Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Преди да преминем към обявения за днес като първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вносител Министерския съвет, ще направя едно съобщение.
Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание, че на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се оттегля внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-19, от 16 февруари 2011 г. Оттеглянето е подписано от вносителите народните представители Иван Колев, Делян Добрев, Иво Димов и Ивайло Тошев.
Проектът за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България е постъпил от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. и е разпределен с разпореждане на председателя на Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по околната среда и водите, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за пряко предаване на тази точка от дневния ред по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на разискванията и гласуването по проекта за решение за приемане на Стратегията за национална сигурност.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по външна политика и отбрана народният представител Доброслав Димитров, който ще ни запознае със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Първо, бих искал да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за следните лица: господин Валентин Радев - заместник-министър на отбраната, Константин Казаков – временно изпълняващ длъжността председател на ДАНС, господин Румен Миланов – секретар на Съвета за сигурност, ген. Атанас Запрянов – съветник на министъра на отбраната, и ген. Кирчо Киров – директор на Националната разузнавателна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Ще ви представя съкратен вид на:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно
проекта за Решение за приемане на Стратегията за
национална сигурност на Република България,
№ 002-03-18, внесен от Министерския съвет на
10 декември 2010 г.
„На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет проект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, стратегията дава ново разбиране на политиката за национална сигурност, което съответства на новите условия, изисквания и виждания за функционирането на системата за национална сигурност и нейното значение за сигурността на гражданите, обществото и държавата. Използван е опитът в разработването на проекти на Стратегия за национална сигурност от 2005 и 2008 г.
Този документ следва да се разглежда като отправна точка при реализирането на политиките и по-нататъшното развитие на системата за национална сигурност. Политиката за национална сигурност по отделните направления ще се основава на секторни стратегии.
В рамките на провелото се обсъждане господин Доброслав Димитров изрази задоволство от стремежа за провеждане на широки консултации в търсене на консенсус при подготовката на документа. Изтъкна се, че проектът за пръв път в новия век определя визията на България за националната сигурност.
Господин Неджми Али също отбеляза положителните страни на проведеното предварително обществено обсъждане като солидна основа за постигане на национално съгласие. Отчетени са положителните страни на предшестващите стратегията документи, като, въпреки някои пропуски и несъответствия в текста, проектът дава основание на парламентарната група на Движението за права и свободи да подкрепи приемането на Стратегията за национална сигурност.
В изказването си господин Димитър Чукарски изказа задоволство, че ще бъде изпълнен един от приоритетите, поставен пред Комисията по външна политика и отбрана в началото на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание. Господин Чукарски направи две редакционни предложения по текстовете на т. 132 и т. 133 от проекта и заяви подкрепа от името на групата на независимите народни представители.
От името на Парламентарната група на Партия „Атака”, господин Венцислав Лаков даде положителна оценка на усилията за изготвяне на документа, поради което заслужава подкрепа. Отправени бяха забележки към някои от текстовете, свързани с демографските проблеми, прояви на ксенофобия, етническа, религиозна и друга нетолерантност.
Господин Ангел Найденов също отбеляза редица достойнства на проекта. Повдигнати бяха въпроси относно механизма за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи на Европейския съюз, резерва на Въоръжените сили, сработването на елементите на системата за национална сигурност по време на криза, Съвета за сигурност. Въпреки неоспорените достойнства на документа, отчитайки контекста на политическите отношения в момента, господин Найденов заяви, че не може да подкрепи приемането на стратегията.
В своя коментар господин Юнал Лютфи даде положителна оценка за избраната методика при изготвянето на проекта, за структурата, за това, че са обхванати почти всички аспекти на националната сигурност. Отбеляза се важното място, отделено на външната политика в региона на Югоизточна Европа, както и на отбранителната политика на страната. В заключение господин Лютфи потвърди подкрепата на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Владимир Тошев изрази задоволство от проекта поради широкия кръг експерти, участвали в изработването, както и от процеса на многократно съгласуване на различни нива преди приемането. Подчерта се, че Стратегията е разработена паралелно с аналогичните документи на НАТО и на Европейския съюз. Изтъкна се, че документът е сериозна база за изработване на секторните стратегии и политики в сферата на националната сигурност.
В изказването си господин Георги Пирински отдаде признание на целия процес, генериран от изпълнителната власт, за да се стигне до този документ, който обосновано е окачествен като много високо равнище. Посочи се, че като основополагащ документ, стратегията е в състояние да изпълни ролята на надеждна основа, върху която да се градят политиките в областта на националната сигурност. Господин Пирински коментира няколко концептуални проблема на проекта – по отношение общите положения на политиката за сигурност, липсата на трактовка на актуалния въпрос за съотношението между свобода и сигурност, ролята на различните институции и органи на държавната власт при формирането на политиките. Посочиха се нетретирани въпроси, както и текстове, които заслужват внимание и разсъждение.
Госпожа Моника Панайотова отбеляза предимствата, които проектът притежава според нея – навременен; изработен по нов, открит подход; залегналата необходимост от демократичен граждански и парламентарен контрол; очертаването на актуалните заплахи и предизвикателства пред сигурността; неразривната връзка на националната сигурност със сигурността на Европейския съюз и на НАТО. Госпожа Панайотова, във връзка със забележката на господин Чукарски, направи предложение за изменение на текста на т. 132 от проекта, където думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с „водещи в различните сектори държави”. Предложението беше прието без възражения от членовете на комисията и от присъстващите представители на вносителите.
В заключителното си изказване господин Доброслав Димитров изтъкна значението на балансираното съотношение между сигурност, индивидуална свобода и интереса на обществото. Положително беше оценено адекватното идентифициране на рисковете и заплахите за сигурността към момента.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с 16 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”, без „против”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България със следното изменение: в текста на т. 132 думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с „водещи в различните сектори държави”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Искам да припомня на докладчиците на доклади и становища, че съгласно уточнението на Председателския съвет в сряда, уговорката ни беше за резюме на докладите и проекта за решение, тъй като с подробните стенограми и доклади всички сме запознати. Много моля следващите докладчици да не ни информират подробно кой какво рекъл-казал в заседанието на комисията, тъй като с тези неща сме запознати.
Преминаваме към доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, който ще бъде представен от народния представител Николай Петков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, господин министър!
„ДОКЛАД
относно проект на Решение за приемане на
Стратегия за национална сигурност на Република България,
№ 002–03–18, внесен от Министерски съвет на
10 декември 2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 2 февруари 2011 г., обсъди внесения проект на Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002–03–18, внесен от Министерския съвет на 10.12.2010 г.
На заседанието присъстваха Румен Миланов – секретар на Съвета за сигурност, Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет на заместник министър–председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната, и Лъчезар Милушев - началник отдел в дирекция „Координация информационно–аналитична дейност”, МВР.
Проектът на стратегията бе представен от Румен Миланов. Проектът е изработен от междуведомствена работна група, в която са взели участие представители на институциите, ангажирани с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Проектът е подложен на широко обществено обсъждане, проведено на няколко етапа с участието на неправителствения сектор, представители на академичните среди и други, както и бе обсъден на Консултативния съвет за национална сигурност.
Той е съобразен със Стратегията 2020 и Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, както и със Стратегическата концепция на НАТО, приета на срещата в Лисабон на 18 и 19 ноември 2010 г.
Проектът на Стратегията цели да отговори на промените във вътрешната и международната среда за сигурност и да гарантира общочовешките ценности – свобода, мир, равенство, справедливост и толерантност; правата на човека и неговата сигурност; защита на конституционното устройство и други. Включени са нови аспекти на националната сигурност като икономически, екологичен, социален и други, а традиционните са доразвити с оглед на членството на Република България в НАТО и в Европейския съюз. В проекта е отбелязана нарастващата взаимозависимост между вътрешната и външната сигурност. Стратегическото влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват и международните финансово-икономически и политически процеси, енергийните проекти, ангажиментите на Република България за защита и охрана и контрол на външните граници на Европейския съюз.
Положителни фактори за вътрешната сигурност са стабилността на демократичните институции, функциониращата пазарна икономика, реформата на държавната администрация и други. Нов момент е открояването на възможностите на неправителствения сектор и поставянето на гражданина в центъра на политиката за сигурност.
В стратегията се предлага системата за национална сигурност да се изгражда и функционира като генератор на политики и е инструмент за контрол върху функционирането на подсистемите за сигурност и за ефективно реагиране при конкретни ситуации.
В проекта е посочена и съществената роля на Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешни работи, който има своето значение за преодоляване на дефицитите в областта на съдебната реформа, противодействието на корупцията и организираната престъпност.
В хода на дискусията участие взе народният представител Красимир Ципов, който постави въпроси, свързани с плана за изпълнение на стратегията след нейното приемане и бъдещите законодателни промени относно уреждане статута на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
След проведените разисквания с 13 гласа „за”, без гласове „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния проект на
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Стратегия за национална
сигурност на Република България

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Стратегия за национална сигурност на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да чуем резюме на Доклада на комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Господин Петров, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Госпожо председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги!
Резюмето беше казано достатъчно сериозно, ще се спра само на кратки абзаци.
„ДОКЛАД
относно проект за Решение на Народното събрание за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България,
№ 002-03-18, внесена от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание проведено на 16 декември 2010 г., разгледа проект за решение на Народното събрание за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002 03-18, внесена от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Приемането на нова Стратегия за национална сигурност е от изключителна важност, като се има предвид, че действащият документ в тази област (Концепцията за национална сигурност от 1998 г.) отдавна е загубил своята актуалност, а предлаганите през 2005 и 2008 г. проекти за стратегия не са стигали до етап на приемане от Народното събрание.
Проектът за стратегия има за цел да определи стратегическите цели и действия, реализирани с конкретни политики, за постигането на национална сигурност, както и на системата от органи и координирани действия между тях, които я осъществяват. В това си качество стратегията следва да съдържа в себе си определение за това какво е официално възприетото политическо схващане на Република България за националната сигурност.
В предлагания от Министерския съвет проект липсва пряка дефиниция за понятието „национална сигурност”. Концептуалната част на стратегията е съсредоточена около това какво е политика за национална сигурност, като са определени ценностите и принципи на политиката, както и основните насоки за действие. Дадени са широки дефиниции за национални интереси в два вида – жизнено важни и стратегически.
Документът има за цел да се разглежда като отправна точка при реализирането на политиките и по-нататъшното развитие на системата за национална сигурност, като политиката за национална сигурност по отделните направления ще се основава на отделни секторни стратегии. В това отношение в проекта са включени нови аспекти на сигурността като икономически, финансов, екологичен, социален, правосъден.
В проекта са очертани институционалната рамка и основните дейности на системата за национална сигурност. Изведена е ролята на междуинституционалното сътрудничество и партньорството между гражданите, организациите и държавата.
Проектът е съобразен с актуалните стратегически документи на НАТО и Европейския съюз.
В резултат на проведените разисквания и в кръга на своята компетентност Комисията предлага с 3 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се” Народното събрание да приеме предлагания проект за решение на Народното събрание за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесена от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм – господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет
на 10 декември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Проектът беше представен от ген. Румен Миланов.
Проектът на Стратегия за национална сигурност на Република България е разработен в съответствие с програмата за управление на Правителството на европейското развитие на България. Той има за задача да отговори на промените във вътрешната и международната среда за сигурност, които настъпиха след приемането през 1998 г. на Концепцията за национална сигурност.
Определящ нов момент е поставянето на гражданина в центъра на политиката за сигурност и открояването на възможностите на неправителствения сектор. Същевременно се посочва, че държавата запазва своята основна роля в сферата на националната сигурност. Националната сигурност се разбира като взаимна обвързаност между сигурността на гражданина, обществото и държавата.
Политиката за национална сигурност на Република България се разглежда в неразривна връзка със сигурността на Европейския съюз и НАТО. Проектът е съобразен със Стратегия 2020 на Европейския съюз, както и със Стратегическата концепция на НАТО, приета на срещата в Лисабон на 18 и 19 ноември 2010 г.
След представяне и обсъждане на проекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 17 народни представители, без “против” и “въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме проект на Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ ИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, колеги!
Ще ви представя
„ДОКЛАД
по проект за Решение за приемане на Стратегия за национална
сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от
Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 г., разгледа проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя проектът за решение беше представен от господин Румен Миланов, секретар на Работната група към Министерският съвет за изготвяне на стратегията.
Стратегията за национална сигурност на Република България се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, където е записано, че Народното събрание приема Стратегия за национална сигурност на Република България по предложение на Министерския съвет.
В стратегията е подчертано, че политиката на Република България в сферата на сигурността се формира върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, правата на човека и гражданина, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
Предложената стратегия се явява основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации.
Изпълняването на стратегията ще гарантира правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина и обществото, ще запази суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, ще защити конституционно установения ред и демократичните ценности и ще предпази населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи.
Действието на стратегията е с времеви хоризонт 2020 година.
В стратегията са включени и политики за финансова и икономическа сигурност, като:
- осигуряване стабилност на финансовата система чрез разработване на мерки за ранно предупреждение за наличието или вероятността от възникване на рискови процеси за паричната политика, финансовата стабилност и стопанския оборот, както и чрез упражняване на постоянен контрол за изпълнение на тези мерки;
- запазване на макроикономическата стабилност, устойчивост на икономиката и финансовата система на страната спрямо международни финансови и икономически кризисни процеси; поддържане на приетия обменен курс спрямо еврото до влизането на страната ни в еврозоната и насърчаване конкуренцията на финансовия пазар;
- финансовите органи провеждат ефикасна фискална политика в сътрудничество с други държавни органи и в партньорство с организациите на гражданското общество и частните икономически субекти за осигуряване на постъпленията в приходната част на републиканския бюджет;
- органите за финансов контрол насочват усилията си към дейности и обекти, които оказват съществено влияние върху доверието в банковата система и нейната стабилност, върху спестяванията на населението и функционирането на системата за национална сигурност;
- защита на финансовите интереси на Европейския съюз чрез ефективна превенция и противодействие срещу опитите за измами и злоупотреби, както и срещу неефективното управление или използване на средства на Европейския съюз. Изгражда се общ подход за подобряване на взаимодействието с европейските партньори;
- поддържане на ефективен надзор и непрекъснатост на процеса на работа на платежните системи и финансовата инфраструктура. Прилагане на комплекс от мерки за предотвратяване изпирането и фалшифицирането на пари, както и финансирането на екстремистка, терористична и друга забранена дейност;
- икономическият потенциал се развива чрез провеждане на политика за повишаване производителността на труда, намаляване потреблението на енергия и материали, преодоляване на технологичната изостаналост и обновяване на производствената база;
- предприемане на действия за създаване на среда за привличане на инвестиции и стимулиране на вътрешното потребление, както и за увеличаване износа на стоки и услуги с висока добавена стойност;
- балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се осъществява чрез проекти по програми, финансирани от републиканския бюджет и от фондовете на Европейския съюз.
След експозето и станалите разисквания се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” - 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следния проект на
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Стратегия за национална сигурност на Република България.”
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият доклад е докладът на Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае госпожа Фидосова – председател на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда кратка и в резюме ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси относно проекта за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България.
Комисията го разгледа на свое заседание на 13 януари 2011 г.
„Проектът на стратегия е изготвен във връзка с промените във вътрешната и международната среда за сигурност и в съответствие с програмата за управление на Правителството за европейско развитие на България.
Наред с основните цели на съвременната политика за сигурност, се очертават и насоките за създаване на готовност на институциите, обществото и гражданите за реагиране в условия на динамика на средата за сигурност, както и създаване на условия за реализиране на интересите на Република България.
Очертани са основните дейности на системата за национална сигурност, както и междуинституционалното сътрудничество и партньорство между гражданите, техните организации и държавата.
Реализирането на Стратегията за национална сигурност ще гарантира правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина и обществото, ще запази суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, ще защити конституционно установения ред и демократичните ценности и ще предпази населението и инфраструктурата при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи.
Стратегията за национална сигурност на Република България се разглежда в неразривна връзка със сигурността на Европейския съюз и НАТО.
След проведената дискусия с 19 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект за
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Стратегия за национална сигурност
на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Стратегия за национална сигурност на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият доклад е на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по проект за Решение на Народното събрание за приемане на
Стратегия за национална сигурност на Република България,
№ 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2011 г., разгледа проект за Решение на Народното събрание за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Проектът на решение бе представен от господин Румен Миланов, който подчерта, че центърът на тежестта в проекта на Стратегия за национална сигурност е поставен върху гражданите и гражданското общество. Акцентирано бе върху ориентацията на стратегията, а именно предприемането на дейности, които рефлектират върху доходите, заетостта и като цяло върху качеството на живот.
Структурата на проекта отразява в перспектива тенденциите на политиките, от които зависи националната сигурност при прилагането на интегриран подход.
Подчертано бе, че допълнените нови аспекти на националната сигурност (икономически, финансов, екологичен, социален, правосъдие) ще доведат до по-силно влияние върху сигурността на държавата и гражданина, което ще се отрази върху качеството на живот в страната.
Политиката за национална сигурност по отделните направления ще се основава на секторни стратегии, като се засилва ролята на междуинституционалното сътрудничество и партньорство между гражданите, техните организации и държавата.
Целите на стратегията са насочени към прилагане на по-ефективна социалнополитическа практика чрез изграждане на единна система за национална сигурност, като нормативен и институционален процес на консултиране и взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, Президента на Републиката, гражданите и техните организации.
Стратегията дава рамката на насоките за подготовка на институциите, обществото и гражданите за действия при настъпване на висока динамика на средата за сигурност, така че да бъдат съхранени интересите на страната.
Народните представители бяха запознати с процедурата по нейното изготвяне и обществено обсъждане.
В последвалата дискусия бяха обсъдени въпросите, свързани с връзката между насоките и секторните политики в стратегията със Стратегията за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж „Европа 2020”. Изказани бяха мнения, че стратегията следва да бъде развита чрез подходящи инструменти и механизми, които да позволяват по-ясно определяне на срокове, отговорности и индикатори за измерване на напредъка в съответните области.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае председателят й госпожа Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо председател, господин премиер, господа министри, дами и господа народни представители, ще ви запозная с резюме от доклада на Комисията по околната среда и водите относно проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, която беше разгледана на редовно заседание на комисията, проведено на 26 януари 2011 г.
От името на вносителите проектът за решение и мотивите за неговото внасяне бяха представени от ген. Миланов, който обърна по-съществено внимание на приоритетите в стратегията, касаещи специализираната комисия, политиките по опазване на околната среда и действията при бедствия и аварии.
Основната задача на проекта на Стратегията за национална сигурност на Република България е да отговори на промените във вътрешен и международен аспект, настъпили след приемането през 1998 г. на Концепцията за национална сигурност.
В проекта са включени нови аспекти на националната сигурност – икономически, финансов, екологичен и други, като традиционните – отбрана, външна политика, външна сигурност и разузнаване са актуализирани и доразвити. Отчита се все по-силното влияние на новите компоненти върху сигурността на държавата и отделните граждани, а чрез това и върху качеството на живот на хората.
Политиката за национална сигурност на страната ни се разглежда в пряка връзка със сигурността на Европейския съюз и НАТО, като проектът е съобразен със Стратегия 2020 на Европейския съюз и със Стратегическата концепция на НАТО, приета на срещата в Лисабон през м. ноември 2010 г.
След откриване на дебата отношение взеха народните представители Искра Михайлова, Георги Божинов, Джевдет Чакъров и Иван Алексиев.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” единодушно подкрепи проекта за решение и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Остана да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожице Панайотова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Аз ще ви запозная с основните моменти от становището относно проект за Решение за приемане на Стратегията за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
„На заседанието, проведено на 2 февруари 2011 г., в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове взеха участие господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната, и ген. Румен Миланов – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
І. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с настоящото проекторешение се предлага на Народното събрание да приеме Стратегия за национална сигурност на Република България, одобрена от Министерския съвет с Решение № 872 от 10 декември 2010 г.
ІІ. В настоящия проект на Стратегия за национална сигурност политиката за национална сигурност на България се разглежда в неразривна връзка със сигурността на Европейския съюз и НАТО.
Определящ нов момент в нея е, че националната сигурност се разглежда като взаимна обвързаност между сигурността на гражданина, обществото и държавата.
В проекта на Стратегията за национална сигурност са включени нови компоненти, а традиционните са актуализирани и доразвити. Предвидена е употребата на средствата от фондовете на Европейския съюз за осигуряване на балансирано икономическо развитие на регионите в Република България. Очертана е институционалната рамка и основните дейности на системата за национална сигурност.
Проектът на стратегия определя все по-нарастващата взаимна зависимост между вътрешната и външната среда за сигурност. В тази връзка в проекта на стратегията изчерпателно са изведени факторите, оказващи влияние върху външната и вътрешната среда, като присъединяването на България към Шенгенското пространство допълнително ще гарантира сигурността на външните граници на Европейския съюз, както и изграждането на единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Приоритет на стратегията е повишаване нивото на управляемост на системата за сигурност и търсенето на синергия, като е предвидено осъществяването на два типа демократичен контрол на системата за сигурност – граждански и парламентарен.
ІІІ. Проектът на Стратегия за национална сигурност представлява отправна точка при реализирането на политиките и по-нататъшното развитие на системата за национална сигурност.
С оглед постигане на целите, очертани в проекта на Стратегия за национална сигурност, е необходимо приемането на план за действие и идентифицирането на показатели, които да проследяват степента на нейното прилагане.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожица Панайотова.
От името на вносителя думата има министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Стратегия за национална сигурност на Република България, който предстои да бъде гласуван от вас днес, е разработен в изпълнение на един от основните ангажименти, които ГЕРБ пое пред българското общество. Стратегията, която представям на вашето внимание днес, е резултат не само на усилията ни като управляващи. Тя е доразвита, обогатена и съобразена с мненията и предложенията на академичната общност, на представителите на гражданските организации, на отделни граждани. Текстът, който обсъждаме, е резултат също така и от широко, продължило повече от половин година, обществено обсъждане. Той бе обсъден на Консултативния съвет за национална сигурност, както и в парламентарните комисии.
В подхода при разработването на основните принципи и тези, определили гражданина като основен център в триадата държава-общество-гражданин, съществен белег е и въвеждането на нови спрямо традиционните разбирания компоненти и аспекти на политиката за сигурност. Очертана е и съпоставимо значимата роля на финансовата, икономическата, енергийната, социалната и екологичната сигурност. Разработването на стратегията отрази разбирането ни за обвързаност на всеки един от тези аспекти с традиционни понятия за отбрана, външна политика, вътрешна сигурност и обществен ред, а националните интереси и приоритети са поставени като основа на развитието и напредъка на нацията.
В текста, който ви е предоставен, са посочени също така и значимите рискове, заплахи и средата в сферата за сигурност. Опитите да се прогнозира нейното развитие показаха, че това е сложна, многообразна и с голяма степен на неопределеност политическа задача. Очевиден пример за това са актуалните събития и процеси от последните седмици в Северна Африка. Те очертават пред нас нови проблеми и предизвикателства, с които трябва да се справим.
Независимо от обективните трудности при прогнозиране на регионалните и глобални процеси, ние приемаме, че за да защитим нашите национални интереси, трябва да изградим гъвкава и адаптивна система за национална сигурност. Изключително важно е също така да развием проактивния подход при нейното реализиране. Постоянната оценка на рисковете, на заплахите и на нашите ресурси ще даде възможност да установим устойчива и ефективна политика за сигурност, която да ни позволява да действаме адекватно на събитията. От първостепенна важност за това е и укрепването на вътрешната ни сигурност и подредбата на собствената ни институционална система за сигурност. Само така ние ще можем да разчитаме и на подкрепата на партньорите ни от НАТО и Европейския съюз.
Необходимо е да уточня, че тази подкрепа е само един от аспектите на съвременното ни разбиране за националната сигурност. Основният принцип на нейното гарантиране е разбирането ни за неделимост на сигурността на страната ни от сигурността на Европейския съюз и НАТО. Добросъседството и приоритетното развитие на отношенията с държави, които имат съществени достижения в технологиите и иновациите, също заемат важно място в политиката за национална сигурност. В Стратегията са посочени и изработени и основните принципи за устройство и функциониране на целия сектор за сигурност. Работата по Стратегията и редица събития от последните месеци показаха, че нейните измерения са динамични. За да бъдат адекватни на съвременните реалности, детайлите й могат да бъдат уточнявани или усъвършенствани и в бъдеще, но без да бъде променен или подменен нейният общ смисъл.
Уважаеми депутати, уважаеми дами и господа! Разчитам, че днес ще проявите не теснопартийно, а преди всичко държавническо отношение към Стратегията за национална сигурност. Вашата подкрепа за приемането й ще отвори пътя за подобряване на защитата на гражданите и за развитието на политиките за сигурност.
Но трябва да сме наясно и с друго. След нейното приемане предстои огромна работа. Основен приоритет ще е подобряването на координацията и постигането на синхрон във функционирането на системата за национална сигурност при минимален разход на ресурси. Предстои да се разработят конкретни планове за действие, както и да се прецизират функциите на службите за сигурност и обществен ред. Необходимо е и по-нататъшно усъвършенстване на законодателството, с което да се гарантира устойчивостта на институциите и общата инфраструктура на системата за национална сигурност на всички управленски нива.
Представената ви за одобрение Стратегия за национална сигурност отразява опита, натрупан от различни периоди и от различни правителства в нашата страна. Това ми дава основание да отправя към вас призив за отговорно държавническо отношение. Вашето одобрение и подкрепа днес ще дадат път на усилията ни за повишаване сигурността на българските граждани, обществото и държавата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Дискусията е открита.
Думата иска господин Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Трябва да кажа, че истински се вълнувам от факта, че днес ще можем да дискутираме този документ – документът, който ще определи националната сигурност на нашата държава за следващите десет и повече години. Бих искал да поздравя и авторите, а и всички, които са участвали в дискусиите и критиките и са добавили към този документ, тъй като наистина се е получил изключително добър резултат, който обхваща широк спектър от теми и по прекрасен начин структурира правилните задачи в дневния ред.
Стратегията за национална сигурност има необходимите качества и ще ни постави пред изпитание – дали може да надхвърли политическите различия и да се обединим зад един така важен проект. Слушайки мненията и коментарите в различните комисии, слушайки докладите тук, виждам, че в почти всички комисии документът е приет с пълно мнозинство. И аз смятам, че мисията за така рядкото явление за пълен консенсус все пак е възможна.
Макар и съставена от 175 точки, Стратегията за национална сигурност трябва правилно да отговори на три принципни въпроса – а именно: защо тя е необходима сега, какво трябва да съхранява и пази и дали може да се справи с тази своя задача, издържайки теста на времето.
Адекватността на един документ за национална сигурност не се измерва спрямо годините, откакто е приет последният, а спрямо събитията, които са се случили оттогава и дали вече той отговаря на конкретната ситуация. Последният документ за стратегия е приет през 1998 г. – време, в което България се възстановяваше от катастрофална банкова криза, а брутният вътрешен продукт беше четири пъти по-нисък отсега, време, когато безвизовото пътуване на българските граждани в Шенгенското пространство беше мечта, когато НАТО беше един далечен бряг, а Европейският съюз – недостижима цел. Тринадесет години по-късно несигурността и постоянно менящите се валутни курсове, фалиращи банки и шенгенските визи са отдавна забравени проблеми. България е член на НАТО и Европейския съюз, участва наравно със своите съюзници и в международните мисии, носейки отговорността и ползвайки сигурността на Евроатлантическата общност. Добавяйки към това кардиналната разлика в световната обстановка, породена от развитието на технологиите, глобализирането на икономиката и не на последно място – събитията от 11 септември 2001 г., прави необходимостта от нова Стратегия за национална сигурност абсолютно неотложна и всеки ден, в който забавим това решение, ние ще оставаме неподготвени за предизвикателствата на днешното време.
Въпросът какво трябва да съхранява и пази – дали отделния човек, обществото или държавата, е прост за отговор – и трите. Но по-важно е редът, в който ги поставя този документ, а именно, че гражданинът е в центъра и от него произтичат обществото и държавата. Този поглед е от изключително значение и истински важно подрежда приоритетите на една държава. Гражданинът е градивната клетка на обществото и грижата за него е единствената и първостепенна важност за страната.
И последно, може ли стратегията да изпълни тази своя задача, издържайки теста на времето, тъй като тя е за десет години напред? Отговорът е: може. Не защото са изчерпателно изброени всички заплахи и теми в тази стратегия, а защото начинът, по който те са определени, ще издържи времето. А именно правилният въпрос е: коя заплаха може да разруши нашето общество и заплаши неговото нормално функциониране? По тези начини са идентифицирани нетрадиционни заплахи, които обикновено не попадат в такъв род документи, а именно икономическата и финансова сигурност, енергийната сигурност, киберсигурността, демографската криза и т.н. Този подход позволява на стратегията да остане гъвкава, адекватна към конкретния дневен ред, тъй като винаги задава единствения важен въпрос – какво може да заплаши нашия начин на живот?
Уважаеми колеги, няма перфектни документи. Но когато в един документ са заложени правилната основа и инструменти, той може да отговори на предизвикателствата, дори и да не бъдат предвидени, дори и да бъдат различни от тези, които днес дискутираме. А дали днес, вдругиден или след пет години, този документ може да бъде надграждан и разширяван при нужда.
Преди шест месеца имахме подобен документ – Бялата книга за Въоръжените сили, на който аз отправих същия този апел – за пълно обединяване на парламента за подкрепа на този така важен документ, и смятам, че постигнахме изключително добър резултат. Тогава бяхме подкрепени от три четвърти от Народното събрание. Смятам, че днес можем да подминем този резултат, тъй като темата е още по-голяма и още по-национална. Днес имаме още един шанс да докажем, че преди всичко сме държавници и след това – политици, и можем да бъдем единни, когато това е в интерес на националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Думата за изказване има господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Движението за права и свободи дава положителна оценка на Стратегията за национална сигурност, внесена от Министерския съвет. Считаме, че тя е навременна и отговаря на нуждите на държавата и обществото. В своите изказвания ние ще посочим положителните моменти на стратегията, но и няма да спестим критики към онези неща, които смятаме, че са слабости в този документ. Ще посоча три от тях.
На първо място, буди недоумение обстоятелството, че в Стратегията за национална сигурност няма определение на понятието „национална сигурност”. В мотивите е казано, че проектът отразява усещането и разбирането сред обществото за същността на националната сигурност. Това е лековато.
В Концепцията за национална сигурност от 1998 г. има такова определение. Има две определения, които са законови – едното е в Закона за защита на класифицираната информация, а другото – в Закона за ДАНС. Уважаеми колеги, липсата на определение в стратегията и наличието на различни определения в различни закони е лош знак. Това е лоша практика. Бих казал, това е в противоречие със Закона за нормативните актове. Защото наскоро чухме и една идея на министър Попова – да се въведе определение на понятието „национална сигурност” за нуждите на Закона за специалните разузнавателни средства. Не може да има вътрешноведомствено тълкуване на понятието „национална сигурност”. Това е слабост, която стратегията има, и грижа на нейните автори е да намерят начин за отстраняването на тази слабост.
Другата бележка, която искам да направя, е във връзка с Консултативния съвет по национална сигурност към Министерския съвет. Съветът по сигурността беше създаден през 1998 г. с концепцията и след това с акт на Министерския съвет и вътрешни правила за неговите функции.
Съветът е консултативен. Сега на него му се добавят координиращи функции, но освен това е казано, че той „определя стратегическите задачи на изпълнителните органи и взема решения за управление при криза”. Това не са нито консултативни, нито координационни функции – това са функции на управление. Вероятно екипът, който е готвил стратегията, е в основата на Съвета по сигурността и аз предлагам тази забежка на преминаване от консултативни към координиращи и накрая към функции по управление да бъде отстранена.
Поради това, госпожо председател, в т. 163 предлагам думата „определя” да отпадне и да бъде заместена с израза „предлага решение за определяне на”. Освен това, предлагам в същата точка думата „взема” да се замени с думата „предлага”. По този начин Съветът по сигурността ще запази своите функции по консултация и координация.
Третата ми бележка е свързана с т. 18, където се говори за обвързаност и зависимост между сигурността, отговорното гражданско поведение, основните права и свободи на гражданите. Няколко думи да се сменят, да няма управленчески функции.
Колеги, отговорното гражданско поведение е понятие, което не съществува в нито един закон, не съществува в Конституцията. Зад такива понятия обикновено се вменяват задължения, които са извънзаконови. Българската Конституция не задължава гражданите да имат отговорно гражданско поведение. Българската Конституция казва какво са длъжни гражданите и какви права имат. Затова аз предлагам този израз да отпадне. Той няма никакво място между сигурността и правата на гражданите. Това са реминисценции отпреди 20 години от Конституцията от 1971 г. Предполагам, че това е неволна грешка и затова правя това предложение, госпожо председател: в т. 18 изразът „отговорно гражданско поведение” да отпадне. Това са ми бележките. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да видя подобно нещо, да.
Реплики? Няма.
Господин Неджми Али има думата.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата по Проекта за Стратегията за национална сигурност с дълбоката убеденост, че това не е поредният акт, който обсъждаме в 41-то Народно събрание. Националната сигурност и националният интерес на Република България стоят по-високо и от вносителите, и от всички политически сили в 41-то Народно събрание взети заедно, от което следва, че трябва по нов начин да дефинираме политическата ни отговорност и крайното ни отношение да не зависи от това дали сме управляващи или опозиция.
Ние като Парламентарна група на ДПС, независимо че сме опозиция, ще подкрепим внесената от правителството Стратегия за национална сигурност, защото:
Първо. При изработването на проекта правителството без да отрича усилията на предишните управляващи, а обратното, изрично прокламирайки принципа на приемствеността, ни предлага проект, който да бъде приет от Народното събрание и да придобие силата на закон. Тук е важно да подчертаем, че правителството ни предлага проект, който макар на места да има доктринален, концептуален, декларативен, констативен и пожелателен характер, все пак е цялостна стратегия, а не концепция.
Второ. Може би с това трябваше да започнем. При изработването на акта вносителите явно не са се ръководили от претенцията за самодостатъчност, а потърсиха широко съгласие, като прибягнаха до ресурсите не само на останалите политически сили, но и до експертизата на специализираните неправителствени организации.
Не е маловажен и фактът, че в окончателната редакция са отразени немалка част от тези мнения, включително изразените в Консултативния съвет за национална сигурност към държавния глава.
Трето. Предприет е системен, комплексен и интегриран подход при обсъждане и решаване на проблемите на националната сигурност. Така ще се спестят ресурси, усилия и време при управлението на тези процеси, което може да гарантира устойчивост и стабилност на държавната политика, а не непрекъснато променяне на устройствените закони в съответните ведомства от сектора „Сигурност”.
Надявам се никой няма да оспори тезата, че една интегрирана среда спестява риска от дублиране на компетентности, което, за съжаление, е хронична слабост на институционалното устройство на българската държава.
Четвърто. За първи път са дефинирани ясно жизненоважните (екзистенциалните) интереси, като от изначално шест – по наше предложение – са допълнени до седем, а именно „интегритетът на демократичното гражданско общество”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, поставям нарочен акцент върху този приоритет, защото очаквам да се съгласите, че няма как да гарантираме националната си сигурност, ако преди това не сме гарантирали интегритета на гражданското си общество.
Пето. Няма да влизам в спор дали обстоятелственото застъпване на секторните политики, които имат пряко отношение към националната сигурност, е предимство или недостатък на Стратегията. За нас това е вследствие от възприетия интегриран подход, който цели да се открои относителният дял и тежест на всяка една от секторните политики за гарантиране на националната сигурност – от преодоляването на социалните диспропорции през енергийната сигурност до ресурсите на образованието.
След приемането на стратегията, в което не се съмняваме, на изпитание ще се положи капацитетът на правителството и на всички специализирани органи да приложат на практика духа, принципите и най-вече конкретните цели на този стратегически акт.
Подкрепата ни днес е доверие в аванс, което не само че няма да ни спести, а тъкмо обратното – ще ни задължи да подложим на стриктен парламентарен контрол изпълнението на Стратегията за национална сигурност на Република България.
ПРЕСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Али.
Реплики?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Госпожо председател, ще мога ли да взема отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека след това, защото може да постъпят и други предложения. Ще имате думата за становище по предложенията.
Господин Лаков, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Партия „Атака” ще подкрепи предложения документ, обявяваме го в самото начало, защото той напълно отговаря на вижданията. Основният лайтмотив в предлаганата стратегия е повече държавност и това е един от принципите на „Атака”, който ние държим да отстояваме.
Въпреки че все още нямаме национална доктрина, документът, който е на нашето внимание, дава един всеобхватен поглед за рисковете и заплахите, които стоят пред България и акцентира върху важните елементи, които трябва да бъдат приети и гласувани, за да се гарантира сигурността и развитието на държавата.
Отчитането на рисковете и заплахите включва такива като опасността от ислямски фундаментализъм, още повече предвид събитията, които стават в последните дни, възможността да бъдат привнесени скрити клетки в България на терористи и фундаменталисти.
Отчитат се заплахите, които произтичат от демографския срив и маргинализацията на големи групи от населението – това, което ние на прост език казваме „циганизацията” на България.
Отчитат се вредите и заплахите, които съществуват от насаждането и налагането на досегашния олигархичен модел на управление, който бе постигнат, благодарение на предишните управляващи през всичките 20 години на прехода.
Документът всеобхватно поставя заплахите, които стоят пред държавата. Оттук нататък обаче следва нещо много по-важно и това е, тази стратегия да стане един работещ механизъм. Затова се обръщам към представителите на правителството и към парламента, че трябва яко да се стегнем, за да претворим в закони това, което е сложено в 175-те точки на кабинета и на генерал Миланов.
Надявам се, че парламентът ще има политическата воля да работи за приемането на законите, свързани със Стратегията за национална сигурност и няма да се поддава на текущи скандали, свързани с флашки, патрашки и други подобни измислени и стоящи извън дневния ред на обществото въпроси.
Надявам се, че кабинетът ще предостави скоро и навременно необходимите закони, които ние от своя страна да гласуваме, така че Стратегията за национална сигурност да стане реален факт и работещ документ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лаков.
Реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, имам удоволствието да ви съобщя, че на балконите на Народното събрание на пленарна зала са ученици от Природо-математическата гимназия „Акад. Асен Златаров” – гр. Ботевград, и студенти по право от Софийския университет. Да ги приветстваме с „Добре дошли в българския парламент!”. (Ръкопляскания.)
Други народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече беше заявено, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Проекта за Стратегия за национална сигурност на Република България, защото и друг път сме давали свидетелства, че имаме високо разбиране за политическа отговорност и адекватност, което ни позволява да подкрепяме стратегически решения, независимо дали сме в управлението или сме в опозиция. Не е нужно да ви припомням и предишни актове, за да защитя тезата си, че подобно поведение е важен елемент от политическия образ на Движението за права и свободи като партия, която генерира стабилност и сигурност. Моите колеги, съобразно компетенциите си, правят далеч по-задълбочен политико-експертен анализ на Проекта за Стратегия за национална сигурност.
Аз взех думата, за да подчертая и да поставя нарочен акцент върху едно достойнство на предложения акт. Стратегията прави модерен, наред с това и верен прочит на Конституцията по отношение на основополагащите категории нация и национална сигурност като основани на единното гражданство. Това е много важно, защото ще позволи България да разгръща адекватна интеграционна политика в условия на съхранена етно-религиозна идентичност на своите граждани. А това, уважаеми госпожи и господа, повярвайте ми, генерира национална сигурност, дори се явява един от водещите елементи на националната сигурност на всяка една демократична държава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Ако няма желаещи, да вървим към приключване?
Господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо искам да отбележа, че по тази Стратегия се работи в условията на конструктивизъм и разбирателство – все пак беше отчетено, че е от 1998 г. Това, че ние я финализираме, изпълняваме и наши ангажименти, прави стратегията на всички нас, не само на Политическа партия ГЕРБ. Искам да ви кажа, че поканихме и президента да присъства днес, за да може действително това, което се приема като решение, да бъде прието от всички политически партии.
Благодаря на всички, които я подкрепиха. Благодаря и на тези, които ще се въздържат или няма да я подкрепят – надявам се да са по-малко.
Аз мисля, че и вчера, в решенията си по новия Закон за БАН, това че депутати от толкова политически партии, дори диаметрално противоположни, като ДПС и „Атака”, намериха възможности да подкрепят един нов закон, защото това е важно за държавата, мисля, че по такива общи теми това е добро и за хората, добро е и за обществото, добро е и за нашите евроатлантически партньори, когато има подобно разбиране за националните приоритети. Още веднъж благодаря на всички вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Иван Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Както бе казал един представител на ранния демократичен процес: „Днес е хубав ден за българската демокрация”.
В продължение на 13 години България действително се стремеше на два пъти – през 2005 и 2008 г. да създаде такава стратегия, която да отговори на определени изисквания на обществото. За съжаление, може би по политически или по други съображения, това не бе постигнато. Сега, когато ние като политическа партия, поставяйки този акцент още в предизборната ни кампания, го реализираме, смятаме, че в крайна сметка би следвало да получим една по-широка подкрепа, тъй като на България е нужна такава стратегия. Тя е базисът, тя е основата на всичко останало, което се надгражда като законова рамка и всички онези очаквания, които като цяло обществото има по отношение сигурността към нас.
Какво трябва да се направи? Тази стратегия е разработена на базата на едно широко обществено обсъждане с представители на академичната общност. Тук трябва да се подчертае, че действително в първоначалните разговори участваха представители на университети – Варненският, Софийският, и най-вече академичната общност. Тук бяха представени и концепции на NGO-та, на отделни граждани дори. Това, което създава предпоставката на самата концепция да е много по-широка – като ветрило, и да отговаря на по-широки обществени очаквания. Естествено, че това стана и с подкрепата на колеги от съответните парламентарни групи.
Проектът на Стратегията дава ново разбиране на политиката за национална сигурност, което съответства на новите условия, изисквания и виждания за функционирането на системата на националната сигурност и нейното значение за сигурността на гражданите, обществото и държавата. Виждате, че този елемент и поставянето на първо място като граждани в центъра на сигурността е едно ново начало, което трябва да се подчертава във всяко едно изказване, дори за да се вижда, че отношението към сигурността на гражданина като отделна единица на обществото е основополагащо и значимо. В тази триада обаче не трябва да пропускаме и значимостта на международната сигурност, защото знаете, че в съвременния етап на обществените и политически отношения се създават напрежения в отделни региони в международен аспект, които неминуемо дават отражение и върху националната ни сигурност.
Нови аспекти на националната сигурност, както казахме вече, са икономическата, финансовата, екологичната, социалната, правосъдие, а онези, които са по-стари, като отбрана, външна политика, вътрешна сигурност, разузнаване са актуализирани и доразвити. Видовете, компонентите са равнопоставени.
Проектът е съобразен със Стратегията 2020 на Европейския съюз, както и със стратегическата концепция на НАТО, приета на срещата в Лисабон на 18 и 19 ноември 2010 г.
Какво трябва да дефинира тази стратегия? Тя трябва ясно да дефинира средата за сигурност, на базата на която вече да се определят конкретните рискове и заплахи на страната ни. Тук вече е голямата роля, голямата значимост на съответните структури, които се занимават с този механизъм да определят със своите сензори най-правилните рискове и заплахи, касаещи нашата национална сигурност.
Необходимо е тази стратегия да бъде приета с консенсус от различните политически сили, представени в българския парламент, въпреки че тя очертава някои може би малки несъвършенства, но е необходима, тъй като над нея ще се надграждат всички законови и подзаконови нормативни актове, свързани с националната ни сигурност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Йордан Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Аз ще започна с една метафора на основателя на теорията за стратегиите, а това е именно Артур Локе, който, така или иначе, илюстрира стратегиите със следната метафора, а именно за трикракото столче.
Трите крака във всяка една стратегия трябва да бъдат еднакво дълги, за да не падне този човек, който седи на столчето. Едното от крачетата на столчето са националните цели – това, което фактически е в лицето на изпълнителната власт, и не само в изпълнителната власт, и българският народ желае крайното състояние, което трябва да се постигне.
Другото е националната концепция. Това са начините за постигане на това желано крайно състояние.
Третото, за голямо съжаление, което липсва в тази стратегия, това е финансовата обезпеченост, финансовият ресурс на стратегията. Точно по това нашата стратегия се различава от всички останали стратегии на европейските държави и не само на европейските държави.
В интерес на истината, един от важните елементи на всяка една стратегия е, че трябва да се избира подходяща политика за прогнозиране на рисковете, които трябва да се елиминират тогава, когато възникват. Оценката на риска е най-важният елемент на всяка една стратегия и тя трябва да се провежда многократно, трябва да се наблюдава постоянно, за да се вземат адекватни мерки и да се реагира. От тази гледна точка всяка една стратегия е динамичен документ. Тъй като нашата стратегия, и не само нашата стратегия, а всички стратегии, са динамични документи, аз бих казал, че в тази стратегия, която се предлага в момента, има неща, които отсъстват и тя отсъства от тези рискове, които възникнаха в последните два месеца. Ето защо, тук специално, времевият хоризонт, който е заложен за 2020 г., който не е унифициран в другите стратегии, но така или иначе, времевият хоризонт на всяка една стратегия е от 8 до 10 години, тук няма определено обяснение защо точно 2020 г., независимо че това са динамични документи.
Тъй като казах, че за всяка една стратегия важните елементи са изброяването на самите рискове, определено мога да кажа, че тук вносителите донякъде са напипали основните рискове. Има един много сериозен риск, който аз смея да твърдя, че е пропуснат и който е много сериозен, особено за българската държава, а именно неграмотността. Неграмотността като риск за нашата държава е много сериозен, той не е сериозен само за националната сигурност, той е сериозен за всички останали елементи от стопанството на нашата държава.
Второ, като структура на самата ни Стратегия за национална сигурност виждам, че вносителите общо взето са се съобразявали със стратегиите на другите европейски държави. Практиката в европейските парламенти и в другите европейски държави е такива документи да се обсъждат предварително като структури. Това за голямо съжаление в България не се състоя. Говоря – преди да започне да се пише самата стратегия. Може би тук и парламентът има определена вина, особено Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това са комисиите, на които трябваше да бъде поставено заданието, на които да се направи структурата на самия документ и оттук нататък да е ясно какви са основните моменти, които ще запълнят тази стратегия.
Третото, което виждам в самата стратегия е, че донякъде има преплитане на термини, някои от които са съвременни, някои от тях недотам и които вече не се използват в европейските стратегии. В случая обаче, така или иначе, вносителите са въвели термините „гражданска сигурност”, „обществена сигурност” – това все пак са по-модерните термини тогава, когато се изработва една стратегия.
Тук определено може да се каже, че също имам въпроси към вносителите на самата Стратегия за национална сигурност. В случая е избран всеобхватният подход към сигурността, той предлага, че в сигурността влизат абсолютно всички обществени дейности, а именно: обществен ред и сигурност, отбрана, специални служби, икономика, социални дейности, здравеопазване и т.н.
В повечето европейски стратегии действително е приет точно такъв вид подход. Наистина и при тях е приет широкият подход на тези стратегии. При техните стратегии е ясна пресечната точка на прагматичното начало във всяка една стратегия. Това, което в нашата стратегия, за голямо съжаление, не се забелязва. Тук определено, за да бъда ясен, за да ме разберат колегите, ще дам пример с две области – едната от тях е образованието – вече ви споменах за неграмотността. Да, то наистина не е елемент от националната сигурност, но благодарение на неграмотността може да стане елемент на националната сигурност с всички останали последствия.
По същия начин стои въпроса и със здравеопазването. Непровеждането на реформи в сектора на здравеопазването на този етап може да предизвика точно заплаха за националната ни сигурност.
В интерес на истината това са елементи, които всяка една европейска стратегия ги има, но се вижда пресечната точка. За голямо съжаление в нашата стратегия като проект-документ, на този етап това не се вижда.
Четвърто, към посочените принципи, според мен, е необходимо също да се добави политическото начало, а именно политическото начало, че освен необходимостта на всички български институции в системата на националната сигурност да се намират под постоянен контрол – контрол от гражданско общество, контрол от парламент, е необходимо да се посочи първенството на политическото начало в тази система за национална сигурност – това, което не се вижда, тоест, да бъде изключена възможността за каквито и да било действия от страна на службите за сигурност, без съответно политическо решение, те да действат.
Другото, което според мен трябва да се добави, това е гражданската сигурност. Стратегията е фокусирана изключително в сигурността на атрибутите на държавата, а именно граници, суверенитет, територия, сигурност на политическия режим – не са адекватни за реалностите на ХХІ век. Това са остарели понятия. Адекватните за реалностите на ХХІ век са националните и колективните ценностти, свободният избор на начин на живот, поддръжка на националните и многостранните интереси от стабилна и продуктивна международна среда, в която обществото е от свободни и инициативни хора, които разгръщат и реализират своя потенциал.
Националните интереси, така както са посочени, в края на краищата, са седем на брой, но в националните интереси би трябвало да влизат само тези, които са свързани пряко, говоря пряко, а не косвено, със системата за национална сигурност.
Другото, което ми прави впечатление, е, че стратегиите по принцип имат ограничен времеви обхват, така както ви казах, че това са едни динамични документи. Затова през този времеви период те трябва да имат и прагматичен вид като постоянни цели, задачи, механизми за тяхното осъществяване.
Стратегиите определено, уважаеми колеги, имат двояко значение. Двояко от гледна точка на това, че те имат послание навън и послание навътре, навън – към нашите партньори, към нашите съседи, към нашите, образно казано, противници. Тук определено може да се каже, че специално външното предназначение, според мен, е доста пропуснато, особено от гледна точка на едни наши съседи. Няма изискване, след като тези наши съседи, визирам тук специално Турция, която миналата година, чак миналата година, свали България като евентуален противник. Няма обаче изискване, няма искане от наша страна, от нашата външна политика да се демитализира Тракия. Няма отношение към така наречения план на външния министър, а именно планът Давудоглу, тъй като и ние като държава влизаме точно в този план. Няма го това.
Вътрешното предназначение на стратегията е да се мобилизира целият потенциал на нашата държава, потенциалът на всеки един отделен човек, който присъства, и който трябва да работи за тази държава. И най-лошото е, че няма ресурсното обезпечаване на всичко това.
Второ, вече ви казах, че тук е определен подходът за секторните политики в сферата на сигурността. Тук определено може да се каже, че има много сериозна диспропорция между отделните секторни политики и не само диспропорция като излагане. Мога да дам пример с доброто излагане все пак на сигурността в сферата на отбраната и недотам добро в други сектори. Но, така или иначе, всичко това беше нормално – в самата стратегия да бъдат все пак класифицирани по тежест на своето отношение към сигурността, това, което няма и не се вижда в нашата политика.
По отношение на така наречените секторни политики общото впечатление от дисталното разкриване на рисковете и заплахите се губи от липсата на оценъчните съждения – за степента на тяхната опасност, за степента на тяхната вероятност, за степента на тяхното елементарно случване и това колко евентуално е възможно да се случи в бъдещ период от време. Тук мога да дам пример с Европейската стратегия за вътрешна сигурност. Там са пет цели и за тези пет цели има по три конкретни предложения за решаването им. Това е ясна и точна стратегия.
Трето, най-разочароващо за голямо съжаление в самата Стратегия за национална сигурност е именно Глава пета – „Система за национална сигурност”. Независимо че тук определено може да се каже, че новият термин, и това много добре го знаят някои специалисти, е „сектор за сигурност”. В тази Глава пета не е ясно изобщо, по никакъв начин, как цялата система функционира, как се поставят задачите, как се изпълняват тези задачи, кой ги контролира, политическото начало, това, което ви говорих преди малко. Това отсъства, има преписване на отделни текстове, които са вкарани точно, само и единствено в Глава пета.
Тъй като един мой колега, колегата Бисеров, говори за Консултативния съвет по национална сигурност, тук определено имам по-друго становище и то е изразено в останалите европейски държави, а именно: те ползват този Консултативен съвет по националната сигурност, защото са го институционализирали, защото повечето от тях имат закони за този съвет, или пък имат Закон за национална сигурност, в който е вкаран този Консултативен съвет. Наистина Консултативният съвет е този, който трябва да координира. Някои от тях даже имат специално министри, даже и вицепремиери, отговарящи за този Консултативен съвет, който поставя задачите, в който отчитат задачите си, и от който се контролира тяхното изпълнение и цялата система за национална сигурност. От него се предвижда и се правят анализи за това какво евентуално може да се случи в бъдещ период от време.
За голямо съжаление тук, специално в Глава пета, което за мен, пак ви казвам, е най-разочароваща, а в същото време трябва да бъде най-важната, не е уточнено нищо такова. Все едно, че вие много добре знаете, уважаеми колеги, че в системата за национална сигурност или в сектора за сигурност всичко е наред. В същото време в България няма Закон за националната разузнавателна служба, няма Закон за Национална служба „Охрана”. Толкова ли е наред тогава секторът за сигурност в българската държава? Не е наред, след като тези специални служби не работят по специални закони. В същото време ние по никакъв начин, даже и не правим намек, че би трябвало да се изработват тези закони, че трябва да се изработи един Закон за националната сигурност, от който евентуално вече и Консултативният съвет да си поеме задачите.
Четвърто, няма го балансът между аналитичност и задълбоченост, от една страна, и прагматичност на стратегията, който може да се каже, че е един от проблемите на самата стратегия. В нито една от секторните политики аз лично не видях обвързаност на целите и действията с ресурсните възможности на страната. Това, което ви казах – за третото краче на трикракото столче, след като го няма ресурсното осигуряване каква национална сигурност, уважаеми колеги? Всяка година министрите, които отговарят за този сектор, ще се молят на финансовия министър, всяка година ще се молят на парламента да се оправи бюджетът на техните ведомства, които отговарят за сектора за сигурност, а без финансово обезпечение на сектора за сигурност няма как той да се развива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, определено на парламентарната група, изтече, господин Бакалов.
ЙРОДАН БАКАЛОВ: Десет минути нямам ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не го поискахте, няма направено искане. Вече сте извън времето 11-12 секунди. Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, госпожица Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Бакалов, Вие говорихте 12 минути, трудно ще мога в 2 минути да се побера, но в крайна сметка ще направя максималното от себе си.
Тези забележки, първо, можеше да бъдат направени в рамките на трите консултативни съвета, които се организираха в дългия период от време, в които всички останали парламентарни групи направиха своите предложения.
Второ, когато говорим за стратегически документ, какъвто е Стратегията за национална сигурност, нормално е да има времеви лаг от 10 години. Ако бяхте направили забележка, че е хубаво да се предвиди план за действие, това е основателно, това го направихме и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Но Вие искате финансова обезпеченост, при положение че в стратегията са залегнали редица секторни политики, за които се предполага след това подготовката на стратегии, които са подстратегии всъщност в контекста на националната сигурност. Абсолютно смятам, че е неоснователно.
По отношение на ресурсите вижте т. 158.
По отношение на грамотността вижте т. 53, т. 83 и т. 84.
По отношение на политическото начало, вижте, ако обичате, точките от 152 до 159 в стратегията. Абсолютно неоснователни бяха твърденията Ви в тази посока.
На трето място, абсолютно нормално е стратегията да бъде в унисон заедно със Стратегията на НАТО, която се подготви. Даже ние имахме изпреварващо действие, тоест ние започнахме да готвим този документ преди да се подготви новата Концепция на НАТО и това ни даде възможност за активна позиция в рамките на изготвяне на стратегическия документ на НАТО. Второ, нормално е да е в унисон с реорганизацията на външната политика и политиката за сигурност в Европейския съюз след приемането на Лисабонския договор.
Разликата в подхода е, че ако допреди разчитахме сигурността на отделните държави да гарантира нашата сигурност, сега при новия подход, е, че всъщност ние подхождаме от гледна точка на осигуряване на нашата лична сигурност, личната сигурност на държавата, което ще гарантира и ще спомогне за общностната сигурност. Съвсем друга е посоката и това е правилната посока, която се очаква от нашите партньори в НАТО и Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожице Панайотова.
Втора реплика? Няма.
Дуплика?
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Панайотова, всички тези предложения, по-скоро тези забележки, съм ги направил в съветите, в които съм участвал. Това, че хората, които са вносители не са ги взели предвид, това не е мой проблем. Всичко това и за политическото начало, и за Глава пета, може да извадите стенограмите – ще видите, защото са водени такива. Аз никога не ходя някъде неподготвен – с документи, ще ви прочета финансовото осигуряване примерно на Франция. Трябва да се отбележи финансовата страна на тази нова стратегия – парите заделени за отбрана, която е второто перо на френския бюджет, ще расте с 1% на година, тоест от 15 млрд. евро през 2008 г. до 18 млрд. евро през 2020 г. Това аз казвам е финансово обезпечаване на системата за национална сигурност. Мога да ви цитирам и другите стратегии за национална сигурност на други европейски държави.
Тогава, когато ми правите реплика, е хубаво да се запознаете с документите на нашите партньори и да коментираме всичко това.
След като имам още една минута мога да ви кажа, че политиката за сигурност има три елемента:
- отделянето, както казахте Вие, нещо не сте го разбрали, на стратегическите цели и това е проблемът на тази стратегия, отделянето на стратегическите цели от политическите действия;
- обвързване на амбициите с наличните ресурси – това, което преди малко ви прочетох, както е направено в Европа;
- постигане на вече висок консенсус при приемането на такива документи.
Мога да ви кажа, че при обсъждането на стратегията на Френската република са участвали по интернет 50 хиляди граждани на Френската република при обсъждането на тази стратегия. В България не са участвали повече от 100. Проблемът така, както се казва е ваш, не е мой. Аз съм участвал, дал съм си своите бележки и то не един път. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз смятам, че добрият, конструктивен тон, който беше в началото, малко се поизмести с изказването на господин Бакалов. Нямах намерение да се изказвам, защото действително мина доста време на обсъждане на тази национална стратегия и тук е моментът да кажа, че в обсъжданията, на които е присъствал господин Бакалов, той не е заявявал точно тези текстове, които в момента изразява. Винаги, когато е приключвало всяко едно заседание сме казвали, че всяка една от парламентарно представените партии може да представи съответните становища в писмен вид, които да бъдат обсъждани. Лично съм изпратил писма след Консултативния съвет при Президента до всички парламентарно представени партии, защото това беше договорката, която бяхме постигнали на Консултативния съвет, че е необходимо да се продължи широкото обсъждане сред парламентарно представените партии, защото говорим за постигането на един политически консенсус, на един основополагащ, фундаментален документ, който е за националната сигурност на страната.
Разбира се, тук подходът е малко по-различен от 1998 г., защото вече и политическите цели на страната и на държавата са съвсем различни от всичко, което имаме като реализирани политики през последните 12 години.
Уважаеми дами и господа народни представители, нека все пак да говорим за един интегритет, който е заложен в тази стратегия и другото, което е много важно, е, че оттук нататък ще има развитие на секторни политики, които да кореспондират с националната стратегия за национална сигурност. Като потвърждение на тези думи само ще кажа, че в сряда – на 23 февруари, на заседанието на Министерския съвет, беше приета Националната стратегия 2011-2020 г. за миграция, убежище и интеграция. Тя е една разработка с нашите партньори, които бяха от Австрия – неправителствени организации, беше обсъждана с всички неправителствени организации, които имат отношение и точно там се визира и проблема, който е свързан с интеграцията и по-специално за ромите, което ще бъде дискутирано на форуми, които ще бъдат организирани през м. април, през м. май заедно със Световната банка, а м. юни България ще бъде домакин на един изключително сериозен форум, който ще бъде точно по темата за ромите.
Тук искам да спомена, че до края на годината всички държави – членки на Европейския съюз ще бъдат задължени да имат подобни национални стратегии за интеграцията на ромите и ние осъзнаваме много ясно проблемите, които има както с грамотността, така също и с интеграцията на тези ниско социални малцинствени групи. В тази посока нека да запазим конструктивния дух на една стратегия, която обединява почти всички политически формации и това, към което винаги сме се придържали и беше заявено на Консултативния съвет при Президента – ние запазваме и признаваме всичко, което е правено от стратегията 1998 г. Стратегията, която беше опитана да бъде реализирана 2005-2008 г. и даваме заслужено място на тази приемственост, която всъщност има в тази стратегия.
В тази посока – и от страна на левицата, и на център-дясно, и на десницата – всичко това е взето и се отчита като една положителна форма на точно този политически консенсус, който трябва да има в сектор „Сигурност”, защото за него не можем да говорим, че той е на една или друга политическа формация. Това е сектор, който трябва да обединява абсолютно всички и да бъде с по-дългосрочен мироглед.
Другото, което е изключително важно – всичко, което беше представено в началния етап на обсъждането на Националната стратегия беше на база анализираното от стратегиите на страните от Европейския съюз, Съединените американски щати, Русия и също така да кореспондира със стратегията на Европейския съюз по темата сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, днес в пленарна зала стана нещо много важно. Днес и друг човек от пленарна зала – господин Бакалов, заяви, потвърди нещо, което „Атака” откакто е дошла на политическата сцена – от 2005 г., непрекъснато повтаря, заостря вниманието на българската общественост, а това е опасността от нашата съседка Турция.
Основен стратегически въпрос, който днес при обсъждането на Стратегията за сигурност, беше макар и неотбелязана стратегията като отделен текст, отделна тема, отделен раздел, стана въпрос и за него. Особено важно е това, че днес българската общественост и в прякото предаване ще чуе за този проблем, който не е случаен. Ние от „Атака” винаги сме казвали, винаги сме заявявали, и винаги сме напомняли за пантюркистките стремления в Турция, за опасността, която представлява тази държава за нас в един стратегически план. Ние винаги сме казвали и напомняли за това, че турската армия е съсредоточена не по различен начин от времето на Студената война в Източна Тракия. Ние винаги сме предупреждавали за това, че на най-високо ниво турски дипломати и политици са заявявали пантюркистките си стремления и откровено са заемали фундаменталистки, ислямистки позиции.
В тази връзка ние не можем да не направим аналогия с нашата друга съседка – държавата Гърция, в която всичко това се отчита и цялата стратегия на Гърция, включително и писаната, подобна на нашата, тази наша стратегия, която ние обсъждаме, отделя особено място на този факт предвид на всичко, което се прави в Гърция като численост на въоръжените сили и тяхната дислокация, насоченост и стратегически цели и задачи, които те имат при един евентуален конфликт.
Тази позиция, която господин Бакалов изложи, само не разбрахме дали е лично негова или е партийна позиция – на неговата политическа сила или на Синята коалиция, това не го разбрахме, но ние сме особено доволни от това, че днес за първи път в залата тази основна теза на „Атака” беше повторена и то от представител на друга политическа сила, което трябва да стане едно постоянно мислене, да се заостри вниманието на българския парламент, на българските политици, на българската политическа класа за нещо, което „Атака” повтаря и има предвид от самото начало на своето съществуване още от 2005 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми премиер, министър, колеги! Правя реплика, защото ми е много интересно, когато „Атака” подкрепя безрезервно политиката, да кажем на сегашното управляващо мнозинство, в т.ч. Бялата книга, където драстично намалихме броя на Въоръжените сили. Едва ли не 9 хиляди щика, както казват военните, става бойната сила на Българската армия, като няма нито едно поделение на южните ни граници. Ние едва ли не се свихме тук, около София и около Пловдив. По какъв начин, господин Шопов, ще отговорите на това, което днес говорите – за тази потенциална заплаха от страна на Гърция или на Турция? Очевидно е, че при свиването на армията, както пише в чл. 142 на стратегията, че ние трябва да се готвим за едно пълноценно членство в НАТО. Нашият принос ще се отчита по нашето реално участие. С такава минимална армия и въоръжени сили ние не може да бъдем адекватен партньор в НАТО.
Има също така една друга тревожна тенденция за общо съкращаване на въоръжените сили, както във Великобритания и Германия. И се питам как Европейският съюз ще партнира пълноценно на Съединените щати в целокупната отбранителна стратегия на НАТО като военен политически съюз? Това е опасно явление, като гледате как Китай се въоръжава, как Индия се въоръжава, Япония сега за първи път след Втората световна война вече има нова стратегия, строителство на флот, на авиация, на какво ли не. Да не говорим за Иран и за ислямизацията на страните. Това, което искам да кажа, е, че аз се опасявам, че с този тип въоръжение и въоръжени сили, които законът ни дава за второ четене, че не можем да изпълним чл. 142 от стратегията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Желаете ли дуплика, господин Шопов? Отказвате се.
Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз се радвам, че 99,9% от българското Народно събрание с малки изключения отляво и отдясно, не се вълнуват от това как да се мерим спрямо нашите съседи, които са съюзници в НАТО, нашите съседи, които искат да ни бъдат съюзници в НАТО и в Европейския съюз, а българският парламент приоритетно в тази стратегия разглежда как да отговорим на тези нови предизвикателства, с които целият свят в момента се сблъсква по същия начин, по който и ние се сблъскваме.
На първо място, това са новите предизвикателства на очертаващия се дълъг период на нестабилност и трансформация в района на Северна Африка, Близкия и Средния изток. Предизвикателства от типа на новите ракетни заплахи, които съществуват за сигурността на всички страни в НАТО, в Европейския съюз, включително и в България, на които трябва да отговорим. Предизвикателства, свързани с бюджетната криза и финансовата нестабилност в цяла Европа, които изискват от всички нас много повече консолидиране на ресурсите, които имаме, и начина по който харчим средствата за национална сигурност.
Това е може би едно от най-големите достойнства на Стратегията за национална сигурност и най-голям пропуск в стратегиите до този момент, в отсъствието на такива стратегии – че България за всички тези години – последните години от 1998 г. досега, си позволи неведнъж да дублира инвестиции в своята национална сигурност само и само, за да могат различни коалиционни партньори и различни министерства, различни интереси да бъдат защитени и различни комисионни, прибрани по пътя. Това оттук нататък ясно е фиксирано като заплаха за националната сигурност. Защото, уважаеми дами и господа, много по-голяма заплаха за нашата национална сигурност и страната ни е корупцията и престъпността, отколкото съюзниците ни в НАТО или в Европейския съюз. Фиксирането на вътрешните предизвикателства към националната ни сигурност е едно от най-важните достойнства на настоящата стратегия.
Не на последно място искам да отбележа, че за първи път Република България по един съвременен, модерен и актуален начин определя в своите национални интереси две изключително важни теми – не само териториалната цялост, правата, свободите на българските граждани. Но след вашето гласуване днес България ясно ще заяви, че гарантирането на интегритета на българското гражданско общество е един от нашите основни национални интереси, както и съхраняването на българската национална идентичност, изградена на основата на единно гражданство в Република България.
Искам да отбележа, че за първи път в историята на България с тази стратегия се заявява, че тяхната сигурност на нашите съседи тук, на Балканите, е неизменно свързана със сигурността на нашата страна и национален интерес и приоритет на България е нашите съседи на Западните Балкани да изпълнят критериите на Европейския съюз за членство и да бъдат част от съюзите, в които и ние членуваме.
Последно искам да обърна внимание на един изключително важен, макар и малък текст в настоящата стратегия, който казва, че за да може България да изпълни своите цели и приоритети, българската външна политика и политиката ни на сигурност трябва да се изгражда върху компетентна, лоялна, професионална дипломатическа служба.
Имайки предвид всички неща, които се случиха в българската държава през последните месеци, искам да отбележа още веднъж, че волята на българското Народно събрание, изразена преди няколко седмици с гласуването на две трети от народните представители, които казват, че българската дипломатическа служба не може да страда от зависимости с бившата Държавна сигурност, ще бъде реализирана от това правителство на база на Декларацията на Народното събрание, както и в изпълнение на Стратегията за национална сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Младенов.
Има ли други желаещи народни представители?
Господин Станишев. (Оживление в ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Много би им се искало този фундаментален документ на българското Народно събрание и на българската държава да бъде приет с консенсус. Без съмнение една Стратегия за национална сигурност, за да бъде работеща, действена, се нуждае от максимално широка политическа и обществена подкрепа. В противен случай всеки един документ, дори от нивото на Стратегия на национална сигурност, ще си остане един документ без конкретни последици.
Ще започна с това кое е хубаво в стратегията, защото без съмнение тя има своите достойнства. Първото е, че в крайна сметка след 1998 г. и приемането на Концепцията за национална сигурност, ние нямаме осъвременена доктрина на държавата – стратегия за това кои са основните ценности, цели, приоритети и политики, които да гарантират националната сигурност в нейното разнообразие в един свят, който се промени от 1998 г. изключително бързо, бих казал, драстично в много отношения. Затова е важно да има такъв документ.
Позитивното е също така, че в стратегията не се отричат усилията на българската държава, на българските институции в предишни периоди – и стратегията, подготвена през 2005 г., и тази, която беше приключила през 2008 г., и върху тях се стъпва в самия документ като той се доразработва и доразвива.
Искам да обърна внимание и отдам дължимото на ген. Миланов и хората, които са работили непосредствено в екипите, работещи по стратегията, че действително имаше добра воля за консенсус и за отчитане на немалко от препоръките и на гражданското общество, и на експертите, и на политическата опозиция.
По време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност от името на Парламентарната група на Коалиция за България заявих принципна подкрепа за стратегията, търсейки именно този консенсус и търсейки доброто начало, което е важно за България, търсейки единението. Впрочем, беше интересно, че най-лоялният партньор на ГЕРБ – Партия „Атака”, тогава изобщо не участваше в обсъждането, а Синята коалиция, която в този момент подкрепяше правителството, заяви въздържание.
Разбира се, може да се говори доста дълго за съдържанието и отделните теми, структуриране на стратегията, това, което липсва. Аз ще се постарая да бъда кратък.
Положително и нов момент е, че за първи път гражданинът е поставен в центъра на политиката за сигурност и открояването на възможностите на неправителствения сектор. Това не се е случвало в България. Включени са и нови нетрадиционни елементи на националната сигурност. Сред тях икономически, финансови, социални, правосъдни. Има доразвиване и на традиционните неща, свързани с разбирането за национална сигурност. Може да се отправят едни или други критики по структурирането, защото, според мен, недотам сполучливо е разделението на условията на външни и вътрешни. Те са все повече взаимно преплетени. Биха могли да се групират като глобални и регионални, и оттам вече да се мине към вътрешнонационални.
Направен е опит за формулиране на българските национални интереси. Тук в стратегията има една сериозна слабост, че няма ясна дефиниция на това какво е национален интерес. И няма критерии за разделението и категоризацията на едни като жизненоважни, а на други – като други важни интереси. Определено би трябвало да има много по-ясна визия в Стратегията за национална сигурност за това на каква икономика се гради сигурността на България. И бих обърнал внимание, че по същество липсва визия за сравнителните конкурентни предимства на България както в Европейския съюз, така и в по-широк глобален контекст.
По същество напълно се пренебрегва обстоятелството, че България трябва да прилага общите политики на Европейския съюз. Но не само това, да участва активно на основа на своите национални интереси във формирането на общите европейски политики. Това остава на чисто декларативно ниво.
Бих обърнал внимание с тревога на това, че твърде бегло, повърхностно в стратегията се спират върху състоянието на нацията, демографските тенденции, семейството и обществото и неговото положение, и редица други проблеми. Но аз бих казал, че всичко това са бели кахъри, слабости, които могат да бъдат преодолени. Същностната причина Коалиция за България да не може да подкрепи Стратегията за национална сигурност, това е разминаването между ценностите, целите, приоритетите и политиките, които са формулирани и заложени в Стратегията за национална сигурност, и политиката на българското правителство, водена от ГЕРБ. Това е причината. Защото, ако духът на стратегията по никакъв начин не се отразява в действията на правителството, какво всъщност приемаме? Тридесет страници общи разсъждения.
Нека бъда конкретен. Сред общите положения, когато се говори за принципи на политиката за национална сигурност, един от първите принципи е доверието между държавните институции и сътрудничество с частния сектор, неправителствените организации и гражданите. Има ли го този подход? Някой сериозно ли го твърди?
За какво доверие може да се говори, когато за един никакъв повод беше инициирана идеята за импийчмънт на Президента на Републиката? Щяхме да станем за резил. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Говорим за доверие между институциите.
За какво доверие може да става дума, когато всяко недоволство, всеки граждански протест – било то браншови, било на отделно съсловие, се оприличава и обявява едва ли не за саботаж и за дестабилизиране на държавата.
Когато говорим за националните интереси, на първо място, сред жизненоважните интереси е посочено гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата. Дайте да хвърлим поглед върху това какво се случва извън тази зала.
Можем ли да говорим за истински свободи на гражданите, за техните права, след като цари една атмосфера на използване на СРС та като основен инструмент в държавното управление? (Реплики от ГЕРБ.) Това е сериозен и реален проблем и огромно разминаване между декларираното в тази стратегия.
Можем ли да говорим за благосъстоянието на гражданите, когато в продължение вече на 18 месеца, освен приоритета макроикономическа и финансова стабилност, изобщо в политиката на правителството липсва социалният приоритет, ангажираността към доходите и благосъстоянието на гражданите? Можем ли да говорим за реализацията на този национален интерес?
Можем ли да говорим за преодоляване на негативните демографски процеси в тези условия, когато през 2009 г. със семейните помощи хората можеха да си купят над 20 л мляко, сега могат да си купят 15? И липсва бездействие.
Аз поставям принципния въпрос, колкото и да са недоволни от управляващите – какво е взаимодействието между стратегията, която се иска да се приеме с консенсус, и реалната политика и поведение на правителството и на управляващите? Липсва тази връзка. Те са в противоречие, в сблъсък.
Бих могъл да коментирам още много елементи, които говорят за принципно разминаване между благородните цели, които са формулирани в стратегията, и практиката. Това е основна причина, поради която Парламентарната група на Коалиция за България не може да подкрепи предложения за обсъждане в Народното събрание проект. (Оживление в ГЕРБ.) Ние ще гласуваме „въздържали се”. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля тишина в залата!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да, „въздържали се”, отчитайки усилията на огромен брой експерти.
Искам да кажа на мнозинството – неглижирането на демократичното право на опозицията за критика също е част от тази среда, която налагате – среда на конфронтация в българското общество. С такава политика никаква стратегия не може да бъде успешно реализирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Великов – първа реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Станишев, в Лондон много от хората и служителите, които работят там, заявяват на моя син, който много пъти е поставял въпроса: „Защо в България за значими теми, за значими каузи няма единомислие на българската нация?”, и хората му казват: „Защото, младо момче, вие сте първо поколение крадци”. Това му отговарят. (Смях в ГЕРБ.)
Сега за мен става ясно защо 20 години, особено през 2005-2008 г. е имало напъни да бъде създадена такава Стратегия за национална сигурност. Но, ако беше създадена такава стратегия тя би отговорила на въпроса как и по какъв начин беше извършена приватизацията в България, по какъв криминален начин като масова, като касова, като всичко.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Натам гледай. (Сочат дясната част на залата.)
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Не, не, и масовата. Защото започна от масовата приватизация. И другата, която беше направена при Иван Костов. (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тогава и ти беше там.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Но всички тези въпроси имат ясното отношение и отговорност към тази национална стратегия, защото тя ще отговори на въпроса защо има нихилистично отношение на българския народ към такива институции в нашата страна. Ами, как няма да има, когато, след като вие правите водно огледало за 70 млн. лв. в Кърджали, а не сте решили основните въпроси на Кърджалийска община, тръгнахте да правите нещо, с което създадохте обстановка българският народ да няма доверие в българските институции. Управлението в момента е белязано с такива корупционни практики, на които с тази стратегия в един определен момент ще бъде сложено край. Защото чрез тази стратегия ние ще сложим основата на едно ново, съвременно, европейско общество. Затова и аз ще го подкрепя. И ви призовавам – подкрепете го и вие, защото това е общонационална кауза, около която си заслужава да застанем всички. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има заявени още две реплики, има заявено изказване от народния представител Юнал Лютфи и още едно заявено изказване от госпожа Панайотова.
Почивка до 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Припомням на народните представители, че преди почивката по изказването на народния представител Сергей Станишев първа реплика направи господин Великов.
Втора реплика?
Господин Доброслав Димитров – втора реплика към господин Станишев.
Имате думата.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Съжалявам, че почивката ни прекъсна, тъй като изказването на господин Станишев беше много интересно.
Аз лично останах с чувството, че са объркали речта Ви, когато сте идвали към Народното събрание – речта Ви изцяло беше фокусирана върху социалната политика на правителството, а днес дискутираме Националната стратегия за сигурност. Двете неща, макар да имат допирни точки, всъщност не могат да бъдат дискутирани в такъв контекст. Това, което споменахте, бяха конкретни, злободневни теми, битовизъм и нищо общо с начина, по който се изготвя един документ за стратегия, който трябва да засегне нещата, които ще ни вълнуват в следващите десет години.
Направи ми впечатление споменаването на президента и импийчмънта, който беше към него. Това е демократичният процес – няма нищо лошо в него.
Но аз бих Ви задал въпроса: къде е в момента президентът, когато се дискутира такава важна тема, която директно касае институцията на президента? Къде е в момента тази наша институция, ако така сте загрижени за уважението и поведението към него?
Това е моята реплика към Вас, тъй като смятам, че забележките Ви не бяха по конкретната тема, а бяха изцяло и само с политическа насоченост към дневните малки проблеми.
Другото нещо, което ми направи впечатление, е сближаването на позициите на лявото пространство с тези на дясното или крайно дясното, или както Синята коалиция се определя. Честно казано, това по-скоро е към колегите отдясно и е много интересно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Иван Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Пред вас ще се спра на един факт от съвсем недалечното минало, преди няколко месеца, който касае човек от Парламентарната група на Коалиция за България. Аз лично го смятам за добър експерт – това е господин Ангел Найденов. Неговите становища по въпросите за националната сигурност действително имат експертен характер.
Ще си позволя да ви цитирам негово изказване във в. „Българска армия” от 17 декември 2010 г.:
„Проектът на Стратегия за национална сигурност е професионален. Искам да добавя участието на експертната общност, в най-широкия смисъл на думата, в подготовката и формулиране на отношението към готовия проект на стратегията. Добро впечатление прави желанието на работната група да търси позициите на отделните парламентарни групи далеч преди приемането на този проект от Министерския съвет и на представянето в Народното събрание. Това е най-добрият начин за отчитане на мнението, позицията и предложенията на всички. Не е задължително те да бъдат приемани и отразявани в окончателния проект, но е добре да се знае. Добра крачка в посока на анализ на проекта и „оглаждането му”, като представяне на различни позиции на групите, беше разглеждането на този проект в Консултативния съвет за национална сигурност при президента.
Забележете, проектът е продукт на много професионален подход. Не че предишните проекти, останали, за съжаление, само на ниво проекти, не са имали този професионален експертен успех като разработка, но това е необходимо да бъде отбелязано. Той не страда от излишни партийни пристрастия, не е зареден с идеологеми.
Ще добавя и позитиви, свързани с оценката на средата за сигурност с дефинирането на нови рискове и заплахи. Те пряко кореспондират с подобни разработки на нашите партньори и с Концепцията за сигурност на Алианса, приета неотдавна на Срещата на върха – кибертероризма, енергийната сигурност и всичко, свързано със социалните аспекти на сигурността, с диференциацията на обществото и засилващата се бедност.” (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябваше вече да сте завършили, господин Петров.
ИВАН ПЕТРОВ: „Плюс на разработката е, че не се дефинират заплахи по системата на тези три компонента, в основата на който стои сигурността на гражданина, на обществото и на държавата.”
Питам следното: кога бяхте по-откровени, господа отляво – когато дадохте това интервю и вашият представител дава най-добри отзиви за този проект или сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Честно казано, репликата на господин Великов изобщо не я разбрах по съдържание, освен че се видя стремежът да се хареса на новите господари. Хубаво е човек да бъде все пак последователен. За няколко години той смени, мисля, три политически партии, затова всичко, което казва, не се възприема насериозно.
Второ, господин Димитров ме обвини в битовизъм при дискусията, когато посочих социалните проблеми, доходите на хората и основния мотив, поради който няма как да подкрепим тази стратегия, драстичното разминаване между заявеното като намерение, като жизнено важни интереси, цели на политиките, приоритети, и това, което се прави!
Вижте, господин Димитров, сред жизнено важните интереси първият, който се посочва – гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданите! Погледнете наоколо, извън тази зала, извън жълтите павета – нищо общо между това, което се заявява и това, което се прави от правителството по отношение на доходите, по отношение на правата на гражданите.
Ако говорим за системата за сигурност, ДАНС се превръща все повече в политическа служба. Извинявайте, ходят по къщите на хората да проверяват граждански подписки! За какви свободи говорим?! Тройно увеличаване на подслушванията за две години...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По темата, господин Станишев, ако обичате – по темата за националната сигурност.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По темата за националната сигурност – аз изцяло споделям това, което е казал господин Найденов в неговото интервю. Ние оценяваме усилията на експертния екип и признаваме, че някои разумни наши предложения бяха приети.
Ами в предишния вариант изобщо нямаше отговорностите на Българската армия по отношение на отбраната на страната! Само международните мисии присъстваха! Това е реалността, само че това е политически въпрос – какво се пише и какво се прави. Тук не виждам основание за подкрепа на правеното от това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Декларация от името на парламентарна група.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Повод за настоящата декларация е един неприятен акт, който накърнява достойнството не само на институциите на мюсюлманското вероизповедание, но ощетява правата и на цялата мюсюлманска общност в Република България. Моля за вашето внимание, за да прочета декларацията.
„На 23 февруари около 18,30 ч. няколко лица са отнели с взлом имот – апартамент, който се ползва от избрания от мюсюлманите за главен мюфтия господин Мустафа Хаджи. Той е законен представител на собственика на имота, а именно мюсюлманското вероизповедание. Жилището е похитено във времето, когато главният мюфтия е отсъствал. След като се е прибрал, той е забелязал, че патронът на външната врата е сменен, че е поставена сигнално-охранителна техника и заради това не е могъл да влезе, забележете, в дома си.
На законния представител не са били представени нито съдебно решение за собствеността, нито протокол за извършен въвод от съдия изпълнител, нито договор за наем. Никой, освен лицата, влезли с взлом, не били допуснати вътре, където е имало документация, пари, вещи и друга собственост на Мустафа Хаджи и трети лица. Нещо повече, от апартамента били изнесени папки с документи от лицата, извършили самоуправството.
Господин Мустафа Хаджи е сезирал съответните правоохранителни институции. На този етап, за съжаление, няма реакция и отговор от тяхна страна.
Уважаеми госпожи и господа, като имаме предвид този акт на самоуправство, оценявайки инцидента като нарушение на конституционни и законни права, като имаме предвид, че влизането с взлом не е на основание легитимно и законосъобразно решение, призоваваме компетентните органи – прокуратура, Министерство на вътрешните работи, да встъпят своевременно в правомощията си и извършат необходимите действия в рамките на законовите си задължения.
Целият този акт накърнява статута и достойнството на главния мюфтия, на вероизповеданието, което представлява, а също така честта и правата на цялата мюсюлманска общност в Република България. Нещо повече, в унисон с дискутираната тема ние смятаме, че този проблем е част от темата за национална сигурност, особено след поредния отказ от вчера за регистрация на проведената наскоро мюсюлманска конференция.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с дискусията по проекта за Решение и Стратегията за национална сигурност.
Господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Бих желал да приветствам колектива, който е изготвил тази стратегия, защото документът е добре систематизиран и структуриран. Този проект обхваща различните измерения и аспекти на националната сигурност. Трудно се готви подобен документ, подобна стратегия, която е обърната най-малко за 10 години напред.
Стратегията е сполучлив опит да бъдат ясно дефинирани различните компоненти, влияещи върху по-широкото разбиране за националната сигурност. Едно от достойнствата на тази стратегия е, че тя е изградена върху основните ценности и принципи на демократичното общество – правата на човека и върховенството на закона. Концепцията за национална сигурност дава възможност за информиране на българското общество и нашите партньори от НАТО и Европейския съюз за принципите, целите и механизмите на политиката за националната сигурност.
В стратегията е отделено подобаващо място на факта, че след приемането на България като пълноправен член на НАТО и Европейския съюз, България гарантира както своята собствена национална сигурност, така и същевременно има своя принос към усилията на евроатлантическите ни партньори за укрепване на мира и сигурността.
Живеем в динамичен свят, уважаеми дами и господа. Още по-динамично възникват нови заплахи и рискове за българските граждани. Всичко това налага нов съвременен подход при изготвяне на политиката за национална сигурност. Следва да се отбележи, че при изготвянето на стратегията се е получило сполучливо съчетаване на принципите на политиката за национална сигурност с националните интереси. Може би един от най-важните принципи е да се търси национален консенсус по политиката за национална сигурност.
Подчертавам това, защото Движението за права и свободи е в опозиция и както казаха и моите колеги, които взеха думата преди мен, има теми, които трябва да се ползват и да бъдат подкрепени максимално, дори, ако е възможно, да се получи национален консенсус.
Движението за права и свободи е пример в това отношение още 1999 г., когато бяхме също в опозиция, а тук се дебатираше дали да се даде въздушен коридор на военновъздушните сили на НАТО за операция над Белград. ДПС ясно и категорично формулира своята позиция – че това е моментът, когато България трябва да направи своя политически цивилизационен избор. Според Движението за права и свободи в такива моменти наистина трябва да търсим този максимален консенсус.
В стратегията са изброени почти всички рискове и заплахи. Най-общо те се свеждат до вътрешни и външни, но разликата между тези заплахи е, че все повече придобиват условен характер. Подобаващо е отбелязано, че процесите на глобализация стават по-динамични и тези тенденции ще се отразяват върху цялостното развитие на външната среда за сигурност. През последното десетилетие сме свидетели на факта, че НАТО и Европейският съюз, със своите съвместни усилия, са гарант за международната сигурност. Ето защо процесът на интегриране на Република България в рамките на НАТО и Европейския съюз следва да продължи.
Имаме наистина съществен и реален принос за усилията на НАТО в операциите в Афганистан. Вие знаете много добре, уважаеми колеги, че Афганистан беше гнездото, ядрото, откъдето тръгваше и тероризмът, и фундаментализмът. България даде свои свидни жертви именно като съюзник в борбата срещу международния тероризъм.
Международният тероризъм продължава да бъде сериозна заплаха за сигурността на целия свят. Трансграничната организирана престъпност е една от сериозните заплахи за сигурността на гражданите в страната, колеги. По-бързото присъединяване на България към Шенгенското пространство е гаранция за сигурността на външните граници на Европейския съюз.
За комплексния характер на стратегията допринася и ролята на отделните секторни политики и според колегите, които се изказаха преди мен, това е изключително важно. Икономика, финанси, социална политика, здравеопазване, стандарт на живот, политика на осигуряване – това са много важни фактори за вътрешната стабилност на всяка страна, разбира се, че и за България, защото икономически силно развита страна, с ежегоден ръст на развитие, висок стандарт на живот, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по-висока сигурност и по-малка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето на групата изтече, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Исках да кажа няколко думи за външната политика на страната ни и политиката на сигурност. Позволете ми само 30 секунди.
България води изключително правилна външна политика, съчетана с членството си в Европейския съюз и НАТО. Регионалната политика е от изключителна важност. Много важна е ролята и мястото на България в създаването на икономически и политически връзки с региона на Балканите и Черноморския регион.
Накрая искам да кажа на господин Шопов, че с турската и гръцката армия сме партньори в НАТО. Спомням си, Вие, господин Шопов, и вашата партия бяхте против приемането на България в НАТО. Явно Вие все още мислите така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за Вашето становище. Няма време вече, господин Лютви.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще ми се да кажа – добре е тази стратегия да бъде реално изпълнена и от това правителство, а и от следващите и да не остане само един документ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Лютфи, това напомняне е много фриволно, като имаме предвид, че и Гърция е страна – член на НАТО, но това не я спасява най-редовно от сблъсъци и във въздушното пространство, и на остро военно противопоставяне с армията на държавата Турция.
Ако правим тези аналогии за членство например и в Европейския съюз, нека да вземем предвид държавата Кипър – лоялен член на Европейския съюз. Една трета от територията на която държава – член на Европейския съюз, е окупирана от Турция и там тече бурна сепаратистка дейност, така че това не е успокоение.
Ако България е член на НАТО, защо Турция поддържа на границата с България огромни военни сили, каквито са още от времето на Студената война?! Това не може да бъде каквото и да е успокоение за всички нас, защото не можем да си крием главата в пясъка и да нямаме предвид изявленията на най-високи нива – на турския министър на външните работи Давудоглу.
Ние не можем да нямаме предвид безбройните случаи на директна намеса на Турция във вътрешните работи на България, включително и това, което става във вашата политическа сила – ДПС, което се заявява и което е безспорно – на нас ни е ясно, една съседна държава, която се намесва кой да бъде вашият лидер и поддържа определена част от вашите фракции или не ги поддържа. (Реплика на Ремзи Осман.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Времето за реплика изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това също е много лош знак. А и самият факт на съществуването в България на вашата политическа сила, което е в нарушение на Конституцията, е нещо, което не може да се пренебрегне и да се няма предвид, когато се говори за националната сигурност на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Господин Лютви, Вие подчертахте изрично, че влизането на Българя в Шенгенското пространство ще се превърне във фактор за сигурност на външната граница на Европейския съюз. Мисля, че много тежко бъркате. Не случайно неколкократно предлагах министър-председателят да инициира българо-турска комисия, каквато практика имаме, за проверка на границата и да се види в тежкотоварните моторни превозни средства какво излиза от Турция и какво влиза в България. Ще се окаже, че от Турция излизат цигари, в България влизат найлонови торбички. И отказът да се направи такава комисия го възприемам като чадър върху контрабандата. От тази гледна точка ние сме заплаха за икономическата сигурност на Европейския съюз. Защото контрабандата в България надмина нивата на югоембаргото и е очевидно нежеланието на държавите-членки на Шенгенското пространство, на държавите от Европейския съюз да възприемат подобен тип политика.
Мисля, че поне на този етап много тежко бъркате. Тази ви грешка не се възприема в Европейския съюз. В Европейския съюз оценката за нас е повече от тревожна. Така че усилията ни трябва да бъдат насочени в решаването на тези проблеми. Тук не можем да говорим за опозиция и за управляващи. Това е въпрос на българското общество.
В стратегията има много зрели моменти. Тя претърпя много сериозна еволюция, но вътре няма ясно разписано какво разбираме под реализация на ключови енергийни проекти, защото ние блокирахме и трите ключови енергийни проекта, които можеха да бъдат в полза не само на България, но и на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, ще започна отзад напред.
Господин Петков, само преди 2-3 седмици говорих тук на темата „Шенген”. Темата е много голяма и много трудна. Има много въпросителни по тази тема. Аз не бъркам, защото знам, че България ще покрие техническите критерии. Тук обаче става въпрос за политическо доверие.
Примерите, които давате с трансгранична контрабанда – вероятно е така, аз нямам доказателства, но щом като Вие твърдите, че е така, вероятно е така. Но именно заради това има колебание в някои страни. Затова темата „Шенген” е изключително важна за България. Друг е въпросът кога България ще влезе в Шенгенското пространство, кога ще приемем Шенгенския договор. Темата „Шенген” е с много измерения. Не съм съгласен с Вас. Продължавам да твърдя, че това правителство трябва да направи всичко възможно и заедно с предложенията и усилията на опозицията България до края на годината да бъде приета в Шенген. Нямаме друг изход!
Що се касае до господин Шопов, чудя се дали да му отговоря, но ще му кажа, че той е останал във времето на началото на 90-те години с неговите ретроградни позиции и идеи относно НАТО, съседните държави, Турция. България има изключително добри отношения с всички свои съседи. В Червената книга на Република Турция – това е тяхната доктрина за национална сигурност, България за първи път (а и всички съседи на Турция) са обявени за приятелски страни, а не за врагове! Така че много Ви моля, информирайте се по интернет и ще знаете отговора на много от вашите въпроси. Политика в парламента с външната политика не се прави, господин Шопов! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Цветанов иска думата.
Заповядайте, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата във връзка с Декларацията, която беше изчетена във връзка с имота, по който има проблем между колегите от ДПС. Това, което мога да ви уверя, е, че в момента, в който постъпи сигнал за влизане в този апартамент или в момента, в който беше подменена бравата, бяхме информирани. Веднага на място отиде полицейски екип. Веднага сезирахме и прокуратурата. От вчера апартаментът е запечатан. Докато не се произнесе съдът, ние трябва да осигурим да няма никакво посегателство или самоуправство в този имот. Затова нека оценяваме в тази посока онова, което се прави. Уверявам ви, че ще се стараем максимално да се придържаме към българското законодателство и да не вземаме страна в подобен спор. Съдът е органът, който ще прецени на кого да бъде присъден.
Що се касае до дебата относно стратегията, позволявам си пак да взема думата, защото дебатът премина през Турция, със заплахите, с българската армия, каква е нейната готовност. Уважаеми депутати, не знам дали ви е направило впечатление, но вчера една от точките на Съвета на министрите на вътрешните работи беше „Напредъкът по преговорния процес за подписване на реадмисионен договор на Турция с Европейската комисия”. Страните, които имаха резерви, бяха Германия, България, Гърция и Кипър. Страните, които вчера на дебата оттеглиха своите резерви в духа на консенсуса и за приемането на доклада, направен от еврокомисаря Малстрьом, бяха Кипър, Гърция и Германия, в това число и България. Оттеглихме резервите, като изложихме нашите притеснения и всичко, свързано с позицията на страната ни.
Мога да ви уверя, че Европейската комисия и страните от Европейския съюз полагат огромни усилия, за да имаме добър и конструктивен диалог с Република Турция. Смятам, че ние, най-засегнатите държави като Гърция, Кипър и България, все пак трябва да се придържаме към колективната позиция на страните-членки на Европейския съюз.
Що се касае до контрабандата – онова, за което говори господин Румен Петков, това е проблем, който стои в немалка част от страните от Европейския съюз. Уверявам ви, че полагаме максимални усилия да работим в партньорство с турските ни колеги там, където е възможно. Това, което мога да ви информирам, е, че днес отново имаме една реализация, свързана с контрабандата на цигари. Това са цигари, задържани в рамките на последните два месеца – на територията на Русе, Велико Търново, Пловдив и в момента един ТИР, който беше задържан последно във Варна, в момента се придвижва към Хасково, защото там е образувано досъдебното производство. Има задържани 6 лица.
Имаме цялата схема на внасянето на цигарите, разпределението им по съответните складове в страната и смятам, че това е добрата работа, която колегите от специализираното звено БОП свършиха, колегите от прокуратурата и в партньорство с нашите евроатлантически партньори.
По темата за контрабандата: инициирали сме срещата да бъде проведена в Европол, за да може да говорим за трансграничната контрабанда. Задържаните количества през 2010 г. са количества, които вътрешният пазар на страната не може да поеме, защото няма такова потребление. Така че България активно участва в предотвратяването на контрабандни канали, които захранват страните от Европейския съюз с подобни цигари. Смятам, че това много ясно се отчита от нашите партньори и това вече се изразява и в докладите, и в политическата воля на страните за подкрепа усилията на правителството в борбата срещу организираната престъпност, корупцията и контрабандата.
Що се касае до Шенген – вчера имаше дебат на Съвета на министрите по темата „Шенген”. Искам да благодаря на всички, които участваха в Консултативния съвет, и се обединихме около позицията в страната всеки да полага максимални усилия по тази тема във всяка от институциите, които представлява.
Другото, което беше констатирано на съвета. Нека все пак да имаме предвид как започна този Консултативен съвет – изключително агресивно от българския президент. Той зададе публично въпроси, на които ние, участващите в Консултативния съвет, публично да можем да отговорим.
Ще си направя труда да кажа няколко думи и за Шенген, защото в края на краищата все пак трябва да сме наясно какви са реалните възможности, какво беше изтървано и какво направи това правителство в последните 18 месеца.
Уважаеми дами и господа, 160 млн. евро трябваше да бъдат усвоени от периода 2007 г., от деклариране позицията на страната ни за влизане в Шенгенското пространство, до 31 декември 2009 г. От тези 160 млн. евро, мога да ви кажа, че към месец август 2009 г. усвоените средства бяха 33 млн. евро. Останалите пари трябваше да бъдат усвоени в рамките на оставащите пет месеца. Сами разбирате, че е невъзможно при положение, че две години и осем месеца преди това не са могли да се усвоят тези средства. Затова и позицията, която имаше и премиерът на страната ни, и премиерът на Румъния, Решението, което беше взето от Европейската комисия е за удължаване с три месеца усвояването на тези средства, защото иначе България трябваше да върне тези пари. България трябваше да ги върне и тогава трябваше да търсим национално финансиране, за да покрием тази техническа готовност.
Нека да бъдем искрени към нашите гласоподаватели и към българските граждани. Аз ще напомня годишните индикативни програми, които са утвърдени от българското правителство за периода 2007 2009 г.:
През 2007 г. годишната индикативна програма е за усвояването на 67 млн. евро. Знаете ли колко бяха усвоени през 2007 г.? – нула;
През 2008 г. трябваше да бъдат усвоени 71 млн. евро от годишната индикативна програма. Бяха усвоени 1,4% от тази сума. Към осми месец 2009 г. имаме 26%, равняващи се на 33 млн. евро.
Разбирате ли, че всичко, което ние в момента наваксахме – беше пропиляно време без абсолютно никаква концепция, работеше се на чисто експертно ниво, без да бъдат изведени вицепремиерът и заместник-министрите на съответните министерства, имащи отношение към този въпрос – това, което българското правителство направи с програмата.
Понеже виждам, че двамата министри са прави, може би те ще кажат за „Пъстрогор” (реплики от Коалиция за България) колко години „Пъстрогор” не можеше да бъде реализиран?! В момента се наложи да направим всичко възможно поне в края на м. март да бъде готов и да започне да действа бежанският център. (Реплики от Коалиция за България.)
Аз искам да благодаря за позицията, която беше споделена на Консултативния съвет и след това, когато президентът и премиерът на страната излязоха пред камерите и заявиха, че имаме пълен консенсус и разбиране по темата Шенген.
Нека обаче да не говорим едностранчиво, да не задаваме публично въпросите, без да имаме публичен отговор от тези, които участват.
Искам да благодаря и за позицията на „Атака”, които също искаха да има публичност на въпросите и дебатите, които се водиха на Консултативния съвет.
Президентът на страната си позволи да зададе въпроса: „Използвани ли са специални разузнавателни средства и защо не са били използвани към босовете на организираната престъпност?”
Аз отговорих на президента: „Господин президент, използването на СРС-та към босовете на организираната престъпност в годините на прехода трябваше да бъдат направени много по-рано, в началото на демокрацията. Тогава нямаше да има това срастване на организирана престъпност с политици.” Зададох и въпрос на президента, защо не даде отговор каква е неговата позиция и бос ли е бил Емил Кюлев, който всъщност участваше в купуването на банки, които бяха фалирали точно по време на вашето управление. Защо не беше разследвано, а в 2005 г., когато беше извършено убийството му, да не говорим, че нямаше как да търсите възможности да го разкривате, защото нямахте и такава политическа воля. След това последваха и други убийства, които бяха свързани точно с мотива за банковата система.
Така че в тази посока искам да бъдем обективни, да бъдем искрени към хората. Когато задаваме въпроси, да даваме и правилните отговори и те да бъдат обективни.
Много се надявам в тази посока всичко, да го изведем като национален приоритет. Искам да подчертая и днешната национална отговорна политика на ДПС и на „Атака”. Те казват: „Това е изключително важен, основополагащ документ, за реализирането на националните приоритети, свързани с националната сигурност”. Имаме интегриран подход и ние го реализираме на база консенсуса и дебата, който сме водили в продължение на повече от една година. Националната стратегия беше разпоредено да бъде изготвена от министър-председателя с междуведомствена работна група и работна група, която работи в края на 2009 г., днес сме в началото на 2011 г.
Ние не искаме да приемаме актове, които всъщност са еднолично решение или на една част от представителността в българския парламент. Ние търсим широкия консенсус, затова бяха правени тези дебати и заседания. За съжаление обаче някои не участваха активно, днес обаче изразяват позиция, която въобще не кореспондира с това, което е декларирано на всичките тези съвети. Благодаря. (Народният представител Румен Петков иска лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, господин Петков, но начинът по който един народен представител присъства в залата, седнал или прав, не е повод за лично обяснение съгласно нашия правилник. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
Господин Чукарски, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, господа министри! Смятам, че днешният дебат е по документ, който е най-важният до момента, обсъждан и приеман в рамките на Четиридесет и първото обикновено Народно събрание. Такъв документ: Стратегия за национална сигурност, се приема веднъж на десетилетие, а ако някое правителство проспи момента, и на 15 години.
Днес ние имам една Стратегия за национална сигурност, която искам да обвържа с говоренето по Шенген – изключително модерно през последните месеци.
Истината е, че Стратегията за национална сигурност, така както беше изработена, с безброй много консултации, съгласувания и обсъждания, технически отговаря на всички изисквания, за да може да бъде наречена Стратегия за национална сигурност и да получи с консенсус приемане от Народното събрание.
Говорейки обаче с думите и лексиката, свързани с Шенген, се оказва, че има политически критерии, на които тази стратегия според изказали се хора тук в залата от страна на ляво и от дясно, тя не отговаря. Тя не отговаря според тях, но аз искам да концентрирам вниманието на залата върху същността на стратегията като такава.
Какво имам предвид? Имам предвид, че тази стратегия като документ поставя наистина основните начала, върху които оттук-нататък ние ще трябва да изграждаме по теми политики, начини на поведение, които да гарантират, че България като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО ще успее в обозримо бъдеще не само да гарантира сигурността на своите граждани, но ще успее да гарантира и едно високо ниво на жизнен стандарт, на начин на живот – такива, каквито всички ние в тази зала, смятам, че се стремим да направим.
Искам от името на независимите народни представители, които заявихме подкрепата си за правителството на Европейската народна партия като хора и тук специално се обръщам към някои от преждеговорившите, винаги принадлежали и изповядвали ценностите на Европейската християндемокрация, да гарантираме и да заявим, че ние ще подкрепим тази стратегия.
Защо тази стратегия трябваше да бъде не с голямо съгласие, а трябваше да бъде консенсусна? Тя трябваше да бъде консенсусна, защото тя успя да събере подкрепата на двете диаметрално противоположни позиции в тази зала – позицията на Движението за права и свободи и позицията на „Атака”.
Като човек, следящ политиката през последните 20 години, ще си позволя да се обърна към крайно лявото и крайно дясното да превъзмогнат политическия си егоизъм, да превъзмогнат, ако щете това, че ръководител на групата за изготвяне на тази стратегия беше вицепремиерът Цветан Цветанов, а те му искат оставката; може би, ако беше някой друг, те щяха да имат друга позиция.
Искам да поздравя в това отношение държавническата позиция, която се е взeмала от други представители на опозицията и днес те я заявиха категорично и от тази трибуна.
Уважаеми колеги, мисля, че все още дебатът не е приключил. Смятам, че тази стратегия ще търпи и допълнително развитие във времето при изготвянето на различни политики. Защото вие виждате, че в момента в Близкия Изток, в Северна Африка се случват неща, които ние не можем да прогнозираме. Неща, които ние не знаем дали ще доведат към една демокрация, както се случи в Източна Европа през 1989 г., или ще доведат до едни мюсюлмански, крайно ислямистки режими, каквито се случиха след падането на шаха в Иран. Ние сме изправени пред една голяма заплаха за сигурността на цяла Европа.
Аз смятам, че с приемането на тази стратегия – призовавам ви да гласувате „за” нея – ние като страна, част от Европейския съюз и то от южната част на Европейския съюз, ще имаме възможност да реагираме винаги адекватно с политиките, които представяме, за да можем да гарантираме не само сигурността на гражданите на Република България, но и на европейските граждани, част от Европа, от Европейския съюз, от който сме и ние. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – по начина на водене.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, за пореден път Вие нарушавате парламентарния правилник, като не давате възможност на поименно споменат народен представител за лично обяснение. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За пореден път Вие се опитвате да играете ролята на щит пред правителството. Уверявам Ви, че господин Цветанов не се нуждае от такъв щит, след като директно предизвика двамата министри. Има ли някой в тази зала, който, като се каже „двамата министри” да не си дава сметка за кого става дума?
Освен това, господин Цветанов, призовавам Ви да признаете пред парламентарния председател, че Вие споменахте името на господин Петков и че го направихте в определен контекст. Вие откровено го предизвикахте, така че най-нормалното е той да има възможност да Ви отговори, още повече в контекста на Вашите призиви за публичност, прозрачност и нещата да се слагат на масата. (Реплика от заместник министър-председателя Цветан Цветанов.) Иначе е малко неравнопоставен този разговор, в който Вие говорите, а те мълчат. (Реплика от заместник министър-председателя Цветан Цветанов.)
Вие споменахте името на господин Петков. Това ще се види в парламентарната стенограма. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие споменахте и двамата министри, така че настоявам да дадете думата на господин Петков. Може да попитате и парламентарният стенограф дали е отбелязал името на господин Петков. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, адвокатската професия не е несъвместима с функциите на народен представител, но не и когато се упражнява от парламентарната трибуна.
Реплики към изказването на господин Чукарски? Няма.
За изказване – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри! Нямаше нужда да бъдат споменавани интервюта в „Българска армия”. Аз така или иначе щях да очертая част от достойнствата и на подхода, и на самия документ. Длъжен съм да го направя, защото прави наистина добро впечатление желанието на работната група да демонстрира един подход, различаващ се от предишните партизирани опити да се създадат документи от подобен ранг. Нямам претенцията да твърдя, че това се отнася към предишни проекти на Стратегията за сигурност, но говоря за документи от подобен ранг.
Ще ги подчертая съвсем набързо, защото ми се струват важни като отношение и като усилия на работни групи и на експертни състави при подготовката на тези документи. Разбира се, ще спомена съвсем мимоходом желанието на екипа да демонстрира един професионален подход и почерк при изготвянето на този документ – да се съобразят текстовете на Проекта за стратегия с широко мнение на експертната общност, този документ да бъде подложен на широко обсъждане не само в рамките на тези шест месеца. Този срок не е гаранция, че може да се отчете широко мнението на експертите. Разбира се, към този подход да се отбележи желанието да се проведат срещи с всички парламентарни групи и още в хода на подготовката на документа да се отчетат различните мнения, предложения, възражения и, разбира се, те да бъдат съответно отнесени към окончателния вариант на проекта, който се внася в Народното събрание. Разбира се, няма да пропусна и факта, че се проявява стремеж към консенсус.
Подчертавам всичко това, защото още веднъж ми се иска да кажа, че този подход е жизнено важен тогава, когато се готви документ от порядъка на Стратегията за сигурност. Аз съм убеден, че всеки един от народните представители в тази зала в момента има съзнанието за важността на решението, което предстои да вземем, в това число, разбира се, изразено чрез начина на гласуване. Всъщност това е документ от най-висш порядък. Той засяга на практика самата Светая Светих на всяка една държава, политиката й за национална сигурност. В случая чрез този документ освен възможността да се покаже изкуство да се планират цели, принципи, приоритети, политики, освен способността да се заявят определени действия в един не къс срок, какъвто са 10 години – периодът от време, в който се предвижда да действа Стратегията за сигурност, чрез този документ се поема една огромна отговорност и към хората, и към държавата.
Всъщност в този документ се отразява степента на оценка и осмисляне на рискове и на заплахи, съответно на политиките, които водят по неутрализиране или минимизиране на влиянието на тези рискове и заплахи. Чрез този документ се дава оценка и осмисляне на интересите и възможностите, които имат държавата и обществото. Разбира се, чрез този документ се залагат и политики, и още повече – разпределението на ресурсите за осъществяването на тези политики. Това определя важността на документа. В този случай стремежът към консенсус не бива да бъде самоцелен. Той трябва да бъде подчинен именно на този подход – да бъдат отчетени различията, в това число и политически, в схващанията по отношение, да кажем, в случая на вътрешните елементи за сигурност. Колегите ми, които репликираха председателя на парламентарната група, нямат абсолютно никакво основание, след като това са рискове, съответно политики, насочени към гарантиране на националната сигурност.
Искам да подчертая, че същевременно е реална опасността да се опитаме на нови рискове, заплахи на новите процеси, които се развиват в съвременния свят, да се опитаме да намерим отговори с остарели схващания, с остарели стереотипи, със стари понятия, които не се вместват в категориите и на мислене, и съответно на необходимите политики, които следва да бъдат реализирани.
Искам веднага да кажа, че, за щастие, работната група е преодоляла тази опасност, въпреки че не е намерила и не дава отговор на всички въпроси, които съществуват в политиката за национална сигурност. Тъй като нашите забележки бяха много подробно изложени, няма да се спирам, обаче ще подчертая няколко неща, които ми се струва, че е важно да бъдат отбелязани.
Според мен липсват убедителни аргументи, че е постигната обвързаност между самата стратегическа разработка, в т.ч. съответно и седемте секторни политики, които са заложени в документа, и практическите действия в съответната област. Това придава определена декларативност на този документ и не дава в пълен обем усещането за практическа насоченост на текстовете в Проекта за национална сигурност. Как например се защитава претенцията, изразена в т. 3 като разбиране за националната сигурност? Какво създава усещането за гарантираност на националната сигурност – казано е по-нататък в т. 66 – „Повишаване на усещането за сигурност на българските граждани чрез създаване на условия и предпоставки за гарантиране на националните интереси”.
Създаването на условията и предпоставки не е достатъчна гаранция, за да считаме, че те ще бъдат защитени.
Второ, аз не намирам отговора на въпроса, който е много важен, в т.ч. и в съвременния свят, не само за България. Какво е съотношението между сигурност и свобода? В рамките на действията на сегашното правителство, господин премиер, виждаме определен приоритет на сигурността за сметка на свободите на българските граждани. Това може да бъде проследено в промените в една поредица от закони, в т.ч. и с репресивен характер.
Тук отговорът, според нас – парламентарната група на Коалиция за България, е не едното за сметка на другото – не „или” сигурност или свобода, а „и” – в тяхното мнение да бъдат съчетавани – свобода и сигурност за българските граждани. Отговорът на въпроса какво е съотношението и какво е вашето разбиране – не го намирам в Проекта на Стратегия за сигурност.
Трето, искам да подчертая, че за мен слабост е отсъствието на приоритизация на рисковете и заплахите, които са посочени при анализа на средата за сигурност. Защо е важно това? За да може да се фокусира и усилието, и вниманието на държавните институции на държавата, съответно да се концентрират, ясно е, ограничените ресурси на държавата в определена посока срещу определени рискове и заплахи, без да се подценяват останалите. Яд ме е, че нито една държава, било то и най-мощната, и най-силната, най-богатата – не може да си позволи да води политика за неутрализиране или съответно за защита от всички рискове, потенциални заплахи и опасности, които съществуват в съвременния свят. На мен този отговор ми липсва.
Четвърто, отсъства отговорът на въпроса: какво и кога трябва да бъде предприето, с оглед на промени в структурите в системата за сигурност? Това отсъствие не дава отговор на въпроса – имаме ли, и отговор на въпроса – доколко е адекватна и доколко сме доволни от сегашната система за национална сигурност.
Бързам веднага да кажа – според мен, грешка на подхода при изготвянето на този документ е отсъствието на стратегически преглед на системата за национална сигурност – отгоре до долу, в т.ч., разбира се, инвентаризация на всички техни правомощия, запаси, ресурси, с които разполагат. Не стратегическият поглед на отбраната, това е част от стратегическия преглед на системата за сигурност. Нека да видим доколко са адекватни структурите, които съществуват в рамките на Националната система за сигурност.
В края искам да направя следните предложения за допълнение или изменение. Аз напълно поддържам предложението за отпадане на т. 18 – второто тире, т. 47 да отпадне. В нея се говори за механизма за сътрудничество и взаимодействие с Европейската комисия. Разбира се, той е важен, но нали не предвиждаме в рамките на действието на Стратегията до 2020 г. да действа този механизъм? Ако това е разбирането на правителството, нека да го заяви под друга форма.
Трето, в т. 82, преди да говорим за високо качество на здравеопазването, да се добави „достъпност, достатъчност” и тогава да дойде „високо качество на здравеопазването”. Пред израза „материални условия на живот”, да се добави „изразени във високо качество и стандарт на живота.” Не са достатъчни само материалните условия. В тях всеки един може да влага собственото си разбиране. Ние се нуждаем от материални условия, но изразени в наистина високо качество и стандарт за живота на българските граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Владимир Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Ще започна и аз своето изказване с адмирации към авторите на документа и към подхода за неговата разработка, на което ще се спра след малко.
Искам да адмирирам колектива за това, че в една обстановка, която от години е свръхдинамична с нелинейно развитие и труднопрогнозируема, те успяха да ни предложат – ние да обсъдим и да коригираме, и да приемем един документ, който наистина ще има хоризонт 10-15 години за действие.
Второто, което бих желал да представя пред вас, и да подчертая отново, е надпартийността на документа и липсата на каквито и да е идеологеми в неговата разработка и в неговите текстове.
Достойнство на Стратегията за национална сигурност е триединността – човек-държава-Конституция. Тук бих поразширил с още едно изречение изказването си по отношение на детайлност или засилване на определени елементи от нея. Достойнството на тази Стратегия е нейната балансираност и единност, без да се подчертават или извеждат над черта определени секторни политики. Нейната основополагаща роля е също достойнство и тук подчертавам отново – детайлност ще има в секторните политики. Както подчерта и господин вицепремиера, вече в работен вариант е готова Стратегията за миграционните процеси. Работи се по Стратегията за Министерството на отбраната в социалната, икономическа и т.н. сфери. Там ще има детайли. Детайлите са работа и задължение на плановете, които ще бъдат разработени на базата на тази Стратегия за национална сигурност.
Основно достойнство на Стратегията е прецизният анализ на средата за сигурност, на базата на който са определени рисковете и заплахите за нашата държава и оттам са изведени механизмите и подходите за тяхното преодоляване и решаване. Това е основно, което искам да подчертая в своето изказване, с нещо, което е трудно постижимо в динамиката на съвременните обществени отношения и в България, и в Европа, и в света.
Аз бих желал да обърна внимание на следното – за първи път в стратегия от такъв характер са разработени детайлно сегментите на информационната част на системата за сигурност в Република България. Това е разузнаването, контраразузнаването – общо службите за сигурност. Достойнство, което изисква да се изведе в такъв документ смелост и отговорност, които дават основание да се замислим по-дълбоко дали не трябва наистина да преосмислим виждането си и да подкрепим изцяло с консенсус този документ.
В документа, аз считам, че е достойнство, нищо, че беше критикувано като теза и дори предложена за отхвърляне, връзката на нашата система за национална сигурност с европейската, натовската, с реализацията на еврофондовете, с икономическата инициатива и с въвеждане в България на практиките на доброто управление.
По отношение на критиките, които бяха отправени, основно към подхода за нейното изработване и начина на приемането й, ще си позволя накратко да ви информирам за хода, защото не всички от нас са запознати с процеса на изработването й.
В средата на септември 2009 г. е формирана работната група под председателството на вицепремиера Цветанов.
На две заседания на Съвета за сигурност към Министерския съвет през м. май е приета черновата на документа. От м. юни 2010 г. документът е публикуван на страницата на Министерския съвет и оттогава до този момент текат предложения от граждани, организации и научни колективи за корекции, мнения и становища. Документът е обсъждан на форуми във Военна академия, във Варненския свободен университет, в Центъра за изследване на демокрацията, в Асоциацията на полицейските началници, в Българската академия на науките, в Софийския университет, в редица научни и граждански организации и на 17 септември е внесен в Консултативния съвет по национална сигурност при президента. От средата на м. октомври 2010 г. се намира в Народното събрание, както много мои колеги казаха дотук, е обсъждан в парламентарните групи и в девет от комисиите на Народното събрание. Така че да се говори, че във Франция са обсъдили такава стратегия еди-колко си хиляди човека, а в България само 100 човека, е просто несериозно.
Искам да ви кажа една поговорка, която я научих преди 25 години в Полша: „Доброто е по-добро от по-доброто”, защото доброто има завършен вид, а стремежът към по-добро няма финал. Така че никой от нас, включително и вносителите, не твърди, че това е идеален документ, но това е един документ, който действително е добре балансиран и дава основа за работа на правителствата в следващите години.
Нека отново да преразгледаме своите мнения и становища, защото един хоризонт от 10-15 години за действане на стратегията, предполага провеждане на 20-25 избора в България. Така че дали в сегашната предизборна обстановка не трябва да гласуваме – е въпрос на виждане, но не бива да бъде принципен въпрос. Нека критиката към документа да бъде принципна, а не по принцип. Има разлика.
Завършвам с още една положителна характеристика на стратегията. Това е един отворен документ, който дава възможност, в зависимост от динамиката на отношенията в страната и около нас, да бъде променян.
Уважаема госпожо председател, имайки предвид скоротечното изменение на обстановката в Северна Африка и Близкия изток и след съгласуване с парламентарните групи, правя предложение за редакция на т. 42 от стратегията. За да не става някакво объркване, предлагам цялостното съдържание на т. 42 да добие следния вид: „42. Тенденциите в Близкия и Средния Изток чертаят несигурно бъдеще на региона и началото на период на продължителна трансформация. Ситуацията и перспективите в региона поставят пред сериозни предизвикателства страните от Европейския съюз и НАТО. Възможни са промени, които да могат да доведат до демократично управление и балансирано икономическо и социално развитие. Същевременно съществуват очевидни рискове от увеличен миграционен натиск, засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа. Стремежът на някои държави да развият ядрени и/или ракетни програми създава допълнителни рискове от усложняване на обстановката. Неутрализирането на рисковете и едновременно с това поддръжката на положителните тенденции в държавите от региона следва да бъде ядро на новата евроатлантическа стратегия, в изготвянето на която България ще участва активно и конструктивно, като отчита специфичните си национални интереси.”
Призовавам ви да гласуваме всички, за да имаме един документ, който да ни служи за база в следващите 15 години. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с прочетеното в последния абзац – не виждам, откъде идва тази възбуда и този шум в залата.
Замислете се над този текст, той коментира сегашни събития. След 15 години, както отбеляза господин Тошев във финала на изказването си, ситуацията може да е коренно променена. Дай Боже, да бъде променена в посока на това да се изградят стабилни демокрации, така както бяха изградени в Централна и Източна Европа. Можем ли да се ръководим на базата на или/или, тоест диктатура или демокрация тогава, когато след 15 години, няма да знаем какво ще се случи. Затова този коментар, защото това е коментар на сегашните събития, няма никакво съмнение, че е необходима евроатлантическа политика към тези събития, и то много по-добра, защото сегашната е никаква.
Аз предлагам, господин Тошев, това да отпадне, защото сегашният коментар може да се окаже абсолютно неактуален само след една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер и министри! Направих прочита на предложението за т. 42 с уговорката, че това наистина е един отворен документ, който има достатъчно гъвкавост и при добро желание от парламентите оттук нататък ще може да бъде коригиран, в зависимост от динамиката на събитията, които се развиват. Това е първото и мисля, че това не противоречи с направеното от мен предложение, а напротив – подкрепя го.
Второ, искам от тази трибуна да пожелая на близките на нас страни в Северна Африка наистина този текст много бързо да остарее и да не бъде актуален, защото ние сме доказателство, че 20 години не стигат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Тошев, ние сме доказателство, че повече от 20 години ще трябват със сигурност.
Искам да подкрепя предложението за промяна в т. 42 на Глава трета „Външна среда на сигурност”, защото навлизаме наистина в период, който ще бъде характеризиран с нестабилност в една широка периферия, и ще има пряк ефект върху България. Страните от Северна Африка, Близкия изток и Средния изток – в момента има увеличаване, както на възможностите за демократични управления и балансирано социално и икономическо развитие, както се казва в поправката, тази възможност съществува, но тя не е гарантирана.
Българската стратегия за национална сигурност трябва ясно да отбелязва, че оттук нататък има увеличени очевидни рискове – рискът от миграционен натиск към нашата страна и към Европа; засилването на влиянието на радикални движения в тази част на света, както и на международни терористични мрежи непосредствено в близост до Европа; стремежът на някои държави да създават или да преследват ракетни и ядрени програми – те са допълнителен риск за усложняване на обстановката.
Тези факти трябва да бъдат фактурирани, ако мога така да се изразя, в нашата оценка за средата за сигурност, която съществува. Оттук нататък как на тях ще се реагира в обща евроатлантическа рамка, е въпрос, който трябва да бъде разгледан извън рамките на тази стратегия. Но предвид на това, което се случи през последните седмици и това, което тепърва предстои да се случва в един регион – ключов за сигурността на цяла Европа, българската Стратегия за национална сигурност трябва ясно да фиксира тези процеси, които текат, и да отбележи, че ние отчитаме ефекта, който те ще имат към нашата страна – пряко увеличен риск и увеличени възможности, които са в интерес на дългосрочното икономическо и социално развитие на този регион, но със сигурност ще има един дълъг период на нестабилност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България – декларация.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Декларацията на Парламентарната група на Коалиция за България е в пряка връзка с дискутираната днес стратегия.
От самото начало искам с риск да го злепоставя, да поздравя ген. Румен Миланов за усилията, които положи, защото текстът който гледаме днес няма нищо общо нито като съдържание, нито като дух, нито като политика с първоначално представения. Това е резултат именно на едни много сериозни експертни и политически дебати. Дебати, които бяха изключително полезни в подобряването на текста.
Декларацията ни е свързана с енергийните проекти и в частност с проекта „Белене”. С приключването на м. януари настъпи критичната точка за вземането на решения за реализирането на проекта „Белене”. Очевидно по разпореждане на политическото ръководство на страната, Националната електрическа компания не подписа Допълнение № 12. Досега между НЕК и „Атомстройекспорт” са подписани 11 допълнения, като срокът на действие на последното изтича на 31 март.
В резултат на това пропуснато време сроковете за реализация на проекта ще се отложат отново поне с още една година и натрупаното закъснение ще стане 3-годишно. Това е рекорд по политическа неспособност на едно правителство да вземе решение по един от най-важните, стратегически проекти не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа.
Сагата започва още на 1 септември, когато нашият министър-председател отиде в Полша неподготвен за срещата с руския премиер и унизително поиска 2-3 месеца, за да се запознае с проекта – безпрецедентен случай в международната дипломация. В процеса на запознаване проектът интензивно беше дискредитиран от членовете на правителството. Само два щриха – Дянков обяви, че няма да има държавни гаранции за кредиторите на проекта, министърът на енергетиката стартира конкурс за нов финансов консултант на проекта, който уж трябваше да реконструира финансовата му схема. В резултат от проекта излезе структуриращата банка „Париба”, а след нея се оттегли и стратегическия инвеститор – голямата немска компания РВЕ.
На втората среща с Путин, състояла се на 13 ноември 2010 г. в София, българският министър-председател вече беше подготвен и ултимативно постави своите искания: България да не плаща по проекта нито лев от бюджета, да не се прибягва до държавни гаранции за кредитите, изпълнителят да обяви твърда цена за проекта, българската страна да запази мажоритарния си дял, в проекта да бъдат привлечени европейски инвеститори, да се осигури финансиране на проекта. С писмо „Росатом” обяснява, че е готова да изпълни всички български искания. Увеличението на цената обаче е над 50% и звучи скандално.
Коалиция за България ще приветства правителството, ако намали тази цена. Тук няма да се спирам на закъснението от 3 години и че голямата част от това оскъпяване се дължи именно на това закъснение на сегашното правителство. Напомням, че целият проект трябваше да се реализира за 5 години и ако строителството беше вървяло в нормални темпове, оскъпяването щеше да е минимално.
Основният въпрос е друг – каква ще бъде себестойността на енергията от „Белене” при новата и при старата цена, тъй като това интересува потребителите? Какво ще плащат, а не какъв е размерът на инвестициите. Премълчаването на тази „подробност” не е нито случайно, нито безобидно. Ще го илюстрирам. В пъти каква е разликата в цената на електроенергията, която заплаща НЕК: „Марица 2” – 2,22 пъти по-висока цена, „Бобов дол” – 3,95 пъти, „Топлофикация – Русе” – 4,5 пъти, „ТЕЦ – Варна” – 4,5 пъти. Цените на вятърните електроцентрали с инсталирана мощност 800 киловата и повече – 12 пъти, фотоволтаичните централи – 52 пъти.
Става ли ясна причината за истерията срещу „Белене”? Циничната логика на тези числа е ясна, антиядреното лоби в България и в чужбина не желае да се строи „Белене”. Това лоби ще бъде щастливо, ако бъдат спрени V и VІ блокове на „Козлодуй”. Странното е, че изразител на тези интереси не е чужда икономическа или политическа сила, а нашето правителство.
Ние прекрасно разбираме, че цената на енергията от „Белене” не може да бъде като тази от „Козлодуй” – особено през първите 20 години, когато ще си изплаща кредитите, но искаме да знаем каква е, тъй като сме сигурни, че тя ще бъде по-ниска от тази на частните въглищни централи, да не говорим за енергията от вятърните и соларните централи.
Поредната нагла лъжа е свързана с това, че няма да плащаме 6 млрд. евро от бюджета. Разбира се, че руската страна пое ангажимента, че нашият бюджет няма да бъде реализиран – тогава за какво иде реч?! Речта е за нагла, безпардонна защита на икономически интереси на собствениците на частните въглищни централи и на соларните и вятърни централи. След изтичането на договорите за изкупуване на енергията от тези централи – по непосилно високи цени, те ще трябва да излязат на пазара и да се конкурират с цената на ядрената енергия. Привидно изглежда, че тази битка ще се спечели от ядрената енергия. Истината е, че ще спечелят потребителите.
Нашата парламентарна група пита: способни ли сте да вземете някакво важно решение в сферата на енергетиката, в рамките на мандата, и да го осъществите? Да не говорим за стагнацията в района на Белене и Плевен. Стартирането на проекта на Атомната електроцентрала ще доведе до разкриването на хиляди работни места в района. Пак там ще бъдат инвестирани над 2 млрд. евро, сега, а не след години. Това отново означава работни места, по-висок стандарт на живот, по-бързо съживяване след кризата.
Вземете решение за „Белене”, защото е ясно, че 2 години вие не можете да вземете това решение, но това е посегателство върху интересите на българските граждани.
Нашата парламентарна група настоява след като не можете да вземете решение за „Белене”, след като не искате да вземете решение за „Белене”, след като не ви дават да вземете решение за ”Белене” направете най-простото – допитайте се до хората, организирайте референдум. Нали така постъпихте в Бургас с нефтопровода? Но го направете интелигентно. Начертайте един график за близките 50 години и покажете каква ще бъде цената без „Белене” и с „Белене” в това число, след затварянето на V и VІ блок на „Козлодуй” и хората ще решат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други желаещи да участват в дискусията?
Господин министър-председателят иска думата.
Имате думата, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Истински съжалявам, че днес – първия час, ги нямаше левицата, от два часа като гледам вдясно – един човек, а този дебат, който господин Петков захвана – трябва да стоят тези хора отдясно. Защото във Вашето изказване, малко е точно, както дяволът чете Евангелието, защото на практика има и Евангелие.
Всичко това, което казахте с подписването на договорите с „Мариците”, където на едното място, ако не ме лъже паметта, е 134 лв., на другото беше 176, извинявам се, ако с някой лев... (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Моля? Но горе-долу такива са числата, просто искам да ме извините, ако не са 134, а със 135, нещо – плюс-минус.
Когато са ги подписали тези договори господата вдясно и господин Костов – са подписали, че 15 години... Нали така, господин Иванов? (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Петнадесет години ще им изкупуваме на тази цена електроенергията и... (Реплики.) То не е смешно, то е трагично, защото ние в момента миксираме евтиния ток на „Козлодуй” със скъпия от „Мариците” плюс... (Реплики.)
Да, това, което много пъти съм казвал, модерното в Европа – соларни паркове и ветропаркове, ние оттам изкупуваме в порядъка на 340 до 700-800 лв. – в пъти, пъти, пъти повече.
Тук, господин Петков, е пък Евангелието, това, в което Вие сте прав. Ако някой, включително и във вашето правителство, си беше направил труда тогава да попита господата вдясно: когато сте подписвали тези договори и когато сега на вота те използваха това като аргумент – или да спрем „Белене” или няма да ни подкрепят – да ги бяхте попитали какво ще се случи след 15 години, защото това, което казват е абсолютно така.
При не строеж на „Белене” или неорганизиране на нова ядрена мощност, с ветро и соларни паркове, и със скъпия ток на „Мариците” моите данни, които имам, са – около 18 пъти ще се вдигне цената на тока.
Тогава обаче ще се върна малко и при вашето правителство. Ако всичко това, което казвате Вие, беше вярно, защо не я строихте вие тази централа? Когато подписахте договора защо след това не започнахте да я строите? Тук казвате вече една грешна дата – по принцип, по договор, септември – който идва, трябва да се лее първият бетон.
Когато дойдоха хората от Русия, които Вие цитирахте, господин Кириенко излезе и каза: „Да, когато подписвахме договора, ние допуснахме грешка”. Нали помните това? (Реплика от КБ.) Защото вие подписахте договор за 3 млрд. 997 млн. евро, прекрасно знаейки, че с тази цифра е невъзможно да бъде построена ядрена електроцентрала. Невъзможно! Затова и Кириенко, като дойде, каза: „Да, но централата е 6,4 милиарда”. Вие просто тогава сте скрили, че с времето…
Пак да Ви запитам! Господин Петков, все пак Ви отговарям – ще Ви дадат информация, ако Вие сте искали да я направите, когато в руския бюджет на Руската федерация бяха включени тези няколко милиарда евро за тези реактори, господин Станишев да Ви каже защо не ги взе. Защо не ги взе?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): От чужд бюджет как може да вземе?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Те му бяха включени в бюджета на Руската федерация за България. Защо не ги взехте? (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Понеже сте ги споменали поименно, ще искат лично обяснение, след което Вие ще им отговорите. Няма проблеми.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това е много приятно!
Това е сериозна тема, за която няма да се съглася да понеса никаква вина. Защото няколко милиарда плюс или минус са много важни за мен, за вас не знам.
Първо, сроковете – те не са изостанали. Второ, Вие цитирате едно от плащанията в тези споразумения. Вижте, най-точното е да беше направен един договор, за да е ясно каква е цената открай-докрай. Има ли по 12-15-16 споразумения към един договор, човек им губи връзката. Вие цитирахте 12-то споразумение, което е за около 600 млн. евро, около 1 млрд. 200 млн.лв. трябва да се плати – все пак това са немалки суми, за публиката да кажа. А в същото време, ако Ви питам, господин Петков, какво пише в Споразумение № 5, знаете ли? (Смях от ГЕРБ.) А в Споразумение № 7 – да питам дали някой го знае, може би само господин Димитров. Вие сте забравили, вие не ги знаете тези споразумения – те са много, 12 на брой. Затова молбата ми е и по тази тема съм готов по всяко време да направим дебат в парламента – трябва да отчетем плюсовете и минусите на този проект. Ние не сме го прекратили. Неслучайно с руската страна си имаме много добър диалог и те, когато дойдоха в България се съгласиха, че 4 милиарда не е цена. От първия ден, когато сте го подписвали, вие сте знаели, че няма как да е 4 милиарда, иначе щяхте да започнете да строите веднага. Затова аз много пъти съм молил и сега като ми отговаряте, кажете – тогава с тях на какъв инфлационен индекс се разбрахте, по какъв стандарт? Ето това веднъж да го чуем публично.
Иначе сте абсолютно прав – ако не започнем да строим „Белене” и се спрат двата реактора – V и VІ, с цените на двете електроцентрали „Марица”, с цените от ветропарковете и соларните паркове, след 15 години икономиката на България ще банкрутира. Но това съм заварил аз, вследствие на синьото и червено управление досега. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И ако искате, както господин Станишев неколкократно заяви преди малко, да бъдете конструктивна опозиция, по тази тема съм готов. Тези графики да ги дадем с ясни цифри, да се подготвим другата седмица или след два дни, когато кажете, колко ще струва токът. Както сега имаме Доктрина за националната сигурност, да кажем какво следва с енергийната сигурност на България след 10-15-20-30-60 години.
От друга страна, това, което ме притеснява да ви кажа, е, че на последния Съвет в Брюксел се взе решение по принцип новите реактори, които ще се строят в Европа, да отговарят на най-високите европейски критерии за сигурност. За един мнителен човек като мен, за който в неговата държава са затворили не един, не два, не три, а четири реактора досега, веднага следва въпросът: кой ще каже в Европа кои са сигурни? Дали след 15 години няма да се повтори сагата с първи, втори, трети и четвърти блок? Искам да съм уверен, защото става дума за милиарди евро. Повярвайте, аз мога да смятам дотолкова, ако влязат 2,5 милиарда. Да, действително руската страна предлага на 4%, а ние искаме 3%, надявам се, че по този въпрос ще се споразумеем, тръгнем ли да строим. За мен е важно, когато я построим, тя да е гарантирана. Защото о`кей – 15 години ще експлоатират те, след 15 години – ще я вземем ние, но ако ни затворят, както затвориха ІІІ и ІV реактор, какво ще имаме? – Пак една дупка, която, забележете, за да я санираме, ще ни трябват после 30 години и стотици милиони евро. Сега 300 милиона ни дава Брюксел, а другата разлика кой ще ни даде тогава? Ние сме от богатия клуб?! Така че за разлика може би от всеки друг на мое място аз не се сърдя в момента и не реагирам на тази декларация. Тя е много уместна за разлика от всички други изказвания, които направиха от вашата парламентарна група преди това.
Тук на едно табло трябва, ако сме отговорни политици, да си нарисуваме и да гледа целият парламент движението на цената на тока, енергийните източници през следващите 10-20-30-40-50 години.
Повярвайте ми, знам какъв риск крие забавянето на строежа на „Белене”. Но искам да съм гарантиран, че когато кажа: „Да!”, колегите отдясно, от Синята коалиция, няма да се възползват отново и да търсят някакви аргументи срещу мен. Искам да съм гарантиран, че тези реактори ще бъдат безопасни. Искам от Европа това да ми потвърдят още веднъж. Само повтарям, че на последния съвет се взе това решение.
Министър Трайков е изпратил писмо до еврокомисаря Йотингер да ни каже още веднъж, че Европейската комисия ни гарантира, че този тип реактор ще работи 60 години, както е по разрешителния режим. От този отговор аз ще се успокоя или не – уклончив ли е, има риск, господин Петков, да направим нещо и след 15 години да започнем да плащаме, за да го санираме. Ако отговорът е „о`кей”, срокът е 31 март, готов съм да направим такъв дебат тук. Нищо не пречи да искаме, както се казва, и вот от парламента, едно гласуване по тази тема. Защото това е тема, която не касае мен или само това правителство. Все пак този договор е подписан през 2002 г. или коя година, но е факт, че до 2011 г., след третата първа копка, има един гьол. Това имаме в момента!
Бих бил действително много доволен, ако по тази тема продължим с принципен дебат – да/не и да действаме заедно.
Това, което казахте относно цената на тока, тя е точно тази. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – народният представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Това е въпросът – принципният дебат, който да бъде лишен от политическа спекула и в който нещата да се кажат такива, каквито са.
Ние в момента сме длъжни в резултат на един крайно недобър за потребителите и държавата договор да изкупуваме тока от електроцентралите „Марица” на тази цена и от това страда българският гражданин. Това трябва да го кажем пределно ясно – чии интереси обслужваме.
Но още веднъж искам да кажа – забавянето да бъде обяснявано само с търсенето на гаранции, колко пъти ще се прави финансова експертиза на проекта? Колко пъти трябва да се направи?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Колкото е необходимо, колкото трябва.
РУМЕН ПЕТКОВ: Докато ние правим тези финансови експертизи, които са направени, виждаме, че нашите съседи в Румъния и в Турция много бързо решават проблемите със строителството на атомни енергийни мощности. Много е ясно в отговора на руското правителство, в отговора на „Росатом” е казано, че финансирането е осигурено, и Вие го казахте, от руска страна, че НЕК остава мажоритарен собственик на 51% от собствеността. И тук е очевидно защитен националният интерес. Никъде не е казано, че през м. септември 2011 г. трябва да се лее бетонът. Напротив, бетонът трябваше да бъде лят миналата година. Дали ще го наречем гьол или по друг начин, това е друг въпрос. Става дума за атомна енергийна мощност на България, която е изцяло в интерес на българските граждани.
Доколкото говорим за уклончиви отговори, мисля, че и аз, и Вие, господин премиер, много добре знаем силата на този уклончив отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори лично споменат в изказването на премиера – господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, виждате колко е добре да имате умна опозиция и аз приветствам Вашия подход да си говорите с тази опозиция, за да има резултат.
По повод на това, че не е ясен инфлационният индекс, проверете, инфлационният индекс е същият, който е записан в договора за доставка на газ за транзитните такси. Там пише същото, което пише в договора за „Белене”. Няма никакво различие.
Кой е големият проблем? Ако България при подписването на договора беше извадила и беше платила 4 милиарда евро, „Белене” щеше да струва 4 милиарда евро. (Шум и реплики от ГЕРБ.) С всяка година закъснение тази сума се качва все повече и повече. И сега, ако не подпишете пак, годините става три. Няма да са 6200, а ще станат 7200.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защо не платихте, като трябваше?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой поръча новите блокове, кой разруши старата площадка? Нали трябваше да се бетонира първата година?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо не поръчахте нови блокове за нова площадка?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поръчахме нови блокове, които са най-сигурните в Европейския съюз. (Реплики от ГЕРБ.) И това го пише в констатацията на Европейската комисия. Това не е наша прищявка.
Господин премиер, действително ситуацията е тревожна. Не е въпрос за смях. Ако Вие не вземете това решение, две години не го взимате, колко години ще Ви трябва да вземете това решение – три, четири, като свърши мандатът? Ако няма да го правите, поне кажете, че няма да се прави, ще отидете към VІІ-VІІІ блок. Но вземете това решение. Това протакане – съгласен съм с Вас – просто обрича българското население, поне на 18 пъти по-високи цени за енергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, дами и господа! Говореше се преди време, че има група „Верту”. Аз имам чувството, че има група „Белене” в определени сегменти на българското общество. Знаете ли обаче какво е важното? Кашата с „Белене” беше забъркана от тройната коалиция. Тоест, не е честно да бъде атакувано сегашното правителство. Това е абсолютно непочтено да бъде правено. Само че, очевидно е, че има огромен натиск да бъде направена тази атомна централа, на която, между другото, никой не й знае цената. Като ги питат от тройната коалиция, всеки казва различна цена.
Аз ви препоръчвам да вземете да се съберете по този въпрос и като ви питат колко струва „Белене”, поне вие да говорите за една и съща цена. Тоест, вие подписахте най-големия необезпечен договор на миналото правителство, на тройната коалиция – „Белене”. Огромен ангажимент. Даже никой не знае колко струва. Вашият собствен президент Първанов, дето вие го избрахте, дето е тесен или широк специалист, казва така: да бяхте взели инфлационните индекси на Европейския съюз, а не на България, за да няма такова голямо скачане на цената. Даже той ви го каза. Вземете се срещнете и с него да си уеднаквите позицията.
Защо е този огромен натиск за „Белене”, защо така се подскача? За мен това означава, че има нещо гнило в цялата работа, има нещо гнило в „Белене”, колеги. Защото за мен, като български гражданин, съществува следния въпрос – ако въобще на България е необходима нова атомна мощност, един допълнителен реактор в „Козлодуй” ще бъде поне 2-3 пъти по-евтин. Тогава защо толкова много се скача за това „Белене”? Има-няма повод, национална стратегия или нещо друго, БСП – първа писта, веднага „Какво става с „Белене”?” Защо толкова много се скача за един проект, който е с пъти по-скъп? Какво е обяснението? И аз не съм чул от вас един разумен отговор.
Сега има нещо разумно, което в момента се прави от кабинета. Те са поискали от една престижна банка да има икономически анализ за този проект. Защото, господин Станишев, споменавам Ви лично, за да може да вземете лично обяснение, не съм видял Вие да дадете на Народното събрание и на българското общество икономически анализ по този проект. Вие само казвате: „Да се строи, защото е много важно.” Това е несериозно, господин Станишев. Такъв подход е несериозен.
Несериозно е такива огромни финансови ангажименти да бъдат поемани без да са дадени черно на бяло разходи, ползи, кога ще се изплати тази инвестиция. Искам Вие във Вашето лично обяснение да кажете, ако се направи „Белене”, кога ще се изплати, на кой пазар. Не можахте за толкова време да кажете на кой ще бъде продаван този ток. Защото излезнаха анализи, че за вътрешното потребление има осигурени мощности, че V и VІ блок на „Козлодуй” могат да работят най-малко до 2030 г., дай Боже, и след това, при подходяща подготовка и работа.
При това положение, колеги, аз призовавам да има здрав разум и да се постъпва отговорно, да се постъпва държавнически. Не може да подкрепяте неща, които не знаете колко струват. Така правеше тройната коалиция. Те подписваха неща, които не знаят колко струват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За лично обяснение е призован господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Изказването на министър-председателя възприемам като покана и инициатива в Народното събрание действително да се проведат дебати, свързани с проекта „Белене”. По това има необходимост. И левицата подкрепя тази инициатива. Надявам се председателят на парламента да ги инициира в най-скоро време.
Разбира се, че трябва да има отговорно държавно управление, защото стана ясно от цялата тази кратка дискусия, че гнилото е в цените, които ще плащат българските граждани, ако не бъде направена алтернативна, по-евтина и екологично по-чиста атомна електроцентрала.
Разбира се, че е важна темата за сигурността. Искам да обърна внимание, че проектът „Белене” е одобрен от Европейската комисия и от „Евратом”, като за него е потвърдено, че отговаря на европейските стандарти за сигурност и че е принос към икономиката, която ще произвежда по-малко въглероден двуокис. Става ясно също така, че всеки един проект действително се оскъпява при неговото изграждане. И колкото повече се отлага, толкова по-голям е рискът за оскъпяване.
Ще ви дам един пример. Всички имат съгласие, консенсус по това, че трябва да се прави "Набуко”. Тези дни излезе анализ на „Бритиш петролиум”, който казва, че ще се оскъпи двойно по сравнение с предварително планираното. Той още не е започнал, няма проект, няма нищо, само едно междуправителствено споразумение, а вече се говори за двойно оскъпяване.
В предишния мандат беше подписан договор за изграждането на „Белене”. В него беше заложен инфлационен индекс, който се основава на „Евростат”. Водихме преговори с руската страна за това кой „Евростат” да се вземе предвид: на Европейския съюз – 15 държави, 27 държави, българският. Имаше различни варианти. Но искам да обърна внимание, че нито един от тези варианти не предвиждаше оскъпяване между 500 млн. евро и 1 млрд. 800 млн. евро. Това, което звучи сега – за 6 млрд. 300 милиона, за 8, 9 милиарда, аз не мога да си обясня откъде се взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Затова, за да се изяснят нещата, трябва действително да има отговорен, икономически обоснован и политически дебат в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приканвам народните представители да се върнем към темата – обсъждаме Стратегията за национална сигурност.
Има ли народни представители, които искат да изразят отношението си към стратегията? Няма.
Дискусията е закрита.
Бяха направени редакционни предложения. Ще започна по реда на тяхното постъпване.
Първото предложение за редакционна промяна е на Комисията по външна политика и отбрана, като предлагат в т. 132 на стратегията думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с текста „водещи в различните сектори държави”.
Редакционна промяна в т. 132 по предложение на Комисията по външна политика и отбрана.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към предложенията на народния представител господин Христо Бисеров.
Първото му предложение е в Раздел ІІ, т. 1 „Принципи на политиката за национална сигурност”. В т. 18, във второто тире да отпадне текстът „отговорното гражданско поведение” и да се чете „обвързаност и зависимост между сигурността, основните права и свободи на гражданите”.
Гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров да отпадне словосъчетанието „отговорното гражданско поведение”.
Гласували 146 народни представители: за 131, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващите предложения на господин Бисеров са в т. 163.
Неговото предложение е думата „определя” да бъде заменена с израза „предлага решение за определяне на”.
Припомням, става реч за правомощията на Съвета по сигурност в качеството му на консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Повтарям, предложението е вместо думата „определя”, да се впише изразът „предлага решение за определяне на”.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 137, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващото му предложение е отново в т. 163, където текстът на вносителя е „взема решение за управление при кризи”. Предложението на Бисеров е „взема” да се замени с „предлага”. Един вид Съветът по сигурност ще предлага решения на Министерския съвет, а няма да ги приема и да ги взема.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към редакционните предложения на народния представител господин Ангел Найденов.
Той предлага в т. 18, в която вече настъпиха редакционни промени, като отпадна... (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
Оттегля се предложението на господин Найденов.
Следващото му предложение е да отпадне т. 47. Ще припомня какво означава тя: „Механизмът за сътрудничество и оценка на Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешни работи има съществено значение за преодоляване на дефицитите в съдебната реформа, противодействието на корупцията и организираната престъпност”.
Неговото предложение е този текст да отпадне. Констатацията е, че има към момента. Никой не казва докога.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 32, против 106, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението в т. 82, където се говори за високо качество в здравеопазването – преди думите „високо качество в здравеопазването” да бъдат добавени следните понятия: „достъпност, достатъчност и”.
Гласуваме предложението, характеризиращо нивото на здравеопазването в България.
Гласували 146 народни представители: за 43, против 70, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Второто предложение на господин... (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Покажете, моля Ви, резултатите от гласуването.
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това е демокрацията, господин Миков – има различно мислещи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има и друго обяснение – че високото качество предполага достъпност. (Оживление.)
Второто предложение за редакция на т. 82 на господин Найденов е: след думите „материалните условия на живот” да се добави изразът „изразени във високо качество и стандарт”.
Припомням, за да стане ясно за онези, които не разполагат с текста пред себе си: „материалните условия на живот, заетостта, социалното осигуряване и социалното подпомагане”, предложението е след „материалните условия на живот” – „изразени във високо качество и стандарт”; „заетостта в социалното осигуряване и социалното подпомагане” остава.
Гласуваме предложението за вмъкване в текста на израза, предложен от господин Найденов.
Гласували 144 народни представители: за 37, против 72, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Постъпи предложение от народния представител Владимир Тошев за изцяло нова редакция на т. 42, свързана със сигурността в региона на Близкия и Средния изток.
Изчитам предложението още веднъж – т. 42 да добие следната редакция:
„42. Тенденциите в Близкия и Средния изток чертаят несигурно бъдеще на региона и началото на период на продължителна трансформация. Ситуацията и перспективите в региона поставят пред сериозни предизвикателства страните от Европейския съюз и НАТО. Възможни са промени, които да могат да доведат до демократично управление и балансирано икономическо и социално развитие. Същевременно съществуват очевидни рискове от увеличен миграционен натиск, засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа. Стремежът на някои държави да развиват ядрени и/или ракетни програми създава допълнителни рискове от усложняване на обстановката. Неутрализирането на рисковете и едновременно с това поддръжката на положителните тенденции в държавите от региона следва да бъде ядро на новата евроатлантическа стратегия, в изготвянето на която България ще участва активно и конструктивно, като отчита специфичните си национални интереси.”
Още едно допълнение. Тук има текст, в който има тавтология – „които да могат да доведат”. Коректно е да се запише „които могат да доведат”. Отпада първото „да” с това допълнение, което господин Местан правилно и коректно предлага.
Подлагам на гласуване редакцията на т. 42.
Гласували 117 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С направените редакционни поправки предлагам на вниманието ви следния проект:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Стратегия за национална сигурност на
Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
Приема Стратегия за национална сигурност на Република България.”
Подлагам на гласуване Решението за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България с приетите от нас редакционни допълнения и изменения към нея.
Гласували 143 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Да благодарим на министър-председателя, вицепремиера и министър на вътрешните работи и министъра на външните работи за участието им, заедно с допуснатите в залата гости.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Мога ли да благодаря, или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, можете, разбира се. Винаги можете да ползвате микрофоните.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви кажа едно голямо благодаря, тъй като знаете разликата между песимиста и оптимиста. Единият казва, че една чаша е наполовина пълна, а другият, че е наполовина празна, нали? В случая няма никой против националната стратегия. Въздържали се, неявили се, няма значение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Против няма, за което ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Асен Агов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Екатерина Михайлова;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Кирчо Димитров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на питане от народния представител Яне Янев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Петър Димитров.
Парламентарен контрол за петък, 25 февруари 2011 г. – разискване по питането на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно компенсиране на ръста на цените чрез системата за социално подпомагане.
Колеги, остават 25 минути. Имаме допълнително време с декларациите.
Предлагам процедурно да го оформим като решение – до приключване на процедурата по разискванията.
Подлагам на гласуване...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма кой да гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регламентирано е по нашия правилник – разискването е във времето за парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към разискванията.
Припомням на народните представители, че в парламентарния контрол, проведен последния петък по повод питане на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова до господин Тотю Младенов относно компенсиране ръста на цените чрез системата за социално подпомагане, постъпи искане, подписано от достатъчен на брой народни представители съгласно нашия правилник – да бъдат проведени на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разисквания по питането с проект за решение.
Времето по чл. 92, ал. 2 е както следва: Парламентарната група на ГЕРБ – 25 минути, Парламентарната група на Коалиция за България – 10 минути, ДПС – 9 минути, „Атака” – 6 минути, Синята коалиция – 5 минути, независими – 5 минути.
Знаете, че по правилник разискванията трябва да бъдат общо 60 минути, като в това време не се включва времето за вносителя и времето за отговор на министъра.
Господин Станишев, от името на вносителите имате думата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Необяснимо се поизпразни залата на Народното събрание, когато стигнахме до дискусия по нещо, което засяга днес, сега, огромна част от българските граждани.
Впрочем искам да обърна внимание върху това, че в предишните дебати мнозинството отхвърли предложението българското здравеопазване да бъде не само качествено, но и достъпно и достатъчно. Отхвърлиха се и предложенията по отношение на това, което е социален ангажимент на българската държава. Това е показателно, това е една от причините да не подкрепим такава стратегия.
Искам да се обърна конкретно към темата на днешните дебати. От парламентарната трибуна Коалиция за България повече от година предупреждава, че водената от правителството на ГЕРБ политика тласка страната към социална криза. Многократно сме алармирали, че икономическите и фискалните мерки на правителството ще доведат до това стотици хиляди български граждани да загубят своето препитание и да живеят по-зле и по-бедно.
Водени от нашата загриженост за жизненото равнище на българските граждани, десетки пъти подчертавахме, че политиката на правителството, особено в сферата на пазара на труда, в социалното осигуряване и подпомагане, в доходите е крайно неадекватна на фона на това, което реално се случва в страната. За съжаление не бяхме чути.
Днес, когато отново имаме възможност да привлечем вниманието на Народното събрание към проблемите в доходите, в благосъстоянието на българските граждани, нашата тревога не е по-малка. Напротив, тя е много по-голяма, защото имаме всички основания да сме по-обезпокоени. Именно тези мотиви ни подтикнаха да инициираме днешните дебати. Считаме, че те са крайно наложителни в ситуация, в която инфлацията расте, а цените на основни, жизненоважни за огромна част от българите стоки, нарастват главоломно, седмица на седмица. Свидетели сме на абсолютно бездействие от страна на правителството като компенсиращи мерки. Затова сме убедени, че парламентарни дебати са задължителни. В противен случай мнозинството и българският парламент като цяло ще се превърне не само в ням свидетел, а в съучастник на тази политика.
Уважаеми дами и господа народни представители, иска ми се да вярвам, че няма нито един човек, който да не е загрижен за тежкото положение, в което се намират особено най-уязвимите сънародници. Всички виждаме, че от 60-70 стотинки за килограм за по-малко от година цената на хляба вече достигна двойно по-високи равнища. При условие, че нещата продължават по същия начин, няма да е учудващо, ако до края на годината купуваме хляб за 2 лева на килограм. Подобни цени биха имали разрушително въздействие върху покупателната способност на стотици хиляди домакинства, върху жизнения стандарт, върху оцеляването на хората. Това би било катастрофално в условията на растяща безработица и спад в доходите.
Искам да припомня, че по последни данни само през 2010 г. броят на безработните се е увеличил със 110 хил. души, броят на наетите лица е намалял с над 200 хил. души, броят на самоосигуряващите се лица е намалял с близо 40 хил. души, броят на осигурените земеделски производители е намалял от 50 на 23 хил. души. Расте лавинообразно броят на обезкуражените лица и надмина цифрата 100 хиляди.
Не можем да не сме загрижени, при условие, че вече втора година размерът на минималната работна заплата стои непроменен на 240 лв. и вече е далеч под прага на бедността. Втора поредна година в бюджета на Министерството на труда и социалната политика не се намериха средства за актуализиране размерите на месечните семейни помощи, които са толкова важни за издръжката на семействата с деца. Подобно е положението с гарантирания минимален доход, който служи за база за определяне на месечните социални помощи. Неговият размер не е актуализиран от 2009 г., а това руши адекватността на представените чрез системата за социално подпомагане помощи и обрича на дълбока бедност техните получатели. Обезпокоително е състоянието на доходите на пенсионерите и най-вече на възрастните хора, които получават минимални пенсии. Знаем, че поради прокараните промени в пенсионното законодателство осъвременяването на пенсиите на практика бе отменено. Това означава обедняване предвид инфлацията!
Равнищата на минималните пенсии остават замразени повече от година и половина. Както всички разбираме тяхната покупателна способност трайно ерозира. Затова от името на Коалиция за България отново бих искал да изразя нашата загриженост, че продължаващото покачване на цените на основни стоки и услуги, при отсъствието на каквато и да е мярка, действие от страна на правителството в областта на доходите, може да има драматични последици както за ежедневието на стотици хиляди българи, така ако щете дори и за икономическото възстановяване. Защото, когато няма покупателна способност, пазарът се свива, не можем да говорим за растеж. Работещите родители няма да са в състояние да осигуряват нормална издръжка на своите семейства, говоря за работещите. Българските пенсионери, социално слабите и зависимите от системата за социално подпомагане ще бъдат изправени буквално на ръба на мизерията.
Смятам, че Народното събрание не може да толерира безучастното поведение на Министерския съвет в тази ситуация, защото чуваме само думи, само намерения, без действия. Това е недопустимо на фона на ширещата се в момента в страната бедност! Двадесет и два процента от населението в България живее под прага на бедността, което нарежда България на едно от последните места в Европейския съюз по този критерий.
Уважаеми дами и господа управляващи! Обръщам се към вас с очакването, че вие вероятно отново по политически, сигурно и идейни основания, и този път ще подкрепите водената от правителството политика на бездействие по отношение на доходите на българските граждани.
Искам да запитам: не се ли изчерпаха вашите морални основания да бъдете заложници в ръцете на правителство, което системно руши постиженията на социалната държава в България, градени с години и с много усилия?; дали ще имате съвестта и смелостта отново да подкрепите действията на Министерския съвет, който дори си позволи да атакува конституционните устои на социалната държава чрез идеята за така наречения фискален борд? Ще ми се да се надявам, че не.
Иска ми се да вярвам, че този път и с вашата подкрепа Народното събрание ще отклони правителството от неговата агресивна атака срещу социалната справедливост и социалната солидарност. Защото, това от което България се нуждае не е фискален борд, което по същество е една безпочвена цинична, бих казал дори арогантна подигравка с основния закон в държавата – българската Конституция. Това, от което България се нуждае, е съгласие за социалното развитие на българското общество. Без него не може да има нито икономически напредък, нито конкурентноспособност. Нищо! Аз бих го нарекъл Пакт за социална стабилност и развитие. Пактът трябва да бъде сключен между всички парламентарно представени партии и така да постави основите за провеждане на една трайна и последователна социална политика.
Смятам, че осъществяването на адекватна защита на доходите на уязвимите граждани в отговор на покачването на цените на основни стоки и услуги, би била първа стъпка към изграждането на този така необходим парламентарен консенсус.
Ето защо, ние от Коалиция за България, призоваваме уважаемото Народно събрание да възложи на министъра на труда и социалната политика в спешен порядък да предложи на Министерския съвет мерки за ограничаване влиянието на цените върху уязвимите групи, а в срок до един месец след приемане на мерките, министърът да информира Народното събрание за тяхното изпълнение. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Има още един Проект за решение, който е постъпил по повод това питане и разискванията. То е с вносители Светлана Ангелова и група народни представители.
Госпожо Ангелова, Вие ще вземете думата като вносител. Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, системата за социално подпомагане има за цел да защити гражданите в случаи на сериозни сътресения в техния живот – увреждане, безработица, болест и др. Неслучайно се казва, че социалното подпомагане е последната защитна мрежа, с която държавата може да подкрепи хората, изпаднали в тежко положение и невъзможност да се справят ежедневно с потребностите си.
Системата за социално подпомагане се изразява в предоставяне на социални помощи и услуги за уязвимите групи. Тя представлява едновременно система, инструмент на държавата за подпомагане на гражданите в трудни житейски ситуации.
Тази система не е предназначена да компенсира ръст на цени или други неблагоприятни ефекти, съпътстващи финансови и икономически кризи. Във всеки етап от развитието на обществото, независимо дали се намира в икономически подем или в криза, има граждани, които са в уязвимо положение и подкрепата за тях се реализира именно чрез механизмите за социално подпомагане и социални услуги, при отчитане на техните комплексни нужди и при наличието на индивидуален подход.
В тази връзка не е удачно чрез нея да се търси единствено компенсиране на растежа на цени на стоки и услуги от първа необходимост. Подпомагането на лицата следва да се реализира в условията на икономическа криза не приоритетно чрез увеличаване на размера на социалните помощи, които сами по себе си са пасивна мярка, а чрез осъществяване на активни мерки, насочени към мотивиране и създаване на възможности на хората да водят независим и пълноценен живот.
В условията на пазарна икономика, в която цените се формират от търсене и предлагане, и необосновано централно регулиране и таван на цените, е популистко и несериозно да се търси възможно компенсиране на ръста на цените, на стоките и на услугите чрез системата за социално подпомагане, която по своя дизайн и структура има съвсем друго предназначение.
Самоцелното осъществяване на подобни компенсаторни мерки не би довело до съществено повишаване на качеството на живот на хората, изпаднали в затруднение. За оптимизирането на помощите и услугите е необходим интегриран подход и оценка на конкретния контекст и свързаните с това реалности.
Както е известно на всички ни, системата за социално подпомагане пряко е обвързана и изцяло зависи от преразпределителните функции на бюджета и на възможностите му да осигури чрез приходната си част покриване на всички разходи. Независимо от финансовите затруднения, пред които е поставена страната ни, предвид необходимостта от спазването на строга финансова дисциплина, правителството и екипът на Министерството на труда и социалната политика провеждат социална политика, която в максимално възможна степен да може да осигури защита на най-уязвимите групи от населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Започваме разискването. Съобщено беше разпределението на времето.
Пръв поиска думата народният представител Хасан Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Днешните разисквания по питането на народните представители от Коалиция за България са свързани с възможностите Министерският съвет да предприеме мерки за ограничаване влиянието на растежа на цените на стоки и услуги от първа необходимост върху различните уязвими групи.
Има ли основание за такива дебати е най-важният въпрос? Очевидно е, че се има предвид лавинообразното покачване на цените на стоки и услуги през последните месеци. Това е истинската дискусия за жизнено важните проблеми на хората, това е техният дневен ред. Следователно той трябва да бъде и наш дневен ред.
В Конституцията на Република България, в чл. 51, ал. 1 е казано: „Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”. Социалното подпомагане не е последната, госпожо Ангелова, а е втората социална защитна мрежа, която има за цел да подпомогне тези, които не могат да се справят сами с помощта на своето имущество и своите близки. Характерно за този вид подпомагане е наличието на подоходен критерий за достъп до различните видове плащания.
Тази дискусия може да бъде емоционална, уважаеми колеги, на принципа „дайте, да дадем”, след което да завъртим инфлационна спирала с непредвидими последици. Тази дискусия обаче може да бъде и съдържателна с ясното съзнание за съхраняване на фискалната стабилност.
Големият въпрос е в търсенето и намирането на възможности чрез преструктуриране на други разходи да подпомогнем прицелни групи от най-уязвимите социални слоеве. ДПС винаги е предпочитало диференцирания подход, защото той е израз на солидарност – солидарност между поколенията, солидарност между високо и ниско доходни групи, между здрави и болни, между заети и безработни.
От какво се вълнува обикновеният човек днес? Както се казва: „Какво му трябва на човек?”.
На първо място, гаранция за заетост, сигурна и добре платена работа.
На второ място, равнище на доходи, позволяващи му нормално съществуване.
На трето място, социална сигурност и справедливост.
Каква е картината към днешна дата, уважаеми колеги?
По отношение на проблема безработица, в края на 2010 г. регистрираните безработни са 382 400, което означава 9,47% на годишна основа. Само за 2010 г., в сравнение с 2009 г., безработните са увеличени със 109 600, коефициентът на безработица е скочил с 3,3%. Обезкуражените лица са 225 700 – с 22 хиляди повече от третото тримесечие на 2010 г. Заетите във възрастовата група 20-64 години от 3 млн. 43 хил. души за третото тримесечие са намалели с близо 2%. Коефициентът на заетост е 64,7%.
В тази връзка искам да споделя, че целите в Европейската Стратегия 2020 са заетост 75%.
По отношение на доходите. Правителството твърди, че доходите от труд не са намалени, не са намалени заплати и пенсии. Само че хармонизираният индекс на потребителските цени средногодишно за 2010 г. е 3%. Индексът на потребителските цени за периода декември 2009 г. – декември 2010 г. е 4,4%. Около 27% –всяко трето домакинство в България е под границата на бедност. Шестстотин и тридесет хиляди работещи са с доходи под 400 лв., което означава, че на дневен ред идва проблемът за така наречените работещи бедни. Почти 90% от стопанските субекти за 2010 г. нямат промяна на средната работна заплата. Минималната работна заплата не е променяна вече две години. Гарантираният минимален доход, който е ключът към социалното подпомагане, също не е променян.
Каква е ситуацията около основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот? В края на 2010 г. стойността на издръжката на живот достигна 511,25 лв. на човек от четиричленно домакинство, или месечна издръжка 2045 лв., за да покрие разходите си и да се храни съобразно калорийните норми. За м. декември 2010 г. хранителните стоки са поскъпнали средно с 2,5% спрямо септември 2010 г., а на годишна база – с 8,1%; хлябът и зърнените храни – 6,4% на годишна база; брашно – 25,2%; мляко и млечни продукти – 11,8%, при положение не е увеличена изкупната цена на млечните продукти; зеленчуци – 12,1%; животински и растителни масла – 34%. Рекордьор тук е слънчогледовото олио – 42,2%; нехранителните стоки и услуги – 4,8%; осветление, отопление, енергия – 10,5%.
Какъв е основният извод? Поскъпват хранителните стоки, които са характерни за типа на потребителската кошница на ограниченото потребление. С по-прости думи казано, тези, които получават най-ниски доходи, не могат да пазаруват от най-необходимите стоки.
Най-честите отговори на правителството на тези въпроси са в две посоки:
На първо място: в условията на пазарна икономика държавата не разполага с надеждни механизми за влияние или цените у нас се влияят от международните цени.
Уважаеми колеги , създайте правилата, за да функционира нормално икономиката в условия на пазар. Необходимо е да положите максимални усилия в борбата срещу картелните споразумения, срещу монополите, срещу сивата икономика и нелоялната конкуренция. Ако по-голяма част от доходите отиват за потребление на хранителни стоки, не очаквайте нищо добро за потреблението на промишлените стоки. От тази гледна точка не очаквайте нищо добро за икономическия растеж като цяло.
На второ място, другият популярен отговор е: няма пари. Сега строим магистрали, изчакайте 2012-2013 г.
Нашият коментар е, че не може българският гражданин да бъде поставян пред абсурдния избор между магистрали и доходи, между инфраструктура и средства за съществуване.
За социално подпомагане, уважаеми колеги, в Бюджет 2011 г. са заделени 769 млн. 200 хил. лв., а само за сектор „Отбрана и сигурност” парите, които са заделени в бюджета за тази година, са повече от 2,5 милиарда. В публичния сектор броят на заетите непрекъснато расте – вече са 600 хиляди. Възможният финансов източник, според нас, за компенсиране на инфлацията е преструктуриране на разходите от горепосочените ведомства от гледна точка подобряване на тяхната ефективност с цел гарантиране оцеляването на българските граждани от нискодоходните групи.
Кои са те:
- хората на социално подпомагане по Закона за социалното подпомагане;
- получаващите целеви помощи за отопление;
- закрилата на деца и подпомагане на семейства с деца;
- интеграцията на хората с увреждания;
- пенсионерите;
- младите семейства.
Уважаеми господин министър, при хармонизиран индекс на потребителските цени 3% и очаквана производителност на труда за 2010 г. около 6% ние смятаме, че има основание за иницииране и стартиране на:
Първо, преговори за двустранно договаряне на препоръчителния индекс за увеличение на работните заплати в реалния сектор.
На второ място, преговори за повишаване на минималната работна заплата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по разискванията?
Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук трябваше да бъдат поне министърът на финансите и министърът на икономиката, защото на проблема с цените, поскъпването на живота и обедняването не могат да се намерят само социални решения. Днес всеки пети човек в България живее с до 5 лв. на ден. Безработните през последното тримесечие на 2010 г., по официални данни, вече доближават 400 хил. души. Абсолютният рекорд по ниска заетост в момента е достигнат в България – само 2 млн. 100 хил. заети. Това са основните причини за намаляването с 1 млрд. 200 млн. лв. неизплатените средства за заплати.
Вярно е, че световният индекс на цените на хранителните продукти се повишава, но, забележете, в България това повишение е между 2 и 3 пъти по-високо. Тоест световните и външните фактори далеч не могат да бъдат приети за единствено обяснение. Редица хранителни стоки, като слънчогледовото олио, които България произвежда, у нас са по-скъпи отколкото в други страни на Европейския съюз. В края на миналата година делът на средствата за храна в общите разходи на домакинствата доближава 40 на сто. Трябва да имате предвид, че свиването на общото потребление ще тласка още по-нагоре спекулативния ръст на цените на хранителните стоки, защото няма откъде другаде да се извличат печалби в момента от населението. Значително се увеличават разходите на хората за лекарства, които вече достигат две трети от тяхната цена. Здравната каса покрива само една трета от тази цена, докато в страните от Европейския съюз този процент надхвърля 70-80%. Оказа се, че над 90% от доходите на бедните отиват за храна, за лечение, за издръжка на жилището, включително за вода и енергия. В същото време Министерството на вътрешните работи иска допълнително 31 млн. лв. за да усъвършенства техническото обезпечаване на работните места на хората, които се занимават с подслушвания.
Не си ли задавате въпросите защо литър бензин в Китай в момента, преизчислен на български цени, е 1,54 лв., а в България – 2,23, след като и двете страни разчитат на внос на петролни продукти? Изводът е, че правителството няма ценова политика. То не реагира на спекулативния ръст на цените и, както се казва днес: необходим е не Пакт за финансова стабилност, а за социална стабилност и развитие.
Необходимо е да се предприемат стъпки в две посоки – едната е компенсиране на доходите на най-засегнатите групи от населението. Затова ние настояваме за увеличаване на размера на минималната работна заплата.
Забележете, мнозинството какъв проект за решение внася. По същество неговата първа точка показва, че целта на социалната политика е да поддържа финансовата стабилност. Ако това е задачата на социалния министър, той не е особено необходим.
От втората точка излиза, че политиката по доходите и борбата срещу бедността е сведена до мерките за социално подпомагане – ето стеснения периметър на социалната философия на управляващите.
Настояваме също за повече средства за разширяване на програмите за субсидирана заетост в регионите с висока безработица; за увеличаване на размера на месечните помощи за отглеждане до три деца на 20% от минималната работна заплата; повишаване на размера на гарантирания минимален доход, който е основа за редица социални плащания; осъвременяване на пенсиите с размера на натрупаната инфлация; увеличаване на помощите за отопление с поне 10%.
Другата посока, по която дори не се мисли, е въвеждане и прилагане на активно регулиране на цените. Регулацията е инструмент за борба срещу спекулативното ценообразуване и деформацията на нелоялната конкуренция. Свободата в ценообразуването, трябва да се разбере, е елемент на пазарната икономика, но това не изключва регулацията на част от цените. Такава регулация е оправдана, когато има за резултат социалната защита и повишаване на потребителското доверие.
Показателно е, че на последната среща на страните от Г-20 Франция постави въпроса за по-голяма прозрачност и регулация на борсово търгуваните стоки. Така за определени стоки ще могат да се определят пределни цени за крайния потребител.
Също така предлагаме контролните органи, които у нас са твърде много – за защита на конкуренцията, за защита на потребителите и др., да изпълняват ефективно своите задължения срещу картелните споразумения и монополните структури на пазара. Икономическият и Социалният съвет, и Съветът за тристранно партньорство да обсъдят въпроса за ценовата политика, включително възможността за въвеждане на по-ниски ставки на ДДС за най-необходимите стоки и услуги. Да се прецени съотношението между двойното косвено облагане с ДДС и акцизи върху едни и същи стоки, които не са за луксозно потребление, за развлечение и не създават вредни навици. Извън тези случаи, които изброих, ДДС да се изчислява върху основната цена, а не върху тази, която включва и акцизната ставка.
Необходимо е да се намалят и търговските отстъпки при продажбата на лекарства. Търговците на определени стоки задължително да регистрират върху етикета на продукта цената, по която са придобили стоката от производителя или от вносителя. Така ще може да се осъществява контрол както от страна на потребителя, така и от държавните органи. Ето, има възможности и ние в този дебат предлагаме не само своята критика към тежкото състояние, в което се намират голяма част от българските граждани – особено бедните, но и мерки, които могат да доведат до решение, стига да има кой да ги обсъжда, кой да ги анализира и кой да ги приема и да ги приложи. В това отношение обаче аз съм скептичен, че ще стигнем до нещо повече от гласуване на това слабо решение, което мнозинството ни предлага. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На всички въпроси, свързани с инфлацията и ръста на цените, правителството има един дежурен отговор – „Международният пазар. Цените се вдигат на международния пазар”, което е истина. Ние не обвиняваме управляващите за цените на международния пазар.
Ние Ви обвиняваме, господин министър, първо, затова, че не компенсирате доходите – доходите на най-уязвимите български граждани. И днес, както е видно от проекта за решение, не предлагате мерки, с които да гарантирате оцеляването на безработните, на социално слабите, на хората от рисковите групи.
Второто, в което Ви обвиняваме, е, че цените на някои стоки в България са по-високи, отколкото в други страни на Европейския съюз, че престъпно се определят монополно високи цени, че в България се печели спекулативно над международните цени, че правителството просто съзерцава това престъпление срещу най-бедните български граждани.
Тук ще дам само един пример – в Холандия, в която, както знаете, предимно се отглеждат лалета, цената на олиото е 1,50 за литър. В България, където отглеждаме слънчоглед цената е 3,50. Тук възниква въпросът: защо сте социален министър, господин Младенов? Инфлацията расте, цените се качват, доходите и заплатите, и пенсиите са замразени, а Вие какво правите? Помагате ли изобщо на рисковите групи? Честно казано, задавете ли си въпроса: какво може да се купи с 5,00 лв.? Как се живее със 150 лв. на месец?
Разбирам гордостта, гордото очакване, че и Вие ще участвате в рязането на ленти върху пресния асфалт на магистрали, но се питам: дали с тези темпове на обедняване скоро няма да знаете пътуващите по тях поименно? Дали с тези темпове на обедняване скоро кортежите на властта няма да има кого да бутнат, профучавайки по магистралите? Всичко това означава, че Вие сте ненужен в това правителство. Извинявайте, Вие играете ролята на оплаквачка. Миналата година плакахте, че трябва да се вдигне минималната работна заплата, че трябва да има Коледни надбавки за пенсионерите, но нищо от това не се случи. Тази година плачете, че уж трябва, че уж ще се вдигне минималната работна заплата, но никой не Ви вярва, защото да се оплакват и да искат е работа на синдикатите, откъдето между другото Вие идвате и май както е тръгнало, скоро ще се връщате, защото затова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, официално Ви обръщам внимание върху езика, който държите на министъра на труда и социалната политика.
МАЯ МАНОЛОВА: За това, че няма пари в държавата ние можем да се информираме и от министъра на финансите, така че не е нужно Вие да ни го съобщавате всеки път. От Вас като социален министър българските граждани очакват да решавате проблеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето!”) Вие не го правите, защото в това правителство изпълнявате само декоративни функции. Никой не Ви обръща внимание! (Шум и реплики от ГЕРБ. Народният представител Мая Манолова продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма. (Народният представител Мая Манолова продължава да говори при изключени микрофони.)
Госпожо Манолова, ще Ви отстраня от залата!
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Госпожо председател, това беше повече от неуместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Не.
Министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да се спра върху седем неща, които бих желал да запомните тук в парламента.
Първо, системата за социално подпомагане е последната защитна мрежа, с която държавата може да подкрепи хората, изпаднали в тежко положение и невъзможност за справяне със своето ежедневие. Независимо от това усилие на правителството и моят екип, сме насочени към провеждането на политика, която е в максимално възможна степен, предвид спазването на строга бюджетна дисциплина да може да осигури защитата на най-ниско доходните групи от населението. Искам да обърна внимание, че въпреки че 2007 г., 2008 г. и 2009 г. до полугодието имаше излишъци. Предишното правителство водеше социална политика, която ние запазихме въпреки икономическата криза в сферата на социалното подпомагане и то с огромни усилия на правителството.
През 2010 г. са реализирани за всички програми са били изразходвани 241,3 млн. лв. за социално подпомагане, в това число по Закона за социалното подпомагане – 47,8 млн. лв., и са обхванати 44 342 лица и семействата.
Второ, по Закона за интеграция на хората с увреждания – 123 млн. лв., и са обхванати 477 хил. 776 лица.
Трето, по Закона за закрила на детето – 7,8 млн. лв., и са обхванати 4 хил. 304 броя случая средно месечно.
Четвърто, по Наредбата за целевата помощ за отопление – 62,7 млн. лв. и са обхванати 206 хил. 452 случая, като увеличихме парите, които се дават за енергийни помощи с 3% – на базата на инфлацията, колкото беше миналата година.
Следва – политиката за деца и семейства. За нас, като правителство, е изключително важно в ситуацията на финансова и икономическа криза да продължим да провеждаме политика, която в максимално възможна степен да гарантира подкрепата на държавата за деца и семейства. Мога да заявя, че тази политика се характеризира с комплектност и целенасоченост на предприеманите мерки. Предоставянето на финансова подкрепа по Закона за семейните помощи и деца е важна част от подкрепата на децата и семействата. Финансовата подкрепа, представлявана по реда на закона, достига до 84% от децата в Република България, които са подпомагани. Средствата, отделени от държавния бюджет за 2011 г., само за представяне на семейни помощи за деца, са почти половин милиард лева – 478 млн. 900 хил. лв. В България, за разлика от други държави, семейното подпомагане се финансира изцяло и единствено от държавния бюджет. Този факт е от изключително значение в условията на криза и ограничени финансови възможности.
Пряката финансова подкрепа не е единственият инструмент за подкрепа на семействата и децата. Особено важни за деца и семейства от уязвимите групи са социалните услуги и услугите за грижи за деца. Въпреки че социалните услуги са безплатни за децата и семействата, държавата отделя значителен финансов ресурс за тяхното обезпечаване. Бюджетните средства за всички социални услуги за 2011 г., които се финансират от държавата, са близо 160 млн. лв. – от тях 56 млн. 703 хил. 300 лв., са само за социални услуги в общността.
Вследствие на изпълнението на проектите, очакваме да бъдат разкрити нови 260 социални услуги за деца и семейства в общността, очакваме увеличение на приемните семейства с 500 нови приемни семейства, към края на 2010 г. те са 252. Ще бъдат закрити най-малко 21 специализирани институции за деца и съответно 2200 деца от специализираните институции ще бъдат реинтегрирани в общността.
Вчера се получи писмо от двама еврокомисари по тази тема – от господин Хан, по регионалната политика, и от господин Андор – европейски комисар по заетост, социални въпроси и социално включване, където пише:
„Приветстваме поемането от ваша страна на ангажимента да направите реална промяна в живота на децата от институциите в България и ви поздравяваме за свършеното до този момент.
В контекста на плана за действие комисията със задоволство констатира стратегическото и координирано използване от ваша страна на средства от Европейския социален фонд и от Европейския фонд за регионално развитие. Във време на криза е особено важно средствата от европейските фондове да се използват за финансирането на допълнителни разходи, свързани с преминаването от една система в друга.
Мерките на България за деинституционализация в момента представляват най-систематично усилие в цяла Европа за премахването на големите институции за деца. Надяваме се, че ще споделите вашия опит с други страни от Европейския съюз, които са изправени пред сходни предизвикателства.”
Това е пряката оценка за семейната политика и политиката за социално подпомагане.
Трето, политика на пазара на труда. Ограничаването и избягването на зависимостта от системата на социално подпомагане, е изведено като основен приоритет и в европейската политика в тези области. Основната ни цел при съчетаването на политиката по социално подпомагане, и тази на пазара на труда, може да бъде охарактеризирана по следния начин: помощ за самопомощ.
По програми насочени към най-рисковите групи ще се осигури заетост, обучение и професионална квалификация за тази година на общо 16 хил. 930 лица, а осигурените средства са в размер на 42,6 млн. лв.
Ние и занапред ще продължим да използваме ефективно Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, като един от най-важните инструменти за повишаване благосъстоянието на гражданите, в това число и на най-уязвимите групи. Това ще стане чрез прилагането на активен подход, който атакува причините за ниските доходи и жизненото равнище, а не разчита само на пасивно подпомагане, обричайки на дълготрайна зависимост от получаването на съответната държавна подкрепа.
Четвърто, за да може да се гарантира по-добра защита на хората, Министерството на труда социалната политика обмисля, заедно със социалните партньори, възможности за повишаване на гарантирания минимален доход. Ако тази мярка може да бъде финансово гарантирана, и при спазването на диференцирания подход, ще се даде възможност за увеличаването на размера на социалните помощи и на съответните добавки.
Едновременно с увеличаването на размерите на различни видове помощи и добавки, евентуалното увеличение на размера на гарантирания минимален доход, ще позволи да бъде увеличена и границата на достъп до социално подпомагане. По този начин ще се осигури по-добра защита и обхват на най-рисковите групи.
Пето, минималната работна заплата. В съответствие с цялостната визия, която имаме за развитието на политиката за защита на хората, след приключването на първото тримесечие на тази година, Министерството на труда и социалната политика ще инициира дебат между правителството и социалните партньори, чиято основна цел е: обсъждане на възможностите за разумно увеличение на минималната работна заплата още тази година.
Искам да припомня, че искането за увеличаването на минималната работна заплата не е отправено от синдикатите или от опозицията, а то беше разработено и внесено от Министерството на труда и социалната политика, и то лично от мен.
Шесто, преговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение на размера на минималната работна заплата и по отношение на увеличаването на гарантирания минимален доход, още от тази година на база на скока на цените, ще започне след 31 март т.г. Надявам се на база на този диалог и на настояванията на Министерството на труда и социалната политика, включително и с останалите министерства, да се вземат най-добрите решения в тази ситуация.
Седмо, освен държавния бюджет на Република България, който е приет, знаете много добре, от българския парламент и трябва да се изпълнява, има още един източник на финансиране за увеличаването на минималната работна заплата, пенсиите и социалните помощи в Република България. От него Министерството на труда и социалната политика ще се възползва в максимална степен, защото сме длъжни.
На 23 февруари в Министерството на труда и социалната политика е получена призовка от Софийския градски съд за явяване като страна, юридическо лице, претъпяло вреди от престъпление по наказателно дело, образувано по внесения от Софийска градска прокуратура обвинителен акт, срещу длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика, управлявали министерството в предния мандат. Министерството на труда и социалната политика ще се установи като граждански ищец в процеса по наказателното дело и ще предяви за разглеждане иск за обезщетение за причинени вреди от престъпления в размер на 11 млн. 38 хил. 405 лв.
Мисля, че това е адекватната и социално справедливата политика, за да може тези над 11 млн. лв., с които е ощетена държавата, и респективно Министерството на труда и социалната политика, които се равняват между другото на 45 хил. минимални работни заплати в страната, които се равняват също така на четири пъти бюджета, който има Министерството на труда и социалната политика по Проект „Красива България” за тази година, за обновяването на социални домове по искане от кметовете на общини от цялата страна. Мисля, че по този начин също ще подпомогнем уязвимите групи.
Уверявам ви, че още в понеделник, ще внеса такъв иск. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, госпожо Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Аз, първо, искам да обърна внимание, че в момента дебатираме едно искане от 55 народни представители, а сами виждате, че от тези представители тук, в залата, няма и 10 човека. Явно са толкова социално ангажирани, че дори не искат и дебатите да прослушат.
Бяхме обвинени от един от вносителите на предишното решение за това, че нашето правителство има политика на бездействие. Аз искам да обърна внимание на политиката, която води министерството за децата и семейството, като обърна внимание на това, че финансовата подкрепа, която се дава за семейните помощи за деца, получават 84% от семействата в България. Тоест 84% от децата в България са осигурени. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Основната цел на тези семейни помощи е да се отглеждат децата в семейна среда.
Средствата, определени от държавния бюджет за 2011 г. само за тези семейни помощи за деца са почти половин милиард лева. За разлика от други държави в България семейното подпомагане се финансира изцяло от държавния бюджет. Този факт е от изключително значение в условията на криза и ограничени финансови възможности. По-голяма част от семейните помощи имат универсален характер и се предоставят на семействата, независимо от техния доход. Такива помощи са: еднократната помощ при раждане на дете, месечните помощи за деца с трайни увреждания, месечната добавка за деца с трайни увреждания, еднократните парични помощи за отглеждане на близначета до навършване на една година, еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка-студентка, целеви помощи за безплатно пътуване с железопътния и автобусен транспорт в страната от многодетни майки.
Скъпи колеги, искам да ви кажа, че през 2010 г. в Министерството на труда и социалната политика започна един проект за социално включване. Този проект се финансира със заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 40 млн. евро. Проектът цели – превенция за социално включване и намаляване на бедността сред децата чрез инвестиции в ранното детско развитие, чрез подобряване готовността на децата за включване в образователната система и подкрепа за формиране на родителски умения сред уязвимите групи родители.
По проекта за социално включване – 67 общини са одобрени на първия етап на кандидатстване. Техните проекти са на обща стойност 65 млн. лв., от които 62 млн. са финансирани от Министерството на труда и социалната политика. Общият брой на услугите за деца от нула до 3 години и техните родители, които ще се предоставят от общините по тази програма, е 113. Това са: за формиране и развитие на родителски умения, ранна превенция, семейно консултиране и подкрепа, здравна консултация за деца, детегледачи, семейни центрове. Общият брой на услуги за деца от 3 до 7 години и техните родители, които ще се предоставят на общините, са 157 услуги. Това са интеграция на децата в детските градини, в предучилищните групи и класове, мониторинг на готовност за обучение, здравна консултация на деца, индивидуална педагогическа подкрепа за деца с увреждания. Тридесет и шест общини предвиждат заплащане на таксите за детски ясли и за детска градина за целевите групи, не само със средства от проекти, но и със съфинансиране от страна на общините.
В резултат на изпълнението на проектите се очаква броят на потребителите на услугите да надмине 120 хил. лица при общ брой потенциални потребители на тези услуги 67 общини – 320 хил. лица. Проектът ще постигне един обхват от 38% на лицата от целевите групи във включените общини.
В средствата за изпълнение на тези проекти, които ви изброих, колеги, всички те са на стойност 88 775 207 лв. Сами виждате грандиозните идеи, които си е поставило министерството за постигане и през 2011 г., затова нека да подкрепим предложението на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ за усилията, които прави министерството. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! (Реплики от КБ.) Не виждам никакви драми в нашите изказвания.
Уважаеми колеги, искам да кажа няколко думи относно политиката, която Министерството на труда и социалната политика води на пазара на труда.
Нашето правителство е първото, което премахна ниската горна граница на обезщетение за безработица и в условията на криза новоосвободените лица имат по-добра социална защита. Лицата получават 60% от осигурителния си доход като обезщетение за безработица.
Националният план за действие по заетостта през 2011 г. е финансиран в рамките на утвърдените със Закона за държавния бюджет средства, които за 2011 г. са в размер на 73 млн. лв. По-големите програми, които се изпълняват със средствата от държавния бюджет са: Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” – осигурена е заетостта на 9100 лица от регионите с най-висока безработица, определен е бюджет в размер на 18 млн. 900 хил. лв.; Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”, по която се осигурява заетост на 3 хил. безработни – програмата е с общ бюджет от 9 млн. 800 хил. лв.; Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания – осигурена е заетост на 1979 лица и финансиране в размер на 6 млн. 400 хил. лв.; Национална програма „Нова възможност за заетост”, с която се осигурява работа на 1575 лица, осигурява се обучение на 1000 лица на стойност 3 млн. 700 хил. лв.
През 2011 г. се увеличават програмите, предложени от регионалните комисии по заетостта. От 80 за 2010 г. те стават 153 – с тях ще бъдат създадени над 2000 работни места, финансирани от 3 млн. 700 хил. лв.
Важен източник за изпълнение целите на Националната политика по заетостта са средствата от Европейския съюз. За тригодишен период – от началото на 2007 г. до 1 август 2009 г., по оперативната програма са договорени 379 млн. лв. Към днешна дата са договорени средства в размер на 1 млрд. 167 млн. лв.
По Приоритетна ос 1 на насърчаване на икономическата активност и развитие пазара на труда, насърчаващ включването, към момента се изпълняват 7 процедури на обща стойност 470 млн. лв. До 2009 г. са стартирали само 3 операции на стойност 85 млн. лв.
По Приоритетна ос 2 на Оперативната програма „Повишаване производителността и адаптивността на заетите” се изпълняват 14 процедури на обща стойност 312 млн. лв. До 2009 г. са стартирали 3 операции на стойност 100 млн. лв.
Към средата на м. февруари са извършени плащания за близо 218 млн. лв., до средата на 2009 г. са усвоени едва 21 млн. лв.
Вижда се от цифрите, че за период по-малко от две години плащания по оперативната програма са се увеличили над 10 пъти.
Министерството на труда и социалната политика ще продължи да използва ефективно Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, която предоставя възможности за развитие на знания и умения на работната сила.
През настоящата година ще бъде даден старт на две нови схеми, по които до 2013 г. се очаква да бъдат обучени повече от 100 хил. лица.
Уважаеми колеги, всички тези мерки на пазара на труда имат пряк ефект за повишаване благосъстоянието на българските граждани. От една страна те подобряват своите знания и умения, а от друга – безработните придобиват по-големи шансове за заетост. Всички знаем, че заетостта и доброто образование са най-бързият изход от бедността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Господин Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че този дебат е измислен и излишен, защото той не е случил на адресанта, който в момента трябва да разглежда този въпрос. (Смях и реплики от КБ.) Колеги, адресанта трябва да го търсите някъде другаде, защото съм провокиран от твърдо пошлото ви отношение към този дебат. (Реплики от КБ.)
Защо участвам в този дебат ли? Защото вие явно, понеже вашият лидер не разбира това, което говоря, може би ще се наложи да го кажа още веднъж. Ако през 2008 г. с бюджетния излишък, който тогава беше в толкова голям размер, бяхте вложили милиард и половина от него по оперативните програми, с вложеното едно евро щяхме да получим шест евро от Европа. Но вие и така не можете да го разберете това. (Силен шум и реплики от КБ.) Защото няма как да го разберете. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Няма как да вникнете в това, което говорите. (Викове от КБ.) Няма как да го разберете. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Защото аз на един следващ дебат ви казах, че с 20 млн. лв. активни мерки за пазара на труда... (Шум и реплики в КБ) Това вие си го сочете към главата, защото не аз съм направил „Водно огледало” за 70 млн. лв. в Кърджали (викове „Браво”), след като сте решили всички въпроси на Кърджали. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не аз съм направил Дом за социални услуги за 20 млн. лв. и в момента имате подсъдим министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не съм аз този! (Реплики от КБ.) Но аз съм работил в тази система и искам да поставя един въпрос в момента от вашето управление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: ...към министъра на труда и социалната политика. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имайте още малко търпение, колеги! (Реплики на народния представител Димчо Михалевски. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много ви моля, ще прекратя заседанието! (Шум и реплики.)
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Аз искам да попитам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правя официално предупреждение към всички народни представители в залата!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Искам да попитам министъра на труда и социалната политика, защото аз също получавам информация – в колко от складовете на социалните поделения на Министерството на труда и социалната политика има помощни материали, закупени от вашето управление, които в момента залежават и постоянно всяка година се правят търгове, на каква стойност и защо не ги раздават на хората, които ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Великов, моля по темата за социалната политика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Ето това е темата. Защото когато говорим за недостиг на средства, всичко това е свързано! (Реплики от КБ.)
Другият въпрос. Доколкото имам информация, има дадени хора на проверка от Агенцията за социално подпомагане за осъществяване на обществени поръчки, които не са законосъобразни. Доколкото говорим за законосъобразност, аз няма да спра да коментирам, че в България докато не въведем в наказателното производство и целесъобразност, няма да решим проблемите на страната.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Гледай към министъра!
ТОДОР ВЕЛИКОВ (към народните представители от Парламентарната група на КБ): Не, ще гледам вас, защото ако бяхте направили целесъобразност и един местен референдум в Кърджали, хората нямаше да се съгласят да хвърляте толкова много пари за това „Водно огледало”. Това е целесъобразност. Ако вие не го разбирате, както казват някои хора, вие трябва 40 г. да стоите в опозиция, за да може и последният, който си спомня комунизма, да го забрави, за да можете да направите съвременно управление. (Силен шум, викове „Браво” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли вземат отношение? Няма.
Разискванията са закрити.
Министърът желае ли да вземе отношение? Не.
Преминаваме към гласуване.
Докато се съберат народните представители, ще припомня двата проекта за решение.
Първият проект по време, имащ статутът на основен проект за решение, съгласно нашия Правилник, във връзка с искането за разисквания, е проект за:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането
на народните представители Драгомир Стойнев и
Емилия Масларова към господин Тотю Младенов –
министър на труда и социалната политика,
относно компенсиране ръста на цените чрез системата за
социално подпомагане
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
1. Възлага на министъра на труда и социалната политика да предложи на Министерския съвет мерки за ограничаване влиянието на растежа на стоки и услуги от първа необходимост върху различните уязвими социални групи.
2. В срок до един месец след приемането на мерките по т. 1 министърът на труда и социалната политика да информира Народното събрание за изпълнението им.”
Вторият проект за решение, подписан от група народни представители от ГЕРБ, е:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането
на народните представители Драгомир Стойнев и
Емилия Масларова към господин Тотю Младенов –
министър на труда и социалната политика, относно компенсиране
на ръста на цените чрез системата за социално подпомагане
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Подкрепя социалната политика на правителството, съобразена с поддържане на финансова стабилност в страната.
2. Възлага на министъра на труда и социалната политика текущо на тримесечие да информира Народното събрание за мерките в системата за социално подпомагане във връзка с ръста на цените.”
Подлагам на гласуване първия проект за решение, подписан от Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 21, против 82, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване решението, предложено ни от Светлана Ангелова и група народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 21, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, следващото пленарно заседание е на 9 март 2011 г., сряда, с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,43 ч.)
Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова