Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, продължаваме с приетата програма за тази пленарна седмица, наред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Преди това - няколко съобщения:
Вчера е постъпило заявление на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което народният представител Лъчезар Тошев от Синята коалиция ме уведомява, че е оттеглил внесения от него на 1 март 2011 г. Законопроект за допълнение на Закона за биологичното разнообразие с № 154-01-29.
На 30 март 2011 г. в Народното събрание постъпиха два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за февруари 2011 г. и бизнесклимата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. март 2011 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност е разпределен на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Постъпили са доклади от трите комисии.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народният представител господин Пламен Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на следните лица – от Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков - заместник-министър, Николай Григоров – началник-отдел в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Георги Соколов – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Васил Василев – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” и Десислава Георгиева – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Нунев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от
Министерския съвет на 28 декември 2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 16 март 2011 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков - заместник-министър, Николай Григоров – началник отдел в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Георги Соколов – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” и Десислава Георгиева – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков.
Основната част от предлаганите промени в Закона за частната охранителна дейност са продиктувани от необходимостта да се хармонизира българското законодателство с изискванията на Договора за функциониране на Европейския съюз в областта на свободното предоставяне на услуги.
Друга част от измененията целят прецизиране на отделни текстове, създаващи проблеми при практическото прилагане на закона. Разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност се привеждат в съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз, по-специално с чл. 49, който е свързан с правото за установяване, и чл. 56, свързан със свободното предоставяне на услуги. С промяната на чл. 2, ал. 2 от закона се урежда възможността, от една страна, търговци, регистрирани в държави – членки на Европейския съюз, в държави – страни на Споразумението за Европейското икономическо пространство, и в Конфедерация Швейцария, да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност в Република България, и от друга страна, да бъде признато правото на търговци, които вече са получили право да извършват такава дейност, съгласно националното законодателство на държавата, в която са установени, след като удостоверят, че отговарят на изискванията за частна охранителна дейност. Тъй като за издаването на лиценз или разрешително в отделните държави членки те са различни, се предвижда министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издадат наредба за реда, по който търговците ще удостоверят, че отговарят на националните изисквания.
Във връзка с предложените промени в чл. 2 се изменя и чл. 13, който определя субектите, на които се издава лиценз при условията и по реда на закона. Към момента съгласно действащия закон субектите се делят на две категории – търговци и звена за самоохрана, като те осъществяват една и съща дейност, но по два различни режима – лицензионен и регистрационен. Тук се предлага уеднаквяване на режима за извършване на частна охранителна дейност, като самоохраната продължи да се осъществява както от търговци, така и от юридически лица чрез обособяване на самостоятелни структурни звена за охрана с оглед гарантиране сигурността на имуществото на тези лица.
Друга важна промяна в законопроекта касае възможността за граждани на държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария да кандидатстват за длъжностите ръководител на охранителна дейност или охранител към лица, извършващи частна охранителна дейност на територията на Република България.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Пламен Нунев, Неджми Али и Павел Димитров. Отправените въпроси към вносителите се отнасяха до регулацията на дейността самоохрана в другите европейски държави, както и до възможността на българските фирми, извършващи частна охранителна дейност, да я осъществяват на територията на другите държави – членки на Европейския съюз.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за”, без гласове „против” и с 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002 01 111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Нунев.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Недялков.
ДОКЛАДЧИК НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.
На заседанието присъстваха Райна Димова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, Георги Соколов – главен юрисконсулт, отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, Николай Григоров – началник отдел „Охранителна полиция” в дирекция „Охранителна полиция” в Министерството на вътрешните работи, Камелия Кукева – експерт в сектор „Частна охранителна дейност” в същия отдел, Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Десислава Георгиева – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от Райна Димова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Договора за функциониране на европейския съюз в областта на свободното предоставяне на услуги в изпълнение на ангажиментите на Министерството на вътрешните работи по Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г., както и с прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Предложените в законопроекта изменения и допълнения целят да приведат разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност в съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на европейския съюз и по-специално с чл. 49, свързан с правото на установяване, и чл. 56, свързан със свободното предоставяне на услуги, както и на произтичащите от тях принципи за равнопоставеност, недискриминация и взаимно признаване.
С промяната на чл. 2, ал. 2 от Закона за частната охранителна дейност се урежда възможността, от една страна, търговци, регистрирани в държави - членки на Европейския съюз, в държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и в Конфедерация Швейцария, да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност в Република България и, от друга страна, да бъде признато правото на търговци, които вече са получили право да извършват такава дейност съгласно националното законодателство на държавата, в която са установени и удостоверят, че отговорят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност държавите членки при прилагането на своите национални изисквания спрямо търговци, установени в друга държава членка, не могат да дублират изисквания, които са еквивалентни или сравними по отношение на своята цел, които търговецът вече е изпълнил в своята държава - членка.
По данни на Европейската конфедерация на частните услуги за сигурност в 90 на сто от държавите – членки на Европейския съюз, за извършване на частна охранителна дейност се изисква получаване на лиценз или разрешение. Тъй като изискванията за издаване на лиценз или разрешително в отделните държави членки са различни, измененията на Закона за частната охранителна дейност предвиждат министърът на вътрешните работи, съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издадат наредба за реда, по който търговците, които са получили право да извършват частна охранителна дейност в друга държава членка, ще удостоверяват, че отговарят на националните изисквания. По този начин ще се осигури равнопоставеност и еквивалентност между нормативните изисквания за извършване на частна охранителна дейност към българските субекти и субектите от други държави членки.
Във връзка с предложените изменения в чл. 2 се изменя и чл. 13, който определя субектите, на които се издава лиценз при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно действащия закон, субектите се делят на две категории: търговци и звена за самоохрана в структурите на търговците, които осъществяват една и съща дейност, но по два различни режима: лицензионен – за първите, и регистрационен – за звената за самоохрана. По този начин в чл. 2, ал. 2 е нарушен принципът на равнопоставеност на субектите, извършващи частна охранителна дейност в условията на пазарна икономика. Предлага се уеднаквяване на режима за извършване на частна охранителна дейност. Самоохраната ще продължи да се осъществява както от търговци, така и от юридически лица чрез обособяване на самостоятелни структурни звена за охрана с оглед гарантиране сигурността на имуществото на тези лица. При лицензиране на самоохраната, размерът на таксата за лиценза ще бъде съобразен със спецификата на дейността.
С цел отстраняване на практически проблеми при прилагането на Закона за частната охранителна дейност, се предлага изменение на чл. 24, ал. 2, като изрично се указва, че планът за охраната на даден обект се съхранява на самия обект. Практиката до момента е плановете за охрана да се съхраняват в централните офиси на фирмите, което създава проблеми при извършването на проверки и инспекции на място.
С изменението на чл. 27 се урежда възможността за граждани на държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария да кандидатстват за длъжностите „ръководител на охранителна дейност” или „охранител” към лица, извършващи частна охранителна дейност на територията на Република България. Тази промяна цели да премахне от Закона за частната охранителна дейност несъответствието му с принципа на недискриминация въз основа на гражданството, установен в чл. 18 от Договора за функциониране на европейския съюз, както и да осигури равнопоставеност между гражданите на държави – членки на Европейския съюз, при кандидатстването и заемането на длъжностите „ръководител на охранителна дейност” или „охранител”.
Въвежда се и изискването охранителите да са наети след сключване на трудов договор за основно трудово правоотношение, което ще даде по-голяма гаранция на самите лица и ще ангажира в по-голяма степен отговорността на работодателите. С това ще се предотвратят възможностите за злоупотреба с правата на охранителите при множеството случаи от практиката на сключени с тях трудови договори за допълнителен труд.
В по-голямата част от държавите – членки на Европейския съюз, е въведено изискването за професионална квалификация за лицата, които ще се грижат за сигурността на живота, здравето и имуществото на хората. В Република България вече е въведена професията „охранител”, която е включена в Националната класификация на професиите. Това налага изискването за професионална квалификация на кандидатите за осъществяване на тази дейност.
Предложено е и отпадане на изискването за удостоверение за психологическа пригодност, което е продиктувано от факта, че този удостоверителен документ отразява поведенческата специфика на личността, а не неговото психично здраве, което е от значение преди всичко за работодателя при определяне на вида охранителна дейност, която кандидатът би могъл да осъществява, а не за регулаторния орган. На следващо място, законодателят вече е приел за целесъобразно такъв документ да не се изисква и за притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
В чл. 40 се предлага допълнение, съгласно което в регистъра към Министерството на вътрешните работи за издадените, отнетите и отказаните лицензи се вписват и търговците, на които е удостоверено правото, придобито в друга държава членка, за извършване на охранителна дейност на територията на Република България.
С оглед улесняване на бизнеса в Допълнителните разпоредби на законопроекта се създава § 1а, който предвижда осигуряване на възможност подаването на документите при кандидатстването за получаване на лиценз, подаването на декларации и уведомления съгласно изискванията на Закона за частната охранителна дейност да може да се извършва и по електронен път при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. По този начин Министерството на вътрешните работи изпълнява част от поетите ангажименти във връзка с изпълнението на мерките по Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г. Тя е разработена във връзка с Програмата за действие на Европейската комисия за намаляване на ненужната административна тежест.
В хода на дискусията народният представител Петър Димитров постави въпрос относно това правена ли е оценка на въздействието и как ще се отрази на българския бизнес отварянето на пазара на тази дейност за оператори от страните – членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговориха, че не е правена оценка на въздействието, както и че е много трудно да се прецени, какъв би бил интересът за извършване на такава дейност в България от страна на субекти от другите държави членки.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002 01 111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Минчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР МИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на
европейските фондове относно
Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за частната охранителна дейност,
№ 002-01-111, внесен от Министерския съвет на
28 декември 2010 г.
На заседанието, проведено на 2 февруари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Райна Димова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на вътрешните работи, и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност привежда националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Договора за функциониране на Европейския съюз относно свободното предоставяне на услуги и свободата на движение на работници.
ІІ. В законопроекта е предвидена възможността търговците, регистрирани в държави – членки на Европейския съюз, в страни от Европейското икономическо пространство или в Швейцария, да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност в Република България. Освен това, търговците, които вече са получили право да извършват такава дейност, също ще могат да извършват частна охранителна дейност в Република България.
В чл. 2 се създава нова ал. 4, чийто текст предвижда министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издадат наредба за реда, по който търговците, извършващи дейността си в други държави, удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност.
Тези изменения са в съответствие с чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, предишен чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност, относно свободното предоставяне на услуги.
С предложените изменения се реализира свободата на движение на работници. Европейските граждани имат право да упражняват професионална дейност във всяка държава – членка на Европейския съюз.
В тази връзка с § 15 от законопроекта се изменя чл. 27 от Закона за частната охранителна дейност, предвиждайки, че ръководител на охранителна дейност или охранител може да бъде лице, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Швейцария.
По отношение на тази разпоредба, и по-специално относно изискваните документи в предлагания чл. 27, ал. 2, следва да се отбележи, че те трябва да бъдат съобразени с гражданството и местопребиваването на съответното лице, както и с принципа на взаимно признаване. Необходимо е да бъдат приемани еквивалентни документи, издадени от други държави.
В законопроекта е предвидено в Единния автоматизиран централизиран регистър на лицензите да се вписват данни и за търговците, на които е удостоверено правото, придобито в друга държава членка, за извършване на охранителна дейност на територията на България.
ІІІ. Като се вземе предвид направената препоръка, в заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г., съответства на изискванията на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Минчев.
От името на вносителя желаете ли думата?
Заповядайте, господин Вучков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мотивите бяха съвсем коректно представени от представителите на трите комисии, на които беше разпределен законопроектът. Общо взето, той поставя четири акцента. Без да повтарям преждеговорившите, ще откроя отново най-важните от тях.
Първият акцент е във връзка с необходимостта да променим някои от разпоредбите на действащия Закон за частната охранителна дейност, които са в несъответствие с Договора за функциониране на Европейския съюз.
Тук има две подточки. На първо място, да уредим възможността търговци, регистрирани в държави – членки на Европейския съюз, да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност в Република България – нещо, което в момента е забранено.
Втората подточка е да признаем правото на търговци, които вече са получили право в страна на Европейския съюз да извършват частна охранителна дейност съобразно тяхното национално законодателство, да извършват такава дейност на територията на Република България, но когато удостоверят, че отговарят на изискванията на българския Закон за частната охранителна дейност, като допълнително министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма ще издадат наредба за реда, по който търговците, които са получили право да извършват частна охранителна дейност в друга държава, ще удостоверят, че отговарят на националните изисквания.
Това беше направено, защото според нашите сравнително правни изследвания в редица европейски държави, макар и малко на брой – около 10%, не е необходим специален ред, за да можеш да осъществяваш частна охранителна дейност. Достатъчно е да регистрираш търговско дружество с най-общ предмет на дейност и да можеш да осъществяваш такава охранителна дейност.
Макар и в малко държави, това е позволено и не бива да поставяме в неравнопоставено положение българските търговци, които по много тежък ред следва да осъществяват такава дейност на територията на Република България, в сравнение с търговците, които по много по-облекчена процедура в чужбина осъществяват частна охранителна дейност.
Освен това, съществува реална опасност български търговци да регистрират свои частни охранителни фирми в чужбина, където това е много по-облекчено и чрез тях да оперират на българския пазар, което, предполагам, никой не цели с този законопроект.
Вторият акцент е във връзка с елиминирането на неравнопоставеността в двете категории, за които подробно беше разяснено преди малко – търговците и звената за самоохрана.
Третият акцент е във връзка с предоставянето на възможност граждани на държави – членки на Европейския съюз, да кандидатстват за длъжността „ръководител на охранителна дейност” или просто за охранител – нещо, което и в момента дори е забранено съобразно българския Закон за частната охранителна дейност. В това отношение не срещнахме обратни аргументи в нито една от дискусиите, проведени досега.
Разбира се, четвъртият акцент е с оглед нашата цел да улесним бизнеса, като предвидим осигуряването на възможност подаването на редица документи да става по електронен път.
За да инициираме тези промени, имаше и формална причина. Това бяха две много тревожни писма от Европейската комисия, която споменава в тях, че е извършила правен анализ, при който, наред с други проблемни области, са констатирани дискриминационни разпоредби в българския Закон за частната охранителна дейност, които нарушават основни принципи, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз. Въз основа на този правен анализ в двете писма, които бяха изпратени до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно препратени и към нас, тя е счела, че България не е изпълнила задълженията си по Договора за функциониране на Европейския съюз и прикани българското правителство да представи своите съображения в много кратки срокове.
В резултат, съвместни работни групи от двете министерства представиха този законопроект.
В заключение от формална гледна точка искам да спомена, че по отношение на текстовете на Закона за частната охранителна дейност, които предлагаме да бъдат променени, беше основателно да очакваме, че ще има голяма дискусия и обратни съображения.
През м. юни м.г. в Министерството на вътрешните работи направихме задълбочена дискусия и обществено обсъждане. Присъстваха всички представители на бизнеса, които са ситуирани в различни организации. Имаше становища и в подкрепа на нашите промени или поне на някои от тях, имаше становища и против нашите предложения.
След това ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред също организира такава дискусия на територията на Народното събрание. Както виждате, по комисии почти нямаше гласуване „против” предлаганите промени, разбира се, имаше няколко „въздържали се”.
Според нас този законопроект е важен, за да не бъдем подложени на наказателни санкции от страна на представителни органи на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Вучков.
Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Съвсем накратко искам да внеса една малка яснота относно групите промени, които се правят в Закона за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, а именно този вид промени, които отстраняват практически проблеми по отношение приложението на този закон.
На първо място това са промените в чл. 24, ал. 2. Тук изрично се казва, че планът за охраната на даден обект се съхранява на самия обект. Досегашната практика плановете за охрана да се съхраняват в централните офиси на съответните фирми беше нецелесъобразна, водеше до неадекватност в дейността на самите охранители, в тяхната моментна готовност за реакция.
При тази промяна – самите планове да се намират вече на самия обект, ситуацията коренно се променя. Самият охранител по време на работа ще има възможност да се самоподготвя освен с инструктажите, които се провеждат от съответните ръководители на охранителната фирма или съответните отговорници на обектите. Смятам, че от практическа гледна точка тази промяна е целесъобразна и ще доведе до подобряване качеството на работа и изпълнение на дейността от страна на самите охранители.
На следващо място – предложено е отпадане на изискването за удостоверение за психологическа пригодност, което е продиктувано от факта, че този удостоверителен документ отразява само поведенческата специфика на личността, а не неговото психично здраве, което е от значение преди всичко за работодателя при определяне вида охранителна дейност, която кандидатът за охранител би могъл да осъществява, а не за регулаторния орган. И тук трябва да се има предвид, че законодателят вече е приел за целесъобразно такъв документ да не се изисква и за притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
По отношение улеснението на бизнеса тук има една допълнителна разпоредба в § 1, която дава възможност действително освен на хартиен носител и по електронен път да бъдат подавани документите при кандидатстване за получаване на лиценз, подаването на съответните декларации.
Колеги, аз апелирам да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002 01 111, внесен от Министерският съвет на 28 декември 2010 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 96 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносители са народните представители Йордан Бакалов и Веселин Методиев, на 3 февруари 2011 г.
Има представени доклади, но преди това за процедура – госпожа Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! На основание на чл. 73, ал. 1 от нашия правилник правя процедурно предложение срока между първо и второ четене на току-що приетия законопроект да бъде удължен със седем дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, за да представите Доклада на комисията, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Бакалов и Веселин Методиев на 3 февруари 2011 г.:
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 23 март 2011 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Бакалов и Веселин Методиев на 3 март 2011 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър; Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; Красимир Колев, началник сектор в Специализирана дирекция „Оперативни технически операции”, и от Държавна комисия по сигурността на информацията – Цвета Маркова, председател; Захари Захариев, заместник-председател; Сергей Дамянов, Илия Ганев, Митхат Мехмед – членове, и Станимира Чюбатарова, директор на дирекция „Правна и международноправна дейност”.
Законопроектът беше представен от Йордан Бакалов. Предлаганите законодателни промени касаят изменение в т. 6 и т. 8 от Раздел ІІ на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация. С тях се цели отпадане на съществуващото задължение на съда да разглежда наказателните дела при закрити врати, когато по тях като доказателства се ползват данни, получени чрез специални разузнавателни средства. Те не премахват качеството „държавна тайна” на информацията, а предвиждат данните да нямат такова в наказателното производство, и то само в съдебна му фаза.
Становище по законопроекта изразиха от Министерство на вътрешните работи – заместник-министър Вучков, и от Държавна комисия по сигурността на информацията – Цвета Маркова, председател на комисията.
Участие в дискусията взеха народните представители Анастас Анастасов, Павел Димитров, Иван Петров, Михаил Миков и Христо Бисеров. В по-голямата си част членовете на комисията се обединиха и подкрепиха идеята за откритост на процеса, залегнала в законопроекта.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 14 гласа „за”, без гласове „против” и с 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Бакалов и Веселин Методиев на 03.02.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Сичанов.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народния представител Светослав Тончев.
Заповядайте, господин Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Бакалов и Веселин Петров на 3 февруари 2011 г.
„На свое заседание, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Бакалов и Веселин Петров на 3 февруари 2011 г.
С промените се цели отпадане на съществуващото сега задължение на съда за разглеждане на наказателните дела при закрити врати, винаги когато по тях като доказателства се ползват данни, получени чрез специални разузнавателни средства.
Задължението произтича от действащата нормативна уредба на чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
Съгласно разпоредбата на Наказателно-процесуалния кодекс „Разглеждането на делото или на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна...”.
В Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация е разписан списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, като според Раздел ІІ, т. 6 такова качество има и „информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства (технически средства и/или оперативни способи)”, а според т. 8 и „данни, получени в резултат на използване на СРС, и данни относно контролирането на покупки и тайни наблюдавани пратки”.
Ето защо съдебните състави винаги са длъжни да разглеждат наказателните дела при закрити врати, когато по тях е представена доказателствена информация, получена чрез прилагане на специални разузнавателни средства.
Практика е оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи, които изготвят носителите на такава информация, да ги изпращат на органите на досъдебното производство или на съда със съответния гриф по Закона за защита на класифицираната информация.
С предлаганите промени не се премахва качеството „държавна тайна” на информацията по т. 6 и т. 8 от Раздел ІІ на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, а се предвижда, че данните нямат това качество в наказателното производство, и то само в неговата съдебна фаза, осигурявайки защита на информацията, получена при законосъобразно прилагане на СРС за цели, извън тези по Наказателно-процесуалния кодекс, както и защитата й в досъдебното производство.
Също така се осигурява публично разглеждане на наказателните дела в съдилищата, независимо от това че част от доказателствата по тях може да са събрани по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Като цяло държавната тайна ще е защитена – съдът няма да разглежда дела с информация, придобита чрез СРС, при закрити врати, но ако самата информация съдържа сведения, които са държавна тайна на друго основание, ще е задължен да приложи чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В дискусията взеха участие народните представители Димитър Лазаров и Четин Казак.
След проведената дискусия и обсъждане с 14 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Бакалов и Веселин Петров на 3 февруари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тончев.
От името на вносителите – господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Целта на предлаганите промени е отпадане на съществуващото сега задължение на съда за разглеждане на наказателни дела при закрити врати, когато по тях като доказателства се ползват данни, получени от специални разузнавателни средства, а именно от тези СРС-та след това са изготвени и веществени доказателствени средства.
Задължението при действащата нормативна уредба произтича от чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно първата норма, която ще цитирам: „Разглеждането на делото или на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна...”.
Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация определя тези категории информация, които са класифицирани като държавна тайна. Според Раздел ІІ, т. 6 такова качество има и „информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства (технически средства и/или оперативни способи)”, а според т. 8 държавна тайна са и „данни, получени в резултат на използване на СРС, и данни относно контролирането на покупки и тайни наблюдавани пратки”.
Така при това положение понастоящем винаги съдебните състави, когато има веществени доказателствени средства, които са изработени чрез придобити специални разузнавателни средства, са длъжни да засекретяват самото заседание на съда. Говорим само и единствено за съдебния процес.
Самите веществени доказателствени средства съдържат данни относно факти като всички други доказателства, които се използват в наказателния процес. Може да се намери оправдание за това, че техническите способи за разглеждане на тези данни са тайна. Да, те наистина са тайна, но не могат да останат тайна самите данни, които са получени в резултат на тяхната експлоатация.
Разглеждането на делата при закрити врати среща негативно отношение от обществото, и това го знаете всички вие, в залата, а това нарушава основен принцип от наказателния процес – публичността на съдебното производство чрез чл. 20 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Предлаганите промени не премахват изобщо качеството „държавна тайна” на информацията по т. 6 и т. 8 от Раздел ІІ на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, а предвиждат, че данните нямат това качество в наказателното производство, и то само в неговата съдебна фаза. Така се осигурява, от една страна, защита на информацията, получена при законосъобразно прилагане на специално разузнавателно средство за цели, извън тези по НПК – например за защита на националната сигурност, както и защитата й в досъдебното производство, където принципът на публичност, уважаеми колеги, не действа.
От друга страна, се осигурява публично разглеждане на наказателните дела в съдилищата, независимо че част от доказателствата по тях може да са събрани по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
В същото време като цяло държавната тайна е защитена – съдът няма да разглежда при закрити врати дела с информация, придобита чрез СРС, но ако самата информация съдържа сведения, които са държавна тайна на друго основание, например относно отбраната на страната, ще са задължени да приложат също чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
При това положение другото, което също така е голям проблем – в момента, в който едно заседание става закрито, след това и мотивите на съдията – защо са осъдили по определен начин определено дело, също остават секретни и закрити. Това естествено пречи на публичността и на желанието на хората да имат определена информация по конкретни дела. Ето защо с колегата Методиев сме направили такова предложение.
Да, между първо и второ четене може би ще се наложи нещо да се доизкусури. Не казвам, че всичко това е перфектно. Желанието ми е, така както в двете комисии беше подкрепена тази промяна, да бъде подкрепена и в пленарната зала на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от народните представители Йордан Бакалов и Веселин Петров на 3 февруари 2011 г.
Гласували 90 народни представители: за 70, против 7, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка е:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРЕЗ 2010 Г.
Вносител е Комисията за защита на личните данни на 31.01.2011 г.
С доклада и проекта за Решение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народният представител Галина Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, във връзка с чл.39, ал. 2 правя предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Венета Шопова – председател на Комисията за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Шопова в залата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА:
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г., № 120-00-6, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 януари 2011 г.
На свое заседание, проведено на 16 февруари 2011 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г.
На заседанието присъстваха Венета Шопова – председател на комисията, и членовете Валентин Енев, Мария Матева, Веселин Целков и Красимир Димитров.
Госпожа Шопова представи отчета за дейността на комисията за периода 1 януари 2010 г. – 31 декември 2010 г., изготвен на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни.
Годишният отчет обхваща специфичните дейности и основните правомощия на комисията. В началото на отчета е анализирана степента на реализиране на приоритетите на комисията. Последователно са представени осъществяването на процеса на регистрация на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, както и осъществяването на производствата пред комисията и реализирането на нейните компетентности. Анализирани са състоянието на българското законодателство в областта на защита на личните данни въз основа на изразените от комисията становища, както и исканията за решение за трансфер на лични данни. Представени са казусите, по които комисията е издавала задължителни предписания. Разгледано е развитието на институционалните връзки на комисията с държавните органи, независимите граждански организации или медиите. Отразени са основните направления на международното сътрудничество и участието на комисията в работата на международни органи и работни групи. Отделено е специално внимание на напредъка в прилагането на правото на Шенген и на готовността за осъществяване надзора по обработването на личните данни в Шенгенската информационна система. Отчетени са административният капацитет и финансовото състояние на комисията през годината.
През 2010 г. комисията е сезирана с 221 броя жалби, подадени от физически лица, съдържащи твърдения за нарушени права по Закона за защита на личните данни. Този брой е близо 100% по-голям от броя на жалбите, с които е била сезирана комисията през 2009 г. Това се дължи най-вече на повишената гражданска инициатива на физическите лица да сигнализират компетентните органи с цел защита на правата си.
През изминалата година комисията се е произнесла със 115 индивидуални административни акта, включително по 15 жалби са наложени административни наказания на съответните администратори в размер 134 хил. лв., а по 10 жалби са издадени задължителни предписания.
През отчетния период контролната дейност на комисията остава засилена. Извършени са 1537 проверки на администратори на лични данни, като в резултат на тези проверки са съставени 1511 констативни акта.
Основен приоритет на комисията и през 2011 г. си остава повишаване осведомеността на гражданите за техните права в областта на защита на личните данни, както и разширяване на стартиралата информационна кампания, посветена на повишаване информираността на гражданите за техните права в сферата на защитата на личните данни в Шенгенското пространство.
По време на обсъждането участие взе народният представител Пламен Нунев, който постави въпроса относно гарантиране защитата на личните данни и обучението на експерти по повод предстоящите промени в Закона за Търговския регистър.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие предлага на Народното събрание да приеме проект на:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Милева.
Госпожо Шопова, желаете ли като вносител да добавите нещо? Заповядайте.
ВЕНЕТА ШОПОВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представеният Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обхвана всички аспекти от дейността на комисията. Само ще акцентирам на основните моменти от отчета, респективно от основните дейности на комисията, анализа на най-често срещаните злоупотреби с лични данни, наложените административни наказания и издадените задължителни предписания и отражението им върху личната сфера както на всеки от нас, така и върху дейността на субектите от публичния и частния сектор.
На първо място ще отбележа нещо, което не беше споменато, но е залегнало във всички аспекти на дейността на комисията. Това е напредъкът в прилагане правото на Шенген и готовността на комисията да осъществява надзора при обработване на личните данни в Шенгенската информационна система. Към настоящия момент от 14 препоръки в областта на защита на личните данни, 10 от които попадат в самостоятелната компетентност на комисията, 13 са изпълнени изцяло, а 1 е в процес на изпълнение.
Както бе споменато, през 2010 г. комисията бе сезирана с почти 100% по-голям брой жалби в сравнение с 2009 г. Най-характерните оплаквания срещу администраторите на лични данни в публичния сектор, на първо място, са обявяването на информация, съдържаща лични данни в Търговския регистър по партидите на търговските дружества, която е преценена от комисията като надхвърляща целите за създаването и функционирането на регистъра, както и обработена, без да е налице условие за допустимост. Горещо се надяваме тази колизия между Закона за защита на личните данни и Закона за Търговския регистър да бъде разрешена в най-близко време предвид обсъждания в момента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
На второ място, искам да отбележа някои фрапиращи случаи, когато на физически лица, регистрирани по БУЛСТАТ, е присъдена идентификация по Закона за данък върху добавената стойност, която възпроизвежда единния граждански номер на лицата. В този случай комисията приема, че извършената регистрация, която по своята същност представлява обработване на лични данни, е неправомерна. Поради това комисията е издала задължително предписание на Националната агенция за приходите – това действие да бъде прекратено и занапред тази регистрация да бъде извършвана с идентификатор по БУЛСТАТ.
Трета характерна категория жалби в публичния сектор са подадените срещу министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни, най-вече свързани с незаличената полицейска регистрация. В тeзи случаи при доказана основателност на жалбите комисията е издала и издава задължителни предписания на министъра за заличаване на тази полицейска регистрация, когато няма правно основание за наличието й.
Накратко ще се спра и на основните оплаквания в сферата на защита на личните данни в частния сектор.
На първо място, на всички са добре известни нарушенията при обработване на лични данни от администраторите в телекомуникационния сектор. Основно физическите лица се оплакват от предоставяне на данните им на трети лица с цел събиране на задължения. Извън зачестилите случаи на измама и използване на неистински лични документи, по които сме спрели административните производства до приключване на прокурорските преписки, в болшинството от случаите не се установява злоупотреба с лични данни, тъй като лицата са предоставили доброволно данните си и са се съгласили още при подписване на индивидуалния договор данните им да бъдат предоставени на трети лица.
Значително е увеличението на жалбите и в сектор „Здравеопазване”, които най-често са с предмет непредоставяне на достъп до лични данни, включително и мълчаливият отказ за предоставяне. Решението на комисията в тези случаи е категорично: задължително предписание за незабавно предоставяне на достъп до личните данни, включително и на наследниците на починалите лица.
Тук госпожа Милева спомена броя на издадените актове на комисията, съответно сумите на наложените санкции.
Ще споделя и другата основна дейност на комисията, а именно контролната. Общият брой на извършените проверки са 1537. Освен многобройните проверки на здравни и фармацевтични дружества, бяха извършени и проверки на 9 авиопревозвача, на 25 администратори с предмет на дейност – „хотелиерска”, както и на администратори, чиято дейност е с висока обществена и социална значимост – например, извършените планови проверки в администрацията на Народното събрание, в областна администрация – Бургас, в „Български пощи” АД, в Агенция „Митници” и други.
Комисията регулярно изразява принципни становища, които касаят както прилагане на Закона за защита на личните данни, така и по съгласуване на нормативни актове. Само ще маркирам изразяване на принципно становище, отнасящо се до голяма група администратори при извършване на дейност по международни осиновявания в трети държави и трансфер на личните данни на децата. Със становището си комисията е указала конкретния механизъм, който следва да бъде прилаган, за да бъде разрешен такъв вид трансфер на данни; изразяване на принципно становище относно публикуване на информацията, предоставена от управителите на етажната собственост за публичния регистър на електронните страници на съответните общини.
Поради голямото обществено напрежение при приемането на Закона за етажната собственост, комисията със свое решение еднократно освободи управителите на етажната собственост от задължение за регистрация, като администратори на лични данни, което, разбира се, не ги освобождава от контрола на комисията и от спазването на Закона за защита на личните данни; изразяване на многобройни становища по повод плащане с дебитни, кредитни карти относно това дали номерата на платежните карти представляват лични данни, относно прекомерното копиране на лични карти на клиенти на мобилни оператори, на банки и други.(Председателят дава сигнал, че времето изтича.)
В Годишния отчет на комисията е отделено значително внимание на институционалните връзки на комисията с другите държавни органи, независимите граждански организации, медиите. Специално внимание, както се отбеляза, е обърнато и на международната дейност на комисията и по-специално на активното участие в изготвянето и съгласуването на европейската уредба в сферата на защита на личните данни и в обмяната на опит по важни въпроси от компетентността на всички европейски надзорни органи. Основните форми на международно сътрудничество са участие в работната група.
Анализът на постигнатото през миналата година ни дава основание да определим и прецизираме приоритетите за настоящата, които бяха отчетени в Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Основно, разбира се, е повишаване осведомеността на гражданите; организиране и координиране обучението в областта на защита на личните данни – най-вече акцентиране върху задълженията на комисията, произтичащи от Закона за електронните съобщения, в качеството на наблюдаващ орган, който упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложеното ви решение от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ще го прочета:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния отчет за дейността на
Комисията за защита на личните данни през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г.”
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.

Следваща точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Вносители: народните представители Ваньо Шарков и група народни представители на 16 февруари 2011 г.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае госпожа Атанасова – председател на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Даниела Велинова – експерт в Правна дирекция в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„Д О К Л А Д
за първо гласуване на Комисията по здравеопазването
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 154-01-17, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 февруари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
На заседанието присъстваха заместник – министърът на здравеопазването госпожа Гергана Павлова, представители на Националния център по наркомании, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Ваньо Шарков. Той посочи, че предлаганите изменения и допълнения целят създаването на Център „Фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимост”, който да гарантира сигурността на лицата със зависимост и на техните семейства, както и наличието на държавна помощ при решаването на този социално значим за българското общество проблем.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси по предвидените в законопроекта промени във връзка с финансовото обезпечаване на дейността на този фонд, механизмът за пренасочване на събраните от три ресорни министерства средства от глоби и санкции по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и правният статут на новата административна структура.
Представителите на институциите запознаха народните представители със своите становища по предлагания законопроект, като от страна на Министерството на здравеопазването бе изразена принципна подкрепа за създаването на Център „Фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимост”, но същевременно бе заявено, че в разпоредбите на законопроекта са налице съществени несъответствия с действащите в българското законодателство материално-правни норми, поради което следва да се направи сериозна преработка на текстовете между първо и второ гласуване на законопроекта.
Представителите на пациентските организации в лицето на Конфедерация „Защита за здравето” изразиха принципна подкрепа за необходимостта от решаването на проблемите на лицата със зависимости, но отбелязаха, че законопроектът няма да спомогне за постигането на тази цел, поради което не би следвало да бъде подкрепен в този си вид.
С цел постигане на реални резултати в борбата със зависимостите, бе направено предложение за създаване на междуведомствена работна група, с участието на всички заинтересовани страни, която да изготви конкретни предложения относно механизмът за създаване и финансиране на този фонд.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” 9, без „против” и 6 „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 154-01-17, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 февруари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае нейният председател – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 154-01-17, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 февруари 2011 г.
На заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроектът беше представен от народния представител Кирчо Димитров.
Той предвижда създаването на Фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимост, който ще бъде финансиран чрез събраните средства от глоби и санкции по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
При обсъждането беше изказано мнение относно изключителната важност за решаване на проблема със злоупотребата на наркотици, но конкретните предложения са несъвместими с настоящата законодателна регламентация.
В действащия Закон е предвидено, че част от приходите от глоби и имуществени санкции се администрират съответно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от министъра на земеделието и храните и от министъра на здравеопазването.
Действащото законодателство е ясно регламентирало разпределението на отговорностите в тази сфера. Дейността е междуинституционална, а разпределението на средствата е в съответствие с функциите на отделните институции, ангажирани с провеждане на националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика.
Неясен също така е и статутът на предлагания център. Създаването на нова административна структура без ясно определени правомощия и отговорности, ще доведе до допълнителни административни разходи, без да се изключва възможността от дублиране на съществуващи дейности, функции и разходи в системата на Министерството на здравеопазването.
Предложените промени противоречат и на основните принципи и правила на бюджетиране, заложени в Закона за устройството на държавния бюджет, а именно, че „Приходите не са целеви и служат за покриване на разходите”.
Предложенията са и в разрез с наложилото се вече ограничаване на извънбюджетните сметки и фондове.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 2 народни представители, „въздържали се” – 19 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите – заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред искам да благодаря на колегите от Комисията по здравеопазването, които подкрепиха законопроекта, защото грижата на Комисията по здравеопазване е за здравето на хората. Иначе другото съм живял в другия парламент, когато също се отказваше да се създаде Фонд „Ин витро”. В крайна сметка обаче той беше създаден малко след като законопроектът беше отхвърлен. Тези становища съм ги виждал в предния парламент – имам предвид отрицателните.
Това, което се прави, не е нещо ново. Глобите и санкциите по Закона за закрила на детето отиват във Фонда за лечение на деца. Нищо по-различно не предлагаме да бъде направено в момента. Искаме тези средства да отидат във Фонда за лечение на зависимости.
Освен това, съгласно Закона за здравето, има 1% от акциза върху алкохола и тютюневите изделия, които също отиват за финансиране на тези програми, тоест за финансиране на програмите за лечение и предотвратяване на алкохолизма, тютюнопушенето и наркотичните зависимости.
Безспорен факт е, че откакто е направена тази промяна в Закона за здравето, тоест от 2006 г., нито един министър на финансите не е изпълнявал своето задължение по Закона за здравето. Този 1% не е превеждан на Министерството на здравеопазването, а са превеждани суми от порядъка на 1 милион, при положение, че събираните акцизи са били в рамките на милиард и половина – милиард и седемстотин. Тоест, за финансиране на тези програми би трябвало да отидат около 17 милиона, плюс сумите, събрани от глоби и санкции. Получава се така, че ние с тази законодателна промяна наистина можем да дадем сигурност на хората, които в момента казват, че са оставени да се справят абсолютно сами с един изключително тежък проблем.
Искам да ви кажа, че дори да бъде отхвърлен законопроекта, аз съм убеден в едно нещо, че фондът ще бъде създаден. Дали ще бъде създаден със законодателна промяна, дали ще бъде създаден с решение, постановление на Министерския съвет или по някакъв друг начин – ще бъде създаден.
Има едно усещане за някаква неразбираема за мен ревност за това кой е внесъл законопроекта, кой го е предложил. В крайна сметка това, което се вижда и от изказванията след решението на Комисията по здравеопазване, и преди решението на Комисията по здравеопазването, и на различни кръгли маси, които бяха организирани, е наличието на воля за създаването на този фонд. Най-притеснителното, е, че тези хора действително нямат абсолютно никаква сигурност в момента.
Ние ясно разбираме, по-скоро би трябвало да разбираме, че лечението на наркотичните зависимости, тяхната превенция, социалната рехабилитация, социалната реинтеграция са елемент от борбата изобщо с разпространението и търговията с наркотици и наркотични вещества. Ако ние не положим усилия в тази насока, ако ние действително не създадем този фонд, това означава, че нищо не сме направили в рамките на онова, което е зависело от нас.
Идеята за създаването на фонда е неговото управление, макар че тук беше казано – някаква нова административна структура. Въобще не става въпрос за нова административна структура. Имаме добра практика, въведена със създаването на така наречения Фонд „Ин витро”, в управлението и контрола на разходването на средствата, в който участват гражданските организации. Когато дадем възможност на гражданските организации, от които зависи както решаването на проблема и им дадем възможност да участват в контрола по разхода на средствата и в управлението на тези средства, то тогава можем да гарантираме, че няма да останат никакви съмнения, че средствата, събирани от акциза върху алкохола и тютюневите изделия, от глобите и санкциите по Закона за контрола на наркотичните вещества и прекурсорите, са отишли за финансиране на нещо друго, а не за нуждите на тези хора. С тази идея внесохме този законопроект и затова ви моля да бъде подкрепен. Сигурен съм, че на второ четене може да ...
Последното, което искам да кажа, е, че по никакъв начин не нарушаваме бюджетната процедура. Предложението ни е фондът да заработи от 1 януари следващата година, да дадем възможност до края на тази година Министерството на здравеопазването, съгласувано с другите институции, да изработи Правилника за организацията и дейността на фонда, да е ясно как ще контролира средствата в него и в крайна сметка въпросът да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички ние разбираме, че проблемите на хора със зависимости са сериозни предизвикателства за тях самите, за техните семейства, за обществото като цяло и публичните системи за цялата страна. Подходът за решаването на тези проблеми следва да интегрира и балансира усилията на всички институции. Аз вярвам, че такъв е замисълът на законопроекта, който ни е предложен за разглеждане.
За голямо мое съжаление, тези идеални намерения са облечени в една несъвършена законодателна форма. Предлага се създаването на център с Фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимости по аналогия с център – Фонд за асистирана репродукция.
Съгласно чл. 60, ал. 1, от Закона за администрацията, Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър медицински или рехабилитационни центрове.
Създаването на нова административна структура, без ясно определени правомощия, структура и отговорности, предполага и допълнителни административни разходи, без да се изключва възможността да се дублират съществуващи дейности, функции и разходи в системата на Министерството на здравеопазването. Параграф 2 от законопроекта предвижда управлението, организацията на работа и дейността на центъра да се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Отново, съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията, дейностите и организацията на работа на структурите по ал. 1 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър.
Центърът „Фонд за асистирана репродукция” е създаден именно съгласно разпоредбите на чл. 60 от Закона за администрацията като второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Министерството на здравеопазването. От правна гледна точка създаването на Център „Фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимости” би следвало да се уреди в съответния специален закон, а това е Законът за здравето. Сама по себе си връзката между предложения фонд и пораждащият го Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите би ограничила дейността му само върху лицата с наркотична зависимост.
Следва да се имат предвид и някои чисто финансови аспекти. Налице е несъгласуваност между предложението по § 1 и разпоредбите на чл. 9а, т. 2, чл. 9б, т. 2 и чл. 9в, т. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в които е предвидено, че част от приходите от глоби, имуществени санкции по закона се администрират съответно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на земеделието и храните и от министъра на здравеопазването. Действащото законодателство ясно регламентира разпределението на отговорностите в тази сфера. Дейността е междуинституционална, а разпределението на средствата е в съответствие с функциите на отделните институции, ангажирани за провеждане на национална политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борбата с наркотрафика.
От законопроекта не става ясно по какъв механизъм събраните средства от глоби и санкции от трите ресорни министерства ще бъдат пренасочвани към новопредложения фонд към Министерството на здравеопазването. Предложението противоречи и на фундаментални принципи и правила на бюджетиране, заложени в Закона за устройство на държавния бюджет и най-вече на това, че приходите не са целеви и служат за покриване на всички разходи – чл. 2, ал. 9.
Следва да се имат предвид и основните допускания по средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 г., одобрени с Решение на Министерския съвет № 705 от 31 август 2009 г., и да се прецени до каква степен предлаганият законопроект е финансово съобразен с тази рамка, предвид предложението на вносителя разпоредбите на новия чл. 111 да влезе в сила от 1 януари 2012 г.
Предложението противоречи на трайната политика на Министерството на финансите приходите от такси, глоби, имуществени санкции, които се събират от държавните органи, да постъпват в държавния бюджет и впоследствие да бъдат разпределяни по ведомствата, посредством програмно ориентиран към резултатите бюджет.
Трябва да подчертая, че държавата не е съвсем безучастен наблюдател на разрастващия се проблем с различните видове зависимости. Ще припомня приетата на 22 октомври 2008 г. Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013 г., Планът за действие към нея, в която ясно са разписани приоритетите и дейностите на отговорните институции в тази област. Тази стратегия се финансира със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Имаме Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето, Национален план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве 2006-2012 г., финансира се Метадонова програма за лечение на зависими. Налага се изводът, че програмни материали, лечебни програми, фрагментирани административни структури, касаещи превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията на лицата със зависимости, имаме достатъчно. Дали създаването на Фонд за лечение, превенция, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимости ще е успешното обединяващо звено в тези усилия?
Аз вярвам, че ако чрез диалог намерим консенсуса между държавните институции, лечебните заведения, юридическите лица с нестопанска цел, пациентските организации, ще можем да предложим адекватна структура, определени функции и задачи на един такъв фонд, създавайки системата. Защото, това разбирам под създаването на един нов център-фонд, а не основно начините на финансиране – създавайки системата, ние вече можем да планираме и да обосновем съответното финансиране.
Затова аз ще гласувам „въздържал се”, защото не мога да допусна една толкова хубава идея да се компрометира като неработеща от едно прибързано и необмислено законодателно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Доктор Шарков, заповядайте – първа реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема д-р Дариткова, опитайте се да прочетете стенограмите от дебатите в тази зала, когато се дебатираше създаването на Фонда за ин витро оплождане– как се противоречи на фундаментални принципи, заложени в бюджетните закони, как една блестяща идея с едно недействащо решение може да се опорочи и т.н.
Изключително много Ви уважавам, но човекът, който Ви е написал изказването, е най-добре да го изпратите във времето на Априлския пленум и да си остане там.
Имам един въпрос към Вас. Понеже личното ми мнение е, че от тази трибуна не трябва да се лъже, кажете на тези хора, които очакват създаването на такъв фонд и гаранция за това, че лечението на техните деца ще бъде финансирано, ще има рехабилитация, ще има социална реинтеграция, че тези деца няма да се връщат отново към дрогата и че държавата ще положи усилия – кажете, ще има ли такъв фонд, независимо от това дали ще бъде законодателно, дали ще бъде с подзаконов нормативен акт, дали Министерския съвет ще го създаде? Няма значение, за мен няма абсолютно никакво значение.
Въпросът е да има решение на проблема на тези хора, а не отново да бъдат оставени сами и в крайна сметка да продължаваме да си затваряме очите пред една тежка драма, която касае стотици хиляди семейства. По данни на хората, които се грижат за такива деца, това са предимно млади хора и ако ние намерим механизма, по който да ги върнем обратно в обществото, поне ще сме направили нещо в рамките на този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, д-р Дариткова?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми доктор Шарков, аз категорично заявих и съм показала в досегашната си дейност своята съпричастност към проблемите на хората и с наркотични, и с всякакви други зависимости, особено с наркотичните, защото те касаят наистина младото поколение на България. Последователна съм в своите действия и именно затова искам наистина идеята за фонда да се избистри и представи на обществото във вид, в който ще бъде възприета от всички.
Повторила съм в това свое изказване, което сама съм написала, моите коментари, които направих и в комисията. Ние направихме редица срещи с представители на пациентски организации, на неправителствени организации, които се занимават с ресоциализация, рехабилитация и лечение на пациенти с наркотични зависимости. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Ние сме се срещали с междуведомствените институции, които се занимават с тези проблеми и наистина искаме, първо, да създадем системата, за да може тя да бъде гарантирана финансово последователно. Това са нашите намерения.
Ние отхвърляме законопроекта, ако се отхвърли, разбира се, от залата. Затова се въздържам, защото, пак повтарям, идеята е чудесна, но законодателното предложение е несъвършено и малко прибързано. Смятам, че ще стигнем до едно добро решение, което може да бъде възприето от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказване – д р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър, колеги! Въпросът, на който търсим отговор със законопроекта, е много елементарен – искаме ли да създадем такъв фонд, или не искаме? Институциите, които са дали становище в началото, казват, че подкрепят идеята за създаването на такъв фонд, а в следващите редове на становищата – как не подкрепят тази идея. Това е най-странното във всички тези становища.
Какво означава становището на Министерството на финансите, което казва, че приходите от глоби и санкции отиват директно в държавния бюджет – ами, кой оспорва тази теза? Какво от това като отиват в държавния бюджет? Нали казваме, че в отделните министерства има програмно бюджетиране, с което се целят определени резултати? След като има такава схема за финансиране, какъв е проблемът парите от държавния бюджет да отиват точно по тези програми в съответните министерства?
Всички тези становища, включително и това от Закона за администрацията – чл. 60 от Закона за администрацията казва: „Министерският съвет може да създаде с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове”. Може да създаде!
Какъв е проблемът? Ако законопроектът не е разписан по най-добрия начин, дайте да видим по какъв начин да го разпишем, за да отговорим на потребностите на тези хора. В крайна сметка самият вносител, по време на заседанието на Комисията по здравеопазването, призна, че не е толкова важен начинът, по който са разписани текстовете, защото те биха могли да бъдат поправени, по-важното е дали подкрепяме тази идея или не я подкрепяме.
Приказките, които казаха преди малко тук, от тази трибуна, за интегриран подход, как подкрепяме усилията на тези хора да се справят, как подкрепяме усилията на отделните институции да решат този проблем, се разминават драстично с това, което се прави във времето, защото тази идея беше подкрепена преди около една година от Комисията по здравеопазването. Защо в рамките на тази година не беше реализиран този подход?
Сега искаме да създадем работна група, комисия с представители на неправителствени организации. Да, те трябва да участват, защото трябва да има прозрачност при разпределението на финансовите средства. Казваме, че средствата, набрани от глоби и санкции, отивали по закон – чл. 9а, б, в, и не знам кой член – в отделни министерства.
Пак повтарям, ако искаме да решим проблема, ние можем да го решим, ако не искаме да го решим – създаваме работна група и продължаваме напред да очакваме резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики на изказването на господин Адемов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 154-01-17, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 февруари 2011 г.
Гласували 82 народни представители: за 16, против 1, въздържали се 65.
Законопроектът не е приет и е отхвърлен.
Заповядайте за прегласуване, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура на прегласуване. Искам да ви кажа, че политическата воля не минава с „въздържал се”. (Реплики от ГЕРБ.) Политическата воля за решаване на определен въпрос,... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата!
ВАНЬО ШАРКОВ: ... който касае не партии, а хора от най-различни партии, минава с гласуване в подкрепа на законопроект, който решава конкретен проблем.
Ние вчера какво гласувахме? Промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – бюджетен закон, който да влезе в сила от 1 януари. Това ли са съвършените закони, които приемаме?!
В парламента затова има гласувания на две четения, за да бъде направен по-добър законът на второ четене. Когато се въздържаш, а отвън едни хора стоят и чакат някой да лекува техните деца, тогава не решаваш проблемите и това не е политическа воля. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 154-01-17.
Гласували 90 народни представители: за 15, против 2, въздържали се 73.
Законопроектът е отхвърлен.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. Вносител – народният представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно внесения
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител
Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
На свое заседание, проведено на 24 март 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
В проведената дискусия по законопроекта се включиха народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Емил Радев, Димитър Лазаров и Искра Фидосова.
Господин Стоилов обърна внимание, че в законопроекта се предвижда не всяко наказателно отговорно лице да бъде субект на престъпления, а те да имат специален субект – учител, преподавател, лектор и т.н. Освен това не е уредена наказателна отговорност за самото престъпление геноцид и други престъпления срещу човечеството, а за тяхното тълкуване, оспорване и пр.
Народният представител Четин Казак също изложи аргументи срещу приемането на законопроекта, който според него е в грешна посока и противоречи на европейската политическа и правна мисъл. Господин Казак счита, че предложението на Министерския съвет е много по-прецизно, докато в това на господин Тошев престъпните състави са произволно допълнени, което е неприемливо.
Господин Емил Радев изрази опасенията си във връзка с прекаленото разширяване на кръга на субектите на предлаганите престъпления и по-специално включването като такива на собственици или членове на управително тяло на печатни или електронни средства за масово осведомяване.
Народният представител Димитър Лазаров също изрази известни притеснения във връзка със законопроекта, като посочи, че повечето от тях са от правно-технически характер.
Според господин Лъчезар Тошев терминът „омаловажаване” фигурира и в проекта за ЗИД на НК, внесен от Министерския съвет. В много държави има норми срещу поругаването, такава норма се предлага и от самия Министерски съвет.
Госпожа Искра Фидосова посочи, че ще гласува „въздържал се” по този законопроект, тъй като има внесен доклад за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на НК и именно при неговото обсъждане трябва да се проведе и дискусията за поругаването.
След проведеното обсъждане и гласуване със 2 гласа „за”, 4 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от
народния представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 март 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от Лъчезар Тошев на 25 март 2011 г.
На заседанието присъства проф. Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката.
Законопроектът бе представен от вносителя господин Лъчезар Тошев, който посочи, че с тези изменения и допълнения се предлага въвеждането на санкции срещу поругаването, отричането и оправдаването на извършените престъпления от тоталитарните режими и по повод важни събития от българската история. Той отбеляза, че в законопроекта се изброяват събитията, които би трябвало да попаднат в обхвата на този закон, за да има яснота, когато се налагат санкции за поругаване.
По разглеждания законопроект бе представено писмено становище от министъра на правосъдието, в което се посочва, че правилната последователност при изготвяне на престъпни състави е първо да има широко обсъждане с научни работници и практикуващи юристи и едва тогава да бъдат внасяни за разглеждане в Народното събрание. Предвид това, Министерството на правосъдието не подкрепя предложения законопроект. По време на заседанието министърът на образованието, младежта и науката подкрепи становището на министъра на правосъдието и изложените в него мотиви.
В дискусията се включиха народните представители Андрей Пантев, Ивелин Николов, Нели Калнева-Митева и Огнян Стоичков. Те посочиха, че разглежданият законопроект квалифицира исторически събития. След като самото Народно събрание не може да даде еднозначна оценка на историческите факти, няма основание един учител по история да бъде задължен да го прави. Законопроектът не уточнява и как ще бъде търсена отговорност от съответния преподавател, дали чрез производство по тъжба на пострадалия, или ще се разследва по общия ред от прокуратурата.
След проведено гласуване с резултати: 1 глас - „за”, 3 гласа - „против” и 12 гласа - „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, №154-01-27, внесен от Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Остана да чуем и доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Председателят на комисията Даниела Петрова ще ни запознае със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Наказателния кодекс, № 154-01- 27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 март 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, №154-01-27, внесен от Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
В заседанието взе участие Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката.
Законопроектът бе представен от вносителя Лъчезар Тошев.
Със законопроекта се предлага въвеждането на санкции срещу поругаването, отричането, оправдаването и омаловажаването на извършени престъпления от тоталитарните режими и масовите убийства на българско население по време на Априлското въстание през 1876 г. Предвижда се наказанието да се прилага и на лица, които в качеството си на журналист, собственик или член на управително тяло на печатни или електронни средства за масово осведомяване допускат или съдействат за извършване на престъпления срещу правото на възползване от историческия опит и съставляващи историческа измама.
Според вносителя с този законопроект се допълва внесеният от Министерски съвет на 22 октомври 2010 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на първо гласуване от Народното събрание на 17 февруари 2011 г., където в чл. 419а има текст с подобно съдържание, но не се прави разграничение по отношение на позициите, от които е извършено самото деяние.
В становище, изпратено до Комисията по културата, гражданското общество и медиите Министерството на правосъдието не подкрепя предложения законопроект.
Представителят на Министерството на образованието, младежта и науката изрази категорична подкрепа на становището на Министерството на правосъдието.
В дискусията по законопроекта бяха изразени мнения относно необходимостта от широки дебати преди внасянето на подобен законопроект в Народното събрание.
Изразено бе мнение, че с направените предложения може да се стигне до ограничаване на правата на печата и другите средства за масова информация, които са свободни и не подлежат на цензура.
В Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма е записано, че: „напълно обективното тълкуване на историческите факти е невъзможно и че не съществуват обективни исторически дискурси”; че „нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност”; че „официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите”.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 1 глас „за”, 11 „против” и 3 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите – заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, особено бях впечатлен от становището на Министерството на правосъдието, което заявява, че не могат да се правят такива предложения без предварително да има широка обществена дискусия. Именно Министерският съвет внесе такова предложение на 22 октомври м.г., което беше гласувано и прието на първо четене на 17 февруари т.г. Ето го, то е подписано от премиера Бойко Борисов. В неговия § 28 се съдържа такава разпоредба срещу поругаването – за създаването на нов чл. 419а на Наказателния кодекс, в който санкцията е към всички, които извършват такова действие „поругаване”, и той гласи: „Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, народност, етническа принадлежност или по друг признак, установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години”. Тоест, Министерският съвет предлага санкция срещу поругаването, която да е лишаване от свобода – затвор до 5 години, а за подстрекателство в следващата алинея се предвижда лишаване от свобода до 1 година. Това е внесено от Министерския съвет.
Със законопроекта, който аз предлагам, внесен след приемането на първо четене на този законопроект – той е внесен на 25 февруари т.г., аз се включих в дискусията по този текст по този начин.
Такъв законопроект, както съм посочил и в мотивите към внесения от мен проект, беше внесен и в миналия мандат от господин Филип Димитров, имам го при мен тук (показва го). Той почти напълно повтаря това, което сега съм внесъл, така че практически дискусията беше пренесена и в 41-то Народно събрание относно санкциите срещу поругаването.
Много страни в Европейския съюз, а и извън него, имат такива разпоредби. Те не противоречат на чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека, за свободата на мнение и на свободата на изразяване, тъй като те засягат санкция срещу поругаване, срещу жертви на тежки престъпления, които не са предмет на исторически спорове. Такива страни са Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Чехия, а също и други страни, които не са членки на Европейския съюз, като Аржентина, Швейцария, Израел, Лихтенщайн. В тях също има закони, които предвиждат санкции срещу поругаването.
Няма никакво противоречие с европейските норми в нашето законодателство да има също санкция срещу поругаването. Ние имаме санкция за клевета и за обида, която наказва тези, които извършват такива деяния. Това се отнася до лица, които са живи и могат да подадат съответния иск до прокуратурата или директно до съда по своя инициатива. Има и гражданска санкция за това. Ние обаче все още нямаме санкция срещу поругаването – поругаване не само за събития, случили се в други държави, които са част от престъпленията срещу човечеството, или извършени геноциди, каквито има много през ХХ век, но също така и за събития от нашата история. В законопроекта съм предложил такъв списък, който, разбира се, може да бъде дискутиран.
Имаше някои доста примитивни коментари на моето предложение: примерно, защо предлагам да има санкция за поругаване, когато се отрича, омаловажава или оправдава холокоста – геноцидът срещу евреите в Европа? Тези, които пишат, казват: „Вероятно господин Тошев е евреин и затова предлага такива санкции”. Не съм евреин. През 1989 г., когато носехме тук, до парламента, чай на мюсюлманите, които си искаха имената, също бяхме обвинени, че вероятно сме турци, но не сме и турци. Ние сме православни българи и смятаме, че това е част от морала на нашата цивилизация – когато са извършени тежки престъпления, да бъдат осъждани. Това е моето разбиране.
В предложението, което прави Министерският съвет и което съвсем скоро ще дискутираме, в общия законопроект, който предстои да дебатираме, където това е § 39, се предлага такива санкции да бъдат налагани при отричане, омаловажаване или оправдаване на престъпления срещу човечеството. Но на 17 февруари, когато бях предложил да запишем какви са съставите за престъпления срещу човечеството и не такива, каквито съм си измислил, а такива, които се съдържат в Римския статут на Международния наказателен съд, който за България е в сила от 2002 г., този закон не беше приет. Затова смятам, че ако няма дефиниция в Наказателния кодекс, нормата, която предлага правителството, ще се прилага произволно.
Каква е пречката ратифицираният Римски статут на Международния наказателен съд да стане част от нашето вътрешно законодателство? Пречката е Решение № 7 на Конституционния съд от 2 юли 1992 г. по к. д. № 6 от 1992 г. за тълкуване на чл. 5, алинеи 2, 3 и 4 от Конституцията. Той е решил, че: „Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени действия или бездействия са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната, само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващите в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях, или ако създават задължения за промяна в законодателството”.
Тоест, ако нямаме записани съставите, тоест дефинициите какво е това престъпление срещу човечеството, няма как тази норма от Римския статут на Международния наказателен съд да действа в нашето вътрешно право.
Затова отново съм предложил по общия законопроект, внесен от Правната комисия, който обобщава няколкото приети на 17 февруари законопроекти, тъй като правителството говори за престъпления срещу човечеството, да дадем такива дефиниции за престъпления срещу човечеството, каквито са в Римския статут на Международния наказателен съд. Тогава това, което предлага правителството, има смисъл и може да бъде прилагано, без да има произволно тълкуване.
Бих искал също така да посоча, че в текста на правителството се говори и за други такива деяния, които не са споменати точно, за други признаци, установени в закон или в международен договор, без да се казва точно. Не смятам, че в Наказателния кодекс може да има такива относителни норми, защото там трябва да е ясно за какво престъпление какво наказание се предлага. (Реплика от ГЕРБ.)
Така е, така мисля и се надявам да получа вашата подкрепа. Някои от вас вече ме подкрепиха на 17 февруари – госпожа Цачева беше една от тази, които гласуваха „за” законопроекта, който внасям. Затова в момента с този законопроект предизвиках дискусия – той беше дебатиран в три парламентарни комисии, широко дискутиран в медиите, обсъждан в обществото – реакции „за” и „против”. Истинският дебат обаче по този текст ще се проведе при второто четене на общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който в момента се подготвя от Правната комисия.
Уважаема госпожо председател, ето защо аз оттеглям своя законопроект, който съм внесъл. Той изигра своята роля – да предизвика дискусия. Същите предложения, които фигурират в него, както и дефинициите какво е престъпление срещу човечеството, съм внесъл по процедурата за предложения на второ четене. В момента те са в Правната комисия. Ще се върнем към този дебат, когато дебатираме общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря ви. (Подава папка на председателя Цецка Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, действително господин Лъчезар Тошев ми представи искане с правно основание чл. 75 от правилника, съгласно което оттегля внесения от него на 25 февруари 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Член 75 от правилника гласи дословно: „Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание”.
Приемам, че тъй като гласуването все още не е започнало, процедурата е до етап доклад по законопроекта на вносителя, не е имало и разисквания по първото четене на законопроекта, искането за оттегляне е своевременно направено, законопроектът е оттеглен и не се налага гласуване на Народното събрание по него.
Тъй като това е последната точка в законодателната програма за тази седмица, пленарното заседание ще бъде закрито след съобщения за предстоящия парламентарен контрол, който съгласно нашата програма ще се състои в утрешния петъчен ден с начален час 9,00 ч.
Съобщения за парламентарния контрол на 1 април 2011 г., петък, от 9,00 часа:
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на два въпроса от народните представители Корнелия Нинова, и Георги Пирински и на питане от народния представител Антон Кутев.
Втори ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на пет въпроса от народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов – общ въпрос, Любомир Иванов, Бойко Великов, Кирчо Димитров и Огнян Тетимов и на питане от народния представител Георги Пирински.
Трети по ред ще отговаря министърът на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Борислав Стоянов.
Четвърти по ред ще отговаря министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на питане от народния представител Меглена Плугчиева.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на шест въпроса от народните представители Хасан Адемов, Мая Манолова – два въпроса, Ангел Найденов, Петър Хлебаров, и Михаил Миков и на питане от народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на осем въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Иван Костов и Екатерина Михайлова, Меглена Плугчиева – два въпроса, Пенко Атанасов – два въпроса, Митхат Метин, и Стоян Гюзелев, Димитър Бойчев, Иван Вълков, Галина Милева, Иван Алексиев и Вяра Петрова и на три питания от народния представител Калина Крумова.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Божинов и Асен Гагаузов – два въпроса, и Георги Божинов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три въпроса от народните представители Атанас Камбитов и Георги Андонов, Иван Костов и Екатерина Михайлова, и Муса Палев.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на две питания от народните представители Емилия Масларова, и Георги Пирински.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на три въпроса от народните представители Любомир Владимиров и Димитър Карбов – общ въпрос, Георги Пирински, и Петър Димитров и Георги Божинов – общ въпрос, и на питане от народните представители Павел Шопов, Венцислов Лаков и Любомир Владимиров.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на правосъдието Маргарита Попова – на въпрос от народния представител Камен Петков и на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на въпрос с писмен отговор от народния представител Любомир Иванов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отлага отговорът на въпрос от народния представител Четин Казак към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 11,03 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:

Анастас Анастасов



Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин