Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Павел Шопов и Екатерина Михайлова


Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проект на Програма за работата на Народното събрание за периода 16 – 18 март 2011 г., както следва:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
2. Второ четене на Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – продължение от петъчното пленарно заседание на предходната седмица.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията – предвижда се като т. 1 за четвъртък, 17 март 2011 г.
8. Първо четене на Законопроекта за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” – ЕАД.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
12. Парламентарен контрол, предвиден за петък след 11,00 ч.
Искам да припомня на народните представители, че съгласно наше решение на 19 март, събота, ще имаме извънредно пленарно заседание, посветено изцяло на парламентарен контрол, с начален час 9,00 ч. Тъй като няма как да бъде засечено точно до кой въпрос, съответно питане, ще стигне контролът в петък, в петък работим до 14,00 ч. и продължаваме в 9,00 ч. в събота с въпросите и питанията, респективно отговорите им, там, докъдето сме стигнали предходния ден.
Подлагам на гласуване проекта на Програма за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 9 до 15 март 2011 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстващи са Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по околната среда и водите.
Проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околната среда и водите, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители – народните представители Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, внесен от народния представител Анастас Анастасов и група народни представители на 9 февруари 2011 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Емил Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 16 февруари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от народния представител Анастас Анастасов и група народни представители на 9 февруари 2011 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Виолета Обретенова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Висшия съдебен съвет – Георги Шопов, Радка Петрова и Стефан Петров, членове на ВСС; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор при ВКП.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Юлиана Колева. Тя посочи, че с него се доразвиват измененията в ЗСВ, направени в края на 2010 г., като се предлага по-ясна концепция за провеждането на конкурси за младши магистрати.
В тази насока се предлага:
1. Кандидатите за младши съдии и младши прокурори, успешно издържали централизирания конкурс във ВСС за задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието (НИП), да преминават деветмесечен курс на обучение вместо досегашния шестмесечен, който по всеобща преценка е недостатъчен и много по-кратък от срока на това обучение в други европейски държави.
2. В края на обучението курсистите полагат писмен и устен изпит. Успешно издържалите изпита се назначават от Висшия съдебен съвет съобразно бала (сбор от оценката от конкурса за младши магистрати и общата оценка от обучението в НИП) и желанието им.
3. Неиздържалите изпита губят право да бъдат назначени на длъжност младши съдия и младши прокурор и възстановяват на НИП получената за времето на обучението стипендия.
Наред с това с Преходните и заключителните разпоредби се дава възможност започналите, но незавършили процедури по атестиране да се довършат по досегашния ред. Така се запълва една празнина, наличието на която би възпрепятствало кариерното израстване на магистратите.
Законопроектът е изготвен съвместно с Министерството на правосъдието и отговаря на приоритетите и мерките за постигането им, заложени в Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система при условията на пълноправно членство в Европейския съюз, одобрена от Министерския съвет на 23.06.2010 г.
Становище по законопроекта изразиха господин Шопов, госпожа Радева и господин Стефанов от Висшия съдебен съвет, както и госпожа Тонева от ВКП.
Господин Шопов се спря на някои разпоредби, които според него се нуждаят от прецизиране или допълнение. Специално внимание обърна на необходимостта да се предвиди, че атестирането по реда на отменените разпоредби на чл. 196, т. 1 – 5 от ЗСВ се счита за периодично атестиране по реда на новия закон. Посочи, че Висшият съдебен съвет е предоставил на Комисията по правни въпроси свое подробно писмено становище по предлагания законопроект.
Госпожа Петрова се обяви срещу предлаганата уредба на конкурсите за младши магистрати, като посочи, че тя не съответства на изискванията на Конституцията (чл. 130, ал. 6, т. 1) и Закона за съдебната власт и подменя концепцията за обучението, което провежда НИП. Той трябва да обучава магистрати, а не студенти. Според нея има и неяснота относно това какви ще са насочеността и характерът на провеждания в края на обучението изпит. Тя възрази и срещу предлаганото правомощие на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ да извършва проучване за нравствени качества на лица, които не са магистрати.
Господин Стефанов обърна внимание, че параграф 22 от законопроекта влиза в противоречие с решение на Конституционния съд по конституционно дело 5 от 2007 г.
Позицията на представителите на Висшия съдебен съвет относно периодичното атестиране и конкурсите за младши магистрати и обучението в НИП бе подкрепена и от госпожа Тонева – зам.-главен прокурор. Тя направи и някои допълнителни бележки по конкретни текстове и посочи, че те подробно са отразени в писменото становище на Върховната касационна прокуратура, което ще представи на Комисията по правни въпроси.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 154-01-12, внесен от народния представител Анастас Анастасов и група народни представители на 09.02.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да бъдат открити разискванията, има ли народен представител от името на вносителите, който желае да вземе отношение?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаемо председателство, уважаеми колеги! Законопроектът, който е на вашето внимание, всъщност представлява подобрена част на предходния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносител Министерският съвет, който не беше гласуван от комисията в периода непосредствено преди Нова година поради липса на време за обсъждане и изясняване на концепцията, която се отнася до първоначалното приемане на кандидатите за магистрати в съдебната система.
Днес на вашето внимание това представлява основната част от законопроекта. В предложените промени сме се постарали да подобрим концепцията на Министерството на правосъдието в една-единствена посока, а именно промените, които предлагаме, да бъдат съобразени с конституционните задължения на Висшия съдебен съвет като кадрови орган на съдебната власт, тоест да не допуснем кадруването на магистратите, които постъпват за първи път в съдебната система, да бъде оставено на един орган, който не е натоварен с тези правомощия, какъвто е Институтът по правосъдие към Министерството на правосъдието.
В тази посока е изработен механизъм, според който след като кандидатите за магистрати издържат изпит, организиран от Висшия съдебен съвет, да започнат своята 9-месечна квалификация в Института по правосъдие, след което да издържат практически изпит, подчертавам – практически изпит на базата на преподаваното през тези 9 месеца, пред института. След това кадруването отново ще се връща в рамките на Висшия съдебен съвет. Там той изготвя класиране и според това класиране кандидатите за магистрати биват назначавани на местата, за които кандидатстват пред Висшия съдебен съвет.
В общи линии това е основното на промените, които предлагаме.
В законопроекта са намерили място и правила, които предлагаме да представляват допълнение към Закона за съдебната власт, отнасящи се до комисиите по професионална етика, които се организират към органите на съдебната власт. Статутът на тези комисии досега беше уреден в Кодекса за етично поведение на магистратите, но след като те като законов орган влязоха в системата от органи, подпомагащи дейността на Висшия съдебен съвет, счетохме, че техните основни правомощия също трябва да бъдат указани и регламентирани в закона.
На трето място промяната, която предлагаме, е свързана с допълнителни разпоредби, които уреждат моментното положение, свързано с атестирането на магистратите. Тъй като досегашният модел на атестирането и неговото значение за кариерното израстване на магистратите беше променен, то беше необходимо да се намерят гранични правила, които да преуредят възможността досега извършваните атестации да се възприемат и при по-нататъшното кадруване в съдебната система.
В общи линии това е законопроектът. Тъй като той е внесен от колеги – народни представители, държа да подчертая, че изработването и концепцията, която сме заложили, е изцяло подкрепена от Министерството на правосъдието, тъй като предполагам, че ще има въпроси и в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Колева.
Разискванията са открити.
Моля народните представители, които желаят да споделят съображенията си, да заповядат.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Изправени сме пред поредния опит за „тричане” на съдебната система (смях в залата). Кои са участниците? Колеги, извинявайте, но вие същите преди два месеца сте гласували против тези текстове, които преди малко казвате, че са обособена част от внесения правителствен законопроект.
Какво се промени в обществените отношения, свързани със съдебната система от влизането на закона в сила през м. януари? Нищо не се промени! Нищо, освен че се блокира системата. Тя се блокира, защото упоритостта на министъра на правосъдието и на вас като вносители на онзи законопроект, който беше част от обобщения за специализираните съдилища и прокуратури, блокира системата, разбира се, и блокажът, който се получи по отношение на атестирането.
Знае ли народното представителство, че като резултат от неговото гласуване Висшият съдебен съвет два месеца и половина не може да атестира магистрати?!
Знаете ли, уважаеми дами и господа от мнозинството, че благодарение на вашето гласуване през декември, в онези удължени нощни заседания, вие блокирахте атестирането в съдебната система?!
Внесеният законопроект е твърде интересен. Той съдържа 22 параграфа, като предлагате 14 от тези параграфи да влязат в сила от догодина. Кое налага през м. март да се приема нещо, което ще влезе в сила догодина, преди да се видят и другите проблеми, които съществуват в закона и страхувам се, че вие не сте включили във вашия законопроект? Сигурно след месец-два ще има ново „тричане” на системата. Друг един параграф влиза със задна дата, от 1 януари. Това всъщност е параграфът, свързан с проблема, който създадохте по отношение на атестирането в съдебната система.
Уважаеми дами и господа, не виждам да има ентусиазъм за промяна на няколко срока, които вече изтекоха, и в които правителството не изпълни своите законови ангажименти, задължения, госпожо Попова. Правителството трябваше в едномесечен срок да определи сграда за специализирания съд и специализираната прокуратура – не изпълни този си ангажимент. В двумесечен срок трябваше да бъдат определени ръководителите на тези магистратури. Висшият съдебен съвет не изпълни това си законово задължение, защото не можа да ги атестира. Отменихте проведените атестации до Нова година със закона, който приехте в края на декември, а сега въвеждате фигурата на извънредното атестиране.
Уважаеми дами и господа, кое налага да има извънредно атестиране? Какво означава „извънредно атестиране” – че ще има един общ ред за всички и един друг ред за избрани?! Абсурдно е да очакваме, че нашите европейски партньори ще погледнат с добро око на този пореден опит за „тричане” на съдебната система. Разбира се, в края на годината, а мисля, че и по-рано, ще се констатира, когато системата падне в студената вода, какво сте приели.
Уважаеми дами и господа, този законопроект няма да реши големия проблем с кадровата осигуреност и доброто управление на кадрите в системата.
Кой е големият проблем? Големият проблем е, че магистратите, командировани на едно или друго място да изпълняват в едни ненормални условия функцията си, чувстват несигурност и с този закон тя се потвърждава. Не знам дали ви е известно, че на съдия в Софийския районен съд се разпределят над 1100 дела годишно, дори мисля, че са повече от 1100, отиват към 1200. Поради забавените конкурсни процедури много често освободените места се заемат от командировани, тоест съдиите от районния съд ги командироват в градския съд; в момента мисля, че са около 20-ина души, или по-точно 17, не съм сигурен. Отделно има хора, които са в отпуск. В същото време на местата в районния съд се командироват магистрати от други по-ненатоварени съдебни райони. Какво обаче се получава? Командированият магистрат идва, работи година-година и половина в Софийския районен съд. След година-година и половина му казват: „Много ти благодарим. Бъди добър да се върнеш там откъдето си, защото тук едно наше момче мина през Висшия съдебен съвет”.
Уважаеми дами и господа, този законопроект не решава големите проблеми с мотивацията, особено на ниските инстанции, особено в натоварените инстанции. По никакъв начин не е помислено за проблемите в Софийския районен и Софийския градски съд.
Какво друго ни кара да бъдем критични и да не приемем внесения проект, и в Правната комисия, и уважаемите народни представители, които са внесли проекта и са гласували срещу текста за въвеждане на двойна система на изпитване? Веднъж те изпитват да влезеш в системата, втори път те изпитват след като си завършил магистратското училище, ще го наричам за кратко. Какъв бил изпитът? Изпитът бил с практическа насоченост. Каква практическа насоченост, като той няма един ден истински стаж? Какво ще учи – съдебно деловодство, ще учи движение на делата и преписките, регистрите, ще учи професионална етика? В същото време един студент, който е завършил и издържал с отличие университета, явил се е на конкурс, влязъл е в съдебната система, след 9 месеца можеш да му кажеш: „Бъди добър да си платиш обучението, не ставаш за съдия или прокурор”.
Уважаеми дами и господа, с този текст се дава една твърде лоша оценка за висшето образование по специалността „Право”. Защото и в университетите се ходи на практика. Тези от нас, които са били в юридически факултети, знаят, че там е заложено в учебната програма и се ходи на практика в прокуратура, в съд, във всички тези институции.
Ние смятаме за дълбоко погрешен този подход. Забележете още нещо: един млад човек кандидатства за съдия или за младши прокурор за населеното място „Х”, защото там работи неговата съпруга или там има семейно жилище. Изведнъж след 9-месечното обучение се оказва, че той не може да заеме това място и ще го пратят..., да не обидя някое населено място. (Реплика от ГЕРБ.) Какво връщаме? Добре, той може да не иска, той иска само за едно населено място, защото там има жилище, там е съпругата, децата му. Вие му казвате: „Не, тук преди теб на втората класация, се класира един друг. Ти си учил тези 9 месеца и ако не искаш да отидеш там, където има свободно място, ще си платиш обучението за тези 9 месеца”. Извинявайте, това няма да подобри качеството и състава на хората, които се насочват и ориентират към съдебната система. Представете си какви са възнагражденията за съдии, които имат по 1100-1200 дела годишно – колко съответни са на техния труд? Колко по-лесно е един отличен студент да се реализира в адвокатурата! Кой е неговият стимул да отиде в магистратурата?
Уважаеми дами и господа, смятам за некоректен подходът, при който отпада текстът, в който от Министерството на правосъдието и неговия бюджет се осигуряват средствата за данъци и такси на съдебните магистрати. Съдебните сгради са собственост на държавата, упражнявана чрез министъра на правосъдието и е нормално и коректно данъците и таксите за тези сгради да са по бюджета на Министерството на правосъдието, както досега. Не виждам абсолютно никакво основание на третия месец от изпълнението на бюджета лекичко да отпаднат „данъци и такси” от ангажимента на бюджета на Министерството на правосъдието. Лекичко, като се препише целият текст, а всъщност отпадат тези две думи „данъци и такси”. Радвам се, че министърът е тук, за да потвърди, че тези пари се дължат по бюджета на Министерството на правосъдието, защото противното означава, че в бюджета на съдебната власт тези пари не са разчетени за бюджетната година.
Има принципен въпрос – че данъците за имотите се дължат от собственика. Ако това е реформа, при която собствеността ще я прехвърлим за управление на Висшия съдебен съвет, добре. Само че не може министърът да е собственик и сега лекичко да отпадат данъците и таксите като ангажимент по бюджета на Министерството на правосъдието.
Уважаеми дами и господа, разбира се, има и други въпроси, но всички, изложени дотук, са най-важните неща, които ни карат да не подкрепим тоя закон. Ние смятаме, че той няма да доведе до подобряване на кадровия потенциал и повишаване на интегритета на магистратите. В този смисъл той няма да доведе до изпълнение на стратегията такава, каквото е афиширана, такава, каквато и ние сме съгласни, че дава перспективи за развитие на правосъдието в България.
Съвсем друго нещо се прави с този законопроект и сигурно неслучайно той не се внася от правителството, а от група народни представители. Пак обръщам внимание, повече от половината ще действа от догодина, един параграф ще действа от Нова година, тая година, защото се блокира системата с предишния законопроект, приеман по нощите преди Коледа, а някои от текстовете са направо безсмислени.
Висшият съдебен съвет, моля ви се, щял да проверява дали кандидатът има висше образование. Той кандидатствал един път, влязъл в училището за магистрати, учил 9 месеца, явил се на изпит и изведнъж се явява пред Висшия съдебен съвет. Той ще провери дали има висше юридическо образование. Или същата хипотеза – ще проверява чисто ли е свидетелството му за съдимост. Чакайте, бе господа! Ако в началото, на входа на системата, за всички тези изискуеми предпоставки ние се съмняваме, че не могат да бъдат проверени, та на края на конкурса ли ще ги проверява Висшият съдебен съвет? Тоест, с това се създава една презумпция, че за обучение в магистратското училище могат да влизат и осъждани лица, и лица без висше образование, като оня доктор от Стара Загора, и всякакви такива.
Уважаеми дами и господа, твърде зле започваме със законодателството, свързано със съдебната система през тази година. Зле завършихме миналата, още по-зле започваме тази. Това в никакъв случай не отговаря на записаното в стратегията. Това няма да даде добри резултати за съдебната система.
Затова ние от Коалиция за България няма да подкрепим внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Уважаеми господин Миков, споделям тезата Ви, че подобни устройствени закони е добре да се внасят от Министерския съвет. Разбира се, това не е реплика.
Репликата ми е във връзка с многократното използване на израза „тричене на съдебната система”, защото, струва ми се, че това влиза в противоречие с основната теза, която изказахте, а това е именно несъгласието с внесения законопроект.
Понеже този израз „тричене” стана известен покрай ритуалите, свързани с „тричене” на кучета, аз си направих труда да се запозная с етимологията на тази дума, включително на историческата етимология. Трябва да Ви кажа, че от гледна точка на изначалното значение на думата „бесене” с цел освобождаване от зли духове за здраве, може би съдебната система наистина се нуждае от „тричене”. Но май тезата Ви беше, че това няма да доведе до „триченето на съдебната система”. Затова разбирам, че има едно грешно възприятие за този ритуал, че едва ли не е нещо грозно, но изначално то е свързано още с бесенето на жреците от времето на прабългарите и този ритуал е натоварен с положителен знак. Ще Ви моля да имате това предвид. А инак, системата може би наистина се нуждае от „тричене”, тоест от изцеление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, не се учудвам от вашето нежелание съдебната система да се реформира. Да, може би през всички тези години, когато управлявахте, това ви беше удобно.
Хубаво е да свикнете, че реформите са факт, те ще продължат и има желание за такива реформи. Именно, когато в края на миналата година се променяше Устройствения закон на съдебната система, ние и тогава много добре заявихме, че с оглед на това едни много по-важни проблеми, а именно атестирането на магистратите и даването на един нов ред за атестиране, а също така и разглеждане на техните етични качества, и заработването на новите структури в съдебната система, каквато е специализираният съд, именно това доведе дебата в една друга посока и не остана време да разгледаме проблема с първоначалното назначаване на магистратите. Точно тогава не остана достатъчно време да се проведе този дебат, който е във връзка с обучението на магистратите в Националния институт на правосъдието. Именно тогава, за да може този дебат да стане по широк, защото той е важен, се отказахме от разглеждането на тези текстове. Сега поставяме тези текстове на вниманието на Народното събрание, защото не смятаме, че те са маловажни. Напротив!
Искам да Ви кажа, че и сега младшите магистрати, които са назначени първоначално в съдебната система, полагат изпит. Да, нищо ново, но в момента те завършват само с оценка „да” или „не”. Конкуренцията е нещо добро, особено в съдебната система. Така че нека този дебат се проведе сега и реформите да продължат напред.
Пак казвам, тази стратегия не е нищо ново. На практика ние внасяме за разглеждане стратегията, която Министерството на правосъдието и в предния законопроект ни предостави, и в момента става този дебат, който не е натиснат от времето, за да може да се проведе нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър! Уважаеми господин Радев, всъщност аз не разбрах целта е да дебатираме ли тук, или целта е да приемем някакво законодателство, от което да има полза? Единствената реална полза от вашия законопроект, след неговото влизане в сила, ще бъде да се отпуши възможността на Висшия съдебен съвет да атестира. В момента той е блокиран. Той е блокиран от онзи закон, който приехте тогава.
По-интересното е друго – ако смятате, че тази система е толкова добра, защо не я въведете веднага, ами ще я въведете от догодина? Защо записвате в закона, че веднъж годишно ще се провеждат конкурсите, а не оставим тази работа на Висшия съдебен съвет? Защото практиката показва, че освен добрите страни това има и лоши страни – освобождават се места в районния съд, командироват се лица, в същото време се чака догодина януари месец да се обяви конкурс. В това време действащите магистрати са засипани, натоварени, претоварени. Оставете на Висшия съдебен съвет сам да прецени кога.
Госпожо председател, молбата ми е да удължим и другото време.
В същото време приемате извънредно атестиране. Хем тежка, тромава, трудна процедура от едната страна, хем извънредност на атестирането на началниците. Тоест харесваме си някой за началник и казваме: теб ще те атестираме извънредно. Има някаква обърканост и това в никакъв случай не води до подобряване на работата на съдебната система. Напротив, все повече ще я обърква.
Защо министерството по бюджета да не плаща данъците и таксите посред бюджетната година? Какво правим тук? Това ще има и бюджетни отражения.
Накрая, уважаеми дами и господа, не може през един-два месеца да се сещаме за някакви недовършени и непроведени дебати в Народното събрание. Това крие нестабилност за законодателството, но още повече крие нестабилност за хората, за магистратите – по какви правила те да функционират в един обозрим хоризонт от време. Честите промени са лош атестат за законодателството. Така че всички тези аргументи сигурно ще се дискутират и не само в Народното събрание.
В същото време, ще носи ли някаква отговорност министърът, министерството, Министерският съвет за неизпълнените ангажименти, които вие от мнозинството сте му възложили с тоя закон: сграда – едномесечен срок; избрани шефове – двумесечен срок, и прочие? Не! За какво тогава приемаме тия закони? Възлагаме срокове, ако не ги изпълни Министерският съвет, това няма значение. Важното е да сурвакаме гражданите.
Господин Местан, по темата „тричене”. Да, точно „тричене” е това. Но аз казах „опит за тричене”. „Опит за тричене”, ако видите стенограмата назад. Важно е да ги въртят бързо с въжето и да ги хвърлят в студената вода от време на време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, колеги народни представители, госпожо министър! Когато тук се чете докладът на комисията, мислих, че не може да има дебат, не може да има спор, не може да съществува проблем по така наречените предложения за изменение.
В основата на изменението – какво стои? Стои един малко по-различен, казвам малко по-различен, и малко по-нов ред не за друго, а за усъвършенстване на реда, по който млади юристи ще стават младши съдии и младши прокурори. Какво против имаме това – девет месеца, вместо сегашните шест и след това още един изпит, който ще се полага? И толкова! Тук се стовари лавина от обвинения за какво ли не – ама то беше изсмукано от пръстите. Тези изменения не трябвало да се предлагат от депутати, а от Министерския съвет – страшен аргумент!
Ние въвеждаме тук, като че ли степенуваме – вече правим разлика, представете си, между предложения внасяни от депутати и от Министерския съвет, и можем да започнем, и трябва едва ли не според комунистите да спорим кои са по-важни, кои са по-авторитетни и на кои трябва да се отдаде по-голямо внимание, по голямо значение.
От кога трябвало да влезнат измененията? Защо от 1 януари догодина? По същия начин, ако не беше предвидено от 1 януари догодина да влязат някои от измененията, ако беше предвидено от 1 юли, аргументът щеше да бъде, както по-често се случва, когато измененията се предвиждат с по-ранен срок, винаги доводът от другата страна, от страна на БКП е: „Защо ще са толкова рано, хайде да ги отложим!”. Понеже сега се отлагат, това било лошо. Тоест, всичко е изсмукано от пръстите, всичко е измислено, за да се даде тук поредният вой по отношение на едни дребни, малки, второстепенни, бих казал, изменения в Закона за съдебната власт, които са част от измененията изобщо в съдебната система. Защо се прави това? Поредният бой, поредната драма, поредният шум, поредният вой, поредният смешен плач, за да се стопира целият този процес по реформата на тази съдебна система, която е свещена, много важна, тя е неприкосновена, тя е територия, заета, запазена от БСП, и то по тези второстепенни и третостепенни въпроси, които на практика с нищо не променят съдебната система.
Да, „тричането”, тук, за което толкова пъти се говори, и на всички направи впечатление като остроумна забележка, е вкарването в дебата на понятието. Да, в самото „тричане” такова, каквото се прави в с. Бродилово, няма нищо, което да засяга животното. И тук, ако това е „тричане”, с него не се прави нищо, с което да се промени съдебната система, такава каквато е тя и която се държи изцяло и напълно от БСП-БКП в продължение на десетилетия и където се прави всичко възможно нищо да не мръдне, нищо да не се промени, включително и тези дребни нещица и елементи, които се предлагат с въпросните изменения.
Винаги от тази трибуна, ние от „Атака” сме казвали, че трябва коренно, радикално преобразование в тази порочна система, защото тя е порочна, защото десетилетия изцяло се държи от комунистическата партия, още от времето, когато действаше чл. 1 и където съдебната система беше изцяло под контрола на комунистическата партия. Това продължава вече две десетилетия. За да стане истински дебат, за да бъде реформата сериозна, за да бъде реформата наистина радикална, трябват други промени. Госпожо министър, тези промени трябва да бъдат по върховете на съдебната система. Трябва да се започне с Висшия съдебен съвет, който, много пъти сме казвали, този последен, както и предишните е рекрутиран, изцяло съставен от хора, включително и органите на Висшия съдебен съвет, включително и Инспектората на Висшия съдебен съвет, от лица, силно свързани с предишното управляващо мнозинство и с БКП БСП от време оно, съставен последния път по формулата 8:5:3, защото тук от ГЕРБ – вас ви нямаше, ние от „Атака” и в Правната комисия, колеги, които са в Правната комисия, знаем цялата онази пародия с кандидатите, които се влачиха – от тия отляво, те си ги представяха като свои кандидати. Вие този момент не си го спомняте и смеха в пленарната зала, и всичко, което се случваше с всички тези членове на Висшия съдебен съвет, имената на някои бяха прочетени и в доклада, взели отношение в Правната комисия, които вие сте изслушали и които ние добре знаем как бяха назначени и кой – кой е от тях. Поне едно поколение, на една възраст завършили Юридическия факултет на Софийския университет се знаем плюс-минус, 5-10 години кой – кой е бил в системата на правораздаването и кой е по имена този-онзи, кой какъв е бил някога преди двадесет години и продължи да бъде в годините до този момент.
Съжалявам, че отново трябва да правим тази драма, да говорим тези неща, но целта отляво – от БКП-БСП и от поддържащите ги от ДПС, е ясна – как да запазят статуквото в съдебната система, колкото може там да се мръдне по-малко, колкото може по-лют отпор да се дава за съдиите, за прокурорите, които трябва да останат едни и същи на отчет – там, отляво. Това се отнася и до Конституционния съд, за да виждаме какво се случва с мерките за неотклонение, с оправдателните присъди на определени лица и всичко това не е случайно, то се прави под диктовка, то е манипулирано, то е една цялостна политика на една партия, която има дълбоки традиции в това отношение.
Колко пъти ние от „Атака” ще ви напомняме едно – да направим коренно преобразование в тази система, защото не го ли направим, ще продължат долу по места да работят първичните партийни организации в българските съдилища, които на практика кадруват, които на практика издигат в ранг? От тях зависи кой ще стане районен съдия, кой ще стане апелативен, кой ще стане окръжен съдия, ще има ли наказания за техни грешки или за нарушения или няма да има – това е целта.
Това, което се предлага в момента, което обсъждаме толкова драматично, а то е толкова елементарно и толкова просто, има за цел да промени едно положение. Всички знаем как се назначават младши магистрати – за семейщината, която работи в момента. Виждаме резултатите със синове, дъщери, роднини – на такива, които са били младши, които сега са станали районни, които са станали апелативни, за техния морал в обвързаността им с престъпния свят. Всичко това е ясно. Знаем как при назначаване на младши и на прокурори, на съдии, има една въпиеща корупция долу, семейщина и какво ли още не. Сега се прави опит това да се промени, но тези от БСП-БКП не желаят, защото те държат нещата там, държат контролния пакет от акции.
Госпожо министър, това наше изменение, което, разбира се, ще гласуваме, ще приемем, няма да промени нещата. Въпросът е генерално, стратегически, истински да се промени там. Какъв ще бъде воят там – Вие си представяте? Може би, затова и не смеете. Но година и половина вече ние сме длъжници, защото година и половина, а и мина повече от година и половина от това управление при действието на този Висш съдебен съвет, на тази система, която остана немръдната. Затова забележките на нашите чуждестранни партньори са такива. Затова с това, което става в съдебната система, от БСП-БКП развиват бурна опозиционна дейност и политика. Това са техните козове, те го правят.
Така че това е пътят! Първо, с промяната във Висшия съдебен съвет, а оттам – по веригата и на всички останали кадри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Христо Бисеров даде заявка за изказване.
Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа, колеги! Отново превърнахме дебата в политиканстване. Господин Радев заяви желание за дебат, но това не е дебат. Това е политиканстване върху темата. Не искам да коментирам предното изказване, затова и не му направих реплика.
Господин Миков, в медиите вече изтече основната теза, която не беше Ваша основна теза, че има „тричене” в съдебната система. А това не е дебат, няма такъв дебат! Отново опошлихме темата.
И вие сте виновни, господа управляващи, вие с подхода към тази тема, защото я размотавате напред-назад. Сега твърдите, че вариантът бил подобрен, а той очевидно е влошен.
Ако се опитаме да изходим, да излезем от политиканстването и да отидем на полето на правните аргументи, и да отидем на полето на аргументите, които ни дават практикуващите магистрати, юристите, а не които ние тук в залата излагаме. За да го направим, трябва да прочетем становището на Висшия съдебен съвет и становището на Главна прокуратура и да видим, че там законопроектът е направен на пух и прах от магистратите, които ще го прилагат, от тези, които са заинтересовани. Защото Висшият съдебен съвет говори, че той е незаконосъобразен, той е практически неосъществим и има тежки финансови аспекти – той не решава тежките финансови аспекти.
Прокуратурата е дала 8 страници възражения срещу текстовете на законопроекта. Ето това е полето на дебата, който трябва да водим. Това вие не го направихте в Правната комисия. Законът беше гледан пътьом в една зала тук, в една почивка.
Къде са днес, тук в залата и в дебата, представителите на Висшия съдебен съвет, на другите органи от съдебната власт? Някой от ръководството на Правната комисия погрижи ли се те да участват в днешния дебат и да чуем техните аргументи?
Аз не искам да ставам говорител на магистратите и затова не искам да ги чета тук пред вас, но тук става въпрос за нарушение на Конституцията, за нарушение на решения на Конституционния съд във връзка с баланса между властите.
Госпожа министър Попова много добре знае за какво става въпрос. Тоест, една проблематика, която вместо да бъде дебатирана професионално от гледна точка на това наистина дейността на магистратите да стане така, както иска „Атака”, ние я превръщаме в поредното политиканстване. И в това участвате вие. Вие задавате подхода към темата.
Аз ви предлагам, за да излезем от този капан на политиканстването – да прекратим дебата, да отложим точката. Според мен най-правилно е да върнем дебата в комисията, защото вносителите нито в комисията, нито тук подсказват дали приемат поне част от тези забележки, които са много тежки. Защото няма механизъм за атестиране в съдебната система, специалните съдилища няма да ги има, няма атестиране, няма финанси. Трябва промяна на Закона за бюджета. За такива тежки неща става въпрос. А Конституционният съд многократно се е произнасял, че липсата на финансиране или недостатъчното финансиране в съдебната система е нарушение на Конституцията, защото се отнема възможността на цялата съдебна власт да работи нормално.
Госпожо председател, правя формално предложение за прекратяване на дебата и отлагането му, за да се включат в него професионалистите, хората от гилдията – да ги чуем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
Само, дано е по същество, да не е за „триченето”.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Не, няма да е за „триченето”. Репликата ми всъщност е, че не става въпрос, уважаеми господин Бисеров, за никакво политиканстване. Става въпрос за неща, за които се прави опит да минат някак си мимоходом и да не се разберат – промяна в Кодекса за социалното осигуряване, с която следователите и младши следователите се изваждат от кръга лица, въпреки че са работили в Министерството на вътрешните работи, и признаването им на стажа. Питал ли е някой следователите, консултирал ли е защо се прави това и с какви аргументи? Къде е правителството? Тук се подменят редица теми леко, мимоходом, без много шум. Какво политиканстване е това?
Това са въпроси, които са на правителството, на една група матросовци, които са тръгнали да ги решават сега мимоходом, така на крак.
Това не е политиканстване. Това са неща, които искат отговор. Вие правилно го казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Емил Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Аз имам чувството, че тук започна да става дебат за цялата съдебна система, за бюджет и така нататък, а на практика в момента разглеждаме текстове, които са свързани с обучението на младшите магистрати. Не мога да разбера какво Ви притеснява?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи – данъците и таксите?
ЕМИЛ РАДЕВ: Може би Ви притеснява това, че ще се обучават младшите магистрати девет месеца – с три месеца повече? Може би, че ще се повиши конкуренцията между тях и ще държат един изпит, който и сега държат, но ще получават оценки? Или може би ви притеснява, че Комисията за професионална етика и превенция на корупцията при Висшия съдебен съвет ще дава и оценка на нравствените качества на магистратите? Какво точно ви притеснява?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какви са данъците и таксите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място, господин Миков.
ЕМИЛ РАДЕВ: Ако си говорим за този дебат – е да повишим качеството на магистратите, които първоначално влизат в тази система. Това е дебатът. Това е дебатът, защото в последните 20 години не се обръща внимание на това, а в тази съдебна система по някакъв начин трябва да влизат, поне отсега нататък, хора с качества, хора професионално подготвени. За да може оттам нататък затлачването на тази съдебна система, което е вредно за цялата държава, да може по някакъв начин да се намери изход. И именно с тези малки стъпки се повишава качеството на магистратите и на хората, които влизат в тази система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, репликата на господин Радев не беше към мен. Тя беше към Михаил Миков, което показва, че всъщност, господин Радев, Вие не ставате да репликирате мен. Защо?! Защото политизирате дебата.
На зададените въпроси, аз ще Ви кажа така – защото подменяте Висшия съдебен съвет с института, който всъщност ще стане кадровикът и той ще проведе окончателния изпит. Защото дебалансирате съотношението на власт, на задълженията между съдебната власт и изпълнителната власт. Нарушавате Конституцията, защото не осигурявате финансово действието и на новите съдилища, защото не осигурявате кадрово – вие пречите, блокирате кадровата политика за четири години. Ето затова!
Тъй като това са решими неща, е безсмислено да си говорим за тричане и Вие да ставате уж мен да репликирате – да репликирате Миков. Павел Шопов да се връща 10 години назад. Да ми говорите вече две години за преградата „тройна коалиция”. Две години!
Госпожо министър, моля вземете отношение – аз знам, че ще го направите, дайте шанс дебатът да стане малко по-професионален. Ако не днес… (Реплика от министър Маргарита Попова.) Да. Аз приключвам за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бисеров направи процедурно предложение, което съм задължена да подложа непосредствено на гласуване. Неговото процедурно предложение беше да бъде отложен дебатът.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на дискусията.
Господин Шопов, в режим на гласуване сме.
Гласували 105 народни представители: за 33, против 71, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
За изказване – госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз ще подкрепя този законопроект на първо четене и ще кажа защо. Защото подкрепих Законопроекта на Министерския съвет миналата година за изменение на Закона за съдебната власт, където тези текстове бяха една от причината да подкрепя законопроекта на Министерския съвет. В този законопроект – миналата година, внесен от правителството и от Министерството на правосъдието, се предвиждаше тази атестация – конкурсно начало и по-високи изисквания за входа в съдебната власт за магистратите. Нещо, което смятам, че трябва да стане. Само че законопроектът, приет на първо четене на Министерския съвет, не придоби окончателния си вид, след като беше приет от парламента и от мнозинството с тези текстове.
Тук са тежките ми упреци към управляващите. Да, трябва да се променят много неща в съдебната власт. Да, трябва да се реформират, само че това което виждаме не е реформа, колеги, а напротив, създаване на проблеми вътре в съдебната система, защото се работи на парче.
Пак ще повторя, ще го подкрепя, защото съм го подкрепила вече веднъж – като принцип, а не като отделни текстове. Само че вие отхвърлихте този принцип и сега за втори път предлагате на парламента по принцип да се произнесе за този принцип. Виждате ли в какъв абсурд ни вкарвате?! Да взимаме позиции по нещо, за което веднъж сме се произнасяли като идея за реформиране.
Затова, правейки заявлението си за подкрепа, искам да се обърна както към министъра на правосъдието, така и към управляващото мнозинство от ГЕРБ и „Атака”. Моля ви, изяснете точно какво смятате да правите в съдебната власт, и то ясно и конкретно! Това, че парламентът се изправя пред казуси, подобни на днешния, е по-малкият проблем от това, което изпращаме непрекъснато като сигнали към съдебната власт – промяна на законодателни решения, грешни решения! Нужно е наново да поправяме току-що приети закони. Ние току-що приехме промяна в Закона за съдебната власт, а сега правим нова промяна на Закона за съдебната власт.
Преди два дни чета по медиите изявления от председателя на Правната комисия госпожа Фидосова, че наново ще правим изменения в Закона за НПК и съдебната власт с оглед това как ще действа Специализирания съд – имаше такива изявления, че ще има нови промени относно обхвата на дейност на Специализирания съд. Това не е реформа! Висшият съдебен съвет седи непопълнен с неяснота, за да може да бъде контролиран! Това не е реформа.
Когато стартира този парламент веднага след изборите, се обърнахме към вас – тези, които поехте отговорността да управлявате. Една от най-тежките теми, един от най-тежкия проблем, който има българската държава, е темата съдебна власт и справедливост, която не стига до българските граждани. Казахме ви: „Готови сме за конституционна промяна в тази част”. Наближава втора година след изборите – нищо в тази посока реално не се е помръднало.
Аз искам да кажа от наша страна, че ще имате винаги подкрепа за ясна реформа, в това число и конституционна. Без такава – всичко ще е на парче. Всичко ще е – днес едно, утре друго, без яснота и за политическата воля какво да се случи, защото два пъти гледаме едно и също и изпадам в глупавата ситуация днес да казвам, че подкрепям закон, който съм подкрепяла и от който вие сте се отказали по времето, в което е трябвало да бъде решен.
Моето изказване е в тази посока. Искам яснота от управляващите какво ще правят, а не да изпращат неясни сигнали и напротив да създават по-големи проблеми във функционирането на съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Михайлова, малко възражения могат да бъдат приведени на Вашите категорични аргументи и претенции към политиката и поведението на управляващите.
Вчера тук министър-председателят настояваше някой да поеме отговорността затова, че в далечното минало не са направени промени в съдебната система.
Днес сме свидетели на две години безпътица отново.
Моето възражение към Вас и реплика е следната: ГЕРБ не иска да промени съдебната система, ГЕРБ иска да подчини съдебната система такава, каквато е и оттук е големият проблем на страната и проблемите в България. Това е истината. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин Божинов, подобни изкушения е имало към всички. Мен не ме изненадва, че и ГЕРБ прави това, което са правили и други преди. Тези изкушения съществуват. Именно затова нашето предложение е конституционна промяна и препятстване на политическата партизанщина в независимата съдебна власт. Защото, откакто го има учението на Лок и Монтескьо, знаем че трябва да са направени нещата така, че всяка власт да препятства другата да прекалява с власт.
В нашата Конституция е направено така, че независимата съдебната власт има възможност през политическите органи – Народно събрание и изпълнителна власт, да се бърка политически в нея.
Такива опити видяхме много, в това число дори едно изменение на Конституцията, при което парламентът щеше да може предсрочно да прекратява мандата на тримата големи в съдебната власт. Истинска конституционна реформа е нужна, веднъж, за реформиране в съдебната власт, втори път, тя да бъде наистина независима и да не се поддава на натиск от политици и от политически сили – нещо, на което сме се нагледали и го гледаме непрекъснато.
Моята реплика е отново призив: „Дайте, ако наистина има политическа воля, нещо да се направи”. Като казвам „политическа воля”, разбира се, се обръщам към управляващите, но за да променим Конституцията, е нужно нещо много повече. Аз заявих от името на Синята коалиция, както съм го заявявала много пъти: ние сме не само „за”, а имаме конкретни предложения – и за мандатите на Висшия съдебен съвет, и за намаляване на мандатите на тримата големи в съдебната власт, и за промяна в начина на избиране на Висш съдебен съвет, и за административна реформа вътре в съдебната власт, за изравняване на натовареността и възможност за работата на съдилищата. Всичко това може да се направи, стига да иска някой да го направи. Ние искаме. Въпросът е да чуем други искат ли го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Госпожа Юлиана Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще започна с отговор на обвинението, че ГЕРБ иска да подчини съдебната власт. За тези две години, ако ГЕРБ искаше да подчини съдебната власт, с удоволствие щеше да се поучи от опита на досега управлявалите мнозинства, щеше да смени Висшия съдебен съвет по начина, по който вие сте процедирали в предходните години, щеше да назначи подчиняеми лица в съдебната система и досега въпросът щеше да е решен. Ние се лутаме и търсим верния път за решаване на проблемите на съдебната система, а не търсим подчиняване на съдебната система. Вероятно затова правим и грешки.
Аз приемам безусловно критиката на госпожа Михайлова по отношение на този законопроект. Истината е, че не ни стигна време да изчистим концепцията за първоначалното влизане в съдебната система, която ние намираме за изключително важна, ако не и най-важна на този етап.
Защо държим толкова много на тази концепция? Съдебната система е може би най-консервативната система на държавата, най-консервативната част. Тя и по дефиниция, и по предназначение е такава. Когато ние днес мислим за това по какъв начин ще влизат кандидатите за магистрати в тази система, мислим как ще изглежда съдебната система след 5 или 10 години, с какъв кадрови потенциал ще е заредена тя. Няма да е с хора, които са попаднали в съдебната система заради милостта на председателите на съдилищата или на прокуратурите и няма да е заредена с хора, недостатъчно компетентни да свършат своята работа.
Колеги, ако днес се питаме защо зациклят тези прословути дела, чието решение чака обществото, е категорично ясно, че проблемът е в съдебната система – или в разследващите органи, или в прокуратурата, или в съда. Няма начин да е някъде извън тези звена. Аз съм убедена, че в огромната част от случаите това се дължи не на корупция или някакви кой-знае какви задни мисли от страна на магистратите, а на проста липса на компетентност и на възможност да се справят с проблема. Когато днес говорим за първоначалното постъпване в съдебната система, ние говорим за дългосрочно решаване на този кадрови проблем и не можем да очакваме той да настъпи утре.
Господин Миков, затова сме предвидили влизане в сила на тези части от законопроекта от следващата година, защото Националният институт на правосъдието и Министерството на финансите имат нужда да подготвят учебни планове, имат нужда да заложат необходимите средства в Закона за бюджета за следващата година. Смятам това за много ясно и дори ми се струва, че нямаше нужда да отговарям на този въпрос, защото го приемам по-скоро като реторичен и чисто популистки зададен.
Що се отнася до атестирането, повярвайте, имахме многобройни срещи с Висшия съдебен съвет. В тези срещи никой от членовете на Висшия съдебен съвет не спомена, че има около 600 души магистрати, които досега не са атестирани въпреки задължителните атестации по предходния закон. Ето това създаде проблема – след като законът влезе в сила, Висшият съдебен съвет изведнъж установи, че атестационните оценки трябва да се вземат предвид и при действието на този закон. Изведнъж се установи, че ако даден магистрат без атестиране желае да бъде преместен на друго място или повишен, на него му трябва атестиране, без това атестиране той не може дори при добро представяне на изпита да бъде преместен. Ето затова се наложиха Преходните разпоредби.
Няма никакво извънредно атестиране за началници в съдебната система, ако си направите труда да прочетете точния текст, ще разберете това – атестирането е предвидено за всички магистрати, които по една или друга причина желаят да участват в конкурсите за преместване или вътрешното повишаване в съдебната система.
Не знам как да коментирам критиката за данъците. Мисля, че за всеки български гражданин вече е ясен принципът на данъчното облагане – данъчното облагане е спрямо ползвателя на имота, не спрямо собственика. Е, кой е ползвателят в случая? – съдебната система. Именно заради това ние разделяме данъчното облагане от останалите задължения на собственика, който трябва да се грижи за имота си.
По отношение на многобройността на делата на Софийския районен съд и на Софийския градски съд, отчитаме огромната натовареност и досегашната невъзможност на Висшия съдебен съвет да направи нещо в тази посока. Това е нещо в тази посока, но беше предвидено и прието в предходния закон. Сега в момента Висшият съдебен съвет разполага с правомощията за разместване на магистрати, за определяне на конкретни бройки в конкретните съдилища според тяхната натовареност. Смятам, че в тази посока сме отговорили на потребностите на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Колева, понеже наистина се изказахте в рамките на темата без да излизате извън проблематиката и да я превръщате в политически сблъсък, ще Ви направя реплика по отношение на данъците. Сега аз на Вашата теза ли да застана, или на тезата на Конституционния съд?! Мисля, че е по-логично да застана на тезата на Конституционния съд, който, когато коментира темата в свое решение от 2007 г. и като цитира чл. 11 от Закона за местните данъци и такси, стига до извода, че данъчно задължени са собствениците. Откъде ви дойде идеята, че данъчно задължени са ползвателите?! Откъде дойде това?! Как е при физическите лица или има някаква разлика?!
В този сектор има неща, които някак си упорито отказвате да приемете. В края на краищата, става дума за решение на Конституционния съд – нека поне това да уважаваме! Не че там всички решения са перфектни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Колева? Няма да ползвате.
Има ли други народни представители? Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Искам удължаване на времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е времето. Искането е съобразено и времето вече е удължено.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този дебат от дебат за реформата на съдебната система неизбежно се превръща в дебат за начина на законодателстване на това мнозинство. Бих си позволила да перифразирам заглавието на един български филм – да законодателстваш на инат! На инат на гражданите, на инат на опозицията, на инат на професионалните гилдии, на инат даже на здравия разум. Затова и стигаме до този абсурд.
Предполагам, че няма човек в тази зала, който да не си дава сметка, че днес правим поправки на поправките. Поправяме Закона за съдебната власт – един от законите, които бяха приети „на ура” в среднощните заседания преди Коледа. Следват поправки и на другите закони, които са резултат от среднощното законодателстване. Както обяви премиерът, ще се ремонтира Наказателно-процесуалният кодекс, за да може любимото отроче на управляващите – Специализирания наказателен съд в крайна сметка да бъде създаден. Защото, каквото и да си говорим, каквото и да твърдят управляващите, че с този закон продължава Стратегията за реформа на съдебната система, че той представлява подобрена част на приетия по Коледа Закон за съдебната власт, истината я знае всеки в съдебната система.
С поправките, направени по Коледа, съдебната система беше запушена. Бяха блокирани назначенията на магистрати, беше блокирано кариерното развитие на магистратите и беше превърнато в акция невъзможна създаването даже на Специализирания наказателен съд. Слава Богу, дори управляващите разбраха, че трябва да направят и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, за да може до изборите да тръгне тяхното любимо дело – Специализираният наказателен съд. Така че днес не ни остава нищо друго, освен да приемем тези поправки на поправките, за да бъде отпушена съдебната система, за да може нормално да функционира.
Притеснителното обаче е друго, че с тези нови поправки се залагат нови капани. Едни недомислици се заменят с други недомислици, които скоро ще трябва отново да бъдат променяни. И така до безкрай. Става дума за новите правила, които касаят младшите магистрати. За това, че те вече трябва да се явяват на два конкурса – единият, за да придобият качеството на кандидати за магистрати, а другият, за да станат магистрати с конкретни назначения. С това групите изпити, на които ще се явяват завършилите юридическо образование, стават четири – веднъж държавни изпити, веднъж изпит за правоспособност, веднъж изпит за вход в Националния институт по правосъдие, веднъж изпит за придобиване качеството на магистрат.
И тук възникват много въпроси – кога един юрист става правоспособен, какви са тези нови конструкции, с които създаваме правоспособност на правоспособността, създаваме конкурси за участие в конкурси и изпити за допускане до изпити? Тези процедури, освен че противоречат на всякакъв здрав и нормален разум, създават три групи проблеми. Първите са относно тяхната конституционосъобразност, другите са относно тяхната финансова обезпеченост и третите са във връзка с тяхната конкретна приложимост.
Подменят се основни принципи, основни конституционни принципи, които касаят включително разделението на властите. Защото, забележете, Висшият съдебен съвет, а не Националният институт на правосъдието е органът, който по Конституция има функции по назначаване, преместване, освобождаване на съдии, прокурори. Така че той е органът, който трябва да организира конкурсите. Националният институт на правосъдието по закон е център, който обучава магистрати, а не студенти, не просто юристи.
Висшият съдебен съвет, забележете, че според този проект ще трябва да преценява нравствените качества на граждани, а той може да го прави само по отношение на магистрати. Безумие върху безумие, недомислица до недомислица.
Но тук аз искам да задам един прост практически въпрос – кой беше този светъл ум, който, като не можа да измисли нищо друго, с този закон се опитва да даде битие на своите спомени, и то на лошите си спомени, като връща системата на разпределенията, която приключи, надяваме се, преди 20 години. Защото с този закон младшите магистрати се превръщат в крепостни селяни, които под заплаха от финансови санкции са принудени да работят там, където Националният институт на правосъдието им е определил. Това е унизително! Това е неработещо! Това е несправедливо спрямо едни млади хора с висока квалификация.
Поради тази причина няма как от Коалиция за България да подкрепим този законопроект. И тъй като аз не храня никакви илюзии, че някой от мнозинството ще се опита да вникне в това, което му говори който и да е от опозицията, ви призовавам да се съобразите поне с мнението на професионалните гилдии, с мнението на Висшия съдебен съвет, с мнението на прокуратурата, с мнението на съдиите. Защото в противен случай вие отново ще създадете проблеми, ще запушите системата, ще блокирате реално назначенията на младши магистрати в съдебната система и буквално след няколко месеца в резултат на това законодателстване на инат ще се наложи да поправяме закон, който току-що ще е влязъл в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли желаещи други народни представители?
Имате думата, госпожо Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, след като търпеливо и внимателно изслушах всички изказвания било по лексикални, семантични, лирически отклонения и политиканствания, сега дойде ред и аз да се включа в професионалния дебат. А професионалният дебат казва следното: миналата година през м. май ние приехме Стратегия за продължаване на съдебната реформа в нашата държава. Тази Стратегия за продължаване на съдебната реформа разписа ясно и категорично, и вие всички подкрепихте, че в съдебната система трябва да внимаваме кой влиза. Тоест подборът на магистратите на входа трябва да бъде със завишени критерии, за да разчитаме, че същите тези хора, които ще влезнат в съдебната система, ще бъдат безпристрастни, отлично подготвени и независими магистрати, за да могат да правораздават и да служат на обществото така, както е разписано в Конституцията, в законите и така, както правят всички съдии и прокурори под слънцето на тази земя.
В провеждането на съдебната реформа в рамките на действащата Конституция, за да подсилим законодателството за подбор на магистрати на входа, този акт беше задължителен. И какво се случва сега? От всички дебати, които чух до момента, аз разбрах едно – някои от народните представители не желаят критериите за подбор на магистрати да бъдат завишени. И аз се питам защо? Нали искаме подобряване на работата в съдебната система и искаме подбор, който да ни гарантира, че там влизат действително добре подготвени хора?
Колеги, с един казус и един устен изпит, който е продължение на висшето, на академичното образование, не се става съдия и прокурор никъде! Ние предвиждаме и държим – това са практиките в утвърдените демократични държави – кандидатите за магистрати да преминат един курс на обучение, който, за съжаление, в момента не можем да си позволим да бъде по-дълъг от 9 месеца, а 9 месеца е европейският стандарт. Досега не отговаряхме и на европейските стандарти.
За информация на някои от колегите, на които им се струва, че два изпита, за да станеш магистрат, са много, искам да кажа, че например във Франция в този Национален институт на правосъдието младите хора учат 3 години и 3 месеца и полагат няколко пъти по два изпита! Може би затова съдебната система е малко по-добра.
Тук правим това, което ни отделя от правилата и подхода в едно не толкова близко и не толкова далечно минало. Ние не искаме хората да се подбират и да знаят предварително къде ще отидат.
С огромна изненада – бих искала някой да ми отговори на въпроса: да не би сега, когато полагат по един изпит, устен и писмен, те да знаят предварително къде ще отидат? Кой им осигурява тази информация?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Те трябва да връщат пари!
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Ще ги връщат естествено – така се прави навсякъде по света. След като не си издържал, след като сам си се отказал и не желаеш да отидеш на мястото, където си се класирал заради собствения си успех, естествено че ще върнеш парите. Естествено, че ще ги върнеш. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Националният институт на правосъдието не е благотворителна организация! Подготовката и отиването в магистратурата е въпрос на личен избор! Така че когато не си издържал изпита, ще се върнеш обратно и ще отидеш да работиш нещо друго. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, дотук с професионалния дебат. Критериите за подбор на магистрати трябва да бъдат високи! Никой, преди да е положил изпит и да знае какъв му е успехът и какъв му е балът, не може да знае къде ще отиде! Значи някой му осигурява предварително тази информация!
Сега към първоначалния изпит прибавяме просто още един изпит! Балът се образува от сбора на тези две оценки. Тогава спрямо бала човек сам заявява в молбата си къде иска да отиде.
Вие знаете ли на практика сега младите хора какво правят в заявленията? Те са писмени. Посочват абсолютно всички свободни в държавата места! Ако някой иска да отиде на едно-единствено или на две места в държавата и не му стигне балът, ако той е толкова мотивиран, следващата година ще се яви отново на конкурс.
Какво значи това? Че държавата ще осигурява на някого специално място, където иска да отиде? Може би затова сме на този хал. Защото на някои хора е осигурявано предварително място – къде ще работят. Може би това място е било в София! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
С това нещо трябва да се приключи и аз ви призовавам да следваме европейските критерии! Изпълнението на стратегията се следи много внимателно в момента от Европейската комисия. Нашите европейски партньори са изключително доволни от това, което се случва като реформи, като реформаторски стъпки в изпълнение на стратегията за продължаване на съдебната реформа! Ще направим и това, за да извършим реформите в цялост.
Добре е, че колегите от ГЕРБ се върнаха към темата Национален институт на правосъдието. За някои колеги, които може би не знаят и говорят за дисбаланс на властите, бих искала информативно да кажа, че Националният институт на правосъдието не е структура, която принадлежи към Министерството на правосъдието, тоест не е структура, която принадлежи към изпълнителната власт. Той е орган на Висшия съдебен съвет! За информация на всички вас, които говорите за дисбаланс на властите.
Нещо друго, което много добре трябва да знаете. В проекта на правителството и сега е предвидено, че конкурсите и подборът на магистратите се организират от органа, който управлява съдебната система, а това е Висшият съдебен съвет. Никой не им изземва функции, правомощия – да организират заедно с Националния институт на правосъдието провеждането на тези изпити и Висшият съдебен съвет да прави класирането и подбора спрямо бал, спрямо желание, спрямо нравствени и морални качества, така както се прави във всички държави, които за щастие не са минали през период на тоталитаризъм.
Ние много дълго може би, много тъжно и много тежко ще се разделяме с някои от тези практики, но се налага, колеги, за да имаме самочувствие на европейска държава, която работи по европейски правила, подбира съдебната си система по европейски методи и критерии, и обществото може да разчита след време на много по-добра работа и на много по-добро управление на съдебната ни система.
Що се отнася до изказването на госпожа Михайлова за това какво се случва в съдебната система и какво трябва да се случи. Ето, днес от тази трибуна казвам на всички, и на колегите от ГЕРБ, и на народните представители от всички политически сили: аз ви каня в Министерството на правосъдието – да седнем и да изработим един проект за промяна в Конституцията, без свикване на Велико Народно събрание. Знам какво може да се промени в Конституцията с промяна от Обикновено Народно събрание! Готова съм да го прокламирам и да го подкрепя.
Който има политическа воля, който има желание държавата да стане демократична, да променим и да направим съдебната система по-добра, по-надеждна, по-справедлива и по-прозрачна, заповядайте в Министерството на правосъдието да изготвим проект за изменение на Конституцията! Това ще го говорим допълнително и ще го направим, за да продължим с реформите, които се налага да бъдат направени в съдебната система. Но те не са в посоката, за която днес говориха някои от народните представители. Те са в посоката, в която днес колегите от ГЕРБ предлагат да продължим с измененията на Закона за съдебната власт.
За съжаление, всичко това можеше да се случи в края на миналата година. Тук не отричам, че така на парче и често не е най-добрият начин за промяна в законодателството, но това, което те предлагат – сърцевината на днешния проект, за подбора на кадрите в Националния институт на правосъдието, е европейска практика. Това е правилната посока, колеги. Гласувайте, без да се притеснявате! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи да участват в дискусията? Няма.
Ориентираме се към приключване на дискусията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Гласували 118 народни представители: за 90, против 10, въздържали се 18.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Миков – прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа! Предлагам законопроектът да бъде прегласуван със следните мотиви. Министърът на правосъдието не даде никакъв конкретен отговор на много ясно зададени въпроси. Тя ни говореше общи неща и ни канеше в Министерството на правосъдието. Както е известно, Министерството на правосъдието няма инициатива за промяна на Конституцията, а това става в Народното събрание. (Реплика от министър Маргарита Попова.)
Не от място, госпожо министър. (Оживление в ГЕРБ.)
Когато един министър твърди, че България не е демократична държава, а той е измислил как да стане тази работа, трудно се постига съгласие.
Но тя не даде отговор на други важни въпроси: кой ще плаща данъците и таксите на съдебните сгради, след като те отпадат като ангажимент в Министерството на правосъдието?
Не отговори на въпроса: кое налага за следователите и младшите следователи, работили в МВР, да се променя Кодексът за социално осигуряване?
Всичко се говори – само за атестирането, което ще се случва от догодина. Кое налага това бързане? Кое налага действие с обратна сила от 1 януари? Малко признание за блокирането на съдебната система! Нищо от това.
Вие ще носите отговорността – министърката си тръгна! Тя ви набута, внесохте законопроекта, вие ще отговаряте за всичко това, което ще се случи с атестирането и с кадруването в съдебната система!
Моля ви да прегласуваме и да не подкрепяме този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Поставям на повторно гласуване първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносители Анастас Анастасов и група народни представители.
Гласували 129 народни представители: за 93, против 18, въздържали се 18.
Предложението е прието.
С това се изчерпва и първа точка от нашия дневен ред.

Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА – продължение.
Вносител – Министерски съвет.
Стигнали сме до чл. 52.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
„Чл. 53. (1) Удостоверението за регистриране на внос по чл. 52 се издава за внос на изделия с двойна употреба от трета държава чрез една доставка или чрез частични доставки на основание на договорни отношения между вносителя и чуждестранния контрагент.
(2) Лицето, кандидатстващо за удостоверение за внос, представя в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма документи, удостоверяващи:
1. страните по конкретната сделка и правото им да извършват съответните дейности;
2. вида и произхода на изделията с двойна употреба;
3. крайната употреба и крайния потребител;
4. условията на доставката.
(3) Изискванията за вида и съдържанието на документите по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) Регистриране на сделките по чл. 52 се извършва в срок до 7 работни дни от датата на получаване на документите.
(5) Удостоверението по ал. 1 се издава в 4 екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, вторият се изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност”, третият се изпраща в Централното митническо управление на Агенция „Митници”, а четвъртият остава в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(6) Издаденото удостоверение е със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца. То може да бъде използвано само от лицето, на което е издадено.
(7) Лице, на което е издадено удостоверение за внос, е длъжно да върне в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на удостоверението за внос след изпълнението на сделката или след изтичане срока на валидността му, но не по-късно от 14 дни след изтичане срока на удостоверението за внос. Лицето, на което е издадено удостоверението за внос, уведомява незабавно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в случай че удостоверението за внос няма да се използва. В такъв случай лицето представя писмено в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма причините за неизползването на удостоверението за внос и връща издаденото удостоверение за внос.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване чл. 53 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Глава четвърта – „Предоставяне на техническа помощ за военна крайна употреба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието на Глава четвърта по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 54 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Глава пета – „Издаване, отказване, отлагане, изменяне, отнемане и продължаване на разрешения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на Глава пета по вносител, както и членове 55, 56, 57, 58 и 59 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Прието е и това предложение.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
„Чл. 60. (1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва с мотивирано решение от Междуведомствената комисия при:
1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
2. промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението;
3. съображения, свързани със защита на съществени интереси на Република България в областта на сигурността, по съображения за опазване на обществения ред или обществената сигурност или в изпълнение на поети международни ангажименти.
(2) В случай че издаденото разрешение се изменя и/или допълва по инициатива на заявителя, той уведомява Междуведомствената комисия в 14-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата, при които разрешението е издадено.
(3) Междуведомствената комисия в 30-дневен срок се произнася с решение по заявлението за изменение и/или допълнение на разрешението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 60 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
„Чл. 61. (1) Междуведомствената комисия спира с мотивирано решение действието на издадено индивидуално или глобално разрешение за срок до 60 дни при:
1. възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 или на посочените в чл. 12 от Регламент (ЕО) № 428/2009 цели и задължения;
2. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
3. промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението;
4. съображения, свързани със защита на съществени интереси на Република България в областта на сигурността, по съображения за опазване на обществения ред или обществената сигурност или в изпълнение на поети международни ангажименти.
(2) В случаите на спиране действието на разрешението по ал. 1 Междуведомствената комисия информира лицето, на което то е издадено, да преустанови дейностите по разрешението и да върне издаденото разрешение в Междуведомствената комисия.
(3) Разрешение, чието действие е спряно, може да бъде възстановено преди срока по ал. 1 при отпадане на обстоятелствата, послужили за основание за спиране на действието му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 61 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 62 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 62. (1) Междуведомствената комисия анулира или ограничава с мотивирано решение обхвата на публикувано национално генерално разрешение по отношение на включените в него продукти, свързани с отбраната или изделия с двойна употреба или по отношение на включените в него получатели, когато:
1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения;
2. се въведат ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации;
3. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред;
4. е налице неизпълнение или риск от неизпълнение на условия, с които е свързано издаденото разрешение.
(2) Междуведомствената комисия информира държавите-членки и Европейската комисия за наложените мерки по ал. 1, както и за основанията за налагането им.
(3) Наложените ограничения в обхвата по ал. 1 се отменят в случай, че обстоятелствата, послужили за налагането им, отпаднат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване чл. 62 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 63 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 63. (1) Междуведомствената комисия отнема с мотивирано решение издаденото индивидуално или глобално разрешение, когато:
1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения;
2. дейността, която се извършва, не съответства на условията, определени в издаденото разрешение;
3. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, като това неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган;
4. заявителят е представил неистински документи или неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
5. се въведат ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации;
6. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред;
7. на лицето, на което е издадено разрешение, е отнет лицензът за право за извършване на износ и внос на продукти, свързани с отбраната, сертификата за получател на продукти, свързани с отбраната, или удостоверението за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, или регистрацията за износ, трансфер и брокерска дейност с изделия с двойна употреба е заличена или прекратена.
(2) При отнемане на разрешението по ал. 1 лицето няма право да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок от три месеца от датата на отнемането му.
(3) Разрешение, отнето по реда на ал. 1, точки 1, 3, 5, 6 и 7, може да бъде възстановено преди изтичането на срока по ал. 2 по искане на заявителя в случай на отпадане на обстоятелствата по тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 63 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 64 комисията подкрепя текста на вносителя.
Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 64 по вносител, както и наименованието на Глава шеста по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 65 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 65. Лицата, извършващи дейности с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба по този закон, са длъжни:
1. да въведат вътрешни правила за организацията и контрола на извършваните от тях дейности по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
2. да водят отделен регистър за сделките, които сключват по този закон, и да съхраняват за срок, не по-кратък от десет години, търговските, транспортните и други документи, свързани с осъществяването на съответната дейност, съдържащи информация и данни за:
а) описанието на продукта, свързан с отбраната, или на изделието с двойна употреба, съответната им класификация съгласно списъците по чл. 2 и идентификация като сериен номер, сертификат, спецификация;
б) количеството и стойността им;
в) датите на осъществяване на сделките;
г) името и адреса на износителя, доставчика и вносителя или получателя, както и на неговия представител, отговорен за изпълнението на задълженията по сделката;
д) крайната употреба и крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната или на изделията с двойна употреба;
е) документи, потвърждаващи, че информацията относно ограниченията за износ, включително такива, с които е обвързано разрешение за трансфер, е предадена на вносителя или получателя на продукта, свързан с отбраната, или на изделието с двойна употреба;
3. при поискване от контролните органи по чл. 67, ал. 1 да предоставят информацията и данните по т. 2 и да оказват съдействие при извършване на проверки от тях;
4. в определените срокове да представят на Междуведомствената комисия информацията и документите, изисквани по този закон и правилника за прилагането му, свързани с изпълнението на разрешените от нея дейности;
5. да спазват условията, при които е разрешена тази дейност;
6. незабавно да информират за всяка промяна в обстоятелствата по т. 2;
7. да отбелязват на документите по т. 2 и на документа, представян пред митническите органи, номера на издаденото разрешение или удостоверение;
8. да информират Междуведомствената комисия, когато имат информация за това, че изделията с двойна употреба – обект на брокерска сделка, са предназначени изцяло или частично за някоя от употребите по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване чл. 65 в редакцията на комисията, която ни беше предложена.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще спрем гласуването на закона тук преди почивката.
Следващият текст е много дълъг.
Едно съобщение: Уважаеми народни представители, днес от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Приказки от България” на художника Милчо Спасов – земляк и близък приятел на писателя Йордан Радичков. В живописния свят на художника живеят странните и незабравими герои на големия български писател. Всички народни представители и гости на Народното събрание са поканени на откриването на изложбата.
Продължаваме работата си в 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
„Чл. 66. (1) При изискване от Междуведомствената комисия износителите на продукти, свързани с отбраната, или на изделия с двойна употреба, са длъжни да включват във външнотърговския договор клауза или във фактурата по продажбата текст, задължаващи вносителя, получателя и/или крайния потребител да не прехвърля или реекспортира продукти, свързани с отбраната, или изделия с двойна употреба на други физически или юридически лица без писменото съгласие на:
1. Междуведомствената комисия или националния компетентен орган на държавата - в случай на последващ реекспорт, при износ или трансфер за държави, които участват във Васенаарската договореност;
2. Междуведомствената комисия при износ за държави, които не участват във Васенаарската договореност.
(2) Доставчиците на продукти, свързани с отбраната, са длъжни да включват във външнотърговския договор клауза или във фактурата по продажбата текст, с които информират получателите за условията и реда на разрешението за трансфер и за наложени ограничения, отнасящи се до крайната употреба или износа на продукти, свързани с отбраната.
(3) За удостоверяване на крайната употреба и крайния потребител лицата, извършващи износ на продукти, свързани с отбраната, или на изделия с двойна употреба за държави, невключени в приложението, представят пред Междуведомствената комисия сертификат за крайна употреба и краен потребител и/или международен сертификат за внос, издадени от компетентните органи на държавата на крайния потребител.
(4) За удостоверяване на крайната употреба и крайния потребител лицата, извършващи износ за държави, включени в приложението или трансфер с индивидуално или глобално разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, или на изделия с двойна употреба, представят пред Междуведомствената комисия сертификат за крайна употреба и краен потребител и/или заявление за крайна употреба и краен потребител, и/или международен сертификат за внос, издаден от компетентните органи на държавата на крайния потребител.
(5) Видът и съдържанието на документите по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.
(6) При поискване от Междуведомствената комисия износителят е длъжен да включи в договора клауза, позволяваща физическа проверка от оправомощени от нея лица на доставката в държавата на крайния потребител.
(7) При поискване от Междуведомствената комисия износителите на продукти, свързани с отбраната, или на изделия с двойна употреба са длъжни да представят удостоверение за осъществена доставка или еквивалентен документ, издаден или заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител и потвърждаващ осъществяването на доставката.
(8) При подаване на заявление за износ на продукти, свързани с отбраната, или на изделия с двойна употреба, получени в резултат на трансфер, заявителите са длъжни да информират Междуведомствената комисия за наличието на ограничения за износ, с които е обвързан трансферът, и които са наложени от държавата, издала разрешението за трансфер, както и за това, че те са спазили условията на тези ограничения, включително че са получили съгласие от държавата на доставчика.
(9) Доставчиците на продукти, свързани с отбраната, са длъжни писмено да информират Междуведомствената комисия 10 дни преди използването от тях за първи път на публикувано от нея национално генерално разрешение за трансфер.
(10) Превозвачите по чл. 8, ал. 1 са длъжни при поискване от контролните органи по чл. 67, ал. 1 да предоставят копие от разрешението за трансфер или основанията за неиздаване на такова.
(11) Износителите на продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба са длъжни да представят разрешението за износ в митническото учреждение, в което се извършват митническите формалности по износа.
(12) Лице, на което е издадено разрешение, е длъжно да върне в Междуведомствената комисия оригинала на разрешението след изпълнението на сделката или след изтичане срока на валидността му, но не по-късно от 14 дни след изтичане срока на разрешението. Лицето, на което е издадено разрешението, уведомява Междуведомствената комисия, в случай че разрешението няма да се използва. В такъв случай лицето връща издаденото разрешение в Междуведомствената комисия преди изтичане срока на валидност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 66 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Върви второ гласуване! Нищо не е по-важно от второто четене на един законопроект и гласуването му в пленарната зала!
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава седма: Глава седма – „Контрол по спазването на режима за дейностите с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава седма.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 67.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
„Чл. 68. (1) Митническите органи могат да не разрешат режим износ или след разрешаването на режима при необходимост да предотвратят напускането на митническата територия на Общността през границите на Република България на продукти, свързани с отбраната, и/или на изделия с двойна употреба по Приложение I на Регламент (ЕО) № 428/2009 за срок до 30 дни в случаите, когато:
1. информация, която има отношение към сделката, не е била взета предвид при издаването на разрешението;
2. обстоятелствата са се променили съществено след издаване на разрешението или
3. това е поискано от контролен орган по чл. 67, ал. 1 или от компетентен орган на държава членка.
(2) Митническите органи незабавно уведомяват Междуведомствената комисия за преустановяване на износа или за предотвратяване напускането на митническата територия на Общността с предложение за провеждане на консултации. Провеждането на консултации относно изделия с двойна употреба се извършва съгласно чл. 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 428/2009.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 68 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Допълнителни разпоредби” .
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам ан блок на гласуване членове от 69 до 76 включително, наименованието на Глава осма – „Административнонаказателни разпоредби”, наименованието „Допълнителни разпоредби” и текста на § 1.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. По смисъла на този закон:
1. „Продукт, свързан с отбраната“ е продукт, включен в Общия списък на оръжията на Европейския съюз.
2. „Изделия с двойна употреба" е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009.
3. „Трансфер“ е всяко предаване или движение на продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба или техническа помощ от и за територията на Република България, без да напускат митническата територия на Общността, от доставчик за получател в друга държава членка.
4. „Доставчик“ е физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по националното законодателство на държава членка, което носи отговорност за трансфера.
5. „Получател“ е физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по националното законодателство на държава членка, което носи отговорност за получаването на трансфера.
6. „Износ” е:
а) режим износ по смисъла на чл. 161 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността);
б) реекспорт по смисъла на чл. 182 от този регламент с изключение на изделията при транзит, както и
в) предаване на софтуер или технологии по електронен път, включително по телефакс, телефон, електронна поща или други електронни средства, до местоназначения извън Европейската общност; включва се предоставянето в електронен формат на такива софтуер и технологии на юридически и физически лица и съдружия извън Общността; износът се отнася също до устно предаване на технологии, когато се дава описание на технологиите по телефона.
7. „Транзит“ е транспортиране на необщностни продукти, свързани с отбраната, които влизат и преминават през митническата територия на Общността с местоназначение извън Общността;
8. „Преминаване“ е транспортирането на продукти, свързвани с отбраната, или на изделия с двойна употреба през една или повече държави членки, различни от държавата членка на произход и от приемащата държава членка.
9. „Внос” е всяко въвеждане на митническата територия на Република България на продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба, които имат статут на необщностни изделия, включително получаването на допустимо митническо направление след тяхното въвеждане.
10. „Необщностни продукти, свързани с отбраната” са продукти, свързани с отбраната, попадащи в категорията необщностни стоки по смисъла на чл. 4, т. 8 от Митническия кодекс на Общността.
11. „Брокерски услуги” са:
а) договарянето или уреждането на сделки за закупуване, продажба или доставка на продукти, свързани с отбраната, от трета държава за друга трета държава, или
б) продаването или купуването на продукти, свързани с отбраната, които се намират в трети държави с цел трансфер в друга трета държава.
За целите на този закон предоставянето само на спомагателни услуги се изключва от настоящото определение. Спомагателните услуги включват транспорт, финансови услуги, застрахователни или презастрахователни услуги, или обща реклама или промоции.
12. „Брокерска дейност” е дейност, която обхваща предоставянето на брокерски услуги.
13. „Брокер” е физическо или юридическо лице или съдружие, пребиваващо или установено в Република България, което извършва брокерски услуги от Общността за територията на трета държава.
14. „Технология” е техническата информация, необходима за разработването, производството или използването на изделия. Тази информация взема формата на технически данни или техническа помощ. Техническите данни могат да бъдат под формата на проекти, чертежи, диаграми, модели, формули, таблици, инженерни чертежи и спецификации, писмени или съхранени на друг носител команди.
15. „Техническа помощ” е понятието по чл. 1 (а), (б) от Съвместно действие на Съвета 2000/401/ОВППС.
16. „Военна крайна употреба” е понятието по чл. 4, параграф 2 (a), (б), (в) от Регламент (ЕО) № 428/2009.
17. „Държава членка” е държава, която е член на Европейския съюз.
18. „Трета държава” е държава, която не е член на Европейския съюз.
19. „Международните режими за експортен контрол, организации или договори” е понятието по чл. 1 (в) от Съвместно действие на Съвета 2000/401/ОВППС.
20. „Надеждност” на лицата за извършване на дейностите по този закон е налице, когато:
а) са съгласували с органите по сигурността списък на физическите лица, които пряко участват в дейности с продукти, свързани с отбраната по този закон;
б) управител, член на управителен и контролен орган или физическо лице по буква „а” не е осъдено с влязъл в сила съдебен акт за престъпление от общ характер;
в) не са налице данни, че управител или член на управителен или контролен орган, или физическото лице, което пряко участва в осъществяването на дейностите по този закон, представлява заплаха за националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на Република България, укрепването на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България.
21. „Икономическа стабилност” на търговеца за извършване на дейностите по този закон е налице, когато:
а) не е обявен в несъстоятелност или не е в открито производство за обявяване в несъстоятелност;
б) не е вписано прекратяване на дейността и обявяване в ликвидация;
в) няма ликвидни и изискуеми публични задължения или те са разсрочени, отсрочени или обезпечени;
г) няма ликвидни и изискуеми задължения към физически или юридически лица, когато задължението е признато пред органа по принудително изпълнение.
22. „Повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
23. „Системно нарушение” е извършване на три или повече нарушения от един и същ вид в продължение на двегодишен период, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера 3 и 4.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. Образците на документите по този закон се утвърждават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за „Преходни и заключителни разпоредби”, § 5, който получава номер на § 6, параграфи 7 и 8 по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място, като нов § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 8 по съображенията, изложени в доклада на същата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок три месеца от обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 10 до 12 включително по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. Този закон влиза в сила от 30 юни 2012 г., с изключение на § 9, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
Колеги, тук правя редакционна поправка и допълвам „от деня на”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакционна поправка в текста, направена от докладчика – да се чете „в сила от деня на”, допълва се „от деня на”.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване пълната редакция на § 13, заедно с редакционното предложение, което приехме като наше решение.
Гласуваме § 13 по доклада.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приложение към чл. 28, ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за Приложението към чл. 28, ал. 3.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ.
Внесен е от народните представители Огнян Стоичков, Румен Стоилов, Лютви Местан, Веселин Методиев, Георги Терзийски и Валентина Богданова.
Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
От името на комисията с доклада ще ни запознае заместник-председателят й госпожа Галина Банковска.
Госпожо Банковска, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председател.


„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 154-01-22, внесен от народните представители Огнян Стоичков, Румен Стоилов, Лютви Местан, Веселин Методиев, Георги Терзийски и Валентина Богданова на 24 февруари 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, разгледа и обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките № 154-01-22, внесен от народните представители Огнян Стоичков, Румен Стоилов, Лютви Местан, Веселин Методиев, Георги Терзийски и Валентина Богданова на 24 февруари 2011 г.
На заседанието присъстваха председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов, проф. Стефан Хаджитодоров, чл. кор. Стефан Воденичаров и други представители на Българската академия на науките; проф. Стоян Денчев – заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища; чл. кор. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България; доц. Лиляна Вълчева – председател на КНСБ – „Висше образование и наука”; Христо Лафчиев – представител на Движението на младите учени КОГИТО; Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара; Ирина Марцунова – главен секретар на Асоциацията на банките в България; Любомир Йосифов – представител на Министерството на образованието, младежта и науката и Емилия Радева – представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от единия от неговите вносители господин Румен Стоилов. Той посочи, че разглежданият законопроект е изработен и внесен от народни представители от всички парламентарни групи и представител на независимите народни представители. Предлаганите с него изменения и допълнения са свързани с необходимостта от подобряване на условията за качествено развитие на българската наука, като се създават необходимите гаранции за постигане на целите и приоритетите, определени в Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Той подчерта, че предлаганият законопроект е разгледан и от Общото събрание на Българската академия на науките, където е бил подкрепен без възражения. Господин Стоилов информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения са в следните направления:
1. Създава се Съвет на настоятелите на БАН, в който се включват представители на министерства; Националното сдружение на общините; Съвета на ректорите на висшите училища; представители на юридически лица с нестопанска цел, работещи в областта на науката и изкуствата; лицето, заемало длъжността председател на БАН в предходния мандат; двама учени – членове на Общото събрание на БАН, както и двама чуждестранни учени, определени от Общото събрание на БАН по предложение на Европейската научна фондация. Съставът и правомощията на Съвета на настоятелите е определен с цел осигуряване на всички необходими условия за подобряване на координацията и тясната връзка между държавата, представителите на бизнес обществото, образователните, културните институции и на БАН. Функциите на Съвета на настоятелите на БАН включват координационни, съвещателни и контролни правомощия.
2. В законопроекта се предвижда дейността на Българската академия на науките да се отчита пред Народното събрание, като се предлага председателят на Българската академия на науките да представя за обсъждане в Народното събрание годишен доклад за дейността на БАН и на нейните самостоятелни звена. Докладът следва да съдържа отчет за научноизследователската дейност, включително за изпълнението на целите и задачите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, финансовата дейност и международната дейност. Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките, включително за всеки академичен институт и за всяко друго нейно самостоятелно звено, се публикува на интернет страницата на БАН.
При обсъждането на законопроекта народният представител господин Лютви Местан посочи, че справка в аналите на Великото Народно събрание, както и на Тридесет и шестото до Четиридесетото Народно събрание показва, че е имало случаи, когато различните парламентарно представени политически сили са успявали да постигнат консенсус по отношение на проектодекларации по значими за страната, съответно за националния интерес теми, но това е първият законопроект, по който е постигнато пълно съгласие между всички парламентарно представени политически сили. Той подчерта, че този консенсус е бил трудно постижим, но бил постигнат, защото е необходим.
Народният представител госпожа Валя Богданова отбеляза, че предлаганият законопроект е началото на решаването на съществуващите в науката проблеми. Тя подчерта необходимостта от вземане на решение по Стратегията за научни изследвания като основа за постигане на ефективност при работата на Съвета на настоятелите, както по въпроса относно размера на бюджета, с който разполага Българската академия на науките. Госпожа Богданова изрази надежда с подобна добра воля да бъде търсено решаване на останалите проблеми, свързани е българската наука. Народният представител Ивелин Николов посочи, че тъй като е постигнат рядко срещан консенсус, той следва да бъде укрепен в работата по-нататък, като не се използва за рекламни партийни цели.
От своя страна, председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов благодари на народните представители за изготвянето на този законопроект. Той подчерта, че това е било една трудна задача, но в крайна сметка тя показала, че различните политически сили са изградили консенсус и са застанали зад една национална кауза – развитието на българската наука, в частност на Българската академия на науките. Той информира народните представители, че Българската академия на науките е разгледала и одобрила този законопроект на заседание на Общото събрание на академията и изрази пълната си подкрепа за него.
В хода на обсъждането председателят на Комисията докладва и постъпилите по законопроекта становища на министъра на образованието, младежта и науката, на Българската стопанска камара, на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и на Асоциацията на индустриалния капитал, които изцяло подкрепят законопроекта, както и становищата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, Съюза на учените в България, Асоциацията на банките в България, Федерацията на научно-техническите съюзи, които подкрепят законопроекта с допълнителни предложения към него.
В хода на дискусията членовете на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект и отбелязаха, че поради обществената значимост на въпросите, предмет на законопроекта, той би следвало да бъде приет във възможно най-кратък срок.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 18 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 154 01 22, внесен от Огнян Стоичков, Румен Стоилов, Лютви Местан, Веселин Методиев, Георги Терзийски и Валентина Богданова на 24 февруари 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Думата, като вносител, поиска народният представител Румен Стоилов – заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! На път сме да гласуваме един законопроект, който породи много полемики. Искам да благодаря на цялата работна група – на министъра на образованието, на всички парламентарни групи, които поеха инициатива, за да стигнем до един успешен край.
Това е първата голяма крачка. Бих искал да покажем още веднъж нашето обединение – на всички парламентарни групи, във връзка с науката. Затова ви благодаря.
Съжалявам, че не сме повече представители, за да покажем и на академичната общност, че наистина приемаме присърце този закон.
Пак ви призовавам – днес е първо четене и първа крачка напред, следващите крачки зависят от нас и от Българската академия на науките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Откривам дискусията.
Желаещи народни представители за изказвания? След толкова спорове, накрая няма желаещи за изказване.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Вероятно не е редно дискусията по един проект за закон, който все пак събуди доста сериозна публична дискусия през последната една година, да бъде свързана само с доклада на комисията и представителя на вносителите.
Аз ще бъда кратка, защото, смятам, че този проект за закон е добра стъпка, но по никой начин не решава тези проблеми, за които вероятно и колегата Стоилов, се опита да говори.
Казвам това, тъй като аз съм подписала проекта за закон и ще го подкрепя на първо четене. Вярвам, че това ще направят и моите колеги от Коалиция за България и няма да правя предложения по текста му между двете четения. Казвам това, защото си давам сметка, че вероятно това не е най-добрият закон, който БАН очаква. Знам, че тогава, когато се търси общо съгласие и се тръгва от две диаметрални гледни точки, възможността реализирана в този закон е тази, която работната група можа да постигне и която до голяма степен отговаря на действащи законови норми и на общи разбирания какво следва да се случи като устройствени правила в Българската академия на науките.
Ние създаваме Съвет на настоятелите в състава на гласуващите, на който повечето са представители на научната общност. Предоставяме му 12 правомощия, но даваме възможност окончателното решение да е на Общото събрание на Българската академия на науките – с уважение към академичната автономия, и предявяваме претенция към академията да се отчита пред Народното събрание.
Вярно е, и аз съжалявам за това, че колегите ми от работната група не приеха в рамките на отчета на председателя на Българската академия на науките пред парламента да бъде записано едно изискване – той да се счита длъжен да информира Народното събрание за работата на Съвета на настоятелите. Още повече, че в проекта на закон той е този, който ще бъде негов председател, макар и без право на глас. Казвам това, защото ние създаваме със закон орган, а никъде не предвиждаме законовата необходимост дейността му най-малко да има публичност, не говоря даже за контрол и оценка. Надявам се обаче, че предстоящата практика ще покаже, че тази информация е необходима и този орган, в края на краищата, създаван със закон от това Народното събрание, следва по свой начин да получи мнението, санкцията, оценката и на това Народно събрание, което го е предпоставило.
Ще ми се да кажа още нещо. Да, ние вероятно сме свършили добра работа, удовлетворявайки искането на държавата и на нейното правителство, чрез свои представители да участва в управлението на Българската академия на науките по един приличен, отговарящ на законовите норми ред.
Какво не свършихме обаче и аз държа да изговоря това пред Народното събрание, защото поемайки грижата и ангажимента да приемем този проект за закон, ние трябва да носим ангажимента и отговорността на това, което ни предстои да свършим или най-малкото на това, което ще откажем да направим. Не се изпълни добрата идея този закон, ако не да бъде следствие, то най-малкото да бъде гледан заедно със Стратегията за развитие на научните изследвания.
Казвам това, защото ние ще създадем един орган, който ще изпълнява своите правомощия без ясен регламент, без своята рамка. Тогава, когато Съветът на настоятелите ще формира своите виждания за политиката на Българската академия на науките, за начина, по който тя ще работи, за предложенията към нейното функциониране, което би направил, то би трябвало да ги аргументира точно с наличието на тази Национална стратегия за научни изследвания, която дава заданието за дейност и поведение на Българската академия на науките. Стратегията ще бъде гледана по-късно.
Второто, което според мен е изключително важно, ние не коментирахме, не сме гледали, не сме обсъждали един болезнен проблем – проблемът за финансовите модели, които осигуряват функционирането на българската наука, в частност на Българската академия на науките. Бюджетът на БАН продължава да бъде 59 милиона, заплатите на работещите в Българската академия на науките стоят на един драматичен минимум. По мои данни, аз не съм ги искала официално, но мисля, че те са коректни, от началото на 2010 г. към края на м. януари т.г. от БАН са напуснали около 1200 човека и структурата на напусналите е изключително тревожна.
Ако ние не се опитаме да говорим сериозно по този въпрос, нашият симпатичен консенсус, постигнат в рамките на три заседания на работната група и на едно заседание на комисията, убедена съм с добро решение днес, не носи никакъв позитивен резултат, освен че сме създали едни сериозни устройствени правила, че сме дали нов момент в работата на Българската академия на науките и сме създали публичен натиск или идеи за работа върху нейната дейност.
Аз ще си позволя накрая да се обърна към тези госпожи и господа, с добро чувство към тях, които се канят да контролират, да предлагат идеи и по свой начин да наставляват работата на Българската академия на науките, бидейки членове на Съвета на настоятелите.
Уважаеми госпожи и господа, контролът е добро нещо, той трябва да придобива публичност. Това облекчава работата на Българската академия на науките и създава комфорт в нейната работа, тъй като ще я спаси от недомлъвки, от други укори, от други претенции към нея, но по никакъв начин не забравяйте, че идеята за настоятелство носи и друг смисъл.
Българската академия на науките и българската наука имат нужда от публична подкрепа. Имат нужда от стимулиран публичен интерес и имат своята заявена нужда от държавна грижа. Ако държавата смята, че днес с този акт си е свършила работата, то просто сме обезсмислили идеята за добро политическо решение и аз се надявам, че по-нататъшната практика ще опровергае тези мои съмнения.
Ще подкрепим законопроекта с разбирането, че работата ни за това как да изглежда българската наука и къде е ролята на държавата в нея, тепърва предстои, разговорът по този въпрос – също. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването на госпожа Богданова? Няма.
Има думата за изказване народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за БАН, който нямам съмнение, ще гласуваме с пълно съгласие след малко, е продукт на политически конструктивизъм, който обаче беше проявен не само от парламентарните групи в Четиридесет и първото Народно събрание, но и от премиера господин Бойко Борисов, както и от министъра на образованието – проф. Сергей Игнатов.
Подчертавам този факт не самоцелно, а като една препоръка да се опитаме да съхраним тази позитивна нагласа – политическа, и във връзка с може би най-важният акт, свързан с развитието на българската наука, който ще приеме Четиридесет и първото Народно събрание, а това именно е Националната стратегия за научни изследвания.
Съгласен съм, че има пряка връзка между тези две теми, но бих препоръчал оттук нататък да остане в приложното поле на разисквания закон и, как да кажа, поне този път да не се опитваме да огорчим постигнатото съгласие.
Госпожо председател, дори се изкушавам, ако в зависимост от резултата от гласуването, разбира се, ако наистина на таблото се изпишат еди-колко си гласа „за”, „въздържали се” – 0, „против” – 0, най-вероятно ще направя реплика да минем към второ четене на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
За изказване думата поиска народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина днес ще извършим една промяна, която е полезна, но да кажем в какво точно е полезна тя. В един огромен конфликт, в който беше въведена българската общественост като цяло – нямаше институционално решение. Това, което е намерено като съгласие, е да се изгради такава институция, нарича се Съвет на настоятелите, в която държавата и автономната Академия на науките на България да работят заедно чрез свои представители.
Наред с държавата – в лицето на министрите, и Академията – в лицето на нейното ръководство, има идея в това настоятелство да бъдат включени и други институции. В доклада беше споменато кои са те.
Ползвам веднага да кажа, че трудно може да се постигне днес второ четене, защото в някои от тези институции няма съгласие да присъстват в настоятелството и това започва да се усилва като проблем и ние трябва да го изчистим в комисията. Няма смисъл на едно такова голямо съгласие да предизвикваме излишен шум, но това е детайл и съм убеден, че в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще се получи.
Искам обаче да обърна вниманието на залата върху друго, а чрез нея и на хората, които се интересуват от тази тема. Българската академия на науките не решава своите въпроси чрез този законопроект. Българската академия на науките трябва да направи множество усилия, а съответно и министърът на образованието, и министърът на финансите, за да изградят успешна реформа на научната дейност в България. Да се търси панацея само в законодателството, това означава да не знаем какви са реалностите. Да се търси решение само в това, че политиците са събрали воля и съгласие, е хубаво, но не е достатъчно. Ако няма вътрешна убеденост, че в модерния свят ти се нуждаеш от непрестанна промяна, за да бъдеш адекватен, да бъдеш силен, да бъдеш наистина лидер на собствената си интелигентност, това означава, че нищо няма да се случи. Аз съм скептичен, ако мислим, че наистина това добро постижение на Четиридесет и първото Народно събрание ще е достатъчно, за да можем да се придвижим напред в една такава деликатна област, каквато е научната област.
Чувствах се длъжен да го кажа в името на усилията, които правят парламентарните групи, както говори господин Местан преди мен. Наистина това усилие е забележително, не трябва да бъде подценявано, но в никакъв случай не е достатъчно. Ако се очаква някой да те оправи, някой отнякъде да ти реши въпросите, това означава, че не си разбрал в кой свят живееш. Светът, в който държавата беше социална патерица на всички нас, си замина преди 20 години. Сега силата на автономията е да се доказваш всеки ден, особено в такава – пак ще подчертая – наистина деликатна и тънка сфера, каквато са науката, изследванията и иновациите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания от народните представители?
Народният представител Огнян Стоичков поиска думата, заповядайте.
Обръщам се към другите народни представители: много ви моля да слушаме изказващите се, а не да говорим помежду си, защото пречим на този, който иска да изрази своите позиции. Казвам го, защото в залата се носи много голям шум.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Действително законопроектът, който разглеждаме днес, заслужава внимание, не само защото е приет с консенсус в комисията от всички парламентарно представени парламентарни групи и от независимите, но той бе дълго чакан законопроект и от всички работещи в Българската академия на науките, и в Народното събрание. Това е един от малкото жестове, които ние дължим на хората в областта на науката, а именно спокойствие, добри законодателни решения. Аз вярвам, че това настоятелство ще бъде добро законодателно решение. Мисля си, че нищо не ни пречи и в Закона за висшето образование да помислим за подобен тип настоятелство, дай Боже, вярвам, че ще работи добре, то да бъде включено и във висшите училища като орган, който ще координира, ще съвещава, ще подпомага, ще насърчава науката и висшето образование в нашите висши училища.
В тази връзка подкрепям изказалите се преди мен колеги. Ще се радвам, ако в залата подкрепим единодушно – с консенсус, настоящия законопроект.
Областите, в които ние в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта се занимаваме, са 5 надпартийни области и заслужават общественото съгласие. Те са дългосрочно планиране, не са в рамките на един 4-годишен мандат, наистина са за доброто на голяма част от българското общество.
Ще си позволя тук да вметна, защото казах „спорта”. Следващата седмица предстои изслушване в Изпълкома на УЕФА за една българска кандидатура. Предлагам да подкрепим тази българска кандидатура за президент на Футболния съюз, който има шанс да бъде част от Изпълкома на Футболния съюз. Това са знаците, които ние като парламент, като държава би следвало да даваме и навън – в чужбина, и вътре – в България, за да бъдем адекватни на изискванията и на учените, и на децата, на спортистите, на науката и на всичко това, за което сме призвани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на работната група за прецизно изготвения законопроект, който наистина е първа и решителна крачка към решаване на основните проблеми в развитието на научните изследвания в България. Предложеният законопроект е модерен акт, тъй като въвежда в управлението на българската наука практика, която отдавна е позната в редица водещи в научно отношение страни.
Правилно беше поставен въпросът, че настоятелството няма да си свърши работата без Националната стратегия за научни изследвания. Тъй като тук съм задължен пред вас за тази стратегия, ще кажа, че следващата голяма тема в сферата на българската наука, която българският парламент предстои да обсъжда в много скоро време, е именно Националната стратегия за научни изследвания. Тя мина вече през Съвета за развитие на Министерския съвет и се намира в съгласувателна процедура повече от необходимия срок.
Имаме голямо задължение към нашата държава и към българското общество такава стратегия да бъде изготвена, защото сега в ХХІ-ия век България все още е страна без ясно очертан икономически профил. Липсата на такъв профил естествено води и до липсата на ясно очертан профил за приоритети в сферата на научните изследвания. Правилно беше отбелязано, че настоятелство - да, но за да работи то активно, е необходимо с разбиране и с грижа да се приеме и Стратегията за научните изследвания в България.
Искам да благодаря на всички, които през изминалата година участваха активно в обществената дискусия по проблемите на българската наука и състоянието на Българската академия на науките. Това активно отношение говори само за едно – след като българското общество и то в много широк план има отношение към българската наука, това наистина е много висок белег за култура. Благодаря на всички. Мисля, че днес наистина бихме могли да приключим тази тема на първо и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения от народни представители по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БАН между първо и второ четене да бъде три дни. Това е минималният срок. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? (Шум и реплики.)
За обратно становище на процедурното предложение за минимален срок от три дни за предложения между първо и второ гласуване, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз разбирам желанието този консенсус да даде възможност по-бързо да се работи. Има, разбира се, стана дума и на заседанието на комисията, текстове, които не са идеални. Договорихме се, че промени между две четения можем да правим с консенсус. Един пример – Асоциацията на банките не иска да участва в настоятелството на БАН. Какво пречи да се направи между двете четения тази промяна, че те няма да участват в настоятелството?
Три дни означава, че самата комисия в рамките на тази седмица трябва да подготви нов доклад за второ четене и в рамките на тази седмица да го приеме на второ четене. Това е несериозно. Мисля си, че другата седмица комисията може да приеме доклад за второ четене и тогава да работим. Едва ли този стахановски труд с нещо ще помогне на този законопроект. Така че предлагам поне една седмица да бъде срокът между две четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 95, против 12, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА (ЮНЕСКО) ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО В СОФИЯ (РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) НА РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО (КАТЕГОРИЯ 2).
Вносител – Министерският съвет.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Уляна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство” към Министерството на културата, и Милда Паунова – директор на дирекция „Правна” при Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и
култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерски съвет на 11 февруари 2011 г.

На редовно заседание, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите, разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерски съвет на 11 февруари 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие от Министерство на културата: Вежди Рашидов – министър, Тодор Чобанов – заместник-министър, Боян Милушев – парламентарен секретар, Деяна Данаилова – директор на дирекция „Културна политика”; от Министерство на външните работи: Иван Пиперков – началник отдел в дирекция „ООН и глобални въпроси”, Виолета Цанкова – дирекция „ООН и глобални въпроси”.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото споразумение между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).
Споразумението между правителство на Република България и ЮНЕСКО е сключено в съответствие с резолюция на 35-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, проведена през октомври 2009 г.
Целта на споразумението е Регионалният център да популяризира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство в региона, да допринася за практическото й приложение в Югоизточна Европа, да насърчава сътрудничеството в областта на нематериалното културно наследство на национално, регионално и международно равнище и да осъществява инициативи за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство на страните от региона.
Споразумението задължава правителството на България да осигури всички финансови или непарични ресурси, необходими за администрирането и правилното функциониране на центъра, които трябва да бъдат най-малко на равностойността на 200 000 евро годишно. От своя страна ЮНЕСКО ще осигурява съдействие под формата на техническа помощ за програмните дейности на центъра.
Ратифицирането на споразумението между правителството на Република България и ЮНЕСКО ще допринесе да се съхрани богатото нематериално културно наследство, страната ни ще стане лидер сред страните от Югоизточна Европа със своя богат опит и с работата на Центъра в София.
Споразумението влиза в сила след подписването му и след като страните по него взаимно са се информирали в писмена форма, че всички формалности, изисквани за тази цел по вътрешното законодателство на България и вътрешните разпоредби на ЮНЕСКО са изпълнени. Датата на получаване на последното известие се счита за дата на влизане в сила на настоящото Споразумение.
Срокът на действие на Споразумението е шест години и се счита за подновено, освен ако не бъде другояче прекратено от която и да е от страните. Прекратяването може да стане едностранно. То влиза в сила в срок от шестдесет дни след получаването на известие, изпратено от едната от страните по Споразумението до другата.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Следва докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението
между правителството на Република България и
Организацията на обединените нации за образование,
наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в
София (Република България) на Регионален център
за опазване на нематериалното културно наследство в
Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО
(категория 2), № 102-02-4, внесен от
Министерския съвет на 11 февруари 2011 г.

На заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 25 октомври 2010 г. в Париж.
На заседанието присъства господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.
С Решение № 48 от 20 декември 2007 г. възлага на Министерството на културата, Министерството на външните работи и Българската академия на науките да предприемат необходимите стъпки за изграждане на сдружение „Регионален център по опазване на нематериалното културно наследство”, което през м. май 2009 г. е регистрирано в Софийския градски съд като юридическо лице с нестопанска цел. Центърът е вписан като обект за финансиране от държавния бюджет, на основание чл. 44 от Закона за културното наследство, в който е казано, че: „културните институти, създадени за опазване на нематериалното културно наследство и придобили статут на центрове на ЮНЕСКО, имат право на субсидия от държавния бюджет”.
През м. октомври 2009 г. с резолюция, приета от Тридесет и петата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, Регионалният център е одобрен като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО.
На 25 октомври 2010 г. в Париж е подписано Споразумение между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2) с цел да популяризира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и да допринася за нейното осъществяване в югоизточния подрегион на Европа.
В споразумението е предвидено Регионалният център да бъде: самостоятелен юридически субект с идеална цел; независим от ЮНЕСКО; целево финансиран от правителството на Република България за необходимото му администриране и правилното функциониране, като финансирането да бъде в размер най-малко равностойността на 200 хил. евро годишно.
За осигуряване изпълнението на горния ангажимент на правителството в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., в чл. 9, ал. 1, в Приложение № 4, на ред 25 за Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство е предвидена субсидия за 2011 г. в размер на 400 хил. лв.
По законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 24 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 25 октомври 2010 г. в Париж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Донева.
Предстои ни да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Даниела Миткова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2),
№ 102–02–4, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2011 г.

На свое заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).
Законопроектът беше представен от господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.
Република България разполага с изключително богатство от съхранени през вековете елементи на нематериалното културно наследство, както и с научен потенциал за тяхното документиране, съхранение, изучаване и популяризиране на съвременно равнище. В списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са признати за уникални обекти от световно значение и са включени седем паметника на културата и два природни обекта.
Усилията на Република България за опазване на нематериалното културно наследство се оценяват от международната общност. На 34-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, проведена в Париж от 16 октомври до 3 ноември 2007 г., България декларира готовността си на територията на страната ни да се изгради Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Създаването на такъв център получи и единодушната подкрепа на Срещата на министрите на културата на държавите от Югоизточна Европа в Букурещ през 2008 г. и на следващите форуми по въпросите на опазване на нематериалното културно наследство.
На 20 декември 2007 г. правителството на Република България прие решение, с което се задължават Министерството на културата, съвместно с Министерството на външните работи и Българската академия на науките, да предприемат необходимите стъпки за изграждане на Регионален център под егидата на ЮНЕСКО – категория 2, по проблемите на нематериалното културно наследство.
С резолюция, приета от 35-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през октомври 2009 г., Регионалният център е одобрен като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО, а през октомври 2010 г. в Париж е подписано и Споразумение за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).
Ангажимент на правителството на Република България е да осигури всички ресурси – финансови или непарични, които трябва да бъдат не по-малко от левовата равностойност на 200 хил. евро годишно. ЮНЕСКО, от своя страна, ще осигурява съдействие под формата на техническа помощ за програмните дейности на центъра.
Регионалният център цели популяризиране Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, насърчаване сътрудничеството в областта на нематериалното културно наследство на национално, регионално и международно равнище и осъществяване на инициативи за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство на страните от региона.
Споразумението има първоначален срок на действие 6 години и се счита за подновено, освен ако не бъде прекратено от която и да е от страните на основание чл. 18 от споразумението.
Създаването на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа е признание за нашата страна, която се наложи като една от водещите държави в света в областта на опазване на богатото нематериално наследство на човечеството и има значим принос за световното културно многообразие.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно, с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Миткова.
Остана да чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана от председателя на комисията – господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между правителството на Република България и
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София
(Република България) наРегионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2011 г.

На извънредно заседание, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Усилията и успехите на България в областта на опазването на нематериалното културно наследство са получили висока оценка от международната общност. С оглед развитието на този потенциал на национално и на регионално ниво на 34-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, проведена от 16 октомври до 3 ноември 2007 г. в Париж, България декларира своята готовност на територията на страната ни да се изгради Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Създаването в София на Регионален център – категория 2, под егидата на ЮНЕСКО получи единодушната подкрепа на държавите от Югоизточна Европа на Срещата на министрите на културата в Букурещ през 2008 г. и на последващите форуми по въпросите на опазване на нематериалното културно наследство.
На 25 октомври 2010 г. в Париж бе подписано Споразумението между българското правителство и ЮНЕСКО относно създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство.
В споразумението е регламентирана системата за управление на Регионалния център, която включва Общо събрание, Управителен съвет и Секретариат.
Разполагането на Регионалния център в София отговаря на интересите на България и е признание за страната ни, която вече се е наложила като една от водещите държави в областта на опазване на богатото нематериално наследство на човечеството и е със значим принос за световното културно многообразие.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Разискванията са открити.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по обсъжданата ратификация? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура относно създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – госпожа Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя предложение днес да бъде гласуван и на второ четене приетият преди малко законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за едновременно гласуване на първо и второ четене на Законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам проекта, който трябва да приемем на второ гласуване:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и Организацията на обединените нации
за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването
в София (Република България) на Регионален център за опазване
на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа
под егидата на ЮНЕСКО (категория 2)

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 25 октомври 2010 г. в Париж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
С доклада на водещата Комисия по правни въпроси ще ни запознае госпожа Даниела Миткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласувайте допускане на посоченото лице в пленарната зала.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете посоченото лице в залата.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроекти за
изменение и допълнение на Закона за управление на етажната
собственост, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на
14 януари 2011 г., и № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов на
25 януари 2011 г.

На свое заседание, проведено на 3 февруари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2011 г., и № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов на 25 януари 2011 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Надежда Георгиева и госпожа Венета Кръстева – представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, и госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителя първият законопроект беше представен от госпожа Екатерина Захариева.
С предложения законопроект се цели постигане на непротиворечивото прилагане на закона и опростяване на процедурите, предвидени в него, чрез прецизиране на отделни текстове.
Предвижда се ползвателите в сгради в режим на етажна собственост да имат същите права, както и собствениците на самостоятелни обекти.
Прецизират се текстове относно съдържанието на книгата на собствениците.
Опростяват се процедурите по свикване и провеждане на общото събрание.
Със законопроекта се предвижда разширяване на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за членове на управителния съвет (управители) и на контролния съвет (контрольори). За членове на тези органи, включително за управители и контрольори да могат да бъдат избирани и лица, посочени от собственици, които живеят в етажната собственост и са регистрирани в книгата на собствениците, както и лица, които писмено са упълномощени от представителите на юридически лица и/или еднолични търговци, които са собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост (жилища, магазини, ресторанти, производствени, стопански и други обекти с нежилищно предназначение).
Допуска се създаване на сдружения на собствениците, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части от етажната собственост, с оглед стимулиране на инициативите за изпълнение на дейности по обновяване на сградите. В този случай сдружението може да излъчи представител, който да участва в общото събрание на собствениците.
Предвижда се въвеждане на минимален размер на ежемесечните вноски, които трябва да заплащат собствениците, който да бъде един процент от минималната работна заплата за страната.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлага отмяна на някои разпоредби на Закона за собствеността с цел постигане на съответствие в двата нормативни акта, а в Закона за местното самоуправление и местната администрация се предвижда възможност с решение на общинския съвет на съответната община да се създава общински фонд за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
Госпожа Гинка Чавдарова и госпожа Венета Кръстева изказаха принципната си подкрепа към законопроекта, като първата представи и писмено становище с конкретни бележки.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Ивайло Тошев и Искра Фидосова.
Господин Стоилов изказа становище, че с предложената в § 10 процедура за свикване на общо събрание се получава многостепенен режим на провеждането му.
Подкрепи предложението за член на управителния съвет или управител да може да бъде избирано лице, което не е собственик и е вписано в книгата на собствениците.
Подкрепи и създаването на общински фонд за обновяване на многофамилни жилищни сгради, тъй като при липсата на инициативност от страна на собствениците общината трябва да се намеси и да извършва неотложни и необходими ремонти. Средства за такива дейности трябва да бъдат предвидени в бюджета за съответната година или в отделен фонд.
Постави въпроса дали набраните средства от ежемесечните вноски на собствениците ще се използват за всички разходи по поддържането на сградата и дали в тях се включват и разходите за текущата им поддръжка.
Народният представител Ивайло Тошев постави въпросите: какви са мотивите за отпадане на изискването за нотариална заверка на договора между инвеститора и собственика, тъй като това би довело до несигурност и възможност за злоупотреби, и какво се има в предвид в § 5, относно чл. 7, ал. 2, т. 1 - при описание на самостоятелния обект?
Акцентира, че трябва да се предвиди преходна разпоредба, че новият образец на книга на собствениците ще се отнася само за сградите в режим на етажна собственост, в които до момента не е проведено общо събрание. Необходимо е да се прецизират и текстовете на чл. 23, ал. 3 и 5 относно процесуалното представителство на собствениците.
Госпожа Фидосова обърна внимание, че в законопроекта се въвежда фигурата на „ползвателите” и е необходимо спазване изискванията и на чл. 41 на Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Тази материя е необходимо да бъде доразвита изцяло в закона, като бъдат разписани нови разпоредби и прецизирани съответните текстове, които в момента се отнасят само за собствениците, а е необходимо да се отнасят и за ползвателите.
Подкрепи § 5, в който подробно е разписано съдържанието на книгата на собствениците, но постави въпроса за съществуването на множество сгради, в които няма разпределение на общите части в конкретно процентно изражение или сборът на идеалните части на обособените обекти не е равен на 100. В този случай всички текстове от закона, предвиждащи определен кворум в проценти, изразени от общите части на сградата, няма да заработят. Необходимо е да се предвиди срок, в който да се направи разпределение на общите части, което да се вмени като задължение на определени субекти.
Подчерта, че е необходимо да се прецизира текстът на § 9 на законопроекта, а в § 11 да се предвиди срок за изготвяне и обявяване на протокола от общото събрание.
В законопроекта също така няма предвидена разпоредба наемателите да участвуват в общото събрание с право на глас при решаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата.
Трябва да се осъществи връзка между вписването на лицата в книгата на собствениците, при промяна на настоящия адрес, като същата се представя в службите на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като едно от изискванията при промяна на настоящия адрес, за да се преустанови напълно порочната практика за т.нар. „вътрешен туризъм” преди предстоящи местни избори.
Необходимо е прецизирането на § 14 относно чл. 23, ал. 3, като се предвиди и квалифицирано мнозинство при вземането на решение от общото събрание за процесуално представителство на собствениците.
Вторият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Николай Пехливанов.
С него се предлага опростяване на процедурите по свикване на общото събрание на собствениците, както и възможността управлението и поддържането на общите частни на сградите в режим на етажна собственост да се извършва не само от собствениците, а и от физически и юридически лица, които не са собственици.
Предвижда се дейността по управлението и поддържането на сгради в режим на етажна собственост да се възлага с решение на общото събрание на физически или юридически лица, които изпълняват тази функция по занятие, както и да бъде създаден регистър за тези лица към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предвижда се въвеждането на фигурата на „временен управител”, който да извършва дейност по управлението на новопостроените сгради, с оглед преодоляване на административния вакуум в управлението, който възниква от въвеждането им в експлоатация до избора на управител от общото събрание.
Госпожа Фидосова акцентира, че при сключването на договорите относно управлението и поддържането на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, липсва волеизявление на собствениците.
Госпожа Захариева изрази становище относно чл. 47а във връзка със създаването на регистър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в който ще се вписват лицата, извършващи дейността по управление и поддържане на сгради в режим на етажна собственост. Изясни, че с наредба се урежда само редът за воденето на регистъра и издаването на удостоверения, докато съществените условия, на които трябва да отговарят тези лица, следва да се регламентират със закона. Необходимо е да бъдат разписани норми относно техния статут и критериите, на които трябва да отговарят. Обобщи, че направените разисквания и предложения и по двата законопроекта следва да се имат предвид при окончателното им изготвяне.
След проведената дискусия и последвалото гласуване, Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г., и единодушно с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов на 25.01.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Миткова.
Има думата народният представител Стефан Господинов да прочете доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерски съвет, и № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов

На редовно заседание, проведено на 10 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011 г., и № 154-01-4, внесен от народния представител Николай Пехливанов на 25.01.2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите проектът, внесен от Министерския съвет, бе представен от госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Предлаганите изменения и допълнения в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост имат за цел чрез прецизиране на отделни текстове на закона постигане на непротиворечивото му прилагане и опростяване на процедурите, предвидени в него.
Предвижда се ползвателите в сграда в режим на етажна собственост с оглед учреденото им право на ползване да имат същите права, както и собствениците на самостоятелни обекти. Прецизират се текстовете относно съдържанието на книгата на собствениците. Опростяват се процедурите по свикване и провеждане на общото събрание. Разширява се кръгът на лицата, които могат да бъдат избирани за членове на управителния и на контролния съвет или за управители и контрольори.
С оглед стимулиране на инициативите за изпълнение на дейности по обновяване на сградите се допуска да могат да се създават и сдружения на собствениците, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части от етажната собственост. В този случай сдружението може да излъчи представител, който да участва в общото събрание на собствениците по правилата, установени в закона.
Намалява се обемът на необходимата информация за сградата, която следва да се представи в общината или района. Прецизират се текстовете, отнасящи се до заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата или входа (консумативните разходи), като се предвижда ежемесечно да се събират суми, не по-малки от 1 на сто от минималната работна заплата за страната.
В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността се предлага отмяна на някои разпоредби с цел постигане на съответствие в двата нормативни акта. В Закона за местното самоуправление и местната администрация се предлага разпоредба, според която по решение на общинския съвет в общината да може да се създава общински фонд за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
Вторият законопроект бе представен от неговия вносител – народният представител Николай Пехливанов.
Законопроектът е насочен към опростяване на процедурите по свикване на общото събрание на собствениците, както и на възможността управлението и поддържането на общите части на сградите в режим на етажна собственост да се извършва не само от собствениците, а и от физически и юридически лица, които не са собственици.
Предвидено е, че сдруженията на собствениците ще се ползват само и единствено за целите на закона. По този начин гражданите ще бъдат защитени от злоупотреби и изнудване от страна на монополните експлоатационни дружества и ще могат да се възползват от финансиране по оперативните програми за саниране и обновяване на многофамилните сгради.
Друг основен момент в предложения законопроект е въвеждането на управители на етажната собственост, които изпълняват тази функция по занятие. Наличието на професионални управители – физически или юридически лица – ще повиши качеството на управление и поддържане на сградите като цяло.
Законопроектът урежда управлението и поддържането на общите части в жилищните комплекси от затворен тип, каквито са много от новостроящите се сгради. Очаква се проблемът да става все по-актуален.
Предложената фигура „временен управител” при въвеждане в експлоатация на новопостроените сгради цели да преодолее административния вакуум в управлението на сградите, който възниква от въвеждането в експлоатация до момента на избор на управител от общото събрание.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището, че предложените с двата законопроекта изменения и допълнения на Закона за устройството на етажната собственост са целесъобразни и могат да бъдат подкрепени. Законопроектите не съдържат разпоредби, които взаимно да си противоречат или да се изключват. Напротив, в част от предложенията се срещат някои идентични или сходни по съдържание разпоредби, а в останалите им части двата законопроекта взаимно се допълват.
И по двата законопроекта бяха направени редица бележки и предложения, насочени към прецизиране на отделните разпоредби, включително и такива от правно-технически или редакционен характер, по които вносителите изразиха готовност да бъдат отстранени при подготовката на законопроектите за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление прие следното становище: с 13 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет да бъде приет на първо гласуване; с 12 гласа „за”, без „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 154-01-4, внесен от народния представител Николай Пехливанов, да бъде приет на първо гласуване”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Желае ли някой от вносителите да представи законопроекта?
Заповядайте, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Искам първо да ви запозная с мотивите, които ме накараха да направя предложения за промени в този законопроект.
България е на последно място в Европейския съюз по обновяване на силно амортизирани жилища. В нашата страна все още не е започнала ефективно процедурата по саниране на жилищния фонд. Аз и моят екип направихме един анализ.
Първо, проверихме каква е европейската практика и как тя може да бъде приложена в нашата страна. В България етажната собственост основно се управлява на доброволен принцип, а именно съсобствениците в една сграда или в един вход вземат решение някой от живущите да управлява етажната собственост на доброволен принцип. Такава практика е съществувала и в другите европейски страни, но тя не е била ефективна, поради което се е наложило да се въведе и функцията на професионален домоуправител. В Италия това е функцията на управител- посредник, която дава възможност управляването на етажната собственост да става по по-професионален начин. Именно в този контекст е и моето предложение: освен на собствениците в една сграда, да се даде възможност и на външно юридическо или физическо лице да управлява етажната собственост. Както вече ви казах, такава практика е въведена в почти всички европейски страни. Когато етажната собственост е управлявана на доброволен принцип, проблемът е в това, че се създават междуличностни отношения. Това, вместо да помага, по-скоро пречи, тъй като домоуправителят като съсобственик има междуличностни отношения. Понякога той влиза във вътрешен конфликт със собствениците, а когато дейността по управлението на етажната собственост се извършва от външно лице, тогава липсва възможност, по-скоро не е желателно да има възможност за комуникация между отделните собственици и да си прехвърлят обвиненията един към друг. Ако имате проблем, обръщате се към своя домоуправител, който в случая е външно лице, казвате му: „Виж, ние имаме проблем, моля те да го решим”. Не влизате в директна конфронтация с вашите съседи и това става изцяло негов ангажимент.
Така че първото ми предложение е да се даде възможност несобственик в една жилищна сграда да може да бъде назначаван за домоуправител.
Втората част от моето предложение е свързана с регистъра и регламента на тази професия, така да я наречем, а именно за защита на обществото, на интересите на съсобствениците. Предлагам да бъде въведен публичен регистър, където да е ясно кои хора, физически лица или фирми имат право да извършват тази дейност. Предлагам този регистър да бъде създаден към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който с последващ нормативен акт да даде критериите, минималните изисквания, които да бъдат изпълнявани. Имам предвид, че домоуправител, който е външно лице, минимум трябва да има свидетелство за съдимост, трябва да има застраховка „професионална отговорност”. В някои европейски държави дори е задължително и висшето образование. Също така, според мен, е много важно тези лица да преминат някакъв курс на обучение и по този начин да сме сигурни, че имат някаква минимална професионална подготовка в краен случай.
Третото ми съществено предложение е въвеждането на функцията „временен управител”. Констатирахме, че от момента, в който една сграда бъде въведена в експлоатация, до момента на реалното започване на експлоатацията, до момента на нанасяне на всички съсобственици, съществува буферен период в порядъка между един и шест месеца, в който реално вие, като един новодомец, който се заселва в една сграда, нямате домоуправител, няма към кого да се обърнете. Инвеститорът си е свършил ангажимента, построил е сградата, въвел я е в експлоатация и в един момент се получава, че в сградата няма домоуправител, няма управител, най-малкото няма към кого да се обърнете за създаване на едни елементарни правила между самите живущи. Затова аз предлагам да се въведе „временен домоуправител” с мандат не по-голям от шест месеца, който в рамките на този период да проведе общо събрание и тогава да се избере титулярният домоуправител на етажната собственост.
Предлагам категорично да се запише, че сдруженията на етажната собственост се създават единствено и само за участие за финансиране по еврофондовете. Едно от големите притеснения на съсобствениците, за да си учредяват етажна собственост, е, че тези сдружения могат да бъдат използвани от комуналните компании за вменяване на допълнителни задължения към тях, а именно не е платена общата вода, не е платен общият ток, има задължения към парното и основно гражданите преценяват това. Тъй като това е основният смисъл за създаване на тези сдружения, а именно участието им по европрограми и еврофинансиране, аз предлагам категорично това да се запише в настоящия закон.
Въпросът е изключително важен, тъй като само за тази година, и госпожа Захариева от Министерството на регионалното развитие може би ще потвърди, се предвиждат около 70 млн. лв. за саниране на сградния фонд, а реално се оказва, че имаме не повече от десет сдружения на етажната собственост; реално липсват бенефициенти, липсват сдруженията, които могат да усвояват тези средства, което е една предпоставка тази дейност да се провали и да се компрометира цялата държава. Това е в общи линии, готов съм и съм отворен за дискусия и разговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Пехливанов.
От името на вносителя по първия закон има ли желание за представяне на законопроекта? Не виждам желание за представяне на първия законопроект.
Обявявам дебата за открит и колегите народни представители имат думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Георгиева.

ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложени са два законопроекта за етажна собственост – единият е на Министерския съвет, другият – на господин Пехливанов. По законопроекта на Министерския съвет мога да кажа само, че е направен, както се казва, по действителен случай, защото всички сме ползватели и потърпевши от етажната собственост. Всички знаем какви проблеми възникнаха при процедурите за регистриране на етажна собственост. Предложеният законопроект на Министерския съвет е резултат от опита на прилагането на действащия закон, анализ на действителното положение на собствениците и представлява решение за възникналите въпроси и пречки за установяване и управляване на етажната собственост. Разбира се, винаги има какво още да се желае, но аз напълно подкрепям законопроекта на Министерския съвет.
Искам по-подробно да се спра на предложения законопроект от господин Пехливанов. Той се обръща към наложените добри практики в някои държави. Идеята на законопроекта би била много добра при едни съвсем други пазарни условия, други закони, устройващи териториите и регулиращи строителния процес.
Ще обобщя много накратко какво представлява законопроекта на господин Пехливанов. Той обхваща случаите на етажна собственост на жилищен комплекс от затворен тип. Законопроектът дава възможност на този тип комплекси да се управляват от професионален управител, който от своя страна ще има договор с инвеститора. Тоест ще бъде избран от инвеститора. Този професионален управител ще е физическо или юридическо лице, което съгласно предложения законопроект трябва да е с предмет на дейност „Управление на недвижими имоти”. Дори се отива и по-далеч, като се вменява задължение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да води регистър на тези лица.
Колеги, навсякъде чуваме изискването на Европейския съюз за либерализация на пазара, а ние се чудим как да вкарваме режими, било то лицензионни или регистрационни.
Основната цел на този законопроект е покрай етажната собственост да се легитимира законово професия за управление на имоти и да я вменим като задължение на носителите на етажна собственост още преди тя да е възникнала.
Аз съм съгласна, че за един голям комплекс, ако няма предварителен регламент за организация и управление на общите части, след възникване на етажна собственост – възникват и проблемите. Пазарът показва тази необходимост и без налагане на законови рамки, той сам се адаптира към съвременните изисквания.
Ще ви дам един пример за жилищен комплекс от затворен тип. Още при предварителния договор за покупка на жилище от комплекса възложителят, но, забележете, носителят на вещните права, предлага на купувачите да подпишат договор за управление, в който подробно са описани не само задълженията, ами и Правилника за вътрешния ред за ползване на имоти от жилищния комплекс. В договора за управление е регламентирана месечната такса и услугите, които покрива. Забележете, всички права и задължения възникват след въвеждане на обектите в експлоатация. Това е много добре за един такъв жилищен комплекс, но тук под „общи части”, колеги, разбираме не асансьора и стълбищата, под „общи части” се разбират парковете и градините, площадките за деца, басейна, живата охрана, осветлението, вътрешните улици. Но каква част от населението може да си позволи да закупи жилище при тези условия?
В същото време, докато в законопроекта се говори за жилищен комплекс от затворен тип, изведнъж се появява задължение за всички новопостроени сгради, колеги, каквото и да означава това понятие, също да бъдат включени в този режим на управление преди да бъдат въведени в експлоатация. Тоест строежите няма да се въвеждат в експлоатация преди да е назначен временен управител, който е избран от инвеститора. Поставянето на изискване за уреждане на частно-правни взаимоотношения като условие за въвеждане в експлоатация на строежите би попречило на възложителя на строежа да упражни правото си на собственост.
Категорично съм против законът да изпреварва пазара и да наложим професия „Управление на недвижими имоти” на гърба на потребителя преди възникването на етажна собственост.
В законопроекта има и много неясни понятия. В Закона за устройство на територията няма понятие „инвеститор” и лично на мен не ми е ясно кое е това лице. Ако става въпрос за строителя, в много случаи той не е носител на вещни права и няма как да има отношение към етажната собственост, която възниква след като строителят си е свършил работата. Той отново ще има ангажимент към сградата в рамките на определения от закона гаранционен срок, който започва да тече след въвеждане на обектите в експлоатация. Ако говорим за възложителя, който съгласно Закона за устройство на територията е носител на вещни права и в някои от случаите е и изпълнител на строежа, инвеститори му се явяват хората, които му плащат строежа, а това са купувачите или собствениците. Появяват се много големи противоречия кой-кой е и какви права и отговорности носи.
Освен това съгласно Закона за устройство на територията сградата не може да бъде обитавана преди да е въведена в експлоатация и не виждам какво ще й се управлява през този период, когато тя все още се води строеж, колеги. Съгласно закона на господин Пехливанов, сградата не трябва да се въвежда в експлоатация, ако няма назначен временен управител. Тук влизаме в хипотезата на „Приказка без край” и изкуствено удължаваме срока между построяването и въвеждането на сградата в експлоатация.
Смятам, че Законът за устройство на територията е достатъчно тежък и не е редно да го утежняваме още повече със Закона за етажната собственост. Би следвало да се тръгне от промени в Закона за устройство на територията, след което да помислим за ефективно прилагане на останалите закони.
Законопроектът на господин Пехливанов е съгласуван с Дирекция „Национален строителен контрол”, които са изразили опасения за възможно създаване на затруднения за реализиране инвестиционните инициативи на възложителя, както и проблем за останалите участници в строителството. Същите опасения се изразиха и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по време на заседанието на комисията.
Колеги, искам само да кажа, че не съм против създаването и осигуряването на управител на етажната собственост. Той е регламентиран достатъчно в Закона за етажната собственост, предложен от Министерския съвет. Аз съм против този процес да бъде свързан с процеса на въвеждане в експлоатация на сградите.
Затова няма да подкрепя законопроекта на господин Пехливанов и ви призовавам да направите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към госпожа Георгиева?
Заповядайте за първа реплика, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, от предното изказване пролича, че има не докрай разбиране на материята и незадълбочено навлизане навътре в нея.
Първо, искам ясно да кажа: функцията на временния управител е не той да управлява един строеж, а да управлява сградата в първите шест месеца след като тя бъде въведена в експлоатация. Нали е ясно защо се въвежда този временен управител? Няма смисъл тук популистки да говорите и да провокирате нашите колеги, че, видите ли, временният управител щял да управлява един строеж. Аз ви казвам, че това е анализ и всеки от нашите колеги може би ще се съгласи, че този процес, този буфер е факт. Който е населявал чисто нова сграда, като новодомец се е сблъсквал с него. Законът, който правим, трябва да служи на нашето общество. Той трябва да служи на обикновените граждани. Вие не ми предлагате алтернатива, а казвате: не е правилно, недейте го приема!
Второто нещо – да Ви обясня относно регистъра. В Италия през 2003 г. е приет закон, подобен на нашия за етажната собственост, и задължително професионалният посредник, се казва там посредникът при управление на етажната собственост, участва в публичен регистър. Така че ние взимаме един абсолютен аналог на един работещ модел в Италия.
Другото нещо, което казвате: дайте да не утежняваме закона. Госпожо, законът не работи. Законът не работи! Именно нашите предложения са да премахнем пречките, които обуславят неговото неработене. Защото законът е влязъл в сила отпреди година и половина и в момента имаме четири сдружения на етажната собственост в цяла България. Четири!
Трябва да Ви обясня, че в страната има над 100 000 сгради, които спешно се нуждаят от саниране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Георгиева.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Пехливанов, може би забравяте, но ние се намираме в България, а не в Италия. Удължаването на процеса между акт 15 и въвеждането в експлоатация ще бъде още по-удължено с въвеждането на така наречения временен управител.
Аз не мога да си обясня каква ще е неговата функция, при положение че сградата, съгласно Закона за устройство на територията, не може да бъде обитавана. И затова Ви казвам, че има инструменти, има начини Вашата идея да бъде осъществена, но не по този начин с един-единствен член в Преходните и заключителни разпоредби, в който казвате, че Законът за устройство на територията трябва да бъде променен и не би следвало да бъде въведен обекта в експлоатация, без назначаване на така наречения временен управител, преди да възникне етажната собственост.
По този начин, с този временен управител, ние ще дадем още един инструмент на недобросъвестни участници в строителния процес. И както винаги, по чист български обичай, има недоразумения между участниците в строителния процес. С този временен управител ще дадем още един инструмент тези недоразумения да бъдат по-нерешими и още по-засилени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да кажа, че в кратките реплики, които споделихме с господин Пехливанов, господин Пехливанов е прав. Защото това наистина трябва да бъде задължение на инвеститора до момента, докато изпълни всичките си ангажименти по отношение населяването на сградата.
Много често се получава така, че в един момент една сграда, която е получила акт 15, но не е включена към „Топлофикация” и така нататък, това трябва да го прави общото събрание, където всеки един е заплатил стойността за топлофицирана сграда, и ако има двама-трима, които не са съгласни, то с години наред не може да се пусне съответно отоплението на сградата. Това си остава ангажимент на съсобствениците и чак след като регистрират сдружението, и когато си изберат домоуправител, той трябва да върви по целия този процес. Защо? Защото тази работа не е свършена.
Ако целта на промяната на закона е именно в тази посока, да се реши този въпрос, нека да се знае, че това е задължение на инвеститора да назначи такъв управител, за да изпълни всички ангажименти към потребителя, тоест купувачът на съответното жилище по отношение на организацията, поддържането на сградата и така нататък, защото много често се продават в недовършен вид. Това означава наново строителство, разбиват се общи части и така нататък. Нека тогава, при крайното населяване, да си бъде задължение на инвеститора да предостави и тези общи части на сградата в един добър вид, така че да се поеме съответно от сдружението на съсобствениците.
И още нещо. Ако те са доволни от този назначен вече от инвеститора управител, така да се каже, могат да го наемат да продължи да управлява общите части. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики към народния представител Мутафчиев, има ли?
Госпожо Георгиева, заповядайте за реплика.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Господин Мутафчиев, от Вашето изказване разбирам, че Вие не сте запознат с процеса по въвеждане на сградите в експлоатация. Няма такова условие, да има висящ договор за присъединяване и сградата да бъде въведена в експлоатация. Тя или има договор за присъединяване с „Топлофикация”, с ток и вода, или няма. Ако условието, при което се закупуват апартаментите, е, че сградата няма да е отоплена с ТЕЦ, няма да има централно захранване, тогава самите собственици вече знаят, че те, ако решат сами, трябва да извървят този процес. Ако сградата се продава с условие, че ще има централно захранване с топлоенергия, тогава тя не може да бъде въведена в експлоатация, ако няма договор за присъединяване с ТЕЦ-а и не са уредени правоотношенията по отношение на отоплението на сградата.
Така че ние си говорим на различни езици. Явно, че този процес не е познат на повечето хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за втора реплика, има ли?
Господин Пехливанов, заповядайте за втора реплика.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Реплика към господин Мутафчиев, че реално функцията на временния управител е не само да създава новите партиди в сградата, неговата функция е той да събира и таксите за месечната поддръжка на тази сграда. Защото, кажете ми, ако тази сграда трябва да се поддържа, почиства, охранява – кое е оторизираното лице, което ще събира тези такси? Ако нямаме такъв? Ако общото събрание не се събрало, тъй като в сегашния закон в 6-месечен срок трябва да се свика общото събрание – кой ще отговаря за разрушените общи части в една чисто нова сграда?
Така че не е само проблем да създаваме партиди, защото господин Мутафчиев, имаше предвид принципно по организацията на функциониране на една сграда. Сега дали партидите се вадят на акт 15, или акт 16, тук няма смисъл да спорим. Нито тук е мястото да обсъждаме този проблем, нито е в компетенцията на уважаемите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещ за трета реплика към господин Мутафчиев? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Пехливанов, аз дадох само един пример. Напълно съм съгласен с това, че в края на краищата някой трябва да поеме тези функции на съсобственост, независимо че в началото на продажбата на отделни части от тази сграда най-големият собственик ще бъде самият инвеститор. Той също ще трябва да има ангажимента и да плаща, но този управител трябва да организира нещата, ако инвеститорът съответно не иска.
В това отношение съм съгласен с Вас, затова не говорих на тази тема.
Госпожо Георгиева, не говоря за това, че инвеститорът има съответно договор, че са направени пробите по отношение на отоплението и така нататък. След това се тръгва в една друга посока, в която започват да се откриват партидите, а за да стане това нещо, трябва да има тотално съгласие на всички, което също трябва да бъде ангажимент на някой. Аз мисля, че този ангажимент трябва да се поеме именно от този временно управляващ. Защо? Защото вече става дума за съгласие на съсобствениците.
Друг е въпросът, че има инвеститори, които какво правят? На тяхно име, но те отделят партидите на всеки един блок предварително, тоест на всеки един апартамент – включително се захранва с топлофикацията – и след това става единствено прехвърлянето при покупката. Но не всеки го прави. В повечето случаи е вариантът, за който се говори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за други изказвания по двата законопроекта има ли, колеги? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване на всеки от двата законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване законопроект № 102-01-3, внесен от Министерския съвет.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване законопроект № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов.
Гласували 74 народни представители: за 60, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Прието, но не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли искане за прегласуване?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Над 90% от присъстващите тук народни представители подкрепят законопроекта, но тъй като кворумът е доста висок спрямо сегашните гласове, моля и въздържалите се да подкрепят моя законопроект, защото той е приет единодушно на първо четене – много е важно това – в Комисията по правни въпроси. В Комисията по регионална политика и местно самоуправление е приет също на първо четене. Затова не виждам логика и по-скоро, следвайки логиката, която имаме, и практиката на работа в настоящия парламент, той да не бъде приет.
Апелирам да гласувате всички в подкрепа на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Поканвам колегите от кулоарите да се явят в залата и да упражнят правото си на гласуване.
Подлагам на повторно гласуване законопроекта внесен от народния представител Николай Пехливанов, който е подкрепен и от двете комисии.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието при повторното гласуване, така че и този законопроект е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ.
Първият доклад е от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, предлагам да се допусне в залата Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Режим на гласуване за допускане на лицето, което е посочено.
Гласували 69 народни представители: за 68, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Въведете лицето, за което гласувахме да бъде гост в пленарната зала.
Започнете с доклада, господин Стоев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12,
внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
На заседанието присъстваха Евгени Ангелов – заместник- министър на икономиката, енергетиката и туризма, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Бончо Бончев – началник на отдел в същата дирекция и Мария Кънчева – главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара” в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова.
С предложения законопроект се цели да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението. С посочената директива се разширява обхвата на засегнатите продуктови групи, което позволява установяване на изисквания за екопроектиране за всички продукти, свързани с енергопотреблението.
Предвижда се също така да се приведат националните изисквания с изискванията на Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки, и с т. 11.2.8 от вътрешните правила за работа на CEN/CENELEC, част 2, за периодично преразглеждане на европейските стандарти.
Предлагат се и изменения, които целят конкретизиране на националните технически условия за употребата на строителните продукти, за които няма хармонизирани технически спецификации, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО.
Предложението извежда на преден план националните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите, когато съдържат изисквания към строителните продукти. Практиката показва, че освен издаване, отказване или отнемане на разрешения се налага актуализиране, разширяване, отказ от разширяване и ограничаване обхвата на вече издадени разрешения за оценяване съответствието на строителните продукти и за издаване на технически одобрения.
Със законопроекта се въвежда наложилата се практика по прилагане на Закона за техническите изисквания към продуктите и се допълват необходимите функции на държавната администрация и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Като ограничителна мярка при извършването на надзор на пазара Регламент (ЕО) № 765/2008 предвижда изземването на продукти, представляващи сериозен риск. По своя характер изземването представлява принудителна административна мярка съгласно българската правна система. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания видът на принудителните административни мерки, органите, които ги прилагат, случаите и начините на тяхното прилагане, както и редът за обжалване следва да бъдат уредени в закон. Във връзка с това се налага да се установи правна уредба на национално ниво, която да регламентира компетентния орган по прилагане на предвидената в регламента мярка „изземване” по отношение на продуктите в обхвата на ЗТИПП, както и приложимия национален ред за обжалване на принудителната административна мярка.
Създава се необходимата рамка за коректно въвеждане на Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане и за отмяна на директиви 76/767/ЕИО, 84/525/ЕИО, 84/526/ЕИО, 84/527/ЕИО и 1999/36/ЕО на Съвета по отношение на лицата, които извършват прегледите и проверките по време на експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Държавите членки имат задължението да транспонират до 30 юни 2011 г. изискванията на Директива 2010/35/ЕС в националното си законодателство. С директивата се отменя Директива 1999/36 на Съвета от 29 април 1999 г. относно транспортируемото оборудване под налягане, която е транспонирана в българското законодателство с наредба, приета на основание на чл. 7 и чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите (Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане). Следователно транспонирането на новата Директива 2010/35/ЕС следва да се извърши чрез приемане на нова наредба по чл. 7 и чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Съгласно чл. 26 от Директива 2010/35/ЕС прегледите и проверките по време на експлоатация на транспортируемото оборудване под налягане могат да се извършват само от нотифицирани органи за разлика от уредбата в Директива 1999/36/ЕО, която допуска и друг вид органи. За да се избегне противоречие при транспонирането на Директива 2010/35/ЕС с общата законова уредба, регламентираща лицата, които извършват прегледите и проверките по време на експлоатация на съоръжения с повишена опасност, е необходимо да се предвиди възможността тези прегледи и проверки да се извършват от нотифицирани органи, когато това е предвидено в наредбата по чл. 7 или чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
Със законопроекта са отразени приети нови европейски актове в разпоредби на закона, както и са направени някои технически промени, с които да се подобри прилагането на закона.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Преди да закрия днешното заседание поради изтичане на редовното време, обявявам така, както повелява нашият правилник, че следващото заседание ще бъде утре – на 17 март 2011 г., от 9,00 ч. по програмата, която сме гласували в началото на седмицата.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13.59 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Павел Шопов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин