Председателствали: заместник-председателите: Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Продължаваме с работата ни.
Процедура?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение т. 12, включваща разглеждане на Законопроекта за горите, да стане последна точка от програмата за тази седмица, а т. 11 от приетия дневен ред, да стане т. 1 за този ден – разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 117 народни представители: за 84, против 9, въздържали се 24.
Предложенията са приети.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Законопроектът е разпределен на две комисии. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. С доклада ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Другият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов на 14.12.2010 г.
На заседание, проведено на 20 януари 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Икономов.
По чл. 11:
- в ал. 1 е предвидено проектобюджетът на общината да се съставя на основата на определени изисквания, между които и тези по т. 4, в която е записано да се вземат предвид и предложенията на кметове, на кметства и райони, кметски наместници и ръководители на бюджетни звена. Вносителите на законопроекта предлагат думата „кметове” да се замени с думите „кмет на общината”, а в края на изречението да се добави „и на председателя на общинския съвет”;
- в ал. 7 е определено кметът на общината да внася в общинския съвет проекта на общинския бюджет след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Вносителите на законопроекта предлагат след думите „общинския бюджет” да се добавят думите „в срок до 30 работни дни”, а думата „приемането” да се замени с „обнародването”;
- предлага се нова ал. 8, с която се предвижда при неспазване на срока по ал. 7, за периода след изтичане на срока до внасянето на проектобюджета в общинския съвет, на кмета на общината да не се изплаща възнаграждение.
С чл. 12 е предвидено „Общинският съвет да приема общинския бюджет в срок до 45 дни от приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година”.
Вносителите на законопроекта предлагат изменение, с което чл. 12 да получи следната нова редакция: „Когато кметът на общината е внесъл проекта за бюджет в срока по чл. 11, ал. 7, общинският съвет приема бюджета за общината в срок до 45 работни дни от обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и в съответствие с единната бюджетна класификация; когато кметът на общината е внесъл проекта за бюджет след изтичане на срока по чл. 11, ал. 7, общинският съвет приема бюджета на общината в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета на общината. При неспазване на 45-дневния срок за приемане на бюджета на общината, съответно 15-дневния срок от внасянето на проектобюджета от кмета на общината, на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение”.
В ал. 3 на чл. 15 е предвидено, когато е приет Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, за времето до приемането на общинския бюджет в срока по чл. 12 разходите за финансиране на делегираните от държавата дейности се извършват месечно в размер на утвърдените държавни трансфери със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, а разходите за финансирането на местните дейности се извършват месечно в размер до една дванадесета част от отчета на бюджетните кредити за предходната година.
Вносителите на законопроекта предлагат думата „приемането” да се замени с думите „внасянето на проекта”, а думите „в срока по чл. 12” да се заличат.
В чл. 15 на закона, в ал. 4 е записано, че когато общинският съвет не е приел бюджета на общината в срока по чл. 12, разходите за финансиране на местните дейности до приемане на бюджета, се извършват съобразно внесения проект, а разходите за финансиране на делегираните от държавата дейности при условията на ал. 3.
Със Закона за общинските бюджети е предвидено общинският бюджет да се изменя през текущата година по начина, по който е бил приет.
Вносителите на законопроекта предлагат разпоредбата на чл. 18 да се измени така: „Промени в общинския бюджет през бюджетната година, в частта му за собствените приходи и разходи, се извършват при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 9. Сроковете за внасяне и приемане на промените в общинския бюджет се определят в наредбата по чл. 9а.”
В Закона за общинските бюджети в чл. 28, ал. 1 е дадено право на кмета на общината, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със заповед да определя правата и отговорностите на разпоредителите с бюджетни кредити от втора и трета степен, а с ал. 2 да ограничава или спира финансирането на бюджетните организации, звена и субсидирани дейности при доказано нарушение на бюджетната дисциплина до неговото отстраняване, като уведомява съответните органи.
Предлага се нова алинея на чл. 28, с която се възлага на общинския съвет да определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и приемат бюджетните им сметки, заедно с общинския бюджет по предложение на кмета на общината.
Министерството на финансите подкрепя по принцип предложението, но по някои текстове изразява известно съмнение относно предложението по т. 1 и 3 на § 1, като за т. 1 се казва, че не е ясно защо председателят на общинския съвет трябва да прави предложение на предварителната фаза на подготовката на проектобюджета, след като той е част от органа, компетентен да приеме бюджета, а за т. 3 изразява мнение, че по отношение на кметовете на общини би трябвало да се търсят други форми на санкциониране при неспазване на срока за внасяне на проектобюджета в общинския бюджет, например административнонаказателна отговорност.
По § 3, т. 1 предлагат да се прецени доколко е обосновано внасянето на проекта на бюджет да се приравнява по последици с приемането на бюджета на общината, а по § 4 да се прецени доколко новата редакция на чл. 18 е достатъчна и не следва ли да се запази досегашната обща хипотеза, при необходимост със съответното прецизиране на редакцията, а новата уредба да се въведе в допълване на действащата.
Националното сдружение на общините в Република България подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, с изключение на § 4, където сдружението възразява срещу лишаването на общинския съвет от упражняването на каквито и да е промени в частта на делегираните дейности. Това противоречи на неговите правомощия по определяне на мрежи и структури, както и ги лишава от правото да пренасочват икономисани средства от една делегирана дейност в друга (без образованието).
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, „въздържали се” – 2, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов на 14.12.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Татарски. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов.
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
На заседанието на комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България.
С предложените изменения и допълнения в Закона за общинските бюджети се синхронизира срокът за приемане на общинските бюджети в съответствие със срока, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., а именно 45 работни дни от обнародването на годишния закон за бюджета.
Предлага се също така да се въведе срок до 30 работни дни от обнародването на Закона за държавния бюджет за съответната година, в който кмета на общината да внесе проектобюджета за обсъждане и приемане в общинския съвет. При забавено внасяне на проектобюджета от кмета на общината общинския съвет е длъжен да приеме бюджета на общината в срок до 15 работни дни от внасянето му. При неспазване на съответните срокове от страна на кмета на общината или от общинския съвет се предвижда на съответните органи, допуснали нарушението да не се изплаща възнаграждението им до внасянето, съответно до приемането на бюджета на общината, като същото бъде изплатено след изпълнение на задълженията им.
Действащите разпоредби на закона предвиждат санкция само за общинските съветници при неприемането в срок на бюджета на общината, но не предвиждат срок за изпълнение на задължението на кмета на общината за внасянето на проекта. Така в практиката се стига до ситуации, в които отделни кметове внасят проекта за бюджет в последния момент, което води до невъзможност за общинския съвет да приеме бюджета в определения законов срок, съветниците получават санкции за нарушение не по тяхна вина, а санкции за кмета на общината не са предвидени. С предложените изменения и допълнения тези противоречия се отстраняват.
Предложените изменения в частта за промените в приетия бюджет през година са предимно от редакционен характер, тъй като промените в бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се отразяват служебно при условията и по реда, определен в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Предложено е общинският съвет да определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и да приема бюджетните им сметки заедно с приемането на общинския бюджет по предложение на кмета на общината.
В хода на дискусията народните представители и представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха по принцип законопроекта, като бяха направени и предложения за прецизиране на отделни разпоредби, с оглед недопускане на противоречиви тълкувания в практиката по прилагането им.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 14 гласа – „за”, без – „против” и 1 глас – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителите – желаете ли думата?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Докладите и на двете комисии бяха достатъчно подробни. Надявам се, разбрали сте мотивите.
Първият мотив, това е уеднаквяване на сроковете. Защото в досега действащия Закон за общинските бюджети срокът за приемането на общинските бюджети е 45 дни, докато в Закона за държавния бюджет е 45 работни дни. Сами разбирате, че това е една разлика от около 2 седмици, така че слагаме срок и в Закона за общинските бюджети – 45 работни дни.
Предложеният срок от 30 работни дни, в който кметът на общината следва да представи пред общинския съвет проектобюджета, е с цел да даде един достатъчно дълъг срок на общинските бюджети от 3 седмици – това са 15 работни дни, в което време общинските съветници да могат да се запознаят с предложения проектобюджет и да направят съответните предложения от техните групи. През втората седмица тези предложения да минат през общинските комисии и накрая да бъде приет. Често в практиката се получава така, че кметове внасят предложенията за общинския бюджет в последния срок, което лишава на практика общинските съвети пълноценно и подробно да огледат този най-важен за общината документ.
Предвиждаме санкции и за кмета при неизпълнение на това негово задължение, която съответства на санкцията, които получават общинските съветници. Доста се колебахме, трябва ли да има санкция, или не, но при положение че има определен срок, мислим, че една такава мярка е дисциплинираща. Ние сме предложили санкцията – да не бъдат изплащани за този период възнаграждения, а не въобще да не се дължат, защото, считаме че през този период, освен приемането на общинския бюджет както кмета, така и общинските съветници извършват и друга работа, не по-малко важна. Така че предложили сме само отлагане на тяхното възнаграждение.
В параграфа, където предлагаме измененията през годината – в частта за собствените приходи и разходи, да стават по реда на чл. 11, ал. 9. Това е една опростена процедура. Защото досега действащият закон, както е известно, предвиждаше промените, по-точно актуализацията на общинските бюджети през годината, да стават по реда, по който те са били приети. Това означава и обществено обсъждане, минаване пред всички комисии, а всички знаем, че актуализацията в по-голямата си част не засяга цялостния бюджет, а определени приходи или разходи. По този начин предлагаме опростяване на процедурата по приемане на актуализацията.
Включили сме в това изменение само актуализация в частта на собствените приходи и разходи, защото взаимоотношенията между общинските бюджети и централния бюджет са подробно изписани в Закона за държавния бюджет и в § 8. Те във всички взаимоотношения, които съществуват между централния и общинския бюджет, стават по служебен път. По-точно отразяването на промените по централния бюджет, които касаят общинските бюджети, се отразяват служебно и затова не се изисква решение на общинския съвет.
Друг е въпросът дали тези разпоредби трябва всяка година да се преписват в Закона за държавните бюджети едни и същи, или трябва да намерят своето трайно решение в Закона за общинските бюджети. Не сме разглеждали този въпрос, защото това може да стане на един по-късен етап – при приемането на нов Закон за общинските бюджети, или при една по-цялостна негова промяна.
Предложили сме също така общинският съвет да определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, тъй като в сега действащия закон кметът определя техните правомощия и задължения, но не беше казано кой определя кои да са второстепенни разпоредители. Това по-скоро е една редакционна поправка. Това нещо да става, както е редно, от общинските съвети – те да приемат и да казват кой да бъде второстепенен разпоредител заедно с техните план-сметки за годината.
Мисля, че този законопроект, който внасяме, ще въведе малко ред и конкретика в процеса на внасяне и одобряване на общинските съвети, а също така ще гарантира по-добрата работа на общинските съвети – при приемането на този най-важен документ за общините.
Що се касае до това, защото го чух като забележка в Министерството на финансите – добавили сме предложение да внасят и председателите на общинските съвети, но искам да кажа, че това е конкретно и единствено в частта, касаеща бюджета на общинския съвет, а не като цяло за бюджета на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от народните представители Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов на 14 ноември 2010 г.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Икономов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин председател, по законопроекта, който току-що гласувахме на първо четене правя процедурно предложение за намаляване на срока за писмени предложения между първо и второ четене на четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносители са народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, на 6 януари 2011 г.; и народните представители Светлана Ангелова и Станка Шайлекова, на 11 януари 2011 г.
С Доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае народният представител Светлана Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, моля за процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде подложено на гласуване в пленарната зала да бъде допуснат господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда№ 154-01-1, внесен от Михаил Райков Миков, Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 6 януари 2011 г. и № 154-01-2, внесен от Светлана Ангелова Найденова и Станка Лалева Шайлекова на 11 януари 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 13 януари 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 154-01-1, внесен от Михаил Райков Миков, Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 6 януари 2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-2, внесен от Светлана Ангелова Найденова и Станка Лалева Шайлекова на 11 януари 2011 г.
На заседанието присъстваха: господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Лариса Тодорова, държавен експерт и госпожа Петя Малакова, главен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”. Присъстваха представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-1, внесен от Михаил Райков Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 06. 01. 2011 г.
Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Емилия Масларова, която подчерта, че той е резултат от твърде прибързаното изменение на Кодекса на труда през лятото на 2010 г., когато бе въведен нов режим за ползване на платения годишен отпуск и последвалото Решение на Конституционния съд на Република България.
Според вносителите със законопроекта се изпълняват ангажиментите на Народното събрание за уреждане на правните последици, възникнали от обявяването на някои разпоредби за противоконституционни. Същевременно в мотивите си вносителите посочват, че ползването на платения годишен отпуск за 2010 г. по обективни причини не може да е в съответствие с новите регламенти и считат, че двугодишната давност за ползването на отпуска следва да се отнася за платения годишен отпуск за 2011 г., а неизползваният отпуск за 2010 г. да се ползва безсрочно.
Основната цел на законопроекта е да уреди ползването на платения годишен отпуск през годината, за която се полага и да гарантира неговото реално ползване, като се предлагат допълнителни законови регламенти.
Законопроектът предвижда:
- по-гъвкав механизъм за определяне размера на отпуска, който може да се отлага, като не повече от половината от платения годишен отпуск;
- въвеждане на възможност за отлагане на платения годишен отпуск по инициатива на работника или служителя чрез предварително писмено уведомление до работодателя;
- включване на отложения платен годишен отпуск в платения годишен отпуск за следващата календарна година и предвиждането на двугодишна давност и за отложения отпуск по производствени и лични причини;
- отмяна на отлагателното действие на разпоредбите по отношение на паричните обезщетения за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение в резултат от Решението на Конституционния съд.
Предложени са и аналогични разпоредби за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
В своето становище Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта, защото счита, че с него не се реализират целите, които си поставя. Налице са множество вътрешни противоречия и се предлагат неясни и неточни правни разпоредби. Не се споделя хипотезата отложеният отпуск да се ползва по друго време през същата календарна година. Сериозни въпроси повдига и предложението да се отлага повече от половината платен годишен отпуск, като за работниците и служителите, които имат право на удължен размер на отпуска ще се създадат предпоставки да не могат да се ползват от това право и няма да се гарантира неговото реално ползване. Посочва се, че възможността да се отлага ползването на платения годишен отпуск до 10 работни дни по същество гарантира правата на работниците и служителите и е в техен интерес. Министерството на труда и социалната политика споделя аргументите на вносителите за изменение на разпоредбите относно паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Министерството на финансите не подкрепя законопроекта, защото той предлага необосновани изключения от общия принцип за ползването на платения годишен отпуск и създава предпоставки за превръщане ползването на платения годишен отпуск в продължителен във времето процес. Изразено е становище, че може да се отлага ползването на до 10 работни дни от платения годишен отпуск.
Национално представителните работодателски организации предоставиха Декларация относно промените в Кодекса на труда за ползването на платения годишен отпуск, в която подчертават необходимостта от прилагането на двугодишната погасителна давност за платения годишен отпуск за 2010 г., като по същество не приемат предложенията на вносителите за режима за ползване на отпуска за 2010 г. Изказано бе мнение за необходимостта от уеднаквяване на правния режим на ползване на годишния платен отпуск и от специалните ведомства.
В хода на дискусията бе направено предложение за обединяване на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като специален акцент бе поставен върху давностния срок за ползването на платения годишен отпуск и по-конкретно за отпуска за 2010 г., както и възможността графикът за ползването на платения годишен отпуск да предоставя гъвкави алтернативи за неговото ползване в зависимост от обективни причини.
Законопроектът се подкрепя от народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи.
След проведено гласуване с резултати „за” – 6 гласа, „против” – 1 и „въздържал се” – 11 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-1, внесен от Михаил Райков Миков, Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 06.01.2011 г.
ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-2, внесен от Светлана Ангелова Найденова и Станка Лалева Шайлекова на 11. 01. 2011 г.
Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Станка Шайлекова, която подчерта, че с него се създава по-ясна регламентация по отношение ползването на платения годишен отпуск, възможностите за неговото отлагане и прилагането на погасителната давност по отношение на неизползван платен годишен отпуск. В допълнение бе посочено, че съдържащите се в законопроекта предложения са обсъдени със социалните партньори и са срещнали тяхната подкрепа.
Законопроектът предвижда:
- създаване на разпоредби, които прецизират процедурата по утвърждаването на графика за ползване на платения годишен отпуск, чрез въвеждането на срок, в който следва да бъде утвърден графикът, а именно до 31 декември на предходната календарна година;
- прецизиране на разпоредбите относно възможностите на работодателя да предоставя платения годишен отпуск без писмено искане или съгласие, като се повишава оперативността при ползването на платения годишен отпуск и се гарантира неговото своевременно ползване;
- създава се възможност за отлагане ползването на платения годишен отпуск до 10 работни дни за следващата календарна година по инициатива и на работника и служителя;
- утвърждаване на двугодишния давностен срок за ползване на неизползвания платен годишен отпуск или част от него, след изтичане на годината, за която се полага, чрез създаването на специална норма. Двугодишният давностен срок се отнася и за случаите, когато е отложено ползването на платения годишен отпуск през съответната календарна година поради ползването на друг вид отпуск. При тази хипотеза давността започва да тече след изтичането на годината, в която е отпаднала причината за неизползването на платения годишен отпуск;
- привеждане на разпоредбите на Кодекса на труда относно обезщетението за неизползван отпуск в съответствие с Решението на Конституционния съд, като се предлага паричното обезщетение да се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж;
- създаване на специална разпоредба за ползването на неизползвания платен годишен отпуск за 2010 г., като се предлага той да се ползва до края на 2012 година, с което на практика се утвърждава двугодишният давностен срок;
- в друга специална разпоредба е предвиден срок за утвърждаването на графиците за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. – до 31 март 2011 г.
Предложени са и аналогични разпоредби за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, като се предвижда утвърждаване на графици за ползването на платения годишен отпуск от държавните служители, аналогично на предвидения в Кодекса на труда ред и механизъм за тяхното утвърждаване.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, като счита, че с него се преодоляват вътрешните противоречия в Кодекса на труда относно ползването на платения годишен отпуск, възможностите за неговото отлагане и прилагането на погасителната давност. Като особено важни и навременни са определени разпоредбите относно ползването на отпуска за 2010 г. и утвърждаването на графиците за ползване на отпуска за 2011 г. Министерството на труда и социалната политика счита за необходимо в Закона за държавния служител да се включи разпоредба, която да дава право на органа по назначаването да предоставя платения годишен отпуск без писмено искане или съгласие на държавния служител, в случай че до определената в графика начална дата за ползването му държавният служител не е поискал ползването му.
Министерството на финансите счита, че е необходима по-ясна регламентация на възможностите за отлагане на платения годишен отпуск, като поддържа изказаното по друг законопроект становище, че могат да се отлагат за ползване за следващата календарна година общо до 10 работни дни.
Национално представителните организации на работодателите подкрепят предложения законопроект по отношение на двугодишната давност. Същевременно изказаха опасения по отношение участието на представителите на синдикалните организации или представителите на работниците и служителите в предприятието в процедурата по утвърждаване на графика за ползване на платения годишен отпуск и по-конкретно в случаите на липсата на сътрудничество от тяхна страна. Национално представителните организации на работодателите считат за целесъобразно да се предвиди законова възможност за промяна на графика през текущата година, включително и по инициатива на работниците и служителите със съгласие на работодателя.
Национално представителните синдикални организации подкрепят законопроекта, като считат, че освен въвеждането на по-ясна регламентация при ползването, отлагането и давността на платения годишен отпуск се създават законови регламенти за защита интересите на работниците и служителите.
В хода на дискусията бяха изказани съображения, че предложенията относно прилагането на погасителната давност за неизползвания платен годишен отпуск или част от него създават предпоставки за евентуална бъдеща санкция от страна на Конституционния съд на Република България.
Законопроектът се подкрепя от народните представители от Парламентарната група на „ГЕРБ”, Партия „Атака”, Синята коалиция и Движението за права и свободи.
След проведено гласуване с резултати „за” – 14 гласа, „против” – няма, и „въздържал се” – 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-2, внесен от Светлана Ангелова Найденова и Станка Лалева Шайлекова на 11. 01. 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
По първия законопроект, внесен от колегите Миков, Стойнев и Масларова, не виждам никой от тях за изказване от името на вносителя.
По втория законопроект, доктор Шайлекова, заповядайте от името на вносителите.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С приетия през м. юли Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда беше въведен нов ред за ползване на платения годишен отпуск през календарната година, за която се отнася. Предвидена беше и двугодишна погасителна давност на правото на ползване на платения годишен отпуск.
При прилагането на тези разпоредби обаче възникнаха различия в тълкуването и това наложи да бъдат приети нови промени в Кодекса на труда, чрез които да се изключи възможността за различно тълкуване, както и да се преодолее до известна степен противоречието, породено от стриктните разпоредби за ползването на платения годишен отпуск и възможностите за негово отлагане и прилагането на погасителната давност.
С оглед на правилното планиране на ползването на отпуските на работниците и служителите и възможността те да се ползват от началото на календарната година, за която се отнасят, в законопроекта е предвидено работодателят да утвърди график за ползването им до 31 декември на предходната календарна година.
За да се гарантира навременното ползване на отпуска в случай на бездействие от страна на работника или служителя, се урежда правото на работодателя да предоставя едностранно отпуска, без да е необходимо да изчака да изтекат 5-те работни дни от началото на определената в графика дата за ползване. Предвидена беше и възможността по писмено искане на работника и служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 10 работни дни да може да се отложи за следващата календарна година.
При прекратяване на трудовите и служебни правоотношения работодателят е длъжен да изплати неизползвания платен годишен отпуск в двугодишния давностен срок, като обезщетението се изчислява пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
С изрична Преходна разпоредба е уредено използването на платения годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложения по чл. 176, ал. 1, да може да се използва до 31 декември на 2012 г. Също така изрично е регламентирано, че графикът за ползване на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава до 31 март на тази година.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите нашия законопроект, тъй като с предложенията, които сме направили, ние постигаме основната цел, а именно преодоляване на противоречията относно ползването на платения годишен отпуск, относно възможностите за неговото отлагане и относно прилагането на погасителната давност. Предложенията, които сме направили, са одобрени и от представители на синдикатите и работодателите. Освен това с този законопроект ние внасяме ред и яснота относно ползването на платения годишен отпуск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание са поредните промени в Кодекса на труда. Съвременният Кодекс на труда е приет през 1986 г., в сила е от 1 януари 1987 г. Това е седемдесетата поредна поправка на Кодекса на труда!
Защо казвам това? Защото последните промени в Кодекса на труда, които са предмет на днешната дискусия, са в резултат на предишните промени в Кодекса на труда.
Уважаеми господин Мирославов, в медицината, и по-скоро в хирургията, има един принцип, че всяка втора операция се дължи на първата. Това са го казали старите хирурзи.
В случая поправката на Кодекса на труда се дължи на предните промени в Кодекса на труда.
През последните десет години българският парламент приемаше промени в Кодекса на труда, които касаеха предимно синхронизиране на нашето трудово законодателство с европейското. Това са първите промени в Кодекса на труда, които са изцяло наши. Никой не ни е карал да правим такъв тип промени. Няма европейска директива или регламент, които да намират място в тези предложени промени.
Те са част от антикризисни мерки на правителството, които са публикувани с Решение № 180 от 1 април 2010 г. Неслучайно подчертавам тази дата – 1 април, защото съм сигурен, че никой в тази зала сега не знае как се казват тези антикризисни мерки. Ако някой знае, нека да каже. Казват се „Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция”.
Тези промени в Кодекса на труда бяха като една неконсенсусно приета точка от антикризисните мерки. Идеята тогава беше да се направи всичко възможно да се намали финансовият натиск от отложените и натрупаните отпуски.
Няколко думи за хронологията след приемането на промените в Кодекса на труда. Президентът наложи отлагателно вето. Народното събрание на 22 юли 2010 г. не прие мотивите на Президента и прегласува закона. Президентът на свой ред сезира Конституционния съд. Наред с това, 51 народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание сезираха Конституционния съд по същите въпроси, като към аргументите на Президента прибавиха и въпроса, свързан с давността.
Какво всъщност реши Конституционният съд? Нарочно се спирам на тези решения, защото от тях произтича и нашето отношение към предложените законопроекти.
Решение № 12 на Конституционния съд от 11 ноември, което е в сила от 19 ноември 2010 г. Конституционният съд е съсредоточил своето внимание върху упражняването на правото на платения годишен отпуск, тоест върху неговото реално ползване. Четири са основните въпроси, върху които се е произнесъл Конституционният съд.
На първо място – ползването на натрупаните и неизползвани платени годишни отпуски от предходни години. Конституционният съд ясно и категорично казва, че приетият текст неползваният отпуск до края на 2009 г. да се ползва до края на календарната 2011 г. отпада. Тоест, с други думи казано, натрупаните стари отпуски не се губят.
На следващо място, Конституционният казва, че законно придобит и законно отлаган в рамките на тези години, през които не е имало давност, отпуск поради липса на давност няма как да бъде загубен. Това е основният им аргумент.
Следващият въпрос, който разглежда Конституционният съд и по който се произнася, е ползването на платения годишен отпуск през 2010 г. На този казус ще се спра малко по-подробно, защото и двата проекта са свързани точно с предложението на това решение.
На трето място, Конституционният съд се е произнесъл по въпроса за обезщетението за неползвания платен годишен отпуск. Там е казано, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасен по давност.
На следващо място – двегодишната давност за ползване на платения годишен отпуск. Конституционният съд се произнася, че това е отделно, самостоятелно, субективно право. Това е един от инструментите на правото, общ институт на правото. И в другите раздели на правото има такъв въпрос, свързан с давността, така че приложимостта на давността може да се приеме. Конституционният съд потвърждава това, което е прието от Народното събрание.
Но, забележете, има един много важен въпрос и той е свързан именно с факта, че Конституционният съд казва: „Давността започва да тече оттук нататък”. Точният термин е „оттук насетне”. Тази дума е използвана, тя е многозначителна и всички трябва да обърнем внимание именно на нея.
Уважаеми колеги, давността, която е визирана в чл. 176, ал. 3, се отнася само за платения годишен отпуск, придобит от 2010 г. насетне. Ограничаването с обратна сила на придобито право не е възможно! Това е основен принцип в правото. Отпускът, който е до влизането на новите промени в Кодекса на труда – след решението на Конституционния съд от 19 ноември 2010 г., до тази дата, не е подвластен на давността, защото няма такъв действащ закон към тази дата! Обръщам внимание на този момент, защото той е ключовият в законопроекта на колегите от ГЕРБ, разбира се, и на колегите от Коалиция за България.
Какво всъщност предлагат колегите от ГЕРБ? Уважаеми колеги, аз си направих труда, ръководен от разбирането, че най-добрите решения в социалната политика са консенсусните решения, да предложа на Комисията по труда и социалната политика да подкрепим и двата законопроекта – с надеждата от двата да направим един, който да не оставя каквото и да е съмнение върху решението, което взема Народното събрание.
Уважаеми колеги, българските граждани не могат да бъдат изправени пред този избор – или да изпълняват закона, какъвто е разписан, или да се подчинят на уверенията на колеги от ГЕРБ и министъра на труда и социалната политика, че въпросът ще бъде решен. Такъв избор няма и не може да има. Единственият начин е да се спазва законът, такъв какъвто е разписан.
Какво обаче предлагат колегите от ГЕРБ? На първо място – утвърждаване на график до края на всяка предходна календарна година за използване на платения годишен отпуск през следващата година, като правят допълнение, че графикът за отпуските за 2011 г. може да бъде направен до 31-и, като изключение – до 31 март. Разбира се, че предвидимостта, прозрачността и прогнозируемостта на ползването на платения годишен отпуск е добро начинание. В този смисъл подкрепяме идеята за график.
Но възникват няколко въпроса. На първо място – ако работникът или служителят ползва отпуска извън предварително зададения график, тогава какво се случва? Инспекцията по труда глобява работника, глобява работодателя или кого?! Ясно ли е това? Не е ясно. Разписано ли е? Не е разписано.
На следващо място – работният график за ползването на отпуските трябва да бъде достатъчно гъвкав. Вярно е, че се дават възможности по производствени, по икономически причини, а сега и по индивидуални причини, част от платения годишен отпуск да се отлага за следващата календарна година, но, уважаеми колеги, както е казано и в становището на Министерството на финансите, не е ясно дали става въпрос за този, който съществуваше досега – тези 10 дни, или става дума за нови 10 дни, които са по индивидуални причини и всеки работник и служител сам да прецени със съгласието на работодателя да отложи още 10 дни или същите тези 10 дни. Не е ясно това.
На следващо място – в случай, че до определена начална дата в графика работникът или служителят не е поискал ползването на отпуска от работодателя, той има право да предостави платения годишен отпуск без съгласието на работника. Какво означава това? Това означава, че се губи симетрията в правата на работодателя и работника. Защо казвам това? Защото работникът или служителят, ако работодателят не му разреши платения годишен отпуск, може да се възползва от него с две седмици предизвестие, а тук без предизвестие работодателят веднага го пуска в платен годишен отпуск, независимо от това дали работника или служителя не е съгласен при положение, пак повтарям, че до началната дата, определена по график, работникът не е подал заявление за ползване на платен годишен отпуск.
Това са детайли, които според мен трябва да бъдат изчистени. Аз иначе не съм против института, наречен „график за ползване на платен годишен отпуск”.
На следващо място – неползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложените 10 дни, може да се ползва до 31 декември 2012 г. Какво означава това?
Връщаме се на основния казус, че отпуск от 2010 г. или неползваната част от него, е подвластен на давността, само че, уважаеми колеги, този отпуск от 2010 г. е разделен на две части. Едната част е до влизането в сила на закона – в тази част той не може да бъде подвластен на юридическия инструмент наречен „давност”. Няма как това да се случи. И затова, уважаеми колеги, според мен най-чистото решение е неползвания отпуск от 2010 г. да се ползва по начина, по който Конституционният съд е оказал като отпуск неползван до 2009 г. или отпуска неползван за 2010 г. да се ползва безсрочно, когато работникът или служителят пожелае и да не се губи възможността при прекратяване на трудовите правоотношения да се получи обезщетение.
Отново повтарям, че давността има действие занапред. Давността, като основен инструмент на правото, не може да има ретроактивно действие. Не може материални права със задна дата да бъдат игнорирани по този начин, тоест остава съмнението. Аз знам, че има различни мнения по този въпрос. Знам, че има юристи, които казват и споделят съвършено други аргументи, но когато за втори път разглеждаме текстове върнати от Конституционния съд не трябва да оставя каквото и да е съмнение. Ако още веднъж Конституционният съд отмени тези текстове, затова вече се носи политическа отговорност, уважаеми дами и господа! Това би било скандално!
Пак повтарям: отпускът от 2010 г. не може да бъде подвластен на давността. Няма как да бъде подвластен, защото до м. ноември 2010 г. няма закон, който да казва, че има давност за ползване на тези дни. Отново повтарям: трябва много внимателно да разгледаме тези текстове.
Какво казват колегите от Коалиция за България? Казват, че поради важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на половината от платения годишен отпуск. Тук е тънкият момент, че платеният годишен отпуск не е като основният от 20 дни, за някои професии е до 48 дни. Половината означава повече от 10 дни. Те предлагат един друг отпуск. Разбира се, че това е по внушение на Конституционния съд, който казва в своето решение, че освен отпуска, който е записан и заради който можеше да се отлага платеният годишен отпуск, има и други видове отпуски, които са разписани в Кодекса на труда. Затова те са обединени в рубриката „по индивидуални причини” или по някакви други причини, поради които може да се отложи, но отново възниква въпросът – един път работодателят може да го отлага по негови причини, втори път са тези причини. Оказва се, че всичките 20 дни платен годишен отпуск могат да бъдат отложени за следващ период. Тогава къде остава така наречената правна сигурност и предвидимост при ползването на платения годишен отпуск?
Затова, уважаеми колеги, аз искам да ви призова отново към това, за което вече говорих. Не е вярно това, което е написано в мотивите на колегите от ГЕРБ, че има огромен конфликт и противоречие относно стриктните разпоредби за спазването на ползването на платения годишен отпуск в рамките на календарната година, за която се отнася, от една страна. От друга страна, възможността за отлагане. От трета страна е прилагането на погасителната давност. Ако това, уважаеми колеги, беше вярно, защо тогава не приехте същите аргументи, които ви казахме при приемането на закона предния път?
Истината е съвършено друга – на базата на приятелския огън, който се разрази в края на миналата година между юристите на една от синдикалните организации и юристите от дирекция „Правна” на Министерството на труда и социалната политика, се създаде напрежение след решението на Конституционния съд. Това напрежение трябваше да бъде туширано от законодателния орган, защото законите могат да бъдат тълкувани единствено и само от тези, които ги приемат, а не от някой друг. Не може призив за спокойствие да отменя прилагането на закон.
Уважаеми колеги, завършвайки, искам да ви призова да подкрепим и двата проекта, за да можем да направим един проект, който да отхвърли всякакви съмнения относно конституционосъобразност, относно законосъобразност на решението, което приемаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, д-р Шейлекова, първа реплика.
СТАНКА ШЕЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, ние не сме казали, че съществува огромно напрежение в нашите мотиви. Ние казахме, че има различни тълкувания и именно, за да пресечем тези различни тълкувания, ние излязохме с нашите предложения.
Не виждам какво Ви смущава в нашите предложения, тъй като те са много ясно и точно разписани. Там е ясен и точен срокът, в който трябва да се утвърди графикът.
И отново да кажа за графиците – графикът не е новост и не ново задължение за работодателите. Вие добре знаете това. И до 1992 г. в закона е разписано, че ползването на отпуската става по предварителен план, утвърден от ръководителя на предприятието и от синдикатите по предложение от първичните структурни звена в предприятието, така че новото, което ние внасяме, това е само срокът, в който този график трябва да бъде утвърден. И това трябва да бъде така, за да стане той задължителен и за да може да се изпълнява, а не да се натрупват, както досега, по 300-400 дни неползвани отпуски.
Относно желанията на работниците и служителите – те ще бъдат зачетени по възможно най-добрия начин. И това изрично е разписано в ал. 1 на чл. 173 от кодекса, която категорично изисква провеждане на консултации с представители на синдикалните организации и представители на работниците и служителите, като и при съставянето на графика двугодишният давностен срок ще бъде водещ принцип и именно той ще внесе ред и яснота при ползването на платения годишен отпуск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика – няма.
За дуплика – заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Шайлекова, благодаря Ви за репликата, само че аз не съм казал, че съм против графиците. Аз съм против начина, по който е разписана възможността този график да се изпълнява, защото, пак повтарям, че ако извън графика животът е толкова разнообразен, отношенията между работник и работодател са толкова разнопосочни, че винаги може да има някаква опция, някаква възможност, при която отпускът да се ползва извън графика. Тогава работникът или работодателят подлежат на санкция от Инспекцията по труда? Контролният орган е този, който трябва да каже това, затова законът трябва да бъде ясно разписан в тази си част.
А основното, за което аз пледирам, уважаема д-р Шайлекова е, че до 19 ноември, когато влиза в сила решението на Конституционния съд, Кодексът на труда не е подвластен на давността. Давностният срок за този период няма как да важи и вие не може и неползвания отпуск за 2010 г. да го вкарвате в рубриката отпуск, отложен по правилата на всички останали отпуски до края на 2012 г. Така че аз отново призовавам този въпрос да бъде внимателно разгледан в Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Къде е щастливият министър Младенов, който, когато го предупреждавахме, че ще има проблеми с измененията, свързани с отпуските, тук казваше: „Няма проблеми!” Затова се наложи мнозинството да започнете усилено преди Нова година да говорите какво ще направите, за да решите кашата, която сте създали, въпреки предупрежденията, въпреки достатъчното време за адекватна законодателна реакция след решението на Конституционния съд, който по един категоричен начин ви каза, че не може да се отнемат придобити права. Разбира се, остана този въпрос и той не беше включен в нашето искане, свързан с неползвания отпуск от годината, в която е променен законът.
Уважаеми дами и господа, разбирането за отпуск е разбиране на база годишен отпуск, а не на база годишен отпуск преди приемането на изменението и годишен отпуск след приемането на изменението. Той е полагаем годишен отпуск за 2010 г. По този начин едни лица, които са ползвали практически това си право преди изменението, и други, които го ползват след него, ще бъдат поставени в различно състояние. Затова ние предлагаме в нашия закон, който вие предполагам, че по-скоро заради ината си, а не заради някакви сериозни съображения не приемате, този режим да бъде подчинен на предишния режим.
На второ място, не е необходимо, както сте направили в законопроекта, изрично записване на двегодишната давност. Ами, двегодишната давност си съществува и без този запис. Тя си съществува. Аз не мисля, че има някакъв спор по отношение на това, че давността е две години. Спорът е единствено за коя категория права се прилага или не се прилага, съответно до кой момент гражданите могат да ползват платения си годишен отпуск, който е отложен.
И още един въпрос, който не решавате с внесения законопроект, а ние предлагаме решение. Вие предлагате в абсолютно число да се определя размерът на възможния за отлагане отпуск, което е глупост особено при лица, които имат по-малък годишен отпуск, при лица, които през тази година са започнали трудовата си дейност, чийто цял годишен отпуск може да бъде 10 дни. Тогава излиза, че едно лице по някакви съображения може през една календарна година въобще да не ползва годишен отпуск с хипотезата на закона, че се отлагат 10 дни. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Ето защо ние сме предложили по-разумното предложение – да не бъде определен в абсолютно число.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кое е по-разумното?
МИХАИЛ МИКОВ: Не знам кой пита: „Кое е по-разумното?”
Велчев, ти ли питаш?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не. Защо се заяждаш с мен?
МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте! (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Извинявайте, господин Велчев! Защото някой подвиква от вашата част и...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Интересуват се хората.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, щом се интересуват, ще им обясня.
По-разумното предложение е: да не бъде определена в абсолютно число частта от отпуска, който може да се отлага, защото по този начин определени лица могат въобще да бъдат лишени от правото. Нали целта, смисълът и на промените, и на закона беше да се ползва отпуск за възстановяване на работната сила, да се опитаме да коригираме тази практика, която се беше наложила в последните години. И сега пак остава – с предишното изменение и сега непоправено, това число „10”. Откъде накъде 10? Защо не 12, не 9?! Казвате, че принципно, най-общо средно 20 дни годишен отпуск, от тях половината е 10. Добре, но на едно лице, когато започва трудовата си кариера и работи шест или осем месеца, се полагат 10 дни. Фактически при тази хипотеза може да отложи целия си 10-дневен полагаем годишен отпуск за следващата година. Това ли искате?! (Реплики от ГЕРБ.) Затова ние предлагаме това да не бъде абсолютно число. Да бъде определено пропорционално – до една втора.
Какво още правим в нашия законопроект? Предлагаме да бъдат изчистени хипотезите, при които може да се отлага и които до момента в закона бяха ограничени и не обхващаха по-широкия кръг хипотези. Затова ние сме включили тук: поради бременност, раждане, отглеждане на малко дете, ползване на друг законоустановен отпуск – ето това е нещото, което е необходимо, както и по независещи от него обективни причини и, разбира се, едно уведомление до работодателя най-малко 7 дни преди това, за да може в отношенията между работник и работодател да има някаква разумност и всеки от тях да може да планира бъдещето си, или да планира най-малко близката си седмица. А не както тук, в Народното събрание, дневният ред да се променя през 15 минути, когато на някой министър му скимне да дойде или да не дойде. Тоест законите за хората трябва да бъдат малко по-разумни от поведението на работата в Народното събрание.
Така и не можах да чуя някакви сериозни аргументи защо управляващото мнозинство не иска да приеме нашия законопроект, освен единия гол инат – гол инат, който ще доведе дотам, докъдето доведе и предишното изменение.
Нямало било напрежение сред хората. Разбира се, че няма особено напрежение. Псуват ви от сърце по отношение на кашата, която създадохте с отпуските. И сега продължавате, затова го няма и министъра, иначе правили сте дискусия, обсъждали сте и всичко.
Надвийте си на ината и подкрепете и нашия законопроект. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Радев – първа реплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Първо, не знам коя категория работници или служители ползват под 20 дни годишен отпуск като цяло. Ако Вие знаете, кажете го от тази трибуна да видим тази категория къде точно попада. (Реплики от Коалиция за България.)
Второ, в законопроекта, предложен от народните представители на ГЕРБ, се казва „до 10 дни”, което може да бъде и 2 дни, може да бъде и 5 дни. Оттам нататък във вашия законопроект, ако се каже „половината”, има хора с отпуск, който е и 50 дни. Това значи, че работодателят може да отложи значително по-голям брой дни, а ние изрично тук сме дали една гаранция, която е и за работника и служителя – да са до 10 дни, защото този срок е малък. Това, че е започнал работа на средата на годината, значи, че все пак половин година той е бил в нещо като отпуск, така че оттам нататък тези 10 дни не са фатални.
Друго, което важи за разпоредбата за неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г. Тази разпоредба от предишния законопроект не е отменена от Конституционния съд и е действаща и в момента. Давностните срокове тук нямат действие назад и всички мотиви на Конституционния съд в конституционното решение не засягат тази тема, защото това е един действащ текст.
Аз гледам § 6 и от вашия законопроект, където казвате: „Полагаемият се платен годишен отпуск за 2010 г. се ползва при условията на този закон.” Вие не казвате нищо по-различно в тази хипотеза. Напротив, ние сме се опитали да развием хипотезата за отпуска за 2010 г. изрично, докато вие казвате един общ текст, който връща към общите разпоредби на закона и нищо по-различно не казвате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Радев, на първо място е всеобщо известно – не мисля, че трябва да цитирам точния текст, че отпускът е пропорционален на трудовия стаж. Тоест едно лице, когато започва своята трудова кариера, ако работи шест месеца в годината, няма право на пълния отпуск. Тогава то може при вашата хипотеза да отложи целия си годишен отпуск. Може да го отложи! Изразът „повече от половината” означава, че задължително поне половината ще ползва през съответната година. Няма как да не ползва половината, независимо дали отпускът му е 15 дни, 10 дни или 20 дни. Задължително ще ползва половината.
Вторият въпрос обаче е по-сериозен и е свързан с това, че има сектори, има сфери каквито са Отбраната и Министерството на вътрешните работи, където тези хипотези са неприложими и неслучайно те не попадат тук в обхвата на този закон. (Реплика от народния представител Емил Радев. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ама не, вие законодателствате с едно голямо лицемерие – за всички граждани така, а за тези сфери, в които е най-големият проблем, защото най-големият проблем е в Министерството на вътрешните работи. Ако се приложи законът, означава практически да не може да се покрие страната и да се осигури вътрешният ред. Това, че има специални закони, е едно. Там е най-големият проблем. Там са най-големите обезщетения. Питайте министър-председателя и вътрешния министър какви обезщетения са взели за неползвани отпуски. Питайте ги! Така че там са най-големите проблеми, а вие сега решавате някакъв проблем. Никакъв проблем не решавате.
Въпросът за давността. Защо сме казали: „при условията на този закон”? И досега давността е две години и това е безспорен факт.
А по отношение на последното, което казахте за Конституционния съд. Може би си струва, след като приемете този закон, пак да се отнесем до Конституционния съд вече по този въпрос конкретно, особено в контекста и духа на решението, което той е приел. Защото той не се е произнесъл, ама ние не сме искали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Не мога да се съглася с преждеговорившите от опозицията, които казаха, че текстът, който предлагаме ние по отношение на ползването на отпуск за 2010 г., а именно да може да се ползва до 31 декември 2012 г., е противоконституционен и няма правно основание той да бъде оспорван в Конституционния съд. Защото с този текст, който предлагаме в § 3ж, не се отнемат права, напротив, охраняват се права. По категоричен и ясен начин, стъпвайки на разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда, подчертавам, която не е отменена от Конституционния съд, казваме, че неизползваният платен годишен отпуск или част от него може да се ползва до 31 декември 2012г.
Разпоредбата на чл. 176, ал. 3 казва: „Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” В случая краят на годината е 2010 г. Ние говорим за целия платен годишен отпуск за 2010 г. – че давността тече от края на 2010 г. до края на 2012 г.
В Комисията по труда и социалната политика коментирахме, че понятието „платен годишен отпуск” има времево измерение. Той не е месечен, не е седмичен и не може да се дели, въпреки че разпоредбата за новите условия за ползването на отпуските по Кодекса на труда влезе в сила на 30 юли 2010 г. Отново искам да напомня, че Конституционният съд в своето решение през м. ноември отмени давностния срок за отпуските до 31 декември 2009 г. и остави давностния срок за отпуските от 2010 г. насам. Всякакви други твърдения и заплахи, които се казаха от тази трибуна, са неоснователни и целят да създадат хаос и още повече да объркат работниците и служителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Ангелова, много накратко. Репликата ми е следната: промените в Кодекса на труда влизат в сила от 30 юли 2010 г. До датата 30 юли, или по-точно до датата 19 ноември 2010 г., когато влиза в сила решението на Конституционния съд, няма закон, който да повелява давност. Няма как давността да бъде подвластна за този период, тъй като към тази дата няма действащ закон. Някой от вас оспорва ли това? Това е най-важното нещо.
И последното нещо, което искам да кажа: уважаеми колеги, дори да има спор, дори да има съмнение, дори да има капка съмнение върху коректността на този текст, след като веднъж Конституционният съд се е произнесъл с многозначителната дума „занапред”, давността важи занапред. Това е думата, която е използвана. Ние трябва да бъдем достатъчно коректни и да направим текст, който да не оставя никакви съмнения, защото повторното произнасяне на Конституционния съд по този казус означава само едно и също нещо – за такова нещо се носи политическа отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Ангелова, на Ваше място аз бих говорила от тази трибуна по-смирено и с чувство за вина (шум и реплики от ГЕРБ), с желание да се извиня не на присъстващите в залата, а на българските граждани заради хаоса, заради истерията, която създадохте в края на миналата година по ползването на платения отпуск за 2010 г. Не опозицията в момента се опитва да насажда хаос, а хаосът беше създаден от вас и от Социалното министерство, което вместо да даде адекватно разяснение на създалата се ситуация след конституционното решение, със своя публикация на официалния сайт на министерството окончателно дообърка гражданите.
Не знам дали знаете, но държавните служители и хората в частния сектор бяха доведени до истерия от това, че според Министерството на труда и социалната политика те губеха платения си отпуск за 2010 г. извън рамките на 10-те дни, които в последния момент следваше фиктивно да им бъдат отказани от работодателите, за да не загубят своя отпуск.
Нещо повече, вместо да успокои хората, Социалното министерство заплаши с проверки за това колко стриктно се спазват новите изисквания на Кодекса на труда.
Така че след хаоса, който създадохте, след ината си да променяте кодекса по един очевидно противоконституционен начин, който отнема от хората придобити права, сега след като се явявате тук на поправителен – да поправите онова, което самите вие сътворихте, би следвало да бъдете по-внимателни, по-толерантни и поне някой от вас от тази трибуна да се извини на българските граждани за неудобствата, които им създадохте, за хаоса, за истерията, а и на работодателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
По отношение на репликата, отправена от д-р Адемов, ще напомня още веднъж, че никъде в решението на Конституционния съд не е казано, че давностният срок започва да тече от 2011 г. Вие казахте, че няма действаща норма. Има действаща норма – чл. 176, ал. 3.
Ще прочета едно изказване на проф. Мръчков.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е преди решението на Конституционния съд. Ето, и аз го имам. (Показва брошура.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Все пак той е корифей в трудовото право. Той казва: „Новата уредба започва да действа от 30 юли 2010 г. Тя се прилага за платения годишен отпуск за 2010 г. Следователно платеният годишен отпуск за 2010 г. може да се ползва до 31 декември 2012 г.; за 2011 г. – до 31 декември 2013 г. и т.н.” От това по-ясно няма.
А по отношение на госпожа Манолова – аз на политически реплики няма да отговарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От тази трибуна се говори политически и същевременно се прави всичко възможно политическите изказвания да бъдат експертно добре аргументирани и подплатени, а тези политически решения да бъдат взети по начин, по който те дават в максимална степен гаранция и по-добри решения за гражданите на страната.
Почти ще годинясаме с промените в Кодекса на труда. Защо се случи това?
Първо, защото се смени управляващото мнозинство, защото трябваше да бъдат освободени служители, които в една или в друга степен са били недостатъчно подходящи. Оказа се, че голяма част от тези служители имат големи отпуски. За да можеш да освободиш някого по този начин бързо, трябва да му платиш отпуската. За да се платят отпуските – трябват пари. Разбира се, трябваше да се вземе някакво решение, да се влезе в някакво русло и да няма такова натрупване на отпуски, което аз приветствам. Да, не трябва да има отпуски по 200, по 150 дни, а трябва всеки български работещ, без значение дали е в държавната администрация, служител в армията, в полицията или в производството, в селското стопанство, той трябва да почива, за да бъде производителен неговият труд, за да бъде ползотворен. Това – добре. Всичко това трябва да се вкара в правни норми, които действително да създават яснота, прецизност и в никакъв случай да не затрудняват гражданите.
Втората грешка е, че се водят сепаратистки разговори от управляващите – от една страна със синдикати, от една страна – с единия синдикат, пък с другия не чак толкова, с работодателите. Действително се получава напрежение, неразбиране. Истината е, че най-добросъвестно опозицията, за която се коментира тук, правеше всичко възможно да каже, че има неща, които не се правя така, и ще доведат до спиране на първия законопроект, до връщането му, до промени, от Конституционния съд – налагане на конституционни решения.
Колеги, връщайте се от време на време и четете стенограмите. Четете си вашите изказвания от м. май и м. юли, а и по-късно, за да видите какво сте казвали, какво сте защитавали. Така че не ни обвинявайте в някакво политиканстване, а дайте да намерим разумното решение.
Господин Миков изложи нашата теза, че за отпуските до 2010 г. трябва да важи принципът – тъй като отпуската е право, а не възможност, и то това право в крайна сметка не може да се прилага със задна дата – и трябва да се приеме режимът за отпуските до 2009 г. включително.
Ще се спра на любимата си тема, която не е засегната от Конституционния съд. Ако пак говорите от трибуната така пламенно, а и не само от трибуната – за консенсуса, който има между работодатели, синдикати и управляващи (дано да е така), то четете и това, което се казва от тях. Ще се спра на темата за графиците.
Уважаеми колеги, графици се правят и графици трябва да се правят. Но категорично съм убедена, че графиците не могат да бъдат в кодифицирана материя, каквато е законът. Ако прочетете стенограмата от заседанието на Комисията по труда и социалната политика, ще видите, че представителят на Българската търговско-промишлена палата каза, че 95% от графиците ще се променят. Добре. След това има официално писмо от всички работодателски организации, което е изпратено до председателя на комисията, до един от заместник-председателите на комисията (не знам защо само до един от заместник-председателите) и до министъра, в което работодателите казват, и те са прави, че въвеждането по нормативен път на нови задължения за работодателите увеличава административната тежест. Колеги, в много страни говорим и се хвалим, че имаме блестяща, много добра и най-ниска данъчна система, че имаме условия за инвестиции, но успоредно с тях върви цял пакет с други нещица, които създават затруднения на инвеститорите. Няма да се спирам на тях в дълбочина.
Колеги, помислете си за онова, което беше казано преди малко – в Закона за инспектиране на труда няма задължения какво да прави Инспекцията по труда, ако някой нарушава графиците. Хубаво, ще го променим, но кой ще плаща? Работодателят или работникът? Или отново ще тръгнем да санкционираме за нещо, което животът ни налага да се променя? Какъв е проблемът графиците да бъдат подзаконов документ, за да бъдат гъвкави? Животът е живот – страшно разнообразен.
Не искам да влизам повече в дълги спорове, в дебати, няма да политиканствам, но ще кажа – и сега проявявате упорство. Безсмислено упорство! Дайте да решим проблема и да вървим напред, защото съм убедена, че отново ще се атакуват от Конституционния съд текстовете, които предлагате. Това няма да се реши сигурно и до края на тази година.
Започнахме миналата година. Прегледайте в държавните структури, в различните сфери как се чистят отпуски в момента. Никой работодател не е заинтересован да не изпълнява график, както и ние като работещи, търсейки да получим правото си на отпуска, искаме да се съобразим с фирмената политика или с политиката на дадена администрация. Така че нека да има графици, но те да не останат тук, в този закон. Те ще ни пречат, ще създават напрежение, ще се глобяват работодатели, ще се глобяват работници и в крайна сметка всичко ще се стовари върху обикновения Човек с главна буква, върху обикновения работещ, върху този, който в крайна сметка дава принаден продукт и плаща и нашите заплати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, д-р Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, аз мисля, че имахте достатъчно време, за да прекратите натрупването на отпуските по 300-400 дни, които ние сега заварваме. Те по никакъв начин не са се събрали за година и половина.
Освен това именно представители на работодателите предложиха на работната среща, която направихме на 10 януари, да има график и той да бъде утвърден до 31 декември на предходната календарна година. Те предложиха той да фигурира в закона, за да може да се изпълнява. Така се внася яснота и ред при ползването на отпуските. Така че по никакъв начин няма да затрудним работодателите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Шайлекова, извинявайте, нали всички ние сме наясно, че светът не започва от днес, не започва от управлението на една или друга политическа сила и няма да свърши с това.
Много ми е интересно, когато ми поставяте този въпрос – защо вие не изчистихте отпуските? Няколко пъти в комисията се опитвах да обяснявам, че специално в структурата на държавната администрация България беше в период, в който ставаше член на Европейския съюз. Тогава българската администрация трябваше да синхронизира не десетки, а стотици закони с тези в Европейския съюз. Сроковете и желанието ни да влезем в Европейския съюз в периода на 2007 г. налагаше голяма част от хората да работят извънредно.
Искам обаче да Ви задам и друг въпрос, защото вие непрекъснато атакувате: „Вие защо?” А вие защо изплатихте всички отпуски на тези, които са ваши хора, на куп – по 30-40-50 хил. лева, и изведнъж решихте, че на българския работник оттук нататък ще му сложим някакви санкции? (Реплики от ГЕРБ.) Недейте, престанете с тези стандартни „Защо вие, защо ние”!
Ситуацията е такава. Дайте да я решим – да се изчистят отпуските, а там, където не може, да се изплатят. Ако нямате средства, определете време тези отпуски да се използват, защото се нарушават и производствените цикли. Престанете с това „вие и ние”! Всички ние с вас сме изпратени тук от хората с доверие и уважение, че ще направим нещо по-добро. Цяла година и в момента не правим по-добро. Точно обратното – създаваме проблеми и напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлаганите два проектозакона за изменение и допълнение на Кодекса на труда имат обща цел – уреждане ползването на годишните платени отпуски през годината, за която се полагат; съчетаването на това с възможности за отлагане и с прилагането на погасителна давност, като се гарантира реалното ползване на отпуската. Ето защо аз поддържам позицията си, изразена в Комисията по труда и социалната политика, за обединяване на двата проектозакона.
Като ключови въпроси остават давностният срок на отпуск за 2010 г., както и възможността за гъвкаво прилагане на графиците за ползване на отпуските. Ние подкрепихме приетия през м. юли миналата година Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда въпреки изразените тогава резерви за несъответствие с Конституцията. Подкрепихме го, защото в него съзряхме уместен и добър управленски акт. Добре известно е колко проблеми поражда натрупването на неизползван отпуск.
С Решение от 11 ноември 2010 г. Конституционният съд потвърди опасенията ни. Нямаме право на втора грешка. Вероятността обаче да се влезе отново в противоречие с основния закон на страната, ако включим ползването на платения годишен отпуск за 2010 г. в новите правила, е значителна.
Що се отнася до графиците за ползване на отпуските. Според нас в Наредбата за работното време, почивките и отпуските задължително трябва да се предвиди гъвкав механизъм за тяхното изпълнение. В противен случай изработването на такива план-графици би било безмислено.
В заключение: Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи на първо четене двата законопроекта, като между първо и второ четене ще направим нашите предложения в съответствие с изложеното тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване!
Първо ще бъде подложен на гласуване законопроектът, внесен от колегите Миков, Стойнев и Масларова, а след това от колегите Найденова и Шайлекова.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда под № 154-01-1, внесен от народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 06.01.2011 г., който комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 9.
Законопроектът е отхвърлен.
Предложение за прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, нежеланието ви да слушате аргументи доведе до ситуацията, в която Конституционният съд отмени в голяма част промените, които направихте в Кодекса на труда. Нежеланието ви и сега да слушате аргументи може да доведе това мнозинство до абсурдната ситуация един и същи законопроект да бъде два пъти отменян от Конституционния съд. Такава опасност съществува предвид вашето намерение да включите платения годишен отпуск за 2010 г. към общия режим, който ще важи за всички платени отпуски оттук и занапред. Би било добре да проявите малко повече толерантност, повече разум и повече отговорност към българските граждани и малко повече грижа за авторитета на това Народно събрание – да подкрепите този законопроект, та в крайна сметка да бъдат изработени правила, които освен, че ще бъдат в полза на българските граждани, и да съответстват на Конституцията. Защото днешният дебат е един показател за това докъде води лошото законодателство, докъде води противоконституционното законодателство, докъде води законодателството на инат, което е отличителна черта на това Народно събрание. Докъде води законодателството, насочено срещу българските граждани в посока отнемане на техни права? Докъде води прилагането на двоен стандарт по отношение на същото законодателство? Защото нека не забравяме какво се случи след тези скандални промени. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
За да направите една крачка напред, най-вече заради авторитета на това мнозинство, подкрепете този законопроект, за да може наистина с консенсус да бъдат изработени едни добри и конституционосъобразни правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на повторно гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда под № 154-01-1, внесен от народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 6 януари 2011 г.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 78, въздържали се 7.
Законопроектът е отхвърлен.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда под № 154-01-2, внесен от Светлана Найденова и Станка Шайлекова на 11 януари 2011 г.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Отрицателен вот? Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бях обнадежден от словото на колегата ми Велчев, че ще има стремеж да се работи заедно в този парламент и заедно да правим добри закони. Не мога да разбера защо, дето се казва, при една първа проява на възможност да се приемат и двата законопроекта и действително да се направи нещо по-добро, пак продължаваме така механично по това, което беше в миналата сесия?! Затова просто гласувах против – не защото няма хубави неща в проекта, който ГЕРБ представя, а за да обясня, че лично аз имам желание да работим конструктивно и да създаваме нещо добро за българските граждани. Има го в много от вас това разбиране, колеги. Апелирам към ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ да следваме действително на практика този конструктивен принцип, а не да се противопоставяме, дето се казва: щом е от опозицията, дайте „против”. Ние пък – наопаки, да правим същото. Казвам, че не съм против същността, но апелирам към една конструктивност и заедно да бъдем по-полезни на тия български граждани, които очакват от нас това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Друг отрицателен вот? Няма.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, продължение.
За сведение на народните представители, на второ четене са гласувани заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 3 - § 3, който всъщност става § 5. Включително са докладвани новите параграфи 6 и 7 като по тях не е имало дебати.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови параграфи 6 и 7 така, както са по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Предложение от народните представители Анастасов и Ципов, което е оттеглено.
„§ 4. Създава се нов чл. 369:
„Чл. 369. Съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 не се допуска:
1. при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда;
2. при причиняване на смърт или тежка телесна повреда по непредпазливост, ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
3. за престъпления, извършени от или срещу съдия, съдебен заседател, прокурор, разследващ или полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му;
4. за престъпления по чл. 142, 142а, 159а-159г, чл. 242, ал. 2 и чл. 354а, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 4 да бъде отхвърлен.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението на комисията е прието. Параграф 4 е отхвърлен.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): А предложението на проф. Корнезов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията не го е приела и предлага параграфът да бъде отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: То е само това предложение, няма други. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не в залата, в комисията е гласувано и там е отхвърлено. Извинявайте! (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението на комисията е § 4 да бъде отхвърлен. Няма други постъпили предложения и затова председателят подлага на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията не подкрепя текста и предлага параграфът да бъде отхвърлен. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Михаил Миков и Мая Манолова - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Анастас Анастасов и Красимир Ципов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В част пета се създава Глава тридесет и първа „а” с чл. 411а–411е:
„Глава тридесет и първа „а”
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ НАКАЗАТЕЛНИ СЪДИЛИЩА
Дела, подсъдни на специализирания наказателен съд
Чл. 411а. (1) На специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по чл. 321 и чл. 321а от Наказателния кодекс.
(2) На специализирания наказателен съд са подсъдни и делата за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 10, чл. 131, ал. 1, т. 8, чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8, чл. 142а, ал. 2, предложение второ, чл. 143, ал. 2, чл. 143а, ал. 3, чл. 144, ал. 3, предложение второ, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 3, т. 1, чл. 159, ал. 5, чл. 159г, предложение второ, чл. 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4, чл. 195, ал. 1, т. 9, чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 208, ал. 5, предложение първо, чл. 213а, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 216, ал. 5, предложение трето, чл. 235, ал. 4, предложение първо, чл. 242, ал. 1, буква „ж”, чл. 243, чл. 244, чл. 253, ал. 3, т. 1, предложение второ, чл. 256, ал. 2, предложение второ, чл. 278а, ал. 3, предложение трето, чл. 280, ал. 2, т. 5, чл. 282, ал. 4, чл. 330, ал. 2, т. 4, чл. 337, ал. 2 и 3, чл. 339, ал. 2 и 3, чл. 346, ал. 6, предложение първо и второ, чл. 354а, ал. 2, т. 1, чл. 354б, ал. 2 – 4, чл. 354в, ал. 2 – 4, чл. 356б от Наказателния кодекс.
(3) На специализирания наказателен съд са подсъдни и делата за престъпленията по ал. 1 и 2, извършени в чужбина.
(4) Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едно от които е подсъдно на специализирания наказателен съд, делото за всички престъпления е подсъдно на този съд.
(5) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на специализирания наказателен съд, обединеното дело се разглежда от него.
(6) Когато едно дело е подсъдно на специализирания наказателен съд и на военния съд, то се гледа от военния съд.
Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция
Чл. 411б. Делата, решени от специализирания наказателен съд, се разглеждат като въззивна инстанция от апелативния специализиран наказателен съд, а като касационна инстанция – от Върховния касационен съд, който разглежда и исканията за възобновяване на делата на специализирания наказателен съд.
Органи на досъдебното производство по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд
Чл. 411в. (1) Органи на досъдебното производство по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, са прокурорът от специализираната прокуратура и разследващите органи.
(2) Разследващи органи по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, са следователите в следствения отдел в специализираната прокуратура и разследващите полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
Действия на прокурора след завършване на разследването
Чл. 411г. Прокурорът осъществява правомощията си по чл. 242, ал. 1 и 2 в срок до 15 дни от получаване на делото.
Особени правила в съдебното производство по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд
Чл. 411д. (1) Делата подсъдни на специализирания наказателен съд се разглеждат в състав на съда, съгласно чл. 28.
(2) След образуване на делото председателят на съда определя съдия - докладчик, който насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание или упражнява правомощията си по чл. 249 - 251 в срок не по-дълъг от 15 дни.
(3) Участниците в процеса са длъжни да се явяват в съдебното заседание независимо от призоваването им пред други съдилища или органи на досъдебното производство.
(4) При неявяване на свидетел или вещо лице по неуважителна причина, същият се довежда принудително за следващия заседателен ден, определен от съда.
Прилагане на общите правила
Чл. 411е. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, на пръв поглед този дебат изглежда излишен, тъй като с промените в Закона за съдебната власт мнозинството реши създаването на специализираните съдилища и сега предстои да бъдат разгледани особените правила, които ще важат за тези специализирани съдилища, както и делата, които ще са подсъдни на това специализирано съдилище. Няма как да не кажем, че има съществени промени между редакцията, която предлага Правната комисия и първоначално предложения текст, който беше определено противоконституционен, тъй като предвиждаше подсъдност в специализирания съд по отношение на определени категории лица – лица с имунитет, членове на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към него, за ръководители в органите на съдебната власт и пр. Така че въвеждането на елемента „служебно положение” или „длъжност” щеше да доведе до една неравнопоставеност, която със сигурност щеше да предизвика конституционната отмяна на тези текстове.
По принцип самото съществуване на специализирани съдилища ще бъде атакувано от парламентарната ни група пред Конституционния съд, но в случая няма как да не кажем, че изреждането, което окончателно е предложено от Правната комисия, е далеч по-коректно от първоначално съществуващите варианти. Защото освен противоконституционността в първия случай и второто изреждане на състави на престъпления, при които отсъстваха основните състави, а бяха включени само квалифициращите, създаваше определено предпоставки за злоупотреба и за пренасочване на един огромен брой дела по преценка на прокуратурата към специализирания съд.
За съжаление обаче, проявата на разум, която донякъде се констатира в определянето на делата, които ще бъдат подсъдни на тези съдилища, не е продължила по-нататък в специалните правила, които ще важат за този съд. Няма как да не изкажем своите опасения и да не възразим срещу наличието на разпоредби, които да променят подсъдността от обща в такава пред извънредния съд – визирам ал. 4 и 5, които са предложени от Правната комисия и които създават възможности по всяко дело да се повдигне обвинение, което да промени подсъдността от общата съществуваща подсъдност в такава пред специализирания съд.
Трябва да се каже, че ал. 4 определено създава предпоставки за злоупотреби от страна на прокуратурата с това определени дела да бъдат изпращани пред специализирания съд, защото българското процесуално право е едно от процесуалните права в Европа, което не предвижда съдебен контрол върху тези прокурорски актове, а именно върху постановленията за повдигане на обвинение. Те могат да бъдат обжалвани само пред висшестоящия прокурор, което означава, че абсолютно безконтролно прокуратурата ще има право на преценка кои от делата да бъдат изпратени в извънредния съд. А че това е една много по-тежка, много по-специална и извънредна процедура, става дума и от особените правила, които се разписват в този кодекс, а и от начините на избиране на съдебните състави и на членовете на самия специализиран съд, които начини бяха разписани в Закона за съдебната власт, който вече е факт.
При тази ситуация, тъй като според българския Наказателно-процесуален кодекс единственият случай, в който съдът контролира постановлението за повдигане на обвинение, е при разглеждането на мерките за процесуална принуда. Така че тук се оставя абсолютно на субективната преценка на прокуратурата без всякакъв съдебен контрол да преценява кои от делата да изпрати в извънредния съд.
Същото е положението и със следващата хипотеза на ал. 5, която дава възможност по субективна преценка за незаконосъобразни промени на подсъдността на неограничен брой дела срещу неограничен брой лица.
Според мен, мнозинството трябва да вникне в тези аргументи и поне ал. 4 и 5 да не бъдат приети, защото това ще създаде едни допълнителни основателни възможности за отмяната на тези текстове от Конституционния съд като такива, които налагат по-неблагоприятен режим за българските граждани и на субективната преценка на прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Изказвания? (Народният представител Христо Бисеров иска думата за изказване.)
Господин Бисеров, ако не възразявате, в 11,30 ч., тъй като вече е 11,00 ч.
Колеги, почивка до 11,30 часа, след което ще продължим с разискванията по така предложените текстове.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, народните представители да влязат в залата, продължаваме с работата си!
Господин Казак, заповядайте за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което беше казано досега е във връзка с това, че има значителна разлика между първоначално внесения текст на § 5, който беше откровено противоконституционен. Крайният вариант, който ни предлагат господин Анастасов и господин Ципов и което е одобрено от мнозинството в Комисията по правни въпроси, има значителни разлики. За щастие управляващите са се отказали от някои съществени свои идеи относно персоналната компетентност на специализирания наказателен съд. Прави впечатление съзнателно направеният избор – на този съд да бъдат подсъдни единствено и само престъпления, извършени от лица по поръчка или в съучастие, и членове на организирана престъпна група.
Остава един основен въпрос, който бих искал да поставя: не създава ли по този начин, тази предметна компетентност, на специализирания наказателен съд възможност за избирателност и по-скоро за недопустима изборност на юрисдикция от страна на разследващите органи? Какво имам предвид? Знаете, че има един основен принцип в правото, който забранява и обявява за недопустимо да се избира съдът, пред който да се разглежда съответно дело, особено в наказателното право. А по този начин предложено чрез определени състави, които съдържат в себе си една хипотеза – лице, действало по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, общо-взето, се създава именно такава възможност на разследващите органи. Когато те желаят определено дело, по някои от тези основни състави, да бъде насочено към специализирания наказателен съд те да си изберат един от участниците, един от заподозрените и да кажат, че това лице действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Или, че цялостното престъпление е извършено от организирана престъпна група и да го насочат по компетентност към този единствен в България специализиран наказателен съд.
Уважаеми колеги, ние всички сме свидетели как този вид престъпления са много трудно доказуеми, специално тази характеристика: извършено от организирана престъпна група. Всички виждаме как голяма част от знаковите дела с колоритни наименования, които станаха известни напоследък, общо-взето, елементът: организирана престъпна група, е най-трудно доказуемият.
Зад това предложение, което се прави сега: този специализиран наказателен съд да се превърне в единствения съд, който да разглежда всякакъв вид престъпления от момента, в който там има елемент – организирана престъпна група, буди основателни съмнения. Първо, за това, че се създава възможност на прокуратурата да избира съда, пред който да насочи обвинението, тоест да насочи разглеждането на делото и не може да се разсеят подозренията, че този съд ще действа именно поръчково, понеже обикновеният съд иска сериозни доказателства за наличие наистина на организирана престъпна група, този съд ще действа малко по-толерантно в това отношение и ще има по-голяма чуваемост за тезите на обвинението.
Това съчетано и с предложението в новия чл. 411в, ал. 2, че разследващите органи и специално разследващите полицаи, които ще разследват делата подсъдни на специализиран наказателен съд, ще бъдат определяни със заповед на министъра на вътрешните работи, картинката става пълна.
Уважаеми колеги, мисля, че тези подозрения, които изказах, са напълно основателни и предстои да видим дали практиката ще ги потвърди, или разсее. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров – първа реплика.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми Казак, Вие сериозно ли говорите тези неща? Аз, като Ви слушах, всичко, което говорихте, предизвиква у мен усмивка. Вие говорите, имам чувството, за някаква приказка. Вие подлагате на съмнение целия Наказателно-процесуален кодекс. Щял прокурорът да си избира съда, този съд щял да бъде по-толерантен. Откъде измисляте тези неща? Вие сте юрист, сериозен човек! Много Ви моля, дайте да не говорим приказки на депутатите. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колега, аз не разбрах – освен този леко ироничен тон, не чух никакви аргументи против моята теза.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: То нямаше теза.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Приказки, приказки...
ЧЕТИН КАЗАК: Нали всички сме юристи и знаем, че е недопустимо да се избира съдът, пред който разследващите органи ще предявят обвинението? Териториалната подсъдност е обективно дефинирана като основен принцип. Нали сме съгласни в това отношение? Престъпление, извършено във Варна, ще бъде подсъдно по обективни критерии на Варненския окръжен съд. Нали това са основите? Няма право прокурорът във Варна да го насочи към Ямболския окръжен съд, ако няма обективни критерии, които да свържат престъплението с...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И сега критериите са такива!
ЧЕТИН КАЗАК: Това не са обективни критерии!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А какви са?
ЧЕТИН КАЗАК: Дава се възможност за субективна преценка на разследващите органи да дефинират в обвинението, че има елемент на участие на организирана престъпна група или едно от лицата действа в рамките на организирана престъпна група. Дава се възможност вече по субективната оценка на обвинението, то да насочи вместо към Варненския окръжен съд, към единствения в България специализиран наказателен съд. Ето това е създаването на възможност за избор на съд, която се дава като оръжие в ръцете на обвинението. Аз не виждам тук нищо смешно! Според мен аргументът е напълно сериозен, тъй като самото създаване на този съд е една извънредна ситуация в българското наказателно право и тези въпроси неминуемо възникват. Те досега не са стояли на дневен ред, защото не е имало такъв извънреден специализиран, единствен в България, наказателен съд.
Така че аз ви призовавам да излезете и кажете своите аргументи сериозно, да оборите моите подозрения и да си говорим наистина професионално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първият специален съд е създаден от Мусолини. След оправдаването на Георги Димитров за подпалването на Райхстага, същото прави и Хитлер – създава трибунал, подчинен на политическата власт и изпълняващ политическа воля. През 50-те години в Чехословакия има спецсъд за политически процеси.
Така започва интервюто, дадено миналата година пред българска медия, на председателя на Върховния съд на Словакия, който през 2005 г. е министър на правосъдието. При неговия мандат в Словакия през 2005 г. се приема специален съд и през 2009 г. този специален съд е обявен за противоконституционен от техния Конституционен съд. Интервюто му, само преди няколко месеца, завършва така: „Този съд служи не на закона, а на политиците, на силните на деня, създаден е за да съди враговете им – аз бих добавил – и в техните редове!”. Това е мнение на високоуважаван юрист, това не е политическо изказване на политик.
Ползвам тези чужди думи, защото отдавна дебатът за съда напусна полето на правото. Ако в Комисията по правни въпроси има такъв дебат, тук той отсъства. Тук юридическите аргументи нямат абсолютно никакво значение. За съжаление, може би и политическите аргументи няма да имат значение. Казвам това на фона на събитията, на които сме свидетели през последните седмици. Защото ние в Правната комисия знаем какъв беше натискът на Министерството на вътрешните работи да променим Наказателно-процесуалния кодекс, така че специалните разузнавателни средства сами по себе си да се превърнат в достатъчно доказателство за произнасянето на осъдителни присъди.
Виждаме сега как се използват специалните разузнавателни средства и естественото, което трябва да очакваме, е да има специален съд. На специални разузнавателни средства – специален съд! Това е политическата истина и аз изобщо не желая да навлизам в правен спор с който и да е от вас, защото вие в момента действате като политици, а не като юристи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бисеров, естествено, че управляващите действат като политици. В момента има политическо решение да се прокара на всяка цена, каквото и да струва това, специализираният извънреден наказателен съд. И ето, няма никаква чуваемост за изказани правни аргументи, критики и така нататък.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, много ви моля!
ЧЕТИН КАЗАК: Затова аз бих ви помолил да бъде поставен един такъв въпрос: какво ще стане, защото виждаме как знакови дела с елемента на организирана престъпна група се провалят с гръм и трясък, какво ще стане, когато е внесен обвинителен акт, дадено лице е обвинено и изправено пред специализиран наказателен съд, че действа в рамките на организирана престъпна група, съдът обаче не поддържа това и отхвърля тезата за наличие на организирана престъпна група? Но все пак има извършено престъпление по общия състав. Какво ще стане с това дело тогава, уважаеми колеги? – Дали то ще бъде прекратено, само заради това, че прокуратурата грешно го е насочила към съд, който е компетентен и специализиран само за престъпления от организирана престъпна група, или ще го върне по териториална компетентност на съответния обикновен съд?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Къде е репликата?
ЧЕТИН КАЗАК: Ето един конкретен юридически казус, на който трябва да дадат отговор специално вносителите на последния вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Това не беше никаква реплика, но аз ще използвам правото на дуплика, за да прочета още две изречения от това интервю: „Ако полицаите разследват качествено и набавят годни и убедителни доказателства, за какво им е спецсъд? Там се събраха най-мързеливите и неподготвени съдии. Кой наистина независим съдия и професионалист ще иска да работи в тази придворна тоталитарна структура?”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 70, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 30, против 62, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Четин Казах и Митхат Метин, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, който става § 8, както е по доклад.
Гласували 96 народни представители: за 74, против 21, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение от народните представители Анастасов и Ципов за създаване на § 5а до 5д.
Предложението е оттеглено.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. (1) Образуваните съдебни производства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, по които не е даден ход на съдебното следствие, се прекратяват от съдията докладчик и се изпращат на съответния прокурор.
(2) Неприключените досъдебни производства се довършват от разследващите органи, пред които са висящи преди влизането на този закон в сила”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ал. 1 на този параграф е поредното доказателство за намеренията на мнозинството, за намеренията на Политическа партия ГЕРБ да изпрати максимален брой дела в специализирания съд, включително с нарушаването на основни принципи. Нека да кажа, че принципът за предварителна яснота на компетентния съд е основен принцип, който гарантира справедливия съдебен процес.
Ще кажа, че подобен текст няма аналог в историята на измененията на Наказателно-процесуалния кодекс. За доказателство на това мое твърдение ви предлагам текстовете, с които се решават въпросите с висящите дела при промяна на подсъдността, при промените в Наказателно-процесуалния кодекс от 1982 г. досега. Във всички случаи текстовете са категорични, че неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с измененията в кодекса, се разглеждат от съдилищата, в които те са били образувани. Такава е непротиворечивата практика на българския законодател – да не променя подсъдността на делата с оглед на последните изменения на Наказателно-процесуалния кодекс.
По този начин предполагам, че поне юристите в тази зала си дават сметка, че нарушават един основен принцип – принципът на законовото установяване предварително на компетентния съд, в който ще се гледа всяко едно дело. Подобен принцип произтича от българската Конституция. Тук бих казала обаче, че в повечето европейски конституции той е залегнал като изрична конституционна норма, а именно норма, която да препятства местенето на дела от съд в съд и да дава възможност и яснота на обвинените лица предварително в кой съд ще бъдат съдени. Подобен е случаят и с конституциите на Португалия, Естония, Лихтенщайн, Словакия и на ред други страни.
И според българското наказателнопроцесуално право компетентният съд се определя с образуването на делото, с внасянето на обвинителния акт в съда и то не зависи от момента, в който делото започва или формално му се дава ход. По този начин максимално се гарантират основни права на обвиняемите и на осъжданите лица и им се гарантира предварително един справедлив съдебен процес, като не се поставя в зависимост от това дали е започнало конкретно съдебно следствие, а се спазват правилата за подсъдност, които са действали тогава, когато делото е било образувано.
Естествено, възниква и въпросът защо се прави тази промяна, която противоречи на всякаква юридическа логика и е в отклонение на съществуващата законодателна практика до този момент. Няма как отговорът на този въпрос да не бъде чисто политически, защото просто липсват юридически аргументи, които да обосноват едно подобно решение. Политическите аргументи вече прозвучаха от тази трибуна: идеята на мнозинството да изпрати определени дела, определен кръг дела в специализирания съд, в извънредния съд, който е една много по-тежка съдебна инстанция. За него всички оставаме с резервите си включително относно съдебните състави, които ще правораздават там, не поради някакви наши субективни нагласи, а поради правилата, въведени в Закона за съдебната власт. Следователно имаме всички основания да се съмняваме, че това се прави с откровен политически умисъл.
Основания за това ни дават включително събитията от последните седмици, когато със законодателни промени се целят конкретни политически действия и конкретни политически ефекти, които са изключително страшни в този случай, защото създават подозрението, че управляващите имат намерението определени дела да бъдат решавани по определен начин, определени дела срещу определени лица, като това понятие включва и политическите опоненти.
По никакъв начин не може да се приеме, че тези текстове се съчетават изобщо по някакъв начин с идеите за справедлив съдебен процес. Това е един от текстовете, които със сигурност ще бъдат отменени от Конституционния съд.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Откъде си сигурна?!
МАЯ МАНОЛОВА: Поради простата причина, че те противоречат на основни принципи на наказателното правораздаване – на принципа на справедливостта, на принципа на справедливия съдебен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Специално § 9, ал. 1 противоречи не само на основния принцип на наказателното правораздаване, но и на Европейската конвенция за правата на човека, където е залегнало именно изискването за справедлив процес, разглеждан от безпристрастен съд.
За мен този § 9, ал. 1 е ярко изражение на намеренията на управляващите да насочат определени знакови дела, които в момента са зациклили според обвинението в съдебна фаза, да бъдат изтеглени от обикновения съд и да бъдат пренасочени към ведомствения, специализиран наказателен съд, където естествено задачата е искане присъдата да бъде осъдителна.
По-ярко доказателство от ал. 1 на § 9, която, забележете, я няма никъде – нито в основния текст, нито е предложение от народен представител, а е формирана анонимно в комисията, е точно изпълнение явно на някаква поръчка, дошла знаем от къде.
Уважаеми колеги, не стигайте чак дотам! Оставете поне дела, които са започнали, достигнали някаква фаза в съда, да бъдат довършени! Нищо няма да постигнете! Целта, която някой ви е внушил – че едва ли не ще ускорите произнасянето или ще получите желаното от обвинението съдебно решение, няма да се реализира. Първо, докато се създаде този специализиран наказателен съд, докато се устрои, докато се назначат съдиите в него, ако трябва отново да започнат пред него делата, които прозират, които желаете да бъдат насочени към него, ще минат не един, а два, три, може би повече доклади на Европейската комисия. Тогава те няма да се ограничат само с това да потупват по рамото правителството и да казват, че има политическа воля, а ще кажат: „имаше политическа воля, но за съжаление делата се провалиха”.
Още един път ви призовавам към известен разум. Специално предлагам формално ал. 1 да отпадне от § 9 и започналите наказателни производства да бъдат довършени от съответните съдилища, пред които са висящи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Казак, Вие предлагате да отпадне ал. 1 на § 9? Мерси.
Реплики?
Народният представител Анастас Анастасов.

АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, първо, трябва да правите фундаментална разлика между наказателно производство и съдебно следствие. В ал. 1 изрично е вписано.
Става въпрос и за изказването на господин Казак – все пак две минути отделихте да кажете нещо, което абсолютно не е вярно.
В ал. 1 е записано, че само незапочналите наказателни производства се прекратяват и се изпращат на специализирания съд. Така че тези, които са започнали в съответния съд, няма как да бъдат прекратени и да бъдат изпратени на този съд.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Четете какво пише тук!
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Чета текста – пише „по които не е започнало съдебното следствие”. Правете разлика между наказателно производство... (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Явно четем някакви различни текстове. Поне това, което гласуваме в момента, тук го пише.
Така че, първо, направете разлика в това отношение и тогава, моля Ви се, говорете. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви се, репликите са от трибуната, а не от място.
Втора реплика – народният представител Павел Шопов.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Казак е завършил не в България – във Франция, доколкото ми е известно. Мисля, че и по френското право е така, принципът е един и същ – че процесуалните норми действат, господин Казак, и за заварените случаи. Това е така, защото процесуалните норми, новите правила по презумпция са по-добри. За Вас в случая, разбира се, не е така.
Новите правила и фактът, че ще се гледа от специализиран съд, означават, че това ще бъде в полза и на подсъдимите, на обвиняемите, защото се предполага, че така ще бъдат защитени по-добре процесуално техните права. Това е принципът, който е по презумпция. Вие, разбира се, не считате, че е така – това е Ваш въпрос обаче.
Приемаме ли специализираните съдилища – всъщност това е Вашата контра, Вашето голямо несъгласие. Това не може да не се отнесе и до заварените случаи във фазата, в която това е упоменато в текста, по отношение на който Вие опонирате.
Този дебат е вече доста изтъркан. Много пъти сме го водили, и в обществото, затова мисля, че няма да има особен интерес – нещата са твърде ясни. Не може да продължавате, когато вече законът става факт. Мисля, че след това ще го правите – специализираните съдилища да ги наричате „извънредни съдилища”, това е Вашата спекулация. Нека най-после Вашето правосъзнание да възприеме този неумолим факт и законът да се прилага, а не да му се противопоставяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение, защото съм спомената!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Чакайте малко, трябва да дам думата за дуплика, госпожо Манолова.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Анастасов, Вие имате право, че по-нататък в текста се казва „по които не е даден ход на съдебното следствие”, но това не отнема изначалната идея, която е залегнала – за това, че се създава възможност за изборност на съда, и то вече за дела, които са приключили на досъдебна фаза, в които обвинителният акт е внесен и е образувано вече съдебно производство! Тоест съдът е определен по досегашния ред.
Какво означава тази ал. 1? Че ако прокурорът е преценил да повдигне обвинение по един от тези специализирани състави, по които е преценил, че има, според него, действие на организирана престъпна група, всичко извършено до момента трябва да започне наново пред новия съд, който незнайно кога ще се формира.
Така обективно ще забавите тези дела, уважаеми колеги – затова се обръщам. Ще ги забавите, защото докато се сформира този съд, ще минат месеци и това няма да се погледне с добро око. Няма да постигнете желания ефект от ускоряване на съдебното производство.
Да оставим настрана, че наистина противоречи на основни принципи, господин Шопов.
Основен принцип е, че започнали производства се довършват по досегашния ред, а не се прекратяват и пренасочват по новия. Това е изключение.
Вие казахте, че едва ли не новата процедура по презумпция е по-добра – това е само презумпция, която не е необорима! Ние сме били свидетели на много законодателни нововъведения, които са били извършвани, които след това са били отчитани като тотална грешка и са били изоставени. С това ваше творение ще стане същото, но, за съжаление, ще трябва да мине време и целият народ да се убеди в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение към текста? Не виждам.
Госпожо Манолова, Вие се изказахте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Спомената сте в изказване. Спомената сте – казва и господин Анастасов. Добре.
Лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Анастасов, беше коректно да ми направите реплика, за да имам възможността в триминутна дуплика да Ви отговоря.
В случая, ако изчетете окончателния текст, който предлага Правната комисия и който по всяка вероятност ще стане текст, приет от мнозинството, ще видите, че става дума не за наказателни производства, а за образувани съдебни производства, тоест за наказателни дела, които са в съдебната си фаза и които се прекратяват в случаите, в които не е даден ход на съдебното следствие с оглед промяната в подсъдността, която настава с измененията в този НПК!
Съвсем коректно ви цитирах, че това е ноу-хау на това мнозинство, тъй като няма подобно решение в цялата история на промени на Наказателно-процесуалния кодекс до този момент. Цитирах ви съвсем коректно промените в Наказателно-процесуалния кодекс от 1982 г. досега.
Естествено е, че когато се променя подсъдността, след като е образувано съответното наказателно дело, се нарушава принципът на предварителна определеност на съда, което е в основата на справедливия съдебен процес, на правото на хората да бъдат съдени в условията на справедлив съдебен процес от независим съд! Оттук нататък – всички следващи от това политически изводи за това какъв се очаква да бъде съдът и какви присъди да произнася!
Съгласете се, законодателство, приемано в тези условия, създава и компрометира предварително и съдебните състави, които ще правораздават в този съд, и самите присъди, които ще бъдат произнасяни! След като, противно на всички правила, се структурира този съд и там се насочват определени категории дела, това ще бъдат предварително компрометирани присъди, включително по тези дела, които специално се изпращат там!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз ще се въздържа в това кратко изказване, което ще направя, да обяснявам теоретично по наказателния процес кой термин какво означава, какво означава „започнало наказателно производство”, с кое действие започва това производство, какво означава „делата, по които не е даден ход на съдебното следствие”. Този дебат сме го водили в продължение на много месеци и в Правната комисия, и извън нея – няма да се превръщам в лектор.
Предлагам да се направи една редакционна поправка в ал. 2 на § 9: думите „разследващите органи” да се заменят с „органите на досъдебното производство”, тъй като така е правилно и коректно да бъде изписано. Или ал. 2 да гласи, чета цялата ал. 2:
„(2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите на досъдебното производство, пред които са висящи преди влизането на този закон в сила.”
Само в ал. 2 – редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
Реплика?
Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Фидосова, ето че в ал. 2 разумът проговаря и не стигате до такива крайности – висящите дела в досъдебна фаза да бъдат пренасочени например към специализираната прокуратура. Но продължете този път на разума и коригирайте и ал. 1. Наистина обективно ще забавите тези дела. Просто ви предупреждавам – ще забавите тяхното разглеждане и решаване с тази ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Фидосова? Не.
Народният представител Красимир Ципов поиска думата.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да опитам да внеса някои разяснения по текстовете, които обсъждаме.
Всъщност, уважаеми колеги, няма нищо ново. В действащия Наказателно-процесуалния кодекс съществуват ясни правила. Визирам Глава деветнадесет „Подготвителни действия за разглеждане на делото на съдебно заседание”. Това, което е предмет на тази преходна разпоредба, е свързано с правомощията на съдията докладчик. По чл. 248 съвсем ясно е казано какво проверява съдията-докладчик, за да стартира съдебното следствие, а именно подсъдно ли е делото на съда, има ли основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и налице ли са основания за разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и четвърта, Глава двадесет и пета, Глава двадесет и седма, Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета?
Тази норма, която се визира, и съдържанието й, с преходния си характер има за цел да разясни какво трябва да се направи от съдията-докладчик, когато се установи, че делото е подсъдно на този съд. Нищо повече не визираме в този конкретен случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак за отпадане на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 18, против 73, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Моля, покажете гласуването по парламентарни групи, а междувременно аз ще докладвам по какво ще е следващото гласуване. То ще е по предложението на народния представител Искра Фидосова: в ал. 2 думите „разследващите органи” да се заменят с „органите на досъдебното производство” и ал. 2 да придобие следното съдържание:
„(2) Неприключилите досъдебни производства се довършват от органите на досъдебното производство, пред които са висящи преди влизането на този закон в сила”.
Моля, гласувайте за това предложение на госпожа Искра Фидосова.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложения от комисията нов § 9 с редакционната промяна, която вече беше приета от Народното събрание.
Моля, гласувайте!
Гласували 92 народни представители: за 73, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което се предлага § 6 да бъде отхвърлен.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 7 – предложение на народния представител Христо Бисеров: § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин – § 7 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Мая Манолова – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 15, ал. 1 след думите „Софийския градски съд” думите „и на” се заличават, поставя се запетая, след думите „окръжните съдилища” се добавя „и на специализирания наказателен съд”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, който комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 65, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, отстрани от микрофоните): Нали бяхме приели по принцип, че еднаквите предложения ще ги гласуваме заедно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По принцип бяхме приели и сме го правили и друг път, господин Казак, благодаря Ви за забележката – когато са идентични предложенията и едновременно има едно и също произнасяне на комисията, ще ги предложа за гласуване едновременно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, предложението на народните представители Четин Казак и Митхат Метин, предложението на народните представители Михаил Миков и Мая Манолова, които комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 15, против 71, въздържал се 1.
Предложенията не се приемат.
Сега подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, който става § 10, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 72, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията - § 8 да бъде отхвърлен.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 9 има предложение на народния представител Христо Бисеров - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Мая Манолова - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 9 в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Христо Бисеров, Любен Корнезов, Четин Казак и Митхат Метин, Михаил Миков и Мая Манолова, които са идентични и не се подкрепят от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 15, против 71, въздържал се 1.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията - § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 10 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Бисеров заяви, че предложението му е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. Законът влиза в сила от 1 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение § 11 да придобие следният вид:
„§ 11. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в Държавен вестник.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като обективно приемането на закона се забави, а намерението на управляващите беше той да бъде приет преди края на миналата година, ето факт е, че той сега се обсъжда и оттук нататък не се знае. Знаете, че има процедура, която евентуално може да бъде осъществена от различни институции. Мисля, че 6-месечният срок е твърде кратък, за да може специално тези процедурни правила да се прилагат. Първо трябва да се сформират тези институции – специализирана прокуратура, специализиран съд, апелативен съд.
Моето предложение е § 11 да придобие следния вид:
„§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.”
Така ще има време тези институции да се сформират, да се установят и да започнат да функционират по тези процедурни правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов – текстът на § 11 да бъде променен:
„§ 11. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Гласуването на моето предложение се явява безпредметно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението на господин Казак се явява безпредметно и няма да го подлагаме на гласуване.
Приема се предложението на господин Ципов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 10, който става § 11, както е по доклада, с приетото предложение на господин Ципов.
Гласували 88 народни представители: за 75, против 13, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приет на второ гласуване и Законът за изменение на НПК.
Благодаря, госпожо Фидосова.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
Вносител е Министерският съвет на 9.12.2010 г.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае нейният заместник председател – госпожа Ангелова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Моля за процедура – да подложите на гласуване на основание чл. 39 ал. 2 от Правилника за организация та и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, господин Йосиф Милошев – началник на отдел „Правен” в Националния осигурителен институт, и госпожа Снежана Малакова – юристконсулт в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
По законопроекта за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 9.12.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 9.12.2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика министър Тотю Младенов, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт и госпожа Петя Малакова – главен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ и госпожа Снежана Малакова. Присъстваха представители на национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
Законопроектът за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя цели да приведе текстовете на закона в съответствие с осъществяваните промени в релевантните нормативни актове и по конкретно Търговския закон, Закона за търговския регистър и Кодекса за социално осигуряване, както и промени произтичащи от възникнали проблеми при неговото прилагане.
Водещ мотив за предлаганите изменения е гарантиране правото на работниците и служителите на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя и реализиране на трудовите и осигурителните права на работниците и служителите, сред които: своевременно прекратяване на трудовите правоотношения и свързаните с това задължения на работодателя за издаване на съответните документи и изпращането на уведомления до компетентните държавни органи във връзка и по повод статута на лицата; получаване на парични обезщетения при безработица; получаване на пенсии за осигурителен стаж и възраст; включване в подходящи мерки и програми за заетост и професионално обучение и други.
Законопроектът предвижда:
- прецизиране на правното основание за възникване на правото на гарантирани вземания на работниците и служителите при вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриването на производство по несъстоятелност, установяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. По този начин се гарантира социалната защита на работниците и служителите, като се ускорява процедурата по отпускането на гарантираните вземания;
- привеждане в съответствие на разпоредбите на закона с изменения в Кодекса за социално осигуряване относно дължимостта на осигурителните вноски върху получените, включително начислените и неизплатените брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения;
- повишаване на размера на санкциите за работодатели и длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по реда на закона и нормативните актове по прилагането му като минималният размер на глобата се повишава от 20 на 100 лв., а максималният размер се повишава от 250 лв. на 1000 лв. за всеки отделен случай.
Със заключителна разпоредба от законопроекта се създава нова разпоредба в Търговския закон, която предвижда задължение за работодателя – длъжник в едномесечен срок от вписването на решението да прекрати трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомление до Националната агенция по приходите, както и да оформи и издаде необходимите документи за ползването на трудови и осигурителни права от работниците и служителите, включително и да изготви справки за лицата с право на гарантирани вземания.
Предлагат се и текстове от правно-техническо естество за прецизиране на разпоредбите относно размера на гарантираните вземания и процедурата по тяхното изплащане, като се предвижда те да се изплащат само по банков път.
При представянето на законопроекта господин Тотю Младенов запозна народните представители със съгласувателната процедура по законопроекта и акцентира върху факта, че е подкрепен от национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, както и от министъра на правосъдието, според който предложеното изменение в Търговския закон създава законови гаранции за ефективното прилагане на някои от разпоредбите, свързани с производството по несъстоятелност и произтичащите от това трудово осигурителни права на работниците и служителите.
След проведено гласуване с резултат „за” – 19 гласа, „против” и „въздържал се” се няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 09.12.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Госпожо Фидосова, заповядайте за доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 09.12.210 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г. От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт.
Предложенията за промени в закона са направени поради необходима съгласуваност на закона с изменени норми от Кодекса за социално осигуряване, Търговския закон и Закона за Търговския регистър.
Основната група промени се налага поради променения режим на обявяване на актове в производството по несъстоятелност от “Държавен вестник” в електронния Търговския регистър. По същество е предложено изменение като правно основание за възникване правото на гарантирани вземания на работниците и служителите, което отразява промяна в материята на търговската несъстоятелност във връзка със спирането на производството поради недостатъчност на масата на несъстоятелността за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
По законопроекта при дебатите взе отношение народният представител Емил Радев, който постави принципни въпроси относно предложената нова ал. 6 в чл. 632 от Търговския закон. Той припомни невъзможността длъжникът да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, тъй като не съществуват управителни органи на длъжника-търговец и невъзможността за извършване на правни действия поради десезирането на длъжника-търговец и потенциалната възможност същите да бъдат обявени за нищожни, ако бъдат извършени.
Във връзка с това той предложи да се обмисли прекратяването на трудовите правоотношения по силата на закона, тъй като в едногодишния срок от спиране на производството правното състояние на търговеца и неговите органи не може да бъде променено, така че би било добре този въпрос да бъде уреден максимално подробно с оглед защита на интересите на работниците и служителите и да се осигури нормална работа и на синдика. Господин Радев обърна внимание да се използва правилно понятието „прекратяване” на работодател-търговец, тъй като в Търговския закон се използва коректно понятието „заличаване”, като посочи чл. 632, а в случаите на прекратяване на търговска дейност, се използва понятието „прекратяване”.
След проведеното обсъждане и гласуване единодушно с 14 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
От името на вносителите има ли желание да бъде представен законопроектът? Няма.
Откривам дебата.
Господа народни представители, имате думата за становища и изказвания.
Не виждам желание за изказвания. Обявявам закриване на дебата.
Подлагам Законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2010 г. на първо гласуване.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Заповядайте за процедура, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, съгласно правилника на Народното събрание правя процедурно предложение за промяна в дневния ред. Тъй като сутринта беше гласувано Законопроектът за горите да стане последна точка, предложението ми е той да мине преди Законопроекта за автомобилните превози по две причини:
Първата е, че този закон е започнат и смятам, че е нормално да го продължим.
Второ, Законопроектът за автомобилните превози няма да може да бъде завършен в днешния ден, тъй като е също достатъчно обемист и така ще имаме два започнати закона и нито един довършен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли противно предложение на това процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Вълков.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата на госпожа Танева да представи доклада на Комисията по земеделието и горите.
Имате ли предложение за допускане в пленарната зала?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 054-01-93, внесен от народния представител Стефан Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 1 декември 2010г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054 01 93 внесен от народния представител Стефан Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.
В работата на комисията взеха участие господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Евгения Митрова – директор на Дирекция „Растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните, представители на браншови организации и експерти.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Стефан Господинов, който обясни, че с предложените промени се цели да се либерализира пазарът на суров и непреработен тютюн, като се даде възможност на производителите и техни сдружения да предлагат своята продукция на вътрешния и на Европейския пазар и изрази увереност, че това ще създаде сигурност на пазара в дългосрочен план.
Законопроектът предлага да отпадне изискването изкупуването на тютюна да се извършва само от лица, лицензирани да извършват промишлена обработка на тютюн, и съответно да отпаднат условията и редът, по които това става. Отменя се забраната за препродаване на изсушен или манипулиран от производителите тютюн и на неизсушени едролистни тютюни, както и ограничението промишлената обработка на суров тютюн да се осъществява на територията на страната.
По законопроекта е постъпило становище от Министерството на земеделието и храните, в което се изразява принципна подкрепа за законопроекта. В становището се припомня, че предстои да бъде внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия на Министерския съвет.
В дискусията взеха участие народните представители Юнал Тасим, Петя Раева, Георги Андонов, Неджми Али и Георги Божинов.
Народният представител Гюнер Сербест декларира евентуален конфликт на интереси и заяви, че няма да участва в гласуването.
Народният представител Юнал Тасим заяви, че предлаганата промяна няма да постигне декларираните от вносителите цели и ще се отрази пагубно на тютюнопроизводителите, тъй като по същество се предлага отпадане на текстове, гарантиращи сигурността на производителите, като изисквания за минимални изкупни цени, компенсации при просрочване на плащането за изкупения тютюн, гарантирано авансово плащане от 20% и задължителното изкупуване на договорените количества тютюн, както и срокът за изкупуване. Освен това е недопустимо да отпадне задължението промишлената обработка на суров тютюн да се осъществява в страната. В заключение заяви, че няма да подкрепи законопроекта.
Народният представител Петя Раева изрази опасение, че ако законопроектът бъде подкрепен България ще е единствената страна, въвела подобен либерален режим.
Народният представител Неджми Али заяви, че е против механичното отпадане на текстове от закона, с което отпадат и всички защитни механизми за тютюнопроизводителите за гарантирано договаряне и изкупуване.
От името на вносителите защитиха предложените промени с аргумента, че те ще позволят цените на тютюна да бъдат определяни в конкурентна среда, ще предотвратят сключването на картелни споразумения между фирмите, изкупуващи суров тютюн и съответно ще създадат стабилност на пазара.
На поставен въпрос от народния представител Георги Божинов защо не се изчака да бъде внесен законопроектът на Министерския съвет, който ще изрази концепцията на правителството за промени в сектора, вносителите отговориха, че проектът на Министерския съвет не предвижда отпадането на лицензионния режим, което е същността на тяхното предложение и освен това той все още не е минал пълна съгласувателна процедура.
От Националната асоциация на тютюнопроизводителите подкрепиха законопроекта. Припомниха, че сега суровият тютюн се изкупува от фирмите на минималните изкупни цени, които са под неговата себестойност и изразиха становище, че промените ще стимулират производителите и ще им позволят да получат реалната цена за своята продукция.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 10 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 054-01-93, внесен от народния представител Стефан Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Фидосова, преди да Ви дам думата да представите доклада на Правната комисия, да прочета едно заявление от Лъчезар Иванов – народен представител от Парламентарната група на Партия ГЕРБ:
„На основание чл. 75 от правилника оттеглям внесения от мен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 054 01-56”, с което си обясняваме защо не разглеждаме този законопроект.
Заповядайте, госпожо Фидосова, за да представите доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 054-01-93, внесен от Стефан Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.
На свое заседание, проведено на 25 ноември 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
На заседанието присъстваха вносителите – народните представители Георги Андонов, Иван Петров и Цвета Караянчева.
Законопроектът беше представен от народния представител Иван Петров.
Неговата цел е решаване проблемите на българските тютюнопроизводители, като се предлага отпадането на разпоредби, свързани с правото на изкупуване на тютюн, забраната на препродажбата на тютюн и на промишлената обработка на суров и непреработен тютюн, ограничаващи пазарния принцип.
Предложените промени либерализират пазара на суров и непреработен тютюн, като се дава възможност на частни производители и техни сдружения да предлагат продукцията си на нашия и европейския пазар.
Освобождаването на лицензионните режими и изкупуването на тютюн е пряко свързано с изкупната цена от тютюнопроизводителите, което довежда до по-високи изкупни цени. Миналогодишните цени на тютюна и държавната субсидия за миналата година като сума е по-малка от сега предлаганата цена в съседна Гърция. По този начин се облекчава ситуацията на пазара на тютюн и се дава възможност тази продукция да бъде реализирана от сдруженията на тютюнопроизводителите.
В постъпилото в Комисията по правни въпроси становище от Министерството на земеделието и храните се изразява подкрепа към законопроекта – като правна техника нямаме бележки.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 054-01-93, внесен от Стефан Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Някой от подписалите като вносители народни представители има ли желание да вземе думата за представянето на законопроекта? Не виждам.
Откривам дебата.
Колеги, заповядайте за изказвания и становища.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала аз вече имам конкурент и това е председателят на Комисията по земеделието и горите, която чете почти с такава скорост, с каквато аз говоря. И може би по тази причина не разбрахте, че в момента – възможно е, казвам само, дебатът е по Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Колеги, ще ви кажа в прав текст – този закон е направен за около 90 човека в България. Този закон е направен така, че да ощети най-малко 100 000 семейства в България и да ощети цяла България. Това е един от най-ярките лобистки закони. От моя 9-годишен, почти 10-годишен опит в тази зала, знам, без да съм чел дори, макар че съм чел много пъти закона, този закон е от три члена, три параграфа, мотивите са три изречения. Като няма човек какво да каже – толкова може. Да ви чета мотивите няма смисъл, защото там е казано, че по този начин либерализираме пазара и говорим ала-бала – в следващото изречение, за дясна политика.
Уважаеми колеги, § 1 на този закон казва следното: чл. 11 от Закона за тютюна и тютюневите изделия – да отпадне. Колеги, само да ви напомня, защото не всички са изкушени от тази материя, да ви кажа за какво идва реч.
Първо, да ви напомня като базови данни, че в производството и търговията на цигари в цял свят, казвам в цял свят, включително и в развиващите се страни, е на лицензионен режим и е под контрола на държавата по много причини. Една от причините е, че по този начин държавите регулират приходната част на бюджета. Това е един много сериозен аргумент, защото там са едни от най-големите приходи в бюджетите на всички държави – след ДДС, следват акцизите.
В този закон тримата колеги предлагат при изкупуването и преработката на тютюни този режим да се премахне. Единствено в България няма да има такъв режим. Колегите казват и следното: хора, които произвеждат и се занимават с тютюни вече няма да правят предварително договори с търговци. В цял свят това производство е свързано с предварителни договори между търговци и производители. По този начин държавата се застрахова за евентуално производство, за евентуални приходи и така нататък – застраховани са и двете страни. Колегите казват: с всички оператори в този сегмент такива договори вече няма да има. Колегите казват и още по-интересно нещо. В цяла Европа и в цял свят се казва докога е кампанията за тютюна.
Уважаеми колеги, тютюнът е такава суровина, че не може да се складира в домашни условия. Неслучайно в българското законодателство е казано: срокът е до 1 март на настоящата година. Тогава трябва да приключи този процес и до един месец да има разплащане между търговци и производители. Колегите вносители казват: този срок да отпадне. Аз ще ви кажа защо, малко по-късно.
Колегите казват и следното. В цял свят тютюнопроизводителите продават цялата си стока наведнъж. Колегите казват: това не бива да се случва. В българското законодателство е казано, че тютюните се изкупуват на три класи – първа, втора и трета класа, за които държавата се ангажира с минимални изкупни цени. Колегите казват: вече да няма минимални изкупни цени.
Параграф 2 на закона, който предлагат колегите, пак се състои от едно изречение, аз не бих го нарекъл и цяло изречение, но така или иначе: в § 2, чл. 16 – отпада. Член 16, колеги, касае невъзможността в България тютюни да се препродават и възможността продажбата да се извърши само в три класи. Колегите казват: може да има препродаване, и във всякакви класи, и да има купуване на това, което е нужно, или на това, което прецени търговецът. След малко ще ви кажа какво ще се случи примерно след 1-2 години, ако имат доблестта и смелостта да се върнат тогава, и да прочетат какво сме говорили тук и какво се е получило.
В § 3, който е последен параграф, казват: чл. 33, ал. 1 да отпадне, и след това се допълва: ал. 2 става ал. 1 и е единствена.
Колеги, вносителите казват нещо пределно ясно. В закона е казано, че промишлената обработка на тютюни се извършва в страната. Едва ли има нормален човек, казвам, който, ако няма друга идея, не би се съгласил със закона, ако е възможно всичко земеделско в България да се преработи и така да се продава би било най-добре. Но за тютюна, това е казано категорично по ред причини – най-голямата причина е фискална, а другата причина, разбира се, е социална, защото в преработвателната промишленост постоянно за това производство работят около 15 хиляди човека. Но пак казвам, това е вторият по класация и по тежест фактор, който определя това поведение на законодателя толкова дълги години.
Колеги, аз казах, че този закон е направен за не повече от 90 човека. Имах въпрос към министъра на земеделието и храните. Попитах го в прав текст: „Господин министър, тук има едно предложение от колеги народни представители, от типичните райони, където се произвеждат тютюни. Вие имате един законопроект, който се опитвате да внесете в Министерския съвет, не го правите от шест месеца, защо?” Той казва: „Не съм убеден, –това го каза пред комисия – в ползата от тази мярка.” Той не е убеден! Аз съм убеден, че той е убеден, че няма полза, но така се говори, когато човек не е съгласен с нещо. И неслучайно министърът на земеделието и храните не внася подобен закон в залата, защото в следващия момент той ще бъде прав: ще се каже, че тези текстове вече са приети от колеги народни представители и за него остава само да закрие Фонд „Тютюн”, така че си е свършил работата и ще бъде оправдан пред обществото.
Този сценарий е ужасен, уважаеми дами и господа! Първо, аз не видях мнение на министъра на финансите по закон, който касае толкова пряко фиска на страната, няма мнение на министъра на финансите! И аз знам защо! Защото няма министър на финансите, който да даде съгласие за такова нещо и да каже: аз не мога да гарантирам. Или: да даде съгласието си, че не може да гарантира приходната част на бюджета. Няма такъв министър!
Министърът беше добавил и следното, че този закон е вследствие от срещи в Хасково с няколко бизнесмени и една среща в Силистренско.
Уважаеми дами и господа, авторите на този закон са точно от тези региони. Ще ви кажа профила на авторите. В България има четири сорта тютюни – американски сортове „Вирджиния” и „Бърлей”, които не са типични за България, има и защо да се работи, но най-важната суровина за България са ориенталските тютюни.
През последните години, предвид на кризата, много хора се ориентираха към производството на ориенталски тютюни, и то вече в промишлен вариант, по-скоро – не на семейни начала, а на корпоративни начала. Тези хора, ако досега произвеждаха един тон на семейство, средно казвам, сега вече те произвеждат между 10 и 200 тона, и нагоре. Те за няколко години съзряха една голяма възможност – да влязат в този пазар, и ако може нелегално.
Зад този закон стоят и едни интереси на бивши руски републики, които имат интерес от България да се изнесе суров тютюн, да се изнесе нелегално, нерегистрирано, за да могат да се произведат нелегално и нерегистрирано цигари на този огромен пазар. Основните движещи сили на този закон са хора от бившите съветски републики, като намериха тези хора, които се наричат отскоро – големи производители. Неслучайно вносителите не казват две думи по този въпрос. Дори не станаха тук, за да обяснят защо внасят този законопроект.
Колеги, ние последните години много обсъждаме едно престъпно деяние – източване на ДДС. Ако този закон влезе в сила, и то с такъв замах, с който е заложен, това, което става с така наречените далавери за ДДС, ще ви бъдат бледа сянка. Представяте ли си хора без договори да влязат в най-бедните райони на страната – изкупуват, с надеждата да им платят? Щом в България двама много известни братя, големи бизнесмени си продадоха фирмата, и то на много известно място в България, не знам какво ще стане с тези хора, които купуват. Просто ще изчезнат! Категорично ви го казвам!
Защо досега застрахователите, не само в България, а и в Европа, въвеждат лицензионен режим? За да могат да регулират този процес, за да има законова база, за да има наистина ред и стоката да се знае отначало докрай. Какъв е реда на тази стока? Колегите казват такъв режим да няма! Неслучайно! Все пак аз съм народен представител и няма да си позволя да говоря абсурди, само защото съм застанал пред вас, ако това не касаеше много хора и най-вече България!
Уважаеми колеги, в България, ако някой иска да се занимава с тази дейност, няма никакви пречки. Два закона уреждат този въпрос и всеки, който иска да се занимава с търговия на тютюни, може да се регистрира и да стане такъв оператор. Още по-куриозното, колеги, е, че във всички държави от Европа не повече от 3-4 оператора са търговци на тютюни и тютюневи изделия. Уважаеми дами и господа, в България бяха 46, в момента са 28 оператора. Ние имаме 5-6 в пъти повече фирми – пъти, казвам, а не проценти, които оперират на този пазар. Ефективно оперират през тази година не повече от 5-6 оператора. Упрекът ми към правителството е, че не налага Закона за тютюна и тютюневите изделия в неговата цялост. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Колега, ще се радвам да чуя твоите аргументи. Може би имаш друг начин да обясняваш на опонентите, но когато аз говоря, колкото и да им е трудно, тук успяват да стенографират, ще имате възможност да четете и след време да се убедите за какво е идело реч.
Аз твърдя и друго: от тези 28 оператора-търговци, само 5-6 от тях изпълняват на 100 процента изискванията на закона. Ако някой от тях иска да бъде на световния пазар на тютюни, трябва да инвестира поне още между 8 и 15 млн. евро, за да стане конкурентоспособен и да продава тютюни в света. Те не могат да направят това, а сега вие обявявате, че търговец на тютюни може да бъде всеки – и производител на тютюни, и търговец, и бай Иван.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
ЮНАЛ ТАСИМ: Звучи много дясно, звучи много ..., ако не беше такава чувствителна стока! Защо тогава не произвежда алкохол всеки или който каквото си иска? (Реплики.) Това е другата активна съставна на бюджета, колега, ако разбирате от бюджет, защото аз съм се занимавал и с тази материя в предходни варианти на парламента. Това не се случва. Защо? Защо тези, които имат намерение да оперират на този пазар, не минават по законния път и никой не ги спира? И министърът на финансите не може да им откаже.
Колеги, заобикаля се законът, защото никой няма намерения да инвестира. Имат намерения да бъдат подставени лица на едни групи, които ще изнесат този тютюн и този тютюн няма да се преработи в България. Много пъти съм казвал колко пари от тютюневи изделия влизат в България. Ще отидат на пазари, където ще подсилят сивата или по-скоро черната икономика.
Това е законът ви! Крайно възмутен съм!
Дълго време не пускахте закона в зала и мислех, че това наистина сте го разбрали или нямате този кураж. Ще кажа на чист български език: „Евала” за куража, но това е отвратително и не знам как ще го обясните!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Аферим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Тасим? (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тасим, така хубаво говорехте на колегите, един изцяло манипулативен разговор бих казал, което е една много добра Ваша страна по отношение на политиката и по отношение на сектор „тютюнопроизводство”.
Ще кажа за колегите каква е идеята и философията на този закон за изменение и допълнение.
В момента на българския пазар имат право да изкупуват суровината, произведена от нашите родни тютюнопроизводители, само 29 фирми.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Само!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: И то с Решение на Министерския съвет. Тези фирми е залегнало на какви условия трябва да отговарят – по чл. 21 и чл. 24 от закона.
Нашият тютюн е дефицитна стока на световния пазар. Интересът към нашия тютюн наистина е голям. Но, за да бъде задоволен този интерес, и фирмите, които имат интерес към тази суровина, да бъдат задоволени, трябва да минат именно през тези 29 фирми, които няма да кажа на кое управление са били близки. Точно чрез тези 29 фирми, една голяма част от тези фирми по отношение на практиките от предишното управление – да субсидират сектора на базата на произведено количество суровина, чрез тези форми те източваха Фонд „Тютюн”. Общата субсидия се разпределяше на основа на данните, които точно тези фирми даваха във Фонд „Тютюн”. Там контролът беше страшно занижен, количествата бяха увеличавани многократно и по този начин бяха ощетявани самите родни тютюнопроизводители.
Другото много важно нещо: тези фирми са точно фирмите-посредници. Тези фирми прибираха комисионите, за да могат да изнасят нашия роден тютюн навън, там, където има интерес.
Ясно е, че в България от производството на тютюневи изделия остават 5%. Всичко останало е за износ. Пет процента са предостатъчни, за да задоволят нашето производство на тютюневи изделия.
Интересно е, че сега тютюнопроизводителят, ако има възможност да изнесе суровината, да речем в съседна на нас страна, каквато е Гърция, където цената на един килограм тютюн е близо 4,80 евро, той няма право. Няма право, защото държавата защитава тези фирми и тютюнопроизводителите са задължени да продадат тютюна си точно на тези фирми. И това е на цена, за която се разберат самите тези фирми. Има възможност да се създаде картелно споразумение и то да занижи толкова ниско цената, че тя да не е рентабилна за тютюнопроизводителите.
Ние целим да освободим пазара, за да може продукцията, която произвеждат тютюнопроизводителите, да бъде рентабилна на базата на техния труд – това е основното, което правим с нашите колеги, а не това, което се опитва господин Тасим да ви втълпи от парламентарната трибуна. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това беше изказване на господин Андонов, не реплика – така се възприе. (Шум и реплики.)
Това е фиксирано в нашата уредба като изказване.
За реплика – господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Господин председател, може да има и такива форми, за да не се казват нещата, но практиката и животът ще покажат кой е прав, кой е крив!
Първо, казвам ясно: в България лицензираните търговци на тютюни, получили лицензии от Министерството на финансите, са 5 6-7-8-9 пъти повече, в пъти повече от всички търговци в другите държави от Европейския съюз. Твърдя го, твърдя го!
Първият аргумент, че в България има фирми, които се споразумяват, много малко фирми са и затова имат възможността да се споразумяват за изкупната цена, отпада по тази причина.
Колега, ще Ви напомня. Върнете се към законодателството на България 2002-2003 г., когато приехме Закона за защита на конкуренцията. Един от авторите му съм аз. Тогава бях заместник-председател на Икономическата комисия. Имаме регулаторен орган. Вие дойдохте на власт, за да въвеждате, за да правоприлагате, тоест законите да работят. Вместо да кажете, че има някакъв проблем и да насочите усилията си или да заострите вниманието на правителството към това, вие отивате към нещо, което аз наричам доограбване на това население, доограбване!
Първо, вие сте против това производство. И второ, понеже има още такова производство, искате последните разбойници на България да ги доограбят и този непреработен тютюн да се изнесе от България. Това е идеята, това ще се случи и ще говорим, ако все още имате митници. По наше време този сектор беше около 10% сив, сега е 50% черен сектор – това е резултатът от това управление.
Когато се говори за 4,80 евро цена на тютюна в съседна Гърция, много пъти съм го казвал и пак ще го заявя: не бива и не е сериозно да се поставя на една плоскост това производство и пазар в съседна Гърция и в България. Само на тази тема мога да говоря 15 минути, но няма смисъл, защото много пъти съм го обяснявал. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колега, правилно, че все пак казахте нещо, наистина това е похвално. Да тръгне човек да защитава тази теза, се иска много смелост и аз съм много доволен, защото все пак така се документират позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други изказвания? (Шум и реплики от ГЕРБ и ДПС.)
Заповядайте, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Тази тема, която днес всички обсъждаме, явно че е в сила на голяма територия. Тя се политизира доста, най-вече от колегите от ДПС, по обясними причини.
Обаче бих искал да задам въпроса – осем години в управлението имахте толкова възможности да направите всичко онова, за което говорите, имахте пълен картбланш, работехте и с предприсъединителните фондове, но вие просто не направихте онова, което следва, и затуй състоянието в този сектор остава на това положение.
Използвате бедността на хората в тези региони, за да ги подклаждате към недоволства, изявата на които в последно време видяхме в Благоевградско и в Хасковско. Може би няма и да спрете дотук, докато не се решат проблемите с изкупуването на тютюна. Аз смятам, че няма проблеми с изкупуването на тютюна, още повече – на последната среща Вие бяхте свидетел на разговорите с представителите на фирмите-изкупвачи и министъра, където ясно и категорично се заяви, че изкупната кампания започва. Даже тя в Северна България с „Вержиния”-та на 70-80% е приключила, така че проблем с изкупуването на тютюна няма.
Създава се предпоставка на базата на определени очаквания от ориенталистите, ако мога така да нарека хората, които гледат тютюн в Южна България, за създаване една неяснота и несигурност. Още веднъж казвам, гарантирано от фирмите е, че тютюните им ще бъдат изкупени, цените ще бъдат почти и може би по-добри от миналата година, срокът не се удължава – забележете!
Говорим, че всяка година тютюнът се изкупува до края на м. март. Единствено миналата година по обясними причини, които вие знаете, се е изкупил м. декември, така че има прекалено много време този тютюн да бъде изкупен. И той ще бъде изкупен естествено от всички хора, които имат договори с фирмите-изкупвачи.
Господин Тасим, Вие не сте прав. Просто не е вярно, което казахте, че министърът се отвръща, ако мога така да кажа, от проектозакона. Това просто не е вярно. Вие бяхте на това събиране в зала „Изток” на Народното събрание и чухте много добре, че той беше твърдо на тази позиция, че поправката е навременна, тя е желана. Тя ще влезе в една симбиоза с останалата част от закона, който предстои да бъде приет.
Защо не казахте на хората, които произвеждат ориенталски тютюн, че в края на краищата това производство няма да бъде толкова актуално в бъдеще? Тези хора все още имат голямата надежда, че този тютюн ще се произвежда дълги години напред, което не е вярно. Преминава се към тютюни „Американ бленд”, който е с различни качества и свойства. Вие това дори не се постарахте да обясните на вашите хора.
Не ги правете заложници на вашите стремежи към едно чисто партийно подчинение! Не играйте с чувствата им и с желанието им да бъдат все пак свободни хора и да могат да си реализират своята продукция. Това, което го предлагаме, е модел в цял свят. След като има пазарни условия, след като България е страна – членка на Европейския съюз, съвсем нормално е да има пазарни механизми, по които всеки един производител да излезе на пазара и да продава свободно своя тютюн там, където иска.
Предполагам, че Вие ще ме репликирате, но ако най-дребният производител в малките региони не може да намери необходимата фирма, нека си направят асоциация, която да ги защитава. Наравно с всички селскостопански производители, те трябва да излязат на общия пазар. Няма хора или пък сектори, които да са привилегировани в пазарни условия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов има ли?
Господин Тасим, заповядайте за реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Петров, ако мога да говоря бавно и ред по ред да споря с Вас – Вие тук казвате много неща, които не казвате в този законопроект.
Преди това искам да отговоря на неверните Ви твърдения, че ние сме виновни за състоянието на този сектор и за положението на тези хора. Не виждам къде в залата се намира колегата Петров. (Шум и реплики.)
Добре, назад е, но не е нужно чак толкова назад да се изтегля, според мен, но това е друга тема. (Шум и реплики.)
Господин Петров, през 2001 г., когато ние поехме властта, производителят на тютюни имаше общ доход не повече от 4 хил. лв.; 2009 г., когато вие поехте властта, тютюнопроизводителят в крайна сметка получаваше между 9 и 10 лв. за килограм тютюн. Тази година ще получат не повече от 3,50 лв. Вследствие на вашата грижа доходите на тези хора падат три пъти! Това е вашата грижа! Това е истината! Ако не е вярно, кажете. Това са фактите!
Споменахте министъра на земеделието и храните. Ако това е политика на правителството на ГЕРБ, то би трябвало това да бъде закон на министъра на земеделието и храните, одобрен от Министерския съвет. Това е правилният подход и тогава да разбере това цяла България, а не сега министърът на земеделието и храните да се крие зад вас и да казва, че този въпрос вече е решен. И се излиза с един законопроект, с който казва, че се закрива фонд „Тютюн”. Това ще се случи.
А за надеждата на хората – не знам каква надежда вие давате, но нашата надежда е вследствие на това, че в момента Законът за тютюна и тютюневите изделия е действащ. Този закон задължава държавата и тя трябва да съблюдава този закон, за това говорим. Вашата грижа не мога да я разбера, няма как да я разбера. Грижата ви е да падне доходът на хората три пъти – няма как да споделим тази грижа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика желаете ли да направите, господин Иванов? Не желаете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Следва втора реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Петров, казахте нещо вярно, че тютюнопроизводителите оттук нататък трябва да бъдат третирани наравно с другите земеделски производители. Всички сме наясно, че те нямат право вече на субсидии. Наясно сме, че те трябва да бъдат наравно с другите земеделски производители.
Вие ги накарахте и те се регистрираха по Наредба № 2 като такива. Подадоха си заявленията за национални доплащания по Наредба № 3 също като земеделски производители, само че в бюджета за 2011 г. не предвидихте нито един лев национални доплащания за тютюнопроизводителите, въпреки разрешените от Брюксел 76 млн. евро.
Вие искате хем да ги третирате като останалите земеделски производители, което е правилно и вярно, хем не им осигурявате национални доплащания, така както на останалите земеделски производители. Тук има противоречие. Едно от двете неща е вярното, не може да са верни и двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега ще вземете ли думата за дуплика след втората реплика?
Заповядайте!
ИВАН ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги!
Госпожо Нинова, предполагам, че Вие не сте разбрали, тъй като не бяхте на това заслушване, на което бяха фирмите, които изкупуват тютюна. Още тогава се оформи едно мнение. Действително България подписа да бъдат субсидирани тези тютюнопроизводители. Мисля, че чухте от устата на министъра, че тази година до м. август ще има 70 милиона, които ще бъдат дадени в тази посока. (Шум и реплики.)
До края на годината... (Силен шум.) Изслушайте. Това не значи, че след като ги няма в бюджета, не могат да бъдат дадени!? (Шум и реплики в залата.)
Защо вие просто подлагате на съмнение един факт, една даденост, една дума, казана от министъра? Това, че ги няма в бюджета, не значи, че няма да бъдат дадени. Успокойте се малко! Има възможности, има начини и това ще стане, но след това вие ще трябва да обяснявате на вашите хора, че сте излъгали, просто сте ги подвели. До м. август тези пари ще бъдат дадени, а до края на годината – останалите 70. Така че за това недейте се притеснява! И миналата година дадохме 116 милиона. И не сте само вие, които мислите за тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Започвам с това, че тази тема е достатъчно сериозна и изисква изключително сериозно отношение по време на дебатите по този актуален въпрос.
Уважаеми колеги, някой от вас не си ли е задавал въпроса защо България има Закон за тютюна и тютюневите изделия, а няма закон за краставиците и доматите, и да речем – няма акциз върху шопската салата? Не си ли е задал този елементарен въпрос, което е в основата на тази изключително объркана икономическа и социална дискусия? Няма как земеделските производители и тютюнопроизводителите да бъдат равностойни по много причини. Няма как да бъдат равностойни! Защото почти във всички държави в света тютюнът е монопол на държавата. Държавата държи много изкъсо процеса на производство, търговия и използване на тютюневи изделия по много причини – поради това, че то е част от наркотичните вещества, поради това, че оказва силно влияние върху общественото здраве, и най-вече – че държавата реализира милиарди левове приходи от това производство. Е, как ще подпомагаме по един и същи начин производителя на краставици и ще облагаме шопската салата с акцизи, когато държавата нищо не печели от това?!
С предложението, което правите днес, вие правите един плах, бих казал – неубедителен опит да решите днешните проблеми на тютюнопроизводителите. Няма как държавата да се оттегли от този проблем.
Първо, което е много ясно от това предложение – тя ще загуби много само от факта, че се позволява изнасянето на суров тютюн. Изнасянето на суров тютюн означава милиони загуби за държавата от изгубен акциз. Това означава! За 1 килограм рязан тютюн – по време на обсъждането на Закона за бюджета за тази година, вие много добре си спомняте – държавата получава 130 лв. акциз. За този килограм тютюнопроизводителят получава средно 4 лева. Ето къде е икономическото и справедливото основание държавата да поддържа този отрасъл. И другите държави го правят. Защото почти всички известни марки цигари от известната група „Американ бленд” имат български сортове тютюн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Имамов, изтече лимитът от време за вашата парламентарна група.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли удължение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако поискате.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Поисквам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: В такъв случай да прибавим предвиденото в правилника време за група на ДПС. Продължете изказването.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Най-големият проблем в момента, уважаеми управляващи, е, че вие тотално неглижирате отрасъла. Ще ви кажа какво ще стане. Пушачите няма да изчезнат догодина или след 5-10 години. Защото Световната здравна организация няма как да нареди утре, че в целия свят тютюнопушенето се спира от 1 януари еди-коя си година. Това няма да стане! Следователно вие унищожавате българското производство на ориенталски тютюни. Онези, на които им трябват тези тютюни, ще отидат от другата страна на Родопите, в южните склонове – в Гърция. Защото тютюнът има много силни регионални характеристики. На тях им трябват Крумовград, Неврокоп, Катерини, Вихни – всичко, което вирее в Родопите. България ще загуби много. Ще загуби във външно-търговски отношения, ще загуби приходи за бюджета, ще загуби доверието на цялото население в Родопите, ще създаде социални проблеми, защото цялата огромна армия от 130 хиляди безработни ще отиде на борсата. Тогава държавата ще трябва да им плаща като на социално слаби.
Така че ние не можем да подкрепим това предложение, защото то е палиативно, частично, това означава либерализация за търговците, но не и либерализация за производителите на тютюн. Ние смятаме, че Законът за тютюна трябва да бъде подложен на много сериозен ремонт, който да гарантира задълженията на държавата по отношение на регулиране на производството. Всички знаете, че там има квоти. Не може всеки да произвежда колкото си иска и каквото си иска от различните сортове. Трябва да се контролират търговците, защото в Закона за тютюна има ясно разписани задължения на търговците – че те трябва до определен срок да изкупят тютюна. Държавата е определила минимални цени. Казано е „плюс 20% над договорираните” и много, много други регулативни мерки, които са записани в този закон.
И не казвайте на тютюнопроизводителите: „Ето, ние ви пускаме на пазара, гледайте си работата, но утре ще ви приберем акциза”. Тридесет и три пъти повече печели държавата от един тютюнопроизводител за 1 килограм ориенталски тютюн. Няма как да подкрепим това.
Запознайте се по-подробно с тази сложна материя, която е изключително важна за българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Господин Имамов, Вие сте човек финансист. От Вас не очаквах такива думи. Много добре знаете, че тютюнът сам по себе си не е акцизна стока, а тютюневото изделие е акцизна стока. Акцизът се плаща от тютюнопушачите. Той е ставка на производството на тютюнево изделие, а не на суровината. Това Ви е пределно ясно. Вие го знаете много добре.
Проблемът е, че суровината, която се произвежда от тютюнопроизводителя, е на много ниска стойност и не формира рентабилност. Това е проблемът. А не формира рентабилност, защото пазарът е ограничен. Това, което казахте, че всяка държава води монопол, това го няма никъде. Тя води контрол по отношение на тютюна в качеството на тютюневото изделие, в качеството на заготовката за рязан тютюн за правене на цигари, на тютюн за лули, но не води контрол по отношение на произвеждания тютюн.
Ще Ви кажа едно нещо. Направихте едно много добро политическо изказване. Защо не го направихте 2008 г., когато от Вашето село точно една такава фирма изкупи целия тютюн? (Ръкопляскания от мнозинството). Две години не го плащаха, защото бяхте дали на тези фирми да правят всичко – каквото си искат в тази държава. А сега Вие скачате точно за това, защото това са Вашите фирми. Мога да кажа, че големите 4 фирми, които присъстваха на срещата миналата седмица в Народното събрание, подкрепиха този ЗИД, подкрепиха го защото не искат да има манипулация в сектора. Това е основното, господин Имамов. В момента ние даваме възможност на тютюнопроизводителите да си изискат по-голяма цена, да търсят пазари и да имат рентабилност на своята продукция и на своя труд. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Андонов, Вие сте фирмаджия и разбирате от ваши и наши фирми. Аз с бизнес не се занимавам. Моята работа е друга. (Оживление в залата). Няма как тези фирми да са наши, след като ние сме против либерализацията на тяхната търговия. Няма как да са наши! Фирмите са на онези, които правят тези предложения тук. Защото това им дава възможност да изнасят суров тютюн. Това е позор за българската икономика. Да изнасяте суровина – това го няма никъде! Тутун или тютюн, аз мога да говоря с езика на тютюнопроизводителите и това ми е позволено.
Това е проблемът. И недейте да говорите за моето село и за моя край, защото сме от един и същи край. Защото за времето, когато Вие говорехте за 1 килограм тютюн, тютюнопроизводителят получаваше 8 лева, а сега ще получи 3 лева. Това е достатъчен аргумент, за да убедим тютюнопроизводителите в неправилната политика, която водите в момента по отношение на техния отрасъл.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Вие говорите през цялото време!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други аргументи не са ни необходими! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам отношение по тази тема, но от тази трибуна се казаха много неточности, грубо казано – манипулативни думи. Това ме принуди да взема думата.
Най-напред искам да се обърна към госпожа Нинова. Това, което казахте, госпожо Нинова, във Вашата реплика към господин Петров, абсолютно не е вярно. Вие казахте: „Тютюнопроизводителите бяха задължени тази година да се регистрират по Наредба № 3, което ги лишава от премиите”. Искам да Ви направя едно разяснение – регистрацията по Наредба № 3 като земеделски производители винаги е съществувала и тя е важала за всички земеделски производители, независимо какво произвеждат – дали зърнени култури, дали тютюн. По тази наредба се полагат директни плащания, които са на единица площ, тоест на декар. Отделно до момента имаше и други доплащания под формата на премия за тютюнопроизводителите. Нещата в момента са съвсем различни. Това, което те са получавали като регистрирани земеделски производители, ще продължат да го получават и в бъдеще на единица площ, а премирането на килограм тютюн е нещото, което в момента дискутираме, което е предмет на този дебат.
По отношение на премирането – то е доплащане за единица произведена продукция на килограм тютюн. Съгласно нотификацията, направена от това правителство, това доплащане е предвидено да се извърши за 3 години напред, но то не е за произведен тютюн, а за преструктуриране на производството. Тоест за това, което не се случи в предишното управление – да се преструктурира секторът. Сега в рамките на 3 години тези хора ще получат някакво подпомагане, за да могат да преструктурират своето производство.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Как?
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Да, аз казвам „ще получат”. А вие сте прави, вие сте политици, от всичкото това вие можете да извличате политически дивиденти. И го правите много добре, за което аз лично ви аплодирам. Вие буните хората, вие им казвате как са изоставени, как правителството ги е отписало, как не се интересува от тях, което абсолютно не е вярно.
И това, което казвам тук, го казвам с чистото съзнание на човек, който е бил в този сектор. Не се срамувам да кажа, че съм отраснала в такъв район и че от дете съм работила тютюн, и точно ориенталски тютюн. Разбирам какви са проблемите на тези хора. Много добре го разбирам, но това, че тези проблеми за толкова време вие не ги решихте, а сега цялата отговорност я прехвърляте върху нас, някак си като че ли не е много почтено.
Искам да се обърна към господин Тасим: кажете ми защо Вие толкова много настоявате да останат лицензираните фирми за изкупуване? Какво по-добро от свободния пазар? Защото, ако цената на тютюна беше 4 лв. и получаваха премия още толкова, и той ставаше 8 лв. – да, тези премии обаче бяха точно за това. Защото, видите ли, фирмите, които са лицензирани, си правеха техните споразумения – в това никой не може да ме убеди – за изкупната цена. В крайна сметка това, което тютюнопроизводителят би получил от своята продукция на свободния пазар, той го получаваше на две части – под формата на премия и под формата на цена, която му дават лицензираните фирми.
Какво по-добро от това тютюнопроизводителят да е на пазара и да предлага своята стока и да вземе за нея най-добрата цена? Мисля, че тя ще бъде такава, каквато е получавал и до момента. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики?
Господин Тасим, имате право на реплика, не на лично обяснение.
Заповядайте за реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Янчева, ще започна отзад-напред. Това, което казахте тук, можете ли да го повторите, ако примерно утре има митинг на тютюнопроизводители или някакво събиране на повече от 10 човека? Искам да Ви поканя и това, което тук казахте, да го повторите пред тях. Да кажете: „Ние се грижим за вас!” Аз няма да им напомням, че ние сме се грижили за тях в пъти по-добре, защото то се знае. Ето това да кажете: „Ние се грижим за вас!”.
Вие сте мисловен тип човек, работим в една комисия, четете много, но тази наредба не сте я чели. Казвам го с болка, защото Вие сте човек, който разбира тази материя и се занимавате.
Вижте, България първо не е в онази група от стари държави в Европейския съюз, които получават субсидиране на тютюна от Европейската комисия. Това го казах много пъти от тази трибуна. България е от страните, където тютюнът, след като няма да се финансира от Фонд „Тютюн” ще бъде чрез национално доплащане. Това е категорично така. Напомням го на хора, които не се занимават с тази материя. За да се случи всичко това трябва да издадем наредба, която да изрази специфичното подпомагане на България, специфичното подпомагане по отрасли и така нататък. Това подпомагане трябва да се нотифицира от Европейския съюз, вярно – за тригодишен референтен период. Държавата като получи тази нотификация, трябва да предвиди тези средства именно в националното доплащане. Там е мястото. Тези пари ги няма!
За какво говорим тогава? Каква е тази грижа, когато Вашето правителство издава наредба, нотифицирането е без комисия? Размерът е определен от Европейската комисия. Оставаше нещо, което е в логичен ред – това да се запише в бюджета, тоест националното плащане да се увеличи със 143 млн. Няма ги! Националното плащане тази година трябва да бъде 1 млрд. 50 млн. лв., а в бюджета са предвидени 640 млн. Вие го знаете много добре. Къде е единиятлев отгоре за тютюна? За това идва реч. Така че, заповядайте с мен на митингите, за да обясните това, което казахте тук. Аз ще се радвам за Вас. Не съм убеден обаче, че ще мога да Ви опазя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за друга реплика има ли, колеги? Не виждам.
Госпожо Янчева, желаете ли дуплика? Не желаете.
Заповядайте, госпожо Нинова за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колеги, излишно политизирахме дебата. Наистина това не помага за решаването на този проблем. Обръщам се към разума ви: не приемайте този закон, ще направим голяма грешка!
Аргументите ми са следните. Искате да премахнете лицензионния режим на фирмите, които се занимават с изкупуване на тютюн като казвате, че по този начин на тютюнопроизводителите ще им бъде плащана по-висока цена за произведената от тях стока. Аз твърдя, че това не е вярно.
Първо, настина в целия Европейски съюз този режим е лицензионен – за това няма спор. И вие го твърдите, и ние. Като премахнете лицензионния режим, премахвате възможността за контрол върху фирмите, ако нарушават подписаните договори с тютюнопроизводителите – както е в момента. В момента част от фирмите нарушават договорите си, не изкупуват реколтата или не я изкупуват в определените срокове. Министерският съвет има механизъм да реагира, като им отнеме лиценза. Премахвайки лицензирането, вие давате възможност всяко физическо или юридическо лице, което и да е то, да изкупува на каквато и да е цена, без държавата да има никаква възможност да упражнява контролни механизми, ако тези физически или юридически лица не си изпълняват договорните отношения с тютюнопроизводителите.
Предлагате да отпадне забраната за препродаване. На практика какво означава това? От тютюнопроизводителя едно лице ще купува на възможно най-ниската цена, ще извива ръцете на хората, защото знаете, че те нямат механизми и средства за противопоставяне и чрез препродажба на втори и на трети лица няколко пъти ще се оскъпи продукта.
С тези промени давате възможност тютюнът да се преработва от нелицензирани фирми, от физически лица. На практика ще ви кажа какво ще стане: от физически лица в гаражи и скрити помещения. В крайна сметка ще доведете до увеличаване на контрабандата и в тютюна, не само в цигарите. Повярвайте ми! Миналият път не ни повярвахте като ви говорихме за акциза на цигарите, че ще се увеличи контрабандата. Ще вкарате и тютюнопроизводството в сивия сектор. Защо махате забраната за износ на обработения тютюн, тоест позволявате да се изнася суров тютюн? Във всички страни около нас е забранен вносът на суров тютюн. Прочетете законодателството на всички държави. В Европейския съюз е забранен вносът на суров, необработен тютюн. Къде ще го изнесете? В Гърция е забранено, в страните около нас е забранено. Няма логика в това.
Последният ми аргумент. Когато четохте мотивите, казахте, че законопроектът на Министерския съвет още не е минал на съгласуване. Законопроектът на Министерския съвет мина на съгласуване. Вече е при нас в парламента.
Колеги, законопроектът на Министерския съвет е добър. Там се допуска една степен на либерализация, която да помогне на тютюнопроизводителите и се запазва в някаква степен регулационната роля на държавата. Според мен законопроектът на Мирослав Найденов е добър. Той противоречи обаче на този, който вие сте внесли. Ако сега приемем този закон, той бъде публикуван и влезе в сила, а след две-три седмици се занимаваме със законопроекта на Министерския съвет, който е различен – какво правите? Вкарвате в пълен хаос регулацията на сектора и взаимоотношенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики към госпожа Нинова?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Правя реплика на госпожа Нинова, за да обясня процедурата. В момента дебатираме по първо четене на внесения законопроект от народни представители. Законопроектът по същия закон, който е в Министерския съвет, не е влязъл още в Народното събрание. Когато влезе, отново ще го разгледаме на първо четене и съгласно нашия правилник ще направим общ законопроект от така приетите законопроекти в залата, който на второ четене ще бъде гледан в комисията. Това е. Искам да кажа, че няма нарушение на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика по отношение на това обяснение.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Нещо не четем еднакво правилника. Това, което казвате, като процедура е невъзможно. Освен това как ще съчетаем два закона, които категорично си противоречат един на друг по съществена тема – лицензирането? Как ще обясните това?
Аз разбирам между първо и второ четене да правим поправките по същество, но те са с абсолютно различни тези по съществото на закона и не виждам как ще ги обединим.
Иначе законопроектът на Министерския съвет вече мина. Вижте последната стенограма от заседанието на Министерския съвет, на което е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Имаше заявка за изказване.
Заповядайте, колега.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доста неща се казаха, доста истини и прикрити, така наречени истини, които целяха да заблудят хората, които не са запознати с материята. Вярно е, че някои колеги, които са тук, в тоя парламент, от осем и повече години, много добре са запознати с проблемите в сектора. Въпросът е как са го докарали да стигнем дотук, за да можем ние да променяме нещата в тази част на закона.
Става въпрос за следното – в 2009 г. хората по места, където се занимаваха с преработка на тютюн, не знаеха, че това ще бъде последната година, която подлежи на субсидиране на тютюна. В момента в целия Европейски съюз няма друга държава, която субсидира производството на тютюн.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Не е вярно това.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Няма!
Заради нашето правителство, което нотифицира миналата година с Европейския съюз, се даде възможност тия хора да се подпомогнат.
Другото, което е много важно. Тук колеги обърнаха внимание, че, видите ли, либерализира се пазарът за търговците на тютюн. Не е вярно! Либерализира се пазара и за производителите на тютюн. Всеки един производител може да бъде и търговец, ако е такъв, и е голям.
Нещо друго, тия промени, които ние инициираме, са в резултат от исканията на Асоциацията на производителите. Както спомена господин Андонов, миналата седмица най-големите изкупвателни фирми заявиха, че също са съгласни с тоя закон за либерализиране. Къде тогава са вашите основания, господа? Къде са вашите основания?
Нашето правителство подписа нотификацията. Тая нотификация, която навремето Нихат Кабил не подписа с Европейския съюз, за да получават тия хора европейски пари. Тия хора винаги са били подпомагани от бюджета на държавата заради вашето безхаберие.
По отношение на изкупуването на тютюн, много добре чухте, че всички договори ще бъдат спазени и в сроковете. За да има възможност да се изнася тютюна – това, което ние предлагаме, е в резултат на свръхпроизводство. Много добре знаете, в последните няколко години всички тютюнопроизводители заложиха на производство, увеличаване на производството, за което фирмите, които са на пазара – лицензираните фирми, казаха, че не могат да го изку-пу-ват. За това става въпрос, затова отваряме пазара навън. Трябва да сме ясни защо отваряме пазара – защото има свръхпроизводство на тютюн. Просто не виждам точка, по която вие можете да оборите нашето становище.
Мисля, че няма нужда от повече разяснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Господинов, ще започна отзад-напред. Казахте: ние отваряме тютюнопроизводството и тютюна за пазари навън. Още веднъж казвам: 95% от производството на тютюн в България се изнася.
Аз ще Ви кажа, че имаше години много назад, когато една четвърт от прихода ..., но не ми се връща, няма да Ви връщам натам, ще Ви кажа по-лесни неща.
Уважаеми господин Господинов, ние сме в Европейския съюз и трябва да знаете процедурите. Първо, няма несубсидирана земеделска продукция в Европа. Запомнете го! Формите може да бъдат всякакви. Така наречената нотификация е една форма.
Преди малко казах, че старите страни – членки от Европейския съюз, получават субсидията за тютюна директно от Европейската комисия. Новоприети страни като България трябва да искат тази помощ да е допустима или трябва да бъде нотифицирана от Европейския съюз, за да я получат. Впрочем тези понятия трябва да ви говорят нещо. Вземете тълковен речник ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Времето Ви изтече, господин Тасим. Репликата влиза във времето на групата.
Заповядайте за втора реплика, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Господинов, знаете ли защо господин Кабил не подписа с Европейския съюз нашите тютюнопроизводители да получават европейски пари за сектор „Тютюнопроизводство”? Защото Европейският съюз нямаше да даде пари да се дават на базата на произведено количество суровина. Защото на базата на произведено количество суровина това беше една порочна практика, всички го знаеха, и чрез тази практика се източваше Фонд „Тютюн”. Това, за което Европейският съюз щеше да ни даде възможност, е да даваме пари на европейския данъкоплатец за сектор „Тютюнопроизводство” на базата на референтен период. Тогава се изключват тези фирми, които ние сега махаме от пазара. Изключват се тези фирми и субсидията отива директно в тютюнопроизводителите, докато сега се даваше на базата на чл. 18а от Закона за тютюна и тютюневите изделия, а именно субсидията, която минаваше през Фонд „Тютюн”, дадена от държавния бюджет, минаваше през тези фирми, точно през тези фирми. Чрез тези фирми управляващите контролираха пазара. Това е основното, господин Господинов и затова господин Кабил не подписа тази нотификация с Европейския съюз. Затова нашите тютюнопроизводители не получават европейски пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Други реплики?
Заповядайте за процедура, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на времето до приемането на точката от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 73, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за дуплика, господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господа, става въпрос за следното. В България много земеделски производители не са подпомагани към този момент и това са цели сектори – това е зеленчукопроизводството, това е овощарството. Не може едни сектори, за сметка на други, да бъдат подпомагани по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
За процедура?
Заповядайте – за процедура, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам да отложим разглеждането на този законопроект, защото стана ясно и от изказването на председателката на Комисията по земеделие, че де факто идеята е да бъдат обединени двата законопроекта, които ми се струва, че си противоречат, както изложи и колежката Корнелия Нинова.
Виждаме тук един разнобой, от една страна, на говоренето в Европарламента на вашите представители, които миналата година подписаха манифест за тютюнопроизводство, където поемат ангажимент да атакуват същността на проблемите, а не да ги завоалират, да търсят дългосрочно решаване на проблемите и най-вече запазване стандарта на живот на тютюнопроизводителите, цитирам, за първи път обявяват, че правителството на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов имат политическа воля да се справят с проблема и в един момент виждаме, че и министърът на земеделието не излиза открито, да заяви подкрепата си за тези изменения.
Няма как да приемем и няма как аргументирано да бъдат кумулативно приети тези два законопроекта поради простия факт, че с едно механично отпадане на членове от един основен законопроект де факто целият отрасъл бива поставен на изпитанието на един нонсенс.
Призовавам да отложим разглеждането на този законопроект към настоящия момент и на първо четене нека да бъдат обединени в комисия, за да има един читав законопроект, ако наистина имате воля да разрешите този проблем в отрасъла, ако имате воля да разрешите проблемите за бъдещото развитие на отрасъла като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Али за отлагане на разглеждането на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 19, против 73, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Продължаваме с разглеждането на законопроекта.
Желаещи за изказвания, колеги, има ли? Няма.
В такъв случай подлагам на първо гласуване Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от Стефан Господинов Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.
Обявявам режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 81, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преди да прекратим днешното пленарно заседание да ви направя съобщения за парламентарния контрол на 28 януари 2011 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Петър Курумбашев и Корнелия Нинова и на питане от народните представители Сергей Станишев и Антон Кутев.
2. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Корнелия Нинова и Петър Димитров, Михаил Миков, Михаил Михайлов, Стоян Иванов, Ангел Найденов, и Огнян Тетимов и на 2 питания от народните представители Емилия Масларова и Меглена Плугчиева, и Калина Крумова.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на 2 въпроса от народните представители Георги Петърнейчев, и Ангел Найденов и Меглена Плугчиева и на 11 питания от народните представители Яне Янев (2 питания), Сергей Станишев и Димчо Михалевски (4 питания), Сергей Станишев и Корнелия Нинова, Румен Петков и Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Емилия Масларова, Сергей Станишев и Асен Гагаузов.
4. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова и на 2 питания от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
5. Министърът на вътрешните работи Николай Младенов ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
6. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
7. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 8 въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Мая Манолова (4 въпроса), Георги Пирински, Хасан Адемов, и Цветан Костов и Ваньо Шарков и на 2 питания от народните представители Евгений Желев, и Мая Манолова и Янаки Стоилов.
8. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Михаил Миков, Корнелия Нинова, Меглена Плугчиева (2 въпроса), Пенко Атанасов (3 въпроса), Лютви Местан и Неджми Али, Дурхан Мустафа, и Гюнер Сербест и Юнал Тасим и на 6 питания от народните представители Деница Гаджева, Корнелия Нинова, Яне Янев и Емил Василев (2 питания), и Яне Янев (2 питания).
9. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения Александър Цветков ще отговори на въпрос от народния представител Георги Анастасов.
10. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на питане от народните представители Яне Янев и Кристияна Петрова.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на въпрос от народния представител Георги Пирински и на питане от народните представители Сергей Станишев и Михаил Миков;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на 3 въпроса от народните представители Пенко Атанасов, Ангел Найденов, и Иван Николаев Иванов и на питане от народния представител Кирил Гумнеров.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от ПОДНС, се отлагат отговорите на:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов – на питане от народния представител Антон Кутев;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков – на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова – на въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на 2 въпроса от народния представител Антон Кутев.
Съгласно нашия правилник обявявам началото и деня на следващото заседание – това ще бъде утре, 28 януари 2011 г., от 9,00 ч. Благодаря ви.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов

Екатерина Михайлова


Секретари: Пламен Нунев

Милена Христова