Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Преди началото на днешния пленарен ден, във връзка с Празника на здравния работник, използвам възможността да поздравя всички колеги-лекари. Нека да продължат все така активно да участват в дебатите не само по теми, които засягат здравеопазването, но и по всички теми, които Народното събрание разисква.
Едно съобщение: вчера получих писмо от началника на политическия кабинет в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с чието съдържание ще ви запозная дословно:
„Уважаема госпожо Цачева,
Във връзка с предложенията на народни представители за изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков за последиците от новоподписаните споразумения по проекта АЕЦ „Белене”, бих желала да Ви информирам, че след заседанието на Министерския съвет днес, министърът отлетя за Москва, за да председателства българското участие в заседанието на Междуправителствената българо-руска икономическа комисия.
От името на министър Трайков Ви информирам, че след завръщането му в Република България той ще запознае българския парламент с горепосочената тема в рамките на утрешното (има се предвид днешното – в четвъртък) пленарно заседание или това в петък, 8 април 2011 г.
Използвам случая да изразя своите най-високи почитания.
Началник на политическия кабинет.”

Съгласно приетата програма за тази седмица точка първа за четвъртък, 7 април 2011 г., е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносители са Десислава Танева и група народни представители, приет е на първо четене на 30 март 2011 г.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – по т. 1 в залата да бъдат допуснати Владислав Горанов, заместник-министър на финансите; госпожа Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика”; господин Димитър Войнов и госпожа Даниела Нонина – експерти в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 154-01-34, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 22 март 2011 г., приет на първо гласуване на 30 март 2011 г., второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Валентин Николов за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 1 в следната редакция:
„§ 1. В чл. 13, ал. 5 накрая се добавя „както и за физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаем доход по чл. 26”.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1, съгласно доклада на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1 по вносител, който в доклада на комисията получава номерация на § 2.
Гласували 125 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Валентин Николов за създаване на §1а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 1а, който става § 3, със следната редакция:
„§ 3. В чл. 20 думите „§ 9 от Преходните и заключителните разпоредби на” се заменят с „чл. 9а от”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по доклада на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 4.
Гласували 114 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Валентин Николов за създаване на § 2а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 2а, който става § 5 със следната редакция:
„§ 5. В чл. 28, ал. 2, т. 3 думите „§ 9 от преходните и заключителните разпоредби на” се заменят с „чл. 9а от”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5.
Гласували 103 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 има предложение на народния представител Михаил Миков:
„В § 3 се създава нова т. 3 със следното съдържание:
„3. Създава се ал. 3 със следната редакция:
„(3) В облагаемия доход на лицата по ал. 1, т. 1 не се включват националните и европейски плащания под формата на помощи, подпомагане и субсидии за земеделските производители.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, става въпрос за облагането на помощите, както предоставени от Европейския съюз, така и от националните доплащания. Какъв е техният характер? Във внесения проект се предлага те да влязат в облагаемата основа. През 2008 и 2009 година Националната агенция за приходите е заела категоричната позиция, че същите нямат характер на реализиран доход и тяхното предназначение е да покрият разходи, свързани с извършената дейност. Този въпрос е принципен. Виждам, че бързичко искате да приемете това изменение, да не се коментира много, но това е същностен въпрос – каква е политиката на правителството, каква е политиката на държавата. Защо Министерството на финансите не коментира този въпрос и защо правителството не внася този законопроект, а група народни представители се опитва тихомълком да реши въпроса със субсидиите, който засяга десетки хиляди земеделски производители?! И въобще за политиката в сектора?!
Какво ще се получи в крайна сметка? Част от средствата, които Европейският съюз дава за определени политики в българското земеделие, индиректно ще се връщат в бюджета. А знаем, че тези средства не са насочени към бюджета. Те са насочени за постигане на цели.
Вторият принципен въпрос е какъв е размерът на субсидиите на българските земеделски производители. Всички знаем, че е по-нисък от този, който имат земеделските производители в други страни на съюза, което прави нашите производители по-неконкурентоспособни. И сега ние искаме да обложим тези субсидии, след като през 2008 и 2009 година категорично и ясно в свои официални документи Националната агенция за приходите е казала, че субсидиите и помощите, както и сумите, възстановени от бюджета, не са посочени като източник на доходи: „Същите нямат характер на реализиран доход и тяхното предназначение е да покрият разходи, свързани с извършваната дейност”. Това е в Разяснение № 94-003 от 15 януари 2009 г., и в Разяснение № 2012-13 от 18 февруари 2010 г., и в Разяснение № 2-946 от 17 май 2010 г. Това са тълкувания през годините. След 1 януари 2010 г. тази политика се смени тайно, без закон, и се прие, че след 1 януари се разглеждат като облагаем доход. И сега, по средата на годината този въпрос някак си тихомълком се поставя, като хората се заплашват, спекулира се с тези хора и им се казва, че едва ли не те дължали тези пари. Не може данъчният закон да има обратно действие за период, в който тези плащания са били дължими. Така че вие уж решавайки някакъв проблем със задна дата, всъщност закрепвате въпроса, който не е минал на дискусия в Народното събрание – за облагане на субсидиите на земеделските производители.
Ето, затова съм предложил този текст, за да е ясно, че държавата има определена политика в този сектор, като държи сметка за две неща – че нашите земеделски производители получават по-ниски субсидии, което ги прави неконкурентоспособни, и на второ място – че става въпрос за помощ за дейността, а не за доход, който да формира облагаема печалба, и след това индиректно от европейските средства да се прехвърлят средства в бюджета чрез данъчно облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Миков, до 1 януари 2010 г. действаше режим, в който никакви доходи на земеделските производители не се облагаха с данък върху общия доход, включително субсидиите и помощите, които те са получавали. В тази посока е и указанието на НАП. Нещо повече, Вие сам цитирахте, че тези субсидии и помощи се дават, за да покрият разходи за дейността, което означава, че сега въвеждайки възможността земеделските производители да формират своя облагаем доход като разлика между приходите и разходите, то ако приемем Вашето предложение и изключим субсидиите и доплащанията от приходите, трябва аналогично да изключим от разходите частта, адекватна и съотносима към тези субсидии и приходи или активи, ако те са дадени за закупуване на активи.
Националните счетоводни стандарти и международните счетоводни стандарти абсолютно предвиждат субсидиите, които се дават в различни сфери, да се третират като доходи на съответните предприятия или фирми. Това, което Вие предлагате, може да се случи след нотификация на Европейския съюз, но това означава да разпишем нов режим на разходите и на активите, придобити с тези субсидии, което на практика ще усложни още повече нещата и няма да доведе до резултата, който Вие търсите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоянова, това, което казвате, е вярно. Да, не се облагаха доходите, но това беше едното основание. Във всичките разяснения освен основанието „необлагаемост на доходите”, беше казано ясно, че субсидиите са помощ и по този начин не влизат в облагаемия доход.
Втори принципен въпрос. Защо правителството не предприе никакви мерки за нотификация? Защо не предприе процедура за нотификация досега? Ще ви кажа защо. Защото си прави тайната сметка, че от увеличаващия се размер на европейските средства ще има постъпления в бюджета. Те могат да се сметнат. Могат да се сметнат, като се извадят разходите, види се колко остава от субсидиите – 28 лв. Вземам за пример преките плащания – 60%, другите 40% се облагат с 10% и от тези над 1 милиард или 1,1 милиард преки плащания годишно, от тях поне стотина милиона разчитате да се върнат в бюджета. Добре, да не са 100, да са 90, но това не е почтено и не е политика към земеделските производители.
И другият основен въпрос: Може ли някой в тая зала да каже мисли ли нашето правителство да започне процедура по нотификация? Аз и предния път настоявах да дойде тук и земеделският министър или от Министерството на финансите да кажат, защото това е политика. Когато група народни представители внася един текст и правителството го няма, а това засяга десетки хиляди хора, това не е политика. Това е лекичко, така, да го прокараме през пленарната зала, да решим въпроса и да кажем: ами той законът е такъв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3, който става § 6.
Гласували 107 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 има направено предложение от народния представител Валентин Николов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Михаил Миков – в § 4, в ал. 1 на чл. 29а се добавя изречение второ със следното съдържание:
„При определяне на финансовия резултат националните и европейски плащания под формата на помощи, подпомагане и субсидии за земеделски производители не се признават за данъчни цели.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Създава се чл. 29а:
„Облагане на доходи от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители
Чл. 29а. (1) Облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година физическото лице се регистрира или дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, доходът от стопанската дейност се облага по реда на ал. 1 за цялата данъчна година. Авансово удържаният и/или внесен данък за доходи, придобити до датата на регистрацията, се приспада при определяне на тримесечни авансови вноски по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и от данъка по чл. 48, ал. 2.
(3) Физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага по реда на ал. 1.
(4) Лицата по ал. 3 упражняват правото си на избор да се облагат по реда на ал. 1 чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.
(5) Лицата по ал. 3, избрали да се облагат по реда на ал. 1, прилагат този ред на облагане за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години.
(6) Лицата по ал. 1 и 3, които определят облагаемият си доход по реда на чл. 26, прилагат Закона за счетоводството, като в този случай се приравняват на едноличните търговци.
(7) В облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която започва облагането на доходите с данък по чл. 14, ал. 2, и за които приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия данък.
(8) В облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване или за следващи години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги, предложението за нов чл. 29а всъщност е гвоздеят на този закон. Това е основният елемент, който се предлага като промяна в данъчното облагане на земеделските производители.
Що се отнася до тези, които се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност, там нещата са ясни и едва ли са спорни. Предполагам, че всички ще се съгласят с предложените текстове. Проблемът обаче, според мен, възниква в алинеи 3, 4, 5 и 6, където се предлага режим на избор за облагане на земеделските производители – дали да останат на режим на нормативно признати разходи или да доказват разходи чрез водене на съответно счетоводство, разбира се, по облекчен режим. Според мен, тази възможност поставя в нееднакво положение земеделските производители по отношение на данъчното облагане.
Защо? Защото на всички е известно, че огромната част от земеделските производители в България са дребни земеделски производители – с малко земя, произвеждат малко продукция, имат изключително малки обороти. Те в никакъв случай няма да пристъпят към водене на счетоводство, колкото просто и елементарно да е то.
В момента практиката в земеделието не предполага обмен на каквито и да е документи по отношение на извършени работи и услуги. Отделният селянин, който има 5 дка земя, няма да вземе никога бележка за това, че са му изорали земята, за това че е продал кравата, телето, агнето и т.н. Следователно тази възможност за избор обслужва преди всичко големите земеделски производители.
Вие вероятно не сте забравили, че подобни условия поставиха зърнопроизводителите, когато преговаряха и бяха готови да стачкуват. Те обслужват зърнопроизводители, едри животновъди или ферми, които имат огромни обороти и които, сигурен съм, това ще стане ясно много скоро, лесно ще доказват разходи. И техните разходи няма да бъдат 60% – нормативно признати за останалите дребни производители. При всички положения те ще докажат много повече разходи, с което естествено ще им бъде намален данъка. Ето поради тази причина възможността за избор поставя при неравни условия земеделските производители по отношение на данъчното облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Имамов, категорично не съм съгласна с Вашата квалификация, че този режим ще създаде неравнопоставеност. Напротив, това е режимът, който създава равнопоставеност и възможност на всеки един земеделски производител да докаже разходите си и да се облага с 10% данък върху истинските си доходи, които са разлика между реализираните от него приходи и всички разходи, които е извършил. Не бива под наименованието „водене на счетоводство” да плашим хората.
Препращайки в алинеи 3, 4 и 5 към Закона за счетоводството, ние на практика даваме възможност най-малките земеделски производители, които са с до 50 хил. лв. оборот, да водят, дори бих го нарекла не счетоводство, а книга за приходите и разходите.
Какво означава това? Това означава земеделският производител да събира цяла година в един плик фактурите за извършените от него покупки и в края на годината да се опишат в една книга на приходите и разходите.
Това, което Вие изтъквате като аргумент: че едва ли те ще си поискат и ще си вземат бележки или фактури за извършени на тях услуги, според мен не бива да го споменаваме от тази трибуна. Надявам се, че това не означава пледиране за запазване на сивия сектор, защото неискането за издаване на документ означава да дадеш възможност на твоя доставчик да... (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата! Не се обаждайте от място, колеги!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това означава обаче, че и ти няма да можеш да отчетеш тези разходи и да докажеш истинската си печалба, истинския си доход.
Струва ми се, че точно за малките производители е добре да изберат този режим и наистина по този начин да се облагат реалните им доходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, слушах Ви много внимателно и усещам, тъй като тази тема я обсъждахме и със Закона за данъците върху доходите на физическите лица, как с всеки един закон вие сами потвърждавате, че предложението, което направихте в Закона за физическите лица и сега е дублирано тук, е абсурдно. Защо? Защото трудно ще се намерят документи за един земеделски производител или тютюнопроизводител – физическо лице, което да докаже определени разходи. Миналия път половин час ви обяснявах, че когато имаш 20 дка земя и сам си произвеждаш примерно и семена, сам си произвеждаш фуражи и т.н., няма откъде да вземеш документ, за да докажеш това като разход. Затова ние ви предложихме нещо елементарно. Направете го! Зная, че по правилник числа не може да се сменят. Вместо 40% дайте да го направим 10%, защото максимумът на земеделието е рентабилността – това е субсидирано производство. И да не се занимаваме с книги, да не се занимаваме с фалшиви документи, да не създаваме проблеми на тютюнопроизводителите и земеделските производители – данъчните да им отхвърлят тези приходни и разходни книжки, които примерно казваме, че са някакво счетоводство.
Така че, моля ви: дайте в интерес на българските граждани, на развитието на земеделието да приемем една прагматична стъпка каквато е тази – да бъдат 10% основата от общите приходи, данъчната основа, а не четиридесет, както е сега. Да не правим никакви други карамболи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Госпожо Стоянова, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Мутафчиев използва репликата, за да защити отхвърленото на първо четене предложение по неговия законопроект. Аз го разбирам.
Господин Миков, нещата трябва да бъдат поставени на здрава икономическа основа, на професионалната логика за всеки един бизнес. Земеделието също е бизнес и той трябва да отговаря на правилата за всеки друг бизнес. Надявам се, че това, което Вие повторихте: че тези земеделски производители не могат да се снабдят с документи, това просто не го имате предвид с оглед на... Не искам да използвам силни думи, затова се мъча да намеря по подходящи думи. Това също е начин за излизане от сивата икономика на тези, които имат трактори и орат; на тези, на които им доставят препарати за растителна защита и т.н. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев. Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, обръщам Ви внимание да не репликирате от място!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Колкото до това дали земеделският производител сам е произвел семената си – това не е разход за него, ако той не е дал пари на някой друг, това е спестен за него доход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Предварително се извинявам може би за грубия израз, но този закон, ако бъде скъсан, това ще бъде най-добрият резултат.
Какво означава да облагате физически лица в земеделието на основата на приходи и разходи? Нито може да докажете реалните разходи, нито може да докажете реалните приходи. Това е една фикция, която колкото и да я пресмятате и да я отчитате, ще бъде винаги с една голяма доза приближение по отношение на действителността. Поради тази причина дълги години земеделските производители въобще не бяха облагани. Сега, когато земеделието все пак става доходно, поне в определени сектори и форми, трябва да бъдат облагани юридическите, които се занимават със земеделско производство. Това са голяма част от арендаторите, които имат хиляди декари земя, хора, които получават голямо подпомагане, хора, които имат техника, хора, които могат да водят счетоводство и там наистина те да си бъдат облагани по общите правила.
А ако искате физическите лица да бъдат облагани с нещо, единствената обективна база е някакъв процент от субсидиите, които им дава държавата. Ако това се вземе за база, няма какво да им се търсят приходи, няма какво да им се търсят разходи. Всичко това остава в сферата на предположенията или на фалшивото счетоводство, или на това един човек, който от сутрин до вечер се мъчи да работи земеделска работа, в много случаи няма висока квалификация – какво счетоводство ще води, дори опростено, какви отчети, какви разходи и приходи?
Така че тази работа наистина показва, че се върши от хора, които или нямат никаква представа от живота на село и от земеделското производство, или пък въобще не се интересуват от интересите на хората, занимаващи се с тази работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Стоилов, аз Ви благодаря, че наистина споделяте тази логика. Имам обаче един въпрос към Вас. Българските земеделци и тютюнопроизводители са най-слабо субсидирани, тоест много по-малко отколкото всички останали. Аз искам да попитам: това ли беше въпросът – в България да плащат и данък? Можеше ли да се поиска съответно допълнително облагане за няколко години отново на данъчното облагане на земеделските производители като държавна помощ от Европейския съюз? Сега в момента да не спорим по всички тези въпроси. Можеше! Можеше и това е големият въпрос: трябва ли въобще в този момент, до изравняване на субсидиите, българските земеделци и тютюнопроизводители да плащат данък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Стоилов, Вие пропуснахте един изключително важен въпрос. След като сме тръгнали да остойностяваме и да доказваме разходи в земеделието, трябва да направим нещо много важно – трябва да остойностим всички натурални дейности и доходи в земеделието. Това че един селянин сам си е свършил работата, не е спестил разходи, напротив той е направил разходи – разходи на труд, и тези разходи трябва да бъдат оценени в пари, в стойност.
Уважаеми дами и господа, в някои райони натуралното потребление е над 80%. Можете ли да си представите какво означава това? Поради свитите парични доходи, паричните потребителски разходи на селските стопани са свити до минимум. Те дават пари само за онова, което не могат да си произведат.
За да бъдем справедливи с това различно облагане, ние трябва да имаме система за стойностна оценка на натуралното производство в земеделието и на натуралното потребление. Тогава ние ще бъдем справедливи по отношение начина на облагане. Тук не се предлага такава схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Стоилов, струва ми се, че Вашето изказване беше по-скоро емоционално, отколкото премислено по-детайлно. Останах с впечатление, че Вие считате, че един цял бранш – земеделският бранш, трябва да остане извън светлото пространство, защото видиш ли не можело да имат реални документи за приходи и разходи. Наистина много години целият този бранш беше изключен от данъчно облагане и той забрави, че съществува такова въобще. Струва ми се, че да подценявате хората, че били много прости, да не си знаят сметката – приходи и разходи, да не си знаят доходите, да не могат да ги опишат в книгата за приходи и разходи – просто не е вярно! (Реплики от КБ: Никой не е казал такова нещо!)
Господин Мутафчиев, относно нотификацията – защо не я започнахте Вие, като много добре знаехте, че дерогацията изтича в края на 2009 г.? (Реплики от КБ.) Защо вашето правителство през 2008 г. или в началото на 2009 г. не започна този процес? (Шум и реплики отляво.) Попитайте вашите експерти защо не са го започнали този процес? (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Мутафчиев, това е друга голяма тема и аз в случая не искам да се връщам толкова назад, а да погледнем към следващия програмен период на Европейския съюз и към него да адресираме въпросите. Ще поиска ли България изравняване на европейските субсидии за земеделските производители? Ще се поиска ли промяна на тази база, която в момента изтощава, а не развива българското земеделие – субсидиране на единица площ? Кой в България ще развива зеленчукопроизводството, производството на плодове, отглеждането на животни – или, ние ще имаме само огромни площи, в които ще се оре, ще се сее, ще се жъне, а българските села ще обезлюдяват все повече, защото това не изисква хора, които да работят на село?! Ето това трябва да направим! Това е земеделски, финансов, социален и демографски въпрос.
По отношение на бележката на господин Имамов – изцяло я споделям, защото в голяма степен земеделското производство е натурално, защото един земеделски дребен производител коси сеното, храни животните. Той има много малък досег с пазара, за да отчете както това, което влага като труд, така и материали, които добива, и има един затворен цикъл на производство. Това само подсилва аргументацията защо той няма как да води отчетност, която да има финансово значение.
По отношение бележката на госпожа Стоянова – да, моето изказване е емоционално, но това не означава, че то не е вярно, защото тази емоция отразява една действителност, която Вие искате бюрократично да вкарате в рамките, които съществуват в другите сектори. Пак казвам: нека да се тръгне и да се облагат юридическите лица, тоест търговците, които се занимават със земеделско производство. Но отделните земеделски производители, ако искате, вземете ги според притежаваната земя, според количеството на арендуваната земя, тях вкарайте – тези, които наистина могат да имат висока доходност от земеделското производство и тях облагайте. Така че аз не съм казал по никой начин, че тези хора са прости. Казах, че има хора, които се занимават със земеделие и нямат високо образование, нито достатъчно средства, за да водят цялата тази отчетност, за която говорим. Иначе, там живеят много хора, които по-добре ще ни преценят – и те, въпреки че в някои случаи да не са високообразовани, ще разберат какво се твори и какво се прави тук, нямащо нищо общо с живота и работата, които те водят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Танева. (Шум и реплики.)
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги отляво, не виждам нищо смешно! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да обясня, че дебатът по този параграф, на който сме свидетели, е изместен от същността на предлагания законопроект.
Какъв е в момента режимът за данъчно облагане? Физическите лица – земеделски производители и тютюнопроизводители, по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в срок до 30 април – всички са задължени да подадат декларация, в която се описват приходите и им се облага разликата с 60% нормативно признат разход, тоест 40% от прихода им ще бъде обложен. Това е действаща нормативна уредба в момента, тоест всяко от тези, близо 100 хил. лица, трябва да си подаде такава декларация.
Защо е несправедлив този режим за облагане особено в настоящата година, в която от сектор „Земеделие”, единствено сектор „Зърнопроизводство” отчита наистина много добри резултати? Земеделската дейност е стопанска дейност, която генерира резултати на база на резултатите си от производството и пазарните цени за съответната година. Сектор „Животновъдство” е в изключително тежко положение. Същото е и с останалите интензивни сектори. (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.)
Господин Атанасов не ме реплекирайте от място, ще имате възможност за реплика.
С настоящия действащ режим на облагане ние ще обложим автоматично 40% от прихода им, който независимо от съществуващите проблеми в момента в сектор „Земеделие” на дребните производители, които в голямата си част са в сив сектор, при всички случаи легалните приходи са тези от субсидии, помощи и подпомагане и тези приходи, за които имат получени фактури. А там, където изкупвачите на продуктите, например на млякото са големи международни мултинационални фирми, те, разбира се, са с фактури. Това е изключително несправедливо.
С предлагания законопроект даваме възможност да се докаже реализиран доход, тоест дали е на печалба, или на загуба. Утежнението изобщо не е в обема, в който се говори тук: ти имаш доказани приходи, да, въпрос на елементарно усилие е да си докажеш и разходите.
Примерите, които се дават на село за едната крава, за петте декара нива, това са общо взето, и в повечето случаи такива стопани нямат регистрация като земеделски производители (шум и реплики от КБ и ДПС), защото е за лични нужди. Не говоря за тютюнопроизводителите. Колегите от ДПС са прави, тук говоря за земеделските производители. Тютюнопроизводителите, това е друг тип производство, и с пет декара са така.
Господин Стоилов, всички едри големи земеделски производители са юридически лица и в момента се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане и настоящата промяна по никакъв начин не ги касае. А всички, които са големи, има и такива случаи на физически лица – те са регистрирани по ДДС и водят счетоводство за нуждите на ДДС. В този смисъл законът наистина касае физическите лица – земеделски производители. Казах миналия път, че това са около 50 хиляди земеделци и 42 хиляди тютюнопроизводители, допуснати за подпомагане за миналата година.
По отношение на облагането на субсидиите, и едва ли не, че промяната води до промяна в този режим. Уважаеми колеги, и в момента, да не говорим, че срокът за подаване на декларациите за юридическите лица изтече – това е доход в дейността на земеделския производител. Настоящият законопроект в никакъв случай не касае промяна на режима на облагането на приходите от субсидии и помощи. Този въпрос е въпрос на национално законодателство и той е различно уреден в различните държави – членки на Европейския съюз. Само в три от тях, от 27-те страни членки, има различен режим на облагане или по-скоро нотифицирана държавна помощ, с който тези приходи не се облагат.
По отношение позицията на България – аз съм съгласна с господин Стоилов затова как ще се развива българското земеделие и в каква насока (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – времето ми изтече, наистина най-голямо значение има общата селскостопанска политика. Ние сме заявили искане изравняването на субсидиите да започне от 2014 г. вместо 2016 г. и подходът за подпомагане, тъй като нямаме големи възможности в рамките на националния бюджет, наистина ще предопредели това как ще се развиваме. Когато имам време, ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплика към госпожа Танева?
Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Танева, Вие признахте проблема с тютюнопроизводителите, но хиляди, хиляди такива дребни производители са регистрирани като земеделски производители и те ще имат проблем с отчитането. Ние това искаме да ви кажем, а вие не искате да го приемете и не сте измислили начин, по който да стане. (Реплика на народния представител Десислава Танева.) Това е големият проблем. (Реплика на народния представител Десислава Танева.) Вие ги вкарвате в ъгъла и те няма как да докажат, когато комшията дойде да му помогне, да му изоре с магарето или с коня, как той да му издаде фактура, когато няма такава. (Реплика на народния представител Десислава Танева.) Ето, за тези дребните става въпрос и той не е уреден! Ето, затова ние скачаме и обясняваме. И няма как да се случи това. (Реплики на народния представител Десислава Танева.) И тези, които са от село, много добре знаят проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За втора реплика – народният представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател на Земеделската комисия, аз искам да Ви кажа само едно – слушах много внимателно Вашето изказване. (Реплики между народните представители Десислава Танева и Алиосман Имамов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължете! (Реплики на народния представител Десислава Танева.)
Госпожо Танева, с дупликата ще вземете отношение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз затова Ви правя реплика и тя е следната. Вие сте председател на Комисията по земеделието и горите в българското Народно събрание – поне, когато излизате на трибуната, не се дръжте като защитник на една част от земеделските производители, а мислете за всички! Защо? Защото, ако мислехте за тези дребни земеделски производители, които в момента госпожа Менда Стоянова обвинява, че са в сивия сектор на българското земеделие и правим нещо възможно, за да се излезе от този сив сектор, а само юридическите лица са нормално плащащи данъци и функциониращи като земеделци, точно тези хора ще плащат четири пъти повече данък, отколкото юридическите лица. Това стана с едно ваше предложение през 2009 г., когато спорихме и не ни чухте! Сега има възможност всички да поправим тази грешка без да си посипваме главата с пепел и поне за 2012 г. хората да знаят. Четиридесет процента данъчна основа на база на приходите – няма такова производство, което да е 40% рентабилно, и то в криза.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Ами, да.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В момента в България облагаме точно субсидията. Да, но тази субсидия е много по-малка. Защо не потърсихме държавната помощ? Но вие управлявате! Защо ми казвате за субсидията в повечето европейски страни? Да, но там тя е много по-голяма, а в България е с пъти по-малка. За какво става дума?!
Сега ние ви казваме: дайте да не вкарваме в счетоводство и в спор хора, които по обективни причини трудно ще водят счетоводство, а да го направим 10% и да престанем да спорим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Стоянова, имате възможност за трета реплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не изопачавайте думите ми, господин Мутафчиев! Не съм казала, че тези хора са в сивия сектор. А това, което Вие казвате, че те не могат да се снабдяват с документи и не искат документи, означава, че те дават хляб на сивия сектор – на тези, които изкупуват тяхната продукция, на тези, които им доставят семената, на тези, които им доставят препаратите. Това генерира сивия сектор, на тези хора генерира сивия сектор.
Аз смятам, че този дебат, с който се опитваме наистина да дадем възможност и за 2010 г., и за следващите години земеделските производители да се обложат на реални доходи, не бива да го използваме и превръщаме в дебат на политическа тема с цел чисто извличане на политически дивиденти. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за дуплика в рамките на три минути, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам на репликиращите колеги от опозицията да кажа следното. Господин Атанасов, Вие поне много добре знаете – за господин Стоилов разбирам, не му е това ресорът – настоящият законопроект изключително и само касае физическите лица земеделски производители.
И пак казвам, възможността, която даваме, най-много е в полза на секторите, които са на загуба. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.) Това важи за всички физически лица земеделски производители.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Защо важи само за едни, а не за всички?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специално за тютюнопроизводителите, съгласно предложения законопроект, дори да приемем всичко станало, че е така, както казвате, тютюнопроизводителите получиха плащания за 2009 г., които бяха платени в 2010 г. Съгласно предложените текстове, тези приходи няма изобщо да бъдат обложени. Така че господин Атанасов изобщо не е прав в репликата си.
Тези текстове и тези възможности сме консултирали с експерти, включително с браншовите организации, най-вече на животновъдството, където положението е много лошо. Хората настояваха за този избор, защото в момента обратното, което можем да направим, е да оставим статуквото така. След като има експертна възможност да дадем право да се облагат на резултат, защо да не го направим? (Реплики от КБ.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Няма възможност.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е възможност! Иначе оставаме с режима, който действа в момента, а той е по-лош от този.
Защо правим този дебат, който изобщо не би довел до някаква коректност към този сектор в година, която е изключително тежка? (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Нека този политически дебат остане за бюджета през следващата година – да си говорим за политика, но да експлоатираме тази тема сега и да отхвърлим едно възможно експертно решение, което ще помогне на един сектор, какъвто е животновъдството например, да преодолее по-лесно тази криза, изобщо не считам за нормален, и то от трибуната на Народното събрание на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте за лично обяснение, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Танева, земеделието наистина не ми е непосредствен сектор или ресор, с който се занимавам, за разлика от Вас, която имате значителен бизнес в тази област.
Но аз смятам, че познавам живота освен в града, и в селото. (Реплика на народния представител Десислава Танева.) Ако Вие разговаряте с дребните производители, за които ми е много ясно, че точно този закон и неговите изменения се отнасят – аз затова говоря по този начин и за тези хора, защото той наистина натоварва с допълнителни тежести, а не им създава условия за развитие. Затова е дискусията!
Днес освен чисто експертните формални решения, тук се прокара и една много ясна граница. Хубаво е, че тя става все по-очевидна. Това е границата между различните видове интереси в земеделието, между различните структури, които имат проблемите, и различните политически сили, които трябва да отстояват и едните, и другите интереси, и всеки трябва да се определи.
Що се отнася до браншовите организации, които са много експертни, нека да ви припомня, че с обещанията на министъра на земеделието, те постигнаха споразумение и само няколко дни след това се появи списъкът на тези над 5000 души, на които им казаха, че няма да вземат, а ще връщат част от средствата, заради технически пропуски на министерството. Така че тази висока експертност, виждаме, често има и други измерения. Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Искам лично обяснение, аз нямам бизнес. (Реплики от КБ.) Това е абсолютна лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за други изказвания? (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Няма желаещи за други изказвания, така ли? (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Аз искам лично обяснение!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нямате право.
РЕПЛИКА: Стига, хайде!
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): А какво? Да се оставя на стенограмата или да съдя господин Стоилов? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, Вие не направихте ли изказване?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, по предния текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, имате право.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): И Пенко Атанасов е правил реплика, не е правил изказване.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Стоянова, много ми е интересно с Вашата експертност как развихте тезата в рамките на счетоводните стандарти и действащото законодателство в един плик да си събират бележките? Значи, по предишния текст се позовахте на международните счетоводни стандарти, на не знам си какво, а сега изведнъж се оказа, че има счетоводен стандарт, по който собствениците на непазарните стопанства ще си събират бележките в плик и всичко ще им се размине?!
С този закон вие създавате и продължавате да създавате, госпожо Танева, както и с предишните изменения в законодателството, законодателна база, която ще удари най-тежко непазарните стопанства, дребните собственици. Правите законодателство в полза на най-едрия бизнес в земеделието.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Какви едри са физическите лица?!
МИХАИЛ МИКОВ: Ще вземете реплика след малко.
Да, на най-едрия бизнес, защото там счетоводителите могат да оправдаят разходите, не можете да им хванете печалбите – това ви е проблемът – на данъчните, които сте дошли отзад, но не вземате думата. Не знам дали сте от Финансовото министерство.
Най-големият отсъстващ днес е правителството. Дянков е в Америка, Мирослав Найденов е измислил някъде поредния стандарт за вдигане на цените, някъде, в някое село ще го обяви. А тук, когато се обсъжда този въпрос, го няма.
Уважаеми дами и господа, с този текст вие създавате абсолютна неравнопоставеност между едрия бизнес в земеделието и непазарните стопанства. Хората казват: „На нас не ни изплащат субсидиите за десетте или двадесетте декара, защото не сме си внесли данъците и осигуровките”, а никой не отива при онези едри фирми, които наемат работници на по четири часа, да им потърси сметка защо не им внасят осигуровки или пък въобще нямат трудови договори. Данъчните по нивите не ходят – това е истината в България днес. Затова приходите в бюджета ще ви бъдат малко.
Погледнете преките плащания, как рязко нараства размерът на субсидиите на някои играчи през последните една-две години. Субсидиите на най-големите бенефициенти се умножават по две, по три заради тази политика и тези закони.
Алинея 7, какво давате на хората с тази ал. 7?! Безспорно и ясно е и хората трябва да разберат, че вие не можете да ги облагате за субсидии от предишни години, когато тези доходи не са били облагани. Нямате право да ги облагате и във всеки български съд това ще падне със или без ал. 7.
Сега обаче едва ли не им пробутвате номера: „Ние ви оправяме положението, което ви влошихме”. Става въпрос за недължими, необлагаеми периоди, включително и тълкуванията на данъчната администрация за тези необлагаеми периоди са достатъчно ясни. Когато земеделският производител отиде, във всеки български съд ще паднат тези данъчни облагателни актове.
В крайна сметка обаче по-големият въпрос е друг: с този двоен режим в текста вие ще продължите да тупате брашнения чувал там, където няма нужда – дребните, непазарните стопанства. България е страна, в която много хора, прекалено много хора са заети в земеделието, и то в такива стопанства – това е големият въпрос. И най-странното е отсъствието на българското правителство, на неговата позиция по този въпрос. Благодаря ви.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики има ли? Първо ще изчерпим репликите, госпожо Танева, след това ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Миков, Вие казахте много верни неща.
Аз вземам реплика, за да се разгранича от начина, по който се учудвате защо това се случва. Ами, много отдавна е известно, че по един начин се мисли в дворец, по друг начин се мисли в колиба. Хората, които са направили дворци от земеделието, мислят как да не се обложат разходите не само за личния им персонален джип, но и за джипа на любовницата, който е изкаран от земеделие. (Шум и реплики от ГЕРБ, реплики от народния представител Десислава Танева.) И тези хора като мислят, работят. А другите хора, които са в много по-тежко положение, мислят по друг начин.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Е, уби змея!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Но те наистина трябва да мислят и когато гласуват, затова Ви репликирам, да не се учудвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други реплики към господин Миков?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Миков, когато говорех за международни и национални стандарти по първата точка, искам да Ви уверя, че има законови разпоредби точно за малките производители и за техните бележки и книги. Така че не говоря това наизуст.
Колкото до това: кого ползва тази промяна в закона, искам да кажа категорично: тази промяна в закона се отнася за физическите лица. Регистрираните земеделски производители нямат джипове, които да намаляват от разходите си. Тези, които имат джипове, отдавна са юридически лица или еднолични търговци и отдавна се облагат по друг ред, а именно – по Закона за корпоративното подоходно облагане. (Шум и реплики от КБ.) Не само че смесвате темите, но се опитвате и да манипулирате по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за трета реплика има ли? Няма.
Господин Миков, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Стоянова, защо никой не излезе и не каза на каква печалба се облагат едрите производители – на каква печалба, средногодишно, за да видим тези 40 или тези 60% признати разходи са или не са адекватни? Да не се окаже, че тези с милионите обороти са с много по-ниска печалба и облагаем доход, а онези – непазарните стопанства, които започнаха да получават субсидии през последните години, са крайно неконкурентни и много често не произвеждат за пазара, а за да се изхранват в тези райони, в които натуралното стопанство се е превърнало във водещо, както каза проф. Имамов, че се облагат на 40%, като им се признаят 60%.
Защо никой не казва? Защо? Няма ли статистика?! Когато законодателят приема едно решение и се води спор, да се излезе и се каже, примерно миналата година фермери, които обработват 100, 200 000 или 1 000 000 декара, печалбата им е толкова. Нека видим какви са разходите им! Какво ще излезе тогава? При тях ще им признаят 60-70-80%, защото имат счетоводство, тези разходи се доказват, дори 100%, ще бъдат даже на загуба, защото големият проблем на държавата е свързан с износа, със зърнобазите, със собствеността и свързаните лица в земеделието.
И този въпрос се вкарва от група народни представители и няма никой от правителството, той не е важен за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Танева, поискахте думата за лично обяснение. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Исках сега да се сетя, защото в репликата някой от колегите от опозицията ме спомена по отношение на законодателството, че го правим в полза на големите бенефициенти.
Отново повтарям: всички така наречени големи оператори в земеделския сектор са юридически лица и се облагат по съвсем друг закон – на резултат, при същия режим на това, което се брои за приходи.
Тук говорим за законопроект за промяна на облагането на физическите лица.
Има статистика за 120 000 заявители за подпомагане – бенефициенти, колко са регистрираните земеделски производители като цяло – 91 000, колко от тях работят в отделните сектори, тютюнопроизводителите са отделно. Това, което се говори от тази трибуна, изобщо не е вярно.
Използвам възможността по отношение на господин Янаки Стоилов. Много пъти от тази трибуна съм заявявала, биографията ми е публично известна, подавала съм съответни декларации. Не съм била собственик на бизнеси в този сектор. Била съм мениджър, изпълнителен директор, много години. Господин Стоилов, при Вашето възпитание съм изключително удивена да споменавате от тази трибуна какъв бизнес имам аз.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Става въпрос за бизнес интереси.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз собственик не съм била.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Лъжци, клеветници!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има ли желаещи за изказване?
Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, няма две мнения, че в селското стопанство въпросът с едрите производители и търговци е решен отдавна по Търговския закон. Там в този момент няма проблем и този закон действително не го разглежда. Друг е въпросът доколко добре са формулирани критериите и принципите на признаване на разходите при едрото земеделие. Но тук идва реч за дребните земеделски производители, затова е и всичкият този спор, защото ние от левицата всъщност съпоставяме отношението на държавата чрез нейните закони към едните и към другите. И оттук по наше мнение се получава една дискриминация на дребния земеделски производител спрямо едрия такъв, който работи по Търговския закон.
Казахте двете уважаеми председателки на комисии, че сте ползвали експертно мнение и различни проучвания преди да се пристъпи към този закон. Истина е, че в браншовите организации почти няма представители на дребните земеделски производители, там са едрите производители-арендатори. Но, кажете ми по коя логика след тези консултации стигнахте до това, че дребният земеделски производител печели 40%. Коя е тази норма?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Това е законът в момента.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Откъде я взехте тази норма?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Ние не сме я вземали.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: И имате ли в същото време статистика колко средно е печалбата в земеделието, когато се касае за облагане на регистрираните по Търговския закон? Колко средно? Надали има и 10%. Едните са 10% върху 10% – тези, които са по-мощните и по-силните, а другите са 10% върху 40% от това, което реализират. Ето това е кривото във вашия законопроект – дискриминирате дребния земеделски производител. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към народния представител Захари Георгиев? Не виждам реплики.
Има ли желаещи за други изказвания?
Има думата народният представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Целият този дебат по темата просто щеше да бъде излишен и нямаше да съществува въобще, ако наистина беше нотифицирана отново тази помощ за необлагането на доходите на земеделските производители, която изтече 2009 г. Това обаче не се случи. Не се случиха и още много неща. Ние не нотифицирахме акциза за горивото. Накарахме земеделските производители и тютюнопроизводители да се осигуряват и с това значително увеличихме тежестта, която те понасят. И още много, много други несгоди.
Дами и господа управляващи, това стана при управлението на ГЕРБ. Това е големият проблем. И ако искаме наистина да влизаме в крак, трябва да се вслушаме в изказването на господин Имамов, който каза, че ако сме тръгнали да ги облагаме, защото явно натам сме тръгнали, трябва да има стандарти за съответните дейности. Защото е абсурдно да отчетем точно разходите по съответните дейности, които се извършват от физическите лица – стандарти и определени такива, когато да няма тълкуване или пък гледане в тавана, защото реално с тази норма, колкото и вие да я рекламирате, тя не е адекватна. За дребния земеделски производител физическо лице това не е нормата, от която той да чувства, че отношението на държавата към него е добро. Той няма как да се възползва от това. Отново ви казвам – не е добро това. И това е благодарение, пак се връщам на големия въпрос за ненотифицирането на помощта. Направете всичко възможно – нотифицирайте я. Нотифицирайте и акциза за горивата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Акцизът за горивата е за големите. Джипове да си купуват.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Върнете нещата, защото това значи отношение към земеделското производство. Ние не го виждаме от вашата политика. Това е проблемът.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Акцизът на горивата е за тези, които карат джипове, а не за тютюнопроизводителите и малките производители.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Репликирайте ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли реплика, госпожо Стоянова?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има думата за изказване народният представител Неджми Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих казал, че ние бихме приветствали тези предложения в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за доходите върху физическите лица, ако всички земеделски производители бяха равнопоставени. Да, говорим тук за земеделски производители, които са регистрирани като такива – над 120 000 единици, но мисля, че трябва всички да се съгласим и да бъдем убедени в едно, че тук говорим за облекчаване режима за облагане на не повече от 10% от всички производители, които могат да докажат своите доходи чрез разходооправдателни документи.
И това, което преди малко се спомена тук, тези 40%, на базата, на която се облагат и плащат данъци дребните земеделски производители, беше въведена през 2009 г. за Бюджет 2010. Нека не забравяме това нещо. Четиридесет процента печалба и то в условията на финансово-икономическа криза – не знам кои са тези субекти, които могат да излязат с такава печалба на края на годината. Нека да увеличим тогава нормативно признатите разходи от 60 на 90%, за да може да има някакво уеднаквяване на различните субекти като земеделски производители. Защото, съгласете се, непазарните субекти нямат тази възможност да докажат тези разходи. Нека да подходим равноправно към всички земеделски производители, за да може наистина да бъдете възприети като коректни във вашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Али? Не виждам.
Има ли желаещи за други изказвания? Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Една огромна маса, група от населението на България, днес очаква решение от нас. За съжаление, виждам изказвания само от ляво, а съм убеден, че и в дясно добре разбират състоянието, в което се намират дребните земеделски производители. Хиляди от тях гласуваха за промяна, хиляди от тях помогнаха ГЕРБ да има възможност да създаде свое правителство, хиляди от тях ви уверявам са разочаровани, че са дали своя глас за това управление. За съжаление, нищо добро не се случи за тях. И неслучайно те бяха първите, които излязоха на улицата, за да стачкуват.
В години на криза, уважаеми колеги, селото дава възможност на хората да преживеят, да издържат семействата си, да учат децата си без да тежат на държавата, на бюджета на държавата и го постигат със своя труд, с работа на село, с много труд.
Ако ние, уважаеми колеги, бяхме помогнали помощите, които Европейският съюз дава, да бъдат същите за България, каквито са за напредналите европейски държави, тогава може би дребният земеделски производител щеше да има възможност да развие по-добре работата на село, да създаде по-добри условия, да има по-добри печалби и тогава да има възможност да отделя от печалбите и да плаща по-високи данъци на държавата. Но аз ви уверявам, че тези хора живеят с тези пари и едва връзват двата края.
Много ми се иска да получим информация от гостите от Министерството на финансите, които са в залата: какви са очакванията на Министерството на финансите от данъци от тези земеделски производители, какво сочат изчисленията, става дума за сериозни или за някакви дребни суми?
Когато човек готви данъчната си декларация и когато няма счетоводител, който да му я направи, трудно ще докара производството си на печалба. Реално няма такава по принцип, защото там човек не смята собствения труд, не смята издръжката на своето семейство, което участва в получаването на тези приходи.
Уважаеми колеги, мисля, че не е дошло времето за данъчно облагане на тези хора точно по такъв начин. Съжалете ги, помислете за тях! Част от тях са ваши родители, макар да нямате нужда от тяхната помощ, защото имате различни заплати, но много български граждани разчитат на своите родители по селата, които им помагат, които работят и със собствения си труд правят така, че държавата ни да преживее тези тежки години.
След 14-а година, ако те получават добри помощи от Европейския съюз, тогава може би ще бъде нормално и тогава може би ще има резон, но не го правете сега! Не обричайте хората на гладна смърт и на проблеми. (Оживление и смях от ГЕРБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към народния представител Спас Панчев?
Първа реплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Панчев, хващам се за следното изречение, което според мен е много важно – „Не е дошло времето за тази идея”. Действително идеята има и положителни страни, защото тя дисциплинира данъкоплатците. Тоест казва им: „Щом получавате някакви доходи, трябва да плащате данъци на държавата”.
Много политици смятат, че досега българското земеделие е било облагодетелствано от гледна точка на данъчното облагане. Сега, видите ли, трябва да ги натоварим толкова, колкото товарим и останалите.
Но тази идея влиза в дълбоко противоречие с реалностите в българското село. Вие сте напълно прав в това отношение.
Идеята няма да се реализира – тя е мъртвородена. Няма да има никакъв данъчен ефект за държавата, реализирайки тази идея.
Неравнопоставеността на данъкоплатците в случая произтича не от нежеланието да плащат данъци на държавата, а от невъзможността да оценят своите приходи и разходи поради липса на ясна система и стандарти за оценка на тези разходи.
Вие сами споменахте, че българските селяни, земеделски производители от сутрин до вечер произвеждат със собствения си труд. Този труд също има някаква цена, някакъв стойностен измерител. Той трябва да бъде отразен в системата на данъчното облагане, да бъдат редуцирани разходите за труд от сутрин до вечер, да бъдат остойностени приходите от труд!
Всичко това трябва да бъде включено тук, за да проработи тази идея, тоест да оживее в бъдеще! Тя наистина е мъртвородена и от нея няма никаква полза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Панчев! Не само че е мъртвородена тази идея, не само че няма да доведе до никакви реални приходи в бюджета и няма да бъде дисциплинираща на този етап, тя ще откаже много хора от техните начинания да осигуряват доходи чрез тази регламентирана дейност, освен самозадоволяване.
Това, което става тук по този въпрос, е продължение на една политика и аз ще я илюстрирам със следното.
Във връзка с шапната епидемия ми се наложи да се върна към историята. Виждам, че през 1932 г., а преди това – 1898, 1906, 1924 г., когато е имало остра криза, особено през 1932, българската държава приема закон, с който гарантира безплатната зоопрофилактична дейност за всяко животно, във всеки дом, във всяка ферма!
Днес върви в оборот на съгласуване закон, в мотивите на който пише, че в съответствие с антикризисните мерки на правителството всички разходи, които държавата е поемала за зоопрофилактична дейност, се нулират! Ето я политиката! Политика, която е недалновидна и пагубна, а това е само нищожно проявление на тази политика, която се води!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика, колеги? Не виждам.
Господин Панчев, имате думата за дуплика.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, господин Имамов, не считам, че земеделският производител трябва да бъде привилегирован. Той също, както всеки в България, трябва да отговаря на изискванията, да плаща своите данъци.
Аз казвам, че те са в много трудно положение и че този висок данък ще им струва много пари – за размера на това, което получават. Като казах, че обричаме хората на гладна смърт и колеги се смяха на това, те не умират, защото нямат хляб и мляко, но имат недостатъчно, за да се хранят пълноценно – те и техните деца, които са без работа! Моля ви да го разберете, да повярвате.
Много хора в България се издържат едвам до края на месеца! Много хора, където и да пътувам из страната, идват и се молят за няколко лева помощ! (Възгласи: „Е-е-е!” и реплики от ГЕРБ.)
Аз ходя и по селата, затова ви казвам – наистина е така. (Реплики от ГЕРБ.) Не искам да споря с вас. Все пак съм съгласен с господин Божинов, но наистина моля: нека представителите на данъчните власти да ни кажат какви са очакванията като приходи от това данъчно облагане, което се предлага в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Панчев.
Други желаещи за изказвания по § 4 има ли?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, от всички аргументи, които изтъкнахте в защита на законопроекта, внесен от вас, бих отделила два като изключително сериозни и заслужаващи внимание и уважение.
Първият аргумент е, че вашето предложение е съгласувано с браншовите организации. Винаги е разумно да се вслушваме в гласа на представителите на бранша.
Вторият аргумент е, че 40% облагане не е справедливо, че в момента само зърнопроизводителите се развиват добре – всички останали сектори в земеделието са губещи, госпожа Танева потвърждава, че е така, и че трябва да поправим тази несправедливост. Дотук всичко звучи изключително разумно и аргументирано.
Има обаче един-единствен документ, подписан от вас в тази посока, и той, за съжаление, опровергава тези иначе две добри тези. Всичко друго е приказки. Но имаме едно писмено доказателство, което е против тези два ваши аргумента. Това е споразумението (показва го), подписано между правителството и Националната асоциация на зърнопроизводителите на 8.06.2010 г. Подписано е от Борисов, Симеон Дянков, Мирослав Найденов и госпожа Танева.
Какво се казва тук? В това споразумение е предвидено да промените Закона за доходите на физическите лица и е вменено като задължение да го промените, тоест вие не сте се договаряли с всички браншови организации. Вие сте се договорили само с едни, при това най-силните, и тези, които най-много печелят в момента по вашите собствени думи. Първият ви аргумент, че това се желае от всички браншовици в сектора отпада. Това се желае и е записано само от зърнопроизводителите – най-силните.
Вторият ви аргумент, че трябва тази справедливост да се поправи – как я поправяте? Договаряте се с най-силните как да затрудните живота на най-слабите. Това е доказателство в посока, че правите лобистки закони. Разбира се, в тази ситуация винаги най-слабите ще бъдат ощетени. Затова единствените ви два сериозни аргумента се опровергават и не звучат сериозно. В момента не решавате проблемите на хората.
Несправедлива е ситуацията и има две логични предложения: вашето – да се прави счетоводство, и нашето – да се облагат с 10%. Ако наистина сме разумни и искаме да решим проблема на хората и да потърсим национален консенсус по този въпрос, а не да се инатим като управляващи и опозиция, моля да размислите, да подкрепите предложението за 10%, защото то изглежда разумно и решава действително проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики към госпожа Нинова има ли?
Госпожа Танева желае реплика.
Имате думата, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Госпожо Нинова, не става въпрос за законодателство на инат. Вие съвсем точно цитирахте това споразумение от 8 юни м.г. Това е така.
Първо, тази организация със сигурност е най-силната организация. Смятам, че и тук сте права. В тази организация няма само зърнопроизводители, но по-важното е, че разговорите, които сме ги водили, включително и тук, в Народното събрание, но не мога да си спомня сега дали колеги от ДПС имаше горе в зала „Запад”, бяха основно с представители от животновъдния сектор. За съжаление аз в момента не мога да Ви покажа такова споразумение с този сектор. Този сектор поради състоянието, в което се намира, и поради дохода, който реализира или не реализира, за съжаление, поради кризата, не е така ясно браншово и организационно ситуиран, за да мога да Ви покажа реципрочно, подобно споразумение.
Истината е, че основното настояване за тази промяна, за този режим, е при разговори, които сме водили на работни срещи и тук, в парламента, включително и с представители на животновъдния сектор.
Националната асоциация на зърнопроизводителите има регионални структури във всяка област, Вие вероятно знаете това. Аз мога да дам за пример регионалната организация в Сливен, в управителния съвет на която половината са и животновъди. В този смисъл смятам настояването за тази промяна наистина като защита на интересите на сектора. Вие сама казвате: да, това е несправедливо да облагаме с 40% прихода, който веднага може да се вземе поне от подпомагането.
По отношение на Вашето предложение – законопроектът на БСП няма как да бъде гласуван в момента, съгласно процедурата. И Вие сигурно много добре знаете, че една такава промяна на ставката води до риска от санкциониране за нерегламентирана държавна помощ. Наистина след съгласуване и с браншовици, и с експерти, стигнахме до извода, че все пак това е единственото възможно положително решение, което можем да направим на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други реплики към госпожа Нинова има ли? Не виждам.
Виждам, че желаете дуплика, госпожо Нинова. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо Танева, рискувате днес да си навлечете гнева на вашите колеги с две признания.
Първото е, че 40% облагане е несправедливо, а то беше въведено от вас, тоест Вие признавате, че това е направена грешка.
Второто, което току-що чухме – че не е нотифицирана такава държавна помощ, което също би било ваше задължение, несвършена работа от страна на правителството, за да се получи такава нотифицирана помощ.
Добре е, че поне признавате, че е грешка. Лошото според мен е, че не търсите разумния вариант за излизане от тази ситуация и, че вместо да решим проблем, ще го усложним още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания, колеги? Не виждам.
Да преминем към гласуване – първо, гласуваме по отношение предложението на Михаил Миков във връзка с § 4, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега да преминем към гласуване на § 4 по вносител, който става § 7, по редакция на комисията.
Моля гласувайте, колеги.
Гласували 91 народни представители: за 66, против 17, въздържали се 8.
Предложението е прието. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За прегласуване?
Кой ще направи искането за прегласуване, господин Адемов?
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, правя предложение да се прегласува последният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване § 7 по доклада на комисията.
Гласуваме § 7.
Гласували 102 народни представители: за 71, против 21, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 и § 6 комисията подкрепя текстовете на вносителя, като § 5 става § 8, а § 6 става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 8, и § 6, който става § 9.
Гласували 101 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 25.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 10, и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „като едноличен търговец” се добавя „както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а”.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Надвнесеният за данъчната година данък по чл. 14, ал. 2 може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличния търговец или от физическото лице в случаите по чл. 29а. За неправомерно приспаднат данък се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по § 10 и неговото съдържание? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 съгласно доклада на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 11.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли съображения по тези предложения на комисията? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 11 и 12 по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 64, ал. 1, след думите „данъчните декларации” се добавя „и декларацията по чл. 29а, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 14, и предлага следната редакция:
„§ 14. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 56:
„56. „Доход от стопанска дейност на физически лица” за целите на чл. 29а е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 14 по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 94 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение на народните представители Десислава Танева, Вяра Петрова и Георги Плачков.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено като § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 15, и предлага следната редакция:
„§ 15. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2010 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 29 и чл. 26 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2010 г., като в Приложение 3 и 3а, Част 1, Таблица 1 се посочват с код 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 15 съгласно доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Валентин Николов за създаване на § 11а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 11а, който става § 16 със следната редакция:
„§ 16. Декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от лицата по чл. 29а, ал. 3 за 2011 г., се подава в срок до 31 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16.
Гласували 91 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 17 със следната редакция:
„§ 17. (1) Регистрираните тютюнопроизводители и земеделски производители, независимо от регистрацията им по Закона за данък върху добавената стойност, могат да изберат облагаемият им доход за 2010 г. да се определя по чл. 26 и да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
(2) Правото на избор по ал. 1 се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2010 г., а ако такава е подадена преди обнародването на този закон в „Държавен вестник” – с подаване на нова декларация в срок до 30 април 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17.
Гласували 91 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 18 и предлага следната редакция:
„§ 18. В Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, бр. …), в чл. 2, ал. 1, т. 3 след думите „едноличните търговци” се добавя „както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 18 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Някакви съображения по тези параграфи? Няма.
Ан блок гласуваме предложенията на комисията в новата им номерация на параграфи 19, 20 и 21 съгласно доклада.
Гласували 92 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 18.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Валентин Николов за § 16.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 22 и предлага следната редакция:
„§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието, а с това е приет и законопроектът на второ гласуване.
Уважаеми народни представители, в 11,00 ч. в северното фоайе на Народното събрание ще бъде открита фотоизложба по повод 8 април – Международен ден на ромите. На този ден светът почита паметта на ромите, станали жертва на Холокоста.
Всички народни представители са поканени на официалното откриване.
Почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, заседанието продължава.
Съгласно приетата от нас програма, следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Имате думата, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Имате думата, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за наименованието на закона и предлага следната редакция:
„Закон за допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа на наименованието в редакцията по доклада на комисията, а именно: „Закон за допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.”.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Ваня Донева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 се правят следните допълнения:
1. В ред 69 след думите „Социална работа” се добавя „(без медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор и лаборант, включително главните и старшите)”.
2. В ред 70 след думата „болници” се добавя „(без началник клиника/отделение, медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор и лаборант, включително главните и старшите)”.
3. В ред 74 след думите „с нестопанска цел” се добавя „(без енорийски свещеник)”.
4. Създават се редове 77, 78, 79 и 80:”, както е посочено в таблицата към проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 ведно с таблицата към него, съгласно доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование: „Заключителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Ваня Донева, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителите за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. Законът влиза в сила от 1 април 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ четене Законът за допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.

Следва:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
С Проекта за решение ще ни запознае господин Главчев.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, преди да ви запозная с Проекта за решение искам да помоля да подложите на гласуване за допускане в пленарната зала, съгласно чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, следните лица: Валери Димитров – председател на Сметната палата, Маргарита Николова, Миглена Павлова, Мира Петрова, Горица Грънчарова и Тодор Шопов.
Това са предложените кандидати за избор на Консултативен съвет към Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Главчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам ви следния проект за решение:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Консултативния съвет на
Сметната палата

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за Сметната палата

РЕШИ:
1. Избира за членове на Консултативния съвет на Сметната палата:
Маргарита Николаева Николова
Миглена Антонова Павлова
Мира Петрова Петрова
Горица Николова Грънчарова-Кожарева
Тодор Димитров Шопов
2. Решението влиза в сила от деня на приемането му.”

Накратко ще ви запозная с биографичните справки на предложените лица.
В комплекта с документа Вие имате предложението за решение и по-обширни биографични данни, но по-накратко аз ще ви запозная с биографичните им справки.
Маргарита Николова е завършила Висшия технически университет и Университета за национално и световно стопанство.
Има две магистърски степени: „Компютърни системи и управление” и „Счетоводство и контрол”.
Има няколко следдипломни квалификации. Била е финансов директор на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на младежта и спорта и Държавната агенция за младежта и спорта.
В момента е финансов директор на Българската национална телевизия.
Миглена Павлова е магистър икономист, дипломиран експерт-счетоводител, главен асистент в Университета за национално и световно стопанство в катедра „Финансов контрол”. Преподавател по финансов, данъчен и одиторски контрол.
Към момента е изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки.
През 2007 г. е лектор в Американския университет в България, център за Европейски програми.
Докторант към катедра „Финансов контрол”. Тема на дисертационния й труд е „Контрол върху обществените поръчки”.
Горица Грънчарова-Кожарева – завършила е Стопанската академия в Свищов, специалност „Счетоводство и контрол”.
Има дългогодишен опит във финансови институции.
Била е член на Сметната палата и участва в проекти на Сметната палата по сътрудничество с ЕВРОСАЙ. Организатор на седмата среща на работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ. Координатор на дейността и връзките на Сметната палата с Борда на одиторите за НАТО.
Мира Петрова е получила висшето си образование в Университета за световно стопанство, специалност „Счетоводство и контрол”.
Дипломиран експерт-счетоводител.
Владее немски език и руски език.
Има дългогодишен одиторски опит, одит в сферата на търговията, инвестиционната дейност, както и одити по проекти по усвояване на средства от Европейски фондове. По време на одиторската си практика е извършила многократно и дейности по проверки на капитал с цел преобразуване на дружества по Търговския закон.
Тодор Шопов – има магистърска степен в УНСС – „Икономика на труда”. Допълнителна квалификация „Банков мениджмънт”.
Има специализации в сметните палати на Великобритания, Германия и Испания.
Редовен преподавател в УНСС в катедра „Финансов контрол”.
Както е видно от предложените биографични справки, всички имат достатъчен професионален опит, който се иска от закона. Ще ми се да спомена, че нито един от предложените кандидати не членува в политическа партия. По този начин отговаряме на това, което се случи по време на четенето на Закона за Сметната палата и дебатите по този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, преди да открия разискванията по предложението, ще ви припомня, че съгласно чл. 22 от Закона за Сметната палата: Консултативният съвет на Сметната палата включва председателя на Сметната палата и петима членове с професионален опит в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството не по-малко от петнадесет години. Председателят председателства заседанията на Консултативния съвет, но не участва в гласуването.
Алинея 2 казва, че членовете на Консултативния съвет се избират от Народното събрание за срок 5 години. Могат да бъдат преизбирани.
След което, по-надолу, се дават правомощията на членовете на Консултативния съвет.
Има ли желаещи да участват в дискусията? Няма.
Подлагам на гласуване проект за Решение за избиране на членове на Консултативния съвет на Сметната палата, докладвано ни от господин Главчев.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Да честитя избора на членовете на Консултативния съвет към Сметната палата!

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ДЪЛГА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ КЪМ ТРАКИЙСКИТЕ И МАЛОАЗИЙСКИ БЪЛГАРИ.
Дами и господа народни представители, припомням ви, че вчера започнахме с предложената от Парламентарната група на Партия „Атака”, по реда на чл. 43, ал. 7 от правилника, тема.
След предлагане на проекта за решение от вносителя бе гласувано и прието процедурното предложение на господин Волен Сидеров за отлагане на разискванията по точката за днешното пленарно заседание, тъй като гласуваните до момента точки 13, 14 и 15, изрично в приетата програма, бяха посочени съответно като точки 1, 2 и 3.
Сега, идва редът по програмата ни, да продължим с разискванията по точката за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийски българи.
Разискванията са открити.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Госпожо председател, ще Ви запозная с редакцията, която направихме на нашето решение. (Подава проекта за решение на председателката Цецка Цачева.). Аз ще я прочета, тъй като има малки изменения в текста, но смятам, че са важни, за да може дебатите да бъдат обективни и адекватни върху текста.
Решението добива следният смисъл:

„РЕШЕНИЕ
за уреждане на нерешените въпроси между Република България
и Република Турция, отнасящи се до имуществените
и социалните въпроси
- Във връзка с необходимостта от уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция, от имуществен и социален характер;
- В изпълнение на чл. 2 от Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, подписан в Анкара на 6 май 1992 г.;
- Във връзка с Договора за приятелство, подписан между България и Турция на 18 октомври 1925 г. (т. нар. Ангорски договор от 1925 г.) и Протокола към него;
- На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

РЕШИ:
1. Призовава българското правителство да ускори работата си в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция по имуществените и социални теми, в това число и тези на тракийските българи, екзархийските имоти, паметниците на културата и други.
2. Възлага на правителството да обобщи и систематизира фактическия материал и наличната документация, удостоверяващи претенциите на българската страна, както и да извърши финансов анализ и определяне на техния актуален размер.”
Това е окончателният текст на решението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Господин Кърджалиев, заповядайте за процедурно предложение.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Този текст е диаметрално противоположен – ако не, то поне е много различен в сравнение с предишния проект за решение. Ние го нямаме дори в писмен вид, дори не чух добре двата абзаца на решението. В този смисъл едва ли можем да го приведем към чл. 74, ал. 2, а именно като редакционно предложение, като редакционна поправка. Ето заради това ви моля да помислим върху възможността, защото всъщност това решение е много по-приемливо, отколкото предното, този текст първо да мине през Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и да се прецизира. Виждайки, както казах в началото, че този текст е много по-приемлив и не виждам никакъв проблем, която и да е партия да го приеме, след като бъде разгледан в комисията, тогава да направим съответното предложение и тук от името на комисията да влезе като чисто ново решение.
В този смисъл процедурното ми предложение, отново по чл. 45, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, доколкото се сещам, е разискванията да продължат, след като има решение на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Моля за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Само един народен представител има право на обратно становище.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Новата редакция на проекта за решение съвсем не е диаметрално противоположна на предишния. По същество, сменена е една дума – думата „възлага” е подменена с думата „призовава”.
В редакцията са включени освен въпросният Ангорски договор, каквито са нашите претенции, да бъде изпълнен той, включени са и други, тоест екзархийските ни имоти, паметниците на културата и т.н. Нищо друго противоположно няма.
А Парламентарната група на Движението за права и свободи, след като този текст я устройва, просто да го гласува, а не да предлага да се обсъжда. Няма какво да се обсъжда! Какво ще обсъждаме на текст от половин страница? Какво толкова има да се мисли?
Искам да кажа, че Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите няма нищо общо с темата, която обсъждаме. Този въпрос е чисто правен. Има неизпълнен международен договор, има наши претенции той да бъде изпълнен, включени са, пак по същия начин договорирани, екзархийски имоти, паметници на културата и т.н.
Аз смятам, че ако отново се отправя към комисии, това трябва да са Правната комисия и Комисията по външна политика и отбрана. Тук няма нарушени права на човека. Ако има нарушени права на тракийски българи, то те са от наша страна, в България – че не сме защитили техните интереси. Иначе Турция с подписването на Ангорския договор просто е признала тези права и няма спор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 82, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? (Реплики на народния представител Ремзи Осман.)
Аз съм готова да ви го предоставя в писмен вид, ако не сте съобразили. По същество това не е нов проект, още повече, че няма заведен такъв в Деловодството.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Още по-лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще бъде размножен и ще ви бъде предоставен, за да разполагате с текста на предложението за редакционни поправки в първоначално постъпилия проект за решение.
Господин Кърджалиев, имате думата за изказване.
ТУНЧЕР КЪРДЖАРЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Аз въпреки това, отстоявам становището си, че това не е просто редакционна поправка, а чисто нов проект. Тук мотивите са съвсем различни, тук стилът е много по-различен, променен и, както казах преди, приемлив за абсолютно всички групи. В този смисъл моето изказване нямаше да е по отношение на целесъобразността или необходимостта от такова решение.
По отношение на старото решение, моето становище щеше да бъде, че то е укоримо, заради структурирането на самия текст и заради стила. Едва ли в тази зала има много хора, които са компетентни и вещи по тази тема, особено имайки предвид комплицираността на случая и особено давността от 85 години! Но съм сигурен, че няма хора, които не искат веднъж завинаги, и то дефинитивно, този въпрос да бъде решен. Ние като парламентарна група в никакъв случай не противоречим на това. Нашето желание е абсолютно същото и този текст, който аз успях сега да прочета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откъде имате текста, господин Кърджалиев? Нали твърдите, че нямате текста, а сега току-що разбрах, че го имате и е предоставен на господин Лютфи.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Току-що ми го дадоха. Той е от господин министъра. Току-що ми го дадоха. (Оживление и реплики.) Току-що! Не виждам никаква колизия тук, никакво противоречие! От господин министъра имам този текст, току-що, отпреди минута.
Продължавам! Проблемът тук не е с волята и целта на тази задача, на този ангажимент, който било Народното събрание, било правителството да вземе, а проблемът идва, както казах преди, от стила, и, мога да кажа определено, неприемливия, дори на моменти арогантен стил, на който беше подчинен точно предният проект за решение.
Имаме две становища – категорични и дефинитивни, по отношение на стария текст. Едното е на Министерството на финансите, което категорично казва, позволете ми да цитирам: „Към настоящия момент не е установен размер на претенция, какъвто се упоменава във вашия проект. Това се дължи на липса на документи”.
Министерството на външните работи по отношение на стария текст също имат много сериозни съображения и забележки. Като цяло приемат, че експертната комисия, която се занимава с тези въпроси, трябва да продължи своята работа. Упоменават се осемте приоритета, зад които включително аз, прочитайки ги, заставам твърдо и убедено. Упоменават се също така обаче и категорични становища по отношение стила на текста, позволете да цитирам: „С оглед на гореизложеното становището ни е – по отношение на стария текст – че не е необходимо проектът за решение да бъде приет, защото Министерството на външните работи продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на въпросите така или иначе”.
В този смисъл, колеги, имаше два пункта в проекторешението, които не бяха приемливи. Съвсем категорично и отговорно искам да говоря за тях.
Първо, налични бяха неконструктивни, дори обидни квалификации към една държава, която ни е съседна и суверена държава, които според мен в никакъв случай не са олицетворение на добра дипломатическа практика. В никакъв случай нямаше да са добър атестат за парламент, който ги гласува. Какво точно имам предвид? В старите мотиви има две квалификации, които ми позволете да цитирам. Ние бяхме срещу тези квалификации, а не срещу самия смисъл на проекторешението. Там пишеше: „Водещ принцип на турската политика е „утре”, „бавно”, „никога”.
Едва ли е удачен този сарказъм в един официален документ на парламента на Република България.
По-нататък: държавата, към която са претенциите, е наречена „една безотговорна държава”. Тук прозира лично предубедено отношение, да не го квалифицирам с по-тежки думи, от типа неприязън и дори ксенофобски уклон. Това беше нашата забележка към това проекторешение.
Важен пункт беше и друг момент, а именно императивният стил, който се налага, и то не към кого да е, а срещу правителството на Република България, и то не срещу кого да е, а срещу премиера – срещу Бойко Борисов. Вижте какъв текст има там! Ето защо смятам, че решението, което се предлага, е диаметрално противоположно. Текстът звучеше по следния начин: „Народното събрание да принуди правителството да направи смела крачка по открития въпрос”.
Е, познавайки господин Бойко Борисов, едва ли това послание в императивен стил щеше да му хареса, едва ли може да хареса този стил и на правителството.
В този стил, колеги, също бях приготвил редакционни поправки към този – старият текст. Тези редакционни поправки се покриват с новите, които прочете господин Сидеров. В този стил, независимо дали със или без други добавки или поправки, ние сме склонни да подкрепим това ново проекторешение, дано да не звучи парадоксално, но при условие че става дума за национални приоритети, за неща, които касаят Република България, естествено, че ще подкрепим едно такова рационално и ефективно решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Народният представител Волен Сидеров има желание за реплика.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Удовлетворен съм от конструктивния тон, който чувам от представителя на ДПС. Ще внеса само едно уточнение.
Мотивите и текстът, които той сега коментира, са писани преди две години. Това беше едно от първите наши предложения, една от първите наши инициативи в новия парламент – 41-то Народно събрание. Оттогава са изминали близо две години и е съвсем естествено върху стила и върху текста да се работи така, че той да бъде приемлив дипломатически. Съгласен съм, че по никакъв начин не трябва да предизвикваме конфликт или някакво междудържавно напрежение, когато искаме да изчистим определени въпроси. Точно заради това Парламентарната група на партия „Атака” прояви този конструктивизъм – да редактираме текста, така че да бъде максимално приемлив.
Само ще кажа, че в редакцията на мотивите е добавен текст, който звучи така: „Досегашните правителства не предприеха никакви стъпки за решаване на тези въпроси. Около 800 хиляди българи днес са наследници на бежанците и на загиналите през 1913 г. българи от Източна Тракия в резултат на едно етническо прочистване”, което не трябва да премълчаваме, защото има достатъчно факти. Иначе може да се остане с грешното впечатление, че това са просто икономически емигранти, гастарбайтери, както казваме в днешно време, а те не са!
„Тези наследници очакват предвижването на тези въпроси вече десетилетия. Ние от партия „Атака” – тук е новият момент, сме запознати със сложността на темата и комплексните усилия на експерти, политици, общественици, които са необходими за постигане на успешен финал по тази проблематика. Трудностите обаче по решаването на тези въпроси не трябва да са причини за отказ. С удовлетворение ние научаваме и оценяваме, че кабинетът Борисов и външният министър Николай Младенов вече са формирали работна група, която е започнала работа по нерешените въпроси между Република Турция и Република България.”
Според нас приемането на това решение, което сега предлагаме, просто ще ускори тази работа и ще даде още по-добра мотивация на кабинета да работи по тези въпроси.
Наистина не виждам основания от която и да е парламентарна група да се противопостави на нашите предложения и да има аргументация. Фактът, че тези редакционни бележки и изменения стават в днешния ден, мисля, че запознаването с тях е въпрос на броени минути.
Разбирам, господин Кърджалиев, че Вие имате редакционни поправки. Дори в знак на джентълменство бих предоставил Вие да бъдете вносител, ако искате, за да се види и Вашата конструктивност.
Така или иначе, щом няма обструкции срещу това проекторешение, нищо не пречи днес да го приемем и да дадем още една още по-добра аргументация и мотивация на работната група към Външното министерство да работи по тези въпроси. Мисля, че това ще бъде прието добре от цялата общественост и от избирателите на всички парламентарни групи. Благодаря за вниманието. (Народният представител Ремзи Осман иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте. Искам само да Ви предупредя, че съгласно правилника от името на група не могат да се правят изявления по точки, включени в дневния ред. Ако е по тази точка, ще Ви отнема думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател, Вие не бива да ме учите предварително и да ми казвате какво ще говоря и какво няма да говоря. Вие не знаете по какви въпроси ще взема отношение.
Поисках думата от името на парламентарна група, за да искам почивка, тъй като този проект на решение е чисто нов, никой от нас не се е запознал с него. Това са сериозни текстове. Дайте възможност на парламентарната ни група да се запознаем. Явно другите парламентарни групи са се запознали предварително с този текст.
Друг е въпросът, че Вие като председател изобщо не биваше да допускате тази дискусия, защото това е нов проект за решение. Трябваше да се отложи, да се обсъди утре или вдругиден проектът за решение и въпросът да приключи, но трябваше Вие да го направите.
Госпожо председател, искам половин час почивка от името на парламентарната ни група, да се запознаем с новия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искането Ви е процедурно, допустимо е по правилника.
Обвявам 30 минути почивка. Заседанието ще продължи в 12,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние бяхме принудени да вземем 30-минутна почивка, съгласно правилника. Както каза и д-р Кърджалиев, текстът е съвсем нов и ни трябваше време да се запознаем с него, да го обсъдим и да изкажем нашето официално становище на парламентарната група от тази висока трибуна.
Колеги, досега не е имало прецедент да се приеме закон или решение, имало е впрочем в нашата дълга 20-годишна практика, но точно такъв прецедент – вчера внесен проект за решение с мотиви, днес да ни се предлага на вниманието съвсем нов проектотекст за проекторешение.
След като има нов текст, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, трябва да има нови мотиви, респективно трябва да има и вносители на проектотекста за решение и на мотивите.
Не може, уважаеми колеги, въпреки нашето желание да бъдем конструктивни, съпричастни, да дискутираме текст, който няма мотиви и няма вносители. Не се решават така такива важни проблеми, каквито съдържа това проекторешение.
Затова, от името на парламентарната група предлагам да се напише този текст с нови мотиви, с нови вносители и да се пусне, съгласно правилника ни председателят да го разпредели на респективните комисии, които имат отношение по въпроса. Това е нашето предложение. Така, при неспазване на процедурите, Парламентарната група на Движението за права и свободи не може да участва в гласуването на проекторешението, ако не приемете нашето процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лютфи, ако се заведе в деловодството този проект за решение, след като беше заявено преди почивката от представителите на вашата парламентарна група, че по диспозитива и по мотивите, които се съдържат в самия проект за решение, няма възражение? (Реплики от ДПС.) Въпросът към вас е: ако се внесе с нови мотиви и го предложим утре сутринта като точка първа, това приемливо ли е за вашата парламентарна група?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Искам да добавя под формата на изказване какви са нашите забележки към това, което ни се предлага. Основната ни забележка е, че към този проект за решение няма мотиви. Всеки, който борави с правото и който борави с политиката знае, че един акт се приема и остава не само заедно с диспозитива, но и с мотивите. Знае дори и че дебатът по един акт в парламента е част от основания за неговото бъдещо тълкуване по един или друг начин.
Ние не смятаме, че е нормално да се приема каквото и да е решение без мотиви. Това решение няма мотиви. Онези мотиви са мотиви към едно друго решение. И те са несъвместими с това решение. Това е нашето разбиране. Ние не спорим с „Атака” на тази плоскост. Те имат позиция, че техните мотиви са годни за това решение. Ние не го приемаме и смятаме, че вашите мотиви, колеги от „Атака”, не са мотиви към това решение.
Добавям, че това решение няма вносители. Добавям, че това решение не е минало по никакви процедури, за да може утре годно да влезе в тази зала. Защото утре Министерството на външните работи или Министерството на финансите може да намери някой нюанс и в хода на дебата в комисиите да предложи допълнително редактиране.
Бързата работа не е майсторска работа. Затова ви предлагам, ако вносителите решите, не да изтеглите вашето решение, то си е ваша воля, но да го снемете от дневния ред и в бъдещите седмици...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Месеци, години.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Добре, бъдещите дни, както искате, въпрос на законодателна инициатива е да се даде ход на ново решение с нови мотиви. Защото, разберете, не можем да гласуваме и за най-прекрасното решение като не знаем какви мотиви ще му бъдат закачени. Затова не можем да участваме в това гласуване нито днес следобед, нито утре преди обед, господин министър, уважаеми колеги. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Първо, искам да напомня на уважаемото Народно събрание, че по силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всяка парламентарна група може да внася в началото на месеца решения, които да се гласуват веднага. Решението, което сега разглеждаме, е внесено от Парламентарната група на Партия „Атака” преди близо две години. До този момент то не е било подлагано на гласуване в пленарна зала.
Второ, бих искал изрично да благодаря на колегите от Партия „Атака” за това, че внасяйки това решение вчера, те си дадоха много ясно сметка за последствията, които има такъв акт на Народното събрание в нашите двустранни отношения, както и в способността на българската държава да защити най-добре и най-правилно интересите на наследниците на българските изселници от Тракия.
Вземайки това предвид, те отложиха в процедурата вчера гласуването за днес и след като имахме дълги дискусии, много подробно обсъждане на ясните мотиви, предложиха днес на вашето внимание поправен текст в съдържанието на проекта за решение.
Трето, искам да изразя надежда, че именно по този въпрос българското Народно събрание, което е показвало и друг път, че е способно да надскочи ежедневните политически страсти на момента, ще успее да излезе с максимална подкрепа за решение, което дава гръб, дава сила на българското правителство да защитава по-добре интересите на всички български граждани по отношение на конкретните въпроси в това проекторешение, без отношение към техния етнически произход и към тяхната религиозна принадлежност.
България, откакто е независима държава, е майка за всички свои граждани. Тя не е майка за едни и мащеха за други. Когато българските институции, в лицето на правителството, на Народното събрание, се борят за това да се защитят правата на български граждани, те трябва да го правят с еднакъв хъс и еднаква сила както по отношение на тези наши съграждани, които са извън територията на България, така и по отношение на тези, които са в рамките на съвременна България.
Проблемът с наследниците на изселниците от Тракия е изключително сериозен, не е от вчера – той е от близо 80 години. За да може България да реши и него, както и други въпроси, които засягат различни групи в българското общество, са създадени съответните групи между България и Турция. България и Турция са съюзници в НАТО и имат прекрасната възможност сега, в тези години, основавайки се на общите ценности на демокрацията и стабилността, които ние споделяме, да намерят решение на тези въпроси в интерес на всички наши съграждани, на всички наши приятели от двете страни на границата.
Смятам, че актът, който вносителите от Политическа партия „Атака” направиха днес с нанасянето на тези поправки, които актуализират проекта за решение към днешна дата и отчитат сегашното състояние на отношенията между България и Турция, както и възможностите, които съществуват в рамките на процеса, който е започнат, е изключително положително решение.
Обръщам се, апелирайки към Народното събрание: да подкрепи предложението, което е направено от Политическа партия „Атака”, защото това е в интерес на всички български граждани, на националните интереси на България, в интерес и на намирането на най-добрия изход от група въпроси, които са нерешени между България и Турция, но които могат да бъдат решени при наличието на добра воля и от двете страни.
Аз съм убеден, че такава добра воля от двете страни съществува и нашата позиция ще бъде много по-силно аргументирана, много по-добре защитима, ако днес българското Народно събрание може да даде, с това решение, подкрепа на усилията, които се полагат от българските институции за решаването на тези въпроси, и ако тази подкрепа, разбира се, получи максимално съгласие в българското Народно събрание, както това е правено неведнъж в тази пленарна зала по въпроси, които са свързани с важни интереси, засягащи големи групи от българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вижда се, че в залата съществува конструктивност. От ДПС правят възражения, които са процедурни, които не са по същество.
Целта е (това решение е изключително важно, мисля, че за всички това е така; най-после след десетилетия отлагане на решаването на проблема се тръгва към неговото решаване) да се постигне максимален консенсус, да има колкото може по-голяма подкрепа, защото с по-голяма подкрепа решението ще тежи повече. По този начин ние ще дадем по-голяма възможност и сила в ръцете на Външно министерство и на българските институции, които се занимават с решаването на проблема, да действат за неговото приключване най-после – след десетилетия.
Ние от „Атака” правим процедурно предложение за отлагане на дебата, за да се намери колкото може по-широка база за подкрепа на това наше решение, което, пак повтарям, по същество да бъде възприето. Затова предлагам да отложим дебата и да го поставим отново за разглеждане утре като т. 1 в дневния ред, за да приключим с тази тема. Благодаря ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Всеки ден до приемането!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мисля, че няма да има обратно становище.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
От вчерашния ден останаха два доклада.
Процедура.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата за процедура, за да предложа допускането в залата на заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на заместник-министър Евдокия Манева.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте да прочетете доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР МИНЧЕВ: Уважаеми господин председател! Ще ви запозная със

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на
европейските фондове относно
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17,
внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.

На заседанието, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горецитирания законопроект.
В заседанието взеха участие: Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха”, и Боряна Каменова – началник отдел „Политики по изменение на климата” в Министерството на околната среда и водите.
І. Настоящият законопроект има за цел да хармонизира българското законодателство с изискванията на част от разпоредбите в Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване нивата на емисиите на парникови газове, и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО.
Чрез предложения законопроект се цели и въвеждане изискванията на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавяне на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции.
Разпоредбите на чл. 1, ал. 11 от Директива 2009/29/ЕО въвеждат търгуване на квотите за емисии на парникови газове през третия период на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове 2013-2020 г. Направена е и препратка към съответния Регламент на Европейската комисия (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове, който определя правилата за провеждане търговете на квоти. По този начин се дават структурата и основните принципи на разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през следващия период на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
II. Целта на направените промени е да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта. Изгарянето на горива за пътен транспорт е причина за около 20 на сто от емисиите на парникови газове в Общността. Ограничаването им ще допринесе съществено за изпълнението на ангажиментa на Европейския съюз да постигне намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. най-малко с 20 на сто под равнищата от 1990 г.
Законопроектът цели и по-точно регламентиране на задълженията и отговорностите на съответните компетентни органи и оптимизиране на административната процедура по издаване на разрешителните за емисии на парникови газове.
Законово е регламентирано и довършването на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда от минали действия или бездействия при приватизация, в случаите на прекратяване на договор, сключен преди 15 декември 2007 г. Законопроектът предвижда изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух за въвеждане изискванията на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавяне на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции.
III. Предвид гореизложеното може да се заключи, че разглеждания законопроект не противоречи на изискванията на европейското право. Следва да се отбележи обаче, че сроковете за транспониране на Директива 2009/30/ЕО и Директива 2009/29/ЕО са изтекли на 31 декември 2010 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно (с 15 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви.
Следващият доклад е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17,
внесен от Министерски съвет на 16 март 2011 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 март 2011 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16 март 2011 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда транспонира Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО.
Целта на законопроекта е да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта.
С предложеното изменение на Закона за опазване на околната среда се осигурява национално нормативно регламентиране на принципите, заложени в директивата, като се определят:
- задълженията на производителите и вносителите на течни горива за намаляване емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта;
- начините, по които може да се постигне това намаление;
- задълженията на производителите и вносителите на течни горива ежегодно да докладват относно интензитета на парниковите газове на доставяните от тях течни горива на територията на страната.
Със законопроекта се създава правно основание Министерският съвет да приеме наредба за условията, реда, формата и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите от независими одитори. Целта е събирането на необходимата информация, изготвена и верифицирана в подходящ формат. Информацията ще послужи като база за определяне на количеството безплатни квоти, което всеки оператор в обхвата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове ще може да получи през следващия период на търговия (2013-2020 г.).
Проектът предвижда и транспониране на определени разпоредби от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух. С него се въвеждат изискванията на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавяне на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции. Чрез предвидените изменения се определят и контролните органи за проверка на системите.
Предвижда се и съкращаване на периода за изпитване на пробите на корабни горива. Понастоящем изпитванията се извършват в стационарната лаборатория в София на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Не е икономически и правно обосновано задържането на кораба за толкова дълъг период, докато излязат резултатите от анализа. С новите разпоредби значително ще се съкрати този период.
В хода на заседанието бяха зададени въпроси към вносителите за необходимостта от внасянето на законопроекта, както и за разпоредбите, които предвиждат съкращаване на периода за изпитване на пробите на корабни горива.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Преминаваме към Доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин председателстващ,

„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика, енергетика
и туризъм по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17,
внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
На заседанието присъстваха: Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда, Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха”, Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”, и Боряна Каменова – началник отдел в Министерство на околната среда и водите.
Законопроектът беше представен от Боряна Каменова.
Според мотивите изложени от вносителя, настоящият законопроект има за цел транспониране в националното законодателство на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО.
Чрез направената регламентация следва да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта. Ограничаването им ще допринесе съществено за изпълнението на ангажиментa на Европейския съюз да постигне намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. най-малко с 20 на сто под равнищата от 1990 г.
В предложения законопроект се определят задълженията на производителите и вносителите на течни горива за намаляване емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта; начините, по които може да се постигне това намаление; задълженията на производителите и вносителите на течни горива ежегодно да докладват относно интензитета на парниковите газове на доставяните от тях течни горива на територията на страната.
Предвижда се Министерският съвет да приеме наредба за условията, реда, формата и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите от независими одитори.
Регламентиране на реда и основните изисквания за изготвяне, верифициране и докладване на историческите данни за дейността на операторите на инсталации по Приложение № 7 към Закона за опазване на околната среда е друга цел на законопроекта. Министерството на околната среда и водите ще събира необходимата информация, изготвена и верифицирана в подходящ формат, която да послужи за база за определяне на количеството безплатни квоти, което всеки оператор в обхвата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) ще може да получи през следващия период на търговия (2013-2020 г.).
Цели се и транспониране на Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността. Разпоредбите на директивата въвеждат търгуване на квотите за емисии на парникови газове през третия период на ЕСТЕ 2013-2020 г. Направена е и препратка към Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Европейската комисия относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове, който определя правилата за провеждане търговете на квоти.
По този начин се определят структурата и основните принципи на разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през последния период на ЕСТЕ.
Законопроектът цели и по-точно регламентиране на задълженията и отговорностите на компетентните органи, свързани с администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове, и оптимизиране на административната процедура по издаване на разрешителните за емисии на парникови газове; също така по-точно регламентиране на задълженията на операторите, извършващи дейности по Приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г., на районните инспекции по околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.
Законово е регламентирано и довършването на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда от минали действия или бездействия при приватизация, в случаите на прекратяване на договор, сключен преди 15 декември 2007 г.
Законопроектът предвижда изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух за въвеждане изискванията на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавяне на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции. Чрез предвидените изменения са определени и контролните органи за проверка на системите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 7 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Колеги, бяха представени четирите доклада.
Госпожо Манева, има ли желание от страна на вносителя законопроектът да бъде представен? Не желаете.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания и становища. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, искам да изложа мотивите си пред вас защо ще гласувам за този законопроект. Не само, че основната цел е за намаляване на парниковите газове от течните горива. Тук е направено много добро предложение, което касае изпитването на пробите на корабните горива. Досега това можеше да става само в една стационарна лаборатория в София от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” към Изпълнителна агенция „Метрологичен технически контрол”. Това ставаше в продължение на близо две седмици, като през този период беше вземането на пробата, транспортирането, изследването и написването на протокол.
С предложените промени това може да бъде направено в лаборатории в най-големите пристанищни градове, където има такива акредитирани лаборатории. Смятам, че това е добър знак към бизнеса и морските хора, защото по този начин може би два или три пъти по-бързо ще става проверката на корабното гориво. Затова смятам да гласувам „за”. Призовавам и вие да го направите по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата и преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това е приет и законопроектът на първо гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Отложихме го вчера, за да бъде подготвен доклад на комисията, тъй като липсваше един доклад.
Преминаваме към представяне на докладите.
Първо ще бъде представен докладът на водещата комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги народни представители, преди да ви представя доклада на комисията, правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Михаил Захариев – главен секретар на „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, гласувайте за допускане в залата на посочените лица.
Гласували 68 народни представители: за 66, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерския съвет на 14 март 2011 г.

Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване на заседание, проведено на 24 март 2011 г. Законопроектът бе представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, иформационните технологии и съобщенията, и от госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със законопроекта се цели въвеждането на изискванията на Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общността по начин, който съответства на определените с директивата принципи, които трябва да бъдат прилагани при одобряването на оператори по наземно обслужване на летищата: недопускане на дискриминация, равнопоставеност и свободна и лоялна конкуренция.
Европейската комисия е отправила мотивирано становище до Република България във връзка с прилагането на някои разпоредби от Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общността. Според комисията Република България не е изпълнила задълженията си, произтичащи от директивата, тъй като е наложила прекомерни изисквания за издаването на лиценз, не е организирала подходящи процедури за подбор и не е осигурила недискриминационен достъп на доставчиците на услуги до летищните съоръжения. Становището съдържа указания българската страна да предприеме необходимите мерки за отстраняване на нарушенията. Поради това е необходимо в Закона за гражданското въздухоплаване да бъдат въведени изискванията на директивата в съответствие със смисъла и съдържанието, съдържащи се в мотивираното становище на Европейската комисия.
Измененията и допълненията в Закона за гражданското въздухоплаване са в няколко насоки:
1. Осигуряване на по-пълно съответствие на националното законодателство с целта, посочена в чл. 14 от директивата, което ще доведе до облекчаване на изискванията за издаване на лиценз за оператор по наземно обслужване.
2. Облекчаване на условията за допускане на кандидати до конкурс за достъп до пазара на наземно обслужване на летищата. Съгласно директивата, при наложени ограничения на достъпа до пазара, изборът на доставчик на съответната услуга следва да се осъществи въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
3. Прецизиране на текстовете, свързани с извършването на услугата самообслужване – в случаите, когато въздушен превозвач сам извършва дейностите по наземно обслужване на летище.
4. Прецизиране на текстовете на закона за постигане на по-пълно съответствие с изискванията на директивата за разделяне на сметките при извършване на дейности по наземно обслужване. Съгласно директивата, когато управляващата летището организация, ползвателят на летището или доставчикът на наземно обслужване предоставят наземно обслужване, те следва строго да отделят сметките за техните дейности по наземно обслужване от сметките за другите дейности, в съответствие с актуалната търговска практика.
При обсъждането на законопроекта бяха поставени въпроси от народните представители относно предложеното изменение на срока, за който се издава лицензът за оператор по наземно обслужване, както и за възможността да се удължава този срок след изтичането му. Към настоящия момент лицензът за наземно обслужване се издава за срок до 5 години. Със законопроекта се предлага този срок да бъде 7 години, а така също е предвидена възможност срокът на лиценза да бъде удължаван в случай, че операторът отговаря на изискванията за издаването му. Максималният срок, за който може да се издаде лиценз за оператор по наземно обслужване, предвиден в Директива 96/67/ЕО е 7 години, но не е предвидена възможност за удължаването му.
Според народните представители, изразили мнение в тази връзка, би следвало текстовете, в които е определен срокът за издаването на лиценз за оператор по наземно обслужване и възможността за удължаването му, да се обмислят като бъде извършена преценка на съответствието им с текстовете от директивата.
Становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е, че приемането на изменения и допълнения в съответните текстове от Закона за гражданското въздухоплаване, чрез които да бъдат въведени по-пълно и по-точно изискванията на Директива 96/67/ЕО в съответствие с Мотивираното становище на Европейската комисия, е необходимо, още повече, че приемането на законопроекта ще доведе до облекчаване на режимите, улесняване на достъпа до пазара и по този начин ще бъде стимулирана лоялната конкуренция между операторите по наземно обслужване.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102 01 16, внесен от Министерския съвет на 14 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Минчев.
Заповядайте, господин Минчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР МИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, ще ви запозная със:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове относно проект на Закон
за изменение и допълнение на Закона за гражданското
въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерския
съвет на 11 март 2011 г.

На заседанието, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горецитирания законопроект.
В заседанието взеха участие Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”; Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”; Лора Клайн – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Настоящият законопроект цели коректното транспониране на изискванията на Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Европейския съюз в българското законодателство, след отправено мотивирано становище от Европейската комисия по Нарушение 2009/4227.
Измененията в законопроекта, които се налагат във връзка с разпоредбите на Директивата, предвиждат облекчаване на условията за явяване на конкурс за достъп до пазара на наземно обслужване. По този начин трябва да се създадат условия за недискриминация спрямо различните доставчици на наземно обслужване и ползвателите на летището. Премахнато е изискването в конкурса за достъп до пазара да участват дружества, които вече притежават лиценз за извършването на съответната дейност.
По силата на разпоредбите на Директивата се предвижда свободно да се извършва наземно самообслужване на летищата с годишен оборот под 2 млн. пътници или с годишен товарооборот под 50 хил. т, като превозвачите не трябва да се по-малко от двама ползватели на летището, при условие че те са избрани въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” може да определи броя на доставчиците на наземно обслужване на всички летища с обеми, по-големи от горепосочените само в случаите посочени в законопроекта като е предвидена изрична възможност за обжалване на актовете за налагане на ограничения.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, коректно въвежда изискванията на Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общността в българското законодателство.
В допълнение, въпреки че със законопроекта се въвеждат основните изисквания на директивата, с оглед на по-точното й транспониране, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание при разглеждане на законопроекта от водещата комисия между първо и второ четене да бъде разгледан по-детайлно текстът на директивата.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 02-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Има ли желаещи от представителите на вносителите да дадат становище? Няма.
Откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Георгиева, имате думата за изказване.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Целите на законопроекта са свързани с необходимостта от постигане по-пълно съответствие на националното законодателство в правото на Европейския съюз в областта на предоставянето на услуги по наземно обслужване на летищата в Общността.
Програмата на правителството за европейското развитие на България предвижда като мярка стимулиране на конкуренцията между летищата, летищните превозвачи и операторите на наземно обслужване.
Изпълнението на тази мярка е още една причина, поради която се предлага настоящата промяна и облекчаване на режимите, улесняване на достъпа до пазара и по този начин стимулиране на лоялната конкуренция между операторите по наземно обслужване.
Изискванията на правото на Европейския съюз в тази област са уредени с Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общността.
Директивата е въведена от българското законодателство чрез съответните текстове в Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба № 20 от 2006 г. за удостоверяване на експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване, и за достъпа до пазара по наземно обслужване на летищата.
Съгласно чл. 14, § 1 от Директивата държавите членки могат да обусловят дейността на доставчик на наземно обслужване или самообслужващ се, използващ летището от получаването на одобрение от публичен орган, независим от управляващата летищата организация. Критериите за такова одобрение следва да са свързани с добрата финансова ситуация и с достатъчното покритие на застраховката, със сигурността и безопасността на инсталациите на въздухоплавателните средства, на оборудването и лицата, както и със защитата на околната среда и със съобразяването със съответното социално законодателство.
Друга част от измененията са продиктувани от необходимостта да се прецизират текстовете, свързани с извършването на услугата „Самообслужване”, в случаите когато въздушен превозвач сам извършва дейностите по наземно обслужване на летище.
Текстовете в действащия закон се нуждаят от прецизиране с цел постигане на съответствия с разпоредбите на директивата.
С проекта се предлага и прецизиране на текстовете на закона за постигане на по-пълно съответствие с изискванията на директивата за разделяне на сметките при извършване на дейността по наземно обслужване.
Съгласно директивата, когато управляващата летището организация, ползвателят на летището или доставчикът на наземното обслужване предоставят наземно обслужване, те следва строго да отделят сметките за техните дейности по наземно обслужване от сметките за другите дейности в съответствие с актуалната търговска практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли реплики към госпожа Георгиева? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 102 01 16, внесен от Министерския съвет на 11 март 2011 г.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е приет на първо гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Господин Димов, заповядайте да представите Доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК ИВО ДИМОВ:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 102 01-15, внесен от Министерския съвет
на 14 март 2011 г.

С този законопроект се предлага да се включат три нови спортни обекта в списъка на спортните обекти и съоръжения с национално значение, което се налага с оглед необходимостта от трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, ученическия и студентския спорт, спорта за високи постижения и спорта за всички. С промяната на статута на обекти „с национално значение” ще се гарантира запазване на тяхната цялост, възможността за ползването им по различни видове спорт и за практикуване на спорт от граждани в свободното им време.
По време на обсъждането в комисията бе посочено като забележка, че не са предоставени данни по чл. 98 от Правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта за тези обекти, от които да се добие ясна представа за тях от членовете на комисията.
От страна на вносителите заявиха готовност да предоставят необходимата информация.
След проведеното гласуване с резултати „за” – 14 гласа, без „против” и 1 – „въздържал се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закона за физическото възпитание и спорта № 102-01-15, внесен от Министерския съвет на 14 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Първо, давам възможност на вносителя да представи законопроекта.
Господин министър, желаете ли да представите законопроекта? Имате ли да кажете нещо на народните представители в пленарната зала?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, всички тези предложени спортни обекти и съоръжения, искам да кажа, че могат да послужат за една много по-добра изява на България пред международните федерации и пред международния спорт, защото със своите социални, интегративни, икономически и най-вече здравни функции допринасят за развитието на всички видове спорт. С това, че те стават национални обекти, можем да увеличим престижа, да създадем по-добри условия и да можем да провеждаме състезания от по-висок ранг като европейски купи, световни купи, европейски първенства, както и световни първенства в някои от тях.
Насочвам вниманието ви да гласувате положително, тъй като това наистина ще допринесе за развитието на всички тези спортни обекти, да достигнем европейските стандарти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След представянето на законопроекта от господин министъра, откривам дебата, колеги.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Съжалявам, че сме в такъв камерен състав точно по такъв законопроект, защото мотивите, които изложи министърът, са една основна част, но има още един аспект в това предложение – всички спортни обекти, които придобиват статута на бази с национално значение, са още една преграда за хора, които искат тези обекти или тези терени да преминат не само в друга собственост, а да се промени тяхното предназначение.
Затова съжалявам, че колегите отляво са наистина в такъв малък състав, тъй като те винаги говорят за социална дейност. Техните представители в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ги няма, но въпреки всичко ние ще гласуваме. Наистина това е една много добра крачка като предложение и на министерството, и на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики към господин Стоилов? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
ИВО ДИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение, по току-що приетия законопроект, за намаляване на срока за предложения между първо и второ гласуване на пет дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Колеги, ще ви прочета съобщение за парламентарния контрол на 8 април 2011 г., петък, от 11,00 ч.:
- министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Борислав Стоянов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на три питания от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Меглена Плугчиева;
- министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Даниела Петрова, Доброслав Димитров и Моника Панайотова;
- министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на въпрос от народния представител Камен Петков;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Божинов и Асен Гагаузов, и Георги Божинов;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Меглена Плугчиева, Митхат Метин и Пенко Атанасов, и на три питания от народните представители: Калина Крумова – две питания, и Кирчо Димитров;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения Александър Цветков ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, Ваньо Шарков и Иван Иванов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Пирински, Любомир Владимиров и Димитър Карбов; Петър Димитров и Корнелия Нинова; Петър Димитров и Георги Божинов, и Павел Шопов и на питане от народните представители Павел Шопов, Венцислав Лаков и Любомир Владимиров.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на питане от народните представители Сергей Станишев и Драгомир Стойнев;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Цветан Сичанов;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос с писмен отговор от народния представител Тунчер Кърджалиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, и заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Поради годишен отпуск, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Колеги, както повелява нашият правилник, обявявам, че следващото заседание ще се състои утре – 8 април 2011 г., петък, от 9,00 ч. по дневния ред, който сме приели.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Павел Шопов


Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова