Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, в понеделник бе извършен терористичен акт на московското летище Домодедово, който е несъвместим с човешките ценности. В този трагичен акт загинаха невинни граждани, в т.ч. и българин. На Председателския съвет обсъдихме и предлагаме с едноминутно мълчание да почетем жертвите от терористичния акт. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
На вашето внимание е предложен проект за Програма на Народното събрание за 26-28 януари 2011 г.:
1. Избор на заместник-председатели на Сметната палата (съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за Сметната палата Народното събрание избира двамата заместник-председатели на Сметната палата по предложение на председателя на Сметната палата. Предложението на председателя на Сметната палата е внесено на 20 януари 2011 г.)
2. Проект за решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда (вносители: Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, 6 януари 2011 г.; втори законопроект с вносители Светлана Ангелова и Станка Шайлекова от 11 януари 2011 г.).
8. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (общ законопроект, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Комисията по правни въпроси, по приетите на първо четене на 14 октомври 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс) – продължение.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. (Вносители: на първия законопроект – Лъчезар Иванов; на втория законопроект – Стефан Господинов и група народни представители.)
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. (Вносители: Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов).
12. Второ четене на Законопроекта за горите.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
14. Парламентарен контрол. Начален час – 11,00 ч. в петъчния ден.
Подлагам на гласуване предложения ви проект за програма.
Гласували 144 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
За процедурно предложение има думата господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко бях уведомен, че съм лишен от мястото си в Народното събрание. Когато влязох в Народното събрание, аз влязох с листата на Политическа партия „Ред, законност и справедливост” и беше определено къде народните представители от тази партия сядат. Преди малко бях уведомен, че заради това, че някои хора са решили да сменят местата си от определените политически партии, които заемат, трябва аз да бъда изместен като картоф от мястото, на което съм сядал до момента. Категорично не съм съгласен с това нещо и считам, че това е дискриминационно отношение към народните представители, които са лоялни към избирателите, гласували за тях, лоялни съм към листата, в която са участвали, и са били коректни да защитават и отстояват тази своя позиция. Считам, че е дискриминационно и изключително некоректно, за да не използвам по-силна дума, аз да бъда изместен от мястото, на което съм сядал от момента, от който влязох в Народното събрание, макар и по-късно, за да бъдат настанени там хора, които са решили да обявят себе си за по-независими. Тези места бяха определени за народните представители от Политическа партия „Ред, законност и справедливост”.
От това, което се случва, оставам с впечатление, че народните представители на тази партия не са желани в българския парламент, макар че те изразяват вота на повече от 200 хил. избиратели.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ, от място): Ти кажи своя вот.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Считам, че трябва да се възстанови това нарушено право!
Госпожо председател, обръщам се към Вас и към Председателския съвет – намерете решение хората, които са напуснали своите парламентарни групи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече. Ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: ... да бъдат настанени не на местата на партия „Ред, законност и справедливост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има правилник, приет с решение на Народното събрание.
Да, вярно е, че местата на парламентарните групи бяха консенсусно определени и до наличието на Парламентарна група „Ред, законност и справедливост”, а и много след това, народните представители, избрани по волята на избирателите, продължиха да ползват тези места.
Поради непримирими конфликти, на които станахме свидетели през миналата пленарна седмица, се налага да има разграничение между условно казано групата народни представители, които се припознават от листата на „Ред, законност и справедливост”, и всички останали, които са с различна партийна принадлежност. Следва да изпълните разпореждането на председателя не защото аз така твърдя, а защото така казва правилникът. Ако не се съобразите с това разпореждане ще считам, че нарушавате реда в залата и ще Ви бъдат наложени съответните санкции.
Приканвам ви да заемете местата си! В тази зала има място за всеки народен представител.
Заповядайте, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Упълномощен съм от името на парламентарната група да изчета:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи изразяваме остра тревога от все още нерешените проблеми на тютюнопроизводителите, което естествено води до ескалиране на напрежението в отделни региони на страната. Онова, което изкарва хората на протест, не е политическата намеса на една или друга политическа партия, а е нещо, което е крайно време да чуете и проумеете. Това, уважаеми госпожи и господа управляващи, е гладът.
Парламентарната група на ДПС заявява най-отговорно, че споделя и подкрепя изцяло справедливите протести и искания на тютюнопроизводителите и настоява те да бъдат изпълнени в най-кратки срокове.
Категорично заявяваме оценката си за това, че нерешаването в спешни срокове на проблемите на тютюнопроизводителите води дори до социални бунтове и поставя под съмнение и под опасност гражданския мир в засегнатите региони.
Призоваваме търговците да изпълнят задълженията си по договорите за изкупуване на тютюна без да изчакват крайния срок, тъй като поради обективни, климатични и технологични причини, тютюнът през месеците декември и януари започва да мухлясва и да гние.
Настояваме Министерският съвет да задейства всички свои контролни механизми и да упражни своите правомощия, съгласно действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия.
Министерският съвет да събере всички лицензирани търговци на тютюни и се състави конкретен времеви график, който да гарантира изкупуването на цялата произведена продукция в законно установения срок.
Уважаеми госпожи и господа управляващи! Нашата цел не е ескалация на напрежението, а решаването на проблемите. Ето затова Парламентарната група на ДПС настоява за спешна среща с министър-председателя, министъра на финансите и с министъра на земеделието и храните, на която освен изброените проблеми, ще бъдат поставени и въпросите за осигуряване на националните доплащания за реколта 2010 г., тъй като в момента ниската изкупна цена, за която няма логично обяснение, не е в състояние да покрие дори производствените разходи, както и да се обсъди и нормативната уредба за изясняване схемата за извършване на плащанията за референтния период 2007-2009 г.
Апелираме към правителството, от което зависят гаранциите за социалния мир, да спре ескалиращото напрежение и в диалог с тютюнопроизводителите, а не чрез репресии и заплахи на представителите на инициативните им комитети за саморазправа, да реализира политика и действия, адекватни на статута на държава – член на Европейския съюз, на позицията на страна – член на Европейския съюз”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Али.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили няколко предложения. Ще ги докладвам в поредността на тяхното постъпване по време. Предварително се извинявам на членовете на Председателския съвет – сутринта ги докладвах в обратен ред.
Първото по време, в 15,49 ч., е постъпило предложение от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Сергей Станишев с искане на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов относно наличните количества зърно, ежемесечната консумация и движението на цените на пшеницата, брашното и хляба.
Предлага се изслушването да се включи като т. 1 от Програмата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица 26-28 януари 2011 г.
Господин Пенко Атанасов ще защити предложението.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Нашето предложение е мотивирано от факта, че в последните седмици сме свидетели на драстично увеличение на цената на хляба. Тази цена ще продължава да расте, защото са налични фактори като внос на зърно, който за последните няколко седмици вече е 24 000 тона – не 1000, не 2000, не 5000 – 24 000 тона; на цени, които дават основания отново да бъде качена цената на хляба. Това е изключително обезпокоително и изключително силно ни притеснява фактът, че обявените количества зърно, за които управляващите казаха, че ще бъдат достатъчни до следващата реколта, реално голяма част от тях са договорирани и са подготвени за износ. Това значи, че България е в зърнена криза, която естествено, че ще се отрази не само на цената на хляба, а и на всички хранителни продукти. Това ще доведе до един много сериозен отзвук сред населението, който е неприемлив в тези условия, в които страната ни се намира.
Ние искаме да изслушаме министъра на земеделието. Надяваме се, че той днес следобед ще се върне и утре ще може да бъде изслушан, за да каже с какви количества зърно страната наистина разполага; какво е движението на зърното, брашно –седмичното ни потребление, за да знаем какво става с държавния резерв. Имаме ли го този държавен резерв? В какви размери е? Защо не го ползваме и можем ли да го ползваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов, времето Ви изтече.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз мисля, че бях безкрайно ясен. Предлагам да бъде прието предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включено като точка в дневния ред и проведено изслушване по реда на чл. 99 от нашия правилник на министъра на земеделието Мирослав Найденов.
Гласували 132 народни представители: за 41, против 23, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми колеги от ГЕРБ и от дясната страна на залата, нали разбирате, че с това предложение ние ви даваме шанс и време да отреагирате на наистина сериозен въпрос, който е надвиснал над страната, и който няма да се реши с магическа пръчка.
Досега министър Найденов ни показваше един гигантски слалом, много добре лавирайки между проблемите. Досега той това не го разбра, само че го настига лавината, която се спуска по склона. Ако той и вие не сте го разбрали – това е голям проблем за страната ни. Елементарно е – първата стъпка, която бихме могли да направим, е настина той да бъде изслушан, за да бъдат казани мерките, които ще бъдат приети, за да бъде озаптена цената на хляба. Защото никой не е по-голям от хляба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното предложение за включване в дневния ред изслушване на министър Мирослав Найденов.
Гласували 129 народни представители: за 41, против 31, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
В 15,51 ч. във вчерашния ден е постъпило предложение от народния представител Иван Николаев Иванов на основание чл. 43, ал. 3 от правилника – да бъде включено в седмичната програма за периода 26-28 януари 2011 г. обсъждане и приемане на проект на Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, внесена с вх. № 954-00-3 от 28 октомври 2009 г. с вносител Иван Костов и група народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н.ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция за пореден път предлага в седмичната програма на Народното събрание да бъде включено обсъждането на Проекта за Декларация за осъждане на насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Двадесет и шест години след началото на този позорен за българската държава акт, извършен от комунистическата власт, все още държавните институции в страната не са осъдили тази насилствена асимилация. Все пак, за чест на българското Народно събрание, искам да съобщя, че преди 11 години Тридесет и осмото Народно събрание прие решение, с което България се присъедини към Европейската рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Това беше един акт, с който ние показахме привързаност към европейската ценностна система, където етническата толерантност е един от стълбовете за поведение.
Надявам се, че днес Четиридесет и първото Народно събрание на Република България ще последва този пример на Тридесет и осмото Народно събрание и ще обсъди и приеме Декларация за осъждане на насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
С този апел се обръщам към вас, уважаеми колеги народни представители: подкрепете предложението на Синята коалиция, което беше дефинирано от председателя на Народното събрание! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред обсъждане и гласуване на Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Гласували 121 народни представители: за 35, против 8, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Господин Иванов – за прегласуване.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не ме изненадва гласуването на представителите на Коалиция за България. По съшия начин те се противопоставяха и на това България да се присъедини към Европейската рамкова конвенция за защита на националните малцинства преди 11 години. Не ме изненадва гласуването и на колегите от „Атака”. Но аз се обръщам към вас, приятели от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ: искам да ви кажа два аргумента, за да подкрепите включването на тази точка в седмичната програма.
Преди всичко чисто човешки, поставете се макар и за миг на мястото на хората, които са били жертви на тази масова репресия. Представете си макар и за миг, че насилствено се променят имената на вашите деца – имена, които вие сте произнасяли с любов, когато се обръщате към тях. Представете си за миг, че насилствено ви прогонват от вашата родина. Тогава може да разберете всъщност масовостта и тежестта на това престъпление.
На второ място, подкрепете правителството на министър-председателя Бойко Борисов, защото само преди две седмици правителството с нарочен акт обяви 1 февруари като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим и Ден на осъждане на престъпленията на комунистическия режим. Едно от знаковите престъпления на комунистическия режим е именно Възродителния процес, защото беше посегнато върху съдбата на неколкостотин хиляди български граждани. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател.
Искам само да ви кажа, че неосъждането на едно масово престъпление е реално негово оправдание. Не го правете за честта на Народното събрание и за вашата лична чест! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното предложение за включване в дневния ред обсъждането на въпросната декларация.
Гласували 124 народни представители: за 37, против 19, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Третото по време предложение е на народния представител Цветан Костов, който предлага в седмичната програма на Народното събрание да бъде включено Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица, изнесените в Народното събрание данни, събрани от СРС, и данните от съдебно-медицинската експертиза.
Предложението е заведено под № 154-02-6 от 13 януари 2011 г. с вносители Иван Костов и група народни представители.
Доктор Костов, имате възможност да презентирате предложението.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, отново внасям предложение за създаване на Временна анкетна комисия, която да изясни всички факти и обстоятелства около случая в Многопрофилната болница за активно лечение в Горна Оряховица.
Силно се надявам този път то да не бъде отхвърлено, защото само такава комисия може да изиска и се запознае със съдебномедицинската експертиза, с използваните специални разузнавателни средства, с доклада на медицинския одит и с резултатите от проверката, разпоредена от министъра на здравеопазването, и така да освети изцяло случилото се там, да даде точни отговори на всички онези въпроси, които вълнуват и тревожат обществото и които се трупат след 5 декември м.г. – денят, в който от тази трибуна министърът на вътрешните работи обяви лекарите от Горнооряховската болница за убийци въз основа единствено на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства. Предлагам комисията да бъде съставена на паритетен принцип и изразявам още веднъж своята убеденост, че тя е необходима и полезна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Костов.
Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в дневния ред Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия с посочения предмет и задачи.
Гласували 122 народни представители: за 37, против 46, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 19 до 25 януари 2011 г.:
- Проект за решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносител – Искра Фидосова;
- Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 3 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка: „България – Проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”. Вносител – Министерски съвет. Разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Вносител – Николай Пехливанов. Водеща е Комисията по правни въпроси, съпътстваща Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
На 19 януари в Народното събрание е внесен доклад от Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно анализ на ефектите от осъществяването на замяната на част от българския външен дълг през 2002 и 2003 г. Анализът е извършен по силата на Решение относно замяната на част от българския външен дълг и последствията от нея за българския данъкоплатец, прието от Четиридесет и първото Народно събрание на 14 април 2010 г.
Докладът е раздаден на народните представители на 26 януари 2011 г.

Преминаваме към точка първа от приетата програма за работата на Народното събрание:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Тъй като предложението се прави от председателя на Сметната палата, предлагам процедурно в залата да бъдат допуснати господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, и предложените от него кандидати – господин Валери Апостолов и господин Цветан Цветков.
Гласуваме.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господа квесторите да поканят гостите в залата, а господин Валери Димитров има думата, за да направи своето предложение пред народните представители, съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за Сметната палата.
Предложение за избиране на заместник-председатели на Сметната палата на Република България – проф. Димитров, имате думата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 14, ал. 1 от Закона за Сметната палата правя предложение за избиране на заместник-председатели на Сметната палата на Република България, като прилагам Проект на решение за избиране на заместник-председатели и автобиографии на предложените заместник-председатели, както и копие от документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от Закона за Сметната палата.
Предлагам да бъдат избрани за заместник-председатели на Сметната палата Валери Иванов Апостолов и Цветан Лилов Цветков. Мога да посоча и кратки биографични данни за предлаганите от мен кандидати.
Господин Валери Иванов Апостолов е роден на 1 декември 1964 в гр. Костинброд. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София и Варненския свободен университет. Магистър е по икономика и организация на труда, и по право, тоест има две висши образования.
От м. юни 1991 г. е инспектор и финансов ревизор в Районно управление „Социално осигуряване” в Кърджали, а от м. април 1992 г. е директор на Районно управление „Социално осигуряване” в Кърджали.
В периода юни-август 2001 г. е главен директор на Столично управление „Социално осигуряване”.
През м. юни е член на Съвета на директорите на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД.
От м. юли 2001 г. е заместник-министър на труда и социалната политика, като е управител на Фонд „Условия на труд”, член на управителните съвети на Държавен фонд „Земеделие” и Програма САПАРД, на Центъра за развитие на човешките ресурси и на Социално-инвестиционния фонд.
Председател на Съвета на директорите на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, член и заместник-председател на Борда на директорите на „Юрий Гагарин Булгартабак” АД.
От 2002 до 2003 г. е председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.
В областта на европейската интеграция работи от началото на 2003 г. като координира и контролира дейностите в областта на социалната политика и заетостта и свободно движение на хора във връзка с преговорите на Република България за присъединяване към Европейския съюз по преговорни Глава 2 „Свободно движение на хора” и Глава 13 „Социална политика и заетост”. Член е на основния екип за провеждане на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Ръководил е множество международни програми и проекти, свързани със социалното и осигурителното дело. Сертифициран международен одитор по системи за управление на безопасни условия на труд към „Мултиинтернешънъл”, сертифициран вътрешен одитор в публичния сектор от Министерството на финансите, сертифициран външен оценител на дейностите по вътрешен одит. Специализирал е по проблеми на социалното осигуряване в Англия, САЩ, Дания, Франция, Испания, Чили и Аржентина.
От 2000 г. е хоноруван преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Владее английски и руски език. Женен с две деца.
От 13 април 2005 г. е избран от Народното събрание за член на Сметната палата.
Господин Цветан Лилов Цветков е роден на 27 март 1963 г. в гр. София. Завършва „Счетоводна отчетност” в УНСС през 1988 г. Започва своята кариера като финансов ревизор още същата година в Столично управление „Държавен финансов контрол” към Министерството на финансите.
През 1992 г. продължава професионалната си кариера в Главно управление „Държавен финансов контрол” към Министерството на финансите като главен финансов ревизор, а през 1996 г. е назначен за началник-отдел „Организация и методология на финансовите ревизии в бюджетните предприятия” към Главно управление ДФК. Назначен е за началник на Главно управление „Държавен финансов контрол” през 2000 г. и ръководи преговорите по хармонизиране на националното законодателство с европейските регулации в областта на финансовия контрол. Вследствие на тези преговори ръководи преструктурирането на Главно управление ДФК в Агенция за държавен вътрешен финансов контрол и въвеждането на вътрешния одит в публичния сектор.
Основател е през 2003 г. и дългогодишен председател на Управителния съвет на Института на вътрешните одитори в България (2003-2010 г.), който е водеща професионална организация на вътрешните одитори в България и е представител на Международния институт на вътрешните одитори. От м. май 2006 г. и досега е ръководител на звеното за вътрешен одит в Сметната палата на Република България.
Цветан Цветков притежава сертификат „Вътрешен одитор във вътрешния сектор”, издаден от министъра на финансите, сертификат за вътрешен одитор и е сертифициран одитор в публичния сектор на Международния институт на вътрешните одитори.
Бил е член на Управителния съвет на Европейската конфедерация на Института за вътрешен одит в периода от 2007 до м. октомври 2010 г. Работил е и като главен редактор на сп. „Финансов контрол” в периода 2001-2005 г. и сп. „Вътрешен одитор” 2004-2005 г. Участник и водещ лектор е на много международни конференции и професионални форуми в областта на финансовия контрол, вътрешния и външния одит. Автор е на редица публикации в областта на финансовия контрол, вътрешен одит, управление на риска и др. Владее руски и английски език, женен с две деца. Притежава професионален стаж в областта на финансовия контрол.
Уважаеми дами и господа народни представители, това са кандидатурите за заместник-председатели на Сметната палата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Димитров.
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които желаят да изкажат своето мнение?
Заповядайте, госпожо Манолова,
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа от Парламентарната група на ГЕРБ! След като приехте Закон за Сметната палата, който противоречи на Конституцията, след като избрахте председател на Сметната палата, който не отговаря на законовите изисквания и в противоречие със закона, който самите вие приехте, очакването беше, че ще спрете дотук – ще спрете с нарушението на Конституцията и с нарушението на правилата при структурирането на Сметната палата. Да, ама не! Видно от предложението за заместник-председатели на Сметната палата безобразията при структурирането на този орган ще продължават.
Аз няма да коментирам професионалната подготовка на предложените заместник-председатели. Аз няма да коментирам и факта, че те са от този екип на Сметната палата, който беше оплют и обруган от мнозинството като непрофесионален, като некомпетентен, като политически пристрастен. Аз няма да коментирам и близостта на някои от предложените лица до политици и депутати, защото, както се оказва, подкрепата на закона си има цена. Нали така, господин Мартин Димитров?
Аз ще коментирам единствено и само съответствието на предложените кандидатури с изискванията на Закона за Сметната палата – на закона, който самото мнозинство прие само преди няколко месеца. (Реплики на народния представител Асен Агов.)
Ще трябва да припомня, че в чл. 13 и 14 от новоприетия закон изискването както за председателя, така и за заместник-председателите на Сметната палата, е да има 15 години професионален опит в областта на финансовия контрол, на счетоводството и на одита. Ако погледнете предложеното CV, ще трябва да си зададете въпроса дали социалното осигуряване е равно на дейност по финансов контрол, по счетоводство или по одит. Не вярвам даже вашите широки тълкувания на понятията да предполагат или да твърдят, че социално осигуряване е равно на счетоводство, че социално осигуряване е равно на финансов контрол, че социално осигуряване е равно на одит. Не вярвам да го твърдите! Така че няма как да докажете, че единият от кандидатите за заместник-председатели има изискуемия 15-годишен професионален опит в някоя от тези области. Аз не твърдя, че това е необходимо за изпълнение на неговите функции. Това вие го твърдите и вие сте тези, които записахте тези изисквания в закона.
Тук обяснението е само едно – да предлагате кандидати, които не отговарят на правилата, които самите вие създадохте. И това обяснение е в пълното неуважение на мнозинството към законите, в правния нихилизъм, в пренебрегването на всички правила, независимо даже от факта, че са създадени от самите вас.
Затова в заключение аз искам да ви направя едно предложение: спрете изобщо да променяте законите, спрете да приемате закони, защото и без това си правите каквото си искате и не се съобразявате с тях! Така че не ни губете времето, а направо си правете, каквото сте си решили.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Така ще направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Валери Димитров иска думата, но преди това народният представител Дарин Матов.
Господин Матов, имате думата за изказване.
ДАРИН МАТОВ (НЕЗАВИСИМ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изправям се пред вас, за да подкрепя кандидатурата на двамата заместник-председатели на Сметната палата, защото смятам, че те са едни достойни професионалисти, защото смятам, че те са хора, които имат изключителен опит, и то дългогодишен опит, и то именно в Сметната палата.
Имах възможността като член на подкомисията за одит на Сметната палата към Комисията по бюджет и финанси да се запозная с работата, да се докосна до работата на председателя и така предложените заместник-председатели на Сметната палата. Смятам, че поне в рамките на година и половина успях да разбера, че те са едни изключителни професионалисти и смятам, че те могат да работят в екип.
Освен всичко друго нападките, които вървят, това, което каза колежката Манолова, мисля, че не кореспондират с истината. Какво означава „връзка между социалното осигуряване, одита и счетоводството”? Това са три различни неща, три различни професии. Там работят хора, които имат различни познания.
Много Ви моля, госпожо Манолова, не правете такава връзка, а и Вие подкрепете тези достойни хора и професионалисти!
Лично аз смятам, че с техния избор и с екипа, който се предлага, ще има приемственост, която ще осигури спокойствие на една от сериозните организации в страната, наречена Сметна палата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Професор Димитров, заповядайте, имате възможност като председател на Сметната палата да отговорите на повдигнатите въпроси.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам изрично да посоча, че и двете кандидатури, включително и кандидатурата на господин Апостолов, изцяло съответстват на изискванията на закона.
Ще си позволя тук да говоря в качеството си на преподавател и доцент по Финансово право. Нека да си го кажем: винаги в теорията и практиката на финансовото право всички преподаватели, изследователи и експерти в областта на финансовото право приемат категорично, че осигурителното право е част от финансовото право. Става дума за това, че Държавното обществено осигуряване и след това институцията, която замени държавното обществено осигуряване – става дума за сегашния Национален осигурителен институт, винаги за нея е ставало въпрос като за финансова институция, за управление на пари – за събиране и изразходване на пари чрез механизма на финансовите отношения. Бих казал, че нито от теоретическа, нито от практическа гледна точка може да става спор за това. То е безспорно.
Искам да кажа следното. Господин Апостолов е бил експерт и след това ръководител в тази система. Нещо повече, тази система е не само финансова институция, но в нея се упражнява и финансов контрол. Неслучайно там има и финансови ревизори. Те бяха както ревизорите в Главно управление „Държавен финансов контрол” към Министерството на финансите. Това е и финанси, и финансов контрол – тази институция – Държавното обществено осигуряване и след това Националният осигурителен институт.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви обърна внимание върху още един аргумент. Ще посоча, че например основният закон в областта на данъчния процес – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдържа в самото си наименование „осигурителен”. Осигурителните вноски се третират както данъците, при тях се пораждат финансови отношения. Мисля, че това е несъмнено и не може да става дума за някакъв спор дали господин Апостолов има професионален стаж в областта на финансите и финансовия контрол. Има стаж и в областта на финансите, и на финансовия контрол заедно с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Димитров.
Други народни представители, желаещи да участват в разискванията? Няма.
Преди да преминем към гласуване ще ви запозная с проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председатели на Сметната палата
на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 12 и чл. 14, ал. 1 от Закона за Сметната палата и по предложение на председателя на Сметната палата на Република България

РЕШИ:
Избира за заместник-председатели на Сметната палата на Република България:
1. Валери Иванов Апостолов;
2. Цветан Лилов Цветков.”
Режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Апостолов и господин Цветков, заповядайте за полагане на клетвата. (Всички стават.)
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ И ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на поверените на Сметната палата функции, като се ръководя от принципите за независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!” (Ръкопляскания. Председателят Цецка Цачева и заместник председателят Екатерина Михайлова поздравяват двамата новоизбрани заместник-председатели на Сметната палата.)
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 25, буква „А” и буква „S” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа съпредседателят на Парламентарната група на ГЕРБ – народният представител Искра Фидосова, е внесла проект за Решение за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Чета проекта:

„РЕШЕНИЕ
за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 25, буква „А” и буква „S” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа
РЕШИ:
1. Освобождава Живко Веселинов Тодоров от Парламентарната група на ГЕРБ като основен представител и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Избира Джема Маринова Грозданова от Парламентарната група на ГЕРБ за ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
3. Избира Красимир Неделчев Минчев от Парламентарната група на ГЕРБ за основен представител и заместник ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
4. Избира Живко Веселинов Тодоров от Парламентарната група на ГЕРБ за заместващ-представител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.”
Режим на гласуване, моля.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Госпожо Атанасова, имате думата за доклада на Комисията по здравеопазването на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Димитрина Апостолова – началник на отдел „Нормативно регулиране на лекарствените продукти” в Министерството на здравеопазването, и госпожа Мери Пейчева - началник на отдел „Нормативи и административни актове, процесуално представителство” в Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, моля, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002 01 70, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г.
Комисията по здравеопазване предлага за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „чл. 14, ал. 3” се добавя „чл. 114, ал. 4” и се поставя запетая, а думите „чл. 262, ал. 6” се заменят с „чл. 262, ал. 7”.
2. В т. 5 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласуваме § 1 по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване § 2 и 3 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 4 е постъпило предложение от народния представител ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА - проданова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 4.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 5 по вносител, който става § 4 по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 5:
„§ 5. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) За всяка промяна от тип IА, тип IБ, тип II или разширяване на обхвата притежателят на разрешението за употреба на лекарствения продукт подава в ИАЛ отделно уведомление, съответно заявление.
(2) Когато дадена промяна води до промяна в данните от кратката характеристика на продукта, на опаковката и/или в листовката, тези промени се приемат като част от заявената промяна и за тях не се подава отделно заявление.
(3) Притежателят на разрешението за употреба може да групира промените, когато:
1. уведомява едновременно за едни и същи промени тип ІА в условията на едно или повече разрешения за употреба;
2. заявява едновременно няколко промени в условията на разрешения за употреба, принадлежащи към глобалното разрешение за употреба по чл. 28, ал. 8 на лекарствения продукт, при условие че съответните промени попадат в един от следните случаи:
а) една от промените в групата е разширяване на обхвата на разрешението за употреба;
б) една от промените в групата е промяна тип II, а всички останали промени в групата са промени, които са следствие от промяната тип II;
в) една от промените в групата е промяна тип IБ, а всички останали промени в групата са промени, които са следствие от промяната тип IБ;
г) всички промени в групата се отнасят само до промени от административен характер в кратката характеристика на продукта, листовката за пациента или опаковката;
д) всички промени в групата са промени в основната документация на активното вещество, основната документация на ваксинния антиген или основната документация за плазмата;
е) всички промени в групата са във връзка с проект, предназначен да усъвършенства производствения процес и качеството на съответния лекарствен продукт или неговото/неговите активно/активни вещество/вещества;
ж) всички промени в групата са промени, които засягат качеството на пандемична противогрипна ваксина;
з) всички промени в групата са промени в системата за лекарствена безопасност по Глава осма;
и) всички промени в групата са следствие от определена спешна мярка за безопасност и са подадени в съответствие с чл. 66;
к) всички промени в групата са свързани с включване на информация за даден фармако-терапевтичен клас;
л) всички промени в групата са следствие от оценката на периодичен доклад за безопасност;
м) всички промени в групата са следствие от проучване след получаване на разрешение за употреба, проведено под надзора на притежателя на разрешението за употреба;
н) всички промени в групата са следствие от изпълнението на условие в разрешение за употреба по чл. 56;
3. заявените промени в условията на едно и също разрешение за употреба не попадат в случаите по т. 2, при условие че ИАЛ се съгласи да приложи към тези промени една и съща процедура.
(4) При групиране на промени по ал. 3, т. 2 и 3 притежателят на разрешението за употреба подава в ИАЛ:
1. единно уведомление, когато поне една от промените е тип ІБ и всички останали са тип ІА или тип ІБ;
2. единно заявление, когато основната промяна е тип ІІ и нито една от другите промени не е разширяване на обхвата на разрешението за употреба;
3. единно заявление, когато основната промяна е разширяване на обхвата на разрешението за употреба.
(5) Заедно със заявлението, съответно уведомлението по ал. 1 или 4, притежателят на разрешението за употреба подава:
1. документация, свързана с промените, определена с наредбата по чл. 42;
2. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 21, ал. 2.
(6) Изпълнителният директор на ИАЛ утвърждава образците на заявление, съответно уведомление по ал. 1 и 4, които се публикуват на интернет страницата на ИАЛ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16, които стават съответно параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 7 до 16 включително по вносител, подкрепени от комисията, със съответната им преномерация в параграфи от 6 до 15 включително.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията предлага да се създаде § 16а, който става § 16, със следната редакция:
„§ 16. В чл. 163, ал. 10 думите „т. 4, 5 и 7” се заменят с „т. 4 и 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16 по предложение на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 17.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 18 е постъпило предложение от народния представител Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 18 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за § 19, който става § 18, и за § 20, който става § 19, които комисията подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 21 е постъпило предложение от народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова и Евгений Желев:
„Параграф единствен. В § 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Съдържанието на § 21 да отпадне.
2. На негово място се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Физическите и юридическите лица по ал. 1 нямат право на участие в собствеността/капитала и в управителните или надзорните органи на повече от едно юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, извършващо търговия на едро и дребно с лекарствени продукти.”
3. Алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 3, 4, 5 и 6.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3.
Постъпило е предложение от народния представител ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника - § 21 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми колеги! Всъщност нашите предложения са две. Първото се подкрепя от комисията. То касае отхвърлянето на текста, който дава либерален режим за притежание на повече от четири аптеки.
По-важното е второто ни предложение за създаване на ал. 2, която ограничава възможността на едно физическо лице да притежава повече от четири аптеки, с което ние смятаме, че се доближаваме до Етичния кодекс, който толкова много беше обсъждан и в предишния парламент, и на първо четене.
По този начин с нашето предложение практически се лишаваме от възможността за заобикаляне на закона – едно лице, под формата на различни участия в различни фирми, да има безкрайно много аптеки.
Смятам, че това е точната форма – и с възможността за известна либерализация, и близко до така наречения Етичен кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да обясня, тъй като дебатът при предишното приемане на закона беше концентриран основно около този параграф. Нашето предложение за отпадане на ограничението и либерализация на модела, за който ние поехме ангажимент при първото гласуване на законопроекта – че ще запазим досегашния модел, възникна по силата на чл. 73.
За да бъдем коректни, ние отправихме писмо към Европейската комисия – за да разберем дали наистина има стартирана наказателна процедура по отношение на България във връзка с ограничаването на собствеността на четири аптеки за едно физическо или юридическо лице. Отговорът на комисията е: „На този етап нашите служби все още са в процес на вземане на решение по настоящия случай”. Ние възприехме консенсусното решение, прието от предишния парламент, моделът да бъде такъв, че да позволява собственост само на четири аптеки.
Факт е, че в рамките на този модел съществуват вериги от аптеки. Единственото ограничение, което допуска моделът, е за чуждите вериги.
Факт е обаче, че това предложение, което правите за регулиране на пазара, идва в момент, когато вие не управлявате системата на здравеопазването. Имали сте прекрасната възможност да го реализирате, когато сте ръководили политиката в тази система.
Сега се учудвам какво е вашето отношение към исканията на електората ви, който е основният потребител на услугите на веригите от аптеки, тъй като те предлагат относително приемливи за населението цени.
Нашият основен интерес наистина трябва да бъде крайният потребител. Затова ние възприехме консенсусното намерение да се поинтересуваме от мнението на всички, които участват в системата на търговия с лекарства.
В Министерството на здравеопазването поехме ангажимента да бъде организирана работна група, която вече започва да функционира, която да покаже по какъв начин трябва да изглежда търговията с лекарства в България, така че да бъдат защитени интересите на потребителите.
Етичният модел категорично се спазва по отношение на дейността на аптеките, където една аптека може да се ръководи само от магистър-фармацевт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Доктор Желев, заповядайте за първа реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам нищо лошо да предложим и това, че предлагаме този текст.
Когато внасяхме промените в закона в предишния мандат, ситуацията беше много по-различна и вие го знаете. Тук на първо четене беше направен разбор на тогавашната обстановка. Трябва да знаете, че този текст за либерализация, който внесохме и който не беше приет, беше под диктовката на определени структури от Европейския съюз и Европейската комисия, преди решението на Европейския съд, който каза, че законодателството по отношение на този въпрос във всяка една страна, е въпрос на всяка една страна, така че няма място за сравнение.
Но аз си задавам въпроса: кога сте честни? Когато в предишния парламент вашите представители и в сегашното първо четене говорехме за етичния модел и кодекс, или сега, в момента? В крайна сметка какво целим? Да запазим обществения интерес и общественото здраве, или да разрешим под една или друга форма либералния модел, както е в този текст, който сега съществува, и да позволим съществуването на верига аптеки? Какво целим?!
Фармацевт да работи в аптека е задължително условие. Това е вярното и точното условие, но то е друго, съвсем различна част от това, което предлагаме, защото в Европейския съюз и в много страни има и много ограничения за собствеността на аптеките. Ние не поставяме този въпрос. Ние поставяме възможността да има само четири аптеки, какъвто е смисълът на закона. Ако остане сега действащият текст, това означава, че всеки под различна форма, в различна формация може да притежава и 50, и 60, и 100 аптеки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми д-р Желев, в рамките на нашата заявка за открито управление, честността е задължително условие.
Аз мисля, че Вие разбрахте, че нашето предложение е в синхрон с първата част на Вашето предложение, тоест да се запази ограничителната мярка за собственост на четири аптеки от едно физическо или юридическо лице. Но по отношение на това как трябва да изглежда вече политиката в системата на търговия с лекарства, позволете ни ние тук вече да намерим най-точното и консенсусно решение и, разбира се, разчитаме на конструктивни мнения от ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, спорът е относно откриването на аптеки и възможностите за откриване на няколко аптеки от едно и също лице, за така наречената либерализация на този режим или за така наречената хоризонтална интеграция при откриването на аптеки.
Ние от Коалиция за България сме доволни от факта, че беше подкрепено предложението ни в първата му част, което запазва досега съществуващия режим – режим, който в условията на сериозни дебати беше възприет от предишния състав на Народното събрание, който позволява на едно лице да открива до четири аптеки. Истината е обаче, и това го знаят всички, които наблюдават този сектор, че това законово изискване на практика се заобикаля, че чрез едни или други форми, по един или друг начин определени лица – физически и юридически, контролират повече от четири аптеки. Такава е масовата практика.
Юристите знаят, че в българското законодателство заобикалянето на закона е равно на нарушаване на закона. Даже всички действия, които са извършени в условията на заобикаляне на закона, са недействителни като противоречащи му, така че във втората част на нашето предложение предлагаме правилата да са такива, че да не допускат заобикалянето на закона. И аз не разбирам пред каква дилема сте изправени. Ако вие наистина искате да се запази действащият режим и да остане ограничението за откриване на до четири аптеки, тогава най-нормалното нещо е да подкрепите и втората част от нашето предложение, което на практика гарантира реализирането на тези правила.
Разбирам вашето желание във всеки удобен случай да прехвърляте топката в предишното управление, да търсите основанията за едни или други неблагополучия в предишното управление, но вие управлявате от година и половина. Спрете да се оправдавате и да си търсите аргументи със задна дата. Да не говорим, че е нонсенс изказване от сорта: „Ние ще намерим консенсуса. Вие управлявахте преди две години, да сте го направили тогава”. Ами, какъв консенсус търсите, като не искате да чуете другото мнение? Какъв консенсус търсите, като твърдите, че ние сме имали право да правим предложения в предния мандат? Аз не разбирам този подход! Аз не разбирам този тон! Или търсите консенсус и слушате нашите предложения и на аргументи отговаряте с аргументи, или си правите каквото си знаете.
Всъщност с цялостното си поведение мнозинството показа, че промените в законите за него са просто една от едва ли не досадните дейности на парламента, защото на практика всеки си прави каквото си иска, включително и мнозинството, като нарушава собствените си закони. Но в случая става дума за проблем в практиката – за законодателно намерение, което е прието от предното събрание, но ето, след две години установяваме, че не работи, защото в практиката се заобикаля законът. Ето, установяваме го. И сега когато вие изобщо искахте да премахнете този режим, ние правим предложение, с което това законодателно решение да се прилага в практиката. Ето това е спорът – дали ние сме против заобикалянето на закона, или дружно си затваряме очите и оставяме да действа един либерален режим. И тогава ще кажа, че ако е такова вашето намерение, отхвърлете си изобщо изискването за до четири аптеки, защото така или иначе то не се спазва. Това е дилемата.
Тук не е нужно да се нападаме при всеки удобен случай с аргументи, които връщат лентата назад. Спорът е сега и в конкретния момент какво правим? Либерализираме ли ей така под сурдинка режима за откриване на аптеки или наистина правим правила, които да го държат под контрола на закона с изискването за откриване на до четири аптеки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, ние търсим първо консенсуса у тези, които се занимават с търговията, тоест експертния консенсус, по-късно ще потърсим и политически консенсус, така че не очакваме вие да ни съветвате как да управляваме политиката в системата на здравеопазването. Искам да подчертая, че правилата в тази политика в момента се определят от нас. В никакъв случай ние не сме за либералния модел, но ще търсим наистина експертното мнение по какъв начин може да се реши проблемът със сега съществуващите текстове в закона. Остава наистина законовият текст, който ограничава собствеността на четири аптеки.
Текстът, който сте предложили вие, по експертното мнение на юристи също не решава проблема. Затова след експертно становище от работната група, която ще се състои, ние ще излезем с точно мнение по какъв начин може да се регулира търговията на лекарствени продукти, така че да е в интерес на потребителите. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма други реплики.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
От името на Министерството на здравеопазването също ще искат думата за изказване. Госпожа Апостолова, ако не се лъжа?
След госпожа Манолова ще Ви дам думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Дариткова, това е доста извратена представа за начина, по който се развиват политическите взаимоотношения в един нормален състав на Народното събрание. (Оживление и смях в мнозинството.) Искам да Ви кажа, че по този път много са катастрофирали, изхождайки от позицията „Аз всичко знам, аз всичко мога, на мен чуждо мнение не ми е необходимо”. Доста се съмнявам и за начина, по който вие ще търсите експертния консенсус между големите дистрибутори на лекарства. По-скоро тук ми намирисва на лобизъм и на това чии интереси в крайна сметка ще надделеят при този спор (оживление в мнозинството), но не искам да предрешавам края на вашите търсения на експертен консенсус.
Само ще кажа, че отговорността за политиката в здравеопазването и в лекарствената политика е ваша и ние може би бихме си мълчали, даже бихме ви аплодирали, ако вие се справяхте с реализирането на тази политика. Но Вие да говорите с такова самочувствие за вашите отговорности и успехи в лекарствената политика при положение, че аптеките бяха поставени във финансов колапс само преди дни, преди седмици – в края на миналата година, когато хората не можеха да си купуват по нормален начин лекарства заради това, че за пореден път Националната здравноосигурителна каса не се разплати с тях, и редица болни от много заболявания не можеха да се снабдят с необходимите медикаменти, защото аптеките не можеха да ги доставят! Те не се разплатиха с дистрибуторите поради забавените плащания на избраното от вас ръководство на НЗОК и водената от вас лекарствена политика.
Така че по-спокойно с гордостта от успехите в лекарствената и здравната политика. Нека пациентите ви оценят! Нека гражданите ви оценят!
АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ (ГЕРБ, от място): Те ни оцениха!
МАЯ МАНОЛОВА: Нека наистина се случат някакви добри неща, за които да можете да претендирате за политически дивиденти и политическа гордост от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Димитринка Апостолова от Министерството на здравеопазването.
ДИМИТРИНКА АПОСТОЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Ако бъде прието предложението за нова алинея на чл. 222, по-специално параграфа за нови текстове в § 21, следва да бъде доразвито, тъй като към момента то решава частично съществуващото положение. Необходимо е да бъдат уредени заварените случаи, понеже в момента на пазара съществуват физически и юридически лица, които вероятно се намират в подобна вертикална и хоризонтална интеграция. Така създаден текстът, на практика не дава уредба и не дава гратисен период, в който тези субекти, регистрирани по настоящия режим, да имат временна възможност да се приведат в съответствие със законовите изисквания. Предвид на това, ако бъде възприето предложението за нова алинея на чл. 222, текстът следва да бъде доразвит и прецизиран в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, д-р Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Свидетели сме на поредна политическа демагогия от страна на опозицията. Това най-вероятно е допустимо. Никой не си зададе въпроса защо водим тази дискусия по отношение на тъй наречения либерален модел. Той не беше иницииран конкретно от нас. Трябваше да бъде спазена евентуално европейска директива, която да приведе в съответствие нашето законодателство с европейското. И когато колежката Дариткова каза, че експертите са дали своето мнение, оказа се, че моделът, приет преди няколко години от предишното правителство, не противоречи на европейските директиви. Госпожа Манолова каза, че са създадени предпоставки за заобикаляне на закона и било лобизъм от наша страна. Законът е приет без участието на ГЕРБ, защото той тогава не е бил в парламента. Случайно или не, или несъзнателно заобикалянето на закона е било заложено още тогава, но както се случва обикновено – случайните неща понякога са по-добри от нарочните. И така, приетият тогава закон даде възможност на фармацевтите да се организират по коренно различен начин, включително и да създават вериги от аптеки, което по никакъв начин не доведе до нарушаване на системата на снабдяване на населението с лекарства. Напротив, доведе и до редукция на цените. Ние считаме, че така наложеният модел в момента не налага с нищо да бъде променян. Ситуацията на пазара на лекарствата показва тенденция към намаляване цените на лекарствата. Ние не считаме, че в момента трябва да правим драстични промени.
Това, което ни се предлага отляво, е да търсим популистки и политически ефект, тоест да бъркаме в едно място, в което вече има изграден синхрон, постигнато е съгласие между различните участници на пазара, включително и големите фармацевтични компании, малките фармацевтични фирми и самите фармацевти. Всичко останало, което се каза отляво, за мен е политическа буря, едно словесно говорене – да става движение, да се прави нещо, да се имитира движение, но не и да се отчете реалният ефект от онова, което е свършено.
Госпожа Манолова се опитва от трибуната да отрече собствените им постижения, които са направили. Аз съм следил приемането на закона в миналото правителство. Този закон беше приет с убедителните аргументи на представителите на БСП. Сега сме обвинявани, че ние пречим на нещата, които те са приели. Смятам, че това, което ние предлагаме, е нормално и съответства на очакванията на хората, съответства на очакванията на фармацевтите и не бива да го променяме към настоящия етап. Разбира се, в бъдеще може да се отвори отново дебат за тъй наречения етичен модел, но това е тема на други разговори, които да се състоят по друго време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Колега Цеков, този дебат го отвори вашето министерство, като се опита да върне либералния модел. Оттам тръгна работата. Не че нямаме необходимост да поговорим какво всъщност иска обществото и какво е добро за него, а не кой собственик и кой търговец какво иска.
Приветствам изказването на хората от министерството, които дадоха шанс на това предложение в бъдеще да помислим, да видим, да размислим и ако можем да променим някои разпоредби, да стигнем до близък модел до Етичния кодекс.
Има време за разговори. Не че сме се надявали, че ще приемете това предложение, но все пак бяхме длъжни да направим този ход – не като демагогия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика? Не желаете.
Заповядайте за изказване, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Лично аз смятам, че изказванията до преждеговорившата отляво колежка вървяха в нормален ход на диалог, на търсене на консенсус за намиране на по-добри решения. В интерес на истината трябва да кажем, че ние от Политическа партия ГЕРБ винаги сме били упреквани, че нещата не започват от нас. Точно затова мисля, че съвсем коректно и точно ние се вслушахме и се вслушваме в онези съвети и предложения на Коалиция за България, които намират подкрепа в обществото, предвид, че всички сме потенциални купувачи на медикаменти, намираме консенсус с фирмите дистрибутори, и не на последно място – с Професионалната асоциация на фармацевтите. Когато направим анализ на направените промени в законодателството, тъй като твърдим, че историята не започва от нас, трябва да кажем, че в предишното Народното събрание законът за „една аптека – един фармацевт”, регистриран по Търговския закон, не можа да просъществува и една година, тъй като предимно икономически интереси успяха да променят политиката на тройната коалиция и да вкарат промяната в закона.
Когато се вглеждаме именно в тези промени, в резките колебания в поведението и политическите решения на предишното правителство, когато се правят предложения, ние сме длъжни много внимателно да правим анализ.
В това отношение колегата Желев е изключително коректен, защото направихме анализ за това какво ще се случи на пазара – в едната и в другата посока. Съобразихме да намерим баланс между интересите в обществото – пациенти, производители, както казахме, дистрибутори, за да се запази именно статуквото, тъй като виждате: реформите в здравеопазването са изключително тежки и чувствителни за обществото. В тази връзка ние се вслушахме, както д-р Желев призна, в тяхното предложение – в първата му част. Там беше добре акцентувано върху това, че в работна група, при добра воля от ваша страна, с партньорството на всички страни, можем да намерим едно по-оптимално решение на въпроса за аптеките. Законите в икономиката, в бизнеса, както и взаимоотношенията в обществото, не са статични, те са динамични. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова и Евгений Желев по отношение на т. 2 и 3 от предложението им, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 69, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – § 21 да бъде отхвърлен.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 22, който става § 20, подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 21:
„§ 21. В чл. 230 ал. 1, т. 3 думите „лични данни и адрес” се заменят с „единен граждански номер”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 23, който става § 21 – по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 24 е постъпило предложение от народния представител Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 22:
„§ 22. В чл. 236, ал. 2, изречение първо думите „временна нетрудоспособност, бременност, раждане или осиновяване и отглеждане на дете” се заменят с „временна нетрудоспособност поради болест, бременност и раждане или осиновяване и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на Кодекса на труда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 24, който става § 22 – по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Десислава Атанасова за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 25.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26, който става § 23:
„§ 23. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 37:
а) в буква „б” думите „на производителя” се заменят с „на притежателя на разрешението за употреба”;
б) в буква „в” думите „на производителя” се заменят с „на притежателя на разрешението за употреба”.
2. Създават се т. 89, 90 и 91:
„89. „Промяна тип ІА” е промяна с минимално въздействие или без въздействие върху качеството, безопасността или ефикасността на съответния лекарствения продукт.
90. „Промяна тип ІБ” е промяна, която не е нито тип ІА, нито промяна тип ІІ, нито разширяване на обхвата на разрешението за употреба.
91. „Промяна тип ІІ” е промяна, която не се явява разширяване на обхвата на разрешението за употреба, и която може да има съществено въздействие върху качеството, безопасността или ефикасността на съответния лекарствения продукт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 26, който става § 23 – по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 27, който става § 24 и се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 25:
„§ 25. Министърът на здравеопазването привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 42 в срок до три месеца от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 28, който става § 25, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 29 е постъпило предложение от народния представител ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 26:
„§ 26. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32б:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „ЕИК”;
бб) в т. 8 думите „и данни от документ за самоличност” се заличават;
б) в ал. 3 накрая се добавя „и данни от документа за самоличност на отговорното лице по чл. 34”.
2. В чл. 33б:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „ЕИК”;
бб) в т. 7 думите „и данни от документ за самоличност” се заличават;
б) в ал. 3 накрая се добавя „и данни от документа за самоличност на магистър-фармацевта по чл. 34”.
3. В чл. 47, ал. 1 думите „определени от министъра” се заменят с „определени с наредба на министъра на здравеопазването”.
4. В чл. 54, ал. 2 думите „наредба на министъра на здравеопазването” се заменят с „наредбата по чл. 47, ал. 1”.
5. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 се изменя така:
„Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина
α ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Атанасова, както сме прибягвали и до момента, когато гласуваме приложения, тъй като има много специфични текстове и названия, директно препращаме към доклада на комисията, за да бъде отбелязано в стенограмата.
Вие коректно изчетохте: „Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2”, и това всъщност е края на текста.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, призовавам всички да подкрепите моето предложение за включването в списъка със забранените наркотични вещества на известните и открити през последните месеци нови 25 субстанции, популярни като така наречената дизайнерска дрога. Това се крие зад сложните химични наименования, които трябваше да бъдат прочетени в това допълнително приложение.
Този закон е приет на 20 юни на първо четене, входиран. В рамките на тези месеци, тогава само едно такова вещество беше идентифицирано. В Министерството на здравеопазването и по-точно в Комисията по наркотичните вещества са установени още 26 такива вещества. Това е огромен проблем за бъдещето на нашата нация, защото с тези вещества се трови здравето на нашите деца. Ако наистина сме отговорни политици, трябва да предприемем и следващите стъпки, за да не следваме събитията. Защото, за съжаление, в момента се случва точно така. Много е бавна законодателната процедура за включването в забранителния списък на тези вещества. Аз имам уверението на Междуведомствената комисия по наркотичните вещества, че вече се работи със законодателни предложения за изготвянето на подзаконов нормативен акт, в който с една наредба да може откритите вещества да бъдат забранявани първоначално, за да може органите на реда наистина да предотвратяват тяхното разпространение в България и вече на следващ етап, когато се прецизира тяхната опасност, те да бъдат законово регламентирани в Закона за наркотичните вещества.
Апелирам още веднъж: подкрепете единодушно този текст, защото това касае бъдещето и здравето на нашите деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 26 по доклада на комисията, ведно с Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, така както е изписано в доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 30 по вносител, който става § 27 и е подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Уважаеми дами и господа, днес от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на големия български художник Васил Евтимов. Изложбата е по повод 111 годишнината от рождението на художника. Всички народни представители са поканени на откриването.
Ще продължим в 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с точка четвърта от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ. Вносител е Министерският съвет на 10 декември 2010 г.
С доклада на водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за приватизация и следприватизационен контрол
№ 002-01-109, внесен от Министерския съвет на
10 декември 2010 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Емил Караниколов – изпълнителен директор, и господин Митко Симеонов – заместник изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, госпожа Соня Костова – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване” в Министерството на физическото възпитание и спорта, господин Христо Станков – директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, господин Лъчезар Борисов – началник на отдел в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от госпожа Соня Костова.
Във връзка с предприемане на действия за изпълнение на антикризисните мерки, приети с Решение № 180 на Министерския съвет от 2010 г., се предлагат за изваждане от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол дружества с цел освобождаване на приватизационен ресурс. Тези дружества са предложени от министрите, които упражняват правата на собственост в търговски дружества.
В Раздел І – „Министерство на регионалното развитие и благоустройството”, се предлагат за изключване „Техноекспортстрой” – ЕАД, София и три търговски дружества: „Водоснабдяване и канализация” – ООД, Кюстендил, „Картография” – ЕООД, София, и „ЦЕСИ Инвест” – ЕООД, София, които осъществяват процедури по ликвидация поради безперспективност на осъществяваната от тях дейност, висока задлъжнялост и дублиране на функции.
В същият раздел се предлагат за включване в списъка три дружества: „Кюстендилска вода” – ЕООД, Кюстендил, и „Водоснабдяване и канализация” – ЕООД, Пазарджик, които са оператори на ВиК услуги и извършват дейност от обществен интерес на съответната обособена територия, както и „Фонд за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ” – ЕАД, София, което е учредено с Разпореждане № 1 на Министерския съвет от 2007 г., с цел възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти и съфинансиране на изготвянето и изпълнението на проекти на Европейския съюз с оглед подпомагане на общините за повишаване на административния капацитет на органите на местното самоуправление.
В Раздел ІХ – „Министерство на икономиката, енергетиката и туризма”, се предлагат за изключване от списъка „Държавна лаборатория – „Българска роза” – ЕООД, София, и ВМТ „Орбита” – АД, София.
В Раздел ХІ – „Министерство на физическото възпитание и спорта”, се предлага включване в списъка на „Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина” – ЕАД, София. С Разпореждане № 13 на Министерския съвет от 2003 г., за промяна на ведомствената принадлежност на болницата, от Министерството на здравеопазването тя преминава към Министерството на младежта и спорта. Упражняването на правото на собственост на държавата в капитала на дружеството е възложено на министъра на младежта и спорта. „Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина” – ЕАД, е единствената в страната учебна база за обучение на лекари по спортна медицина и база за обмяна на опит на специалисти от други страни, изпратени от различни международни спортни организации. По отношение на спортната травматология и ортопедия и спортната медицина лечебното заведение има национални функции. „Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина” – ЕАД, е включена и в Списъка на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация – Приложение № 6 към т. 6 от Решение № 429 на Министерския съвет от 2003 г. за утвърждаване на Национална здравна карта на Република България.
В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров обяви, че е получено писмо от Българската туристическа камара, в което се обявява против изваждането от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на ВМТ „Орбита” – АД, София.
Народният представител Анна Янева изрази съмнение, че се освобождава приватизационен ресурс, поради това че част от дружествата, предвидени за изваждане от Приложение № 1, са в процедура по ликвидация. Освен това тя постави въпроса какви са очакваните приходи от приватизация за 2011 г. и в тази връзка – това ли е целият ресурс?
На въпроса на народния представител Йордан Цонев „Техноекспортстрой” – АЕД, София ли е главен икономически субект при реализирането на Проекта „Нефтопровод „Бургас-Александруполис” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговориха, че 100% от активите на дружеството са прехвърлени безвъзмездно на министъра на финансите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17, „против” – 3, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 02-01-109, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, процедурният ми въпрос е да преустановим разглеждането на тази точка и да поканим за участие в заседанието министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие.
Основанието ми е решението на Министерския съвет от 10 декември миналата година, с което е одобрен законопроекта за внасяне в Народното събрание. Точка 3 на това решение гласи: „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на физическото възпитание и спорта да представят законопроекта в Народното събрание”.
Присъствието и участието на министъра на спорта е в изпълнение на тази точка, обаче другите двама членове на Министерския съвет, които имат пряко отношение към предмета на този законопроект, абсолютно задължително, по решение на правителството, следва да участват в това заседание.
Освен това предлагам, господин председателю, да поканите и заместник министър-председателя и министър на финансите да участва в заседанието, тъй като в парламентарния контрол от миналия петък – 21-и, стана ясно от неговите отговори, че в плановете на правителството има един значително по-широк списък за приватизация, от предложения в този законопроект, и от отговорите му останаха повече въпроси, отколкото отговори.
Ето защо, моля, да поставите на гласуване, господин председател, процедурното ми предложение.
Освен това бих апелирал към Вас да приканите и мнозинството да гласува в подкрепа на това предложение, за да уважим цялата сериозност на предмета на този законопроект, а не да го минем с поредно механично гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Тоест предложението Ви е за отлагане на разглеждането на законопроекта и поканата към съответните министри, които споменахте.
Моля, народните представители да влязат в залата!
Предстои гласуване по процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Георги Пирински за отлагане разглеждането на т. 4 от днешната програма на Народното събрание за друго пленарно заседание, като за следващо такова да се поканят вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо председател, сега вече се обръщам към Вас. Предложението ми е за отлагане на обсъждането и гласуването на законопроекта по т. 4 от нашата програма, като причината за това предложение е изричната разпоредба на Решението на Министерския съвет, с което е одобрен Проектът за закона. Предвижда се министрите на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на спорта и физическото възпитание да представят, не просто да присъстват, а те да представят законопроекта пред Народното събрание.
Съгласно нашия правилник, госпожо председател, както много добре знаете, след представянето на доклада от съответната комисия, вносителят/вносителите следва да вземат отношение по становищата на комисията. В случая имаме двойно задължение – и по правилника, и по изричното решение на правителството.
Вашият заместник, предлагайки процедурата, предложи да се отложи разглеждането за следващо заседание. Моето предложение не е такова, а да се отложи до идването на министрите в Народното събрание. Сега е 11,45 ч., спокойно за половин час най-много, те могат да бъдат осигурени да изпълнят решението на правителството.
Ето защо, госпожо председател, се обръщам към Вас лично с апел да приканите и мнозинството да подкрепи това решение като единствено обосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 17, против 62, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Докладът е представен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Разискванията са открити.
Преди това, господин министър, имате ли нещо да кажете по въпроса като съвносител? Не желаете.
Моля народните представители, които желаят да участват в разискванията, да дадат знак за това.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Преди всичко начинът, по който гласува мнозинството по моето процедурно предложение на практика, е гласуване „против” решение на правителството, което вие сте излъчили. Очевидно гласувате недоверие на собственото си правителство.
Що се отнася до мотивите, с които правителството внася този законопроект, те даже и при първи прочит са изцяло несъстоятелни, уважаеми колеги. Централният мотив, който се сочи е, че във връзка с действията за изпълнение на антикризисните мерки се предлагат за изваждане еди-кои си дружества, с цел освобождаване на приватизационен ресурс.
Вие сте хора делови, знаете да смятате, да преценявате ресурси. Списъкът, който е предложен за изваждане от Приложение № 1, по никой начин няма да реши никакъв ресурсен въпрос за държавния бюджет – нито „Техноекспортстрой”, нито „Картография”, нито лаборатория „Българска роза”, нито „Орбита”, нито пък болницата, за която е тук господин министърът, могат по какъвто и да било начин да решат ресурсен проблем.
Крие се истинският мотив. Предлагат се тук и свободни безмитни зони, и „Монтажи”, и „Промишлено строителство”.
Този законопроект е изцяло в изпълнение на стратегията, лично на господин Дянков, за максимално раздържавяване – максимално изтегляне на държавата от всякакви дейности, с които той счита, че държавата не бива да се занимава. Това е една изцяло порочна, несъстоятелна и с много далече отиващи последици теза.
Ще илюстрирам само с въпроса с „Държавна лаборатория – Българска роза”. Вие знаете, че с въпроса за качеството на българското розово масло има огромен проблем, защото се появиха най-различни производители, най-различни продукти, които претендират да отговарят на стандартите именно на българското розово масло.
Предлага се лабораторията, която е останала държавна и сега не върши както трябва работата си, но уви, би трябвало да я върши, вместо да бъде въведена в пълноценна отговорност на функциите си, се предлага да бъде приватизирана.
Същевременно в отговор на въпроси на госпожа Корнелия Нинова на 21 януари т.г. тук, в Народното събрание, министър Дянков изчете един доста по-амбициозен и всеобхватен списък, в който влизат такива дружества като „Булгартабак”, „Вазовски машиностроителни заводи” - Сопот, Е.ОН. Той включва „Монтажи” и свободни безмитни зони, като по никой начин не стана ясно каква е стратегията зад тези предложения. Освен всичко друго липсата на такава стратегия на правителството е в пряко нарушение на чл. 3, ал. 9 от Закона за приватизация, който задължава Министерския съвет да предлага такива стратегии за важни предприятия и отрасли.
„Вазовските машиностроителни заводи” са свързани и с националната сигурност. В закона има един чл. 35а, който бе обявен за противоконституционен на даден етап, но, така или иначе, законът обръща особено внимание на предприятия, които са с въздействие, с влияние, със значение за националната сигурност на страната.
Може би се смята за някаква излишна подробност и разкош да има стратегия, когато се приватизират такива предприятия и отрасли, само че ако има такова мнение, то е изцяло несъстоятелно. То говори за пълна безотговорност, за неразбиране на цялата сериозност на тематиката „Приватизация” днес, в контекста на икономиката и на цялостното развитие на страната.
Има още един аспект, свързан с приватизацията и следприватизационния контрол, госпожо председател, който правителството изцяло подминава. Това е следприватизационният контрол и събирането на дължимите суми. Има експертни мнения, съгласно които са изискуеми не по-малко от 370 млн. лв. дължими суми по над 1100 приватизационни договора. Разбира се, не всички от тях са лесносъбираеми, но експертите считат, че с лесна и висока събираемост са 137 млн. лв.
Същевременно в плана на агенцията за 2011 г., който така и не бе утвърден от Министерския съвет, в пряко нарушение на чл. 6 от закона са предвидени, цифром и словом, 6 млн. лв. от изпълнение на приватизационни договори в резултат на следприватизационен контрол или 5% от събираемата сума.
Госпожо председател, много може да се говори по тази тема – не искам да отнемам времето на моите колеги. Отново повтарям, че начинът, по който е внесен този законопроект, мотивите, които са изцяло фалшиви, и начинът, по който се разглежда, говори за пълна безотговорност по въпроса от страна на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискването?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! И аз изказвам голямо съжаление, уважаема госпожо председател, че не присъстват министрите, в чийто сектор на управление са част от тези търговски дружества.
Има един прост въпрос: защо в Пазарджик и в Кюстендил „Водоснабдяване и канализация” отпадат от списъка на забранените за приватизация дружества, а в целия списък останалите окръжни ВиК си остават държавни? Какво става въобще в този сектор, по отношение на който ще бъдат насочени една голяма част от европейските пари? (Реплика от ГЕРБ.) Мая Манолова може и да знае, но тя не е член на кабинета.
На какво основание, защо? Защо ВиК в Кюстендил и в Пазарджик? Какъв ефект ще произтече, ако бъде извършена приватизация на „Кюстендилска вода” ЕООД и „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пазарджик? С какво те са по-различни от другите аналогични оператори, които са свързани с доставката на такива услуги за населението – услуги, които, знаете, са в регулационен режим, за да отпаднат от списъка за приватизация? Как ще се отрази това върху цените на потребителите? Знаете, че става въпрос за дружества-монополи. Какви са аргументите на правителството?
Тук трябва да дойде поне министърът на регионалното развитие и благоустройството, който да каже с какви аргументи е предложил в Министерския съвет тези две търговски дружества да отпаднат, а да не отпаднат, примерно, други? Има много такива в списъка. Ако отворите Приложение № 1 към чл. 3, ще видите кои търговски дружества влизат там.
Това са все въпроси, които не могат да бъдат подминати тук, в Народното събрание. Аз предполагам, че ще има народни представители от мнозинството, които ще проявят интерес по този въпрос: защо се случва това и каква политика води правителството преди да се гласува?
Ще ползвам процедурата още веднъж да предложа на залата да отложим гласуването, сигурно ще има още изказвания, поне министърът на регионалното развитие и благоустройството да дойде и да каже: защо от толкова области отпадат две търговски дружества? Каква е тази далавера? Какъв е принципът? Какво ще стане с цените за потребителите, когато тези дружества се приватизират? Има ли виждане за тяхната приватизация? Има ли виждане за ангажиране на европейски средства във Водния сектор? Знаем, че там има много голям проблем.
Това са все въпроси, които поставя този законопроект. А мотивите са твърде формални и по никакъв начин не обясняват защо се предлага тези дружества да бъдат извадени от списъка. Те ни съобщават, че в раздел еди-кой си има „дружества, които по обективни причини не могат да бъдат обект на приватизация”. След като „по обективни причини не могат да бъдат обект на приватизация”, защо се изваждат от Забранителния списък? Хем не могат по обективни причини да бъдат предмет на приватизация, хем се изваждат от Забранителния списък!? Има нещо заблуждаващо в мотивите на внесения законопроект. Затова, според мен, трябва да дойде някой да ни обясни.
Това имам да кажа. Дано има някой в тази зала, който да може да даде обяснение. Да дойде поне някакъв заместник-министър от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След като не могат „по обективни причини” – така пише в мотивите, „да бъдат приватизирани”, защо ги вадим от Забранителния списък? Да не стане после така, че по някакви субективни, юридически, правни и управленски действия те ще бъдат тайно приватизирани?
Това са все въпроси, за които обществото ще пита, най-малкото народните представители от съответните региони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Мотивите на вносителя са достатъчно ясни: това са предприятия, които няма логика и няма смисъл да продължават да фигурират в Забранителния списък на Агенцията по приватизация. Всъщност предложението на Министерския съвет е от две части – едната му част е да се извадят предприятия от списъка, втората част е да бъдат включени предприятия.
Конкретно за предприятията, за които става въпрос, искам да кажа, че Държавната лаборатория „Българска роза”, която конкретно спомена господин Пирински, неговото изказване беше принципно и като цяло към дейността на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, отколкото конкретни забележки за предприятия – обект на това наше гласуване днес, та 91% от приходите на Държавна лаборатория „Българска роза” ЕООД са от наеми. Всъщност това е предприятие, което не развива кой знае каква дейност. То има имоти, които отдава под наем. При положение, че не повече от 10% от приходите са от обичайната му дейност, то явно тази дейност не е толкова съществена за държавата.
Що се отнася до „Водоснабдяване и канализация” ООД, Кюстендил, а също и за Пазарджик, искам да кажа на господин Михов, че наистина ги вадим от Раздел І, но в същото време тези предприятия, които вадим, са обявени в ликвидация и на тяхно място продължават да съществуват и да изпълняват тази дейност предприятия, които ние включваме в доклада – това го пише на следващата страница в доклада и в мотивите на вносителя. Ние включваме „Кюстендилска вода” ЕООД, Кюстендил, и „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Пазарджик – предприятия правоприемници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Пирински – първа реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Добрев, репликата ми по принцип е по Вашето твърдение, че мотивите на вносителя са ясни. Аз продължавам да твърдя, че те са изцяло необосновани. Нещо повече, господин Добрев, те не бяха изказани пред Народното събрание днес тук, защото няма представител на вносителя, който да застане и да обясни защо се предлага този законопроект.
Що се отнася до „Българска роза”, аз казах в своето изказване, че тя сега не изпълнява функциите, които трябва да изпълнява, тя вегетира, както и Вие казахте: „събира наеми”.
Проблемът обаче с качеството на българското розово масло е повече от актуален. Точно в този пример личи цялата порочност на политиката на господин Дянков, който вместо да създаде нова икономическа основа за функционирането на тази лаборатория и нормативно тя да бъде оправомощена да упражнява строг качествен контрол, защото продуктите от този ресурс на българското земеделие потенциално могат да бъдат многократно с по-голяма реализация, именно там се нанася удар, който отново да създаде пълна липса на всякакъв режим и възможност за всякакви злоупотреби. Ето защо не приемам критичните бележки, които ми отправихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): В „Българска роза” са стандартите за производство на етерични масла в България и специално на розовото масло. Който е в темата и е прочел едно-друго по този въпрос, ще види, че държавните стандарти ще се предадат в ръцете на частни лица. Знаете какво ще се случи от това: частният монопол винаги е по-лош от държавния, знаем го всички икономисти.
Същото е и с „Картография” ООД, което притежава стандартите за картографията. Там е голяма яма, особено архивът на тази организация. Според мен те трябва да си останат държавни.
Ние от „Атака” ще внесем предложение тези две предприятия да отпаднат, защото носят национални организации.
Пак повтарям: не можем да създаваме частни монополи и след това да имаме конкуренция, пазар и да имаме успехи.
Това просто са недомислени неща – така мислим ние от „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Добрев, заповядайте да отговорите на репликите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Всички народни представители имат право да внасят промени между първо и второ четене, включително да предлагат отпадане на някои от тези предприятия.
Истината обаче е, господин Станилов, че за нас няма логика държавата да е монопол и това да бъдат дейности, изпълнявани изрично и само от държавата, ако, бидейки изпълнявани от частни фирми, те са достатъчно добре контролирани от държавата.
Господин Пирински, относно Вашата основна критика, че мотивите не са ясни и нямало мотиви. Мотивите са съвършено ясни. Колкото и да са приходите, все пак ще има приходи от тази приватизация. А това, че евентуално ще бъдат малко приходите, то се дължи на факта, че предприятията, от които можеха да се получат големи приходи, бяха приватизирани от предходните 3-4 правителства. Не приемам тази критика. Наистина, приходите може би ще са малко, защото това са дружества, в които не са останали активи. Ако вземем за пример „Орбита”, там 95% от активите са продадени на части от предходните правителства. Съвсем естествено е от останалите 5% да не се получат високи приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да изтъкна още няколко аргумента защо не бива да подкрепяме този законопроект или поне да го отложим, за да изслушаме министрите от кабинета.
Има няколко противоречия. В петък миналата седмица имах питане към господин Дянков за политиката на правителството за приватизация. Той изложи пред нас списък от предприятия, които влизат в плана за приватизация на Министерския съвет за 2011 г.
Нито едно от предприятията, които днес изваждаме от списъка и за които гласуваме, не фигурираше в списъка на Министерския съвет. Следователно тук има някакво противоречие – Министерският съвет има едни планове, а ние в парламента гласуваме нещо друго.
Второ противоречие: в Закона за държавния бюджет са предвидени приходи от приватизация за 2011 г. в размер на 450 млн. лв., а в плана на Агенцията за приватизация за 2011 г. са предвидени приходи от 250 млн. лв. Кое е вярно и къде е истината?! Значи, че знаем точно кои предприятия ще се приватизират и не знаем точно какви приходи очакваме и за точно колко пари ще ги продава държавата!
И третият аргумент, според мен изключително важен, моля да му обърнете внимание, е следният: с такива решения нарушаваме Закона за Сребърния фонд. Там изрично е записано, че всички приходи от приватизация отиват в Сребърния фонд и служат за гарантиране на пенсионната система. В Закона за бюджета за 2011 г. вие сте приели и записали, че всички приходи от приватизация ще отидат за запълване на дефицита, на дупката в бюджета. Това е пряко нарушение на Закона за Сребърния фонд и не прави чест на парламента, ако допуска точно законодателният орган на България да нарушава други закони на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи народни представители да репликират.
Желаещи за изказване? Няма.
Дебатите са закрити.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 94 народни представители: за 74, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносител на първия законопроект е народният представител Мартин Димитров, а на втория – народният представител Менда Стоянова и група народни представители.
Законопроектите са разпределени на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Законопроектът на народния представител Мартин Димитров е разпределен и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Законопроектът на народния представител Менда Стоянова и група народни представители е разпределен и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
С докладите на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае председателят й госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-98, внесен от народния представител Мартин Димитров на 07.12.2010 г. и № 154-01-3, внесен от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев и Иван Иванов на 12.01.2011 г.
На заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от народния представител Мартин Димитров и народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник- министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Венетка Тодорова и Даниела Нонина – началници на отдели в дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът на народния представител Мартин Димитров беше представен от народния представител Кирчо Димитров. С него се предлага ставката от 9 на сто данък върху добавената стойност за настаняване, предоставено от хотелиер, да се прилага от месец октомври, вместо от месец април, както е предвидено в действащия Закон за данък върху добавената стойност.
Законопроектът на народния представител Менда Стоянова и група народни представители беше представен от народния представител Менда Стоянова.
Основните моменти в законопроекта са:
1. Изменя се чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност, като се въвежда изискване всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставка/продажба на течни горива от данъчен склад, да предава по дистанционна връзка с НАП и данни, които позволяват да се определят наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
2. Предлага се изменение в т. 37 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, с което специалният режим за облагане на туристическите услуги ще се прилага в съответствие с характера на извършваната дейност, а не в зависимост от статута на лицата, т.е. от всички лица, предоставящи обща туристическа услуга по чл.136 от ЗДДС, независимо дали са регистрирани по реда на Закона за туризма.
3. Предлагат се изменения в Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, като се дава възможност решението на началника на компетентната митница за прекратяване на производството по чл. 8, ал. 2 от закона, да се обжалва пред директора на Агенция „Митници”.
4. Предлага се промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с която се опростява процедурата за събиране и внасяне на данъка върху лихвите по заеми, придобити от членове на кооперации.
5. Предлага се промяна в чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, касаещ данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, като се разширява обхватът на мерките, към които действа забраната за ползване на данъчното облекчение с всички форми на публична финансова помощ от националния бюджет и/или бюджета на Европейския съюз.
6. Предлагат се промени и в Закона за акцизите и данъчните складове:
- отменят се разпоредбите, регламентиращи използването на придружителен административен документ (т.е. хартиен документ), което е във връзка с потвърдената готовност от всички държави членки на Европейския съюз, да използват Системата за движение и контрол на акцизни стоки, считано от 01.01.2011 г.;
- изключват се от обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 3 малките производители на електрическа енергия, които притежават централа с обща инсталирана електрическа мощност до 5 МW, и съгласно чл. 39, ал. 4 от Закона за енергетиката не подлежат на лицензиране;
- предлага се изменение в чл. 93, което е продиктувано от факта, че в случаите на използване на система за автоматично маркиране, контролът на процеса е обезпечен чрез одобряването на тази система, при което отпада необходимостта от присъствие на митнически служител.
7. Предлага се и промяна на Закона за местните данъци и такси, като се внася по-голяма яснота относно реда, по който следва да се обжалват актовете, свързани със установяването, обезпечаването и събирането на местните такси.
8. Предлага се промяна в Закона за счетоводството, която е във връзка с удължаването на срока за пререгистрация на предприятията в Закона за търговския регистър до 31.12.2011 г.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа като цяло на законопроекта, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, като между първото и второто му гласуване се направи изменение в редакцията на § 10, така, че всички разпоредби на закона да влязат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.
По законопроекта с вносител народния представител Мартин Димитров се изразиха становища да не се подкрепя законопроекта, предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на държавния бюджет.
След обсъждането на законопроектите се проведе гласуване което приключи при следните резултати:
1. по законопроекта, внесен от народния представител Мартин Димитров: „за” – 3 народни представители, „против” – 12 народни представители и „въздържали се” – 7 народни представители;
2. по законопроекта, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „за” – 18 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-98, внесен от народния представител Мартин Димитров и да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-3, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Както ви уведомих, дами и господа народни представители, първият по време законопроект на народния представител Мартин Димитров е разпределен и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, от която няма постъпил доклад.
Вторият законопроект, внесен от Менда Стоянова и група народни представители, е разпределен и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, от която е постъпил доклад.
Господин Татарски, заповядайте да ни запознаете със съдържанието му.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-3, внесен от
Менда Стоянова и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
С внесения законопроект, освен измененията и допълненията в Закона за данъка върху добавената стойност, в Преходните и заключителните разпоредби са предложени промени и в други закони – Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството.
Основната част от дискусията в комисията бе насочена към промените, предложени в Закона за местните данъци и такси. Предложението за промяна на закона е с цел внасяне на по-голяма яснота, относно реда, по който следва да се обжалват актовете, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на местните такси. С последните промени в закона бе прието, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси ще се извършва по реда на ДОПК. В допълнението в чл. 9б се пояснява, че и обжалването на актове ще се извършва по същия ред. С предложения в Преходните и заключителни разпоредби § 4б се пояснява, че за започналите и неприключени към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, ще се прилага редът, действащ преди последните промени в закона.
С приетата в чл. 128 нова ал. 5 бе предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, като на нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Предлаганата нова ал. 6 предвижда фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7 дневен срок от датата на издаването му, да се смята за влязло в сила наказателно постановление и да се предава за събиране.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 8 гласа „за”, без „против” и 7 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154 01 3, внесен от Менда Стоянова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителите?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз ще помоля всички днес да се замислим: колко мерки предприехме, за да подпомогнем излизането от кризата и колко добри неща успяхме да направим през последната година и половина? Искам да ви кажа, че те не са много. Но днес имаме възможност да свършим едно добро дело, което да помогне за по-бързото излизане от кризата на българската икономика.
Повишената ставка по ДДС за туризма може да не влезе от м. април, а спокойно може да влезе от м. октомври т.г. Това няма да има тежък удар върху бюджета. Ще коства няколко милиона лева, колкото са една-две правителствени делегации, колеги. Толкова ще струва отлагането на по-високия ДДС върху туризма. Това ще даде възможност за силен летен туристически сезон, който да доведе до заетост, до платени данъци, до ръст на българската икономика.
Законопроектът, който сме предложили от името на СДС и Синята коалиция, е именно в такава насока. Спекулираше се, че има писмо на Европейската комисия, която ни задължава за бързото въвеждане на по-високия ДДС. Няма такова нещо.
Има начало на процедура, която е започнала Европейската комисия, която е в самото начало, която не ни дава срок! Спокойно можем да го направим в края на 2011 г., а не от м. април.
Колеги, аз ви призовавам да постъпим разумно. Няма да има никакви последствия за бюджета, няма да има фискални проблеми. Става въпрос наистина за няколко милиона. Да направим един силен ход в подкрепа на българския бизнес и българския туризъм.
Това после ще ни се върне по следния начин – ако има силен сезон, ще се отрази на българската икономика. Тогава и депутатите от ГЕРБ могат да вземат думата и да обяснят как в крайна сметка е имало добра икономическа година за България. Особено в криза секторите са ужасно чувствителни относно увеличението на данъците. Това има много негативни ефекти.
Да, увеличението на данъка не е голямо, само че в икономиката винаги мислете за психологията на събитията. Когато в условия на криза увеличавате данъка в даден отрасъл, това психологически винаги вреди много повече от бюджетния ефект. Тоест вредите са много по-мащабни от бюджетния ефект, който се очаква.
Признавам, тази тема я повдигам за втори път. Тези обяснения са направени пред министър Дянков, който, за съжаление, по този въпрос разсъждава малко като счетоводител, който събира оттук 1 2 милиона, от другаде 1-2 милиона, без да вижда голямата картина.
Голямата картина е следната: ние имаме интереса като Четиридесет и първо Народно събрание от много силна туристическа година, която да бъде локомотивът, който да издърпа българската икономика поне малко от кризата. Това е нашият общ интерес. Няма депутат, независимо от коя политическа сила, в това Народно събрание, който да няма този интерес, защото в крайна сметка искаме да видим хората в България в по-добро положение.
Накрая искам да кажа следното. Безработицата за първи път е над 10%. Къде ще предложим на тези хора заетост през 2011 г.? Кой отрасъл може да им подаде ръка? Дайте отрасъл, който за тази растяща безработица може реално да има нови работни места през 2011 г.? Къде е този отрасъл?
Това е най-вече туризмът. Туристическият отрасъл, ако се развива добре, може да поеме тази нарастваща безработица и да даде заетост на тези хора, което в крайна сметка е нашата цел. Ние обещаваме на хората по-добър живот, по-добри заплати, обещаваме им работа – сега можем да изпълним своите обещания.
Аз ви призовавам да гласувате „за” тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
От името на вносителите на другия законопроект? Няма.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Народният представител Лили БОЯНОВА Иванова – заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА ИВАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С последните изменения на Закона за данък върху добавената стойност при предаване на данните между бензинова колонка, фискален апарат и Националната агенция за приходите връзката е налице. Тази връзка е налице, но отсъстват данни и връзка между резервоарите и бензиновите колонки. Това налага да се вземат спешни мерки за защита на фискалната позиция и да се засили контролът върху търговията с течни горива.
Предложението за изменение на чл. 118 в Закона за данък върху добавената стойност – да се задължат лицата, продаващи течни горива, да предоставят на Агенцията за приходите наличностите в резервоарите на бензиностанциите. По този начин ще се гарантира, че отчетените количества при продажбата съответстват на реално продадените. Целта е ясна – да се намали драстично сивата икономика и укриването на данъците. Това е и част от политиката на ГЕРБ.
Друг момент от предлаганите изменения: изискванията на Европейската комисия, която уведомява Република България за констатирани в Закона за данък върху добавената стойност възможни нарушения на европейското законодателство. Тези нарушения са свързани с облагането на туристическите услуги. Българската страна е поела ангажимент и промяната в дефинициите на Закона за ДДС е наложителна. Изменението цели облагането на туристически услуги да се прилага в съответствие с характера на извършваната дейност, а не в зависимост от статута на лицата, като се прави уточнение, че турист, хотелиер, туроператор, туристически агент и основни туристически услуги са тези по смисъла на Закона за туризма, независимо от това дали туроператорите и туристическите агенти са регистрирани.
Предложенията за изменения в Преходните и заключителни разпоредби привеждат направените промени в съответствие с други свързани закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-98, внесен от народния представител Мартин Димитров на 07.12.2010 г., който комисията не прие на първо гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 10, против 47, въздържали се 28.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154 01-3, внесен от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев и Иван Иванов на 12.01.2011 г.
Гласували 85 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет.
Процедура – заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, предлагам следващата точка от нашия дневен ред да бъде разглеждането на т. 12 – второ четене на Законопроекта за горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Всъщност предложението е второ четене на Законопроекта за горите да стане следваща точка и в момента да се работи по нея?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Има предложение, господин Адемов, трябва да го подложа на гласуване. Съжалявам!
Гласували 82 народни представители: за 69, против 9, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да подложите на гласуване срокът между първо и второ гласуване на приетия преди малко на първо четене Законопроект на Закона за данъка върху добавената стойност, № 154-01-3, внесен от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев и Иван Иванов, да бъде пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 8.
Предложението на госпожа Стоянова е прието.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (встрани от микрофоните): Прегласуване не може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Мина, съжалявам, няма възможност.


Продължаваме с точка шеста от програмата, приета за днешния ден:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ ПО ИНСТРУМЕНТА ЗА ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПОМОЩ.
Вносител е Министерският съвет на 18 октомври 2010 г.
Има няколко доклада.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. С нейния доклад ще ни запознае госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект № 002-02-42 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между правителството
на Република България, представлявано от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и правителството
на Република Турция, представлявано от генералния секретар
по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата
за трансгранично сътрудничество България-Турция по Инструмента
за предприсъединителна помощ, внесен от Министерския съвет на
18 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, сключен на 11 октомври 2010 г.
Законопроектът беше представен от Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ с Република Турция е одобрена на 20 декември 2007 г. Общият бюджет на програмата е в размер на 21 млн. 748 хил. евро. Ангажиментът на България е в размер на 1 млн. 631 хил. евро.
Национален партниращ орган по тази програма е Генералният Секретариат по въпросите на Европейския съюз в Република Турция в Анкара, а другите основни функции се изпълняват от Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството като управляващ орган.
Меморандумът определя предмета, правилата за изпълнението и финансовото управление на програмата, дефинира функциите на органите, свързани с управлението и контрола, както и правата и отговорностите на всички органи, участващи в изпълнението на програмата.
Ратифицирането на Меморандума ще осигури пълноправното участие на България в Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, „против” – 1 народен представител, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й господин Любен Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума
за разбирателство между правителството на Република България,
представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция,
представлявано от генералния секретар по въпросите на
Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за
трансгранично сътрудничество България-Турция
по Инструмента за предприсъединителна помощ,
№ 002-02-42, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Меморандумът е подписан по кореспондентски път на 11 и 12 октомври 2010 г.
С предложения за ратифициране със закон от Народното събрание Меморандум за разбирателство се осигурява пълноправното участие на България в програмата, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция, в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията госпожица Панайотова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Сега ще ви запозная с основните моменти от него.
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между правителството
на Република България, представлявано от министъра
на регионалното развитие и благоустройството,
и правителството на Република Турция, представлявано
от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз,
за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество
България – Турция по Инструмента за предприсъединителна
помощ, № 002-02-42, внесен от Министерския съвет на
28 октомври 2010 г.
На заседанието, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на комисията взе участие господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Първо, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за разбирателство между правителствата на Република България и Република Турция.
Второ, Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция е одобрена от Европейската комисия на 20 декември 2007 г. и впоследствие изменена и одобрена на 19 ия комитет по Инструмента за предприсъединителна помощ на 25 февруари 2010 г.
Основната стратегическа цел на програмата е постигането на равномерно устойчиво развитие, изградено върху ключовите силни страни на българо-турската област на трансгранично сътрудничество, допринасяйки за по-силно европейско сътрудничество и цялост.
Трето, настоящият меморандум определя основни правила за изпълнението и финансовото управление на програмата, дефинира органите, свързани с управлението и контрола на програмата, както и разпределението на функциите на всички органи, участващи в изпълнението на програмата.
Средствата, отпуснати от Европейския съюз под формата на авансови, междинни и финални плащания, представляват 85% от общия бюджет на програмата. Останалите 15% са национално съфинансиране и са разпределени по равно – по 7,5% между двете държави.
Четвърто, ратифицирането на Меморандума за разбирателство между правителствата на Република България и Република Турция за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ ще осигури на България пълноправно участие в програмата като страна – членка на Европейския съюз, в съответствие с поетите ангажименти пред Европейската комисия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае нейният председател господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно
ратифициране на Меморандума за разбирателство между
правителството на Република България, представлявано от
министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и правителството на Република Турция, представлявано
от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз,
за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество
България – Турция по Инструмента за предприсъединителна
помощ, № 002-02-42, внесен от Министерския съвет на
28 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, с предложения за ратификация Меморандум за разбирателство се осигурява пълноправното участие на България в Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция. Общата стратегическа цел на програмата е равномерно устойчиво развитие, изградено върху ключовите силни области на българо-турското трансгранично сътрудничество, допринасяйки за по-силно европейско сътрудничество в цялост.
Определят се правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на програмата, в съответствие с поетите ангажименти от страната ни пред Европейската комисия. Документът съдържа основни правила за изпълнението на финансовото управление на програмата. Дефинирани са функциите на органите, свързани с управлението и контрола, както и с разпределението на правата и отговорностите на всички органи, участващи в изпълнението на програмата. Описани са институциите, участващи в изпълнението и управлението на програмата, а също и техните отговорности.
Тъй като меморандумът за разбирателство съдържа финансови задължения за държавата, той подлежи на ратификация със закон от Народното събрание.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за” и 2 гласа „против” Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерския съвет на 28.10.2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Проект на

„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, сключен на 11 октомври 2010 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване така представения Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение: т. 12 от нашата програма – второ четене на Законопроекта за горите, да бъде следваща точка, с която да продължим заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГОРИТЕ.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в зала на заместник-министъра на земеделието и храните Георги Костов, на господин Тони Кръстев и госпожа Магдалена Дачева от Изпълнителна агенция по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля народните представители да влязат в залата!
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
„Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Закон за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г., приет на първо гласуване на 16 ноември 2010 г.
„Закон за горите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Глава първа – Общи разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, както и за наименованието на Глава първа от същия. Предложенията са подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 1 е постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева:
В чл. 1, ал. 2 се създава т. 10 със следното съдържание:
„10. осигуряване на равнопоставеност на различните видове собственост на гори – държавна, общинска и частна.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
(2) Целите на закона са:
1. опазване и увеличаване площта на горите;
2. поддържане и подобряване състоянието на горите;
3. гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии;
4. гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии;
5. поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота;
6. осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация;
7. постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии;
8. подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии;
9. изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 7, против 68, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 1 – по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 2 няма постъпили нови предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По чл. 3 няма нови предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, по който също няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите: за текста на чл. 2 и 3, за наименованието на Глава втора, за наименованието на Раздел І от Глава втора и за чл. 4 – подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 5 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев:
В чл. 5 ал. 3 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
„4. Включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Аз не трябваше да го чета, съжалявам.
Има предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Горските територии в съответствие с преобладаващите им функции се делят на три категории:
1. защитни;
2. специални;
3. стопански.
(2) Защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.
(3) Специални са горските територии:
1. включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по реда на други закони са определени и въведени особени статути и режими;
2. за семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове; дендрариуми; научноизследователски и учебно-опитни гори; токовища; до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значение; бази за интензивно стопанисване на дивеча;
3. с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност.
(4) Стопански са горските територии, които не са обхванати в ал. 1-3 и чието стопанисване е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 5 от законопроекта така, както е по доклад.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІІ: „Инвентаризация на горските територии и горско планиране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това ще го докладвате след това.
Изказване по текста на чл. 6? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текста на чл. 6, което предложение комисията подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІІ: „Раздел ІІ – Инвентаризация на горските територии и горско планиране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на Раздел ІІ така, както е по доклад.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на раздела е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 7 има постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) За установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии.
(2) За целите на инвентаризацията на горските територии, както и за планирането на ловностопанските дейности и на дейностите по опазване от пожари, се обособяват горски териториални единици.
(3) Горските териториални единици по ал. 2 се обособяват със заповед на министъра на земеделието и храните и обхващат територията на една или повече цели общини в границите на една област.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 7, така както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 8 няма постъпили нови предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 8, който комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 9 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което беше оттеглено.
Има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов, което беше оттеглено.
Има постъпило предложение на народния представите Иван Иванов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 9, което комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 10 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Националната стратегия за развитие на горския сектор определя целите на държавната политика за развитие на горското стопанство и съдържа:
1. анализ на състоянието на горския сектор;
2. цели и приоритети;
3. средства за постигане на целите.
(2) Националната стратегия за развитие на горския сектор се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за развитие на горския сектор участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.
(4) Националната стратегия за развитие на горския сектор се актуализира:
1. при съществени промени в макроикономическите и международните условия и съответните изменения и допълнения на Националния план за развитие или на Националната стратегическа референтна рамка за страната по смисъла на Закона за регионалното развитие;
2. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз;
3. при промени на приоритетите и специфичните цели на Европейския съюз.
(5) Актуализирането на Националната стратегия за развитие на горския сектор се извършва при условията и по реда на ал. 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 10, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 11 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Стратегическият план за развитие на горския сектор определя конкретните действия за изпълнение на целите, заложени в Националната стратегия за развитие на горския сектор за срок 10 години.
(2) Стратегическият план за развитие на горския сектор се разработва от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след провеждане на обществено обсъждане се одобрява от министъра на земеделието и храните.
(3) Стратегическият план за развитие на горския сектор се актуализира:
1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в горския сектор.
(4) Актуализирането на Стратегическия план за развитие на горския сектор се извършва при условията и по реда на чл. 9, ал. 3. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 11, така както е по доклад.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 12 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Областните планове за развитие на горските територии се изработват за срок 10 години в съответствие със закона, Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския сектор и съдържат:
1. единна горскостопанска картна основа за горските територии;
2. функционално зониране на горските територии;
3. зони за защита от урбанизация;
4. цели на управлението на горските територии и на ловното стопанство.
(2) Областните планове за развитие на горските територии са със статут на специализирани устройствени схеми по смисъла на Закона за устройство на територията.
(3) Областните планове се изработват за всички горски територии, независимо от тяхната собственост, като се хармонизират с областните стратегии за развитие по Закона за регионалното развитие.
(4) Изработването на областните планове за развитие на горските територии се възлага от съответните регионални дирекции по горите и се финансира от държавния бюджет.
(5) Преди утвърждаване на областните планове за развитие на горските територии се провежда процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване със съответните областни съвети за развитие, предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за утвърждаване на областни планове за развитие на горските територии.
(7) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Областните планове за развитие на горските територии се актуализират:
1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в съответната област;
3. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз.
(9) Актуализирането на областните планове за развитие на горските територии се извършва при условията и по реда на ал. 3 и 4.
(10) Зоните за защита от урбанизация се отразяват в общите и подробните устройствени планове.
(11) За горски територии, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната, в областните планове за развитие на горските територии не се определят цели на управлението и функционално зониране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 12 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 13 няма нови предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) За горските територии – държавна и общинска собственост, както и за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ на поземлените им имоти над 50 хектара, се изработват горскостопански планове с изключение на териториите, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната.
(2) Горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163 се изработват съобразно границите на горските териториални единици.
(3) За горските територии – собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ на поземлените им имоти до 50 хектара се изработват горскостопански програми.
(4) Горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години.
(5) Горскостопанските планове и програми се изработват на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии.
(6) Горскостопанските карти по ал. 5 са специализирани карти за горските територии по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(7) Изработването на горскостопанските планове и програми се финансира от техните собственици, а за горските територии – държавна собственост – от държавните предприятия по чл. 163.
(8) Горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от:
1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии – държавна собственост;
2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.
(9) Заповедите по ал. 8 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари, може да се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии.
(11) В случаите по ал. 10 изработването се възлага от регионалната дирекция по горите.
(12) Горскостопанските планове и програми подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие, когато за съответните горски територии няма утвърден областен план по чл. 12.
(13) Съдържанието на горскостопанските карти и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 13, съгласно доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 14 има постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и инвентаризацията на горските територии се изработват от търговци, които:
1. са вписани в публичния регистър по чл. 241 и
2. притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, удостоверяващ, че търговецът прилага някоя от следните системи за:
а) устойчиво управление на гори, или
б) качество на производствения процес и предлаганите продукти и услуги.
(2) Горскостопанските програми се изработват от лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 или 241.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 14, както е по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 15 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 15 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 16 има постъпило предложение на народния представител Петър Корумбашев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по горите възлага извършването на инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари, при съобразяване с границите на горските териториални единици.
(2) Дейностите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет.
(3) Данните от горската инвентаризация са публични и редът за достъп до тях се определя с наредбата по чл. 18, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 16 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 17 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) За нуждите на държавната политика за развитие на горския сектор се провежда национална инвентаризация на горските територии.
(2) Националната инвентаризация на горските територии се извършва по решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
(3) Извършването на националната инвентаризация на горските територии се възлага от Изпълнителната агенция по горите и се финансира от държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да гласуваме чл. 17 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 18 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
По чл. 19 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 18, чл. 19 и наименованието на Раздел ІІІ по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 20 има постъпило предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) Горската сертификация е доброволен инструмент, който се прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите с помощта на набор от стандарти.
(2) Горска сертификация се извършва от независими, недържавни сертифициращи органи.
(3) За извършената сертификация, на стопанисващия горската територия се издава сертификат от сертифициращия орган по определена от него процедура.
(4) Със сертификата по ал. 3 се удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам въпрос към председателя на комисията или към вносителите за малко разтълкуване. Текстът звучи: удостоверяване, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин”. Формулировка или някакво разтълкуване на „отговорен начин”. Струва ми се, че това не е достатъчно прецизно формулиран текст, още повече за закон. Би трябвало да има една много по-ясна формулировка.
Предлагам редакция на текста, че „дейностите в горите се осъществяват от юридически лица, организации и фирми, удостоверяващи, че са в състояние и с възможности да стопанисват горите и да провеждат дейностите в горите и горските територии по начин, запазващ и подобряващ екологичните, икономически и социални функции на горите”. Предполагам, че вносителите няма да имат възражение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще вземете ли отношение, госпожо Танева? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Плугчиева, предложението, като Ваша редакция, не е постъпвало в срока, в който можеха да се правят предложения от народни представители.
Аз смятам по това, което поставихте – „по отговорен начин” – след запетайката е обяснението на понятието и смятам текста за прецизен. Благодаря.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ, от място): Нека чуем и вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега ще се изкажат.
Господин Костов, ще вземете ли отношение? Госпожа Плугчиева искаше да чуе и вносителите. Не, няма да има изказвания.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Ще подложа на гласуване направеното предложение от госпожа Плугчиева в зала, както е по стенографския протокол.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Меглена Плугчиева.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 69, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 20 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си по чл. 21.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 21 има постъпило предложение на народния представител Курумбашев, което той току-що оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Курумбашев заяви, че оттегля това свое предложение.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 21.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел І и чл. 22 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 23 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху горски територии.
(2) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху горски територии.
(3) Граждани на държавите – членки на Европейския съюз, и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(4) Юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на ал. 3.
(5) Чужденци – граждани на трета държава, както и чуждестранни юридически лица, създадени в съответствие със законодателството на трета държава, могат да придобиват право на собственост върху горски територии при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, както и чрез наследяване по закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желание за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 23 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 24 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Лицата по чл. 23, ал. 5, които придобиват право на собственост върху горски територии чрез наследяване по закон и за които не е предвидено друго в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
(2) За лицата по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху горски територии, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.
(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата изкупува горските територии по цени, определени с наредбата по чл. 86, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 24 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нека да гласуваме чл. 25 и чл. 26 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 27 има постъпило предложение от народния представител Стоян Иванов Иванов:
„§ 1. В чл. 27 да се направят следните допълнения:
Създава се нова ал. 8:
„(8) Дирекциите на природните паркове са заинтересована страна по всички административни дела, свързани с имоти, попадащи в границите на природните паркове.”
Комисията не подкрепя предложението.
Представям само неподкрепените текстове от комисията.
Предложение на народния представител Петър Курумбашев:
В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 на ал. 3 след думата „територии” да се добави изразът „и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие”.
2. Точка 7 на ал. 3 да придобие следното съдържание:
„7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България, покрай брега с Черно море и р. Дунав.”
3. В ал. 3 се създава нова т. 8 със следното съдържание:
„8. горските територии на островите на р. Дунав и тези, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.”
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) По дела, които се отнасят до горски територии – държавна собственост, държавата се представлява пред съда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него лице.”
Предложението в частта на т. 5 се подкрепя от комисията.
Предложение от народния представител Михаил Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: То също е частично подкрепено и частично не.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да.
Представям т. 1-4 от това предложение, които комисията не подкрепя:
В чл. 27 се предлагат следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 на ал. 3 се допълва в края на изречението с израза „и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие”.
2. Точка 7 на ал. 3 се изменя както следва:
„7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България, покрай брега с Черно море и р. Дунав.”
3. Алинея 3 се допълва в нова т. 8 със следното съдържание:
„8. горските територии на островите на р. Дунав и тези, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.”
4. Алинея 6 се изменя както следва:
„(6) По дела, които се отнасят до горски територии – държавна собственост, държавата се представлява пред съда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или упълномощено от него лице.”
Предложението в частта на т. 5 се подкрепя от комисията.
Предложение от народния представител Иван Иванов:
В чл. 27, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се допълва в края на изречението с израза „и защитените зони по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие”.
2. Точка 7 се изменя както следва:
„7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България, покрай брега с Черно море и р. Дунав.”
3. Създава се нова т. 8 със следното съдържание:
„8. горските територии на островите на р. Дунав и тези, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините.
(2) Горските територии са изключителна държавна собственост, когато са определени за такива с друг закон.
(3) Публична държавна собственост са:
1. горските територии – държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;
2. горските територии – държавна собственост, попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;
3. горските територии – държавна собственост в защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;
4. горските територии – държавна собственост, включени в територии за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство;
5. защитните горски пояси;
6. семепроизводствените градини, клоновите колекции, географските култури и дендрариумите, както и горските разсадници с национално значение съгласно Приложение № 2;
7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.
(4) Горските територии – държавна собственост, извън посочените в ал. 2 и 3 са частна държавна собственост.
(5) Собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи:
1. акт за държавна собственост;
2. договор за придобиване право на собственост;
3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождение на поземления имот, с приложена към него скица на имота.
(6) По дела, които се отнасят до горски територии – държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Не виждам заявки.
Започвам да подлагам на гласуване предложенията, които не са подкрепени от комисията. Първото такова е на народния представител Стоян Иванов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стоян Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 6, против 46, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев, което не е прието в частта му от т. 1 до т. 4.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 65, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов в частта му, която не се подкрепя от комисията, а именно от т. 1 до т. 4.
Гласували 90 народни представители: за 4, против 66, въздържали се 20.
И това предложение не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 6, против 65, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 27 с текста, който ни се предлага от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 28 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев:
В чл. 28, ал. 2, т. 3 след думата „територия” да се добави израза „и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Михайлов:
В чл. 28, ал. 2, т. 3 се допълва в края на изречението с израза: „и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
В чл. 28, ал. 2, т. 3 се допълва в края на изречението с израза: „и защитените зони по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Общинска собственост са горски територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити от тях чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или частна собственост.
(2 Публична общинска собственост са горски територии – общинска собственост:
1. предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;
2. попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;
3. попадащи в защитени територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;
4. включени в териториите за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство.
(3) Собствеността на общината върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи:
1. акт за общинска собственост;
2. договор за придобиване право на собственост;
3. решение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождение на поземления имот, с приложена към него скица на имота”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания няма.
Започваме да гласуваме.
Моля народните представители да имат търпението и още 15 минути да бъдат в залата – на ръба на кворума сме, както и на мнозинствата, за това моля и тези, които са и вън от залата, да влязат за гласуванията.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Михаил Михайлов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 62, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Иван Николаев Иванов, също е неподкрепено от комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 28 по комисия.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 29 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване чл. 29 и наименованието на Раздел ІІ по вносител.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 30 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Чл. 30. Държавата може да придобива поземлени имоти в горски територии чрез покупка, замяна, дарение, делба, завещание или чрез други начини, определени в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам желание за изказване.
Подлагам на гласуване чл. 30 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
„Чл. 31. Държавата може да закупува горски територии – собственост на физически лица, юридически лица и общини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 31 съгласно предложението на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 32 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
„Чл. 32. (1) Закупуването от държавата на горски територии се извършва въз основа на решение на Министерския съвет, с което се възлага на министъра на земеделието и храните да проведе процедура и да сключи договор за покупка на поземлени имоти.
(2) С предимство се купуват горски територии, граничещи с горски територии – държавна собственост, разположени в защитени и специални горски територии.
(3) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 министърът на земеделието и храните взема решение за откриване на процедурата, в която се посочват:
1. общините и землищата, в които държавата желае да закупи имоти;
2. методиката за оценка на предложенията, както и критериите за избор на имотите – предмет на сделката;
3. датата, мястото и часът на разглеждане на предложенията;
4. начинът на плащане и евентуални обезпечения;
5. други условия.
(4) Решението по ал. 3 се публикува в един централен и един местен ежедневник и се оповестява публично на интернет-страницата на Изпълнителната агенция по горите в срок, не по-малък от два месеца преди датата на разглеждане на предложенията.
(5) Собствениците на поземлени имоти в горски територии правят писмено предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в което посочват предлаганата от тях цена и прилагат:
1. документ за собственост;
2. скица на имота;
3. данъчна оценка на имота;
4. извадка от горскостопанския план или програма за съответния имот.
(6) В деня, определен за разглеждане на предложенията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите назначава комисия, която да разгледа получените предложения и да направи предложение за закупуване на имотите, съответно за отказ за закупуване. За работата на комисията се изготвя протокол.
(7) Протоколът по ал. 6 се предоставя на министъра на земеделието и храните, придружен със становище от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, проект на решение за закупуване на имотите на лицата, чиито предложения са приети, и проект на договор.
(8) Въз основа на решението по ал. 7 министърът на земеделието и храните сключва договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предлагания текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 32 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, видно от доклада на комисията, по следващия текст – на чл. 33, има постъпили предложения от народни представители, които комисията не подкрепя. Това предполага разисквания по тези текстове. С оглед времето, което ни остава, считам, че е коректно с това да продължим на следващото пленарно заседание.
Поради изтичане на определеното време, закривам пленарното заседание.
Утре – начален час 9,00 ч. Продължаваме с програмата. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин