Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Светлана Дянкова и Николай Христов. Да им е честито! Да са живи и здрави! (Ръкопляскания.)
Новопостъпили питания в периода от 28 януари до 3 февруари 2000 г.:
Постъпило е питане от народния представител Христо Петров към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно законосъобразността на избор на ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 февруари 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцеслав Асенов Димитров към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно борбата с организираната престъпност при вноса на кафе в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Венцеслав Димитров към Муравей Радев - министър на финансите, относно несъбирането на пълните приходи от мита, акцизи и ДДС при вноса на сурово кафе в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Надежда Михайлова - министър на външните работи, относно разпореждане с държавно имущество в Австралия. Следва да се отговори писмено до 11 февруари 2000 г.
Писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Димитър Николов Димитров;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството на същия народен представител;
- министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народните представители Красимир Каменов и Илия Петров;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.


Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с актуалните въпроси и питанията към министър-председателя Иван Костов.
Актуален въпрос от народния представител Виктория Василева относно преструктуриране на Националната електрическа компания ЕАД.
Подобен въпрос е зададен и от народния представител Кирил Ерменков. В неговия въпрос е добавено: "и договореностите с Международния валутен фонд".
Има думата госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! В изпълнение на стратегията за развитие на енергетиката, както и в съответствие с 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд, предстои преструктурирането на Националната електрическа компания и отделянето на енергопроизводствените предприятия като самостоятелни търговски дружества, както и отделянето на преносната от разпределителната мрежа. В последно време и в средствата за масово осведомяване, както и в различни инициативи на синдикалните централи, зачестиха твърденията, че преструктурирането на енергетиката предстои да се извърши върху погрешни или то поне по изкуствено завишени в положителна насока икономически разчети, както и при липса на ясна нормативна уредба.
Тъй като се създава излишно напрежение сред населението и работещите в сферата на енергетиката, моят актуален въпрос е: изготвени ли са икономическите анализи, доказващи способността на дружествата да функционират като самостоятелни търговски единици? Въз основа на така направените разчети има ли опасност от повишаване на себестойността, а оттам и на цената на електроенергията? И последно, ще повлияе ли отделянето на дружествата върху нормалното снабдяване на населението и индустрията с електроенергия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Ерменков, ако обичате и Вие да формулирате въпроса си, за да може министър-председателят да отговори едновременно.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Всички ние следим с интерес и съпричастие организацията и дейността за подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз, за провеждане на преговорите за присъединяване, а така също за трудните преговори по време на последната мисия на Международния валутен фонд по изпълнението на договорените задачи и мерки от програмата за тригодишното споразумение с фонда за провеждане на макроикономическите и структурни реформи и възможностите за осъвременяването им в съответствие с икономическото и социалното състояние на страната.
В плана за действие за преструктуриране, премахване на субсидии и финансово оздравяване на търговските дружества в енергийния сектор за периода 1998 - 2001 г. е определена и основната цел за преструктурирането на енергетиката, посредством комерсиализация, финансово оздравяване, работа при пазарни условия и приватизация.
В Комисията по енергетика и енергийни ресурси изслушахме информации за изпълнение на програмата за преструктуриране и приватизация на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси, НЕК и топлофикационните дружества и стратегията за приватизация на НЕК. Направени бяха редица предложения за подготовка и провеждане на реформата. В това число, по отношение реалистичния график за преструктурирането и приватизацията на НЕК, създаването на седемте регионални електроразпределителни предприятия и отделянето на АЕЦ "Козлодуй".
На среща с представители на Делегацията на Европейската банка за възстановяване и развитие беше също обсъдено в основни линии изпълнението на програмата за преструктуриране на електроенергетиката и някои препоръки по отношение преструктурирането на сектора.
Приключиха и преговорите с представители на Мисията на Международния валутен фонд, ръководена от господин Юха Каконен, на които бяха оценени подготовката и реализацията на Програмата за преструктуриране на НЕК и енергийния сектор. Оценките, които се дават за досегашната дейност по преструктурирането на енергийния сектор, предложенията и препоръките за продължаване на реформата в енергийния сектор, действията и сроковете за приватизация на НЕК, определени в стратегията за приватизация, а така също резултатите от проведените разговори и договорени нови задачи, стратегии и мерки по тригодишното споразумение ми дават основание да помоля Вас да отговорите на следния актуален въпрос: каква е Вашата оценка от досегашната дейност за подготовката и провеждането на преструктурирането на Националната електрическа компания ЕАД, готовността на правителството и енергийните ведомства за продължаване и успешно завършване на структурната реформа в електроенергийния сектор, отраслово, финансово преструктуриране, институционална и законова реформа, а така също договорените действия и срокове с Международния валутен фонд за изпълнение на задачите, свързани с преструктурирането? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Имате думата господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожице Василева, уважаеми господин Ерменков! Поставените от вас въпроси са особено актуални и аз ще ги разделя на две в отговорите си все пак, въпреки че до голяма степен се покриват.
Наистина днес процесите на преструктуриране и разбиване на монополните структури в енергийния отрасъл навлизат в решаваща действена фаза. Тази фаза предизвиква много дискусии в обществото, което е обяснимо. Едновременно с това това преструктуриране, това разбиване на монополите в страната, нека го наречем с истинското име, се очаква да бъде постигнато и във връзка със започване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз в областта на енергетиката. Ние трябва да сме напреднали достатъчно.
Процесите, както ви е известно, протичат при строго изпълнение на националната стратегия за развитието на енергетиката до 2010 г., одобрена от българския парламент на 12 март миналата година, и тригодишния план за действие за преструктуриране и премахване на субсидиите и финансовото оздравяване на търговските дружества в енергийния отрасъл за периода 1998 - 2001 г.
Параграфи 12 и 14 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност дават нормативно основание за срочното разделяне на монополните структури в енергетиката преди разработването и приемането на подзаконовите нормативни актове. Съгласно § 14 Министерският съвет има правото до края на 2001 г. да одобрява цените на енергията и енергоносителите в рамките на приетия план за действие в тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, гарантиращо плавното адаптиране на цените на електроенергията за населението и изравняване с цените за индустрията към края на периода.
На първия въпрос: изготвени ли са икономическите анализи за преструктурирането на НЕК, доказващи способността на дружествата да функционират като самостоятелни търговски единици? Искам да ви уверя, че през 1999 г. експертите и на дружествата от енергийните отрасли, и на регулативните органи с активното участие на широк кръг от специалисти, водещи експерти и външни консултанти извършиха подготвителната работа със задълбочени анализи и прогнози с оглед да гарантират техническата и икономическата стабилност на бъдещите отделени дружества и на енергийната система като цяло. Предвиденият срок в тригодишното споразумение е поетапно до средата на 2000 г. да се реализира пълното обособяване и функциониране на модела единствен купувач. От общо 28-те областни електроснабдителни клонове и райони на Националната електрическа компания ЕАД, на база тяхната жизнеспособност и технико-икономически показатели, са оптимизирани 7 равнопоставени акционерни дружества за разпределение и продажба на електроенергия. За тази цел е извършено следното: разработени са основните приоритети за тяхното развитие, определени са точките на измерване на електроенергията и са монтирани необходимите технически устройства. С областните управители и с ръководителите на електроразпределителните клонове са обсъдени и съгласувани мерките за повишаване на събираемостта от промишления и обществения сектор и за намаляване на технологичните и непредвидени загуби, имам предвид и кражбите в новообразуваните дружества. Оптимизирани са финансовите потоци, в това число и на инвестиционните разходи. Определени са ефективна система за управление, функционалните връзки и седалищата на акционерните дружества в следните градове: Плевен, Горна Оряховица, Варна, Стара Загора, Пловдив, София - област и София град. Клоновете към тези дружества съответстват на административните области. Съобразени с регионалните планове за развитие за 2000 г. се разработват и бизнесплановете на дружествата. Разработени са уставите на дружествата, проектодоговорите за покупка и продажба на електроенергия, правните анализи и разделителните протоколи, както и договорите за възлагане на тяхното управление.
Аналогични анализи и разчети са разработени и за електропроизводствените клонове на НЕК и най-детайлно за АЕЦ "Козлодуй". На тази база през следващите няколко месеца поетапно и те ще бъдат отделени от сегашната структура на компанията.
Относно АЕЦ "Козлодуй" са финализирани икономическите анализи и прогнози за изпълнението на програмите и мерките за безопасна експлоатация през 2000 г. Разчетени са всички необходими експлоатационни и инвестиционни разходи, разработени са устав на новото електропроизводствено дружество, договор за възлагане на управлението, договор за продажба на електроенергия и договор за разполагаемост.
Вие поставяте още два въпроса: съществува ли опасност от повишаване на себестойността, респективно цената на електроенергията и ще повлияе ли отделянето на дружествата върху нормалното снабдяване с електроенергия?
На това отговарям следното. Пристъпвайки към реализацията на процеса на преструктуриране, смятам, че няма причини започващото преструктуриране на електроенергийния сектор да доведе до повишаване на себестойността, а оттам и на цената на електроенергията, както и за нарушаване на нормалното електроснабдяване в страната. Енергийната система разполага с достатъчно електроенергийни мощности за производство на необходимата за промишлеността и бита електроенергия. Електроснабдителната система функционира нормално, а висококвалифицираните кадри, обслужващи системата, са в състояние да се справят както с последствията от природните стихии, така и с евентуалните проблеми, които биха се появили в процеса на преструктурирането.
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси в качеството си на принципал на новосъздадените търговски дружества в енергийния сектор, ще осъществява по-действен контрол и координация върху тяхната дейност с цел гарантирането на сигурно и надеждно снабдяване на населението и промишлеността на страната с електроенергия. Всичко ще доведе до по-ефективно управление и оптимизиране на финансово-икономическите показатели за отделните дружества още през тази година и ще окаже положително въздействие и върху икономиката на страната като цяло. През този период дружествата ще могат да подготвят до въвеждането на функциониращи регулаторни механизми участието си в самостоятелни търговски субекти в създаващия се конкурентен енергиен пазар в края на тази и през следващата година. В този процес са отчетени и предстоящите кредити и споразумения, при което новите самостоятелни юридически лица ще бъдат по-ясните кредитни бенефициенти. Така се създава по-добра възможност за привличането на стратегически инвеститори, по-изгодни условия за приватизация в отрасъла и защита на интересите на потребителите.
По въпроса на господин Ерменков. Приключилите преговори с Международния валутен фонд отчетоха напредък в процесите на преструктуриране на Националната електрическа компания след счетоводното разделяне на дейностите по производството, преноса и разпределението, както и изпълнените технологични предпоставки и технически средства за надеждно функциониране на отделните дружества. Държавната агенция по енергетика, Държавната комисия по енергийно регулиране и Международният валутен фонд се договориха до м. април 2000 г. да се завършат и подготвят за прилагане общите условия на проектодоговорите за покупка и продажба на електроенергия и наредбата за системата на ценообразуване, които ще гарантират по-плавен и прозрачен преход към регулиран конкурентен електроенергиен пазар.
Регулаторната комисия и Държавната агенция ще разработят в този срок ефективен механизъм за мониторинг на политиката на ценообразуването на единствения купувач преносната компания с пренос на ток високо напрежение, като заедно с договорните условия производствените програми и енергия баланс на страната ще контролират и осигуряват финансовата стабилност и сигурността на системата при изравняване на крайните цени - от 4 цента за индустрията и населението към средата на 2001 г.


Като отчетоха, че въгледобивът през 1999 г. е претърпял значително преструктуриране, Държавната агенция за енергетика и енергийно регулиране и Международният валутен фонд, съгласувано с Министерство на финансите, определиха основните елементи на ефективен механизъм с план за действие за изчистване на задълженията, натрупани от 1992 до 1997 г. към Националния осигурителен институт в размер на 45 млн. лева, а именно: отделяне до м. март на всички губещи рудници и участъци с възможни бързи процедури за приватизация или ликвидация, подготовка на оздравените дружества за добив на енергийни въглища за отдаване под концесия или приватизация.
За решаване на финансовите проблеми на топлофикациите процесът се разглежда в средносрочен и дългосрочен аспект. Отчете се неблагоприятната международна конюнктура на пазара на горивата с нарасналите вътрешни цени на природния газ и мазута, значителният брой на отказалите се абонати в промишления сектор и населението, спадът на събираемостта и просрочията, при което се договорихме:
Предвид сериозния характер на работата в топлофикациите в този зимен период да се отпуснат две трети от общо предвидените субсидии за 2000 г. Подобно решение да се приложи и за общините, за да погасят те задълженията си за консумирана топлоенергия.
За решаване на дългосрочните проблеми ще се разработи съгласуван план за действие за отделните топлофикации, който ще се основава на оценка на правителствените цели по отношение на цените и субсидиите за инвестиции, съобразени със социално-икономическото развитие на страната и политиката на доходите. Ще се търси по-плавно намаляване на субсидиите за експлоатация през следващите години, отчитащи финансовото, екологичното и социално въздействие, алтернативни варианти за всяко топлофикационно дружество.
Програмата за финансово оздравяване и преструктуриране на "Булгаргаз" се изпълнява успешно. От средата на 1999 г. фирмата елиминира своите неизплатени задължения и изпълни настоящите си задължения към бюджета. Международна фирма извърши счетоводен одит на "Булгаргаз" и се изпълни счетоводното разделяне на доставките от транзита и съхранението на природния газ. До края на м. март 2000 г. ще бъде готова програмата за отделяне и прилагане на пазара на инвеститорите на оптимизиран брой газоразпределителни компании.
Личната ми оценка към всичко, което казах, уважаеми господин Ерменков, е, че точно в момента сме в най-трудната фаза на реформата в енергетиката и това изисква и много силна подкрепа и от страна на народните представители за изпълнителната власт. Аз искам да Ви благодаря за всичко, което прави вашата комисия в подкрепа на тази наистина толкова необходима реформа на българската енергетика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Госпожо Василева, имате думата за реплика.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за изчерпателната информация, която дадохте на народните представители. Мисля, че тя е полезна не само на всички нас като народни представители, а на цялата българска общественост, на която в това отношение определено сме длъжници, може би защото оставихме противниците на реформата в енергетиката да плашат хората с някакви невероятни апокалиптични картини, които се задават с преструктурирането въобще на енергийния сектор.
Надявам се днес изнесената информация наистина да им покаже, че всичко това, което се прави, се прави в посока на подобряване на цялостната дейност в сферата на енергетиката, включително за всеки един български гражданин - че това означава много по-качествено обслужване на българските граждани, това означава много по-голяма прозрачност в движението на финансовите потоци на дружествата и всички онези положителни ефекти, които търсим върху цялата икономика, имайки предвид, че все пак енергетиката е един от структуроопределящите фактори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Ерменков, имате думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин премиер! Аз Ви благодаря за отговора, с който по принцип отговорихте на моите въпроси.
Аз лично очаквах по-конкретни отговори по отношение договореностите с Международния валутен фонд. Освен това, както Вие знаете, имаше отговорни срещи с представители на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, които имаха конкретни препоръки как да продължим. Те все пак са препоръки, но каква част от тях ние приемаме?
Убеден съм, че преструктурирането следва да се извърши в съответствие с действащия закон. Ние вече имаме някакви предложения за актуализация, за доработване на закона. Вчера аз внесох един законопроект за изменение и допълнение на вторичната, подзаконовата база, която закъснява. Тя определя и някои условия на преструктурирането в енергийния сектор.
Освен това Международният валутен фонд и Световната банка - за съжаление аз не съм участвал в тези преговори - поне от информацията, която имам - препоръчаха някои ускорявания на процесите по отношение създаването и действието на Държавната комисия за енергийно регулиране, от която зависят редица процеси и по ценообразуването, и по регулирането, лицензирането в енергийния сектор.
Казах вече за вторичното законодателство. Ние закъсняваме с голяма част от подзаконовите актове. А се съмнявам, уважаеми господин Костов, че до края на април ние ще изготвим качествени документи, които да ни свършат работа по преструктурирането.
И още нещо. Ние готвим преструктурирането и приватизацията. Много е важна подготовката и провеждането на първия процес, а именно преструктурирането, да имаме готовност за една прозрачна и качествена приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
За дуплика искате ли думата, господин министър-председател?
Имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Обществото сигурно основателно подозира, че в големите монополи има многобройни злоупотреби или недобро стопанско отношение към производството, към разпределението и т. н. Заради това ние гледаме с надежда към преструктурирането. А може би и точно поради тази причина има и такава съпротива в момента, в който започва разбиването на монопола. Защото намаляването на дружествата като размер, появата на многобройни дружества и многобройни производители и разпределители до крайното потребление ще създаде така необходимата конкуренция. По този начин ще започнат да бъдат преодолявани тези паразитни разходи.
От друга страна, аз се опитах съвсем накратко да ви кажа нивата, на които се постигнаха компромисите с Международния валутен фонд, с неговата мисия и във всяко едно направление, с изключение на "Булгаргаз", искам да ви кажа, че имаше много трудни преговори. Тези решения, които аз обясних пред вас, не се постигнаха никак лесно. Те бяха плод, първо, на необикновената упоритост на ръководството на Държавната агенция за енергетика и енергийно регулиране в отстояване на техните позиции и след това все пак на търсене и намиране на едно компромисно решение.
Аз също като Вас се притеснявам от сроковете за появата на наредбите. Многократно по време на дискусиите изтъквах следното. Крайният успех на преструктурирането в енергетиката ще дойде само тогава, когато ние създадем условия, които действат в пазарни условия при определени постоянни нормативи. Защото само така можем да убедим чуждите инвеститори, че това са места, които са печеливши и които са сигурни за техните инвестиции. Ние виждаме как например това въздейства върху конюнктурата по продажбата на Българската телекомуникационна компания. Ако сравним онзи период в самото начало, преди две-три години, когато тя функционираше в недефинирани условия, тогава просто нямаше как да бъде предизвикан инвестиционен интерес към нейната приватизация. Същото се отнася и до енергетиката. Ние сме заинтересовани, ако искаме наистина успешна енергийна реформа, да направим колкото се може по-бързо стабилни и непроменяеми тези условия, тези нормативни рамки, в които те ще функционират, за да можем да убедим инвеститорите, че това са сериозни места за инвестиции.
В противен случай, ако ние се опитваме да караме инвеститорите да се адаптират към два режима - единия отпреди нормативните и втория - след въвеждането на нормативите - очевидно няма да бъдем убедителни в предлагането на дружествата за приватизация, концесиониране и т. н.
Трябва да Ви кажа, господин Ерменков, че си даваме сметка за тези обстоятелства.


От друга страна, ние наистина ще разгледаме много внимателно направените от вас предложения за подпомагане създаването на тази поднормативна база. Аз лично ще се заинтересувам, особено след този дебат, какви са същностните причини да не могат бързо да бъдат създадени тези поднормативни актове. И дори ще проведем разговор, може би дори във вашата комисия, за да можем наистина да видим какво пречи на администрацията да създаде, а ние да приемем тези поднормативни актове, които са толкова необходими, както ние се съгласяваме с вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към министър-председателя и министъра на държавната администрация Иван Костов от народния представител Иван Бойков относно състоянието на държавната администрация и нейното участие в бордовете на държавни, общински и търговски дружества и в лицензирането на дейности, производства и услуги.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! С утвърдения държавен бюджет за 2000 г. се предвиждаше да се съкрати държавната администрация с 14 851 щатни бройки. Същевременно членове на Вашето правителство, господин министър-председател, лансират идеята за съкращение на зает персонал в бюджетните дейности с около 30 на сто. Убеден съм, че съкращенията на зает персонал в държавното и общинското управления масирано се провеждат още от началото на тази година.
Принципът обаче е главно политически. Освобождават се хора - професионалисти и на тяхно място се назначават съпартийци. По този начин:
Първо, остава неизвестен фактическият брой на заетите в администрацията - държавна, общинска и на бюджетна издръжка.
Второ, продължава тоталната ликвидация на приемствеността в управлението.
Трето, подготвя се почвата статут на държавен служител да получат само лоялните на вашата партия служители.
И четвърто, в експертните групи за преговаряне с Европейския съюз включвате също само лоялни към СДС служители, знаещи английски език, но не така добре знаещи що за професионалисти са.
Многократно бе поставян проблемът за участието на хора от дружествата, от държавната и общинската администрация в бордовете на търговски дружества. Аз имах честта два пъти да поставям този въпрос в Народното събрание. Този проблем, както Вие неведнъж сте заявявали, е тясно свързан с борбата срещу корупцията. Досега обаче са ясни само две неща:
Първо, в тези бордове участват само приближени на СДС служители.
Второ, все още нито един не е освободен от участие в бордове. Понякога са в 3-4 борда. Скоро имахме да обсъждаме такъв случай в Народното събрание.
Третият проблем, касаещ намесата на държавни служители в прякото управление на стопанските субекти, е участието им в лицензирането на дейности, производства и услуги. Този проблем, както и Вие сте заявявали, е предпоставка и източник на мащабна корупция, но според мен той задушава главно малкия и среден бизнес. За по-едрия бизнес лицензирането се извършва от комисии, на които Вие, като министър-председател, сте председател, което не се среща като практика в страните-членки на Европейския съюз.
Същевременно, както знаете, у нас съществуват над хиляда лицензионни разрешителни режима, установени със закони и подзаконови нормативни актове. Да, така е. После ще отговоря. Лично Вие се ангажирахте, господин министър-председател, още през есента на 1999 г., че тези режими ще бъдат рязко намалени. Досега обаче такива практически действия не са предприети от Министерския съвет или от другите оторизирани органи, вследствие на което бизнесът остава задушен в примката на лицензионните режими.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е: какви са количествените и качествените промени в държавната и общинската администрация и какви практически мерки сте предприели и считате да предприемете, за да спрете по-нататъшната ликвидация на приемствеността в държавното управление, а също и участието на държавни служители от всички рангове в бордовете на търговски дружества, банки и компании, както и масираното им участие в лицензионните и разрешителни режими?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Вашият актуален въпрос визира поне 4 актуални днес теми и то не само по отношение на изпълнителната власт, т.е. на ръководеното от мен правителство, но и по отношение на местните и общинските власти. Въпросът е актуален и за цялото ни общество и за българската нация, особено що се отнася до приоритетната ни цел - преговорите по присъединяване на България към Европейския съюз. Тази цел и задача не е само на българското правителство. Това е задача пред всички нас, независимо от партийната принадлежност, възможностите и познанията ни. Цел и задача, която аз съм готов да дискутирам винаги и навсякъде и с всеки, който искрено я споделя. Разбира се, едни от отговорните за постигането на тези задачи са служителите в държавната и общинските администрации.
Какво направихме ние в сферата на държавната администрация? Стратегията на правителството за изграждане на модерна административна система на Република България е напълно прозрачна. Тази стратегия се дискутира и в публичното пространство, и тук, в тази зала, още преди приемането й през 1998 г. Дискусията продължава и днес. Убеден съм, че ще се води и в бъдеще.
Каква е основната цел на административната ни стратегия? Разбира се, оптимизиране на управленските структури и създаване на съвременна европейска държавна служба.
Какви са пътищата за постигането й? Тук, в Народното събрание, по предложение на правителството депутатите гласувахте и приехте два основни закона, които поставят основата на новата българска администрация - Закона за администрацията и Закона за държавния служител. В изпълнение на тези два закона в края на миналата година завърши преструктурирането на централната администрация на изпълнителната власт. Министерският съвет прие нови устройствени правилници на всички министерства.
Какъв е резултатът? Оптимизира се дейността на административните структури, премахнати бяха редица дублиращи се звена и функции, които затрудняваха ефективното действие на централната власт. Всички действия на правителството при това преструктуриране са насочени именно към повишаване на качеството при разработването и изпълнението на управленските решения, към повишаване ефективността на административната работа и, трето - към подобряване качеството на обслужването на гражданите.
Какво е бюджетното измерение на преструктурирането на изпълнителната власт? В Закона за държавния бюджет за 2000 г. се предвижда в централната и териториалните администрации на изпълнителната власт да работят общо 43 986 души. Това е реалният брой на работещите в държавната администрация и това е едва 9,1 на сто от всички 480 892 души, заети в бюджетната сфера. От тях 19 792 са в общинската администрация. Твърдя, че този брой е реален, защото тогава, когато става въпрос за финансирани от бюджета щатни бройки, те в никакъв случай не могат да бъдат фиктивни. И ние не лансираме идеи за съкращаване! Ние на практика съкращаваме!
В бюджет 2000, който вие в тази зала гласувахте, предвиденото намаление на числеността на персонала в бюджетната сфера е общо с 60 000 средногодишни щатни бройки. Реалното съкращение на числеността е 36 000 средногодишни щатни бройки, а финансирането на останалите 24 000, които са работещи в доболничната помощ от 1 юли 2000 г. ще се осъществява чрез договори, сключени с Националната здравноосигурителна каса. От реално съкратените 36 000 средногодишни щатни бройки 29 000 са съкратени от дейности, финансирани чрез общинските бюджети. Тук съкращението е 10 на сто от общата численост. При централната администрация съкращението е от 17 540 щатни бройки. И това намаляване е в резултат на преструктурирането и на новото устройство на министерствата, прието с новите устройствени правилници.
В изпълнение на новоприетите закони и необходимостта от изграждането на административен капацитет, свързан с хармонизацията на българското законодателство, бяха създадени нови административни структури с обща численост на персонала 2689 души. Ето как се получава цитираното от Вас число 14 851 души.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. бяха закрити голяма част от извънбюджетните сметки, което доведе до тяхното консолидиране в бюджета за 2000 г. и до увеличаване на числеността на персонала със 7851 щатни бройки.
В крайна сметка компенсираното намаление на персонала в централната администрация и дейностите, финансирани от нея, е 7000 души.
А що се отнася до приемствеността в държавното управление, за пръв път нашето правителство я гарантира юридически и я прилага практически. Създаде се законова база за регламентирането й - в Закона за държавния служител се гарантира стабилност и сигурност на статута на държавния служител. Този статут и прилагането на самия закон ще осъществят на практика не само приемствеността в държавното управление, но и условията за професионалното развитие на държавните служители.
Подготовката за прилагането на Закона за държавния служител и въвеждането на статут на държавен служител е в заключителна фаза. Убедено мога да твърдя, че нито статутът на държавния служител, нито критериите за назначаването му или в оценката за дейностите на служителите могат да се открият каквито и да е политически елементи. Изискванията са професионална квалификация, познания, ефективност, качествена работа. Само така може да бъде издигнат престижът на държавната служба като престижна и политически неутрална. Защото ние много добре съзнаваме, че на България днес е нужна ефективна и професионална, а не партийна администрация.
Какво е участието на държавните служители в бордовете на търговски дружества? Когато прочетох тази част от Вашия въпрос си спомних диалога тук преди сигурно година и Вашето обещание да следите отблизо тези процеси. Днес, една година по-късно, мога със задоволство да Ви информирам, че моето обещание намери реализация. Веднага след Вашия актуален въпрос Министерският съвет взе решение за ограничаване на участието на служители от администрацията в управителни и контролни органи на търговските дружества. Процесът по освобождаването на всички все още не е приключил, но е напреднал достатъчно. Днес държавните служители, представители на държавата в ръководни органи на държавни и търговски дружества, са 715 души, тоест едва 3 на сто от общата численост на централната администрация. Веднага тук искам да припомня, че участието на държавните служители в органи за управление на държавни дружества е пряко свързано с конкретни задължения и отговорности, които има държавата като собственик на тези дружества. С напредването на процеса на приватизацията държавата ще продължи да се оттегля със своите представители от раздържавените вече търговски дружества. Но дотогава, докато държавата е собственик и носи отговорност, тя няма право и не може да се оттегли от управлението.
Що се отнася до общинските предприятия и фирми, позволете да ви обърна внимание, че решенията за състава на техните ръководни органи се вземат от съответните общински съвети, когато собственик е общината. Правителството по никакъв начин не може и не определя лица в органите за управление на тези предприятия и фирми.
Третата тема за либерализация на икономическите регулатори и ограничаването на лицензионни разрешителни режими продължава да е във фокуса на обществената дискусия и през последните дни. Целта на правителството в тази либерализация е добре известна на обществото и тя не е само намаляване на предпоставките за развитие на корупцията. Целта включва и облекчаване и стимулиране на икономическата активност и особено частния бизнес и подобряване на обслужването. Затова е от особена важност балансът и скоростта на тази либерализация. Тук разбира се ние имаме пред себе си не само най-добрата международна и европейска практика, но и широката трибуна на обществената дискусия.
Какво направихме досега и какви са следващите ни крачки? Още през 1999 г. започнахме да инвентаризираме съществуващите разрешителни и регистрационни режими. На 31 януари приключи работата на специалната работна група, създадена с решение на Министерския съвет, която направи преглед на съществуващите над 500 ограничения, създавани от централната администрация, ограничения за икономиката. Вчера Министерският съвет прие решение по силата на което предложенията на работната група - искам да каже, че единодушно приехме това решение - ще бъдат представени за широко обществено обсъждане, като до 30 март ще бъдат отразени всички направени предложения и ще бъде приет график на подготовката на проекти за изменение и допълнение на закони, регламентиращи лицензионни, разрешителни и регистрационни режими и включването им в оперативната работна програма на Министерския съвет до 30 юни. Ще се опитаме с всички средства да изтеглим този срок поне с един месец по-рано, за да дадем възможност още преди изтичането на лятната сесия да бъдат приети част от тези облекчения или поне по-голямата част.
В този срок ще бъдат разгледани и предложенията на общините, като специалната работна група в момента започна да приема предложения на общините за редуциране на техните разрешителни режими. Правителството пое ангажимент за тези срокове при току-що приключилия преглед на изпълнение на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Същевременно премахването на подзаконовите регулатори е в ход. Приетата в края на октомври програма се изпълнява и съгласно графика й до този момент правителството отмени 41 акта, които не изискват промяна в законодателството. Аналогичен процес по отмяна на ведомствени актове, регламентиращи лицензионни и разрешителни режими, тече и по министерствата.
Накрая ще отговоря на Вашия въпрос за организацията и състава на експертните групи за водене на преговорите по присъединяването ни към Европейския съюз. Спецификата и сериозността на задачите, които ще решават участниците и особено ръководителите на тези експертни групи, изключват възможността сред критериите им за подбор, да бъде включена лоялността към някоя от партиите в Обединените демократични сили. Във всички приети нормативни актове, касаещи процеса на евроинтеграцията ясно е посочено, че в състава на работните групи ще бъдат включвани изявени специалисти от съответната област, служители на съответната администрация, които познават задълбочено работата и свързаното с нея законодателство. Преговарящите екипи задължително трябва да познават процедурите на Европейската комисия и да имат опит в сегашните преговори с представители на институции на Европейския съюз. Естествено е изискването за солидна езикова подготовка и познания по терминологията в съответната област. Съответните нормативни актове са публични, известни. Известен е и съставът на сформираните досега работни групи.
Повече от очевидно е, че служителите в тези работни групи отговарят на изброените критерии. Тези хора и досега активно участваха в преговорите с Европейския съюз. Абсолютно неправилно ще бъде в момента да се твърди, че България няма потенциал за диалог и преговори с Европейския съюз. Първо, защото правителството преговаря вече много години с международните финансови институции и е натрупало достатъчно опит в договарянето на програми, които впоследствие се изпълняват.
Второ, защото ние вече водихме преговори и много от тези хора са водили преговорите за асоцииране на България още през 1991 - 1992 г. към Европейския съюз. И накрая, защото именно благодарение работата на тези хора стана факт поканата за започване на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз. И сега ще бъде наистина доста подличко в гръб да бъде казано: "Вие сте някакви партийни членове", на хората, които без да жалят труд и време направиха толкова много за България. Така че повече от неуместно е да се говори за каквото и да е политизиране на процеса на подбор на участниците в работните групи и техните ръководители. Още повече, че участниците в тези преговори далеч надхвърлят рамките на изпълнителната власт. Ние направихме един преглед и се оказа, че 576 души по един или друг начин са влезли в диалога с европейските служители от Европейската комисия, докато се стигне до поканата за преговори.
Успехът на преговорите е успех на България и трябва да бъде възприеман така. И ще зависи от всички българи. В никакъв случай не трябва хората след този отговор да остават с впечатление, че едва ли не някакви администратори са в състояние да вкарат България в Европейския съюз. Това в никакъв случай не е вярно. Вярното е друго, че България ще влезе в Европейския съюз тогава, когато разкрие всички свои вътрешни сили, когато всички организации на гражданското общество, всички български фирми и всички граждани разберат европейските предизвикателства и им дадат подходящия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Последното, на което отговорихте, беше продиктувано от моята тревога, че процесът е в началото и би могло да се постави лоша основа. Става въпрос за преговарящите с Европейския съюз. Аз разбирам, че нещата са поставени на по-широка основа или имате поне желание да бъде така. Ще наблюдавам внимателно този процес.
Преди малко, като четох моя въпрос, Вие се учудихте, че визирах и Вас, че също давате лиценз. Да, давате лицензии, по Закона за далекосъобщенията Вие сте човекът, който определя лицензиите. Аз смятам, че не е редно министър-председателят да има пряка дейност в този смисъл. Затова го визирах.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Костов не е ли Министерският съвет?
ИВАН БОЙКОВ: Не, там сте визиран лично Вие. Затова го казах в моето изказване. Има и в други закони, но мисля, че това са неща, които могат да се изчистят в движение, могат да се оправят.
По отношение на лицензиите и други режими, ние вчера гледахме един закон, в който пак имаше лиценз. Наистина има създаден дух в парламента, а мисля, че има и виждане на правителството нещата да се намаляват. Това беше Законът за устройство на териториите, където се опитахме да лицензираме дребните проектанти. Явно е, че трябва да се чистят такива неща. Мисля, че такъв тип закони трябва да престанат да влизат в Народното събрание.
Аз съм доволен от това, което казахте дотук, макар че оставам на особено мнение за бордовете. Трябва да ви кажа, господин министър-председател, че е много трудно в България да се намери актуална информация към днешна дата кой, къде и как се занимава, тъй като въпреки че приехме Закона за статистиката не е изградена обща информационна система, а има пропуски и в информационните системи на министерствата. Така че човек трябва да е много изобретателен, да разполага със средствата на държавния апарат, за да може да влезе и да проучи точно въпроса. Но има достатъчно сигнали още за заместник-министри и други отговорни лица, които участват в бордове на предприватизиращи се предприятия. Аз не говоря за управлението. Това навява едни недотам добри мисли и затова пак повдигам този въпрос. Моля Ви, правете постоянен контрол над тези неща, тъй като те са в ход и вземайте съответните мерки, защото това създава предпоставки за лошо обществено мнение и за корупция към държавната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бойков! Изглежда по различен начин сте прочели тези закони, които според Вас упълномощават министър-председателя, а според Министерския съвет - Министерския съвет, да издава одобрение за дадения лиценз от съответния комисия специално в областта на далекосъобщенията.
Практиката от миналата седмица беше такава, че Министерският съвет одобри издадения лиценз. Вие знаете много добре, че това стана като колективен орган, а не от министър-председателя. А пък аз, че съм министър-председател - това е, защото вие сте ме избрали за министър-председател (оживление), а не, защото някой ме е избрал за председател на комисията, така че нека да сме наясно. Тук Вие очевидно разчитате по неточния начин закона. Така функционира даването на лицензии. Още повече пък искам да кажа, че Министерският съвет прие почти автоматично предложението на съответните комисии: нито е правил някакви възражения, нито е правил някакви коментари. И всички тези големи страхове, които се раздуха тук, очевидно нямаха никаква основа.
Що се отнася до администрацията, ето тук аз лично се намесих през есента на миналата година, за да проведа административните съкращения съобразно изискванията на Закона за администрацията. Опитахме се по възможно най-строгия начин да проведем тези съкращения, тези отделяния. Опитахме се и до голяма степен сме успели да извадим от държавната администрация всички структури, които имат свои самостоятелни функции, например от типа на Главното управление на пътищата, където има много производствена дейност и където въобще не може да бъде видяна и следа от административна работа с населението. Всички такива структури, които изпълняват такива функции, бяха изведени извън централната администрация.
Извън централната администрация бяха изведени и тези структури и бяха обособени в изпълнителни агенции, които имат самостоятелни приходи и очевидно оказват определени услуги на гражданите и фирмите, а не са свързани с някаква регулативна или друга роля - по-скоро акцентът пада върху тяхната регулативна роля. Наистина се опитахме и до голяма степен постигнахме това значително съкращаване на държавната администрация, което, сега искам да напомня, тук се пледираше и от Българската евролевица като един от начините за излизане от сегашната трудна ситуация. Вие го препоръчвахте като начин да бъдат осъществени съкращения. Вие знаете, че в бюджета за 2000 г. това именно позволи да бъдат осъществени тези съкращения в административните разходи и това беше направено с ясното съзнание, че това е един от пътищата.
Аз се надявам, че държавната администрация вече е доближила до своя здравословен минимум, в който трябва наистина да поеме всички функции, които трябва да изпълнява. Едновременно с това съм дълбоко убеден, че в бъдещите години с преговорите с Европейския съюз ние ще развиваме една полезна администрация, но това ще става при строго доказване на необходимостта от съществуване на дадена структура в съответствие с поява или на нови задачи, които не могат да бъдат покрити от сегашни структури, или при появата на нови функции, каквито да речем са преговорите с Европейския съюз за някои от ведомствата. Така че в бъдеще от това много здравословно минимално ниво на държавната администрация може да продължи развитието на един здравословен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към министър-председателя и министър на държавната администрация Иван Костов от народния представител Иван Генов относно позицията на правителството на Република България по статута на Косово.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Най-искрено съжалявам, че ме принудихте да задам този актуален въпрос, който потресе както европейската и балканската общност, така и българското общество.
Става дума за позицията на правителството по статута на Косово, за истинската Ви позиция, уважаеми господин Костов, и готовността Ви да я ревизирате против националните интереси. Националната сигурност е светая светих за всяка държава и посегателствата върху нея са най-тежко престъпление съгласно Наказателния кодекс. Никой и най-вече лидерът на управляващата партия и правителственият глава нямат право да поставят под въпрос или хазартно да разиграват сигурността на своя народ и държава. Външната политика и дипломацията не се покриват с предизборни лозунги "Ние знаем и можем". Прекалено опасно удоволствие е днес да се реанимира стоянганевщината.
За какво говорим всъщност?
На 29 януари Вие, уважаеми господин министър-председател, заедно със заместник-министъра на външните работи господин Райков приемате Хашим Тачи и шефа на Демократическата партия на албанците в Македония Арбен Джафери. Единият свидетел на срещата от ваша страна нескопосано обяснява, че зам.-министърът е бил случаен, виртуален участник, едва ли не фантом. Другият свидетел, също от ваша страна, откровено се разприказва още топъл от срещата за еволюция на човешкия разум, за независимо Косово... Два дни Вие сте в шах и мълчите, за да прехвърлите по-късно цялата отговорност върху сръбските спецслужби и българските журналисти. Днес очевидно ще я прехвърлите на опозицията.
Принуждавате и президента да Ви защитава, но и той политически катастрофира със заявлението си, че - цитирам: "На този етап нямаме основание да променяме българската позиция за Косово". Повтарям: на този етап, засега... А утре, вдругиден? Ще аплодирате ли криминалното прекрояване на границите до нас или ще кажете, че хипотези не обсъждате?
Междувременно скъпите Ви гости от 29 януари, въодушевени от срещата, която според тях е официален контакт с българското държавно ръководство, правят заявление след заявление за независима държава Косово, за денацификация на сърбите и т. н.
Всички наши съседи се питат за кого работи България и не се ли усеща, че е употребена? Те питат българския премиер не разбира ли, че е изигран, че е самоубийствено да се помага на всеки опит за независимо Косово, който не само ще отвори, но и ще счупи кутията на Пандора? Подобна политика е и срещу Европейския съюз.
Вие съзнавате ли, уважаеми господин Костов, в колко трудно положение поставихте колегата си Любчо Георгиевски в Република Македония с тази среща, като добавка към бездарната теза на вашия външен министър, цитирам: "Богатото европейско семейство е по-привлекателно от приятелска Македония"...
Вие информиран ли сте, уважаеми господин Костов, какво става през последните месеци в Косово? Триста и петдесет хиляди сърби прокудени, двеста хиляди албанци, никога неживели там, вече са заселени. Който говори славянски език, залага живота си.
Вие, уважаеми господин Костов, в крайна сметка ще се придържате ли стриктно към Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Отговарям на въпроса мога ли да разсея възникналите през последните дни в обществото опасения, свързани с ревизия на позицията на кабинета по статута на Косово. Останалото си беше епитети, прилагателни и квалификации.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Още при първоначалното формулиране на българската позиция по Косово, ние заложихме в нея универсалните принципи на международното право: ненакърнимост на границите и зачитане на териториалния суверенитет на държавите. Тази своя позиция рие отстояваме в рамките на едно активно външнополитическо поведение, основано на националните ни интереси и разгърнато в контекста на усилията на основните международни фактори в региона и извън него.
Първото, което държа да посоча, е, че обективната действителност и българският интерес ни навеждат на извода, че Косово остава незавършен елемент от процеса на стабилизиране на Балканите.

В този смисъл, за да бъде пактът за стабилност работеща, действена формула, е необходимо Косово да намери своето обществено равновесие, основано на съвременните европейски ценности.
На основата на разбирането на тази необходимост бе организирана и срещата на 29-и като политически контакт с господин Хашим Тачи и господин Арбен Джафери.
Тази среща, както и предприетите външнополитически стъпки по Косовския проблем са изцяло под знака на превантивната дипломация, имаща за цел утвърждаването в областта именно на онези принципи и ценности, чието прилагане и утвърждаване ще предотвратят опасността от реактивиране на това огнище на нестабилност в Югоизточна Европа, а това са мултиетническото съжителство, демократизацията, изграждането на структурите на гражданската власт и на ефективни демократични институции, зачитане на човешките права на всички живеещи в областта, независимо от етническата и религиозната им принадлежност.
В контекста на тази превантивна дипломация следва да се разглежда и поставеното от българска страна искане за бързо довеждане до успешен край на разследването на случая с трагично загиналия в Прищина български гражданин Валентин Крумов и за изчезналия българин от Босилеград Стамен Генов. В същия контекст следва да се разглежда и нашето настояване за продължаване на мандата на КФОР, чието присъствие е необходима и ключова предпоставка за създаване на условия за сигурност и за развитие и гарантиране на цялостен и устойчив процес на политическо регулиране. Ние настояхме и за максимално съдействие от страна на косовските албанци, на КФОР и на цивилната администрация на Организацията на Обединените нации в Косово. Същевременно очакваме представителите на сръбската общност в областта да се включат във временния административен съвет на Косово.
На второ място бих посочил, че като първостепенен политически фактор в региона България има определени отговорности към усилията на международната общност за неговото стабилизиране. Така, както тя изигра ключова роля в периода на хуманитарната криза в Косово, така и сега тя играе ключова роля, съдействайки чрез своя авторитет и чрез контактите си в Югоизточна Европа за изграждането на такъв обществен модел в Косово, който ще отхвърли идеите както за сръбско, така и за албанско етнически чисто Косово.
Трябва да е пределно ясно, че страна, която желае да играе ключова външнополитически роля не може да не контактува с ключови политически фактори в региона. Тези контакти се осъществяват в рамките на нашето разбиране, че развръзката на Косовската криза не настъпва с военната капитулация на режима в Белград, а с капитулацията на модела на етническо прочистване и на етническа конфронтация. От това следва, че за да реализираме своята стабилизираща роля в Югоизточна Европа ние не можем да вземем страна в която и да било схема на етническо противопоставяне. Нашата позиция не е и не може да бъде нито проалбанска, нито просръбска. Тя може да бъде единствено проевропейска и пробългарска. Именно това е основата, на която почиват всички наши контакти с представители на различни политически фактори в региона и извън него.
Ние сме особено загрижени от настойчивостта, с която продължават опитите да се налага идеята за независимо Косово и за промяна на границите в региона, но същевременно ние желаем да вникнем в същността на онези социални процеси в Косово, които създават обществена среда за налагане на тази идея. С този смисъл намираме за изключително важно изграждането на стабилни демократични институции на гражданската власт в областта с участието на всички етнически групи.
В хода на разговора ми с господин Тачи аз особено акцентирах на този въпрос. Постигането на всеобхватно политическо решение на проблема за Косово с активното участие и принос на страните от региона остава главен фактор за стабилизирането и възстановяването и по-нататъшното развитие на Югоизточна Европа. Ние ще продължим да работим в тази насока, водени от разбирането, че само стабилна и просперираща Югоизточна Европа, приела европейската нравственост и ценности би имала шансове за бърза и успешна европейска и евроатлантическа интеграция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Много Ви благодаря, че не направихте акцент върху партийния характер на срещата, защото осъзнавате, че СДС отдавна се е сраснала с държавата.
Вие ще попаднете в Книгата на Гинес с опитите да прехвърляте отговорността за един или друг акт на правителството върху опозицията. Добре разбирайки, че не сте решили нито един съществен проблем на хората през тези три години, Вие се опитвате чрез съмнителни и опасни външнополитически стъпки да отклонявате вниманието от насъщните им потребности.
Днес Вие олицетворявате десетгодишната дипломатическа школа на СДС, която постоянно застрашава независимата външна политика и периодично влошава международното положение на страната. Тази школа отхвърля професионализма и наднационалния характер на дипломацията, изкоренява европейския кадрови подход... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ИВАН ГЕНОВ: И го заменя с родово-общинския братовчедски нагон. Масовата поява на дипломати-номади, на дипломати-емигранти като се започне от Стоян Ганев - външнополитическия символ на СДС и се стигне до Слав Данев, е позор за вас.
Трагедия за България е, че Вие, уважаеми господин министър-председател, базирате международната политика на страната все повече върху външни интереси и външни внушения и все по-малко върху националните интереси. Да се превръща България в полигон за мръсни поръчки е аморална и антиевропейска политика.
Поканата и срещата Ви с Хашиш Тачи, прощавайте, с Хашим Тачи и Арбен Джафери носят открит провокативен за Балканите характер и вредни за България последствия. Солидаризирането със запалителна смес е неприемливо. Всякакви внушения, изхождащи от управляващите за промяна на балканските граници минират националната ни сигурност и стабилността в региона. Всякакви улеснения за балкански сепаратизъм са игра с огъня. Ето защо считам, че Вие извършихте не дипломатически гаф, а дипломатическо престъпление, за което се носи най-тежка отговорност. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата господин министър-председателят за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Такива квалификации не си позволяват и от Белград, които чуваме от Вас тук, в Народното събрание! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Нищо общо няма Българската социалистическа партия и опозицията - и това пролича от моя отговор пред Вас. Аз въобще не Ви споменах, тъй като считам, че Вие нямате принос в успешната българска външна политика. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Нещо повече, при всички най-трудни моменти за външнополитически решения на българското правителство и на българския парламент, Вие бяхте против. Този, същият речник, Вие използвахте тук, в Народното събрание и когато ние решихме проблема с Македония - същите думи, същият гняв и същото противопоставяне. Същият речник Вие използвахте: "национално предателство", когато ние тук ратифицирахме Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Същият език Вие използвахте, и то в дискант, когато ние тук вземахте толкова трудното решение за проява на европейска солидарност по отношение на Косово. Вие през цялото време стояхте встрани и вън от тази успешна външна политика. Затова не Ви споменах въобще в отговора и считам, че и сега Вие нямате нищо общо с тази успешна външна политика на България.
Освен това искам да кажа, че единственото нещо, което ме усъмни дълбоко в искрения стремеж на Българската социалистическа партия към подкрепа на европейската интеграция на България е прокрадналото се определение за посегателство на независимата външна политика на България. Вие сте дипломат и сигурно неслучайно определихте българската политика като независима, а не така, както следва да се определи след 15 февруари, когато се открие главата за обща политика и политика на сигурност, която ние ще трябва да преговаряме с Европейската комисия и с останалите европейски страни. Аз наистина дълбоко разтревожен се питам БСП за независима или за обща политика е с Европейския съюз?! (Ръкопляскания отдясно.) Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към министър-председателя господин Иван Костов от народните представители Георги Божинов, Георги Пирински и Ангел Такев относно действията на областните управители на Разград и Благоевград за отмяна на решение на съответните общински съвети.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Повече от две седмици българското общество не може да получи задоволителен отговор на въпроса: защо беше прекъснато Общото събрание на общините в Република България и какви са истинските причини? Нашият актуален въпрос относно действията на областни управители и, надявам се, Вашият отговор ще помогнат за изясняването на някои от тези причини, разбира се, господин Костов, стига да ни отговорите по същество.
И така, областният управител на Разград със заповед № 07-01 от 14 януари 2000 г. спира решение на Общинския съвет в Разград за определяне на делегат и заместник-делегат на общината в Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България. Като тълкува чл. 6 от Устава на Националното сдружение, господин областният управител стига до фундаменталния извод, че кметовете на общини не могат да бъдат едновременно с това и общински съветници и по тази проста причина не могат да представляват своите общини в Националното сдружение на общините в Република България. Това, уважаеми господин министър-председател, наистина е некомпетентност, която е трудно и не бих желал да коментирам.
Областният управител на Благоевград със заповед № ДА-9 от 19 януари 2000 г. спира изпълнението на решение на Общинския съвет - Благоевград, за определяне на делегат и заместник-делегат на общините в Общото събрание на Националното сдружение. Мотивите на господин областния управител са странни. Но още по-странни, господин министър-председател, са действията и хронологията, по която постъпва заповедта до заинтересованите лица и до националното сдружение.
С документите, които са пред мен, ще ви поясня. Заповедта носи дата 19 януари. На 20 започва работа сдружението. Документирано е пред мен, че до 13,00 ч. на 20 януари заповедта на господин областния управител не е връчена в общата канцелария на кметството и на общинския съвет и не е връчена на господин кмета. Защо мислите, господин министър-председател, че е направен този пропуск? А в същото време неизвестно лице занася заповедта и я връчва на мандатната комисия и на масата, където се извършва регистрацията. Със зла умисъл, господин министър-председател, защото тук има компетентност, която знае и подсказва на извършителя, че ако е връчена заповедта, това е условие да бъде обжалвана и в момента, в който е обжалвана, спира нейното действие и потърпевшото лице може да бъде член. Тоест, тук имаме антипода на разградския случай, тук имаме умишлено действие.
И така, нашият въпрос е: как ще обясните действията на областните управители на Разград и Благоевград; ще ги освободите ли от длъжност и съзнавате ли, че с тази системна некомпетентност на разградския или с крайната политизация на благоевградския се сложи началото на срива в Общото събрание на общините в Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа, уважаеми господин Божинов, господин Първанов! Аз забавих отговора на въпроса, защото поисках обяснение от областните управители и затова моля за извинение, че го давам едва днес.
Ето какво се получава, след като ние сумирахме информацията, която получихме. Правомощията на областните управители са определени в чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията. Областният управител, цитирам, спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване.
Контролът на областния управител над незаконосъобразните актове се свежда само до правото му да спре изпълнението на съответния акт, но не и да го отмени. В своя отговор до мен областният управител на Разград сочи, че решение № 10-1 на Общинския съвет в Разград, с което са определени представители в Националното сдружение на общините в Република България, противоречи на чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и е в противоречие с чл. 6, чл. 22, ал. 4 от Устава на Националното сдружение на общините в Република България, както и с чл. 5 от Правилника за организация на дейността на общинската администрация - Разград. Той е приел също, че при приемане на горецитираното решение е нарушена и процедурата по избора.
В резултат областният управител, упражнявайки правомощията си по Закона за администрацията, е спрял решението на Общинския съвет - Разград, до произнасянето от окръжния съд по възникналия спор.
Областният управител на област Благоевград е спрял изпълнението на решение № 42 от протокол № 1 от заседанието на Общинския съвет - Благоевград, като незаконосъобразно поради това, че е взето в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. От общо присъствали 32 общински съветници, "за" са гласували 16, "против" 10, "въздържали се" 3 и съгласно чл. 27, ал. 3 от закона решението е следвало да се вземе с мнозинство, повече от половината от присъстващите съветници. И тук областният управител е действал в кръга на правомощията си, дадени му от закона.
Въпросът дали актовете са законосъобразни и в двата случая ще се реши от съда и само в неговите правомощия е да ги потвърди или отмени.
Правителството води конструктивен диалог с Националното сдружение на общините. Утвърдили сме добро взаимодействие със сдружението при осъществяване на правата му. Ние го подкрепяме.
Искам да припомня, че правителството на Обединените демократични сили беше първото, което предостави на Управителния съвет на сдружението правото да предлага състава на българската национална делегация в Конгреса на местните и регионални власти в Европа. Създаде се практика за участие на негови представители в различни работни групи, съвети, комисии, които разработват проекти на нормативни актове, имащи отношение към местното самоуправление. Ето, сега например ние изпълняваме заедно една задача - редуциране на общинските разрешителни режими. С моя заповед № Р-3 от 7 януари 2000 г. е създадена работна група за разработване на подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за държавния служител. В състава й е включен и представител на сдружението.
От Националното сдружение на общините правителството поиска съдействие по реализиране на програмата за оптимизация на административните процедури по лицензионните разрешителни и регистрационни режими. Както ви казах, първите предложения вече пристигат, диалогът е в ход.
Чрез подписан протокол между правителството и Националното сдружение са поети взаимни договорености, на базата на които на общините се предостави една огромна по мащабите си финансова помощ от републиканския бюджет за извършване на неотложни приоритетни разходи в края на 1999 г. Между другото, те са благодарни за предоставената помощ и го казват много пъти.
И за в бъдеще правителството ще продължи да работи съвместно с Националното сдружение на общините и не само с оглед на възникналите проблеми, но и с оглед установяване на ползотворни контакти при провеждане на държавната политика в синхрон с тази на местното самоуправление, провеждането на реформите и успешно стартиране и осъществяване на отговорностите във връзка с преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, където ние считаме, че те ще изпълнят значителна роля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, Вие днес и с този свой отговор продължавате да бягате от своята отговорност. Ако бяхте на равнището на отговорността си, първото нещо, което щяхте да кажете в отговор на нашия въпрос, е, че сте отменили двете заповеди на областните управители, защото те са несъстоятелни и вредни.
Искам да Ви обърна внимание на конституционната отговорност на Министерския съвет, който съгласно чл. 107 от българската Конституция, господин Костов, отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите. В случая става дума за областни управители, които са на равнището на министри в дадена област.
Тези две заповеди, както каза господин Божинов, сложиха едно от началата да се торпилира Общото събрание на Сдружението на общините. Стана ясно за цялата общественост, че повече от месец, месец и половина е блокирана работата на това сдружение в момент, когато то е най-нужно на хората, на всеки български гражданин, на общините за отговорен диалог с Вас, с Министерския съвет по всички тези проблеми, които притискат общините днес. И Вие допускате двама областни управители в явно нарушение на смисъла на отговорностите им, защото, ако бяхте си направили труда да направите справка за разградския областен управител щяхте да разберете, че той е отменил шест заповеди и седем решения на Общинския съвет - Разград, и съдът е признал за законосъобразни всички тези заповеди и решения, до една. А Вие питате нарушителя, който злоупотребява тежко със своята отговорност на областен управител, дали е правилно неговото решение. Има ли по-абсурден подход? Вие като министър-председател имате Правен отдел, имате и възможност да се съветвате с всичките си правни специалисти.
Ето защо, господин Костов, във всички Ваши въпроси Вие всъщност се снишавате. Вие бягате в обща външна политика, в която действията на Тачи са в пряк разрез с тази политика на Европа. Вие бягате със справки по енергетиката по 15 минути, докато, както се констатира, хората се връщат към "циганската любов" и т. н. Така че бъдете на равнището на отговорностите си и отговаряйте достойно. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Искате ли думата, господин министър-председател? Имате я.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сега разбирам защо господин Божинов не даде този аргумент за седемте отменени от съда отмени на областния управител. Очевидно това не е никакъв юридически аргумент. Може да е отменил седем неправилно и осмата да отмени правилно... (Смях и ръкопляскания от ДЛ.) Това е точно така, защото това са индивидуални актове, те не са свързани един с друг. Това е толкова ясно за народните представители, че няма накъде. Вярно е, че един областен управител трябва да държи сметка за това дали неговите намеси са рационални, дали са ефективни или той не задръства окръжния съд излишно с работа. Това е вярно. Не е вярно по отношение на този акт.
Затова очевидно на мен ми се налага да наредя една проверка от страна на централната администрация на тези два акта. Не да следвам Вашата логика, господин Пирински, защото това не е логика. Вие сам разбирате.
Що се отнася до това какво е провалило събранието на общините, аз не съм информиран, защото за разлика от господин Първанов, за разлика от Вас аз не бях в парк-хотел "Москва", не съм се движел между делегатите и не съм им казвал какво да правят. И винаги, когато в тези дни се опитваха да ме въвлекат в решаването на този спор, аз наистина се сниших, както каза господин Пирински, но се сниших с ясното съзнание, че каквато и да било намеса от страна на министър-председателя в този проблем, в проблема на общините, ще бъде наистина недопустима. Каквато и да било, от каквото и да било естество. (Ръкопляскания от СДС.) Вие обаче си го решихте по друг начин, бяхте там, работихте усилено и изборът тръгна така, че щеше да бъде 19 делегати от БСП.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз работих там, признавам.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това поне аз научих от вестниците, не съм питал никой друг, следейки пресконференциите. Това разбрах, че ако не са напуснали част от делегатите, вие щяхте да направите 19 души от БСП, ДПС и Евролевицата. Сега не знам точно каква е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има още един писмен отговор от министър Венцислав Върбанов до господин Иван Борисов.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! По повод на дискусията около въпроса на колегата Генов Вие, господин министър-председател, се "позовахте" на позиция на нашата парламентарна група. Ако намерите в стенограмите на Народното събрание по Рамковата конвенция и за споразумението с Република Македония подобни квалификации, ние ще Ви се извиним. Но ако се окаже, че няма такива постановки и че спорите с измислени тези, ще се окаже за пореден път, че лъжете от парламентарната трибуна.
Според областния управител - вече на другата тема, за Разград - кмет не може да бъде делегат на събранието на сдружението. Тоест нелегитимни са 230 от онези 250 делегати, които са присъствали на събранието на сдружението. Благоевградският областен пък не може да смята до 32. Това е видно от Вашата статистика. Аз се питам кой ще е този съд, който ще приеме такива "аргументи".
Заповедите на двамата областни управители са фрапиращо некомпетентни. По-важното в случая е, че става дума за груба намеса на изпълнителната власт в работата на местната власт, за злоупотреба с власт. Всъщност случилото се е продължение с други средства на вашата политика от предизборната кампания. Целите на СДС бяха да подчинят сдружението или, ако това не стане, да го разцепят, както направиха с църквата, с многобройните спортни, културни и други организации. Вие, господин министър-председател, трябваше незабавно да уволните двамата областни управители. Не го направихте и с това затвърдихте впечатлението, че те са действали по Ваша поръчка.
Скандалът с областните управители очевидно беше елемент от един по-цялостен сценарий, стъпка в който беше и блокиране на работата на Общото събрание. Да припомня данните - не защото съм бил, а защото съм информиран човек, господин министър-председател. След първия тур от избора за управителен съвет бяха избрани 12 от 19-те члена на управителното тяло. От тях шест са от БСП, двама независими, трима от ДПС, един от Евролевицата. Изводите от този първи тур са, първо, че това е един широкопредставителен избор, второ, че за някои от кандидатите на СДС са гласували немалка част от делегатите на други партии. Но именно поради недостатъчната подкрепа на сините на тях не им достига малко, за да прескочат бариерата.
Защо и на кого се гневите, господа и дами отдясно? Защо СДС предизвика този конфликт? Не е заради парите на Европейския съюз. Тази хипотеза не е убедителна, просто защото никой не е наясно какво ще има от еврофондовете за местната власт и регионалната политика. По-вероятното обяснение е, че този избор показва кой какво е спечелил и загубил на местните избори. Не можеш да кажеш, че си победил през октомври миналата година, когато при гласуването в събранието на сдружението получаваш далеч под сто от възможните над двеста и петдесет гласа, респективно общини. Така че не сме работили в парк-хотел "Москва", а сме поработили здравата на местните избори, господин Костов. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Другата причина за това е, че това гласуване слага край на амбициите на СДС да овладее всички власти и да ги подчини.
Третото обяснение на поведението на сините е в това, че им трябваше послушно ръководство на сдружението, което да приема всичко, което се предложи от Министерския съвет. Както често пъти ръководителите на СДС мъдро са отбелязвали от тази трибуна, демокрацията изразява волята на мнозинството. С този аргумент десницата наложи съотношение девет към нула по въпроса за създаване на НСРТ, единадесет към нула при формиране на Висшия съдебен съвет и много други подобни случаи.

В избора за управителен съвет на сдружението Вие не само не приемате волята на мнозинството - представителите на широк кръг политически партии, коалиции и независими кметове, но и бойкотирахте втория тур на този избор. Възроди се добре познатата тактика на политически рекет, на диктат над малцинството, която СДС прилага всеки път, когато не хареса едно или друго решение.
В последните дни провокативното ви поведение взема комични форми. Да вземем ултиматума на групата "Зеленогорски" от вчерашния ден, условията, които те поставят, за да се върнат в събранието на сдружението. Като изблик на една забележителна демократична култура те обявяват, че ще приемат избора, само ако новоизбраните 7 души са единствено от ОДС. Не мога да не припомня, че това можеше да стане спокойно още миналия път, защото за тези места кандидатите бяха само от ОДС и нямаше теоретична възможност да бъде избран кандидат на друга политическа сила. Защо напуснахте, питам аз, събранието на Националното сдружение? Защо не ги избрахте още тогава? (Шум и неодобрителни реплики от мнозинството.)
Второто условие - да бъдат избрани трима заместник-председатели на сдружението. Там нали кмет на левицата предложил официално това да стане още преди началото на събранието. Изобщо, една група от новоизбрани сини кметове, изразяващи, без съмнение, волята на "Раковски" 134 и лично на господин Иван Костов, с играта на нерви и с демонстрацията на мускули създава твърде много напрежение в сдружението.
Питате защо се обръщам към Вас? Ще намерите отговора в същото това предложение на групата "Зеленогорски". Там е позицията на Обединените демократични сили. Там не е позицията на кметове. (Неодобрителни реплики от мнозинството.)
Как да се тълкува, уважаеми дами и господа, предложената кандидатура, ултимативно предложена кандидатура на столичния кмет, около който се вдигна шум почти толкова, колкото за конгреса на Футболния съюз? Всеки, разбира се, може да бъде избиран.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това не е наш проблем.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Но аз питам защо той, който беше избран с една теснопартийна листа може да бъде по-консенсусен от друг, каквито има много в новоизбрания управителен съвет, избрани с една ширококоалиционна листа, понякога повече от една дузина партии и коалиции?
Скандалът беше направен достояние на европейските ни партньори с един наистина жалък донос от авторите и инициаторите на самата провокация. Това, естествено, поставя въпроса за действията на управляващата партия, как те ще се отразят на международния авторитет на България в началото на преговорите с Европейския съюз. Дали си давате сметка, уважаеми дами и господа от управляващата формация, какво ще означава разбиването на Националното сдружение на общините, което е член на Съвета на европейските общини и региони и на Международния съюз на местните власти?
Ние оценяваме, уважаеми дами и господа, позитивно изразената воля за продължаване работата на събранието, за завършване избора и допълването на управителния съвет. Разговорите и консултациите между самите кметове и между някои от партиите създават предпоставки за един успешен изход от конфликтната критична ситуация.
Не приемаме обаче опитите да се оказва натиск от когото и да било, включително и от президента, чийто екип направи недопустими внушения след срещата с група кметове. Сдружението на общините е важен фактор за стабилизирането на местната власт. Водени от това разбиране, ние, от Демократичната левица, сме готови да съдействаме за конструктивното решаване на проблемите на сдружението, за разширяване на правата на местната власт, което е и национална традиция и един от основните критерии на евроинтеграцията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Господин председателю, да престанем да се занимаваме с проблеми, които не са на този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов, правилникът.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, възползвам се от това, че имам правото да взимам винаги думата. Когато бъда засегнат основателно или неоснователно - да отговоря. Искам да кажа, че тази реч беше много неправилно адресирана. Тази позиция на господин Първанов трябва да се отнесе към сдружението, към съответните групи и общини в него. Тя трябва да бъде част от диалога за съгласни, несъгласни, с избрани, бъдещи, избираеми членове на управителния съвет и т.н.
Вие, господин Първанов, наистина се опитвате с тази реч да политизирате силно работата на Националното сдружение, по простото обстоятелство, че изнасяте и поставяте въпроса тук. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Вие сте били в парк-хотел "Москва" и сте управлявали поведението на кметовете. Това не Ви е било достатъчно и сега се опитвате да политизирате и Народното събрание с проблемите на Националното сдружение, включително ако може някак си да овъргаляте и правителството в собствените си тези.
Искам да кажа нещо, което абсолютно всички хора в асоциацията знаят. Те работеха добре с правителството. Имаха пълно разбирателство. Имаше един отличен диалог. Те постигнаха много, израствайки като една организация на гражданското общество. Една от най-могъщите организации на гражданското общество в България. Ние нямаме никакви причини да се смущаваме от това как ще работим с бъдещото сдружение, защото с това, което беше избрано от 90 на сто кметове от Българската социалистическа партия, ние пак работехме добре. Така че опитът Ви просто да ни включите в този проблем, е просто наистина абсолютно неудачен.
Искам да Ви обясня нещо, което не сте разбрали. Вие сте схванали това като някаква партийна битка и очевидно заради това сте били в парк-хотел "Москва". А всъщност искам да Ви обясня какво е Националното сдружение. Като структура на гражданското общество то е доброволно сдружение на общините. Доброволно! Те отиват там, защото така си защитават по-добре интересите, а не защото ги представлява господин Георги Първанов или негови представители, или негови емисари в управителния съвет. Те ще стоят в сдружението дотогава, докато убедително сдружението им защитава интересите. Спре ли да им защитава интересите, не Вие, който ще да е, не президент, никой не може да ги задържи там. Така че Вие просто не разбрахте какво е това структура на гражданското общество.
Самият опит, сега да включите в диалог Обединените демократични сили и правителството, просто красноречиво показва колко сте се загубили в политическата география на България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Питане към министър-председателя господин Иван Костов от народния представител Александър Томов относно равнището на доходите, обхвата и дълбочината на обедняването на населението в България и тяхната съпоставимост със социалните критерии на Европейския съюз.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин министър-председател, в "Програма 2001" на правителството има един обширен раздел седми - за социалната политика, в който се поемат сериозни ангажименти по отношение на доходите на населението и на социалната защитеност на българските граждани. В т. 2 от Декларацията за национално съгласие от средата на 1997 г. ние всички, по предложение на Евролевицата, тогава приехме специален текст за социално справедливо разпределение на трудностите на прехода и на тежестите на реформата.
Какви са в момента резултатите, господин министър-председател? Преди всичко безработните в края на 1999 г. са около 600 000 души или 17 на сто от българското население. Очаква се през март 2000 г. безработицата да достигне 19 на сто, а по прогнози на икономисти, в края на годината - над 22 на сто. В момента издръжката на живота, съгласно проучвания на компетентни органи на правителството и на профсъюзите, през четвъртото тримесечие на 1999 г. е била 229 лв. месечно при разход около 119 лв. Прагът на бедността се изчислява на 78,70 лв. Между 55 и 88 лв. месечно са нужни за изхранването на едно дете. Гарантираният минимален доход, при това положение, обаче е само 43 лв., а детската надбавка е оставена на 8,5 лв.
Аз изхождам не от абстрактни представи, а от съвършено конкретен критерий, разработван и използван в страните от Европейския съюз. Ако използваме тези критерии за праг на бедността, 70 на сто от нашето население живеят с доходи като социално слаби, 85 на сто от населението се оказват бедни, а абсолютната мизерия е обхванала над 25 на сто от населението, включително определени социални и етнически групи. Обедняването до обезценката на лева през 1999 г., вследствие на съотношението между марка и долар е 17 на сто, а от инфлацията, официално обявена от НСИ, е 6,2 на сто. Общо за 1999 г. и 2000 г. обезценката на работна заплата, по оценка на експерти от НСИ и експерти-икономисти, може да се окаже около 30 на сто общо за двете години.
При това положение е много важно да си дадем сметка за следното: има ли правителството критерии на действия в своята политика, която е свързана с бедните и най-бедните? Явява ли се елементът безработица и елементът бедност елемент в стратегията на правителството отправна точка при вземането на решения?
Индикаторите за жизненото равнище, които посочих, говорят, че ние действително сме на десетилетие изоставане от минималните социални критерии и стандарти на Европейския съюз. Европейският съюз е преди всичко социален, освен мощен икономически конгломерат, независимо от какви партии се управляват отделните страни - членки.
При това положение аз искам да задам основния си въпрос, господин министър-председателю, към Вас: как оценявате равнището и структурата на доходите, обхвата и дълбочината на обедняването на българските граждани и как и в какви обозрими срокове без стратегия в областта на социалната политика, в това число и на политиката на доходите, ще се приближим до социалните стандарти и критерии на Европейския съюз?
Второ, как оценявате, господин министър-председателю, изпълнението на ангажиментите, поети от вашето правителство, в "Програма 2001", гласувани в този парламент, и степента им към днешна дата? Какви мерки смятате да предприемете през тази 2000 г. във връзка с посочените въпроси?
И позволете ми още един въпрос, защото това ще бъде повод и за последващия ни дебат, но все пак много хора напускат тази страна поради изключително голямата диференциация на доходите тук, у нас, в съседни страни и в Европа. Ние очакваме да получим визови облекчения и други, даваме ли си сметка, че при такава голяма диференция на доходите всеки български гражданин ще бъде поставен в друга ситуация? Че ще продължи миграцията на население от България, че всичко жизнено, способно ще напуска страната? Този критерий не трябва ли да се ползва именно за да стабилизираме нашето население, да стабилизираме политиката си тук, у нас?
Задавайки Ви тези въпроси, аз отправям апел не за партизански дебат, а за това какви мерки можем да предприемем в условията на финансова стабилизация, една стабилна европейска политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Томов! Аз мисля, че Вие няма да считате като партизански дебата, ако аз започна отговора на Вашия въпрос с изказването си, което направих на кръглата маса за бедността в присъствието на международните финансови институции, Мисията на Европейския съюз тук и други представителни организации от ООН и т.н. А за да отговоря на въпроса за обедняването, ние трябва да сме наясно кои са причините за днешната българска бедност. Според мен ще бъде абсолютно неправилно да се опитаме да локализираме бедността като нещо, което се е появило като временен процес, който е случаен, някакъв вирус е нападнал българското общество и който лесно ще се лекува.
Първата причина според мен за бедността, това е огромният натрупан външен дълг. Един милиард долара годишно ние изплащаме за погасявания, плащания по главници и лихви. Един милиард, аз го казах след този разговор, могат да удвоят пенсиите, могат да учетворят инвестициите, могат да удвоят сумарните разходи за образование и за здравеопазване.
България носи тежко бреме. Една значителна част от разходите й отиват за обслужване на дълг, който при това е натрупан за създаване на нерационална икономическа структура, което е втората причина. Българската икономика образува производствени индустриални структури, заради които натрупа дълг и които едновременно с това днес, в новото време, при новите пазарни условия се оказаха неконкурентоспособни. Втората фундаментална причина за тези десет години от загубата на доходи в България е загубата на пазари. Ние загубихме значителни пазари в източна посока - и в страните на ОНД, и в арабския свят, когато се сблъскахме с една обективна конкуренция. Българските фирми, вие си спомняте 1991 г., когато бързо фактически бяхме изтласквани от руските пазари, ние бяхме заедно с Вас и тогава, анализирайки причините, видяхме, че западните фирми проникват на пазарите не само защото са конкурентоспособни, а защото имат и могъща финансова подкрепа. Даваха кредити - стокови, и парични, и всякакви, за да пробият път на своите стоки. Такива възможности България тогава нямаше.
Третата фундаментална причина за тези девет години, това е, че България няколко пъти плати за санкциите, които международната общност наложи на един или друг режим. Ние и сега плащаме за санкциите срещу Ирак с това, че не можем да си вземем актуални за взимане над 1 млрд. долара от Ирак. Ние плащахме дълго време за санкциите за Либия, но най-тежко се отразиха върху бедността на България и предизвикаха бедност санкциите върху Югославия. От май 1992 г. до края на 1995 г. ние, според прилагането на една методика за оценка на загубите на Организацията на обединените нации, сме загубили между 2,5-3,5 млрд. долара от санкциите на Югославия. Ние загубихме много и по време на последната югославска криза. Загубихме, докато ги следяхме, чисти около 200 млн. долара само по време на самата конфронтация от транспорт, разрушени сделки и неспазени договори. Ние и сега продължаваме да губим, защото вие знаете, че навигацията по р. Дунав не е възстановена. Вие знаете, че и сега нашите транспорти минават много трудно през Югославия.
Ние плащаме и с това, че значителни инвеститори отказаха да участват в българската приватизация, да създадат конкурентни условия. Ние имаме 180 млн. долара загуба от отказани сделки, които са се отказали поради променените условия.
Така че тези глобални причини, които са и външни до голяма степен, и частично вътрешни, са в основата на тази бедност. Но най-голямата вътрешна причина безусловно това е опитът ни да преминем от един начин на функциониране като икономическа система към друг, опитът ни да преминем от погрешния модел на централно планирана социалистическа или комунистическа икономика към пазарна икономика, както ние наричаме своята програма социална пазарна икономика. В този опит България за съжаление в продължение на десет години според мен, преди всичко поради това, че не постигна вътрешно съгласие между всички политически сили и между обществото като цяло, България направи този преход изключително дълъг и мъчителен.
Нека си спомним докладите на предишния премиер Жан Виденов, който се оплакваше от това, че не може да стартира икономическата реформа заради липса на подкрепа в собствената му партия. Спомнете си мотивите за това как той си даде оставката. Няма да илюстрирам с друго силната съпротива на големи маси от хора срещу това, което се прави в България, срещу опита ни да създадем демокрация и да сменим системата на централно планиране със система на пазарна икономика. България експлоадира навътре поради тази съпротива на няколко пъти и това създаде унищожаване на доверието вътре в страната. Най-тежкото заболяване според мен от бавния български преход, това е унищоженото доверие вътре в България. Много трудно сега се създава доверие и ние виждаме една парадоксална наглед ситуация - отвън всички да казват: да, вие вървите по правилния път, а ние тук да подкрепяме този път с нарастващо колебание. Тоест, отново да възкресяваме въпроса: ама това ли е наистина пътят и отново да се питаме дали вървим по правилния път. Ето, този въпрос на колебанието, който унищожава така необходимото за икономическия растеж, за икономическото възстановяване доверие в страната, за съжаление още не е преодолян.
Аз не знам дали ще наречете партизански отговора, но ние продължаваме да спорим тук с моите колеги отляво дали в България поначало е завършен политическият преход. Те например, в лицето на техния лидер, твърдят, че не е завършен, че това не е политическият преход. Те твърдят все още, че в България няма функционираща пазарна икономика. Спомнете си тук допреди месец какви дебати се разгърнаха на тази тема. Е, може ли при положение, че ние все още спорим дали сме на правилния път, да поставим според мен абсолютно уместно..., вашият опит е за поздравление, абсолютно уместно е да се поставят тези въпроси вече в дневния ред на България.
Но тези въпроси естествено възникват, след като ние отговорим на тези, които аз смятам, че все още блуждаят в българското общество. И неслучайно казах, че това, че в България има демократична система, трябва да стане доктринална идея в България, за да поставим следващия въпрос. Неслучайно казах, че наличието на функционираща пазарна икономика в България трябва да стане част от българската доктрина, а не да се поставя под съмнение, за да сме сигурни, че няма да се отклоним от правилния път. Неслучайно по този начин трябва да поставим и въпроса за европейското ни бъдеще - можем ли ние да занесем нещо в Европа. Прав ли е Проди, когато казва, че България може да даде много на Европейския съюз или сте прави Вие с вашите съмнения? "Ама ние как такива, бедни, сме тръгнали за там? Ние не сме ли някакви хора, от които няма нужда? Някаква държава, която само котва, само букаи ще завърже на краката на Европейския съюз?"
Ние трябва да си отговорим на тези въпроси и тогава наистина, като отговорим на тези въпроси положително така, както отговори председателят Проди тук, в българското Народно събрание, тогава следващата наша най-актуална тема е как заедно да започнем да се справяме с проблемите на бедността, която аз признавам, че наистина е много голяма. Тогава трябва да поставим по правилния начин въпроса за преодоляване на безработицата.
Ако ние сме съгласни с Вас, че фундаменталните причини за българската бедност са тези, които аз изброих сега, очевидно премахването на тези причини неминуемо ще освободи и ще ни даде възможност да намерим решенията за преодоляване на бедността. Ако ние сме изградили успешно функционираща пазарна икономика и предизвикаме в нея икономически растеж, Вие като икономист веднага ще кажете: да, това е начинът, по който България ще започне да решава своите проблеми и на заетостта, и на доходите. Няма друго икономическо решение. Растеж в условията на здрава финансова система е най-доброто лечение на тези болести.
Обаче за България са необходими няколко допълнителни условия. Аз искам да ги спомена. България ще трябва да расте не как да е. България трябва да расте по-бързо отколкото са темповете на нарастване в Европейския съюз. (Смях в блока на Демократичната левица.) Не се усмихвайте така, защото това са истините. Истините са банални, но трябва да бъдат казани. Трябва да бъдат казани! Защо? Защо трябва да бъдат казани тези истини? Защото една много амбициозна програма, Вие много добре знаете, за блокиране на бедността като на временно заболяване в обществото, локализиране, опитът да бъде решен като един от другите въпроси на икономиката или обратното - акцентиране само на борбата с бедността, вие много добре знаете, че ако така се поставят основите на икономическата политика на България, никога няма да постигнем темпове на растеж, по-високи от тези на европейските. Никога!
Освен това България трябва да изпълни едно друго много важно условие. Нашият темп на растеж на брутния вътрешен продукт трябва непременно да надвишава и то значително... Номиналният растеж на брутния вътрешен продукт трябва да надвишава темповете на нарастване на задлъжнялостта на българската държава. Защото в противен случай ние можем да предизвикаме икономически растеж с цената на допълнително вливане на средства в българската икономика. Завчера големият спор в Министерския съвет при приемането на програмата за гаранции от страна на държавата за нови кредити беше на тази тема. Да, ние можем да вдигнем шлюзовете и да пуснем парите. Но вдигайки шлюзовете и пускайки парите в България, ние автоматически променяме не в наша полза или по-точно не в полза на бъдещите поколения това съотношение между външния дълг и брутния вътрешен продукт. Има някои твърди ограничения в икономическата политика на страната, към които аз насочвам вниманието ви, които тепърва - аз го казвам това само като предложение за дискусия, защото знам, че тази дискусия ще е много голяма, но трябва да се състои и това са само предложения - трябва да бъдат дискутирани, за да е ясно кои са доктрините на българската икономическа политика. Те на пръв поглед изглеждат много прости. Но много лесно могат да бъдат разместени акцентите и съответно никога на не се получат и правилните решения на големите проблеми на българската икономическа политика.
На мен са ми приготвили един огромен отговор, господин Томов, 10 страници. Аз мисля да ми позволите при задаването на Вашите допълнителни въпроси, опитвайки се да дам малко по-различна постановка със съзнанието, че Вие ще възприемете такова политическо предизвикателство за такава постановка на една дълбока дискусия, аз да се възползвам от тези отговори при задаването на допълнителните въпроси по Вашите питания и да намеря начин да запозная Народното събрание и Вас с най важното от това, което са подготвили за отговор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Ще имаме възможност, както виждам, и другият петък най-вероятно, да продължим този дебат.
Заповядайте, господин Томов, за два допълнителни въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин министър-председателю, големият въпрос е дали бедността е непременен спътник на прехода и на пътя ни към Европейския съюз. Дали има вътрешни решения, решения при, прочие, известни обстоятелства - като Ирак, дългът, който имаме, пазарите, прехода от тоталитарна към пазарна икономика? Дали има вътрешни решения, които могат да облекчат хала на българския народ?
Вие много добре знаете, понеже ме познавате отдавна, аз няма да Ви задам въпроса, ако не виждам такива конкретни решения, които поне частично да облекчат удара върху населението и да направят социално по-справедливо това поемане на ударите на прехода.
В тази връзка искам да Ви задам няколко допълнителни въпроса:
Първо, имате ли критерий на бедност, който, когато Вие казвате: платете тока, платете парното, платете всичко, имате ли критерий към частния сектор, който е преобладаващ у нас? Да кажете: правиш бизнес, но точно при тези условия за минимална заплата. Или нямате? Защо тук два пъти в този парламент се отхвърля дебатът и законът, по който работим години наред и който се прие в Америка, прие се във Великобритания, приема се в цяла Европа? Не може да няма защита на минималните доходи на населението. Но не абстрактна защита, чрез някаква административна комисия, а защита чрез закон. Всеки българин да може да се защити.
Второ. Ако гарантираният минимален доход според Вас е изчислен правилно - аз съм готов да споря, че не е, тъй като не може с 43 лв. днес да се живее нормално и не може да има незащитеност и заплати, които са от порядъка на 30, 40 или 50 лв. - където има гигантска експлоатация на всякакви видове бизнесмени в кавички.
Другият въпрос. В момента съотношението между минималната работна заплата в България и средната е 29,1 на сто. В Европа е 50 на 50 средно, а в някои страни - 65 към 35. Това говори за много по-голяма, неадекватна на европейската диференциация на доходите. Големият въпрос, който Вие си поставяте, както и ние в Евролевицата - искаме средна класа. Това не е средна класа. Ние вървим към формираме на стар тип класи, от 30-те години, което не е Европа, а е нещо преди Европа, доевропейска структура.
Въпросът е има ли лостове, с които да накараме тази диференциация... Тя е впрочем при равни доходи и разходи, защото и аз съм против инфлацията и не искам да има проинфлационно раздаване на пари - но въпросът е има ли тук решение. Аз си задавам въпроса тази диференциация удовлетворява ли Ви и как правителството смята да я преодолее. Тя расте и расте обратно на европейската.
И последният въпрос. Не ми отговорихте за сравняемостта с други страни. Това е конкуренция, в която всеки български гражданин се намира, и самата държава и Вие като премиер, с другите Ваши колеги-премиери в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вярно е, че понятията, с които Вие искате да боравим при отговора на този въпрос, а именно минималната работна заплата и жизнения минимум, могат да бъдат дискутирани в различен контекст. Това е вярно.
Ако говорим за разтваряне на ножицата между минималната работна заплата и средната например и искаме да бъдем точни при едно сравнение с централно и източноевропейските страни, ние ще видим, че относителният дял на минималната работна заплата към средната българска работна заплата е в рамките, в които е отворена ножицата между европейските страни. Ние сме някъде между Словакия и Чехия в това отношение. По-близо до Чехия и по-далече от Словакия преди договарянето на последното повишаване на минималната работна заплата, което беше постигнато в Международния валутен фонд.
Неслучайно, между другото, общественото внимание се концентрира върху този спор на господин Нейков с Мисията на Международния валутен фонд. Много аргументи бяха казани, много сведения бяха приведени, за да бъдат доказани твърденията и на едната, и на другата страна.
Но ние не можем да не приемем това, което фактически пак е икономическата основа за начина, по който ние ще гледаме на доходите. Това повишение, впрочем, ни доближи повече до Словакия, отколкото до Чехия и ние по този начин приближихме отношението на минималната работна заплата към средната, към тази, която е характерна за страните, където има по-голямо изравняване на заплащането. И това е истината.
Но по-голям е въпросът защо например, наистина Вие поискахте сравнение, защо в България средната работна заплата е доста по-ниска, отколкото да речем, в Словения - осем пъти и половина е по-висока в Словения, отколкото в България. Но това е така, защото брутният вътрешен продукт на човек от населението е със 7,5-8 пъти по-висок от българския. Защо е по-висока заплатата в Чехия от българската - 3,3 пъти? Защото брутният вътрешен продукт на човек от населението е 4,2 пъти по-висок! Ето го отговорът на въпроса. Ние не трябва да се питаме защо доходите в България са ниски - това е въпросът, който вълнува отделния човек. А ако искаме да бъдем държавници, трябва да се запитаме защо е нисък брутният вътрешен продукт на човек от населението? Защо и с какви мерки и мероприятия на икономическата политика ние можем да стимулираме растежа на брутния вътрешен продукт?
В това отношение аз искам да дискутирам с вас онова, което казахте за инфлацията и за доходите. Всъщност такива прийоми за инфлационно обезценяване в условията на валутен борд, за обясняване на бедността не са съвсем точни, въпреки че имат отношение към покупателната сила на вътрешния пазар, невинаги обаче. Тъй като увеличаването на доходите в номинално изражение е това, което прави тези доходи съпоставими с другите доходи в европейските страни, тъй като българските доходи, измерени в левове, са практически доходи, измерени в евро или в друга твърда европейска валута. Тоест, всяко нарастване на българските доходи не само реалното, по отношение на динамиката на вътрешния пазар, а абсолютното номинално изменение на доходите променя съотношението в бедността между България, българската бедност и страните, които ние имаме да настигаме. В това отношение ние не можем да подхождаме крайно консервативно към въпроса за инфлацията така, както подхождате вие. Аз, например, не считам, че надвишаваща 6% инфлация от миналата година е нещо лошо за българската икономика. Напротив, точно поради тази причина смятам, че това е нещо добро. И очакваната 6,2 на сто инфлация през 2000 г. също смятам, че ще бъде нещо добро заедно с дефлатор от над 6% за вътрешния брутен продукт. Че какво по-добро от това за България? Ако ще стопяваме разликата! Точно така ще се постигне един сумарен растеж! И в този смисъл една крайно консервативна позиция по отношение на инфлацията и съмнение, че инфлацията е в състояние да компрометира растежа на доходите, не е най- правилна. В това отношение вие не може да не се съгласите с мен.
Още повече, че в България инфлацията, и то инфлация от този порядък - около 5-6 на сто, е крайно необходима, за да бъде фактор за оживление на производството и за да се справим с безработицата. Няма как в българската икономика в условията на преструктуриране да се наложи нулев темп на инфлацията, както беше през 1998 г. И това не е здравословно за българската икономика. И аз си мисля, че сегашната завишена безработица на страната е частичен отглас от този дълъг период на стагнация на цените, които не позволиха да се осъществи преструктурирането. Ако е така, аз мисля, че вие ще сте доволни от тази част на моите отговори.
Аз, разбира се, мисля, че вие сте наясно, че ние в момента дискутираме по въпроса за жизнения минимум, за равнището на бедността, и вероятно в тристранната комисия ще достигнем до решение на този въпрос. Ние не бягаме от този въпрос. Смятаме, че върху него не трябва да се поставя този внушителен акцент, който например даже господин Нейков. Аз тук малко след като изтекоха събитията ще поставя въпроса за това - това ли е акцентът на българската икономическа политика - спорът за минималната работна заплата. Аз съм убеден, че не е това въпросът. Просто защото поставянето на един такъв показател, от който са заинтересувани само около 17 хил. от заетите в бюджетната сфера, само 17 хил., не е нещо, което влияе върху цялата икономика и върху цялото ниво на доходите.
Правителството дълбоко подозира и тук ще кажа гласно това подозрение, че тези 700 хил. души заети, които се осигуряват на минималната работна заплата, практически плащат и на себе си, и на своите работници значително по-високи заплати, структурирайки доходите им обаче по друг начин така и гледайки да ги структурират така, че да заобиколят задълженията за плащане на вноски в Националния осигурителен институт и в Националната здравноосигурителна каса. Всички знаят, че това е така. И точно заради това считаме, че минималната работна заплата в известен смисъл е имагинерна величина. И това беше основната теза на господин Иван Нейков, когато спореше с господин Каконен. Той твърдеше, че промяната на минималната работна заплата само ще преструктурира доходите на тези 700 хил. души предприемачи и наемни работници, а няма по никакъв начин да намали тяхната конкурентоспособност. Аз се радвам, че все пак този труден дебат стигна до решение между двамата, тъй като моето лично мнение е, че те уравновесяваха своите аргументи помежду си и противопоставяха достатъчно солидни доводи.
Освен това аз смятам, че е правилно да се загрижим много за сигнала, който българското правителство ще изпрати след постигнатото споразумение с Международния валутен фонд към всички инвеститори, които в момента наистина са със завишен интерес към България. Но те много внимателно чакат да чуят това правителство ще подпомага ли предприемаческата инициатива, включително и с политиката на доходите в рамките на това тригодишно споразумение, съгласувано с Международния валутен фонд, или ще отиде към някакво разхлабване на тази политика с оглед на някакви предизборни цели. Много рано е да се разхлабва политиката на доходите с оглед на каквито и да било цели. Тъй като бизнесът още не е дошъл в България! Бизнесът трябва да получи много убедително доказателство, че в България се води една стабилна, сигурна политика, която създава здрава конюнктура за здравословен икономически растеж. И тогава те с това нараснало доверие към страната ще инвестират своите средства. България се нуждае от огромни чуждестранни инвестиции.
И ако трябва да отговоря най-кратко на Вашия въпрос - как ние ще се справим с бедността и как ще се справим с проблема за заетостта, най-краткият отговор Вие го знаете, всички го знаем тук - масирани и в големи обеми чуждестранни инвестиции! На България й трябват толкова чуждестранни инвестиции, колкото са почти съвкупните й спестявания, за да динамизира своята икономика. Ние нямаме друг начин, освен да създаваме доверие у тези инвеститори към нашата страна, защото тези инвестиции са в състояние да създадат работните места и високите доходи, които да преодолеят бедността! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател!
Господин Томов, имате думата, за да оцените отговора.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин премиер, Вие отговаряте несъмнено с професионален тон и достойно по стил и форма. Но аз направо ще отговоря - аз не харесвам Вашата политика в областта на доходите и я смятам за недостатъчна. Поради което искам да кажа в какви три направления.
Първо, аз смятам, че Вие допуснахте през изминалите две години преохлаждане на икономиката. И когато сега говорите правилно за умерената инфлация, аз Ви напомням каква дефлация, инфлация имаше две години, която се изрази в гигантска безработица и ниски доходи.
Второ, аз смятам, че има нарушаване на пропорциите между минимална и средна работна заплата, тоест, пропорциите в политиката на доходите. И че те трябва да се поправят в посока на това, което е европейски стандарти.
Трето, аз смятам, че има пълна липса на контрол върху политиката на доходите в частния сектор. И ако Вие правилно в момента, господин премиер, говорите, че от минималната заплата зависят само 17 хил. в бюджетната сфера, аз Ви заявявам, че над 2 млн. души зависят в частния сектор, който няма никакъв контрол върху това дали плащат 30 или 40 лв. пред вашата Инспекция по труда. Но проблемът е в това, че тя не е в състояние да направи промяна. Само закон тук може да направи промяна и поставям отново акцента върху това.
На следващо място, Вие много добре разбирате, господин министър-председател, че един управник, който и да е той, който не нахрани народа си или не му създаде чувство за това, че е нахранен, той няма да успее. Следователно аз мисля, че ние трябва да дебатираме дали при тези тежки условия, в които се намира страната, има възможност за увеличаване на брутния вътрешен продукт и оттук за доходите, и второ, за по-добра пропорция и по-малка диференциация между доходите, която е много голяма. Затова ние имаме един процент свръхбогати, ненормално богати, 5 на сто много богати, но много голям брой, както казах над 70 на сто, бедни. Ако ние намалим тази диференциация, непременно нещата ще се подобрят.
Позволете ми да кажа в заключение, аз съм убеден и съм съгласен с Вас, че спорът трябва да продължи. Благодаря ви за това, министър-председателю, че Вие се съгласявате, че такъв дебат е нужен на обществото. Ние не сме водили такъв сериозен дебат. Затова искам да използвам възможностите, които дава правилникът и да представя на председателстващия подписка за необходимост от дебат по този въпрос следващия петък, която ми се струва, че ще даде възможност да предложим конкретни решения. Едното конкретно решение аз вече назовах. Става дума за Закон за минималните доходи в страната. Но заедно с това мисля, че ще предложим и други оригинални и добри решения, които са следствие и на една европейска социална политика, европейска социална пазарна политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разисквания по питането на господин Томов следващия петък, 11 февруари, от 11,00 ч.
Благодаря Ви, господин министър-председател.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Първият въпрос е от народния представител Станимир Калчевски относно тревожното състояние на Свинекомплекс "Козлодуйци" ООД.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Време е да минем от националните въпроси към регионалните.
В своя въпрос искам да поставя тревожното състояние на Свинекомплекса "Козлодуйци" ООД. Не зная, господин министър, дали сте могли да посетите този огромен свинекомплекс за мащабите на България. Аз поставям на Вашето внимание въпроса за Свинекомплекса "Козлодуйци", който се намира в Добричка община. Доразрушава се и се доразграбва един от най-големите свинекомплекси у нас, бих казал с голямо международно минало, с голям престиж. Разтревожени от грабежа и вандалщината, инициативен комитет от остатъчни работници ни сигнализират за състоянието му. Те предлагат бивши работници и служители да участват в РМД при предстоящата препродажба на остатък от свинекомплекса. Компетентни органи, на които лично Вие, господин Върбанов, да разпоредите да установят истинската собственост в Свинекомплекс "Козлодуйци", тъй като псевдособственици го разграбиха на части и неговата стойност е сведена до символична сума. Ще получите пълно съдействие от тези хора в свинекомплекса за наличното имущество и очевидните липси.
Ето допреди 3 години как изглеждаше този комплекс. 250-300 души работника, близо 60 000 животни, пълна технологична линия. Ще подмина въпроса как изглеждаше този свинекомплекс в периода 1985-1989 г. Цифрите ги умножете по 10, по 20 и няма да сбъркате.
В Свинекомплекс "Козлодуйци" чакат, господин министър, Вашата спешна намеса за предотвратяване на окончателната ликвидация. Лично аз като народен представител заставам на страната на тези трудови хора. Това е един отчаян вик, отчаян вопъл да се спре чудовищното разхищение в Свинекомплекс "Козлодуйци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! Наистина е тревожно състоянието на свинекомплекса. Нека да проследим как се стигна до това състояние. Свинекомплекс "Козлодуйци" - село Козлодуйци е преобразуван от държавна фирма в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с Решение № 4580 на Добричкия окръжен съд на 8 декември 1992 г. През 1995 г. с Постановление № 174 на Съдебно-изпълнителната служба към Добричкия районен съд част от имуществото на Свинекомплекса "Козлодуйци" ЕООД се възлага на "Добруджанска търговска банка" АД - град Добрич за необслужени кредити. Отнесено към цялото притежавано от дружеството имущество това представлява 64,23 на сто. Впоследствие "Добруджанска търговска банка" АД продава присъединеното имущество на "Пигимпекс" ООД - град Добрич. След преобразуването на Свинекомплекса "Козлодуйци" в еднолично търговско дружество собственото имущество се формира от останалата част от активите, предимно съоръжения, сграден фонд и комуникации. То обаче поема всички задължения от минали периоди, заедно с непрекъснато растящите лихви. Същевременно дружеството не осъществява стопанска дейност и не реализира никакви приходи. Поради тези причини, със Заповед № РД 62-1 от 22 януари 1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа се прекрати дейността на свинекомплекса и търговското дружество беше обявено в ликвидация. Съгласно заповедта ми, назначеният ликвидатор прекрати трудовите договори с работниците и служителите по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
Не зная какво имате предвид под "псевдособственици, които разграбват на части останалото държавно имущество". Вероятно визирате разпореждане с активи, формиращи имуществото, присъдено на Добруджанска търговска банка, впоследствие продадено на "Пигимпекс" ООД, Добрич. Собственик на активите, включени в баланса на активите на Свинекомплекс "Козлодуйци" ООД е държавата. Разбира се, до момента, в който чрез ликвидация тези активи не преминат в частни ръце.
Следва да имате предвид, че не предстои нито препродажба на свинекомплекса, както сте запитали в актуалния си въпрос, нито продажба чрез приватизация. Както вече Ви информирах, свинекомплексът е в ликвидация и в този смисъл предложението на бивши работници и служители да го закупят чрез РМД, е несъстоятелно. Те са има ли на разположение почти 4 години, в които са могли да учредят юридическо лице по чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизация и да направят предложение от името на работническо-мениджърско дружество за закупуване на дружеството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Калчевски, желаете ли да вземете отношение към отговора?
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин председател, господин Върбанов! Спомням си последните кадри от филма "Титаник" на Джеймс Камерън: "Бавно и достойно великият кораб отиваше на дъното, стотина нещастници в ледените води и те си отиваха един след друг". И сега като слушам какво става, значи реквиемът, некрологът на "Козлодуйци" е прочетен.
Аз поставям въпроса така и се обръщам към Вас още един път - има ли начин нещо да се спаси от този голям обект на Златна Добруджа? Защото аз приложих в моя актуален въпрос докладната записка. Последното изречение звучи така, то е подписано от Върбан Върбанов, Велико Великов и Стефан Христов. Те казват така: "Сега всичко е опустошено, без животни, разграбен инвентар. Петнадесет души доразграбват остатъците, слухове за разпродажба. Очакваме Вашата спешна намеса".
Аз, като депутат, очаквам Вашата спешна намеса. И Ви каня заедно да отидем да разгледаме този свинекомплекс. Там все още има какво да се види, независимо че всичко е потънало. И затова Ви каня в Добричка област, каня Ви в Добричка община, каня Ви да отидем в Козлодуйци поне за час-два и да успокоим този остър социален проблем, който се задава в Златна Добруджа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли думата?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Калчевски, аз ще се възползвам от Вашата покана. Но също Ви отправям една покана заедно с хората, които проявяват интерес към остатъка от свинекомплекса, да се направи една среща в Министерството на земеделието и горите, на която ще поканим и ликвидатора и да потърсим някаква възможност да спасим това, което може да бъде спасено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане на народния представител Руси Статков.
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Питането, което съм направил, е във връзка с жалбата на повече от половината от собствениците на земи в с. Долно Озирово. След като беше направено това питане, ние за първи път с Министерството на земеделието и горите, със съгласието на министъра и съдействието на парламентарния секретар госпожа Милена Вълкова, на място се срещнахме с хората. Казвам за първи път, защото многократно съм молил да осъществите именно такъв подход, при който наистина да чуем онези, които се жалват, а не, господин министър, поземлените комисии, които са адресат на тези жалби, да пишат Вашите отговори и от тази трибуна не само за мен, а и за всички колеги Вие да отговаряте онова, което е написано и от което всъщност хората се жалват.
Бих искал да подчертая също така, че такъв беше и случаят със с. Долно Озирово и тези, които се жалват. Те бяха получили отговор от Вас, че сами са си виновни и са изпуснали сроковете. Какво се оказа на място?
На място картината действително беше бих казал плачевна, защото и аз, и вашите служители, които се отнесоха отговорно - искам да подчертая това - към това, което им бяхте наредили, констатирахме, че наистина повече от половината от хората са недоволни и претенциите им се отнасят до няколко основни неща - нарушение на закона и правилника за собствеността върху земите.
И по-конкретно, много примери за тези нарушения във връзка със самата процедура, анкетирането, графици и най-сетне некомпетентност, за съжаление, от гледна точка на възможностите да четат карти. Става дума за хората не само в Долно Озирово, а и във всички населени места, от които има жалби. В разговор по карта им казват: в тази местност е вашата земя. Да, обаче реалността е друга. Следват жалби, които не са уважени, въпреки че законът задължава.
Разбира се, бих могъл да продължа с онези примери, в които не са възстановени стари реални граници или пък има нови обстоятелства - дават се документи за наследство. Или пък има злоупотреба от предишния кмет на селото, който е декларирал много повече земя, отколкото притежава.
Всъщност вашите служители много добросъвестно си записаха. Срещата, която се направи в Общинската поземлена комисия - Вършец, а впоследствие и уточненията, които бяха направени, дадоха най-сетне ход за нещо, за което аз отдавна съм мечтал от тази трибуна: съвместно фирмата, общинската поземлена комисия, кметството да приемат човек по човек, да се разгледат жалбите. И трябва да подчертая, че в момента такъв подход се реализира с особеното съдействие на фирмата и лично на господин Маев, който е изпълнителен директор.
Ние имаме възможност, ако това продължи и всъщност това е и питането ми - за гаранциите за този подход, да се намери по-справедливо решение и резултатът да бъде по-добър за това населено място.
В същата командировка заедно с вашите служители бяхме и в Сумер, за което аз съм Ви питал от тази трибуна. Село Сумер е в община Монтана. Отново над 200 бяха хората, които дойдоха в залата. Собствениците потвърдиха онова, което за съжаление съм Ви подсказвал от тази трибуна и не бих искал отново да повтарям: жалби, свързани с нарушения на закона, нови обстоятелства и т. н.
Отново ангажиментът на вашите служители беше по изпълнението на закона, а именно, че действително, когато има такива случаи, поземлената комисия трябва да си свърши работата - нещо, което до този момент не беше направено и трябва да Ви кажа, че разбирам недоверието на хората от Сумер. То беше изразено и на срещата - че едва ли поземлената комисия този път ще се вслуша в тях. Но също от тази трибуна дължа да подчертая, че този път поземлената комисия и в момента даже работи по тези въпроси.
Господин министър, аз ще Ви улесня. Искам от Вас от тази трибуна днес да дадете Вашата дума и гаранция, че ще има крайни резултати и хората ще повярват, защото те в момента не вярват, че някой ще се вслуша в техните жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Статков.
Господин министър имате думата по питането за с. Долно Озирово.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! В землището на с. Долно Озирово възстановяването на правото на собственост е приключило. Към настоящия момент окончателно е извършен и въводът във владение. При трасирането не са констатирани явни фактически грешки. При това положение аз не мога да предприема мерки, за които Вие настоявате в отправеното до мене питане за отстраняване на всички допуснати грешки, защото те не са установени.
И въпреки всичко аз разпоредих поредната проверка, на която Вие, както вече казахте, присъствахте лично. Резултатите от нея вече са Ви убедили, както казахте, че има някои Ваши твърдения, които са неоснователни, има и други, които подлежат на доуточняване.
Тук има един пълен доклад, който съдържа данните и конкретните резултати от проверката и аз ще Ви го връча.
Искам само да акцентирам на следното: за пореден път се установи, че основание за цялостна преработка на плана за земеразделяне на Долно Озирово няма. Спазени са изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото прилагане. Проверката се оказа ползотворна от друга гледна точка: по едно от повдигнатите възражения правото на собственост се доказа с ксерокопие от документ, за който се появиха и съмнения, че е подправен. Естествено, компетентният орган, който може да вземе отношение по този въпрос, е прокуратурата и затова до нея вече е подаден сигнал. Отделно в министерството е получена и жалба от собствениците на земеделски земи от с. Долно Озирово, на която е отговорено подробно с писмо с изходящ № 1205-01-4 от 13 декември 1999 г.
Господин Статков, Вие системно насочвате вниманието ми към Вашия избирателен район и аз, би трябвало да признаете това, проверявам обстойно всеки един от сигналите, които получавам чрез Вас. В министерството пристигна и друг материал от Вас, по който разпоредих проверка и отговорът вече Ви е предаден.
В заключение искам да подчертая факта, че системно експертите от повереното ми ведомство извършват проверки по сигнали, тоест по така наречените жалби, въпреки че сроковете за обжалване отдавна са изтекли. Ако бъде констатирано някъде наличие на явна фактическа грешка, аз Ви уверявам, че ще разпоредя тя да бъде отстранена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Статков, желаете ли да зададете два допълнителни въпроса?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Действително са много въпросите, които са отнасяли към мен гражданите, а аз съответно към господин министъра на земеделието и горите, свързани с възстановяване на собствеността. Затова подчертах, че за първи път ние реализирахме един подход, което отдавна трябваше да направим: на място да видим доколко са основателни тези жалби. Разбира се, една такава проверка изисква много време и аз се убедих сам, но най-важното е на място да се видят хората и да се види, че това не е твърдение на Руси Статков, това не е твърдение на когото и да било от левицата, а това са претенциите на хората.
Разбира се, аз в развитието на питането си Ви казах, че Вие този път сте разпоредили и този път се работи. Хората са чути и в момента излагат своите претенции човек по човек.
Господин министър, за това обаче трябва действително контролът да продължи и тъй като Вие сте ми отговаряли писмено за други селища, аз от тази трибуна използвам правото си на допълнителен въпрос, за да Ви питам: ще изпълните ли писмения си ангажимент към с. Черказки - община Вършец? Ще изпълните ли писмения си ангажимент към селата Стубел и Липен от община Монтана? А те отново са свързани именно с това, за което и Вие говорихте: проверка на място и механизъм съгласно закона. Този механизъм е, че поземлената комисия, разбира се заедно с кметството и хората, трябва да изясняват случай по случай. И ако наистина се налага, да има и преразглеждане на плана за земеразделяне. Това е в съответствие с процедурата на закона.
И, второ, като уточняващ въпрос, господин министър - очевидно не само в моя избирателен район, но и в цялата страна става така, че тези, които се жалват, получават отговор от онези, срещу които се жалват, тоест хората се жалват от поземлени комисии и фирми, а те им пишат отговора, подвеждат Ви, мога да кажа определено, или не Ви дават точната информация и Вие съответно настройвате хората с това, което отговаряте. Ще се сложи ли край на тази практика и Вие за цялата страна ще утвърдите ли този подход - наистина да бъдат чути и да се възвръща доверието? Защото няма доверие в момента, подчертавам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, винаги, когато са поемани ангажименти от нашето министерство, те са изпълнявани. Това е отговорът на първия Ви въпрос.
Искам за Ви кажа, че с влизането в сила на новия устройствен правилник на Министерството на земеделието и горите вече има създадена организация и в областните дирекции "Земеделие и гори" ще бъдат разглеждани жалбите на граждани, които имат претенции относно влезли в сила планове за земеразделяне, така че и на втория Ви въпрос, надявам се, получавате положителен отговор. Няма да се разглеждат жалбите отново в поземлените комисии, когато те са насочени срещу тях.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, желаете ли да изразите отношение към отговора?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Аз неслучайно направих това питане и неслучайно изисквах тези гаранции от министъра, защото, господин министър и колеги, вече десета година, от 1991 г., когато мнозинството на СДС прие този подход за връщане на земята, се натрупва огромно напрежение, недоверие и най-важното което е - няма производство. Това е една от причините за бедността в България. Няма производство и оттам няма заетост, и хората страдат. И ако ние търсим изхода, то трябва да бъде именно в тази посока - и създаването на пазарната икономика, защото как ще имаме пазарна икономика, когато десет години в тази посока нещата са други?
И нещо, което трябва да адресираме не само към Вас, господин Върбанов, а и към другите министри - трябва нова политика, която да е свързана със земеделието - и по изкупните цени, по защитата на хората. Пред мен е жалба до Вас от с. Замфир във връзка с изкупуването на зърното. Трябва друга политика, която да деблокира селото, защото транспортните връзки в момента са блокирани от закриването на жп линии, на шосета. И не само Берковско, Вършецко, Монтанско...
И господин Славински ми обеща преди три седмици по този въпрос да реагира.
Трябва друга образователна политика, защото в момента се закриват училища.
Трябват политики, които три години, за съжаление, това мнозинство не направи. Казвам: за съжаление, защото страда народът.
Днес господин Костов каза, че сме отворени към диалог, имайки предвид мнозинството. Много се закъсня, фатално! И ако не се реагира, ще стане, бих казал, страшно! Защото...
Имам още десет секунди, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате, но се отклонявате много от темата.
РУСИ СТАТКОВ: Темата е същата! Темата е свързана с това - част от възстановяването на земята е част от процеса - да има производство в България, да има доходи, да има заетост, да има работа. И аз имам право в отношението си, което ще изразя към отговора, да го кажа и го казвам, защото оценявам действията на министъра в последно време, но искам друга политика. И ще настоявам от тази трибуна. И ще подкрепям усилия в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, длъжен съм да Ви кажа, че последните думи са, за да изразите отношение към отговора. Аз бях търпелив да изчакам, но съм длъжен да направя тази бележка.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз искам също да отправя един апел към Вас и към всички политици за това, че трябва едно друго поведение. Ние всички трябва да обединим усилията си, за да приключи цялата тази бъркотия, която беше през последните години. Смятам, че в една голяма част от българското общество вече са на мнение, че трябва да се върви напред. Ако ние постоянно продължаваме да разбунваме кошера, няма да може да се стигне до това производство, за което ние говорим и да се създадат новите работни места.
И трябва всички тук да обединим усилията си, за да можем да водим тази нова политика, защото ако продължат едните да се опитват да правят нещо, а другите от другата страна веднага да им опонират и да казват, че това не е правилно, никога няма да има един добър ефект.
И аз смятам, че днес министър-председателят даде един добър тон в тази посока и ние всички бихме могли да се възползваме и да работим в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин министъра.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Давам думата на народния представител Методи Борисов Андреев да зададе своя актуален въпрос относно промяна на разписанието на пътническите превози в района на гара "Стамболийски" - гара Пловдив, зададен към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински. Имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! От 15 януари т.г., с промяната на разписанието на пътническите превози, са спрени два сутрешни влака, движещи се в направление гара "Стамболийски" - гара Пловдив. В момента това направление сутрин се обслужва от влаковете, тръгващи от гара "Стамболийски" в 6,40 ч. и 9,30 ч. Първият влак идва от гара Костенец. Той се композира предния ден на гара София, пътува до Костенец, пристига там и сутринта тръгва за Пловдив през "Стамболийски". Вторият влак се движи от София за Пловдив всеки ден. Тази промяна в разписанието е създала съществени затруднения за жителите на град Стамболийски и селищата около него.
Град Стамболийски е важен транспортен възел за района и всяка сутрин стотици хора пътуват с влак, за да отидат на работа в Пловдив. Сега, поради намаления брой влакове, влакът от 6,40 ч. е претоварен, като не достигат вагони, за да могат хората спокойно да пътуват. Във връзка с това е внесена и подписка от граждани на Стамболийски, тази подписка е при мен, която е депозирана при господин Христо Иванов - началник "Пътнически превози" на гара Пловдив.
Бях сезиран от господин Иванов, като бях помолен за съдействие влакът от Костенец, който пристига в гара "Стамболийски" и тръгва оттам в 6,40 ч. за гара Пловдив, да бъде с повече вагони, примерно седем, или да се пуснат два състава електрички от по четири вагона.
Господин министър, въпросът ми към Вас е: може ли хората от град Стамболийски и района да бъдат спокойни, че Вие ще се ангажирате с решаването на този проблем и те ще могат отново спокойно да пътуват сутрин за Пловдив?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! Новият график за движение на влаковете, влязъл в сила от 16 януари т.г., е разработен на базата на анализ, който показа, че през последните две години е налице спад в обема на пътническите превози. С новия график за движение на влаковете се поддържа технологичният минимум за обслужване с железопътен транспорт в съответствие с потребностите на населението от различните райони.
Конкретно за случая гара "Стамболийски" - гара Пловдив, проверката показа, че информацията, с която разполагате за обслужването му само от два влака, в 6,49 ч. и 9,30 ч., не отговаря на истината.
До 16 януари, в часовете между 5,50 и 9,30 в направление "Стамболийски" - Пловдив, са се движили шест броя влакове, а след промяната - пет броя. Конкретно има влак в 5,51 ч., 6,31 ч., 7,02 ч., в 8,05 ч., който е единственият отменен, в 8,51 и 9,20 ч. Освен това съставът на влак в 12,63 Костенец - Пловдив, е един и същ и по стария, и по новия график - един електрически мотрисен влак.
В момента Национална компания "БДЖ" извършва мащабно проучване на ефективността на новия график за движението на влаковете. При възможност ще бъдат извършени корекции както в часовете на тръгване и пристигане, така и в обема вагони, ако се окаже, че е недостатъчен за пътниците и проявения трафичен интерес.
Специално за случая гара "Стамболийски" - гара Пловдив ще бъде извършена корекция в разписанието на влак 13,01, който е в състав от пет пътнически вагона, и той ще тръгва в по-късен час от гара "Стамболийски". Така че получената сега пауза от 7,02 ч. - единият, до 8,51 ч. ще бъде скъсена и ще се получи по-добра ритмичност, като се запази на практика броят на влаковете, които, бидейки пет, се счита, че в това направление за този период от време са достатъчни и биха покрили необходимостта, която съществува в региона.
Засега Национална компания "БДЖ" отчита, че не е икономически целесъобразно пускането на допълнителни влакове. Но ако бъдат осигурени средства, капацитетни възможности за това има, законът за "БДЖ" дава възможност общините и други юридически лица да предоставят средства и да сключват договори с "БДЖ" за осъществяване на железопътни превози, имащи характер на обществена услуга с местно значение. Между другото, такъв договор вече има, тоест има прецедент между НК "БДЖ" и мини "Бобов дол" за осъществяване на допълнителен превоз на работници в участъка Дупница - Бобов дол. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Андреев, желаете ли да изкажете отношението си към отговора? Да.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Аз съм доволен от Вашия отговор, тъй като Вие всъщност сте се интересували доста подробно за случая. Моята информация е от жалбата на граждани, които са изпратили до мен тази информация. Важното е, че все пак се даде един отговор, който дава насока да се мисли, че общината на Стамболийски може да направи нещо повече за своите граждани, като подпомогне бюджета и подобри по този начин превоза на хората към Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Давам думата на народния представител Иван Борисов да зададе своя актуален въпрос относно възстановяване на корабоплаването на пътнически кораби в българския участък на река Дунав към министъра господин Славински.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е свързан с навигацията по река Дунав. За да съм убеден, че правилно съм разбран, още в началото искам да поясня, че не става дума за навигация въобще, а за движение на пътнически кораби в българския участък на река Дунав. Значи, не коментираме разрушените по време на войната мостове на река Дунав, не коментираме движението на товарни кораби, не обсъждаме движението на чужди кораби - имам предвид украински, руски, румънски и така нататък. Днес говорим само за пътнически кораби в българския участък на река Дунав.
Имам информация, че разчистването на плавателния път по река Дунав ще започне най-рано през март тази година. В този дух бяха и решенията на Дунавската комисия в Будапеща. Най-вероятно корабоплаването през сръбския участък на реката ще бъде възстановено през лятото на тази година. Но не разрушените мостове са причина да няма движение на български пътнически кораби по река Дунав. Скоро разрушенията от мостовете ще бъдат отстранени.
Уважаеми господин министър, само допреди няколко години река Дунав се ползваше както за транспорт на товари, така и за превоз на хора. Движението на български пътнически кораби по река Дунав има своята 120-годишна история. Първият български кораб "Галчик" изпълнява първите си курсове по река Дунав през 1880 г.
През последните десетилетия по река Дунав се движеха основно два вида наши пътнически кораби. Най-дълго бяха в експлоатация добре познатите ни кораби "Александър Стамболийски", "Васил Коларов", "Димитър Благоев" и "Георги Димитров". По-късно се появиха бързоходните кораби тип "подводни криле", които добре познаваме - това са "Ракета" и "Метеор". С тях ежедневно пътуваха стотици студенти, ученици, пенсионери, туристи. За тези хора пътуването по река Дунав беше не атракция, а вид услуга. За някои селища това беше и единствената транспортна връзка.
Нали си спомняте, господин министър, че от Русе до Лом с "Метеор" стигахме за по-малко от 4 часа срещу 4 лв.? През летния сезон "Метеор" правеше по два курса на ден от Видин до Русе и по два курса от Русе до Силистра. Имаше редовни курсове до Белград и локални курсове от рода Видин - Калафат и други.
Сега нито един от тези кораби не се движи. Съдбата на много от тях е неизвестна. Дано не се потвърдят опасенията, че някои от тях са нарязани и предадени на вторични суровини. Пристанищата по река Дунав са подложени на безмилостно разрушаване.
Господин министър, моят актуален въпрос е: има ли ръководеното от Вас министерство намерение да възстанови движението на пътнически кораби в българския участък на река Дунав? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, във връзка с отправено към мен питане от 28 януари 2000 г. дали ръководеното от мен Министерство на транспорта и съобщенията има намерение да възстанови движението на пътническите кораби в българския участък на р. Дунав, Ви информирам следното. През периода, който имате предвид, пътническите кораби от типа на "Александър Стамболийски", както и корабите на подводни криле - "Метеор" и други, използвани за превоз на пътници по р. Дунав, са били изцяло дотирани от държавата. С преминаването към пазарна икономика задължението на Министерството на транспорта и съобщенията е да създаде условия, при които всички фирми - било то държавни или частни, да могат да развиват дейност съгласно техния икономически интерес. Между другото, параходство "Българско речно плаване", град Русе през 1994 г. е направило опит да възстанови пътническата линия Видин - Русе по р. Дунав, но за съжаление параходството е претърпяло значителни загуби, доколкото е информацията ми - над 1 млн. долара, в резултат на което линията е била закрита. Нито Министерството на транспорта и съобщенията в момента, нито бюджетът са в състояние да субсидират такава дейност. Има вече частна инициатива по отношение на пътническите превози по р. Дунав, като например в Силистра по време на активния туристически сезон се извършват пътнически превози от частна фирма с кораб по линията Силистра - Калараш, както и други туристически разходки в региона. Смятам, че бъдещото на този транспорт при подходящи условия може да се развива от частни фирми, несубсидирани от бюджета.
Колкото до твърдението, аз считам, че то не е вярно, че пристанищата на р. Дунав са подложени на безмилостно разрушение. Въпреки обективните затруднения от блокирането на реката и корабоплаването по нея в момента българските пристанища по р. Дунав са с добър положителен финансов резултат след данъчното облагане за 1999 г. Тоест, те продължават да функционират нормално, разбира се, само за превоз на товари. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Борисов, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря за отговора, господин министър. Да, действително десетилетия корабите "Георги Димитров", "Александър Стамболийски" и "Васил Коларов" пътуваха по р. Дунав. Вие обаче за това, че те сега не пътуват, нямате абсолютно никаква вина. За съжаление аз не чух от Вас - нито отрекохте, нито потвърдихте информацията, дали те са нарязани и предадени на вторични суровини, тоест нарязани на парчета и предадена за скрап.
Но не мога напълно да бъда съгласен с Вас с отговора Ви за пристанищата. Ако имате предвид товарните пристанища - Лом, Русе, Свищов и други, безусловно Вие сте прав. Но аз визирам тук пристанищата, на които спираха пътническите кораби. И аз Ви моля, господин министър, за мен ще бъде удоволствие, ако с Вас нямаме възможност да отидем заедно, да отидете сам и да видите в какво състояние е сега например пристанищата на Арчар, вижте в какво състояние е пристанището на Горни и Долни Цибър, на Остров, да не ги изброявам всичките. Те са в жалко състояние. И мисля, че няма сила, която оттук нататък може да спре това разрушение. Вие нямате вина за това състояние, но хората се обръщат към Вас с надежда, че можете да спрете това разрушение.
От Вашия отговор се разбира, че не разрушените мостове по Дунава са причина да няма навигация. Вие сте прав за това. Но разбирам от Вашия отговор, че Вие нямате намерение да възстановявате движението на корабите по Дунав. Съгласете се с мен, господин министър, ние практически лишихме българина от онова, което имаше в продължение на 120 години. От 1880 г. , вече става от поминалия век, ние имаме кораби по Дунав. Сто и двадесет години те обслужват българина. Сега ние го лишихме от това. Иначе казано, ние се върнахме и в това направление с много години назад, тук с повече от 120 години. Ето затова си струва да се помисли.
Пак казвам: един студент пътуваше от Русе до Лом за четири часа срещу 4 лв. Сега пътува за два дни срещу 40 лв. Влаковете ги няма. Вижте с колко сме се върнали назад. Пристанищата се рушат, вие нямате намерение да развивате навигацията. Аз Ви моля, господин министър, помислете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, първо, за корабите, които са нарязани, ако техният амортизационен срок е изтекъл, а ние тук говорим за спомени отпреди повече от десет години, то нищо чудно, след като изтече амортизационният им срок, да последва това, което става обикновено, така нареченото бракуване.
Колкото до възстановяването на този транспорт, аз смятам, че подчертах, искам и още веднъж да кажа, че то не е изключено, но то може да бъде направено само на базата на икономически разчети и на икономическа ефективност. Смятам, че разширяването на дейности и функции, които да са субсидирани от бюджета, противоречи на нашите виждания и на нашата политика. Така че е отворена възможността частни, включително и държавни фирми, разбира се, при наличие на икономическа ефективност да възстановят корабоплаването. Това е уредено и по законов начин. Така че тук се касае не до държавническо решение, а до икономическа обоснованост и бизнес инициатива Това е положението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, министър Славински. С това завършваме актуалните въпроси към Вас.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министър Нейков.
Има думата народната представителка Росица Георгиева Тоткова относно взаимоотношенията в областта на социалното осигуряване между Република България и Чешката република. Имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който, господин министър, отправям към Вас, е свързан с взаимоотношенията в областта на социалното осигуряване между България и Република Чехия. Повод да Ви задам този въпрос е посещението в моята приемна на един гражданин от град Банско, господин Георги Кадев, който, получил разпореждането на Националния осигурителен институт за определяне размера на пенсията, беше силно смутен от това, че за сметка на Република Чехия за трудов стаж, който той има в тази страна - една година и девет месеца, след деноминацията на лева от средата на миналата година е определен размер на пенсията му една стотинка. Аз също бях много притеснена от това, макар че почти съм убедена, че при определянето на този размер са спазени всички правила на осигуряването в Чешката република. Но бях много смутена, защото ако един наш гражданин, работил в Република Чехия, работил 25 години, който е срокът за получаване на пенсия в тази страна, би трябвало да получава пенсия от 25 ст.
Затова, уважаеми господин министър, аз си позволих да се обърна към Вас, защото знам, че има и други такива въпроси, поставяни и в комисията. Спомням си един такъв въпрос за Република Унгария. Позволих си да поставя този въпрос към Вас като цяло да отговорите на народните представители, а и на слушателите и зрителите в нашата страна, за това как са уредени осигурителните отношения между нашата страна и Република Чехия и дали правилно е определен размерът на пенсията за сметка на Република Чехия на нашия гражданин господин Георги Кадев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Тоткова, по повод на Вашия въпрос поисках проверка от страна на специалистите от Националния осигурителен институт, по време на която бе установено следното. Пенсията на господин Георги Марков Кадев е отпусната - тази, която той получава в момента в страната ни - въз основа на трудов стаж в Република България от 14 години, 3 месеца и 2 дни и в Чешката република трудов стаж в размер на 1 година и 9 месеца. Пенсията е била отпусната на 1 октомври 1976 г. по чл. 8 от тогава действащия Закон за пенсиите. Поради недостатъчен общ трудов стаж господин Кадев придобива право на чешката част от пенсията на 65-годишна възраст съгласно действащия към момента на отпускането чешки закон за пенсиите. Тази така наречена чешка част от пенсията е отпусната от 17 март 1981 г. в размер, който е изчислен по силата на законодателството на Република Чехия, в размер на 137 крони, което е било равно по тогавашния курс на 13 лв., като курсът е бил 100 крони за 9,50 лв.
Съгласно действащата тогава Спогодба за социално осигуряване между България и Чехия от 27 март 1972 г. за сметка на българската осигурителна система се изплаща и чуждата част от пенсията, докато лицето придобие право на чешката пенсия. По този начин всъщност за един дълъг период от време на господин Кадев чешката част от пенсията е била изплащана от българската осигурителна система - от Националния осигурителен институт. С промяната на Спогодбата през 1987 г. е извършено преизчисляване на така наречената чешка част от пенсията на господин Кадев. Тя е преизчислена на 14 лв. съгласно тогавашния курс от 100 крони за 10 лв.

Този размер на пенсия, именно в рамките на 14 лева, е запазен до настоящия момент, тъй като по силата на действащото чешко законодателство при определянето й, тя е била изчислена в такъв размер.
При деноминацията на тези 14 лв., от 5 юли 1999 г. е определен размер, който наистина, както Вие посочвате, се равнява на една деноминирана стотинка. Тоест, размерът от една стотинка е чешката част от пенсията на господин Кадев, изчислена по чешкото законодателство.
Този, а и много други въпроси, които годините извикаха на дневен ред, по повод действието на спогодбата между България и Чехия, ни даде основание да проведем много сериозни разговори с колегите от чешкото правителство и чешката осигурителна система и беше подписана нова спогодба на 25 ноември 1998 г. в Прага между България и Чешката република за социално осигуряване. Тази спогодба беше ратифицирана от вас, от народните представители на Тридесет и осмото Народно събрание на 17 февруари 1999 г. и от 1 януари 2000 г. спогодбата влезе в сила. Тя е обнародвана в бр. 113 на "Държавен вестник" от 1999 г.
Това, което бих искал да отговоря на Вас и чрез Вас на господин Кадев, е, че новата спогодба се базира на нов принцип, различен от принципа, при който е определяна пенсията на господин Кадев. Този принцип на пропорционалност означава, че всяка страна ще плаща съобразно своята правна уредба пенсиите за трудовия стаж, положен на нейната територия. И оттук, отново съгласно спогодбата, всяка страна ще преценява правото на пенсия, в зависимост от трудовия стаж, който е положен на нейна територия.
В този случай смятам, че господин Кадев ще може да поиска, по силата на новата спогодба, преизчисляване на своята чешка част от пенсията и тя да бъде определена съобразно новото законодателство, което действа в Чехия.
Последното, с което бих искал да Ви информирам, е, да спомена, че пенсиите, които ще бъдат плащани от чешката осигурителна система, ще бъдат превеждани на пенсионерите в България директно по посочена от тях банкова сметка. По този начин аз бих препоръчал на господин Кадев, ние сме готови и да му помогнем, да установи контакт с чешката осигурителна система, за да може да му бъде преизчислена пенсията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Тоткова, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Както и очаквах, Вие не ме изненадахте с това, което казахте, защото аз бях почти убедена, че всичко, което е направено, е в рамките на действащите законодателства. Аз не получих отговор днес, какъв би бил евентуалният размер. Притеснението ми беше за това дали ние достатъчно сме защитили правата на нашите граждани, защото все пак този въпрос е изключително сериозен и аз мисля, че ние трябва да правим всичко възможно, за да защитим правата на нашите граждани.
А що се отнася до това, че такива хора, такива граждани на нашата страна, които имат трудов стаж в други страни и трябва сега да следят непрекъснато нормативните документи и да знаят точно в кой момент трябва да подават заявления, мисля, че е редно да се обърнат към Вас и чрез Вас към Националния осигурителен институт. Те да бъдат активната страна и да подпомагат гражданите, за да могат да се реализират техните права. И аз вярвам, че, както и в конкретния случай, Вие ще окажете съдействие, за да помогнем на хората, а не да ги затрудняваме при реализирането на техните права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли да допълните отговора си?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Тоткова, искам само да Ви уверя, че тази спогодба, която влезе в действие от 1 януари 2000 г., в своя чл. 39, ал. 2 дава право на хората, които вече са пенсионирани, на базата на трудов стаж в България или в Чехия, да преизчислят пенсията си. И по този начин те наистина ще получат по-добра защита на своите права.
Отново потвърждавам, че ще окажем съдействие на господин Кадев, за да може да бъде преизчислена неговата пенсия. За съжаление, днес не мога да Ви кажа каква би била тази пенсия. Необходимо е колегите от чешката осигурителна система да направят своя анализ.
Това обаче, което е важно и следва от Вашия въпрос, е с оглед все по-голямото отваряне на България към света. По-специално развитието на процесите след получаването на поканата за членство в Европейския съюз, ще води до нарастващ брой български граждани, както и чужди, които ще имат свои пенсионни права на базата на труд, положен в други страни. Това ще се превърне в ежедневие. Хиляди хора ще работят не само в страната, където са се родили.
Това ни даде основание още от 1997 г. да започнем усилена работа за подготовка и сключване на спогодби за социално осигуряване с различни страни. Както вече Ви информирах, подписахме спогодба с Чехия. Подписана е изключително важна спогодба с Германия за социално осигуряване. В момента водим преговори и сме пред подписване на спогодба с Кипър. Подготвят се спогодбите с Украйна. Работим с други страни в Централна и Източна Европа за подписване на такава спогодба. Според мен, това е изключително важно и ще разчитаме изключително много на парламента, за да постигнем едно бързо ратифициране на спогодбите, които ще подпишем с тези страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Валентин Симов относно политиката на Министерството на труда и социалната политика във връзка с отмяната на дял III от Кодекса на труда от 1951 г.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С приемането на Кодекса за общественото задължително осигуряване беше отменен дял III от Кодекса на труда от 1951 г., където ал. 3 на чл. 146 гласеше: "Погребенията на гражданите в Народна република България са безплатни и се извършват за сметка на бюджетите на съответните народни съвети".
В един такъв момент неминуемо е тежко да се говори за смъртта, но тя е финалът на нашия житейски път и ние не можем да избягаме от този проблем.
Хиляди са случаите в този месец, в който настъпва хаос в общинските съвети. Настъпва хаос в гробищата. Гражданите са принудени вече да си заплащат погребенията, тъй като общинските съвети нямат нормативна база, на която да се опрат и да отпуснат средствата, необходими за едно нормално погребение. Не говоря за луксозно, а за едно нормално погребение.
Именно в тази връзка е моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър.
Каква е политиката на ръководеното от Вас министерство във връзка с отпадането на дял трети от Кодекса на труда и по-специално чл. 146, ал. 3 и уреден ли е нормативно този проблем? И ако не е, възнамерявате ли Вие като министър да внесете предложение в Министерския съвет за неговото решаване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Симов, убеден съм, че Вие ще се съгласите с мен, че не е възможно в Кодекса за задължително обществено осигуряване да бъде уреждана материя, която касае правата и най-вече самоуправлението на общините. Поради тази причина не само сега, а и ако трябва да правим от позицията на години анализ на дял трети на Кодекса на труда от 1951 г., никой не може да ми каже защо в осигурителна уредба, в осигурителен акт е записано нещо, което няма нищо общо с осигуряването.


Наистина в дял трети в кодекса от 1951 г. е записано, че погребенията са за сметка на бюджетите на общините. Естествено е, че такава норма не може да бъде записана в Кодекса за задължително обществено осигуряване и затова нея я няма в новата уредба за пенсионното осигуряване
Отчитайки в същото време тежката житейска ситуация, в която попадат близките, семейството на починал наш сънародник, наш съгражданин, в Кодекса за задължително обществено осигуряване ние предвидихме, че за всяко лице, което е било осигурявано за всички осигурителни рискове, или дори може да не е за всички осигурителни рискове, или може да е само за инвалидност, поради общо заболяване, или е осигурено само за старост и за смърт, съпругът или съпругата, децата и родителите ще получават еднократна помощ в размер на две минимални работни заплати за сметка на осигурителната система, за сметка на социалните фондове и по-специално за сметка на фонд "Пенсии". Помощ в такъв размер ще получават и същият кръг лица, същите наследници при смърт на осигуреното лице, когато то е осигурено само за трудова злополука или професионална болест, и смъртта е в причинна връзка със злополуката или болестта.
Едновременно с това, вие знаете, съществува възможност и тя масово се използва за подпомагане на близките на починалото лице по реда на Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото прилагане.
Така че, премахвайки една норма, чието място логически не е в Кодекса за задължително обществено осигуряване, ние едновременно искахме да постигнем един ангажимент на осигурителната система към нуждите на семейството, на близките на починалия. Същевременно в момента аз не виждам никаква пречка, базирайки се именно на правата, които местното самоуправление дава на общините, общинските съвети, гласувайки бюджетите на съответната община, да предвидят ангажимент в рамките на бюджета на общината в случаите на смърт и погребение на починали жители на тази община.
Едновременно с това искам да ви уверя, че съм готов да съдействам за разговор и среща на Националното сдружение на общините и Министерството на финансите, за да създадем достатъчно яснота в хората от общините как и в какви размери на базата на възможностите на общините да се произнасят по този въпрос. Но отново потвърждавам, норма, която да урежда задължения или права на общините, няма място в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика думата има господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! До известна степен бих се съгласил с Вас, че мястото на този проблем и неговото трайно уреждане не е в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, но от друга страна си мисля, че къде пък другаде би могъл да бъде? Ако аз се осигурявам задължително и в своя житейски път накрая бих могъл да получа единствената привилегия от държавата безплатно погребение - нещо, за което в момента трудно може да се каже дали е така.
От друга страна, Вие казвате, че този закон би следвало да се регламентира в местната власт или в Закона за местното самоуправление и местната администрация, но след като няма законова база, това всъщност зависи само от волята на дадения общински съвет. Ако той има добрата воля да реши този проблем, ще го реши. Но ако няма волята и ако общинските съветници не могат да се разберат по този въпрос, няма съответно да има решение.
Така че наистина проблемът е много сериозен. Аз се радвам, че Вие проявихте разбиране и сте готов да се води диалог между местната власт и между централната изпълнителна власт този проблем да бъде решен. Аз се надявам, че той наистина ще намери своето приложение. Надявам се, че и всеки един български гражданин ще има поне тази единствена привилегия, като умре, да бъде погребан от държавата, на която честно е служил и се е бъхтил в продължение на около 30-40 г. живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Следващите два актуални въпроса са по една и съща проблематика.
Първият е от господин Красимир Каменов относно предоставяне на целеви средства от Националната служба за социално подпомагане за целеви парични помощи по реда и условията на правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за община Борован.
Аналогичен въпрос има и от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов относно изплащане на целеви помощи на социално слабите лица и семейства от община Борован.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искаме отделен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате отделен отговор, добре.
Господин Каменов, имате думата да поставите Вашия актуален въпрос.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Със Закона за социалното подпомагане, който влезе в действие през м. май 1998 г., бяха създадени общинските служби за социално подпомагане. Те замениха бившите общински центрове за социални грижи, създадени със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общинските служби за социално подпомагане са специализиран орган за социално подпомагане на територията на общините. Същите са самостоятелни юридически лица.
Служба за социално подпомагане е изградена и на територията на община Борован с цел подобряване социалното обслужване на населението. За съжаление вече повече от пет месеца работата на службата е блокирана по инициатива на служители в тази служба, включително и на кмета на общината. Проведени са незаконни стачни действия и окупация на сградата, като дори е разрушено стълбището на същата. Всичко това води до социално напрежение и неизплащане на енергийните помощи във всички населени места в общината, най-вече в селата Малорад и Добролево.
На основание чл. 15 от правилника за прилагането на Закона за социално подпомагане общинските служби за социално подпомагане изплащат месечни целеви парични помощи за отопление на лица и семейства в размер на 29,34 лв. Единствената служба за социално подпомагане, на която вече два месеца не са превеждани от Министерството на труда и социалната политика, респективно от Националната служба за социално подпомагане, средства за целеви енергийни помощи е тази в община Борован. Размерът на непреведените средства е 71 203 лв.
Моля, господин министър, да ми отговорите на следния въпрос: каква е причината да не се превеждат своевременно заявените от общинската служба за социално подпомагане в община Борован необходими средства за целево парично подпомагане на нуждаещите се социално слаби лица и семейства от общината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Каменов! Веднага искам да ви кажа, че има проблем и то сериозен проблем в Борован със социалното подпомагане. В България има 263 общински служби за социално подпомагане и никъде нямам такъв проблем, какъвто имам с Борован. И не от вчера, и не от днес, продължават вече много време трудностите и се боя, че, ако нямаме придвижване към намирането на разумното решение, проблемите на социално слабите в общината ще продължават.
Две думи, ако ми разрешите, преди да Ви отговоря на въпроса. Искам само да Ви припомня как се развиват нещата.
В средата на месец септември е назначен ръководител на службата, както на много места в страната. Но за разлика от навсякъде от страната, тук в продължение вече на повече от 5 месеца, може би станаха, ръководителят на службата не може да започне да работи. Има едно абсолютно ненормално положение, при което за мен - това съм го казвал нееднократно на кмета на общината господин Цветковски - се създават условия, за да не работи службата. Ръководителят не се допуска в службата. Нещо повече. За мен има абсолютно незаконни, нелогични, необясними действия от страна на инициативен комитет, които стигнаха до неприемливо от никаква гледна точка действие за заключване на службите, както Вие споменахте, съборена е стълбата, за да нямат достъп хората до службата. За мен службата не функционира в Борован в нормални условия.
Заведено е дело пред Окръжния съд във Враца за незаконност на стачните действия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Той се е произнесъл вече по въпроса.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Да, аз очаквам решението му.
Имаше многократни опити от страна на областния управител, за да можем да намерим диалог, за да може службата да работи нормално. За съжаление, до момента нещата не се подобряват. Нещо повече. Аз съм разтревожен от друг факт. Съгласно разпоредбите на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане всички действия на разпореждания с финансовите ресурси на службата се извършват единствено от ръководителя на службата. А ние констатираме вече, че разпореждания с финансови средства в службата се извършват от лице, което не е ръководител на службата. Това е грубо нарушение на финансовата дисциплина. Искам веднага да заявя, че онзи, който върши тези действия, наистина допуска груби нарушения, за които ще бъде търсена финансова отговорност.
Извинявайте за това отклонение. Сега да се върна на конкретния Ви въпрос.
Искам веднага да заявя и Ви моля да предадете на жителите и тези, които ползват правата за енергийна помощ от Борован, че парите им са на разположение. Нито един лев от тези пари не е пратен някъде другаде. Но аз, в продължение на близо два или повече даже месеци, не мога да получа сметката на общинската служба, за да преведа парите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ето Ви писмото, че е преведена сметката.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Многократни искания имах, за да ми бъде предоставена сметката на службата, за да преведа парите. Вместо това аз получавах писма от господин кмета да преведа парите по сметка на общината.
Разбира се, че с господин кмета Цветковски имаме различно виждане за живота и за света, но това не е най-важното. По-важното е, че аз не мога и няма да преведа по сметка на общината средства, които са директно за Службата за социално подпомагане и трябва да стигнат директно до хората. Едва преди един ден аз получих сметката на общинската служба.
Защо бяха необходими цели 2 месеца хората да не си получават помощите, след като това можеше да стане или да си получат парите?
Искам да Ви уверя, че средствата ще бъдат преведени по сметката на общинската служба. Но с тях ще се разпорежда само човекът, който по закона е оправомощен. Това е ръководителят. И аз се боя, че отново ще се изправим пред ненормалната ситуация, че средствата ще бъдат по сметките, но няма да могат да се ползват, просто защото продължава - аз казвам, за мен е абсолютно необяснима, ненормална ситуация - да се казва: ние не харесваме този човек, искаме друг човек за ръководител. Сигурно и аз не се харесвам на много хора, но на мен са ми възложени определени задачи. Аз се опитвам да ги свърша. Добре или зле, това е другата страна на въпроса. Ако е зле, аз си отивам.
По същия начин ще процедирам и с ръководителя на службата. Този човек трябва да бъде допуснат до работа, да работи. Ако неговата работа покаже, че той не си я върши както трябва, просто ще си отиде. Иначе друг начин да се създаде нормална ситуация за работа аз не виждам. И хората в Борован ще продължават да страдат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Каменов, имате думата за реплика.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин Нейков! Аз Ви благодаря за отговора, защото с този отговор Вие внесохте известно успокоение. Всъщност и аз, надявам се и социално слабите жители на общината разбраха, кой носи всъщност отговорността за забавянето на превеждането на средствата.
Второ, това, че средствата ще бъдат преведени, също ще внесе успокоение и се надявам да бъдат разходвани по законовия ред, а не така, както желае ръководството на общината. Защото в община Борован това не е първият случай, в който кметът се опитва да се намесва в работата на държавни структури и министерства, като започнем от Министерството на земеделието и горите, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и всичко това води до това, че не се улеснява животът на хората.
Аз обаче имам една конкретна молба към Вас, господин Нейков. По линията на Инспектората на Вашето министерство да бъде насрочена една цялостна проверка на работата на Социалната служба. Защото това недопускане на ръководителя до службата вече води до съмнения, че нещо в тази служба не е в ред. Щом служителите не допускат началника си, значи те може би от нещо се притесняват.
И с това завършвам.
Моля за една комплексна оценка на работата на службата и да се разбере каква е истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Каменов, приемам Вашето предложение. Поемам ангажимента по най-бързия начин да бъде направена пълна проверка както на дейността по отношение на законодателството за социално подпомагане, така и от гледна точка на разпорежданията с финансовите ресурси в общинската служба "Социално подпомагане" в Борован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Божинов, Вие ли от двамата ще поставите въпроса? Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! За мен лично това е тържество на демокрацията - да има възможност по един и същи въпрос в един и същи момент да се изкажат двете различни мнения.
И така, моят въпрос се основаваше на факти, съдържащи се в писмо на заместник-министър Василева, която уведомява въпросната служба, че поради изчерпване на средствата, гласувани с държавния бюджет за 1999 г., средствата за целева енергийна защита, заявени за месец ноември и месец декември, ще бъдат преведени заедно със средствата за декември и те са за 1435 броя случая, приблизително 34 000 лв., и за месец декември - 1502 броя случая за близо 37 000 лв.
След отправянето на моя въпрос, имах възможност да разговарям с господин министър Нейков и той потвърди това, което каза преди малко от тази трибуна. Цитирам: "Проблем с парите няма. Ако се намери компромисно решение, веднага ще бъдат преведени".
За какво компромисно решение обаче става дума?
Първо, за ръководител на въпросната служба от СДС е предложена госпожа Наташа Гоеновска. Госпожата не отговаря на изискванията на закона и не е назначена. След това по предложение на същата политическа сила е назначена госпожа Йорданка Митева Цекова. Въпреки изискванията на чл. 9, ал. 4 - последният абзац от закона, и въпреки, че не отговаря на критериите, които министерството е изготвило и самият господин министърът е подписал.
Вярно е, че има гражданско неподчинение. Мисля и не съм наивен да смятам, че гражданското неподчинение е само заради формалното основание, че не е спазена буквата и духа на закона. Има други сериозни основания хората да протестират и те ще бъдат известни не само когато това дело, за което Вие казахте и което е приключило и ще прочетете решението, но когато приключи и другото дело срещу господата - № 1463 от 1999 г. Но аз на този въпрос няма да се спирам.


Въпросът е да намерим компромиса сега и тук!
Гладът и студът са страшни неща, господин министре. И под натиска на тези две бедствия за човешкия живот хората са ме упълномощили да заявя, че са готови да направят своя компромис. Аз говоря от името на техните представители. Вие, господин министре, също направихте своя компромис. Той е компромис пред волята на СДС за сметка на закона и в нарушение на Вашето министерско решение и критерии. Тоест, двата компромиса са направени. Вярно е, че всеки плаща своя компромис. Щом двете страни сте готови да направите своя компромис, аз ви уверявам, че още днес - утре е поканена да постъпи на работа.
Ще изпълните ли Вие Вашия ангажимент парите да бъдат преведени веднага? И тези 1435 случая за м. ноември и 1502 случая за м. декември да получат средствата си при извънредна работа на комисията още утре - вдругиден и по-вдругиден.
Отговорът може да бъде с една дума, при положение, че стоим джентълменски зад компромисите, които всеки е годен да направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов! Както и преди малко казах на господин Каменов, така и на Вас искам да кажа, че проблемът ме притеснява, ситуацията ме притеснява. Нееднократно сме се срещали с Вас, нееднократно сме разговаряли. Винаги съм изразявал позицията, че ако се създадат нормални условия за работа, ако се изпълни решението за допускане на ръководителя до работа, то службата няма никакви пречки да започне да функционира, да приведем парите и хората да си ги получат. В момента, в който тези условия бъдат спазени, това не са мои условия, това са изисквания на закона, функционирането на службата ще бъде нормализирано.
Аз също съм удовлетворен от това, което Вие казвате, че разумът надделява, че нещата ще се успокоят, че хората ще започнат да работят. Но искам заедно с Вас да си зададем и следващия въпрос, като приемам, че нещата вече ще се нормализират: защо беше необходимо тогава толкова месеца да бъдат тормозени хората? Защо не можеше още на първия ден, на първата седмица да се разбере, че има начин, по който функционира една служба, че този начин трябва да бъде спазен. Аз и до ден-днешен не мога да разбера как един бивш ръководител на службата "Социално подпомагане", какъвто се явява кметът на Борован, не можа да разбере толкова естествено и логично нещо, каквото се опитвах да му обясня - парите ще стигнат до хората, но нервите и усилията, които бяха положени, загубеното време от толкова много институции остава отговорност на кмета на Борован. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, няма да кажа нищо от онова, с което мога да разваля нашата договореност, че се приема това джентълменско споразумение и че парите веднага ще бъдат дадени. Няма да се позовавам и на документите, които са пред мен. И няма да кажа нито една дума по делото, което се води срещу госпожата, което е основание за протеста срещу нея.
Само искам да изразя увереността си, че в това министерство има министър, че този министър е поел ангажименти пред трибуната и че ще бъде това, което е казал министърът.
А този документ ще Ви го дам да го прочетете - мнението на Вашата заместничка, за да не разваляме договорката. Благодаря ви. (Подава документа на министър Нейков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Велко Вълканов относно осигуряването на лекарствени средства за болните от диабет български граждани.
ВЕЛКО ВЪЛКЕНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Болни от диабет български граждани се обърнаха към мен по повод на изключително сериозния за тях проблем - осигуряването им с надеждни лекарствени средства. Сега те получават безплатно само лекарството глибенгламид. За повече от болните обаче това лекарство няма търсения лечебен ефект. Те са принудени да прибягнат до диапрел или манинил, които лекарства обаче не са безплатни. Една опаковка диапрел струва 17 лева, което значи, че болният - най-често пенсионер, трябва месечно да отделя значителна за него сума от 34 лева минимум за две опаковки.
Питам Ви, господин министре, известно ли Ви е положението, в което се намират диабетно болните? И смятате ли, че е възможно да ревизирате своята политика към тях, като им осигурите безплатно необходимите за поддържането на здравето и живота им лекарствени средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Вълканов! Аз ще дам малко по-обширен отговор, за да мога да осветля това, което Вие питате - каква е ситуацията в момента и какви са нашите бъдещи намерения.
Трябва да се знае, че по Наредба № 12, която е от 1997 г. - това е нормативното основание ние да снабдяваме тези болни с лекарства, 1999 г. са били включени пет генерики, тоест осем антидиабетни перорални лекарства. Сключени са доставки за произвежданите и в България лекарства: глибенгламид на "Софарма", глибенгламид на НИХФИ. В края на 1999 г. действително някои от договорените сулфанилурейни продукта са изчерпани. И се забелязва липсата на диапрел, манинил, глюкотрол.
Обаче българските лекарствени средства, които също така се доставят по централна доставка, не са изчерпани. Става дума за глибенгламида на "Софарма" и на НИХФИ. И това не е поради липса на терапевтичен ефект. Всъщност вие знаете, това е нещо известно не само в България, но и в света, даже там по-разпространено, чуждите компании, които произвеждат тези перорални антидиабетни средства, са изключително агресивни в промоционната си политика. Не само това - те имат механизми за стимулиране и в политиката за предписване на такива средства. И го правят достатъчно ефикасно. Ето защо в реализацията на българските средства, които не са по-ниски по качество, има известна неконкурентоспособност в това отношение. Това обаче не означава, че нямат ефективно въздействие върху болните от диабет. Тъй като действително тези количества към края на годината, през м. декември, бяха изчерпани, бяха сключени допълнителни споразумения за доставката им. Например това бяха 20 хил. опаковки минидиаб, 17 хил. опаковки глюкобай, а като дарение от фирмата "Илайлили" бяха отпуснати и 1500 опаковки диабрезит, така че необходимите количества бяха гарантирани до края на годината. Освен това знаете, че глибенгламидът е в наличност, и то в неограничени количества, така че би могъл да бъде използван и той.
Тази година ние проведохме и новия конкурс за доставка на перорални антидиабетни средства, включително и на инсулините. И аз искам да Ви кажа, че във връзка с втората част на въпроса Ви - има ли механизъм за ревизиране на политиката с оглед по-добро осигуряване на болните, мисля, че това вече е направено. В момента всички доставки по цялата страна са активни, има лекарства, наситена е мрежата. Искам да Ви кажа и да Ви цитирам лекарства, за които е осигурена такава централизирана доставка. Това са от инсулините 100 единици 3 милилитра пенфили, това са инсулин, хумаджек и инсуман. За инсулините 40 единици милилитър в по 10 милилитра флакони, това са инсулин хумалок и инсуман. Всички те са производство на световноизвестни компании - това са "Новонорд диск", "Илайлили" и "Хьохст".

А по отношение на това, което говорим като перорални антидиабетни средства, продължаваме доставките от "Софарма" и от НИХФИ на глибенгламит, но към тях допълнително са осигурени минидиаб, глюкотрол, диапрел и диабрезит. Допълнително за болните на инсулин са осигурени специално и инсулинови спринцовки с вградена игла. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър. Вие разбирате, че това, което съм писал, и което казах сега, не е моя позиция. Това е позиция на болните, които се обърнаха към мен. Те твърдят, че това лекарство глименгламида не им помага. И те са принудени да търсят други лекарствени средства, между които диапрел и манинил. Те обаче са скъпи лекарства. И целият въпрос, който сега се поставя, е дали бихте могли да решите този въпрос: да получават безплатно тези лекарствени средства, които им помагат.
Да, вярвам Ви, че има вече достатъчно лекарствени средства, наситена е системата с лекарствени средства. Но кои от тях са безплатни? Кои лекарства хората могат да получат без да плащат от своите оскъдни финансови средства? Много ще се радвам, ако бихте могли да ми кажете сега от трибуната кои от споменатите от Вас лекарства са достъпни за хората и са безплатни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Разбира се, господин Вълканов, Вие сте били сезирани от хора, които очевидно са имали проблем. И сте абсолютно прав да попитате това, което и направихте. Тъй като моят отговор по технически причини се отлагаше известно време и мина време от задаването на въпроса, в момента мрежата е наситена, както казах. А всички онези лекарства, които са цитирани накрая, са безплатни. Абсолютно всички. И те са достъпни за хората за лечението им. Аз още веднъж ще си позволя да цитирам тези, които са перорални антидиабетни препарати. Това са минидиаб, глюкотрол, диапрел, диабрезит, включително и глибенгламид.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): А диапрелът и манинилът безплатни ли са?
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Вижте, тук има аналози.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Кажете ги да се чуят.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Минидиаб, глюкотрол, диапрел. Синонимът на всички е един и същ. Генериката, тя е известна. А това са търговски наименования. Затова не правете изводи от тях.
Но ако изключим българското лекарство, за което Вие питате - глибенгламид, всички останали са чуждо производство и то на много известни фирми. Това са "Сервие", това са "Пфайзер". Така че те са изключително висококачествени лекарства.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): И са безплатни?
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Татяна Дончева относно приватизацията на аптеките в Република България.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, ще си позволя да разменя двете питания, което надявам се, че няма да Ви създаде никакъв проблем, за да вървим от частното към общото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вината не е в мен, госпожо Дончева. И на двете питания е писано "относно приватизацията на аптеките в Република България".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но те са различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можете да започнете с който искате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господин министър, добре дошъл в дебюта за парламентарен контрол. Надявам се, че ще съумеем с общи усилия да извадим изводи от фактите, които са ни известни, и от тия, които днес ще направя обществено достояние във връзка с приватизацията на аптечните управления в страната.
Известно Ви е и на Вас, като бивш шеф на Здравноосигурителната каса, че в края на миналата година придоби твърде голяма обществена гласност приватизацията на "Аптечно управление" - Габрово. Тогавашният министър на здравеопазването господин Бояджиев отговаря на мое питане. Сега съм Ви задала нови въпроси във връзка със случая, тъй като той пое някои ангажименти в парламентарния контрол за допълнителна проверка на случая.
Историята с приватизацията на габровското "Аптечно" е особено актуална в моя регион, тъй като нещата имат развитие, което беше очаквано и прогнозирано.
Вероятно знаете, но преди две седмици шефът на регионалния център по здравеопазване, който би трябвало да бъде осем часа и половина на ден Ваш служител, но съвместява, надявам се успешно, и функциите на председател на Съвета на директорите на "Асклепи" - АД, приватизаторът на "Аптечно", изпрати до сегашните ползватели на общинските аптеки една любовна честитка върху факс, с която ги покани или да започнат да му плащат по 20 марки на квадратен метър наем, или да напуснат помещенията. Такива картички получиха фармацевтите в Севлиево, Дряново и Трявна, като наемът беше по-малък - съответно 10 и 4 марки.
В момента площта, която се е заемала от досегашните общински аптеки, съобразно общата площ на аптеките, е твърде голяма. Това ще постави на много голямо изпитание снабдяването на хората от общините с лекарства. Поставя се под въпрос бъдещето на фармацевтите, които в момента работят в тях. И общественият интерес не секва нито за миг.
Знаете, вярвам, че прокуратурата извършваше проверка, по която има някакъв резултат. Но тъй като Вие все пак сте един нов министър, надявам се нямате желание да се нагърбвате с негативите на Вашия предшественик и бихте желали да дадете едно малко по-различно лице на правителството и излъчилата го политическа сила, се надявам, че Вие сте изпълнили ангажиментите и днес сте в състояние да отговорите на следните няколко въпроса. Извършена ли е проверка от страна на повереното Ви министерство на тази приватизационна сделка с "Аптечно - Габрово" АД? Какви плащания са извършени до момента по сделката? С какви платежни документи? И кои са лицата, извършили оценката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, постарах се да проуча нещата, за които Вие питате, и към момента мога да отговаря следното.
Приватизационната процедура за "Аптечно - Габрово" - ЕАД, от нейното откриване до сключването на договор за продажба на обявения пакет акции, е извършена съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. В министерството има назначена комисия за следприватизационен контрол, която следи изпълнението както на този договор, така и на всички. Оттам имам тази информация.


Във връзка с изнесените в пресата материали, касаещи приватизационната процедура на "Аптечно - Габрово", е извършена проверка от Върховната касационна прокуратура по преписка № 10-875 от 1999 г. по описа на прокуратурата. При проверката не са установени данни както за злоупотреби на лицата, участващи в покупката на "Аптечно - Габрово", така и от страна на Министерството на здравеопазването. Въз основа на това Върховната касационна прокуратура е издала Постановление № 23 от 23.12.1999 г. за отказ от образуване на наказателно производство от общ характер и преписката е прекратена.
По-нататък с информацията, която Ви интересува:
Съгласно сключения договор с купувача на "Аптечно - Габрово", в деня на подписване на договора същият заплаща на продавача по банков път начална вноска в размер на 10 на сто от цената. Това е 51 млн. 550 хил. стари лв. Тази сума включва внесения с платежно нареждане от 23.04.1999 г. депозит за участие в преговорите по сметката на Министерството на здравеопазването в размер на 50 млн. стари лева и допълнително внесена сума от купувача с платежно нареждане от 31 май 1999 г. в размер на 1 млн. 550 хил. стари лв. Цялата постъпила по сметката на Министерството на здравеопазването сума от началната вноска на купувача, на 8.07.1999 г. е преведена в Министерството на финансите.
Остатъкът от покупната цена, представляващ 90 на сто от нея, в размер на 463 млн. 500 хил. стари лв., се изплаща в срок от 7 години след едногодишен гратисен период. Първата вноска от разсроченото плащане в размер на 70 млн. стари лв. следва да бъде внесена в Министерството на здравеопазването в срок до 31 декември 2000 г., като е предвидено не по-малко от 49 млн. стари лв. да бъдат платени в брой, а останалата част, в размер на не повече от 21 млн. стари лв. - с всички възможни платежни средства за приватизация.
Колкото до приватизационната оценка, тя е извършена от оценителски екип, чиито членове са лицензирани от Агенцията за приватизация. Оценката е възложена с договор, подписан от министъра на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министре, много бих се радвала да чуя имена на въпросите си, което си спестихте.
В отговор на извършената от прокуратурата проверка и на твърдението в нея, че не се съдържат данни за нарушение на закона, искам да Ви посоча само няколко факта.
За да бъде продадено дружеството на РМД е нужно, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, лицата, които без трудов договор са управители, какъвто например е господин Бончо Бончев, да са били в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация такива. Решението за обявяване на приватизация е от март 1999 г. Господин Бончо Бончев е станал член на Съвета на директорите през май 1998 г., като заповедта на министъра на здравеопазването е от 12 май 1998 г., а вписването му за такъв, от когато той всъщност добива качеството си, е от 16.06.1998 г. Можете да смятате до 12 месеца предполагам.
В договора от 1.06.1999 г. - чл. 13.2.1. предвижда, че 70 на сто от плащането се извършва чрез банков превод, а чл. 13.2.2. казва, че 30-те процента са чрез други законови платежни средства. В "Държавен вестник", бр. 88 от миналата година, в който е обявена сделката, по данни на вашето министерство, е написано точно обратното съотношение в т. 10 на стр. 75: 30 на сто в брой и 70 на сто със законово допустими платежни средства. Искам само да ви кажа, че в момента компенсаторните записи на господин Лучников вървят по 15 на сто от цената.
В контролните въпроси ще допълня останалите категорични разминавания със закона на тази сделка. Не коментирам цената. Цената е толкова нелепа, че само за осем месеца събиране на наем по тарифите, които са си определили, те ще я изплатят цялата с плащане кеш, а не със законово допустими платежни средства на 15 на сто от номинала. Така че кажете ни конкретните имена, ако обичате, на зададените от мен въпроси - на оценителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Дончева, аз наистина не бих се наел да правя каквато и да било оценка, след като прокуратурата се е произнесла. В крайна сметка това е органът, който взима решение по казуса и дава своето становище.
Направи ми впечатление: Вие казахте (дано да съм точен), че през март 1998 г. е обявена приватизацията...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): През март 1999 г. е обявена приватизацията.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Става дума за назначението на председателя на борда.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): От 12.05.1998 г.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: На 12.05.1998 г., а казвате, че до май няма една година. Аз правя сметка, че има година и един месец.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): От 12 май 1998 г. до 12 май 1999 г. аз правя сметка, че са десет месеца. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Не зная, не се наемам да навлизам... От март до май виждам, че е малко повече от една година, но в крайна сметка... (Силен шум и реплики от ДЛ.) Не искам да навлизам в детайли. Казах Ви, че след като прокуратурата се е произнесла, надали аз ще трябва да бъда този, който ще взема отношение по въпроса.
Колкото до това дали оценителите ...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кажете имена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се обаждайте, оставете да говори министърът. После пак имате думата и поставете нови въпроси.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Кои са лицата, извършили оценката? Аз мисля, че и одеве казах, че всъщност това е оценителски екип, лицензиран от Агенцията за приватизация. Съгласно наредбата за условията и реда за предоставяне на информация по продажбите по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия докладът на тези лицензирани оценители за оценка на обектите, подлежащи на приватизация и приложенията към него представляват служебна тайна, така че аз не мога да Ви бъда от полза. (Силен смях от ДЛ.) Същото можете да прочетете в наредбата за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по Закона за преобразуване...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Каква държавна тайна? Нали са назначени официално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, моля Ви, най-напред не е казал "държавна тайна". Не слушате и слагате в устата на министъра думи, които не е изрекъл.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Казах "служебна тайна", така че бъдете коректни. Същото можете да видите в тази наредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За оценка на отговора, имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господине, когато отговорът говори сам по себе си, няма нужда от оценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, моля Ви за коректно отношение. Обръщението към български министър в българския парламент е "господин министър", а не "господине".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз съм изключително коректна. В закона освен това се изисква разсроченото плащане да става два пъти годишно. Във Вашия договор това е един път. Не говоря за крайния срок 31 декември с едни допълнителни разсрочки.
Искам да ви обърна внимание обаче и върху странната клауза на чл. 21, съгласно която купувачът се задължава за срок от три години от влизането на настоящия договор в сила, да не допуска извършване от дружеството на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи на дружеството, чиято стойност надхвърля 20 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи за предходната счетоводна година, освен с предварително писмено съгласие на продавача. Това казано с други думи означава, че когато тези активи са под 20 на сто, купувачът, ерго "Асклепий" - ерго братът на колежката и приближен на другата колежка може да продава и без съгласие на министерството и без да си е платил цената. Дай Боже, всекиму такава клауза в договора, която позволява на приватизатора да си прибере имуществото, да продаде малка част от него, за да може да ви го плати изцяло и без разсрочка.
В договора и относно цената, и относно начина на разплащане има клаузи, които явно и съществено ощетяват държавните интереси в полза на приближени на властта лица. Те са се добили до това и благодарение на длъжностното качество, което продължават да заемат - директор на регионалния център по здравеопазване, и да го съвместяват!

Господин министър, човек може да си назначи и главен прокурор в някакъв период от време, но това не прави сделката по-законна. Каквото и да твърдите, фактите са си факти и един ден те ще излязат наяве. Във Ваш интерес е да се дистанцирате и сам да отстраните нарушенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Питане от народния представител Татяна Дончева относно приватизацията на аптеките в Република България към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той не иска ли да ми отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не иска да Ви отговаря. Щом Ви давам думата, възползвайте се.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър! Случаят с Габровското аптечно не се оказа изолиран. Най-тиражният български вестник посвети една част от броевете си миналата година, надявам се, ще посвети и една част от броевете си тази година, за да опише онова, което е станало в почти всички областни центрове. То е приблизително следното: приватизационният екип на Министерството на здравеопазването, състоящ се от тайни лицензирани оценители, организира приватизацията на аптечната мрежа в държавата, използвайки формата на работническо-мениджърски дружества, обстоятелството, че в тях не са голяма част от българските фармацевти, събира приближени до властта лица, защото случаят "Габрово" не е изолиран. Аз не знам защо Шумен тук не се гордее с господин Христо Таръкчиев; Видин, Монтана и Враца - с господин Лилов; Русе - с близки на доскорошния вътрешен министър и т.н.?
Пикантериите могат да бъдат прочетени във вестниците. Говоря само и изключително за схемата.
Тези приближени до властта лица получават възможност да си направят работническо-мениджърски дружества от много тесен кръг лица, вероятно не, а вижда се, изключително партийно подбрани, които в изключително кратки срокове подават документите си за приватизация, елиминирайки всички евентуални кандидати. Там, където някой все пак е дръзнал да подава документи или му е отговорено, че е изтървал срока, или че му трябва банкова гаранция, или че не отговаря на някакво друго от условията, или че просто не се допуска до конкурса, както са тези фармацевти в Шумен.
Получава така нареченото "РМД" обекта на приватизация на една смешна цена. Не знам защо тук вашите тайни лицензирани оценители толкова яко се покриват? Нека да вземат да оценят нещо и за нас! Получава ги на изключително смешна цена, след което при изключително добри условия те получават възможност да плащат не просто смешната цена за разсрочено плащане, а даже и нея да не плащат.
Какво следва от това? Следва, че шепа близки до властта лица получиха една недвижима собственост на цената на спанака, че получиха възможност да елиминират всички фармацевти в България от правото да кандидатстват за работните си досегашни места.
Приехте си Закон за лекарствените средства миналата седмица, с който казахте, не знам на какво конституционно основание, че общините няма да имат аптеки, тоест, че само тези РМД-та, които е излъчило правителството, ще правят доставката на едро, реално ще я правят, получавайки цялата досегашна аптечна мрежа, складовата база, техниката, обзавеждането и всичко останало.
По този начин слагате монопол върху търговията на едро от тези РМД-та. Вече в Стара Загора се видя ефектът на цялата операция, когато благодарение на господин Яблански поопразниха аптеките и започнаха да продават в бившите аптеки какво ли не, включително пиленца на грил!
Де факто вие ще установите и контрол върху търговията на дребно, защото начинът, по който определяте наемите, е недвусмислен. Тези наеми не могат да издържат конкуренция. Където имате верни кметове, ще ви освободят аптеките. Където нямате - ще се борят известно време, което е трудна работа и с доста несигурен край. И накрая какво ще се получи като сумарен ефект? За снабдяването на населението с лекарства, за цените на лекарствата, за достъпа до здравната каса на сумите, отредени за лекарствено снабдяване, за снабдяването на болниците и големите лекарствени потребители, и въобще за обслужването на населението с този род услуги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Госпожо Дончева, тук Вие направихте едно невероятно изказване. Всъщност, да Ви прочета въпроса, за да се знае на какво отговарям: какви приватизационни сделки на аптечни предприятия е извършило Министерството на здравеопазването до момента? Кои са купувачите и какви са условията на сделката?
Очевидно е, че използвате трибуната за шоу! Аз обаче ще си направя труда да отговаря на Вашия истински въпрос по един достатъчно информативен и коректен начин.
От началото на приватизационния процес до 30 януари 2000 г. Министерството на здравеопазването е извършило продажба на мажоритарни пакети дялове и акции за следните търговски дружества с основен предмет на дейност търговия на едро с лекарствени средства:
Аптечно управление, Ловеч. Съгласно договора от 29 юни 1998 г. са продадени 70 на сто от капитала на дружеството при следните условия: продажна цена - 495 млн. стари лева, платими при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, 10 на сто начална вноска, изплатена в брой в деня на подписване на договора за продажба. Останалите 90 на сто се изплащат след едногодишен гратисен период в съотношение 35 на сто в брой и 65 на сто с всички законово допустими платежни средства за приватизация в срок от шест години. Купувачът се задължава в срок от пет години и от датата на подписване на договора за продажба да запази основния предмет на дейност на дружеството, да запази съществуващите 22 работни места и да разкрие 5 нови, да извърши инвестиции в размер на 110 млн. лв.
"Аптечно - Пловдив", гр. Пловдив. Съгласно договора от 2 септември 1998 г. там са продадени 70 на сто от капитала на дружеството при следните условия: продажна цена 1 млрд. и 100 млн. лв., платима при условията на чл. 25, ал. 3, 10 на сто начална вноска, изплатена в деня на подписване на договора за съотношение 35:65 с всички законово допустими платежни средства за приватизация. Тридесет и петте процента в брой, имам предвид, а останалите 90 на сто от цената се изплащат след едногодишен гратисен период за срок от три години. Купувачът се задължава в срок от пет години от датата на подписването на договора за продажба да запази основния си предмет на дейност, да запази съществуващите 51 работни места и да разкрие 25 нови, да извърши инвестиции в размер на 625 млн. лв.

"Аптечно - Стара Загора" - съгласно договор от 13 ноември 1998 г. са продадени 70% от капитала на дружеството при следните условия: продажна цена 2 млрд. 180 млн. лв., платими при условията на чл. 25, ал. 3 - 10% начална вноска, изплатена в деня на подписване на договора за продажба. Следващите са в съотношение 55% в брой, 45% със ЗУНК. Останалите пари се изплащат след едногодишен гратисен период. Купувачът се задължава за срок от пет години от датата на подписване на договора за продажба да запази основния предмет на дейност на дружеството, да запази съществуващите 51 работни места, да разкрие 6 нови и да извърши инвестиции в размер на 401 млн. лв.
"Аптечно - Ямбол" - съгласно договор от 9 декември 1998 г. са продадени 70% от капитала на дружеството "Елит фарма" при следните условия: продажна цена 955 млн. лв., 10% начална вноска, изплатена в брой, останалите 90% - след едногодишен гратисен период в съотношение 56% в брой и 44% с всички законово допустими платежни средства за срок от шест години общо. Купувачът се задължава за срок от пет години от датата на подписване на договора да запази основния предмет на дейност, да запази съществуващите 23 работни места, да разкрие 12 нови и да извърши инвестиции в размер на 260 млн. лв.
"Аптечно - Варна" - съгласно договор от 8 февруари 1999 г. са продадени 75% от капитала на дружеството при следните условия: продажна цена 550 млн. лв., 23% платими в деня на подписване на договора за продажба. Останалите 77% се изплащат с всички законово допустими платежни средства за приватизация за срок от 30 дни от датата на подписване на договора за продажба. Купувачът се задължава за срок от три години от датата на подписване на договора да запази основния предмет на дейност на дружеството, да запази съществуващите 30 работни места, да разкрие 5 нови и да извърши инвестиции в размер на 170 млн. лв.
"Аптечно - Благоевград" - съгласно договор от 23 март 1999 г. са продадени 70% от капитала на дружеството при следните условия: 526 млн. 950 хил. лв. платими, като 10% начална вноска в деня на подписване на договора за продажба, останалите 90% - след едногодишен гратисен период в съотношение 50% в брой и 50% с всички законово допустими платежни средства за приватизация в срок от седем години. Купувачът се задължава за срок от три години от датата на подписване на договора да запази основния предмет на дейност на дружеството, съществуващите 18 работни места, да разкрие 4 нови и да извърши инвестиции в размер на 170 млн. лв.
"Аптечно - Бургас" - договорът е от март 1999 г., 70% от капитала на дружеството са продадени. Продажната цена е 1 млрд. 360 млн. лв., платима, както следва: 76% от цената се изплаща от единия й купувач "Тептекс" АД - 30% в брой, платени в деня на подписване на договора, и 70% с всички законово допустими платежни средства за срок от 30 дни от подписване на договора. 24% се изплащат от "РМД Аптечно - Бургас" при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - 10% начална вноска, изплатена в брой в деня на подписване на договора, 90% - след едногодишен гратисен период, в съотношение 30% в брой и 70% с всички законово допустими платежни средства за срок от четири години. Купувачът се задължава за срок от пет години от датата на подписване на договора да запази основния предмет на дейност, да запази съществуващите 52 работни места, да разкрие 14 нови и да извърши инвестиции в размер на 400 млн. лв.
"Аптечно - Хасково" - продадени са 80% от капитала на дружеството. Продажната цена е 551 млн. лв., платими при условията на чл. 25, ал. 3 - 10% начална вноска в брой в деня на подписване на договора, а останалите 90% се изплащат след едногодишен гратисен период в съотношение 50% в брой и 50% с всички законово допустими платежни средства за срок от шест години. Три години след подписване на договора се запазва основният предмет на дейност. Запазват се съществуващите 14 работни места и се извършват инвестиции в размер на 170 млн. лв.
"Аптечно - Велико Търново" - 70% от капитала на дружеството са продадени. Продажната цена е 875 млн. лв. - 10% начална вноска е изплатена в деня на подписване на договора, 90% след едногодишен гратисен период. Сделката се изплаща за срок от 7 години. Купувачът се задължава три години да запази предмета на дейност, съществуващите 56 работни места и да извърши инвестиции в размер на 45 млн. лв.
"Аптечно - София-град" - продадени са 75% от капитала на дружеството. Продажната цена е 940 млн. лв., от които 30% са изплатени в брой в деня на подписване на договора за продажба, а останалите 70% са изплатени пак в брой в срок от 30 дни от датата на подписването на договора за продажба. Три години се запазва предметът на дейност, 58 работни места, разкриват се нови 10 и се извършват инвестиции в размер на 708 млн. лв.
За "Аптечно - Габрово" ви казах, няма да го повтарям.
"Аптечно - Шумен" - 75% от капитала. Продажната цена е 570 млн. лв. - 10% начална вноска, изплатена в брой в деня на подписване на договора. Останалите 90% се изплащат след едногодишен гратисен период в съотношение 50% в брой и 50% с всички законово допустими платежни средства за приватизация в срок от 5 години. Задълженията са: три години не се променя основният предмет на дейност, запазват се съществуващите 44 работни места, разкриват се три нови и се извършват инвестиции в размер на 125 млн. лв.
Плевен - 70% от капитала на дружеството са продадени. Продажната цена е 392 млн. лв., платени в брой в деня на подписване на договора за продажба. Три години се запазва основният предмет на дейност, запазват се съществуващите 23 работни места и инвестициите са 135 млн. лв.
"Аптечно - Перник" - 70% от капитала на дружеството е продадено, продажна цена 490 млн. - 10% начална вноска, а останалите 90% след едногодишен период, 50% от тях в брой и 50% с всички законово допустими платежни средства за срок от 8 години. Три години не се променя предметът на дейност. Запазват се 16-те съществуващи работни места, разкриват се 9 нови и се извършват инвестиции в размер на 210 млн. лв.
"Аптечно - Сливен" - 75% са продадени от капитала на дружеството. Продажната цена е 265 млн. лв., платена в брой едноактно в деня на подписване на договора за продажба. Запазват се съществуващите 19 работни места, разкриват се 7 нови и се правят инвестиции в размер на 325 млн. лв.
"Аптечно - Русе" - 70% от капитала на дружеството са продадени. Продажната цена е 611 млн. лв., 50% са изплатени в брой в деня на подписване на договора и 50% - в срок от 45 дни след това. Четири години се запазва предметът на дейност, запазват се 33-те работни места, разкриват се 10 нови и инвестициите, които ще се направят, са 446 млн. лв.
"Аптечно - Смолян" - продадени са 75% от капитала на дружеството. Продажната цена е 116 млн. лв., 30% се плащат в брой в деня на подписване на договора, 70% - в срок от 45 дни от датата на сключване на договора за продажба. Три години се запазва предметът на дейност, съществуващите 6 работни места се запазват, 2 нови се разкриват и се извършват инвестиции в размер на 23 млн. лв.
"Маймекс" - продадени са 40% от капитала на дружеството на "Авицена консорциум". Условията на продажбата са: 649 млн. 993 хил. лв., платими както следва: 51% в брой, 50% в деня на подписване на договора и останалите - с всички законово допустими платежни средства в срок от 30 дни след подписване на договора. Другият купувач там взема 49% от цената при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Те плащат 10% начална вноска в брой в деня на подписване на договора, останалите 90% - след едногодишен гратисен период, в съотношение 50% в брой и 50% с всички законово допустими платежни средства за срок от 5 години. Купувачът се задължава в срок от 3 години от датата на подписване на договора да запази основния предмет на дейност, да запази съществуващите сто работни места, да разкрие 15 нови и да извърши инвестиции в размер на 300 млн. лв.
"Аптечно - Силистра" - 80% от капитала на дружеството са продадени. Продажната цена е 335 млн. лв., платими при условията на чл. 25, ал. 3 - 10% в деня на подписване на договора, а останалите 90% - след едногодишен гратисен период, в съотношение 30% в брой и 70% с всички законово допустими платежни средства за срок от 6 години. Запазват се 5 години предметът на дейност, 22-те работни места, разкрива се едно ново и се извършват инвестиции в размер на 185 млн. лв.
"Фарма М - Монтана" - съгласно договор, от който е видно, че са продадени 68% от капитала на дружеството, а условията са следните: продажната цена е 1 млрд. 303 млн. лв., платими както следва: 30% в брой в деня на подписване на договора за продажба, 70% с всички законово допустими платежни средства в срок до 28 февруари 2000 г. Купувачът се задължава за срок от три години да запази основния предмет на дейност, да запази съществуващите 30 работни места, да разкрие 3 нови и да извърши инвестиции в размер на 395 хил. лв.
Дружествата "Аптечно - София-град", "Галеника Медикамента" АД, Плевен и "Аптечно - Сливен" АД съгласно Решение № 252 от 19 април 1999 г. са включени в списъка на предприятията, за които през 1999 г. не се допуска плащане с непарични платежни средства.
Подлежащата на обнародване информация за извършените продажби на обекти от системата на Министерството на здравеопазването от началото на приватизационния процес до 25 ноември 1999 г. на основание § 11, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е обнародвана в бр. 86 и бр. 101 на "Държавен вестник" от 1999 г.
Това е информацията по същество. А сега няколко думи за онази част от въпроса Ви, която беше по-скоро волната програма. За много от тези неща, които казахте, аз четох по вестниците миналата година, незнаейки каква е ситуацията и несмеейки да давам оценка. Така или иначе обаче част от тези сигнали, които излязоха по вестниците, станаха причина прокуратурата да потърси истината. Вече имаме произнесени от нея решения. Така че е излишно да правим повече шоу. Очевидно това, което се изнася по пресата, не отговаря на истината. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господине, до момента...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Господин министър!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... до момента нищо, което пресата изнесе, не е опровергано като факт. Какъв извод прави прокуратурата и позволява ли ни тя да си купуваме каквото искаме за колкото искаме, ако сме на власт, без това да бъде наказвано, е друг въпрос. Добре ни изчетохте този скучен поменик. Хубаво беше обаче да ни кажете какво се крие зад него, за да не го казвам аз. Така например зад приватизацията на русенското "Аптечно" на стойност 611 млн. стари лева влизат: 39 аптеки в окръга, от които 20 в град Русе, Галенова лаборатория, складове, административни сгради, гаражи, 22 дка земя, лек и лекотоварен автомобил, офис-техника и обзавеждане, 6000 кв. м застроена площ. Шест хиляди квадратни метра застроена площ върху 611 000 лв. цена, дори платена кеш, означава по 100 лв. квадратен метър застроена площ. Много Ви моля да си намерите в Русе някъде такава застроена площ. Само за една аптека на пъпа на града по цена 300 долара на квадратен метър, колкото е цената в Русе, умножете си го и го получете. А такива обекти има 20 в града. За Ваше сведение 16 дка земя непосредствено до "Метро", колкото има "Аптечно", през 1988 г. община Русе е продала на "Метро" 62,5 дка за 1 млн. долара. Наложете го върху 16 дка и ще видите, че се получават 260 000 долара. За каква цена си говорим ние?
Сливен - 18 обекта. Нотариалните актове са в мен. Ако искате, ще Ви ги предоставя. Няма по 200 квадрата. Същата история е и в Шумен.
Кажете ни имената на тези оценители, които твърдите, че са тайна, и ни кажете поне на още едно "Аптечно" колко квадратни метра застроена площ са продадени за цената, за която твърдите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Госпожо Дончева, на такъв детайлен отговор Вие казвате "скучен поменик". Много съжалявам, но аз мисля, че той съдържа цялата информация, която Вие искате и която формулирате във въпроса си.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Двама министри - и двамата от Гоце Делчев!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Сигурно ще искате прокуратурата да се произнесе?
Госпожо Дончева, ако Вие можехте да докажете всички онези неща, за които Вие твърдите, че не са коректни, щяхте да се обърнете не към мен и не от парламентарната трибуна, а щяхте да поискате директно отговорност от лицата, които смятате за извършители на някакви нередни действия. Вие естествено обаче не го правите. Това за мен е много показателно. Аз действително дадох и ще продължа да давам коректни отговори на всички коректни въпроси. В шоуто Ви обаче няма да участвам, защото то си е просто едно желание да покажете пред публиката, че има нещо нередно, когато всъщност нито можете да го докажете, нито искате да го докажете. Иначе бихте предприели необходимите действия за това. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Дончева, да кажете дали сте доволна от отговора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз съм изключително доволна от Вашия отговор! Вие не опровергахте нито един изнесен факт не само по време на този контрол, а изобщо изнесен.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Защото не ги смятам за факти!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако Вие искате да кажете, че тези факти могат да бъдат оценявани различно, аз бих се върнала към деня, в който беше избрано правителството на Иван Костов, когато тук депутатът Велко Вълканов беше посрещнат с доста пренебрежение, когато каза: човекът, направил "Сапио" в България може да работи само по този начин при пълната търпимост на правосъдната система. "Сапио" е клеймото на Вашата политическа сила, господин Семерджиев. От това клеймо Вие не можете да се отървете. Няма значение дали продавате заводи, дали продавате аптечни управления, дали правите нещо друго или вземате 10 на сто комисионни - това е емблемата на Вашата политическа сила. Можете да си сложите чадър, можете да си назначите главен прокурор, можете да си назначите вътрешен министър, фактите са такива, каквито са и те са такива, каквито имат ефект в целия свят. Дали това ще бъде сега, дали ще бъде след 5 месеца, дали ще бъде след 5 години, това са последици и подробности. Вие трябва да минете там, където е мястото на хората, нарушители на закона, без значение какъв чадър си създавате. Защото е наглост да заявявате в очите на обществото, че Вие можете да си приберете държавата за лична употреба, без да Ви интересува на каква цена и с какви средства става това. Цялото ви поведение днес по време на парламентарния контрол означава, че вашите избиратели, даже тези, които ви вярват, не може да не излязат с въпроса: добре, за чий ги сложихме тия на власт, с какъв ефект и с каква обществена полза? За кого го грабят те това, за нас или за себе си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
И аз си задавам въпрос, защото гледам, че от "Орион" още са на свобода. Значи наистина системата работи лошо.
Актуален въпрос от господин Яшо Минков към министър Александър Праматарски относно договора за реконструкция на Националния стадион "Васил Левски".
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е следният.
През лятото на 1998 г. Комитетът по младежта и спорта, с председател Цвятко Барчовски, провежда търг за ремонта на Националния стадион "Васил Левски". Търгът бил спечелен от фирма "Риалти" ООД - град София. На 29.VII.1998 г. държавната фирма "Национална спортна база" ЕАД сключва договор за възлагане на строителство с фирмата, спечелила търга.
Уважаеми господин министър, всичко дотук би било добре, ако обаче някои клаузи в договора не будеха сериозно основание и съмнения за корупция. Малко са специалистите, бизнесмени, строителни предприемачи и най-вече инвеститори, които биха приели за нормално и сериозно сключването на подобен договор. Договор, без конкретно фиксирана цена на услугата.
С оглед на това, че обектът е държавна собственост, която касае Вашия ресор, моят въпрос е следният: ще упражните ли контрол относно финансовата целесъобразност на този договор? Приемате ли го за благоприятен по отношение разходването на държавните средства и някои други странни клаузи в него? Въпреки че финансовият контрол се осъществява от друга институция и с оглед на това, че договорът не е изпълнен докрай и все още е в процес на реализация, бих искал да знам какво е вашето отношение по случая и възнамерявате ли да предприемете някакви мерки по него? Приемате ли този договор за нормален и целесъобразен, при положение че тук - по информация от достоверни източници - става въпрос за разходване на средства от порядъка на над 10 млн. нови лева, ако не и близо два пъти повече? Но може би тази информация ще ми я дадете Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Минков, Националният стадион "Васил Левски" е построен в началото на 60-те години и повече от 30 години стадионът е експлоатиран като са правени само козметични ремонти. В средата на 90-те години той беше износен и непригоден за провеждане на национални футболни състезания, забранен за международната футболна програма. Това е наложило Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта още през 1996 г. да проведе търг за разработване на работен проект за ремонта на трибуните на Националния стадион.
Според приетия от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта одобрен проект е трябвало да се запази съществуващата конфигурация на земно-насипната част на трибуните на сектори "Б" и "Г" и на конструктивните части на трибуните на сектори "А" и "В", като само се демонтират съществуващите пейки и се заменят със седалки с подвижни хоризонтални части, да се направи нова хидроизолация, да се извърши ремонт на подпорната стена на пистата.
С Решение № 462 от 1998 г. Министерският съвет разрешава на съществуващия тогава "Държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта" да отпусне финансови средства за реализирането на този работен проект. В изпълнение на разпореждането Държавният фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта и действащата нормативна уредба е бил проведен търг за изпълнението на проекта. Търгът е спечелен от фирмата, която и Вие цитирате - "Риалти" ООД - София, с която на 29.VII. е бил сключен договор от страна на Националната спортна база. С договора фирмата "Риалти" е поела задължение да извърши предвидените в проектите строително-монтажни работи на трибуните на Националния стадион на стойност 3 млн. 915 хил. 859 лв. и 60 стотинки, да организира вноса на седалките, да ги монтира - това са все неща, които Ви казвам към раздел първи от договора - да извърши и други допълнителни строително-ремонтни работи.
Основната причина, за да не Ви изброявам всичко в детайли, но ако проявите интерес ще Ви кажа, е, че експлоатационните условия на стадиона е трябвало да се съобразят с изискванията на УЕФА и на ФИФА - това е нещо, което не зависи от страната ни - за да се създадат условия за провеждане на европейските и световните футболни квалификации.
За да бъде отговорено на тези изисквания е трябвало седалките, които са с подвижна хоризонтална част, да бъдат заменени с неподвижна хоризонтална част. Техният монтаж обаче изисква ширината на трибуните на редовете да бъде променена от съществуващата 70 см на 80 см. Това е наложило да се направи проект, който бил възложен на фирмата ЕТ "Арекоинженеринг - Андрей Хаджов". Количествено-стойностната сметка по тоя проект, с оглед увеличението на трибуните на тази ширина, тоест отива се към един нов проект, нараства на 5 млн. 244 хил. 529 лв. и 23 стотинки без ДДС, и с ДДС - 6 млн. 555 хил. 661 лв.
Изпълнението е започнато при този проект като с изпълнителят е бил сключен съответният анекс за изпълнението му за тази сума, която ви цитирах.
При проверката на проекта обаче на част "Конструктивна" са били установени непълноти при изчисляването, оразмеряването и така нататък на носещите елементи на трибуните, което е наложило експертиза на научноизследователския сектор към Университета по архитектура, строителство и геодезия. С цел съпоставянето на двата проекта, в крайна сметка се оказва, че проектът, който е бил изготвен от гледна точка сеизмичност и изискванията, които е имало, не отговарят на условията, поради което се е наложило да бъде направено това ново препроектиране.
В съответствие с изискванията на УЕФА, ФИФА, а и на Българската национална телевизия и Българското национално радио, освен първоначално предвидените ремонтни строително-монтажни работи се е наложило да се разработят проекти и за залата за конференции - зала "Родина", пресцентър за журналистите, телевизионни кабини, радиокоментаторски кабини, без които е невъзможно функционирането на цялото съоръжение.
С оглед на разработените работни проекти и въз основа на представените технически и ценови оферти са били разработени подробни сметни документации по част:
- архитектурна и строителна - 4 млн. 99 хил. лв.;
- конструктивна, земно-насипна - 2 млн. 745 хил. лв.;
- електро - 743 хил. лв.;
- вентилация - 156 хил. 860 лв.
Увеличението на първоначалната проектна стойност на ремонта се дължи основно на два фактора.
Първо. Необходимостта от преразглеждане на проектите и съобразяването им с антисеизмичните норми. Това, което не е направено в първия проект.
На второ място. Първоначално замисленият обем на ремонтно-строителните работи е имал характер само на основен ремонт и то на някои части от стадиона, а не на целия стадион. В него не са били включени специалните инсталации - озвучителна, осветителна, информационна, електрическа, телевизионна, охранителна уредба, пропускателна система и така нататък.
В сключения договор, който и Вие цитирате от 29.VII.1998 г. между фирма "Риалти" ООД и Национална спортна база е била фиксирана конкретна цена. Има конкретна цена в договора, която е отразена в това Приложение № 1, което е неразделна част от самия договор - това е записано и в него, по силата на който, казах вече какви са цифрите за този основен ремонт. Това е фактическата обстановка относно ремонта и процедурите, които са се развили.
Що се отнася конкретно до въпроса Ви, че някои клаузи в договора будят сериозни основания за съмнения в корупция. В самия договор такива клаузи няма. В договора има фиксирана цена, съгласно това приложение, което ви казах, и то е неразделна част от договора.
В процеса обаче на извършената от мен проверка, с оглед тази част на Вашето питане, възникнаха някои въпроси, свързани с финансовата целесъобразност на част от тези строителни работи. Тоест това, което е било планирано, първо, само като частичен ремонт, в тези сектори, които ви казах, и доколко необходимостта, съгласно изискванията на УЕФА и ФИФА е наложило да се отиде към този много по-голям ремонт, както и сроковете по самото изпълнение на самия договор, поради което разпоредих да се създаде една специална комисия, която да направи задълбочен анализ най-вече по изпълнението на договора.
Веднага след нейния доклад, тъй като това изисква доста обемна работа, особено по отношение на извършеното строителство, аз ще ви информирам писмено за резултатите. И, ако бъдат констатирани нередности, за които и вие твърдите във Вашия въпрос, Ви уверявам, че ще бъдат взети най-строги мерки. Това се налага и от обстоятелството, поради което е и моята загриженост и аз Ви благодаря за този въпрос, тъй като ми обърнахте внимание на един много сериозен проблем, се налага от обстоятелството, че ремонтът трябва да приключи най-късно до месец август тази година, с оглед на предстоящите квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Аз Ви благодаря за отговора, уважаеми господин министър. Нито аз, нито който и да било би възразил, че този стадион имаше нужда от ремонт, от реконструкция, разширение и така нататък. Но не може да не се съгласите и Вие, че в договора, наистина, никъде я няма тази цена. Никъде не пише, че допълнителните споразумения ще бъдат неразделна част освен анексите. Вие ми казахте за един съвсем друг документ. Тук е договорът. После можем да го видим и заедно.
Друг е въпросът, че всички тези суми, всички тези нови договори са се сключвали и уточнявали в един доста продължителен период от време, когато всеки път те са набъбвали два и три пъти, а изпълнителят на договора е един и същ.

Освен това, Вие не коментирахте тази абсурдна клауза - един изпълнител, един получател на много милиони пари същевременно ще направи дарение от 64 млн. лв. на същия този, който му възлага да изпълни това строителство. Значи все едно, отивайки в магазин, вие да искате от магазинера да ви направи едно дарение за това, че вие сте купили от там? Просто това са едни абсурди. Ако наистина ставаше въпрос за тези 64 млн. лв., които фирмата - изпълнител и получател на тези държавни пари, да направи обратно като някакво дарение, то можеше спокойно същата тази сума да бъде приспадната от цената. И тук пак се връщаме към цената - нея я няма.
И тук не става въпрос и не мисля, че тази фирма е някакво благотворително дружество, иначе тя не би участвала в един търг за получаване на държавни средства, естествено срещу някаква услуга. Съвсем ясен е тогава отговорът какви биха били печалбите на тази фирма, след като тя ще си позволи да направи дарение от 64 млн. лв. Просто можеше и без този цирк по търга, но виждам, че и моето време изтече, можем да продължим разговора на тази тема след края на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
За дуплика има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Разбира се, господин Минков, нямам нищо против да продължим дискусията и след отговора. Нещо повече, аз в самия отговор поех ангажимент пред Вас, че тази комисия, която ще провери изпълнението на самия договор, ще Ви дам писмено съвсем ясно за какво става въпрос. Иначе съм съгласен с тази част, но Вие не го бяхте поставил в самия си актуален въпрос. Да, има ...
ЯШО МИНКОВ (независим, от място): Казах странни клаузи.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Странната клауза е странна дотолкова, доколкото в критериите, които са правени, един от критериите, разбира се, при самия търг и не само тази фирма, а почти всички фирми, малко са фирмите, които ... (Реплика от Яшо Минков.) Аз споделям, че това просто няма смисъл да бъде правено - да участваш на търг и да сложиш един от критериите, но не е това фирмата, която е обещала, че ще даде най-много пари на Комитета за младежта и спорта фактически.
Така че в тази част аз съм съгласен с Вас, а това просто не е необходимо. Но не бива от това да съдим, че има някаква корупция и ще Ви кажа защо. Защото, дори обещаните пари от всички фирми, независимо ако е била "Риалти" или някоя друга фирма, да има такава клауза не в самия договор, а в част от условията по договора и всички фирми са обещали кой по-малка, кой по-голяма сума. Става въпрос за 64 хил. лв. в случая. Има други, които са обещали повече, което наистина според мен е безсмислено, но по това според мен не може да се съди за корупция, защото парите, които са обещани, отиват пак в комитета.
ЯШО МИНКОВ (независим, от място): По съвсем друг начин се харчи дарението.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Не, дарението е пак на този, който организира - Комитета за младежта и спорта. Няма как да влезе по друга сметка. Но понеже поставяте този въпрос, с удоволствие в тази комисия, която ви казах, че е създадена по отношение на изпълнението, ще им възложа да проверят този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.

Комисията по опазването на околната среда и водите ще проведе заседание на 9 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 9 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е на 9 февруари от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:
Илия Петров

Камен Костадинов