Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, поставям на разглеждане предвидената точка първа за пленарното заседание в четвъртък:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011 г., приет на първо четене на 11 ноември 2010 г.
Господин Нунев, заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, колеги! Правя процедурно предложение – на основание нашия правилник и чл. 38, ал. 1, изречение първо за пряко предаване на тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Нунев, ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение.
Преди това едно съобщение:
На основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 323 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 24 ноември 2010 г. Закон за Сметната палата се връща за ново обсъждане.
Възложено е на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща, да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Нунев.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат включени.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция в Министерството на финансите, господин Владимир Петров – директор на дирекция в Министерството на финансите, госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция в Министерството на финансите, и господин Людмил Димитров – началник отдел в дирекция „Социална закрила” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно второ гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г., приет на първо гласуване на 11 ноември 2010 г.
„Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 131 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 1 са постъпили следните предложения:
Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов:
„В чл. 1, ал. 2 (становище на МС):
- думите „разходи на сума 8 163 630,7" се заменят с „разходи на сума 7 653 630,7";
- думите „трансфери (нето) на сума 9 814 066,5” се заменят с „трансфери (нето) на сума 10 324 067,5”;
В таблицата, ред II. Разходи числото „8 163 630,7” се заменя със „7 653 630,7”;
- в т. 1. Текущи разходи числото „6 852 653,2” се заменя с „63 422 653,2”;
- в т. 1.5. Издръжка числото „1 980 142,0” се заменя с „1 584 142,0”;
- в т. 4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи числото „266 000,0” се заменя със „152 000,0”;
- в т. 4.1. - за структурни реформи и допълнителни фискални мерки числото „185 000,0” се заменя със „710 00,0”;
- в т. III. Трансфери, (субсидии, вноски) - нето числото „9 814 066,5” се заменя с „10 324 067,5”;
- в т. 1.8. Държавни висши училища числото „310 973,1” се заменя с „409 973,1”;
- в т. 1.8.1. от Министерството на образованието, младежта и науката числото „289 362,7” се заменя с „388 362,7”;
- в т. 1.9. Българска академия на науките числото „61 566,1” се заменя със „76 556,1”;
- в т. 1.9.1. от Министерството на образованието, младежта и науката числото „59 756,1” се заменя със „74 756,1”;
- в т. 1.11. Държавен фонд „Земеделие" числото „601 611,9” се заменя с „997 611,9”.
Увеличението с 396 млн. лв. да се изплати като субсидия по следния начин: на зърнопроизводителите 140 млн. лв., на животновъдите 140 млн. лв. и на тютюнопроизводителите 116 млн. лв.
Да бъдат извършени адекватни промени в останалите текстове на бюджета, които имат отношение към намалението на разходите за издръжка, увеличението на трансферите към висшите учебни заведения и БАН, както и целевото увеличение на трансферите към Държавен фонд „Земеделие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов:
В чл.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 :
а) Числото „16 071 770,3” се заменя с числото „16 072 970,3”;
б) в І.1. Данъчни приходи, числото „14 353 683,1” се заменя с числото „14 354 883,1”;
в) в І.1.4. числото „6 480 000,0” се заменя с числото „6 481 200,1”.
2. В ал. 2:
а) числото „18 884 900,6” се заменя с числото „18 886 100,6”;
б) в ІІІ. ТРАНСФЕРИ – НЕТО, числото „9 909 790,5” се заменя с числото „9 910 890,5”;
в) в ІІІ.1.1.Общините, числото „2 223 857,6” се заменя с числото „2 225 057,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев и Румен Такоров:
В чл. 1:
а) в ал. 1 - в текста числото „16 071 770,3” се заменя с числото „16 171 770,3”, както и в таблицата се правят следните промени:
1. В т. І „Приходи”, числото „16 071 770,3” се заменя с числото „16 171 770,3”.
2. В т. 2.4. „Други неданъчни приходи”, числото „109 382,0” се заменя с числото „209 382,0”.
3. В т. 2 „Неданъчни приходи”, числото „1 669 992,6” се заменя с числото „1 769 992,6”.
б) в ал. 2 - в текста, числото „8 163 630,7” се заменя с числото „8 263 630,7”, както и в таблицата се правят следните промени:
1. В т. ІІ „Разходи”, числото „8 163 630,7” се заменя с числото „8 263 630,7”.
2. В т. 2.2. „Капиталови трансфери”, числото „124 135,0” се заменя с числото „224 135,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Асен Гагаузов, Атанас Мерджанов и Петър Мутафчиев:
В чл. 1, ал. 2, II. „Разходи”, числото „8 163 630,7” се заменя с „8 363 630,7”;
в т. 2. „Капиталови разходи”, числото „994 595,6” се заменя с „1 194 595,6” и
в т.2.1. „Придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт”, числото „870 460,6” се заменя с „1 070 460,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димчо Михалевски и Иван Иванов:
В чл. 1, ал. 2, II. „Разходи”:
в т. 2 „Капиталови разходи”, числото „994 595,6” се заменя с „1 004 595,6”;
в т. 2.1. „Капиталови трансфери”, числото „124 135,0” се изменя на „134 135,0”;
в т. 4. „Разходи за непредвидени и неотложни разходи”, числото „266 000,0” се заменя с „256 000,0”;
в т. 4.1. „За структурни реформи и допълнителни фискални мерки”, числото „185 000,0” се заменя със „175 000,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова:
В чл. 1:
1. В ал. 1, раздел І, „Приходи”:
а) числото „16 071 770,3” се заменя с „16 198 770,3”;
б) в т.1 числото „14 353 683,1” се заменя с „14 480 683,1”;
в т. 1.6 числото „6 480 000,0” се заменя с „ 6 607 000,0” .
2. В ал. 2, раздел ІІ, „Разходи”:
а) числото „8 163 630,7” се заменя с „8 290 630,7”;
б) в т. 1 числото „6 852 653,2” се заменя с „ 6 979 653,2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Веселин Методиев:
І. Приходи.
1. В чл. 1, ал. 1 числото „16 071 770,3” се заменя с „16 971 770,3”.
2. В чл. 1, ал. 1, т.1 числото „14 353 683,1” се заменя с „15 253 683,1”.
3. В чл. 1, ал.1, т. 1.4 числото „6 480 000,00” се заменя със „7 080 000,00”.
4. В чл. 1, ал.1, т. 1.5. числото „3 800 000,00” се заменя с „4 100 000,00”.
ІІ. „Разходи”.
- числото „18 884 900,6” се заменя с „18 734 900,6”;
- числото „8 163 630,7” се заменя с „8 013 630,7”
З.В чл.1, ал.2:
Числото „18 789 176,6” се заменя с „18 639 176,6”, а числото „8 163 630,7” се заменя с „8 013 630,7”.
В т.1 числото „6 852 653,2” се заменя с „6 702 653,2”.
В чл. 1, ал.2, т. 1.1, числото „2 046 493,5” се заменя с „2 011 493,5”.
В чл. 1, ал.2, т. 1.3 числото „558 519,4” се заменя с „548 519,4”
В чл.1, ал. 2, т. 1.5 числото „1 980 142,0” се заменя с „1 830 142,0”.
III. „Бюджетно салдо”.
В чл. 1, ал. З, V, БЮДЖЕТНО САЛДО, числото „2 721 683,3” се заменя с „1 671 683,3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
В чл. 1, ал. 2 ...
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев.
В член 1, ал. 2 в таблицата се правят следните промени:
1. в т. 1.7:
а) „Субсидии за нефинансови предприятия”, числото 438 611,8 се заменя с числото 516 611,8;
б) създават се нови редове със следното съдържание:
„в това число.:
- за „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД – 243 000,0;
- за ДП „НКЖИ"- 154 000;
- В т. 2 числото 994 595,6 се заменя с числото 1 034 595,6.
- В ред 2.2 се правят следните промени:
а) капиталов трансфер, числото 124 135,0 се заменя с числото 184 135,0;
б) създава се нов ред 2.2.1. със следното съдържание: „2.2.1. в това число:
- за БДЖ – „Пътнически превози” ЕООД – 40 000;
- за ДП НКЖИ - 110 000.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Такоров:
В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 :
а) числото „16 071 770,3” се заменя с числото „16 073 390,3”;
б) В І.1. „Данъчни приходи”, числото „14 353 683,1” се заменя с числото „14 355 303,1”;
в) В І.1.4, числото „6 480 000,0” се заменя с числото „6 481 620,0”.
2. В ал. 2:
а) числото „18 884 900,6” се заменя с числото „18 886 520,6”;
б) В ІІІ.ТРАНСФЕРИ - НЕТО числото „9 909 790,5” се заменя с числото „9 911 410,5”;
в) В ІІІ.1.1 „Общини”, числото „2 223 857,6” се заменя с числото „2 225 477,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Димитър Горов и Анна Янева:
„В чл. 1, ал. 1, числото „16 071 770,3” се заменя с числото „18 071 770,3”, съответно в таблицата, т. І, колона 2, числото „16 071 770,3” се заменя с числото „18 071 770,3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Меглена Плугчиева, Румен Петков, Асен Гагаузов и Димитър Горов:
„В чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ Трансфери (субсидии и вноски) – НЕТО числото „9 814 066,5” се заменя с числото „9 917 366,5”, и в т.1.1 Общините, числото „2 223 857,6” се заменя с числото „2 319 605,1”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
„В чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ:
а) точка 1.6 и Приложение № 1 към Доклада по проекта на ЗДБРБ за 2011 г., бюджет по отговорности, да се увеличи общата субсидия за БНР по т. 2.1 от 49 065,0 хил. лв., в т.ч. на 43 146,3 хил. лв. за излъчване на националните радиопрограми „Хоризонт” и „Христо Ботев” на съвременна българска култура, опазване и издигане ценностите на националната идентичност с 1000,0 хил. лв., като общата сума стане 50 065,0 хил. лв. или общо бюджетът за разходите на БНР да стане 52 151,9 хил. лв.;
б) точка 1.7 и Приложение № 1 към Доклада по проекта на ЗДБРБ за 2011 г., бюджет по отговорности, да се увеличи общата субсидия за БНТ по т. 2.1 от 60 100,0 хил. лв., в т.ч. 52 млн. лв. за излъчване на телевизионна програма на съвременна българска култура, опазване и издигане ценностите на националната идентичност с 2000,0 хил. лв., като общата сума стане 62 100,0 хил. лв. или общо бюджетът на разходите на БНТ да стане 72 100,0 хил. лв.
Необходимите средства да са за сметка по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 – резерв за непредвидени и неотложни разходи, предвидени за 2011 г., в размер на 266 000,0 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Станислав Станилов, Огнян Тетимов, Огнян Стоичков и Любомир Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Станислав Станилов, Огнян Тетимов, Огнян Стоичков и Любомир Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов и Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Даниела Петрова, Красимир Велчев, Любомила Станиславова, Гинче Караминова, Таня Димитрова и Силвия Хубенова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Димитър Главчев, Емануела Спасова и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Борис Грозданов и Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2011 г. по приходите на обща сума 16 076 047,3 хил. лв., както следва:”
(Следва таблица.)
По доклада:
„(2) Приема републиканския бюджет за 2011 г. по разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз на обща сума 18 236 787,6 хил. лв., от които разходи на сума 8 389 332,4 хил. лв. трансфери (нето) на сума 9 035 975,8 хил. лв. и вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 811 479,4 хил. лв., както следва:”
(Следва таблица.)
По доклада:
„(3) Утвърждава бюджетно салдо на републиканския бюджет за 2011 г. в размер на минус 2 160 740,3 хил. лв.
V. Бюджетно салдо – минус 2 160 740,3.
(4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на 2 160 740,3 хил. лв., както следва, съгласно таблица.
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът по чл. 1 е открит. Моля народните представители, които желаят да се изкажат, да дадат заявка за това.
Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми господа народни представители, господин вицепремиер, господа министри! Нашето предложение по чл. 1 е продиктувано от следните съображения.
Когато анализирахме приходната част установихме следното. Ако извадим европейското финансиране, общият размер на приходите по консолидираната фискална програма възлиза на 23 млрд. 700 млн. лв., при брутен вътрешен продукт с номинален израз за следващата година, малко над 77 млрд. лв.
За да направим сравнение, нека да се върнем на 2008 г., и ще видим следните цифри, сравними с току-що произнесените.
При брутен вътрешен продукт с номинален израз 69 милиарда, тоест с 8 милиарда по-нисък, през 2008 г. са събрани 26 млрд. 300 млн. лв., т.е. с около 2,5 милиарда повече. За аналитични цели, ако събираемостта през 2008 г. я отнесете към 2011 г., ще получите приходи в повече с около 5,5 млрд. лв.
Разбира се, ние си даваме сметка, че върху приходите влияят доста фактори. Отчитайки най-силното влияние на свитото вътрешно търсене и на намаления внос, ще отворя една скоба: износът, струва ми се, че и през 2011 г. няма да стигне или поне ще се изравни с износа през 2008 г., така че той не е сериозен фактор, но действително вносът е по-нисък.
Отчитайки този фактор, предлагаме приходната част в бюджета да се увеличи само със 2 милиарда, като разпределението на тези 2 милиарда е 50% за допълнителни разходи, а другите 50% или около 1 милиард – за подобряване на фискалното салдо, в т.ч. и за разплащане с бизнеса – един разход, който вече беше отчетен като дефицит още през 2009 г., ако не се лъжа, на начислена основа. При всички случаи това, което не е отчетено 2009 г., ще бъде отчетено през тази година.
Всъщност по този начин създаваме и един допълнителен буфер, защото, ако приемем, че данъчната администрация следващата година, позволете ми кратка шега, продължи да се занимава с несвойствени дейности и не успее да събере приходите, които ние прогнозираме, този 1 милиард няма да подобри фискалния резултат, но няма и да го влоши. Тоест ще реализираме фискален резултат така, както е предвидено по автентичния вариант, предложен ни от правителството.
Това са накратко аргументите. При по-голям интерес бихме могли да предложим и по-сериозен факторен анализ. Благодаря за вашето внимание. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги! Предложението на Парламентарната група на Движението за права и свободи по чл. 1 от Проекта за бюджет за 2011 г., са в две направления.
Първо, увеличение на субсидиите за фонд „Земеделие” с 396 млн. лв., които да се изплатят като национални доплащания на зърнопроизводителите – 140 милиона, животновъдите – 140 млн. лв. и тютюнопроизводителите – 116 млн. лв. Източник на увеличените трансфери към фонд „Земеделие” са намалелите с 2% разходи за издръжка в размер на 396 млн. лв.
Искам да ви обърна внимание на обстоятелството, че в консолидираната бюджетна програма за 2011 г. разходите за издръжка са увеличени с 400 млн. лв. – от 4,3 милиарда на 4,7 млрд. лв. Предлаганата от нас промяна е в рамките на предвиденото увеличение на тези разходи.
Второто направление засяга увеличение на субсидиите за образование и наука в размер на 114 млн. лв., в това число за висшите учебни заведения – 99 млн. лв. и за Българската академия на науките – в размер на 15 млн. лв. Като база на това увеличение, е взет размерът на субсидиите в първоначалния, неактуализирания бюджет за 2010 г. Следователно ние не предлагаме увеличение на разходите в тази сфера, а запазването им на равнището на 2010 г. преди актуализацията.
Нашето предложение, уважаеми дами и господа, не засяга приходната част на бюджета както и дефицитът, предвиден в Проекта за бюджет. Тоест трудно бихте намерили в този документ, с който разполагате и който ще обсъждаме днес, по-щадящо предложение по отношение на бюджета. Необходимо е само да не се предвиждат допълнителни разходи за издръжка на държавната администрация за следващата година, в сравнение с текущата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Имамов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Иван Костов.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Предложението на колегите от Парламентарната група на Синята коалиция е да се увеличат приходите с 900 млн. лв., като 600 милиона дойдат от увеличение на събираемостта от данък добавена стойност и 300 милиона от събираемост на акцизите.
Аргументите, че е възможно такова увеличение на приходите не съвпада с това, което чухме преди малко. Ние аргументираме нашето предложение със следния аргумент: с относителния дял на събраните данък добавена стойност и акцизи спрямо крайното потребление, не спрямо брутния вътрешен продукт. Тъй като крайното потребление на този подход, на този аргумент, не може да бъде възразено с обстоятелството, че е спаднал вносът и е увеличен износът, тъй като крайното потребление е плюс вносът и минус износът. Разбира се, това е много по-сериозно основание да се търси възможност за повишаване на тези приходи.
Нашият аргумент е прост. Ако се съберат такъв относителен дял на приходите, какъвто е постигнат през 2006 и 2008 г., тогава практически е възможно да бъдат събрани около милиард и половина повече от данък добавена стойност и акцизи. Хайде, нека да оставим 600 милиона дължими на криза, на промяна на структура и т.н., макар че това не е лесно да бъде обосновано.
Затова ние предлагаме, министерството да се натовари с ангажимента да увеличи събираемостта на приходите от данък добавена стойност и акцизи спрямо крайното потребление в страната и по този начин, да гарантира тези 900 милиона увеличение на данъчните приходи.
Ние предлагаме, също така, със 150 милиона да бъдат намалени увеличените пари, които се дават на Министерството на труда и социалната политика за така наречените социални програми, защото се съмняваме, че тези пари могат да отидат за купуване на гласове от страна на ГЕРБ на предстоящите избори.
Предлагаме с цялата тази сума – от увеличените приходи и намалените разходи, да бъде намален дефицитът на страната.
Считаме, че по този начин България ще тръгне по много здрав и стабилен път за оздравяване на своята финансова система. Считаме, също така, че при сегашния, при така приетия бюджет, има огромни рискове да бъде надвишен планираният дефицит и да се стигне до актуализация на бюджета. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Всъщност аргументът, който изложихте, не е много по-различен. Вие хванахте само един от факторите, а именно относителният дял на приходите от ДДС в крайното потребление. Ако гледаме тази цифра за 2011 г. се планира 11 на сто, за сведение на колегите ще кажа, при малко над 15 на сто през 2008 г. Само тази разлика по ДДС дава около 2 милиарда. Дори и само на нея да се спрем, можем да обосновем 2 милиарда. Аз подчертах вече с други аргументи, че не бива да бъдем максималисти във все още условия на висока степен на неопределеност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Така е, да. Взимаме само един от елементите, защото той е изчистен от възраженията, които ГЕРБ правят по време на дискусията. Те възразяват, че намаленият внос и увеличеният износ правят разчета, който вие правите, несигурен и заради това се опираме на крайното потребление.
Искам да коригирам числата, които Вие дадохте: 11% е относителният дял на данък добавена стойност спрямо крайното потребление, който се предлага в законопроекта, 13,02 е било през 2008 г. 13,02!
Този процент е достижим, освен, ако не е фалшива прогнозата за 77 милиарда обем на брутния вътрешен продукт. 6,45 е относителният дял на акцизите, при положение че ние вдигнахме акцизните ставки, който се предвижда като относителен дял спрямо крайното потребление. Седем процента е постигнат през 2008 г., така че това са милиард и половина, за които говоря. Хайде, нека да не са милиард и половина – 900 милиона, спокойно, може да бъде увеличен, стига администрацията да си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Предполагам преждеговорившите разчитат на късата памет, не толкова на нас, а на зрителите във връзка с аргументите, които предлагаха, когато беше законът на първо четене. Спомням си, че тогава те защитаваха тезата, че не можем да изпълним приходната част и бюджетът ще бъде застрашен и това е нереалистичен бюджет, защото именно приходите няма да бъдат изпълнени. Спомням си, че тогава вицепремиерът изказа тезата, че приходите са същите като тази година, като са увеличени на база върнатия ДДС и съответно акцизите за тютюна, който беше събран през 2006 г., и трябваше да върнат на фирмите. Тоест някъде около 500-600 млн. лв.
Какво се получава сега на второ четене? Получава се следното – всички казват: „Дайте да харчим”. За да се обосноват – защо ще харчим, започват да ни надуват приходите и да говорят за някаква сива икономика, за откраднати пари, за какви ли не глупости. Просто не мога да слушам повече!
На това отгоре говориха за някакъв алтернативен бюджет. Къде е този алтернативен бюджет, господа социалисти? Къде е?! Нали щяхте да го внесете? Вашите предложения за надуване на приходите – това ли е вашият алтернативен бюджет?! После ще видим в разходите как те са загрижени за майките, за пенсионерите, за кой ли не още от нашето общество, социално онеправдан човек! Мислите ли, че ние не сме загрижени за тях? Точно заради това е направен този бюджет, да бъде стабилен.
Искам да кажа и на зрителите, защото знам, че ни гледат, че тук ще се наслушат на какви ли не щуротии във връзка с разходите, които ще обявите на база надутите приходи. (Реплики от КБ.)
Спомням си, дори и господин Костов беше казал, че приходите няма да се изпълнят, а сега ги увеличихме с 900 млн., за да може да покрием дефицита. Дай, Боже, дай, Боже, наистина дай, Боже!
При това свито потребление, което де факто чрез ДДС и акцизи пълни бюджета, не виждам откъде ще дойдат (реплики от КБ), защото, първо, на база новите методи ще се увеличи брутният вътрешен продукт, който се изчислява на база ЕВРОСТАТ, което е дал като методология.
Второ, на база 3,6%, които са заложени като увеличаване на брутния вътрешен продукт за следващата година. От къде идва това увеличение? То е казано – от износа! А износът какво генерира – нито ДДС, нито акцизи. Генерира корпоративен данък, който ще се прибере 2012 г. Вие много добре го знаете! Затова приходната част не е увеличена.
Искам да кажа, че тук целият ден, сигурен съм, че и част от нощта, ще се наслушаме на огромен популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Николов, нека да се придържаме към експертния начин на говорене от тази трибуна.
Реплики?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин Николов, Вие видимо не сте бил в залата, когато аз съм се изказвал на първо четене на бюджета. Защото в това изказване не казах нито едно число, не коментирах нито един параметър на бюджета и това всички колеги го видяха, чуха и са наясно, защото аз направих съвършено друго изказване по бюджета.
Не ми вменявайте моля Ви се, неща. Освен това за Вас специално ще бъде изключително трудно да ме хванете в противоречие. (Смях и оживление в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Само две доуточнения относно изказването. То беше достатъчно некомпетентно, разбира се, но две от тезите бяха особено интересни.
Брутният вътрешен продукт за 2011 г. е сравним с 2008 г. от гледна точка на методологията. За 2008 г. също е актуализиран по начина, по който и за 2011 г. Следователно това не може да бъде аргумент за различия.
Второ, аз подчертах и сега в изказването си, че износът за 2010 г. няма да достигне 2008 г. и най-вероятно ще се изравни в 2011 г. Съмнявам се даже, че може да стигне и 2011 г. износът през 2008 г. Така че какъв износ, какви пет лева? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колега Николов, не сте загрижени за хората и това личи от пакета данъчни закони, който приехме предишните два дни. Увеличавате данъчната тежест, замразявате доходите на хората. Не сте загрижени за тях!
Единственото, за което личи, че сте загрижени в този бюджет са контрабандистите. Сивият сектор е 40% – не, защото ви го казваме ние, а защото ви го казва „Трансперънс интернешънъл”, защото ви го казват експертни международни и български институции и много интересно, защото вече го осмислиха и казват Борисов и Цветанов.
Вижте си стенограмата от Министерския съвет, на която е обсъждано приемането на бюджета. Вижте, че там двамата казват, че има резерви в сивия сектор и в контрабандата, че това ви е проблем и че не се справяте с него.
На второ място, престанете да си бламирате постоянно финансовия министър, ако поне малко го уважавате и да говорите, че Бюджет 2011 г. разчита само на износ, за да изтегли икономиката от криза.
Прочетете мотивите към закона, за да видите какво е написал там Симеон Дянков, че разчита на вътрешното потребление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Заповядайте за дуплика, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Костов, имах предвид вашите предложения – на Синята коалиция, във връзка с увеличаването с 900 милиона на приходите и намаления дефицит. Това имам предвид. Спомням си, че изразихте съмнения, пак говоря като политика на Синята коалиция, че не можем да се справим с приходите в този бюджет. Това имах предвид.
Господин Агов в комисията каза, че впоследствие е разединена коалицията в мнението дали ще изпълним или няма да изпълним приходната част. Със сигурност съм прав в тази връзка, че сте изразили съмнение, че приходната част няма да бъде изпълнена.
Относно другите коментари, няма да изразявам мнение по тях, защото всички ще видят за какво става дума впоследствие, когато започнат предложенията в разходната част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Когато правихме нашите предложения, имахме предвид основно не само предложението за увеличение на приходната част, но и факта на тотално отсъствие на цели за постигане на определени политики в този най-важен инструмент на държавата. И когато тук, от тази трибуна се задава въпросът в какво се състои алтернативността на нашия бюджет, той е именно в посоката, че ви даваме предложения, които целеполагат конкретни политики в отделните сектори. Видимо това не представлява дори и в момента интерес за вас.
Ще обоснова трите предложения, които аз и мои колеги сме предложили. Не ги възприемайте като подредени по важност, но според мен всяко едно в съответния сектор тежи много.
С колегата Иван Иванов от Синята коалиция предложихме да се заличат разходите, трансферите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да може да започне незабавно актуализиран мониторинг на сеизмичното въздействие върху сградите в рисковите градове на страната. След три години работа в началото на годината Геофизичният институт на БАН по възлагане от МРРБ завърши актуализирани сеизмични карти. Вероятно това изглежда дребно, но е изключително важно, за да се предотвратят възможни колосални щети, които отново ще трябва да понесе българската държава, не дай, Боже, ако се случат такива събития. Това видимо не е интересно за управляващите и такова целеполагане не получава подкрепа.
Второто важно направление, което също формира политика, е как държавата, поела дългосрочни заеми по държавните инвестиционни средства от Европейската инвестиционна банка и Световната банка, решава един много важен въпрос, който стои като приоритет поне на вербално равнище в правителството – ремонтът на републиканската пътна мрежа. Целта, която си поставя този закон, е под 15% от общия размер на договорите да бъдат финансирани в рамките на следващата година. Уважаеми колеги, това означава в най-добрия случай, че след около 8 години ние ще завършим това изпълнение. Първо, това ще донесе негативи върху икономиката на страната, защото субектите няма да могат да се движат по нормални пътища, ще доведе до влошаване на качеството на пътищата в тези 8 години и ще трябва да даваме допълнителни средства, ще доведе до много допълнителни разходи, които не са разчетени по договорите на фирмите, но им е вменено, че трябва да съхраняват пътищата, докато държавата се накани да ги финансира в необходимия размер. Тук нашето предложение от група народни представители е правителството да намери сили и вътрешно преразпределение, за да могат да се увеличат тези 189 млн. лв. разходни лимити за следващата година поне с 200 млн. лв., за да има някакъв обозрим хоризонт. Още повече, с вас сме ратифицирали тези споразумения с Европейската инвестиционна банка и Световната банка и те имат краен срок. Вероятно ще се наложи да го удължаваме, което никак не е добре.
И на трето, но не на последно място, е политиката към местните власти. Забелязва се постоянно неглижиране, да не кажа умишлено саботиране на действията на местните власти като политика през инструментите на бюджета. По-нататък ще коментираме забраната те да могат да изтеглят съответни заеми, за да решават и инвестиционни, и текущи намерения, и своите отговорности на местно равнище.
Ще спомена само един факт. Капиталовите разходи на общините имат забележително намаляване в общия размер на държавната субсидия само през последните две години: от 8,4% през 2009 г. падат на 5,4-5,2% през настоящата 2010 г. през основния закон и неговата актуализация, за следващата година са заложени 4,2% капиталови разходи на общините.
Извинявайте, но в момент, когато даваме на първостепенните разпоредители – министерства и агенции, огромни привилегии – ще видите това по-нататък в текстовете – да правят разходи, които дори да не плащат, увеличаваме капиталовите трансфери на централното управление, увеличават се възнагражденията на централното управление, някак си под сурдинка смазваме общините. Въпросът е защо?! Защо намаляваме разходите им за администрация, а на централно ниво ги увеличаваме със 128 милиона?! Защо не намираме сили в тази обстановка, когато социалните грижи – виждате по телевизиите в столицата София какви опашки се вият от хора с увреждания, за да получат елементарно номерче, не намираме сили да увеличим разходните стандарти за закъснелите и обидно ниското заплащане на хората, които извършват тази дейност на местно равнище?! Това са нашите предложения – за общо увеличаване субсидиите на общините с приблизително 96 млн. лв. Смятам, че политиката, която искаме да постигнем на местно равнище, защото това е отговорност на централното равнище, тъй като то държи основната част от всички данъчни постъпления – 97% от тях и ги преразпределя – има такава преразпределителна функция, нашата задача, уважаеми колеги, е не просто да натискаме копчето, а да намерим именно такава алтернативност на бюджета – да има политики в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата има народният представител Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! Основната роля на един бюджет е поддържането на стабилността като сигнал към българските граждани и към всички инвеститори. За съжаление, 2011 г. се оформя като третата поредна година на бюджетен дефицит. Прогнозира се в момента той да бъде под 3% от брутния вътрешен продукт. Всъщност има огромен риск това да бъде третата поредна година с дефицит над 3% на брутния вътрешен продукт. Това означава следното нещо. Вместо да изпълняваме поставената цел – за влизане в чакалнята на Еврозоната, ние се отдалечаваме с всяка една година. Преди година – година и половина Еврозоната се виждаше като възможност, а сега с всяка измината година ние се отдалечаваме все повече и тази цел вече става неизпълнима.
Защо е важна Еврозоната? Ако България и българските банки могат да вземат евтини кредити от Европейската централна банка, това би довело до сваляне на лихвените проценти по всички кредити веднага, до по-голямо доверие и до повече инвестиции в нашата страна, а това е страшно важно.
Предложенията на Синята коалиция касаят основно приходната част. Защо не разходната част?! Има огромен потенциал за намаляване и на разходната част. Искам да ви напомня, че през 2007 г. – преди кризата, знаете ли с колко милиарда лева харчеше България в консолидираната програма по-малко, някой знае ли? – 6 млрд. лв. по-малко харчеше България преди кризата. Шест милиарда лева, не един, не два милиарда, а шест милиарда лева по- малко! Сега България харчи съответно 6 млрд. лв. повече.
Ако беше направена реформата, която ние искахме – на администрацията, на всички неефективни разходи ... Примерно господин Аню Ангелов започна да прави такава реформа. Чувал съм финансовият министър да поставя този въпрос на много министри доста пъти, но има ли резултат за тази година и половина управление? Много, много откъслечен. Ако някой министър трябва да покаже някакви резултати, господин Ангелов може да покаже резултати, но той е един от малкото министри, които могат да покажат резултати, защото резултати няма.
Колеги, всъщност реформи за намаляване на разходите няма. Такова нещо няма! Тук не сме предложили именно затова намаление на разходите, защото няма как да стане и би се възприело като заяждане от наша страна. Да, има голям потенциал да бъде направено, но има категоричен отказ да бъде правено. И тази работа, дето се казва, вече свърши. Този въпрос отива вече за следващото правителство и следващия мандат, което, дай Боже, да е десноцентристко, за да свърши работа. Дай, Боже! Ако е ляво, знаем какво ще направи, там е ясно. (Шум и реплики отляво.)
И като не можем да боравим сериозно с разходната част на бюджета, остава приходната част. Предложили сме събирането на 900 млн. лв. приходи, но не като инструмент, примерно, да бъде построено „Белене”. Тези 900 млн. лв. в повече, които предвиждаме, идеята за тях е не да отидат за „Белене”, господин Овчаров, а идеята на тези пари е с тях да бъде намален дефицитът, който се очаква за 2011 г. Целта е да може през 2011 г., за разлика от 2009 и 2010 г., дефицитът да падне под 3%. Следователно да покажем на целия Европейски съюз, че България не отива към сценария Гърция, България не отива към сценария Румъния, а в България ще има стабилност – това е най-важното за 2011 г.
Слушах досега изказванията, чух много фактори, но в тях не се отчита, че през 2011 г. има избори. Притеснявам се от това, че Партия ГЕРБ и правителството в условия на криза ще допуснат много разходи, които ги няма в бюджета и ще има допълнителен натиск за раздуване на разходите. Ако стане това, не само че няма да е имало реформи, които да намалят разходната част на бюджета, а ни чака нова вълна на допълнителни разходи. Тогава картината с дефицита ще изглежда така, че направо ще можем да се удавим в нея. Това е най-големият проблем, който искам да бъде поставен още от самото начало и да е ясно, че е най-сериозният проблем, който виждаме в този бюджет.
И идва въпросът: какви мерки се вземат в тази насока? Няма мерки. Буферът, който е предвиден, е малък. Категорично недостатъчен, предвид наближаващите местни и президентски избори и предвид очакваното допълнително и разширено харчене.
При това положение нашето предложение за събиране на повече пари от ДДС и акцизи изглежда е единствената алтернатива, единствената възможност да се овладее този дефицит. Иначе, колеги, знаете ли как се очертават нещата? Да се загуби контрол над дефицита – нещо, което се случи в Гърция. Тази опасност е пред България. И ако сега днес кабинетът не се справи през този бюджет, рисковете стават огромни за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики?
За първа реплика – Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): В тази зала звучат много често големи глупости. Днес Мартин Димитров каза една наистина много голяма глупост. Той е уж икономист, един от експертите на прехода, произведен като експерт в прехода както става в шаха – от пешка в царица. Започна изказването си с тази много голяма глупост, че най-важното, едва ли не основната работата, цел на един бюджет било да се поддържа стабилността. Да, това е една от задачите на един бюджет, ама бюджетът има още много, много, десетки и стотици други задачи, много от които са много важни, изключително важни. Но Мартин Димитров го интересува само това и нищо друго – стабилност на някакво мизерно ниво, да се затягат каишите, стабилност такава, каквато е зададена по матрицата, стабилност, която е самоцелна и която пречи на всичко друго. Уж сините и той самият непрекъснато говорят за политики. Бюджетът има тази основна функция да се провеждат политики. И то много политики. Една от тези политики, разбира се, е стабилността. Така че това, господин Димитров, е страшно голяма глупост.
Ние сме наясно откъде идва това внушение. Вас Ви интересува това и нищо друго. Ако въпросът беше за това, то е много лесна работа. Само че министърът на финансите и мнозинството имат още много други задачи, господин Димитров, свързани с бюджета, със съставянето му, с изпълнението му, а не само това, което Ви внушават либералстващите икономистчета от „Отворено общество” или от Института за либерални стратегии или пазарни икономики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
За втора реплика – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Димитров, Вие си противоречите. Кога казвате истината? Когато твърдите, че предишното управление е харчило много разточително, или сега, когато казвате, че предишното управление само за 2007 г. е изхарчило 6 млрд. лв. по-малко от сегашното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Димитров! Във Вашата основна част на изказването си говори единствено за притесненията за бюджетния дефицит – какво би станало, ако поредна година сме над 3%? Дори Вие и Вашите колеги от Синята коалиция имахте предложение за Законопроект за фискален борд, където трябва да се ограничат разходите на държавата и бюджетната рамка до дефицит минус 3% консолидирана фискална рамка.
В бюджета, който Партия ГЕРБ е направила, много ясно се вижда – там бюджетният дефицит е близо 2 млрд. лв. или 2,5% от брутния вътрешен продукт. Никъде не се говори за над 3%. Особено нашите тригодишни очаквания за бюджетния дефицит и желание за следващите години за бюджета е този бюджетен дефицит ще намалява ще повече. Ние се стремим и се съобразяваме с приходите, така че за следващите години да се стремим към балансиран бюджет – това, което се стремим да правим. Но в условия на излизане от икономическа криза, Вашите предложения наистина биха пренатегнали изключително много икономиката. Дайте да съберем колкото се може и да не ги харчим. Напълно съм съгласен, но все пак, както виждате и по-нататък, има страшно много предложения за увеличаване на харчовете в бюджета, някои от тях са абсолютно необходими – необходими са за социалната сфера, необходими са все още за здравеопазванията. А реформите във всички сфери вече са започнати. Но те са необходими и биха били толкова големи, че едва ли могат да свършат за няколко месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Ще започна с господин Червенкондев и госпожа Нинова, които успяха да формулират конкретен въпрос. За съжаление, господин Павел Шопов за пореден път не можа да формулира такъв. Но ние от групата на Синята коалиция отдавна не му се сърдим за това, така че той може да продължава в същия дух, без да се притеснява.
Госпожо Нинова, в 2007 г., ако имаше повече пари, и тях щяхте да изхарчите. Просто нямаше повече.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как да нямаше? (Възгласи от КБ:„Е-е-е!”. Реплики от КБ и ДПС.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ви е проблемът. Ако имаше, щяхте да ги изхарчите. Това е ясно. Аз ви препоръчвам, ще ви изпратя лично един доклад на ОИСД, в който доклад специално за вашето управление е записано, че е харчело изключително неефективно. Има международни анализи, които показват, че това е така. Ако не вярвате на българските, ще ви дадем да четете международни.
И въпросът е: бяха ли направени сега необходимите реформи тези неефективни разходи да спрат? Отговорът е: не. Това е проблемът. Тоест има едно неефективно харчене на пари, оставено от тройната коалиция, което в момента не се променя, остава същото. Това е проблемът.
По въпроса на господин Червенкондев, който казва, че няма как да пренатягаме колани и т.н. Вижте, господин Червенкондев, миналата година в тази зала всички ние гласувахме бюджета за 2010 г. и там нямаше дефицит или той беше минимален. По това време на годината, спомнете си, заедно с Вас, с финансовия министър цялото правителство гласувахме бюджета за 2010 г. и там нямаше дефицит. Какво стана в края на годината? Не само че ще има, а имаше и актуализация на бюджета и накрая той ще е и над 3% от брутния вътрешен продукт. Едно е прогноза, господин Червенкондев, друго е изпълнение. Ние в момента правим прогноза. И аз ви казвам, че тази прогноза е много рискова, много опасна за това дали дефицитът ще бъде под 3%, което е европейският критерий и в Пакта за стабилност, и в Маастрихтските критерии. Това е европейският критерий за стабилност. И ние за трета поредна година има огромна, реална опасност, да не го изпълним.
Това, което правим в момента, е една прогноза. И аз ви казвам, че тази прогноза е изключително рискова. Затова ние от Синята коалиция сме внесли предложения как тази рискова прогноза да стане по-малко рискова и 2011 г. да не се окаже третата година на голям дефицит. И, забележете, това носи със себе си проблемите на намаляващи инвестиции, липса на доверие, защото никой не инвестира своите пари там, където няма стабилност. Затова и критерият стабилност е основен.
И се връщам към господин Павел Шопов, който с типичния начин – без сериозни тези, без сериозна аргументация, без да разбира материята, за което пак казвам, че ние не му се сърдим, това за нас дори е симпатично и приятно, без да разбира много въпроси господин Шопов взима думата, квалифицира, прави крайни изводи. Но има нещо страшно, гледам много предложения на „Атака”, приети в този бюджет. И ако авторът е Павел Шопов, дефицитът ще бъде още по-голям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По реда на далите заявка за изказване следва господин Курумбашев.
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Позволете ми да мотивирам предложението, което сме направили с уважаемия проф. Стефан Данаилов – то е в областта на културата.
Тъй като ще стане дума за култура, да започнем с един лек анекдот: попитали Станислав Йежи Лец дали операта има бъдеще и той казал: „Безспорно има бъдеще, защото няма глупост, която да не може да бъде изпята”.
В този смисъл искам да кажа на единствения успял да се изкаже до момента колега от ГЕРБ, че той очевидно има огромно бъдеще.
По отношение на предложението ни – общо за 16 милиона повече за култура. Тук ние не отиваме в някакъв популизъм, тъй като виждаме, че същото предложение за 16 милиона е внесено и от нашите колеги от Синята коалиция. Подобно предложение за 10 милиона допълнително за култура е внесено от нашите колеги от ГЕРБ. Очевидно е, когато три политически сили, които имат повече от 170 народни представители, внасят предложения на второ четене, че бюджетът за култура е бил подценен.
Предложението ни е в две части и частта, която е – 13 милиона за Министерството на културата, не е в тази точка, затова аз ще мотивирам нашето предложение в частта само за Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Само по отношение глобално на бюджета за култура искам да ви кажа, тъй като тук се правят сравнения с 2008 г. - 138 милиона през 2008 срещу 94 милиона за 2011 г. Четиридесет процента по-малко! Кажете ми кое е паднало с 40% в България? Дали ни е паднал брутният вътрешен продукт с 40%, дали е паднала събираемостта с 40%, за да падне бюджетът за култура с 40%?! Не, това просто е политика.
Предложението, което правим за увеличаване на субсидията на Българската национална телевизия с 2 млн. лв. и на Българското национално радио с 1 млн. лв., е специално за производството на културни продукти, тъй като знаете, че в този дълъг преход, за съжаление, БНТ и БНР, особено БНТ, не успя да се отърси от това да бъде хибрид и да бъде наясно откъде се финансира. Дали пряко от парите на данъкоплатеца, дали от рекламодатели, дали от такава директна държавна поръчка за производство на културни продукти?
Искам тук да обърна внимание и на присъстващия министър на финансите, че всъщност ние алармираме за състоянието на Националната телевизия, тъй като в момента тя има задължение от 18 млн. лв. към Национално управление „Радио- и телевизионни станции”, което задължение трупа лихва, която е основен лихвен процент плюс 10.
Честно казано, не мога да разбера този спорт. Държавата емитира в момента облигации дълг и събира пари от пазара, между другото – скъпичко, но все пак събира пари от пазара на 5, на 6%, даже чух емисия на 6,4. И в същото време трупате задължение на 11%.
Обикновено се прави обратното. Вземаш по-евтини пари и ги даваш по-скъпо, за да спечелиш от разликата. Тук държавата се финансира на 5 и на 6% и си увеличава задължение на 11%.
Тези 18 милиона не са покрити и в бюджета за следващата година не са предвидени да бъдат покрити – за следващата година задължението ще нарасне на 40 милиона. Това са факти, които бяха съобщени в нашата комисия от финансовия директор на телевизията господин Кацарчев. Четиридесет милиона задължение при 60 милиона бюджет – надявам се, че ме разбирате за какво ви говоря.
Аз си спомням една история от 1997 г., това е много стар проблем на Националната телевизия, когато, като главен мениджър на Националната телевизия, отидохме при тогавашния премиер Иван Костов и му казахме: няма да имаме възможност да платим заплати, а вие искате от нас да разплащаме задължения към БТК. Тогава той имаше възможността да се обади на министъра на телекомуникациите и да каже да не си предявяват вземанията, тъй като бяха държавно предприятие – 100% държавна собственост.
В момента тези пари се дължат на една офшорна компания. Ако се постараете да проследите чия собственост е, можете да видите някои интересни факти. Утре някой може да влезе с изпълнителен лист в Българската национална телевизия и единственото, което не може да изземе и да й опише, е лицензът.
С това предложение – дали първо държавата трябва директно да финансира българската култура (сигнал от председателя за изтичане на времето), искахме да ви алармираме и по един друг проблем, който се натрупва от 2009 и 2010 г. и стои и през 2011 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дебатът по чл. 1 от Законопроекта за бюджета е най-важният дебат, защото тук са основните числа в този бюджет и когато ние ги приемем, предрешаваме по-голяма част от останалите членове на законопроекта. Още по-важен е дебатът за приходите в този чл. 1, тъй като, за да се приемат каквито и да било предложения за разходи, те трябва да бъдат обосновани с източник и най-често този източник е допълнителни приходи. Много трудно е да обосновеш искането си за увеличение на едни разходи с намаление на други разходи.
Видяхме и отляво, и отдясно предложения за увеличаване на приходите. Само че колегите отляво обосновават предложението си - 2 млрд. лв. допълнителни приходи - с цел да намерят източник за 37-те си предложения за увеличаване на разходите, които, ако си направите труда да ги съберете, ще видите, че са повече от въпросните 2 милиарда.
Колегите отдясно постъпват по-коректно, тъй като те не искат допълнителни разходи за сметка на предлаганото увеличение на приходите, а искат да гарантират дефицита на едно по-ниско ниво и оттам – финансовата стабилност на държавата, което за мен им прави чест.
В тази връзка искам да ви кажа, че приходите в бюджета, планирани от правителството на базата на сериозни анализи на Агенцията за анализи и прогнози, на прогнозните отдели на различните министерства, включително на Българската народна банка, както и на други външни анализатори, са изключително консервативно планирани. И това не е случайно, защото в крайна сметка на базата на тези приходи ние осигуряваме разходите, така както са разписани в бюджета, и осигуряваме този размер на дефицита, който да осигури финансовата стабилност на държавата. Осигуряваме онези свои решения, които да осигурят, освен финансовата стабилност, възможности за по-нататъшното развитие.
В тази връзка – много е лесно да направиш най-проста корелация между ръста на брутния вътрешен продукт и ръста на приходите. Истина е, че ръстът на брутния вътрешен продукт – 2011, прогнозният ръст спрямо брутния вътрешен продукт – 2008, тоест предкризисната 2008 г., ако можем така да я наречем, е 11,2%.
Но по-важно е - това, което направи господин Костов - да видим какъв е ръстът на крайното потребление в този вътрешен продукт, защото приходите при нашата данъчна система не могат пряко да се корелират с ръста на брутния вътрешен продукт. Приходите си имат собствена база. Данъците в тези приходи имат собствена база за определяне и много често тя не е свързана с брутния вътрешен продукт.
Ще ви дам пример за имуществените данъци. Какво общо има данъкът върху имотите с ръста на брутния вътрешен продукт? Основният приходоизточник на нашите приходи са косвените данъци – ДДС-то и акцизите. Затова тук е изключително важно - това, което господин Костов каза - да не се спираме само на общия ръст, а да видим какво се случва с крайното потребление, което всъщност е основата за облагането с ДДС. Той е прав, че крайното потребление спрямо 2008 г. всъщност има ръст около 2% - поне такива са прогнозите.
Само че, освен крайното потребление, ние трябва да се задълбочим, ако искаме да обосновем тези цифри, и да видим каква е потенциалната база за облагане с косвени данъци, която не е само крайното потребление. Тази потенциална база е облагаемата основа и върху нея, тоест от крайното потребление ние трябва да видим кои са онези фактори, които влияят за увеличаване на необлагаемата част от тази потенциална база. Тези фактори са налице – 2011 спрямо 2008 г.
Увеличение на онази част от крайното потребление, която е необлагаема; увеличение – сериозен ръст, от 18% на условната рента, която отразяваше бума в строителството 2008 г. и чак до 2011 г. расте с над 800 милиона, и в никакъв случай не бива да забравяме и това, че спрямо 2008 г. имаме спад, сериозен спад на държавните инвестиции – над 33%, което също намалява потенциалната база за облагане.
Аз обаче няма да продължа този анализ, защото смятам, че не е работа на Народното събрание тук – от трибуната, да правим пофакторен анализ. Важно е да преценим трябва ли да приемаме подобни предложения, които водят след себе си веднага искания за разходи, и след като тази база смятаме, че е консервативна, тя ще даде възможност да се изпълни този бюджет, който осигурява финансовата стабилност на страната, който осигурява възможности на България да излезе от кризата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Реплики – господин Костов, първа реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Стоянова, Вие трябва да чуете нашето притеснение, че има сериозни рискове за изпълнението му и че не сте отчели тази консервативна прогноза.
Аз ще дам само един пример – от ръководството на Българска народна банка ми казаха, че те са настоявали да бъде записана вноска от банката 200, а не 300 милиона като приходи, а е записано „300”.
Аз не искам да влизам в този дебат, защото това е дебат на първо четене. Там се приема макрорамката, да не я коментираме тук. В този смисъл обаче трябва да е наясно и Комисията за бюджета, и министъра, че съществуват много сериозни рискове, които трябва да се компенсират във времето. Трябва да се чуе това, което каза моят колега господин Мартин Димитров и по отношение на приходите, и по отношение на разходите.
Що се отнася до крайното потребление – крайното потребление го взехме само, за да покажем, че е изпълнимо това, което ние предлагаме, в рамките на вашите разсъждения. Защото ние сме влезли в рамките на вашите разсъждения, така или иначе, другият дебат е оставен зад гърба ни. Ние сме оставили настрана инвестиционните разходи.
Вие казвате: правителството прави по-малко инвестиционни разходи. Добре, нали има европейски фондове? Нали има усвояване на европейски фондове? Защо парите не дойдат оттам? Ето го единственият друг резерв, в който ние не сме влезли, но, надяваме се, че други народни представители ще влязат. И там е всъщност другият голям резерв на този бюджет, но нека да имате някакъв резерв. Въпросът е, че не се усвояват и европейските пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Нинова – втора реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо Стоянова, Вие сте педантичен човек по отношение на числата и аз се изненадвам, че твърдите, че Коалиция за България е направила предложения за повече разходи, отколкото е посочила източници на приходи. Не съм съгласна с тази теза. Ако се видят конкретно числата – ние сме предложили допълнителен приход в размер на 2 млрд. 308 млн. лв., срещу което сме предложили разход за около 1 млрд. 700 млн. лв. Разликата предлагаме да бъде използвана за погасяване на задължения към бизнеса, както и за по-малко финансиране чрез увеличаване на външния дълг.
Моля да се коригирате, защото Вашето обвинение към нас не е точно. Ние сме сериозна политическа сила и не бихме си позволили популистки да предлагаме повече разходи, отколкото виждаме в източниците на приходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Стоянова, вярно е, че Коалиция за България е направила 37 предложения, които касаят разходната част. Те касаят доходите на хората, касаят увеличаването на средствата за здравеопазване, увеличаването на средствата за култура, допълнителни програми, които касаят заетостта, което означава възможностите на хората да се пенсионират, парите за хората с увреждания. Всяко едно от тези предложения има своята обосновка и е гарантирано със съответното увеличаване на приходите, както например нашето предложение за увеличаване на минималната пенсия на българските граждани с 10%, което предложение е в рамките на 60 млн. лв. То има своята обосновка с нашето предложение за увеличаване на максималния месечен размер на осигурителния доход от 2000 лв. на 2400 лв.
Тези предложения, които, между другото, бяха обосновани и при приемането на малките бюджети – на бюджета на Държавното обществено осигуряване и др. Това са предложения, които вие не приехте. Това са предложения, които разпределяха тежестите на кризата и ги прехвърляха от най-бедните, на които вие стоварвате вашите предложения за политики, на хората с по-високи доходи, но както разбрахме, разговорът тук ще се води в посока, че замразяването на доходите, вдигането на данъците, са популизъм. Това, че ще бъдат по-малко парите за хората с увреждания и за безработните е популизъм.
Очакваме поне да бъдете коректни с цифрите и тогава когато става дума за конкретни числа да говорите с числа, а не просто, че предложенията за увеличаване на приходите са по-ниски от предложенията за увеличаване на разходите, защото все пак тук се води дебат по окончателните цифри на републиканския бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше третата реплика.
Дуплика – госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Костов, аз много добре разбирам Вашата тревога за рисковете пред изпълнението на бюджета. Аз смятам, че Вие имате известно право, затова защото българската икономика е малка и отворена икономика. Тя е изключително зависима от развитието на външни фактори, от развитието на кризата в Европа и извън Европа, така че ако има рискове, те по-скоро са в тази посока.
Колкото по отношение на приходите – след като ние няма да раздаваме тези приходи, обосновани отляво, на разходи, и ако част от тях се случат, дай, Боже, да се случат – по обективни причини, по субективни причини, те наистина ще отидат и ще намалят дефицита, който ще даде възможност за стабилизиране и още по-голяма стабилност на икономиката ни и на страната ни. Но при положение, че те няма да се случат, това няма да ни помогне за тази финансова стабилност.
Колкото по отношение на другите две реплики – наистина колегите от Коалиция за България имат сериозен, внушителен на брой предложения за разходи, голяма част от които са по конкретни политики, включително по конкретни политики на съответните министерства. Имаше множество искания за записване на конкретни суми за конкретни разходи.
Между другото господин Михалевски със своето изказване обосновава точно един такъв разход – за сеизмично изследване. Но аз смятам, че не е работа на Народното събрание да конкретизира суми по конкретни политики по министерства, а още по-малкото това е работа на опозицията, която не управлява! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Виждаме нещо ново в дебатите по чл. 1 от Закона за държавния бюджет за 2011 г.
Политическият език прави усилия да напусне полето на изтърканите идеологеми за днешните добри и за предишните лоши, и макар и плахо, сравнява настоящето управление с предишните управления на базата на едни по-коректни критерии. Няма как да не отдадем дължимото на синьото признание на Мартин Димитров, че дори през 2007 г. тройната коалиция е харчила с 6 милиарда по-малко, отколкото ГЕРБ днес. Изводът му е, че ГЕРБ не провежда политика на реформи, че нищо не се променя.
Позволете една важна корекция. Нещата не само че не се подобряват, те се влошават. Дори когато събирахме повече, ние харчехме по-малко, оказва се – с цели 6 милиарда. Въпросът е: защо днес ГЕРБ харчи повече и за какво? Ето това е същината на политическите дебати днес.
Нашата оценка е, че върху този бюджет, особено върху чл. 1 от него, тегне плътната сянка на изборите за местни власти и за президент. Добре е обаче да кажем, че има два пътя да се спечелят местните и президентските избори. Единият е по-труден – чрез радикални реформи, пример Гърция, и вторият път е по-лесният – чрез въздържане от реформи, за да се съхрани колкото се може по-дълго емоционалният вот, който качи тази политическа сила на власт. Струва ми се, че това е по-скоро грешна сметка.
Има нещо ново и в отношението на опозицията към бюджета в сравнение с 2010 г. Ако си спомняте, тогава ние предлагахме завишаване на разходите, планирайки завишаване и на приходите. Нека си признаем – вероятно сме надценили възможностите на това правителство, собствено на вицепремиера Симеон Дянков, но вече имаме корекция.
Що се отнася до Парламентарната група на Движението за права и свободи ние планираме разходи за определени сфери за сметка на редукция на други разходи. И, забележете, за да се осигурят допълнителните 15 милиона за Българската академия на науките, близо 100 милиона за висшите училища, 116 милиона за тютюнопроизводителите, 140 милиона за зърнопроизводителите и толкова за животновъдите, ние посягаме на увеличените с цели 400 милиона разходи на държавната администрация в консолидираната рамка. Точно така се прави в условия на криза – вземаш от администрацията и насочваш средствата към реалната икономика, към образованието, към науката, защото това е политика, съзвучна и на политиката на Европейския съюз в Стратегия 2020.
Аргументи против това предложение? Няма да си го признаете. Ще коткате администрацията, защото ви е необходима за спечелване на изборите. Ето това прозира от бюджета и няма как да го скриете.
Що се отнася до необходимостта от изграждането на реформаторски формат, на реформаторско, консенсусно поле, господин Димитров, тази теза е вярна. Големият въпрос обаче е в адекватността на политическите сили, за да не би, подобно на Гърция, да се налага политически сили, които не стоят в центъра и в дясното, да провеждат десни политики. Това прави днешното гръцко правителство, което уж е ляво, но му се налага да води десни политики.
Ние смятаме, че има шанс точно днес, като отношение към разумните предложения, които идват в полза на образованието и науката, в полза на реалната икономика за сметка на увеличените разходи за администрацията, ГЕРБ да покаже, че не е поставил тясно партийния си интерес над интересите на българската реална икономика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Местан, аз Ви препоръчвам да се готвите, когато казвате важни факти, защото в момента изпаднахте в глупава ситуация и ще Ви обясня защо. Моето сравнение беше с 2007 г. Знаете ли защо не правя сравнение с 2008 или 2009 г., господин Местан? Помислете, защо ли?
Вижте се с господин Орешарски и той ще Ви каже, че тройната коалиция в края на 2008 г. изхарчи над 4 млрд. лв. от излишъка. Тези 6 милиарда идват оттам, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Така е.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че да изтъквате някакви достойнства на тройната коалиция, изпадате в доста глупава ситуация. Затова Ви препоръчвам: гответе се за тези неща, иначе олеква цялото Ви изказване.
Да, наистина в момента се харчат 6 милиарда повече, но спрямо 2007 г., не спрямо 2008 г., когато вие бяхте на власт, и 2009 г. Тогава реално бяха покачени тези разходи. Тогава се случи това раздуване на разходната част на бюджета, тоест вие го направихте.
Когато казахте тези неща, видях, че господин Орешарски предвидливо излезе от залата. И правилно, трябваше да излезе от залата, защото Вие поставихте и него в много сложна ситуация. Той изхарчи парите, тоест вие ги изхарчихте.
Това, което имаме като претенции към ГЕРБ, е в друга насока. Те трябваше да направят реформите след това, за да върнат нещата обратно, да намалят излишните разходи – това е нашата претенция към ГЕРБ. Но, буквално казано, парите вие ги изхарчихте, вие създадохте практиките, а сега няма политическата смелост, реформаторски хъс и сила тези проблеми да бъдат решени.
В това е проблемът, господин Местан. Не се подвеждайте в такива изказвания, защото олеквате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, правя усилия да се въздържам от персонални оценки, за разлика от Вас. Струва ми се, че е въпрос и на политическа коректност, преди културата.
На Вас обаче този образ на всезнайкото, съчетан с менторския тон, не Ви отива. Разбирам влиянието на учителя, но той е друга топка, той е висока класа, на него му върви. (Шум и смях.) На Вас бих Ви препоръчал малко по-внимателно с менторския тон, особено когато се обръщате към представители на такава политическа сила като Движението за права и свободи. (Ръкопляскания от ДПС и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на госпожа Масларова.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Съжалявам, че госпожа Менда Стоянова в момента не е в залата, защото определено смятам, че е хубаво, дори когато опозицията поставя някои въпроси, да се чуят, защото едва ли тя има желание да срути държавата. Повярвайте, нямаме такива намерения.
Искам да обоснова нашето предложение, свързано с приходната част. Жалко, че го няма и финансовия министър. То е много близко до това, което каза по време на изказването си господин Иван Костов.
Ние искаме увеличение на приходната част със 127 млн. лв. Ще кажа за какво и откъде. Ако си спомняте, при актуализацията на Бюджет 2010, на Министерство на труда и социалната политика бяха дадени малко над 120 млн. лв. в повече, приблизително, за социално подпомагане. Колеги, не зная какво е вашето впечатление, но обикаляйки избирателния си район и из страната, а освен това и от отговорите, които се дават на зададени въпроси от народните представители относно изпълнението на различни социални програми и помощи, оставам с впечатлението, е че всъщност тези средства не са необходими.
От отговора на министър Младенов преди няколко дни за енергийните помощи разбрахме, че критериите са променени, на базата на което близо 33% от хората, получаващи енергийни помощи, сега няма да ги получат. Други групи от населението, които имат право на социални помощи до момента, сега са поставени в ситуацията „да се провират през иглени уши”, само и само да вземат някаква социална помощ. Ние определено считаме, че тези пари трябва да отидат в приходната част, а после, когато дойде реч в чл. 6 да обосноваваме за какво да бъдат изразходвани, аз считам, че има активни политики и мерки на пазара на труда – пак към Министерство на труда и социалната политика, които ще дадат двойно по-голям ефект отколкото онова, в което се съмнява Синята коалиция – че парите, които сега всъщност не изпълняват тази функция, много елегантно преминават в следващата година под рубриката „Социални помощи”, но всички ние разбрахме, че тогава ще има избори. Не искам да се съмнявам в коректността, почтеността и политическата зрялост на партия ГЕРБ, че ще използва тези пари за такова нещо, но нека да ги насочим там, където те ще бъдат далеч по-ефективни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам да се опитам по някакъв начин да обясня или да дообясня предложенията, които сме направили с оглед увеличение на приходната част на бюджета. Всъщност можем да спорим тук дали трябва да разглеждаме приходната част по нейните функционални елементи или нейните фактори, да разглеждаме само крайното потребление. Можем да разглеждаме само крайното капиталообразуване, можем да разглеждаме износа, но фактът е един и той е много прост – проблемът има друго наименование, а не начинът, по който анализираме приходната част. Проблемът се нарича неефективна работа на приходната администрация. Това няма как да бъде обяснено по начина, по който се опита да ни го направи тук госпожа Менда Стоянова – видите ли, бил се увеличил делът на неформалната част от икономиката, която сега вече влиза в новия механизъм за изчисляване на брутния вътрешен продукт. Ако това е вярно, то отново е доказателство за правотата на нашите аргументи – за неефективността на приходната администрация и за провала на правителството в борбата му със сивата икономика, корупцията и контрабандата.
Затова нашият аргумент е един и той е много прост – нека данъчната администрация да работи поне така, както е работила през 2008 г., и да събере толкова, колко е събрала тогава – 38%.
Да, госпожо Стоянова, за Вас го казвам, а на Вас искам да Ви препоръчам: друг път не се поддавайте на елементарните уловки на господин Иван Костов. Начините да му се обяснявате в любов, както виждате, завършват фатално. Тъй като опитен политик приема това, което му казвате, и после Ви „забърсва” със следващия аргумент. И е прав! Защото брутният вътрешен продукт не се формира само от крайното потребление. Той се формира и от крайното капиталоформиране, капиталообразуване. Този анализ също трябва да бъде направен.
Но ако имаме някакви съмнения по отношение на реализацията на брутния вътрешен продукт, той идва преди всичко от износа. Вие разчитате на износа. Аз може би тук не съм съвсем съгласен с господин Орешарски и смятам, че до края на тази година има реални шансове износът на България да достигне равнището от 2008 г. Реални са, макар и да са силно спорни, защото икономиката на Германия примерно не се развива с тези темпове през второто полугодие, както се развиваше през първото полугодие на тази година – 2,7% вече ги няма. Там ръстът е около 1%. А знаете много добре къде изнасяме ние. Но няма как да се удвои този износ през 2011 г. При спадащото брутокапиталово формиране и крайното потребление в България няма как с този износ да се гарантира приход от 3,6 млрд. лв.
Затова ние ви предлагаме механизъм, чрез който да стимулиране събирането на тези приходи, да стимулираме развитието на икономиката на страната.
Какво предлага Коалиция за България? Предлагаме ви увеличаване на разходите за пенсии. Предлагаме ви увеличаване на разходите за заплати. Това са стимули за крайното потребление в България. Предлагаме ви стимули за икономиката на страната и разплащане с бизнеса, тоест разплащания, които вие отново задържате и те отново са над 600 млн. лв. Всичко това стимулира икономиката, крайното потребление и капиталоформирането вътре в България. Разберете, че най-после това трябва да бъде направено!
Накрая ще спомена няколко конкретни теми, за които стана дума в дискусията. Не знам господин Мартин Димитров какво слуша, какво чете и какво гледа, но очевидно и за него важи парафразата на древната римска мъдрост – когато Мартин говори, и фактите трябва да мълчат. Само че, господин Димитров, фактите са лошо нещо. В един момент те се връщат и удрят по главата. И вас сега в момента фактите така ви удрят по главата. През 2007 г. – 6 млрд. лв. по-малко разходи, 3% бюджетен излишък, който отива във фискалния резерв, 1 млрд 600 млн. лв. заделени, за да можете вие сега спокойно да ги харчите; през 2008 г. – отново над 3% бюджетен излишък, 1 млрд. 800 млн. лв. във фискалния резерв, за да можете сега вие спокойно да ги харчите и да си приказвате тук разни врели-некипели. В крайна сметка разходи – 38,5% от брутния вътрешен продукт. Ако тези факти не са ви достатъчни, не знам какво още да Ви кажа, за да престанете с това празно говорене.
За „Белене” съм ви обяснявал поне 5 пъти от тази трибуна – предвиждани са държавни гаранции по една единствена причина, защото очаквахме финансиране от Европейската инвестиционна банка и не знаехме дали тя няма да поиска държавна гаранция, за да ни финансира.
И един въпрос към министър на финансите, но той някъде изчезна: в глава „Финансиране”, тоест в ал. 4 на чл. 1 е записано: „Финансиране на дефицита от 2 млрд. 717 млн.”. Една от точките, по които ще се финансира този бюджетен дефицит, е постъпление от приватизация – 450 млн. лв. Уважаеми дами и господа, този приход в бюджета не може да финансира никакви разходи. Този приход отива директно в „Сребърния фонд”. Така че тук трябва да намерите 450 млн. лв. от някъде, с които да финансирате дефицита си. Иначе бюджетът ви остава необвързан. Поставих въпроса на заседанието на комисията, но ми обясниха, че това са счетоводни операции. Те са счетоводни, но по същество от фискална гледна точка бюджетът на държавата е необвързан с 450 млн. лв.
Слушайте ме този път, защото миналият път не ме слушахте, когато ви говорих за разликите между касова и начислена основа и видяхте какво се случи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин Овчаров, Вие поне за разлика от господин Местан се опитвате да спорите с някакви аргументи, защото като започнахме спора с него, той буквално избяга и се скри „под масата”. (Оживление в залата). Колкото до вас – БСП управляваше в годините, в които целият Европейски съюз имаше растеж. Ако не бяхте изхарчили толкова голяма част от излишъците, накрая на вашия мандат можеше да няма 8 млрд. лв. фискален резерв, а той да бъде 2 пъти по-голям (смях в блока на КБ), ако не бяхте изхарчили огромни суми в края на годините – непрозрачно, за много съмнителни мероприятия! Тук сме били, в това Народно събрание, в края на 2008 г. Над 4 млрд. лв.! И това го правехте в края на всяка една година на вашето управление. Така бяха раздути разходите в края на всяка една година. И това, господин Овчаров, беше огромна грешка. Тогава съм Ви го казвал и сега Ви го казвам.
Вие казахте: „Като са говорели определени хора, фактите мълчат”. За Вас пък факти няма! За Вас факти няма! Вие интерпретирате всичко, както си искате!
Раздуването на разходите в България обаче направихте вие – вашата тройна коалиция, в края на всяка една година от мераци да се харчи. Да, тогава имаше пари! Имаше възможност да има и излишък. Да, да остане част от тях!
Въпреки това, ако тези пари бяха инвестирани правилно, ако не бяха просто прахосани, с тях можеше много да бъде направено. Но вие ги прахосахте. В това е проблемът.
А колкото до проекта „Белене” – интересно, господин Овчаров, ако Вие разполагате с този доклад за злоупотреби, разбирам, че той се разхожда из различни министерски нива, трябва да го оповестите, за да помогнете дебатът по същество да става все по-качествен и все по-добър. Разбирам, че е подготвен от одитори и Тенчо Попов. Трябва да се помогне тези факти да бъдат извадени, за да видим всъщност какво се е случвало и как се е харчело.
Между другото е редно, говорейки за проекта „Белене”, да бъде изнесена цялата истина до момента, преди да се продължи напред по този проект.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която не е правила одит на Националната електрическа компания по разходите по тези проекти и каза пред нас, че не одобрявала разходите по тези проекти. Редно е, е крайно време е това да се случи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Овчаров, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Димитров, има една поговорка „Недей забравя в кой гьол с кои жаби какво си квакал”.
Вие забравяте какво говорите в момента, в който го казвате!
Няма как да са раздути разходите по времето на тройната коалиция и да се формират излишъци! Нали разбирате, поне с елементарните си познания по икономика, че излишъкът е разлика между приходи и разходи. Ако са раздути разходите – няма да се формират излишъци. През всичките години на управление на тройната коалиция се формираха излишъци.
Що се отнася до проекта „Белене”.
Вижте, с телевизори не споря. Продължавайте да си говорите, но аз повече нямам намерение да се опитвам да Ви убедя в нещо! Вие сте като телевизори и както добре знаете с телевизори не се спори!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Колеги, часът е 11.00 ч., продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Народните представители от Коалиция за България Пламен Орешарски и Румен Овчаров в първата част на заседанието обосноваха, и то професионално и аргументирано, предложението за увеличение на данъчните приходи с 2 млрд. лв. Редица народни представители от Коалиция за България преди мен обосноваха политиките, които трябва да бъдат подкрепени, с тази напълно реалистично предвидена сума в бюджета за следващата година.
Нашето предложение с народните представители от Коалиция за България Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев и Румен Такоров се отнася за друга сфера. Ние предлагаме да бъдат увеличени със 100 милиона приходите в така наречения Раздел „Други неданъчни приходи”.
Предлагаме тази сума да бъде разпределена за разположение и разполагане с нея от страна на Министерския съвет според приходите, които се осигурят, разбира се, за две направления. Първото е за финансиране на дейности и мерки за изпълнение на Националната програма по управление на отпадъците 2009-2013 г., а останалите 50 милиона да бъдат изразходвани за подобряване на инфраструктурата на железопътния транспорт и главно неговата електрификация.
Уважаеми колеги народни представители, откъде ще дойдат според нас тези 100 милиона в раздела „Други неданъчни приходи”? Ние предлагаме те да бъдат осигурени от търговията с квоти за парникови газове. Спомняте си миналата година нашето предложение да бъдат предвидени приходи, беше отклонено от министъра на финансите и министър-председателя с тезата, че тази дейност се отлага за следващата година, че ще бъде направено всичко необходимо и с обръщение, дори към Бога, беше казано, че те ще бъдат тази година много повече от 100 милиона.
За целта тази дейност беше институционализирана, беше приет закон, бяха възложени отговорности на министъра на финансите и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, които да водят преговори, да сключват договори и да управляват средствата, които ще постъпват по тази линия. Бяха сключени договори от министъра на околната среда и водите с различни колективи и лица за подобряване на инвентаризацията на емисиите и за верификация на това, което България емитира. Следователно няма никаква причина в бюджета за тази година да не бъдат предвидени поне 100 милиона в приходната част в този раздел.
Зная, че ако някой от управляващото мнозинство ми направи реплика, тя ще бъде в познатия рефрен: в началото на мандата на ГЕРБ на България беше отнета акредитацията, тя още не е възстановена и не можем да продаваме емисии. Правя дуплика преди да ми е поставена тази реплика, защото истината е, че уволнението на специалистите в Министерството на околната среда и водите от новия кабинет и назначаването на още един младши експерт на най-висока отговорна държавна длъжност в това направление, в което могат да се реализират приходи, беше причината, когато одитиращият колектив от Европейската комисия дойде в България да няма с кого да разговаря и затова ни беше отнета акредитацията.
Не ми правете такава реплика, ами се стегнете и реализирайте този ресурс на България, защото ние затваряме „Брикел” на часа, на който му изтичат работните часове, а нашите квоти стоят непродадени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Честно казано, аз съм до определена степен облекчен от предложението, което господин Божинов направи. Това е едно разумно предложение, и то е насочено именно към екологичните технологии, тоест електрификацията на железопътния транспорт. То е изцяло свързано и с предложението, с което ще ви запозная след малко, направено заедно с народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев.
За какво става дума?
Уважаеми дами и господа, господин председателю! Железопътният транспорт има два основни документа, по които са поставени перспективите за неговото развитие до 2017 г. Това е програма, която беше приета от предишното правителство. На базата на тази програма и европейските директиви и регламенти беше приет договор между държавата и поделението „Пътнически превози”, за извършване на пътнически превози за 15-годишен период. В тези два документа, за първи път от 20 години насам, бяха определени конкретните параметри като ангажименти на държавата, но бяха определени и параметрите – ангажименти на железопътния транспорт, както по отношение на модификацията и модернизацията на железопътната инфраструктура така и по отношение подобряване услугата в пътническите превози.
Какво предлагаме ние? Ние предлагаме числата, които са предложени в бюджета да бъдат завишени така, че да отговарят на договора, който е подписал държавата с „Пътнически превози”. Тоест в така наречената графа „Субсидии за нефинансови предприятия” да се увеличи субсидията към „Пътнически превози” с 23 милиона. Така държавата ще изпълни своя ангажимент, а също така „Пътнически превози” ще имат ангажимента да продължат и своята политика по отношение на модернизацията на железопътния състав.
От друга страна, в нашето предложение, ние сме изискали в бюджета да се включи и ясно да се запише не под общата графа „Субсидии за нефинансови предприятия”, а колко е точно субсидията за „Пътнически превози” и колко е субсидията за Националната компания „Железопътна инфраструктура”, която обновява инфраструктурата.
Защо е направено това? Защото изискванията, уважаеми дами и господа, по регламенти на Европейския съюз за железопътния транспорт не може да се смесват с финансирането на пътническите и на товарните превози. Затова, ако е записано за „Пътнически превози” това е ясен ангажимент, че тези пари ще отидат точно в предприятието „Пътнически превози”, а нито стотинка няма да одите в „Товарни превози”, където трябва да бъде поставена изцяло на пазарна основа.
Още нещо – предложили сме по същия начин да бъде определен и капиталовият трансфер – да не бъде в общо число, за да е ясен ангажиментът на държавата към Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
За съжаление миналата година за първи път се допусна една промяна, която създаде възможност, да бъдат отпуснати по-малко средства за железопътния транспорт, спрямо това, което беше по принцип планирано за 2010 г.
Ние сме убедени, че ще получим подкрепа от вас, изхождайки от това, че с тези две програми, ние гарантираме след време разходите за държавата да бъдат намалени, а също така и да има един конкурентен железопътен транспорт.
Ако това сега не го направим, уважаеми дами и господа, ние ще се върнем с 15 години назад, в оная практика – даваме колкото можем, те да правят каквото си искат. В края на краищата, ще продължаваме да увеличаваме финансовите субсидии и резултат по отношение на железницата няма да има.
Затова апелирам към вас: подкрепете това наше предложение в интерес на развитие на железопътния транспорт! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, ясно е, известно е, че чл. 1 при второто четене на бюджета има значението на обсъждане отново на философията на бюджета, на макрорамката, затова до голяма степен в един съкратен вариант днес се повтаря онова, което стана на първо четене при приемането на бюджета.
Днешният ден ще бъде ден, от една страна, на разумни доводи, от страна на управляващите и подкрепящите управляващите за този бюджет, който е единствено възможен в тези условия и при криза, а от друга страна ще бъде развит и ще бъдете свидетели цял ден в залата на един необуздан популизъм, който вече тече.
Ако говорим за чл. 1 като за философия ние още при първото четене заявихме, че не тази философия и не този бюджет са тези, които „Атака” приема и които счита, че трябва да бъдат приемани. Това е така, защото нещата са тръгнали по подобен начин от 1997 г., когато България влезе в матрицата и още оттогава Международният валутен фонд започна да хазяйничи и превърна България вместо суверенна държава съответно в една несуверенна държава, приема и бюджети, които се диктуват отвън. Тоест това са бюджети, всичките до един, до този момент, които са монетарни бюджети, които са силно рестрективни бюджети и пречат на реалната икономика да се развива и още много характеристики от „Атака” сме правили в тази връзка при предишни гледания.
Нашата философия би била съвършено друга. С нея бихме наблегнали на реалната икономика. Тази, която е българската реална икономика, нейното запазване и нейното развитие. Нещо, за което не се мислеше и не се мисли, разбира се, до тази степен, до която трябва и с този бюджет.
Тук, когато говорим по чл. 1, а това е философията на бюджета, много ясно се вижда приликата в говоренията на БСП и ДПС и така наречената Синя коалиция, тоест всички партии на статуквото. Те дотолкова са се доближили, че много често използват един и същи речник, едни и същи думи, едни и същи понятия, а и внасят едни и същи депутати – господин Михалевски и Иван Иванов, не го виждам тук, общи предложения. Те са внесли предложения за градовете, нещо във връзка с градовете. Явно е, че те си подават топката едни други и тяхната цел е като опозиция да печелят политически дивиденти и нищо друго. Това правят до този момент. Въпреки че от време на време помежду им прехвърчат искри и има привидни опити за престрелка.
Неслучайно Мартин Димитров изказа едно свое притеснение, така каза той, че много от предложенията на „Атака” били приети. Да, приеха се предложенията на „Атака” относно образованието и ДАНС. Хубаво щеше да бъде, ако бяха приети повече от предложенията на „Атака”, разбира се, но затова следващите години.
Сочат някои успешни министри. Тук е господин Ангелов, затова се обръщам към него. Господин Ангелов, не се поддавайте на тези ласкателства. Тези ласкателства са към Вас. Избрали са Ви Вие да бъдете предмет на тези ласкателства, да бъдат разделяни министрите от кабинета и да бъдат слагани клишета. По-важното е да се говори за лошите, според „сините”. Вие ще бъдете най-добър министър за тях, ако ликвидирате Българската армия. Тогава ще бъдете най-успешният министър – това Ви го казвам и съм много наясно с това, което казвам.
Тук ще се сипят цял ден днес призиви: „Дайте да дадете.” за различни целеви групи – на бедните, онеправданите, болните, учащите се. Общо взето това е, което БСП говори и ще говори цял ден днес. Докато продължим... Ще бъде общо взето попари и презрения. Това е бунт, за да се сее недоверие и недоволство към правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Шопов, Вие с някакво много голямо закъснение от една година повтаряте като ехо думите на Симеон Дянков. Когато приемахме Бюджет 2010 г. той каза тогава, че е единствено възможният. След това се оказа, че не е така – актуализирахме го!
Сега Вие повтаряте същата реплика, че Бюджет 2011 е единствено възможният, при положение че самият Симеон Дянков даже не смее да го каже – вече. Вероятно, залагайки на това, че и този бюджет ще бъде актуализиран.
Казвате, че залагате на реална икономика. Реалната икономика означава неща, но преди всичко работни места и приходи в бюджета. Е, каква реална икономика е това, когато имате 100 хиляди нови безработни и с 2 млрд. лв. по-малко приходи в бюджета?
Ако „Атака” се е отказала от защита на интересите на бедни, болни, социално слаби, млади и инвалиди – излезте и го заявете категорично, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): За да са хората бедни, нещастни и нуждаещи се в огромна степен, знам, че се дължи на управлението на вашата партия, разбира се, и то не само през миналия мандат, а в продължение на десетилетия, а и още по-преди това, госпожо Нинова.
Това е причината за този бюджет, който е наистина толкова рестриктивен. Защото няма какво да се разпределя, няма какво да се раздава. Вие всичко сте опоскали много преди това. Когато говорите за контрабандни канали това е една от вашите най-висши демагогии. Българската социалистическа партия, която десетилетия назад е държала контрабандните канали и досега ехидно и непрекъснато се подиграва и задава въпроса на това правителство за година и половина, кога ще се справи с контрабандните канали.
Що се касае до това, че бил актуализиран бюджетът за 2010 г. Да, беше нормално и стана съвсем естествено. Ние го предричахме още, когато се приемаше Бюджет 2010 и тогава казахме, че в средата на годината юни-юли месец той ще се актуализира с оглед на условията. Точно така! Вие обаче при много по-добри условия предишни години не актуализирахте бюджети, което беше нормалното да правите, след като се променяха масово показателите, а тогава в дванадесет без пет в края на годината, в последния момент, гласувахте с решения на Народното събрание, едни безумни разходи с предизборна цел, които до голяма степен доведоха до сегашното положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Хубаво е наистина дебатът да се насочи най-вече към числата в бюджета, а да не се изказваме политически.
Това, което правим като конкретно предложение, е в чл. 1, ал. 2 – в разходната част на бюджета, и най-вече в частта, която засяга разходите за администрацията.
Нашите конкретни предложения са разходите за администрацията да бъдат намалени с 45 млн. лв. Предлагаме числото от 45 млн. лв. да бъде трансферирано в Министерството на образованието, младежта и науката, където се изпитва недостиг на средства.
Мотивите за това наше предложение са следните. В момента е налице стягане на бюджетите в цял свят, режат се държавните разходи по цял свят, а в този проектобюджет отново виждаме, че средствата за работна заплата са запазили нивото си от 2008 г., тоест не виждаме намаляване на средствата за издръжка на администрацията. Следователно не се извършват необходимите съкращения, не се правят необходимите реформи и това няма да доведе до по-голяма ефективност в работата на администрацията. Най-вероятно то ще доведе до риск, който ще има отражение в актуализация на бюджета и тогава неминуемо ще трябва да се правят необходимите разходи. Несъкращавайки разходите за администрацията, по този начин няма стимул в самите министерства да извършат необходимата реформа. Те не правят нищо повече от това да защитават своята администрация, дори нещо повече – искат и повече пари за администрацията. Искам да повторя: ние сме против задържането на работните заплати на ниво от 2008 г.
Тук възниква въпросът: значи ли това, че след обявените съкращения служителите, които запазват работните си места, получават повече пари? Няма нищо лошо, дали обаче това води до по-голяма ефективност в тяхната работа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще обоснова нашите предложения с колегите Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, които касаят увеличен бюджет на Министерството на труда и социалната политика със 127 млн. лв.
В чл. 6 подробно ще обосновем необходимостта от извършването на подобен разход. Тези пари ще бъдат насочени към Националния план по заетостта, а именно за създаване на нови програми към специфични целеви групи, които да осигурят заетост на групи в трудно положение, а именно младите хора, хората с увреждания и най-вече хората в предпенсионна възраст. С оглед на предстоящата пенсионна реформа най-вероятно те няма да могат да се пенсионират. Двадесет и седем милиона лева са насочени за допълнителни помощи за хора с увреждания.
Искам да опровергая госпожа Менда Стоянова, която твърди, че нашите предложения, касаещи разходите, нямат своята обосновка в приходната част. Ще дам конкретен пример: в чл. 1 сме пояснили откъде ще дойдат тези 127 млн. лв. Забележете, това е един от елементите и в приходната, и в разходната част, които касаят алтернативния бюджет, внесен от Коалиция за България.
Нашето предложение е те да бъдат в рамките на тези 2 млрд. 300 млн. лв. Разписали сме ги по-специално в частта, касаеща увеличаване на приходите от ДДС.
Няма да влизам в теоретичния спор, който се разгоря тук.
Ще дам само пример с изказване на шефа на Агенция „Митници” от вчера сутринта. Той обясни, че даже на годишна база към 30 ноември 2010 г., независимо от общото неблагополучие по събирането на приходите в националния бюджет, специално приходите от ДДС и мита са с 250-300 млн. лв. повече. Това означава, че приходите в това перо са подценени и в бюджета за тази година, още повече като се има предвид всичко изложено, касаещо приходната част от бюджета за следващата година.
Тук не мога да не се съглася и да изразя своето опасение, че е много вероятно средствата за социално подпомагане и за други дейности, предвидени в бюджета на министъра на труда и социалната политика, да бъдат използвани нецелесъобразно. Прозвуча по-специално опасението, че те ще бъдат използвани за купуване на гласове на предстоящите избори. Всъщност, подобни пера има в бюджетите и на много други министерства, включително дори в бюджета на Министерството на здравеопазването, който иначе е достатъчно свит. Ще видите това, когато дойде време да се обсъжда неговият бюджет. Като аргумент в подкрепа на това свое опасение ще припомня, че в рамките на актуализирания бюджет за 2010 г. бяха добавени 120 млн. лв. към бюджета на Министерството на труда и социалната политика за социално подпомагане, но и до момента не чухме ясен отговор как и по какъв начин са изразходвани тези пари.
Би било добре контролът върху тези пера от бюджета да бъде много внимателен предвид активността на мнозинството и на ГЕРБ да насочи всичките си усилия през следващата година, включително и през бюджета, за спечелване на всяка цена и с всякакви средства на предстоящите местни и президентски избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Гласували 126 народни представители: за 34, против 89, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 24, против 93, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев и Румен Такоров, което комисията не подкрепя.
Гласували 124 народни представители: за 26, против 96, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Асен Гагаузов, Атанас Мерджанов и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 126 народни представители: за 27, против 97, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски и Иван Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 92, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 28, против 102, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Веселин Методиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 123 народни представители: за 18, против 77, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 102, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров, което комисията не подкрепя.
Гласували 124 народни представители: за 23, против 96, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Димитър Горов и Ана Янева, което комисията не подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 22, против 97, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Меглена Плугчиева, Румен Петков, Асен Гагаузов и Димитър Горов, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 102, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 94, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията по чл. 1 от закона така, както е по доклада.
Гласували 138 народни представители: за 103, против 30, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Заповядайте за процедура, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко направих корекция в бюджета и се опитах да задам въпрос, на който до момента никой не ми е отговорил. В бюджета сте предвидили бюджетен дефицит от 2 млрд. 717 млн. Предвидили сте този бюджетен дефицит да бъде финансиран с 4 приходни пера. Първото е външно финансиране, нето 2 млрд. 352 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Овчаров, а каква е процедурата?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ви кажа, не се притеснявайте.
Второто е вътрешно финансиране – 21 милиона. Третото е заеми към бенефициенти минус 106 милиона. И четвъртото е постъпление от приватизация – 450 милиона.
Казах, ви че 450 милиона от приватизация не могат да бъдат използвани за финансиране на разходната част на бюджета. Те влизат в бюджета, чисто счетоводно се осчетоводяват и отиват в Сребърния фонд. По никакъв начин с тези средства не могат да бъдат финансирани разходи на бюджета. Така че трябва да измислите някакви 450 млн., с които да си балансирате приходната и разходната част. Иначе разходната част на бюджета ви остава небалансирана, нямате финансиране за нея.
Не знам дали разбирате какво ви говоря, но за първи път ще правим бюджет, при който няма осигурено финансиране за разходната му част. Затова предлагам да се прегласува или да се отложи гласуването, за да се намери някакво разумно решение на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Кое от двете да подложа на гласуване? Текстът е гласуван, аз не виждам никаква причина за прегласуване. (Реплика от народния представител Румен Овчаров).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, след като влязохме в режим на гласуване, бе гласуван чл. 1 съгласно доклада на комисията. Господин Румен Овчаров поиска процедура и направи по същество две искания. Едното – за отлагане на този текст, което е несвоевременно направено предложение, след като то веднъж вече е гласувано. (Реплики от КБ.) Може да направи и е допустима процедурата му за прегласуване на чл. 1 по съображенията, които той изложи.
Подлагам на гласуване, съобразно процедурното предложение на господин Овчаров, чл. 1 по доклада на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 104, против 30, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 2 има предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 2, ал. 2, ред „Инспекторат към Висшия съдебен съвет”, колона 2, числото „2 442,0” се заменя с числото „2 747,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Димитър Главчев, Емануела Спасова и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2011 г. по приходите на сума 105 500,0 хил. лв., по разходите на сума 387 705,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 282 205,0 хил. лв., както следва:” - съгласно таблицата.
„(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2011 г., както следва:” - съгласно таблица по доклада.
„(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт.
(4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(5) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от наличности, неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет.
(6) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.
(7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, след направени отчисления по чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите.
(8) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г., Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът по чл. 2 е открит.
Моля народните представители, които желаят, да заявят изказването си. Има ли желаещи народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 129 народни представители: за 26, против 102, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 2 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 103, против 21, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 3 – предложение на народните представители Менда Стоянова, Димитър Главчев, Емануела Спасова и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2011 г. по приходите на сума 2 300,0 хил. лв., по разходите на сума 53 000,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 50 700,0 хил. лв., както следва:” - съгласно таблица по доклада.
„(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:” - съгласно таблица по доклада.
„(3) В срок до 31 януари 2011 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и Министерството на финансите.
(4) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1.1. и т. 1.3., в частта за възнагражденията на народните представители, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1.1. се отразява в намаление на съответните разходи чрез корекция на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.
(5) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1.1. и т. 1.3., в частта за възнагражденията на народните представители, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1.1., до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за неотложни и непредвидени разходи по ал. 1, II, т. 3., а останалата част се покрива от централния бюджет.
(6) В срок един месец от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на приходите, разходите, трансферите, субсидиите/вноските, бюджетното салдо и финансирането по бюджета на Народното събрание, съгласно Единната бюджетна класификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 104, против 14, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 4 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Димитър Главчев, Емануела Спасова и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Приема бюджета на Сметната палата за 2011 г. по разходите на сума 15 056,1 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 15 056,1 хил. лв., както следва:” (Таблица, съгласно доклада).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 4 по доклада на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 107, против 16, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 5 – предложение на народните представители Делян Добрев, Борис Грозданов и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Димитър Главчев, Емануела Спасова и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. по приходите на сума 8 277,2 хил. лв., по разходите на сума 13 637,5 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 5 360,3 хил. лв., както следва:” (Съгласно таблица по доклада).
(2) В разходите по ал. 1 се включват средства в размер на 1 257,5 хил. лв. за финансиране дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
(3) Неизпълнение на приходите по бюджета на Комисията за финансов надзор се компенсира с пропорционално намаление на разходните показатели по ал. 1, т. ІІ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз просто искам да изясня тук един текст. По тази ал. 3 за „неизпълнение на приходите по бюджета на Комисията за финансов надзор се компенсира” имам един такъв въпрос към колежката Стоянова. Тук има ли се предвид неутвърдените нови тарифи? Нали това имате предвид? Към никой друг първостепенен разпоредител на бюджетни средства няма такава уговорка. (Народният представител Менда Стоянова отговаря с жест на потвърждение.)
Благодаря, това исках да попитам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, но за протокола и за стенограмата няма как да бъде отразено кимането с глава, така че, моля да отговорите на въпроса от микрофоните, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Радославов, прав сте. Точно това сме имали предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които искат думата? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 5 в редакцията на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 109, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
По чл. 6 има предложение на народните представители Анастас Анастасов и Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валентина Богданова и Пенко Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението и затова ще го изчета:
„В чл. 6, ал. 1 се правят следните промени:
а) в т. 16, колона 5, числото „55 463,00” се заменя с числото „65 463,00”;
б) създава нов ред под т. 16 със следното съдържание:
„в т.ч. - Субсидия за Селскостопанската академия“, а в колона 5 се вписва числото „30 000,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Станислав Станилов, Огнян Тетимов, Огнян Стоичков и Любомир Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов, Любомир Владимиров, Борислав Стоянов и Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Даниела Петрова, Красимир Велчев, Любомила Станиславова, Гинче Караминова, Таня Димитрова, Силвия Хубенова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димчо Михалевски и Иван Иванов:
„В чл. 6, ал. 1, ред 15 „Министерство на регионалното развитие и благоустройство”, колона 3 „Разходи”, числото „248 216,2” се изменя на „258 216,2”, а в колона 4 ”Трансфери” числото ”0” се изменя на „10 000,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Мая Манолова:
„В чл. 6, ал. 1, т. 9, Министерство на труда и социалната политика, цифрите „951 270,8” и „917 120,8” се заменят с „1 078 270,8” и „1 044 120,8”.
В Приложение 2 към чл. 6, ал. 3, т. VІІ „Разходи по бюджета на МТСП за 2011 г.” се правят следните промени:
- числото „98 435,0” се заменя със „198 435,0”.
- числото „160 752,6 „се заменя със „187 752,6”.
- числото „951 270,8” се заменя с „1 078 270,8”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Вълков и Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Веселин Методиев:
„В чл. 6, ал. 1, т. 11 числото „404 392.1” се заменя с „449 392.1”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев:
„В чл. 6, ал. 1:
- в т. 2, колона 3, числото „77 750,0” да стане „84 911,2”; и в колона 5, числото „47 750,0” да се замени с числото „54 911,2”;
- в т. 17, колона 3, числото „68 197,4” да се замени с числото „64 036,2”; и в колона 5, числото „27 963,4” да се замени с числото „23 802,2”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Валентина Богданова и Ивелин Николов:
„В чл. 6 :
1. В ал. 1, т. 11 се правят следните промени:
а) в колона 3 числото „404 392,1” се заменя с числото „504 392,1”;
б) в колона 4 числото „минус 349 118,9” се заменя с числото „минус 444 118,9”;
в) в колона 5 числото „723 511,0” се заменя с числото „918 511,0”.
2. В ал. 2 числото „370 729,3” се заменя с числото „465 729,3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
„І. Предлагаме промяна в чл. 6, ал. 1 от Законопроекта за държавен бюджет на Република България в неговата разходна част сумата от 4 939 763,0 хил. лв. да се завиши с 13 милиона и да стане 4 952 763,0 хил. лв., като:
1. Предлагаме промяна в чл. 6, ал. 1, т. 12, колона 3 от Законопроекта за държавен бюджет на Република България в неговата разходна част сумата за разходи в бюджета на Министерството на културата от 94 569,1 хил. лв. да стане 110 569,1 хил. лв., а в колона 5 да се запише вместо „76 869,1 хил. лв.” цифрата „92 869,1 хил. лв.”, като в т.ч.:
а) в Приложение 2 към чл. 6, ал. 3, Раздел Х „Разходи по бюджета на Министерството на културата за 2011 г.”, т. 1 ”Политика в областта на опазване на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги” разходите да станат от 65 088,9 хил. лв. да станат 75 088,9 лв., от които:
- да се увеличи субсидията по програма „Филмово изкуство” от Бюджет 2011 на Mинистерство на културата с 8 500,0 хил. лв. на основание чл. 17, т. 1 и § 1 от Допълнителните разпоредби и точки 14, 15 и 16 от Закона за филмовата индустрия, като общата сума 18 170, 9 хил. лв. е разписана на отделен ред в бюджета на Министерството на културата;
- да се увеличи субсидията по програма „Национален фонд „Култура” от Бюджет 2011 на Mинистерство на културата с 1 500,0 хил. лв.за развитие на българската култура чрез творчески проекти, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата, като общата сума е 1 809,2 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова:
„В таблицата на чл. 6, т. 10. Министерство на здравеопазването, колона 3, числото „570 094.6” се заменя с числото „690 094.6”.
В Приложение № 2, т. VIII. Разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2011 г., т. 2, колона 3, числото „274 728.6” се заменя с числото „344 728.6”.
В т. 3, колона 3, числото „175 633.3” се заменя с числото „225 633.3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Определя приходите на сума 1 241 695,2 хил. лв., разходите на сума 5 815 997,3 хил. лв., трансферите (нето) на сума 25 831,3 хил. лв., субсидиите от (вноските за) централния бюджет на сума 4 801 668,3 хил. лв., бюджетното салдо и финансирането на сума 253 197,5 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2011 г., както следва: (съгласно таблицата по доклада).
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките, съгласно приложение № 1 на обща сума 392 798,7 хил. лв.
(3) Утвърждава разходите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и на Държавната агенция „Национална сигурност” по ал. 1 по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма „Администрация”, съгласно приложение № 2.
(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.
(5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 3 по програми в рамките на утвърдените им разходи, съгласно приложение № 2.
(6) В 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. в „Държавен вестник” държавните органи, министерствата и ведомствата публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети по ал. 4 и 5, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(7) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, съгласно приложение № 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към разискване на текстовете по чл. 6.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Нашето предложение, направено съвместно с Емилия Масларова и Мая Манолова, касае разходната част на бюджета на Министерството на труда и социалната политика, а именно увеличаване на средствата за активни мерки за пазара на труда. Знаете, през 2009 г. тези мерки възлизаха на 190 млн. лв., бяха намалени рязко на 65 млн. лв., след това се увеличиха с допълнителни 12 млн. лв., но явно е крайно недостатъчно.
Защо казвам, че е крайно недостатъчно? Само ако погледнем статистиката за третото тримесечие на 2010 г. спрямо третото тримесечие на 2009 г., заетите лица са намалели със 170 хиляди души, същевременно имаме увеличаване на безработицата с 92 хиляди души. Ако прибавим към тях и обезкуражените лица – това са лицата, които не вярват, че държавната политика може да им помогне да си намерят работа, тогава отиваме на една доста стряскаща картинка относно нивото на безработицата. Именно поради тази причина, за да не се увеличават обезкуражените лица, да не намаляват заетите лица и да не се увеличава безработицата, предлагаме средствата за активни мерки за плана по заетостта да се увеличат със 100 млн. лв. Тоест нещо, което досега е съществувало.
Същевременно предлагаме да се увеличат с 27 милиона средствата за предоставяне на помощни и технически средства на хората с увреждания, тъй като тези средства са изчерпани по средата на годината. Виждате, и хората разбират какво е вашето отношение към хората с увреждания. Неслучайно сме свидетели как хората чакат в продължение на едно денонощие, за да си намерят личен асистент. Ние тогава ви предупреждавахме: не намалявайте личните асистенти! Вие ги намалихте три пъти.
Разбира се, много хубаво се позовавате на оперативната програма, но е факт, че тя не действа. Оперативната програма не може да замести национална политика, тя е допълваща част. Поради тази причина ви предлагаме да увеличите и средствата за хората с увреждания на 27 милиона, така че наистина да имат едно достойно съществуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Доктор Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз излизам, за да обоснова нашето предложение относно разходната част на бюджета на Министерството на здравеопазването, което на пръв поглед, сравнено с този бюджета, който се предлага от вносителя, излиза по малко, защото ние стъпване на базата на актуализирания бюджет на здравеопазването от миналата година – 570 милиона, и предлагаме увеличение със 120 милиона. Предлагаме бюджетът на здравеопазването като разходна част за 2011 г. да бъде 690 милиона. Като съответно предлагаме разпределение на увеличението на средствата в съответните политики за диагностика и лечение и за увеличение на разходите за лекарствената политика.
Естествено това се базира на нашето предложение за увеличение на приходната част на бюджета, което беше направено в чл. 1, и с логично продължение от предложението ни за отмяната на трансфера, ако така мога да се изразя, от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването, защото държахме тези пари – 340 милиона, да останат в Националната здравноосигурителна каса, а държавата да изпълни своя ангажимент към скъпоструващите медикаменти и към болните със социално значими заболявания, каквито са онкологично болните, туберкулоза, спин и т.н.
Това, естествено, не се приема. Но нека да направим разбор на тези 712 млн. лв., които вие предлагате. На пръв поглед – голяма цифра. Толкова пари са съотносими с нивото от 2008 г. Всъщност какво се получава? В тези 712 млн. лв. разходна част има трансфер от 324 млн. лв. от Здравната каса. Ако си спомняте, в Закона за бюджета на НЗОК приехме текст, в който се казва, че тези 324 млн. лв. като трансфер ще се изразходват освен за медикаменти, хемодиализа и всичко онова, което касаеше ангажимента на държавата към предишни бюджетни към гражданите, и плащания за държавно-делегираните дейности към общините. Така ли е? Така е!
Отчетът обаче на бюджета за 2010 г., специално за държавно делегираните дейности за общините е 227 млн. лв. За 2009 г. е 219 млн. лв., а за 2008 г. – 207 млн. лв. Средно около 200 млн. лв. са държавно делегирани дейности за общините. Като ги махнем сега от тези 712 млн. лв., какво се получава? Реално 510 млн. лв. бюджет на Министерството на здравеопазването, с 60 млн. лв. по-малко отколкото актуализирания бюджет за тази година. Е, какво ще плащаме с тези пари?! Спешност, психиатрични заболявания или ангажимента към диспансерите, онкодиспансерите, психологичните центрове? Кое по-напред? (Реплика на Хасан Адемов.) Да, действително. Доктор Адемов каза: „Ами ако не се съберат?”
Колеги, с така представените големи цифри най-вероятно хората ще останат с впечатление, че има повече пари специално за бюджета за здравеопазването, а те реално са с 60 млн. лв. по-малко по мои сметки от миналата година. И сега колегите в министерството имат затруднения в плащането на спешната помощ, най-общо на т.нар. второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, което звучи много общо, но под тази фраза се крият много тежки харчове, много тежки нужди. Затова настоявахме бюджетът на НЗОК да разполага с повече средства и държавата да си поеме ангажимента към Министерството на здравеопазването. Това в тези бюджети не се случва. На общ поглед с по-високата сума за здравеопазване, за съжаление, практически няма какво повече да направите следващата година като политика в системата на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с бюджета за Селскостопанската академия. Когато приемахме Бюджет 2010, мнозинството промени Закона за Селскостопанската академия. Той вече не е на самостоятелен ред. Тази година Селскостопанската академия си видя бюджета през месец август. Такава огромна система да бъде подложена на унижение, на тормоз през цялото това време, просто е недопустимо!
Затова нашето предложение е следното. Връзвам сегашното предложение по т. 6 с Преходните и заключителните разпоредби, където връщаме текста и искаме да има автономен бюджет за Селскостопанската академия, а освен това той да бъде написан на отделен ред, за да се знае колко е. Мисля, че доброто предложение е добра политика в това отношение.
Не знам какви са били мотивите. Да, системата има нужда от реформа. Да, тази реформа и стратегията за развитието минават през бюджета. Обаче с този бюджет се получава много последователна антиполитика срещу науката. Когато тази система няма този бюджет или го има, но той не се вижда реално на отделен ред, тя трудно съществува. Правя паралел с началото на 90-те години, когато по подобен начин се действаше срещу Академията. Това не беше добро. Пак казвам – да, необходими са промени, необходима е реформа в Селскостопанската академия. Необходимо е държавата да даде параметрите, да даде задачите, които трябва да изпълнява Селскостопанската академия, да каже какво иска от тази научна общност, която дълги години е изпълнявала и продължава да изпълнява изключително важни задачи в областта на науката, свързана със земеделието.
Повярвайте ми, там работят изключително честни, отрудени и през целия период нископлатени специалисти, които са дали живота си и продължават всеки ден да работят усилено в тази област.
Господа управляващи, ако направите завой в тази посока, той ще бъде оценен и ще има резултат – такъв, който ще помогне на нашата селскостопанска наука да заеме необходимото и важно място, което има и ще продължава да има в България! Доказала е с хиляди примери и резултати през годините – на национална и международна сцена. Затова ви призовавам да подкрепите нашето предложение, което е разумно и добро за бъдещето, за реформата в селскостопанската наука. Това е, смятам, което всички ние искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги народни представители! Нашето предложение в чл. 6, ал. 1, т. 11 е числото „404 392,1” да се замени с числото „449 392,1”. Колеги, става въпрос за тези 45 млн. лв., с които ние предложихме да бъдат намалени средствата за държавната администрация. Нашето конкретно предложение е те да бъдат трансформирани в Министерството на образованието. Мотивите са ни, че в Министерството на образованието към момента има недостиг на средства, а там предстоят сериозни реформи. Нашето по-конкретно предложение е тези средства да се използват най-вече за разработване на програми за преквалификация на учителите. Считаме също така, че с тези средства ще се постигне подобряване на нивото на нашето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Искам да започна с една мисъл, която някога Молиер е произнесъл. Мисля, че тя се отнася и за нас, които сме тук – „Ние отговаряме пред обществото не само за това, което вършим, но и за онова, което не вършим”. Ще кажете – много странно започва, но понеже прозвучаха едни думички от госпожа Менда Стоянова, че „ние сме управляващи, ние решаваме политиките и т.н., а опозицията – няма какво!” Казвам това, защото предложенията – моето и на господин Курумбашев, са продиктувани от голямата необходимост за увеличаване на осакатения бюджет за културата, което беше заявено от министър Рашидов на обсъждането между първо и второ четене.
Действително бюджетът във вида, в който беше предоставен, е много нисък. Най-засегнатите според нас сектори в Министерството на културата, са нарушаването на Закона за киноиндустрията и големите намаления на средствата в Национален фонд „Култура”.
Ще започна обратно.
Националният фонд „Култура” и миналата, и тази година имаше бюджет 573 хил. лв, а през 2011 г. те падат на 309 хил. лв. В същото време чистата сума, която трябва да бъде предоставена по проектите на кандидатстващите, а те са към 12 програми, които се излъчват от самия Фонд „Култура”, е 250 хил. лв. Ако трябва да изчисляваме – на проект излизат към 200 лв. или финансово обезпечена и осигурена може да бъде само една програма и то мобилност.
В представените от нас мотиви на две,три и повече страници е описано точно каква е функцията. Колегите може би все още не са запознати добре със Закона за защита и развитие на българската култура, но там е оповестено всъщност каква е функцията.
При положение че след съкращенията, които се случиха през тази година във връзка с реформата в сценичните пространства, от тези 560 съкратени, над 350 до 400 са творци, които могат да разчитат за бъдеща дейност, именно в тези програми. От тази гледна точка сметнахме за целесъобразно да се обърнем към комисията за увеличаване с милион и половина, а следейки предложението на колегите от Синята коалиция – те са заложили даже и повече, което може да бъде само мечта. Ясно е, че нашето искане не е удовлетворено от комисията.
Същото се отнася и за киноиндустрията. По закон тази година тя трябваше да получи 17 млн. 700 хил. лв., в записаното за 2011 г. и следващите две години, е 9 млн. 900 хил. лв. Разбирам, че трябва да се стегнат коланите и т.н. Трябва да ви кажа, че гледайки закона, в никоя сфера няма съкращения с 50%. Двадесет-тридесет – да, но 50% е прекалено много.
Не искам да разказвам какво ще последва от това за реализацията на българското кино, за отношенията ни с чужди студии и филми, които трябва да се довършват. Това е крайно необходимо. Разбира се, че винаги е търсен един нормален компромис, но сами разберете – 9 милиона от 17 милиона е прекалено много за съжаление.
Извинявам се, но не мога да прескоча нещо, което трябва да се обсъди по-късно. Отгоре на всичко, когато дойде законът от комисията, се откри нещо ново – промяна в закона, защото това е действително промяна в Закона за киноиндустрията и то доста сериозна промяна.
Параграф 83 всъщност изменя Закона за филмовата индустрия в чл. 17. Ние трябва да говорим това по-късно. Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че това смути всички. Не говоря за колегите, които се занимават с кино. При положение, че влизат две изречения – предложението е на група депутати от ГЕРБ, които не са от комисията. Записано е следното: ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България „при възможност се предвижда” и започват три основни точки.
„Субсидия за агенцията при възможност”, което ще рече, че може до предходната година съответно да се правят до 7 игрални филма, до 14 документални филма, до 160 минути анимация.
Втора точка, чета ги със съкращения: „Средствата за членски внос в международни организации” Много важно е да се знае, че този членски внос ни дава възможност след това да искаме в коопродуциране средства. Защото това, което по закон се предоставя (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) сега на кинодейците, е някъде около 50% от сумата, която трябва за реализиране на филма.
Искам да кажа, че тази промяна създава много напрежение, защото се променя закон. При това не е оповестено, че тази мярка се приема само за 2011 г., а ще рече, че това си остава и нататък, без обсъждане. Така внесено прави много лошо впечатление. Това ще създаде и вече създава страшно настроение в кинодейците. В този смисъл, по-нататък ще се обърна към вас, да не приемате този член.
Удовлетворен съм от това, което виждам, че са приети предложения на колеги от ГЕРБ за 10 милиона, разбира се в други сектори. Не разбирам обаче откъде ще ги вземат тези милиони, защото ние се чудехме откъде да вземем 10 милиона.
Много моля някой да ми отговори тези 10 милиона, аджеба, откъде ги взехте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Уважаеми проф. Данаилов, ще бъда съвсем кратък.
Лека поправка, че не 9, а 10 милиона. Защото 9 и 900 са си 10 милиона, а не са 9 милиона, както казахте. Реплика: „Едно е 9 милиона, а пък 17 трябвало по закон”. Правя лека корекция, че не са 9, а са 10 милиона.
Второ, не е коректно според мен да се говори, че по закон тези пари са 17 милиона, пък ние сега едва ли не на половина отрязваме тези пари.
Имам един въпрос към Вас като министър на културата. Този закон съществува от доста години. По години, Вие много добре знаете, и моята реплика е такава. Кажете в годините колко пари са давани за филмопроизводството, включително и във върховата 2008 г., когато имаше 4 милиарда излишъци? Колко пари са отпускани за киното, въпреки закона, който вие сте приели, въпреки че законът е казвал, че за филмопроизводство трябва да отделяте 17 милиона? Колко пари сте отделяли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Данаилов, като един, без удоволствие казано, от вносителите на този законопроект, искам още сега да Ви кажа, че тогава, когато дойде ред да коментираме § 73а, ние ще направим съответното искане за корекция в текста, така че думите „при възможност” да отпаднат от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика?
Господин Курумбашев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Репликата ми е към господин Данаилов, господин Курумбашев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Курумбашев поиска трета реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Имам право да отправя реплика и към проф. Данаилов, нали?
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители!
Проф. Данаилов, репликата ми е към Вас. От тези четири народни представители от ГЕРБ, внесли този закон, с който убиват филмовото изкуство в България, Вие чули ли сте някога една дума, чули ли сте едно изказване за българската култура, за българското кино или за българската филмова индустрия? Вие отдавна я следите. Сигурно сте свидетел на някакви техни студии и изследвания?! Можете ли да ни запознаете за тяхната последователна позиция, тъй като това, което беше съобщено тук, че ще отпадне думата „при възможност”, не върши никаква работа?! Разковничето е в думата „до 7 филма и до 14 документални филма”. Нула филма също е до 7. На Вас това прави ли ви впечатление и какво мислите за тези изтъкнати дейци на българската култура, от които нито един не членува в нашата комисия и внасят законопроект, с който обезсмислят изобщо съществуването на филмова индустрия в България?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (от място): Репликата ми беше към господин Данаилов.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Господин Велчев, не сме на газостанция, моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Велчев, ако обичате!
За дуплика – заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Господин Велчев, ние този спор го водихме и в комисията. По някакви си особени начини четем какво е получило Министерството на културата от тези милиарди, за които говорите. Те са точно и ясно разпределени – тези 11 милиона, които получихме, и то не така леко. Тук е другият министър, мога да му кажа какви битки бяха!
Три милиона и осемстотин хиляди или са и шестстотин, вече доста време мина, бяха преведени на Агенцията на Националния филмов център, за да попълни бюджета, който трябваше да получи през 2008 г. През 2009 г., както беше описано, в порядъка на 16 или 15 милиона, не мога пак да твърдя в момента, мога да ви отговоря точно, писмено, с подпис: да, всъщност с 10-те процента, които ни бяха удържани предварително като буферната зона, бяха разпределени всеки месец Националният филмов център да получава по милион и двеста, там трябва да е записано, регулярно, до края на годината. Както знаете, през м. юли си взех куфарчето и напуснах министерството, а оттам насетне аз не мога да знам какво е давано и какво не. Но, това беше положението!
Искам да кажа, че по начина, по който се формират бюджетите за всяка следваща година – аз знам, че бюджетът е приет след Закона за кинематографията, за който и аз съм виновник – да бъде избран и приет този закон в Тридесет и деветото Народно събрание – по статистическите данни така се движеха сумите нагоре. Наистина, на мен ми е правило впечатление, задавал съм си въпроси, откъде и защо така расте, но те са ред причини и тях сме ги дали в мотивите подробно в какво се разходват, като това е една част от субсидията за производство на един филм.
Що се отнася до депутатите, които са внесли това предложение, аз не съм толкова жесток като господин Курумбашев, за да коментирам моите колеги. Може би тайно тези хора да обичат културата, без да са заявявали, като мен например. Аз също харесвам някои научни неща, но не ги коментирам.
Въпросът е, че наистина една такава промяна, защото тя е драстична промяна: това какво ще рече „до”? „При възможност” е ясно – никога няма да има възможност, ето го тук е министърът, първо, това ще каже, шапка ви свалям!
Колеги, вие сте получили един документ от гражданските среди и там е записано защо идва това предложение точно сега. Знаете, че група кинодейци водят съдебни дела във Висшия административен съд. Делото странно се отложи за след някакво време, докато бъде възприета – защото се очаква да бъде приета от мнозинството тази промяна в закона, за да нямат тези патриоти-кинаджии основания да съдят Министерския съвет, че не изпълнява закона. Така че, доста е прозрачно. Но, все пак, когато се тръгна към един такъв ход „от – до” е „от 0 – до 2 млн. евро”. Това са средностатистическите данни приети за нискобюджетен филм в Европа. Това значи! Така че очакваме обсъжданията на този параграф, за да видим какво е крайното становище, но действително е безкрайно смущаващо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Караминова, заповядайте за изказване.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Тъй като сме на тема култура, искам да поговорим за културата в България изобщо.
В ситуация на продължаваща световна икономическа криза виждаме, че всички европейски правителства намаляват разходите и планират по-ниски бюджети във всички сектори. Няма как тази обективна реалност да не се проектира върху бюджета за 2011 г. у нас, в частност и спрямо културата. Всички, ние тук в Народното събрание, бихме искали през следващата година за култура да има повече средства и бихме гласували достатъчен ресурс, така че творците, театралите, филмовите дейци да нямат финансови притеснения, и да могат да се занимават единствено със своите проекти.
Средствата, определени за култура, в току-що гласуваните по предложение на народния представител от ГЕРБ Даниела Петрова и група народни представители от ГЕРБ, са 104 млн. 569 хил. лв., като това е свързано с политика в областта на опазване на културното наследство, подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги.
Каква е обаче целта? Целта е тези средства да бъдат използвани и изразходвани по най-рационалния начин. Затова всички ръководители, колективи и трупи е необходимо да заработят креативно, гъвкаво, като вложат повече енергия в собствените си инициативи и проекти. Има също достатъчно възможности и други възможности за финансиране на проекти, стига човек да иска да работи, и да не чака единствено на държавната хранилка.
Само по Оперативна програма „Регионално развитие” са одобрени средства, които ще се реализират през 2011 г. в размер на 28 млн. 700 хил. лв. До края на годината предстои да бъдат одобрени нови проекти на стойност 27 млн. 600 хил. лв. Нима това не е един значителен за мащаба на министерството финансов ресурс? Така че въпросът не е единствено в това колко са средствата, а как да бъдат оползотворени за културни продукти с реална художествена стойност, които ще провокират трайни интереси в зрителите, и съответно ще има приходи.
Нека да си кажем честно, че не са изключение празните зали, безинтересните постановки, скучните концерти с по 1-2 продадени билета. Тук нещата не опират до пари, а до идеи и добро управление. Живеем в дни на пазарна икономика, където откритата конкуренция намери място във всички отрасли на икономиката, също и в сферата на културата конкуренцията ще направи така, че произведеното в българските институти и филмови студия да бъде продаваемо и у нас, и в чужбина.
А що се отнася до идеята за въвеждане на разходите по делегирани от държавата дейности като част от реформата в сферата на културата, мога да кажа, че от това се страхуват само чиновниците. Имаме пример с въвеждането на делегиран бюджет в образованието и видяхме, че когато един директор е добър мениджър, работи качествено, има идеи, когато се работи не само за заплати и отопление, а има и интересни проекти, резултатите веднага са налице, а оттам идват и приходите.
Затова аз смятам, че въпреки всичко планираните средства за сектора ще бъдат достатъчният минимум, за да може да се реализира успешно започналата реформа, и да се постигне устойчив модел на функциониране на културните организации.
Нека не забравяме, че не само държавата трябва да има ангажимент към културата и културните институции. За нея трябва да се погрижи цялото общество, за което всъщност се създава целият културен продукт.
Смятам, че има още много неизползвани възможности за обществена подкрепа на културата, културните институции и тяхното развитие. Знаем, че векове наред меценатите са били тези, които са се грижили за творците, създавали са и са издържали театри, музеи и галерии. Именно в тази посока се развива и предстоящата реформа в сектора, като тук имам предвид и подготвеният Закон за меценатството.
Аз пак твърдя, че ако средствата се изразходват разумно, прозрачно, ако се заложи на инициативата, то българската култура няма да страда от липса на финансов ресурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Моята реплика беше продиктувана може би донякъде от желанието да установя, след като изказването на госпожа Караминова беше написано, дали и след това пък и дупликата ще й бъде написана или е готова само наполовина с нея.
В интерес на истината такава стройна система от тривиални неща много отдавна не бях чувал по отношение и на културата, при това на културата изобщо. Това най-вероятно включва и латиноамериканската култура, предполагам. Искам да ви кажа, че сигурно има някакви начини, по които културата може да се издържа извън държавата – е вярно. Само че това не е вярно, когато става дума за 8-милионна държава, вече седем. Общо взето малките държави, които говорят на собствен език, а не на английски примерно, или на някой друг език, полагат особени усилия за своята култура по простата причина, че тя е на изчезване. Опасявам се, че ако не осъзнаем не частната роля на културата и не частните спонсори в културата, а държавните, изказвания като последното ще стават по-често в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михайлов, заповядайте за втора реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Става въпрос за следното. Снощи бях на премиера на един театър, една постановка от 60-те години, в която се разглежда проблемът за свободата. Постановка в Народния театър на Сашо Морфов, в която се третираше за свободата на духа – „Полет над кукувиче гнездо”, една от любимите ми книги на Кен Киси.
Господин министър, трябва да видите това, може би сте чели книгата, гледали сте и филма с Джак Никълсън, но Ви съветвам да гледате и постановката, театъра да гледате. Защото наистина ценностите на свободата трябва да се защитават независимо човек на какъв пост е, на какво място е, защото няма нищо по-важно от правото на избор на човек и от свободата.
Вчера в тази сграда бяха много известни кинорежисьори, кинопродуценти. Бяха тук, за да застанат заедно с нас на една трибуна и да кажат, че парите за българско кино, за българска култура, са недостатъчни.
Моят призив към вас е, наистина да се опитате реформата в държавната администрация, аз съм го казал от тази трибуна, пак ви го повтарям, съкратете тези областни администрации. Вземете пари оттам, вземете пари от „Лувъра”.
Обръщам се към колегите, аз го казах по време на заседание на комисията, защо е необходимо Вие да давате от парите на данъкоплатеца 6 милиона за „Лувъра”, след като той може да бъде изграден с европейско финансиране? Това е съвсем елементарно нещо. Нека тези пари да отидат за театър, нека да отидат за българско кино. Аз Ви показвам места, не да съчинявам откъде да ги вземем, от културата можем да ги вземем, но от ремонти. От ремонти! Зададох въпроса и на господин Рашидов. Защо трябва да правим за 3 милиона ремонт на складове, където да съхраняваме картини, а да не ги инвестираме в млади български кинодейци и кинопродуценти, да правим истинска култура?
Моето изказване не е популистко, не е насочено към това, дайте да ръкопляскаме на нещо. Насочено е към Вас като човек, който наистина осъзнава реформата в държавната администрация, да съкрати разходите оттам и да ги даде. Не става въпрос за много пари, става въпрос за няколко милиона лева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Аз не мислех да излизам повече по тази тема, но наистина бях провокиран от това изказване, където ние чухме, че всъщност ние преживяваме нов златен век на българската култура.
Наистина бяха създадени фантастични неща. Сляха Държавния музикален театър с балет „Арабеск” и се създаде някакво странно творение, което се нарича Музикално-продуцентски център. Успяха да слеят Варненската опера и Варненския балет и сега те се казват ТМПЦ – Театрално-музикален продуцентски център.
Обърнете внимание. По света хората с десетилетия, а някъде и с векове, се борят, за да има едно име. Има „Ковънт гардън”, „Болшой театър”, има „Метрополитен опера”. Никъде няма ТМПЦ. Вие от това ли сте доволни, или смятате, че наистина има пари за българското кино, защото в тази немотия успяхте да накарате шефа на Националния филмов център да даде 300 хил. лв. на прекрасния филм, на прекрасната госпожа Мишел Бонев?! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Когато става въпрос за числа, трябва да говорим не само с отбрани факти, а някои да се премълчават.
В публичното пространство се говори само за бюджета на Министерството на културата, който със сега гласуваните 10 милиона е 100 млн. 569 хил. лв. Не бива да се премълчава обаче и това, че в проектобюджета за 2011 г. са предвидени допълнително 42,2 млн. лв. като целеви средства от централния бюджет. Сметката е проста и тя показва, че за следващата година парите на Министерството на културата плюс заявените целеви субсидии като сума достига 146 млн. 800 хил. лв.
С абсолютна стойност средствата за функция „култура” по консолидирана фискална програма нарастват в сравнение с 2010 г. с почти 20 млн. лв. – от 358 милиона за 2010 г., на 378,1 млн. лв. Нарастват и предвидените за усвояване средства от Европейския съюз. От 4,4 млн. лв. на 7,4 млн. лв. към Министерството на културата.
Това е положителна тенденция, която заслужава адмирации, тъй като европейските средства се явяват допълнителен източник на финансиране, а това са средствата, които ефективно биха могли да подпомогнат развитието на българския културен продукт. Благодаря. (Възгласи „Браво!”. Смях и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Вероятно закономерно след пространно развитата тема за културата, в частност България и въобще, ще представя нашето предложение, според което трябва да бъдат, и аз без извинение правя тази императивна теза, увеличени и бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, и бюджетът на висшите училища, държавните университети и на Българската академия на науките, с предлаганите от нас 195 млн. лв. Сто милиона от тях са по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, а 95 милиона са по бюджетите на държавните висши училища и Българската академия на науките.
Мисля, че тогава, когато ние правим бюджет, освен той да носи философията на управляващите, трябва да осигурява и изпълнението на действащото законодателство. Защо предлагаме увеличаване на бюджетите и на държавните висши училища, и на Българска академия на науките? Определено, защото те са ниски. Определено защото нито аз, нито моите колеги от Коалиция за България приемаме, че процентът, отделен за образование и наука в България ще остане на срамните 3,4% от брутния вътрешен продукт и тези нива ще бъдат запазени до края на управлението на сегашното мнозинство – такава е бюджетната прогноза.
Второ, защото чрез тези средства ние трябва да приведем в изпълнение действащото законодателство. Тоест да бъдат увеличени средствата за издръжка на студентите. Вижте какво направихме ние. В изпълнение на Закона за висшето образование, Министерският съвет определи план-прием за студентите, според който бройките, които могат да изпълняват висшите училища тази година, според запис в закона, покриват пълния им капацитет. Приети са 16 хиляди повече нови студенти в сравнение с миналата година.
Напомням, че средният стандарт за издръжка на един студент през 2009 г. беше 963 лв. Тази година преписаната цифра от актуализирания бюджет доведе до стандартна издръжка на един студент от 630 лв. Можете ли да направите разлика?! Тогава, когато говорим за тази същностна разлика, съответно същностна разлика на субсидията за държавните висши училища – защо обвиняваме техните ректори, че зле менажират бюджети, които сме свалили с една убедителна цифра от над 300 лв. на студент? Най-малкото, което иска Съветът на ректорите, е цифрата, която ще получи допълнително към бюджета си субсидията за висше образование в държавните висши училища да покрие поне, казвам поне, стандарта, който се случи след актуализирането на бюджета през средата на тази година в размер на 693 лв. За това са необходими 24 млн., колеги!
С този бюджет следва да бъде изпълнен записа в Закона за висшето образование, който изисква средствата за научноизследователска работа на държавните висши училища да бъде не по-нисък от 10% от общата субсидия за издръжка на студентите. Ние не го изпълняваме, това е законово изискване, сумата в бюджета очевидно е по-малка!
Трето, ние трябва да приведем стипендии на докторантите и студентите в съответствие с действащите наредби, приети от българското Министерство на образованието, младежта и науката. Така че този разговор днес не е разговор на измислени предложения за увеличаване на бюджетите. Това са необходими законови изисквания да бъдат постигнати чрез тези бюджети.
И още нещо: парите по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката събират в себе си и програмите за средно образование, и съдържанието, и обема на средствата по Фонд „Научни изследвания”, ако щете, и политиката за младежта, която седи някъде в кьошето. За тях се отделят средства, които по никакъв начин не осигуряват този ресор на същностна политика на Министерството на образованието, младежта и науката.
В този смисъл смятам, че средствата за квалификация на учители, средствата, с които ще бъдат създадени условия за прием на 5-годишните – колеги, тук да се върнем към разговора от м. септември, когато обяснявах, че вашето заявление: „Ние ще осигурим за две години възможност на 5-годишните задължително да бъдат обхванати, ще им осигурим условия”, зависи от това колко сериозно ще работим по Закона за бюджета. Вижте капиталовите разходи за образование, които предоставяме на общините! Вижте и същинските им възможности! Как точно за две години тези пари ще станат факт и тези условия – също, когато приемаме закон, но не ги осигуряваме финансово?! Извинявайте, за какъв законодателен разум говорим?!
Моля да подкрепите нашето предложение с колегата Атанасов! Селскостопанската академия има нужда не само да види субсидията си, а да може да увеличава бюджета си чрез своите собствени приходи. Неразумно е тези нейни приходи да отиват в общия бюджет на Министерството на земеделието и храните. Надявам се в този смисъл да проявите здрав разум и да подкрепите нашето предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Богданова, вземам думата във връзка с последните Ваши думи за Селскостопанската академия, защото ми се струва, че трябва да бъде казано още нещо. Институтите на Селскостопанската академия кандидатстват по фондовете, печелят проекти, но парите за тези проекти не идват директно в институтите, а влизат по средствата в бюджета. Давам пример със Симеон Дянков: за издръжка на животновъдството месец декември всички животновъди си получиха парите, а едва м. юни институтите си получиха парите за животните. За съжаление, има такива парадокси и затова искаме да бъде отделен бюджетът.
Да не говорим тези, които сега са кандидатствали за техника по Мярка 121 и са спечелили проекта, не знам парите, които е трябвало да им бъдат дадени, кога ще стигнат до институтите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря за репликата на колегата Атанасов, защото искрено се надявам, че най-сетне в тази зала някой смислено, разумно и убедено ще започне да говори как се създава и стимулира българската наука, независимо дали се прави в Селскостопанската академия или в Българската академия на науките, как тази наука участва активно в изпълнението на европейски и световни програми и доколко държавата носи ангажименти и отговорности към нея. (Непрекъснати реплики от народните представители Искра Фидосова и Красимир Велчев.) Колеги, ние не водим този разговор. Заявяваме тезите си с ехидност и до голяма степен със снизхождение, което не прави чест на българското Народно събрание.
Дайте възможност на учените да работят и тогава заявете добрите си думи към тях, защото им ги дължите! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мислех да правя изказване, но в репликата уважаваният от мен проф. Стефан Данаилов много умело избягна от това, което го попитах, затова искам тук да говоря с цифри. После искам да видя какви ще бъдат репликите на тези цифри.
Става дума как е субсидирано българското кино за последните 10 години точно от хората, седящи от лявата страна. Ще кажа директно цифрите. През 2000 година – 1 млн. 500 хил. лв. субсидии, 2001 г. – 1 млн. 300 хил. лв., 2002 г. – 2 млн. 100 хил. лв., 2003 г. – 3 млн. 900 хил. лв., 2004 г. – 3 млн. 700 хил. лв., 2005 г., в която вече проф. Данаилов е министър – 5 млн. 800 хил. лв., 2006 г. – 5 млн. 500 хил. лв., 2007 г. – 6 млн. 600 хил. лв., 2008 г., за която неслучайно зададох въпроса, когато държавата имаше излишъци – 10 млн. 900 хил. лв., 2009 г. – 11 млн. 800 хил. лв., най-високото – тогава, когато ние вече поехме нещата, и 2010 г. – 9 млн. 100 хил. лв. За следващата година, в която казват, че убиваме българското кино, са 10 млн. 100 хил. лв.
Не това обаче е най-важното. Искам да обърна внимание на друго: на тази субсидия, отнесена към бюджета на министерството в проценти. Няма да изчитам всичко, ще кажа само, че във върховата 2008 г. процентът за филмопроизводство към бюджета на министерството е 7,87%, а сега, когато ние убиваме това кино, е 9,68% от бюджета на министерството. Така че да се говори от тази трибуна, че убиваме българското кино и има хора, които са се загрижили за това кино, мисля за нередно и некоректно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин Велчев, не знам, мисля за най-добре, ако кажете тези цифри на хората, които редовно срещаме по комисии. Знам, че всеки път, когато сме обсъждали тези цифри, сте ги казвали, но не сте на едно и също мнение.
Освен това искам да кажа, че сигурно пък има и предишни периоди, когато хич не се е давало за кино.
Единственото, което може да се прави в сферата на изкуството в една държава, която все пак претендира да бъде цивилизована, но излиза от 20 години преход, ако се обърнем 20 години назад, сигурно ще има много тежки моменти. Аз твърдя, че не можем да си позволим да се връщаме назад, дори когато ГЕРБ е на власт! Не можем да си позволим да даваме по-малко, отколкото е давано преди това – при всяко положение! Икономическата криза ще мине, но и преди това съм ви казвал по повод на киното следното. Това е изкуство, в което са заети безкрайно много хора на много нива. Когато една трета от тези хора – от осветителите през сценаристите заминат за Америка, където най-вероятно ще отидат да работят, след това не можете да ги върнете. После може да дойде някой по-талантлив от Симеон Дянков, който го няма, защото не му е интересен дебатът, но когато дойдат по-талантливи, тези хора няма да ги има и няма да има кой да прави кино. Киното не е нещо, което може да се прави днес, да не се прави утре, пък после, когато имаме пари, пак да го правим. То е индустрия: него го има сега и ако не го развиваш сега и не му даваш пари постоянно, хората си заминават. След това пак вие ще твърдите, че било лошо качеството на киното. Ами, лошо е! Ако изгоните качествените хора, като не им платите сега, качествените ще си отидат, а не другите. След това естествено, че нивото ще бъде ниско – много е ясно!
Бедите, които правите, са в това, че нямаме право да се сравняваме и да викаме: „колко много!”. Никак не е много. Много би било, ако изпълните това, което предвижда Законът за киното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Велчев! Елементарна аритметика е: при намаляване на абсолютни суми увеличаването на относителния дял означава едно-единствено нещо: по-бързо от киното убивате театъра, операта, симфоничните оркестри и всички останали елементи на културата в България. Тези числа – между другото, запомнете: числа, а не цифри – не носят никаква допълнителна информация, освен това, което Ви казвам. Просто по-бързо убивате другите елементи от културния живот на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Само искам да припомня, че Законът за киноиндустрията беше приет 2003 г. Той влезе в сила 2004 г. И се вижда разликата от 2001, 2004 г. и т.н. В края на 2007, за 2008 г. има промяна в закона от пет игрални филма да се правят седем и се увеличават и останалите. Затова сумата става по-голяма.
Аз разбирам, че този списък е при Вас, продължавам да споря, не бягам от тази тема. Самият факт, господин Велчев, че при мен всеки ден идваха кинаджийте да се борят за всеки лев, не забравяйте, че в 2007 г. имахме 7% буферна зона, 2008 г. беше освободена, в 2009 г. имахме 10%, които автоматично смъкваха това, което следваше да получат отделните системи в културата.
Каквото и да е, налице са реализирани филми, които сега са спрели да се реализират от този смут. Бяха 12 милиона само до м. юни-юли, докато се актуализира бюджетът. И смутовете са основно, че те не могат да се довършат, сесиите се намалиха от две на една. Кинаджиите се съобразяват с това. Хайде, тази година пак ще е проблемна, но защо трябва да е така 2012 и 2013 г.? Това е основният смут. Аз мисля, че това са нормални хора, които могат да разберат.
Чувам, каква полза има от това българско кино, като има само 35 хил. зрители? Добре, но ако извадим статистиките...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Аз не съм казвал такова нещо.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще Ви кажа кой го казва. Искам да ви кажа, че в същото време голяма част от тези филми, които са реализирани и с помощта на Националната телевизия, се показват по телевизията. И там вече са над 25-35 хил. зрители. Това е доказано дали има смисъл или няма.
Затова аз моля както и да се опълчваме срещу тях, защото те си искат своите права и с право, да се опитаме все пак да ги спазваме по някакъв начин, защото те имат право на това. Друго е да седне да се обсъжда законът, да се променя, да рухне. Законът е необходим, но той свърши своята работа в тези години. Върху това ви се подписвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Радвам се, че дори господин Овчаров се включи в тази дискусия. Но искам да ви кажа, че явно не съм бил добре разбран. Защо чета тези числа? Прав сте за забележката, господин Овчаров. Защото аз чувам хората, които се занимават с това изкуството и се мъча да разбера тяхната болка. Говорил съм и с тях. Даже вчера, когато бяха пред парламента, не зная дали друг е излизал, но аз излязох отвън и говорих с тях.
Мисълта ми е за друго, господа, че хора, които не са спазвали закона, а това сте вие, искате сега и настоявате от тази трибуна обезателно ние да спазим закона. Господин Данаилов каза за закона. Още преди три години законът е бил да се дадат 17 милиона за филмопроизводство, а вие сте дали 10. Затова ви казвам, че когато вие не спазвате закона, не е редно от тази трибуна да ни упреквате, че ние отделяме малко пари. С тези числа аз ви показах, че ние отделяме толкова, колкото се е отделяло досега. Разбирам, че трябва да дадем повече. Разбирам, че трябва да помогнем да не загине киното. Но вчера и на филмопроизводителите отвън казах: от човешка гледна точка ако за това тримесечие, защото това е временно, надявам се следващата година да имаме по-добър бюджет и да отделим повече за културата, но ако в този месец за семейството си нямам пари да изпратя детето си на уроци или на лекар, да му купя лекарства, ще му кажа ами, продължаваш един път в седмицата да ходиш на кино, няма да ходиш два пъти на кино. Мисля, че съм ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с този текст официално изпращаме 340 милиона осигурителни вноски за здраве в бюджета на Министерството на здравеопазването. Това е последното място, с което официално изпращаме този огромен финансов ресурс, събран от осигурителни вноски на българските граждани в бюджета на Министерството на здравеопазването.
Официално, но за съжаление това не означава законно. Защо? Защото, уважаеми госпожи и господа народни представители, съдбата на осигурителните вноски за здраве е разписана в закони. Те могат да се управляват и да се разходват единствено и само от Националната здравноосигурителна каса и от регионалните й поделения. Веднага цитирам Закона за здравното осигуряване – чл. 2: „Здравното осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на дейности, които се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса и от регионалните й поделения. Здравното осигуряване представлява основен пакет от дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
Дори да приемем вашата теза за вярна, че вие искате този финансов ресурс с него да разширите основния пакет, нищо не ви пречи предварително да разширите пакета. Това става с наредба на министъра на здравеопазването.
Оттам нататък нарушавате няколко други закони, дами и господа народни представители. Пак повтарям, ако искате да реализирате този трансфер, променете предварително законите, за да бъде всичко ясно. Това е законодателен орган и не може да си позволява да нарушава законодателството в България. Вижте сега какво е записано в Устройствения закон за държавния бюджет. В чл. 20, ал. 4 на Закона за устройство на държавния бюджет е записано, че консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на НЗОК, бюджета на общините и, и на Българската телевизия, на Българското национално радио, което означава, че държавният бюджет е отдeлен от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът на Касата е самостоятелен, автономен бюджет. Няма как да се извършват трансфери от него към държавния бюджет. Такова право има министърът на здравеопазването, но само и единствено в рамките на държавния бюджет, и то компенсирани промени, без да се нарушава бюджетното салдо.
Няма опция в нито един съществуващ закон, която да дава възможност да се прехвърлят здравноосигурителни вноски. Пак повтарям – ако вие сте решили да направите това, защо не променихте предварително законите? Така че този трансфер, който правите в момента, е категорично незаконен.
Нещо повече. Вие си позволявате един друг трансфер, за който ще стане въпрос по-нататък в Закона за държавния бюджет. За него дори няма следи в Закона за бюджета на Касата. Тук поне сте разписали, че тези пари отиват от бюджета на Националната каса към бюджета на Министерство на здравеопазването. По този начин, уважаеми дами и господа, вие прехвърляте отговорности на държавата за финансиране на дейности, които са разписани в закони, към българските граждани и българските работодатели. Отнемате от техните осигурителни вноски. Разберете, сега е моментът да се поправите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, изказването ми касае бюджета на Министерството на здравеопазването или като цяло – парите за здраве, които ще бъдат отделени през следващата година.
Интересни въпроси зададе тук д-р Адемов, но той не следеше предишните изказвания, включително на господин Велчев, който от тази трибуна порица опозицията за нашето нахалство да искаме управляващите да спазват закона.
Прекалено много очаквате, д-р Адемов, от парламентарното мнозинство и от Политическа партия ГЕРБ за това този законопроект, който приемаме днес, да е съобразен със съответните закони, които регламентират сферите в българското законодателство. Всъщност бих казала, че със законопроекта за бюджета продължаваме среднощното законодателство с приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което роди доста безумия, които тепърва ще бъдат предмет на обсъждане, включително и от Конституционния съд.
Формално предложението ми е за отпадане на предложението на народните представители Цеков, Дариткова и Грозданова, защото то, както каза и д-р Адемов, противоречи на Закона за здравното осигуряване, противоречи на Закона за устройството на държавния бюджет, противоречи и на закона за Здравноосигурителната каса.
Тук няма да се връщам и да обяснявам какви са основните принципи на здравното осигуряване, какви са правата на здравноосигурените лица. Ще кажа просто, че с този бюджет на Националната здравноосигурителна каса и с бюджета за здраве в Републиканския бюджет мнозинството от ГЕРБ прехвърля ангажимента на държавата към здравно неосигурените лица на тези, които си плащат осигурителните вноски.
Така че не се изненадвайте през следващата година, когато ще намаляват приходите и събираемостта, включително и от здравни вноски, защото мотивацията на хората да бъдат изрядни към държавата не среща никакво разбиране от нейна страна.
Ето тук, в предложението на Цеков, Дариткова и Грозданова, се узаконява за втори път това нарушение за осъществяване на един трансфер от Здравноосигурителната каса към Министерството на здравеопазването.
Вижте какъв батак се поражда в резултат на това незаконно действие. Парите на Министерството на здравеопазването за следващата година следваше да бъдат 570 млн. лв. Както щастливо д-р Константинов обяви, с този трансфер от 340 млн. ще станат повече, отколкото всяка друга година за здраве. Да, ама не, защото простият сбор от тези две числа, които, надявам се, всеки народен представител може да сметне, прави числото 910 млн. лв.! Само че това, което е записано в окончателното предложение на комисията, е 712 млн. лева.
Ако се върнем малко назад, до предната нощ, когато с вас тук обсъждахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ще си спомним, че от тези пари 200 млн. лв. ще отидат за държавно делегирани дейности към общините. Тоест с тях ще се плащат детски градини, ще се плаща на лекарите в училищата. Дейности, които досега минаваха през държавния бюджет. Сега те ще минават през Министерството на здравеопазването, което означава, че бюджетът на Министерството на здравеопазването за следващата година ще бъде: 712 минус 200 – 512 млн. лв.
Това, уважаеми дами и господа, са най-малкото пари за здраве, които са отделяни за Министерството на здравеопазването през последните няколко години, както и да ги събира, и да ги изважда д-р Константинов.
Това е по-малко даже от кризисния бюджет, който вие сътворихте с актуализацията през м. юли тази година и в резултат на който бяха намалени парите за спешната помощ, нямаше консумативи, линейки, бензин за тях, в резултат на което нямаше лекарства за онкоболните, когато беше поставено под въпрос оцеляването на болните от редки болести.
Е, сега парите на Министерството на здравеопазването с тези промени, които правите, ще бъдат още по-малко от актуализирания бюджет за тази година.
Съжалявам, че д-р Константинов не е тук. Вероятно той има някакви други, по-важни дейности, но искам да го предупредя от тази трибуна, че с този бюджет започва началото на края на неговата успешна министерска кариера, защото реформа без пари няма как да се направи. Още по-малко могат да се поддържат дейностите, с които е ангажирано Министерството на здравеопазването, касаещи спешната помощ, онкоболните, болните от редки болести, болните на диализа, трансплантираните и т.н.
Така че подкрепете предложението ни с колегата Желев за увеличаване на парите на министерството и гласувайте за отпадането на този текст, предложен от господин Цеков и от Даниела Дариткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – на основание чл. 38 от нашия правилник да удължим работното време до приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на разискванията и гласуването на настоящия законопроект.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, формално правя предложение за прегласуване.
Искам да изкажа възмущението си, че държавният бюджет за следващата година се приема с кворум от 70 души. Мисля, че това е обидно за българския парламент, най-вече от страна на мнозинството. Обиден е и фактът, че представители на Министерския съвет отсъстват от тази зала.
Тъй като сме в хипотеза предстоящо гласуване по повод на моето предложение и предвид информацията от медиите, че вървят доста коледни промоции, в които участват народни представители, предлагам с една проверка на кворума да ги върнем към ангажиментите им в пленарната зала и да не се излагаме пред българските граждани, че обсъждаме и приемаме бюджета със 70 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искането за проверка на кворума е по повод на предстоящо гласуване. В момента такова е проведено. Продължаваме с дебатите.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Прегласуване исках!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Във връзка с прегласуването искате проверка на кворума. (Започва поименна проверка.)

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - отсъства
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - отсъства
Атанас Станкев Камбитов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Велков Колев - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - отсъства
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Иванов Икономов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Eмил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Живко Веселинов Тодоров - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Атанасов Алексиев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Иванов - отсъства
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Иво Тенев Димов - тук
Илия Иванов Пашев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Мехмед Табаков - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Иванов Белишки - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - тук
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - тук
Светослав Тончев Тончев - тук
Свилен Николов Крайчев - тук

Имаме кворум.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение, направено за удължаване на времето до приключване на дебатите и гласуванията по обсъждания законопроект.
Режим на гласуване! (Шум и реплики.)
Моля за ред в залата! Върви гласуване!
Гласували 155 народни представители: за 121, против 11, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Обявявам 20 минути почивка – до 14,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Доктор Дариткова, имате думата, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Няма на кого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте тук, господин Мутафчиев.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА – ПОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Съжалявам, че знаковите фигури на колегите отляво отсъстват, защото през последните дни се чуха много неистини, внушения и инсинуации на тема законност, противоконституционност, лобизъм, касаещи промените в здравните закони, които се случиха от миналата седмица насам.
В действителност какви са фактите? Нашето предложение, направено в рамките на бюджета на държавата, е за добавяне на 142 милиона към бюджета на Министерството на здравеопазването. Тоест сметките са следните: 570 милиона първоначално заложен бюджет, който включва 340 милиона трансфер, плюс тези допълнителни средства, водят до цифрата 712 милиона, срещу 645 милиона за миналата година. Тоест парите в здравеопазването, касаещи бюджета на министерството, са значително повече през тази година.
Какви са другите факти, които опровергават твърденията на преждеговорившите колеги от залата. Темата за трансфера вече се обсъди и той касае бюджета на Касата. Наистина този трансфер от 340 млн. лв. беше гласуван и той не е новост за здравното осигуряване като понятие „трансфер”, защото в чл. 24 от Закона за здравното осигуряване са описани всички позиции, за които Здравната каса може да изразходва своите средства, включително и т. 6, в която пише, че Касата прави трансфер към Националната агенция за приходите за събирането на здравноосигурителните вноски.
Чрез приетия Закон за бюджета на Касата ние записахме нова т. 8, в която се казва, че може да се изразходват средства за дейностите по диагностиката и лечението на злокачествените заболявания и на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност. Тоест законово този трансфер е формулиран в Закона за здравното осигуряване. Предвид на това, че това са средства, изразходвани от Националната здравноосигурителна каса, по никакъв начин не се нарушават другите разпоредби на закона и солидарният модел, който в основата си съдържа това, че плащат всички, а употребяват тези, които имат нужда. Логично е здравноосигурителният модел да бъде разширяван, за да може гражданите на България да имат повече доверие в него.
По отношение на основния пакет – Наредба № 40. Той е подзаконов нормативен акт и следва приемането на закона. Министерството на здравеопазването е подготвило разширения основен пакет, който от утре ще бъде качен на сайта на министерството за обсъждане, така че и в това отношение изпълнителната власт си е свършила работата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кога?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА – ПРОДАНОВА: След приемането на закона, д р Адемов, защото, пак повтарям, наредбата е подзаконов нормативен акт.
Оттам нататък средствата, които са предвидени в този трансфер, в никакъв случай няма да се използват за спешна и психиатрична помощ, която е законов ангажимент на държавата, а детските ясли и училищните кабинети са предвидени в бюджета на общините като второстепенни разпоредители на средства от държавния бюджет. Така че тези пари наистина като глобална рамка са значително повече и в този смисъл това ще позволи на министъра на здравеопазването да прави по-добра политика в системата на здравеопазването през следващата година.
Затова ние разчитаме на конструктивно отношение от страна на опозицията, защото съм сигурна, че тази добра политика се прави само чрез широк обществено политически консенсус. Смятам, че през този парламентарен сезон вие достатъчно дълго се упражнявахте и трупахте дивидент на тема „здравеопазване” и от несъвършенствата на системата. (Шум и реплики от ДПС и КБ.) Затова ви моля, всички заедно, консенсусно, да направим по-добра политика в системата на здравеопазването, която е гаранция за по-добро бъдеще на нацията. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – д р Желев, тъй като той присъстваше на цялото изказване на госпожа Дариткова.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз изслушах цялото изказване и ще направя реплика, за да подкрепя моето твърдение, че парите колкото и много да изглеждат, не са толкова.
Ще ви прочета онзи текст в Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса, § 5, който приехме онази вечер.
Чета дословно: „През 2011 г. дейностите по диагностика и лечение на злокачествени заболявания и на болни с бъбречна недостатъчност на диализно лечение, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия, както и други медицински дейности, които през 2010 г. са финансирани през бюджета на Министерството на здравеопазването и чрез делегираните от държавата дейности през бюджета на общините, се заплащат със средствата по чл. 1, ал. 2... ” – 340 млн. лв.
Затова Ви питах: знаете ли колко са средствата на държавно делегираните дейности през годините, които се плащаха от бюджета на държавата? Средно 200 милиона. Сега къде има разминаване? В бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в този бюджет, в централния бюджет?! Колко са парите всъщност? Точно с 200 милиона по-малко, като извадим от 720 милиона.
Въпросът е: какво плащаме с тези 510 милиона? Ако някой може да ми отговори, благодаря, но няма как да ми отговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – д р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Доктор Дариткова, нищо не казахте за устройството на държавния бюджет. Нищо не казахте за Закона за здравното осигуряване. Погледнете какво пише! Пак ще Ви прочета Закона за здравното осигуряване, чл. 2 (не цитирам дословно). Съдбата на осигурителните вноски е разписана в Закона за здравното осигуряване: „Те могат да се управляват единствено и само от Националната здравноосигурителна каса и регионалните й поделения”. Дори и министърът на финансите, дори и министърът на здравеопазването не може да ги управлява, разберете това веднъж завинаги! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е автономен, самостоятелен. Той стои извън държавния бюджет. Той е съвършено самостоятелен. Управлява се по определени правила.
На следващо място, когато цитирате какво ще финансира Министерството на здравеопазването през следващата година, Вие забравяте другите медицински дейности. Кои са те? Там не влиза ли спешната помощ? Би ли могла да влиза стационарната психиатрична помощ? Би могла. Тоест отговорността за всички дейности, които през миналата година бяха ангажимент на Министерството на здравеопазването, сега се прехвърля върху здравноосигурителните вноски. Разширете здравноосигурителния пакет. Няма никакъв проблем. Но тези закони трябваше предварително да ги промените.
И на последно място, уважаема д-р Дариткова, дали ще има консенсус по отношение на политиката по здравеопазването? Впрочем политиката не я прави министърът, а правителството, както е записано в Конституцията. Зависи и от вас, а не само от опозицията. Така че ако вие сте конструктивни, няма никакъв проблем опозицията да ви помогне, както ви е помагала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да дам възможност на госпожа Мая Манолова за трета реплика, тъй като постъпват въпроси, колеги, не слушате какво се предлага и какво сме гласували. Предложението беше за пряко предаване по чл. 38, ал. 1, изречение първо, тоест до 14,00 ч. Това е подложено на гласуване и това сме приели. В 14,00 ч. камерите на телевизията и микрофоните на радиото бяха изключени.
Госпожо Манолова, имате възможност за трета реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо председател, по-добре, че няма пряко предаване. Иначе ще се види колко от парламентарното мнозинство на ГЕРБ са в залата и как се приема бюджетът. (Смях и оживление в мнозинството.)
От друга страна хората трябваше да чуят съществената част от този дебат, а именно какво се случва с парите за секторни политики.
А сега конкретно. Госпожо Дариткова, не е лошо когато правите изказвания, горе-долу да се придържате към цифрите. А те колкото и да не съвпадат едни с други, въпреки целия батак, който успяха да сътворят с парите за здраве вносителят и Бюджетната комисия, все пак имат някаква окончателна конкретика. Според нея през следващата година ще се харчат през Министерството на здравеопазването 712 млн. лв., в които са включени в следващата графичка 324 млн. лв. трансфер от Националната здравноосигурителна каса. Значи тези 324 млн. лв. са част от онези 712 млн. лв. И понеже законодателството, което Вие не следите, но то е прието и вече действа. Онази нощ в парламента, когато обсъждахме бюджета на Касата, в тези 340 млн. лв., които поради обратен трансфер от 15 млн. лв. са 324 млн. лв., се включват и делегираните от държавата дейности през бюджетите на общините. Това е в § 5 на приетия онази нощ бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Така че това, което говорите, не е вярно, за да не кажа, че лъжете.
Ето, по този текст от закона става ясно, че тези 200 млн. лв. за държавно делегирани дейности през общините минават през бюджета на Министерството на здравеопазването. Тоест отговорът на въпроса - повече ли са парите за здраве, най-накрая става ясен и той е „не”. Парите за здраве стават по-малко, тъй като парите на Министерството на здравеопазването, както ги сметна д-р Желев, а и аз преди това, са 710 млн. лв. минус 200 млн. лв. за държавно делегирани дейности, тоест 510 млн. лв., което е с 60 млн. лв. по-малко от актуализирания бюджет, който вие приехте през м. юли т.г.
Тоест през следващата година, уважаеми д-р Константинов, който не присъствате в залата, ще харчите най-малко пари, отколкото е имал бюджетът на здравеопазването през последните години.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Моля да спазвате времето. Имате точно 2 минути!
МАЯ МАНОЛОВА: Ето, това е аритметиката, която е написана в този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА – ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, нямам навика да лъжа и съм възпитана да уважавам всички в тази зала, а не непрекъснато да обвинявам някой в неразбиране. За съжаление ще се наложи, госпожо Манолова, да кажа, че Вие просто не разбирате какво се случва в системата на здравеопазването. (Ръкопляскания от мнозинството.) Вашият интерес към Комисията по здравеопазването е именно в тази връзка да можете да прозрете системата и всички последователни действия и законови актове, които се случват в нея.
Да, наистина делегираните дейности по отношение на диспансерите се включват в тези средства. Нека да припомня, че с променения Закон за лечебните заведения ние преобразувахме тези лечебни заведения. В момента те ще бъдат във всички видове, разписани в закона, тоест начинът, по който те ще осъществяват своята дейност, и броят на преобразуваните лечебни заведения, които ние ще разберем едва в края на годината, ще бъдат съвсем различни. Затова министерството е заложило финансирането по този начин. В никакъв случай това няма да намали средствата на Министерството на здравеопазването. (Смях и оживление в опозицията.)
По отношение коментара на д-р Адемов искам да кажа, че средствата наистина се харчат от Националната здравноосигурителна каса, но тя спазва Закона за бюджета на НЗОК, в който закон е записан трансферът към Министерството на здравеопазването. Промененият чл. 24 от Закона за здравното осигуряване дава законовата основа да се разплащат дейностите, разписани в този трансфер.
Искам да подчертая, че тази мярка ще бъде преходна и ще важи за следващата година.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как ще го докажете?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА – ПРОДАНОВА: Поради нарушения диалог между Националната здравноосигурителна каса и съсловната организация нямаше възможност своевременно да се преговаря, а знаем, че Наредба № 40 е елемент на договорното начало. В договора не са само цени и обеми, които наистина ще бъдат определяни от Министерството на финансите тази година и ще бъдат приети чрез постановление на Министерския съвет. Договорът съдържа много повече неща – като методите и начините на оказване на медицинска помощ, критериите за достъпност и качество и т.н. Можете да си прочетете съответния член от Закона за здравното осигуряване. Ние държим да договорното начало. А парите за здравеопазване през следващата година в глобалния бюджет ще бъдат повече от всяка предходна година. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Лично обяснение – госпожа Манолова. Заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма право на лично обяснение. Има реплика и дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие четете ли си текстовете от правилника?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Дариткова, назидателният Ви тон не е аргумент. Можеше някои от твърденията, които изложихте от тази трибуна, да подкрепите с факти, със законови текстове или с числа. Вие не направихте нищо от това. Не оборихте нито един от моите аргументи, с които обяснявам защо парите в Министерството на здравеопазването ще бъдат по-малко с 60 млн. лв. Очевидно не сте внимавали, когато приемахме Закона за здравноосигурителната каса, но той вече е действащ, така че можете да се запознаете. Там е написано ясно и конкретно откъде се заплащат делегираните от държавата дейности.
Това, че вие променихте начина на разплащане с диспансерите, включително с онкодиспансерите, освен че ще създаде проблеми на болните от онкозаболявания, не е аргумент в подкрепа на Вашата теза.
Мисля, че е направо цинично да говорите тук, от тази трибуна, за договорно начало, след като онази нощ с промените, които направихме абсолютно незаконно в Закона за здравното осигуряване, се слага кръст на договарянето. Ако прочетете чл. 55в от Закона за здравното осигуряване, за следващата година цените и обемите на медицинските дейности ще се обявяват чрез постановление на министъра на финансите, на господин Дянков. Ами какво договаряне, госпожо Дариткова? Кого лъжете в момента от тази трибуна - лекарите ли, Българския лекарски съюз ли? Кой?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, въздържайте се от квалификации. Прекалявате с квалификациите.
МАЯ МАНОЛОВА: Следващата година – кажете го ясно – цените и обемите ще се определят с постановление на финансовия министър. Това е истината! Договарянето отива в историята. Затова и Лекарският съюз предложи едно абсолютно разумно предложение – да се закрие Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, времето Ви изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма нужда от тази институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура.
За процедура – заповядайте, господин Курумбашев.
За сведение на всички, докато господин Курумбашев дойде, да ви прочета текста, ако искате, лично обяснение, какво пише вътре.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е този дебат да се излъчва по Българската национална телевизия.
Молбата ми към Вас е Народното събрание да си спазва собствените решения поне в рамките на деня, в които ги е взело. Молбата ми е да подложите на гласуване дебата по бюджета, до неговото приключване имам предвид до последния параграф на Преходни и заключителни разпоредби, да бъде излъчван по Българска национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предлагам на гласуване така направеното процедурно предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Гласували 116 народни представители: за 36, против 50, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Господин Кутев, заповядайте за изказване.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказването ми ще бъде свързано отново с бюджетите в областта на културата, по-конкретно с тези, касаещи киноиндустрията.
Бих искал да ви обърна внимание на нещо, за което преди малко стана дума. Това е, че когато една държава има не повече от 7 милиона жители, когато тя има език, който се различава доста от другите, тя би трябвало да има отделна и специална подкрепа за културата или поне за онези части от културата, които са свързани с разпространение в съответната държава – става дума за кино, става дума за литература.
Разбира се, че един художник като Вежди Рашидов би могъл да излезе извън границите на България и на него не му трябва подкрепа за неговата дейност, защото скулптори и картини може да се продават навсякъде по света. Те не са ограничени с нашата културна идентичност.
Точно обратното е обаче, когато става дума за театър или за кино. Това са области, които първо изискват огромни вложения и второ – те се продават на нашия затворен тесен пазар. На всичкото отгоре и двете са една голяма индустрия, която изисква постоянни вложения. Логиката е, че, за да можеш да направиш един хубав филм, за добро или за лошо, трябват десетки други преди това, да поставят основите. Успеваемостта при тази индустрия е много малка. Тя е малка навсякъде по света. Малка е и в Холивуд, малка е и в Боливуд, и в руските киностудии. Разликата обаче е, че всички тези киностудии имат огромния пазар на своите държави и във връзка с това те имат възможността да си позволят четири или пет провалени филма, за да може шестият, седмият или петнадесетият да направи онзи огромен скок с приходите, който да им възвърне предишните разходи. Именно затова в други държави подобна индустрия може да се развива на частна основа.
В България оставим ли киното и театъра да се развиват на пазарен принцип – това ще означава абсолютно унищожаване на тези културни области за нашето общество. Това не е едно и също. Тезата за това, че културата и изкуството трябва да се развиват на пазарен принцип, може и да е вярна в някои случаи, но е абсолютно невярна, когато става дума за българското кино и за българския театър. Това са области, които са скъпи и изискват изрична държавна подкрепа, още повече, когато говорим за прословутите 17 милиона за българското кино, те на практика... Сутринта слушах едно доста, не бих казал некомпетентно, може би по-скоро злонамерено изявление на министъра на културата, в което той говори, че нямало държава, която да финансирала на 100% киното си.
Първо, това е абсолютно невярно, защото огромната част от тези 17 милиона на практика се харчат в копродукции. Ако ние имаме 10 милиона, които са влезли в българското кино, още най-малко 10-15 милиона са парите, които са дошли отвън, за да могат българските филми да се случват.
Тук става дума за две неща, които се събират на едно място.
От една страна – трябва да подкрепим киното, защото то иначе не може да съществува. От друга страна – логиката, че видиш ли, ние наливаме пари в нещо празно, е абсолютно невярна, защото то носи допълнителни пари след себе си. Всеки милион, който е вкаран в киното носи още милион, милион и половина допълнителни приходи в българското кино, които идват от другаде, не от нашия бюджет. Като го сравним с това, че примерно за Комисията за финансов надзор, преди малко гласувахме, че ще има 4 милиона повече – да, те били от собствени приходи. От собствени приходи са, но парите за киното също носят още толкова отгоре. Всеки милион, гласуван за киното, носи милион, милион и половина външни инвестиции в България допълнително.
Обръщам специално внимание на това, че не бива да съсипваме тази индустрия сега, защото след това, след вредната ви намеса, тя няма да може да се възстанови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Изказвам се, за да подкрепя предложението на Мая Манолова и Евгений Желев – за малка корекция в голямата измама, която се опитвате да направите.
Госпожо Дариткова, тук целият Ви патос е всуе.
Всеки ще прочете § 27 и ще види, че вие одържавявате около милиард и половина от здравеопазването, одържавявате сметките в § 27, а сте излезли тук и с особен патос лъготите народа, че давате много пари за здравеопазване. Вие одържавявате в бюджета милиард и половина с § 27 и това е истината. Кого ще излъжете колкото и да си късате възторжената риза тук? Кого ще излъжете?
Вие вземате от Здравната каса милиард и половина и ги слагате в бюджета. Вижте § 27 от Закона за държавния бюджет. И сега тук правите пазар за едни 300 милиона, които наистина са необходими за здравеопазването. Кого ще измамите? Какви тук ги разправяте глупости, лъжи? Много сте се загрижили?! Милиард и половина! Бам! За пръв път в държавния бюджет одържавени – вижте § 27. Колкото и да говорите от тази трибуна, никой не ви вярва, че давате на здравеопазването, като взимате. По сметките да са милиард и триста, четиристотин, до края на годината ще станат милиард и половина. Това правите с този закон!
Тук колегите предлагат една скромна корекция, а вие сега се запъвате и ни обяснявате, лъжете ни, че давали сте много пари за здравеопазване.
Вие вземате от парите за здравеопазване и ги одържавявате – 1 млрд. 400 млн.лв. – 1 млрд. 500 млн. лв. – параграф 27. Всичкото друго са приказки. Какво ни къпете тук? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако искате си обсъждайте този бюджет в някое мазе и лампите изключете, не телевизията, за да не ви чуят хората! Скрийте се някъде! Зная че ви е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Миков, съжалявам, че на мен се налага да Ви репликирам, но не сте прав. Милиард и 400 се взимат от резерва плюс 340 милиона за трансфера за следващата година – съберете едното с другото, без да има някакви изменения до края на годината, за което говорите, разбирате, че става въпрос поне за милиард и 740 милиона. При това не става въпрос дори за одържавяване. Това е хубава дума. Тя всява държавност, вижте държавата става повече ... Не е вярно, това е конфискация. Това са пари на осигурените лица. Това е същото да кажете: „От всяка лична сметка на българите дайте да вземем по 10%, понеже в момента има криза и на държавата и е зор”. Това не са държавни пари! Това не са пари чрез НАП, това не са данъци, това са пари на осигурените и това е конфискация, която е безпрецедентна и която ... Аз не знам как ще реагира Конституционния съд, но това противоречи на основния закон на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Миков, желаете ли дуплика?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, разберете, че не става такава политика да лъжете постоянно хората – кон за кокошка. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Обърнете се към господин Димитров.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Димитров, дали са милиард и половина или милиард и 700 – първо истината е, че се опитват да заблудят хората, включително дискусията от тази трибуна. Те хората вече ги дадохте на късо по телевизията. Да не се заблуждаваме ние помежду си! Всеки е чел до § 27 и вижда за какво става въпрос. Извинявайте, толкова ли сме наивни ние? Милиард и половина – милиард и 700 ги цапардосва държавата от едната страна и обяснявате как давате. Какво давате, бе, госпожо Дариткова? Кого лъжете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да кажа съвсем накратко няколко думи по предложението, което сме направили за чл. 6, ал. 1, т. 17, колона 3. Тя е почти идентична с тази на предложението на господин Вълков и на Менда Стоянова, само че там има една малка разлика, защото предложенията са направени за Отряд 28.
Да, ние сме го направили, че средствата трябва да преминат към Министерския съвет, а вие го отделяте на отделен ред като юридическо лице или на Авиоотряд 28. Разликата в нашите предложения, въпреки че можеше госпожа Стоянова да пише, че нашето предложение по принцип е прието, защото то тълкува именно точно тази материя за Авиоотряд 28, но разликата е в нещо друго. Ние предлагаме в Министерството на транспорта, а именно в политиката за подобряване организацията и управлението на транспорта и политика за безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта, да бъдат завишени съответно с един и два милиона лева.
Колеги, разберете, че тази година станаха няколко тежки катастрофи по ж. п. трасетата на България – да не припомням Драгоман, да не припомням за падналия капак на редуктора. Дори министърът каза, че нямат средства, с които да подобрят състоянието на безопасността на движението на влаковите композиции. Какво, ние оставаме на същото ниво, дори с два милиона по-малко, отколкото през 2009 г.? А спрямо 2010 г., с намалението, още два милиона намалихме от средствата за политика за безопасността на движение.
Разберете, че сумите са малки, които предлагам, че няма да стигнат, но ние трябва да започнем отнякъде, за да можем да работим по безопасността на българските железници. Седим ли, задържим ли на това положение, разберете, че катастрофите в България ще се увеличават, а това, все пак ... Дано да няма такива работи, дано да няма човешки жертви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Такоров, вижте, в катастрофите, които се случиха досега, нека бъдем коректни, слава, Богу, няма човешки жертви. Говорим само за някакви загуби по техническите средства. Тези катастрофи се случиха за съжаление единствено по вина на хората – човешкият фактор тук беше основният проблем, който предизвика тези катастрофи. Не виждам по какъв начин с включването на нови средства в бюджета, ние ще подобрим човешкия фактор, с който разполага министерството.
По останалата част от Вашето изказване искам да Ви кажа, че няма нужда да кърпим в момента състоянието на „Български държавни железници” – НКЖИ. Нека направим нов закон, в който да бъдат разписани ясно новите правила, по които ще се работи. Иначе кърпим нещо старо, което не работи и всички знаем, че е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? няма.
Заповядайте за дуплика, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Господин Иванов, Вие може би в момента сте вторият човек в ГЕРБ, който реабилитира Живковия режим, защото на практика с техниката, която се работи, тя е отпреди 30-40 години и Вие искате да ми кажете, че с тази техника вината отново ще бъде пак в човешкия ресурс? Това ли искате да ми кажете? Добре, дайте да завишим средствата за обучение на персонала в петата политика в администрацията. Защо не направите това, а ще изчакваме закони? Вие излизате с тезата: трябва нов закон, предните закони са лоши. Кога ще стане това нещо? Разбирате ли, че отнякъде трябва да се започне?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да, с нов закон.
РУМЕН ТАКОРОВ: Кога ще приемете новия закон? Ако е тази година, значи вие ...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ще го приемем заедно.
РУМЕН ТАКОРОВ: Вие казвате, че в момента, когато не застъпите тези пари в бюджета за 2011 г., вие през 2011 г. няма нищо да направите, ще приемете закон и ще отидем пак в 2013 г., до когато са замразени доходите на населението.
Ако всичко започва през 2013 г. – разбирам го. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По чл. 1 от настоящия проект за Закон за държавния бюджет прозвучаха изказвания, че примерно ние от опозицията, без значение дали отляво или отдясно, просто предлагаме самоцелно предложения, които целят да решат някои дребни проблеми на някои градове.
В тази връзка аз, първо, съм учуден, че депутати, които са от региони и са рискови по отношение на нашето предложение, се изказват, без да осмислят дълбочината на нашето предложение и възможните последствия, ако то не се приеме.
Не мога да се съглася и с факта, че бюджетът, внесен в пленарната зала и в комисиите е въпрос само на отражение на визията на изпълнителната власт. Смисълът тук е наистина да можем да оценим какво може да се поправи, кое може да се подобри, без това да нарушава параметри, стабилност и устойчивост на бюджета. В тази връзка е нашето предложение с господин Иван Иванов от Синята коалиция.
Ще повторя – давам пример с Пловдивска област, съвсем съзнателно, тъй като тя е една от рисковите зони. Пловдив, Садово, Първомай, са зони, които могат да пострадат сериозно при едно сеизмично събитие в България. Това е смисълът, за да не се наложи, след като задам в следващите седмици въпрос на министър Плевнелиев, защо Министерството на регионалното развитие и благоустройството не може да реши проблема за този мониторинг, който е крайно необходим, и за да не може той да ми отговори отново, че видите ли няма предвидени разходни лимити, та затова днес, 2 декември 2010 г., поставям на вашето внимание компенсирана промяна – 10 млн. лв., която да се трансферира към бюджета на МРРБ за сметка на резерва за структурни реформи, който е на разположение директно на министър-председателя.
Това е моето предложение, защото има сгради в Пловдив, в този район, които са строени след голямото земетресение от 1928 г. Правени са по технологии, които за съжаление в момента са демонтирани при преустройството на приземните етажи на сградите, демонтирани са и във височина на сградите. Това създава огромен риск за живеещите както загуба, не дай си Боже, на човешки животи, така и от огромни материални последствия, които са несъизмерими с предлаганото изменение в бюджета от 10 млн. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Пенко Атанасов, което комисията не подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 26, против 81, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски и Иван Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 122 народни представители: за 30, против 84, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 124 народни представители: за 23, против 95, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Манолова, предложение за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, вероятно някои от вас не са разбрали, предвид новите предложения, които се гласуват, че това е едно предложение на мен и на колегите Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, което предвижда увеличаване на парите на Министерството на труда и социалната политика за две цели.
Първата е за националния план за действие по заетостта, а именно за създаване на допълнителна заетост, на алтернативна заетост за едни специфични целеви групи, които са най-засегнати от въздействието на кризата, а именно за младите хора, за хората с увреждания и най-вече за хората в предпенсионна възраст.
Знаете, че предвид пенсионната реформа, която стартира правителството на ГЕРБ от 2012 г., много български граждани няма да могат да се пенсионират предвид увеличаване изискванията за осигурителен стаж и тези 100 млн. са една възможност тези хора да могат да работят, за да могат в крайна сметка да се пенсионират.
Ако вникнете в смисъла на това предложение ще разберете, че то подкрепя изключително сериозно социалния министър Тотю Младенов, макар че той така и не даде отчет, какво направи с тези 120 млн. лв., които му бяха гласувани по време на актуализацията на бюджета. Тук са включени и 27 млн. лв. пари за помощни средства за хората с увреждания, за апарати, за протези, за колички. Пари, които са крайно нужни за тези хора, за да оцеляват предвид състоянието си и в условията на криза. Ако вникнете в смисъла на това предложение, предполагам, че част от вас могат и да променят своя вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 27, против 95, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Веселин Методиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 128 народни представители: за 19, против 66, въздържали 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 132 народни представители: за 20, против 99, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
По предложението на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова, № 054-04-413, и което комисията е подкрепила по време на заседанието му. Има направено предложение от народния представител Мая Манолова, сега в залата, същото да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова.
Гласували 127 народни представители: за 23, против 97, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Госпожа Манолова, заповядайте за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението ми е за отпадане на направено предложение от колегите Цеков и Даниела Дариткова, което предложение е в противоречие на няколко действащи закона, по-голямата част, от които бяха изброени от колегата доктор Адемов.
Ще напомня на колегите от Синята коалиция, че много скоро беше приет тук – на две четения, техният законопроект за промени в Закона за здравното осигуряване, който законопроект беше подкрепен и от Коалиция за България, и от парламентарното мнозинство.
В крайна сметка на два пъти, доктор Шарков, в този закон – Закона за бюджета, се нарушава приетия буквално преди месец ваш законопроект, според който парите събрани от българските граждани за здраве ще се харчат и трябва да се харчат единствено и само за здраве.
Първото нарушение на този текст е в предложението на народните представители Цеков и Дариткова, с което трасферират пари от Здравноосигурителната каса към Министерството на здравеопазването, с което нарушават изискването парите от здравни вноски да се харчат само за здравноосигурителни плащания.
Второто нарушение ще бъде в § 27, което е още по-фрапантно, което отпраща в небитието 1 млрд. 500 млн. лв., събрани от българите за здраве, които вече няма да се изразходват за здраве, а да запълват различни нужди и дупки на държавния бюджет.
Моля ви, вникнете в смисъла на това предложение, разчитам поне на гласовете и на Синята коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Мая Манолова – предложението на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 32, против 89, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Валентина Богданова и Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 96, въздържали се 3.
Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 32, против 87, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 92, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Ще ви помоля още веднъж внимателно да прецените дали да гласуваме или да не гласуваме, защото тази измамна цифра 712 милиона изобщо не е толкова.
Ще ви прочета решение на Министерския съвет № 715 от 1 октомври 2010 г., с което Министерският съвет – вашият, определя стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности. Там за здравеопазване се казва, няма да ги изреждам тук – за кабинетите, за яслите, за онкоболните, за психиатричната помощ, за всичко онова, което са делегираните дейности. Те са в същия размер като миналата година – 220 млн. лв. Това трябва да се покрие с онези 340 милиона, който е трансфер към здравеопазването, и още 220 милиона за скъпоструващи лекарства. Е, как ще стане с 340 милиона да покриете харчове за 440? Няма да стане! (Реплики от ГЕРБ.) Кое няма да се плаща?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 129 народни представители: за 35, против 90, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 6, така както е по доклад.
Гласували 131 народни представители: за 96, против 28, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Членове 7, 8 и 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, уважаеми колеги ? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за членове 7, 8 и 9, които комисията подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 93, против 21, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 10. По чл. 10 има постъпили предложения.
Предложение на народните представители Алиосман Имамов и Янко Янков:
„В чл. 10 ал. 1 целевата субсидия за екологични обекти в размер на 20 млн. лв. да бъде разпределена на всички общини като целева субсидия за изграждане и основен ремонт на общински пътища, съгласно механизъма за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2011 г. в Приложение 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов:
„В чл.10, ал.1 се правят следните промени:
а) числото „90 210,2” се заменя с числото „91 410,2”;
б) за община Болярово - числата „2 557,2” и „213,2” се заменят съответно с числата „2 657,2” и „313,2”;
в) за община Тунджа - числата „6 623,6” и „470,6” се заменят съответно с числата „6 923,6” и „770,6”;
г) за община Стралджа - числата „5 159,4” и „270,3” се заменят съответно с числата „5 359,4” и „470,3”.
д) за община Ямбол - числата „21 460,6” и „140,5” се заменят съответно с числата „21 760,6” и „440,5”.
е) за община Елхово - числата „5 243,2” и „270,7” се заменят съответно с числата „5 543,2” и „570,7”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Захари Георгиев:
„В чл. 10, ал. 1, за община Пловдив, колона 8, числото „36,7” се заменя с числото „10 736,7”.
Промяната да бъде отразена и в колона 6 като се добави сумата „10 700”.
Средствата са дължими съгласно споразумение между община Пловдив и Министерския съвет за капиталови разходи за 2011 г. във връзка с депонирането на ТБО на гр. София на сметището в Пловдив.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Такоров:
„В чл. 10. ал.1 се правят следните промени:
1. Числата „90 210,0” и „14 052,5” се заменят с числата „91 610,0” и „14 252,5”.
2. За община Антоново - числата „2 913,8”, „70,0” и „413,8” се заменят съответно с числата „3 417,6”, „120,0” и „663,8”.
3. За община Търговище - числата „18 392,3”, „120,3” и „722,2” се заменят съответно с числата „19 942,5”, „170,3” и „1 222,2”.
4. За община Попово - числата „9 802,5”, „92,8” и „531,7” се заменят съответно с числата „10 772,4”, „142,8” и „831,7”.
5. За община Опака - числата „2 536,6”, „18,0” и „102,3” се заменят с числата „2 656,6”, „38,0” и „202,3”.
6. За община Омуртаг - числата „8 623,7”, „70,0” и „426,7” се заменят съответно с числата „8 923,7”, „120,0” и „676,7”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Меглена Плугчиева, Румен Петков, Асен Гагаузов и Димитър Горов:
„В чл. 10, ал. 1:
- числото „1 878 955,1” за обща субсидия за делегираните от държавата дейности се заменя с „1 916 755,1”;
- числото „14 052,5” за трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища се заменя с числото „20 000,0”;
- числото „90 210,0” за целева субсидия за капиталови разходи се заменя с числото „142 210,0”;
- числото „20 000,0” за екологични обекти се заменя с числото „40 000,0”;
- числото „42 500,0” за изграждане и основен ремонт на общински пътища се заменя с числото „50 000,0”, като предложеното увеличение на средствата се разпределя съответно в колони 2, 3, 5, 6 и 8 по установения механизъм.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията по бюджет и финанси с Допълнителен доклад към Доклад № 053-02-109 от 30 ноември 2010 г. относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., за второ гласуване, подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2011 г. под формата на субсидии по механизъм, съгласно Приложение 5 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 791 646,3 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 240 640,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 14 052,5 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 90 210,0 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти 20 000,0 хил. лв. и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 42 500,0 хил. лв. и по общини, както следва: съгласно таблица по доклада.
(2) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции без да се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Нашето предложение по чл. 10 засяга предпоследната колонка, в която са записани разходите за така наречените екологични проекти. Тази колона съществува през последните години във всеки бюджет, дори тази година разходите са намалени два пъти, доколкото си спомням. Предложението ни е тези 20 млн. лв. да бъдат разпределени на всички общини, като се увеличат целевите капиталови субсидии за изграждане и основен ремонт на общинските пътища.
Предвидените в таблицата екологични обекти да бъдат покрити с европейски средства. Имаме предвид, че отчетите напоследък показват високо усвояване на тези средства. Да не харчим национални пари. Мисля, че е по-разумно тези обекти да бъдат покрити с европейски средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Моето предложение е свързано с ангажимент, поет от правителството в края на 2009 г. към община Пловдив във връзка с депонирането на балираните отпадъци на София. Съгласно министерско постановление би следвало през 2010 г. да бъдат преведени около 15 млн. лв., от които до този момент са преведени едва 836 хил. лв., а през 2011 г. да бъдат преведени 10 млн. 700 хил. лв.
Спомняте си, че водихме разговори с уважаемата колежка Стоянова при актуализацията на бюджета за 2010 г. Тя ни уверяваше как тези 15 млн. лв. са намерили своя израз в онзи 1 милиард на разположение на премиера. За съжаление, от обещаното не се случи почти нищо. По този начин я принудиха да твърди неверни неща.
Искам да уведомя останалите народни представители, че по този въпрос сред десетимата народни представители от 16.Пловдивски многомандатен район има съгласие, че това са дължими на община Пловдив пари. Би следвало правителството да изпълнява собствените си постановления и публични ангажименти.
Не зная защо това не е намерило израз в този проект. Не зная дали министърът на финансите ще даде някаква индикация за изпълнението на този ангажимент. Господин министър, вероятно вече сте получили копието от писмото ни до премиера, подписано от всички нас – десетима народни представители от Пловдив, да изпълните този ангажимент? Иначе ще стане като приказката за лъжливото овчарче, иначе всички общини оттук насетне ще казват и ще сочат за пример Пловдив, на който е обещано нещо, а не е изпълнено, а самият град, самата община е изпълнила ангажиментите си към правителството.
Припомням, че ако Пловдив тогава не беше изпълнил този ангажимент, българската държава, правителството – това са всички данъкоплатци, щяхме да плащаме по 50 хил. евро на ден санкции към Европейския съюз. За да спестим това на държавата, ние приехме този ангажимент и го изпълнихме. Не така обаче се отнася правителството към своите ангажименти.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, призовавам ви да подкрепите предложението, което съм направил. Очаквам освен гласовете на нас – десетимата депутати в тази зала от Пловдив, да срещнем и по-широка подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Господин Георгиев, отговорът на Вашия въпрос се крие в писмото, което написахме. Според мен начинът, по който е записано предложението за промяна в държавния бюджет, е противоконституционен.
В този ред на мисли: обяснете как Вие го виждате! После под формата на изказване ще обясня моето виждане по въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Георгиев, заповядайте за дуплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колега Язов, не можах да разбера кое е противоконституционното в записания текст? Всъщност, това е мястото, където би следвало да се намерят разходите за капитални вложения. С постановлението те са предрешени към община Пловдив за разписани по списък капитални вложения, обекти, разписани по списък. Записани са като текст в постановлението на Министерския съвет от 7 октомври 2009 г. Би следвало да си припомните това постановление!
Изразът на това предварително решение на парламента се намира в бюджета: всяка година да бъдат разписани тези числа за капиталови вложения към община Пловдив. Няма друг начин. Там е мястото и сега е времето да подкрепите това предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Язов, заповядайте за изказване.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Георгиев, Вашето предложение, както казах, е свързано с писмото. Въпросният акт на Министерския съвет от 7 октомври не е постановление, а е решение. Аз изразявам съжаление, ако Вие не правите разлика между тези неща.
Защо е противоконституционно? Защото предложението само по себе си, по смисъла на Конституцията, в Закона за държавния бюджет би било редно, когато посочим цифра в разходната част, в приходната трябва да упоменем откъде е. Във вашето в приходната част не е посочено откъде е сумата.
Защо решението е тук? Защото е повод на допълнително финансиране. Никой не я е отказал. Както виждам знаете, когато бяхме на срещата при министър Дянков за средствата за тази година – 15 милиона, и допълнителното искане за 10-те милиона, което вие сте записали в предложението, и с подкрепата на всички народни представители, с ангажимента да съдейства на община Пловдив да си получи средствата. Така, че моля Ви, не заблуждавайте залата с грешни твърдения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Георгиев – първа реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колега Язов, аз Ви призовавам да се отнасяте по-сериозно към тази тема. Решението на Министерския съвет, взето с Протокол № 39 от 07 октомври 2009 г., е ясно на всички. Няма абсолютно никакво значение в този случай дали съм произнесъл думата „постановление”, ако съм я произнесъл така, не съм много сигурен, това е лапсус. Но това няма никакво значение, защото това е акт на Министерския съвет, с който Министерският съвет се само задължава да свърши това срещу нещо друго.
Да си говорим приказки, да си правим еквилибристика на думите – решение, постановление, едното, другото... Има източник на приходите и то във всички допълнителни приходи, които сме посочили от нашата парламентарна група – над 2 млрд. лв. Разходите, които сме посочили, са значително по-малко от 2 млрд. лв., така че в онзи приходоизточник се намират и тези 10 млн. 700 хил. лв. Правете тези сметки. Разчитам на Вас да сте по сериозни в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Язов, когато едно правителство поема ангажимент, е много важно да си го изпълнява и преди да го приема да прецени дали може да го изпълни. Аргументът, който Вие изложихте, е че трябва освен разходната да се посочи и приходната част. Да, абсолютно вярно, но трябва да отбележим в интерес на истината, че в практиката на настоящият Министерски съвет има много подобни примери, в които не посочва не само разходната, но в много случаи не се посочва и приходната част. Ще ви дам пример с акта на Министерския съвет, осигуряващ предварителното финансиране на автомагистрала „Тракия”. То е шедьовър Там няма казано нито какъв разход ще се направи, нито откъде ще се вземат парите. Така че този регламент трябва да го адресирате към правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Георгиев, съжалявам, ако Вие, като сте писали предложенията, не сте си ги синхронизирали с тези, които са писали приходната част. Там няма гаранция, че ще бъдат събрани. И както каза госпожа Стоянова в едно нейно изказване преди малко, разходната част не отговаря на това, което посочвате като приходна. (Реплика от народния представител Захари Георгиев.)
Напротив, в стенограмата е писано всичко.
Господин Михалевски, относно ангажиментите на правителството, доколкото си спомням, ангажимент е поет и от вашето правителство за частично плащане. Там също не става въпрос кой си е изпълнил ангажимента и кой не е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, обръщам се специално към Вас, уважаеми господа народни представители от ГЕРБ и най-вече вие от Пловдив! Не бих се изказал, ако с тази тема от страна на господин Язов отново не се заигра. Защо? Защото привидно, когато застанем пред пловдивчани всички сме единни, че това, което е обещано от правителството ще съдействаме и ще направим така, че Пловдив да го получи. Една година Пловдив не го получи. Прие това, което трябваше да направи като жест към София, обаче от София нищичко не дойде в Пловдив.
Кметът посети ли господин премиера, премиерът обеща 5 милиона и изведнъж уж тези 5 милиона отидоха в Раковски и се потупахте по гърдите: ето, дадохме пари за пътя Шишманци-Раковски. И накрая какво излезе? Че дори и за пътя Шишманци-Раковски, който също бяхте обещали именно заради боклука, не е от пари от бюджета, а от оперативната програма, която – Бог да прости – бившият кмет Коков, успя да предложи като проект.
И аз се обръщам към Вас – нека да бъдем сериозни. Нека да бъдем сериозни като държавници и политици.
Госпожо Стоянова, към Вас се обръщам като председател на комисията за ангажиментите, които поемаме. Несериозно е да се отнасяме така към проблемите на хората. Несериозно е да се отнасяме така към поетите ангажименти. Предишното правителство обеща и изпълни своите ангажименти. Направете го и вие, защото, в края на краищата, Пловдив правеше жест към правителството затова, че една друга община не беше изпълнила своите ангажименти.
И още един пример, поне в това отношение изпълнете ангажимента, защото, господин Дянков, с Ваше писмо беше спрян един кредит на Пловдив от 30 милиона за ремонт на малките улици пак по настояване на депутати от ГЕРБ. Вие обещахте, че след като прочете въпроса ще дадете съгласие. Да, но до този момент, именно заради Вашето мълчание от банката казват, че не могат да дадат съгласие, при ситуация, че този кредит беше одобрен – заради вицепремиера на България. И аз тогава повярвах във Вашите думи, че Вие ще съдействате това да се изпълни, защото сте били заблуден. Сега обаче това нещо не става. Включително сега виждам в бюджета, че на общините им е забранено девет месеца преди приключване на мандата да теглят кредити. Значи с пловдивския кредит решихте въпроса докрай – пловдивчани няма да имат пари за малките улици.
Господин Язов е много щастлив, усмихнат, защото в края на краищата неговия лобизъм, заедно с някои господа, стоящи на първия ред, успя да се изпълни. Но това не е в интерес на пловдивчани. Рано или късно това ще се разбере, господа, и няма да бъде в полза на вашата политическа сила. Затова – поехте ангажимент, изпълнете го и дайте наистина да се държим сериозно в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин Язов, заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Мутафчиев, несериозна е репликата: „Сега го искам, мъжко го искам!”. Сериозно е това, което направихме с колегата Георгиев и аз го казах под формата на реплика. Не ме карайте да обяснявам това, което миналата година отговарях на него. На въпросната среща бях и аз и поехме ангажимент това нещо да се случи. Сериозно е писмото, което изпратихме и срещата, която направихме с министър Дянков, за да съдействаме на община Пловдив да го получи. Но не е това начинът, който Вие искате. Вие спекулирате.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А кой е начинът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): По Вашата логика бюджетът е нещо несериозно, но писмото до Дянков е най-сериозното нещо, което може да ни случи в скоро време. Тогава дайте да не приемаме бюджета, да напишем всички по едно писмо до Дянков, Дянков да разпредели парите и да знаем за здравеопазване, за образование, и т.н. Мисля, че това е несериозно, господин Язов. Защото бюджетът е мястото където всички ангажименти, които има държавата към общините, трябва да бъдат регламентирани. И аз настоявам, господин Дянков, поне Вие поне сте човек, който трябва да държи за финансовата дисциплина, и Вие, госпожа Стоянова, да го включим в бюджета и да се спре с този спор и политически ежби. Пловдивчани заслужават това, което им е обещано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Моля народните представители да не изпадаме в регионални пристрастия.
Имате думата за изказване, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Много съжалявам, колеги, че ще продължа още малко пловдивската тема. Мислех да не се изказвам, но искам да ви обявя, че няма да участвам в това гласуване. Чувствам, че имам конфликт на интереси – ще ви обясня какъв ми е конфликтът.
Едновременно с това искам да обясня, че неслучайно колегите няколко пъти повториха за ангажимента на правителството, който то е поело със свое решение, по-късно и с едно постановление за част от тези пари – именно ангажимент на правителството. Мястото на тези пари не е в Закона за държавния бюджет.
Трансферите между държавния бюджет и общините се уреждат в този закон – те са два вида. Вие по-добре от мен, благодарение на дългогодишната си практика, знаете, че размерът на тези трансфери за държавно делегираните дейности и за изравнителната субсидия са на базата на точни формули със строги показатели. Така че мястото на тези пари не е в трансфера от държавния бюджет към общините. Затова правителството е поело ангажимент и трябва да си го изпълни от онези източници, които са записани в бюджета – именно на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо Стоянова, като мястото е в трансферите, защо миналата година не включихте трансферите и Пловдив да ги получи?
След като миналата година от това място Вие по същия начин ни повтаряхте, че всичко е свързано с трансферите, по медиите говорехте, че няма никакъв проблем, че не е необходимо да бъде в бюджета, как да Ви повярвам аз? Вие тогава ни излъгахте – извинявайте за думата, която използвам, но това е истината. Вие излъгахте и пловдивската общественост.
Сега продължавате със същия тон. Нека да гарантираме тези пари с бюджета – това ще бъде сигурната гаранция, която ние като народни представители представяме пред пловдивчани и казваме, че ще си изпълним ангажимента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема колега Стоянова, тук не става реч нито за субсидии, нито за изравнителни субсидии, нито за субвенции – става реч за целеви трансфер за капитални разходи по предварително одобрен списък на обекти за капитални разходи, по предварително решение на Министерския съвет. Така че не говорим за формулите на субсидиите. Говорим за сумите, записани в това решение, за обектите, които са одобрени там.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Взех формално думата за реплика.
Госпожо Стоянова, хубаво е да се обясни на господата народни представители отляво, че ангажиментът на правителството, който е поет, не е отказан, първо. Второ, там има срок – до края на 2011 г. Тоест това не означава, че парите трябва да се запишат сега и веднага. Благодаря. (Смях и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, госпожо Стоянова? Не.
Господин Ангел Найденов има думата за изказване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Предложението, което сме направили с група народни представители от името на Парламентарната група на Коалиция за България, предвижда увеличаване на общата сума по бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с местните бюджети в размер на 95 милиона и малко повече от 700 хил. лв. Всъщност предложението предвижда увеличаване на средствата и по отношение на субсидията, и по отношение на трансфера, и по отношение на целевата субсидия за капиталовите разходи.
Като източник на тези 95 милиона ние сме предложили да се ползват допълнителните приходи, които бяхме разчели и които сме обосновали в предложенията, които сме направили, в размер на повече от 2 млрд. лв.
Добре, ясно е – гласувахме по чл. 1. Предлагаме тези 95 милиона в случая, след като не са за сметка на допълнителните приходи, да бъдат за сметка на резерва за неотложни нужди, още повече, че, вместо да се ползва като спестовна каса на Министерския съвет или личен източник на средства за министър-председателя, е хубаво разпределението да стане и по решение, и със знанието на Народното събрание.
Всъщност, уважаеми дами и господа, предложенията, които сме направили, засягат на практика – няма да сбъркам, ако кажа – повече от две трети от общия обем на дейности, които се осъществяват в общините: общинското здравеопазване, социалните грижи, дейността на администрацията, поддържането, снегопочистването на общинските пътища, ремонтът и изграждането на нови пътища.
Надявам се, че, за разлика от други предложения, които не срещат подкрепа нито в залата, нито в комисията, това е предложение, което в известна степен може да срещне подкрепа тук – най-малкото заради факта, че има твърде много народни представители, които са били в органите на местното самоуправление и които до болка познават проблемите, с които се сблъскват общините. Тоест ще има малко по-висока степен на чувствителност към очакванията на общините.
В случая предложенията, които се правят, не са за да гарантират комфорта на кметовете, на общинските съвети, на администрацията, а са предложения, които засягат неотложни проблеми, потребности и очаквания на хората. Това е втората причина, поради която очаквам едно по друго отношение, защото всички ние по някакъв начин, връщайки се в общините, ще трябва да отговорим за отношението си към очакванията и съответно към предложенията, които са имали общините за увеличаване на техните бюджети.
Всъщност става дума за това да им обясним защо няма да бъдат повишени например стандартите за издръжка в детските заведения на територията на общините; или защо примерно са необходими съкращенията в общинската администрация; или защо продължават да се увеличават задълженията на общините за зимното поддържане; защо нямат средства за почистване на общинските пътища.
Аз се надявам, че когато се изправим с лице пред тези очаквания, ще имаме едно по друго отношение към предложенията, които сме направили.
Обърнете внимание, уважаеми колеги, че от 2008 г. насам, в това число и в Проекта за бюджет за 2011 г., имаме постоянно намаляване на средствата за разходи, независимо от приходоизточниците в общините. Четири милиарда 900 милиона лева – общият размер на разходите 2008 г. Сега те се движат в рамките на 3,5 милиарда – 3 млрд. 600 млн. лв., в това число и в Проекта за бюджет за 2011 г. Далече под онези нива, които са достигнати през 2008 г.!
И на въпросите: защо, при положение че се предвижда икономически ръст, увеличаване на брутния вътрешен продукт, на фона на твърденията на вицепремиера, че сме излезли от кризата, не предвиждате повече средства – нещо повече, вие ги намалявате.
Отговорът няма да Ви хареса, но при всички случаи той е свързан с изборите през 2011 г. – в желанието на мнозинството да притисне общините, кметовете, общинските съвети, търсейки някакъв друг тип служебно предимство на изборите през 2011 г. (Реплики от ГЕРБ.)
Аз ще се радвам, ако бъда опроверган. Надявам се това да бъде част от коментара, който ще направят колегите ми, но същевременно се надявам, че ще подкрепите и предложение за увеличаване на средствата за общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
За изказване – заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Общините са важна структура на държавното управление, конституционно определено, и тя, разбира се, ще продължи много по-дълго, отколкото са мандатите на това Народно събрание, мандатите на общините. И е важно наистина да не гледаме нашите решения, пречупени само от гледната точка на съвсем краткосрочните цели, каквито са местните избори.
В тази връзка, ако ние наистина искаме да бъдем честни пред нашите избиратели, защото немалко от вас сигурно познават и хора, които работят в общините, хора, които получават услуги от общините, защо не направим така, че от тези 128 млн. лв., които възстановяваме на централната администрация – 14 милиона от тях, вижте каква нищожна част, да се дадат за администрацията на общините, за да могат да не бъдат уволнени нови 3 хил. 300 човека след 1 януари 2011 г.? И не просто, защото трябва да има работни места, а защото тези хора са експертната част на българските общини.
Трябва да припомня, че една трета от работещите в българските общини са на изборни длъжности и те няма как да бъдат съкратени по силата на законите, действащи в нашата страна. Поради това ще се посегне именно на тези експерти – експертите, особено в малките, в средните населени места, а те не се изграждат за един ден. Това са хора, които в този труден миг трябва да получат нашата подкрепа като законодатели, за да могат да изпълняват своите функции и да могат българските общини да бъдат онзи мотор за усвояване на средствата от Европейския съюз, за което ние непрекъснато говорим, дори изтъркахме тази фраза до безобразност. Ето това е подходът, който ние днес трябва да приложим.
И нашият апел не е, защото ние го предлагаме, и вие да го приемете. Нашият апел е да имаме здрав разум, защото това има основание.
Подобно е положението и с капиталовите разходи. Веднага ще има контрааргумент сигурно: „Ама, вижте имаме огромно количество европейски средства”. Да де, но, уважаеми дами и господа, намалението на капиталовите разходи само за последните две години е от 205 милиона, през 122 милиона, през 110 милиона, на 90 милиона сега.
Истина е, че и държавата не усвоява капиталовите си разходи, но истината е, че отговорът е в полето на министъра на финансите и той трябва да каже защо не можем да намерим достатъчно разходни лимит, за да можем да изпълняваме тези функции. Но вие самите ще се сблъскате с това и ще ви питат хората от малките населени места защо има дупки по пътищата, защо не могат да пробият пъртини до високопланинските населени места през зимата.
Това, за съжаление, ще лежи на нашите плещи и няма как да се оправдаваме с изпълнителната власт, защото днес, натискайки копчетата и отхвърляйки или приемайки текстовете, ние ще се произнесем и ще поемем отговорността. Затова моят призив към вас е наистина да помислим в тази посока, за да можем да подкрепим българските местни власти. Те също като нас отговарят пред десетки и хиляди хора в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Други народни представители искат ли думата? Не.
Дебатът по чл. 10 е закрит.
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов и Янко Янков, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 21, против 72, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 75, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Захари Георгиев – комисията не го подкрепя.
Гласуваме!
Гласували 110 народни представители: за 18, против 84, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров.
Комисията не го подкрепя.
Гласуваме предложението на господин Такоров.
Гласували 118 народни представители: за 18, против 91, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Михалевски, Найденов, Нинова, Манолова, Плугчиева, Петков, Гагаузов и Горов, което комисията не подкрепя.
Гласуваме!
Гласували 109 народни представители: за 20, против 85, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 10 в редакцията му по Допълнителния доклад на комисията ведно с предложените към него таблици.
Гласуваме чл. 10 по Допълнителния доклад на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 94, против 22, въздържали се 9.
Предложението е прието.
За процедура заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Под формата на процедура, госпожо председател, обръщам се към Вас и към народните представители – позовавайки се на практиката, на прецедента, който сме имали досега, при приемането на законите за бюджетите, не е необходимо, когато народен представител е направил предложение едно число да се замени с друго, това да се чете. Нека просто да се съобщи, че има такова предложение със съответния входящ номер. Разбира се, то ще бъде разисквано, то ще бъде гласувано, но да не се чете, че едно число се заменя с друго. Това не е необходимо, както не се четат и таблиците.
Затова имам такова предложение, защото това ще улесни нашата работа, без да изпразва от съдържание дискусията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има резон в процедурното предложение, тъй като по същество в началото започнахме по друг механизъм.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов – да не се четат предложенията на народните представители, да се препраща към доклада на комисията и да се обявява само дали се подкрепят или не от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме чл. 11 и чл. 12, подкрепени от комисията в редакцията на вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 94, против 15, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, тъй като току-що на балкона влязоха гости на Народното събрание – младежи, предлагам да обява почивката в 16,30 ч., за да видят все пак как работи Народното събрание. Ще бъде некоректно и неуважително към тях сега да обявя почивката. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 13 има предложение на народния представител Румен Такоров:
„В чл. 13, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Числото „25” се заменя с числото „40”.
2. Точка 4 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, нали току-що приехме решение, че няма да се четат предложенията. (Шум и реплики.)
Изказвания?
Господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, че го прочетохте, защото иначе нямаше да разберат за какво става въпрос.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дянков, дами и господа народни представители! Най-напред ще започна с това, че има грешка в моето предложение. Да, числото „25” да се замени с „40”, но е изтървано „числото „30” да се замени с „40”, за да може да стане 100%. Това предложение правя на практика.
Правих го и при предния бюджет за 2010 г. Тогава мисля, че пак господин Дянков беше тук, кимаше утвърдително с глава и аз помислих, че наистина приема тази теза, но явно той винаги си кима и след това вие гласувате това, което е приела комисията. Аз знам и съм убеден, че и днес ще стане така.
Но искам да ви кажа защо правя това предложение. Защото и тази сутрин господин Плевнелиев каза по телевизията, че строителството трябва да се извършва качествено. Разберете, че не може в зимните месеци на четвъртото тримесечие да превеждаме трансфери от 25% и да искаме качествено извършване на строително-монтажните работи, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Сега не кимам.
РУМЕН ТАКОРОВ: А, сега не кимате, значи има напредък. Значи пак няма да го приемете, добре. И във Вас има промяна, но няма значение.
Разберете, колеги, в строителството има процеси, които не могат да се извършват през четвъртото тримесечие. Не всяка година е топла като тази – през м. ноември да се радваме на такива топли дни. За да има спокойствие и в процеса на обществените поръчки, да има спокойствие и в строителния процес, това е съвсем минимално предложение, което не взема нито стотинка – нито увеличава приходи, нито увеличава разходи. Само има преразпределение на парите, които са за капиталовите разходи.
Заради това пак ви казвам, помислете – всичките средства за капиталови разходи да могат да се отпускат на общините до третото тримесечие. Четвъртото тримесечие да няма средства – всичките да бъдат в общините на тяхно разположение и да знаят всичко, което трябва да се извърши до края на годината. Разберете го – една стотинка не се иска за това нещо.
Въпреки всичко аз пак съм убеден, че на базата на копчето няма да го приемете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Миков – за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми гости, добре дошли, чудо да видите! (Смях и реплики.)
Уважаеми дами и господа! Защо трябва да се подкрепи още повече предложението на Такоров? Защото едни ваши колеги от парламентарната група на ГЕРБ – за тяхното предложение ще стане въпрос по-късно, реално премахват възможността общините въобще да получават кредити в последните 9 месеца преди изборите. Реално така, както сте направили тук разпределението, тоест свиването на капиталовата субсидия от цъкащия си по телефона министър – под масата, за да не го видят гостите... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Е, какво уважение?! Сега това уважение ли е – той да си играе с телефона, аз да му говоря?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, не влизайте в диалог със залата.
МИХАИЛ МИКОВ: И Вие, освен на депутатите, ще правите малко забележка и на министрите. Цял ден си играе с телефона. (Силен шум и реплики.)
Та мисълта ми е – още по-голям е аргументът да се подкрепи това предложение, ако приемете онова, което е направено. Практически българските общини в последните 9 месеца няма да могат да получават кредити, сега ще им отрежете и субсидиите. Изглежда това е политиката на правителството – може би господин Дянков ще ме опровергае, че не е това политиката, нищо да не се строи в българските общини, никакви капиталови разходи 9 месеца преди изборите. Това е политиката на правителството чрез бюджета, за това става въпрос – свиване на капиталовите разходи, изтегляне към края на годината след изборите, 9 месеца капиталова суша в общините. Да им е честито на гражданите от тези общини!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров, което комисията не подкрепя.
Гласували 123 народни представители: за 27, против 89, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Заповядайте, господин Такоров
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Не сте ме чули, госпожо председател, защото с промяната от „25” на „40”... (Силен шум и реплики.)
Мисля, че говоря на микрофоните. Ако трябва нещо, за ушите и при Бойко, нали знаете.
Става въпрос, че предложението, което съм направил (силен шум и реплики) за 40%, като го заменим, стават 90. Затова казах и числото „30” да се замени с „40” и разпределението да стане 20-40-40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Такоров, във Вашето предложение никъде ни виждам числото 30. Записано е: „В чл. 13, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Числото 25 се заменя с числото 40.”
Това сте предложили.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз започнах изказването си, че най-напред числото 30 трябва да се замени с 40, госпожо председател.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Казал е това, когато е правил предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах. Отменете гласуването.
Уважаеми колеги, господин Такоров от трибуната по време на своето изказване предложи вместо 30 да се запише числото 40.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да го даде писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Такоров – за първото тримесечие числото 30 да се чете 40. Така ли е, господин Такоров? (Шум и реплики в залата.)
Значи предлагате в ал. 2, второто тримесечие – от 25 на 40. Това го има в предложението.
След това за третото тримесечие предлагате 30 да се замени с 40.
Подлагам на гласуване редакционното допълнение, направено в пленарната зала по предложение на господин Такоров – в ал. 2 на чл. 13 да бъде добавено за третото тримесечие – вместо 30, да бъде 40%.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 87, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване цялото предложение на господин Такоров с редакционното предложение, което не бе прието току-що, и онова, което е по доклада, но не се подкрепя от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 93, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 13.
Гласували 136 народни представители: за 98, против 26, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По членове 14, 15 и 16 по вносител комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок членове от 14 до 16 включително.
Гласували 127 народни представители: за 91, против 22, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 17 има предложение на народните представители Корнелия Нинова, Димчо Михалевски и Пламен Орешарски.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване на господин Михалевски.
Преди това ще направим почивката.
Обявявам 20 минути почивка.
Продължаваме в 16,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, заповядайте за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 17 в законопроекта за бюджета е един много интересен член, чиито текстове се появяват за първи път.
Първо, защото, ако правилно извършим разшифровка на текстовете, дава се право на първостепенните разпоредители – министерствата и агенциите, да завършат 2011 г. с извършени, приети съответни документи и разходи, тоест разходи на начислена основа, но неплатени, във впечатляващия размер от 556 млн. лв., като тази сума с решение на Министерския съвет по ал. 2 на същия чл. 17 може да бъде увеличена до 667 млн. лв.
Между другото тук трябва да се направи и една аналогия, че правителството разписва касов дефицит до 2,5%, а разписаният дефицит по ал. 1а е малко над 0,7%, в ал. 2 надхвърля 0,8%. Сумарно това надхвърля границата от трите процента, които ние сме поели като ангажимент, че няма да надхвърляме като дефицит в държавата.
По-интересен обаче е другият анализ.
Какво всъщност иска да каже правителството с текстовете, който ни предлага? Ако това са средствата, както ни беше обяснено в Комисията по бюджет и финанси, че видите ли, неразплатените разходи, които и в момента съществуват в централните ведомства, ще бъдат прехвърлени за следващата година – това означава, че българското правителство няма намерение да плаща тези задължения. Аз ще припомня и ще ви върна пет месеца назад, когато приемахме актуализацията на настоящия закон за 2010 г., че разписахме допълнителни 1 млрд. 142 млн. лв. именно за разплащане на такива разходи, в това число, в мотивите на правителството, 660 млн.лв. към бизнеса.
Ще си позволя да ви разшифровам как се е движило задължението на централното правителство през последните месеци.
В средата на миналата година – 37 милиона просрочия, септември миналата година – 211 милиона просрочие, края на 2009 г. – 602 млн. просрочия, м. март 2010 г. – 523 млн. просрочие, м. юни т.г. – 601 млн. просрочие, м. септември 2010 г. – 630 млн. просрочие.
Явно, че правителството дори и с разпоредената с акт на Народното събрание актуализация на настоящия бюджет не намалява разходите на ведомството. Това е много обезпокоителен факт, което означава, че независимо от дадените разходни лимити, нивото на задълженията не само, че не намалява, ами и расте. Още по-обезпокоително е, тъй като не знаем какво ще направи правителството през настоящия м. декември и изминалия м. ноември. С какъв всъщност аргумент, правителството иска от нас да му разрешим за първи път да поема разходи, да възлага дейности, но да не ги плаща?
Ако това е политически инструмент, а той може да се превърне в такъв – да се възлагат поредица от инвестиционни проекти, които да бъдат предизборно откривани, но забележете, неплащани със закон. Аз съм против това, защото регулацията на задълженията на първостепенните разпоредители е функция на правителството. То не трябва да го прави през закона, а ефективно може да го направи през постановлението за изпълнение на закона. Още повече нашето съвместно предложение с господин Орешарски е, когато правителството иска да регулира тези разходи на начислена основа, нормално е да ги регулира на кота нула, а не на кота 556 или 667 млн. лв.
Затова, уважаеми колеги, смятам че е редно този член да отпадне, тъй като ние не ограничаваме правителството, то има инструмент да си регулира дефицита. Ограничаваме и това е ясната воля, която искам да заявя от тази трибуна, да даваме на правителството инструмент, който първо ще натовари българските фирми, защото това означава ясен сигнал – вие ще работите, но ние няма да ви плащаме както и досега, само че в увеличен двоен размер, още едни нови 600 и кусур милиона лева.
Второ, по този начин наистина ще можем да координираме регулацията да не надвишава дефицита, което е важно за макроикономическата стабилност на държавата.
Затова нашето предложение с господин Орешарски е чл. 17 да отпадне. Още повече, че в момента в други членове в Преходните разпоредби даваме право правителството да придобие нов дълг в размер на 3,9 млрд. лв.
Колеги, 3,9 милиарда, плюс тези 667 милиона, прави 4 млрд. 570 милиона, което е много сериозна част от брутния продукт – над 8 процента. Ако го отнесем към всички видове разходи, това са 30% от предвидените разходи. Няма друг бюджет и няма друго решение на Народното събрание, което да дава в ръцете на правителството и то в условията на криза, в условията на стагнация на приходната част, в условия на цялостна стагнация в икономиката, толкова свобода на действието, която може да бъде опасна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Корнелия Нинова, Димчо Михалевски и Пламен Орешарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 14, против 82, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17, който комисията подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 76, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 18, който комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието, което комисията подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 1, 2 и 3, които комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 11, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Миков, заповядайте за отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ние гласувахме против, защото вие продължавате практиката да утвърждавате коефициент за определяне на месечни авансови вноски за корпоративни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,1.
Това означава, че и без това изнемощялата икономика по-предприемчивите ще бъдат облагани авансово. Това го въведохте миналата година. Ние и тогава възразявахме. Сега продължавате пак тази практика. Продължавате да изземвате под формата на авансови вноски на корпоративен данък неспечеленото от търговските дружества. Такава политика, която и тази година искате да продължите – 2011 г., е вредна за българската икономика. Тя ще продължи да тормози предприемчивите, да убива бизнеса, да съкращава работните места и в крайна сметка да имате по-малко приходи в бюджета.
Този краен фискализъм на отсъстващия Дянков, той ще води до все по-голямо съсипване на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожа Колева иска думата за процедурно предложение.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам да направя едно процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от правилника – да удължим срока за писмени предложения между първо и второ гласуване по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2010 г., с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Отрицателен вот на това предложение ли?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Не, не, на параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, аз гласувах против, колкото и да е странно това по § 3, защото видимо стандартни текстове, които определят как да се разходва резерва за непредвидени, неотложни разходи, не работят както трябва.
Ще припомня, че в рамките на настоящия Бюджет 2010 г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет си позволи на два пъти с решения да прехвърля средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи, които нямат нищо общо с предотвратяване или отстраняване на последици от бедствия.
По същество Министерството на вътрешните работи, както и се очертава с приетия чл. 17, преди малко, ще работи с три бюджета – бюджетът, който е разписан по министерството, бюджетът на Междуведомствената комисия и разходните лимити по чл. 17.
Според мен това не е достатъчно добре регламентирано в този параграф и за това гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) Разликата между приходите, разходите, трансферите и нето операциите по финансиране по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4 и чл. 6, ал. 1 е за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.
(2) За целите на касовото изпълнение на бюджета сумата по ал. 1 за съответните бюджети и за централния бюджет е резултатна и индикативна величина.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклад.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 5 до 14 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, в този текст, отнасящ се до минималния резерв, всъщност е най-яркото отражение какво се случва с управлението на финансите в държавата и свалянето в § 6 на минималния размер на фискалния резерв за догодина на 4 милиарда и половина.
Когато дойдохте вие на власт фискалният резерв беше над 8 милиарда. За догодина предвиждате той да стигне до 4 милиарда и половина. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Да, прав сте, господин Божинов.
Давате мандат на министъра, ще стигнем и до този въпрос – 2 милиарда, без предварително одобрение на Народното събрание. Какво правите вие мнозинството? Какво приемате? Как искате да се подкрепи това?
Поне да имаше тук един отговорен министър да каже: „Абе аз с това смятам да реализирам такива политики.”
Виждаме, че в разходната част едните сектори са недофинансирани. Виждаме, че има едно подценяване в приходната част и на всичкото отгоре да опапате резерва с този текст. Това е отговорност на тези, които го подкрепят. Ние не можем да участваме в такава отговорност. Благодарим ви много за поканата, носете си тази отговорност. Да знаят българските граждани, че м. юли, когато дойдохте на власт преди година и половина резервът беше над 8 милиарда – спори се колко точно, и вие планирате със Закона за държавния бюджет в края на 2011 г. резервът да бъде 4 милиарда и половина. Още две години не знам дали ще ви стигне резерва, ако управлявате до края на мандата си, особено както гласувате пак с този бюджет мандат на отсъстващия министър на финансите, да поема задължения.
Вие натискате копчетата, вие отговаряте. Ние не можем и не искаме да бъдем съучастници в тази политика, която се провежда.
Благодарим ви, ще гласуваме против. Ще помоля да ги поставите на разделно гласуване. Да не говорим, че има и други дискусии. Мисля, че и други колеги блокират в тези части – въпросите за подпомагането на майчинството, на децата. Те остават на същите равнища от миналата година – демографска политика, раждаемост, никаква! Това са текстовете. Няма ви на терена! Вие, госпожо Кирова, сте лесни. Вие, Вашите деца тъстът Ви ще ги отгледа, няма страшно, но има хора, които разчитат... (Реплики.) Нашите и на депутатите, са лесни... (Шум, оживление и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Миков, мисля, че прекалявате.
МИХАИЛ МИКОВ: ...свекъра, извинявайте, грешка. Ние нямаме проблем в това отношение.
Тук става въпрос за тази 10 процента инфлация, която по никакъв начин не се отразява за първо дете, за второ дете. Става въпрос за § 11 – на тъмно, привечер без дискусия, в мълчание, толкова ли не намерихте по един, по два, по три лева символично да увеличите тези помощи за деца, бе? Година и половина сте на власт. Офукан резерв, а в социалните плащания – нищо! – Магистрали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Миков, съгласен съм с всички Ваши аргументи, обаче как е записан текстът – § 6: „Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2011 г. е в размер на 4,5 милиарда”, а през м. юни може ли да бъде 2 милиарда? Тоест има ли други ангажименти на страната от по-висок международен характер, които гарантират, че не може да се пада по 4,5 милиарда или това е единственият регулиращ текст. Ако – да, този текст е още по-опасен, господин Миков. Защото конюнктурата и волунтаризмът, могат при затруднения да доведат до още по-ниско слизане на резерва и при неспособност да се стигне 4,5, както предвижда закона в края на годината. При планираните 2 милиарда, това е най-сигурният път към ситуацията в Гърция.
Затова аз Ви моля да ми отговорите, имате ли предвид и тази опция, която дава текстът, за действие на правителството. Тук няма кого да попитам от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател! Наистина там е записано минималният. Както знаете за Бюджет 2009 също е записано – минималният. Именно, 4,5 милиарда. В момента, по последни данни на БНБ е 6,7 млрд. Това не значи, че ще падне на 4,5. Това е вид буфер. Нали искахте буфери? Ето, това е един от буферите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Божинов, не смятам, че ще слязат надолу, те ако слязат надолу връщане няма! Ще си актуализират тогава бюджета, ще свалят на две, няма в средата на годината да го изхарчат и после да го попълват. (Реплики от ГЕРБ.)
Но, господин Николов, такова допускане в това предложение – 4,5 милиарда, е допускане за продължаващо тежко състояние на българската икономика, за продължаващо харчене от резерва. Нали давате прогноза за растеж на брутен вътрешен продукт – свивате важни сектори, свивате здравеопазването, свивате администрацията. За тези деца тук нищо не говорите. Ще си останат сигурно, докато сте на власт, все на тези 35 лв. или помощите за първо дете по 250, за второ – по 300 лева. Всичко свивате! Изведнъж резерва се стопява. Къде ще се стопи? Какво е това допускане на министъра и на кабинета – 6,7. Чудесно! Два милиарда и 200 милиона, оттук само, допускане в същите текстове, които ги приемате наведнъж.
С този закон давате мандат на министъра, с този закон му давате мандат, да договаря още 2 милиарда дълг при последваща ратификация. За какво ще ги ползвате тези пари? Къде? Някой да дойде и да каже? Да обясни, защо? След като прогнозите на икономиката, растежа, брутния вътрешен продукт, събираемостта на приходите – вертолети летят напред-назад, арестувате тоя-оня по телевизията – къде отиват тези пари, за какво са? Не може 6,7! Правилно, добре! Защо правим такова голямо допускане за стопяване на резерва? Защо? За какво ще отидат тези пари? Обяснете! Какво ще финансирате от тях?
Пак ви казвам, с тези темпове на растеж, които допуска правителството: в края на мандата, вие последната година ако изкарате пълен мандат, няма да имате фискален резерв както го харчите. Няма да го имате! Какво ще прави държавата след Вас? (Реплики от ГЕРБ.) Пак – вие! Е, вие, ако изпоарестувате всички и отмените изборите, може да сте пак вие, ама не става така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение.
Госпожо Кирова, заповядайте.
ЙОАНА КИРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Миков, моите деца имат живи и здрави, способни родители, те да ги отгледат, а не тъстът им.
И второ, вашето правителство допусна нещата да ескалират дотам, че да няма пари в бюджета нито за тези, които имат нужда от социални помощи, нито за тези, които дават данъци на тази държава. Допуснахте престъпността до такава степен да се чувства като властта в държавата, че посяга и върху личните права, а както знаете не само и върху личните, а върху финансовите права, които, ако останат в една фирма, от тези пари ще се плащат данъците.
Така че това, което казахте, моля да се извините, защото изобщо не е редно!
Вие допуснахте престъпността да стигне до най-високата си граница, откакто демокрацията е в тази държава. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михов иска процедура.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, моля да направите остра бележка и предупреждение на преждеговорящия колега от ляво, тъй като в последните си изказвания, мисля, че прекалява. Прави много лични квалификации, като използва неподходящи думи неприемливи за едно Народно събрание като лъжци, мошеници, кой-къде си цъка есемеси, лични квалификации за личностите – бащи, тъстове и така нататък.
Моля Ви, да му направите последно предупреждение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте за процедурно предложение.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде удължен с три дни срокът за писмени предложения по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, с № 053-09-45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, исках думата за изказване след това, което каза Михаил Миков, за да ви призова в началото на това изказване към повече активност – вас от ГЕРБ, включително и нас, от „Атака”. Не знаех, че госпожа Кирова и господин Миков ще станат и ще дадат отпор на това, което беше казано преди това. Точно към това ви призовавам – към повече активност.
Защото тези отляво, просто си разиграват коня, както си искат, защото тук им е бащиния, прекарали са по няколко мандата и имат самочувствието, а вие го нямате – чисто психологически е така. Върлуват в залата, просто върлуват! Да, това правят! Безчинстват, лъжат и демагогстват. Сутринта ви казах, че днес тук ще се развие един вид популизъм. Така ли е? Така е!
Сега да си дойдем на думата за фискалния резерв. Този фискален резерв, който откакто страната влезе в борд, започна да нараства. Тогава се създаде като финансово-икономическо понятие, оттам нататък започна да се натрупва в годините. Всъщност то е свързано с това, че страната беше във валутен борд. Защото такова нещо в държава, в която няма борд – няма. Там има валутен резерв. То е нещо, което е включено във фискалния резерв.
Тук непрекъснато се говори от тези отляво в смисъл, като че ли е тяхна заслугата, че този резерв, когато те паднали от власт, бил 10-11 млрд. лв., че после той бил намалял, и видите ли, вие, прахосниците, сте го докарали до 6-7 млрд. лв. и имало още по-голяма опасност да падне. Защо?! Като че ли е тяхна заслугата, като че ли те са го създали и те са вдигнали реалната икономика, която е трупала този резерв. Пълна лъжа, колеги! Защото този резерв, фискалният резерв, се трупаше според предписанието на борда в годините от приватизационните сделки, например. Разбира се, оттам с всяка сделка се събираха жълти стотинки поради това, че те правеха една „блестяща” приватизация. Продаваха земи, продаваха предприятия, продаваха държавни фирми едва ли не на нормалните цени, но от 30-40 милиарда, колкото струваха всички тези активи на държавата, се събраха тук някакви мизерни 9-10-11 милиарда. Сега те викат: „Какво богатство ви оставихме!”.
По време на тяхното управление се потрошиха едни прекрасни български активи. Финализира се тогава сделката за „Бояна филм”, откъдето можеха да се вземат стотици милиони, взеха се 5-6 млн. евро, давам най-баналния и най-малкия пример, от които една част се платиха в така наречените компенсаторни инструменти. Потроши се „Български морски флот”. Там отидоха пари, та се пълнеше, пълнеше, пълнеше този фискален резерв, който не е тяхна заслуга, разбирате ли?
Омръзна ми да се повтаря тази голяма лъжа години наред, вече година и половина, и никой не повдига този въпрос. Стоим ние и като че ли се отбраняваме и се чувстваме виновни, че от този фискален резерв в условията на криза се харчи.
За всичко това трябва да се говори и да се обяснява и да им се дава отпор, да бъдат разобличавани и в тази лъжа, която преди малко тук по един банален, блестящ начин те повтаряха и вие си мислехте дори, че те са прави. Не, не са прави!
Тук имаме обвинения как тези пари за разликата от 6 млрд. 700 млн. до 4 млрд. 500 милиона, ако са харчили, как щели да се харчат. Ами, как ще се харчат?! Ще се направи актуализация, разбира се. Не като вас, както вие ги харчихте с едно решение м. декември – 2 милиарда и половина, колеги! Два милиарда и половина! Накрая на 2008 г. се хвърлиха незнайно къде. Никой не може да им хване края.
Затова е сега боят – да не се променя съставът и да си остане същата структурата на Сметната палата. Защото ако Сметната палата заработи така, както ние искаме и за което ви предупредих, че ще има или вето, или ще бъде върнат от Конституционния съд и това е факт, те ще бъдат разобличени.
Тогава не се правеше актуализация на бюджета, както вие направихте това лято – м. юни, м. юли, а тогава пак в едни тъмни доби и нощи с вашите гласове се обоснова решението за 2 милиарда и половина. (Възгласи: „Браво!”. Оживление в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! То бива, бива стрелба в пустото, но чак пък толкова – не бива!
Господин Шопов, аз съм инженер човек и разчитам на точните числа, когато говорим. Тези приказки, които Вие изприказвахте, нямат нищо общо с реалностите.
Да, фискалният резерв на България започва да се трупа от управлението на господин Иван Костов. Мина през управлението на Симеон Сакскобургготски, мина и през управлението на тройната коалиция. По време на своето управление Тройната коалиция удвои резерва от около 4 млрд. и той стана 8 млрд. 200 и колко милиона лева. Това са истини! Каквото и да говорите, това са истини! Защо трябва да се говорят празни приказки пред колеги, които са от този парламент и не са били толкова „в час” с предишните управления на държавата.
Заслугата е на три управления, за да има този фискален резерв в края на управлението на тройната коалиция. Това е заслуга действително на българската политическа класа, която е управлявала, но вие да отричате, че е удвоен този резерв по времето на тройното управление, е срамота.
Тези излишъци, които казвате Вие, че по „тъмна доба”, еди какво си, Четиридесетото Народно събрание е гласувало как да бъдат харчени и това не е било предмет на Министерския съвет самостоятелно да ги похарчи, това са излишъци. Днес се говори, че те са в рамките на 38,5% от брутния вътрешен продукт, при положение че 40% е тази граница, която е приемлива за цените на Европейския съюз да се харчат. Това е един лимит, който се смята в рамките на нормалното.
Всички тези Ваши партизански изказвания, просто е срамота! Отдавна съм си… (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Вижте сега, колежке Фидосова, много е спорно кой от коя страна е. Защото той тръгна точно от тия партизани от едно време, мина през какви ли не политически партии, а сега плюе там, откъдето е тръгнал.
Както и да е! Искам да кажа, аз правя реплика, че това, което се говори по отношение на числата, не е вярно. При всичките ми уважения към колегата Шопов, аз го уважавам като колега, но не искам тук да се говорят лъжи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Явно колегата не е наясно с моя политически път, но това не е толкова важно.
Имаше обаче нещо много ценно в неговата реплика: той призна, че фискалният резерв е събиран през времето на три правителства последователно едно след друго. Това потвърждава моите думи, че това не е заслуга на тройната коалиция. Този резерв беше събиран през времето на три правителства въпреки тези правителства. Той не можеше да не се събере.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Хей!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Той можеше да бъде по-голям, той можеше да бъде много по-голям, ако не беше толкова много откраднато, ако не беше направена толкова лоша приватизация, ако не беше толкова потрошено, ако не беше съсипана българската реална икономика, за да достигне до това положение и ниво.
Моето изказване преди малко и сегашната ми реплика са: престанете да си приписвате несъществуващи заслуги! Престанете да повтаряте тази непрекъсната лъжа, че тройната коалиция и вашето правителство, вашето управление сте събрали 10-11 или колко милиарда фискален резерв, а сега, видите ли, това управление го било потрошило.
Моето изказване е за това и апелирам да бъдете по-реални, по-скромни и да престанете да върлувате в залата, така както правите и днес!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих помолил госпожа Стоянова и господин Горанов да обърнат внимание на въпроса, който ще поставя. Той е във връзка с § 14 от законопроекта.
Стана дума вече, че той дава право на министъра на финансите по решение на Министерския съвет да емитира държавни ценни книжа в размер до 2 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута, при условията на последваща ратификация.
Въпросът ми е и към колегите от Бюджетната комисия, и към колегите от пленарната зала: не считате ли, че най-малкото този текст се разминава с изискванията на чл. 84, т. 9 от Конституцията? Тя изисква да се дава съгласие за сключването на договори за държавни заеми от Народното събрание.
Както е записан текстът, очевидно се очаква Народното събрание да бъде поставено пред свършен факт – след емисията да се иска ратификация. Разбира се, емитирането на дълг към капиталовия пазар е своеобразно сключване на договор за държавен заем. Това е поемане на официално задължение от българската страна да изплати определен кредит, който тя ползва.
Съзнавам също, че да се говори предварително и за момента, и за сумата, и за валутата, и за условията за емитиране на ценни книжа не е леко. Това е достатъчно деликатна и конфиденциална материя.
Господин председател, при всички случаи считам и бих помолил за коментар госпожа Стоянова – предполагам, въпреки че е на последния ред, чува това, което казвам. Специално този параграф изисква и предполага участието на министъра на финансите в дискусията по него.
Не считате ли, че по-коректният запис на този параграф (в края на текста) би бил не „при условията на последваща ратификация”, а „при условията на чл. 84, т. 9 и чл. 85, т. 8 от Конституцията на страната”, която т. 8 предвижда ратификацията.
Без да искам да съм лош пророк, такъв текст създава потенциална възможност за атакуването му и от конституционна гледна точка. Никой няма интерес да се разгаря такъв вид спор около един достатъчно сериозен държавен приоритет.
Госпожо Стоянова, бих помолил да кажете обсъждано ли е в Бюджетната комисия това правомощие, което се дава? Считате ли, че има основания за вглеждане в записа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Михалевски, заповядайте за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колкото и тривиален да изглежда текстът на § 6, той наистина предизвиква много въпроси. С по-нататъшните текстове новият държавен дълг, който може да поеме държавата през следващата 2011 г., възлиза на 3,9 млрд. лв. Когато съотнесем към него разходите, необходими за финансиране на планирания 2,5% касов дефицит, което прави малко над 1 млрд. 900 млн. лв., сами виждате, че в допълнителния дълг има буфер, както обичат да се произнасят някои наши колеги, от 2 млрд. лв.
Възниква въпросът обаче каква е целта на политиката да задържим нивото, разписано за фискалния резерв от 4,5 млрд. лв., в актуализирания бюджет за 2010 г.? Ако си спомняте, през лятото непрекъснатото намаляване на фискалния резерв будеше много тревоги. Тогава беше записано числото 4,5 млрд. лв.
Междувременно обаче правителството започна да емитира вътрешен държавен дълг, който вече надхвърля 750 милиона и вероятно до края на годината ще стане 1 млрд. лв. Ако забелязвате, фискалният резерв през последните месеци задържа, дори от известни приходи от Европейската комисия вдигна по едно време нивото си. Към 30 октомври т.г. е 6,4 млрд. лв. Какъв ще бъде крайният резултат към 31 декември т.г. предстои да видим.
Ако съберем обаче числата, излиза, че освен този буфер от 2 млрд. лв. по поемането на нов дълг, поне към момента до числото 4,5 млрд. лв. съществува още 1 млрд. 900 млн. лв. – параметър, който може да бъде усвоен. Тук възниква въпросът: какво се готви да прави правителството? Сценарий „А”: 1 млрд. 900 млн. лв. дефицит до днес за тази година да бъде увеличен двойно до края на годината, тоест да изпълним още тази година пода от 4,5 милиарда дефицит, който сме планирали? Сценарий „Б” е по-вероятен: да си дадем допълнителен резерв без да разпишем политики и без ясни намерения. Забележете, за първи път през Закона за държавния бюджет от последните години на предното управление, когато се разписваше, че щом има различни приходоизточници, които надвишават планираните разходи, правителството взема санкцията на Народното събрание, сега такива няма. Следователно моят извод е, че правителството се готви и си оставя много резерви, с които да маневрира в една изборна година.
Тук е моментът да припомним, защото имаше апел да се говори истината, как се е движил фискалният резерв. Месец юни 2001 г. фискалният резерв е бил 1 млрд. 990 млн. лв. – това е краят на правителството на ОДС. Месец юни 2005 г. фискалният резерв е бил 4 млрд. 670 млн. лв. – това е в края на управлението на господин Сакскобургготски. Месец юни 2009 г. фискалният резерв е 8 млрд. 234 милиона.
Кой каква заслуга има? Разбира се, времената са различни, но е много важно да натрупваш, а не е толкова важно как да дебатираш как да разходваш и да намаляваш нивото на фискалния резерв.
Ние сме „против” това число и искаме обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, радвам се, че господин Пирински и господин Михалевски успяха да върнат добрия тон в залата и да се опитаме да работим по параграфите, които гледаме, а не да коментираме семейни и други проблеми и да се връщаме отново и отново към съществуващи и несъществуващи грехове на минали, сегашни и бъдещи хора.
Искам да коментирам § 11 и най-вече ал. 1, която е свързана със средномесечния размер на доходите по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2011 г. Той остава за трета поредна година на 350 лв. За трета поредна година при инфлационни процеси, при забелязващи се доста сериозни проблеми, свързани с доходите на цялото българско общество – да се надяваме, че икономиката вече е тръгнала по-нагоре и ще се стабилизира – ние оставяме семействата с деца в много деликатна ситуация.
Аз съм повече от сигурна, че когато казваме неща, свързани с фактите, вие няма да ми противоречите и няма да ме обвините в лъжа, защото аз смятам, че по-надолу това, което е свързано в чл. 2, няма да може да се случи в 2011 г. предвид излизането от кризата, параметрите, които са заложени, въпреки че ние предложихме в приходната част на бюджета 127 млн. лв. в повече, които да бъдат насочени целево към определени групи от населението. И понеже тук се казаха много неща, аз ви моля, колеги, да чуете няколко неща, които няма да могат да се случат, но ние ги свършихме, и да коментираме точно тази граница за достъп на 350 лв. на член от семейство по Закона за семейни помощи за деца.
Тази най-омразна тройна коалиция увеличи срока за платено майчинство от 135 дни на 410 дни. Увеличи размера на отглеждане на дете от 1 до 2 години от 130 лв. на 240 лв. Увеличи три пъти размера за еднократна помощ при раждане на второ дете от 200 лв. на 600 лв. Увеличи два пъти размера на добавките за отглеждане на дете от 15 лв. на 35 лв. Увеличи 2,7 пъти детските добавки за близнаци – от 18 лв. на 52 лв. 50 ст. Увеличи достъпа за получаване на детски добавки – това, което казвам, че чл. 1 на § 11, от 200 лв. на 350 лв. Въведе се еднократна помощ при раждане на близнаци – по 1200 лв. на дете. Майките студентки придобиха правото на еднократна помощ от 2880 лв. Въведоха се 15 дни платен отпуск за бащата след изписване на детето от родилния дом. Въвежда се възможност бащите да ползват майчинския отпуск след шестия месец на децата, ако майката започне работа. Увеличиха се два пъти добавките за деца с трайни увреждания – от 36 лв. на 72 лв., без да има доходен критерий. Увеличиха се годишните средства за месечни добавки на деца от 200 милиона на 411 милиона. Увеличи се размерът на месечната помощ за отглеждане на деца с трайни увреждания от 260 лв. на 409 лв. и от 323 лв. на 525 лв. в зависимост от процента на увреждане на децата. Успешно се реализира за първи път в Република България европейска програма в подкрепа на майчинството, в която безработни жени или жени в предпенсионна възраст, можеха да отглеждат децата тогава, когато майката пожелае да се върне на работа.
Има още много неща, които мога да ви кажа.
В резултат, уважаеми колеги, това, от което всички ние се притесняваме, коефициентът на раждаемост от 9% стана 10,2% или промила на хиляда. Така че искрено ви пожелавам на края на вашия мандат това да го кажете и вие, да постигнете такива резултати.
Но, настоятелно ви моля границата за достъп, за получаване на това, което сте определили и което стои вече трета година като стандарт, да я повишим. Аз мисля, че една граница на достъп от около 400 лв. ще бъде нормална, ще се включат повече семейства с деца и ще дадем глътка въздух на семействата, които отглеждат децата си в нашата страна в период на криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Масларова, имах чувството, че това, което прочетохте, беше взето от онова или е същото, което сте чела на някой от пленумите на вашата партия. Тук спокойно можехте да кажете: „Другари, нашата партия направи това, това, това и това”.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Ами, направихме го.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Като че ли не говорим за Бюджет 2011, а вие правите отчет за това, което сте направили. Ако бяхте направили всичко така, както го чувствате и както считате, че сте го направили, нямаше да достигнете с ДПС еднакъв брой депутати – около 40, както ви предричахме в миналото Народно събрание. Така че за това, което сте направили, няма нужда нас да ни убеждавате колко е. Колко сте направили хората го оцениха и дадоха резултата.
Но, всъщност, трябва да сте доволни, че не управлявате в момента, а прехвърлихте горещия картоф на други политически сили. Защото, ако управлявахте вие, можете да бъдете сигурни, въпреки това, което сте направили, че хората сега щяха с камъни да ви бият. Накрая най-нахалното беше, че сте вдигнали и раждаемостта. Имаше някога един виц, когато Тодор Живков се шегуваше и казваше: „И деца ще им направим”. Та вие казахте, че сте вдигнали раждаемостта на 1,2 на хиляда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Шопов, с цялото ми уважение към Вас, аз няма да използвам начина, по който Вие се изказвате. Това, което аз казах тук, са неща, които можете да прочетете навсякъде, можете да ги видите в нормативните документи, които в момента вие, като управляващи, плащате, и което е отчетено в националната статистика.
Не аз съм вдигнала раждаемостта, а политиките, които са направени в подкрепа на семействата в България за тези четири години, колкото и да са малко, защото аз считам, че това е малко за семействата с деца, те доведоха от 64 хил. бебета, родени през 2005 г., в 2009 г. родените деца да бъдат 82 хиляди. Така че това е добър показател. И нека се насочим натам. Това, което е добро, е свършено и е добро. Да продължим внимателно експертно, компетентно напред, а не да си хвърляме такива реплики, които мисля, че сриват авторитета не само на тези, които излизат на трибуната, а на всеки един от нас.
Предполагам, че всички вие държите да сте хора със самочувствие и авторитет тогава, когато се явявате пред избирателите, без значение от коя политическа партия са, защото в крайна сметка те са българите, и българските семейства, и нашите деца в нашата България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Господин Найденов, заповядайте за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател, една от неласкавите характеристики на сегашното издание на българския парламент е отсъствието на реален дебат – отсъствието на сблъсък на позиции, на аргументи, нежеланието на мнозинството, казвам го с огромно съжаление, да оспори тези на опозицията, да защити позициите си, да представи допълнителни аргументи. Наблюдаваме това и днес, когато обсъждаме един от основните закони, може би сред най-важните решения на Народното събрание в рамките на текущата календарна година.
Отсъствието на министри се превръща вече в постоянна характеристика на взаимоотношенията изпълнителна власт – законодателна власт.
Господин председател, обръщам се към Вас с настоятелната молба като човек, който не просто председателства днешното заседание и не просто стои тук, за да дава думата, а като човек, който определя реда за протичане на заседанието. Ставаме свидетели на важни въпроси – фискален резерв, обсъждат се въпроси, свързани с допълнителния държавен дълг. Става дума за колосални суми – 3,9 млрд. лв. допълнителен държавен дълг, нови възможности за харчене на пари от фискалния резерв – 2 млрд. 200 млн. Поставят се остри въпроси, свързани със социалната политика, със защитата на хората, с подпомагане на хората. Тук до едно време стояха ресорните министри, отбелязаха някакво присъствие, тръгнаха си без да вземат думата и без да кажат и един аргумент в защита на предложението, което са направили от името на правителството.
Разбирам нежеланието на колегите, макар че не го оправдавам. То е право на народните представители. Но правото на народните представители да не вземат думата трябва да бъде компенсирано със задължението на министрите. Всичко това определя отговорността на управляващите. Аз се опасявам, че в случая тя е сведена далеч под санитарния минимум по отношение на държавния бюджет.
Моля ви, поканете най-малко министъра на финансите да дойде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви. Ще го взема предвид.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите с оглед направените коментари и възражения от народните представители Миков, Пирински, Михалевски и Масларова по параграфи 6, 11 и 14.
Първо подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който комисията подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 73, против 28, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който комисията подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 95, против 27, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 7 до 10 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 128 народни представители: за 96, против 22, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който комисията подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 93, против 24, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 12 и 13, които комисията подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 98, против 31, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Господин Пирински – процедура по гласуването.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, преди да подложите на гласуване § 14, предлагам да поканите министъра на финансите да обясни защо внесеният текст е в противоречие с Конституцията – чл. 84, т. 9. Очевидно текстът, така както е представен, предвижда ратификация от Народното събрание. Тоест министърът добре разбира, че е необходима санкция на Народното събрание за емитирания заем, но в същата степен важи изискването на Конституцията, преди да се пристъпи към сключването на този заем, да се даде разрешение от Народното събрание.
Така че моля Ви, господин председателю, тъй като иначе пленарната зала ще изпадне в риска да гласува за текст, който да постави министъра под преките удари на нарушител на Конституцията! Добре е да чуем какви са съображенията да ни се предложи текст, който нарушава Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дянков, желаете ли?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, текстът не нарушава Конституцията. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, който комисията подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 87, против 33, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има предложение § 15 да отпадне – от народните представители Димитър Главчев, Валентин Николов и Борис Грозданов, което е оттеглено на заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. Поетият дълг от общините от Фонда за органите на местно самоуправление в България „ФЛАГ” ЕАД и поетият дълг от общините по линия на „Кредитно споразумение за структурен програмен заем, България съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013, между Република България и Европейска инвестиционна банка” не се включват в обхвата на разпоредбата по чл. 12 от Закона за общинския дълг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 15, така както е по доклада.
Гласували 121 народни представители: за 95, против 19, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има предложение на народния представител Любен Татарски за нов § 15а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни предприятия и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативни програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”, одобрени от Европейска инвестиционна банка в съответствие с изискванията на „Кредитно споразумение за структурен програмен заем, България съфинансиране на фондовете на ЕС 2007-2013, между Република България и Европейска инвестиционна банка” може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за Българската банка за развитие.
(2) Средствата на централния бюджет по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.
(3) Условията за предоставяне и обслужване на заемите и средствата по ал. 1 и 2 се определят със споразумение между Министерството на финансите и Българската банка за развитие, одобрено от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 по доклада на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 94, против 15, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 16 има предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. (1) В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти, съгласно Приложение № 9.
(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране с външни държавни заеми или държавно гарантирани заеми на инвестиционни проекти, които не са включени в приложението по ал. 1.
(3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ размер до 40,1 млн. лв.
(4) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет ще издава гаранции от името и за сметка на държавата под формата на гаранционни депозити, съгласно § 16 в общ размер до 60 млн. лв.
(5) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на заем с държавна гаранция на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с Международна банка за възстановяване и развитие, в размер до 250 000 000 лв., по проект за Стабилизиране на железопътната инфраструктура в периода 2009 – 2011 г., включен в Приложение № 8 към § 16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., при спазване на Закона за държавните помощи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 17 по доклада на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 16, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 18.
Гласували 121 народни представители: за 100, против 15, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 18 има предложение на народния представител Любен Татарски.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19:
„§ 19. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2011 г., е 3,9 млрд. лв.
(2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2011 г., е 0,46 млрд. лв., в т.ч. гаранционни депозити по § 17, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Може би е добре вносителите или госпожа Стоянова и господин Вълков да кажат кое налага да увеличим тавана на възможния за поемане дълг с 400 милиона. Не става въпрос за 40 или 400 лв.!
Правителството е предложило един по-нисък таван – 3,5 милиарда и изведнъж народни представители от мнозинството предлагат 3,9 милиарда да стане таванът за сметка на намалените гаранции с 400 милиона. Кое налага? За какво? Къде?
Бюджетът, когато е внасян на първо четене и са определяни разходите – те са правени на тази база. И изведнъж 400 милиона отгоре – таван за новия държавен дълг. Кое налага тези 400 милиона? За какво са?
Ще е добре или министърът, или някой от вносителите да каже това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Миков, това предложение е свързано с изменението на § 17, който ние преди малко гласувахме.
Изменението в този § 17 трансформира държавно гарантирания дълг на БДЖ в субсидия за БДЖ, а дългът при условията на Световната банка, така както се договаряше неговото отпускане, трябва да бъде взет от държавата. Той не може да бъде държавно гарантиран, а взет от държавата и предоставен на БДЖ като държавна структура. Това наложи трансформирането на този дълг от държавно гарантиран към БДЖ в държавен. Това е последицата – в тези цифрички – „3,5” на „3,9”! (Реплики на народния представител Михаил Миков от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо Стоянова, за обяснението.
В ал. 5 са предвидени тези 250 милиона по Проект за стабилизиране на железопътната инфраструктура в периода – ясно, а другите 150 милиона? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 118 народни представители: за 5, против 31, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 19 в редакцията на комисията. Гласуваме § 19!
Гласували 116 народни представители: за 93, против 16, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 19 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. Максималният размер на държавния дълг към края на 2011 г. не може да надвишава 14,6 млрд. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20 в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 95, против 15, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 20 има предложение на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Асен Гагаузов, Атанас Мерджанов и Петър Мутафчиев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Асен Гагаузов, Атанас Мерджанов и Петър Мутафчиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 22, против 89, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 20, който става § 21, съгласно доклада на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 94, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 21 до 25 включително, които стават съответно параграфи от 22 до 26 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера от 21 до 25 включително по вносител, които съгласно доклада на комисията стават съответно параграфи с номера от 22 до 26 включително.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 26 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
„§ 27. (1) Наличните в края на 2010 г. средства по банкови бюджетни и депозитни сметки на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка се превеждат служебно от банката до 31 декември 2010 г. по сметка на централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка, съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Преведените суми по ал. 1 се отчитат по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и централния бюджет за 2010 г. като трансфер – вноска за централния бюджет.
(3) При изготвянето и внасянето по реда на чл. 41 от Закона за устройството на държавния бюджет, съответно на чл. 30 от Закона за здравното осигуряване на отчетите за изпълнението на държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. сумите по ал. 2 се отразяват отделно от отчетените суми на трансферите по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.3 и т. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
(4) Неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. може да се финансира за сметка на централния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В ал. 1 препратката е към чл. 39, ал. 2. На микрофоните се чу 49, грешка е.
За изказване – д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! От Синята коалиция няма как да подкрепим това предложение, защото само преди няколко дни – мисля, че беше малко повече от седмица, по един уникален начин цялото Народно събрание се обедини и всички стигнахме до общото решение: средствата, които са събрани от здравноосигурителни вноски, да бъдат изразходвани за политики в сферата на здравеопазването. Част от тези средства влизат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тази година, да кажем, за първи път има трансфер към Министерството на здравеопазването, но смисълът отново е, че тези пари отиват за здравеопазване. В случая обаче средствата, които в продължение на десет години са събирани от повече здравноосигурителни вноски, отиват в републиканския бюджет и могат да бъдат изразходвани по други начини, различни от тези, които са свързани с политиките в сферата на здравеопазването.
Втората причина да гласуваме против – защото това си е чиста национализация на средствата, събрани от българските граждани като здравноосигурителни вноски. Аз разбирам господин Шопов да направи такова предложение, но вие сте интелигентни хора. Очаквал съм съвсем други предложения от ваша страна.
Третата причина, поради която не виждам смисъл изобщо да бъде обсъждано това предложение, е това, което каза министър Дянков от тази парламентарна трибуна на 2 септември 2010 г. След дълги опити да се дебатира какво се е случило със средствата, които са събрани в преходния остатък, къде са отишли, колко пари от тях са изразходвани, той изнесе подробна информация, в която каза следното нещо:
„Уважаеми народни представители! В заключение, през всичките тези години – от 2000 г. насам”, забележете, „през всичките тези години – от 2000 г. насам, резервът на Касата не е пипан, в която и да е година. В годините, в които тя е на дефицит, този дефицит е бил покриван със средства от републиканския бюджет. Нашето правителство не е харчило пари от резерва на Касата за покриване на каквито и да било други разходи, няма и да го направи.”
Това е на 2 септември 2010 г. Не е минало много време и аз наистина съм мислил, че никога няма да го направите. Излиза, че някой е излъгал от тази парламентарна трибуна – нещо, което не трябва да се прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Доктор Желев, имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители, колеги! Ние също няма да подкрепим този текст.
Какъв е смисълът сега?! Какво правим?! За първи път има толкова много пари за здравеопазване и за първи път можем да направим много неща в здравеопазването. Хайде, можете вие да ги направите. Защо не ги правите?
Каква е целта на заниманието? Колегата Шарков каза: национализация. Аз ще кажа: конфискация – вземаме едни готови пари, с които можем да решим много политики в областта на здравеопазването за следващата 2011 г., и ги вкарваме в общия бюджет. Сигурно и там има нужда, но защо с парите от здраве? Защо с нашите пари за здравеопазване? Това – първо.
Второ, веднъж правите трансфер от Здравната каса към Министерството на здравеопазването – пак с пари от здравноосигурителни вноски. Направих консултация със заместник-министър Горанов. Действително истината е някъде по средата, в смисъл, че както е записан текстът в Закона за бюджета на НЗОК - § 5, е некоректно представен от вносителя, защото там се казва, че се покриват държавно делегираните дейности. Коректният текст би трябвало да бъде „част от държавно делегираните дейности”. Но сте ни заблудили. Така ли е, госпожо Стоянова? Така е, за съжаление! Затова всички сметки, които правим тук, не излизат.
Но това не е коректно спрямо нас и спрямо Вас, като вносителите трябваше най-малкото да признаят грешката. Аз поемам ангажимента след време или след няколко дни да внеса поправка в Закона бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да се изяснят нещата.
Сега предлагате допълнителните средства, които са натрупани, да минат в големия резерв, в бюджета на държавата.
В същото време най-вероятно догодина, дано изпълните онази програма от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в която ако не закъснеете, ако не стане някакъв гаф, дано не става, ще има много сериозни апарати, които ще помагат много за диагностиката и лечението на пациентите, но ще струват изключително скъпо. Кой ще плаща?
И сега с една методика на Министерството на здравеопазването за заплащане на изследванията и дейностите към различни направления в медицината парите не стигат. Вие вземате готови пари и казвате в ал. 4 на текста, който се предлага, че ако догодина се случи нещо с бюджета на Касата, бюджетът на държавата ще го подпомогне. Защо? Какъв е смисълът, господин министър?!
Не виждам логика във всички тези действия. Затова ви предлагам – всъщност това едва ли може да се случи вече – но по-добре беше да формираме един голям резерв на Националната здравноосигурителна каса и при определени политики, подготвени от Министерството на здравеопазването, да има възможност през следващата година да ги финансираме. Можехте да вкарате и тъй наречените диагностично свързани групи. Но това няма да се случи, за съжаление.
И пак ще си задаваме въпросите защо болниците затъват, защо болниците имат дългове и защо тези или онези клинични пътеки са недофинансирани, при положение, че имаме готови пари. Никаква логика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Желев, Вие сте доктор и е съвсем нормално да искате всички пари да бъдат вложени в здравеопазването. Аз обаче ще Ви кажа няколко цифри. Те представляват разходите за здраве, извършени от Националната здравноосигурителна каса: през 2008 г. – 1 млрд. 745 млн. лв. – най-хубавата година. Нали така я окачествихме днес!
ХАСАН АДЕМОВ: (ДПС, от място): Да, но тогава вноските бяха 6%!
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма значение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как така да няма значение?!
МЕНДА СТОЯНОВА: Изслушайте ме, господин Адемов. През 2009 г. – 1 млрд. 750 млн. лв. Вноската през 2009 г. вече е 8%, но 2% от нея не ги давате за здравеопазване. През 2010 г. – 2 млрд. 036 млн. лв. За 2011 г., без тези 340 млн. лв. трансфер – 2 млрд. 290 млн. лв., или 500 млн. лв. повече от 2008 г., без трансфера. И сега още 1 млрд. 500 млн. лв. натрупани във времето искате също да бъдат дадени. Кога? През 2011 г.? Тоест в 2011 г. вместо да се похарчат 2 млрд. 630 млн. лв., да похарчим 4 милиарда, за това ли пледирате Вие?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – д-р Желев.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ (КБ): Госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа! Госпожо Стоянова, права сте за сметките, така беше, но с едно малко уточнение – че двата процента бяха взети като решение през 2008 г. и се натрупваха през 2009 г. Нямаше как да ги харчим. Добре, че не сме ги харчили.
Аз не пледирам всичките пари да ги дадем ей сега, в момента. Аз казах: има политики, които първо трябва да намерят законовата си част или нормативната уредба в здравеопазването, дори и след разширяване на пакета на Здравноосигурителна каса, което във времето ще се разтегли. Защо трябва тези големи пари да ги вкараме в бюджета, като може да ги държим за здраве?! Това е целта на заниманието. Не да запишем сега още 1 млрд. 400 млн. лв., но да знаем, че имаме резерв! Защото догодина ще изревете и ще видите към м.май, че с онези глупости, които направихте - казвам още веднъж „глупости” - прехвърлянето на медикаментите за онкозаболявания за Здравната каса. Абсолютен хаос! Но организиран хаос! Ще видите какво ще се случи догодина през м. март! Запомнете ми думите. И дано съм лош пророк. Но средствата за тези медикаменти ще свършат към м. май. Ще си говорим малко по-късно, ако искате.
Никога не съм казвал „Дайте ги сега, веднага!” Напротив, нека да направим сериозен резерв, защото има какво да се подготви в системата за здравеопазването като нормативна база, която да обоснове после финансовите възможности за тяхното осъществяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Желев.
За изказване има думата Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Желев малко омекна накрая – „не всичките пари, а поне малка част от тях, постепенно да ставало това”. Вие май че се вслушахте в разумни доводи. Въпросът обаче е до размера.
По другият въпрос, но те се смесват двата въпроса, за така наречените – не случайно подчертавам и натъртвам - „така наречените пенсионни фондове”. Все пак някои се съгласиха на 100 млн. лв. в крайна сметка. И там явно доводите на финансовия министър и на мнозинството са сериозни и разумни. Само че това не пречи от така нареченото „ляво” и така нареченото „дясно” да продължават със заблудите и да продължават да ни облъчват с митови легенди, които в тази материя, твърда сложна за разбиране, много често могат да накарат хората да се объркат и да повярват, че те са прави.
В единият случай се касае за пари за здравеопазване, за които възраженията от двете страни – така нареченото „ляво” и така нареченото „дясно”, били едва ли не свещени пари, предназначени за здравеопазването, защото за това се плащало и затова, видите ли, те не трябвало да се пипат на нищо на света и по силата на никакви причини.
Ние чак сега гласувахме такъв закон, под натиска, който вие от доста време осъществявате. Досега това са пари, които се намират в резерва и не работят. Това е простото обяснение и които в този тежък момент за държавата и за фиска могат да бъдат включени и да бъдат използвани по предназначение и ефективно. И това предназначение е да се влеят и да бъдат използвани от бюджета, както е предвидено и както ще го приемем.
Що се касае до другия въпрос – за така наречените пенсионни фондове, мисля, че ние от „Атака” първи в България от парламентарната трибуна, когато се гледаше бюджетът на първо четене, започнахме да повдигаме завеската, за да покажем каква е истината за тези пари. В това отношение ние ще продължим за голям ужас и за голяма неприятност за така наречената Синя коалиция. (Реплика на Ваньо Шарков). Темата се смесва – и за едните, и за другите. На тези пари трябва да им дойде редът и да бъдат върнати там, където им е мястото, а не в знайни и незнайни частници. Това не са частни пенсионни фондове, а лица, на които тези пари са дадени за оперативно управление, обществени пари, които започнаха при едни хора в 2000 г. – в края на управлението на Иван Костов, да бъдат отправяни, да се събират и акумулират там. И днес никой не може да каже в какъв размер са те.
Днес никой не може да каже в какъв размер са. Говори се, че били над 3 милиарда. Дали тези пари са в България, дали са в чужбина? В какъв размер, какъв контрол се оказва върху тях, не са ли са се облагодетелствали някои, които ги държат, и които оперативно ги управляват? Това са въпроси, въпроси, въпроси, които ние оттук нататък непрекъснато ще поставяме и ще търсим отговорите им.
Това е началото – да се даде верен отговор за парите, които са уж за здравеопазване, но не се направи втори стълб, и трети стълб трябваше да има, те не се осъществиха Те бяха предназначени за това, и като тези планове не се осъществиха, схемите, които трябваше да бъдат изградени – нормално е да идат там, където най-добре ще ги използват в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Ваньо Шарков – първа реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам, че е излишно да давам възможност още три минути от парламентарната трибуна да се говорят подобни неща.
В крайна сметка не може така да се говори. Едни пари, които били някъде, ама никой не знаел къде са и никой не знаел колко са. От тази трибуна министърът на финансите ви каза колко са – 1 млрд. 340 бяха тогава, когато се говореше, може би ще станат 1 млрд. 400. И са в БНБ. Как да не се знае къде са?!
Ако не знаете къде са, слушайте поне, когато министърът на финансите говори, при положение, че толкова силно го подкрепяте. Няма проблем това си е ваше решение, ваша политика.
Прочетете за какво става въпрос. Какви пенсии? Тук става въпрос за Националната здравноосигурителна каса. Става въпрос за пари, които са събрани от здравноосигурителни вноски от българските граждани. Нали чухте какво каза и госпожа Стоянова. Вдигнаха вноската от 6 на 8%, 2% тройната коалиция ги задели в БНБ. Къде бяхте в предния парламент?
Не може да се говори по този начин! В крайна сметка е обидно за всички народни представители, които разбират за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Господин Шопов, към Вас имам три въпроса.
Първо, Вие говорител на министъра на финансите ли се явявате днес? Вместо министърът да стане и да обясни защо се прави това предложение, Вие обяснявате от негово име.
На второ място, Вие правите ли разлика между здравноосигурителни вноски, между пенсионни фондове, допълнително пенсионно осигуряване?
Трето, направеното предложение според мен е пладнешки обир. Натрупаните средства от здравноосигурителни вноски да се прехвърлят по сметка на централния бюджет – какво означава? Подкрепяйки това предложение казвате ли, че спираме реформата в здравеопазването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Янева, тук не става въпрос кой е говорител на министъра и кой представлява неговите идеи. Той си е внесъл бюджета. Става въпрос, че по Правилника и според процедурата, и според Закона за държавния бюджет, ние обсъждаме тези предложения, дебатираме ги и всеки може да каже своето мнение. Това беше моята реплика и това казах.
Колкото до господин Шарков, изрично отграничих едните суми от другите суми – тези, които са отнесени за управление от частници или от частни лица от тези, които са за здравно осигуруване. Изрично на два пъти направих това ограничение.
Когато говорих, че не се знаят къде са определени пари и определени суми, аз говорих за тези пари, които Вие наричате, че представлявали частните пенсионни фондове. Действително има разчетено колко да се държат в страната и колко могат да се изнесат в чужбина Има изнесени, ако не Ви е ясно, говоря за парите за пенсионно осигуряване – тези, които са в чужбина. Говорих, че не се знае срещу каква доходност, какви инструменти. Така че недейте да спекулирате. Когато говорих тези неща, говорих във връзка с парите, защото двете теми се смесват по този текст. Затова направих изрично ограничение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви госпожо председател!
Господин министър, колеги! Това е текстът, с който казваме последно сбогом на парите от големия резерв на Касата. Изпращаме ги официално, ясно къде, но не знаем за какво ще се харчат тези пари. Изпращаме ги във фискалния резерв на държавата.
На пръв поглед мотивите са сериозни. Необходима е финансова стабилност, против която не съм чул някой в това Народно събрание да се обяви. Всеки е затова да има финансова стабилност в държавата, защото без нея няма нищо друго. Това на първо място.
Освен това обаче възниква естественият въпрос – защо финансовата стабилност на държавата трябва да се крепи на здравноосигурителните вноски? Няма ли други начини това да се постигне? Това са целеви средства, това са пари за здраве, това са пари, които са отделени от работодатели и от държавата, от всички осигурени, от самонаети и т.н.
Уважаеми колеги! Господин министър, направих си труда да сметна колко са тези пари, защото има различна информация и никъде не е обявена тази информация колко са тези пари.
Сега ще прочета едни числа и се надявам да ме опровергаете, ако не са верни, за да разберем кои са верните числа. Защото тези числа, които ще прочета, са от отчетите, от решенията за отчети на бюджети на Националната здравноосигурителна каса.
Ето какво казват те: 2008 г. – 426 млн. 300 хил. преходен остатък; 2009 г. – 455 млн. 400 хил. заедно, в т.ч. с 240 милиона от оперативния, малкия резерв, които не са изхарчени; 622 млн. 700 хил. – 2010 г. след актуализацията. Преди актуализацията тези пари са били 829 млн. Тази година със сегашния бюджет приемаме за Националната здравноосигурителна каса за следващата година 340 млн. трансфер към Министерството на здравеопазването плюс 100 млн. за неизплатени задължения. Да кажем тези няма да ги включим, но ако не ги включим, тези пари, господин министър, са 1 млрд. 504 млн. 400 хил., а ако включим тези 440 милиона стават 1 млрд. 944 млн. 400 хил. Верни ли са тези цифри господин министър или не са верни? Ако не са верни, заповядайте и ги опровергайте!
На следващо място, след като държавата има нужда от тези пари, бъдете така добри, министерството и управляващото мнозинство, да оформите този резерв като заем, както казаха днес някои от експертите, които дълги години се занимават със здравно осигуряване. Оформете ги като заем. Да кажем не с лихвения процент, който е за осигурителни вноски в този лихвен процент плюс 20%-ни пункта, с някакъв друг лихвен процент.
Върнете главницата с лихвата. Седнете с Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, след като имате нужда сега от тези пари, върнете главницата.
Господин министър, тези пари винаги са били за здравно осигуряване. Тук приехме закон, който казва, че всички здравноосигурителни вноски ще се харчат за здравето. За какво ще се харчат тогава тези пари? Коя е вярната истина? Тази, която премиерът изрече преди близо два месеца, като каза, че всички пари от здравни осигуровки отиват за здраве, или това, което правите сега? Кажете коя е вярната теза? В противен случай излиза, че Вие говорите едно, а премиерът говори друго. Всички български граждани чакат отговор на тези въпроси, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Законите не са на особена почит в това мнозинство. Това мнозинство не уважава законите и те очевидно нищо не означават за него, нито те, нито Българската конституция. Пример за неуважение и нарушаване на законите е днешния дебат и неговият краен продукт бюджета на Републиката за следващата година.
Днес бяха погазени няколко закона само в сектора здравеопазване – Законът за здравното осигуряване, Законът за устройството на държавния бюджет, Законът за Националната здравноосигурителна каса. Тук обаче стигаме до един нов връх, а именно нарушава се закон, който беше приет буквално преди две седмици.
Аз предупредих тогава от тази трибуна господин Шарков, че ще бъде употребен – той и колегите от Синята коалиция, които внесоха законопроекта, според който парите на българските граждани за здраве трябва да се използват само за здраве. Здравните вноски – само за здравноосигурителни плащания.
Днес, с този текст, за втори път се нарушава този закон. Един закон, който беше подкрепен единодушно от опозицията, от подкрепящите мнозинството партии и от самото мнозинство, за който гласуваха всички депутати на ГЕРБ. Обяснете ми какъв е този парадокс. Тук има много народни представители, които се обиждат, когато се използват думите, че не говорят истината, че лъжат, но как, по какъв начин може да бъде охарактеризирано едно поведение, според което преди три седмици в закон, гласуван от парламента, мнозинството казва, че парите на българите за здраве ще се харчат за здраве и сега с тези пари за втори път, в този бюджет се случва нещо различно. Това е лицемерие, уважаеми дами и господа от мнозинството! Това е лицемерие!
Законодателният процес за съжаление все повече започва да прилича на оперетен спектакъл. Днес, част от изказващите се колеги предрекоха на представители на мнозинството, бъдеще в оперетата, явно това бъдеще ще бъде и политическо, защото наистина парламентът се превръща в оперета. Парламентът се превръща в цирк, в който думата на никого нищо не означава, в който приетите закони се нарушават от тези, които са ги гласували, буквално няколко седмици след тяхното приемане. В случая главен герой в тази оперета са именно парите на българските граждани за здраве.
Тук ние с господин Адемов получаваме най-накрая отговор на въпроса: къде са парите? Питаме от началото на тази година, да, питаме: къде са парите, ние с Вас, господин Адемов, най-често от тази трибуна?! Оказа се обаче, че сме дърпали дяволът за опашката, защото на нашите въпроси: къде са парите, виждаме този отговор, който ни дава господин Дянков, който ни дава правителството, внесло този бюджет, който ни дава мнозинството, а именно то казва, че парите на българите за здраве вече няма да се изразходват за здраве, а за всичко останало, което се счете за нужно, за запушване на всякакви дупки и ями в държавния бюджет.
Ситуацията наистина е изключително тревожна, защото искам да ви припомня, че онази нощ, ние с вас приехме Закона за Националната здравноосигурителна каса, всъщност бюджета за следващата година. С него направихме втора актуализация на бюджета на Касата за тази година. Този бюджет, в който още днес се откриха много несъответствия, със сигурност ще се наложи да бъде актуализиран. Питам тогава: от къде ще вземете пари за актуализация на бюджета за следващата година? В текста тук е записано, че неизпълнението на приходите по бюджета на НЗОК за 2011 г. може да се финансира за сметка на централния бюджет. Само неизпълнението на приходите! А лошо направените сметки, на които вие сте царе? През тази година Касата непрекъснато отчиташе преизпълнение на приходите и въпреки това те не стигаха, за да покрият реалните разходи, заради лошо направените сметки и се наложи на два пъти да се прави актуализация – един път с 220 млн. лв., един път с още 120 млн. лв. Питам аз: с какви пари и от къде ще се прави актуализацията следващата година, след като излишъка, от който вземахте, за да компенсирате лошите разчети, вече го няма.
Да, тук се говореше от страна на правителството, че това са пари от преизпълнение, от мита, от други данъци надсъбрани от икономии, но се оказа, видяхме го онази нощ, като обсъждахме тук вашия бюджет за следващата година на Касата, че това са пари от резерва, от излишъка. Сега официално, сбогувайки се както каза д-р Адемов с тези пари от този резерв, аз бих употребила друг израз, че тук присъстваме на официалната панахида на тези пари ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): ... няма как да не го направим с една грижа не за лекарите, които представляват д-р Желев и д-р Шарков, а за българските граждани, които ще трябва да се лекуват неизвестно с какви пари и от къде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Изказвам се по този текст и по темата, която вече се разисква, защото смятам, че те са едни от най-важните в законопроекта за бюджета за следващата година – и по финансови причини, и от гледна точка на модела, който съществува здравната система и тя се управлява.
Тук въпросът освен за парите и за тяхното използване опира и до това как по-нататък ще се развива здравният модел. Това предложение ми напомня за един законопроект, на който заедно с мои колеги бяхме вносители през 1999 г. и той се наричаше Законопроект за финансиране на здравеопазването. Тогава се предвиждаше създаването на здравен фонд, който още не беше напълно обособен от Министерството на здравеопазването. В това ние тогава виждахме една първоначална и плавна стъпка за реформиране на системата и за обособяване на част от средствата, с които тя ще се финансира именно с оглед на гарантирането на тези средства и използването им за здравни цели. Тогава мнозинството отхвърли този законопроект, създаде се Законът за здравната каса. Знаете повечето от злополучните развития в следващите години как този модел беше формиран в началото, главно като натиск на част от общопрактикуващите лекари за приватизиране на създадената модерна структура на системата. Едва по-късно този модел влезе и в болничната помощ. Реформата на системата започна по един начин, който по-скоро ерозира, вместо да я направи по-ефективна като разходи и по-достъпна при достигнатото до тогава ниво.
Това предложение, което сега се внася изглежда като някакъв римейк, връщайки назад нещата, но дори още по-назад от изходната точка, от която те трябваше да стартират в края на 90-те години.
По същество се предлага натрупаният резерв от здравни вноски да се управлява от Финансовото министерство като част от фискалния резерв. Това управление допуска и влагането на средствата в рискови операции, първо, подлагайки на съмнение стабилността на системата и на второ място, създавайки вече не само опасението, но предпоставките тези средства, които са се формирали през изминалите години, които не са били изцяло използване за здравеопазване да отиват за покриване на други разходи. Според мен ние трябва да чуем какви са плановете на правителството, как ще оперира с тези средства и как ще функционира самата здравна система.
Няма да се връщам вече и към това прехвърляне на пари от Здравната каса към министерството, защото Вие, господин министър, заедно със здравния министър, трябва да решите един друг въпрос, който вече е хроничен. Много по-ясно да се каже какви дейности ще се финансират от бюджета за решаване на проблеми на здравеопазването и какви дейности ще финансира Здравната каса. В момента това преливане не е много ясно и по този начин не се създават такива критерии, които да определят до къде държавата има задължителни ангажименти към здравната система и до къде тя трябва да създаде определена автономност на Здравната каса, за да може да покрива тези нужди, които са в другия сектор на здравеопазването.
Защото ние трябва да изведем ясно принципа: там, където става дума за заболявания, които засягат, освен отделното лице и общественото здраве, където става дума за социално значими заболявания, които са най-големи като разпространение и като тежест, и където трябва в най-голяма степен да се поддържа живота на гражданите, включително, чрез спешната помощ, да бъдат направени разчети и Здравното министерство да усилва своя капацитет. Там, където става дума за възможността за относително планиране на здравните дейности, за класическите лечебни дейности, които могат да бъдат вкарани в прогнозните бюджети и обеми, там Касата да оперира и тя да бъде поставена също пред много ясни изисквания.
Всъщност тези текстове на § 27 вместо да увеличават ясното структуриране на системата, те все повече я замъгляват като финансиране, и като организация. Затова аз смятам, че този модел всъщност прави безотговорен както здравния министър, така и финансовия министър, освен от гледна точка на постигане на някакви макрофинансови баланси по отношение, от една страна, на фискалния резерв, от друга страна, по отношение на текущото финансиране на системата, която да бъде спасена единствено от колапс, а не да става по-отзивчиво услужлива към здравните потребности на населението.
Аз завършвам своето изказване естествено оспорвайки този текст, но бих се радвал най-накрая в тази дискусия кратко да се включите, за да кажете Вашето виждане какво следва като прилагане на § 27. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Стоилов, уважаеми колеги! Аз напълно споделям това, което Вие казахте. Трябва да има много ясни законови текстове и правила, които да казват: докъде държавата от данъци трябва да финансира и кои здравни дейности, и кои здравни дейности следва да се финансират от Касата, по правилата на Касата. (Реплики.) Да, но за съжаление това не е ясно регламентирано!
Член 82 на Закона за здравето. Наложи ми се да го чета. Написано е: т. 1 – акушерска помощ за неосигурени; т. 2 – кръвна банка и т.н. Добре. Изведнъж: т. 5 – ... и други дейности, определени от министъра на здравеопазването с наредба. Познайте какво се случва в следващите години? Това ли е законовата регламентация? И сега спорим: от тези 340 милиона трансфер – кое е за здравно осигурени, кое е по чл. 82 на държавата? Така можем да си спорим до утре, докато не изчистим и не кажем, че единствено законът е този, който трябва да ни каже кое е ангажимент на държавата, кои дейности са ангажимент на държавата, и кои на Касата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Господин Стоилов, абсолютно сте прав. Така трябваше с този закон, действително и с тези закони, които приехме последната седмица да уточним всъщност с какви средства, докъде и как държавата поема ангажимент, и с какви средства – Националната здравноосигурителна каса.
Аз се ядосвам и говоря по-емоционално, защото имаме изключително много средства, за първи път действително, и не го правим като хората, госпожо Стоянова. За съжаление! С толкова много пари, за първи път, направихме един голям буламач, с извинение за израза. Защото, сега има дейности, които се поемат и от Касата, и от министерството – има финансиране и в Касата за същите дейности, и в министерството. Особено лекарствената политика.
Обърнете внимание, колеги, ще берем много грижи следващата година! Всъщност не ние – вие, – за тази лекарствена политика относно онкозаболяванията! Още веднъж, с изключително многото пари, които има сега, не можахме да направим онова, което беше нужно за здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика, господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Стоянова, господин Желев! Аз смятам, че вашите реплики подсилиха моята теза, така че не ги приемам като противопоставящи се, а като споделящи и допълващи аргументацията. Това, което става в момента, актуализира дискусията, която беше поставена от Лекарския съюз, разбира се, неговото ръководство, като че ли я подхвърли като шарж, че трябва да се закрие Здравната каса. Но, според мен, самите предложения, които се съдържат в Закона за бюджета, започват да поставят въпроса в какво се състои смисълът от съществуване на Здравната каса?
В този момент аз не предлагам да се пристъпва към закриване на Здравната каса, а затова, че тя трябва да има много по-ясни параметри на своята дейност, да се създадат възможности за допълнително здравно осигуряване – доброволно, но без да се намалява ангажиментът на държавата, за да могат именно да бъдат решени всички други проблеми, които ни съпътстват.
Забележете, госпожо Стоянова, Вие трябва да отправяте тази реплика не към моето изказване, а към господин Дянков и към господин Константинов, като министър на здравеопазването. Защото парламентът няколко седмици вече се занимава да прави промени в Закона за здравето – обемисти – в Закона за здравното осигуряване, но тези въпроси, които поставям, които са в основата на организацията и управлението на системата, те почти не се съдържат в законопроектите, които до вчера парламентът приемаше. Защото това са основните въпроси, а тези законопроекти по-скоро съдържат някакъв масив от текстове, които замъгляват истинските проблеми и не отиват към радикалното им решаване. Това показва, че липсва виждането, че се появяват едни хора за по няколко месеца, правят нещо, което смятат, че отговаря на потребностите на деня, а след това проблемите се натрупват и задълбочават.
Сега поне средствата, които се предвиждат за 2011 г. създават впечатление, че финансовият натиск върху системата няма да е толкова голям, че няма да има тези просрочия. За първи път от десетилетия наред в България се появиха понятия като: листи на чакащи, отказ от планови дейности в редица болници, закъсняване, просрочване на плащанията за извършени дейности, неусвояване на средствата, които са планирани в бюджета, който приемахме за 2009 г. Това дано да го няма през 2011 г.! Но системните проблеми в системата остават и аз се опасявам, че те ще се изострят при този модел на управление, който продължава да действа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! С този текст нещата стават абсолютно ясни. След много дълго шикалкавене, различни тези, версии, с които се изявяваха министър-председателят, финансовият министър, поне двама здравни министри, които вече не са министри. Този, който е сега, слава Богу, мисля, че разбира за какво става въпрос, и си мълчи. Достойно си мълчи!
Истината е, че точно с този текст тези пари се одържавяват или по-скоро не се одържавяват, а се изпращат за ползване от централното правителство и приключва 10-годишната сага, не виждам къде е господин Шарков, – подписваха споразумения, имаше обещания, после се къса споразумение, парите за здраве – само за здраве.
От този текст към българските граждани отиват няколко послания. Първото послание е, че държавата лъже, държавата мами, и, вие също трябва да разчитате, в своето поведение към държавата, това – защо лъже сега държавата?
Първо, около година и половина се говореше, че тези пари ги няма. След това се измисли медийната опаковка, че те са част от фискалния резерв. Да, те наистина бяха част от фискалния резерв. Днес обаче с ал. 2, те стават една вноска, от болното ни здравеопазване, за харчене от централното правителство. Това става с ал. 2! Всякакви други спорове за какво ще се ползват, нямат никакво значение.
Това се случва и от него става ясно едно, че правителството е наследило около милиард и четиристотин милиона и го сърбяха ръцете, и се чудеше как да пипа в тях. Понеже опозицията започна от началото на годината постоянно да поставя този въпрос под различни форми, стана ясно, и с изявление на присъстващия министър, че тези пари са налични. Стана ясно също, че са част от фискалния резерв.
Днес вие ще решите те да не са повече пари за здравеопазване – 1 млрд. 400. Пак казвам знакът, който се дава на българските граждани е, че утре всяко правителство може да ги излъже. Може да каже: „Внасяйте за здравеопазване.” Утре ще кажем: „А-у-у, нямаме сега пари, ще ги вземем.” Внасяйте за пенсии: „А-у-у, тези пари ни трябват за магистралки, ще ги вземем.”.
Това е най-тежкият удар! Нямаше да бъде толкова страшен проблемът, ако тези пари бяха локирани, определени законово за здравеопазване. Това правите днес.
С този акт вие опровергавате едни изказвания, които с днешна дата, назад погледнато, се оказаха лъжи. Лъжи на министър-председателя. Лъжи на министрите, които казваха: „Ние не можем от тези пари да дадем за разплащане с лекарите, с болничните заведения, защото те са част от фискалния резерв.” Първо казвахте, че ги няма. Около 6-8 месеца се казваше: „Такива пари няма”.
В ал. 2 много ясно пише какво става. Здравната каса внася 1 млрд. 400, или 300 или 500, колкото дойде до края на годината, в държавния бюджет.
Честито на българските граждани, които в последните десет години събраха тези пари! Честито на лекарите, които си чакат заплатите! Честито и на вас, които ще вземете това решение! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, много неща се казаха от тази трибуна по прословутия § 26. Аз ще взема повод от думите на господин Миков. Да, наистина сега нещата стават ясни. Стават ясни, защото от днес нататък ние имаме волята да ги изчистим и поставим на ясна основа. Всички пари за здраве ще се харчат само за здраве. Вие много добре знаете, че всички пари за здраве в 2011 г. ще се харчат само за здраве. Така ще бъде и през 2012 и през следващите години, докато парите за здраве от предходните години 2008, 2009, 2010, те не всички се харчеха за здраве. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Не, те не се пазеха. Това беше и вашата политика, господин Михалевски. Аз искам да попитам. Всъщност ние всички трябва да се запитаме и да си отговорим на този въпрос: какво представлява така наречения голям резерв на Касата? Какво представлява тази част, за която днес говорим? Откъде се взе тя?
Преждеговорившите казаха, че десет години са се събирали тези пари. Може да се приеме и така, но аз ще ви кажа, че основно тези пари – господин Адемов много точно каза, са събрани от излишъка на Касата 2010, 2009 и 2008 г.
Знаете ли, господин Адемов, ако по вашата справка погледнете 2008 г., когато 426 милиона от здравните вноски са отишли във въпросния резерв, едновременно с това на Касата има 206 милиона трансфер от централния бюджет. Ако се върнете в 2007 г. ще видите друг трансфер – 339 милиона, ако се върнете още години назад ще видите още 300 милиона трансфер от държавния бюджет. Тоест през цялото това време сте бъркали едни вноски – здравните вноски остават като излишък, а ние даваме трансфер от централния бюджет.
Ние искаме да сложим край на това и да стане ясно, че от 2011 г. насам всички вноски за здраве ще вървят за здраве за годината, за която са събрани.
Голямата диспропорция се получи 2008 г., когато вие взехте решение да вдигнете здравната вноска от 6 на 8% и едновременно с това намалихте пенсионната вноска. Какво стана? Отделихте тези 2% и казахте: „Няма да ги харчим, ние ще правим втори фонд с тях, отделихте ги в резерва.” Едновременно с това държавата увеличи трансфера си към фонд „Пенсии”, който излезе на дефицит. Тоест, вие прехвърлихте едни 2% от единия фонд в другия, от единия джоб в другия. Сега говорим за национализация, за одържавяване на вноските на хората. Няма такова нещо!
Какво представляват здравните вноски? Те са публични средства, както данъците. Те не се различават от данъците освен по предназначението си, което вие объркахте още от 2007 г. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Объркахте предназначението на данъци и вноски. Ето на това трябва да се сложи край!
Ако ние искаме да харчим всички пари от здравни вноски за здравеопазване трябва да кажем, че харчим толкова, колкото са здравните вноски. Ако това е принципът, държавата ще стои отзад. Затова я има ал. 3. Тогава, когато здравните вноски не се съберат или недостигнат по други причини, държавата винаги ще е отзад, за да гарантира функционирането на здравеопазването.
Има икономическа логика в § 26. Тя е като в семейната логика. Събираш едни пари, защото вие така сте ги отделяли – без да ги харчите. Събираш едни пари за образованието на детето си, но днес трябва да вземеш кредит, защото си останал без работа. Дилемата е да отидеш ли да вземеш кредит с висока лихва или да използваш тези пари, в този момент, може би временно, да си по-гъвкав, докато си намериш по-подходящ кредит или докато си намериш работа? Ето това на практика означава § 26. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Стоянова, никога не съм очаквал, че трудно правите разлика между осигурителни вноски и данъци. Аз съм сигурен, че я правите разликата и я знаете, но тук се опитахте да манипулирате не само залата, а и българските граждани. Защо? Защото Вие прекрасно знаете, че осигурителните вноски са целеви. Това е стойността, която покрива определен осигурителен риск. При настъпване на осигурителното събитие тези пари са за това.
Здравеопазването е краткосрочен осигурителен риск. Днес имаш проблем със здравето, днес трябва да разполагаш с тези пари, а не някога по друго време. Докато данъците не са целеви. Те могат да бъдат използвани за всичко. За всичко каквото реши правителството, каквото реши министърът на финансите.
Уважаема госпожо Стоянова, Вие твърдите, че всички пари ще ги използвате за здраве от здравни вноски. Четете ли Конституцията какво е написано в чл. 52? Там е написано, че всички български граждани, правителството и самоосигуряващите се участват в процеса на здравно осигуряване. Това, което говорите, че са правени трансфери през годините, са задълженията и ангажиментите на държавата. Вие знаете много добре, че държавата е тази, която има ангажименти да плаща 60% или 100% на някои от категориите, за които всички тук от тази зала знаем.
Тези трансфери, за които Вие говорите, извършени една или две години през всичките тези десет години, по никакъв начин не могат да заменят онази идея за здравното осигуряване изобщо. Здравното осигуряване е система, която финансира определен пакет. Финансира определени дейности. Не може да финансира целия сектор „Здравеопазване”. Разберете, че има разлика между здравно осигуряване и здравеопазване. Когато схванете тази разлика, няма да се изказвате по този начин. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Стоянова, хубава е логиката икономиката на семейството, стига да не е сицилианско, защото има и такава логика. Страхувам се, че в този параграф отношенията между българската държава и българските граждани, които са си внасяли вноските, са по-скоро като в сицилианските семейства.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие имате опит.
МИХАИЛ МИКОВ: Имате названия – чуждици. Не можеш да лъжеш хората години наред, че те внасят за здраве и в същото време да им кажеш със счетоводни обяснения: „Тези парички ще ги похарчим за нещо друго”. Не може, няма как! Не може година и половина всячески да се стремите да не се разбере, че тези пари съществуват и да ви сърбят ръцете да ги похарчите. Ето, сега си развързвате ръцете, да ги похарчите.
Какво означава парите за здраве – само за здраве, но оттук насетне?! (Реплики от народните представители Искра Фидосова и Красимир Велчев.) Милиард и половина лева ще го приберем, ще го похарчим за други нужди.
Прилагате логиката на сицилианското семейство по отношение на българските граждани, но един ден те ще ви върнат със същата логика. (Единични ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Господин председател, дами и господа, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Ще направя реплика като лекар, не като финансист. Ще кажа следното: вярно е, в крайна сметка не всичко е здраве. Но без здраве всичко е нищо – не го казвам аз, казал го е Шопенхауер, сигурно знаете кой е.
Това е въпрос на политика, на виждане какво ще направиш с едни пари. Да, с парите за здраве може да се направи всичко, освен здравеопазването. Но когато лекарите напускат България, когато имаме остър дефицит от специалисти, защото не получават нормална реализация тук, а имат специализация и специалност или са специалисти на средноевропейско ниво, когато практически нямаме сестри – кой да гледа пациентите, когато демографският срив е ясен...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кажете кога се източваше здравеопазването!
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Всички признаваме, че здравеопазването е недофинансирано, с готови пари за здраве да правим нещо...
Какво означава „да източваме”?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Знаете добре.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Какво значи да източваме?! Вие година и половина можехте да спрете тези течове. Спряхте ли ги? Не. Няма, защото няма пари, защото няма достатъчно плащане и всеки ще направи всичко възможно, за да докара някакви доходи, колеги.
Още веднъж: за съжаление, имахме изключителната възможност с толкова пари да направим добри неща за здравето на хората и за гилдията, нищо не се получава. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Стоянова, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Държавата – това сме всички ние. Държавата няма приходи, няма доходи. Това са нашите данъци, нашите здравни вноски, нашите вноски за пенсия. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Не можем обаче да разсъждаваме така: вноските за здраве – само за здраве. Това искаме, но в годините назад не е било така. Имало е и от данъци за здраве, и обратно. Вноските за пенсия – само за пенсия, но не стигат. Пак от данъци даваме за пенсия.
Следователно държавата от данъците трябва да регулира системите и на пенсиите, и на здравето. Но пълна каша, нали?!
Ето, ние искаме да сложим ред и ново начало от 1 януари 2011 г. – това е! (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаваният от мен народен представител господин Адемов в своето слово преди малко каза, че това са въпроси, които интересуват целия български народ.
Господин Адемов, мисля че грешите. Българският народ не знае за дебата тук, институциите, призвани да бъдат медиатори, в този момент са навсякъде другаде, но позициите и същността на дебата не стигат до българския народ, а и той с прискърбие ще каже, че все още не се интересува от причините за неговите беди и страдания.
Уважаваната народна представителка – председател на комисията, беше максимално откровена. Тя заяви: „Парите за здраве ще бъдат за здраве, но от онази вечер, когато гласувахме закона”. Приказките на министър-председателя, обявените от Вас, господин вицепремиер, договорености с Лекарския съюз, и другите заклинания от първо лице, единствено число, направени от премиера, не са били верни и актуални до вчера. Тезите на ГЕРБ, че парите, събрани от българите за здраве, са за неговото здраве, не са били актуални до онази вечер, в която приехме съответния акт.
Следователно днес става безпощадно ясно, че е имало пари, събрани за здравето на българите, но вие използвахте тезата, че няма пари, за да принуждавате болниците да съкращават пътеки, да губят финансовата си стабилност и самостоятелност, за да направите механично преструктуриране на болничната система в България с пресата, която налагахте чрез финансови механизми. Вие притискахме болниците с делегираните бюджети и ги принуждавахте да правят икономии от здравето на българите, когато е имало пари за здраве, а заявявахте и лъжехте, че всеки лев ще бъде за здраве!
Ще продължа с още по-грозни думи. Не само притискахте лекарите и медицинската структура, а при наличието на пари за операции не са направени операции, при наличието на пари за излекуване на хора, някои от тях вече не са между живите заради провежданата цинична фискална политика и самоцелна стабилност, реализирана с парите за здраве. Това е голямата вина на управляващата партия, на механизмите, с които си служите, на игнорирането на човешкото здраве и фетишизирането на фиска дори с парите за здраве.
Българският народ обаче все още вярва на заклинания и декларации, на митове и внушения. Докато той не пожелае истината за това кой го лъже и с какво си позволява да спекулира, как игнорира неговите жизнени права и интереси, той не може да разчита, че някой ще му помогне. Затова на ход са българските избиратели, които трябва да разграничат лъжата и демагогията от истината! Това ще стане! Въпросът е да е по-скоро и по-бързо! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Шарков, заповядайте за първа реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател
Уважаеми господин Божинов, Вие сте стар парламентарист, може би още от Великото народно събрание, може и да греша, но сега, докато говорехте, имах чувството, че Стела Банкова се е появила отново в парламента. (Оживление.) Не знам кое е лошо и кое добро, но това, което Вие говорихте няма нищо общо с това, което беше предложено.
Господин председател, моля Ви всичко, което говорим, да бъде съсредоточено и който си позволява да говори за пенсионни фондове или за закриване на болници, ако може да ги прекъсвате и да се съсредоточим върху това, което е дебатът – парите, които са събрани от здравноосигурителни вноски в БНБ, или където и да се намират, да бъдат за здравеопазване.
Това, което беше казано – те да бъдат върнати там, където са и на когото са, няма как да стане, защото те са събрани по принципа на солидарния модел, на който почива българското здравеопазване. Тези средства гарантират стабилността и сигурността на Националната здравноосигурителна каса срещу всякаква финансова, икономическа или здравна криза. При една – да не дава Господ – епидемия или някакво заболяване, при което има нужда от екстремално финансиране на секундата, откъде ще бъдат намерени средствата, при положение, че ние няма да имаме този резерв? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Шарков, и аз имам ярки спомени от народната представителка, която Вие споменахте преди малко. Тя, според мен, беше един безкрайно честен и малко наивен човек. Усещам, че Вие, когато ми приписвате аналогии и подобия с нея, неволно изпадате в нейната ситуация.
Темата е, че вие година и половина шикалкавите между подкрепа на ГЕРБ и жалки опити да се разграничите, за да се съхраните. Нали помните колко пъти подкрепяхте, подписвахте споразумения, повтаряхте, че парите за здраве ще бъдат за здраве, а днес сте по-яростни отрицатели от нас. Така че това, което приписвате на мен, го виждам във вашата позиция, която може да я намирате за изход, но едва ли ще ви осигури това, което търсите и се надявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания?
Народният представител Цвета Георгиева – заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Изключително е обидно това каканижене от червено-тъмносинята, турскосинята мъгла за това, което става днес.
Когато най-после това Народно събрание, за разлика от всички други досега – познайте кои! – прие закони, при които парите ще отиват там, където всички искат да отидат, крадецът вика: „Дръжте крадеца!” Удивително и унизително за целия български народ.
Ние тук днес сме свидетели на поредната червено-турскосиня мъгла, която се опитва да настрои целия български народ срещу правилните действия на едно правителство, което се опитва да поправи 20-годишни грешки. Тези грешки не са само от предните правителства. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви без реплики от залата!
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Моят въпрос какво става когато хора, които вчера бяха с правителството, дават едно разумно предложение и всички го подкрепят, а в следващия момент са разпънати на кръст? Аз искам да попитам защо едно изключително добро предложение, подкрепено от всички парламентарни групи в комисиите – обърнете внимание, днес бива разпънато на кръст, защото на някой от червените и турскосините им е удобно това? Защото искат да настроят особено недобре разбиращия електорат срещу правилните действия на правителството.
На мен, честно казано, безкрайно ми е писнало и смятам, че поне на още 150 народни представители от това Народно събрание им е писнало от това.
Разбира се, на това няма да се сложи край днес. Това ще продължава още три години – това безумно пелтечене на хора, които плачат за раирани костюми. Днес се случва. Дай Боже в това правителство и тук, и сега, и догодина да намери своя раиран еквивалент. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 26, който става § 27 по доклада.
Гласували 125 народни представители: за 97, против 28, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От § 27 до § 49 включително, комисията подкрепя текстовете на вносителя и параграфите стават съответно от § 28 до § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи от 27 до 49, които съответно стават от 28 до 50 и които предложения се подкрепят от комисията. (Реплики от КБ.)
В процедура на гласуване сме! Да сте внимавали.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 18, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Ако ще правим циркове, и ние можем да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Какъв е проблемът, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Вдигаме ръка за процедура, не ни давате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ако искате, запознайте се с правилника и вижте, че вътре пише, че когато сме в процедура на гласуване не се допускат изказвания или процедурни въпроси.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Още преди гласуването поискахме думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Кой е искал? Никой не е искал. (Шум и реплики в залата.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Искахме двама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не е вярно това, господин Миков. В момента лъжете. (Шум и реплики в залата.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Искам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тридесет минути почивка до 20,00 ч.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Прегласуване искам! (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще Ви я дам.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава – моля народните представители да заемат местата си!
Преди почивката гласувахме текстовете включително до § 49 по вносител, който става § 50, по доклада на комисията.
Господин Миков, нямате процедурно предложение.
Аз ще се съобразя с желанието на вашата група, когато има текстове, макар и подкрепени, да се гласуват в група от по няколко, за да нямаме толкова много текстове, струпани за общо гласуване.
Господин Главчев, продължете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 50 има предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 51:
„§ 51. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала въз основа на едногодишни договори за дейности, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.
(2) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за дейности по извършване на хемодиализа, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по ред и критерии, определени в методиката по ал. 1.
(3) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за оказана медицинска помощ при спешни състояния, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет, по ред и критерии, определени в методиката по ал. 1.
(4) В едномесечен срок от приемането на постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. министърът на здравеопазването сключва договори с лечебните заведения за болнична помощ по алинеи 1 и 2.
(5) Договорите по ал. 4 са едногодишни и общата им стойност не може да надхвърля утвърдените за дейностите по алинеи 1, 2 и 3 средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2011 г., в т. ч. и средствата от трансфера от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
(6) Предоставяните от бюджета средства за погасяване на задължения на държавни лечебни заведения-търговски дружества, и лечебни заведения-търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции.
(7) В случаите по ал. 6 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон за увеличаване на капитала. Компетентен да поиска вписване в Търговския регистър на увеличението на капитала е министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В този § 50, в неговите алинеи 6 и 7, както и в трите алинеи на следващия § 51, се урежда редът, по който се вдига капитала на търговските дружества-лечебни заведения.
Както е известно, в Търговския закон въпросът за вдигането на капитала, е централен въпрос, а вдигането на капитала под условие винаги се прецизира от законодателя с много висока степен на точност, защото когато се прибегне до вдигане на капитала под условие на практика това винаги се следи внимателно и в много случаи води до подозрения. Тук, в този текст, който приемаме, имаме буквална отмяна на предвидения в Търговския закон ред за вдигане на капитала. И това не е нов проблем.
Аз не бих го поставил, ако министър на здравеопазването беше Нанев, защото в предишния дебат за Бюджет 2010 той не реагира.
Не бих го поставил, ако министър е госпожа Борисова, защото на мое питане по този въпрос тя отговори, че са й препоръчали да не се заема с правното уреждане на статута на търговските дружества лечебни заведения.
Новият министър, без да е провокиран от когото и да било, заяви от тази трибуна в програмната си реч, че това е една от първостепенните задачи. Защо? Защото законът, по който болниците със смесено акционерно участие на държавата и общините бяха създадени, е отменен от Конституционния съд.
С един акт на тогавашния министър в правителството на Иван Костов беше изграден такъв списък на акционерните дружества. Парламентът не е приел нов текст, който да замества отменения от Конституционния съд. В редица случаи основанията са атакувани в съда, има и положителни решения.
Новият министър заяви, че ще уреди правния статут на тези търговски дружества.
В ал. 6 се казва, че когато средствата за погасяване на задълженията са предоставени от бюджета, министърът като принципал на 51% в акционерното дружество може да впише просто в Търговския регистър като промяна на капитала. В следващия параграф уреждат още два случая - когато се предоставят средства от държавата за медицинска апаратура и други материални активи, и третият случай е, когато бюджетът предоставя средства за капиталови разходи.
Възниква въпросът: има ли същите права другият акционер – общината, ако той предостави средства за погасяване на задълженията или за другите два случая? Или той ще върви по Търговския закон, а държавата ще върви по изключението, предвидено с тези текстове.
Или още по интересен казус – ако една община реши да напусне това търговско дружество, а такива решения на общински съвети вече има, ако тя продаде своето дялово участие на физическо лице и търговското дружество, господин министър, вече е с държавно, общинско и частно участие, ще важи ли този текст на закона? Очевидно - не, защото не е предвидена такава опция в този текст.
Аз искам да кажа, че по традиция и по инерция върви уреждането на тези проблеми и с тазгодишния бюджет без да се отчита онова състояние, в което се намират болниците-търговски дружества със смесено държавно и общинско участие и това е много слаб момент на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 51 по доклада на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 80, против 13, въздържали се 12.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 51, 52, 53, 54, 55 и 56, които стават съответно от § 52 до § 57 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладчикът ни предлага съгласно доклада на комисията да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 51 до 56, които стават съответно параграфи с номера от 52 до 57 включително.
Становища? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 52 до 57 включително по доклада на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 80, против 14, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Веселин Методиев за създаване на нов § 56а.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте – народният представител Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги народни представители! Нашето предложение е за създаване на нов § 56а:
„§ 56а. В рамките на бюджета на Министерството на културата средствата, предвидени за изграждане на „Българския Лувър” от 16 млн. лв. да бъдат пренасочени към „Проектни субсидии” по бюджета на национален фонд „Култура” в размер на 7 млн. лв. и 9 млн. лв. допълнително за филмопроизводство.”
Колеги, става въпрос за целевите средства, които са предвидени от държавния бюджет към Министерството на културата. Те са предвидени най-вече за изграждане на „Българския Лувър”. Нашето предложение е да се промени това разходно перо за „Българския Лувър” от 16 млн. лв. по целевите средства и 9-те милиона да се трансформират съответно в 8,6 милиона за филмопроизводство и 1 милион за проектни субсидии по бюджета на национален фонд „Култура”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Веселин Методиев за създаване на нов § 56а, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 15, против 53, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 58.
Гласували 111 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев и Румен Такоров за създаване на нов § 57а.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма смисъл!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, оттегляте ли си предложението? (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 58, 59, 60, 61, 62, 63 и 64, които стават съответно параграфи с номера от 59 до 65 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 58 до 64 по вносител, които стават съответно параграфи с номера по доклада на комисията от 59 до 65 включително.
Гласували 113 народни представители: за 83, против 17, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова, Любомила Станиславова, Величка Шопова, Гинче Караминова, Таня Димитрова и Красимир Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 66:
„§ 66. (1) Министерският съвет утвърждава месечното разпределение на разходите за заплати през 2011 г. на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по т. 1, 3 и 25, по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
(2) Разходите за заплати за съответния месец се извършват до утвърдения от Министерския съвет месечен размер за изплащане на основните заплати, на допълнителните и други трудови възнаграждения по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител, по друг закон или нормативен акт, с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата, и/или с индивидуален трудов договор.
(3) Компенсирани промени между разходите за заплати и други елементи на кредитите по бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за 2011 г. могат да се извършват само с нормативен акт на Министерския съвет, с който се променя и месечното им разпределение.
(4) Икономията на разходите за заплати може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на парични и/или предметни награди и допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в съответствие с действащата нормативна уредба.
(5) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала в резултат на преминаване на функции и персонал към друго бюджетно предприятие, икономиите от средствата за работна заплата могат да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати до максималния размер за съответната длъжност и/или за издръжка в съответната административна структура или бюджетна организация. Намаляването на числеността на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати за следващата година.
(6) До утвърждаването от Министерския съвет на месечното разпределение на разходите за заплати през 2011 г. първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по т. 1, 3 и 25, могат да извършват месечно разходи за заплати до една дванадесета част от определения годишен размер за 2011 г.
(7) Алинеи 1-6 не се прилагат по отношение на разходите за допълнително материално стимулиране, предвидено в закон, и разходите по единни разходни стандарти в системата на средното образование и в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 66 в редакцията съгласно доклада на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 87, против 12, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 66, 67 и 68, които стават съответно параграфи 67, 68 и 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 66 до 68 включително по вносител, които стават съответно параграфи с номера от 67 до 69 включително по доклада на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 90, против 12, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Сергей Станишев, Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски и Димчо Михалевски за създаване на нов § 68а.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този текст според мен е много необходим на правителството, за да може да създаде условия, при които централната администрация да знае, че има ясна времева рамка, в която – при подадени документи от бенефициентите, които отговарят на всички изисквания, да има ясен срок за разплащане на дължимите суми към тях при усвояване на европейските средства.
Ще припомня, че през изтеклите месеци правителството въведе така наречената методика за финансови корекции, които поставят много ясни правила и налагат съответно финансови корекции при дефинирани случаи, тоест ожесточава се режимът към бенефициентите. От една страна, това има дисциплиниращ ефект за тях, но е справедливо да има обратния дисциплиниращ ефект към централната администрация, която трябва да плаща на съответните бенефициенти. Защо? Защото ще припомня, че правилата на европейските програми са такива, че общините трябва да привлекат средства, да разплатят извършените дейности, за да могат да подадат документите си пред съответния управляващ орган или разплащателна агенция и да се получи съответното реимбурсиране на средствата. И когато това се проточва непланирано, непрогнозирано колко време – имаме достатъчно ясни случаи, където забавянията са по 5, 6, 7 и повече месеци, това носи конкретни загуби на бюджета, на общините, които и в момента не са в блестящо състояние.
Затова предлагаме този текст, който между другото е взет от предложението на министър Томислав Дончев, когато се е обсъждало съответното постановление на Министерския съвет, но смятам, че трябва да бъде издигнато в текст на закона, за да има ясни правила и ясни възможности на бенефициентите да си потърсят щетите, които са им нанесени. Справедливо и в крайна сметка ще има много дисциплиниращ ефект за администрацията, за да може да си ускори усвояването на европейските средства.
Ще припомня, че за съжаление към 30 октомври 2010 г. усвояването по структурните фондове и Кохезионния фонд, когато не броим 200-те милиона от „Джеръми”, е 477 млн. евро, което представлява 7,1%. Това е един механизъм, който ще помогне на всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 87, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 69, 70 и 71, които стават съответно параграфи 70, 71 и 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 69 до 71 по вносител, които стават съответно параграфи с номера от 70 до 72 включително, по доклада на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 72 има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 73:
„§ 73. (1) В срок до 45 работни дни от обнародването на закона в „Държавен вестник” общинският съвет приема внесения от кмета общински бюджет в съответствие с Единната бюджетна класификация.
(2) Бюджетите по ал. 1 се представят в Сметната палата и в Министерството на финансите в срок до 20 дни след приемането им от общинските съвети.
(3) След изтичането на срока по ал. 1 до приемането на общинския бюджет възнаграждения на председателя на общинския съвет и на общинските съветници, както и на кмета на общината, когато не е внесъл в общинския съвет проекта на общински бюджет, не се дължат и не се изплащат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този текст е абсурден и неприемлив. (Реплика от ГЕРБ.)
Чели ли сте го? Да, ама не.
Вижте какво пише във варианта на комисията: че в срок до 45 работни дни трябва да бъде приет бюджетът и общинският съвет няма никаква друга алтернатива, освен да приеме бюджета на кмета. Четете го и вижте не е ли така.
Напишете тогава, че кметът приема бюджет и го внася за сведение на общинския съвет, защото по-нататък продължавате, че общинските съветници, ако не приемат бюджета, няма да получават заплата след 45-ия ден. Е, какъв друг вариант имат те, освен да подкрепят бюджета, който е внесъл кметът?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Те вече не са изразители на своята воля и на интересите на своите избиратели. За да получават заплатата си, те просто трябва да подкрепят.
Вие може би, понеже в национален мащаб има практика: каквото каже един човек, това трябва да става, сега го пренасяте и на 262 места в България: каквото кажат 262 кметове, такъв трябва да бъде бюджетът. Неправилно, грешно и неприемливо.
Съгласен съм с редакцията да задължим кмета в 45-дневен срок да внесе бюджета и ако не го внесе, да не получава заплата, но да кажеш на съветниците: ако не приемете това, което казва кметът, няма да получавате заплата, това е неприемливо.
Аз ви предлагам да остане текстът на вносителя, да отпадне ал. 3 и да го приемем така, както го предлага вносителят във вида му в § 72, ал. 1 и 2, без ал. 3, което всъщност е и част от предложението на народния представител Ариф Агуш.
Ако приемете текста в този вид, той ще предизвика много възражения в групите съветници. Те няма как да се съгласят да гласуват това, което иска кметът.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А иначе може и след три месеца да го приемат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не знам, вие ще кажете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нормално е да има срок за приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, наистина така записан текстът, може да изглежда, че едва ли не общинският съвет е ненужен орган и не е необходимо да се произнася по бюджета. Но общинският съвет има функцията да разгледа внесения бюджет, да го промени, ако е необходимо, но в края на краищата след обсъждане в общинския съвет трябва да излезе някакъв бюджет – не точно този, който е приет, ако има несъгласие, но общинският съвет в края на краищата приема някакъв бюджет. А той има всички права да го промени. Предложението е в този смисъл. Не може една община да бъде без бюджет. Той ще бъде приет под някаква форма и в някакъв вид, като общинският съвет има правомощието да направи тази промяна, но най-накрая общината ще има бюджет. В този смисъл функцията на общинския съвет като коректив не отпада. Най-накрая той трябва да приеме един или друг бюджет след съответните промени, ако това се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Божинов, знаете ли че има общини в България, които в момента нямат гласуван бюджет за 2010 г.?! Как работят? На какво основание? Ако можете да го коментирате, направете го.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място) Аз ей сега ще Ви обясня!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да, но само как се харчат разходите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Наистина, уважаеми господин Татарски, Вие така си мислите – че може така, може и иначе. Но вижте какво пише в закона. Чета чл. 73: „Общинският съвет приема внесения от кмета общински бюджет”. Няма „не приема” внесения от кмета бюджет. Вие как го четете това? Аз го чета, както е написано.
Уважаеми господин Язов, знаете ли защо миналата година можеше, а сега не може? Миналата година не приемат бюджета и започват да харчат по една дванадесета. (Шум и реплики в мнозинството). Но защо не е съгласен министърът на финансите пак да бъде така? Ами по една проста причина – няма как да признае, но се тревожи от това, че бюджетът на общините практически е намален и ако остане старата практика – една дванадесета, ще харчат повече отколкото им е дадено с този бюджет. Това е истинската причина, господин Язов. Така ли е? Така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване има думата народният представител Цецка Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа, какво искаме да кажем с ал. 1 на чл. 73? Две неща – че в срок от 45 дни общинският съвет трябва да приеме бюджет и че той се внася от кмета. Имаме ли спор по тези две неща, които трябва да кажем в ал. 1?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Кметът трябва да представи проект за бюджета, а не бюджета.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбира се, проект за бюджета. Както обаче е редактирана тази алинея, при буквалното й граматическо тълкуване излиза, че общинският съвет приема внесения проект, който е внесъл кметът, и излиза, че той не може да прави промени в него.
Аз предлагам редакционна поправка: „В срок до 45 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник”, общинският съвет приема общинския бюджет по предложение на кмета в съответствие с единната бюджетна класификация.”
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Какво променяме?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как какво променяме? Казваме двете неща – че общинският съвет е длъжен да приеме бюджет и че това става по инициатива на кмета, който предлага проекта. Това е моето редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Цачева, корекцията, която правите, е малко по-добра от текста, внесен от комисията, но в никакъв случай не е по-добра от текста, който е по проекта. Алинея 1 по проекта на § 72, който става § 73, е по-добра, защото е ясно по Закона за общинския бюджет кой внася бюджета за разглеждане в общинския съвет. Няма нужда да го казваме в този закон.
Използвам да Ви направя реплика по повод на изречените не съвсем гласно от тази трибуна думи, че и до сега редът по ал. 3 е бил такъв. Това не отговаря на истината. Алинея 3 въвежда дискриминация към общинските съветници по отношение на това как да гласуват бюджета. Ако няма съгласие в 45-ия ден, когато се внесе бюджетът, ние ги лишаваме от тяхното възнаграждение, с което автоматически влизаме в нарушение на Хартата за местно самоуправление, която сме ратифицирали, защото по нея сме длъжни да осигуряваме достатъчното възнаграждение за съветниците – участници в местното самоуправление, за времето, което те отделят за своята работа. А Вие с този текст искате да ги обезправите да получават възнаграждение за този минал период, докато постигнат някакъв консенсус за някакъв бюджет.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали трябва да работят!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Те работят, но нямат консенсус, защото са от различни политически сили. Може би вие искате всички да гласуват като вас някъде си. Това не е комунизъм, това не е и фашизъм! Затова има различни мнения. Те трябва да се уважават. И ако този консенсус не бъде постигнат в рамките на 45 дни, това не означава да им кажете: „Няма да ви платим за това време”. Те имат право да получат това възнаграждение. (Силен шум в мнозинството). Казвам ви, че това е Европейската харта за местно самоуправление, която ние сме ратифицирали, но видимо за вас това е все едно! (Реплика на Красимир Велчев).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приемете изказването ми като реплика във връзка с корекцията, която направихте на текста. В срок от 45 дни общинският съвет след обсъждане и евентуални промени приема внесения от кмета проект за общински бюджет. Това е моето предложение във връзка с промяната на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако правите корекции на текста, защото ги правите в момента, трябва да ги подлагам на гласуване, а аз не мога да запиша в момента всичко, което изговаряте. Дайте ги писмено, за да могат да бъдат подложени коректно на гласуване. В противен случай ще стане каша и недопустимо гласуване.
За дуплика има думата госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Георгиев, не съм коментирала ал. 3 и затова формално, като че ли нямам отношение към това, което казахте Вие, но все пак ще се възползвам, след като репликирахте по този начин.
Мисля, че не се засягат правата нито на председателите, нито на общинските съветници. За мен това е един дисциплиниращ текст, който им дава възможност и ги задължава в този 45-дневен срок, когато в общинския съвет обсъждат приемането на общинския бюджет, да бъдат достатъчно диалогични, консенсусни и да намерят вярното решение за приемането на бюджета. Защото последиците от неприемането на общинския бюджет не са само във факта, че се ползва от предната година бюджетът и той се разпределя на една дванадесета за всеки месец съответно, но има и други неблагоприятни последици. В този смисъл въпреки, че не взех отношение по ал. 3, това е моят прочит и моето виждане по този текст.
Що се отнася до ал. 1. Ако искаме в едно изречение да кажем това, което комисията се е обединила и ни е казала, и е включила и органа, който трябва да внесе проекта – в този смисъл аз поддържам предложението си. Ако в залата има воля и е безспорно от Закона за общинския бюджет кой е органът, който прави проекта, склонна съм да подкрепя ал. 1 по вносител, където редакцията за мен е по-точна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Цачева, разбирам, че оттегляте редакционната поправка
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, не оттеглям! Предложението ми е ал. 1 по вносител да се счита като по-прецизен текст от този, който предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Алинея 1 по вносител. Добре.
Думата за изказване иска народният представител Михаил Миков. (Михаил Миков от КБ отстъпва реда си на господин Имамов.)
Разберете се, за мен няма значение кой ще се изкаже първи.
Господин Имамов, имате думата за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Цачева, безспорно Вашата формулировка е по-прецизна и по-точна от юридическа гледна точка. Проблемът тук е, че трябва да има задължително възможност да не се приеме бюджетът. Дори и за държавния бюджет има такава възможност. Ние не можем предварително с този текст да задължим общинския съвет да приеме текст в бюджета. Няма как да го направим. Ние лишаваме общинския съвет от възможността да не го приеме за този период. Мисля, че това не е правилно. Такава възможност има и за държавния бюджет. Ако ние не го приемем, държавата или Народното събрание няма да престанат да съществуват. Има процедури, по които по-нататък ще функционира финансовата система на държавата.
Що се отнася обаче, колеги, за ал. 3. Обърнете внимание! По редакция на комисията в ал. 3 е създадена възможност кметът да накаже общинските съветници да не получават заплатите, само ако не внесе бюджета в общинския съвет. Той просто не го внася и съветниците не получават своята заплата.
Предложението ми е да се приеме онова, което е предложил колегата Ариф Агуш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбрах.
За реплика – заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Агуш, аз имам чувството, че Вие пледирате или искате да има анархия. Примерно няколко човека в общинския съвет, ако решат да бойкотират, да направят така, че и една година да не се приеме бюджетът. Ако приемем Вашия текст няма гаранция, че бюджетът ще бъде приет и даденият кмет ще бъде саботиран да не работи. Не може да получаваш заплата без предварително да сте се разбрали какъв е бюджетът и откъде ще получаваш тези пари. Дайте да агитираме хората да не работят. Затова преди това репликирах колегите от БСП, защото това освен анархия друго нищо не е.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Въвежда се ред.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Какъв ред? Нали трябва да ги накараме, затова им плащат заплатите, за да работят. Ако трябва ще седят и нощно време като нас и пак ще го приемат. Ще стигнат до консенсус.
РЕПЛИКА: Ами, ако не искат?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кои не искат? Пет човека?! (Шум и реплики.) Ами опозицията винаги ще иска да саботира. Какво правим тогава? Ние им даваме възможност да саботират работата на кмета, който е избран пряко от народа. Затова аз съм абсолютно против! Затова трябва да има срок. Разбирам вие да спорите за срока – да е два месеца, да е три, но без срок, това е анархия. Няма такова управление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Велчев, няма наши и няма ваши. Междупрочем аз не се казвам Ариф Агуш. Общинският съвет и кмета – отношенията не са такива, както в парламента. В парламента обикновено министър-председателят, който внася законопроектите и бюджета – той има необходимото мнозинство в парламента и няма никакъв проблем да се приеме. В общинския съвет не е така.
С този текст вие създавате условие кметът да диктува на общинския съвет това, което той желае. Те знаят, че в 45 дневния срок, ако не приемат онова, което кметът предлага, ще бъдат лишени от заплати. Не може с един текст в закон да упражнявате такова насилие във взаимоотношенията кмет – общински съвет. Това е абсурдно! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега вече думата има народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Първо, ще направя едно предложение. Този текст да отпадне оттук и ако трябва до Нова година или след Нова година да се направи един сериозен дебат по купа от проблеми, който се поставя тук на крак в 9 вечерта. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да подвикват веселячески колегите от ГЕРБ, сега ще им обясня за какво става въпрос.
Уважаеми дами и господа, и общинските съветници, и кметът са органи на местното самоуправление. Не можете да ги лишите от възнаграждение, защото ще се намери първият бизнесмен, който ще каже: „Момчета, аз ще ви платя възнаграждението и ще ви подавам решенията, които да гласувате”. Абсурдно е! (Шум и реплики от ГЕРБ.). Не, не, викайте! Това са реални хипотези.
Опитваме се със Закона за бюджета, който трябва да очертае рамката на финансирането, да решим въпроси на местното самоуправление – на отношения кмет – общински съвет, различни общински съвети. Това е съвсем друга тема.
Госпожо председател, аз това го казвам, даже за стенограмата, не за колегите в залата, защото явно емоцията надделява. Да приемат каквото искат, но аз ще кажа как е. Всеки си има право да гласува. Приемете този текст.
Абсурд е, уважаеми дами и господа, когато едно лице, още повече, заемащо позиция от мандат от народа, избран от народа да изпълнява властническа функция, вие да го разглеждате като чистачката в общината или като писара, или като лице по трудово и служебно правоотношение, да го санкционирате, а той е избран от народа. Абсурдно е това и това е плетка от отношения, преплетени, сложни. Не може сега да се реши по повод приемането на Закона за бюджета с три алинеи.
Колкото и да се опитвате на крак да редактирате, да натъкмите тези отношения, ще възникват нови и нови казуси, които ще ви изправят пред хипотези, които не можете да решите. Има Комисия по местно самоуправление, нека тя да вземе отношение и позиция.
Какво означава това, което сте предложили? Народното събрание? Тогава трябва да има поредица от предсрочни избори за общински съвети. Блокира общинския съвет, не приема бюджета. Ами разпишете и тази процедура. Има такъв тип отношения между кмет и общински съвет, че добре – няма да ни плащат, ама ние няма да ти приемем бюджета.
Какво става с органа? Как функционира? Предсрочни избори ... (Реплики от ГЕРБ.) Ама не може, разберете, в 9,00 ч. вечерта по повод на някакъв друг закон – Законът за бюджета, да решите сложните отношения при функционирането на общински съвет и кмет. Няма човек капацитет за това, ако ще да сте от ГЕРБ и Бойко Борисов да дойде и той не може да го измисли. За това ви казвам ... (Шум и реплики от КБ.) Тоя силовашки подход е вреден и ви предупреждавам, че ако се стигне до такава хипотеза ще се намери услужливият бизнесмен, който ще плаща по тези 100 или 200 лв. на общински съветник на месец или поне на мнозинството и той реално ще упражнява властта. Хора, избрани с мандат, вие ще ги лишавате от възнаграждение, за да приемат бюджета, че е важно.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Повтаряш се вече.
МИХАИЛ МИКОВ: Що за изкривена логика? Има механизми за отношение между властите. Като работят по миналогодишния бюджет, неслучайно е направен миналогодишния бюджет ... Какво означава? Значи ходи съветникът изряден, ходи си на заседания, другите не се явяват или не приемат бюджета, ти ще го санкционираш, че не им е приет обективна отговорност. Това е абсурд!
Нали между тези съветници може да има трима, които си ходят на заседания. Другите обаче не ходят и не приемат бюджет. Малцинството ходи и тях ли ще санкционират? Защо? Че народът ги е избрал за съветници?
Искрено ви моля, имате поне двадесетина дни до Коледа, да си седне Комисията по местно самоуправление, да си разгледа, да си внесе на две четения, имате си мнозинство, обсъдете го и по нощите не правете поредните глупости.
Предлагам формално този текст да отпадне, няма да се ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбрахме, разбрахме предложението.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма да се срути бюджетът от този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика народният представител Цецка Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Миков, дами и господа народни представители! Това, за което говори господин Миков, можеше да се случи, ако между първо и второ гласуване по нашите правила той беше направил предложение в тези текстове.
Господин Миков, цитирам действаща правна норма – чл. 12 от Закона за общинския бюджет: „Общинският съвет приема общинския бюджет в срок до 45 дни от приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и в съответствие с единната бюджетна класификация.”
Ал. 4 на чл. 15, променена в бр. 107 на „Държавен вестник” от 2003 г.: „Когато общинският съвет не е приел бюджета на общината в срокът по ал. 12 в 45-дневният срок, разходите за финансиране на местните дейности до приемане на бюджета се извършват съобразно внесения проект, а разходите за финансиране на делегираните от държавата дейности при условията на ал. 3.”
Тук идва последната ал. 5 – нова алинея от 2003 г.: „След изтичане на срока по чл. 12” – става реч за същия 45-дневен срок – „до приемането на общинския бюджет се спира възнаграждението на председателя на общинския съвет и на общинските съветници.” Действаща правна норма, господин Миков, Законът за общинските бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Белишки, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Въпросът е решен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нека да гласуваме.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е решен, защото тук има допълнение и за кметът какво прави, ако кметът не вкара бюджет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той е решен въпросът.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! В крайна сметка в момента обсъждаме общинския бюджет. Нека да не навлизаме в материята, в Закона за общинския бюджет и в Закона за местното самоуправление.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Въпросът е решен.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Именно, въпросът е решен и не виждам защо е нужна тази полемика. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви не подвиквайте от място.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Нужен е, нужен е, защото в крайна сметка преди да бъде внесен на общинска сесия за приемане този бюджет, той минава през всички комисии. Ако тези общински съветници не си свършат работата там и ако те сметнат, че е необходимо нещо да бъде променено в този бюджет и имат съгласие, тогава какъв е проблемът в записа?!
Предлагам ви, колеги, да подкрепим редакционното предложение, което направи госпожа Цачева, и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика?
Георги Божинов – заповядайте.
Не мога да дам шест реплики, три реплики може. (Народните представители Георги Божинов и Цецка Цачева уточняват текста встрани от микрофоните.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Уважаеми господин Миков, Вашето предложение е малко вероятно и няма да бъде прието. За това аз Ви предлагам да приемем предложението на господин Агуш. Той предлага заместващ текст на т. 1, на ал. 1, остава 2 по вносител и отпада 3. Той в тази алинея определя срокът, в който кметът е длъжен да внесе проектобюджета, определя срокът, в който общинския съвет се произнася в съответствие с Единния класификатор и оттам нататък при опцията „неприет”, остава това, което Вие прочетохте. Това е решението в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Миков, искате ли дуплика?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Цачева, значи и преди нас са се занимавали с този проблем и са решили, че спират – точка, и съществува решение – спира се възнаграждението, докато не се приеме бюджета, то съществува от 2003 г. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сега, забележете вие какво казвате – вие казвате, че не се дължат и не се изплащат. Кой общински съветник ще си изпълнява задълженията без пари. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Едно е да се спре, да стимулира ... Тогавашния законодател, друго е решил. Вие – сега не се дължат и не се изплащат.
Защо съветниците държат да ходят на заседания в тази хипотеза. Ама разберете, не става силовашки цялата тази история и нищо няма да се промени, ако на спокойствие обсъдите този проблем и с една бърза промяна ...
Нова, стана година, нищо няма да направите тази вечер. Приемайте какъвто текст искате, казвам ви, че това ще бъде голям проблем и ще се чуе и в чужбина за него. (Шум и реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Ама не е хе-хе-е, Захари Георгиев неслучайно ви каза нещо, има харта за местно самоуправление, точно толкова са избрани от хората общинските съветници, колкото и вие и ние, точно толкова. Не може с командно административни силовашки методи да решаваш проблем на функционирането на органите на местната власт. Както искате правете, аз няма да ...
Предлагам да отпадне параграфа – да си направя аз предложението, а вие както щете. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбрах.
Народният представител Емил Караниколов има думата, след това думата иска народният представител Георги Терзийски.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, смятам, че този текст е важен, той е нужен и трябва да остане, само че с една малка, съвсем мъничка промяна, една много малка редакция. Така както е поставен, тук са определени отговорностите на двете страни, които отговарят за приемането на общинския бюджет – това е кметът, който е инициаторът, който внася в общинския съвет проектобюджета и това е общинския бюджет, който го приема. В този вид, така както е записан този текст, означава, че общинския съвет е органа, който трябва да приеме точно този бюджет, който е вкарал кметът. Тоест на общинските съветници не се предоставят никакви възможности и никакви права, той да направи някакви изменения в този бюджет.
Затова тази редакция, която искам да предложа на вашето внимание, с която, смятам, че ще решим напълно този казус и ще отпадне всякакво съмнение, е следната: В срок до 45 работни дни от обнародването на закона в „Държавен вестник”, общинският съвет приема внесен, подчертавам, внесен от кмета общински бюджет в съответствие с единната бюджетна класификация.
По този начин ние даваме възможност на общинския съвет да приеме общински бюджет със съответните промени и изменения, тоест ние не му връзваме ръцете. По този начин ние задължаваме кмета да изпълни своите правомощия и в законно установения срок да внесе общинския бюджет, защото порочната практика от много общини показва, че кметовете не си внасят своевременно своите бюджети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест Вие предлагате: вместо „внесения” да е думата „внесен”.
За реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Караниколов! Това, което предлагате, показва, че не разсъждавате сериозно върху текста, който е внесен и не сте слушали какво пледираме в тази зала, в това число и председателят – госпожа Цачева.
Има достатъчно законова база, която урежда този текст в § 72, нов § 73. Достатъчно законова база! Няма смисъл да се преповтарят текстове. Това, което Вие искате – да обезправите права на орган на местно самоуправление, на неговите членове, е противоконституционно и в нарушение на Европейската харта за местно самоуправление.
Първо, ще падне в Конституционния съд, второ, господин Татарски да Ви каже, че преди една седмица имахме поредното наблюдение от Съвета на Европа по тези въпроси и все още докладът не е готов, и се пише. Само това остава да се допълни – тази теза, че обезправяваме органите на местното самоуправление, и ще ни разпънат на кръст. Затова, тъй като не съм 100% сигурен, че ал. 2, която предлага вносителят е в този вид, в други законови текстове, предлагам да отпадне от § 72, който става § 73, ал. 1 и ал. 3, защото те се регулират в други законови актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам ал. 3 – редакцията на комисията да отпадне, и ал. 1 – да бъде приета по вносител, тъй като там няма двусмислие. Мисля, че това е работещият вариант и мисля,че всички ще се обединим около него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Димитров, станаха много вариантите – какво да отпадне и какво да подложим на гласуване?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Повтарям. Предложението ми е: да отпадне ал. 3 по предложението на комисията и да приемем ал. 1 по предложението на вносителя – там, където нямаме двусмислие. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вие приемате това предложение, което прави господин Тодор Димитров. Разбрах.
Предложението на господин Тодор Димитров е: ал. 1 – да е по вносител, което е и предложението на госпожа Цачева; ал. 2 – да е по комисия и да няма ал. 3. (Реплики от КБ.)
Реплика? Няма.
Дуплика? Няма.
Първото предложение, направено от народния представител Михаил Миков се поставя на гласуване, защото е за отпадане.
Той предлага да отпадне целия § 73.
Гласували 124 народни представители: за 18, против 97, въздържали се 9.
Предложението не се приема, тоест предложението за отпадане на целия текст.
Второ предложение за отпадане.
Първо, гласуваме предложенията за отпадане. Такъв е правилникът.
Следващото предложение е за отпадане на ал. 3 от предложението на комисията, което също се съдържа в предложението на народния представител Ариф Агуш, което беше направено и от народния представител Тодор Димитров.
Ще гласуваме за отпадане на ал. 3.
Гласували 127 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 10.
Предложението се приема – отпада ал. 3.
Сега подлагам на гласуване заместващ текст, тоест ал. 1 да бъде по вносител. Редакцията е следната, аз ще я прочета, за да сме наясно точно какво гласуваме.
Алинея първа да гласи по следния начин: „В срок до 45 работни дни от обнародването на този закон, общинският съвет приема общинския бюджет в съответствие с единната бюджетна класификация.”
Гласували 128 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 3.
Предложението се приема.
При това положение, редакционното предложение на господин Караниколов не може да бъде подложено на гласуване, защото, то е в друг текст и в друг контекст, така че няма как да бъде подложено на гласуване в това, което вече приехме.
Сега подлагам на гласуване целия нов § 73 с приетата вече ал. 1 и с ал. 2 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Има молба от народни представители да прочета какво сме приели – първата и втората алинея, за да има пълна яснота.
Това е § 72, който става § 73 и звучи по следния начин:
„(1) В срок до 45 работни дни от обнародването на този закон общинският съвет приема общинския бюджет в съответствие с Единната бюджетна класификация.
(2) Бюджетите по ал. 1 се представят в Сметната палата и в Министерството на финансите в срок до 20 дни след приемането им от общинските съвети.” (На изключени микрофони народните представители Цецка Цачева и Екатерина Михайлова съгласуват текст.)
Абсолютно права е госпожа Цачева, тъй като правихме сто замествания не сме гласували предложението на народния представител Ариф Агуш, който предлага промяна в ал. 1. Не я подложих, защото бяхме приели вече с огромно мнозинство ал. 1, но нека всичко да сме гласували.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ариф Агуш.
Гласували 119 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 24.
Предложението на Ариф Агуш не се приема.
Приключваме с § 72, който стана § 73 с волята на Народното събрание в двете алинеи.
Заповядайте, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Параграф 73 до 77 включително.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 73 до 77 включително, които стават съответно параграфи от 74 до 78 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 73 до 77, които стават съответно параграфи 74, 75, 76, 77 и 78 по вносител.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 17, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Венцислав Върбанов, Димитър Чукарски и Марио Тагарински.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 79:
„§ 79. В рамките на бюджета на Министерството на отбраната за 2011 г. да се осигурят средства за Военномедицинска академия за изграждане на система за управление на болничната дейност с възможност за поддържане на стандартите на НАТО.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма желание за изказвания.
Подлагам на гласуване § 79 в редакцията на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов, Любомир Владимиров, Борислав Стоянов и Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 80 със следното съдържание:
„§ 80. (1) От предвидените разходи по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, до 6 млн. 800 хил. лв. се разходват за модернизиране и оптимизация на държавните висши училища.
(2) При освобождаване на средства по § 60, по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката се предоставят допълнителни бюджетни кредити за целите по ал. 1.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката определя условия, критерии и ред за предоставяне на средствата по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване § 80 в редакцията на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Николай Петков и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 81 със следното съдържание:
„§ 81. Министерският съвет може да предостави след 30 юни 2011 г. по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” до 250 млн. лв. за създаване и поддържане на задължителни запаси от нефтопродукти по категории горива за 60 дни и за до натрупване на 85 000 тона хлебна пшеница по реда на чл. 34 и/или чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие, че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 81 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Димитър Главчев, Валентин Николов и Борис Грозданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 82 със следната редакция:
„§ 82. В Закона за общинския дълг се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал. 1 думите „25 на сто” се заменят с „15 на сто”.
2. Създава се чл. 17а:
„Чл. 17а. (1) Общинският съвет не може да приема решения за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичане на 39 месеца от неговото избиране.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за поетия общински дълг, за който със закон е предвидено, че не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 12.”
3. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал. 3:
„(3) Общините, чиито годишен размер на плащанията по дълга, поет до 31 декември 2010 г., надвишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет на изпълнението на бюджета на общината, нямат право да поемат нов дълг до постигане на изискванията на чл. 12, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа! Първо, да е ясно, че става въпрос за промяна в Закона за общинския дълг, която ще мине на едно четене. Тя не е внасяна от Министерския съвет, не е искана, а е продукт на предложение на второ четене от едни или други народни представители.
Какво се казва с този текст? Казва се, че девет месеца преди изборите не може да се поема дългосрочен дълг. Кой е дългосрочен дълг според чл. 4? „Финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност, рефинансиране на съществуващ дълг, предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства и осигуряване на плащания по изискуеми общински гаранции.” Това е дефиницията в чл. 4, където се казва, че общината може. Вносителите сега предлагат на едно четене: девет месеца преди изборите това да не може. (Шум и реплики.) Искам само да ви кажа какво правите, а пък вие си го направете!
Първо, очевидно този текст трябва бъде атакуван в Конституционния съд, най-малкото на формалното основание, че се приема на едно четене, а не на две четения, както предвижда Конституцията.
На второ място, ако настъпят някакви форсмажорни обстоятелства в една община, ще забраним ли на общинския съвет да вземе решение? Ако трябва финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност, ще забраним ли да се вземе решение за поемане на дълг?
Уважаеми господа от ГЕРБ, защото виждам, че вносителите са предимно от тази партия, животът нито започва, нито свършва с едни или други избори.
Има ограничение, че дългът не бива да надхвърля 25%, добре. Можем да дискутираме дали още да не се намали.
Аз познавам обаче големи общини, в които управлява ГЕРБ, които сега са в тарикатското състояние, че имат взети решения на общинския съвет, но още не е сключен договор. В същото време това са свръхзадлъжнели общини. ГЕРБ управлява в тях – кметът е от ГЕРБ. Обещавам ви, че това по-нататък ще бъде тема на парламентарния контрол към министъра какви далавери ще има сега преди изборите в общините, където е ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще ти разкажа бе, Михов. Ще ти разкажа, има време.
За какво става въпрос? Тук или стоят хора, които приемат закони, действат еднакво, независимо от кой се управлява една или друга община или общност, или тук сте тръгнали като партиен комитет според някакви ваши тънки сметки. (Шум и реплики.)
Уважаеми дами и господа, не може да се спре животът! Ако кметът нарушава, ако дългът превишава ограниченията по Закона за общинския дълг, си има регулации. Ако тази регулация от 25% ви се вижда голяма, намалете я, но за всички – еднакво!
Пак ви казвам: абсурдно е да мислите, че ще спрете живота, защото след девет месеца има избори! Хората имат нужда и от проектите, и от решаване на проблеми, възникнали от форсмажорни обстоятелства. Разберете: абсурд е това, което вършите!
Моля вносителите: прочетете чл. 4 от Закона за общинския дълг!
Предлагам това решение изобщо да отпадне като противоконституционно и като противоречащо на здравия разум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Захари Георгиев – реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Миков, репликата ми е свързана с това, че се нарушава не само бюджетната процедура, нарушава се Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Недопустимо е да се внасят между две четения предложения, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект! Такъв аналогичен текст в тази посока няма.
Госпожо Менда Стоянова! (Народният представител Менда Стоянова разговаря с народни представители от ГЕРБ.) Госпожо Стоянова, Вие сте направили груба грешка, като сте допуснали разглеждането на този текст! Този текст е недопустим за разглеждане между двете четения!
Госпожо председател Цачева, би следвало да упражнявате контрол върху работата на комисиите, независимо че толкова много им вярвате!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): На какво основание?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (говори встрани от микрофоните): За сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Георгиев, принципният въпрос е следният. Може да има общини, които не са теглили кредити, защото не им трябват. Били са скромни, били са принципни, нямат разходи. И сега на тях ще им кажеш: „Идват избори, няма да теглите, няма да участвате по европроекти, няма да финансирате”, ще спре животът в тези общини.
Другите, които са свръхзадлъжнели, могат да се чуят имена на такива общини – там са ваши кметове, има и ваши кметове – ще се окаже, че след като са изтеглили големите кредити, сигурно са излезли извън регулацията на закона, слагаме всички общини в един кюп. Това е абсурдно, недопустимо и противоконституционно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата за изказване има народният представител Димчо Михалевски.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви помоля за малко внимание. Колегите ми изказаха тезите по несъстоятелността на това 39 месеца след началото на мандата да ограничаваме общинските съвети. Аз обаче искам да направя друг анализ – за предложението, свързано с намаляване от 25 на 15% възможността да се обслужва общинският дълг на годишна база.
Нека да направим паралел между общинския и държавния дълг, защото това е справедливо. В момента по отчетни данни общинският дълг е някъде около 780 млн. лв., което, отнесено към общия размер на годишните приходи – макар това да не е съвсем коректно, защото говорим за обслужване, след малко ще кажа числата там – е 45%. От годишната база на местните приходи и общата изравнителна субсидия 45% е общият размер на поетия общински дълг.
Какво е положението при държавата, защото все пак трябва да има единно, паралелно поведение? При държавата дългът в момента е малко над 10 милиарда – 10 млрд. 166 млн., по отчетни данни. Съпоставен с годишните приходи в републиканския бюджет – 16 млрд. лв. и нещо отгоре, това представлява 63% срещу 45% при общините.
Какво казваме с този текст на закона? Увеличаваме държавния дълг с 4 милиарда, което означава увеличение в структурата на приходите по републиканския бюджет, стигаме 88%, а при общините казваме: „Нямате право повече, защото следим макроикономическата стабилност, а да се следи макроикономическата стабилност е много важно.”
Къде обаче е потенциалът да се наруши тя? Естествено, че при държавните дългове, които поемаме. Защото обслужването и безсмислието на този процент – промяната от 25 на 15%, е, че средният процент, който общините харчат по отчетни данни от миналата година, той и сега не се различава, е средно 5,2% от техните местни приходи и обща изравнителна субсидия. Следователно намаляването от 25% на 15% засяга само 15 общини, които имат дълг в този диапазон. Размерът, който общините могат да поемат, не застрашава в никакъв случай макроикономическата обстановка.
Още по-интересно е, ако видим структурата на тези 780 милиона къде са концентрирани и откъде възниква нарастването през последната година – година и половина. Ще ви дам пример от миналата година – 2009. Основно от около 385 милиона поет нов дълг, 225 милиона е на Столичната община по няколко важни инвестиционни проекта – за метрополитена, за естакадите, за интегрираната система за управление на отпадъците. Като добавим към нея още шест големи града – Варна, Бургас, Каварна, Пазарджик, Добрич, тази сума става 300 милиона от 385. Останалите средства основно са благодарение на раздадените кредити от фонда ФЛАГ. Но ние сами разбираме, че фондът ФЛАГ помага за усвояването на евросредствата. Значи самото увеличение на общинския дълг, което беше едно от безпокойството и на мотивите на вносителите, то има много прости обяснения и те не се разпростират върху всички общини. Те се разпростират основно върху Столичната община, така че според мен нямаме проблем.
Безсмислието на намаляването е в това, че 98 общини нямат общински дълг, 99 общини имат до 5% на годишна база обслужване на общински дълг, 40 общини имат между 5 и 10, и – забележете – само 27 общини са над 10. Какво правим всъщност? Какво ограничение налагаме? Всъщност големите общини, които могат да донесат допълнителен дълг в следващата година, са Столичната община, която в момента е на около 7%, Пловдив, който е на 1,32% обслужвани от местните си приходи обслужване, Варна, която е на 7,40%. Всъщност какво правим?
Този текст няма никакъв смисъл. И затова нашето предложение, за да няма двоен аршин, е този текст да отпадне. А има и други механизми, които и централният бюджет може да наложи, да контролира общините да си изпълняват тази функция до 25%.
Това е моето предложение, защото така предложено то няма никаква практическа приложимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, имащи желание да се изкажат? Не виждам.
От двамата народни представители, които се изказаха – господин Михалевски и господин Миков, бяха направени предложения за отпадане на текста.
Затова, първо, подлагам на гласуване предложението за отпадането на § 82.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 40, против 62, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 82 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 75, против 21, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Валентина Богданова и Пенко Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Юлиана Колева, Анатолий Йорданов, Станка Шайлекова и Красимира Симеонова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 83 със следната редакция:
„§ 83. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, …) чл. 17 се изменя така:
„Чл. 17. Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвижда:
1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя на база сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно до 7 игрални филма, до 14 пълнометражни документални филма и до 160 минути анимация;
2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които членува Република България;
3. средства за издръжка на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители за изказване?
Народният представител Михаил Михайлов – заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми колеги, искам да предложа § 83, който е предложението на Юлиана Колева, Анатолий Йорданов, Шайлекова и Симеонова, да отпадне, защото, забележете какво се казва: „Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност”. Какво ще рече това „при възможност”? Кой определя, господин министър на финансите, тази възможност? Вие ли я определяте? Защото това е все едно в Закона за пътищата да запишем: „На зелено пресичай при възможност”. (Оживление.) Същото нещо е. Какво ще рече „при възможност”? Да пресичаме на зелено при възможност или министърът на финансите... Или какво ще рече „до 7 филма”. Нула филми е също до седем. Какво искате да кажете? – С този текст българската киноиндустрия се зачерква. Това ли искаме?
И тези четири колеги, които го предлагат, не зная, госпожо председател на комисията – госпожа Петрова, как въобще се допуска такова нещо? Защо, след като има Закон за филмовата индустрия, ние в Преходни и заключителни разпоредби ще внасяме някакви имагинерни „до”, „при възможност” – неща, които в нито един закон го няма. Какви законодатели сме, като казваме „при възможност”? Това е някаква приумица. Не знам.
Искам всички колеги наистина да се отнесете сериозно към този въпрос, защото всички вие сте израснали с българската филмова индустрия, всеки един от вас, и с лека ръка да не се съгласяваме в Преходни и заключителни разпоредби просто ей така, защото четири човека от нас предлагат ей такива някакви неща. И 2011 г. да се окаже годината, в която няма произведен един български игрален филм. За това всички ние ще носим отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михайлов, Вие казахте да отпадне предложението на народните представители, но то е идентично с предложението на комисията. Тоест правите предложение за отпадане на параграфа.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: За отпадане на § 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики? Не виждам.
За изказване – народният представител Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тъй като тази тема обсъждахме някъде по обяд, забравили сте – нормално.
Аз се присъединявам към това, което каза д-р Михайлов, защото действително има няколко въпроса, на които не мога да си отговоря, и може би някой ще ми отговори – каква е мотивацията и на какво основание става това предложение от страна на колегите депутати от ГЕРБ. Защото действително този специализиран Закон за киноиндустрия си има своята философия. С тези изменения, които се предлагат от колегите с „при възможност” и „до”, практически тази възможност престава да съществува в смисъла, който има.
Освен това аз се учудвам как без тези мотиви комисията, която е подготвила проекта за второ четене, имам предвид Бюджетната комисия, на лека ръка приема такова предложение. Защото, ако остане в този вид, това ще се отнесе поначало за цялата дейност на агенцията. По този начин ще намалеят средствата за издръжка и тези средства, които се получават от нашите контакти на агенцията с останалите филмови среди за копродуцирането и всичко рухва. Аз мисля, че това, което се каза преди малко за тези предложения, все пак ще преценят юристите, но ми се струва, че промяната на такъв специализиран закон с лека река влиза между първо и второ четене без да е обсъждана от никой, не е говорено в комисията. И искам да кажа, че в свои изявления пред медиите на 1 декември министърът на културата господин Рашидов твърди, че Министерството на културата не е участвало в обсъждането на такова предложение. И изведнъж отнякъде това идва.
Знаете, че аз имам богата фантазия и допускам откъде е тръгнало листчето към колегите депутати. Не им се сърдя, но в края на краищата това, което се гласи, е крайно непопулярно и доста лошо. Искам, колеги, да се обърна към вас – има подозрения за един нарочен негативен актив, акция против българското кино от страна на народното представителство с промените в този закон. Мисля, че можем да докажем, че не е така, тъй като този закон ще важи до 2013 г. Оттук нататък до 2013 г. ще има това „оттук нататък” и „до”. Казвам до 2013 г., когато със сигурност ще има друг парламент и ще отмени тази несправедливост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказване – народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не знам кой е посъветвал и кой е дал тези текстове на колегите, които са ги внесли. Ако се замислите, ще стигнете до извода, че не само тъпчете българската култура, но и финансовият ефект от това, което се предлага, е много близко до нулата или отрицателен.
В същото време ние от тазгодишния бюджет, вероятно и от следващата година, харчим немалко пари – тази година мисля, че бяха 7 милиона – за реклама на България! Тези български филми не само възпитават и правят културата на България – те правят и реклама на България!
А вие какво правите? Какво ми казвате: „Е-е!” (обръща се към Парламентарната група на ГЕРБ)? Не е или е? Елате да ме репликирате! А не от място! Да ви видя аргументите тогава.
Но в същото време вие с ботушите си газите всичко! Разберете го. Отгоре на всичко, това, което правите в политиката, господа вносители, се нарича во-лун-та-ри-зъм, защото не може да внасяш такова предложение за второ четене, между две четения, без да съществува такъв обхват в закона за първо четене! Вие може да сте си решили да промените цялото законодателство на Република България само през Закона за бюджета!
Много ви се иска да можете всичко, но няма да го можете, защото това е противоконституционно и също ще падне в Конституционния съд! Бъдете сигурни и Вие, господин министър.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Народният представител Цецка Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Георгиев, няма да вземам отношение по съществото на Вашето изказване, а само по отношение на заплахите, които се произнасят от тази трибуна, и обвиненията в противоконституционност на онова, което се прави по тези последни текстове в залата.
Искам да припомня на Вас и да уведомя колегите, които не са следили конституционната практика на Конституционния съд на Република България, че по аналогичен казус има произнесено Решение № 6 от 2007 г., с докладчик – съдия Пламен Киров, по дело, образувано по искане на 51 народни представители за обявяване противоконституционност на шест параграфа, които са се появили в доклада между първо и второ гласуване – аналогична хипотеза на тази, която имаме тук.
Категорично е становището на Конституционния съд. Припомних го преди няколко дни, във вторник. Може би не сте били в залата, нямам спомен, но престанете да заявявате, че това, което правим тук, е някаква новация в недобрия смисъл на думата и е пълно потъпкване на Конституцията! Много внимателно и прецизно са направени тези предложения, след като сме се съобразили с това, което казва Конституционният съд.
Ще си позволя да цитирам, защото, ако го перифразирам, няма да бъде коректно към такъв орган:
„Практиката на Конституционния съд категорично потвърждава възможността да се внасят промени в законопроектите между двете гласувания на Народното събрание.” И така нататък – решението е много дълго. Направете справка с него Вие и останалите колеги от вашата парламентарна група, които преди Вас говориха как, видите ли, това, което правим тук в момента, едва ли не е губене на време и парите на данъкоплатеца, тъй като априори това е противоконституционно.
Колеги, нека, макар и юристи, и други, които не са такива, не изземваме компетентността на конституционните съдии, защото дори по мнението на един от тях не може да се счита, че дадено наше решение, даден наш законопроект ще бъде противоконституционен. Затова е необходимо колективното решение на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Искате ли дуплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те само заплашват!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо Цачева, за тази реплика.
Само искам да припомня на Вас и на народните представители, че преди няколко месеца в рамките на тази година Вие със същата убеденост ме убеждавахте, когато аз пледирах пред вас, че не бива да се приема на второ четене един законопроект, който беше приет на първо четене в рамките на това четене. Както си спомняте, Конституционният съд върна този законопроект и бяхте принудени да го гласувате на две четения.
Освен това, в случая става въпрос, че се тъпче не само Конституцията, тъпчат се не само законите и правилникът, който сама знаете, че е със силата на закон, но се тъпче народът, тъпче се културата и образованието на народа! В това е големият ви проблем! Тъпчете народа! (Смях и реплики от ГЕРБ. Реплики между народните представители Красимир Велчев и Захари Георгиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата за изказване народният представител Александър Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Говоря като българофил, човек – български гражданин, който е възпитаван в обич и уважение към българските традиции и към българския народ. Смятам, не сега – откакто съм започнал да се възприемам като мислещо същество, че България и българският народ имат своето място в световната културна съкровищница.
Всяко посегателство чрез финансови или други средства върху духовността на българския народ, върху неговата национална идентичност е много погрешно!
Говоря не като представител на българската левица – говоря като български народен представител! Това е национален проблем.
Какво ми прави впечатление? В случая конкретният казус за филмовата индустрия важи за цялата национална култура. Знаете, че по този повод съм се изказвал и за реформата в културата.
Вижте какво – има два пътя за развитие на България и на българския народ – или да бъде един уважаван народ, уважавана нация в рамките на Европейския съюз...
Уважаеми колеги, колкото и да е късно и да е скучно на някои от вас, човечеството върви към десетина-петнадесет мегадържави. Европейският съюз е една от тези мегадържави! България има два пътя – или да докаже, че я има като национална култура, като идентичност, като традиции, ако щете, във всяко едно отношение – култура, киноизкуство, или ние ще бъдем една провинция, както една федерална провинция, примерно Долна Саксония или еди-какво си, както Федеративна република Германия. Това е голямото предизвикателство.
Госпожо Стоянова, аз много Ви уважавам като председател на Бюджетната комисия. За мен проблемът не е в това, че по-малко щели да бъдат парите за пенсии, за това, за онова. Проблемът е за националната ни идентичност! И след като ГЕРБ дойде с подкрепата на голяма част от българския народ в името на европейското развитие на България, в това влиза според мен каквото може, да се направи в тези тежки условия – финансово-икономически, да се подкрепи българската идентичност, култура, образование, защото това е единственото, което може да ни изведе и да ни защити като нация!
Ами, да си спомним княз Борис І. Ами, той ослепява своя син за това, че е тръгнал да се връща към езичеството. Той е проумял, че приобщаването ни към християнството е път за развитие на държавата. За същото това говорим.
Колкото и трудности да има в момента, не става въпрос сега тук едни други да се плюем – опозиция и управляващи, а трябва да направим така като национален парламент, че заедно да намерим решение, колкото и да е трудно, да подкрепим всички тези културни институции, защото те ни представляват пред света.
Вижте какво – това е абсолютна илюзия, че има „Атака”, ГЕРБ! В Европа и в света ни разглеждат като един български народ, като една българска държава с всичките ни институции. И ако ние сме истински хора – българи, които сме проникнати от един обществен ангажимент поради това, че са ни избрали за народни представители, трябва да работим за България и за българския народ.
И аз се обръщам към управляващото мнозинство: нека да направим всичко възможно за културата, включително за филмовото ни изкуство, за образованието, колкото и да е трудно, господин вицепремиер и министър на финансите. Знам, че не е лесно да се решат проблемите, но аз лично пледирам за това да се намерят пари, ако трябва и от другаде да се отрежат.
България трябва да я има и след нас, уважаеми колеги! А ние предоставяме потенциалните възможности, ако мога да кажа така, чрез бюджета за предстоящата година, за подкрепа на тази наша национална идентичност, нашето самосъзнание като българи, а то се формира и чрез филмовото изкуство.
Използвах този конкретен пример, за да пледирам най-искрено като български народен представител, за да направим възможното, за да направим необходимото и с каквото можем в тези трудни условия да подкрепим българската култура и образование.
Смятам, че всеки един от нас сигурно би помогнал, ако искаме да намерим някакво конкретно позитивно решение. Това искам да кажа. Мисля, че ме разбирате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Господин Радославов, чуха се много остри думи.
Първо искам да Ви заявя, че изобщо нямаме намерение нито да убиваме изкуството, нито киното, нито каквато и да е част от културата. Все пак и аз съм член на тази Комисия по култура. С господин Данаилов и с другите ви колеги непрекъснато сме спорили.
Искам тук да внеса едно пояснение, за да не се спекулира с това, за което става дума.
Става дума, че аз и днес още преди обяд ви прочетох какви са субсидиите през годините и това, че в момента е предвидено, не по възможност, а са отделени 10 милиона. И при положение, че пак казвам, че това са най-голям процент от десетте години насам от бюджета на Министерството на културата.
Този текст Вие го четете както дяволът Евангелието. Казва се: „при възможност”, ако да речем, както е записано „седем филма”, а ако те произведат седем филма, при възможност, говорим за над тези 10 милиона, че правителството ще отпусне пари, но недейте да задължавате под такава разтеглива формула!
При здравеопазването е същото. Ами, ако утре се окаже, че тези пари, които са в бюджета са свършили, ами ние няма да оставим народа да умре! По възможност ще отпуснем максимално, но не да ни казват: „А бе, не ни интересува! Дайте ги тези 17 милиона!”. Защо?
Казах и пак ще го повторя: говорим за един период, в който ние трябва да направим така, че преди всичко да спасим децата си и тяхното образование, лечение. И пак ще кажа, че ако нямам пари или съм свършил парите, не е ли нормално, пак го повторих, ще кажа на детето си: „Хей, досега си ходил по един път на кино, не мога да те пратя два пъти, защото е по-хубаво да ти купя лекарства”. Мисля, че съм съвсем ясен по този въпрос.
И не спекулирайте, че убиваме. Никой не убиваме! Казвам ви и пак повтарям, за да се разберем: по възможност ще се отпуснат над тези 10 милиона предварително определени в бюджета. По възможност ще отпуснем още, ама да ни кажете: „Ама, бе, не ни интересува! Дайте ги тези 17 милиона, пък какво сме направили, какви филми сме направили – дали се гледат, дали не се гледат, това нас не ни интересува”.
Нали това е реформата – да накараме хората да работят и да изкарат парите, да си заслужат парите, които държавата им дава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика няма.
Дуплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Късничко е. Знам, че може би тези прения някои хора ще ги приемат за излишни.
Господин Велчев, аз приемам, че Вие добронамерено от името на управляващата партия заявявате, че по принцип ще се търсят възможности за допълнително финансиране изключително в тази сфера. Така ли е, господин вицепремиер?
Аз смятам, че всички ние искаме, колкото е възможно повече за сферата на културата и за запазване на българската идентичност. Аз от тази трибуна Ви призовавам това, което го казахте, и Вие, господин вицепремиер, да го реализирате, тоест сигурен съм, че винаги ще се намерят възможности, но това, което според моето убеждение е най-същественото, за което трябва да се дадат пари, защото ние ще си отидем като идентичност, като култура, като бит, за каквото и да говорим.
И аз много се надявам, че това, което заявихте като представител на управляващата партия ГЕРБ, ще го изпълните – Вие като съпредседател на тази парламентарна група, и Вие – като вицепремиер.
Тук ние говорим за това. Аз лично в моите приказки никога не съм бил краен. Аз съм търсил позитивното и сега смятам, че и ние като Коалиция за България се опитваме да получим точно тези уверения, че ще се направи всичко възможно, за да стане този план, за който говоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Искам да напомня на народните представители, че има два параграфа, две предложения, които дискутираме. Не знам дали разбраха те, защото виждам, че не взема отношение един от народните представители, който има направено предложение.
Докладвани бяха два параграфа. Единият – на Пенко Атанасов и Валентина Богданова, също е предмет на обсъждане. Искате ли да вземете отношение или не? Просто искам да съм коректна и да попитам. (Шум и реплики.)
Не приехме предложението, тоест парламентът не прие предложението и при това положение не виждате причина да го защитавате – добре. Просто исках да направя това уточнение.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение?
Антон Кутев вдигна пръв ръка, а след него – Петър Курумбашев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз много се надявах, че по този спорен текст все пак някой от тези, които са го предложили – това са четирима народни представители – ще вземе думата най-малкото, за да обоснове защо го предлагат.
Аз смятам обаче, че важното тук е, че този текст – говорим по въпроса за „до седем филма” и т.н., този текст много ясно показва начинът, по който се управлява в момента държавата.
Връщаме се на това – да се правят промени в Закона за киното през Закона за бюджета, без това да минава през Комисията за култура, без това да бъде обсъждано по някакъв начин с хората, които това ги касае, това означава само едно, че господин Симеон Дянков е човекът, който взема решения в тази държава! Само това е изводът!
Изводът е, че в тази държава, извинете ме, госпожо Петрова, обаче в Комисията по културата, ако ние уважавахме себе си като културни хора, или като членове на тази комисия, ние не бихме го позволили, защото мен ако ме питате, извинявам се за откровеността, но на господин Симеон Дянков не съм чул до момента кино да му трябва. Културата на тези хора не им трябва, извинявам се за прякото изказване.
Ако оставим господин Симеон Дянков да определя колко филма ще се снимат на година, да знаете, че сме го закъсали. Няма да стане тази работа. Ние, членовете на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, ако в тази зала изобщо има някой, който може да се пише, че е човек, който има отношение към културата, защото, извинете ме за откровеността, ама във вашите хора в Комисията по културата то не изобилства. Ако не си давате сметка, че вие сте хората, които трябва да извоювате малкото неща, които са останали за културата, оставите ли ги на Симеон Дянков, сме свършили всичките. Това ще бъде краят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин вицепремиер! Господин Кутев, Вие чували ли сте за пирамида на потребностите? Има един човек – Маслоу се казва. Според теорията на господин Маслоу в пирамидата на потребностите духовните потребности са на върха. Казвам това нещо, защото в контекста на тази теория трябва да се разглежда и конкретният случай. Не може да се задоволяват потребности от по-високи редове, особено духовните от върха, преди да са задоволени нисшите. Разбирате ли за какво става въпрос?
Обвиненията тук, че ГЕРБ или вицепремиерът искат да унищожат културата, извинете, но това са свободни съчинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Така, като гледах Антон Кутев и като го слушах, помислих си и сега искам да му задам въпроса: любимият му филм не е ли „Комунист”? (Смях и шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – народният представител Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин Шопов, аз имам няколко любими филма, обаче специално за Вас ще спомена „Идиот”. (Силен шум и смях.)
А иначе, ако се върнем обратно на базовите потребности, точно за това говорих, господин Петров. Говорих, че ако хората, за които базовата потребност е стомахът, определят културната политика, ние нямаме бъдеще като народ и като нация. Говорих именно за това – за скала. За това, че има базови и други потребности. И ако при Вас стомахът или оживяването е онази базова потребност, без която не можете, тогава мястото Ви не е в елита на обществото, по мое лично мнение. (Шум и реплики.)
Има още нещо тук, което трябва да се каже на всяка цена. Колкото повече си позволявате да бъркате в културата, без да разбирате, занимавайте се с неща, които са ви ясни. Ако вие разбирате от полицейско управление, от каквото си искате там разбирайте, но не влизайте там, където не разбирате. Когато правите промени в Закона за киното, питайте кинодейците. Недейте с дебелоглавието на хора, които си мислят, че нещата, които правят, са вечни или че няма да им се потърси отговорност. Отидете и питайте, който искате човек, който работи в киното, какво правите в момента и ще ви каже, че правите глупости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Петър Курумбашев за изказване.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! С предложението за този член всъщност се цели изобщо да се обезсмисли Законът за филмовата индустрия. Да го погледнем първо от гледна точка на законодателна техника. Представете си, че със Закона за бюджета решите да променяте например Закона за устройството на територията или Закона за обществените поръчки. Що за законодателна еквилибристика е това?
Следващото нещо, на което искам да ви обърна внимание – закон се приема на две четения. За Закона за филмовата индустрия, тъй като той не е внесен от вносителя – Министерският съвет, а тихомълком е внесен от четирима народни представители между първо и второ четене – това е първо четене. Той просто няма да мине второ четене.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Господин Курумбашев, изчистихме тази тема.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Следващото нещо, което искам да ви обясня с тези промени, които искате да направите – да записвате думи като „при възможност” е абсолютна глупост, тъй като законът не може да казва, че нещо може да се случи и така, и иначе. Или се финансира, или не се финансира. Тоест думите „при възможност” веднага трябва да изчезнат.
Следващото нещо, като сте толкова загрижени за българското кино, направете така, че да изчезне думата „до”. Записвайки „до 7 игрални филма”, записвайки „до 14 документални филма”, вие създавате възможността да бъдат създадени и нула филми. Нула е пак до седем, един филм е пак до седем. Без да казвате колко пари сте отделили в бюджета – предвидете тази защита. Тази защита е предвидена от предишния законодател именно с цел в кризисни времена, не когато нараства бюджетът, да може да се запази едно ниво.
Искам да обърна внимание, че вносителите на тази поправка са хора, които никога не са имали отношение по законодателство по българската култура. Тук искам да призова: вносители на този параграф, излезте и се мотивирайте защо сте внесли този законопроект? Искам да ви чуя – защо? Има мотиви, всеки вносител има мотиви. Защо искате да дадете възможност в България, освен седем филма, да могат да се правят и нула филма? Защо? Защото сме в голяма криза ли? (Реплики от ГЕРБ.)
Нали излязохме от кризата? Даже няколко пъти излязохме от кризата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да чуя мотивите на вносителите. Искам да разбера защо нито един от колегите от ГЕРБ, който е член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, не е подписал това предложение? Искам да ви попитам: защо не правите поправката в този законопроект по легитимния начин? Внесете я като поправка в Закона за филмовата индустрия, нека да си мине на първо четене, нека да мине в Комисията по културата, гражданското общество и медиите, нека да влезе на второ четене. Има си легитимен начин да се правят поправки в ресорните закони, и той става през комисиите. Сега това става зад гърба на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и с мълчаливото съгласие на Министерството на културата, което даже тези дни по отношение на тази поправка е ни лук яло, ни лук мирисало. Правете поправките чрез ресорните комисии. Защо ги избягвате? Ще чуете много ценен дебат.
Изтеглете тази поправка и ако много държите и смятате, че е справедлива, внесете я по начина, по който трябва да се внесе, и тогава в един дебат ни убедете защо в България не трябва да се правят седем филма, а трябва да се правят примерно нула филма?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига с това нула, бе!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вие създавате законодателно тази възможност с думите „до седем”. Всичко до седем е валидно – и нула, и 1, и 2 и 3, до седем. Добре, нека да остане седем.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Седем ще остане.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тогава махнете думата „до”. Ето, сега тук вносителите – ако обичате, кажете, че сте направили техническа грешка и кажете: махаме думите „до” и „при възможност”. Ако ги изтеглите, няма никакъв проблем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Зад мен разбираемо по-високо стоят може би едни от най-добрите юристи на Народното събрание – госпожа Михайлова, госпожа Цачева. Господин Пирински, моля да ме извините, но ще продължа списъка с корифея на правната мисъл – заместник-председателят от „Атака”. (Смях и оживление в опозицията).
Те много добре знаят, че законът за филмовата индустрия е създаден заради чл. 17. Член 17 от този закон не е просто една от многото разпоредби на закона. Това е сърцевината на този закон! Този член целеше да се създаде устойчивост във финансирането на филмовата индустрия в България. И когато вие заменяте този императив – финансирането всяка следваща година да не е възможно да е по-малко от финансовите средства, заложени за предходната година – един принцип, който вече абсолютно безпардонно нарушихте с бюджета за 2010 г., разбрахте, че второ нарушение на закона с бюджета за 2011 г. вече ще ви дойде множко и решихте да прибегнете до най-лесния ход – като не можем да изпълним закона, ще го променим.
Замяната на императива с въвеждането на принципа на правната възможност е не просто промяна в чл. 17. Това е промяна на философията на Закона за филмовата индустрия. Още по-приложимо е това твърдение за замяната на израза „седем филма” с израза „до седем филма”.
Уважаема госпожо председател, госпожо Цачева, независимо, че ако бъда репликиран, вероятно ще ми бъдат припомняни решения на Конституционния съд за подобен подход в законодателния процес, все пак съм убеден дълбоко в себе си – съзнавате, че това е порочен подход. И няма как представителите на изпълнителната власт, които носят пряката отговорност за българската култура, да се скрият зад гърба на формалните вносители на този законопроект, на конкретното предложение. За това още не е късно.
Съгласявайки се с предложението на господин Курумбашев, аз го формализирам. Предлагам в обсъжданите текстове формално, защото на второ четене имаме това право, да отпаднат думите „при възможност” и малката думичка „до”. От това как гласувате формалното предложение, ще стане ясно дали ще участвате в едно престъпление, което на практика означава ликвидиране за известен период от време на българската филмова индустрия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Тоест Вие правите формалното предложение в чл. 17 в основния текст да отпаднат думите „при възможност”, а в т. 1 в изразите „до 7 игрални” и „до 14 пълнометражни” да отпаднат думичките „до” на двете места, за да е ясно когато ги подлагаме на гласуване.
Колеги, уточнявам предложението на господин Местан.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на народните представители Валентина Богданова и Пенко Атанасов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Михаил Михайлов и Стефан Данаилов за отпадане на целия § 83.
Гласували 124 народни представители: за 49, против 67, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за отпадане на думите „при възможност” в основния текст на изречение първо на чл. 17 и думите „до” в т. 1 пред изразите „7 игрални филма” и пред „14 пълнометражни документални филми”.
Гласували 131 народни представители: за 49, против 33, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Процедурата ми е за прегласуване. Очевидно някои не са разбрали. (Смях и оживление в мнозинството).
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да бе, ние сме бавноразвиващи се!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Велчев, гласуваме закон. Не гласуваме обещания на господин Велчев в Закона за държавния бюджет. Тези 10 милиона ги няма. Няма ги! Тоест има ги във волята на министъра на културата. Иска – дава ги, не иска – не ги дава. Затова ако този текст не падне, остава само гаранцията на господин Велчев – нов вид парламентарна гаранция. Ако смятате, че е сериозно законодателният орган да не запише какво даваме за киноиндустрията, а да останем на базата на протоколите, как смятате – на Вашата дума ли ще разчита киноиндустрията, ако не се изпълни този ангажимент?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): На Вас на нито една дума не може да се разчита!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Затова ви призовавам този текст да падне, за да се знае какво се полага за Българската киноиндустрия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за отпадане на съответните текстове.
Гласували 130 народни представители: за 49, против 41, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Колеги, не може да се мълчи! Не може човек да бъде спокоен при този гьонсуратлък. Тия (сочи вляво) се загрижили за българското кино и днес пледират за някакви, наистина мизерни пари. Същите тези (сочи вляво), които продадоха „Бояна” преди четири години за жълти стотинки, която струваше над 120 милиона евро. Тогава направиха истинското убийство на българското кино, от което, каквото и да прави българското кино, не може да се възстанови десетилетия.
Тогава доскорошният ръководител на „Бояна” Евгений Михайлов води епична битка. Той я продължава и днес. Той беше и сред нас тези дни и ни показа документи, за които финансовият министър е може би добре да не чуе.
Заради едни 2000 костюма, които преди това са били дарени от ръководството по съвсем законен и легитимен начин, господин финансовият министър сигурно е наясно с осъдителното решение, се връщат някъде милион-милион и половина евро обратно, по балансова стойност. То е чудовищно! То просто е нечувано!
И тия, които харизаха...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кои са тия?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Кои са тия ли? Турско-комунистическата част на залата. (Шум и реплики от Коалиция за България.) Това са тия, които харизаха огромния актив и в момента се явяват защитници на българското кино. Това просто е нечувано! Това е невероятно! Това е възмутително! Замълчете! Замълчете!
И министърът на културата Стефан Данаилов, който тогава (шум и реплики от Коалиция за България), който тогава допусна това, той го допусна. Той стоя спокойно, мълча и студио „Бояна” завинаги отлетя в пространството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Шопов, прекратете това.
Поставям на гласуване (Стефан Данаилов иска лично обяснение).
За лично обяснение – заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Тъй като тази тема е любима на господин Шопов, искам да отговоря.
Вие бяхте депутат в 40-то Народно събрание.
Ако си спомняте, датата беше 16 август, следобед беше избран кабинетът на тройната коалиция.
На същата дата сутринта сделката е подписана от Агенцията по приватизация с „Бояна филм”, сутринта! От този момент нататък, в продължение на девет месеца, аз не превеждах активите, не ги джиросвах, поради ред други причини, които търсихме. Три пъти променихме договора все пак да има някаква гаранция, че това няма да стане хотел, а ще остане филмова централа.
Затова, много Ви моля, проверете, направете справката и тогава така темпераментно „тия, ония”. Защото и аз мога да кажа, че ти си просто едно такова ...ти... (обръща се към Павел Шопов). (Шум, ръкопляскания и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Шопов, заповядайте за лично обяснение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): И това беше лъжа! Всички тогава знаеха, че продажбата беше сложен фактически състав, който се финализираше дълго време. (Шум и реплики.) Лично обяснение е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: След като тройната коалиция встъпи във власт, но дотогава ситуацията беше спасяема. Дотогава сделката можеше да не бъде финализирана. И това беше драма, която се разви пред целия български народ, по всички телевизии, по всички медии в продължение на месеци. Тук е гузната съвест на Стефан Данаилов. Защото всички български филмови творци и дейци трябва да знаят, че в крайна сметка продажбата на „Бояна филм” лежи върху неговата съвест (сочи към Стефан Данаилов). Той е убиецът на българската филмова индустрия, той съсипа студио „Бояна”! Той е причината студио „Бояна” да бъде харизано. Неприятно е всичко това, но всичко това трябва да се помни и да се знае!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колеги, моля ви, така няма да можем да гласуваме нито един текст.
Няма да давам повече думата докато не поставя на гласуване основния текст. Много ви моля.
Господин Кутев, в процедура на гласуване сме. В процедура на гласуване на текстове сме. Дадох думата за отрицателен вот и продължаваме текст, който гласуваме в процедура. Няма да давам думата на никой повече.
Поставям на гласуване § 83 в редакцията на комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 84, против 44, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За прегласуване – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Извинявам се, но очевидно това гласуване трябва да се повтори най-малкото поради това, което успяхме да чуем точно преди него.
Това че процедурата не беше спазена и не може народен представител да си позволи да се държи по този начин, според мен е безспорно.
По-сериозният проблем е, че такова нещо изобщо е стигнало до това място, тоест, че хора с подобен начин на изразяване или с подобен начин на мислене могат да определят визията на други. Сигурно едно 15 хиляди души са гласували за него. Тежка драма е това според мен.
Моля Ви, да не допускате друг път подобни неща, защото те провалят образа на всички ни. Това че господин Шопов си има негови проблеми, си е негов проблем. Но това, че всички ние след това трябва да обясняваме защо в залата има хора, които очевидно не са си пили хапчетата, е съвсем различно (Оживление в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване § 83 в редакцията на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 86, против 48, въздържали се 2.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Пирински.
Не можете отрицателен вот, господин Курумбашев.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Каква е вредата от току-що гласувания текст?
Що се отнася до филмовата индустрия и до националната култура, тя беше пределно ясно заявена от представителите на Коалиция за България.
Това гласуване е много вредно от чисто финансова гледна точка, защото текстът, който се гласува, прави бюджета недефиниран от – до. Основно изискване на един бюджет, знаете го, госпожо Стоянова, знаете го всички, включително и от европейските стандарти изискването е, той да е прозрачен, да е еднозначен.
Маса проблеми, които настъпиха тази година, във връзка и с актуализацията на бюджета, бяха свързани с това, че в европейската комисия се създаде ясното усещане, че те не могат да си представят параметрите нито на макроикономическата рамка, нито на бюджета.
Ние имахме честта да бъдем първата страна, която беше подложена на засилена проверка от ЕВРОСТАТ.
Какъв е проблемът? Недопустимото поведение на Павел Шопов, постоянната провокация, която той извършва в тази зала, отнема възможността от сериозна дискусия по същината на бюджета, създава една абсолютно непарламентарна обстановка, в която са възможни, възможно най-абсурдни атаки срещу народни представители. Приема се бюджет, който е пряко против националните интереси на страната ни. Ето това прави той, това допускате вие. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата от името на парламентарна група поиска народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Така както е по правилника, темата е от обсъжданата в момента. Темата е изключително сериозна.
Преди около половин час полицията е влязла в дома на директора на болницата в Горна Оряховица. Поискали са да изземат всичките му телефони на него и на цялото му семейство, при което той им е поискал заповед. Оказало се, че няма заповед. След около двадесет минутен престой те са си тръгнали и са казали, че ще се върнат след половин час с прокурорска заповед.
За каква култура говорим? За каква държава говорим? За демократична държава ли говорим? За парламентарна република ли говорим? Благодаря ви.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: За полицейска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължете по доклада, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има предложение на народният представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 84 със следната редакция:
„§ 84. В Закона за обществените поръчки в чл. 4 се създава т. 7:
„7. Предоставянето на заеми от Българската банка за развитие, за финансиране на финансовия недостиг за проекти по оперативни програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с процедурата по „Кредитно споразумение за структурен програмен заем, България съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013, между Република България и Европейска инвестиционна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 84 по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 78, който се преномерира в § 85. Гласуваме § 85 по доклада на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 93, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 79 има Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 86:
„§ 86. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 27, ал. 1 – 3, които влизат в сила от 20 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 86 по доклада на комисията в неговата редакция по доклада.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 1, към чл. 6, ал. 2.
Предложение на народните представители Величка Шопова, Даниела Петрова и Любомила Станиславова.
Предложението да намери отражение и в Приложение № 8, към чл. 17.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 1 и предлага следната редакция:
(Следва таблица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя за Приложение № 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 1, към чл. 6, ал. 3.
Предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Мая Манолова.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Вълков и Менда Стоянова.
Предложението е в съответствието с предложение по чл. 6, ал. 1.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Станислав Станилов, Огнян Тетимов, Огнян Стоичков и Любомир Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Станислав Станилов, Огнян Тетимов, Огнян Стоичков и Любомир Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов и Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Даниела Петрова, Красимир Велчев, Любомила Станиславова, Гинче Караминова, Таня Димитрова, Силвия Хубенова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 2 и предлага следната редакция:
(Следва таблица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народният представител Ваньо Шарков, което комисията не подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
За процедура – Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Направената преди малко, макар и кратка, но много остра декларация от името на Парламентарната група на Синята коалиция, не може да бъде подмината. По този случай днес лекарите в парламента направиха също свое публично изявление.
Предлагам утре заседанието на парламента да започне с изслушване на министъра на вътрешните работи. Ако той е в невъзможност – компетентно, достатъчно високопоставено лице от това министерство да информира народните представители за причините, за тези трудно обясними действия.
Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Божинов, дами и господа народни представители! Уведомявам ви, че още след протестните действия на медиците днес, бях във връзка с вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветанов, който изрази желание, утре, да направи изявление в Народното събрание. Тази нощ той се връща от Брюксел, сутринта има ангажимент, предвиден е за парламентарен контрол в 11,00 ч., така че във всички случаи утре министър Цветанов ще бъде тук и ще направи изявление, това което предлагате и Вие.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 25, против 92, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 95, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя за Приложение № 2, и в редакцията на приложението, съгласно доклада.
Гласуваме Приложение № 2 по доклада на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 97, против 19, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Предложението, което внесох, беше отхвърлено от Бюджетната комисия, като беше заявено, че това е една принципна позиция на комисията, да не приема предложения на народни представители за отделни райони, защото така може да се отвори една процедура, която да няма край и да не може да бъде отговорено на всички тези предложения. Между другото това е единственото такова предложение. Аз го правя не защото е в моя избирателен район, вече шест мандата съм депутат от София.
Тук става въпрос за една църква, тъй като Приложение № 3 е разпределението на субсидията от бюджета на Министерския съвет, която отива за вероизповеданията. Това е Православна църква, която е бившата Съборна църква в гр. Свищов, но не заради това правя това предложение.
Това е един паметник на културата от национално значение, но такива има много в България. Има и в моя избирателен район на различни обекти, които имат нужда от подкрепа. Това е една от няколкото църкви в България, които са част от нашата история и от историята на формирането на българската нация. Тази църква първоначално се е казвала „Св. Николай” и през 1810 г. е била изгорена от руската армия, която е воювала с Турция, през 1836 г. е възстановена под името „Св. преображение Господне”. На Велики четвъртък 1843 г. точно в тази църква се провежда известната в историята акция на Драган Цанков срещу богослужението на гръцки език, когато той като младеж си позволява да откъсне страница от гръцкото евангелие и кара хората да гасят свещите си, когато се служи на гръцки.
В тази църква е създаден Първият Български светски хор на Янко Мустаков през 1868 г. В тази църква, две години по-късно, екзарх Антим се среща със свищовските възрожденци на път за Цариград, където обсъжда стъпките в църковните борби, които трябва да бъдат предприети. Това е исторически момент от формирането на българската църква и на българската нация, защото това са свързани неща.
Там на 16 юли 1877 г. се създава Първата местна власт в България – Свищовската губерния. На това място се намира паметната плоча, на която са записани загиналите при Дойранската епопея от Тридесет и трети свищовски полк, който е защитавал централната позиция при връх Дуб, и загиналите в Сръбско-българската война от Свищов, които се споменаваха до началото на тази година.
В началото на тази година, поради разместване на терена, започна пропадане. Във входа на църквата се отвориха дупки от по един метър и т.н., което направи опасно хората да влизат в тази църква и тя е заплашена от рухване. Сградата е разцепена, теренът трябва да бъде стабилизиран.
През изтеклата година аз съм направил две питания към министъра на културата и към министър Божидар Димитров, който контролира Дирекцията по вероизповеданията. И двамата са съгласни, че това е една църква, която трябва да бъде спасена, но не бяха отпуснати средства за спасяването й. За Търновската епархия впрочем през тази година са отпуснати само 54 хил. 500 лв., а общата сума, необходима за спасяването на тази църква, е 250 хил. лв.
За да може да бъдат отпуснати средства, които са налични в бюджета, има ги тук, трябва да се запише изрично, че целево тази сума от 250 хил. лв. трябва да се даде за спасяването на църквата „Св. преображение Господне”, което аз предлагам. Ако не бъде записано това, ще се спазва обичайната процедура в няколко месечния срок, който дава Дирекцията по вероизповеданията, ще постъпят различни проекти и на всеки ще се даде по малко и така ние можем да се окажем в положение, че тази църква ще се разруши от това, че няма достатъчно средства да бъде спасена.
Тя е важна за българската нация, за българската история. Това е едно място на памет. Аз смятам, че трябва да подкрепим спасяването на тази църква и се надявам, че това може да стане с гласовете на ГЕРБ, и когато стане с гласовете на ГЕРБ, вие ще можете да кажете: ние спасихме една от историческите църкви в България, а такива са „Свети Четиридесет мъченици”, ротондата „Свети Георги”, това е църквата „Света Неделя” в Батак, но това е и църквата „Свето Преображение” в Свищов. Това са няколко църкви, свързани с нашата история и с оформянето ни като нация. Ние не можем да си позволим да я оставим да рухне!
Ние имаме малко гласове, но ние правим това предложение. Направете го вие!
Надявам се да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 39, против 20, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за Приложение № 3.
Гласували 122 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Приложение № 4.
Гласували 118 народни представители: за 98, против 12, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Предложението следва да намери отражение в чл. 1 и в Приложение № 6 към чл. 11 от законопроекта.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 5 и предлага следната редакция, съгласно приложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме Приложение № 5 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 97, против 14, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 6, към чл. 11.
Предложение на народния представител Ангел Найденов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Ангел Найденов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Меглена Плугчиева, Румен Петков, Асен Гагаузов и Димитър Горов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Цеков, Даниела Дариткова и Джема Грозданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 6 и предлага следната редакция, съгласно приложена таблица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да си спестя изказването и аргументите в подкрепа на предложението, което съм направил за община Ковачевци, независимо от късния час на тези разисквания.
Извинете, но този безумен начин на приемане на бюджета на страната беше основно наложен от мнозинството, а не бих си го спестил, колкото и нищожна да изглежда сумата от 188 хил. лв., като предложение за увеличаване субсидията за социални грижи за община Ковачевци на фона на десетките милиони и милиарди. Отказът да се подкрепи това предложение говори за нищетата на отношението – управленска, социална и политическа нищета.
За какво става дума? Става дума за това, че в община Ковачевци има вложени повече от 700 хил. лв. по Социално-инвестиционния фонд за изграждане на дом, предназначен за функционирането на два центъра за настаняване на стари хора. Центрове от семеен тип и социална трапезария за социално слаби хора. Има вложени от Министерството на труда и социалната политика 60 хил. лв. за обзавеждане на този дом. Има вложени 40 хиляди от общината за благоустрояване на терена и вертикалното планиране. Този дом – завършен, обзаведен, с изрядни документи в момента стои заключен заради отказа на министерството да предостави 188 хил. лв. за цялостната издръжка за функционирането му – храна, отопление, осветление, вода, издръжка на персонал за 24-часова работа на хората, които ще работят в този дом.
Очевидно имаме проблем. Проблем с обедняване, проблем с наличие на стари хора, които се нуждаят от грижи. Имаме потребност от подобна услуга, имаме общо взето неголямата сума от 188 хил. лв. Нямаме волята на мнозинството, респективно на министъра, да се осигурят тези 188 хил. лв. за една община, в която, обръщам внимание, официално безработицата и на хората отпаднали от регистрация надхвърлят 30%.
Има ли нужда в такъв случай от подобна заетост, форма на поминък, за хора, които ще работят в този дом? Разбира се, това е нещо значимо за тях. Поне 18 човека биха получили реализация и възможности за ангажимент. Хората от цялата област биха получили възможността да получат грижи. Община, която е със силно застаряващо население, без особени възможности за поминък и заетост, с ограничени финансови и икономически възможности, тоест тя не е способна да поеме това натоварване за издръжка на дома.
Затова не мога да си спестя аргументите и да апелирам към всички да подкрепят тази на пръв поглед нищожна сума. Казвам пак – нищожна, на фона на десетките милиони и милиарди, които се разпределят или които се коментират днес в Проекта за държавен бюджет, но значима и за общината, и за областта, и за хората, които биха получили възможност да бъдат настанени там и, разбира се, за хората, които биха получили възможност да работят.
Подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи за изказване.
Дебатът по това приложение е закрит.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов, което комисията не подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 26, против 63, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станишев, Михалевски, Найденов, Нинова, Манолова, Плугчиева, Петков, Гагаузов и Горов, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 93, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа по принцип за текста на вносителя за Приложение № 6, съгласно редакцията, предложена в доклада на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7 към чл. 12, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Приложение № 7.
Гласували 117 народни представители: за 99, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По Приложение № 8 към чл. 17, ал. 1 има предложение от народните представители Величка Шопова, Даниела Петрова и Любомила Станиславова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 8 и предлага редакция, съгласно приложена таблица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме Приложение № 8 по доклада на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 99, против 15, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 9 към § 17, ал. 1 и Приложение № 10 към § 33, съгласно приложените таблици и текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване Приложение № 9 и Приложение № 10, които комисията подкрепя, в редакцията на вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 102, против 13, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това е приет на второ гласуване и Законът за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Дами и господа народни представители, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков иска думата.
След това ще чуете съобщенията за утрешния парламентарен контрол.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Благодаря на всички, които подкрепиха бюджета. Благодаря и на опонентите, някои от които критикуваха по същество и дадоха ценни идеи.
С прогнозирания бюджет от 2,5% за 2011 г. България ще бъде една от само четири държави от целия Европейския съюз, която ще изпълни Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит. Ние сме и сред малкото държави в Европейския съюз, които успяха да не увеличават данъци и да не намаляват пенсиите и заплатите. По този начин гарантирахме и стабилността на Валутния борд.
Влизаме в 2011 г. с ясно виждане за пенсионната реформа с години напред. Две хиляди и единадесета година ще бъде първата година, в която всички пари за здраве ще се харчат за здраве. Въпреки трудностите предвидихме и повече средства за образование.
Дами и господа, определих бюджета за 2011 г. като „бюджет на стабилността”. Няма друг път за България освен този на последователната и отговорна фискална политика. Това е политиката, която води това правителство.
Благодаря ви за помощта и за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщения за парламентарния контрол на 3 декември 2010 г., петък, с начален час 11,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на два въпроса от народните представители Митхат Метин и Борислав Стоянов.
Следват отговори на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев и на питане от народните представители Яне Янев, Емил Василев и Георги Терзийски.
Трети ще отговаря министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народните представители Евгений Желев и Спас Панчев и на две питания от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова и Димчо Михалевски.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Валентина Богданова и на питане от народните представители Яне Янев, Емил Василев и Георги Терзийски.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на четири въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Мая Манолова – два въпроса, и Бойко Великов.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на четири въпроса от народните представители Михаил Миков, Корнелия Нинова, Меглена Плугчиева и Антон Кутев и на две питания от народните представители Деница Гаджева и Корнелия Нинова.
Осми подред ще отговаря министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на четири въпроса от народните представители Петър Мутафчиев – два въпроса, Георги Анастасов и Румен Такоров.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на три питания от народните представители Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Пламен Орешарски – първо питане; второто е от Яне Янев, Емил Василев и Георги Терзийски; третото питане е от народните представители Сергей Станишев и Михаил Миков;
- министърът на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Асен Агов;
- министърът на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народните представители Георги Божинов и Михаил Миков;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ваньо Шарков и Цвета Георгиева;
- министърът на културата Вежди Рашидов на въпрос от народните представители Антон Кутев и Петър Курумбашев и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димитър Чукарски.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Димитър Чукарски се отлага отговор на негов въпрос към министъра на отбраната Аню Ангелов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Уважаеми дами и господа, утре редовното пленарно заседание започва в 9,00 ч. със законодателна дейност.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 23,15 ч.)



Председател: Цецка Цачева



Заместник-председатели: Анастас Анастасов


Екатерина Михайлова


Секретари: Пламен Нунев

Милена Христова