Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, събота, 11 декември 2010 г.
Открито в 9,01 ч.
11/12/2010
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е необходимият кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение: на 10 декември е постъпило писмо до председателя на Народното събрание, с което министър председателят Бойко Борисов ме уведомява, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България с Решение № 874 на Министерския съвет от 2010 г. е изпратен проект на Закона за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар. С цитираното Решение № 874 Министерският съвет е оттеглил Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, подписан на 23 март 2010 г. в Доха, Катар, одобрен с Решение № 276 на Министерския съвет от 2010 г.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добро утро на всички!
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Има предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители по § 29.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов:
„В т. 1, буква „а” се добавя:
„Внасянето на осигурителни вноски може да се извърши и по определен план на разсрочено плащане, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Периодите за разсрочено плащане са:
1. до 5 години - ако недостигащият осигурителен стаж е до 3 години;
2. до 8 години - ако недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 години.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доктор Адемов оттегля предложението си.
Другото предложение - на народните представители Светлана Ангелова и група народни представители, също е оттеглено.
Остава предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 27.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 27 по доклада на същата.
Гласували 122-ма народни представители: за 89, против 20, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 30, който в редакцията на доклада става § 28.
Гласували 124 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 31 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение произтича от неприемането на концепцията за преизчисляване на осигурителния стаж, който се прилага при различните категории труд. Вчера обаче в края на заседанието стана ясно, че мнозинството, което в комисията отхвърли нашето предложение, преосмисля своето решение. Предполагам, че сега колегите от ГЕРБ ще предложат т. 2 в § 31 да отпадне. Същото се отнася и за § 32, който също предложихме да отпадне, но нашето предложение беше отхвърлено в комисията. Предполагам, че днес залата ще го приеме.
Задавам си въпроса какво се случи за едно денонощие, та си променихте мнението?! Добре е, когато спорим, да спорим от позиция не кой е управляващ и кой е опозиция, а от позиция на разумните доводи и да се съобразяваме с многократно заявеното от тази трибуна от министъра, че трябва да имаме предвид мнението на социалните партньори и на обществото.
Колеги, в случая има една приказка: „Защо ги ручахме жабетата?”, но явно сега ги изручахме и ще гласуваме това, което ние предложихме. В стенограмата и в официалния доклад за второ четене обаче е записано, че комисията не подкрепя предложенията ни. Хубаво е, че сега залата ще ги подкрепи. Мисля, че е добре по тях просто да вървим и да гласуваме, защото има други текстове, по които може би ще спорим.
Благодаря, че от текста от вчера на раздадено листче, който го няма в доклада за второ четене, ГЕРБ е преосмислил своята позиция и т. 2 от този параграф ще отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Спасова поиска думата за изказване.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди да направя предложението, искам само да кажа, че вчера в свое изказване подробно обясних как сме стигнали до това решение.
Сега искам да направя предложение в § 31, който става § 29, т. 2 да отпадне. Параграфът да придобие следната редакция:
„В чл. 75, ал. 2, изречение първо след думите „разликата между възрастта му” се поставя запетая и се добавя „но не по-рано от навършване на 16 години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение в залата за отпадане на § 31, т. 2 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка в § 31, която ни предложи госпожа Спасова.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 29 по доклада на комисията, съгласно приетото с решение редакционно предложение на госпожа Спасова.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 2-ма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 32 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 32 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ангелова, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Предвид вчерашната промяна в § 28, който става § 26, предлагаме също § 32 да отпадне и да не приемаме становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за отпадане на § 32 по вносител по предложение, направено от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 13, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Параграф § 32 по вносител е отхвърлен, който по доклад става § 30, което прави безпредметно подлагането на предложението на комисията в подкрепа на нещо, което току-що ние отхвърлихме с решение.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 33 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова:
„Параграф 33 се изменя така:
„§ 33. В чл. 77 думите „заявлението по чл. 94” се заменят с „пенсионирането”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 31, със следната редакция:
„§ 31. В чл. 77 думите „чл. 70, ал. 3-6” се заменят с „чл. 70, ал. 4-7”, а думите „инвалидизирането за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа – до датата на заявлението по чл. 94” се заменят с „пенсионирането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това става § 30 по доклада на комисията, тъй като отхвърлихме предходния § 30 и се намаляват с едно число в низходящ ред номерациите на параграфите.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само бих искал да взема думата, за да кажа, че сме удовлетворени от редакцията на комисията, защото на практика нашето предложение изцяло се съдържа в окончателния вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Който все още не ни е предложен.
Заповядайте, госпожо Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Нашето предложение за промяна в § 33 е думите „чл. 70, ал. 3 6” се заменят с „чл. 70, ал. 4-7” да отпадне и текстът да придобие следната редакция:
„В чл. 77 думите „инвалидизирането, а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа – до датата на заявлението по чл. 94” се заменят с „пенсионирането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Спасова, което по принцип преповтаря предложенията на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова.
Гласуваме.
Гласували 107 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 34 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! По същият начин във връзка с вчерашната промяна в § 28, който става § 26, ние също искаме § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество се подкрепя предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, а не се подкрепя текстът на комисията.
Там, където няма промяна в текстовете, по-скоро би трябвало да се оттегля предложението на комисията и да се подкрепя предложението на народните представители.
Очаквам да се оттегли предложението на комисията и да се гласува предложението на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз оттеглям предложението на комисията и предлагам да се гласува предложението на народните представители от Коалиция за България и от Парламентарната група на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За да не подлагам на гласуване предложението на госпожа Ангелова, тя също оттегля своето предложение.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, по доклада има направено предложение от народните представители Масларова, Стойнев и Мая Манолова за отпадане § 34, което не е подкрепено. В доклада комисията подкрепя текста на вносителя.
Във връзка с направените предложения в залата, подлагам на гласуване предложението на народните представители Масларова, Стойнев и Манолова за отпадане на § 34 по вносител, което всъщност е и предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Следва предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, не подкрепяме предложението на комисията. Подкрепяме предложението на народните представители Масларова, Стойнев и Манолова във връзка с предложената вчера промяна по § 28, която направихме. Така че моля да подкрепите предложението на Масларова, Стойнев и Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество това става предложение на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители, подкрепено от комисията, за отпадане на § 35 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В новата му номерация, след отпадането на редица параграфи съобразно наши решения, това ще бъде § 31 по доклада на комисията.
Изказвания?
Госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Параграф 36 всъщност касае – тук вече ще имаме разминаване с колегите, убедена съм – един ангажимент, поет от управляващите, за допълнителни бонуси на хората над 75 години: увеличаване на техните добавки, което беше предвидено във вашата предизборна програма, на 40%. В бюджета за 2010 г. беше предвидено от 1 юли, вместо 20% за хората над 70 години, да дават и допълнителни добавки.
В комисията се разрази спор, че всъщност това не е ангажимент на пенсионната система. Тук искам да кажа, че категорично подкрепям една такава позиция. Както социалната пенсия, така и различните видове добавки на хората – било над определена възраст, било над определено равнище на доходите, тези средства трябва да се дават по линия на социалното подпомагане.
Подкрепям тази логика и винаги съм я подкрепяла, защото дори и сега, с промените, които се правят в Кодекса за социално осигуряване, ние отново и отново решаваме икономически проблеми чрез проблемите в осигурителната система, тоест чрез осигурителната система, което не е справедливо, не е логично и с което веднъж завинаги трябва да се разделим.
От тази гледна точка като логика приемам тези средства, които са обещани предизборно от Политическа партия ГЕРБ като добавки за хората над 75 години, да отидат към социалното подпомагане.
В комисията по този параграф министърът каза, че въпросът е решен в Преходните и заключителни разпоредби и се предвижда това да бъде прехвърлено в Закона за социално подпомагане. Само че или господин министърът е бил подведен, или Вие сте подвели народното представителство, защото този текст стои и сега, за следващата година – стои като обещание, което трябва да отпадне, но не е трансферирано към Закона за социално подпомагане. Тоест в § 70 на Преходните и заключителни разпоредби този § 36 стои. Тоест и през 2011 г. няма да се дадат чрез Закона за социално подпомагане никакви бонуси на хората над 75 години.
Доколкото знам, в бюджета, който приехме, в коригирания бюджет на държавата за 2010 г. гласувахме 120 милиона повече за социално подпомагане. Тези 120 милиона останаха и в Бюджет 2011. Аз държа да знам какво ще стане през 2011 г. с този ангажимент, защото (в Преходните и заключителни разпоредби този текст, който ние настояваме да се включи, но да отиде към Закона за социално подпомагане) какво в крайна сметка остава? Кое е вярното? Това, че той ще отиде и ще се плаща чрез социално подпомагане, или че въобще няма да се дават пари на хората... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Приказката беше друга. Аз чета стенограмите. Не ни се сърдете, че се изказваме, защото в крайна сметка в Народното събрание остават стенограми и там се вижда кой каква позиция е имал – какво е казал в определен период от време.
Тъй като е казано, че ще се дават от 2011 г., когато гледахме 2010, от 1 юли когато го отменихме, казаха, че той ще влезе в сила от 2011 г., но ще отиде от социалното подпомагане, и тъй като го няма за 2011, аз искам да знам: и през 2011 г. ли няма да има обещаните надбавки за хората над 75 години – не от парите на държавното обществено осигуряване, а от парите за социалното подпомагане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо Масларова! Вие знаете, че когато дискутирахме със социалните партньори, имаше категорично споразумение по въпроса – да се изчисти социалното осигуряване от всички неприсъщи плащания, които имат характера на социално подпомагане.
Именно от тази гледна точка ние сме записали в Кодекса за социално осигуряване, че от 1 януари 2012 г. всички плащания, които са били досега от държавното обществено осигуряване, които нямат характера на социално осигуряване, а имат характера на социално подпомагане, ще се изплащат чрез законите за социално подпомагане и Закона за интеграция на хората с увреждания. Така че това е отговорът на този въпрос – от 1 януари 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Все пак тази надбавка ли, добавка ли за хората над 75 г. е едно от вашите предизборни обещания. За тази година не стана, защото – Вие сте прав, бе записано, че това е част от антикризисните мерки и няма как да бъде изпълнено. Но вече виждаме как излизаме от кризата, виждаме как стратегически вие залагате на аграрния сектор да ни извади от кризата, тъй като това е единственият отрасъл, който е положителен. Щом като излизаме от кризата, е нормално, когато имате конкретно обещание, да го изпълните. Много хора ви повярваха.
Не може антикризисните мерки да станат постоянни мерки! Ще дойде, живот и здраве, 1 януари 2012 г. или месец декември 2011 г. – отново ще се чудим и ще кажем: хайде, от 1 януари 2013 г.!
Вие не желаете да увеличите пенсиите. Тежестта на една година осигурителен стаж я прехвърляте за 2017 г., после ще го видим, при положение че недоволствате, че предишното правителство е вдигнало пенсиите от 1 януари, когато все още е било на власт. Вие недоволствахте.
Сега вдигате пенсията, самите вие стоварвате цялата тежест върху следващото правителство – от 2017 г. Но щом сте вие, можете да прехвърляте тежести. Това е постоянно неизпълнение на предизборни обещания, още повече, господин министър, това бе единственото Ви обещание в социалната сфера!
Така че, много Ви моля, нека да си изпълните обещанието и да не го отлагаме за 2012 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 92-ма народни представители: за 17, против 66, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 36, който става § 31, съгласно номерацията и приетите решения на Народното събрание до момента.
Гласували 97 народни представители: за 73, против 19, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 37, 38, 39, 40 и 41 са по вносител, подкрепени са от комисията, и стават съответно параграфи 32, 33, 34, 35 и 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за параграфи 37, 38, 39, 40 и 41, които стават съответно параграфи с номера от 32 до 36 включително.
Гласуваме параграфи от 32 до 36 включително.
Гласували 93-ма народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – § 42 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Масларова, Стойнев и Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 42, който става § 37 по новата номерация.
Гласували 91 народни представители: за 76, против 9, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграф 43 – предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – § 43 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 41 със следната редакция:
„§ 41. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст” се заменят с „При определяне на размера и/или правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
2. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) Разпоредбата на ал. 3 се прилага само при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(10) Разпоредбите на ал. 4-8 се прилагат при определяне на размера и/или при правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, тук се налага същата редакция. Отказваме се от предложението на комисията и предлагаме § 43 да отпадне, както са направили в предложението си госпожа Масларова, господин Стойнев и госпожа Манолова.
Предлагаме да подкрепите предложението на Масларова, Стойнев и Манолова – § 43 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова за отпадане на § 43 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 44, 45, 46, 47, 48, 49 и 50 са по вносител, подкрепени са от комисията, и стават съответно параграфи 38, 39, 40, 41, 42, 43 и 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 44 до 50 включително, които съответно получават номерация по предложението на комисията параграфи от 38 до 44 включително.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има предложение на Светлана Ангелова и група народни представители за § 51.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, д-р Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, предложението на народните представители от ГЕРБ е § 51 да отпадне, тоест да не се правят промени в чл. 127, ал. 2, и да остане и досега действащият текст.
В хода на дебатите в комисията ние оттеглихме предложението си, сега обаче аз ви призовавам да гласувате против текста на вносителя за § 51. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други предложения има ли?
Подлагам на гласуване предложението на Светлана Ангелова, Ангел Даскалов и други народни представители § 51 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на група народни представители за отхвърляне на § 51 – по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 45 по номерацията на комисията, който съответства на § 52 по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова: § 53 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53, който става § 46, със следната редакция:
„§ 46. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 се създава буква „г”:
„г) от 2017 г. – 7 на сто”.
2. В ал. 3:
„а) в т. 1 след думите „2,2 на сто” се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2017 г. – 2,8 на сто”;
б) в т. 2 след думите „2,8 на сто” се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2017 г. – 4,2 на сто”.
3. В ал. 6 думите „и § 9, ал. 2 и 3” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предложението на вносителя в този текст всъщност води до увеличаване с 2% на допълнителното задължително пенсионно осигуряване – от 5% на 7% от 2017 г. Това ще доведе до увеличаване приходите в пенсионните дружества.
С това предложение се гарантира фактически увеличаване вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в което няма нищо лошо. Забележете, че тук не се споменава нищо за това какво се случва във фонд „Пенсии”, тоест какво се случва в солидарния стълб на фонд „Пенсии”. Ако солидарният стълб се увеличава също с 2% – добре! Но всъщност никъде не се казва, че солидарният стълб се увеличава с 2% и оттам тези 2% се прехвърлят в допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Колеги, на практика това означава намаляване на пенсиите след това. Аз ще бъда съвсем точна, защото увеличаването на вноските за универсалните пенсионни фондове ще се реализира за сметка на фонд „Пенсии”, а това пряко ще рефлектира върху вноските на лицата във фонд „Пенсии” и техния индивидуален коефициент – тук става въпрос за индивидуалния коефициент и те всъщност ще получат по-ниски пенсии.
В тази връзка искам да ви припомня чл. 127, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, според който: „Индивидуалният коефициент на лицата, получили право на пенсия от държавното обществено осигуряване и осигурени по универсалните пенсионни фондове, се намалява със съотношението между вноската на универсалния пенсионен фонд и вноската във фонд „Пенсии”. Фактически според разчети на експерти с около 40% ще бъдат по-ниски пенсиите, които ще получават след това хората.
Колеги, настоятелно ви моля много сериозно още веднъж да се помисли по този текст. Ще увеличим ли вноската във фонд „Пенсии” с 2-процентни пункта и оттам да увеличим вноската във втория стълб за допълнително задължително пенсионно осигуряване? Ако не, ние предрешаваме едни по-ниски пенсии на хората след това.
Затова нашето предложение е този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова за отхвърляне на § 53, което комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 12, против 64, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя за § 53, в нова редакция на § 51 по доклада, който става § 46, съгласно преномерацията, извършена в залата.
Гласуваме § 46 в редакцията по доклада за § 51.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 54 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – § 54 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 64, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 54, който става § 47.
Гласували 90 народни представители: за 72-ма, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 55 има предложение на народните представители Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 55 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 55 по вносител.
Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 56 има предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Хасан Адемов – точки 2 и 4 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Михаил Михайлов:
„1. В т. 1, буква „г”, текстът „ал. 4 се отменя” се заменя с „в ал. 5 думите „До 31 декември 2006 г.” се заменят с „До 31 декември 2014 г.”.”
2. Точка 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова:
„1. Точки 2 и 3 да отпаднат.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. До 31 декември 2010 г. включително максималният размер на получаваните една или повече от една пенсии, без добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната календарна година, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 48 със следната редакция:
„§ 48. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„1. В § 4:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.”
б) в ал. 2 думите „До 31 декември 2010 г.” се заменят с „До 31 декември 2014 г.”;
в) в ал. 3 думите „ако отговарят на условията по ал. 2” се заменят с „ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3”;
г) алинея 4 се отменя.
2. Създава се § 4а:
„§ 4а. (1) Средствата по индивидуалните партиди, налични към 1 януари 2011 г., на жените, родени от 1 януари 1955 г. До 31 декември 1959 г. включително, и мъжете, родени от 1 януари 1952 г. до 31 декември 1959 г. включително, които до 31 декември 2010 г. са осигурени в професионален пенсионен фонд, се прехвърлят във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване.
(2) До 31 януари 2011 г. Комисията за финансов надзор представя на министъра на финансите, на управителя на Националния осигурителен институт и на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за наличните средства по индивидуалните партиди на лицата по ал. 1 към 31 декември 2010 г.
(3) Преди изготвянето на информацията по ал. 2 управителят на Националния осигурителен институт предоставя на Комисията за финансов надзор и на пенсионно-осигурителните дружества данни за лицата по ал. 1:
1. работещи при условията на първа или втора категория труд към 31 декември 2010 г.;
2. починали до 31 декември 2010 г.
(4) Средствата по индивидуалните партиди на лицата по ал. 1, с изключение на починалите, се прехвърлят във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване до 31 март 2011 г.
(5) Внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд за лицата по ал. 1 се превеждат от Националната агенция за приходите във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване.
(6) В случай че лицата по ал. 1 се пенсионират при условията на чл. 68, имат право да получат еднократно от Националния осигурителен институт прехвърлените средства от професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени към 31 декември 2010 г., и постъпилите след тази дата осигурителни вноски за тях във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване в размерите по чл. 157, ал. 1, т. 2 в 6-месечен срок след подаване на заявлението.
(7) При смърт на лица по ал. 1, които не са упражнили правото си на пенсия по § 4, техните наследници – преживял съпруг, низходящи или възходящи, имат право да получат еднократно от Националния осигурителен институт прехвърлените средства от професионалния пенсионен фонд, в който е бил осигурен техният наследодател към 31 декември 2010 г., и постъпилите след тази дата осигурителни вноски за него във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване в размерите по чл. 157, ал. 1, т. 2 в 6-месечен срок след подаване на заявлението.
(8) Към 31 март 2011 г. и към началото на всяка следваща календарна година Националният осигурителен институт заделя прогнозния размер на необходимите средства за изплащане на сумите по ал. 6 и 7.
(9) От 1 януари 2011 г. се закриват индивидуалните партиди в професионални пенсионни фондове за лицата по ал. 1.
(10) Към 31 декември 2010 г. се прекратяват започналите процедури по избор или промяна на участието и прехвърлянето на средства от един в друг професионален пенсионен фонд на лицата по ал. 1.
(11) Жените, родени преди 1 януари 1955 г., и мъжете, родени преди 1 януари 1952 г., и лицата, родени след 31 декември 1959 г., осигурени в професионални пенсионни фондове, могат да се пенсионират при условията на § 4 до 31 декември 2014 г. включително като средствата по техните индивидуални партиди се прехвърлят във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване.”.
3. В § 5:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. – 25 години за жените и 30 години за мъжете;
2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.”;
б) в ал. 4, изречение първо думите „учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените” се заменят с „изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж”.
4. В § 6, ал. 1 думите „31 декември 2011 г.” се заменят с „31 декември 2013 г.”, а думата „предходната” се заменя със „съответната”.
5. В § 9:
а) алинеи 2, 3, 4 и 5 се отменят;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) При смърт на лицето преди изтичане на срока на плана за разсрочено плащане по отменената ал. 4, т. 2 остатъкът от дължимите вноски не се събира от наследниците му. Ако се отпусне наследствена пенсия, се зачита за осигурителен стаж само времето, за което са внесени осигурителни вноски по плана за разсрочено плащане.”
в) алинеи 7, 8 и 9 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Аз правя предложение в § 53 по вносител да отпаднат т. 2 и т. 4. За какво точно става въпрос? Това е текстът, с който средствата от индивидуалните партиди на професионалните пенсионни фондове на работещи от първа и втора категория, се прехвърлят в солидарния първи стълб. Това е текстът, в който са разписани правилата, по които да се случи това нещо.
Уважаеми колеги, ние не смятаме, че това прехвърляне решава проблема сега. С този текст на практика се отлага решението на проблема за следващите години и по никакъв случай не може да се каже, че решаваме проблема на категорийните работници изобщо, защото солидарният стълб не е управляващо дружество. Солидарният стълб при всички положения ще използва средствата от индивидуалните партиди на хората, на категорийните работници, за регулярните плащания. Затова ние не смятаме, че така разписаните текстове могат да решат въпроса, и предлагаме т. 2, която създава § 4а, да отпадне.
Имаше много тежки дискусии по този въпрос, така че едва ли е необходимо повече да влизаме в подробности.
Другото предложение е: да отпадне т. 4. Точка 4 е тази, която казва, че таванът на пенсиите, вместо да отпадне от 1 януари 2011 г., отпада от 1 януари 2014 г. – отлага се с 3 г.
Уважаеми колеги, за да бъдем коректни, трябва да заявим, че става въпрос за 47 хиляди български пенсионери, които съгласно своя осигурителен принос имат право да получат пенсия над тези 700 лв., които в момента са размера на максималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При положение че искаме във философията на пенсионната реформа да заложим връзката между осигурителния принос и размера на пенсията, който се получава след това, няма как да оставим този таван. Аз знам, че това е свързано с финансов ресурс, знам, че за 1 г. са необходими някъде около 90 млн. лв., но все пак дискусията по този въпрос, за да не демотивираме хората да се осигуряват върху реалните си доходи, този въпрос все някога трябва да бъде решен. Според мен решаването на този въпрос през 2014 г. е достатъчно късно време и затова предлагаме този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Доктор Костов искаше думата, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпреки огромния брой промени в КСО има немалко текстове, които не са добре прецизирани и трудно разбираеми, но може би това се дължи именно на многото поправки.
Искам да насоча вниманието Ви към един текст от § 4, този на ал. 5, който е със срок на действие до 31 декември.
Алинея 5, от § 4 урежда придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, които работят в условията на първа категория – на чл. 104, ал. 3, по-точно, и на които е отпусната пенсия за трудова злополука или професионално заболяване. Както казах, срокът на действие на този текст е до 31.12.2006 г., и вероятно от четири години той не се прилага. В комисията представителите на НОИ не внесоха яснота по това.
Нашето предложение в § 56, т. 1, буква „г” от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, текстът „ал. 4 се отменя” да бъде заменен с: в ал. 5 думите „до 31 декември 2006 г.” се заменят с „до 31 декември 2014 г.”.
Запазването на ал. 4 е задължително условие за второто наше предложение – против създаването на § 4а. С него е свързано и голямото ни разминаване с ГЕРБ. Прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на осигурени в професионалните пенсионни фондове във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване ние от Синята коалиция определяме като национализация, защото тези средства са тяхна собственост. Приемаме го като посегателство срещу правата на гражданите да притежават собственост, като един противоконституционен акт. Ако тези средства не са тяхна собственост, осигурените биха ли могли, при определени условия, да се разпореждат с тях? Би ли могло тези средства да се унаследяват – нещо, което е съвсем различно от отпускане на наследствена пенсия, както ми бе опонирано в комисията, а и защо пенсионните осигурителни дружества сключват договори с осигурените за разкриване на персонални техни партиди?
Привежданите доводи срещу нашето твърдение са несъстоятелни, като този, че натрупаните средства в индивидуалните партиди не са собственост на осигурените, защото вноските се правят от работодателите, или предложението за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуални партиди е на пенсионните осигурителни дружества. Покрай всичко друго, това е и незаконосъобразно с оглед договорните отношения на дружествата с осигурените.
Параграф 4а също така не дава отговор на въпроса: какво се случва с парите на осигурените, които до 31 декември 2014 г. не са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране или не са изпълнили условията за него?
В заключение искам да подчертая, че ние не сме против изплащането на ранните пенсии от фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване поради недостига на средства в професионалните пенсионни фондове. Но какво пречи при придобиване на ранна пенсия да бъдат прехвърляни средствата от съответната индивидуална партида?
А що се отнася до недостатъчните средства, натрупани в професионалните пенсионни фондове, със сигурност причините не са една и две и те трябва неотложно и задълбочено да се анализират и отстранят, защото в противен случай, достатъчно средства не ще има и много, много години след 2015 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата има Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Държавата реши личните партиди на хора в професионалните пенсионни фондове да бъдат прехвърлени в НОИ, силово от страна на правителството, със закон. Ние казваме, че това е национализация, кабинетът казва, че не е национализация, то е нещо друго, всъщност не знам какво казват, че е точно.
Затова прегледах европейската преса, защото в България има две тези. Ние казваме: не го правете – национализация е. Правителството казва: не, не това всъщност е нещо много хубаво. Какво пише в европейската преса. Гледам „Юроактив” – сайтът, който е показателен за тенденциите и мненията в Европейския съюз, те пишат така: Унгария и България правят национализация. Това пише европейската преса. Тогава какво се оказва?! Не може да скриете от разумните хора в Европейския съюз какво става в България. Това си е парекселанс типичен пример на национализация.
Какво ви предлагаме от Синята коалиция? Много интелигентно решение. Вие казвате – това, което правим, е в полза на хората. Не могат да получат достатъчно високи пенсии – помагате им, с това казвате, че им помагате, било добро за тях. Ако вие сте прави и това, което се случва, е добро за хората, на които им взимате индивидуалните партиди, дайте им право те сами да го направят. Тоест всеки категориен работник плюс лична партида в професионален фонд да може да си премести сам парите в НОИ. Казвате, че там е по-хубаво, казвате му условията, той си ги взима сам и си ги премества. Дайте му тази възможност. Вие казвате – не, не искаме така, не искаме хората да решават, искаме държавата с принуда на всички да им ги вземе и да ги премести. Защо?! Нали било хубаво за работниците! Като е толкова хубаво за работниците, защо не им дадете възможност сами да си ги преместят и просто да ги убедите. Казвате: даваме срок до края на тази година, за 2011 г. става въпрос, който желае да се премести от частния фонд в НОИ и да видим тогава – хората да решават. Това е идеята в една пазарна икономика. Дава се свобода и власт на хората.
Какви са рисковете оттук нататък? Като четох внимателно „Юроактив”... Имайте предвид следното нещо, в Унгария вече стана голям скандал, защото там професионалните фондове, за разлика от България, си потърсиха правата пред Европейската комисия. За мен се нарушават основните правила на свободна конкуренция на европейския единен пазар. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Ще има последствия, не се лъжете!
Най-малкото, което със сигурност ще се случи – вече оттук нататък всеки инвеститор ще знае за България, че в тази страна има национализация и в утрешния ден има опасност нещо друго да бъде национализирано. Никога не можем да сме сигурни какво ще бъде то. Може, примерно, някой да реши да се национализират няколко телевизии, които не се справят както трябва, да станат примерно държавни и да бъдат окрупнени в една телевизия, някой може това да реши утре. Тръгнеш ли по посоката на национализацията, тази врата отвориш ли я, оттук нататък всички смятат за теб – България и Унгария стават нарицателни в Европейския съюз, че вече всичко е възможно да бъде национализирано.
Гледахме и програмата на ГЕРБ отпреди изборите. Там думата „национализация” я няма по никакъв повод и за нищо. Няма такова нещо.
Вижте в програмата на „Атака”, разбира се, там за много теми и в много области е предвидена национализация. Това е основна идея на партията, тоест в някакъв смисъл хората могат да си гласуват „за” тук с чиста съвест, казали са си го преди изборите, че ще национализираме, и сега се случва, така че те със спокойствие и чиста съвест могат да гласуват. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Обаче при партия ГЕРБ, която казва, че е дясна партия, защитава частната собственост и правата на хората, вече е много странно това предложение.
Накрая, колеги, имам един много логичен въпрос към вас: по този начин решавате ли проблема на професионалните фондове, решавате ли проблема на тези хора?! Отговорът е категорично не. Единственото, което решавате, е, че за кратък период от време ще бъдат прехвърлени пари кеш от частни пенсионни фондове към НОИ. Краткосрочно това има някакво значение, в смисъл, ако има пари в НОИ за един кратък период от време, но дългосрочно така не им решавате проблемите.
Искам да цитирам в случая министър Трайков, който специално по този повод каза нещо умно – ако няма пари в частните пенсионни фондове за пенсия, те и да се прехвърлят в НОИ, пак няма да има пари за тези хора, нали така?! Ако няма пари на едното място, няма да има пари и на другото място – каза министър Трайков по този повод, и логично го е казал. Въпреки всичко, което чухте за тези месеци, вие не се отказвате.
Накрая искам да кажа следното нещо: в Синята коалиция сериозно обмисляме да сезираме Конституционния съд по този повод, защото ако не го направим днес, утре ще дойде друга национализация и какво ще правим тогава?!
Така че, колеги, проявете разум по този ключов въпрос за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, искам да използвам процедурната възможност в рамките на реплика да Ви задам един въпрос.
По принцип съм съгласен с по-голямата част от нещата, които казахте, но има ли някаква гаранция, че след като се национализират парите от професионалните пенсионни фондове, следващите, които ще бъдат национализирани, няма да бъдат универсалните пенсионни фондове, например, или няма да бъде Сребърният фонд?
Всички от тази трибуна да поискаме гаранция, че това няма да се случи, защото иначе тази система, която градихме с много усилия в продължение на 10 години, ще се срути тотално пред очите ни! (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за втора реплика, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Като се говори от името на дясното, трябва да се разбере какво е това дясно и кой е десен и кой ляв. Доколкото си спомням, най-важният принцип на дясното е да има капитализъм, и то конкурентоспособен, да има конкуренция на пазара.
„Атака” и в програмата си, и във всичките си изявления е казвала, че трябва да се национализират онези активи, които предизвикват само монопол и не могат да предизвикат конкуренция – това са електроразпределителните дружества, например, които по технологична причина не могат да предизвикат конкуренция в страна, каквато е България, а не да се национализират телевизии и всякакви глупости, да се приказва на ангро, както падне, само и само да се наклепа „Атака”.
Целесъобразността на одържавяването трябва да има своята икономическа логика. Има ли монопол, може да го одържавиш, защото той пак ще бъде монопол, само че държавен, и никой не е казал, че частният монопол е по-добър от държавния. Даже е обратното, както се знае от икономическата практика.
Второ, всичко, което предизвиква пряка конкуренция и тази конкуренция трябва да се поддържа постоянно, за да има наистина произвеждащ капитализъм в България, който да върви напред – това е конкуренцията. Няма ли конкуренция, тази работа няма как да стане.
Аз мисля, че спорът зацикли в такива казуси, които нямат особена стойност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, госпожо Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Димитров, обръщам се към Вас само за да Ви напомня, че всички текстове в § 4а – всичко това беше съгласувано и e част от националното споразумение. Вие в момента се обърнахте към залата с идеята хората да изразят волята си. Мисля, че на двата синдиката точно това им е работата и там защитаваха именно правата на хората.
Имам един въпрос към Вас: втори път в пленарната зала защитавате идеята да попитаме хората. Това е втори път. Аз наистина очаквах между първо и второ четене да формулирате тази Ваша идея и ние да я разгледаме в комисията. Вие не я формулирахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Започвам с професор Станилов. Аз Ви похвалих, господин Станилов, а Вие не ме разбрахте! Защото за мен „Атака” е последователна – предлага преди изборите национализация и си я прави след това! Така се прави, казва се на избирателите: ние тук ще национализираме и после отиваш и го правиш! Евала! Но ГЕРБ не са обещавали такива работи. Това е проблемът.
Следващият проблем, можем ли да дадем наистина гаранции, че утре някой няма да каже, че и универсалните пенсионни фондове, където има стотици хиляди българи, на някого и те не му харесват, че и там ще се прави национализация? (Реплика на народния представител Искра Фидосова.) Някой може ли да даде такава гаранция? Не може да има такава гаранция.
И знаете ли, колеги, мен ме боли най-много и ще ви кажа искрено следното нещо. (Реплики от ГЕРБ.) Ще ви кажа какво ме боли. (Реплика на народния представител Искра Фидосова.)
Не, госпожо Фидосова, интереси нямам. Боли ме за следното нещо: защо в Европейския съюз България заедно с Унгария трябва да бъде давана като пример, където има национализация? Защо трябва да сме пак поредният лош пример? Това ме боли мен, признавам го на всички. Защо трябва пак да бъдем давани като лош пример? Защо? Защо допускаме това нещо? (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Имаше още един въпрос от господин Станилов – че тук имало монопол. При професионалните фондове няма монопол, има избор и всеки човек решава! Монопол няма. Монополът е НОИ. Това е разходно-покривната система. Тя е монопол.
И знаете ли, колеги? Има следният много голям въпрос. Не се чудете защо догодина отново няма да има сериозен приток на инвестиции в България. Вие какво очаквате от тези хора? Да правим национализация в България и те въпреки това да идват в България?! Кой сериозен човек от вас вярва в това нещо?
Ще повторя още един аргумент. Министърът на финансите Дянков създаде в Световната банка системата за оценка на бизнес средата – дуинг бизнес, и първият му критерий е „права на собственост”. Самият той, където има нарушени права на собственост и национализация, е дал оценки „нули”. Самият Дянков в своята класация! Сега той е финансовият министър в това правителство и в България се прави национализация?!
Казвам това, защото е лошо за правителството, лошо е за Четиридесет и първото Народно събрание, лошо е за България. Това е, колеги! Няма никакви интереси, няма никакви други цели, каквито чувам от госпожа Фидосова.
Има друго нещо. Това е лошо за всички нас! Разберете едно – вече оттук нататък между инвеститорите по целия свят ще се говори за България и Унгария по един и същи начин, че в тези две страни се посяга на частната собственост и се национализира. Това е големият проблем.
Колкото до дамата, която си признавам, че не познавам, която направи реплика, ние сме предложили този текст въобще да отпадне. Това е позицията на Синята коалиция. Искаме този текст въобще да го няма. За нас това е най-правилното.
Ако вие вярвате, ако някой от вас вярва, че така помагате на хората, защото между вас може да има и такива хора, откъде да знам – ако вие вярвате в това, дайте възможност хората сами да се преместят, сами да отидат от професионалния фонд към НОИ. Дайте възможност те сами да вземат това решение. В момента вие насила решавате вместо хиляди хора. Това е положението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Димитров, ядосвате се много по този въпрос, не се ядосвайте! Искам да Ви подкрепя!
Моля ви, колеги, не спекулирайте, че е постигнат консенсус между работодатели, синдикати и правителство. Не затваряйте тези важни въпроси само в тези органи. Защото всички тези въпроси, поставени в § 56, не са коментирани въобще с българските граждани, включително със структурите на синдикати и работодатели на много места в страната.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кажете къде Ви боли!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Госпожо Фидосова, не ме прекъсвайте! Аз не Ви прекъсвам, Вие като говорите.
Това са неща, които трябва да се обсъждат, да се говорят на висок тон.
Някой се изказва от любов към изказването, че това е лява или дясна политика, всъщност ние сме против прехвърлянето на осигурителни права по начина, по който се прави в този случай. Може би ще трябва да кажете, че лявата партия трябва да е за приватизация. Не! Има принципи! Има принципи, на базата на които са поставени устоите на едни системи – едни системи, които се правят не за ден, за два, за месец или за едно правителство. А това са системи, които се правят за 30-40-50 години напред, за поколения. Затова ние също не приемаме този подход и този начин на разсъждение и така, приети „на коляно”, извинете, текстове.
Искам да кажа няколко думи. Промените в законопроекта, които ни се предлагат, де факто са насочени към разширяване на осигурителната основа и на хората, които ще се осигуряват, и рестрикции към осигурителните плащания и към намаляване на пенсиите.
Искам да кажа категорично от тази трибуна, че Коалиция за България е категорична за отпадане тавана на пенсиите от 1 януари 2011 г. Колеги, три години поред стои максималният осигурителен доход на 2 хил. лв. и на 35% от него се изчислява максималната пенсия. Предвиждате една демотивация, чак от 1 януари 2014 г., за хората с високи доходи.
Искам категорично да кажа, че ние държим на нашето предложение. Тъй като бяха казани много неща в подкрепа на тезите, които и ние сме застъпили, не подкрепяме логиката на внесените текстове. Те не удовлетвориха нито пенсионните фондове, защото пенсионните фондове в залата могат да казват едно, но навън коментират съвършено друго. Те не удовлетвориха нито Националната агенция за приходите, те няма да удовлетворят въобще българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Госпожо Ангелова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя едно предложение. Предлагаме ал. 9 на § 4а да се замени с предложения текст на вносителя по § 4а, ал. 10, а именно ал. 9 да стане: „От датата на прехвърлянето на средствата на лицата по ал. 1 във Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване по силата на закона да се прекратяват правоотношенията им с пенсионно осигурителното дружество, управляващо професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени, и от същата дата да се закриват техните...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Ангелова, извинявайте, но Вие четете предложение, което трябва писмено да представите.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, ето, ще го представя. (Представя на председателя текста на предложението.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Моля Ви да дадете почивка, за да се събере комисията!
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР СТОЙНЕВ: Това е ново предложение.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ние предлагаме ал. 9 на § 4а да си остане по вносител, но по вносител, поради отмяна на една алинея, е ал. 10.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР СТОЙНЕВ: Алинея 10 е по вносител.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Алинея 10 по вносител да стане ал. 9 на § 4а, тъй като там текстът е по-пълен и по-детайлно се уреждат всички последици от прехвърлянето на средствата на лицата по § 4а, ал. 1 във Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. (Реплики от КБ.)
Предлагаме ал. 9 на § 4а да се замени с ал. 10 на § 4а по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма замяна! Алинея 9 трябва да отпадне и примерно ал. 10 да стане ал. 9. Няма замяна, госпожо! (Реплики.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Не, не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: А какво става с ал. 10? (Шум и реплики.)
Моля, уточнете текста и го предложете както трябва, за да може да се гласува в залата! Благодаря.
Почивка 15 минути!
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, продължаваме.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам по § 4а, ал. 9 текстът, приет от комисията, вместо: „от 1 януари 2011 г. се закриват индивидуалните партиди в професионалните пенсионни фондове за лицата по ал. 1” да се замени с: „от датата на прехвърлянето на средствата на лицата по ал. 1 във фонд „Пенсии” от държавното обществено осигуряване по силата на закона се прекратяват правоотношенията им с пенсионно-осигурителното дружество, управляващо професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени, и от същата дата се закриват техните индивидуални партиди”.
Този текст е по-пълен и по-ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Прочетеният току-що текст категорично показва какъв вид нарушение на правата на собственост се извършва. Може да се преотстъпи право на ползване, може да се преотстъпи право на управление на собственост, може да се преотстъпят полезните свойства, придобивани от собствеността, но не може да се отстъпи правото на разпореждане. Който не разбира това, просто изобщо не разбира икономическото съдържание на понятието „собственост”. Това е сърцевината на нарушението, което вие извършвате.
Едни пари, които се намират на определено място по волята и по договор между две страни, не могат да бъдат извадени оттам и да бъдат базирани на друго място въпреки волята на двете страни – тази, която е оставила парите, и тази, която ги управлява. Това отношение не може да се прекъсне с акт на Народното събрание, без да се наруши Конституцията на Република България! Това правите в момента, но то няма да мине пред Конституционния съд.
Категорично заявявам, че ще настоявам Синята коалиция да атакува този текст, защото това е ограничаване, ощетяване на правото на собственост. Текстът, който току-що прочетохте, показва как грубо се влиза във взаимоотношения между двете страни. Как вие, в качеството си на кой, за кого се мислите, за да влезете във взаимоотношенията между пенсионните фондове и притежателите на партиди, за да кажете какви да са отношенията помежду им?! Според мен вие просто не знаете къде се намирате, не знаете каква е ролята на законодателя в Република България. Не знаете, че законодателят законодателства в рамките на Конституцията на страната и не може да прехвърля права, да променя законите, защото Конституцията защитава определени права, в частност, защитава отношения между такива субекти. Те са неприкосновени.
Обръщам се към пенсионните фондове с ясния съвет: да не използват това разпореждане на закона и да се обърнат към съда, тъй като Конституцията има пряко действие. Понеже Конституцията има пряко действие, съдът ще уважи претенциите им да не могат да се развалят договорите им с притежателите на партиди и няма да одобри тази операция. Съвършено ясно се обръщам към пенсионните фондове да извършат това нещо и да не се подчинят на този закон, защото този закон е противоконституционен. След това да изчакат решението на Конституционния съд, тъй като това не решава по никакъв начин проблема.
Понеже това въобще не решава проблема, а замъглява, скрива проблема, вкарва държавата в отношения, които не са нейна работа – това, че някой не е внасял вноските, е съвършено друг въпрос. Кои сте вие, за да заставате на мястото на този, който не се е издължил към работниците си, който не им е внасял вноските в професионалния пенсионен фонд, за да компенсирате неговата безотговорност?! За какво мислите, че е Народното събрание? Това означава покриване на задължения на частно лице – това е забранено. Това е държава. Държавата отива и застава в задълженията на нередовния – как може да се направи такова нещо, без да се нарушават принципите, върху които е изградена тази държава?!
Двадесет години тук е съградено нещо. Вие въобще не знаете какво е съградено и сте тръгнали буквално през просото. Това не може да бъде толерирано. Това по никакъв начин не може да бъде търпяно. Това трябва да бъде спряно, защото вие ще отидете много далече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Димитров, господин Костов! Искам още веднъж, тъй като най-малко от месец и половина слушаме тези думи за национализация, и сега – заплахите за Конституционен съд, да обясня още веднъж. Както вие казахте, народните представители трябва да знаят какво гласуват.
Преди десет години законодателят насърчи капиталовите схеми, като създаде втори стълб на пенсионната система, а именно универсалните пенсионни фондове за родените след 31 декември 1959 г. и те задължително се осигуряват там. Когато дойде време те да се пенсионират – най-рано след 15 години, ще имат натрупани по партидите си в разстояние на 25 години толкова средства, които да им дадат възможност за допълнителна пенсия. Забележете, допълнителна пенсия към държавното обществено осигуряване.
Господин Костов, преди десет години законодателят създаде и доброволните пенсионни фондове, в които хората имат възможност да се осигуряват допълнително – това е така нареченият трети стълб.
За съжаление, законодателят създаде един хибрид преди десет години, който се казва професионални пенсионни фондове за работещите първа и втора категория труд. Десет години вече работодателите осигуряват хората в професионалните пенсионни фондове за работещите в първа и втора категория труд. Тъй като тези фондове от 1 януари следващата година трябваше да плащат пенсии на хората, които са се осигурявали там, самите те дойдоха в Министерския съвет и пред работодателите и синдикатите заявиха: „Искаме режима, който предлагаме в момента, защото от 1 януари няма да имаме възможност да плащаме дори и при идеалния случай”, господин Костов, в който един работодател е осигурявал върху реалния размер на заплата непрекъснато през тези десет години своя работник и служител, тогава те ще получат 30-40% от пенсията, която получават в момента от държавното обществено осигуряване.
Именно за да не се накърнят интересите на тези, които им предстои да се пенсионират през следващите четири години от професионалните пенсионни фондове, именно поради тази причина предприемаме тези действия. От 1 януари 2015 г. професионалните фондове ще си плащат пенсиите на хората, които са първа и втора категория труд.
И понеже чух преди малко господин Димитров да казва за брожения в комисията и т.н., две неща, господин Димитров – в понеделник пред Съвета на министрите на труда представих пенсионната реформа на България със сключеното споразумение между синдикати, работодатели и правителство. И беше дадена една изключително висока оценка.
И нещо второ – когато говорите за това, че ще давате на Конституционния съд нещо, искам да ви прочета мнението по този въпрос на комисаря по социалната политика Андор: „Когато вноските към задължителната капиталова схема се прекъсват, титулярите на пенсионни сметки би трябвало да се компенсират, така че техните бъдещи пенсии да не бъдат ощетени.”
Ние точно това правим – да защитим интересите на тези хора, които работят първа и втора категория труд, да получат едни нормални пенсии, като добавяме от държавното обществено осигуряване, да защитим в максимална степен техните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Костов, за лично обяснение.
ИВАН КОСТОВ (СК): Вижте, господин Младенов – този аргумент, че „Подкрепа” се е съгласила, и социалните партньори, въобще не го използвайте в тази зала. Защото навремето с Отечествения фронт е извършена национализацията и конфискацията на имуществата и със съгласието на синдикатите. Вие въобще не трябва да давате такъв пример тук, пред политическите представители. Това какво сте се разбрали, вие там сте се разбрали. Това не е аргумент в тази зала, това трябва да го забравите. Никакъв аргумент не е.
А това, дето някакъв европейски комисар нещо разбрал недоразбрал, някакви прекъснати вноски и прочие, това въобще не касае въпроса.
И аз се удивлявам – Вие сте министър и не можете да разберете разликата между прекъсната вноска и наличност в партида, която е собственост на човека. Това е имущество, това не е прекъсната вноска. Това ли трябва да Ви се обяснява от трибуната? Този човек има партида. В тази партида има пари. Тези пари не могат да се пипат без негово съгласие и не може никой да се разпорежда с тях.
Това, дето казвате, че Вие влизате като Дядо Коледа, за да им плащате пенсиите: кога Ви избрахме ние Вас за Дядо Коледа? Кога избрахме правителството за Дядо Коледа? Ние сме ви избрали да управлявате страната съобразно принципите, съобразно Конституцията и законите на страната. Как така, като няма, вие ще давате? Откъде ще взимате, за да давате? От кого взимате, за да давате?
Аз просто се удивлявам в каква степен министър може да прави такива брутални грешки в едно изказване от 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Думата за изказване поиска госпожа Христина Митрева – управител на НОИ.
Госпожо Митрева, заповядайте.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да кажа, че и до момента – от 2000 до 31 декември 2010 г., по § 4 така, както е разписан, с партидите на лицата, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване и са имали вноски в професионални фондове, за този период са се пенсионирали 47 хил. лица, за които са изплатени около 500 млн. лв. за пенсии, а по техните партиди са постъпили около 100 млн. лв. от вноски. И до момента този параграф не е обявен за противоконституционен. Така че тези лица, без да протестират, без да дават нормата като противоконституционна, са се съгласили парите от партидите да се преотстъпят в държавното обществено осигуряване и да получат пенсия, стажът, примерно да е от 3 за 5 години или от 1 за 3 години, и да получават пенсии от държавното обществено осигуряване. Така че разпоредбата е конституционна, действаща и се предлага да се удължи нейното действие до 31 декември 2014 г. Това е първото нещо.
Второ – дали това, което сега се предлага, е най-доброто. Искам да кажа, че това е най-обсъжданият параграф и най-обсъжданата норма, откакто започнаха да се обсъждат всички въпроси, свързани с промени в Кодекса за социално осигуряване. Може би знаете, че в края на краищата една немалка част от засегнатите хора ще бъдат точно миньори, металурзи и т.н., където преструктурирането на икономиката още не е завършило, но така или иначе отново пенсионната система поема всички негативи на тези структурни, незавършили реформи.
Само за 7% от категорийните работници има пълен период на осигуряване в професионалните фондове. Откъде ще се плащат парите за пенсии на тези хора? Първо, вноските им се прехвърлят и партидите се закриват, защото тези хора ще получават пенсия от държавното обществено осигуряване, и то много по-висока пенсия, отколкото от професионалните фондове. Ако те не получат пенсия и не се възползват от нормата, техните пари така, както е записано, ще бъдат възстановени – както събраните към 31 декември и прехвърлени от партидите им средства, така и вноските, които ще постъпват за тях за периода 2011-2014 г. Това е много ясно записано.
Второ, наследяване. Там е записано, че при смърт на осигуреното лице отново натрупаните средства, които са дошли от партидата му в държавното обществено осигуряване към 31 декември 2010 г., и постъпилите вноски след този период ще бъдат върнати на наследниците. Така че ние нищо не национализираме. Всичко това ще бъде възстановено на лицата.
Трето, професионалните фондове предложиха една голяма част от текстовете. Прочетете § 4а. Тези текстове са разписани много ясно. Освен това, самите професионални фондове, когато се събрахме и когато се видя, че ако те трябва да започнат да плащат пенсия от 1 януари 2011 г., както каза министър Младенов, в най-добрия случай при 2000 лв. осигурителен доход, при 10-годишен период на осигуряване, ранната пенсия за осем години може да бъде 267 лв. Можем да ви предоставим това като справка.
Докато от държавното обществено осигуряване те ще получават около 600-700 лв. пенсия, когато са се осигурявали на такъв доход.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Когато се преобразува стажът обаче.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Да, и има преобразуване на стажа.
И не на последно място искам да кажа, че за нас е много по-лесно тази норма да не бъде приета от гледна точка на Националния осигурителен институт, но ние сме институция, която трябва да защитава правата на хората, защото ние изпълняваме политиката на правителството. Тези хора ще отидат в Министерството на труда и социалната политика, ще дойдат в Националния осигурителен институт и ще кажат: може ли да се живее с 30 лв. пенсия или със 70 лв. пенсия, каквото се получава към момента? И кой ще бъде виновен? Разбира се, нито работодателите, нито някой друг, ще бъде виновна държавата и осигурителният институт. Ето това нещо ние не искаме да позволим. Както искате го наричайте.
И само едно нещо искам да кажа: аз бих приела такава национализация – моят двустаен панелен апартамент в „Надежда” да бъде сменен с един четиристаен апартамент в центъра на София. Дай Боже и на мен така да ми национализират панелния двустаен апартамент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Никой няма да чуе тези разумни съображения, разбира се, но в тази зала преди малко Иван Костов направи наистина нещо брутално – нещо, което никога не е правено в тази зала от самото начало на прехода. Мисля, че не го забелязахте.
В тази зала са критикувани много закони, много пъти дори се е заплашвало мнозинството, когато ги е приемало, че този закон бил толкова лош, виждате ли, ще дойде време и друго мнозинство ще го отмени. Но Иван Костов, колеги, преди малко тук открито заяви и призова. Какво призова? Бойкот към закона, да не се изпълни законът, да не се спази законът. Бойкот към някои – пенсионните фондове, тези, които са техните ръководители, да не изпълнят закона. Такова нещо до този момент в 20-годишната история на прехода не е правено. Никой не е призовавал към неспазване на установения конституционен ред, тоест за бунт. Това буквално е бунт, призив, да не се спазва законът. Никой не си го е позволявал, пак повтарям. Ако някой си спомни такъв случай, някой да е призовавал да не се спази законът, който ще бъде гласуван тук, хубав или лош, просто нека да го каже.
Това сочи, че така наречените сини просто истеризират. Досега не е имало – тази година и половина, откакто работи Четиридесет и първото Народно събрание – такава реакция. Не е имало просто такова скачане „против”.
И това защо е? Обяснявате си го. Защото някои хора от така наречената Синя коалиция имат лични интереси във връзка с това, което става.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Кой? Кажи кой!
ПАВЕЛ ШОПОВ: То е ясно кой.
Ако се върнем назад, ще стане ясно откъде дойде проблемът. Тези така наречени частни пенсионни фондове, ...
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Даже не знаеш как се казват!
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... а те не са частни, разбира се, защото нищо частно няма в тях – това е една от взаимните големи лъжи, че тези фондове били частни.
Оттук идва лъжливата приказка за национализация, която глупаво Мартин Димитров сто пъти повтори. По подобие, както преди това се повтаряше от лявата страна в един друг подобен случай – чисто психологически да се насади грешното впечатление тогава за така наречените извънредни съдилища, които бяха специализирани съдилища, сега се говори за частни пенсионни фондове.
Те са обществени фондове и тук се разбра каква е тяхната роля. Тези фондове бяха създадени по време на тяхното управление, за да могат едни пари, за които се вмени със закон да се дадат, целево да се дадат на строго определени хора, не се знаят и кои. Може да се предполага от тази реакция кои са тези хора и с кого са свързани. Ето, това е цялата работа.
Тези пари потънаха там, а това са стотици милиони и милиарди – пари, които не се знае къде са: в страната ли са, в чужбина ли са, в какво са вложени, вложени ли са изобщо, източени ли са, отнесени ли са.
Констатацията обаче е ясна за всички – че тази схема лошо работи за обществото. Тук много пъти се каза от Мартин Димитров – това било лошо. Лошо е, да, наистина е лошо за обществото. Но всъщност то е добре за някои хора, които много добре знаят каква е цялата тази далавера.
И не ни давайте примера с Унгария! Унгария ни я давахте по-рано за пример като нещо най-възвишено, най-прекрасно, която трябва да следваме, и ще цъфнем, и ще вържем. Сега сте против това, което ставало в Унгария. Дори унгарците се осъзнаха – може би най-либералните от бившите социалистически страни, и го направиха. И правилно са го направили. Моделът е един и същ, защото той е заимстван. Тук цялата тази далавера явно е взета оттам като пример. По-рано от нас са се усетили за какво става дума и се поправят.
Ние поправяме тази голяма грешка, тази голяма далавера в момента – затова е тази реакция от страна на така наречените сини, които не са никакви сини, а са посинели червени боклуци, както се казваше в началото на прехода. (Оживление и възгласи: „Еее!” от залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, моля да овладяваме емоциите си в залата! Обръщам Ви внимание за речника, който държите!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук се вижда обратната връзка – отляво ги подкрепят. Тук се вижда чудесно топлата връзка, която не е отсега, не е от това Народно събрание, а е от много отдавна. Тя е фундаментална връзка между едните и другите, които си подават топката и се менкат. В една ситуация едните подкрепят другите, а те пък – първите. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече, господин Шопов. Благодаря Ви.
Да изчерпим репликите и след това – личните обяснения.
Реплика – господин Адемов. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Моля Ви, не се обаждайте от място! Ако имате нещо, застанете на трибуната и го заявете пред микрофона!
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Уважаеми господин Шопов, Вашата логика е тотално сбъркана, защото Вие никога не можете да разберете смисъла и философията на законодателството. Не можете да разберете, че пенсионното дружество и пенсионните фондове са отделни юридически лица и това е ясно записано в законодателството. Не можете да разберете никога, че от професионалните пенсионни фондове, от универсалните, от доброволните не може да се краде, че там не може да има лобизъм, уважаеми господин Шопов! Така е направено законодателството!
На следващо място, в името на коректността от тази трибуна трябва да заявим нещо много важно – в професионалните пенсионни фондове за втора категория осигурителната вноска е със 7% повече, за първа категория – с 12% повече.
Но има нещо различно, което тук не беше казано – в солидарния фонд влизат още 3% за тази категория хора. Когато изчисляваме 500-те милиона, трябва да калкулираме и тази сума.
На следващо място, не е коректно да сравняваме пенсията, която се получава от професионалните пенсионни фондове, с пенсията, която се получава от солидарния стълб на държавното обществено осигуряване, по една много проста причина. Пенсията, която се получава от професионалните пенсионни фондове, се изчислява на базата на стаж от 10 години за първа категория и 15 години за втора категория. Докато при държавното обществено осигуряване изчисляването става след преобразуване на стажа по съответните формули.
Така че тук става въпрос за съвършено некоректно сравняване между едната и другата пенсия. Естествено е, че когато се преобразува стажът и когато този параметър е част от уравнението за получаване размера на пенсията, пенсията ще бъде по-голяма! Тези неща ако не си ги знаем и не ги кажем, няма да бъдем достатъчно коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Шопов? Няма да ползвате дуплика.
Лично обяснение – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Лесната възбудимост на отделни народни представители е известна в тази зала от много време. Има хора, които се разпалват много бързо и не могат да контролират езика си. Затова искам още един път да кажа точно какво съм казал.
Конституцията има пряко действие. Ако бъде атакуван член на закон пред Конституционния съд, хората, които имат отношение към уреждане на обществените отношения, както повелява този член от закона, могат да изчакат решението на Конституционния съд. Това ги призовавам да направят. Това е в рамките на техните конституционни права.
Това съм казал аз, а иначе, госпожо председател, мисля, че ще реагирате на невъздържаното поведение и използването на обидни квалификации от страна на Вашия заместник, защото противното ще създаде много лоша среда в залата.
Разбирам драмата на човек, който е твърдял, че се бори срещу комунизма и национализацията и който сега трябва да защитава национализацията и комунистически прийоми. Аз го разбирам това нещо.
Искам да декларирам освен това, че нямам никакви интереси в никакво пенсионно дружество. Нямам как да имам.
Нямам как да имам интереси по отношение на пенсионните фондове. Нямам пари, които да държа в пенсионен фонд. И по този начин нямам абсолютно никакво отношение – лично, чрез интерес към тази тема. Това, което си позволи да изкаже господинът преди мен, е чиста инсинуация и си остава за негова сметка. Но след като имате предвид моята декларация, моля Ви да го накажете в качеството си на председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, преди Вашето призоваване към подобна дейност от моя страна, стенограмата е факт, може да се чуе и от гласовия запис, че отправих напомняне към господин Шопов, какъвто е единственият ми възможен начин по нашия правилник да реагирам – да се въздържа от емоции и обиди в залата.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дискусията, колкото и да изглежда интересна, всъщност стана до голяма степен абсурдна. Чуваме тук от устата на достатъчно авторитетни представители на институциите как когато нещо се взема, всъщност се давало. Няма как да се случи подобно нещо. Няма как да се случи подобно нещо, когато се вземат средства от определени хора и се събират в един неопределен голям кюп, откъдето се плаща вече на всички. Просто абсурдна ситуация!
Бих искал да попитам и господин министъра, и госпожа Митрева: как става така, че само 150 милиона от тези, които са събрани в професионалните фондове, се прехвърлят в държавното обществено осигуряване? Защо толкова? Защо не 200, защо не 300, защо не 400?! Ако използваме логиката на госпожа Митрева, ако прехвърлим 500 милиона – 500 ли са събрани в професионалните фондове, всичките директно, то тогава тези 4-стайни апартаменти ще станат сигурно вили в Бояна. Защо не го направим така?
Не го правите така просто защото не сте наясно какво в момента искате да направите. Ако сте направили оценка и сте преценили, че системата на професионалното пенсионно осигуряване е тотално провалена, то вие сега трябва да излезете тук и да кажете: „Тази система се провали. Десетте години, през които работим по тази система, трябва да бъдат зачертани. Всичките тези пари ги прехвърляме в държавното обществено осигуряване. То си носи отговорността за първа и втора категория работници, които се осигуряват.” Вие обаче не го правите. Защо не го правите?! Коя е причината?!
Защото, господин министър, жалкото е, че Вие не решавате проблемите на пенсионната система. Вие не се опитвате да решите проблемите на тези работници, които се осигуряват в професионалните пенсионни фондове. Вие просто решавате един елементарен фискален проблем. Жалкото е, че Вие тук, министърът на социалната политика, се превръщате в говорител на министъра на финансите. Вие на практика решавате фискален проблем на бюджета – как той да намали със 150 милиона трансферите от държавния бюджет към държавния осигурителен институт. Жалкото е, че Вие правите това.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, когато става дума за такива важни въпроси като пенсионната система, то тези проблеми не могат да бъдат решавани ей така на крак просто защото някой се сетил, че сега не му достигат 150 милиона, и ще ги вземем сега оттук. Не става така! Ако искате да правите сериозна реформа в пенсионната система, то поне я подгответе, дайте аргументи, а не да ни принуждавате да ставаме съучастници на едно чиста проба престъпление и – хайде, да не използвам думата „национализация”, обобществяване на практика на частни средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За т. 2 или за т. 4?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, и за двете. Те са за т. 2 и за т. 4, с общо предложение на комисията. Не се подкрепят двете предложения.
Гласували 122 народни представители: за 41, против 73-ма, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 79, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 35, против 70, въздържали си 12.
Предложението не е прието.
Господин Димитров – прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, правя предложение за прегласуване със следните мотиви.
Госпожа Христина Митрева ми предостави анализ на „Блумбърг”, с опит да ме убеди в правотата на техните действия.
Но, госпожо Митрева, какво казва този анализ? Полша прави нещо друго. Полша прави това, което аз ви препоръчах: дава свобода на хората – тези, които искат, сами да отидат в така нареченото НОИ или разходно-покривна система. Това прави Полша, защото това, което Вие сте ми дали като анализ, казва точно това, а вие правите нещо различно. Вие казвате на хората: задължително, с административна принуда ви вземаме оттук и ви пращаме там, така че този анализ, който ми дадохте, всъщност подкрепя нашата теза.
И Ви моля много внимателно и детайлно, като един сериозен, отговорен човек, какъвто сте Вие, да видите, че това, което правите, го няма никъде другаде – само в България и Унгария от целия Европейски съюз. Няма други такива примери и това не е случайно, забележете, не е случайно.
Последно, препоръчвам на българския парламент да подходи отговорно, защото накрая ще ви кажа следното нещо: аз се опасявам, че след този акт на национализация ще трябва да минат много години, докато Европейският съюз забрави каква грешка е направила България. Много години ще трябва да им обясняваме, че всъщност това се е случило веднъж, че няма да има повече такива неща. Много години ще трябва да се обясняваме и много правителства ще трябва да се обясняват, колеги, за това, което правите днес. А ефектът от него е толкова малък, но белùте са толкова големи, че ви се чудя защо го правите. Да ви кажа честно, за да бъда искрен докрай, ако трябва да го аргументирате пред разумни хора, експерти, няма да може да го обясните.
Слушах и господин Младенов – не мога да го разбера. На господин Павел Шопов не се учудвам, него никой не може да го разбере, така че това не прави впечатление. (Оживление.) Но ви се чудя на акъла, честно ви казвам, колеги, защото ние сме в една лодка – това е лодката на България, имаме общ интерес. Ние пътуваме заедно. Това се лепи на името на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 38, против 63, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
По предложението на комисията постъпи предложение от народния представител госпожа Ангелова за нова редакция на ал. 9 в § 4а.
Припомням съдържанието на нейното предложение ал. 9 да се чете така: „От датата на прехвърлянето на средствата на лицата по ал. 1 във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване по силата на закона се прекратяват правоотношенията им с пенсионно-осигурителното дружество, управляващо професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени, и от същата дата се закриват техните индивидуални партиди.”
Подлагам на гласуване редакцията на ал. 9 на § 4а.
Гласували 114 народни представители: за 78, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За прегласуване – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, ще направя последен опит да обясня на колегите какво правят, използвайки онова с двустайната панелка и четиристайния апартамент.
Вижте, на 9 септември точно така е станало в София – дошли са хората, партизаните отнякъде, от колибите, и са влезли в апартаменти. Само че преди това тези апартаменти са ги взели от някой. Така че и вие нямате откъде да вземете четиристайния апартамент. Трябва да го вземете отнякъде. В случая го взимате от – знаете откъде – от общите ни пари!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Срив на солидарността.
ИВАН КОСТОВ: Това правите, разрушавайки принципа на солидарността. Всъщност правите точно това. Ето защо е национализация. Ето защо не може! Няма как вие да дадете на някой, който има двустаен – четиристаен. Не сте нито Господ, нито Дядо Коледа! Не сте такова нещо вие. Вие сте там, за да пазите едни принципи и аз затова се обръщам към колегите.
Правите нещо наистина абсурдно! Това трябва да бъде спряно и аз се надявам, че тук все още има здравомислещи хора, които знаят какво е ставало в тези 20 години, знаят каква държава сме изградили, с какви правила, с каква защита на собствеността и ще спрем това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване редакцията на ал. 9 по предложението на госпожа Ангелова.
Гласували 112 народни представители: за 74, против 38, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълния текст на § 56 по вносител, който става § 48 по доклада на комисията, с допълнение на приетото току-що решение за редакционна промяна в съдържанието на ал. 9.
Гласуваме § 48 в редакцията на комисията и приетото решение за редакцията на ал. 9 на § 4а.
Гласували 111 народни представители: за 74, против 37, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Моля, народните представители да влязат в залата.
Отново приканвам народните представители, които не са в залата, да се появят, защото продължаваме с второто четене и съответно гласуване.
Убедена съм, че в сградата има народни представители, нека да не се събираме чрез поименна проверка.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 57, който става § 49.
Гласували 74 народни представители: за 65, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Допълнителна разпоредба.”
Комисията не подкрепя наименованието на подразделението и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне наименованието на подразделението като „Допълнителна разпоредба.”
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82-ма, против 2-ма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 58 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – § 58 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става §50 със следната редакция:
„§ 50. В останалите текстове на кодекса думите „чл. 68, ал. 1-3” и „чл. 68, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 68, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 22, против 64, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 58 по вносител, който става § 50 по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби.” и § 59 по вносител, който става § 51, съгласно номерацията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграф 60 – предложение на народните представители Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хасан Адемов:
„В чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда се правят следните изменения:
1. Точка 10 се отменя.
2. Точка 10а се изменя така:
„10а. Когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 52, със следната редакция:
„§ 52. В Кодекса на труда се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 62:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) След срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда.”;
б) досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
2. В чл. 328, ал. 1, т. 10а се изменя така:
„10а. Когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това по същество, последното, е предложението на д-р Адемов?
Имате думата за изказване, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Правя предложение в този параграф, в чл. 328 от Кодекса на труда, да отпадне т. 10. В Кодекса на труда, в чл. 328, има тринадесет причини, поради които на работника и служителя може да му бъде прекратен трудовият договор от работодателя с предизвестие.
Аз предлагам да отпадне т. 10, защото тя нарушава баланса в трудовото законодателство в полза на работодателя. Дават се права на работодателя в случаите, в които работникът и служителят отговарят на изискванията на условията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, само на това основание работодателят, да му прекрати трудовия договор.
България е единствената страна в Европейския съюз, в която придобиването на едно право, в случая пенсия за осигурителен стаж и възраст, е свързано с лишаване от друго право, а именно конституционно закрепеното право на труд.
Затова, уважаеми колеги, предлагам тази т. 10, от чл. 328 на Кодекса на труда, да отпадне. Защото, пак повтарям, тази точка дава възможност на работодателя при придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде прекратено трудовото правоотношение на това основание. Ако работодателят не е доволен или има някакви причини, поради които трябва да освободи работника или служителя, има други още общо тринадесет точки, на които може да се позове, за да освободи съответния работник или служител.
Затова аз предлагам тази точка да отпадне, защото тя се разминава с философията, господин министър, на пенсионната реформа. Защото, идеята, не само в България, а в целия Европейски съюз, е да останеш по-продължително време на пазара на труда, да имаш по-голям осигурителен принос, за да можеш да разчиташ на адекватна пенсия, след като се пенсионираш.
Затова предлагам тази точка да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За изказване – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър, колеги! Коалиция за България ще подкрепи направеното предложение от д-р Адемов. Той съвсем коректно цитира Кодекса на труда в неговия чл. 328, в който действително има твърде много права на работодателите – при какви условия могат да прекратят трудовото правоотношение на работещите в съответната област.
Освен казания аргумент от д-р Адемов за това, че едно такова прекратяване на трудово правоотношение поради настъпило право за придобиване на пенсия по осигурителен стаж и възраст, което противоречи на логиката на така наречената пенсионната реформа, при всички случаи да стимулираме участието на хората по-дълго в трудовия процес, аз искам да дам още един аргумент.
Всеки, който работи след пенсионна възраст, с придобитото право за пенсия, според трудов стаж и възраст, всяка година трудов стаж след това във формулата, по която се изчислява, му се бонусира не с 1%, не с 1,5%, а с 3%, тоест ние стимулираме в Кодекса за социално осигуряване хората, които работят след изпълнение на изискванията по Кодекса за социално осигуряване. В същото време обаче ние даваме правото на работодателя, когато един мъж има навършени 63 г. и съответно 37 г. осигурителен стаж, той да го освободи.
Смятаме, че това е едно разумно предложение и ви моля, уважаеми колеги, да подкрепим предложението на д-р Адемов – т. 10 на § 328, ал. 1, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Господин председател, колеги! Аз също искам да обърна внимание, първо, на чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда. Искам да ви призова: този член от Кодекса не трябва да го отменяме.
Моите мотиви са следните: чл. 328, т. 10 предвижда работодателят да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основната идея на разпоредбата е прекратяването на трудовия договор да е в резултат на придобиване на право на пенсия по време на неговото изпълнение. От горния текст е видно, че това е една правна възможност, която зависи от преценката на работодателя, а не от неговото задължение. Ако бъде отменена тази разпоредба на чл. 328 от Кодекса на труда, работодателите ще бъдат принудени да прекратяват трудовите договори на придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на други основания по чл. 328, което казаха колегите, но аз ще ги изчета, за да видите, кои са те.
Най-често при: липса на качество на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; или когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; и други – тъй като невинаги ще могат да се прилагат тези основания, свързани със закриване на предприятия, част от съкращаване и спиране на работа за повече от 15 дни.
Скъпи колеги, нали не искаме някои работници и служители, работили дори повече от 20 години в дадено предприятие, за това, че придобиват право на пенсия да бъдат съкратени по тези условия на труд?
За още една промяна, господин Адемов, която също предлагаме. Това е за чл. 62, новата ал. 4 – за уведомленията за сключени трудови договори. С тази промяна целим да се спазят сроковете за регистрация на трудовите договори, както и регистрацията на трудовите договори за отминали периоди. Така ще се извършва една проверка от контролните органи на Инспекцията по труда и така целим да се избегне злоупотребата за изплащане на парични обезщетения и пенсии по Кодекса за социално осигуряване, тъй като досегашният ред за регистриране на трудови договори за минали периоди без предварителна проверка, дава възможност за деклариране на неизплатени заплати за минало време и съответно зачитане на осигурителен стаж единствено с цел да се получат обезщетения и пенсии без реално участие в осигурителната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин министър! Уважаема госпожо Петрова, на Ваше място никога не бих реагирал по този начин и ще Ви кажа защо. Вие призовахте колегите да не подкрепят това предложение с аргументи, които са абсолютно несъстоятелни и знаете, че това е така.
Само че сега аз с основателни аргументи ще призова да не подкрепят Вашето предложение и ще Ви кажа какви са моите аргументи. Аз не ги оспорвам по същество. Това, което Вие говорите в чл. 62 – да се създаде нова ал. 4 за регистрация на договорите за минали периоди, естествено, че това е така, но е било така, когато Министерският съвет е внасял проект. Този текст го няма на първо четене. Вие на второ четене предлагате съвършено нов текст и искате на едно четене да подкрепим текст от закона. Това е класическо нарушение на Конституцията и Вие го знаете много добре.
Когато се изказвате първо се подгответе и тогава елате на тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Господин Адемов, ние не внасяме ново предложение. Параграф 62 беше коментиран в комисията. Какво е новото предложение, което внасяме в момента? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
На първо четене го няма, но между първо и второ сме го предложили като промяна.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е много несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Предложението на д-р Адемов е за отпадане на т. 10 от чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда и това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 37, против 67, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 60, който става § 52, в редакцията по доклада на комисията и новата номерация на параграфите по доклада.
Гласували 112 народни представители: за 83, против 28, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 53.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова… (Уточнения между референта и докладчика.) Да, да. Трябва да гласуваме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма гласуване. Вие сте на ход по доклада.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова…
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаването на § 61а, § 61б и § 61в.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А § 61 гласувахме ли го, който става...
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие изчетохте ли го? Аз не Ви разбрах.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Нека да гласуваме първо § 61 и после да тръгнем с това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Именно. Добре.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 61, който става § 53.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаването на § 61а, § 61б и § 61в.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 61а, § 61б и § 61в, които стават съответно § 54, § 55 и § 56:
„§ 54. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица в чл. 24, ал. 2, т. 14 думите „чл. 40, ал. 4” се заменят с „чл. 40, ал. 5”.
§ 55. В Закона за здравното осигуряване в чл. 40, ал. 1, т. 5 думите „чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване” се заменят с „чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване”.
§ 56. В Закона за насърчаване на заетостта се правят следните изменения:
1. В чл. 30а, ал. 1, т. 6 думите „по чл. 40, ал. 4” се заменят с „по чл. 40, ал. 5”;
2. В §1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 18 думите „възрастта по чл. 68, ал. 1-3” се заменят с „възрастта по чл. 68, ал. 1”;
б) в т. 31 думите „чл. 68, ал. 1-3” се заменят с „чл. 68, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам ан блок на гласуване предложението на комисията за създаване на нови параграфи, които стават съответно с новата номерация на доклада на комисията § 54, § 55 и § 56.
Гласуваме трите нови параграфа.
Гласували 112 народни представители: за 91, против 16, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 62, който става § 57 със следната редакция:
„§ 57. В Закона за лечебните заведения в § 77 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „и 66 (относно чл. 98, ал. 5 и 6)” се заличават.
2. Създава се т. 3:
„3. параграф 66 (относно чл. 98, ал. 5 и 6), който влиза в сила от 1 януари 2012 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 62 за промени в Закона за лечебните заведения, който по новата номерация в доклада на комисията става § 57, съгласно съдържанието в доклада.
Гласували 108 народни представители: за 91, против 14, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 62 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 62 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 77, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 62, който по номерацията в доклада става § 58.
Гласували 100 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 63 има предложение на народния представител Хасан Адемов - § 63 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 63 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тук става въпрос за начина на назначаване на ръководителите на териториалните поделения на НОИ. Ние разгледахме този казус и в § 11. Тук обаче е записано, че ще има конкурс за хората, назначени до 31 декември 2009 г. Преди два дни, когато гледахме § 11, ние подкрепихме да има конкурс. Няма нищо лошо в това, но защо да бъде само за хората, назначени до 31 декември 2009 г.? Това е много важно.
Нека да има конкурс, нека да има прозрачност, но този текст „до 31 декември 2009 г.” да отпадне. Иначе това в една независима институция можем да го гадаем като политическа намеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Митрева, имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, защо е записан текстът „до 31 декември 2009 г.”? През януари и февруари 2010 г. се пенсионираха четирима териториални директори. Конкурсът се проведе през месеците май и юни. Той се проведе открито с писмен и устен изпит, с участието на синдикати и работодатели, което може да се провери, защото това беше обявено както на страниците на НОИ, така и в два ежедневника в областите, където бяха проведени конкурсите.
Тези хора бяха избрани по същия начин, по който ще се провеждат конкурсите и след 1 януари 2011 г., тоест процедурата и критериите за допускане на кандидатите до конкурсите са ясно разписани. Тъй като тези хора преди няколко месеца са станали директори на териториални поделения, преценихме, че не е необходимо примерно след 6-7 месеца те отново да се явяват на конкурси. При това във всеки от конкурсите кандидатстваха по няколко човека и всеки от вас може, ако желае, в Централно управление да провери и прецени как са проведени тези конкурси. Това е основанието да сложим датата до 31 декември 2009 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на господин Стойнев? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на едновременно гласуване предложенията на народните представители Хасан Адемов и Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, които са идентични – за отпадане на § 63 по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 22-ма, против 76, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 63, който става § 59 в номерацията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 64 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 64 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 77, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 64, който получава номерация по доклада като § 60.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 10, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 65 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 65 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова за отпадане на § 65, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 80, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 65, който получава номерация на § 61 в доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 76, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 62, със следната редакция:
„§ 62. (1) Осигурителният стаж на правоимащите лица по чл. 104, ал. 7 и 8 се определя въз основа на издадени по реда на Наредбата за определяне на критериите за степента на риска при участие на операции и мисии извън територията на страната (обн. ДВ, бр. 80/12.10.2010 г.) по § 45, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България удостоверения за осигурителен стаж, включително за участие в мисии и операции извън територията на страната, осъществени или започнали до 12 май 2009 г.
(2) Отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 69, които са участвали в операции и мисии извън територията на страната, се преизчисляват от 12 май 2009 г., ако в срок от 1 г. от влизането в сила на този закон подадат заявление и удостоверение за осигурителен стаж в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлаганите текстове? Не.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа по принцип на текста на вносителя за § 66, който става § 62, в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има изказване по параграфа.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Предлагаме към текста на § 67, който става § 63, да се добави следното: „запетая, при условията, при които са отпуснати и получавани към 31 декември 2011 г.”.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това е след „Закона за интеграция на хората с увреждания”?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, прочетете редакцията на целия параграф.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „От 1 януари 2012 г. средствата по отменения чл. 89 се изплащат по реда, определен със Закона за социално подпомагане, а по отменения чл. 90 и чл. 101, ал. 3, изречение второ – по ред, определен със Закона за интеграция на хората с увреждания, при условията, при които са отпуснати и получавани към 31 декември 2011 г.”
Мотивите за това допълнение към текста са по предложение на Националния съвет на хората с увреждания с цел да им бъде гарантирано, че след преминаването от 1 януари 2012 г. изплащането на социалната пенсия за инвалидност и социалната пенсия за старост от Агенцията за социално подпомагане, няма да има доходен критерий.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество правите допълнение към текста под формата на редакционна поправка. (Шум и реплики от КБ.) След запетаята се добавя: „При условията, при които са отпуснати и получавани към 31 декември 2011 г.”.
Реплики?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, поправката може би е необходима – аз не споря за това. Начинът обаче, по който се предлага, е недопустим, тъй като става дума не за редакционна, а за смислова поправка с нов текст. По правилника на Народното събрание сега в залата не можем да го приемем.
Ако трябва да се прегледа отново текстът в комисия – такава практика има, това трябва да е на следващо заседание. Не виждам как може да се направи подобна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Ангелова.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това не беше реплика, а изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви дадох възможност за реплика, а Вие предложихте по същество процедура. Добре, не било реплика.
Наистина, между първо и второ гласуване могат да се внасят предложения от народни представители във водещата комисия, които съвпадат с обсега и философията на законопроекта, приет на първо гласуване. В пленарната зала по време на гласуването на второ четене на законопроекта са допустими само редакционни поправки.
Понеже предложеният от госпожа Ангелова текст променя съдържанието, а не внася само нова редакция на § 67, затова аз лично намирам същия за недопустим.
Ще го подложа на гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Санкцията за това е на Народното събрание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Е-хе-хе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допълнение в § 67 по вносител, което току-що бе направено от госпожа Ангелова в залата.
Гласували 90 народни представители: за 40, против 36, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа на текста на вносителя за § 67, който става § 63.
Гласували 86 народни представители: за 73, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да уверя национално представените организации на хората с увреждания, че въпреки че не се прие допълнителното предложение на госпожа Ангелова, ние ще спазим поетия ангажимент към тях и в тези промени, които ще влязат в сила от 1 януари 2012 г., няма да има подоходен тест по отношение на хората с увреждания в Закона за интеграция на хората с увреждания, така че да бъдат спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, текстът, който предложи госпожа Ангелова, е добър, но в крайна сметка ние сме законотворци, които трябва да спазваме правилата и законите, които тук сме решили и приели с гласуването на цялото Народно събрание. Ние не можем да нарушаваме закона. Затова, така казан, ангажиментът на министъра е, че ще спазим това, което сме обещали, е много добър, но обещанията по принцип стават във вид на законова регламентация. Затова предколедно, за да не огорчим хората, които всъщност поставят този въпрос, аз ви предлагам след Нова година, защото сега ще го приемем, докато се обнародва, докато се публикува ще мине време, след Нова година да внесем изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване в частта на този текст, с който в крайна сметка да решим този проблем. Това смятам, че Народното събрание ще направи консенсусно.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не можем ли да го прегласуваме?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не, прегласуване не можем да направим, защото текстът вече е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Масларова, не съм съгласна с втората част на изказването Ви. Редът е определен в Закона за интеграцията на хората с увреждания и там с Преходни и заключителни разпоредби бихме могли. По този начин в момента не можем да го направим.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По § 68 има предложение на народните представители Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – думите „31 декември 2016 г.” се заменят с „31 декември 2011 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който става § 64 със следната редакция:
„§ 64. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2016 г., се преизчисляват от 1 януари 2017 г. по реда на този кодекс с процент 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми колеги, по този текст ние вече дебатирахме и казахме своите аргументи. Предполагам, че през цялото време, когато сме обсъждали и дебатирали „за” и „против” направените предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, е направило впечатление, че в максимална степен ограничаваме или по-скоро въобще на обръщаме внимание на размера на пенсиите. Говорим за увеличаване на осигурителен стаж, говорим за увеличаване на осигурителна възраст, говорим за намаляване на различни плащания, но никъде не се казва за увеличаване размера на пенсиите. Още повече, че ние премахваме индексирането на пенсиите, което беше прието по швейцарското правило – ежегодно да се увеличават пенсиите на всички пенсионери с процент, равен на 50 % от ръста на осигурителния доход и 50 % от ръста на инфлацията. Предложихме даже да бъде само ръстът на инфлацията, тъй като осигурителният доход общо взето не расте блестящо, тъй като са замразени доходите.
Уважаеми колеги, с това ние демотивираме хората. Ние създаваме недоверие в пенсионната система. Нашето предложение е още от 2012 г. всяка година да направим всичко възможно всяка година трудов стаж да се бонусира с още 0,1% - от 1,1 да стане на 1,2.
Моля ви, помислете и за размера на пенсиите, а не само за увеличаване на стажа, увеличаване на възрастта и ограничаване на правата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 67, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 68, който става § 64, съгласно доклада.
Гласували 89 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 69 има предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 69, който става § 65 със следната редакция:
„§ 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 32, 33, 36 и 51, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 69, който става 65, както беше прочетен от господин Стойнев.
Гласували 87 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 5.
С това и законът е приет на второ гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г., приет на първо четене на 25 ноември 2010 г.
С доклада ще ни запознае господин Дедев.
Заповядайте, господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. № 054-01-92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители, приет на първо гласуване на 25 ноември 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителите за наименованието на закона, който комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 2-ма, въздържали се 2-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителите за § 1, който комисията подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите „9 март” се заменят с „31 януари”.
2. В т. 4 думите „10 март” се заменят с „1 февруари”.
3. В т. 5 думите „10 март” се заменят с „1 февруари”.
4. В т. 7 думите „9 март” се заменят с „31 януари”, а думите „т. 2-4” се заменят с „т. 4”.
5. В т. 8 думите „преди 9 март” се заменят със „след 31 януари”.
6. В т. 10 запетаята след думата „живеене” се заменя със съюза „и”, а думите „и жилищата, използвани за нежилищни цели” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, така както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 5, т. 1 думите „10 март” се заменят с „1 февруари”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, така както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителите за § 4, което комисията подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 9 думите „чл. 7, т. 5-7” се заменят с „чл. 6 и 8”, а след думата „формуляр” се поставя запетая и се добавя „а данните по чл. 7 – чрез преброителни карти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, така както е по доклада.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 12, в текста преди т. 1 думата „карти” се заменя с „данни от административни източници”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, така както е по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите „10 март 2011” се заменят с „1 февруари 2010 г.”.
2. В т. 5 думите „и контролните изследвания” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, така както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ:
„§ 8. В чл. 18, ал. 1 думите „не по-късно от 6 месеца” се заменят с „не по-късно от 5 месеца”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 8 по доклада да бъде отхвърлен.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 2-ма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ:
„§ 9. В чл. 19, ал. 1 думите „не по-късно от 6 месеца” се заменят с „не по-късно от 5 месеца”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 9 да бъде отхвърлен.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
„§ 8. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. лицата, задържани в местата за задържане, както и за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода;”.
2. В ал. 3 думата „кметствата” се заменя със „съответната община, район или кметство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 8, така както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: „§ 11. В чл. 27, ал. 3 думата „кметствата” се заменя със „съответната община, район или кметство”.”
Комисията подкрепя текста на вносителите, който на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове е отразен в редакцията на § 8, поради което предлага § 11 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – § 11 да бъде отхвърлен.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 13, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи 12 и 13, които съответно стават параграфи 9 и 10, които комисията подкрепя.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3-ма.
С това законът е приет на второ гласуване.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ ЗА ПРЕВОЗ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ ЗА ДВЕ ФРЕГАТИ КЛАС Е-71 „ВИЛИНГЕН” И ЗА ЕДИН ТРИСТРАНЕН МИНЕН ЛОВЕЦ КЛАС „ФЛАУЕР” (ПАРТИДИ 4-5), ДОПЪЛВАЩ ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА ДВЕ ФРЕГАТИ КЛАС Е-71 „ВИЛИНГЕН” И ЕДИН ТРИСТРАНЕН МИНЕН ЛОВЕЦ КЛАС „ФЛАУЕР” МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО БЕЛГИЯ.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана
относно Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Белгия за превоз на допълнително оборудване за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и за един тристранен минен ловец клас „Флауер” (партиди 4-5), допълващ Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия № 002-02-50, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 9 декември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви договорът има за цел да бъде извършено транспортиране, организирано от Белгия, на допълнителното оборудване за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер”, придобити по Договор № УД-03-33/21.08.2008 г. между Република България и Кралство Белгия (Анекси 2А и 2Б). Транспортът се осигурява от Военноморската база в Зеебрюге, Белгия, до пристанище Бургас. В обхвата на договора са включени и всички дейности и плащания на белгийска и на българска територия, съпътстващи транспортирането на оборудването.
Общата цена, която следва да бъде заплатена от българска страна за изпълнение на всички дейности по транспортиране на допълнителното оборудване, не надвишава 1 млн. евро. Договорът се явява допълнение към Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер”, който е ратифициран със закон от Народното събрание. Предвид неговия характер и съдържание, настоящият договор също подлежи на ратификация със закон.
По време на провелото се обсъждане народният представител Георги Пирински изказа възражение относно основанията за ратифициране на договора със закон от Народното събрание. Според господин Пирински документът е междуведомствено споразумение, което не следва да бъде санкционирано от парламента. Постави се също въпрос дали и кога Министерският съвет е определил мандат на Министерството на отбраната за съответното договаряне.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с 10 гласа „за”, 2 „против” и 1 „въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Белгия за превоз на допълнително оборудване за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и за един тристранен минен ловец клас „Флауер” (партиди 4-5), допълващ Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия.
Комисията предлага при условията на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание двете гласувания за приемане на законопроекта да се проведат в едно заседание.” Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Язов.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ЯЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Белгия за превоз на допълнително оборудване за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и за един тристранен минен ловец клас „Флауер” (партиди 4-5), допълващ Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия № 002-02-50, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
На заседание, проведено на 10 декември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Белгия за превоз на допълнително оборудване за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и за един тристранен минен ловец клас „Флауер” (партиди 4-5), допълващ Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия, подписан на 7 декември 2010 г. в Брюксел.
Законопроектът беше представен от Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната.
Съгласно договора допълнителното оборудване за фрегатите клас Е-71 „Вилинген” и тристранния минен ловец клас „Флауер” ще се транспортира от Военноморската база в Зеебрюге, Белгия, до пристанище Бургас. В обхвата на договора са включени всички дейности и плащания от белгийска и българска страна. Белгийската страна се задължава да организира всички допълнителни дейности на териториите на Кралство Белгия и Република България, свързани с превоза до пристанище Бургас, на допълнителните резервни части и оборудване, представляващи партиди 4 и 5 от Договора за продажба. Общата цена, която следва да заплати българската страна по договора, не надвишава 1 млн. евро. Не по-късно от 15 дни след влизане в сила на договора белгийската страна ще издаде фактура на българската страна за 90 на сто от посочената приблизителна сума по договора и същата следва да бъде преведена по посочената банкова сметка. Окончателното плащане по договора ще стане след разтоварване на оборудването на пристанище Бургас и след представяне на подробна фактура за извършените дейности и подписване на протокол за тях от упълномощени представители на двете страни.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Белгия за превоз на допълнително оборудване за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и за един тристранен минен ловец клас „Флауер” (партиди 4-5), допълващ Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия № 002-02-50, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, за какво става дума?
В Решението на Министерския съвет, с което на Народното събрание се предлага да ратифицира със закон това споразумение, този договор, се изтъква позоваване на Конституцията:
„Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
...
7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение”.
Има два въпроса.
Първо, дали този договор отговаря на изискванията на Закона за международните договори, тоест можем ли да считаме, че пред Народното събрание е представен международен договор по смисъла на Закона за международните договори. Според мен това споразумение, този договор не може да се третира като международен договор по смисъла на закона.
Първо, поради това, че в Закона за международните договори ясно е посочено кой сключва такива договори. В чл. 9, ал. 1 се казва, че това са Президентът на Република България, т. 2 - Министерският съвет.
В ал. 2 се посочва, че в определени случаи по компетентност определен министър или ръководител на ведомство може да сключи международен договор, като това става въз основа на решение на Министерския съвет, в което изрично се упълномощава съответният представител на българската държава да сключи договор.
В случая имаме договор, който от българска страна е подписан от ръководителя на Мисията на България към НАТО и Европейския съюз, генерал-лейтенант Пехливанов, който нито е министър, нито е ръководител на ведомството. Така че единият от принципите, а той е твърде съществен – кой има право да сключва договори, в случая не е спазен.
Второ, в Закона за международните договори е предвидена една доста ясна процедура за подготовка на договорите, които подлежат, попадат в режима на международните. Предвижда се да се изготви проект на такъв договор, проектът да бъде внесен с доклад в Министерския съвет, по доклада непременно да има становище на Министерството на външните работи и вече с решение Министерският съвет да одобри този проект и съответно да определи реда за неговото преговаряне с другата страна и сключването му. В случая нямаме данни, че тази процедура е спазена.
В мотивите, които придружават проектозакона на Министерския съвет с едно изречение в последния абзац е казано, че „предвид неговия характер и съдържание Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира договора със закон”, без да се пояснява коя част от характера и съдържанието на този договор именно попада под режима на един или друг текст от Конституцията, изискващ ратификация.
В хода на заседанието на Комисията по външна политика и отбрана заместник-министър Цветкова обоснова допълнителни мотиви от международно правен характер, които не са включени в мотивите, придружаващи законопроекта. Няма да ги повтарям, тъй като е редно представител на министерството да ги представи в пленарната зала. Според мен един от пропуските в процедурата на дискусията по тази точка е, че не беше направено предложение за участие в заседанието на представител на вносителя.
След като мотивите бяха от международно правен характер, смятам, че този проект некоректно беше разпределен на Комисията по външна политика и отбрана, а не на Комисията по правни въпроси, тъй като Комисията по външна политика и отбрана може да се произнесе по външнополитическата целесъобразност от сключване на такова споразумение, а не и по правните аспекти на проектодоговора, който е сключен.
Не искам тези възражения да звучат като някаква обструкция или нежелание за постигане на споразумение за допълнение на един договор, който е ратифициран от Народното събрание. Смятам че Министерският съвет спокойно можеше да приложи ал. 2 на чл. 24 от Договора за международните договори, който предвижда, че международен договор, който не подлежи на ратификация от Народното събрание, може да влезе в сила от датата на подписването без последващо утвърждаване, като това изрично се посочи в Решението на Министерския съвет за одобряване на проектодоговора.
Смятам, че неоснователно се сезира Народното събрание с това предложение за ратификация. Не смятам, че Народното събрание механично трябва да ратифицира договори и предложения, внесени от Министерския съвет. Ратификацията поначало е твърде отговорен акт, който може би невинаги достатъчно добре осъзнаваме, но той дава санкцията на Народното събрание за изпълнение на международни ангажименти, които засягат твърде съществени страни и интереси на всяка държава. Затова поставих въпроса и в Комисията по външна политика и отбрана гласувах „против” предложението, което се внася от комисията.
Господин председател, предлагам достатъчно сериозно да се прецени има ли основание Народното събрание да гласува такава ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Пирински.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
За част от колегите, които проявяват нетърпение, ще кажа, че въпросът е доста сериозен, за да се опитваме да го подминем с лека ръка.
Господин Пирински спомена, че е неоснователно внасянето на подобно предложение в Народното събрание и аз съм напълно съгласен. Ще добавя, че е и неуместно, и няма достатъчно информация в това число и убедителни аргументи от страна на вносителите. Като допълнение към аргументите, които вече прозвучаха от него, ще добавя и следното.
Първо, уважаеми дами и господа народни представители, остава неясно защо се предлага ратификацията на този законопроект на основание на чл. 85, ал. 1, т. 7, която точка от Конституцията се отнася до действия на закона или изисква мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение.
Какви точно мерки от законодателен характер предвижда Договорът за продажба, който е предмет на предложението за ратификация? Никакви от текстовете на този договор. Тук се ползва механично основание от Договора за покупка и за продажба на фрегатите и на един минен ловец, които основания обаче са във връзка с освобождаването от такси, дължими митни сборове, съответно плащания, които са предмет на съответно изрично решение на Народното събрание.
В договора за превоз, който ни се предлага да ратифицираме, изрично е посочено, че белгийската страна поема всички такси, в т.ч. и за разтоварване на пристанище Бургас.
В такъв случай стои въпросът: кое е основанието, което служи в случая като аргумент, да се предложи ратификация на Народното събрание на Република България?
В известна степен може да се предположи, че това е т. 4 от чл. 85, ал. 1 на Конституцията, тоест договори, които съдържат финансови задължения за държавата. Това е само предположение. То следва по някакъв начин изрично да бъде посочено или съответно обяснено в аргументацията от страна на вносителя – Министерският съвет на Република България. Всъщност това е един от аргументите по процедурата, който ме кара да изпитвам резерви към предложението за ратификация.
Обърнете внимание и на нещо друго, става дума за ратификация на договор за превоз на резервни части и на оборудване, които са посочени в анекси към договора за продажба, който е сключен на 7 юли 2008 г. и ратифициран от Народното събрание на 30 юли 2008 г.
В този договор при описанието на резервните части се посочва, че доставката трябва да бъде осъществена, забележете, по отношение на оборудването и резервните части за фрегатите, в срок не по-късно от 30 ноември 2009 г., съответно оборудване за минния ловец, също не по-късно от 30 ноември 2009 г.
По-интересното обаче е нещо друго, освен фактът, че няма достатъчно аргументи, обясняващи това забавяне от повече от една година от доставката или срокът, в който трябва да бъде съответно доставено оборудването и резервните части за двете фрегати и за минния ловец, в договора за превоз изрично е посочено, че той е допълнение към договора за продажба и се счита като част от договора за продажба.
В такъв случай възниква въпросът: защо Народното събрание трябва да ратифицира договора за превоз? Всъщност, това е един от може би редките случаи – прецеденти в Народното събрание – да се ратифицира договор за превоз, който представлява част от договора за продажба. Изрично е посочено в този договор. Всъщност това е още едно основание за резервите ми към предложението за ратификация.
Дами и господа, моето обяснение, което всъщност ще бъде и основанието да не подкрепя предложението за ратификация, е, първо, че тук не става дума за ратификация на договор, който влиза в разпоредбите на чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България. Няма никакви основания той да бъде предложен за ратификация на Народното събрание, поне по начина, по който това е направено от страна на Министерския съвет. В случая имаме едно предложение, което засяга междуведомствените отношения на Министерството на отбраната на Република България с Министерството на отбраната на Кралство Белгия, което спокойно можеше да бъде решено в кръга на компетенциите и отговорностите на Министерския съвет на Република България.
Второ обаче, което ми се струва, че следва изрично да бъде посочено, става дума за създаване на своеобразно алиби за забавяне с повече от една година на доставката на резервни части и на оборудване, което е следвало да бъде доставено в сроковете до 30 ноември 2009 г. Аз не искам да влизам в посоката на коментар по чия вина и чия е отговорността за това забавяне, защо този въпрос не е решен в сроковете, в които това е упоменато по договора за продажба. При липсата на достатъчно убедителни аргументи и обяснения не мога да подкрепя предложението за ратификация.
Трето, тъй като става дума за превоз на оборудване, което по силата на договора е на стойност 6 млн. евро, а договорът за превоз е на стойност – посочено е, не повече от 1 млн. евро, според мен тук влизаме в посока на създаване на известно извинение за тези вероятно допълнителни разходи, които трябва да бъдат направени, за превоз на едно оборудване, което вече е платено.
В този смисъл това са аргументи, които определят позицията ми да не подкрепя Законопроекта за ратификация на договора за превоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз наистина разбирам желанието на колегите от опозицията да забавят това нещо. В комисията доста обстойно беше обяснена необходимостта от гласуването на тази ратификация. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изслушайте го, той ще ви обясни.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Търпение. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви без обаждания от залата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Тази ратификация е необходима за промяна на договор, който е ратифициран от Народното събрание, и това е анекс към него. Поради тази причина на базата на Закона за международните договори на България е необходима такава ратификация. На мен въпросът ми е друг: кому е нужна тази енергия, която в момента хабим тук за това нещо? Сега ще се забави това нещо, което гласуваме – това е целта най-вероятно. Пет години тези части чакат в Белгия! Пет години! Явно сте били заети с други неща. Тези части чакат пет години да дойдат в България. В момента сме ги предоговорили, поне да не плащаме за това, че са седели на пристанището. На фона на това, просто за спорта, се заяждате за неща, които просто не са верни. Бяха обяснени доста обстойно в комисията. Колеги, наистина не е конструктивно!
Въпросът е: защо не сте ги докарали тогава? Сега е и по-скъпо да направим това нещо. Когато са закупени фрегатите е щяло да бъде по-евтино да дойдат тези части. Вие бавите, може би е още по-добре да ги бавите. Разбирам, че се забавлявате в момента, разбирам, че това ви е начин на прекарване на времето, но не мисля, че е конструктивно, господа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, няма да влизаме в този спор кой какво иска да бави. Опасявам се обаче, че не сте си направили труда да прочетете нито договора за продажба, нито договора за превоз. Би следвало в случая, ако се опитвате да влизате в дискусия с нас, да представите аргументи. Не е достатъчно да използвате изрази от типа на заклинания „Искате да бавите”. Нищо не искаме да бавим. Искаме да бъде ясно какво точно прави Народното събрание и защо го прави.
По тази логика вие ще се опитате всякакви договори – дребни, за продажби, които влизат в кръга на компетенциите на министерството или Министерския съвет, за да не носи отговорност да ги прехвърлите на Народното събрание. Нищо не променя този договор, той допълва. В предмета на договора изрично е казано какво представлява договорът за превоз. Дори и от тази гледна точка няма необходимост от ратификация от страна на Народното събрание.
Що се отнася до доставката на частите и колко време те стоят, би следвало да погледнете договора за продажба – има го на разположение в Библиотеката.
Договорът за покупка и продажба на фрегатите е сключен през 2008 г. и по силата на този договор е следвало те да бъдат доставени в сроковете до 28 февруари 2009 г. – става дума за корабите, а след тяхната доставка, до 30 ноември 2009 г. се доставят оборудването и резервните части.
Аз не искам да задавам въпроса: защо не обясните и не попитате Министерството на отбраната, което вие ръководите, защо не е осигурило доставката на тези части към 30 ноември 2009 г.? Не в границите на предишното управление, а в границите на вашето управление. Не исках това да бъде част от нашата дискусия. Вие сам влизате в нея. Ето защо мисля, че вашите възражения са абсолютно неоснователни. Става дума за изясняване и за прецизност по отношение на решенията на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Язов.
За трета реплика – господин Пирински.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Димитров, може би трябваше да обясните, че това, което казаха тук, е до известна степен вярно. Наистина трябваше – до еди-коя си дата, само че към тази дата – кой е предвиждал в бюджета средства, кой е трябвало да ги заложи, за да се случи това нещо? Трябва да се каже, че няма предвидени бюджетни кредити, затова не се случва. Това е акт, който допълва договорът, за който говорим всички тук и се явява своего рода анекс, господин Найденов.
Съжалявам, че изтървах момента към господин Пирински да го подсетя, че наименованието е договор. Смисълът на това нещо е анекс към договора, който е подписан през 2008 г. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И трета реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, неоснователно е това, в което ни обвинявате. Ние трябва да сме наясно дали работим като Народно събрание, или работим като публично събиране, което прави онова, което му харесва. Работата на Народното събрание по Конституция се основава на Конституцията и на правилник, който е приет от него.
Вие си спомняте, че вчера на заседанието на комисията, заместник-министър Цветкова като най-съществено основание изтъкна съображението, че България не е член на един център, на който член е Белгия, който регламентира условията за подобни превози, поради което досега не е било ясно как да се осъществят превозите и чак сега е станало ясно. Както виждате и както тя самата призна, обстоятелството, че този мотив не е включен в мотивите към законопроекта, е пропуск, е порок на проектозакона. Тя не е тук днес, за да обясни малко по-подробно в това ли се състои въпросът.
Господин Язов току-що спомена, че въпросът има и бюджетна страна, а вие ни упреквате, че просто искаме да се намираме на работа.
Вие сам нееднократно сте споделял, че една държава е сериозна тогава, когато има работещи институции, и когато самата държава уважава институциите си и тези, които са призвани да крепят авторитета на институциите, спазват нормата на закона.
Така че аз бих отправил към Вас обратния упрек, че Вие с това, което сега предлагате, всъщност накърнявате авторитета на Народното събрание, и то сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ни най-малко не уважавам желанието да участвате в дискусията, но всъщност, господин Найденов, аз нямам желание да влизам в дискусия с Вас. Това, което мисля, че беше ясно обяснено защо го правим, не виждам причина да продължаваме да го обясняваме. Това е анекс към договор, който е необходимо да бъде ратифициран.
Господин Пирински, Вие дори потвърждавате допълнителни причини защо трябва това да се направи, тъй като тази техника със специално предназначение не може да бъде придвижена до България по друг начин, освен използвайки тази възможност.
Това е една допълнителна причина да го направим. Дори Ви благодаря, че повдигнахте въпроса и обяснихте, за да стане ясно на всички.
В този смисъл единственото нещо, което искам да кажа, е да отговоря на въпроса: какво се опитваме да постигнем? Това, което се опитваме да постигнем, е да свършим една работа, която не е свършена преди. Това е нещо, което продължаваме да правим вече година и половина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Белгия за превоз на допълнително оборудване на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и за един тристранен минен ловец клас „Флауер” (партиди 4-5), допълващ Договора за продажба на две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и един тристранен минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия № 002-02-50, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
Гласували 94 народни представители: за 77, против 2-ма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Госпожо председател, това е съвсем рутинна процедура. Резултатът от гласуването показва едно широко съгласие от парламента за ратифицирането на този анекс към договора, така че предлагам да гласуваме и на второ четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Агов, бяха направени изказвания в обратния смисъл и се притеснявам, че ще стигнем лошия пример – Законът за архивния фонд.
Затова по-скоро очаквах процедурно предложение за по-кратък срок за предложения между първо и второ гласуване.
АСЕН АГОВ: Мисля, че резултатът беше ясен на таблото. Тогава нека да дадем един много кратък срок, тъй като не виждам необходимост от сериозни предложения – кратък срок от три дни за предложения на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за тридневен срок между първо и второ гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 75, против 6, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА – продължение.
С доклада за второ четене ще ни запознае господин Вълков.
Продължаваме дебата по отношение на § 1.
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, това е втори ден, в който май ще гледаме само по един параграф от закона за изменение и допълнение на един важен закон, какъвто е Законът за движение по пътищата.
Сега е точно 13,50 ч. и затова аз Ви предлагам, ако наистина сериозно започнем да работим по закона, да направим удължение на работното ни време до приключване и приемане закона за промяна на Закона за движение по пътищата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно предложение ли?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Обратно процедурно предложение.
Ние сме гласували днес да работим до 14,00 ч. Това е волята на Народното събрание. В края на краищата днес е събота, не бива да удължаваме работното време. Разбира се, че законът е важен и ще го приемем до края на годината.
Ако иска господин Мутафчиев да си остане сам да си гласува. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, настоящото пленарно заседание е извънредно. В стенограмата е предложен начален и краен час, поради което считам, че е недопустимо днес да удължаваме работното време.
Разчитам господин Мутафчиев да си оттегли предложението.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не! А миналия вторник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Миналия вторник имаше начален час на заседанието, но нямаше краен, господин Мутафчиев. Да, и не беше случайно направено по този начин, но Вие тогава не сте били концентриран, както днес – с желание за работа, заради това не сте видели тази малка подробност.
Заповядайте за процедура, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз съм съгласен, че днес Ленинският съботник трябва да продължи до 14,00 ч., но не съм съгласен да прекъсваме закона – внесен е един толкова важен закон.
Процедурно предлагам да променим точките 4 и 5. Да минем ратификацията и да спрем работата в 14,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разумно предложение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на господин Такоров.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ ЗА МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА.
Заповядайте, господин Главчев.
Ако прочете пълния текст, ще излезем извън времето, затова прочетете само изводите и предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
На Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията № 002-02-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.
На заседание, проведено на 24 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията.
На заседанието присъстваха Марина Попова – директор на дирекция „Международни отношения” в Агенция „Митници”, и Здравка Горанова – държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Марина Попова.
Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество е съставена в Брюксел на 15 декември 1950 г. и е влязла в сила на 4 ноември 1952 г. с Решение № 347 на Министерския съвет от 1973 г. България се е присъединила към конвенцията, която е влязла в сила за страната ни на 1 август 1973 г.
Предвид факта, че 27 членки на Европейския съюз образуват обща митническа територия и прилагат еднакво митническо законодателство, приемането на изменението на конвенцията е изключително важно за участието на Европейския съюз и неговите държави членки в ръководните и работни органи на СМО, където се разглеждат основни митнически въпроси в глобален мащаб и се създават общовалидни глобални стандарти.
С ратификацията на изменението на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, прието на 30 юни 2007 г., и на самата конвенция, която е в сила за България от 1 август 1973 г., ще се осигури еднакво прилагане на действащото национално законодателство по отношение и на изменението, и на самата конвенция.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията № 002-02-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имаме време да чуем и доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
На Комисията по външна политика и отбрана
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията № 002-02-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, целта на конвенцията е да се създаде международна организация за подпомагане и развитие на сътрудничество между страните членки в митническата област. Разпоредбите на конвенцията гарантират ползотворно сътрудничество в митническата област между членовете на организацията чрез предоставяне на практически средства за постигане най-висока степен на хармонизация на митническата дейност, изготвяне на конвенции и изменения към тях, създаване на препоръки за осигуряване на еднакво тълкуване и прилагане на конвенциите, разпространение на информация относно митническите процедури, обмен на мнения и практики по конкретни митнически въпроси и др. По силата на конвенцията всяка страна членка на организацията плаща годишна вноска, чийто размер, определян ежегодно по специална формула, се одобрява с решение на Съвета на Световната митническа организация (СМО).
Изменението на Конвенцията се налага, за да се удовлетвори вече внесеното заявление за приемане на Европейския съюз за член на СМО. Изменението предвижда, че всеки митнически или икономически съюз може да стане договаряща страна по конвенцията в съответствие с нейните разпоредби, като всяка молба за членство трябва първо да бъде одобрена от Съвета. Цели се да бъде осигурена възможност не само за Европейския съюз, а и всеки митнически или икономически съюз при необходимост и след изпълнение на съответните условия да може да стане договаряща страна по конвенцията, съответно член на СМО.
Разпоредбите на Конвенцията и на изменението й не противоречат на законодателството на ЕС. Дейността за ратифициране на изменението е включена в Плана за действие за 2010 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество и на изменението на конвенцията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се съобразим с това предложение, след като чуем и доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но това няма да стане сега, тъй като часът е 14,00 ч. и е крайният час на нашето извънредно заседание.
Закривам извънредното пленарно заседание.
Следващото заседание също е извънредно – понеделник, начален час – 12,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Анастас Анастасов


Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ