Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум - откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, съгласно нашето решение, днес провеждаме извънредно пленарно заседание.
Припомням дневния ред, който сме гласували:
1. Доклад от господин Бойко Борисов - министър-председател на Република България, относно развитието на приоритетните за България теми и досиета по време на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2010 г.), и Основни приоритети по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2011 г.). Вносител: Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ. Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България. Вносител: Министерски съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия. Вносител: Министерски съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.
Преди да преминем към т. 1, искам да ви припомня, че приехме процедурни правила относно изслушване на доклада и разискванията по него. След като чуем изложението на министър-председателя господин Бойко Борисов, всяка парламентарна група има възможност за едно изказване до 10 минути и един независим народен представител – до 5 мин. Решение по обсъждания доклад не се приема.

По точка първа от нашата програма:
ДОКЛАД ОТ ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ – МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ТЕМИ И ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА БЕЛГИЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС (ЮЛИ-ДЕКЕМВРИ 2010 г.) И ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА УНГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС (ЯНУАРИ-ЮНИ 2011 г.).
Давам думата на министър-председателя господин Бойко Борисов, за да ни запознае с доклада.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа!
„В изпълнение на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 9 февруари 2011 г. внесох Доклад относно участие на Република България в процеса на вземане на решение в Европейския съюз през второто полугодие на 2010 г. и приоритетите на страната ни по време на Унгарското председателство на Съюза през първата половина на 2011 г.
Искам да отбележа, че 2010 г. бе изключително интензивна по отношение на приемането на важни за бъдещото на Европейския съюз и за България решения.
Европейският съюз и държавите членки показаха, че могат да действат съвместно и координирано. Особено важна бе втората половина на годината за решителни действия, насочени към запазването на финансовата стабилност и насърчаване на възстановяването на устойчивия растеж, както и по подготовката и приемането на решения за предотвратяване на кризи, подобни на последната.
Тези действия включваха създаването на постоянен механизъм за гарантиране на финансовата стабилност на Еврозоната като цяло, изготвянето на законодателни инициативи от Европейската комисия за подобряване координацията на икономическите политики и икономическото управление в Европейския съюз, както и други инициативи.
По отношение на Постоянния механизъм страната ни подкрепи основните принципи и цели за предотвратяване, управление и разрешаване на кризи. Като бъдеща държава – членка на Еврозоната, България участва активно в дизайна на бъдещия Постоянен механизъм за разрешаване на кризи.
Друга инициатива, която бих искал да спомена във връзка с активното противодействие срещу икономическата криза, са изготвените от Европейската комисия шест законодателни предложения, които са насочени към по-ефективно прилагане на Пакта за стабилност и растеж. Те целят подобряване на наблюдението и координацията на икономическите политики.
Ние подкрепяме предложените в тези законодателни инициативи мерки, които ще осигуряват подобряване на икономическото управление и общата координация между държавите членки и институциите на Европейския съюз. Ще сътрудничим работата по тях да бъде финализирана по време на Унгарското председателство и предложенията да бъдат приети до м. юни 2011 г.
Третата инициатива, която започна в тази насока, бе стартирането на Европейския семестър. Тази инициатива също ще има своя принос за подобряване координацията в икономическата политика на Европейския съюз и ще спомогне за укрепването на финансовата дисциплина, макроикономическата стабилност и растеж.
Извън тези сфери, от Програмата на Белгийското председателство за България като силно приоритетни бяха изведени три специфични въпроса, а именно:
- Енергетика: България разглежда изваждането на сигурността на енергийните доставки и развитието на новите технологии като основни елементи на новия План за действие за европейската енергийна политика 2010-2020.
- Земеделие: при дебата за бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г. България отстоя позицията, че директните плащания са задължителен елемент, който трябва да продължи да се прилага.
- Кохезионна политика: България отстоява разбирането, а и интереса си, че и за следващия програмен период концентрацията на ресурси и интервенти следва да останат в най-слабо развитите региони на Европейския съюз.
Стоим зад позицията, че всички региони на Европейския съюз следва да са допустими за финансиране от структурните фондове и Кохезионния фонд. Това е позиция, балансирана и подкрепяна от Европейската комисия.
Уважаеми дами и господа, в началото на годината ви беше изпратен подробен Доклад относно развитието на приоритетните за страната ни теми и досиета по време на Белгийското председателство на Европейския съюз (юли-декември 2010 г.) и затова до колко България е успяла да защити националните си позиции и интереси. Надявам се той да е бил полезен за вас, представяйки действителното участие на страната ни в този цялостен процес на градене на политики, които ще имат ключово значение за бъдещото развитие на Европейския съюз и на България през следващото десетилетие.
Бих искал да ви уверя, че това е участието ни в процеса на вземане на решения в Европейския съюз – един добре отработен механизъм, който е доказал ефективността си във времето и в него всеки един участник знае и следи за своите отговорности.
Основните изводи, които могат да бъдат направени, са, че страната ни активно участва в историческите реформи, които са на дневен ред в рамките на Съюза, осъзнавайки сериозните последствия и отговорност, които те ще имат върху всяка една държава членка. Страната ни участва активно в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз със своята последователна политика, базирана на съгласувани и одобрени позиции. През този период на членство на България в Европейския съюз от особена важност бе да затвърдим конструктивния диалог и сътрудничество с Европейската комисия и държавите членки във връзка с механизма за сътрудничество и оценка на всички въпроси, свързани с него.
В публикувания наскоро Междинен доклад е отчетено постигнатото. Сега трябва да гледаме напред към усилията, които всички български институции следва да положат, за да изпълним изискванията по механизма за сътрудничество и проверка. Трябва да се продължат усилията за подобряване на съдебната практика, независимо от отчетения напредък, да завърши подготовката и приемането на правила за Комисията по професионална етика към органите на съдебната власт, които ще гарантират включването на нравствените качества в оценката за кариерно развитие на магистратите.
Народното събрание трябва да приеме Закона за изменение на Закона за съдебната власт, с който ще се завишат критериите за постъпване в съдебната система, като единственият способ за това става конкурсът. Тези мерки, както и Националната програма за специализирани обучения на магистрати за противодействие на финансови и стопански престъпления, ще осигурят функционирането на силен механизъм за повишаване на професионалната квалификация и кариерно развитие на съдиите и прокурорите в съответствие с най-добрите европейски практики и етични норми.
По отношение на борбата с организираната престъпност усилията ни ще са насочени към повишаване качеството на работа на разследващите органи. Укрепването на специализираните екипи към прокуратурата е заложено в промените в Закона за съдебната власт и новия НПК. Разработени са и три проекта, насочени към засилване капацитета на специализираните структури. Смятам, че тези наши действия ще бъдат обективно оценени с годишния доклад по механизъм.
Усилията, които правителството прави за присъединяване към Шенгенското пространство, нееднократно са били обект на дебат в тази зала, затова сега ще изложа само главните стъпки, предприети от нас за успешното завършване на този процес.
По време на белгийското председателство бе решен проблемът с техническото включване на България към Шенгенската информационна система (ШИС 1). Като предусловие за провеждане на оценката за готовността на България и Румъния в областта на ШИС/СИРЕНЕ бяха осигурени условия за провеждане на мисията за оценка по Шенген, включително допълнителна мисия на Граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево. (Шум и реплики.) В спешен порядък бяха предприети последващи действия за изпълнение на препоръките, направени в докладите на оценъчните мисии. Изготвено е предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, декриминизиращо пресичането на бъдещите вътрешни граници на България след присъединяването към Шенген. Подготвено и прието от Народното събрание бе изменение в Закона за Министерството на вътрешните работи за ШИС, както и подзаконовата уредба, регламентираща организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България. С посочените изменения в националното законодателство са въведени разпоредбите на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген.
Наред със сътрудничеството с държавите членки и институциите на Европейския съюз правителството оказва съдействие за извършване на граждански мониторинг на подготовката на България за членство в Шенген. В рамките на унгарското председателство ще продължат усилията за изпълнение на препоръките, направени в докладите от оценъчните мисии, както и ще бъде завършена самооценката в областта „Сухопътни граници”. Ще продължи активното ни сътрудничество в рамките на работна група „Шенгенски въпроси” и Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”.
Управлението на средствата по оперативни програми и съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз продължава да бъде един от основните приоритети в работата на българското правителство. Продължаваме своята политика за опростяване и ускоряване на процесите по управление на средства от Европейския съюз, за да бъде компенсирано изоставането, натрупано при предишното управление. (Шум и реплики.)
Общата стойност на средствата по седемте оперативни програми е повече от 15 млрд. лв. Към 31 декември 2010 г. у нас са договорени проекти по оперативните програми на Европейския съюз на стойност 5,8 млрд. лв., което представлява 36,7% от разполагаемия бюджет, а реалните плащания към бенефициентите по всяка една от програмите са в размер на 1 млрд. 58 млн. лв., или над 10% от бюджета на оперативните програми.
През второто шестмесечие на 2010 г. са обявени 38 процедури за набиране на проектни предложения на обща стойност 1 млрд. 760 млн. лв., за същия период са сключени 478 нови договора на стойност 1 млрд. 170 млн. лв., а реалните плащания към бенефициентите са 486 млн. лв. Планирали сме през първата половина на 2011 г. да бъдат обявени общо 64 нови процедури за предоставяне на безвъзмездна помощ и да бъдат сключени нови договори на обща стойност над 1 млрд. 500 млн. лв. Ще продължим активния темп на усвояване на средства от Европейския съюз, като очакванията са през първата половина на годината плащанията да нараснат от 780 млн. лв. до близо 2 млрд. 300 млн. лв., или 15% от предоставените средства. (Шум и реплики.)
На 1 януари 2011 г. Унгария пое поста на държава, председателстваща Съвета на Европейския съюз. Посочените в програмата на унгарското председателство приоритети съвпадат с въпросите, по които България ще съсредоточи усилията си при участие в процеса на вземане на решения в Европейския съюз в следващия шестмесечен период, в това число присъединяване на България към Шенгенското пространство, законодателни предложения на Европейската комисия за подобряване на координацията на икономическите политики и икономическото управление в Европейския съюз и стартиране на Европейския семестър, реформа на общата селскостопанска политика след 2013 г., нова кохезионна политика на Европейския съюз след 2013 г., Стратегия на Европейския съюз за региона на р. Дунав, нова Енергийна стратегия на Европейския съюз до 2020 г. и разширяване на Европейския съюз. (Шум и реплики.)
Уважаеми госпожи и господа депутати, искам да ви уверя, че правителството на ГЕРБ ще продължи да действа като един надежден партньор, изпълняващ своите ангажименти като държава – членка на Европейския съюз.”
Това, че толкова си говорите помежду си, означава, поне за мен, че тези неща или са ви ясни, или много, много не ви касаят – едно от двете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно процедурата има възможност да бъдат изслушани по един представител на парламентарна група и един независим народен представител.
Моля, желаещите да дадат знак за това.
Разискванията са открити.
Владимир Тошев от Парламентарната група на ГЕРБ.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин министър-председател, уважаеми колеги! Чухме един точен и задълбочен доклад по отношение работата на България с европейските институции.
Ще се постарая в няколко минути да изложа пред вас някои от аспектите на работа на Народното събрание с Европейската комисия, с Европейския парламент и с останалите европейски институции.
Преди това бих желал да маркирам с по едно изречение основните приоритети на белгийското и унгарското председателство. От юли до декември 2010 г. ние имахме удоволствието и тежката задача да работим по прилагане на Договора от Лисабон по европейската гражданска инициатива, икономическото управление и Стратегията „Европа 2020” по социалното и териториалното сближаване и по общия вътрешен пазар. С тези приоритети на белгийското председателство многократно в комисиите, които приоритетно се занимават с тази дейност, и в залата имахме доста теми, които разисквахме и взехме съответните решения.
По отношение жалоните на унгарското председателство, а именно икономически растеж и заетост за запазване на европейския социален модел, и по-конкретно подкрепа за малките и средните предприятия, създаване на нови работни места, стимулиране на икономическия растеж, борбата с бедността и една особено актуална тема – интеграцията на ромите, в момента работим и имаме нелеката задача, особено по последната тема, да приемем съответните адекватни решения.
Вторият жалон на работа на унгарското председателство – „По-силна Европа”, е с подчертано внимание върху трите решаващи за бъдещето на континента и на поколенията елементи – изхранването, енергията и водата, и основен акцент върху секторните политики, в това число общата селскостопанска и кохезионна политика, и най-важното – новата Дунавска стратегия, която е в процес на приемане и реализация.
Следващият жалон на унгарското председателство е „Европа – по-близо до гражданите”. В този контекст предстои ние да влезем в Шенгенското пространство по отношение правата на човека и съхраняване на културата на многообразие. Основна задача на нашия парламент е да подработи нормативната ни база, че да изпълни тези две взаимно противоречащи и допълващи се изисквания.
Последният приоритет на унгарското председателство е разширяване политиката на съседство. Нашата основна дейност и водеща роля трябва да бъде по отношение на европейската перспектива на Западните Балкани, както и подкрепата за присъединяването на Хърватия през първото полугодие на 2011 г. и подсилване на източното измерение на политиката на съседство.
В тези основни приоритети на белгийското и унгарското председателство бих желал със задоволство да отбележа пред вас и да подчертая, че след влизане в действие на Лисабонския договор нашето Народно събрание стана активен участник в диалога по европейския дневен ред. Вече имаме абсолютно твърдото право и с гордост можем да заявим, че актуалните европейски теми, от една страна, намират актуален отзвук в работата на нашето Народно събрание, а от друга страна, те се превръщат в част от темите, които ние засягаме в Европейския парламент. Темите, които се обсъждат в Брюксел, се обсъждат паралелно в София, а много от темите, които ние поставяме тук, стават и теми в Европа.
Постигнахме мобилизация и широко институционално взаимодействие на всички нива при обсъждане на европейските въпроси, а именно в Европейския парламент, в Европейската комисия, в националния парламент и правителството. Прецедент е стиковането между работата на тези четири институции, дори в някои моменти изпреварващото действие на нашия парламент по актуални теми, които ние считаме, че трябва да станат теми на Европа.
Ще кажа няколко думи по отношение на участието на българския парламент в актуални теми по европейския дневен ред.
Годишната програма на Народното събрание за работа с Европейския съюз за 2011 г. беше акт, който обсъдихме и приехме миналата седмица, за което искам да ви благодаря. Процедурата по обсъждането и изработването му беше прецедент в новата политически история на Народното събрание на България. Беше проведен широк дебат с гражданските институции, с министерствата, с тримата председателстващи Европейския парламент, с Министерския съвет – от една страна, а от друга страна, ние изслушахме комисар Кристалина Георгиева по отношение приоритетите на работа на Европейската комисия. Проведохме среща на 21 януари т.г. с голяма група български представители в Европейския парламент. В края на тази процедури приехме документ, който лично аз – отново подчертавам – може да бъде изключително добра основа и да бъде работещ документ по отношение на работата на нашето Народно събрание с европейските институции.
В рамките на белгийското председателство проведохме дебат и изразихме нашата позиция, и то доста категорично, по значими европейски теми като Стратегията „Европа 2020”, подчертавайки основно акцентите и приоритетите на българското правителство, на България в нейната реализация. Изразихме изключително твърда позиция по отношение на общия вътрешен пазар и отпадане на ограничението за българските работници и по отношение на европейската гражданска инициатива.
Бих желал да подчертая в този момент много важен за България приоритет и въпрос по отношение на общия вътрешен пазар. Ще изложа хронологията по тази важна тема. На 3 декември 2010 г. еврокомисарят по вътрешни пазари и услуги господин Мишел Барние беше на посещение в Република България. По време на визитата му беше проведена среща с ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Председателят на Комисията по европейските въпроси подчерта съвместните усилия за отпадане на ограниченията за трудовия пазар на български граждани, като след тази среща еврокомисарят призова държавите членки да работят за по-пълна евроинтеграция, като включват усилия за постигане на единен европейски пазар. Наше задължение, основно на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, е да следи дискусиите по актове за единния европейски пазар на Европейския съюз.
Кампанията, подета от българския евродепутат Илиана Иванова, намери подкрепа от председателя на българския парламент, с чиято помощ бяха изпратени писма до представителите на 10-те държави членки, все още прилагащи ограничения по отношение работата на българските граждани в чужбина. Премахването на рестрикциите преди януари 2014 г. със сигурност ще се отрази много добре, пълноценно и консолидиращо на общия вътрешен пазар.
По отношение на третия жалон – Стратегията „Европа 2020”, и нашите приоритети в Комисията по европейските въпроси, след пълноценна дискусия в рамките на Европейския съюз ние проведохме и среща в края на септември 2010 г. със Съвета за обществени консултации към комисията. След това проведохме обсъждане на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на Европейския съюз. В края на тези дебати бяха формулирани българските приоритети в контекста на Стратегията „Европа 2020”, които бяха изложени на общ форум заедно с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
По отношение на Стратегията „Европа 2020” унгарското председателство си постави цел, която трябва да излезе извън националните рамки, но трябва да се впише в общоевропейското ниво, като ролята на нашето Народно събрание в тази връзка е засилена, тъй като на 30 март т.г., тоест след няколко дни, в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще бъде представена Националната програма за реформи, която всъщност поставя на фокус българските приоритети...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Тошев, ориентирайте се към приключване. Времето изтече.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: ... в контекста на заложените в Европейския съюз индикатори.
Колеги, аз считам, че новото, което поставихме, ще трябва да го развием и да го превърнем в работещи документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Представители на други парламентарни групи?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Ще кажа няколко положителни думи за това, че се възстановява практиката на всеки 6 месеца, тоест след всяко председателство, министър-председателят да се отчита пред парламента за това какво е постигнато, какво предстои и какви решения засягат политическия, икономическия и обществения живот в България.
Това е необходима практика, защото все повече всяко решение на Европейския съюз, на Европейската комисия, на Европейския съвет, както знаем, започва да влияе пряко върху всекидневния ни живот. От тази гледна точка, господин министър-председателю, приемете тези добри думи за отчета.
Синята коалиция реши да обърне внимание на няколко пункта от този отчет: свободното движение на хора; Стратегията „Европа 2020”; енергетиката и регионалната политика.
По отношение на свободното движение на хора: нито в белгийското председателство, нито през унгарското председателство, което ще приключи тази година, не се очаква да се ускори въпросът за свободното движение на българите на трудовата борса в Европейския съюз. Тук е изключително важно и вярвам ще се съгласите с мен, уважаеми народни представители, господин министър-председателю, че този въпрос трябва да се поставя все по-остро, защото дерогациите, които са искали няколко страни, започват да изтичат. Всеки опит те да бъдат подновени под друга форма със същия аргумент, с който примерно в момента се дискутира присъединяването на България към Шенген, или с подобен аргумент, тоест да се търси в друга посока аргумент за продължаване на тези дерогации, макар и не наречени така според Лисабонския договор, ще бъде удар по свободното движение на българите на трудовите пазари в Европейския съюз и във всеки случай ще бъде една дискриминационна мярка. Моята гореща препоръка към правителството е да не отстъпва нито сантиметър по този въпрос; да се следят много внимателно онези страни, които са поискали дерогации, как смятат да процедират в бъдеще – те се броят на пръстите на едната ръка. Българите са толкова правоимащи на достъп до трудовите пазари, колкото и поляците, и латвийците, колкото литовците и колкото естонците.
По повод на Стратегията „Европа 2020”: в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, заедно с комисари, с евродепутати, с представители на правителството, с министъра по контрола на европейските фондове, имахме възможност широко да дискутираме тази програма. Изводът на Синята коалиция е ясен: тази програма ще има дисциплиниращ ефект и за развитието на българската икономика. Тя ще даде възможност да се поддържа финансова дисциплина, отчетност, която, слава Богу, и в момента съществува. Надяваме се това да бъде допълнено с по-висок растеж.
Тук искам да обърна специално внимание на Националната програма за развитие. В първия вариант тя беше разгледана вече в комисията. Членовете на комисията и всички народни представители, които се интересуват от нея, дават положителна оценка за първия вариант, който вече е представен в Европейската комисия. В същото това време обаче трябва да обърнем внимание на нещо много важно – няма как да разглеждаме Националната програма за развитие в рамките на Стратегия „Европа 2020”, ако не се замислим за това, че парите от 2013 г. ще започнат да се обсъждат още тази година. Оттук нататък регионите за планиране в България, които са европейски региони, се превръщат в ключов елемент за прилагането на тази програма. Искам да обърна внимание на всички: административното устройство на България изобщо не отговаря на изискванията на Националната програма за развитие, на изискванията на „Европа 2020”.
Вероятно на някои им е станало досадно да повтаряме непрекъснато думата „реформа”, но ако не се реформира административната система на България, след малко ще кажа в какво по-точно, тогава тази програма ще започне да буксува и няма да даде необходимия ефект. Необходимият ефект е ясен – развитие на българската икономика, развитие на българското образование, развитие на българските иновации, изобщо развитие на цялото ни общество.
Министърът за контрол на европейските фондове беше много ясен, когато посочи, че ако България не промени административното си деление, ако областите не бъдат окрупнени на базата на европейските региони за планиране, Националната програма за развитие много трудно ще бъде приложена. Ето това е, което е изключително важно. Въпросът е, че аз не виждам в това Народно събрание абсолютно никаква политическа воля да се пристъпи към решаването на този въпрос. Днес сме 2011 г., 2013 г. чука на вратата. Ще дойде 2014 г. и вероятно през 2015 г., ако тази реформа не бъде извършена, няма как да бъде приложена Националната програма за развитие.
Моят призив към мнозинството, ако щете и към цялото народно представителство, е да се замислим много сериозно за това кои са инструментите за решаването на този проблем. Най-важният инструмент е Конституцията и Конституцията трябва да бъде изменена така, че да може да посрещне новото административно делене на страната или пък европейското административно делене на страната, и тази промяна да гарантира много по-голяма самостоятелност на регионите за планиране. Не искам да навлизам в повече подробности, но това се превръща в условие, без което не може да се иска развитието в рамките на „Европа 2020” и на Националната програма за развитие като неделима част от Програмата „Европа 2020”.
Финансовите дисциплиниращи мерки, които напоследък станаха така актуални след кризата в Гърция, в Ирландия, заплахата за криза в Португалия и в Испания, са добре дошли. България има неудобството да бъде вързана за еврото и в същото време да не се ползва с подкрепата на Европейската централна банка. От тази гледна точка ние на практика търпим всички флуктуации на еврото, а в същото време нашата гъвкавост по отношение на бюджета, заради валутния борд, е много слаба. Ето това неудобство може да бъде преодоляно – веднъж, ако всички страни от Еврозоната проведат тази дисциплина, за която се говори в шест директиви или шест намерения за директиви на Европейския съюз, или ако се откаже от валутния борд, което, струва ми, се не влиза в главата на никой политик.
От тази гледна точка трябва да бъдем много предпазливи, когато приемаме тези мерки. Да, по принцип ние сме за дисциплината и ние от Синята коалиция одобряваме позицията, защитавана от българското правителство. В същото време обаче ни тревожи, че се оформя една група – Европа на 17-те, и една – Европа извън тези 17. Тази група започва да се превръща в проблем за България именно заради неудобната позиция, в която се намира – закачена за еврото и в същото време неползваща услугите на Европейската централна банка.
Тук трябва да се замислим много сериозно каква политическа позиция ще заемем. Ще подкрепяме безусловно тази група на 17-те или заедно с Полша, заедно с Швеция, с Великобритания ще искаме да не се създава Европа на две скорости? Останем ли извън този клуб, знаете, че и политическите решения, които се взимат, се взимат преди всичко в Клуба на 17-те. Според мен това е опасност, която въобще не е засегната в доклада. Може би не му е тук мястото, но във всеки случай би трябвало да бъде тема на много широка дискусия.
Няколко думи за енергетиката. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал за изтичане на времето). Виждам, госпожо председател, след една минута свършвам.
Комисарят Йотинген днес казва, че трябва да се преразгледа Проектът „Белене” в светлината на катастрофата в Япония. Аз мисля, че оттук трябва да тръгнем, когато наистина участваме в създаването на общата енергийна политика на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Димитър Чукарски от независимите народни представители направи заявка за изказване.
След него господин Станишев.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Смятам, че днес, когато сме се събрали да обсъдим приоритети, дейности, активности, нещата извършени от българското правителство по време на белгийското и заявените за вършене по време на унгарското председателство неща, които трябва да се случат, ние трябва да подходим изключително сериозно и като народни представители трябва да кажем това, което България успява да прави и го прави. В рамките на унгарското председателство са много нещата, свързани с акцентите, които това председателство поставя пред себе си.
На първо място, икономическо управление на Европейския съюз – Европейския семестър. Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, дебатите по нова кохезионна политика на Европейския съюз и не на последно място, бъдещето на Общата селскостопанска политика.
Ние сме убедени, че България заедно с унгарското председателство, ще продължи да работи за засилване на европейската икономическа координация и в това отношение смятам, че трябва да се заложи и се залага на три основни направления, които са изключително сериозни.
На първо място, смятам, че това е засилването на фискалната дисциплина – това е сфера, това е област, в която България е пионер.
Стартирането на Европейския семестър – на второ място, и създаването на макроикономически механизми за надзор – на трето място.
В Годишната програма на нашето Народно събрание по въпросите на Европейския съюз сме заложили за разглеждане Пакета от законодателни предложения на Европейската комисия за подобряване координацията на икономическите политики и икономическото управление на Европейския съюз. Факт е, че всяка една от страните – членки на Европейския съюз, намира сили и кой по-успешно, кой по-малко успешно се оттласква от дъното на кризата. За да стане обаче този процес невъзвратим и за да стане осезаем и за най-бедните слоеве от нашето общество, смятам, че ние трябва да запазим финансовата дисциплина и в това отношение изключително сериозни са провежданите от министъра на финансите консултации, които да доведат и до една конституционна промяна, която да гарантира финансовата стабилност на България.
Пред нашия парламент има едно нещо, за което всички ние успяхме да постигнем консенсус, и аз съм изключително горд с това, че България има консенсус по отношение на своя приоритет, а именно приемането ни в Шенгенското пространство. В тази връзка, нашият парламент предприе не само активни действия, като прие Програма от парламентарни и външнополитически действия в подкрепа на присъединяването на България към Шенгенското пространство, но и тази програма се реализира с изключително бързи темпове.
Днес, съвсем категорично, няколко дни, всъщност една седмица преди последната техническа проверка, ние можем да кажем, че България ще отговори на техническите изисквания за приемането ни в рамките на Шенгенското пространство. Остава само оттук нататък страните членки на това пространство, страните, от които зависи, да направят един ясен и категоричен политически знак и приемат България и Румъния, разбира се, така както би следвало, така както ни се полага, за част от това европейско пространство – Шенгенското пространство, и ние да носим отговорност за общата граница на Европейския съюз.
Друго, което е изключително важно, е приетата на 17 февруари 2011 г. Резолюция на Европейския парламент относно изпълнение на Стратегията на Европейския съюз за региона на р. Дунав. Това означава, че активността в посока реализиране на тази стратегия трябва да бъде изключително голяма, да не говорим, че реализирането на Дунавската стратегия ще помогне изключително много и на трите най-бедни области на България – Северозападна България, така както в момента правителството и министрите, отговарящи за икономическата политика, работят за изработването на такава програма. Тези три области се оказаха най-бедното място в Европа, но аз съм убеден, че с дейността на правителството, реализирайки тази Дунавска стратегия, ние ще успеем да дадем един по добър живот на гражданите в тези региони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тъй като видях, че времето изтече, искам само да кажа, че изключително съм щастлив, че България запази през периода акцента в своята политика върху подобряването на транспортната инфраструктура. Тук има много за вършене, не само в областта на пътната инфраструктура, но и в областта на железопътната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Аз се надявам, че на всеки шест месеца, когато ние се събираме, ще успяваме наистина да отчитаме по-добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да кажа, че не бива да допускаме никакъв формализъм в Народното събрание при обсъждане точно на тази тема – отчета на правителството за целите, приоритетите в предишното белгийско председателство и приоритетите през сегашното унгарско председателство. За съжаление и в изложението на министър-председателя по скоро надделяваше като че ли един бюрократичен подход и това няма как да бъде задоволително за Народното събрание.
Членството на България в Европейския съюз само по себе си дава огромни възможности. Това е уникален шанс за нашата страна да догонваме средноевропейското ниво на развитие – и икономическо, и социално, и инфраструктурно, и от гледна точна на качеството на живот на всеки един български гражданин. Това е само възможност, тя може да бъде оползотворена, може да бъде и пропусната.
Ние се намираме в петата година на членството на България в Европейския съюз, затова качеството на днешните дебати трябва да покаже дали сме достатъчно узрели и вече подготвени да се възползваме от тези шансове, които членството в Европейския съюз ни дава.
За съжаление, от това, което чух досега, по-скоро отговорът е „не”. Защо? Защото, за да се реализират нашите приоритети – не на белгийското председателство, не на унгарското председателство, не на някоя друга страна, трябва да имаш:
Първо, свои ясни приоритети и цели.
Второ, приемственост и последователност в политиката за тяхната реализация.
Трето, партньори и съюзници в Европейския съюз, които ще помогнат тези приоритети да бъдат реализирани.
За съжаление, в доклада на правителството, по-скоро се отразява реакцията на България по отношение на приоритетите на председателството. Не е ясно кои цели са поставени от правителството за нашите интереси, какво от тях е реализирано, какво ще бъде реализирано през сегашното унгарско председателство.
Аз ще дам два примера от миналото. Ако през м. декември 2005 г., когато България изобщо не беше член на Европейския съюз, но участваше в заседанията на Европейския съвет, не бях поставил темата за допълнителни компенсации за АЕЦ „Козлодуй” над тези, които бяха поети като ангажимент при преговорите, през 2009 г. нямаше да можем да получим подкрепата на председателя на комисията, след това – на цялата комисия, и сега работа на правителството е да реализира и да получи и изпълни тези 300 млн. евро приблизително, с които се ангажира Европейската комисия.
Второ, ако България не беше намерила съюзници през 2008 г., когато Европейската комисия постави непоносими за българската икономика и граждани условия за намаляване на емисии на въглероден двуокис и други неща, които нямаше да можем да понесем, нямаше да можем да защитим нашия интерес. Точно тази технология на работата на правителството не личи в доклада.
Няколко думи по основните теми, които бяха засегнати в доклада на министър-председателя. Няма как да се пропусне темата Шенген. Защо? Тъй като преди доста време беше формулирано членството в Шенген като основен приоритет и с Европейската комисия беше поставена целта това да се реализира през първото полугодие на 2011 г. като първа национална цел. Без съмнение всички партии трябва да подкрепят реализирането на тази цел, но не чухме от министър-председателя готово ли е правителството, освен извършването на техническата дейност, което естествено е задължително условие, с политическа програма за политическа подкрепа на нашето членство в Шенген от страна на страните членки.
Наскоро министърът на вътрешните работи беше заявил, че единствено Франция остана като страна, която се противопоставя на нашето членство в Шенген сега и беше незабавно опроверган от министъра на вътрешните работи на Германия. Стои въпросът и за още няколко страни от Европейския съюз – Холандия, Финландия и други страни. Не стана ясно какво ще направи правителството, за да може тази национална цел да бъде реализирана през унгарското председателство, а не за първи път от десет години национален приоритет да бъде отложен, което си е неуспех.
Второ, в цяла Европа основните дебати днес са на темата как Европа излиза от икономическата, финансовата и социалната криза и трябва да имаме ясна национална позиция. Не чух нито една дума по отношение на това каква реакция предизвиква от българското правителство френско-германската идея за Пакт за конкурентоспособност.
Искам да кажа много ясно от позицията на българските социалисти и на Партията на европейските социалисти, която беше разглеждана и одобрена на срещата на лидерите на ПЕС: тази идея на Франция и Германия означава, първо, Пакт за конкурентоспособност само на Франция, Германия и най-развитите страни от Европейския съюз. Второ, тя действително означава разделение на Европейския съюз на елитен клуб на Еврозоната, където ще се дискутират и налагат определени финансово-икономически решения за политики, и периферия, която ще трябва да се съобразява и да ги изпълнява, и това е опасно за България!
Третият аспект на този пакт означава, че дясна Европа отива в ясна посока за сметка на социалния характер на Европейския съюз и европейските икономики. Тя означава, че цената на кризата ще бъде за сметка на обикновените европейски граждани, в това число – българските, защото там се предвижда отказ от индексация на доходите съобразно инфлацията. Там цялата тежест е за сметка на социалния характер на Европейския съюз.
Бих искал да чуя каква е българската позиция по тази ключова тема, защото Европа не може да бъде конкурентоспособна за сметка на своя социален характер. Ние никога няма да бъдем Китай, Тайланд или някоя друга азиатска държава, ние трябва да бъдем конкурентни за сметка на образование, добро здравеопазване, качество на труда.
Няколко думи и по другите приоритети – Общата селскостопанска политика. Искам да попитам българското правителство заявява ли искане, настояване да се изравнят директните субсидии за новите страни членки след 2013 г., не през 2018 или 2020 г.? Защото днес българските земеделски производители са неконкурентоспособни по сравнение с френските или германските. Тази цел формулирана ли е, ще бъде ли отстоявана, кои са нашите партньори? В противен случай, ние в България, пак ще бъдем губещи и изоставащи в земеделието.
Следващата тема, която е ключова – кохезионната политика. Има идеи в Европейския съюз, изключително опасни за България, които на преден план ще извеждат конкурентоспособността и ефективността на отделните проекти, не кохезията, тоест сближаването, тоест помощта на изостаналите региони, а икономическата целесъобразност. Е, нямаме ли отговор, кой ще спечели от това – Германия, Франция и развитите държави. И това ще бъде за сметка на България и на другите по-слабо развити страни. Ние трябва категорично да се противопоставим на подобна политика. Тя се обсъжда сега, през 2011 г. в Европейския съюз, и ако не формулираме нашите цели, пак ще бъдем от губещата страна.
На последно място, за енергийната политика и стратегия. Ключово важно е България да извоюва европейска подкрепа за междусистемните връзки – на газопреносната мрежа, за реализацията на проекти като „Набуко”, в това число да се търси европейско финансиране.
Не на последно място, бих обърнал внимание върху атомната енергетика. Във връзка с трагичните събития в Япония върви една дискусия, в това число искания България да се откаже от изграждането, едва ли не, на нова атомна електроцентрала, визирам „Белене”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нека първо европейците, в това число Германия, в това число комисарят по енергетика господин Йотингер, видят състоянието и сигурността на старите, от друго поколение, атомни електроцентрали. Да, разбира се, ние трябва да формулираме много високи изисквания за нашите атомни електроцентрали, но да не стане пак, както с І и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, за сметка на България.
Това са основните въпроси, без отговора на които от страна на правителството, на парламента ние няма да бъдем ефективен член на Европейския съюз, който да печели от членството, а само ще изпълняваме и ще губим, и това ще бъде за сметка на българските граждани. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Павел Шопов, след него господин Местан.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател! Сам по себе си този доклад, който ни се поднася и който обсъждаме, е изключително положителен факт, тъй като тази практика беше почти преустановена. Пред нас излиза министър-председателят на България с виждания на правителството относно всички актуални въпроси. Казвам, всички актуални въпроси, които стоят пред страната. Тук можем да дискутираме, да сме съгласни с нещо, да не сме съгласни с друго, или да имаме и други виждания, каквито ние от „Атака”, разбира се, имаме по много от въпросите.
При предишното управление нямаше такива обсъждания и всичко беше в сферата на предположенията относно мерките и намеренията на правителството.
Ние от „Атака” ще повдигнем конкретно един изключително важен въпрос и той е в Глава „Разширяване” относно резюмето на позицията на Република България към разширяването на някои държави. И вие разбирате добре, че това е въпросът относно отношението на България към присъединяването на Турция към Европейския съюз – един екзистенциален въпрос за българите, живеещи през XIX и XX век. Казвам екзистенциален, защото е въпрос за това дали ние българите и държавата ни България ще бъде или няма да я бъде в следващите десетилетия и столетия, така както я е имало 1300 г.? Тоест това е въпрос за съдбата на Третата българска държава и никой просто не бива да си въобразява, че това не е така и че това не е съдбоносен въпрос. Защото можем да се преборим с кризата, можем да решим финансови и бюджетни въпроси, въпросът с енергетиката. Можем да решим всичко това, което е повдигнато като теми в една или друга връзка, и да станем средно европейска развита страна, но при едно условие – че ще я има държавата България и нас, българите, като самостоятелен субект.
В момента не бива да си въобразяваме и подценяваме факта, че се намираме при условията на ХІV век – нещата не са по-различни оттогава – и в период на една бурна инвазия на 76-77-милионната държава при последното преброяване, която има своите имперски претенции и намерения.
Тук често се говори – и ние българите, включително и високопоставени политици, боравим с термина „добросъседство” и се заблуждаваме относно добросъседските намерения на държавата Турция, но те не могат да бъдат добросъседски, при условие че има толкова нерешени проблеми и аз ще се опитам да ги очертая.
Турски високопоставени политици, външният министър Давутоглу, заместник министър-председателят Арънч правят изявления, които са антибългарски, и говорят за великотурските имперски намерения, и са груба намеса във вътрешните работи на България. Между другото, тези изказвания са по отношение и на други европейски страни, не само по отношение на България, но ние сме част от този християнски свят и от тази обединена Европа. Най-прекият адресат и най-засегната страна естествено като най-близо до Република Турция и нейните граници сме ние. Прясно е изказването на заместник министър-председателя Арънч – направено завчера, което беше своеобразно грубо посегателство във вътрешните работи на България. Така че при такива изказвания отношенията не могат да бъдат добросъседски.
Друг проблем, поради който не могат да бъдат добросъседски отношенията между двете страни, е продължаващото непризнаване на геноцида над българите. Други християнски народи също имат тази претенция и тези искания от страна на правоприемника на Османската империя, а това е държавата Турция, и неизвинение за този геноцид на пострадалите християнски народи, включително и на нас българите – визирам в момента нашия проблем, нашия въпрос от страна на държавата Турция.
Тук слагам и въпроса с арменския геноцид, тъй като в България живее една голяма маса – десетки хиляди представители на този народ, лоялни граждани на Република България, които абсолютно всички в целокупност, до един, за разлика от нас българите, считат за много важен този въпрос при отношенията с Република Турция.
Друг въпрос е, че турската армия продължава да бъде дислоцирана в Източна Тракия по начина, както това беше по време на студената война. И това се пренебрегва... Направихме и нашата Доктрина за национална сигурност. Не може при това положение да имаме добросъседски отношения.
Едва миналата година Турция ни извади от списъка на държавите, които представляват потенциален противник. Това е факт! Не може и това да бъде причина ние да имаме добросъседски отношения с Турция.
Друг проблем са църковните имоти в Цариград, десетки имоти – съдбата им продължава да не е решена. Отлага се въпросът от правителство на правителство, от година след година, десетилетие след десетилетие.
Относно обезщетенията на българските бежанци от Тракия. Знаете всички, касае се за огромната сума, нараснала по мирния договор вече на над 10 милиарда долара, които пари продължават да не се плащат на правоимащите. И този въпрос, също в стила на турската дипломация, се отлага месец след месец, година след година, правителство след правителство, десетилетие след десетилетие. Нека настоящото правителство да бъде това, което ще реши най-после този вече близо столетен проблем и въпрос.
Друг проблем, заради който не можем да имаме добросъседски отношения с държавата Турция, са нерешените проблеми по охраната на турската граница. Дано тези проблеми да бъдат решени с нашата амбиция и желание да влезем в Шенген, но турската граница, и то по причина на турската страна, продължава да бъде пробит чувал, през който преминават контрабандни стоки, наркотици, криминални елементи и се осъществява усилен трафик на хора. Това не може да бъде причина да приемем, че отношенията ни с Турция са добросъседски.
Друга причина, заради която не са добросъседски отношенията, е непрекъснатият натиск на Анкара по внос в България на турски, ислямски фундаментализъм, по вмешателство във вътрешните работи на България, включително натиск върху етническата партия ДПС, която е протурска и е част от турската експанзия в България.
В Турция не се решава въпросът с даването на гражданство на стотици хиляди изселници от България и това се прави изкуствено, нарочно, по причината, че в Турция законът забранява двойното гражданство. Тези хора се държат без турско гражданство, за да бъдат насочвани в настроенията си и като уреди при определени обстоятелства – избори и при други случаи, за натиск върху българската държава. Това е също проблем, който стои между двете държави, поради който не можем да кажем, че отношенията между България и Турция са добросъседски.
Друг проблем е Севернокипърската република. Тук говорим много често за наши отношения с европейските държави, за евросолидарност. Този въпрос продължава да не бъде решен. Той е почти на границата на България. Съществува една сепаратистка държава, в която Турция всъщност оказва основно и решаващо влияние и значение, за да съществува тази държава. Ние не можем да си задаваме въпроса – предвид на това, което стана с българска евродепутатка преди няколко дни – говори за това, което визирам, и не можем да си затваряме очите.
Има и други проблеми, разбира се, между двете страни, които не могат да се приемат като добросъседски отношения.
По този Раздел „Разширяване” аз мисля, а това е и становището на „Атака”, че докато не бъде проведен референдум, на който българският народ да каже своето мнение – „за” или „против” приемането на Турция в Европейския съюз, никой в България не бива и не може да излиза с ясна и категорична позиция. Това е стратегически въпрос, който може да бъде решен само с референдум от българския народ.
До тогава такива становища и изявления са неприемливи. При проучванията, които са безспорни и ясни, че 70-80% от българския народ е против приемането на Турция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... в Европейския съюз, тези изявления, изказвания и официални позиции на български политици, както това е в случая, са абсолютно некоректни към българския народ и тези, които не желаят приемането на Турция в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на господин Местан.
Има думата Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-малкият проблем на този доклад, който разискваме, е Глава „Разширяване”.
В Глава „Разширяване” текстовете представят една стратегически вярно осмислена позиция на българската държава, която се свежда най-общо до тезата, че България има стратегически интерес да граничи само със страни – членки на Европейския съюз, разбира се, когато те покрият критериите за членство.
Друг е проблемът на разисквания доклад днес. Европейският политически контекст, в който обсъждаме доклада на министър-председателя господин Бойко Борисов относно приоритетните за България теми по време на белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2010 г.) и основните приоритети по време на унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2011 г.) е с доста променени характеристики.
Световната финансова и икономическа криза се оказа тежко предизвикателство както за всяка отделна страна член, така и за Съюза като цяло. Конвенционалните политически подходи и решения се оказаха неадекватни на новите предизвикателства. Европейският съюз бе принуден да реагира адекватно като ревизира доста от своите политики. Стратегия 2020, последвана от седемте водещи инициативи, е продукт на това интелектуално усилие, което следва да гарантира конкурентоспособността на Европейския съюз в глобален план.
На този фон ние не бихме могли да имаме формално отношение към доклада, който ни бе представен от министър-председателя господин Бойко Борисов. Написаните с чиновническо усърдие раздели за свободно движение на хора, Обща селскостопанска политика, политика по рибарство, данъчна политика, статистика, здравеопазване, транспортна политика, енергетика, регионална политика, правосъдие и вътрешен ред, наука и иновации, митнически съюз, финансови и бюджетни въпроси, разширяване следва да бъдат осмислени в контекста на по-общите и нови предизвикателства, които стоят пред Европейския съюз.
Очаквахме втората част от доклада на премиера относно основните приоритети по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз да бъде далеч по-разгърната и конкретна. Прави впечатление един откровен дисбаланс между двете части на доклада. Първата част, която съдържа отчета за белгийското председателство, обема 30 от общо 32 страници на доклада. Ще кажете, нормално е отчетът да бъде далеч по-широк по обхват. И все пак, съотношение 30 страници отчет за предишния период и по-малко от 2 страници за новия 6-годишен период няма сериозно оправдание.
За нас най-важната част от отчета по всички конкретни политики е как българското правителство е отстоявало българския национален интерес. Но за съжаление, абзацът към съответните раздели, в който се дава информация за защитата на националния интерес в процеса на обсъждане на темата, твърде рядко представя българските позиции. А като правило забелязваме онова, което четем – например, на страница 25 по Раздел „Наука, иновации, култура и аудиовизия” схемата е следната: България подкрепя и следва информация за това, което прави Европейският съюз и неговата комисия, докато българският принос се губи. Не би могло да бъде иначе, след като все още нямаме българска редакция на основния стратегически документ на Европейския съюз – Стратегия 2020. Да не говорим, че в предложения ни доклад не са отчетени анализите от годишния преглед на тази стратегия. Изглежда няма какво да отчетем. Същото се отнася и за свободния обмен на знания в европейското изследователско пространство и прочие сфери, специално дефинирани в стратегическия документ „Европа на иновациите”, след като цялата ни политика в тази сфера се обема в едва 0,3% от брутния вътрешен продукт, при цел на Европейския съюз, забележете, десет пъти по-висок – цели 3%.
Затова, уважаеми господин премиер, очаквахме основните приоритети по време на Унгарското председателство (януари-юни 2011 г.) да бъдат облицовани с конкретни програми или дори с идеи за цялостна стратегия за отстояване на българския национален интерес, разбира се, в контекста на общоевропейската солидарност. Ние знаем, имаме съзнание за ограниченията, които налага вече действащият безусловно принцип „трансфер на суверенитет”.
Няма как да приемем обаче подразделът „Присъединяване на България към Шенгенското пространство” да се изчерпва с две изречения. Периодът на унгарското председателство е ключово важен за реализирането на този национален приоритет и затова настояваме за далеч повече откровеност и коректност при представянето на анализа на реалните рискове не само от технически, но и от общополитически характер, които стоят пред България.
Какви са конкретните измерения на допълнителното обвързване на техническите критерии с механизма за сътрудничество и контрол, което по същество представя известно отклонение от постигната договореност при присъединяването на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. България да влезе и в Шенген в момента на покриването на техническите критерии? Очакваме от Вас да чуем каква следва да бъде посоката на общите ни национални усилия, ако щете, и като нарочна лобистка стратегия, в това число и към държави, чиято критика е по-изострена и чиито резерви са по-отчетливо артикулирани. Нас ни има в това усилие, включително и по посока на задействането на всички ресурси по линия на семейството на либерал-демократите в Европейския парламент.
С други думи, правителството трябва да преосмисли или да не схваща ролята си в процеса на вземане на решения в Съвета на Европейския съюз като акт на формално участие – те да кажат, пък ние ще видим какво можем да направим. Подходът „Yes, sir!”, превърнал се едва ли не в принцип, следва да бъде заменен с едно друго разбиране за политическа отговорност при отстояването на националните интереси.
В заключение, може би най-важното предизвикателство, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи формулираме въпрос: готова ли е България за идеята на страните от Еврозоната, артикулирана основно от Франция и Германия за създаване на Пакт за конкурентоспособност, чийто пряк ефект е „Европа на две скорости”? Къде е България в този процес? С каква позиция, господин премиер, ще участвате на заседанието на Съвета на Европейския съюз в края на м. март? Не намираме отговора на този въпрос в представения доклад, а това е въпрос не само на белгийското председателство, но е и в българския дневен ред и обяснява, ако щете, актуалните проблеми, пред които е изправено управлението.
Очаквам да обясните, с оглед на българския прочит на новата кохезионна политика, как България ще защити и представи националния си интерес чрез националната си програма за реформи в контекста на Общата европейска стратегическа рамка. Готови ли сте с коригираната програма за реформи, която като страна трябва да представим през м. април т.г., а това е новият принцип, който заменя до днес актуалната национална референтна рамка?
Затова Парламентарната група на ДПС приема днешните дебати не като изчерпващи темата, а само като едно начало на големия разговор за мястото на България в една наистина нова Европа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отговор на повдигнатите въпроси ще даде министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бяха засегнати доста въпроси, на някои от които отговорите ги знаете, защото благодарение на вашето управление сме на този хал. Но ако трябва да ви ги напомня, ще ви ги напомня.
От това, което се чу и от Синята коалиция, и в изказването на ДПС, а и във въпроса на господин Станишев, видях така наречената Европа на две скорости. Да, действително Франция и Германия генерират тези въпроси в момента поради простата причина, че много правителства в Европа, подведени от популизма, подведени от това, че може да се харчи повече, отколкото се произвежда, доведоха дефицитите на своите държави в проценти, в които икономиките на тези две държави трябва да работят, за да изхранват други.
Това са така наречените нетни платци в Европейския съюз. Нормално е те да зададат въпроса защо германските граждани трябва да работят толкова много, така всеотдайно и до такава пенсионна възраст за сметка на социалните придобивки на други държави – резонен въпрос.
Въпреки всичко ние поставихме този въпрос на разглеждане. Когато председателят на Европейския съвет господин Ромпой беше в София, каза много ясно и точно, че Извънредното заседание на Съвета за Либия преди няколко дни е последното на Групата на 17-те, следващото ще бъде на така наречените 17+, където участваме и ние. Това са държавите, които искат да приемат еврото или, които са както нас – имаме местна валута, която реално е привързана към еврото.
Защо се стигна дотам и защо се зададе този нормален въпрос? Защото има държави в Европейския съюз, които казват, че не признават еврото и не искат да имат евро. Президентът на Франция, господин Саркози каза: „След като не искат еврото, защо да идват на нашите съвещания? Когато обсъждаме въпроса на еврото спрямо долара, спрямо йената, спрямо всичко останало, защо да присъстват на този съвет или дебат хора, които не се интересуват от еврото?” Смятам, че той има право и това е логичен въпрос. Ние ще участваме и ще се борим да има стабилно евро като единна европейска валута.
Що се отнася до кохезионните фондове. Да, има държави, които в своите програми, защото са се пренаситили от магистрали, казват: „Да спрем да рушим природата с магистрали.” Да, но ние нямаме една, която да стига от единия до другия край на България! Можем ли да приемем това? Не! Затова с колегите от Полша и Унгария сме застанали активно на неотстъпчива позиция кохезионната политика да остане такава, каквато сме я посочили в доклада.
Казвате: „приемственост”. Да, винаги съм твърдял, винаги съм искал и сме постигали консенсус по много теми, включително по националната сигурност, БАН и по много други. Но по основните теми, свързани с Европейския съюз, само искам да напомня, че ние заварихме спрени всички фондове на Европейския съюз. Ако тук бяхме приемствени, нищо добро не ни очакваше!
Защо заварихме мониторингов доклад върху съдебната система?! Знаете, че влизането ни в Шенген се обвързва пряко със съдебната система. Кой конструира съдебната система, господа?! ГЕРБ сме единствените, които не сме участвали в този процес. Поемете си веднъж и вие вината и кажете: „Да, в някои области направихме така, че да имаме мониторинг, когато ни приеха”, сиреч неефективна, не добра система. Затова през шест месеца ни бият по главата и ни казват: „Неефективна, не добра”. Да, разбира се, казват го на европейски език, с дипломатичност, с думичката „напредък” отпред. Да, думичката „напредък” е сложена, за да могат политическите партии в България да не бъдат нарочени, че са се провалили. Затова те много услужливо – за всички нас, слагат думичката „напредък”. „Напредък”, но веднага след него следва: „да си поправите съдебната система, защото напредъкът си е напредък, но това точно не става”. И това го има във всеки доклад.
Пак повтарям: ГЕРБ е единствената партия между големите партии, които нямаме вина за съдебната система, ама никаква вина! Всичко е заварено, една консервативна, независима система. И сега всички ние се надяваме и във ваше лице промените, които прави парламентът, и в Наказателния кодекс, в Специализирания съд, в останалите закони, да станат факт. Дай боже, в близко време този мониторинг да отпадне!
Няма да споря за 300-те милиона от Европейския съюз, по простата причина, че бях там на една пресконференция, когато господин Барозу ги обяви. Бих бил много по-доволен, ако тогава сме успели да защитим част от реакторите или част от интересите, които сме имали.
Щом сте повдигнали тази тема, аз съм изключително благодарен, че това е така и е факт. За мен е важно, предполагам и за всички нас, тези пари да влязат в тази част на България, специално към Козлодуй, за да могат да се усвояват и да имаме поне някаква елементарна полза. Ако накарате вашите експерти да направят изчисления за затварянето на реакторите и за всичко това, което се прави впоследствие, то струва много, много повече от тези 300 млн. евро.
Както вие самите ми зададохте въпроси, свързани с Франция и Германия, и върху кого пада тежестта, мога абсолютно да твърдя, че благодарение на тази политика на предишните правителства в момента се намираме на това дередже. Да, господин Местан каза: „Йес, сър”, но не хора от ГЕРБ са си заслужили това звание, а от предишните европреговарящи.
Съгласен съм и с казаното от господин Станишев относно проекта „Белене”. Разбира се, трагедията в Япония е огромна. Ще има преосмисляне, преоценка и проверка на всички ядрени реактори във всички държави в света. Бъдете убедени, че ще бъдат подложени на много големи проверки, ще бъдат гледани под лупа, но нито Франция, нито Германия, нито Съединените щати или дори Япония ще си затворят ядрените централи – бъдете убедени!
Ние неслучайно и в писмото, което изпратихме до руската страна, все още и нашата Агенция по ядрена енергетика не се е произнесла с категорично решение, не е случайно и казаното от господин Йотингер днес, самите ние сме заинтересовани от максималната сигурност на нашите реактори и от това, което се прави. Мисля, че в тази посока също сме на едно мнение.
По Шенген няма да коментирам. Мисля, че се направиха достатъчно дебати. Мога да ви информирам, че в последните ми разговори с президента Саркози, с премиера на Холандия, имах и телефонен разговор преди Съвета с премиерката на Финландия. Знаете, мисля, че във Финландия изборите им предстоят през м. април. Както тук е модерна, важна националистическата тема, защитава интересите на много граждани, на болшинството граждани, и там е много модерна. За съжаление, особено страните от бившия социалистически лагер, неслучайно именно тези 10 страни ни слагат в тази „Европа на две скорости”, както казвате. Не слагат вътре Холандия, Швеция или други държави, а пак нас – десетте държави. Защо сме там? Защото всички сме свидетели, че посткомунистическите процеси, които протичат вече 22 години, не са отшумели, каквото и да си говорим. Помолих я да ревизират своето отношение заради групата роми, които са били там. Надявам се, че вече няма да го поставят като въпрос.
С днешното откриване на дома в Любимец сто процента вече сме готови с техническите мерки по Шенген. Повтарям: полагаме огромни усилия. Надявам се към средата на годината да имаме положително решение.
Господин Местан, надявам се европейските депутати и в лицето на вашето либерално семейство, и на европейските социалисти, разбира се, правим всичко възможно и по линия на Европейската народна партия, да имаме подкрепа.
Благодаря за вниманието ви. Желая ви успех! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата членът на Европейския парламент господин Кристиан Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Благодаря, че този парламент запази добрата традиция и дава възможност и на европейските депутати да се включват в дебата по такава важна тема като участието на България в работата на европейските институции. Мисля, че е хубаво тази традиция да се задълбочава. Не мога да не кажа, че инициативата на ръководството на Комисията по европейски въпроси за по-съдържателен диалог следва да бъде подкрепена и да се опитаме наистина да навлезем малко повече в съдържанието, включително в съответните комисии и да избягваме пиар упражненията, които като че ли надделяваха в самото начало.
Докладът на правителството, изложен от министър-председателя, със сигурност е по-добър от предишния. Няма как на бялото да се каже черно. Има прогрес, но разбира се, все още твърде технически, има твърде малко политика в този доклад. Надявам се следващия път да видим един по-съдържателен доклад с по-ясни български приоритети. Защото се създава общото впечатление, че България присъства в европейските институции, но не участва във взимането на решения и най-вече не участва в подготовката на тези решения. Тук има много какво да направим и подходът трябва да бъде не толкова партиен, колкото национален. И е хубаво по тези въпроси наистина да разговаряме, да дискутираме и да се чуваме.
Бяха направени някои заявления, които ми се ще все пак да спомена. Първо, по отношение на оперативните програми. Все пак да сме наясно, че нито лев по оперативните програми не е спиран, а финансирането по ИСПА и САПАРД беше възстановено още преди правителството на ГЕРБ да влезе в управлението. Това обаче не означава, че трябва постоянно да се връщаме назад в миналото. Трябва да се опитаме да помислим по какъв начин в следващата финансова перспектива на Европейския съюз да запазим финансирането за европейски програми, които са от интерес за България. Защото в момента вече тече предефинирането на европейските приоритети и може да се окаже, че европейските средства в следващата финансова перспектива ще бъдат насочени в политики, в които България просто няма да може да участва. Затова има много какво да се научим в следващите месеци, защото до края на годината много от тези въпроси ще бъдат решени, да се научим да търсим съюзници в Европейския съюз, да ги намираме и заедно да поставяме тези приоритети. Спорадичните сполучливи опити не могат да променят цялостната картина за това, че ние не сме в състояние да идентифицираме собствения ни интерес и поради тази причина не сме в състояние да намерим и съответните съюзници.
Мисля, че в тази година ние имаме големи шансове като страна от Централна и Източна Европа, защото за първи път две страни от Централна и Източна Европа последователно ще председателстват Европейския съюз. След Унгария идва Полша. Затова е време, макар този доклад да е за унгарското председателство, правителството вече много по-сериозно да мисли за това какво предстои след това. Защото е хубаво да бъде гарантирано, че политики, които се започнат сега, ще бъдат продължени в следващата половин година.
Бих обърнал внимание на няколко политики, които, според мен, са важни за България, но нашето присъствие в тяхното формулиране, промяна и реализиране отсъства.
Политиката по разширяване. От 1996 г. насам България е една от страните, може би единствената в Югоизточна Европа, която последователно работи за разширяване на диалога между страните от Югоизточна Европа, имала водеща роля в този процес. За съжаление, трябва да констатираме, че в последната година и половина – две нашето присъствие в съдържателен план в тези политики реално се загуби. Не е достатъчно да декларираме подкрепа за разширяването. Важно е да подкрепяме конкретните стъпки, които водят до това и, което е още по-важно, ние да имаме ясно дефинирани приоритети какво искаме да постигнем в рамките на процеса на преговори, които предстоят с част от страните особено от Западните Балкани, но разбира се, и Турция. До този момент ние нямаме ясна политика и поради това ни е трудно да комуникираме към нашита съседи. Много често се налага да реагираме спорадично на изявления, на действия на нашите съседи, а това не е правилна политика. Нужна ни е дългосрочна политика, в която трябва да участват активно и народните представители, Комисията по външна политика.
На второ място, политиката на съседство, която в момента е под сериозен натиск, върви преглед на тази политика. Тя обхваща както страните от Северна Африка, където сега е фокусирано вниманието, но и тези от Изток. Ние до този момент на практика отсъстваме от дебата по реализацията на източното партньорство, а там, само за пример, има най-малко две страни, които имат особен интерес за нас, защото там са най-големите български общности зад граница – Украйна и Молдова. Ние трябва да имаме ясна политика към източното партньорство и да подкрепим Полша, която има амбициозна програма за втората половина на годината.
По отношение на част от другите политики беше споделено много. В доклада присъства политиката по земеделие, която е ключова и една свръхзадача за България да отстои приоритетите на България за следващия период в процеса на реформи на тази политика. Тук също бих казал, че няма място за противопоставяне, а за важен национален интерес, който трябва да бъде подкрепян.
По отношение на регионалните диспропорции аз казах в началото, че има голям риск в следващата финансова перспектива ние да получим много по-малко финансиране за тези политики. Затова трябва да се опитаме освен стандартните, например за Дунавската стратегия, която би следвало при една по-активна политика сега и при един натиск в следващата финансова перспектива да има по-сериозно финансиране, да помогне на най-бедния регион в Европа – Северозападния регион в България, най-малкото да се приближи до останалите. Ясно е, че чудеса не могат да се очакват.
Накрая ми се иска да кажа, че е важно България вече да постави въпроса за отпадането на механизма за сътрудничество и проверка. Защото въпреки заявленията на министъра на вътрешните работи, че това е един полезен механизъм, сега вече, когато България е в петата година на своето членство, запазването на този механизъм все повече, според нас, е вид дискриминация срещу България и е нормално, след като е ясно, че две последователни правителства работят по реализацията на ключовите мерки по този механизъм, той да върви към отпадане и някъде към края на годината да можем официално да поискаме комисията да прекрати този механизъм. И аз мисля, че тук не бива да има колебания. Доколкото разбирам, премиерът също смята, че този механизъм е изчерпал своите функции, поне така прозвуча днес. Може би трябва да убеди вътрешния министър също за това.
Накрая – икономическата политика. Трябва да кажем, че икономическата политика, която се налага в Европейския съюз от европейската десница, която е водеща в момента и има мнозинство във всички институции, освен в Европейския парламент, е политика, която най-малкото е в противоречие с целите, заложени миналата година в „Европа 2020”. Политиката на ограничение, на орязване на разхода, на неглижиране на социалните проблеми е политика, която е против интересите на България и на българските граждани. За съжаление, тази политика намира много радушен прием в министъра на финансите на България, но ние трябва да си дадем ясна оценка какво значи тя за страни като България. Ясно ми е, че една политика може да намира своите обяснения, но ние, поне от левицата и в Европа, и в България, поставяме на първо място интересите на обикновените граждани. И в този смисъл в момента се оказва, че точно обикновените граждани плащат цената на икономическата и финансовата криза, предизвикана от други.
Ще ми се отново да благодаря за тази възможност да кажа, че този тип сътрудничество между национални парламенти и Европейския парламент е една практика, която, между другото, не съществува все още във всички страни – членки на Европейския съюз. Но тези страни, които успяват да защитят добре своя национален интерес в Европейския съюз, са точно тези, които гарантират това сътрудничество. И когато говорим за нашето членство и участие в Европейския съюз, ми се ще всеки един от нас, без излишно да политизира темата, да се замисля и за принципите и ценностите, върху които той е изграден, принципите и ценностите, които ние сме декларирали, че ще спазваме като страна – член на Европейския съюз, и да не се правят компромиси с правата на гражданите, с неща като свободата на медиите, толерантността към малцинствата и други въпроси, които на моменти предизвикват повдигане на вежди откъм Брюксел и Страсбург към България и към някои други страни – членки на Европейския съюз, от Централна и Източна Европа. Последният пример е Унгария, която получи много ясна резолюция от Европейския парламент във връзка с проблемите със свободата на медиите. Благодаря ви и успешна работа! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.

От програмата ни за деня следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ДЕЙСТВАЩА КАТО АДМИНИСТРАТОР НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА, ОСИГУРЕНИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ ОТ ІІ. ФОНД ЗА ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО С ГЕРМАНИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРИМЕРЕН ДОГОВОР ЗА УСЛУГИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление има думата господин Александър Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да запозная аудиторията с доклада, правя процедура за допускане в залата на Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Ралица Стефанова – експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
Господин Ненков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ. Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Споразумението между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие е сключено с цел финансиране на разработването на примерен договор за услуги във водния сектор. Споразумението е за безвъзмездна помощ, като средствата са осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия, а Европейската банка за възстановяване и развитие е администратор на безвъзмездните средства.
Общата продължителност на заданието се предвижда да бъде 5 месеца, като в резултат на предоставените консултантски услуги се очаква да се подобри значително качеството на предоставянето на услуги за населението и да се привлекат необходимите средства за финансиране на инвестиционните програми.
С оглед на обстоятелството, че споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове, то е подписано на 20 декември 2010 г. между двете страни при условията на последваща ратификация. Поради обемния характер и естеството на споразумението и на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България вносителят предлага Народното събрание да даде съгласие то да не се обнародва в „Държавен вестник”.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” (Реплики от народните представители Михаил Миков и Любен Корнезов.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
„На свое заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди внесения законопроект за ратифициране.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна”, и госпожа Ралица Стефанова – експерт в същата дирекция.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Албена Михайлова.
Споразумението между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие е сключено с цел финансиране разработването на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България. То изразява готовността на Европейската банка за възстановяване и развитие да подкрепи реформите на българското правителство във водния сектор, като осигури консултантска помощ и разработване на примерен договор, предвиден в § 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.), водещ до облекчаване на регулаторната рамка и процедурите, регламентиращи отношенията между асоциациите по водоснабдяване и канализация и ВиК операторите.
Споразумението е подписано на 20 декември 2010 г. от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, цели оказването на консултантска помощ и изготвяне на примерен договор за услуги, сключван между асоциациите за водоснабдяване и канализация и фирмите оператори, с оглед прилагане Закона за водите.
Продължителността на заданието е предвидено да бъде 5 месеца, като консултантът ще отговаря и ще се отчита пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството и поддържа връзки с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Примерният договор за услуги във водния сектор ще допринесе за структуриране на отношенията между заинтересуваните страни и за подобряване на качеството и стойността на услугите за населението.
След проведената дискусия и последвалото гласуване с 22 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ. Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
За доклада на Комисията по външна политика и отбрана има думата народният представител Янко Здравков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЗДРАВКОВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 07.01.2011 г.
На редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
В подкрепа на усилията за реформи на българското правителство Европейската банка за възстановяване и развитие изрази готовността си да организира подкрепата за осъществяване на следващия етап от реформите, като осигури консултантска помощ за структуриране на отношенията между главните заинтересовани страни и разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България.
Основната цел на подписаното споразумение е чрез оказване на помощ от консултантската фирма да бъде изготвен примерен договор за услуги, който да се сключи между асоциациите за водоснабдяване, канализация и фирмите оператори с осигуряване прилагането на Закона за водите.
Общата продължителност на заданието се предвижда да бъде пет месеца, като по време на изпълнението му консултантът ще бъде отговорен и ще се отчита директно пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като поддържа и тесни връзки с Европейската банка за възстановяване и развитие.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остана на чуем и доклада на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
„На свое заседание, проведено на 26 януари 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ. Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1 от 7 януари 2011 г., внесен от Министерски съвет, разпределен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление като водеща.
На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна”, и госпожа Елисавета Кисьова, експерт в дирекцията; от Министерството на околната среда и водите – господин Владимир Стратиев, началник на кабинета на министъра на околната среда и водите.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Стратиев, който подчерта важността на проекта, като посочи, че споразумението касае типов проект на договор между държавата, общините и ВиК операторите, като заданието е съгласувано с Министерството на околната среда и водите и се очаква крайният продукт.
Съгласно Закона за водите, възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения и предоставянето на ВиК услуги трябва да се извършва чрез сключването на договор между председателя на асоциацията по ВиК и кмета на общината, от една страна, и ВиК оператор, от друга. Последните промени в Закона за водите са стъпки към реформирането на водния сектор в страната ни.
Европейската банка за възстановяване и развитие, в подкрепа на усилията за реформи на българското правителство, изразява готовност за подкрепа на следващите етапи от реформата, като осигури консултантска помощ за уреждане на отношенията между главните заинтересовани страни, включително и разработване на примерен договор за услуги във водния сектор в Република България. Очаква се, че с такъв примерен договор ще се облекчат регулаторната рамка и процедурите, регламентиращи отношенията между асоциациите по ВиК и ВиК операторите.
Примерният договор се очаква да уреди структурирането на отношенията между заинтересованите страни, като се облекчат регулаторната рамка и процедурите, а оттам и подобряване качеството на услугите за населението.
Поради естеството на документа, целящ финансиране за междинен етап от реформата във водния сектор и неговия обем, вносителят счита за целесъобразно този международен договор да не се публикува в „Държавен вестник”.
След откриването на дебата участие взеха: народните представители Искра Михайлова, Георги Божинов, Джевдет Чакъров.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се” единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище.
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ Фонд за техническо сътрудничество с Германия”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Имам само един въпрос към представителите на вносителя: знаем, че е възложена на частна фирма подготовката на Национална водна стратегия на България. Лично аз смятам, че правителството е това, което трябва да даде парадигмата, концепцията и може да привлече изпълнители на тази стратегия. Доколкото съм информиран – направено е обратното. Тази обществена поръчка е възложена и след като бъде представена за обсъждане в Министерския съвет, ще се вземат радикалните управленски решения.
Моят конкретен въпрос е: има ли гаранции, че ще бъдат във взаимна корелация резултатите от този договор и Националната водна стратегия? Ако – не, то няма смисъл толкова много думи за такава дребна сума! И ако няма утвърдителен отговор на моя въпрос, то всичко остава заради самото изпълнение на проекта. Ако Вие ми отговорите утвърдително, ще Ви бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Желаете ли да отговорите? (Шум и реплики в залата.)
Не Ви разбрах. (Реплики.)
Заповядайте на трибуната. Не Ви чувам, когато говорите от място.
Има думата госпожа Михайлова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Между Проекта за Национална водна стратегия и договора има общи допирни точки. Естествено, че тези два материала се работят съвместно и ще бъдат съобразени един с друг. Мисля, че няма проблем в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други народни представители искат ли думата? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между съответните страни, които бяха конкретно посочени.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Ненков, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо председател, благодаря.
Уважаеми колеги, правя процедура въз основа на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, подписано на 20 дек. 2010 г.
Чл. 2. Дава съгласие Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в “Държавен вестник”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Споразумението се прилага от 20 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратификация.
Гласуваме!
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 16,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО КЪМ МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ.
Процедура.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване със 7 дни на срока за писмени предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вх. № 054-01-79, от 12 окт. 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване с 14 дни на срока за писмени предложения между първо и второ четене по общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 153-03-22, от 28 февруари 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае д-р Николовски.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-2, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.
На заседанието, проведено на 19 януари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие Анелия Грозданова – началник на отдел „Други инструменти и програми” в дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС” в Министерския съвет.
На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Изменение към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, подписано на 6 юли 2010 г. в Брюксел, Белгия.
Изменението на Меморандума за разбирателство се налага във връзка с настъпили промени в Националното координационно звено по Норвежката програма за сътрудничество в Република България – закриването на дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите. Националното координационно звено по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България е отговорно за координацията на програмата от българска страна и работи в тясно сътрудничество с норвежката държавна компания „Иновация Норвегия”, която носи цялата отговорност за изпълнението на програмата от норвежка страна. Във връзка с настъпилите промени в чл. 2 от Изменението към Меморандума се посочва, че функциите на Национално координационно звено се поемат от дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС” в Министерския съвет. Изменението е отразено в чл. 76, ал. 1, т. 9 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и Решение № 218 на Минист. съвет от 2010 г.
Ратифицирането на Изменението към Меморандума за разбирателство е необходимо, за да се гарантира ефективното изпълнение на Норвежката програма за сътрудничество. Тя, от своя страна, допринася за икономическия растеж и устойчивото развитие на Република България, като със средства по програмата (с общ бюджет – 20 млн. евро) се подкрепят проекти в разнообразни приоритетни области, като: прилагане достиженията на правото от Шенген, подкрепа за национални шенгенски планове, укрепване на съдебната система; енергийна ефективност и възобновяема енергия; подпомагане на устойчивото производство, включително сертифициране и проверка; намаляване на емисиите от парниковите газове, както и на други емисии във въздуха и водите.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 15 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102 02-2, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, доктор Николовски.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае председателят на комисията господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-2, внесен от Министерския съвет 17 януари 2011 г.
На извънредно заседание, проведено на 19 януари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Изменението на Меморандума за разбирателство се налага във връзка с настъпили промени в Националното координационно звено по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България – закриването на дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” на Министерството на финансите и преминаване на дейността по координация на изпълнението на програмите и проектите със средства от Европейския съюз, включително средствата по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България към администрацията на Министерския съвет.
Националното координационно звено е отговорно за координацията на програмата за сътрудничество от българска страна и работи в тясно сътрудничество с норвежката държавна компания „Иновация Норвегия”, която носи цялата отговорност за изпълнението на програмата от норвежка страна. С изменението към Меморандума за разбирателство се променя чл. 2, т. 3 от Меморандума за разбирателство, като изрично се посочва, че дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” на Министерския съвет действа като Национално координационно звено от българска страна.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Разискванията са открити.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към обсъждания законопроект? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура има думата д-р Николовски.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Николовски – доклад за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия
Член единствен. Ратифицира изменението на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 6 юли 2010 г. в Брюксел, Кралство Белгия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно!

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВ И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД.
С доклада за второ гласуване ще ни запознае председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Драгомир Стойнев. (Смяна на председателите.)
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, процедура: на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат допуснати в залата следните лица: господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Снежана Малакова – юрисконсулт в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев за допускане в залата на посочените лица.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
„ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 2 февруари 2011 г.
Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона, както беше прочетено от господин Стойнев и подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Членове 1 и 2 са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 1 и чл. 2 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По чл. 3 има предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца.
(2) Искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 3 по редакцията на комисията във връзка с предложението на Светлана Ангелова.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По чл. 4 –предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името, единния граждански номер и адреса на ищеца;
3. наименование и адрес на ответника;
4. в какво се състои искането;
5. адресите на работодателите/осигурителите, при които ищецът е упражнявал трудовата дейност;
6. времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана; начина на заплащане на труда;
7. имена и адреси на лица, с които ищецът е работил;
8. подпис на ищеца.
(2) Към исковата молба се представят:
1. съответното удостоверение по чл. 5;
2. писмените доказателства по чл. 6;
3. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
4. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.
(3) Искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в определения срок, исковата молба се връща на ищеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Режим на гласуване за чл. 4 по редакцията на комисията. (Народният представител Любен Корнезов иска думата за изказване.)
Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Имам редакционно предложение за ал. 3. Вижте, в този закон всъщност, по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс се прилагат правилата му – това е безспорно. Когато има нередовност на исковата молба, в ГПК изрично е казано: „Дава се 7-дневен срок за поправка на исковата молба.” Ако не се поправи в 7-дневния срок, исковата молба се връща. Ако се поправи, делото се насрочва. Нали е така? Тук казваме: „дава се срок”. Нека да кажем какъв е срокът. Един съд ще даде един срок, друг – 15 дни, друг – 3 месеца. Срокът е 7 дни, прилагат се нормите на ГПК.
Затова предлагам не да отпадне алинеята, а да се посочи, че е 7-дневен срок. Ако това го има, тук му е мястото. Когато даваме срок, трябва да кажем какъв е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие предлагате „определеният срок” да бъде „7-дневен срок” (Реплики.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колегата е прав, прилага се, разбира се, ГПК, Вие препращате към ГПК. Няма нищо лошо срокът да се посочи 7-дневен, после да не се чудим. Ако кажем 7-дневен срок, ще бъде ясно и в цялата страна съдилищата ще прилагат този 7-дневен срок. Това ми е предложението. Нищо работа е, нали разбирате, но да е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, други изказвания и предложения има ли? Не виждам.
В такъв случай, първо подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов – в чл.4, ал. 3 думата „определения” да бъде заменена със „7 дневен”. Останалото си остава същото.
Гласували 96 народни представители: за 73, против 12, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 4 по редакцията на комисията с оглед предложението на Светлана Ангелова и с приетото вече предложение на господин Корнезов.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По чл. 5 –предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че документите са загубени или унищожени.
(2) Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания по чл. 5? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 5 по вносител с предложението на госпожа Светлана Ангелова и по редакцията на комисията, както беше прочетено.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По чл. 6 –предложение на народния представител Станка Шайлекова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) По исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.
(2) В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат:
1. трудов договор;
2. уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;
3. допълнителни споразумения;
4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;
5. трудови книжки;
6. осигурителни книжки;
7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;
8. договори за възлагане на управление и контрол;
9. други подобни документи.
(3) Когато с една искова молба се иска установяването на трудов/осигурителен стаж за отделни периоди от време, за да се допуснат свидетели, е необходимо писмено доказателство, относимо за всеки период от време.
(4) За свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 6 по вносител с предложението, направено от Станка Шайлекова, и по редакцията на комисията, прочетена от нейния председател.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, чл. 8 и чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 7, чл. 8 и чл. 9 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народния представител Геновева Алексиева, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаването на чл. 10.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 10 със следната редакция:
„Чл. 10. За неуредените в закона въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги?
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за установяване на трудовия осигурителен стаж е нов за нашето законодателство. Досега, до създаването на този закон, беше възможно да се установява по този съдебен ред само трудов стаж.
Логично е, когато се създава нов закон, текстът на закона да бъде максимално пълен и коректен. В този смисъл е и предложението за създаване на нов чл. 10 и нов § 2 в Заключителните разпоредби.
И двете предложения за нов текст не променят смисъла и съдържанието на гласувания ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли да говорите по чл. 10, после ще продължим?
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Да.
По чл. 10 се предлага в невизираните положения да се прилага ГПК, а в § 2 се предлага да се гледат образуваните до създаването на закона дела в съответните съдилища. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Алексиева.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новосъздадения чл. 10 в редакцията, която беше прочетена от господин председателя на комисията, по предложение на Геновева Алексиева.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Заключителна разпоредба”.
Предложение на народния представител Геновева Алексиева, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага наименованието на подразделението да се измени така:
„Преходни и заключителни разпоредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания?
Госпожо Алексиева, преди малко казахте нещо в тази връзка, сега ще повторите ли? Не желаете.
Други изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението наименованието на подразделението, както беше прочетено „Преходни и заключителни разпоредби”, съгласно предложението на госпожа Алексиева, в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по параграф единствен, който става § 1, както беше формулирано – по вносител в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народния представител Геновева Алексиева, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаването на § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2 със следната редакция:
„§ 2. Образуваните преди влизането в сила на закона дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния касационен съд се довършват в съответните съдилища по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да давам оценка на закона, в края на краищата ще го приемем и така.
Аз приветствам това, което госпожа Алексиева е предложила. Тук чухме идеята за висящите дела. Става въпрос за висящите дела, защото в момента в съдилищата има висящи дела и като влезе законът, винаги се поставя въпросът: „По кой ред се гледат – по новия ли – тоест по този, или по досегашния ред?” Доколкото разбрах, Вашата идея е да се гледат, както е правилно, споделям я, по досегашния ред. Само новообразуваните дела, ще се разглеждат по сегашния закон.
Струва ми се, че редакцията може да даде объркване в практиката, както и Вие го прочетохте: „Образуваните преди влизането в сила на закона дела ... се довършват в съответните съдилища по досегашния ред.” – „съответните”. Значи, ако делото е в Районния съд, ще се гледа по досегашния ред в Районния съд. Какво ще стане, ако отиде в Окръжния съд или във Върховния касационен съд? Нови мерки ли ще поставяме?
Вижте, аз мисля, че не това Ви е идеята, но така, както е написано „в съответните съдилища”, може да породи в практиката съмнение, че само в този съответен съд, където е висящо делото, ще се разглежда по досегашния ред. Ако отиде в по-горна инстанция, трябва да прилагаме новия ред.
Ние неведнъж сме поставяли такива текстове в Преходните и заключителните разпоредби – да няма някакво объркване. Мисля, че това е и Вашата идея. За това и редакционно, ако прецените, разбира се, госпожо Алексиева: „Образуваните преди влизането в сила на закона дела се разглеждат по досегашния ред.” Няма значение в коя степен на съдилищата е висящо делото. Щом е образувано, независимо дали в Районен окръжен съд, дали ще върви по инстанциите по-нагоре, ще трябва да се разглежда по досегашния ред, само по новите дела ще се прилага този нов закон, който приемаме днес. Мисля, че това Ви е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест „довършват в съответните съдилища” ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отпадне изразът „съответните съдилища”. „По досегашния ред”, няма значение в кой съд е – дали е в първа инстанция, дали е във втора инстанция, дали е в касационната инстанция. „По досегашния ред”, мисля, че е по-ясно. Опасявам се да няма проблеми един съдия да го тълкува така, друг – друго и да ги пообъркаме, а не това ни е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате да остане тази редакция, кажете го! Заедно с мотивите и приемането, то ще бъде указание към съдилищата, които прилагат закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Корнезов? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, така, както беше формулирано.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението на господин Корнезов е прието.
Подлагам на гласуване § 2, както комисията го предлага, с поправката, с оглед на гласуваното преди малко предложение на господин Корнезов.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това считаме, че сме приели Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Благодарим Ви, господин Стойнев.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, процедура.
На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Режим на гласуване, колеги, за допускане на посочените лица в залата.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, № 002-01-105, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 3 февруари 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя и на комисията за наименованието на закона, както беше прочетено.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, параграфи 1, 2 и 3 са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания по отношение на параграфи 1, 2 и 3, както са представени от вносителя? Няма.
Подлагам трите параграфа – 1, 2 и 3 по вносител, на гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Първи, втори и трети параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 4 – постъпило е предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Преди или след всяко заседание специалният орган за преговори има право да се съвещава, без да присъстват представители на съответния орган за управление, като използва необходимите средства за комуникация.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) На членовете на специалния орган за преговори се осигурява обучение, финансирано от работодателя, когато това е необходимо за изпълнение на представителните им функции при участие в международни мероприятия. Разходите за обучението не могат да бъдат за сметка на трудовото им възнаграждение.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Специалният орган за преговори може да бъде подпомаган от определени от него експерти, включително представители на признатите на европейско равнище организации на работниците и служителите и на работодателите. По негово искане те могат да присъстват на заседанията в качеството им на консултанти за водене на преговори без право на глас.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 4” се заменят с „по ал. 5”.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 4 по вносител, с поправките, които е предложила Светлана Ангелова и по редакцията, която беше прочетена от председателя на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, параграфи 5, 6, 7, 8 и 9 са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфите 5, 6, 7, 8 и 9 по вносител, така както са ви представени.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”, по предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 10 – постъпило е предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (ОВ, L 122 от 16 май 2009 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Законът влиза в сила от 5 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има изисквания на директивата. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев ще Ви обясни, може би не чухте – заради изискване на европейска директива.
Разбирам, че няма желаещи.
Искате думата ли, господин Корнезов?
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Корнезов, това е крайният срок, в който трябва да влезе този закон, според директивата. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че няма желаещи да се изкажат на трибуната.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване -Законът за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.
С това дневният ред за днешното извънредно пленарно заседание приключи.
Утре, сряда, начален час – 9,00 ч., редовно пленарно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 17, 23 ч.)

Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:
Павел Шопов



Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова