Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетото от нас решение, днес провеждаме извънредно пленарно заседание, посветено на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ,
който се явява, в поредността на изслушване на министрите, продължение от вчерашния редовен петъчен парламентарен контрол.
Първи ще отговаря министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпросите на петима народни представители.
Първи е въпросът на народния представител Петър Курумбашев относно кадровата политика в структурите на Министерството на земеделието и храните.
Господин Курумбашев, имате възможност да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с това каква е политиката, която се провежда при назначаване на кадри в Министерството на земеделието и храните.
Аз знам, че всеки един министър и от това правителство, и от предишни правителства е бил подложен на натиск, например да има политически назначения, и винаги на всеки един министър му се е налагало да лавира между това да има политически назначения и да има експертност и компетентност в тези назначения.
Моят въпрос е: дали тези позиции, които в момента са възлови в това министерство, са заети от хора с образование, което е подходящо за тези позиции, и какви критерии и стандарти прилага министърът при тези назначения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, министърът на земеделието и храните назначава ръководителите на специализираната администрация и изпълнителните агенции към министъра на земеделието и храните с изключение на председателя на Селскостопанска академия, който се назначава със заповед на министър-председателя, а договорът се сключва с по-висшестоящият орган – министъра на земеделието и храните; председателят на Българската агенция по безопасност на храните и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, който пък се назначава с решение на Управителния съвет, след съгласуване с министър-председателя.
Структурите на Министерството на земеделието и храните са осигурени с необходимите квалифицирани ръководители и специалисти в съответната област. Ръководителите на съответните структури в системата на Министерството на земеделието и храните притежават необходимия образователен ценз и дългогодишен опит в съответната област. Мнозина от тях са придобили и допълнителна професионална подготовка за подобряване на уменията им на специалисти в тази област. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Първо на въпроса: дали има политически назначения? Доколкото знам, по отношение на РУГ-овете практически няма смяна, която да не е осъществена без протокол от регионалната структура на ГЕРБ. Но аз исках да ви кажа за няколко интересни кадрови решения в Министерството на земеделието и храните:
- Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, която има основна дейност контрол и регистрация на сортовите растения, е химик. Госпожа Бистра Павловска няма никаква представа от агрономство.
- Изпълнителният директор на Агенцията по рибарство и аквакултури господин Недев, по специалност е юрист. По трудов стаж е по-интересно. Но да ми кажете каква представа има той от рибарство и от аквакултури?
- Дирекция „Животновъдство” – господин Кирков, по професия е икономист. Завършил е „Търговия”. Обърнете внимание, говоря за животновъдство в момента. В тази дирекция има един-единствен специалист – зооинженер, и той е в пенсионна възраст.
- Дирекция „Растениевъдство” – отново, госпожа Митрова, икономист. Говорим за растениевъдство. В тази дирекция има един-единствен агроном.
При тези назначения на икономисти аз почвам да си мисля, че всъщност примерно господин Трайков ще трябва да почне да назначава в Министерството на икономиката, да речем, растениевъди и животновъди, защото Вие сте решили въпросите на Министерството на икономиката и енергетиката.
Така че моят въпрос към Вас е: според Вас, с тези назначения, които трябва да са експертни, а не на политическо ниво, не мислите ли, че създавате впечатление, че в Министерството на земеделието и храните всъщност летят калинки? (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, аз не знам дали летят калинки, но летят много пари. За Ваше сведение, в Общата селскостопанска политика ежегодно влизат 44% от общия бюджет на Европейския съюз. Аз само преди два дни бях на Съвет на министрите, където водихме много тежък спор по бъдещето на тази политика и, образно казано, не се разбрахме за пари – коя държава колко ще получи. Тъй като по земеделските фондове влизат най-много средства, както като цяло в страните от Европейския съюз, същото касае и България – 3,2 млрд. евро трябва да влязат. Това са над около 6 млрд. лв. само по Програмата за развитие на селските райони и още около 4 млрд. лв. като директни плащания. Това е почти половината от средствата, които влизат в България като европейски средства. Разбира се, към тях има и национални доплащания. Тези средства трябва да бъдат управлявани от икономисти и аз не виждам нищо лошо, че например, когато забуксува Програмата по рибарство и аквакултури, аз назначих вместо много добрия специалист – професор по рибарство, един добър икономист, който да може да раздвижи тази програма и тя в момента се раздвижи.
Не виждам нищо лошо примерно в животновъдството, където наистина става въпрос за преструктуриране, свързано с усвояване на финансови средства, също да бъде назначен икономист.
Не знам дали колегата Трайков ще започне да назначава агрономи – може би трябва да започне да назначава, но важни са резултатите, а към момента те са такива, че наистина усвояването на европейските средства в земеделието е много по-добро от тогава, когато примерно са го управлявали, да кажем, експерти с аграрно образование. В края на краищата те си имат министър с аграрно ветеринарно образование и не виждам какво лошо е да има икономисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мая Манолова, относно минимални прагове на качеството на храните.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края на м. февруари т.г. Вие проведохте среща с ръководството на новата Агенция по храните с представители на 11 търговски вериги, в резултат на което въведохте едно екзотично намерение за въвеждане на минимални прагове за качество на храните. Естествено е едно подобно изявление да разбуни духовете както на родните производители на храни, така и на търговците, и те да си зададат редица резонни въпроси.
На първо място, какво ще съдържат и какво ще представляват тези минимални прагове за качеството на храните? За кого ще се отнася – дали само за българските производители или за западните вносители? Как ще се отразят, разбира се, върху цените на стоките в търговските вериги? Как ще се отразят на родното производство? Не на последно място, ще Ви го кажа направо: дали няма някаква договорка между Министерството на земеделието и храните и западните вериги, която да е в ущърб на родните производители, а и на потребителите на хранителни продукти? Това са, бих казала, все резонни въпроси, още повече предвид Вашето изявление, че не знаете какво точно ще представляват тези минимални прагове и че този, който ги изобрети, трябва да получи Нобелова награда, защото, видите ли, това се оказва една изключително сложна задача.
Естествено е, че трябва да се сложи ред в търговията с хранителни продукти в търговските вериги. Естествено е, че никой от нас не иска да яде боклуци. Един преглед на това какво се случва в Министерството на земеделието и храните и какви са резултатите от Вашата дейност, е доста притеснителен, защото на практика с въвеждането на стандартите на млечните продукти, единственото, което се случи, е повишаването на техните цени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Същият е резултатът и в резултат на нововъведения стандарт „Стара планина”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросите към Вас са тези, които реално задават българските производители на храни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, Министерството на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол на безопасността и качеството на храните. Съгласно Закона за храните на пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав и са безопасни за човешкото здраве.
Всички храни, предлагани на пазара, не трябва да представляват опасност за здравето на потребителя, както и да водят до заблуждението му. Всички специфични изисквания към групите храни се определят с наредби на Министерския съвет.
Производителите и търговците при осъществяване на своята дейност носят отговорност за спазването на действащите нормативни изисквания за хигиената на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията.
Всеки производител и търговец внедрява, прилага и поддържа Система за управление безопасността на храните или Система за анализ на опасностите, а когато цялостното внедряване на системата е неприложимо – процедури, в съответствие с принципите на системата.
Бизнес операторите са длъжни да спазват нормативните изисквания по отношение на недопускане на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората и е негодна за консумация.
С цел прилагане на законодателството в областта на храните, всички страни – членки на Европейския съюз, организират официален контрол. Той се извършва редовно и на базата на направена оценка на риска.
Българската агенция по безопасност на храните с 28-те си областни структури е компетентният държавен орган по отношение качеството и безопасността на храните по цялата хранителна верига.
Със създаването се гарантира утвърждаването на тенденцията за засилен контрол, изразяващ се в следните направления:
- преоценка на риска по отношение на производствените и търговските обекти;
- повишена краткост на проверките;
- повишаване на квалификацията на служителите;
- оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с международни, европейски и национални стандарти, стандарти, разработени от браншовите организации и одобрени от компетентен държавен орган и технологични документации.
Госпожо Манолова, при използване на термина „минимален праг на качеството” се има предвид производството и предлагането на продукти, произведени при спазването на всички хигиенни и технологични изисквания за различните групи храни. Минималните прагове на качеството съдържат изисквания за органолептичност – цвят, мирис, вкус; фотохимични – масленост, водно съдържание, киселинност, съдържание на сол и други; и микробиологични показатели. Тези показатели се залагат в изготвените стандарти или технологичните документации, когато са уточнени нормите.
Както знаете, до момента има изготвени 3 бр. Български държавни стандарти за кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал. Тези стандарти са разработени от Български институт по стандартизация. В разработването им дейно участие взеха и експерти от Министерството на земеделието и храните и от вече бившата Ветеринарномедицинска служба.
Изготвени са 5 бр. утвърдени стандарти „Стара планина” за месни продукти – кайма, кебапчета, кюфтета, карначета, сурова наденица, малотрайни варени и варено-пушени колбаси от бяло и червено месо и траен варено-пушен салам от червено месо. Тези стандарти са изготвени съвместно от експерти от бившата Ветеринарна служба и представители на Асоциацията на месопреработвателите в България и са утвърдени със заповед на генералния директор на НВМС. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, за съжаление дейността на Министерството на земеделието и храните по въвеждането на стандарти както за млечните продукти, така и за месните, доведе, както вече казах, до един сигурен резултат, и той е, че цените на хранителните продукти се повишиха. Ще дам един елементарен пример с кренвиршите, от които най-евтините от 2,50 лв. се повишиха на 3,50 лв. Това по никакъв начин, за съжаление, не повлия върху тяхното качество.
Проблемът със стандартите така или иначе не реши въпроса с качеството и може би Вие затова сте заменили думата „стандарти” с една нова дума, а именно „минимални прагове за качество”. Всъщност големият проблем и в този случай е в тяхната незадължителност.
Един преглед на българското законодателство показва, че единственото, което е задължително за българските производители и за търговците, са изискванията за безопасност на храните. Проблемът е в това какъв контрол се осъществява, включително от министерството, включително и от новата агенция за съблюдаване на тези изисквания за безопасност на храните.
Мисията е невъзможна, според мен, а и според производителите, с въвеждането на минималните прагове, които освен че е трудно да бъдат дефинирани, както и самият Вие признахте, проблемът е, че те няма как да бъдат задължителни. Още по-притеснителното е, че те няма да бъдат задължителни за чуждите производители и търговските вериги ще могат да ги въведат само за българските производители. Това означава, че ще постави различните производители в неравностойно положение, тоест едни изисквания, които ще важат за българските производители на храни, няма да важат за западните производители на храни. Резултатът е един – това ще съсипе българското производство допълнително, в резултат на неравнопоставените условия, в които то ще се окаже.
От друга страна, това няма да донесе Бог знае колко добро и за българските потребители, защото нека да бъдем откровени, пазарът е този, който регулира и възможностите на българите какви храни точно да си купуват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Всеки иска да си купува по-скъпи и по-качествени храни, но в крайна сметка това е въпрос на възможности. Тогава, когато не се осигуряват по-добри условия за потребителите, а се съсипва родното производство с едни неравнопоставени условия, няма как да приветстваме подобна идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, говорите вече 40 секунди повече.
МАЯ МАНОЛОВА: Моята препоръка, а и препоръката на българските производители към Вас, е да засилите контрола над действащите изисквания, а не да въвеждате нови, които да са насочени срещу българското производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
За дуплика – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз съм Ви гледал много пъти на парламентарен контрол и знам, че разбирате от доста неща. Сега с изненада видях, че разбирате и от кренвирши. (Шум и реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това не е контрол.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, защото дадохте пример с кренвирши и аз затова го коментирам. Понеже разбирате от кренвирши – да Ви обясня, че в кренвирш, в който няма месо, струва примерно 2,00 лв., този, в който има месо, струва много повече. Аз не приемам Вашата позиция за това, че с въвеждането на стандартите сме повишили цените, тъй като щеше да е геройство, ако го бяхме направили, те се повишиха в световен мащаб. Ако ние можеше с налагане на стандарт в България да повишим храните в световен мащаб, България наистина щеше да е много важна държава.
По отношение на стандартите аз не приемам позицията Ви, че с налагането на стандартите, а те наистина не са задължителни, задължителни са само по отношение на безопасността, но не и на качеството, ние правим нещо лошо. Тези същите евтини кренвирши ядат нашите деца в детските градини и в училищата.
Понеже Вие разбирате и от здравеопазване, задавали сте въпроси и по здравеопазване, да Ви обясня и да припомня, че България е на първо място в Европейския съюз по заболеваемост, по хипертонии, и да не ги изреждам всичките други.
Ние ще продължим да налагаме стандартите и с тези стандарти, разбира се, ще могат да боравят българските производители, а те го желаят. Няма как да ми обясните, че с налагането на стандартите страда родното производство, защото, когато наложихме стандарта „Стара планина” се повиши търсенето и в момента, за ваше сведение, изкупната цена за един литър мляко от 0,30 лв., стана 0,80 лв., а цената на овчето месо, или на каквото и да е друго, се е повишило многократно.
Така че стандартите ще продължат да бъдат налагани, а дали някой ще ги избере, това е въпрос, разбира се, на избор на самия потребител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народния представител Михаил Миков относно изплащането на обект „Реконструкция на водоснабдителната система на община Брегово”.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Уважаеми господин министър, аз знам, че Вие разбирате от мръвки, но съм Ви задал въпрос за финанси. Знам, че разбирате и от кадри, и затова ни назначихте на „Земеделие и гори” във Видин – художник.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Съгласен съм.
МИХАИЛ МИКОВ: Художник ни назначихте, завършил в Румъния – да рисува ниви, ама нищо!
Сега Ви задавам въпрос за община Брегово, за която сме имали повод и друг път да разговаряме с Вас.
През 2006 г. е сключен договор между Държавен фонд „Земеделие” и община Брегово за реконструкция на водоснабдителната система на община Брегово. Обектът е реализиран и през 2008 г. Държавната приемателна комисия е приела обекта и той вече се ползва повече от две години. Оттогава започва едно ходене по мъките, да си търсят парите, защото фирмите изпълнители започват да ги съдят – както фирмата, която е била строителен надзор – води дело, така и фирмата изпълнител. Назначената от Вас госпожа Калина Илиева, пише писмо, че ОЛАФ ги разследва. Те пишат писмо до министър-председателя. Шефът на кабинета на министър-председателя също отговаря, че ОЛАФ ги разследва. Хората пишат писмо до ОЛАФ и ОЛАФ казва, че не ги разследва. Около една година ги лъжат държавните институции, че ОЛАФ ги разследват. После започват да пишат писма, че прокуратурата ги разследва. Пишат хората до прокуратурата и прокуратурата им отговаря, че не ги разследват.
И така две години. До кого ли не пишат? До Вас са писали много писма, последно преди месец и половина-два – пак са им обещали нещо, защото те ми казаха: „Абе, недейте да питате, господин Миков, сигурно ще стане работата.” Обаче работата все не става, исковете валят, получават някакво мъгляво обещание-писмо и резултат няма. А, да видим сега, какво ще отговорите Вие по този въпрос!? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз не мисля, че е лошо някой да разбира от мръвки, мръвката не е обидно нещо.
Обработката на всяка подадена заявка за плащане е в зависимост от приложените към нея документи и предоставянето на необходима допълнителна информация, за да се установи допустимостта за извършване на плащане и да се определи конкретният и окончателен размер на безвъзмездната финансова помощ. Включително следва да бъдат приключени извършените допълнителни проверки и финализирана водената кореспонденция с външни институции.
По проекта на община Брегово са извършени редица допълнителни проверки, наложени от получени сигнали. Съгласно изричното искане от Генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони” на Европейската комисия, са извършени проверки от страна на три отдела на Държавен фонд „Земеделие” по изпълнение на този проект, за които резултати е уведомена Европейската комисия.
Последващо, сведения и данни за проекта са изискани и от госпожа Елизабет Спербер, в качеството й на представител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), отново за извършване на проверка по получен сигнал за предполагаеми нарушения. Същата е своевременно предоставена от Държавен фонд „Земеделие”.
Със свои неколкократни заявления за предоставяне на достъп до обществена информация господин Свилен Маринов, в качеството му на управител на Гражданското сдружение „Регионално бъдеще” ни уведомява за допуснати груби нарушения на законодателството при разработването на проекта и при извършването на тръжни процедури, като същите писма са препращани и в Европейската комисия от негова страна. Съответно Държавен фонд „Земеделие” писмено е изискало допълнителна информация за констатираните нарушения, за да бъде възможно извършване на преценка и сезиране на компетентните за това органи при необходимост.
Съгласно нормативната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 34/2003 г., срокът за обработка на заявка за плащане е фиксиран в случай, че същата е подадена заедно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция. От друга страна, в ал. 2 на чл. 19 е фиксирано, че срокът за плащане не тече през времето за отстраняване на непълнотите или неточностите в представените документи.
За обстоятелствата по прекратената обработка на подадената заявка за плащане, община Брегово е писмено уведомена.
На 22 март 2010 г. кметът на община Брегово – господин Милчо Лалов, е препратил в Държавен фонд „Земеделие” отговор от Европейската служба за борба с измамите на отправеното от общината запитване, съгласно което в ОЛАФ няма заведено разследване по проекта. Държавен фонд „Земеделие” своевременно е предоставил новите обстоятелства по случая на Върховна касационна прокуратура с оглед актуализиране на наличната информация и изразяване на становище.
С писмо от 8 април 2010 г. отдел „Противодействие на престъпление против финансовата система на Европейския съюз” и Върховна касационна прокуратура също е уведомил Фонда, че по проекта на община Брегово няма образувана преписка. На основание получените окончателни становища по случая от страна на външните институции, Държавен фонд „Земеделие” е възобновил обработката на подадената заявка за плащане по проекта на община Брегово, като същата е финализирана съгласно акредитираните правила и процедури за прилагане на Програма САПАРД.
Към настоящия момент е предприета процедура за усвояване на средствата от националния бюджет за изплащане на предварително заложената безвъзмездна финансова помощ по реализирания проект по Програма САПАРД, който не е бил разплатен до финализиране на програмата – края на календарната 2009 г., поради извършени текущи проверки от страна на компетентните органи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие само потвърдихте това, което казвам, че на прословутия фонд „Земеделие” са му трябвали две години, за да разбере, че тези доноси, които са писани срещу кмета – не са верни. Аз питам: ще носи ли някой, някаква отговорност!? Ще носи ли някой, някаква отговорност? Две години не се разплаща, текат лихви, договор не се изпълнява, съдят общината в съда – някой ще носи ли отговорност? – Калина-Малина, някой ще носи ли отговорност!?
Вие ми прочетохте това, което аз Ви казвам: че миналата година пролетта от ОЛАФ идва писмо, че няма нищо, и от прокуратурата има писмо. От миналата година пролетта, сега сме тази година пролетта – нищо! Къде се намираме? Какво правим? Каква Европа, какви пет лева, какво усвояване на средства? Какъв е смисълът общините да участват по тези програми? (Реплики.)
Отделно, че този шеф на земеделието във Видин – и той ходи, инспирират вашия човек, защото това е чисто политическа работа – кметът е червен, скъсаха го от проверки, прокуратури, финансов контрол по десет пъти. Аз правя в момента статистика колко пари сте дали за командировъчни на тези, проверяващи кметовете от Видинско – червените. Ще се окаже в един момент, че само пари сте изразходвали за тези проверки, от които накрая – нищо! Е, поне извършете това, което се полага по закон – да платите.
Разберете, това е цинизъм! Никой вече не иска да кандидатства. Казват: докато е тази власт, няма смисъл да се кандидатства по европейски фондове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Аз разбирам, че сте афектиран – сигурно имате основание, затова ще се опитам отново да Ви отговоря. САПАРД приключи в края на 2009 г., а отговорът от ОЛАФ и Върховна касационна прокуратура идва през 2010 г.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Миналата година.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Е, миналата беше 2010 г., сега сме 2011 г. САПАРД приключи в края на 2009 г. и затова ние сме направили, тъй като това не е единственият случай – нека да Ви обясня, това не е единственият случай, в който е имало проекти, които се разследват по САПАРД. Те са били разследвани.
Вие питахте кой е подал доноса. Аз Ви цитирах – от някакво сдружение. Процедурата е следната: когато има сигнал по определен проект, дали анонимен или в случай, че някой се е подписал, този проект започва да се разследва, текат процедури по разследване. Разследването приключва през 2010 г., за съжаление, а Програма САПАРД спира да функционира през 2009 г., и тъй като тези пари по САПАРД са били европейски, в момента, ние трябва да намерим пари от Републиканския бюджет, с които да платим проекта на Брегово, и не само на Брегово – те са доста такива проекти. Многократно сме поддавали към Министерството на финансите заявка за финансова корекция на сметката на Държавен фонд „Земеделие”, тоест ние не отказваме да го платим – чакаме осигуряване на финансиране. Това е! Те са в правото си и ще получат парите си. Това мога да Ви кажа. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно спечелени проекти от институти в системата на Селскостопанска академия по Фонд „Научни изследвания”. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, приключихме с процедурата по Вашия въпрос. Моля Ви!
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Въпросът ми към господин министъра е от изключителна важност, защото в края на 2009 г. институтите от Селскостопанска академия, и не само – различни научни звена, кандидатстват по Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. Някои печелят проекти, други не, но тези, които са спечелили проектите получават парите си малко по-късно, говоря за тези, които са извън Селскостопанска академия, и си вършат работата. Тези, които са от Селскостопанска академия, в размер на 1 млн. 200 хил., Министерството на образованието, младежта и науката превежда на Министерството на земеделието и храните, а Министерството на земеделието и храните не си прави труда да свърши това – да ги преведе на Селскостопанска академия, съответно на институтите.
Нали разбирате, че по тези проекти – извършени са обществени поръчки, хората чакат да си получат парите, за да закупят апаратура или за каквото са кандидатствали. Факт е обаче, че вече година и нещо това не се случва.
Аз питам: ще се случи ли това в края на краищата и каква е причината тези средства да не бъдат получени от институтите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, в края на 2009 г. по проекти към Министерството на образованието, младежта и науката в транзитните сметки на институтите към Селскостопанска академия са постъпили 1 млн. 100 хил. лв. Съгласно условията на Министерството на образованието за тези средства са проведени процедури по ЗОП и са сключени договори.
В Министерството на земеделието и храните на 21 декември 2009 г. от Министерството на финансите е получено писмо за извършване на корекция по бюджета ни за трансферираните средства по проектите към Министерството на образованието, младежта и науката, но след тази дата Министерството на финансите не ни е предоставило допълнителен лимит за разходи, поради което тези средства останаха неусвоени и върнати в държавния бюджет.
На 19 април 2010 г. с писмо до Министерството на финансите отправихме молба за становище как следва да процедираме с неусвоените от предходната година средства. На 13 май 2010 г. получихме отговор, съгласно който Министерството на финансите ни съветва да подадем искане за корекция на основание чл. 41, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Съответно през м. юни изпратихме искане за извършване на корекция по бюджета ни до размера на предоставените от Министерството на образованието и неусвоени през 2009 г. средства, като уведомихме Министерството на финансите, че ако тези средства не бъдат възстановени на министерството, изпълнението на етапите по сключените договори няма да може да бъде реализирано, за което на страните по договорите може да бъде потърсена отговорност за изплащане на неустойки, както и за връщане на вече усвоените средства.
На 5 юли 2010 г. получихме писмо от Министерството на финансите с отказ за извършване на корекция. На 5 август 2010 г. отново поискахме възстановяване на средствата по нашия бюджет, но отново получихме отказ.
Имайки предвид факта, че бюджетът на Министерството на земеделието и храните за 2011 г. е силно ограничен, то възстановяването на усвоените трансфери през 2009 г. не може да се извърши чрез вътрешно преструктуриране на разходите в утвърдените им разходни тавани през тази година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, това, което отговорихте е някакъв пълен абсурд. Парите са преведени на Министерството на земеделието и храните обаче Министерството на финансите е виновно, че вие не сте ги превели на институтите. Просто хвърляте прах в очите на хората. Това не е истина! Защото всички други извън Селскостопанска академия, са получили парите по Фонд „Научни изследвания”, а тези които са в Селскостопанска академия не са ги получили. Те не са ги получили по Ваша вина, по вина на администрацията и лично по Ваша вина. Недопустимо е това да се случва в една държава, където има правила. Вие не спазвате правилата и тези хора не са си получили парите. Само Агробиоинститутът трябва да получи 700 хил. лв.
Питам аз, след като този институт съществува благодарение на такива проекти, и не само национални, а и международни, ако тази сума не влезе в този институт, как той ще продължи да съществува? Ето по този начин е Вашият пръст в унищожаването на българската наука и в това, че нямате никакъв поглед за развитието на нашата наука. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, изглежда, че освен премиерът, и аз чета бързо, и Вие не разбирате. Казах Ви няколко пъти, че никога тези средства не са превеждани по сметките на Министерството на земеделието и храните. (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.)
На 21 декември 2009 г. сме получили разрешение за корекция от Министерството на финансите, но без да бъде осигурен лимит. Тоест имало ги е на книга, но ги е нямало реално и затова не са преведени, след което бюджетът е приключил 2009 г. На няколко пъти през 2010 г., аз ги цитирах, за да не повтарям, ние сме поискали отново парите.
Никога, повтарям, тези средства не са влизали по сметките на Министерството на земеделието и храните. Когато нищо не е влязло, няма как да излезе!
Сигурно го казах по-бързичко, да го кажа по-бавно – не са получавани, затова не са отишли по сметките на Селскостопанска академия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно държавните помощи и доплащанията за единица обработваема площ.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, пиша Ви бавно, защото четете трудно. Вие сте виновни, че парите не са постъпили по институтите. Точка по предишния въпрос.
Сега по настоящия въпрос.
Уважаеми господин министър, във връзка с поставеното положително решение на Европейската комисия за одобрена схема за Държавна помощ „Помощ за инвестиции в земеделските стопанства чрез преотстъпване на корпоративния данък”, моят въпрос към Вас е: следва ли горепосочените помощи и доплащанията за единица обработваема площ да се считат за помощи по смисъла на чл. 87, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и/или като минимална помощ по смисъла на Регламент на Европейската общност № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност към помощите de minimis в сектора за производството на селскостопански продукти за активи по ал. 2, т. 1, чл. 189б от Закона за корпоративното и подоходно облагане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Държавната помощ „Помощ за инвестиции в земеделските стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък” бе въведена с чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Тъй като схемата бе одобрена от Европейската комисия преди 31 март 2011 г., помощта ще може да се приложи и за 2010 г. Корпоративният данък се отстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължените лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна или животинска продукция. В ал. 2 на същия член подробно са описани случаите, в които се преотстъпва корпоративния данък.
Съгласно чл. 6, отново на чл. 189б, в сила от 8 март 2011 г., данъчните облекчения по този член не може да се ползват, когато данъчно задълженото лице е получател по някоя от следните помощи за същите активи:
- помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
- минимална помощ по смисъла на Регламент № 1535 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора „Производство на селскостопански продукти”;
- финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
- всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет или от бюджета на Европейския съюз.
Директните плащания на площ и националните доплащания към тях не представляват държавна помощ по смисъла на чл. 108, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, нито минималната помощ по смисъла на Регламент 1535 или финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони. Следва да отбележа, че тези плащания са предназначени за подкрепа на доходите на земеделските стопани, а не за финансиране на определени инвестиции. Тоест няма как да се счита, че същите са конкретни активи, предмет на държавна помощ по чл. 189б от Закона за корпоративно подоходно облагане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Вие разбрахте защо Ви питам и защо този въпрос вълнува земеделските производители. Това, което казахте, е изключително обезпокоително. Поправете ме, ако греша – директните плащания на площ в случая са приход и се считат за такъв. Печалбата на едно земеделско стопанство се увеличава и въз основа на нея всяко едно земеделско стопанство ще плаща много по-голям данък.
В такъв случай ние помагаме на земеделските производители и в същото време им повишаваме данъчното бреме. Аз не зная, но мисля, че ние много серозно грешим тук, при нас в България, когато директните плащания на площ реално ще бъдат облагани с данък. Това е изключително обезпокоително и аз Ви моля по-задълбочено да се види този въпрос, защото той изключително безпокои земеделските производители. Не им стигат другите неволи, на които са подложени, остава сега допълнително да увеличаваме данъка им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Атанасов, Вие зададохте по-сложно въпроса и аз трябваше да отговоря на всички хипотези по смисъла на тази държавна помощ. И сега, конкретизирайки го, ми позволете да направя уточнение. Тъй като Вие в момента директно задавате въпроса облагат ли се с данъци директните плащания, отговарям на въпроса Ви.
Беше направено запитване до Европейската комисия и получихме отговор. От 27 страни членки в седем от страните се облагат директно. Тоест, ако получава, примерно, 10 хиляди помощ, директно му облагат с данък помощта преди тя да постъпи в неговите активи. В останалите 20 страни, между които и България, помощта влиза просто като приход. И няма изключение от тази схема. Затова България също не може да бъде изключение, обяснено е на земеделските производители. А с вече нотифицираната държавна помощ да признаваме 60% от разходите, защото те правят инвестиции, ние ги облекчаваме допълнително и България, забележете, е една от малкото страни, която е нотифицирала тази държавна помощ. Тоест, в този казус те са най-облагодетелствани в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов за участието му в настоящия парламентарен контрол и да преминем към изслушване на Маргарита Попова – министър на правосъдието. Тя ще отговори, първо, на въпрос на народния представител Михаил Миков относно кандидатура на Република България за съдия в Общия съд на Европейския съюз.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа!
Уважаема госпожо министър, излъчването на представители на България за европейската институция е част от атестата за капацитета на България да участва в Европейския съюз. Съдът в Люксембург, неговата първа и втора инстанция, са изключително важни като органи на Съюза, стават все по-важни във връзка с Лисабонския договор.
Преди около година нашият представител, уважаваният съдия Чипев, подаде оставка по здравословни причини. И оттогава досега все още няма излъчен представител на България. Представителите на отделни европейски страни са учудени защо България не излъчва свой представител. Това показва изключително нисък капацитет за участие в работата на органите на Съюза. В края на миналата година е започната една процедура, която е преустановена поради некомпетентно подготвяне на процедурата, поради обжалване пред Върховния административен съд. В крайна сметка не е одобрен и не е класиран кандидат, съответно не е предложен кандидат, който да бъде в Общия съд на Съюза.
Уважаема госпожо министър, какви са причините според Вас Република България все още да не представи кандидатура за съдия в Общия съд на Европейския съюз и как виждате, кога ние ще изпълним този свой ангажимент, доколкото участието ни в работата на Съюза, в органите на Съюза, пак повтарям, е атестат за способността ни да бъдем пълноценно членове на Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да дам думата на министър Попова за отговор, едно съобщение във връзка с искане на ръководството на Българска национална телевизия за частично прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 19 март 2011 г.
Генералният директор на Националната телевизия с писмо до председателя на Народното събрание е поискал разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 19 март 2011 г., събота, във времето от 10,00 до 10,45 ч. и във времето от 12,30 до 13,15 ч. Това се налага поради прякото предаване на Световна купа по ски, слалом първи манш мъже и слалом втори манш мъже. Българската национална телевизия ще излъчи парламентарния контрол по програма „БНТ свят” и след това ще продължи по Българска национална телевизия.
Подобна схема на излъчване на парламентарен контрол е прилагана и в други случаи досега. При тях е имало разбиране от страна на народните представители и са уважавани молбите на БНТ без гласуване. И в този случай, в духа на наложилата се практика, моля народните представители с разбиране да уважим молбата на Националната телевизия.
За отговор – министър Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за този въпрос. Той е важен за държавата, важен е за функционирането на европейските институции. И веднага казвам, господин Миков, че аз съм твърдо улеснена в отговора на Вашия въпрос, тъй като всъщност в него Вие сам давате и отговор. В европейските институции трябва да бъдат изпращани българи – компетентни, подготвени и избрани с гаранции, че те ще могат да отговорят на високите изисквания в правораздаването.
Точно затова за първи път, откакто има представители българи в посочените европейски институции, за които говорите, нашето правителство създаде процедура за подбор на кандидати. Тези кандидати се подбират при строги критерии и чрез конкурс. Те не се избират чрез подбор по документи или по други критерии, които никого не обещават във висок професионализъм, прозрачност и безпристрастност при избора. Затова с постановление от миналата година ние създадохме процедура с високи критерии за подбор на кандидатите, които ще участват, за да правораздават в двете съдилища в Европейския съюз.
При първата процедура се явиха 11 кандидати. Беше подбрана комисия от авторитетни български юристи. Така или иначе по време на процедурата и в нейния финал комисията от авторитетни колеги не подбра кандидат, който да бъде изпратен в тази европейска институция.
В момента отново тече процедура, избрана е комисията, има вече кандидати, предстои преглед на процедурата по допустимост и след това процедура, която се състои в два тура. Единият тур е преглед на подготвеността кандидатите да владеят свободно езика, на който се работи в Общия съд, и въпроси по същество. След като приключи тази процедура, комисията ще се произнесе и ще каже подбира ли тя и вижда ли кандидат между тези, които сега са подали своите документи, които комисията, която е извън правителството, ще предложи на Министерския съвет, за да бъде изпратен този наш колега, на когото, забележете, предстои още един тур в Люксембург за подбор от комитет, специална институция, която действа по силата на Лисабонския договор. И едва след това ние ще разберем дали България има свой представител.
Точно защото критериите и по силата на Лисабонския договор са твърде завишени, ние направихме специална процедура чрез постановление на Министерския съвет, за да подберем наистина най-добрите, които се явяват в рамките на желанието им и този комитет да ги одобри, за да имаме ние наш представител, който да правораздава и да се гордеем с неговото участие в Общия съд на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, аз очаквах малко повече откровеност, ако не към мен – към народното представителство. Следващата Ви възможност да подадете кандидат ще бъде през м. октомври 2012 г., защото пропуснахме този срок, а този срок беше пропуснат заради некомпетентно написано и безотговорно прието от Министерския съвет постановление, с което беше проведен един напълно ненужен и предварително обречен конкурс!
Неслучайно Вие през м. февруари ревизирахте постановлението, ама след дъжд – качулка. Сега ще чакате до октомври 2012, защото Вашето и на министъра на външните работи бездействие нарушава пряко конституционното изискване за участие в изграждането и развитието на Европейския съюз! Става въпрос за Конституцията, по-точно чл. 4, ал. 3. В крайна сметка съдбата на тази процедура – и развилата се досега, и сега развиващата се, показва пълна неспособност за работа с европейските механизми за участието в органите на Европейския съюз!
Какво значи след 8 месеца да не може да се представи кандидат, да изпуснем този срок, сега да чакаме м. октомври 2012 г. и България да няма своя представител, който й се полага?!
Бъдете поне малко по-откровена за действителната ситуация в случая, а не да представяте нещата като някакъв успех за завишени критерии! Напротив, Вие сте вкарали ненужни критерии в постановлението и това е част от причините този конкурс да бъде провален – критерии, които не отговарят на европейските изисквания, на договора! Намерете експерти, намерете специалисти, седнете, прочетете, направете, а не България да търпи щети от такъв тип отношения по толкова важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, госпожо Попова?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Господин председателстващ! Уважаеми господин Миков, понеже искате да бъда откровена, в рамките на няколко секунди ще бъда наистина откровена с Вас: както преди няколко дни, когато гласувахме проекта за подбор на магистрати на входа в съдебната система, така и сега аз констатирам, че на Вас доста Ви пречат високите критерии за подбор на хора, които ще правораздават както в българската съдебна система, така и в европейските институции, а не друго. Никой не се е забавил. Напротив, искаме завишени критерии за подбор на най-добрите. А защо Вие не харесвате завишените критерии за хора, които ще правораздават и в България, и в Европейския съюз, аз не мога да си обясня.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Георги... (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Какво лично обяснение, господин Миков? Това е парламентарен контрол – това означава...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Министърът ми задава въпрос – пряко на мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма такава форма – това е парламентарен контрол, господин Миков. Седнете си на мястото. Моля Ви, недейте да злоупотребявате. (Реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Обръща се към мен и ми задава личен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сам по себе си целият парламентарен контрол е диалог между министър и задаващ въпроса депутат. Какво искате Вие?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има процедура по Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма такава – при парламентарния контрол не може да има лично обяснение. Не може! Седнете си на мястото. (Шум и реплики от КБ.)
Преминаваме към питане от народния представител Георги Георгиев Пирински относно проблема за доверието в правосъдието в България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, щом искате процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, по начина на воденето е процедурата – аз Ви моля много внимателно да се запознаете с Правилника на Народното събрание. Всеки, който сяда на тази висока трибуна, трябва да го познава. Там изрично има уредба на личното обяснение и тя е свързана със случаите, в които един или друг народен представител лично е засегнат или по някакъв начин е ангажиран в друго изказване, когато са изчерпани другите възможни процедури – изказване, реплика или дуплика. Това е текст от Правилника и той важи за всички пленарни заседания, независимо дали става въпрос за пленарно заседание по законодателството или в парламентарния контрол.
Преди малко станахме свидетели на точно такъв тип основание за искане на думата от мен, което Вие ми отказахте. Аз Ви моля да прекратите заседанието, да се запознаете с Правилника и да ми дадете думата за лично обяснение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви за съвета, господин Миков.
Добре съм запознат с Правилника, тълкувам го и от тази висока трибуна считам, че, тълкувайки Правилника, нямате основание за лично обяснение при условията на парламентарен контрол, при който депутатите, задаващи въпроси, и министрите водят един вид диалог, обясняват се помежду си и правят тези обяснения, които Вие може би искате да направите под формата на лично обяснение, формално тълкувайки Правилника. Има и разширително тълкуване, системно тълкуване на Правилника, който Правилник тълкувам по този начин. Съжалявам!
Преминаваме към питане от народния представител Георги Георгиев Пирински относно проблема за доверието в правосъдието в България.
Заповядайте, господин Пирински, да зададете питането си в рамките на 3 минути, както повелява нашият Правилник.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо министър, питането ми към Вас, както знаете, е следното. Според проучването на Центъра за изследване на общественото мнение от м. ноември миналата година едва 13,2% от гражданите одобряват дейността на съда, докато неодобрение изразяват близо 70. В последвалия период редица събития, свързани с прилагането на специални разузнавателни средства и на информацията от тях в пряко нарушение на закона, допълнително сериозно накърниха доверието не само в съдебната институция, но и в целия досъдебен процес. Както знаете, редица авторитетни проучвания недвусмислено показват пряката връзка между равнището на доверие в държавните институции и благосъстоянието на гражданите.
Госпожо министър, считате ли, че чрез специални съдилища и повсеместно прилагане на специални разузнавателни средства при съмнителен режим на ползване на придобитите материали може да се постигне ускорено и трайно утвърждаване на доверието към съдебната власт, именно от гледна точка на ролята на доверието в държавните институции като основен фактор за цялостното благоденствие на обществото, на гражданите?
Госпожо министър, Вие сте ръководител на работната група, натоварена с изготвянето на предложения за промени в съответния закон, и не само, както подчертахте. Очевидно са необходими и редица други мерки. Очевидно добре познавате и протокола на подкомисията на Народното събрание.
Бих искал да Ви задам в допълнение на отправеното питане три допълнителни въпроса:
Какво направихте по промени в Инструкция № 1 от 2004 г. по отношение на основанията за искане за прилагане на СРС, тъй като в протокола е фиксирана констатацията, че сега действащият чл. 165 е неефективен и лесно преодолим?
Второ, какво направихте по фиксираното в протокола като практика – информацията да се докладва и на висшестоящите ръководители в системата на Министерството на вътрешните работи и ДАНС, имайки предвид че министърът на вътрешните работи сега е и председател на предизборния щаб на ГЕРБ? Получава се нещо твърде интересно и ме интересува какво е Вашето мнение по този явен, фрапантен конфликт.
И трето, какво специално предприехте по отношение поведението на съдиите? Както знаете, и от гражданските структури ясно беше констатирано, че тази абсурдна практика – 100% от исканията да се разрешават, е плод на много опорочена от дълго време практика на съвършено формално разписване, без общоприетото в цивилизованите държави много внимателно преценяване именно от съдията доколко е обосновано едно или друго искане.
И накрая, ще премине ли съответната структура, както се предлага в протокола, от Министерството на вътрешните работи в министерството, което Вие ръководите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, уважаеми дами и господа народни представители! Какво бих отговорила на този въпрос, в който има няколко подвъпроса и адресат, разбира се, не министърът на правосъдието? Аз ще споделя с Вас моите виждания по всичко това, което сте задали като подвъпроси във Вашия обширен въпрос, господин Пирински.
Първо, искам да Ви кажа следното нещо. Вие сте абсолютно прав, когато казвате, че стабилността, надеждността на съдебната система е пряко свързана с благосъстоянието на гражданите в страната. Това е точно така. Веднага след това искам да свържа Вашето твърдение от социологически проучвания какъв бил рейтингът и доверието към съдебната система през миналата година. Точно затова искам да свържа този отговор и с предишния въпрос и да кажа, че за съдебната система трябва да се грижим, не само когато сме в опозиция. Съдебната система се изгражда трудно и бавно. Нейният фундамент е законодателната основа, след това нейният рейтинг се гради в зависимост от това как тя правоприлага и оттам идва и прякото доверие на гражданите към съдебната система. Така че като свържете логически тези три компонента, за които говоря в момента, би трябвало да си дадете отговор защо може би доверието в съдебната система преди една година е било точно такова.
Нашето желание, стремеж и конкретни стъпки в момента са насочени точно в посока да се подобри съдебната система откъм кадрово обезпечаване, откъм законодателна база и откъм начини на правоприлагане, което е единствено и само в компетентността на самата съдебна система, а не на изпълнителната власт, за да бъде доверието по-високо.
Категорично не съм съгласна с Вас обаче, че последните неприятности и скандали във връзка с пропуски при използването на специалните разузнавателни средства говори за това, че българският съд е в такова състояние, че той всъщност е виновен и е допринесъл това нещо да се случи. Категорично възразявам на такова нещо, защото българският съд е третата компонента, последната, която се произнася, като преди него са работили други две. Първата е в системата на изпълнителната власт – това са разследващите органи в системата на Министерството на вътрешните работи и ДАНС, и втората структура е прокуратурата. Втората структура контролира първата и би трябвало, ако има пропуски, да не допуска такива да отиват до съда. Съдът е последен и не може цялата вина да се стовари върху българския съд. Категорично възразявам срещу това Ваше твърдение или изказване, което направихте преди малко от трибуната на Народното събрание.
Преминавам към зададените три подвъпроса от Вашия въпрос.
Специални съдилища няма, господин Пирински. По Конституция се разрешава откриването и създаването на специализирани съдилища. Специалните съдилища са нещо друго. Те са съществували преди много години и в момента не говорим за специални, а говорим за специализирани съдилища. Специализираните съдилища са въпрос на политическо решение, въпрос на гласуване на законодателна база в парламента. Като статус и като статут ние вече имаме гласуван и приет законопроект. В момента се работи по структурирането и създаването на специализирани структури в съдебната система, като прокуратури и съдилища, които да поемат една особена, ограничена тематика на дела, свързани с организираната престъпност, които тези специализирани съдилища би трябвало да разследват.
Моето лично мнение, господин Пирински, е, че така или иначе тази структура като форма, като съдържание съществува по Конституция като възможност, но от това какви хора ще подберем и какви хора ще отидат да работят в специализираните съдилища зависи какви ще бъдат резултатите и дали ще бъде ефективна в крайна сметка борбата с организираната престъпност, когато създадем и когато заработят тези специализирани съдилища. Кадрите са много важен компонент от това как функционира съдебната система.
Относно следващия Ви подвъпрос – повсеместно прилагане на специалните разузнавателни средства. Аз не знам какво Вие тук имате предвид, но повсеместно прилагане на специални разузнавателни средства никъде не е и не би могло да бъде регламентирано. Прилагането и използването на специалните разузнавателни средства е регламентирано в НПК, в Закона за специалните разузнавателни средства. Аз разполагам със статистика, от която е видно, че около 6% от общия брой на делата, които са били образувани за тежки престъпления, са дела, по които е искано използването на специални разузнавателни средства, което не говори за толкова масовото и широкото им използване. Лошото е, че когато има драстични пропуски, те се отразяват и са в състояние да дискредитират специалното разузнавателно средство като важен способ за борбата срещу организираната престъпност.
Има още един подвъпрос – съмнителен режим на ползване. Какво значи съмнителен режим на ползване, господин Пирински, аз също не знам.
Как се използват? Дали правомерно са използвани специалните разузнавателни средства е въпрос на структурите, които ги прилагат, да ги проверят. Те са извън изпълнителната власт.
Викайте на парламентарен контрол често главния прокурор, викайте председателите на върховните съдилища, Висшия съдебен съвет, комуникирайте с тях. Те са длъжни да контролират правилното прилагане на закона. Те са отговорни за това, а не министърът на правосъдието, който нито назначава, нито уволнява, нито контролира прилагането и подобряването на съдебната практика, по начина, по който Вие питате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пирински, заповядайте за два насочващи или допълнителни въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо министър, не Ви ли притеснява силно, че в специализираното съдилище, което очевидно ускорено ще бъде създадено в средата на годината, след като имаше много противоречиви становища, включително и на прокуратурата, че създаването в такъв темп ще компрометира неговата дейност, онези дела, които ще се гледат възможно и на базата на данни от специални разузнавателни средства и анонимен свидетел, няма да бъдат подложените на много силни политически очаквания, да речем, отново имайки предвид мнението, изразено и завчера от министъра на вътрешните работи в Грузия, който завидя на Република Грузия, че има такъв голям брой затворници? Очевидно за министъра на вътрешните работи критерият е колко повече хора има в затворите. Как ще коментирате това като юрист?
И второ, не сте ме разбрала правилно. Не считам, че 100% от проблема със СРС е в съдиите, по никой начин! Естествено е, че предходните две звена имат своя дял. Но аз задавам въпроса си на базата на това, което излезе в печата – от тъй нареченото национално съвещание по този въпрос в средата на миналия месец, където беше огласено, че съществува практиката на тъй нареченото „пазаруване на разрешения”, едва ли не на базата на някакви лични контакти между разследващи и съдии, на преценка къде ще мине искането, на практика да има по две-три искания, а може би и няколко разрешения, тъй като всеки съд води свой регистър. Оказва се, че много от тези регистри са съвършено негодни като източници на информация и се отказва информация от тях, защото била класифицирана. Не смятате ли, че това е практика и порядък под всякаква критика и че Вие като министър на правосъдието сте пряко отговорна да я прекратите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Пирински, министрите на правосъдието – нито в мое лице, нито предишният, нито по-предишният, са хората, които са пряко отговорни за практиката и за прилагането на закона. Така е създадена Конституцията. И така е правилно – съдебната система да е независима. Нали задавайки ми този въпрос, Вие не искате да кажете индиректно, че трябва да се мисли за промяна на Конституцията, съдът и прокуратурата да не бъдат независими институции?! Надявам се, че не искате да кажете това.
А за добрата съдебна практика – има отговорни институции в тази държава. Първо, това е Висшият съдебен съвет, 50% от който избирате вие тук, в Народното събрание. Другите отговорни са ръководителите на самата съдебна система, в прокуратурата и в съответните съдилища. Така че за добрата съдебна практика, за нейното подобряване, трябва да насочите вниманието си, питанията си и грижата за добрия подбор тук, в Народното събрание, защото вие имате участие в избора на ръководствата на съдебната система, срещу които в момента негодувате.
Относно специализирания съд – дали нямам притеснения, че той би могъл да бъде орган, който да злоупотребява политически. Вие знаете моето становище, господин Пирински. Още миналата година, когато създаването на специализирания съд се обсъждаше на концепция, аз бях май единственият човек в залата на Народното събрание, който още преди да види текста, преди още да види конкретните текстове за специализирания съд, казах, че съм категорично против този съд да бъде структуриран така, че нарочно да работи срещу политически длъжности. Това, слава Богу, с промяна на проекта, се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отношение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): От думите Ви, госпожо министър, излиза, че първоначалния проект ако не умишлено, то поне неумишлено е съдържал много сериозна опасност от политическа злоупотреба. Вие в интервюта заявявате по този въпрос, който Ви беше зададен, че е въпрос на политическа, юридическа култура, на стил, на умение да се избегне тази опасност. Не разбрах и не знам точно как разбирате Вашите отговорности, но очевидно най-малко съзнавате важността на Вашата публична позиция по спорни въпроси на правораздаването. Надявам се, че ако забележите в бъдеще уклон в посока на злоупотреба, няма да спестите коментара си.
Второ, що се отнася до Конституцията, също навярно знаете, че винаги съм се застъпвал за точното спазване на Конституцията и точното спазване на закона. Защото съм убеден, че това е единствената здрава основа, на която може да се постига и ефективно управление, и съгласие около норми.
Съжалявам, но Вашият съвет да викаме прокурора – както се изразихте – или да го каним, както и председателите на върховните съдилища, няма как да стане, именно защото са извън процедурата на парламентарен контрол и именно защото от тази гледна точка са независими от контрол пред Народното събрание.
Така че няма спор по спазването на Конституцията, но отново считам, че Вие като председател на работна група, създадена по инициатива на министър-председателя – да се пребори много бързо с флагрантни, отвратителни практики в областта на тъй нареченото подслушване, сте длъжна пред обществото да сте много по-ясна как върви тази работа, какви предложения се подготвят и кога ще внесете съответните промени и предложения. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Последният въпрос към министър Попова е от народната представителка Мая Божидарова Манолова – относно проблеми на функционирането на Търговския регистър.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Създаването на Търговския регистър беше една от успешните реформи в областта на правосъдието и вътрешните работи, която беше осъществена от предишното управление. Тя получи много висока оценка сред бизнеса и сред гражданите най-вече поради две причини – защото направи търговския оборот, направи съществуването и функционирането на търговските дружества публично и прозрачно, от една страна, а от друга страна създаде предпоставки за бързо, качествено и ефективно обслужване на гражданите и търговците, особено когато става дума за регистърните производства.
За съжаление през последните месеци, както и много други неща в държавата, системата на Търговския регистър катастрофично върви надолу и от едно улеснение за гражданите и за бизнеса се превръща в затормозяващ процес, който струва време, нерви и пари на българския бизнес.
Проблемите са в няколко посоки. Предполагам, че Вие ги знаете не по-зле от мен.
На първо място, на практика имаше срив в системата на електронните услуги, които извършва регистърът през м. февруари. Дори гражданите, които имат регистриран и заплатен електронен подпис, не можеха да се възползват от услугите на регистъра.
На второ място, сроковете, в които се извършва една пререгистрация на дружество, се удължиха на повече от 30 дни, което на практика е по-дълга процедура от тромавата, която съществуваше в съдебната система. Същото е положението и с обявяването на документи на търговските дружества.
Нещата се усложняват от третия проблем – необосновано постановяване на откази при искания за регистрации, които служителите на регистъра раздават наляво и надясно. Те може би имат своите основания предвид кадровите промени, които извършихте в Търговския регистър, но този страх на служителите и тези откази, дори за дребни технически грешки, освен че бавят процедурите, но и товарят българския бизнес.
И четвърто, което прелива чашата, е намерението на управляващите да извършат такива промени в регистъра, които на практика да го обезсмислят, тъй като ще се въведе система за регистриран достъп, която ще направи невъзможно граждани и търговци да имат достъп до фирмените досиета на търговците.
Моят въпрос към Вас е: какви са причините за тези проблеми във функционирането на регистъра и какви мерки ще предприемете като министър на правосъдието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! Както всички знаете, Търговският регистър е електронна база данни, която се обслужва от специален софтуер, информационна система, при която винаги може да се случи проблем, така че достъпът да бъде затруднен. Това се случи веднъж през м. февруари. Причината е отстранена и преодоляна. В момента Търговският регистър работи добре. Потребителите нараснаха твърде много. Постъпват твърде много заявления, документи, преписки и материали в Агенцията по вписванията и в Търговския регистър, което от една страна е добре, а от друга страна винаги е обстоятелство, което би могло да създаде известни затруднения, които при добро ръководство и при оптимални и добре структурирани мерки може да даде резултат и да бъдат поправени.
В тази връзка бих искала да ви кажа, че в продължение на няколко месеца Министерството на правосъдието с ресорния заместник-министър и Агенцията по вписванията направиха следните неща.
Първо, уточнихме се и взехме единодушно решение, че е нужна смяна в ръководството, което решително и умно да направи промени в начина на организацията на работа в Търговския регистър, за да станат нещата по-добри. Това се случи и сега нещата са факт. Новото ръководство е взело организационно-административни мерки и към днешна дата забавяния в произнасянията вече няма. Така че мерките, които взема изпълнителният директор и цялото ръководство, заедно с Министерството на правосъдието, дават резултат.
Следващите мерки, които, разбира се, вземаме заедно в парламента и в Правната комисия – това са необходими законодателни промени, които в момента се обсъждат. Вие знаете, че сме на финала по проекта за изменение на закона. Надявам се и със законодателните промени работата на Търговския регистър да стане още по-добра, така че да сме в услуга на нашия бизнес и колкото е възможно проблемите да бъдат по-малко.
Разбира се, мислим и за промяна в софтуерния продукт, който чрез самата информационна система, да даде възможност работата да бъде още по-добра. Всичко това е свързано и с финансови средства, но аз мисля, че можем да ги намерим и чрез увеличения щат с още 12 служители в Агенцията по вписванията. Мисля, че ръководството успя да набележи съответните мерки, за да може да отговорим на очакванията; да направим необходимите промени и бизнесът да бъде удовлетворен, разбира се, и ние като законодатели, които поставяме основата, за да работи тази модерна и добра структура, която предишното правителство е направило.
Бих могла да кажа, че към днешна дата имаме основание да кажем, че проблемите се изчистват, в ход са, няма затруднения регистърът да работи добре и дано с общи усилия това да бъде и занапред така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, за съжаление не мога да споделя Вашия оптимизъм, а той не се споделя и от бизнеса, и от хората, които търсят услугите на Търговския регистър. Сигурно сте запозната, че една от работодателските организации дори отправи писмо до министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков с молба спешно да свика Съвета за икономически растеж поради проблемите, които съществуват във функционирането на Търговския регистър. Проблемите са ясни – тези, които Ви изброих.
Съвсем отговорно мога да Ви кажа, че с днешна дата регистрацията на фирма поради бавното административно обслужване от страна на служителите на регистъра се бави повече от месец – процедури, които дори, когато работеше тромавата съдебна система, според мнението на всички, се случваха в рамките на една или две седмици. Знаете какво означава 30-дневен срок и за обявяване на едно събрание на акционерно дружество, което на практика блокира дейността на тези публични дружества.
Също така искам да Ви информирам, че към днешна дата има още необявени годишни финансови отчети за миналата година, за което хората са си внесли таксите, но услугата им не е извършена. Дойде ред да се обявяват годишните финансови отчети за тази година, не са обявени още предишните.
Така че нито един от проблемите не е решен, което генерира изключително голямо недоволство сред бизнеса и в някакъв момент то ще ескалира. Необоснованите откази, които непрекъснато се издават, представляват допълнително финансово натоварване за хората, късане на нерви, чакане и затрудняване и на търговския оборот.
Ако мислите, че с кадровите промени, с уволненията на служителите сте решили проблема, мога да Ви кажа, че с днешна дата това не е така. Според бизнеса проблемите са в намаленото финансиране в посока Търговския регистър от страна на Министерството на правосъдието и липсата на инвестиции. Притеснението на бизнеса е, че спирането на дейността на регистъра ще доведе до блокаж изобщо в системата на търговския оборот.
Много Ви моля, съвсем конструктивно погледнете на проблемите, които излагам пред Вас, защото това, което би могло да се случи с функционирането на бизнеса, и като реакция срещу Министерството на правосъдието и ръководството на регистъра, са едни процеси с непредвидим изход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Колеги, да благодарим на министър Попова за отговорите, които даде, и да преминем към въпроса към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Министър Игнатов ще отговори на въпрос, зададен от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно нагласата на училищни ръководства да прикриват инциденти с ученици.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас по повод инцидента в гр. Пазарджик с 13-годишна ученичка, която е била на училище в нетрезво състояние. Класният ръководител изпраща детето вкъщи, придружено само от друго 13 -годишно дете по улици с натоварен график. Както знаете, на придружителя е нанесен побой от бащата на ученичката.
Според граждани на Пазарджик инцидентът е причинен от неправилната реакция на училищното ръководство. Нормалната реакция, смятат те, би следвало детето да бъде прибрано в директорския кабинет и извикване на родителите.
Случаят може да се разглежда и като опит да се прикрие инцидент. Умишлено не посочвам името на училището, защото става дума за системен проблем.
Имам информация и за друг ученик, сменил три училища за непристойно поведение, за който не е подаден сигнал в МВР. Истинската причина за подобно отношение обаче, господин министър, се крие в делегираните бюджети, които разглеждат учениците като източник на издръжка.
Всяко докладване на инцидент може да доведе до преместване на ученика и съответно до загуба на пари за училището. Оповестяването на инциденти уврежда имиджа на училището и това носи още по-големи финансови загуби.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите какви мерки можете да предприемете, за да не бъдат училищата в Република България финансови заложници на ученици с противообществени прояви. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, във връзка с поставения от Вас въпрос, чийто доказателствен акцент е поставен върху конкретен инцидент, единичен случай, бих искал да Ви информирам за следното.
Практиката при възникване на инцидент е училищните ръководства да информират родителите и съвместно с тях да се вземат мерки.
От страна на териториалната администрация към министъра на образованието, младежта и науката – това е Регионалният инспекторат по образованието в Пазарджик, са предприети незабавни действия, свързани с изясняването на случая с ученичката, явила се на 11 февруари 2011 г. в нетрезво състояние в час по български език и литература. Със своя заповед началникът на Регионалния инспекторат по образованието–Пазарджик е разпоредил проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. В хода на проверката се потвърждава, че детето в този ден е употребило алкохол, с което са нарушени разпоредбите на чл. 135, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане Закона за народната просвета. Предвид направеното нарушение напускането на училището в междучасието, без да се предупреди класния ръководител или учител, от страна на административното ръководство на училището са предприети действия, свързани с налагането на наказание на ученичката в съответствие с изискванията на чл. 139, ал. 1 от този правилник. След като родителите на ученичката са били уведомени, че предстои налагане на наказание за допуснатото от нея провинение, те са предприели действия, свързани с преместването на ученичката.
В отговор на подадена от тях молба до директора на училището е издадено удостоверение за преместване с изх. № 881/24.02.2011 г. в друго училище – става дума за 1 ОУ „Св. Климент Охридски” в гр. Пазарджик.
С цел превенция на подобни случаи и изграждане на система за подпомагане и преодоляване от учениците на възникнали затруднения в училището и семейството, за създаване на предпоставки и услуга за личностна адаптация и интеграция, за ограничаване проявите на агресия в училище, за оптимизиране и хуманизиране на взаимоотношенията в училище, директорът на училището е сключил договор с правоспособен психолог, който подпомага личностното развитие на учениците.
Предприетите действия от страна на директора категорично доказват, че училищата в Република България не са финансови заложници на ученици с противообществени прояви заради делегираните бюджети и, че делегираните бюджети не са основен фактор, поради което на всяка цена учениците с противообществени прояви да се задържат в училище в името на този бюджет. Например в 51-о училище в София само за 2010 г. са преместени 8 ученици.
Подготвените от министерството промени, свързани с регулирането на нормативната уредба в системата на предучилищното възпитание и училищното образование, имат за цел да доведат до една модерна и отговаряща на съвременната действителност образователно-възпитателна среда, която да гарантира качеството на учебния процес, здравето, сигурността и развитието на личността на ученика.
Основна цел е да се работи за превенция на отпадане от училище и за създаване на възможно най-добри условия за образование на децата в Република България.
Последно, българското образование и българското училище не са заложници на делегираните бюджети, но те се нуждаят от много грижа, внимание и организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Няма да Ви репликирам конкретно по въпроса, господин министър. Мисля, че това с делегираните бюджети играе някаква роля. Има тенденции за задържане на всяка цена на ученици, за да бъде запазен броят, по който се е получил делегираният бюджет.
Аз съм доволен от Вашия отговор в друг смисъл – че сега се работи новият Закон за училищното образование. Надявам се, разбира се, това ще проличи и в комисията, че там ще има повече мерки, повече казуси във връзка с подобни противообществени прояви и това качество на нашето училищно образование ще се подобри. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Станилов, наистина във вторник, на 22 март 2011 г., ние ще представим Концепцията за новия Закон за предучилищното и училищното образование, където вече в нашата съвместна работа в комисията, тази тема и за делегираните бюджети, и за всичко, което би съдействало за повишаване качеството на образованието в България ще намери място. Надявам се тази година да се поздравим с един нов закон в тази област с нашите съвместни усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви за отговора, който дадохте, господин Игнатов.
Преминаваме към въпросите и отговорите към и от Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос, на който ще отговори, е от народния представител Георги Чавдаров Анастасов относно некоректна таксиметрова дейност.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър, минаха четири месеца, откакто съм задал този въпрос, но, за съжаление, той е все още актуален, въпреки че се направиха някои промени именно във връзка с тези нереално високи и завишени цени, които нямаха никакво обяснение да стоят на пазара. Абсолютно никакво! Защото те ощетяваха, първо, българските граждани, особено по-забързаните, по-наивните, по-добродушните, които нямаха време да видят тази баснословна цена от 6, 7 или 8 лева на стикерите на стъклата на техните автомобили. Разбира се, таксиметровите фирми не бяха чак толкова много и затова буди интерес въпроса: защо и кой допускаше такива нереално високи цени? Отговори от рода на това, че общините, видиш ли, понеже е била пазарна икономиката, са нереални. Защото това ощетяваше не само тези български граждани, които взимаха такси от аерогарата, от автогарата, от жп гарата, това правеше лош имидж и пред чуждестранните туристи. Не са един и два случаите, когато от аерогарата до центъра на София се взимали баснословната сума от 120-150 лева. Разбира се, това най-вече ощетяваше десетките хиляди коректни таксиметрови шофьори. Аз съм завършил „Вилхелм Пик”, специалност „Автомобили”, и знам тези хора с какъв труд си изкарват хляба.
Моят въпрос е: известно ли е кой подкрепяше тези таксиметрови превозвачи, извършващи превози с нереално високи и завишени цени? Какви мерки освен тези, с които променихме законодателството, предвиждате за недопускане на такива нереални цени, ощетяващи българските граждани и чуждестранните туристи, и създаващи лош имидж на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор на въпроса, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Анастасов, уважаеми народни представители! Знаете, че за първи път реални действия срещу спекулативно високите цени на таксиметровите превози правим сега с измененията на Закона за автомобилните превози. За първи път се въвежда реална мярка, а именно въвеждане на пределни цени на таксиметровите услуги.
До този момент реално в страната – точният брой не е известен, но предполагам около 1000 таксиметрови автомобила в цялата страна извършваха тази услуга наистина на изключително завишена цена, без да е възможно контролните органи реално да се противопоставят на тази спекулация, измама или както искате да я наречем, тъй като законът не предвиждаше някакви реални мерки, които могат да бъдат взети. За първи път направихме такава промяна, за да защитим гражданите, за да защитим и коректния таксиметров бизнес, и реално тази мярка вече е факт.
На 24 май изтича тримесечния срок, който Законът за автомобилните превози предвижда за общините да въведат пределни цени за територията на всяка една община. Тоест след 24 май т.г. на територията на всички общини ще има пределни цени за осъществяване на тази дейност. След този срок контролните органи ще имат право да санкционират изключително сериозно, с много високи санкции всички, които си позволят да не спазват тези ограничения в цените, които са наложени. Това в много голяма степен ще допринесе до повишаване на доверието към таксиметровия бранш въобще, към таксиметровата услуга въобще, тъй като много голяма част от гражданите в момента изпитват притеснения да ползват таксиметрова услуга именно заради това да не бъдат излъгани, тъй като са много случаите, когато това се е случвало, особено на летища, гари, пред болници и така нататък. Факт е, че мерките, които взехме, реално ще доведат до истински резултат и до пресичане на това изключително негативно явление в автомобилния сектор.
Това, което искам да кажа, е, че има и спекулативно високи цени, свързани с манипулация на таксиметрови апарати. Това е едно друго явление, това е чиста проба измама. С промяната на Закона за автомобилните превози въведохме и много сериозни санкции за тези случаи. Откакто законът действа – няма и един месец оттогава, вече има 20 спрени от движение такива автомобили, хванати с устройства тип помпи, тоест да мамят гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, моята реплика ще бъде малко по-разностранна, защото, ако Ви задам въпрос, следващия път може не след четири, а след осем месеца да ми отговорите – в тази последователност от 30 ноември.
Въпросът е: първо, известно ли е на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията колко общини реално в България в момента са въвели пределни цени и са ги спазили или ще чакат като за паспортите – последния ден да ги сменят?
На второ място: освен тези мерки за тези големи превозвачи, какво предвиждате за тези некоректни шофьори – не са чак толкова много таксиметровите шофьори, които обаче не желаят да превозват български граждани на къси разстояния, особено когато времето е, меко казано, лошо?
В този аспект Министерството на транспорта, според мен, трябва ясно и категорично да сложи правила, които да не бъдат нарушавани и да бъдат спазвани от всички общини. Това е регулаторната форма на държавата, която не трябва да бяга от своите функции, да ги поставя.
Накрая, това беше и моят въпрос: защо не се прие министерството да определя пределните цени – таваните, а общините да работят на този принцип?
Само една закачка ще Ви направя – когато Вие бяхте заместник-кмет на общината, бяхте на това мнение – министерството да определя пределните цени и да спуска на общините, а не общините да се занимават с този аспект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Анастасов, на въпроса Ви относно колко общини са въвели вече този праг – аз смятам, че общините са задължени в рамките на 3 месечния срок и ние нямаме механизъм да ги задължаваме да направят това в първия или последния ден, така че все пак, нека да уважим правото на общините – такова, каквото им е дадено по закон.
Що се отнася до въвеждането на този праг от страна на министерството или на общините, смятам, че по този въпрос едва ли може да се спори, че таксиметровият превоз в 99%, че и в повече от случаите, е всъщност вътрешноградски или вътрешноселищен. По тази причина общините би следвало да определят такива цени, когато те регулират този процес, тъй като цените и на градския транспорт, и на други подобни услуги, които са в рамките на общините, се определят от самите общини. Още повече че при предлагането на такава услуга има много специфични особености в различните градове и не е едно и също дали тази услуга се предлага в София, дали се предлага в курорт, в малко населено място, в едно село.
Всички общински съвети ще съобразят тази специфика и ще приложат едни справедливи за съответното населено място цени. Ние не бихме искали да отнемаме това право.
Що се отнася до моето мнение, когато аз съм бил заместник-кмет, мисля, че аз най-добре знам какво е било то.
По отношение на това да задължаваме една таксиметрова кола да предлага услугата задължително от разстоянието или съответно задължително от маршрута, смятам, че не може да има задължително прилагане на тази услуга. Такова задължение просто не може да произтече.
Когато има предлагане на една услуга има две страни и винаги едната от страните може да откаже предлагането или ползването на тази услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Петър Василев Мутафчиев относно развитието на пристанищата във Варна и Бургас.
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин министър, въпросът, като че ли стана по-актуален, независимо от това, че не можах да получа отговор от порядъка на месец – месец и половина.
Българското правителство взе едно решение – възложи на Вас и на още двама министри, да се прекрати кредитът за строителството на контейнерните терминали във Варна и Бургас от Японската банка за развитие. Това не е въпрос, който засяга само двата града. Това е въпрос, който засяга изцяло развитието на инфраструктурата в страната. Това е въпрос, който дава перспективи за развитието на интермодалните превози, за натоварване на железопътния и автомобилния транспорт, и определянето на България като транспортен център на Балканите, тоест – геостратегически въпрос.
Не мога да се съглася в никакъв случай с причините, които се изтъкват от българското правителство, че виждате ли, държавата трябва да плаща, защото по един такъв кредит, какъвто е имало за бургаското пристанище за насипни товари, сега държавата плаща. Това най-малкото е задължение на държавата, първо, защото държавата трябва да развива пътищата, трябва да развива железния път, трябва да развива българските пристанища.
Още нещо, не е вярно и затова защото в този договор се предвижда отдаването на тези терминали на концесия и то преди започването още на тяхното строителство и за това имахте назначени консултанти, за да може и концесионерът да подпомага изплащането.
Наистина ме учудва една такава позиция, господин министър. Доколкото разбрах, докладът до Министерския съвет е бил от Ваша страна, тъй като развитието на Варна и Бургас като пристанище – и то за контейнери, е един от важните елементи за развитието на Коридор № 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да зададете въпроса, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз питам: приоритет ли са все още на българското правителство изграждането на контейнерните терминали в пристанищата във Варна и Бургас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Цветков, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, на заседанието на Министерския съвет от 23 февруари т.г. правителството взе решение да ревизира желанието си за използване на средствата по заема и да прекрати Споразумението за заем за Проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанищата Варна и Бургас”. Това решение бе повлияно от няколко основни негативни фактора.
Първо, възможностите на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” да изплаща вноските по заема, а именно през 2015 г. държавното предприятие дължи, първо, плащане в размер на повече от 900 млн. японски йени или повече от 16 млн. лв. През 2016 г. е дължимо следващо плащане от приблизително същия размер, като такава сума ще се дължи два пъти годишно до 2033 г. плюс националното съфинансиране в размер на 320 млн. лв.
Още повече, на фона на съществуващите задължения за плащане от страна на държавното предприятие по другото споразумение за заем, за Проект „Разширяване на пристанище Бургас” от същата 2008 г. Ще Ви напомня, че по него предприятието е поело задължение в размер на близо 10 млрд. японски йени за изграждане на инфраструктура и в размер на повече от 900 хил. японски йени за заплащане на консултантски услуги. Най-просто казано, 54% от приходите на предприятието от пристанищни такси за 2010 г. са отишли за покриване на вноските. Това са 54% от всички приходи от всички пристанища в България, включително и дунавските.
Съществен недостатък на заема е и валутата на сключването му, тъй като разликите в курса на японската йена водят до сериозното му оскъпяване и го правят неизгоден за нас. Говоря за оскъпяване с милиони. Като пример ще дам вече действащия заем за пристанище Бургас, при който разликата в курса на йената е довела до повече от 30% увеличение на сумите за плащане от 2008 г. до сега.
Не на последно място, по мнение на експерти и след множество срещи с обществеността, мястото за изграждане на контейнерен терминал на пристанище Варна – „Максуда”, е неудачно, защото не само е в рамките на града, но и Аспаруховият мост и височината му ще ограничат движението на големите контейнеровози, което на практика обезсмисля проекта и единствено натоварва държавата с плащането на поредните огромни вноски за повече от 30 години.
Искам да подчертая, че ние много добре разбираме необходимостта от нова специализирана инфраструктура и мощности за контейнерни товари. Тя е всепризната и в регионален, и в национален мащаб, още повече че проектните товаропотоци за 2025-2030 г. изискват адекватни мерки. Това е и причината да търсим алтернативни, но и реални варианти за изграждане на инфраструктура, която да позволи на България да не остане изолирана от този пазар, включително чрез финансиране на строителство на инфраструктура за контейнерни превози по линия на Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие или чрез изграждане на специализирани контейнерни терминали от концесионери на принципа ВОТ, което ще е факт след взетото от Министерския съвет на 9 февруари т.г., решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Бургас изток-2”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Слушам Ви, господин министър, и не вярвам на ушите си. То, бива политическо късогледство в нашето правителство, но такова чудо не съм виждал! (Реплики от ГЕРБ.) Не съм и чувал! Ще ви кажа защо.
Точно с тези кредити, господин министър, Констанца успя да развие едно от най-големите пристанища, докато, пак български политици умуваха, че едно предприятие трябва да връща парите за строителството на пристанище. Ами, че кой ще върне парите за строителството на автомагистралите, където държавата ги е вложила? Това е държавно задължение, това се опитвам да Ви обясня. Става дума за развитие на инфраструктура, става дума за развитие на един от основните коридори за интермодалност. Как без развити пристанища? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Ние го направихме, господин Иванов, Вие го разваляте, това е проблемът.
И разберете едно, че ако наистина не се подходи отговорно – тази концесия, която я готвите, ще се забави от 5 до 10 години, ако въобще стане такова строителство. Следващият въпрос ще бъде за нея, защото тя също е, най-малкото казано – учудваща. Защото в криза, господа, е много трудно да намериш инвеститор, който да отдели 400 милиона и да строи пристанище, което надали ще може да се изплати, Вие сам казвате – за такива кратки срокове. След като държавното предприятие от такси не може да го изплати, по какъв начин ще го изплати концесионерът и как ми развивате тази логика? Откъде доказахте икономически, че би било по-ефективно – за държавата – не, за концесионера – да? Защо не се опитахте с това да започнете да строите концесиите на тези два нови терминала, за да може да се ползват като средства, които в момента са осигурени за българската държава, за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика – желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви.
Господин Мутафчиев, вашето политическо далекогледство доведе до построяването в Бургас на един терминал, който в момента е неизползваем. Вложени са стотици милиони в него и той стои празен, тъй като разбира се, никой не се е сетил, че този терминал за насипни товари няма да може да бъде запълнен със съществуващите предприятия в България.
Вашето политическо далекогледство определя „Максуда” като вариант за построяване на дълбоководен терминал, при положение че ограниченията на Аспаруховия мост са факт и големите контейнеровози просто не могат да минат под него. Вероятно Вие предлагате да премахнем Аспаруховия мост, за да минават оттам контейнеровозите? И 30-те милиона оскъпяване заради това, че заемът е сключен в японски йени – това също е въпрос на политическо далекогледство?!
По-добре нашето политическо късогледство, отколкото вашето далекогледство! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Петър Мутафчиев относно реализация на проектите по Оперативна програма „Транспорт”.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Времето ще покаже за далекогледството, господин министър, и ще Ви кажа защо. Ако мислехте малко като мениджър и политик, терминалът за насипни товари може да се разработи и то с много добрите контакти с Русия. Но Вие ще направите така – вместо България да се превърне в транспортен и енергиен център, благодарение на Вашето управление, ще я превърнете в център на абсурдността на Балканите!
Следващият ми въпрос, господин министър, е следният.
Вижда се, че от година и половина, до този момент, няма нито един проект, на който да е одобрена апликационната форма по Оперативна програма „Транспорт”, която да е започнала и да е приключила по ваше време. (Реплики от ГЕРБ.) Може би има един, извинявайте, това е Автомагистрала „Тракия” – проект, който наистина е утвърден. Наблюдавам индикативните годишни програми, които Вие приемате – непрекъснато се отлагат на 6-месечието, с определени срокове.
Проблемът е много сериозен, защото България е една от страните, която е включена в мониторинга по бъдещето развитие на Кохезионния фонд – дали ще го има в Европейския съюз, дали ще търпи промени, зависи от начина, по който се усвояват парите при нас. Вие непрекъснато говорите, че 10 пъти ще се увеличи и така нататък, но за съжаление до момента, пак казвам, няма нито една апликационна форма, която да е утвърдена.
Да, от предишното правителство Свиленград – турска граница в железницата, метрото, но основната причина за забавянето, господин министър, е липсата на капацитет поради уволненията и административния хаос, който създадохте в началото на вашето управление. Това забави до голяма степен проектите, най-вече в железницата. Не искам да повтарям случая с Пловдив–Бургас и много други проекти.
Въпросът ми е: какви са сроковете, господин министър, заложени в индикативната годишна програма за 2011 г. за транспортните инфраструктурни проекти по Оперативна програма „Транспорт”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, за 2011 г. в Индикативната годишна работна програма на Оперативна програма „Транспорт” са заложени следните индикативни срокове за подаване на проектни предложения по инфраструктурни проекти по месеци, както следва:
- за м. януари е заложено подаването на пет проектни предложения;
- за м. февруари е заложено подаването на две проектни предложения;
- за месеците април, юли, септември и за декември е заложено подаването съответно на по едно проектно предложение;
- за месеците май и юни са заложени по три проектни предложения.
Проектите, които са с най-висок приоритет са по отношение на Оперативна програма „Транспорт”, са били процедирани своевременно към Европейската комисия.
По Проекта „Подновяване на участъци от железопътната инфраструктура по железопътната линия Пловдив–Бургас” с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура”, формулярът за кандидатстване е одобрен от управляващия орган и е изпратен за оценка в Европейската комисия на 19 януари 2011 г. Индикативният срок – м. януари, е спазен.
По Проекта „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив–Свиленград”, фаза 2: Първомай–Свиленград също с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура”, формулярът за кандидатстване е одобрен от управляващия орган и изпратен за оценка в Европейската комисия на 1 декември, миналата година. Спрямо индикативната програма, проектът е процедиран предсрочно.
По Проекта за разширение на метрото в София – „Обеля–Надежда” и „Младост 1–Цариградско шосе” с бенефициент „Метрополитен”, след ревизия в управляващия орган, формуляр за кандидатстване е подаден на 12 декември 2010 г. Формулярът е одобрен от управляващия орган и се изчаква становище на инициативата „Джаспърс”.
По Проекта „Техническа помощ” – в началото на този месец бе представен на управляващия орган за одобрение формулярът за кандидатстване на проекта „Проектиране и внедряване на географска информационна система за управление на пристанищната инфраструктура”.
По всички останали проекти, чиято индикативна дата съгласно индикативната работна програма през първите месеци на настоящата година, се работи усилено, за да бъдат финализирани в кратък срок формулярите за кандидатстване. Само за информация, както навярно знаете, Индикативната годишна работна програма дава общата рамка, прогноза за бъдещите дейности по програмата. Срокът за подаване на проектно предложение се основава на прогнозите на бенефициентите, които са отговорни за изготвянето на формулярите за кандидатстване.
Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт” от своя страна прави всичко възможно, за да ускори процеса на подготовка на формулярите, но това е усилие, което в огромната си степен зависи от конкретния бенефициент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика, господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Прав сте, господин министър, за да има напредък трябва бенефициентите да си свършат работата, а за да си свършат работата те, трябва да бъда контролирани и от министерството, и от органа.
Аз ще прочета няколко неща, които дават реална представа, че този оптимизъм, който лъха за постигане на тези резултати, не е в действителност истина. Фактът, че няма готови нови жп проекти означава, че напредъкът на България като цяло изостава и съответно се отлага с бъдещата интеграция към Трансевропейската железопътна мрежа. Включването на част от експроекта от Пловдив – Свиленград, в списъка на важни проекти на Оперативна програма „Транспорт”, и по този начин превръщането му в най-важния железопътен проект в транспортната програма, е доказателство за липса на капацитет, каквито са и закъснелите проекти по предприсъединителната техническа помощ.
Канцелирането през 2010 г. на тръжна процедура за един от най-големите проекти Пловдив – Бургас отразява общата липса на ноу-хау и осигуряване на качество при обществените поръчки.
Фактически през втората половина на 2009 г. Национална компания „Железопътна инфраструктура” действително има силно намален административен капацитет след голямата реогранизация, която доведе до освобождаването на кадърни специалисти.
Това е писмо, уважаеми господин министър, получено м. февруари от господин Йоханес Хан – комисар по регионалното развитие, и е оценка за това, което се върши до момента.
Аз наистина настоявам пред Вас: имате шансовете все още да се наваксат нещата в железопътния транспорт – железопътните проекти. Направете го, включително с контакти и срещи с комисаря по регионалното развитие. Той има едно друго притеснение – срамно е за България да й напомня един комисар, че трябва Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и управляващия орган, да започне да подготвя програмата си от 2013 г., където е записано – в края на втората страница. Ние трябва наистина да сме готови. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Когато не знаем, че ще строим терминали, когато не знаем в края на краищата, че непрекъснато ще трябва да променяме проектите по оперативна програма, което е недопустимо, а вие го вършите, за какво става дума? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика?
Заповядайте за дуплика, господин Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев, че прочетохте част от писмото на комисаря Хан. За тези, които не са чели това писмо, е добре да знаят, че все пак то обхваща един период, в който Вие сте били министър (реплика от народния представител Петър Мутафчиев) и част от закъсненията на проектите се държат именно на добрия административен капацитет, който сте създал. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Проектът Пловдив – Свиленград, ако фатално закъснее, щеше да изгуби възможности за европейско финансиране, ако не беше тази договорка, която направихме с Европейската комисия да влезе в оперативна програма.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Една година бездействие по Ваша вина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не влизайте в диалог от място, господин Мутафчиев.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Проектът в незавършената му част от Димитровград до Свиленград ще бъде финансиран с европейски средства по Оперативна програма „Транспорт”, защото Вие не можахте да си свършите навреме работата, за съжаление. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Искам да припомня нещо друго, когато критиките идват от Ваша страна. Искам да Ви напомня, в качеството Ви на министър, който одобрява индикативните работни програми за 2008 г. и 2009 г. резултатите са били следните: за 2008 г. от общо заложени шест проекта, само един подаден – разширението на метрото в гр. София; през 2009 г. от предвидени 11 проекта, отново е подаден само един. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, обявявам почивка до 11,30 ч., когато ще продължим с парламентарния контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме парламентарния контрол с питане на народния представител Димчо Михалевски относно политиката на управляващия орган в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в областта на развитие на транспорта и в частност на пътната инфраструктура.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, по договор управляващият орган по Оперативна програма „Транспорт” от 2007 г. е възложен за изработване от експерти на консултантската фирма АЕКОМ, приемник на „Фейбър Монсел” ООД в общия план на транспорта за България. С дружеството „Фейбър Монсел” ООД оттогава е сключен договор за 4 млн. евро. Изработеният генерален план беше представен през лятото на миналата година, като той анализира пътната инфраструктура, пристанище, жп линии, пътища, летища и дава препоръки за развитие на транспортния сектор в България, по същество създава модели за ползване на транспорта в страната.
Паралелно с това, с осигурено през юни 2009 г. по Оперативна програма „Транспорт” финансиране от приоритет „Техническа помощ” е избран изпълнител от АПИ, а именно фирма „УИГ Интернешънъл” за дейности по подготовка на апликационните форми за двата ЛОТ-а на магистрала „Струма”, за които има готови работни проекти, а именно ЛОТ 1 и ЛОТ 4.
Заедно с това в края на миналата година Европейската комисия е възложила рамков контракт с договор на холандската компания „Екорис”, която да извърши оценка на продукта „Общ генерален план на транспорта”, като те трябва да посочат в този договор, който да изпълняват като основна дейност, как се прилага общият генерален план на транспорта.
В контекста на всички тези действия в началото на настоящата година през м. януари Министерският съвет взема изненадващо решение за допълнителни средства в размер на 2 млн. 340 хил. лв., което по същество представлява 1 млн. евро плюс ДДС, и възлага по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заедно с Вас да се възложи по директно договаряне на същата фирма – АЕКОМ, действане и практическо прилагане на транспортния модел, разработен в общия генерален план на транспорта.
В тази връзка са и моите въпроси към Вас.
Първо, има ли последователност в политиката на управляващия орган във вашето министерство на оперативната програма, основана на принципите на икономичност и ефективност при възлагане изпълнение на политики в сектор „Транспорт”?
Второ, каква е съдбата на избрания изпълнител по дейността за изработване на апликационните форми на двата ЛОТ-а на „Струма” – ЛОТ 1 и ЛОТ 4? Има ли някакво припокриване в дейностите на „УИГ Интернешънъл” и допълнителния договор на АЕКОМ?
И трето, защо се наложи да се сключи допълнителен договор с АЕКОМ, каква е добавената стойност на този договор и защо финансирането по това допълнително възлагане не е със средства на оперативната програма, а се налага да се мобилизират и без това оскъдните средства на републиканския бюджет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на транспорта господин Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Конкретно ще отговоря на всеки от зададените от Вас въпроси.
Управляващият орган по Оперативна програма „Транспорт” поддържа последователна политика за подготовка на проучвания и проекти, с които да се гарантира нормалното протичане на процеса на кандидатстване, изпълнение и усвояване на средствата по Кохезионния фонд.
По отношение процедурата за възлагане изработването на апликационната форма за двата ЛОТ-а на автомагистрала „Струма” – ЛОТ 1 и ЛОТ 4, бих искал да отбележа следното.
Първо, става въпрос за три лота – ЛОТ 1, 2 и 4. И второ, тази процедура се проведе от Агенция „Пътна инфраструктура”, която ни е уведомила, че същата е приключила и има избран изпълнител – „УИГ Интернешънъл”. За последващи действия по тази процедура в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията информация не е постъпвала.
Относно припокриването на предмета на процедурата за възлагане изработването на апликационната форма за трите ЛОТ-а на автомагистрала ”Струма” с тази на обществената поръчка за извършване на услуга, тестване и практическо прилагане на транспортен модел, разработен по договора за изработване на общия генерален план на транспорта при подготовката на анализи, разходи и ползи за проекти в пътния сектор така, както са определени, съгласно техническата спецификация, ще отбележа следното.
В края на миналата година Министерството на регионалното развитие ни е потвърдило, че посочената обществена поръчка не дублира предмета на обществени поръчки с възложител Министерството на регионалното развитие или Агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като в поръчката с АЕКОМ е включен само ЛОТ 3.
Относно необходимостта от допълнителен договор с АЕКОМ Министерството на регионалното развитие и благоустройството в същото писмо е обосновало и необходимостта от провеждането на такава допълнителна обществена поръчка, а именно необходимостта от включване и на ЛОТ 3 в техническото задание на договора, оказване на консултантски услуги за попълване на формуляри за кандидатстване за финансиране на строителството на автомагистрала „Струма” от Кохезионния фонд.
Добавената стойност по този допълнителен договор, тоест съпътстващият положителен ефект, който ще настъпи от него, е именно изготвянето на висококачествени апликационни форми, чрез които ще може в кратки срокове да бъде осигурено финансиране на заложените проекти по линия на Кохезионния фонд. Договорът по тази обществена поръчка е финансиран чрез допълнително предоставените през м. януари 2 млн. 340 хил. лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2011 г.
По Оперативна програма „Транспорт” вече е било предоставено финансиране за изработването на общ генерален план на транспорта на стойност, равна на договорената, и увеличаването или отпускането на допълнителни средства по този договор е невъзможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговорите. Те отразяват обективната действителност, но, честно да Ви кажа, на мен не ми е ясно защо управляващият орган по транспорта, който е във вашето министерство, който изпълнява Оперативна програма „Транспорт”, в който са четири от осемте проекта, които са предмет на допълнителния договор с междинно звено Агенция „Пътна инфраструктура” изведнъж се появява фигурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Няма никаква яснота по този въпрос.
Второ, използва се като база договорът, който е сключил управляващият орган на вашето министерство, за да се ползва правилото по ЗОП – до 50% плюс без процедура на директно договаряне да се прави това възлагане. Изведнъж друг възложител – МРРБ.
Според мен тук има дълбоки въпроси, още повече че в основния общ генерален план има трафика и като погледнете писмото, което е изпратил заместник-министърът на АПИ, виждате, че договорът е сключен в края на януари, още в края на февруари фирмата ще предостави данни за трафика по всички ЛОТ-ове на „Струма”. Нали разбирате, че за четири седмици данни по трафика не се събират в страната, а това е направено в рамките на две години предхождащ период. Така че тук възникват дълбоки въпроси за необходимостта от толкова средства и дали всъщност не се доплаща на фирмата. Не искам да изричам думата „корупция”, но има голям въпрос в тази посока. Защото трябва да Ви кажа, че такива договори, на базата на наличния трафик, който има при АЕКОМ, можеха да бъдат в рамките на по 15 хил. евро да се изработят апликационните форми.
Двата допълнителни въпроса: Вие считате ли, първо, че процедурата на директно договаряне, основана върху предния договор, е законосъобразна? Защото аз имам дълбоко съмнение в това. И второ, питам защо в крайна сметка това допълнително договаряне за тези апликационни форми не беше извършено от АПИ, а се извършва от друг субект, не от вашето министерство, не от управляващия орган, не от междинното звено, защото то е целево насочено по изпълнение на проекти, свързани именно с оперативната програма, която е и Ваша отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на двата допълнителни въпроса – министър Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Отговорът на тези въпроси, господин Михалевски, е много прост. Първо, фирмата, която е извършила съответната услуга за ЛОТ 1, 2 и 4 по съответния консултантски модел, разбира се, че най-добре ще направи същата консултантска услуга и за ЛОТ 3 – затова се възлага допълнително на същата фирма.
Второ, по този договор, както казах, средствата по оперативната програма са изчерпани и съответно трябва да бъдат осигурени такива допълнителни средства от бюджета.
Що се отнася до това защо МРРБ, защо по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защо АПИ – ами защото, първо, АПИ е субектът, който подготвя техническото задание, който предоставя всичката необходима информация на изпълнителя; и, второ, е субектът, който осъществява контрола по изпълнението на тази дейност. Та затова именно бюджетът е предоставен на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и възложител е Агенция „Пътна инфраструктура”.
Що се отнася до поръчката и моя коментар към нея, аз не мога да коментирам, защото процедурата е изпълнена от Агенция „Пътна инфраструктура” и повече информация по този въпрос могат да предоставят те. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз Ви влизам в положението и бих предложил първо да наредите на управляващия орган, разбира се, в рамките на Вашите правомощия, да поиска информация от АПИ за договора с „УИГ Интернешънъл”, защото такъв договор няма и АПИ вече е прекратила процедурата, което предизвика много въпроси: как така от 1 ноември, когато е взето решението за сключване на договора, вече наближаваме 1 април, управляващият орган няма информация? Нещо е скъсано в информационното звено.
Второ, дори да има логика, развивам Вашите мисли, да се даде на МРРБ, трябваше тези пари да стигнат до АПИ, а не в самото МРРБ.
Сега възниква другият допълнителен въпрос, извън тези достатъчно адекватни въпроси, които зададох: кой от МРРБ в момента, извън АПИ, ще приеме работата на АЕКОМ? Това отново предизвиква въпрос, защото в четири от договорите те ще дадат трафика буквално този месец, което очевидно показва, че го имат и просто ще го препродадат още веднъж на държавата за една хубава, кръгла стойност от 1 млн. евро.
Вторият въпрос е: защо се направи така (необяснимо е за обществото: една институция, която няма експерти в своята структура – МРРБ, а те са в АПИ и в Централната лаборатория „Пътища и мостове”, които разбират все пак от трафик, доколкото са се запазили) не е ясно.
Според мен за да не стане така, че в един момент да питат управляващия орган: „Какво се случва с цялата програма?”, трябва той да си влезе в действие. Аз зададох този въпрос към Вас, а не към министър Плевнелиев, защото ще се окаже, че управляващият орган дава едни средства и после не се интересува какво се случва, дори дали е сключен договор, дали се изпълнява. Надявам се, че съм бил по някакъв начин полезен за Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Димитър Горов относно функционирането на железопътната линия Левски Троян.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, на фона на тези по-глобални въпроси, които досега вървят към Вас, въпросът, който ме интересува, свързан с функционирането на линията Левски-Троян, може би изглежда от местен характер, но независимо от това тя е важна за избирателния район, от който съм аз, и то не само заради историческата стойност, която има. Все пак линията е открита в началото на миналия век. По-късно линията Ловеч-Троян е правена с помощта на бригадири, които са осъзнавали много ясно каква е перспективата, какъв е плюсът за нашия район да има такава линия и са си давали сметка, че тя ще помогне и за социалното, и за икономическото подобряване в района на Ловеч.
Не това обаче е въпросът, който ме вълнува, тъй като тази линия в момента изпълнява и други функции: едната е социална – създава се заетост, разбира се, и икономическият ефект, който има върху фирмите от Ловешкия избирателен район.
За какво става дума? Социалната функция, която изпълнява линията – над 100 човека дневно. Данните са ми само от Ловеч. Над 100 човека дневно се качват да пътуват в другите две посоки, както и 100 човека пристигат на гарата в Ловеч, като те са основно студенти, пенсионери, работещи хора, изобщо хора с по-ниски доходи, които имат възможността да ползват по-евтин транспорт.
Същевременно в работата на линията са заети около 100 човека. Тук искам да направя едно отклонение. За 100 километра линия са заети около 100 човека, което е по един човек на километър или това е далеч под изискванията, които има Световната банка за заетост в железниците, което допълнително показва, че линията е в добро състояние.
Най-важният ефект според мен е икономическият, тъй като от Ловеч за Троян пътуват около 4 хил. тона годишно, данните са към м. ноември, основно тополи, които захранват икономиката на гр. Троян. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Знаете, че в кризата този град е един от засегнатите в страната. Ударът на икономическата криза върху града допълнително ще усложни нещата.
Същевременно 5500 тона пътуват в обратната посока – към Левски, които са основно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, задайте въпроса – 40 секунди вече сте след времето.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Добре, ще го доразвия после.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: на фона на предвижданата оптимизация и каквато и да била реформа в сферата на железниците какво предвиждате Вие за бъдещето на линията Левски-Троян?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Горов, конкретно за линията Левски-Троян: общата й дължина от гара Левски до гара Троян е 83 км, с три междинни гари – Летница, Дойренци и Ловеч. За обслужването на населението в региона, през който преминава железопътната линия № 24, в този участък, с плановия график за движение на влаковете за периода 2010-2011 г. от превозвача Холдинг „Български държавни железници” са заявени и се движат четири чифта пътнически влакове. За задоволяване на товародателите в региона в същия график е разработено трасе и за един чифт локални товарни влакове, което означава, че тази линия продължава да функционира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! До голяма степен Вашето твърдение е успокоително, че линията продължава да функционира и тя ще продължи да функционира и в бъдеще, тъй като преди малко говорих за влиянието, което тя има за самия гр. Троян.
Тук искам да направя още едно уточнение. Знаете, че в района на гр. Ловеч се предвижда изграждането на завод за автомобили, който ще заеме доста работни места. Същевременно ще е наложително транспортиране на различни детайли, изобщо за икономиката в Ловеч. Това значи, че в бъдеще тази линия ще има още по-голяма стойност и ще бъде още по-необходима.
Според мен би трябвало нещата да се разгледат в перспектива – и от гледна точка на нуждите на ловешката икономика, и от гледна точка на нуждите на самата железопътна инфраструктура, изобщо на железниците в нашия край.
До голяма степен това е успокоително, макар че много слухове вървяха в Ловеч – че се предвижда линията да бъде съкратена, каквато съдба очакват може би редица други отклонения, като това в Ловеч. Искрено се надявам това да не се случи на ловешката линия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
Последен въпрос към министър Цветков от народния представител Иван Николаев Иванов относно кадровата политика в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През м. октомври миналата година екип на Европейската агенция за гражданска авиация извърши проверка на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Констатирани са 25 сериозни отклонения в прилагането на европейските стандарти. Шест от тези нарушения са с максимална тежест.
Като резултат от това не са припознати лицензиите на редица пилоти, стюардеси, бордни инженери и щурмани. В същия период от време постъпват сигнали, включително в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, за нередности в Главна дирекция ГВА. Някои от тях са: например назначен е заместник-главен директор на Главна дирекция ГВА, без предварително заложени критерии и неяснота по какъв начин той е избран, още повече че такъв пост преди това не е съществувал.
На второ място, конкурсът за длъжността „директор авиационна безопасност” е обявен при конкурсни условия, които не покриват съществуващите изисквания на длъжностната характеристика, което е явен знак за порочност на процедурата.
Мога да изброя и други подобни случаи, в които се оказва, че кадровата политика на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е под всякаква критика.
Като отчитам това и изключителната важност, която ГВА има за сигурността на българското въздухоплаване, отправям към Вас следния въпрос: какви критерии и квалификационни изисквания се залагат при назначенията на ръководни постове в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, има ли случаи на конфликт на интереси при служители на главната дирекция и какви мерки сте предприели, ако има такива? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Цветков, заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще започна с квалификационните изисквания, които са заложени при назначенията. Назначенията са изцяло съобразени с приложимия Закон за администрацията и лицата на ръководни постове в главната дирекция са с дългогодишен опит в авиацията.
Относно случая за конфликт на интереси сред служителите на ГВА искам да отбележа, че установяването на наличие на такъв конфликт на интереси се извършва с акт на компетентния орган, който е главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Към настоящия момент такъв акт не е издаван, но във връзка с постъпил сигнал, съдържащ твърдения за нарушение и наличие на конфликт на интереси при служители на главната дирекция, съм разпоредил на Инспектората в министерството да извърши проверка по фактите и обстоятелствата, изложени в него.
В доклада от извършената проверка се съдържат предложения до директора на ГВА да стартира процедура за установяване наличие или липса на конфликт на интереси. В съответствие с тези предписания директорът е издал заповед за вътрешна проверка, със срок на изпълнение до края на месеца. При желание от Ваша страна, ще Ви предоставя резултатите от нея, след като бъдат факт.
Във Вашия въпрос питате относно проверката, която е направена от Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването. Такива проверки се осъществяват от тази Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕАСА) с цел наблюдение прилагането на европейските изисквания в областта на въздухоплаването от страна на националните компетентни органи, с цел докладване на Европейската комисия. Констатациите, с които приключват стандартизационните инспекции, са ясно и точно класифицирани и категоризирани. Възможни са шест вида констатации в категориите от „А” до „F” , като „А” е категорията за пълно съответствие.
Инспекцията, проведена през м. октомври, обхваща три съществени теми и на практика представлява съвместно осъществяване на три стандартизационни инспекции наведнъж в следните три области: в областта на лицензиране на персонала, в областта на експлоатацията на въздухоплавателните средства и в областта на летателната годност. Съществената част от констатациите в обобщения доклад са определени като категория „С” – наличие на несъответствие с обективни доказателства за малки недостатъци, показващи несъответствие с приложимите изисквания, което може да доведе до загриженост във връзка със стандартизацията. Това е заключението на тези проверки.
В изпълнение на процедурата за провеждане на стандартизационни инспекции Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е предприела дължимите от нея действия в сроковете по Регламент № 736 на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От отговора, който ми дадохте, излиза, че всъщност и да има нарушения, те са твърде малки и всичко би трябвало, едва ли не, да е в ред в Главна дирекция ГВА. Не мога да приема това твърдение и веднага ще Ви кажа, че не друг, а Инспекторатът на ръководеното от Вас министерство е излязъл с ясни препоръки към главния директор на ГВА – да наложи административно наказание на заместник-главния директор Стойно Георгиев за неподаване на декларации и други нарушения. Да се направи това, което Вие казахте – дали има конфликт на интереси, но не споменахте защо, а то е за участие в проведено теоретично тренажорно обучение „Аеродромни тренировки и полети в рейсови условия” от една частна авиокомпания.
На следващо място, когато говоря за тежки проблеми в кадровата политика на главната дирекция, за началник на отдел „Летателна годност” е назначен човек, който преди това е бил във Виетнам и Австралия и който е уволнен дисциплинарно по разпореждане на авиационните власти на тези страни за системно прикриване на злоупотреби. Това го има в официалните сайтове на тези авиокомпании. Мога да Ви представя и копия от тях.
На следващо място, две доскорошни секретарки на заместник главния директор са назначени за инспектори, без наличие на необходимата подготовка и практика, за да заемат такива постове.
При това положение, господин министър, ако това не Ви дава ясна картина, че наистина има проблем в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, би било много лош знак. Изнасям тези данни и сведения с надеждата, че в крайна сметка Вие ще предприемете мерки, за да може този орган, който е изключително важен за сигурността на българското въздухоплаване, да отговаря на високите изисквания, които в момента се предявяват в останали страни – членки на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Иванов, в доклада на ЕАСА има много ясни и точни констатации какво е нивото на нашия регулаторен орган в сферата на гражданската авиация. Там констатациите са ясни и недвусмислени. Има несъществени пропуски, разбира се.
Проблемите, които Вие цитирахте от доклада на Инспектората – да, така е. Има възложена от мен проверка, има точно такива констатации, каквито Вие казвате, и аз съм възложил на главния директор съответно да направи действията, които произтичат от едни такива констатации, а именно съответната отговорност, която трябва да бъде понесена от служители, които са си позволили да изпаднат в ситуация на конфликт на интереси или да направят някъде неподходящо назначение.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Очаквам в началото на м. април да получа резултатите.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Разбира се, всеки, който е извършил тези нарушения, носи своите последствия и отговорност, за което свидетелства и докладът на проверката, която е направена по мое разпореждане, и действията, които произтичат след това от нея като ангажимент на главния директор на „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Но като цяло на ГВА като основен регулаторен орган има направена оценка и тя определя, че той функционира добре.
Такива забележки, каквито ЕАСА дава на нашия регулаторен орган, е нормалната практика във всички европейски страни. Разбира се, има някакви забележки, които се отстраняват, така че тук няма място за притеснение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
На следващите четири въпроса и едно питане ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Росен Плевнелиев.
Първият въпрос е от народните представители Емил Гущеров и Георги Андонов относно състоянието на пътен тунел при гр. Дупница на път І – 1 София-Благоевград-Кулата.
Въпросът ще бъде развит от господин Гущеров.
Заповядайте.
ЕМИЛ ГУЩЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На наши приемни гражданите поставят въпроси за състоянието на пътен тунел при гр. Дупница на път І-1 – София-Благоевград-Кулата. В момента тунелът – старата дясна тръба по посока на Кулата, е в лошо техническо състояние. В съществуващата облицовка се наблюдават напуквания на места и опасност от падане на единични парчета. Почти от всички фуги се наблюдава теч. Има явни признаци на извличане на циментовото мляко от бетоновата облицовка. През зимния период вследствие на течовете се образуват ледени висулки по свода, а по пътната настилка – ледени бабуни, които са изключително опасни за пътното движение. Осветлението е недостатъчно, тъй като е по схема за двупосочно движение, а на този етап след въвеждане на лявата тръба в експлоатация по посока Благоевград-Даскалово движението е еднопосочно. Това състояние на старата тръба на тунела представлява предпоставка за възникване на сериозни пътнотранспортни произшествия в зоната му.
Господин министър, предприемат ли се мерки по вземане на съответни технически решения и мероприятия за горепосочения тунел – както в краткосрочен, така и в дългосрочен период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор има думата министър Плевнелиев. Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, уважаеми господин Гущеров! На 11 февруари 2011 г. експерти на Агенция „Пътна инфраструктура”, включително представители на Областно пътно управление – Кюстендил, са извършили обстоятелствен оглед на тунела при гр. Дупница на път І-1 София-Кулата от км 328+100 до км 328+375. На срещата е обсъдено актуалното състояние на съоръжението и мерките, които трябва да бъдат предприети в краткосрочен и дългосрочен план. Докладът с предложенията в плана са приети и утвърдени от Управителния съвет на АПИ.
В краткосрочен план са набелязани мерки за преодоляване на предаварийното състояние на тунела. Ще се изпълнят тампонажни работи – аварийно тампониране на компрометираните фуги и междутунелните тюбинги, които да ограничат проникването на подземните води през тунелната облицовка, за да се спре течът. Средствата за възлагане на малка обществена поръчка са включени в аварийната програма на АПИ за 2011 г., която беше одобрена и от Министерството на финансите. Реализирането на набелязаните мерки ще започне през пролетта на 2011 г. след избора на изпълнител на проектирането и на дейностите.
Питате за дългосрочния план. В дългосрочен план е необходимо да бъде извършен основен ремонт на тунела, защото съществува реална опасност за целостта на съоръжението. Ремонтът ще включва подмяна на хидроизолацията, ремонт на носещите елементи и други необходими дейности. Това дългосрочно мероприятие също трябва да бъде планирано, като в доклада е предвидено да започне работата по планирането на този дългосрочен план и съответно – мероприятия за действия. За да бъда коректен към Вас ще кажа, че през 2011 г. ще се правят предаварийни действия, които, отново казвам, са свързани с това да се ограничи проникването на подземните води в тунелната обшивка и да се спрат течовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика има думата господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като народен представител от Благоевградския регион за мен представлява интерес състоянието на републиканската пътна мрежа и най-вече частта, която е използвана от шофьорите от моя регион. Моето лично мнение като народен представител е, че това съоръжение на този етап представлява сериозна заплаха за шофьорите. Искам да Ви помоля колкото се може по-бързо Агенция „Пътна инфраструктура” да реагира, а и Вие също като министър, да се направят тези корекции, за да можем да гарантираме по-голяма безопасност на шофьорите, използващи това съоръжение.
Още веднъж искам да Ви благодаря. Надявам се в скоро време тези проблеми в този тунел да бъдат отстранени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика? Не. Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Николаев Иванов относно рехабилитация на пътя от разклона на път ІІ-66 до с. Винарово, община Чирпан.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, макар че въпросът, който задавам, има съвсем конкретно измерение, той касае нещо, което се случва на доста места в страната.
През 2005 г. за срок от 35 години е в сила концесионен договор за добив на инертни материали за находище Винарово, община Чирпан, област Стара Загора, което е предоставено от министъра на регионалното развитие и благоустройството на PSI. По време на строежа на ЛОТ 1 на автомагистрала „Тракия” находището е използвано интензивно за извличането на инертни материали за строителството на ЛОТ 1. В резултат на това интензивно натоварване пътят от разклона за с. Винарово до самото село – разстояние от 4,5 км, е в много тежко експлоатационно състояние, практически неспособно да издържа каквото и да е натоварване от нормални моторни превозни средства. Очевидно има нужда от рехабилитация на този участък от пътя, още повече, че сега при строителството на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия” изпълнителят „Магистрали трейс” е заявил намерението си да използва материали от същата кариера. В договора, сключен с „Магистрали трейс” съгласно чл. 32, е записано изрично, че изпълнителят взема необходимите мерки за опазване на пътищата, ползвани от него по време на строителството. Освен това – че поддържа пътища и площадки, временно изградени и свързани със строителните нужди.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: в концесионния договор за находище Винарово има ли клауза, която да задължава концесионера PSI да поддържа в добро състояние пътищата, използвани за извозване на добитите инертни материали? Ако няма такава клауза, кой в крайна сметка отговаря за състоянието на пътя, повреден от концесионера? Кой контролира? Дали строителят на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия” – „Магистрали трейс”, и неговите подизпълнители спазват договора за строителство и какви мерки се предприемат за изпълнение на тези клаузи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор има думата министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, на първия въпрос, в който питате има ли клауза в концесионния договор за находище Винарово, която да задължава концесионера да поддържа пътищата, използвани за извозване на добитите материали, и дали са в добро състояние, отговарям конкретно следното.
В изпълнение на Решение № 703 на Министерския съвет от 9 август 2005 г., на 16 септември 2005 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е подписал договор за предоставяне на тази концесия за добив на подземни богатства. В договора за предоставяне на концесията от находище Винарово не е заложено като задължение на концесионера да поддържа в добро състояние пътищата, използвани за извозване на инертните материали. Както в решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на материали, така и в концесионния договор е предвидено, че концесионерът е длъжен да спазва единствено действащото законодателство, но няма такава клауза в договора.
Относно втория въпрос – ако няма такава клауза, кой отговаря за състоянието на пътя, повреден от концесионера – съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата те се управляват както следва: републиканските пътища – от АПИ...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Общинските се управляват от общините и т.н.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: С Решение № 236 на Министерския съвет от 13 април 2007 г. е утвърден списъкът на общинските пътища, където в приложението присъства и визираният от Вас път. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и в разпоредбите на чл. 19 управлението е задължение на АПИ, но на републиканските пътища. А това е общински път.
Какво обаче правим? Тук искам да добавя и това е много важно – с Решение № 804 от 5 декември 2007 г. се изменя и допълва решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, чл. 2, т. 5 и т. 6, и решението от 9 август 2005 г. е допълнено с т. 9а, където се казва: „Тридесет на сто от изплатеното от концесионера концесионно възнаграждение се внася от министъра на регионалното развитие и благоустройството по бюджета на община Чирпан, считано от 1 януари 2007 г.”
Следователно част от плащанията, възнаграждението по държавната концесия от 2007 г. ние превеждаме на община Чирпан и, разбира се, тя преценява как да използва тези средства, включително и за ремонтни дейности.
Относно третия Ви въпрос – кой контролира дали строителят на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия” и неговите подизпълнители спазват клаузите в договора и какви мерки се предприемат за изпълнението на тези клаузи – става въпрос за чл. 32, т. 4 и 11. Строителният процес на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия” е започнал на 9 юни 2010 г., 5 години след началото на работата на кариерата. Както Вие правилно отбелязахте – тази кариера е използвана за строителството на ЛОТ 1.
На 10 септември 2010 г. е одобрено използването на тази кариера за използване на фракции за бетон, асфалт и обратни засипки на водостоци за ЛОТ 2 на магистрала „Тракия”. До момента, по сведение от епика за управление на проекта, са използвани минимални количества от кариерата единствено за обратни засипки по трасето.
Агенция „Пътна инфраструктура” като възложител на строителството следи за изпълнението на клаузите в сключения договор. Разглежданият път е общински и неговото състояние и контрол се осъществяват от община Чирпан. Към настоящия момент липсват факти и обстоятелства, по силата на които да бъде задействан чл. 32, т. 4 и 11 от Договора за строителство на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия”.
С едно изречение: превеждаме 30% от концесионната такса на общината. Тя може да вземе мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие бяхте изчерпателен в отговора си, но все пак остават следните въпроси основно в две насоки.
Първо, не би трябвало в бъдеще да се допуска в концесионните договори да не е заложен текст, който ясно да разписва, че концесионерът трябва да поддържа тази съпътстваща инфраструктура – имам предвид общински пътища, защото в крайна сметка той ги разрушава. Заплащането на концесионно възнаграждение е за използване на природното богатство на кариерата, а не средствата да бъдат използвани за възстановяване.
На второ място. Много интересно е, за беда Вие самият нямате тези сведения, колко представляват 30% от концесионното възнаграждение например за 2009 и 2010 г., които е получила община Чирпан? Аз зная, че съгласно изготвен технически проект, който обаче няма как да бъде реализиран поради липса на финанси, необходимата стойност за възстановяване на тази отсечка от 4 километра и половина, е около милион и 200 хил. лв. Ако се окаже, че община Чирпан получава 30% от концесионното възнаграждение, което в стойностно изражение е 50-60 хил. лв., аз мисля, че и толкова няма, защото иначе тя щеше да бъде много богата. Питам Ви: как с 50-60 хил. лв. ще се извърши основна рехабилитация на път, която струва 1 млн. 200 хил. лв.? Аз имам самия проект за рехабилитацията.
На следващо място – ако сега се казва, че „Магистрали трейс” няма основание да бъде приложена клаузата от чл. 32, т. 4 и 11 при един напълно разбит път от същите концесионери, подизпълнители...(председателят Анастас Анастасов дава сигнал за изтичане на времето). Завършвам, господин председателю.
Питам: какво трябва да се случи, за да има такова основание? Пътят е напълно разбит. Какво може още да стане, за да се заяви: „Да, необходимо е пътят да бъде възстановен.” Съгласно т. 11 средствата, с които изпълнителят на проекта, в случая „Магистрали трейс”, поддържа пътищата, са включени в цената при изпълнението на договора. Тоест това нещо е калкулирано в цената, с която е спечелен търгът за строителството на ЛОТ 2.
Затова, господин министър, много моля да се направи повторна проверка. Хората са откъснати заради този разбит път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – заповядайте, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин Иванов, по предложенията, които Вие дадохте – да, изключително логично е, правилно е и така трябва да се действа в бъдеще! Имайте предвид, че това вече е така и е правило в Министерството на регионалното развитие: когато се дават концесии като условие да се залага поддържането на пътя в съответния му нормален вид. Това е логично, трябва да се прави, ще се прави!
По отношение на ситуацията с големите разминавания в цифрите – за това, че общината получава много по-малък приход от необходимия – да, възможно е да е така. Вие обаче много добре знаете, господин Иванов, че когато имаме мрежа, която от 25 години е в ситуацията, в която е, за да бъде рехабилитирана и направена да отговаря на елементарните европейски изисквания, ни трябват 5 милиарда само за магистралите и още толкова за пътищата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз не казвам, че е Ваша отговорността. Какво да направят хората обаче? С хеликоптер ли да преминават?
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Много добре се сещате, че практически единственият начин в България да има качествена инфраструктура е да се приватизира и да се залага, независимо кой е на власт в следващите 20-25 години, системно наливане на пари, за да може нещата да се решат.
Вие лесно може да обвините един концесионер за това, че е разбил един път. Ако този път обаче не е поддържан 25 години, ако той отдавна е излязъл извън елементарните си експлоатационни дадености – какво правим тогава? (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Така че от тази гледна точка аз само искам да кажа, че мъката в България е сериозна, голяма и ние трябва да адресираме този проблем. Пътищата ни са разбити и са необходими целенасочени усилия и преди всичко приоритизиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Михаил Райков Миков относно ремонт на пътя Видин-Кула-Връшка чука.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, преди 7-8 месеца Ви питах за този път ІІ-14, който е международен и свързва Видин със западната граница, където има прекъсване на пътя и едно отклонение. Междувременно в това отклонено място станаха няколко инциденти, включително и с чужди граждани. Тогава Вие ми отговорихте, че няма пари – беше миналата година, лятото. Зимата дойде, снегът, станаха тези неща, които очаквахме. Ще отворя само една скоба: прави впечатление, че откакто е вашето правителство във Видинска област има драстично намаляване на разходите. Смятаме, че магистралите изядоха второкласната и третокласната пътна мрежа, и ние сме едни от най-потърпевшите.
Този път обаче е част от инфраструктурата, която свързва България със съседна страна, с граничен контролно-пропускателен път. Той е изключително важен, защото свързва и 4-5 общини с областния град.
Така че позволявам си след 7-8 месеца пак да Ви питам: какво се предвижда за ремонта на пътя Видин-Кула-Връшка чука в участъка между Бяла Рада и Бойница в местността „Сухата чешма”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, вече Ви информирах, че за аварийното състояние на пътния насип на км 10+100 до км 10+230 на път ІІ-14 обходен път Видин-Кула-Връшка чука, Агенция „Пътна инфраструктура”, тогава фонд Републиканска пътна инфраструктура, е информирана още през 2006 г. По-рано същата година е извършван ремонт на участъка, но само в зоната на асфалтовата настилка. Експертите от АПИ са работили по дейности по възстановяването на авариралия участък, насочени в две основни направления.
Първо – подобряване на отводняването, премахване на компрометирания водосток в основата на насипа, изграждане на нов такъв на най-ниската точка на активната форма ляво по нарастване на километража по посока Кулата. Направени са изпълнения вертикална планировка на негативната форма с цел по-бързо извеждане на повърхностните води към новоизградените съоръжения.
Второ – те са възстановявали пътния насип, изгребвали са насипното тяло в обхвата на пропадането, заздравявали са на основата на насипа, възстановявали са пътния насип с подходящ материал съгласно техническа спецификация от 2009 г. на АПИ. До момента ремонтно-възстановителните работи цялостно не са били реализирани поради липса на финансиране.
През 2011 г. във връзка с гореизложеното Ви информирам, че път ІІ-14 в участъка от км 10+100 до км 10+300 е включен в проекта за аварийна програма за 2011 г. на Агенция „Пътна инфраструктура”. Заложено е да се извърши ремонт на тръбния водосток Ф-1000 при км 10+180 и възстановяване на пропадналия участък. Предвидените средства за това са в размер на около 390 хил. лв. с ДДС. Дейностите трябва да бъдат реализирани в рамките на 3 месеца след началото на тазгодишния строителен сезон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Всичко това е добре. Единствено трябва да кажете кога започва строителният сезон, за да следим. Молбата ми към Вас е да ги натиснете малко да ускорят процедурите, да се хващат и да работят, защото този път, пак казвам, е международен. Когато влизат хора от сръбската граница и пътуват за областния град, те виждат това лице на България, особено като падат там, в незаконното отклонение, в канавките.
Пари вече има, проект има. Този период от 2009 г. досега, в който незаконно се преминаваше през обходен път – даже част от тия, които са имали инциденти там, когато отидат от „Пътна полиция” им казват: „Трудно можем да ви съставим протокол, защото вие не сте на пътя”, а става въпрос за ТИР-ове, става въпрос за камиони.
Молбата ми към Агенция „Пътна инфраструктура” е да оценят важността на този път и бързо да си свършат работата, защото сега няма друга пречка освен бюрократичните. Моля Ви за разбиране по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, аз се ангажирах и с конкретен срок, който виждате, че три месеца е един достатъчно притиснат и, бих казал, доста оптимистичен срок, в който хората разбират, че проблема е важен. След като вече е осигурено финансирането, ще дадат всичко от себе си, за да го направят.
Искам да предпазя просто още веднъж уважаемите членове на парламента, както и нашите слушатели от тези елементарни констатации, които направихте в първата част на изказването си – че магистралите отнемат от парите на хората за пенсии, че магистралите отнемат от парите на Видин, че магистралите са ...(Реплика от народния представител Михаил Миков.)
О’кей! Но понеже в последно време един след друг представители на Българската социалистическа партия определено се опитват да адресират тази тема. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, бъдете сигурен, че правителството има голямото желание да отвори потенциала на българските региони, включително и на северозападния регион. Това се случва единствено и само с магистралите.
Когато плюем магистралите, когато ги замерваме с доноси, когато извършваме действия, които политизират излишно магистралите, които са един експертен казус, там на обекта хората от началото до края ще спазват правилата, за да може да се случи тази отдавнашна мечта на българите. Бъдете малко по-коректни към българските граждани. Вие виждате, че дори и в този най-елементарен казус ние приоритизираме и вършим работа на региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народните представители Иван Алексиев, Иван Вълков, Галина Милева, Стоян Гюзелев, Вера Петрова и Димитър Бойчев относно реконструкция на път І-9, Слънчев бряг – Бургас.
Въпросът ще развие господин Бойчев. Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Движението по път І-9, а именно Слънчев бряг – Бургас целогодишно е изключително интензивно. През летния сезон през него преминават над 30 000 автомобила дневно, а през останалата част на годината – не по-малко от 20 000 дневно. Недостатъчният му габарит затруднява движението както на граждани, така и на трансфера на туристи от летище Бургас до курортите на север от града. Де факто той поема над 80% от кацащите на летище Бургас туристи и реално това е международен път, който създава и първото впечатление на туристите, които кацат в нашата страна на летище Бургас. В летния период сме свидетели на ежедневни задръствания по целия път, най-вече в района на гр. Ахелой и гр. Поморие, защото този изключително натоварен път минава през центъра на едно населено място, а именно гр. Ахелой. Ние сме свидетели и на не малко пътно-транспортни произшествия, защото интензивността е много голяма. За много голямо съжаление, в тези пътно-транспортни произшествия има фатален край на деца.
Строителството на четирилентовия път между Бургас и Слънчев бряг е започнало още преди пет години. Има вече две отсечки, които са изградени, а именно Бургас – Сарафово и отсечката от Несебър до Равда. Според нас, от изключително важно значение е реконструкцията на този път І-9, Слънчев бряг – Бургас.
Въпросът ни към Вас, господин министър, е: какви са предприетите мерки от Ваша страна за реализирането на проекта за реконструкция на път І-9, Слънчев бряг – Бургас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Плевнелиев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев, – тук има голям списък от други членове на парламента от политическа партия ГЕРБ, няма да ги изреждам, които също участват в задаването на този така важен въпрос – реконструкцията на първокласния път І-9 Слънчев бряг – Бургас е от изключително важно значение както за гражданите на региона, така и за целия туристически поток. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно Агенция „Пътна инфраструктура” това се отчита и по този проект ние работим приоритетно. Инвестиционният проект е започнал с извършването на реконструкция на пътен участък Несебър до Равда от км 205 до км 207+800. Договорът за строителство е подписан през 2007 г., а на 23 декември 2009 г. за обекта е подписан акт Образец 15 за установяване годността на приемане на строежа. Поради незавършени отчуждителни процедури не може да бъде подписан Акт 16 – отново същият казус, с който ние се сблъскваме на територията на цялата страна – някой построил път, обаче отчуждителните процедури още не са завършени. Към настоящия момент актуваните и сертифицирани видове СМР за този участък са 7 млн. 375 хил. лв.
Същевременно бяха приключени следните действия:
Проведени са процедури и са избрани изпълнители за изготвянето на идейни и технически проекти за следните обекти: участък Кошарица – Несебър от км 199 до 205; участък от км 207 до 210 – обход на гр. Ахелой; участък от км 217 до 221, който е обход на гр. Поморие. Повтарям, приключени са процедурите и са избрани изпълнители за изготвянето на идейни технически проекти.
Проектите са предадени и разгледани от Техническия съвет на Областно пътно управление – Бургас. За цялостното им комплектоване, освен отстраняването на някои несъществени забележки, остава да бъдат представени проектите за реконструкция на засягащите се водопроводи и съоръжения на други ведомства. Проектите за инженерните мрежи се изготвят в момента и се очаква да бъдат предадени в срок до 15 март 2011 г. в Областно пътно управление – Бургас.
Това, което предстои да направим, е изготвянето на проекти за реконструкция удвояване на път І-9 от Слънчев бряг до Бургас. Реконструкцията на път І-9 включва изграждането на пътно платно с ширина 20 м, което се състои от две ленти за движение по 3,75 м, средна разделителна ивица – 2 м, и два банкета по 1,50 на следните участъци:
- изграждане на второ пътно платно в участък 210 до 217;
- изграждане на второ пътно платно в участък от 221 до км 224.
Предстои да се утвърдят техническите задания за двата обекта. Провеждането на процедурите за избор на проектанти ще се извърши от Централната администрация на Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно Протокол 1549 от 18 февруари 2011 г. на заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” дирекцията за обществени поръчки трябва да предприеме необходимите бързи действия за възлагане на обществената поръчка. Процедурата се очаква да започне скоро. С изготвянето на тези два проекта ще има пълна проектна готовност за целия участък от км 199 до км 224.
По отношение на необходимостта от провеждане на учредителни процедури обектите могат да се разделят по следния начин:
обходи на Ахелой и Поморие. Трасето преминава изцяло по нов терен, предимно земеделски земи;
- участъци, които предстои да бъдат реконструирани, и с кадастралните карти резервиран терен за удвояване на пътя и отчужденията ще бъдат незначителни;
- отчужденията в участъка с Акт 15 от Несебър до Равда.
За решаване на тези проблеми със заповед на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” е създадена работна група от експерти от АПИ и от Областната администрация на Бургас, които трябва да представят план за провеждане на тези процедури и график със срокове за изпълнението. Индикативните срокове за постигането на пълната проектна готовност, приключване на отчуждителните процедури са в средата на 2012 г. При осигурено финансиране строителството може да започне във втората половина на 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, който получихме, но от това, което казахте, е видно, че процедурите и по утвърждаване на техническите задания за двата обекта, и по отношение на необходимостта от провеждане на отчуждителни процедури, все още не са започнали. В тази връзка, бихте ли се ангажирали с конкретни срокове за тези процедури, защото Вие сам отчетохте, че този път е изключително важен? Списъкът на питащите е твърде голям, тъй като цялата бургаска група от Политическа партия ГЕРБ се е ангажирала с този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Както разбрахте, ние не искаме да работим по начина, по който работеше предишното правителство – доказателството е факт – готов път, отчуждения никакви. За да работим по правилата и по процедурите, ние сме осигурили финансиране и отчуждителните процедури могат да започнат веднага. Осигурили сме финансиране и подготовката на проектите, така че подготовката на проектите, както чухте, и съответните процедури ще започнат много скоро.
Това, което искам да кажа – първо, искам да Ви благодаря, защото екипът от Бургас и в другия супер приоритетен проект, който вече се реализира там – „Меден рудник”, показа, че локалната подкрепа и политическата воля на централно ниво могат да работят перфектно заедно. Пътният възел „Меден рудник” вече се строи и това е изключителен успех за целия регион. Разчитам отново по начина, по който работихме на пътния възел „Меден рудник”, заедно на локално, на регионално и на местно ниво. Парите са осигурени за проекта и за отчужденията, колкото по-бързо ги движим, толкова по-добре и съм абсолютно убеден, че този срок, който анонсирахме – средата на 2012 г., ще бъде краен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Питане от народния представител Димчо Михалевски относно кадровата политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в основните структури, прилагащи държавната политика във ВиК сектора и в пътния сектор.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Успешното прилагане на държавната политика в сектори, които имат ключово значение за развитието на България – такива са пътния и водния сектор, зависи от два основни факта, разбира се, без да подценяваме другите, а именно финансовото и кадрово обезпечаване.
През последните 19 месеца финансовото обезпечаване се фокусира върху използването на европейските средства, което е разбираемо, тъй като те са осигурени и са най-много, и при тези обстоятелства другият фактор – кадровото обезпечаване придобива решаваща роля, поради факта, че остава единственият фактор, който и чрез който може да се влияят и да се управляват по-ефективно и резултатно процесите.
Тук трябва да подчертаем, че в рамките на държавната политика, която е концентрирана във Вашите правомощия, а тя е много важна, Вие имате пряко отношение към кадровото обезпечаване на основни структури, които са отговорни за усвояването на над 2,3 млрд. лв. във водния сектор, специално ВиК и малко под 2 милиарда за пътна инфраструктура. Тоест, от решенията, които Вие взимате, може да коригирате и управлявате като цяло, зависи усвояването на над 4,3 млрд. лв. в периода от тази година до 2015 г.
В тази връзка Ви моля за Вашите актуални виждания и отговори по следните въпроси: как оценявате извършените досега кадрови промени в управлението на държавните и държавно-общинските оператори – ВиК услугите в страната, те са, ако не се лъжа, около 20 или поне така ми беше подадена от Вас информацията в писмен въпрос? Как тези промени според Вас подобриха прилагането на държавната политика във ВиК сектора, която е Ваша отговорност? Какви са конкретните подобрения и постигнати резултати в стопанските показатели на дружествата, качеството на услугите и, разбира се, подготовката на проектите на общините във ВиК сектора? И последният въпрос: какви са причините за смяната на ръководителя на Агенция „Пътна инфраструктура” и каква е конкретната връзка с прилаганата политика от Вас в пътния сектор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! В сектор ВиК системата на МРРБ се състои от 29 дружества, от които 15 дружества са с 51% държавно участие, а 14 са еднолични търговски дружества със 100% държавно участие, от които едно ВиК ЕООД – гр. Пазарджик, е в ликвидация.
От м. август 2009 г. до настоящия момент в органите за управление на ВиК операторите са извършени промени при 20 дружества от сектора както следва: смените са били целеви с оглед подобряване функционирането на дружествата като са назначавани лица с опит в областта на водоснабдяването, канализацията или с доказани управленски и лидерски умения и професионален опит.
По отношение на резултатите от дейността на дружествата Ви предоставям информация за равнището на някои по-важни показатели, характеризиращи състоянието на ВиК операторите и държавно общинско участие в системата на МРРБ. Справката ще Ви я предоставя – към 31 декември 2009 г., както и към 31 декември 2010 г. – две много подробни справки. От тях е видно следното:
- Годишните приходи и разходи общо за дружествата в сектора са почти неизменни и запазват равнищата си през двата отчетни периода.
- Към 31 декември 2009 г. – 28 дружества са печеливши и едно отчита загуба.
- Към 31 декември 2010 г. – всички дружества са на печалба.
- Балансовата печалба е с ръст 1%.
- Размерът на вземанията се е увеличил с 6%.
- Отчетено е снижение, забележете, в общия размер на задълженията на дружеството от 13,8 млн. лв., възлизащо на 6%.
Намаление има както при краткосрочните задължения до една година, така и при дългосрочните задължения, над една година. Задържаме печалбата, задържаме оборотите по време на криза, намаляваме задълженията с 13,8 млн. лв. и размера на вземанията го увеличаваме с 6%.
Почти при всички дружества се отчита капитализация, изразяваща се в нарастване на балансовата стойност, на собствения им капитал, като общата стойност на собствения капитал на ВиК операторите към 31 декември 2010 г. е 425 млн. лв. и е нараснал с 9,8% спрямо 31 декември 2009 г.
Изводите са, че дружествата са жизненоспособни, функционират ефективно, управляват се добре, въпреки отражението на финансовата и икономическа криза върху стопанските субекти. Изпълняват се действията от страна на операторите за своевременно събиране на просрочените задължения от техни клиенти, с изключение на едно търговско дружество ВиК – Добрич, там ВиК операторите имат необходимия потенциал и финансово са независими. Имат разумна ликвидност, което има дава възможност за своевременно обслужване на техните задължения, представляващи публични и частни държавни вземания и други задължения към кредиторите.
Намаляват населените места, които не са водоснабдени, имат нарушено водоснабдяване или качеството на питейната вода не отговаря на санитарните норми.
Предприемат се съществени стъпки за обединяване на усилията на общините с тези на ВиК операторите, функциониращи на съответно обособена територия за участие при изпълнение на проекти, финансирани от европейските фондове и програми, свързани с реконструкция, модернизация и промяна на ВиК-съоръжения и системи, чрез подписване на споразумение за асоциирано партньорство между ВиК дружествата и общините бенефициенти.
Във връзка с гореизложеното, може да се счита, че управлението на дружествата като важен компонент на държавната политика във ВиК сектора е приоритет за МРРБ и че извършените в тази връзка кадрови промени са довели до положителни тенденции и резултати при функционирането на дружествата от сектора. Фактите говорят категорично.
По отношение на кадровите промени с Пътната агенция. През 2010 г. бяха постигнати много видими резултати от страна на Пътната агенция. В началото на 2011 г. приключи първата фаза в реформирането й и преходът от една структура, която беше квазиминистерство в една професионална структура. С приключването на този преход Пътната агенция е добре позиционирана. Оттук-нататък обаче чакат нови предизвикателства. Те са свързани преди всичко с усвояването на средства по Оперативните програми „Регионално развитие” и „Транспорт”, което означава засилване на контрола, спазването на ангажиментите и сроковете, както и на всички елементи на мениджмънта, които ще гарантират, че агенцията ще довърши поетите задачи. С една дума, пред нея стоят нови предизвикателства.
Необходимо е агенцията да се интернационализира, да се отвори повече към европейските и международните финансови институции, да се ускори експертността и капацитета на структурите, свързани с усвояването на еврофондовете. Поради това и променихме профила на Управителния съвет – най-добрата формула е агенцията да има мениджър за председател, пътен инженер и специалист по еврофондовете като членове на Управителния съвет към момента.
С направената смяна в Борда на Пътната агенция се цели също така и постигането на пълен синхрон между действията на МРРБ, Държавната компания за стратегически инфраструктурни проекти и Пътната агенция, като последните две трябва да работят заедно без конкуренция и в пълна последователност на действията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Михалевски, заповядайте за два допълнителни въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, благодаря за отговора.
Аз ще започна отзад напред – от Пътната агенция и после към ВиК-тата. Няма да си позволя да коментирам новия директор на агенцията и неговата колежка, тъй като все пак е коректно да им се даде известно време преди да се прави оценка на тяхната работа.
Първият ми допълнителен въпрос е: бихте ли си поставили лична цел като човек, който отговаря за държавната политика в пътната инфраструктура примерно в някакъв период, аз няма да го фиксирам, по-добре го фиксирайте Вие, защото ще бъде некоректно аз да го фиксирам – да увеличите примерно състава на пътните инженери в Агенция „Пътна инфраструктура” поне на 10%. Вие знаете, че в момента те са много по-малко. Това е единият допълнителен въпрос.
По отношение на ВиК сектора. Тук ще бъда коректен и ще кажа така: всяко правителство е правило смени на директорите на ВиК. Така че няма да бъде коректно да започна да Ви обвинявам, че примерно от 20 смени, 13 човека нямат пряка компетенция, било по хидротехническо, хидромелиоративно или ВиК специалност, но моментът е по-различен. В момента тече усвояването на еврофондовете по околна среда в приоритет „Водоснабдяване и канализация”, тече изпълнението на измененото законодателство. Според мен лично, трябва много по-висока компетенция на ръководителите.
Аз няма да коментирам резултатите. Благодаря, и ще поискам писмено, след като се предадат годишните отчетите на 31 март, което е коректно да видя, и тогава ще коментирам състоянието на икономическите показатели на ВиК сектора.
Вторият допълнителен въпрос е: как ще подходите и ще направите ли някакви конкретни стъпки по укрепване капацитета на ръководството на ВиК дружествата? Те освен асоцииран член, то това е инициатива на управляващия орган по околната среда според мен, тъй като те трябва да бъдат и съфинансиращ орган за компонентата, която показва cost-benefit анализа при общинските проекти – трябва да имат много по-висока компетенция, както по финанси така и по техническо управление на системите. В тази връзка Вие предвиждате ли някакви изменения или смятате да запазите сегашния капацитет какъвто е и ще видим после какво ще стане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! По отношение на лична цел, която Вие очаквате аз да си поставя, за да си увелича броя на инженерите в Пътна агенция, искам категорично да заявя, че има Борд на Пътната агенция, има хора, които носят отговорност за това пътната мрежа да се поддържа качествено, в срок и в бюджет. Тези хора имат пълната свобода на действие от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предприемат съответните действия, мерки и реформи. Те ще работят заедно със Световната банка, заедно с Европейска банка за развитие и единственото, което ние очакваме от тях, както многократно съм го декларирал, е повишаване на експертността и възможностите на Пътната агенция да управлява мрежата по един ясен начин.
От тази гледна точка не съм аз човекът, който назначава и уволнява, където и да било в структурите на министерството, а Бордът на Пътната агенция имат пълния картбланш да направи всички необходими реформи, за да могат да постигнат тези високи цели, които са си поставили.
По отношение на конкретните стъпки във ВиК дружеството от гледна точка на това, което ни чака с оперативните програми. Вие знаете много добре, че не е наша вината за това, че ВиК дружествата бяха изключени в процеса на усвояване на еврофондовете за 2007-2013 г. Считам категорично, че това е една грешка.
Оттук-нататък ние търсим начин как те да работят заедно с общините и имаме екшън план, подготвяме реформа във Водния сектор, поставили сме си ясни цели тя да е готова и през втората половина на тази година в парламента да се дискутира тази изключително важна тема, за да може до половината на 2012 г. ние да имаме приключена Водна реформа, във всички аспекти приключен екшън план и да сме готови за изпълнение на програмите от 2014-2020 г. Очевидна е компетентността във ВиК сектора, във ВиК дружествата. Вие виждате, че те се справят добре при една изключително тежка криза. Ние сме дълбоко убедени, че тяхната компетентност и опит трябва да бъдат използвани и интегрирани в бъдещото планирано усвояване на еврофондовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не съм отправил обвинение към Вас, че Вие сте виновен, че ВиК-тата са изключени. Това беше обективна даденост в процеса на договаряне на оперативните програми, дори преди предното правителство. Точно затова бяха направени изменения в законодателството – да им се предпише роля, която изисква определена компетентност. Затова си мисля все пак, че там трябва малко да се укрепят нещата, за да могат те просто да не бъдат пасивни свидетели на случващото се, а трябва да бъдат много активна фигура в изпълнението на проектите, защото иначе общините няма да могат да се справят сами, а от това в крайна сметка зависи усвояването на европейските фондове по този приоритет.
По отношение на Пътната агенция – това е Ваш избор. Вие казвате – има борд, и до известен смисъл може да се разбере тази Ваша позиция, но в крайна сметка Вие носите на гърба си отговорността за провеждането и резултатността на държавната политика и най-малкото според мен, аз така го разбирам, трябва да изисквате някакъв контрол, защото иначе те имат инициативата, имат възможността – аз не съм казал Вие да назначавате. В никакъв случай! Вие не назначавате, но Вие можете да контролирате, да изисквате да се стимулира. Защото поредица от години – тук не само през Вашия период, а и в предходни периоди, за съжаление агенцията губеше потенциала си. Според мен това е един дългосрочен период, който трябва ние да работим, за да можем да започнем да захранваме с – аз бих заложил на младите специалисти – за да може в един обозрим период тя да бъде достатъчно добре структурирана и укрепена и вече да има един сериозен потенциал и перспектива в бъдеще. Благодаря.
Благодаря за отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря и на министър Плевнелиев за участието в днешния Парламентарен контрол.
Продължаваме нататък.
На въпроса на народния представител Владимир Тошев относно намеренията на Министерството на отбраната по придобиване на нов многоцелеви изтребител за нуждите на ВВС, ще отговаря министърът на отбраната господин Ангелов.
Заповядайте, господин Тошев – да развиете въпроса си.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът за придобиване от Българската армия на нов боен самолет е от национално значение. Той е пряко свързан с гарантиране на въздушния и морския ни суверенитет, както и сигурността на страната. Тази тема е с няколко годишна давност. В последно време придоби отново актуално звучене.
В момента Българската армия е въоръжена с три бойни самолета – това е МиГ-21, Су-25 и МиГ-29. Знаем, че ресурсът на МиГ-21 изтича в края на 2011 г. и освен това неговото техническо поддържане към момента е изключително трудно. По подобен начин стои въпросът с ресурса и възможностите за използване на Су-25, който е предназначен за непосредствена поддръжка на сухопътните войски и неговият ресурс изтича в края на 2012 г. Така че след 2012 г. България остава на въоръжение само с МиГ-29.
Имаме проблеми с този самолет, защото имаме договореност с НАТО той да бъде изведен от въоръжение, макар че неговия ресурс може да бъде удължен с 15-20 години, но той е несъвместим по управление и разпознаване с натовските системи. Това довежда до извода, че на ВВС е нужен съвременен многоцелеви изтребител, който в един полет да може да изпълнява задачи по въздушни, морски и земни цели, както и в реално време да предоставя информация за земната и за въздушната обстановка.
Като пълноправен член на НАТО и Европейския съюз България трябва да решава важни задачи в системата на националната и колективна сигурност и на нас ни е нужен самолет, който да отговаря на доктрините, тактиките, техниките и процедурите на тези две организации. Това особено стана актуално в последните дни по отношение взетите решения за действия в Либия.
В тази ситуация нуждата от внос на боен изтребител за въоръжените сили на България е безспорна, доказана е и мисля, че имаме единодушие с всички колеги по въпроса. Още повече, че една подобна процедура ще отнеме значително време за доставка и обучение на пилотите.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви са намеренията и плановете на Министерството на отбраната за придобиване на нов боен самолет за нуждите на Българската армия и какво е предприето до този момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Вие напълно правилно отбелязахте, че ресурсът на МиГ-21 и Су-25 изтича следващата година. Що се отнася за МиГ-29 – той би следвало да излезе отново на капитален ремонт, това означава съвършено нов самолет на практика, през 2029 г. Заедно с това е изключително скъпа самата поддръжка на този самолет. Ние сега сме в процедура на специална обществена поръчка, за да осигурим логистичната поддръжка и редовните инспекции, т.е. неговата боеготовност през тези бъдещи години.
На базата на проведените от Министерството на отбраната анализи, с моя заповед, през м. ноември миналата година сформирахме управляващ комитет под ръководството на заместник-министър и интегриран проектен екип под ръководството на заместник-началника на Въздушните сили, специалисти от ВВС, юристи, финансисти, икономисти и др. Той разработи доклад за началните оперативни, тактико-технически и други специализирани изисквания към новия модел, които бяха обсъдени на заседание на Съвета по отбрана и одобрени от мен.
Един от най-съществените изводи е, че самолетът трябва да бъде оперативно и технически съвместим с изискванията на НАТО и Европейския съюз, и да може да работи в интегрираната система на политическата отбрана на НАТО.
На базата на приетия доклад в края на м. януари 2011 г. бе изготвено писмо за искане на информация, което да изпратим по дипломатически път до правителствата на Германия, САЩ, Франция и Швеция. Запитването е относно наличности и технически възможности, логистична поддръжка, въоръжения, обучения, преференциални финансови схеми за придобиване и поддръжка, период на експлоатация и т.н. за шест бойни и два учебно-бойни многоцелеви изтребители – нови, новопроизведени или втора употреба. В отговорите на писмата очакваме да бъдат представени и различни варианти на придобиване. Държа да отбележа, че в писмото изрично е посочено, че то не е начална процедура и не е с цел събиране на оферти. В този смисъл предоставената информация няма абсолютно никакъв обвързващ характер за България.
На базата на отговорите ще бъде направен съответно съпоставителен анализ на всички параметри на придобиването и въз основа на анализа ще бъде разработен инвестиционен проект, който съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ще бъде предложен за одобрение от Народното събрание, тъй като проектът ще надхвърли 100 млн. лв. при всички случаи.
Окончателното решение дали държавата има необходимост от такива способности и на каква цена да бъдат придобити те ще бъде на вас, дами и господа народни представители – въпрос на ваше решение.
В изпълнение на взетото решение и Министерството на отбраната ще започне процедура за придобиване на нови, от нов тип многоцелеви изтребители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Имам два уточняващи въпроса.
Колеги, стана ясно, че решението дали и какъв да бъде изтребителят, който ще закупуваме, ще бъде на Народното събрание.
Моите въпроси към господин министъра са: защо не е отправена покана и към Русия, като един от основните производители на такава техника?
Вторият: ако имате готовност да ни дадете отговор, как виждате във времето развитието на процедурата, защото разбрахме, че тази информационна кампания, която сте подели, на практика не стартира такъв процес? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Преди малко казах, че трябва да бъде съвместим технически и оперативно с изискванията на НАТО и Европейския съюз. Затова сме изпратили запитване към държави само членки на НАТО и на Европейския съюз, затова не сме изпратили запитване до Русия. Както знаете МИГ-29 има все още в някои държави от НАТО, но те се използват главно за air police на самата територия, където няма кой знае какви строги изисквания за съвместимост с останалите самолети на НАТО.
Както виждате не можем по никакъв начин да изпратим нашите самолети за осигуряване на зоната, забранена за полети над Либия, в изпълнение на Резолюцията на Съвета за сигурност поради простата причина, че те не могат да действат съвместно и заедно с типовите самолети, които са на въоръжение в Италия, Испания, Германия, Англия, Франция и т.н.
Междупрочем трябва да посоча, че тази необходимост е била налице 2005 г., но специално министрите Свинаров и Близнаков не са обърнали внимание на факта за излизането от въоръжение на съответните типови изтребители и са предпочели да купят хеликоптери на цена, която би била сега достатъчна да се закупят тези самолети, за които говоря.
Що се касае до графика, ние се надяваме тези писма - информации да пристигнат до края на м. април. Имаме време до есента на тази година да обобщим, да направим анализ на пригодността на всяко едно предложение. През зимната сесия ще ви предложим за одобрение инвестиционния проект и очаквам самата процедура да започне пролетта на 2012 г., а доставката някъде 2014-2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря за участието на министър Ангелов в днешния парламентарен контрол.
С това дневния ред се изчерпи.
Следващото пленарно заседание ще бъде от 9,00 ч., на 23 март – следващата седмица.
Благодаря на всички, които останаха до края. Който ще празнува Първа пролет другата седмица – весел празник.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,55 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев
Милена Христова