Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов.

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проект за Програма за работата на Народното събрание за времето от 13 до 15 април 2011 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници”-ЕАД. Вносител – Министерският съвет; приет на първо четене на 17 март 2011 г.
2. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет; приет на първо четене на 30 март 2011 г.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за концесиите. Вносител – Любен Татарски.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси, по приетите на първо четене на 17 февруари 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Министерският съвет; втори законопроект – Мая Манолова и група народни представители; трети законопроект на Министерския съвет; четвърти законопроект на Министерския съвет; пети законопроект на Фани Христова, Красимир Ципов и Емил Радев).
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Вносител – Министерският съвет; приет на първо четене на 26 ноември 2010 г.
6. Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г. Вносител – Министерският съвет.
7. Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г. Вносител – Министерският съвет.
Това се предвижда да бъде т. 1 за четвъртък – 14 април 2011 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на строителните войски, войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносител – Министерският съвет; приет на първо четене на 24 март 2011 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител – Министерският съвет; приет на първо четене на 24 февруари 2011 г.
10. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г. Вносител – Съвета за електронни медии.
11. Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2011 г. Вносители – Красимир Велчев и Анастас Анастасов.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Ваньо Шарков и група народни представители.
13. Парламентарен контрол, който се предвижда да започне от 9,00 ч. в петък, 15 април 2011 г.
Режим на гласуване.
Гласували 134 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа, съгласно процедурата, предвидена в чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, до 16,00 ч. на вчерашния ден е постъпило предложение от господин Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, който предлага на основание чл. 99 и във връзка с чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България – господин Бойко Борисов, и обсъждане на позицията на България, изразена на заседанието на Европейския съвет относно подкрепата на българското правителство за присъединяването на страната ни към Пакта „Евро плюс”.
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, миналата седмица от името на парламентарната група внесох същото предложение и тогава изложих пред вас достатъчно аргументи и от процедурна гледна точка, и от съдържателна гледна точка; и от гледна точка на текстове на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание; и от гледна точка на важността на решенията, които са взети на заседанието на Европейския съвет в Брюксел – съответно важността на онова, което предстои да бъде взето във връзка с решението за присъединяването на България към Пакта „Евро плюс”.
Днес няма да излагам аргументи от този характер или със същото съдържание. Искам да кажа, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, че трябва да се осъзнава стойността на онова, което се заявява от парламентарната трибуна. Трябва да се познава стойността на думите, които се произнасят особено от парламентарната трибуна в пленарната зала. Трябва да се осъзнава и познава обвързващата сила на поетите от парламентарната трибуна ангажименти особено тогава, когато те засягат представители на изпълнителната власт – в случая министър-председателя.
Няма как да бъде разбрано упорството, с което мнозинството отхвърля предложения, свързани с поетия ангажимент от министър-председателя било по отношение на електроцентралата в Белене, било по отношение на поет ангажимент – да информира Народното събрание за позицията, която е заявена на заседанието на Европейския съвет. Не разбирам упорството, с което отхвърляте предложението.
Госпожо председател, за да не девалвират всички обещания и ангажименти, които се поемат от тази трибуна, особена роля имате Вие, но не по-малка роля имат и народните представители от мнозинството.
Уважаеми дами и господа народни представители, подкрепете предложението, което правим, за да не девалвират обещанията и ангажиментите, които се заявяват от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване като точка в програмата за тази седмица – изслушване на министър-председателя по поставените въпроси в предложението.
Гласували 136 народни представители: за 46, против 15, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Съобщения за времето от 6 до 12 април 2011 г.:
- постъпил е проект за Решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2011 г., вносители са Красимир Велчев и Анастас Анастасов;
- на 7 април 2011 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт – Експресни резултати от проведеното преброяване на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. и Резултати от статистически изследвания относно индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети, индекси на промишленото производство, индекси на строителната продукция. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание;
- на 8 април 2011 г. от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е внесена Актуализирана годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2010 г. С писмо на председателя на Народното събрание Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Същата годишна програма е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ НА „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” – ЕАД.
С доклада за второ гласуване от Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Главчев.
Имате думата, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси, моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме допускане в залата на следните лица: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев – заместник-министър, и Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”; от Министерството на финансите – Владислав Горанов – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, моля поканете гостите.
Господин Главчев, по доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” – ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2011 г., приет на първо гласуване на 17 март 2011 г.
„Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” – ЕАД.”
Тук има постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов – наименованието на закона да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Предложението, което съм направил за отпадане на наименованието на закона е нетрадиционно, но съм го направил заради честта на юристите. Може би е спорно дали това предложение е допустимо, но е безспорно, че това, което ще приемете днес, не е закон. Всичко друго, но не и закон! За какво става реч? Всъщност, става реч за два члена – два текста. Тези текстове са за отпускане на заем от Банката за развитие от 140 млн. лв. След това се сключва един договор между двама министри и БНБ, с одобрението на Министерския съвет. Това е и нищо повече – една финансова операция!
Аз го казах и на първо четене, ние тук правим прецедент –БДЖ е юридическо лице и нищо повече. Е, да – държавно, но БДЖ е юридическо лице. Всяко едно юридическо лице, което поема някакъв заем, сключва някакъв договор, ще трябва да го приемем със закон да минава през парламента ли? Парламентът не е счетоводител!
За да имате закон, трябва да има пет елемента и те са дадени в Закона за нормативните актове.
Припомням, че законът трябва да има общи правила, да бъде до неопределен кръг субекти, чета ви чл. 1 от Закона за нормативните актове, а не за две министерства или три. Законът трябва да има нееднократно действие, той има еднократно действие. Четвъртият му елемент е да урежда първични обществени отношения, а не една финансова операция. Пето, трябва да има трайна уредба, а не еднократна уредба, както се предвижда сега.
Следователно, това, което правим днес или ще направим днес в този парламент, отваряме вратата на всеки, който желае да си измие ръцете – държавник, министър или какъвто и да е там, да ни пробутва тук ние да ратифицираме една финансова операция. Това е опасността.
Не съм против това да се помогне на БДЖ със 140 милиона, те няма да решат въпроса на БДЖ. Там проблемите са много тежки, но все пак са нещичко. Нека да се дадат. Нека Министерският съвет да си поеме отговорността с постановление или с решение да се направи тази финансова операция, а не тук да занимава българския парламент.
Без да обвързвам колегите от моята парламентарна група, аз ще гласувам „против” този законопроект и, разбира се, „против” заглавието на закона, а оттук и „против” целия закон, не за това, че трябва да помогнем на БДЖ с тези 140 милиона.
Знам, че ще ми отхвърлите предложението, но това ще бъде срам за юристите – за юристите, които разбират, а не само тези, които имат диплома. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За първа реплика – Павел Шопов, втора реплика – Станислав Иванов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Корнезов, мисля, че юридически подхождате много тесногръдо, тълкувайки правилата на Закона за нормативните актове, изхождайки от правната теория какво представлява законът и какви са неговите признаци с оглед на кръга на обществените отношения, които обаче се уреждат. Можем да кажем, че тук не се касае до една обикновена банкова операция. Тук се касае до един много по-широк кръг, на което Вие наблегнахте – от обществени отношения, които надхвърлят обикновения заем. Всички имаме предвид точно това, когато ще приемем този закон, защото тук не се касае само до банков заем. Има отделни текстове в закона, който приемаме и те се отнасят и до други закони, в които трябва да бъдат направени изменения. Това не може да стане с постановлението на Министерския съвет.
В Преходните и заключителните разпоредби нашият законопроект предвижда отпращане към Закона за обществените поръчки. И не само това. Тук предполагам, не даже предполагам, но аз съм сигурен, че ще има и подзаконов нормативен акт, който ще бъде издаден от Министерския съвет, разбира се, по повод на прилагането на този законопроект. Вашите разсъждения, на пръв поглед формално, са логични и точни, обаче с оглед на състоянието, в което се намира предприятието – а тук се касае до Българските държавни железници, а не до някаква фирма, от някоя област на икономиката, предполага нещо много по-дълбоко, а това е един от принципите, който решава законът – че се уреждат фундаментални обществени отношения. За такива става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли друг желаещ за втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Ще започна отзад напред. Аз ви казах, че законът има два текста – два члена, и Преходни и заключителни разпоредби. В Преходните и заключителни разпоредби този законопроект – уж за БДЖ, а иска да измени Закона за обществените поръчки. (Реплики.) Само че, чакайте – така е в законопроекта на първо четене! Аз, и не само аз, съм направил предложение да отпадне – и отпада, защото противоречи на две директиви. Така че с този закон не променяме този аргумент, за който каза господин Шопов, а чрез този закон ние променяме Закона за обществените поръчки. Но, ще отидем до този параграф и тогава можем да поговорим малко по-подробно. Това е недопустимо – с два текста ще промените Закона за обществените поръчки, тоест ще изключите обществените поръчки!
Освен това, господин Шопов, вижте какво пише в текста, да оставим мотивите: „Българската банка за развитие предоставя на БДЖ заем, основан от целево предоставяне от централния бюджет за сумата 140 ...”, след това ал. 3: „... условията, предоставяни за обслужване на заема, се определят със споразумение”. Терминът „споразумение” – но това не е споразумение, това е договор! Споразумение между – значи договор между двама министри, БНБ и едно одобрение, което ще стане с решение или постановление на Министерския съвет. Това е текстът, това е законът. Е, това закон ли е, господин Шопов?! Разбира се, че не е закон – всичко друго, но не и закон! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, за което иде реч в този закон, е отпускане на заем от държавния бюджет на едно търговско дружество. Уважаеми колеги, това не е прецедент, а е практиката и единствената правна възможност това нещо да се случи. Няма друга такава възможност. Ако имаше такава възможност, може би уважаваният господин Корнезов щеше да я обоснове чисто правно, което той не направи.
Защо казвам, че това не е прецедент. Това не е прецедент, уважаеми колеги, защото досега всички заеми, които са отпускани от различни банки – дали е на някакви търговски дружества, или на други административни структури, е ставало единствено със закон. Това са закони за предоставяне на помощи от Японската банка за развитие през 2007 г., и други такива заеми, които са няколко на брой и те не са прецедент.
Това, което се спомена също тук е, че този заем няма да е достатъчен. Уважаеми колеги, подкрепете този закон, защото законът е изключително важен. Това е първият закон, който урежда новата рамка на Български държавни железници. В такъв смисъл, че Български държавни железници ще получат този заем срещу реформа. Това е нещо ново в тази сфера. Досега всички заеми са отпускани не срещу реформи, а са отпускани по чисти политически причини – да се предотврати напрежението в структурите на БДЖ и на НКЖИ, да няма стачни действия, и т.н. По-точно: гарантирал се е политически комфорт на управляващите. Това нещо в момента не се случва. Напротив, пак казвам, ние отпускаме заема, той се отпуска на Българските държавни железници срещу реформа. Българското правителство се нагърбва с нелеката задача да осъществи реформа в сектора, което досега не се е случило 20 години. Затова, уважаеми колеги, моля да подкрепите този закон! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Господин Иванов, бъркате! Имаше други възможности, ако се спазеше Програмата за развитие на Български държавни железници до 2017 г. и това, което беше гласувало предишното правителство, се изпълняваше в бюджета и от сегашното правителство. Ние направихме конкретни предложения, за да ги има тези пари в Български държавни железници чрез бюджета. Сега правите нещо, което е абсурдно – без да променяте бюджета, отпускате кредит, но това ще го говорим за следващите текстове. След това в края на годината ще промените бюджета, ако не се сключи споразумение със Световната банка.
Второ, казвате, че имало практика с японския заем. Господин Иванов, пак бъркате! Пак бъркате, защото тук става дума за междудържавно споразумение, което трябва да бъде ратифицирано от парламента, а не е заем с българска държавна банка.
Много ви моля, наистина сме на второ четене – нека да вървим последователно по текстовете, сега говорим за заглавието. Аз след малко ще се изкажа, ще обясня защо съм против точно това заглавие и ще се мотивирам ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Не желаете.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя предложението на Любен Корнезов и ще ви кажа защо. Заглавието е за отпускане на заем за оздравяване на Български държавни железници. Аз искам да питам парламента – ние в комисията гледахме нещо като план, което беше споменато и от господин Иванов – няколко листчета, които ни даваха някаква информация как ще се преструктурира административно и като дружества самият железопътен транспорт, но там не видяхме ясни цифри. Не видяхме и в мотивите, които ни представихте за този заем, че тези пари ще бъдат използвани за преструктуриране, оздравяване или да видим точно къде ще отидат. Напротив, ние казваме – ще отиде някъде, където каже финансовият министър с неговия подпис. Още повече, че в мотивите е писано, че тези пари – около 130 милиона, ще отидат за изплащане на кредити, на падежи по кредити от м. август 2009 г. до м. юни 2011 г. Тоест, целево ние с мотивите казваме, че парите няма да отидат за преструктуриране и оздравяване на железницата, а ще отидат да си изплатят парите, които държавата не осигури или ги осигури, но ръководството на БДЖ не изплати като падежи по кредитите, които трябваше да бъдат предвидени в бюджета.
Затова именно предлагам това заглавие да отпадне, тъй като тук не става дума за подпомагане на железницата по отношение на нейното преструктуриране и бъдещо оздравяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 18, против 59, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 10, въздържали се 3.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за членове 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за членове 1 и 2, които комисията подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Заключителните разпоредби, което комисията подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 5.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 1 е постъпило предложение на народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Костадин Язов и Иван Димитров Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. При предоставянето на заема по чл. 1 не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, тук има един трик – с параграф единствен от „Заключителните разпоредби” по вносител на този законопроект се предлага Законът за обществените поръчки да не важи. (Оживление в КБ.) Да, така е – вижте го по вносител. Понеже това противоречи на чл. 16 от една директива, да не казвам кой номер е – писано е там, и на чл. 24 от втора директива се прави един фокус. Уж приемат предложението на Корнезов и на господата Язов и Иванов да отпадне § 1, но казват следното – тук беше прочетено, че за предоставения заем, за тези 140 млн. лв., не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Как може така? Как е допустимо да правим със закони фокуси?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Фокус-бокус.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Фокусите са на сцената. Така е, госпожо Фидосова! Но Вие сте им дали акъла за това. (Смях в ГЕРБ.) В становището на Комисията по правни въпроси сте го казали без да е гласувано в Правната комисия., Вие ме принуждавате да го кажа – да, точно така е, Вие сте им дали акъла! (Оживление в ГЕРБ.) Знам Ви аз, познавам Ви още преди да станете депутат. (Шум, реплики, оживление от ГЕРБ.)
Вижте какво става! С един закон за някакъв заем казваме, че друг закон няма да важи, и то е Законът за обществените поръчки!? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, без реплики!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как става така? Тогава с всеки следващ закон можем да кажем, че няма да важи Наказателният кодекс, няма да важи ГПК или който щете закон си измислете. Това е недопустимо, хора! Недопустимо е!
За този законопроект аз, като преподавател, ви казвам: пиша не само „слаб две”, а „минус две”. Да оставим, че това не и закон, но с Преходната и заключителна разпоредба пак е толкоз.
Затова се обръщам към народните представители, колкото и малко да сме тук,...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защото ги няма вашите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... не съм против тези 140 милиона, господин Иванов! Но ако след приемането му има 48 народни представители, за честа на пагона на юриста ще го отнеса до Конституционния съд и ви гарантирам, че той ще отмени това позорно така наречено законче. Толкова дела сте загубили в Конституционния съд, ще загубите още едно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали вие сте го назначили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Господин Шопов, заповядайте – първа реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Корнезов, с тази увереност, че Конституционният съд ще отмени този закон, Вие наистина ме убедихте – май този закон ще бъде отменен от него. Вие сте началник на Конституционния съд, това нещо много пъти сме го казвали в тази зала. Ако го направите, господин Корнезов, отново ще затвърдите това наше отношение. Така че ние приемаме вие чрез Конституционния съд да отменяте. В такъв случай вие май сте мнозинство и управляващи – щом Конституционният съд може да отмени всеки закон, колкото добър, нормален и съобразен с Конституцията да е той, вие от БСП явно сте управляващи.
Вие пишете „слаб 2” на това законче, както го нарекохте, ние пък пишем „слаб 2” на вашето управление, което доведе БДЖ до това състояние, та сега да се чудим какво да правим, за да го оздравим.
Всъщност, Вие преди малко потвърдихме мнението, че тази материя трябва да бъде уредена със закон, защото виждате, така яростно воювате срещу този закон. Това наистина са законови промени, които трябва да бъдат направени, включително и в Закона за обществените поръчки. Дори само тази промяна да беше направена с този законопроект, беше достатъчно и необходимо тя да бъде законова. Знаете, че понякога в тази зала правим промени в закони със законопроекти, които представляват един-единствен текст. Друг е въпросът, че тук се уреждат трайни, много сериозни обществени отношения. Самата материя по БДЖ се урежда с отделен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Иначе, ако не се уреждаше с отделен закон, тогава може би щяхте да имате право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Корнезов? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Само да уточня на господин Шопов, че с тези пари се плащат заеми, които не са плащани от това управление, а не от предишното. Четете мотивите и тогава говорете!
Що се касае до предлаганият текст за Заключителни разпоредби, лично моето мнение е, че след като има чл. 1 и парламентът ясно и категорично казва, че задължаваме тази банка да отпусне този заем, и е ратифицирано в Европейската комисия, не мисля, че следва да допускаме една втора голяма законова грешка, както каза господин Корнезов – да променяме Закона за обществените поръчки заради един акт, който самият парламент приема като правен.
Не знам каква е целта. Не мисля, че предложението на господин Язов е по-добро от първото предложение. Ако трябва да избирам между предложението на вносителя, бих се спрял на него, защото ясно и категорично добавя още едно изключение от Закона за обществените поръчки. Господин Язов кара парламента, когато си иска, да прави някакви изключения по особени съображения. Разбира се, БДЖ е една от най-големите държавни компании, която трябва наистина внимателно да се подкрепя от българската държава.
Нека да приемем този текст да отпадне. Със самия параграф 1 от закона ние ясно и категорично казваме, че банката трябва да отпусне този кредит въпреки останалите разпоредби на законите в страната.
Госпожо Фидосова, добре е юристите да се съберете и да прецените необходим ли е наистина този текст в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, както е по доклад.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Струва ми се за прецизност, че първо трябва да гласуваме да отпадне § 1 и след това предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението Ви е подкрепено, господин Корнезов – комисията е приела Вашето предложение – § 1 отпада, дава се друга редакция.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Казвам, че първо трябва да се гласува отпадането и след това предложението на комисията. Вие преценете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, както е по доклад.
Гласували 90 народни представители: за 70, против 12, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, забележката на господин Корнезов беше правилна. Защо? Защото неговото предложение е да отпадне текстът за изключение в Закона за обществените поръчки.
Това, че господин Язов като съвносител на това предложение е предложил да отпадне този текст и го е заменил с друг, който казва почти същото, както вносителят, не означава, че двете предложения са идентични. По принцип в Правилника на Народното събрание, когато става дума един текст изцяло да отпадне, първо трябва да се гласува неговото отпадане.
Затова аз Ви моля: нека да минем към прегласуване. Да гласуваме първо отпадането на този текст, а след това текста, който комисията е одобрила – приемането на предложението на господин Язов. Ако бяхме приели предложението на господин Корнезов, това означаваше да няма въобще такъв текст. Сега има заменим текст на този, който е предложил вносителят.
Предложенията не са идентични. Не мисля, че без съгласието на господин Корнезов трябва да считаме, че неговото предложение е прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Забележката е правилна.
Отменете гласуването по този параграф.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов да отпадне § 1 от Заключителните разпоредби.
Гласували 81 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието, § 1 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ЯЗОВ: Комисията предлага създаването на нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. При предоставяне на заема по чл. 1 не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще има ли отново изказвания по това предложение? Няма.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Трябва да е § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Как § 1а, нали § 1 отпадна? Създава се нов § 1.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 64, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ЯЗОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2 от законопроекта, което комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 67, против 6, въздържали се 8.
Текстът е приет, с това е приет и законът на второ гласуване.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител е Министерският съвет на 14 март 2011 г. Приет е на първо четене на 30 март 2011 г.
С доклада за второ четене ще ни запознае господин Стойнев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допуснат в залата за участие господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Доклад за второ гласуване относно Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-18, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 30 март 2011 г.
„Закон за допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 1 и 2 са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 1 и 2, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и закона на второ гласуване.

Следваща точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Вносител е народният представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.
Законопроектът е разпределен на съответните комисии.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят й господин Мартин Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
по законопроект за допълнение на Закона за концесиите, внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за концесиите. Законопроектът беше представен от народния представител Любен Татарски.
Според мотивите изложени от вносителя, с последните промени в Закона за водите е предоставено право на министъра на околната среда и водите при определените в закона условия да предоставя безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок от 25 години минерални води – изключителна държавна собственост, за които не са предоставени права на трети лица. С норма в Преходните и заключителни разпоредби на общинските съвети е предоставено правото да определят начина, по който да се използват предоставените им минерални води – изключителна държавна собственост, включително и правото да определят дали за съответното находище да бъде издадено разрешително за водовземане, или да бъде предоставена концесия за добив на минерална вода.
Независимо от факта, че в Закона за водите има изрична разпоредба по отношение на предоставянето на концесията за добив на минерални води, която гласи, че тя се предоставя по реда на Закона за концесиите, доколкото в Закона за водите не е уредено друго, се създават предпоставки за противоречива практика по прилагането на закона. С предложения законопроект се цели именно създаване на яснота в нормативната уредба.
В хода на дискусията представители на Министерство на околната среда и водите подкрепиха законопроекта. В тази връзка председателят на комисията Мартин Димитров обяви, че има постъпило писмено становище от Министерския съвет.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за концесиите, внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае нейният председател господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01- 14, внесен от Любен Татарски
На редовно заседание, проведено на 17 март 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за концесиите.
Законопроектът бе представен от неговия вносител Любен Татарски.
Предлаганото допълнение в нормативната уредба е свързано с правото на общините да предоставят концесии върху минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени им за безвъзмездно управление и ползване. С последните промени в Закона за водите бе предоставено право на министъра на околната среда и водите при определените в закона условия да предоставя безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок от 25 години минерални води, изключителна държавна собственост, за които не са предоставени права на трети лица.
Съгласно разпоредбите на § 133 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, на общинските съвети е предоставено правото да определят начина, по който да се използват предоставените им минерални води – изключителна държавна собственост, включително и правото да определят дали за съответното находище да бъде издадено разрешително за водовземане или да бъде предоставена концесия с добив на минерална вода.
Въпреки изричната разпоредба на Закона за водите, даваща право на общинските съвети да приемат решения за предоставяне на концесия, до общините е изпратено указание, според което те не могат да предоставят концесии за предоставените им минерални води, изключителна държавна собственост, поради липсата на подобна разпоредба в Закона за концесиите. Това указание предизвиква основателни възражения от страна на общините, тъй като създава предпоставки за спорове и противоречия в практиката по прилагане на закона. При условие, че общините бъдат лишени от възможността да предоставят концесии за предоставените им минерални води, изключителна държавна собственост, те ще се дезинтересират от възможността да ги управляват, а това би обезсмислило на практика тази част от промените в Закона за водите.
С предложения законопроект се цели да бъде създадена яснота в нормативната уредба, недопускане на възможността за подобни спорни тълкувания на закона и противоречие в практиката по прилагането му.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени и единодушно подкрепиха законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от Любен Татарски, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае заместник-председателят й Иван Алексиев.
ДОКЛАДЧИК ИВАН АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 март 2011 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на госпожа Искра Михайлова, председател на комисията, разгледа Законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г., разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм като водеща.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – госпожа Евдокия Манева, заместник-министър; господин Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите”; и госпожа Жанет Жикова, парламентарен секретар, както и представител на Българската стопанска камара – господин Михаел Делийски, Асоциация за екоинженеринг.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Искра Михайлова, която представи присъстващите гости и обяви дневния ред, който се прие от членовете на комисията.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Любен Татарски.
С последните промени в Закона за водите на министъра на околната среда и водите бе предоставено право, при определените в закона условия, да предоставя безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години минерални води – изключителна държавна собственост, за които не са предоставени права на трети лица.
Съгласно разпоредбите на § 133 от Преходните и заключителни разпоредби на закона на общинските съвети е предоставено правото да определят начина, по който да се използват предоставените им минерални води – изключителна държавна собственост, включително и правото да определят дали за съответното находище да бъде издадено разрешително за водовземане, или да бъде предоставена концесия за добив на минерална вода.
При обсъждането и приемането на закона ясно бе изразена волята както на представителите на вносителя, така и на народните представители, че това е изключително целесъобразна форма да бъдат подпомогнати общините чрез предоставяне на права върху държавни ресурси, от които те, използвайки различните форми за управлението им, да реализират приходи в общинските бюджети.
Разпоредбите в тази част на закона влязоха в сила от началото на настоящата година и се приветстват от общините, на чиито територии има минерални води, попадащи в хипотезите на закона.
Независимо обаче от изричната разпоредба в закона, даваща право на общинските съвети с решение да определят, че правата върху съответното находище могат да се реализират и чрез предоставяне на концесия, поради липсата на подобна разпоредба в Закона за концесиите, до общините е изпратено „методическо указание”, според което те не могат да предоставят концесии за предоставените им минерални води – изключителна държавна собственост.
Независимо от факта, че в закона има изрична разпоредба по отношение на предоставянето на концесията за добив на минерални води, която гласи, че тя се предоставя по реда на Закона за концесиите, доколкото в Закона за водите не е уредено друго, това указание предизвиква основателни възражения от страна на общините, тъй като създава предпоставки за спорове и противоречия в практиката по прилагане на закона.
Без възможността за предоставяне на концесии от общините промените в значителна степен биха се обезсмислили, още повече, че в Закона за водите изрично са разписани хипотезите, в които се предоставя концесия за добив на минерални води, независимо от тяхната собственост. При условие, че общините не разполагат с такава възможност по отношение на предоставените им минерални води – изключителна държавна собственост, те ще се дезинтересират от възможността да ги управляват.
С така предложения законопроект се цели създаване на яснота в нормативната уредба, недопускане на възможността за подобни спорни тълкувания на закона и противоречия в практиката по прилагането му.
Заместник-министър Евдокия Манева и господин Асен Личев от Министерството на околната среда и водите допълниха мотивите към законопроекта и изразиха подкрепата му, като подчертаха, че с това може да се подпомогнат бедните общини.
Отношение по законопроекта взе и народният представител Искра Михайлова, която посочи, че с промените в Закона за концесиите се завършва цикълът по отношение правомощията на общините.
Председателят на комисията отправи покана за отношение по разглеждания законопроект, след което благодари на участниците и прекрати дебата.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите, със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителя – господин Татарски, желаете ли изказване? Не.
Изказвания?
Народният представител Николай Пехливанов.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Предложен ни е законопроект, който съдържа два члена. На първо четене е доста елементарен, едва ли не процедурен, но в същото време – от огромно значение за цялата страна и за развитието на българската икономика.
Минералната вода е национално богатство и не напразно е публична държавна собственост. Аз не мога да разбера: защо това национално богатство продължава да се пилее и защо се правим, че то не съществува?
Минералната вода в България се е ползвала още от римско време. Само ще уточня, че имаме над 4000 минерални водоизточника. Ние сме на второ място в Европа по източници на минерална вода.
Българската минерална вода е с най-голямо разнообразие на своите съставки. Това е уникалност, това е огромен потенциал за развитие на една цяла индустрия, която ще даде на България възможност да стане уникална сама по себе си.
Защо пилеем този ресурс? Какво се прави в момента? Дава се възможност общините да управляват ресурси на минерална вода, без да имаме ясна национална концепция как и по какъв начин да управляваме този ресурс. Минералната вода като предпоставка за туристическа дейност спокойно може да бъде добавена стойност и за морския, за летния туризъм. Тя може да стане съществена част от туризма в Европа, като по този начин, повтарям, ни прави уникални.
Защо не развиваме този национален ресурс? Според мен тук е ролята на държавата. Държавата трябва да каже: „Такава е нашата стратегия, по този начин ще развием индустрията”. След като приемем стратегия, след като бъде обсъдена, чак тогава да приемем конкретни механизми за нейното осъществяване, включително даване на правомощия на общините да се разпореждат с това национално богатство.
За съжаление, не само че нямаме стратегия за развитие на тази индустрия (не чух тук да сме взели становището на ресорния заместник-министър по туризма, който е редно да каже по какъв начин трябва да се управлява това национално богатство), но като цяло по много други теми в страната нямаме въобще никакво устройствено планиране. Пак ще спомена фактите – в България няма национална комплексна устройствена схема, няма ясни параметри къде, по какъв начин, в кои региони ще се развива икономиката и как това ще се случи.
Един от основните мотиви на настоящия законопроект е да дадем възможност на общините по този начин финансово да се подпомогнат. За съжаление обаче, в условията на настоящата икономическа ситуация аз съм голям скептик, че общините ще тръгнат да развиват стратегия, и то дългосрочна. По-скоро според мен ще се опитат да задоволят първичните си финансови нужди, като гледат максимално финансово и печелившо в краткосрочен план да запълнят бюджетите си.
В случая без национална стратегия, без национална визия как да се развива този сектор не е разумно да оставим на общините сами за себе си да развият някаква дългосрочна стратегия. Нямаме никаква гаранция, че едните няма да тръгнат да развиват в една посока, другите – в друга, и реално да се изгуби националният облик, националната концепция за развитие. Това е все едно всички нас да ни пуснат в една гора, председателстващият да ни каже: „Тръгвайте, колеги, вървете” и след два часа да се сети, че е забравил да ни каже накъде трябва да вървим.
В заключение, според мен не трябва с лека ръка да предоставяме по този начин това национално богатство – минералните източници, на общините без национална стратегия, без национална концепция за това, за да не повтаряме грешките, които направихме през 90-те години, когато по същия начин зачеркнахме националното богатство – цели сектори от българската икономика бяха раздробени и разпродадени. По този начин ние загубихме трайни позиции там, където с години бяхме инвестирали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Татарски – първа реплика.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Не мислих, че този законопроект ще предизвика дискусия, но очевидно е така. Наистина въпросът с използването на минералните води и начинът, по който става това, е много важен.
Господин Пехливанов е прав, че трябва да има стратегия. Сигурно знаете, че такава стратегия за цялостното използване на водите, а не само на минералните води, се готви в Министерството на околната среда и водите, но никак не съм съгласен, че общините не можели да използват този ресурс или по-лошо биха го използвали отколкото държавата до сега.
Всяка община има общински план за развитие, има регионални планове за развитие, областни планове за развитие, и всичкото това дава една насока за използване на всички ресурси. И когато говорим за децентрализация не трябва да я разбираме само като предоставяне на финансови средства на общините. Аз лично я разбирам като предоставяне на ресурси, на възможности, на капацитет, на някакъв потенциал, който съществува на място.
Когато гласувахме този закон преди една година всички мисля, че бяхме за това, да се предоставят тези възможности на общините, а сега да казваме, че те не биха се справили и чакаме още нещо да се случи. Аз лично не смятам, че трябва да чакаме. Общините не са по-лош стопанин от държавата. Смятам, че по този начин правим една правилна, добра и решителна стъпка в посока децентрализация и предоставяне на ресурси и възможности на общините. Това смятам, че е правилната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Пехливанов, аз не съм съгласен със съждението Ви, че общините нямат капацитет да направят своите стратегии за експлоатацията на този природен ресурс, който до този момент просто си отива обратно оттам откъдето е дошъл – в майката природа.
Практиката досега показва, че тези източници, които не са от национално значение, не се използват и се пилее този природен ресурс, като в същото време се забранява на общините да търсят начини за неговото използване.
Основната цел на законопроекта, който се предлага, е, забележете, не да реши този въпрос, а да преодолее едно недоглеждане от страна на Министерския съвет, който го е внесъл тогава по отношение на това, че общините сами по себе си няма как да използват за свои собствени нужди, вътре в рамките на общинската администрация или за експлоатация от страна на общината, а трябва да го направят чрез концесия. И вместо да си признаят този пропуск и тази грешка от Министерския съвет, те седнали та пуснали едно циркулярно писмо: видите ли, не можете да експлоатирате чрез концесия тези източници на минерални води. Ами защо не се сетихте, господин Татарски, Вие да напишете вместо Министерския съвет предложение за преодоляване на този пропуск? Ето това е, според мен, нещото, което мен лично ме смущава.
И както стана реч и в комисията, няма да се учудя, ако за окончателното прилагане на тази възможност за експлоатация от страна на общините възникне още някое препятствие по пътя, поради недогледан закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря, господин председателстващ.
Ще възразя на колегите, които се изказаха преди мен, по следния начин – аз съм съгласен, че общините може би имат възможност и потенциал да развият стратегия, но за съжаление към днешна дата те нямат никаква готовност.
Ще Ви кажа, господин Татарски, един факт: в България има 264 общини, само 33 от тях имат общи устройствени планове. Само 33! Това е по-малко от 15%. Това означава, че общините, на които ние даваме да управляват този ресурс, това национално богатство, нямат стратегия за развитие на своите региони. За какво планиране, за каква концепция говорите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не зная какво общо има устройствения план на общините с управлението на тези ресурси.
Мисля, че първо би трябвало да се върнем към това, което господин Татарски казва в репликата си, че когато преди близо година приемахме този закон ние допуснахме тази груба грешка да не продължим политиката на децентрализация. Практически преди две години политиката на децентрализация спря или беше ограничена до най-извратения й вид – прехвърляне на правомощия и задължения към общините.
Господин Татарски, аз не считам, че правителството е много последователно и много методично в предоставянето на финансови ресурси за общините. Напротив, свидетели сме, че с републиканския бюджет общините бяха ощетени. Беше усилен бюджета на централната администрация и бяха грубо окастрени бюджетите на общините.
В условията на криза, в които се намираме, предложението на господин Татарски е повече от уместно. Това, за съжаление, показва, че липсва нормален диалог между българското правителство и Националното сдружение на общините в Република България, защото ако този диалог беше налице, ако този диалог е достатъчно ефективен, тези два члена, които днес дискутираме, и които днес ние от Коалиция за България ще подкрепим, защото те ще осмислят един ресурс, те ще дадат възможност на общините да управляват един ресурс, който, както господин Георгиев отбеляза, че отива там откъдето идва, и ще дадат възможност на общините не просто да водят ефективна политика, но да акумулират и средства, с които да реализират социална политика и да изпълняват ангажиментите си към гражданите.
Позицията на Коалиция за България е в подкрепа на тези два члена, защото те, за съжаление, за пръв път от две години показват, че можем да вървим по пътя на децентрализацията, по пътя на разширяването на правомощията на местните органи на самоуправление и по пътя на решаването на проблеми, които стоят пред държавата ни от години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за концесиите под № 154-... (Реплики.)
Заповядайте за процедура, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаеми колеги, аз пак настоявам да ви кажа, че въпросът е от изключително важно национално значение и е свързан с туристическия продукт, който държавата генерира, както и за стратегията и концепцията. Държа при обсъждането на този законопроект, преди неговото гласуване, да изслушаме ресорния заместник-министър по туризма, който да даде своето становище по това каква е концепцията, такава ли е концепцията, това ли са механизмите, чрез които той смята да постигне едно добро позициониране на държавата като една държава с развит балнеоложки туризъм, като една държава, която може да развие алтернативен вид туризъм.
Само да отбележа, че не общините сами по себе си трябва да развиват този вид бизнес, а по-скоро държавата трябва да създаде условия чрез неговата популяризация, чрез неговото развитие да генерира икономика в самите общини и оттам да се тръгне да се създават работни места, да тръгнат инвестиции, да се пълнят бюджетите. Иначе, да ви кажа, господа, ние хващаме нещата от краката вместо от главата. Благодаря.
Процедурата ми е да прекратим дебатите и да поканим заместник-министър преди да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението е да се прекратят дебатите, да се отложи гласуването за друга дата и на нея да бъде поканен за изслушване заместник-министър от Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Дотолкова доколкото имаме културен и селски туризъм, предложението може да бъде разширено – да изслушаме заместник-министъра на културата и заместник-министъра на регионалното развитие. Това е несериозен подход, защото тук има директори на дирекции, както стана ясно, законопроектът е обсъден в комисиите на Народното събрание. Там са изложени съответните позиции, изслушани са неправителствени организации, имаме категоричното становище на Националното сдружение на общините в Република България, така че предложението ми е да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов за прекратяване на разискванията и отлагане на гласуването за друга дата.
Гласували 83 народни представители: за 12, против 46, въздържали се 25.
Предложението е отхвърлено.
По този начин, господин Петков, Вашето предложение отпада изобщо като възможност за гласуване.
Затова подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за концесиите под № 154-01-14, внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 6, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (Общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси, по приетите на първо четене на 17 февруари 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители: Министерски съвет, 19 януари 2010 г.; народният представител Мая Манолова и група народни представители, 16 април 2010 г.; Министерски съвет, 5 май 2010 г.; Министерски съвет, 22 октомври 2010 г.; народните представители Фани Христова, Красимир Ципов и Емил Радев, 4 февруари 2011 г.).
Госпожо Фидосова, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Даниела Машева, заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Машева в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Доклад относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 153-03-22, от 28 февруари 2011 г. на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Фидосова, уважаеми народни представители, отново за честта на юридическия пагон. Този Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е нагледен пример как не трябва да се законодателства. Аз го наричам законодателен анархизъм и не хвърлям вина само върху този парламент.
Наказателният кодекс е основата на наказателното право. В наказателното право има два закона: Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Този Наказателен кодекс, българският, досега е променян, изменян 84 пъти. Това е осемдесет и петият му път. Осемдесет и пет пъти! Той е станал дупка до дупка, кръпка до кръпка. Това вече не е закон, и то основен Закон за борба срещу престъпността.
Само за последните две години – от 2009 г., вижте го, прочетете го, десет пъти е променян. Значи на три-четири месеца ние правим промяна в наказателното си право. И факир да е съдията или прокурорът, не може да се оправи в този лабиринт, защото някой, който не разбира от наказателно право, си въобразява, че сега ще го приемем, ще го публикуваме в „Държавен вестник” и работата е свършена. Нищо подобно! Това са мъртви букви! Наказателното право и това, което ще приемем днес, вие ще приемете днес, изисква поне година и половина-две, за да се приложат нормите. След година и половина-две ще стане това, а не веднага.
И още нещо, уважаеми колеги. Аз, който съм гледал хиляди наказателни дела, и аз не знам кой Наказателен кодекс действа в момента, защото в наказателното право – тук има и адвокати, които се занимават с това, има един принцип – че се прилага законът, който е бил в сила в момента на извършване на деянието, на престъплението, ако е по-благоприятен. Следователно сега за делата, които се гледат, а това са хиляди дела за извършени престъпления, се прилагат наказателни норми, които са били 2005 г., 2006 г. или 1986 г., а не този кодекс. Така става, че сега ще приемем този закон и, както върви, докато дойде, разбирате ли, ред да се приложи, ние ще го сменим 3-4-5 пъти. Кой съдия може да се оправи?! Аз казвам: и компютърът ми вече загря, и той не може да каже кой Наказателен кодекс действа, коя правна норма действа, защото не се прилага тази, а се прилага към момента вече променена един, два, три, пет, десет пъти правна норма. И то наказателно право!
Затова, уважаеми колеги, пак казвам, не хвърлям упрек върху този парламент, същото се правеше и в предните парламенти. Отчитаме дейността си колко пъти сме променяли закони, колко закони приемаме. Абе, този парламент, ако иска да направи нещо, трябва да приеме само един закон: забранява се промяната на закона поне за пет години. Ей това е, така ще останем в историята, иначе не може.
И още нещо около този законопроект, защото говоря конкретно за него. Уж Наказателен кодекс, ама обърнете Преходни и заключителни разпоредби – чрез този Наказателен кодекс променяме още десет закона. Десет закона! Включително и Наказателно-процесуалния кодекс. Е, не се прави така! Не може така, това не е законодателство. Това е позорно законодателство. Няма полза от такова законодателство.
С всичките проблеми на съдебната система, които са и обективни, и субективни, разбира се, ние като законодатели затрудняваме изключително и следователи, и разследващи полицаи, и прокурори, и съдии. Нека да не си умиваме ръцете само с тях.
Затова призовавам ви – да гласуваме „против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Корнезов, не съм съгласен с едностранното третиране, едностранния поглед на това, което Вие улавяте чрез непрекъснатата смяна и промени в Наказателния кодекс, в наказателното право. Освен проблема за прилагането на закона, изпреварващ е проблемът за тези, които трябва да го знаят и да го спазват. При тази честа смяна гражданите, родителите, които възпитават децата, учителите, които трябва по някакъв начин да вменяват норми в живота на по-младите, остават в невъзможност да познават материята, която представлява престъпна дейност в обществото. Наказателният кодекс според мен не е предназначен само да го познават престъпниците, които трябва да знаят какви вратички има в него, а трябва да се направи необходимото и възможното той да бъде устойчив акт и да се познава, тоест забранителните норми в обществото да са познати на членовете на гражданското ни общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев за създаване на нов § 1а със следния текст:
„§ 1а. В чл. 79, ал. 2 след текста се добавят думите „когато и да е извършено то”.
Комисията не подкрепя предложението
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 24, против 47, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народния представител Четин Казак за създаване на нов § 1а със следното съдържание:
„§ 1а. Създава се нов чл. 79а със следното съдържание:
„Чл. 79а. (1) Не се изключва по давност наказателното преследване и наказанието по отношение на престъпленията убийство, нанесена тежка или средна телесна повреда, психическо увреждане и изтезание, извършени по политически, етнически или религиозни причини в местата за лишаване от свобода, концентрационни лагери, трудововъзпитателни общежития, всякакви места за задържане и където и да било другаде, както и подбудителството и помагачеството към тях в периода от 9 септември 1944 г. до 31 декември 1989 г.
(2) За същите деяния не се прилага и изтеклата погасителна давност по действащите досега закони.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това мое предложение е заимствано от законопроект, предложен от колегата Лъчезар Тошев. То касае престъпленията, които по съвременните стандарти и достиженията на международното наказателно право и по-специално на Римския статут на Международния наказателен съд биха могли да бъдат квалифицирани като престъпление против човечеството. За съжаление в нашия Наказателен кодекс, приет 1968 г., главата „Престъпления против човечеството” е много, много непълна и изостанала по отношение развитието на тази материя в международноправен аспект. В действащия Наказателен кодекс под глава „Престъпления против мира и човечеството” и по-специално по отношение на дефиницията на понятието „престъпление против човечеството” се има предвид единствено апартейд и геноцид, докато вече в международното наказателно право, част от което е Римският статут на Международния наказателен съд, дефиницията на „престъпление против човечеството” е доста по-широка. Искам да ви напомня, че статутът на Международния наказателен съд е подписан и ратифициран от българското Народно събрание през 2002 г. Тоест това са действащи норми по силата и на Конституцията. Те са част от вътрешното ни право. Обаче поради факта, че има едно тълкувателно решение на Конституционния съд, което ограничава прякото приложение на международните договори, когато се отнасят до наказателно-правна материя, като ограничава тяхното действие единствено и само като поясняващи дефиниции на съществуващи състави в нашия национален Наказателен кодекс, има проблем и несигурност при тяхното приложение от нашите родни съдилища.
Ето защо ми се струва уместно тези състави да бъдат ясно и изрично пренесени, каквито са приети и от България, подписвайки и ратифицирайки Римския статут на Международния наказателен съд, и в Наказателния кодекс, за да може българският съд безпроблемно, без да се двоуми, да ги прилага, когато има повдигнато обвинение по някое от тези деяния и то бъде квалифицирано като престъпление против човечеството.
Няма да скрия, че мотивите ни за това мое предложение са свързани с факта, че редица знакови дела по престъпления, извършени по времето на бившия тоталитарен режим – лагерите и другите престъпления, но най-вече престъпленията, извършени по времето на тъй наречения възродителен процес като масови депортирания, затваряне в лагери и въобще преследване на определени етнически и религиозни групи, бяха де факто оневинени и нямаше възмездие за тези престъпления поради – според мен – престъпното бездействие на българския съд, недобросъвестното отношение към тези дела, връщането им десетки пъти с абсолютно неизпълними задължителни указания към прокуратурата, за да се стигне до днешния ден, когато тези дела де факто са вече прекратени поради изтичане на абсолютната давност. Това е недопустимо и жертвите на тези деяния не могат да приемат факта, че може да има изтекла абсолютна давност за престъпления, които могат да бъдат квалифицирани по съвременните дефиниции на международното наказателно право като престъпления против човечеството.
Ето защо тези мои предложения са мотивирани като опит все пак да се продължи преследването на тези престъпления и тези хора един ден да получат възмездие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак за създаването на нов § 1а, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 15, против 54, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
За прегласуване – заповядайте господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам процедура за прегласуване, като още веднъж се обръщам към всички народни представители и специално към колегите от ГЕРБ. Както казах тези предложения, които не са само мои, а са предложения, които вече са били отправяни и от колегите от Синята коалиция, целят именно получаването на възмездие от жертвите на тоталитарния режим.
Учудвам се как може една партия, която се дефинира като дясна, която е член на Европейската народна партия, да подминава с лека ръка такова предложение?!
Уважаеми колеги, може би текстовете не са юридически изчистени, но аз ви разясних целта и мотивите на тези предложения; нататък има още такива. Надявам се, ако сега не се коригирате, поне тогава, когато дойде моментът за изричното допълване на Наказателния кодекс в частта „Престъпления против човечеството”, да преосмислите своята позиция. Защото тези предложения целят именно това: жертвите на тоталитарния комунистически режим да бъдат овъзмездени, веднъж завинаги да бъде въздадена справедливост и да се коригира престъпното нехайство според мен на някои представители на съдебната система, които направиха така, че в продължение на 21 години нито едно от тези дела не беше приключено.
Призовавам ви да осмислите своята позиция и да гласувате в подкрепа на тези предложения – повтарям, които не са само мои и на Движението за права и свободи – те са предложения и на колегите от Синята коалиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Четин Казак за създаването на § 1а.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 52, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 има предложение от народния представител Лъчезар Тошев.
„В § 2, чл. 93 „Допълнителна разпоредба – обяснение на някои думи” се създава нова т. 30 със следния текст:
30. По смисъла на този закон престъпления срещу човечеството са действия на широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население, при което се причинява:
а) „нападение срещу гражданското население” е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в чл. 418а срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;
б) „физическо унищожение” е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително лишаване от достъп до храна и медицинско обслужване;
в) „поробване” е упражняването на някое или всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца;
г) „депортиране или насилствено преместване на население” е насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право;
д) „изтезание” е умишленото причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия; с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции;
е) „насилствено забременяване” означава неправомерното раждане от жена, чиято бременност е предизвикана насилствено, с намерение да се повлияе на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право; това определение в никакъв случай не се тълкува като засягащо националните закони, свързани с бременността;
ж) „преследване” е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността;
з) „престъплението апартейд” означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в чл.418а, извършени в контекста на институционализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група над друга расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим;
и) „насилствено изчезване на лица” е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешението, подкрепата или съгласието на държавата или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен период от време.
й) терминът „пол” означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „пол” няма никакво друго значение освен посоченото”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 16, против 51, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В чл. 108а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1 - 3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з” се заменят с „чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 143, чл. 143а, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з”.
2. В ал. 2 думите „средства за осъществяване на деянието по ал. 1” се заменят с „финансови или други средства за извършване на престъпление по ал. 1”.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи с номера 3, 4 и 5 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 143 ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от две до осем години;
2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлаганата редакция на § 6?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в Правната комисия имаше спор по терминологията, използвана в този параграф и по-специално терминът „орган по приходите”. Така дефиниран „орган по приходите” (вие знаете, че по принцип Наказателното право е насочено срещу конкретни физически лица), е едно физическо лице като такова. Специално по отношение на материята „приходи” и „приходна администрация” е спорно (специално в контекста на наказателното право), то да бъде дефинирано като „орган по приходите”.
Аз и в Правната комисия предложих да се замени терминът „орган по приходите” със „служител на приходната администрация”. Както и „полицейският орган” – според мен даден полицейски служител не може да бъде полицейски орган. Полицейският орган – това е полицията като институция, но не ми се струва добре, конкретният служител да бъде полицейски орган. Професор Корнезов също изрази тогава резерви. Според мен би трябвало да се потърси по-добър термин. Предлагам „орган по приходите” да се замени със „служител от приходната администрация”, имам предвид Националната агенция по приходите.
Да оставим настрана, че списъкът от лицата, които засяга този параграф и които получават една по-засилена защита и по-скоро предизвикват по-сериозна квалификация на състава, не е изчерпателен. Има и други важни държавни институции, чиито служители също биха могли да попаднат под тази по-особена закрила на този квалифициран състав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак – в § 6, ал. 3, на чл. 143, вместо „на орган по приходите” да бъде записано „на служител от приходната администрация”.
Гласували 77 народни представители: за 19, против 45, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 63, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 8 по вносител. (Дълга пауза. Липса на кворум.)
Отменете гласуването.
Явно часовникът е по-силен.
Ще направим почивка, след което ще се върнем за гласуването на предложението на комисията на § 8.
Едно съобщение.
Уважаеми колеги, днес в 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Икони от Сливенския край” на Художествена галерия – гр. Сливен. Изложбата гостува по повод предстоящите светли празници и представя икони от Тревненската иконописна школа. Всички народни представители са поканени на откриването.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди почивката бе докладвано предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 8.
Гласували 71 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
„§ 7. В особената част, в Глава трета наименованието на Раздел І се изменя така: „Престъпления против равенството на гражданите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 10 – предложение на народния представител Милена Христова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
„§ 8. В чл. 162 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
„§ 9. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 10 се изменя така:
„10. ако предмет на кражбата са взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия.”
2. В ал. 3 след думата „боеприпаси” се добавя „за огнестрелни оръжия”, след думите „министъра на отбраната” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „от Държавна агенция „Национална сигурност”, от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, от Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 12 има предложение на народния представител Красимир Ципов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10:
„§ 10. В чл. 216а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до три години и глоба до петнадесет хиляди лева” се заменят с „до пет години и глоба до двадесет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думата „двадесет” се заменя с „тридесет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 по предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11:
„§ 11. В чл. 218б, ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. предметът на деянието е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлаганата редакция? Не.
Гласуваме § 11 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 14 е постъпило предложение на народния представител Красимир Ципов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 12:
„§ 12. В чл. 234б, ал. 1 думите „от хиляда до двадесет хиляди лева” се заменят с „от две хиляди до петдесет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 по предложението на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 15 е постъпило предложение на народния представител Красимир Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13:
„§ 13. В чл. 234в се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до три години и глоба до десет хиляди лева” се заменят с „до пет години и глоба до петнадесет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите „петнадесет ” се заменят с „двадесет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Не.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 13.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 14:
„§ 14. В чл. 242, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В буква „г” след думата „боеприпаси” се добавя „за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия”.
2. Създава се буква „з”:
„з) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 14 по предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 15 съгласно предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага параграфът да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 18 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 19 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов:
„§ 19. В член 278в думите „до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева” се заменят с „до шест години, както и с глоба от десет хиляди до сто хиляди лева”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 16:
„§ 16. Член 278в се изменя така:
„Чл. 278в. (1) Който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание – предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предложените текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 15, против 54, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 16 по предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 17:
„§ 17. Създават се чл. 278г и 278д:
„Чл. 278г. (1) Който противозаконно унищожи, повреди, придобие, държи или отчужди екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който търгува с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна или с техни части или продукти, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Чл. 278д. Който противозаконно унищожи, повреди, държи, придобие или отчужди екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по Приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие, означен със знак (*), се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да изкажат съображения по предложените редакции? Няма.
Гласуваме § 17 съгласно доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 21 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 21.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 18:
„§ 18. В чл. 308 ал. 3 се изменя така:
„(3) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, когато:
1. деянието по ал. 1 е с цел улесняване извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 1 или 2;
2. деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 19 по номерацията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 24 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 20:
„§ 20. Член 325а се изменя така:
„Чл. 325а. (1) Който организира боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато:
1. деянието е извършено повторно;
2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
3. на боевете присъства малолетно или непълнолетно лице;
4. боевете се заснемат с цел разпространение.
(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който организира или участва в залагания при боеве с животни.
(4) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, приемаме Наказателния кодекс с мълчание. И в залата цари една скука. (Оживление.)
Стигнахме до текстове по предложение на една моя млада руса приятелка от Кюстендил. Не зная дали кучетата вече изядоха хората или хората кучетата – перифразирам казаното в Англия преди 300 години, когато овцете изядоха хората.
За мен тук има един фалшив хуманизъм. Фалшив! Оправихме хората, сега ще оправяме кучетата, казано „гръбначните животни”, ще видите следващия текст. Добре, издигаме в престъпление, не в някакво закононарушение, престъпление – 5 години в затвор ще пращаме този, който се занимава с отглеждане, третиране на животни. Отглеждане, значи хранене. Разбирате ли? – хранене. За боеве. Щом тогава сте толкова големи хуманисти, защо не забраните боевете между хората? Има ли боеве между хората? Има. Отворете телевизията всеки ден и ще видите. И не само бокса. Свободни боеве има ли? Има – с крака, с ръце, с какво ли не. И вече се бият не само мъже. Боеве има и между жени. Дотам стигнахме. (Оживление.) Има ли и смъртни случаи при тези боеве или тежки увреждания? Има. Щом сме хуманисти, дайте да забраним тези боеве между хората. А, не – там има милиони, милиони се въртят, залагания. Ето това е!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие откъде знаете?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, знам, защото и аз съм бил на ринга.
И още нещо – боеве между животни и човек има ли? Има. Вижте Испания, Латинска Америка. Даже се стига до убийства на животното или животното да нарани човека. И пак залагане, и пак пари, и пак пари... Всичко е до мънито. Мъни, мъни... пари. Сега ние правим текста, ама, сакън, не хранете кучетата. Не отглеждайте кучета. Ами, ако е петел?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Също.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Също, да, защото то също е гръбначно. Ама петелът е символът на Франция. Няма ли боеве между петли? Има.
Аз няма да подкрепя този текст, защото това е фалшив текст, фалшив хуманизъм.
Господин Иванов беше в Правната комисия и ми каза, че аз съм свиреп човек. Да, господине, свиреп съм. (Оживление.) Свиреп съм, макар и през живота си да не съм убил и едно врабче.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз също.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така че занимаваме се с нещо, с едни мъртви текстове, за да си умием съвестта. Гузната си съвест да умием като хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По повод на казаното от моя уважаван колега господин Корнезов искам да изкажа своето разочарование, че когато се говори за хуманизъм, той трябва да се разбира както към хората, така включително и към животните, господин Корнезов. Няма никакво съмнение и това са нормите в по-голямата част от страните – членки на Европейския съюз. Не съм правил пълно изследване на останалите 26 страни, но по-голямата част от тях имат не само такива норми, имат и още по-строги норми. Това не означава, че това е фалшив хуманизъм.
Изкушавам се да Ви кажа следното. Вие говорите за фалшив хуманизъм в тези текстове. Господин Корнезов, ние с Вас сме на известна възраст и си спомняме един друг период, когато много хора бяха жестоко репресирани, а животните бяха директно убивани. Аз помня 80-те години, когато имаше хайки, разпоредени от тогавашната власт. Избиваха се кучетата по улицата пред деца, пред хора, които плачеха и т.н. Това ли искате? Не вярвам. Аз мисля, че Ви познавам. Не трябва да говорим сега за фалшив хуманизъм, когато има много по-тежки случаи наистина фалшив хуманизъм.
Считам, че това, което се прави в момента в Наказателния кодекс е една стъпка напред. Ние трябва да възпитаваме. Наказателният кодекс е по-скоро норма, с която да се съобразяват хората, за да не извършват подобни деяния. Ние трябва по този начин да предпазим младите от това да наблюдават жестокости, които след това влизат дълбоко в тях.
По тази причина аз подкрепям предложението на комисията. В голяма степен тук са отразени и моите предложения (жалко, че госпожа Фидосова седна на банката), само едно допълнение, ако ми позволите, госпожо председател, то е съвсем кратко и ще го аргументирам.
От моето предложение, прието по принцип, да се подложи на гласуване – в ал. 2, т. 2 на чл. 325а, след думите „деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник,” да се добави „от длъжностно лице”, да се постави запетая и нататък изброяването продължава.
Искам да се аргументирам с това, което казах и в комисията. Има богата информация, че тези нелегални боеве се организират в страната в нарушение на закона – в по-голямата си част от полицаи (щях да кажа „представители на МВР” – да не се засегнат общо представителите).
Ако погледнете, госпожо председател, в т. 2 (аз имам въпрос и може би в петък ще ми отговаря заместник министър-председателят Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи, именно за такъв конкретен случай), един полицай нито е ветеринарен лекар или техник, нито е лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни, а човекът, който е вменен по длъжностна характеристика да съдейства за опазване на обществения ред. Ако бъде организатор на подобни жестоки боеве, към него трябва да има по-висока степен на репресия, той да попадне в случаите на ал. 2.
Госпожо председател, моля при гласуването на текста на комисията да се подложи на гласуване моето предложение за длъжностните лица. Правя го с пълното убеждение, че това ще предотврати организирането на подобни боеве в по-голямата част от случаите, както е в момента в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Господин Казак иска думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз също подкрепям по принцип този текст. Специално по отношение организацията на боеве с животни – струва ми се, че е нещо, което вече и в европейски мащаб е обявено като недопустимо. Боевете с животни, залаганията и т.н. са явления, които нямат нищо общо с европейския дух и със съвременните ценности.
Сравненията, които се правят, видите ли, боевете между хора не се наказват, но боевете между животни – има голяма разлика. Боевете между хора – бокс, кеч: беше споменато дори в комисията, а и всички знаем, че в бокса няма такова насилие, няма такава непосредствена опасност за живота, а кечът е едно шоу, един театър. Докато тук става въпрос за жестоки боеве, които много често водят до смърт.
Аз си позволявам само да не се съглася с предложението на господин Иванов, тъй като то няма да реши този проблем. Също считам, че е недопустимо полицай да участва в провеждането на боеве с кучета, но при този запис, който е приет като краен от комисията, този полицай (дори да включите термина „длъжностно лице” в т. 2, господин Иванов) отново ще избегне наказанието, тъй като в ал. 1 се казва „Който организира боеве с животни”.
Полицаят, който съдийстваше на онзи бой, за който Вие говорите, беше съдия. Много лесно ще каже: „Аз не организирам тези боеве, уважаеми господин прокурор, мен ме поканиха просто да съдийствам на този бой. Не съм го организирал”. Той ще избегне наказанието, независимо че е бил полицай, длъжностно лице и т.н.
Да оставим настрана, че според мен не трябва да се слага такъв общ термин „длъжностно лице” като квалифициран състав. В т. 2 изрично е записано в какво качество определени лица, които имат пряко отношение към отглеждането на животни, би следвало да понесат по-тежко квалифициран състав и по-тежко наказание.
Според мен този проблем ще се реши и този полицай или такива като него ще могат също да бъдат санкционирани, ако още в ал. 1, уважаема госпожо председател, след думите „Който организира” се добави „или участва в провеждането на боеве с животни”. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Тоест всички, които участват, които охраняват например и т.н., те активно участват в организацията и провеждането, но всеки от тях може да каже: „Аз не съм го организирал – поканиха ме, наеха ме, платиха ми за това”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Оттеглям моето предложение!
ЧЕТИН КАЗАК: Ще остане само прокуратурата да търси организаторите, които са единици. Всички, които активно участват в организацията и провеждането, трябва да знаят, че това деяние е наказуемо. Затова, още един път повтарям, правя предложение след думите „Който организира” да се добави „и участва в провеждането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обаче трябва да бъде „или”.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, няма запетая – „или участва в провеждането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Реплики?
За стенограмата: народният представител Иван Николаев Иванов оттегля своето предложение за допълнение в ал. 2, т. 2 – след думата „техник,” да бъде записано „от длъжностно лице”, като подкрепя предложението на господин Четин Казак.
За изказване има думата народният представител господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Аз съм убеден, че трябва да се наложат такива строги наказания, тъй като не става въпрос само за защитата на животните. Свидетели сме, че по най-безобразен начин ги осакатяват и убиват. Мисля си, че това влияе и върху психиката на по-младата генерация. В последните десетина години има случаи ученици да убиват съученици, да ги разфасоват и да ги слагат в хладилник, какъвто случай имаше в Перник. Тази психика се развива в хората, особено в неукрепнала възраст, когато са свидетели или когато участват в такива действия срещу животни. Така че това ще има превантивен характер и за поведението на българските граждани. Виждам и по-далечно приложение на тези текстове, които се предлагат.
Подкрепям предложението на господин Казак.
Наскоро се взе решение и в Баския за забрана на убийството на бикове – при бикоборството.
Това, което загатна колегата Корнезов, вероятно ще стигнем и до такива убеждения, че може би следващите крачки трябва да са в тази посока. След като говорим за хуманизъм, за човечество и за очовечаване на хората в ХХІ век, мисля, че това е в унисон с всички тия тези и го подкрепям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изказването на уважавания от мен колега проф. Корнезов връща лентата назад, когато в дебата по първо четене на тези законопроекти се чуха различните гледни точки. Да, така е, има и такава гледна точка, която поставя въпроса кого да защитим – хората или животните, кого да накажем – тези, които издевателстват над животни, или тези, които оставят собствените си животни без контрол и животните нападат хората.
Отговорът на тези въпроси е, че трябва да бъдат наказани и едните, и другите, че това е една изкуствена дилема и всъщност отговорът на тези въпроси се съдържа в текстовете, които изработихме заедно – народни представители от всички парламентарни групи.
Противници на тези текстове има във всички парламентарни групи, аз много се надявам при това гласуване, което ще бъде на ръба, всеки един от присъстващите да си даде ясна сметка, че в края на краищата постигнахме с много усилия и с много компромиси едни текстове, които удовлетворяват всички страни, включително и тези, които се притесняват от случаите, в които животни, оставени без контрол, нападат хора. Тук са предвидени санкции за тези, които не упражняват достатъчен контрол над животните, за които се грижат.
Това е и отговорът на въпроса наистина в условията на криза, когато хората едва преживяват, когато се избиваме по пътищата, това ли е най-важната тема? Определено не е най-важната тема, но във всички случаи трябва да бъде решена, защото, както каза и колегата преди мен, насилието над животни се превръща и обикновено се изражда в насилие над хора.
Това още повече се отнася за боевете с животни, за организаторите на боеве с животни, за тези, които отглеждат и предоставят специално животни за подобни организирани боеве. Това е един наистина мръсен бизнес, в който се въртят кървави пари – десетки, стотици хиляди левове, който трябва да бъде пресечен. Единственият начин да бъде пресечен е това деяние да бъде обявено за престъпление и за него да бъде предвидена наказателна отговорност.
Според мен е неуместно да се прави каквато и да е аналогия със спорта, със спортните игри. Най-малкото в тях има правила, тяхната задача е да възпитават качества като честност, като умение да се играе „феърплей”, и тук не може да се прави никаква аналогия между тези, които съзнателно обучават животни, за да се избиват помежду си, и тези, които организират подобни боеве, и тези, които участват в залаганията при тези боеве.
Всеки, който се интересува от темата, знае, че обикновено този бизнес е съпътстващ на други мръсни бизнеси, на които мисля, че с тези текстове ще сложим точка.
Аз много се надявам, че всички, които предварително са решили да гласуват „въздържали се” или „против”, да преосмислят своята позиция и да подкрепят тези текстове, които бяха изработени наистина в условията на компромиси и на консенсус от всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Други народни представители да искат думата? Не.
Дискусията е закрита.
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, който предлага в чл. 325а, ал. 1 след текста „който организира” и продължава „боеве с животни” и т.н., да бъде добавено „или участва в провеждането на” и текстът да продължи.
Гласуваме за редакционна добавка на текста „или участва в провеждането на” – става въпрос за боевете с животни.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване пълната редакция на § 20, ведно с току-що приетото от нас редакционно допълнение.
Гласуваме § 20.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Продължаваме с § 25 – Вариант І, от народния представител Мая Манолова, и Вариант ІІ с вносител Министерски съвет.
Има предложение от народния представител Лъчезар Тошев:
В § 25 се създава нова ал. 4 със следния текст:
„(4) Не се смятат за престъпление и не се наказват деяния по предходните алинеи, извършени в случаите на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита на животните, както и с научни и медицински цели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 – Вариант І и Вариант ІІ, и предлага следната редакция на § 25, който става § 21:
„§ 21. Създава се чл. 325б:
„Чл. 325б. (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с оглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;
3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;
4. повторно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да подкрепя едно от неприетите предложения – на народния представител Юлиана Колева, именно за включване на наказание и за лицата, които без основателна причина изоставят гръбначни животни, които се намират под техен надзор. България е на първо място в Европейския съюз по изоставяне на деца. България е на четвърто място в света по изоставяне на деца. Изобщо в България сме специалисти по изоставянето и по същия начин се отнасяме и към животните, които отглеждаме, затова и 50% от бездомните кучета по улиците са първо поколение бездомни кучета, те преди това са имали свой стопанин, който просто в момента, в който са му станали ненужни, ги оставил на улицата.
Аз мисля, че ако искаме да се реши и проблемът с бездомните кучета, а всеки един от нас ги вижда в огромни количества по улиците, трябва да се санкционират тези, отнасящи се по този начин с животните, които отглеждат.
От една страна, това е проява на жестоко отношение към самите животни, а от друга страна, това е един проблем, който впоследствие се превръща в проблем на общините и в проблем на хората.
Надявам се, че тези, които искаха да бъдат санкционирани стопаните на бездомни животни, да защитят хората, които са пострадали от тях, ще подкрепят тези текстове, защото наистина това е най-сериозната превенция срещу подобно безотговорно отношение.
Правя формално предложение за включване в текста на ал. 2 от предложението на Юлиана Колева, като чисто редакционно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е ал. 3: „Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който...”
МАЯ МАНОЛОВА: Да, само че тук трябва да се запише: „Наказанието по ал. 1...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А ал. 2 да стане ал. 3 на предложения текст на комисията.
Само за колегите, за да се ориентират.
В текста на § 21 – предложение на комисията, предложението на госпожа Манолова е за нова ал. 2, като предложената ал. 2 става ал. 3, а новата ал. 2 е редакцията на ал. 3 от предложението на госпожа Юлиана Колева, което казва:
„Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който без основателна причина изостави гръбначно животно, което се намира под негов надзор временно или постоянно.”
Реплики?
Димитър Лазаров – първа реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, в Правната комисия имаше доста сериозен и задълбочен дебат по тази тематика. Госпожа Манолова беше в началото, след това я нямаше, затова ще кажа какви бяха съображенията.
Първо, аз не мога да се сетя, възможно е да греша, за основателна причина да изоставя едно животно на улицата. Текстът е: „който без основателна причина изостави гръбначно животно”.
Второ, в чл. 325б, колеги, следващия текст, който ще гласуваме, направихме редакционна поправка. Първоначално идеята беше на господин Стоилов. След това се обединихме около този текст и приехме, че в следващия текст, където отпадна терминът „животно, проявяващо агресивно поведение”, обхващаме и тази хипотеза.
Вие ще видите следващия текст:
„Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда...” и така нататък.
Това обхваща абсолютно всички видове животни, поради което считаме, че не би следвало да попада наново изменението, което госпожа Манолова предлага да влезе за изоставянето без основателна причина. Хипотезите са хиляди, много са и някак си наказателната санкция идва малко в повече за всички случаи на изоставяне. Освен това си има Закон за закрила на животните и Закон за ветеринарно-медицинската дейност, където в такива хипотези се носи административно-наказателна отговорност, поради което ще моля да не гласувате допълнението, което иска госпожа Манолова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, една вметка, господин Лазаров. Аз също се затруднявам да намеря аргумент да се подкрепи този текст, но ми се струва, че по-скоро проблемът е, че всеки, който изостави животно, ще намери някаква основателна причина, ако някой го обвини, и ще каже например: „Да, имах куче, гледах го, но сега останах без работа. Доходите ми спаднаха, децата, това, онова. Имам основателна причина, не мога да се грижа за него” и край. Така че не това е проблемът.
Проблемът според мен е, че не бива да отиваме от едната крайност в другата и не бива всичко, което сме постигнали с тези текстове – вече се обръщам и към госпожа Манолова, да го зачеркваме, отивайки в подобна крайност. Изоставянето на животни наистина е укоримо деяние, лошо. Според мен дори може да се каже, че е противообществено, но нека да не избързваме в отиването в крайност да го наказваме вече, да го квалифицираме като углавно престъпление. Би било по-добре да започнем с налагането на по-ефективни санкции – било то административно-наказателни, дори граждански.
Аз ви обръщам внимание, че имам предложение в края на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Апелирам по-скоро там да обърнем по-сериозно внимание, а не да го отхвърляме лековато, отколкото тук да отиваме в такава крайност – да превръщаме в углавно престъпление това нещо, тъй като то няма да заработи. Така или иначе всеки ще намери някаква основателна причина, ако бъде обвинен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз имам последователна позиция от самото внасяне на този законопроект, че трябва да направим максималното – от една страна, да предотвратим жестокото отношение към животни, от друга страна – да предотвратим това, че хората страдат от бездомни животни. Една от големите причини за глутниците от кучета по улиците е именно отношението на собствениците към животните, които са оставени под техен надзор. Кучето не е вещ, която просто притежаващ ей така и после като ти омръзне, пускаш на улицата, така че тук нещата са ясни.
Може би наистина с юристите от мнозинството можем да намерим по-добро решение и да направим предложение, което да предвижда по-леки санкции по отношение на тези, които изоставят собствените си животни на улиците. Това може да се случи сега – евентуално да предвидим наказание пробация и една по-сериозна глоба, като предлагам тук колегата Ципов също да вземе отношение.
А що се касае до това кой къде е бил на заседанията на Правната комисия, аз не знам кога от ГЕРБ в крайна сметка ще спрете да занимавате залата с тези въпроси. Кой каквото е трябвало да свърши, е свършил. В крайна сметка тези текстове са и в резултат от сериозния и упорит труд, който вложихме народни представители от всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
За изказване – господин Димитър Лазаров.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
Госпожо Манолова, споменах, че Вие бяхте в комисията, ние след това продължихме, не с лошо чувство. Преди това сте участвали в работната група. Но накрая всички ние, понеже имахме различни становища по тези текстове, специално чл. 325а, 325б и 326в, постигнахме един такъв компромис и точно това като съгласие, което в момента се представя в доклада от Правната комисия. Отново ще изпаднем в една казуистика, от която доста време не можехме да избягаме или влизахме.
Сега, ако изоставя едно гръбначно животно, ама то може да бъде птица, ама то може да бъде риба, хиляди там вариации – това, което каза и господин Казак, при положение че има административно-наказателна отговорност в Закона за защита на животните, съответно такива текстове има предвидени и в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, не върви да влизаме в крайността да инкриминираме изоставянето на всякакъв вид гръбначно животно. Просто вече отиваме наистина в друга крайност, поради което се обединихме около идеята, че, да, изоставянето на тези животни понякога води до причиняване на повреди, госпожо Манолова. Това е така, но го има в чл. 325в. С отпадането на определението „животни, които проявяват агресивно поведение”, обхващаме абсолютно всички такива случаи, поради което ще моля при гласуване да имате предвид, защото с консенсус всички се обединихме около тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Лазаров? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Пристъпваме към гласуване по текста.
Първо, подлагам на гласуване предложението на Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 3, против 42, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Мая Манолова – ал. 3 по предложението на Йоана Колева и група народни представители да стане текст след ал. 1 на чл. 325б.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 17, против 35, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 325б, който е § 25, предложен по редакцията на комисията, и който става § 21.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 26 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов – § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Отчитаме, че предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народния представител Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 22:
„§ 22. Създава се чл. 325в:
„Чл. 325в. (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до 5 хил. лв.
(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до 10 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този текст касае не бездомните животни, не безпризорните, не животните с неустановен собственик или лице, което се грижи за тях, а домашни животни с установен собственик или лице, което би трябвало да упражнява надзор и да се грижи за тях, когато е налице средна или тежка телесна повреда.
Мисля, че по принцип това е добър текст, който цели да ребалансира малко нещата, свързани с материята на взаимоотношенията между човека и животното, тъй като и двете страни са способни в определени ситуации да нанесат сериозни вреди или дори да причинят смърт на другата страна.
Мисля, че този текст трябва да бъде усъвършенстван, тъй като в повечето случаи проблемът не е в неполагането на достатъчно грижи за животното от неговия собственик, в резултат на което животното да нанесе средна или тежка телесна повреда. Напротив, много често и в по-голяма част от случаите именно добре гледани животни, които по принцип нямат проблеми с полагането на грижи спрямо тях като кучета от някои породи – питбули, ротвайлери и т.н., добре гледани животни, са способни да нанесат подобни вреди. Проблемът не е в неполагането на грижи, а в неупражняването на достатъчен надзор върху тях от страна на техния собственик.
Затова предлагам текстът да се допълни и след думите „което се намира под негов надзор” да се добави „или неупражняването на такъв”, за да се обхванат точно тези хипотези, при които собственикът полага достатъчно грижи за животното, но неупражнявайки достатъчен надзор над него, позволява то да извърши нападение и да нанесе телесни повреди на невинни хора.
Предложението ми е редакционно – след думите „което се намира под негов надзор” да се добави „или не упражни такъв”.
Струва ми се, че трябва да има позоваване и на поведението на животното. Иначе има риск да се отиде в някаква крайност – животно, което по принцип е мирно, за което никой не очаква, че може да прояви агресивност, изведнъж инцидентно да прояви такава, но поради редицата спорове в комисията дали трябва да влизаме в психиката на животното ...
Струваше ми се, че трябваше да има позоваване, че някои животни по принцип са склонни към агресивно поведение. Всички знаем, че има определени породи кучета, в които изначално по принцип е заложено агресивно поведение и са по-често склонни към такова отколкото други. За да не влизаме в подобни спорове, няма да предлагам да се добави такъв текст. Ограничавам се само с това редакционно предложение – след думите „което се намира под негов надзор” да се добави „или не упражни такъв”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Казак? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак – в ал. 1 на чл. 325в, ред втори, след думите „което се намира под негов надзор” да се добави изразът „или не упражни такъв”.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 28, против 36, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
За предложение за прегласуване – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, не разбирам защо не срещам вашата подкрепа?! Предложението е съвсем добронамерено!
Уважаеми господин Лазаров, неполагането на грижи само по себе си не е достатъчно за някои животни да упражнят агресивност. Напротив, всеки един собственик на ротвайлер, на питбул, на бултериер и други такива породи, ако някой подаде жалба срещу него, че е бил жестоко нахапан или дори умъртвен, ще каже: „Как така не съм полагал достатъчно грижи за него, в резултат на което моето куче да Ви нахапе? Напротив, аз го гледам много добре, полагам всички грижи. Не знам защо то реагира по този начин”.
В тези случаи проблемът не е в неполагането на грижи, а в това, че собственикът не е упражнил достатъчен надзор и е позволил на питбула да нахапе до смърт невинно лице. Нали разбираме за какво става дума?! Не позволявайте... Текстът не е изчистен, не е усъвършенстван и отваря вратички за измъкване на всички собственици на подобен род кучета. Той ще си остане абсолютно недействащ, ако остане в такъв вид.
Моля ви, ако някой иска да вземе отношение, изрично да даде някакви аргументи „против”, ако не – подкрепете това предложение, което е напълно добронамерено и добросъвестно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дебатът по текста приключи, колеги, режим на гласуване по предложението на народния представител Четин Казак за поправката, която той направи.
Гласували 77 народни представители: за 25, против 33, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 26 по вносител, който става § 22 относно чл. 325 по редакцията, предложена от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 23:
„§ 23. В чл. 337 ал. 1 се изменя така:
„(1) Който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извършва това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания по този текст – по чл. 337, ал. 1, която се изменя по този начин? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 по вносител, който става § 23 по редакцията, която беше прочетена.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 24:
„§ 24. В чл. 338 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси” се заменят с „взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия”.
2. В ал. 2 думите „взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси” се заменят с „взривни вещества, оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по текста? Няма.
Подлагам на гласуване § 28 по вносител, който става § 24 по редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 25:
„§ 25. Член 339 се изменя така:
„Чл. 339. (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(2) Ако се касае до взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) Който отчужди или предаде взривни вещества, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или пиротехнически изделия на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси за огнестрелно оръжие, без последният да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие.
(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взривни вещества, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие или пиротехнически изделия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 29 по вносител, който става § 25 по редакцията на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 30 до 37, които стават съответно параграфи от 26 до 33.
Гласували 66 народни представители: за 65, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. В чл. 356а думите „чл. 353г, 353д” се заменят с „чл. 353ж, 353з”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 34, както беше прочетен от господин Ципов.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 38, който става § 35.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Четин Казак:
Създава се нов § 38а със следното съдържание:
„§ 38а. Създава се нов Раздел IV на Глава 14, включващ нов чл. 418а със следния текст:
„Раздел IV – Престъпления срещу човечеството
Чл. 418а. Който с цел извършване на широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население причини:
1. убийство;
2. физическо унищожение;
3. поробване;
4. депортиране или насилствено преместване на население;
5. лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право;
6. изтезания;
7. изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест;
8. преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол или поради други основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в този член, или всяко престъпление от компетентността на Международния наказателен съд;
9. насилствено изчезване на лица;
10. престъплението апартейд;
11. други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото здраве, се наказва за престъпление срещу човечеството с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания по предложението на народния представител Четин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ето тук отново дойдохме до темата, която е поставена и от Синята коалиция чрез Лъчезар Тошев, и която не може безконечно да бъде отхвърляна или подминавана. Темата е тази, че нашият Наказателен кодекс, който е приет 1968 г., е тотално и безнадеждно изостанал в частта си по отношение на главата „Престъпления против мира и човечеството”.
Междувременно от 1968 г. до сега Международното наказателно право е претърпяло значително развитие – цитирах ви вече – 2002 г. българското Народно събрание ратифицира със закон римския статут на Международния наказателен съд, в който изчерпателно са изброени съвременните дефиниции на понятието „престъпление против човечеството” със съответните състави. Тези дефиниции, тези състави трябва час по-скоро, за да бъдат прилагани от българския съд, тъй като става въпрос за наказателна материя, за наказателна правна материя, те не могат да бъдат прилагани пряко от Българския наказателен съд, ако не бъдат инкорпорирани в нашия национален Наказателен кодекс. Крайно време е ние да сторим това. Аргументите: „Нека да изчакаме новия Наказателен кодекс. Защо сега да бързаме?”. Ами вижте, знаете ли от кога се говори за приемането на нов Наказателен кодекс? Аз откакто съм народен представител от 2001 г. до сега, почти 10 години, се говори, че ще се приеме нов Наказателен кодекс и още не се вижда в обозримото бъдеще кога ще стане това.
Ако ние безконечно чакаме приемането на евентуален нов Наказателен кодекс, пък тогава да си осъвременяваме наказателноправната уредба на подобен род престъпления, мисля, че не правим добра услуга на нашето общество, и по-лошото – не изпълняваме нашите международни ангажименти.
Вече ви споменах мотивите – по сега действащия Наказателен кодекс има изричен текст, който премахва и не допуска погасяване по давност на деяния, които представляват престъпления против мира и човечеството. Сега съществува такъв текст, но поради факта, че съответната уредба в специалната част на това – що е то престъпление против човечеството, в нашия Наказателен кодекс е остаряла, непълна и касае единствено и само престъпленията на партиите и престъпленията геноцид и реално редица деяния, които са били извършвани през тоталитарния комунистически режим, които могат да попаднат под ударите на наказателното преследване на престъпления против човечеството, в момента остават ненаказуеми. Много дела бяха прекратени, както ви казах, поради изтичане на абсолютната давност, въпреки че обществото не може да се примири с това и не приема погасяването и де факто оневиняването на извършителите на тези престъпления на тоталитарния комунистически режим.
Обръщам се още веднъж с апел да подкрепите тези мои предложения, за да демонстрирате и вашата съпричастност – все пак ГЕРБ е член на Европейската народна партия, знаете отношението на Европейската народна партия към престъпленията на комунизма и всички резолюции, които се приемат в рамките на Съвета на Европа, и в рамките на Европейския парламент. Това е съвременната тенденция в развитието на международноправните отношения и ние трябва да се съобразим с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към народния представител Четин Казак? Няма.
Подлагам на гласуване неговото предложение – да се създаде нов текст със съдържанието, което беше прочетено.
Гласували 78 народни представители: за 25, против 42, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 39 – предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В § 39 текстът се заменя със следния текст:
„§ 39. В Глава четиринадесета, наименованието „Допълнителна разпоредба” се заменя с „Допълнителни разпоредби” и в тях се създава нов чл. 419а със следния текст:
„Чл. 419а. (1) Лице, което в качеството си на учител, преподавател или лектор, както и лице, което чрез печатно произведение или медия, отрича, оправдава или омаловажава извършено престъпление против мира, престъплението геноцид или престъпление против човечеството, се наказва с глоба от 10 000 до 15 000 лева.
(2) Лице, което в качеството си на учител, преподавател или лектор по конкретен повод, визирайки българското въстание от 1876г., Втората световна война и Студената война, както и историческите събития във връзка с техния генезис и последици:
а) отрича, оправдава или омаловажава масовите убийства на българско население извършени по време на Априлското въстание на българите през 1876 г.
б) отрича, оправдава или омаловажава експанзионистичния, завоевателен и диктаторски характер на комунистическите, национал-социалистическите и фашистките режими;
в) отрича, оправдава или омаловажава геноцидът, провеждан от национал-социалистическите режими срещу хората с еврейски произход в Европа (Холокост);
г) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на национал-социалистическите лагери на смъртта и различните форми на масово избиване на етнически и социални групи, включително газови камери, маршове на смъртта и команди за изтребление;
д) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на комунистически, национал-социалистически и фашистки „концентрационни” и „трудови” лагери, „трудово-възпитателни общежития” и други места за морална и физическа репресия и унищожение на определени групи от хора;
е) отрича, оправдава или омаловажава целенасоченото изтребление на голяма част от политическите, икономически и интелектуални елити на страните, поставени под комунистическа, национал-социалистическа или фашистка тоталитарна власт, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева.
(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което в качеството си на журналист, собственик или член на управително тяло на печатни или електронни средства за масово осведомяване допуска или съдейства за извършването на действията по т. т. А-Е от предходната алинея.
(4) Лицата по алинея втора не се наказват, ако в същото предаване или брой на изданието експлицитно разяснят несъответствието между твърденията по ал. 1 т. т. А-Е и историческите факти.
(5) При повторно извършване на деянията по ал. 1 наказанието по настоящия текст е от 10 000 до 15 000 лева.
(6) Който подбужда другиго към престъпление по предходните алинеи се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 36:
„§ 36. В Глава четиринадесета наименованието „Допълнителна разпоредба” се заменя с „Допълнителни разпоредби” и в тях се създава чл. 419а:
„Чл. 419а. (1) Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
(2) Който подбужда другиго към престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание на народното представителство в оскъдния му състав в момента, защото този оскъден състав ще приеме тези промени в Наказателния закон.
Ще се възползвам от това, че съставът е оскъден, за да мога да се опитам да повлияя да се приеме онзи текст, който беше отхвърлен в комисията. Става въпрос за състави на престъпления, които са определени в наказателните кодекси на всички страни от Европейския съюз. Целият цивилизован и свободен свят е възприел отричанията на престъпленията на режими като нацисткия, подчертавам, нацисткият с всичко ужасно, което е извършил, на комунистическия режим – с всички престъпни деяния, които той е извършил. Такива отричания са довели до осъждане на хора в рамките на Европейския съюз. Достатъчно е да спомена случая с един енергичен автор от Великобритания, който беше осъден на три години затвор в Австрия заради отричанията на престъпленията на нацизма.
Аз смятам, а това е мнението и на моите колеги от Синята коалиция, че българското законодателство трябва да бъде изключително прецизно, когато трябва да се санкционират опитите на лица с обществено влияние – били те учители, били те собственици на средствата за осведомяване, били те издатели на средства за осведомяване, или оглавяващи средства за осведомяване, да отричат такива престъпления.
Отгоре на всичко ще припомня, че СЕМ – органът, който следи за съдържанието и изпълнението на българските закони в средствата за електронно осведомяване, неведнъж се е сблъсквал с опити да се отричат тези престъпления, неведнъж се е сблъсквал с открита расистка пропаганда – с открита пропаганда, която настройва едни групи от населението срещу други групи от населението. В 20 годишната история на българската нова демокрация е имало достатъчно такива примери. Мисля, че е на нивото на Народното събрание веднъж завинаги да постави точка на този въпрос, именно със санкциите, които се предвиждат в отхвърления от комисията вариант на този член от Наказателния кодекс.
Затова моят апел към народните представители е да подкрепят всички онези текстове, които на практика вменяват на българското общество да се държи по цивилизован и демократичен начин. Със санкциите, които се предвиждат в отхвърления в комисията текст, се налагат ограничения, които ще имат силна възпитателна цел, които трябва да бъдат сериозно разяснявани в училищата при възпитанието на младото поколение, за да не се стига до такива престъпления в бъдеще, да не се стига до отричания на тези престъпления в бъдеще. Много е лесно едно младо съзнание в името на една изкривена справедливост да бъде промито така, че да възприеме омразата срещу една или друга група хора от дадено общество. Ето затова авторите на този текст са предвидили санкции и глоби, за да може наистина това да има възпитателен ефект върху цялото общество.
Затова моят призив е: не отхвърляйте с лека ръка неприетия от комисията текст, защото ако сравните двата текста – струва ми се, че няма такъв стремеж, като слушам шума в залата, но ако сравните двата текста ще видите много ясно, че в отхвърления текст санкциите са много по-сериозни, много по-подробни за много по-подробни състави. От тази гледна точка, струва ми се, че ние ще изпълним дълга си като европейци към изравняване на българското законодателство с това в повечето европейски страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към изказването на народния представител Асен Агов? Не виждам.
Има ли други изказвания, колеги? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението от народния представител Лъчезар Тошев за текста, който беше прочетен. Припомням, че то не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 8, против 35, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 39 по вносител, който по редакцията на комисията става § 36, съгласно прочетения текст.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В чл. 424 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4” се заличават, а думите „чл. 352а, ал. 3 и 5” се заменят с „чл. 352а, ал. 5”.
2. В ал. 2:
а) в буква „б” думите „от министъра на търговията или” се заличават, а думите „от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология” се заменят с „от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”;
б) в буква „в” думите „от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология” се заменят с „от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от министъра на финансите или от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”;
в) в буква „д” думите „чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4” се заличават, а думите „чл. 352а, ал. 3 и 5” се заменят с „чл. 352а, ал. 5”;
3. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 37 по отношение на чл. 424, където се правят измененията по смисъла, в който беше прочетен текстът на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване по отношение наименованието на подразделението на закона.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 38:
„§ 38. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ, L 280/52 от 27 октомври 2009 г.);
2. Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ, L 328/28 от 6 декември 2008 г.);
3. Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите – членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ, L 220/32 от 15 август 2008 г.);
4. Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма (ОВ, L 330/21 от 9 декември 2008 г.);
5. Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ, L 328/55 от 6 декември 2008 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по текста? Няма.
Подлагам на гласуване § 40 по вносител, който става § 38 по редакцията на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте по отношение наименованието на подразделението на закона – „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 39:
„§ 39. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 35, ал. 2 думите „277а-278в” се заменят с „277а-278д”, а думите „чл. 407-419” се заменят с „чл. 407-419а”.
2. В чл. 194, ал. 1, т. 1 думите „чл. 407-419” се заменят с „чл. 407-419а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 41, който става § 39 по редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 40:
„§ 40. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, …) в чл. 83а, ал. 1 думите „142-143а, 152, ал. 3, т. 4, чл. 153, 154а, 155, 155а, 156, 158а, 159-159г, 209-212а, 213а, 214, 215, 225в, 242, 250, 252, 253, 254, 254б, 256, 257, 280, 283, 301-307, 319а- 319е, 320-321а и 354а-354в” се заменят със „142-143а, чл. 152, ал. 3, т. 4, чл. 153, 154а, 155, 155а, 156, 158а, 159-159г, чл. 162, ал. 1 и 2, чл. 172а-174, 209-212а, 213а, 214, 215, 225в, 242, 250, 252, 253, 254, 254б, 255, 256, 257, 278в-278д, 280, 283, 301-307, чл. 308, ал. 3, чл. 319а-319е, 320-321а, 352, 352а, 353б-353е, 354а-354в, 356к и 419а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 40 по предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създадат нови § 41 – 44 включително:
„§ 41. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, ….) в чл. 5 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 след думите „тероризъм, финансиране на тероризъм” се добавя „набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм”, а след думите „приготовление към извършване на тероризъм” се добавя „подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм”.
2. В ал. 8 след думите „тероризъм, финансиране на тероризъм” се добавя „набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм”, а след думите „приготовление към извършване на тероризъм” се добавя „подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм”.
§ 42. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, ...) в чл. 3, ал. 1, т. 1 след думите „(финансиране на тероризъм)” се добавя „чл. 108а, ал. 3 (набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм)”, думите „чл. 108а, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 108а, ал. 1, 2 и 3”, а накрая се добавя „чл. 308, ал. 3, т. 1 (подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм)”.
§ 43. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ...) в Приложение № 3 към чл. 37, в текста преди т. 1 думите „чл. 278в, ал. 4” се заменят с „чл. 278д”.
§ 44. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ ...) в чл. 102б думите „чл. 353б” се заменят с „чл. 353г”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме параграфи от 41 до 44 включително, съгласно предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 43 – предложение от народния представител Иван Николаев Иванов:
В Преходните и заключителни разпоредби, в § 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 62, ал. 1 след текста се добавя „освен ако не съставлява престъпление”.
2. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69. Когато след изтичане на срока по § 5 на Преходните и заключителни разпоредби на територията на съответната община бъдат намерени необработени по чл. 47 кучета, на кмета се налага глоба до хиляда лева.”
3. Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя, както следва:
„§ 5. До края на 2015 г. общинските съвети и кметовете на общини осигуряват обработването по чл. 47 на безстопанствените кучета на тяхна територия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 43 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 12, против 48, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 43 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народния представител Четин Казак.
Създава се нов § 43а:
„§ 43а. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. …) в чл. 50 се създава ново изречение трето със следното съдържание:
„Ако вредите са причинени от бездомно животно, наред с общината, солидарно отговаря и лицето, за което се докаже, че е полагало системни грижи за животното или го е хранело редовно.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както ви споменах по-рано, специално по отношение на темата животни, кучета – бездомни или такива със собственици, освен в Наказателния кодекс, има и други нормативни актове, в които могат да се нанесат необходимите корекции с цел усъвършенстване на нашата правна уредба. Аз мисля, че един от тези законодателни актове е именно Законът за задълженията и договорите, в който от създаването му до ден-днешен има текстове, които дефинират гражданската отговорност на лицата, под чийто надзор и контрол се намират животни. Само че нищо не се казва за онези вреди, причинени от животни, които нямат собственик или няма установено лице, за което да се каже, че упражнява някакъв контрол и надзор.
По принцип по сега действащото законодателство, в Закона за защита на животните, не знам колко от вас знаят, имаше един срок, който изтече на 31 януари 2011 г., в който срок всички общини трябваше да са решили окончателно проблема с бездомните кучета, да са ги прибрали в приюти.
Този срок изтече. Както виждаме, нито една община или почти нито една община не е решила проблема с бездомните кучета, най малко пък Столична община. Всеки гражданин, който пострада от нападение на бездомно куче, има право вече да съди общината директно заради това, че не си е изпълнила задължението по Закона за защита на животните – да елиминира проблема бездомни кучета.
Всички общини така или иначе вече носят отговорност и могат да бъдат съдени от всеки гражданин. Дори не само ако пострада – дори ако някой гражданин види бездомно куче на улицата, има право да потърси отговорност от общината, че не е изпълнила законовото си задължение.
Аз се учудвам, че този срок не беше удължен и не се използва възможността да се удължи срокът, защото в момента общините са в ситуация, която е нелицеприятна.
Моето предложение, освен за общините, касае и проблема с тези хора, които способстват по някакъв начин за агресивно поведение на определени бездомни кучета. Това са хора, които, от една страна, не поемат отговорността да приберат тези кучета и да се грижат за тях под някаква регламентирана форма, а, от друга страна, редовно ги хранят, грижат се за тях, но без да ги припознаят като свои.
От опита, който не само аз имам, всички вие може би сте били свидетели как подобен род кучета, когато някой ги храни редовно на определено място, започват да се въртят или да стоят там, да възприемат този ареал като свой и да проявяват агресивно поведение към всеки, когото те възприемат като натрапник, като чужд – било човек или друго животно.
Според мен тези хора трябва също да понесат някаква отговорност за това си поведение, защото подсъзнателно стимулират подобно агресивно поведение. Те трябва да носят отговорност, ако тези кучета, които не прибират, а се грижат за тях, без да поемат някаква отговорност, след това проявят агресивно поведение и нанесат вреди на невинни граждани. Трябва да носят, наред с общината, солидарна отговорност за евентуално причинени вреди на невинни граждани.
Това е моето предложение за промяна в Закона за задълженията и договорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 14, против 49, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45:
„§ 45. Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 45 по предложение на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По § 45 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 46:
„§ 46. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 21 и § 22, които влизат в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, това е коректният текст на доклада, който се намира и в моята папка.
Съображения или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 46, съгласно доклада на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, тъй като остават малко повече от три минути до 14,00 ч., считам за неудачно да започнем разглеждането на Закона за Търговския регистър, поради което ще преустановим своята работа.
Съгласно приетата програма утре като точка първа ще обсъждаме проект за Решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г., след което ще продължим с второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, така както е гласуван редът на точките в дневния ни ред.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов
Секретари: Пламен Нунев

Милена Христова