Председателствали: заместник-председателят Анастас Анастасов и Eкатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имаме кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Преди да продължим с дневния ред, който приехме в петък, ще направя две съобщения:
На 3 декември 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила Информация за общия индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. октомври 2010 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Второто съобщение – днес, 7 декември 2010 г., на народните представители е раздаден Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон, приети на първо четене на 3 декември 2010 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
„Доклад по общия законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси по приетите на първо четене на 30 септември 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и по приетия на първо четене на 29 април 2010 г. Законопроект за изменение и допълнение на ГПК.”
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Параграфът е прочетен и следват изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Всъщност – да, открит е дебатът по § 8 по законопроекта.
Така че, уважаеми колеги, заповядайте за изказвания.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
На § 8 сме, чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс. Всъщност това е основният текст на законопроекта. Всичко останало са подробности.
Поставя се въпросът: искаме ли да направим реформа в гражданското съдопроизводство, и то в областта на касацията, или ще продължаваме по този начин? Затова се обръщам, разбира се, към всички народни представители и най-вече, тук виждам и адвокати, които се сблъскват с нашето касационно производство. Направил съм и съответното предложение, което е пред вас.
С Конституцията ни от 1991 г. приехме принципа за триинстанционното производство, за разлика от миналия Граждански процесуален кодекс, където беше двуинстанционно производство – първа, втора инстанция, съчетана с преглед по реда на надзора. Сега имаме първа инстанция, въззив и касация.
Правото на касационни жалби, уважаеми дами и господа, е публично право, тоест правото на гражданина да се обърне за правосъдие към най-висшата инстанция – Върховния касационен съд. Това е право! Затова е публично.
И още нещо! Касацията е един редовен способ за защита. Той не е извънреден, както отмяната.
И още нещо! Решенията на въззивния съд, дами и господа, не се ползват с рес юдикати, тоест силата на присъдено нещо. Защото е редовен способ.
И оттук: самият закон, тоест ГПК, в конкретния случай чл. 280, трябва ясно да каже кои решения на втората инстанция, или на въззивния съд, тоест на окръжните, респективно апелативни съдилища, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Ясно и категорично трябва да го каже! Гражданинът или юридическото лице да знае, че има право да се обърне към върховната касационна инстанция и да търси справедливо решение на своя проблем.
Дали обаче нашият ГПК, новият ГПК, дава това право? Категорично не! Не законът, а трима съдии, практически един докладчик, решава дали гражданинът има право на правосъдие пред Върховния касационен съд или няма. И за да не бъда голословен, юристите знаем, няма да чета цялата първа алинея: „На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат... когато има материално правен или процесуален въпрос”. Ето т. 2: „Решаван противоречиво от съдилищата”.
Значи имаме подобни казуси или почти еднакви казуси, които се решават противоречиво от съдилищата.
Дами и господа! Как може един гражданин, ако ще да е най-добрият юрист и най-добрият адвокат в България, да знае как се решава даденото дело в Силистра, в Малко Търново, във Видин или в моя роден Ямбол, за да кажем, че има противоречива практика.
Това е абсурд! Това е невъзможно! Практически невъзможно!
Третата точка – тя пък е шедьовърът, казва: „Може да има касации, които са от значение за точното прилагане на закона, както и” – обърнете внимание, „за развитие на правото”. „За развитие на правото!”
Върховният касационен съд не е научен институт да казва дали по даден казус в даден случай, за дадена човешка съдба имаме развитие на правото, на науката на юридическа наука в тази област. Как ще докажеш принос? Даже когато защитаваш докторска или професорска дисертация, ти искат принос и там е – спорове имаме или нямаме принос, пък камо ли по едно конкретно дело.
Какво става сега? Във Върховния съд, когато пуснете една касационна жалба, платили сте си таксата, всичко – Върховният касационен съд в състав от трима човека, аз казах – един докладчик, който практически решава делото с едно определение, казва: „А бе, слушай! Нямаш принос в правото, не си посочил противоречива практика между Силистра и Малко Търново! Няма да ви гледам делото.” Това е отказ от правосъдие! Отказ от касационно правосъдие! Крайно недопустимо!
Върховният касационен съд си измисли още нещо, че това определение, с което се отказва на гражданина правосъдие пред Върховния касационен съд не подлежи на обжалване. Край, свършило се е! Получава се така, сигурно и при вас, особено адвокатите са идвали с подобни казуси. В конкретния случай имам шест подобни казуса, в петте случая не са допуснали жалбата, разбирате ли, в един случай са я допуснали, без никой да ти обяснява практически защо, макар и да се излагат някакви мотиви в това определение. Но то не подлежи и на обжалване.
Аз не упреквам върховните касационни съдии, изключително ги уважавам.
С новия ГПК се направи това недоразумение. Самият текст дава възможност за корупция. Сега се търсят връзки как да пробиеш, за да ти гледа Върховният съд делото. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви, господин председателю, но ще Ви помоля – две точки съм направил ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вече станаха шест минути.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте много! Знаете, че рядко говоря. И приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова, предложението, което съм направил, е отпадането на ал. 1 на чл. 280. Това ще даде възможност на всеки български гражданин, на всяко едно юридическо лице да се обърне към най-висшата ни инстанция, за да поиска от Върховния съд да се произнесе по съществото на делото, за да получи или, разбира се, да не получи исканата от него справедливост.
Разбира се, и ще допълня – не е целесъобразно, абсолютно всички дела да отиват, защото има дребни спорове.
Затова ви предлагам, когато цената на иска, аз съм писал „интереса”, е под 5 хил. лв., делата да се гледат на първа и втора инстанция, да не отиват във Върховния касационен съд. Щом е над 5 хил. лв., всеки да има право да се обърне към Върховния касационен съд – ясно и категорично, защото майсторлъкът в едно законодателство е нормата да бъде максимално проста и достъпна, не само за юриста, но и за гражданина – да му е ясно какви права има и как може да си ги защитава. Благодаря ви.
Призовавам поне юристите и адвокатите да дойдат и да се изкажат. Трябва една сериозна дискусия по касационното производство.
Господин Радев, обръщам се и към Вас, защото в петък разговаряхме, знам Тълкувателно решение № 1, елате ще поспорим с него, защото то е още по-неясно. Още по-неясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Реплики?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Корнезов, проблемът, който Вие повдигате, е един много важен и основополагащ проблем, свързан и с новия ГПК. Все пак, да не забравяме, този ГПК беше приет през 2007 г.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Точно така.
ЕМИЛ РАДЕВ: Той започна да функционира от 2008 г. И все пак не знам защо тогава тези аргументи не са надделяли в доминираното от вашата партия мнозинство, но в случая, ако пипнем ал. 1, по начина, по който Вие искате, а именно да отпадне, според мен, това вече е проблем на едно много по-глобално пипане на целия ГПК. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Ние се съобразихме между първо и второ четене с Вашето предложение, намалихме праговете за касационно обжалване и нашето предложение за граждански дела цената на иска да бъде 5 хил. лв., за търговски – 10 хил. лв. Знаете, търговските все пак са малко по-специфични казуси. Говорим за по-голям материален интерес.
Все пак трябва да дадем възможност на Върховния касационен съд като един върховен орган да се занимава не само с дребните казуси, защото вие знаете, иначе пускаме на касация и съвсем нищожни интереси, а цялата тази машина трябва да върви и с нужната бързина, за да има ефективност съдебният процес. Защото да се докараме дотам да чакаме година и половина разсрочване на дело във Върховния касационен съд, това не е бързо и ефективно правораздаване.
Ние, от една страна, трябва да разтоварим част от несвойствените задачи на Върховния касационен съд, за да може той да извършва основната си дейност, а именно не само да разглежда касационните дела, но и да извършва работата, свързана с тълкувателната дейност, която също е много важна и това уеднаквява практиката в даден момент.
Както казах, този проблем даже и без нашите промени, така или иначе, няколко дни след като ние вкарахме този законопроект, Върховният касационен съд излезе с Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. – добро или лошо, то все пак ограничава пак в същия вид касационното обжалване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Радев, вярно, този ГПК е приет миналия парламент, след дълги перипетии – не толкова в парламента, а извън него. Имаше данни, изнесоха ги даже в пресата, че някои получиха общи хонорари около 2,5 млн. евро за това недоносче, наречено ГПК, включително и в касацията. Те преписаха 90% от стария ГПК и объркаха другите 10%, ама си взеха хонорарите. Ето това е цялата история.
Аз съм гласувал против този ГПК, включително и против касацията, вероятно сте ми чели и монографиите – касационното производство, а то как да разберете крайния извод за толкова страници. Изводът е, че чл. 280 трябва да бъде отменен. Това съм го написал ето тук в учебника (показва учебника), и то в том първи. Винаги съм бил последователен в тази посока.
Що се касае, уважаеми колега, за това Тълкувателно решение № 1 от тази година. Прочетете го, уважаеми колеги! От него става още по-голяма каша касационното ни производство. Още по-голяма каша! Все пак прави чест на някои от съдиите, които са се подписали с особено мнение, все пак чест им прави. Това са жени върховни съдии. Един мъж не можа да намери смелост да подпише това решение с особено мнение. Сега е моментът, никакви други промени не са необходими – пада първата алинея, слагаме 5 хил. и 10 хил., както предлагате, или само 5 хиляди и касацията е точна, ясна и категорична.
Уважаеми колеги, господин Радев, какво ще направим сега с това, което комисията ни предлага? Остава ал. 1, тоест обективно съдията да преценява кои дела да гледа и кои да не гледа – кога да гледа делото и кога да не го гледа.
Във втората алинея казваме, ама с цена на иска над 5 хил. лв., респективно търговците над 10 хил. лв., щом е под 10 или под 5 – въобще няма втора инстанция. Вие по този начин още повече стеснявате приложното поле на касацията. Дайте тогава да я махнем, да се върнем към прегледа по реда на надзора, че тогава да ни е ясно, хем двуинстанционно, с прегледа ще бъде и по-бързо, и по-ефективно, и по-евтино.
Не мога да бъда съгласен, млади колега! Надявам се и другите колеги тук да вземат отношение, пак казвам, особено адвокатите, които се занимават с гражданска материя. Нека те сами да кажат от своята практика какви проблеми срещат, когато трябва да пишат касационна жалба и как да обяснят на своите клиенти, на гражданина защо не му допускат жалбата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Корнезов, за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, и Вие сте съдия, знам, че сигурно гражданското право Ви е малко по-далече, но сте юрист, съдия. Може ли една касация – с едно изказване и с една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Явно, може.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама не бива!
Обръщам се под формата на процедура към нашата председателка, уважаемата госпожа Фидосова. Какво ни предлагате? Предлагате ни, обърнете внимание: цена на иска до 5 хил. лв. Цена на иска! Сега е до 1000 лв., но с „правен интерес” – 1000 лв. Правен интерес! Защото, уважаеми колеги, едно е цената на иска, а друго е правен интерес. Защото искът може да бъде, разбирате ли, за 1 милион, но да сте обжалвали само за 1000 лв. или за 5 хил. лв. Моля да ми обясните: защо слагате „цена на иска”, като досега е било „правен интерес”. Има съществена разлика между двете.
Моля да бъда извинен, защото това действително не беше точно реплика, но все пак да чуем.
Това остава, колеги! Протоколът остава, ще го четат и съдии, и студенти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма ли да отговорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: ... по отношение на т. 1 от предложението му, което комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 33, против 53, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, който става § 6 така, както е по доклад.
Гласували 113 народни представители: за 83, против 18, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 9 – постъпило е предложение от народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – § 9 да бъде отхвърлен.
Гласували 103 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за § 10, който става § 7, и § 11, който става § 8, които предложения комисията подкрепя.
Гласували 102-ма народни представители: за 85, против няма, въздържали се 17.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 12 –предложение на народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9:
„§ 9. В чл. 396, ал. 2 се създават изречения второ и трето:
„При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов, за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да Ви обърна внимание: става въпрос за обезпечителното производство. Пак стигаме до чл. 280, ал. 1, само че тук за определението, което казва: ...подлежи на обжалване, само че по реда на чл. 280, а чл. 280 казва, че не може да има касация, практически. Ето, това е! Ще ви запорират сметките в банките, ще ви възбранят имотите, ще ви запечатат фабриката или завода и край, свърши! Увехнал си! Без да имаш възможност да се обърнеш поне към Върховния съд, ако има Върховен съд, за помощ. Ето това е. Макар чл. 280 да казва, че подлежи на обжалване.
Затова ви обърнах внимание, уважаеми колеги, да гласувате за касацията, която ви предложих. С този закон влошаваме, и без това, това недоносче ГПК. Влошаваме го! Тук няма БСП, няма ГЕРБ, няма СДС или сини, или „Атака”. Това са българските граждани! Защо не го разберете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, който става § 9 по доклад.
Гласували 89 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: За § 13, колеги, имаме допълнителен доклад от 22 ноември 2010 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, в който имаме предложение от комисията за нов § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Фидосова, прощавайте, на стр. 7… Не е тук мястото.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 13 няма да гласуваме, защото той отива в новия § 12.
Този, който следва сега – § 13, няма да бъде гласуван, тъй като това, което предлагаме в ал. 2 отива в… (Председателят Анастас Анастасов и народният представител Искра Фидосова уточняват текст по доклада.)
„§ 13. В чл. 413, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „от която препис за връчване не се представя”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
„§ 10. В чл. 413, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „от която не се представя препис за връчване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията на § 13, който става § 10, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 14, същият да бъде отхвърлен.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 15 да бъде отхвърлен.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 11:
„§ 11. В чл. 418, ал. 4 думите „с частна жалба” се заменят с „от молителя” и накрая се добавя „с частна жалба, от която не се представя препис за връчване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 16, който става § 11, както е по доклад.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 17.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народния представител Христо Бисеров за § 18.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 18 да бъде отхвърлен.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 12 имаме допълнителен доклад към доклад № 053-03-185 от 22 ноември 2010 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
„§ 1. В чл. 431, ал. 2 се изменя по вносител, както следва:
„Всички държавни учреждения, общини, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. Полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при изпълнение на неговите функции.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага в основния доклад нова редакция на ал. 4:
„(4) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната такса. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това го има в текста.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: И в общия доклад в една редакция на § 12 комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 431 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Държавните учреждения, общини, организации и граждани, са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната такса. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност този допълнителен доклад е по предложение на народния представител господин Стоичков и касае изпълнителното производство – съдия-изпълнителя и изпълнителното производство.
Струва ми се, че не сме прецизни, господин Стоичков! Можем да създадем повече главоболия. Вижте какво казва втората алинея по Вашето предложение, тя също е възпроизведена. „Държавните учреждения, гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдия-изпълнителя.” Хубаво, това е едно пожелание гражданите да оказват съдействие – никакво значение няма.
Но второто, при поискване полицейските органи са длъжни, обърнете внимание – не-за-ба-вно да окажат съдействие на съдия-изпълнителя. Възможно ли е това? Съдия-изпълнителят, ето днес сме 2-ри, примерно 2,30 ч, отива на изпълнение да изхвърли някой от жилището му. Обажда се примерно на Седмо районно управление – „Дайте ми двама полицай или трима.” Полицията по силата на този текст е длъжна моментално, бързо, с кола или по най-бързия начин да отиде при съдия-изпълнител. Възможно ли е това? Може ли нашата полиция, дали ни варди, или не ни варди е друга тема, да има постоянно дежурни на повикване, един отряд полицаи на повикване. Ха, дрънне телефона от съдия-изпълнителя и те със спринт трябва да се озоват при него! Не е възможно!
Когато съдия-изпълнителят е насрочил изпълнението и има данни, че може да се изхвърли от жилището едно семейство, тогава нека съдия-изпълнителят да изпрати едно писмо до съответната полиция, на еди-коя си дата, в еди-колко си часа командирът ли там, началникът, комисар ли ще има на съответното поделение, да си направи нещата навреме, кого ще изпрати, кога! Защото полицаите не седят. Те също работят. Това няма да заработи и ще създаде повече проблеми, отколкото да ги реши.
Затова предлагам думата „незабавно”, господин председател, да отпадне.
Не може съдия-изпълнителят да става началник на полицията. Полицията ще му съдейства – да, разбира се, но това трябва да бъде съгласувано. Незабавно това означава – телефонът, и бягаш!
Втората алинея също не е прецизна. Добре, ще се плаща дадена такса за тази информация. Разбира се, че такса се плаща, такса се плаща за всяка услуга. Щом е услуга, ще плаща такса. И да го няма в текста, пак ще се плаща такса.
Но вижте какво се казва: „Таксата се заплаща от взискателя за сметка на длъжника.” Ха, защо? Може и длъжникът да иска такава справка, не само взискателят. В изпълнителния процес страните са взискател и длъжник, така се казват, не са исковите – ищец и ответник. Вижте, взискателят може да не е прав. Примерно, да иска да се наложи възбрана върху несеквестирано имущество и се наложи такова? Е, как длъжникът ще плаща? Длъжникът е спечелил делото, образно казано, защо ще плаща той?!
Освен това, господин Стоичков, Вие знаете, че изпълнителното производство има различни изпълнителни основания и едно от тях е съдебното, когато имате влязло в законна сила решение, ползва се със силата на присъдено нещо, изпълнителят... Ами, ако е несъдебно? Ищецът още не се е произнесъл? Длъжникът може въобще да не дължи, защото, примерно, се е подписал под натиск под една менителница, защо той ще плаща? Напротив! Оставете съдия-изпълнителя! Който спечели делото, ще му се заплатят съответните разноски, защото може и длъжникът да иска разноски от взискателя.
Господин председателю, ако ми обръщате внимание, правя второ предложение: последното изречение: „Таксата се заплаща от взискателя за сметка на длъжника” да отпадне. Това изречение е безсмислено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Текстът, който съм предложил на вашето внимание – благодаря на комисията за дебата по него и за нейната редакция – буквално възпроизвежда текст от Закона за съдебната власт. Там е използвана думата „незабавно” за оказване на съдействие, и то при поискване, но за държавния съдебен изпълнител. Мястото на тази разпоредба е в процесуалния закон, а не в материалния устройствен закон за съдебната власт.
Що се отнася до това полицията да дежури и да оказва незабавно съдействие, първо, тя опазва обществения ред и едва ли получава предварителна информация за други посегателства на обществения ред, за други престъпления. Това е работата на полицията: да бъде на линия, когато се погазва общественият интерес, това, първо.
Второ, на основание на Закона за частните съдебни изпълнители е приета Инструкция за взаимодействие между органите на реда и съдебните изпълнители. В нея са записани формуляри, в които частният съдебен изпълнител дължи уведомяване, съгласуване на своите изпълнителни действия със съответното Районно полицейско управление. Естествено, при запор на банкови сметки, менителнични ефекти и други, които Вие споменахте, уважаеми проф. Корнезов, за запори на банкова сметка не трябва нито съдействие на полицията, нито съответно тяхно незабавно съдействие.
Мисля, че в тази връзка направеният със съдействието на Правната комисия текст е добър. Пак казвам: текстът е реципиран от Закона за съдебната власт, но е използвана терминологията „държавни учреждения, общини и организации”, защото това е терминологията на ГПК. Такава е и терминологията в разпоредбата на чл. 15 „Страни, представителство”, и тази терминология е включена и в тази разпоредба.
Пак повтарям: в Закона за съдебната власт полицията дължи незабавно съдействие на държавния съдебен изпълнител при поискване от негова страна. Такъв е текстът, който предлагам на вашето внимание, и моля да го подкрепите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Корнезов – първа реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Стоичков, с искрените ми уважения към Вас и към това, което се стремите да направите със своето предложение.
Всъщност, сега има държавни и частни съдебни изпълнители. Защо го направихме тъй – да ни пита някой, но тъй го направихме. Дори и частните съдебни изпълнители имаха преди няколко дни тържество за петгодишнината. Моето уважение и към тях. Мисля, че те функционират добре, дори по-добре от държавните.
В сегашния Закон за съдебната власт се касае само за държавните, а не за частните. Нормално и правилно е обаче те да бъдат приравнени. И едните, и другите изпълняват държавнически функции, независимо че са частни съдебни изпълнители.
Но, колега Стоичков, въпросът не е до запора на банковата сметка. Разбира се, там не ни трябва полиция. Въпросът е, когато изваждаш някой от жилище или трябва да го изхвърлиш, с децата, или от предприятието – това са доста конфликтни ситуации. Занимавал съм се с тази материя – не само да пиша по нея, но и в живота, като съм бил съдия. Съдия-изпълнителите, когато е имало конфликт, трябва да вземат едно дете от майката, за да го дадат на бащата. Детето пищи. Как да изпълниш това?! Това са деликатни неща и безспорно трябва съдействие от полицията, защото могат да се нахвърлят един срещу друг.
Разберете: това не може да стане незабавно. Съдия-изпълнителят насрочва изпълнението, насрочва въвода, насрочва предаването на детето, насрочва го с месец преди това. Получава се призовка за доброволно изпълнение. Това не става така – изведнъж.
Добре, ще се напише писмо до съответното Районно управление на МВР, те ще си направят разчета, ще има оперативка кой да отиде и кой не.
Нека думата „незабавно” да отпадне от закона, защото ще се получи конфликт. Примерно, от МВР могат да кажат: „Нямаме в момента хора, които да изпратим, защото нашите хора са на пост.” Съдия-изпълнителят ще каже: „А, трябва незабавно да ми го изпратиш!” и ще се получи конфликт. (Председателят дава сигнал за просрочване на времето.)
Затова още веднъж пледирам думата „незабавно” да отпадне, както и последното изречение на четвърта алинея да отпадне.
Господин председателю, Вие днес сте много стриктен във времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Цели 27 секунди Ви дадох повече.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю, за 27-те секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов: от редакцията на комисията за създаване на нов § 12 от ал. 2, изречение второ да отпадне думата „незабавно” и от ал. 4 да отпадне второто изречение, а именно: „Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): По отделно!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Моля за гласуване по отделно! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, ще подложа на гласуване двете предложения поотделно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов от ал. 2 от предложената от комисията редакция за § 12 да отпадне думата „незабавно”.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов – от ал. 4, която се създава с новия § 12, да отпадне второто изречение от ал. 4, а именно: „Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
Гласували 80 народни представители: за 20, против 50, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За процедура за прегласуване, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Правя процедура за прегласуване. Няма още веднъж да се мотивирам, но, вижте, има принципи в правото. Разбира се, който загуби делото, ще плати разноските на другия. Нали е така? И да го има, и да го няма, трябва да се плати.
И защо сега тук трябва да пишем – ама не, длъжникът трябва да плати? Че длъжникът може да е невинен, бе! Кой казва, че длъжникът дължи? Може да не дължи. Съдия-изпълнителят ще прецени, като приключи делото, какви разноски са направени и този, който не е спечелил делото, ще му бъдат присъдени и разноските заедно с изпълнението, то си е така. И сега си е така.
Нека да не обричаме длъжника предварително на виновност, на една презумпция за виновност, защото пак казвам, че може да не дължи. Колко случаи има такива? Хиляди. Не е необходимо. Съдия-изпълнителят ще го направи, а даже може да бъде и пропорционално, да не са всички разноски и т.н.
Моля Ви, господин председател, прегласувайте. Нямам обяснение защо се прави това, просто нямам обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Любен Корнезов от редакцията на комисията за създаването на нов § 12 от ал. 4 да отпадне второто изречение, а именно „таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника”.
Моля, гласувайте.
Гласували 82-ма народни представители: за 17, против 45, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за създаването на нов § 12, така както е по доклад, и с гласуваното предложение на народния представител Корнезов – от ал. 2 да отпадне думата „незабавно”.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 19, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 19, който става § 13, който комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Христо Бисеров да се създаде нов § 19а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. В чл. 435, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и постановлението за разноските”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 14, както е по доклад.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 15.
Комисията подкрепя текста за вносителя за § 21, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за създаването на § 20, който става § 15, и за § 21, който става § 16, които предложения комисията подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 17:
„§ 17. В чл. 495, изречение второ думата „прилага” се заменя с „прилагат съответно чл. 493, т. 2 и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 22, който става § 17, както е по доклад.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 23 има предложение на народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага текста на вносителя за § 23 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 23 от Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 23 да бъде отхвърлен.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, § 24 да се раздели съответно на четири отделни параграфа със следната редакция:
„§ 18. В Глава петдесет и седма наименованието на Раздел I се изменя така: „Удостоверения, издавани въз основа на български съдебни актове”.
§ 19. В Глава петдесет и седма, в наименованието на Раздел II след думата „актове” се поставя запетая и се добавя „постановени в други държави – членки на Европейския съюз”.
§ 20. В чл. 623, ал. 3, изречение първо думите „срока за обжалването му от длъжника” се заменят с „приложимия срок за обжалване по чл. 43, Параграф 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
§ 21. Създава се Глава петдесет и осма „а” с чл. 627а – 627в:
„Глава петдесет и осма „а”
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 НА СЪВЕТА ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 2008 г. ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА (ОВ, L 7/1 ОТ 10 ЯНУАРИ 2009 г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК „РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/ 2009”
Отмяна на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627а. Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19, Параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009.
Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627б. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се подава пред Окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението.
(2) Отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се постановява от Окръжния съд.
Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627в. (1) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в държава – членка на Европейския съюз, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се подава до Окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
(2) Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание.
(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 32, Параграф 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
(5) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.
(6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд при условията и по реда на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за създаването на параграфи 18, 19, 20 и 21, така както е по доклад.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 92-ма народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „§ 25. В Закона за собствеността в чл. 112 се създава буква „к”:
,,к) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става… (Шум и реплики.)
Да – § 25, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за създаването на § 25, който става § 22, и който комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 23 и 24:
„§ 23. В Семейния кодекс се създава чл. 127а:
„Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от Районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.”
§ 24. В Закона за българските лични документи в чл. 76, т. 9 думите „ чл. 123, ал. 2” се заменят с „чл. 127а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Не съм против съдържанието на текста, но отново правим един прецедент, което е недопустимо от конституционна гледна точка.
Това е ГПК – Граждански процесуален кодекс, изменение и допълнение. Нали е така? И в миналите на първо четене няколко законопроекта, обединени в един, въобще не касае материята за Семейния кодекс. Въобще! Няма Семеен кодекс.
Изведнъж сега комисията след първо четене пробутва един текст, само че от Семейния кодекс. Това е § 23, даже са му сложили заглавие „Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина”. Има такива спорове, не отричам. Трябва да бъдат регламентирани, но трябва да бъдат регламентирани по съответния ред, и то в Семейния кодекс, който да мине на първо четене, на второ четене.
И още нещо, уважаема госпожо председател на Правната комисия! Много добре Ви е известно, че Семейният кодекс мина на първо четене. Той е в Правната комисия. (Реплики.)
Да, искате да кажете, че е готов, но още не е приет. Защо този текст да не го сложим в Семейния кодекс, ами чрез ГПК го подбутваме този Семеен кодекс. И то на едно четене.
Разберете, че това не е допустимо! Конституцията ни казва, че приемаме законите на две четения. Ние сега – хайдееее, между другото, и то по не най-добрия начин го правим!
Не ме карайте сега да пиша до Конституционен съд за такива неща, които са просто недопустими.
И затова се обръщам, господин председателю, към Вас – макар, че Вие днес сте доста разсеян, не ме слушате… (Оживление.)
Според мен, господин председателю, Вие нямате право да подложите на гласуване параграфи 23 и 24, защото тези два закона – Семейният кодекс и Закона за българските лични документи, въобще не са били предмет на Гражданско-процесуалния кодекс на първо четене и не може сега веднъж, с натискане на едно копче, да приемаме тези текстове. И затова изпълнете дълга си, господин председателю, не само на председател на Народното събрание в момента, а не „председателстващ”, такова нещо няма! Има председател, който стои зад гърба ми и докато стои там, е председател на Народното събрание, но изпълнете и дълга си като съдия от Ямбол! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Корнезов, текстът мина на първо четене, защото е още по вносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Къде го виждате? Къде е?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 23.
ЕМИЛ РАДЕВ: Мина като промяна в ГПК! Този текст беше включен на първо четене в доклада. Вие знаете, в Правната комисия решихме, че систематичното му място не е както е предложен текстът в ГПК, а да се уреди и в Семейния кодекс, и то точно в новия чл. 127а, който ние предлагаме. Така че този текст мина на първо четене... (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Ще Ви го покаже госпожа Фидосова.
Текстът минава на две четения, така че няма никакъв проблем да бъде подложен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови параграфи 23 и 24, така както е по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 26, който става § 25, което предложение комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26:
„§ 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.”
По допълнителния доклад имаме § 2, който също трябва да бъде подложен на гласуване по отношение на единия законопроект.
Текстът по вносител е:
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 2 да бъде отхвърлен – по допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, по същество имаме предложение за създаването на § 27, който става § 26 и който касае влизането на този законопроект в сила.
В допълнителния доклад има предложение от господин Стоичков за създаването на § 2 – също за влизането в сила на законопроекта, което предложение комисията не подкрепя.
Така че аз предлагам и ще подложа на гласуване, ако няма изказвания, първо предложението по допълнителния доклад – на господин Стоичков, касаещо влизането на законопроекта в сила, което комисията не подкрепя, и след това – предложението на комисията за последния параграф от този законопроект.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стоичков за § 2 от допълнителния доклад, което комисията не подкрепя.
Гласували 93-ма народни представители: за 14, против 52-ма, въздържали се 27.
Предложението не е прието. Параграфът е отхвърлен.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 27, който става § 26, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието, с това на второ четене – и гласуваният законопроект.
Следващата точка от дневния ни ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА КОРЕЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Внесен е от Министерския съвет на 18.11.2010 г.
Процедура – заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за намаляване на срока за писмени предложения между първо и второ гласуване по общия Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 053-03-194 от 3 декември 2010 г. на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 2-ма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Имаме два доклада по предложената ратификация.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае нейният председател – госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде поканен господин Владислав Спасов – дипломатически служител ІІ степен в дирекция „Азия, Австралия и Океания” в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 72-ма, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 002-02-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2010 г.
На заседанието, проведено на 24 ноември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа така посочения законопроект.
В заседанието на комисията взе участие Владислав Спасов – дипломатически служител ІІ-а степен в Дирекция „Азия, Австралия и Океания” към Министерството на външните работи.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано на 10 май 2010 г.
ІІ. Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано на 10 май 2010 г. в Брюксел, отменя Рамковото споразумение за търговия и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано в Люксембург на 28 октомври 1996 г. и влязло в сила на 1 април 2001 г.
С Рамковото споразумение страните потвърждават привързаността си към демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, както и към принципите на правовата държава. Рамковото споразумение не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България.
III. Интересът на Европейския съюз към Република Корея се обуславя както от споделените ценности, така и от факта, че Република Корея е четвъртата по големина икономика в Азия и дванадесетата в световен мащаб.
Дипломатическите отношения между Република България и Република Корея са установени през 1990 г., но въпреки краткия период на двустранни връзки двете държави поддържат активни политически, икономически и културни контакти.
IV. Цел на Рамковото споразумение е засилването на политическия диалог и укрепване на икономическите връзки между страните по всички въпроси от общ интерес, като по-конкретно техните усилия ще бъдат насочени в следните области на сътрудничество на двустранно, регионално и международно равнище:
- политически диалог в областта на правата на човека; неразпространението на оръжия за масово унищожаване; малки оръжия и леки въоръжения; най-тежките престъпления, предизвикващи безпокойството на международната общност; борбата с тероризма;
- всички свързани с търговията и инвестициите области от взаимен интерес, както и осигуряването на условия за устойчиво увеличаване на взаимно изгодна основа на търговията и инвестициите между страните;
- икономиката, по-специално диалогът относно икономическата политика; сътрудничеството между предприятията; данъчното облагане; митниците; политиката в областта на конкуренцията; информационното общество; науката и технологиите; енергетиката; транспорта; политиката в областта на морския транспорт; политиката по отношение на потребителите;
- сътрудничеството в областта на устойчивото развитие, по-специално здравеопазването; заетостта и социалните въпроси; околната среда и природните ресурси; изменението на климата; селското стопанство, развитието на селските райони и горското стопанство; морските басейни и рибарството; помощта за развитие;
- културата, информацията, комуникациите, аудиовизията и медиите, образованието;
- правосъдието, свободата и сигурността, по-специално прилагането на принципите на правовата държава; правното сътрудничество; защитата на личните данни; миграцията; борбата с незаконните наркотици; борбата с организираната престъпност и корупцията; борбата с прането на пари и финансирането на тероризма; борбата с кибернетичната престъпност; правоприлагането;
- туризмът; гражданското общество; публичната администрация; статистиката.
Рамковото споразумение определя институционалната рамка по прилагането му, като се предвижда създаването на Съвместен комитет, съставен от представители на членовете на Съвета на Европейския съюз и представители на Европейската комисия, от една страна, и от представители на Република Корея, от друга страна. Основната роля на Съвместния комитет е осигуряване на правилното действие на Рамковото споразумение при запазване на цялостната съгласуваност в отношенията между страните.
Прилагането на Рамковото споразумение се извършва чрез консенсус и диалог, като при наличие на спор между страните споразумението урежда процедурата по арбитраж.
IV. В заключение може да се каже, че ратифицирането на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, ще допринесе за издигането на отношенията между Република България и Република Корея до ниво на засилено партньорство, включително в политическата, икономическата, социалната и културната сфера.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 14 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 002-02-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 002-02-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 25 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Република Корея е четвъртата по големина икономика в Азия и дванадесетата в световен мащаб. Дипломатическите отношения между нашата страна и Република Корея са с едва двадесетгодишна давност, но въпреки краткостта им контактите между двете държави са активни както на политическо, така и на икономическо и културно нива.
Подписаното на 10 май т.г. в Брюксел Рамково споразумение между страните членки на Европейския съюз и Република Корея затвърждават отношенията им на засилено партньорство и активен политически диалог на основата на зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи.
Страните ще развиват сътрудничество в редица области като борбата с тероризма, всички области от взаимен интерес, свързани с търговията и инвестициите, политиката в областта на конкуренцията, политиката по отношение на потребителите, на туризма и други. В областта на правосъдието ще има активизиране на съвместните действия в сфери като защита на личните данни, миграция, борба с организираната престъпност, борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма, борба с незаконните наркотици.
Рамковото споразумение не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие единодушно следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано на 10 май 2010 г. в Брюксел.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 002-02-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2010 г.
Гласували 82-ма народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.
Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано на 10 май 2010 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 002-02-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2010 г.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
С това законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС.
Законопроектът е приет на първо четене на 4 ноември 2010 г.
С доклада ще ни запознае господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Русинов в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Проект: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: От § 1 до § 10 включително, няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от § 1 до § 10.
Предлагаме да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 1 до 10 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4-ма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 11 има предложение от народния представител Петър Петров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. поддържат разполагаеми средства или разполагат със застраховка, които им осигуряват възможност за извършване на дейностите в съответствие с изискванията на този закон, включително покриват вредите от неизпълнение на задълженията им по този закон;”;
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 4 думата „усъвършенстваните” се заменя с „квалифицираните” и се създава изречение второ: „Персоналът осъществява задълженията си, като спазва административни и управленски процедури, установени в съответствие с общоприети стандарти;”;
г) точка 6 се изменя така:
„6. осигуряват мерки срещу подправяне на удостоверенията, а когато предлагат услугата „създаване на частен и публичен ключ”, осигуряват поверителността на процеса по създаване на данните;”;
д) в т. 7:
аа) в буква „а” след думата „промени” се добавя „в статуса на удостоверенията”;
бб) в буква „б” думите „и валидността на удостоверенията” се заменят с „на информацията”;
вв) буква „д” се отменя;
е) в т. 8 след думата „осигуряват” се добавя „поддържането на сигурен и надежден регистър и”;
ж) в т. 9 думата „незабавно” се заменя с „ предварително”, а думите „чл. 19” се заменят с „чл. 19, ал. 1”;
з) създава се т. 10:
„10. съхраняват цялата информация, отнасяща се до удостоверенията за квалифициран подпис, от момента на получаването й за срок 10 години.”
2. В ал. 2 цифрата „2” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 12 има предложение на Петър Петров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. да издава удостоверение по искане на всяко лице, като предварително го информира дали е акредитиран;”.
2. В т. 3 думата „усъвършенствания” се заменя с „квалифицирания”.
3. В т. 4 след думите „указанията на” се добавя „автора, съответно на”.
4. Точка 8 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, както е по доклада.
Гласували 73-ма народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 13 и § 14 комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма направени предложения.
Предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 13 и 14, които комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 15 има предложение на Петър Петров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция:
„§ 15. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „титуляра” се заменя с „автора”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думата „титуляра” се заменя с „автора”;
б) в т. 2 думата „титуляра” се заменя с „автора”;
в) в т. 3:
аа) в буква „а” думата „титуляра” се заменя с „автора”;
бб) в буква „б” думата „усъвършенстван” се заменя с „квалифициран”;
вв) в буква „в” думата „усъвършенстван” се заменя с „квалифициран”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Ако се иска вписване в удостоверението на титуляр, от името на когото ще се извършват изявленията, искането се удовлетворява, ако са спазени изискванията на ал. 2, точки 2 и 3, и:
1. искането изхожда от титуляра или от надлежно овластено от него лице, и
2. информацията относно титуляра, представена за включване в удостоверението, е вярна и пълна.”
4. Алинея 4 се отменя.
5. В ал. 5 думите „чието съдържание е прието по реда на ал. 4”.
6. Създава се ал. 6:
„(6) Авторът, съответно титулярът, може да възрази, ако издаденото удостоверение съдържа грешки или непълноти, в тридневен срок от публикуването му в регистъра. Те се отстраняват незабавно от доставчика чрез издаване на ново удостоверение без заплащане на възнаграждение, освен ако се дължат на предоставяне на неверни данни. При липса на възражение се смята, че съдържанието на удостоверението е прието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 15 – по доклада.
Моля, народните представители да влязат в залата! Гласува се законопроект!
Гласували 74 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 16, 17 и 18 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предлагам параграфи 16, 17 и 18 да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи 16, 17 и 18 – подкрепени от комисията.
Уважаеми колеги народни представители, да вземете да влезете в залата, накрая!
Гласували 73-ма народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение на Петър Петров и група народни представители за § 19.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 29, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „отговаря пред” се добавя „автора, съответно пред” и думата „усъвършенствания” се заменя с „квалифицирания”.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. от алгоритмичното несъответствие между частния ключ и публичния ключ, вписан в удостоверението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19 – по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение на Петър Петров и група народни представители за § 20.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 и предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
„Отговорност на автора и на титуляра към трети лица”.
2. В ал. 1 думата „Титулярът”се заменя с „Авторът”, а думите „ал. 3” се заменят с „ал. 2”.
3. В ал. 2, в текста преди т. 1 думата „Титулярът” се заменя с „Авторът”, а думата „авторът” се заличава.
4. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица за неверни изявления, направени пред доставчика на удостоверителни услуги и имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението.
(4) Когато удостоверението е издадено с вписан титуляр, той отговаря за неизпълнението от страна на автора на задълженията по ал. 1-3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 20 – по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя от параграфи 21 до 30 включително.
По тези параграфи няма направени предложения и предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 21 до 30 включително – подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82-ма, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение на Петър Петров и група народни представители за § 31.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага следната редакция:
„§ 31. Член 38 се изменя така:
„Регистър на доставчиците на удостоверителни услуги.
Чл. 38. (1) Комисията за регулиране на съобщенията води регистър на всички доставчици, установили се на територията на Република България, които са я уведомили за започване на дейността си по чл. 19, ал. 1 и за акредитираните доставчици.
(2) Регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги е публичен.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията публикува в регистъра базовите и оперативните удостоверения за електронен подпис на доставчиците на удостоверителни услуги и базовите и оперативните си удостоверения по чл. 16, ал. 3, т. 1.
(4) Воденето, съхраняването и достъпа до регистъра се уреждат с наредба на Комисията за регулиране на съобщенията, която се обнародва от „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 31 – по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 32 до 38 включително.
По тези параграфи няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 32 до 38 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 39 има предложение на Петър Петров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39 и предлага следната редакция:
„§ 39. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „от всеки” се заличават.
2. В т. 6 думите „механизъм за създаване на подписа” се заменят с „устройство за сигурно създаване на подписа”.
3. Създават се точки от 8 до 11:
„8. „Данни за проверка на подписа” на уникална информация като кодове или публични криптографски ключове, използвани от проверяващото лице за проверка на електронен подпис.
9. „Устройство за сигурна проверка на подписа” е конфигуриран софтуер или хардуер, използван за проверка на електронен подпис.
10. „Базово удостоверение за електронен подпис” е удостоверение за електронен подпис, издаден от доставчик на удостоверителни услуги сам на себе си, удостоверяващо публичния ключ, използван за проверка на подписаните от доставчика на удостоверителни услуги оперативни удостоверения за електронен подпис.
11. „Оперативно удостоверение за електронен подпис” е удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на удостоверителни услуги сам на себе си и подписано с електронен подпис, придружен от базово удостоверение за електронен подпис. Оперативното удостоверение удостоверява публичния ключ, използван за проверка на подписаните от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за електронен подпис и удостоверенията за време на потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 39, така както е по доклад.
Гласували 92-ма народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение на Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„Допълнителна разпоредба
§ 40. Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 40, така както е по доклад.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което комисията подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 40 има предложение на Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 41, и предлага следната редакция:
„§ 41. (1) Регистрираните от Комисията за регулиране на съобщенията доставчици на удостоверителни услуги се смятат за акредитирани по смисъла на този закон.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията вписва в регистъра по чл. 38, ал. 1 служебно съответните обстоятелства, свързани с акредитацията на регистрите до влизането в сила на този закон доставчици на удостоверителни услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 40, който става § 41, така както е по доклад.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за: § 41, който става § 42; § 42, който става § 43; § 43, който става § 44; § 44, който става § 45; и § 45, който става § 46.
По тези параграфи няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 41 до 45, които съответно ставата параграфи от 42 до 46 включително и които комисията подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 46 има предложение на Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47 и предлага следната редакция:
„§ 47. В Закона за българските лични документи (Обн., ДВ, бр. 93/1998 г.; изм. и доп. бр. 53, 67,70 и 113 от 1999 г.; бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.; бр. 45 и 54 от 2002 г.) в чл. 18а се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думата „универсален” се заменя с „квалифициран”.
2. В ал. 2 думата „универсален” се заменя с „квалифициран”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 46, който става § 47, така както е по доклад.
Гласували 83-ма народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, § 48 и § 49, които стават съответно § 48, § 49 и § 50.
По тези параграфи няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 47, § 48 и § 49, които съответно стават § 48, § 49 и § 50 и които комисията подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 50 има предложение на Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да бъде отразено на систематичното му място като § 54.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И предлага той да бъде отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 50 да бъде отхвърлен.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение на Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 51.
„§ 51. В Закона за здравното осигуряване в § 19и, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думата „универсален” се заменя с „квалифициран”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за създаването на § 51 така, както е по доклад.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложениe на Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат § 52 и § 53:
„§ 52. Комисията за регулиране на съобщенията приема наредбата по чл. 38, ал. 4 в срок до 1 март 2011 г.
§ 53. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до 1 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови параграфи 52 и 53 така, както са по доклад.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде § 54:
„§ 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 54 така, както е по доклад.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
С това предложението е прието, както и законопроектът на второ гласуване.
Почивка – продължаваме в 16,35 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да заемат местата си.
Заповядайте за предложение за процедура, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за разместване точките в дневния ред като т. 5, 7 и 8 станат съответно т. 4, 5 и 6 от гласувания от нас дневен ред за извънредното заседание на 7 декември 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ.
Приет е на първо четене на 16 ноември 2010 г.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Председателят на Народното събрание изпраща подписката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 10, ал. 1, т. 5 или ал. 2, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на председателя на Народното събрание.
2. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7.
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „или 3” се заменят с „или 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1 така, както е по доклад.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Председателят на общинския съвет изпраща подписката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 27, ал. 1, т. 3 или ал. 2, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на председателя на общинския съвет.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и 2” се заменят с „и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, както е по доклад.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 3, който комисията подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Има предложение на народните представители Красимир Ципов, Ивайло Тошев и Юлиана Колева за създаване на нов § 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4.
„§ 4. В чл. 57, ал. 5 се създават изречения второ и трето: „Кметът изпраща подписката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по ал. 1, т. 3, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на кмета на общината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 4, както е по доклада.
Гласували 93-ма народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 4 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. (1) Този закон се прилага за предложенията за национален и местен референдум, за които уведомленията по чл. 12, ал. 2, т. 3 и чл. 28, ал. 2, т. 3, както и за предложенията чрез национална гражданска инициатива, местна гражданска инициатива или общо събрание на населението, които са постъпили при съответния компетентен орган преди влизането му в сила.
(2) Срокът по чл. 13, ал. 8 не тече за времето, необходимо за извършване на проверката на подписката по чл. 13, ал. 2 от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Едномесечният срок по чл. 30, ал. 1 не тече за времето, необходимо за извършване на проверката на подписката по чл. 29, ал. 2 от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, който става § 5, съгласно доклада.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 6, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това е приет на второ гласуване и Законът за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Вносител е Министерският съвет на 16 юли 2010 г.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае председателят й госпожа Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата, Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродни права” в Министерството на културата, както и Милка Паунова – директор на дирекция „Правна” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 23 септември 2010 г., бе разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.
В заседанието взеха участие представители на: Министерството на културата, Националния филмов център, Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на архитектите в България, АБРО, Профон, „Артистаутор”, „Филмаутор”, Българската асоциация на музикалните продуценти, Обсерваторията по икономика на културата, „Булакт”, „Копи-BG”, „Булрепро” и „Копи”, „Иза-арт”, „Арсис консулт”, Българската видеоасоциация, Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията „Българска книга” ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля да не изчитате всички присъстващи.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Законопроектът бе представен от господин Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
Законът за авторското право и сродните му права урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.
Предложеният законопроект касае дейността на организациите за колективно управление на права, като е свързан със спешната необходимост от приемането на по-прецизна правна уредба, регулираща дейността им. Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на организациите, реалната защита на правоносителите и механизма за гарантиране на публичност и прозрачност. В Министерството на културата са регистрирани 34 организации за колективно управление на права, а реална дейност осъществяват едва 4-5 от тях, което дава възможност за ощетяване на правоносителите, а така също създава правна несигурност за различните категории ползватели.
В законопроекта се предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Тази регистрация се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. По този начин се дава възможност за последващ надзор от страна на министерството върху дейността на тези организации. Предвидено е в сектори, където носителите на права и ползвателите са многобройни, възнагражденията да се събират само от една организация, която след това да се разплаща с останалите в зависимост от обема на представителната им власт. Същевременно законопроектът предоставя достатъчно гаранции за защита интересите на носителите на права, които не членуват в организация за колективно управление, но за които същата събира възнаграждения. Предвидена е възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организации и ползватели. Въвежда се изискването за утвърждаване и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права, а така също се създават и достатъчно ефективни механизми за осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на този вид организации – добри практики, познати в законодателството на по-голямата част от страните – членки на Европейския съюз, които до този момент не са приложени у нас.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права съдържа отделни текстове, с които се дава нова, по-прецизна редакция на разпоредби, въвеждащи директиви на Европейския съюз, прецизират се съставите на административните нарушения, завишава се размерът на предвидените глоби и имуществени санкции и се въвежда възможност за налагане на принудителни административни мерки по отношение на нарушителите.
Заместник-министърът на културата господин Димитър Дерелиев представи становище на Министерството на културата, с което се подкрепят предложените промени в законопроекта.
Становище изказаха и представителите на организациите за колективно управление на права, които се съгласиха, че промени в закона са наложителни, но възразиха срещу § 3 относно отпадането на чл. 26. Изказани бяха мнения, че с отпадането на този текст авторите ще бъдат лишени от възнаграждение, когато техните творби бъдат копирани от частни ползватели. Също така България ще бъде лишена от средства за финансиране на собствената си културна дейност, защото сегашният закон предвижда 20% от тези средства за частно копиране да бъдат за финансиране на национален културен фонд. Бяха изказани мнения, че с отпадането на чл. 26 от действащия закон ще се създаде противоречие с разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО.
Становището на отдел „Европейско право” в дирекция „Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание е, че отмяната на чл. 26 в § 3 от предложения законопроект не противоречи на чл. 5, § 2 от Директива 2001/29/ЕО, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение (компенсационно възнаграждение) за носителя на авторското право. В посочената разпоредба не се задължават държавите членки да въвеждат такива изключения или ограничения. Тя не определя и правила за начините, по които следва да се извърши компенсационното заплащане.
По § 10 от предложения законопроект се изказаха мнения по изменението и допълнението на чл. 40, че се нарушава баланс на интересите между носителите на авторски права и потребителите. Бе изказано и съображение, че се подготвя Директива на Европейската общност, регламентираща отношения по колективното управление на права, което би наложило нова промяна в закона съобразно новата директива. Също така бе посочено, че в § 11 се смесват два режима – регистрационен и разрешителен, на което заместник-министърът на културата заяви, че става дума за техническа грешка, която ще бъде отстранена между първо и второ четене. Изказа се също така мнение относно важността и успешното противодействие на съвременния феномен на интернет пиратството. Очаква се чрез редица европейски инструменти да се дадат насоки на държавите в Общността за разрешаване на проблема. В предложения законопроект този проблем се визира в принудителните административни мерки, за които беше изказано мнение, че не биха сработили удачно и не биха имали нужното въздействие.
Председателят на комисията обърна внимание на § 14 по отношение на целесъобразността на създаването на изречение четвърто в чл. 67, а също така и в § 33 от Преходните и заключителни разпоредби относно началния момент на тръгване на сроковете по регистрация в Министерството на културата.
В заседанието на комисията също така бе изказано и мнение, че внесеният законопроект на Министерски съвет е навременен и решава доста проблеми, които са се насъбрали в годините и не са били разрешени с времето. Нормите, разписани в законопроекта, биха могли да придобият по-добра правно-техническа организация, като биха удовлетворили максимално и в пълнота правоносителите и правопритежателите на авторското право и сродните му права.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 8 гласа „за”, 6 „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16 юли 2010 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „На свое заседание, проведено на 16 септември 2010 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на културата: господин Димитър Дерелиев – заместник-министър, господин Георги Дамянов – директор дирекция „Авторско право”, госпожа Катерина Пашова – началник на отдел в същата дирекция, господин Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори, господин Сашо Севов – председател на Българска видеоасоциация, госпожа Мариана Лазарова – изпълнителен директор на „Сорy BG”, госпожа Ина Килева, госпожа Марияна Андреева и господин Христо Тотев – представители на „Профон и филмаутор” – Дружество за колективно управление на филмовите дейци.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Димитър Дерелиев.
С цел разрешаване на визираните проблеми се предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права да може да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Предвижда се регистрацията да се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. Като са предвидени хипотези за отказ от регистрация, както и възможност за последващ надзор от страна на Министерството на културата.
Предвижда се възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организация и ползватели. Въвежда се и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права – нещо, което отдавна е практика в по-голямата част от Европа.
В законопроекта се предвижда организации за колективно управление на авторски и сродни на тях права, които към датата на влизане в сила на закона са били регистрирани по стария ред в Министерството на културата и през последните пет години реално са събирали и разпределяли възнаграждения, да могат да подадат заявление за регистрация и да продължат дейността си до произнасянето на министъра на културата по него.
По законопроекта становища изказаха и представители на организациите за колективно управление на права, които го подкрепиха в основната му част, но категорично възразиха срещу отпадането на чл. 26, уреждащ право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване, което ще доведе до много проблеми и противоречие на Закона за авторското право и сродните му права с разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Постави се въпросът за „интернет пиратството”, за което в законопроекта не се предвижда нищо, с изключение на принудителните административни мерки, които не водят до никакъв резултат.
Становище по законопроекта изказа господин Гриша Камбуров, според който същият е навременен, добре балансиран и насочен към усъвършенстване на действащата разпоредба на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, касаеща дейността на организациите за колективно управление на права. Подкрепя отмяната на чл. 26, тъй като този текст в продължение на 17 години не е заработил и неговото евентуално прилагане би довело до косвено повишаване на цените на крайните потребители и намалено търсене на продуктите поради оскъпяването им.
Той посочи, че законопроектът е минал на съгласувателна процедура и експертите в дирекция „Европейско право” в Министерски съвет не са установили при направен анализ противоречие на предвидените промени в законопроекта с европейското законодателство.
Становището на отдел „Европейско право” в дирекция „Законодателна дейност и европейско право” към Народното събрание е, че отмяната на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права не противоречи на разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
В дискусията взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Искра Фидосова и Емил Радев.
Госпожа Искра Фидосова посочи, че в § 11 се смесват два режима – регистрационен и разрешителен, но ако се касае за два отделни такива, то същите следва детайлно да бъдат разписани. Вносителят отговори, че е налице правно-техническа грешка, която ще бъде отстранена между първо и второ четене.
Възниква и въпросът какви са правните последици от несключването на споразумение между двете организации по смисъла на чл. 40б, ал. 4 и означава ли това, че няма да се стигне до регистрация, ако такова не се постигне. Както и в същия чл. 40б, ал.4, т. 3 думата „разрешение” да се замени с „удостоверение”.
Параграф 33 трябва да се осмисли и прецизира внимателно не само с оглед началния момент на посочения в разпоредбата на § 33, ал. 1 петгодишен срок, но и с оглед съдържанието на изречение трето, според което приоритетът на така подадените заявления с оглед изискванията по чл. 40б, ал. 4 се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерството на културата преди влизането в сила на този закон.
Господин Димитър Лазаров изтъкна, че не вижда противоречие с европейското право и ако има такова, би трябвало да се конкретизира за коя разпоредба става въпрос.
Господин Емил Радев изказа становище, че в § 14 се предлага: „За използване на части или кадри от филм или друго аудио-визуално произведение не се прилагат правилата за използване на цитати.” В чл. 5, § 3 на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество се разрешават такива изключения, какво налага това изменение на чл. 67 и целесъобразно ли е то.
Коментиран бе и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, с който се предлага отмяната на чл. 26 от действащия закон. След проведеното обсъждане и направените справки се установи, че неговата отмяна не противоречи на чл. 5, § 2 от Директива 2001/29/ЕО, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение (компенсационно възнаграждение) за носителя на авторското право. Посочената разпоредба не задължава държавите членки да въвеждат такива изключения или ограничения. Директива 2001/29/ЕО не определя и правилата за начините, по които следва да се извърши такова заплащане.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, нула гласа „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, изказвания?
Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, никой не спори, че лицата, които притежават авторски и сродни на тях права, имат право на защита върху този вид собственост, така както върху всеки друг вид собственост.
Въпросът е: дали защитата, формулирана в чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права, е достатъчно ефективна, за да гарантира на авторите и притежателите на тези права получаването на възнаграждения, пряко или косвено, при възпроизвеждане на създадените от тях произведения? Въпросът също така е: дали с отпадането на този, подчертавам, неработещ текст тази защита ще бъде чувствително намалена и дали ще влезем в колизия с европейското законодателство?
Първо, България не е първата държава, пристъпила към премахване на компенсаторните такси като средство за възнаграждение. Още през 2008 г. в Холандия замразяват плащането на компенсаторни възнаграждения, като правителството призна, че системата за тези възнаграждения има нужда от сериозна и внимателна ревизия и промяна. В крайна сметка холандското правителство реши да премахне системата на компенсаторните възнаграждения и вече е пред приключване на този процес.
Този подход не се прилага в Обединеното Кралство, в Ирландия, Малта, Кипър и Люксембург, като не считам, че там правата на авторите са защитени в по-малка степен.
Второ, трябва да отчетем, че от въвеждането на въпросната разпоредба до момента събираемостта на компенсаторните такси е изключително ниска.
Трето, Директива 2001/29/ЕС, послужила като основа за въвеждането на системата за компенсаторни възнаграждения, без да дава приоритет на нито един от посочените в нея подходи за защита, описани в членове 2 и 5 от директивата, позволява на отделните страни членки да изберат чрез кой от тях ще защитават и съответно гарантират упражняването на авторските и сродните им права от носителите им.
Когато се установи, че избраният подход не работи (не е работил при всички досегашни правителства), за нас не е право, а задължение да потърсим промяна в подхода и да създадем по-ефективен способ за защита на възнаграждението на авторите и притежателите на авторските и сродните на тях права.
Като пример за такъв ефективен способ ще посоча, че наскоро Министерството на културата и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма участваха като посредници между ПРОФОН, „Музикаутор” и туристическия бизнес. Тогава се достигна до едно рамково споразумение, което да уреди използването на музика на публични места – в хотели и ресторанти. Подписаха го през м. юни, а първата вълна от сключени договори вече е около 180.
Това показва, че държавата не само не е абдикирала от позицията си за защита на авторските права, но способите, избрани за тях, са значително по-ефективни от въведените със спорния чл. 26 от закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ! Уважаема госпожо Шопова, всичко това, което обяснявате, е чудесно, само че аз така или иначе не мога да схвана какво налага промяната на въпросния чл. 26. За тези в залата, които не са наясно какво правим, той предвижда изплащането на компенсационни възнаграждения, такса се събира от всеки презаписваем носител на стойност от 2 до 5% от стойността на продукта. Тоест над стойността на един компактдиск това е по-малко от 1 стотинка.
Извинявайте, но според мен премахването на този чл. 26 няма логическо обяснение. Твърди се, че досега така или иначе този текст не е заработил. Това не е вярно. Започна да работи от около година. Първо.
Второ, след като досега някой не е спазвал закона, защо ние трябва да премахваме текста, вместо да задължим законът да се спазва?
Освен това по сегашното законодателство 20% от тези суми, а те могат да бъдат от порядъка на 4-5 млн. лв. поне в началото – годишно би трябвало да постъпват в Националния фонд „Култура” към Министерството на културата.
При това безпаричие и от тези пари ли да се лишим?
Извинявайте, по отношение на това, че в Обединеното Кралство и в други страни не се прилагал такъв тип компенсационни възнаграждения, искам да ви кажа, че там презаписването за лични цели е криминализирано. Искате да превърнете целокупния български народ в криминални престъпници според закона, така ли?
Що се отнася до приказките за намиране на по-ефективен способ за защита на авторските права. Много се извинявам, Вие за широколентов интернет чували ли сте? За пиър ту пиър връзки чували ли сте? Как ще ги защитите със споразумение между ПРОФОН и заведенията, кръчмарските асоциации?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика – д-р Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние много спорихме в комисията относно необходимостта от промяна на чл. 26, тоест от отпадането му. Цялата комисия знае, че на заседанието присъстваха около 20-25 организации, които са свързани с авторски права, обединяване на издатели на книги, на музика. За първи път в комисията господата от ГЕРБ не бяха подкрепени от никого – госпожа Петрова е тук и знае много добре – нито от издателите на книги, нито от ...
Задавам въпрос на хората, които ще гласувате да отпадне чл. 26. Промяната на един закон трябва да има някакво логично обяснение. Въпросът ми към всички вас, които подкрепяте, е: какво прави този чл. 26, който трябва да отпадне? С какво спомага да се развие българската култура? Отговорете ми на този въпрос.
С това, че ще влезе, както каза колегата, или въобще няма да влезе нито една стотинка чрез тези 20% във фонд „Култура”? Нали тук много говорихме и министър Дянков се съгласи, че културата има нужда от пари, че киното има нужда от пари? Сега с промяната казваме: не, няма да даваме дори чрез фонд „Култура” тези 20%, няма да даваме пари.
Дайте ми едно обяснение. Колегите много се чудеха и голяма част, когато обсъждахме това нещо, казаха: ние ще го променим между първо и второ четене.
Кое налага въобще това нещо да се дискутира? Защо трябва да отпадне този чл. 26? Казвате – не е работил; добре, наистина не е работил, сега започнаха да влизат малко пари. Дайте да направим така, че наистина да работи. Вместо да раздаваме по 800 лв. награди и някакви пенсии, ето, това са пари, чрез които всички хора, които пишат романи, които издават песни, албуми и така нататък, ще си имат сериозни пенсии! Точно оттам ще дойдат тези пенсии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика – господин Радев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като говорим за чл. 26, нека да погледнем каква е статистиката през изминалите години.
Член 26 действа от 17 години и за това време са успели да се съберат едва 14 хил. евро. Въпреки че по закон 20% от тях трябва да отиват в Министерството на културата, във фонд „Култура” не е постъпил нито един лев. От тези 14 хил. евро, които са събрани за 17 години, до авторите също не е достигнал нито един лев. Твърдя, че тези пари са използвани за административни разходи. Ако искаме по този начин да продължава, с този механизъм, няма никаква логика.
Няма никаква гаранция, че нещо, което не е заработило 17 г., ще заработи в следващите няколко месеца. Явно трябва да има промяна на реда и начина и то не за сметка на целокупния български народ. Всеки един от нас купува дискове, всеки един от нас харчи пари за носители и оттам нататък тези пари да отиват за административни разходи, за организации, които нито изплащат пари на авторите, нито изплащат нужните 20% на фонд „Култура” – мисля, че това не е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Дуплика не желаете.
Господин Кутев, заповядайте за изказване.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както заявихме и в комисия, ние от БСП не можем да подкрепим този законопроект най-малко по две причини.
Първата причина, разбира се, е чл. 40. Той е достатъчно основание, но докато, примерно, по чл. 40 нещичко може да се направи между първо и второ четене, защото ние смятаме, че в този си вид той е неприемлив, то отпадането на чл. 26 не може да бъде поправено между първо и второ четене. Още повече, че от изказванията на колегите от ГЕРБ сега аз виждам, че нямат и никакво намерение това да се случи.
В интерес на истината аз съм много учуден, че този закон все пак влезе. Ние го разглеждахме преди може би повече от два месеца в комисията. Много добре видяха колегите от ГЕРБ, които присъстваха на това заседание – първо, общата настройка, и това, че бяха единствените, които гласуваха „за”.
Второ, видяха много добре как се отнесоха всички неправителствени организации, наистина повече от 20 на брой.
Видяха и какво казаха чуждестранните ни гости, които бяха достатъчно много. Не бяха много – бяха двама или трима, но бяха единодушни, тоест всички казваха едно и също, че чл. 26 не бива да отпада, защото европейските практики са различни.
И сега за мен опитите някой да се опита да обърне всичко това нагоре с краката и да обясни как, видиш ли, имало някои държави, където не се прилагало – сигурно има държави, където не се прави по този начин, само че вие не ни давате абсолютно никакво предложение, което да замества този вариант.
Тоест, тук става дума за нещо, което е парекселанс, чиста проба корпоративен интерес. С този текст вие на практика освобождавате облагането от данъци на едни частни фирми, които имат достатъчно много възможности, и на практика лишавате държавен фонд „Култура” от постъпления, които, както каза колегата, в началото ще бъдат 3-4 милиона, но могат да стигнат до 10 милиона годишно. И примерите за това, че тези постъпления в Европейския съюз и в държави от Европа са стигали до и над 10 милиона, бяха нееднократно казани от изказващите се по време на заседанието на комисията чуждестранни гости. И то го говориха на основание на собствения си опит, въз основа на примери за това какво са направили през последните години.
Аз съм съгласен, че тези пари не са се събирали, което е проблем на досегашната данъчна система, и е проблем на това, че по една или друга причина наистина са загубени пари, които би трябвало да влязат в културата. Това обаче по никакъв начин не означава, че можем да си позволим да загубим тези пари оттук нататък, просто отменяйки текста, защото ни е по-лесно.
И въпросът на колегата от „Атака” беше напълно резонен. Или може би той беше от Синята коалиция? Те бяха на същата позиция.
Добре, защо след като този текст не носи нищо, не се е събирал досега, от какъв зор го отменяте? Какво ново носи оттук нататък за българската култура?
Значи, става дума, първо, за защита на чисто корпоративни интереси. И вие много добре го знаете и го разбрахте това. Аз си спомням много добре как мина тази комисия.
И второ, тук става дума за една тежка деформация, може би така да го кажа, по отношение на българската култура.
Защото, когато преди няколко дни гласувахме бюджета и си говорихме за това, че интересите на хората в културата не са защитени, че бюджета на Министерство на културата е 94 милиона, че падат всички средства за култура, което е чистият факт, тогава ние си говорихме, че някой трябва да защити хората в сферата на културата. Тук имаме абсолютен шанс, с който ние бихме могли с някакви 2-3 или 10 милиона с течение на времето да решим определени проблеми в културата. Това никак не е малка сума! Това е сума, която се равнява на едни 5-7% от бюджета на Министерство на културата. И вие сега се отказвате от тази сума – хей тъй нá, просто защото не можем да я съберем.
А в същото време всеки ден текат някакви полицейски акции по телевизията как някаква банда дедесари, някакви не знам какви си – ловите ги из цялата държава тези, които не си плащали. Ами, защо не ги ловите и тези? Къде е Симеон Дянков, че не вземе да си стъпи на краката и да започне да събира данъците? Това му е работата, а не да пада текст, благодарение на това, че не са били събирани – не са събирани, затова оттук нататък трябва да се събират.
И ако тези данъци наистина не можеха да бъдат събрани, корпоративният натиск върху вас нямаше да е толкова силен и вие нямаше да се измъквате в момента и да вкарвате един очевиден закон, който ще ви навреди, бъдете сигурни! Не можете да го прокарате, и в 20,00 ч. вечерта, и в 1,00 ч. през нощта да го пуснете, няма да го прокарате, без да се чуе. И медиите ще научат, и гражданските организации ще научат, и всичките пак ще застанат пред вратата! И цяла България ще знае, че вие прокарвате един чисто корпоративен закон, с който уреждате едни фирми да платят 10 милиона по-малко годишно. Това ще бъде!
И не мога да разбера причината за упоритостта, с която го правите. За мен тя може да бъде само финансова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики няма.
За изказване заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Един от основните моменти, който събуди действително много коментари, бе обсъжданият § 3, а именно предложението за отпадане на чл. 26, който урежда компенсационните възнаграждения.
Действително в мотивите към законопроекта липсват мотиви по отношение на това предложение, но по време на разглеждането му вносителите аргументираха своите тези, като се обосноваха с очакваното решение на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, направено от Испания по сходен казус.
Много аргументи в едната и в другата посока се чуха, както на заседанието на комисиите, така и на всички срещи, които проведох със заинтересованите страни.
Едно следва да е ясно на всички – за 17 години по този текст действително са събрани едва 25 хил. лв., които до момента не са разпределени и изплатени на правоносителите. Дори и лев не е постъпил в Националния фонд „Култура”, следователно всички упреци, че със заличаването на текста на чл. 26 ще бъде ощетена държавата, показват своята неоснователност.
Междувременно Съвета на Европейския съюз се произнесе и публикува дългоочакваното решение по преюдициално запитване на Испания. В решението на Съда на Европейския съюз ясно и недвусмислено се казва, че компенсационните възнаграждения не противоречат на правото на Европейския съюз, защото те осигуряват справедливо възнаграждение на правоносителите за вредите, които нанасят от копирането за лично ползване.
Важното е да отбележим, че в същото решение изрично се подчертава, че не съответства на правото на Европейския съюз мярката, чрез която се събират компенсационни възнаграждения от юридическите лица, чиято основна дейност не е свързана с дейността по копиране, записване на дискове и т.н., които могат да бъдат предоставени за лично ползване.
Мотивите на съда и становищата на всички заинтересовани лица, както и възможността, която предвижда Правилникът на Народното събрание в процедурата между първо и второ четене да бъдат направени допълнителни предложения, е идеалният изход за решаване на създалата се ситуация на напрежение, като ще бъдат предложени текстове, които да бъдат в унисон с европейското право, с решението на съда в Люксембург и националните особености.
Срокът между първо и второ четене ще бъде използван, за да бъдат изготвени консолидирани текстове, които да достигнат максимално удовлетворение на правоносителите и задължените лица.
Сега бих искала да взема отношение и по предложената редакция на параграфи 10 и 11, където се датайлизират разпоредбите, касаещи дейността на организациите за колективно управление на права.
Действащите текстове на чл. 40, приети през 1992 г., са крайно недостатъчно ефективно регулирани по отношение на обществените отношения в тази сфера. Това е проблем, който стои пред целия сектор, както правоносители, така и ползватели, през годините и в момента това е поредният опит да бъде решен. За съжаление, всички опити до този момент са оставали неуспешни и са приключвали в рамките на ресорното министерство.
Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, свързани с представителността на този вид организации, не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес, от една страна, а от друга страна, създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни.
Параграфи 10 и 11 от настоящия законопроект за изменение и допълнение предизвикаха достатъчно коментари, че чрез тях се засилва функцията на държавата при регулиране дейността на дружествата за колективно управление на права. Бяха маркирани и някои правно-технически грешки, които могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Както правоносителите, така и ползвателите настояват за спешна промяна в регламентацията на този вид обществени отношения.
Първоначалната негативна реакция на сектора бе преодоляна и от депозирано от дружествата за колективно управление на права писмо личи, че те декларират подкрепата си за настоящия законопроект, но между първо и второ четене предлагат да бъдат направени някои изменения в текстовете на параграфи 10 и 11. Внимателният анализ на предоставените от тях предложения показва, че същите са незначителни, но те улесняват тяхната работа и ето защо част от тях ще бъдат взети предвид при окончателното приемане на текстовете. Това е незначителна промяна, която не променя духа на предвидените изменения.
Третият основен момент, който бих искала да коментирам, е разглеждането във водещата комисия. Това бяха санкциите, които се предлагат за нарушение на този закон. Действително същите са изключително ниски и нямат ролята, която принципно следва да имат за генерална превенция при нарушаване на Закона за авторското право и сродните му права. С оглед на развитието на обществените отношения, както и предвид последиците от нарушаване на закона, могат да мотивират значително завишаване на санкциите, което да бъде предвидено също между първо и второ четене. Ще бъдат предвидени и редица принудителни административни мерки, които да подпомогнат борбата с пиратството, неразрешеното използване на защитен репертоар и други негативни последици.
Уважаеми колеги, като народен представител и като председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ви приканвам да подкрепите предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права на първо четене, защото неговото приемане е съобразено с международните актове и становищата на всички заинтересовани страни, които ще намерят своето систематично място, което ще доведе до повече стабилност, прозрачност, отчетност и публичност в сектора – мерки, желани от всички нас и най-вече от колегията, която работи в тази сфера.
Мога да ви уверя във връзка с проведените срещи – вече е налице консолидация по текстовете, които ще бъдат предложени между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Петрова, правилно ли Ви чух, че решението на съда е, че компенсационните възнаграждения не противоречат на законодателството на Европейския съюз и че всъщност този текст, който и досега съществува в закона в чл. 26, на практика не трябва да се отменя, а трябва да се усъвършенства? Нещо, което ние от „Атака” твърдяхме от самото начало.
Освен това тук някой каза, че няма кой да събира, че министър Дянков трябвало да събира тези възнаграждения. Това не е вярно. Според закона си има съответни организации. Такава организация е създадена в България – КОПИ БГ се казва, регистрирана е в Министерството на културата, и тези пари започват да се събират.
Аз още един път питам: защо беше необходимо да се внася такъв текст, след като на практика ще променяме цялата му философия, ако правилно съм Ви разбрал, между първо и второ четене?
Що се отнася до промените в чл. 40 и следващите на закона, които коментирахте, тук съм склонен наистина да подкрепя Вашето мнение, защото има необходимост от по-ясна регламентация и при усъвършенстване на тези текстове, мисля, че „Атака” би ги подкрепила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, тъй като Вие сега ни информирахте, че била протекла консолидация по някои от текстовете на закона, искам съвсем конкретно да Ви попитам: тази консолидация дали е протекла за чл. 26? Тоест Вие ще се откажете ли от § 5, който отменя чл. 26, или консолидацията там не е протекла? Ако е протекла, между кои? Тъй като вие в този закон не сте консолидирани, а сте единствената парламентарна група, която подкрепя това нещо да се случи. Нямате подкрепата нито на БСП, нито на ДПС, нито на Синята коалиция, нито на РЗС, нито на „Атака”, така че моля да ни информирате каква е консолидацията по отношение на отменяне на чл. 26? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте – трета реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това по-скоро е въпрос към госпожа Петрова. По време на обсъждането, на което присъстваха и от Европейската организация по авторски права, Вие си спомняте, че много голяма дискусия предизвика въпросът за колективния орган за управление на авторски права.
Моят въпрос е: тази мега структура, която се готви към Министерството на културата и която беше доста дискутирана в нашата комисия, смятате ли, че наистина тя може да взема някакви решения? Защото една от причините, че чл. 26 не е работил досега, е именно в органа, който е трябвало да взема съответните решения. Според мен това е много важно. Добре е между първо и второ четене да се види какво ще се случи с колективния орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на консолидацията не трябва превратно да тълкувате думите ми. Консолидация е протекла при проведените срещи, разговори и дискусии от заинтересованите страни. Тук не става въпрос за вземане на консолидирани решения в парламента между парламентарните групи.
А по отношение на чл. 26, да, чл. 26 ще бъде с променена визия, но той ще остане. Това ще бъде нашето предложение между първо и второ четене. То ще бъде съобразено, както вече споменах, с действащото европейско законодателство, с решението на съда, с националните особености и с баланса, който се търси между правоносители и правоползватели. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания?
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Досега само един път в залата съм си позволявал да дам дефиниция за един законопроект, че е мазен лобистки закон. Това е вторият път за година и половина в тази зала, когато ще си позволя да кажа, че отмяната на чл. 26 е отново вкарване на един мазен лобистки закон в българския парламент.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Защо мазен?!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Само че когато първият път си позволих тази дефиниция, тази поправка беше внесена от група народни представители, както обикновено се използват някои колеги, за да вкарат такива законопроекти.
Между другото, почти така стартира Народното събрание – с едни лобистки поправки в Закона за нотариусите и в Закона за културно-историческото наследство, но изглежда не само е стартирало, май отново ще имаме потвърждение на думите, че денят се познава от сутринта.
Какво казва българската държава? Тя казва: „Тъй като един закон не е действал, тъй като ние не сме успели да направим да действа, да вземем да го отменим!” – отказ на държавата да прилага собствените си закони. Хайде, кажете ми тогава, когато държавата не иска да прилага и да спазва собствените си закони, как тя може да изиска това от своите граждани?!
Друг пример, който искам да ви дам – за 20 години българските шофьори не се научиха да спират на пешеходни пътеки. Напоследък започнаха да се понаучават. Гледам го в София, наблюдавал съм го на някои места във Варна и в някои други български градове. Хайде, уважаеми колеги, тогава да ви предложа: там, където шофьорите не искат да спират на пешеходни пътеки, да изтрием пешеходните пътеки. Те очевидно не се спазват, очевидно хората нямат желание да ги спазват, нито пък държавата има желание да застави хората, които не уважават тези правила, да ги спазват.
В година, в която вие приемате бюджет за българската култура с 40% по-нисък, вие орязвате още едно перо, съвсем мизерно перо за доход в Националния фонд „Култура”. Имате ли някакъв вариант, с който да компенсирате това орязване? От 20 организации, 20 ви казаха да се откажете от това си намерение. Чухте ли гласа например на тези, които издават учебници, и казват: „Като се издаде един учебник в УНСС или в Техническия университет, издават се 50 броя, студентите си го купуват и започват да го снимат на ксерокс. Какво получава един преподавател за труда си?” Чухте ли гласа на носителите на авторски права – на певците, на композиторите? Чухте ли гласа на Съюза на архитектите?
Разликата в този закон е, че този път официалният лобист е Министерският съвет. Поне този път имаха достойнството да не го вкарват чрез някои наши колеги, а да си дойде като законопроект от Министерския съвет. Най-доброто, което би могло да се случи, е титулярът по сметката, а именно премиерът Бойко Борисов да изтегли тази поправка в чл. 26.
А защо е мазен? – попита ме тук господин Костов. Ще му отговоря. Мазен е, защото отразява даже интересите на някаква тясна част от бизнеса, на определени вносители, на определена техника, на определени носители.
Колеги, между другото чухте и мнението на изпълнителите.
След всичко това другото нещо, за което трябва да си дадете сметка, уважаеми колеги от ГЕРБ, е когато един законопроект се приема само с вашите гласове – не казвам, че трябва да получите подкрепа от всички парламентарни групи, но трябва да търсите максимално широко съгласие – а в този законопроект вие сте абсолютно сами, нямате подкрепата на нито една друга парламентарна група, то задайте си въпроса: „Защо ?”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Понеже стана въпрос за това с колко ще се ощетят финансово тези, които внасят такава техника – носителите, за които става въпрос, то иде реч от 0,01 стотинка до 0,05 стотинки според различната техника.
Затова, че законът не е работил, ще кажа, че периодът беше тежък. Повечето от организациите за колективно управление се опитваха сами да достигнат до вносителите, за да използват закона. Много трудно тези структури – за които всички колеги, които бяха на нашето обсъждане и говориха – успяха да стигнат до създаване на организацията „Копи BG”, която започна да води преговорите с различните търговски дружества. Практически тя започна да функционира от създаването й – близо година. Затова някой ще каже – „много малко са тези 14 хиляди лева”. Тук обаче става въпрос за културна индустрия.
В този смисъл ще припомня, че за Националния фонд „Култура” тази година бюджетът е заделил чисти пари за проектите и програмите си, които трябва да направят – 250 хиляди лева, Поправките в този законопроект се очакваха с голям интерес и доколкото знам, много добре вървяха разговорите на отделните експерти, които са правили тези предложения, но в последния момент стигат до такава промяна, която започна да става доста честа практика. В тази финансова немотия в сферата на културата е просто неудобно да се взема такова решение – да отпадне чл. 26, особено след решението на съда, който казва: „Да, имат право на авторски права тези, които ползват частно труда и таланта на творците.” Всяка държава има право по своето законодателство да реши този проблем. Общо взето, това казва Европейският съд в това си решение. Сега в даден момент ние ще решим да махнем тази възможност.
Мислех, че с това забавяне ще има някакво оттегляне на законопроекта, преработване, отново оглеждане. Всички помним какво беше в залата при изслушването, но той влезе с тенденцията за промени, които ще се случат между първо и второ четене.
Бих могъл да говоря и за чл. 40 от новия законопроект, който решава, че министърът ще е този, който ще определя какви да са цените, които трябва да имат дружествата за управление на правата. Мисля, че такава практика в Европа ще е прецедент. Д-р Михайлов каза – „Каква ще е тази структура в министерството, като знам колко души работят в дирекция „Авторско право и сродните му права”, които ще могат да се справят с всичко това – нови регистрации и определяне каква да бъде цената по този начин?!” Мисля, че е по-редно да се даде възможност за медиация от експерти, да има съдебно оспорване, текущо подобряване на контрола, което също е много важно върху действащите организации за колективно управление, за да се следи спазването на закона.
Накрая искам да кажа: ако смятаме, че трябва да отменяме членове на закони, защото те не се прилагат, представете си какво трябва да правим с други закони, на които някои членове за съжаление се прилагат трудно?! Всички сме свидетели на такива моменти.
Така че ние от Коалиция за България няма да гласуваме за този закон за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 002-01-66, внесен от Министерския съвет.
Гласували 92 народни представители: за 60, против 24, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е народният представител Любен Татарски.
Законопроектът е разпределен: Водеща комисия - Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и на Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и горите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Докладът на водещата комисия – господин Татарски, Вие ли ще докладвате?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски
На редовно заседание, проведено на 25 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народния представител Любен Татарски.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в България.
Законопроектът бе представен пред членовете на комисията от господин Любен Татарски.
Основната част от промените, предложени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, са свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди. По своята същност те са аналогични на промените, направени в Закона за държавната собственост в частта му, регламентираща отчуждаването на имоти за държавни нужди.
Промените целят в максимална степен да се осигури приоритетното и своевременно изграждане на общинските обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение за общините. В тази връзка със законопроекта се дава и легална дефиниция на понятието „обекти от първостепенно значение”.
Изхождайки от специфичните особености и нужди на отделните общини, се предвижда правната възможност наред със законово очертания обхват на тези обекти, общинските съвети да могат да определят годишната програма по чл. 8, ал. 9 от закона и други обекти, които са от първостепенно значение за съответната община и за чието изграждане през годината ще е необходимо отчуждаване на имоти – частна собственост.
С оглед ускоряване на процедурите за принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за изграждане на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение за общините, се предлага правната възможност основание за започване на процедурата да бъде одобрен подробен устройствен план, за който Общинският съвет е допуснал предварително изпълнение и разпореждането за предварителното изпълнение на който е влязло в сила.
Законопроектът предвижда и уреждане на фактическите и правни последици от евентуалната отмяна на одобрения, но невлязъл в сила подробен устройствен план, ако въз основа на него са предприети действия по отчуждаване. По този начин се цели ускоряване на административните процедури и същевременно се търси баланс за защита на интересите на отделните собственици, чиито имоти са засегнати от предвижданията на плана.
Законопроектът предвижда правната възможност при изграждането на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение, общината да може да влезе във владение на имоти или на части от тях, представляващи незастроени земеделски земи или гори и земи от горския фонд, и да започне строителството преди влизане в сила на заповедта за отчуждаване, при условие че е издадено разрешение за строеж на обекти и определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение е преведено по сметка на правоимащите. В тези случаи общината дължи обезщетение на собствениците за периода от деня на влизане във владение на имота до влизането в сила на заповедта за отчуждаване.
Законопроектът е предвидил условията и реда за определяне на обезщетението, както и възможността на засегнатите собственици да оспорват размера на обезщетението пред съда.
Предвидена е и правната възможност при отчуждаване на незастроени поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са земеделски земи или гори, и земи от горския фонд в землище, в което има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици, чиито имоти са засегнати от плана, обезщетяването да може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с гори или със земи от общинския горски фонд, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Регламентирани са условията и редът за определяне на равностойните имоти, предоставяни в обезщетение, включително и за доплащане на разликата в стойността на имотите с парично обезщетение.
Прецизирани са и разпоредбите, свързани с начина на определяне на равностойното парично обезщетение при отчуждаване с оглед на устройствените характеристики и установения начин на трайно ползване на имотите, които се засягат от плана, предвиждащ тяхното отчуждаване, като промените имат за цел отстраняване на някои противоречия в практиката и ограничаване на възможностите за субективизъм при определянето на размера на дължимото обезщетение.
Изхождайки от съществуващите проблеми в практиката, се предлага да се въведе срок, в който собственици на имоти, които са отчуждени, но не са получили дължимото обезщетение, могат да искат отмяна на заповедта за отчуждаване, като същевременно се предлага, ако в определения в закона срок дължимото обезщетение не бъде преведено по сметка на правоимащите, заповедта за отчуждаване да се обезсилва. В аналогичен аспект се предлагат и разпоредби, регламентиращи сроковете, в които собственици на отчуждени имоти, които не се използват по предназначение, или строителството на обекта, за който са отчуждени, не е започнало, да могат да предявят исканията си за отмяна на отчуждаването, като в Преходните и заключителни разпоредби е предвиден ред за уреждане на заварените случаи.
Наред с промените, свързани с принудителното отчуждаване, в законопроекта се предлагат и други промени, насочени към прецизиране на отделни разпоредби от закона, преобладаващата част от които са от правно-технически и редакционен характер.
В резултат на многобройни промени в разпоредбите за замяна, са се създали противоречия между отделни текстове, включително препратки към отменени текстове или липса на препратки към действащи разпоредби. В тази връзка законопроектът предлага подобрена редакция на текстовете с ясно разписани допустими случаи на замяна, както и отпадането на разпоредби, които при наложените ограничения са загубили смисъл при практическото им приложение.
Прецизират се и част от текстовете, касаещи съставянето на актове за общинска собственост, поправката на актовете и вписването им в службата по вписванията, като с предложените промени се цели да се отменят някои дублиращи се текстове и противоречия, породени в резултат на многобройните промени, насочени към създаване на яснота в отделните разпоредби и избягване на спорове в практиката по прилагането им.
В Преходните и заключителни разпоредби са предложени промени в Закона за енергетиката и в Закона за електронните съобщения, свързани с отпадането на задължението за предоставяне на безвъзмездни права върху публична общинска собственост на операторите на тези услуги. Аргументът за предложените промени е, че общините не ползват тези услуги безвъзмездно, а в същото време са задължени да предоставят безвъзмездни права на доставчиците на тези услуги, което ги лишава от приходи в общинските бюджети.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от предложените промени и подкрепиха единодушно законопроекта.
Представителите на Националното сдружение на общините също изразиха категоричната си подкрепа за законопроекта, като подчертаха, че предложените промени са съгласувани с тях при изработването на законопроекта и отразяват предложенията, направени от сдружението и от отделните общини.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 18 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има думата народният представител Даниела Миткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На свое заседание, проведено на 25 ноември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Любен Татарски.
Този законопроект е следствие от приетия Закон за държавна собственост, което наложи транспонирането на част от текстовете в Закона за общинската собственост.
Предлага се общините преди приемането на бюджета да изготвят и общинските съвети да приемат годишна програма за управление и разпореждане с имотите, в която програма задължително да залегнат и „обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаването на частни имоти” и освен това „обектите от първостепенно значение”.
В § 2 предложенията за изменение са свързани с промяната на срока за отдаване под наем от 5 на 10 години, както е и в Закона за държавната собственост, като се дава възможност отдаването под наем да се извършва без търг или конкурс, когато това е определено със закон или се отнася „за здравни и образователни и социални дейности”.
Предложените промени в законопроекта са свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди и са аналогични на направените промени в Закона за държавната собственост относно отчуждаването на имоти за държавни нужди, като се предвижда, че отчуждаването принудително за задоволяване на общински нужди може да се извършва и при наличие на одобрен подробен устройствен план, а не на влязъл в сила такъв по аналогия със Закона за държавната собственост.
Въвежда се възможността за имотно обезщетяване при отчуждаване на имоти, което досега не съществуваше по същата аналогия и ред, както е в Закона за държавната собственост, а също така се въвежда и дефиниция за „равностоен имот”.
Предвидена е възможност при изграждането на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение, общината да може да влезе във владение на имоти или на части от тях, представляващи незастроени земеделски земи или гори и земи от горския фонд, и да започне строителството преди влизане в сила на заповедта за отчуждаване, при условие че е издадено разрешение за строеж на обекта и определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение е преведено по сметка на правоимащите.
При отчуждаване на незастроени поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са земеделски земи или гори и земи от горския фонд в землище, в което има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици, чиито имоти са засегнати от плана, се предвижда обезщетяването да може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с гори или със земи от общинския горския фонд, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Предлагат се промени в Закона за енергетиката и в Закона за електронните съобщения, свързани с отпадане на задължението за предоставяне на безвъзмездни права върху публична общинска собственост на операторите на тези услуги, което е предизвикано от редица злоупотреби на такива предприятия, които не заплащаха нищо за използването на имотите, не ги възстановяваха, а също и без необходимото съгласие от общинския съвет. Това създава една неравнопоставеност спрямо другите субекти и спрямо другите видове собственост.
В постъпилите становища от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от Министерство на земеделието и храните се подкрепя предложения законопроект.
В дискусията се постави въпросът, дали с предложените промени в Закона за енергетиката и в Закона за електронните съобщения, свързани с конкретни случаи, не се отварят прецеденти. Тези промени са над частния общински интерес, засягат националния интерес.
Подкрепи се идеята, с която да се дава по-голяма маневреност на общината – увеличаване на срока за отдаване под наем на имоти, публична общинска собственост, което съответства и на измененията в Закона за държавната собственост, а също и по–голяма сигурност на вложените инвестиции.
Акцентира се върху § 2, относно чл. 14, ал. 7, като в сегашната редакция на ал. 7, се говори за свободни имоти или части от тях публична общинска собственост в досегашната редакция, които не подлежат на концесиониране, и е дадена възможност на общинските съвети да преценят и да предоставят под наем за срок до 5 години. В новия текст на ал. 7 отпада условието, че тези имоти не подлежат на концесиониране, като се предложи вносителят да преосмисли предложението си в тази част.
Останалите предлагани промени, свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди, които са аналогични с направените промени в Закона за държавната собственост, бяха подкрепени.
След проведената дискусия с 13 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Миткова.
Следва доклада на Комисията по земеделието и горите.
Кой ще ни запознае с него? Не виждам председателя на комисията в залата, но се надявам, че поне има членове на тази комисия.
Заповядайте, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от народния представител Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 24 ноември 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от народния представител Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Ана Кънчева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности” на Министерството на земеделието и храните, и експерти.
Основно промените са свързани с принудителното отчуждаване за общински нужди на имоти – частна собственост, както и с реда и условията за обезщетяване на засегнатите собственици.
Предлага се за изграждане на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение, като основание за започване на процедурата по принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, да може да бъде и одобрен подробен устройствен план, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение.
При отчуждаване на незастроени поземлени имоти извън урбанизираните територии, представляващи земеделски земи или гори и земи от горския фонд, обезщетяването ще може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с гори или със земи от общинския горски фонд, когато в землище има равностойни и еднакви по произход и функции такива.
Регламентирани са условията и редът за определяне на равностойни имоти.
Предвижда се при изграждането на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение, с издадено разрешение за строеж и при получено от собствениците обезщетение, общината да може да влезе във владение на имоти, представляващи незастроени земеделски земи или гори и земи от горския фонд и съответно да започне строителството преди влизане в сила на заповедта за отчуждаване. Предвидени са условията и редът за определяне на дължимото обезщетение, а също така възможността засегнатите собственици да оспорват неговия размер по съдебен ред.
В случаите, когато в определен срок от отчуждаването на имота не е започнало строителството на обекта или когато одобреният подробен устройствен план бъде отменен от съда, се предвижда възможност по искане на бившия собственик и след като бъде възстановено полученото обезщетение, заповедта за отчуждаване да бъде отменена.
Законопроектът предлага редакция на текстовете, регламентиращи допустимите случаи на замяна на имоти – частна общинска собственост, на право на строеж върху такива имоти или на учредено право на строеж в полза на общината.
Прецизират се текстове, касаещи съставянето, поправката и вписването в службата по вписванията на актове за общинска собственост.
В преходните и заключителни разпоредби се уреждат редът за довършване на започнатите производства по отчуждаване на имоти – частна собственост, и се регламентират сроковете и условията, при които собственици на отчуждени имоти могат да предявят искания за отмяна на отчуждаването.
В комисията е постъпило становище в подкрепа на законопроекта от Министерството на земеделието и храните.
В заключение Комисията по земеделието и горите с 13 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от народния представител Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тасим.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае нейният председател господин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Законопроектът беше представен от народния представител Любен Татарски.
Основната част от промените, предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост са свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди. По своята същност те са аналогични на промените, направени в Закона за държавната собственост в частта му, регламентираща отчуждаването на имоти за държавни нужди.
Промените целят в максимална степен да се осигури приоритетното и своевременно изграждане на общински обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение за общините. В тази връзка със законопроекта се дава и легална дефиниция на понятието „обекти от първостепенно значение”.
С оглед ускоряване на процедурите за принудително отчуждаване на имоти – частна собственост за изграждане на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение за общините, се предлага основание за започване на процедурата да бъде одобрен подробен устройствен план, за който общинският съвет е допуснал предварително изпълнение и разпореждането за предварителното изпълнение, на който е влязло в сила. Законопроектът предвижда и уреждане на фактическите и правни последици от евентуалната отмяна на одобрения, но не влязъл в сила подробен устройствен план, ако въз основа на него са предприети действия по отчуждаване.
Предвижда се правната възможност при изграждането на обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение, общината да може да влезе във владение на имоти или на части от тях, представляващи незастроени земеделски земи или гори и земи от горския фонд и да започне строителството преди влизане в сила на заповедта за отчуждаване, при условие че е издадено разрешение за строеж на обекта и определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение е преведено по сметка на правоимащите. В тези случаи общината дължи обезщетение на собствениците за периода от деня на влизане във владение на имота до влизането в сила на заповедта за отчуждаване. В законопроекта са предвидени условията и реда за определяне на обезщетението, както и възможността на засегнатите собственици да оспорват размера на обезщетението пред съда.
Въвежда се и възможността при отчуждаване на незастроени поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са земеделски земи или гори и земи от горския фонд, обезщетяването да може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с гори или със земи от общинския горския фонд, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот.
Прецизирани са разпоредбите, свързани с начина на определяне на равностойно парично обезщетение при отчуждаване с оглед на устройствените характеристики и установения начин на трайно ползване на имотите.
Отчитайки съществуващите проблеми в практиката, се предлага да се въведе срок, в който собственици на имоти, които са отчуждени, но не са получили дължимото обезщетение да могат да искат отмяна на заповедта за отчуждаване. Същевременно се предлага, ако в определения в закона срок дължимото обезщетение не бъде преведено по сметка на правоимащите, заповедта за отчуждаване да се обезсилва. В този аспект се предлагат и разпоредби, регламентиращи сроковете, в които собственици на отчуждени имоти, които не се използват по предназначение или строителството на обекта, за който са отчуждени не е започнало, да могат да предявят исканията си за отмяна на отчуждаването. В преходните и заключителни разпоредби е предвиден и ред за уреждане на заварените случаи.
Прецизират се част от текстовете, касаещи съставянето на актове за общинска собственост, поправката на актовете и вписването им в службата по вписванията.
В преходните и заключителни разпоредби са предложени промени в Закона за енергетиката и в Закона за електронните съобщения, свързани с отпадане на задължението за предоставяне на безвъзмездни права върху публична общинска собственост на операторите на тези услуги. Основният аргумент за това е, че общините не ползват тези услуги безвъзмездно, а в същото време са задължени да предоставят безвъзмездни права на доставчиците на тези услуги, което ги лишава от приходи в общинските бюджети.
В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров постави въпроса дали в законопроекта е предвиден механизъм, гарантиращ че при обезщетяването с гори няма да се извършват злоупотреби.
Народният представител Любен Татарски отговори, че тези механизми са заложени в специалните закони – в Закона за горите, в Закона за опазване на земеделските земи – в който са направени аналогични предложения за изменения и са в синхронизация със Закона за държавната собственост по отношение на замяната на имоти.
Народният представител Георги Икономов попита дали промяната в § 14 относно обектите - общинска собственост, които могат да се отдават под наем без търг и конкурс за „здравни, образователни и социални дейности”, се отнася и за частните болници и училища, например. В отговор народният представител Любен Татарски поясни, че това касае всички искатели, а не както досега, само тези, които са на бюджетна издръжка.
Народният представител Рамадан Аталай засегна предложените изменения в § 25 и § 26 от законопроекта относно измененията в Закона за енергетиката и Закона за електронните съобщения. Той уточни, че се касае за премахване на правото за безвъзмездно преминаване през общинските терени, публична общинска собственост, и попита няма ли тази промяна да се отрази върху крайната цена за потребителя на електроенергия и далекосъобщителни услуги. Членовете на комисията се обединиха около мнението, че е редно да се поискат официалните становища на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и на Националното сдружение на общините по отношение на промяната, предвиждана в Закона за енергетиката. Въз основа на това текстовете между първо и второ четене на законопроекта да бъдат прецизирани.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въпреки че и в нашата Комисия по местно самоуправление и регионална политика беше приет единодушно този законопроект и в другите комисии, на които присъствах, като вносител също нямаше сериозни обструкции, проблеми, които да са посочени от колегите, народни представители.
Искам да ви кажа, че този закон е следствие на приетия от Народното събрание Закон за държавната собственост и всъщност решава същите въпроси – по отношение на процедурите, свързани с изграждането на важни за общините инфраструктурни обекти, по отношение на отчуждаване, по отношение на обезщетяване, по отношение на заменки и т.н.
Смятам, че законът е прецизен по отношение на техническата си част и затова се надявам, че ще бъде подкрепен от Народното събрание във вида, в който е внесен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, колеги! Смятам, че законопроектът на господин Татарски има сериозни положителни страни, които бяха изтъкнати от редица комисии. Получихме обаче след наше искане – на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, едно становище от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на промяната в Закона за енергетиката, която се предлага от господин Татарски. Аз смятам, че подбудите на господин Татарски са добри, но това, което притеснява мен, а вярвам и други членове на Икономическата комисия, е да не би зад тези добри подбуди да се получат грешни или различни от очакваните резултати.
Става въпрос за следното: в момента, когато за различни съоръжения в енергетиката се преминава през публична общинска собственост, това е безвъзмездно, господин Татарски приема да има такса.
Ще ви прочета само две изречения от становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което според мен е доста разумно, и риска, който те посочват, е обоснован.
И така колеги, писмото, разбира се, от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е по-дълго и няма да ви ангажирам с цялото, само с някои от текстовете: „Целта на безвъзмездното ползване за посочените в чл. 67, ал. 2 нужди, е да се обезпечи дейността на енергийните предприятия лицензианти, на които местните власти държавни или общински, да не могат да определят различни такси, рефлектиращи върху цената на услугите, предоставени от лицензианта за съответните територии. В противен случай при ценообразуването по отношение на енергийните продукти и услуги, цената за доставката им до потребители от различните общини ще е различна, при което потребителите например от една община, определила по-малки такси, ще заплащат разходи, свързани с по-високите такси, определени от друга община. Това на свой ред ще генерира стремеж между общините за определяне на по-високи такси, а резултатът би бил увеличаване на цените за потребителите.
Поради това с нормата на чл. 67, ал. 2, считаме, че се осигуряват нормативни предпоставки за снабдяването на потребителите при съпоставими прозрачни и обективни цени, прилагани при условията на равнопоставеност.”
Разбира се, накрая има подписа на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Смятам, че в случая забележката, която се сподели и от част от членовете на Икономическата комисия и от министъра на икономиката, е основателна.
Аз ще предложа на господин Татарски и на другите колеги между първо и второ четене този въпрос да бъде преразгледан и тази част от предложението да отпадне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз по принцип Ви благодаря за добрите думи, които казахте за законопроекта. Тази тема, която Вие подхванахте за двата последни параграфа, наистина може и така да се разбира.
Колеги, става въпрос за следното: когато една кабеларка, да кажем, или интернет оператор прокарва своите проводи, линии, кабели, мрежи през общинска собственост там, където тя е частна, а това обикновено е извън града, е определена някаква такса от самите общински съвети по съответния ред и наредби.
Досега в закона, а това е останало от едно време, когато всичко беше държавно, минавайки през публична общинска собственост, това са – площади, улици, тротоари, всички тези, сега частни оператори разкопават и не плащат нищо, не дължат нищо, защото си беше останало отпреди безвъзмездно.
Каква е логиката през публичната общинска собственост, която представляват тротоарите, улиците, площадите в градовете и селата да се разкопава безвъзмездно, а извън тях да е възмездно? В предложения текст се казва – не, че не дължат някаква такса, а могат да ползват. Махате само думичката „безвъзмездно”. Ако общината реши – инвеститорът е важен, и всичко това е важно за общината, може пак да не иска да се плаща за това, но нека да оставим тази възможност на общините да решат – доколко е редно някой да разкопава града им, селото им и да не дължи нищо по законови права. Мисля, че не е редно! Не трябва да подценяваме местните органи за самоуправление, нека те да вземат решение доколко е в интерес на местната общност това право на регулатор, фирма или какво е там, да преминава безвъзмездно.
Убеден съм, че опасенията, които Вие изразихте и в комисията, че по този начин ще спрат големи инвеститори в общините, са несъстоятелни, защото едва ли има такава община, в която по този начин да си гонят инвеститорите. Но смятам, че ползването на едно нещо трябва да бъде възмездно, независимо колко е то, и да оставим местните власти и общинските съвети да решат колко да бъде то.
Въпреки всичко между първо и второ четене всички тези въпроси могат да бъдат обсъждани и търсено най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, защо не приемам аргументите, които изложихте тук и в комисията. И сега по отношение на частната общинска собственост се плаща такса по тарифа, определена от общинския съвет. Там също, според Вашата теза, се създават предпоставки за неравнопоставеност между отделните общини по отношение на калкулираната цена. Добре знаете, че цената по отношение на монополистите се определя от друг орган.
По отношение на другите преминаващи – каквито са телекомуникационните и други услуги, там цената е по-скоро пазарна. Този аргумент, че ще се създаде неравнопоставеност не съществува, при положение че той и сега съществува по отношение на частната общинска собственост.
От друга страна, защото дискусията, която имахме ние в нашата парламентарна група, ако има опасност от „злоупотреба”, тогава би могло в закона да се постави горна граница по отношение на тарифите, които приема общинският съвет, но в никакъв случай не можем да кажем, че в частната общинска собственост ще плащат такса, а в публичната инфраструктура няма да плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз с една значителна част от това, което казахте, съм напълно съгласен, още повече че имаме един фрапиращ пример – Гълъбово, който може би е в дъното на възражението, което е направило Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Там случаят е доста по-различен от гледна точка на това, че общината трябва да продаде освен правото на преминаване и там, където се изграждат тези стълбове, се взема и една част от общинската земя.
В тази връзка си мисля, че подобно на това, което се прави и с държавната собственост тогава, когато имаме подобно отчуждаване, би трябвало да се вземе предвид и това в закона, примерно можем да го запишем съобразно извършваните продажби, замени или режим на преминаване, нещо сходно, което е правено в последните 1, 2 или 3 години, така че да се предпазим от излишно залитане на общинските власти.
Аз принципно съм за това общините да поемат повече отговорност – говорим за децентрализация. Ние доста сме направили в тези години – малко по малко за подобряване възможностите на общините да се разпореждат със своята собственост и в този смисъл нека да дадем повече възможност те да вземат отговорни решения дотолкова, доколкото и тяхното население ще плаща тези такси, те не биха тръгнали към едно необосновано увеличаване. Да се надяваме, че Гълъбовският пример ще бъде изолиран, единичен и напълно съм съгласен, че между първо и второ четене трябва да прецизираме този текст.
Пак казвам, за мен ще е важно, общините да могат да вземат тези решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм доволен, защото, първо, ви информирах за рисковете, които съществуват. Знаете ли, аз съм изключителен привърженик на децентрализацията, но за умната децентрализация. За мен това е единственият път, който можем да следваме.
Ако допуснем да дадем право да се злоупотреби дори само в няколко случая, ще загубим подкрепата на хората да продължим по-нататък. Затова и аз си мисля дали да не бъде поставена горна граница все пак, за да не се повтаря Гълъбовският случай, който аз си признавам, за мен беше сериозен шок.
Ако има още няколко такива случая, тъй като в 99% ще бъдат добронамерени, това ми е ясно – има обществен контрол, има хора, избрани пряко от местната власт. Деветдесет и девет процента ще бъдат добронамерени, какво правим с останалия 1%?! Там трябва да имаме някакви гаранции, че добрата идея, която ще бъде защитена от това Народно събрание, убеден съм в най-добрите съображения, няма да се превърне в нещо друго, което утре ще спре други идеи за по-нататъшна децентрализация.
Затова призовавам господин Татарски, който има голям опит в тази област и останалите колеги, да помислим дали не можем да сложим един защитен механизъм, който да гарантира, че 1% възможни злоупотреби няма да имат тежки последствия оттук нататък. Благодаря ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, разбира се, че винаги има съмнение. Когато в близкото минало беше направена промяна в Конституцията за финансовата децентрализация и имаше много спорове, тогава аз помня вашата парламентарна група, казвам го с най-добри чувства, пледирахте изобщо да няма условия, определени от закон – за местни данъци и такси говоря, тоест да предоставим пълномощия от общинския съвет и той да определя размера на местните данъци. Тогава настоявахме точно по тези ваши аргументи, че трябва като начало границите да са определени със закон. Местният общински съвет да има една възможност в рамките, определени със закон, да определи този данък. Аз абсолютно споделям това виждане. Виждам, че в случая се споделя отляво и отдясно. Трябва да има подобен текст, защото наистина един общински съвет, няма значение дали е малък или голям, може да злоупотреби.
Тъй като всички парламентарни групи изразиха подкрепа за законопроекта, ние също ще го подкрепим. Има какво да се желае и най-малкото е, че подобни предложения минаха вече в Закона за държавната собственост – не може по един начин да се урежда въпросът в Закона за държавната собственост, а по друг начин да се урежда в Закона за общинската собственост.
Подобни текстове бяха променени и приети в по-предишни парламенти, тоест законодателството също е един динамичен процес. Ние не бива да се плашим, когато делегираме правомощия на общинските съвети.
В същия случай всеки от нас, когато се движи и вижда какво правят тези, не говоря толкова за енергопреносителите, колкото за електронните, как са казваше – не е пред мен действащият закон, виждаме от тяхна страна злоупотреба от това безвъзмездно право на ползване. Тоест нито е пазарно, нито е правилно! Все пак кметовете и общински съвети обикалят с тях да правят ремонт на тези улици или нещо друго.
Най-важното, те са посочени в доклада на комисията, виждам че с консенсус се възприе, че и на общините не се дава възможност да ползват тази информация безвъзмездно. Аз разбирам да има реципрочност, тоест давайки възможност на общината на определена компания да се възползва от тези права, да дадат възможност на общината да не плаща за съответната услуга, поне в една част.
Господин председател, завършвам. Ние ще подкрепим законопроекта, но може би трябва да се помисли в тази част, да не би някой общински съвет да не злоупотребява. Колеги, голяма част от вас са били общински съветници, сигурно помните, когато в близкото минало за първи път се даде възможност общинските съветници сами да определят своите възнаграждения. Стигна се дотам общински съветници от община с три населени места с 4-5 хиляди жители да получават месечен хонорар по-висок, отколкото в Народното събрание. Дори имаше примери за разделение между изпълнителната и законодателната власт, едва ли не местната власт не била част от изпълнителната власт. Даже се възприемаше, че местната власт е извън изпълнителната власт, което изобщо не отговаря на истината.
Господин Димитров, надявам се министерствата да бъдат активни на второ четене и да ни подпомогнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски на 12 ноември 2010 г.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, продължение.
Докладван е § 78, който става § 80. Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 78, който става § 80, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, моля да допуснем в залата госпожа Мариета Немска от Министерския съвет, за която не сме гласували такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостенката в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 79, 80 и 81, които стават съответно параграфи 81, 82 и 83, които комисията подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 84:
„§ 84. Член 78 се изменя така:
„Чл. 78. Всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесионер е длъжен да извършва дейностите по предоставените разрешения или концесии за добив и съответния договор съгласно изискванията на този закон и действащото законодателство по опазване на околната среда, земеделските земи, горите и на културните ценности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 82, който става § 84, както е по доклада.
Гласували 98 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 83, който става § 85, подкрепен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 86:
„§ 86. В чл. 80, ал. 1 думите „запасите и ресурсите” се заменят със „запасите и/или ресурсите” и накрая се добавя „и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията, извън добива по чл. 37, ал. 1, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 84, който става § 86, съгласно доклада.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 85, който става § 87, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 86, който става § 88:
„§ 88. В чл. 82, ал. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”, а думите „компетентните органи по чл. 7” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 86, който става § 88, съгласно доклада.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за § 87 и 88, които стават съответно § 89 и 90 и които комисията подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 91:
„§ 91. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. Титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесионерите отчитат изпълнението на проектите по чл. 83 и 84 ежегодно с писмен доклад до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 89, който става § 91, съгласно доклада.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 92.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 90, който става § 92, който комисията подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 93:
„§ 93. Член 88 се изменя така:
„Чл. 88. За спазване на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване и за проучване и концесионер е длъжен да:
1. осъществява дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
2. разработва и утвърждава след съгласуване с министъра на икономиката, енергетиката и туризма икономически обосновани и съобразени с изискванията за опазване на околната среда кондиции за изчисляване на запасите и ресурсите на проучените находища на подземни богатства;
3. съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма работните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства и работните проекти за техническа ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти;
4. спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда;
5. води съгласно действащата нормативна уредба необходимата геолого-маркшайдерска и статистическа документация за установяване движението на запасите и ресурсите на подземни богатства и показателите за степента и качеството на извличането им от земните недра (загуби и обедняване);
6. извлича оптимално полезните компоненти от добитите подземни богатства при първичната им преработка;
7. документира и съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма допуснати извънпроектни загуби на подземни богатства и на полезни компоненти при добива и първичната им преработка;
8. не разработва находища без заведени в Националния баланс запаси и/или ресурси от подземни богатства;
9. рекултивира нарушените терени от търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства въз основа на проект, съгласуван с министъра на икономиката, енергетиката и туризма;
10. предоставя на органите по опазване на земните недра и околната среда справки и обяснения, необходими за изпълнение на служебните им задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 91, който става § 93, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 92, който става § 94, което предложение комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 95:
„§ 95. В Част трета в наименованието на Глава пета думите „опазване на земните недра и” се заменят с „опазване на земните недра чрез”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 93, който става § 95, съгласно доклада.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 96:
„§ 96. Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. (1) Държавният контрол по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства, включващ и контрола по спазване на цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземните богатства и за управление на минните отпадъци на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, както и контролът върху изпълнението на проектите за консервация, ликвидация и рекултивация, се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Министърът на околната среда и водите осъществява контрол върху дейностите по предоставени разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив при условията на глава девета от Закона за опазване на околната среда.
(3) Контрол върху изпълнението на проектите по ал. 1 се осъществява и от министъра на културата, когато тяхното изпълнение засяга културни ценности.
(4) Министърът на околната среда и водите и министърът на културата могат да оправомощават длъжностни лица за осъществяване на контролната дейност по ал. 2 и 3.
(5) Кметът на съответната община извършва контрол относно:
1. извършването от титулярите на права, съответно от концесионерите на дейности по търсене и проучване или проучване и по добив на подземни богатства извън площите, определени със съответния договор;
2. извършването на добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 94, който става § 96, както е по доклад.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Николов, заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид важността на закона, предлагам да удължим времето, мисля, че остават още 16 параграфа, докато ги приемем – до § 109. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето до приключването на тази точка от дневния ред.
Гласували 85 народни представители: за 68, против 11, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 95, който става § 97, което предложение комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 96, който става § 98:
„§ 98. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или проучване”, а след думите „без надлежно издадено разрешение” се добавя „или с разрешение, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор”.
2. В ал. 2 думите „и първична преработка” се заличават, а след думите „без надлежно предоставена концесия” се добавя „или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор”.
3. В ал. 3 думите ”Министерството на околната среда и водите” се заменят с ”Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
4. В ал. 4 навсякъде думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 96, който става § 98 съгласно доклада.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 97, който става § 99 и който комисията подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 98, който става § 100.
„§ 100. Член 95 се изменя така:
„Чл. 95. (1) Нарушенията по чл. 93 и чл. 94 се установяват с актове на длъжностни лица на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Нарушенията по чл. 93, ал. 1 и 2 могат да бъдат установявани и с актове на оправомощени от кмета длъжностни лица от общинската администрация, на чиято територия се извършва нарушението.
(3) Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Нарушенията по чл. 93, ал. 4 се установяват и с актове на длъжностни лица от Министерството на околната среда и водите или Министерството на културата, като наказателните постановления се издават от съответния министър или оправомощени от него длъжностни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам отношение по ал. 2, която казва, че нарушенията по чл. 93, ал. 1 и 2 могат да бъдат установявани и с актове на упълномощени от кмета длъжностни лица и от общинската администрация. Смятайте – пъдар и т.н.
Господин Димитров, става въпрос за нарушения с глоби от 50 до 100 хиляди, от 400 до 500 хиляди – това е ал. 2. Аз не смятам, че точно тези длъжностни лица могат да установяват такива нарушения.
Затова предлагам редакционна поправка: „Нарушенията по чл. 93, ал. 1 и 2”, тоест тези, които извършват търсене и проучване, и тези, които добиват, „отнасящи се”, допълнението е: „за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, точки 5 и 6 със запаси до 500 хиляди куб. м”, и следва: „могат да бъдат установявани с актове на упълномощени от кмета длъжностни лица”.
Да не вменяваме на тези длъжностни лица тази отговорност. Просто нищо няма да се случи. Става въпрос за големите нарушения, за които са предвидени големи глоби. Как ще дадем на пъдаря да установява такова нарушение?
Смятам, че допълнението в текста не изменя смисъла на това, което е предложено, но указва, че само за малките кариери, находища с общоразпространени полезни изкопаеми, могат по този начин да се установяват – от такива длъжностни лица, назначени от кмета. Моето предложение е за съвсем елементарна редакционна добавка към текста, която не променя смисъла. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Татарски, тези редакции бяха правени заедно със Сдружението на общините. Имайте предвид, че тук става въпрос за установяване на нарушението – не за издаване на наказателно постановление, което става от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. За установяването на съответното нарушение!
Но направете Вашето предложение, нека да има гласуване. В комисията сметнахме, че кметът трябва да има тази възможност – да оправомощава лица, които да установяват нарушенията. Дали той ще бъде добросъвестен или не, вече е негова отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Татарски, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представете си, че упълномощеното от кмета длъжностно лице условно е пъдарят, който ще установява нарушения, свързани с добива на нефт, на газ, на руди.
Затова конкретизирам – само за малките находища, които са с обем на запаси до 500 хил. кубика и са с общоразпространени полезни изкопаеми. Иначе е несериозно, господин Димитров. Какво нарушение да установяват тези длъжностни лица там, където се копаят руди? Смятам, че не е в техния капацитет.
Аз не знам каква точно е причината да го предложим.
Предлагам текстът да се прецизира и мисля, че това не пречи на основния текст, който е заложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Какво пише в предложението, направено от Вас, господин Татарски?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението е следното: „В § 98, ал. 2 нарушенията по чл. 93, ал. 1 и 2, отнасящи се за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 със запаси до ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще Ви помоля писмено да го направите, докато господин Димитров се изказва.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, първо започвам с процедурно предложение да изслушаме нашите гости от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и от Министерския съвет, по този въпрос.
Преди това да кажа своите съображения. Какво направихме с колегите от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм? В момента не всички от тях са тук, но все пак имаме доста представители.
Нашата идея беше да има двустепенен контрол – от една страна, да може и кметът да следи дали се изпълняват условията на концесията, от друга страна – и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма също, така че дори едно от тях да не си свърши работата, другият да може да забележи нарушенията на концесионния договор или някакви други злоупотреби, да бъде установено нарушението и да се вземат мерки.
Господин Татарски предлага, когато става въпрос за така наречените големи концесии, кметът да няма на практика контролни функции. Аз така Ви разбирам, господин Татарски. (Реплики.) Така Ви разбирам. С такова впечатление останах.
А смятаме, че дори и за по-големите концесии кметът трябва да има контролни функции, в смисъл да може да установи нарушения на процедурата и да може да сигнализира за това нарушение министъра на икономиката, за да се стигне до съответното наказателно постановление.
Аз смятам, че текстът, който предлага комисията, е доста разумен, но, господин председател, настоявам нашите гости да вземат отношение. Те затова са тук в 19,00 ч. вечерта, за да вземат категорично отношение по тези текстове, така че ги поканете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли думата?
Първо – реплики има ли?
Заповядайте за реплика, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Димитров, дебатът в тази посока, както и спорът, имаха и друга насока. Ставаше дума за това, че на територията на общините има незаконен добив, но той е в съвсем малки количества. Ние всички търсехме начин този незаконен добив да се хване и да се санкционира от общината, от кмета, от общинската администрация, да няма една такава дълга процедура.
Най-важното, при един такъв малък добив, аз не виждам кой кмет или оправомощено от него лице, на каквато и длъжност да е той, ще направи акт за нарушение, като знае, че глобите започват от 50 хил. лв. нагоре. В момента ние приемаме една, да кажа, норма, която не би имала практическо действие, без нейното съгласуване с другите закони.
Тук трябва да се върнем назад, за да се прецизират глоби и в други текстове и т.н. Аз мисля, че това би могло да стане вече в следващия законопроект за изменение и допълнение, за съжаление, но нещата са така, че с тези глоби от 50 хил. лв. нагоре, ние дребния незаконен добив на инертните материали, на строителните материали не бихме го хванали и не бихме го санкционирали по никакъв начин.
Ето това решение не можа да се намери и в комисията, и в разговорите с представителите на министерството. Това е проблемът, който се опитваме да поставим тук с господин Татарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика няма.
За дуплика – заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, преди да дадете думата на госпожа Янева, която виждам, че е готова да вземе отношение, искам да кажа друго.
Господин Икономов, това, което направихме, и аз смятам, че комисията направи нещо добро, е да видим кой има най-голям интерес да хване злоупотребите и нарушенията на закона. За малките концесии най-голям е интересът на общината, затова им дадохме правомощия, за да могат да установяват тези нарушения.
Тези хора пряко ги избира населението, което живее там. То вижда тези нарушения, чува за тях и търси отговорност от кмета. И той, ако не си върши работата, на следващите избори, хората ще изберат друг кмет. Затова дадохме правомощия на кмета, който има най-сериозен интерес да има законност, да участва при установяването на нарушенията.
Тук сме дали права и за малките, и за големите концесии. Според мен този начин на работа е добър. Аз продължавам да защитавам това мнение на комисията, което беше изработено съвместно от всички народни представители. Смятам, че то е основателно.
Но госпожо Янева, заповядайте, за да Ви чуем и Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Янева, заповядайте.
ДИАНА ЯНЕВА: Ние подкрепяме проекта така, както е внесен от комисията. Смятаме, че подобно предложение в момента не е удачно по една много проста причина.
Деление на подземните богатства на находищата на малки и на големи няма в сегашния закон. Не сме ги разделили с такива до 500 хил. куб. м или до други хиляди кубически метра, а и това не може да се направи в момента, набързо.
Предстои инвентаризация на всички находища. В момента за строителни и скално-облицовъчни материали имаме проблем – в половината находища запасите се водят в кубически метри, а другите – в тонове. Предстои да се направи цялостна инвентаризация и преизчисляване, за да се види състоянието на находищата в страната.
От тази гледна точка смятаме, че в момента не би се родил добър текст така, а когато направим новия закон, който сме поели ангажимент да е готов до м. май другата година, там вече ще огледаме отвсякъде нещата и ще предвидим такива мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Татарски, знаете колко трудно се раждаше текстът. Малко ви е странна позицията в момента. Вие разбирате, че територията на общината, ако се съсипва, се съсипва от големите концесии.
Това, което беше в предаването на Ахчиева, то не е за малките, а е за големите концесии. И тук се дават права на кмета на общината. Вие сега се отказвате от тях.
Ако за в бъдеще ще се отива към това, дайте да спрем обсъждането, да се върне текстът в комисията и на спокойствие да го приемем. Това не е конфронтационен текст, той няма политически характер, но в момента да пишем закона пак на коляно, просто не върви!
По това време сме и изморени. Дайте да не произвеждаме закони по този начин! Решете кое от двете да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Нямам желание да тормозя всички със своето изказване и реплики.
За да направя това предложение, бях провокиран от коментарите в комисията, когато ние застъпвахме тезата, както по-нагоре сме казали в § 94, да ангажираме кмета и местната власт с контрола, ние трябва да им дадем и някакъв стимул. Иначе, как си представяте кмета на община Сатовча да тръгне да гони всички, които копаят там по малко, да ги санкционира, за да пази законността? Е, няма да стане.
След като не се прие тези глоби, тези санкции, не от 50 до 500 хил., а по-малки – от 200 до 1000, да влизат в общинския бюджет, аз не смятам, че кметът ще бъде мотивиран да извършва такива проверки и контрол и да санкционира нарушителите. Просто това е една илюзия.
Да не говорим, че мотивите, които са посочени за това предложение, казват, че местната власт следва да бъде включена в превенцията на незаконния добив на общо разпространените полезни изкопаеми, тъй като министерството, в качеството си на единен орган, не разполага с ресурс за осъществяване на перманентен контрол по места. В този смисъл единният орган би разчитал основно на сигнали от граждани и институции.
Създадохме единният орган уж за по-добър контрол, за по-ефективно използване, а казваме, че разчитаме на пъдарите и на сигнали на гражданите. Не смятам за редно това!
В интерес на консенсуса – оттеглям предложението си, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията за § 98, който става § 100, както е по доклад.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 99 има предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 99, който става § 101:
„§ 101. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.
2. В т. 2 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.
3. Точка 9 се отменя.
4. В точки 19 и 20 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.
5. В т. 22 думите „търсенето и/или проучването” се заменят с „търсенето и проучването или за проучването”.
6. В т. 24 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.
7. В точки 25 и 26 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 99, който става § 101, съгласно доклада.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, което комисията подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 100, който става § 102:
„§ 102. (1) Министерският съвет приема стратегията по чл. 7, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за подземните богатства и привежда действащите подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 100, който става § 102, съгласно доклада.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 103.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 104.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 105.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 101, 102 и 103, които съответно стават параграфи 103, 104 и 105, които комисията подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 104, който става § 106:
„§ 106. (1) Концесионерите и титулярите на разрешения по сключени към датата на влизане в сила на този закон концесионни договори и договори за търсене и проучване и за проучване запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори.
(2) Контролът по сключените към датата на влизането в сила на този закон договори за търсене и проучване и за проучване и за добив на подземни богатства се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството предават на министъра на икономиката, енергетиката и туризма всички контролни и архивни досиета на сключени договори за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията на § 104, който става § 106, както е по доклад.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 105, който става § 107:
„§ 107. (1) Операторите на съоръжения за минни отпадъци по действащи към момента на влизането в сила на този закон разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив, както и всички физически или юридически лица, в чието държане се намират съоръжения за минни отпадъци, представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в срок до една година от влизането в сила на този закон искане за утвърждаване на план за управление на минните отпадъци или издаване на разрешително за управление на минни отпадъци, съхранявани в съоръжения от категория „А”.
(2) За утвърждаване на плана за управление на минните отпадъци операторите представят:
1. план за управление на минните отпадъци по чл. 22д;
2. доклад за оценка на риска от минните отпадъци и съоръженията за тяхното съхраняване по чл. 22б, ал. 5.
(3) За издаване на разрешително за управление на минни отпадъци, съхранявани в съоръжения от категория „А”, операторите представят и предложение за финансово обезпечение по чл. 22з.
(4) Мониторингът на всички закрити по реда на Постановление № 74 на Министерския съвет от 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, Постановление № 140 на Министерския съвет от 1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности и Постановление № 195 на Министерския съвет от 2000 г. за техническа ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива съоръжения за минни отпадъци се осъществява от съответните еднолични търговски дружества със средства от държавния бюджет чрез възлагане по реда на Закона за обществените поръчки и при спазване разпоредбите на наредбата по чл. 22к.
(5) В срок до една година от влизането в сила на този закон областните управители, на чиято територия са разположени закрити съоръжения за минни отпадъци, извън случаите по ал. 4, чийто оператор е неизвестен, внасят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма искане за утвърждаване на план за собствен мониторинг.
(6) Мониторингът върху съоръженията по ал. 5 се осъществява от областния управител, на чиято територия е разположено съоръжението, съвместно със съответната регионална инспекция по околната среда и водите чрез възлагане по реда на Закона за обществените поръчки и при спазване разпоредбите на наредбата по чл. 22к.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 105, който става § 107, съгласно доклада.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 106 има предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 106, който става § 108:
„§ 108. (1) Когато към датата на влизането в сила на този закон има сключен договор за концесия за добив на подземни богатства по отменената с § 3 на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 70/2008) ал. 2 на чл. 3 и не са изпълнени задълженията по § 91 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 70/2008), функциите на общинския съвет се прехвърлят на Министерския съвет, а функциите на кмета на община – на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В тези случаи концесионерите запазват правата и задълженията по сключения концесионен договор, освен ако противоречат на този закон.
(2) Кметовете на общини, които не са изпълнили действията по § 91, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 70/2008), представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в срок до 31 май 2011 г.:
1. оригиналните документи за довършване на производството в случаите, когато действията са за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по отменената ал. 2 на чл. 3;
2. актовете за общинска собственост за подземни богатства, съставени на основание § 7, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на основание на отменената ал. 2 на чл. 3;
3. оригиналите на сключените договори за концесия за добив на подземни богатства по отменената ал. 2 на чл. 3 с всички приложения и допълнителни споразумения към тях, както и оригиналите, съдържащи се в досиетата на предоставените концесии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 106, който става § 108 съгласно доклада.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 109:
„§ 109. Параграф 66, т. 1, буква „а” влиза в сила от 1 юли 2011 г., а § 66, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 109, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г., е приет на второ гласуване.
Приключваме с днешното заседание.
Утре в 9,00 ч. заповядайте в тази зала, уважаеми колеги.
Закривам заседанието! (Звъни.)

(Закрито в 19,28 ч.)


Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова