Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

Уважаеми колеги, продължаваме с дневния ни ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 Г.
С Доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае нейният председател – господин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, бих искал да направя процедурно предложение за допуск в залата на генерал-майор Йордан Йорданов – заместник-началник на отбраната, за да може да вземе участие в дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще представя в съкратен вид, раздаденото ви становище на Комисията по външна политика и отбрана относно Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г., № 102-03-8, внесен от Министерския съвет на 25 март 2011 г.
„На редовно заседание, проведено на 31 март 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет доклад.
Съгласно представените от вносителя мотиви, докладът представя пред българското общество текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и отбраната, хода и качеството на изпълнение на отбранителната политика.
През 2010 г. въоръжените сили продължиха да изпълняват своите мисии и задачи в контекста на конституционните си задължения за осигуряване отбраната на страната.
Подготовката на Българската армия се осъществяваше в условията на финансови ограничения, но въпреки това се проведоха основните мероприятия от плановете за подготовка. Това гарантира необходимото ниво на готовност за изпълнение на мисиите и задачите на отбраната.
В доклада са очертани и основните направления за формулиране и прилагане на отбранителната политика на Република България през 2011 г. През настоящата година усилията са фокусирани върху реализирането на заложените в Бялата книга параметри на въоръжените сили. Главно предизвикателство е изпълнението на залегналите дейности в Плана за развитие на въоръжените сили и подготовката на Дългосрочната инвестиционна план-програма на Министерството на отбраната.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Решение за приемане Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Запознахме се с доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
От името на вносителя – министър Ангелов, след което ще бъде открита дискусията.
Заповядайте, министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерския съвет бих искал накратко да представя доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Той е разработен и приет от Министерския съвет и предложен на вашето внимание на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили в законоустановения срок – до 31 март. Той представя текущото състояние на отбраната, хода и качеството на изпълнението на отбранителната политика.
Преди всичко искам да отбележа, че това е израз на отговорността на правителството пред Народното събрание и пред българската общественост за това какво се прави в областта на отбраната, какви средства са похарчени и до каква степен са постигнати целите на тази политика.
Проведените мероприятия от въоръжените сили покриват и трите основни мисии на армията – отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време. Те са взаимосвързани и трябва да се разглеждат в единство – не са отделни мисии. По тази причина основен приоритет е изграждането на единен за всички мисии и задачи комплект въоръжени сили с единна система за командване и управление за мирно време и за време на кризи, със съответстващата на тези задачи организация, въоръжение и бойна подготовка, адекватно осигурени с необходимите финансови и материални ресурси.
Българската армия продължи да се отзовава всеки пък, когато има нужда да бъде подпомагано населението на страната.
През 2010 г. близо 500 военнослужещи с около 100 единици техника участваха във взривяване на невзривени боеприпаси – такъв е случаят от вчера в землището на Кранево, превозваха болни, пострадали или органи за трансплантация, провеждаха операции за търсене и спасяване, подпомогнаха местната общественост в гр. Балчик да се освободи от надвисналата екокатастрофа. Участието във всяка мисия допринася за повишаване на подготовката и способностите на въоръжените сили.
Към края на 2010 г. общата численост на контингентите ни извън страната надхвърли 750 души в девет мисии и операции. Мога да доложа пред вас, че онова, което вие приехте като насоки в доклада за състоянието и отбраната през 2009 г., е изпълнено.
За Министерството на отбраната 2010 г. беше решаваща година на стратегическо преосмисляне. Цялата стратегическа база от документи е налице. Имаше редица трудности, кризата наложи намаляване на ресурсите за осигуряване на въоръжените сили, а трябваше да се справим и с наследени задължения към външни и местни фирми. С помощта на правителството, на практика екипът на Министерството на отбраната сведе задължението от над 576 милиона в края на 2009 г., към момента на под 100 милиона, като успяхме да отложим 80 милиона задължения към външна фирма за следващата година.
Нашата дългосрочна цел е да увеличим дела на разходите за отбранителни способности като пропорционално се намали делът на останалите разходи и към края на 2014 г. да имаме не по-малко от 15% за капиталови разходи и модернизация.
Разработихме дългосрочен инвестиционен план. Общата стойност на този план възлиза около 2 млрд. лв., които ще бъдат усвоени в продължение на 10 години.
Настоящият доклад формулира и основните ни цели за 2011 г., когато усилията ни ще бъдат фокусирани главно върху изпълнението на: Бялата книга за отбраната и въоръжените сили; на Плана за развитие на въоръжените сили, също така и започването на работа по Дългосрочния инвестиционен план.
Продължава усъвършенстването на нормативната база. Ще предложим на вашето внимание Закон за резерва на въоръжените сили и Закон за военното разузнаване. Ще извършим преструктуриране на стратегическото ниво, постигане на пълна интегрираност на Министерството на отбраната и ще продължи подобряването на работата, свързана с антикорупционните мерки в системата на отбраната.
Участието на българските военни контингенти в мисии и операции, както и подготовката на планираните сили и средства за принос към силите за отговор на НАТО и Бойната група ХЕЛБРОК на Европейския съюз.
Задача с най-висок приоритет ще остане осигуряване носенето на бойно дежурство във въздуха и охрана на въздушното пространство, носене на бойно дежурство над море и по суша, гарантиращи националната сигурност.
Искам от тази висока трибуна да благодаря на мъжете и жените в униформа, на всички цивилни служители от Министерството на отбраната за упоритата им работа, въпреки трудностите, за постигането на целите на отбранителната политика през изтеклата 2010 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията. Имате думата за изказвания.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2010 г. прави опит да осветли сложната система на обществени отношения в една изключително сложна сфера, на фона на достатъчно напрегната и динамична международна икономическа среда.
Предвид ограниченото време, с което разполага Парламентарната група на Коалиция за България аз няма да правя обстоен анализ на доклада, ще се спра обаче на някои крещящи разминавания между написаното и реалността във всекидневието на армията и въоръжените сили.
На стр. 22 се казва следното: „Основните задачи произтичащи от Плана за подготовката на командирите, щабовете и войските на ВВС за учебната 2010 са изпълнени успешно. Войските от ВВС се поддържат в състояние осигуряващо изпълнение на мисиите и задачите на ВВС. Достигнатото ниво на подготовка на екипажите от авиацията на ВВС, наличната авиационна и обслужваща техника и остатъчният й ресурс позволяват на авиобазите да изпълняват поставените им задачи със затруднение.”
Това е едно доста срамежливо признание, но всъщност истината е много по-различна. При един близък поглед на наличната авиационна техника се установява, че в по-голямата си част тя е неизправна поради липса на поддръжка, доставка на резервни части и изпълнение на ремонти, доставка на консумативи и услуги. От 6 броя самолети „Пилатус” за първоначално обучение на летателния състав летят и са в изправност 2-3 броя. От 6 броя вертолети Bell 206 за първоначално обучение на летателния състав не лети нито един. От самолетите L 39 за обучение на летателния състав за напреднали не лети нито един. От 12 броя вертолети „Спартан”, вертолети „Кугър” летят и са в изправност едва 4 броя. От 16 броя изтребители МИГ 29 летят и са в изправност едва 6 броя. От 3 транспортни самолета „Спартан” летят и са в изправност 2 броя. Неизправен е и не лети транспортният самолет „Пилатус-12”. Предстои снемането от въоръжение на изтребители МИГ 21 и Су 25.
В обобщение, към настоящия момент Българската военна авиация е представена от следните изправни летателни средства – 2 броя учебни самолета „Пилатус-9М”, 4 вертолета „Кугър”, 2 транспортни самолета и 6 изтребители МИГ 29. При това положение на нещата как военновъздушните сили могат да изпълняват задълженията си в интерес на националната сигурност на България и членството ни в НАТО? Разбира се, повече от необходимо е спешно провеждане на прозрачни тръжни процедури и сключване на рамкови споразумения за поддръжка на изброената техника сред производителите и стриктно изпълнение на наличните рамкови споразумения.
Състоянието на военноморските сили: трите фрегати – „Дръзки”, „Верди” и „Горди” от състава на военноморските сили също са неизправни поради липса на поддръжка, доставка на резервни части, изпълнение на ремонти, доставка на консумативи и услуги и прекарват повече време на кея в базата. Едва през 2010 г. със свое Постановление № 174 Министерският съвет предостави допълнително 256 млн. 845 хил. 275 лв. бюджетни кредити от бюджета на Министерството на отбраната за 2010 г. за покриване на задължения по международни договори. Впоследствие обаче сумата е редуцирана на 158 милиона. От тях само 1 млн. 666 хил. лв. са предназначени за доставка на резервни части за фрегатите. Доставката на резервни части обаче е малка част от текущата поддръжка на корабите, която включва инспекция, планови и непланови ремонти, генерални ремонти, калибриране на апаратура, доставка на консумативи и други услуги.
Финансиране на изброените дейности през 2010 г. не бе предвидено, с което и военноморските сили са доведени до състояние на колапс. Подобно на военновъздушните сили те също не могат надеждно да изпълняват задълженията си в интерес на националната сигурност на България и членството ни в НАТО.
Негативната тенденция продължава и в началото на тази година, в така наречения Преходен финансов план на Министерството на отбраната валиден в периода януари март 2011 г. Не са предвидени средства за инспекции, планови и непланови ремонти, генерални ремонти, калибриране на апаратура, доставка на консумативи и други услуги за фрегатите. Така стигаме до парадоксалната ситуация от края на март т.г., когато Министерският съвет одобри изпращането на фрегатата „Дръзки” в подкрепа на операцията в Средиземно море пред бреговете на Либия. Решението бе взето при положение, че от НАТО няма постъпило официално искане за участие на българската фрегата „Дръзки” в операцията, без да бъде уведомен върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България президента Първанов и без министърът на отбраната да запознае Министерският съвет с незадоволителното техническо състояние на кораба. Вместо това след вземането на решението на Министерския съвет министърът заявява, че финансирането за участието на фрегатата в операцията ще бъде изцяло от бюджета на Министерството на отбраната. Понеже средства за ремонти и участието на кораба не са предвидени нито в Приходния финансов план, нито в Единния финансов план, на 1 април т.г. министърът извърши скандално прекрояване на бюджета и взе средства от Програмата „Военно-въздушни сили” и Програма „Сухопътни войски”. Така ремонтът на фрегатата „Дръзки” и скъпо струващото участие на България в операцията ще бъде за сметка на жизненоважни дейности за ВВС и сухопътните войски, които няма да бъдат извършени през 2011 г.
Много може да се говори по раздела „Хората в отбраната”. Аз ще се задоволя само с констатацията, че през този период беше извършена истинска политическа чистка. Новото ръководство на Министерството на отбраната, което встъпи в длъжност и при ръководството на министър Младенов и при ръководството на министър Ангелов, практически доведоха до напускането на директора на служба „Военна полиция”, директора на дирекция „Политика по въоръженията”, директора на дирекция „Правно-нормативна дейност”, националният директор по въоръженията, началника на направление „Маркетинг, анализи и проучване” в областта на отбраната, експерти в дирекция „Политика по въоръженията”. Това практически означава цялостната философия за нов тип поведение, което, разбира се, би било оправдано, ако бяха налице сериозни, значими резултати.
Разбира се, няколко думи и за военно-образователната система. На стр. 32 от доклада се казва: „През 2010 г. усилията бяха насочени към усъвършенстване на процеса на обучение в съответствие със стандартите на НАТО, чрез въвеждане на съвременни техники и технологии и внедряване на стандартизационните споразумения”. Развитието на авиационното образование и обучението на военни пилоти в България обаче е поставено под въпрос. Това го заявяваме с голяма болка. През 2010 г. при заявени от Щаба на ВВС около 2 млн. лв. за възстановяване и планови ремонти на 6-те самолета „Пилатус-9М” Министерството на отбраната отпуска едва 700 хил. лв. Негативната тенденция продължава и през 2011 г. При заявени от Щаба на ВВС около 2 милиона и половина необходими за възстановяване и планови ремонти на 6-те самолета „Пилатус” Министерството на отбраната отпуска 300 хил. лв. в така наречения: „Преходен финансов план за периода януари-март 2011 г.” Въпросните 300 хил. лв. са редуцирани до символичните 1000 лв. в окончателния Единен финансов план на Министерството на отбраната, приет в началото на април т.г., останалите 299 хил. лв. са взети скандално от бюджета на ВВС под натиска на ръководството на министерството и са прехвърлени в друго перо по финансирането на предстоящата мисия на фрегатата „Дръзки” в Средиземно море. Очевидно се върви към едно затваряне на Военновъздушната учебна база „Георги Бенковски” и унищожаване на авиационното образование и обученията на военни пилоти в България.
Това е една много малка част от крещящите различия, както казах в самото начало, между написаното и реалността, която е във въоръжените сили. Аз се питам като народен представител: ще има ли сили сегашното ръководство на Министерството на отбраната да се справи с тези тежки реалности? Преди малко министър Ангелов заяви, че са предвидени в бъдеще 2 млрд. лв. Откъде ще дойдат тези средства?! Каква е тяхната обвързаност с бюджета, с военната ни индустрия? Вчера се приема Отбранителна стратегия в Министерския съвет. В Комисията по външна политика и отбрана нито дума по този въпрос. Изобщо прави впечатление, че под ръководството на министър Ангелов до голяма степен се обезличава и професионалното ръководство на армията.
Тези съображения не ни дават основание на нас – народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България, да подкрепим Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2010 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Реплики? Няма.
За изказване думата поиска министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм свикнал да слушам лъжи, но толкова лъжи на куп не бях чул.
Първо, няма никаква политическа чистка и никога не е имало в Министерството на отбраната.
Второ, никакви пари не са вземани от ВВС и давани на военноморските сили. Всичко, което се прави по фрегата „Дръзки” в хода на подготовката й за участие е в рамките на предвидените на военноморските сили средства за периодични прегледи през тази година. Единственото, което е направено, е, че те са изтеглени по-рано.
Аз даже не си водих и бележки, защото знаех какво ще се каже. По отношение на военното образованиe – някакво унищожаване на Военновъздушната база „Георги Бенковски”... Много ви моля, ориентирайте се към това да казвате истината. Истина е, че имаме проблеми – и те са указани, с поддържането от готовност на средства на военновъздушните сили. В ход е вече процедура по отношение на рамково споразумение за поддръжка на МИГ 29, но не изключвайте, че и МИГ 21 летят, драги господа отляво. Изпълняваме си задачите по охрана на въздушното пространство така, както са предвидени в общата система на НАТО. Не е вярно това, че военноморските сили са неизправни - и трите фрегати са изправни. В момента фрегатата „Верди” участва в „Блек Сий Форс” и плава към Севастопол.
Фрегатата „Дръзки” ще замине на 27-и, веднага след Великденските празници. Те са готови и това не е обида за министъра на отбраната, а е обида за цялото така наречено „унищожено професионално ръководство”. Това е обида и за военнослужещите, които горят от нетърпение да участват в тази операция, защото всяка операция означава натрупан опит. Седяли в доковете! Не знам къде ги виждате тези докове!
Наистина съм възмутен и си позволявам да се изкажа емоционално тук, защото е крайно време по въпросите за националната сигурност, по състоянието на армията да се вижда онова, което наистина е така. Аз не отричам, че имаме недостатъци. Не отричам, и те са посочени в доклада, че не успяхме да проведем редица обществени поръчки. Преди всичко главната причина е в страха, натрупан през годините и рязката промяна в отношението към всякакви корупционни практики, страха на военнослужещите и на служителите да работят така, че да се изпълнят тези обществени поръчки без корупция. Това е основната причина за забавените обществени поръчки и няма друга причина за това.
Средствата, които са разпределени. В правото на министъра на отбраната е в края на краищата и това е записано в закона, че министърът на отбраната със своя екип има програмен съвет, с който могат да се прехвърлят средства от едно перо на друго, но не и между различните програми. Промяната между различните програми става единствено и само с подписа на министъра на финансите. Представени са задачите в Националната отбранителна стратегия. Поставя се въпроса: защо комисията не знае? Извикайте ме, господа! В Закона за отбраната и въоръжените сили е записано кой приема Националната отбранителна стратегия и това е Министерският съвет. Ако толкова се интересувате, аз съм винаги готов и съм ви казал, че 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата съм на ваше разположение. Аз искам да се отчитам пред народните представители за всичко, което се прави и досега мисля, че не съм дал повод да замазвам нещата.
Затова аз ви моля наистина – отчитам това, което казвате, в него има истина по отношение на ВВС, но по отношение на военноморските ни сили това не е така. Искам да бъда категоричен – ще направим всичко възможно тази година да излезем от това състояние по осигуряването. Ако става въпрос за двата милиарда лева, направете сметка за десет години колко прави това – не повече от 200 милиона. Ние още през тази година планираме нарастване от 7,5 милиона за капиталови разходи - на 48 милиона. През следващата година планираме 100 милиона, така че средногодишно ще имаме 200 милиона и това е основата на онова, което приехте в Бялата книга – 1,5% от брутния вътрешен продукт. Аз имам гаранции от нашето правителство, че това ще бъде спазено. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Други народни представители, желаещи да се изкажат по доклада?
Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да се концентрирам върху лъжите, защото смятам, че когато говорим наистина за национална сигурност, трябва да имаме национално отговорно поведение, въпреки политическите си пристрастия. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Докладът за състоянието на отбраната за 2010 г. – миналата година, когато го разглеждахме, даде една ясна реалистична картина на състоянието на системата за отбрана и въоръжените сили и определи основните направления на действия на Министерството на отбраната.
Към днешна дата, когато гледаме Доклада за 2010 г. можем да кажем, че всички мерки, основни приоритети и политически задачи бяха изпълнени успешно през 2010 г. Защо? Защото не бяха продукт на популизъм, а бяха продукт на реалистично постижими цели, съобразени с наличните ресурси и съобразени с ясната визия какво правим, какво искаме да правим и какво продължаваме да правим.
Бих казала, че това е докладът на така наречените пет основни предимства, в който ключовата дума е баланс. Първото предимство е, че имаме наличието на цялостна визия, а не реформа на парче, продукт на интегрирано министерство, намираща баланса между способности, налични ресурси и цели. България пое собствената си отговорност и точна тежест в рамките на НАТО и не мисля, че има някой от тук присъстващите, който може да твърди обратното. Имаме наличие на ефективни реформи, ангажирано участие в операциите и ефикасно управление на наличните ресурси.
Второто предимство е, че имаме наличие на синергия между политическа воля, съчетана с качествена военна и цивилна експертиза, респективно наличие на модерен отбранителен мениджмънт, който е характерен за страните на Алианса.
Трето, имаме наличие на нов модел на кадрово развитие.
Четвърто, имаме наличие на принципите на прозрачност, откритост и отчетност на вземане на решения и изготвяне на стратегически документи под ефективен демократичен контрол, защото имахме винаги и продължаваме да имаме два типа контрол, както граждански, така и парламентарен контрол и Ви благодаря, господин министър, че във всеки един момент Вие се отзовавахте в комисията и отговаряхте на неудобните ни въпроси.
Петото предимство е наличието на антикорупционни мерки, оценени от нашите съюзници като един впечатляващ успешен старт, като голяма част от нашите практики вече се дават и като пример в страните – членки на Алианса.
В заключение бих искала да отбележа, че 2010 г. беше годината на стратегическото преосмисляне и в този смисъл поздравявам екипа и всички работещи в системата, че съумяхте системата на отбраната да започне да бъде подреждана и да съответства на съвременната среда за сигурност на НАТО и Европейския съюз, като бъде ясно съгласувана с тези организации и техните актуални документи. В този доклад имаме наличието на анализ, отчетност и прозрачност в областта на отбранителната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, драги колеги! Днес обсъждаме Доклада за състоянието на Министерството на отбраната и Българските въоръжени сили, но днес е празничен ден за Военната академия – 99 години.
Днес преподаватели, слушатели във Военната академия празнуват и аз използвам повода да ги поздравя и да пожелая успехи на всички в овладяването на военното знание.
В отчета се прави анализ на състоянието на Българските въоръжени сили. Използвам още веднъж възможността да кажа, че Българската армия, въпреки проблемите, в които се намира страната ни, въпреки ограничения финансов ресурс, изпълнява добре и пълноценно задачите, които има да изпълнява като част от НАТО и от Европейския съюз и там, където служат български военнослужещи, те получават отлични оценки за носенето на военната служба, лекарите – за лекарската помощ, нашите наблюдатели – за помощта, която предоставят в страните, където те се намират.
Така или иначе за отчетния период – 2010 г., въпреки положителните оценки, които се дават в доклада, има неща, които заслужават да бъдат коментирани.
Нормално е ние като опозиция да сочим слабостите и недостатъците. Аз в моето изказване искам да започна с редуцираните разходи за издръжка на Министерството на отбраната и Българските въоръжени сили. Въпреки ангажимента, който имахме към НАТО и би трябвало да изпълняваме поне до 2015 г., бюджетът осигурява за издръжка около 1,5% от брутния вътрешен продукт. Това са средства, които са недостатъчни за издръжката на личния състав и за модернизацията на Българската армия. Това, разбира се, е един сериозен проблем, който несъмнено е повлиял върху работата на ръководството на Министерството на отбраната. Естествено е, че без пари трудно могат да се изпълняват сериозни проекти, да се модернизира армията ни. За съжаление в Българската армия имаме много остаряла военна техника, която има нужда не само от подмяна, но и от поддръжка, а без средства това не може да се случи. Не само техниката е важна.
Винаги съм го казвал, че е важна и бойната подготовка на българските военнослужещи, защото от нея зависи оцеляването им при изпълнение на техните мисии зад граница. Не бива да се подценява бойната подготовка. За нея трябва да бъдат осигурени достатъчно средства, за да сме сигурни в подготовката на нашите бойци, за това, че те ще изпълняват успешно задачите си, както и да осигурим достатъчно средства за закупуване на гориво, за да може летателният състав във Военновъздушните сили да има достатъчно часове за тренировки, за обучение и да сме сигурни, че, използвайки техниката, която имат, те няма да създават проблеми за себе си и за българските граждани в изпълнението на своите задачи.
Виждам амбицията на министерството да преразпредели разходите от 75:24:1% за издръжка на личен състав, за поддръжка на техника и модернизация в един друг процент, приемлив за Европейския съюз – 60:25:15. За съжаление в отчета не се показва, че това е постигнато в значителна степен и на мен ми се иска там да бъдат насочени усилията, защото наистина на Българската армия, особено в състав от 26 хиляди души, какъвто предвиждаме през 2014 г. да бъде тя, да има достатъчно средства за модернизация на нашата армия.
Неведнъж съм казвал, когато говорим, че социалните придобивки в армията са нещо много важно – те привличат кандидати и задържат военнослужещите на работа в армията. Намаляването на една, две, три, пет от социалните придобивки влияят върху това. Неслучайно чувам, че вече има желаещи да напускат армията, чувам, че недостатъчно са кандидатите, които искат да работят в Българската армия. Това е, защото наистина заплатата не е достатъчна и тя не е привлекателна за тези, които желаят да отдават време и сили за Българската армия.
Успех на ръководството на министерството е, че голяма част от задълженията са покрити, но за мен като българин е неуспех, че българският бизнес е занемарен и оставен на по-заден план. Аз съм убеден, че през тази година министерството ще направи всичко възможно да възстанови това, което българският бизнес има да получава за поддръжка и доставки в Българската армия. Така или иначе в години на кризи е добре българският бизнес да получава навреме своите средства, за да може да развива бизнеса, за да може да плаща заплати, за да може по този начин да облекчава проблемът в нашата страна, създаден от тези кризи.
Госпожо председател, моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре.
СПАС ПАНЧЕВ: В изпълнение на задачите, които ние имаме към НАТО и Европейския съюз, към нашите мисии зад граница, основен проблем е езиковата подготовка. Има посочени успехи – 42% от изпратените военнослужещи и офицерски състав на мисии зад граница владеят английски език, но 43% – частично го владеят, а 15%, за съжаление, нямат познания, което е един недостатък. В тази връзка трябва да бъдат насочени усилията на министерството за осигуряване на добра езикова подготовка, за да може нашите военнослужещи да участват пълноценно в мисиите зад граница, заедно с техните партньори от другите държави.
Колегата Мерджанов говори достатъчно за поддръжката на военната техника. Важен и сериозен въпрос, който не бива да се подценява, е, че дори новата техника, с влизане в употреба трябва да започне да бъде поддържана – трябва да има дългосрочни договори за поддръжка, за да може ефективно да се използва дълги години, а не така, както се сочи, че част от закупената нова техника вече е неизползваема, макар че от доставките са минали година, две, три.
Един сериозен проблем е утилизацията. Министър Ангелов обеща, че се търсят средства и се работи по него, но все още това е сериозен проблем и той не бива да остава извън полезрението на ръководството на министерството и през тази година. Защото наистина ние живеем в един, така да се каже, барутен погреб и опасностите от нещастни случаи са реални, сериозни и трябва да бъдат преодолени.
Една от възможностите да се осигурят допълнително ресурси – за това сме говорили неведнъж при наши срещи, е по-скоро министерството да се освободи от ненужните свободни активи, за да може с осигурените средства да се изпълняват други задачи, стоящи пред ръководството на Министерството на отбраната и пред Българските въоръжени сили.
Не бива да се подценява въпроса с храната, дрехите, облеклото на военнослужещите, а там разбираме, че са настъпили някои проблеми и част от договорите са прекратени. В това отношение мисля, че има място за още допълнителна работа, за да може българският военнослужещ, изпълнявайки своите дежурства - на учение и където и да е, да е нахранен, да е облечен добре, за да не се върнем към времето от войните, когато е бил гладен, мокър и т.н.
Не би трябвало да подценяваме медиите. Армията има своя медия, има свой вестник „Българска армия”, има Военен канал. Следейки тези медии, уважаеми господин министър, виждам, че допускате политизиране в голяма степен. Не би трябвало армията, не би трябвало в. „Българска армия” по никакъв начин да се ползват като възможност за политическо въздействие. Нека органът, който имат военнослужещите, да бъде изпълнен с проблемите, които се отнасят до Българската армия, с проблемите, които се отнасят до ръководството, управлението. Нека там, макар да виждаме, че има лични отношения в определена степен, да намери място по-често главнокомандващият и неговите съветници, да могат те също да изказват своите мнения и становища. (Реплика на народния представител Асен Агов.) Това поне аз не съм забелязал.
Завършвайки, искам да спомена нещо за хората, които са отдали голяма част от живота си на Българската армия – това са ветераните и военноинвалидите. Мисля, че в доклада е подценена работата с тях и възможността за по-активно сътрудничество и помощ на тези хора, които, несъмнено заради проблемите в страната, имат нужда от това.
И най-после резервът – един сериозен проблем, към който Вие, господин министър, поехте ангажимент за един нов закон за резерва. Това е проблем, който ако сега не е сериозен и не е изникнал, то ще го има в бъдеще, имайки предвид числеността на Българската армия, необходимостта от 100 хиляди резервисти. Обърнете през тази година по-сериозно внимание на тези проблеми.
Още веднъж използвам възможността, да поздравя българските военнослужещи и да им пожелая здраве и успех, където и да са по-света. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Панчев.
Има ли реплики?
Реплика – народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Искам да изразя категорично несъгласие с два пункта от изказването на господин Панчев, който както знаете, беше заместник-министър на отбраната и е добре запознат с всички въпроси. Това пролича и от изказването му. Несъгласието ми, обаче, е по въпроса за вестник „Българска армия”.
Вестник „Българска армия” изпълнява функциите си на насочено осведомяване на българските военнослужещи, на възпитание в демократичните традиции, в свободната мисъл и откъсване в крайна сметка от каноните на закостенялото военно мислене, характерно за годините на комунизма. Нещо повече, вестникът съдържа достатъчно добри анализи за това какви са нуждите на Българските въоръжени сили, какво е участието им и какви са нуждите за участието им като съюзнически сили в рамките на Атлантическия съюз. В крайна сметка и политическите коментари на вестника са насочени именно към възпитанието на хората, на военнослужещите в тази посока.
Вестникът върви в добра посока от гледна точка на съюзническа армия в рамките на Атлантическия съюз и в никакъв случай не за оценки като тази, че трябвало да се дава място на главнокомандващия – той си има достатъчно място да се изявява и когато се изявява по въпросите на Въоръжените сили, обикновено говори глупости, обикновено говори неща, които противоречат на реформата. Това е един от най-вредните хора за реформата на отбраната – президентът Първанов. Той блокира всичко онова, което може да блокира заедно с неговите съветници. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Агов, знам Вашето отношение и виждам през последните години как говорите за Българската армия, за отношението на главнокомандващия, на Президента на Република България към Българската армия. Аз естествено не съм съгласен с Вас, защото високо ценя както това, че президентът добре познава проблемите на Българската армия, така също, че той получава отлична експертиза за състоянието и проблемите в Българската армия и със своята работа през тези два мандата доказа, че еднакво обича Българската армия без значение кой е министър на отбраната. В това отношение той не се влияе дали министърът е от ГЕРБ, от тройната коалиция, от НДСВ. Той направи много и аз го защитавам с открито сърце и с цялата си душа за приемането на България в НАТО – нещо, което много хора години наред не искаха и не вярваха, че ще се случи, както и Българската армия да се впише добре в съвместната дейност на контингентите на НАТО в света.
Що се отнася до вестника, приветствам, че запазихме вестник „Българска армия”, приветствам, че беше запазен Военният телевизионен канал. Той е място за трибуна, да се чуят различните мнения, виждания на военнослужещи, на офицери, на хората извън армията.
Но пак казвам, на нас определено и на мен лично, не ни се иска и не бива да допускаме вестника на Българската армия да се превръща в политически орган. Има достатъчно други форми, които могат да се ползват. Все пак Българската армия е деполитизирана и това не бива да се допуска. Това е мой приятелски коректен съвет, господин министър. Има достатъчно неща, за които може да се пише във вестника, не бива да го обръщаме в говорилня за изказване на политически мнения и становища. Аз държа на това свое становище, изказах го публично пред вас и винаги ще държа на него и в бъдеще, ако не се променят нещата, разбира се. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Народният представител Иван Костов иска думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вземам думата от името на Парламентарната група на Синята коалиция да призова народните представители да подкрепят Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Не намирам никаква нужда точно по този доклад да има някакви различия и някой да търси своята политическа идентификация, както направи Парламентарната група на Българската социалистическа партия. Просто този доклад не дава възможност за такова разграничение, тъй като това, с което той естествено може да претендира за добра оценка, е обстоятелството, че за първи път през миналата година окончателно бяха окомплектовани всички документи, които са необходими, за да се формулира и води военната политика на страната, а именно беше направен преглед на структурата на Въоръжените сили, беше приета Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили и План за развитието на Въоръжените сили. Това е определено заслуга на министерството и наистина човек трябва да бъде с предвзето мнение, за да се опитва да търси някакви недостатъци, защото недостатъци имаше в предходното управление. Тук въпросът не е дали президентът е обичал военнослужещите, или не, а проблемът, господин Панчев, е, че Президентът позволи без да има план, и то реалистичен, за развитие на Въоръжените сили на страната да се направят огромни поръчки за закупуване на военна техника, които не доведоха до развитие на военните способности на Българската армия. Къде беше президентът по това време, когато се натрупваха тези огромни задължения? Защо не пророни една дума поне, да каже: „Мислете реалистично!”?
Това, което тройната коалиция остави на министъра на отбраната на сегашното правителство, е едно тежко наследство на абсолютно неразумна политика за развитие на Въоръжени сили без създаване на военни способности. (Реплика на народния представител Атанас Мерджанов.)
Сега има реализъм, сега има реалистичен опит да се съберем в рамките на своите възможности, създавайки способности за Въоръжените сили. Това нещо не мога да не го подчертая, не мога да не призова народните представители да видят тези положителни страни. Няма нищо по-ценно от това една военна политика да бъде реалистична, да бъде прагматична, да бъде съобразена с реалностите, с възможностите и затова аз поздравявам министъра.
Едновременно с това мисля, че в няколко направления не може да бъде напълно верен изводът, че всички предвидени мерки и задачи през тази година са изпълнени. Например не беше преструктурирана собствеността. Вие казвате, господин министър, че сте имали страх от корупционни практики и понеже сте водили антикорупционна политика – да, това е така, но Вашето лидерство, Вашата личност е затова да могат да се преодоляват тези страхове на подчинените. Вие сте човекът, който трябва да им вдъхне увереност, защото планът за преструктуриране на собствеността на Българската армия, на Въоръжените сили трябва да бъде изпълнен, защото това нещо, както Вие правилно отбелязахте в предишните документи, с които работихме, е крайно наложително.
Другото, което може да бъде отправено като претенция пак към Вашето политическо поведение, е свързано с опита Ви да реализирате един замисъл, по силата на който участието на българските въоръжени сили в натовските мисии няма да се свежда само до охранителна функция. Създаването на бойно поделение или боен батальон, който решава оперативни военни задачи, беше Ваша амбиция. Вие не успяхте да го наложите в правителството, а сам разбирате, че без това нещо Българската армия няма да придобива способности, възможности, с които тя трябва да се гордее, трябва да притежава, защото това е всъщност армията. Ние в момента нямаме армия, която да изпитваме в такива реални бойни условия. Тази армия, която охранява определени обекти, не може да бъде това, което ние желаем да имаме.
Другото нещо, към което аз искам да привлека вниманието, е, че плахо е изпълнена задачата за интеграция на военното образование. Това, което се отчита в доклада, е едно незначително намаление – аз поне го чета като незначително намаление – на разходите, които се правят за Висшето военноморско училище. Таблицата, която показва докладът, наистина говори за това, че се издържат голям брой висши училища, а на практика курсанти и слушатели има малко. Освен това, редно е Българската армия да проведе и политика, при която част от офицерския състав се обучава в натовски училища, защото по този начин ще се получи истинска интеграция. Ако от тези курсанти и слушатели вземем една част и ги насочим към натовски елитни училища, ще видите от какви по-сериозни съкращения се нуждае военнообразователната система.
Въпреки тези критични бележки, аз мисля, че докладът трябва да бъде подкрепен и призовавам колегите си да го направят. Не намерих в доклада нито дума, вероятно от коректност министърът не го е направил, но миналата година имаше криза в ръководството на „Военна информация”, предизвикана от президента на страната, който отказа да назначи предложените лица от правителството. Например аз не разбрах това добре ли е било за „Военна информация”, или не е било добре, господин министър. Ако желаете, отговорете, но очевидно обстоятелството, че беше недоокомплектована една от най-важните части – управлението на военната политика, според мен беше минус и трябваше да бъде отбелязано, за да има за какво Българската социалистическа партия да не гласува. Както виждате, те и без друго няма да подкрепят този доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Министър Ангелов иска думата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Аз искам да благодаря за градивната критика, отправена от господин Панчев. Вярно е, че той е запознат със състоянието на работата в Министерство на отбраната, но искам да обърна внимание на следното. Не може да се продължава с тази практика да се сключват договори само за доставка на въоръжение. Това страхотно оскъпява последващата гаранционна и следгаранционна поддръжка. Затова ние няма да сключим такъв договор в бъдеще в този инвестиционен план.
Във връзка с това са и огромните разходи, които правим, и трудността да направим обществена поръчка с цел логистична подръжка след гаранциите.
По отношение на в. „Българска армия” искам само да кажа, че в. „Българска армия” не е ведомствен вестник. Той е вестник, каквито са всички медии и не смятам, че трябва да има цензура върху онова, което се публикува в този вестник. Винаги върховният главнокомандващ, а не главнокомандващият, е добре дошъл в този вестник, стига да е пожелал да напише нещо. Трябва да Ви кажа, че по отношение на неговите съветници – Вие казвате, че притежават отлична експертиза, но неговите съветници нито веднъж не са взели думата при участието си в Съветите по отбрана. И аз не мога да предсказвам какво имат предвид те, когато критикуват или не критикуват. Затова аз наистина призовавам и президентската институция да изказва на страниците на в. „Българска армия” и по Военен телевизионен канал всичко онова, което смята за необходимо.
По отношение на това как е повлияла ситуацията около назначаването на директор на служба „Военна информация”, естествено, това оказа своето отрицателно влияние. Не съм го посочил, защото в края на краищата резултатът от тяхната истинска оперативна работа е позитивен. И те дават много ценна информация не само на мен, но и на президента, и на правителството, и на министър-председателя, и на председателя на Народното събрание в един пълен обем, който позволява да се вземат адекватни решения.
По отношение на финансовата дисциплина в резултат на проверката открихме редица пропуски, бих казал фрапантни нарушения. Дал съм срок. Назначеният за изпълняващ директор на тази служба в момента работи добре и аз смятам, че те ще бъдат преодолени като проблеми. Искам да посоча обаче, че със Закона за военното разузнаване ще настъпят съществени промени по отношение на процедурите и структурата на служба „Военна информация”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Факт е, че под ръководството на министър Ангелов има сериозни преустройства, ако мога да кажа на цялото Министерство на отбраната. Вярно е, че се приеха и Бяла книга, и план, и така нататък. Тоест, очевидно министър Ангелов е енергичен министър. До такава степен даже, че като че ли в общественото пространство се нарушава балансът между политическото и професионалното ръководство. Като че ли не сме чули представителите на професионалното ръководство да имат свободата да изкажат тяхната си позиция. Такова впечатление имам аз лично.
Господин министър, според мен всичко опира до финансовия проблем на държавата. Вие се опитвате да предложите известно увеличение – процент и половина от брутния вътрешен продукт. Аз лично, колеги и господин министър, смятам, че и това е много малко като бюджет на армията.
Не приемам по принцип тази нагласа, че едва ли не поради финансови затруднения дежурното място, откъдето може да се отреже нещо, е точно бюджетът на армията. Прави впечатление, че примерно за бюджета на МВР много щедро се гласува и той е по-значим от този на армията.
Така че ако търсим резерви, в националния бюджет има резерви. В следващия бюджет би могло да се получи едно увеличение на бюджета на армията над процент и половина за сметка на този на МВР. Аз лично бих гласувал за такова нещо.
По отношение на колегата Костов, който говореше, че прекалено много договори са сключени. Да, през 2004 г., когато беше приет този План 2012, всички имахме ентусиазъм да бъдем по достойни партньори в НАТО. Затова като че ли надскочихме тогавашните си възможности, поемайки едни такива договори, които очевидно нямаше да можем да изпълним.
Когато се коригира през 2008 г., доколкото си спомням, новият План 2015, даже и Президентът, който е главнокомандващ, инициира да се намалят драстично предвидените първоначално разходи. Така че това е процес, при който самият живот ни подсказва какво да правим.
Аз винаги съм мечтал за това и да Ви кажа честно, господин министър, ще Ви поздравя лично, когато в следващата Бяла книга няма да има поредното съкращаване на Въоръжените сили, ами ще предложите увеличение, както например е сполучливо, признавам го и Ви благодаря, за резерва. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Вие сте първият министър, който постави този въпрос.
Много ми се иска да възстановим възможностите на Българската армия като достоен партньор на НАТО. Това ще зависи и от Народното събрание, не само от министерството, тъй като бюджетът се гласува тук.
Това ми е пожеланието – следващата година да направим така, че армията да не се съкращава, а да я стабилизираме и да има повече възможности за превъоръжаване и за поддръжка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Радославов? Няма.
За изказване – народният представител Доброслав Димитров.
Заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Колеги от опозицията, преди да започна моето изказване, ще направя една, не знам дали точно ще е бележка – то бива опозиционизъм, бива, бива, но това вече започва да прилича на партизанска война. За 25 мин. изказвания само последният говорещ имаше едно-две изречения, в които признаваше, че нещо добре е направено. Господин Панчев също имаше тук-таме.
Критика – да, но нека да е градивна. Недейте това да го правите – просто е абсурдно! Къде беше тази яростна критика, когато пό миналата година парите за хеликоптерите, които споменахте, са харчени за апартаменти, парите, които бяха дори за заплати на военнослужещите, дори на тези, които са били на мисии, са харчени Бог знае за какво?! В момента в прокуратурата се водят тези неща. Къде беше тази яростна критика тогава? Къде беше яростната критика, когато нямаше дори подготвен такъв доклад? Къде беше?
Когато през 2009 г. се направи докладът, всички осъзнахме в какво състояние е отбраната в момента. Това всъщност е един от най големите приноси. Най-важно е да си дадем сметка къде се намираме и какво ни е положението.
Поздравлението ми към министъра е за последователността: през 2009 г. – докладът, през 2010 г. – следващият, днешният доклад, който гледаме, подредено, ясно, последователно дава отчет какво е състоянието на отбраната, без излишни хвалби, неясноти как, какво се прави, какво сме направили, какво е свършено, какво предстои в момента да се прави и какво ще правим в бъдеще. Това е ролята на един доклад.
Макар и да има критики, е хубаво те да бъдат градивни, за да може от тях да излиза нещо положително, а не просто да се чувствате длъжни като опозиция да го правите.
Ще се спра само на няколко неща, за да дам пример каква е качествената разлика между това, което е правено преди, и това, което се прави в момента – промените, които се правят. Промените, които бяха направени миналата година с прегледа, с Бялата книга, с Плана за развитие на Въоръжените сили и реформите, поставят армията в съвсем друга позиция, на друга основа. За пример ще дам именно Концепцията за единния комплект на Въоръжените сили, за Единната система на командване на Въоръжените сили, тъй като това е от изключителна важност.
Мисиите, които споменахте, са в основата на нашите Въоръжени сили днес, защото, първо, сме съюзници и трябва да бъдем отговорни за задълженията, които сме поели спрямо нашите съюзници. Второ, това е източник на безценен опит, който нашите Въоръжени сили могат да придобиват. Когато те биват изпращани по начина, по който са изпращани досега, този опит се губи до голяма степен. Опитът е този, който повишава боеспособността и способностите на Въоръжените сили и намалява риска в бъдещи мисии за живота на нашите военнослужещи!
Нека отчитаме хубавите неща, нека отчитаме това, което сме поставили, а сме поставили правилната основа – че отсега нататък Въоръжените ни сили ще бъдат развивани по начин, по който във всеки един момент в мирно време или в криза е ясно кой, как, какво, готови подразделения могат да отиват и да помагат. Не са само мисиите извън граница – и на територията на България по време на бедствия имаме готови формирования, които могат да реагират.
Това е пример, немалък, много съществен от цялата реформа, която се прави във Въоръжените сили, качествената разлика между това как е планирано преди и как отсега нататък вече управляваме нашите Въоръжени сили.
И пак, бележката не е въпрос на количество, а на качество. Това е съсредоточението – както беше защитата на Бялата книга, нека се съсредоточим върху способностите, а не върху количеството.
През 2011 г. продължава работата по това, което ни е заложено още от 2009, 2010 г. – реализиране на плана от Бялата книга, реализиране развитието на нашите Въоръжени сили, дългосрочен инвестиционен план, за да знаем къде искаме да бъдем след десет години. А не да планираме на парче днес, утре или каквато е конкретната конюнктура с така посочените поръчки отпреди, правени за хеликоптери, самолети, които завършиха доста злополучно за нашия бюджет.
Аз съм убеден, че през 2012 г., когато гледаме доклада за 2011 г., ние ще отчетем това, което сме свършили тази година и отново ще имаме ясна визия. Трябва да се разбере – българското общество трябва да бъде информирано средствата, които отделя за отбрана, къде отиват, как отиват и защо се дават, защо участваме в мисии, каква е нашата роля в тези мисии. Не бива това да се подлага на съмнение, тъй като, разберете го, ние сме интегрална част от Алианса НАТО и това е наша отговорност. Както ние разчитаме на тяхната помощ, така те разчитат на нас.
Така че престанете да поставяте такива съмнения – как и защо пращаме едно или друго подразделение на мисии. Това подкопава доверието в нас като страна.
Аз искам отново да благодаря на министъра на отбраната, на Министерството на отбраната за прозрачността, която улеснява изключително много работата ни като народни представители – да убеждаваме обществото защо е необходимо и защо отделя средства за отбрана.
Колеги, последна молба – моля ви, нека да бъдем градивни, когато говорим за националната сигурност и за националната отбрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Господин министър, заповядайте. (Реплики между народните представители Атанас Мерджанов и Лъчезар Иванов.)
Все пак това е Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България – нормално е министърът да влиза в диалог с депутатите по поставените въпроси.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, аз точно и за това излизам, за да отговоря на някои от въпросите, които бяха поставени.
Да, никой министър на отбраната не е доволен при намаляване на разходите за отбраната, господин Радославов. Трябва да Ви кажа, че средният процент отделян от брутния вътрешен продукт за всички държави – членки на Европейския съюз, е около 1,6. Само три страни имат процент над 2. Имайте предвид обаче, че при 1,6 (във всички други държави – членки на НАТО, фонд „Пенсии” е от бюджета за отбрана), при нас той е в отделен фонд. Значи трябва да е ясно, че ние достигаме ориентировъчно тази цифра – 2. В последните политически указания за министрите на отбраната е фиксирано 2% от брутния вътрешен продукт като цел, към която трябва да се стремят държавите членки.
Беше ми поставен въпросът защо не съм информирал върховния главнокомандващ за изпращането на фрегатата „Дръзки”.
Едната причина е, че не съм длъжен, но това не е толкова важно. Аз може би морално бях длъжен да отида при върховния главнокомандващ, но преди въобще да пристъпим към някакво политическо решение, в блога на господин президента във „Фейсбук” беше казано, че България не трябва – не трябва! – да участва във военни операции (оживление), и че той остава резервиран към възможностите на НАТО да се справи с тази ситуация. При това положение не видях и голям смисъл при една такава предпоставена позиция аз да убеждавам господин президента колко е важно ние да участваме в тази операция.
По отношение на въпроса, който постави господин Костов – ние не сме се отказали, но наистина няма политическо решение за изпращане на батальонна бойна група, но ние започнахме подготовка на тази батальонна бойна група. Тази подготовка планираме да завърши едновременно със завършването на подготовката на нашите съюзници – към края на 2012 г. Тогава вероятно ще е възможно да се вземе такова политическо решение. Аз не съм министър, който може да изпрати неподготвена батальонна бойна група да участва в толкова рискова операция.
Освен това – за военното образование. Да, аз съм изцяло съгласен с Вас, че структурата е претоварена, относително малко обучаеми имаме, но идеята да се изпращат хора в натовски академии след 2004 г., когато станахме членове на НАТО, не е твърде икономична, ние продължаваме да ползваме само една-единствена програма наречена ІМЕТ на Съединените американски щати, където изпращаме на техни разноски наши обучаеми. Във всички останали държави членки, и в Европейския съюз, ние трябва да заплащаме обучението им там. При това сметките показват, че това ще излиза около 1,5 пъти по-скъпо, ако ние въобще закрием дори военнообразователната система. Затова оставихме този въпрос. Аз като бивш военен съм научен да съсредоточавам усилията си, за това оставихме въпроса за преструктурирането на военното образование за следващия мандат. Надяваме се следващото правителство да обърне сериозно внимание на тази претрупаност на системата.
И накрая бих искал да благодаря на всички народни представители, които биха подкрепили нашия доклад. Няма да взимам повече думата, но вижте, докладът е една реалистична картина в края на краищата. Дали тя ни харесва или не ни харесва, това е картината. Друго не може да се измисли в нея, други щрихи не могат да се поставят. Вярно е, че в някои неща може би не сме били достатъчно самокритични. Ще си вземем бележка за следващия доклад. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Атака и Синята коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Сега вече преминаваме към гласуване.
Призовавам народните представители да влязат в пленарната зала.
Подлагам на гласуване
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за състоянието на
отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г.

„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

РЕШИ:

Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 6.
Решението е прието.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър! Не подкрепих това решение, гласувах против него, защото Вие споменахте в края на Вашето изказване, че сте били недостатъчно критични.
Според мен въпросът е доста по-сериозен. Вие далеч недостатъчно третирате централният проблем, който маркирате на стр. 33 във Вашия доклад, за продължаващия отлив от военна служба, и нещо повече – за спадащия интерес и в бъдеще от служба във въоръжените сили.
Ясно е, че това е комплексен, дълбок проблем. Той не може да бъде решен само с усилията на Министерство на отбраната и отбранителната система, но именно в това виждам основния недостатък във Вашия доклад. Вие третирате проблемите на отбраната в една затворена рамка, почти ведомствена. Например, когато говорите за офсета признавате, че индиректният офсет почти не се е състоял, директният е имал едни или други резултати, затова основната ми критика към Вашия подход, отразен във Вашия доклад, е, че Вие далеч недостатъчно разглеждате ролята и мястото на отбранителната система като част и от националната икономика, и от социалната, и от всяка друга политика.
И настоятелно Ви предлагам да съсредоточите вниманието си оттук нататък на решаването на тези стратегически проблеми, които правилно сте маркирал, в много активно взаимодействие и ангажиране и на икономиката, и на социалната, и на другите основни политики на държавата, като разбира се търсите много активно и съдействието на Народното събрание.
Нямам повече време да развия това, което имам предвид, но ние с Вас сме водили тези разговори.
Настоятелно Ви приканвам да бъдете ангажиран и да устоите на онова, което заявявате, за бъдещи срещи в Комисията по външна политика и отбрана, но основната причина да не подкрепя този доклад е тази основна слабост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втори отрицателен вот има ли? Няма.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.
Благодаря Ви, господин министър, за участието в разискванията по доклада.

Преминаваме към точка пета по предварително приетата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия Правилник за допускане в залата на госпожа Жанета Петрова, заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 1 има предложение на народния представител Мая Манолова – § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров:
„§ 1. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Търговският регистър е единна централизирана електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, които се вписват, съгласно чл. 4 и актовете, които се обявяват в съответствие с чл. 5, за всички търговци и клонове на чуждестранни търговци.
(2) За всеки търговец и клон на чуждестранен търговец се води дело в електронен вид. В делото се прилагат заявленията, образи на документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи, включително данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи търговеца”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. Член 2 се изменя така:
„Определение
Чл. 2. (1) Търговският регистър е електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци.
(2) Обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
(3) За търговец и клон на чуждестранен търговец се води дело в електронна форма. В делото се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи, които могат да съдържат и лични данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи търговеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Има ли желаещи народни представители да защитят предложенията си? Няма.
Тогава преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 16, против 60, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 54, въздържали се 10.
И това предложение не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 1, така както ни я предлага комисията.
Гласували 83 народни представители: за 70, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители за създаване на нов § 1а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. Създава се чл. 2а:
„Принципи
Чл. 2а. Търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпът до Търговския регистър се осъществяват при спазване на следните принципи:
1. публичност;
2. насърчаване използването на електронен документ и електронен подпис;
3. прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон;
4. бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Мая Манолова – параграф 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров:
„§ 2. Член 11 се изменя така:
„Публичност
Чл. 11. (1) Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него, до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписвания, заличавания и обявявания, и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци.
(2) Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп до данните и документите по ал. 1, както и до съдържащите се в информационната система на Търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази.
(3) Достъпът по ал. 2 може да бъде предоставен при поискване в териториалните звена на агенцията във формата на преглед на оригинал или копие на хартиен или електронен носител. Достъпът във формата на преглед е безплатен, а предоставянето на копия се заплаща по цени, определени от министъра на правосъдието, които не могат да превишават стойността на материалните разходи по предоставянето.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е текстът, който на практика обезсмисля Търговския регистър, който му отнема най-важното – неговата публичност и прозрачност, възможността на търговци и на граждани свободно да получават информация за най-важните документи от досиетата на търговци, техни контрагенти. Това е текстът, който на практика отнема яснотата в търговския оборот.
Възниква въпросът: защо го правят управляващите? Защо с лека ръка зачеркват една от успешните реформи в областта „Правосъдие и вътрешни работи”? Може би защото тя е направена от предишното управление или защото на това управление му е характерна най-вече зловредността, тогава когато става дума за работещи системи – от обикновено вредителство, или защото някой има интерес част от документите по фирмените досиета на търговците да останат на тъмно, за да не лъсват връзки, зависимости, неизгодни договори, включително в дейността на държавни и общински дружества. Може би защото някой се притеснява от разследващата журналистика, или в крайна сметка защото полицейщината трябва да получи зелен светофар и в търговския оборот – да е ясно на управляващите кой от кого и защо се интересува. Наистина нямам отговор на тези въпроси. Надявам се вносителите да ги дадат в този дебат, а аз просто ще си позволя да припомня, че Търговският регистър и фирмените дела в България са публични и достъпни от повече от сто години.
През 2006 г. беше дадена възможност фирмените дела и документите, съдържащи се в тях, да бъдат свободно достъпни и през интернет. Тогава в тази зала, когато вървеше дебатът за Търговския регистър, имаше много експерти, много народни представители, които бяха против. В крайна сметка се взе доброто и смелото решение всички документи, които касаят делата на фирмите, делата на търговците, да са свободно, публично достъпни чрез безплатен достъп. Но по правилото, че няма ненаказано добро, че няма работеща система, която да е останала несъсипана от това управление, през 2010 г. започна акцията срещу Търговския регистър, срещу неговата публичност, срещу свободния достъп на гражданите и на търговците до фирмените дела.
Плод на тази акция е законопроектът, който се предлага от Министерския съвет, като трябва да подчертая, че той има и по-краен вариант – предложението на депутата Емил Радев и група народни представители, които пък направо забраняваха достъпа до Търговския регистър, до фирмените дела на търговците, изключая някои длъжностни лица, подробно описани в този законопроект. По този начин Търговският регистър се приравнява до класифицираната информация, до която също определени лица по определени процедури имат достъп, което е абсурдна идея – да приравниш фирмените дела до най-строго пазените държавни тайни. Слава Богу, поне това няма да се случи, но и законопроектът, предложен от Министерския съвет, е достатъчно рестриктивен.
Тук искам да ви обърна внимание за кои документи става дума, кои документи ще бъдат закрити след приемането на тези текстове. Това например ще бъдат приватизационните договори и фактите, свързани с това доколко изгодни са те. Това например ще бъдат протоколите от общите събрания на съдружници и на акционери, включително в държавни дружества. По този начин се създава възможност за злоупотреби или най-малкото за скриване на информация, която би следвало да бъде публично достъпна, за да се защити общественият интерес.
Ще кажа и няколко думи за конкретното съдържание на този текст, защото на мен лично не ми е ясно как от практическа гледна точка ще се случи този регистриран достъп. Какъв е капацитетът на администрацията на Търговския регистър да издаде тези цифрови сертификати на голям брой български граждани? Ами, тук очаквам да чуя данни от Министерството на правосъдието ежеминутно колко души ползват данните от Търговския регистър. Е, как едновременно ще издадете в кратки срокове сертификати на един милион души например за достъп до Търговския регистър!?
Тук ще си позволя да просроча времето и да спомена един факт, който заслужава отбелязване, а именно че дори шефката на Правната комисия не подкрепи тези текстове, водена от здравия разум, от нежеланието да поеме отговорност за един срив в системата на Търговския регистър, затова че тази реформа, по този начин няма как да бъде проведена и за колосалното неудобство, което ще изпитат българските граждани и търговците, които ползват информацията от Търговския регистър. Чест прави на госпожа Фидосова, ще го кажа за първи път, че се въздържа от подкрепата на този текст.
Но искам да кажа на депутатите в тази зала, че няма как да хвърлите отговорността на Министерството на правосъдието, гласувайки въвеждането на регистрирания достъп. Отговорността за решението за ограничаване на достъпа на гражданите и на фирмите до данните от Търговския регистър ще бъде ваша, на всеки един, който гласува за този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по предложенията на народни представители, както и на комисията?
Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, не бих се занимавала с опровергаване на твърденията на колегата, която говори преди мен, ако не си давах сметка, че те ще излязат в публичното пространство с големи заглавия, че ГЕРБ затваря Търговския регистър. Затова вземам думата, за да кажа, че това не е вярно.
Предложението на Министерството на правосъдието е за създаване на баланс между откритостта и публичността на Търговския регистър и защитата на личните данни. Тук беше казано, че през 2006 г. е било взето едно много добро и смело решение – всички дела да бъдат достъпни през Търговския регистър. Аз не знам колко добро и смело е било, след като през 2006 г. вече беше ясно, че личните данни на гражданите трябва да бъдат защитавани. Това добро и смело решение е в откровено противоречие с другото изискване на нашите европейски партньори, а и на самите нас, ние да бъдем защитавани по отношение на личните си данни.
Ако имаше друг начин за защита на личните данни на гражданите, ние, вярвайте, изследвахме твърде дълго време в комисията този въпрос, нямаше да се прибегне до тази регулация, която сега предлагаме. Но и при тази регулация достъпът до Търговския регистър не е ограничен. Данните, които представляват базата данни на Търговския регистър, са напълно достъпни, открити, безплатни за всеки гражданин, който влезе в страницата на Търговския регистър. На регистриран достъп до самото дело на търговеца подлежи всеки, който желае да провери какви документи се съдържат в делото на търговеца и да се ползва от тях.
Както виждате, изявленията за обезсмисляне на Търговския регистър, за отнемане яснотата в търговския оборот, за оставане на тъмно на част от документацията, съдържаща се в делата на търговците към Търговския регистър, не са верни. Затова бъдете спокойни, когато гласувате за този проект, и аз ви призовавам за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Понеже много се спекулира с европейските изисквания за защита на личните данни, само ще кажа, че става дума за Директива № 101 от 2009 г. на Европейския парламент, в която ясно се казва, че целта е третите лица да узнаят съдържанието на основните документи и друга информация за търговците, особено за лицата, които ги представляват. И това е най-естественото нещо. Когато аз ще се договарям с лицето Юлиана Колева, съвсем нормално е нейното ЕГН да бъде публично известно и оповестено, за да не стане грешка, че аз се договарям с някоя друга Юлиана Колева. Това е едно от изискванията за стабилността, яснотата и прозрачността в търговския оборот.
Освен това самият Търговски регистър съдържа изискването за защита на личните данни, включително ще ви цитирам действащия текст на чл. 13, ал. 9, който казва, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Тоест, когато едно лице представя такива документи и не е взело мерки за тяхното закриване, естествено е, че то е дало съгласие за тяхното публично оповестяване.
Да не чета и други текстове, но ангажиментът за закриване на личните данни е на администрацията на Търговския регистър и в никакъв случай не може да бъде за сметка на ограничаването на достъпа до досиетата на търговците.
И на последно място искам да кажа – само с внасянето на този законопроект парламентът, и по-точно мнозинството, предизвика срив в Търговския регистър, който повече от месец и половина изобщо не функционираше, което стана ясно и от демонстрациите, които се правеха в Правната комисия. Представете си какво ще стане и колко време практически няма да действа регистърът с новите изисквания за регистриран достъп. На практика вие ще го изкарате извън функциониране минимум за една година напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека добре да отбележим защо се налага по някакъв начин в този момент да мислим за механизми, които да дадат защита на личните данни в Търговския регистър. Ние мислим за това, защото през 2006 г. тези, които в момента най-много защитават достъпа до личните данни, са направили разпоредба, която по никакъв начин не защитава тези лични данни. Напротив, казали са, че всеки, който предостави някакви лични данни, те стоят свободно в регистъра и всеки може да ги ползва, включително и да извършва злоупотреби с тях.
Както по-късно ще се занимаем с процеса на пререгистрация, там преждеуправляващите също са оставили на следващите да мислят за този проблем и са го отложили с три години, като не са дали никакво нормално решение. Така е и с проблема с личните данни. Ако се налага да мислим как да ги защитим, то е защото през толкова време, толкова години личните данни са оставени да бъдат на показ, включително номера на лични карти, включително копията на личните карти във фирмените дела. Да, и преди фирмените дела са били публични, но когато някой е искал да вземе копие, да види фирменото дело, е пускал молба, която е регистриран достъп до делата. Така че ние в момента сме поставени пред факта да поправяме грешки, приети през 2006 г.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това не беше реплика, а подкрепящо изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Данните на представляващите и на всички законни представители на търговските дружества са част от базата данни на Търговския регистър. Те никога не са били и няма и в бъдеще да бъдат затворени, както се изразява госпожа Манолова. Те заедно с ЕГН-тата, с адресите и всичко, което се изисква по директива, са и ще продължават да бъдат част от базата данни на Търговския регистър.
Така че ако желае да преговаря с мен, моята характеристика винаги е на разположение – като евентуален управител на някоя фирма, ако такава се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване има думата народният представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да ви призова да подкрепите предложенията на колегата Мая Манолова за отпадане на текста или на колегите Мартин Димитров и Димо Гяуров за промяна на текста, който ни се предлага, или в краен случай да не подкрепите предложението на комисията и на Министерския съвет, в частност на Министерството на правосъдието. Защото трябва да сме наясно какво ни се предлага от вносителите.
Аз искам да кажа и да прочета текстовете, защото може би не всички имат пред себе си текста по вносител. Казва се, че няма да има проблем, ще има достъп. Уважаеми колеги, никакъв достъп няма да има или ще има много малко достъп. Защото в ал. 3 се казва: „Достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията” и т.н.
Тоест този, който може да отиде и да поиска срещу заплащане и цялата бюрокрация, може да направи това само на място или само в ограничени случаи, при които може да се стига по електронен път.
Това, което научихме в Комисията по правни въпроси (този текст беше отлаган няколко пъти), но научихме и от Агенцията по вписванията, че системата за достъпа до информация блокира от момента, в който е внесен този проект за изменение на Закона за Търговския регистър. Защото фактът, че се ограничава или ще се ограничава информацията е довел до това, че всички, които биха искали да имат някаква информация, са започнали да точат информация отвътре. Това научихме от хората, които управляват Агенцията по вписванията.
Сега обаче ще дам аргументи защо трябва да запазим сегашното положение и да не приемаме аргумента, че защитата на личните данни е единствената причина за промяната. Спомням си когато се приемаше Законът за Търговския регистър. Зная този проблем и във времето, след като той се прие. Законът беше направен така, че не трябваше да се получава тази информация, но че агенцията и тези, които обслужваха нещата чисто технически, в първия момент позволиха и наистина излезе лична информация на хората, които подаваха молбите. Няколко пъти в парламента е поставян този въпрос и на няколко пъти представители на изпълнителната власт (говоря и за миналия парламент, и за миналото правителство) поеха ангажимента и казаха, че проблемът не е в закона. Проблемът е в изпълнението на закона – тяхна работа, ангажимент и задължение е да направят така че да бъдат заличени данните, които са лична информация. Това, че някой не го прави, че някой не си изпълнява задълженията и не намира начин технически да реши проблема, не е проблем на закона. Законът няма нужда да бъда променян. Трябва да бъдат променени софтуерът и обслужването на цялата информация, която се събира и съхранява.
Аз съм за това да не се получават тези лични данни и съм поставила въпроси и на предишния министър. Имаше поети ангажименти. Всеки път тези ангажименти се поемат, но вместо да се направи и изпълни това, което е поето като ангажимент, ни се предлага да променяме закона и да ограничаваме достъпа до информация – нещо, което аз призовавам Народното събрание да не прави. Да не го прави, защото това е лошо. Имаме постигнато нещо, имаме постигната публичност, а сега правим нещо обратно – затваряме тази публичност, защото някой не си е свършил работата. Това няма да е добро решение на парламента.
Обръщам се и към колегите от парламентарното мнозинство – направете така, че това да не се приема. Виждам, че част от колегите, с които сме дискутирали в комисията, неслучайно напуснаха залата. Затова нека с гласуване да направим така, че да има яснота, да има публичност и осветеност на този толкова важен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За процедура има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение за отлагане на гласуването, изобщо за отлагане разглеждането на този законопроект, защото очакването ми е, че слушащите депутати от мнозинството в тази зала разбраха за какво става дума. Наистина вредоносните последици от тези текстове ще се усещат тепърва на гърба на българския бизнес и на българските граждани, които няма да имат достъп и информация до своите контрагенти. Това допълнително ще затрудни търговския оборот. Не е случаен фактът, че част от водещите юристи на ГЕРБ не подкрепят този законопроект и не желаят да участват в това гласуване.
Освен това от практическа гледна точка не мисля, че администрацията на Търговския регистър и Министерството на правосъдието са в състояние да осигурят този регистриран достъп. Системата беше в срив в рамките на месец и половина, блокирана от желанието на хората да влязат вътре и да получат необходимата информация в резултат от внасянето на този закон. Представете си, ако сега 100 хил. души заявят желание да получат цифров сертификат, с който да боравят с Търговския регистър! В състояние ли е и има ли капацитет администрацията на Търговския регистър да осигури този регистриран достъп?! На практика ще блокирате регистъра за неопределено време, което ще се отрази на търговския оборот, а вярвайте ми – и на отношението на бизнеса и на гражданите към управляващите като към поредното действие, с което вредите на вече съществуващи системи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, първо предложихте отлагане обсъждането на текста, а след това – на целия закон. Като мотиви – какво да се случи? Ако се отложи, това да бъде за друга дата, така ли? (Уточнение между председателя Анастас Анастасов и народния представител Мая Манолова.)
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова за отлагане гласуването по така обсъждания законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 22, против 48, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отне много време на предишни народни събрания да направят Закона за Търговския регистър работещ. Ако погледнете стенограмите, то в тази зала имаше много сериозни дебати. Отне години, за да стигнем до този етап на прозрачност, но дори и той не е достатъчен. Сега се прави опит за сериозно връщане назад. Искам да ви обърна внимание на практическите последствия от това, което предлагат в момента правителството и Парламентарната група на ГЕРБ.
Основната роля на Търговския регистър е бизнесът да може да прецени кои са неговите контрагенти, кой кой е в България, да можеш да видиш човека, който иска да сключи някаква сделка с теб, кой е всъщност, кои са неговите съдружници, да видиш какъв е рискът, който поемаш. С предложенията, които вие сте направили, колеги, намалявате тази прозрачност с пъти.
В предишни народни събрания имаше епизодични опити на БСП да правят такива работи. Дори те не го направиха! Дори хора, които не вярват по принцип в прозрачността – като БСП, това не е тяхна теза и не е била – дори те не направиха това нещо, дори те не подкрепиха такива предложения!
Затова ние с колегата Димо Гяуров сме внесли ясен текст – да има електронен достъп, както е в момента, през Интернет до Търговския регистър, а не да има цифрови сертификати, електронен подпис, достъп до териториални дирекции. Защото, колеги, стигнем ли до тази посока, очаквам следното нещо. Така се нарушават пряко европейски директиви, които говорят за достъп, които говорят за сигурен достъп. Възможно е срещу България, ако този достъп бъде усложнен, да започне процедура от страна на Европейската комисия. Знаете, че ако нещо бъде прекалено усложнено, дори да го има като възможност, на практика то ще се случва по начин, че няма да има достъп. Тоест при усложняването на една процедура тя е такава, че достъпът го няма. Това ще се получи на практика!
Затова, колеги, аз се чудя и не мога да разбера какви са истинските мотиви, с които партия ГЕРБ в случая продължава да защитава тези предложения. Не мога да разбера вашите мотиви, защото проблемът с личните данни може да бъде решен като проблем с личните данни. Не може заради проблема с личните данни да искате да усложните достъпа до регистъра като цяло. Едното не трябва да води до другото. Не трябва да се взима такова решение днес!
Парламентът е най-важната институция в България. Решенията, които вземаме, имат важни последствия за целия български народ. Затова сме най-важната институция.
Ако тези текстове бъдат приети в този си вид, това ще увеличи измамите в България и несигурността в бизнеса. Това ще е прякото последствие – в България да има по-голяма несигурност и повече измами!
Затова, колеги, ви призовавам – или да отхвърлите изменението, което сте предложили, или да приемете предложението, което ние с колегата Димо Гяуров сме внесли като редакционен текст.
В противен случай ще ви кажа нещо абсолютно добронамерено – това ще стане причина за следващ голям скандал в България. Смятам, че няма да имате необходимите убедителни аргументи, за да оправдаете вашата позиция пред българските граждани. Няма да имате тези убедителни аргументи!
Освен това оттук нататък, когато партия ГЕРБ и премиерът Борисов кажат, че партия ГЕРБ е за прозрачност, няма да имате необходимите аргументи, за да се вярва на тези послания. Просто няма да се вярва, защото не е така! Има го черно на бяло! Едно сериозно достижение на българския парламент и българското общество, дошло трудно – през много народни събрания и много труд, ще бъде отнето и загубено в един кратък дебат, без много размисъл, и казано най-директно – без много да му мислите.
Затова, колеги, призовавам ви: нека разумът да надделее! Не ограничавайте достъпа до Търговския регистър! Само ще загубите от това. Ще си позволя даже една прогноза. Дори и сега да го ограничите, утре ще имате достатъчно сигнали от Европейската комисия, от гражданското общество в България и ще върнете стария режим. Тоест тази цел дори няма да се постигне. Единственият резултат от това ще бъде само обществено недоволство, въпроси от Европейската комисия. Защо си го причиняваме като Четиридесет и първо Народно събрание? Защо си причиняваме това нещо?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Има заявено изказване от заместник-министър Петрова.
Госпожо Петрова, минава 11 часа. Ще починем половин час и в 11,30 ч. продължаваме с Вашето изказване.
Почивка 30 минути – до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, продължаваме работата.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, няма да отнемам от ценното ви време. Тук съм в качеството си на заместник-министър, който отговаря за Агенцията по вписванията и е работил пряко по този законопроект. Искам да споделя практическите проблеми, които ни накараха да формулираме тези два така оспорвани текстове.
Практическите проблеми, с които се сблъскахме, са нарастващо недоволство от преекспонирането на информация, която държавата няма задължение да обяви. Държавата може да бъде осъдена за това, че обявява нещо, което по българските закони не е нейно задължение, с изключение на Закона за Търговския регистър и не е задължение, произтичащо от европейски директиви. Госпожа Манолова цитира директива от 2009 г. Нещата са уредени още с така наречената първа директива от 1968 г. В тази директива ясно е посочено кои са обстоятелствата, които съставляват Търговския регистър, и за които държавата има задължение да извърши оповестяване. Извън тази информация нищо друго не трябва да бъде оповестено.
При нас се получиха множество жалби от хора от бизнеса, които са практическите потребители на този регистър. Искам да ви кажа, че бизнесът желае да се преустанови преекспонирането на лични данни.
Обърнахме се към Комисията за защита на личните данни, не зная дали в Правната комисия, на чиито заседания не винаги присъствах, е било изслушано становище на членовете на тази комисия. Информацията, която постъпи от тази комисия, е, че в нея са постъпили множество жалби за лични данни, които се намират в Търговския регистър и във фирменото дело на търговеца. Попитах какво са отговаряли на тези жалби? Отговорът беше: „Ние отговаряхме, че всичко е наред, но не защото това е така според Закона за защита на личните данни, който също съществува в нормативната система на Република България, а защото в Търговския регистър е записано, че има свободен достъп до електронния образ на документите, съставляващи фирменото дело.”
Понеже госпожа Манолова постави въпроса за капацитета на Министерството на правосъдието, искам да споделя няколко думи за капацитета на Министерството на правосъдието, което поема всичката отговорност за тези предложения, защото за определен период от време Министерството на правосъдието в този му състав трябва да решава практическите проблеми на регистъра. Ние сме в едно заварено положение с информационни системи, изработени от други, чиито визия ние не споделяме; с техническа снабденост, която създава проблеми не защото ние сме предложили закриването на регистъра (за стотен път повтарям, че никой не закрива регистъра), а защото сме предложили един балансиран подход и този подход за момент е една временна за момента мярка.
Никъде в Европа вие няма да видите свободен достъп до фирмените досиета на търговците. Всички търговски регистри излагат данните, които съществуват и в българския Търговски регистър. Останалата информация е за служебно ползване – тази информация не е видима и не е достъпна, защото, както казах, държавите нямат задължение да я обявяват.
Какъв е капацитетът на Министерството на правосъдието? То разполага с пари, за да закупи сертификационен сървър, който при искане към него, за секунди ще издаде сертификат за достъп до фирменото дело. По този начин ние се стремим да ограничим прекалено широкия достъп до фирмените дела, които, пак казвам, съдържат излишни данни и преекспонирани за показ.
Министерството на правосъдието обаче няма капацитет да ангажира 1000 служители и да похарчи милиони левове на държавата, за да може да претърси всичките тези множество, милиони документи, защото вписванията по електронен път са започнали от 2005 г. насам. Както законът е казал, Агенцията по вписванията е извършвала сканиране на фирмените дела и всичките тези документи, които съдържат лични данни, са сканирани. Министерството на правосъдието наистина не разполага с капацитет да похарчи милиони левове за служители, които да претърсят всичките тези вече оповестени данни, да заличат личните данни, които се съдържат в тези документи и съответно да похарчат милиони левове, за да направят промени в информационната система – такива, че тези лични данни повече да не бъдат виждани.
Затова ние предлагаме един балансиран подход. Чух какво се говори в тази зала, но искам да ви кажа, че извън залата, хората подкрепят този закон. Мненията са, че това, което ще се вижда, е напълно достатъчно за потребителите на регистъра. За тези, които имат нужда от допълнителна информация, ние предлагаме сертифициран достъп – което означава, че ние не затваряме и тези досиета. Личното ми мнение е, че аз бих ги затворила, защото в тях не се намира информация, която трябва да бъде достъпна.
По решения, които са взети преди мен и моя екип, в тези досиета са позиционирани данни, които би трябвало да са позиционирани в други. Наистина ние нямаме капацитет да заплатим милиони левове за грешка, която е допусната преди години.
Моята правна експертиза показва пълно несъгласие с начина, по който е изработен Търговският регистър, с техническото задание, което е дадено за изработването на информационните системи, и ние се мъчим да ограничим щетите в рамките на възможностите и на отпуснатите ни бюджетни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 64, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което комисията също не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 56, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който става § 3, който се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 8, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Има предложение на Емил Радев и група народни представители за създаване на § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „75 на сто” се заменят с „50 на сто”.
2. В ал. 4 изречение второ се изменя така: „Редът и начинът за осъществяване на достъп до търговския регистър се уреждат с наредба на Министерския съвет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 4, както е по доклад.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 3 има предложение на народния представител Мая Манолова – § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров:
„§ 3. Чл. 13 алинеи 6 и 9 се изменят така:
„(6) Заявителят представя документите, съответно подлежащия на обявяване акт, в оригинал, заверен от заявителя препис или нотариално заверен препис.
(9) Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, Агенцията предприема мерки за защитата им и не предоставянето на публичен достъп до тях.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „точки 1 и 2” се заменят с „точки 1, 2 и 3”.
2. В ал. 6 се създава изречение трето: „Заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 2.
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което комисията също не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 7.
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 5, както е по доклад.
Гласували 83 народни представители: за 73, против 9, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за § 3а, който става § 6, със следната редакция:
„§ 6. В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
„2. прокуриста;”
2. Досегашните точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 6, както е по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 4 има предложение на народния представител Мая Манолова – § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 2.
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 7, който комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В чл. 19 ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове, незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в търговския регистър, освен ако със закон е предвидено друго.
(3) Заявленията за обявяване на годишните финансови отчети се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, който става § 8, както е по доклад.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 6 има предложение на Емил Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 9 със следната редакция:
„§ 9. В чл. 22 се създава ал. 4:
„(4) Когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца, или на електронната страница на агенцията, когато е подадено заявление за регистрация на търговеца, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Заявителят може да изпълни указанията и да ги представи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, който става § 9, така, както е по доклад.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на Емил Радев и група народни представители за създаване на § 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за § 6а, който става §10:
„§ 10. В чл. 25, ал. 5 се създава изречение второ: „Съдът изпраща решението заедно с документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 6а, който става § 10, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 11:
„§ 11. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 4:
„4. „Заинтересовано лице” е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Качеството кредитор се доказва с административен акт, влязло в сила съдебно решение, изпълнителен лист или заповед за изпълнение за установяване на съответното вземане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, който става § 11, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 8 има предложение на Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, букви „а”, „б” и „в”, подкрепя по принцип текста в останалата част и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
„§ 12. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4:
а) в ал. 11 думите „сроковете за произнасяне по чл. 19, ал. 2 и 3 са 14-дневни” се заменят със „срокът за произнасяне по чл. 19, ал. 2 е 14-дневен”;
б) алинея 13 се изменя така:
„(13) До извършване на пререгистрацията по ал. 2 и 3 и при поискване в срока по ал. 1 съдът по регистрацията издава удостоверение за актуално състояние.”
2. Параграф 5 се изменя така:
„§ 5. (1) Едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1, се считат за заличени от 1 януари 2012 г. Съдът по регистрацията архивира фирмените им дела.
(2) Дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1, се прекратява на 1 януари 2012 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали в срока по § 4, ал. 1, нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 31 декември 2011 г. разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни.
(3) Законните представители на търговски дружества и кооперации с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. могат само да приемат волеизявления, отправени към тези търговци.
(4) Съдът по последната регистрация на търговските дружества и кооперациите в срок до 1 октомври 2012 г. изготвя и изпраща в агенцията Списък на едноличните търговци и клоновете на чуждестранни търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока на § 4, ал. 1 (Списък № 1) и Списък на търговските дружества и кооперации, за които не е поискана пререгистрация в същия срок (Списък № 2), в които се посочват номер на фирменото дело, наименование, седалище и адрес на управление, име на законния представител и код по БУЛСТАТ, предоставен на съда от агенцията.
(5) В срок до 1 юни 2012 г. агенцията изготвя Списък на лицата, подали заявления в срока по § 4, ал. 1, но получили отказ за пререгистрация (Списък № 3). Ако отказът бъде отменен, агенцията служебно пререгистрира търговеца, което се отразява незабавно в списъка.
(6) С обявяване на списъците по ал. 4 и 5 на електронната страница на агенцията държавните учреждения, съдилищата, банките, кредиторите и Националната агенция за приходите се считат за уведомени и не се изисква уведомление по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
3. Създават се § 5а - 5д:
„§ 5а. В срок до 31 януари 2015 г., на основание обявените списъци по § 5, ал. 4 и 5, всяко заинтересовано лице може да подаде до съда по последната регистрация заявление за пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговското дружество и кооперация по § 5, ал. 2, за определяне на ликвидатор и срок за ликвидация, за определяне на възнаграждение на ликвидатора, както и за определяне на размера на сумите, необходими за откриване на производството по ликвидация.
§ 5б. (1) Съдът по регистрацията изпраща на агенцията удостоверение за актуално състояние в електронна форма, подписано с електронен подпис при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и електронно копие от актуалния към 31 декември 2007 г. учредителен акт, дружествен договор или устав.
(2) Агенцията пререгистрира търговеца, вписва ликвидацията, назначава и вписва ликвидатор.
(3) За ликвидатори на търговските дружества и кооперациите, за които е поискана пререгистрация и откриване на производство по ликвидация, се назначават лицата, вписани като техни представляващи в съответните регистри на съда по регистрацията. Ликвидаторите се считат уведомени за назначението с вписването им в търговския регистър. В тези случаи не се прилагат изискванията на чл. 266, ал. 3 от Търговския закон за представяне на нотариално заверени декларация-съгласие и образец от подписа им.
(4) Когато няма вписан представляващ, за ликвидатор се назначава лицето, посочено от заинтересованото лице, или самото заинтересовано лице, когато то е поискало това със заявлението. Към заявлението се прилага декларация-съгласие и образец от подписа на лицето, посочено за ликвидатор. Когато заявления са подали повече от едно заинтересовано лице, за ликвидатори могат да бъдат назначени две и повече лица, които заедно представляват търговеца.
(5) Разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца. Когато търговецът не разполага със средствата, необходими за извършване на ликвидацията, включително за възнаграждение на ликвидатора, заинтересованото лице осигурява собствени средства за извършване на ликвидацията, включително за заплащане възнаграждението на ликвидатора.
(6) Когато разходите за откриване на производството по ликвидация и за осъществяването й са осигурени от заинтересованото лице, поискало пререгистрацията и ликвидацията на търговеца, тези разходи му се възстановяват изцяло незабавно след осребряване на имуществото, преди да се пристъпи към удовлетворяване на останалите кредитори.
(7) Ликвидаторът е длъжен:
1. в едномесечен срок от вписването му да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, да изготви и представи в агенцията за обявяване по партидата на дружеството начален ликвидационен баланс към момента на прекратяване на дружеството, както и пояснителен доклад към баланса със становище относно необходимостта от подаване на молба до съда по несъстоятелността за обявяване на търговеца в несъстоятелност;
2. да предоставя своевременно поисканата от кредиторите информация.
(8) Ликвидацията приключва в срок до една година, считано от датата на вписване на ликвидатора, но не по-късно от 31 януари 2017 г.
(9) При установена от ликвидатора или кредиторите необходимост едногодишният срок за ликвидацията може да бъде удължен въз основа на обосновано предложение от ликвидатора или по искане на заинтересовано лице пред длъжностното лице по регистрация, при заявена готовност от него за осигуряване на разходите по ликвидацията, включително за възнаграждение на ликвидатора.
(10) Заинтересованото лице, подало заявление за пререгистрация на търговеца, може да направи искане пред длъжностното лице по регистрацията за замяна на назначения ликвидатор, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на търговеца или кредиторите.
(11) Когато са удовлетворени кредиторите и остатъкът от имуществото е разпределен или когато се установи, че дружеството няма имущество, ликвидаторът подава заявление по образец пред длъжностното лице по регистрацията с искане за заличаване на търговеца.
(12) Когато се установи, че търговецът няма имущество, но има задължения, ликвидаторът е длъжен да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
(13) Ликвидаторът носи имуществена отговорност за извършените от него сделки и действия, увреждащи търговеца или кредиторите му.
(14) Ликвидаторът отговаря за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация.
(15) Грешки и непълноти, допуснати от съда по регистрацията при вписвания или обявявания по фирменото дело на търговеца и неотстранени преди пререгистрацията му, се отстраняват от съда по регистрация по реда на този закон въз основа на молба от лице по чл. 15, ал. 1, в която се посочва допуснатата грешка или непълнота и се представят съответни документи, обосноваващи отстраняването й. Съдът по регистрацията отстранява грешките и непълнотите и издава ново удостоверение по § 4, ал. 2 или 3 в срока по § 5, ал. 4. Държавна такса за издаване на удостоверение в този случай не се дължи.
§ 5в. (1) В случаите на висящо към 1 януари 2012 г. съдебно или изпълнително производство, по което страна е търговец по § 5, ал. 2, съдът/съдебният изпълнител спира производството и дава указания на ищеца/взискателя да поиска своята и/или тази на ответника/длъжника пререгистрация и ликвидация, като определя и срок, не по-дълъг от срока по § 5г, ал. 4. При неизпълнение на дадените указания в определения срок съдът/съдебният изпълнител прекратява производството по делото.
(2) Редът по ал. 1 се прилага и за заварените въззивни и касационни производства, като постановените актове се обезсилват.
§ 5г. (1) Съдът по последната регистрация на търговеца осигурява право на всеки да преглежда Търговския регистър относно непререгистрираните търговци и документите, въз основа на които са извършени вписванията, и издава преписи от документи по фирмените дела, както и удостоверение, отразяващо състоянието на търговеца към 1 януари 2012 г.
(2) Фирмените дела на прекратените и служебно заличените еднолични търговци и клонове на чуждестранните търговци, както и фирмените дела на прекратените и служебно пререгистрираните търговски дружества и кооперации се архивират и съхраняват в съответния съд по последната регистрация. При необходимост съдът издава заверени фотокопия от намиращите се във фирмените дела документи и удостоверения за пререгистрация и обявяване в ликвидация. Съдът по последната регистрация предоставя достъп до архивираните фирмени дела и фирмените регистри на съдилищата и издава преписи от документите, съдържащи се в тях.
(3) Агенцията служебно отстранява допуснати технически грешки в обявените списъци по § 5, ал. 4 и 5 въз основа на получените от съда по регистрацията електронни документи, както и в случаите на допуснати явни фактически или технически грешки във вписванията. Съдът по регистрацията на непререгистрираните търговци отстранява въз основа на подадено от тях заявление допуснати грешки във връзка с вписване на заявени обстоятелства или обявени актове.
(4) След 31 януари 2017 г. агенцията служебно заличава търговските дружества и кооперациите:
1. за които не е поискана пререгистрация и обявяване в ликвидация;
2. за които ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и/или на заинтересуваното лице;
3. за които не е открито производство по несъстоятелност.
(5) Агенцията обявява списък на заличените търговски дружества и кооперации на електронната си страница.
§ 5д. За неуредените в § 5а - § 5г случаи относно извършване на ликвидацията на служебно пререгистрираните търговци се прилагат съответно разпоредбите на Глава седемнадесета „Ликвидация” от Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, букви „а”, „б” и „в”. Същите трябва да се гласуват.
Първо подлагам на гласуване от § 8 по вносител т. 1, букви „а”, „б” и „в”, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 1, против 64, въздържали се 7.
Тези предложения на вносителя не са приети.
Сега вече гласуваме редакцията на комисията за § 8, който става § 12, така както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 64, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага параграфът да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 9 да бъде отхвърлен.
Моля народните представители да влязат в залата – гласуваме!
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието – § 9 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 10 има предложение от Емил Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се създават алинеи 4 и 5:
„(4) Всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.
(5) Фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея."
2. В чл. 115, т. 4 накрая се добавя: „когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала".
3. В чл. 119:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думата „договор” се добавя „който се обявява”;
бб) създава се т. 5:
„5. в случай, че дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум – да е внесен най-малко 70 на сто от капитала."
б) в ал. 4 след думите „се представя” се добавя „за обявяване”.
4. В чл. 174, ал. 4 се изменя така:
„(4) Уставът се представя в търговския регистър и се обявява. При изменение или допълнение на устава в Търговския регистър се представя за обявяване препис от устава с измененията към съответната дата, заверен от лицето или от лицата, представляващи дружеството.”
5. В чл. 235, ал. 4 след думите „трети лица” се добавя „и не подлежат на вписване в Търговския регистър”.
6. В чл. 268 се създава ал. 4:
„(4) Ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 10, който става § 13, така както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 11 има предложение от Емил Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
„§ 14. В Закона за счетоводството се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:
1. чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър публикуват:
а) едноличните търговци – в срок до 31 май на следващата година;
б) дружествата с ограничена отговорност – в срок до 30 юни на следващата година;
в) всички други търговци по смисъла на Търговския закон – в срок до 31 юли на следващата година;
2. чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел публикуват юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – в срок до 30 юни на следващата година;
3. чрез икономическо издание или чрез Интернет публикуват останалите предприятия – в срок до 30 юни на следващата година.”
б) в ал. 8 след думите „бюджетните предприятия” се добавя „eдноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит”.
2. В чл. 47, ал. 3 думите „от 1500” се заменят с „от 500”, а думите „от 2000” се заменят с „от 500”.
3. В § 9а от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 6:
„(6) Едноличните търговци, които са пререгистрирани през 2011 г., не прилагат алинеи 1 и 2 по отношение на актовете за тези години, за които годишният финансов отчет на едноличния търговец не подлежи на задължителен независим финансов одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, който става § 14, така както е по доклад.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създадат § 15 и § 16:
„§ 15. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в срока на влизането му в сила.
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 11, § 12, т. 1, буква „б”, § 13 и § 14, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на параграфи 15 и 16, така както е по доклада.
Моля да гласуваме.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър е приет на второ гласуване.
Преди да продължим, само едно съобщение: гости на парламента днес са студенти по архивистика и документалистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли!”, колеги. (Ръкопляскания.)

Следваща точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФАКУЛТАТИВНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПРОТИВ ИЗТЕЗАНИЯТА И ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 2002 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала по тази точка от дневния ред на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Генка Георгиева – началник на отдел в дирекция „Права на човека” към Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „На свое заседание, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието: госпожа Даниела Машева – заместник-министър, госпожа Елена Дойчева – началник отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела”, и госпожа Христина Шикова – младши експерт в същият отдел; и от Министерството на външните работи: госпожа Генка Георгиева – началник отдел в дирекция "Права на човека”, и госпожа Емануела Томова – дипломатически служител втора степен в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Даниела Машева.
Основната цел на Протокола е създаването на система за провеждане на постоянни посещения в местата за задържане, целяща предотвратяване на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, а посещенията ще се осъществяват от независими международни органи – Подкомитета към Комитета на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание (Подкомитета по превенцията) и националните органи (национални превантивни механизми).
Факултативният протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г. е подписан в Ню Йорк на 22 септември 2010 г., като задълженията на държавите, подписали и ратифицирали протокола, са свързани с правото на подкомитета да провежда редовни посещения в страната и с изграждането на съответния превантивен механизъм. Всяка държава трябва да гарантира независимостта на неговия персонал, да осигури средства за функционирането му, да предостави правото редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода, в местата за задържане и друти.
Част от задълженията, произтичащи от протокола за България, се изпълняват по линия на аналогичен механизъм за мониторинг на Съвета на Европа, съгласно Конвенцията за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана през 1994 г. от България. Институцията на Омбудсмана на Република България отговаря на изискванията на протокола, за да бъде посочена като национален превантивен механизъм.
Необходимо условие за влизане в сила на Факултативния протокол е ратифицирането му със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., № 102–02–7, внесен от Министерски съвет на 14 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Ципов.
Следва Доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана
относно Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., № 102 02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 17 март 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви, Факултативният протокол е подписан на 22 септември 2010 г. в Ню Йорк. Основната цел на протокола е създаването на система за провеждане на постоянни посещения в местата за задържане с цел предотвратяване на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Посещенията следва да се осъществяват от независими международни и национални органи – Подкомитета към Комитета на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Подкомитета по превенцията) и национални органи (национални превантивни механизми).
Присъединяването на страните от Европейския съюз към протокола е сред приоритетите на Съюза в областта на правата на човека. В качеството на държава – членка на Европейския съюз, България периодично получава запитвания от Секретариата на Съвета на министрите относно подписването и прилагането на протокола. Ратифицирането му е сред препоръките, отправени в рамките на Първия универсален периодичен преглед на България за изпълнение на международните й ангажименти в областта на правата на човека от 4 до 8 ноември 2010 г. в Женева, осъществяван в рамките на Съвета по правата на човека на ООН. В този контекст присъединяването на Република България освен че ще спомогне за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в страната, също така ще повиши международния й авторитет.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с 9 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва Доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., № 102-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 31 март 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., внесен от Министерския съвет на 14.03.2011 г.
Факултативният протокол е подписан на 22 септември 2010 г. в Ню Йорк. Неговата основна цел е създаване на система за постоянен мониторинг в местата за задържане с цел предотвратяване на жестоко или унизително отношение или наказание. Редовните посещения следва да се осъществяват от независими международни и национални органи – Подкомитета към Комитета на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Подкомитета по превенция) и национални превантивни механизми.
Всяка държава – страна по протокола, трябва да изгради, определи или поддържа на национално ниво орган за предотвратяване на изтезанията и друго нечовешко или унизително отношение и наказание, наречен национален превантивен механизъм. Държавата трябва да гарантира неговата независимост, да осигури необходимите финанси за функционирането му, да предостави правото за редовно инспектиране на лицата, лишени от свобода, в местата за задържане и други.
Присъединяването на страните от Европейския съюз към Протокола е сред приоритетите на Общността в областта на правата на човека. България е получавала нееднократно запитвания от Секретариата на Съвета на министрите относно подписването и прилагането на горепосочения документ.
Ратифицирането му е сред препоръките, отправени към страната ни в рамките на Първия универсален периодичен преглед на България за изпълнение на международните й ангажименти в областта на правата на човека (Женева, 4-8 ноември 2010 г.). Присъединяването към протокола ще се отрази благоприятно на международния ни авторитет и ще спомогне за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.
В хода на дискусията председателят на Комисията г-н Йордан Бакалов изрази мнение, около което се обединиха и останалите народни представители, че ратифицирането би трябвало да бъде разпределено от ръководството на Народното събрание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите като водеща по компетентност. Посочено беше още, че със своята досегашна компетентна и безпристрастна дейност институцията на Омбудсмана напълно отговаря на изискванията на протокола и може да бъде посочена като национален превантивен механизъм.
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 9 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., внесен от Министерския съвет на 14 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Симеонова.
От вносителите, желаете ли да вземете отношение? Не.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Ципов.
Искам да кажа, че кворумът, който имаме е 64, което означава, че толкова гласове ни трябват, за да приемем каквото и да е. Моля народните представители да влязат – пленарното заседание не е завършило. Предстоят много гласувания оттук нататък.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на току-що гласувания законопроект за ратифициране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение – да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията
на Организацията на обединените нации против изтезанията и
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.
Член единствен. Ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., подписан на 22 септември 2010 г. в Ню Йорк.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта, както ни беше докладван.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което изчерпахме и работата по втора точка от дневния ред.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с: „Доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 24 март 2011 г.”
Преди това, госпожо председател, имам процедурно предложение – да бъде поканен в залата, за да присъства на заседанието, Пламен Конов – член на Управителния съвет на Държавно предприятие „Строителни войски” и съветник-експерт в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на поканените лица.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Пак се обръщам към народните представители да влязат в пленарната зала и да участват в гласуването, иначе ще съм принудена да правя проверка на кворума.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.”
Предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение, както го прочете председателят на комисията и както е формулирано от комисията.
Ако след пет секунди няма кворум, ще направя проверка на кворума. Една минута седим и чакаме – няма кворум. Вината не е на водещия на заседанието, а на броя на народните представители, които са в залата, и които участват или не участват в гласуването.
Преминаваме към поименна проверка.

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - отсъства
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Станкев Камбитов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стеанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - отсъства
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - отсъства
Георги Велков Колев - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Иванов Икономов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Живко Веселинов Тодоров - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Атанасов Алексиев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Тодоров Иванов - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Иво Тенев Димов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - тук
Касим Исмаил Дал - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Недялко Тенев Недялков - отсъства
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Иванов Белишки - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Костантинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - тук
Светослав Тончев Тончев - тук
Свилен Николов Крайчев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - отсъства
Стоян Янков Гюзелев - отсъства
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - тук
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Димитров Христов - тук
Цвета Алипиева Георгиева - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлиана Генчева Колева - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Янко Иванов Здравков - тук

Допълнително са се явили и са регистрирани: Димитър Карбов, Иван Тодоров, Иван Петров, Георги Анастасов, Иван Алексиев, Анна Янева, Вяра Петрова, Касим Дал, Камен Петков, Неджми Али, Емил Гущеров, Доброслав Димитров, Димчо Михалевски, Кирчо Димитров и Огнян Стоичков.
Доколкото ми казват колегите, които са броили, кворумът е налице, но ще го проверим и с електронното гласуване, защото няма по друг начин как да го отчетем.
Регистрирани са 122, имаме необходимия кворум. Продължаваме работата си.
Заповядайте, господин Татарски. Моля Ви да напомните точно до къде бяхме стигнали.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Започваме отново, госпожо председател, с наименованието на закона.
„Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия”.
Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименование на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 1 има предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията и нейното предложение за § 1, с който се предлага отмяната на чл. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Милена Христова и народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е и предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията също подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 2.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Любен Татарски – § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 3.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 4 има предложение от народния представител Любен Татарски – § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: „Заключителна разпоредба”.
Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски относно наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя предложението и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на подразделението, както е по доклад.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски за създаване на нови § 2 и 3 със следния текст:
„§ 2. (1) Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон преобразува Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” в еднолично търговско дружество чрез разпределяне на имуществото му в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.
(2) При преобразуването на държавното предприятие по ал. 1 в еднолично търговско дружество чл. 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на Глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
(3) При преобразуването на държавното предприятие по ал. 1 в еднолично търговско дружество предоставеното му и придобитото от него имущество се предоставя в собственост на дружеството с акта за преобразуване, освен ако в него е предвидено друго.
§ 3. Параграф 1 влиза в сила от деня на вписване в Търговския регистър на едноличното търговско дружество по § 2, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови § 2 и 3, както е по доклад.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 5 има предложение на народния представител Любен Татарски – § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в редакцията на § 2, поради което предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за това § 5 да бъде отхвърлен.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това и законът на второ гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносител – Министерският съвет, 17.01.2011 г., приет на първо четене на 24.02.2011 г.
Господин Татарски продължава.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Преди това ще Ви помоля да подложите на гласуване предложението ми в залата да присъстват по време на обсъждането господин Сергей Михалев – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, и госпожа Петя Тянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 24 февруари 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 1, 2 и 3, които се подкрепят от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така:
„(5) При заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като:”.
2. В ал. 12 след думите „Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9Final” се поставя запетая и се добавя „Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12”.
3. Създава се ал. 13:
„(13) Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” одобрява със заповед графичното оформление на различните групи и видове винетки. Заповедта за графичното оформление на различните групи и видове винетки за съответната година се обнародва в „Държавен вестник” в срок до 30 ноември на предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 5, който се подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 6 има допълнителен доклад на комисията за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Постъпило е предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев, което бе оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 6.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който ще стане § 6:
„§ 6. Създава се чл. 10ж:
„Чл. 10ж. За пътно превозно средство, с което се извършва комбиниран транспорт по смисъла на чл. 56 от Закона за железопътния транспорт, не се заплаща винетна такса при придвижването му от границата до най-близкия интермодален терминал и обратно, ако за конкретния превоз има издадено удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7 по вносител, който става § 6, така както ще е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 8, който става § 7 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 9 е постъпило предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 21, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думата „проектиране” се добавя „оценки на въздействието върху пътната безопасност и одити за пътна безопасност” и се поставя запетая;
2. Точка 7 се отменя.
3. В т. 9 думите „и на общинските” се заличават.
4. Създават се точки 17, 18 и 19:
„17. организира планирането и възлагането на оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането, от инвестиционното проектиране, при въвеждане в пробна експлоатация на пътя и при неговата начална експлоатация в случаите, предвидени с този закон;
18. одобрява план за пътна безопасност и докладите на одиторите за пътна безопасност и взема съответните решения за всяка конкретна пътна инфраструктура;
19. извършва периодични инспекции за безопасност на пътната инфраструктура с оглед проверка на характеристиките, свързани с пътната безопасност, и установяване на несъответствията с тях, които налагат предприемане на мерки за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия по пътищата от републиканската пътна мрежа, в случаите, предвидени с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, който става § 8, със съдържание така както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 10 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов:
В § 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 36б, ал. 3 думите „могат да” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2.
По същия параграф е направено предложение от народния представител Зоя Георгиева, което комисията подкрепя по принцип.
Направено е предложение и от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага § 10 да се раздели на три отделни параграфа – параграфи 10, 11 и 12, със следната редакция:
„§ 10. Наименованието на Глава пета се изменя така: „Изграждане, ремонт, поддържане и управление на безопасността на пътната инфраструктура”.
§ 11. Член 36а се отменя.
§ 12. Създават се чл. 36б-36и:
„Чл. 36б. (1) Управлението на безопасността на пътната инфраструктура включва задължително провеждането на следните процедури: оценка на въздействието върху пътната безопасност, одит за пътна безопасност, управление на безопасността на пътната мрежа и периодични инспекции за безопасност, възлагани или извършвани от агенцията.
(2) Процедурите, свързани с управлението на безопасността на пътната инфраструктура, се прилагат за републикански пътища (автомагистрали и пътища от първи и втори клас), които са част от трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България, независимо дали се намират в етап на планиране, проектиране, строителство или експлоатация.
(3) Администрациите, управляващи пътя, могат да прилагат изискванията на ал. 1 за републиканските пътища, които не са част от трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България, и за общинските пътища.
Чл. 36в. Оценката на въздействието върху пътната безопасност за инфраструктурни проекти се извършва задължително на етап планиране преди одобряване на инвестиционните проекти за пътна инфраструктура или на съществено изменение на съществуващата пътна мрежа. Оценката на въздействието върху пътната безопасност включва извършването на стратегически сравнителен анализ на въздействието на нов път или на съществено изменение на съществуващата пътна мрежа върху безопасността на пътната мрежа.
Чл. 36г. Одитът за пътна безопасност на инфраструктурен проект е неразделна част от процеса на инвестиционното му проектиране и се извършва задължително на следните етапи: преди съгласуване и одобряване на инвестиционния проект – идеен и/или технически/работен, при въвеждане в пробна експлоатация на пътя и при неговата начална експлоатация.
Чл. 36д. (1) Одиторът по пътна безопасност трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да притежава диплома от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер”;
2. да е преминал обучение за пътна безопасност по програма, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
3. да притежава сертификат за професионална квалификация, издаден от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование и провеждащи обучение по специалността „строителен инженер”, въз основа на преминато обучение по т. 2 и успешно положен изпит.
(2) Одиторът по ал. 1 няма право да извършва одити на инфраструктурен проект, в случай че е участвал при неговото планиране, проектиране, строителство или експлоатация.
(3) Одиторите по пътна безопасност преминават периодични курсове за допълнително обучение при условия и по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на вътрешните работи.
(4) Обхватът и съдържанието на оценката на въздействието върху пътната безопасност и на одита за пътна безопасност, условията и редът за извършването им и за придобиване и признаване на професионалната квалификация на одиторите за пътна безопасност се определят с наредбата по ал. 3.
Чл. 36е. (1) Одиторът за пътна безопасност проверява съответствието на проектните характеристики на инфраструктурния проект с изискванията за пътна безопасност на всеки етап, съгласно чл. 36г.
(2) Когато при проверката на съответния етап по ал. 1 се установи, че проектните характеристики на инфраструктурния проект отговарят на изискванията за пътна безопасност, одиторът изготвя доклад и заверява с подписа си проектната и/или екзекутивната документация.
(3) Когато при проверката на съответния етап по ал. 1 се установи, че проектните характеристики на инфраструктурния проект не отговарят на изискванията за пътна безопасност, одиторът изготвя доклад, в който посочва опасните и/или критични характеристики на проекта.
(4) Възложителят отговаря за отстраняване на опасните и/или критични характеристики на проекта преди края на съответния етап.
(5) Наличието на предпоставките по ал. 2 е основание за одобряване на проектите и за въвеждане на строежа в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Чл. 36ж. (1) Преди сключването на договор за одит, одиторът застрахова професионалната си отговорност за конкретен обект за вреди, причинени на участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му.
(2) Застраховката се сключва за срока на договора за одит и при продължаването му се подновява до завършването на одита. Неподновяването на застраховката е основание възложителят да спре всички плащания, които дължи на одитора или да прекрати договора за одита.
(3) Условията и редът за задължително застраховане на одитора по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 36з. (1) Агенция „Пътна инфраструктура” чрез териториалните си звена и съответните служби за контрол на безопасността на движението по пътищата на Министерството на вътрешните работи установяват и обезопасяват ежегодно участъците с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия.
(2) Органите по ал. 1 извършват категоризиране на участъците от пътя с висока концентрация на произшествия и на безопасността на пътната инфраструктура най-малко веднъж на всеки три години въз основа на извършен тригодишен анализ от проведените инспекции при експлоатацията на пътната инфраструктура.
(3) Условията, редът и критериите за установяване и обезопасяване на участъците с висока концентрация на произшествия и за категоризиране безопасността на пътната инфраструктура се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. С наредбата се определят и изискванията към протокола, съставян от службите за контрол на Министерството на вътрешните работи за всяко пътно произшествие, настъпило на пътната инфраструктура и предизвикало смърт.
(4) Пътните участъци с по-голям приоритет съгласно съставения списък в резултат на категоризирането на пътната инфраструктура с висока концентрация на произшествия и категоризирането на безопасността на пътната мрежа се оценяват от експертни екипи чрез инспекция на място, като най-малко един от членовете на експертния екип трябва да отговаря на изискванията на чл. 36д, ал. 1 и 2.
Чл. 36и. (1) Агенция „Пътна инфраструктура” чрез областните пътни управления извършва периодични инспекции на пътищата в експлоатация с оглед установяване на свързаните с пътната безопасност характеристики и предотвратяването на произшествия, както и за проучване на възможното въздействие на ремонтни работи по пътя върху безопасността на пътния поток. Инспекциите се извършват най-малко два пъти годишно с оглед гарантиране на достатъчни равнища на безопасност на конкретната пътна инфраструктура.
(2) Условията и редът за създаване на организация за безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътната инфраструктура, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация се определят с наредбата по чл. 3, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
(3) Условията и редът за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредбата по чл. 14, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
(4) Контролът върху дейностите по ал. 2 се осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи и на Агенция „Пътна инфраструктура”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Малко да си почине и четящият.
Първо, ще се изкажа по текстовете на чл. 36д. Трябва да отбележа, че текстовете, които бяха в предварителния вариант – на първо четене, са значително подобрени на второ и това има своята добавена стойност.
Искам да обърна внимание на още нещо, което според мен трябва да променим, за което се изказах и в комисията на първо четене на законопроекта – то е следното: в ал. 1, където се описва на какви условия трябва да отговаря одиторът, в т.1 е записано: „да притежава диплома от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер”.
Това добре трябва да го погледнем, защото веднага в т. 3 на същата алинея е записана една дефиниция, че също трябва: „да притежава сертификат за професионална квалификация, издаден от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование и провеждащи обучение по специалността „строителен инженер”. Според мен, господин председателстващ, това не е коректно – специалността „строителен инженер”, защото строителен инженер е квалификация, а не специалност.
Ще направя конкретно предложение по тази точка. Моето предложение е да разширим с една минимална добавка, в т. 1, където се казва, повтарям, за да се хване смисълът: „да притежава диплома от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер”, и специалност „по пътно строителство”.
Защо, уважаеми колеги? По-нататък, ако погледнете чл. 36е, алинеи 1, 2 и 3, ще видите, че тези одитори ще трябва да са достатъчно добре квалифицирани, да познават в детайли пътното проектиране и всички негови характеристики, за да бъдат в състояние, първо – да установят съответствието на пътя, като проектни характеристики и гаранцията за безопасност. Второ, при наличие на рискове в тази посока да предпишат конкретни проектни решения, съобразени с промяна на конкретни пътни характеристики, което може да направи единствено и само строителен инженер, завършил „Пътно строителство”. Защото, тази дефиниция както е записана, означава, че строителни инженери по „Промишлено и гражданско строителство” или по новото наименование на тази специалност „Строителство на сгради и съоръжения”, строителни инженери по „Хидромелиоративно и хидротехническо строителство”, по „Водоснабдяване и канализация” и дори геодезисти, които за съжаление в масовия случай никой от тях не е държал „Пътно строителство” с изключение на специалистите по „Строителство на сгради и съоръжения”, и то само един семестър – е крайно недостатъчно, за да изпълни изискванията на чл. 36е.
Затова коректното е следното, което правя и като предложение: в чл. 36д, ал. 1, т. 1 след „квалификация на строителен инженер” да се добави „и специалност по „Пътно строителство”.
Второто ми предложение е в т. 3 на същата алинея, където следват думите „... акредитирани по реда на Закона за висшето образование и провеждащи обучение...”, за квалификацията „строителен инженер” да се добави и специалност по „Пътно строителство”. Според мен това е съществено, защото в противен случай ще придобием изключително много одитори със съответните документи, но с отсъстващата квалификация реално да си извършват работата.
Смятам, че в крайна сметка нашата цел, като народни представители, е да гарантираме наистина одит на пътната безопасност, така че да намалим смъртните случаи и контузиите на българските граждани по нашите пътища. Благодаря. (Уточнение между народния представител Димчо Михалевски и председателя Анастас Анастасов относно направеното предложение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Михалевски, по принцип сте прав. Опасявам се, че ако се приеме така, както Вие формулирахте предложението си, ще стесним много обхвата и дали в България имаме толкова специалисти, които да изпълняват тази функция? Да не стесним твърде обхвата на тази длъжност и на изискванията за нея и да не се окаже така, че нямаме такива специалисти. Това е опасението ми, което искам да изкажа. Трябва да сме сигурни, че ако приемем това предложение, няма да се окажем в такава ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – народният представител Огнян Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че стесняването на специалността до „Пътно строителство” е неуместно. Строителни инженери в Строителния институт са всички с изключение на специалностите „Геодезия и картография” и „Архитектура”.
Много от колегите, които завършват института, нищо че са придобили различните специалности – „Строителни конструкции”, може би и завършващите ХТС и ХМС, работят много в този отрасъл – конкретно в пътното строителство. Смятам за неуместно ограничаването и тясното специализиране в тази специалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – народният представител Зоя Георгиева.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз също смятам, че е неуместно стесняването кръга на специалистите. Всеки, който има квалификация „строителен инженер”, е минал курс на обучение по „Пътно строителство” и би могъл след като изкара съответния курс, предвиден в закона и който е съгласно Европейската директива, да може да се справи с тази дейност. Дейността одитор е по-скоро инспектиране на условията за безопасност на пътищата; да не забравяме, че за тези пътища има и „Строителен надзор”, който също изразява мнение за изискванията по безопасност на пътя.
Смятам, че разширяването на кръга от специалисти е добре, но не е добре тяхното регламентиране само като пътни специалисти. Пак казвам: не забравяйте, че има едногодишен или половингодишен курс на обучение в съответните училища и добиване на квалификация точно за одитори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, аз ще отговоря общо на всички ваши забележки към моето изказване.
Първо, много лесно можем да проверим колко пътни инженери има в момента със съответната квалификация, тоест строителни инженери със специалност „Пътно строителство”. Сигурен съм, че те са достатъчно, защото когато аз завършвах през втората половина на 80-те години до 1990 г., излизаха средно по 100-120 пътни инженери на година. Като количество и като задачи, смятам, че ние можем да се справим. Още повече, че тук е възлов въпросът – качество или количество?
Пак искам да обърна внимание какво ще прави този одитор. Той не просто ще проверява характеристиките. Той ще има задачата да бъде най-малкото на нивото на проектанта, който е извършвал това проектиране.
С цялото уважение към всички други строителни специалности, защото и аз съм завършил ПГС, специалност „Конструкции” – ПГС, ние сме учили само един семестър „Пътно строителство” – познаваме основни понятия какво е плутоида, какво е трасе, какво е крива и т.н. В никой случай аз не мога да твърдя, че мога да бъда на нивото на пътния проектант.
Второ, допълнителната подготовка, която те ще получат, ще бъде в сферата на европейските стандарти, на националните стандарти и на спазване на правила, които трябва да се обследват дали има съответствие. Ако се констатира различие, тогава самият одитор ще трябва да се опре на собствената си базисна подготовка, която точно в този момент, ако ние разширим обхвата, ще отсъства. Тогава за какво ни е този одитор? Ние, ако правим – образно казано, един чек-лист на проверяване на несъответствието, това може да го свърши всеки. Ние казваме, че ще правим пътни одитори на безопасност и смятам, че това е изключително важен въпрос. Още повече, че в момента масово в страната пътни проектанти са без работа и можем да им създадем една добра алтернатива. Нека да не разширяваме хидроинженери, ВиК инженери – с цялото ми уважение, но те не са учили „Пътно строителство”. Категорично в Хидрофакултета не се учи „Пътно строителство”. Учи се само в строителния факултет. Това разширяване, според мен, е много опасно за качеството и в крайна сметка за резултата, който ще искаме да създадем и поддържам своето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложението, което е направено от колегата Михалевски, защото ако видим процедурите, които са свързани с управлението на безопасността на пътната инфраструктура, те започват още в етапа на планирането, където се говори за трафици – дали ще могат да бъдат поети от другите пътни отсечки или магистрали, трафикът, който ще бъде насочен по новоизграждащите се от тях.
След това – другият етап говори за безопасност на движението, където в института и по-точно в специалността „Пътно строителство” се изучава минимум 3-4 години във всички дисциплини. Аз не мога да разбера логиката, която се изказва от репликите, които се направиха.
Добре тогава, колеги, защо трябва да пишем „строителен инженер”? Да пишем само инженер и машинните инженери с изкарване на един курс от 5-6 месеца, ще могат да станат одитори. Дайте да видим процеса на проектирането. Той е много специфичен. (Реплика от ГЕРБ.)
Ще кажа след малко и за това, което ми казвате от място.
Процесът на проектирането е много специфичен. Ако не знаете, ще ви кажа, че в проектирането на пътни отсечки, на мостове, на тунели, на съоръжения, единствено, може би участват архитекти и то в какво – в някои от детайлите. Например на едно мостово съоръжение архитектурният елемент на парапета го дава архитектът – всичко друго се извършва от строителен инженер. Аз ви питам: този, който контролира, трябва ли да бъде на нивото на този, който е проектирал или трябва да бъде малко по-високо? Според мен дори трябва да бъде малко по-високо, за да може той да го контролира. Ние какво? Даваме възможност на хора, които дори не са завършили и нямат магистърска, дори бакалавърска степен в областта на пътното строителство, да бъдат одитори. Разберете, че това не е коректно!
Спомнете си и друго в българското законодателство – защо ние приехме в закона, че само управители на банки могат да бъдат хора, които са завършили икономика?! Защо дори не дадохме на хората, които имат пари, да могат да си бъдат собственици и да управляват самите парите?
Разберете, че тук най-важното в момента е наистина, когато говорим за безопасност на движението, да гарантираме самия процес, както е – от планирането, до проектирането и до самата експлоатация на пътния участък. Забележете по-нататък, че в експлоатацията този процес продължава в първите няколко месеца. Това не означава, че по време на експлоатацията ще има такъв одит по безопасността на движението, защото дупките по асфалта, нарушената сигнализация или маркировка, са коренно различни от това, което говорим ние в момента.
Колеги, приемете това предложение. Това е разумното – има специалисти, които могат да го направят. Ако има подготвени хора и вече са изкарали тези курсове, и трябва тях да ги уредим да станат такива одитори – направо го кажете, за да го гласуваме! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма. (Реплика от ГЕРБ.)
РУМЕН ТАКОРОВ: Един момент, тук ми казват – аз мисля, че нямам конфликт на интереси, но тъй като съм строителен инженер „Пътно строителство”, ако смятате, че това е конфликт на интереси, можете да го отбележите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отбелязваме го за протокола. Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов в т. 1, което не се подкрепя от комисията.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Оттегля се – да се запише за протокола. Не подлежи на гласуване.
Сега ще подложа на гласуване предложението на народния представител Михалевски по отношение на новия § 11: „В чл. 36д, ал. 1, т. 1, след думите „строителен инженер” да се добави „и специалност по пътно строителство”.”
Гласували 77 народни представители: за 21, против 40, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Второто предложение е на народния представител Михалевски – в т. 3 на същия член, на мястото на израза „по специалността „строителен инженер”, да се добави „и провеждащи обучение за квалификация „строителен инженер” и специалност „пътно строителство”.”
Гласували 80 народни представители: за 23, против 31, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който всъщност става параграфи 9, 10 и 11 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 11 има постъпили предложения от народния представител Иван Николаев Иванов, от Иван Вълков и група народни представители, от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев - § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 11 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това приключваме днешната законодателна дейност, тъй като пленарното време наближава своя край.
Съобщения за парламентарния контрол на 15 април 2011 г. от 9,00 ч. в петък:
Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на питане от народните представители Сергей Станишев и Драгомир Стойнев.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Меглена Плугчиева, Иван Николаев Иванов, Алиосман Имамов, Сергей Станишев и Петър Мутафчиев, Моника Панайотова, Борислав Стоянов и на питане от народния представител Емил Василев.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на 5 въпроса от народните представители Иван Костов, Корнелия Нинова, Валентина Богданова, Петър Димитров и Корнелия Нинова и Димитър Горов.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Цветан Сичанов.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на 3 въпроса от народните представители Петър Димитров и Георги Божинов, Петър Димитров и Корнелия Нинова и Павел Шопов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Атанас Камбитов и Георги Андонов, Иван Костов и Екатерина Михайлова, Муса Палев, Четин Казак и Николай Пехливанов.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Веселин Петров, Емилия Масларова и Петър Димитров и на питане от народните представители Петър Димитров и Драгомир Стойнев.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Меглена Плугчиева и Мая Манолова и Валентина Богданова.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Меглена Плугчиева – 2 въпроса, Пенко Атанасов и Веселин Методиев, и на 2 питания от народния представител Калина Крумова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков - на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов - на 5 въпроса от народните представители Михаил Михайлов (2 въпроса), Анна Янева, Михаил Миков, и Мая Манолова и Янаки Стоилов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев - на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков - на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова - на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на културата Вежди Рашидов - на 2 въпроса от народния представител Петър Курумбашев.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отлагат отговорите на:
- питане от народния представител Георги Пирински към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- питане от народния представител Георги Пирински към министъра на външните работи Николай Младенов;
- въпрос от народния представител Георги Пирински към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков;
- въпрос от народния представител Митхат Метин към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Николай Младенов.
Колеги, с това приключихме за днес.
Утре, 15 април 2011 г., петък, от 9,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин