Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, днес, 10 март, България отбелязва Деня на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. За всеки мислещ и просветен гражданин Холокоста е спомен за болката, повод за поклонение и за размишление. Но, уважаеми колеги, паметта винаги поставя въпроси – как живеем, как общуваме.
В днешния свят, когато разумът води постоянна борба за човешкото достойнство, нека с гордост се върнем назад, за да си припомним, че ние, българите, живеейки от векове на кръстопът, сме преминали през превратности и страдание, но сме се научили да общуваме. И тъкмо с общуването, с това, което общуването дава на човека, с разбирането на другия, можем да си обясним един от най-важните, най-славните епизоди в българския 20-и век, а именно спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война.
Съпричастието към съдбата на еврейските ни сънародници преди 68 години е израз на онези отношения на разбирателство в земята на българите, които са направили възможно онова, което всеки българин знае – по време на християнски празници попът да кани равина и ходжата на гости, по време на еврейските равинът да кани колегите си, по време на мюсюлманските същото да прави ходжата.
Уважаеми колеги, вярвам, че сме единодушни, че стремежът към общуването подтикна България да стане член на Европейския съюз. Аз вярвам, че днес ние, българските парламентаристи, споделяме ценности, които ни обединяват – демокрацията, свободата и най-вече общуването. Това ни прави достойни наследници на нашите предци, на българския народ, който в мрачните години на Втората световна война не се подчини на нацистката заповед за унищожението на българските евреи.
Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на жертвите от Холокоста и на онези 11 343 невинни мъже, жени и деца в администрираните от българските власти Македония и Беломорска Тракия, които намериха гибелта си в лагерите на смъртта.
(Всички стават за едноминутно мълчание.)
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви уведомя, че днес почивката ще започне в 10,30 ч. и да ви приканя да се присъединим към поднасянето на цветя пред Паметния знак за жертвите от Холокоста, който се намира източно от нашата сграда.
Едно съобщение.
На основание чл. 75 от Правилника, народните представители Емил Радев, Вяра Петрова и Красимир Петров са оттеглили внесения от тях на 16 февруари Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вх. № 154-01-18 от 16 февруари 2011 г.

Продължаваме по програмата с втора точка:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2010 – 30 ЮНИ 2010 Г.
Вносител – Съветът за електронни медии.
Отчетът е разпределен на Постоянната комисия по културата, гражданското общество и медиите, която е представила становище. С него ще ни запознае председателят на комисията госпожа Даниела Петрова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2010 – 30 юни 2010 г. № 030-0037, внесен от Съвета за електронни медии на 2 ноември 2010 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 17 ноември 2010 г. бе разгледан Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01 януари 2010 – 30 юни 2010 г. В заседанието участваха членовете на съвета: Георги Лозанов, Анна Хаджиева, Георги Стоименов и София Владимирова. Отчетът бе представен от Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
С промените от началото на 2010 г. в Закона за радиото и телевизията се регламентира Съветът за електронни медии да представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет.
Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2010 г. – 30 юни 2010 г. обхваща времето, когато е транспонирана Директивата за аудиовизуални медийни услуги, с която са разписани нови правомощия и зони за регулиране на Съвета за електронни медии по съдържанието. През този период съставът на регулатора бе обновен, а по-късно и редуциран от 9 члена на 5.
През отчетния период е обявена и проведена първата процедура за издаване на лицензии за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез мрежи за наземно цифрово разпространение, вследствие на което са издадени 18 лицензии. От постановените 143 решения за изменение на индивидуални лицензии, 109 са за удължаване на срока на лицензиите.
Според отчета процесът на прегрупиране на радиопазара продължава, издадени са 23 лицензии за прехвърляне, регистрирани са 8 телевизионни и 6 радиопрограми.
По отношение на раздел пети на публичния регистър Съветът отбелязва, че не може да отдели административен ресурс за неговото поддържане. Трудностите за данните са свързани със значителния обем на документи, некоректното предоставяне на информацията, давана от предприятията, необходимостта два пъти годишно да се предоставя информация от същите и големият им брой – над 400, вписани в регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията.
През първото полугодие на тази година от дирекция „Мониторинг” е извършено наблюдение в общ обем на 13 855 часа на 25 програми на обществени оператори и 133 програми на търговски оператори, от тях 74 са телевизионни, а 84 са радиопрограми, 65 са програмите с национален териториален обхват, а 93 с регионален обхват. Наблюдавани са 8065 часа телевизионни програми и 5790 часа радиопрограми. В сравнение със същия период на предходната 2009 г. обемът на наблюдение е намалял с 1300 часа.
При функционирането от 4 години насам на Интегрираната система за мониторинг са установени големи пропуски и проблеми при осъществяването на основните й функции, тя често дефектира. Не са намерени решения за максимално използване на нейните възможностите. Това налага предприемането на мерки и преосмисляне на цялостната дейност в това отношение и бъдещето функциониране на Интегрираната система за мониторинг. Като алтернативен метод за доставяне на архив на съдържанието на програмите се осъществяват паралелни аудио и видео записи на радио и телевизионна продукция.
Най-голям е делът на мониторинга върху програми с формати и предавания, които съдържат потенциален риск за нарушение на принципите на радио и телевизионната дейност и програми с обхват и аудитория, определяща високата им степен на обществено влияние.
За първите 6 месеца на настоящата година са издадени 198 акта за установяване на административни нарушения – със 75 повече за цялата 2009 г., когато техния брой е най-голям за цялата история на регулаторния орган. Значително преобладават нарушенията, свързани с чл.125в от Закона за радиото и телевизията, извършени от предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми и не са изпълнили задължението да предоставят на Съвета за електронни медии списъци на програмите и документите, свързани с придобиването на правата за тяхното разпространение.
Като пропуски в дейността на мониторинга в отчетния период са отбелязани:
- необходимостта от подобряване на организацията на административно-наказателното производство във всичките му фази;
- липсата на правомощия на Съвета за извършване на проверки на място в предприятия, осъществяващи електронни съобщения, затруднява съставянето на АУАН за разпространяването на нерегистрирани програми;
- както и необходимостта от действия за по-пълноценна защита на надзорната функция на регионалните центрове, за по-нататъшно усъвършенстване квалификацията на ръководителите на регионалните центрове по административно-наказателната дейност.
По отношение на административно-наказателната дейност на Съвета, като проблемни области са отбелязани трудностите при връчване на съобщения и на съставените в отсъствие на нарушителите актове за установяване на административни нарушения.
Всички решения на Съвета, свързани с провежданите конкурси за издаване на индивидуална лицензия за радиодейност през 2009 г., са обжалвани пред ВАС. От приключилите дела 13 са решени в полза на Съвета и едно решение е отменено. Повечето от обжалваните актовете пред ВАС за установяване на публични държавни вземания също са потвърдени от съда.
През първото шестмесечие на 2010 г. бяха проведени изборите за генерални директори на БНТ и на БНР. Преди провеждането на двата избора за генерални директори СЕМ организира публични дискусии за работата и мисията на двете обществени медии, самият избор се провежда при открита публична процедура – както при събеседванията с кандидатите на двата поста, така и при процедурата на двустепенно гласуване на открити заседания.
През отчетния период е обсъден и приет Отчета на Управителния съвет на Българското национално радио за програмната, технологичната и инвестиционната дейност през тригодишния мандат на управление на обществената медия – от юни 2007 до април 2010 година.
Във връзка с програмното развитие на БНТ са издадени 2 лицензии за цифрово разпространение – за програма на БНТ 1 и регионална програма БНТ София. Издадени са и лицензии за създаване на програми, които да се разпространяват чрез наземно аналогово радиоразпръскване: на БНР – за регионална програма радио Бургас; на БНТ – за регионална програма БНТ София, която е с политематичен профил и се предвижда да се разпространява от 1 февруари 2011 г. През юни месец е удължен срокът на действие с 15 години на лицензията за радиодейност на СУ „Св. Климент Охридски”, който осъществява дейност като обществен доставчик на радиоуслуги. Програмата е с наименование „Алма Матер - Класик FM”, която е с местен обхват на разпространение за гр. София.
За периода на първото шестмесечие на тази година Съветът обнови и разшири състава на Експертния си съвет, който в момента е от 22 представители от различни области на обществения живот. Дейността на Експертния съвет е свързана с обсъждане на казуси от медийно съдържание, изготвят се становища и експертни тематични мнения.
В отчета си за първото полугодие СЕМ е посочил, че е изпълнил изискването на § 94 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията в тримесечен срок да публикува на интернет страницата си протоколите от заседанията на Национален съвет за радио и телевизия (1998-2001), и впоследствие, след 2001 година - от заседания на СЕМ.
В изпълнение на препоръките на Сметната палата след извършения одит на СЕМ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. продължава започната дейност от 2009 г. по тяхното изпълнение. Определени са приоритетите за осъществяването на надзорна дейност от дирекция „Мониторинг” на СЕМ. Предстои приемането на нов Правилник за структурата, функциите и дейността на дирекция „Мониторинг”. Одобрени са показателите за измерването на резултатите от надзорната дейност. Заедно с това са утвърдени критерии за включването на обекти на надзор в графиците за наблюдение, съобразно степента на риска. Ведно с това е прието становище на Съвета относно Критерии за ограничаване на маловажните случаи при извършено нарушение на Закона за радиото и телевизията или други закони, прилагани от регулатора. Не е изпълнена препоръката за създаване на единна база данни на доставчиците на медийни услуги и разпространяваните от тях програми. Не са утвърдени от съветниците редът и процедурите за разпределяне, възлагане, отчитане и контрол върху изпълнението на задачите при организирането на мониторинга. Също така не е разработен и приет нов вътрешен акт с методичен характер – „технологична карта” за унифициране на работата на експертите при осъществяването на надзора.
В отчета за първото полугодие на тази година са изброени няколко основни проблема, като:
- силната комерсализация на съдържанието, остри конкурсни битки и стагнация на рекламния пазар;
- финансовата криза на БНТ;
- разминаването между програмната дейност в областта на радиокомуникацията и параметрите й, записани в лицензиите;
- неусвоените ресурси в областта на радиокомуникацията в пограничните райони и малките населени места;
- отложеното с години актуализиране на списъка със значими събития;
- недостатъчната защита на интелектуалната собственост;
- неефективната и анахронична технологична обезпеченост на мониторинговите задачи на регулатора, особено извън столицата, и при цифровото разпространение на аудио-визуални продукти.
По време на дискусията народните представители проявиха интерес по отношение на:
- прозрачността на конкурсите за издаване на лицензии;
- за работата с неправителствените организации;
- за дейността на регулаторния орган с Министерството на културата по отношение на контрола по спазването на авторските права;
- спазването на изискването за квотата от програмното време, което да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно приеха за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Съгласно разписаната процедура в нашия правилник има възможност от името на вносителя доц. Лозанов да вземе отношение.
Ако желаете, доц. Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашият отчет беше твърде обстойно представен от госпожа Петрова. Едва ли си заслужава да правя допълнение, може би да кажа две числа, които да показват по някакъв начин в цялост дейността на Съвета и обема на работата, които са залегнали в отчета.
За тези шест месеца Съветът е разгледал и приел 5683 документа, което е макар и много формален, но ясен показател за дейността. И още едно число да кажа: очакваните приходи на Съвета на базата на годишните приходи за тези шест месеца са били, според бюджета на Съвета, 500 хил. лв., а за този период приходите, които Съветът за електронни медии има, са 768 234 лв., което показва, че той фактически на базата на собствената си дейност покрива своята издръжка, много над държавната субсидия.
Давам тези данни, за да е ясно какъв е характерът на дейността на институцията от гледна точка на нейното финансиране.
Може би си заслужава да кажа две думи за проблемите, които са резюмирани в края на отчета и които госпожа Петрова представи. По някои от тях вече има решения. Например Съветът за електронни медии прие една стратегия с приоритети, на базата на които да продължи усвояването на аналоговия ресурс в областта на радиокомуникацията и да се проведат конкурси за нови радиопрограми. Фактически в момента има такива конкурси за София и Силистра, а в бъдеще на базата на нашите приоритети през годината ще се появят и други такива възможности.
Освен това, съветът продължава да работи по съдържателното осигуряване на цифровизацията, да дава възможност на телевизионните програми, телевизионните оператори, които имат желание да се разпространяват цифрово и мотив, включително да ги мотивира за това да защитават свои цифрови лицензи. Така че след удължените срокове, когато най-после България мине в цифровата ера и процесът на преход от аналогово към цифрово разпространение приключи, да има богата медийна среда за българската аудитория.
Това – като допълнение, макар че, пак казвам, нашият отчет беше достатъчно изчерпателно представен. Ако вие имате някакви въпроси към мен, съм готов да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, доц. Лозанов.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят, да вземат отношение.
Михаил Михайлов.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на нещо, което според мен е лоша практика по отношение работата в комисиите. Забележете кога е внесен отчетът – на 2.11.2010 г.! Сто и тридесет дни и повече! Говорехме си с колегите от комисията – това сме го гледали преди няколко месеца. Минаха три месеца от новата година – господин Лозанов вече трябва да изнесе доклада за второто тримесечие! Забележете какво се случва!
Госпожо председател, обръщам се към Вас, защото Вие сте председателят на парламента. Вече втори месец отлежават нашите предложения в комисията, които касаят бившите служители на Държавна сигурност, награждавани с ордени и медали. Това влезе, имаше дискусия, предложения. Изведнъж, незнайно защо, отиде някъде в забвение – вече втори месец стои и не се разглежда в комисията.
По същия начин е в комисията, на която съм член – по земеделието и горите. От м. юни, забележете, за второ четене има внесени предложения по Закона за опазване на земеделските земи.
Господин Лозанов ще ме извини, аз имам най-добро отношение към него, но този отчет вече е формален: Вие сам го виждате – сега, вместо да четете за м. юни, трябва да четете за второто полугодие.
Просто не може да се работи така. Не може! Това е нещо, минало преди 3-4 месеца – ние сега ще го обсъждаме в пленарната зала!
Идеята ми е, ако може, да свикате председателите на комисиите: парламентът, комисиите трябва да работят на по-сериозни обороти – своевременно. Няма смисъл да дебатираме нещо, което е било в комисията преди четири месеца и половина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михайлов, проблемът идва не от работата в комисиите, а от натовареността на законодателната ни програма. Ако спазя Вашето предложение, това означава, че трябва да направим 7-дневна пленарна седмица, за да можем в срок в пленарната зала да гледаме всичко онова, което постъпва от комисиите.
Освен това, съгласно чл. 43, ал. 7 народните представители чрез парламентарните групи, извън най-голямата – на ГЕРБ, имат възможност всяка първа сряда на месеца да определят дневния ред. Доколкото си спомням, тази седмица е такава, вчера от Парламентарната група на Синята коалиция, чийто член и представител сте, не постъпи предложение.
Други народни представители, които желаят да участват в дискусията? Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който гласи:

„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни
медии за периода 1 януари 2010 – 30 юни 2010 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:

Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2010 – 30 юни 2010 г.”
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, приет на първо четене на 7 декември 2010 г. – продължение.
Стигнали сме до гласуване на § 2а, който става § 6.
Госпожо Петрова, предстои докладване на § 2б, който комисията предлага да стане § 7 - това е стр. 5 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Тодор Чобанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете господин Чобанов.
Госпожо Петрова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от Гинче Караминова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2б, който става § 7, със следната редакция:
„§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Разрешено излъчване чрез включване в непрекъсната съобщителна верига”.
2. В ал. 1, изречение второ думите „по кабел” се заменят с „по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2в, който става § 8 със следната редакция:
„§ 8. В чл. 24, ал. 1 т. 15 се изменя така:
„15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване с организация по чл. 40.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов и народния представител Петър Курумбашев - в § 3 чл. 26 не се отменя, а се заменя със следния текст:
„Чл. 26. (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на справедливо компенсационно възнаграждение, когато произведенията, изпълненията и записите се възпроизвеждат за лично ползване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се репродуцират за лично ползване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители или записващи устройства;
2. доставят празни информационни носители или записващи устройства от територията на държави – членки на Европейския съюз;
3. внасят от трети страни празни информационни носители или записващи устройства.
(4) Възнаграждението по ал. 1, изречение второ се дължи от лицата, които:
1. произвеждат копирни устройства;
2. доставят копирни устройства от територията на държави -членки на Европейския съюз;
3. внасят от трети страни копирни устройства;
4. правят копия от отпечатани произведения или части от тях за лично използване от трети лица срещу възнаграждение.
(5) Солидарно отговорни за заплащането на компенсационните възнаграждения по ал. 1 са и всички лица, които по занятие търгуват с информационни носители, записващи или копирни устройства, включително и посредством електронна търговия.
(6) Възнагражденията по ал. 1 се дължат от лицата по ал. 3 и 4 за извършените на територията на страната продажби на празни информационни носители, записващи и копирни устройства. За записващи и копирни устройства, вградени в съставни устройства, позволяващи възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, възнаграждение се дължи само за вградените устройства.
(7) Видовете информационни носители, записващи и копирни устройства, за които се дължи възнаграждение по ал. 1, се определят в тарифи на организациите по ал. 8. По отношение на тарифите чл. 40д се прилага съответно. При определяне на видовете носители и устройства, подлежащи на облагане с компенсационно възнаграждение, се взима предвид дали устройствата се явяват част от други устройства, които имат самостоятелна функция, дали носителите и устройствата могат да се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, както и вероятния брой и вида печатни копия, възпроизвеждани от съответните копирни устройства.
(8) Размерът на възнаграждението е 3 на сто от продажната цена на празните информационни носители по съответните тарифни позиции, фактурирана на разпространител или на краен потребител според случая, както и от цената на всяко копие, възпроизведено по репрографски начин. За записващите и копирните устройства размерът на възнаграждението е 1,5 на сто от продажната цена на устройствата по съответните тарифни позиции, фактурирана на разпространител или на краен потребител според случая, а за записващите и копирни устройства, вградени в съставни устройства – от продажната за самостоятелно устройство със същите характеристики.
(9) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал. 1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, по една за всяка категория права, създадени по реда на Глава Седма, Раздел Іа, от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд „Култура”. С изплащането на съответните възнаграждения по ал.1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3, 4 и 5 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(10) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал.1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал.1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(11) Събраните компенсационни възнаграждения подлежат на връщане, когато празните информационни носители, записващите и копирни устройства:
а) са станали предмет на сделка за износ за трети страни или доставка за друга държава – членка на Европейския съюз, без да са били запълнени в страната;
б) са били закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани с тези записи;
в) са били закупени в страната от доставчици на аудио-визуални медийни/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
г) са били закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
д) са били закупени от лечебни, рехабилитационни и социални заведения и места за изтърпяване на наказания.
(12) Фактите и обстоятелствата по предходната алинея трябва да бъдат доказани от лицата, които претендират за връщане на суми по предходната алинея. Исканията заедно с доказателствата трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в писмен вид в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок от един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(13) Лицата, които са задължени съгласно ал. 3 и ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8 писмена информация за видовете и общата продажна цена на продадените от всеки вид носители и устройства по съответните тарифни позиции, а също и за съставните устройства и видовете вградени в тях записващи и копирни устройства по извършените продажби, както и информация за осъществените от тях през същия период сделки при условията на ал.10, придружени с доказателства за предвидените в нея факти и обстоятелства. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират, в срок от един месец, следващ отчетния.
(14) Лицата по ал. 3 и ал. 4, т.1, 2 и 3 са длъжни да посочват в издадените от тях фактури при продажбата на празни информационни носители, записващи или копирни устройства, начисленото и платено за тях компенсационно възнаграждение, отделно от цената на носителя или устройството.
(15) Лицата по ал. 5 са длъжни в едномесечен срок след поискване от страна на организациите по ал. 8 да им предоставят документи, доказващи, че компенсационните възнаграждения за подлежащите на облагане носители или устройства, с които те търгуват, са платени. При непредставянето на такива документи се предполага, че възнагражденията не са платени и същите се изплащат на организациите по ал. 8 от лицата по ал. 5. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределение на възнагражденията.
(16) Организациите по ал.8 имат право да извършват проверки на документацията на задължените по ал.3, 4 и 5 лица, свързана с изпълнението на задълженията за плащане на компенсационните възнаграждения. Проверките се извършват след предварително писмено уведомление най-малко 14 дни преди датата на проверката, в обичайното работно време на проверяваното лице и в присъствието на представляващия го по съдебна регистрация или упълномощен от него представител. Лицата, които извършват проверките, са длъжни да пазят търговската тайна и да не използват информацията от проверките извън предназначението й.
(17) Организациите по ал.8 имат право при поискване да получават от държавните органи, осъществяващи контрол върху производството на празни информационни носители, записващи или копирни устройства, както и от Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите информация, необходима за събирането на компенсационните възнаграждения. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределение на възнаграждения по този член.
(18) Разпоредбите на този член не се отнасят до компютърните програми и архитектурните произведения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 9:
„§ 9. Член 26 се изменя така:
„Възнаграждение при свободно използване
Чл. 26. (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители.
(4) Възнаграждението по ал. 1 се дължи от лицата по ал. 3 за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица по чл. 25, ал. 1, т. 2.
(5) Видовете информационни носители, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, за които се дължи възнаграждение по ал. 1 и размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите по ал. 8, договорени с представителни организации на лицата по ал. 3 и 4, както и с други заинтересовани лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите и в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 0.7 на сто и по-висок от 1.0 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси за съответните празни информационни носители. За лицата по ал. 3 могат да се предвиждат отстъпки, като техният размер и условията, при които могат да се ползват, се определят по реда на договаряне на размера на основното възнаграждение.
(6) В случай, че в преговорите по ал. 5 бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 6, 7 и 8.
(7) В случай, че не бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 9-14 .
(8) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал.1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на Глава седма, Раздел Іа от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 40 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал.1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(9) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една втора – за авторите;
б) една четвърт – за артистите-изпълнители;
в) една четвърт – за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто – за авторите;
б) 50 на сто – за издателите.
(10) Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай, че са били събрани, подлежат на връщане, когато:
1. са доставени от територията на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. са доставени от територията на трета държава и върху тях вече е начислено, без да е предвидено възстановяване, компенсационно възнаграждение за възпроизвеждане, аналогично на това по чл. 25, ал. 1 съгласно законодателството на съответната държава – членка на Европейския съюз, или трета държава;
3. са станали предмет на сделка за износ за трети държави или доставка за друга държава – членка на Европейския съюз;
4. са закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
5. са закупени от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
6. са закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
7. са закупени от лечебни заведения, специализирани болници за рехабилитация, социални заведения и места за изтърпяване на наказания;
8. са закупени от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, упражняващи свободни професии, чиято дейност не предполага използването им за възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.1.
(11) В случаите, когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Исканията заедно с доказателствата трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок до един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(12) Лицата, които са задължени съгласно ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8 обобщена информация за видовете и общата доставна стойност, съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията по ал. 1 от организациите по ал. 8. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират в срок от един месец, следващ отчетния период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приетите от комисията изменения в чл. 26 не съответстват на решенията на Европейския съд и не покриват критериите на Директива 2001/29 за хармонизиране на националното законодателство с правната рамка на Общността.
На първо място – решението на Европейския съд свързва задължението за заплащане на възнаграждението с предоставянето на оборудване, апаратура и носители на възпроизвеждане. Това е Съображение 46, 48, 56 и др.
Съгласно предложените изменения с компенсационни възнаграждения ще се облагат само празни незаписани информационни носители – ал. 3. Няма да се заплаща възнаграждение за записващата и копирната техника, която е съвременната цифрова среда. Тази среда основно се използва за изготвяне на копия за лично използване.
Очевидно е, че според Европейския съд изключването на записващата и копирната техника е несъвместимо с правото на Европейския съюз.
На второ място – Европейският съд постановява, че самата способност на това оборудване или апаратура да изготвя копия е достатъчна, за да обоснове прилагането на таксата за копиране за лично ползване, при условие че посоченото оборудване или апаратура е предоставено на разположение на физически лица в качеството им на лица, ползващи копията за лични цели. Това е Съображение 56. Нашият законопроект е в явен конфликт с решението на Европейския съд и с правото на Европейския съюз.
С определението за информационни носители в § 30, т. 20 като самостоятелни носители, приложното поле на чл. 26 ще се сведе практически само до празните компактдискове, DVD-та, DV-дискове и аналоговите носители, които вече не се използват.
На трето място – предвидените 40% отчисления от събраната сума за Национален фонд „Култура”, ал. 8 измества предназначението на компенсационните възнаграждения да обезщетят справедливо правоносителите за вредите, които те понасят от копирането за лично ползване и ги превръщат в данък.
Уважаеми колеги, приетите изменения в чл. 26 противоречат на общностното право, в частност на Директива 2001/29 на Европейския парламент и Съвета, тъй като нито осигуряват справедлива компенсация за правоносителите при копирането за лично ползване, нито осигуряват справедлив баланс между интересите на правоносителите и задължените лица. Те не просто дават превес на интереса на последните, но недвусмислено ги обслужват и така всичко се свежда до проформа плащане, което е унизително за правоносителите възнаграждение.
Аз бих се обърнал към вас, уважаеми колеги, защото съм сигурен, че вие по този начин, по който е предложен от моите колежки, ще си приемете, колкото и неправилно да бъде това, измененията в чл. 26.
Една история, която трябва да знаят депутатите – предложението на Министерския съвет беше чл. 26 въобще да отпадне. Колегите, както и ние с господин Курумбашев, направихме съответното предложение. Част от тях ги прочете председателката на комисията тук. Мисля, че поне бихме могли да се обединим към нашето предложение за 30% за Национален фонд „Култура”.
Вие сигурно знаете каква е минималната цена на едно DVD или на един компютърен диск. При положение, че вие предлагате 0,75 минимум, максимум 1%, това са неща, които не знам как да изчисля, и колко се пада. От тези средства – 40% предварително, ако влязат във Фонд „Култура”, какво ще остане именно за тези хора, които всъщност трябва да получат някакви дивиденти от всичко това.
Много ви моля затова да помислите поне това предложение да бъде прието – нашето предложение за 30%, които да отидат в Национален фонд „Култура” от приходите, които ще се съберат. Това е, което бих искал да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
За изказване има думата народният представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Първо искам да благодаря затова, уважаема госпожо председател, че моето предложение за увеличаване процента за авторите беше подкрепено от мнозинството. То и затова се казва така законът – Закон за авторското право и сродните му права, тоест авторите да получават половината, 50% от възнаграждението.
Това което, според мен, трябва да обсъдим и около което наистина да се обединим, това е процентът, който трябва да бъде определен.
Ще си позволя само за няколко минути да ви прочета каква е европейската практика, което е в цифри, и какво ще се получи, ако се приеме в България този процент, който се предлага.
Да приемем, че средната цена за празен диск е 20-30 стотинки за голям, говорим за 4,3 гигабайта, това е цената в „Метро”, ако приемем, че компенсационните такси с процента, с който вие сте ги дали, 1 милион бройки, образно казано, ще се получи сумата от 28 000 лв., от които 40% отиват в Министерството на културата, и остават 16 800 лв., които трябва да бъдат разпределени между композитори, режисьори, изпълнителни продуценти, трима служители на „Копи БГ” и т.н. И това е за една година!
Веднага ви прочитам какво се случва в някои страни от Европейския съюз, в това число и в Румъния.
В Австрия при население 8 млн. 356 хил. души годишно отчисленията са 13 млн. 213 хил. евро именно по този Закон за авторските права. В Белгия, която има горе-долу колкото нашето население – 10 млн. души, отчисленията са 15 млн. 63 хил. 440 евро годишно, които са събрани.
В Румъния, която последна прие това предложение, процентът е 3 – 3% за носителите, върху които се записва, и 0,5% за записващи устройства, за 2010 г. са събрани 1 млн. 199 хил. в тяхна валута, което съотнесено към 4,2, тоест курса към еврото, е все пак 274 000 евро.
По най-смелите наши прогнози, в България по начина, по който се предлага и начина, по който се процедира, няма да се съберат повече от 28 000 лв., спрямо това, което съм изчислил спрямо бройката, както сме го записали. Да са 50 или 60 000 лв., но къде са те спрямо една Румъния, които са 250 000 евро за една година!
Мога да ви дам пример от Финландия, която е само от 5 милиона души население, там са събрани 12 милиона евро.
Във Франция вече цифрата става съвсем драстична – 166 милиона; Гърция – 524 хиляди, а тази държава е съпоставима с нашата.
Колеги, просто ви казвам тези цифри и е хубаво, че приехте да остане чл. 26, както каза и господин Данаилов, но с тези проценти, които предлагаме, просто правим този текст, така че да отбием номера. Няма да се съберат никакви пари. Няма да отидат пари и във Фонд „Култура”, няма да отидат пари и за самите автори.
По време на заседание на комисия аз казах на господин Рашидов, че няма нужда да се дават пенсии на заслужили артисти. Чрез този текст е резонният начин да осигурим всички тези хора, които са били автори, композитори, режисьори. Тези хора трябва да получат това, което им се полага именно чрез Закона за авторското право. Като дадем по-висок процент, ние можем да им дадем тези средства. А този процент „до 0,7”, е наистина смешен! Просто е смешно като процент!
Моля да се обединим около „1,5”. Има такова предложение за 1,5%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики няма.
За изказване – народният представител Величка Шопова. Заповядайте.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с мотивите за промяна на чл. 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, които са в два основни аргумента.
Първо, аргументи по отношение на съответствие на правото на Европейския съюз.
В чл. 26, ал. 1, изречение второ се предвижда право на компенсационно възнаграждение за авторите и издателите, когато записите се възпроизвеждат за лично ползване, следователно българският закон е съобразен с изискването на чл. 5, § 2, буква „а” и буква „б” от Директива 2001/29 и със становището на Съда на Европейския съюз, застъпено в т. 37 от Решение по Дело № С-467/08. Тоест разпоредбата на чл. 26, ал. 1 въвежда във вътрешното право разпоредбите на Директива 2001/29.
В т. 39, 42, 44 и 45 от Решение по Дело № С-467/08 Съдът на Европейския съюз застъпва тезата, че размерът на справедливото обезщетение за авторите трябва задължително да се изчислява въз основа на критерия на вредите, които авторите са претърпели.
В т. 37 от същото решение е посочено, че в държавите членки е призната възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливо обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от общностното право и в частност от директивата.
В т. 46 от решението на Съда на Европейския съюз е посочено, че има редица практически затруднения, свързани с обезщетяване на притежателите на авторски права за претърпените от тях вреди, и затова се препоръчва на държавите членки да въведат такса за копиране за лично ползване. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че таксата за копиране се дължи от лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане. По разбираеми причини Съдът на Европейския съюз не е определил кое точно съвременно оборудване, апарати и носители на цифрово възпроизвеждане попадат в тази група. Това право Съдът на Европейския съюз е предоставил на държавите членки, защото само те могат най-добре да преценят извършваните нарушения, размера на вредите, нанесени на авторите, както и да предвидят способи за контрол за събиране на възнаграждението за авторите. Следователно се налага изводът, че българският законодател има правото да уреди във вътрешното законодателство такава правна уредба на справедливо обезщетение, която сметне за най-ефективна.
Във връзка с изложеното може да се каже, че предложената редакция на чл. 26 не нарушава нито разпоредбите на Директива 2001/29, нито изводите на Съда на Европейския съюз, изложени в решенията по Дело № С-467/08.
По отношение на възражението, че предвиденото освобождаване от облагане на носителите, доставени от териториите на другите държави членки и от държави от Европейското икономическо пространство, не отговаря на изискванията на европейското право, следва да се посочи, че като държава членка България е задължена да предприема необходимите законодателни мерки, с които да се осигури възпрепятстване на нарушението на конкуренцията във вътрешния пазар на Съюза. Ако в закона се предвидят каквито и да било допълнителни изисквания за стоките, внесени от другите държави членки или от държавите от Европейското икономическо пространство, в сравнение с правата, които имат българските доставчици на същите стоки, ще се наруши една от основните свободи, върху които е изграден общият европейски пазар, а именно свободно движение на стоки, следователно с предложения текст не се нарушават норми на правото на Европейския съюз.
По отношение размера на компенсационните възнаграждения важи казаното по-горе – Директива 2001/29 и Решението на Съда на Европейския съюз предоставят право на държавите членки сами да определят този размер, следователно определянето на размера на компенсационните възнаграждения е въпрос, чието решаване е в правомощията на националния законодател и предложеният текст не нарушава правото на Европейския съюз.
В прессъобщение № 106/10 от 21 октомври 2010 г. на Съда на Европейския съюз е посочено, че не съответства на правото на Европейския съюз налагането на такса за копиране за лично ползване на носителите, които са придобити от предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за цели, различни от копирането за лично ползване. Съдът приема, че таксата за копиране за лично ползване може да се прилага за такива носители, които могат да се използват от физически лица за лично ползване. В решението на Съда на Европейския съюз няма текст, който да предвижда, че всяко физическо лице в рамките на Европейския съюз трябва да заплаща такса за копиране за лично ползване, щом като е закупило носител за възпроизвеждане. Нелогично би било да се заплаща такса за копиране за лично ползване за всяка продажба на апаратура, която потенциално може да служи за изготвяне на копия за авторски произведения, както и да се включва такса в месечната такса на всеки потребител на кабелна или цифрова телевизия. С оглед посочените аргументи може да се направи изводът, че предложената редакция на разпоредбата на чл. 26, ал. 8 не противоречи на правото на Европейския съюз.
Аргументи по същество – идеята за компенсационните възнаграждения по чл. 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е да компенсира справедливо труда на правоносителите, авторите, изпълнителите и продуцентите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Шопова. Една минута и петнадесет секунди, съжалявам, изтече.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вероятно си спомняте, че при първото четене „Атака” не подкрепи отпадането на чл. 26. Тогава имахме уверението на колегите от ГЕРБ, че тази грешка – нещо, което според нас, и не само според нас, беше грешка – ще бъде поправена. Да, грешката наистина е поправена – чл. 26 отново се върна в закона, само че аз тук имам определени притеснения. По начина, по който сега е формулиран чл. 26, ми се струва, че няма да свърши работата, за която е предназначен, или поне не в пълна степен.
Първо, фиксираните в закона проценти за компенсационното възнаграждение са твърде ниски според мен. Ние не подкрепяме предложението на колегите от БСП то да бъде 3%, но 0,7-1% според нас е твърде ниско. Знаем примера на други европейски страни. Примерно в съседна Румъния е 1,5%.
Второто нещо, което ни притеснява, е не толкова изключването от обхвата на закона на презаписващите устройства като такива, а изключването от понятието „носители на вградените в такива презаписващи устройства носители”. Мисля, че там ще имаме проблеми и веднага ще ви дам пример. Знаете какво е МР3 и какво е МР3 плеър, нали? Така, както е формулиран този закон, може да не успеем да ги обложим, а точно тези устройства между другото са предназначени единствено и само за записване и презаписване на музикални произведения и очевидно би трябвало да попадат в обхвата на закона.
Има неща, които ми се струва, че ще се наложи да променяме още следващата година точно в тази връзка. Въпреки това призовах колегите си от „Атака” при второто четене да подкрепят този текст, но, пак ви казвам, имаме своите възражения и се боя, че най-вероятно догодина ще се наложи да го променяме.
Хубавото нещо, което се случи, и това, за което настоявахме, е, че се вдигна процента на сумата, която ще отиде във Фонд „Българска култура”. Това е чудесно, подкрепяме го с две ръце. Извинете, не 40, да го бяхме направили 80%, 80% от нула си е нула. Така че, ако се окаже, че тази година законът не заработи достатъчно добре, не постигнат целите, за които е предназначен този член в закона, лично аз ще внеса догодина предложения за поправки по конкретните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, виждам, че материята по този законопроект е специфична. Може би в залата има десетина човека, които наистина се интересуват от това, което се дебатира. Реших да не излизам пред вас с едни написани изказвания доколко тази поправка съответства на Европейската общност, а ще се опитам да ви разкажа съвсем накратко една история, която ми хрумна, когато неотдавна с моите деца посетихме родната къща на Моцарт.
Той е бил бохем, с доста широки пръсти е пилеел пари, но решителният момент в неговата кариера и в неговия кратък живот е когато се мести от тази къща в Залцбург и отива във Виена, и получава подкрепата на кралския двор. Той там има една знаменита битка с един придворен композитор, която може би сте гледали – със Салиери, която е разказана много интересно във филма „Амадеус” на Милош Форман. Казвам ви тази история, за да ви опиша, че всъщност дори и Моцарт приживе е нямало да може да оцелее като творец, ако не е имал подкрепата на държавата. Дали е монархия или република – съвсем друга тема.
Това, което правите с чл. 26, е всъщност поредната стъпка, която правите – да изтеглите подкрепата на държавата за творците. Това го направихте със Закона за радиото и телевизията, това го направихте с предложението чл. 26 изобщо да отпадне. В момента ни поднасяте едно абсолютно осакатено предложение за чл. 26, за да може да ни цитира и колегата Михайлов това, че в Румъния се събират 250 хил. евро, в една средноевропейска държава могат да се съберат 10 млн. евро, а ние тук ще събираме 16 хил. лв. Кажете как да бъдат разпределени тези 16 хил. лв.?
Неслучайно ви казвам, че дори и творци като Моцарт, трудно признат приживе, дори те трудно могат да преживеят при тези условия, а и приемете, че не всеки, който, да речем, в момента е творец в България, има тези качества. Превръщате пазара в абсолют. Не е възможно! Не е възможно всичко да се каже – ами той, ако пазарът го приема или ако не го приема?!
Молбата ни е да приемете предложението, което сме направили с уважаемия проф. Данаилов, поне в някаква минимална степен да има защита на интересите на авторите и на хората, които творят, срещу интереса на търговците в храма.
Затова молбата ми е да подкрепите предложението, което сме направили с проф. Данаилов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожа Петрова искаше думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, във връзка с множеството проведени разговори и срещи считам, че е разумно да бъде подкрепено предложението на комисията като не се противопоставяме. Действително може да се направи отстъпление, тъй като към настоящия момент действащата правна уредба за отчисления в чл. 26 към Национален фонд „Култура” е 20%. Всички ние сме „за” увеличаване процента за отчисления към Фонд „Култура”, да бъде по-висок. Действително никой не иска да убиваме културата. Напротив! Всички примери, които се дават тук, са едни хипотетични изчисления. Всеки от колегите всъщност за себе си е прав, но нека да приемем ниските ставки, нека да започне добра събираемост, нека се използва механизмът, който се дава с новите предложения в чл. 26, който е подкрепен от комисията, като този процент за отчисления към Фонд „Култура” може да бъде намален на 30%. След като, дай Боже, тръгне процесът на събираемост е по-добре ниски ставки, добра събираемост, отколкото високи проценти, нулева събираемост.
Ние бихме подкрепили намаляването на процента от 40 на 30 в тази част, а не изцяло предложението, направено от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Считам, че по този начин, обединявайки се, можем да постигнем един добър баланс, за да имаме един добър текст на чл. 26. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Приветствам госпожа Петрова, за това, че предложи процентът за култура от 40 да падне на 30, защото все пак, колеги, ние приемаме Закон за авторското право. Тоест закон, който трябва да подпомогне авторите, а не Министерството на културата. Ако приемахме нещо за Министерството на културата, дори моето предложение е да си останат 20-те процента, защото ви казах, че числата в процентите, които се предлагат, са просто унизителни за тези автори. Когато обсъждахме – имаше прес обсъждане в София, след това имаше няколко събирания в комисията, които направи госпожа Петрова с най-известните автори в България – режисьори, изпълнители и т.н., тогава казах, че всъщност ние правим Закон за авторското право, а не защитаваме интересите на вносителите. Напротив! Вносителите на дискове, на устройства и т.н. нека наистина бизнесът им да е прозрачен, нека да платят малко, нека да платят 1,5% върху дисковете, нека да отидат в тези хора, които правят и независимо кино, и композират песни и т.н. За какво ние трябва да мислим, да се четат тук европейските ... и да се защитава?! Това е една скрита форма на лобизъм за вносителите на записващи устройства. Всъщност ние като законодатели трябва да имаме отговорността именно в условия на криза да приемаме закони, с които да търсим подпомагане на българската култура, според мен, и то на хората, които се занимават с българска култура.
Колеги, моля ви наистина да повишим процента, който е 0,7. Това е никакъв процент, в Европа няма такъв процент. Няма! Аз съм си направил справки, който иска, мога да му покажа. Нула цяло и седем процента за записващи, за дискове няма. Минимумът е 1,5 до 5%. Това е минимумът. Ние предлагаме 0,7. Няма такъв процент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, добре е, че се приема това наше предложение – по-малко да се отчислява от 40 на 30%, но в момента ние водим разговор как да разпределим мизерията. Ако ще се разпределят 28 хил. лв. дали ще се разпределят 30% от тях или 40%, просто разбирате за какви суми става дума.
Да се върнем защо изобщо тръгна тази поправка в закона. Тя е приета под лобисткия натиск на вносителите, които не искат да плащат и този минимален процент, който ние предлагаме тук да бъде приет. Помислете какво е 1,5% върху един диск, който струва 20 стотинки и да приемем, че целият оборот, да речем, е 20 милиона, защото... Двадесет милиона, говоря за 1 милион диска по 20 стотинки – станаха 20 млн. стотинки – 200 хил. лв. Виждате за какво нещо става дума. От това ние отказваме да отчислим за вносителите на авторски права. Затова говорим, че трябва да се приеме нашето предложение и че е унизително това предложение за 0,7% и предлагаме да е 3%.
Хубаво е, че ще преразпределяме някакви мизерни пари, но ние ви молим да стигнем румънските нива в момента. Ние не даваме за пример Белгия и Франция. Как може в България да се отчисляват 18 хил. лв., в Румъния 250 хил. евро?
Молбата ни е да подкрепите нашето предложение, а вътре как ще ги преразпределим тези нещастни 28 хил. лв... Изглежда като един красив жест към нас – добре, приемате някаква част от нашето предложение, но не приемате същността на нашето предложение. Затова молбата ни е да подкрепите нашето предложение.
Между другото, уважаеми колеги от „Атака”, които подкрепихте на първо четене тезата за чл. 26, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Госпожо Петрова – дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, бих искала още веднъж да ви обърна внимание. Първо, ние знаем, че Законът за авторското право има териториален обхват на действие, съответно несъвместимо е да правим сравнения като брой население, като пазар и функциониране. Друг е въпросът, че за периода, в който е трябвало чл. 26 да заработи и да започнат събирания и прозрачно разпределение на средства, това не се е случило.
Към настоящия момент считаме, че е по-разумно да бъде приета предложената ви норма на чл. 26, която се подкрепя от комисията. С тази поправка единствено да бъде редуциран процентът за отчисление към Национален фонд „Култура”, като съответно се даде шанс на този чл. 26 най-накрая да заработи, да започнат да се събират средства, а не тук всички ние да използваме общи клишета – „лобистки натиск”, „разпределяне на мизерията”. Такава е ситуацията, но този закон действително трябва да започне да работи, да се събират средствата, да се отчисляват прозрачно и във всеки един момент, когато се види как ще заработи този чл. 26, могат да бъдат направени подобрения. Съвършена норма ние днес може и да не произведем, но по-добре е да имаме норма, на която да дадем шанс да заработи. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи за изказвания.
Нямаме време да проведем гласуването.
Сега ще обявя почивка с едно съобщение.
След почитане паметта на жертвите от Холокоста в 11,00 ч., в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Български старини в Албания”. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивката е до 11,15 ч.
В 11,15 ч. моля народните представители да присъстват в залата. Предстои гласуване по § 3, който става § 9.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди почивката не бе заявено желание за изказване. Преди да закрия дискусията последна покана – има ли народни представители, желаещи за изказване?
За изказване – господин Стефан Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В нашето предложение размерът за възнаграждението от продажба на празните информационни носители – имам предвид това, което вие предлагате в законопроекта, това са DVD-та и дисковете.
Моето ново предложение е, което е между вашето и нашето: вашето е от 0,75 до 1%, а аз ви предлагам ние да смъкнем и да стане: от 1% до 1,5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, за яснота.
В редакцията на комисията за § 9, ал. 5 – „Видовете информационни носители…” и надолу: „... не може да бъде по-нисък от 0,7 на сто и по-висок от 1,0 на сто...”.
Вие предлагате?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Да е по-ниска от 1,0 и по-висока от 1,5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, благодаря.
Други народни представители?
Госпожа Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, правя редакционна поправка на основание чл. 74 от Правилника на Народното събрание.
В предложението на комисията в ал. 8, там където е записано: „Преди разпределението 40 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметка на национален фонд „Култура”…” – цифрата „40 на сто”, да бъде заменена с „30 на сто”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено току-що в залата, от народния представител Стефан Данаилов за промяна в чл. 26 на § 9, ал. 5, а именно в изречението: „Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък...”, да се чете: „...от 1,0 на сто и по-висок от 1,5 на сто от доставната стойност” и така нататък. Текстът остава, променени са цифрите.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Петрова в § 9 – за промени в чл. 26, ал. 8 в текста изречението: „Преди разпределението…” по доклада е записано: „40 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметка на национален фонд „Култура”…” – нейното предложение е вместо цифрата „40”, да бъде „30”.
Гласуваме предложението на Даниела Петрова.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 9 ведно с приетите от нас току-що редакционни промени.
Гласуваме § 9 по доклада на комисията с промените, приети в залата.
Гласували 114 народни представители: за 95, против 12, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Госпожо Петрова, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Параграф 4 – постъпило е предложение от народните представители Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 10:
„§ 10. В чл. 28а, изречение първо след думата „възникнало” се добавя „за работодателя”, а изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители за § 6.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 6, който получава нова номерация по доклада – § 11.
Гласували 91 народни представители: за 78, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 7, който става § 12.
Гласували 91 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 8.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 13:
„§ 13. Член 35 се изменя така:
„Съгласие на автора за използване на произведението
Чл. 35. Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 за промени в чл. 35 със съответното му наименование – „Съгласие на автора за използване на произведението”.
Гласуваме предложението по доклада на комисията за § 13.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители за § 9.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 14:
„§ 14. В чл. 38, ал. 1 се изменя така:
„(1) Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за § 10:
В § 10, в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 4 се изменя така:
„(4) Всяка организация по ал. 1 може да получава и разпределя между нечленове получени в рамките на разрешението което има, за тях суми, освен ако те изрично и писмено са изразили несъгласие с това, изцяло или за конкретно произведение и ако това не противоречи на евентуално споразумение по чл. 40а, ал. 5 с друга организация.”


Алинея 5 се изменя така:
„(5) Организация по ал. 1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява, освен ако уставът на организацията предвижда изрично, че има право да разпределя на нечленове.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 10 да се обособи съответно в параграфи 15 и 16 със следната редакция:
„§ 15. След чл. 39 се създава наименование:
„Раздел Іа – Колективно управление на права.”
§ 16. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „възнагражденията” се поставя запетая и се добавя „произтичащи от тези договори или от предписание на закона”.
2. В ал. 3, изречение второ след думата „разпределят” се добавя „и изплащат”, а думите „членовете си” се заменят с „носителите на права”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Всяка организация по ал. 1 може да получава и разпределя и между носители на права, които не са нейни членове, получени за тях суми, в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, които управлява, ако това не противоречи на евентуално споразумение по чл. 40б, ал. 4 с друга организация, и доколкото някои от носителите на права, които не са нейни членове, изрично и писмено не са изразили несъгласие с това, изцяло или за конкретно произведение.”
4. Създава се ал. 9 и 10:
„(9) Организациите по ал. 1 не могат да упражняват по занятие дейности, при които произведения се използват по смисъла на този закон.
(10) В случаите по чл. 40б, ал. 4, т. 1, при които се касае до управление на права за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване чрез електронна съобщителна мрежа и за осигуряване на достъп по електронен път на произведения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, 4 и 5, сключването на договор с организацията, която управлява тези права, и заплащането на уговореното по този договор възнаграждение освобождават от отговорност по този закон ползвателя, както по отношение на членовете на тази организация, така и по отношение на всички останали носители на права от същата категория освен тези, които изрично и писмено са изразили пред тази организация несъгласие с това изцяло или за определени начини на използване. Такова несъгласие има действие от началото на календарната година, следваща годината, през която е направено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 25, против 63, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 15 и § 16.
Гласували 91 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 11 e постъпило предложение от Величка Шопова и група народни представители
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – създават се чл. 40а-40ж:
“Придобиване качество на организация за колективно управление на авторски права:
Чл. 40а. (1) Организация за колективно управление на авторски права може да управлява поверените й за управление права след като получи разрешение за това от Министерство на културата. Разрешението се издава от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. То се публикува в „Държавен вестник”. В разрешението се посочват категориите права, които ще се управляват и видовете произведения или други обекти, за които ще се отнася управлението.
(2) Разрешението се отнася само до дейността на организацията по чл. 40, ал. 1 и няма отношение към евентуалните спомагателни дейности, които тя извършва.
(3) Разрешение по ал. 1 може да иска всяка организация за колективно управление на авторски права, създадена в съответствие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел и за целите, посочени в чл. 40, ал. 1. В искането се посочва точно какви категории права ще се управляват и по отношение на какви видове произведения или други обекти. То трябва да съдържа:
1. препис от решението на съда за регистрацията на организацията;
2. списък на членовете на организацията и
3. документ за платена такса за разглеждането на искането.
4. Устав на организацията.
(4) Не по-късно от 3 месеца след получаване на документите по ал. 3 Министерство на културата се произнася по искането и ако уставът на организацията показва съответствие на дейността й с изискванията на чл. 40 издава временно разрешение със срок на действие 2 години от датата на издаването му.
(5) В случай, че искането се отнася до:
1. публично изпълнение на музикални и литературни произведения, излъчването, предаването и препредаването им по кабел и предлагането на достъп до тях по електронен път (чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10);
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения (чл. 22а, ал.1 и 2);
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството (чл. 20), за които има вече издадено разрешение, по силата на което реално са събрани възнаграждения, Министерство на културата включва тези права, съответно произведения в по-късното разрешение само след като молителят представи писмено споразумение с организацията, притежател на по-старото разрешение. Такова споразумение трябва да оправомощава за събиране на възнаграждение само една организация, която след това се разплаща с останалите, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка от тях.
(6) До изтичане на срока по ал. 4 Министерство на културата, по искане на организацията за колективно управление на права, направено най-малко 3 месеца преди изтичане на този срок, издава окончателно разрешение, което е безсрочно, ако констатира, че организацията действа в съответствие с изискванията по чл. 40, ал. 1, 3 и 5 и чл. 40д или отказва издаването му.
(7) Искането по ал. 5 трябва да съдържа:
1. мотивирано предложение, в което се описва подробно извършеното от организацията дотогава заедно с документи, доказващи дейността й по смисъла на чл. 40, ал. 5;
2. документ за платена такса.
(8) Издаването на окончателно разрешение се отказва, в случай че се установи наличието на някое от следните условия:
1. организацията не е сключила договори, с които се отстъпва правото на използване на произведения или други обекти или се поема задължение за получаване на възнаграждения;
2. не е събрала възнаграждения, дължими на нейните членове;
3. не разпределя събраните възнаграждения в съответствие с вътрешните си правила;
4. не е публикувала тарифите си;
5. изисква възнаграждения от ползвателите, надвишаващи предвиденото в тарифите й или непредвидени там без предварително писмено съгласие от тяхна страна.
(9) Преди да се произнесе Министерство на културата извършва обстойна проверка по реда на Дял ІІ, Глава пета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Ако при проверката се установи, че организацията развива дейност само по отношение някои категории права или някои видове произведения или други обекти измежду начално заявените, окончателно разрешение й се издава само за тези категории права или видове произведения.
(11) Отказите на Министерство на културата за издаване на временно или постоянно разрешение могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Действие прекратяване и отнемане на разрешението
Чл. 40б. (1) Действието на разрешението се прекратява:
1. по писмена молба на организацията;
2. при заличава съдебната й регистрация.
(2) Разрешението се отнема:
1. в случай, че организацията не действа в съответствие с разпоредбите на чл. 40 и чл. 40д.
2. по решение на съда.
(3) Разрешението може да се изменя по писмена молба на организацията, ако тя желае да разшири или стесни кръга от права, произведения или други обекти, които управлява. В случая се прилага и разпоредбата на чл. 40а, ал. 5.
Регистър на организациите за колективно управление
Чл. 40в. (1) В Министерство на културата се води публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права, на които са издадени временни или окончателни разрешения.
(2) В регистъра са вписва:
1. номер, дата и вид на разрешението;
2. наименование и седалище на организацията;
3. категориите права, които управлява тя и видовете произведения или обекти, за които се отнася управлението;
4. основание и дата на отнемане, изменение или прекратяване на издаденото разрешение.”
„Тарифи на организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (1) Организациите за колективно управление на авторски права са длъжни да имат тарифи, съобразени със съответната категория и вид права, както и вида произведения, по отношение на които се осъществява колективно управление. Тарифите се съставят от съответните организации.
(2) Възнагражденията, предвидени в тези тарифи, се определят при спазване на следните принципи:
1. справедливост, съобразно облагата за ползвателя;
2. равнопоставеност на ползвателите от една и съща категория, съобразно разработени обективни критерии за класификация, освен ако може да се докаже необходимост от изключение;
3. обвързаност на размера на дължимото възнаграждение с вида на използваните права и произведения;
(3) При излъчване, предаване или препредаване по кабел на произведения, по отношение на които се осъществява колективно управление, тарифите по ал. 1 трябва да съдържат и класификатори за подгрупи ползватели от една категория съобразно обема на използваните произведения.
(4) Тарифите и техните изменения се публикуват в интернет сайта на съответната организация. Публикуваната тарифа и всички промени в нея се изпращат на Министерството на културата.
(5) Тарифите по ал. 1 определят рамките на възнагражденията, които се договарят при сключването на договорите по чл. 40и между организацията за колективно управление на права и всеки един ползвател.
(6) Тарифи не се изискват при управление на права върху сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3, както и в случай, че организациите разрешават еднократното използване на едно или повече произведения, когато за това е необходимо отделно съгласие от правоносителя.”
Комисията не подкрепя предложението относно чл. 40а...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прочетените текстове, защото в противен случай възниква въпросът защо не четохте останалите. Тези, които са прочетени, не се подкрепят. А какво подкрепя комисията?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението относно чл. 40г, 40е, 40ж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук ще продължим нататък с доклада, защото има още предложения и липсва текстът на комисията, а трябва да стигнем до него.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 17:
„§ 17. Създават се чл. 40а-40з:
„Регистрация и контрол
Чл. 40а. (1) Министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права.
(2) За осъществяване на правомощията си по ал. 1 министърът на културата:
1. извършва регистрация на организациите за колективно управление на авторски права, извършва промени и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;
2. създава и поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права;
3. упражнява контрол върху дейността на организациите за колективно управление;
4. утвърждава размера на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права;
5. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Министърът на културата може да делегира правомощията си по този раздел на оправомощен от него заместник-министър.
Придобиване качество на организация за колективно управление на авторски права
Чл. 40б. (1) Дейност по колективно управление на авторски права се упражнява след регистрация на дейността на организацията по чл. 40, ал. 1 по реда на този закон.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва след подаване на заявление от организацията по ал. 1 – юридическо лице с нестопанска цел, регистриранo по българското законодателство, както и от чуждестранна такава организация, регистрирана по националното си законодателство в държавите – членки на Европейския съюз, и от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, създадена за целите посочени в чл. 40, ал.1. Заявлението се подава в писмена форма до министъра на културата по утвърден от него образец, като в него се посочват категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които ще се отнася колективното управление. Заявлението и приложените към него документи се подават на български език, като към заявлението се прилагат:
1. препис от решението на съда за първоначална съдебна регистрация, а за чуждестранни лица – съответен документ;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица – съответен документ;
3. заверено копие от карта за идентификация или единен идентификационен код БУЛСТАТ, а за чуждестранни лица – съответен документ;
4. заверено копие на списък на членовете на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
5. декларация за наличието на условията по ал. 3;
6. заверено копие от устава на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
7. заверено копие на вътрешни правила за разпределение по чл. 40, ал. 6;
8. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации, ако са сключени такива;
9. списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване и видовете произведения;
10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато е необходимо;
11. документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
(3) Регистрация се извършва, когато организацията отговаря на следните изисквания:
1. упълномощена е от членовете си по силата на писмени договори да отстъпва от тяхно име правото на използване на произведенията им по определен начин и да събира дължимите за това възнаграждения, в съответствие с уговореното в тези договори или определеното в закона;
2. ползва административен офис и има служители, наети по трудов договор, необходими за управлението на правата;
3. разполага с компютърно оборудване, лицензиран софтуер и бази данни за носителите на права и на произведенията, които позволяват извършване на разпределението и изплащане на възнагражденията;
4. приела е устав, според който:
а) се осигурява колективно управление на права по този закон;
б) всички лица, които са носители на права, каквито тя възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове;
в) управлението на права не се извършва с цел печалба, а ако има постъпления от спомагателна дейност те могат да се използват само за покриване разходите на организацията;
г) разпределението на приходите след приспадане на разходите за дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове се извършва между носителите на права съгласно вътрешните правила за разпределение, независимо дали са членове на организацията или не;
5. урежда отношенията си с носители на права, които не са нейни членове, във връзка с разходите за дейността си по колективно управление на права и за социални и/или културни фондове по същия начин, както със своите членове.
(4) Министърът на културата извършва регистрация на дейността на организация по чл. 40, ал.1 за управление на права, за които има вече извършена регистрация на друга организация, която през последните 5 години е събрала, разпределила и изплатила възнаграждения, само след представяне от страна на организацията, която е подала заявление за регистриране на писмено споразумение с титуляра на първата регистрация за тези права, съответно произведения на следваща организация, в случаите когато заявлението се отнася за:
1. публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на произведения по електронна съобщителна мрежа и предлагането на достъп по електронен път до тях по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10;
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения по смисъла на чл. 22а, ал. 1 и 2;
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството по смисъла на чл. 20.
(5) Споразумението по ал. 4 оправомощава само едната организация за събиране на възнаграждения от ползвателите, в съответствие с утвърдения от министъра на културата, предложен от нея размер на възнагражденията, като след това тя се разплаща с останалите организации, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка една от тях.
(6) Когато заявлението не отговаря на изискванията по ал. 2–4, организацията се уведомява за това, като й се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(7) Заявлението по ал. 2 и приложените към него документи се разглеждат в тримесечен срок от подаването им, а в случаите по ал. 6 – от отстраняване на нередовностите.
(8) В срока по ал. 7 министърът на културата извършва регистрация и издава удостоверение или с мотивирана заповед отказва регистрацията и издаването на удостоверение в случаите по ал. 11.
(9) Удостоверенията по ал. 8 са безсрочни и съдържат:
1. номер и дата на издаване;
2. наименование и седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код БУЛСТАТ;
3. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението.
(10) В случай, че настъпи промяна в обстоятелства, вписани в издадено удостоверение, или в обстоятелствата по ал. 2 и 3, организацията е длъжна в едномесечен срок от настъпване на промяната да уведоми министъра на културата и/или да поиска промяна в издаденото удостоверение. Към искането за промяна се представят заверени копия от съответните документи и документ за платена такса.
(11) Министърът на културата отказва регистрация, в случай че:
1. заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията по ал. 2–4;
2. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от издаването на заповед за отказ на регистрация на същата организация;
3. в други случаи, предвидени в закона.
(12) Отказът по ал. 11 и отказът на министъра на културата за извършване на промяна в регистрация по ал. 1 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Заличаване на регистрацията
Чл. 40в. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед заличава регистрацията:
1. при заличаване на съдебната регистрация на организацията по чл. 40;
2. в случай, че организацията в продължение на две години от датата на регистрацията по реда на чл. 40б не е отстъпила право за използване на произведения на членовете си;
3. ако организацията откаже да сключи договор с ползвател в рамките на утвърдения размер на възнагражденията, събирани от нея;
4. в случай че организацията не разпределя събраните възнаграждения съгласно изискванията на този закон;
5. в случай че организацията разпределя и заплаща на носители на права, които не са нейни членове, възнаграждения с удръжки, по-големи от тези, пряко свързани с необходимите допълнителни административни разходи по разпределение и изплащане на дължимите възнаграждения;
6. при други случаи на системни нарушения по този раздел;
7. по писмена молба на организацията;
8. по решение на съда;
9. в други случаи на нарушения на този закон.
(2) При заличаване на регистрацията съгласно ал. 1 издаденото удостоверение се обезсилва.
(3) Заповедта за заличаване на регистрацията може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението.
(4) В случаите по ал. 1 организацията е длъжна в 9-месечен срок от заличаването да разпредели и изплати на авторите събраните възнаграждения, за което публикува съобщения в един централен ежедневник и на страницата си в интернет. Организацията публикува на страницата си в интернет и пълен списък на авторите, за които е събрала възнаграждения, подлежащи на изплащане. Сумите, които в 12-месечен срок от заличаването не са били изплатени, постъпват в Национален фонд „Култура”.
Регистър на организациите за колективно управление
на авторски права
Чл. 40г. (1) Министерството на културата поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права. Регистърът се публикува на страницата на министерството в интернет и всяко лице може да поиска справка за вписани в него обстоятелства.
(2) В регистъра се вписват:
1. номер и дата на удостоверението;
2. наименование, седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на административен офис, адрес на управление и адрес по регистрация, списък на членовете на изборните органи на управление, включително поименния състав и представляващите я лица;
3. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакт;
4. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението;
5. основание и дата на изменение на издаденото удостоверение;
6. заличаване на регистрацията;
7. промени в обстоятелствата по т. 2–4.
(3) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства организацията е длъжна да уведоми министъра на културата за това в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
(4) Организацията за колективно управление на авторски права публикува и поддържа на страницата си в интернет:
а) списък на членовете си;
б) списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство;
в) списък на авторите, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и видовете произведения и използване, за които това несъгласие се отнася;
г) списък на автори, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения.
Контрол върху дейността на организациите за
колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (1) В срок до 31 юли на следващата година всяка организация за колективно управление, която е регистрирана по реда на този закон, представя пред министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изминалата календарна година, включващ:
1. преглед на развитието и резултатите от дейността на организацията за колективно управление;
2. списък на новоприетите и напусналите членове;
3. списък на сродните чуждестранни организации, с които са сключени или са прекратени договори за взаимно представителство;
4. списък на ползвателите, с които е имало действащи договори, с указание за какви видове права се отнасят;
5. информация относно размера на общата сума, която организацията за колективно управление е получила за авторски възнаграждения според начините на използване, размера на разпределените възнаграждения според начините на използване и за кой период се отнасят, размера на изплатените възнаграждения;
6. сумата, която организацията е удържала за дейността си;
7. сумата, която организацията е удържала за социални и културни фондове;
8. разходите за дарения, спонсорства и други за трети лица.
(2) Министърът на културата има право да поиска от всяка регистрирана в съответствие с чл. 40б организация за колективно управление на авторски права информация, свързана с нейната дейност по управление на права. В тези случаи министърът на културата определя срок за представяне на информацията.
(3) В случай на наличие на данни за нарушения по този раздел министърът на културата изисква становище от организацията за колективно управление на авторски права и, ако е необходимо, й отправя препоръка, която задължително се разглежда от организацията в определения от министъра срок. Организацията за колективно управление на авторски права е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на препоръките.
(4) В случай че бъдат констатирани нарушения по този раздел от страна на организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на този закон, министърът на културата с мотивирана заповед дава задължителни указания за отстраняването им, като определя срок за това. Организацията за колективно управление е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на указанията.
(5) При неизпълнение на задължителните указания, предписани по ал. 4, регистрацията по чл. 40б може да бъде заличена по реда на чл. 40в.
(6) Заповедта по ал. 4, с която се дават задължителни указания за отстраняване на нарушения, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Размер на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40е. (1) Организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани по реда на чл. 40б, събират възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права в размери, определени по реда на този закон.
(2) Разпоредбата на ал. 1 относно възнагражденията не се прилага при управлението на права върху сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3.
(3) Размерите на възнагражденията по ал. 1, както и тяхното изменение и допълнение се предлагат от организациите по ал. 1 и се утвърждават със заповед на министъра на културата при спазване на изискванията на този закон.
(4) Предложенията на организациите за колективно управление на авторски права за размерите на събираните от тях възнаграждения трябва да отговарят на следните изисквания:
а) да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответното използване;
б) да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение.
(5) Предложенията по ал. 3 за размерите на възнагражденията и тяхното изменение или допълнение се изготвят след предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, когато това е практически възможно. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид.
(6) Утвърждаването на размерите на възнагражденията по ал. 1 и на техните изменения и/или допълнения се извършва след подаване на писмено заявление от организацията-заявител до министъра на културата, съгласно утвърден от него образец. Към него се прилагат:
а) предложение за размери на възнагражденията по ал. 1 или за техните изменения и/или допълнения;
б) решение на компетентния орган на организацията, съгласно което предложението по буква „а” е прието;
в) мотивирана методика за определяне размера на предложените възнаграждения;
г) доказателства за проведено предварително обсъждане съгласно ал. 5 или за невъзможността за провеждането му;
д) икономическа обосновка на направените предложения;
е) други документи, определени съгласно изискванията на този раздел;
ж) документ за платена такса.
(7) В случай че заявлението не е придружено с документите по ал. 6, организацията за колективно управление на авторски права се уведомява за това, като й се предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(8) Когато обсъждането по ал. 5 завърши с писмено споразумение между страните, заверено копие от същото се прилага към заявлението за утвърждаване на предлаганите размери на възнагражденията или за тяхното изменение и/или допълнение, заедно с документите по ал. 6. В този случай министърът на културата със заповед утвърждава размерите на възнагражденията или тяхното изменение и/или допълнение, въз основа на предложенията на организациите по ал. 1.
(9) Когато обсъждането по ал. 5, в тримесечен срок от започване на преговорите, завърши без споразумение между страните, министърът на културата назначава със заповед петчленна експертна комисия за всеки конкретен случай, в която се включва по един представител на договарящите по ал. 5 организации и трима експерти, предложени съвместно или одобрени и от двете организации. В случай на невъзможност да бъдат излъчени съответния брой експерти в комисията, необходимият брой се допълва служебно от министъра на културата от списъка на медиаторите по чл. 40ж, ал. 2, изречение второ. Във връзка с дейността си комисията може да иска сведения, документи и съдействие от държавни органи и други лица.
(10) Комисията по ал. 9 заседава в пълен състав и взема решения с мнозинство 2/3 от своите членове. Комисията разглежда заявлението и приложените към него документи в едномесечен срок от подаването им и изготвя мотивиран доклад, подписан от всички членове на комисията. Въз основа на него, министърът на културата в едномесечен срок от назначаване на комисията по ал. 9 със заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията или на техните изменения и/или допълнения или отказва утвърждаването им.
(11) Когато обсъждането по ал. 5 е практически невъзможно, министърът на културата провежда обществени консултации чрез публикуването на направените предложения за размерите на възнагражденията и/или за техните изменения или допълнения на интернет страницата на Министерството на културата. В случай на обществено обсъждане, в срок до 14 дни от публикуването, всички заинтересовани лица могат да предоставят мотивирани писмени предложения. След изтичане на срока за получаването им, министърът на културата ги изпраща на организацията по ал. 1, която е вносител на обсъжданите предложения.
(12) Организацията, която е вносител на обсъжданите предложения по ал. 11, в срок до 14 дни от получаване на писмените предложения, направени при общественото обсъждане, представя мотивирано писмено становище по тях, което се обявява на интернет страницата на организацията. В едномесечен срок от получаване на становището министърът на културата с мотивирана заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията и/или на техните изменения или допълнения или отказва утвърждаването им.
(13) Заповедите на министъра на културата по ал. 8 - 10 и ал. 12 и с мотивите към нея, се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата. Утвърдените размери на възнагражденията или на техните изменения или допълнения се публикуват на интернет страницата на съответната организация.
(14) До утвърждаване на размерите на възнагражденията и на техните изменения или допълнения договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват съгласно действащите размери на възнагражденията. В случай че такива няма, възнагражденията се заплащат по споразумение между страните и се превеждат по открита от двете страни доверителна (екскроу) сметка. Страните се разпореждат със събраните средства в съответствие с утвърдените размери на възнагражденията.
Медиация
Чл. 40ж. (1) При спор между организации за колективно управление на авторски права и ползвател и/или организация на ползватели по повод сключването или изпълнението на договор между тях по този закон всяка от страните може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) Медиатор може да бъде лице, което отговаря на общите условия по Закона за медиацията, вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права. Медиатор по спорове по ал. 1 може да бъде само лице, което е вписано в специален списък на медиаторите към министъра на културата, съгласуван с регистрираните организации по чл. 40б и представителните организации на ползвателите.
(3) Медиаторът започва работата си след като постигне с двете страни писмено съгласие за това. Съгласието трябва да решава и въпроса за възнаграждението на медиатора и условията за изплащането му от страните.
(4) Медиаторът съдейства при преговорите и може да прави предложения до страните. Той не може да реши спора.
(5) В случай че при решаването на спор, свързан с колективно управление, медиаторът е отправил писмено предложение до страните и в продължение на един месец от получаването му нито една от тях не е направила писмено възражение, се приема, че предложението е прието.
(6) Постигнатото в хода на медиацията споразумение, включително и в случаите по ал. 5, обвързва страните по спора и ги задължава за това, за което са се договорили.
(7) Започването на процедура по медиация не може да ограничи правото на всяка от страните да отнесе спора до съда. Започнала процедура по медиация спира висящо производство в съда до прекратяването й.
(8) Започването на процедура по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати договореното по-рано възнаграждение за отстъпени права за използване на произведението от организацията за колективно управление на авторски права. Страните могат да се споразумеят ползвателят да депозира под условие в банка по време на процедурата дължимото, съгласно утвърдения размер на възнаграждението до прекратяването на процедурата. В случай че бъде постигнато споразумение, депозираната сума се изравнява до размера на договореното възнаграждение и се изплаща на организацията като остатъкът, ако има такъв, се връща на ползвателя. При прекратяването на процедурата без постигане на окончателно споразумение сумата се използва за покриване на дължимите възнаграждения.
(9) По всички други неуредени в ал. 1-8 въпроси се прилага Законът за медиацията.
Такси
Чл. 40з. За разглеждане на заявления за регистрация, за извършване на промени в регистрация и изменение на издадено удостоверение, за заличаване на регистрация на организации за колективно управление на авторски права в случаите по чл. 40в, ал. 1, т. 7, и за разглеждане на заявления за утвърждаване на размерите на възнагражденията по чл. 40е и/или техни изменения и допълнения се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се съберат в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докато госпожа Петрова си поеме въздух, обявявам дискусията за открита.
Има ли желаещи да вземат отношение по немалкото и нелеки текстове? Има ли желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев в частта му, в което комисията не подкрепя, а то е по отношение на предложението им за чл. 40а до чл. 40в, включително, и чл. 40д.
Гласуваме предложението на двамата народни представители в частта, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 12, против 62, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 17 за създаване на членове от 40а до 40з, по доклада на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага в съответствие с чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да се обособи съответно в § 18 и § 19:
„§ 18. След чл. 40з се създава наименование:
“Раздел Іб
Особени случаи”
§ 19. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
„Произведение, създадено по трудово или служебно правоотношение”
2. В ал. 1 след думата „трудово” се добавя „или служебно”.
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.”
4. В ал. 3, изречение първо думата „трудовото” се заличава, а думата „възнаграждение” се заменя с „възнаграждението”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желание за изказване? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 12 по вносител и предложените в съответствие с чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове нови параграфи 18 и 19 в редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – в чл. 58 да бъдат направени следните изменения:
„Договори за публично изпълнение, за излъчване и предаване по кабел и за осигуряване на достъп по електронен път
Чл. 58. (1) Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис на музикално или литературно произведение, което е било вече разгласено, както и за излъчване и предаване по кабел на такива произведения и за предлагането на достъп до тях по електронен път, се дава само чрез организациите за колективно управление на авторското право.”
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2.
Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12а, който става § 20 със следната редакция:
„§ 20. В чл. 58 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „дава” се добавя „предварително и”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата – организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Организатор по смисъла на ал. 2 е и всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други.
(4) Организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак върху рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури, концертни билети и др.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев по ал. 1 – частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 12, против 56, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега вече подлагам на гласуване § 12а, който става § 20 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 62, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Има предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12б, който става § 21 със следната редакция:
„§ 21. Член 64 се изменя така:
„Вторично използване
Чл. 64. Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава чрез електронна съобщителна мрежа и осигуряване на достъп по електронен път, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да представя за публичен показ, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на § 12б, който става § 21, в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 64, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 13 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – чл. 65 да се измени така:
„Чл. 65. (1) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 – ако това възнаграждение е било уговорено.
(2) Възнагражденията на авторите на филм и аудиовизулно произведение, произтичащи от отстъпването на права за последващо използване по смисъла на ал. 1, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид и за всяко поредно използване, за което авторите са дали съгласие на продуцента да разрешава тяхното разпространение или публичен показ.
(5) Когато филмът или аудивизуалното произведение са копродукция или се показват на територията на други държави, дължимото за авторите възнаграждение може да бъде определено като глобална сума, ако е невъзможно или трудно да го упражняват ефективно.
(6) Ползвателите, осъществяващи публичен показ с платен вход или такса, са длъжни да изплащат всяко тримесечие от събраните от тези ползвания суми на авторите според желанието им чрез продуцента или организацията за колективно управление на авторски права.
(7) След изтичането на срока на договора между авторите и продуцента за отстъпените права за използване на филма или аудиовизуалното произведение, авторите са длъжни първо да ги предложат за ползване отново на продуцента.
(8) Според желанието на авторите възнагражденията, произтичащи от използвания, при които се плаща обща сума, се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.
(9) Независимо от възнаграждението по ал. 2 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(10) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
(11) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3, 4 и 5.”
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и 2 и ал. 5 -11.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3 и ал. 4.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 22:
„§ 22. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места, в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен.”
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям първо на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 13, който става § 22 по комисия.
Гласували 76 народни представители: за 65, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 14 е постъпило предложение от народния представител Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 14.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 15 има постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 23:
„§ 23. В чл. 73 думите „филмовите продуценти” се заменят с „продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения” и след думите “чл. 40” се поставя тире и се добавя “40з и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 15, който става § 23 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 16 и 17, които стават съответно 24 и 25 с текстовете на вносителя.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 18 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 26:
„§ 26. В чл. 86, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
2. Създава се т. 5:
„5. преработката и синхронизацията на записа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 18, който става § 26 в редакцията на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 19, който става § 27 с текста на вносителя.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 28:
„§ 28. В чл. 90а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път;”.
2. В т. 9 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
3. Създава се т. 10:
„10. преработката и синхронизацията на записа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказвания народни представители не виждам.
Поставям на гласуване § 20, който става § 28 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 21, който получава номерация § 29.
Гласували 71 народни представители: за 66, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 22 е постъпило предложение от народния представител Гинче Караминова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 30:
„§ 30. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 :
а) в т. 1 думата “кабел” се заменя с “електронни съобщителни мрежи”;
б) в т. 3 думата “ кабел” се заменя с “друга електронна съобщителна мрежа”;
в) създава се т. 4:
“4. публичното изпълнение на програмата”.
2. В ал. 5 думите “кабелната мрежа” се заменят с “електронна съобщителна мрежа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 32:
„§ 32. Създава се Глава дванадесета „б” с чл. 96е:
„Глава дванадесета „б” – „Принудителни административни мерки”.
Принудителни административни мерки
Чл. 96е. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях министърът на културата или определен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
4. да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се представят доказателства за нейното изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за едноличните търговци и юридическите лица – по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(4) Заповедта, с която е приложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
„В чл. 97, ал.4, думите „чл. 40, ал. 4” се заменят с „чл. 40а, ал.1”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от Величка Шопова по § 25, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 33:
„§ 33. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 5 се изменя така:
„5. организира публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или друго аудио-визуално произведение или на части от тях, както и на радио- или телевизионна програма или на част от нея.”
б) създава се т. 5а:
„5а. организира публично представяне на произведение;”
в) точки 14, 15 и 16 се отменят;
г) след досегашната т. 16 думите „триста до три хиляди” се заменят с „две хиляди до двадесет хиляди”.
2. В ал. 2 думите „хиляда до пет хиляди” се заменят с „три хиляди до тридесет хиляди”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) На организация за колективно управление на права, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права, без да е регистрирана по реда на този закон, или която не изпълни задължение или изискване по чл. 40г, ал. 3, чл. 40д, ал.1 и чл. 40е, се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лв.”
4. Създават се ал. 10-13:
„(10) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 96е.
(11) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което възпрепятства изпълнението на обезпечителна или привременна мярка по чл. 96а.
(12) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, чл. 58, ал. 4, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9.
(13) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което наруши забрана по чл. 93в.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Имате думата, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложеното изменение в ал. 4 предвижда налагане на имуществени санкции на организациите за колективно управление на права в еднакъв размер за различни нарушения. Налице е безспорен дисбаланс между вида на административното нарушение и предвидената за него еднаква административна санкция.
В първия случай – за организациите за колективно управление на права, голяма част от предвидените нарушения в чл. 97, ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторските и сродни права, представлява формално неизпълнение на процедурни норми, касаещи непредоставяне на документи или извадка от такива и др. Това неизпълнение би могло своевременно да бъде установено от страна на организациите. Още повече, за неизпълнението на такива задължения от страна на организациите е предвидена и процедура за контрол от министъра на културата по реда на чл. 40д от закона. Това допълнително обезсмисля включването на тези форми за неизпълнение в състава на нарушението по ал. 4, чл. 97 от закона.
Във втория случай се касае за същинско нарушение на авторски и сродни права по смисъла на закона, за защитата на което е предвидена съответната административнонаказателна отговорност за нарушителите. Тежестта на нарушенията и степента на обществената им опасност в единия и в другия случай са явно несъизмерими и в този смисъл предвидените за тях еднакъв вид и размер имуществени санкции от 2 до 20 хил. лв., не съответстват на цените, с които се налагат и определят административните наказания.
На следващо място, предвиденият силно завишен размер на имуществената санкция за организациите се явява и прекомерен, предвид факта, че те са сдружения с нестопанска цел. Следователно реална би била хипотеза, при която наложена имуществена санкция в размер на 20 хил. лв., например на организация с по-малък обхват на дейност, да доведе до прекратяване на нейното съществуване, поради финансов колапс.
Последното е в пряко противоречие с основния принцип, наложен от административнонаказателното право и съдебната практика, че налаганите административнонаказателни санкции имат за цел да санкционират нарушителя, но не и да доведат до неговия фалит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Данаилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 12, против 61, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 33 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 26 до 29 по вносител, които стават съответно параграфи 34 до 37 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители за създаване на § 29а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 29а, който става § 38 със следната редакция:
„§ 38. В § 1а, ал. 3 от Допълнителните разпоредби думите „Отнемане в полза на държавата” се заменят с „Унищожаване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 38 по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Параграф 30 – постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Стефан Данаилов и народния представител Петър Курумбашев – в § 30, § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се т. 20:
„20. „Информационни носители” са всички носители, върху които могат да бъдат възпроизведени и съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално.”
2. Създава се т. 21:
„21. „Записващи устройства” са устройства, които позволяват възпроизвеждането на обекти на авторското право и сродните му права върху информационни носители, както и устройствата, които позволяват запаметяване на такива обекти в цифрова форма и последващото им слухово или визуално възприемане пряко и непосредствено или чрез използването на допълнителни технически средства, независимо от вида им.”
3. Създава се т. 22:
„22. „Копирни устройства” са устройства, позволяващи да се правят копия от печатни материали върху хартия или друг подобен носител чрез фотографска, или друга технология, осигуряваща подобен резултат, пряко или с помощта на друго техническо устройство.”
4. Създава се т. 23:
„23. „Съставни устройства” са устройства, съдържащи записващи и/или копирни устройства по т. 21 и 22, при които функциите за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 или т. 2 се изпълняват от една обособена част от устройството, като съставното устройство изпълнява и други функции, различни от възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 39:
„§ 39. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „видеозаписи” се заменят със „записи на филми или други аудио-визуални произведения”;
2. В т. 6 думите „кабелни оператори” се заменя с „предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио или телевизионни програми”;
3. В т. 7 думата „презаписване” се заличава;
4. Точка 9 се изменя така:
„9. „Произведения на архитектурата” са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, регистрирани от организацията по чл. 40.”
5. Създават се т. 9а и 9б:
„9а. „Преработка на архитектурен проект” е приспособяването или използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени.”
„9б. „Преработка на произведение на архитектурата” е неговото пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението му.”
6. В т. 16, буква „б” след думата „използване” запетаята се заменя с точка и текстът до края се заличава.
7. Създават се т. 18, 19 и 20:
„18. „Преработка на произведение” е изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в това число приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него.
19. „Трети държави” са държави, които не са държави – членки на Европейския съюз или не са държава – страна по споразумението за Европейско икономическо пространство.
20. „Информационни носители” са самостоятелни носители, предназначени преимуществено върху тях да бъдат съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 69, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 39 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера 31 и 32 по вносител, подкрепени от комисията, които получават номера съответно § 40 и § 41.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Величка Шопова и група народни представители за § 33.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Силвия Хубенова направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 42:
„§ 42. (1) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата по реда на чл. 40 и в периода след 1 януари 2005 г. са събирали, разпределяли и изплащали възнаграждения за носителите на права, подават заявление да се пререгистрират по реда по чл. 40б, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Към заявлението се прилагат документите по чл. 40б, ал. 2, т. 2-11 и по чл. 40д, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.
(2) Организациите по ал. 1 продължават дейността си до издаване на удостоверение за регистрация или отказ за регистрация. Организации, регистрирани съгласно чл. 40 за събиране на компенсационни възнаграждения по реда на чл. 26 подават заявление за регистрация заедно с документите по ал. 1, изречение второ в предвидения в ал. 1 срок без да преустановяват дейността си.
(3) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата съгласно чл. 40 и не отговарят на изискванията на ал. 1, изречение първо, преустановяват дейността си по колективно управление на авторски и сродни права от датата на влизането в сила на този закон. В тези случаи чл. 40в, ал. 4 се прилага съответно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 42 по доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Предложение от народния представител Стефан Данаилов...
Не, не, това е за създаване на новия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменете гласуването.
Вие докладвахте § 33 по вносител, който става § 42 и го докладвахте със съдържанието на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, моя е грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменете гласуването, тъй като се получи недоразумение.
Подлагам на гласуване § 42 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Създават се нови § 33а; § 33б и § 33в:
„§ 33а. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които към датата на влизане на закона в сила са били регистрирани в Министерство на културата съгласно чл. 40, ал. 4, повече от 2 години подават искане за издаване на разрешение по чл. 40а, ал. 3 заедно с документи по чл. 40а, ал. 7, до 3 месеца след влизане на закона в сила. При благоприятен изход от производството, на тях се издава направо окончателно разрешение. До решението на Министерство на културата те могат да продължат дейността си.
§ 33б. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които към датата на влизане на закона в сила са били регистрирани в Министерство на културата по-малко от 2 години, подават искане по чл. 40а, ал. 3 до 3 месеца след влизането на закона в сила. При благоприятен изход от производството на тях се издава временно разрешение за срок, равен на остатъка от време до навършване на 2 години от датата на регистрация.
§ 33в. Действащите към датата на влизане на закона в сила организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права са длъжни да публикуват тарифите си по чл. 40д в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за създаване на нови параграфи, което комисията не е подкрепила в доклада си.
Гласували 79 народни представители: за 14, против 64, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 34 има постъпило предложение на народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 43:
„§ 43. Организациите за колективно управление на права, които са регистрирани по реда на § 42, изпращат за утвърждаване на министъра на културата предложение за размерите на събираните от тях възнаграждения по чл. 40е в срок до два месеца след получаване на удостоверението за регистрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43 по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение на народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 34а.
Комисията предлага да се създаде § 34а, който става § 44 със следната редакция:
„§ 44. Министърът на културата в срок до един месец от влизането в сила на този закон създава регистъра по чл. 40г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 45:
„§ 45. Уговорените между организациите за колективно управление на права и ползватели възнаграждения преди утвърждаване размерите на съответните възнаграждения по реда на чл. 40е не могат да бъдат оспорвани само за това, че не се базират на размери на възнаграждения, утвърдени по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 45.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 46.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Параграф 37 – в чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата т. 4 се заличава.
Постъпило е предложение на народния представител Величка Шопова и група народни представители за § 37.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 47:
„§ 47. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр...), в чл. 31, ал. 1, т. 4 се изменя така:
„4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение второ от Закона за авторското право и сродните му права;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 47 по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 38 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 48:
„§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 48 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Тези ръкопляскания за са госпожа Даниела Петрова, която издържа на тежкия доклад.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
С доклад на Комисията по правните въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79,
внесен от Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева
на 12 октомври 2010 г.

Комисията разгледа законопроекта на свое заседание на 4 ноември 2010 г.
Законопроектът беше представен от вносителя народният представител Ивайло Тошев.
Материята относно придобиване правоспособността за заместване от страна на помощник-нотариусите не дава ясна и точна регламентация дали кандидат помощник-нотариусът по заместване да полага изпит при всяко направено заявление за определен срок за заместване, или да полага изпит при първоначално депозирано заявление, и който изпит да важи и за бъдещи подавани заявления за нови срокове за заместване.
Поради липсата на разпоредба се е наложила практиката кандидат помощник-нотариусът по заместване да полага изпит при първоначално подаване на заявление за заместване за определен срок, както и при всяко следващо подаване на заявление.
Изпитът цели проверка на знанията по материята, касаеща упражняването на нотариалните функции и гарантиране качественото им осъществяване.
Не е логично на всеки две години помощник-нотариусът по заместване да се явява на изпит за придобиване на правоспособност. Същата не би следвало да се обвързва със срока на упражняване на дейността.
Изпитът се провежда при условия и ред, определени с наредба, издадена от министъра на правосъдието, съгласувана със Съвета на нотариусите. В приложение към нея са изброени примерни въпроси, които не са били изменяни и променяни след издаването им.
В законопроекта се предлага облекчена процедура за ново вписване, като се прилагат доказателства за наличието на изискванията за заместване, както и за успешно положен изпит.
В постъпилото становище от Министерство на правосъдието се изразява принципна подкрепа на законопроекта, като считат за удачно обсъждането и уреждането на всички въпроси, възникващи при практическото прилагане на новия режим.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси, с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева на 12 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителите? Господин Ивайло Тошев иска думата.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от изложените мотиви и от изнесения доклад стана ясно, че предлаганият от наша страна ЗИД касае уредбата на частта от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която урежда въпроса с полагането на изпит от страна на кандидат помощник-нотариусите за придобиване правоспособност за изпълнение на тези функции и дейности.
Смятаме, че практиката към настоящия момент – да се полагат втори, трети и последващи изпити за подновяване на тази регистрация е неудачна и неправилна и затова предлагаме да има един-единствен изпит при първоначално кандидатстване за придобиване възможността за осъществяване функциите на помощник-нотариус по заместване. В тази насока е налице вече и решение на Върховния съд, което също потвърждава, че изпитът следва да бъде един-единствен при първоначалното кандидатстване за заемане на тази длъжност.
В тази насока ще ви помоля да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Дебатите са открити.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предлаганите текстове? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ОБМЕН В УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносител – Министерският съвет на 30 декември 2010 г.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Галина Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на
Споразумението относно Централноевропейската програма
за обмен в университетското образование (CEEPUS III)
№ 002-02-56, внесен от Министерския съвет
на 30 декември 2010 г.

На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS III), № 002-02-56, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2010 г.
На заседанието присъства Анита Димитрова – старши експерт в дирекция „Международно и европейско сътрудничество” на Министерството на образованието, младежта и науката, която представи законопроекта от страна на вносителите.
От Съвета на ректорите и Министерство на финансите постъпиха писмени становища, които подкрепят законопроекта, а Министерство на образованието, младежта и науката предостави писмена справка за успешното приключване на програмите CEEPUS I и CEEPUS II, в която липсваха финансови и количествени показатели за участието на България.
CEEPUS е създадена през 1993 г. като дългосрочна програма за междууниверситетски обмен. Тя е оценена от независими експерти като ефективна и на това основание е подновявана неколкократно. Програмата цели изграждане на междууниверситетска мрежа, в рамките на която се осъществява студентска и преподавателска мобилност. Споразумението CEEPUS III е подписано на 25 март 2010 г. в Будва, Черна Гора, като за него е характерно включването на научните изследвания в междууниверситетското сътрудничество.
Народните представители поставиха въпроси доколко предвидените по националното законодателство стипендии в размер от 135 лв. за студенти и 450 лв. за преподаватели са в състояние да покрият реално включените в тях разходи за квартири и медицински застраховки, защото в противен случай от мобилността ще се възползват само тези, които могат да си доплащат. Бяха поискани и допълнителни разяснения, относно критериите, по които се извършва подбора на университети, участващи в мрежата, както и обвързано ли е Народното събрание с нова ратификация за подновяване на споразумението след седем години.
След проведено гласуване с резултат от 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS III), № 002-02-56, внесен от Министерския съвет на 30.12.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Следва докладът на Комисията по външна политика и отбрана.
Има думата господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Република България участва в първата и втората фаза на програмата CEEPUS за обмен в университетското образование между страните в Централна Европа. Настоящото споразумение, предлагано за ратификация, предвижда програмата в своята трета фаза да бъде рамкова и да включва изграждане на регионални университетски мрежи, чрез които ще се осъществява студентска и преподавателска мобилност. Отчитайки европейските тенденции за засилване на изследователската дейност в университетите, програмата CEEPUS III е насочена към включване на научните изследвания в междууниверситетското сътрудничество. Тя подкрепя мобилността на студенти, докторанти, преподаватели и изследователи, с оглед насърчаване на транснационалното академично сътрудничество. Предлаганите изменения в Споразумението имат за цел по-голяма гъвкавост в изпълнението на договореностите и установяване на по-близки връзки между науката и технологиите.
Участието на страната ни в програма CEEPUS III ще допринесе за повишаване качеството на българското образование и изследователската дейност, свързана с него. Споразумението не противоречи на принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование CEEPUS III.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Следва госпожа Менда Стоянова с доклада на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект № 002-02-56 за ратифициране на
Споразумението относно Централноевропейската
програма за обмен в университетското образование
(CEEPUS III), внесен от Министерския съвет
на 30 декември 2010 година

На заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS III), подписано на 25 март 2010 г. в Будва, Черна Гора.
Законопроектът беше представен от Петя Евтимова - заместник-министър на образованието, младежта и науката.
Споразумението обхваща 14 държави от Централна и Югоизточна Европа, цели създаването на реални условия за усъвършенстване качеството на висшето образование и е в подкрепа на мобилността на студенти, докторанти и членове на академичния състав с оглед насърчаване на транснационалното междууниверситетско сътрудничество.
Споразумението не предвижда трансфер на средства между договарящите се страни. Стипендиите по програмата се изплащат от приемащата страна и предвиждат покриването на издръжката, разходите за лабораторни такси, съгласно общоприетата практика в приемащата страна, разходите за квартира и основна медицинска застраховка. Пътните разходи се заплащат от изпращащата страна.
Всички действия и решения, необходими за осигуряване изпълнението на Споразумението, ще се осъществяват от Съвместен комитет на министрите, който ще включва по един представител на всяка договаряща се страна.
Споразумението е открито за присъединяване и на други страни, извън договарящите се, както и е предвидена възможност всяка договаряща страна да се оттегли от него по всяко време.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 22 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS III), подписано на 25 март 2010 г. в Будва, Черна Гора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Остана да чуем доклада на Комисията по правни въпроси, който ще ни бъде представен от господин Емил Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „На свое заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІІ), № 002–02–56, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието, младежта и науката: госпожа Петя Евтимова – заместник–министър, и госпожа Анита Димитрова – старши експерт в дирекция „Международно и европейско сътрудничество”, отдел „Европейска интеграция и международни организации”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Петя Евтимова.
Участието на Република България в първата и втората фаза на програмата CEEPUS създаде условия за въвеждане на Европейската система за трансфер на образователни кредити, реализация на основните тенденции в развитието на системите за висше образование в Европа и усъвършенстване качеството на висшето образование.
Програма CEEPUS ІІІ, отчитайки тенденциите за засилване на изследователската дейност в университетите, е ориентирана към включване на научните изследвания в междууниверситетското сътрудничество и разширяване на централноевропейското измерение на университетските учебни програми.
Споразумението за сътрудничество в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІІ) е насочено към провеждане на реформи за подобряване качеството на висшето образование в страните участнички и формиране на общи образователни политики.
Предвижда се програмата в третата си фаза да бъде рамкова програма, включваща изграждане на регионални университетски мрежи, в които ще се осъществява студентска и преподавателска мобилност, по-голяма гъвкавост в изпълнението на договореностите и установяване на по-близки връзки между науката и технологиите.
Участието на Република България в програма CEEPUS ІІІ ще доведе до повишаване качеството на висшето образование в страната ни, а присъединяването към третата фаза на програмата утвърждава ролята на страната ни за развитието на регионалното образователно сътрудничество, предвид участващите университети от Централна и Югоизточна Европа в мрежовите проекти.
В дискусията се направи препоръката на интернет страницата на Министерството на образованието, младежта и науката да има публикувана информация относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование и възможностите за кандидатстване за стипендия.
След проведеното гласуване единодушно с 22 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІІ), № 002–02–56, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
Желаещи за изказвания има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS III).
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да подложим на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението
относно Централноевропейската програма за
обмен в университетското образование (CEEPUS III)

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS III), подписано на 25 март 2010 г. в Будва, Черна гора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на въпросното споразумение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
С оглед напредналото време и значимостта на следващия законопроект – за съдебната власт, който ни предстои да обсъдим, предлагам той да остане точка първа за утрешното пленарно заседание – в 9,00 ч.
С оглед напредналото време и значимостта на следващия законопроект – за съдебната власт, който ни предстои да обсъдим, предлагам той да остане като т. 1 за утрешното пленарно заседание в 9,00 ч., а сега да ви направя стандартното съобщение за парламентарния контрол, който ще започне на 11 март 2011 г., петък, в 11,00 ч. както следва.
Първи ще отговоря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на четири въпроса от народните представители Венцислав Лаков, Петър Хлебаров, Деница Гаджева и Георги Божинов.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 8 въпроса от народните представители Тунчер Кърджалиев, Йордан Бакалов, Мая Манолова – два въпроса, Румен Петков и Георги Анастасов – общ въпрос, Георги Божинов и Румен Петков – общ въпрос, Евгени Желев и Ваньо Шарков.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на четири въпроса от народните представители Захари Георгиев, Спас Панчев, Венцислав Лаков и Антон Кутев.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев, и Георги Андонов.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на четири въпроса от народните представители Янаки Стоилов, Огнян Тетимов, Георги Икономов и Петър Курумбашев.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Анастасов, Петър Мутафчиев – два въпроса, и Димитър Горов, и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на два въпроса от народните представители Емил Гущеров и Георги Андонов – първи въпрос, и вторият – от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов и Тунчер Кърджалиев – общ въпрос, и трети въпрос – от Михаил Миков.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на въпрос от народния представител Мая Манолова и на питане от народния представител Корнелия Нинова; министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на два въпроса от народните представители Мая Манолова и Михаил Миков; министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на четири въпроса от народните представители Атанас Камбитов и Георги Андонов, Михаил Миков – 2 въпроса, Иван Алексиев, Иван Вълков, Галина Милева, Стоян Гюзелев, Вяра Петрова и Димитър Петров, на три писмени въпроса от народните представители Антон Кутев, Димчо Михалевски, Петър Мутафчиев и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов; заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков; министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков; министърът на правосъдието Маргарита Попова и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Утре начало – 9,00 ч., със законодателна дейност.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:

Екатерина Михайлова
Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова