Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, съгласно приетата от нас програма следва: Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентопособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007–2013 г.”.
Сега ме коригират от ръководството, че съгласно нашата програма трябва да започнем с:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ. Вносители са Десислава Атанасова и група народни представители.
Извинявам се. Вървя по програмата, без да погледна какво точно сме гласували.
С доклад за първо гласуване на Комисията по здравеопазването, думата има председателят на комисията Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от правилника, моля да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Димитрина Апостолова – началник отдел „Нормативно регулиране на лекарствените продукти” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното искане за допускане в залата.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 154-01-20, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители.
На свое редовно заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекта.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването – госпожа Гергана Павлова, изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания – господин Минчо Коралски, представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите, госпожа Десислава Атанасова. Тя посочи, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел създаването на нормативно основание за поддържане на единен списък на медицинските изделия, предлагани на пазара в Република България и заплащани с публични средства чрез Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения и Агенцията за социално подпомагане. Госпожа Атанасова поясни, че към момента в здравния и социалния сектор функционират различни информационни системи и регистри на търговци и производители на медицински изделия, които се поддържат от различни държавни институции и от лечебните заведения. Този факт прави практически невъзможно обобщаването на информацията и отчетността на регионално и централно ниво и изключително затруднява формирането на адекватна държавна политика в тази област. Подобна практика съществува в страни – членки на Европейския съюз като Германия, Франция, Италия и други.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси по предвидените в законопроекта промени във връзка с целите за създаването на единен списък, съдържанието на понятието „продажна цена” на медицинско изделие и резултатите, които ще бъдат постигнати за решаването на съществуващите проблеми в областта на медицинските изделия от приемането на предлаганите изменение и допълнения.
Представителите на институциите запознаха народните представители със своите становища по предлагания законопроект, като от страна на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и Агенцията за хората с увреждания бе изразена подкрепа за създаването на единен списък на медицинските изделия, които могат да бъдат заплащани с публични средства, тъй като по този начин ще се гарантира ефективното и законосъобразно разходване на наличния финансов ресурс.
От страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на заседанието беше изразена принципна подкрепа за необходимостта от намирането на решение на съществуващите проблеми по отношение на ефективното разходване на публични средства в областта на медицинските изделия, като бе посочено, че с цел постигане на пълно съответствие с разпоредбите на действащото европейско законодателство в тази област, при второ гласуване на законопроекта следва да се прецизират текстовете на някои от предложените разпоредби.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 11, без „против”, „въздържали се” – 4, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 154–01–20, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае господин Стойнев, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 154-01-20, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 17 февруари 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 9 март 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 154-01-20, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 17 февруари 2011 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова – директор на Дирекция „Социална закрила” и госпожа Елена Манасиева – държавен експерт в Дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, госпожа Маргарита Александрова – началник-отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от доц. Геновева Алексиева, която е сред вносителите.
Основната цел на законопроекта е да преодолее съществуващата фрагментарност по отношение на информационните системи, използваната терминология, номенклатури, здравно-информационни стандарти и други при отпускането на медицински изделия за хора с увреждания и заплащането им с публични средства. Предлага се създаването и поддържането на интегриран списък на медицинските изделия, които могат да се заплащат с публични средства. Предвидена е разпоредба, с която детайлно се уреждат реквизитите на списъка.
Един от основните принципи при изграждането и поддържането на списъка е публичност и прозрачност на информацията, като се въвежда задължение той да е достъпен в Интернет.
Със законопроекта се въвежда механизъм за ежегодно определяне на стойността, до която ще се заплащат медицинските изделия, които са включени в списъка.
Според вносителите с тези предложения се въвеждат единни правила и по-добра организация при отпускането и заплащането на медицински изделия с публични средства, като се създават предпоставки за ограничаване на евентуални злоупотреби.
Получени са становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Изпълнителната агенция по лекарствата, Агенцията за хората с увреждания, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българския лекарски съюз, които подкрепят законопроекта.
В своето становище Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не подкрепя законопроекта, защото според него реквизитите на списъка ще възпрепятстват свободната търговия между страните от Европейския съюз на медицински изделия, които притежават легално нанесена европейска маркировка, но които не са включени в списъка. Изразени са и резерви по отношение на продажната цена и промените в легалното определение на медицинско изделие. Като цяло според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма законопроектът въвежда мерки с равностоен на количествено ограничение ефект, които не са нотифицирани. Необходимо е три месеца преди влизането в сила на разпоредбите на законопроекта тези мерки да се нотифицират от държавите членки и Европейската комисия.
Народните представители от Политическа партия ГЕРБ подкрепят законопроекта, защото с него ще се създаде ефективен механизъм за по-добро управление на средствата, които се изразходват за заплащане на медицинските изделия с публични средства, което от своя страна ще допринесе за формирането на адекватна държавна политика в тази област.
В последвалата дискусия подробно бе обсъдено значението на изискването за оповестяването на търговска информация и по-конкретно на продажната цена, въз основа на която да се определя по-адекватна пределна цена за заплащането на медицински изделия, технически помощни средства и консумативите за тях със средства от държавния бюджет.
След проведено гласуване с резултати „за” – 11 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” – 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 154-01-20, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 17 февруари 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите – госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Целта на настоящия законопроект е създаването на нормативно основание за поддържане на Единен списък на медицински изделия, които се предлагат на пазара в Република България и се заплащат с обществени и публични средства чрез бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения, Агенцията за социално подпомагане. Нормативно установена практика за заплащане с публични средства на определени медицински изделия съществува и в други държави на Европейския съюз.
Към момента в България в здравния и социалния сектор функционират различни информационни системи, както и регистри на търговци и производители на медицински изделия, които се поддържат от държавните институции и от лечебните заведения, които заплащат тези медицински изделия с публични средства. Няма обаче една Единна информационна система. В резултат на това е невъзможно обобщаването на информацията и отчетността на регионално и централно ниво и формирането на адекватна държавна политика в тази област. Именно това налага стартирането на процес на интегриране на отделните съществуващи информационни системи за събиране, обработка и анализ на информацията.
Проектът, който сме предложили, предвижда в списъка да бъдат включени медицински изделия, които се заплащат със средствата на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, като всички производители и търговци ще са длъжни в този списък да обявяват и наличните сертификати на медицинските изделия и тяхната техническа характеристика.
С § 2 от законопроекта се предлага и създаването на чл. 30б, съгласно който държавата ежегодно ще определя стойността, до която ще заплаща медицинските изделия.
Създаването на Единен списък на медицински изделия, подлежащи на доплащането по реда на действащата нормативна регулация, както и определянето на стойността, до която същите ще се заплащат, е предпоставка за едно по-ефективно прилагане и контрол за изразходване на публичните средства.
Водени от тези мотиви сме предложили настоящия законопроект и моля народните представители да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дискусията е открита.
Народният представител – д-р Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че днес от нашата парламентарна група вкарваме един изключително важен законопроект, който цели да защити, на първо място, пациентите, да защити тяхното право на качествено лечение. До момента в тази сфера бяха правени опити за различни форми на регулация, но мисля, че всеки един от присъстващите тук, в тази зала, или техни близки, са се сблъсквали с големия проблем, когато се налага закупуването на медицински изделия като планки, клапи или други медицински продукти, които, забележете, се закупуват от пациентите, тъй като Националната здравноосигурителна каса в различните си пътеки не би могла да си позволи закупуването на тези медицински продукти.
Затова е време да се направи тази промяна, с която да се създаде един списък, който не би трябвало по никакъв начин да смущава народните представители, защото както преди малко беше изложено от вносителя, е ясно, че в различните информационни системи присъстват различни информации за качеството на медицинските изделия. Тук трябва да обърнем внимание, че един и същи продукт в различните части на страната се търгува на различни цени.
Нещо, което мен повече ме смущава и притеснява, това е качеството на тези медицински изделия. Тук беше посочено, че качеството за европейска сертификация притежават тези различни видове медицински изделия, но това само по себе си не гарантира защитата и правото на пациента да знае спрямо тези пари какво точно получава, защото тук не става въпрос за някакъв обикновен продукт. Представете си, че се закупува дадена клапа, да не изпадам в подробности, има най-различни видове клапи, но тези клапи имат нужните технически показатели и се съгласете с това, че не може тази клапа да струва да кажем 3000 лв. тук, в София, а в Сливен тя да се продава за 1800 лв.
Трябва да има някаква яснота на пазара. Колкото и да е свободен пазарът, все пак тук трябва да имаме една яснота, една прозрачност на всички тези продукти. Забележете, когато се дават обществени средства, тук в случая държавата трябва да съблюдава именно качеството на тези медицински изделия и съответствието му с финансовата част.
И друго, когато се налага на пациента да закупи или да доплати, да има някакъв регламент. Мога да дам и примери със закупуването на планки, които струват по-скъпо, и то с пъти по-скъпо, отколкото в други европейски страни. Считам, че това е абсолютно неприемливо, защото нито сме по-богати, нито имаме тази възможност да заплащаме тези скъпи продукти.
Нещо, което искам да споделя. Мисля, че всеки се е сблъсквал и с друг проблем – когато даден лекар дава на пациента бележка какво трябва да закупи, откъде да го закупи и от кого да го закупи, забележете. Мисля, че с този законопроект ние ще спрем тази порочна практика – практика, която води до корупция и корупционни схеми.
Смятам, че в лечебните заведения и НЗОК чрез въвеждането на този списък ще бъдат оформени различните типове медицински продукти със съответните технически качествени показатели, съответно и с някаква цена. Съгласете се, че пазарът тук не е свободният пазар на стоки, защото това не е най-обикновена стока. Много бих искал всички, които ще се изказват и ще правят реплики, тъй като не можем да избягаме от думата „стока”, да бъде разглеждана като особен тип. Защото на голяма част от всички тези медицински изделия пише „не се продава”. Лично при мен са идвали хората, когато са закупували такива продукти, питат: „Докторе, защо тук, на опаковката, пише „не се продава”, а аз отидох и платих за него „Х” лева?”. Аз не мога да дам отговор, защото няма как да го дам.
Така че се обръщам към всички народни представители да подкрепят този законопроект. Аз зная, че има някои допуснати пропуски, но мисля, че философията и идеята на законопроекта е изключително добронамерена. Не бих искал тук една такава добра идея да намери пълно отрицание и нещо добро още в зародиш, така да се каже, да бъде задушено.
Да, имаме критика от различните министерства, която аз не приемам докрай. Затова счетох за нужно да споделя моя опит и това, което аз съм видял в професионалния си път – че е необходимо този законопроект да бъде приет. Много ще се радвам, ако между първо и второ четене, предложенията, които бъдат направени от всеки един от вас, намерят своя израз и така този законопроект да бъде единодушно приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно и участвах в дебата по този законопроект в Здравната комисия, слушах председателката на Здравната комисия и в качеството й на председател на комисията, и в качеството й на вносител. Очаквам тя да се изкаже като депутат от групата на ГЕРБ. Но въпреки това не получих отговор на основния въпрос, а именно: какъв е смисълът от приемането на този законопроект? Какъв е истинският смисъл извън популисткото говорене, което чуваме от управляващите?
Да, темата е важна за гражданите. Има проблем с продажбата на медицински изделия, има проблем с това, че хората са принудени да доплащат сериозни цени за не особено качествени медицински изделия. Широко известен е случаят със слуховите апарати, в който хората си купуваха боклуци на високи цени. Това, което искам ясно да заявя, е, че с този законопроект не се постига тази цел – не се решава проблемът. Напротив, създават се допълнителни проблеми и аз го казвам откровено от тази трибуна – очаквам да бъда опровергана, че подозирам лобистки цели и интереси с този законопроект.
За какво става дума? Въвежда се създаването на един списък, в който производителите, дистрибуторите, търговците на медицински изделия ще регистрират своите изделия с така наречените продажни цени. Така и никой от вносителите не можа да обясни какво влага в термина „продажна цена”. Прав е в случая господин Иванов, че когато става дума за търговия с медицински изделия, не може да се говори за цени на дребно. Така че какво се включва в този термин „продажна цена”, след като по принцип търговията с медицинските изделия е регламентирана? Този въпрос е изключително важен, защото именно продажната цена ще бъде цената, която един търговец с медицински изделия ще впише в този списък.
Това, което аз очаквам, това, което аз подозирам и това, което се надявам да не се случи, но няма никакви гаранции и препятствия, е всеки търговец да впише в този списък максимално високата цена на изделието, което предлага. Не виждам кое ще го спре да запише една максимално висока цена, защото по всякаква и търговска, и нормална логика продажната цена на едно изделие е цената, която се договаря между продавача и купувача. Така в зависимост от политиката на един производител или дистрибутор на медицински изделия, в зависимост от редица фактори, продажната цена в един регион на Европа в една конкретна страна може да е една, а в друга – да е друга. Но в никакъв случай няма някакви изисквания за начина, по който ще се регистрира тази продажна цена. Едно е, ако ние си поставяме за цел в този списък да се фиксират пределни цени, които да се определят по някакви критерии, по този начин да се ангажират и институциите, които боравят с публични средства, да ги купуват на тези пределни цени и това да защитава гражданите, в случаите в които те трябва да доплащат. Но тук такова изискване няма. Всеки дистрибутор ще си запише максимално възможната цена, ще я кръсти „продажна цена” и аз не виждам как администрацията, която ще поддържа този списък, ще я спре.
В този смисъл вместо да постигне целта, която вие декларирате, този списък с декларирането на търговците на продажни цени ще увеличи цените на медицинските изделия. Още повече чисто формално администрацията, която ще го поддържа, независимо дали е отделна структура, или е към Изпълнителната агенция по лекарствата с необходимата техника и информационно и прочие обслужване, няма как да не оскъпи в крайна сметка крайния продукт, крайното медицинско изделие.
Освен това, аз, въпреки декларацията на представители на ГЕРБ, че по този начин хората ще получат качествени медицински изделия, не виждам никаква обвръзка в начина, по който е написан този законопроект с цената и качеството на едно медицинско изделие. Доколкото ми е известно, стандартите за медицинските изделия са в няколко класа: „А”, „Б” и „С”, в които се разпределят съобразно клиничните показатели и качеството на всяко едно медицинско изделие. Къде е гаранцията, че най-ниско качествените медицински изделия няма да бъдат пробутани в този списък на едни достатъчно високи цени, тоест ние да купуваме боклуци на високи цени?
Освен това искам да ви напомня, че пределни цени, по които се търгува от институциите, които боравят с публични средства, са фиксирани съответните клинични пътеки. Има механизъм за пределните цени, които ще плаща, например, Здравната каса за един стенд по някоя съответна клинична пътека. Каква е разликата в момента и по какъв начин това се връзва с продажната цена, която ще обяви в този списък един търговец с медицински изделия?
Нека да не забравяме, че в България има и друго – общо законодателство, което трябва да бъде в синхрон със специфичното законодателство, например Законът за обществените поръчки. Търговията с медицински изделия се извършва от болниците по Закона за обществените поръчки, където всяка една процедура се регламентира освен с предлаганата от един търговец цена, и с други параметри, свързани с качеството, начина на плащане, доставката, рекламациите, сервиза и пр. Тук единственото, което се случва, е да се постави преграда пред нерегистрираните медицински изделия – да не могат да бъдат търгувани с публични средства. Ако един търговец не се включи в този списък, той не може да кандидатства в процедура за обществена поръчка. Поставя се едно допълнително сито, допълнително препятствие пред търговците и по този начин се увеличава административният натиск и регулиране, без да виждаме някакъв реален краен резултат. По никакъв начин цената, до която ще се стигне при обществената поръчка, не е свързана с цената, която ще бъде заявена от търговеца в този списък. Не е ясно и дали няма да се злоупотребява с това дали ще се допусне регистрацията на едно изделие от даден търговец, или не.
На последно място, ще ви кажа следното. Не искам да се явявам говорител на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайков. Той обаче е написал едно убийствено становище по този законопроект – в посока пълната липса на съответствие с европейското право. Той направо казва, че този законопроект противоречи на договора ни за присъединяване, че създава допълнителни препятствия пред свободното движение на стоки, в случая на медицински изделия, че в редица текстове има откровено противоречие с европейски директиви и най-малкото, което е трябвало да спазят вносителите – да искат по реда на процедурите за нотификация съгласие за тази законова регламентация. Следователно, ако законопроектът бъде приет в този му вид, първо, няма да реши нито един от проблемите на гражданите, имащи нужда от медицински изделия. Второ, не намалява, а има опасност да повиши цените на тези изделия. Трето, създава противоречие с действащата нормативна база в българското законодателство – визирам Закона за обществените поръчки. Четвърто, рискуваме да бъдем санкционирани за приемане на текстове, които противоречат на европейското законодателство.
Очаквам някой от управляващите да даде отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Манолова, искам да Ви кажа следното нещо по първия въпрос, който зададохте – за продажната цена. Не мога да се съглася с Вас, че чрез продажната цена ще вкараме на пазара некачествени продукти. Тук добре е записано, че освен продажната цена трябва да бъдат подробно вписани характеристиките и качествата на дадения продукт, което е изключително важно. Ние ще знаем зад продажната цена какво точно се крие. Това е първият момент, който искам да разсея тук за всички вас.
Второ, това няма нищо общо със Закона за обществените поръчки, абсолютно нищо общо няма. Както Вие казахте, нека всички фирми обявят висока, максимална продажна цена. Добре, приемаме, че е така. Примерно, фирмите, които имат изделия с по-ниско качество, ще пишат, че изделието е изработено от такъв и такъв материал, че издържа, примерно, от 5 до 7 г. Другият продукт, да речем, е изработен от друг материал, издържа 10 г. И двете фирми, примерно, дават една и съща цена. Това нещо обаче ще се знае още при вписването в списъка, за който стана въпрос. Когато се проведе ЗОП, нека тези фирми участват с еднакви високи максимални цени. Е, кой ще спечели при еднакви, максимално високи цени?! Никъде тук в закона не пише, че изключваме ЗОП. Веднага искам тук да разсея у всички вас тези съмнения. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
Доктор Адемов, ще ме репликирате, няма лошо.
Искам да кажа още две думи тук. Когато се говори, че гражданите ще получат по-лошо качество, пак казвам: това не може да се случи, защото специалистите са тези, които ще провеждат дадена обществена поръчка. Ще бъде избрано най-доброто качество за най-ниската цена – това е много важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Иванов! От това, което чух, изводът, който мога да направя, е че в най-добрия случай законопроектът е излишен. Така или иначе, цените, доставчиците, производителите на дадени медицински изделия ще се определят, слава Богу, и занапред в условията на процедури по обществени поръчки.
Мен обаче ме притеснява, че с легализирането на този списък, със създаването на публичност, макар тук да не става ясно дали производителят или търговецът, но ако лицето, което ще вписва съответното медицинско изделие, запише максимално възможните продажни цени, за които се сети, в случаите, където става дума за доплащане от граждани на медицински изделия, когато цената на една клинична пътека предполага фиксиран, пределен размер и гражданинът трябва да си доплати разликата, просто ще натовари бюджета на пациента. Там има списък, по който човек може да се ориентира каква е цената. Когато там се запише максимално възможна висока продажна цена, бъркането в джоба на пациента ще бъде много по-дълбоко, отколкото ако се оставят прости пазарни механизми.
Това е още едно доказателство, че всички опити да се администрира по този начин пазарният принцип на търсене, предлагане и регулиране в крайна сметка водят до катастрофални резултати за потребителите – в случая за пациентите, на практика за болните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър, колеги! На нашето внимание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия. Този законопроект е от групата на тези, за които най-често казвам: „Когато разтвориш мотивите, все едно аз съм ги писал. Когато затвориш законопроекта, все едно друг го е чел”.
Какво искам да кажа с това? – Че има огромно разминаване между добрите намерения, записани в мотивите, и записаното в законопроекта.
Възможно ли е законопроект да има за цел изготвяне на списък?! Това е записано в началото на мотивите. Целта на законопроекта е „създаване на основания за поддържане на единен списък на медицински изделия, които се заплащат с публични средства”.
Уважаеми д-р Иванов, в законопроекта става дума единствено и само за медицинските изделия, които се заплащат с публични средства. Цялото Ваше изказване беше построено как има проблеми при търговията на дребно. Тук става въпрос за публичните средства, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса, от Министерството на здравеопазването, от Агенцията за социално подпомагане и от лечебните заведения.
Какво въвеждате с този законопроект? На първо място, казвате, че трябва да има списък на медицинските изделия на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Какво съдържа този списък? Общи идентификационни данни: съдържа характеристика на медицинските изделия, сертификационен и регистрационен статус на медицинското изделие. Забележете обаче и какво съдържа – така наречената продажна цена.
В комисията ни обяснихте какво означава „продажна цена”. Коректното определение на продажната цена е дадено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в Закона за защита на потребителите, в Наредба № 3 на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, в Закона за техническите изисквания към продуктите – продажна цена има, но в този списък вие каква продажна цена ще регистрирате?
Разбирам, че имате намерение да регистрирате така наречената каталожна цена. Освен това не е ясно тази продажна цена на кого е – на производителя ли? Къде е записано това? На търговеца на едро ли е? На кого е тази продажна цена? Кой трябва да обяви тази продажна цена и къде е записано това?
Тази продажна цена, уважаеми дами и господа, може да бъде конкретна за всяка една сделка. По време на заседанието на Комисията по здравеопазване колеги заявиха, а и преди малко в изказванията, че ако става въпрос за 5 хил. или 10 хил. медицински изделия, тази продажна цена ще бъде една. Ако става въпрос за 5, ще бъде съвършено различна. Коя продажна цена и каква работа върши тази продажна цена? Нали се сещате, че няма производител или дистрибутор, търговец на едро, който в този списък да заложи цена, наречена продажна, различна от максималната. И сега текстът в действащия закон е „максимални цени на дребно за продажба на медицински изделия, апарати и уреди”. Това е действащият текст към днешна дата. Какво ще се промени? Ще ориентираме този, който купува медицински изделия на дребно. Това са добрите намерения. Но, записвайки продажна цена, ние на практика даваме възможност на този, който регистрира продажната цена, да заложи максималната цена.
Когато говорим за списък, явно е, че бягаме от термина „регистър”, защото знаем много добре, че за страните, членки на Европейския съюз, режимът не е регистрационен, а е уведомителен. Това е ясно за всички. И затова ние не искаме да напишем думичката „регистър”, а по същество става въпрос за „регистър” и използваме една друга дума – списък.
Каква работа ще ни върши този списък, уважаеми дами и господа? Аз зная, че поддържането на един регистър не е проста работа, не е лесна работа и изисква финансиране. Ако целта на законопроекта е чрез даване на нормативна възможност да участваме в механизми за финансиране на този списък, аз изобщо не мога да бъда съгласен с такава теза. Защото не може единствено и само на основание да усвоим някакви пари отнякъде, да променим закона и да запишем нормативно основание за създаване на този списък. В рамките на парламентарния контрол внимателно ще следя по какъв начин ще се изготви и с какви средства този списък. Защото в бюджета на Министерството на здравеопазването, няма предвидени такива средства.
Уважаеми колеги, пак се обръщам към вносителите. Нямам никакви съмнения в добрите ви намерения. Знам, че искате да направите нещо. Въпросът е, че не се получава. Просто не се получава.
Какво значи продажна цена? Пак се връщаме към този термин.
Следващото нещо, което искам да кажа – има осем становища, от които седем са положителни, едно е отрицателно – на Министерството на икономиката. Но, уважаеми колеги, вижте забележките, които отправя Министерството на икономиката. Вижте какво казват те – предложеният законопроект влиза в конфликт с основни принципи на европейското право. Е, кажете ми как да подкрепим такъв законопроект, за който министърът на икономиката – тук отварям една скоба и казвам: като че ли много му стана напоследък – казва: „Има конфликт с основни принципи на основното право” и в същото време вие искате от нас да подкрепим този законопроект. Ако ние подкрепим този законопроект, излиза, че министърът на икономиката не е прав. Разбирате ли какво искам да ви кажа със становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е отрицателно, д-р Иванов?
На следващо място, в ал. 4 на § 1 вие казвате: „Не се заплащат със средства по ал. 1, тоест с публични средства, медицински изделия, извън списъка, който се предвижда да бъде изготвен. Уважаеми колеги, какво означава това? Това означава, че ако един търговец на едро или производител има медицинско изделие, за което се иска само уведомление, за да участва на българския пазар, и това медицинско изделие има СЕ сертификат, вие към това изделие, към този дистрибутор, към този производител предявявате нови, утежняващи неговите възможности за търговия изисквания. Вие искате той да влезе в този списък. А има изрична директива, която е спомената в Министерството на икономиката и енергетиката, която казва, че не може страните членки да регламентират, да създават допълнителни пречки за търговията с медицински изделия. Ако този списък не е допълнителна пречка, кажете ми тогава за какво става въпрос. Тоест, ако един търговец на едро с медицински изделия или дистрибутор участва в тръжна процедура със своя медицински продукт и той не е регистриран в списъка, вие казвате, че той не може да кандидатства за публични средства. Защо, питам аз? Това напълно обезсмисля списъка, за който вие говорите, уважаеми дами и господа.
Големият проблем, е че намеренията ви са добронамерени, големият проблем е, че вие искате по някакъв начин да сложите ред в търговията на дребно с медицински изделия. Кажете ми обаче, уважаеми дами и господа, къде, в кой закон, касаещ здравеопазването в България, е разрешена такава търговия – лекарят да даде на пациента такава бележка, за която говори д-р Иванов, и той да отиде да си купи. Аз зная, че това е практика, зная, че това искате да преодолеете. Но къде е записана тази възможност законодателно ми кажете?
На следващо място, вие сте избрали подход, с който казвате: Ние в списъка ще регистрираме или ще запишем така наречените продажни цени. Защо, например, не подходите по другия начин, който е съвършено правилен според мен, както за лекарствените продукти – да направят съответните институции така наречения позитивен списък или позитивната листа на медицинските изделия с техните цени, за да може и публичните институции да сключват договори само с тези медицински изделия, които по един доста прозрачен начин са влезли в тази позитивна листа. Дайте позитивната листа, в която влизат медицинските изделия, и оттам лечебните заведения, публични институции да могат да сключват договори. Това е по-правилният подход, според мен. За съжаление, вие сте предпочели другия начин.
Затова, уважаеми дами и господа, след всичко това, което казах, нашата парламентарна група, за съжаление, не намира основание да подкрепи този законопроект, въпреки добрите намерения. Защото добрите намерения не намират изражение в текстовете, които са предложени от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За първа реплика – д-р Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Адемов! Добър оратор сте, това не може да Ви се отрече. Съответно, както винаги, когато има някакво предложение, Вие намирате да изразите Вашата позиция с още по-добро предложение, но то никога не е намирало реализация между първо и второ четене. Така че аз не виждам никакъв проблем между първо и второ четене тези Ваши добри предложения да намерят своето място.
И сега конкретно на въпросите, на четирите пункта, които Вие отразихте.
Първият проблем, който поставихме – за цените на дребно и пациентите. Господин и д-р Адемов, Вие добре знаете, че клиничните пътеки не заплащат 100% консумативи. Това е един от големите проблеми на здравноосигурителната каса. И затова се налага на пациентите да вадят от джоба средства. Затова нещата се преливат. Това е първо.
Вторият проблем, за който говорите – за продажна цена.
Какво значи продажна цена, д-р Адемов? Вие поставихте многократно този въпрос. Продажната цена е съвкупност от цената на производителя и цената на дистрибутора. Затова казваме „продажна”. Мога да намеря и много други думи, които заместват думата „продажна” цена. Мисля, ако Вие добре се замислите, ще разберете, че това всъщност е крайната цена, която е събирателна между производител и дистрибутор. Проблемът не е точно в терминологията – дали ще я наречем крайна цена, пак ще бъде цена, но тя е крайна, тя е цена, която отива на пазара, тя е цена, която всъщност се предлага. Това е пределната цена.
Ето тук смесваме няколко понятия. Вие с риториката успявате да разлюшкате аудиторията. Мисля, че е казано: продажната цена е цената, с която участва в случая представителят – най-често това е дистрибуторът.
Третият момент – списъкът, който ние правим. Със списъка искаме да вкараме, д-р Адемов, регламент – както Вие казвате, „този списък”. Направихте аналогия със Закона за лекарствата, с позитивната листа. Ето, ние се опитваме да направим, д-р Адемов, един регламент (сигнал от председателя за изтичане на времето), в който искаме да кажем ясно – този продукт съответства на тази цена, с тези качества.
За четвъртия просто нямам време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, д-р Адемов?
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Иванов, аз пак повтарям: знам, че в мотивите са разписани добри намерения, само че Вие през цялото време говорите за нещо друго, което не е записано в законопроекта.
В законопроекта е записано, че става въпрос за лекарствените продукти, които се заплащат с обществени средства, тоест заплащат се с пари от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за социално подпомагане и лечебните заведения!
Оттам нататък каква работа ви върши така наречената продажна цена? Нали когато отидат и се явят на тръжна процедура, този, който организира процедурата по Закона за обществените поръчки, заявява условията, на които трябва да отговарят съответните участници в нея, на които трябва да отговарят съответните медицински изделия, начина на плащане – разсрочено и т.н.? Всички тези неща се изясняват в тръжната процедура. Печели този, който отговаря на условията, които са заложени в тръжната процедура. Ако това е цена, разбира се, печели този, който е заложил най-ниската цена.
Доктор Иванов, Вие искате да ми кажете, че тази продажна цена (аз я наричам максимална, защото няма такъв дистрибутор, който да регистрира друга цена, извън максималната) ще ориентира този, който купува, макар и незаконно, макар и нерегламентирано, медицински изделия на свободния пазар. Ще го ориентира и по този начин ние ще го информираме за маржа. Но ние не сме някаква финансова къща да ориентираме пациентите – ние сме Народно събрание! Разбирате ли? Не можем с тази цена да ориентираме пациентите, защото лекарят е този, който казва на какви технически изисквания трябва да отговаря съответният продукт, какъв консуматив му върши работа за качествено лечение.
Още веднъж повтарям: съгласен съм с Вас по отношение на вашите намерения, но вашите намерения не намират изражение в текстовете, които сте разписали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси – така както се подхвърли от колеги, че това е поредният лобистки закон. Напротив, аз обясних какви са нашите мотиви и виждам, че всички считат, че те са особено добронамерени.
Ще се спра на няколко от отделните точки, които се коментираха от колегите. Първата – какъв е смисълът на този законопроект? Много съжалявам, че и след заседанието на Здравната комисия, след представените мотиви, след всички становища, които са дошли, за подкрепа на този законопроект някои колеги все още не са разбрали какъв е смисълът му.
Смисълът на този законопроект е на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата да бъде поддържан един списък на медицински изделия, които могат да се заплащат с публични и обществени средства.
И в момента, д-р Адемов, има разпоредба в Закона за медицинските изделия, която е гласувана и приета от предходното Народно събрание, през 2008 г. – да бъдат регистрирани максимални цени.
Тогава обаче никой не си е дал сметка, че България като членка на Европейския съюз не може да наруши разпоредбите на директивите и Договора от Лисабон и че не може да се въвежда регистрационен режим на тези медицински изделия, защото те свободно се движат из пазара на целия Европейския съюз, ако имат CE маркировка. Въпреки това, тогава е записан този текст! Какво се е случило? Трета година такъв регистър не е създаден, защото той противоречи изцяло на европейското законодателство. Мисля, че не можете да оспорите това.
В списъка, който ние предлагаме да бъде създаден, предлагаме да се съдържат общи данни и характеристики за медицинското изделие. В момента, колеги, никъде няма такива данни и характеристики, които да са публично известни! Известни са на медицинските специалисти, които работят с видовете медицински изделия. Но на обикновения потребител, когото се опитваме да защитим с този законопроект, те не са известни. Мисля, че и за това съм права.
В този списък ще бъдат обявявани регистрационен статус и сертификати на медицинското изделие. Както казахме, задължително е за европейския пазар те да имат нанесена CE маркировка, но не е лошо потребителят да е ориентиран дали производителят има други сертификати, което също мисля, че не въвежда проблем.
На следващо място – търговска информация. Тук големият проблем е продажната цена. Вносителите се бяхме подготвили и в Комисията по здравеопазването дадохме дефиниция на „продажна цена”, а тя съгласно Закона за защита на потребителите е крайната цена за бройка или за определено количество стока, или за услуга, включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси.
Тогава и в комисията се постави въпросът дали това не противоречи на Закона за обществените поръчки. Аз категорично заявявам и смятам – като човек, занимавал се с обществени поръчки, и като вносител на настоящия Закон за обществените поръчки, който действа от миналата година, че няма противоречие!
Ние не сме записали текст, ограничаващ условията и реда на тръжните процедури и допускането на определени участници до обществени поръчки. Редът за обществените поръчки е съвсем различен. Те се провеждат или чрез икономически най-изгодна оферта, както се оценяват офертите, или най-ниска цена. Мисля, че и тук темата е безспорна.
Записали сме, че в списъка следва да се съдържа и стойност, която ще се реимбурсира от институциите, които изброих преди малко – Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на труда и социалната политика, защото наистина е важно всички да бъдат ориентирани каква е стойността на дадено медицинско изделие и каква част от тази стойност се реимбурсира и се плаща с публични средства.
Относно становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма също искам да кажа няколко думи. Поисках становище от отдел „Европейско право” на Народното събрание. Оттам са ми отговорили, че посочените в становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма основания за противоречие с европейското право са основателни, само ако с наредбата, която впоследствие ще бъде изготвена, ще се въведат условия и ред, които ще възпрепятстват по някакъв начин пускането на пазара на медицински изделия с нанесена CE маркировка – условия, които ще представляват мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, или условия, които ще представляват разрешителен режим относно вписаните в списъка медицински изделия. Това може да се случи само тогава, когато наредбата съгласно чл. 30а създаде такива условия. Други противоречия с европейски директиви няма.
Освен това в членове 34 и 35 от Договора за функциониране на Европейския съюз в частта „Забрана за количествени ограничения между държавите членки” и чл. 36, се казва следното: разпоредбите на членове 34 и 35 не са пречка за налагане на забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображения за закрила на здравето и живота на хората.
Мисля, че всички сме на мнение, че тук ограничение няма. Това е просто един списък, на който производителите или упълномощените представители, или търговците, да упоменават цената на медицинското изделие.
Смятам, че в никакъв случай няма да се наруши пазарният принцип. Напротив, ще бъде прозрачно за всички каква е цената на конкретното медицинско изделие – информация, която в момента никъде не съществува.
Смятам, че предложението на д-р Адемов за подобен позитивен списък, както при лекарствата, не е удачно в този смисъл.
Смятам, че на последно място, тъй като си записах няколко от критиките, няма да има оскъпяване на продукта. Напротив, ще действа наистина пазарният принцип, ще бъде прозрачно и всички потребители ще бъдат ориентирани в цената на медицинското изделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Реплики?
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, въпреки спокойното Ви и структурирано изложение, не стана ясно всъщност това списък ли ще бъде или регистър. Включително от вносители на тези предложения чухме претенцията отново това да бъде регистър, който ще регламентира тази дейност. Дайте много ясен отговор дали това ще бъде списък на фирми – доставчици на изделия, които се плащат с публични средства, както сте записали, за да се осведомяват пациентите, или ще бъде вход за участие в по-нататъшни тръжни процедури.
Има още един голям проблем. Може би той наистина е най-големият, защото тук вече може би ще бъдат подведени пациентите. Вие им внушавате, че оттук нататък цените на медицинските изделия ще бъдат по-ниски за тях и по-изгодни. Няма как да стане това. Няма фирма, която да участва в такъв списък, и да не даде възможно най-високата цена. Още повече, че вие имате претенцията в този списък да влязат само плащаните с публични средства медицински изделия.
Ще изпаднете в ситуацията с прословутия Фонд за трансплантация и лечение в чужбина. Ще ви кажа защо. Тогава внушихте на пациентите, че всеки, който пожелае, ще бъде трансплантиран с публични средства в чужбина. Оказа се, че не е така. Всеки, който разбираше от материята, знаеше, че няма как държава, в която има листа на чакащите, да включи чужди граждани. Нищо че, примерно, се осигуряват едни виртуални 6 милиона!
В момента отново подвеждате пациентите, че тези изделия за тях ще бъдат по-евтини, а вие въобще няма да включвате там, ако това е списък, изделията, за които те сега плащат 2-3 хил. лв., но ги плащат от джоба си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика, заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че за всички е ясно, че това ще е списък. Така сме го записали в законопроекта, така сме го записали в мотивите. Може би бъркате настоящия режим, в който се намира в момента пазара на медицински изделия, при който е въведена норма с чл. 30 за регистър, който така и не е проработил три години, след като е станал факт в българското законодателство. Това ще е списък!
Относно това дали цените ще бъдат по-ниски или по-изгодни. Аз не мога да твърдя със сигурност, че пазарният механизъм ще предложи на потребителите едни наистина много по-ниски цени от настоящите, които се плащат, но ще бъдат записани цени – нещо, което в момента никой не знае. Не се знае на каква цена би се купило или продало дадено медицинско изделие.
Освен това нещо, което е много по-важно според нас като вносители да има данни, характеристика на медицинското изделие. В момента в България също липсва информация за характеристиката на всяко едно медицинско изделие. Мисля, че това е много положително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заместник-министър Павлова, желаете ли думата? Разбрах, че искате да направите изявление.
Заповядайте, д-р Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В подкрепа на вносителите бих искала да направя няколко пояснения по текстовете.
Първо във връзка с това, което спомена д-р Адемов – наистина, ако трябва да сме точни, този списък е много близък, и на практика е почти еднозначен, с позитивно реимбурсния лист на лекарствените продукти. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Ами не е точно обърнат, защото там по същия начин притежателите на разрешението за употреба на територията на България подават досието на продукта, където също има характеристики на продукта, класификация на продукта, подават цени и на база на подадената информация се определя реимбурсна стойност, така че логиката на този списък е идентична с позитивно реимбурсния списък на лекарствените продукти, това – от една страна.
Не можем да го наречем „позитивно реимбурсен”, точно за да не нарушаваме европейските директиви, затова е само списък на медицинските изделия.
Искам да подчертая, че по никакъв начин наличието на такъв списък не може да ограничи свободното движение, защото никъде в законопроекта, който се предлага от групата народни представители, не пише, че медицинските изделия извън този списък не могат да се търгуват на територията на България. Казано е, че не могат да се заплащат с публични средства.
Следващото, на което искам да обърна внимание, е, че след като законопроектът ни беше изпратен за съгласуване, ние чрез колегите от Изпълнителна агенция по лекарската, запитахме аналогичните организации в другите европейски страни. Тази практика точно по този начин конструирана, съществува в Англия, Италия, Германия и Франция. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Швеция – възможно е, но не съм сигурна, просто не мога да го твърдя със сигурност, така че това е практика в Европейския съюз, която съществува.
Ключовото за нас като институция, която отговаря за качеството на медицинските изделия и за здравето на хората, е, че създаването на този списък на практика ще ни позволи да въведем Европейския класификатор, който в момента е в процес на изграждане, но Европейската комисия има претенции до 2012 г. този единен класификатор да навлезе като общ в Европейския съюз. За нас това е много важно, защото създаването на този списък позволява класифициране на медицинските изделия по групи и определяне на реимбурсна стойност по групи и на медицински изделия, които на практика имат същото приложение и същите качества.
От гледна точка на цената, за нас не е важна продажната цена, която съществува, а много е важно, че тя ще бъде свързана с характеристиките на медицинското изделие. В момента и в лечебните заведения, което Вие споменахте, търгуват на база на Закона за обществените поръчки. Да, това е така, но те невинаги имат информация за пълната гама от даден вид медицинско изделие. Те имат информация само от страната на търговеца, който има интерес да представи силните страни на медицинското изделие и да пропусне това, че може би на същата цена може да съществува медицинско изделие с по-добри качествени характеристики или приложение. От тази гледна точка за нас ключовото е връзката, което това изменение позволява между качествените характеристики, спецификите на конкретното медицинско изделие, с цената, на която това медицинско изделие, макар и каталожна, както Вие казахте, макар и максимална, може да бъде намерено. Тази макар и максимална цена, знаете много добре, е изключително важна във връзка със Закона за обществените поръчки, защото той изисква обезпеченост на поетите ангажименти. За да има обезпеченост на поетите по договорите за обществените поръчки ангажименти, би следвало да има някаква информация за цените, респективно стойността на поръчката, така че от гледна точка на управление на процесите в лечебните заведения мисля, че макар и максимална тази цена е важна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата поиска народният представител Пламен Цеков.
Заповядайте, господин Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Дълго продължи дискусията върху един доста прозрачен проблем, който съществува в момента, и ние търсим решение с предложения законопроект. Най-кратко казано, предлагаме да се създаде списък за медицински изделия, които в момента циркулират на българския пазар, използват се от всички здравни институции и от Агенцията за социално подпомагане. Използват се, но при неясен регламент, тоест никъде не можем да ги видим. Искаме сега да ги изкараме на светло. Да предложим на потребителя допълнителна информация, която да бъде подредена, ясно разписана и да дадем възможност на тези, които харчат обществените средства, да могат да планират разходването им.
Държа да подчертая, че създаването на този списък ще бъде абсолютно безплатно. По никакъв начин няма да обремени вносителите и търговците на медицински изделия. Ако това се случи през интернет, няма да им отнеме и никакво време. Просто ще покаже кои хора искат да бъдат коректни на българския пазар. Основната идея на този законопроект е да защитим здравето на българските граждани и както каза госпожа Павлова, да знаем какви медицински изделия използва българинът, като имаме възможност да сравним техните характеристики не само като полезност на медицинското изделие, но и като цени.
Що се отнася до това дали Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е против, в техните мотиви видях само една забележка, която според мен звучеше така: „Трябва да направите това нещо, но се съобразявайте с европейското законодателство, така че да не влезете в противоречие с него.” Смятам, че между първо и второ четене ще изчистим всички спорни въпроси и няма да създадем продукт, който да противоречи на европейското законодателство.
Разбира се, има хора, които декларираха, че няма да подкрепят този законопроект. Идеята на вносителите беше не това да бъде преписано като актив на Политическа партия ГЕРБ. Идеята ни беше, че здравеопазването е грижа на всички народни представители и трябва да дадем всичко от себе си, за да може да защитим българския пациент или българския потребител на подобен род изделия. Разбира се, право на всеки е да прецени дали ще подкрепи или не този законопроект, но в медицината има основно правило – че преди всичко ние не трябва да вредим. Смятам, че с този закон не вредим по никакъв начин на българското общество, напротив – даваме му още една възможност да живее по-добре, да харчи по-разумно парите си и да знаем кои са коректните търговци на медицински изделия на българския пазар.
Аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
В такъв случай закривам дискусията и поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия – вносители: Десислава Атанасова и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
С това изчерпахме работата по тази точка от дневния ред.
Процедура – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение – на основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание времето за предложения между първо и второ четене да бъде удължено със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред, който имаме по нашата програма, е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И ТУРИЗМА НА РУМЪНИЯ В КАЧЕСТВОТО МУ НА СЪВМЕСТЕН УПРАВЛЯВАЩ ОРГАН, МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В КАЧЕСТВОТО МУ НА НАЦИОНАЛЕН ОРГАН, МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА И ТЪРГОВСКИЯ ФЛОТ НА ГЪРЦИЯ В КАЧЕСТВОТО МУ НА НАЦИОНАЛЕН ОРГАН И ОДИТОРСКАТА СЛУЖБА КЪМ СМЕТНАТА ПАЛАТА НА РУМЪНИЯ В КАЧЕСТВОТО Й НА ОДИТЕН ОРГАН ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪВМЕСТНА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ЧЕРНОМОРСКИ БАСЕЙН 2007-2013 Г.”
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Освен това е разпределен и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г.
На заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, подписан на 22 октомври 2010 г.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Гератлиев – директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.", наричана по-нататък СОП „Черноморски басейн", е одобрена с Решение на Европейската комисия № С (2008) 7406 от 27 ноември 2008 г.
Ратифицирането на меморандума ще гарантира пълноправното участие на България в СОП „Черноморски басейн" като страна – членка на Европейския съюз, и ще осигури финансиране на проекти със средства по програмата и от държавния бюджет на български партньори от Североизточния и Югоизточния район.
Целите на програмата са:
- Насърчаване на икономическото и социалното развитие в зоните на Черноморския басейн.
- Съвместна работа за справяне с общите предизвикателства.
- Насърчаване на местни дейности от типа „хора за хора".
Общият бюджет на програмата за периода 2007-2013 г. е 18 863 479 евро.
Меморандумът за разбирателство по изпълнението на СОП „Черноморски басейн" урежда отношенията между Румъния, България и Гърция относно процедурите на финансов контрол, финансовите отговорности, финансовите потоци и възстановяването на неправомерно изплатени средства, както и съдебното решаване на спорове.
Национални органи по програмата са Министерството на регионалното развитие и благоустройство на България и Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция. Създадени са две национални информационни звена – едното в София и другото в Солун.
Съгласно меморандума специален орган – Комитет за подбор, оценява проектните предложения. Комитетът за подбор се назначава от Съвместния комитет за наблюдение по предложение на националните органи.
Финансирането от Общността е до 90 на сто от признатите разходи по всеки проект.
България е поела ангажимент да съфинансира българските партньори в проекти до 10 на сто от допустимите разходи по проекти.
Българското национално съфинансиране от държавния бюджет ще се превежда от Министерството на регионалното развитие и благоустройство на българските бенефициенти/партньори.
В Заключителните разпоредби на меморандума се регламентира начинът за разрешаване на спорове между страните, като ще бъде ползвано съдействието на Европейската комисия. При невъзможност за постигане на съгласие, споровете ще се решават на първа инстанция от компетентния съд в Букурещ.
Поради клаузите за участие на държавата в съдебно уреждане на международни спорове от съда в Букурещ и клаузите за поети финансови задължения за държавния бюджет меморандумът подлежи на ратификация със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
Меморандумът за разбирателство за изпълнението на СОП „Черноморски басейн" влиза в сила на последната дата, на която бъдат изпълнени изискванията на националните законодателства за влизане в сила. Страните ще се уведомят взаимно, че националните процедури за влизането му в сила са изпълнени.
По законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007–2013 г.”, подписан на 22 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Донева.
Процедура.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – изслушването на премиера на Република България да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С едно уточнение, че не става реч за изслушване, а на основание чл. 55 от нашия правилник всеки от министрите може винаги по време на пленарно заседание да взема думата. Министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов поиска думата.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Борисов, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди секунди завърши драмата в Сливен. Докладваха ми, че и последното момиче е пуснато. (Ръкопляскания.) Тъй като похитителят слуша радио „Фокус” и понеже го е страх да се предаде, за да не го застрелят, ако ме чува, дал съм изрични указания: предаде ли се, така както законът повелява, дето се вика, един шамар няма кой да му удари. Така че, ако ме чува, да излезе. Важното беше да освободи жените, така че сме поели пълен ангажимент в тази посока. Дано бъде така добър да се предаде жив и здрав.
Конституцията на Република България предвижда предварително информиране на Народното събрание и даване на отчет за предприетите от Министерския съвет действия само по отношение разработването и приемането на актове на Европейския съюз, изготвени от институции, участващи в законодателния процес на Европейския съюз, Европейския парламент, Комисията и Съвета на Европейския съюз. В тази връзка следва да се отбележи, че Пактът за еврото, който ще бъде приет на обсъждане на предстоящото заседание на Европейския съвет, е по характера си политическо решение на политическия орган, какъвто е Европейският съвет, а не законодателен акт на Европейския съюз. Следователно министър-председателят няма задължение предварително да информира Народното събрание за позицията на Република България при обсъжданията в Европейския съвет.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда в чл. 113, ал. 2 единствено възможност за Народното събрание да провежда изслушване на министър-председателя относно представяне позицията на Република България в предстоящите заседания на Европейския съвет. В тази връзка следва да се има предвид, че няма задължение за министър-председателя да представя предварително пред парламента позицията на Република България за предстоящите заседания на Европейския съвет, а инициативата и преценката за провеждане на такова изслушване е на Народното събрание. Към момента няма внесено искане за изслушване по тези въпроси.
Уважаеми дами и господа, с цялото си уважение към вас, а знае се по тази тема и в предишното ви питане дадох доста разяснения по въпроса и повтарям, днешното ми идване заедно с финансовия министър и с външния министър, които след това ще бъдат на ваше разположение, ако има нещо допълнително да се пита, е, за да знаете позицията, която ще изразя пред Европейския съвет. Да я чуете тук от нас, за да не се научава от медиите. В същото време, ако във времето докато пътуваме, докато участваме там, има мнения или нещо различно от това, което ще предложим, съответно да имаме готовност да го чуем. Затова и моите колеги са тук с мен.
На Европейския съвет ще бъде разгледано и обсъдено политическото споразумение – Пакта „Евро плюс”. Очаква се държавите – членки на Европейския съюз, да заявят позиции за неговата подкрепа. Финансовата и икономическата криза през 2010 г. показа, че политическото управление на Европейския икономически валутен съюз има нужда от подобряване и заздравяване. Разбрахте, че днес и Португалското правителство подаде оставка, тъй като актуализираният бюджет не беше приет от Португалския парламент. Вие знаете, че актуализираният бюджет означава по-ниски разходи и по-малки приходи. Затова лидерите на страните от Еврозоната се споразумяха за Пакта за еврото плюс. За политическата договореност между държавите – членки на Еврозоната, и други страни от Европейския съюз, които искат да се присъединят към еврото – целта е повече координация на икономическите и финансови политики на страните членки, за да се повиши конкурентоспособността, заетостта и стабилността на публичните финанси.
Според правителството България не бива да остава извън този ключов процес на интеграцията в рамките на Европейския съюз. Приемането на България в Еврозоната е дългосрочна цел, която ще осигури участието ни в процеса на вземане на важни за българските граждани решения. Става дума за икономическо управление и финансова стабилност за бъдещето на българското стопанство.
Ако нашата страна подкрепи политическото споразумение Пакт за еврото плюс, България ще избегне опасните последствия от установяването на Европа на две скорости от оставането встрани от общите интеграционни процеси в Европейския съюз.
От началото на европейския път на България ние винаги сме работили да приближим България в икономически план до богатите страни от Европейския съюз, да наваксваме изоставането в жизнения стандарт, в конкурентоспособността на икономиката ни, да направим невъзможно безотговорното фискално поведение, да вкараме в строг ред публичните си финанси.
Валутният борд беше спешна мярка, която беше наложена, за да се овладее хиперинфлацията, оставена от правителството на БСП и Виденов през 1996-1997 г. Днес обаче това не е достатъчно. България трябва да се впише в актуалните процеси в Европейския съюз, част от които сме вече четири години. Пактът „Евро плюс” е пътят България да се превърне в активен член на европейската общност, на европейското икономическо семейство. Затова правителството реши, че Република България ще се присъедини към Пакта за еврото плюс.
Час преди отпътуването ми за Брюксел съм тук пред вас, за да ви информирам и обоснова пред вас защо вземаме това решение. Нашата подкрепа е принципна като на държава, чието присъединяване към еврото предстои през следващите години. Част от нещата, които се предвиждат в политическата декларация на Пакта, вече сме постигнали, а по другите имаме сходни виждания. България е сред страните с най-малък дълг в Европейския съюз. Въпреки кризата успяхме да не натоварим данъчно бизнеса и гражданите и към момента сме с най-ниските данъци в целия Съюз.
Българското правителство вече е подготвило Национален план за финансова стабилност като част от общата си управленска стратегия. В него са залегнали мерките, които ще предложим в рамките на обсъжданията на Пакта „Евро плюс”. А те са: повишаване на конкуренцията и ограничаване влиянието на монополните структури, модернизиране системите на образованието и науката, повече иновации, подобряване на регулаторната рамка и на бизнес средата, реформиране на пазара на труда, насочено към въвеждането на принципа на гъвкавост, съчетана със сигурност и поддържане на ниски данъчни ставки за труда, за да стимулираме заетостта, осъществяване на пенсионна реформа, насочена към ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и определяне на възрастта за пенсиониране съгласно продължителността на живота, подобряване на фискалните рамки, по-добро и прозрачно управление на финансовия сектор.
По-голямата част от тези реформи и мерки са предприети от правителството.
Искам да заявя и още нещо много важно. Времето, когато България казваше безкритично „да” на всичко, което се изискваше от нас, отмина. Ние ще отстояваме своите национални интереси ясно и категорично. Затова България ще държи да запази своите конкурентни предимства. На първо място това са ниските ни данъци. Ще продължим да отстояваме независимостта на данъчната си политика и няма да допуснем пряко или косвено повишение на данъците. С това ще запазим привлекателността на България като място за инвестиции – както чуждестранни, така и български.
Нашата цел да повишим конкурентоспособността на българската икономика и да увеличаваме капацитета на България – да догонва икономически другите страни – членки на Европейския съюз. Трябва да сме наясно, че членството на България в Еврозоната няма да стане утре или другия месец, но присъединяването ни към политическата декларация Пакт „Евро плюс” е шанс, който ще направи възможността за бъдещото членство в Еврозоната реална.
В противен случай съм убеден, че ако днес не подкрепим този пакт, няма смисъл след това да отиваме и да кандидатстваме за Еврозоната.
Днес е моментът, когато се дават тези заявки. Политическата подкрепа, която ще заявим днес, ще осигури мястото ни в дискусиите и ще направи България част от решенията за завършването на общия Европейски пазар и за бъдещите европейски икономически политики.
Уважаеми дами и господа, първата част, която прочетох, е становище на Правната дирекция на Народното събрание, но повтарям: това е изключително важен политически агнес. Много сме работили върху него. Премерили сме и плюсовете, и минусите за това наше решение – и във финансовата, и във външнополитическата част. И аз съм убеден, че това е правилно решение!
Разбира се, веднага след завършването на Съвета по инициатива на Народното събрание съм готов отново да се явя и да ви информирам какво сме решили днес и утре в Брюксел.
Благодаря за вниманието. Не приказвам много гладко, но това е заради кафетата, поради една и друга причина – за да не ми изкарате и такова име. (Оживление и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин министър-председател, Вие започнахте с процедурата, позовавайки се на това, че не предстои приемането на решение днес и утре със законодателен характер и се аргументирахте с Пакта за стабилност като политическа декларация.
Господин министър-председател, вярвам, че Вие знаете, че точка първа от дневния ред на Европейския съвет не е само Пактът за стабилност, а първа точка – икономическа политика. Там са включени пет конкретни въпроса. Първият е приоритети на структурната и политиката за фискална консолидация. Той също не е законодателен.
Вторият обаче е финализиране на решението за предложение за промяна на договора за функциониране на Европейския съюз. Това е пар екселанс законодателен въпрос.
Третият въпрос е окончателно финализиране на шестте законодателни предложения на Комисията по финансовата политика.
Четвъртият е новият европейски механизъм за стабилност заедно със стабилизационния фонд.
Петият въпрос е Пактът за еврото.
Следователно аз категорично не съм съгласен с Вашата интерпретация, че нямате задължението другата седмица да се явите именно тук по силата на ал. 4 по чл. 105 на Конституцията и да дадете отчет за онова, което е извършила българската делегация на Европейския съвет. Както сам съзнавате, тези въпроси са общо дискусионни.
Съобщенията са, че днес в Брюксел можете да очаквате демонстрация, организирана от белгийските профсъюзи, където се очаква да участват не по-малко от 15 хил. души. Ще имате известни отклонения от маршрута, за да стигнете до залата на Европейския съвет.
Приветствам готовността Ви да се явите в Народното събрание, но не чакайте покана от Народното събрание. Имате задължение по Конституцията да внесете своя отчет.
Госпожо председател, предлагаме изслушването и запознаването с отчета да бъде по режим най-малкото на изслушване, ако не на обсъждане с пълен обем време за тази процедура.
Ето защо, господин председателю, разчитам, че ще внесете своя отчет в началото на следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Както министър-председателят господин Борисов заяви, той има готовност след приключване на срещата днес и утре в Брюксел да информира народните представители.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пирински! Неслучайно казах, че това е становище, което имам от Правния отдел на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И то е само по отношение на Пакта за еврото.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Нямам претенции за корифей в правните въпроси, така че именно във връзка с Вашия въпрос поисках да имам това становище, да ви информирам за това, което сме решили днес.
Разбира се, когато се прибера, живот и здраве, с удоволствие ще ви информирам за отчет, какво и как сме решили там.
Убеден съм, че и протести да има, за да бъде Европа конкурентна на големите икономики в света, този Пакт за стабилност трябва да влезе в сила. С протести няма да изравним икономиката на Китай, на Индия, на Бразилия или на Съединените щати. Само с работа може да се постигне благоденствие! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим за участието на министър-председателя господин Борисов.
Някой от останалите министри иска ли да вземе думата? Не.
Преминаваме към обичайната си работа.
Моля камерите и микрофоните на Националната телевизия и радиото да бъдат изключени.
Следва доклад на Комисията по регионалната политика и местно самоуправление, който ще ни бъде представен от господин Дедев.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионалната политика и местно самоуправление относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността
и търговския флот на Гърция и качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на съвместна Оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011г.
На редовно заседание, проведено на 17 март 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 2013 г.” е одобрена с Решение на Европейската комисия, № С (2008) 7406 от 27 ноември 2008 г. Общата цел на програмата е установяване на по-здрави регионални партньорски отношения и сътрудничество, с което да допринесе за постигане на засилено устойчиво икономическо и социално развитие на регионите от Черноморския басейн.
Меморандумът за разбирателство по изпълнението на Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн” урежда отношенията между България, Румъния и Гърция относно процедурите на финансов контрол, финансовите отговорности, финансовите потоци и възстановяването на неправомерно изплатените средства, както и съдебното решаване на спорове. Регламентирана е и институционалната структура на програмата, уредени са процедурите за сключване на договори и изплащане на средства от Европейския инструмент за добросъседство и партньорство. Финансирането от Общността е до 90 на сто от признатите разходи по всеки проект, а България е поела ангажимент да съфинансира българските партньори до 10 на сто от допустимите разходи по проекти.
Проектът на меморандум е изготвен от съвместния управляващ орган след преговори и консултации с националните органи по програмата и е подписан от българска страна на 22 октомври 2010 г. в София от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С ратифицирането на меморандума ще се гарантира пълноправното участие на България в Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн” като страна – членка на Европейския съюз и ще се осигури финансиране на проекти на български партньори от Североизточния и Югоизточния район със средства от програмата и от държавния бюджет.
В хода на дискусията народните представители единодушно подкрепиха законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007 2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дедев.
Има ли народни представители, които желаят да участват в дискусия по обсъждания законопроект? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Георгиева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам второ гласуване на току-що гласувания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ГЕОРГИЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, подписан на 22 октомври 2010 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване обсъждания законопроект за ратифициране.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следващата точка от нашата програма e:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Започваме с Доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожа Даниела Петрова – председател на комисията, има думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.
В дискусията участваха от: Министерство на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър, Уляна Малеева, директор на Дирекция „Културно наследство” и Миглена Кацарова; Министерството на вътрешните работи – Ангел Папалезов; Върховна касационна прокуратура – Николай Соларов и Щерьо Ножаров; Националното сдружение на общините в Република България – Благой Станчев.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от заместник-министър Тодор Чобанов.
Законът за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство. Целта на закона е да се създадат условия за устойчиво развитие на политиката по опазването и гарантирането на равен достъп на гражданите до културните ценности.
С предложените в законопроекта изменения и допълнения на Закона за културното наследство се цели да се разрешат проблеми, възникнали при неговото прилагане, свързани с изучаването, опазването, социализирането и циркулацията на културните ценности, както и да се регламентират функциите по опазване на недвижимите културни ценности на министъра на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
В законопроекта са прецизирани разпоредбите, уреждащи статута на Националния институт за недвижимо културно наследство, като държавен културен институт с национално значение, във връзка с осъществяваната от него съгласувателна дейност в установените от закона случаи, както и разпоредбите, отнасящи се до подлежащите на съгласуване документации по отношение на недвижимите археологически културни ценности.
Като се има предвид значимостта на недвижимите културни ценности с по-високи категории „национално значение” и „световно значение” се предвижда инициативите за тях да останат на съгласуване по досегашния ред, а за останалите недвижими културни ценности съгласуването да премине в Националния институт за недвижимо културно наследство.
Със законопроекта се предлага с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности – „световно богатство” и „национално богатство”, декларирани или регистрирани по реда на Закона за културното наследство, които са собственост на физически или юридически лица, с имоти – частна държавна собственост, или с право на строеж върху същите.
В законопроекта се предвижда да се предостави правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общините. Чрез това ще се създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините: възможност да кандидатстват за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми; да участват в международни, регионални и двустранни фондове и програми или да осъществяват други дейности, чрез които ще се популяризира културното наследство, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство.
По отношение на опазването на археологическото наследство се предлага да се оптимизират процедурите във връзка с повишаване ефективността на археологическите проучвания и на дейностите, свързани с опазването на археологическото културно наследство. Това се изразява в облекчаване на режима за издаване на разрешения за теренни археологически проучвания, свързани с международни проекти, прецизиране и облекчаване на режима за издаване на разрешения за теренни обхождания като част от теренните проучвания, както и редуциране състава на Съвета за теренни проучвания с цел оптимизиране на дейността му.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В изпълнение на конституционната разпоредба със законопроекта се предлага изменение на чл. 50, ал. 3, от Закона за културното наследство, с което в списък – приложение към закона, се определят археологическите резервати. Предложено е изменение на определението за археологически резерват (§ 15 относно чл. 48, т. 2, буква „д”). Класификацията, категоризацията и режимите за опазване на археологическите резервати се предвижда да се уредят с наредба на министъра на културата. С разпоредбата на § 81 се предвижда актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им да запазят действието си до приемането на нови.
Предвижда се да отпадне законовото изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор” за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство. Отпада изискването в комисията за извършване на идентификация на културни ценности задължително да се включват външни експерти. Предлага се това да става при необходимост по преценка на директора на съответния музей.
В Преходните и заключителните разпоредби се създава нова разпоредба, уреждаща статута на музейните сбирки, поради липсата на съответната норма в Закона за културното наследство.
По предлагания законопроект бе проведена обширна дискусия, в хода на която народните представители се обединиха около необходимостта от неговото приемане, като бяха изказани мнения, предложения и забележки.
При обсъждането бе изразено становище, че с разпоредбата на § 4 относно чл. 12, ал. 4, т. 2, в която се предвижда с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности с категория световно или национално значение, се създават предпоставки за корупционни практики.
Беше посочено, че § 58, с който се създава чл. 161а, следва да се прецизира, тъй като е в колизия с нормата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Обърна се внимание, че в § 72 и § 73 са предвидени административни санкции, чиито размери са твърде високи и следва да бъдат съобразени с критериите за определяне на административните наказания, посочени в Закона за административните нарушения и наказания.
Изтъкнато бе, че е необходима редакция на нормата на § 76, т. 2, с която се създава нов § 9а с цел прецизиране на понятието „музейна сбирка”, което в предлагания законопроект се приравнява към статут на „колекция”.
Изразено бе становище, че § 76, т. 1, в която е предвидена промяна в реда за идентификация и регистрация на обектите по § 6, ал. 1 следва да отпадне, тъй като срокът по ал. 1 е изтекъл.
Предложи се § 82 да отпадне, тъй като с него се предвиждат изменения и допълнения в Наказателния кодекс, а измененията и допълненията в кодексите като кодификация на материално-правни и процесуално-правни норми следва да се приемат със съответния закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В хода на обсъждането бяха направени и други предложения за изменение и допълнение на разглеждания законопроект. Народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на законопроекта следва да бъдат взети предвид направените в хода на дискусията предложения.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, без „против” и 4 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, госпожо Петрова.
Тъй като има още доклади, а предстоят и разисквания, предлагам почивка до 11,30 ч., след което ще продължим с обсъждания законопроект.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да се запознаем със съдържанието на доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Същият ще ни бъде представен от народния представител Румен Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на културата и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения на Закона за културното наследство целят преодоляване на проблеми, възникнали при неговото прилагане, както и регламентиране на функциите по опазване на недвижимите културни ценности на министъра на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Предвидени са изменения в разпоредбите, отнасящи се до приемането на плановете за опазване и управление. Прецизирани са законовите разпоредби, отнасящи се до подлежащите на съгласуване документации по отношение на недвижимите археологически културни ценности.
Със законопроекта се създава ред за предоставяне правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общини. Предоставянето на правото на управление на общини върху недвижими археологически културни ценности ще създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, участие в международни, регионални и двустранни фондове и програми или за осъществяване на други дейности, чрез които ще се популяризира културното наследство, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство.
Предлага се с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности – „световно богатство” и „национално богатство”, декларирани или регистрирани по реда на този закон – собственост на физически или юридически лица, с имоти – частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти – частна държавна собственост.
По отношение на опазването на археологическото наследство предложените изменения и допълнения целят оптимизиране на процедурите във връзка с повишаване ефективността на археологическите проучвания и на дейностите, свързани с опазването на археологическото културно наследство, като е предложено прецизиране и облекчаване на режима за издаване на разрешения за теренни обхождания и за теренните археологически проучвания.
С цел по-ефективна превенция на закононарушенията са предложени разпоредби, които регламентират принудителни административноправни мерки, нови състави на административни нарушения, а така също и изменения и допълнения в съществуващите административнонаказателни разпоредби.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени. Същевременно бяха направени редица бележки и предложения по отделни разпоредби, които следва да бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване. И представителите на Националното сдружение на общините в Република България и членовете на комисията възразиха срещу критериите и подхода за назначаване на директорите на общинските музеи.
Независимо че в законопроекта е предвидено облекчаване на част от процедурите за съгласуване и одобряване на устройствени планове и проекти, в някои от случаите, свързани с предлаганите промени, в част от разпоредбите на Закона за устройство на територията е въведена неоправдано усложнена процедура, което ще създаде затруднения на общините. Изхождайки от практическото неспазване на двумесечния срок за съгласуване и одобряване на проектите бе предложено да се възстанови отмененият принцип на мълчаливото съгласие. Липсват достатъчно аргументи и за предложеното удължаване на срока за регистриране, съответно за отписване по реда на закона на заварените недвижими паметници на културата, което от своя страна създава редица затруднения в практиката.
Категорично бе възразено срещу предлагания с § 58 от законопроекта нов чл. 161а, като бяха изложени аргументи за противоречието му с разпоредбите на чл. 162 от действащия закон и несъответствието му с конституционните принципи за защита на правото на собственост.
Категорично бе възразено и срещу предлаганите промени в Наказателния кодекс, като бе изразено становище, че е най-малкото неприемливо в такава специализирана материя да се правят промени с Преходни и заключителни разпоредби на този закон, още повече, че в момента се обсъждат няколко законопроекта за промени в Наказателния кодекс.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление прие следното становище: с 9 гласа – „за”, без „против” и 7 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.
На свое заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., комисията го разгледа.
Законопроектът беше представен от господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.
Предложените промени целят преодоляване на проблеми, възникнали при прилагането на Закона за културното наследство, както и регламентиране на функциите по опазване на недвижимите културни ценности на министъра на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Прецизирани са разпоредбите, уреждащи статута на Националния институт за недвижимо културно наследство като държавен културен институт с национално значение с оглед осъществяваната от института съгласувателна дейност в установените от закона случаи, както и разпоредби, отнасящи се до подлежащите на съгласуване документации по отношение на недвижимите археологически културни ценности.
Предвижда се създаване на ред за предоставяне правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общини, което от своя страна ще създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В законопроекта се предлага изменение на чл. 50, ал. 3, с което в списък – приложение към закона, се определят археологическите резервати. Предложено е изменение на определението за археологически резерват. Класификацията, категоризацията и режимите за опазване на археологическите резервати се предвижда да се уреждат с наредба на министъра на културата.
За борба със закононарушенията и с цел по-ефективна превенция се предлагат разпоредби, регламентиращи принудителни административни мерки, нови състави на административни нарушения, а така и изменения и допълнения в съществуващите административнонаказателни разпоредби.
Със законопроекта се предлагат промени в Наказателния кодекс.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Тодор Димитров, Емил Радев, Четин Казак, Ивайло Тошев, Михаил Миков и Веселин Методиев.
Господин Стоилов постави въпроси, свързани с авторите на промените, увеличаване на възможностите за защита на културното наследство от държавата и съгласувателната процедура, която се предвижда в законопроекта. Също така се акцентира и върху факта, че трайно установена практика на Народното събрание е в Преходни и заключителни разпоредби да не се изменя кодекс. Кодексът е кодификация на материалноправни норми и процесуални норми и неговото изменение става само със самостоятелен закон, като се държи сметка на неговата законодателна логика и предложи § 82 да отпадне от законопроекта.
Господин Димитров и господин Тошев подчертаха, че § 58, с който се създава чл. 161а противоречи на чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, според която частната собственост е неприкосновена, съдържа забрана за разпореждане с нея без или въпреки несъгласието на собственика.
Новосъздаваната норма на чл. 161а е в противоречие с чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Предложено бе да се обсъди възможността в тези случаи, да бъде осигурявано съгласието на собственика чрез сключване на договор за учредяване на съответното вещно право.
Господин Радев обърна внимание на режима на обезщетяванията, предвиден в § 58 и заяви, че не е уреден нормативно и подчерта, че става въпрос за отношения от частно-правен характер.
Господин Казак отправи въпроси, относно съществуването на регионални инспекторати и предложи прецизиране на текстовете по отношение на движимите вещи, като сподели, че е излишно формирането на териториални структури.
Господин Миков акцентира, че е важен контролът, осъществяван от държавните органи, но санкциите предлагани в законопроекта са изключително тежки.
Господин Методиев изказа становище по отношение на понятието „национален архивен фонд”, използвано в законопроекта. Обърна внимание, че конфликта между музеи и архиви е стар и с въвеждането на това понятие се задълбочават проблемите. Министерството на културата не може да отнема функция на друга държавна институция. Подчерта, че понятието „музейна сбирка” в законопроекта се приравнява на „колекция” и според него това понятие не трябва да отпадне, като пое ангажимент между първо и второ гласуване съвместно с представители на министерство на културата да се прецизират текстовете.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че предлаганите промени за изменение и допълнение на Наказателния кодекс не трябва да се подкрепят на второ гласуване. Същите могат да бъдат предоставени на работната група към Министерство на правосъдието, която изготвя нов проект на Наказателен кодекс.
Отправи се препоръка за прецизиране текста на § 58, относно чл. 161а, тъй като в този си вид не може да бъде подкрепен.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
С доклада на Комисията по правни въпроси приключваме с изложението на докладите.
Господин заместник-министър, искате ли от името на вносителя да представите законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя накратко проекта за закон искам да изкажа специалната благодарност на нашата администрация, на народните представители от различните комисии, които взеха активно участие в дискусиите, направиха конструктивни предложения и градивни критики, като сме убедени, че в резултат на тази активност качеството на законопроекта значително ще се подобри и между четенията той ще бъде обогатен, за да достигне един изключително работещ и прецизен вид.
Накратко ще припомня основните акценти на законопроекта, които вече бяха изложени в хода на изказванията.
На първо място по значимост, това е предлагането на по-ясен механизъм за предоставяне на обекти – публична държавна собственост за управление от общини, като тук се цели, от една страна, подобряване управлението на такива обекти, а от друга, се цели да се създадат възможности за по-добро усвояване на средствата идващи по линия на Европейския съюз.
Създава се механизъм за придобиване от страна на държавата на обекти с висока значимост, на висок клас обекти, като световно и национално значение, какъвто до момента, за съжаление, не съществува, а в практиката това са често срещани случаи и е необходимо законът да отговори на обществените очаквания за стопанисване на такива обекти от страна на държавата.
Предлага се въвеждане на списък на резерватите в Република България, които в момента, са малко над 20 – говорим за археологически резервати, чрез този списък ние ще защитим ефективно тези обекти и ще позволим тяхното по-добро управление.
Същевременно в законопроекта са предвидени различни текстове, които в цялост създават възможност за развитие на културния туризъм, включително и чрез регламентиране на понятието културен маршрут.
Предлагат се промени, целящи оптимизиране на търговията с произведения на изкуството и с културни ценности – основно в две насоки.
На първо място, създаване възможности за по-лесна циркулация на съвременно изкуство и, на второ място, облекчаване и оптимизиране на режима за антикварната търговия.
Друг важен основен акцент е, че се подобрява рамката за извършване на дейности по консервация и реставрация, която в настоящия вид на текстовете на закона и на текстове в Закона за устройство на територията е твърде сложна и бюрократична и с предлаганите промени се цели облекчаване на дейностите по консервация и реставрация.
Това са основните акценти в предложението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим и ние, господин заместник-министър.
Откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направените промени в Закона за културното наследство са навременна, наложителна и адекватна реакция от страна на Министерството на културата.
Законът за изменение и допълнение цели подобряване и прецизиране на текстовете. Предлагат се решения там, където е необходимо или има неизяснени моменти.
Подкрепям изменението на закона на първо четене макар, че имам определени забележки, които смятам, че ще внесат повече яснота в Закона за културното наследство.
По § 1 се разбира, че антропологични останки ще се третират като движима културна ценност и ще подлежат на идентификация и регистрация. Наистина от тях, чрез изследване на проби от специалисти, се придобиват важни научни сведения като датировка, правят се ДНК-анализи и т.н., де факто те подлежат на идентификация.
Смятам обаче, че не е необходимо регистрирането и инвентирането им в музей. Няма и такава европейска практика.
Друга забележка към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е относно така наречения масов материал. Професор Данаилов по време на дебата в комисията изказа същото отношение за така наречения масов материал. Това са керамични фрагменти от различни антични съдове и др. Безспорно те също дават важни научни резултати за епохите на стари култури. Тъй като същите са в огромни количества и практически е невъзможно съхраняване в музеите, са необходими огромни хранилища. Те не могат да се съхраняват в обменния фонд на музеите, но ако част от тях се ползват за обучение на студенти и ученици, би могло да се съхраняват в научен фонд на музеите.
Относно конкурсите за директори на регионални музеи. Приветствам промяната, тъй като смятам, че точно там се извършват нарушения при провеждането на тези конкурси в общините. Преди години станах свидетел на два такива опорочени конкурса в две общини – хора, които никога не са работили в системата на културното наследство, станаха директори на големи музеи. Макар че представителят на Министерството на културата подписа протокола „с особено мнение”, това не повлия на крайния резултат.
След като Министерството на културата осигурява целево допълнителни средства от републиканския бюджет за регионалните музеи и методически ги ръководи, би следвало в комисията да има паритет между членовете на общината, представители на Министерството на културата и музейните експерти. Би трябвало да има и изисквания по отношение на квалификацията и ценза на музейните експерти, които биха участвали в комисията.
Това са моите препоръки. Като цяло подкрепям законопроекта. Смятам, че е добър и компетентно изготвен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Караминова.
Има ли реплики по отношение изказването на госпожа Караминова? Няма.
Народният представител Ремзи Осман имаше искане за думата.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че в законопроекта има положителни моменти, но аз очаквах от заместник-министъра конкретно да се изкаже по големия въпрос, който се повдига от всички комисии, от всички народни представители в няколко пункта от законопроекта. Има едно общо изказване на заместник-министър дали ще има промяна в законопроекта. От становището на Министерството на културата ще се определи и поведението на народните представители как ще гласуват.
Вярно е, че целите да подготвите общините в тази област, но в другата област – преди малко госпожа Караминова от ГЕРБ изтъкна, че имало много големи нарушения от страна на общините, когато са се назначавали директорите на музеите, което може да е вярно, може и да не е вярно. Това че в определена община, примерно, някой е злоупотребил, не означава, че всички общини са злоупотребили. Затова Министерството на културата не бива да гледа на общините с пренебрежение, че евентуално биха нарушили закона, защото те са част от държавната власт, част от изпълнителната власт. По същия начин за всички служители в министерството ние, народните представители, трябва да имаме едно съмнение, че в своята дейност те също могат да злоупотребят. Тоест, никой не е застрахован, че няма да злоупотреби – дали е народен представител, министър, служител в министерството или в общината. За съжаление някои от служителите се поддават на изкушението.
Струва ми се, че когато става въпрос за директори на общински музеи, там представители на министерството не бива да имат изобщо думата. Не представител! Защото средствата, с които ще бъде поддържан този музей, изцяло са ангажимент на общината. Тоест, общината ще поеме финансовата част, а друг ще назначава директора. Така следва от § 11, чл. 28, ал. 5 и 6, където се казва, че конкурсът се провежда от комисия, в състава на която се включват представител на Министерството на културата и двама музейни експерти. Няма даже представител на общината. Как тогава ще има общински музей? Значи, изобщо няма представител в конкурсната комисия?! Тоест, може да има инспекторат – правилно е, за да следи дали се спазват съответните политики. Но не се бъркайте в работата на общината.
Има Европейска харта за местно самоуправление, господин заместник-министър! Би трябвало да я вземете и да я прочетете, ратифицирана е от българския парламент. Това Ви го казаха и представителите на Националното сдружение на общините по време на заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Тоест, не е възможно да влезе в сила в този си вид – вие да накарате общините да поемат само отговорности и да имат само задължения. В същия момент за директор на музей поставяте изискване от 5 г. професионален опит в съответното професионално направление. А ако в общината няма такъв, примерно в планинските малки общини? От София ще отиде ли някой да работи за 300 лв. в Смолянско? Не ми се вярва! Или в Монтанско?
Не си въобразявайте, че е пълно с хора с такъв стаж, които да работят за 250 лв.! Колеги, общините не могат да намерят главни архитекти, а вие сте тръгнали да поставяте много, прекалено големи изисквания за директор на общински музей. Вие така ще ограничите, без да искате – аз съм убеден, че това го правите без да искате, общините да създадат общински музей, ако няма такива кадри. Ако целта, примерно, е да ограничим определени общини да нямат общински музей – да. Но аз не вярвам да има народен представител, който да не желае да стимулира общините.
Затова, господин председател, уважаеми колеги, предлагам много сериозно алинеи 5 и 6 още един път да бъдат прочетени от вносителите, от Министерския съвет, от Министерството на културата, защото в този вид те са неработещи.
Другият проблем, колеги, е така нареченият експертен съвет. Вярно и в сега действащия закон, в § 41 – специализираният експертен съвет по ал. 2 (не този експертен съвет по чл. 64, проф. Данаилов), а този, който, примерно, дава – в действащия текст също е така – становище дали да има статут на национално богатство, или не. В този специализиран експертен съвет, уважаеми колеги, има трима представители на Министерството на културата и осем представители на различни държавни, научни, културни организации. Не може в един закон да се посочват ей-така: осем представители на различни културни организации, на различни държавни организации. Това не е сериозно. Както е посочен съветът в чл. 64, така изрично трябва да бъдат посочени кои могат да бъдат тези осем членове – може да са от ДНСК, може да са от Министерството на финансите, може да са от общината или от някъде другаде. Но те трябва да бъдат посочени. Кой ще ги определя? Осем държавни научни, културни организации. Някаква неправителствена организация и човекът, който ще ги определя, е министърът, казва: „Извинявайте, има една неправителствена организация в с. Трън. Тази неправителствена организация ще участва за Видинско”. Не е сериозно. Трябва да бъдат казани точно и изписани. Или да се каже, че осемте представители се определят точно с наредба, която ще бъде издадена от министъра на културата, ако вносителят не е в състояние сега да ги посочи.
Да, вярно е, че такъв текст има и в действащия закон. Пропуск е! В действащия закон също има подобен текст и е голям пропуск, защото точно този експертен съвет ще даде становище дали да даде статут на национално богатство, или не, колеги.
Другият въпрос също е отбелязан в докладите на всички колеги. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за големия спор дали § 58, с който се създава чл. 161а, противоречи на Конституцията - да, така е, според мен е в остро противоречие с чл. 17 от Конституцията, че има намеса в неприкосновеността на частната собственост. Така както са изписани текстовете, тази частна собственост вече не е неприкосновена – не, че той вече няма задължение да спази съответните изисквания. Има начин и ред как може да се въздейства на един собственик по съответните правила, ако в неговия имот има археологическо наследство, да направи необходимото и да допусне необходимите лица. Вие, господин заместник-министър, посочвате – даже без да е необходимо уведомяване на собственика представителят да влиза да проверява нещо. И цената на този недвижим имот, уважаеми колеги, за един ден ще падне със 70%. Някой може много изкуствено да влияе на цената на определени имоти само с това, че има данни за археологическо наследство в имота. Този, който има разрешение за теренно проучване – аз в частната ми практика съм имал случай – идва и казва: „Аз имам данни, че в този имот има ценности за археологическо проучване, недвижимо културно наследство”. И тази цена вече поголовно пада надолу и вие не може да го продадете на пазара.
Някой може субективно да накара цената на определен имот да падне и отговорността ще бъде наша. Ние не бива да го допускаме, защото частната собственост е неприкосновена. Ако наистина има данни за културно наследство, това никой не го оспорва. Кой носи отговорността, когато падне цената? Служителят, който има разрешение за теренно проучване, ще носи ли отговорността, че цената на имота от 1 млн. лв. е паднала на 50 хил. лв., след една година се установи, че няма никаква археологическа стойност, като за тази една година собственикът не може да пласира и не може да продаде имота? А това е негова собственост! Не, че моят избирателен край е пълен с това, повече е в райони, където по една или друга причина съм имал частни контакти. Но няма да е справедливо и тези хора ще бъдат ощетени.
Ако погледнете в правилата кой може да има разрешение за теренно проучване, ще видите, че те са много либерални. Всеки историк, археолог с две години стаж може да получи разрешение за теренно проучване, да провали инвестицията ви и дълго време в бъдещето да не можете да се съвземете.
Още веднъж трябва да се прочетат текстовете на § 58 и това, което противоречи на Конституцията и на условията за развитие на нормален частен бизнес – да има нормална конкуренция, да бъде променено.
Ако погледнем включително и § 57, колеги, инвестиционните проекти на физически и юридически лица на територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, се съгласуват и одобряват след провеждане на теренно археологическо проучване. Разбирате за какво става въпрос. Човекът, който получи разрешение, ще даде становище, но няма да носи никаква отговорност – нито наказателна, нито административна, за лицето, което има разрешение за теренното проучване. И вашият имот отива просто в историята, защото не можете да намерите купувач за имота си, за терена си. Не казвам, че е лошо, но в този вид не може да се приложи. Ако се приложи, да – гласува се и се прилага, но в този вид някой по някакъв начин работи да удари определен бизнес в определен район. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Ремзи Осман?
Заповядайте за първа реплика.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Осман, бяхте доста подробен в своето изказване.
Аз ще наблегна на целта на правителството по това предложение за съответната замяна. Защо се прави тази замяна? Ще ви дам конкретен пример: известна крепост в България е собственост на Министерството на културата. Земята под нея обаче е собственост на Министерството на земеделието и храните. Автоматически тази земя има статут на защитена територия. Автоматически от това следва, че общината няма право на каквито и да било реконструкции и строежи на тази територия. А защо тя иска да го прави? Тя иска да кандидатства по проект, за да подобри интереса на туристите към тази крепост. Това е проект по Оперативна програма „Регионално развитие”, да се сложат прожектори. Няма право да се сложат прожектори заради статута на земята.
Ето ви реален пример от днешно време какво произлиза, когато земята е на един собственик, а културната ценност, културният паметник е на друг собственик. Това не дава възможност на общината да развива, да популяризира този свой културен паметник. Такава е целта на замяната.
Бих добавила, че с конкретната промяна министерството цели да акцентира върху културните паметници, които притежава България. Скоро, в началото на този месец всички проследихме чудесата на България – прекрасна инициатива на известна медия, подкрепена от правителството. То даде десет милиона лева на първите класирани десет обекта. Това е финансова инжекция за тези общини да могат да вложат инвестиции още тази година в своите културни паметници.
Пак казвам обаче: дори добрата воля на правителството без промяна в закона не би станала факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за друга реплика към господин Осман?
Заповядайте за втора реплика.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Господин Осман, категорично не мога да се съглася с Вашето крайно становище за общинските музеи. Смятам, че твърде популистки приказвате за нещо, което всъщност е важна придобивка за всяко населено място. Това е нещо, което е тепърва в приоритетите на българската държава – развитието на културния туризъм като начин на развитие на градовете и регионите. От изключително значение е музейните специалисти да са качествени. Не знам дали сте наясно колко музеи са провалени заради факта, че хората, които ги управляват, няма понятие от това, което управляват.
Мисля, че директорът на един музей трябва да е преди всичко мениджър. В този смисъл не виждам причина да смятате, че изискването за петгодишен стаж е пречка класни хора да бъдат назначавани на работа като директори на музеи. Пет години стаж не означава работа в музея. Той може да е историк, археолог, етнолог, етнограф – всичко това са професии, които биха били подходящи за директор на музей.
Когато разглеждахме този казус в Комисията по културата, стана ясно, че малко не разбираме факта, че просто Министерството на културата иска да има свои представители, за да гарантира качеството на провеждания конкурс и качеството на избраните хора. Това не означава, че общините няма да имат представители.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че общинските музеи са самостоятелни институции и имат собствени делегирани бюджети. В този смисъл никой не би могъл да се намесва в тяхната политика.
Аз идвам от един град, в който, слава Богу, има много културни ценности. Музеят в Асеновград благодарение на качествените си професионалисти успява да направи града по-популярен, да развива култура, важна за всички нас.
След като в почти всички институции имаме изискването за години стаж, не виждам защо директорите на музеите да нямат такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика към Ремзи Осман? Не виждам.
Господин Осман, заповядайте за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Хубенова, нищо популистко. Това, че не се харесва на Вас, това е Ваш проблем. Когато става дума за общините, те са част от изпълнителната власт, госпожо Хубенова, ако не разбирате, те не са отделна автономна власт.
Вашият пример с Асеновград е чудесен пример – че музеят работи добре. Вие самите казвате, че общините не злоупотребяват. Оттам нататък, госпожо Хубенова, когато общината носи отговорност, трябва да има възможност да каже кой да бъде директор на този общински музей. Вие поддържате тезата и изрично се каза, че конкурсът се провежда от комисия, в състава на която се включват представител на Министерството на културата и двама музейни експерти. Те ще бъдат посочени, ясно – от министъра. Къде е представителят на общината?! Е, как така ще има общински музей? Да си остане държавен музеят!
Познавам структурата и дейността на музеите много добре. Това ли е популисткото, защото казваме истината?! Изпишете текста и кажете: „Да, така е”. Нека заместник-министърът да каже: „Трябва да го променим” и тогава ще оттегля думите си.
Ваше е популисткото изказване. Не върви на една дама да говори популистки.
Що се отнася до заменките, аз не съм противник на това. Аз развих тезата за достъпа на определени лица в частните имоти. Случаите, които Вие посочихте – че трябва да бъдат направени необходимите замени, аз ги подкрепям, не се опасявам от злоупотреби. Аз развивах обаче преди малко тезата, че може да има злоупотреби, когато определени лица, само ако има данни за археологическо наследство, влязат в частния имот и тогава цената му поголовно ще падне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имаше заявка за изказване от народния представител Стефан Данаилов.
Давам Ви думата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В мотивите на законопроекта вносителите посочват, че измененията и допълненията в Закона за културното наследство целят преодоляване на проблеми, възникнали при неговото прилагане, както и по-ясно регламентиране функциите на министъра на културата и бившия НИПК. Аз съм убеден, че такъв тежък закон, който беше предложен преди време, би трябвало да намери възможност да получи своето усъвършенстване, тъй като след функционирането се оказа, че някои неща се оказаха пропуснати или неточни.
Разбира се, за съжаление, заявените чрез проекта цели на вносителите да поправят пропуските в действащия закон, не е постигнато. Част от проблемите произтичат от недостатъчно обвързване с актуалните разпоредби на Конституцията на България по проблемите на собствеността с разпоредбите на ЗУТ и Закона за местното самоуправление, и непреодолимия ведомствен подход при опазване националното културно наследство.
Много от темите бяха засегнати от изказалите се даже доста подробно, само искам да кажа, че в Комисията по културата ние задавахме доста въпроси, получавахме някакви отговори от господин заместник-министъра, с някои съгласни, с други несъгласни, но имаме неща, които наистина са доста смущаващи. Аз смятам, че това, което вие споделихте, е правилно, тъй като не смятам, че сегашните директори, особено на регионалните музеи, са хора, които са слаби кадри и непрокопсаници, макар че имаха доста пропуски.
Все пак искам да кажа, че това, което ме смущава, е например § 52 – чл. 151, ал. 3, т. 5, където се предлага терминът „писмено съгласие на собственика” вместо „писмено споразумение със собственика”, както е в сега действащия закон.
Въпреки трудностите смятам, че конституционните права на гражданите са приоритет при законотворчеството ни. Параграф 58, с който се създава чл. 61а например, противоречи на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, според чиято разпоредба частната собственост е неприкосновена, съдържаща забрана за разпореждане с нея без или въпреки несъгласието на собственика чрез сключване на договор за учредяване на съответното вещно право.
На няколко места в закона се подчертава, че за културна ценност може да се определя това, което има принос и значение за човешката история. Аз съм убеден, че всичко има принос и значение за човешката история. Въпросът е дали и как трябва да се съхраняват онези фрагменти, които не могат да бъдат включени в законовите предмети. Не съм напълно убеден, че онова, което вносителите наричат масов материал в § 2, чл. 7, може и трябва да бъде включен в обменния фонд на музеите. Считам, че предложените промени не са съобразени както с актуалното състояние на музейната база, така и със световната практика.
В § 5, чл. 14, т. 13б се предлага ограничаване правата на музеите при задание на проекти на музейните сгради и на постоянните експозиции на музеите. Има проява на връщане на стари практики, когато всичко бе централизирано в Министерство на културата и се приемаше, контролираше и финансираше оттам.
Считам, че в § 8, чл. 19, т. 6 трябва да направи опит да направим по-ясно понятието „национален архивен фонд”. Неведнъж е обсъждан конфликтът между музеи и архиви. Националният институт за недвижими паметници на културата и Държавният архив са все държавни институти. Изготвянето на планове за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимо културно наследство по искане на физически и юридически лица, е услуга по смисъла на Търговския закон и според мен не следва да се извършва от държавна администрация. Това дава една вратичка за корупционни практики.
Подкрепям усилията на вносителя за Преходни и заключителни разпоредби в § 76, т. 2, където законопроектът предвижда понятието „музейна сбирка” да се приравнява на „колекция”, както е и досега. Действително това беше засегнато от това, което чух от отделните комисии становищата искат по-точно прецизиране.
И все пак най-смущаващото продължава за мен да бъде § 4, чл. 12, ал. 4, т. 2, в която се предвижда с Решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности в категории от световно значение и национално значение, декларирани или регистрирани по този закон, когато са собственост или са с право на строеж върху имоти частна държавна собственост, а министърът може да издаде заповед да сключи договор за замяна. В мотивите на законопроекта не са изложени обаче с конкретни съображения и критерии за предлаганото изменение. Ако няма критерии, можем да отворим широко вратата за необясними заменки и корупционни практики. Аз разбирам какви са намеренията, това беше споделено от господин заместник-министъра какво предизвиква това, но все пак, практиките са или да се обезщетява, или да се изкупува.
Аз получих някакъв отговор от господин Чобанов, само че може би има нов списък, аз ще припомня или ще кажа на колегите, които не знаят, защото тук не става въпрос само за 3-4 обекта, основни са 2. Една информация: обекти, паметници на културното наследство с национално значение общо 1450. От тях 356 са архитектурни паметници с национално значение, 149 са художествени паметници с национално значение, 53 са исторически паметници с национално значение, 882 са археологични паметници и резервати с национално значение. И освен това в страната, уважаеми колеги, са регистрирани като национално културно наследство от 10 000 могили, които също попадат в площи частна собственост. Сами разбирате какво може да се случи от това. И в този смисъл, разбирайки и това, че държавата в момента няма средства, трябва да се намери наистина една по-голяма конкретност в това, което предлага вносителят.
Бих предложил изменения на някои срокове, заложени в сега действащия закон, които практиката не приема.
Поради тези причини, които споделих с вас, и ред други, да не ставам много обстоятелствен, нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Данаилов? Не виждам.
Колеги, тъй като има заявки от различни парламентарни групи, за да спазим записаното в правилника за редуване на парламентарните групи, ще дам думата на господин Станислав Станилов от Парламентарната група на Партия „Атака” и след това на другите, направили заявки, а не по реда на тяхното постъпване.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Понеже господин Осман каза, че познава добре музейното дело, не се заяждам, няма нужда от лично обяснение.
През 1969 г. съм започнал кариерата си като екскурзовод в малък провинциален музей. Минал съм през два големи музея, за да стигна до Академията и т.н.
Когато се прави подобен закон (това съм го казвал в миналото Народно събрание, където участвах в правенето на същия този закон, който сега поправяме, и от трибуната отправях големи критики към авторите, но тогава никой не чу, даже тези, които сега се готвят да се въздържат от гласуване), който е изключително сложна материя и трудно разбираема за хора, които не са вътре в професията, трябва да се съобразява всеки от тези членове как ще действа в пространството. Да си представим как едно нещо ще действа – всеки казус от този закон.
Какво искам да кажа с тези думи? Спорът за достъпа на държавата в частни имоти е безсмислен, тъй като това, което е написано в закона, е съобразено с най-добрите европейски практики. Вярно, че там има конфликт, но този конфликт е естествен и той не може да бъде избегнат по друг начин. Държавата или има право на достъп до своята собственост, или няма право на достъп.
И в Италия, и в Турция, най-вече в Турция, и в Гърция, и в Испания, даже и в Германия принципът е този – държавата има достъп, след това се проучва паметникът и се дава негова експертна оценка – тогава се решава неговият въпрос, независимо от загубите.
В много страни загубите за частниците се обезщетяват от държавата. Тук също са предвидени известни възможности да се обезщетява собственикът на земята. Иначе е безсмислено да говорим за културен туризъм, културни паметници, наситеност и пр. Просто е безсмислено – иначе оставяме нещата така както са.
Що се отнася до избора на директорите на музеите, непременно министерството трябва да има решаващата дума.
Практиката, господин Осман, от последните няколко години – за да не влизам в конфликт, няма да споменавам имена, но на няколко големи музея сложиха хора, които никога не са били в музейното дело, в музейната практика, нямат никаква квалификация и просто са подставеници на местните кметове. Даже става дума и за директори на областни музеи, което е чудовищно, но което е така!
В повечето случаи в българската практика общините са много лоши собственици, особено когато се отнася до това в техните територии да има резервати. Обикновено общините се мъчат да използват резерватите за изсмукване на някакви средства, от които не влагат нищо обратно. Затова резерватите ни са в някакво безумно състояние. Мога да ви заведа, където искате и да ви посоча какво е състоянието им.
Ние от „Атака” ще подкрепим този законопроект, защото той е една, две или пет крачки напред от стария. Практиката ще покаже дали тези поправки ще работят както трябва, или ще трябва отново да се поправя. Но този закон, пак ще повторя, е изключително тежка материя, трудноразбираема и много трудно ще стигнем до съвършенството.
С последните си думи ще припомня един природен и обществен закон: цивилизоваността, колеги, на една нация се определя от нейното отношение към околната среда и културното наследство. Там, където околната среда и културното наследство не се пазят, никой не признава тази нация за цивилизована. Това е негласното, незримо отношение към всички, тоест на останалите страни към нас.
Преди много години, когато бях уредник в Музея за история на София, ми се случваше да водя държавници, кметове на големи европейски столици по паметниците в София – обикновено през почивните си дни. Когато ги завеждах в подлеза пред Партийния дом, който беше голямо постижение, всички се възхищаваха от това, че навремето, по време на строежа на Партийния дом, сме се преборили, за да може тази източна порта на Сердика, Средец днес да я гледат всички, да идват европейците и да се възхищават на това, което сме направили.
Така че те ще ни оценяват по това, което ще направим по този закон. Запомнете го и не го забравяйте. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики има ли към господин Станилов? Не виждам.
Давам думата на госпожа Даниела Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство представлява поредния етап от законовото уреждане на реформата в системата за опазване на културното наследство, започнала още в началото на мандата на правителството.
Като цяло философията на внесения законопроект е насочена към разкриване на потенциала на обществото в системата за опазване на ценностите, тоест към децентрализация на ангажиментите и отговорностите в съответствие с ролята на културното наследство в съвременната среда като фактор за устойчиво развитие. С развитието на темата за управлението и стопанисването на културното наследство се създава реална основа за реализиране на обществения и професионален ресурс в дейностите по опазване, както и условията за разкриване на националния потенциал в специфични области на социалната реализация на ценностите.
В този контекст в предложения със законопроекта ред за предоставяне на правото за управление на недвижими археологически и културни ценности се очертава това, което се предоставя на общините. Така местните власти, културни и икономически субекти, ще могат да намерят оптимален модел за най-ефективната социокултурна реализация на тези обекти и обвързването им с целите и плановете на регионалното развитие.
От друга страна, с разработените норми по отношение на плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности се създават реални условия за въвеждането на нов инструмент за непосредствена грижа за тези обекти и се осъществява закъснялото изпълнение на ангажимента на държавата по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
Необходимо е да отбележим, че широкият обхват проблеми в предложените текстове в настоящия законопроект допълва сериозни пропуски в действащата нормативна уредба, свързани с уточняване на функциите на субектите в националната система за опазване, изясняване на понятийния апарат, развиване и прецизиране на процедурите за вземане на решение в тази специфична област, включително свързаните с теренни археологически проучвания. По този начин ще се повиши ефективността от научната дейност и прякото приложение в практиката на опазването и популяризирането на това наследство.
Развитието на закона е насочено към увеличаване на отговорностите и разширяване на административните и наказателните санкции в този процес.
От дискусията, която протече в комисията, и от дискусията, която тече в залата, смятам, че всички народни представители биха подкрепили философията на този закон и бихме се обединили около идеята за подобряване на текстовете към по-добър вариант.
Като цяло считам внесения законопроект за балансиран и обхващащ основните и актуални теми на обществото в тази материя. Многопосочният му ефект върху културния, административния и стопанския сектор в страната го ситуира в контекста на развитие и реализация на политиката за устойчиво развитие на страната и регионите. Ето защо аз го подкрепям изцяло с направените препоръки и забележки и ще гласувам за приемането му. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики има ли към народния представител Даниела Петрова? Няма.
Давам думата на господин Кутев.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип искам да кажа твърдото ми убеждение, че законопроектът се опитва да решава проблеми и че със законопроекта част от проблемите се решават във вярна посока. Оценявам факта, че Министерството на културата се е опитало да даде правилни подходи по сериозни проблеми.
За мен остават няколко проблема.
Първият от тях, вече говориха и предишните колеги, е по музейните сбирки и колекциите. Мисля дори, че няма проблем музейните сбирки да придобият статут на колекции, стига да са минали по реда на този закон, тоест мисля, че включително към този текст, който съществува в момента, ако се добави „по реда на този закон”.
Тук имам опасението, че е възможно да се получи така: преди половин година беше периодът, когато трябваше да се регистрират колекциите – бихме могли с този текст в момента да реабилитираме колекциите на тези, които не са регистрирали колекциите, без да са минали по реда на закона, тоест без да са минали през регистрацията в музеите, както трябва.
От тази гледна точка смятам, че ако вкараме този текст с малки поправки в реда на действащия сега закон, нещата биха могли да се поправят и според мен там това може да се случи.
По-скоро моят проблем, разбира се, е с § 4 и с текста за замените. Аз разбирам, че вносителите се опитват да решат сериозен проблем и си давам сметка, че вероятно с този текст, който е внесен, част от проблемите по отношение на частните собственици ще бъде решена.
Факт е обаче, че с това се отваря много голяма врата за евентуални корупционни действия. Отворена веднъж, тя няма да зависи толкова от министри или от заместник-министри – вече влиза в администрацията, влиза в общините. По друг начин започва да действа всичко това.
Аз си мисля, че все пак като една европейска държава ние трябва да имаме малко повече самочувствие и да живеем с ясното съзнание, че когато правим закони, ние ги правим за години напред, а не за Симеон Дянков, примерно. Фактът, че в момента няма пари е ситуация, в която се намираме сега, но ние трябва да решим този въпрос принципно и затова, според мен принципното решаване на въпроса касае форми на изкупуване, както би трябвало да бъде. Когато един терен се изкупува от държавата по определени правила, които могат да бъдат заложени в закона, тогава шансовете и възможностите за манипулативни и корупционни действия са много по-малко, отколкото когато правиш веднъж оценка на единия имот, втори път оценка на другия имот при съответната съпоставка, тоест възможностите за корупция са много по-малко, както при всички замени, а не само при тези в този закон.
Апелирам към това този казус да бъде решен.
Харесвам това, че министерството се опитва да реши казуса, защото според мен той е важен, но продължавам да настоявам, че не замяната е подходът към този казус. Според мен трябва да се търси вариант за изкупуване, за да знаем, че сме решили проблема трайно. Рано или късно държавата ще има възможности да изкупува и това трябва да се случва.
И последното, което аз мисля, че поставих в комисията, но нямам спомен, все пак трябва логика. Действително са много високи критериите за специалистите, които трябва да работят по закона, това е така. По една или друга причина, те са заложени като прекалено високи. Трябва може би да се свалят критериите, но тази идея за годините, не помня вече колко бяха – над 5, над 10, как те ще минат през една преквалификация по отношение на реставрация и консервация, наистина такава преквалификация в момента, поне според мен, може да се направи в едно учебно заведение и това е Художествената академия. Там даже сега няма магистърски степени по тази тема. Подобна форма на обучение до момента не съществува. На мен ми се искаше като приемаме закон да ни е ясно как точно ще се случи това, защото аз не съм убеден, че имаме необходимата стиковка, при която Художествената академия в някакви нормални срокове да предложи онази форма на обучение, която да е адекватна за това, което искаме в закона, но ние дори не сме уточнили какво е? Ние говорим за някакви курсове за преквалификация – ама, какви курсове, кой ги прави, не е предвидено? Опасявам, че тук имаме още един проблем, който може да излезе след приемането на закона във вид на нещо, заради което просто не може да сработи законът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Кутев, радвам се, че като цяло подкрепяте законопроекта и имате малки забележки. Аз също имам малки реплики към Вас.
По това, което казахте за замените, все пак трябва да повторим и да подчертаем, че това решение за замени се взема от Министерския съвет. Тук не говорим нито за министър на културата, нито за господин Дянков. Това става на заседание на Министерски съвет. Само така може да се вземе такова решение за замяна. Аз не мисля, че това може да стане еднолично, лесно, и че това би било врата за корупционни практики, схеми и т.н. Това е за уточнение с Вас.
Другото е едно предложение. Господин Чобанов ще може да вземе след малко думата и той ще каже дали е съгласен с мен относно тези курсове, които се предлагат за специалистите, извършващи реставрация. Да, разбира се, че Академията е единствената институция в България, която може да предложи такъв тип курсове, но нека да не забравяме, че това са хора, които цял живот са работили в тази сфера. Нека не ги подценяваме. С това решение нека се даде възможност те да работят. Просто това решение е логично. Мисля, че този курс, който ще се организира специално за тях в Академията ще бъде за такъв тип дейност, за такъв тип работници, а не да се прави отделна магистратура. Господин Чобанов ще каже дали е възможно да се организира един график, аз поне така виждам нещата, след като се уточни курсът. Мисля, че е редно да се направи един график, по който работниците, които желаят, ще могат да се явят в Академията и да завършат този курс и след това да работят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Господин Кутев, аз съм съгласна с Вас, че все пак трябва по някакъв начин да се регламентира кой и как ще организира тези курсове.
Мисля, че в това пречка няма, защото освен Академията в България има и средни художествени училища, в част от които като специалност се изучава „Реставрация”.
Тук просто една идея бих дала. Не зная дали министерството ще я приеме, но в Министерството на труда и социалната политика има Програма за развитие на човешките ресурси. Там всъщност има организации, които са сертифицирани и биха могли да провеждат подобен вид курсове. Там има определени изисквания, свързани с това какъв сертификат ще дадат.
Мисля си, че едно художествено училище, една художествена гимназия спокойно би могла да бъде сертифициран преподавател, в кавички казано, разбира се, на тези хора. Още повече, че когато разисквахме проблема в Комисията по култура, гражданското общество и медиите, господин Чобанов обърна внимание на това, че става въпрос за хора, които работят 30 40 години в тази сфера. Аз си мисля, че те са достатъчно добри професионалисти, но що се касае до високите изисквания, в случая май имахме сваляне на изискванията. Преди изискванията бяха, че само доктори биха могли да работят, поне сега по спомен говоря, а сега остават магистри. Освен Българската художествена академия има все пак европейски такива, има реставратори, които са завършили в Прага, завършили са други институти, българи, които твърде често се връщат в България, за да реставрират, примерно, в Бачковския манастир, в Рилския манастир.
Мисля си, че реставрацията е особена специалност и трябва да се даде възможност на тези хора по някакъв начин да легализират уменията си и да бъдат използвани.
Що се касае до замяната, ще си позволя една реплика. По линия на една парламентарна асамблея присъствах на подобен дебат в Залцбург. Мисля, че Австрия се слави като една от държавите, която най-добре защитава своето културно наследство. Трябва да ви кажа, че замяната там е един от начините държавата и частника да постигнат някакво съгласие, що се касае до паметници на културното наследство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма желаещи.
Заповядайте да отговорите под формата на дуплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Госпожо Хубенова, аз точно от този отговор се опасявам, между другото, по отношение на Академията и на квалификациите. Ако излезем от логиката, че може курсовете да не се правят в Академията, а могат да ги правят средните училища, ами защо да не го правят и реалните гимназии?! Какъв е проблемът? Къде е вашата граница между това кой може да го направи? И точно затова казвам, че трябва да има регламент.
Когато споменах, че нямаме магистратури в Академията, имам предвид, че по същата причина нямаме магистратури по право в университета, защото няма как да си завършил бакалавърска степен за инженер, да изкараш година и половина магистратура и да станеш юрист. Не се получава! Академията е едно от местата, където е прекалено специфична формата на образование, за да можем да считаме, че някой с един курс или с обучение от година и половина може да стане съответно магистър или да придобие съответната образователна степен, която е необходима за подобен род дейност.
И точно за това, заради това тълкуване, дали може и къде може, трябва да бъде регламентирано! Вие сте мнозинството – вие ще кажете как ще го регламентирате. Пак ви казвам, ако кажете, и реални гимназии ще издават тези документи, но въпросът е, че трябва да бъде регламентирано, защото в противен случай отваряме вратата и вие казвате: ами, може курсове за преквалификация в бюрата по труда да се направят, защо да се го направят? Защото нямат компетентност да го направят! И точно затова трябва да бъде направена регламентацията.
А иначе по повод на замените аз продължавам да смятам – да, хубаво, че Министерският съвет ще вземе решение, въпреки че аз доколкото си спомням онези замени, за които сме говорили през минали мандати, те пак през Министерския съвет са минали. Нали си давате тази сметка? Тук въпросът е дали ние като законодатели определяме правилния ред. Ако ние определим ред, който наистина да е сигурен и да не дава възможности за заигравки ще е добре. Аз предполагам, че Министерският съвет няма как да определи колко струват 2 дка земя, на която има тракийска могила. Как ги смятаме колко струват – по златото в могилата или по двата декара земеделска земя? Тук има много сериозен проблем и ако намалиш риска от тези действия, в крайна сметка Министерският съвет как ще го реши? Той ще го реши по документите, които му подадат отдолу.
Моето единствено становище в този случай е, че трябва да се направи законодателство, което намалява рисковете от корупция, а ние имаме възможност да го направим. Това е логиката! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Величка Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложените със законопроекта изменения и допълнения на Закона за културното наследство, свързани с издирването, опазването и предоставянето на движимото културно наследство целят оптимизиране условията на работа и обезпечаване на дейността със съответните експерти.
България е една от малкото европейски страни, притежаваща богато културно наследство. В страната има над 5 млн. движими културни ценности, които се съхраняват в музейни фондове и експозиции. Това огромно богатство е значим ресурс, който непрекъснато се проучва и обогатява. В тази насока в много от музеите са създадени научни групи, чиято дейност предстои да бъде конкретизирана с приемането на законопроекта. Утвърждаването и дейността на музейната институция зависи от голяма степен от качествата и експертната подготовка на нейния директор. С въвеждането на ясни критерии и изисквания за заемането на тази длъжност, в § 11, т. 2 е дадена възможност на мотивирани и добре подготвени специалисти да я заемат. Едно от големите затруднения в работата на музейните експерти и на гражданите е свързано с тежката и оскъпена процедура по идентификация на културните ценности.
С изготвянето на подзаконов нормативен акт, визиран в § 12, процедурата е съобразена със спецификата на музейната институция и потребностите на гражданите.
С въвеждането на § 43 отпада изискването за притежаването на образователна и научна степен „Доктор” за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство и да участват в комисиите за извършване на идентификация. Това, от една страна, облекчава работата по процедурата, а от друга – дава възможност за по-голям подбор при включването на специалисти от съответните области и активизирането на събирателската дейност.
Предложените изменения преодоляват ограниченията, които са причина за забавяне на работата по идентификацията и регистрацията на движимите културни ценности.
Регистрацията на нумизматичните дружества също се бави и е затруднена. С изменението на § 6 се предвижда идентификация и регистрация на монети и монетовидни предмети да се извършва освен от нумизматичните дружества, и от Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, регионалните и общинските музеи със съответния тематичен обхват.
Друг неясен текст от Закона за културното наследство, който затруднява гражданите, е преодолян с § 47. С изработването на наредба ще се регламентират ясно изискванията за съхранението на културните ценности и извършването на търговската дейност с тях.
Създаването на нов параграф в преходните и заключителните разпоредби, уреждащ статута на музейните сбирки, е важен принос за съществуващите над 400 музейни сбирки. В момента Законът за културното наследство не разглежда този проблем, а в сбирките се съхраняват значими движими културни ценности и регламентирането на новия им статут е наложително. Така се създават законови възможности за стимулиране дейността на местните общности да издирват, съхраняват и популяризират движимото културно наследство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Силвия Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, бих искала да изтъкна още две позитивни неща, които са част от предложения ЗИД на Закона за културното наследство.
Първото изключително много го адмирирам – създаването на възможност за предоставяне на общините за управление и стопанисване на паметници от национално и световно значение, които се намират на територията на общината, за срок от 10 години. Това беше слабост в предишния Закон за културното наследство, което доведе до бламиране на редица сериозни европейски проекти от доста общини, тъй като едно от изискванията в документите за кандидатстване по тези проекти, свързани с развитие на културната инфраструктура, беше те да бъдат собственост или да бъдат предоставени за управление на общините. Мисля, че по този начин ще се даде възможност на паметници от национално значение в България, които досега бяха изключително държавна собственост, да бъдат предоставени на общините за управление и стопанисване и общините да имат правото и възможността да се грижат за тях като добри стопани.
Една добра практика вече има в Асеновград. Затова ще кажа, че това работи. С решение на Министерския съвет още миналата година Асеновата крепост беше предоставена на община Асеновград за управление и стопанисване. Тя кандидатства с проект. Той вече е спечелен и е на стойност 3,2 млн. лв. Само за един месец приходите от билети на този национален паметник на културата са 9 хил. лв. Това са средства, които отиват за развитие на туристическия бизнес в града, което мисля, че е изключително полезно.
Друго положително нещо е, че с изменението на чл. 129, § 48 се удължава срокът за временен износ на движими културни ценности от 2 на 4 години, с което се изпълнява една от основните препоръки на заключителния доклад от 2010 г. на работната група към Европейската комисия по мобилност на колекциите. Така се дава възможност за промотиране на България из целия свят, за добър обмен между музеи на България и колегите им в света. Мисля, че това е изключително важно както за българската държава, така и за българските учени и музейни работници, а в ал. 4 се внася по-голяма яснота за двете възможности за осигуряване на финансова гаранция за изложбите – чрез застрахователна полица или държавна гаранция.
Може би най-големият позитив на този законопроект е, че се работи в много широка дебатна среда, че има чуваемост между всички страни, което гарантира, че със сигурност ще се получи добър проект. Може би не най-добрият, защото практиката ще покаже дали приетият закон е добър или не, но поне има всички наченки да се обединим около едни добри предложения за развитие на българското културно наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Има думата заместник-министър Чобанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще внеса някои ясноти по направените предложения в текстовете на законопроекта и ще отговоря на въпроси, които бяха поставени от народни представители.
Преди това искам да изразя задоволството на администрацията, която представлявам, за това, че народните представители активно участват в дебата по законопроекта, в ярък контраст с приемането на Закона за културното наследство в миналото Народно събрание, когато той беше гласуван с около 15 20 народни представители в залата и почти не се случиха дебати именно по тези проблеми, които днес толкова оживено будят вниманието на народното представителство. Именно затова законът се прие набързо, с изключително множество слаби текстове, с вътрешни противоречия. Нашата цел като администрация е да направим този закон работещ и да решим проблемите, които той изправя.
По въпросите, които поставя господин Осман. Един сериозен въпрос е как държавата и общината заедно взаимодействат по отношение на...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не давайте такива оценки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място! Ще Ви бъде дадена думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Разказвам фактологията по приемането на този законопроект, която има отношение към днешните дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това ще имате възможност да вземете думата, ако не сте съгласни с неговото изложение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Обърнете внимание на заместник-министъра. Говори как е бил приет предишният закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога по същество да опонирам на заместник-министъра с факти, защото нямам това правомощие.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Има Конституция. Има си начини!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Действително сериозен въпрос е как се избират директорите на общинските и държавните музеи. Както може би е известно на народното представителство, от около 220 музея в страната 210 са общински културни институти, второстепенни разпределители към съответните кметове. Разбира се, законът е постановил, че те се избират по реда на трудовото законодателство, назначават се от своя работодател – кмета на съответната община. Това обаче би трябвало да става съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство и съгласно чл. 17, в партньорство с централната администрация, с министъра на културата, който е методически ръководител по опазването на културното наследство.
Предлаганите текстове имат за цел да балансират избора на такива директори на музеи, като в комисиите по избор да се включват и представители на Министерството на културата, както и музейни работници. Целта е да се постигне един разумен режим на избор на директори, при който да не се допускат лица, които нямат необходимия професионален опит и стаж, да стават директори на големи български музеи.
Припомням, че тези музеи без значение, че са общински културни институции, много от тях изпълняват държавни задачи по смисъла на това, че те са регионални музеи. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
Вие четете грешно текста, защото в текста всъщност става въпрос, че ще има и представители на държавата и специалисти в комисиите, които извършват избора.
Изискването за пет години професионален опит е изключително важно, защото не може да се допуска общински и държавни културни институти да бъдат управлявани от хора, които нямат необходимия професионален опит. За съжаление, вече има множество случаи, когато хора, които нямат необходимия професионален опит, бяха назначени за директори на музеи и целта е това да не се допуска. Управлението на тези културни институции е изключително сложен процес и е редно за директори да бъдат назначавани музейни работници, от самия музей, които имат необходимия професионален опит.
В никакъв случай не става въпрос за ограничаване на създаването на нови общински музеи, но пак подчертавам, че повече от 200 общински музеи функционират в страната, които съхраняват основно държавните колекции – археологически колекции публична държавна собственост.
По въпроса относно Специализирания експертен съвет за определяне на национално богатство, обръщам внимание, че става въпрос за двустепенна система, в която предложенията се изпращат от комисиите на съответните музеи. Тоест, когато в съответния общински или държавен музей се събере комисия, която предлага даден предмет да бъде определен за национално богатство, това предложение се изпраща на второ ниво на контрол на специална комисия към министъра на културата, която се съставя от представители на държавни културни институти. Така че по този начин чрез двустранния контрол и в сега действащия закон се осигурява гаранция, че няма да се злоупотребява със статута на национално богатство.
Централен въпрос в предлаганите изменения действително е въпросът за достъпа до археологическите обекти. Припомням, че в чл. 23 на Конституцията на Република България е постановено, че държавата се грижи за опазването на националното културно-историческо наследство. На държавата е вменено задължение, което конкретно придобива практически вид чрез Закона за културното наследство, където са разписани точно формите, под които държавата се грижи за националното културно-историческо наследство.
Също така обръщам внимание, че в чл. 18 на Конституцията е постановено, че археологическите резервати са изключително държавна собственост. В чл. 146 от Закона за културното наследство е постановено, че археологическите обекти – движими и недвижими, са публична държавна собственост.
В този смисъл, когато в частни терени, било земеделски земи или други, се намират археологически обекти, било движими или недвижими, явно е налице ситуация, в която държавната собственост се намира в частен терен. Налице е ситуация на съсобственост, в която държавата е длъжна да осигури необходимите действия по опазването на това археологическо наследство – публична държавна или изключително държавна собственост. В този смисъл действително трябва да се намери един по-балансиран подход за осигуряване възможността държавата да изпълни своето конституционно задължение.
В сега действащия закон текстовете са разписани по такъв начин, че ако лицето откаже да осигури достъп на съответните археолози, на практика държавата не е в състояние да изпълни своите задължения.
По подобен начин се урежда примерно въпросът със сервитута, когато се изгражда общинска или държавна инфраструктура. Така че всъщност това е целта, която се търси с предлаганите промени: да се оптимизира режимът за достъп до археологически обекти – движими и недвижими.
По въпроса, който постави многоуважаваният проф. Данаилов за дефинициите в закона и по-специално за използваната формула „Принос към човешката история”. Действително това е една формула, която крие възможности за субективно тълкуване, но именно затова съществува подзаконова нормативна рамка, която постоянно се подобрява. В момента готвим нови редакции на съответната наредба, така че да се намали до минимум възможността да се тълкува въпросният текст.
Все пак обръщам внимание, че целта на този законопроект не е да променя изцяло дефинициите, дефиниционния апарат на закона. Една такава цялостна промяна би била твърде същностна и на практика би се написал един нов Закон за културното наследство, защото именно дефинициите за това какво е културно наследство са ядрото на този закон.
В този смисъл ние не сме си позволили да предлагаме цялостна промяна на дефинициите, включително и в частта дали това да е критерий и принос към човешката история, дали това да бъде част от критериите за културно наследство, защото ми се струва, че такава промяна може да се търси само, когато има обществен консенсус върху разбирането за културното наследство. Така че по-скоро тук целта е да се оптимизира прилагането на закона, а не да се подменя неговият дефиниционен апарат.
Действително проблем буди и въпросът за така наречения масов материал от археологическите обекти, но обръщам внимание, че в Европейската конвенция за археологическото наследство, по която България е страна, е поставен въпросът, че държавата трябва да защити всички резултати от археологическата дейност, в това число и въпросния масов материал. Именно, за да облекчим работата с него, сме създали предложение за специална дефиниция, която основно е насочена към музейните работници, археолозите, изучаващи културното наследство и чрез тази дефиниция ще стане възможно те по-удобно да работят с материала, без да премахваме защитата на този масов материал като част от културното наследство.
Бих искал да се спра накратко и на поставения изключително сериозен въпрос за това дали държавата да има възможност да заменя обекти от национално и световно значение и по този начин да придобива собственост над тях, и става възможно да се изпълни нейното конституционно задължение – държавата да се грижи за културното наследство. Критерият за това е поставен в самото предложение: да става дума за обекти с национално и световно значение, основно по смисъла на Закона за културното наследство на археологически обекти. Именно за тях законодателят е постановил, че те са публична държавна собственост. Именно при тях, а не при архитектурни паметници или други, е нужно и необходимо държавата да разгърне своя инструментариум за тяхното придобиване, като разбира се е възможно да се търси по-добра формулировка на текстовете, която до минимум да намали възможността за нецелесъобразни действия с въпросните текстове. Ние сме убедени, че когато говорим за собственост с национално и световно значение, особено за археологически резервати, действително държавата трябва да създаде всички възможни механизми. Вярно е, че когато става дума за финансови средства, не бива да се водим от сегашната ситуация, но понякога две-три години, които са необходими за отчуждаване или за придобиване на необходимите средства в бюджета на Министерството на културата, могат да бъдат фатални за въпросния обект. Така че наистина тук считаме, че народното представителство трябва да намери оптималния вариант, в който да се създаде възможност в кратки срокове да се придобият значими и важни обекти, които бяха цитирани в дебатите по този законопроект в Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Накрая, накратко за въпроса за музейните сбирки, който беше обсъждан. Обръщаме внимание, че още от средата на ХІХ век в България започва читалищното дело и много от читалищата у нас и ведомствата впоследствие създават такива музейни сбирки към себе си. Когато се прие Законът за културното наследство въпросът за тези музейни сбирки, регистрирани към този момент в Министерството на културата, не беше разгледан и се наложи с промените, които предлагаме, да поставим на вниманието именно този проблем – какво се случва с регистрираните значителен брой музейни сбирки, които се водят при нас, в Министерството на културата.
Тук възможните решения са две. Едното е те да бъдат приравнени към статут колекция, който вече е предвиден в закона или да се впишат в специален текст, който ги регламентира именно като музейни сбирки към съответните ведомства. Разбира се, това е избор на народното представителство. Ние ще сме доволни да изпълним закона и в двата варианта. Не става дума за предмети, собственост на физически лица, държа да подчертая, а за ведомствени колекции, които към момента на приемане на Закона за културното наследство, са вече регистрирани като читалищни или ведомствени сбирки.
Накрая по въпроса за професионалната квалификация на реставраторите и каква е целта на търсената промяна. В музейната система на Република България работят множество специалисти, някои от които са завършили специалности, които не са в обхвата на консервацията и реставрацията.
Обяснението е много просто. Едва през 70-те години на миналия век започва всъщност да се създава магистърската програма по консервация и реставрация и тази дейност се разгръща в Художествената академия със специализираната катедра. По това време в музейната система вече работят множество реставратори, някои от които са завършили физика, химия. Именно за тези хора ние се стараем да намерим решение, чрез което те да придобият правоспособност. Тук, разбира се, въпрос на най-добър целесъобразен избор е как точно да се регламентира придобиването на тази допълнителна квалификация.
Смятаме, че българското законодателство дава различни възможности в сферата на продължаващата квалификация и действително един от вариантите, който сме избрали, е Художествената академия да организира такива специализирани курсове за преквалификация. Разбира се, възможни са и други варианти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма желаещи.
Разискванията са закрити.
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание срока за предложения между първо и второ четене да бъде удължен със 7 дни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока за предложения от народни представители между първо и второ четене на приетия току-що законопроект.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следващата точка от нашата програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Общ законопроект, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, по приетите на първо четене на 9 септември 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Госпожо Петрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Общ законопроект, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на основата на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията – № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14 май 2010 г., и № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 8 юни 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителите за наименованието на закона.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народните представители Йоана Кирова, Диан Червенкондев и Даниела Миткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 17, ал. 2 думите „или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата” се заменят с „или на предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социално развитие на децата, съгласно критериите по чл. 32, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1, съгласно доклада.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 1 е постъпило предложение от народните представители Йоана Кирова, Диан Червенкондев и Даниела Миткова, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Огнян Стоичков и Стоян Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 2:
„§ 2. Създава се чл. 17а:
„Чл. 17а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2, съгласно доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 2 е постъпило предложение от народните представители Йоана Кирова, Диан Червенкондев и Даниела Миткова, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народните представители Огнян Стоичков и Стоян Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 12а:
„12а. приема решения относно предавания, които са създадени и предоставени за разпространение в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 2 относно децата, чл. 17а, на споразумението по ал. 6 и критериите по ал. 5, като определя срок за отстраняване на констатираните нарушения.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) При неизпълнение на решението по ал. 1, т. 12а, председателят на Съвета за електронни медии издава разпореждане по чл. 117, ал. 3, т. 3.”
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социално развитие на децата, в съответствие с които се приема споразумението по ал. 6. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Споразумението се публикува на интернет страниците на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 3, докладван току-що?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще си позволя само една редакционна поправка в § 3, т. 1 в ал. 1 към т. 12а – накрая на изречението да се постави запетая и да се добави текстът: „не по-дълъг от три дни”.
Смисълът на тази редакционна поправка е административният орган, а и участниците в производството да бъдат обвързани със срок за отстраняване на констатираното нарушение, след което да следва евентуално санкцията и разпореждането по смисъла на чл. 117, ал. 3, т. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме в режим на гласуване по отношение на § 3 за промени в чл. 32 от закона.
Подлагам на гласуване редакционното допълнение, направено от народния представител Огнян Стоичков в залата – в т. 1 на § 3, ал. 1, с която се създава т. 12а в закона, след думата „нарушение” да се постави запетая и се допише текстът: „не по-дълъг от три дни”.
Гласуваме редакционното допълнение.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия § 3 за промени в чл. 32 от закона съгласно доклада на комисията и приетото от нас редакционно допълнение.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 4:
„§ 4. В чл. 33, т. 2 накрая се добавя „и чл. 17а, както и на критериите по чл. 32, ал. 5 и споразумението по чл. 32, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. В чл. 38, ал. 2 след думите „чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3” е добавя „и по чл. 32, ал. 1, т. 12а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 5? Няма.
Гласуваме § 5.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 6:
„§ 6. В чл. 76 се създава ал. 3:
„(3) Доставчиците на медийни услуги разработват като част от етичния си кодекс по ал. 1 Правила за прилагане на критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6, съгласно доклада.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 7:
„§ 7. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 19, ал. 1” се заличават, думите „чл. 75, ал. 1 и ал. 3-9” се заменят с „чл. 75, ал. 1, ал. 3-6 и ал. 8” и думите „чл. 77-79” се заменят с „чл. 78, чл. 79”.
2. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) За нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 относно децата, чл. 17а, чл. 19, ал. 1, чл. 75, ал. 7 и 9 и чл. 77 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(5) При неизпълнение на решението по чл. 32, ал. 1, т. 12а на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(6) При повторно нарушение по ал. 4 и ал. 5 имуществената санкция е в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, съгласно доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. (1) Критериите по чл. 32, ал. 5 се разработват и приемат в срок до пет месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Споразумението по чл. 32, ал. 6 за 2011 г. се приема в срок до два месеца от приемането на критериите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народните представители Йоана Кирова, Диан Червенкондев и Даниела Миткова за § 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Огнян Стоичков и Стоян Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 9:
„§ 9. В Закона за закрила на детето се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 се създава ал. 10:
„(10) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.”
2. В чл. 25, ал. 1 се създава т. 6:
„6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.”
3. В чл. 45 :
а) Алинея 12 се изменя така:
„(12) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 11а разпространява сведения и данни за личността на дете, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.”
б) Създава се ал. 15:
„(15) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което в нарушение на чл. 8, ал. 10 допусне участието на дете в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това създаде опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.”
4. В чл. 46, ал. 2 думите „чл. 45, алинеи 5, 6, 8, 10, 11, 12 и 14” се заменят с „чл. 45, алинеи 5, 6, 8, 10, 11, 12, 14 и 15”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

Следваща точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ОКАЗВАНЕТО НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 102-02-5, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г.
На заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 23 ноември 2010 г. и на 24 януари 2011 г.
Споразумението е относно оказване на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка и е ратифицирано от 38-то Народно събрание. Продължавано е 10 пъти с разменни писма. Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани с швейцарска помощ, са повече от 53 млн. швейцарски франка, като в резултат на това са завършени осем проекта в секторите по опазване на околната среда, здравеопазване и енергетика. Все още не е завършен Проект „Съоръжение за изгаряне на отпадъци – Пловдив”, което налага и продължаването на срока на действие на споразумението с още една година.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 23 ноември 2010 г. и на 24 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Сега остава на чуем и доклада на Комисията по външна политика и отбрана от нейния председател – господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 102-02-5, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 17 март 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви, Споразумението относно оказването на финансова помощ в размер 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 г. В съответствие с чл. 10 от него то е продължавано десет пъти с разменени писма между двете правителства.
Споразумението е ратифицирано от Тридесет и осмото Народно събрание със закон и е обнародвано. Последващите изменения са ратифицирани със закони, приети от Народното събрание през 2004 г., през 2007 г., през 2009 г. и през 2010 г.
Координацията на споразумението е възложена от българска страна на Министерство на финансите, а от швейцарска – на Държавния секретариат за икономически работи.
Средствата са използвани приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазване и енергетика.
С присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. финансирането на нови проекти извън действащите в рамките на споразумението от 1992 г. е прекратено.
Продължаването на срока на действие на споразумението с още една година се налага единствено за окончателното приключване на действащия проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище, а именно:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Дебатите са открити.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по обсъжданата ратификация? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменениeто на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, моля на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за едновременно гласуване на първо и второ четене на обсъждания законопроект за ратификация.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ
Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 23 ноември 2010 г. и 24 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване предложението за законопроект за ратификация.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следващата точка от нашата програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител е Министерскияj съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, като водеща, и на Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае Владислав Димитров.
Заповядайте, колега.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Пламен Конов – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-010-7, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 17 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Пламен Конов – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, които представиха законопроекта от името на вносителите.
Основната цел на предложения законопроект е продиктувана от необходимостта за предприемане на действия за оздравяване на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”, като за целта е предвидено и преобразуването му в търговско дружество. Като правоприемник на бившите Строителни войски от учредяването си през 2000 г. досега, Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” е натрупало огромни задължения към кредитори. По счетоводни данни към 30 септември 2010 г. предприятието приключва на балансова загуба в размер 9 млн. 545 хил. лв., а задълженията му възлизат на 80 млн. 484 хил. лв., като голям дял от тези задължения заемат авансовите вноски по инвестиционни проекти, осъществявани по предприемачески начин.
С предложените промени е предвидена отмяна на текстовете, регламентиращи публичните задачи на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”, тъй като практически предприятието не е осъществявало такива. В резултат на нерентабилно ръководената дейност са натрупани задължения и липса на финансов ресурс за покриването им, от което се възползват определени кредитори на предприятието, които упражняват превратно правата, които им дава законът.
Взискателите чрез частни съдебни изпълнители извличат огромни облаги и превръщат неплатежоспособността на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” в свой бизнес. Изнасят се за публична продан ликвидни имоти, предоставени за ползване и управление на предприятието, за които с помощта на вещо лице се определят цени, силно занижени спрямо пазарните, като взискателят купува имотите за сметка на вземанията си срещу длъжника. По този начин се възпрепятства и изпълнението на публичните задачи на предприятието, вменени с чл. 3, ал. 2 от закона. В тази връзка е и предложението предприятието да продължи да отговаря за задълженията си не с предоставеното му имущество – частна държавна собственост, а само с имуществото, придобито по предприемачески начин от дейности по чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от закона.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемането на законопроекта. Изтъкнато бе, че след като предприятието не осъществява публичните си задачи, а само стопански дейности, то следва да бъде преобразувано в търговско дружество и да бъде поставено при еднакви условия с дружествата, прилагащи правилата на Търговския закон.
Наред с това бяха направени и бележки от правно-технически характер, с които и вносителите на законопроекта се съгласиха, че следва да бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта между двете гласувания. Предприятията са създадени със закон по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и тъй като не са търговски дружества, за тях не се прилагат разпоредбите на Търговския закон. Затова законодателят е разписал подробно техните органи, дейност, имущество, управление и др. С предложения законопроект се допуска правна възможност по предложение на съответния министър Министерският съвет да приеме решение за преобразуване на държавните предприятия в търговски дружества, като на този етап в законопроекта е предвиден срок за преобразуването само на Държавното предприятие „Строителство и възстановяване”. При това положение, след преобразуването на предприятието, респективно – след преобразуването на останалите две предприятия, действието на закона на практика ще бъде преустановено. В тази връзка е целесъобразно в закона да се предвиди норма, която да ограничи периода на действие на неговите разпоредби до преобразуването на съответните предприятия от Министерски съвет.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по правни въпроси.
Има думата господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.
В дискусията взеха участие народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов, Искра Фидосова, Христо Бисеров, Четин Казак, Димитър Лазаров, Емил Радев и Юлиана Колева.
Постави се въпросът за активите на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”, а също и че се предлага държавното предприятие да се преобразува в търговско дружество и когато то не е в състояние да покрие своите задължения, ще се обяви в несъстоятелност, а после в ликвидация, а е необходимо концептуално проблемът да бъде разрешен по друг начин.
Подчерта се, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е трябвало да поиска от Министерството на транспорта становище има ли подобни проблеми в другите две предприятия и ако има, дали не е редно да се уреди по идентичен начин, защото на еднакви по своя генезис структури, след това преобразувани по идентичен начин, сега се предлага промяна на правния статут на едното от тях.
В мотивите по § 1 се твърди, че е предвидено да се прехвърлят към МРРБ (по т. 1 и т. 3) и Министерство на вътрешните работи (по т. 2) основните публични задачи на Държавното предприятие „Строителство и възстановяване”. От предложения законопроект обаче това не е видно и възниква въпросът по силата на какво преминават тези публични задължения.
По § 2 се създава неравнопоставеност между Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” и другите две държавни предприятия – различна е отговорността за задълженията им от гледна точка на имуществото, тъй като законът продължава да действа по отношение на другите две държавни предприятия.
Постави се и въпросът относно промяната на режима само на едно от държавните предприятия, като във връзка с това бе заявено, че проблемът трябва да бъде решен комплексно.
Изказа се и становище, че идеята да се даде възможност с този закон за преобразуване на въпросните предприятия в търговски дружества е рационална, но в самия законопроект има неща, които няма как да произведат действие, дори да бъдат приети, защото не може да се приеме, че държавата не отговаря за задълженията на предприятията по този закон, ако тези задължения са възникнали до момента на приемане на закона и до момента на преобразуване на дружеството.
След проведената дискусия и обсъждане, с 6 гласа „за”, 3 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси не дава положително становище на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Има ли желаещи за изказване народни представители? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Предстои да чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Доклада ще ни представи госпожа Цвета Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
На заседанието присъстваха: Евгени Ангелов – заместник- министър на икономиката, енергетиката и туризма, Валентина Танева и Диляна Камбурова – експерти в същото министерство. Законопроектът беше представен от заместник министър Евгени Ангелов.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения са обусловени от необходимостта от по-добро регулиране с цел облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса, идентифицирана нееднократно през последните години.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда обособяване на принципите и целите на административното регулиране и административния контрол за постигане целите на закона и задълженията на административните органи в отделните раздели.
Въвежда се принципът на равнопоставеност на всички лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност, независимо от формата на собственост, правно-организационната форма или националността.
Допълват се изискванията към административните органи за предоставяне на услуги по електронен път и се облекчават условията за деклариране на някои обстоятелства при кандидатстване за лиценз, както и за разрешително за извършване на определени стопански дейности или еднократни сделки.
Регламентират се минималният и максималният срок за отстраняване на нередовности или за предоставяне на допълнителна информация, който не може да бъде по-дълъг от установения за произнасяне срок.
Въвежда се методика, основана на ясни принципи за определяне на разходоориентиран размер на събираните по този закон такси, както и за разходване на средствата от събраните такси, независимо от органа, който е оправомощен да ги събира.
Регламентират се безплатното отстраняване на нередовности и предоставяне на допълнителна информация и разходването само за възстановяване на разходите по предоставяне на услугата и повишаване на качеството и на събраните от такси средства. Методиката не се прилага при образуване размера на такси за осигуряване провеждането на политики в области със значение за защита на държавни или обществени интереси.
Въвежда се задължение за всички административни органи, издаващи лицензи и извършващи регистрация, да създават и поддържат обособени раздели към публичните регистри, в които се вписват лицата, подали заявление за издаване на лиценз и заявления за регистрация, по реда на тяхното подаване, броят и видът на приложените документи, което осигурява публичност и прозрачност на движението на постъпилите преписки. Публикуваната информация следва да е съобразена с изискванията на Закона за защита на личните данни и на съответния специален закон, въвеждащ режима.
В много случаи, поради спецификата на въведените административни процедури, органът не спазва или нарушава сроковете, и тъй като при регистрационния режим органът няма право на преценка по целесъобразност и при наличие на изискуемите документи е длъжен да се произнесе, с § 11, относно ал. 2 на чл. 15, се въвежда мълчаливото съгласие при регистрационния режим. В тази връзка се въвежда и административно-наказателна отговорност за длъжностните лица, които не водят регистрите в съответствие с изискванията на закона.
Предвижда се 6-месечен срок за приемане от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите.
Предвижда се 12-месечен срок за привеждане в съответствие с изискванията на закона на информационните системи на органите, администриращи режимите, определени в този закон, и структурите им.
Предвижда се за органите, администриращи регистрационни режими, 3-месечен срок за внасяне в Министерския съвет на проект на закон, регламентиращ режима за въвеждане на мълчаливото съгласие при регистрация.
В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров постави въпроса обмисля ли се възможността за поставяне на постерминали, с цел улесняване на потребителите на административни услуги. В негова подкрепа, народният представител Георги Икономов изрази становище, че в много от случаите се касае за несъразмерност между размера на таксата за административната услуга и тази за банковия превод. Относно заплащането на таксите, заместник министър Евгени Ангелов отговори, че в действителност се създава административна тежест, както и че се оскъпява и усложнява процесът. В тази връзка той потвърди намеренията за поставяне на постерминали и каси на място.
Председателят на комисията Мартин Димитров засегна и уреждането на принципа за „мълчаливото съгласие” и по-специално предвижда ли се напредване в тази посока. В отговор заместник-министър Евгени Ангелов отбеляза, че целта е този принцип постепенно да се налага във все по-широк кръг от дейности. Във връзка с това са предвидени административно-наказателни разпоредби за служителите, когато не се спазват сроковете по закона.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Караянчева.
Следва доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Светослав Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г.
На свое заседание, проведено на 17 март 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложения законопроект.
Предложението за промяна на разпоредбите на закона е с цел облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда обособяване принципите и целите на административното регулиране и административния контрол за постигане целите на закона, както и задълженията на административните органи.
Въвежда се методика с чл. 7а, основана на ясни принципи за определяне на разходоориентиран размер на събираните по този закон такси, както и за разходване на средствата от събраните такси, независимо от органа, който е оправомощен да ги събира. Урежда се безплатното отстраняване на нередовности и предоставяне на допълнителна информация и разходването само за възстановяване на разходите по предоставяне на услугата и повишаване на качеството и на събраните от такси и средства. Методиката не се прилага при определяне размера на такси за осигуряване провеждането на политики в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси.
Предвижда се 6-месечен срок за приемане от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите и 12-месечен срок за привеждане в съответствие с изискванията на закона на информационните системи на органите, администриращи режимите, определени в този закон, и структурите им.
С предложения законопроект ще се подобри бизнес средата в България, тъй като намалява административната тежест, облекчава регулациите и премахва бариери за развитие на бизнес инициативите.
В хода на дискусията се изказа становище в подкрепа на законопроекта, тъй като законът има нужда от актуализиране с цел облекчаване на административните процедури и на административните субекти.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет на 2 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет на 2 март 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 март 2011 г. бе обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет на 2 март 2011 г.
С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се намалява административната тежест, облекчават се регулациите и се премахват бариерите за развитие на бизнес инициативите.
Със законопроекта се обособяват принципите и целите на административното регулиране и административния контрол. Въвежда се принципът на равнопоставеност на всички лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност, независимо от формата на собственост, правно-организационната форма или националността.
Със законопроекта се регламентират минималният и максималният срок за отстраняване на нередовности или за предоставяне на допълнителна информация, който не може да бъде по-дълъг от установения за произнасяне срок. Въвежда се административнонаказателна отговорност за длъжностните лица, които не водят регистрите в съответствие с измененията на закона.
Предвижда се 12-месечен срок за привеждане в съответствие с изискванията на закона на информационните системи на органите, администриращи режимите, определени в този закон, и структурите им.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет на 2 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарния контрол на 25 март 2011 г., петък, от 11 часа:
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Четин Казак и Ремзи Осман, Александър Радославов, и Петър Курумбашев и на питане от народните представители Димитър Бойчев, Иван Вълков, Галина Милева, Стоян Гюзелев, Иван Алексиев и Вяра Петрова.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на 2 въпроса от народните представители Милена Христова, и Иван Вълков и Любен Татарски.
3. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
4. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов и Нигяр Джафер, и Корнелия Нинова и на питане от народния представител Нигяр Джафер.
5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на 2 въпроса от народните представители Михаил Михайлов, и Ангел Найденов.
6. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Спас Панчев и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
7. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Карбов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на въпрос от народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на 5 въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Иван Костов и Екатерина Михайлова, Меглена Плугчиева и Пенко Атанасов – 2 въпроса;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на 3 въпроса от народните представители Иван Костов и Екатерина Михайлова, Муса Палев, и Четин Казак;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на 2 въпроса от народните представители Георги Пирински, и Любомир Владимиров и Димитър Карбов;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на 4 въпроса от народните представители Хасан Адемов, Мая Манолова, Петър Хлебаров, и Ангел Найденов;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков – на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев – на 2 въпроса от народните представители Георги Божинов и Асен Гагаузов.
На основание чл. 83, ал. 4 от ПОДНС, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народните представители Атанас Камбитов и Георги Андонов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев;
- въпрос от народния представител Любомир Иванов към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, и министърът на външните работи Николай Младенов.
Утре редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч. с обсъждане Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Павел Шопов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова