Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, по повод Програмата за работа на Народното събрание за седмицата от 6 до 8 април 2011 г. са постъпили три предложения по чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Както знаете, тези точки ще влязат задължително в дневния ни ред.
Първата точка е по предложение на Парламентарната група на Партия „Атака”, а именно Проект за Решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийски българи. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, 14.07.2009 г.
Втората е от Парламентарната група на Синята коалиция – Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители, 15.12.2010 г.; и народният представител Лъчезар Тошев, 17.12.2010 г.
Третата точка е по предложение на Парламентарната група на Коалиция за България – Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за семейни помощи за деца. Вносители – народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, 21.02.2011 г.
Ще ви докладвам проекта за Програма за работата на Народното събрание, който обсъдихме и приехме на Председателския съвет:
„4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители, 9.02.2011 г.; приет на първо четене на 16.03.2011 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносител – Министерският съвет, 21.03.2011 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител – народният представител Любен Татарски, 11.02.2011 г.; приет на първо четене 9.03.2011 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносители –народните представители Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева, 12.10.2010 г.; приет на първо четене на 10.03.2011 г.
8. Доклад за дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите от началото на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание до края на 2010 г. Вносител – Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, 31.03.2011 г. – основанието е чл. 18, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерски съвет, 14.03.2011 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет, 16.03.2011 г.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.Вносители – Министерски съвет, 14.03.2011 г.; народни представители Ивайло Тошев и Иво Димов, 25.03.2011 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България. Вносители – народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков, 23.09.2010 г.; приет на първо четене на 1.12.2010 г.
13. Парламентарен контрол – ще бъде в петък от 11,00 ч., като ще имаме законодателна дейност от 9,00 ч.”
Моля, гласувайте така прочетения проект за програма.
Гласували 139 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 20.
Седмичната ни програма е приета.
Постъпили са пет искания на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото от тях е от народния представител Михаил Михайлов – за включване като точка в седмичната програма на Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, внесен от Мартин Димитров и група народни представители. Имаме аналогично предложение по ал. 7 – този законопроект е включен. Разбрах, че предложението по ал. 3 е оттеглено от господин Михайлов, така че няма да го подложа на гласуване.
Следващото предложение е като т. 1, искането е за четвъртък, в седмичната Програма за работа на Народното събрание (6-8 април 2011 г.) да бъде включено Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители – Десислава Танева и група народни представители, 22.03.2011 г. Същият е приет на първо четене на 30.03.2011 г.
От името на вносителите? Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване така предложената ви точка.
Гласували 124 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 15.
Предложението е прието. Това ще бъде първа точка за 7.04.2011 г.
Следващото предложение е от народния представител Диан Червенкондев – като т. 2 за четвъртък, 7.04.2011 г., да бъде включено Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Следващото предложение е на същото основание – като т. 3 за четвъртък, 7.04.2011 г., да бъде включен Проект за Решение за избиране на членове на Консултативния съвет на Сметната палата. Вносители – Димитър Главчев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Последното предложение е от Парламентарната група на Коалиция за България с искане да се проведе Изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и обсъждане позицията на България, изразена на заседанието на Европейския съвет, относно подкрепата на българското правителство за присъединяването на страната към Пакта „Евро плюс”. Вносител – заместник-председателят на парламентарната група господин Найденов.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! За предложението от името на Парламентарната група на Коалиция за България има поне три групи аргументи и аз силно се надявам, че мнозинството от народните представители ще подкрепи това предложение.
Първата група е свързана с правните и процедурните основания на подобни предложения, които можем да открием и в Конституцията – в чл. 105, и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в текстовете на членове 105, 109, 111 и 113.
Втората група аргументи са свързани със заявената готовност от министър-председателя да представи (както той се изрази) отчет, и същевременно да информира Народното събрание за взетите решения и на правителството, и съответно на Европейския съвет – ангажименти, които той пое в отговор на въпроси, зададени от народния представител Георги Пирински.
И третата група въпроси, които са всъщност от съдържателно естество, доколкото в случая става дума за една свръх важна тема, засягаща не само и не толкова институциите в Република България, колкото като цяло и обществото, и държавата. Сами разбирате, че в случая при одобряването на Пакта за евро плюс, става дума не само и не толкова за политически ангажименти и намерения, колкото за ангажименти, които имат и финансов, и съответно юридически характер.
Ясно е, че предстои изработването на механизъм или на европейска стабилизационна програма, което от своя страна предполага и отношения, ако не и последваща ратификация на Народното събрание, ето защо ние предлагаме във връзка и със заявената готовност в рамките на програмата за работа на Народното събрание за тази седмица, това може да се случи и в петък като първа точка от заседанието на Народното събрание, да бъде поканен, да бъде изслушан министър-председателят, и да има възможност за обсъждане от всички парламентарни групи в пленарната зала. Благодаря ви.
Надявам се на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 133 народни представители: за 46, против 25, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо председател (обръща се към госпожа Цачева, заела място до председателстващият заседанието господин Анастас Анастасов), уважаеми колеги! Обръщам се и към председателите на Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Фидосова, господин Велчев! Става дума, уважаеми колеги, за конституционно задължение на министър-председателя да даде отчет пред Народното събрание по силата на ал. 4 на чл. 105 от Конституцията на страната за участието му в заседание на Европейския съвет, на което са били обсъждани актове на Европейския съюз.
Господин Борисов от тази трибуна в петък се обърна към госпожа Цачева с предложение да се намери време именно през тази пленарна седмица да бъде включена такава точка в дневния ред за седмицата. Такова предложение не постъпва. Това е непонятно. Ето защо нашата парламентарна група е внесла предложение за включване на такава точка.
И аз предлагам прегласуване, госпожо председател, като призовавам и Вас (обръща се към госпожа Цецка Цачева), да предложите на пленарната зала да подкрепи това предложение и да се изпълни едно конституционно задължение.
Моля, всички да гласуват „за”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Пирински.
Подлагам на прегласуване предложението по чл. 43, ал. 3.
Гласували 137 народни представители: за 49, против 26, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 март до 5 април 2011 г.:
- на 30 март 2011 г. – Законопроект за изменение на Закона за Министерство на вътрешните работи, вносители – народните представители Емилия Масларова, Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е водещата, подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, подпомагащи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, вносители – народните представители Огнян Стоичков, Ивайло Тошев, Веселин Методиев, Георги Колев и Иво Димов. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи – Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси;
- Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2010 г., вносител е омбудсманът на Република България. Комисиите, които ще разглеждат този доклад са Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2010 г., вносител – Икономически и социален съвет, Комисията по труда и социалната политика;
- Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2010 г., вносител е комисията. Отговаряща комисия е Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика;
- Доклад за дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите – вносител е председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жабите и петициите на гражданите – народният представител Йордан Бакалов;
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство, за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагаща е Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомага я Комисията по труда и социалната политика;
- Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г., вносител – Съветът за електронни медии. Отговаря Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносител – народният представител Волен Сидеров. Комисията по правни въпроси ще отговаря за този проект;
- Проект за решение за избиране на членове на Консултативния съвет на Сметната палата, вносители – Димитър Главчев и група народни представители.
Още едно съобщение: на 4 април 2011 г. от Националния статистически институт е постъпила „Информация за основните резултати от изследванията за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България” и „Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни лица през 2010 г.”. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарна група – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на групата на Синята коалиция с особено безпокойство вземам днес думата, защото е налице тежък пробив в националната сигурност на България.
Ние настояваме Трайчо Трайков и Бойко Борисов да дойдат по най-бързия начин в парламента и да ни информират какво точно е подписано по отношение на проекта „Белене”, какви точно ангажименти са поети.
Това трескаво бързане, за което настоя основно президентът Георги Първанов, но което се реализира за съжаление от правителството на ГЕРБ и „Атака”, се дължи на факта, че се готвят нови изисквания за сигурност на централите в Европейския съюз и се прави опит проектът „Белене” да бъде подписан окончателно, преди тези изисквания да станат ясни и публични. Затова е трескавото бързане – преди европейските изисквания, които без всякакво съмнение ще променят поне структурата на проекта „Белене”, да има окончателен подпис и окончателен ангажимент.
На следващо място, България поиска финансов анализ на проекта „Белене” от водеща английска банка. Не се чака да се види този анализ. Този анализ може би ще покаже, че проектът е финансово неизгоден. Какво е това бързане, преди този анализ да стане публичен, да има окончателен ангажимент и подпис по проекта „Белене”?! За какво плащаме този анализ?! За какво го плащаме, ако преди той да дойде, се поемат подобни ангажименти?!
На следващо място, как може да се подписва проект, чиято цена е неизвестна, но постоянно растяща? Беше 4 милиарда евро – това ни говореше Сергей Станишев, после стана 6 млрд. евро, после по самите думи на руснаците стана 8 млрд. евро, по независими анализи е 11,5 млрд. евро. Това са пари, които българските граждани ще плащат. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това са пари, които ще натоварят бюджетите на българските граждани в следващите между 40 и 60 години. Абсолютно безотговорно е, без участието на Народното събрание, да се поемат такива ангажименти.
Затова, колеги, днес не можем да приемаме някаква друга програма на Народното събрание. Не можем да гледаме някакви други теми, защото пред нас, пред нашите очи, се случи може би най-големият пробив в националната сигурност на България. Къде е Министерството на вътрешните работи, къде е господин Цветанов, къде е ДАНС?! Кой защити сигурността на България?! Как може един обикновен чиновник да подпише най-важната сделка в новата история на България?!
Това че той е уволнен, не успокоява нито мен, нито колегите от Синята коалиция. Трябва да бъде потърсена политическа отговорност веднага и парламентът трябва да види черно на бяло – да дойде тук министър-председателят с подписаните договори. Да видим те окончателни ли са, или могат да бъдат развалени. Това е другият ключов въпрос, защото все пак е възможно да има начин да бъдат денонсирани, даже това безумие да бъде спряно. И ние трябва като парламент да видим тези договори, да ги прочетем – никой не е запознат с тях, за да може да се прецени дали могат да бъдат спрени.
На следващо място, ако не беше вчерашното изказване на министър Трайков, уважаеми колеги, ние дори нямаше да знаем, че има подписан анекс, който прави договора окончателен, който казва, че от 1 юни 2011 г. се подписва окончателен договор. Да не би планът да е бил: да се подпише такъв анекс, такова допълнение, и никой да не разбере, освен избрани хора от правителството на България?! Да не би това да е била първоначалната идея, която по някакви причини е провалена от министър Трайков?! Да не би това да е бил планът през цялото време?
Затова, колеги, искам да ви напомня, това е към всички парламентарни групи, България е парламентарна република и е абсолютно недопустимо ние да продължаваме да не знаем, ние не знаем какви са ангажиментите на България и на българските граждани по отношение на проекта „Белене”. Това е абсолютно недопустимо.
Затова, госпожо председател и господин председател, обръщам се към вас – в спешен порядък да бъде информирано Народното събрание какво точно е подписано, какви са ангажиментите на българските граждани и дали има начин, въпреки всичко това, този проект да бъде спрян, защото той е огромна тежест и огромен проблем за всички български граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Продължаваме с точка първа от днешния дневен ред – проект за Решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи.
Вносител: народният представител...
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Извикайте министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля?
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Извикайте министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Беше направено предложение. Мога ли в момента да го извикам?! Имаме дневен ред. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Ще направим необходимото, господин Костов. Това, че Вие имате някаква оценка...
Заповядайте за процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председателю, по начина на водене Ви обръщам внимание на следното: към Вас се обърна парламентарна група с призив да извикате министър-председателя. Вие трябва да реагирате. Не можете да се правите, като че ли не сте чули едно изявление на парламентарна група.
Така че много Ви моля, кажете: „Ще направя това, няма да направя, въобще не Ви обръщам внимание на вас от Синята коалиция, не ме интересува какво говорите.” Просто кажете нещо, да чуем какво ще кажете. Не можете да мълчите по този начин и да се правите все едно, че една парламентарна група не е изразила отношение преди малко, и то по какъв въпрос! По какъв въпрос?! Въпрос за националната енергийна сигурност на страната!
В момента вие ангажирате страната с проект, по отношение на който ще има нови европейски изисквания за ядрена безопасност – нови, които могат да бъдат и технологични, могат да бъдат и конструктивни. Това е въпрос на националната сигурност. Вие изобщо сте длъжен да вземете отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Беше направено искане от господин Мартин Димитров да бъдат повикани в спешен порядък министър-председателят и министърът на икономиката.
Това ще бъде направено, само че оценката на една парламентарна група към даден обективен факт не означава, че той е меродавен за всички останали. Така че това, което поискахте, ще бъде направено (ръкопляскания от ГЕРБ), но не смятам, че трябва да се прави някаква презумпция от това.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да припомня и на председателстващия, и на управляващите, че преди три седмици тук, от името на Парламентарната група на ГЕРБ, беше заявено, че те са готови на дебат и на обсъждане на проблема с атомната електроцентрала в Белене. Даже обещаха, че това ще се случи до края на м. март. Ако не ме лъже паметта, днес сме вече м. април и това обсъждане така и не се е случило.
Затова, уважаеми дами и господа от управляващите, ви предлагам да включите по най-бързия начин тази точка в дневния ред, иначе рискуваме отново да изпаднем в празното говорене по една изключително важна тема на хора, които не само нямат необходимия експертен багаж, за да я обсъждат, но и очевидно се опитват грубо да я политизират, намесвайки тук включително и националната сигурност на страната.
Няма как който и да било, било той Иван Костов или Мартин Димитров, да ме убедят, че националната сигурност и националният интерес на една държава може да бъде формулиран от който и да било чужд посланик. Затова българският парламент и българското общество имат нужда от яснота, от истината за това какво се случва с АЕЦ „Белене”, какво се случва въобще с атомната енергетика в света и какво се случва с атомната енергетика в България, иначе тук ще се замеряме с абсолютно безсмислено говорене по тази тема.
Затова молбата ми е да изпълните ангажимента, който Вие лично поехте, господин Велчев, тук, от тази трибуна, и да поканите министър-председателя наистина да видим какво става с атомната енергетика в страната ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Поемам ангажимента за това, което помолиха от Синята коалиция, и за това, което искат от Коалиция за България.
Заповядайте, господин Костов – лично обяснение.
ИВАН КОСТОВ (СК): Личното ми обяснение е свързано със замесването на името ми с някакъв посланик. (Смях от КБ.) Това е абсурдно, инсинуация е и не прави чест на изказалия се. (Шум и реплики от КБ.) Защото убежденията, които изразяваме ние от Синята коалиция, не са нито от времето на който и да е посланик, а ги предхождат с години, с 20 години. От тази гледна точка Вие дължите извинение, господин Овчаров, защото правите дребни интриги в Народното събрание.
Що се отнася до въпросите за националната сигурност. Били сте министър на енергетиката и е трябвало да разберете, трябвало е да вникнете в следното обстоятелство: че един от най-важните компоненти на националната сигурност е енергийната сигурност на страната. Ако не сте вникнали, вземете Доклада на Държавната агенция за национална сигурност. Вътре има раздел „Енергийна сигурност”. Прочетете го, вижте какво е написано за АЕЦ „Белене” и тогава се произнасяйте от тази трибуна, защото в момента говорите абсолютно неподготвен. (Реплика от народния представител Румен Овчаров. Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Димитров, заповядайте, но ще помоля да не влизате в такъв дебат по повод на едно искане и някаква процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин председател, и моето име беше споменато в неподходящ контекст. Веднага искам да кажа, че от думите на господин Овчаров излиза, че той одобрява това, което е направил Красимир Първанов. Аз дори допускам, че хора като господин Овчаров са знаели за това, което се случва. Като го слушам, той напълно одобрява и напълно подкрепя. За това става въпрос: да си затваряме ли очите за това, което става в момента в България? Той каза, че всичко е наред и че няма никакъв проблем.
Искам да ви питам вас от ГЕРБ: имате ли проблем с това, което в момента става в България? Единствено министър Трайков ли вижда проблем в това нещо? Ние трябва да чуем министър-председателя – той вижда ли проблем в това, което става в момента в България?
Когато един чиновник, който е получил нечие благословение, трябва да разберем чие е това благословение, подписва договор, който ще има последствие за България през следващите 60 години, то тези факти трябва да бъдат проверени.
Какво предлагате? Да се правим, че нищо не се е случило ли? За вас от ГЕРБ нищо ли не се е случило?!
Преди малко чух ръкопляскания как тези факти били означавали нещо друго за вас. Ами, сами станете и кажете какво означават за вас тези факти?! Какво означава, че се пое ангажимент по проекта „Белене”, преди да е ясно той дали е безопасен? Какво означава това за вас?! Вие подкрепяте ли това нещо, зад тази идея ли сте? (Реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това лично обяснение ли е, или въпрос към ГЕРБ?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да отговорите на този ключов въпрос. Защото, колеги, вие управлявате. Хората избраха вас. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, без обаждане от залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие дължите отговори на тези въпроси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Продължаваме с точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ ДЪЛГА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ КЪМ ТРАКИЙСКИТЕ И МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ.
Вносител – народният представител Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г. (Народният представител Волен Сидеров иска думата.)
Господин Сидеров, има доклад, първо трябва да го прочетем и тогава ще Ви дам възможност.
Процедура – заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги, моето процедурно предложение е свързано с чл. 45, ал. 2, т. 4, а именно да прекратим разискванията по тази точка, докато в залата не присъства представител на Министерството на финансите или самият министър на външните работи. (В залата влиза министърът на външните работи Николай Младенов. Оживление.) Било е резонно моето предложение.
Това предложение е свързано с тезата, която беше изказана в Комисията по правата на човека, а именно, че на този етап няма императивна необходимост от непременно решение на Народното събрание по отношение на финализиране на този проблем между двете държави.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение за прекратяване на разискванията по т. 1.
Гласували 126 народни представители: за 20, против 77, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите?
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Междувременно, не знам забелязахте ли, председателят на комисията е тук и може би е редно той да прочете доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отказа.
ДОКЛАДЧИК ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за уреждане дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009г.
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Златко Димитров – директор на дирекция „Международно право” към Министерството на външните работи, и проф. Георги Бакалов – директор на Държавна агенция „Архиви”.
Проектът за решение беше представен от народния представител проф. Станислав Станилов, един от вносителите на проекта. Той обясни, че внесеното проекторешение има за цел Народното събрание да възложи на българското правителство да предприеме необходимите действия за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, като използва всички намиращи се в него на разположение възможности и средства и да изрази позиция по тях.
Професор Станилов отбеляза, че от 1989 г. нито едно демократично избрано българско правителство не е сключило споразумение за уреждане на турския дълг към българите – бежанци от Тракия и Мала Азия. Според Ангорския договор от 1925 г. (Протокол и Конвенция за установяване) Република Турция трябва да върне частна собственост на прогонените от Източна Тракия и Мала Азия българи, чиято стойност вече се изчислява по оценка отпреди няколко години на над 5 милиарда щатски долара. Турската държава дължи на тези българи още над 5 милиарда долара от наеми, приходи и ползи, придобити от тези имоти. От сключването на договора са изминали 84 години, а споразумение за обезщетяване на нашите сънародници още не е сключено. По договора няма давност и това обезщетение се очаква от около 800 хил. български граждани.
Според становището на Министерството на външните работи въпросът за обезщетяването на имотите на малотракийските и малоазийските българи е основен приоритет на отношенията ни с Република Турция. В хода на последните три кръга от преговорите през 1998 г. и след това се очертават някои принципни различия в позицията на двете страни по въпросите, отнасящи се до уреждане на имуществените претенции между тях, тъй като и Република Турция предявява имуществени претенции пред нашата страна.
Съгласно постигната договореност между президентите на двете страни в Анкара на 16 и 17 декември 2008 г., на 14 март 2009 г. с Решение № 164 на Министерския съвет е създадена Смесена експертна комисия, която включва четири експертни групи по отделните групи нерешени въпроси между България и Турция.
Професор Бакалов информира, че с оглед на обществения интерес за Държавна агенция „Архиви” този въпрос е приоритетен. До момента 8 хил. семейства са поискали данни за имущество в Република Турция. Агенцията притежава наличност от данни за още 51 хил. души. Част от най-важните документи се намират във Вилаетския архив в Истанбул, където по досегашната практика частни лица могат да организират проверка и да изискват копие.
При проведените дебати бяха изказани различни мнения, като повечето народни представители се обединиха около разбирането, че трябва да се изчакат резултатите от дейността на Смесената експертна комисия. Изразиха се мнения, че темата е деликатна и се отнася до отношения между двете съседни страни, които би трябвало да се решат по дипломатически път, без намесата на Народното събрание.
След проведената дискусия и гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 3 гласа „за”, 3 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От името на вносителите народният представител Волен Сидеров.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението за решение на Четиридесет и първото Народно събрание от името на Парламентарната група на партия „Атака” се отнася до уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи. Според Ангорския договор от 1925 г. Република Турция трябва да върне частна собственост на прогонените от Източна Тракия и Мала Азия българи, чиято стойност днес се изчислява по оценка отпреди няколко години на над 5 млрд. щатски долара. Освен това турската държава дължи на същите българи други над 5 млрд. долара от наеми, приходи и ползи. Според чл. 2 на Конвенцията този въпрос трябва да се уреди в едно последващо споразумение между двете правителства.
Изминали са 84 години от сключване на договора, а споразумение за обезщетение на тракийските и малоазийски българи не е сключено. По договора няма давност и това обезщетение от може би 10 или 15 милиарда долара вече се чака от около 800 хил. български граждани.
От 1989 г. насам нито едно демократично избрано българско правителство не сключи споразумение за уреждане на този дълг. В тази връзка ние предлагаме Проекторешение, което гласи следното:
„Народното събрание възлага на българското правителство да пристъпи към уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, като използва намиращите се в негово разположение възможности и средства.”
Нашите мотиви са, че този въпрос, както чухте вече, засяга над 800 хил. българи, потомци на тези наши предци, които са насилствено изгонени, голяма част от тях избити по един варварски и недопустим за международните конвенции начин от редовна турска армия, не от някакви други части. Това става през 1913 г. в нарушение на Лондонския договор. Тези щети са установени от Карнегиевата анкета още тогава и са описани в историческия труд на проф. Любомир Милетич – „Разорението на тракийските българи”. С това проекторешение Народното събрание би могло да подкани, да накара, да възложи на правителството да ускори процеса.
Тук ще кажа няколко думи по отношение на информацията, че вече има съставени експертни комисии. Това е радващо, това е много добре. Между другото, в архива на Външно министерство още в средата на 90-те години аз знам, че има един доклад от наши експерти, който потвърждава фактите, потвърждава щетите, потвърждава сумите, които Турция дължи на България. Радващо е, че има вече експертни комисии, които работят. Не е лошо обаче тази работа да се ускори още повече, че днес България има позиция като член на Европейския съюз и малко по-настоятелно и с по-силна подкрепа от страна на Брюксел да изисква дължимото от страна на Турция. Това, че Република Турция има съответни претенции, не означава, че нещата трябва да се блокират.
Точно затова от нашата парламентарна група смятаме, че Народното събрание не трябва да се изключва от дипломатическите въпроси и че като най-висш законодателен форум има абсолютното правомощие да се включи в този дипломатически процес и да възложи на правителството да уреди този дълг.
Това са мотивите ни и аз мисля, че тези въпроси трябва да станат тема и на Народното събрание.
С това приключвам, господин председател.
Същевременно искам да направя едно процедурно предложение. Тъй като в дневния ред влязоха няколко важни въпроса – финансово-бюджетни и други, които са много актуални, и тъй като смятаме, че трябва да бъдат с предимство, аз правя предложение разискването да бъде отложено за утрешния ден. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест за четвъртък?
Подлагам на гласуване така направеното предложение от народния представител Волен Сидеров за отлагане на разискванията по т. 1 от днешния дневен ред.
Гласували 120 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 16.
Предложението е прието.

Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА.
Законопроектите са два. Вносители са: Мартин Димитров и група народни представители, на 15 декември 2010 г.; вторият законопроект е внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 17 декември 2010 г.
Няма доклади.
По първия законопроект ще докладва господин Михайлов от името на вносителите.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция прави предложение за изменение на Закона за дипломатическата служба, а именно: служителите в дипломатическата служба не могат да бъдат лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателно управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944-1989 г. или са участвали в политически репресии.
Мотивите за това предложение на Синята коалиция са ясни. Влизането ни в Европейския съюз и в НАТО ясно показа пътя, който избра България в края на ХХ век – пътя на влизане с ново лице и ново начало в европейските структури и липсата на всякаква обвързаност с бившите служби на Държавна сигурност, с установените зависимости от тях.
Ето и от вчерашното решение, за което стана въпрос, за подписване на договор за АЕЦ „Белене”, отново започват въпроси: какво е наложило това подписване на договори? И всички тези въпроси, които 22 години българското общество очаква да дадат лицата, които заемат важни длъжности, които представляват националните интереси на България, трябва, наистина трябва да получат едно крайно решение.
Ето защо ние настояваме нашето предложение да бъде прието. България се нуждае от нови лица, без обвързаности в дипломатическите мисии, които да нямат обвързаност с държавните структури. Виждаме ясна решителност в министъра на външните работи именно за такива действия и смятаме, че това ще бъде подкрепено.
Знаем, че 35 от нашите посланици са свързани именно с тези служби. Само преди месец и половина излезе едно изследване, което показа, че шестдесет и няколко процента от българското население одобряват премахването на тази зависимост и отзоваването на тези посланици. Българските граждани искат наистина хората, които са в дипломатическите мисии, в дипломатическите служби, да нямат никакви скрити зависимости, да не могат по един или друг начин да взимат решения, които не са в интерес на българския народ.
Настояваме да бъде подкрепено и ще бъде интересно да чуем мнението на колегите от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте като вносител на втория законопроект.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Моето предложение, което съм внесъл допълнително за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, има същите мотиви, като току-що изложените от господин Михайлов, но се различава по структурата си и по мястото, където аз предлагам да бъдат нанесени тези поправки. Аз предлагам поправките да бъдат нанесени в чл. 27, където се определят изискванията за заемане на определени длъжности.
Втората разлика между двата законопроекта – внесеният от господин Михайлов и група народни представители, и моя, е, че аз предлагам да се продължи в тази връзка и да нанесем същите поправки в ал. 2, където се говори за държавен служител в дипломатическата служба и в ал. 3, където се говори за работник или служител на трудово правоотношение в дипломатическата служба. Когато започнем да поставяме този въпрос, той трябва да бъде поставен изцяло и в трите алинеи на чл. 27 – за дипломати, за държавни служители в дипломатическата служба и за работници или служители по трудово правоотношение. Това, което предлагам, е да се въведе изискване в закона, с което да се каже, че не могат да бъдат назначавани на такива длъжности лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944-1989 г., и не са участвали в политически репресии. Тази формулировка идва от текста в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, който вече е приет, където в § 3а на този закон е приета същата формулировка. Тя вече е гласувана от Народното събрание и вече се прилага по отношение на друг закон. Няма нов елемент при дефиницията. Това, което предлагаме, е същите изисквания, които важат и за комисията, която се занимава с реабилитацията на репресирани лица, да се отнасят и до тези, които са дипломати, защото те представят България пред света.
Вие всички си спомняте, че когато преди това сме дебатирали тези въпроси, съм давал за пример едно изказване на британския премиер Маргарет Тачър от началото на 90-те години, която каза: „За вас ще съдим по тези, които вие изпращате да ви представляват.” Тъй като комунистическият режим в България беше обявен за престъпен със закон през 2000 г., а това е репресивният апарат на комунистическия режим, смятам, че лица, свързани с този репресиран апарат, е много неуместно и нелепо да представляват нова България, демократична България пред света. Смятам, че трябва да нанесем тези поправки, да ги приемем и те да не се отнасят само до дипломатите, но и до другите служители на Министерството на външните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Откривам дискусията.
Заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, първо, ще си позволя с едно изречение да се върна към предходната точка, която беше във връзка с проекта, внесен от Парламентарната група на Партия „Атака”. Аз категорично съм съгласен, че българската дипломация в тежки преговори, какъвто е случаят с имотите на българските граждани от тракийски произход, има нужда от подкрепата на българския парламент. Приветствам вашето решение отпреди малко – да се отложи този дебат, за да може да се намерят най-правилните формулировки в решение на Народното събрание, с което да се отворят врати в решаването на този казус. България и Турция са съюзници, които споделят общи ценности за демокрацията и развитието на сигурността в сложния район, в който живеем. Ние, разбира се, имаме открити въпроси, но ги решаваме в най-добрия тон на добросъседските отношения.
Връщам се към темата, която беше поставена от двете предложения за промени в Закона за дипломатическата служба.
Първо, искам да потвърдя това, което беше казано, че над 60% от българския народ седи зад идеята да бъдат прекъснати тези зависимости, наследени от миналото в българската дипломация, както и в други части на българската държава, свързани с Държавна сигурност.
Волята на Народното събрание, вашата воля, беше категорично изразена с подкрепа на две трети от българските народни представители – този казус да бъде разрешен, веднъж завинаги вратата да бъде затворена и системата да бъде отворена към млади, компетентни хора, които през последните двадесет години са се формирали като кадри в Република България.
Волята на правителството също е ясно изразена и непоклатима и тя се отнася до това, че оттук нататък България няма да бъде представлявана от хора, свързани със структурите на Държавна сигурност – не защото ние смятаме, че сред тези хора няма качествени хора, които имат добри професионални качества и са работили съвестно за интересите на България, но защото двадесет години след началото на прехода в нашата страна не можем да си позволим 40% от нашите посланици да са били в зависимости от бившата Държавна сигурност, да не говорим, че някои от тях са завършили Академията на КГБ на Съветския съюз.
Оттук нататък, искам да обърна внимание на двете предложения, които бяха внесени, и отново да потвърдя, че българското правителство работи за цялостната промяна на Закона за дипломатическата служба, която да бъде съобразена с българското законодателство, с българската Конституция и да постига целта, която беше поставена, с изразената воля на Народното събрание, този проблем да бъде решен. Тези промени предстои да бъдат разгледани в най скоро време от Министерския съвет и ще бъдат внесени в Народното събрание.
Обръщам се към уважаемите народни представители с молбата да не подкрепят внесените днес предложения, защото, ако те бъдат подкрепени в настоящия им вид, проблемът реално няма да бъде решен. Той ще бъде превърнат в конституционен дебат и ще бъде осакатен веднъж завинаги реално. Най-вероятното решение при тези текстове, които са предложени, ще бъде, че те са противоконституционни. Именно затова се обръщам към всички народни представители, които ясно застанаха зад волята на българския народ – зависимостта от Държавна сигурност да бъде прекъсната от българското общество, да разгледат комплекса от предложения, които българското правителство ще внесе в Народното събрание, защото чрез тях ще се направи цялостен, сериозен, внимателно анализиран опит, за да бъде решен този проблем веднъж завинаги в рамките на българското законодателство и най-добрите практики, които съществуват в страните от Централна и Източна Европа, които преди нас са се сблъскали с този казус.
Искам да уверя българското Народно събрание и народните представители от името на правителството на Република България, че волята, която и правителството заяви, ще бъде изпълнена в рамките на промените, които ще бъдат предложени в Закона за дипломатическата служба.
Още веднъж ви моля най-учтиво да разгледате всички тези предложения в контекста на цялостната промяна, която се подготвя.
Знам, че някой сигурно ще каже, че тази промяна се забавя, но предпочитам да направим нещата бавно и внимателно, така че да могат да бъдат ефективни, отколкото да избързаме по начин, по който в последствие ще се създадем повече проблеми, отколкото ще решим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
На свой ред, уважаеми народни представители, искам да поздравя министъра на външните работи за много решителните му действия по отношение на въпроса за присъствието на Държавна сигурност в Дипломатическата служба на България. Така трябва да се действа, въпреки въздържанието на друг представител на тайните служби, който в момента заема президентския пост. Ние разбираме неговата съпротива, но не се обясняваме от гледна точка на интересите на Националната сигурност на България, интересите на българската политика, интересите на българската дипломация.
Трябва да порицаем поведението на президента Първанов, не за друго, а защото той нанася щети и продължава да внася несигурност в отношението на българското общество към този вече с 22-годишна давност тровещ българската политика проблем. Ето затова, господин министър, онова, което научих днес от печата, смятам, че е ход в правилната посока. Така трябва да се действа, независимо от съображенията на това или онова ченге, което може би заема най-големия пост в държавата.
От гледна точка на днешните законопроекти – съгласен съм, че може да има два подхода. Единият да бъде всеобхватният подход, който предлагате Вие, господин министър, и правителството. Това е подход, който вероятно е по-целесъобразен, но във всички случаи тук става въпрос за политическа тема. Тази политическа тема е особено чувствителна за българското общество.
Нека да се замислим: ако днес решим да отхвърлим тези законопроекти, какъв сигнал ще бъде изпратен в българското общество? Дали този сигнал няма да говори за колебливост в българския парламент, затова дали иска да реши, или не иска да реши този въпрос? Дали, както в случая със злополучния анекс към договора за Белене, няма да бъдат замесени отново чужди интереси?
Искам да кажа, че днес четох изявленията на руския посланик в България – разрешете ми да отворя тази скоба и да се отклоня за секунда. Смятам, че това е абсолютно недопустимо за един чужд дипломат да го стори в България. Той защитава руските интереси и негова работа не е да се занимава с българските национални интереси. Ние внимателно ще анализираме неговото изказване и в зависимост от това ще определим становището на Синята коалиция, изобщо към неговото присъствие в България, но затварям скобата.
Връщам се отново на темата. Няма ли да внесем съмнение? Затова моето предложение е компромисно. Предлагам следния компромис на народните представители. Няма нищо лошо, особено що се отнася до чл. 27, така добре описан от колегата Лъчезар Тошев, всички тези въпроси да бъдат решени в цялостното законодателно уреждане. Нека днес да дадем сигнал: да приемем на първо четене тези два законопроекта и след това да удължим срока, докато постъпи цялостният законопроект и част от тези предложения, ако влизат във философията и ако са необходими за законопроекта, да бъдат инкорпорирани в него. Ето това е моето компромисно предложение – без да се нарушава волята на правителството да търси цялостно решение на въпроса, приветствана и категорично подкрепяна от Синята коалиция, и в същото време да съхраним скоростта, инерцията на посланията в посока на това, че Държавна сигурност веднъж завинаги трябва да бъде отстранена от българските официални служби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Господин председател, аз не бих могъл да съветвам Народното събрание как да постъпи и не би било правилно, имайки предвид своите правомощия. Това, което още веднъж искам да потвърдя, е, че волята на правителството в това отношение е категорична. Тя няма да бъде подменена от никого до момента, до който тя стигне в българското Народно събрание.
Оттук-нататък искам народните представители да преценят най-добре какъв е пътят, който трябва да изберат във връзка с тези предложения. Още веднъж заявявам, че волята на правителството е ясна, категорична и тя няма да бъде подменена. Този проблем веднъж завинаги ще бъде затворен в българското общество. Тази воля се базира на изпълнение на волята на българското Народно събрание и българския народ, в крайна сметка, не на някой друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря още веднъж.
Други изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 054-01-103, внесен от Мартин Димитров Димитров и група народни представители на 15 декември 2010 г.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 20, въздържали се 61.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба под № 054 01 105, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 17 декември 2010 г.
Гласували 104 народни представители: за 15, против 21, въздържали се 68.
Законопроектът е отхвърлен.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Вносители народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
По този законопроект има два доклада. Първият е на Комисията по труда и социалната политика. С него ще ни запознае председателят на комисията – господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 21 февруари 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 9 март 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 21.02.2011 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова – директор на дирекция „Социална закрила”, и госпожа Елена Манасиева – държавен експерт в дирекция „Социално включване” в Министерство на труда и социалната политика, господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания. Присъстваха представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от господин Драгомир Стойнев, който подчерта, че основната му цел е създаването на правен механизъм за определяне размера на месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, като се предлага той да се определя като 20 на сто от минималната месечна работна заплата, определена за страната. Водещ мотив за предлаганите изменения е постигането на унифициран подход при определяне размера на помощите за деца в съответствие с утвърдената законодателна практика по отношение на месечните помощи за деца с трайни увреждания, чийто размер е 70 на сто от минималната работна заплата. Според вносителите по този начин ще се постигне равнопоставеност по отношение на базата за изчисляване на месечните помощи за деца, като диференциацията в техния размер ще отчита специфичните потребности на семействата с деца и на семействата с деца с увреждания. В допълнение този подход ще допринесе за повишаване размера на помощите за деца до завършване на средно образование, като ще компенсира част от натрупаната инфлация. В съответствие с предложената философия са предвидени и текстове за отмяна на разпоредбата на Закона за държавния бюджет за 2011 г., с която е определен месечният размер на помощите за деца.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
Заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Валентина Симеонова представи становището на Министерството на труда и социалната политика, което не подкрепя предлагания законопроект, като счита, че той не осигурява достатъчно гъвкав подход по отношение на семейното подпомагане и не отчита конкретните особености на семействата. Не се споделя предложената философия на законопроекта, защото тя не отговаря на философията за индивидуален подход към семействата. Също така бе подчертано, че реализирането на предложенията изисква допълнително над 100 млн. лв. за 2011 г., които не са осигурени с бюджета на Министерството на труда и социалната политика за текущата година.
В своето становище Министерството на финансите не подкрепя законопроекта и посочва, че при подпомагането на доходите основен критерий не следва да бъде минималната работна заплата, защото тя е единица мярка за цената на наемния труд и зависи от икономическите възможности на страната в съответния момент. Според Министерството на финансите реализирането на предложените мерки е неприемливо с оглед възможностите на държавния бюджет за 2011 г.
В становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България се настоява за спешно разработване и прилагане на комплексни компенсаторни мерки в подкрепа на доходите на населението, включително и на доходите от социално подпомагане чрез осъвременяване на механизма на подпомагане, достъпа до социално подпомагане, както и на критериите за определяне размера на помощите, при отчитане последиците от икономическата криза и повишаващите се цени на стоките и услугите от първа необходимост.
В хода на дискусията по законопроекта се проведоха задълбочени разисквания относно възможните механизми за определяне на размера на месечните помощи за деца, както и заложените параметри в бюджетната прогноза до 2013 г. Специален акцент бе поставен върху политиката на правителството за деинституционализация и за предоставяне на подходящи социални услуги за семействата с деца. Особено внимание бе отделено на липсата на гъвкав механизъм за реакция на системата за социално подпомагане към изменящите се условия на икономическата среда и свързаните с това потребности на хората, получаващи социални помощи, както и на семействата с деца.
След проведено гласуване с резултати „за” – 3 гласа, „против” – 11 гласа, и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 21 февруари 2011 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стойнев.
Следва доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Кой ще ни запознае със становището на комисията? Не виждам председателя на комисията господин Стоичков.
Заповядайте, господин Димов.
ДОКЛАДЧИК ИВО ДИМОВ:
„ДОКЛАД
относно разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 21 февруари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 март 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 21 февруари 2011 г.
На заседанието присъстваха: Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, и Елена Манасиева – държавен експерт в дирекция „Социално включване, политики за децата и семействата” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът от името на вносителите бе представен от народния представител Валентина Богданова, която подчерта, че основната му цел е създаването на правен механизъм за определяне размера на месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, като се предлага той да бъде определен в размер на 20 на сто от минималната месечна работна заплата, определена за страната. Тя посочи, че предлаганият законопроект е необходим, тъй като урежда проблеми на една много уязвима социална група, каквато са децата.
По разглеждания законопроект постъпиха становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа”.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения законопроект с аргументите, че не се осигурява достатъчно гъвкав подход по отношение на семейното подпомагане, не се отчитат конкретните особености на семействата, не отговаря на философията за индивидуален подход към семействата, като е подчертано и че реализирането на предложенията изисква допълнително над 100 млн. лв. за 2011 г.
Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта и посочва, че при подпомагането на доходите основен критерий не следва да бъде минималната работна заплата, защото тя е единица мярка за цената на наемния труд и зависи от икономическите възможности на страната в съответния момент.
Конфедерацията на независимите синдикати в България настоява за разработване и прилагане на комплексни компенсаторни мерки в подкрепа на доходите на населението.
В становището на Конфедерацията на труда „Подкрепа", въпреки че се изразява подкрепа на предложението за необходимост от повишаване на размера на детските надбавки, не се подкрепя законопроектът, тъй като не се посочва как ще бъде осигурен този финансов ресурс.
В дискусията взеха участие народните представители Ирена Соколова, Снежана Дукова, Ивелин Николов, Алиосман Имамов и се проведоха разисквания относно възможните механизми за определяне на размера на месечните помощи за деца и бяха направени някои бележки във връзка с източниците на тези допълнителни ресурси от държавния бюджет.
Опасение бе изразено и по повод предложенията за обвързване на минималната работна заплата със социалните плащания, тъй като тя е единица мярка за структуриране на цялата финансова система.
Представителят на Министерството на труда и социалната политика информира народните представители, че в момента стартира мащабен проект за социално включване, инвестиции в ранно детско развитие и се работи за подкрепа на родителите, за които финансовата подкрепа е много полезна, но предоставянето на достъп до услуги за развитие и индивидуален подход е още по-важно.
Родителите трябва да бъдат мотивирани да полагат добри грижи за детето, а това не се случва единствено и само с финансова помощ.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” – 11 гласа, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 21 февруари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димов.
Сега имат думата вносителите.
Народният представител Драгомир Стойнев ще представи законопроекта.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, смятам, че грижата за децата е приоритет за всяко едно правителство и от началото на прехода досега винаги е било приоритет на всяко едно правителство. Искрено вярвам, че това е приоритет и на вашето правителство.
Този законопроект бе отхвърлен на първо четене в Комисията по социалната политика, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – нямало пари за децата. В същото време в Националния съвет за тристранно сътрудничество, който не мога да разбера защо вече започва да поема функциите на Министерския съвет, се обсъжда увеличаването именно на тези детски надбавки, и то с 10 лв. Тоест там пари ще се намерят, но когато има законопроект, с който Народното събрание трябва да поеме своята отговорност и приеме решение, пари няма. Ние все прехвърляме топката на някой друг, а може би после той ще бъде отговорен за това, че примерно финансовият министър не може да си върже бюджета.
С този законопроект предлагаме помощите за деца да бъдат обвързани с минималната работна заплата. Във всички становища се казва – не трябва да бъде обвързано с минималната работна заплата, само че в чл. 8д на Закона за семейните помощи за деца е записано следното: „Право на месечна добавка в размер на 70 на сто – забележете – от минималната работна заплата за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат:”, и са посочени кои лица имат право. Защо да не обвържем и останалите деца, като ние предлагаме тези семейни помощи да бъдат 20% от минималната работна заплата?
Защо децата трябва да бъдат заложник на конкретен финансов министър? Представете си, че следващо правителство може да изповядва същите неолиберални идеи. За тях знаем от там, където са произлезли, че социалното подпомагане е нещо вредно, не е приоритет на държавата и тя не трябва да се грижи за хората в риск, да не говорим за деца. Защо децата да бъдат заложник на подобни действия на конкретен министър?!
Нека чрез законопроекта да задължим всяко правителство и всеки министър да отпуска конкретни социални помощи във връзка с минималната работна заплата.
Предстои увеличаване на минималната работна заплата. Още по-хубаво – ще се вдигнат помощите за децата.
Някой може да каже: „Да, ама сме в криза, пари няма.” Аз разбирам, пари няма: няма пари за образование, за здравеопазване, за общините, но тук става въпрос за деца!
Имахме преброяване, вчера излязоха резултатите. Поначало имаме огромен демографски проблем и може би в бъдеще трябва да проведем дебат, без да се делим на политически партии тук, тъй като изчезваме като нация, ние се топим. Колеги, трябва да е ясно: хората под 18-годишна възраст са били 19,4%, сега – през 2011 г., са 15,9%. Ние изчезваме като нация, ние се топим, българското население застарява. Миналата година има 3000 раждания по-малко. Нищо не пречи за конкретна политика.
Не е вярно, че са необходими 100 млн. лв. Ако е на база на сегашната минимална работна заплата, от 1 юли т.г. говорим за 66 млн. лв. За деца не може да се говори, че няма пари! Нека ние в парламента да поемем своята отговорност! Нека не прехвърляме топката към Националния съвет за тристранно сътрудничество, към финансовия министър! Нека докажем, че ни има и можем да противодействаме на правителството, да заявим ясно каква политика искаме да водим! При политиката за деца не трябва да се делим на леви, десни и центристи! Поне за едно нещо трябва да се обединим и да покажем на българския народ, че когато има кауза, можем да се обединим. Нека тази кауза да бъдат българските деца! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди малко много бурно се дискутираше въпросът за националната сигурност. Национална сигурност има тогава, когато има нация, а ще я има ли нацията?!
Поставям този въпрос, защото току-що завършилото преброяване показа, че срещу „преброяване” можем да сложим знак на равенство със „стопяване”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): А защо се топим?!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Струва ми се, че когато гледаме такива въпроси, някак си всички сме много апатични, залата е шумна, залата е спокойна или полупразна. Щом отидем обаче при избирателите, всички коментираме тези въпроси, защото касаят нацията, бъдещето на България и ще я има ли България или не. Данните красноречиво говорят, че има подем в нацията, тя съществува и има подобряване на демографските показатели тогава, когато има отношение на държавата към младите хора и към проблемите на демографската политика.
Започвам оттук, защото това, че сме предложили увеличаване на детските добавки с една сума и сме внесли законопроект чрез минималната работна заплата, за да може корекцията да е коректна – чрез законодателни промени, това е едната страна на въпроса. Няма да споря с вас дали това трябва да бъде обвързано с минималната работна заплата. Преди малко Драгомир Стойнев каза, че имаме такива показатели. Ще добавя, че и майчинството на неосигурените майки е в размер на минималната работна заплата, на студентските майки даваме годишно по 12 минимални работни заплати.
Не бих се съгласила в никакъв случай с тезата, че всъщност минималната работна заплата е свързана единствено и само с количеството труд и с цената на труда. Ако някой е прочел по-дебели книги, тази цена се дава, освен за да възстановиш своя труд, но и част от нея да отиде за издръжка на семейството.
Ще се изкуша да кажа няколко неща пред вас, преди да мина към същината на въпроса.
Колеги, броят на заетите лица през последните две години намалява със 184 хиляди души. Зад тези 184 хиляди души стоят може би толкова или на половината семейства, но в тези семейства има деца. Най-трагичното, най-тежкото, най-сериозното е, че броят на младите безработни хора е нараснал много по-бързо и по-динамично, отколкото в средните възрастови групи, тоест където е възпроизводството на нацията.
На следващо място, уважаеми госпожи и господа, колеги, не искам да говоря всеизвестни неща, но коефициентът на заетост на България е намалял с цели 3-процентни пункта за тези две години. Нека не следим толкова безработицата, тъй като при нея има и обезкуражени, регистрирани, нерегистрирани. Коефициентът на заетост е много по-точен показател. Ние се връщаме по този коефициент на заетост към 2003-2004 г.
Друго нещо, говорим за доходи. Що за доходи са това, при положение че нашите средни доходи са 10 пъти по-ниски от доходите в страните – членки на Европейския съюз! Десет пъти! Ние не искаме да погледнем към тези доходи и към тези над 240 хиляди семейства – така наречени работещи бедни. Под прага на бедността са близо 8% от работещите в България. Тези работещи обаче имат деца, те гледат децата на България.
Ето ви едни параметри, с които сме длъжни да се съобразим, когато коментираме проблема, поставен от законопроекта пред нас.
Искам да кажа, че съм безкрайно учудена, бих казала дори втрещена, когато прочетох едни от становищата на синдикатите. Те казват, че предложението за увеличаване на детските добавки е популистко. Забележете, казвам го днес – на 6 април 2011 г. Сигурно след някой и друг ден ще го гледаме и като становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество по друг начин. Не може това да бъде популизъм в период, в който има криза, в който има фатален демографски срив за България. Не може отношението ни към децата да е популистко!
Много внимателно се запознах с всички становища на Министерството на труда и социалната политика, разбира се, и с изказванията на заместник-министъра на това министерство. Тя казва, че не може да се дава на всички, а трябва да се подходи индивидуално. Чудесно, чудесно! Нали се правят индивидуални анкети? Оставихме добър пример: на базата на индивидуалните анкети парите, които се дават за детски добавки, да се насочат към инвестиция в бъдещето, с тях да се плащат таксите в детските ясли и детските градини. Но къде са детските ясли и детските градини? Нали ги затворихме? Нали бяха социалистическа приумица? Нали не беше редно да ги имаме?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие ги затворихте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не, не сме ги затворили, над 1000 са построени, разкрити са социални места в периода. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще Ви дам справка, господин Велчев. Нека да се изкажа, можете да ме репликирате.
Поставям тези въпроси в още един контекст. Бяхме похвалени и е чудесно, че сме най-добрите в социалната област, защото тръгваме към деинституционализацията. Колко деца деинституционализирахме, колко домове закрихме и какви условия създадохме на приемните родители, какви условия създадохме на личните асистенти, които трябва да се грижат за децата с увреждания?! Всичко това е комплекс от фактори.
Тук има въпроси, зададени от колегите от Министерството на труда и социалната политика, че всичко това е свързано с пари и ще струва над 100 млн. лв. Не струва, от 1 юли т.г. нататък ще струва около 66 милиона, тъй като децата, за които се получават детски добавки, са 868 хиляди, по близо 13 лв. на месец, които се предлагат, това са някъде към 75-80 млн. лв., не са 100 милиона.
Когато всеки от вас посещава заедно с премиера някъде страната и обещавате 12-15-17 млн. лв. за спортни бази, което е много хубаво, за културни мероприятия и т.н., си мисля, че трябва да имаме приоритети. Приоритетите са много важни, когато се работи в ситуация на криза, повтарям дебело – криза!
Аз съм съгласна вие да кажете, че някои от тези средства, които се дават на децата, не отиват по предназначение за тях.
Друг пример, колеги – ние го въведохме. Помощите, които се даваха на първокласниците от семейства с ниски доходи, бяха 80,00 лв. – даваха се еднократно във вид на пари. Решихме, с консенсуса на тогавашното Народно събрание, че е най-добре да се дават в натура. Дават се облекло, учебни помагала и по този начин родителите нямат основание да казват: „Детето не ходи на училище, защото няма дрехи, няма обувки, няма яке.” Има, и учебни помагала!
Хайде да решим по този начин да ги даваме – във вид на някаква услуга! Или нещо, с което да задоволим тези претенции – не, а жизнено важни необходимости на децата.
Това било много малко – 10, 12 или 15 лв. Малко е, колеги, знам, че е малко. Знам колко струват и памперсите, и млякото. Но ако днес увеличим детските добавки с това, което предлагаме, означава, че децата ни ще могат да пият мляко толкова, колкото са пили през 2008-2009 г., тъй като млякото през този период е увеличено с 30%!
Ще могат да ползват примерно захар или памперси толкова, колкото е било през 2008-2009 г.
Не бих могла да приема доводите, че това е популистко предложение, че е неразумно предложение и че то не е съобразено с бюджетните възможности.
Колегите от Комисията по труда и социалната политика знаят, че много неща ги нямаше предвидени в бюджета, но ние ги подкрепихме принципно, защото, когато е допусната грешка и когато тази грешка трябва да се поправи, трябва да се действа с отговорността на Народното събрание, съответно на народните представители, които внасят дадени предложения.
В никакъв случай не мога да допусна, че е грешка по някакъв начин на този етап, в който заплатите не са мръдвали три години, в който имаме десет пъти по-ниски доходи, а цени – почти, на места и по-високи от тези в Европейския съюз, да погледнем към децата на България!
Пак казвам, можем да мислим заедно и съм съгласна да даваме тези средства във вид на услуги, така че да сме сигурни, че отиват за всяко дете! Може да има някакви санкции, и това беше въведено от предишното правителство! На децата, които не посещават училище, да им се спрат детските добавки, което е резонно, защото държавата дава пари и за образование! Можем да мислим за хранене в училищата, за учебни помагала и т.н.
Уважаеми колеги, струва ми се, че един от проблемите, около който всички трябва да се обединим: не стандартите да бъдат – когато ги внесе опозицията, ще гласуваме „против”, а когато ние ги внесем, ще гласуваме „за”, а просто да се обединим!
Аз бих подкрепила и ваше такова предложение с две ръце, ако решим, че трябва да помогнем от 1 юли или когато има възможност, да коригираме детските добавки. Поне към тях да погледнем на този етап, защото парите за социални помощи, общо взето, са ограничени и аз зная как се дават. Те се дават по начин, по който в много голяма степен ощетяваме хората, които получават социални помощи. Вместо, както се даваха – за определен, по-дълъг период от време, сега се дават за по два-три месеца. По този начин те се лишават от други помощи. Тоест измислени са всички варианти!
Министерството на труда и социалната политика, Комисията по труда и социалната политика, а и всички ние, защото всички имаме или деца, или внуци, или пък ще имаме деца и внуци, сме длъжни да настояваме приоритетно там да се насочат средства.
Искрено се надявам, че въпреки различните критики, които ще отправите, доминанта ще има това, че става въпрос за децата, и то в семействата, които имат доходен тест и получават на член от семейство под 350 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, аз съм абсолютно убедена, че всеки от нас би искал добавките за отглеждане на дете да не са 35, нито пък 48 лв., както предлагате, а най-малко 105 лв.!
Така или иначе вие предлагате да се обвържат две различни величини: минималната работна заплата, която, както и Вие казахте, е единица мярка за труда и зависи от икономическото състояние на страната, и, от друга страна, социалните помощи за деца, които имат характер на социално подпомагане.
Освен това, ние не виждаме финансова обосновка на вашето предложение.
Аз искам да Ви попитам: с тези 13 лв., с които предлагате да се увеличат добавките за отглеждане на дете, проблемите на кое дете биха могли да се разрешат?
Според финансовите специалисти това ще коства минимум 100 милиона от държавния бюджет до края на годината. Може би трябва да кажете: откъде биха се взели тези пари?
Мисля, че на този етап не бихме могли да подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Народният представител Светлана Ангелова.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, много внимателно слушах Вашата пламенна реч. Искам да Ви отговаря, че не е популистко да се увеличават детските добавки, а популистко е обвързването на детските добавки с минималната работна заплата!
Никога досега, откогато съществуват семейните помощи за деца, по-рано се наричаха „детски добавки” – когато бяха с Указа за насърчаване на раждаемостта, те не са били обвързани с минималната работна заплата.
Откъде го измислихте това? След като смятате, че предложението е толкова добро – детските добавки да се обвързват с минималната работна заплата, досега сте имали възможност да го предложите! Два пъти сте били министър на труда и социалната политика! Защо тогава не сте убедили Народното събрание и кабинета, в който сте били, и не сте го предложили?
Няма логика и вие много добре го знаете. Знаете, че този законопроект няма да бъде приет. Това е поредният инструмент, с който искате да внушите на обществото колко сте загрижени за майките с деца, а ние не сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
Госпожо Масларова, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми колеги, ако ви е засегнала моята „пламенна реч”, аз ще бъда по-сдържана, за да ме слушате по-внимателно.
Госпожо Ангелова, три пъти съм била министър, не два пъти. И от 15 ги направихме 35 лв.! Ако ги бяхме обвързали с минималната работна заплата, уважаема госпожо, парите щяха да бъдат по малко! Имаше пари, но имаше и воля в Министерството на труда и социалната политика да настоява и да изисква да се изпълняват социалните ангажименти, успоредно с другите, които сме поели! Бяхме поели обещания и си изпълнявахме обещанията.
Що се касае до това, което ми казахте преди малко, д р Шайлекова, че няма аргументация и че всъщност не сме внесли аргументация колко ще струва. Искам да Ви припомня, че само преди няколко дни в Комисията по труда и социалната политика (с разбирането, че е допусната грешка от съответните институции на изпълнителната власт, която касаеше над 30 хиляди работещи в здравеопазването, на които от бюджета трябва да се върне надвнесената осигурителна вноска) никой от вас не внесе никакъв аргумент, а казахте, че това ще стане с някакво вътрешно преразпределение!
Вие нали сте наясно, че ние не сме от вчера и знаем за какво става въпрос? Ние знаем, че това ще намали приходната част на Националния осигурителен институт. Знаем и с колко ще я намали, но знаем, че това е една несправедливост, която трябва да се коригира и ви подкрепихме.
Казах ви какви са парите, колко са парите – 878 000 деца по съответните 13 или 14 лв., направете сметка колко са.
Ами, от контрабанда очаквате над 2 милиарда да получите като приходи. Не са събрани! В първите два месеца на годината 700 милиона имате неизпълнение на приходната част. Ами, там насочете усилията си. Дайте да съберем онези пари, които са предвидени по бюджет и чрез вътрешно преразпределение, както вие ни посъветвахте само преди седмица, да дадем парите за детските добавки.
Ако вие сте съгласни, аз съм съгласна да дадем и по 20 лв. Нека не ги обвързваме с минималната заплата, но нека да дадем на децата поне толкова пари, за да консумират това, което са консумирали преди две или три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване думата има народният представител Хасан Адемов. (Председателството на заседанието се поема от заместник-председателя Анастас Анастасов.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Той не е кръстен случайно „семейни помощи за деца”, защото помощта е за семейството, всъщност за детето, но се отпуска на самото семейство. Така е записано в чл. 7 от Закона за социално подпомагане.
Какво предлагат колегите вносители от Коалиция за България? Предлагат размерът на месечните помощи за деца да бъде обвързан с минималната работна заплата.
Първият въпрос, на който трябва да дадем отговор тук, при тази дискусия, е има ли практика в българското социално законодателство минималната работна заплата да бъде обвързана с други социални плащания.
Един кратък преглед показва, че минималната работна заплата е свързана с размера на обезщетението за отглеждане на дете от една- до двегодишна възраст. Минималната работна заплата е свързана с помощите, които се отпускат на неосигурените майки за отглеждане на дете от 0 до 1-годишна възраст. Минималната работна заплата е свързана с обезщетението на майките студентки. Минималната работна заплата е свързана с месечните добавки на деца с трайни увреждания. Знаете, че те получават 70% от минималната работна заплата. Минималната работна заплата е свързана и с ветераните от войните, така че има практика, която е заложена в българското социално законодателство. Това, което предлагат колегите, не е прецедент!
Дискусията в Комисията по труда и социалната политика и тук в залата е предимно в посока на това, че предлаганият механизъм не предлага гъвкави решения, тоест обвързването на минималната работна заплата със социални плащания не е механизъм, който е надежден за евентуална промяна в рамките на една календарна, в рамките на една бюджетна година.
Разбира се, че има аргументи в подкрепа на това, защото увеличаването, например в момента, на месечните помощи за дете, задължително ще трябва да бъде обвързано с увеличаването на минималната работна заплата и обратното, само че ако не възприемете, уважаеми колеги от мнозинството, този механизъм, предложете друг механизъм. Махнете всички тези обвръзаности на минималната работна заплата с другите социални плащания. Това ще бъде коректният подход, а не за една категория деца или майки да има такава възможност за обвързване с минималната работна заплата, а за друга категория да няма.
Вижте какво казва действащият чл. 7 от Закона за социално подпомагане: месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари (подчертавам това), натура и/или под формата на социални инвестиции за семействата, тоест има гаранции за това, че тези средства, които – забележете – не са от осигурителни вноски, а са за сметка на данъци, тоест от държавния бюджет, тези средства могат да бъдат отпуснати и за социални инвестиции.
Преди малко беше казано, че има такава възможност, разписана в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, тези средства да отидат за плащане на детски ясли, на детски градини и така нататък.
На второ място искам да обърна внимание на един много важен въпрос. Много трудно сред неспециалистите се прави разлика между месечните помощи за деца и месечните помощи по линия на социалното подпомагане, социалните помощи. Най-разпространеният термин е, че това са социални помощи.
Уважаеми колеги, има огромна разлика между месечните социални помощи и месечните помощи за деца. Оттук, от непознаването и неправенето на разлика между двата момента, между двата термина, идват определени страхове. Страховете са в посока на това, че една голяма част от тези средства ще попаднат в една група граждани от обществото, които са превърнали раждаемостта едва ли не в професия. Няма такова нещо, не може да има такива страхове, защото отдавна има гаранции тези пари да попаднат именно при децата. Какви са тези гаранции? Посещаване на училище и т.н., всички неща, които бяха казани преди малко тук.
Още един въпрос, на който искам да обърна вашето внимание.
Уважаеми дами и господа, това е един въпрос, една тема, която не бива и не трябва да разделя българското Народно събрание на управляващи и опозиция. За съжаление това се случи в Комисията по труда и социалната политика. Не може да се разделяме на управляващи и опозиция по тази тема, защото обществото на практика не е разделено по тази тема. Там позициите са ясни.
Най-често, когато опозицията предлага такъв тип законопроекти, управляващите заявяват, че това е популизъм, че това е демагогия, че това е предизборна агитация едва ли не, че това е предложение, което нарушава фискалната рамка, нарушава фискалната стабилност на държавата.
От опозицията отговарят най-често, че това е грижа за децата, че това е отговор на демографската криза, че това е отговор на проблемите, които са във връзка с икономическата криза, финансовите проблеми, които имат всички семейства.
Очевидно е, че Народното събрание е задължено да намери механизъм, да намери начин, с който да отговори на потребностите на децата. Вярно е, че тези 13 лв. в повече няма да решат проблемите, това беше казано тук преди малко. Вярно е, че това е само една от политиките за семейната грижа за децата. Нека, уважаеми колеги, да направим една крачка, да направим една стъпка, защото, ако чакаме на останалите политики, ако чакаме индивидуалната оценка на потребностите на семействата, ние трябва да коментираме и темата дали в България има изградена социална инфраструктура, дали тя не е в процес на изграждане.
Вярно, че през годините е направено достатъчно, но социалната инфраструктура в България не може да отговори на потребностите на семейството, защото това е изключително важно – на базата на индивидуалната потребност на семейството, да се предложи конкретна социална услуга. В това отношение разбира се длъжници са и неправителствените организации, защото европейска практика е точно неправителствените организации да контролират и да предоставят този тип социално подпомагане.
Още веднъж искам да се върна на фискалната рамка. За какво става въпрос? И сега Министерството на труда и социалната политика по този закон изразходва близо половин милиард лева. Ако трябва да спомена точната сума, това са 478 млн. лв., които се използват за плащания по този закон за семейни помощи за деца, като една голяма част – близо 360 млн. лв., са точно за месечните помощи за деца.
Уважаеми колеги, това, което е казано в становището на Министерството на труда и социалната политика, е, че става въпрос за разлика от 100 милиона на годишна база. Ако обаче ние решим да предприемем тази мярка от 1 юли т.г., очевидно е, че става въпрос за много по-малко пари. Тук големият въпрос е имаме ли волята да решим този въпрос, да се обединим поне по една кауза, която касае семействата с деца.
Уважаеми колеги, вие си спомняте, че когато въведохме плоския данък, отпадна семейното подоходно облагане – една значително по-справедлива мярка. Нека с тази мярка – увеличаването, макар и само с 13 лв., на месечните помощи за деца, да дадем един добър знак на българското общество, че нашият парламент – Четиридесет и първото Народно събрание, може да се обединява около каузи, които са в интерес на българското семейство, които са в интерес на децата на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Много от нещата, за които се бях подготвил, бяха казани тук и няма смисъл да ги повтарям. Наистина има и голяма демагогия, и голям популизъм, но явно това е политиката.
Искам само да кажа, че тази обвързаност с две различни величини, беше обяснено защо са различни, връзва ръцете на правителството. Я си представете, че сега, догодина, както за предните две години минималната работна заплата не се пипа, а има пари, както навремето при Вас, госпожо Масларова, имаше пари в края на годината, но те не отидоха за децата, отиваха за къде ли не, знайно и незнайно – по този начин се връзват ръцете на правителството, моля ви.
Според мен нека остане както си е било досега, както и по ваше време е било – правителството си взема решение. При финансова възможност ще се вдигне този параметър. Кой не мисли за децата на България?! Няма такъв човек, който да не мисли за децата на България, просто няма. Не го обвързвайте с минималната работна заплата, с това само ще вържем ръцете на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа, уважаеми колега Йорданов! В края на всяка година, в която имаше така наречените излишъци, бързам да кажа, преди три години създадохме Фонд „Ин витро” с 20 млн. лв., именно предвиждайки демографската криза, ако мога така да кажа, въпреки че и тогава бяхме в такава, за да дадем възможност на хората, на семействата, които са затруднени, да имат деца. Аз мисля, че след като можем оттогава насам да отделяме по 15-20 милиона годишно за такава дейност, можем да си позволим и да отделим определена сума като държава за децата на България.
Дали ще бъде вързана с минималната работна заплата, дали по други критерии ще се определя каква ще е надбавката, това е отделен въпрос. Но аз искам да подкрепя госпожа Масларова и д р Адемов – да застанем зад една кауза и да покажем, че няма да правим популизъм, а ще се грижим действително за децата на България. Щом можахме да създадем Фонд „Ин витро” и да го финансираме вече толкова години, предполагам, че ще го финансираме пак, можем да си позволим да увеличим и тази помощ за децата на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, д-р Йорданов?
Заповядайте.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми д-р Желев, благодаря за подкрепата. Ние не сме против тези пари да се дават, разбира се, но не обвързани с минималната работна заплата, както казах, защото ще блокираме възможностите на правителството. Това трябва да стане ясно.
Благодаря още един път за подкрепата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – народният представител Валентина Богданова.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Има нещо изключително нередно в начина, по който ние с вас правим днешната дискусия. Темата е болезнена, тя е важна, колегите досега твърдяха, че тя трябва да обединява. Само че разговорът, който се случва в пленарната зала, а не на трибуната, няма нищо общо със съпричастността, с коректността, с отговорността, с която тази тема следва да се обсъжда. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Колеги, това не е стандартен законопроект, който вие с досада чакате да свърши като обсъждане, защото го е внесла опозицията и защото ни чака друга работа. Това е една много важна, много сериозна, много принципна тема: какво е отношението на българското Народно събрание към възможностите, с които българските семейства отглеждат децата си. Законопроектът е простичък, той е кратък. Аргументите „за” и „против” са казани. Общо-взето аргументите „за” са ясни, а аргументите „против” се изчерпват с две тези: пари няма и ограничаваме възможностите на правителството.
Извинявайте, за какви възможности става дума?! Някой ще каже ли каква е алтернативната теза? Тринадесет лева – да, малко са, права е госпожа Шайлекова. Ами, да чакаме тогава някога някой да придобие такава възможност на държавата, която да гарантира 105, и през това време ние да си говорим, защото темата не е важна. Готов ли е някой да каже: „Добре, този измерител наречен минимална работна заплата не е добър, ние ще го променяме, ще променяме системата на социалните помощи. Какво предлагате вие днес?”
Проблемът прочетен чрез лозунга „Няма пари!”, е несериозна, лоша, опасна теза, защото въпрос на политическа воля е да кажеш: „Тези пари, малко на брой, които имаме, ще дадем за това.” Въпрос на политическа воля е да кажеш дали 128-те млн. лв. за държавна администрация са по-важни, или можеш да ги пренасочиш, за да решиш проблема на голяма част от българските семейства. Защото за нас 13 лв. могат да са несериозно малка сума, за голяма част от българските семейства тези 13 лв. са важна, нужна, същностна сума. Не искате ли да говорим за това?! Не искате ли да говорим за това, което следва да правят управляващите, правителството, решенията, които следва да се вземат?!
Къде е политическата теза, с която Народното събрание се обръща към Съвета за тристранно сътрудничество? Кой прави аритметиките? В края на краищата Народното събрание е този орган, който движи, решава, определя, моделира политиката на Република България, включително и поведението на правителството. И тогава, когато всяка важна тема е малка, нищожна, досадна, защото е представена от опозицията, извинявайте, ние сме една безкрайно несериозна компания, която обществото правилно оценява и неглижира. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото ако вие определяте предложението на колегите като популизъм, аз твърдя, че начинът, по който го обсъждаме, е цинизъм.
Можем да продължим разговора тогава, когато вие сте в състояние да кажете: 13 лв. са малко, 15 лв. са повече, правителството мисли това, но дотогава бъдете любезни, подкрепете най-после една смислена теза, която няма как да ни противопоставя. Тя следва да ни обединява. (Шум и реплики от ГЕРБ.) В противен случай аз простичко ще ви кажа: вашата философия, колеги, е да карате хората да чакат Годо, а всъщност да ги пращате да гонят Михаля. В тази пиеска мисля, че ние не следва да играем заедно, така че определете позицията си, артикулирайте смислена позиция, недейте обяснява само защо това, което предлага опозицията, не става. Важно е да разберете, че нещо си струва и има смисъл да го направим заедно, или най-малкото децата са тези, които могат да раждат подобна дискусия.
Аз не просто ще подкрепя законопроекта, но поне оставам с може би наивната надежда, която споделих и пред колегите си от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, че когато гласувате „против”, поне ще го направите с неудобство, защото мога да разбера Бюджетната комисия, но гласа ”против” на Социалната комисия отказвам да приема. Това означава липса въобще на отношение, не просто отчитане на невъзможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам малко време, ще бъда съвсем кратък.
Не съм съгласен с това, че по някакъв начин връзваме ръцете на правителството. Това означава, че досега са били отвързани. Като са били отвързани, какво се направи за децата досега?! Единственото нещо, което се направи, бе да се увеличи периодът, върху който се изчислява обезщетението за майчинство, така че майките да получават по-малко обезщетение. Това се свърши досега.
Второ, престанете с финансовата стабилност. България е единствената държава от всички държави – членки на Европейския съюз, в която Пактът за възстановяване е 0,1% от брутния вътрешен продукт, колеги. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Никакъв пакт няма, никакво възстановяване. Децата не са тези, които ще нарушат финансовата стабилност на държавата. Нека се обединим върху това нещо и нека помогнем на българските деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-21, внесен от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 21 февруари 2011 г.
Гласували 106 народни представители: за 30, против 26, въздържали се 50.
Законопроектът е отхвърлен.
Обявявам почивка до 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, народните представители да заемат местата си – продължаваме работата.
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 154-01-35, от 25.03.2011 г., подписан от народните представители Ивайло Тошев и Димо Димов. Както знаете, според правилника, до първо гласуване има възможност за оттеглянето на законопроекта. Остава за разглеждане само законопроектът, който е внесен от Министерския съвет.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
С доклада ще ни запознае госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, първо ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на госпожа Радка Петрова – член на Висшия съдебен съвет и член на Управителния съвет на Националния институт по правосъдие, госпожа Мая Кипринска – член на Висшия съдебен съвет, и господин Драгомир Йорданов – директор на Националния институт по правосъдие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от народните представители Анастас Анастасов и група народни представители на 9 февруари 2011 г., приет на първо гласуване на 16 март 2011 г.
Закон за изменение на Закона за съдебната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което не се подкрепя § 1 и се предлага той да бъде отхвърлен.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 и § 3 по предложение на вносителя, които съответно стават § 1 и § 2 и се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 3.
„§ 3. В чл. 39, ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. периодично атестиране на административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 3, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4, подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 5. В чл. 39б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 2 и ал. 3 и 4:
„(2) Членовете на Комисията по професионална етика се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок четири години. Членовете на комисията не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Всяка комисия се състои от трима редовни и един резервен член. Измежду членовете си комисията избира председател.
(3) При невъзможност да се сформира комисия по професионална етика, функциите й се осъществяват от комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район.
(4) Комисиите по професионална етика подпомагат комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” към Висшия съдебен съвет при осъществяване на правомощията й по чл. 39а, ал. 1, т. 1–6.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, както е по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, имам удоволствието да ви съобщя, че на балкона на пленарната зала са ученици и студенти от гр. Варна, студенти от Нов български университет и от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли в българския парламент!”. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има постъпили три предложения за нови параграфи, които са оттеглени.
Има предложение от народния представител Михаил Миков – § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, досега текстът беше „3 години”. Изискването беше за 3 години стаж за назначаване на съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура. Сега се променя на 2 г. 9 м.
Смятам, че не е коректно да намаляваме стажа, още повече за заемане на най-ниската длъжност в районен съд и районна прокуратура; още повече че 3 години е и по-удобно, и по-нормално. Две години и девет месеца е твърде къс период въпреки аргументите, че преди това има и обучение в магистратското училище. Три години е нормално, прието е като практика и досега винаги е било така.
Намаляването на изискуемия стаж с нищо няма да помогне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който комисията подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 има направено предложение от народния представител Михаил Миков – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, макар и с едно такова, на пръв поглед, доста незначително изменение се прокарва основният въпрос, по който дискутирахме и в комисията, и който е спорен.
Ако се приеме философията на вносителите за предварително обучение, без да имат статута на младши съдии и младши прокурори, то този текст наистина няма място. Понеже аз последователно защитавам другата теза – че трябва да се явят на един изпит за младши съдии и младши прокурори, а след това да има обучение, защитавам тезата, че формалното въвеждане на това предварително обучение няма кой знае какво да промени, освен да създаде много сериозни затруднения при развитието на кадрите, то аз съм предложил този текст да отпадне.
Досега, когато два пъти се яви на изпит и не е издържал изпита, то тогава губи статута си на младши прокурор или младши съдия, който е придобил с явяването на конкурса. Сега се въвежда друга система – той се явява на изпит, за да учи, а чак след това ще придобие магистратския статут.
Именно поради тази причина предлагам да отпадне това изменение, защото не приемам цялостната философия на внесения законопроект.
Искам да ви обърна внимание, че е показателно и днес отсъствието на министъра на правосъдието в пленарната зала, когато се приемат тези изменения. Макар че те са инспирирани от него – от министъра на правосъдието, той се скри зад вносителите, група народни представители, за да може утре в отговорността тя да е чистичка, госпожа министърът на правосъдието. Да го знаете вие, от управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков § 7 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 18, против 67, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 176 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година.”
2. В ал. 3 думите „два пъти” се заменят с „най-малко веднъж”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 26, против 56, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, така както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 9 да бъде отхвърлен.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 10 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. Член 186 се изменя така:
„Чл. 186. (1) Класирането на участниците в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предлага на Висшия съдебен съвет, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2, да одобри кандидатите за младши съдии и младши прокурори.
(4) Висшият съдебен съвет приема решение за одобряване на кандидатите, като проверява дали класираните кандидати отговарят на изискванията на чл. 162. Проверката се извършва въз основа на всички документи за кандидата, представени от него, както и от Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”.
(5) Висшият съдебен съвет не одобрява кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162, като на негово място включва следващия класиран кандидат.
(6) Одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори заявяват изрично писмено пред Висшия съдебен съвет своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността съобразно бала по ал. 1, като всеки следващ кандидат избира от останалите незаявени длъжности. Кандидат, който не заяви желание, се замества от следващия класиран и одобрен кандидат.
(7) С решение Висшият съдебен съвет приема окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори по съответните длъжности съобразно заявеното им желание.
(8) В едномесечен срок от влизане в сила на решението по ал. 7 кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.
(9) Решението по ал. 7 се изпраща на Националния институт на правосъдието за осъществяване на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 73, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 9, така както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 11 има предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. Създава се чл. 186а:
„Чл. 186а. (1) Класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по–висок общ успех от държавните изпити.
(2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2, внася във Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт. В 7-дневен срок от внасяне на предложението по изречение първо кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.
(4) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания.
(5) При приемането на решението по ал. 4 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката Висшият съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”.
(6) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за който е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, който става § 10, така както е по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 12 има предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
„§ 11. В чл. 187, ал. 1 думите „по чл. 186, ал. 6” се заменят с „по чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 65, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, който става § 11, така както е по доклад.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Тексът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. В чл. 191, ал. 1 изречение второ се изменя така: „Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 13, който става § 12, така както е по доклад.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Тексът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
„§ 13. В чл. 194б, ал. 3, накрая се добавя „като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 14, който става § 13, така както е по доклад.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 4.
Тексът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 19, против 61, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 15, който става § 14 и който комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 7.
Тексът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение на народния представител Михаил Миков – § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В чл. 240 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „три” се заменя с „две”.
2. В ал. 3 думите „две години” се заменят с „една година”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 68, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 16, който става § 15, така както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Михаил Миков – § 17 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
„§ 16. В чл. 249, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия и младши прокурор;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 9, против 76, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 17, който става § 16, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Михаил Миков – § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
„§ 17. Член 258 се изменя така:
„Чл. 258. (1) Срокът на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е 9 месеца и започва през месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии и за младши прокурори получават стипендия от бюджета на Националния институт на правосъдието в размер на седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия и младши прокурор.
(2) В края на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.
(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на Висшия съдебен съвет.
(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на страницата му в интернет.
(5) За резултатите от изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средно аритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 17, против 67, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 18, който става § 17, така както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Михаил Миков – § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
„§ 18. Създава се чл. 258а:
„Чл. 258а. (1) Успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е кандидатът за младши съдия и младши прокурор, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър „4,50”.
(2) За кандидатите за младши съдия и младши прокурор, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от провеждането на последния изпит. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50”, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.
(3) Висшият съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.
(4) Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получената за времето на обучението стипендия.
(5) Задължителното обществено и здравно осигуряване, както и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии и младши прокурори за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1–7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Ще си позволя, уважаеми колеги, да направя едно предложение за редакция в ал. 2, вместо думите „от провеждането на последния изпит” да се чете „от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5”.
Текстът на ал. 2 като цяло става:
„(2) За кандидатите за младши съдия и младши прокурор, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50”, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направеното от госпожа Искра Фидосова предложение за редакционна корекция в ал. 2 на предложения чл. 258а, а именно изразът „от провеждането на последния изпит” да се замени с израза „от обявяване на оценката по чл. 258, ал. 5”.
Гласували 82 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, който става § 18, заедно с току-що приетата редакционна поправка.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19:
„§ 19. Създава се чл. 258б:
„Чл. 258б. Организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се определят с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, тук също е необходима една нова редакция, която е за уточнение и допълване на изречението. В началото, преди „Организацията”, преди да започне текстът на разпоредбата, която предлагаме като редакция, да се добави: „Статусът на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 – поставяме запетая, нататък изречението продължава – „организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се – думата „определят” да се замени с „уреждат” – с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник”.
Или целият текст на редакцията на чл. 258б да придобие следния вид: „Статусът на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Искра Фидосова за добавяне в чл. 258б, в началото на изречението, на израза: „Статусът на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, след това т. 1” се поставя запетая, а изразът „се определят” се заменя със „се уреждат”.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 20, който става § 19, с току-що приетото предложение на госпожа Фидосова.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 21 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 21 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
„§ 20. В чл. 262 ал. 1 се изменя така:
„(1) Обучението на кандидатите за младши съдии и младши прокурори се осъществява от постоянни и временни преподаватели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 19, против 61, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 21, който става § 20, така както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 22 е постъпило предложение на народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 22.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага текстът на вносителя за наименованието на подразделението на закона да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място след § 21 в редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 23 има предложение на народните представители Емил Радев и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков - § 23, т. 2, буква „б” относно нова ал. 2, изразът „периодично или по друг повод” се заменя с израза „в последните четири години преди датата на обявяване на конкурса”, а думата „извънредно” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Емил Радев и Красимир Ципов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 21:
„§ 21. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 1 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се § 128а:
„§ 128а. Започналите, но неприключени към датата на влизане в сила на този закон атестационни процедури, се довършват по досегашния ред.”
2. В § 129:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 и 3:
„(2) Лицата, които до влизането в сила на този закон не са били атестирани периодично или по друг повод, се атестират извънредно преди да е изтекъл четиригодишният срок при явяване на конкурс за повишаване в длъжност или за преместване, при избор на административен ръководител или на негов заместник в органите на съдебната власт.
(3) Проведените процедури по атестиране по досегашния чл. 196, т. 1-5 до влизането в сила на този закон, се смятат за периодично атестиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 65, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 23, който става § 21, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 24 има предложение от народния представител Михаил Миков - § 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
„§ 22. (1) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред.
(2) Назначените към датата на влизане в сила на този закон на длъжност младши съдия и младши прокурор продължават да изпълняват тази длъжност по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 24, който става § 22, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23:
„§ 23. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон съдиите, прокурорите и следователите подават декларация по чл. 195, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 25, който става § 23, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 26 има предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 26.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 27 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 24:
„§ 24. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на:
1. Параграф 21, който влиза в сила от 4 януари 2011 г.
2. Параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 16, 17, 18 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам в прочетената преди малко редакция в т. 2 цифрата „8” да се заличи, допуснали сме грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искра Фидосова за отпадането от т. 2 на § 24 на цифрата „8”.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 27, който става § 24, както е по доклада, с току-що приетото предложение на госпожа Фидосова.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, с което е приет и законът на второ гласуване.
Заповядайте за процедура.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ гласуване по общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 153-03-34 от 28 март 2011 г., с още 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Вносител – Министерският съвет, 21.03.2011 г.
Имаме постъпили доклади.
С доклада на водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае нейният председател господин Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Колеги! Най-напред искам да предложа на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник в залата да бъде допуснат Иван Гетов - директор на Главна дирекция ГРАО към МРРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 31 март 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102–01–20, внесен от Министерския съвет на 21 март 2011 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която представи законопроекта от името на вносителя.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация цели доразвиване и усъвършенстване на материята, свързана с гражданската регистрация и административното обслужване.
Основната част от текстовете, включени в законопроекта, са свързани с осигуряване на правна възможност регистърът на населението да се поддържа само в електронен вид с регламентиране създаването на електронни еквиваленти на актовете за гражданско състояние и издаването на удостоверителни документи въз основа на тях.
В Глава трета „Актове за гражданско състояние” са включени нови разпоредби, които регламентират създаването на електронни еквиваленти на актовете за гражданско състояние. Предвидено е тези актове да се подписват от длъжностното лице по гражданското състояние с универсален електронен подпис и да имат доказателствена сила за отразените в тях данни.
С предложените промени се осигурява правна възможност от всяка общинска администрация въз основа на електронните актове да се издават удостоверителни документи. Към момента тези документи се издават единствено от общинската администрация, която съхранява съответния регистър на актовете. Това пряко ще се отрази на процеса на административно обслужване, като значително ще се съкрати времето за извършване на съответните административни услуги, тъй като гражданите ще могат да ги получават от всяка община на територията на страната.
Предвидена е и възможност българските дипломатически и консулски представителства да издават удостоверения и препис-извлечения от електронните регистри за гражданско състояние. Тази възможност ще предложи качествено ново административно обслужване, ще спести много разходи и време на гражданите за получаване на необходимите документи.
Облекчена е процедурата за утвърждаване на образците на заявление за постоянен адрес и на адресна карта за настоящ адрес, като е предвидено те да се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, вместо с постановление на Министерския съвет.
Предоставя се право на достъп на служителите от общинските администрации, чиито задължения са свързани с гражданската регистрация, до информацията в електронните регистри, поддържани на национално ниво. Достъпът на служителите е необходим при изпълнение на законоустановените им задължения, свързани с административното обслужване (издаване на удостоверителни документи въз основа на електронните актове за гражданско състояние от всяка общинска администрация, издаване на удостоверения за роднини и др.).
Технологията за функциониране на ЕСГРАОН е пряко свързана с възможностите, които предлагат информационните и комуникационните технологии. Предвид динамичното развитие на последните за постигане на оперативност и бързина в тяхното прилагане в системата за гражданска регистрация, е много по-подходящо технологията да се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отколкото с подзаконов акт на Министерския съвет – правилник съгласно сега действащия закон, който и досега не е приет.
В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация се създават нови разпоредби, които предвиждат заличаване по административен ред на направена адресна регистрация по настоящ адрес в периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. на лица, които не могат да представят документите по чл. 92, ал. 2 и 3 от закона. С разпоредбите се цели предотвратяване случаите на фиктивна регистрация по настоящ адрес, констатирана през периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г., когато без знанието и съгласието на собствениците на даден имот на техните адреси се регистрират лица, които реално не живеят на същите. Целта е да се защитят интересите на собствениците и да се предотвратят бъдещи подобни злоупотреби.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от предложените промени и подкрепиха единодушно законопроекта, като същевременно бяха направени бележки и предложения по отделни разпоредби на законопроекта, които ще бъдат взети предвид при подготовката му за второ гласуване.
В § 67 от законопроекта се предвижда длъжностните лица по гражданско състояние от общинските администрации и консулските длъжностни лица да имат право на безвъзмезден достъп до данните от регистрите на национално ниво, като достъпът до данните от регистрите ще се урежда чрез споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и потребителя. Целесъобразно е условията и редът за достъп до данните да се уредят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не със споразумение.
Разпоредбите на § 79 от законопроекта също следва да се прецизират, за да е ясно, че се отнасят само за лицата, променили настоящия си адрес в съответния период, които не са представили необходимите документи, изисквани от закона при адресната им регистрация.
Параграф 80 от законопроекта предвижда законът да влезе в сила от деня на обнародването му, с изключение на някои текстове, които регламентират въвеждането на електронния регистър на населението. Текстът следва да се прецизира – § 14 би следвало да влезе в сила от влизането в сила на закона, за да може да се подготви и приеме подзаконовата нормативна уредба. Така ще се създадат необходимите условия след една година да започне да функционира електронната база данни. Трябва да се помисли също така и за евентуално прецизиране на срока за влизане в сила на някои други разпоредби, които са свързани с въвеждането на електронния регистър на населението – например параграфи 12, 15 и др.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102–01–20, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Татарски.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да чета целия доклад. Ще прочета само основни моменти, които не се казаха в доклада на предишната комисия, и как е протекла дискусията в Комисията по правни въпроси.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерския съвет на 21 март 2011 г.
Комисията го разгледа на свое заседание, проведено на 30 март 2011 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър.
Това, което се предвижда в Глава трета „Актове за гражданско състояние”, са нови разпоредби, регламентиращи създаването на електронни еквиваленти на актовете за гражданско състояние. Тези актове ще се подписват от длъжностното лице по гражданското състояние с универсален електронен подпис и ще имат доказателствена сила за отразените в тях данни. Към момента тези документи се издават единствено от общинската администрация, която съхранява съответния регистър на актовете. Това пряко ще се отрази на процеса на административно обслужване и значително ще се съкрати времето за извършване на съответните административни услуги.
Облекчена е процедурата за утвърждаване на образците на заявление за постоянен адрес и на адресна карта за настоящ адрес, като се предвижда те да се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, вместо с постановление на Министерския съвет.
За предлаганите изменения няма да са необходими допълнителни средства от държавния бюджет. Изготвен е софтуерът с необходимите нива на защита.
Прецизират се нормите относно съставянето на актове за гражданско състояние въз основа на документи от чужбина, вписване на промените в имената на лицата в съставените им актове за гражданско състояние и издаване на удостоверителни документи с цел отстраняване на затруднения при тълкуването и прилагането им.
В Преходните и заключителните разпоредби се създават разпоредби, които предвиждат заличаване по административен ред на направена адресна регистрация по настоящ адрес в периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. на лица, които не могат да представят документите по чл. 92, алинеи 2 и 3 от закона.
В дискусията, която се проведе в Комисията по правни въпроси, взеха участие народните представители господин Четин Казак и Искра Фидосова.
Изказа се становище в подкрепа на предложението за създаване на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние, тъй като това ще доведе до по-бързото въвеждане на информацията и ще повиши качеството на предлаганите услуги.
Госпожа Фидосова подчерта, че в § 76 се предвижда 5 години от влизането в сила на този изменителен закон кметствата и населените места, които не са административни центрове, да поддържат писмен архив на актовете за гражданско състояние, но никъде не е записано в какъв срок тези населени места задължително трябва да преминат към електронен еквивалент на актовете. Би трябвало да се добави такъв срок. Необходимо е и прецизиране на § 79 като се уточни, че става дума за промяна на настоящ адрес от едно населено място в друго.
Постави се въпросът през един и същи портал ли ще става достъпът до информационния масив от потребителите и лицата, ползващи софтуера, изпълняващи служебните си задължения.
Господин Казак подчерта, че трябва да се прецени софтуерът, сървърът и фирмата, която ще ги поддържа, тъй като след определен период от време и натрупването на голяма по обем информация може да се блокира системата.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21 март 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Колеги, изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказването ми ще касае тази част от този законопроект, която има амбицията да реши проблемите, създадени с приемането на новия Изборен кодекс, а именно зачестилите случаи на местене на избиратели от една община в друга и създаването на нов вид вътрешен изборен туризъм.
Това, което искам да заявя ясно от тази трибуна, е, че този законопроект не само не решава въпроса с вътрешния изборен туризъм, а на практика бетонира вътрешния изборен туризъм. Избирателите, които вече са били преместени от една община в друга, ще имат възможности чрез новите правила да бъдат бетонирани на местата, където са преместени.
Какъв е проблемът? След приемането на Изборния кодекс, който най-накрая закова цифрата на новата уседналост в рамките на 10 месеца, стана публично известно, че в редица малки общини са преместени избиратели от съседни по-големи, като естествено новопреместените 50, 100-150 души, са в състояние да променят крайния резултат от изборите през есента. Естествено е, че за една малка община 100-150 гласа плюс, в полза на дадена политическа сила или даден кандидат за кмет, в крайна сметка ще решат изхода от изборите в тяхна полза.
Вместо да приемат най-логичното – това, което беше предмет на законопроекта, внесен от Коалиция за България, а именно да се отнеме възможността само на регистриралите се по настоящ адрес в този период, а именно в периода от 1 януари до 31 декември, управляващите решиха чрез една сложна схема да узаконят вече преместилите се избиратели. По какъв начин се случва това?
Изискванията за повтаряне на регистрацията и за нова пререгистрация включват представянето в служба ГРАО на три документа – на нотариален акт за собственост на имота, на договор за неговото ползване, попълнен от собственика, и на декларация. След като един политически брокер или един представител на партия в момента е бил в състояние да прекара 30, 40-50 избиратели от едно населено място в друго, няма никакъв проблем да повтори предвидените в този закон действия, а именно да отнесе в съответната служба ГРАО изискуемите документи и по този начин да узакони пререгистрацията на избирателите.
В същото време това ще създаде колосални проблеми на добросъвестните граждани. Нека все пак да погледнем цифрите и да кажем, че става дума за около 80 хил. български граждани, които са променили своя настоящ интерес в интервала 1 септември – 31 януари. От тях само една малка част са изборни туристи. Останалите са добросъвестни граждани, които с новите правила ще бъдат заставени да извършат ред действия, като тук хипотезите са най-различни. Например, много е възможно едно добросъвестно младо семейство, което се е пререгистрирало на нов адрес и което очаква да ползва различни услуги от общината за своето малко дете, като например възможности за записване в детска градина, детски надбавки и други социални помощи, да се окаже, че ако не се е пререгистрирало, ще се лиши от тези възможности.
Хипотезите са различни – това семейство да не разбере за новите правила или просто собственикът на жилището, което са наели под наем, да е отпътувал в чужбина. Тогава няма как в рамките на двата месеца това семейство да представи пред служба ГРАО изискваните документи.
Представете си какво ще се случи в този двумесечен срок в тези служби, в които гражданите ще трябва да се сблъскат с администрацията, да събират, да носят документи, да заверяват част от тях нотариално, само защото такава е волята на управляващите, с която искат да решат собствения си проблем.
Аз бих се обърнала от тази трибуна и към медиите, които посочиха десетки случаи на местене на избиратели в ред български общини, да проследят развитието на тези случаи. Мога да се обзаложа, че това, което беше изнесено за селата в община Созопол, това, което беше изнесено за част от селата в Монтанско, в крайна сметка ще бъде препотвърдено в избирателните списъци за изборите, защото пак повтарям, че този, който веднъж е превозил 30-40-50 избиратели от едно населено място в друго, няма никаква пречка да го направи повторно, като вече представи изискуемите документи, а това би било проблем за добросъвестните български граждани, които освен че ще се сблъскат с администрацията, но и на практика могат да бъдат лишени от ред социални придобивки, просто поради тази недомислена промяна.
Аз бих приела за искрено намерението на управляващите например, ако имаше една проста разпоредба, която да каже, че пререгистрацията се зачита, но от новата дата – от датата, на която е направена. Тогава автоматично щеше да се изключи възможността тези, които са се пререгистрирали с цел изборен туризъм, да упражнят правото си на глас в новото населено място, но такова предложение няма. Така че изводът, който може да се направи, е, че с тези поправки ГЕРБ наказва добросъвестните български граждани и си затваря очите пред нарушителите. По този начин се създават проблеми на добросъвестните български граждани и се улеснява вътрешният изборен туризъм.
Това, на което се надявам, все пак е, че тези 80 хил. български граждани или поне голямата част от тях, които са добросъвестни, ще накажат управляващите в деня на изборите, защото заради едни недомислици в Изборния кодекс в крайна сметка потърпевши ще бъдат отново българските граждани, които ще изправят пред цялата тази сложна административна процедура.
И накрая, уважаеми дами и господа от мнозинството, искам да ви кажа, че ще се окаже така, че от изборния туризъм ще спечелите по един на всеки сто избиратели, а ще изгубите по трима – тези, които са били добросъвестни и които ще бъдат наказани от поредната недомислица на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Първо искам да Ви кажа, че няма създаден проблем с новоприетия от всички нас Изборен кодекс. Напротив – това, което създадохме като норма в Преходните разпоредби на Кодекса и променихме разпоредбата на Закона за гражданската регистрация, реши този проблем, който съществуваше. Всъщност от м. януари насам и по справките, които ни бяха предоставени от ГРАО, това е очевидно и очевадно за всички – вече няма проблем.
Имаме проблем с периода от 4 до 5 месеца по време на обсъждане на Изборния кодекс, през който имаше и недобросъвестно преместване с цел може би използване и гласуване на тези хора в изборите, които предстоят да се проведат.
Вие казвате, че в момента това е колосален проблем, който е разписан, който ще създаде такъв проблем на много граждани. Досега говорихте, че има огромен пренос на хора, сега пък изведнъж станаха малко. Загрижихте се за правата на тези хора, които сега нищо друго няма да направят, колеги, освен да отидат в съответната общинска администрация и да представят тези документи, като ще имат на разположение два месеца. Собственикът на жилището ще трябва да отиде лично или да представи нотариално заверена декларация със своето съгласие.
Най-логичното според Вас, което предлагате с промяна в Изборния кодекс, госпожо Манолова, е най-противоконституционното, което може да предложите. Когато излизате да говорите тук за права на гражданите, кажете ми как гарантирате правата на гражданите, като ги отнемате и казвате, че тези, които са регистрирани 15 месеца назад, няма да имат право да гласуват на местните избори? С какво право?! Защо тези, които са си преместили целите семейства и нямат скрит мотив при заявяване на искането за промяна на настоящ адрес, да загубят правото си да гласуват? Много добре го знаете.
Пак ще го повторя, колеги, ние сме го коментирали това в продължение сигурно на повече от три месеца – трябва ви мотив за противоконституционност, няма да го получите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Татарски, заповядайте – втора реплика.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Провокиран съм от изказването на госпожа Манолова и съм учуден как може в един такъв закон да се търси пак някакъв политически подтекст и елемент. Това, което казвате, сама разбирате, че не може да се случи. Не може този, който според Вас организира такъв изборен туризъм, да събере тези документи – документ за собственост и т.н. Как си представяте? На тези хора някой ще носи документи за собственост и ги легализира в съответното кметство. Това практически не може да стане.
Второ, тези добросъвестни според Вас много, много граждани, които живеят нелегално на някакви адреси, колко са добросъвестни? Как ще искат да ползват услуги от съответното населено място или община, след като не са реално жители там? Къде си плащат данъците? Как пребивават там? Те не са ли като другите жители на това населено място и трябва нелегално, тихомълком да живеят в това населено място?! Те добросъвестни ли са според Вас?
Поставяме срок от два месеца. Кажете колко? Нека да е три месеца, четири месеца, но трябва да има срок, трябва да се реши този проблем. Не може да съществува това положение, което беше досега.
Не знам защо намесвате изборния туризъм. Смятам, че с този закон, който преди всичко решава чисто технически, практически въпроси, свързани с една остаряла вече система, която досега съществуваше за ЕСГРАОН, не бива да го политизираме и не бива да търсим под вола теле, както се казва, защото няма такива намерения в този закон. Мисля, че с него изчистваме много технически въпроси и даваме съвременен вид на този важен за всички нас закон, свързан с административното обслужване на населението.
Молбата ми е да не политизираме ненужно един такъв закон и да не търсим неща, които няма в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Фидосова, вместо да импровизирате върху закона, който е внесен от Коалиция за България, най-нормалното нещо беше да го пуснете да мине през Правната комисия преди вашия законопроект, защото той беше внесен няколко месеца преди този ЗИД, който разглеждаме в момента. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Тогава нямаше да правите неверни импровизации от тази трибуна. Или поне ако коментирате един законопроект, най-малкото беше редно да сте го прочели, защото този законопроект, който сме внесли и който Вие си скрихте в чекмеджето, не лишава от правото на глас българските граждани, напротив – той решава изцяло проблема с вътрешния изборен туризъм. Изцяло, без да лиши от правото на глас нито един български гражданин.
Ако го бяхте прочели, ако го бяхте поставили на обсъждане в тази зала, щяхте да го знаете. Защото за всички добросъвестни български граждани, които са сменили адреса си и адресната си регистрация след 1 септември, той оставя възможност да гласуват по новия си постоянен адрес, а за тези, които са сменили само настоящия си адрес, изключва възможността да искат промяна от списъка по постоянен в списъка по настоящ адрес. Едно елегантно решение, което не създава проблем на нито един добросъвестен гражданин.
На господин Татарски ще кажа: аз направих уточнението, че в момента коментирам текста от Преходните разпоредби, който касае вътрешния изборен туризъм и който кара 80 000 български граждани, които са се регистрирали по действащия ред от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. да се пререгистрират, като за целта ще трябва да носят документи: нотариален акт, договор за ползване, декларация от собственика. Това е неудобство, господин Татарски, за 80 000 българи, даже поради причината да съберат тези документи, да ги носят в ГРАО и да се изправят пред тази административна процедура, която не е действала, когато са се пререгистрирали. Огромната част от тях са добросъвестни.
Една част от тях няма да разберат за новите промени и автоматично ще бъдат изключени по настоящ адрес от населеното място, в което живеят. Тогава няма да им важи кандидатстването за детска градина или за детските надбавки, или за други услуги, които предоставя съответната община. Затова казвам, че вие създавате проблем на добросъвестните български граждани, а за тези, които са намерили начин да се регистрират в малки общини, за да променят вота там, организаторите на този туризъм много лесно ще отговорят на новите изисквания. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ами само да бяхте следили медиите, щяхте да видите, да не цитирам в коя община, едно село, че човекът, който организира преселението, е собственик на имотите, в които е записал гражданите, и няма никакъв проблем да представи тези документи и да ги пререгистрира. Така че се бетонира изборният туризъм, а се създават проблеми на добросъвестните български граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказване – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път изслушахте откровеното изявление кой е за продължаване на така наречения изборен туризъм. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Кой продължава да говори, че, видите ли, ще бъдат създадени проблеми на тези граждани, които са регистрирали 20-30-40-50 човека на един адрес?
Този проблем, уважаеми колеги, не е от миналата година, не е от по-миналата година. Ние много добре знаем, че това явление започна през 2007 г. Кои бяха управляващи през 2007 г., сещате ли се?! Извинявайте, кои имаха мнозинство в този парламент през 2007-2008-2009 г., за да променят това, което ние направихме?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Фактите от ГРАО са категорични. Да, след промените в Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс – нещо, което е елементарно, стига човек да има политическата воля да го направи, а не политическата воля да говори неистини, това явление пресекна.
Искам да ви прочета, защото явлението може да бъде обратното.
Една малка община, най-малката в България – Треклино се казва... (Реплика от КБ.) Няма значение къде е. От справките от ГРАО се вижда, че при 389 лица, регистрирани по постоянен адрес в тази община, допълнително регистрирани по настоящ адрес има още 454.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не е вярно!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Направете си справките в ГРАО. Тези регистрации са правени основно през 2005-2009 г.
Уважаеми колеги, за кои граждани говорим? Тези, които се регистрираха през 2007 г., ще ги лишим от правото да гласуват по предложението на преждеговорившите.
Има обаче и друго явление. Тези регистрации не се правят само с цел фиктивните регистрации с цел изборен туризъм – те се правят, за да не се закрие едно училище. Това е неоспорим факт. Тези фиктивни регистрации, където се регистрират и деца, се правят с други цели. Например мога да ви кажа, че в община Кочериново се наблюдава и обратното явление. По едни или други съображения някои хора от община Кочериново, имащи власт, започват да дърпат хора от друго село – Пороминово, защото то е с около 350 жители – просто защото управляващите в тази община не желаят да се провеждат избори в това село, за да падне под квотата така, както е заложена. Така че има всякакви явления. Има недобросъвестни хора, които злоупотребяват с тези възможности и аз не виждам защо този проблем продължава изключително да се политизира и да се прехвърля на ГЕРБ. Тоест тези, които са имали възможност да решат този проблем, пак повтарям, 2005 2006 2007-2008-2009 г., не си мръднаха пръста, защото им беше удобно да се ползват от изборния туризъм. Ние този проблем го решихме! Нека да стане ясно на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Разбира се, че въпросът е политически. Въпросът е за това: искаме ли да прекратим вътрешния изборен туризъм или не? (Реплики от ГЕРБ.) Решението за прекратяване на вътрешния изборен туризъм се съдържа в законопроекта, който беше внесен от Коалиция за България, и който отлежава в чекмеджето на госпожа Искра Фидосова. (Реплики от ГЕРБ.) Вие щяхте да бъдете искрен, ако тук и сега се разглеждаха и двата законопроекта, ако първо беше разгледан законопроектът, който сме внесли с колегите от Коалиция за България, и който забранява на всички – и на гербаджийски кметове, и на сини, и на червени, и на каквито и да е, които са записвали избиратели – да ги включват в списъците по новия им настоящ адрес. На всички! С тези правила, които сега въвеждате, вие бетонирате туристите, които се случиха, и които ние видяхме например в Монтанско.
Понеже ще си цитираме цифри и факти: кажете ми, този господин, който го показаха всички национални телевизии, който показа в собствените си сгради, в които е записал избиратели – кое ще го спре да представи в съответната служба ГРАО нотариалния акт, договор за ползване и да пререгистрира тези граждани, които ще променят вота в тази малка община? Кое ще го спре? Кой проблем решавате с този законопроект?
Вместо тук да цитирате данни от Балканската война, при това изключително некоректно – кога какво се случило, щяхте да сте искрени, ако в момента сложехме точка на всички общини. Това, което правите с тези промени, е да си съхраните разместването, което се е случило с вашето участие през тези месеци, пък занапред – каквото ще да става. Ето, затова казвам, че изборите тази есен няма да бъдат честни и ще бъдат манипулирани. (Председателят подава сигнал, че времето изтича.) Възможностите за това се узаконяват, включително и с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Относно данните от Балканската война. Аз не съм бил свидетел на Балканската война, държа да Ви уверя. Вие – също! Така че не зная от къде решихте да говорите за Балканската война. Когато човек няма доводи, се връща все по-назад и по-назад в историята, за да изсмуче някакви доводи и да се опитва да ги политизира. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега сериозно. Аз пак ще повторя: от 2005-2009 г. вие нарочно не решавахте този проблем, защото ви устройваше. Сега искате да го прехвърлите на политическата партия, която реши този проблем с Изборния кодекс в Преходните и заключителните разпоредби. Нека бъде ясно за всички! Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не сте го решили!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102 01 20, внесен от Министерския съвет на 21 март 2011 г.
Моля народните представители да влязат в залата.
Гласували 86 народни представители: за 73, против 5, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следваща точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Вносител: народният представител Любен Татарски, на 11 февруари 2011 г. Същият е приет на първо четене на 9 март 2011 г.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 154-01-13, внесен от Любен Татарски на 11.02.2011 г., приет на първо гласуване на 09.03.2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на закона, както е предложено.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 1 има предложение от народните представители Анастас Анастасов и Александър Стойков.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4:
а) в т. 6 думите „или при смърт” се заличават;
б) създава се т. 13:
„13. при смърт. ”
2. В ал. 5, изречение първо след думата органи се поставя запетая и се добавя „които се изпращат на общинската избирателна комисия в три дневен срок от издаването им.”
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) В тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 3, 5, 6 и 10 общинската избирателна комисия уведомява общинския съветник, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. В тридневен срок от изтичане на срока за възражение общинската избирателна комисия приема решение. Когато установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията са налице, общинската избирателна комисия прекратява пълномощията на общинския съветник и обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат.”
4. Създават се нови ал. 7 и 8:
„(7) В тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 1, 2, 4, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 общинската избирателна комисия обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат.
(8) Решенията и отказите на общинската избирателна комисия по ал. 6, както и отказите по ал. 7, могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 267 от Изборния кодекс. Препис от решението на общинската избирателна комисия се изпраща на председателя на общинския съвет в тридневен срок от влизането му в сила.”
5. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея след думата „комисия” се добавя „по ал. 6, съответно – след постановяване на решението по ал. 7”, а думите „председателят на общинския съвет уведомява общинските съветници за обстоятелствата по ал. 6, а” се заличават.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея навсякъде думите „ал. 7” се заменят с „ал. 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения нов § 1 с редакцията на комисията, която беше прочетена.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 2, когато не е издадена заповед от кмета на общината, съответно от кмета на района, общинският съвет определя заместник-кмета, който да замества кмета на общината, съответно – кмета на района, до тяхното завръщане.”
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител, който става § 2 по така предложената редакция на комисията и прочетена от нейния председател.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: „Заключителна разпоредба”.
Постъпило е предложение от народните представители Анастас Анастасов и Александър Стойков.
Комисията подкрепя предложението и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В случаите, в които към датата на влизане в сила на този закон са настъпили обстоятелства по чл. 30, ал. 4, т. 1, 2, 4, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 и за които не е налице влязло в сила решение на общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията, в едномесечен срок от влизане в сила на този закон общинската избирателна комисия приема решение по чл. 30, ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Първо ще подложа на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”, след това – текста на новия § 3.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”, по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новия § 3, така както беше прочетен.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4:
„§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител, който става § 4 в редакцията на комисията, както беше прочетен.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Любен Татарски.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание Доклад за второ четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност № 054-01-79, внесен от Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева на 12 октомври 2010 г. и приет на първо гласуване на 10 март 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 1 е постъпило предложение от народните представители Ивайло Тошев и Даниела Миткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става параграф единствен:
„Параграф единствен: В чл. 46 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, в изречение първо след думата „като” се добавя „към заявлението, когато е за първо вписване”, а след думите „чл. 11, ал. 2” се поставя запетая и се добавя „ а за последващо вписване прилагат същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо”.
2. В ал. 3 след думата „изпит” се добавя „само за първия заявен срок за заместване”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Заповедта за последващо вписване се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Гласуваме § 1 в редакцията на комисията, която беше прочетена.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 2 е постъпило предложение от Ивайло Тошев и Даниела Миткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в параграф единствен, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в параграф единствен, т. 2.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Следваща точка от нашата програма е:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ НАЧАЛОТО НА МАНДАТА НА 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.
Докладът ще ни представи председателят на комисията – господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми колеги, ще ви прочета Доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите от началото на мандата на 41-то Народно събрание до края на 2010 г.
Колеги, докладът съдържа 36 страници, таблици – 2 бр. и проект за решение. Ще ви представя резюме от целия доклад, защото се надявам, че след като той е представен на всички вас, вие сте се запознали с дейността на комисията през тази година и четири месеца. След това ще имаме възможност да дискутираме самия доклад.
„ДОКЛАД
за дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите от началото на мандата на 41-то Народно събрание до края на 2010 г.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите в 41-то Народно събрание обедини две съществуващи самостоятелни комисии – по правата на човека и вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Тя осъществява своята дейност в две важни области – законодателна, в сферата на правата на човека и вероизповеданията и другата - отворена към проблемите на гражданите и представителите на неправителствени организации, които внасят за разглеждане жалби, молби, петиции, сигнали и предложения.
Основният закон – Конституцията на Република България прогласява правата на човека и свободата на вероизповедания за основополагащи. Глава първа и Глава втора – „Основни начала” и „Основни права и задължения на гражданите”, формулират основанията за законодателната дейност на Комисията. Работата по жалбите и петициите се основава на чл. 45 от Конституцията и се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Във връзка с компетенциите и правомощията си, Комисията е приела Вътрешни правила. В тях е утвърдена система за регистриране, движение, архивиране и отчетност, свързани с многобройните жалби, молби, петиции, сигнали и предложения.
Организация и дейност на Комисията
Комисията се състои от 17 народни представители. Към нея работят експерти – щатни и на граждански договори. Те са натоварени със значителна по обем работа. Постъпилите жалби и петиции от граждани и представители на неправителствения сектор се обработват своевременно, като се проучва подробно поставения проблем и се търсят най-ефикасните средства за оказване на съдействие по него.
Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни. Те постъпват по пощата, по електронната поща или гражданите лично ги внасят в Народното събрание. Не са малко устните сигнали, възражения и запитвания, по които експертите правят консултации и изпращат писма до компетентните органи. Ежедневно се водят разговори с граждани по телефона, интересуващи се от движението на преписката си. Правят се консултации с експерти, които разясняват процесуалните им права и възможности.
Законодателна дейност
За периода са проведени 26 заседания, на които са обсъдени законопроекти, проекторешения и проектодекларации в сферата на правата на човека и вероизповеданията. По тях са изготвени 19 доклада за пленарна зала. На заседанията на комисията са приети годишните доклади на Омбудсмана на Република България и годишните отчети за дейността на Комисията за защита от дискриминация. Работната атмосфера е изключително колегиална, досега не е имало заседание, отложено поради липса на кворум.
Работа с граждани и неправителствени организации
Важна част от дейността на Комисията са организираните приемни за граждани, в които участват народни представители и експерти. Приемат се писмени материали и уточнения към тях или се дават юридически консултации на място.
Графикът за приемните се утвърждава на заседание на Комисията. От конституирането й до края на 2010 г. са проведени 35 приемни, на които са изслушани и консултирани над 250 граждани.
Нито един гражданин, потърсил съдействие извън приемната, не е бил отпратен, а е изслушан и консултиран.
За периода са постъпили над 1500 жалби, молби, сигнали и петиции от граждани и организации. В това число влиза и броят на повтарящите се жалби, в които се предоставят нови данни и обстоятелства, или се изразява недоволство от отговорите на компетентните институции. Същите се завеждат към преписката на жалбоподателя и повторно се обработват, като се проучват новите обстоятелства и отговорите на институциите. Изпратени са над 150 напомнителни писма до институциите, които не са отговорили в законоустановения срок от Административнопроцесуалния кодекс.
Преобладаващата част от жалбите и сигналите съдържат огромно количество придружаваща информация – жалби до различни компетентни органи и отговорите от тях. Експертите към комисията се запознават подробно с изложения проблем, уточняват нови обстоятелства и факти и своевременно изпращат писмо до съответния компетентен орган, който трябва да се произнесе по случая.
Най-много на брой са жалбите и сигналите в социалната сфера. Следват тези срещу съдебната система; за нарушени потребителски права; против действия и бездействия на органите на МВР; срещу Общи устройствени и Подробни устройствени планове на населени места; против незаконно строителство; свързани с възстановяване собствеността на земеделските земи и земите от горския фонд.
Много са жалбите и в сферата на образованието и здравеопазването; срещу актове, действия и бездействия на органите на местната власт и местното самоуправление; по религиозни въпроси; жалби, свързани с дейността на държавната администрация; по дискриминационни и етнически проблеми и др.
В Комисията постъпват и анонимни сигнали, които не се разглеждат. Честа практика е да получаваме жалби и сигнали, препратени ни от други постоянни комисии, от приемната на председателя на Народното събрание и от народни представители, получили ги на приемните в избирателните си райони.
Приети и обработени бяха и над 500 устни жалби и сигнали на граждани, които се оплакват за нарушаване на законните им права и интереси. По-голямата част от тях са срещу незаконното строителство, унищожаване на зелени площи, презастрояване на квартали, завишени сметки от доставчици на обществени услуги, заповеди на кметове на общини; действия и бездействия на органи на държавната и общинската администрация, молби от църковни настоятелства за съдействие пред общински администрации за издаване на натурални актове на църковни имоти и др.
На редовни заседания комисията е разглеждала и постъпили жалби, сигнали и петиции от граждани и неправителствени организации, които са от обществен интерес и засягат големи групи хора.
Регионално разпределение
Най-много жалби, молби, сигнали и предложения са постъпили от София-град – над 500, което е почти 1/3 от всички регистрирани. Това е нормално с оглед близостта на гражданите, по-голямата активност на столичани, което е констатирано и в предишните доклади за дейността на комисиите по жалби и петиции на гражданите. На второ място по брой внесени жалби и петиции е област Пловдив, следват областите Варна, Бургас, София-област, Благоевград и др.
Трябва да се отбележи по-ниската активност на населението от Северна България. Например от областите Търговище, Силистра, Видин и Монтана са получени най-малко жалби. Не можем да се съгласим, че проблемите на хората в тази част на страната са по-малко, предвид по-голямата безработица и натрупаните с годините въпроси за разрешаване в тези региони.
Заключение
Позитивният резултат от работата на комисията с граждани и неправителствени организации е установяване на законодателни празноти. Несъвършенствата и празнотите в действащите закони, установени при прилагането им, следва да инициират предложения за промяна на нормативната уредба от народните представители и по-ефективното им участие в парламентарния контрол.
Досегашната дейност на комисията дава основание да се направи обобщението, че тя е живата и непосредствена връзка на гражданите с Народното събрание. Като изразител на надеждите им за ефективна помощ и решаване на проблеми във всички сфери на обществения живот, комисията успя да помогне на много от тях.
Много често търсещите съдействие се нуждаят не само от консултация, но и от внимание, които безрезервно получават. Членовете на комисията и експертите се отнасят със съпричастност към поставените въпроси от жалбоподавателите, като се стремят да защитят гарантираните им по Конституция граждански права. Получени са много благодарствени писма поради своевременната намеса на комисията. Естествено е и да има недоволни от работата й. В повечето случаи това са жалбоподаватели, поставяли едни и същи проблеми през годините, свързани със съдебни решения, молби за устройване на работа, настаняване в общински жилища и др. Удовлетворително е, че броят им е сравнително малък в сравнение с тези, за които оказаната помощ е била навременна и ефективна.
Въпреки доброто взаимодействие и своевременните реакции на повечето държавни и местни органи на властта, предстои значителна работа по подобряване на сътрудничеството с тях, особено с тези, чиято дейност е да съблюдават правата на човека. Много важно е народните представители, членове на ресорните комисии и компетентните министерства да подходят сериозно и отговорно към подадените предложения за законодателни промени.”
Уважаеми колеги, представих ви резюмето от доклада. Ще ви представя и проекта за:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Комисията по правата на човека,
вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
2. Докладът на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да се изпрати на централните и други органи и организации, които имат отношение към защитата правата на гражданите.
Решението е прието от Четиридесет и първото Народно събрание, 2011 г., и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Колеги, откривам дебата.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, уважаеми господин Бакалов! Като член на комисията, бих желал да взема отношение по доклада. Първо, най-отговорно искам да заявя от тук, че благодаря на председателя на комисията господин Бакалов за атмосферата и за ползотворната работа, която той, като председател, създава на комисията. В много случаи той е изказвал и лична позиция, извън тази, която примерно ние като мнозинство сме формулирали. Това му прави чест като достоен български народен представител. Твърдя, че понякога и аз самият съм изразявал позиции, различни от тези, които примерно е имало като мирозрение и нагласа в моята парламентарна група – Коалиция за България. Тоест, и колегите от другите парламентарни групи в тази комисия съм забелязал и установил, че в много случаи понеже самата тематика не е толкова до политика, а до човещината, до защита правата на човека – сме стигали до убеждения, които далече надхвърлят политическите интереси.
Така че аз благодаря от тази трибуна на всички колеги, с които съм работил досега в комисията, и на нейния председател. Мисля, че тази комисия действително е била полезна досега с работата си.
Имам една препоръка. Мисля си, господин Бакалов, колеги, че в някои случаи ние бихме могли да не чакаме да реагираме само на определени сигнали и така нататък, а понякога и да се самосезираме, когато има явни примери на посегателства върху правата и достойнството на български граждани, а такива има, включително да си припомним показните арести преди месеци, които предполагам, че никой от нас не възприема.
В този смисъл, както понякога ние мислим, че прокуратурата трябва сама да се самосезира, моята препоръка и предложение е – ние като достойни, а смятам, че български народни представители сме такива, да си кажем какво мислим, дето се казва, изпреварвайки малко събитията.
Още веднъж благодаря за дейността и за доклада, който отговоря според мен на реалната работа на комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Има ли реплики по отношение на изказването на господин Радославов? Няма.
Колеги, желаещи за изказване по този доклад на комисията? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване решението, така както беше прочетено от нейния председател.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това приемаме решението по Доклада за дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Процедура – заповядайте, госпожице Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Точка девета от нашата програма предвижда Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, само че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е съпътстваща и предстои да се гледа днес на заседание, тъй като е свързано с транспониране на директива.
Правя процедурно предложение – утре да бъде разгледана съответната точка, а днес да преминем към точка десета от програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Режим на гласуване по отношение на процедурното предложение.
Гласували 74 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка десета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте за доклада на водещата Комисия по околната среда и водите.
Другите комисии, на които е разпределен законопроектът, са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОАНА КИРОВА: Благодаря, господин председател.
Представям:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда,
№ 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31.03.2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Евдокия Манева – заместник-министър, госпожа Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда, госпожа Боряна Каменова – началник отдел в дирекция „Политика по изменение на климата”, господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух”, както и парламентарния секретар на МОСВ – госпожа Жанет Жикова.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Манева, която посочи, че на всички евентуални въпроси ще бъде даден подробен отговор от нея и присъстващите представители на министерството.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране в националното законодателство на чл. 1, ал. 2, буква „а”, подточки 6, 7 и 8, и ал. 5 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО.
Тази регламентация цели постигането на ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта. Пътният транспорт е причина за около 20 на сто от емисиите на парникови газове в Общността, а ограничаването им ще допринесе съществено за изпълнението на ангажиментa на Европейския съюз да постигне намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. най-малко с 20 на сто под равнищата от 1990 г.
Чрез транспонирането на ал. 5 от Директива 2009/30/ЕО в Закона за опазване на околната среда се осигурява национално нормативно регламентиране на принципите, заложени в директивата, като се определят задълженията на производителите и вносителите на течни горива за намаляване емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта, начините, по които може да се постигне това намаление, и задълженията на производителите и вносителите на течни горива ежегодно да докладват относно интензитета на парниковите газове на доставяните от тях течни горива на територията на страната.
Законопроектът създава правно основание Министерският съвет да приеме наредба за условията, реда, формата и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите от независими одитори.
На второ място е регламентирането на реда и основните изисквания за изготвяне, верифициране и докладване на историческите данни за дейността на операторите на инсталации по приложение № 7 към ЗООС, с което се цели Министерството на околната среда и водите да събере необходимата информация, изготвена и верифицирана в подходящ формат, която да послужи за база за определяне на количеството безплатни квоти, което всеки оператор в обхвата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) ще може да получи през следващия период на търговия (2013-2020 г.). Необходимостта от докладване на тези данни се налага поради промяната в методиката на изчисляване разпределянето на безплатните квоти през следващия период на ЕСТЕ, която ще се основава на количество произведена продукция, а не на общите верифицирани исторически емисии от инсталациите.
Предлаганите със законопроекта други по-важни изменения и допълнения в закона могат да бъдат обобщени, както следва:
- транспониране на чл. 1, ал. 11 от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, като се въвежда търгуване на квотите за емисии на парникови газове през третия период на ЕСТЕ 2013- 2020 г. Направена е и препратка към съответния регламент на Европейската комисия, който определя правилата за провеждане търговете на квоти. По този начин се дават структурата и основните принципи на разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през следващия период на ЕСТЕ;
- по-точно регламентиране на задълженията и отговорностите на компетентните органи, свързани с администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове, и оптимизиране на административната процедура по издаване на разрешителните за емисии на парникови газове (по-ясно разписване на отговорностите на компетентните органи, регламентиране на срокове и разпоредби, които засягат интересите на трети лица и които са свързани с издаването и преразглеждането на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и с осъществяването на мониторинг от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове);
- по-точно регламентиране на задълженията на операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г., на районните инспекции по околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда, включително оптимизация на процеса на докладване, децентрализация на процеса на издаване на комплексни разрешителни и прилагане на Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, приет с Решение № 560 на Министерския съвет от 2010 г.;
- законово регламентиране на довършването на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда от минали действия или бездействия при приватизация в случаите на прекратяване на сключен преди 15 декември 2007 г. договор, като се създава законово основание да се измени и допълни Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация с цел регламентиране на условията и реда за довършване на програмите и въвеждане изискванията на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г.
С предлаганите изменения на ЗООС се предвиждат изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух за въвеждане изискванията на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно етап II на улавяне на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции, като се определят и контролните органи за проверка на системите.
Законопроектът включва още съкращаване на административни процедури, включително съкращаване на периода за изпитване на пробите на корабни горива. Понастоящем изпитванията се извършват в стационарната лаборатория в София на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Времето за доставка и изпитване на пробите и изготвяне на констативен протокол отнема около 15 дни. Не е икономически и правно обосновано задържането на кораба за толкова дълъг период, докато излязат резултатите от анализа. С новите разпоредби значително ще се съкрати този период.
Има постъпило писмено становище на отдел „Европейско право”, което беше представено от председателя на комисията.
В становището на отдел „Европейско право” са посочени всички директиви, които се транспонират с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за околната среда и се обръща внимание на необходимостта от прецизиране на някои текстове, по-специално параграфи 1, 8 и 20. Има и едно допълнение, че сроковете за транспониране на Директива 2009/30 ЕО и Директива 2009/29 ЕО са изтекли в края на миналата година, което е още едно основание за необходимостта от спешното им транспониране.
След откриването на дебата от председателя на комисията отношение взеха:
- народният представител Огнян Пейчев относно § 9 – дали промените, касаещи приватизираните предприятия, ще влязат в противоречие със Закона за приватизация и със следенето на тези предприятия, на което заместник-министър Евдокия Манева отговори, че няма противоречие, нещо повече, предложеният текст е съгласуван между Агенцията за приватизация, Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите. Това са и трите органа, които отговарят за прилагане на § 9. Тя посочи, че десет предприятия имат програми за отстраняване на минали щети и фактически само едно предприятие е изпълнило целия обем работи.
Договорите са изтекли и при сегашната формулировка на § 9 няма никакво основание за продължаване на договорите, за да бъде изпълнен целият обем работа. Причините за закъснения са най-различни: започвайки от многобройни провали на търгове по Закона за обществените поръчки, редица неудачи при отделни проектни решения, необходимост от препроектиране и допълване с мнения по технически решения. Така че, в момента за да се доведат докрай тези проекти, е необходимо да има право на продължение, да се направи допълнителен график и да се сключат допълнителни договори. Това визира текстът.
Иначе по отношение на контрола остават всичките правомощия. Не се засягат никакви правомощия на нито един от органите. Контролът продължава да се изпълнява от междуведомствена комисия от трите органа и няма никакви промени в договорите за приватизация на тези предприятия;
- народният представител Джевдет Чакъров, който обяви, че ще подкрепи повечето от текстовете, които са хармонизиращи с правото на Европейския съюз, доволен е от поясненията по въпроса на народния представител Огнян Пейчев, но поиска да обърне внимание на един друг принципен въпрос. Това се отнася за направени отстъпления във водените политики и без да се отнася към персонални компетенции, става дума за ниво на отговорност относно прехвърляне на правомощия от страна на министъра на околната среда и водите към директори, както и към Изпълнителната агенция по околна среда и към други министерства. Господин Чакъров смята, че трябва да се помисли по това, като има време между първо и второ четене да се направят конкретни предложения. Като цяло смята, че законопроектът следва да се подкрепи на първо гласуване. Госпожа Евдокия Манева отбеляза, че забележката се отнася до принципен въпрос. Концепцията на сегашното ръководство на Министерството на околната среда и водите е, че разрешителните режими не трябва да бъдат в министерството, в централното ведомство, което трябва да се занимава със стратегията по управление на околната среда и формулиране на нормативната база. Всички въпроси, свързани с разрешителния режим, инструмент за прилагане на политиките, трябва да бъдат делегирани на по-ниските нива. Такава е европейската практика и ние се съобразяваме с нея. Госпожа Манева посочи още, че Агенцията по околна среда няма контролни функции, така че няма смесване на компетенции, а тя се превръща в орган, партньор на Европейската агенция по опазване на околната среда.
Председателят на комисията благодари на изказалите се и за обясненията от страна на МОСВ, прикани за други изказвания и отношения по проекта, след което прекрати дебатите по предложения законопроект.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се” подкрепи единодушно законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Кирова.
С другите два доклада по законопроекта ще продължим утре, тъй като се изчерпа редовното време и ще трябва да закрием заседанието.
Както е по правилник, ви обявявам, че следващото заседание ще се проведе утре, 7 април 2011 г., от 9,00 ч. по гласувания дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Павел Шопов

Екатерина Михайлова


Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин