Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, предлагам на вашето внимание следната програма за работата на Народното събрание за 8-10 декември 2010 г., както следва:
1. Ново обсъждане на Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 24 ноември 2010 г., и върнат за ново обсъждане с Указ № 323 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Проект за Решение за промени в състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител е Искра Фидосова.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола към нея.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на Конвенцията.
7. Второ четене на Законопроекта за горите.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – т. 1 за четвъртък, 9 декември 2010 г.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция по инструмента за предприсъединителна помощ.
10. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между министъра на регионалното развитие и благоустройството от името на правителството на Република България и министъра на местното самоуправление от името на правителството на Република Македония относно изпълнение на ИПП програмата за трансгранично сътрудничество със CCI номер, който е изрично записан.
11. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на Инициативата.
12. Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г.
13. Първо четене на Законопроекта за ограничаване на плащанията в брой.
И предвидената за часовете след 11,00 ч. процедура по изслушване на министри – парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложения ви проект за програма.
Гласували 158 народни представители: за 126, против 26, въздържали се 6.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от правилника са постъпили няколко предложения, както следва.
Народният представител Екатерина Михайлова от Синята коалиция предлага в седмичната програма на Народното събрание за периода 8-10 декември 2010 г. да бъде включен проект на Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, с вх. № 954-03-5 от 28 октомври 2009 г. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е проект за декларация, внесен още миналата година, малко след като бяха проведени изборите за Народно събрание. Макар и късно тя беше разгледана от Комисията по правата на човека и затова чак сега предлагаме тази декларация да влезе в дневния ред на Народното събрание, още повече че през м. декември се навършват 26 години, откакто за първи път българската държава започна да проявява действия за асимилиране на българските турци.
Двадесет години след 1989 г., всъщност вече 21 години, българският парламент прие определени законодателни изменения, но не прие акт, с който да осъди така наречения Възродителен процес. Това е знак на цивилизованост, на отношения към основни стандарти на права и свободи, които би трябвало всеки един демократичен парламент да направи. Ето затова ние от Синята коалиция се обръщаме към вас – всички народни представители, най-вече, разбира се, към партията, която управлява в момента България – ГЕРБ, да подкрепи включването на тази декларация в дневния ред – нещо повече, и да я приеме, защото включването на тази декларация и приемането й ще е знак, че наистина българският парламент и всички политически сили, които я подкрепят, се разграничават от тоталитарните прийоми, че осъждат както целите, така и средствата на възродителния процес, осъждат геноцида, който беше извършен, защото това по европейските, по международните стандарти отговаря на тези действия.
Ето защо наистина гласуването е знак за демократичност, знак за това разграничаваме ли се от тоталитарната държава, която е посегнала към наши сънародници по недопустим начин, и много от вас го знаят много добре – преживели са това, което се е случило, знаят и политическите последици. Ако искаме дори част от политическите последици, а именно ограничаването само в едно политическо пространство над българските турци да се промени, то тази декларация трябва да бъде гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Подлагам на гласуване предложението, на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в програмата за тази седмица да бъде включен Проект на декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Гласували 165 народни представители: за 45, против 32, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване и се обръщам специално към народните представители от Политическа партия ГЕРБ – нали през въздържането не искате да се залепите към тоталитарната държава? Нима не искате да се разграничите от Тодор Живков? Направете го! Той направи възродителния процес. Дайте знак за разграничение! Това е в полза на България, в полза на десните консервативни ценности, в полза на демократичността! Това са важни знаци. Тези гласувания не са нещо ей-така – да натиснем копчето. Те са знак на отношение!
Аз се надявам, че вие сега ще преминете от въздържане към гласуване „за”, защото тези гласувания са символни. Те са изключително важни, те показват цивилизационно отношение – къде се намираме в света, в демократичното пространство – там ли сме, или не сме там? Моля ви, гласувайте „за”! Не се поддавайте на други внушения! Недейте заради малки интереси, за това кой какво ви е казал, примерно от „Атака”, да не смеете да промените вота си. Гласувайте „за”!
Това е правилното действие! Това е демократичното действие, а не действие с оглед интереса. Действие с оглед интереса – не е демокрация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в програмата за тази седмица – Проект на декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Гласували 158 народни представители: за 42, против 37, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Постъпили са предложения от народния представител Яне Янев и други независими народни представители, както следва:
Първото по време е предложението на господин Янев. На основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника – да бъде включено в програмата провеждането на изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно конкретните мерки на правителството за преодоляване на тежките корупционни практики във висшите етажи на властта, незаконосъобразните действия на министъра на вътрешните работи, и задълбочаващата се финансова и икономическа дестабилизация, които тласкат страната към цялостна политическа криза.
Господин Янев, ще представите ли предложението си?
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! България въпреки управлението на ГЕРБ е все още парламентарна република. Би следвало българският министър-председател тук, пред парламента, да излага своите виждания за състоянието на държавата.
В последно време ние от „Ред, законност и справедливост” имаме чувството, че господин премиерът се е превърнал на технически ръководител на различни обекти. Нещо повече. Виждаме го всяка сутрин от телевизионните екрани да назидава, да порицава, да размахва пръст и да се заканва на кой ли не, а българският парламент остава в неведение и не знае какво се случва с икономиката на страната, не знае какво се случва с корупцията. В момента, в който някой от нас изнесе факти и данни, подкрепени с документи за корупция, на другия ден министър-председателят отива и позира с него на снимки. Типичен случай е случаят с Андрей Иванов. Единият ден започва разследване в Комисията за борба с корупцията и в други институции, а на другия ден министър-председателят си прави снимки с Андрей Иванов, тоест тук има нещо тотално сбъркано. ГЕРБ обещаваше едно, прави друго!
Затова искаме българският министър-председател да дойде тук и да обясни на Народното събрание какво се случва – дали в движение е променена платформата на ГЕРБ, програмата на ГЕРБ, или има някакви други действия, които са неясни за българския парламент?
Освен това ние бихме искали да чуем лично от министър-председателя за всички тези безобразия, които се случиха с българските лекари и с всичко останало, което виждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Яне Янев за включване в програмата на изслушване на министър-председателя на Република България със съдържанието, с което ви запознах.
Гласували 160 народни представители: за 57, против 103, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
За прегласуване – заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател! Добре е да въведете някакъв ред в залата, защото виждам, че се измества дневният ред на обществото. Българският парламент седмици наред се занимава с безсмислени действия и работи по програма, която няма нищо общо с проблемите на българското общество. Впрочем, в последно време се вижда, че такава е програмата на парламента през последните няколко седмици. Затова е много важно парламентът да се върне към дневния ред на хората.
Ние искаме българският министър-председател да дойде тук, в пленарна зала, и да обясни какво се случва. Защото ако има намерение самият той да предизвика политическа криза, ако има намерение да предизвика дестабилизация, ако върви към предсрочни избори, би следвало българският парламент да го знае.
Ако обаче той си мисли, че прави нещо много оригинално, ако си мисли, че може и е в състояние при такъв тип управление да продължава – жестоко се лъже. Затова, въпреки че ГЕРБ продължават да гласуват всички като един и се хвърлят „като Матросов на амбразурата” те не виждат, че много скоро почти всички народни представители ще бъдат жертвани. Защото тях министър председателят ги има като пионки. Пионки, с които всеки ден си играе по различен начин. Това те го знаят, но ще го усетят много по-сериозно след Нова година.
Аз апелирам, тогава, когато гласувате, да мислите и за собствената си съдба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Яне Янев за изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов по мотивите, които бяха четени преди малко.
Гласували 157 народни представители: за 58, против 98, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Димитър Колев – да се проведе изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков във връзка със състоянието на основните пътни артерии в страната.
Заповядайте, господин Колев.
ДИМИТЪР КОЛЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като народен представител от Пернишки многомандатен избирателен район получавам многократни обаждания от граждани, разтревожени от състоянието на пътната инфраструктура, най вече на автомагистрала „Люлин”, минаваща непосредствено до кв. „Даскалово”, гр. Перник.
Както знаете, още при строежа на автомагистралата загинаха двама души поради липса на елементарни условия за безопасност на труд. Движението по новостроящата се автомагистрала продължава да бъде рисково, особено след снеговалежи и заледявания, имам предвид детелината, която се намира непосредствено до кв. „Даскалово”. Ако не се предприемат бързи и конкретни действия за обезопасяването, тя може да предизвика верижни катастрофи, в т.ч. и падане на автомобили от 20-30 метра височина и да отнеме още човешки животи.
Стана ясно, че не по-малко опасна след последните порои е магистрала „Струма”. В резултат на проливните дъждове, които заваляха на 3 и 4 декември 2010 г., водите на р. Струма се повишиха и отнесоха част от главния път Е-79 в района на Кресненското дефиле, където в реката попадна част от пътното платно, камион и неговият водач.
Откъснати от столицата за движението на моторни превозни средства останаха гражданите от общините Кресна, Сандански и Петрич, както и пътуващите през Кулата за Република Гърция и обратно моторни превозни средства. Единствен остана заобиколният път – по дълъг с 200 км , през местността „Попови ливади”, гр. Гоце Делчев, гр. Разлог, местността „Предела”, гр. Симитли до гр. София.
Тези две магистрали са връзката с останалата част на страната на над половин милион български граждани от Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка област. Както се вижда, те могат да останат много лесно в изолация и именно това се случи на 5 декември с живеещите на юг от Кресненското дефиле. Народното събрание и българската общественост трябва да знаят защо тези магистрали са толкова опасни.
Във връзка с горното на основание чл. 99 предлагам да бъдат изслушани министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, както и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков за състоянието на основните пътни артерии в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Димитър Колев за включване като точка в програмата на Народното събрание за периода от 8 до 10 декември 2010 г. изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков, във връзка със състоянието на основните пътни артерии в страната.
Гласували 159 народни представители: за 59, против 95, въздържали се 5.
Предложението е отхвърлено.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Колев.
ДИМИТЪР КОЛЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да си призная, доста съм изненадан от резултатите от гласуването, защото мисля, че аргументите, които изтъкнах, са достатъчно сериозни – тук става въпрос за човешки животи.
Мисля, че е доста важно да осмислите своето решение и да гласувате „за” предложението. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Димитър Колев за изслушване на министрите Росен Плевнелиев и Александър Цветков, направено на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника на Народното събрание.
Гласували 159 народни представители: за 59, против 91, въздържали се 9.
Предложението е отхвърлено.
Следващо предложение е на същото основание от народния представител Георги Терзийски – да се включи на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка в програмата на Народното събрание за периода от 8 до 10 декември 2010 г. изслушването на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, във връзка с така наречената реформа на БАН и държавните университети.
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря Ви.
Първо, искам да поздравя всички студенти с днешния празник и освен да им пожелая много късмет, да им пожелая ние да бъдем достатъчно отговорни политици, защото предполагам, че сме отговорни родители, така че те да имат път в тази държава.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Идва Коледа, настъпва краят на годината, дни на празници, но и на равносметка. Каква е равносметката за политиката, водена от правителството и конкретно от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов по отношение на българската наука и висше образование? – протести на студенти и преподаватели, протести на културни дейци и интелектуалци и прецедент в съвременната история, протести на учени.
Българската интелигенция протестира! Това е страшен и тежък факт. Да се върнем в историята – какво се случва, когато интелигенцията на едно общество въстане.
Дами и господа народни представители, най-вече тези от управляващото мнозинство! Действията на министъра могат да бъдат определени или като целенасочени атаки срещу българската наука и висше образование, или като неразбиране. И в двата случая резултатите ще бъдат катастрофални!
Ние от „Ред, законност и справедливост” настояваме като точка в дневния ред да бъде включено изслушването на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Ню Йорк Сити и България могат да бъдат сравнени по население, но, забележете, че една трета от бюджета на Ню Йорк е за образование и култура – 33 милиарда долара, за Природонаучния музей – повече от 100 млн. долара, а Българската академия на науките е с бюджет една трета от този на музея в Ню Йорк.
Европейският съюз определя на страните членки препоръчителна квота за наука и научни изследвания 3% от брутния вътрешен продукт, а ние сме на 0,3%! В страните от Евросъюза стратегически приоритет е образованието. Нашите университети затварят, защото не могат да си платят парното.
Тези и редица други факти и анализи поставят тежки въпроси пред министър Игнатов. Считам, че българското общество и народните представители трябва да получат незабавно необходимите отговори. Спомням си заглавието на една книга на Хенрих Сенкевич: „Куо вадис, Домине?” – „Къде отиваш, Учителю?”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Терзийски за изслушване на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов във връзка с така наречената реформа на БАН и държавните университети.
Гласували 160 народни представители: за 59, против 98, въздържали се 3.
Предложението е отхвърлено.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, колеги! Не ме карайте да си мисля, че Народното събрание е абдикирало от своите функции (шум и реплики) - както от независимата и принципна законодателна дейност, така и от упражняването на парламентарен контрол.
Виждам, може би, страх. Няма воля и самочувствие за упражняване на правото и функциите на народните представители и това го криете под маската на криворазбрана партийна солидарност.
Тук, а не по площадите трябва да бъдат зададени въпросите, на които народът чака отговор. Защото така можем да защитаваме интересите на тези, които представляваме. Ние сме този буфер между гражданското недоволство и управляващите и тук трябва да защитаваме интересите на тези, които са ни избрали.
Затова ние от „Ред, законност и справедливост” считаме, че изслушването на министър Сергей Игнатов е от особено значение не само за българските граждани, за съдбата на българското висше образование и наука, но и за авторитета на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Терзийски за изслушване на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов във връзка с така наречената реформа на БАН и държавните университети.
Гласували 155 народни представители: за 54, против 96, въздържали се 5.
Предложението е отхвърлено.
Следващото предложение, на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е да се проведе изслушване на министъра на здравеопазването Стефан Константинов във връзка с набедяването на лекари от МБАЛ „Св. Иван Рилски” – Горна Оряховица, и МБАЛ – Благоевград, и конкретни действия от негова страна в защита авторитета на българските лекари. Предложението е за включване на изслушването като точка в програмата на Народното събрание за тази седмица. Същото е от народния представител Бисерка Петрова.
Госпожо Петрова, заповядайте да развиете предложението си.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В последните седмици обществото бе шокирано от два последователни скандала с български лекари. Единият – в Благоевград, както си спомняте лекари бяха обвинени, че са издавали фалшиви медицински документи на арестувани лица, а вторият случай, само преди няколко дни, лекари от Горна Оряховица бяха обвинени, че са допуснали смъртта на новородено. И едните, и другите бяха арестувани. И при едните, и при другите има сериозни съмнения в основателността на обвиненията и в правомерността на начина, по който бе процедирано спрямо тях.
Лекарската гилдия реагира. Както знаете, имаше протести, имаше организирани подписки в тяхна защита. Според българските лекари по един недопустим начин се уронва престижът на една от най-хуманните професии.
Затова ние от „Ред, законност и справедливост” внасяме предложение, на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде изслушан от Народното събрание министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов във връзка с набедяването на лекарите от Благоевград и Горна Оряховица и конкретни действия от негова страна в защита авторитета на българските лекари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Бисерка Петрова като точка в програмата на Народното събрание за тази седмица да се включи изслушване на министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Гласували 143 народни представители: за 53, против 83, въздържали се 7.
Предложението е отхвърлено.
Госпожо Петрова, заповядайте за предложение за прегласуване.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (независим): Уважаеми колеги! Обръщам се към вас, народните представители от ГЕРБ – немалка част от вас са лекари, не всеки е защитен, вие сами трябва да поискате да изслушате своя министър. Имайте предвид, че поставеният въпрос е от изключително голям обществен интерес. Хората искат да разберат на чия страна ще застане министърът.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има следствие.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На страната на правдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реакции от залата!
БИСЕРКА ПЕТРОВА: Поставя се въпросът ще защити ли българските лекари. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реакции от залата!
БИСЕРКА ПЕТРОВА: И министърът трябва категорично да изрази своята позиция. Затова ви призовавам да преосмислите своето решение. Много благодаря, господин председател. (Реплики на народни представители от ГЕРБ към народния представител Бисерка Петрова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Бисерка Петрова за изслушване на министъра на здравеопазването Стефан Константинов пред Народното събрание по посочените в предложението мотиви.
Гласували 146 народни представители: за 56, против 87, въздържали се 3.
Предложението е отхвърлено.
Следващото предложение на същите основания е от народния представител Дарин Матов – да се проведе изслушване на министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков за състоянието и стабилността на банковата система в България, с искане това да се включи като точка от програмата на Народното събрание за тази седмица.
Господин Матов, заповядайте да развиете предложението. (Реплики от ГЕРБ към народния представител Дарин Матов.)
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се проведе изслушване на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Дянков за състоянието и стабилността на банковата система в България. Искам министър Дянков да обясни какво е реалното състояние на фискалната политика на правителството и народните представители да не научават от медиите какво е състоянието и финансовата стабилност.
За мен като член на Комисията по бюджет и финанси е важно и недопустимо между финансовия министър и председателя на БНБ да няма координация и взаимодействие. От последното интервю на господин Искров ясно се вижда, че действията на Финансист № 1 и Банкер № 1 се разминават драстично по основните теми, които са изключително важни за финансовата и икономическата стабилност на страната.
Ние от „Ред, законност и справедливост” предлагаме заедно със Симеон Дянков тук, в пленарната зала, да присъства господин Иван Искров и да бъде изслушан. Първият въпрос, на който трябва да се отговори, е: има ли координация по отношение на лихвената политика и съществуват ли противоречия между тях по повод заявеното от министър Дянков част от дефицита на държавния бюджет да се покрие чрез емитиране на дълг, както и дали водената от Дянков политика не ни обвързва със зависимост от международните финансови институции.
Вторият въпрос е: какви мерки е предприела Българската народна банка за текущ контрол по отчетите, представени от търговските банки в България. Този въпрос не бе изяснен в последния годишен отчет, който бе представен на народните представители от БНБ. „Ред, законност и справедливост” по най-категоричен начин настоява българските граждани да получат информация какви мерки за превенция предприема министърът на финансите, за да не се случат аналогични процеси на тези в Ирландия, Португалия, Испания и Гърция. Този въпрос не търпи отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дарин Матов за провеждане на изслушване на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков за състоянието и стабилността на банковата система в България.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 45, против 82, въздържали се 4.
Предложението е отхвърлено.
Господин Матов, имате думата за предложение за прегласуване.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Искам прегласуване, защото смятам, че в период на криза не е маловажно за българските граждани да бъдат информирани лично от министъра на финансите и вицепремиер Симеон Дянков какво е истинското финансово състояние и стабилността на банковата система. Нима не е важно каква е фискалната политика на правителството, която се води в момента? Мисля, че го дължим на обществото и смятам, че е важно в зависимост от това как ще прегласувате – който гласува „за” ще гласува за прозрачност, а който гласува „против”, ще гласува срещу правото на българските граждани данъкоплатци да бъдат информирани как се харчат и как се управляват техните пари.
Отново ви призовавам да прегласувате предложението и то да бъде с копчето „за”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предлагам на прегласуване предложението на народния представител Дарин Матов за включване в програмата на Народното събрание на изслушване на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков за състоянието и стабилността на банковата система в България.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 41, против 80, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е да се проведе изслушване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов във връзка с трайните корупционни практики в Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”.
Предложението е от народния представител Емил Василев.
Заповядайте, господин Василев, да развиете предложението си.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, както на всички вас е известно, през миналата седмица „Ред, законност и справедливост” даде публичност на информация за тежки корупционни практики в Министерство на земеделието и в Държавен фонд „Земеделие”, в които пряко участие има и министър Мирослав Найденов, включително в предлагане и искане на подкуп, а също така и злоупотреба със служебно положение, с оглед определени фирми да печелят обществени поръчки.
Реакцията на министъра на земеделието за нас беше озадачаваща, защото той предпочете да прехвърли цялата отговорност по един циничен и светотатствен начин върху една жена, която може да е всякаква, но по това време беше бременна, родилка. Затова за нас остава пълна неяснота какво точно се случва в Министерството на земеделието, какво всъщност се случва в Държавен фонд „Земеделие” и защо трябваше обвинението да бъде прехвърлено върху едно конкретно лице, включително с обвинение за фалшива диплома и т.н.
Оказа се обаче – и това беше слабо коментирано в общественото пространство – че обвиненията към Европейската служба за борба с измамите, че е съдействала за назначаването на госпожа Калина Илиева като изпълнителен директор на фонда, беше опровергано по един доста категоричен начин от ОЛАФ. Те заявиха, че никога не са се месили в кадровата политика на българската държава. И освен че не са се месили в кадровата политика на българската държава, техните разследвания винаги са се базирали на внимателна проверка и на доказателства, а не на доноси.
Ето защо аз моля да гласувате за изслушването на земеделския министър, тъй като очевидно държавната политика в сектор „Земеделие” се е разпаднала напълно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Василев за изслушване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, което да бъде включено като точка в програмата за работа на Народното събрание за тази седмица във връзка с трайните корупционни практики в Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Господин Василев, заповядайте за процедура за прегласуване.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Аз моля колегите да преосмислят решението си, защото от ОЛАФ казаха и много други неща и аз искам да акцентирам вниманието на народните представители като аргумент за прегласуване. Те казаха, че всъщност нашата държава има големи проблеми, не може да отговори на изискванията на програмата ИСАК, че имаме проблеми с ортофотографирането на земеделските имоти, не са ясни границите на земеделските имоти и българската държава като такава е виновна за това, че земеделските производители често пъти биват лишавани от субсидии, а не с доносите на този или на онзи.
Ето защо аз моля да гласувате за изслушването на министъра и ще посоча и още един аргумент, а именно изключителната пасивност на Народното събрание по темата корупция. Дами и господа, „Ред, законност и справедливост” през последните два месеца представи доказателства за корупционни практики и съмнително имотно състояние на вицепремиера Цветан Цветанов, на председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов, на председателя на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров, на министъра на земеделието Мирослав Найденов, на областния управител на Пловдив Иван Тотев.
Какво се случи след всичко това, дами и господа? Какво прави Народното събрание – прикрива корупция? Защо трябва да гласувате против отговорните лица да дойдат тук и пред всички нас да дадат някакви обяснения? Народното събрание не бива да прикрива тежки корупционни практики. Отговорността обаче няма да се размие, а ще бъде на всеки един от нас. Затова аз призовавам за отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Емил Василев за включване като точка в програмата на Народното събрание за тази седмица изслушване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 77, въздържали се 5.
Предложението е отхвърлено.
Процедура?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим, от място): Не можах да гласувам, пултът ми не работеше. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Резултатът е категоричен, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим, от място): Не може да ме лишите от правото ми да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Съжалявам, гласуването е проведено.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за процедура по начина на водене.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин председател, аз съм народен представител и имам право да гласувам. (Реплики от ГЕРБ.)
При положение че пултът не можа да приеме моето гласуване преди малко, аз извиках квестора – той е свидетел, че не успях да гласувам; при положение че се обадих и помолих поради технически причини да бъде прегласувано последното гласуване, смятам, че беше редно Вие да уважите мен като народен представител. Все пак аз имам право да гласувам. Вие нямате право да ме лишавате от правото ми на глас. Правото ми на глас в Народното събрание произтича от българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващото предложение е от народния представител Кристияна Петрова – да се проведе изслушване на министъра на правосъдието Маргарита Попова относно попълване квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет. С предложението се иска това да бъде включено като точка в работната ни програма за тази седмица.
Госпожо Петрова, заповядайте.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Искаме министърът на правосъдието да бъде изслушан, за да разбере българският парламент какви са намеренията на правителството за съдбата на Висшия съдебен съвет. Щом като близо година не се попълва неговият състав, изглежда плановете на управляващите за този „неудобен” Висш съдебен съвет са да бъде отстранен.
Ние от „Ред, законност и справедливост” искаме да чуем министъра на правосъдието: защо така грубо се потъпква българската Конституция, защо по безпрецедентен за целия преход начин председателят на Висшия съдебен съвет управлява (възгласи: „Е-е-е!”от ГЕРБ) ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реакции от залата! Дръжте се възпитано.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: ... който не е в пълния си състав? Знаем, че конституционният текст е императивен и Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове.
Настояваме министърът на правосъдието сега, когато тече поредната проверка на Европейската комисия за състоянието на съдебната система у нас, да отговори: правителството правило ли е внушения на проверяващите, че този Висш съдебен съвет не е в състояние да осъществи реформата на съдебната система?
Освен това, депутатите трябва да знаят: позицията на госпожа Маргарита Попова променила ли се е от момента, в който тя обеща пред Висшия съдебен съвет, в присъствието на премиера Бойко Борисов, че съставът на този орган ще бъде попълнен в най-кратък срок?
Този срок обаче се проточи месеци наред и тя, както и господин Бойко Борисов спряха да говорят по темата. Ние от „Ред, законност и справедливост” питаме: защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристияна Петрова за изслушване на министъра на правосъдието Маргарита Попова относно попълване квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет на Република България, с искане това да се включи като точка в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 120 народни представители: за 31, против 83, въздържали се 6.
Предложението е отхвърлено.
Преди да продължим с дневния ред, има съобщение за постъпилите законопроекти и проекторешения от 1.12.2010 до 7.12.2010 г.:
1. На 2.12.2010 г. е постъпил Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагаща – Комисията по правни въпроси.
2. На 3.12.2010 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Вносител е народният представител Лютви Местан. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
3. На 7.12.2010 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител е народният представител Любен Корнезов. Водеща е Комисията по външна политика и отбрана.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 24.11.2010 г., И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 323 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С доклада по така върнатия законопроект ще ни запознае председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъде допуснат проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение
Гласували 103 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля да поканите госта в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Указ № 323 на Президента на Република България, постъпил на 1 декември 2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 24 ноември 2010 г.
На заседание, проведено на 3 декември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ № 323 на Президента на Република България, постъпил на 1 декември 2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 24 ноември 2010 г. и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане и оспорва чл. 12 и чл. 50 от приетия Закон за Сметната палата.
Президентът посочва следните мотиви:
1. За България е характерен колегиалният модел на състав на Сметната палата. Още с първия Закон за Върховната сметна палата от 1880 г. в чл. 2 е възприето колегиалното начало. Същото начало е потвърдено и в Закона за устройството и общото управление на Сметната палата от 1883 г. – чл. 7, в Закона за Върховната сметна палата от 1885 г. – чл. 2, в Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати от 1925 г. – чл. 14 във връзка с чл. 23, в Закона за Сметната палата от 1995 г. – чл. 6, и в Закона за Сметната палата от 2001 г. – чл. 11.
Цялото законодателство на Третата българска държава относно устройството на Сметната палата традиционно я урежда като колегиален орган. По този начин исторически обусловената законодателна цел е да се гарантират независимостта, обективността и безпристрастността на органа при изпълняване на неговите правомощия.
Очевидно законодателната воля за колегиален орган, провеждана неизменно от 1880 г. досега, има своите основания в традицията и обществените разбирания за значението на този важен орган, чиито правомощия засягат контрола върху изразходването на публичните средства в различни сфери. Един колегиален орган, в рамките на който се постига единно мнение, при отчитане на различните позиции и професионален авторитет на участващите в него лица, досега е концентрирал доверието на българското общество към неговата дейност. При приемането на България в Европейския съюз Сметната палата също бе колегиален орган.
Недостатъчни са мотивите за изоставяне на колегиалното начало и преминаване към един непознат за българската правна система модел на едноличен ръководен орган. Предвид конституционния статут на Сметната палата и изключително значимите правомощия, които има, намира за целесъобразно още веднъж да се обмисли и обсъди разпоредбата на чл. 12 и философията при нейното структуриране.
2. Относно предвидената в чл. 50 от Закона за Сметната палата възможност председателят да поиска с одитния доклад освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и вследствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки.
Тази разпоредба е формулирана твърде общо, тъй като управленска отговорност в Република България носят и конституционно установени органи. При тези органи има изрична уредба на условията и реда за тяхното отстраняване.
С чл. 50 от приетия закон на практика се установяват нови, непредвидени в Конституцията, основания за започване на процедури за отстраняване от длъжност на органи с конституционен статут. Тази разпоредба би създала практически трудности при нейното прилагане.
Комисията изразява следното становище относно оспорваните текстове:
1. По чл. 12. Разграничението: „колегиална-еднолична Сметна палата” се отнася само до върховни одитни институции от парламентарен тип. За сметните палати със съдебни функции това не се отнася, тъй като те функционират като финансов съд, съответно чрез съдебни състави. Сметни палати със съдебни функции в Европа са тези на Франция, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Гърция и Турция.
От парламентарните сметни палати еднолични са тези на Великобритания, Ирландия, Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Унгария, Словакия, Словения, Естония, Литва, Полша! При това става въпрос за правомощия на едноличните председатели, президенти, генерални одитори и т.н., да се произнасят с крайни актове по одитната процедура.
Одитната процедура, която завършва с акт на едноличен ръководител на Сметната палата, е изключително ясно структурирана и уредена със задължително документиране на всяка стъпка. Всеки участник на различни йерархични нива носи ясно определена отговорност за своите действия! Доказателствата, констатациите и заключенията се обсъждат в различни формати, това се документира и на едноличния орган се докладва и се предлага много добре доказани и аргументирани одитни доклади. Практически едноличният ръководен орган валидира и одобрява действия на голям брой професионалисти. Тези практики и процедури, както и ясно определената отговорност на всеки участник в процеса, изключват риска от произвол и корупция. В тази среда е невъзможно да се вземат решения „на тъмно” и това го доказва практиката на всички изброени еднолични сметни палати.
При колективния орган окончателното решение в одитната процедура се взема от него при липса на ясно определена отговорност за всеки от гласуващите членове и отговорността се размива. Този недостатък се засилва и е особено характерен при многочислените колегии. Практиката показва, че обикновено в дебатите преди гласуването вземат участие малък брой членове на колегията, а останалите показват явна незаинтересованост.
Дори Европейската сметна палата, чийто ръководен орган е изграден на принципа на националното представителство и поради това включва 27 члена, търси рационален начин за справяне с недостатъците, които са присъщи на многочисления колегиален орган. Поради това решенията по одитните доклади се вземат от малобройни одитни състави, включващи 4-5 члена на Европейската сметна палата.
В България досегашният колегиален модел беше изграден също на принципа на представителството, но на партийно-политическото представителство, т.е. доминиращата политическа партия или коалиция изпращаше свои представители в многобройния колегиален орган.
При този принцип на партийното представителство се стига до риска и практиката членове на колегията да влизат по-скоро в ролята на адвокати на своята политическа сила, а не в ролята на обективни и безпристрастни професионалисти. Още повече, че досега действащият Закон за Сметната палата не изискваше притежаването на професионални познания, умения и опит. Очевидно липсата на сериозни професионални критерии при подбора на членовете на колегията улесняваха максимално избора на партийно-политически, а не на професионални представители.
Аргументът за традиционния за България колегиален орган е неуместен, тъй като този модел показа и доказа своите явни недостатъци. Неслучайно в страните членки на Европейския съюз, където сметните палати са от парламентарен тип, преобладава моделът на едноличния орган на Върховна одитна институция, който е очевидно по-рационален и ефективен.
Слабата ефективност и тромавост на колегиалния модел в България се потвърждава и в доклада от партньорската проверка на СИГМА от 2006 г. С този доклад се препоръчва на българските власти да преразгледат колегиалния модел и да се премине изцяло към нов закон за Сметната палата, основаващ се на добрите международни практики, присъщи на едноличния модел.
2. Разпоредбата на чл. 50 дава възможност само да се прилага освобождаване от длъжност на лица, носещи управленска отговорност. Става дума само за предложение, отнасящо се до длъжностни лица по трудово-правни или служебни правоотношения и отправено до органа, който ги е назначил. Само този орган има правомощия да прецени и евентуално да освободи от длъжност съответното лице.
Систематичното тълкуване на нормата ясно показва, че тя не се отнася до конституционно установени органи – министри или кметове. Тези лица имат политически мандат, получен вследствие избор от Народното събрание или пряк избор, поради което осъществяват политическо управление и носят политическа отговорност за своите действия. Поради това те не могат да се третират като длъжностни лица.
Длъжностните лица, за които се отнася предложението за освобождаване, са ангажирани не с политическо ръководство, а само с оперативно администриране и в това си качество носят управленска отговорност. Такива са главни секретари на министерствата и други институции, директори на дирекции, секретари на общини и други длъжностни лица, на които е делегирана управленска отговорност. Предложение за освобождаване на конституционно установени органи, като министри или кметове, е недопустимо и поради принципа, към който принадлежат всички модерни парламентарни сметни палати, а именно да не се намесват в политическия процес.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси с 16 гласа „за”, 5 гласа „против”, 1 – „въздържал се”, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 24 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да оттеглите законопроекта и да го преразгледате отново.
Експертизата на Президента, според нас правилно е уловила два от най-спорните моменти в този законопроект, както вече беше подчертано, замяната на колегиалния с едноличен орган на управление на Сметната палата, от една страна, и регламентирането на частично управленски функции на Сметната палата, що се касае до правото на председателя на Сметната палата да предлага за освобождаване управленски кадри.
Откровено да ви кажа, аз силно съм смутен от пледоарията преди малко за предимствата на едноличния орган за управление пред колегиалния. Когато слушах, си мислех дали не е по-добре да разпуснем и Народното събрание, тъй като това също е колегиален орган и един едноличен орган не си би губил времето в такъв тип дебати, каквито ние водим, а би вземал далеч по-бързи и оперативни решения.
Утвърждаването на вярата, че едноличното управление е по-добро от колективното, бих използвал този израз, е твърде опасно. Пак в тон с мотивите на президента ще припомня и нещо, което той не е написал.
Проследявайки историята от края на ХІХ век до днешни дни, че Сметната палата винаги е бил колегиален орган, е изпуснал периода, когато не е имало Сметната палата, а голяма част от нейните функции са се изпълнявали от държавния финансов контрол.
Да, държавният финансов контрол е едноличен орган, защото той изпълнява функциите и на вътрешноведомствен контрол. В такова нещо се превръща Сметната палата – нещо като агенция към Министерския съвет, с вътрешноведомствени функции, но при останалата институционална рамка това е твърде опасно. Едноличният орган позволява много лесно да се прекрачи границата от обективност при проверките към инструмент за репресии. Запомнете го! Сигурно след година-две ще го коментираме отново.
Що се касае до втория аргумент – управленските функции, които се вписват на председателя на Сметната палата, аз имам един прост въпрос. Представете си, че този закон работи – той вероятно ще заработи след днешното гласуване, и Сметната палата направи проверка на Министерския съвет, открие нарушение и препоръча да се отстрани министър-председателят. Помислете върху това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! За мен доста манипулативни са Вашите твърдения, че замяната на едноличния с колегиалния орган ще води до репресия и аналогът с Народното събрание или други колективни органи. Вие не по-зле знаете, че в крайна сметка, винаги когато говорим за управление – колегиално, еднолично или друго, трябва да изхождаме от конкретната дейност, а тя е изключително специфична. Това е одитната, контролната дейност на Сметната палата.
На второ място, на практика става дума за завършване на одитен процес, на одитна процедура, която не може в никакъв случай да се сравнява с дейността на други колективни органи, респективно пък с Народното събрание, каквото внушение се опитахте да направите Вие. Така че в този смисъл никъде в закона няма и възможни инструменти за такава репресия, за каквато Вие говорите.
Колкото до традициите, на които се позовава президентът, аз мисля, че не можем да се позовем на това какво се е случвало и какво е било от 1880 г. досега. Светът се развива и, слава Богу. Надявам се, че и ние като държава също се развиваме и следваме добрите практики, които имат редица страни от парламентарен тип в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Орешарски, имате възможност да отговорите.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоянова, права сте! Направих аналогии с парламента, само защото Вие говорехте по принцип за предимствата на едноличните пред колективните органи и едва при репликата конкретизирахте, че се отнася за специфични институции. Аз мисля точно обратното – че при този вид институции колегиалният орган дава много по-големи надежди, гаранции впрочем, че крайните решения ще бъдат обективни, тъй като не зависят от волята на един човек.
Не е нужно в момента да откриваме никакви правила или принципи. Всяко еднолично управление е добро, ако председателят е добър и обратно. Това е характерно въобще за развитието на формите на управление, така че примерът ми беше по-скоро илюстративен – докъде ще доведе самоцелното изтъкване на предимството на един орган пред друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За изказване – народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Вземам думата, защото според мен дискусията тръгна в неправилна посока. Не е вярно това, което се казва за едноличния орган. Има еднолични органи – примерът е Държавният финансов контрол, който аз заварих, които действат изцяло на базата на закона, прилагат само закона. Има процедура, по силата на която се взема отношение към техните актове, те се обжалват и по този начин работят много институции. Тоест този въпрос няма отношение за демократичността и за спазването на законите с начина, по който е устроена самата институция. Това е ясно на всички, които познават историята на институциите в България, така че това не е довод. Пак казвам, достатъчно е да има строги гаранции, че се спазват институциите.
Държавен финансов контрол например никога не е бил еднолична институция и аз си мисля, че всеки, който познава публичните финанси, би трябвало да си дава сметка за това. Той работеше на база на закона, прилагаше само закона.
Само че една реплика и към госпожа Менда Стоянова. Ще бъде голяма изненада за вас, тъй като знам – вие си мислите, че историята на България започва от вашето управление, но между 1880 и 1947 г. България има Сметна палата. Тодор Живков, който е „голям държавник”, я е отменил. ГЕРБ трябва да знае това. (Реплика от залата.)
Тодорживковският режим, защото той дали е бил червенковски, или тодорживковски е едно и също. За мен това е съвсем очевидно.
Така че имало е Сметна палата в България. Възстановяването на Сметната палата е направено в онези години на безделничене – загубените 20 години, за които вие непрекъснато тръбите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Костов, аз ще изложа в едно изказване своето мнение за това защо колективният колегиален орган е по-добър от едноличния. Специално на Вас искам да кажа, че може би не сте проследили докрай текстовете в този закон и не знаете, че беше отхвърлено предложението за създаване на парламентарна комисия, която да контролира дейността на Сметната палата, и че във всички парламентарни страни, във всички европейски страни, в които този орган е едноличен, е върховен одитен орган, има изричен парламентарен контрол. При това председателят на тази комисия се избира от опозицията. Такъв е случаят със Словения, който беше даван нееднократно за пример по време на дебатите на първо и второ гласуване.
Няма случай, в който Сметната палата, върховният одитен орган на една държава, да е едноличен и той да е абсолютно безконтролен. Няма никакво носене на отговорност от страна на това лице, което ще бъде избрано от мнозинството в този парламент, както и върху протичането на самия одитен процес, в който окончателната дума е на председателя. Това всъщност е опасното. Това ни кара да мислим, че този орган ще бъде използван включително за политическа разправа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, слушайки Ви по отношение на предимствата на Държавния финансов контрол, се питам дали не сбъркахме, като въведохме отново Сметната палата през 2005 г.?! Казвам това с моя скромен, но все пак стаж в Държавния финансов контрол от 3 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, кадрите не решават всичко! Това е комунистически лозунг. Трябва да го знаете добре. Законът решава всичко. Не кадрите решават всичко, а законът решава всичко! Законът, ако е написан както трябва и ако има механизми да се спазва и да има гаранции, че ще се спази, решава всичко в правовата държава. Не кадрите. Това е малко разместване на представите Ви за демократичния свят, но трябва да го приемете, защото е така. То е извън дискусиите.
Господин Корнезов ми възразява, но сега като чу цялото ми изречение, мисля, че ще се убеди, че е точно така. Няма никакво значение, гледано от „птичи поглед”, как ще се управлява тази институция, въпреки че е хубаво да се дадат гаранции. Вие сте права. Хубаво е да се дадат гаранции на опозицията, че това е безпристрастен орган. Но нима НДСВ дадоха гаранции, когато избраха председателя на Сметната палата? Не дадоха никакви гаранции. Сложиха си политическо лице.
Но може ли да се каже, че досегашният председател на Сметната палата не е бил обективен и безпристрастен? Мисля, че много трудно може да се каже. Той е бил един в залата, но след това се е подчинявал на закона, прилагал е закона и тъй като е юрист, тъй като разбира нещата, си е вършил работата по нормалния начин. Мисля, че би трябвало да имаме повече доверие на демокрацията.
А що се отнася до Държавния финансов контрол, не е добра структурата, при която механизмът на обжалване на актовете на финансовия контрол се затваря в министъра на финансите. Това не е добра структура. Но да се затвори в друга институция, да отиде в друго лице, е съвсем нормално, защото министърът на финансите влиза в голям конфликт на интереси. Всъщност той проверява харченето на собствените си структури. Това е отговорът. Вие го знаете добре и се закачате тук, но както и да е, нека да го чуят другите, защото ще им е полезно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Във ветото на Президента един от аргументите, които се посочват, е традицията в тази система и над 130-годишната история на Сметната палата. Това се отхвърли в коментарите и от госпожа Менда Стоянова. Затова аз няма да се придържам толкова към традициите, госпожо Стоянова, които Вие не уважавате или не намирате като добра практика и аргумент.
Искам да заостря вниманието ви върху съвсем новата ни история и да припомня отново, че досега действащият Закон за Сметната палата беше във фокуса на вниманието в преговорния ни процес и че това беше един от ключовите закони, по които Европейската комисия преценяваше готовността на България за присъединяване в Европейския съюз. Искам съвсем приятелски и колегиално да Ви обърна внимание на факта, че този закон беше наистина един от тестовете, които България трябваше да изпълни. Това беше един от важните критерии, които България трябваше да изпълни. Тогава този модел с всички качества и действащи функции на външен одит на публичния финансов сектор, разбирате, че беше проверяван и беше основно условие за присъединяването ни към Европейския съюз.
В дебатите, които водихме досега – преди първо четене и между двете четения, се опитах да ви обърна внимание на практиката, която работи в други страни, и че ние сме заимствали и ползвали модела на Сметната палата на Великобритания, че са провеждани многократно туининг-проекти с върховните одитни институции на Германия и Франция, че голяма част от страните членки имат модел на колегиален орган на управление. Такива са Франция, Германия, Люксембург, Белгия. Помислете и погледнете – и Европейската сметна палата е с такъв орган на управление.
В случая всички аргументи, които бяха изнесени и които вие с лека ръка отхвърлихте – не само едноличния орган, не само тоталното намаляване на прозрачността и на принципите на възможността за истински външен одит в публичния финансов сектор, са изключително важни. Помислете, защото това е един от шансовете, когато Парламентарната група на ГЕРБ може да покаже политическа зрялост. Когато човек си признае, съответно парламентарната група признае, че е допуснала някаква грешка, колеги, вярвайте, това е въпрос на политическа зрелост и политическа сила. Не правете грешки, за които след това не само че ще съжалявате – това ще е най-малкото, но системата ще бъде разклатена, разрушена. Това ще се отрази и ще повлече след себе си тежки последици.
Съжалявам, но трябва да припомня, че преди година и половина скромно се опитах да подскажа, че ще се случи катастрофата във фонд „Земеделие”. Какво помага това в момента, за да го кажа от тази трибуна отново?! Страшно ми е тежко и неприятно, че трябва да го припомням. С най-приятелски и колегиални чувства се обръщам към вас – помислете и не допускайте това да става практика, защото касае огромна част от публичните финанси на държавата. И грешките, които могат да се допуснат, по вертикала ще се мултиплицират в невероятен ефект.
Приключвам като ви припомням, че преди година и половина аз бях единствената от Парламентарната група на Коалиция за България, която гласува „въздържал се” за правителството на ГЕРБ. Казах, че трябва да дадем шанс на това правителство, трябва да дадем шанс на тази партия. Искрено ме карате да съжалявам. Обръщам се с най-приятелски чувства и със сериозността и отговорността на всички вас, които сте избрани от българските избиратели. Не може така с лека ръка да се посегне на система, която касае целия публичен сектор. Не може там да се отвори вратата и да влязат случайни хора. Не може да се отвори вратата и да се премахне условието за юридическо образование в управлението на Сметната палата. Не може тя да се превърне просто в еднолична агенция за финансов контрол, която ще освобождава или ще отстранява. Помислете! Това е последен шанс.
Госпожо Стоянова, очаквам да ме репликирате, но е добре да се замислите. Пак ви казвам съвсем искрено – направете така, защото ние всички носим отговорност за онова, което ще се случи след това в страната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика има думата народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Плугчиева, аз ще Ви репликирам в частта на Вашите аргументи по отношение на Закона за Сметната палата при присъединяването ни към Европейския съюз. Мисля, че Вие абсолютно излишно драматизирате, да не кажа и неправилно, че ние сме имали този закон към 1 януари 2007 г., когато сме се присъединили - това означава, че той е приет от нашите партньори и не бива да го променяме. За мен това не е вярно. Фактът, че в Европейския съюз 11 държави имат този едноличен модел, отделно още 7 държави имат модела на финансов съд, тоест много по-малко държави имат колегиалния модел, означава, че тези видове и начини на организация на сметните палати са разпространени, даже по-разпространен е моделът, който сега ние възприемаме.
Искам да кажа и нещо друго. В 2006 г., по съвместна инициатива на Европейския съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България имаше партньорска проверка СИГМА. Резултатите от партньорската проверка СИГМА засягат не само Сметната палата, засягат и останалите контролни институции и взаимодействията на контролната система се разглеждат като пакет.
Точно Вие преди присъединяването не сте се съобразили с дадените препоръки в тази партньорска проверка за отстраняване на недостатъците на модела, който действа в Сметната палата към онзи момент. Сега точно това изтъквате като недостатък, когато с този нов закон ние изчистваме тези недостатъци и искаме Сметната палата да се превърне в един силен орган, инструмент на Народното събрание за контрол на публичните средства и имущества, да бъде преди всичко професионален орган, с професионални качества на работещите хора в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател!
Уважаема госпожо Стоянова, няма как да Ви помогна. Виждам, че Вие не познавате процеса на водене на преговорите. От това, което правите като реплика, показвате, че изобщо не Ви е било работа. Разбирам! Като не Ви е било работа и като не познавате нещо, не го коментирайте!
Преговорният процес с Европейската комисия в България течеше в периода от 2000 до 2004 г. Месец юни 2004 г. официално приключихме преговорния процес. Ако понятието acquis communautaire Ви казва нещо – влезте в Google, или някъде – направете съответната справка, за да видите, че наистина в този преговорен процес по отделните глави има съответните изисквания и необходимост от хармонизация на законодателството. Именно в този период това беше направено и то под много строгия поглед на комисията, и само при такава възможност, при изпълнение на тези критерии, бяха затворени съответните глави. Така че освен тази допълнителна лекция, нищо повече не мога да Ви кажа. Аргументите за поправяне на грешки звучат крайно неубедително, крайно несериозно и, за съжаление, звучат тъжно.
Връщам Ви на обикновения български маниер, където действа принципът: „На един човек можеш насила нещо да му отнемеш, но насила никога нищо не можеш да му дадеш”. Съжалявам и аз не мога да Ви помогна.
С молба за удължаване на времето, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, направете удължаване на времето на групите.
Думата има народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От доста време групата на Синята коалиция настоява ГЕРБ да направи реформа. Наистина виждаме една смислена реформа, която за съжаление не е авторство на правителството, а на трима народни представители от ГЕРБ – Менда Стоянова, Ваня Донева и Димитър Главчев.
Дали цялата реформа ще бъде успешна докрай зависи от това да се направят принципни назначения и начело на Сметната палата да застанат професионалисти. От това зависи дали цялата реформа ще бъде успешна.
Нормално е да има яростна съпротива от БСП, които не искат да има работеща контролна система. Това е проблемът! Имаше доклад на СИГМА и съм убеден, че от всички, които взеха думата, поне Орешарски го е чел. Докладът на СИГМА ясно и категорично показва пропуските в сега работещата Сметна палата.
Смятам, че реформата, която се прави, ако бъде направена докрай както трябва, ще доведе до една по-добра и по-добре работеща Сметна палата, която не само констатира повърхностно, а прави задълбочени одити и задълбочени заключения. Това е нашата цел.
Между другото, интересен е фактът, че БСП още отначало казаха, че Първанов ще наложи вето на този законопроект и то стана наистина така, което всъщност показва доброто взаимодействие по тази тема между БСП и президента. Интересното е, че най-явната коалиция между БСП и президента стана по темата за блокиране на може би най-смислената реформа, по която работи 41-то Народно събрание. Там успяха да се разберат.
Политически не могат да се разбират, но когато заедно трябва да се съберат, за да няма работеща контролна система в България – за това се разбират много бързо и застават на една и съща позиция.
Ние категорично ще подкрепим закона и смятам, че ако не бъдат направени грешки оттук нататък, тъй като и най-добрата идея може да бъде принципно опорочена, това не е проблем, ако нещата бъдат довършени по същия начин, мисля, че този закон ще бъде един от добрите закони, приети от 41-то Народно събрание.
Между другото, на всички критики, които отправяме към вас, може да казвате: да – в здравеопазването няма реформа; да – в образованието не успяхме, но поне за Сметната палата свършихме работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Не само БСП, а и ние, от Движението за права и свободи, ви предупреждавахме, уважаеми колеги от ГЕРБ и от Синята коалиция, че има сериозни основания този закон да бъде върнат от президента, тъй като съдържа недопустими разпоредби. Този законопроект подменя цялостната парламентарна традиция и институционалната традиция в най-новата история на Република България.
Чрез трима народни представители, без каквато и да е официална писмена позиция, заявена от правителството и поемане на отговорност за тази реформа, тя се прокарва през задната врата чрез група народни представители, които изцяло реформират, трансформират един от основните конституционно установени държавни органи в страната.
Още при първото четене на този законопроект нашата позиция беше принципна: този законодателен подход, който за съжаление не беше само по този повод, по принцип е крайно порочен и пагубен за цялостната визия на една управляваща партия, национално отговорна за приемственост и стабилност на държавното управление. Неслучайно това е и основният мотив, с който и президентът връща този закон.
Първо, нарушава се един от основните конституционно закрепени принципи, които гарантират независимостта на подобен род държавни органи – мандатността, като се използва претекстът: дайте да реформираме тази сфера, да реформираме този орган. Това е поредната стъпка от страна на управляващата партия реално, последователно и систематично да овладее всички независими регулатори, всички независими държавни органи, които би трябвало да бъдат независими и все пак да гарантират някаква обективност при надзора на управленските процеси в страната. За съжаление това действие според мен ще породи сериозни последици, тъй като няма да остане незабелязано от страна на Европейската комисия, на Европейската сметна палата. Убеден съм, че от тяхна страна ще има реакция.
Тук бяха изказани различни тези. Кое било по-важно – дали законът, дали кадрите решават?
Уважаеми колеги, няма нито съвършени закони, нито съвършени кадри. Така че всичко, към което трябва да се стремим, е да приемаме възможно най-добрите закони и да подбираме така кадрите, че да могат да прилагат адекватно тези закони с оглед на обществения интерес.
За съжаление, нито начинът на приемането на подобни закони през задната врата чрез група народни представители, без ангажимента на правителството, нито политическите чистки, които предизвикват тези законодателни промени, няма да доведат до подобряване на работата в този много важен сектор в държавното устройство и управление, а именно упражняването на външен, независим, обективен ... така трябва да бъде, одит върху дейността на управленските органи в държавата.
Наред с това, съвсем правилно е забелязано също, че чрез тази нова институция, в която би трябвало да се превърне Сметната палата, фактически освен традиционните одитни функции, които той трябва да изпълнява, за първи път се предлага уж скрито, но не е останало скрито за експертите, които са обосновали и становището на Президента, се прави опит да се намеси този орган и в управленската политика на държавата, да му се вменяват правомощия, които са от изключителна компетентност на други органи – конституционно установени, и да се прави подмяна на основните функции на една висша одитна институция във всяка държава.
Нито една одитна институция, уважаеми колеги, няма кадрови правомощия. Няма правомощия да предлага кадрови решения. Всяка финансова, външна одитна институция има единствено правомощие да контролира, да одитира и да изготвя доклади с препоръки за подобряване на работата, не да кадрува в органите, които тя одитира – било то държавни, било то общински, от каквото и да е естество. Тази разпоредба категорично трябва да отпадне. Категорично тя противоречи на естеството, на същността на външния финансов одит, който би трябвало да изпълнява институция като Сметната палата.
Уважаеми колеги, аз също се присъединявам към апела на колегите. Разбирам, че е трудно да се признаят грешките. Трудно е да се признае това, че сме допуснали и процедурни, и грешки по същество.
За съжаление Парламентарната група на ГЕРБ, за разлика от премиера, е много по-малко склонна да признава своите грешки и да дава заден ход. За съжаление обаче историята неведнъж е доказвала, че непризнаването на грешките или тяхното късно признаване има пагубни последици. Аз се надявам тези пагубни последици да не бъдат толкова сериозни след приемането на този закон на инат, за да не претърпи България още по-сериозни негативни последици и да не навредим на тази много важна държавна функция, каквато е външният одит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Казак, репликата ми към Вас е по повод казаното, че законът се вкарва през задната врата от група народни представители. Въобще не харесвам тази формулировка, защото институцията Сметна палата служи на Народното събрание, неин подконтролен обект е Министерския съвет.
През цялата история на дейност на Сметната палата от 1880 до 1947 г., ако прочетете стенограмите, при които са приемани законите за Върховна сметна палата, ще видите, че още в онези години се е търсела независимост на тази институция от изпълнителната власт. Аз считам, че много по-правилният начин е този законопроект да бъде внесен не от Министерския съвет, който ще бъде проверяван от тази институция като изпълнителна власт, а от група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Народното събрание, ако не бъркам, да ме поправите, също е подконтролен държавен орган на Сметната палата, що се отнася до одитирането на неговия бюджет и на изпълнението му – ако греша, ме поправете, също до такава степен, до каквато е и Министерският съвет, и министерствата, и общините, въобще всички институции и ведомства в тази държава, които изразходват бюджетни средства.
Този аргумент е абсолютно несериозен. Той няма сериозно основание както Министерският съвет, както всяко едно ведомство, агенция, община, така и Народното събрание е подконтролно на Сметната палата, тоест Народното събрание в един момент се явява с двойна функция – подконтролна институция и институция, която упражнява някакъв вид надзор, който обаче е, как да кажа, непряк и не толкова ефективен, тъй като упражнява този контрол само и единствено посредством разглеждането и приемането на годишните доклади на Сметната палата.
Това само потвърждава тезата, която аз неведнъж съм изказвал от тази трибуна, че вие, уважаеми колеги, за съжаление ... този подход за заобикаляне на нормалната процедура, за поемане на политическа и управленска отговорност от страна на правителството, за оформянето на организацията на държавата, за организацията на основните държавни органи и институции и тяхното взаимодействие и функциониране чрез подобно вкарване на ... Това не е първият път, вие по този начин процедирахте при промяната и осъществяването на политическите чистки във всички независими държавни органи. Чрез група народни представители осъществявахте методически и систематично тяхната подмяна, за да може след това правителството евентуално да каже: „Ние нямаме нищо общо, те в парламента там си приемат тези неща.” Този подход обаче няма да спаси Политическа партия ГЕРБ от поемането на тази отговорност. За съжаление обаче точно в този казус и Синята коалиция няма да може да избяга от своята отговорност, както се опитват да избягат от отговорността за други управленски решения на днешното правителство, тъй като ясно заявяват своята подкрепа.
Уважаеми колеги от Синята коалиция, ако се окаже, че това е поредният провал на политиката в организацията на държавните институции, кадровата политика, която ще последва след приемането на този закон по отношение на Сметната палата, и вие ще носите цялата отговорност наравно с управляващата партия ГЕРБ. Не го забравяйте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване думата има народният представител Ваня Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз бих искала да се върна към мотивите на Президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредбите на Закона за Сметната палата, които се отнасят до два текста. Посочените в мотивите спорни моменти, пак подчертавам, са два – това са текстовете на чл. 12, в който е посочен съставът на Сметната палата и текстът на чл. 50, с който се дава възможност председателят да поиска освобождаване от длъжност на лице, носещо управленска отговорност заради неизпълнение или нарушения на закона.
Прави впечатление, и това искам да се чуе от всички, че в посочените мотиви липсва мотив за нарушение на Конституцията или на който и да било друг закон. Мотивите са по-скоро по целесъобразност – нещо, което, разбира се, Президентът има право да направи, защото по Конституцията няма изрично посочено, че аргументите за налагане на вето трябва да бъдат само правни. Затова в тази зала ние днес провеждаме това обсъждане.
Отбелязвам само този факт – че липсва правна аргументация, за да обърна внимание, че ако имаше и най-малко съмнение за противоконституционност, със сигурност президентът би разписал такива текстове и би ги включил в мотивите си.
В случая по текста на чл. 12 президентът подчертава, че за България е характерен колегиалният модел. Прави се една ретроспекция на законодателството от създаването на Върховната сметна палата от 1880 г.
Президентът смята, че традиционно Сметната палата е организирана като колегиален орган. Това е всъщност гаранция за независимостта, безпристрастността и обективността на върховната одитна институция, гаранция, която произтича от модела. Освен това президентът посочва, че и при приемането на България в Европейския съюз – това, което каза госпожа Плугчиева, Сметната палата също е колегиален орган.
Защо не мога да приема за достатъчно убедителни мотивите в посока смяна на текста на чл. 12?
Първо, в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз не са поставени изрично изисквания за модела, който ще бъде приет в държавата. Между 2000-та и 2004 г., когато са водени преговорите, не е имало такава институция. Единствената препоръка за членство е да се създаде такава институция, наречена Сметна палата. По никакъв начин, на нито една държава кандидат-членка на Европейския съюз, никога не й е било поставяно условие да избере точно определен модел за институцията, която да извършва контрол на публичните средства. В годината на присъединяването ни в Европейския съюз Сметната палата вече работи при съвсем други условия.
През 2006 г. влизат два закона, които променят концептуално държавния вътрешен и финансов контрол – Законът за вътрешния одит и системите за финансово управление и контрол, които са първите две нива на управление и контрол в публичния сектор. Това налага цялостната промяна на концепцията за Сметната палата като орган, извършващ проверки не само по законосъобразност, което се вменява като задължение на системите за финансово управление и контрол и за вътрешен одит, а по-скоро като орган, който осъществява одит на изпълнението, включващ ефективност, икономичност и ефикасност на разходването на публичните средства.
Второ, защо не мога да приема тези мотиви за достатъчни? Позоваването на традициите по отношение на Върховната одитна институция считам за неуместно.
Ще подходя малко по-нетрадиционно, за да ви запозная точно как са се развили нещата и какво се е случвало, за да видите, че това, което е било тогава – не е сега, обществените отношения са съвсем различни. Контролната среда всъщност и обхватът на дейността тогава и сега, е съвсем различна.
През 1880 г. Върховната сметна палата е създадена със задачата да проверява приходно-разходните сметки на всички отрасли в управлението. Затова и тя се нарича Сметна палата, защото проверява само и единствено приходно-разходните сметки. Председателите и членовете се назначават от княза за три години по предложение на Министерския съвет. Независимостта, ако четете стенограмата, ще видите, че се гарантира, един път, от мандата – три години, и втори път, от начина на предсрочно освобождаване, цитирам: „при изказано недоверие от страна на правителството или Народното събрание”, но и в двата случая по решение на последното.
Вторият закон, който се приема три години по-късно – през 1883 г., засяга независимостта на Сметната палата, защото я поставят под ведомството на Министерството на финансите. Назначаването и освобождаването на състава на Сметната палата става по предложение на министъра на финансите, като за това той сезира само Министерския съвет, а не Народното събрание.
Ето нещо, което се е случвало тогава, и нещо, което е недопустимо сега.
През 1883 г. се разширяват пълномощията й, освен към паричната отчетност, контролът се насочва и към веществени държавни сметки. Тогава за първи път се въвеждат и съдебни атрибуции – въвеждат се съдебни функции на Сметната палата. Нещо, което е било тогава, но сега не може да се случи. Дава се възможност всички спорове между Палатата и министерствата по редовността на разходите да се решават от Министерския съвет.
Третият Закон за Сметната палата е приет две години по-късно – през 1885 г. С него се възстановява независимостта на Сметната палата, обявява се за втора апелативна инстанция по същество, когато се произнасят по апелативни жалби на касиери-отчетници.
През 1887 г. допълнително й се вменява задължение да извършва предварителни проверки преди разходването на средствата от всички министерства, така наречената Виза на платежните заповеди. Първо, иска се разрешение от Сметната палата, за да бъде извършен какъвто и да било разход, от което и да е министерство.
Четвъртият закон се приема през 1925 г., в която създават окръжни сметни палати. Въвежда се и специален съд. Пак обръщам внимание: тогава, но не и сега, е възможно това да се случи. Той се обявява за втора апелативна инстанция по решенията, издадени от окръжните сметни палати.
Каква е целта, за да ви изложа цялата тази история? Исках да ви покажа колко са различни в годините структурата, обхватът, въобще задачите на Сметната палата.
Аз лично, не смятам за достатъчно убедителен мотива, че в България по традиция Палатата е колегиален орган.
Третият ми аргумент е в посока подкрепа на текста на чл. 12. Нещата в известна степен бяха засегнати от изказващите се преди мен. Защо колегиалният модел всъщност не е по-добър от модела главен одитор? Той има редица несъвършенства. Ще ви ги маркирам.
Първо, колегиалната система определя неясна връзка между председателя и членовете. Председателят притежава определени правомощия, които са му гарантирани със закона, само и единствено на него. В същото време той трябва да се подчинява на колективно взетото решение. Какво имам предвид? Планът за обществени поръчки се приема от колегията, а по Закона за обществените поръчки председателят е възложител, той е и разпоредител с кредити. Колегията приема правила за подбор и т.н., на кадрите, а пък работодател и сключващ договорите е единствено председателят. Обхватът на контрола, упражняван от председателя, е доста широк. Председателят упражнява контрол върху дирекция „Административно-информационно обслужване”, „Международни връзки”, във всички административни дирекции – председателят осъществява този надзор. Тези неясни връзки между колегия и председател допълнително утежняват и без това трудното вземане на решения в колегията.
Второ несъвършенство. Членовете имат противоречива роля – нещо, което беше казано при гледане на закона на второ четене. Веднъж членовете на Сметната палата са оперативни ръководители от отделенията и докладчици по доклади, изготвени от тези отделения, и втори път, гласуват за тези доклади в качеството си на членове на Палатата. Ръководейки отделения, членовете на Сметната палата всъщност в голяма степен припокриват функциите на директорите на териториални дирекции с разликата, че директорите на дирекции не могат да участват, нямат такава власт, да участват при вземането на решение. Така на практика управленската отговорност се размива.
Трето несъвършенство. Тромав процес на вземане на решения. В последния одитен доклад на колегията беше казано, че освен вземането на крайни решения, на практика могат да се игнорират другите нива на контрол в одитния процес. В доклада на Комисията по бюджет и финанси беше казано, че на различни йерархични нива работят различни специалисти, всеки мотивирано изказва своето становище по конкретния случай, а вземането накрая на решение от страна на колегията много често игнорира всичките тези отговорности и целият този труд, който е извършен от работещите на по-ниски нива.
При модела главен одитор безспорните предимства са яснота, отговорност и оперативност. Някои ще репликират, че ще липсва дискусионност – нещо, с което не мога да се съглася, защото тази дискусионност всъщност може да се постигне със създаването на такива вътрешни консултативни органи, както и чрез развитие и документални процедури, които са разписани в законопроекта.
Понеже се говори, че едноличният модел не гарантира в достатъчна степен независимостта, ще ви обърна внимание на декларацията на върховните одитни институции от Мексико, за независимостта на върховните одитни институции, от м. ноември 2007 г. – независимостта, обръщам внимание, и на трите вида модел на управление на сметните палати. Говорим за гаранции за независимостта при модел главен одитор, при колегиален модел, и при тип финансов съд.
В тази декларация е посочено, че тази независимост не се гарантира от модела, което искам да подчертая, а тя може да бъде постигната чрез различни средства, като се ползват различни гаранции, които са разписани в закона.
В случая, аз смея да твърдя, че всички тези осем основни принципа гарантиращи независимостта, които сега набързо ще зачета от Декларацията за независимост на върховните одитни институции, са достатъчно добре включени в законопроекта, който днес разглеждаме наново.
Независимостта може да бъде гарантирана, първо, от наличието на подходяща конституционна или законова правна рамка, уреждаща степента на независимост.
Втори принцип – гарантиране със закон срока на мандата и имунитет при нормално изпълнение на задълженията. Чета ви дословно декларацията от Мексико.
Трети принцип – пълна свобода на действие при изпълнение на функциите на върховните одитни институции.
Четвърти принцип – неограничен достъп до информация.
Пети принцип – право и задължение да докладва работата си.
Шести принцип – свобода на решение относно съдържанието на одитните доклади, както и за тяхното публикуване и разпространение.
Седми принцип – наличие на ефективен механизъм за проследяване на препоръките на върховната одитна институция.
Осми принцип – финансова и управленска самостоятелност.
Всички тези принципи в една или друга степен са застъпени в Закона за Сметната палата, което е гаранция за независимостта й.
По отношение текста на чл. 50, мотивът на президента всъщност е за обща формулировка, която би затруднила прилагането му. Считам, че няма основание за притеснение при прилагането на този текст, защото систематичното тълкуване на нормата ясно показва, че не става въпрос за лица, носещи политически мандат, в резултат на пряк избор от Народното събрание. Става въпрос за лица, които носят оперативно-управленската отговорност, които са длъжностни лица.
Един от основните принципи на Сметната палата е тя да не се намесва в политическия живот на страната. Това е принцип на всички сметни палати. Просто е немислимо да се счита, че текстът ще бъде използван така, както е разписан, а не по начина, по който обявих току-що. Немислимо е да се предлага прекратяване на политически мандати.
Затова, колеги, призовавам всички да гласувате „за” Закона за Сметната палата, приет на 24 ноември 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Донева.
Виждам желание за реплика.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Георгиева, очевидно е, че се опитвате да защитите нещо, което просто е незащитимо. Искате да смените колегиален орган с едноличен орган и ни убеждавате, че това е по-доброто. Дайте да сменим парламента с едноличен орган! Защо ползваме такава форма на демокрацията? Освен това просто така – фактологически, Сметната палата в периода 2000-2004 г. е съществувала, работи и има председател. Този председател беше избран през 1996 г. и за чест на синьото управление те не се решиха и не посегнаха да сменят ръководството на Сметната палата – нещо, което правите вие сега.
Завършвам репликата си с аргументацията за това: кой предлагал през ХІХ век? Простете, не сме монархия! Република сме! И условията действително са други, но дайте да направим републикански орган, а не монархически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Господин Димитров, аз наистина съм привърженик на тази идея за модел главен одитор и затова я защитавам. Още повече, че има достатъчно аргументи в полза на тази моя позиция. Трябва да повторя още веднъж, че във всички европейски държави най-разпространен е моделът на едноличния орган. Пак казвам, че не моделът определя независимостта, а всичко, що е разписано в закона, дава тези гаранции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Половин час почивка – до 11,35 ч.
След това продължаваме с дискусии.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме заседанието.
Има ли изказвания?
Господин Павел Шопов - заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато законът се гледаше на първите две четения, и на първо и на второ, поне няколко пъти ви предупредихме и заявихме, че предстои този закон да получи или вето от Георги Първанов, или да бъде внесен и гледан в Конституционния съд. Толкова яростен беше отпорът от страна на БСП и ДПС, че се подготвяха условията и се създаваше психологическа обстановка и климат това да стане. Още тогава ние ви заявихме - виждате, че това стана - че въпросът за БСП, Георги Първанов и ДПС е не друг, а преди всичко е политически. Още веднъж Георги Първанов да демонстрира мускули, да покаже значимостта си, връщайки законопроекта, а от БСП и от ДПС да се опитат да запазят статуквото, да запазят институцията непроменена, такава каквато беше.
Пак предупреждаваме пред закона оттук нататък: съществува още една опасност, а именно той да бъде отнесен в Конституционния съд.
Тази яростна съпротива, която беше оказана, имаше най-вече една главна цел, а именно законът да бъде забавен. Защото, ако ние имаме някакви забележки, те преди всичко са за това, че законът се забави. Законът се забави чак до втората година и половина от управлението на ГЕРБ с подкрепата на „Атака”. Това трябваше да стане още в самото начало. Ако беше станало в самото начало, разкритията, направени от петте одитни доклада, щяха да бъдат много по-жестоки като резултати за онова, което е ставало във властта на тройната коалиция, като корупция, като злоупотреби. Тези пет доклада, с които беше натоварена, според закона, Сметната палата, дадоха резултати, които потресоха цяла България и разкриха цялото бедствие като корупция, като кражби, като злоупотреби на тройната коалиция. Това е нещото, срещу което от БСП, ДПС и Георги Първанов скачат и от което се страхуват. Защото в сегашния закон, така както се приема, каквато се предвижда да бъде Сметната палата, ще прави именно това - ще разкрива злоупотребите на управляващите, и то на всички управляващи - и преди това. Ако сега се правят такива злоупотреби, ще бъдат разкривани и тези злоупотреби, разбира се. Но това БСП и ДПС не ги интересува. Тях ги интересува преди всички да замият, да заметат и скрият следите на своето управление.
При първото и второто четене се атакуваше буквално всеки текст от предложения тогава законопроект. Нямаше текст, спомняте си, по който да не се говори за противоконституционност, да не се говори за нецелесъобразност, който да не беше оспорен тук. Помните каква люта битка се водеше тук за всеки текст.
В крайна сметка Георги Първанов се задоволи с два от текстовете. Основно можем да класифицираме неговите съображения в две насоки. Едните съображения на Първанов можем да наречем чисто исторически бележки. И нищо друго. Традицията била такава. В пленарната зала се направиха едни превратни, неверни твърдения. Тук се говореше за 130-годишната традиция на тази институция. Най-малко от БСП, БКП и Георги Първанов могат да говорят, че се основават и спазват традицията. Абсолютна демагогия! Тяхната партия, която унищожи Сметната палата, почти 70-годишна институция до този момент през 1947 г., и въведе партиен държавен или финансов контрол и надзор - институцията в различните моменти се е казвала по различен начин, тоест контрол от страна на една партия, абсолютно партиен контрол - може да се позовава и да пледира за традиция и за спазване на традицията, която самата тя е нарушила. Абсолютна демагогия! Така че това съображение буквално е смешно. Тук Ваня Донева много подробно описа, че в 70 годишната, истинската, преди това старата, Сметна палата нещата са били твърде динамични, те са се изменяли в годините, съобразно нуждите, съобразно промяната и в компетенциите на различните институции тогава. Така че това съображение на Георги Първанов е абсолютно несъстоятелно и смешно.
Другото му съображение е във връзка с целесъобразност. То не може да бъде съображение и причина. Никой не заяви това, включително и медиите, че едно такова съображение за целесъобразност може да бъде причина за налагане на вето върху закон, и то нецелесъобразност по повод и по причина на спор, който се вихри тук вече няколко месеца - едноличен или колективен орган е новата Сметна палата или старата, кое е по-добро, кое е по правилно и по-целесъобразно.
Уважаеми колеги, касае се за контролни функции на една институция. Когато функциите са контролни, тя трябва да бъде структурирана по начин, по който да може да осъществява действително контролни функции. Да кажем ли, че е по-добре прокуратурата да бъде основана и структурирана на колегиален принцип? Това харесва ли ви? Защото това изглеждало по целесъобразно или по-демократично и не знам още какви съображения. Това също е смешно съображение. Нещата и по това съображение на президента тук са ясни и безспорни.
Така че остава, пак се връщам на този, важния за вас - от БСП и ДПС, момент, който е политическият момент. За вас ветото на Георги Първанов - във възможността да продължите темата, да се вкара в пленарна зала, да бъде губено време, да продължим напразен, безумен дебат на базата на тези две съображения е политика. И вие си я провеждате. Политика е, защото за вас е важно да съхраните номенклатурата си, разставена, разположена в тази институция, изцяло рекрутирана на партийния принцип, от хора, изпаднали политици или неуспели в други ваши институции, или не им намерили място да ги поставите някъде. Това са вашите съображения. Затова със зъби и нокти продължавате да упорствате, продължавате да демагогствате с абсолютно несъстоятелни доводи и съображения, които президентът е концентрирал, събрал и представил във формата на ветото, което днес обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Първи реплика - заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, съжалявам, че сте зад гърба ми - не го приемайте като неуважение, че не се обръщам към Вас. Очевидно Вие казахте нещо, което най-накрая изкара наяве мотивите за тези действия. А тези мотиви са в неудовлетворението от произнасянето по петте доклада. Политическата поръчка е по тези доклади да има произнасяне на Сметната палата. Но понеже не е изпълнена политическата поръчка, сменяме Сметната палата. Хубаво е, че в тази дискусия този въпрос стана ясен. Вие като представител на управляващите ясно го декларирахте тук пред пленарната зала.
Вторият въпрос. Уважаеми господин Шопов, въпросът за противоконституционността е обективен въпрос. Колкото и да говорите БСП, ДПС, Сините - няма значение. Става въпрос за обективна противоконституционност. Аз ви казах и сега ви казвам - противоконституционността ще продължи да се дискутира, сигурно ще мине през Конституционния съд. А сигурно едно бъдещо мнозинство много внимателно ще провери как този формиран, заради политически цели, орган функционира и ще преразгледа неговото функциониране. Казвам ви го сега, отсега да го знаете.
И третият принципен въпрос. Ветото не е по два текста, господин Шопов! Ветото е по целия закон, защото с премахването на приемствеността в институциите се нарушават и други принципи - за тяхната независимост. Това е въпросът, а не, че ветото е по два текста.
Има много мотиви. Не може да отричате историческото тълкуване в мотивите на президента, а Вие самият исторически да тълкувате какво е било преди 45 години. Има малко вътрешно противоречие, но Вие си преценявате как. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ами, господин Миков си каза, видяхте. И днес става ясно как ще се развие по-нататък въпросът. И аз ви предупредих преди малко – дали ще има отнасяне до Конституционния съд. Господин Миков ви каза, че ще има отнасяне до Конституционния съд. Тоест, това говори оттук нататък за продължаването на този безсмислен спор.
Що се касае до противоконституционност, не, противоконституционност няма. Това ви обяснихме. Наистина са подложени на съмнения два текста, господин Миков. Всички изказващи се и от ГЕРБ, и ние от „Атака”, и от Синята коалиция ви обяснихме, че всички мотиви на президента, както го наричате вие, са въпрос на целесъобразност. Но за нецелесъобразност не може да бъде отменен закон. Не може да бъде налагано вето, господин Миков.
Хубаво е, че направихте тази реплика, за да сме готови и да знаем, че ще има отнасяне и до Конституционния съд, което всъщност аз очаквах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз се учудвам, че от трибуната на Народното събрание някой оспорва и призовава народните представители да не обръщат внимание на тези колеги, аз ще бъда също от тази група, които навремето сме сигнализирали или пък сме предупреждавали колегите, че има вероятност президентът да се възползва от правото на вето. Господин Шопов, господин заместник-председател на Народното събрание, това е право на президента, заложено в Конституцията. В тази Конституция е заложен и този парламент. Вие тогава какво търсите в парламента, когато отричате Конституцията? Защо стоите там, защо не отидете в Пловдив? Това е заложено в Конституцията. Ако един народен представител оспорва правото на президента или на която и да е институция да се възползва от своите правомощия, всички ние вече падаме много ниско.
В залата има доста юристи, Вие сте един опитен юрист, и поне юристите не бива да говорите в тази посока. Разбира се, можете да оспорите текстовете в законопроекта или да ги подкрепите – това е Ваше право, аз уважавам Вашето мнение, но да оспорвате правото на президента и на народни представители да се обърнат до Конституционния съд – това е конституционен текст. Разбира се, че ще се обърнем към Конституционния съд, ако съберем необходимите подписи. Ще се обърнем към всички парламентарни групи, включително и към Вашата група, щом сме забелязали, че има противоконституционност. В края на краищата Конституционният съд най-накрая ще реши дали текстовете, които ще бъдат приети или отхвърлени, са били противоконституционни или не.
Благодаря на госпожа Георгиева, че само с традиции не се управлява. Преди малко от нейното изказване излезе, че не е нужно да се позоваваме на традициите. Но в същия момент даваме примери с европейски държави, където този орган е едноличен. И наистина при тях сигурно много дълго е дискутирано, че традицията е наложила този тип на управление на Сметната палата. Но, каквото и да си говорим, преждеговорившият и реплекиращият преди малко казаха, горе-долу въпросът се изясни, след като приключи цялата дискусия покрай репликите и изказванията на господин Шопов, че задачата и целта е била основно да се възлагат политически задачи на Сметната палата като колегиален орган. Като виждат, че Сметната палата като колегиален орган не се поддава на натиска на определени политически сили или на определени политици, тогава се налагал изводът, както каза господин Шопов: докладът, ако не е жесток, ще променим закона, за да бъде жесток. Но този доклад може да бъде жесток утре-другиден и срещу вас.
Колеги, колкото и да се опитвате да убеждавате, много по-лесно може да се влияе на един председател под определен натиск, отколкото на един колегиален орган.
Тези, които говорят, мисля, че господин Мартин Димитров каза, че това, което се извършва, било голяма реформа, но, господин Димитров, прочетете в аналите на парламента стенограмите от 1995 и 2001 г. и ще видите каква е бил позицията на СДС тогава. Вие сте един опитен политик, лидер на дясна партия и е хубаво да има една последователност. Няма нищо лошо да искате ваши кадри да влязат в управлението, но да отричате, че е по-опасен колегиален орган, отколкото едноличния, е несериозно. Защото, уважаеми колеги, точно в тези държави, които вие посочвате, колегите, които са в Комисията по регионална политика знаят, че тези органи в местното управление са колегиални.
В голямата си част кметът е само с протоколни функции на изпълнителен орган, който е колективен, както навремето имаше изпълкоми. Вие може да не ги помните. Изпълкомите не бяха измислени навремето от БКП в местната власт. И един от тях беше кмет на общината. Точно в тези държави от едноличен, от пряк избор на кмет минават в колективни органи.
Уважаеми колеги, във всичките държави, които вие посочихте, че председателят на Сметната палата е едноличен орган, не колегиален, както е при нас в момента, във всички тези държави има много силно развито гражданско общество. В нито една от тези държави, колеги, техен премиер не си позволява от трибуната на парламента да каже: „Вие сте безделници”. В нито една държава. И ако техен премиер нарече парламентаристите „безделници”, на другия ден този премиер го няма. Покажете ми коя е тази държава – Словения ли е, Литва ли, Латвия ли, не знам кои държави сте посочили. Може ли премиер еднолично да си позволи да каже: „Всички сте безделници”. (Реплики от ГЕРБ.)
Не ви харесва, но е така, колега. Защото наистина вече забелязвам, че традицията не ви интересува. Но традицията на парламентаризма не се създава с идването на власт на ГЕРБ. Традицията на парламентаризма не е започнала нито с БСП, нито със СДС, нито с ДСБ. Разбирам защо искате тази традиция да изчезне – защото постоянно повтаряте, че историята на България започва с идването на власт на ГЕРБ. Разбирам, но всички ще видим резултата на местните избори.
Истината е съвсем друга. И това, че мнозинството не е съгласно с доклада на Сметната палата по определени доклади, не е бил жесток, това не може да бъде основание субективно да бъде променян законопроектът.
Аз не оспорвам правото на народните представители да предложат законопроект. Право на всеки е да предложи законопроект. За разлика от моя колега Четин Казак аз смятам, че всеки може да го предложи. Но една институция като Сметната палата да не е съгласувана с Министерския съвет, да не е тук министърът на финансите, поне 1-2 членове на кабинета да не са тук и ние да приемаме Закон за Сметната палата, наистина не е сериозно. Най-малкото, меко казано, е несериозно. Всичко останало е начин как да сложим под шапката на определена организация поредната институция. Съвсем нормално е мнозинството да носи отговорности. Мисля, че госпожа Мая Манолова даде пример в Словения. Да, но там опозицията е посочвала кой да бъде председател на тази организация. В състояние ли е, примерно мнозинството – коалицията между „Атака” и ГЕРБ, да каже: „Дайте възможност на опозицията в лицето на СДС или на Иван Костов, или на БСП”. Между другото, не зная дали сте вече в опозиция, господин Димитров, или сте управляващи, но дайте възможност на опозицията да посочи, а мнозинството да избере. Това е парламентаризмът. Тогава аз разбирам да се върви в тази посока.
Виждам, че има целенасочена политика на мнозинството. Скоро ще дойде обсъждането на Избирателния кодекс, където вие предлагате намаляване на броя на съветниците. Там пък се позовавате на традиции в някои европейски държави.
То е свързано със Сметната палата, защото една от големите задачи на Сметната палата е да контролира общините. Там пък предлагате намаление, забравяйки, че в Ню Йорк общинските съветници са малко, или в Италия, но има тристепенно управление, изборни длъжности на три нива, на две нива! Общият брой на тези съветници е 4-5 пъти по-висок от България! Не е вярно, че на едно ниво имаме много повече съветници.
Уважаеми господин председател, аз мисля, че колегите от ГЕРБ, „Атака”, СДС и БСП имат възможност – още 10-15 минути време, да се поправи една грешка. Президентът ни подсеща да поправим тази грешка. Аз знам, че слушате с насмешка или пък не ви интересува, но бъдещето ще покаже, че не сте били прави. Колегиалният орган, където и да е, винаги е по-добър от едноличния орган.
Примерът с Прокуратурата няма нищо общо със Сметната палата. Много смешно е това нещо да го каже един юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! В процедурата на президентското вето разглеждаме един уникален закон, един абсурден закон, който, трябва да призная, няма равен на себе си даже в практиката на този парламент. Закон, който ще се прослави с това, че всеки текст от него е антидемократичен, абсурден и противоконституционен.
Няма да повтарям отново това, което звуча от парламентарната трибуна в продължение на четири дни парламентарен дебат буквално по всеки текст, което е залегнало в основите на президентското вето.
Ще кажа само, че с този закон един колективен, колегиален орган, който трябва да контролира изразходването на публичните финанси, се превръща в едноличен, безконтролен и политически зависим орган – зависим от тези, които ще го назначат.
И ако господин Костов е прав, че до неговото управление финансовият контрол се е затварял при финансовия министър, с приемането на този закон трябва да кажем, че одитът ще се затваря при председателя на управляващата партия – при премиера!
Няма да ви обяснявам отново, че този орган е конституционно определен, че той има своята функция в разделението на властите, във взаимодействието и взаимния контрол между тях. Няма да казвам, че след като в Конституцията е „палата”, промяната на вида на този орган вече е конституционно нарушение.
Няма да ви обяснявам отново и това, че предсрочното прекратяване на мандата на сега действащата Сметна палата не е обикновена политическа метла на ГЕРБ. Това е изключително грубо нарушение на Декларацията от Мексико, която цитира госпожа Донева, която декларация гарантира независимостта на тази одитна институция. Нещо повече, това е грубо нарушение на общностното право – на чл. 286 от Договора за функциониране на Европейската общност, който е подписан и от българската държава.
Но е излишно да ви обяснявам всичко това, защото мнозинството е показало, че не се притеснява от приемането на противоконституционни закони. В този парламент нито законите, нито Конституцията са на особена почит.
За да бъде разбрана истинската същност на този закон, ще обясня неговата връзка с други два кръга от закони, които се подкрепят само от мнозинството на ГЕРБ и „Атака”. Това са бюджетните закони и изборното законодателство.
По отношение на бюджетните закони. Всъщност приемането на този закон е отговор на нежеланието на мнозинството да каже ясно, да отговори на питането на опозицията: къде са парите. Къде са парите по Бюджет 2010? Как се изразходваха публичните финанси по време на първата година от управлението на ГЕРБ? Всъщност това е въпросът, от който бягахте. Къде са парите на Здравната каса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, моля Ви по темата. Концентрирайте изказването си върху темата, която се обсъжда.
МАЯ МАНОЛОВА: Къде са парите на Здравната каса през тази година? Това е въпрос, на който отговор ще трябва да даде Сметната палата, след като сега действащата шефка на Здравната каса викна ДАНС, за да установи как се изразходват парите на българите за здраве.
Вторият кръг от закони – изборното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, концентрирайте се върху темата. Ще Ви отнема думата! Говорете по Закона за Сметната палата.
МАЯ МАНОЛОВА: Не ме прекъсвайте! Да не Ви припомням изказването на един демократ – господин Савов, който каза, че е право на народния представител да прецени какво да говори от парламентарната трибуна, включително и да прочете телефонния указател. Не сте Вие човекът, който ще ме цензурира. (Шум и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Вторият кръг от закони, с който е свързан Законът за Сметната палата, е изборното законодателство в контекста на желанието на мнозинството да си осигури служебна победа на предстоящите избори. В този кръг от закони Сметната палата ще играе ролята на политическа цедка. Сметната палата ще бъде органът, който ще преценява кои политически субекти да бъдат допуснати до участие в изборите, защото според действащото законодателство тя издава удостоверения на политическите партии, с които те се регистрират за участие в Централната избирателна комисия.
Е, представете си този едноличен орган, който зависи само от управляващото мнозинство и от ГЕРБ, по какъв начин ще дава тези удостоверения! Това е грубо нарушение на политическия плурализъм. По този начин Сметната палата се превръща в политическо оръдие за разправа с политическите опоненти.
Идеята Сметната палата да отстранява от длъжност действащи кметове, която е и предмет на президентското вето. Мисля, че е абсурдно включването на този текст. Поне с това можеше да се съобрази управляващото мнозинство. В предстоящата една изборна година Сметната палата ще бъде органът, който ще одитира действащите кметове. Тя ще има правото за първи път в българската история да предлага за отстраняване избрани длъжностни лица.
Излишно е да продължавам да обяснявам противоконституционността на тези текстове – ще ги изложим подробно в жалбата, която ще отправим до Конституционния съд.
По повод на интересния разговор, който идва от Синята коалиция, за значението на кадрите в този действащ орган. Тук ще кажа, че господин Костов и господин Мартин Димитров трябва да се разберат все пак кое е по-важно – дали кадрите, или законовите гаранции. Опасявам се, че в този закон няма нито едното, нито другото.
Ще кажа и на господин Валери Димитров – няма как госпожа Менда Стоянова да изпълни ангажимента си към Вас да станете председател на Сметната палата, защото не отговаряте нито образователно, нито професионално на изискванията в този закон. Вие, господин Димитров, имате и професионален опит, и специализирано образование, а според този закон председателят на Сметната палата не трябва да има такива.
В този ред на мисли управляващото мнозинство има далеч по-подходящи кандидатури – няколко провалени министри, няколко депутати, госпожа Желева, бих намесила тук и госпожа Калина Илиева, на която няма да се наложи да си измисля документи (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), защото такива просто според този закон не се изискват!
Аз не разбирам вашия лицемерен срам от този скандален случай, защото с този закон, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, вие окалинчвате цяла една институция, при това законодателно! Там няма изисквания нито за професионален специализиран опит, нито за специализирано образование за нито една от позициите – от обикновения одитор до председателя на Сметната палата!
Тук няма да се връщам назад и да ви припомням кога, през кой век науката и знанието се профилират. Всичкологията е абсурдно да присъства в едно такова специализирано законодателство, но ще направя едно предложение, с което определено ще се пестят пари.
Така или иначе, сте тръгнали да закривате университети, можете да закриете всички и да оставите само Школата в Симеоново. (Оживление.) Така ще се спестят пари от срс-та. Така всички кадри, включително и тези, които могат да започнат в Сметната палата, ще бъдат предварително проверени.
И накрая ще кажа, че според мен няма демократично мислещ човек и демократично мислещ народен представител, който да подкрепи този закон. Това, че господин Димитров се е подписал сред вносителите, според мен е едно недоразумение. Може би той все още не е успял да прочете докрай този закон, но мисля, че всички, които го подкрепят, ще имат основание да се срамуват не само от него като законодателство, но и от това, което ще се случи в неговите предстоящи практики. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, на Балкона на пленарната зала е председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мевлют Чавушоглу. Той е на официално посещение в София от 8 до 10 декември 2010 г.
Моля да приветстваме госта с „Добре дошъл в Народното събрание на Република България!”. (Депутатите стават. Ръкопляскания.)
Реплики?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, не съм съгласен с Вас, че кандидатите ще бъдат само от ГЕРБ. Напротив, господин Павел Шопов е един достоен кандидат за тази длъжност. Защо от „Атака” да няма кандидати? Тогава докладите на Сметната палата ще бъдат жестоки! Така че не съм съгласен, че непременно трябва кандидатът да е от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чукарски – втора реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, на мен ми беше интересно за пръв път да чуя тези сериозни доводи по този закон за Сметната палата от Вас. (Оживление.) Затова Ви давам възможност в дупликата да ги повторите още веднъж. Заповядайте! (Смях, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че има още един достоен кандидат, който може да застане като шеф на Сметната палата, и това е госпожа Кристалина Георгиева. Тя в днешната преса, да ви кажа, ако не сте чели, пише: „Не е голяма историята! Едно момиче е фалшифицирало...”
Просто нямам коментар! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не Ви разбрах репликата, господин Такоров, но сигурно това е само мой проблем.
Госпожо Манолова, имате право на дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, вярно е, че списъкът на кандидатите за председател на Сметната палата може да бъде дълъг, основно от управляващото мнозинство, предвид че за длъжност не се изискват никакви особени образователни или професионални качества. Достатъчно е лицето да е политически послушно, удобно и да изпълнява това, което ще му бъде разпоредено от тези, които ще го изберат.
На господин Чукарски ще кажа: не ми е ясно Вие от името на управляващата партия ли се изказвате? По какъв начин разбирате независимостта си на народен представител? Очевидно многократното повторение във Вашия случай се оказва, че не е „майка на знанието”. Няма да продължа с второто изречение на тази мисъл, за да не се обидите.
Наистина, ако някой от ГЕРБ си беше направил труда да се вслуша поне в един от аргументите, които бяха изложени, този закон нямаше да бъде толкова абсурден, толкова смешен, толкова жалък и толкова обиден за един демократичен парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви поканя да се присъедините към една виртуална екскурзия по света, за да намеря географска опора в контрапункта на историческата опора във ветото.
Обещавам ви тази екскурзия да има научнопопулярен характер, но по-скоро популярен, за да не извисяваме много дебата, който досега се състоя.
Да започнем с първата буква от азбуката и най-отдалечената страна – Австралия. Там моделът на Сметната палата е тип „генерален одитор”. (Реплики.) Навсякъде междупрочем сметните палати ще са от този тип.
Продължаваме с Канада и Съединените щати. За малко ще спрем в Съединените щати, не за да разглеждаме Ню Йорк, а за да ви разкажа един интересен случай. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Един от хората, уважавани специалисти в България, които са участвали при съставянето на Закона за Сметната палата, преди около месец ми каза следното: при посещение при Генералния одитор на Съединените щати му е била показана схема с ръководния състав на Сметната палата. Една от клетките не е била запълнена. На въпроса защо не е запълнена тази клетка, Генералният одитор на Съединените щати е казал следното: „Имаше намек от Кабинета на Президента за подходящ човек за тази позиция”. До края на мандата на съответния президент тази позиция не е била запълнена.
Това – по повод на обвиненията Ви, че много лесно се поддава генералният одитор на политически вмешателства.
Продължаваме. Идваме по-близо до Европа – отвъд Ламанша. Великобритания и Ирландия – генерален одитор. (Реплики.)
Всичките страни, които ще ви изброя, са с такъв модел. При това условие правим разходката.
Отиваме в Скандинавието – Швеция, Дания, Финландия.
Прибалтийски републики – Литва, Естония.
Приближаваме се все повече към България – Австрия, Унгария, Словения, Словакия.
Мисля, че достатъчно страни с такъв модел ви изброих. Не виждам тези държави да са антидемократични.
Страшен натиск бе оказан там на ръководителя на Сметната палата. Достатъчни са, предполагам, доводите, които ви давам в тази посока.
Приключваме с географията.
Към историята ще се върнем накрая на изказването.
Преминаваме на втория член, който е атакуван – чл. 50.
Как си представяте, че може ръководител на Сметната палата да отстрани конституционно установен орган, какъвто е кметът?
Още един географски обект ще посоча и той не е случаен. Примерно, кметът на Бобошево не си е изпълнил добре задълженията, идва председателят на Сметната палата, на площада свиква всички избиратели, чете доклада, и те с камъни го отстраняват – така ли си мислите, че може да се случи това? (Оживление.)
Защото аз не виждам друг вариант конституционно установен орган да бъде освободен.
И сега – към историята.
Четири пленарни дни бяха заети с дебати по този закон. Многократно повтаряхте, че 130 години съществува тази Сметна палата като колегиален орган. Добре, че днес се спомена, и то от ваш представител, че от тези 130 години – от 1948 г. до 1995 г., което прави 47 години, Сметната палата не е съществувала. Кой е управлявал тогава? Ваши идейни прародители, тоест сега вие да защитавате модела на Сметната палата е все едно роднините на Ван дер Любе да защитават модела на пожарна безопасност в Райхстага. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Или може би пък роднините на господин Евгений Бакърджиев, когото аз много уважавам, да започнат да защитават модела на строеж на Мавзолея на Георги Димитров. (Реплики.)
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Божинов, първа реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Не бих взел участие в този много тясно профилиран и специализиран дебат, но след като чух изказването на уважавания заместник-председател на комисията в Народното събрание господин Главчев, ще кажа следното: добре известно е от теорията на познанието, че аналогията е най-слабият метод, който се прилага в познанието. Това, което Вие направихте като аналогии в различните географски ширини, го опорочихте, като стигнахте до еклектиката, а еклектиката е да сравняваш и съвместяваш несъвместимото.
Какъв аргумент е, господин Главчев, че квадратчето в Америка е останало празно според техния морал и норми на управление и поведение, защото някой искал да препоръча? Та нима не е еклектика да мислите, че това е аргумент за България, в която се случват неща като тези, които ни заливат всеки ден? Слабо изказване, господин Главчев. (Шум и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Главчев! Дадохте много интересни и добри примери, но не отчетохте, че тези държави са дълбоко демократични, с дълга демократична история. (Реплики от ГЕРБ.) В тези страни в политическите елити демократизмът е състояние на духа, а в ситуация като нашата все още е прохождаща демокрация. Смятам да твърдя, че точно този модел не е удачен. (Шум и реплики.)
Двадесет години са много кратко време, уважаеми колеги, а особено последните години, последните месеци, вървим точно по път, обратен на демократичното мислене, практики и процедури. Това е лично моето убеждение. Дано да бъркам, но мисля, че ще изляза прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Главчев! Откакто чух изказванията на лидерите на Синята коалиция, че те категорично ще подкрепят този закон, аз си зададох въпроса: защо? Защо, аджеба, Синята коалиция подкрепя този закон, след като вече от няколко дни демонстрира по-голяма опозиционност от някои опозиционни партии, които стоят от тази страна, иска оставки на половината кабинет, громи политиката на правителството, кадровата политика и т.н.? Сега обаче нещо ми просветна и разбрах защо. Просто председателят на Сметната палата ще има двама заместници – един за „Атака” и още един, който евентуално ще ми е интересно да видя каква политическа или административна биография ще има. Така че ситуацията е пределно ясна, уважаеми колеги – Сметната палата няма да бъде деполитизирана, тя ще изпълнява политическите поръчки на новите управляващи и този път Синята коалиция изцяло ще бъде с вас.
Господин Главчев, второто нещо, което искам да Ви задам като въпрос, е: понеже Вие претендирате за професионалност, че конкурсното начало, конкурсният подбор е основополагащ. Само че лекичко в т. 2 на чл. 25 е вмъкнато, че освен конкурс, за одитор може да се назначава и лице, което има сертификат за одитор. Моят въпрос е: ами, ако този сертификат е фалшив? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Главчев, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Господин Казак, за съжаление аз не мога да отговарям за това дали сертификатите са фалшиви, или не са фалшиви. Очевидно, ако се установи, че е фалшив, няма да се признава.
Колкото до другите реплики, които зададохте към Синята коалиция, аз не мога да им бъда адвокат. Те са намерили упование и основа в закона, за да го подкрепят.
Господин Исмаилов, макар и неотдавна, но от 2007 г. сме членове на Европейския съюз. Отричате, че сме демократична държава ли?!
Колкото до празната кутийка в Съединените щати. Еклектика е когато се събират неща, които нямат връзка. Мисля, че Съединените щати са един от най-сериозните ни съюзници – има сериозна връзка да се стремим към техния опит. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Господин Божинов, моля Ви, не от място. Ако искате изказване, се запишете.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Ако няма други изказвания, моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Подлагам на повторно гласуване Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 24 ноември 2010 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 323 на Президента на Република България, постъпил на 1 декември 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 134, против 39, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака”, Синята коалиция и независими народни представители.)
Законът е приет.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА.
Постъпило е искане на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от вносителя госпожа Искра Фидосова.
Ще ви прочета проекта:
„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Галина Димитрова Банковска като заместник-председател и член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Силвия Анастасова Хубенова за заместник-председател и член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
Някакви изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения ви проект за решение за промяна в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Приет е на първо четене на 30 септември 2010 г.
С доклада по законопроекта ще ви запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от правилника за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Милена Първанова – началник-отдел „Международни отношения и акредитирани организации”, и госпожа Росица Дичева – държавен експерт в „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет”.
„Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона, който комисията подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„ § 2. В чл. 23, ал. 1 след думите „изцяло с лично имущество” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 2, както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на народния представител Любен Корнезов:
1. В § 3 ал. 4 да има следното съдържание:
„(4) Разпореждането с общ недвижим имот или вещно право върху такъв имот се извършва със съгласието на двамата съпрузи.”
2. В чл. 24, ал. 5, изречение второ думите „с нотариална заверка на подписите” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев за § 3, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Това е един от основните текстове във връзка с имуществените отношения между съпрузите. Както Ви е известно, има 3 режима. Тук става въпрос за съпружеска имуществена общност или както е казано сега – режимна общност. Поставя се въпросът как може единият съпруг да се разпорежда с това общо имущество.
Вижте парадокса. Досега съществуващият текст, за който нашата комисия смята, че трябва да остане – чл. 24, ал. 1, казва: „Никой от съпрузите не може да се разпорежда със своя дял преди прекратяване на имуществото”, защото съпружеската имуществена общност е без дял. Значи със своя дял не можеш да се разпореждаш, а с общото можеш, без да питаш съпруга си или съпругата си. Как е възможно да продаваш нещо, което не е твое, и то без знанието на своя съпруг, зад гърба на своя съпруг?! Казва се: „Е, това може да се оспори”. Ами то всяка сделка може да се оспори. И то в 6-месечен срок в рамките на 3-те години. Вижте абсурда! Аз се чудя - комисията в края на краищата имаше по-добър текст, който и Вие предложихте, после го оттеглихте и сега отново – извинявайте за неакадемичния израз – се накиснахме юридически в една безобразна история.
Впрочем правната литература се е спирала на въпроса за разпореждането с общо имущество – чл. 24. Щом имуществото е общо – само със съгласието на двамата съпрузи!
Затова ви предлагам, уважаеми колеги. Кажете нещо против онова, което ви предлагам.
Ето, чета: „Разпореждане с обща част – значи общо имущество на двамата съпрузи – или вещно право (право на строеж, респективно други вещни права) върху такъв имот може да се извършва със съгласието на двамата съпрузи”. Щом няма съгласие, нотариусът не може да подпише нотариалния акт, сделката не може да се извърши.
И още нещо. Ако все пак някой нотариус се осмели да подпише такъв договор, такъв нотариален акт, тази сделка ще бъде нищожна, тя няма да породи правни последици по силата на чл. 26, ал. 1, уважаеми дами и господа, от Закона за задълженията и договорите.
Договорът ще е нищожен, защото ще противоречи на закона! Ето решението – просто и елегантно. Защитават се и двамата съпрузи, особено добросъвестният от недобросъвестния съпруг.
Затова ви призовавам: гласувайте, нищо, че Корнезов го предлага. (Оживление в залата).
Вчера гласувахме нещо около касацията и снощи мои колеги юристи ми се смеят, че не сме оправили касацията. Това ми се стовари на главата, сега – същото положение.
Разбра ли ме, млади колега? Няма да се въздържаш, а ще гласуваш със зеленото копче! Благодаря. (Смях и оживление в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нека да кажат нещо против Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Нищо не казаха, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Моля народните представители да влязат в залата!
Гласували 73 народни представители: за 12, против 53, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Имам предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Без да храня надежда, все пак искам прегласуване.
Вижте, елементарно е! Даже, когато е съсобствена вещ, не на съпружеска обща имущественост, се изисква съгласието на всички собственици.
Как е възможно да гласувате обратното? Вчера ви показах и сега ви показвам нещо друго - коментарът на Семейния кодекс от двама професори и двама доценти. Отворете на стр. 77. Точно този казус е. И ви казвам: дайте да го поправим.
В съдебната практика има хиляди дела и съдиите се чудят как да ги решават. Разберете, не винаги отношенията в семейството са идеални. Ако те са идеални, няма да има проблем.
Много семейства живеят, те са семейства, но живеят разделено – единият в Англия, другият в България, третият в Гърция, не знам къде си. Разбирате ли? Има фактическа раздяла. Не правете това! Щом имуществото е общо, нека двамата съпрузи общо да се разпореждат с него. Да го продават, да го даряват, каквото искат, това да го правят. Ето това е! Благодаря ви.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 17, против 36, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което се предлага § 3 да бъде отхвърлен.
Отменете гласуването.
Преминаваме към поименна проверка.

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - отсъства
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Станкев Камбитов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Крумов Грозданов - отсъства
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Тончев Микев - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Велков Колев - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Иванов Икономов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - тук
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Eмил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Живко Веселинов Тодоров - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Атанасов Алексиев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Иванов - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Иво Тенев Димов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - отсъства
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Иванов Белишки - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - тук
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук

В момента в залата са се явили – Александър Радославов, Ангел Даскалов, Асен Гагаузов, Асен Агов, Валентин Николов Иванов, Ваня Георгиева, Венцислав Лаков, Веселин Методиев Петров, Георги Анастасов, Даниела Петрова, Делян Добрев, Ваньо Шарков.
Кворумът е налице. Продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 3 да бъде отхвърлен така, както е по доклад.
Гласували 112 народни представители: за 85, против 12, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на нов § 3а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 39, ал. 3 след думата „регистър” се добавя „в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака” и се създават изречения второ и трето: „Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, уважаеми колеги ? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3 със съдържание така, както е по доклада.
Гласували 107 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев за § 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6, изречение второ думите „синдром на” се заличават.
2. В ал. 7, изречение второ след думите „приемно семейство” се поставя запетая, съюзът „или” се заличава, а след думите „Социално подпомагане” се добавя „или му се предоставя социална услуга – резидентен тип.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4 така, както е по доклад.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на нови параграфи 4а и 4б.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 5 и 6:
„§ 5. В чл. 65, ал. 2 съюзът „и” се заличава, а след думата „години” се добавя „както и на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.
§ 6. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите „от другия родител и от детето” се заличават.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето и от прокурора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нови параграфи 5 и 6 със съдържание така, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев за § 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков – § 5, т. 2 да се измени така:
„§ 5. Член 84, ал. 2 се изменя така:
„Чл. 84. (2) „Когато детето е настанено в специализирана институция, предоставена му е социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за незабавното му вписване в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 84 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Ако съгласието е дадено след настаняването, 7-дневният срок тече от деня на даване на съгласието.
2. В ал. 2 се създава изречение трето: „Когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция „Социално подпомагане” уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предложението ми цели да уеднакви трите режима за настаняване на деца в специализирани институции – резидентен тип услуга и в приемно семейство.
Уважаеми колеги, въпросът ми е изключително важен. Всички в България знаят, че осиновяването е изключително бавен, труден и бюрократичен процес. За да бъде осиновено едно дете, то първо трябва да бъде вписано в регистъра за осиновяване. Това е една административна процедура, целяща да включи детето в базата данни. За мен е абсолютно недопустимо дирекция „Социално подпомагане” или друг административен орган да преценяват дали интересите на детето налагат неговото осиновяване.
Дирекция „Социално подпомагане” или друг административен орган нямат право на съдебна преценка. Тя е само в съда, и то на по-късен етап, когато срещу себе си имаш кандидатурата на осиновяващия. Тук няма кандидатура да осиновяващ. Просто административният орган в един момент преценява, че това дете няма право да има осиновяващи, родители по закон.
Господ е дал на всяко дете родители по рождение. От нас, народните представители, зависи по закон да дадем право на едно дете без родители, лишено от родителски грижи, изоставено в социален дом, да получи правото да бъде осиновено. Това право, уважаеми дами и господа, тук се подлага на съмнение и на преценката само от административния орган. Ако той прецени, че в приемното семейство и в предоставената социална услуга - резидентен тип, детето се чувства добре, то няма право да бъде осиновено никога. Това е административен произвол, който може да доведе до корупционни практики.
Също така текстът, предложен от комисията, не съдържа каквито и да било срокове. В какъв срок дирекция „Социално подпомагане” уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписване? Няма срок! В предходното изречение срокът е 7-дневен, но той не се отнася до специализираната услуга – резидентен тип и приемно семейство.
Второ, няма срок регионалната дирекция за социално подпомагане в какъв срок ще впише детето в регистъра. Може да го впише след един месец, а може да го впише и след една година. Законът не предвижда никакви срокове.
Дами и господа, предлагам да се концентрираме върху тази разпоредба. Тя е изключително важна. Съжалявам, че говоря пред полупразна зала. Няма защо да правим Коледа за децата, за сираците, да разиграваме есемеси. Нашата работа е не да разиграваме есемеси, а да свършим работа с един добър закон. Законопроектът, както се предлага от комисията – чл. 84, ал. 2, ще обрече над 1000 деца без правото да бъдат осиновени! Около 475 деца към момента са в приемни семейства, малко повече са в социална услуга резидентен тип, тоест над 1000 деца никога няма да не бъдат осиновени, ако вие подкрепите текста на комисията, а не текстът, който аз съм предложил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 16, против 14, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за създаване на § 5, който става § 7, както е по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 66, против 5, въздържали се 9.
Моля, отменете гласуването!
Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Имаме кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Може да имаме кворум, но нямате глас над кворума, който е за провеждане на заседанието. Текст се приема с глас, който отговаря на кворума или един глас над него.
(Председателят дава сигнал на народните представители да влязат в пленарната зала.)
Подлагам на ново гласуване предложението на комисията за § 5, който става § 7, така както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 8, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 8 и който комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което по т. 2 не е подкрепено - § 7 се изменя така:
„§ 7. В чл. 93 се правят следните изменения:
„2. Алинея 3 се отменя”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Има предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на децата за пълно осиновяване.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение с Емилия Масларова касае чл. 93. В ал. 2 комисията подкрепя нашето предложение, но в ал. 3, която ние предлагаме да се отмени, комисията не го подкрепя.
Какво гласи ал. 3? Тази алинея означава, че родителят се призовава да бъде изслушан от съда, когато има осиновяване без негово съгласие и този родител не полага трайни грижи за детето. Ние смятаме, че когато един такъв родител не полага трайни грижи за детето, едно негово изслушване в съда единствено ще забави процедурата по осиновяване. Още повече, че изслушването е лишено от процесуално значение, предвид обстоятелството, че родителят не е страна в процеса.
И въпреки че му се предоставя възможност да бъде изслушан, неговото изказване няма по никакъв начин да повлияе върху процеса на изслушване. Много често съдиите водят делата в по-бърза процедура и тъй като трудно могат да намерят тези родители, които не се грижат за своите деца, те поначало нямат и постоянен адрес, стремят се да ускорят процедурата, но в сега действащия текст те са принудени да ги призоват. Затова нашето предложение е това изслушване да отпадне. Защо? Така или иначе тези хора не се грижат за своите деца, няма смисъл да бъдат призовавани. А и те – повтарям – по никакъв начин не могат да променят хода на делото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев по отношение на т. 2 от предложението им, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, който става § 9, съгласно доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 8 и § 9, които стават съответно § 10 и § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за § 8 и 9, които съответно стават § 10 и 11 и които комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 98, ал. 1, изречение първо думите „чл. 93, ал. 2” се заменят с „чл. 100, ал. 2”, думата „14-дневен” се заменя със „7 дневен”, а думата „съобщаване” се заменя с „обявяването”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 12, както е по доклад.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 100, ал. 2, т. 3 накрая се добавя „и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 13 със съдържание, както е по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 14:
„§ 14. Член 105 се изменя така:
„Право на информация
Чл. 105. (1) Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва от осиновителите и осиновения и да се протестира от прокурора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, който става § 14, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 и 13, които стават съответно § 15 и § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за § 12 и § 13, които стават съответно § 15 и § 16, които комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал си 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 14 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
„Параграф 14 се изменя така:
„§ 14. В чл. 118 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение второ придобива вида: „В този случай съдът не изслушва доклад на дирекция „Социално подпомагане”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 17:
„§ 17. В чл. 118 ал. 2 се изменя така:
„(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на чл. 98.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук нашето предложение касае да не се изслушва докладът на дирекция „Социално подпомагане”, когато става въпрос за международни осиновявания, тъй като самото участие на дирекция „Социално подпомагане” за нас е неоснователно. За разлика от националното осиновяване, органът в административната процедура е Министерството на правосъдието и е налице окончателно съгласие на министъра.
Подобно повторно изслушване на една дирекция „Социално подпомагане” за нас е излишно, тъй като тези деца са били регистрирани много отдавна в националните регистри. Още повече, че понякога представителите на отделните дирекции „Социално подпомагане” из страната нямат нужните средства да се командироват в Софийския градски съд и много често делата се отлагат заради тяхното неявяване. Поради тази причина смятаме, че изслушването на докладите от дирекция „Социално подпомагане” в този случай са излишни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 66, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Юлиана Колева и Ивайло Тошев, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 22, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 14, който става § 17, както е по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 18 и който комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което комисията подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 19:
„§ 19. Българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, които са вписани в регистъра по чл. 57б, ал. 1 от отменения Семеен кодекс (обн., ДВ, бр. ...), могат да участват в осиновителната процедура по реда на този кодекс, без да се прилага чл. 84, ал. 3 от Кодекса на международното частно право, до изтичане на срока на разрешението им за вписване в регистъра. Осиновяващите, които не са осиновили дете до 1 октомври 2011 г., могат да кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 16, който става § 19, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. Разрешенията за вписване в регистъра по чл. 57б, ал. 1 от отменения Семеен кодекс на български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина са валидни до 1 октомври 2011 г., при условие че срокът на тези разрешения не е изтекъл преди 1 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 20, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 21:
„§ 21. Започналите съдебни производства по чл. 53д, ал. 1 от отменения Семеен кодекс се довършват по реда, предвиден в него, като след влизането в сила на съдебното решение по чл. 53д, ал. 4 от отменения Семеен кодекс детето се вписва в регистъра по чл. 83, ал. 2 от този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 17, който става § 21, както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18, който става § 22 и който комисията подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 23:
„§ 23. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 76, ал. 1 думите „по чл. 12, ал. 2 от Семейния кодекс” се заменят с „по чл. 6, ал. 2 от Семейния кодекс”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, който става § 23, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 24:
„§ 24. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на параграфи 19, 20 и 21, които влизат в сила от 1 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 20, който става § 24, както е по доклад.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет, а с това на второ гласуване и Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г.

Следваща точка от днешния дневен ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Приет е на първо четене на 12 ноември 2010 г.
Заповядайте, господин Вълков, за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Алекси Стратиев – заместник-директор на Дирекция „Охранителна дейност” към Министерството на вътрешните работи, и госпожа Катерина Хаджиева от Правна дирекция към Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Проект – „Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на законопроекта, който комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 1 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев – § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
„В § 1, чл. 99, ал. 1 думите „възмездно и безвъзмездно” да се заменят с „платено и безплатно”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за съжаление при обсъждането на текстовете за второ четене на законопроекта аз бях в служебна командировка и не можах да участвам в тези разисквания. Може би са изказани определени уважителни мотиви за отхвърляне на предложението ми, но все пак искам да кажа, че предложението, което се прави: да се въведе вместо „кратковременно”, явно за паркиране става дума, „възмездно и безвъзмездно”, е твърде широко. Аз бих желал това да бъде заменено с „платено и безплатно”. Това са двете единствени форми за предоставяне възможност за паркиране. Когато се каже „възмездно” може да се счита, че става дума за възмездно, но стоково. Например, срещу 2 кила ориз да може да паркирате за 1 час.
Прави ми впечатление, че комисията не е приела предложението. Нека тогава да ми кажат, освен формата на платено паркиране чрез българската левова единица, какъв друг възмезден начин може да съществува при паркирането? Ако ми се каже поне още един, аз си оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Ние се запознахме с Вашето предложение.
Направихме справка в Столична община. Наистина досега не е съществувал друг начин на заплащане на паркирането в синята зона, затова, колеги, след допълнителните консултации, които направихме, считаме, че предложението е разумно и следва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика няма.
Друго изказване?
Господин Такоров, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение, което сме направили с колегите Мутафчиев и Петърнейчев, е за отпадането на § 1.
Защо? Защото ние сме против синята зона не само в София, но и в другите градове, поради простата причина, че тези улици са проектирани за движение, а не за паркиране на автомобили.
Когато в комисията дискутирахме по този въпрос, аз също казах, че за пример можем да дадем София – този град е проектиран за не повече от 600 до 800 хил. жители като население. Вече знаете, че населението на София е над 1,5 милиона. Леките автомобили са се увеличили с 7-8 пъти, така че уличните артерии, които са направени на територията на града и по-точно в централната градска част на София, не отговорят нито на броя на населението, нито на броя автомобили, които в момента има в града. Така че ние да въвеждаме отново синя зона, за да можем да даваме възможност на автомобилите да паркират по уличните платна и по тротоарите, разберете, че това не води до подобряване организацията на движението в определен град.
Тогава казахме, че този законопроект има двама вносители – не колегите, които са се разписали под него. Те са Столична община и Дирекция „Пътна полиция”, защото този текст касае Столична община.
Както виждате – крушката си има и опашка! Вече се заговори и за промяна на районирането на София. Защо? Защото и там ще се въведе плащането с въвеждането на синя зона и ще плащат всички, които живеят там.
Един колега, който беше от ГЕРБ и беше дошъл – мисля, че господин Димитров беше, каза, че той е юрист и те разбират от тази тема, но ето – на, всичкото това, което го говорихме на заседанието на комисията, вече е факт: новото райониране на София, нова синя зона, и какво? Казваме, че не увеличаваме данъците на населението, ама това са почти косвени данъци, колеги! Защо правим това?
Разберете, че трябва да оставим улиците за автомобилите, а тротоарите за пешеходците, а не за паркиране.
Откакто е въведена синята зона – и това искахме да чуем, от тези средства, които са събрани, колко паркинги са построени на територията на София? Нито един! И защо да го правим това нещо? Да даваме допълнителна тежест на тези хора, които живеят в столицата? Това ли е целта на цялата тази работа? Напротив, с този текст ние искаме да кажем, че отново ще създадем проблеми с безопасността на движението и трафикът ще стане още по-натоварен в София, разберете го това!
Това е предложението, което ние правим – да се спре, и въобще да се ограничат сините зони, за да може движението да се извършва по-спокойно по уличните артерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Крайчев.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Такоров! И на заседанието на комисията казах, и тук пред колегите искам да кажа, че Народното събрание не е институцията, която ще реши проблема със сините зони, с трафика в градовете и т.н. Институциите са общините. Нека да дадем право на общините да могат да се борят, защото те наистина се борят. На ниво заместник-кметове, на ниво дирекции знаят проблемите, знаят какво да направят, нека им дадем тази възможност. Народното събрание е органът, който им дава възможността те да направят това нещо.
Отделно от това искам да ви кажа, че Синята зона не е измислена от нас. Тя съществува и във всеки голям град има подобни проблеми с паркирането. И аз съм против паркирането на улиците, но възможността да се премахне това паркиране е твърде малка. Ако ограничим възможностите на общините да не могат да паркират колите на улицата, къде ще паркират? Просто трябва да блокираме самите градове.
Поради тази причина аз твърдо съм против това ваше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Такоров?
Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Сигурно не сте чели днешния вестник. (Реплика от ГЕРБ.)
„24 часа”, не „Дума”.
В него столичният кмет Йорданка Фандъкова декларира, че общината е готова с новата наредба за паркирането. Изчаква се само парламентът да гласува промените в Закона за движението по пътищата и проектът щял да бъде обявен публично. Тя обаче отказва да коментира конкретните цени. Колко ще струва, ще определят общинските съветници. Следователно твърдението, че парламентът не е институцията, която те чакат, за да въведат новите такси в София, не е вярно. Госпожа Фандъкова го каза и вие много добре знаете защо бързаме с този закон – именно за да може да се приеме бюджетът на Софийска голяма община.
Дайте да се върнем назад: кой въведе Синята зона? Съюзът на демократичните сили, когато Софиянски обеща, че ще реши проблема с паркирането в София. Именно тогава излезе този текст: може да се паркира на улични платна, стига да има 1,50 метър отстояние от зида на сградата, за да може да се отпуши една част от големия трафик от тези, които искат да паркират. Недейте да заблуждавате хората тук от кого е измислена Синята зона и защо са тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз чух нещо, което ме втрещи, и затова вземам думата – че не било работа на Народното събрание да разглежда Синята зона. Ами, защо я разглеждаме тогава?! Като не е работа, дайте да отпадне и да не я разглеждаме. Това е логиката. Въпросът е, че е работа на Народното събрание, защото тук се касае до право за паркиране на места, които не са за паркиране. Затова се разглежда и в Закона за движението по пътищата.
Такоров го каза: улицата не е място за паркиране. Когато се въведе Синята зона, уважаеми дами и господа, тя беше въведена, за да може колите, които са паркирали, да плащат и с тези пари да се строят паркинги. Резултатът е нулев.
Защо в Брюксел няма вече този проблем със Синята зона? Защото там имаше държавници и общинари, които мислеха. Мислеха за това, когато се строи метрото, навсякъде по метрото, където има изкопи, се правеха съответните подземни паркинги и те са включително и безплатни, така че там няма проблем с паркирането. В София се строи метро, вече и вторият лъч върви, ние нямаме навсякъде паркингите, които ни обеща общината.
От друга страна, какво правим с това ваше предложение? Даваме възможност за увеличаване на таксите. Аз съм напълно съгласен с предложението на Иван Иванов. Трябва да пишем безплатно или платено, да е ясно за какво става дума, а не за някакви договорки между някои институти, фирми и т.н. за ползване на определени паркови места и да отваряме вратички на общинските съвети. Нека да си е тяхна отговорността. Наша е отговорността обаче да приемем закона.
За какво става дума? Става дума, че разширяваме сините зони в момента и даваме възможност да се увеличат включително цените за плащане. Защо? Защото общината го иска. Защото общината е готова с наредбата и ние трябва до края на годината да гласуваме, за да може да влезе в сила от 1 януари 2011 г. Но аз ви казах предишния път и сега ще ви кажа: с това ще увеличим задръстванията в София.
Ходили ли сте на „Алабин”, да видите как се нарушава законът точно със Синята зона? Там има едно платно във всяка една посока и съответно по една трамвайна линия също в една посока. На това платно, уважаеми дами и господа, е разрешено паркирането в Синя зона и съответно карат водачите да нарушават закона и да се движат по трамвайната линия, което е нарушение на закона. Но ние, в тази зала, сме позволили това нещо.
Има ли в централната част на София улица, на която да не е разрешено паркирането? Няма. Това създава задръстванията, защото не се създават условия да се ползва метрото, тъй като там пък няма изградени съответно паркинги.
И миналия път ви казах: идете на „Г. М. Димитров” да видите за какво става дума – хората паркират по градинките. Искат да ползват метрото, но общината не е създала тези условия – за това става дума.
Ние предлагаме да отпадне този член. Нека да не разширяваме възможностите на Синята зона. Знам защо им трябва. Защото в момента Синята зона е губеща. Проверете и питайте общината. На ден събират минимум 80 хиляди – това ви го гарантирам. Колко пари остават от средствата, които се събират, за да може да се изграждат паркинги и защо не се изграждат? Нека общинските съветници да попитат кмета – за това става дума.
И какво? Ние вървим по поръчка – да направим нещо, с което да угодим точно на Софийска община. Синя зона – да, ако тя е в полза на гражданите. Ако не е в полза на гражданите, тя не е необходима.
Затова апелирам към вас: подкрепете нашето предложение, това е правилното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, остава само една минута до края на работното време, така че процедурата ще продължи следващия път, когато се занимаем със закона.
Утре в 9,00 ч., в тази зала, с дневния ред, така както го гласувахме.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)


Председател: Цецка Цачева


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин