Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, новопостъпили питания за периода от 25 до 31 март 2011 г., както следва:
Постъпило е питане от народния представител Меглена Плугчиева към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно демографската политика на българското правителство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Кирчо Димитров към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно разпределенията на средствата по мярка „Техническа помощ” от Програмата за развитие на селските райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Цвета Георгиева към Маргарита Попова – министър на правосъдието, относно контрола върху дейността на държавните съдебни изпълнители и техните ръководители. Следва да се отговори писмено до 13 април 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Георгиев Пирински към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно Националната програма за реформи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Сергей Станишев и Драгомир Стойнев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на доходите на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Валентина Богданова;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова (възгласи „Е-е-е!” от ГЕРБ);
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова (оживление);
- от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова (ръкопляскания от ГЕРБ);
- от министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ);
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова (оживление, възгласи „Браво!” от ГЕРБ);
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Стефан Данаилов.

Преминаваме към отредения за днешния ден:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте за процедура, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с начина, по който протича и ще протече днес парламентарният контрол по простата причина, че за пореден път ми беше върнато едно питане към министър-председателя Бойко Борисов. Става дума за един въпрос, който касае разпространението на шап, и Вие твърдите, че това касае основни страни от дейността на министъра на земеделието и храните.
Точно преди два дни на тази трибуна, където се намирам сега, се намираше министърът на земеделието и храните и достатъчно ясно заяви, че за да решат проблема, пет месеца след като се започна проблемът с шапа, те най-накрая са се организирали и са създали една междуведомствена комисия, която е на ниво заместник-министри и в която участват заместник-министрите на земеделието, на вътрешните работи, на външните работи и още куп други хора. Ако на министъра му трябва междуведомствена комисия, както аз съм писал в писмото си, този проблем касае различни ведомства, защото министърът на земеделието няма как да пусне ограда и да постави оградата на границата, нито може да я финансира.
Тоест, считам, че Вие за пореден път се опитвате да укриете министър-председателя от отговор на въпроси, които са му неудобни, с което поставяте Народното събрание в унизителна зависимост от изпълнителната власт, в каквато не трябва да се намира. Искам да Ви напомня, че в парламентарна демокрация Народното събрание избира и контролира правителството и съответно министър-председателя. А това, че при нас е обратното, е обидно за Вас самата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Днешният парламентарен контрол започва с отговорите на Бойко Борисов – министър-председател на Република България, който ще отговори, първо, на питане от народния представител Антон Кутев относно политиките, които е развивал министърът без портфейл, отговарящ за Агенцията за българите в чужбина.
Господин Кутев, имате възможност да развиете питането.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Питането ми е свързано с назначаването и съответно с освобождаването на Божидар Димитров като министър без портфейл. Както знаем, функциите, които той изпълняваше, се дублираха през цялото време от една агенция, която, ако не се лъжа, от 1993 г. насам изпълнява тези функции. Факт е, че с необходимостта да бъде устроен по някакъв начин Божидар Димитров, подобаващ за неговото самочувствие, се създаде този министерски пост и, както за мен е очевидно, в момента, в който вече се оказа, че Божидар Димитров е неудобен, се закри съответният министерски пост.
Това за мен поставя най-малко два въпроса, които касаят главно политиките на правителството. В смисъл кои са онези политики, които не можеха да бъдат изпълнени от Агенцията за българите в чужбина или от държавните архиви, които съществуват и до ден-днешен и които се наложи да изпълнява министърът? Съответно каква е работата, която е свършил този министър през времето, за което той е бил такъв – около година и половина? Какво се промени с неговото освобождаване и колко е струвало всичко това, защото е напълно безспорно, че един министър има доста по-скъпа издръжка, отколкото един председател на агенция?
Въпросът ми е към Вас, ако го чувате…(министър Сергей Игнатов разговаря с министър-председателя Бойко Борисов и заместник министър-председателя Цветан Цветанов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Игнатов, моля да дадем възможност да се чуе въпросът.
АНТОН КУТЕВ: Та, питането ми към Вас в крайна сметка е: кои са конкретните политики, какво свърши през това време министърът и какво можете да отчетете като негова дейност след неговото освобождаване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за отговор министър-председателят господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, политиките, провеждани от министър Божидар Димитров и ресорната държавна агенция по отношение на българите в чужбина, са четири. Те се определят с чл. 5, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България.
Първата е: съхраняване и развитие на българската духовна, езикова и културна идентичност и българското национално съзнание. Тя е насочена към подкрепата на българските училища и най-младото поколение българи по света.
За 2010 г. са предоставени многобройни дарения, художествена и справочна литература, игрални и документални филми, учебни пособия. През същата година 108 училища са получили финансова помощ по Национална програма „Роден език и култура зад граница” в размер на 2 млн. 365 хил. 620 лв.
В резултат на финансовата и организационна подкрепа на българското правителство са открити нови учебни звена във всички региони по света – от 125 през 2010 г. броят им е нараснал до 172 към м. януари 2011 г.
Практическо реализиране политиката на министър Димитров и Държавната агенция за българите в чужбина е намерила израз в установяване на контакт с новооткритите училища и организации на българите по света, улесняване на връзките им с българските държавни институции, популяризиране на дейността им, посветена на съхраняването на националната идентичност, традиции и историческа памет, осъществяване на съвместни проекти и инициативи.
Стратегическа цел в политиката на министъра, залегнала и в програмата на агенцията, бе работата с българските студентски общности зад граница и мотивирането на младите хора за професионална реализация в родината.
Втората политика, провеждана от министър Димитров, бе насочена към съхранение и развитие на вероизповеданията и българската религиозна традиция. Тя се осъществява от дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет, в координация и съгласуваност със Светия Синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство и другите ръководства на вероизповеданията. Тя е осъществена като материална и методическа помощ на стойност 750 хил. лв. за 2010 г.
Третата политика е за усъвършенстване и ускоряване на процедурата по получаване на българско гражданство. В началото на м. октомври 2009 г. по инициатива на министър Божидар Димитров бяха предложени изменения и допълнения на действащия Закон за българското гражданство, отнасящи се до улесняване на процедурата, премахване на посредниците при подаване на заявление и създаване на реално действащи срокове за получаване на българско гражданство. При практическото прилагане на тези изменения се доказа тяхната навременност и смисъл.
Постигнато е съществено увеличаване на броя на разглежданите преписки от Съвета по българското гражданство. За периода октомври 2009 – декември 2010 г. са разгледани три пъти повече преписки, отколкото за същия период от предходните години. Това даде възможност да бъде реално намален огромният брой чакащи за разглеждане преписки – над 50 хиляди, наследени от предходното правителство.
Четвъртата политика е насочена към улесняване получаването на удостоверения за български произход. Компетентен орган за издаването им е Държавната агенция за българите в чужбина.
След влизането в сила на измененията от 4 май 2010 г. се оптимизира обявената от министър Димитров политика за получаване на удостоверение за български произход. Бяха изменени вътрешно-ведомствените правила за работа, като се въведе методът на експертното изследване на всички данни, включително име на система, наличие на българска диаспора по месторождение и степен на владеене на български език или съответна диалектна форма.
В резултат на предприетите мерки бяха съкратени сроковете за административно обслужване на заявителите. Общо за цялата 2010 г. са издадени 17 хил. 938 удостоверения и становища, от които 12 хил. 808 са за кандидатстване за българско гражданство.
Политиките към българите по света и съответно дейността на Държавната агенция за българите в чужбина се провеждат в условията на пълноправно членство на България в Европейския съюз и произтичащи от това ангажименти на страната и правителството. Те са подчинени на основните стратегически цели и управление на държавната политика, формулирани в програмата на правителството и Програма 13 „Съхраняване и укрепване на идентичността и културата на българските общности зад граница”, която е част от програмния бюджет на Министерския съвет 2011 2013 г.
След гласуване оставката на министър Божидар Димитров в Народното събрание с Постановление № 30 от 10 февруари на Министерския съвет и моя Заповед № 12 от 11 февруари 2011 г. бе определено функциите на координация на ресорите, за които отговаряше министърът без портфейл, да се поемат от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Кутев, имате думата за два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Както и предполагах, всичко това, което изредихте като функции, го има и на страницата на Агенцията за българите в чужбина.
Приоритетите, които са записани там, са даже не четири, а шест – усъвършенстване на законодателството, единение на българските общности по света, подпомагане на образователната дейност сред подрастващите, приобщаване на младата квалифицирана българска емиграция е друг приоритет на агенцията, подпомагане процеса на реемиграция, информационна и издателска дейност. Всичко, което изброихте като дейности, разбира се, е част от тези основни приоритети на Агенцията за българите в чужбина.
Това, което не получих като отговор и се надявам да ми отговорите след малко, е: каква е специфичната дейност, която извършва Божидар Димитров? Защо се налагаше тази дейност да не се извършва от Агенцията за българите в чужбина или от Държавния архив, а да се извършва от допълнително назначен министър само за година и половина?
Ако е имало необходимост от такава длъжност, не можах да разбера защо не е продължена съответната длъжност. Ако не е имало необходимост от нея, тогава (защото виждам, че всички неща, които изброихте в момента, са част от функциите на агенцията) според мен назначаването на министъра е само и единствено форма на приятелски жест.
Двата ми допълнителни въпроса към Вас са: какво конкретно е свършил Божидар Димитров, което не влиза във функциите на агенцията и което е налагало да бъде министър, а не председател на агенцията?
Колко е струвал престоят на Божидар Димитров като министър, заедно с неговия политически кабинет, заедно с всички неща, които се изискват за един министър? Колко е платил данъкоплатецът за това? (Реплики от КБ.)
Приключвам с това, с което започнах своята реплика: очевидно Народното събрание не Ви интересува достатъчно, което според мен Ви поставя във функцията не на председател на Министерския съвет. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Това, което правите в момента, и пренебрежението към народните представители според мен е обидно към Вас преди всичко, а и към колегите от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Борисов, заповядайте за допълнителен отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, не искам да ми вменявате вини, които нямам. Уважението ми към парламента, към депутатите е огромно. Има случаи, в които просто за да Ви покажат по телевизията, трябва да задавате някакви въпроси и да търсите конфликт с мен, за да изпъкнете. Няма да Ви вляза в тона и това много-много не ме касае.
Точно Вие да питате: колко струва на българския данъкоплатец?! Аз ще се постарая – някой от другите депутати може да ми зададе въпроса: каква е разликата в заплатите, които изплаща сегашният кабинет спрямо предишния, на министри и заместник-министри.
Само ви напомням – вие, които сте се загрижили, точно вие, господин Кутев, колко пари от българския данъкоплатец са излезли за заплати на министър Божидар Димитров и тези двама-трима човека около него, бяхте по формулата 8:5:3! Имаше министерства с по шест заместник-министри, да вземем Министерството на вътрешните работи, с коли, със заплати, със секретарки, с политически кабинети, много по-големи от този на Божидар Димитров!
Следващия път ми задайте едно питане, господин Кутев, за разликата в заплатите на министри и заместник-министри в предишното и сегашното правителство, за да бъдете честни към данъкоплатците. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Становище?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Виждам, че нещо сте възбудени тази сутрин, щастливи сте от отговора на министър-председателя.
Господин министър-председател, колкото и да са били заместник-министрите, колкото и да са получавали те в предишни правителства, за тази година бюджетът за администрацията на държавата е със 128 милиона по-голям, отколкото за миналата. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сега областните управители са при нас!
АНТОН КУТЕВ: Със 128 милиона повече!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Областните управители вече са при нас!
АНТОН КУТЕВ: Освен това, каквито и заместник-министри да е имало преди това, аз не чух отговор на два ясни и прости въпроса: какво свърши Божидар Димитров за година и половина, освен че беше Ваш приятел и човек, назначен, за да заема една длъжност? (Министър-председателят Бойко Борисов разговаря със заместник министър-председателя Цветан Цветанов.)
Тъй като не ме чухте, понеже разговаряхте с министър, ще Ви го задам пак : какво свърши Божидар Димитров за година и половина? На този въпрос не получих отговор, както и не получих отговора колко е струвал престоят на Божидар Димитров – милион, милион и половина, колко?
Когато отговорите на тези въпроси: какво свърши и колко струваше на държавата, тогава можем да разговаряме за всичко останало. Това е Ваше задължение!
Това, че отказвате да отговорите в момента пред Народното събрание и че колегите отсреща се съгласяват с това да откажете да отговаряте, е проблем на цялото Ви мнозинство и това е нещото, което в крайна сметка ще Ви доведе до катастрофата, към която сте тръгнали, защото, господа, вие от ГЕРБ, от мнозинството, вие сте тези, които носите отговорност за управлението на държавата и вие гласувате за него! Този човек стои на този стол, защото вие сте го избрали. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Без квалификации! Изкажете отношението си към отговора, господин Кутев, ако обичате! (Шум в залата.)
АНТОН КУТЕВ: Няма квалификации. Квалификацията ми е, че когато мнозинството не си върши работата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Напротив! Очакваме отношението към отговора.
АНТОН КУТЕВ: Квалификацията ни е, че когато мнозинството не си върши работата, държавата се проваля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно пътувания в страната на министър-председателя през 2010 г. и до 25 март 2011 г.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! (Силен шум и реплики.)
Въпросът ми е ... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за ред в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Какво смешно има, колеги? Вярно, Първи април е, празник ви е, но все пак да запазим сериозността, която изисква тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви без реплики от залата! (Шум в залата.)
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Въпросът ми е към господин Борисов: колко пъти и за какви цели е ползвал правителствения Авиоотряд 28 и транспортни средства на други държавни структури през 2010 г. и до края на март т.г.?
Конкретен повод ми дадоха едни кадри, които бяха най-малкото озадачаващи, господин Борисов: слизахте от правителствения „Фалкон” на летището в Граф Игнатиево, което е на 100 и няколко километра оттук, за да режете лента. Това не е единственият случай.
С подобно поведение опровергавате една Ваша теза, която беше истина и добра, и потвърждавате една Ваша теза, която беше лъжа.
Истинската теза: казвате – „Криза е, трябва да се правят икономии, режем отвсякъде – от образование, от здравеопазване, от болни, майки и т.н. Българи, затягайте коланите!”. И те затягат, но Вие какъв личен пример дадохте, господин Борисов, и не представлява ли това противоречие между думи и дела?
Защото, ако вършехте държавна работа при тези полети щеше да бъде разбираемо, но Вие го правите, за да си правите лична реклама и личен PR.
Втората теза, която беше лъжа и която, за съжаление, потвърдихте през това време – в началото на Вашето управление казахте, че тези вертолети са неправилно закупени и поръчани от предишното правителство и че са туристическа атракция. Оказа се, че не е така, че те са необходими, задължителни са за присъединяването ни към Шенген, само че Вие ги превърнахте в туристическа атракция, защото има случаи, в които на тях сте возили музикални състави.
Та ето за това Ви питам: за популизма, за двойния аршин, за нежеланието Ви да проявите съпричастност към проблемите на хората, за това, че имате разминаване между думи и реални дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, при осъществяване на своите правомощия пътувам в страната и чужбина, съгласно разпоредбите на чл. 26 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Разходите се определят съгласно наредбата за командировки в страната и нормативните документи, регламентиращи тези отношения.
Изминатите километри на използваните транспортни средства на Националната служба за охрана за периода от 1 януари 2010 г. до 26 март 2011 г. са 79 761 км. Разходите за изминатите километри се определят от експлоатационните разходи, утвърдени със Заповед № 355 от 16 март 2011 г. на началника на Националната служба за охрана и цената на горивото за 1 км за посочения период. Общата им стойност за периода е 113 681, 90 лв. Сумата похарчена за командировки в страната – дневни и нощувки за сметка на Министерския съвет, е 1363, 80 лв.
Пътуванията с Авиоотряд 28 се извършват на основание чл. 64б от Закона за гражданското въздухоплаване и Устройствения правилник на авиоотряда. През 2010 г. от Авиоотряд 28 са изпълнени 41 полета в страната на обща стойност 123 761,53 лв., през 2011 г. – до 31 март 2011 г., Авиоотряд 28 е изпълнил четири полета на обща стойност 13 985,42 лв.
Пътуванията са осъществявани във връзка с изпълнение на задълженията и правомощията ми като министър-председател.
Нещото, с което няма да правя компромис, това е моята сигурност. Аз знам кога и как да действам след като преценя – как да я направя. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, позволете ми да изразя съмнения в числата, които изнесохте, защото по повод на предишно питане в парламента имаме отговори с други числа. Разбира се, и сигурността Ви е важно нещо, но за желанието Ви да си играете на божество – не можете да нахраните с три хляба целия народ, наистина с тези пари няма как да спасите икономиката, но можете да дадете личен пример. Може тези пари да бъдат спестени и да бъдат дадени за нещо по-полезно, защото в тази криза наистина много хора затягат коланите, изпитват нужди, Вие сте длъжен да дадете личен пример, защото личният пример на ръководителя е изключително важен за провеждането на една политика. (Реплики.)
Спомням си твърде популисткото Ви изказване, че заради кризата даже спирате и кафето в Министерски съвет, и гостите или ще си го носят от вкъщи, или ще си го плащат на място.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Факт е!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не го направихте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Факт е!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Освен това кафето е най-малкият проблем. Тези разходи, които в момента правите са изключително по-големи и безсмислени, защото заедно с пътуванията Ви с транспортните средства пътуват и колите, и НСО, тоест дублирате разходи за едно и също нещо. И най-важното е – не вършите работа. Правите го, за да режете ленти и за реклама, затова единственото ми успокоение, че ще намалите тези разходи, е фактът, че обектите построени от предишното правителство, на които трябва да режете ленти, свършиха. Благодаря. (Шум и реплики. Министър-председателят Бойко Борисов – прекръства се.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин Борисов? Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Явно Първи април действа на колегите отляво, но добре! За да отидеш и да откриеш нещо – трябва да го проектираш, трябва да го финансираш, трябва да го построиш! Трябва да го построиш и след това да го откриеш! Аз като гледам какво сте направили, за да ви го открием ние, не знам какво можете да изброите. (Шум и реплики.)
Ако бяхте направили много, досега държавата щеше да е осеяна с магистрали (реплики от ПГ на КБ), щеше да е направена, и ние нямаше какво да правим, и щяхме само да вдигаме приходите на населението. (Реплики от КБ. Реплика на министър-председателя Цветан Цветанов.)
Да, Цветанов ми подсказва: домът на госпожа Масларова може би е добре направен, така че има какво още да се открие.
Съжалявам за това, което говорите.
Въпросният случай с Граф Игнатиево – там имаше едновременно и мероприятия на военните, в съседство - в Хисаря, трябваше да се открие пречиствателна станция, най-добрата, за близо 20 и кусур милиона (реплики от КБ), която две години я строим. Ако вие сте я построили, защо стоя две години, госпожа?
Просто аз не мога да разбера ... (Реплики от ГЕРБ.)
Да, Водното огледало можем да ви го открием, ако искате, ако сте готови. Можем да ви го направим още няколко пъти!
Колкото до моята работа: елате на Южната дъга, елате в Метрото, на спортната зала на 23 юли ви каним, да сте добре дошли, за да видите. Тези неща се виждат. Давал съм много пъти личен пример, госпожа, но специално на Вас не бих искал да Ви давам повече примери, защото целта Ви не е да водим дебат в Народното събрание. Целта е да търсите други изяви.
За съжаление Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е такъв, че ща-не ща трябва да участвам в този театър. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Въпрос от народния представител Георги Пирински относно решението на Министерския съвет по Пакта за еврото, взето на подпис.
Господин Пирински, заповядате, за да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър-председател, въпросът ми към Вас е следният: той е във връзка със съобщението на Пресцентъра на Министерския съвет от 24 март т.г., че решението на Министерския съвет и по отношение на Пакта за еврото, и въобще по въпросите, свързани със заседанието на Европейския съвет, е било взето, както гласи текстът на съобщението, „на неприсъствено заседание с решение на подпис”.
Въпросът ми, господин Борисов, е защо тези възможно най сериозни въпроси не са били обсъдени както следва и решени на пленарно заседание на Министерския съвет? Допълнително недоумение буди публикуваната стенограма от заседанието на 23 март т.г., където когато се стига до предпоследната тридесет и четвърта точка от дневния ред – доклад, внесен от министъра на външните работи, то министър Младенов предлага да бъде снет от дневния ред, защото на него му предстояла, а както се оказва – след това и Вие сте искал, да проведете среща с председателя на банката господин Искров и с министъра на финансите, за да ги чуете. Непонятно е как по такива въпроси, които се обсъждат от месеци, Вие предходния ден преди заседанието, което е решаващо, чак тогава решавате да чуете какво има да каже губернаторът на централната банка и преценявате, че е възможно решението по този въпрос да бъде взето на подпис. Аз не знам какво значи неприсъствено заседание и как се заседава отсъствайки, но въпросите, които и сега се повдигат в обществото – във връзка с онова какво всъщност е решено на Европейския съвет, какви са последиците за страната, са възможно най-сериозни. Ето защо въпросът ми към Вас е: какво обяснение ще дадете по онова, което сте извършили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър–председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, какво означава взето решение на подпис – можете да попитате Вашия колега господин Станишев. Той ще Ви обясни.
Позицията на правителството по въпросите на заседанието на Съвета на Европейския съюз, в това число и по Пакта за еврото плюс, бяха предложени за обсъждане на редовното заседание на Министерския съвет на 23 март 2011 г. Министърът на външните работи внесе за одобрение проект на становище на правителството, което да бъде изразено на редовния Европейски съвет в Брюксел. То беше разгледано на заседанието на министрите. По мое предложение се реши решението да се отложи по-късно на подпис. Причината бе, че непосредствено преди заседанието БНБ представи свое, различно от правителството решение, и се изискваше време за запознаване с него. Обсъждането на становището на БНБ с управителя на БНБ се отнасяше до възможностите – позитивни и негативни за страната последици от включването на страната ни в този политически по своята същност документ. В разговора бе уточнено, че опасенията за възможни негативни за страната ефекти са неоснователни и не произтичат от последния приет вариант на документа Пакт за еврото плюс. В резултат на обсъждането беше потвърдено решението, внесено от Министерството на външните работи – становище да бъде приет. Към това решение се присъедини и вицепремиерът Дянков. Поради това, че министрите вече бяха запознати с него и не направиха възражение, то бе предложено за неприсъствено приемане от министрите.
Представянето пред вас, депутатите, непосредствено преди отпътуването ми за Брюксел, както знаете, беше израз на добра воля от моя страна. Политическият характер на заявената позиция за подкрепа на Пакта за еврото плюс и присъединяването ни към него не налага предварително одобрение от парламента.
И още едно уточнение. Наложи се още веднъж да разговаряме с двамата министри – финансов и външен, и с господин Искров от БНБ по простата причина, че имаше несъответствие в цифрите, които трябваше евентуално България в бъдеще да внася като по голяма такса. Съответно имаше и разговори с кабинетите в другите страни – членки на Европейския съюз – да съгласуваме общата си позиция. Така че ни трябваха няколко часа време. И аз не виждам никакъв проблем, че вече запознати министрите на заседанието на Министерския съвет, те биха могли да изразят някакво друго становище във връзка с един чисто финансов и политически въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, имам три съвършено конкретни предложения към Вас. Оттук нататък ще става ясно какви ангажименти са били поемани. Вие в последната фраза на Вашия отговор може би случайно казахте, че става дума за финансови въпроси.
Първото ми предложение е съвършено ясно оттук нататък българското правителство да заяви, че не приема и няма никакви финансови ангажименти от това Ваше заявление по отношение на участващи в каквито и да е било форми на финансови облекчения за страни, изпаднали в затруднение. Не може да става дума за такива ангажименти, докато България не е член на Еврозоната.
Второто ми предложение е много внимателно да следите, буквално ежедневно, какви конкретни показатели и критерии се уточняват, по които ще бъдат оценявани страните членки за техните програми за реформи и за всички други мерки, свързани с нормализиране на бюджетни дефицити и т.н., тъй като съществува една съвършено неприемлива тенденция, която се назовава „асиметрична”, когато една страна има например търговски дефицит – тя да бъде санкционирана, а когато има търговски излишък, който създава проблеми – това да не бъде въпрос.
И трето ми предложение е да изпълните ангажимента си, който поехте тук на 24 март, а именно да внесете отчет в Народното събрание – не просто информация, и то както е формулирано в Конституцията – отчет за своите действия, защото както е ясно, въобще не става дума за някакви общи ангажименти, а за съвършено конкретни задължения – финансови и юридически, тъй като в заключението от заседанието ясно е казано, че в следващите два три месеца страните ще трябва да изработят и подпишат договор за европейската стабилизационна система или механизъм – договор, който Народното събрание ще трябва да ратифицира. Мога от сега да Ви уверя, че ако там има неприемливи клаузи за България, най настоятелно ще агитирам мнозинството и всички по никакъв начин да не ратифицираме подобен договор. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Борисов?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, с цялото ми уважение към парламента, именно за това преди да тръгна казах от тази трибуна какво ще бъде като позиция нашето становище в Брюксел.
И сега мога да ви отговаря на въпроси, които ви интересуват – че вноската, която България ще плаща, да речем ще бъде едва след като бъдем приети в Еврозоната.
Мисля, че това, което предложихте, е хубаво – другата седмица да намерим удобно за вас време, да ме поканите и да направя един отчет, защото това е изключителен и важен дебат.
В същото време аз съм убеден, господин Пирински, че България не бива да остава извън важните страни в Европейския съюз – Еврозоната. Не случайно шест държави се присъединиха. Убеден съм, че в следващите месеци ще се присъедини и Унгария. Докато другите държави, които не са в този пакт, те си имат заявена позиция още когато се е формирал сигурно Европейският съюз. Така че по тази тема съм съгласен, че трябва да се запознае и парламентът, да се изслуша нашето решение и да се проведе този дебат. Според мен именно това е важно като тема за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър председателя за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, който ще отговори първо на въпроса на народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов относно значителното нарастване на престъпността в Северозападна България. Въпросът ще бъде развит от господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народи представители, уважаеми господин министър! Към трудния живот на хората от Северозападна България, белязан от бедност, безработица и труднодостъпно здравеопазване, в последните месеци се прибавя изострянето на проблема с престъпността и несигурността. Колкото по-безлюдни стават селата, толкова по-драстични са престъпленията.
Само за първите два-три месеца на тази година във Врачанска област са извършени три убийства; в съседни на областта села са извършени още две убийства. В деня, в който Ви писах този въпрос, господин министър, в с. Върбица е убита акушерката. Миналата седмица, когато трябваше да ми отговорите на въпроса, е извършено още едно жестоко убийство, което няма да спомена, защото не искам да го причисля към тази група. Стотици са кражбите от домове и друго имущество на хората; селскостопанската продукция е изложена на постоянни посегателства.
Към Вас, господин министър, се отправят въпроси, искания, възражения и други форми на обществен протест и негодувание. Народни представители ежеседмично Ви поставят въпроси за бързо разкриване на едно или друго престъпление и сурово наказание на престъпниците. Това е важно! Наред с възмездието обаче актуален остава и въпросът за пресичане на престъпността, за превантивна работа и разглеждане на сигурността на гражданите като част от нова политика за възраждане на най-бедния регион в Европейския съюз.
Нашият въпрос към Вас е: какво ще предприеме правителството за решаване на проблемите с престъпността от Северозападна България?
Като дойдете на това място, погледнете горе вдясно тримата, те са от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, тридесет секунди след времето.
За отговор думата има вицепремиерът на Република България – господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, във връзка с Вашия въпрос, Ви уведомявам следното.
По предложение на ръководството на Главна дирекция „Криминална полиция” и Главна дирекция „Охранителна полиция” е разработен комплекс от мерки, утвърдени от главния секретар на МВР, с цел ефективно противодействие и превенции на тежките криминални престъпления, грабежи и убийства на самотно живеещи възрастни хора, както и на значителни случаи на кражби от жилища, офиси и търговски обекти на граждани, извършвани в така наречените малки населени места. Съобразно особеностите и състоянието на оперативната обстановка в различните региони, в дейността на полицейските патрули приоритетно са поставени основни акценти в тяхната дейност: осигуряване на възможности за засилено полицейско присъствие в посочените населени места, както и във вилните зони; поддържане на постоянен контакт с кметовете на малки населени места с цел придобиване на изпреварваща информация за лица, представляващи оперативен интерес, и поредица от други мерки, които не смятам, че е толкова важно да бъдат съобщени.
През 2010 г. в Областна дирекция МВР – Враца, общо регистрираните кражби са 2484, с брой разкрити 919, което е с 388 повече от 2009 г. Постигнато е ниво на разкриваемост 37%.
В Областна дирекция МВР – Видин, са регистрирани общо 1850 криминални престъпления, което е с 232 бр. повече в сравнение с предходния период, като разкритите са 972 и съответното ниво на разкриваемост е 52,54%.
През 2010 г. са извършени две умишлени убийства – едно непредпазливо убийство и едно убийство на новородено дете, като следва да се отбележи, че всички са разкрити.
По-характерен е случаят за умишлено убийство на територията на полицейски участък Брегово в края на март месец 2010 г. В резултат на ефективни оперативно-издирвателни и процесуални действия само в рамките на 10 дни извършителите на криминалното деяние са задържани.
В Областна дирекция МВР – Монтана, регистрираните престъпления са 1708 бр., срещу 1424 за 2009 г. В същото време е увеличена общата разкриваемост – от 36% за 2009 г. до 46% през 2010 г. Регистрирани са четири убийства, като на този етап е останало неразкрито само едно – на самотно живуща жена в с. Ерден, община Бойчиновци.
От началото на 2011 г. в Областна дирекция МВР – Враца, има увеличаване на извършените убийства в малки населени места на самотни възрастни хора. През периода 1 януари 2011 г. до 25 март 2011 г. са регистрирани 2 бр. грабежи с последвала смърт на пострадалите и четири умишлени убийства. Особено характерни са случаите с така наречения сериен убиец Лещарски, както и други убийства на непълнолетни лица.
Въз основа на проведените комплексно оперативно-издирвателни мероприятия и процесуалните действия по разследването, в максимално кратък срок по несъмнен начин е доказано, че извършителят на три от убийствата е Михаил Лещарски, с постоянен адрес гр. Враца, криминално проявен и осъждан. С определение на Районния съд в гр. Мездра и Софийския градски съд по отношение на Михаил Лещарски е взета постоянна мярка „задържане под стража”, като разследването продължава.
На 24 март 2010 г. в РПУ – Мездра, е подаден сигнал за издирване на Надежда Димитрова Вълкова от гр. София. По данни на сигнала непълнолетната Надежда Вълкова е избягала от дома си и през нощта на посочената дата пристига в гр. Мездра. По случая е извършено необходимото мероприятие по оперативно издирване и процесуално-следствени действия. В района на градския парк е намерен трупът на Надежда Вълкова с множество прободни рани, нанесени в областта на шията. Събрани са достатъчно годни доказателства, че извършителят на престъплението е подателят на сигнала – Нели Панова. Същата е направила пълни самопризнания и подробно е описала механизма на извършеното от нея престъпление. Срещу лицето е повдигнато обвинение по чл. 115 от Наказателния кодекс и работата по образуваното досъдебно производство продължава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, във Вашия отговор потвърдихте тенденцията към нарастване на тежката криминална престъпност в Северозападна България. Това е една устойчива тенденция през последните три години…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): През последните пет години.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо се смеете? Да, това е въпрос, който не се дели по мандатите на управленията, но особено във връзка със задълбочаване на социално-икономическата криза... (Реплика от народния представител Николай Коцев.)
Господин Коцев, не ми пречете, не се обаждайте оттам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля не се репликирайте!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото това е един проблем, който не се разделя по мандати. Той става все по-тежък за населението, като включително през последните години се появяват и нови форми на престъпна дейност. Не просто кражби от домовете, а вече разрушаване на сгради, които са оставени необитами – нещо, което в България не се е случвало допреди няколко години. Моето настойчиво предложение, господин министър, е да се съсредоточите върху тази престъпност, която засяга гражданите.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ, от място): Вие ходили ли сте в този край? Как може да говорите нещо, което не знаете? Вие не сте идвали в този край. Гледайте в камерите, за да Ви видят, че хората там не Ви познават.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото изглежда губите битката с „октопода”, съдейки по това, че хората, които преследвате, са търсени от Вашия колега Дянков за съвети по икономическата политика и би било интересно самият министър-председател да каже как гледа на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, господин Стоилов, по темата. Имате реплика към зададения въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, недейте се включва в хора на вашите колеги от залата.
Освен това аз препоръчвам да се помисли за предоставяне на полицейски правомощия, поне в определени случаи, на кметовете на населени места; да координирате действията освен на полицията и на горските инспектори, защото Вие трябва да сте човекът, който използва целия ресурс на държавата в противодействието с престъпността. При щата на МВР от десетки хиляди, да се помисли дали не е целесъобразно да се потърсят възможности част от тези хора да бъдат прехвърлени към общините, за да се усили капацитетът и на местната власт за противодействие на престъпността, освен на държавата.
И най-накрая, господин министър, според мен трябва да проявите интерес към групата, която беше сформирана в Министерския съвет, за решаване на социално-икономическите проблеми на Северозапада и която засега не виждам да е предложила някакви реални мерки, за да облекчи цялостната ситуация, тъй като криминогенните последици са само едно от ехото на този тежък процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, аз разбирам Вашата привързаност и може би защита към „Октопода”, защото може би имате някакви преки връзки, които може би трябва да обявите, ако има такива. (Шум и реплики от КБ. Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Но това, което мога да Ви кажа, е, че концентрираме сериозен ресурс на държавата, за да повишим разкриваемостта. Вие виждате, че фактите са на лице.
Имаме завишаване на конвенционалната престъпност и тя е вследствие на тежките последствия от икономическата криза, което се констатира в цяла Европа, не само в България. Това беше казано, ако си спомняте, преди една година от Центъра за изследване на демокрацията, когато отчетоха точно подобна тенденция, която ще обхване абсолютно всички страни от Европейския съюз като последствия от тежката икономическа криза. Но Вие не ходите на такива форуми.
Това, което обаче е важно да се направи като равносметка – давам Ви пример за Монтана: от 36% разкриваемост през 2009 г. отиват на 46% разкриваемост за 2010 г. Разбира се, че има много мерки, които трябва да бъдат предприети, и част от тях са точно и законодателни, и икономически, които действително да създадат повече работни места, излизайки от тежката икономическа криза.
Това, което казвате за рушенето на сградите, грабежите, които се правят в някои от тези вилни зони. Затова искам да поздравя парламента – за първи път с адекватна политика с промяна на законодателството за черните и цветни метали. Знаете, че в голямата си част, специално във вилните зони, кражбите, които се правят, са точно заради това като мотив – да се взимат точно черни и цветни метали от съответните вилни зони, където посещават тези престъпници.
Имаме занижаване на възрастовата граница на престъпността, което също е тревожен факт. Един от въпросите, който ми е зададен впоследствие, също ще говорим точно за престъпления, които са извършени от малолетни, което е сериозен проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народния представител Любомир Иванов относно откази за приемане на документи от служители на МВР, в т.ч. на Дирекция „Миграция” за продължаване валидността на издадени разрешения за продължително пребиваване на чужди граждани във връзка с изменения в Закона за чужденците в Република България.
Господин Иванов, имате възможност да поставите въпроса си.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо председател, господин министър! В Съюза на демократичните сили бяха подадени редица сигнали от засегнати чужденци, пребиваващи в Република България на основание издадени разрешения за продължително пребиваване с цел развиване на собствен бизнес и извършване на дейност по Закона за насърчаване на инвестициите. С последните промени в Закона за чужденците не е уреден статута за завареното положение, тоест на законно пребиваващи на отмененото основание чужденци, които все още не са натрупали 5 г. непрекъснат престой в Република България, за да могат да кандидатстват за разрешение за постоянно пребиваване. Поради това на тези чужди граждани им е отнето правото да удължават издадените им разрешения за продължително пребиваване – на това основание.
Същевременно Законът за чужденците не позволява издадено вече разрешение за продължително пребиваване да се удължава на основание, различно от основанието, на което то първоначално е издадено – в случая отменената разпоредба на чл. 24, т. 11. За органите на МВР възниква законово основание да откажат да продължат издадените разрешения за продължително пребиваване на тези чужди граждани и да ги задължат да напуснат страната, както и отказват да приемат заявленията на тези граждани под предлог, че е отпаднало законовото основание.
В допълнение, предвид създадената ситуация и неяснота, измененията в Правилника за прилагане на Закона за чужденците все още не са приети и съобразени с горецитираните изменения на закона, като по думите на свързалите с нас чужди граждани служителите на МВР от компетентните служби за чужденци масово отказват дори да приемат документите на засегнатите лица за продължаване на изтичащите им разрешения за продължително пребиваване. В резултат, потърсилите ни чужди граждани са сериозно обезпокоени както за по-нататъшния си престой в България, така и за семействата си и своята собственост, тъй като налице е реална опасност към момента на изтичане на досегашните им разрешения за пребиваване те да бъдат принудително експулсирани извън територията на Република България. Създадена е опасност за дискриминационно третиране и недопустимо, както по българското така и по международното право, лишаване от права на граждани на държава – членка на Съвета на Европа, и страна по Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Моля да ми отговорите на следните въпроси:
Защо служители на ръководеното от Вас ведомство незаконосъобразно отказват да приемат заявленията за продължаване на разрешенията за продължително пребиваване на тези граждани? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Как МВР като ведомство, оторизирано да контролира престоя, възнамерява да реши така създадения проблем?
Защо към настоящия момент все още не са предприети съответни промени в Правилника за прилагане на Закона за чужди граждани и работи ли?
В какъв срок ще ги предложи МВР, като ведомство, на Министерския съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, във връзка с Вашия въпрос Ви уведомявам следното.
С приетите изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България, обнародван на 28 януари 2011 г., е отменен текстът на чл. 24, ал. 1, т. 11 като същевременно разпоредбата с аналогично съдържание е включена в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 13 от цитирания закон. Мотивите за извършената промяна са основани с намерението да бъдат осигурени възможности за преодоляване право на постоянно пребиваване на чужди граждани, осъществяващи дейност по Закона за насърчаване на инвестициите. Същата е направена по предложение на Министерството на външните работи с цел съобразяване на националното законодателство в тази сфера със законодателството на Европейския съюз и създаването на подобаваща среда за стимулиране и насърчаване на чуждите инвестиции в страната.
В допълнение, чрез предприетите промени е преодоляно съществуващото до този момент непропорционално третиране на лицата, определени като инвеститори по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите и тъй наречените преки вложители, които на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Закона за чужденците в Република България могат да кандидатстват за получаване право на постоянно пребиваване.
В отговор на конкретния въпрос – че засегнати от законодателните промени са предимно граждани на Руската федерация, следва да се има предвид, че притежаването на недвижим имот в страната не е самостоятелно правно основание за предоставяне на право на продължително пребиваване и не може да бъде определено като инвестиция по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите. При условие че тази категория лица осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, но не отговарят на определението за инвеститор по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, то на тях може да бъде определено право на продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България, ако в резултат на извършената от тях търговска дейност са разкрити не по-малко от 10 работни места за български граждани.
С оглед изнесените факти и обстоятелства, към настоящия момент за тези чужденци няма да се изискват визи и е на лице възможност за приложение разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Когато чужденецът не притежава виза „тип Д” – за дългосрочно пребиваване, органите на Дирекция „Миграция” в МВР, след съгласуване с Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи могат да продължат срока на пребиваване или да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства срещу представен документ за платена такса.
Съобразно възникналата необходимост от приемане на текущи изменения в подзаконовата нормативна уредба и в частност на Правилника за прилагана на Закона за чужденците в Република България с моя заповед от 2 февруари 2011 г. е създадена междуведомствена работна група, която изпълнява възложените й в тази насока конкретни ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Господин министър, аз не възразявам на това, което казвате. То е така и се надявам да има мерки. Моите мотиви са предимно следните: има доста имоти по морето, до които, ако тези граждани нямат достъп, ще престанат да ги стопанисват или най-малкото ще ги обявят на пазара, което може да срине и пазара на недвижимите имоти по цялото Черноморие, а оттам да предизвика негативни за българската икономика последици. Това не е точно към Вас и към Вашия ресор, но много моля Вашите служители да се съобразят и да го имат предвид в подзаконовите нормативи, които приемат, за да може и без това България да не изпитва затруднения при тази тежка обстановка, в която по принцип се намираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва питане от народния представител Георги Пирински относно рискове за националната сигурност.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Господин министър, питането ми към Вас е свързано с Годишния доклад на Държавната агенция „Национална сигурност” за състоянието на националната сигурност за 2010 г.
В един от разделите се отбелязва, че сред рисковете за националната сигурност са и такива, свеждащи се до стремежи за негативно влияние и нарушаване принципите на устойчиво икономическо развитие на страната чрез действия, насочени срещу икономическата сигурност. По-нататък текстът продължава, че в доклада се сочи, че опитите за реализация на икономически интереси чрез финансова зависимост на стратегически обекти и дейности може да доведе до формиране на икономическа уязвимост в специфични сфери, загуба на пазари, вреди за бюджета и потенциал за намаляване на заетостта в засегнатите сектори.
Питането ми е: какъв тип носители на подобни рискове са били обект на конкретно наблюдение и анализ от службите за сигурност? Какви конкретни изводи и мерки са били предприемани в такива случаи? Каква е Вашата оценка за степента на риска, свързан с подобни опити?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, във връзка с отправеното от Вас питане Ви предоставям следната информация. В раздел „Чужди държавни интереси и дейност на специалните служби срещу България” на публично представеното изречение от Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” през 2010 г. е направена оценка, че риск за националната сигурност в този аспект представляват опитите за реализация на икономически интереси чрез поставяне във финансова зависимост на стратегически обекти и дейности, преодоляване на конкретни предимства на традиционни български производства и нерегламентирано придобиване на научни разработки и технологии могат да доведат до формирането на икономическа уязвимост в специфични сфери, загуба на вътрешни и външни пазари и съвременните с това вреди за бюджета и съдържат потенциал за намаляване на заетостта в засегнатите сектори.
Поради характера на документа, в тази оценка са акумулирани рискови действия, изведени са различни случаи, но имат общи характеристики.
Втората част от формулирания риск представлява аналитична оценка за възможните негативни последици.
Анализът на информацията показва, че носители на подобни рискове са: чужди специални служби, чужди официални представители, чужди икономически субекти. Необходимостта от инвестиции в ключови за страната обекти и дейности създават възможност за поставянето им във финансова и технологична зависимост от страна на чужди икономически субекти и предопределя активността на официалните представителства и на чуждите специални служби като специфичен инструмент за изпълнение на вътрешнополитически приоритети на съответната държава.
В тази връзка процесите са обект на наблюдение и анализ от страна на ДАНС, с оглед оценка на чуждото влияние в стратегическите сфери.
При определянето на риска са отчетени не само придобитите през сензорите за агенция данни за икономически шпионаж, но и за различни форми на икономическо въздействие. Механизмите за реализация на тези рискове са различни, като голяма част от установените през 2010 г. случаи касаят само опити, без да са налице вредни последици.
Конкретните мерки, които предприема ДАНС се свеждат до упражняване на законови правомощия от органите на агенцията за наблюдение, разкриване и противодействие на рискови процеси, както и за неутрализиране на негативните последици.
На базата на придобитата информация се извършва анализ, чиято цел е, от една страна, да се изведат движещите фактори, техните интереси, цели, задачи и използваните технически способи и средства, възможните негативни последици за националната сигурност, а от друга, да се набележат мероприятия за противодействие.
В изпълнение на информационната функция на агенцията по чл. 29 от Закона за ДАНС с придобитата информация и направените оценки своевременно се запознават висшите органи на държавната власт и ръководството на ведомствата и институциите по компетентност.
На база на придобитата през 2010 г. информация може да се направи изводът, че акумулираният риск за националната сигурност на Република България е дългосрочен и със среден интензитет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, на 21 март – преди десетина дни, министър-председателят в ефир заяви следното: „Бюджетът на държавата е поставен в зависимост от определени фирми и в частност от „Лукойл Нефтохим”, тъй като, както се счита, едва ли не 40% от приходите на бюджета са свързани с поведението на тази специална фирма. Нещо повече, министър-председателят зададе въпроса в ефир: „Какво ще стане, ако през лятото рафинерията излезе за четири месеца в планов ремонт, на което имат право по закон?”
Господин министър, въпросът ми е: Вие преценили ли сте рисковете за националната сигурност в тази ситуация? Министър-председателят заявява, че тя е наследена. Да, тя не е създадена през последните година-две, но това не означава, че Вие не бива да имате възможно най-ясно отношение по тази заплаха. Още повече, имайки предвид и някои характеристики на поведението на представители на тази фирма през последните седмици с публични изявления по отношение на членове на правителството, по-специално на министъра на икономиката, по един недопустим начин.
Второ, специално що се отнася до така нареченото „законово право за четири месеца планов ремонт през лятото”, ще внесете ли час по-скоро да инициирате в Министерския съвет дискусия за промени в законодателството, ако такива се налагат, за да няма възможност, независимо чия собственост е една такава фирма, да поставя на колене икономиката и държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на двата уточняващи въпроса – вицепремиерът Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, Вие задавате въпроси, които може би трябваше да бъдат задавани в дългия преход след демокрацията, при въвеждането на демокрацията. През последните 20 години всичко това, което Вие задавате като уточняващи въпроси, касае стар период от време, в който и приватизацията, и монополите, които са създадени в някои от дружествата в страната, са функция на управленски решения от минал период от време.
В момента правителството няма как да променя пазарния принцип, но прави всичко възможно да имаме реален конструктивен диалог с всички засегнати страни. В тази посока смятам, че и това, което беше направено през последните няколко седмици, вижда се, че правителството се стреми максимално да има диалог както с производители, също така и с потърпевши от всичко това, което в момента има като процеси в държавата.
Уверявам ви, че всичко, което правим, трябва все пак да се придържаме към нормалния пазарен принцип. Задавайте въпросите и на тези, които са участвали в тези процеси, които са се случвали през последните 20 години, за да можем днес да берем плодовете от всичко това, което задавате като въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Днес отговорността е ваша. Вие се явихте на избори, спечелихте доверие със заявката, че сте в състояние да решите проблемите на страната – наследени, създадени. Така че без да игнорирам, и както споменах, онова, което е предхождало днешното състояние – днес отговорността е ваша! Аз не апелирам за някаква война с фирмите или пък за някакво зачеркване на пазарния принцип, но ясно е, че спрямо „Лукойл Нефтохим” трябва да бъде проведена една много ясна позиция, която да постави на правилните места баланса между фирмения интерес, националния интерес и приоритетите на националната сигурност. Не бива да съществува самочувствие в една фирма, че тя може да постави едно правителство и една страна в зависимост от това как тя разбира ценообразуването, да речем, или пък сроковете за ремонти.
Цялата сериозност на този въпрос също е отбелязана в доклада още в самото начало, където се отбелязва, че „от определящо значение за способността на държавата да се противопостави както на външни деструктурни влияния, така и на вътрешни посегателства срещу конституционния ред, е степента на интегрираност на нацията” – казва докладът. След това продължава, че „липсва национално консолидиращ фактор, развита икономика”, следователно става дума не просто за рисковете, свързани с поведението на една фирма, а с последиците от едно поведение на такава фирма за развитието на цялата икономика на страната, а оттам и за интегритета, както е казано тук, или интегрираността на обществото, тоест доколко обществото и държавата са жизнеспособни, доколко са способни да защитават общодържавния интерес, който е свързан пряко с интереса на всеки отделен гражданин.
Затова отново повтарям предложението и обръщението си към Вас – именно в тази светлина да разгледате собствената си отговорност, отговорността на правителството (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и да излезе с възможно най-конкретни мерки. Благодаря Ви, госпожо председател, за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Бойко Великов относно назначението на Орлин Тодоров за началник на „БОП” – Велико Търново, и извършени проверки по неговата дейност.
Господин Великов, имате думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! През м. април 2010 г. със заповед на министъра господин Орлин Тодоров е назначен за началник на Търновското звено за борба с организираната престъпност. Една година по-късно същият е арестуван и Ловешката прокуратура, странно защо не Търновската, е повдигнала обвинение по два члена – 357 и 387 от Наказателния кодекс, за разгласяване на държавна тайна и за престъпление по служба.
Вие обявявате, господин министър, че са образувани четири досъдебни производства. След първоначалното задържане, съдът категорично потвърждава на два пъти исканата от прокурора мярка за неотклонение „задържане под стража”. Естествено, той е отстранен от длъжност и срещу него започва дисциплинарно производство. Възникват серия от въпроси относно назначението на господин Тодоров на тази отговорна длъжност, и не само по назначението. През м. март 2010 г. господин Тодоров е бил назначен временно за началник, а след конкурс – постоянно, още когато е в период на дисциплинарно наказание, обръщам внимание, от 6 месеца „порицание” за липса на реакция по сигнал за кражба. Едва през м. юни Административният съвет – Велико Търново, отменя въпросната санкция на МВР. Не знам колко случаи имате, господин министър, на наказани служители, които се издигат на по-високи и по-отговорни длъжности в системата, дори когато има наказание?
Моите конкретни въпроси са: кой е направил предложението и какви са мотивите за назначението на господин Орлин Тодоров като началник на звеното за „Борба с организираната престъпност”; спазен ли е Законът за МВР и подзаконовите нормативни актове; извършвана ли е проверка на господин Тодоров в качеството му на началник на „БОП” – има ли резултати от тази проверка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на зададените въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, служителят Орлин Тодоров е назначен за началник на сектор „Борба с организираната престъпност” във Велико Търново въз основа на спечелен конкурс, обявен със Заповед К 10579/17.09.2010 г., на основание чл. 189 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Конкурсната процедура е проведена в съответствие с изискванията на Закона за МВР, Правилника за неговото прилагане и цитираната наредба. По Предложение № 445/10.01.2011 г. на директора на ГДБОП, с моя Заповед К 337/14.01.2011 г. на Орлин Тодоров е присъдена категория „В” и същият е назначен за длъжност началник на сектор „БОП” – Велико Търново.
През м. октомври 2010 г. във връзка с изясняване на постъпили данни, отразени в анонимен сигнал, изпратен на ГДБОП от господин Валентин Иванов, председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, със заповед на директора на ГДБОП е сформирана комисия за извършване на проверка срещу Орлин Тодоров. В резултат на установените констатации комисията е мотивирала своето становище, че в преобладаващата им част изнесените твърдения в сигнала не се потвърждават. Към настоящия момент предвид получените допълнителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с моя Заповед К 2875/19.03.2011 г. срещу Орлин Тодоров е образувано дисциплинарно производство, което ще бъде проведено и приключено съобразно съществуващите нормативни изисквания.
Поради засекретеността на производството не могат да бъдат съобщени подробности около престъпното деяние, за което е подведен под отговорност. Към настоящия момент дисциплинарното производство не е приключило. По време на протеклите разпити в качеството им на свидетели по досъдебното производство всички служители на сектор „БОП” във Велико Търново са предупредени чрез подписване на декларации по реда на чл. 198, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, че не следва да разгласяват без разрешение материалите по делото. След като получим разрешение от прокуратурата, ще може да приключи и дисциплинарното производство, за което своевременно ще Ви информирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Великов, за реплика.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, предполагам, че Вие имате достатъчно информация, че това не е било първото и единствено наказание на господин Тодоров. Той е многократно наказван, има данни и за заведени следствени дела – към въпросния господин Тодоров, и мога да Ви дам точните данни за тези дела. Служители на вътрешна сигурност, което е отдел в Министерството на вътрешните работи, имат достатъчно информация за господин Тодоров и би трябвало тази информация да е стигнала и до Вас.
Оказва се, че въпросният началник, когото издигате, не е преминал дори един оперативен курс. И още нещо, което е свързано с предходния ми въпрос: оказва се, че в структурата на „БОП” – Велико Търново, има двама служители, които имат категория „Б”, а господин Тодоров, който е категория „Г”, се назначава за началник в нарушение на Ваши подзаконови нормативни актове.
Не бих искал да абсолютизирам това назначение, въпреки че Вие не ми отговорихте точно – кой е направил предложението? Защото има значение: кой носи отговорност подобен служител да бъде издигнат на такова отговорно място?
Надявам се, господин министър, че Вие ще вземете отношение и към този, който Ви е предложил подобно назначение, защото се стига по-нататък до едно много сериозно производство, за което самият Вие казахте, че е свързано с класифицирана информация, която не може да бъде изнесена. Не бих искал да правя цялостни изводи за кадровата Ви политика, но считам, че този случай е достатъчен, за да обърнете внимание на това, което става във Велико Търново с всички тези уволнения и назначения в дирекцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Великов, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Великов, Вие понеже сте от Великотърновския регион, ако се върнем в годините назад, не знам какво сте направили, за да има по-голяма ефективност в правоохранителната система. (Възгласи и реплики от КБ.) Това, което предприех след задържането, отстраняването и дисциплинарното уволнение на областния директор на МВР – предишният, когато вие, когато управлявахте, в общи линии прикривахте или поне не вземахте никакви адекватни действия, за да има действително реална политика във Великотърновския регион.
Това, което мога да Ви кажа, е, че назначаването на Орлин Тодоров е в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите нормативни актове. Под ръководството на звеното БОП във Велико Търново бяха разкрити печатницата за винетки и знаете, че имаше произведени над 45 хиляди винетки, които бяха за 2010 г. Знаете, че точно в началото на тази година беше разкрита също подготовката за печатна подготовка за отпечатването на винетки за 2011 г. Разбира се, че има много засегнати интереси и докато не се произнесе съдът на база обвиненията, които ще бъдат внесени от прокуратурата, не бих искал да вземам страна, защото имахме подобен случай и в Пазарджик. Знаете, че имаше подобно производство, което се водеше спрямо шефа на БОП в Пазарджик, но впоследствие се оказа, че от свидетелските показания, които са дадени, в 80% от тях са лица, които всъщност по разработки точно на началника на БОП в Пазарджик са осъдени и са лежали в затвора.
Така че в тази посока, докато не приключи производството, аз не бих искал да давам оценка, каквато давате Вие. За мен е важно, че имаме добри резултати с кадровите назначения, които бяха направени в Областната дирекция – Велико Търново. Знаете, че заради сложността и многообразието на взаимоотношенията в Областната дирекция, аз изпратих софийски екип от трима човека, които оглавяват Областната дирекция на МВР – Велико Търново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно засилване общественото недоволство и усложняване на криминогенната обстановка в с. Сотиря и вилна зона „Изток” – община Сливен.
Заповядайте да развиете въпроса си, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги народни представители! Моят въпрос е относно засилване общественото недоволство и усложняване криминогенната обстановка в с. Сотиря и вилна зона „Изток” – община Сливен.
Уважаеми господин министър, в с. Сотиря населението е около 2000 души, от които 60-65% са роми. Над 90% от ромите са без образование и са безработни. Те се препитават предимно чрез кражби и събиране на вторични суровини. От края на 2010 г. и особено от началото на 2011 г. има многократно нарастване на броя на престъпленията с висока степен на обществена опасност. Става въпрос за домови кражби, кражби на проводници както в самото село, така и във вилна зона „Изток”. Ромите от с. Сотиря ежедневно арогантно и брутално опустошават вилна зона „Изток”, която е една от най-големите в страната. Многократно се извършват кражби на домашно имущество от домовете на жителите в с. Сотиря, които са от неромски произход. Прогнозите сочат, че в бъдеще най-вероятно ще има нарастване на кражбите и използваните до момента обичайни мерки за противодействие на престъпността ще продължават да бъдат недостатъчни и неефективни.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: предвид усложнената ситуация ще се осигури ли постоянно полицейско присъствие в с. Сотиря, което от близо година липсва, тоест там няма квартален полицай? Каква е възможността да бъде създаден полицейски участък в района, с оглед изпълнение на патрулно-постовата дейност през тъмната част на денонощието? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Действително проблемите са изключително сериозни. Това, което Вие казвате, че 90% от населението в селото е от ромски произход, означава, че не сме имали адекватни политики за образование, за създаване на ценностна система и това е манталитет, който вече е изграждан с години, и отношение към държавата и към собствеността на другите граждани.
Източната и североизточната част на община Сливен е с площ 320 кв. км и население 28 хиляди жители. Районът включва ж.к. „Сините камъни”, останали села, в това число и с. Сотиря. Село Сотиря се намира на 15 км източно от гр. Сливен с население около 2000 души. Вилна зона „Изток” обхваща територията с площ 14 хиляди кв. м и население около 28 хиляди души през летния сезон, като включва над 1300 вили.
Щатната численост на Областна дирекция – Сливен, е 654 щатни бройки, от които вакантни са 56 щатни бройки или 8,6. Полицейското управление е най-голямото на територията, обслужвано от Областна дирекция МВР – Сливен, и е окомплектовано с 221 щатни бройки, от които вакантни са 26 щатни бройки или 11,8.
В момента за с. Сотиря отговаря един младши полицейски инспектор, който обслужва и други населени места в община Сливен, като при необходимост се използват допълнителни сили и групи от „Охрана за обществения ред” при Районно управление „Полиция” – Сливен.
Въпреки ограничените през 2011 г. ресурсни възможности на министерството с министерска заповед № К-37-3 от 28 март 2011 г. е обявен конкурс за постъпване на държавна служба в МВР за 15 вакантни бройки за заемане на длъжности – полицай и старши полицай, към Областна дирекция МВР – Сливен, от които седем вакантни бройки са за група „Охрана и обществен ред” към сектор „Охранителна полиция” при Районно управление „Полиция” – Сливен.
До настоящия момент от кмета на с. Сотиря не е постъпило искане за обособяването на участък „Полиция” в селото. Въпросът относно създаването на участък „Полиция” следва да се разгледа, като се вземе предвид становището на ръководството на Областната дирекция МВР – Сливен, по отношение на състоянието на криминогенната обстановка, броя на населението, отдалечеността на населените места, наличието на подходяща сграда, транспорт, гориво и комуникации, целесъобразност за обособяването на участък или обслужването на района от сектор „Охранителна полиция” при Районно управление „Полиция” – Сливен.
Не на последно място следва да се отбележи, че с приетия вчера на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се въведе засилен контрол с цел ограничаване увеличените кражби от черни и цветни метали, обект, на които чести посегателства са точно от тази ромска част от обществото на България.
Благодаря ви още веднъж за приетия вчера закон на второ четене като изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Наистина усилията, които полага РДВР – Сливен, не са малко. Между другото това е едно от добре работещите РДВР в България, но това, от което имат нужда, е наистина да се назначат нови бройки, тоест полицаи, които да обхванат този голям регион.
Да, ние вчера приехме този закон за ограничаване набезите на ромите, тоест за предаване на тези цветни метали, но повярвайте ми, че те ще започнат да атакуват къщите и най-вече по отношение на това, че ще ограбват пенсиите на възрастните хора там.
Ако не се вземат тези адекватни мерки, най-вероятно ще бъдем свидетели на изключително арогантното тяхно държание по отношение атаките.
Моят апел към Вас и най-вече към РДВР – Сливен, е наистина да се положат такива адекватни мерки, за да може това да не ескалира и по отношение на други села, които са близо до това село – говоря най-вече за с. Тополчане, където населението от ромски произход там също е над 60%.
От голямо значение е поне донякъде справянето с престъпността, за да може да се покаже, че наистина има воля от страна на държавата да се пребори с набезите на тези роми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът, пак повтарям, с ромите е наслагван с годините. В момента имаме изключително тежки райони за обслужване, в които, трябва да Ви кажа, се генерира сериозна престъпност и тя е най-чувствителната за обществото, така наречената битова.
Сами разбирате, че няма как да увеличим безбройно много полицейските служители, защото нямаме такава финансова възможност. Има постояннодействаща кадрова комисия, която разглежда всяко едно предложение, което идва от областните дирекции, прецизира възможностите за оптимизиране от наличния състав при необходимост да се ползва резерв, а при необходимост да се преразпределят функциите и задачите в самата областна дирекция. Полагаме максимални усилия, но сами разбирате, че няма ли политика, която да създаде интегритет на робите и то по-специално с акцент тяхното образование, няма как да преодоляваме този проблем, който се наслагва и ще продължава да се увеличава във времето напред.
Затова правителството е с ясна политика в тази посока. Предвидени са множество мероприятия, които ще бъдат проведени през предстоящите месеци, за да можем действително да изградим една реална стратегия, която да бъде към ромите, и това, което ще бъдем задължени от Европейската комисия, е за създаването на национални стратегии от всички държави, където има подобен проблем. България е една от държавите, която има проблем. Правим необходимите контакти и разговори, и провеждане на съвместни кръгли маси с представители от Световната банка, от други неправителствени организации, които са в страни, където има добри практики като Унгария, Чехия и в тази посока полагаме максимални усилия.
Надяваме се, че ще получим подкрепата, ако се наложат и законодателни промени, от българския парламент, за да можем действително да започнем един процес резултатът, от който няма да бъде възможен да се почувства в първите една-две-три години, но да знаем поне, че тези, които ще се развиват и ще бъдат част от реализирането на тази реална стратегия, ще могат действително да получат едно образование, което да им даде възможност да бъдат конкурентоспособни на пазара.
Защото, ако погледнем 20-годишния ни преход, ако имахме реална политика с акцент образование, тези, които в момента са по на 25 26 години, тогава са били на по 5-6 години и днес щяха да бъдат със съвсем друга ценностна система и щяха да бъдат нормално интегрирани в българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Огнян Тетимов относно посегателството върху православен параклис в гр. Белица, област Благоевград.
Заповядайте да развиете въпроса си, господин Тетимов.
ОГНЯН ТЕТИМОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Миналата седмица от граждани на гр. Белица, свещеникът на православната църква, членове и симпатизанти на Партия „Атака” беше констатирано, че е извършено посегателство – трето по ред, върху православния параклис, находящ се в околностите на града. Самите ние – председателят на Партия „Атака” господин Сидеров, представители на националното ръководство и депутати, посетихме мястото на 27 март и констатирахме, че по най-варварския начин са нанесени тежки поражения по самия параклис – изкъртена мазилка, съборен е кръстът, разхвърляни и изпочупени икони, някои от които са разпилени в гората. На място дойдоха много граждани, които бяха силно възмутени и настояха да бъдат открити извършителите и подведени под отговорност.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво е направено до този момент за откриването на извършителите както при предишните посегателства, така и в настоящия случай? Разкрити ли са до този момент извършителите на вандалските действия и какво е предприето за ангажирането на отговорността им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тетимов! Във връзка с въпроса Ви относно извършени посегателства върху православен параклис в околностите на гр. Белица, окръг Благоевград, е извършена проверка, от която се установи следното. Параклисът „Св. Атанасий” се намира в местността „Св. Атанас” в землището на гр. Белица.
На 10 декември 2007 г. свещеник Николай Попов е заявил, че неизвестен извършител е разбил параклиса „Св. Атанасий” и е счупил дървена икона и две дървени остъклени вратички. По случая е заведен заявителски материал от 10 декември 2007 г. по описа на Районно управление „Полиция” – Разлог, за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс – „Унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ”.
За стойността на нанесените щети е изготвена експертна справка, според която размерът на щетите е 140 лв. Проведени са оперативно-издирвателни мероприятия за разкриване на престъплението, в хода на които са установили извършителя на престъпното посегателство, а именно малолетно лице, живущо в гр. Белица. Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс не е наказателно отговорно малолетното лице, ненавършило 14-годишна възраст. По отношение на малолетните лица, извършили обществено опасни деяния, могат да бъдат приложени единствено съответните възпитателни мерки. Материалите по преписката са докладвани на Районна прокуратура – Разлог, с мнение за предаване на местната Комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни към община Белица за прилагането на възпитателни мерки спрямо извършителя на деянието.
В Районна прокуратура – Разлог, е образувана прокурорска преписка от 2007 г. На 25 януари 2008 г. преписката е прекратена с постановление на Районна прокуратура – Разлог, и изпратена във Междуведомствената комисия „Борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни” при община Белица, където е образувано възпитателно дело от 21 февруари 2008 г.
На 23 март 2011 г. в управлението на полицията при Районно управление „Полиция” – Разлог, е получен втори сигнал от свещеник Николай Попов за това, че на същата дата е бил уведомен от жители на гр. Белица за ново увреждане на параклиса. На мястото незабавно е изпратена дежурната оперативна група на Районно управление „Полиция” – Разлог, извършен е оглед на местопроизшествието в присъствието на свещеник Попов, при който е установено следното: счупени две крила на прозорец, изкъртен е метален кръст, намиращ се на покрива на параклиса, счупена дървена пейка в близост до параклиса, изкъртена варова мазилка, икони, намиращи се в параклиса, са намерени разхвърляни около него, като част от тях са повредени. Свещеник Попов е заявил, че щетата е в размер на 200 лв. По случая е образувано досъдебно производство № 221 от 2011 г. по описа на Районно управление „Полиция” – Разлог, за извършено престъпление по чл. 216 – „Унищожаване и повреждане на чужда недвижима или движима вещ” и е докладвано на дежурния прокурор.
Проведени са незабавни оперативно-издирвателни мероприятия, при които са установени извършителите на престъпните деяния, а именно три малолетни лица от гр. Белица. Снети са им писмени обяснения от инспектор в Детска педагогическа стая в Районно управление „Полиция” – Разлог, в присъствието на техните родители. В обясненията си децата подробно са описали извършеното от тях деяние. Материалите са приложени към досъдебно производство № 221 от 2011 г. по описа на Районно управление „Полиция” – Разлог.
На 30 март 2011 г. е проведен допълнителен разговор със свещеник Попов. Последният заяви, че в началото на 2008 г. е разбрал от жителите на гр. Белица, че в този период е имало и друго посегателство върху параклиса. В Районно управление „Полиция” – Разлог, няма получени други сигнали за посегателство върху параклиса „Св. Атанасий”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Тетимов.
ОГНЯН ТЕТИМОВ (Атака): Уважаеми господин министър, тук искам да благодаря за светкавичните мерки, които предприеха вашите служители, и лично искам да благодаря от трибуната на Ангел Пръшев, който е началник-участък там и ни обърна сериозно внимание при нашето пристигане.
Проблемът е там, че наистина децата са малолетни, но те са подбуждани от своите родители. Това е точната информация, която имаме, защото това са българомохамедани. Другото нещо, което е, нас винаги ни обвиняват, че ние подбуждаме, разпалваме някакви етнически проблеми.
Едното от момчетата – предния път, когато е разбит параклисът, учи в мюсюлманско духовно училище. Можете ли да си представите на какво ги учат там децата?! Съжалявам, че тук няма представители от ДПС, за да чуят или да отидат на място и да видят техните хора какви вандалщини правят. Дали Партия „Атака” насърчава към етнически проблеми или друга партия?
Нека да се разпитат и родителите подробно, ако е възможно, защото по наша информация тези деца са насърчавани от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тетимов! Аз не мога да направя подобни изводи, защото не е моя работа. Аз мога да докладвам пред вас и да отчета реално свършената работа от правоохранителната система. Действително тревожен е фактът не конкретно за подобно противопоставяне между етносите. Подобна е констатацията за увеличаване броя на извършени престъпления от малолетни или непълнолетни на територията на цялата страна, където няма абсолютно никакъв подобен мотив, който Вие в момента излагате като възможен.
В тази посока смятам, че е ангажимент на всички нас действително да работим изключително много с децата, също така да предотвратим възможността за нарастване на подобен вид престъпност сред подрастващите. Те са бъдещето на страната и ако ние всички заедно не положим максимални усилия, надали ще можем да преодолеем това, което се очертава като някаква тенденция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Първият въпрос е от народния представител Ваньо Шарков относно състоянието и бъдещето на „Напоителни системи” ЕАД.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! В почти 20-годишното съществуване на дружеството „Напоителни системи” ЕАД досега то не се озовавало в по-голяма безизходица от тази, в която се намира в момента. От м. септември 2009 г. до настоящия момент съветът на директорите е сменен шест пъти, а от м. юли седем пъти, с последната промяна преди около две седмици. Резултат обаче няма. Напротив, в дружеството върви информация, че сметките му ще бъдат блокирани и престои обявяване на неговия фалит с цел разпродажба на по-ценните имоти, които притежава в почти всички големи градове в страната.
В повечето клонове на „Напоителни системи” ЕАД заплати не са изплащани от три месеца. Дружеството дължи няколко милиона на доставчици на горива, строителни материали и електрическа енергия. Няколко от клоновете на дружеството вече са получили предупреждение от електроразпределителни дружества за предстоящо спиране на електрическото захранване, а в някои вече е и спряно. Това води до невъзможност за отводняване и нанасяне на сериозни икономически щети. При това положение съществува реална опасност от спиране на дейността по поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, заблатяване на хиляди декари земеделски земи и нулева година за производителите. В опасност е провеждането на поливен сезон 2011 г., защото все още не е публикувана Вашата заповед, или поне към датата на задаване на въпроса, за определяне цената на услугата „доставка на вода за напояване” за поливния сезон 2011 г.
Подобно е положението в другото държавно дружество „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД, стопанисващо хидромелиоративните съоръжения на територията на област Габрово.
В тази връзка моля да отговорите на следните ми въпроси: на какво се дължи лошото финансово и техническо състояние на дружеството? Ще бъде ли потърсена персонална отговорност и кога от лицата, довели дружеството до това предфалитно състояние? Има ли план как „Напоителни системи” ЕАД и „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД ще излязат от това положение и ще продължат да изпълняват важните обществени дейности по поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите и доставка на вода за напояване на селскостопанските култури?
И най-вече, в състояние ли е Министерството на земеделието и храните да изготви и да започне да провежда на практика някаква разумна политика и стратегия за поддържане на тези дружества в сектора, или това ще бъде последният им сезон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Основната причина за лошото финансово състояние на дружеството за напояване е фактът, че малка част от поливните площи в България реално се напоява. Разходите, необходими за експлоатацията и поддръжка, както и за персонал в напоителните системи, се правят за цялата площ на системите. В същото време се напоява една малка част от годните площи – около 10%, което води до недостатъчни приходи от дейността.
Друга основна причина е липсата през последните 20 години на компетентна държавна политика в този сектор, липса на достатъчни капиталовложения и инвестиции в сектора през годините, както и нерешаването на основни и наболели проблеми, които създават надежден механизъм за събиране на приходите, въвеждане на нови световно утвърдени практики за напояване, решаването на конкретни специфични проблеми, свързани с неизяснената собственост на земята, стопанисване и охрана на голям брой скъпи и неизползваеми хидромелиоративни съоръжения, за които дружествата заделят не малка част от средствата си.
Господин Шарков, много добре сме запознати със ситуацията, в която се намират „Напоителни системи” ЕАД и „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД в тази връзка сме предприели множество мерки.
Първо, оптимизиране на числения състав на отделните клонове на дружеството „Напоителни системи” ЕАД и състава на „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД.
Второ, дружествата с необходимата сериозност са предприели действия за подготовка на съоръженията за предстоящия поливен сезон, като за някои райони вече тече водоподаване за напояване. Тук е мястото да спомена, че поради отчитане на финансовите възможности на земеделските производители, които ползват вода за напояване, през настоящата година не променяме цената на водата за напояване. По този начин считаме, че ще облекчим доколкото е възможно земеделските производители, а в резултат на добрата подготовка и организация в поливния процес ще постигнем необходимата събираемост на приходите от напояване.
Трето, с цел да се спомогне и даде правилна посока за оздравяване на „Напоителни системи” и подобряване на неговите финансови показатели, наследени от управлението на дружеството в предходните години, се изготвя бизнес програма на „Напоителни системи”, насочена към оздравяване на дружеството. Срокът за представянето й е два месеца, след структуриране на новия съвет на директорите, тоест до 19 май 2011 г.
Един от приоритетите на новото ръководство е да установи обстоятелствата, довели до настоящото състояние на дружеството, включително предприемане на предвидените в закона мерки при констатиране на основание за реализиране на персонална отговорност на съответните лица.
Що се отнася до перспективите в по-дългосрочен план в разработващата се в момента стратегия за развитие на водния сектор, специално се акцентира на нерешените до момента проблеми в сектора. На базата подробен и задълбочен анализ на състоянието в момента и съобразно потребностите от вода за напояване се предвижда да бъдат акумулирани средства от потребителите на вода и от републиканския бюджет. По този начин ще се финансират инфраструктурни обекти, включително чрез национално и общинско съфинансиране, осъществявани с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
В разработващата се стратегия за развитие на водния сектор се отделя специално внимание на операторите, каквито са „Напоителни системи” ЕАД и „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД, след като се развие капацитетът на дружествата. Като крайна цел на стратегията ще бъде въвеждането на значително подобрение в организацията на работа в напояването, така че всички дружества да могат да реализират достатъчно приходи от дейността на напояване, което ще бъде основа на финансовата им стабилност. Независимо от това, че в дейността на напояване през изминалите години, забавянето на реформите на сектора е значително, нашата амбиция е тази реформа да бъде доведена до успешен край, което ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие и до значително увеличаване на производството на земеделската продукция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Господин министър, хората, които слушат парламентарния контрол и работят в „Напоителни системи” ЕАД едва ли са доволни от този отговор. Ваша задача като министър на земеделието и храните е да възстановите българското земеделие през възстановяване на поливното земеделие. За съжаление нищо такова не правите и нищо такова не се случва в страната.
Вие давате двумесечен срок на новия управителен съвет за изготвянето на новата стратегия, а те както техните предшественици, след два месеца може пак да бъдат сменени и след това някой друг ще трябва да прави другата стратегия.
Каква е истината? Истината е, че там има договори за доставка на ненужни материали, оборудване, както и за извършване на ненужни дейности. Това е корупционна практика, на която Вие не се противопоставяте. Има сключване на договори за извършване на консултантски услуги на преференциални цени от по 150 евро на час, включително консултации по телефона!? Има сключване на договори за отдаване под наем на съоръжения на изключително ниски цени за дълъг период от време – от 10 и повече години. Има сключване на неизгодни договори и поемане на ангажименти да се извършват дейности, които би следвало да извършва контрагентът на „Напоителни системи” ЕАД. Има пренасочване на целеви средства от държавата за извършване на определени ремонтно възстановителни работи към подизпълнители, докато работниците на „Напоителни системи” ЕАД бездействат. Има закупуване на скъпо оборудване и извършване на скъпи ненужни ремонти и подмяна на офис-обзавеждане. Има съставяне на документ със спорно съдържание, с което на контрагентите на „Напоителни системи” се дава възможност да водят и да печелят съдебни арбитражни дела – случаят в „Булмес” знаете много добре, защото Ви е докладвано лично. Има пропускане на срокове за обжалване, което е престъпно действие и харчене на пари. Има раздуване на щатни разписания, назначаване на някакви хора на високи постове с високи заплати.
За да не бъда голословен, само ще Ви дам справка за новия директор, който сте назначили – господин Такев, според която той е в управителния съвет на дружество, забележете, което извършва напоителни, отводнителни схеми и системи, инженерство и предпазване от вредното влияние на водите. Ако това не е конфликт на интереси, то кое е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, всичко, което изрeдихте, е така – прав сте. За съжаление, това е тежкото наследство, за което споменах в отговора си. Всички неща, които са стигнали до мен, съм предал на съответните компетентни органи. Неслучайно, както и Вие споменахте, назначавайки всеки в борда, тъй като не всеки път се сменят всички в Борда на директорите, когато констатирам отклонение от поставените задачи, правя незабавна смяна. Ще продължа да я правя, докато наистина нещата тръгнат.
Благодаря Ви за сигнала. Получил съм го и преди Вие да ми го дадете и съм разпоредил проверка на Инспектората. Ако това се докаже, ще бъде сменен и този управител на Борда на директорите.
Какъв е големият проблем обаче? Хубаво е да бъде чут от тази трибуна големият проблем, както и Вие казахте, защото предполагам, че служителите на „Напоителни системи” ни гледат. Големият проблем е, че дружеството де факто е вкарано във фалит. Има извършени услуги към „Кремиковци”, за които се дължат над 5 млн. лв. и те няма да бъдат получени никога. Има извършена безплатна поливка предизборно – седмица преди изборите през 2009 г., на стойност около 5 милиона и тези пари също няма откъде да дойдат. Поемайки министерството, аз заварих дружеството на минус 10 млн. лв. За 2010 и 2011 г. в републиканския бюджет не са отделени никакви средства за „Напоителни системи”, а в годините назад са отделяни средно по около 20 млн. лв. годишно.
Въпреки тази ситуация успяваме да намерим изход. Тъй като имаше забавяне на заплатите, използвам случая да съобщя, че вчера късно бяха изплатени задълженията към служителите на „Напоителни системи” до момента на стойност около 1 млн. 300 хил. лв.
Да, прав сте. Затова казвам всеки път: не намерим ли изход от тази ситуация, „Напоителни системи” наистина е обречено. В този смисъл няма да се спра пред конюнктурата в момента. Ако се налага ликвидация, ще се премине и към нея и ще се търси нещо, което работи, а не постоянно трупа дългове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Продължаваме с въпроса на народните представители Иван Костов и Екатерина Михайлова относно действия на Министерството на земеделието и храните за защита на държавния интерес за възстановяване на собствеността върху държавни земи и гори.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът, който задаваме, е провокиран от отговора, който получихме от министър-председателя на 30 юли 2010 г., когато пое ангажимент тук, в Народното събрание, да осигури финансово правния анализ за завеждането на дела и предприемането на действия за възстановяване на държавната собственост за така наречените царски имоти.
Въпросът, който задаваме днес, е: какви действия са предприети от страна на вашето министерство? Докъде са стигнали делата? Ще предприемете ли други действия?
С оглед на последните информации този въпрос, който Ви задавам, има и нова актуалност.
Вчера по време на заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика министър Плевнелиев е заявил в парламента или поне така четем в медиите, че ще иска да се свали мораториумът, който Народното събрание наложи върху ползването на така наречените царски имоти. В тази връзка питам: какво е Вашето мнение? Трябва ли да се промени мораториумът преди приключването на делата?
Искам да попитам и още нещо, което стигна до мен: сменена ли е адвокатската кантора, която се занимава с делата и води исковете срещу имотите на Симеон Сакскобургготски? Ако не е, просто кажете „не”, да знаем истината! Ако е сменена, защо е сменена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Костов! Бих искал да ви уверя, че Министерството на земеделието и храните е предприело всички необходими мерки за защита на държавния интерес върху собствеността на държавните земи и гори – отнето и възстановено имущество на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Действията са предприети в две съдебни производства пред Софийския градски съд и пред Софийския окръжен съд, а именно: гражданско дело № 2651 от 2008 г. по описа на Софийския градски съд с ищци – наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и ответник – министърът на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на земеделието и храните е трето лице, помагач на ответника, чието право на участие в процеса произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна – Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Второто съдебно производство е № 2550 от 4 ноември 2009 г. по описа на Софийския окръжен съд, инициирано по искова молба от министъра на земеделието и храните. Така предявеният иск на невладеещия собственик – държавата, срещу владеещия несобственик – наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ, цели в решението си съдът да признае за установено, че Република България е собственик на недвижимите имоти, гори и земи от държавния горски фонд, възстановени от поземлена комисия – Самоков, на наследниците на бившите царе и е собственик на всички насаждения и трайно прикрепени към земята съоръжения и пристройки върху тези имоти. Цели също така да бъдат осъдени ответниците да освободят и предадат на Република България владението и държането на тези недвижими имоти.
Бих искал да подчертая, че докато траят съдебните процеси, Министерството на земеделието и храните в лицето на структурите на Изпълнителната агенция по горите следи за запазване на доброто състояние на горите, стопанисвани от Гражданско дружество „Кардам”, в съответствие с решението, прието от Народното събрание на 18 декември 2009 г., за спиране на разпореждането с поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетения на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ за спиране на експлоатационната и строителна дейност в посочените имоти.
Тъй като получих допълнително уточняващи въпроси, ще ви отговоря. Не знам какво е казал министър Плевнелиев. Като министър аз категорично възразявам да бъде вдигнат този мораториум. Точно заради това, както отговорих, съм разпоредил на Агенцията по горите да следи за неговото стриктно спазване, така че там не се извършва сеч.
По отношение на въпроса ви сменена ли е адвокатската кантора. Не, не е сменена адвокатската кантора – по отношение на делото, което е завело Министерството на земеделието и горите. По отношение на гражданското дело по описа на Софийския градски съд, тъй като то се води от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, имаше две различни представителства и беше решено да се обединят в една адвокатска кантора. Там обаче Министерството на земеделието и горите не е ищец, ние се явяваме помагач. Предоставихме ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с цел да се обедини адвокатският ресурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – народният представител Иван Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги народни представители! От отговора се вижда, че Вие сте предприели действия да защитите държавния интерес, които се надяваме да доведете докрай и да защитите този интерес, връщайки на държавата имотите, които наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ в момента владеят.
В случай обаче, че правителството реши и Народното събрание вдигне мораториума, ние Ви препоръчваме да поискате във вашето дело пред съда обезпечение върху взетите имоти във вид на запор върху извършването на каквито и да е дейности от Дружество „Кардам”. По този начин ще предотвратите нанасянето на допълнителни щети при една сеч, която впоследствие ще се окаже, че е извършена без да имат основания.
Искрено Ви желаем успех в довеждането докрай на това дело, тъй като много хора в България се интересуват от него, а решенията на съда в Пловдив красноречиво говорят, че интересът на държавата е бил ощетен. Благодарим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Благодаря за оценката. Това, което предложихте, вече е направено – ние сме поискали в исковата молба да бъде наложен запор. Нещо повече, поискали сме обезщетение от 5 млн. лв. за извършени вече дейности по дърводобив в тези имоти. Вие знаете, че при подаването на този иск седеше дилема дали да заведем иск по отношение на тиражираните, наддадени 4 хил. 500 дка, или върху целия горски фонд от над 16 хил. дка. Решението беше – и то по мое предложение – да искаме абсолютно всички гори да бъдат възстановени в републиканския горски фонд. Разчитайте, че в това отношение наистина интересите на държавата ще бъдат защитени максимално, защото не само убеждението на адвокатската кантора, която ни представлява, но и моето лично убеждение е, че държавата в този случай е ощетена. Това, казано направо, е грабеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, продължаваме в 11,35 ч. със следващите въпроси към министър Найденов. Почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител Меглена Плугчиева относно позицията на България при формиране на обща селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 г.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В последните седмици аграрният сектор се тресе от дебати, от големи притеснения. Стоят горещи въпроси – ще се изплатят ли директните плащания на земеделските стопани до 30 април, какво става с непрекъснато растящите цени на горивата, какво става с въведения данък за облагане на оборота? Всичко това наистина създава изключително големи въпроси и проблеми пред българския аграрен сектор.
Във връзка с това с изключителна важност и актуалност стои въпросът за позицията на българското правителство по дебата в Брюксел за формиране на нова аграрна политика – обща селскостопанска политика. Къде сме ние, какво се случва, какви са позициите, които България отстоява в Брюксел за следващия период – 2014-2010 г.?
По отношение на общите цели на общата селскостопанска политика – осигуряване и гарантиране на продоволствената сигурност, борба с климатични промени, опазване на биоразнообразие и като цяло на околната среда, стабилизиране на демографските и икономическите параметри в селските райони ние имаме принципно съгласие, единодушие и единомислие с Европейската комисия. Но оттам нататък въпросът с директните плащания – какво се случва с тях, каква е базата и какви надграждания над тези директни плащания защитаваме в Брюксел? Какво се случва с българското животновъдство, воювате ли България да получи правото на българските животновъди да се дава земя без това да се води държавна подкрепа?
Какво ще се случи с българските селски райони, за да не допуснем българското село да отмре и да остане в миналото за следващите години? Ще запазим ли традиционни занаяти и поминък в тези райони? Какво се случва с производствените вериги, с отменянето на квотите, с експортните субсидии? Каква е българската позиция? Смятам, че дължите този отговор на българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Найденов. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Благодаря Ви наистина за актуалния въпрос, по който имахме възможност да беседваме и на специално заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание. Използвам високата трибуна днес, за да направя този отговор достояние до многото хора, които ни слушат и гледат.
Ще ви представя накратко основните акценти в позицията на България за бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г.
Първо, настояваме досегашното ниво на финансиране на общата селскостопанска политика да се запази и през следващия програмен период. Това е необходимо условие за запазване равнището на подкрепа на земеделието и развитието на селските райони в Европейския съюз.
Второ, държим директните плащания на българските земеделски производители да се изравнят още през 2014 г. вместо през 2016 г., заедно с изравняването на плащанията на другите нови държави членки. Това би осигурило на България допълнително 226 млн. евро за периода от тези две години.
Трето, България настоява историческият подход при определяне на нивата на директните плащания да бъде заменен от справедлив подход за разпределение на средствата между държавите членки, което ще доведе до премахване на различията между нивата на подкрепа.
Четвърто, подкрепяме създаването на по-гъвкава обща селскостопанска политика, която да отразява различните икономически и агроклиматични условия на отделните региони държави членки.
Пето, за България е важно да има стабилно гарантирано базово плащане за фермерите, като твърдо не подкрепяме въвеждането на икономически критерий за определянето.
Шесто, подкрепяме плащанията за области със специфични природни ограничения, като на държавите членки трябва да се предостави достатъчна гъвкавост да идентифицират специфичните си регионални проблеми и да насочат подпомагането за тяхното решаване. В същото време не бихме подкрепили национално съфинансиране при прилагането на този компонент на директна помощ.
Седмо, държим да се запази възможността за прилагане на доброволното обвързано с производство подпомагане в отделните сектори, а това е сегашният чл. 68 на Регламент 73 от 2009 г., като по този начин ще се позволи подобряване на съотношението между плащанията в сектор „Растениевъдство” и плащането в сектор „Животновъдство”, както и подкрепа на секторите със специфични проблеми. Подкрепяме запазването и необвързването с производство, подпомагане за решаването на специфични проблеми на определени райони, където определени типове земеделие се считат за особено важни по икономически и социални причини.
Осмо, държим също определените в рамките на междинния преглед на състоянието на ОСБ срокове за прилагане на правилата за кръстосано съответствие в България и Румъния да бъдат запазени.
Девето, изключително важно е новата обща селскостопанска политика да бъде опростена. Тя в никакъв случай не трябва да води до увеличаване на административната тежест за фермерите и държавите членки, до увеличаване на разходите и усложняване на процедурите по нейното администриране.
Десето, приоритети за бъдещата подкрепа в селските райони да бъдат околната среда, климатичните промени и иновациите, като се подпомагат инвестиции за насърчаване на предприемачеството, създаване на възможности за заетост, повишаване на доходите на населението в селските райони, подобряване на основните услуги за местните хора и инвестиции в селската инфраструктура, включително информационни технологии.
Единадесето, държим да се приложи по-голяма гъвкавост за държавите членки при прилагане на мерките по Програмата за развитие на селските райони.
И дванадесето, подкрепяме информираността на фермерите и ускоряване на трансфера на знания, технологии и иновации в земеделието да се увеличи, като се разнообрази и подобри консултантската помощ, за да могат земеделските производители да отговорят на задължителните стандарти и изисквания на Европейския съюз за земеделско производство и да се развива земеделие, основано на знанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, това трябваше да бъде Ваша инициатива – да излезете пред парламента и в открит дебат да представите тази позиция, а не да очаквате, да чакате опозицията да Ви предизвика, за да представите, и то в рамките на две минути, официалната позиция, която защитавате в Брюксел, при условие че аграрният сектор е обявен за приоритетен в управлението и в програмата на ГЕРБ.
Второ, трябва да кажа, че с изброените телеграфно въпроси не може да се изчерпи цялата позиция на българското правителство и се налага това да бъде дебат в обществото, в сектора. Трябваше да довършим този дебат и в парламента.
Да Ви припомня разговора, който водихме в комисията. Трябва да се обединим около една национална, българска, надпартийна позиция, в която да има основни параметри и в която, освен преписване на основните текстове от Европейската комисия, трябва да личи българският интерес, българският профил и отговорността към българското земеделие.
От това, което поднасяте, за съжаление, това не личи, липсва. Аз Ви призовавам да довършим този дебат отговорно и сериозно, да се формира единна българска позиция, която всеки, независимо кой стои вляво и вдясно, трябва да отстоява и да защитава.
Току-що приключихме разговора с госпожа Данута Хюбнер от Европейския парламент – нейната бележка беше точно такава: вие сте бавни, вие не реагирате бързо, вие не участвате в дебатите. Има принцип, че който не участва, който закъснява след това животът го наказва.
Аз Ви призовавам по всички тези въпроси да има ясно формирана позиция, която да бъде представена пред обществото и да бъде отстоявана в Брюксел. Ние имаме нашите особености. Трябва да предотвратим катастрофа в животновъдството, трябва да съживим зеленчукопроизводството. Имаме 15 млн. дка необработваема земя, която пустее. Имаме нужда селските райони да бъдат стабилизирани и спасени. Имаме нужда съответно от отговор по темата квоти, експортни субсидии. На всички тези въпроси трябва да се даде отговор.
Господин министър, призовавам Ви да оформим позиция и да я отстояваме принципно в Брюксел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, ако излезем от формата на политическата риторика, аз наистина приемам, тъй като с Вас никога не сме водили този диалог от позиция на политици. Винаги сме имали сътрудничество в тази посока.
Приемам да има дебат, въпреки че ние нямаме различия в позициите си, по-скоро нека да я наречем дискусия. Ясно е, че във формата на три минути отговор аз не мога да направя всичко.
Приветствам инициативата, знам, че тя беше и Ваша, в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по земеделието и горите да се случи това обсъждане, тази дискусия. Ако настоявате, тя ще продължи; между другото, не е и прекъсвала – поне по отношение на нас двамата.
Ясно е, че позицията трябва да бъде единна, национална. В този смисъл досега това е направено.
Аз се опитах да обясня онзи ден на заседанието на двете комисии. Ние можем да поискаме в този голям дебат няколко неща, но да бъдем съсредоточени върху тях и да постигнем успех. Основното, което поискахме – изравняването на субсидиите от 2014 г., ако наистина се случи, ще бъде много голям успех за България, не за ГЕРБ, не за мен, не за Вас. Така че нека се обединим около това да продължим съвместната си работа. Поемам подадената от Вас ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следват два обединени въпроса и едно питане, също зададени от народните представители Пенко Атанасов, Калина Крумова, Стоян Гюзелев, Димитър Бойчев, Иван Вълков, Галина Милева, Иван Алексиев и Вяра Петрова.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете въпроса си.
Само да уведомя, че след това времето за отговор на общо поставените въпроси и питане на министър Найденов е 11 минути.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Уважаеми господин министър, въпросът, който ще задам, неслучайно е зададен от колегите от ГЕРБ и от „Атака”. По принцип той няма партийно измерение. В случая става въпрос за икономика, която изключително ни безпокои – всички в залата, всички, които са свързани със земеделието и като цяло българските граждани.
Въпреки Вашето изслушване онзи ден (когато в сряда дойдохте в края на заседанието, отчасти отговорихте на поставените въпроси), мисля, че останаха няколко неизяснени, които изключително безпокоят хората, които в момента работят срещу шапа, които са засегнати от шапа и тези, които са блокирани от шапа.
Не стана ясно – Вие говорихте в проценти: какъв ще бъде размерът на обезщетенията за животните? Колко ще получат за овца? Те ще бъдат ли диференцирани – за агнета, за овце, за кочове, защото там има и елитни животни, за крави, за телета, за елитни бикове? Въобще ще бъдат ли диференцирани помощите? Това е едното.
Другото, което не стана ясно. Господин министър, според мен, а и всички хора, които работят и са работили срещу шапа в България през годините, знаят, че за да се реши въпросът, трябва да бъде натоварен един човек, който да отговаря, с всичките му пълномощия. Ние не виждаме този човек! В случая Вие носите отговорността, но този, който ще върши работата на място, го няма! Той обаче да бъде облечен с такива пълномощия, които да бъдат адекватни на ситуацията.
Големият въпрос за тези, чиито животни са здрави, но са принудени вече месеци да гледат животните си в затворено състояние – нямат пари за фураж (сигнал от председателя за изтичане на времето), нямат пари да поддържат тези животни. При мен има едно заявление (сигнал от председателя за изтичане на времето), което и до Вас е дошло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме въпроса Ви, господин Атанасов. Деветнадесет секунди просрочвате.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Разбирам, госпожо председател, но мисля, че въпросът е изключително важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, във връзка с това има и питане, и още въпроси.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Какви са Вашите действия? Отговорете на тези въпроси, които зададох. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Питане на народния представител Калина Крумова относно ситуацията с разпространението на шап у нас и последствията за българските фермери.
Имате думата, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, в допълнение към вече зададените въпроси като народен представител от Партия „Атака” искам да попитам: защо чак сега бяха взети мерките по възстановяване на тези заграждения и осигуряване на нови такива?
Още в началото на разпространението на шапа се знаеше откъде идва той. Ние много държим, ако може, да се каже в какви срокове ще бъдат направени тези ограждения и да се види какви са последствията. В крайна сметка се знае откъде идват. Последствията за България ще бъдат именно от тази страна.
Как ще бъдат обезщетени хората – това, което каза господин Пенко Атанасов, които имат немалко загуби от разпространението на шапа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Въпрос от народните представители Стоян Гюзелев, Димитър Бойчев, Иван Вълков, Галина Милева, Иван Алексиев и Вяра Петрова относно мерките, които предприема Министерството на земеделието и храните за ограничаване огнищата от шап по животните и перспективите за развитие на млечното и месодайното животновъдство в Странджа.
Господин Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги народни представители! Въпросът ни беше входиран миналата седмица в Деловодството на Народното събрание. Има динамика на процесите по темата, но въпреки това бих искал да Ви го зачета дословно.
Уважаеми господин министър, на 21 март в областната управа се проведе среща между областния управител на Бургаска област, петима народни представители от областта, кмета на гр. Бургас и 30 животновъди от общините Средец, Малко Търново, Камено и Айтос. От страна на животновъдите остро бе поставен въпросът за ефективността на вече взетите мерки.
Както всички знаем, в с. Кирово, община Средец, са унищожени 143 крави, месодайна порода „Херефорд”.
Предприетите мерки от Агенцията по безопасност на храните, Бургас, предвиждат обособяването на две зони за наблюдение.
Първата – с радиус 3 км от огнището на заболяването. Тя включва 3 села и всички животни, като броят на животните в тази зона е 600.
Втората зона – с радиус 10 км, включваща 8 села с общ брой животни 3700.
На 23 март на съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове поставих този въпрос, предвид неконтролируемото разрастване на огнищата на шап в региона.
На 24 март бе констатирано ново огнище в трикилометровата зона – този път в с. Граничар със 130 бр. животни.
При изследване на кръвните проби от животните шапът не е открит в кръвните проби, а в тъканите, което означава, че животните са заразени в рамките на няколко дни.
Районът на Странджа планина попада в по-голямата си част в рамките на природен парк „Странджа”. Възможностите за стопанска дейност са силно ограничени, като единствените възможности са животновъдство, екотуризъм (сигнал от председателя за изтичане на времето), дърводобив и ловен туризъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът, господин Гюзелев.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: В населените места от общините Малко Търново, Царево, Средец, Приморско и Созопол се наблюдава демографски срив и обезлюдяване на селата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гюзелев, фактите са ясни, задайте си въпроса – времето изтече.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Въпросът е: въз основа на казаното дотук произтичат и следните въпроси, които отправяме към Вас – изплатени ли са на 100% средствата за унищожените животни на стопаните в Кости, Резово, Граматиково? Изграждането на защитна ограда срещу животни от Турция бе обещана като превантивна мярка за навлизането на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви, господин Гюзелев! Това ли е въпросът?
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Това е вторият.
Третият – необходими са допълнителни компенсации за животновъдите, които спазват ограничителните мерки.
Четвърто – трябва да помислим за нотифициране на Мярка „Животновъдство в Странджа” към Програмата за селските райони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, благодаря Ви.
Тъй като по тази тема има два въпроса и едно питане – общ отговор на министър Найденов, след което последователно: реплика от народния представител Пенко Атанасов; дуплика на министър Найденов; до два уточняващи въпроса на Калина Крумова – 2 минути; отговор на министъра – 3 минути; отношение към отговора - на госпожа Крумова, 2 минути; реплика на народните представители от ГЕРБ – 2 минути; дуплика на министъра – 2 минути. Това е процедурата, по която ще получим отговор на два въпроса и едно питане.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, малко сложно стана с отговорите на въпросите и питането.
Ще се опитам да опростя отговора, защото хората, които в момента ни слушат и гледат, искат ясни и точни отговори.
Аз имах възможността в сряда, след като поисках думата с оглед на тревожната ситуация, да отговоря на страховете на хората от този регион и да обобщя ситуацията.
Доста от нещата, които ще кажа днес, ще бъдат повторение, но колкото и пъти да ги казваме, е по-добре, важното е да се постигне определено спокойствие.
Както знаете (аз ще започна малко по-отдалеч, за да припомня някои факти), първото наличие на вируса на заболяването беше потвърдено от Националната референтна лаборатория по шапа на 5 януари т. г. С решение на Европейската комисия от 6 януари, поради възникване на огнище от заболяването от шап по домашните животни в с. Кости, община Царево, област Бургас, е наложена забрана за търговия с държавите членки на живи възприемчиви животни и продукти от тях, които не са претърпели обработка, гарантираща обезвреждането на вируса на болестта, за областите Бургас, Варна, Шумен, Ямбол и Сливен.
На 15 януари 2011 г. българските ветеринарни власти откриват ново огнище на заболяването в с. Резово. След констатиране на огнището, Европейската комисия на 19 януари т.г. допълва решението си и налага забрана за търговия и на областите Хасково и Кърджали.
При повторно вземане на кръвни проби за лабораторно изследване от ветеринарните екипи на 31 януари 2011 г., е потвърдено трето вторично огнище в с. Граматиково, община Малко Търново, област Бургас. Последните заразени контактни животни са унищожени на 1 февруари т.г.
След тази дата – на 19-и, 23-ти и 25-и март има констатирани нови огнища на шап, съответно в с. Кирово, с. Граничар, с. Момина църква, с. Факия и с. Голямо Буково, община Средец, област Бургас, по време на извършване на рутинни клинични прегледи от ветеринарно-медицинските екипи, и на Агенцията по храните.
До момента в с. Кирово, с. Граничар, с. Голямо Буково, с. Момина църква и с. Факия са унищожени всички 615 говеда и 11 свине.
Мисля, че не е нужно да ви убеждавам, че ветеринарните власти предприеха всички необходими мерки за ерадикация на вируса на шапа, спиране на разпространението му, организация на убиването и загробването на животните, съгласно изискванията на българското и европейско законодателство.
Към момента всички собственици на умъртвени животни в с. Кости, с. Резово и с. Граматиково са обезщетени в размер на 100%, а собствениците от с. Голямо Буково, с. Момина църква и с. Факия ще бъдат обезщетени в кратки срокове, след приключване на процедурите по описване на умъртвените животни. Собствениците на всички умъртвени животни ще бъдат обезщетени в размер на 100%. Ще бъдат компенсирани всички животновъди, чиито животни са умъртвени в огнището на шап. Компенсациите за всеки собственик на умъртвени животни ще включва всички направени разходи, свързани с ерадикацията на заболяването, умъртвяването на животните, унищожаването на млякото, почистване и дезинфекция на стопанствата, унищожаване на заразените фуражи и заразени съоръжения, когато последните не могат да бъдат дезинфекцирани.
Както вече казах по време на изказването си в пленарното заседание - в сряда, на Министерския съвет, взехме решение, че всички животновъди в 10-километровата надзорна зона ще бъдат компенсирани за направените разходи за фураж, необходими за изхранване на възприемчивите животни за периода на наложената карантина чрез Програмата „Де минимис” на Държавен фонд „Земеделие”. Към настоящия момент Министерството на земеделието и храните търси възможности за разработване на мярка за развитието на животновъдството в Странджа по Програмата за развитие на селските райони.
Ще повторя и за прилагането на ваксинация за ликвидирането на болестта. На този етап Европейската комисия не е съгласна да се прави ваксинация, тъй като има опасност целия Европейски съюз да бъде изключен от търговията с Русия и други страни, като например Китай. Дори и да се ваксинират, животните след това ще трябва отново да бъдат умъртвени. Преминавайки към такава ваксинация нашата страна, а като цяло и Европейския съюз, ще започне да се третира като зона, която не е свободна от заболяването. Това би възпрепятствало търговията за години напред.
По отношение на изграждането на защитна мрежа – вече знаете, че на заседанието на Министерския съвет взехме решение да бъдат изградени предпазни огради и съоръжения, които да попречат на свободното движение на домашни и диви животни, но подчертавам, че това не означава, че ще възстановяваме граничния кльон. Ако някъде могат да се използват тези съоръжения, които навремето са отделяли така наречените гранични зони, ще бъдат използвани, ако не – ще се направят нови заграждения. Те ще бъдат подобни на тези, които ограждат ловните стопанства.
Вече има сформирана работна група от експерти на Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната, които обсъждат размера на средствата, които ще са необходими от държавата за изграждане на преградните съоръжения.
Госпожо Крумова, Вие се интересувате откъде животновъдите и всички български граждани най-бързо и сигурно могат да получат актуална и сигурна информация във връзка с разпространението на шапа. Веднага Ви отговарям: те могат да се свържат с Министерството на земеделието и храните или с централното управление на Агенцията по безопасност на храните, както и с областните дирекции на тази агенция.
Господин Атанасов, животновъдите в региона на Странджа и не само те, биха могли да се възползват от разработената от министерството схема за държавна помощ „Инвестиции в земеделски стопанства за постигане на съответствие с изискванията за качество при производство и съхранение на сурово мляко”, съгласно Регламент 853 от 2004 г., относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход.
Чрез тази схема се предоставя помощ на фермерите, които се нуждаят от инвестиции за подобряване на санитарно-хигиенните условия за съхранение на сурово мляко и постигане на изискванията на горепосочения регламент. Мярката за помощ 121 – „Модернизация на земеделските стопанства”, е в съответствие с целите и критериите на Програмата за развитието на селските райони. Схемата е достъпна за всички земеделски производители, отговарящи на условията на Наредба № 3 от 1999 г. и Наредба № 4 от 2008 г. Фермите за производство на сурово мляко от втора и трета група, намиращи се в района на Странджа, които могат да се възползват от помощта с цел преминаването им в първа група, са 699 с 9028 млечни крави.
В допълнение – животновъдите могат да кандидатстват и за подпомагане през 2011 г., съгласно Наредба № 2 от 2011 г., за специфичните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане по следните схеми:
- първо, схеми за национални доплащания, в които се включват Схемата за национални доплащания за говеда и биволи, Схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета, Схемата за национални доплащания за клане на говеда и Схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки;
- второ, по схемите за специфично подпомагане, които включват Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелствани райони, Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвими зони, Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България, Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в необлагодетелствани райони.
Дами и господа народни представители, в заключение бих искал да ви уведомя, че на предстоящата среща на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните, която ще се проведе на 4 април т.г. в Брюксел и на техническата среща на Европейската комисия на 5 април с.г. ще поискаме преразглеждане на Решението на Комисията от 19 януари 2011 г., с цел регионализация на ниво общини, освобождаване и вдигане на рестриктивните мерки в някои от регионите, както и разширяване обхвата на помощта от страна на Европейската комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва реплика на народния представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, дълго изложение, но не получих отговор на съществени въпроси. Да, собствениците, на които ще им бъдат унищожени животните, ще получат обезщетение 100 процента. Този процент обаче какво означава? Каква е сумата? Не беше казано. Ще бъде ли диференцирана според животните? Не го казахте. Вие казвате, че в 10-километровата зона животновъдите ще получат средства по програма „Де минимис” . Господин министър, Вие знаете ли къде действа програмата „Де минимис”? За големите тя въобще няма да действа. Най-рано след месец, ако въобще се случи това, ще получат някакви средства. Най-рано! Не виждам адекватната политика в това отношение. А Вие разбирате ли, че хората са на ръба?
Друго нещо. Ситуация, в която здрави животни, затворени, не могат да бъдат реализирани. Измислете коридор. Сигурно има вариант. Дайте шанс на тези хора. В Института в Карнобат, където се отглеждат само държавни животни от генофонда ни, досега имат загуби над 70 хил. лв., че не могат да реализират млякото си. Имат готови агнета около 1000 бройки. Давам това само като пример. Само за да се спаси ситуацията, са им нужни повече от 100 хил. лв., а Вие нямате адекватна реакция. В подобна ситуация са всички животновъди в района на Бургаска област.
Господин министър, молбата към Вас е наистина дълбоко да размислите и да намерите шанс за тези хора, защото всички те са в капан – и тези, които са със заразените животни, и тези, които не са, защото нито могат да си реализират продукцията от мляко, нито могат да си реализират продукцията от месо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Дуплика на министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, аз как да Ви обясня 100% колко процента са?! Сто процента са сто процента! Повтарям, обезщетяваме животните на сто процента. Ако кравата струва 1000 лева, обезщетяват на хиляда лева. Ако телето струва примерно 300 лв., го обезщетяват на 300 лв. Тези сто процента се определят съгласно комисии. Разбира се, има комисии. Няма животни, които са на еднаква стойност. Не се приравнява всичко. Има комисии и съответна наредба, по която става оценката. Тя не е измислена от Министерството на земеделието. Тя важи и при други бедствия, но и в случая, защото това е вид бедствие. Така че се обезщетяват на сто процента.
Може би е важно да кажа какво връща Европейската комисия. Съгласно европейския регламент за борба с шапа, Европейската комисия може да възстанови на държавата членка обикновено от 40 до 50%, при изключение – 60%. За България беше взето решение да се направи това изключение и се възстановяват 60%, максимално разрешеният процент. Това се прави. Както казах, при първите огнища в Резово, Граматиково и Кости, това вече е приключило. В момента се правят оценките за останалите няколко села. Това също ще бъде направено.
По отношение на фуража. Тъй като държавата не може да купи фураж и да го раздава като помощи, както се раздават примерно помощи за социално слаби, единственият начин е хората да получат доставка. Знаете, че много често при доставката на фураж те ползват отложено плащане. Така че в рамките на тези няколко седмици, докато бъдат оформени документите и те получат помощта, ние сме разговаряли и направили призив към доставчиците на фуражи – да ги доставят с гаранция на министерството, че този фураж след това ще бъде платен. Така че е подсигурен и по тази тема.
Тъй като в началото зададохте въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Найденов, имате възможност при дупликите и в отговор на допълнителните въпроси да продължите мисълта си.
За два уточняващи въпроса – Калина Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Благодаря много за отговора.
Двата въпроса, които допълнително искам да задам, са:
На първо място смятам, за съжаление с основание, че когато българските граждани чуят думите „работна група”, „комисия”, „експерт”, малко или много се плашат, защото няма нужната експедитивност, за съжаление. Затова може би когато Вие говорите за тези сто процента обезщетения, хората искат да знаят най-вероятно в какви срокове могат да ги получат и в какви срокове тези комисии и експерти ще ги оценят.
Същото се отнася и за отговора, който ми дадохте – за огражденията с Турция. В какви срокове ще бъдат сформирани тези комисии? Кога ще ги има тези заграждения? Защото докато те станат факт, ние не сме застраховани от нови случаи на шап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отговор на министъра в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще допълня към отговора на господин Пенко Атанасов – Вие попитахте дали някой координира. Ресорният заместник-министър Цветан Димитров е там. Засега съм му пуснал 10-дневна командировка. Ако трябва, тя ще бъде удължена. Тоест той координира абсолютно всичко. Даже тази сутрин ми се обадиха от щаба за допълнителна координация. Получих я и нея. В този смисъл координацията се извършва.
Госпожо Крумова, ясно е, че когато хората чуят „комисия”, те нямат доброто отношение, но нямаме друг начин освен чрез опис на щетите от тази комисия да бъдат изплатени средства, особено когато те са държавни. Разбирате, че ако е възприет другият подход – да се раздават средствата на калпак или без комисия, може някой да бъде обвинен в злоупотреба. Направили сме обаче всичко възможно, както вече чухте, и в първото огнище хората вече са обезщетени на сто процента. Плюс това те бяха обезщетени с допълнителни средства чрез Социалното министерство, преди да получат крайните си суми за животните. Това се случва в момента и във второто огнище.
По отношение на загражденията. Имахме намерение още при първия случай да започнем изграждане на тези заграждения. Тогава експертите от Европейската комисия препоръчаха това да не се случва, защото според тях – а ние приехме и тяхната оценка, приехме и реакцията на Турция – първо, загражденията нямаше да могат да бъдат извършени в толкова кратки срокове, че да прекратят преминаването най-вече на дивите животни.
Второ, самият вирус може да бъде пратен по въздушно-капков път на повече от 2 км, което не е гаранция, ако няма адекватни действия от двете страни, тоест ограничаване на свободното движение на домашните животни.
И третото, основното беше, че тук в този случай се касае за заболяването шап с първоначално огнище от диви животни. Дивите животни са разпространители на заболяването. В този смисъл оградителните съоръжения трябва да бъдат много по-сериозни.
Разбира се, имаше много остри реакции от турска страна, тъй като те смятаха, че искаме да възстановяваме граничния кльон. Уточнихме, че това не е така и че намеренията ни са да бъдат възстановени огражденията, отделящи т.нар. буферни или гранични зони от времето преди 1989 г., които нямат нищо общо с държавната граница. Сега обаче след решението на Министерския съвет, след избухването на второто огнище и факта, че вирусът се различава, тоест той отново е от азиатски тип, но идва очевидно от друго място, ние решихме и ще започнем възстановяването на тези ограждения там, където е възможно. Ще ангажираме по програмите за заетост местни хора, за да могат да подпомогнат това да стане възможно най-бързо.
Оценката в момента се прави от експерти от министерствата, които изредих. Надяваме се това да бъде реализирано, въпреки че, отново повтарям, това не е 100-процентна гаранция, защото вирусът може да преодолее и тази ограда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отношение от народния представител Калина Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Много благодаря. Само че тук ще се наложи да изразя искреното си несъгласие, защото Вие сам казахте, че още при първото откриване на огнището е имало идея да бъдат направени загражденията. Не може ние да не се съобразим с българските фермери, които – както по всичко личи – търпят изключително много щети – финансови и спрямо своите семейства и домакинства, защото една или друга страна съседка на България ще се разсърди.
Тук става въпрос – Вие казахте – за пренасяне на болест, за вирус, който доказано идва от Турция. Вие споменахте в отговора, че тези заграждения стават бавно и че ние не сме ги направили навреме. Искрено се надявам след всички негативни резултати, на които станахме свидетели, това да стане възможно най-скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва реплика на народния представител от групата на ГЕРБ – господин Гюзелев. Това е общият въпрос, зададен от народните представители на ГЕРБ от Бургаския избирателен район.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ (ГЕРБ): Господин министър, още в сряда получихме ясна картина, а сега още по-добра и детайлно изяснена относно оперативните мерки, които правителството предприема. Вие дадохте отговор на въпроса ми – че това трябва да бъде обяснено на хората по места и че заместник-министър Цветанов е там. От утре ние с него се включваме и ще обикаляме районите. Това – добре. Заплахата от шап и други епизотии обаче постоянно ще тегнат на южната ни граница – над района на Странджа.
Сега обсъдихме оперативните решения. Смятам, че трябва да обсъдим дългосрочните решения, които да защитят поминъка на хората и да задържат хората в Странджа. Смятам, че това е проблем, който трябва да се оценява в системата на Европейския съюз и да бъде решаван с подкрепата на Европейската комисия. Тук сложихме много факти, но нито дума за неимоверните усилия, които положиха нашите ветеринари. Бих искал да чуя оценката Ви за тях. Все пак това са моменти на изпитания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика на министъра.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Гюзелев, благодаря Ви за този уточняващ въпрос, защото беше редно от тази трибуна да прозвучи и моята оценка. Тя беше дадена от Европейската комисия и от комисаря по здравеопазване и защита на потребителите – господин Дали. Оценката, която се даде на българската ветеринарна служба, е „отличен”. Тя успя да ограничи заболяването – справиха се навреме. Справиха се и с второто огнище и ще се справят със всички следващи, които има. Българските ветеринарни лекари бяха поканени в Англия, когато беше най-голямата шапна епидемия, когато през 2001 г. се наложи да бъде унищожено цялото поголовие в Англия, и естествено да бъдат изплатени над 10 милиарда паунда обезщетение.
Аз им благодаря от тази трибуна. Моята оценка с нищо не се различава, още повече че аз самият съм от тази професия. Така че наистина благодаря на тези хора, за това което вършат и днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно идеята за преместване на Министерството на земеделието и храните.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът ми, зададен към министъра, е във връзка с артикулираната от него идея – Министерството на земеделието и горите да бъде преместено в друга сграда, а сградата на министерството на бъде преотстъпена на Столична община.
Господин министър, честно казано изключително ме озадачава фактът, че в ситуация, когато над главата Ви са милиони проблеми: с шапа, проблемите с директните плащания, въпросът за преговорите с Европейския съюз – да излезем достойно от тях и наистина да има смисъл това, което предстои от 2013 г. – 2020 г., въпросът с животновъдството, с тютюнопроизводителите – изключително многото натежали въпроси – въпросът с преместването на сградата, честно казано, озадачава всички български граждани. В мен буди недоумение как можете дори да си помислите това, след като тази сграда наистина е една от най-красивите сгради в София – тя наистина е символ на столицата ни. Тя е символ и на вашите предшественици, на отношението им към земеделската политика и на земеделието като отрасъл. Това показва колко важен е той за държавата ни.
Не разбирам, и не само аз, защо Вие тръгнахте да решавате този въпрос, след като това ще струва много пари на данъкоплатеца. Като изключим всички останали проблеми, които възникват от това – кога ще заработи това министерство като тръгне тази промяна? Много нанизани въпроси в тази плоскост.
Господин министър, аргументирайте въпроса си. Не знам как ще го направите. Не знам дали въобще можете да го аргументирате така, че той да бъде един достоен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, не мога да аргументирам въпроса си, защото Вие го задавате. Ще се опитам обаче да Ви отговоря.
Преди ден бяха оповестени резултатите от последното преброяване, от което е видно, че ако не половината, то поне една трета и малко повече от българите живеят в столицата. Вие самият казахте, че това е една от най-хубавите сгради. Според мен е най-хубавата сграда. Не зная дали Вие сте влизали вътре, но това наистина е сграда, проектирана през 1916 г. за – забележете – областна управа. Спечелила е доста конкурси като изпълнение и проект. Аз не съм от София, и Вие не сте от София, но наистина смятам, че столичани заслужават да имат за кметство най-хубавата сграда.
Смятам, че сградата е функционална и би спестила доста от проблемите на столичани по отношение на ежедневните им ангажименти, които имат със Столична община. Разбира се, обявих, че преместването ще бъде свързано и с децентрализация на някои от структурите на Министерството на земеделието. (Реплики от КБ.) Например Агенцията по рибарство и аквакултури – мисля, че нейното място не е в София, а някъде на морето. Обявихме и инициатива Агенцията по горите също да бъде преместена и защо не в Пловдив, където смятаме, че по-добре ще се позиционира. (Оживление в КБ).
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Преместете я във Видин, има сгради, има всичко.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: И за Видин – също, да! Защо не и във Видин, както каза господин Миков. Може и във Враца.
Сериозно на въпроса. Прав сте в едно: това нещо в момента би изисквало доста голям ресурс – и финансов, и ако щете чисто логистичен. В този смисъл ние обявихме това намерение, но това няма да се случи в близкото време, тъй като нито в бюджета на Министерството на земеделието, нито в бюджета на Столична община има предвидени средства за това. Така че работните групи търсят вариант, но за момента това преместване се отлага. Ето, ако искате новина: да, това няма да се случи поне в близката година, година и половина, може и повече. (Реплики от КБ.) Благодаря.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ, от място): Може да не се случи до края на мандата ви.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Може, господин Станишев, и до края на мандата да не се случи. Важното е, че намерението остава и аз наистина смятам, че столичани заслужават тази прекрасна сграда, когато и да се случи това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, разбира се, че столичани заслужават хубава сграда. Всеки един министър, убеден съм в това, със зъби и нокти би защитавал тази сграда да си остане Министерство на земеделието. И ако Вие това не го разбирате, а Вие явно не го разбирате, просто недоумявам позицията Ви и въобще тезите, които изложихте тук. Честно казано не го разбирам. Знаете ли какво само ме успокоява в случая, Вие дори го казахте – добре, че сте осъзнали факта, че това ще струва много пари и трудно ще стане. Мен ме успокоява фактът, че Вашите дни са преброени; дните на ГЕРБ като управляващи също са преброени. Това ще спаси сградата и тя ще продължи да бъде символ на земеделието в България. (Ръкопляскания от Коалиция за България. Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – заповядайте, господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Днес е 1 април. Така че това, което току-що казахте, беше шега. Хората разбраха – не са преброени нито моите дни, нито на ГЕРБ. На всеки на този свят и на тази Земя са му преброени дните, но вярвайте, че нашите ще бъдат в рамките на мандата. Така че не го мислете това.
Преди малко се опитах да подскажа, че за цялото това нещо бяхме на принципа: „И вълкът сит, и агнето цяло”. Как, ако не направим това, София ще получи тази прекрасна сграда, Варна или Бургас ще получат Агенцията по рибарство и аквакултури, Пловдив – Агенцията по горите? Или Видин? И те трябва да получат нещо. (Реплики от КБ.)
Така че погледнете го и от тази гледна точка – даваме на столицата сградата, а на останалите, които също искат нещо и трябва да получат, даваме по няколко агенции. Така че ако искате и така го погледнете. Но, за да се успокоите и Вие, и земеделските производители, засега това остава едно добро пожелание, което надяваме се да можем да реализираме в рамките на мандата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: За лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение?! В смисъл? (Реплики от КБ.) Поименно ли?
Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, тъй като се обърнахте лично към мен по време на Вашия отговор, искам да Ви кажа само няколко неща.
Първо, местенето на много звена от министерството в различни градове извън София, без действащо ефективно електронно правителство, означава дейността на министерството да блокира за много месеци, ако не поне за година при такава децентрализация. Просто няма да се работи.
Второ, за първи път чувам един министър доброволно да се отказва от сграда, която е символ на българското земеделие.
Дадохте едно добро нещо във Вашия отговор и казахте: през следващата година и половина няма да се осъществява това. Не го правете до края на мандата, защото това е безсмислено. Това ще забави работата по европейски фондове, плащане на субсидии. Хората, земеделските производители, и сега не могат да си получат парите навреме. Ако това се осъществи, съвсем ще се забатачи работата. Затова не го правете до края на Вашия мандат. Ние след това няма да го правим. (Весело оживление в ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Декларация от името на политическа партия.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
„Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, уважаеми гости!
Днес е Ден на шегата, празник на хумора и на сатирата. Днес е 1 април и този ден е един чудесен повод да поздравим управляващата партия ГЕРБ. Вярно, че ГЕРБ няма 100 годишна история и няма с какво да се похвали, в която и да е област, но дава основание да твърдим, че 1 април неслучайно е и Ден на лъжата и с право се превръща в Ден на ГЕРБ.
Не са необходими дълги изявления. Достатъчно е да припомним някои от вашите обещания и хората – не вярвам чак толкова вие – ще разберат за какво става дума през последните 20 месеца. Впрочем, ако съдим по резултатите от проучванията, хората вече не просто разбират, а и всеки ден го преживяват.
Не искам да говоря за това, че Партия ГЕРБ, най-вече нейният лидер и министрите му, имат различни мнения дори по два пъти на ден, че единият не знае какво говори другият. Достатъчно е да приведа като пример атаките над Либия, при които господин Борисов каза, че това е авантюра, министрите на външните работи и на отбраната след няколко часа обявиха, че мисията е много правилна. Друг министър обвини „Лукойл”, малко след това господин Борисов яростно защити тази фирма. А да говорим ли за лобизъм и за обслужване на частни интереси в тази зала или да замълчим, защото депутати на ГЕРБ вече са осъдени...
Но да се върнем на темата – темата за 1 април, за Деня на ГЕРБ и за обещанията на тази партия, преди да дойде на власт с лъжите си. Ето само част от тях:
Запазване и откриване на нови работни места. В резултат на тази лъжа (тогава не беше 1 април) през последните 18 месеца броят на наетите лица намаля с 200 хил. души, а регистрираните безработни се увеличиха със 100 хиляди.
Намаляване на осигурителната тежест с 5% до края на мандата. Миналата година я намалихте с 2%, тази година я вдигнахте с 1,8%. Е, това си е хубава и много успешна лъжа, както и обещанието да разширите обхвата на осигурените лица, да не говорим за химерата „създаване на Фонд за пенсиониране на земеделските производители”. Резултатът, както и при другите лъжи: през последните 18 месеца от вашето управление броят на осигурените намаля с 237 хиляди души.
Да не пропуснем обещанието, всъщност то при вас си е равнозначно на първоаприлска лъжа, че от м. юли 2010 г. ще създадете механизъм за увеличаване на минималната работна заплата, както и обещанието за ежегодно осъвременяване на пенсиите при отчитане на осигурителния доход, инфлацията и така нататък. Новото обещание е, че те ще си стоят замразени до 2013 г. Човек да го е страх да помисли какво го очаква следващия кабинет след едно подобно опустошително и безхаберно управление. По лошото е, че не само тези, които се вслушаха в лъжите на ГЕРБ и които ви избраха, а и всички български граждани обедняват. И как да не ви честитим 1 април, след като толкова се потрудихте!
Да продължа – с обещанието за добавка за старост към пенсиите на хората над 75 години и увеличение с 5% на така наречената вдовишка пенсия. Май няма нужда да припомням или да ви подсещам, че всичко това, както и другите обещания, отиде там, където отива всичко от вас – в хладилника! За жалост, във вашия хладилник, защото в този на голяма част от българските граждани отдавна няма нищо, след като ГЕРБ пое управлението.
Да напомням ли за намерението да наложите данък „Лукс” на заможните и богатите, а приехте данък „Колиба”, облагайки бедните!?
Чуйте още:
След растежа през предишните четири години икономиката на България вече две години си „почива”. Чуждите инвеститори „най-после” спряха да инвестират, а вие влагате огромни усилия да „освободите” страната от заварените инвеститори. Битката е тежка, разбираме, затова в нея включихте и агентите на ДАНС. „Успехът” ви е неизбежен.
Беше прекратена „скандалната” практика от времето на тройната коалиция да се трупа фискален резерв и да се изплаща предсрочно външен дълг. На тройната коалиция й трябваха четири години, за да удвои фискалния резерв с 4 милиарда. Правителството на ГЕРБ успя да похарчи тези 4 милиарда само за две години. Външният дълг почна да расте с темпове, достойни за играч в казино. През първата година ГЕРБ плахо увеличи дълга с около 500 млн. лв., но през втората – хоризонтът се отвори и дългът ще нарасне поне с 2,5 млрд. Е, това са мащаби!
Понеже говоря за Международния ден на хумора и лъжата, бих искал да отбележа и международните успехи на ГЕРБ. Няма да говоря за безбройните грамоти, купи и медали на господата Борисов и Цветанов. Всеки човек знае, че това е част от дипломатическия протокол и разумните дори не споменават за такива награди.
Една от основните цели на ГЕРБ беше да влезе в механизма ЕRM ІІ. Месеци след това, точно преди година, господин Борисов обяви, че официално се отказваме да подаваме документи за ЕRM ІІ, защото не изпълняваме изискванията. Пет дни след това вицепремиерът Дянков обяви, че все пак „може и да кандидатстваме” ...
Същото е и с Шенген. Ту влизаме, ту – не. Ту ни приемат, ама не съвсем. През м. февруари министър Цветанов обяви, че всички европейски държави, с изключение на Франция, оценяват усилията на България за Шенген. Само ден след това Външното министерство на Германия в нарочна декларация обяви опасения и скептицизъм за нашето присъединяване. Освен това се оказа, че и Холандия, и Финландия също имат резерви. Всички тези държави също празнуват 1 април, но вероятно имат друго и по-отговорно отношение към политиката.
Мога да продължа с лъжите и хумора на ГЕРБ още дълго. Всъщност „хумор” не е точната дума, особено за българските граждани, защото смешките на правителството не им се отразяват здравословно.
Смешно ли е това, че министър-председателят успя да смени трима министри на здравеопазването за 20 месеца? Не е смешно, а и не е здравословно.
Смешно ли е, че вече имаме и трети шеф на Фонд „Земеделие”? Не мисля, че селскостопанските производители мислят така.
Смешно ли е, че за излизане от кризата в българската култура останаха само два пътя – Терминал 1 и Терминал 2?
Не е ли смешно изказването на премиера, че – цитирам: „Три неща ще довършим докрай:
- борбата с организираната престъпност и корупцията;
- магистралите;
- спортната зала на София и ще останем в историята”, казва той.
Как да приемем това изказване като гледаме „успехите” в борбата с организираната престъпност, изразяващи се в лавинообразно освобождаване на задържаните при операции с цветисти имена!? И не заради магистратите. А да не говорим за корупцията при небивалия разцвет на сивата икономика и контрабандата през последните 20 месеца ...
А магистралите върху пепел?! ... Не е смешно! Тъжно е!
Да, примерите са много и хората сами ги виждат. Със сигурност не е разумно и полезно България да се управлява от бодри хумористи. Време е да се вслушате в изявлението на премиера, че съжалява, че е направил правителство, и да поправите грешката, защото само преди месец обяви, че е поел ангажимент да преведе държавата през кризата.
Всъщност изберете си коя лъжа е по-добра и поне нея изпълнете! И не забравяйте – на лъжата мандатът е къс!
Честит празник!” (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с питане към министъра на образованието, младежта и науката господин Сергей Игнатов от госпожа Меглена Плугчиева относно образователната политика на Министерството на образованието, младежта и науката спрямо българската общност в чужбина и особено страните на Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, моето питане е не само актуално, но е и изключително тревожно поради факта, че българската общност в чужбина за съжаление расте и особено драматично нараства броят на напускащите страната в последната година и особено последните месеци. Десетки, за съжаление, стотици напускат България и търсят по-добро препитание, по-добър живот в чужбина, благодарение на политиката, която води това правителство.
За съжаление това са главно млади хора, които заминават със семействата си, заминават с децата си, и затова темата за образователната политика на нашето министерство в чужбина, за българите в чужбина, става все по-голяма и все по-важна.
Трябва да припомня, че най-голямата българска общност е в Съединените щати. В Испания по официални данни имаме 164 хиляди българи. Наскоро вътрешният министър от тази трибуна обяви, че са вероятно 320 хиляди. Такъв голям е броят на българската общност и в Гърция, и изобщо в преобладаващата част от страните – членки на Европейския съюз. По неофициални данни, защото за съжаление тази статистика я няма и в министерството, в чужбина има над 300 хиляди деца или младежи, които са в училищна възраст. Това означава, че България има дълг, има отговорност към тези деца, ако не искаме да ги загубим за България с тяхната национална идентичност и културна принадлежност.
Трябва да кажа също, че темата за българската общност в чужбина не е от днес и че в предишното правителство се стартират, първо, финансовите помощи за българската общност, като се стартира специална Програма за роден език и култура. Тази програма стартира с 5 млн. лв. за 59 училища в чужбина. В момента, след три години, тези училища в чужбина са нараснали и общият им брой е 180 и в момента помощта, която се предвижда, за съжаление драстично е намалена.
Вие, господин министър, сте били в Лондон на 9 март и сте имали среща с българската общност и официално, публично сте поели ангажимент, че тази година средствата за българските училища ще бъдат запазени поне в обема от 5 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Приключвам.
Вчера, за съжаление, излиза официалното съобщение, че тези средства ще бъдат намалени на 2 млн. 150 хил. лв. Очаквам от Вас, господин министър, да дадете отговор по параметрите на политиката на министерството като регулаторна рамка – разбирайте законодателна, и като мерки – финансови, които предвиждате за тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, образователната политика на Република България, на Министерството на образованието, младежта и науката е насочена към създаване на условия за стимулиране изучаването на български език и литература, история и география на страната ни от българите зад граница, както и за провеждането на извънкласни дейности, съдействащи за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура. Безспорно, става дума за дълъг процес, чието финализиране изисква както законодателно уреждане, така и множество практически стъпки по линия на финансовото, кадровото и организационното подпомагане на процеса на обучение в различните образователни институции и форми зад граница, които към настоящия момент са: обучение в български държавни училища; обучение по български език в училища на други държави – Украйна, Молдова, Сърбия и Румъния; обучение по български език и литература, история и география на България към дипломатическите представителства на Република България; и в така наречените съботно-неделни училища към асоциации, дружества, съюзи, църкви и други сдружения на българските общности в чужбина, най-вече в страните на Европейския съюз.
За улесняване на процеса на обучение и за решаване на проблемите в обучението към българските дипломатически представителства и в така наречените съботно-неделни училища, създадени от българските общности, през 2009 г. са утвърдени адаптирани учебни програми по български език и литература от 1 до 12 клас за обучение на българските граждани в чужбина, като са разработени и електронни учебници по български език и литература от 9 до 12 клас. Израз на ангажираността на Министерството на образованието, младежта и науката с проблемите на българските деца зад граница от 2009 г. насам е реализирането на националната програма, за която споменахте – „Роден език и култура зад граница”. По нея се осигуряват средства за учебници, помагала и дидактически материали, лекторски часове, наем в помещенията за провеждане на обучението, за закупуване на народни носии, фолклорни музикални инструменти и битови предмети за извънкласни дейност и други. Тази програма е добро начало за изграждане на по-модерна и по-ефективна държавна политика по отношение на българската диаспора.
През 2009 г. по програмата са финансирани 53 проекта в различните градове и държави.
През 2010 г. броят им нараства двойно и е 108 понастоящем. Приета е и програмата за 2011 г.
Крайната цел на тази дейност е чрез финансовото подпомагане на българските общности в чужбина да се създадат по-добри условия за осъществяване образователните дейности на българските деца зад граница.
В проекта на новия Закон за предучилищното и училищното образование се урежда и статутът на училищата към дипломатическите представителства на Република България. Също така в изпълнение на Постановление № 103 на Министерския съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, през 2010 г. от страна на министерството са извършени следните дейности:
- предоставени са близо 8 хиляди тона българска книжнина за образователни цели на българските общности в Молдова, Украйна, Сърбия, Казахстан, Австрия и Гърция;
- осигурени са двумесечни курсове за обучение и квалификация на 1145 наши сънародници от Украйна, Молдова, Сърбия и Румъния, сред които 600 преподаватели, 245 студенти, 300 ученици;
- за 215 ученици и студенти от българската народност, живеещи в Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния и Македония, е предоставена възможност за летен отдих в България;
- от България са изпратени 37 преподаватели и учители в Чехия, Словакия, Унгария, Казахстан, Молдова, Сърбия и Украйна и са назначени 22 местни учители в българските държавни училища в Прага, Братислава и Будапеща.
Във връзка с конкретния въпрос за намаляването на програмата – тя е намалена поради действащата криза. Аз водя активни разговори с финансовия министър и министър-председателя и мисля, че поетият ангажимент за 5 милиона ще бъде осигурен, ще бъде осъществен. Вие правилно казахте, че това, което гласува онзи ден Министерският съвет, бяха тези 2 млн. 150 хиляди, но имаме амбицията да постигнем това число.
Освен това, българите заминават в чужбина не заради политиката на правителството. Голямата вълна, знаете, започна от 1990 г. Причините са много, те са икономически, но те са и поради отварянето на границите.
Аз благодаря за питането днес, защото наистина ние в България трябва да преосмислим своята представа за България. България вече много години не е между четирите граници. България днес е там, където има българска общност, и особено там, където има българско училище.
По примера на нашите съседи, които благодарение на своите исторически предпоставки от средата на първото хилядолетие преди Христа започват да се развиват, доскоро пращаха на седем деца по един учител. Ние също се нуждаем от преосмисляне на тази политика и навсякъде, където има българска общност, през последните години наистина има много активни наши учители, които организират училища. Случаят в Лондон – учителка, която работи в английско училище си съкращава хорариума наполовина, за да може да поеме българското. Ние през годините трябва да започнем да мислим за България в този много по-голям мащаб. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Освен това, наистина имаме много важен проблем и с това приключвам – българската общност в чужбина, голяма част от тях, притиснати и от последната икономическа криза изявяват желание да се върнат в България, поради което поставят въпрос лично към мен и към министерството да регламентираме обучението по български език, история и география, така че техните деца, връщайки се тук, да могат да продължат своето образование.
Въпросът Ви е навременен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Плугчиева, можете да зададете два уточняващи въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, първо, се радвам, че сте осъзнали важността на темата. Понятието „българска общност в чужбина” не е имагинерно, а е свързано с реални отговорности. Но дотук с моето задоволство.
Моите допълнителни въпроси са свързани с въпросите, които българската общност задава към българското правителство, и конкретно към Вас.
Какво се случва със Закона за средното образование? Кога в този закон ще бъдат внесени предложенията за промени, за да се намери форма и начин да бъде легализирано обучението в училищата, които са зад граница? Този проект на закон беше на вашата итернет страница. В момента този проект, който се обсъждаше, е снет. Кога този закон ще влезе в парламента, за да дадем и ние нашите предложения?
Второ, кога и как водите разговори със страните от Европейския съюз, с които имаме подписани спогодби за образование и култура, за двустранни такива споразумения? Крайно време е българският език да стане език, по който се води матура, така както са извоювали голяма част от другите страни членки, в случая конкретно Полша. Трябва да кажа, че в Австрия всички други страни са успели да извоюват съответния майчин език да бъде матуритетен, а само ние и Румъния сме тези, които все още не сме успели. Съответно такава практика има в Ирландия. Това означава, че се иска активност от българското правителство, респективно от Вас, тези спогодби да бъдат така коригирани, за да може българският език да бъде признат за матуритетен.
Трето, трябва да се осигурят съответните училищни сгради, за да могат българските деца да учат. Конкретен случай в Испания – оказа се, че имаме 23 хил. деца, от които само 1000 са обхванати в системата за обучение по български език. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В момента добър пример са Валенсия и Мадрид, където българската общност със съдействието на посланика е успяла да извоюва и да подпише такива спогодби. Кога това ще бъде направено и за другите страни?
Стои въпросът и за признаване на частните ученици в чужбина, защото има деца, които не могат да пътуват на хиляди километри, за да отидат в българско училище.
Очаквам да дадете отговори на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Игнатов, да дадете отговор на допълнително поставените въпроси.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Плугчиева, имате четири въпроса.
За Закона за средното образование – това, което беше на интернет страницата на министерството, не беше проектозакон, а проект на текст, който да се обсъжда, за да се изготви проектозаконът. През изминалата година бяха осъществени цял цикъл от кръгли маси в страната в една инициатива, която нарекохме „Българско училище през ХХІ век”, а в писмен вид имаме над 3500 предложения и мнения. Важното е, че през цялото време обсъждането е във формат – както колегите учители, така и родителите, неправителствените организации, самите ученици участваха в обсъждането на закона, поради което ние бяхме в състояние съвсем наскоро да представим и концепцията, защото е важно да се дефинира философията на промяната към модернизация на българското образование. Специално по темата: и в проекта, който беше оповестен, и в концепцията ясно личи, че е поставен въпросът за признаване на статута на българските училища, на първо място, към нашите дипломатически представителства.
По втория въпрос – темата е ясна. Преди 20 години примерно във Великобритания, много добре знаете, българският език е имал равнището Ей левъл и нашите деца, които преди 20 години са завършили, в своите дипломи имат това положение, след това то е загубено. Загубено е, не защото е „проспано” от българските правителства, а тъй като признаването на Ей левъл е свързано с времето на политиката, която е била провеждана по време на Студената война и естествено тази емиграция, която е отивала на Запад, по този начин са осигурявали реализацията им.
В момента в министерството правим сериозно проучване и специално се опитваме да разберем конкретните стъпки на колегите от Полша, защото имаме амбицията да възстановим Ей левъл във Великобритания. С Франция също водим активен диалог за признаване на българския език като матуритетен на базата на това, че те самите излязоха насреща и поставиха подобен въпрос за нас – във взаимоизгоден план да бъде решен този въпрос. Той естествено не касае само тези две държави. Хубаво е в целия Европейски съюз изучаването на български език, там, където то се провежда, да има този статут, за да може с него българските деца да кандидатстват и да продължат своето образование във висшите училища на съответната страна.
Сградите са проблем. Те са проблем по много причини. Нормативно въпросът не е уреден. Сега голямата болка е, знаете, че нашето училище в Париж изведнъж се оказа без сграда – място, където да провежда обучението. Ние активно се занимаваме с решаването на този въпрос.
Въпросът за частните ученици е много навременен. Смятам, че нормативно трябва да бъде уреден въпросът. След като нямат възможност да пътуват и да посещават занятия, те трябва да получат правото да се явят на изпит пред сертифицирана комисия, примерно в посолството. Затова водихме разговори с нашия посланик в Лондон, като пример, за да може да се организира така, че всяко българско дете да получи възможността да се яви на тези изпити.
Радостно е, че наистина през последните години има възраждане на българския дух в българските общности. Те вече не са тези емигранти от стар тип, които ги гледахме: заминали са, не знаем къде са, а тъкмо обратното – те се самоорганизират. Благодарение на тази организация и натиск – те оказват наистина един положителен натиск върху нас, за да решаваме по-бързо проблемите.
Въпросите, които поставихте, стоят. Те стоят пред нашето правителство, ще стоят и за в бъдеще, защото тази мобилност в глобалния свят, в който сега живеем, ще става все по-активна и по-динамична и наистина България се оказва в различни точки на света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отношение, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, че признавате за наличността и тревожността на тези големи проблеми. Накратко ще кажа, че трябва да се потърси синхрон в действията и политиката на двете министерства – на образованието и на външните работи, защото не всички посланици се отзовават така, както нашият посланик в Лондон – господин Кючуков. Той е взел присърце тази тема и подпомага с всичко българските училища там. Има консули в САЩ, както знаете, които формално отговарят, че докато не получат ясни указания, те не могат да подписват дипломи на децата, без да има ясни критерии, по които това да става.
Много тревожен факт – за случая в Австрия, където началникът на Вашия кабинет изпраща писмо на кабинета на министър-председателя и казва: австрийците не са ни потърсили и затова не можем да се занимаваме с темата дали българският език ще стане матуритетен език в Австрия. Това е недопустимо като отношение и явно пълно неразбиране.
В заключение, нека тези възрожденци, които наистина действат като възрожденци, имам предвид представителите на българската общност, да получат реална подкрепа от българската държава и да не губим тези съграждани за нашата страна.
Трябва да кажа, че остават малко неща, които не искат й много пари – поне ги поздравявайте за 24 май! Качете на интернет страницата на министерството, че има Агенция за българските училища в чужбина.
Обяснете на министъра на финансите, че който реже бюджет за образование, поема изключително тежка отговорност. Изпратиха ми от Лондон лозунга, който британските студенти ползват при такива случаи, а той казва: „Белезите от рязането на бюджета за образование никога не зарастват!”. Предайте това на господин Дянков. Надявам се, че Вие и господин Дянков, ще се поучите от всичко това и наистина реалният бюджет от 5 млн. лв. ще бъде осигурен, и то не в края на годината, когато няма да може да се ползва, а сега, когато имат нужда децата на България, които са зад граница.
Направете така, че такива възрожденци като Петя Цанева и други, които радеят и болеят, и са направили страшно много за обучението на децата в чужбина, да получат съответно една добра дума, една престижна оценка тук. Има предложение госпожа Цанева да бъде обявена за българка на годината. Направете го, ще ви подкрепим! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Благодаря и на министър Сергей Игнатов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите и питанията към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Първият от тях е въпрос на народния представител Хасан Адемов относно критерии за определяне на лечебни заведения за болнична помощ, които да бъдат субсидирани за интензивно лечение.
Заповядайте да развиете въпроса си, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, с Ваша Заповед № РД-2815 от 19 януари 2011 г., на основание чл. 51 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България, е утвърдена Методика за субсидиране на лечебните заведения през 2011 г. В Приложение № 3 към тази методика са одобрени критериите за определяне на лечебните заведения за болнична помощ, които да бъдат субсидирани за интензивно лечение. Съгласно тази методика Министерството на здравеопазването субсидира дейности по интензивно лечение в държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, които отговарят на определени критерии. Например един от тях е наличие на актуално разрешение за осъществяване на дейност, наличие на разкрито отделение или клиника по анестезиология и интензивно лечение – второ и трето ниво на компетентност, в съответствие с изискванията на медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение”.
Голяма част от общинските болници, които имат одобрено второ ниво на компетентност, не разполагат с разкрито отделение или клиника по спешна помощ или структура за диализно лечение с възможности за спешна диализа. Тези, според мен, изкуствено завишени изисквания на практика лишават интензивните отделения в повечето общински болници от възможности за субсидиране на леглоден на пациенти, на които е извършено интензивно лечение, което, забележете, никой не заплаща.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви са намеренията на Министерството на здравеопазването за преодоляване на тази неравнопоставеност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, в периода 2000-2010 г. Министерството на здравеопазването е субсидирало определени дейности, в това число и интензивно лечение по утвърждаване на ежегодна методика, съгласно която субсидираните лечебни заведения са били определяни еднолично, подчертавам, от министъра на здравеопазването, без наличие на определен ред и критерии за извършване на този избор. Този факт е оценен изключително негативно в доклада от извършения през 2010 г. одит на Министерството на здравеопазването от одитен екип на Сметната палата.
С настоящата Методика за субсидиране на лечебните заведения през 2011 г. за първи път са въведени прозрачни и обективни критерии за избор на лечебните заведения, които се и субсидират. По този начин е осигурена възможност всички лечебни заведения, които покриват определени критерии, да могат да получат финансиране по методиката от Министерството на здравеопазването. Едновременно с това чрез въведените критерии за болничните заведения по отношение на тяхната структура и ниво на компетентност се гарантира необходимото ниво на качество на финансираните медицински дейности.
Конкретно за дейностите по интензивно лечение, по методиката се финансират три групи болници: многопрофилни болници за активно лечение, осигуряващи комплексно болнично назначение, специализирани болници, осигуряващи високо специализирано интензивно лечение в приоритетни области като акушерство и гинекология, детски болести, инфекциозни болести, и болници с национално значение, осъществяващи дейности като трансплантация, кардиохирургия, неврохирургия и други.
Въведеното изискване за многопрофилните болници за активно лечение да имат разкрито спешно отделение в съответствие с медицинския стандарт „Спешна медицина” гарантира както своевременния и непрекъснат достъп на пациенти със спешни животозастрашаващи състояния в доболнична помощ, в това число интензивно лечение, така и наличието на свободен леглови капацитет, така наречения спешен болничен комплекс, в рамките на който се поддържа задължителен минимум свободни легла за болни със спешни състояния. Стандарт „Спешна медицина” позволява спешно отделение да се разкрие във всяка многопрофилна болница за активно лечение, независимо от нейната форма на собственост. Въпреки това в процеса на пререгистрация на болничните заведения, през 2010 г. само една общинска болница МБАЛ – Самоков, е заявила желание да получи разрешение на дейност за спешно отделение.
Що се отнася до изискването за структура за диализно лечение с възможност за спешна диализа, и Вие, и останалите присъстващи колеги, знаете, че наличието на възможност за овладяване на остра бъбречна недостатъчност е част от терапевтичния инструментариум на интензивното лечение. Освен това над половината от съществуващите диализни структури в страната са разкрити към общински болнични лечебни заведения и се финансират по методика за субсидиране на лечебните заведения.
Становището на Министерството на здравеопазването е, че въведените за първи път през настоящата методика критерии гарантират именно равнопоставен достъп до всички лечебни заведения до финансиране на медицинска дейност, в това число интензивно лечение, при съблюдаване на определени изисквания за качеството на тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! За интензивно лечение се заплаща на база брой проведени леглодни. Стойността на един леглоден за отделение в клиники – трето ниво, е 500 лв., която ще се заплаща през 2011 г., а за отделение в клиники – второ ниво, е 350 лв.
Аз съм съгласен, че трябва да има такава методика, че трябва да има прозрачни критерии. Но няма как да бъда съгласен с факта, че след като тези отделения и клиники отговарят на определените изисквания за второ и трето ниво на компетентност, след като те отговарят на стандарта „Анестезиология и интензивно лечение”, болните, преминаващи през тези отделения, да не бъдат финансирани!
Не може да има такава логика и да има изкуствено завишени критерии като критерии от рода на „Приемно спешно отделение”. Какво означава „Приемно спешно отделение”? Болният, който изисква интензивно лечение, задължително ли трябва да преминава през такива отделения? Не може ли, не дай си Боже, един болен да постъпи в такава клиника за интензивно лечение след пътно-транспортно произшествие? Вие знаете, че има безброй такива случаи, без да преминават през тези приемно спешни отделения – отиват в клиниките за интензивно лечение, лекуват се в тези отделения, лекуват се съвършено коректно, отговарят на критериите за качество, а в същия момент Вие казвате сега, че няма как да ги финансирате!? Не може да има такива критерии, които умишлено да ограничават. Вие казвате, че има само една общинска болница, която има приемно спешно отделение. Това на практика означава, че всички останали общински болници, отговарящи на нивата за компетентност, които отговарят на стандарт „Анестезиология и интензивно лечение”, които имат съответните специалисти, които имат съответната екипировка, която е изискуема от този стандарт, няма да бъдат финансирани! Аз недоумявам как е възможно една дейност, извършена съгласно стандартите, да не се заплаща само, защото една методика, подписана от Вас, казва, че трябва да се отговаря и на други критерии!
Господин министър, хората, които работят в тези интензивни отделения, нямат претенции да получават тези 500 или 350 лв. Нека да получават по-малка сума, но по някакъв начин тя трябва да бъде заплащана. Няма как в интензивно отделение, в което на изкуствена белодробна вентилация се поддържат болни в продължение на месец, месец и половина в общински болници (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам, госпожо председател, в следващия момент да се окаже, че никой не заплаща тази дейност.
Затова моята молба към Вас е да помислите може ли да се намерят възможности за финансиране на тази извършена и коректно отчетена дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми д р Адемов, Вие се учудвате на нещо, което е било в продължение на 10 години, в 4 години от които дори сте управлявали. Защо учудването Ви тогава не е решило въпроса? Колко общински болници са били финансирани по тази методика през този период? Нула! Защо не го направихте? Защото отговорът е много прост –парите са малко и трябва да се концентрират там, където се дава най-комплексното лечение. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Разликата обаче каква е между това, което е правено 10 години, и това, което правя сега? Преди министърът е казвал – тази, тази и тази болница да получи, защото ние решаваме така, но Сметната палата идва и казва – това не е редно да се случва. Сега правим методика и казваме – трябва да имате това отделение, тези и тези звена, и оставяме този, който ги има, да ги прави. Това е.
Тук пак една спекула – казвате, че никой не заплаща. Ние заплащаме нещо допълнително, Здравната каса има пътеки и за интензивно лечение тези болници получават средства. Това е един бонус.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не говорете такива неща!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Това е един специален бонус, който се дава за точно определени болници, където знаете, че като стане голям инцидент, както беше случаят в Сливен, пациентът беше откаран в областната болница. Това са областни болници. Но не сме затворили вратата – ако частна структура, ако общинска болница покрие тези критерии, няма проблем да ги вземе. Това е разликата!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие сте ги затворили изкуствено, за да се включите в рамките на финансовия ресурс – това е проблемът и го знаете много добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно финансиране на болничната помощ в област Кюстендил за 2011 г.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На територията на Кюстендилска област до началото на тази година функционираха 4 лечебни заведения за болнична помощ. Това са: Многопрофилната болница в Кюстендил „Д-р Никола Василев”, Многопрофилната болница в Дупница „Св. Иван Рилски” – общинска, Многопрофилната болница „Св. Иван Рилски – 2003” – частна, и Многопрофилната болница в гр. Бобов дол. През 2010 г. броят на преминалите болни през всички тези четири лечебни заведения е 31 446, както следва: през болницата в Кюстендил 13 348, през Общинската болница в Дупница – 8 967, през частната в Дупница – 8 196 и през тази в Бобов дол – 942. За 2010 г. общият размер на платените средства за 4-те лечебни заведения е 14 млн. 511 хил. 426 лева.
Каква е ситуацията за тази година? Утвърдената обща прогнозна стойност за болничните заведения е 11 млн. 345 хил. 540 лева или с 3 млн. 165 хил. 886 лева по-малко. Естествено, моят въпрос към Вас е: Считате ли, че тези пари ще бъдат достатъчни за нормалното функциониране на болничната помощ, при положение че болницата в Бобов дол в началото на тази година вече беше закрита и в резултат на неравномерното разпределение на средствата Общинската болница в Дупница ще фалира до месец?
Как ще коментирате също така и неравномерното разпределение на тези намалени средства за следващата година, според които болницата в Кюстендил ще получи с 1 млн. 135 хил. лева по-малко средства, Общинската болница в Дупница – с 1 млн. 103 хил. лева по-малко средства, частната болница – с 537 хил. лева по-малко и нула лева са предвидени за болницата в Бобов дол?
Давате ли си сметка, че това поставя в изключително трудна ситуация хората от Бобов дол и Общинската болница в Дупница, която реално, ако не се направят някакви корекции във финансирането, ще приключи своята дейност в близките няколко месеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, ще го коментирам много кратко: като първоаприлско жонглиране с числа – нищо повече!
Понеже конкретният Ви въпрос беше точно какво е било финансирането, ще бъда пределно конкретен.
Разпределението на бюджета за болнична медицинска помощ на лечебните заведения в област Кюстендил е направено от НЗОК в съответствие с мотивираното предложение на самата районна каса, като е запазен обемът от дейности в лечебните заведения от 2010 г. и е добавена и прогнозата за дейността през 2011 г. по месеци.
Точните суми за финансиране през годината на лечебните заведения от Министерство на здравеопазването в Кюстендилска област, както и на лечебните заведения в страната, не могат да се предоставят поради механизма на финансиране на база отчетена дейност. Следва да се има предвид, че и средствата от НЗОК са предвидени за дейност през 10-те месеца – може би в това се крие отговорът на въпроса защо казахте, че ще се получат такива страшни цифри – 1-2 милиона лева, като за последните два месеца на 2011 г. след отблокиране на оперативния резерв на НЗОК на лечебните заведения ще бъдат разпределени допълнителни средства.
Конкретно по лечебни заведения. МБАЛ „Никола Василев” АД, РЗОК – гр. Кюстендил ще го финансира със сумата от 5 млн. 96 хил. 240 лв. Министерството на здравеопазването ще субсидира лечебното заведение за оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния, за което са предвидени средства в общ размер 271 хил. лв.; за транспорт на болен на диализа процедурата се заплаща по 14 лв. на извършена диализна процедура и по 126 лв. за самата процедура – за апаратите, и 89 лв. за перитониална диализа; за интензивно лечение се заплаща на база брой проведени леглодни, като стойността на едни леглоден е в размер на 500 лв.; за диспансеризация на болни с психични заболявания са предвидени 78 хил. лв.; за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания се заплаща на база брой преминали болни и стойност на един преминал болен в размер на 500 лв.; за диспансеризация на болни с кожно-венерически заболявания са предвидени 9 хил. лв.; за диспансеризация на болни от туберкулоза – 28 хил. лв.; за активно лечение на пациенти с туберкулоза се заплаща на база брой проведени леглодни и за болни с активна туберкулоза – по 20 лв. на леглоден; и за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК, се заплаща на база брой издадени експертни решения – по 20 лв. на едно решение. До няколко дни очакваме да се сключи договор за субсидиране за 2011 г. между министерството и болницата.
Що се касае до следващата болница – МБАЛ ”Д-р Стоян Сантев” ЕООД, размерът на предвидения от РЗОК бюджет е 29 хил. 908 лв., като по желание на самото лечебно заведение към момента то няма договор за работа със Здравната каса.
Предвиденото от РЗОК – Кюстендил, финансиране на специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД, филиал Кюстендил е в размер на 323 хил. 680 лева.
Определеното от РЗОК – Кюстендил, финансиране на медицински център „Хипократ” ООД е в размер на 33 хил. лева. Лечебното заведение не се субсидира от министерството.
Предвидено е финансиране от РЗОК – Кюстендил на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД в размер на 2 млн. 752 хил. 598 лева. Министерството ще субсидира лечебното заведение за транспорт на болен на диализна процедура по 14 лв. и по 126 лв. за извършена диализна процедура, с 89 лв. – за перитониална диализа; за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания се заплаща за брой преминали болни и стойност от 400 лв. на един преминал болен, за медицинска експертиза и ТЕЛК няма да говорим.
Само накратко, „Св. Иван Рилски – 2003” ЕООД – 3 млн. 490 хил. 735 лева, Специализираната болница по рехабилитация „Сапарева баня” – 213 хил. 730 лева.
В заключение Ви информирам, че през настоящата година министерството и Здравната каса не са предвидили по-малко средства за лечебните заведения за болнична помощ, отколкото през миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, не виждам нищо смешно и нищо първоаприлско в това, че една от болниците в Кюстендилска област, не и без активното участие на вашето министерство, беше закрита в началото на тази година.
Не виждам нищо смешно и в това, че в резултат на действията и на министерството, и на Националната здравноосигурителна каса ще бъде закрита втора многопрофилна болница – Общинската болница в Дупница. Следователно резултатът от Вашата политика ще бъде 2 от 4: две от многопрофилните болници, едната вече фалира, друга ще фалира, а останалите 2 може би ще имат шанса да просъществуват.
За съжаление, цифрите, които цитирахте, потвърждават това, което аз казах. И дори да приемем, че общите прогнозни стойности за болничното финансиране са разчетени за първите десет месеца, картинката никак не е розова и потвърждава анализа, който направих аз в задаването на моя въпрос, а именно, че намалението на парите за болнична помощ в Кюстендилска област в многопрофилните болници е с около 1 милион по-малко.
Ще Ви цитирам общата цифра, която е 896 778 лв. по-малко за финансиране на многопрофилните болници през тази година, от които за болницата в Кюстендил – 116 хиляди по-малко, общинската болница в Кюстендил – 536 928 лв. по-малко в сравнение с миналата година. И, забележете, частната болница в Дупница ще получи 105 127 лв. повече.
Или, сред многопрофилните болници в Кюстендилска област има две, които са сирачета – едната в Бобов дол, която вече се спомина, и другата, общинската в Дупница, която ще приключи своята дейност, според изявленията на нейното ръководство в следващите няколко месеца. И другите две болници, слава Богу, които са в по-добро състояние, предвид болницата в Кюстендил, която има министър и заместник-министър в правителството на ГЕРБ и частната болница в Дупница, която им е шеф на Регионалната здравноосигурителна каса.
Но, питам аз, кой печели от това, че едната от двете многопрофилни болници в Дупница ще приключи своята дейност? Кой печели – пациентите, Касата, министерството или конкуренцията? Какво ще се случи, когато вместо две конкуриращи се многопрофилни болници в Дупница остане да функционира само една? Очаквам да ми дадете отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика имате думата, министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, болницата в Бобов дол не е сираче. Вие предизборно сте я осиновила доста активно. Разбирам колко трябва да се демонстрира загриженост, но министерството дава разрешително за работа, здравната каса определя бюджета. А в крайна сметка дали една болница просъществува зависи от няколко простички неща – дали има лекари, които да работят в нея, дали има апаратура и най-важното дали има пациенти. Мисля, че това е предостатъчно като отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народния представител Петър Хлебаров относно ситуацията в Окръжна болница – Стара Загора.
Заповядайте, господин Хлебаров, да развиете своя въпрос към министъра.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! След получена информация и проведени разговори научих, че се е поискала смяна на борда в Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович” в Стара Загора, както и че д-р Николай Колев ще бъде отстранен от поста директор на лечебното заведение. Посочената причина за смяната на борда и на сегашния директор на болницата е в мениджмънта на лечебното заведение и в увеличаването на финансовите му задължения.
Според доклада относно извършената проверка в Многопрофилна болница „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, гр. Стара Загора задълженията на лечебното заведение са не повече, отколкото в предходните години, с тази разлика, че до 2009 г. държавата е погасявала всички просрочени задължения. Болницата е работеща, като 70% от преминалите пациенти са приети по спешност. Тук влизат и голям брой здравно неосигурени. Като се вземе предвид недофинансирането на клиничните пакети и рестрикциите по отношение на бюджета от страна на Националната здравноосигурителна каса, болницата генерира загуби. Във връзка с необявената хепатитна епидемия при преминали над 700 пациенти от 1 декември 2010 г., защо Вие обвинявате ръководството в измислена такава епидемия? Само от хепатитната епидемия загубите са над 200 хил. лв., които не са финансирани.
Над 730 подписа са събрани до момента в подкрепа на директора на болницата и срещу Вашето предложение за смяна на Борда на директорите на лечебното заведение чрез свикване на извънредно общо събрание на акционерите. Отделно заявяват подкрепата си трите областни диспансера в града. Здравните работници поставят подписите си под декларация, с която изразяват готовността си за активни протестни действия в подкрепа на настоящия изпълнителен директор и недопускане на външен за структурата изпълнителен директор.
На базата на приложеното копие от изложението, адресирано до Вас от изпълнителния директор д-р Колев и вследствие възникналото в последната седмица напрежение в персонала на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, гр. Стара Загора, моля да ми отговорите: кое налага извънредното общо събрание и промяната в състава на Съвета на директорите, като се изкарват двама и се предлагат трима нови, от които единият д-р Петър Атанасов – координатор хирург в Димитровградска МБАЛ, който без дори да е завеждащ отделение се спряга за новия изпълнителен директор на „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, Стара Загора? И защо не сте откликнал на настойчивите покани на синдикатите и ръководството на болницата да отидете на място в Стара Загора и да разговаряте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Хлебаров, дами и господа народни представители! Многопрофилната болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович” АД е търговско дружество, в което държавата притежава 51% от капитала. Общото събрание се свиква от Съвета на директорите на лечебното заведение. Търговският закон и Уставът на дружеството регламентират правото на всеки акционер да прави предложения за включване на точки в дневния ред, в това число и такива, касаещи промени в състава на Съвета на директорите. Такова предложение е направено от министъра на здравеопазването в качеството му на управляващ правата на държавата акционер с писмо до лечебното заведение от 17 декември 2010 г., тоест миналата година.
С протокол от 20 декември 2010 г., Съветът на директорите с два на един гласа е отхвърлил искането на държавата акционер за свикване на общо събрание. По тази причина и на основание чл. 223, ал. 2 от Търговския закон, Окръжен съд Стара Загора с определение от 8 февруари е овластил министъра на здравеопазването да свика Общо събрание на акционерите. Поканата за провеждане на общото събрание на 15 април е обявена в Търговския регистър на 10 март т.г. Материалите са изпратени до всички акционери и до Съвета на директорите. Тоест, предложението за промяна в състава на Съвета на директорите е направено по предвидения в закона ред при спазване на всички приложими разпоредби и при осигурена защита на правата на останалите акционери от лечебното заведение.
Що се отнася до причините за направеното предложение, това са липсата на конструктивна комуникация с изпълнителния директор и най-вече влошените финансови показатели на лечебното заведение. Към 31 декември 2010 г. просрочените задължения на лечебното заведение са нараснали повече от два пъти в сравнение с 31 декември 2009 г. и възлизат на над 7 млн. лв. Негативната тенденция за увеличаване на загубата продължава. Налице е декапитализация на дружеството. За влошеното финансово състояние допринася добиването на дейности както в самото лечебно заведение, така и спрямо други лечебни заведения на територията на областта.
По отношение на втория въпрос следва да се има предвид, че опит за комуникация беше предприет от страна на Министерството на здравеопазването. За успеха на този опит говори начинът, по който е свикано извънредното общо събрание, то е именно чрез намесата на Старозагорския окръжен съд.
Промените по отношение на лицата, определени да управляват дружеството, са право изключително от компетентността на Общото събрание на акционерите и при приемане на решение не следва да се упражнява външен натиск. Водещ при упражняването на това право е интересът на лечебното заведение от компетентното управление, а не интересите на отделни личности. В търсене на адекватна защита на правата си всеки акционер се стреми да възложи ръководството на личности, които са не само добри мениджъри, но и са доказали, че заслужават доверието на избралите ги акционери.
Видно от казаното дотук, случаят с МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД не е такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Хлебаров, за реплика.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ (Атака): Никой не оспорва правните основания за свикване на общото събрание. Вие имате това право, това е така, ясно е. Но интересен е въпросът защо има толкова широка подкрепа сред самите служители на болницата? Ако има някакъв много лош мениджмънт и управление, би било редно самите работници да се разбунтуват против това, а има 800 подписа в подкрепа на болницата. Освен това синдикатите го подкрепят и на местно ниво има широка подкрепа.
Друг е интересният въпрос – чий интерес обслужва едно бъдещо сливане на болницата, заедно с Университетската болница? И ако има наистина някакви апетити на преподаватели в Университетската болница, които по силата на своите звания биха заели пост началник отделение в новата болница, това да се каже и да се разбере.
Освен това, интересен е въпросът дали д-р Петър Атанасов, с когото Вие сте работил в Тунис, Ви е личен приятел и дали това е някакъв опит за лобизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Така, да хванем бика за рогата. Всъщност това е голямото разковниче – защо хората са толкова недоволни. Когато ме избирахте за министър, аз казах, че един от примерите за немощта на държавата да упражнява собствеността си е примерът със Стара Загора – две болници, разделени.
Аз съм вече доста запознат с конфликтите в Стара Загора, те не са от вчера – знам страховете на едните, знам желанията на другите. Точно тази струна се използва активно и се казва: ние сменяме този директор, защото сега тук ще дойде един и ще слее болниците.
Добре, понеже ни гледат хората по телевизията и го знаят, аз искам да кажа следното. Когато има ново ръководство, което не е враждебно настроено спрямо главния акционер, а именно държавата, ще отида в Стара Загора и ще водим разговори. Нищо няма да се случи, преди да сме приказвали и да сме видели как можем да развием тези две лечебни заведения, и двете непрекъснато трупат дългове.
Тук трябва да успокоим хората. Слагането на нов директор не значи – чух приказки, че щяло да има 40% съкращения. Като се говорят такива неща, всеки нормален синдикат ще застане и ще каже: „Ние правим живи вериги, гражданско неподчинение, защото тук хората ще останат без работа”. Такова нещо не се предвижда! Всички бъдещи действия, които ще се направят в Стара Загора, ако се направят, мисля, че ще бъдат обсъдени сериозно. Но ни трябва нов директор.
Дали познавам Петър Атанасов? Познавам го. Дали ми е приятел? Приятел ми е. Дали сме работили в Тунис? Работили сме.
Повярвайте, ако исках да си уреждам приятелите, има 28 областни болници, има още толкова специализирани. Всяка от тях има трима членове на борда на директорите. Някои са с много по високи възнаграждения от тази болница. Щях да му намеря хубаво местенце.
На мен ми трябва човек, който ще свърши работата – да вкара нещата в ред. Човекът не е бил завеждащ отделение, бил е директор на болница – слагам го заради личните му качества.
Това, че го познавам, повярвайте, не ми е грях. Не смятам, че е нещо нередно. Поставям го, за да има ред в болницата, да не трупа задължения и хората да получават добри заплати. Всеки, който се запознае с него, ще се убеди, че абсолютно съм бил прав.
Няма място за притеснение. Нека да разделим нещата и да не плашим хората. Недопустимо е директор да води политика срещу министър, директор да се изказва срещу министерство – просто няма как да бъде толерирано. И в същото време резултатите му да са лоши! Това няма как да стане. Аз си гледам съвестно работата, искам и останалите, включително тези, които са подчинени и на разпореждане по някакъв начин, под властта на министерството, да правят същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова относно медицинската помощ на гражданите в общините.
Народният представител Янаки Стоилов има думата да развие питането.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Нашето питане се оказва своеобразно обобщение на редица въпроси не само от днес, а и от последните седмици и месеци в парламентарния контрол. Освен това, ние искаме да го поставим от гледна точка на самите граждани, които живеят в общините, особено в по-малките и отдалечените, тъй като там въпросите са най-остри.
Съществуват три основни елемента, от които зависи обслужването на гражданите. Това са лекарските практики, спешните центрове и болниците – там, където те съществуват в общините, или тези общински болници, които обслужват и някои от по-малките съседни общини.
Знаете, че процесът на договарянето за 2011 г. приключи и това прави ситуацията още по-тревожна, отколкото през миналата. За болниците от първото ниво на компетентност значително намалява работата по клинични пътеки. За редица от тези болници на база 2009 г. това намаление е между 25 и 50%.
Смятаме, че липсва съответствие между новите изисквания и осигуряването на необходимите средства. Съществуват дори случаи, когато са запазени клиничните пътеки или те са увеличени, а средствата, с които се предвижда да разполагат болниците през тази година, са по-малко, отколкото предишната.
Трябва да се обърне внимание на задълбочаващите се териториални неравенства, което още повече затруднява достъпа до здравеопазване. Трябва да се има предвид също, когато говорим за тези болници, че някои от тях са абсолютно нетранспортируеми в спешен ред. Ако няма болница, няма как да работят филиалите на центровете за спешна помощ. В много от тези болници единствено се намират клиничната лаборатория, образната диагностика, дежурните специалисти. Тоест отпадането на една такава болница означава не просто преместването на хората на по-далечно място, където те търсят обслужване – означава сриване на цялата здравна система на тази територия.
Освен това, трябва да се има предвид, че ще се засегне и доболничната помощ, защото в отделни болници се ползва например единствен рентген и друга апаратура, която се намира в тази болница.
Ето, това е сложната ситуация. Затова отправяме към Вас питането: на каква медицинска помощ реално да разчитат гражданите в общините, в които живеят, особено в тези десетки общини, където проблемите и сега са достатъчно остри?
Ние за пореден път поставяме тази тема и тук очакваме отговори, които наистина дават някаква перспектива и възможност не просто да се осигурява една услуга, дори не да се гарантира само правото на гражданите, а да се гарантира основното им благо на живот и опазване на тяхното здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате възможност да отговорите на поставеното питане. Разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Стоилов, госпожо Манолова, във връзка с вашето питане ви информирам следното.
Както е известно, при встъпването ми на длъжността „министър” целта на екипа беше да осигурим в много кратък срок изпълнението на законовите разпоредби за пререгистрация на лечебните заведения за болнична помощ на базата на приложени медицински стандарти за качество на медицинската дейност и определяне нивата на компетентност на болничните структури с оглед сключване на договори с НЗОК.
В този смисъл стандартите бяха върнати към реалността за България и отново ще бъдат преразглеждани с цел да се получава унифициране, всъщност стандартите да гонят реално за нас качество, а не да поставяме неща, които са абсолютно неприложими. Така че това ми е била политиката и не смятам да ги използвам с някаква друга, задна цел като инструментариум за закриване на болници или нещо друго.
Конкретно по въпроса, който задавате. Предвиждате, че в следващите няколко месеца 30-40 общински болници ще изпаднат в критично състояние. В постъпилата информация на НЗОК към момента, която са ни предоставили, те казват, че в 20 районни здравноосигурителни каси определените средства не са изразходвани напълно, което означава, че болниците са разполагали с достатъчен ресурс през тримесечието. Тоест какво предвиждам да се случи в общините? Не предвиждам ситуацията в никакъв случай да е по-лоша от миналогодишната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За два уточняващи въпроса има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, макар че от отговора Ви на предходен въпрос разбрахме, че прогнозните бюджети са една от най-строго пазените тайни в държавата, все пак след среща с представители на Националното сдружение на общините ние получихме коректна и точна информация за общата прогнозна стойност на финансирането в редица болници, от която става ясно, че 43 са болниците, чието финансиране е намалено средно с около 38%.
Ние разполагаме със списъка на тези болници. Тук се вижда, че намалението, в сравнение с бюджета за миналата година, е в рамките от 0 до 100%, като в някои от тях е с 40, с 50, с 60, със 70%. Поради тази причина е и нашето безпокойство, че част от тези болници ще фалират до няколко месеца, а всичките 40 със сигурност – до края на тази година.
Независимо даже и от факта, че Здравноосигурителната каса направи крачка назад и поясни, че в ред от случаите това финансиране ще се зачете само за първите 10 месеца, ще има разблокиране на оперативния резерв и допълнително финансиране за последните два месеца, за съжаление, тези 40 болници ще са приключили своята дейност към м. октомври, когато евентуално ще разполагат с допълнителни средства.
От списъка се вижда, че те далеч не са такива с малък брой пациенти, без оборудване, без съответните разрешителни, без постигане на съответните нива на компетентност. Нещо повече, голяма част от тези болници са сключили договори за повече клинични пътеки, отколкото през миналата година. Такъв е случаят с болницата в Гоце Делчев, в Кубрат, в Харманли, в Попово. Въпреки това, прогнозният бюджет е такъв, че приходите, които ще получава болницата, ще стигнат само за разходите за заплати. Тоест под въпрос са лекарствата, консумативите и всичко друго, което е необходимо за нормалното функциониране на една болница.
Нашите допълнителни въпроси са в следната посока: сигурен ли сте, че през 2011 г. няма да има фалирали болници, че никоя от този списък от 43 няма да фалира, и какво ще направите това да не се случи?
И второ – какви мерки ще предприемете за осигуряване на здравните грижи и медицинската помощ на хората от тези населени места, в които, въпреки Вашите усилия, болниците ще фалират?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор на двата допълнителни въпроси, господин Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Госпожо Манолова, Вие ме карате да гарантирам за нещо, което не е собственост на държавата, на което аз не съм принципал, на което плаща Здравноосигурителна каса, която не е държавна институция и има значителна независимост. Как точно искате да дам тази гаранция?
Ако искате, вместо да си отправяме подобни питания, нека наистина да помислим за сериозен модел на българското здравеопазване, за което винаги съм Ви призовавал, за да знаем точно какво ще гарантира държавата. Не може, когато ни изнася да казваме: „Чудесно, ние сме за пазарния подход, не ни трябва административно ограничение”, а в следващия момент да казвате: „Не, държавата трябва да гарантира”. Какво точно искате от мен да гарантирам на общинските болници?
Аз съм гарант на функционирането на здравеопазването дотолкова доколкото болниците са ни в достатъчно количество. Смятам, че ако някоя болница – и пак се връщам на любимия Ви пример за Бобов дол – дори да фалира, а тя мисля, че още не е, моментално хората ще бъдат поети от по-квалифицирани структури, и така мисля, че няма да се получи никакъв трус.
Разбирате ли, че на мен ми се иска не просто в петък да се гледаме по телевизията, като си задаваме интересни въпроси и да даваме интересни отговори, а да мислим принципно по въпроса?
Разберете го, това не е темата, по която трябва да търсим конфронтация между управляващи и опозиция. Същото нещо щеше да е, ако Вие бяхте в тази ситуация, то щеше да тежи и при Вас. Това е – гаранциите ми са дотолкова доколкото това, че хората ще бъдат обслужени, а конкретната болница дали ще фалира – питайте мениджъра, питайте собственика, ако щете попитайте и Касата защо й е даден такъв бюджет. Те си имат разчети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, имате възможност да вземете отношение към отговора, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, не искам да се противопоставяме самоцелно, но ми прави впечатление, че напоследък Вие отделяте все повече време, за да говорите пред медиите. Започвате да усвоявате стила на Вашия патрон. Мисля, че това Ви отдалечава от проблемите, така както ги поставихте в началото на Вашето управление. Аз констатирам, че е имало редица възгледи, по които споделяме общи виждания, за това, че Вие идвате точно от сферата на общинското здравеопазване, но се опасявам, че на практика това, което става през 2011 г. задълбочава проблемите, които ги имаше при Вашите двама предшественици.
Не може да се каже какво да гарантирате за общинските болници. Те имат свои принципал. Той осигурява сградите, той закупува апаратура, но в края на краищата задължение на държавата по Конституция е да гарантира достъпна медицинска помощ. Това не е просто отделно задължение само на министъра, на кмета, на общинския съвет или на някой друг.
И искам да обърна внимание на това, че през 2011 г. Вие изтъкнахте, че се отделят повече средства – над 3 млрд. лв. публични средства за здравеопазване, но всъщност при тези хора, за които говорим, през 2011 г. ще отидат по-малко пари. Тогава се оказва, че неравенствата, диспропорциите се увеличават. Това е работа на министерството и на всички нас, защото как може едни граждани да не получават съразмерно близко до това, което получават живеещите в най-големите градове?
Ние сме заплашени от все по-голямо запустяване на страната, което аз дори бих оприличил като предстоящо здравно опустиняване. За това нещо се говори в други, далеч по-развити страни на Европа. Мисля, че в България не трябва да го пренебрегваме.
Вие сега разсъждавате по това как да се реформира спешната помощ, за това нашият апел е, когато говорим за реформа, тя трябва да върви заедно – на болничната, на спешната помощ. Не можем просто да кажем, че на определени места ще отпаднат общинските болници, без да знаем какви други структури ще действат.
Завършвам, господин председател. Тъй като говорим и за конструктивност – аз Ви предлагам да помислите за въвеждане на минимални социални стандарти, в които да се съдържат и минимални здравни стандарти. И на територията на най-малката община да се помисли така да се организира системата, че да има 24 часово медицинско обслужване. Да се обмисли какви ще са отговорностите на Касата, на министерството, на общината, на гражданите – ето, това е вече дискусията, която трябва да водим. И аз Ви призовавам към нея, ако не искаме да се изправим пред още по-тежка ситуация в следващите месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към въпрос от народния представител Ангел Найденов, който е относно освобождаване на управителя на СБАЛББ (Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести), гр. Перник.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с освобождаването с Ваша заповед от 25 февруари 2011 г. на управителя на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Перник. Всъщност нека да кажа, че тя е една от четирите подобни специализирани болници в страната и единствената в Югозападна България.
Аз се опитах на намеря някакви логични обяснения, съдържателни аргументи за прекратяването но договора от Ваша страна на д-р Алексиев. Разговарях с много хора, а имам и достатъчно добра представа от състоянието на болницата към момента на встъпване в длъжност на д-р Алексиев през 2007 г., и сега. Смея да кажа, че има огромна разлика и то в позитивен план. Затова казвам, че се опитах да намеря някакви обяснения.
Виждам, разбира се, онова, което е направено в болницата за тези четири години, и то се изразява в това, че например дълготрайните материални активи на болницата са с трикратно по-висока стойност в резултат на реконструкции, ремонти, осигурена нова техника, оборудване, в резултат на създаването на нови структури. Имаме увеличаване на пациентите с близо 30%. Това от своя страна води до увеличаване на приходите – близо два пъти за болницата. Болницата е в добро финансово и икономическо състояние.
Очевидно е призната заради качеството и нивото на грижите, които предлага. Нещо повече – миналата година д-р Алексиев, като управител на тази болница, е бил отличен от предишния министър на здравеопазването, в т.ч. е подновен и неговия договор за управление до 2013 г., и изведнъж на този фон Вие прекратявате договора в една ситуация на несигурност, на нестабилност общо взето като цяло за здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, задайте въпроса!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:… Един ръководител и специалист, който очевидно осигурява добро настояще, смея да кажа – и добро бъдеще на болницата.
Моят въпрос е: в резултат на какво и по какви причини прекратихте договора за управление на д-р Алексиев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте да отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Найденов, съгласно българското законодателство и договора за възлагане на управлението към министъра на здравеопазването в качеството му на представляващ държавата – едноличен собственик на капитала на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести-Перник” ЕООД, гр. Перник, имам право да избирам и освобождавам управителя на лечебното заведение.
В конкретния случай освобождаването е свързано с реализиран незадоволителен финансов резултат в управление на дружеството. Налице е тенденция на завишаване на краткосрочните задължения към доставчици през последните две календарни години. Съществен проблем, касаещ финансовата стабилност на лечебното заведение, е състоянието на декапитализация като в нарушение на разпоредбите на Търговския закон собствения капитал на лечебното заведение продължава да е отрицателна величина, въпреки регистрираната минимална печалба за финансовите 2008 и 2009 г.
Изборът и назначението на управител на еднолично дружество – лечебно заведение, се извършва чрез провеждане на конкурс по реда, предвиден в Наредба № 9 от 2000 г. на Министерство на здравеопазването, като по изключение управителят може да бъде назначен до провеждане на конкурс.
Доктор Алексиев е освободен с Протокол от 25 февруари 2011 г., влязъл в сила след вписване на промените в Търговския регистър от 18 март 2011 г.
Във връзка с гореизложеното със заповед от 7 март 2011 г., публикувана в медиите, съм обявил конкурс за възлагане на управлението на болницата, който ще се проведе на 5 април 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за реплика, господин Найденов.
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, няма как да бъда доволен от този отговор. Хубаво е да обърнете вниманието на хората, които Ви готвят подобни отговори, че те са неуместни за Народното събрание по простата причина, че няма как да не знаете, в т.ч. разбира се и Вашите сътрудници, че задълженията, които има Белодробната болница в рамките на около 300 хил. лв. са резултат на неритмично разплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, това е резултат на неплащане в пълен обем на услугите и здравните грижи, които предлага белодробната болница. Иначе няма как Районната здравноосигурителна каса да поднови договора с болницата, тя да има покриване на всички изисквания по медицинските стандарти, да е придобила второ ниво на компетентност, да има нови две клинични пътеки и изведнъж Вие да кажете, че краткосрочните задължения са причината за освобождаване на д-р Алексиев.
Също така не може да не знаете, че в рамките от началото на годината те са разплатени и има съответно план за погасяване на тези задължения, макар че те не могат да бъдат само и единствено отговорност на ръководството на болницата.
Според мен, господин министър, тук има предубедено, и то политически предубедено отношение към д-р Алексиев, по две причини.
Първата причина е, че ръководителката на многопрофилната болница в Перник, която по стечение на обстоятелствата е председател на Общинската организация на ГЕРБ, е поискала закриването или сливането на белодробната болница с многопрофилната болница за активно лечение. Разбира се, това е осуетено. Срещу него са се противопоставили и ръководството на белодробната болница, и лекарската колегия, и хората, които работят там, и пациентите, естествено.
И второ, защото д-р Алексиев, видите ли, е ръководител на общинската група съветници на БСП в Общинския съвет в Перник.
Извинявайте, но ще Ви кажа – отвратително е, когато причината за освобождаване на един човек, въпреки неговите очевидни професионални и личностни качества, се явяват политическите схващания и предпочитания. А това е единственият аргумент, който очевидно служи като основание за освобождаване на д-р Алексиев. Това е проява на пещерна култура, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народната представителка Мая Божидарова Манолова относно функционирането на болничната помощ в гр. Дупница.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Повод за задаването на този въпрос е едно писмо, отправено до мен от колектива на Многопрофилната болница в гр. Дупница и подкрепено от подписи на граждани на гр. Дупница, които изразяват своята тревога от предстоящия фалит на общинската болница в града. За какво става дума? За народните представители и за Вас ще трябва да припомня някои конкретни данни.
Както вече стана дума от отговора на предишния въпрос, в Дупница функционират две болнични лечебни заведения, приблизително с еднакви характеристики. Едното е частно, а другото – общинско. През миналата година през Общинската болница в Дупница са преминали 8967 пациенти, а в частната – със 700 по-малко, а именно 8189 пациенти. Финансирането на двете болнични заведения е приблизително еднакво. Въпреки разликата в броя на преминалите пациенти, общинската болница е получила 3 млн. 937 хил. лв., което е с 40 млн. лв. по-малко, отколкото е получила частната болница, или средната цена на лечението на преминал пациент за общинската болница е 454 лв., а за частната – 469 лв.
Какво обаче се получава с финансирането на двете болнични заведения през тази година? Частната болница ще получи 3 млн. 415 хил. лв., а общинската – 2 млн. 834 хил. лв., или Общинската болница в Дупница ще получи с около 600 хил. лв. по-малко.
По същия начин стои въпросът и с леглата. Тези на общинската болница са намалени с 67, а тези на частната болница са увеличени с 55. Ясно е, че при тези данни общинската болница е застрашена от фалит, защото средствата за следващата година са с 1 млн. 103 хил. лв. по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, моля да формулирате въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако приемем, че ще има допълнително финансиране за последните два месеца, това болнично заведение ще получи с 536 хил. лв. по-малко.
Моят въпрос към Вас, въпреки отговорите на предишните въпроси, е: ще предприемете ли някакви действия Общинската болница в Дупница да не фалира и да се запази конкуренцията между двете лечебни заведения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, народни представители! По силата на Решение № 73 от 14 март 2011 г. Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Иван Рилски” в гр. Дупница осъществява лечебна дейност по 23 медицински специалности. В болницата са разкрити 10 отделения с легла и 3 отделения без легла. В съответствие с конкретните приложими медицински стандарти 8 отделения на болницата са второ ниво на компетентност, а 2 – с първо ниво. Освен това в 3 от отделенията с определено второ ниво на компетентност по съответния стандарт се осъществява и дейност по 7 други специалности. Тази дейност отговаря на изискванията на първо ниво на компетентност.
Министерството не определя методиката на НЗОК за разпределение на бюджетите, въпреки че председателят на Надзорния съвет е заместник-министър. Държавата има малцинство в управлението на тази институция. Така че Вие непрекъснато можете да ми задавате въпроси как се определят и какво могат да направят, но министерството не може да направи нищо. То не определя бюджетите на болниците.
Що се касае до другата болница – „Св. Иван Рилски” ООД – гр. Дупница, тя осъществява дейност по 22 медицински специалности в изпълнение на Решение № ... еди-кой си. В тази болница са разкрити 9 отделения с легла и 3 отделения без легла, като 8 отделения са с второ ниво на компетентност по съответните медицински стандарти и 1 отделение е с трето ниво на компетентност. В 3 от отделенията с второ ниво на компетентност се осъществяват дейности и по още 6 медицински специалности, като 3 от тях отговарят на изискванията за второ ниво на компетентност и 3 – на първо ниво, съгласно съответните приложими документи. В крайна сметка вероятно всичко това е било в основата на вземането на решение от страна на Здравната каса да определи този бюджет. Пак искам да подчертая, че министерството не определя тези бюджети и практически няма инструменти, с които да гарантира на едно лечебно заведение, каквото е Общинската болница, която не е собственост на министерството, дори няма начин да го финансираме допълнително, ако решим, че то е изключително важно. Определено мисля, че случаят за Дупница не е точно такъв. Това е типичен пример за малък град, в който две болници се конкурират. В крайна сметка погледнете колко от парите отиват за гр. Кюстендил, колко отиват в Дупница и ще видите, че свръхпредлагането на болнични услуги свръхиндуцира използването на болнични услуги, което пък ни изстрелва в челните позиции в Европа по брой на хоспитализации – неща, с които трябва да се борим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика в рамките на две минути.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин министър, не мога да се съглася с Вас, че две болнични заведения на Дупница са много. Най-ценно от съществуването на двете болници е конкуренцията между тях, в резултат на която се постига, от една страна, по-високо качество, а от друга страна – по-ниски цени. Кажете ми кое би спряло оставането само на едно болнично заведение от вдигането на цените, например, от това да започнат да се търсят пари от хората за избор на екип и други услуги? Във всички случаи болничната помощ в България е построена на принципа на конкуренцията и когато с административен натиск тя се унищожава, това в никакъв случай не е в полза на по-доброто здравеопазване.
Основание да поставя по този начин въпроса дава и Вашата не особено удачна кадрова политика, защото публично е известно и в Дупница, и в Кюстендил, че шефът на Регионалната здравноосигурителна каса идва от частната болница в Дупница и е довчерашен съдружник в нея, с което аз не искам да поставям под съмнение неговите управленски решения, но ако общинската болница тази година фалира, няма как дупничани да не си зададат този въпрос.
Че това би следвало да Ви интересува, можем да проследим и с примера за Бобов дол, където в началото на тази година болницата беше ликвидирана. С нея си тръгнаха и лекарите-специалисти от доболничната помощ, с нея ще си тръгнат и джипитата, а без нея трудно ще функционира и Спешната помощ. Ако ме попитате защо, ще Ви го обясня.
На протестите, които спонтанно бяха организирани от хората от Бобов дол, научих доста любопитни неща. Например, по какъв начин алтернативно се организира здравната помощ на хората, тъй като министерството, видите ли, нямало ангажимент по отношение на общинските болници. Ще Ви кажа, че детското отделение от бившата общинска болница се е пренесло в един апартамент в Бобов дол, където две медицински сестри, които са уволнени от закритата болница, оказват неотложна спешна помощ на болни деца основно от ромски произход, но това е факт.
Така че Вие, с Вашето отношение, ще върнете здравните грижи и здравната политика десетилетия назад – нещо, което е срамота в началото на ХХІ век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Вземам думата, само защото е 1 април. Вчера имаше заседание на Комисията по здравеопазването и един народен представител каза, че дори да си говорим за подземния живот на къртиците, ще стигнем до общинското здравеопазване. Аз добавям, че ще стигнем и до болницата в Бобов дол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър.
Продължаваме с последния въпрос към Вас, който е от народния представител Михаил Миков относно увеличение на работните заплати на медицинските сестри в МБАЛ „Св. Петка” – Видин.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, че е 1 април – 1 април е; че е празник на ГЕРБ – празник на ГЕРБ е! (Реплика от ГЕРБ.)
Няма да говорим за общински болници. Говорим за бивша Окръжна болница, сега МБАЛ, в регион, в който няма свръхпредлагане на медицински услуги, където по време на Вашето управление фалира Кулската болница, а тази година делегираният бюджет на Белоградчишката е намален с 25%. Там от Нова година закрихте и урологичното отделение. Тя е управлявана лично от Вас, не от Здравната каса, не от общините, там имате мнозинство. Сменихте ръководството, никой не Ви е казал нищо. Вие управлявате, ваше е ръководството.
Миналата година Вашият предшественик – госпожа Анна-Мария Борисова, подписа колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване”. Тук са синдикати, работодатели, всякакви хора, които са подписали този договор. В него е казано, че на медицинските професионалисти по здравни грижи: медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и други, началната им заплата трябва да бъде 440 лв. Във Видинската болница началните заплати са 280 лв. С много усилия, с нощен труд, с 18 години стаж, с 35 години стаж, медицинските сестри получават по 270-280 лв.
Преди десетина дни напусна главната сестра на неврологията, защото няма нощни дежурства. Да не казвам, че за 1 час нощно дежурство се плаща 50 ст. Ако не вземете някакви мерки, тази болница е единствената, която остава като опора на здравеопазването във Видинска област...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, формулирайте въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ: Не става въпрос за болницата в Бобов дол, става въпрос за болницата във Видин – цял един окръг.
Предвиждате ли увеличаване на заплатите на медицинските сестри в тази болница, защото това е въпрос на оцеляване на окръжната болница? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата да отговорите на господин Миков защо са ниски заплатите в МБАЛ – Видин, и ще увеличите ли заплатите. Чакаме да дадете отговор на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Шопов, не ми ги превеждай!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Миков.
Уважаеми народни представители, Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Петка” АД във Видин е самостоятелно търговско дружество. Капиталът на дружеството е разпределен между държавата, представлявана от министъра на здравеопазването и община Белоградчик, и един дълъг списък, Вие го знаете. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви, господин Миков, не от място. После ще Ви дам думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Съгласно Закона за лечебните заведения управителните органи на лечебните заведения ръководят и отговарят за цялостната му дейност, като изпълнителните директори на болници управляват лечебното заведение, представляват го пред трети лица и т.н. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 69, ал. 2, т. 9 от Закона за лечебните заведения изпълнителният директор на лечебните заведения е този, който обсъжда с представители на синдикатите в лечебното заведение въпросите, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и всичко останало. Но това, Вие като изтъкнат юрист и дълъг представител на левицата в парламента, го знаете много добре.
Питахте ме за процента. Петдесет и осем процента от всички постъпления на дружеството формират фонд „Работна заплата” – нещо, което наистина е лошо – тук нямаме никакво разминаване. Заплатите наистина са ниски – 280 лв. на медицинските сестри. Всъщност брутната работна заплата с допълнителните материални стимулирания за 2010 г. е 480 лв.
От предоставената ми подробна информация по отделения на лечебното заведение, заплатите варират от най-ниска стойност – 395 лв. – това е срам за кожно отделение, до 805 лв. в спешно отделение. Имам уверения от изпълнителния директор, че Съветът на директорите е обсъждал ситуацията с работната заплата в дружеството. Изчаква се приключване на първото тримесечие и на следващото заседание ще бъде взето решение за преразглеждане размера на основните трудови възнаграждения на всички работещи в лечебното заведение, съобразно реализираните приходи. Аз лично се ангажирам да настоявам пред Надзорния съвет на Здравната каса, ако има проблем с бюджета на лечебното заведение, да бъде даден по-голям. Наистина това е срамно – българска болница с толкова ниски заплати за персонала.
Приемам Вашата загриженост и ще направя всичко, което е възможно. Сам знаете, че министърът няма как директно да увеличи заплатите, няма как да даде бюджети. Това, което мога, е да упражнявам под някаква форма натиск, да изразявам желание и да настоявам с оглед здравето на хората, тъй като наистина там проблемът е сериозен, ще го направя. Това мога да Ви отговоря честно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, като изключа тази малко нахално бюрократична част – първата част на отговора, втората я приемам. Какво означава: има си борд? В тази болница директно Вие назначавате хора от министерството. Темата за бордовете друг път ще я коментираме. Тече Ви времето от началото на мандата, измислете го как ще ги махнем.
Тази седмица медицинските сестри стягат протест. И той е пак заради нахалното и бюрократично отношение на ръководството, което Вие сте назначили. Февруари месец подават искане за колективен трудов договор, след около месец им казват, че след месец ще се срещнат да обсъждат колективния трудов договор. Нахално отношение! Кажете на хората от борда от вашето министерство да дойдат тази седмица във Видин. Защото тези жени с по 20-30 години стаж е абсурдно да получават по-ниско, да не обидя някоя друга професия.
В същото време, пак Ви казвам, не става въпрос за N-ската болница, става въпрос за окръжната болница в цял окръг. Вашето внимание трябва да се изрази в това: спешно да платят дължимото на болницата от Здравната каса, от министерството. Защото, когато хората си тръгнат...
Ако искате, ще Ви задам въпрос и за лекарските заплати. Лекари-кардиолози са с по 300-400 лв. заплата – лекари-кардиолози в същата болница! Проверете го този въпрос. Става въпрос за единственото заведение в окръга.
Така че Ви моля: по-отговорно обърнете внимание на тези, които Ви готвят въпросите. Този въпрос трябва да се реши спешно. Аз моля да се обадите на директора на болницата спешно да започнат разговорите по колективния трудов договор, а не да ги отхвърля за края на април. Защото в един момент може да няма с кого да преговаряте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Благодарим Ви за отговорите, които дадохте.
Преминаваме към въпроса на Михаил Михайлов към господин Нейков – министър на физическото възпитание и спорта относно провеждане на приятелска футболна среща България – Естония.
Уточнявам, че имаме още 9 минути, предвид декларацията, която БСП направи в пленарната зала.
Господин Михайлов, имате думата да формулирате въпроса си.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, името на България беше замесено в международен скандал за уговорена среща България – Естония. Моите въпроси към Вас са:
Кое наложи участието на България в тази приятелска среща, след като стана наясно от изявленията на председателя на Българския футболен съюз (БФС), че българската страна не е получила нито едно евро във връзка с тази контрола?
Защо България участва в приятелска среща, след като един от най-слабите отбори ..., а имаше изявления от селекционера, от Боби Михайлов, от всички, че България трябва да играе със силни отбори, а не с един от най-посредствените?
Защо срещата беше проведена в Анталия пред 100 човека, а не в България, където би могла да бъде посетена от фенове и да бъдат осигурени приходи?
Какви са разходите при организирането и провеждането на приятелската среща с Естония и за чия сметка са тези разходи?
Въобще около тази среща, господин министър, се завъртяха страшно много въпроси относно участие, как така някаква абсолютно неизвестна сингапурска фирма успява в един и същи ден, в един и същи стадион, в рамките на 15 минути между единия и другия мач разлика да се проведат две контроли? Въобще кои са тези фигури от Българския футболен съюз, които взимат тези решения?
Как може след 2004 г., когато, знаете много добре, България беше замесена в големия международен скандал с олимпийските игри с филма на Би-Би-Си, отново името ни да бъде завъртяно и то с лошо в спортния живот на Европа?
Просто наистина трябва изясняване на този случай, за да бъдат свалени съмненията, които витаят около участието на българската страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, по първия въпрос – контролните футболни срещи, осъществявани от Националния отбор в Република България, се регламентират, извършват се и се провеждат съгласно правилниците и наредбите на Българския футболен съюз, съобразени стриктно с изискванията на ФИФА и УЕФА. Не е необходимо и не е регламентирано по нормативни документи както на Българския футболен съюз, така и на ФИФА и УЕФА, след провеждане на контролна футболна среща да бъдат инкасирани приходи в евро в Българския футболен съюз.
По втория въпрос – защо България участва в приятелска среща с един от най-слабите отбори? Това се определя принципно от старши треньора, от спортно-техническия директор, но контролните футболни срещи на Българския национален отбор от Европа и света са в компетенциите и приоритетно се решават от БФС и Изпълкома на БФС. Това е по този въпрос – кой с кого ще играе?
Другото, което е, явно, че силните отбори, за които стана въпрос преди малко, не искат да играят с нас. От Българския футболен съюз получихме информация, че има над 5 6 повиквателни, тоест обаждания, но имаме отрицателен отговор. Тоест не искат да играят с България.
По третия въпрос – никой не може да предвиди в една контролна среща каква посещаемост ще има от феновете и любителите на футболната игра, както в България, така и извън България. Срещата е проведена в Анталия, след като е проведена първоначална кореспонденция и е сключен четистранен договор между БФС, Естонска футболна асоциация, официален агент за мачовете на ФИФА и УЕФА и Спортното дружество „Фулти Медия Интернешънъл”. Министерството на физическото възпитание и спорта не участва и не е в неговите компетенции да договаря контролните срещи на Националния отбор по футбол на България.
По четвъртия въпрос – какви са разходите при организирането и провеждането на приятелска среща с Естония и за чия сметка са тези разходи? Разходите по организирането и провеждането на контролната среща между България и Естония са договорени между страните по четиристранния договор. Министерството не е страна на гореспоменатия договор и не е в неговата компетентност да организира и провежда контролни футболни срещи на Българския национален отбор.
Информацията, която получихме от Българския футболен съюз е свързана с това, че разходите, които са направени от страна на Българския футболен съюз, са свързани единствено и само с транспорта на състезателите и на екипа на ръководството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за реплика, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Колегите, които са в залата, чуха и четирите отговора. Аз наистина се изумявам как може!?
На първия отговор – няма приход.
На втория – предвидено в Анталия. Ама кой ще отиде в Анталия – нали гледахме, даваха откъс от това – на стадион, който реално няма никакви възможности да събере повече от 200 300 човека? Това беше един смешен стадион.
Другото, защо България играе?
Значи нямаме приходи, няма никакъв стадион, на който да се състои нормално едно футболно мероприятие. Трето, някакъв слаб отбор, с който България играе, защото другите не искали. Ама защо трябва да се провежда?
Аз знам, че Вие нямате лична отговорност към това, но Вие сте министър. Футболът, както и всички останали спортни федерации са под Ваш контрол. Вие носите отговорност за това какво се случва в тая сфера. Всичко това, което става, е унизително. Унижава се името на България. Ние ставаме за посмешище. Това е истината. Има спортове, с които наистина се гордеем, от които имаме медали и за които е гордост да кажеш, че си българин. А футболът, освен с някои футболисти, които наистина прославят името на България – говоря като институция, Българския футболен съюз става абсолютно нарицателно на нещата като уговорени мачове, като футболно съдийство, като организация. На посмешище! Вие сте отговорен това нещо да не се случва.
Ето, вижте, четири елементарни въпроса, на които отговорите са: няма приход; няма сериозен отбор; играем в Анталия пред 100 човека. За какво става въпрос? Какъв български футбол?! Вие сам си отговорихте като казахте: „Никой не иска да играе с нас”. Никой не иска! Ето, това е най-добрият отговор. Всички трябва да го чуят – нито един сериозен отбор не иска да играе с България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Михайлов, искам да кажа следното – действително ние сме отговорни за всичко това, което се случва по спортните терени, но искам да подчертая ролята и мястото на футболния съюз.
Искам да кажа, че в последните години спортът, не само футболът, изключително се комерсиализира, и индивидуалните спортове, което по някакъв начин започва да влияе на спортно-техническите резултати. Това не е само наш проблем, той е световен проблем, а в частност се спряга и името на България. Всичко това, което е необходимо от наша страна като проверка от Инспектората в днешна дата, като препоръки към Българския футболен съюз, бъдете сигурен, че сме го направили и до 15 април чакам писмен отговор от президента на Българския футболен съюз точно по тези препоръки, които са дадени от Инспектората. Борим се за всичко това, за което говорите, но този, който води отбора, тоест старши треньорът и спортно-техническият директор, са лицата, които определят контролите и подготовката на националния отбор за изявите му в международен и вътрешен аспект. Така че ние не можем пряко да влияем и пряко да определяме местата, където ще се състезаваме или там, където ще водим тези футболни срещи. Това се определя със знанието на ФИФА и УЕФА – също. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Нейков.
С въпроса и отговора към Вас днес приключваме парламентарния контрол.
Колеги, както повелява нашият правилник, обявявам следващото заседание, което ще се състои на 6 април 2011 г., сряда, от 9,00 ч. по дневен ред, който ще бъде раздаден и приет допълнително.
С това дневният ред е изчерпан.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Павел Шопов
Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев
Милена Христова