Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Съгласно приетата от нас програма, като точка първа от днешното пленарно заседание, предстои да гласуваме на второ четене:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ, приет на първо четене на 7 декември 2010 г.
Вносител е народният представител Любен Татарски.
Докладът по законопроекта за второ гласуване от името на постоянната Комисия по регионална политика и местно самоуправление ще ни представи председателят й господин Любен Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 054-01-90, внесен от Любен Татарски на 12 ноември 2010 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 2 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски – § 2, т. 3 да отпадне:
„3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти – публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски за отпадане на т. 3 в § 2 по вносител, което комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 26, против 69, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 2.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 3 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията не подкрепя предложението в частта му по т. 1 и по т. 3, буква „а” и го подкрепя в останалата му част:
„1. В т. 1 изразът „или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение и то е влязло в сила” да отпадне.
3. В т. 6:
а) новата ал. 8 да отпадне;”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „публична общинска собственост” се добавя „или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение”, думите „за изграждане на други обекти” се заменят с „в други случаи”, а след думата „парично” се добавя „или имотно”.
2. В ал. 4 след думата „ако” се добавя „преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2”, а след думите „замяна с” се добавя „равностоен”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 4 кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на предварителното съгласие, постигнато със собствениците на имоти по ал. 1 за сключване на сделка за придобиване на собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думата „приемат” се заменя с „одобряват”.
6. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Когато одобреният подробен устройствен план предвижда изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, общинският съвет може да разпореди предварително изпълнение на плана.
(9) Отчуждените за задоволяване на общински нужди имоти по ал. 1, както и имотите, придобити по реда на ал. 4, стават публична общинска собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски в частта му, в която не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 66, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 4 има направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „имоти – частна собственост” се заменят с „имотите по чл. 21, ал. 1”.
2. В ал. 3 думите „изготвянето на оценките на” се заменят с „определянето на равностойното парично обезщетение за”, а думите „оценител на имоти” се заменят с „оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители”.
3. Алинея 4 се отменя.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.”
5. Създават се нови ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
„(6) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1.
(7) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост с предходен подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1, които не са отчуждени съобразно предвижданията на предходния план, е предназначението им, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти – публична държавна или публична общинска собственост.
(8) Размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.
(9) Извън случаите по чл. 16 от Закона за устройство на територията, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на част от неурегулиран поземлен имот, а останалата от имота част се урегулира и в нея се предвижда застрояване, размерът на равностойното парично обезщетение се определя като разлика между цената на отчуждаваната част от имота в повишената стойност на урегулираната част от имота.
(10) Размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2.
(11) В случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 12 и в нея в текста преди т. 1 думите „с подобни” се заменя със „със сходни”.
7. Досегашната ал. 7 става ал. 13.
8. Досегашната ал. 8 става ал. 14 и се изменя така:
„(14) Не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот – предмет на отчуждаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията му, предложена ни от комисията, съгласно доклада й.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 2-ма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението в частта му по ал. 9. Предложението в частта му по ал. 10 бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Създава се нов чл. 23:
„Чл. 23. (1) В случаите, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии, обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с горски територии, общинска собственост, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат предвидените за отчуждаване имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици на имоти, засегнати от плана, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
(2) С предложението по ал. 1 кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване – по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот и равностойните имоти – общинска собственост, които се предлагат за обезщетение – по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното землище.
(3) В случаите по ал. 1 оценяването на имотите, подлежащи на отчуждаване, и на имотите – общинска собственост, се извършва по реда на чл. 22, ал. 12, т. 2 и 3. Разликата в стойността на отчуждавания имот и на имота – общинска собственост, предоставян в обезщетение не може да бъде повече или по-малко от десет на сто. Когато стойността на общинския имот е по-малка от стойността на отчуждавания, разликата в стойностите се доплаща с парично обезщетение.
(4) Въз основа на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед по чл. 25, ал. 2 за отчуждаване на съответните имоти по ал. 1 при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1.
(5) Имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила на заповедта по ал. 4. От датата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване собственикът на отчуждения имот придобива собствеността върху предоставения му в обезщетение общински имот.
(6) След влизане в сила на заповедта за отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а заповедта по ал. 4 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, предоставен в обезщетение.
(7) Когато в срок до шест месеца от влизане в сила на заповедта по ал. 4, общината не изпрати дължимото парично обезщетение за разликата в стойността по ал. 3, собственикът на отчуждения имот има правата по чл. 29, ал. 6.
(8) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато имотът, предвиден за отчуждаване, е с размери по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.
(9) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и в случаите, когато неурегулирани поземлени имоти, попадащи в територии, предвидени с действащите устройствени планове за разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии – населени места и селищни образувания или за създаване на нови селищни образувания, се урегулират с подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията.
(10) В случаите по ал. 8 собствениците се обезщетяват с равностойно парично обезщетение, определено при условията и по реда на чл. 22.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски за създаване на нов § 6а, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера от 7 до 13 включително по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски за създаване на нов § 13а.
Предложението бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 41 ал. 2 се изменя така:
„(2) Разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закона е предвидено друго. Началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, не могат да бъдат по-ниски от цените, определени от общинския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 14, съгласно доклада на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За параграфи 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 комисията подкрепя текста на вносителя за съответните параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера от 15 до 21 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 22 е постъпило предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. „Пазарни цени на имоти със сходни характеристики” са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост от отчуждавания имот, които имат еднакво, конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължения за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписаните в службата по вписвания по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.”;
б) точка 4 се отменя;
в) създават се т. 5, 6, 7 и 8:
„5. „Повишена стойност” е разликата в цената на поземления имот преди урегулирането му и след урегулирането му или след промяната на плана за регулация и на плана за застрояване по отношение на имота.
6. „Обекти от първостепенно значение” са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти – публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 за обекти от първостепенно значение.
7. „Равностойни имоти”:
а) извън урбанизираните територии са имотите, които отговарят на характеристиките и чиято стойност е определена при условията и по реда на чл. 23;
б) в урбанизираните територии са имотите, разликата в стойностите на които е не повече от 10 на сто, имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, намират се в границите на една урбанизирана територия в устройствена зона със същите или с близки показатели на устройство и застрояване и притежават еднакъв характер на застрояване.
8. „Имоти с близки показатели на устройство и застрояване” са имотите с еднакъв характер на застрояване, при които разликата в максималната плътност на застрояване е не повече от 5 на сто.”
2. Параграф 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22, съгласно редакцията му в доклада на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби” и § 23 и § 24, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 25 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски – § 25, т. 2 да отпадне.
Предложението бе оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам отново да напомня, че предложението, което беше направено за промяна в този параграф и следващия § 26, който се отнася за Закона за електронните съобщения, се отнася за правото за ползване на публична общинска собственост – площади, улици, тротоари, мостове, което право е дадено безвъзмездно на съответните оператори, електроразпределителните дружества, енергийните и т.н.
Тази промяна е направена преди две години, в 2008 г. Направена е по един доста неприемлив начин и в ущърб на общините. Имаше много сериозна реакция от тяхна страна, че им се отнема правото да получават някакви приходи от ползването на тази публична общинска собственост. Затова беше направено предложение това безвъзмездно право да отпадне. В много случаи това право се използва от тези ползватели спекулативно, защото по силата на тези два закона, ако някой реши след това да ползва тази инфраструктура, трябва да им плаща на тях, а това право е получено безплатно от страна на общините.
От друга страна, безвъзмездното ползване на тази собственост се отнася само за публичната общинска собственост. За частната то не се отнася, така че отново има някакво несъответствие. Очевидно тези два текста в тези два закона се нуждаят от преработка. Не бива да отиваме нито в едната, нито в другата крайност. Наистина има случаи, в които общините злоупотребяват с правото си да отдават ползването на тези имоти публична общинска собственост, но и от друга страна, не бива на тези оператори монополисти да им се предоставя безвъзмездно това право, с което те впоследствие да могат и да злоупотребяват.
Смятам, че тези два текста в тези два закона се нуждаят от значително подобряване. Доколкото разговаряхме с колеги от двете министерства, подготвят се два закона за изменение и допълнение на съответните закони. Колеги, ако днес не бъде подкрепено предложението на вносителя, а бъде прието решението на комисията, надявам се, че много скоро тези промени в двата съответни закона ще бъдат направени, така че общините да не се чувстват ощетени от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Татарски. Напълно съм съгласен с Вас, че тези въпроси, които Вие засягате в последните параграфи на предлагания от Вас ЗИД, а именно параграфи 25 и 26, отварят темата за сериозна дискусия и за дебат както във Вашата комисия, така и в съответните министерства, тъй като безвъзмездното ползване за посочените в чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката е с основна цел да се създаде необоснована финансова тежест и забавяне за изграждането на инфраструктурните проекти. И Вие сте напълно прав, че в момента, ако приемем по този начин, както Вие предлагате в Преходните и заключителни разпоредби, е възможно да не отчетем интересите и на други засегнати потребители. Това са Националната електрическа компания, разпределителните дружества, също така държавата като собственик, тъй като в момента Вие касаете както общинската публична собственост, така и държавната публична собственост. Предлагам да изчакаме подготвените два нови ЗИД-а – по Закона за енергетиката и Закона за електронните съобщения, и в тях да има наистина сериозен дебат и по-точни текстове и поне като правна техника да бъде по-правилно приет от Народното събрание.
Затова предлагам на колегите да подкрепим комисията, а именно, че тя не подкрепя вашите предложения и да ги разгледаме в новите ЗИД-ове, подготвени от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Ще отговорите ли, господин Татарски? Няма да ползвате дуплика.
Има ли други народни представители за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 25 по вносител.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 75, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 26 е направено предложение от народния представител Светослав Тончев – § 26 да отпадне:
„§ 26. В Закона за електронните съобщения се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 287:
а) в ал. 3, т. 2 думите „само за имоти частна собственост” се заличават.
б) в ал. 4 думите „а при имоти публична общинска собственост обезщетение не се дължи” се заличават:
2. В чл. 295, ал. 7 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението.
Направено е предложение и от народния представители Димчо Михалевски – § 26 да отпадне.
Предложението беше оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
По същество изказванията по § 25 намират основание и към предлаганите оттеглени промени в този § 26 за промени в Закона за електронните съобщения.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 26.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.

Връщаме се към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА – продължение от вчерашния пленарен ден.
Изслушахме доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Предстои ни да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моля, госпожица Панайотова да представи становището.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се спра на основните моменти от предварително представеното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества № 002-01-105, внесен от Министерски съвет на 26 ноември 2010 г.:
„На заседанието, проведено на 8 декември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на труда и социалната политика: Красимир Попов – заместник-министър, Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и Лариса Тодорова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
I. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, осигуряващи съответствието на българското законодателство с изискванията на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение.
II. С Директива 2009/38/ЕО се осъвременява европейското законодателство в областта на транснационалното информиране и консултации с работниците и служителите.
Основните моменти са:
- създаване на Европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултации;
- принципа за свързване на националното и транснационалното равнище на информиране и консултиране с работниците и служителите в зависимост от съответните компетенции и сфери на действие на представителните органи;
- задължението на централния орган за управление или органът за управление на предприятието да събере и предостави на членовете на специалния орган за преговори, информация, необходима за започване на преговорите;
- начина на избор на членовете на специалния орган за преговори;
- дейността на специалния орган за преговори. Предвижда се осигуряване на обучение на членовете на специалния орган за преговори;
- съдържанието на споразумението, регулиращо учредяването и функционирането на европейските работнически съвети;
- изискванията за адаптиране на съществуващия(ите) европейски работнически съвет(и) при настъпване на значителни структурни промени;
- недопускане намаляване на общото ниво на защита на работниците и служителите;
- прецизиране в Допълнителните разпоредби на законопроекта на легалните определения на понятията „информиране” и „консултиране”, както е предложено определение на понятието „транснационални въпроси”.
III. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, съответства на изискванията на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно – с 14 гласа „за”, на Народното събрание горепредставения законопроект”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожице Панайотова.
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект на първо четене? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.
Гласуваме!
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА.
С доклада на водещата Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае Делян Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
На заседанието присъстваха господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, и господин Христо Атанасов – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Ивелина Бахчеванова.
Проектът на Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е разработен в съответствие с необходимостта от въвеждането в българското законодателство на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността.
С приемането на Директива 2009/43/ЕО и хармонизирането на подзаконовите актове на държавите членки се цели да се отстранят съществуващите в Общността несъответствия в законодателството на държавите членки по отношение на движението на продукти, свързани с отбраната, които се отразяват негативно върху конкурентоспособността, сътрудничеството и кооперирането в рамките на отбранителната промишленост на Европейския съюз, без това да засяга международните им ангажименти, политиката им на контрол върху износа на продукти, свързани с отбраната.
Законопроектът въвежда правила и процедури по отношение на продукти, свързани с отбраната, които транспонират съответните разпоредби на Директива 2009/43/ЕО, като отчита и поетите от Република България ангажименти по линия на международни договори, конвенции и режими в областта на експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение.
Обхватът на контрола на законопроекта по отношение на списъка на продукти, свързани с отбраната, не се различава от този на действащия Закон за експортния контрол на оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, тъй като и двата акта реферират към общия списък на оръжията на Европейския съюз.
Законопроектът предвижда премахването на лицензионния режим при трансфер на продукти, свързани с отбраната в Общността, като на негово място се въвежда процедура за регистрация. Към лицата, които могат да извършват дейности с продукти, свързани с отбраната, се добавят структурите на централната администрация и изпълнителната власт, Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Съгласно Директива 2009/43/ЕО се въвежда процедура за сертифициране на получатели на продукти, свързани с отбраната, от други държави членки, с което сертифицираните получатели ще могат да се възползват от опростената процедура по включването им в генералните разрешения за трансфер, публикувани от държавите членки на доставчиците.
Законопроектът въвежда индивидуални, глобални и генерални решения за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за други държави членки.
Законопроектът прецизира реда за извършване на транзит, преминаване и превоз на продукти, свързани с отбраната, през територията на страната ни, и контрола на държавата върху тези дейности.
Контролът върху брокерската дейност с продукти, свързани с отбраната, е разширен, като в категорията на лицата, които могат да извършват такава дейност и съответно да бъде упражняван контрол на дейността им от страна на компетентните органи, са включени българските граждани, гражданите на други държави членки и гражданите на Европейското икономическо пространство, пребиваващи на територията на Република България, и гражданите на трета държава, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Предложените промени ще доведат до хармонизиране на националното ни законодателство със законодателството на Европейския съюз и създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез отпадането, облекчаването и оптимизирането на по голямата част от сега действащите административни процедури.
Предвиденото в законопроекта облекчаване и оптимизиране на процедурите за контрол е в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и е в изпълнение на мерките, заложени в приетата от Министерския съвет Програма за по-добро регулиране 2010-2013 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Димитров, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, проектът на Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е разработен в съответствие с необходимостта от въвеждане в българското законодателство на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (Директива 2009/43/ЕО).
С приемането на Директива 2009/43/ЕО и хармонизирането на законовите и подзаконовите актове на държавите членки се цели да се отстранят съществуващите в Общността несъответствия в законодателствата на държавите членки по отношение на движението на продукти, свързани с отбраната, които се отразяват негативно върху конкурентоспособността, сътрудничеството и кооперирането в рамките на отбранителната промишленост на Европейския съюз, без това да засяга международните ангажименти на държавите членки и политиката им на контрол върху износа на продукти, свързани с отбраната.
Законопроектът въвежда правила и процедури по отношение на продукти, свързани с отбраната, които транспонират съответните разпоредби на Директива 2009/43/ЕО, като отчита и поетите от Република България ангажименти по линия на международни договори, конвенции и режими в областта на експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение. Обхватът на контрол на законопроекта по отношение на списъка на продукти, свързани с отбраната, не се различава от този на действащия Закон за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, тъй като и двата акта реферират към Общия списък на оръжията на Европейския съюз.
В законопроекта се предвиждат изменения и допълнения на текстове с цел тяхното оптимизиране, прецизиране и еднозначното им тълкуване. Предложените промени ще доведат до хармонизиране на националното ни законодателство със законодателството на Европейския съюз и създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез отпадането, облекчаването и оптимизирането на по-голямата част от сега действащите административни процедури и ще внесат допълнителна яснота по отношение на правилата за прилагане на мерките по контрола на дейностите с продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба. Предвиденото в законопроекта облекчаване и оптимизиране на процедурите за контрол е в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и е в изпълнение на мерките, заложени в приетата от Министерския съвет програма за по-добро регулиране 2010–2013 г.
Държавите – членки на Европейския съюз, имат задължението до 30 юни 2011 г. да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за въвеждането на Директива 2009/43/ЕО.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва докладът на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Кой ще прочете доклада на ДАНС, колеги?
Не виждам председателя Костадинов.
Господин Дъбов, мисля, че Вие сте от тази комисия. Ако обичате, заповядайте. Аз ще Ви дам доклада да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на ДАНС по Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 20 януари 2011 г., разгледа Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.
Предмет на законопроекта е въвеждането на правила и процедури, определени в Директива 2009/43/ЕО по отношение на трансфера на продукти, свързани с отбраната. Законопроектът определя условията, реда, видовете разрешения за внос, износ, трансфер, транспортиране и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерската дейност с тях и контрола върху тези дейности.
С оглед европейските норми се въвеждат индивидуални, глобални и генерални разрешения за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за други държави членки. В специфични случаи е предвидена и възможност за освобождаване от предварително разрешение за трансфер на свързаните с отбраната продукти. Законопроектът предвижда и задължението от страна на доставчиците на продукти, свързани с отбраната, да информират получателите за реда и условията на разрешението за трансфер и за наложените ограничения, отнасящи се до крайната употреба или износа на продукти, свързани с отбраната.
Законопроектът въвежда лицензионен режим относно извършване на износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, за получателите на продукти, свързани с отбраната, които отговарят на изискванията за надеждност и икономическа стабилност.
Законопроектът за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е изцяло съобразен с европейското законодателство и се позовава на цитираните разпоредби на горепосочената директива.
В резултат на проведените разисквания Комисията за контрол на ДАНС предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба № 002-01-107, внесен от Министерския съвет.
Становището на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” е прието с единодушие от присъствалите на заседанието членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Госпожице Панайотова, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, ще се концентрирам върху основните моменти от предварително раздаденото ви становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
„На заседанието, проведено на 12 януари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция "Международно контролирана търговия и сигурност", и Христо Атанасов – началник на отдел в Дирекция "Международно контролирана търговия и сигурност”.
Настоящият законопроект въвежда изискванията на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността. Законопроектът е съобразен с изискванията на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба.
Приемането на горепосочената директива и хармонизирането на законовите и подзаконовите актове на държавите членки цели отстраняването на съществуващите несъответствия в законодателствата на държавите членки по отношение на движението на продукти, свързани с отбраната, които се отразяват негативно върху конкурентоспособността, сътрудничеството и кооперирането в рамките на отбранителната промишленост на Европейския съюз. Срокът за приемането на всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за въвеждане на Директива 2009/43/ЕО от страна на държавите членки е 30 юни 2011 г.
С оглед Директива 2009/43/ЕО се въвеждат индивидуални, глобални и генерални разрешения за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за други държави членки.
Разпоредбите за контрол върху износа, трансфера, транзита и брокерските услуги с изделията с двойна употреба се прилагат с оглед Регламент (ЕО) № 428/2009.
В заключение може да се каже, че Законопроектът за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба въвежда коректно разпоредбите на Директива 2009/43/ЕО и е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 428/2009.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви и аз, госпожице Панайотова.
Има ли в залата представители на Министерския съвет? Няма.
В такъв случай откривам дебата.
Имате думата за изказвания, за становища.
Иска ли някой думата? Не виждам.
Закривам дебата.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г.
Гласувайте, колеги.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Следващите две точки от дневния ред за седмицата са Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и Второ четене на Законопроекта за горите.
Тъй като сме започнали да четем Законопроекта за горите, моето предложение е да сменим местата на тези два законопроекта в дневния ред, за да можем да продължим работата си по Закона за горите, да го свършим и след това да започнем нов, а не да започваме едновременно да четем няколко закона и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение – местата на точка дванадесета и тринадесета да бъдат разменени, като точка дванадесета стане Второ четене на Законопроекта за горите.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГОРИТЕ – продължение.
Докато госпожа Танева заеме мястото си и започне да ни предлага текстове за обсъждане и гласуване, уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви припомня, че в предходния петъчен ден на обсъждане и гласуване бе подложен чл. 54 от Законопроекта за горите. В същото време, видно от стенограмата, са налице постъпили по надлежния ред редакционни предложения, които не са подложени на гласуване, както и неразбиране от страна на залата какво точно е подложено на гласуване.
На Председателския съвет в сряда се уточнихме, че за да бъде преодолян всякакъв разнобой, разномислие върху това как точно е процедирано в петък, ще подложим на гласуване отново чл. 54, като дебатите по него приемаме за приключили.
Припомням процедурното предложение на народния представител Николай Пехливанов.
Той направи изказване в смисъл, че е против приемането на предложенията на народните представители Меглена Плугчиева, Петя Раева и Искра Михайлова, които предлагат отпадане на т. 3 в чл. 54, ал. 1. Това тяхно предложение по принцип е възпроизведено в предложението за редакция на чл. 54 от комисията.
По същество господин Пехливанов предлага редакционна поправка – от предложения вариант на комисията да се запази т. 3, а да не се приема предложението на Петя Раева, Искра Михайлова и Меглена Плугчиева.
Ще прочета текста.
По вносител чл. 54, ал. 1 казва:
„Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на:
3. стълбове за лифтове и влекове.”
Предложението на Петя Раева, Искра Михайлова и Меглена Плугчиева е т. 3 да отпадне. То е възприето от редакцията на комисията.
В залата господин Пехливанов прави редакционно предложение: да се запази текстът по вносител и да не отпада т. 3.
Процедура – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Нека да се гласува, но мисля, че прекратяването на дискусията не е коректно. В днешните медии има коментари по отношение интересите на господин Пехливанов специално за тези лифтове. Предполагам, че народните представители четат медиите.
Нека да изчистим този въпрос, защото тежи едно обвинение в конфликт на интереси. Нека в този разговор, в това гласуване да е ясно: има ли интерес господин Пехливанов; декларирал ли е този конфликт; има ли участие в дружество, което поддържа лифтове? Това четох преди малко в медиите. И ако не се даде някакво публично обяснение по този въпрос, включително добре е и самият той да каже, Народното събрание пак ще бъде обвинено в не най-коректни решения. Благодаря.
Това е в рамките на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, мисля, че фактът, че комисията ни предлага текст, който е съобразен с предложенията на народни представители, е достатъчен, за да се доверим по някакъв начин на това, което тя ни предлага, без да предопределям начина на гласуване, което аз няма как да направя от това място.
Освен това искам да поясня, че нямаме процедура, която да дава втори път възможност на господин Пехливанов. Достатъчно добре съм се запознала със стенограмата от предходното заседание.
Така че подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Пехливанов – т. 3 „право на строеж върху стълбове за лифтове и влекове” да остане по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 6, против 79, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Предложенията на народните представители Петя Раева, Искра Михайлова, Меглена Плугчиева, Десислава Танева, Кристина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева са подкрепени от комисията.
Има неподкрепени предложения на народните представители Михаил Михайлов и Иван Иванов по т. 2, които са гласувани с надлежно прието от нас решение.
Подлагам на гласуване чл. 54 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение на народния представител Меглена Плугчиева за чл. 55.
Комисията подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева за чл. 55, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
„Чл. 55. (1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:
1. министъра на земеделието и храните – за поземлените имоти в горските територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 54, ал. 2, т. 2;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за поземлените имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;
3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.
(2) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства. Учредяването на правото на строеж е безвъзмездно.
(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване право на строеж за поземлени имоти в горските територии – държавна и общинска собственост, се придружава от следните документи:
1. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;
2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.
(4) В двумесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
(6) Не се изисква предварително съгласуване за учредяване право на строеж за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви „б” - „е”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 55 по редакцията на комисията, прочетена от госпожа Танева.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 56 има предложение на народния представител Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
„Чл. 56. (1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, се подава заявление по образец до органа, дал предварително съгласуване за учредяване правото на строеж, комплектувано със следните документи:
1. скици на имотите от кадастралната карта и извадка от кадастралния регистър с данни за имотите или скици на имотите от картата на възстановената собственост и партиди за тях, съгласувани от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имотите;
2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;
3. оценка на имота, съгласно наредбата по чл. 86, ал. 2;
4. влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие и становище на компетентния орган по околна среда.
(2) Заявленията за учредяване право на строеж се разглеждат по реда на тяхното постъпване.
(3) Органът по чл. 55, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява право на строеж върху горската територия или постановява отказ.
(4) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, се заплаща цена, определена с наредба на общинския съвет.
(5) Цената на учреденото вещно право на строеж се посочва в акта за учредяването му и се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта.
(6) Актовете по ал. 3 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актовете за учредяване право на строеж върху горски територии – държавна и общинска собственост, се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите или на съответната община.
(7) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване правото на строеж и извършеното плащане по ал. 5 се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождение на имота, а копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 56 по вносител и по редакцията на комисията, както беше прочетено от госпожа Танева.
Гласували 85 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 57 има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
„Чл. 57. (1) Правата на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, се погасяват:
1. в случай на неплащане на дължимата цена в срока по чл.56, ал. 5;
2. ако правото не се упражни в продължение на 5 години.
(2) Средствата от учреденото право на строеж постъпват:
1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 – за горските територии – държавна собственост;
2. в съответната община – за горските територии – общинска собственост.
(3) В случай на погасяване на правата по ал. 1 лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по чл. 57, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 57 в редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 58 има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58:
„Чл. 58. (1) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дейността на структури на Изпълнителната агенция по горите, държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства и учебно-опитни горски стопанства, се издава писмено разрешение от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице – за горски територии, държавна собственост.
(2) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дейността на съответната община се издава решение на общинския съвет - за горски територии, общинска собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 58 в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 59 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
„Чл. 59. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се учредява в нотариална форма.
(2) Не е необходимо учредяване право на строеж за изграждане на обектите по чл. 54, ал. 1 в случаите, когато строителството се извършва от собственика на територията или от горско сдружение по чл. 183, в което собствеността на отделните собственици е възстановена в идеални части.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 59 в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 60 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
„Чл. 60. (1) Дървесината от поземлените имоти в горските територии – държавна и общинска собственост, върху които е учредено право на строеж, е собственост на заявителя.
(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организира от заявителя по реда на този закон за негова сметка.
(3) В едногодишен срок след изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, лицето, в полза на което е учредено, е длъжно да премахне за своя сметка, постройките и съоръженията, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има ли изказвания по текста на чл. 60? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 60 в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 61 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
„Чл. 61. (1) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване на:
1.въздушни и подземни електропроводи, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура;
2. телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;
3. лифтове и влекове;
4. обхвата на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове.
(2) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии се учредява безсрочно или за определен срок:
1. от Министерския съвет – за поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост;
2. от министъра на земеделието и храните – за поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост:
а) за въздушни електропроводи над 20 кV;
б) за лифтове и влекове;
в) за обектите по ал. 1, т. 4;
3. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, извън тези по т. 1 и 2;
4. от кмета на общината след решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
5. от собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Едно малко уточнение – в чл. 61, ал. 1 в началото на текста има едно „и/или”, не знам дали се чу. Трябва да отбележим „и/или”.
С това уточнение, колеги, има ли желаещи за мнения, становища и изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 61 в редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 62 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 62 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против 2-ма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 63 има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение от народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
„Чл. 63. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:
1. министъра на земеделието и храните – за поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 61, ал. 2, т. 2;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;
3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
4. собственика – за горската територия, частна собственост.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. скици на имотите от кадастралната карта и извадка от кадастралния регистър с данни за имотите или скици на имотите от картата на възстановената собственост и партиди за тях, съгласувани от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имотите;
2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;
3. документ за определяне на цената за сервитута;
4. влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие и становище на компетентния орган по околна среда.
(3) Когато за изграждането на обект или съоръжение в горски територии е необходимо учредяване право на строеж и сервитут, заявленията се разглеждат едновременно.
(4) Органът по ал. 1, т. 1-3 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява отказ. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
(5) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. Цената за учредяване на сервитута се посочва в акта за учредяването му.
(6) Актовете по ал. 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актовете за учредяване на сервитути върху горски територии – държавна и общинска собственост, се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите или на съответната община.
(7) Цената по ал. 5 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване на сервитут. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, се погасяват.
(8) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут и извършеното плащане на дължимата цена се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.
(9) Цената за учредения сервитут постъпва:
1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 – за горските територии – държавна собственост;
2. в съответната община – за горските територии – общинска собственост.
(10) Учредяването на сервитути върху поземлени имоти – горски територии, които са предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната, се извършва след разрешение от ръководителя на съответното ведомство, на което са предоставени. Разрешението се изисква от заявителя и се прилага към документите по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по текста, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 63 по редакцията на комисията, която по принцип приема текста на вносителя и направените предложения, които бяха прочетени.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 64 има постъпило предложение на народния представител Курумбашев.
Член 64 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов: член 64 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам първо на гласуване предложенията на Петър Курумбашев и Михаил Михайлов за отпадане на чл. 64, те всъщност са едни и същи и практиката е да се гласуват заедно.
Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 26, против 54, въздържали се 4.
Предложенията не са приети.
Поставям на гласуване чл. 64 по вносител, така както текстът е подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 65 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 65 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 66 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
„Чл. 66. Когато собственикът на обектите по чл. 61, ал. 1 и на горската територия върху която са разположени – частна собственост, е едно и също лице, не се учредява сервитут за изграждане и/или обслужване на обектите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 66 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 67 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев:
„В чл. 67 след думата „съоръженията” се поставя запетая и се добавя израза „ако това задължение произтича от акта за учредяване на сервитута.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов:
„Текстът на чл. 67 се допълва в края на изречението с израза: „ , ако това задължение произтича от акта за учредяване на сервитута.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
„Чл. 67. Титулярът на сервитута е длъжен за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитутът, в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на обекта по чл. 61, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 82, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 81, въздържали се 2-ма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 67 в редакцията по доклада на комисията. Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 68 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
„Чл. 68. Собствеността върху дървесината от поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, върху които са учредени сервитути, е на титуляра на сервитута, като добивът и разпореждането с дървесината се организира от него и за негова сметка по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 68 по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 69 има постъпило предложение на народния представител Стоян Иванов, което беше оттеглено.
Постъпило е предложение на народния представител Петър Курумбашев, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
„Чл. 69. (1) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди:
1. за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства – за срока на разрешението, издадено по реда на Закона за подземните богатства;
2. на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите – безсрочно;
3. за извършване на теренни проучвания на археологически ценности – за срок, не по-дълъг от 3 години.
(2) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се учредява:
1. от Министерския съвет – в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост;
2. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – в случаите по ал. 1, т. 1, за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост;
3. от кмета на общината след решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
4. от собственика – за горската територия, частна собственост.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2, право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството от:
1. директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице – за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, предоставени за управление на предприятието;
2. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
3. собственика – за горската територия, негова собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 69 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 70 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
„Чл. 70. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:
1. министъра на земеделието и храните – когато правото на ползване се учредява на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;
3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;
4. собственика – за горската територия, частна собственост.
(2) Когато заявлението по ал. 1 е за горски територии – държавна или общинска собственост, към него се прилага скица на имота с координатите на точките, определящи границите на поземления имот от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, а когато правото на ползване се учредява за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, и:
1. разрешение за търсене и/или проучване, издадено по реда на Закона за подземните богатства;
2. влязъл в сила административен акт, издаден по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие и становище на компетентния орган по околна среда;
3. оценка на имота.
(3) Лицето по ал. 1, т. 1-3 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява право на ползване или постановява отказ. Когато искането е за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства, или за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасянето по него служебно изисква становище от съответното държавно горско предприятие или държавно ловно стопанство.
(4) Актовете по ал. 3 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актовете за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите или на съответната община.
(5) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството, собственикът на пчелина подава заявление до лицата по чл. 69, ал. 3. Към заявлението се прилагат доказателства, че заявителят е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството и е собственик на постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства.
(6) За настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по реда на ал. 5, а се издава разрешение от лицата по чл. 69, ал. 3.
(7) Актът за учредяване право на ползване по ал. 5 и разрешението по ал. 6 се издават в деня на подаване на заявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 70 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 71 има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
„Чл. 71. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.
(2) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, в полза на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности се извършва безвъзмездно.
(3) Цената по ал. 1 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване право на ползване. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, се погасяват.
(4) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване право на ползване, а в случаите по ал. 1 – и след извършено плащане, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кметът на общината, сключва договор със заявителя. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване в службата по вписванията по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.
(5) Цената за учреденото право на ползване постъпва:
1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 – за горските територии – държавна собственост;
2. в съответната община – за горските територии – общинска собственост.
(6) Правото на ползване за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма, с изключение на случаите по чл. 69, ал. 1, т. 3.
(7) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по чл. 69, ал. 3, както и издаването на разрешение по чл. 70, ал. 6 е безвъзмездно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 71 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 72 има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски:
В чл. 72, ал. 1 след думите „учредено право на ползване” се добавя „по чл. 71, ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 59, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа на чл. 72 по вносител.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията, което подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 73 преминаваме към Допълнителен доклад – № 053-07-68.
Има постъпило предложение на народния представител Николай Пехливанов, което комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя по буква „а”, а подкрепя предложението по буква „б”.
Има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя по т. 1 и подкрепя по т. 2 и 3.
Има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов – чл. 73, ал. 1, т. 1 думите „промишлени предприятия” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73:
„Чл. 73. (1) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за:
1. площадки за изграждане на транспортни съоръжения (пристанища, летища, жп гари, автогари), промишлени предприятия, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и хвостохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за питейни или отпадъчни води и други хидротехнически и електротехнически съоръжения с изключение на стъпките на електропроводните стълбове;
2. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на терена – пътища и железопътни линии, включително съоръженията към тях, водни канали;
3. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има приети общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите;
4. създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, които не са държавна собственост, за които има влязъл в сила общ устройствен план;
5. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, за изграждането на които има решение на Министерския съвет, както и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията;
6. изграждане на стълбове за лифтове и влекове, както и на основи на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове;
7. изграждане на ски писти.
(2) Забранява се промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за срок 20 години след опожаряването им. Забраната не се прилага, когато промяната на предназначението е свързана с:
1. отбраната или сигурността на страната;
2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет;
3. изпълнение на инвестиционни проекти за нужди на общината, одобрени с решение на общинския съвет.
(3) Приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии постъпват в бюджета на Министерство на земеделието и храните и се разходват само за залесяване и строителство и поддръжка на горски пътища.
(4) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии е допустимо, когато това е предвидено в приети общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите и заявителят е придобил собствеността върху имота.
(5) Поземлени имоти в горски територии се считат с променено предназначение от датата на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна или общинска собственост.
(6) Не се допуска промяна на предназначението на горски територии за ски писти и стълбове за лифтове и влекове, когато изграждането им не е предвидено в приетите областни планове за развитие на горските територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, тъй като към мен бяха отправени обвинения, че съм в конфликт на интереси и едва ли не съм притежател на ски-лифтове и ски-съоръжения, категорично заявявам, че нямам никакво участие в ски-лифтове, ски-съоръжения и не съм собственик на земя-горски фонд, нямам никакви интереси и не се намирам в конфликт на интереси по този закон.
Като цяло съм внесъл пакет от законодателни промени, предложения по този законопроект, и всичките до една целят опазването на горите и опазването на горския фонд в България. Именно предложението ми по този член е едно от доказателствата на моята теза.
Това, което аз предлагам, е да не може да се преотреждат земи-горски фонд извън границите на урбанизираните територии. Ако дадена община има приет общ устройствен план и терените горски фонд са извън границите на този общ устройствен план или нямаме ясна регулация, нямаме ясно указание какво ще се случва там, тези земи да не могат да се преотреждат.
Комисията подкрепя моето предложение и аз апелирам към вас и вие да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не правите предложение за редакционна промяна в текста.
Реплики? Няма.
Освен господин Татарски има ли други народни представители, желаещи за изказване, защото ако е само неговото – да го чуем, да гласуваме този текст, за да не се разкъсваме и след това да обявя почивка?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което съм направил, е когато се променя предназначението на терени в гори общинска собственост, таксите, които се дължат, да се заплащат на общината. Става въпрос за гори общинска собственост.
Повтарям го, защото по този начин, ако не се приеме този текст, ние продължаваме някак си, според мен, безпринципно да приемаме тестове в този закон, без да вникваме в съдържанието. Така беше и преди малко с чл. 54. Представете си за електропроводи на ЧЕЗ, на мес, на не знам кой си, на далекосъобщителни предприятия, кабелни оператори и други – за тях по отношение на гората не предвиждаме промяна на предназначението, като че ли въздействието върху нея не е едно и също, но специално за стълбове за лифтове, казваме: трябва да се променя предназначението и да се заплаща за това. Сещате се, че по този начин ние правим една сериозна услуга на едни предприятия, които не са държавни, за сметка на други частни инвеститори, които решават да правят аналогични дейности.
В този случай предлагам, когато се променя предназначението на общинска гора за извършването на каквито и да е мероприятия там и такава промяна се налага, таксите, които се дължат за тази промяна, да влизат в общинския бюджет. Мисля, че по този начин ще бъдем коректни към общините и ще подходим по малко по-принципен начин по този въпрос.
Това е смисълът на моето предложение и продължавам да го поддържам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество Вашето предложение по буква „а”, което комисията не подкрепя, предлага в ал. 3 да се допълни едно ново изречение. Сега припомням какво гласи ал. 3: „Приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходват само за залесяване и строителство и поддръжка на горски пътища”.
Вие предлагате допълнително изречение към този текст, което да гласи: „Приходите от промяната на предназначението на поземлени имоти в горските територии, общинска собственост, постъпват в бюджета на съответната община.”
Тъй като има момент за размисъл – реплики? Няма.
Господин Костов иска да вземе думата и отношение по това предложение.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да дам пояснение по въпроса.
В Министерството на земеделието и храните се грижим за гората и за земеделските територии. И двете са от стратегическа важност за държавата. Едното, земеделските територии – осигуряват прехраната, гората – осигурява въздуха и водата. Целта на Закона за горите е да опазва горите. Когато дадем възможност на определени субекти, независимо какви са те – дали частни лица, дали община или сдружение, да си изключват териториите без санкция и приходите да си ги прибират за себе си, това ще стимулира загубата на този ресурс. Това не е обикновен ресурс, дами и господа!
Поради тази причина в Закона за земеделските земи, когато се изключват дори и частни земеделски земи, или общински, таксата отива в държавата, за да има регулация на този въпрос. Същото е и с изключването на гори. Те вече никога няма да бъдат гори. За да се предпазят тези гори, да няма увлечение по изключване и прибиране на парите, тази санкция, таксата остава за държавата. Още повече, че тези пари се изразходват все пак за компенсиране именно на тези площи за залесяване. Смятам, че това е правилно и дългосрочно вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски в частта му, в която не се подкрепя от комисията.
Гласуваме предложението на господин Татарски в частта, в която не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 20, против 19, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев в частта, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 10, против 61, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 4, против 62, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в редакцията по доклада на същата за чл. 73.
Гласуваме чл. 73 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, продължаваме с второто четене на Законопроекта за горите.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме с чл. 74 от основния доклад за Законопроекта за горите № 002-01-89.
По чл. 74 има направено предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
„Чл. 74. (1) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Промяната на предназначението на горски територии – публична държавна собственост, се извършва само за строителство на обекти, които са държавна или общинска собственост.
(2) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 се извършва:
1. от комисия в регионалната дирекция по горите – за поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална дирекция по горите;
2. от комисия в Изпълнителната агенция по горите – за поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 и в ал. 2, т. 1.
(3) Комисиите по ал. 2 се назначават със заповед на министъра на земеделието и храните.
(4) В състава на комисията по ал. 2, т. 1 се включват представители на регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождение на имота.
(5) В състава на комисията по ал. 2, т. 2 се включват представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Изпълнителната агенция по горите.
(6) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на чл. 73, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 74, както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 2-ма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 75 има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75:
„Чл. 75. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:
1. министъра на земеделието и храните – за поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост;
2. съответната комисия по чл. 74, ал. 2 – за поземлени имоти в горски територии, извън посочените в т. 1.
(2) Искането за предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се придружава от следните документи:
1. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;
2. одобрено задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;
3. решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии – собственост на общините.
(3) В едномесечен срок от постъпване на искането органът по ал. 1 се произнася по него. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, органът по ал. 1 преди произнасянето по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. Решението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Одобряването на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията се извършва след предварително съгласуване промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 75, както е по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 76 има постъпило предложение на народния представител Стоян Иванов, което беше оттеглено.
Има предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 76 думите „чл. 73, ал. 1, т. 3, 4 и 5” се заменят с „чл. 73, ал. 1, т. 3 и 5”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 17, против 52-ма, въздържали се 3-ма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 76, който комисията подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 77 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77:
„Чл. 77. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът подава заявление по образец до органа, издал решението за предварително съгласуване, комплектувано със следните документи:
1. документ за собственост – за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна собственост, а когато заявлението е подадено от инвеститор – и писмено съгласие на собственика;
2. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;
3. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;
4. оценка на имота по наредбата по чл. 86, ал. 2;
5. влязъл в сила административен акт, издаден по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие и становище на компетентния орган по околна среда.
(2) Органът по чл. 75, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като издава решение за промяна на предназначението на поземления имот или постановява отказ.
(3) Решението по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актовете за промяна на предназначението на горски територии се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите и на съответните регионални дирекции по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 77, така както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, преминаваме към разглеждането на Допълнителния доклад, който е към основния.
По чл. 78 има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78:
„Чл. 78. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се заплаща цена, определена с Наредбата по чл. 86, ал. 2.
(2) Цената за промяна на предназначението се заплаща в 3-месечен срок от издаването на акта за промяна на предназначението.
(3) Правата на лицата, в полза на които е постановено промяна на предназначението, се погасяват, когато:
1. цената за промяна на предназначението не бъде заплатена в срока по ал. 2;
2. в 3-годишен срок от влизане в сила на разрешението за строеж на обекта, за който е променено предназначението, не е започнало строителството му, а за обектите на техническата инфраструктура – в 4-годишен срок, но не по вече от 10 години от влизане в сила на акта за промяна за предназначението.
(4) Промяната на предназначението се извършва безвъзмездно в случаите:
1. по чл. 73, ал. 1, т. 5 относно обектите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. на изграждане на обекти по чл. 73, ал. 5.
(5) В 7-дневен срок от заплащането на цената за промяна на предназначението Изпълнителната агенция по горите изпраща препис от акта за промяна на предназначението на Службата по геодезия, картография и кадастър – за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие – за отразяване в картата на възстановената собственост.
(6) В случаите по чл. 73, ал. 5, в седемдневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план, органът, одобрил плана, изпраща копие от него в Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имотите – за отразяване в кадастралната карта и регистри, съответно в общинската служба по земеделие – за отразяване в картата на възстановената собственост.
(7) В случай на погасяване на правата по ал. 3 лицето, в чиято полза е постановена промяна на предназначението, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за промяна на предназначението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 78, така както е по Допълнителния доклад.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, връщаме се на основния доклад по Закона за горите.
По чл. 79 има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов – чл. 79 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79:
„Чл. 79. (1) Поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението.
(2) Продажбата по ал. 1 се извършва от:
1. министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост – за горските територии, държавна собственост;
2. кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на наредбата на съответния общински съвет – за горските територии, общинска собственост.
(3) В 7-дневен срок от сключването на договора за продажба продавачът изпраща препис от договора на Службата по геодезия, картография и кадастър - за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Михайлов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 79, така както е по доклад.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 80 има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80:
„Чл. 80. (1) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, е на собственика на съответния имот.
(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организират от собственика по реда на този закон за негова сметка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 80, така както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за чл. 81 и чл. 82, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 83 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83:
„Чл. 83. (1) Когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон, лицата, извършили инвентаризацията, представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите списък на имотите по землища на населените места.
(2) Списъкът по ал. 1 се публикува в един местен и един централен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, регионална дирекция по горите и Изпълнителната агенция по горите.
(3) Въз основа на списъка по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице писмено поканва собствениците на съответните имоти да декларират дали желаят да ползват имотите си като земеделска или горска територия.
(4) В шестмесечен срок от получаването на поканата по ал. 3 собственикът, който желае да ползва имота си като земеделска територия, подава декларация до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(5) Когато собственикът не подаде декларация в срока по ал. 4, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за промяна на предназначението на имотите като горска територия. В предложението се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта и таксационна характеристика.
(6) Заповедта по ал. 5 се изпраща на собственика, на съответната регионална дирекция по горите, както и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър – за отразяване на промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри, или на общинската служба по земеделие – за отразяване на промяната в картата на възстановената собственост.
(7) Разпоредбите на ал. 1-6 не се прилагат за територии, предоставени за обекти на националната сигурност и отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията по чл. 83, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 84 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84:
„Чл. 84. (1) Когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон и собственикът декларира писмено пред изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, че желае да ползва имота си като земеделска територия, в срок до три години от подаване на декларацията той е длъжен да почисти имота си от горскодървесната растителност.
(2) В случай че в срока по ал. 1 собственикът не почисти имота си от горскодървесната растителност, се прилага редът по чл. 83, ал. 4–6.
(3) Независимо от извършването на инвентаризацията по ал. 1, негодни за земеделско ползване територии могат да бъдат включени в горските територии въз основа на писмено заявление на собственика по реда на чл. 83, ал. 5 и 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 84, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 2-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 85 има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлияна Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85:
„Чл. 85. Актовете за промяна на предназначението на горски територии, както и актовете за разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии – държавна и общинска собственост, се оповестяват публично на интернет страницата на издателя на акта при спазване на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 85, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 3-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 86 има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлияна Колева.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86:
„Чл. 86. (1) При промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии – държавна и общинска собственост, както и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка на имота.
(2) Оценките се изготвят от правоспособни независими оценители, регистрирани по Закона за независимите оценители, като условията и редът за извършване на оценка се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) При изготвяне на оценки за учредяване на ограничени вещни права върху горски територии – държавна и общинска собственост, в оценката се включва и стойността на дървесината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 86, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за наименованието на Глава четвърта и за наименованието на Раздел І, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2-ма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От чл. 87 до чл. 96 включително няма постъпили нови предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя съответно от чл. 87 до чл. 96 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам ан блок на гласуване предложението на вносителя за членове от 87 до 96 включително и наименованието на Раздел ІІ, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3-ма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 97 има предложение на народния представител Меглена Плугчиева – в чл. 97 ал. 1, числото „7” се заменя с числото „3”, а думата „седемгодишния” се заменя с думата „тригодишния”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Михаил Михайлов – в чл. 97 се създават нови алинеи от 3 до 9 със следното съдържание:
„(3) Преди започване на дейностите по извършване на окончателна фаза на възобновителна сеч в горските територии, собственикът на имота е длъжен да представи на министъра на земеделието и храните финансово обезпечение.
(4) Финансовото обезпечение по ал. 3 трябва да покрива пълния размер на средствата, необходими за залесяване, ако в края на 7-годишния период по ал. 1 сечищата не се възобновят по естествен начин.
(5) Размерът на обезпечението се определя по реда на специализирана наредба, одобрена от министъра на земеделието и храните и трябва да е достатъчно, за да покрие разходите по необходимите залесителни дейности, в случай, че се наложи те да бъдат възложени от министъра на земеделието и храните на трето лице.
(6) Финансовото обезпечение може да бъде осигурявано чрез:
1. представяне на безусловна, неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на министъра на земеделието и храните;
2. откриване на доверителна сметка в банка, посочена от оператора и приемлива за министъра на земеделието и храните;
3. представяне на застрахователна полица, в която министърът на земеделието и храните е посочен като бенефициент;
4. учредяване на документален акредитив, средствата от който могат да бъдат усвоявани единствено за изпълнение на дейностите по ал. 3;
5. предоставяне на друго законово обезщетение, съгласувано с министъра на земеделието и храните;
6. едновременно прилагане на способите по т. 1-5 в съотношение, предложено от търговеца.
(7) Министърът на земеделието и храните освобождава финансовото обезпечение на основата на протокол на
комисия от съответната регионална дирекция на горите, че
имота е възобновен изцяло по естествен начин или е
залесен.
(8) Ако в края на 7-та година от издаване на
разрешителното за сеч за окончателната фаза за
възобновителна сеч, собственикът не представи протокола
по ал. 7, министърът възлага залесяването на съответния
имот, използвайки средствата по предоставеното обезпечение.
(9) В случай на откриване на производство по несъстоятелност спрямо ползвателя, средствата по предоставените финансови обезпечения не могат да служат за попълване на масата на несъстоятелността и срещу тях не може да се насочва принудително изпълнение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 65, въздържали се 3-ма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 9, против 64, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 97, който комисията подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 98 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
„Чл. 98. Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и общините – собственици на гори, могат да предоставят безвъзмездно горски репродуктивни материали за залесяване, за опитни и научни цели и за обучение на ученици и студенти, както и за извършване на залесяване от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, по ред, определен с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 98, така както е по доклад.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 3-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 99 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 99, което е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 2-ма, въздържали се 3-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 100 има предложение от народния представител Петър Курумбашев – в чл. 100, изречение 2 се изменя така:
„Процедурата за избор на изпълнител по този член се провежда по реда на Закона за обществените поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 10, против 64, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 100, който комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 2-ма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, което комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 101 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 101, което комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 102 има постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева – в чл. 102, т. 1 числото „60” се заменя с числото „80”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102:
„Чл. 102. Възобновителни сечи се провеждат при възраст не по-малка от:
1. 60 години във високостеблените гори с изключение на брезовите и тополовите, както и изкуствено създадените насаждения извън естествения им район на разпространение;
2. 20 години и не по-голяма от 30 години в горите за издънково възобновяване;
3. 15 години за акациевите гори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 16, против 59, въздържали се 2-ма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 102, така както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 103 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 103, който комисията подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 104 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104:
„Чл. 104. (1) Забранява се:
1. провеждане на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите и нискостеблените гори;
2. сливане на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори с изключение на акациевите;
3. сечта в клековите и чермуровите гори с изключение на санитарната;
4. сечта на немаркирани дървета освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.
(2) Забранява се превишаване на планираното ползване по площ от възобновителни сечи във високостеблените гори за срока на действие на съответните горскостопански планове или програми, освен поради бедствия, пожари, каламитети и промяна на предназначението на горските територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 104, така както е по доклад.
Гласували 74 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 105 има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105:
„Чл. 105. Не се счита за гола сеч отсичането на всички дървета на определена територия, когато това се извършва за:
1. осъществяване на дейности, свързани с опазване и защита на горските територии или извършвани в интерес на здравето и безопасността на гражданите;
2. защита и опазване на културни ценности след предписание на Министерство на културата, както и за научноизследователски цели;
3. усвояване на дървесина, повредена вследствие на биотични или абиотични въздействия след предписание от лесозащитна станция;
4. провеждане на окончателни фази на възобновителни сечи с настъпило естествено възобновяване;
5. опазване и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове, включени в приложения № 1, 2 и 3 към Закона за биологичното разнообразие, ако са предмет на опазване в дадена защитена зона, след предписание на регионалната инспекция по околната среда и водите;
6. ловни просеки, дивечови ниви и дивечови сечища, предвидени в ловоустройствения проект, както и за изграждане на горски пътища;
7. изпълнение на договори за учредяване право на строеж, право на ползване или сервитути;
8. изпълнение на утвърдени планове за борба с пожари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 105, така както е по доклад.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3-ма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 106 и чл. 107 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106 и чл. 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за чл. 106 и чл. 107, които комисията подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 108 има постъпило предложение на народните представители Захари Георгиев и Пенко Атанасов:
„В чл. 108, ал. 3 след края на изречението се поставя запетая и се добавя текстът: „както и за отстраняване на дървесните остатъци от сечището и транспортирането им до място, посочено от лицето по ал. 1 в позволителното за сеч.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Михайлов:
„В чл. 108 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 текстовете на т. 3 и 4 след думата „договор” се допълват с израза „за управление”.
2. В ал. 3 изразът „носи отговорност и упражнява контрол по извършване на добива на дървесина” се заменя с израза „носи административна, наказателна и финансова отговорност за всяка горскостопанска дейност, извършвана в имота”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – народният представител Пенко Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ви призовавам да подкрепите текста, който предлагаме със Захари Георгиев. Комисията не го подкрепи и предложението за неподкрепа заместник-министър Костов обоснова с факта, че остатъците, които остават след сечта, влизат в кръговрата, в смисъл, че подобряват почвата и това е необходимо за почвеното плодородие в горските масиви.
Сигурно има и такава логика, обаче гората като такава всяка година обогатява почвата с опадалите листа, със сухите клонки, които падат през годините. Когато става такава сеч, ако сте влизали в сечище след сечта, когато вече е извършена и е изнесена дървесината, ситуацията е просто ужасна. Тя е предпоставка за пожари, а в същото време това, което остава като клони, остатъци от самата сеч може да бъде използвано и навсякъде по света това се случва.
Нашето предложение беше продиктувано от това, че има смисъл и може да се печели от това. Аз ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Захари Георгиев и Пенко Атанасов, което комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 12, против 61, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 8, против 57, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 108.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 2-ма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 109 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 109.
Гласували 75 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 110 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев – в чл. 110, изречение второ се изменя така:
„Процедурата за избор на изпълнител по този член се провежда по реда на Закона за обществените поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Михайлов – второто изречение на чл. 110 се изменя както следва:
„Процедурата за избор на изпълнител по този член се провежда по реда на Закона за обществените поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 7, против 66, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 12, против 58, въздържали се 2-ма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 110 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласуваме предложението на комисията за чл. 110.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя теста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава пета и Раздел І от тази глава.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 111 има постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111:
„Чл. 111. (1) Ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея.
(2) Ползването на дървесина от горските територии се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, с изключение на случаите, когато:
1. ползването е от собствени гори;
2. физически лица закупуват дървесина за лична употреба без право на продажба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 111 по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 112 има постъпило предложение на народните представители Дурхан Мустафа, Петя Раева и Неджми Али: В чл. 112, ал. 1 да се добави нова т. 3 със следното съдържание:
„3. по такси на корен от гора за собствени нужди на физическо лице собственост на общината, в която е постоянният му адрес, а когато това е невъзможно от съответните държавни гори при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за горите. В този случай за физическите лица не се изисква регистрация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Михайлов – в чл. 112 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Ползването чрез продажба на стояща дървесина на корен не може да надвишава 20% от годишното ползване на държавните горски и ловни стопанства и общините.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Дурхан Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е относно възможността на местното население да придобива дървесина по тарифа на корен. Аз се обръщам преди всичко към представителите на ГЕРБ, защото с това предложение ние даваме възможност на местното население, което обикновено живее във високопланинските райони, безработицата в тези райони е много висока, в тези населени места обикновено няма възможност жителите да се отопляват – нямат парно, електричеството много често прекъсва и единствената възможност е отоплението с дърва.
Поради тази причина аз ви призовавам да не отнемате възможността на населението да може да се снабдява с евтини дърва. След като даваме възможност на фирмите да добиват по тарифа на корен, защо населението да няма същата възможност?
Какво се случва в момента? В момента от тази година в много от населените места жителите в тези региони не успяха да си закупят дърва, защото ако ние им дадем възможността, както е било в продължение на години – сами да си добиват дървата, те получават кубик дърва на 12 лв., а в противен случай това ще им струва от 28 до 36 лв., както се случва в момента.
Моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заместник-министър Костов иска думата.
Господин Костов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мустафа, това, което Вие говорите, току-що беше гласувано в чл. 111, ал. 2, т. 2: „физически лица закупуват дървесина за лична употреба без право на продажба”, тоест в този контекст. Ние вече нямаме тарифна такса на корен по сегашния закон, който гласуваме, затова правото на местното население е запазено с току-що гласувания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да говоря бавно, защото привидно аз ще вляза в противоречие с предложението на колегата Дурхан Мустафа.
Първо, да ви напомня, че сега действащият закон позволява продажбата на дървесина, след като фирмите, имащи стопански дейности в гората, изнасят дървесината на склад и оттам се продава чрез търг и т.н. Тоест има контрол на продажбите и по този начин се смяташе дълго време, че държавата упражнява контрол върху добива на дървесина. Преди това дълги години – над 10 години, имаше възможност за продажба на стояща дървесина на корен. Ще ви кажа откровено, в момента чувам не само от фирмите, добиващи дървесина, всички плачат за тази възможност, но най-интересното е, че с тази идея са съгласни управляващите, тоест и горските деятели. Колеги, знаете ли какво значи това? Представете си хубавата дървесина на северния склон на Витоша и тук сядат няколко човека и решават колко дървесина да добият. Ако на тези фирми им трябват повече пари, Витоша е голяма, ще се добие толкова, колкото трябва. Тоест аз твърдя и неслучайно преди години сменихме този способ, защото една четвърт, една пета от добитата дървесина в България е в сивия сектор, да не говоря за цифри, колегата веднага ще ме обори колко тира могат да бъдат изнесени един след друг, но факт е, че в България по сведения не само на наши наблюдатели, но и на специалисти от чужбина, сивият сектор беше породен от тази възможност, която беше въведена много неправилно от една колежка от управляващото мнозинство, няма да й кажа името, тя винаги е от управляващите.
Това създаде огромни проблеми. Не разбирам и не чух сериозни аргументи от управляващите защо се възстановява тази практика, която наистина е ужасна. Не си въобразявайте, че резултатите ще бъдат различни. Още повече, че възстановихте понятието „замянка”, която беше голям проблем за България. Вече не е проблем, защото ще го правите вие. Ще има същия ефект, ще има замени, ще има злоупотреби, вероятно и да няма, това ще е разбирането за тези замени. Така ще бъде и твърдя смело, че след време ще отчетем това. Член 112, ал. 1, т. 1 ще създаде огромни проблеми, защото дървесината е ресурс на всички ни, от това ще се възползват малко фирми и още по-малко горски служители, които неслучайно ще бъдат изкушени, защото работят за 300 лв. От 300 лв. до 3000 лв. разликата е да пийнеш две ракии с някой, който се занимава със стопанска дейност в гората. Казвам го и вие го знаете много добре, но за съжаление май имате намерение да гласувате точно обратното и ще сбъркате.
Защо подкрепям предложението на колегата за корен като изключение? Защото, колеги, в България официално 30% от населението са на село, но заедно с малките общини това са над 50% от хората. Вече и в София се смята, че топлофикацията в града създава повече проблеми, отколкото радости. Истината е, че в цяла България по-голямата част от населението се отоплява на дърва и това не е случайна политика. Колегата тук предлага не само да имат право да добиват на корен – по изключение, казвам – но и по този начин да получават суровина, която е с 3-4 пъти по-ниска цена, защото ако сега струва 10-15 лв., от фирмите струва 50-60 лв. Не съм против стопанската дейност, но тези хора живеят в гората, те са пазители на гората, така че това е една несправедливост, защото, ако за някои софиянци някой да има брадва и да може да влезе с нея в гората – това е архаизъм, то действителността в България е такава. Голяма част от вас са от провинцията, разбирате ме много добре, при все че говоря бързичко, недейте отхвърля с толкова лека ръка това предложение на колегата, защото касае много хора и както ще се почувства като одобрение към вашата политика, но категорично ви моля да отхвърлите ал. 1 и да остане само изключението, което предлага колегата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Колега, аз имах предвид придобиването на дърва за местното население, както казахте, при изключение.
Към заместник-министъра искам да кажа, че продажбата на закупуването на дърва на местното население е нещо съвсем различно – придобиването на дърва с полагането на собствен труд. Разликата е именно в това. Защото закупуването на дърва от населението, след като определена фирма ги е придобила, това води до оскъпяване на самата дървесина. В продължение на стотици години – аз съм на 39 години, но откакто си спомням – това население добива дърва по този начин. Именно това дава възможност на населението да се снабдява с дърва много по-евтино. В този случай държавата не губи нищо, защото така, както фирмите ще придобиват тарифа на корен, ако цената е примерно 12 лв., по същия начин физическите лица ще заплащат на държавата пак по 12 лв., но снабдяването с евтина дървесина се получава от това, че те полагат личен труд – със собствени усилия, със собствените си възможности те придобиват и се снабдяват с дърва.
Обръщам се още веднъж към вас, моля да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Тасим, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Мустафа, няма как да не се съглася с Вас, още повече, че тези хора не само са пазили гората, те са и създали тази гора. По-важното е друго – тези хора обикновено ползват между 5 и 15 кубика на семейство и това не е с търговска цел. Единствената цел е хората да се отопляват и евентуално да ги ползват за домашни нужди, нищо повече! Тук ощетени няма.
Другата идея – да се купува от фирма еди-коя си, при всичкото ми уважение към тях, това значи те да купуват дървесина на 3-4 пъти по-висока цена, което е крайно неприемливо и още повече става въпрос за България, а не за Швеция, Норвегия, Финландия и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, очевидно тук вашите колеги народни представители от ДПС искат да политизират въпроса. Веднъж казах накратко, че той е решен по начин, по който не накърнява интересите на местното население. Пак казах, че няма тарифна такса на корен, но когато е тарифна такса на корен, това е по цени по тарифна такса на корен. Това отново е цена, която се заплаща.
В случая при гласувания вече чл. 111, ал. 2, т. 2 фактически физически лица закупуват дървесина без право на продажба. (Реплика от народния представител Юнал Тасим.)
Момент, в следващия член ще гласуваме, че продажбата на дървесина може да бъде на корен. Следователно когато имаме продажба на дървесина на корен, физическите лица без право на продажба могат да купят ...
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС, от място): За лични нужди пише.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Без право на продажба означава за лични нужди. Тъй като нямаме понятието такса на корен, затова законът се е съобразил с тези интереси.
Искам да обърна внимание за сведение на народните представители – само за последните четири години от 1 млн. куб. м дървесина, придобита по този начин, през последната година е по-малко от 10 хил. куб. м, тоест този начин все повече изчезва от редиците и слава Богу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, с Вашето изказване останах с впечатлението, че физическите лица ще могат да ползват дървесина за собствени нужди. Значи ли това, че те сами ще я добиват и няма да плащат на фирмите за това? Това е големият въпрос и това е разликата в цената. Това е важното да се чуе тук, от трибуната на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Реплика към господин Атанасов? Няма.
Други желаещи да се изкажат по тези текстове? Няма.
Минаваме в режим на гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Дурхан Мустафа, Петя Раева и Неджми Али, което комисията не подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 11, против 57, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 9, против 63, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Тасим в чл. 112 – по вносител, да отпадне ал. 1.
Гласуваме предложението на господин Тасим.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 58, въздържали се 2-ма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 112.
Гласуваме чл. 112 по вносител, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 73 народни представители: за 65, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 113 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 113, който комисията подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 114 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114:
„Чл. 114. (1) Ползването на дървесина от горските територии – държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1.
(2) Физически, юридически лица или общини могат въз основа на договор да предоставят добива на дървесина в собствените си гори на държавните предприятия по чл. 163 или на лица, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 и 241. Условията и редът за добива на дървесина се определят в договора”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 114, така както е по доклад.
Гласували 71 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 115 няма постъпило предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115:
„Чл. 115. (1) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, както и общините – собственици на гори, могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина за добив или за преработване на търговци, които:
1. са със седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство или община и осъществяват дейността си на същата територия, и
2. притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, свързан с дейностите по добив и/или преработка на дървесина.
(2) Документът за съответствие по ал. 1, т. 2 следва да удостоверява, че търговецът прилага някоя от следните системи за:
1. устойчиво управление на гори, или
2. контрол върху произхода на дървесината и произвежданите продукти, или
3. качество на производствения процес и предлаганите продукти и услуги”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имате афинитет, не знам как се случва това, би трябвало някой от вас – управляващите, да обясни, да възкръсвате неща, които са отречени от цялото общество, при все че авторството не е ваше.
В този член се възстановява едно понятие, въведено от една колежка от управляващото мнозинство, и тук станаха огромни поразии. Преди в този член съществуваше понятието „големи ползватели”, тоест имаше фирми, които извън Закона за обществените поръчки можеха да отидат и да искат определено количество дървесина от държавата само защото са се самонарекли така или са наречени от управляващата ни колежка „големи ползватели”.
Картината беше следната: така нареченият голям ползвател намираше поне още 5-10 фирми. Първо, той никога не стъпваше в гората. Второ, намираше подизпълнители, които му доставяха на определена цена дървесина в предприятието. Нали разбирате, че ако някой казва на каква цена да се достави, разликата за фирмите – подизпълнители, се добавя от гората. Тоест, като се притиснат фирмите, имащи стопанска дейност в гората, по поръчка на големия ползвател, те пък компенсираха, като правеха печалби от това, че навлизаха в гората съвсем безсрамно. И неслучайно ние отменихме това, защото идеята, ако допуснем, че е била добра, тя толкова се изкриви, а това беше и за сметка на цялото ни общество. Не разбирам защо сега го възстановявате.
Тук казвате „местен ползвател”, „в региона” и така нататък. Нали разбирате под „местен ползвател” кой ще бъде? Първото обвинение, и то няма да е далеч от истината, ще бъде, че това са фирми на ГЕРБ. Ако ние управлявахме, тогава щеше да се казва, че фирмите са на ДПС. И така е било, между другото. И неслучайно ние под натиска на обществото това понятие го махнахме от правния мир, от тази законодателна материя – за гората. Вие го възстановявате.
Аз знам, че ще гласувате за текста, но, колеги, десета година съм в тази зала. Обикновено, след като са ни обяснявали на нас в прав текст къде бъркаме, след една година усещахме ефекта. Вие няма нищо да усетите сега, няма да усетите след един месец този ефект, но със сигурност ще го усетите към края на годината, догодина. Някой ще ви нападне. Аз, ако въобще съм на работа, ще дойда и ще ви го напомня!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
Други изказвания?
Господин Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, не искам да се остава с впечатление, че тук става въпрос за някакви лобистки текстове, за големи ползватели и така нататък. За такова нещо изобщо не става дума.
В момента с проектозакона, който гласувате, фактически се преповтаря една практика, която я има и сега – за подкрепа на местния бизнес, като е казано, че до една трета от количествата могат да бъдат предоставени на местните фирми. Това са райони с проблеми – с безработица, в бизнеса, както каза това и господин Тасим, така че до една трета от общото годишно ползване може да се предоставя. Може, при положение че се прецени, че това е правилното.
Не става въпрос нито за някакви преференциални цени, нито за някакви други условия, освен общоприетите по смисъла на закона.
Освен това трябва да кажа, че втората част на същия този член показва, че предимство ще имат не само добрите фирми, но и тези фирми, които го доказват по международен стандарт, тези, които са се сертифицирали най-общо. И тъй като това не може да се случи от днес за утре, в Преходните и заключителните разпоредби на закона ще видите, че това е предвидено да започне да се прилага от 2016 г.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 115, така както е по доклад.
Моля, народните представители да влязат в залата!
Отменете гласуването!
Народните представители да влязат в залата! Гласуваме на второ четене Закона за горите! В противен случай ще има поименно преброяване! (Шум и реплики от КБ.)
Господин Мутафчиев, като идвате по-често на работа, тогава ми задавайте въпросите си. (Реплики от КБ.)
Благодаря, но подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 115, така както е по доклад. Проблемът е ваш! (Обръща се към народния представител Петър Мутафчиев, който прави неясни реплики от място.)
Благодаря Ви, че все пак дойдохте днес на работа! Благодаря.
Гласували 69 народни представители: за 58, против 2-ма, въздържали се 9.
Текстът не е приет. (Броят на гласувалите депутати”за” е под необходимия кворум.)
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Правя процедура за прегласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване редакцията на комисията по чл. 115, така както е по доклад.
Гласували 83 народни представители: за 64, против 11, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 117 и по чл. 118 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117 и чл. 118.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за чл. 117 и чл. 118, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 67, против 2-ма, въздържали се 8.
Тестовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 119 няма постъпило предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119:
„Чл. 119. (1) Ползването на недървесни горски продукти от горските територии се извършва, без да се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на действащата нормативна уредба.
(2) Ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 119, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 120 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев – в чл.120, ал. 2 се създава ново изречение трето, със следното съдържание: „Процедурата за сключване на договорите по тази алинея се провежда по реда на Закона за обществените поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Михайлов – в чл. 120, ал. 2 се допълва ново изречение: „Процедурата за сключване на договорите по тази алинея се провежда по реда на Закона за обществените поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120:
„Чл. 120. (1) Директорът на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице организира добива и разпореждането с недървесни горски продукти от горските територии - държавна собственост, чрез:
1. възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние – по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1;
2. чрез предоставяне под наем на определени горски територии;
3. чрез издаване на позволително за ползване на недървесни горски продукти.
(2) За организиране на добива и разпореждането по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се сключват договори със срок до 10 години. В договорите се определят разрешените за добив продукти, мястото за тяхното добиване, цените, количествата и начините за тяхното измерване.
(3) Добивът и разпореждането с недървесни горски продукти от горски територии – общинска собственост, се извършват по начините, определени в ал. 1, след решение на общинския съвет.
(4) Начините на ползване на недървесни горски продукти от горски територии - собственост на физически и юридически лица, когато представляват стопанска дейност, се определят свободно от собствениците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
По същество предложенията на народните представители Курумбашев и Михайлов са идентични, затова подлагам и двете едновременно на гласуване, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 3-ма.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 120, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 121 и чл. 122 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121 и чл. 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за чл. 121 и чл. 122, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72-ма, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, по който няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ и за текста на чл. 123, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 124 има постъпило предложение на народните представители Дурхан Мустафа, Петя Раева и Неджми Али – в чл. 124, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В т. 5 на чл. 124 пише: „Нощната паша в горските територии се забранява”, което означава, че през деня в тези територии пашата е позволена. Така ли да разбираме, господин министър?
Моят въпрос е следният. Предлагам този текст да отпадне, защото ако сред вас има животновъди, сигурно сте запознати, че овцете след м. май, по-точно когато температурите станат над 20 градуса, през деня овцете не пасат. В нашата история познаваме периоди, когато овцевъдите са излизали в планинските пасища, стигали са от Родопите до Бяло море и връщането им е продължавало с месеци. Ако забраним нощната паша – какво означава? През деня ще се извеждат и вечерта овцевъдите трябва да си прибират животните обратно?! Именно затова предлагам тази точка да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с нощната паша, изобщо с пашата. Пашата в горите е била огромен успех на българския законодател през 1933 г., когато успява да регулира пашата в горите. Преди това тя е довела до големи деградации и вие виждате към днешна дата как изглеждат горите, примерно на съседна Гърция. Още повече разрешаването на нощна паша е въпрос на цивилизационен избор – паша, която не може да бъде регулирана, не може да бъде опазвана гората.
Освен всичко друго обаче, специално за овцете трябва да кажа, че овцете като цяло не пасат в горите. Господин Мустафа каза, че те отиват на високопланинските пасища. Това е съвсем друга територия, а не вътре в гората.
Искам да кажа, че едва ли някой, който има гора, ще бъде доволен, ако някой собственик на животни вкара вътре животни, те му ликвидират подраста, утъпкват му почвата, с извинение – зацапват територията, и това да бъде разрешено, тъй като това е нощна паша и не може да се регулира.
Накрая да кажа, че и по сега действащия закон, слава Богу, и по всички закони след 1933 г., нощната паша е била забранена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? (Народният представител Дурхан Мустафа иска лично обяснение.)
Господин Мустафа, нямате право на лично обяснение! (Реплики от залата.)
Добре, заповядайте за лично обяснение.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Така е, някои говорят за хората, за овцете, за проблемите, други си разрешават проблемите и излизат, продължават да секат. Така е.
Моят въпрос беше следният – нощната паша в горските територии. Ако трябва да се направи някаква редакция, но горски територии са не само в гората, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Дурхан Мустафа, Петя Раева и Неджми Али, което комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 11, против 63, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 124, което се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 125 има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125:
„Чл. 125. (1) Ежегодно, до края на месец февруари, кметът на общината издава заповед, в която се посочват горските територии, в които е забранена пашата на селскостопански животни. Заповедта се обявява на видно място в сградата на съответната община, район, кметство или населено място.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на постъпили до края на месец януари писмени предложения от:
1. директорите на държавните горски стопанства или държавни ловни стопанства – за горските територии – държавна собственост;
2. кметовете на райони и кметства, и кметските наместници – за горските територии – общинска собственост;
3. собствениците – за горските територии извън посочените
в т. 1.
(3) Заповедта по ал. 1 се издава при съобразяване с ограниченията и забраните, предвидени в заповедите за обявяване и в плановете за управление на защитени територии и защитени зони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 125, така както е по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІV, което комисията подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 2-ма, въздържали се 4.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 126 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126:
„Чл. 126. (1) Износът на необработен дървен материал и на диворастящи гъби се извършва след издаване на удостоверение за износ. Удостоверението е със срок на валидност 3 месеца от датата на издаването му.
(2) За издаване на удостоверение за износ на необработен дървен материал износителят представя:
1. договор със собственика на гората за ползване на дървесината и/или фактура за закупуване на дървесината;
2. външнотърговски договор и/или проформа фактура;
3. документ за платена такса за издаване на удостоверението;
4. попълнен от износителя образец на удостоверение за износ.
(3) За издаване на удостоверение за износ на диворастящи гъби износителят представя:
1. документ за заплатена цена за събиране на недървесни горски продукти, договор за наем или фактура, издадена от собственика;
2. външнотърговски договор и/или фактура;
3. документ за платена такса за издаване на удостоверението;
4. попълнен от износителя образец на удостоверение за износ.
(4) В деня на представяне на документите по ал. 2 и 3, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва да издаде удостоверение за износ. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) За издаване на удостоверението за износ се събират такси, определени с тарифа на Министерския съвет.
(6) Министърът на земеделието и храните със заповед може временно да забрани износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 126, така както е по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 127 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 127, което се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72-ма, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава шеста, на Раздел І и за текста на чл. 128, които се подкрепят от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129 и чл. 130.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и текстовете на чл. 129 и чл. 130, които се подкрепят от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 131 няма постъпило предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131:
„Чл. 131. (1) Оценка на здравословното състояние на горите и на необходимостта от провеждане на защитни мероприятия в тях се извършва с прогноза, изготвена от специализирани териториални звена към Изпълнителната агенция по горите – лесозащитни станции и утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(2) Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите и лесозащитните станции оказват безплатно методическо ръководство, консултират общините и другите собственици на гори, дават предписания и извършват контрол по защитата на горите от болести, вредители и други повреди.
(3) Предписанията на органите по ал. 2 за защитата на горите от болести, вредители и други повреди са задължителни за държавните предприятия по чл. 163, общините, учебно-опитните горски стопанства и собствениците на горски територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 131, така както е по доклад.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 132 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 132, който се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 133 няма постъпило предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133:
„Чл. 133. (1) Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.
(2) В случаите на масово развитие на болести или каламитети в горските територии защитата се организира и контролира от лесозащитните станции за сметка на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Не виждам.
Гласуваме чл. 133 в редакцията на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 134 и чл. 135 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134 и чл. 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по чл. 134 и чл. 135? Не виждам.
Подлагам на гласуване заедно двата текста по вносител, които се подкрепят от комисията, а именно чл. 134 и чл. 135.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІI и подкрепя текста на вносителя за чл. 136, по които няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІI и текста по вносител на чл. 136, който се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 137 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137:
„Чл. 137. (1) Ежегодно, по предложение на директора на регионалната дирекция по горите, областният управител със заповед определя пожароопасен сезон в горските територии за областта.
(2) Заповедта по ал. 1 се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, на регионална дирекция по горите и на Изпълнителната агенция по горите.
(3) По време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 м от границите на горските територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 137 по вносител и по редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 138 има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев, Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138:
„Чл. 138. (1) Условията и редът за защита на горските територии от пожари се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
(2) Паленето на огън и извършването на огневи работи в горските територии е забранено, освен в случаите, определени с наредбата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 138 по вносител, който се подкрепя по принцип от комисията, и по предложение на комисията по редакцията, която беше прочетена.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 139 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 139 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 140 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140:
„Чл. 140. Органите по пожарна безопасност и защита на населението и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури имат право да спират дейности или машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност или създават опасност за възникване на горски пожари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 140 по вносител и в редакцията, която е възприета от комисията и която беше прочетена.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 141 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141:
„Чл. 141. (1) Органите по пожарна безопасност и защита на населението, Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите самостоятелно или съвместно осъществяват контрол по изпълнението на предвидените противопожарни мерки и мероприятия в горските територии.
(2) Непосредственото организиране на борбата с горски пожари се извършва от органите по пожарна безопасност и защита на населението със съдействието на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, общините, собствениците и ползвателите на горски територии, както и на лицата, извършващи дейности в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 141 по вносител и по редакцията, след като е възприет от комисията, по комисия – както беше прочетен текстът от госпожа Танева.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 142 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142:
„Чл. 142. (1) Кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници организират за сметка на общинския бюджет доброволни формирования за гасене на горски пожари по реда на Закона за защита при бедствия.
(2) Директорите на държавни горски стопанства и на държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари.
(3)Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2 при гасене на горски пожари се определя с наредбата по чл. 138, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 142 по вносител и по редакцията на комисията, така както беше прочетен текстът от госпожа Танева.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 143 няма постъпило ново предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок чл. 143 по вносител с Глава седма – „Достъп до горите”, което е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 144 е постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев:
В чл. 144, ал. 1 се създава ново изречение второ със следното съдържание: „Достъпът се извършва пеша, с техническо средство без двигател или на кон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144:
„Чл. 144. (1) Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия, освен в случаите, предвидени в този закон.
(2) Достъпът до и от горските територии, предоставени за управление на други ведомства във връзка с националната сигурност и отбраната, се определя с акт на ръководителя на съответното ведомство.
(3) Достъпът до горските територии, включени в защитени територии, се извършва при условията и по реда на този закон, освен в случаите, когато със заповедите за обявяване или плановете за управление той не е забранен или ограничен при определени условия.
(4) С разрешение, издадено по този закон, се осигурява достъпа до:
1. горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела;
2. горските разсадници.
(5) Разрешението по ал. 4 се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 15, против 53, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за чл. 144.
Гласуваме чл. 144 по комисия.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 145 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145:
„Чл. 145. В имотите в горските територии не може да се извършва ограждане или други действия, които ограничават свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на имоти, за които това е предвидено в нормативен или административен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 145 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 146 е постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а по т. 1 същото беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146:
„Чл. 146. (1) Директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може временно, за срок до 3 месеца, да ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия:
1. с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча;
2. в интерес на здравето и безопасността на гражданите.
(2) Заповедта по ал. 1 може да бъде издадена и по предложение на директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или на собственика на горската територия. Заповедта се оповестява публично на интернет страницата на регионалната дирекция по горите и на информационното табло в сградата на съответната община.
(3) Въз основа на заповедта по ал. 1 лицето, по чиято инициатива е ограничен достъпа до горската територия, поставя бариери или обозначителни табели.
(4) Достъпът на собственици на горски територии до имотите им може да бъде ограничен само в случаите на ал. 1, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 146 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Има предложение на народния представител Петър Курумбашев – чл. 147 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Така предложеният от вносителите чл. 147 дава възможност наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии да изискат временни ограничения или забрани за достъп до площите, ползвани от тях във връзка с изпълнението на дейността по сключените от тях договори. Това „временно” за мен буди недоумение, защото в току-що приетата разпоредба на чл. 146 директорите на регионалните дирекции по горите са ограничени временно, в срок до 3 месеца, да налагат такова ограничение, когато е за опазването и защитата на горските територии и дивеча или в интерес на здравето и безопасността на гражданите.
С разпоредбата на чл. 147 се предвижда възможност наемателите и арендаторите да поискат такова временно ограничаване, като самият директор, най-вероятно, ще прецени или арендаторът ще прецени това „временно” в какъв срок да бъде. Това „временно” може да бъде 2-3 месеца, може да бъде и 10 месеца. Затова призовавам да приемем предложението на народния представител Петър Курумбашев – чл. 147 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо! Поставеният от Вас въпрос не е абсолютно коректно поставен, тъй като наемателите и арендаторите могат да поискат фактически временна забрана на достъпа само чрез наемодателя, чрез собственика. Добавям, по реда на чл. 146, който току-що гласувахме, а не изобщо и не за определен срок, а по реда на чл. 146, който току-що гласувахме – до 3 месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 26, против 51, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 147 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 148 е постъпило предложение от народните представители Петя Раева и Искра Михайлова.
Предложението беше оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148:
„Чл. 148. (1) Товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.
(2) Обстоятелството, че превозното средство ще се използва за изпълнение на дейностите по ал. 1, се удостоверява с:
1. документ, издаден от директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство без заплащане на такса - когато дейността се извършва от стопанството или е възложена от него;
2. разрешително за лов, валидно за конкретната дата и място на ловуване;
3. документ, издаден без заплащане на такса от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник - в останалите случаи. (3) Движението на превозните средства по ал. 1, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:
1. е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, или
2. по пътища и трасета, които са специално обозначени за такива цели.
(4) Собствениците или ползватели на имоти, за чието ползване е необходимо преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга по горски пътища, получават разрешение за движение по конкретните пътища от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник по местонахождение на имота.
(5) Документите за достъп на превозните средства по ал. 1 са:
1. със срок на действие до приключване на съответната горскостопанска, селскостопанска и ловностопанска дейности;
2. безсрочни – за собствениците или ползвателите на имоти по ал. 4.
(6) Лицата, които издават документи за достъп по този закон съхраняват копие от тях в срок до една година от издаването им.
(7) Движението по горските пътища на пътни превозни средства, извън посочените в ал. 1, се извършва след уведомяване на регионалната дирекция по горите при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 11. Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета.
(8) По искане на кметове на общини, директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може да определи горски пътища, за които движението на пътни превозни средства е свободно.
(9) Общините, по чието искане е издадена заповедта по ал. 8 са длъжни за своя сметка да обозначат съответните пътища и да осигуряват тяхната текуща поддръжка и ремонт.
(10) Собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива, не могат да ограничават достъпа до горските пътища, включително чрез ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното им ползване.
(11) Условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моето предложение е за редакционна поправка: в ал. 7 на чл. 148 да отпаднат думите „след уведомяване на регионалната дирекция по горите” или редакцията, която предлагам, е ал.7 да придобие следния вид: „Движението по горските пътища на пътни превозни средства, извън посочените в ал. 1, се извършва при условие и по ред, определен с наредба по ал. 11. Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета.”
Мотивите ми са да отпадне уведомителният режим, с който се изисква да се уведомява регионалната дирекция по горите за всяко влизане на превозно средство в гората, извън камиони и каруци, защото това е много тежка процедура – който реши да влезе в гората, за всяко нещо трябва да уведомява регионалната дирекция по горите. Това е рестриктивен текст, който предлагам да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! От името на вносителя смятам, че направеното предложение от народния представител е подходящо и предлагам то да бъде прието в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има логика, че достъпът до гората не може да бъде ограничаван, но трябва много внимателно да премислим как, къде и за какви превозни средства трябва да става това. В стария закон имаше текст, който ограничаваше свободното движение на АТВ-та и кросови мотори в гората. Имаше лицензионен режим с трасета за такива превозни средства. Не съм против спортуването с тези моторни превозни средства, но имайте предвид, че в алпийската част те разрушават почвения слой, който се е изграждал хиляди и милиони години.
Освен притеснението на дивеча, може би според мен трябва да изключим тези превозни средства от свободното влизане. Те трябва да имат режим на присъствие в гората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, считам, че това може да бъде уредено с наредбата, тъй като текстът, който ни се предлага е: „Движението по горски пътища на пътни превозни средства извън посочените в ал. 1 се извършва при условие и по ред, определени с наредбата по ал. 11”.
Това е място за подзаконова норма. Там би могло в детайли да се развият Вашите идеи.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Димитър Аврамов, който предлага в ал. 7 да отпадне текстът „след уведомяване на регионалната дирекция по горите”.
Моля, гласуваме предложението на народния представител Аврамов, което е подкрепено от представители на вносителя.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 2-ма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Сега гласуваме пълната редакция на чл. 148, съобразен с доклада на комисията и току-що приетото от нас решение.
Гласували 74 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Спираме дотук с второто четене на Закона за горите.
Преминаваме към съобщения за парламентарен контрол, който ще се проведе на 4 февруари 2011 г., петък, начален час 11,00 ч.
Пръв ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на два въпроса от народните представители Михаил Михайлов и Ангел Найденов.
Следват отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков – на три въпроса от народните представители Михаил Миков, Георги Пирински и Деница Гаджева, и на питане от народния представител Георги Пирински.
Трети по време и по ред ще отговаря министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на три въпроса от народните представители Ангел Найденов и Антон Кутев (два въпроса).
Четвърти ще отговаря министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на 6 въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Мая Манолова (три въпроса), Георги Пирински и Хасан Адемов и на две питания от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Пети по ред ще отговаря министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на два въпроса от народните представители Георги Андонов и Иван Николаев Иванов.
Шести по ред ще отговаря министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков – на въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
Следват отговорите на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, който ще отговори на 12 въпроса от народните представители Михаил Миков, Антон Кутев, Корнелия Нинова, Пенко Атанасов (4 въпроса), Лютви Местан и Неджми Али, Дурхан Мустафа, Ангел Найденов, Кирчо Димитров, и Иван Николаев Иванов и на 4 питания от народните представители Деница Гаджева, Корнелия Нинова, Кирил Гумнеров и Ангел Найденов, Димитър Горов и Пенко Атанасов.
Тук правя пояснение към народните представители, които са задали въпрос на министър Мирослав Найденов – ако преждеотговарящите и преди това задаващи въпроси спазват времето, предвидено по нашия правилник, е малко вероятно да остане време за отговор на министър Мирослав Найденов.
Последен по ред е министърът на правосъдието Маргарита Попова, която ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков, отново с уговорката – ако за това остане време.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от правилника, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на питане от народните представители Сергей Станишев и Пламен Орешарски;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Костов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на 5 въпроса от народните представители Тунчер Кърджалиев, Георги Икономов, Захари Георгиев и Мая Манолова (два въпроса);
- министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министърът на външните работи Николай Младенов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Ангел Найденов.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от правилника се отлагат отговорите на:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков – на питане от народните представители Сергей Станишев и Михаил Миков;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Мая Манолова и на две питания от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на питане от народните представители Яне Янев и Кристияна Петрова;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева, на две питания от народния представител Яне Янев и на две питания от народните представители Яне Янев и Емил Василев;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова – на въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за Парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов и министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради отпуск в заседанието за Парламентарен контрол не могат да участват министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Поради изтичане на предвиденото пленарно време закривам пленарното заседание.
Утре – редовно заседание, законодателна дейност. Начален час – 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 14,08 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Павел Шопов
Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин