отново се опитваме да измислим топлата вода или да измислим колелото, което действа и хората го ползват доста умело.
В този дух искам да направя няколко бележки, които произтичат от закона. Как ще формирате единение между местната и централната власт в централния орган по прилагане на закона и в местните органи, където те имат самодеен характер? Какви ще бъдат силите, които ще дават възможност местната власт да се съобразява с разпорежданията, които евентуално подвластният на министерството орган ще има по отношение действията в регионите? А кметът не е задължен да се съобразява изключително много - търся по-мека дума - с разпоредбите на изпълнителната власт. Той има своята автономност, Вие го знаете, тя е уредена със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Искам да Ви обърна внимание върху един факт, който смятам за доста важен - начини за събиране на средства във фонда. Аз познавам два начина. Може би не ми достига ерудиция, за да познавам повече.
Единият начин е твърдо установен чрез субсидиране от бюджета. Бюджетът има своите ангажименти. Познаваме такива периоди и такива държави, в които те заделят средства и поемат издръжката на социалната дейност.
Другият начин, който аз познавам, е като печалба от развита стопанска дейност.
А третият начин, който ни предлагате, със спонсориране, това е начин, който не гарантира обвръзката между потребности и възможности за изпълнение. Аз тук имам съмнение, че този начин, като че ли се прави внушение в този закон, не е онзи, който е потребен за държавата.
Днес може да има спонсори, утре може и да няма. Спонсорирането е един акт на морал, един акт на добронамереност. Издръжката на социалната дейност не може да бъде подвластна на такива нестабилни действия, каквито могат да бъдат за набирането на средства чрез благотворителна дейност или други начини. В закона не е упоменато как ще се формират средствата, които са потребни, средствата, които трябва предварително да бъдат изчислени въз основа на реалните потребности. Защото ние няма да закрием болнични заведения, в които се лекуват, надявам се, неизлечимо болни хора. Няма да ликвидираме заведенията за стари хора, които не могат да намерят на друго място подкрепа и достойно завършване на жизнения си път.
И за да могат да функционират те, за да не са затруднени, ние трябва ясно и точно да гарантираме финансовите средства, с които ще бъде обезпечена тази дейност. Благодаря ви за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стефан Нешев.
За реплика ли желаете думата, господин Димитров? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Нешев! Не е добре, когато не се прави разлика между спонсориране и дарение. Има голяма разлика. Спонсорирането обикновено се прави с комерсиална цел, докато дарението е филантропия. Така че не трябва да смесваме двете понятия, защото това би ни довело до много погрешни изводи. Вие употребихте думата "спонсориране". Спонсорът може да даде средства, да речем, за футболен отбор или за даден вид спорт, но от това следва, че той си е направил по някакъв начин сметката. А "дарение", това е чиста филантропия, дава се, да речем, на социален дом и пр. И това дарение вече не гони никакви други цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли думата за дуплика, господин Нешев? Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Димитров, благодаря Ви за лекцията: що е спонсорство и що е дарение. И двете обаче са доброволно отделяне на средства от личните, за създаване на възможност да се реализира един обществен факт. В момента това е социална дейност.
Аз Ви моля, като социалдемократ, ако все още сте такъв, не разчитайте нито на спонсорство, нито на дарение, когато държавата трябва да решава социалната си функция. Това е само един допълнителен доход. Но основно държавата трябва да намери средства и то да ги гарантира точно и ясно.
Казах ви, ако трябва, ще развиваме стопанска дейност и от нея ще заделяме средства. Това е гарантиран начин. Ако не, от бюджетни средства ще гарантираме социалната си дейност. В противен случай оставаме в самодейната част. Аз си спомням и другарските съдилища, които искаха да направят морал в България и не можаха да направят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Думата има министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, ако ми разрешите, просто искам да внеса известна яснота по някои от въпросите, които бяха поставени, за да подпомогна дискусията.
Един от проблемите, който се очерта, е, че законът се стремял към максимална централизация.
Уважаеми народни представители, аз трудно мога да си представя по-голяма централизация на управлението на социалното подпомагане, от съществуващото в момента. Ако сега някоя неправителствена организация, някоя структура на гражданското общество реши да се занимава със социално подпомагане, ако иска да извършва някаква социална услуга, тя през цялото време ще се движи на ръба или оттатък ръба на закона. Просто защото законодателна възможност не съществува човек или организация легално да поеме грижата сам да осъществява такава дейност. Ще го прави, пак казвам, ще го прави благодарение на огромни усилия и благодарение на това, че някъде някой от държавните служители ще има добрата воля да му каже: "Затварям си очите, действай, работи на твоя отговорност." Обратно, логиката на закона е да се постигне максимална децентрализация, колкото се може повече субекти да извършват социални услуги, колкото се може повече структури, неправителствени, нестопански да се намесят в тази сфера. Това е логиката. И това осигурява прозрачността, а не съществуващата в момента максимална степен на централизация.
Колкото до опасенията, изказани от госпожа Масларова, за изразходването на средства от фонд "Социално подпомагане", аз не зная, може би нещо не съм разбрал. Във всеки случай бях много изненадан от възражението да се използват средства от фонда за квалификация на социалните работници. Обратно, колкото по-квалифициран е един социален работник, толкова по-добра е социалната услуга.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Регламентирано.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: От тази гледна точка да се твърди, че няма нужда да бъдат изразходвани средства за квалификация на социалните работници, означава да продължаваме нихилистичното отношение към тази група от хората, работещи в сферата на социалното подпомагане. Обратно, всеки един човек трябва да има четири доверени лица в една нормална страна: да има доверен адвокат, да има доверен лекар, да има доверения си отец или пастор и да си има доверения социален работник. Тогава този човек ще има хора, на които да се опре. А за да бъдат тези социални работници наистина опора, те трябва да са много висококвалифицирани. Не както се е случвало години наред, социалните грижи да бъдат задния двор на една община, там да отиват хора, за които казват: "Той за друго не става и затова дайте да го изпратим в "Социални грижи"."
Колкото до териториалните центрове на Националната служба за социално подпомагане, явно в хода на по-нататъшната дискусия това ще бъде допълнително обяснявано, но териториалните структури не са самостоятелна, изкуствено създадена структура, това са части от националната служба.
Много по-ефективно, много по-евтино е националната служба, вместо да се концентрира в сградата на Министерството на труда и оттам да командва цялата система в страната или центровете за социални грижи, да им казва без да е погледнал какво става вътре, както често се случваше през годините, какво да правят и какво да не правят, обратно, териториалните звена на националната служба стоят много близко до центровете. Това не са някакви структури, които просто единствено се занимават с някакъв изкуствен надзор или контрол. Обратно, това е част от системата, която директно участва в социалното подпомагане. И затова те няма да бъдат в тежест на системата, а обратно, те ще доведат много по-близко до хората самата система.
Тук искам да се спра и на въпроса на господин Нешев за близостта на законодателството до някои от западните модели. Господин Нешев, това е едно от законодателствата, което е уникално за всяка една страна. Много трудно може един и същ модел да бъде казано, че съществува или близък модел, да речем, в Англия, Франция или Германия.
Аз искам да ви дам само един пример, за да ви кажа защо са уникални условията на всяка държава, когато се изработва законодателството. Защото в нито едно развито западно законодателство за социално подпомагане не съществува възможност да бъдат подпомагани хора със собствени жилища. Просто това е друго възприемане на други общества за категорията "социално слаби хора". Затова не бихме могли да вземем един модел и да кажем: "Ето, той е приложен тук при нас, в България."

В основата на законодателството стои натрупаният опит през годината, стоят критериите и европейските стандарти, че държавата има ангажимент към своите граждани тогава, когато те сами не могат да се грижат за себе си, стои и изискването максимално широко да бъдат допуснати неправителствените организации в тази сфера.
Колкото до финансирането - това, което вие споменахте като проблем - аз мисля, че по-скоро става дума за някакво недоразумение, защото даренията като източник на финансиране, ако обърнете внимание на чл. 22, са посочени на последното, шесто място. На последното място! На първите две места стоят средствата от бюджетите - от общинските и от държавния, от републиканския бюджет. Тоест, в никакъв случай не сме изправени пред опит държавата да се дистанцира от своите задължения, да избяга от проблемите и едва ли не да ги прехвърли на дарителите. Но трябва да е ясно, че развитата система за социално подпомагане съдържа в себе си и възможностите за дарения.
Вие всички знаете огромните помощи, които десетки и десетки неправителствени организации оказаха на България в последните няколко години. Тези помощи дойдоха точно по пътя на даренията. Затова не бива да се изпуска, не бива да се подценява и този източник.
Пак повтарям, от шестте посочени източника на финансиране това е последният. А в подреждането има и определен смисъл, както са посочени в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Думата има народната представителка Мира Радкова от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
МИРА РАДКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Радвам се, че по стечение на обстоятелствата имам думата след моя колега Стефан Нешев, защото до известна степен може би това, което се готвех да кажа, има отношение към проблемите, които той постави. Аз също не бях наясно доколко с подготовката на този законопроект е ползван нечий чужд опит, но общо взето това е комплексът на нас, българите, в последните години и този комплекс е неслучаен. Знаем причините, които ни лишиха от всякакво самочувствие.
Но аз не зная колко от нас тук, в залата, знаят за традициите, които България е имала в законодателството и в общественото уреждане на социалното подпомагане. Лично аз за себе си по същия начин бях изненадана да открия, че тези традиции са 11-вековни.
Още в Крумовото законодателство става дума за това, че държавата поема като ангажимент подпомагането на просяците. Да речем, това е едно примитивно законодателство, но то свидетелства за този ранен стремеж на нас, българите, да поемаме подобен ангажимент към хората, които са социално неравностойни.
По времето на Първата българска държава църквата е определена като изпълнител на тази обществена воля - грижата за социална защита. Налице е вече, забележете, господин Нешев, създаването на фондова система (става дума за Първото българско царство), която е организирана от държавата.
По обясними причини византийското робство прекъсва или дава една известна пауза в развитието на този тип нормативна уредба. Но още по време на Втората българска държава се създава нова нормативна регламентация, като съответно всеки български владетел се опитва да даде своя принос към нея, но независимо от това се запазват традициите на приемственост в това отношение. Изглежда са липсвали достатъчно амбициозни в законодателно отношение владетели, които да унищожават направеното преди тях.
Отново християнската църква и църковната администрация поддържат взаимопомощта като основа на този вид социални отношения.
Следва нова пауза от пет века, също по обясними причини.
Веднага след Освобождението се създават филанпропични и благотворителни организации за социално подпомагане. А Търновската конституция регламентира социалноосигурителната защита като ангажимент отново на държавата.
През 1912 г. е приет законопроект за обществено подпомагане, който за съжаление се оказа един неработещ документ поради причина на това, че правителствата, които управляват от него време нататък, изглежда не отделят достатъчно средства за изпълнението на този законопроект, поради което той си остава един неработещ документ.
И бих казала, върхът на този тип законодателство е приетата Наредба-закон за обществено подпомагане през 1934 г., която освен че създава Фонд за обществена благотворителност, създава също така една развита система, целта на която, и тя постига тази цел, е да бъде постигнат обществен баланс между държавния и обществения ангажимент в областта на социалното подпомагане и социалните грижи.
И с един замах през 1951 г. Указът за обществено подпомагане дава тримесечен срок на благотворителните, да го кажем с днешни думи, неправителствени организации да ликвидират това, което е постигнато и което е работило през тези десетилетия. В този тримесечен срок те е трябвало да ликвидират своята дейност, да предоставят своето имущество на народните съвети и съответно средствата да бъдат приведени за разпореждане на Министерския съвет. Ясно е по какъв начин по-нататък се променя характерът на тази обществена дейност.
Бях много учудена също така да чуя днес в залата от няколко от ораторите, че този законопроект не давал достатъчно гаранции за премахване на водещата роля на държавата, тоест не създава надеждни прегради за централизация на управлението на средствата и на управлението на дейността. Наистина доста странно.
Пледирайки да бъде гласуван с подобаващото мнозинство подобен законопроект, който създава правен регламент на подобна дейност, от която нашето общество отчайващо се нуждае, бих искала да кажа още няколко думи за неговите достойнства по отношение на традицията. Аз нямам предвид само тази 11-вековна традиция, по която се опитах да препусна в рамките на няколко минути. Аз имам предвид и акумулирания опит на нашето общество през последните седем години.
Аз смятам, че този законопроект, далеч съм от мисълта, че той няма недостатъци, които ние ще се опитаме заедно да коригираме, но все пак той успява да запази работещите елементи от тази подзаконова нормативна уредба, които бяха експериментирани. В този експеримент участвахме всики ние било като потърпевши, било като управляващи. И аз смятам, че едно подобно достойнство би трябвало по право да се отдаде и на този документ. Смятам, че в този смисъл би трябвало да обърнем внимание и на създаването на фонда, на характера на неговото управление, който създава една обществена гаранция за употребата на тези средства, за начина на тяхното изразходване; за участието на структури на гражданското общество в управлението и в контрола - контрола върху дейността на системата на социално подпомагане.
Аз смятам, че много малко биха били тези от нас, които биха гласували "въздържал се". За "против" съм сигурна, че няма да има такъв между нас. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Радкова за изключително интересното изказване.
Реплика ли, господин Нешев? Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги!
Госпожо Радкова, аз Ви благодаря за това, че се обърнахте към мен, за да потвърдите това, което казах. Когато държавата се е ангажирала със социална дейност през Второто българско царство, когато е решила да преотстъпи на друга институция, на църквата, и е преотстъпила, и църквата се е ангажирала, защото е развивала стопанска дейност. Трябваше да си направите и тази ретроспективна справка колко земи, какви имоти, какви доходи е имала църквата преди да се ангажира с благотворителна дейност. Не може от нищо нещо да се прави! Това исках да Ви кажа.
Както и не може да не черпиш опита на тези, които вече години наред правят социална дейност. Това пък го казвам на министър Нейков.
Иначе, да откриваш ти живота малко е твърде претенциозно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте, госпожо Радкова.
МИРА РАДКОВА (СДС): Не смятам за толкова съществена репликата на господин Нешев, но въпреки това не мога да се въздържа да не й отговоря.
Господин Нешев, ние наистина се опитваме да правим от нищо нещо.
Що се отнася до църковните земи, те се връщат. И не само църковните земи. Ставаше дума за фондовете на обществени, на благотворителни организации. Аз мисля, че точно там сложих акцента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Радкова.
Думата има народният представител Руси Статков от Парламентарната група на Демократичната левица.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги!
Аз ще започна с това, което и в комисията казах, че един закон какъвто е този пред нас, който има в своя член алинея 2 цел да осигури достойно човешко съществуване трябва да бъде подкрепен.
Оттук обаче ще започна с проблемите, които бих искал да споделя пред вас - проблеми, които според мен са изключително важни от гледна точка на приемането на един такъв закон.
Да, действително в най-новата история на България вече отново се върна понятието бедни, социално слаби и в тази връзка и като постановление на Министерския съвет се издадоха такива документи, които са свързани с финансирането на подобна дейност.
За съжаление обаче тук присъстващият господин министър и като синдикален деец, а и като министър, въпреки своите обещания за внасяне и теоретичен, и практичен принос в тази материя, досега не го направи.
За какво става дума? Аз казах, че една цел на закон за достойно човешко съществуване е нещо, което трябва да бъде подкрепено, но когато липсва философия и в този закон, тоест основни идеи, тук вече човек трябва сериозно да се замисли.
Защо си служа с такива крайни, може би за някои, изрази? Защото, уважаеми дами и господа, ние отдавна говорим за това, че ще имаме нещо, което да разшифрова какво се разбира под жизнени потребности като понятие, което тук е използвано. Ние говорим за социален минимум. Ние говорим за други категории и обещаваме, че един ден - той беше вчера, според господин министъра - в края на миналата година, а след това в негово изказване - в началото на тази, ще имаме тези ясни и точни критерии, върху които да стъпим и оттам нататък действително да реализираме една политика и законодателство, което наистина да осигури - да не говорим, хайде, тази дума е изтъркана - достойно, но поне жизнения минимум на хората, на отделния човек...
И мисля, че права беше госпожа Масларова като каза, че отново отлагането на тези проблеми в поднормативни актове или с постановление не е онова, което на нас ни трябва, говорейки за основните идеи, за философията на един такъв законопроект.
И считаме определено, че тук действително - между двете четения - трябва да се внесе най-после яснота не в постановленията, а тук, в един такъв закон. Повтарям, аз не съм против една такава цел, напротив. Ние като социалисти сме именно за една такава цел и отдавна към това искаме господин министър Нейков да се ориентира. Междупрочем, няколко питания бяха посветени на този проблем в предишната сесия, в които той обещаваше да има решение на този проблем.
Мисля, че в тази връзка е важно да се видят още няколко проблема от гледна точка именно на философията, на основните идеи. Става дума не толкова и само за формалната структура. Става дума за ангажиментите на различните равнища от гледна точка на реализацията на тази дейност. Бяха дадени примери с това, което на централно равнище се предлага като несъстоятелно. Аз считам, че действително в този вид то не издържа.
Бих искал да продължа в посока на недовършеното виждане за общинското равнище и неговото ръководство. В комисията на нас ни беше дадена информация и то много по различни поводи от заместник-министъра, който е тук, в залата, но специално от тази информация, която касаеше аргументацията за общинското равнище аз считам, че не беше онова основание, което да ни послужи за вземане на решения.
Защото, уважаеми дами и господа, примерът, който беше даден във връзка с хвърляните накуп пари в края на миналата година е крайно неудачен. Той е пример за слабост на правителството. Подобен пример не трябва да бъде утвърждаван като практика, защото цяла година или 7-8 месеца от миналата 1997 г. кметовете и общинските администрации се сблъскваха с нуждите на хората, с техните законови права и - хайде, не законови, а с постановленията, които са им дадени, за да бъдат социално подпомогнати от една страна, а от друга - от невъзможността да бъдат решени тези проблеми. Защо? Защото, въпреки, господин Ботев, това, което приехме като законодателство за местното самоуправление - радвам се, че Вие сте тук - бюджетите, които ние приехме за отделните общини бяха такива, че приоритетите не можеха да бъдат изпълнени. Не могат да бъдат изпълнени и днес.
Аз чета господин Радев, и го слушам, и все повече се убеждавам, че наистина ние трябва да помогнем и на него, и на други министри да разберат за какво става дума. Защото, повтарям, ако ние реализираме в ранг на политика да се държи цяла година едно право на отделния човек - било то за подпомагане или друго, без да бъде реализирано и той да излива своя гняв върху общинските администрации и кметовете, това според мен е крайно, крайно грешно. Действително, ние трябва да сложим край на тази порочна практика и наистина в посока на местното самоуправление да дадем необходимия ресурс на общините и същевременно заедно с това и отговорността за кадрите, които работят там, да бъдат назначавани, да бъдат управлявани от това равнище.
И повтарям, в тази насока примерът и информацията, която ни беше дадена е от една практика, която наистина повече е срамна, отколкото да бъде изтъквана като гордост за нещо, което е направено, защото и ние като народни представители изживяхме през тези месеци срамът за приемите, които осъществявахме, че не можехме да помогнем на никой да реализира своето право да получи помощ.
На по-следващо място - определено считам, че акцентът върху участието на нестопански организации и по-скоро с нестопанска цел, в извършването на услугите, на социалните услуги е нещо, което трябва да го има. Но заедно с това - казах го и в комисията - считам, че не трябва да има дискриминация на други организации със стопанска цел да участват в този процес. (Шум реплики от мнозинството.)
Ами, има, защото се изреждат едни в рамките на закона, които така тенденциозно или казваме, е устройствен, а другите липсват просто, господин Димитров!...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): След чл. 22 чети и ще видиш, че го има там!
РУСИ СТАТКОВ: В цяла глава шеста има отделен този проблем и там става дума за фаворизиране на определени организации.
Аз мисля, че по този въпрос ние наистина трябва да допълним, да развием един такъв законопроект. И говорейки за целта, за достойното съществуване, ми се струва, че едно предложение, което съм го чул вече от доста селища, трябва да бъде взето предвид при подобен законопроект или при неговата философия.
В комисията ми беше отговорено, че тук няма да се реши въпроса за детските надбавки, няма да се реши въпроса за семейното подпомагане. То ще бъде развито отделно. Но тук обаче е мястото да се реши един проблем, който отдавна, според мен, е назрял. Става дума за специфичната помощ, която трябва да се окаже на ромското население.
Ние имахме информация от заместник-министъра за разходването на част от тези средства в един град от тази група хора. Аз мисля, че разбира се не само там, но и на други места от отделни хора, от отделни родители, безотговорни по своето поведение и действия, има такива примери. Именно като законодатели ние трябва да създадем друга нормативна база, която да спре този начин на действие.
Предложенията, които на много места от срещи с избирателите получих, бяха свързани с това - част от средствата за помощи да бъдат насочвани към закупуване на семена, към закупуване на материали и други такива, които да се дават именно под такава форма на хора, за да се реализират по достоен начин чрез своя труд, чрез, да кажем, общинска земя, под наем, определени и доходи, и средства за изхранване. И аз мисля, че тук е мястото - дали в отделна глава или като членове - да развием подобна възможност, за да пресечем подобни примери, за които стана дума.

И по-нататък, убеден съм, че що се касае до финансирането, ние трябва наистина да огледаме нещата, защото се създадоха много фондове, но аз държа да подчертая, че този фонд е необходим. Очевидно трябва като законодатели да преценим докъде ще стигнат. Евентуално това е и въпрос на концепция, и на виждане не само от господин Нейков, а и от Министерския съвет какви други предложения ще има, защото в един момент ще се окаже, че може би фондове, които са много по-нужни - не става дума за този - няма да имат вече ресурс, няма да има откъде да се вземат средства. Защото ние отдавна ще сме преразпределили всичко.
Мисля също така, че този закон определено страда от липсата на нещо, което е много важно, а това са допълнителните разпоредби. Не може, когато се употребяват определени понятия - тук вече говори и господин Нешков, и госпожа Радкова за определени понятия - да се влага различен смисъл. Ние трябва, след като това ще бъде устройствен закон, да внесем порядък в този апарат, в който се използват понятията. И задължително пет или шест от понятията, за които аз говорих и в комисията, трябва да намерят своето виждане именно тук, в допълнителните разпоредби.
Също така ми се струва, че има един негативен досегашен практически опит, който е по-добре да бъде разрешен в предлаганите разпоредби, а именно това е свързано с чл. 33 - за създаване на обществените съвети в общините. Какво се получава на практика вие знаете. На някои места те са с политическите сили, на други - с други хора. Реално обаче тук отново въпросът опира до това доколко ние концептуално виждаме тези идеи за реализация на подпомагането и контрола на общинско равнище, доколко отдаваме възможност на местните органи на самоуправление да направят едно или друго нещо, доколко предотвратяваме някои изкривявания на тази практика, с която се сблъскваме и виждаме, че има негативни примери.
В заключение, в комисията аз подкрепих законопроекта именно заради целта с уговорката, че трябва да има достатъчно време ние да направим едно такова разписване на разпоредби, даже честно казано, ако щете, да внесем един нов законопроект - и затова има хора, които са готови, - за да можем наистина като законодатели да излезем с отдавна чакан такъв закон, но не прибързано и не половинчато, и не след това с подзаконови актове, а тук, в парламентарната зала, с нещо качествено, от което никой няма да се срамува, а ще се гордеем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Министърът иска думата. Заповядайте, господин Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Статков, за да разбере човек философията на законопроекта, струва ми се, че трябва да го прочете. Казвам това само с един пример от всичко, което казахте. Дано слушателите да са разбрали какво точно искахте да кажете. Но вашата тревога кой може да извършва социални услуги и как по-ясно да бъде казано - вижте чл. 20, просто го прочетете и тогава да разсъждаваме има ли, няма ли философия. Казано е, че "социални услуги се извършват от държавата и общините, от организации с нестопанска цел, от юридически и физически лица". То просто други субекти няма. Това са всички субекти, които могат да съществуват в една правна система. И ако кажете, че това е ограничение...
Искам да кажа само нещо. Аз просто съм изумен от това, което чух. И аз вече ще го казвам на всички кметове, с които се срещам непрекъснато. Току-що Вие казахте това, че ние им помогнахме, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика в края на 1997 г. от нямането намери пари, за да се платят социалните помощи, които вашето правителство не плати, защото това бяха ангажименти на правителството на Жан Виденов, това било срамно. Значи срамно беше, че намерихме пари, за да ги дадем на хората тогава, когато вие не им ги дадохте? Аз просто нямам думи. Не мога да си обясня как може да има такава обратна представа за нещата. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Думата за реплика има господин Димитров. Малко обърнахме процедурата, но министърът винаги може да вземе думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Статков, аз благодаря на министъра за това, че той Ви припомни чл. 20. Аз бих допълнил и чл. 22, глава пета - "Финансиране", т. 6 - "Дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица". И с това приключвам.
Но не е добре тогава, когато от тази висока трибуна по един дребнав начин се прави популизъм. Искам да ви припомня още 1995 г. - местните избори, и малко по-късно, когато някои кметове, използвайки даренията по Програма ФАР, добили гражданственост като екюта, хората така ги знаят, говориха, че ФАР било руска дума и БСП отпуска парите за бедните слоеве от населението. Просто то един диференциран начин се раздаваха помощите. Ето това е популизъм, това е според мен едно паразитно явление. И аз съм изумен от това Ваше твърдение тук.
Нещо повече, точно затова по време на правителството на Жан Виденов се наложи парите, отпуснати от Европейския съюз, да бъдат върнати. И ние в момента берем срама по линията на Съвместния парламентарен комитет като отиваме с евродепутатите и те ни питат защо не са усвоени парите по линия на тези помощи. Ето това е причината и това трябва да се каже на хората, а не в момента да развивате по един парадоксален начин някакви други тези и, извинете ме, да правите популизъм от парламентарната трибуна.
Аз все пак Ви благодаря, господин Статков, че на първо четене ще подкрепите закона. Така разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За дуплика има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Аз благодаря на господин Димитров, защото постъпи коректно и ми даде възможност да отговоря на министъра, който за съжаление нито ме е слушал - може би трябва да му дадем записа, госпожо председател... Обидно е в българския парламент да стои министър и да не слуша.
Господин министър, аз поставих три проблема. Първият е, че има цел, която цел подкрепям, за достойно съществуване на хората. Но ви казах, че няма философия за реализацията на тази цел. Вие ми цитирате чл. 20 - за услугите. Няма философия.
По-нататък, Вие от две години обещавате критерии за жизнен минимум, за социален минимум, за други понятия, които, уважаеми господин министър, така и оставате длъжник и като синдикалист, и като управленец. В този смисъл Ви казах, че е порочно, ако утвърждаваме като практика във връзка с общинското подпомагане това, което стана миналата година. Защото, господин министър, Вие плащахте своите борчове. Правителството на господин Иван Костов през 1992 г. не разплати много пари, които ние платихме. (Възгласи на възмущение от опозицията.) Вие с действията, които предприехте, уважаеми дами и господа, създадохте огромни трудности на българската икономика, с това, което сринахте като български лев, огромни допълнителни затруднения и на спестители, и на потребители. Но това е едната страна на въпроса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): А пирамидите по кое време бяха?
РУСИ СТАТКОВ: Това е едната страна на въпроса. По-важното е другото, че вие осем месеца не дадохте по постановлението да се реализират правата на хората, като приехте с мнозинството си един бюджет с безкрайно занижени показатели, който удряше общините и ги обричаше на неразплащане. И аз казах, че такава практика не може да бъде реализирана и за в бъдеще, въпреки че вие и тази година с бюджета, който приехте, я утвърждавате. Защото това е наистина порочно. Осем месеца кметове и общински администрации да казват на хората, че ги няма парите, защото наистина ги няма, защото бюджетите са с огромен дефицит. И господин Радев не го отрече онзи ден на питането, което направих.
Аз съм възмутен от това, че един министър, какъвто е господин Нейков, не само че не слуша, а е готов да злоупотреби с извадени думи от контекста и да злепоставя един народен представител.
Господин Димитров, когато говорите за примери от близката практика на социалното подпомагане, имайте предвид това, което господин Нейков направи. Той създаде ненормални условия за изпълнение на помощта по екю и други, като условия за работа на "Социални грижи". И те за една седмица трябваше да направят световен рекорд и да обработят информация, която не подлежи на обработка за толкова кратко време.
Така че дайте да не прехвърляме от болната на здравата глава проблеми. (Смях в мнозинството.) Радостно ви е, обаче това са ваши проблеми, които трябва да решавате. Ние се мъчим да ви помогнем наистина отговорно. Смехът е признак на здраве, но и на други неща. Така че, внимавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Няма съмнение, че днес е предложен за обсъждане един особено важен законопроект. Той е важен, защото за първи път се предлага законово уреждане на една деликатна дейност, каквато е социалното подпомагане. Действително законът няма претенциите да бъде правилник за приложение. Той си поставя за цел да бъде един устройствен закон, който да регламентира тази зона в социалната ни дейност. Аз бих я нарекъл, за разлика от министъра, не просто най-деликатната, а може би най-невралгичната и болезнена част, която касае в момента социалните дейности на държавата.
Уважаеми дами и господа, става дума за това, че трябва да се гарантират условия за оцеляване и съществуване на онези български граждани, които сами не могат да си осигурят минималните жизнени потребности. Това е една невралгична и болезнена зона и поради това, че днес възможностите на държавата и обществото са ограничени, аз не искам да се впускам в анализи на причините, поради които сме достигнали до това състояние, но това е един факт, който трябва днес да погледнем честно и открито в очите. Именно, отчитайки истинското състояние на българската икономика, според мен трябва и в закона да наречем нещата с истинските им имена. Имам предвид това, че в чл. 1, ал. 2 се казва, че законът цели осигуряване на достойно човешко състояние. С този термин се опита да борави и народният представител Руси Статков преди това. Аз споделям становището, че една такава цел на закона в момента с оглед на реалните възможности на държавната администрация звучи доста амбициозно и, простичко казано, не отговаря на нашите реални възможности. Според мен много по-откровен е текстът на чл. 2, ал. 2, където се говори за помощи и услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите. Точно за това става дума и в чл. 11, ал. 1 се допълва, че социални помощи се предвиждат за допълване и заместване на собствените доходи до определен от Министерския съвет минимум. Тоест, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, става дума за това действително да се фиксира нещо, което трябва да стане границата на бедността. Това е една неумолима задача, която стои днес пред нас, защото само тогава можем да си създадем ясната представа доколко чрез социално подпомагане държавата и общините могат да гарантират съществуване над тази граница на бедността. Аз мисля, че все още е рано, дай Боже икономиката да набере темп, все още е рано да говорим, че по линията на социалното подпомагане можем да осигурим достойно съществуване на гражданите. Може би много по-добре ще бъде, ако свалим малко летвата и вместо това говорим чрез социалното подпомагане да дадем един принос към осигуряване на достойно съществуване на гражданите, а не обвръзването с такава гаранция в този закон.
Искам да кажа няколко думи за критериите, които са един от най-важните елементи, които не се решават в този закон, а ще бъдат обект на допълнителна наредба, свързани с това кои български граждани ще имат правото на социално подпомагане. Специално мисля, че особено внимание, господин министър, трябва да се обърне на критерия, свързан с имущественото състояние на гражданите. Вие много правилно отбелязахте една национална специфика - това, че българинът успя поне да си построи дом и че този дом няма да бъде, така да се каже, едно условие, което да бъде пречка към получаването на социалните помощи. И аз приветствам тази ориентация в законопроекта. Мисля, че трябва внимателно да се огледа и земята, която гражданите притежават, и да се прецени в кои случаи тя действително е реален източник на доходи и в какви случаи просто е една формална собственост, която не дава възможност поради възраст на гражданите, разположение на земите и много, много други причини, в които не искам да се впускам, да бъдат източник на доходи.
Искам да ви кажа, че за мен беше поучителна една среща на живо точно в избирателния район на господин Руси Статков с хората от едно село, които бяха възмутени от това, че техни съселяни получават социални помощи, като отказват да обработват предоставена им от кооперации и дори от частни лица земя, т.е. те се чувстват достатъчно добре със социалната помощ, която получават. Заведоха ме да видя дворове лични, техни, които те не обработват, т.е. до такава степен очевидно се чувстват, колкото и да е парадоксално, разглезени от социалните помощи. Може би на село това е възможно.
Затова ми се струва, че когато се премине към конкретните решения в подзаконовите актове, разумно е да се предвиди такава една възможност - преди да се пристъпи към даване на социална помощ да се създадат, разбира се, при възможност, условия за предоставяне на производствен ресурс, какъвто би била земята на село и при отказ да се обработва земя, да се лишат съответните лица от социална помощ. Защото в противен случай те живеят на гърба на своите съселяни или съграждани, както желаете.
В заключение искам да кажа няколко думи във връзка с обсъжданата граница между закона и подзаконовите актове, с които трябва да се реши разглежданата днес материя. Аз, от една страна, подкрепям онези колеги, които държат на това основни принципи да бъдат решени в този закон, т.е. по възможност да обмислим при второ четене на законопроекта едно придвижване на границата в посока на изземване, така да се каже, от наредбите, от подзаконови актове и т.н. От друга страна обаче, искам да обърна внимание на онези мои колеги, които са противници на това една част от материята да се реши с актове на по-ниско ниво от закона, на това, че в момента ситуацията е действително много изменчива. Ние трябва да дадем възможност на изпълнителната власт да реагира адекватно съобразно промените и в този смисъл да оставим действително една такава пластична зона в територията на тези подзаконови актове, за да може социалното подпомагане да реагира адекватно съобразно променящите се условия, дай Боже, всички желаем това да бъде в посока на едно подобряване.
И в този смисъл само един коментар по отношение на това дали бихме могли да ползваме един готов законопроект от някои от развитите европейски страни например. Мисля, че това би било много трудно в настоящата ситуация, тъй като за да приложим немския примерно законопроект, ние трябва да разполагаме със социалната среда и с икономиката на Федерална Германия. Ние уреждаме въпроса със социалното подпомагане след този финансов и икономически срив на страната и трябва да сме наясно, че в нормативната материя, която ще урежда тези въпроси, ще има палиативи. И аз апелирам тези палиативи да бъдат пренесени именно в подзаконовите актове, в наредбите, а законът да реши действително, доколкото днес е възможно, принципните въпроси, свързани с деликатния въпрос за социалното подпомагане.
Предлагам на колегите да приемем на първо четене този закон, тъй като той отговаря на наличната обществена нужда. Искам да пожелая още сега на екипа на господин Нейков спешно уреждане и на всички онези въпроси, които ще бъдат обект на наредби, на нормативни актове, особено внимателна кадрова политика, тъй като изключително важно е хората, които ще уреждат проблемите, свързани със социалното подпомагане и ще определят социалното състояние на гражданите, необходимостта от такива социални помощи, да бъдат високонравствени, високопрофесионални и, както Вие се изразихте, наистина да се ползват с репутацията на доверени лица на хората, които обслужват, тъй като това е един допълнителен социален жест, който държавата, общините могат да направят към хората, изпаднали в тежко социално състояние.
Още веднъж ви призовавам за подкрепа на законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Христо Иванов.
Думата има госпожа Татяна Василева, заместник-министър на труда и социалната политика.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, уважаеми господин министър! Аз ще се опитам принципно да структурирам всичките изказвания от гледна точка на действащата система за социално подпомагане и това, което ние бихме искали да се получи с нашия, както каза министърът, устройствен закон.
Сега действащата система за социално подпомагане, съгласно чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, социалната политика е общинска политика. Субсидиите за тази общинска политика, тъй като в България ние под социално подпомагане разбираме не услугите, които всяка конкретна община... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Госпожо Василева, извинете, че Ви прекъсвам!
Моля, всички колеги да седнат и да преустановят разговорите. Имаме още 20 минути работа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: В България под социална политика разбираме раздаването на пари кеш. Стои Центърът за социални грижи - гишето, от едната страна социалният работник или касата, още по-добре, от другата страна - лицето, и раздаваме пари.
Откъде идват субсидиите в България за социалното подпомагане на общините? Първо, от субсидията от държавния бюджет, която за повечето общини е 50, а в някои случаи стига и 100 процента. Единици са тези общини, които в момента се издържат само от собствени приходи. В рамките на тази субсидия една голяма тежест, относителна тежест, която Министерството на финансите формира - това са точно безработните, това са точно тези задължителни плащания на хората, излезли от бюрата по труда, или на хората без доходи и така наречения Указ за насърчаване на раждаемостта. Субсидията отива в общината като бонос и там вече всеки кмет и всяка общинска администрация структурират своите собствени проблеми и начина, по който се изразходват тези пари, е вече приоритет на местната администрация.
Искам да ви кажа, че независимо от многото пледирания за тези задължителни плащания, за тези права на гражданите, далеч не първите отчисления от боноса "Субсидия", която отива в общината, не отиват за социално слабите. Напротив, независимо, че това е приоритет и на държавния бюджет, той се измества твърде назад.
Нашата позиция е, че социалното подпомагане в общината е социална услуга предимно на общинско ниво. Това са патронажите, това е грижата за тези хора, които не могат да се издържат сами, това са различните форми на социални услуги, които всяка община, знаейки конкретните си релефни, възрастови, демографски и всякакви други особености, би могла да окаже на своето население. Държавата е длъжна да дава на хората в нея оня минимум доход, без който те не могат да оцелеят.
В момента държавата дава 72 млрд. за целева защита за енергийни потребности. Това са онези горива, въглища, ток и парно, които през миналата година останаха неразплатени. Нашият закон има за цел да структурира по-добре разхода на тези средства и да ги насочи по-добре. Затова, защото средства за подпомагане има, но поради абсолютната децентрализация, съществуваща в момента, която не е лоша от гледна точка на самоуправление, но не е най-добрата от гледна точка на финансова дисциплина, искам да ви уверя, че това, което се получава в момента в страната при наличието на средствата, не е оптималното.
В това отношение фонд "Социално подпомагане" има за цел да урегулира и това, което се поставя от госпожа Масларова за заведенията, които са национални по значение и общински по издръжка. В тези заведения, твърде неравномерно разположени на територията на страната, често пъти може да няма и човек от конкретната община, а се издържат от сравнително малки по обем, от слаби общини. Ние определено имаме претенциите с бюджета за 1999 г. да урегулираме тези несъответствия, които досегашната система на социално подпомагане е структурирала.
Що се касае до териториалните центрове на "Социални грижи", дали те не са една много голяма и дублираща структура, ние потърсихме оптималния вариант да не увеличаваме държавната администрация в тази насока. Тези териториални центрове няма да дублират общинските центрове. Те ще бъдат според нуждите на териториите. Базирахме се на това понятие затова, защото считаме, че на база на бивши окръзи териториалните центрове, в които трябва да има, по наша представа, инспектори и добро информационно обслужване, биха могли по-добре да сведат нормативните документи, които държавата издава до конкретните общини, и съответно да концентрира информацията, която ние получаваме, така че тя да бъде по-точна и по-прецизна.
В момента Националният център за социални грижи, предвиден в закона като Национална служба за социално подпомагане, работи с 265 общини. Повярвайте, това е абсолютно невъзможно да бъдат обхванати прецизно, финансово и кадрово, ако щете, с конкретния център.
Защо сме предвидили в закона възможност за квалификация? Когато през 1991 г. се структурираха центровете за социални грижи, това беше една млада система, която нямаше аналог в предишните времена, тъй като нямаше социално слаби, разбира се. В тази система, без да има кадри, навлязоха всякакви хора. Конкретният център е толкова по-зле структуриран, колкото е по-отдалечен от големите градове, и в по-малка община се намира той. Има всякакви, буквално всякакви хора, а вече има пет университета, които обучават социални работници, но това не води до по-добър кадрови състав на центровете.
Разбира се, хората, работещи в центровете, имат право да се обучават, но в болшинството случаи специалността "социално дело" е платена - три от университетите имат платено обучение - поради което ние искаме да помогнем на работещите в системата чрез фонд "Социално подпомагане", които искат да останат в нея, да добият необходимата квалификация. Тъй като парите, които се раздават, образно казано, трябва да се раздават и грамотно. Точно това е мястото на социалния работник и на социалната дейност по места. Няма да се увеличи много администрацията.
Други законопроекти, които са изготвени, са например законопроектът, който е за детето. Единият от законопроектите предвижда 265 центъра за детето. Тоест, двойно. Ние предвиждаме не повече от 3 - 4 души в териториалните центрове за социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Василева.
Има думата за процедура госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че заместник-министърът се изказа много късно, за да ни обясни така образно философията на закона.
От името на Парламентарната група на левицата просто с едно съжаление бихме поискали дори и една почивка, за да осмислим действително философията на Закона за социалното подпомагане.
Изразявам едно съжаление за късното изказване и за яснотата, която ни се внесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Госпожо Янкова, не злоупотребявайте с моите добри чувства и не изкривявайте процедурата.
Има думата народният представител Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Най-напред искам да изразя благодарност към господин Статков и да го успокоя, тъй като имах удоволствието на два социални закона, за които той беше решил да гласува "против". След наши разговори, при които аз го призовах като човек, който има претенции за социално мислене и социална политика, и ако не го направи, това ще бъде израз на социална демагогия. Той промени своето виждане и аз му благодаря за еволюцията в неговото виждане.
Бих искал да кажа, на първо място, че този закон е един закон на демократичното, пазарно и гражданско общество.
Каква е необходимостта от този закон, според мен?
На първо място, това е Конституцията, която гарантира на българските граждани, които са изпаднали във временна и трайна необходимост, да бъдат социално подпомагани и вменяват тези задължения на държавата и нейните институции.
Тук бих искал да кажа две думи и за понятията "грижа" и "подпомагане", защото в досегашното ни развитие ние живяхме в едно общество, в което нямаше пълноценни граждани, те бяха с ограничени права и голяма част от тях имаха непрекъснато нужда от грижи на държава-майка и т. н.
При днешните условия , когато ние изграждаме едно демократично пазарно общество, е ясно, че се дават огромни възможности на човек сам да се грижи за себе си и същевременно няма абсолютна гаранция, че човек не може да изпадне в едно социално затруднение временно или трайно и тук вече са възможностите на обществото и държавата той да бъде подпомаган. Така че според мен грижата е едно понятие, което може да бъде използвано за малките и недоразвити човешки индивиди и умствено изостаналите. Но за нормалните граждани, които са добре развити, при възможността те да имат нужди те могат да получат само временно или ако се наложи по-трайно подпомагане.
Така че това беше по терминологията.
На второ място, необходимостта от този закон произтича от общата политическа воля за създаване на социална държава и това ние вече миналата година го направихме с Декларацията за национално съгласие, когато заявихме, че справедливо ще разпределим тежестите на прехода.
По същността и принципите на закона бих искал да кажа, че осигуряването на подпомагане трябва да бъде свързано винаги с конкретни ангажименти. Много порочна практика е да се раздават пари за това, че някой в момента има нужда от тях. Той трябва да бъде по някакъв начин ангажиран или като обществена дейност, или като вид квалификация и преквалификация, но той трябва да знае, а и всеки българин трябва да знае, че пари се дават за някаква извършена работа.
На следващо място, трябва да има една директна и добре синхронизирана връзка между официалните помощи и благотворителността най-общо. Защото това, което преди малко тук протече като дебат, според мен изглежда така: едно гражданско демократично общество трябва да даде възможност на гражданските структури, на инициативността на самите граждани да правят благотворителност, да осигуряват собственото си подпомагане и когато това не става по един добър ефективен начин, последната социална мрежа да бъде държавата, тоест този, който изпадне от другите мрежи, държавата да бъде институцията, която се грижи за него.
На следващо място, бих искал да кажа, че този закон започва да урегулира и отговорността на работещите в институциите за социално подпомагане - нещо, което до този момент в обществената практика и лошия опит, който имаме досега, ние не можем да го намерим в нашето досегашно законодателство. Тук стои въпросът за отговорността на тези, които ползват неправомерно помощи - също един нерешен въпрос, който законопроектът си поставя за цел да разреши.
Следващата насока това е създаването на програми за помощ при тези, които са работоспособни и в момента не могат да решат този проблем и затова е удачно мястото тези проблеми да бъдат решавани от Министерството на труда и социалната политика, защото в голямата си същност проблемите на труда, на заетостта и на социалното подпомагане са двете страни на една и съща монета.
При определяне обективни критерии на това: що е бедност и що е беден, ние в момента виждаме, че не разполагаме с такива ясни критерии. Този законопроект трябва и чрез своите подзаконови нормативни актове да отговори и на този въпрос. И тук бих искал да се спра с две думи и на понятието "социално слаб".
За мен понятието "социално слаб" е едно донякъде унижаващо човешкото достойнство понятие, защото да наречеш някой, че е слаб в социално отношение това е доста обидно. Но да кажеш, че някой е беден, това исторически погледнато не е толкова страшно, защото всеки в един момент може да стане беден. Наблюдаваме социалното ни развитие и един кредитен милионер може да стане беден и дай Боже да стане, когато има необходимост по законов ред. Един предприемач може да фалира, един човек може да заболее и да му изгори къщата.
И на последно място бих искал да кажа, че хората от левицата някога се гордееха да кажат, че произхождат от бедно селско или работническо семейство. Така че в бедността няма някакъв много страшен порок. Ние трябва да използваме българските думи с тяхното пълно съдържание.
Държавата според мен няма право да остави бедните със своите социални проблеми, когато те нямат друг начин да ги решат сами или с помощта на социалните и граждански структури.
За мен този закон е закон за обществената солидарност. Аз, разбира се, имам и някои критики или забележки, които ще ги отразя между първо и второ четене, като това го казах и в комисията - прекалено претенциозно е според мен законът да си постави за цел да осигури достойно човешко съществуване. Достойното човешко съществуване е комплексна категория, която се осигурява от стандарта, от здравното осигуряване, от пенсионното осигуряване и от редица други обществени и социални системи. Така че един закон за социално подпомагане не може да има тази глобална претенция. Според мен законът може да има цел да спомогне за осигуряване на достойно човешко съществуване или законът може да има за цел да осигури човешко съществуване. Защото аз в момента за себе си мога да кажа, че по европейски критерии аз нямам достойно човешко съществуване. Аз се боря за него.
Като заключение мога да кажа следното нещо. Модерното социално законодателство се създава от днешното правителство и парламентарно мнозинство и аз приканвам всички, които имат някакви резерви, биха се въздържали или биха били против, не дай Боже, да се присъединят към това съзидание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Колчаков.
За процедура думата има госпожа Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам удължаване на работното време до изчерпване на точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Николова.
Има ли противоположно мнение? Няма.
Моля да гласувате за това процедурно предложение - удължаване на работното време до изчерпване на точката в рамките на два часа.
Гласували 160 народни представители: за 113, против 43, въздържали се 4.
Заседанието продължава.
Думата има народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Действително България има нужда от закон за социалното подпомагане, тъй като днешната социално-икономическа характеристика на населението е тревожна, а тенденциите, които се развиват в националното стопанство, чертаят трагично социално-икономическо бъдеще на българското население, тъй като и спадовете в индустрията, и неясната пазарна стратегия на държавата, и тенденциозно и самоцелно провежданата приватизация чертаят едно увеличаване на безработицата и увеличаване на броя на контингента на социалните грижи.
Защо казвам, че днес е тревожна социално-икономическата характеристика на населението? Защото в България работят по-малко от 30 на сто от общото население и някъде около две трети от трудоспособното население. Такава европейска цивилизация няма. Защото в България са забравени думите инвестиции, иновации, технологии, създаване на работни места или те се споменават самоцелно, откъснати от практиката. Защото в България максималната пенсия е по-малка от екзистенц-минимума на пенсионера и априори всеки един пенсионер трябва да е контингент на центровете по социални грижи.
Аз ще се въздържа за този законопроект, въпреки първото ми изречение, че е необходим на нашата страна, тъй като и условията за неговото пълноценно прилагане не са създадени.

На първо място, по какви количествени критерии ще се отпускат помощи? Вече осем години, откакто признаваме фактическото присъствие на бедността в нашия живот, се работи с обективно определян базов минимален доход, определян според възможностите на хазната. А в цивилизования свят има една технологична парична верига, че защитените плащания се определят като процент от екзистенц-минимума за съответната социална група, най-често минималната работна заплата е около 2/3 от екзистенц-минимума за работещ, минималната пенсия е около 2/3 от екзистенц-минимума за пенсионер. Струва ми се, че и ние в България трябва да минем към тези разчетни отношения и на тази основа да определяме базовия минимален доход, потребностите на обществото и естествено задължения към държавната хазна, тъй като насреща имаме живи хора. Вярно е, че България не е подписала Европейската социална харта, но бихме могли този спорен текст "достойно съществувание" да бъде заимстван от превода на Европейската социална харта. Там е казано "прилични условия на живот" или нещо подобно, въпрос но синонимиката, на превода.
Вече бяха изказани и резерви по необходимостта от Съвета за подпомагане. Тук буквално се следи чл. 3 от Кодекса на труда. Да, там е записано: "Социалното партньорство е необходимо при социалното осигуряване". Работодателите дават пари, синдикатите са заинтересовани, отговарят за социалното осигуряване. Но контингентът на социалното подпомагане няма нищо общо нито с работодателите, нито със синдикатите. Те са обикновено безработни, клошари и най-малко биха били чест на една синдикална организация. А работодателите също много косвено участват с данъчните си задължения в социалното подпомагане, освен спорните, тези по филантропията.
Така че помоему Съветът за социално подпомагане е една измислена структура, която ще се чуди с какво да изпълнява своите функции, още повече към държавен орган.
На следващо място - по организационната структура на администрацията за социалното подпомагане. Тук бяха дадени две различни тълкувания за териториалните органи. Господин Димитров, така, както е записано, прозира областна структура. Тя се наложи самоцелно и в Националната служба по заетостта, предлага се и тук. Ако е Вашето разбиране, аз няма да направя предложение, направете го Вие. Нека си остане да отпадне чл. 8, да остане чл. 9, че основни структури на системата са общински центрове и като ал. 2 допълнете Вашата мисъл, че в общините с районно деление се създават районни центрове за социални грижи, които обслужват населението на един или няколко района. Ако са на няколко, няма да бъдат районни, а ще бъдат регионални.
И не на последно място - резервите ми към фонда "Социално подпомагане". Да го има или не. И ако го има, защо трябва да му въвеждаме излишна администрация - двустепенна структура за управление. Той е към Министерството на труда. Какво пречи министърът на труда да го управлява или ролята на управителен съвет да бъде колегиумът на министерството?
Сутринта приехме Закон за измерванията. Създава се фонд. Следете, всеки един закон създава фонд в България. Това става една финансова, неуправляема самоерозираща се система. И при всеки един фонд първият ред от приходната част е субсидия от държавния бюджет. Каква полза? Държавният бюджет нека да си задели необходимите средства или директно към общините - вярно е, че в тази ситуация министерството трябва да има някакви ресурси за целево субсидиране на социално подпомагане в райони със силна икономическа депресия. Ето, сега назрява големият социален проблем в Родопите със закриването на рудодобива. Вероятно там пропорционално трябва да има по-големи субсидии от центъра към регионите, не бих казал само към общините, но ако остане фондът, нека той да не бъде управляван самоцелно по Търговския закон, още повече, че в закона не се определя дали е юридическо лице. Няма полза от този надзорен и управителен съвет.
Така че, аз усещам настройката, толкова призиви законът да бъде приет. Вие вероятно ще го приемете, но не ви препоръчвам да избързвате с приемането на второ четене. Просто ще бъде един безполезен за България закон, закон от типа "Що е социално подпомагане и има ли то почва у нас?" Сетете се кой е казал тази мисъл. Мисля, че не сте привърженици на такова самоцелно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Койчев.
За реплика има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Койчев! Аз винаги съм ценил Вашето мнение, особено по проблеми, свързани със социалната дейност, с трудовото законодателство.
Същевременно обаче не мога да не отбележа принципното положение, че когато става дума да се помага на хората в България, не е възможно един народен представител, от която и политическа сила да е той, да приема позицията "въздържал се". Социалното подпомагане се прави за хората в България. Народните представители са тези, които се избират от хората в България. Едни гласуват за една парламентарна група, други - за друга, но те гласуват за своите народни представители.
В случая ние приемаме Законопроект за социално подпомагане на гражданите на България - не сини, не червени и прочие. Не е възможно народен представител да се въздържи. Ако иска, нека да гласува против, за да го видят хората, че е против социалното подпомагане на хората, които са го избрали в парламента. Ако иска, може да гласува "за", за да го видят хората, че правилно са го изпратили в парламента. (Оживление и ръкопляскания в блока на СДС) Но да приеме позицията "нито за, нито против, ами е, така, никак", "въздържал се", аз това не го разбирам и не я смятам за професионална позиция. Хората са ни пратили тук не да се въздържаме, а да вземаме позиция. И аз очаквам вие да промените вашето гласуване на "за" или "против", за да разберат хората, които са гласували за вас и които очакват помощ и от вас, на каква позиция сте. Това първо.
И второ, разбира се, че не е необходимо всички, от всички парламентарни групи да сме на едно мнение по всички въпроси. Но има въпроси, като тези за бедността, за мизерията, за възможността да помогнем на хората - да бъдем на едно мнение. И тук е моят втори призив към вас. След като е ясно, че този закон е добър закон, след като е ясно, че този закон дава възможност да се помогне на хората в България, мисля, че дори по-логично е партията БСП, наследник на бившата Комунистическа партия, именно тя да бъде моторът, тя да е двигателят, вие да гласувате "за", дори повече от нас.
И аз съм убеден, че след моето изказване, ще го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Господин Койчев, заповядайте, имате думата за дуплика.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Йорданов! Очевидно тук трябва да приложим малко словесна еквилибристика.
Вие бяхте председател на Народното събрание и не може да не знаете, че по правилника "въздържал се" означа "да, ама не", че има нещо, но не е както трябва. Аз казах: България трябва да има Закон за социалното подпомагане, но не закон с това съдържание, защото това съдържание не решава проблема на социалното подпомагане на България. Нещо повече, пропуснах, законът е по-слаб от подзаконовата уредба, която сега действа. Вярно, че е лаконичен, в духа на Закона за нормативните актове, но не дава отговор на злободневните въпроси.
Вярно е, окрупнено, дадено е. Затова позицията ми е "въздържам се". Трябва да има закон и, казах, нека да се поработи по-сериозно, но нека се създадат преди всичко финансовите, подоходните отношения в страната, за да заработи законът. Иначе тежко му на този, срещу когото се прилагат административните наказания. Той добросъвестно ще изпълнява закона с ресурсно вързани ръце.
И мисля, че вие сбъркахте тук, че този закон е добър. Аз точно казах, че законът не е добър и затова се въздържам.
А иначе по отношение на бедността мисля, че единомислие трябва да има и неслучайно вие се определяте като дясна политическа формация, но предизборната ви платформа е по-лява от нашата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Койчев.
Думата има народният представител Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждането на Закона за социалното подпомагане сигурно ще обърка всички, които ни слушат в момента, защото става така, че онези, които ни надуваха главата със своите тези за социална държава, за социално подпомагане, сега изразяват едно становище, което много прилича на хора, които би трябвало да стоят от дясната част на залата, и обратно - ние, от дясната част на залата трябва да защитаваме един закон, който би трябвало да го защитава Парламентарната група на БСП.
Другото, което е много странно, е, че за какви ли не закони има алтернативни закони от страна на Парламентарната група на Демократичната левица, а за Закона за социалното подпомагане няма. Ами, ако искахте по-хубав закон, защо не внесохте алтернативен и сега щяхме да имаме възможност от двата да направим един добър закон. Защото и аз не го харесвам този закон. (Шум и реплики в блока на левицата.)
Само че искам да кажа на господин Руси Статков: не са се появили сега бедни, господин Статков, сега се появиха богати. Защото преди осем години всички бяхме бедни с изключение на комунистическата върхушка. И това трябва да го имате наум винаги. Всички бяхме бедни, че и досега сме бедни, благодарение на това, че пък окрадоха държавата вашите хора. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция.)
И ако трябва да се помага на някого, сега се помага затова, защото пет пъти ги крадоха тези хора и сега продължават да ги крадат - с орсовки, с пирамиди и с какви ли не работи.
Но кой има право на социално подпомагане? Трябва да ви кажа, че аз не можах да разбера от този закон. За мен не може да има право на социално подпомагане онзи, който има четиристаен апартамент, защото един активен борец дойде и каза: аз имам само един апартамент, нищо че е четиристаен, но имам право на социално подпомагане. Не трябва такъв човек да има право.
Не може един човек, който твърди, че е безработен, но има четири крави, да твърди, че трябва да бъде социално подпомаган. Ами, че той взема повече пари от един народен представител! (Шум и реплики от блока на левицата.)
Не може един човек, който е получил от реституцията на земята или горите огромно имущество в земя или в гора, и да иска да бъде социално подпомаган.
Докато не се разберем по тези въпроси мисля, че нито този закон ще заработи, нито ще има социално подпомагане в България.
Не мога да се съглася с тази постановка, че само защото доходите на някого били ниски и трябва да има право на социално подпомагане. Не мога да се съглася и с другото: че даден човек има един имот от, да кажем, едностаен апартамент в града и някаква къща по наследство в едно село, в което няма никакви шансове да я продаде, и той пък да няма право на социално подпомагане, ако няма доходи. От този закон обаче това не личи - кой има право, кой няма право.
Аз не мога да се съглася, че по този начин трябва да приемем закона, защото и аз не знам кой има право и като дойдат при мен хората, не мога да им обясня. Защото излиза, че право да получават екю имаха само хората от партийната организация на БСП в селата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Стига сте приказвали глупости!
ЦОНЬО БОТЕВ: Ами, така е, да. И непрекъснато идват да се оплакват как се раздават помощите по селата. (Шум и изразено неодобрение от блока на левицата.) И който ме слуша сега, ще бъде сигурен, че това, което ми го е казал, аз съм направил така, че да го чуят и онези по градовете, които не знаят как става. Нищо, че става дума за четири екюта.
Но да се върна към закона. Аз наистина не мога да се съглася, че един закон, колкото и устройствен да е, трябва седем пъти да ни препраща към подзаконови нормативни актове. Не мога да се съглася, защото например има такава аномалия. В единия от случаите устройството е записано в закона, а в другия от случаите не е записано. Значи може устройството поне на фонд "Социално подпомагане" да бъде записано в закона, а да остане само дейността. Може би не цитирам точно случая, но има нещо подобно. Съветът по социално подпомагане, извинявайте.
Не мога да се съглася затова, че държавната политика и социалното подпомагане се осъществяват от Министерството на труда и социалната политика в сътрудничество с общините и нестопанските организации. При това положение излиза, че те са само някакви помощни органи, а в същото време се казва, че общината създава общински център за социално подпомагане, което е юридическо лице и е на издръжка от бюджета на общината. Това за мен е едно голямо противоречие и би трябвало да се изглади, когато законопроектът се приема на второ четене.
Естествено за териториалните центрове аз не знам дали въобще трябва да става дума. Аз категорично държа центровете да бъдат областни - така както е по Конституция, така както е в Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Това, че министерствата преди две години, когато трябваше да въведат на областен принцип техните децентрализирани структури, но не го направиха, не значи, че сега, когато имаме възможност да го направим, да не го правим.
По-нататък аз се притеснявам от тези прословути лицензии. За всяко нещо да се издават лицензии. Казах го и в изказването си по Закона за измерванията, казвам го и сега: лицензиите са предпоставка за корупция. И колкото по-малко са разрешителните режими в България, толкова по-добре. Нека да намерим друг принцип - да отнемаме правото, ако той не се съобразява със закона, но не да му разрешаваме. Мисля, че този принцип е по-добър, отколкото даването на лицензии по един или друг начин. Още повече пък, че условията и редът се определят от министъра на труда и социалната политика. Моите уважения към господин Нейков, но няма никаква гаранция, че след него няма да дойде един друг министър като Минчо Коралски. (Шум и реплики в блока на левицата, които не се разбират.)
Ами, възможно е такова нещастие да постигне България наистина.
По-нататък. Социална помощ се отпуска от ръководителя на общинския център. Хубаво, обаче кой ще му осъществява контрола, аз също не мога да разбера от този закон. На базата на какви критерии ще я отпуска?
Пише, че лицата и семействата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват своевременно общинския център за социално подпомагане за всички промени в обстоятелствата относно правото и размера на помощта. Обаче няма санкция, ако не го изпълняват това нещо. Защо има нещо включено в закона, което след това няма никаква реакция в същия закон? Значи след като те са длъжни да уведомяват, ако не уведомят, трябва да има някаква санкция. Тази санкция аз не я видях в този законопроект. (Реплика от блока на ДЛ: "Координационният съвет ще го направи".)
Няма координационни съвети в България. Мисля, че КНСБ има координационни съвети или някой друг. Научете устава на СДС, моля ви. Много изоставате с тази тема. (Шум и реплики в блока на левицата.)
И по финансирането. Значи записано е един път в т. 2 на чл. 22 "Целеви субсидии от държавния бюджет" и т. 4 "Средства от фонд "Социално подпомагане", а в чл. 24, т. 1 е "Целева субсидия от Републиканския бюджет".
Не е нормално, според мен, два пъти за едно и също нещо да се включва целева субсидия от Републиканския бюджет. Може би е най-добре тази целева субсидия да си остане за фонд "Социално подпомагане", а не да се разделя на две места.
За трипартитния принцип аз съм категорично против. Против съм, защото не виждам мястото нито на работодателите, нито на синдикатите в това социално подпомагане. Ако трябва, нека да има някакъв съвет, на базата на някакви сдружения на гражданското общество, които да участват в това партниране с Министерство на труда и социалната политика, но първо си мисля, че участието на съюзите на работодателите и на синдикатите или ще бъде такова, че то да не бъде полезно за министъра на труда и социалната политика, или пък те няма да се ангажират достатъчно с проблемите, които се решават там, защото не ги касаят в края на краищата.
Не мога да разбера какво значи "Организациите с нестопанска цел могат да получават средства от фонд "Социално подпомагане"." Могат, но как? По какъв начин? Пак не пише. Пак сигурно в някаква наредба. Какви са тези норми и стандарти, за които става дума в чл. 26? Къде са тези норми и стандарти, защото един народен представител, за да изработи своето становище и да гласува по един законопроект, трябва да знае за какво в края на краищата става дума. Дори да бъде в подзаконов нормативен акт, някъде в мотивите трябваше да бъдe написано.
И накрая, изведнъж в глава седма се появява някакъв инспекторат. Обаче този инспекторат там, където се създава Националната служба за социално подпомагане, го няма. Значи при работата по закона между първо и второ гласуване, мисля, че е редно в тази част, където става дума за създаването на Националната служба за социално подпомагане, да бъде включен инспекторатът, а вече в глава седма да става дума за неговото устройство и дейност.
И за тези обществени съвети в общините също не е ясно кой и как ги създава, кои имат право да участват в тях, на какъв принцип, каква ще бъде тяхната роля - дали само контролна, дали ще имат и някакви други функции. Това също не ми е ясно.
И последното, което бих искал да кажа, е за разходваните суми от наложени глоби, внесени във фонд "Социално подпомагане". Ако до 50 на сто от тези средства се разходват за подобряване на материалната база, дали няма да изпаднем в онзи случай, който писаха по вестниците за някакви много скъпи плочки за обзавеждане, за барчета. Сега разбирам, че и в Габрово имало такова нещо, че и габровският шеф на Службата по заетостта прави някакви барчета, кръчми и не зная какви други уреждания. (Реплики от Демократичната левица.) И се чудя защо, господин министър, той все още е на работа? Време е да си отиде.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Само той остана да не е сменен. Всички други са сменени.
ЦОНЬО БОТЕВ: Ами ще ги смени, щом харчат неправомерно парите, ще ги смени, естествено.
Но в други закони си спомням, че за стимулиране на работещите, точно в подобни закони, беше определена една такава граница - до 7 на сто. Нека и тук да бъде до 7 на сто за стимулиране, за да е ясно в края на краищата как се разпределят тези пари. Първо, според мен 50 на сто са много. И второ, би трябвало да бъде ясно колко процента за какво се предвиждат, за да не стигаме до такива случаи, на каквито сме свидетели през последната година.
И въпреки многото критични бележки, които отправих...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Те всичките бяха критични.
ЦОНЬО БОТЕВ: Да, което трябваше сигурно да направи БСП, но се наложи аз да го правя... Когато завършат дебатите ще предложа да се увеличи срокът за внасяне на предложения за изменение и допълнение на закона.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): След всичко, което каза, логичното беше да го отхвърлиш.
ЦОНЬО БОТЕВ: Няма да го отхвърляме, защото... Вижте, вие сега ме карате да ви кажа, че след като толкова години и по времето, когато вие управлявахте не вкарахте Закон за социално подпомагане, сега сме длъжни да приемем този, а с взаимни усилия да го направим такъв, че той да бъде действащ и да бъде полезен на българското общество. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря много на господин Цоньо Ботев.
Искам да напомня на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че не е дала становище. И много голяма част от въпросите, които господин Ботев постави, вероятно щяха да намерят отговор.
Има думата за реплика господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Аз мисля, господин Ботев, че Вие подкрепихте нашите тези и в това няма нищо чудно, ако човек уважава себе си да види проблемите и да ги постави пред залата. Но с две неща не аз, а българският народ не е съгласен, господин Ботев. (Възгласи от СДС.)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Кого го попита?
РУСИ СТАТКОВ: Едното, господин Йорданов, е за бедните. Бедните, господин Йорданов и господин Ботев, наистина се появиха през тези години. И ако нещо срещна навсякъде сред моите избиратели, то е, че: "Тъкмо за 40 години се бяхме създали като средна класа..." - това са ми казвали и възрастни, и по-малко възрастни - "... тъкмо мислехме да живеем спокойно своите старини или пък да имаме жизнената перспектива, всичко това го загубихме". Това е несъгласието на българския народ, уважаеми дами и господа. Имайте го като обица на ухото и когато направите нещо по-добро, което да замести това несъгласие, тогава говорете от тази трибуна по този повод.
Що се отнася до върхушката. Уважаеми дами и господа, ще кажа нещо, което сигурно ще засегне някои от тази зала, но съм длъжен да го направя. Аз не съм подкрепял и никога не мога да приема наистина злоупотреба с власт, но когато вие адресирате нещата, трябва да се огледате наоколо. Тези дни един министър каза, че си купува сирене на бучки. Същевременно един вестник изнесе информация, в която пишеше, че неговата съпруга е получила, за да не бъда съвсем неточен, някъде около 18 000 екю. Никъде не срещнах опровержение.
Уважаеми дами и господа, нека да бъдем наистина точни и отговорни и да не сме популисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, няма да Ви благодаря, защото някои внушения не трябва да се правят по този начин.
За втора реплика - проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се старая през тази година да свеждам до минимум моментите в нашата работа, когато се политизира. Първо, с много от вашите оценки във връзка с положения в закона съм съгласен, макар че не участвам в тази бригада по закона, който е предмет на обсъждане. Но никак не съм съгласен от тази висока трибуна да се приказват понякога неща, които са на границата на глупостите. Ето за какво става дума.
В Националната библиотека всеки един от народните представители може да отдели час и да се запознае с едно томче, издадено от Организацията на обединените нации, в което ще намерите резултатите от така наречената Международна програма за сравнение. Тя се прави от много години по методология и под ръководството на две известни американски имена - Джилберт и - Кревис. Там, господин Ботев, Вие ще видите, че в 1987 г. България е вкарана в тази програма косвено, чрез Унгария и по стоп международни, както се казва, долари, т.е. неизменна покупателна способност, България е в редицата на около 40 страни с около без малко 4500 такива долари брутен вътрешен продукт на човек от населението. Тогава по критериите, по които се работи, България беше обявена в групата на средно развитите страни. И в една страна, в която съществува режим, почти изравняващ хората, ние бяхме едно егалетарно общество, което и Вие, и общо взето не приемаме. Нямаше, както Вие се изразявате, състоянието "вчера всички бяха бедни". Така че, защитавайте си тезите, но от тази трибуна не трябва да се стига до такова положение да се оплюва всичко, което е имала и е била България, оценено не от български икономисти, а от авторите на тази Международна програма. Това е един съвет от мен към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоилов.
За дуплика има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин Статков, уважаеми господин Стоилов! Не зная защо толкова ви боли това, което ви казваме за онова време, след като вие твърдите, че сте социалисти. Аз говорех за комунистите, а вие се засягате, което е доказателство за какво става дума.
Трябва да Ви кажа, че това, което е пишело в това списание, господин Стоилов, не е вярно, защото Вие тогава лъжехте непрекъснато. (Реплики от ДЛ.) Ами, не е вярно! Хайде да смятаме колко пари аз съм вземал. Сто и десет лева заплата имах като инженер. Сто и десет лева бяха 110 долара, което значи максимум 110 долара. Което значи, че аз съм вземал 1200 долара на година.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Колко можеше да купиш със 110 лв. тогава и колко сега?
ЦОНЬО БОТЕВ: Ами, нищо не можех да си купя, както и сега, да. Нищо! Какво съм можел да си купя със 110 лв.? Една кола струваше, да кажем, 6100 лв.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): И не можеше да я купиш.
ЦОНЬО БОТЕВ: И не можех да я купя, и да искам. Трябваше да чакам 20 години. Хайде да не си говорим за тези неща. Беднотията си я имаше. Недейте да мислите, че я е измислила демокрацията. Така е, само че сега някои от тези хора излязоха от нея.
А що се отнася до моите позиции, моята позиция е такава, каквато е позицията на съвестта ми. Аз мисля, че нашето задължение е ние да излизаме оттук с добри закони и съм длъжен да кажа къде аз виждам недостатъците на един закон и с каквото мога, да бъда полезен, за да го оправим. Така че всеки би трябвало да си защитава тук позициите не заради туй защото законът бил на този или на онзи, а да каже това, което мисли, да каже това, което трябва да стане, и да каже и другото. Например никой не каза, че този закон противоречи на една българска поговорка - "Който не работи, не трябва да яде". Тогава какво ще правим сега? Значи едно време нашите деди по един начин разсъждавали, ние сега само за да уйдисаме на вас, правим социално подпомагане, защото сте били за социална държава. Аз като дясномислещ човек съм дори против тези неща, да си го кажа правото. Но нали всички възприемаме в тази Декларация за национално съгласие едни принципи и след като сме ги приели, аз съм длъжен да ги спазвам и да се съобразявам с тях.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ботев.
Искам да съобщя на колегите, че на групата на СДС са останали за съжаление само пет минути. Господин Благой Димитров се отказва.
Има думата госпожа Росица Тоткова. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Казвам го, защото има записан още един оратор и той няма да може да вземе думата. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Увеличено е времето и с увеличеното време остават пет минути.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми търпеливи колеги! Най-лесно е да се политизира социалната политика, която се провежда в нашата страна, особено по време на преход. Но най-вредно е да политизираме именно този въпрос. И аз се обръщам специално към господин Руси Статков - моля Ви, господин Статков, търсете другаде аргументи, не провокирайте такива дискусии, защото те не водят до нищо конструктивно. (Ръкопляскания от мнозинството.) Вместо да си насочим енергията в позитивна насока, да търсим добрите решения, които ние можем да намерим, ние се разпиляваме да доказваме кой колко е по-виновен. Всеки сам за себе си вярвам, че вече е намерил отговор на този въпрос.
След Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта, след Закона за безопасни и здравословни условия на труд това е третата стъпка, която Тридесет и осмото Народно събрание прави в областта на социалното законодателство, в регулирането на обществените отношения, по-конкретно в социалното подпомагне на бедните граждани на Република България. В предложения законопроект от Министерския съвет - аз няма да се спирам подробно на неговите добри и лоши страни - считам, че трябва да се намери законодателно решение в следните области:
Първо. Законопроектът трябва да гарантира граждански обществен контрол върху изразходването на средствата за социално подпомагане. Смятам, че това може да бъде уредено и в предложената структура на този закон именно с включване на представители преди всичко на благотворителни дружества или на други граждански сдружения и организации в обществените съвети към общините, в Съвета за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. С присъствието си тези неангажирани политически структури, които имат основна задача да защитават различни права на гражданите на нашата страна, смятам, че можем по-лесно да постигнем това, което съм убедена, че всички ние желаем - средствата за социално подпомагане от държавния бюджет, от общинските бюджети да отиват при тези, които се нуждаят от тях. Такъв контрол трябва да се осъщствява както върху тези, които получават средства от държавния или от общинския бюджет, или от фонд "Социално подпомагане", тоест клиентите, които са на центровете за социални грижи. Така трябва да се осъществява контрол и върху тези, които имат право по закон, така, както е записано и в законопроекта, да вземат решение дали един гражданин има право или няма право на такова социално подпомагане. И аз мисля, че в това отношение имам право да предложе дори едно крайно решение. Може би не е толкова важно шефовете на общинските центрове за социални грижи точно на кого са подчинени, защото това ще бъде едно конюнктурно решение. По-важното и което би могло да допринесе до развързване на този възел, за който сега се прокрадват елементи от началото на дискусията, е, ако в закона впишем един текст, с който с този закон даваме право на работодателя да освобождава от длъжност такива длъжностни лица, такива служители на различните нива на центровете за социални грижи и най-вече на общинските центрове, защото те имат непосредствената задача да обслужват гражданите, да определят това право, когато те са нарушили този закон. Това не е прецедент, аз не откривам топла вода или колело, както господин Нешев се изразява. Въпросът е дали ние ще приемем такъв подход.
Вторият въпрос, по който смятам, че трябва да търсим допълнително решение, това е разширяване функциите на центровете за социални грижи. Центровете за социални грижи сега са превърнати в една структура, която регистрира имащите или желаещите да получат социални помощи, от друга страна, определят това право и дават тези помощи на съответните лица. Мисля, че това е едно абсолютно формализиране на дейността на центровете за социални грижи и на самите социални работници. Би следвало тези специалисти да поемат грижата, което да е записано в закона, за тези хора, които обслужавт, за да могат те да им помагат в стремежа на тези хора да излязат от състоянието, в което се намират.
Друго нещо, което смятам, че би могло да се добави към функциите на центровете за социални грижи, това е, че тези специалисти, които работят в тези центрове, трябва да носят отговорност за това да откриват такива хора, които се нуждаят от социално подпомагане. Всички ние знаем, че има много хора, които се нуждаят от социално подпомагане - дали не са разбрали, дали по други, съвсем човешки причини, не са отишли да си потърсят някаква помощ от тези центрове. Всъщност тези хора, очевидно нуждаещи се, остават извън системата. Мисля, че това съвсем спокойно може да бъде записано в закона.
Следващият момент, по който смятам, че трябва да се разшири законовата регламентация, това е законът да гарантира със своите текстове при предлагането на услугите от центровете за социални грижи да се запазва достойнството на хората. Може би най-многобройни са оплакванията не защо определен човек не е получил помощ, а защо са се отнесли към него като човек, който е отишъл да проси или да иска от някого милостиня и т.н. Не искам да казвам, че всички са грубияни, но за съжаление трябва да го констатираме.
И тъй като нямам много време, четвъртият въпрос, който искам да отбележа, касае фонда за социално подпомагане. За разлика от господин Койчев аз смятам, че точно тук трябва да има такъв фонд. Не съм експерт, не мога да преценя къде трябва да има, но тук мисля, че такъв фонд трябва да има, който да изпълнява ролята на буфер. Мисля, че би могло да се потърси възможност за допълнителни приходи в този фонд. Само ще ви кажа, че в Наредбата-закон от 1934 г. всеки гражданин е внасял една дневна надница в касата за обществено подпомагане. Не искам повече да го коментирам.
Очевидно е, че по закона ще постъпят много предложения. И така, както е в стила на работа на Комисията по труда и социална политика - задълбочено да разглежда всички предложения, които постъпват, макар че на места дискусията се превръща в много остра полемика, мисля, че ние ще подходим и този път по същия начин и ще ви предложим такива решения, които да отговарят на потребностите на гражданите на нашата страна, на тези хора, които са ни гласували доверие сега да стоим в тази зала. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Тоткова. Позволих си да бъде по-дълго времето, тъй като тя е един от тесните специалисти в тази сфера от нашата пленарна зала и ние тях трябва да слушаме преди всичко. Приключихте, госпожо Тоткова, нали?
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги, във връзка с последното, което казах, и във връзка с всички предложения, които бяха направени, във връзка с оживения дебат, който беше воден днес по този закон, предлагам да удължим срока за предложения за второ четене на десет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, но още не сме го приели на първо четене. Нека да вървим последователно.
Преди да пристъпим към гласуване, искам още веднъж от името на ръководството на Народното събрание да поздравя госпожа Емел Етем с нейния рожден ден. (Ръкопляскания.)
А сега, колеги, тъй като приключихме с дебатите, искам да попитам министъра желае ли още един път думата? Не желае.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за социално подпомагане.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 47.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожа Тоткова направи процедурно предложение за увеличаване на срока за предложенията между първо и второ четене на десет дни.
Има ли противоположно мнение?
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, имайки предвид това, че действително всички, които се изказаха, подкрепят необходимостта от такъв закон и същевременно, включително и колегите отдясно имаха доста бележки, които са съществени, моето предложение е дните да не са десет а четиринадесет. Двуседмичен срок мисля, че е нормално да имаме, за да преразгледаме и прецизираме текстовете от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Госпожа Тоткова оттегля предложението си и се съгласява с предложението на госпожа Масларова.
Гласуваме предложението за удължаване на срока на четиринадесет дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 182, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Няколко съобщения.
Веднага след заседанието Комисията по икономическата политика се събира в зала "Изток".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе своето заседание днес от 16,15 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, 4 март, от 15,00 ч. в зала N 142 при следния дневен ред:
Законопроект за създаването на фонд "Развитие на системата на народната просвета", второ четене.
За заседанието на Комисията по икономическата политика има голям дневен ред, който няма да обявявам. Известен е на комисията.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание утре, 5 март, от 14,30 ч. в зала N 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, с няколко точки дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство.
3. Законопроект за гарантиране на експортното застраховане.
4. Законопроект за защита на конкуренцията.
5. Проект за решение за избиране на кандидатури за български представители в Европейския съд по правата на човека.
Утре, 5 март, от 9,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание ще се проведе среща на Комисията по външна и интеграционна политика с господин Юрген Трумпф, генерален секретар на Секретариата на Съвета на Европейския съюз.
Утре, 5 март, от 15,00 ч. в зала N 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 ще се проведе редовното заседание на Комисията по външна и интеграционна политика.
Заседанието на Комисията по труда и социалната политика за днес се отлага.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,46 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Петя Шопова


Секретари:
         Васил Клявков

        Иван Бойков