Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проект за Програма за работата на Народното събрание за времето от 9 до 11 март 2011 г. Настоящата сряда е първа за м. март, поради което на основание чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е дадена възможност на парламентарните групи, извън най-голямата, да формират дневния ред за заседанието в сряда.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи, съобразно правилото за ротацията за първи, няма постъпило предложение.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Партия „Атака” за Проект за Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913 г.). Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
От останалите две парламентарни групи – на Синята коалиция и на Коалиция за България, няма постъпили предложения.
По-нататък проектът за програма включва:
2. Проект за Решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и проект за Решение за попълване състава на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Вносител – Волен Сидеров.
3. Проект за Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Общ законопроект, изготвен от Комисията по външна политика и отбрана, по приетите на първо четене на 10 февруари 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесени от народния представител Любен Корнезов на 7 декември 2010 г. и от Министерския съвет на 14 януари 2011 г.
5. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2010 г. – 30 юни 2010 г. Вносител – Съветът за електронни медии.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права – продължение.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносители – Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІІ). Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител – Любен Татарски.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители.
11. Второ четене на Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносител – Министерският съвет.
12. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Общ законопроект, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, по приетите на първо четене на 9 септември 2010 г. законопроекти и
13. Парламентарен контрол, предвиден за петъчния ден след 11,00 ч.
Подлагам на гласуване предложения ви проект за програма.
Гласували 165 народни представители: за 135, против 16, въздържали се 14.
Предложението е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение от господин Ангел Найденов, заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България – на основание чл. 99 от Правилника да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и обсъждане на намеренията на правителството относно изграждане на АЕЦ „Белене”.
Предложението ще презентира господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, всички бяхте свидетели на тревожните данни, които премиерът поднесе на народното представителство на 25 февруари. Той буквално заяви, че цената на електроенергията ще се вдигне 18 пъти, ако „Белене” не бъде построено и ако V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” бъдат спрени. Пак той заяви, че след 15 години икономиката на България просто ще банкрутира при такива цени. Още същата вечер министърът на икономиката в „Панорама” опроверга премиера си и заяви, че 18-те пъти не са 18 пъти, а са 18% и че с „Белене” и без „Белене” икономиката няма да банкрутира.
Миналата седмица Министерският съвет прие проект за нова енергийна стратегия, в която се казва, че изграждането на АЕЦ „Белене” и на VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” са напълно възможни през следващите девет години. Вчера министърът на икономиката и енергетиката лансира тезата: „Дайте, вместо да правим „Белене”, да прехвърлим проекта в „Козлодуй”.
Разбирате, че държавата не може да стои в състояние на такъв хаос. Още повече, премиерът сам заяви, че това е негова кауза и ако направи „Белене”, ще умре спокойно. Той призова за дебат в парламента.
В тази връзка предложението на Коалиция за България е да бъде включена точка: Изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и обсъждане на намеренията на правителството относно изграждането на АЕЦ „Белене”.
Подчертавам, че няма да е драма, ако не е тази седмица, но ние настояваме това да влезе в дневния ред на парламента. Крайно време е да има яснота: ще правим „Белене” – няма да правим „Белене”. Ще има България ядрена енергетика – няма да има ядрена енергетика. Каква цена за електроенергия ще плаща българинът, ако нямаме ядрена енергетика в нашата икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, безспорно тази тема е много важна и отговорна. Ние също сме „за” да се изслуша министър-председателят и да се проведе този разговор, защото наистина касае националната сигурност. В разговора с премиера стана дума, тогава той каза, че трябва всичко да е подплатено с числа и помоли това изслушване да стане в рамките на м. март. Нашата молба е да имате малко търпение, защото това е сериозна тема, касаеща, пак казвам, националната сигурност. Ние сме „за”, но нашата молба е да не е тази седмица, а да е в рамките на м. март. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И тъй като предложението формално е за включване в програмата за настоящата пленарна седмица, държите ли, господин Найденов, да го гласуваме за тази седмица?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
От това, което каза председателят на парламентарната група на мнозинството, оставаме с впечатлението, че има съгласието и готовността да бъде прието предложението и в пленарна зала да има такава дискусия. Ние държим не толкова на формалните основания да се проведе дискусията непременно тази седмица, колкото на съдържателната страна на тази дискусия. Разбираме, че за да бъде наистина съдържателна дискусията, е необходимо да бъдат изяснени редица обстоятелства, което ще стане в рамките на м. март.
В този смисъл, след като има готовност да бъде подкрепено предложението за дискусия в рамките на м. март, госпожо председател, от името на вносителите оттеглям предложението за гласуване тази седмица като точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения във времето от 23 февруари до 8 март 2011 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Вносители – Огнян Стоичков, Румен Стоилов, Лютви Местан, Веселин Методиев, Георги Терзийски и Валентина Богданова. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители – Иво Димов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение по годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител – Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител – Десислав Чуколов, Станислав Станилов и Калина Крумова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Михаил Миков. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстваща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за допълнение на Закона за администрацията. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на одитен орган по изпълнението на съвместна Оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-ата сесия на Международната конференция на труда на 17 юни 2010 г. в Женева. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Вносител – Волен Сидеров.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител – Волен Сидеров.
Днес, 9 март 2011 г., на народните представители е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на първо четене на 17 февруари 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 25 февруари 2011 г. на Народното събрание е предоставена приетата от Икономическия и социален съвет Резолюция по акта за единния пазар – съобщение на Европейската комисия COM(2010) 6608.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по труда и социалната политика. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 1 март 2011 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за общ индекс на цени на производител и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за януари 2011 г., бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през февруари 2011 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 2 март 2011 г. на Народното събрание е предоставено приетото от Икономическия и социален съвет становище на тема: „Политиката на икономическо, социално и териториално сближаване с Европейския съюз, Пети кохезионен доклад на Европейската комисия”. С писмо на председателя на парламента, материалът е изпратен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по околната среда и водите, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Татарски, имате думата.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в така приетата програма на Народното събрание за тази седмица да бъде направена промяна, като т. 9, а именно „Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация” да стане т. 4, а съответно точките от 4 до 8 да отидат с един номер по-назад.
Това е моето предложение, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно пояснение за народните представители. Тъй като господин Любен Татарски е вносител на този законопроект, той беше включен и в програмата за предходната пленарна седмица, но поради негово заболяване го изключихме от програмата. Сега той има служебно пътуване в четвъртък и петък и е резонно, ако остане в програмата ни за тази седмица, да мине напред, за да можем в рамките на днешния пленарен ден да приключим с този законопроект.
Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение „Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация” с вносител Любен Татарски да стане т. 4 в програмата ни, като съответно останалите точки преминат с един номер по-назад.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 144, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1396-1913 г.), внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, от която е постъпил доклад.
Докладът ще бъде представен от господин Белишки.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА БЕЛИШКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект за Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913 г.), № 954-02-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913), № 954 02-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
На заседанието присъстваха: господин Златко Димитров - директор на дирекция „Международно право” при Министерството на външните работи, и проф. Георги Бакалов - директор на Държавна агенция „Архиви”.
От името на вносителите проектът за решение беше представен от народния представител проф. Станислав Станилов. Проекторешението представлява контрапункт на развиваната в продължение на близо десетилетия теза за османското присъствие над българите в Югоизточна Европа, което омаловажава цялата историческа съдба на българския народ и обезценява неговото Възраждане, борбите ни за освобождение и самото освобождение.
По тази причина вносителите на проекта за решение предлагат на Народното събрание с решение да обяви 17 май за Ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и да възложи на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
Вносителите настояват историческите престъпления да не бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.
Според становището на Министерството на външните работи, към което се присъединиха и някои от членовете на комисията, приемането на подобно решение ще се превърне в политически проблем на двустранните отношения, ще засегне пряко българските интереси в търговско-икономическите отношения, енергийната сигурност, евентуално и при износа на стоки за Турция или транзита през нейна територия.
Според проф. Георги Бакалов в българската история има три дати, които показват отношението ни по тези въпроси: 3 март - Освобождението на България, 22 септември - признаването на Независимостта, и 2 юни, когато се споменават имената на хора, посветили живота си и загинали за освобождението на българския народ. По този начин манифестираме отношението си към онова, което е преживяно през изминалите 500 години.
В хода на проведената дискусия се изказаха мнения в подкрепа на казаното от представителя на Министерството на външните работи и директора на Държавна агенция „Архиви”.
След проведените дебати и гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913 г.), № 954-02-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Белишки.
От името на вносителите господин Волен Сидеров има думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложението, което внасяме от Парламентарната група на Партия „Атака”, е чисто морален жест към всички тези наши предци, които са станали жертва на османското, турското робство, владичество, поробване, клане, геноцид, потурчване – както искаме да го наречем. Това е един факт – няма човек в тази зала, който да не го признава, който да не знае, че е така.
Аз не мога да разбера отношението на комисията, в която има хора „против” и хора „въздържали се”. Разбира се, ние ще направим всичко възможно имената им да станат известни на широката общественост, за да видим кой в българския парламент е против това да се вземе решение да се осъди геноцидът над българите, уважаеми дами и господа колеги! Над българите – не над ескимосите!
Този геноцид е научно доказан. Истината за него е подплатена със страшно много документи – наши и чужди хроники, исторически факти и документи от архива на самата Османска империя. В нашето изложение много подробно обясняваме защо и как е протекъл този геноцид. Самите турски данъчни регистри показват, че през ХV век от българските земи изчезват 2600 населени места в резултат на инвазията, на агресията, на поробването на тези земи. Две хиляди и шестстотин населени места!
Селското население намалява с 560 хил. души. Това е ХV век, уважаеми дами и господа народни представители, ХV век! Петстотин и шестдесет хил. души е огромна цифра – в днешно време тя се равнява може би на няколко десетки милиона, може би на 10 млн. човека.
Градското население намалява с 90 хил. човека. Общо 680 хил. българи, православни християни, са убити и изчезнали още при първата вълна на турското нашествие по нашите земи. Това представлява 43,5 от цялото население, от българската общност.
Напълно е унищожена цялата елитарна класа – духовенство, водачи, политически елит, културата на най-процъфтяващата дотогава страна на Балканите – в Европа можем да кажем. Държавата, която дава писменост, която дава азбука, която дава вяра на всички държави, днес наричащи се православни християнски държави.
Последвалите векове на турското робство нанасят непоправими поражения на българската народност. От 1395 до 1705 г. българското население е налагано с така наречения данък девширме – кръвен данък. Според него на всеки 3, 5 или 7 години се отнема едно от всеки пет момчета от християнските семейства в империята. Тези деца са вземани и са помохамеданчвани, потурчвани и превръщани след това в най-жестоки врагове на християните. При това са избирани най-добрите, най-хубавите, физически най-добре изглеждащите, най-красивите момчета.
Това са трудно изчислими загуби, но въпреки това някои хора са си направили труда и са изчислили, че ако не беше това потурчване, избиване и еничарството, българската нация щеше да влезе в ХХ век с население на брой може би 50-60 млн. души, а не 6 7 милиона, както е в действителност.
В днешно време българската нация, в границите на нашата стара родина, наброява 7 милиона и половина – около това число.
Съвсем друго щеше да бъде развитието на българската държава и нация при липсата на този геноцид. Разбира се, в историята няма „ако”, знаем го всички, но ние сме длъжни да припомним фактологията и да направим сравнителния анализ, за да знаем, че днес сме най-малкото длъжни да приемем денят 17 май за Ден на мъчениците от Батак. Вие знаете, че и Светият Синод прие да канонизира мъченически избитите българи в Батак по време на Априлското въстание – жени, деца, възрастни хора. По този начин нашата – Българската православна църква, най-после даде знак на почит към загиналите в Баташкото клане.
Е, ние наистина ще бъдем не в крачка и с църквата ни, с институцията, която ни е запазила като народ, ако не посочим датата 17 май за Ден на геноцид над българския народ.
С това решение българският парламент ще даде една удовлетворителност на българското общество, един морален знак на признание, на почит към паметта на тези жертви.
Аз не приемам, и мисля, че никой нормален българин не приема, аргумента на някакви чиновници от Външно министерство. Моят съвет към външния министър е да ги уволни, да ги отстрани на часа тези чиновници, които дават мнение, че приемането на този жест от българския парламент щял да влоши, да усложни политическата обстановка, забележете! Кои са тези чиновници? Как се казват те? Аз искам да знам каква майка ги е раждала, за да кажат те, че приемането на Ден на геноцид над българите ще влоши политическите отношения с Турция?! Това означава, че тези чиновници в българското Външно министерство приемат, че днешна Турция е всъщност Османска империя и те работят за достойнството на Османската империя. Те работят за поробителите. Те са тези, които всъщност казват: „ние не трябва да признаваме, че е имало геноцид тук, за да не се разсърдят турчурлята в Анкара”.
Е, по-позорно поведение от това в българското Външно министерство аз не мога да разбера, че може да има! Ето затова говорим за чистка! Ето затова говорим, че съставянето на парламент, на правителство, не е достатъчно! Затова говорим, че в тези ведомства все още има хора, които работят не за българските интереси. Те работят за чужди интереси. Такъв чиновник трябва да бъде заклеймен. Такъв чиновник трябва да бъде посочван и името му да бъде покрито с позор. (Шум и реплики от КБ.)
Той да отхвърля възможността да приемем Ден на геноцида – ами, нека да каже някой по света някъде да е отказал да приеме Ден за еврейския холокост?! Ами за арменския геноцид, който беше приет в редица държави в света, в редица парламенти в света, и продължава да бъде признаван. Защо българският геноцид в България бива отхвърлен от Външно министерство и от комисия в парламента, а евентуално и от самия парламент?!
Това е въпрос, който ще го задава българското общество. На този въпрос не може да няма отговор! Този въпрос трябва да има своя отговор! Ако сега някои се направят на разсеяни, трябва да ви кажа, че ние този въпрос, тази тема ще я поставяме пак, и пак, и пак! Това е тема, от която не можем да бягаме! Това е тема, пред която трябва да застанем лице в лице и да кажем ясно ние българи ли сме и признаваме паметта на своите предци и на мъчениците на България, или сме някакви никаквци?!
Не, ние сме българи и в този парламент този въпрос Партия „Атака” ще го поставя и поставя, и поставя пак, и пак, и пак, докато бъде прието решение за отбелязване Ден на българския геноцид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Дискусията е открита.
За процедура – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи пледираме за недопустимост на проекта за решение, който се предлага от Парламентарната група на „Атака”.
Разискването днес е недопустимо, защото противоречи на гласувана от Европейския парламент Резолюция относно Европейската съвест и тоталитаризма.
Ще припомня само два абзаца от тази резолюция:
„- като има предвид, че нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност;
- като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти”, забележете, „не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите;
- като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото” – и следва диспозитивът.
Какво правим ние днес?
Ние обсъждаме един проект за решение, който има претенцията да превърне парламента в инстанция, която да раздава оценки. Ние приемаме актовете, които имат силата на обща норма на поведение. Този проект за решение обаче налага определен тип мислене! Ето затова Европейският парламент казва, че историческите оценки не могат да се трансформират в правни актове. Това е елементарно!
Ако с мълчание съучаствате в този опит на „Атака”, вашето мълчание дори ще противоречи на логиката на този документ на Европейския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате като процедура, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: И завършвам, госпожо председател, с процедурата си: предлагам точката да бъде снета и най-малкото да поискаме официално становище на Министерския съвет, минимум на министъра на външните работи и тогава да се прецени дали въобще е допустимо разглеждането на подобна точка в Четиридесет и първото Народно събрание.
Това ми е процедурата: снемане на точката и изискване на официално становище на Министерския съвет, минимум на министъра на външните работи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, само момент, за да уточним…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Естествено, че след като има процедура, ще гласуваме.
Нека само да уточним, защото в ал. 2 от текста в нашия правилник, има две хипотези – прекратяване на разискванията, отлагане на разискванията, отлагане на гласуването. Кое от трите предлагате Вие?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, встрани от микрофоните): Прекратяване на разискванията и искане на становище от Министерския съвет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това по същество е отлагане. Прекратяване или отлагане искате?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз правя процедура на две основания – едното е за прекратяване, а второто е процедура – по тази точка да се иска становище на Министерския съвет. Изненадан съм, че водещата комисия не е сторила това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Когато парламентите на повечето европейски държави и самият Европейски парламент е приел решение за осъждане геноцида над арменците в Османската империя, дали е спазвал тези препоръки и тези документи, които ги цитира господин Местан?
Искам да кажа, че това, което ние предлагаме, е от нашата политическа програма.
Четиристотин хиляди избиратели са гласували за нас и ние имаме право да предложим реализацията на тази програма. Това проекторешение е част от реализацията на нашата програма. Няма никаква историческа оценка тук.
Господин Сидеров каза, че ние искаме морална оценка. Парламентът има право да даде тази морална оценка.
Предлагам в противовес на предложеното от господин Лютви Местан, да обсъдим нашата декларация и да я гласуваме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станилов.
Постъпи предложение от народния представител господин Местан на основание чл. 45, ал. 2, т. 3 от Правилника за прекратяване на разискванията по тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 35, против… (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
Има процедура за прегласуване и съответен ред, по който да бъдат уведомени служителите. (Реплики от ДПС.) Отчетен е глас „за”. Не знам какво не работи, но операторът казва, че е отчетен глас „за”!
Гласували са 133 народни представители: за 35, против 51, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Моля, дайте резултатите по парламентарни групи.
Господин Казак, процедура!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжаляваме, че не се вслушахте в напълно аргументираните мотиви на господин Местан за недопустимост на разискването на подобна тема в парламента.
Правя процедурно предложение на основание на същия текст, но на друга точка от него, която вие цитирахте – за отлагане на разискванията по тази точка, докато не бъде поканен официален представител на Министерството на външните работи, тъй като чухме становище, което е било изразено във водещата комисия от директора на Дирекция „Международно право”. Тази тема е толкова важна и с пряко и несъмнено отношение към международните отношения на България, към отношенията на България с една съседна нам държава, че неминуемо ще се отрази върху тези отношения.
Призовавам ви да проявите разум, да отложим разискванията по тази точка, да поканим министъра или негов заместник, който да изрази официалното становище на Министерството на външните работи, и когато той дойде, тогава да пристъпим към обсъждането на тази точка.
Повтарям, правя процедура за отлагане на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Обратното становище, което изразявам, е да не се кани чиновник от Външно министерство, защото – прочетете Конституцията – най-висшият орган на властта в България е Народното събрание. Не може директор на дирекция от Външно министерство да идва и да обяснява какво да гласуваме. Ние гласуваме по съвест, господин Казак! Гласуваме по съвест и по това се разбира кой за кого работи. Затова когато сме казвали, че ДПС не е българска партия, а обслужва чужди интереси, ето, сега го доказвате. Вие всъщност искате да оправдаете геноцида над българите, когато казвате думата „недопустимо”. Кое е недопустимо? Да бъдат избивани православни християни?!
Господин Цонев, нали сте в Православната интерпарламентарна асамблея? Как се отнасяте към избиването на православни християни? Допустимо или недопустимо е? Хайде, помислете си малко, останете насаме със съвестта си, ако искате – в тоалетната, някъде на затворено, и пак се върнете, да видим дали ще предлагате такива несъстоятелни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Четин Казак за отлагане на разискванията – чл. 45, ал. 2, т. 4 от правилника.
Гласували 137 народни представители: за 37, против 65, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Продължаваме с разискванията по обсъждания Проект за решение.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Госпожо председател, народно представителство! Давам си ясна сметка и нямам никакви илюзии за евентуалната първосигнална рецепция, която може да предизвика това, което ще кажа, защото присъстваме на един уникален исторически прецедент, който е своеобразен укор към всичките предишни поколения, занимавали се и отдали се на строителството на съвременна България.
Как така парламентаристите Стефан Стамболов и Захари Стоянов, парламентаристите Петко Каравелов и Александър Малинов не са се сетили да изпълнят този дълг към българския народ с една такава страстна и яростна декларация?! Как бившите опълченци и четници не са подали прошение или молба, или проектодекларация, за да се премахне това дамгосано петно върху българското минало?! Явно е, че са били много по-мъдри от тези автори, защото след тези имена, които слушаме, изведнъж се пръква еди-кой си, който се представя като защитник на българското минало. Да, но патриотизмът не е партийна субсидия и не е хонорарна каса, и не е предизборна кампания, още по-малко – професия. Никой не отрича, дами и господа, за безкрайните страдания на българите през това време. Никой не отрича геройските усилия, саможертви, мъченичества. Но това ли е работа сега на българския парламент? Какво ще постигнем с това? Това ще бъде изява на един газиран национализъм, който няма нищо общо с патриотизма.
Интересно е, че декларацията стига до 1913 г., спирайки пред един деликатен факт – че през 1915 г. България става боен съюзник и другар по време на Първата световна война с Турция и много турски офицери имат български ордени, и обратно – българските офицери имат турски ордени.
Затова ние изразяваме благодарност към стенографите тук, които ще запишат, че е имало и друго мнение, вън от турското население в България, което изразявам аз.
Как не са се сетили също перуанците и перуанският парламент да осъди Испания за геноцид?! Как не се е сетила Бразилия да осъди Португалия за геноцид?!
После, какво означава това понятие? Геноцид означава тотално физическо унищожение по расов, етнически или религиозен принцип. Не частично, не условно, а тотално.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Съжалявате, че не е тотално?!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: През 1943...
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Съжалявате, че не е бил избит целият български народ, така ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за реплика, господин Сидеров, моля Ви не от място.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Няма да отговарям на стадионни закачки от пазара. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Сидеров, официално Ви обръщам внимание, когато Ви дам думата, ще имате възможност да се изкажете.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: През 1943 г. в Полша остава едно-единствено оживяло семейство. Това е геноцид, дами и господа!
Не е извършен геноцид върху население, което има желязна църква на брега на Босфора, докарана с параход от Виена! Не е извършен геноцид срещу Добри Фабрикаджията! Не е извършен геноцид върху население, което има читалища и църкви!
Робство може би е имало, но то е съвсем различно. (Шум, реплики, оживление, възгласи от мнозинството.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата! Господин Шопов, моля въздържайте се!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Това влиза ли, господа, в стенографските дневници, които ще бъдат четени? Ще се смеят онези, които ще си направят труда да прочетат това, което току-що казвате.
Ние изразяваме едно общо мнение, че парламентът... Кои сте вие историците тук? Кои сте вие законодателите на историческата истина? Имало в други страни подобни решения. Аналогията е най-простото доказателство, дори е елементарно за доказателство.
Така че ние тук, покланяйки се към паметта на онези, които са загинали ...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За какво?
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Загинали са за свобода и мисля, че на 3 март неколкократно повтаряме това. Самите турци стоят прави на 3 март. Това е знак на едно минало, което трябва да бъде зачеркнато като съвременен източник на омраза, а не като непочитание към смъртта и мъченичеството на онези, за които съм писал много повече отколкото вие, взети заедно. (Реплики и възгласи от мнозинството.)
Да, взети заедно! Така че тези подмятания, господа, показват равнището на нашия парламентарен елит, на нашия парламентарен живот, на нашия парламентарен речник. Сещам се за една максима, останала още от Студената война: „Някои дрънкат оръжие, други дрънкат пари, ние дрънкаме!” (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За първа реплика, заповядайте господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): В този парламент за годините, в които съм бил, е имало мръсни изказвания, мерзки изказвания! Тук е имало гадни думи, но това, което чух от този човек, беше умопомрачително! Българин ли си, или си гагаузин?! (Реплики и оживление в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това е човек, който тук, когато се откри парламентът, претендираше за морал! Той говореше и ни обясняваше, и ни молеше да бъдем толерантни. Представяте ли си, след това, което чухте, за какво става дума?!
Представяте ли си колко сме прави в това, което правим с предложението, което внасяме? Представяте ли си, колеги: има спор по въпроса имало ли е геноцид в България в тези 600 години?
И тук един представител на Комунистическата партия показа истинския й лик. Той показа, че за тази партия никога не е имало нищо българско. И това е било винаги така през нейното сто и колко годишно съществуване. Защото тези хора ги интересува някакъв криворазбран все още интернационализъм, но не ги интересува българския национален интерес, българската памет, българския род. Затова те са готови да направят компромис с всичко. Ако те бяха противници с ДПС, може би щяха да бъдат на противна позиция, но тук още ги тресе връзката от тройната коалиция, от далаверата, която въртяха заедно. И понеже ей тия (сочи вляво), другите до тях, в момента са на нож, и за тях това, което става в залата, е много важно, и тия са против. Тук има подсилване през цялото време. Всичко това за тях е осребряване на пари, на власт, евентуално на бъдеща власт. Не искат да губят своя съюзник. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Колеги, аз ще продължа после. Съжалявам, че взех реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за реплика изтече, господин Шопов.
Господин Сидеров, заповядайте за втора реплика. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, моля Ви, без обаждания от място. Имате възможност да вземете реплика на микрофона, господин Миков. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, въздържайте се!
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Комунистическата партия, дами и господа, извади тежката си артилерия – проф. Андрей Пантев!
Какво каза Пантев в оплетеното си като кълчища слово? Какво каза този представител на българската академична общност тук, от тази висока трибуна на държавата? Той каза всъщност, че съжалява, че българският народ не е избит до последно! Тогава вече щеше да бъде геноцид – каза великият проф. Пантев. (Реплики от Коалиция за България.) Българският народ трябваше до крак да бъде изтрепан, само че тогава нямаше кой да поиска да се признае геноцидът, господин Пантев! Нямаше кой да произнесе тези думи от трибуната на Народното събрание, защото нямаше да има Народно събрание на България, нямаше да има държава България и нация България!
Ето всъщност това трябва да знаят днешните студенти: кой им преподава история?! Такива историци, такива професори по история са причина днес да не е известна истинската българска история, да продължаваме да учим глупости за произхода на българите, за панславистки морета и ордата, която дошла не знам си откъде. Да не се учи истинската, автентичната българска история, да не се изискат истинските останки от българското велико минало и най-после да се построи конструкцията, наречена българска история, произход на българския народ. Такива са виновни! Пантевци! Всички тези по времето на комунизма бяха първа изтривалка на властта, сега отново те са депутати.
По отношение на партийната защита на патриотизма ще му кажа на Андрей Пантев само нещо. Спомням си, бях журналист във в. „Монитор”. Той идваше при мен да му правим интервюта, за да го популяризираме като български историк, който има отношение към патриотичната идея. Той изразяваше възхищение от моите статии тогава – как аз пиша и как аз пропагандирам тази идея сред читателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за реплика изтече, господин Сидеров,
ВОЛЕН СИДЕРОВ: И какво каза веднъж, когато го поканиха от БСП да стане депутат: „Аз съм на толкова години, какво да правя? Искам да приключа живота си като депутат.” Ето това е горкичкият Пантев. Съжалявам те, съжалявам те, Пантев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, времето изтече. Ще имате възможност за изказване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ще направя така, че всеки български студент там, където преподаваш, да разбере всъщност какво мислиш ти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Трета реплика? Няма.
Професор Пантев, дуплика? Не желаете.
Господин Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Бедни ми, велики професоре Пантев! Пледирах и заради Вас тази точка да бъде снета от дневния ред.
Когато направих процедурното си предложение за снемане на точката, се позовах на противоречието на Проекта за решение с Резолюцията на Европейския парламент (ЕП) относно европейската съвест и тоталитаризма. Дори за тежкото наследство на комунистическите режими Европейският парламент се въздържа от официално политическо тълкуване на историческите факти, защото, казва ЕП, нито едно официално тълкуване на исторически акт „не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите” и още – защото „нито един парламент не може да законодателства по отношение на миналото”. Но това беше, макар и важно, не водещото ми съображение.
От името на Парламентарната група на ДПС пледирам за недопустимост историческите оценки от компетенциите на науката да се превръщат в общо задължителни правни норми, които да разписват задължителни посока и съдържание на мисленето, не само на поведението.
Парламентът може да разписва норми на поведение, но мисленето – мисленето е друга територия. Казват, че е територия на Бога дори.
Когато един парламент си присвоява функциите на Академия на науките, която е само на 50 м оттук, когато един парламент си присвоява функциите на университета, който е на 150 м оттук, то този парламент все едно изяжда себе си.
Не казвам, че парламентът няма право да се занимава с история. Напротив, всеки един народен представител е длъжен да чете и да знае историята си – казал го е още Паисий. Той обявява акта на написването на историята като акт на събуждане на народностното себеусещане. Историята може да участва във формирането, и това е естествено, и на възгледите ни. Вероятно е и един от основните елементи и на националната идентичност. Но да имаш претенцията да превърнеш историческите оценки в общозадължителни норми на мислене, е порок. Това не е работа на Народното събрание.
Съхраняването на историческата памет може да бъде и политика, но само като политика на подпомагане на българското образование, което да възпита достатъчно грамотни, знаещи историята си, достойни граждани вече и на европейска България. Парламентът е силно политизиран орган и не е най-подходящата среда за установяване на историческата истина. Затова в тази силно политизирана среда коректният опит на един професор да каже нещо от гледна точка на научната си съвест, среща такава спонтанна реакция. Това е реакцията на обсебеното от митологеми съзнание, господин професор. Това съзнание не е отворено за сериозни парламентарни дебати, включително и по тези въпроси.
Аз питам, ако сте искрени с тезата си, че парламентите могат да осъждат актовете на насилие през историята, но с проекти за решение, не само като морална оценка, аз Ви питам: защо е тези избирателност? Вносителите на това решение са – обръщам внимание на колегите от ГЕРБ – автори на редица книги, които откровено отричат Холокоста, изтребването на евреите през Втората световна война – факт неоспорим.
Второ, и това е може би най-важният ми въпрос, аз питам: кому е нужна днес екстрапулацията на историческите разломи в съвременни разделителни линии? Питам: кому е нужно това? Кому е нужен този исторически деструктивизъм, когато нацията за първи път от своето съществуване наистина има своята градивна перспектива, свързана с осъществяването на реалния интегритет в Европейския съюз? Кому са нужни омразата и разединението, когато повече отвсякога се нуждаем от обединение, за да се посрещне предизвикателството на това реално членство в Европейския съюз? Кому е нужно да се отрови онова широко съгласие, което имахме само преди няколко дни по Стратегията за национална сигурност, където има много важни текстове, сред които и дефинираното като екзистенциална цел, като жизнено важен интерес на България – постигане на интегритета на съвременното демократично гражданско общество? Така ли го постигаме?
Вижте, аз не пледирам за антиисторизъм. Напротив! Но бих искал да си припомним защо бащите на Европейския съюз прибягнаха до съзнателно въздържане от политическа експлоатация на множеството исторически разломи, които до договора за стоманата и въглищата (прототипа на днешния ЕС) противопоставяха европейските народи? Защо? Нима са по-малко тежки проблемите, историческите конфликти или разломи, за които говоря, които стоят между европейските народи?
Това вкопчване в историческите теми, въобще в историята като единствен извод на национално самочувствие лишава националния идеал от актуалност и перспектива и това е най-голямата ни болка, и е ни по-малко, ни повече израз на Ваша идейна изчерпаност и безсилие. Нека се опитаме да прочетем политически това, което се случва днес в пленарната зала. Попогълна се малко коалиционният партньор „Атака” и сега от ГЕРБ с мълчаливо съучастие се опитвате да й дадете живителна сила, като й поднасяте теми, които не прилягат на отделна политическа сила, защото никой, наистина никой няма право да ги монополизира. Но вие, колеги от ГЕРБ, сте решили да върнете жеста на безусловната подкрепа на „Атака” за управлението ви.
Казвам това, уважаеми колеги от ГЕРБ, моля да бъда разбран правилно, защото с две процедурни предложения абсолютно отговорно ви дадохме шанса все пак елегантно да излезете от тази ситуация.
На тема „Насилието като белег на историческото време” може да се говори не в парламента. Тук средата е политизирана. Дори се въздържам да влизам по същество в проблематиката, когато виждам с какво самодоволство се вкопчвате в израза „турско робство”, след като турската държава е създадена 45 години след Освободителната война (1878). Дори се дразните от използването на коректния израз „османско владичество”, защото той не обслужва в достатъчна степен целите на днешния ви проект за решение.
Няма как тук да поставим въпроса за характеристиките на института „Робство” и дали те са проявени в България. Защо? Защото е безсмислено, това биха били рационални аргументи, за които нямате сетива и затова ще потънат в ирационалната същност на историческата митологема, която ви е обсебила. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така е, съжалявам, но оценката ми е категорично вярна.
Ние ще гласуваме против проекта не за друго, не защото не сме наясно с напъна ви по този начин да ни посочите като нещо, стоящо извън българската нация. Много ще ви е трудно обаче. Тази тема, уважаеми колеги, няма как да противопостави мен, Лютви Местан, нито на Йордан Цонев, нито на Камен Костадинов, нито на Христо Бисеров, нито на проф. Пантев, нито на Петя Раева, нито на Гого Лозанов, ако щете. Не може нито да ни противопостави, нито да ни разедини, защото сме български граждани, които на 3 март заедно бяхме под националното ни знаме и получавахме поздравления за нашия национален празник от посланиците на други държави, включително на всички съседни нам държави – обърнете внимание на този факт. Ние, народните представители от българския парламент, получихме поздравления за нашия национален празник от посланиците на всички съседни държави. Казвам „без изключение”, вие се сещате какво имам предвид.
Не отричаме историята, защото независимо от това какво ще гласува българският парламент днес, историческите факти ще си останат такива, каквито са си. Тяхната интерпретация няма да ги промени, но интерпретацията им, ако имаме съзнателен подход да търсим в историята не онова, което ни противопоставя, а онова, което и ни обединява, вече ще бъде част от градивното ни мислене, а не част от деструктивното ни мислене. Няма как да не се съгласим, на Балканите сме обречени на етническа, религиозна и културна множественост. Никой от нас не може да промени историята, но никой не може да извлича съвременни политически дивиденти от събития, случили се преди да сме се родили на този свят. Крайно време е националният идеал да не се изчерпва с героиката на трагичното историческо минало, а да включва и градивната евроатлантическа перспектива, която, уверявам ви, е обща за всички балкански народи. Защото сме обречени на заедност не въпреки, а и заради общата ни история.
Завършвам със следния призив към ГЕРБ – явно е, че трябваше да направите този жест на „Атака” – да заявят себе си, да им позволите да се върнат към онази идентичност, която малко позагубиха като част от управляващото мнозинство. Моля ви, нека да имаме мяра и в своите политически жестове, да не се прескача онази граница, след която, госпожо председател, политическият жест вече се превръща в съучастие, в нещо, което откровено противоречи на българския национален интерес. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Реплики?
Господин Сидеров – първа реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Само аргументи ще говоря, няма да репликирам на антибългарското изказване на Лютви Местан. Само аргументи!
Лютви Местан се опита да каже, да излъже оттук, от трибуната на Народното събрание, че не е работа на парламентите да оценяват исторически събития. Това в практиката на световните парламенти далеч не е така. Давам за пример веднага признаването на арменския геноцид, господин Местан, не може да го отречете, от френския парламент, от германския парламент, от две трети от европейските парламенти и Долната камара на Американския конгрес от Камарата на представителите. Това факт ли е? Факт е.
По отношение на определен геноцид – народностен геноцид, могат да се произнасят световни парламенти. Щом могат световните, предполагам, че и българският може да се произнесе, иначе ставаме някаква много особена порода парламент, която няма смелостта да се произнесе по нещо, засягащо нашата народна история. Тук не става дума за академично заключение. Тук става дума за един чисто морален жест.
Щом има такова признаване на арменския геноцид в редица парламенти в света, нищо не пречи българският парламент да признае българския геноцид. Нещо повече, българският парламент в началото на прехода – 1990 г., е признал, господин Местан, заклеймил е, произнесъл е заклеймяване върху така наречения Възродителен процес – промяната на имената – нещо, което Вас Ви засяга пряко. Има го в архивите, може да го извади всеки, който иска. Това не може да го отречете. Българският парламент вече се е произнасял върху действия, които са политически, исторически и е давал морална оценка, заклеймил е Възродителния процес през 1990 г. – имаме прецедент. Нищо не пречи в днешно време – 2011 г., да осъдим геноцида над българите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
За дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
За разлика от Вас, колегите ми казаха, че изказването ми е било едно от най-българските изказвания. Аз съм съгласен по-скоро с тях.
Що се отнася до примерите за ангажиране на националните парламенти с подобни теми, нека само да припомня, че много от тези процедури неслучайно не са завършени, и, второ, не е случайна актуалната реакция на Европейския парламент с тази резолюция. Европейският парламент прави анализ на тези опити – повтарям, не на изразяване на историческа оценка и позиция, а превръщането на тези исторически оценки и позиции в закон. Това е порокът на днешната дискусия. Това е порокът на днешния проект! Вие се опитвате да го превърнете в закон и всеки историк, който си позволи да изрази нюансирана позиция, вече ще е нарушил закона. Вие давате норма не само на политическо поведение, но и на политическо мислене! Ето това според Европейския парламент, вече е недопустимо! Струва ми се, че Четиридесет и първото Народно събрание като едно от 27-те народни събрания на днешния Европейски съюз, ще остане вярно на духа на резолюцията на Европейския парламент и ще отхвърли убедително този проект за решение. Благодаря ви. (Народният представител Павел Шопов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, ще Ви дам думата и на Вас. Преди Вас заявиха желание за изказване господин Радославов, след него господин Пирински, записвам господин Шопов, господин Димитров, госпожица Панайотова.
Имате думата, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да влизам в спора – турско робство ли е или османско владичество управлението на Османската империя 500 години по българските земи. Нашите възрожденци и революционери са го определили като турско робство – в училище така сме го учили и ние – по-възрастното поколение, и вероятно мнозина от нас го окачествяват така.
Моето изказване ще протече в контекста на това дали е актуален този въпрос днес на българската държава и българския народ и как се вмества този въпрос от гледна точка на днешния български национален интерес и днес дали този въпрос е предмет на решение, което се предлага от колегите от Четиридесет и първото Народно събрание.
Искам да припомня, че Народното събрание е най-висшата институция в представителната демокрация в страната, която фактически взема решения от името на българския народ, тъй като целокупното представителство представлява българския народ – взема решения и в името на българската държава, и на целокупния български народ.
Диктува ли днес българският национален интерес вземането от Народното събрание на предлаганото решение? Според мен – не. Защо? Дневният ред, уважаеми колеги, на днешното българско общество и държава е абсолютно друг. Все по-влошаващото се положение на болшинството български граждани, на средния и дребния бизнес, на цели основни отрасли на икономиката на страната, от растящата безработица и намаляване на доходите на българските граждани. Причините, от една страна, са обективните условия на основната финансово-икономическа криза – това е безспорно, но и от друга страна, по мое мнение – некомпетентността на днешното управление на ГЕРБ и „Атака” по жизненоважни за развитието на страната въпроси.
Виждаме, че днешното българско правителство трудно може да се пребори и с постоянните растящи цени, да кажем, на хранителните продукти, да не говорим за проблемите в здравеопазване, социална защита, наука, култура и т.н.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Говори нещо смислено.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Добре е, че най-после българският премиер Борисов има куража да каже личното си мнение за безалтернативността на българската атомна енергетика, за което има моите поздравления.
Ние като народни представители не можем да си затваряме очите за процесите и в Северна Африка. В редица арабски държави и в Либия се води война. Явно е, че ръстът на цените на нефта, който все повече, дето се казва, расте, този ефект ще се отрази на целия Европейски съюз, няма да подмине и България. Наченките на една стабилизация на финансите на Европейския съюз много вероятно е да се обърне в обратна посока благодарение именно на тези обективни условия, които очевидно ще наложат ред, ограничение и затруднение на българската икономика и на всички нас.
Уважаеми колеги, днес България се нуждае от консолидация на нацията, за да отговорим на реалните трудности както на държавата, така и за защита на днешния национален интерес, който най-малко е геноцидът на българите в Османската империя. Днес ние нямаме интерес от влошаване на отношенията ни с Турция, която безспорно е влиятелна съседка от различни гледни точки – икономически, ако щете, и геостратегически.
Да се запитаме защо досега – това, което и проф. Пантев засегна, нито едно българско Народно събрание не е взело подобно решение? Защо действително трябва да се замислим – след Балканската война, където България е била основната сила, воюваща срещу турската империя, 3-4 години след това фактически България е съюзник на Турция, и то на Добруджанския фронт. Прочетете, излезе много хубава книга за ген. Иван Колев, командирът на българската конница, където много ясно е казано, че в рамките на Третата българска армия, която победоносно освобождава Добруджа, са участвали турски дивизии. Тоест очевидно е, че българският интерес е бил този, който е ръководил тогавашното българско правителство и тогавашните български народни представители.
Според мен в отговорната държавна политика има място за разумни, от гледна точка на националния интерес, решения на Народното събрание. Днешното предложение на колегите от „Атака” има по-силно изразен, ако мога да кажа така, вече и предизборен привкус, тъй като вероятно цели, от една страна, това, което се изказа от колегата Шопов – послание към 400-те хиляди избиратели, които ги подкрепят, а от друга страна, според мен и отклоняване на вниманието на българската общественост от реалните проблеми на страната, в които така или иначе „Атака” участва в това управление, или го подкрепя.
Аз искам да запитам колегите от „Атака” защо не се загрижат да се приеме решение за реалния геноцид, който в тези обективни условия, които казах, е върху дребния и средния бизнес? Всеки ден се затварят фирми, значи проблемът е много сериозен. Защо там колегите не обърнат внимание и не предложат някакво такова решение? Защо примерно „Атака” подкрепи, за което аз гласувах против, поредното, бих казал, свиване на Българската армия, като всички знаем, че Турция има над 700-хилядна армия, и то разположена и в Северна Тракия? Това национално отговорна политика ли е? За мен – не.
Аз ще гласувам и против следващата точка, която е тук – за въоръжените сили. Защото не съм съгласен с това, което 20 години става в Българската армия, и ред други въпроси. Тук казаха, че не приемат позицията на чиновниците от Министерството на външните работи по актуалния въпрос днес. Ами, поискайте тогава оставката на министъра, след като сте толкова злостни върху позицията на Министерството на външните работи!
Някак си има много голяма избирателност в това, което тук се защитава от колегите от „Атака”. Предполагам, че никой почтен човек, а според мен тук всички наши колеги сигурно са почтени, не може да си затвори очите за реалностите, които са ставали тези 500 години, но аз мисля, че това днес не е в интерес, именно Народното събрание, да взима такова решение. Има други начини да се увековечи паметта, за което се говори, и без да има решение на Народното събрание. Правителството може да ги инициира, има и граждански организации, които могат да го направят, и е редно да го направят, но не по този начин, както се предлага.
Искам да обърна внимание на господин Сидеров да прегледа фундаменталния труд на проф. Владимир Златарски за историята на България през Средните векове. Тук, в БАН, в книжарницата, има третото фототипно издание и там много ясно е разказано за произхода и развитието на българския народ. Това издание е излязло 1917 г., няма нищо общо с комунистическото време. Когато се говори за история, е хубаво да се вслушаме в тези хора, на които това им е професията.
Не съм съгласен, както каза господин Местан, че предложението им било това да се снеме от дневния ред. Напротив, българското Четиридесет и първо Народно събрание трябва да даде ясната си позиция по този въпрос, защото съжалявам, но няма полза от такъв тип национализъм. Той няма нищо общо с истинския патриотизъм, според моите разбирания, господин Сидеров. Аз специално към Вас и към Вашите колеги от „Атака” по ред въпроси съм споделял и подкрепял Ваши виждания, но тук специално по този въпрос не мога да приема, че в момента това е в национален интерес на българската държава.
Бих желал да помогнем по друг начин за това, за което Вие пледирате, да се случи. Може да се случи, стига да имаме добро желание. Да не го използваме като политика и с такива цели, от които надали си заслужава да се прави политика – върху тези тъжни 500 години, ако мога така да кажа, за българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Сидеров, заповядайте.
(Реплика на народния представител Александър Радославов към председателя.) Удължаване на времето.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Радославов, само да Ви кажа, че имам оригиналните издания на Васил Златарски, а не Владимир, както Вие се объркахте. Имам ги в оригиналното им издание, а не фототипното. Аз съм ги чел тогава, когато Вие сте чели Маркс и Ленин. На Вас ще Ви препоръчам да прочетете Ганчо Ценов. Има и фототипни издания, има и оригинални, мога да Ви снабдя с тях, за да научите истинската история на България.
Разбирам драмата и дилемата на комуниста, който, хем така нещо отвътре му идва да е съгласен, че наистина българите са избивани, че това е геноцид, хем трябва да следва партийната линия, интернационалната, и да се грижи повече за Северна Африка и Никарагуа, отколкото за собствената си родина. Това винаги го е правила комунистическата партия.
В случая става дума, първо, не за закон. Тук искам да коригирам и манипулациите, екстрапулациите на Лютви Местан, ние не приемаме закон. Ние предлагаме да се приеме едно решение на Народното събрание, с което се казва – денят 17 май е ден на избиването, на геноцида. Толкова, точка, нищо друго. Нито правим исторически разбор, нито издаваме учебник, нито правим някакви световни заключения – един ден, който да бъде ден на поклонение. Църквата го прие, Светият синод го прие. Това, че българският парламент не трябва да се занимава, също е манипулация. Вие знаете, че тук парламентът тези 20 години се е занимавал много пъти и с оценка на дати, и с оценка на събития, и в случая един ден за преклонение в никакъв случай не е някакво налагане на тип на мислене. Това е точно едно единение на народа и няма нужда тук да правите разбор кой го предлага – дали „Атака” го предлага, дали... Защо не го предложи БСП? Защо не го предложи ДПС? ДПС между другото най-добре ще докажат, че са такива, каквито искат да се представят, ако предложат точно такова решение. Ето, ние го преотстъпваме, те да го предложат, ако искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Сидеров, благодаря Ви, с удоволствие бих прочел тази книга, за която говорите, защото мисля, че човек цял живот трябва да се учи и няма нищо, което човек да не може да промени, ако се убеди в истинността на определена трактовка на историята.
Искам да Ви припомня, че Александър Радославов никога не е членувал в Българската комунистическа и Българската социалистическа партия и че е председател на движението „Социален хуманизъм”, което е част от Българската социалдемократическа партия, традиционната Българска социалдемокрация, и е коалиционен партньор на Българската социалистическа партия. Така че в моето съзнание, и в поведение, съм следвал ценностите на традиционната българска социалдемокрация и на християнския ми морал, за който уважавам всеки един българин, който милее за това, защото аз три мандата съм бил църковен настоятел в Подуянската църква и моята покойна баба, по майчина линия, също. И сега поддържам тесни отношения с Православната църква, защото винаги съм твърдял, че тя и Българската армия са били стожерите на българската държава след освобождението на България от турско робство. Аз приемам, че е имало турско робство, за разлика от други колеги. Такова ми е разбирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, уважаеми колеги! Мнението, че това решение не бива да се разглежда, не е докрай издържано, защото дори във възражението на колегите от „Движението за права и свободи”, от една страна, да не се разглежда, а от друга страна – да изчакаме мнение на правителството, се съдържа едно противоречие. Тоест вие допускате, че поначало би трябвало Народното събрание да обсъжда такъв въпрос.
Второ, съображението, че не бива да се обсъжда този въпрос, защото в момента може да усложни отношенията с Република Турция, също не е издържано. Не може такъв въпрос да се вкарва в текуща политическа конюнктура – има въпрос, обаче сега не е много удобно да го обсъждаме.
Става дума за един от най-болезнените периоди в историята на българския народ – период, който народът е нарекъл „турско робство”. Очевидно е, че този период и тази глава – тя не е страница от българската история, няма как нито да се заобикаля, нито да се подминава, нито да се омаловажава. Толкоз повече е необходимо към нея да се подхожда с изключителна отговорност. Точно тук е проблемът с този проект за решение.
Поначало двата абзаца на самото решение като такива, едва ли могат да предизвикат принципно възражение: да се отдаде почит на мъчениците на борбата за национална свобода, в случая жертвите в Батак, и да се постави въпросът, че историческата истина трябва да бъде уважавана и съблюдавана такава, каквато е. Целият контекст и мотивировката, с която се представя този проект, са дълбоко несъстоятелни в по-голямата си част и употребата на понятието „геноцид” го прави обратно като резултат на онова, което заявява, че търси.
Има две групи мотиви, които са посочени в проекта за решение. Единият е, че това представлява опит да бъде спряно разрушаването на българската идентичност, като се твърди в преамбюла на решението, че турското робство е нанесло непоправим удар на идентичността на българите и на България.
Виждам, че проф. Станилов се съгласява. Професор Станилов, какво значи непоправим? Къде остана държавата на духа? Къде остана това, че българският народ и в това турско робство, при тази най-жестока и кървава репресия, не е допуснал да бъде непоправимо унищожен, както се е случило с други народи, а е проявил невероятна устойчивост, невероятна духовна непреклонност и не е допуснал това робство да бъде непоправимо? (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) А какво значи поправимо? Значи, че след като е получил своята национална свобода, той е доказал на какво е способен, и когато днес се връщаме към различни страници от историята й – краят на ХІХ, през ХХ век, и си припомняме много бляскави страници от тази история, явно, че това робство не е било с такива непоправими последици.
Това, което сега се предлага, не може да се обоснове с опасността българският народ днес да загуби своята идентичност. Това е абсолютно несъстоятелно! Включително и поради обстоятелството, че жертвите на турското робство и на борбата против робството се честват в България не един и не два пъти, и не само по повод Априлското въстание, което предстои да честваме – поредната годишнина, а защото българският народ развива своята духовност и днес, включително и в условията на тази тежка и жестока криза.
Има един друг момент и мотив във вашето предложение, който заслужава доста сериозно внимание. Той се съдържа в абзаца преди този, който сега ви цитирах. Казали са – пак може да се спори с редакцията – днес българите са изправени пред настъплението на неоосманизма, който представлява изключително агресивна теза за възстановяване на Османската империя. Тук има реален въпрос. Пак е несъстоятелно – възстановяване на Османската империя. Но имаме ли заявени разбирания на отговорни турски държавници, че те виждат в наследството на Османската империя политики и практики, и исторически опит, които имат своето значение и днес? Има – министърът на външните работи на Република Турция.
Как спорим с тази теза? С такъв Проект за решение – не! Това е контрапродуктивността на вашите предложения. Ние имаме основанието, достатъчно сериозно и отговорно да поставим въпроса как една наша съседна, много влиятелна държава, разбира своето място в днешния свят – и в Европа, и в по-широк контекст. Ако тя го помества в някакъв отглас от една отминала и отречена от историята империя, явно ще трябва да продължим да спорим, и то доста сериозно, докато се осъзнае, че не загърбването на историческата истина, а нейното признаване с отворени очи, поднасянето на извинение, както са го правили други властващи империи, и на тази основа е градежът на едно наистина трайно и перспективно разбирателство, на която да се градят отношенията.
Аз бих Ви запитал, проф. Станилов, вярвате ли Вие, че ако днес апостолите на свободата и апостол Левски би могъл да си каже мнението по този ваш проект, след като добре знаете неговата постановка, че в една нова България – българи, турци и другите народности трябва да живеят по един закон... (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Разбира се, че български, разбира се. Само че Вие и вашата партия делите българското общество на българи, на турци, с пейоративни (pejorativni) нотки във вашите изказвания. Точно това за мен е абсолютно недопустимото отрицание на онази кауза, на която твърдите, че сте най-последователни изразители.
Аз наистина апелирам към мнозинството, тъй като ни предстои едно твърде отговорно гласуване, да гласуват против вашето решение. Защото, и вие няма как да го отречете, освен тези мотиви, които аз назовах, има още един, който много ясно и кресливо прозвуча и в досегашните интервенции на народния представител Павел Шопов, и в част от изказванията на Волен Сидеров, а то е една атака срещу левицата, едно повтаряне на всички тези, които са злободневни, политически, за съюза ДПС – БСП и т.н. Мотивът е очеваден, предизборен и това в най-голяма степен опорочава вашето днешно предложение.
Не се смущавам от това, което сега ще прозвучи, мога да си представя какви квалификации ще прозвучат, не са ме смущавали никога, няма да ме смутят и сега. Не се обръщам и към вашите съпартийци, които очакват да вземат думата, обръщам се към Вас, към другите ваши колеги, с които сме били в много сериозно взаимодействие и по въпроси на БАН, и по въпроси на Кирило-Методиевото наследство, да преоцените тази ваша съвършено порочна позиция. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Първо, ако се види датата, на която сме внесли нашето предложение, а това е още със самото откриване на Четиридесет и първото Народно събрание, ще се разбере, че това няма нищо общо с изборите, че това – за изборите, е измислица.
Второ, всички наши аргументи в тази чисто морална декларация са извадени от постижения на академични учени в България, от всичко, което те са написали.
Трето, господин Пирински много добре си спомни каква е основата на тази декларация. Декларацията за признаване на такъв ден, за признаване на такъв геноцид е част от нашата идентичност. Това е един от аргументите за възстановяване на българската държава и за възхода на българската нация.
Що се отнася до непоправимия удар. Господин Пирински, непоправимият удар се състои в унищожаване на елитарната култура на българското общество и неизживяното българско Възраждане, успоредно с другите европейски народи. Къде са великите български композитори от периода на Ренесанса и постренесанса, къде са великите художници, къде е великата европейска наука с фундаментални открития? Всичко догонваме! Коя е причината? Тази е причината и няма никаква друга причина. Още дълго ние ще изживяваме това.
Това, за което ние внасяме тази декларация и резултатът от него, е именно това състояние на българския парламент, на българското общество, на стискането на зъби, късане на нерви и всички противоречия, които съществуват сега. Разберете го веднъж завинаги!
Прочетете най-сетне книгата на Ахмед Давутоглу. Директно се казва, че те ще възстановят Османската империя заедно с всички околни народи. Директно се казва, че те искат да вземат реванш за виенското поражение. Буквално ви го цитирам! Прочетете го и ще разберете за какво става дума! Това е смъртна опасност за цяла Югоизточна Европа. Запомнете го и не забравяйте какво сме казали, защото през следващото десетилетие в дневния ред на цялото българско общество, на цялото европейско общество ще бъде това, за което говорим.
Иначе нашата декларация наистина е само морален акт, но тя е и едно напомняне, че ние не бива да забравяме нашата идентичност, да я замърляме и да ликвидираме нашата национална памет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Независимо от датата на внасяне на проекта за решение, факт е, че днес, след третомартенските изяви, вие настоявате той да бъде внесен. От изказванията, които чухме, е ясно, че това е много дълбоко свързано с текущия политически момент.
Що се отнася до историческите изследвания, господин Станилов, Вие ще се съгласите, че далеч нееднозначно е третирана в тях тезата за геноцида. Робството е робство. Това означава, че поробваш. Геноцидът не е еднозначно закрепен в тези изследвания.
Що се отнася до неоосманизма, аз казах – това е реален, сериозен политически проблем и пред Европа, и пред България. Защото ние сме на непосредствената граница с една държава, изповядваща подобни разбирания в своите ръководни кръгове.
Отдаването на почит, пак повтарям, е нещо, по което никой не спори. И то се прави.
И последното – за непоправимия удар. Разбира се, че историческата съдба на България щеше да е различна, ако Второто българско царство не беше паднало под турско робство. Разбира се! Кой спори с това?! Но непоправими ли са последиците? Говорите елитарно! Елитарно – може би! Но именно народът е съхранил своята духовна идентичност и в най-мрачни условия. Това е важното, което трябва да осъзнаем, и на това да градим.
Така че, пак повтарям, вашето решение не служи на целите, които обявявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Тези, които до момента са записани, са господин Шопов, господин Димитров, госпожица Панайотова.
Вие, господин Шопов, се отказвате. На Вашия ред и място – господин Волен Сидеров. След тях са господин Доброслав Димитров и госпожица Панайотова. (Реплика на народния представител Волен Сидеров.)
Господин Димитров, имате думата.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
С огромно неудоволствие излизам на трибуната по тази тема, тъй като тя е тежка, тя е тъжна. Никой не поставя това под съмнение.
Периодът, за който говорим, е най-тъмният и най-тежкият в българската история. Аз много се радвам, че успявам да се изкажа след господин Пирински, тъй като първото изказване на колегата от Коалиция за България може би имаше лош завършек и според мен леко остави съмнение дали всички сме на едно мнение по този въпрос. Отнемането на децата, на вярата, на живота, невъзможността да контролираш своята съдба – от терминологията е доста ясно какво означава това – ако не думата „робство”, то тогава трябва да се измисли една също толкова тежка и ужасяваща дума. Така че нека не спорим по този въпрос, не е достойно. Но не в това е въпросът.
Важно е, че ние трябва да помним тези периоди, трябва да ги оценяваме. Дали държавата, която ни е наложила това управление, се е наричала Османска, дали Византийска империя, дали е било СССР, това води до еднакво лоши резултати за българския народ и за всички нейни граждани, независимо от каква етническа принадлежност са те. Трябва да се помни, трябва да се знае – че това не бива да се случва.
Тази страница са я затворили нашите възрожденци. Тази страница са я затворили нашите апостоли още тогава. Тези, които са изстрадали това време, са имали великодушието, пред което ние само можем да стоим с възхищение за това, което са успели да направят, за това, което са направили – да оставят миналото зад себе си, и да гледат напред, да гледат в бъдещето, да гледат това, което може да помогне на държавата днес. Ние дължим на тези хора същото отношение. Ние дължим на тези хора да се изправим и да се справим с проблемите на България днес!
Именно с този аргумент и с тази логика ние не бива да политизираме този въпрос, тъй като аз смятам, че ще попречи на интересите на България, ще попречи на интересите на България да се бори за обезщетяване на тракийските бежанци, ще попречи на нашите интереси днес да бъдат решени, тъй като нашите отношения трябва да бъдат прагматични. Нека не гледаме това, което се е случило тогава.
Последното, което аз бих искал да кажа и е от изключителна важност да не бъда разбран погрешно, е, че политизирането и слагането на политическа оценка на случилото се в този период от време, на тази трагедия, всъщност ще я принизи и ще я остави в пространството на политиката. А тя е много над това. Няма български гражданин или поне не смятам, че има много такива, които биха оставили дори за секунда съмнение за ужасяващия период, който е бил зад нас. Но това трябва да бъде направено, където му е мястото, а не в политиката. Политиката ще го принизи и ще го постави на по-лоша основа. Нека да го оставим там, където му е мястото – там, където ще издържи наистина теста на времето, а именно оценката на историята, историята на свободна Република България, а не на политическата конюнктура. Защото друго Народно събрание може да вземе друго политическо решение. Не може да бъде поставено под съмнение нито за секунда това, което се е случило. Оценката е дадена от българската история и всеки български гражданин я знае, помни и ще се бори това да не се случва повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Господин Сидеров! (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Госпожице Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, много неща бяха казани, така че аз ще бъда кратка.
Смятам, че е време да подходим отговорно, а не емоционално. Трибуната на Народното събрание не е мястото, което да дава историческите оценки. В ХХІ в., когато България и Турция са съюзници в рамките на НАТО; в ХХІ в., когато България и Турция очакват да имат стокообмен, който да надхвърли 5 млрд. долара, което я прави важен партньор на страната ни в икономически план; когато в 18-месечната програма на тройното председателство – Испания, Белгия и Унгария, по политиката за разширяването е приоритет създаването на възможност за по-устойчив и видим напредък във водените с Турция преговори за присъединяване, не трябва да поставяме акцента върху емоцията, а върху отговорното поведение. Нека не бъдем роби на миналото, нека да мислим за бъдещето, да гледаме напред и да се ползваме от опита, който имат и Германия, и Франция.
Моето послание: нека да не правим оценки от историята на трибуната на събранието, нека да използваме от историята какви грешки не трябва да бъдат допускани в бъдеще и да използваме опита на държавите членки, нека да не се водим от емоцията, а от съвременните и обективните приоритети на страната ни днес – ХХІ век, шест века след периода, който в момента искаме да дебатираме.
Посланието, което трябва да отправим към всички, че България има полза от стабилен съсед, България има полза от това Турция да се рекламира и модернизира, България има нужда от сигурни съюзници, затова и подкрепя съответно европейската перспектива на Турция, защитавайки ясно българския интерес в рамките на преговорите.
Затова смятам, че в момента такъв дебат и такова решение са извън контекста. Още веднъж призовавам – нека да подходим отговорно, а не емоционално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Господин Сидеров, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Съвсем аргументирано и отговорно говоря от тази трибуна и в словото, което сега ще кажа, с което ще приключим днешните дебати, няма да има грам емоция, макар че няма жив човек без емоция, само аргументи. Досега какви аргументи бяха приведени против нашето предложение да се гласува решение, с което българският парламент – това не е политизиране господин Димитров – да приеме решение, с което да отбележи един ден за отбелязване на геноцида над българите.
Кои бяха аргументите? Една група аргументи, която чухме от ДПС и БСП: „Сега не му е времето.” По тази логика никога няма да дойде ден, в който да признаем геноцида над българите, защото винаги няма да му е времето, винаги ще има нещо – тежкото положение на народа, както пишеше в учебниците по история по време на комунизма, винаги ще има някаква причина, някой няма да живее добре, ще има някакви проблеми. Винаги има проблеми в обществото, но това не пречи един високо отговорен форум, какъвто е българският парламент, да приеме един ден, нищо друго не искаме, уважаеми дами и господа, освен да предложим на правителството с административния акт, който следва, да приеме един ден, в който да се почита паметта. Така, както сега поставяте цветя и венци на 3 март, на 2 юни – също. Ние всички вече почитаме паметта на избитите българи. Защо това да не се институционализира и легитимира? Аз не виждам истински аргументи.
Аргументите, че това не става в подходящ момент, не са аргументи. Аргументите, че парламентът няма право или не може да приеме такива решения, също не са аргументи. Парламентът може да приема всички решения, които реши да приеме. И това не е закон, както се опита да ни манипулира господин Местан. Ние не приемаме закон, с който постановяваме някой да отива, да прави, да извършва нещо. Ние приемаме едно решение, с което възлагаме на правителството да определи този ден.
Следващият аргумент, че парламентът не може да се произнася по исторически събития. Ние не се произнасяме по исторически събития. Ние на базата на едно обобщение, направено от българската академична общност, не от някой от пенсионерски клуб и Ганкино кафене. Българската академична общност поставя този въпрос от години. Тук също правя едно уточнение, с което се манипулира, че едва ли не сега „Атака” изважда този въпрос и го слага, защото сме изборна година. Не, от 2005 г. той е залегнал в програмата ни. Години наред сме го екстраполирали по всякакви начини и чакаме узряване на обществото, включително на българския парламент, по тази тема.
Тази брошура издадохме преди 2 години. Тя се базира на академични трудове на български и чужди хронисти, на български и чужди документалисти, които ясно описват именно геноцида, именно изтреблението на българската народност. И не зная кой без емоция може да каже това, но може би има такива андроиди и роботи, които могат без вълнение да говорят за избиването на собствените си предци. Аз лично трудно мога, но, както казах, говоря с аргументи, не влагам вече никаква емоция.
В тези изследвания, които сме подбрали и отпечатали, има само академични трудове, включително и на проф. Пантев, който така остро ни нападна за инициативата. Все пак той трябва да се отрече от собственото си виждане. Редица български историци са издавали трудове, с които доказват именно изтреблението и геноцидната същност на османското владичество. Така че аргументът, че „Атака” сега изважда този въпрос, защото е изборна година, също не е верен. Този въпрос ние го поставяме от 2005 г. Съвсем толерантно изчакахме да се решат други въпроси след изборите 2009 г. Ние знаем, че управляващата партия имаше да решава редица наболели, спешни за решаване въпроси, свързани с икономика, с реформи, със социална област и т.н., образование, здравеопазване. Точно затова ние бяхме изключително толерантни, проявихме разбиране и всички вие си спомняте, че е поставен въпросът и за новините на турски, и за въпросния геноцид над българите, и за арменския геноцид. Просто джентълменски го отлагахме във времето, защото се съгласявахме, че сега има по-остри въпроси. Само че вече става нонсенс, става абсурд. Отлагаш, отлагаш, отлагаш и ти се казва: „Ама, сега не е времето”. Никога няма да дойде времето. Очевидно има хора, има кръгове, които не искат този въпрос въобще да се сложи за решаване. С това вече не можем да се съгласим.
С това не могат да се съгласят и стотици хиляди българи, които са гласували за нас. Ние изразяваме тяхното мнение. Ако искате, вие направете допитване сред вашите избиратели, ангажирайте социологически агенции и ще видите, че оттам голяма част от тях също ще мислят, че това признаване е необходимо. Тоест вие няма да направите никакво изкривяване на политическата си програма, ако гласувате в подкрепа на нашите предложения.
Още аргументи специално за госпожица Панайотова, защото тя е свързана с евроструктурите, там работи. Пред мен са четири акта на признаване на геноцид от Европейския парламент. Повтарям не от френския, а от общия Европейски парламент на всички държави – членки на Евросъюза. Европейският парламент признава депортацията на чеченците като акт на геноцид. Това е решение на Европарламента от 26 февруари 2004 г. Европейският парламент признава ромския геноцид през Втората световна война – решение от 27 януари 2011 г., ако не се лъжа. Може да се провери специално. Още едно решение на Европейския парламент, с което се признава босненският геноцид и той е по време на периода 1992-1995 г. войната в Босна.
Ето, имаме актове на Европейския парламент, с които се признава геноцид, и то в случаи, които, ако задълбаем, трябва да кажем, че могат да бъдат доста по-спорни от нашия случай. Забележете, депортация на чеченците се признава за геноцид от Европейския парламент. Господин Казак, Вие сте запознати с тези неща – депортация. А ние в нашето предложение за решение говорим за реален, за истински геноцид. Описваме го, аргументираме го много добре с академични изследвания.
И накрая, завършвам с това, че аргументите, казани дотук, че, примерно, ще влошим отношенията с държавата Турция, също не е верен аргумент. Всяка една държава, уважаваща себе си, признава актовете, с които почита собствената си национална памет, без това да пречи изобщо на отношенията й. Това няма да попречи нито на стокообмена с Турция, нито на дипломатическите отношения. Няма такова правителство, което да каже: „Вие защо си признавате собствените мъченици?” Просто няма такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е все едно сега Република Турция да направи забележка на Светия синод защо канонизира мъчениците от Баташката... Нелепо, нали?
Така че помислете с умовете и сърцата си и гласувайте като българи. Това е моят призив към вас, дами и господа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, колега Сидеров! От тази трибуна от името на нашата парламентарна група съм правил две остри декларации по повод на Ангорския договор и трагедията на българските граждани, на българите, с много остри претенции към съответните по това време български правителства за бездействие и некатегоричност на претенциите, които са основателни.
Преди „Атака” да се формира като политическа партия, без да съм се ръководил от политическата конюнктура и моментни партийни взаимоотношения, по убеждение съм призовавал народните представители в тази зала да почетат със ставане на крака жертвите от Буново, защото не съм приемал, че едното може да е оправдано като реципрочност на нещо друго, което е достойно да бъде отречено.
С тази си битност заставам в този сложен политически момент да кажа: вярно е, че в български документи и политически изявления е имало поведение, достойно за съжаление, защото терминът „присъствие” беше роден от една политическа конюнктура... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, дори повече – минута и 40 секунди над вашето. За репликата сега изтича времето.
Няма повече време за вашата парламентарна група...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Много съжалявам. Имах намерение да предложа по-достоен изход от тази ситуация, но ако процедурата го прави невъзможно, няма да я нарушавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Сидеров? Няма да ползвате.
Има парламентарни групи, които разполагат с време.
Ще ползвате ли времето от ДПС? Не.
В такъв случай дискусията е закрита. Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата.
Докато народните представители заемат местата си, ще припомня проекта за решение:
„Народното събрание на Република България оценява политиката на Османската империя като геноцид спрямо българите и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Обявява 17 май, денят на клането в Батак, за Ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.”
Подлагам на гласуване проекта за решение, който не се подкрепя от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Гласували 115 народни представители: за 39, против 26, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Обявявам почивка до 11,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава с втора точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ.
Проект за Решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника
Р Е Ш И:
Избира Деница Стоилова Гаджева за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред”.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника
Р Е Ш И:
Избира Димитър Анастасов Карбов за член на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм”.
Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 г.)
Вносител е Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на комисията ще ни запознае госпожица Моника Панайотова, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 г.
На основание чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое редовно заседание, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъди и прие проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 г.
Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) е разработен в съответствие с приоритетите на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), приета с решение на Министерския съвет № 24 от 17 януари 2011 г., Работната програма на Европейската комисия за 2011 г., приоритетите на Тройното председателство на ЕС, и предложенията на постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
Основните насоки на Тройното председателство на ЕС, в т.ч. на Унгарското председателство на ЕС, бяха предмет на обсъждане на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана, проведено на 19 януари 2011 г., с участието на посланиците на Кралство Испания, Кралство Белгия и Унгария.
По време на работна среща-дискусия на членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с българските евродепутати, проведена на 21 януари 2011 г., заместник-министъра на външните работи и председател на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет – господин Константин Димитров, представи приоритетните области от Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
В рамките на работната среща българските евродепутати представиха планираните инициативи в работата си през 2011 г., както и приоритетните области, по които ще бъде търсено сътрудничество и взаимодействие с националния парламент.
В началото на м. февруари 2011 г., по инициатива на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, беше проведена работна среща-дискусия с българския еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи госпожа Кристалина Георгиева, по време на която българските народни представители бяха запознати с основните насоки от Работната програма на Европейската комисия за 2011 г.
В рамките на последвалата дискусия председателите на парламентарни комисии имаха възможността да споделят приоритетните от национална гледна точка области от Работната програма на Европейската комисия за 2011 г., попадащи в сферата на компетентност на ръководените от тях комисии.
Българският еврокомисар, от своя страна, очерта някои ключови инициативи в ресора международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, по които може да бъде потърсено сътрудничество и подкрепа от страна на националния парламент.
В резултат от проведените обсъждания на посочените по-горе стратегически европейски и национални програми за първи път Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) е резултат от широка дискусия с всички заинтересовани страни, което показва на практика ефектът от новите правомощия на националните парламенти след влизането в сила на Лисабонския договор.
При подбора на проектите бяха взети също предвид следните съображения:
- приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрол на проектите, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, доколкото тези проекти не са окончателно приети;
- в работната програма се включват приоритетно проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в процеса на обсъждането и приемането на актове на Европейския съюз, както и да участва в политическия диалог с европейските институции;
- активно упражняване на новите правомощия на националния парламент, съгласно Договора от Лисабон, при извършване на проверки за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските проектоактове, включени в Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.);
- други документи на европейските институции (съобщения, доклади, бели и зелени книги и др.) могат да се обсъждат в комисиите на Народното събрание извън настоящата работна програма, като приетите по тях становища, при необходимост, се изпращат на европейските институции, за да се вземат предвид при подготовката на предложенията за законодателни актове на ЕС;
- в Годишната работна програма по принцип не се включват проекти, целящи единствено кодификация на съществуващи актове, тяхното опростяване или произтичащи от периодичния им преглед.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага с 11 гласа „за” и 1 „въздържал се” на Народното събрание да приеме решение относно Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) както следва, проект на Решение:
„Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
„Приема следната Годишна работна програма на Народното
събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
„ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 г.)
Народното събрание, като се ръководи от:
- засилената роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения от Европейския съюз съгласно Договора от Лисабон и влиянието им във формулирането на европейските политики;
- спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес;
- значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”;
- стремежа за изграждане на „Европа на гражданите”;
- установяването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;
- необходимостта от подобряване на координацията на икономическите политики и икономическото управление в Европейския съюз;
- стремежа към по-активното участие в дебата за бъдещето на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика на ЕС с оглед формиране приоритетите на новата бюджетна рамка на Европейския съюз при отчитане на националния интерес;
- външнополитическия приоритет на България за евроатлантическа перспектива на страните от Югоизточна Европа и установяването на сигурност и стабилност в региона;
Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава десета от чл. 103 до чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, проектите на актове в следните приоритетни области:
Първа приоритетна област: Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – ускоряване на напредъка по Стратегия „Европа 2020”.
1. Съобщение относно модернизацията на висшето образование.
2. Препоръка за насърчаване и удостоверяване на неофициално и неформално обучение.
3. Съобщение на Комисията относно инициатива за нови умения.
4. Мерки, свързани с отключването на потенциала на културните и творческите индустрии.
5. Законодателна инициатива за взаимно признаване на идентификацията и електронното установяване на автентичността.
6. Преразглеждане на Директивата за електронния подпис.
7. Преглед на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.
8. Съобщение относно цифровизацията и цифровото съхраняване.
9. Законодателно предложение относно управлението на колективни права.
10. Законодателна инициатива относно командироването на работници.
11. Преразглеждане на Директивата за работното време.
12. Бяла книга за пенсиите.
13. Рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите.
14. Предложение за преразглеждане на Решението за заразните болести заедно с инициатива за предотвратяване и контрол на други сериозни презгранични заплахи за здравето на равнище на ЕС (Здравна сигурност в Европейския съюз).
15. Предложение за преразглеждане на Директивата 2001/37/ЕО за тютюневите изделия относно производството, предоставянето и продажбата на тютюневи изделия.
16. Преглед на Директива 89/105/ЕИО на Съвета относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване.
17. Преглед на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите.
18. Нова Енергийна стратегия на ЕС (2011-2020 г.).
19. Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък – план за интегрирана Европейска енергийна мрежа.
20. Директива за енергийна ефективност и енергоспестяване.
21. Инициатива в подкрепа на прилагането на интелигентни електропреносни мрежи.
22. Преглед на списъка на приоритетните вещества, съгласно Рамковата директива за водите.
23. Пакет за летищата:
- оценка на капацитета и инвентар на летищата,
- преразглеждане на регламента за слотовете,
- преразглеждане на директивата за наземното обслужване ,
- преразглеждане на директивата за самолетния шум.
Втора приоритетна област: Икономическо и финансово управление.
24. Законодателна инициатива относно рамка за управление и разрешаване на банкови кризи.
25. Изменения на директивите за капиталовите изисквания (CRD IV).
26. Директива за отговорно отпускане и вземане на заеми (ипотечни кредити).
27. Законодателно предложение за достъп до основни банкови услуги.
28. Законодателно предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB).
29. Директива относно данъчното облагане на финансовия сектор.
30. Предложения, свързани със законодателството в областта на ценните книжа и централните депозитари за ценни книжа.
31. Изменение на Регламента за агенциите за кредитен рейтинг.
32. Преразглеждане на директивата относно пазарите на финансови инструменти.
33. Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит.
34. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.
35. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия.
36. Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки.
37. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната.
38. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната.
39. Инициатива за достъп на предприятия и стоки от трети държави до пазара на Европейския съюз на обществените поръчки (Схема за достъп до пазара за обществени поръчки — MASP).
40. Инициатива относно концесиите.
Трета приоритетна област: Модерен бюджет на Европейския съюз - предложения, свързани с многогодишната финансова рамка.
41. Съобщение на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.
42. Предложение на Комисията за регламент на Съвета за нова многогодишна финансова рамка.
43. Предложение на Комисията за ново решение относно собствените ресурси.
Четвърта приоритетна област: Пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
44. Инициативи за „интелигентни граници”:
- Законодателно предложение за създаването на система за влизане/излизане;
- Законодателно предложение за създаването на Програма за регистриране на пътниците;
- Законодателно предложение за изменение на Кодекса на шенгенските граници.
45. Законодателно предложение относно създаването на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR).
46. Регламент за създаване на процедури за замразяването на средства на лица, заподозрени в терористични действия в рамките на Европейския съюз.
47. Директива относно използването на резервационните данни на пътниците с оглед правоприлагането (европейско PNR ).
48. Предложение за преразглеждане на Директива 2006/24/ЕО (запазване на данни).
49. Съобщение относно цялостна политика срещу корупцията.
50. Предложение за нова правна рамка относно изземането и възстановяването на активи.
51. Съобщение относно стратегия за борба с измамите.
52. Предложения за подновяване на законодателството за гражданска защита за реакция, подготвеност и предотвратяване на бедствия.
53. Предложение за Директива относно правата и оказването на помощ на жертви на престъпления.
54. Предложение за директива за достъп до адвокат в наказателноправни производства.
55. Законодателно предложение за съобщение относно контактите с роднини, работодатели и консулски служби в наказателноправни производства.
56. Законодателен инструмент относно европейското договорно право.
57. Директива за алтернативното разрешаване на спорове в Европейския съюз за потребителите.
58. Предложение за регламент относно стълкновение на закони по въпроси, свързани с правата на съпружеската общност, включително въпроса за компетентността и взаимното признаване, и за регламент относно имуществените последствия от раздялата на двойки от други видове съюзи.
59. Регламент за европейска фондация.
Пета приоритетна област: Европейският съюз на регионалната и международната сцена.
60. Стратегия на Европейския съюз за региона на р. Дунав.
61. Годишен пакет за Европейската политика на съседство, с акцент върху Източното партньорство.
62. Пакет за разширяването 2011 г.
63. Становище на Комисията относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз.
64. Законодателно предложение за изменение на Решение 1995/553/ЕО за прилагане на правото на консулска закрила.
65. Модернизиране на хуманитарната помощ”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че въпросната програма за участие на Република България в дебатите по европейските въпроси е един от ключовите, ако не и основен документ за работа на парламента. Този доклад, който представи госпожа Панайотова, а и предложението за решение, което съдържа един кратък списък от няколко изброени предложения за промяна в нормативни актове, ми се струва не само крайно незадоволително, но смятам, че има някакво принципно неразбиране в подготовката и обсъждането на този ключов за България документ. (Шум в залата.)
Уважаеми дами и господа, за съжаление няма достатъчно търпение или внимание по темата в залата в момента, което е много жалко.
Искам да ви обърна внимание, че това са принципни въпроси, регламентирани в нашата Конституция, а именно, че българският парламент трябва да се занимава или да формулира своята годишна програма, свързана с основни теми, които се дебатират в Европейската комисия, в Европейския съюз, и съответно да покажем не само нашия принос и участие в този дебат, но съответно да дадем българската позиция по отделните политики.
Тъй като това е изконно задължение по Конституция, към това трябва да добавя, че имаме и нови задължения на базата на влезлия в сила Лисабонски договор, където се дават не само повече права, но и по-големи задължения на националните парламенти. Изисква се именно да се направи съответният дебат или обсъждане на позициите на българското правителство в парламента по основните теми, които касаят България и нейното развитие, но не само до 2013 г. Нещо повече – сега се подготвят основните политики на Европейския съюз за новия програмен период 2014-2020 г. За България политики като кохезионната политика, промени в общата селскостопанска политика, тематиката на Дунавската стратегия на Европейския съюз, външната политика, финансовите въпроси, промените и действията, които се предвиждат в социалната политика, са ключови политики, които рефлектират върху развитието на нашата страна.
Затова, госпожо председател и уважаеми колеги, моля да обърнете внимание, че така направеният доклад с кратък списък от 60 точки, който предвижда разисквания или обсъждане на промени по дадена директива или промени в един или друг закон на нашето национално законодателство, в никакъв случай не може да замени истинския дебат по тези политики.
Освен това доколкото всички сте запознати, в парламента беше внесен документ от българското правителство за Годишна програма. Тази годишна програма, в която има процеса на вземане на решения на Европейския съюз, трябва да дебатираме. Това са въпросите, това са темите, където българското правителство изразява своята позиция по основни въпроси – финансова политика, социална, кохезионна, селскостопанска, външна политика, темата „Шенген” и всичко останало. Би трябвало да направим съответния дебат, доколко тази подготвена позиция от страна на българското правителство е достатъчна, изчерпва ли тя всички въпроси, отразява ли широкия обществен дебат и интересите на България при обсъждането на тези ключови теми в Брюксел, и българският парламент да се произнесе или да допълни подготвената Годишна програма на правителството и да му даде мандат да отстоява съответната позиция по дадените секторни политики в Брюксел. И да изразим позиция, която допълва и обогатява европейския дебат, но на първо място отстоява и защитава интересите на България.
Разбирате, че този чисто формален списък е далеч от това, което ние като парламентаристи трябва да направим. Затова ви връщам на нашите задължения като парламент по конституция.
Второ, на новите задължения, отговорности и права като национален парламент по линия на Лисабонския договор, Ви моля, госпожо председател, да направим дебат по Годишната програма на правителството, по секторните политики, както са предвидени в доклада на Министерския съвет, и да формулираме една сериозна и истинска програма за работата на парламента за 2011 г.
В противен случай това ще бъде само формално приемане на един списък, който дали наземното обслужване ще бъде вътре или не, едва ли това е основен приоритет на България и основен приоритет на работата на българския парламент.
Затова, наистина ви моля, сериозно и отговорно да се отнесем по тази основна програма, която касае работата на българския парламент и българското общество очаква това. Освен това и нашите партньори в Бюрксел очакват България да бъде не само в ролята на консуматор на директиви и изпълняваща директиви, а да даде своя принос към европейския дебат, да даде своите инициативи, за да обогати и да допълни политиките, които в момента се обсъждат в Европейския съюз.
България трябва да има ясен профил, ясна физиономия както като страна, която отстоява собствените си интереси, така и като страна, която дава своя принос в икономически и социален план, не на последно място и във външнополитически план по темата „Разширяване”, по темата „Източно партньорство”, по темата „Черноморска синергия”, по „Дунавска стратегия”. Затова много моля наистина този дебат да се проведе сериозно и отговорно, и то с присъствието и участието на българското правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Плугчиева, смятам, че има неразбиране от Ваша страна на процедурата по чл. 103 и следващите, разписана в Глава десета от нашия правилник.
Действително Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма, която обаче не може да бъде обект на дебат в парламента. Тази програма е раздадена на всички постоянни комисии, които, съобразно задълженията си, в срок са представили на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове мероприятия, които да бъдат вписани в Годишната работна програма на Народното събрание. Така че предмет на обсъждане днес е Проектът за решение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно точките, разписани като Годишна работна програма на Народното събрание. Повтарям, ние не обсъждаме доклада на правителството. Това е станало в постоянните комисии и съответно в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ще ми разрешите ли да кажа едно изречение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, ще имате възможност след това като дуплика, ако приемем първото от моя страна за реплика.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожице Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По време на заседанието на комисията аз деликатно сигнализирах на госпожа Плугчиева, че не прави разлика между документите, които разглеждаме. Тя обаче реши, че и от трибуната на Народното събрание ще настоява в погрешната посока.
Колеги, в качеството си на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове искам да благодаря на всички колеги и председатели на постоянните комисии в парламента, разбира се, и на техните членове и най-вече на активността на колегите в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като за първи път Годишната работна програма на Народното събрание беше в резултат на широк дебат, който обхвана участието не само в рамките на постоянните комисии, но също така включихме нашите евродепутати и нашия еврокомисар. Всички заинтересовани институции на национално и на европейско ниво дадоха една добра основа, за да можем ние да подготвим тази амбициозна, бих казала, програма, тъй като до момента тя е била обикновено около 30 точки. Сега за първи път я правим с 65 точки. За първи път имаме приоритизиране – това, което отбелязах и в доклада, по приоритетни сфери: „Европа 2020”, „Модерен бюджет на Европейския съюз”, „Ролята на Европейския съюз на международната и регионалната сцена”, „Пространството за свобода, сигурност и правосъдие”. Така че за първи път имаме тематично вкарване на определени текстове, които самите ресорни комисии са посочили като приоритетни за тях.
Другото ново във вашата работа, за което наистина ви поздравявам, колеги, което ни и амбицира да бъдем и още по-отговорни при етапа на изпълнението на програмата – за първи път в Годишната работна програма се слагат нови досиета, тоест, ако досега винаги са се гледали текущи или приключващи, което е характерно за програмата на правителството, то тук ние ще разглеждаме нови досиета, които тепърва предстои да бъдат обсъждани в Европейския съюз. По силата на правото ни на принципа на субсидиарност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожице Панайотова!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Да, приключвам. В рамките на политическия диалог и по отношение на субсидиарността българският парламент ще може активно да изразява своята позиция и да участва осезаемо в законодателния процес на ниво Европейски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Трета реплика? Няма.
Госпожа Плугчиева има възможност да отговори.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожо Панайотова, за съжаление наистина има явно принципно неразбиране в начина на третиране и интерпретиране на темата Годишна програма на българския парламент.
Опитах се в комисията именно да Ви помогна да не се стига до този наистина жалък документ от формално изброени 60 точки. Това не може да бъде програма на българския парламент по европейските въпроси. Разбирате ли? Добре е да не го афиширате поне, защото не само в България, а и в Брюксел не само ще срещнете неразбиране, но и една горчива ирония.
Недейте базира доклада си... Записвате, че това е на база точно на Годишната програма на правителството на България. Ако този доклад от две странички и тази Годишна програма от две странички я базирате на Годишната програма и на доклада на Министерския съвет, двата документа не кореспондират. Това, което сте представили и искате сега да бъде прието от българския парламент, не кореспондира с програмата на Министерския съвет, госпожо Панайотова.
Така че, жалко е, ако сега формално „отбиваме номера”, извинявам се за грубата дума, и приемаме, а на всичкото отгоре вие броите дали 30 или 60 точки и считате това като някакво предимство или голямо постижение на българския парламент. Тук става дума за нещо много по-различно и по-съществено – дебат по политики на Европейския съюз и мястото на България в тях. Какъв е приносът на България в тях и какво България успява да защити като национален интерес? Опитвам се да ви помогна. Жалко е, ако не се възползвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, говорим на неразбираем или на различни езици. Пренасяме дебата от комисията в пленарната зала. За яснота не взех реплика, искам изказване, за да мога да се аргументирам малко по-подробно по всичките неща, които госпожа Плугчиева обърка пред нас и замаза.
Първо, тази Годишна програма има следните достойнства: тя е приемствена, защото темите, които продължават да се работят, са пренесени в нея от миналата година и от пò миналата година.
Второ, това е Годишна програма на Народното събрание, която е в пълна съгласуваност, но съгласуваност, колеги, а не е нито дублираща, нито подкрепяща на програмата на Министерския съвет и на програмата и приоритетите на Европейския съюз.
Актуалност на програмата, защото тя отговаря точка по точка на дневния ред на членството на България в Европейския съюз – това е програма за работата на Народното събрание по темите на Европейския съюз.
Значимостта на програмата се заключава в това, че дори в доклада госпожа председателят на комисията декларира: не сме записали транспониране или синхронизация на закони, което общо взето е механична работа на парламента. Ние пишем значимите теми. Нейната значимост се изразява в шестте основни насоки, в които е разработена. Ще си позволя пак да ги кажа:
- интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие на България;
- икономически и финансов растеж;
- бюджетирането на Европейския съюз;
- свобода, сигурност и правосъдие;
- международна политика.
Ако по тези теми мероприятията и дейностите, които сме записали за работа през тази година на Народното събрание, са незначими и формални, аз не мога да си представя какво би трябвало да направи Народното събрание.
Освен това процедурата по обсъждане и приемане на програмата може би е прецедент в историята на Народното събрание. В комисията имах удоволствието да кажа, че заместник-министрите и част от Министерския съвет станаха едва ли не членове на нашата комисия, защото присъстват на абсолютно всяко заседание. Тогава, когато ние обсъждаме ресорните политики, те винаги са присъствали на най-високо равнище и са представяли собствените виждания, собствените политики и ние сме ги съобразявали или сме ги коригирали.
Когато направихме общия отчет за годината, уважаемата преждеговоривша изказа един термин, който мен силно ме учуди: „какъв е този парад”?! Следващия път, когато трябва да приемем програма, тя казва, както и сега: „Защо ги няма тук от Министерския съвет?” Кога сме прави – когато каним Министерския съвет, или когато не го каним? Едно от двете трябва да е вярно, няма междинно положение.
Освен това по всички въпроси – оперативни програми, национални, европейски фондове, по които България има отговорност и съпричастност, ние сме получавали и сме обсъждали в комисията полугодишните и годишните отчети. На тази база, след много дълги обсъждания всяка седмица, стигнахме до тази програма, която е изключително конкретна – 65 значими точки в нея да се нарекат с термин, който аз не бих си позволил да повторя. Мисля, че това е или неподготвеност, или критикарстване.
Нека да бъдем конструктивни – става въпрос за работа на нашия парламент по отношение на Европейския съюз. Тук не става въпрос за някакви вътрешни политики и партизанщини.
По отношение на конкретността на програмата, ние бихме изпаднали в една подробност, която няма да успеем да покрием с нашата работа. Колеги, погледнете чисто формално на въпроса. Ако включим повече неща, ще изпаднем в положението да гласуваме нещо, което ние самите няма да можем да изпълним. Така че аз не мога да си представя какво трябва да се случи, за да бъде програмата удовлетворителна, след като тя е обсъждана във всички комисии на Народното събрание, след като е обсъждана тематиката по ресорните политики на нашите евродепутати – всички бяха поканени, след като еврокомисар изложи пред нас в продължение на час и половина вижданията на Европейската комисия и собствения си ресор по отношение на националната ни дейност, след като трима посланици присъстваха и взеха активно участие в обсъждане на програмата, след като имаме възможност сега да я коментираме в детайли, ние да кажем, че това е един формален документ.
Уважаеми колеги, нека да бъдем конструктивни – говорим за работа на Народното събрание по отношение въпросите на Европейския съюз. Не говорим нито за дребни политики, нито за дребни въпроси. Наистина единственото, с което съм съгласен с преждеговорившата, е това, че ние приемаме сега един значим документ. Всичко друго беше само за да се каже нещо против политиката на ГЕРБ. Но тогава, когато това Народно събрание има куража да изработи такава програма, да я подложи на такъв широк дебат, преди да влезе в зала, и да я предостави сега за приемане от народните представители и ние да я отричаме, просто е безочие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Пенко Атанасов има желание да се изкаже.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вероятно нямаше да се изкажа, ако госпожа Цачева не изказа мнение, че ние въобще няма да разглеждаме Програмата на Министерския съвет в Народното събрание. Това значи, че ние въобще няма да участваме във формирането на политиката на нашето правителство, на държавата ни пред европейските институции и там, където ние трябва да ги защитаваме.
Добре, аз приемам този списък, който е даден, от теми, които са на дневен ред на Европейския съюз, но мен силно ме безпокои, че темата за земеделие просто не присъства. Нямаме наш евродепутат, който се занимава по тая тема. Ние няма да участваме в тоя процес за вземането на решения, където се решава вече следващия програмен период. Ние няма да отстояваме нашите позиции, когато се формира тази политика. Разбирате ли? Има нещо, с което ние тотално тук се разминаваме, нещо, което не е нормално. Все още сме парламентарна република и се надявам да бъдем за в бъдеще.
В тази връзка ми се иска да кажа няколко неща в тази посока, защото явно няма да имаме възможност по друг начин да изразим отношението си, когато по тази програма на Министерския съвет за нашето участие в европейската политика просто няма да имаме дума да кажем приказка по тия неща.
Аз си мисля какво става с Общата селскостопанска политика? Тя по никакъв начин не присъства в този документ, който днес гледаме, особено на фона на обезлюдяването на нашето земеделие. Това е един инструмент, който трябва да използваме така, че пред европейските институции да се утвърдят такива програми, които ни удовлетворяват. Няма го това нито в министерската програма, пък още по-малко – в нашата.
Другото е, че ние трябва да отвоюваме една децентрализация на управлението на европейските ни програми по места, защото с това се видя, че е страшно спънат целия процес.
Не трябва ли да работим за диференциация на нашите плащания? Това става само с дебата с нашите европейски партньори. Нима не искаме нашето зеленчукопроизводство и овощарство да придобият друг вид и да произвеждаме повече продукция, с която винаги сме били добри? Но нямаме инструментите и големия дисбаланс, който се получи по много причини. Но тук сега е мястото ние да заявим и да имаме единна политика. Няма значение, става въпрос за абсолютно необходими позиции, които ние ще защитаваме пред Европейския парламент. Затова е притеснението ми, затова е нашето притеснение.
Необходим ли е нов проект за развитие на животновъдството? Абсолютно необходим е! Това трябва ли да стане чрез европейските ни партньори? Ние трябва ли да заявим тази позиция? Безспорно трябва! Аз мисля, че няма да спорим по този въпрос.
Нуждаем ли се ние като страна от възстановяване на хидромелиорациите? Това ще стане ли с европейски средства? Може ли да стане? Естествено, че може, но трябва да имаме политика и някой трябва да я следва. Но по тези въпроси ние няма да правим дебат. Ето за това сме притеснени.
В министерската програма е казано само, че искаме да изравним субсидиите и общо взето изчерпваме въпроса със земеделието. Пак казвам, в тези теми, които, да, те са на дневен ред, да, ние трябва да се занимаваме с тях, но те са само точки. Ние предварително ще имаме ли изградена единна национална позиция по всяка една от точките в тази програма, която днес ни се представя? Разбирате ли? Това е нашето притеснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпиха въпроси. Предложения няма. Надявам се на отговор на тези въпроси.
Първа реплика – Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Колеги, разбирам, че материята е сравнително нова за българския парламент, с оглед на скорошното приемане на Лисабонския договор, обаче има тотално неразбиране. Мисля, че ще направя предложение за обучение (смях от ГЕРБ) по новите регламенти и изисквания след Лисабон. Не се шегувам. Това, което виждаме в момента, е направо притеснително.
Колеги, чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: „Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.”
„Актове”, колеги, „актове”!
„Проектът за годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.”
Това, което Вие казахте по отношение на земеделието, то е заложено в приоритетната шапка „Модерен бюджет на Европейския съюз”, предложения, свързани с многогодишната финансова рамка. Тези актове, които са в точки 40, 41 и 42, които са предвидени, всъщност земеделието, общата селскостопанска политика ще се разисква в рамките на дебата за новата многогодишна финансова рамка.
Европейската комисия не предвижда конкретен акт за земеделието за 2011 г., затова няма посочен конкретен акт. Това не означава, че ние няма да формираме българска позиция по политиките. Тук говорим за осъществяване на субсидиарност и съответно парламентарен контрол или участие в рамките на политическия диалог по актове, които са заложени в програмата на Европейската комисия, които предстои да бъдат разглеждани в Европейския съюз.
Колеги, тук ние отчитаме приоритетите на правителството, но не се концентрираме върху текущи актове. Концентрираме се върху новите досиета, върху които можем да упражняваме правото си на субсидиарност и съответно оценка по същество, след влизането в сила на Лисабонския договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте – Любомила Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, поставихте въпроса за земеделието и кой ще защити българските производители и някой акцентира ли по този въпрос. Естествено, че се акцентира. Нашият евродепутат от ГЕРБ госпожа Мария Неделчева е започнала една инициатива – подписка, с която да се промени тази квота в Европейския парламент – 40% получават българските земеделски производители спрямо производителите от другите страни – членки на Европейския съюз. Никой друг от евродепутатите, включително и тези, които са издигнати от вашата политическа партия, не иска да се подпише на тази декларация. Всичките петима евродепутати от ГЕРБ са се подписали, подписали са се и други техни колеги от Европейската народна партия. Пак повтарям, евродепутатите, които са издигнати от Вашата политическа сила, не са поставили подписите си. Това е, което искам да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: После кой мисли за земеделието в България?!
Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Към госпожа Панайотова. Въпросът с обучението – той ще стои винаги, госпожо Панайотова. Аз много добре знам в каква посока се изказвах и ако се сещате, поводът беше изказването на председателката ни, че по никакъв начин няма да има дебат. Мен ме притеснява, че не са предвидени лостове, по които да има дебати, така че преди тези директиви и регламенти да влизат в сила, ние да имаме позицията. Аз не ги виждам. Просто не ги виждам!
Към колежката Станиславова. Вие разбирате ли, говорихте само за изравняване на директните плащания? Това е ... Това е най малкото, което можем да направим! (Реплики от ГЕРБ.)
Най-малкото, което можем да направим! Няма политическа сила, която да е против това. (Реплики от ГЕРБ.)
Цялостната политика я няма и вие не искате да има дебат, ето това е най-притеснителното – нито тук, в парламента, нито в Министерския съвет! Ето това е! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов, процедурата в момента са разисквания по проекта за решение. Никога и по никакъв начин не съм заявявала, че няма да има дебат, още повече че във връзка и по повод на дебата съм взела отношение.
Господин Пирински има думата за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да взема отношение, искам да Ви помоля да удължите времето, тъй като, може би ще има още колеги от Коалиция за България, пък и от другите, които имат желание да се изкажат. Моля, за удължаване на времето.
Уважаеми колеги, както и господин Тошев подчерта, имаме пълно съгласие по един въпрос, че програмата, която обсъждаме, е особено важен документ. Предложението ми към всички вас е да се постараем по тази европейска тематика да не изпадаме в позицията – управляващи-опозиция – едно политизиране, а да се постараем заедно да преценим дали този проект, който предлага комисията, е онова, което е необходимо на Народното събрание като Годишна програма по въпросите на Европейския съюз с участието на България като член на Европейския съюз.
Госпожа Панайотова се позова на ал. 3 от чл. 103 на нашия правилник, който гласи, че комисията внася проект на програма, която съдържа списък на актовете, по които парламентът да дебатира.
Първо, това не означава, че програмата е списък, госпожо Панайотова. Този списък може да е приложение към програмата. Това не може да е програмата. Една програма има три елемента – въпросите, списъка, органите, отговорниците, които ще обсъждат тези теми и сроковете. Давам ви един пример – предстои националните парламенти да разглеждат промяна на Лисабонския договор чрез ратификация, както госпожа Менда Стоянова много ясно съзнава, във връзка с промените, свързани с изграждането на европейския механизъм за стабилност. Това, което искам да кажа, е, че не можем да се ограничим с понятието „актове”, а трябва да включим две категории въпроси. Едните са съобщения на комисията, различни видове документи, които предхождат актовете, но които вече поставят съвършено конкретни и сериозни въпроси, по които ние трябва да сме готови с изработени национални становища. Вторият, разбира се, вече са актовете, под които следват законодателни промени, където ние ще трябва да хармонизираме законодателството.
Госпожа Панайотова в своя проект се позовава на ал. 4 от чл. 105 на Конституцията. Госпожо Панайотова, Вие го трактувате като текст, който дава правомощия на Народното събрание. Както сама знаете, чл. 105 засяга Министерския съвет. Става дума за задължение на Министерския съвет да информира предварително, преди да отиде да обсъжда актове, и да дава отчет какво е направил след това. Преди това, госпожо Панайотова, има ал. 3, която не говори за актове, а говори за въпроси, по които участието на България има съответни последици за България. Вие напълно игнорирате едната проблематика, по която парламентът трябва да има позиция.
Второ, вижте в какъв момент се намираме сега – в Европейския съюз върви изключително болезнен, бих казал, процес и дискусия дали ще се отиде към създаване на Европа на две скорости с Еврозоната като единия обхват и останалите като втори; дали и какви предложения ще бъдат приети по най-болезнените въпроси – на данъците, на доходите, на пенсиите, във връзка с така нареченият Пакт за конкурентоспособност.
Предстои в края на м. март Европейски съвет, на който тези въпроси ще се решават. Къде е фиксирано това в нашата програма?
Господин Тошев, Вие казвате – изчерпателен набор от теми и така нататакък. Добре, но това е само като фон, на който ние да организираме вече своята работа като отделни комисии, и като пленарен състав.
Беше повдигнат въпросът за директните плащания и за предложението в Европейския съюз. Ами защо не запишем дискусия в парламента по българските позиции по актуализирането на обща селскостопанска политика. Най-малкото в Комисията по земеделието и горите, в пленарна зала, при това забележете, с приемане на позиция на нашия парламент, която да бъде позиция, адресирана и към правителството и да подкрепи негови действия, ако те са издържани, ако не са достатъчно удовлетворителни, ние да дадем допълнителни предложения, и да бъде адресирано и към европейските институции – съвет, комисия и парламент.
Ние трябва да си представим позицията на нашия парламент наистина в контекста на Лисабонския договор по отношение на европейската проблематика. Имаме две основни писти – едната, вече е директната ни комуникация с Европейската комисия и Европейския парламент, защото, както знаете, всеки национален парламент вече има правото да си изработи своя позиция, независимо от правителството, и в 8-седмичен срок да я съобщи на Европейската комисия и да възрази срещу проект на акт, който комисията замисля, ако счете, че това, което комисията предлага, надхвърля нейните правомощия и влиза в нашите правомощия – на парламента.
Веднага ви давам пример – данъците. Знаете какво вълнение предизвиква идеята да се уеднакви данъчната база, което неминуемо ще удари по България и по други страни като България, ако иначе са по-малко конкурентоспособни, но искат да ги накарат да вдигнем основата така, както силно развитите. Не е ли от приоритетен, по-приоритетен въпрос ние час по-скоро да се занимаем с този проблем и да излезем с позиция, която да стъпи и на нашата Конституция, защото в нея е казано, че Народното събрание определя данъците и никой друг, и да влезем в един спор, който се води в Европейския съюз – ние като парламент? Така че едната ни линия на действие е спрямо европейските институции, а другата е спрямо правителството.
Тук, госпожо Цачева, не може да има никакво съмнение на какво имаме право и на какво нямаме право, защото ние имаме правото, не, ами задължението да упражняваме парламентарен контрол върху действията на правителството и в случая да видим дали то изпълнява чл. 103, ал. 3 и ал. 4, дали ни информира предварително по въпроси, които засягат България, дали се отчита по тези въпроси, след като е станало заседание или взето решение в Европейския съюз. Давам ви пример: Националната програма за реформи – възлов документ, който е в контекста на коренни промени в начина на функциониране на Европейския съюз по структурните реформи, насочени към стабилен, интелигентен и така нататък растеж.
На 28 септември миналата година общественият съвет към комисията на госпожа Панайотова изслуша министъра на финансите на третото си заседание и проведе едно събеседване, което по никой начин не завърши с никакви заключения: с една покана от финансите – дайте си предложенията. Оттогава никакви по-нататъшни нито информации, нито дискусии в Народното събрание.
Забележете, че след това се е състоял диалог с комисията – тя е дала своите бележки, до края на април правителството трябва да внесе вече преработения вариант на Национална програма за реформи – там е и здравеопазването, там са и иновациите, там е енергетиката, всичко е там. Къде в нашата програма е разглеждането на варианта на Национална програма за реформи в Народното събрание? Къде е вашата оферта и искане целият парламент да подкрепи онова, което е от приоритетен интерес за България?
Затова аз по никой начин не приемам претенцията на госпожа Цачева, изразена преди малко, а и в интервюта, че опозицията няма желание да сподели усилията за защита на национални цели. Това може да стане само ако националните цели се обсъждат тук, ако тук се обсъждат националните позиции. Ако по някои въпроси останем на различия – ще си останем, но вие не можете да имате претенции към нас, че не щем да действаме национално отговорно, ако не ни ангажирате в национално отговорна дискусия.
Тъй като поставихте въпроса за предложения, госпожо Цачева, аз предлагам да отложим гласуването по програмата, да се състои ново обсъждане в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и тя да добие такъв вид, какъвто е нужен на страната и на парламента.
Така че формалното ми предложение: да не пристъпваме към гласуване, нека да продължи дискусията, но да дадем възможност за още едно разглеждане в комисията. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Тошев – първа реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински, уважаеми колеги! Пред мен тук е декларацията на нашите евродепутати в Европейския парламент за подкрепа не само на директните плащания на земеделските производители, а и касаещи мерки, които трябва да бъдат стартирани от 1 януари 2014 г. Това е по отношение и на дреболиите, с които се занимават евродепутатите ни. Интересното е, макар и дребни неща, защо не са подкрепени от вашите представители, включително може би и от бъдещия кандидат за президент на Република България?
Господин Пирински, към Вас изпитвам уважение и респект, но все пак ние приемаме програма за работа на българското Народно събрание по отношение на европейските въпроси и Европейския съюз за 2011 г., а това, което вие казвате, е изключително важно, но все пак знаете, че ние обсъждаме такива мерки в работата ни по Европа 2020, както и по Стратегията за национална сигурност, които са със значително по-висок хоризонт на действие. Въпреки всичко тук, в предлаганата годишна програма, имаме неща, които стартират отсега и продължават с години, дори до края на плановия 2020 г. период.
Колеги, аз правя контрапредложение – да гласуваме днес предложената програма, защото все пак – 65 мерки, а ние имаме оставащи около 120 пленарни дни. Ако приемем тази програма, тя е изключително амбициозна, дори и от техническа гледна точка, това означава, че ние през ден трябва да работим по приоритетни теми за Европейския съюз, а все пак ние сме и национален парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика?
Госпожо Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, чл. 105, ал. 4 гласи: когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Не виждам проблема – защо се позоваваме на този член? Тази информация на нас ни е необходима, особено когато гледаме предварителни актове, за да може всъщност адекватно да формираме и българската позиция и да можем да се изкажем в рамките на процедурата по субсидиарност.
По отношение на икономическото и финансовото управление, именно и под тази шапка са отбелязани два ключови акта – законодателното предложение за общата консолидирана корпоративна данъчна основа – това е № 28, и № 29 – Директива относно данъчното облагане на финансовия сектор.
По отношение на приоритетните насоки и теми – те са залегнали в преамбюла, и в самия доклад сме отбелязали всъщност, че се позоваваме на приоритетите, които са залегнали в програмата на Европейската комисия и съответно в програмата на правителството.
Отново подчертавам, че също така гледаме и нови досиета и за първи път на много по-ранен етап залагаме документи, които примерно предхождат създаването на директива. Такъв е случаят с т. 12, който е по отношение на Бялата книга за пенсиите, тоест, първо, ще проведем дебата и след това всъщност Бялата книга предхожда създаването на директива по темата.
По отношение на Националната програма за реформи не съм съгласна, защото именно в рамките на комисията се очертаха българските приоритети по отношение на българския сценарий „България 2020”, в контекста на „Европа 2020”, и тези всъщност съображения бяха споделени от заместник-министъра Боряна Пенчева при представянето на програмата в Брюксел.
В момента Националната програма за реформи е подложена на обществен дебат и след това ще влезе в парламента, тоест предстои отново гледането й в ресорните комисии, и най-вече в нашата.
От тази гледна точка мисля, че се движим в правилната посока и с правилните темпове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Панайотова, във връзка с Националната програма за реформи. На 3 март т.г. изтече срокът за така наречената обществена дискусия, обявена от Министерството на финансите на 3 февруари, където се казва, че бележки и коментари по документа, както и предложения за неговото подобряване очакваме на електронен адрес. Получените в рамките на кампанията предложения ще бъдат използвани и взети предвид в подготовката на крайния вариант на програмата. Нито обществени консултации в един обществен съвет, нито кореспонденция с Министерството на финансите по електронен път могат да заменят отговорностите на парламента да разгледа онова, което правителството се гласи да представи в Брюксел. Това трябва да залегне като приоритетен въпрос в програмата, която ние приемаме по въпросите на Европейския съюз. Аз съм съгласен с господин Тошев, че се занимаваме с програмата за тази година, за това полугодие – имаме 120 дни и затова трябва да сме избирателни, трябва да приоритизираме.
На първо място трябва да поставим въпроса за Националната програма за реформи във връзка с „Европа 2020” и нашите приоритети в тази стратегия.
Вторият въпрос е конвергентната програма, която също трябва да бъде представена през м. април, и има връзка с Пакта за стабилност и растежът произтича от него. Дайте да си дадем сметка, че тези документи, тази година, са с много съдържания. Те фиксират критерии, по които ще бъдат оценявани държавите и ако не изпълняват тези критерии, ще бъдат санкционирани. България ще бъде санкционирана по това, което сега се обсъжда и ще бъде прието.
Не е достатъчно, госпожо Панайотова, ние да чакаме акта, който ще бъде подготвен и евентуално вече внесен за обсъждане, а още сега, когато комисията комуникира тези свои намерения и даже комисията не ги комуникира, а две страни – Франция и Германия, ние не можем да си затваряме очите, че се подменя базисният метод на функциониране на Европейския съюз. Нещо, което обръща внимание на всички страни и по което ние трябва да сме с отворени очи и да имаме много ясна позиция.
Пак повтарям предложението си – да не отиваме към гласуване и да се върне програмата за второ обсъждане в комисията. Поначало проблематиката е обхваната, но превръщането й в програма изисква още един труд.
Госпожо Панайотова, бих се обърнал с апел към Вас да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имаше позиции отляво и отдясно, аз лично приемам много от аргументите, които се казаха от колегите отляво, има аргументи и от колегите отдясно – от управляващото мнозинство.
Разбира се, аз разглеждам тази програма като един показател, не като един абсолютен документ, който значи единствено и само това в тази една година, която ни предстои като работа, като съдържание. Определено този документ може да бъде 3 4 пъти по-голям, изпълнен с допълнително съдържание. Това е нашата позиция и мнение. Може би процедурата, по която беше изготвен, и начинът, по който е съставено съдържанието на този документ, трябваше да се подходи и с позиции от страна на политическите партии, защото, както и тук става ясно, има различни подходи и акценти по отношение на ролята, участието, активността на страната ни в процеса на взимане на решение по политиките, които се дебатират, и в европейските институции засягат пряко нашата страна.
В комисията ние подкрепихме този документ, но и предложението, което постъпи от господин Пирински, на мен ми звучи резонно. Лично в този контекст, мисля, че може да бъде допълнен и развит. Мисля, че могат да бъдат посочени и други важни теми така, че наистина нашият парламент да бъде малко по-ангажиран с европейските въпроси и да не чакаме изключително и само всичко от Външно министерство, от нашите евродепутати отвън и от Министерския съвет, което да ни се спуска.
Определено Комисията по европейските въпроси е една от най-ангажираните и натоварени с всякакъв вид законодателство, транспониране, решения, декларации, директиви, регламенти, обсъждания и сама по себе си не може да отрази изцяло и адекватно позициите на парламентарно представените партии в парламента. Както виждаме и в обществото все още дебатът и чувствителността по тези въпроси не е достатъчно кристален, ясен и липсва.
Разбира се, това е и наша отговорност, че се затрудняваме все още да го пренесем или пък отделните граждани се чувстват недостатъчно влиятелни, за да може да бъде чут техният глас. Точно в тази посока са акцентите в европейските институции – да намалим бюрокрацията и да включим повече гражданите в процеса на взимане на решения и в дебата по тези решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 103, пак ще се позова на него, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ал. 2 гласи следното: „Председателят на Народното събрание изпраща годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и на другите постоянни комисии. Постоянните комисии изработват своите предложения за годишната работна програма в 3-седмичен срок.”
Всички постоянни комисии, аз затова се обърнах с благодарност към председателите на постоянните комисии, в рамките на един месец имаха възможността да дадат своите актове съгласно специфичната експертиза и ресорите, с които съответно те се занимават. Нашата работа беше след това ние да обобщим тези актове, както и да включим приоритетни, които се оформиха след дебата по отношение на приоритетите на тройката председателство, по отношение на приоритетите на Европейската комисия с участието на госпожа Георгиева, както и на нашите евродепутати.
Нашата работа беше да обобщим това, което беше дискутирано в ресорните комисии, в които има парламентарно представени съответно всички партии, така че всеки един депутат от съответната партия е изразител на позицията на своята партия. Аз вярвам, че те са изразили, ако са имали такива съображения. Мисля, че достатъчно време, и по правилник сме в срок, е било предоставено на постоянните комисии и на нас като Комисия по европейските въпроси.
Предлагам да го приемем, защото след това започва тежката задача по изпълняването, макар че са „малко” 65 точки според някои колеги. Те са наистина много и ако искаме да бъдем активни, трябва да започнем продуктивно работата си по тях. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Исмаилов? Не желаете.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, посветихме много време в обсъждане на технологията на подготовката на програмата. Технологията е регламентирана, така че тя е факт, който е спазен от специализираната комисия, която носи отговорността за изработването на програмата.
Аз като председател на Комисията по околната среда и водите искам да изкажа благодарност за това, че предложението на комисията за включването на Директивата за водите, която напълно отсъстваше в програмата на правителството, която ние разглеждахме на заседание на комисията, е включена в окончателния списък от документи, чието прехвърляне, както и да го наречем, транспониране в българското законодателство и приемане в общото европейско законодателство ще бъде обект на внимание на българския парламент през тази година. Дотук добре – благодаря.
Оттук нататък обаче имам няколко съображения, които споделям съвсем колегиално. Те са само в план на подобряване формата и ефективността на изпълнение на тази програма, която е много амбициозна. Защото тези 60 точки са 60 документа, които трябва да бъдат разгледани, транспонирани в българското законодателство и да се дадат становища за окончателните им текстове в рамките на европейското законодателство. Тоест програмата е твърде амбициозна.
Това е първият ми въпрос: не считаме ли, че в тази много амбициозна програма ние трябва да имаме много ясни национални приоритети, които са от първостепенно значение, документи, независимо дали са във финансовата сфера, дали са в сферата на разработването на националните програми за реформи, за да се изпълни със съдържание „Стратегия 2020”, или документи, отнасящи се до други определени области, дали те не са от изключително значение за България, за да бъдат приоритизирани? Това да бъдат документи, по които българският парламент си поставя за цел: първо, да участва активно в подготовката на самия европейски документ чрез всички възможни канали, които Лисабонският договор ни дава, второ, да транспонираме окончателното решение и текст на документа в българското законодателство така, че да бъдат защитени максимално националните интереси. Това са два етапа, две възможности за работа, които стоят пред нас като народни представители и членове на българския парламент. Това в програмата отсъства! Тези две нива и определянето на нивата, какво си поставяме ние за цел: да бъдем активна страна в рамките на Европейския съюз, или да бъдем потребител, консуматор, който изпълнява вече приетите общоевропейски задължения? Първото е по-сложно, много по-сложно. Но това изисква Лисабонският договор от всички европейски парламенти.
Аз съм убедена, че аналогичен дебат се води в много страни – членки на Европейския съюз, защото за много страни членки изискванията на Лисабонския договор са истинско предизвикателство по отношение на работата на парламентите. Има ли сили националният парламент на България да допринесе за съдържанието, измеренията и защитата на националните интереси в основния общоевропейски документ по възможностите, които му дава Лисабонският договор? Това е първият въпрос. Той няма отговор в нашата програма.
В нашата програма са изредени всички документи, по които ние можем да имаме становище. Но на какво ниво, на кой етап? Този отговор го няма. Тук съм напълно съгласна с господин Пирински, че има някои документи, като Националната програма за реформи, общо приемането на националните програми за реформи и финализирането на задачите на „Стратегия 2020”, превръщането им в оперативно изпълними документи – това е един приоритет, който трябва да влезе като точка първа Прим и преди всички останали трябва да присъства в програмата. Ние не можем да си позволим да сме извън процесите, които текат в целия Европейски съюз. Ние ли ще бъдем страната, която само ще чака, за да види какво ще се случи? Това е първото ми съображение.
Второто ми съображение: как във времето ние разпределяме тези над 60 пункта? Имаме ли ние вижданията на специализираните комисии в Народното събрание за това как те планират и прогнозират програмата си по работата върху тези над 60 точки, която е абсолютно дебалансирана? Има комисии, които имат много по-голямо натоварване по отношение точките, залегнали в програмата, има и комисии, които имат една точка, както Комисията за околната среда и водите. Тя присъства с една точка от тази програма, като ангажимент и задължение. Имаме ли готовност? Това обсъдено ли е в комисиите?
В комисиите ние обсъждахме програмата на правителството и направихме предложения по отношение на цялата програма на парламента. Затова ние също нямаме готовност и точно заради това в момента се разиграват дебати, в които ние смесваме едната с другата програма и си подхвърляме реплики за това дали трябва да се обучаваме. Но ние трябва да знаем как във времето – броените дни от едната сесия, броените дни от другата сесия, какви са нашите ангажименти по отношение на тази програма, какви са ангажиментите на отделните специализирани комисии, ако искаме да изпълним задължението си като парламент на страна – членка на Европейския съюз, която има отговорност и правомощия по Лисабонския договор. Надявам се, че ще имам реплика от комисията, а също и предложение. Бихме могли по втория въпрос да имаме някакво подобрение на програмата.
И третият ми въпрос засяга възможността тази програма да бъде динамична. Има поредица от решения, включително по някои от включените документи в програмата, които след себе си ще доведат до поредица от действия на Европейския съюз, на Европейския парламент и на националните парламенти, когато това е необходимо. Имаме ли тази възможност да запазим програмата отворена? Имаме ли механизъм да я актуализираме? Имаме ли готовност, след като приоритизираме и ориентираме във времето ангажиментите, да можем да наситим програмата с допълнителни неща, които естествено ще се появят в хода на пълноценното действие на Европейския парламент и структурите на Европейския съюз и, разбира се, ако ние си свършим работата в хода на дейността на българското Народно събрание?
Това са три пункта, на които си струва да отговорим, преди да натиснем копчето и да приемем програмата. Можем да я приемем и така, тя е списък – точно изпълнява записа от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тя съдържа списък от документи. Права сте, госпожо Панайотова, точно така е. Ние можем да я приемем и така, но си струва да си отговорим и на другите въпроси, ако искаме действително и отговорно да си свършим работата като членове на парламент на страна – членка на Европейския съюз, която има всички права, всички ангажименти и всички отговорности, присъщи на пълноправното членство в Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Първа реплика – госпожо Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, четох стенограми от предишни години при приемането на Годишната работна програма – никога не е имало дебат или той не е бил по същество. Така че се радвам, че сега за първи път провеждаме такъв, и го оценявам.
Това, което бих искала да кажа в 2-минутната реплика, е по отношение на Националната програма за реформи. Тя не е европейски акт, затова не е в списъка, представен в Годишната работна програма. Тя е национален акт и отново ще бъде разглеждана в рамките на ресорните комисии.
По отношение на приоритизирането, за първи път ние се опитахме наистина да очертаем пет основни приоритета, които кореспондират с тези на правителството и залегналите в програмата на комисията. Просто ги съпоставихме и ги съобразихме с актовете, които постоянните комисии дадоха като предложения, които да залегнат в Годишната работна програма. Така че има наистина приоритетно оформяне. Програмата е динамична, тя е отворена. Това е съгласно нашия правилник. Сега при промяната на правилника, която предстои като възможност, ние от комисията ще предложим олекотена процедура за изменение, така че да бъде още по-лесен режимът за добавяне на актове.
Това, което сме се постарали, е всъщност при съществуващите програми на Европейската комисия и залегнали като приоритет и на правителството, е максималният брой актове, по които ние можем да формулираме позиции в интерес на страната ни, да можем да го направим. Все пак Европейската комисия работи с план и не мисля, че ще има много допълнителни актове от това, което е залегнало за 2011 г. Ако евентуално възникне такъв случай, има възможност – отворена и динамична е процедурата в правилника относно програмата, а ние ще предложим и още по-олекотена такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги!
Госпожо Михайлова, благодаря на Вас и на последните изказващи се, защото в началото се бях отчаял, че един толкова важен документ ще го пропуснат покрай ушите си или ще го гласуваме и така, без да знаят какво сме свършили. Дискусията в последните изказвания показа, че сме навлезли в тематиката, въпросите, които Вие поставяте, са много добри. За мен лично това е показател, че ние приемаме една работеща програма. Това е много важно. Не е идеална. Едва ли има някой, който да си представи, че ще приемем едно изречение, което може да бъде съвършено, камо ли такъв мащабен и голям документ.
По отношение на Вашите въпроси, амбициозно е да си поставим ние като цел, записано в програма, да влияем върху законодателството на Европейския съюз, но не е невъзможно. И за всички колеги, включително и за Вас, ще ви кажа, че в нашата комисия приехме една практика, при която има изслушване, освен на министри и заместник-министри, отговарящи по ресорните теми, и на евродепутатите, включително и от опозицията, редовни срещи. А с еврокомисар Кристалина Георгиева имаме договорката прериодично да се срещаме и да синхронизираме нашата работа с работата на парламента. Освен това знаете, че нашето Народно събрание има постоянен представител в Европейския парламент, което чисто технически да ни съдейства в тази област.
По втория въпрос има два момента. Мисля, че не е грешен нито единият, нито другият за работа в комисиите. Можеше да се направи програмата не във формата на списък, както е в момента, може да се направи като график, но това щеше да отнеме повече време. Нищо лошо няма сега, като приемем тематиката, по която ще работи Народното събрание в 2011 г. по темите за Европейския съюз, ние в комисиите да си съставим графиците за изпълнение на тази програма. Това също е добър подход и мисля, че е по-добрият.
И наистина като всеки акт на Народното събрание тази програма е отворена и гъвкава и винаги можем да я допълним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Искате ли дуплика, госпожо Михайлова? Отказвате се.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински, което е по чл. 44, ал. 2, т. 5 от нашия правилник за отлагане на гласуването по така предложения проект за решение и повторното обсъждане на същото в комисиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 21, против 78, въздържали се 2.
Предложението на господин Пирински не е прието.
Ще подложа на гласуване проекта за решение на Народното събрание за приемане на Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 г. с всичките 65 точки, както бяха докладвани от госпожа Панайотова.
Подлагам на гласуване предложения от госпожа Панайотова проект за решение, с което се приема Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 22.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 154-01-13, внесен от Любен Татарски
На редовно заседание, проведено на 17 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 154-01-13, внесен от Любен Татарски на 11.02.2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектът бе представен от народния представител Любен Татарски.
С предложеното изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация се цели отстраняването на една законова празнота в нормативната уредба. В действащия закон е предвидено кметът на общината, съответно кметът на района, да определят със заповед заместник-кмет, който ги замества при отсъствието им от общината, съответно от района.
В практиката обаче са налице случаи, при които кметът не е издал заповед за заместване. Не е изключено в практиката да възникват и други ситуации, при които кмет на община да се окаже във физическа невъзможност да издаде заповед за заместване. Това от своя страна води до сериозни затруднения в работата на съответната община и на нейните органи при продължително отсъствие на кмета на общината или района. Действащият закон е предоставил правомощия на общинския съвет да определя временно изпълняващия длъжността кмет при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета. Извън хипотезите на предсрочно прекратяване на правомощията обаче, законът не е предвидил компетентност на друг орган, който да определи заместник-кмет, който да изпълнява функциите на кмета на общината за времето на неговото отсъствие.
С предлаганото допълнение в закона се предвижда, когато не е издадена заповед по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, заместник-кметът, който да замества кмета на общината, съответно кмета на района, да се определя от общинския съвет – по аналогия с правомощията на съвета да определя временно изпълняващия длъжността кмет при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета.
В хода на дискусията представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България, както и членовете на комисията подкрепиха предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа “за”, без “против” и “въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 154–01–13, внесен от Любен Татарски, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя внесения законопроект и се надявам, че вие също ще го подкрепите.
Тази промяна е важна, тя е необходима и, бих казал, малко закъсняла. Този законопроект трябваше да бъде внесен малко по-рано, тъй като вече съществува такъв казус и той трябва час по-скоро да бъде решен с промяната, внесена от колегата Татарски.
Какво трябва да се направи? Досега действащият закон не даваше възможност; един кмет, който не може да изпълни ангажиментите си поради една или друга причина, ако не назначи свой заместник, се остава без кмет, който да изпълнява своите задължения, своите ангажименти.
Тази празнота в сега действащия Закон за местното самоуправление и местната администрация ще бъде отстранена с промяната, която е внесена.
Ние срещаме подкрепата на Сдружението на кметовете и хората, които работят с тази материя. Смятам, че тази поправка е важна и навременна.
Въпросът, който стои пред нас, е: дали само дотук трябва да спрем? Аз съм убеден, както всички, които идват от регионите и са били в местното самоуправление, че този закон има нужда от значими промени, значими поправки. Нека това да бъде първата стъпка, която ние правим, и да продължим в тази посока, тъй като законът трябва да бъде коригиран изцяло – да има нова редакция, която да отговаря на новите изисквания и на новите особености в общините.
Моят призив към вас е да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Милена Христова.
Заповядайте.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Считаме, че внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация попълва една празнота в сега действащия закон и следва да бъде подкрепен. Ние от Коалиция за България ще подкрепим законопроекта.
Тази промяна е належаща. Може би случаите, в които кметът не определя свой заместник, който да изпълнява неговите правомощия, докато той отсъства от общината, или районният кмет – от района, не са масови, но трябва да признаем, че има такива случаи. Трябва да признаем, че може би в някои случаи тази заповед не бива издадена умишлено. Затова е удачно общинският съвет да има възможност да определи такъв заместник-кмет, който да изпълнява тези правомощия. Още повече, на заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление имаше представители на Националното сдружение на общините, които изразиха съгласие и подкрепа за тази промяна, така че считам за удачно да бъде подкрепена.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители за изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От § 1 до § 6 няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване параграфи с номера от 1 до 6 включително.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се нов чл. 60д:
„Чл. 60д. (1) Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили са юридически лица – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната, които отговарят за:
1. управлението и поддържането на предоставените им имоти;
2. разходването на средствата за доставки, строителство и услуги в рамките на определения от министъра на отбраната лимит, освен ако не се извършва от министъра;
3. съхраняването и разпореждането с излишните им или негодни движими вещи, с изключение на разпореждането с въоръжението, боеприпасите, бойната и специалната техника.
(2) Военните формирования, подчинени на Съвместното командване на силите и на видовете въоръжени сили, са разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен съответно към Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 8 и § 9 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за отпадане на § 9, както е по доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Уважаеми колеги, става дума за правомощия, които са свързани с изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната. Това са текстове, които в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са съответно членове 62, 63 и 64, регламентиращи правомощията на Народното събрание, на Министерския съвет и на министъра на отбраната.
Каква е същността на предложението, което се прави? На практика в т. 1 на § 9 по законопроекта за изменение и допълнение се предлага отпадането на думите „без оръжие”. Става дума за правомощия на министъра да изпраща до 300 военнослужещи, които по досегашния текст на закона беше регламентирано да бъдат „без оръжие”. Тоест с отпадането на тези думи министърът получава правомощията да ги изпраща с оръжие и съответно клас кораби, които в сегашния закон са определени като „до тип „Фрегата”, което означава, че това отпадане означава и съответно по-висок клас като правомощие на министъра.
Уважаеми колеги, до този момент аз мисля, че в рамките на обсъжданията и преди това по Закона за изпращане и използването на Българските въоръжени сили извън територията на страната, в текстовете на този раздел по съществуващия закон, беше намерен балансът, който да отговаря на конституционните текстове за правомощията на Народното събрание, което до приемането на специалния Закон за изпращане и използване на Българските въоръжени сили извън територията на страната регламентираше основно правомощия на Народното събрание.
Вярно, че се получи този баланс между трите, нека да кажем, институции – Събрание, Министерски съвет и министър, но сега ние сме на път да нарушим този баланс. Аз до този момент не съм чул нито един съдържателен аргумент, който да послужи като основание за предлаганата промяна.
Няма аргументи дори и от гледна точка на аналогия със съществуващата практика в страните – партньори, в рамките на Алианса, нито пък аргументи от гледна точка на повишаване на оперативността на решенията във връзка с разрешенията за изпращане и, забележете, използване, не само изпращане, а и използване на български въоръжени сили, единствено като правомощие на министъра на отбраната, в това число и като оръжие.
Това са в най-общи линии аргументите ми да направя предложението за отпадане на текстовете на § 9.
В ал. 2 на предлагания § 9 се предлага трикратно увеличаване на числеността на военните контингенти отново като правомощие – само и единствено, на министъра на отбраната, който и да е той, очевидно не става дума в случая персонално дали това ще бъде министър Аню Ангелов или друго политическо лице.
Затова ви предлагам да се отнесем сериозно към предложенията, които се правят. Става дума наистина за отговорно решение, което трябва да вземе парламентът.
Предлагам да подкрепите предложението за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма реплики от страна на народните представители.
Министър Ангелов иска думата.
След това за изказване – господин Тошев.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да отговоря на това, което тук беше казано, че не е разяснявано. Аз разяснявах промените и на заседанията на комисиите, и на първо, и при второ четене. Ще повторя пак: целта е една-единствена.
Всички трябва да знаем, че министърът на отбраната има право да изпраща, Министерският съвет съответно, за разлика от Народното събрание, за участие в невоенни операции. Това са хуманитарни операции, това са и учения.
Целта на увеличението до 600 военнослужещи – от 200 на 600, е с цел да се даде възможност батальонна тактическа група да участва в учения. Сега се завърна рота от участие в учение в Германия. Можете ли да си представите тя да бъде изпратена там без оръжие? Какво обучение би могло да бъде това?
Второ, казано е „до тип „Фрегата”. Ние по-висок тип кораби от „Фрегати” нямаме. Затова не е необходимо да се казва ограничение. Нямаме и няма да имаме. (Шум и реплики.)
Трето, казва се „фрегата да се изпраща без оръжие” – какво означава това?
Народното събрание приело тази форма – как да изпратя аз фрегата без оръжие? Това означава да сваля бойните системи, да разкомплектовам и да я изпратя някъде. Това е абсолютно невъзможно.
Освен това вие знаете, че има текст в Закона за отбраната и въоръжените сили, където се казва, че при всички случаи, когато Народното събрание има съмнение относно целта на изпращането на тези сили извън територията на страната, то може да поиска и от Министерския съвет, и от министъра на отбраната, съответния доклад и да приеме решение, с което да се дерогира решението на Министерския съвет и на министъра на отбраната, така че всички правомощия на Народното събрание са запазени! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз започвам с основното: колеги, правомощията на Народното събрание не се променят, не се намаляват, нито се увеличават, по никакъв начин с § 9. Това е първото.
Второ, министър Ангелов за пореден път беше ясен, ние го коментирахме това и при първото четене: става въпрос за увеличаване правомощията на министъра с цел изравняване на условията, които са установени със Закона за преминаване през и пребиване на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили – до 600 човека, с тези, които са по този закон - министърът има право да изпраща за невоенни операции, учения и други от този тип, на чужда територия с оръжие. Не можем да изпратим 50 или 500 човека на екскурзия, носейки само личните си вещи.
И трето, не можем да изпращаме кораби без въоръжение. Трябва да ползваме тогава може би под наем риболовни или някакви други такива, защото е глупаво да си разоръжаваме корабите, за да ги изпратим на международно учение.
Това са нещата, които касае § 9. Няма нищо застрашаващо правомощията или подтикващо към безпокойство, увеличавайки правомощията на министъра. Правомощията на Народното събрание се запазват, неговите се увеличават - на министъра и на Министерския съвет, но само за невоенни операции. Само това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Найденов, заповядайте за първа реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Тошев, как да не се нарушават правомощия на Народното събрание или на Министерския съвет, след като до този момент очевидно министърът не е имал право да разрешава изпращането и използването на български военнослужещи до 200 човека с оръжие?!
Следователно, тогава когато те са с оръжие, това е правомощие или на Министерския съвет, или на Народното събрание. Като отпадне това условие, очевидно е, че това е правомощие, което отива при министъра, как да не се нарушават правомощия?
Второ, никъде в текстовете, и аз не виждам защо коментирате този факт, не става дума за това, че корабите трябва да отидат без въоръжението си. И аз не пледирам за това нещо. Аз пледирам за това, че в досегашния текст на закона ограничението е до тип „Фрегата”, което означава, че не могат да бъдат изпращани фрегатите с разрешението на министъра.
Сега, като отпадне този текст, те се включват в правомощията, които има министърът. Следователно се намаляват правомощията, които има Народното събрание, респективно Министерският съвет. Така че в този случай очевидно имаме накърняване на правомощията, които до този момент са били в рамките на правомощие или на правителството, или на Народното събрание.
Каква е пречката, когато става дума за изпращане и използване на български военни контингенти, независимо от характера на мисията или на тяхното участие, това да бъде решение на един колективен орган? Какъв е аргументът? Какво толкова ще се забави или затрудни процедурата по разрешаване, ако тя е в рамките на правителството или съответно на Народното събрание? С нищо! Толкова години работи този режим! Той не е създал очевидни затруднения при изпълнението на тези задължения, отговорности или ангажименти, които има страната. Аз не виждам солиден аргумент до този момент, който да налага промяната на този режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика – господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Колеги, обръщам се към вас, защото съм сигурен, че господин Ангел Найденов знае точно за какво става въпрос – две различни неща. В този параграф има две точки.
Едното е премахването на думите „без оръжие”, защото независимо дали министърът ще има право да изпрати 200, 600 или 6000 човека, или само 6 човека, ако ги изпрати само на учение или мирна мисия без оръжие, те са екскурзианти. Те не са военнослужещи.
Второ, става въпрос за нашата собствена чест и достойнство като българи, защото по гласуван закон за преминаване през и пребиваване на територията на Република България на съюзници и на чужди въоръжени сили, бройката е 600. А по Закона за отбраната и въоръжените сили, които ние имаме право да изпращаме без разрешение на Народното събрание, от министъра, са 200. Изравняваме тази бройка, за да се включим с една степен по-високо в йерархията – от рота на батальон. Това са части, които могат да провеждат някакви смислени учения в мирно време, на мирна територия с мирни цели. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 8, и по него нямаше обструкции.
Моля, гласуваме § 8, който комисията подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов за отпадане на § 9 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 14, против 78, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 9.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Моника Панайотова – да се създаде нов § 10:
„§ 10. Създава се нов чл. 69а.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. Създава се чл. 69а:
„Чл. 69а. (1) При участие в операции и мисии извън територията на страната Министерството на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава изплащането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от български военнослужещи на трети лица на територията на държавата, където се провежда съответната операция или мисия.
(2) Общият размер на дължимото обезщетение по ал. 1 се определя в рамките на бюджета на съответната операция или мисия.
(3) За изплатеното обезщетение по ал. 1 виновният военнослужещ отговаря по правилата на чл. 253.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по предложението на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От § 10 до § 18 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, и съответно всички останали се преномерират по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за параграфи с номера от 10 до 18 включително, които стават съответно параграфи с номера от 11 до 19.
Има ли изказвания? Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми колеги, господин министър! Моето предложение е за отпадане на § 14. Става дума за текстове, свързани с обучението във военните академии, училища, военните професионални колежи.
Досега, дами и господа народни представители, в текста на Закона за отбраната и въоръжените сили се регламентираше, че другите дейности, осъществявани във военнообразователните заведения, се регламентират с акт на министъра на отбраната. Сега се предлага отпадане и промяна на този текст, като в новите предложения по законопроекта за изменение и допълнение е казано, че в тях се извършва специализирано обучение, придобива се квалификация и професионална подготовка по условия и ред, определени с акт на министъра на отбраната. Според мен това влиза в противоречие както със смисъла на досегашните текстове, които регламентират други дейности по обучение и квалификация извън основния предмет на военните академии, училища и колежи; и, второ, влизат в противоречие с обвързаната компетентност, по отношение на която отговорност има и министърът на образованието. Става дума, че правилниците и редът, по който се извършва това обучение във военнообразователните заведения, се утвърждава от Министерския съвет по съвместно предложение на министъра на отбраната и министъра на образованието, младежта и науката. По този текст, който най-малкото в случая събужда двусмислие или може да носи недоразумение, излиза, че и основната дейност се регламентира с акт на министъра на отбраната, което ще породи конфликт или съответно напрежение във взаимоотношенията с Министерството на образованието, младежта и науката.
Ето защо аз предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата ген. Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С този текст се прецизира изразът „други дейности”, защото „други дейности” не означава нищо. Няма нито йота намаляване на функциите на Министерството на образованието по какъвто и да е повод. Става въпрос не за придобиване на образователно-квалификационна степен – било бакалавър или магистър, а става въпрос за специализирано обучение, с което се характеризират военнослужещият, цивилният служител и органите по отбранителна и мобилизационна подготовка. Те се извършват на базата на този акт. И досега са извършвани. Сега само конкретизираме, че те имат това задължение – да могат да извършват, да провеждат такива курсове за квалификация, преквалификация и специализирано обучение. Не става въпрос за придобиване на каквато и да е образователно-квалификационна степен в обхвата на висшето образование.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи с номера от 10 до 13 включително по вносител, които комисията подкрепя и получават номерация съответно на параграфи от 11 до 14.
Гласуваме подкрепените от комисията параграфи.
Гласували 102 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов за отпадане на § 14 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 80, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 14, подкрепен от комисията, който става § 15.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура – Димитър Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на точката и законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, става дума за няколко минути след 14,00 ч.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на второто четене на този законопроект.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване параграфи с номера от 15 до 18 по вносител, които комисията подкрепя и съответно стават параграфи с номера от 16 до 19.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19 който става § 20:
„§ 20. В чл. 260 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „получи” текстът до края са заличава.
3. Създава се ал. 6:
„(6) В случай че сумата по ал. 1 и 3 не може да се събере по реда на ал. 5, както и в случаите по ал. 2 вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е текстът на § 19 по вносител в редакцията на комисията и съответната му преномерация.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 20 по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. В чл. 290, ал. 2 след думите „министърът на отбраната”, запетаята и думите „постоянният секретар на отбраната” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21 по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По параграфи 21, 22 и 23 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи, които стават от 22 до 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера от 21 до 23 включително по вносител, подкрепени от комисията, които стават съответно с нова номерация параграфи от 22 до 24 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа предложението на вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 24, който получава нова номерация на § 25 по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите § 1 от допълнителната разпоредба се изменя така:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Деца” са лицата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването и ако учат редовно – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст.
2. „Военна служба” е и кадровата и наборната военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 26 по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
„§ 27. В Закона за защита от дискриминация в чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 27 думите „кадровата военна” се заменят с „изпълнение на военната”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От § 27 до § 30 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 27 до 30, които стават съответно § 28 до § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Спас Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! И на комисията се изказах в защита на военнослужещите, които в момента имат възможност да дават децата си в детските градини, собственост на Министерството на отбраната, безплатно.
Считаме, че това е една социална придобивка, която е добре да остане за военнослужещите, с мотива, че все още заплатите на военнослужещите не са толкова високи, че тази професия да е привлекателна за хората в България. Ние години наред изпитвахме проблеми с това да осигурим кандидати за военнослужещи в Българската армия. Тази мярка се прие много добре от семействата на военнослужещите и считаме, че от нея наистина има смисъл.
Коалиция за България няма да подкрепи включването на § 30 в промяната на закона. Нашето предложение е да отпадне § 30 в този смисъл, в който е предложен от вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи с номера от 27 до 29 включително, които стават съответно параграфи с номера от 28 до 30 включително.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Спас Панчев за отпадане на § 30, с който вносителят извършва промени в Закона за народната просвета.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 68, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 30, който става § 31.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 32 до 36:
„§ 32. Във Валутния закон в § 1, т. 2, буква „г” думите „военнослужещи на кадрова военна служба и граждански лица от Министерството на отбраната” се заменят с „военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната”.
§ 33. В Закона за българските лични документи в чл. 39а думата „кадровата” се заличава.
§ 34. В Закона за Министерството на вътрешните работи в чл. 253, ал. 1 думата „кадрова” се заличава.
§ 35. В Закона за съдебната власт в § 14 от „Преходните и заключителните разпоредби” думата „кадрова” се заличава.
§ 36. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България в § 2, т. 1 думата „кадрова” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи с номера от 32 до 36, съгласно доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 37:
„§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1-8, § 11-14, § 17, 18 и § 29, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по § 37? Няма.
Подлагам на гласуване § 37 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това и на второ четене и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (Ръкопляскания.)
Утре начален час – 9,00 ч., продължаваме с програмата, приета за тази седмица.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин