Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Павел Шопов и Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, вчера е постъпило заявление от народния представител от Парламентарната група на „Атака” господин Николай Пехливанов, с което ме уведомява, че на основание чл. 75 от правилника оттегля внесения от него на 20 април 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, заедно с мотивите към него, заведен под № 154-01-41 от 20 април 2011 г.
Знаете, че съгласно приетата от нас програма като т. 1 за днешното пленарно заседание уточнихме да обсъдим на първо четене Законопроекта за Военната полиция. Вносител – Министерският съвет.
По следващата точка – избор на трима членове от квотата на Народното събрание, в това число и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, е предвидено тайното гласуване да се проведе днес, четвъртък, от 11,00 ч.
Преди тайното гласуване трябва да имаме достатъчно време, за да бъдат обосновани номинациите на петимата от различните парламентарни групи, постъпили като заявка в Деловодството на Народното събрание.
Правя процедурно предложение точката: „Избор на трима членове от квотата на Народното събрание” да започне с обсъждането в 10,30 ч., с намерение до 11,00 ч. да бъдат представени кандидатите, след което от 11,00 до 12,00 ч. да се състои тайното гласуване.
Уведомени са ръководствата на всички парламентарни групи. Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение точката: „Избор на трима членове от квотата на Народното събрание”, да започне с представяне на номинираните кандидати, днес – 12 май, в 10,30 ч.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ.
Водеща е Комисията по външна политика и отбрана.
Постъпили са доклади от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае председателят на комисията господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо бих искал процедура за допускане в залата за участие в дискусията на полк. Данчо Дяков – началник служба „Военна полиция”, кап. Атанас Панайотов – началник сектор „Правна дейност” в служба „Военна полиция”, и госпожа Елена Маркова – директор в дирекция „Правна и нормативна дейност” в Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя
„ДОКЛАД
На Комисията по външна политика и отбрана
относно Законопроект за Военната полиция,
№ 102-01-19, внесен от Министерския съвет
на 18 март 2011 г.

На извънредно заседание, проведено на 4 май 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви, с предложения Законопроект за Военната полиция се цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейността на Военната полиция. Актуализират се дейностите и правомощията на Военната полиция, свързани с опазването на реда и сигурността в системата на Министерството на отбраната, като съответно се създават и укрепват съответните граници за защита на правата и законните интереси на цивилните служители, военнослужещите и гражданите.
Основните положения в Законопроекта за Военната полиция са:
1. Регламентиране правомощията на Военната полиция, свързани с опазването на реда и сигурността в/на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
2. Създаване на военно-полицейски формирования към Българската армия.
3. Създаване на необходимите условия за взаимодействие на Военната полиция с държавните органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред. Изрично е предвидено, че Военната полиция може да изпълнява съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи задачи по охрана на обекти, разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжие за масово унищожение и незаконен трафик на оръжие, задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници.
Вносителят изтъква, че приемането на Законопроекта за Военната полиция ще доведе до подобряване ефективността и ефикасността на Военната полиция; намаляване степента на риска за реда и сигурността на въоръжените сили; повишаване приноса на Военната полиция в общата система за противодействие на престъпността и поддържане на реда и сигурността в страната; подобряване на координацията и взаимодействието с другите служби за сигурност и обществен ред при защита на населението от природни бедствия, аварии или катастрофи.
Предложеният Законопроект за Военната полиция няма да доведе до пряко или косвено ангажиране на допълнителни финансови средства по бюджета на Министерството на отбраната.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 13 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Военната полиция, № 102-01-19.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Иван Петров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за Военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерския съвет на 18 март 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 20 април 2011 г., обсъди Законопроект за Военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерския съвет на 18 март 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на отбраната: Аню Ангелов – министър, полк. Данчо Дяков – началник служба „Военна полиция”, Елена Маркова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и кап. Атанас Панайотов – юрисконсулт в служба „Военна полиция”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от министър Аню Ангелов.
Законопроектът предвижда усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейността на Военната полиция. С него се цели актуализиране на нейните дейности и правомощия, свързани с опазването на реда и сигурността в системата на Министерството на отбраната, като съответно се създават и укрепват гаранции за защита на правата и законните интереси на цивилните служители, военнослужещите и гражданите.
Според законопроекта Военната полиция е част от Въоръжените сили на Република България, специализирана за опазване на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия. Военната полиция е организирана в служба „Военна полиция” към министъра на отбраната и военно-полицейските формирования в Българската армия.
Основните моменти в законопроекта касаят:
- разписване правомощията на Военната полиция. С оглед подобряване на нейната ефективност и ефикасност се предвижда регламентиране на правомощията по отношение на лицата, включително по отношение на граждани, извършили нарушение или престъпление на територията на военни обекти и съоръжения, които с действия или бездействия застрашават или увреждат реда и сигурността при влизане, излизане или пребиваване във военни обекти;
- създаване на военно-полицейски формирования към Българската армия;
- създаване на необходимите условия за взаимодействие на Военната полиция с държавните органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред.
Приемането на законопроекта ще доведе до намаляване степента на риска за реда и сигурността във Въоръжените сили; повишаване приноса на Военната полиция в общата система за противодействие на престъпността и поддържане на реда и сигурността в страната; подобряване на координацията и взаимодействието с другите служби за сигурност и обществен ред.
Редица европейски страни като Чехия, Полша, Франция, Италия, Холандия и други са регламентирали в самостоятелни закони дейността на Военната полиция. Практическият опит на тези държави дава основания да се очаква, че приемането на Закона за Военната полиция ще има положително отражение върху подготовката и участието на български контингенти в мисии и операции на НАТО и Европейския съюз извън границите на страната.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Атанас Мерджанов, Красимир Ципов и Неджми Али.
Народният представител Атанас Мерджанов попита министър Ангелов предстои ли изработването на подобни законопроекти по отношение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Господин Мерджанов изрази становище, че всяка една от тези служби трябва да има съответен законопроект и окачестви като прибързано внасянето на Законопроекта за Военната полиция. Според него всички законопроекти, регламентиращи правомощията на службите, трябва да бъдат внесени по едно и също време в Народното събрание.
Министър Ангелов аргументирано отговори, че това не е необходимо, тъй като правомощията на службите са напълно различни. Той заяви, че Военна полиция е служба главно и основно за реда и сигурността в системата на отбраната и Въоръжените сили. Следователно не счита, че всички законопроекти трябва да бъдат разглеждани заедно.
Народният представител Красимир Ципов нарече недостатъчна уредбата, свързана с осъществяване на антитерористичната дейност в Министерството на отбраната и с оглед на това отправи препоръка към водещата комисия за разписване на по-подробни функции по отношение на антитерористичната дейност и най-вече взаимодействието с ДАНС във връзка с това.
Народният представител Неджми Али приветства изработването на този закон и заяви, че изготвянето на закони за специалните служби ще бъде добра крачка напред. Той отправи въпрос към вносителите, свързан с охранителната дейност, с която се натоварва Военна полиция и сметна за удачен вариант аутсорсването на тази услуга. Министър Ангелов отговори, че става въпрос преди всичко за имоти с отпаднала необходимост, които трябва да бъдат охранявани, и това става именно с наемане на охранителни фирми чрез обществена поръчка, а не от Военна полиция.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, без гласове „въздържал се” и с 2 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерския съвет на 18 март 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за Военната полиция, № 102-01-19,
внесен от Министерския съвет на 18 март 2011 г.

На свое заседание, проведено на 7 април 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за Военната полиция, внесен от Министерски съвет на 18 март 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на отбраната: господин Аню Ангелов – министър на отбраната, полк. Данчо Дяков – директор служба „Военна полиция”, и господин Атанас Панайотов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в служба „Военна полиция”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от министър Ангелов.
Приетата Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България с Решение на Народното събрание от 28 октомври 2010 г. е план за развитието на Въоръжените сили, предвиждащ разработването на Закон за Военната полиция. Неговата цел е законово регламентиране на функциите и правомощията на Военната полиция и осъществяване на по-тясно взаимодействие с Националната полиция.
Съгласно законопроекта Военната полиция е част от Въоръжените сили на Република България, специализирана за опазване на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия. Военната полиция е организирана в служба „Военна полиция” към министъра на отбраната и военно-полицейските формирования в Българската армия.
Предлаганият Закон за Военната полиция ще направи прозрачни за обществото разпоредбите, свързани с дейността и правомощията на Военната полиция, които касаят не само военнослужещи, а са насочени към цялостно обезпечаване на реда и сигурността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
Приемането на Закон за Военната полиция ще позволи разпоредбите му да станат достояние на обществото, което ще осигури съответната публичност и съответно допълнително ще гарантира възможностите на гражданите за защита от евентуална незаконосъобразна намеса в личната им неприкосновеност.
Основните моменти в проекта на Закон за Военната полиция са:
- регламентиране правомощията на Военната полиция, свързани с опазването на реда и сигурността на Министерството на обраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
- създаване на военно-полицейски формирования към Българската армия;
- създаване на необходимите условия за взаимодействие на Военната полиция с държавните органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред.
Приемането на Закона за Военната полиция ще доведе до: подобряване ефективността на Военната полиция; намаляване степента на риска за реда и сигурността във Въоръжените сили; повишаване приноса на Военната полиция в общата система за противодействие на престъпността и поддържане на реда и сигурността в страната; подобряване на координацията и взаимодействието с другите служби за сигурност и обществен ред.
Приемането на самостоятелен Закон за Военната полиция е подход, познат в редица страни – членки на НАТО и на Европейския съюз. Опитът на тези държави дава основания да се очаква, че приемането на Закона за Военната полиция ще има положително отражение върху подготовката и участието на български контингенти в мисии и операции на НАТО и Европейския съюз извън границите на страната.
Увеличаване обема на законовата регламентация на Военната полиция и регламентирането в закон на новите положения в правната й уредба не може и не е целесъобразно да се извърши в действащия Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България, поради което се налага приемането на Закон за Военната полиция.
В дискусията взеха участие народните представители Любен Корнезов и Анастас Анастасов.
В хода на дискусията се поставиха въпроси относно възможността за задържане на лица, на военнослужещи на чужда държава, намиращи се на територията на Република България и на военнослужещи във военни контингенти и мисии от служба „Военна полиция”, както и за задържането им за повече от 24 часа.
От вносителите беше дадено подробно разяснение във връзка с предвидените правомощия на органите на служба „Военна полиция”, които са изцяло съобразени с Конституцията на Република България и българското законодателство.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за Военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерския съвет на 18 март 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Анастасов.
От името на вносителя – ген. Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя – Министерският съвет, ще се спра на някои основни моменти от Законопроекта за Военната полиция. Преди всичко искам да посоча, че в този закон много по-детайлно се регламентират правомощията на Военната полиция по отношение на лицата, включително и на български граждани, извършили нарушения и престъпления на територията на военни обекти и съоръжения, които с действия или бездействия застрашават или увреждат реда и сигурността при влизане, излизане или пребиваване във военни обекти.
Заедно с това законопроектът в много по-голяма степен създава и укрепва съответни гаранции за защита на правата както на военнослужещите, цивилните служителите, работещи в Министерството на отбраната, така и на българските граждани въобще.
В спектъра от дейности, които Военната полиция изпълнява и ще изпълнява, се включва оперативно-издирвателна дейност, антитеростична дейност, дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер, информационна дейност, охранителна и контролна дейност. Правомощията на органите й са свързани със съответните възможности при необходимост да бъде оказано въздействие върху военнослужещи, цивилни служители и граждани. До момента те са само фрагментарно уредени в Закона за отбраната и Въоръжените сили и са доразвивани в правилника, а подобни отношения, съгласно чл. 30 на Конституцията, трябва да бъдат уредени в закон.
Предложеният законопроект ще осигури и съответната публичност и респективно допълнително ще гарантира възможностите на гражданите за защита от евентуална и незаконосъобразна намеса в личната им неприкосновеност.
Законопроектът предвижда създаването на военно-полицейски формирования към Българската армия, които ще бъдат от състава на съответните съединени части и ще изпълняват специални военно-полицейски функции, като контролна и охранителна дейност в гарнизоните и местата за разполагане, контрол за спазването на войсковия ред и военната дисциплина, охрана, контрол на достъпа и пропускателен режим, съпровождане и контрол върху използването на военни превозни средства.
Създадени са и необходимите условия за много по-тясно взаимодействие на военната полиция с държавните органи и организации и с другите служби за сигурност и обществен ред. Изрично е предвидено, че военната полиция може да изпълнява съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи задачи по охрана на обекти, разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове, разпространение на оръжие за масово унищожаване и незаконен трафик на оръжие, задържане извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници.
Бих искал да посоча също така, че със създаването на военно-полицейските формирования в Българската армия към съединенията и частите и към видовете въоръжени сили значително ще се укрепи редът и сигурността в обектите и съоръженията на Министерството на отбраната, а така също и редът и сигурността в български контингенти, участващи в операции извън територията на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по повдигнатия въпрос – обсъжданият законопроект?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Макар да бе подготвен и презентиран със завидна министерска активност, като цяло предложеният Законопроект за военната полиция е механичен сбор от сега съществуващи текстове от Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за структурата и организацията на дейността на служба „Военна полиция”.
В сега действащия закон и правилник са разписани всички детайли относно дейността на Военната полиция, нейните правомощия, начинът за комплектуване, обучение, организация и други. Член 56 от ЗОВС гласи, че Въоръжените сили участват в многонационални военни формирования, в операции и мисии извън територията на страната, в инициативи и контролни дейности за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството в областта на отбраната, поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната, и извън нея, в съответствие с националното законодателство и международните договорености. Като част от Въоръжените сили тези задачи се изпълняват и от военната полиция.
В чл. 57, също от ЗОВС, е разписано, че Въоръжените сили могат да изпълняват задачи и по оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжие за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм, участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура и в операции за пресичане на терористични действия. Това позволява Военната полиция да изпълнява и тези задачи, без да е необходима допълнителна законова уредба.
Член 100, ал. 5 от ЗОВС гласи, че организацията и дейността на Военната полиция, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в тях, се определят с правилник, приет от Министерския съвет. Този правилник е налице и е напълно достатъчен като обем и разписани в него права и задължения на служба „Военната полиция”, за да е необходим нов закон.
Ако разгледаме проекта на Закон за Военната полиция по глави и разписаните в тях членове, веднага може да се направи анализът, че той не предоставя нещо ново, което да не е разписано в досегашните нормативни документи, основаващи се на ЗОВС, Правилника за структурата и организацията на дейността на служба „Военната полиция”, както и в други нормативни документи като инструкции – Закон за движение по пътищата, НПК, НК, и така нататък.
Ето и по-детайлният преглед на главите:
„Глава първа. Общи положения” е компилация между чл. 100 от ЗОВС и членове от 1 до 4 и чл. 8 и други от Правилника за военната полиция.
„Глава втора. Дейност на военната полиция” са всъщност текстове от чл. 102 от ЗОВС и Раздел ІІІ от Глава трета, както и други текстове от Правилника за военната полиция.
„Глава трета. Правомощия на военната полиция” представлява сбор от чл. 103 и Раздел ІІ от Глава трета, както и други текстове от правилника.
„Глава четвърта. Военно-полицейски формирования в Българската армия” е единственото ново в проекта за закон и нея ще разгледам малко по-надолу.
„Глава пета. Взаимодействие с други държавни органи, организации и граждани” се съдържа в ал. 2 на чл. 102 от ЗОВС, както и в подобни текстове в правилника – т. 10, ал. 1, чл. 8.
„Глава шеста. Личен състав” е регламентирана със ЗОВС, Правилника за прилагане на ЗОВС и Глава четвърта от Правилника за военната полиция.
„Глава седма. Административно-наказателни разпоредби” е разписана в ЗОВС и определени текстове от Правилника за военната полиция.
Какво се предлага в „Глава четвърта. Военно-полицейски формирования в Българската армия”? Създаването на нови военно-полицейски подразделения, които са подчинени на съответните командири на формирования в Българската армия и методически ще се ръководят от служба „Военна полиция”. Това противоречи на 20-годишните традиции за изграждането на военната полиция в Българската армия и практически е трудно осъществимо. И сега военната полиция осъществява охраната на стратегически обекти, като сградите на Министерството на отбраната и на обединените стратегически щабове. И сега при необходимост към съответните формирования се предават военно-полицейски подразделения за охрана на занятия, учения, обекти, кораби, самолети и др. Много по-лесно, ефективно и с по-малки финансови и материални ресурси, е да се извърши реорганизация на съществуващите регионални военно-полицейски служби и от тях да се изградят такива формирования там, където е необходимо, и да бъдат временно придавани на тези командири, които имат нужда от такива формирования, но подборът, обучението, контролът и ръководството да се осъществява от служба „Военна полиция”.
Досегашната практика показва, че формированията в Българската армия постоянно търпят промени – реформиране и предислокация, закриване и така нататък. От стратегическа гледна точка не е целесъобразно да се сформират към тях военно-полицейски подразделения, тъй като и в бъдеще ще предстоят реформи.
От друга гледна точка, чуждият опит показва, че военната полиция в редица страни е подчинена на командирите, а другаде на министъра на отбраната или на началника на Генералния щаб. Двете системи работят, но никъде няма компилация между тях. Традицията е в едната или в другата посока. Примери за първото са САЩ, Гърция, Турция, а за второто – Чехия, Полша, Словакия и други.
Има и трети вариант, в който военната полиция е част от жандармерията на дадената страна. Така например в Италия, Франция, Холандия, но тя пак не е подчинена на командирите, а при нужда им се придават военно-полицейски формирования.
Изводът е, че една такава реформа е напълно излишна, нецелесъобразна, непочиваща на традицията и ще доведе до излишен разход на финансови и материални ресурси и със сигурност до напрежение между командирите и ръководството на Служба „Военна полиция”, тъй като, от една страна, изпълняват заповедите на командира, но, от друга страна, разпорежданията на директора на Служба „Военна полиция”.
Мнението на ръководни офицери в службата без изключение е, че Глава четвърта е крачка назад в развитието на Военната полиция и е нецелесъобразно да се формират подобни подразделения извън службата. Според тях включването на тази глава е единствено и в резултат на разпореждането от страна на министър Ангелов, с което ръководството на службата е било длъжно да се съобрази.
В заключение искам да отбележа, че Законопроектът за Военната полиция е напълно излишен, след като всички промени биха могли да се реализират с Правилника за Военната полиция.
Излишен е и от гледна точка на факта, че закон за една структура от около хиляда човека е просто несериозно. Това е едно от малкото неща, за които министър Цветан Цветанов е прав и е опонирал на господин Ангелов, тъй като по тази логика всяка служба в МВР трябва да си има закон, да не говорим за Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и други, които са абсолютно самостоятелни.
Част от офицерите от службата го възприемат единствено като издигане на авторитета й, но по-голяма част споделя мнението, че е напълно излишен.
Всички са наясно, че сега действащата нормативна база е напълно достатъчна да се изпълняват функционалните задължения, а Глава четвърта от проекта е в ущърб на службата.
Ето защо ние, представителите на Коалиция за България, ще се въздържим и няма да подкрепим предложения Законопроект за Военната полиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мерджанов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, драги колеги! На заседанието на Комисията по външна политика и отбраната обсъдихме въпроса за необходимостта да има отделен закон за Военната полиция и какви задачи Военната полиция ще изпълнява в цивилния живот.
В днешното си изказване аз бих искал да направя някои бележки по Законопроекта за Военната полиция.
Положително е, че на Военната полиция се възлагат задачи като охрана на обекти, разкриване, прекратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжия, задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници. Военната полиция като институция и досега развива донякъде тези способности и няма пречка възможностите й да бъдат използвани на територията на страната и извън районите на военните поделения и обектите.
В Закона за отбраната и въоръжените сили – чл. 52, ал. 2, се регламентира, че на въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Ако Закона за Военната полиция ще е самостоятелен, то би било редно с оглед на досегашната ни традиция да се формулира такава разпоредба, например като ал. 3 на чл. 5 от проекта.
Принципно нова постановка в проекта е предлаганата структура на Военната полиция, която да се състои от служба „Военна полиция” и военно-полицейски формирования в Българската армия – нещо, по което говори преди малко моят колега Мерджанов.
Новият елемент – военно-полицейските формирования, ще имат няколко задачи, посочени в чл. 2, ал. 3 от проекта, те са с контролни и охранителни функции.
Тук възникват няколко основни въпроса: дали е достатъчно финансово и ресурсно обмислено, доколко е целесъобразно тези високо подготвени кадри да се занимават с охранителни функции във всички военни поделения и обекти, къде ще се квалифицират тези кадри, на кого ще бъдат подчинени военно-полицейските формирования в Българската армия, след като директорът на Военна полиция ще има спрямо тях методически и общо контролни функции? Ще бъдат ли тези кадри в йерархическа подчиненост на по-старшите в поделението и няма ли да се превърнат само в охрана без реални контролни функции, тоест определени охранителни взводове?
Всички тези въпроси възникват, защото не са регламентирани, от една страна. От друга страна, тези формирования са различни от досегашната ни практика и натрупан опит. Нещо повече, в проекта се говори за взаимодействие между служба „Военна полиция” и военно-полицейските формирования при осъществяването на дейностите по охраната.
Следващият много важен въпрос, може би най-важният, е кога, къде и спрямо кои лица органите на служба „Военна полиция” осъществяват функциите и задачите си и реализират правомощията си.
Какво предвижда проектът? Къде служба „Военна полиция” извършва оперативно-издирвателна дейност в Министерството на отбраната в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия? Характерна е формулировката на чл. 4, ал. 2 от проекта, че може да извършва оперативно издирвателни дейности в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната. Защо и кога ще може – не става ясно.
Органите на Военна полиция извършват и проверки при получени сигнали за извършени престъпления от общ характер, които не съдържат достатъчно данни по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс за образуване на досъдебно производство – чл. 6, ал. 2 от проекта. Тук отново могат да извършват проверки в едноличните търговски дружества с принципал министърът на отбраната. Служба „Военна полиция” извършва охрана и контрол на охраната на обекти на въоръжените сили, на военни учения и военни транспортни средства и ешелони, но не и на търговските дружества – чл. 7 от проекта.
Служба „Военна полиция” събира, обработва, систематизира, съхранява, анализира и използва информация, свързана с реда и сигурността на въоръжените сили и едноличните търговски дружества с принципал министърът на отбраната – чл. 8.
Тези примери показват, че не е достатъчно точно формулирано къде и кога работи служба „Военна полиция” и спрямо кого работи службата. Отговор би следвало да се намери в чл. 11 от проекта. Тук са изброени както военнослужещите и цивилните служители от въоръжените сили, така и личният състав на едноличните търговски дружества и лицата, подготвящи или извършващи престъпления във военните обекти, и лицата, които застрашават реда и сигурността на въоръжените сили и т.н.
По отношение на следващите функции – за престъпления от общ характер, проектът препраща към НПК, тоест спрямо военнослужещите и цивилните лица от въоръжените сили – за последните, при и по повод изпълнение на службата им, независимо че от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 на проекта излиза, че оперативно издирвателните дейности са нещо различно от дейностите по предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, а това не е така и следва да се има предвид, че нейното естествено продължение е разследването на извършени престъпления. Това не би било проблем при съответната нормативна регламентация, но не и при мълчание по въпроса. Не би следвало да има проблем оперативно-издирвателната дейност да се извършва от едни органи и разследването – от други, за което има примери и досега.
В заключение, по разглежданите въпроси къде, кога и спрямо кого осъществяват функциите си служба „Военна полиция”, може да се каже, че в проекта е допуснато объркване и несистематичност, което би могло да доведе до проблеми при конкретни практически ситуации, свързани с прилагането на закона. Би следвало ясно и точно да се обоснове кръгът от лицата, спрямо които органите на службата осъществяват правомощията си като отправната точка на предложения чл. 11 е доста добра и обоснована. Тук следва да се направи изключението за разследващите функции, тъй като е малко вероятно да има промени в НПК и не на последно място – да се направят съответстващи изменения в Закона за МВР.
В продължение на изложеното следва да се подчертае, че въпросите, свързани с оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от служба „Военна полиция”, не са достатъчно и добре конструирани в законопроекта, а тя е гръбнакът на полицейската дейност.
На първо място, не са посочени специфичните способи и средства за нейното осъществяване, като някои от способите са отбелязани частично на отделни и несистематично свързани места в закона. Посочено е, че службата може да ползва доброволни сътрудници, но вероятно е пропусната възможността за ползване на специалните разузнавателни средства. Именно при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност може да се получи припокриване на дейностите на службите за сигурност и службите за обществен ред.
Затова, както бе споменато, и в изпълнение на Стратегията за национална сигурност би следвало при изготвянето на един такъв законопроект да се извърши трезва преценка и необходимите промени в другите закони, например в Закона за МВР, в Закона за ДАНС.
Тук отново следва да се подчертае, че заложената идея в законопроекта е добра и напълно логична, а именно Служба „Военна полиция” да осъществява правомощията си спрямо лицата, предвидени в чл. 11 от проекта, но изпълнението на идеята следва да стане по един добър и широкообхватен правно-технически начин.
На следващо място, в проекта са посочени задълженията на държавните органи и организации, длъжностните лица и гражданите да оказват съдействие на органите на Военна полиция, както и за взаимодействието на Военна полиция с другите държавни органи и организации. Тук следва да се отбележи, че особено място е отделено на взаимодействието с Министерството на вътрешните работи, а не е отделено внимание на взаимодействието с Държавна агенция „Национална сигурност”. В Закона за ДАНС правомощията на органите на ДАНС по осигуряване на националната сигурност обхващат и въоръжените сили, а разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 123, ал. 3 дават специфични правомощия в тази насока. Това предполага пряко взаимодействие между ДАНС и Военна полиция при предварително диференцирани и законодателно изчистени правомощия.
В заключение, следва да се отбележи, че законопроектът за Военната полиция е първият закон, който се предлага, след като е налице новата Стратегия за национална сигурност. Независимо дали ще се върви към самостоятелен закон или към допълнителни норми в Закона за отбраната и въоръжените сили, то разпоредбите следва да се преподредят и систематизират. Ако се приеме, че разпоредбите на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. 3 в проекта са верни като идея и целесъобразни с оглед спецификата на регулираните обществени отношения, това е кръгът от лицата, спрямо които Военна полиция осъществява функциите си, то в синхрон с тях могат да се формулират и останалите норми.
Ако се приеме, че националната сигурност е и икономика, и здравеопазване, и образование, и екология, и външна политика, и т.н., то можем да кажем, че това е широкият й обхват. Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, службите за сигурност и службите за обществен ред защитават националната сигурност и тяхната дейност е свързана с по-тесния й обхват. Именно тук следва да се прецизират функциите, задачите и правомощията, за да се постигне максимално добър синхрон и взаимодействие, което може да стане реално след задълбочен, прецизен и професионален анализ на действащата нормативна уредба и нейната промяна при необходимост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Панчев.
Реплики? Няма желаещи да репликират.
Други народни представители, желаещи да се включат в дебата?
Господин Владимир Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Пред нас е законопроект, който извървя достатъчно дълъг път, за да можем да кажем, че приемането му на първо четене днес е аргументирано, обосновано след широк обществен дебат.
Законопроектът е предложен за обсъждане в две комисии като идея още през м. септември миналата година, а от 3-4 месеца стои на сайта на Министерството на отбраната с дадена възможност за правене на забележки, корекции, добавки и т.н., и това е свършено.
Защото след министъра на отбраната и аз искам да обоснова необходимостта от приемането на Закон за Военната полиция? Сега действащият Закон за отбраната и въоръжените сили е един от най-тежките закони в нашето законодателство. Без да съм специалист по право, се сещам само за Закона за устройство на територията, който може би е по-обемен и с по-широк спектър. Не това обаче е основната причина – тежестта на Закона за отбраната и въоръжените сили. Причината е, че обществените отношения, които налагат необходимостта от приемането на законови уредби в отделни сектори на социалния и обществен живот, се промениха до такава степен, че Военната полиция вече не може да регламентира своята дейност с няколко текста в Закона за отбраната и въоръжените сили и с вътрешен правилник. Защо? Защото нейната дейност касае не само вътре, но и извън страната взаимодействието с военнослужещи, но и с цивилни граждани, което трябва да бъде поставено в такъв ред и такава светлина, че гражданите да знаят своите права. При изискванията на чл. 30 от Конституцията на Република България, когато се нарушават правата на гражданите, тези ограничения трябва да бъдат регламентирани със закон.
Аз разбирам ревността на нашите колеги отляво, че 20 години не им достигна куража да фрагментират тези дейности в различните министерства, включително сега със Закона за Военната полиция в Министерството на отбраната, но това не бива да бъде основен аргумент, че видите ли, не трябва да приемаме такъв закон.
Отделно несериозно звучат аргументите, че става въпрос за малък брой служители, защото, чисто формално погледнато, никъде в нашата законодателна база не е указано колко служители трябва да касае законът. Ако от тази гледна точка формализираме нещата, не би трябвало да има Закон за Омбудсмана, за Сметната палата и би трябвало да се зачудим има ли смисъл да има Закон за ДАНС, защото служителите на тези ведомства са по-малко, отколкото са военните полицаи в България – това от една страна.
От друга страна, преди време тук приехме Бяла книга за отбраната, която е изключително пространен и дългосрочен план за развитие на въоръжените сили. В него изрично декларирахме своята воля да приемем частно законодателство, касаещо отделните служби в Българската армия и въоръжените ни сили.
Сега затова предлагаме на вашето внимание приемане на Закон за Военната полиция. След време, да сме живи и здрави, ще разглеждаме и Закона за служба „Военна информация”.
Военна полиция по сега действащите правилници и текстове от закона е силова структура и като такава е крайно време тя да излезе на светло, за да могат всички граждани, които евентуално могат да бъдат засегнати от нейните действия, да знаят своите права и правомощия, както и съответно защитата срещу нерегламентирани дейности.
Никой от нас няма да оспори, че публичността на един закон е значително по-голяма, отколкото публичността и известността на която и да е наредба, касаеща частна дейност в някое ведомство. Следователно добър или лош, пълен или непълен, Законът за Военната полиция дава тази публичност и гражданственост на действията на една силова структура. Ние само трябва да адмирираме, а не да отричаме правото му на съществуване.
Отделно от това, ако досега е имало някакви проблеми в отделни дейности и мероприятия, провеждани съвместно между служители на Военна полиция, служители на Министерството на вътрешните работи и други служби, които касаят реда и сигурността в държавата, сега тези неща със Закона за Военната полиция се изчистват на сто процента. Защо? Беше вметнато от изказващите се преди мен от трибуната, че по него имало реплики, но ако нямаше реплики, това означава, че или законът е съвършен, което не е възможно – всички знаем това, или не става за нищо. Щом е имало дебати, значи законът е добър.
В комисиите министър Ангелов и неговите колеги достатъчно ясно заявиха колко поправки са правени, колко съгласувания между министерствата, колко текстове са отстранени, кои не са и защо не са отстранени. Законът за Военната полиция е съгласуван напълно и е в съответствие и взаимодействие с всички останали закони.
А това, че видите ли, бил един механичен сбор, е съвсем несериозен довод. Ако погледнем една опера, тя се състои от 8 ноти, една книга или голям роман се състои от 30 букви – това е на шега.
Сериозното е, колеги, че не може да няма връзка между сега действащите части от закона, касаещи Военна полиция, наредбата за нейната дейност, и предлагания закон. Напротив, достойнство е, че има текстове, които кореспондират със сега действащите наредби. Военната полиция оттук нататък няма да се появи от нищото, а продължава да действа със съответните промени в нейната структура и изясняване на нейните функции. Това също е достойнство, а не е недостатък.
Бих искал да подчертая и факта, че Законът за Военната полиция със своите подробни разписвания на функциите и задълженията на военните полицаи, техните права и ограничения, подобрява съществено ефикасността и ефективността на действията на Военната полиция. Това, от една страна. От друга страна се намаляват значително опасностите и риска при действия на военните полицаи в поделенията, извън тях и извън територията на страната.
При ангажиментите, които ние имаме в сегашния етап като членове на НАТО и на Европейския съюз и в задачите, които изпълнява и ООН, това е една изключително важна функция на Военната полиция – да охранява нашите мисии и съответно и тези, с които ние сме свързани при изпълнението им зад граница. Така че това също има и значителен международен отзвук.
Тук направените съпоставки, аз не ги разбрах добре, с различните практики в Европейския съюз и в НАТО, да, директно това, което ние прилагаме като законодателство, кореспондира и с европейска и натовска практика. Не е ново, не е екзотика, не е и нещо изключително, но трябва дебело да подчертая, че това не е преписване на който и да е от законите или прилагане на практики на чужди държави и армии.
Законът позволява да се увеличи приносът на Военната полиция към опазване на обществения ред и гарантиране сигурността на гражданите, на институциите и на държавата като цяло, защото той на практика регламентира техните функции и определя техните правомощия и ограничения, както и взаимодействието им с всички други органи, които имат силови или охранителни функции в държавата ни. Така че това е нещо, което също трябва да бъде адмирирано.
Бих желал да приключа с призива да подкрепим един нов закон, който само ще изчисти действието, правомощията и ограничението на действие на една силова структура, което в развиващата се демокрация в нашата държава е предимство, не недостатък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Военната полиция с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Съгласно приетото сутринта от нас процедурно решение ще прекъснем в 10.30 ч., когато ще продължим с избора на трима членове от квотата на Народното събрание на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
С доклада на второ четене ще ни запознае господин Радев.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на комисията за наименованието на закона.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 1 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Христо Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допускане на заместник-министъра на правосъдието в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя, който получава номерация на § 1.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 3 е постъпило предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 2:
„§ 2. В чл. 102, ал. 1 думите „в едномесечен срок” се заменят с „в тримесечен срок”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 4:
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева – § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 4 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 5:
Предложение на народния представител Христо Бисеров – § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева – § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 6:
Предложение на народния представител Христо Бисеров – § 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 6 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Предложение на комисията, която подкрепя вносителя за § 7, но по доклада той става § 3.
Гласуваме § 3 по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 8:
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева – § 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 8 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 9:
Предложение на народния представител Христо Бисеров – § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров за отпадане на § 9, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 21, против 53, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията, подкрепила текста на вносителя за § 9, който получава номерация на § 4.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 10:
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 5:
„§ 5. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо след думите „издал акта” се добавя „по чл. 60, ал. 1”;
б) изречение второ се изменя така: „Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.”
2. В ал. 3:
а) в изречение първо думите „открито заседание” се заменят със „закрито заседание”;
б) в изречение второ думите „от обявяването му на заседанието” се заменят с „от съобщаването му”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания, колеги, има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 10, който става § 5 по редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Параграф 11 – предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 6:
„§ 6. Създава се чл. 172а:
„Съдържание на решението
Чл. 172а. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава;
5. имената, съответно наименованието, на страните;
6. какво постановява съдът;
7. в тежест на кого се възлагат разноските;
8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме § 11, който става § 6 по редакцията на комисията, която беше прочетена.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева за създаване на § 11а.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Христо Бисеров за отпадане на § 12.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева за отпадане на § 12.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 12 по вносител, което се предлага и подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Предложение на народния представител Христо Бисеров – § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева – § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказване има ли? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на комисията § 13 да отпадне, включително и предложенията на народните представители Христо Бисеров, Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Гласуваме отпадането на § 13, което се подкрепя от комисията, колеги.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Параграф 14 – предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 7:
„§ 7. Член 227 се изменя така:

„Правомощия на Върховния административен съд
при отмяна на новото решение
Чл. 227. (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и ако е необходимо, събира нови доказателства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по текста? Няма.
Гласуваме § 14, който става § 7 по редакцията на комисията, така както беше прочетен текстът.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева – § 15 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева за отпадането на § 15, което се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 16 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията - § 16 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 8.
По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 17 по вносител, който става § 8, и § 18 по вносител, който става § 9.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народния представител Тодор Димитров по доклада.
Комисията подкрепя предложението.
Междувременно след изготвянето на доклада е постъпило писмено оттегляне на това предложение от господин Тодор Димитров, което е качено официално на сайта на Народното събрание – на Комисията по правни въпроси. Комисията предлага да се създаде нов § 10, тъй като това предложение е гласувано с редакцията:
„§ 10. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения:
1. В чл. 41, ал. 3 думите „по местонахождение на териториалната данъчна дирекция” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
2. В чл. 75, ал. 2 думите „по местонахождението на компетентния орган по приходите” се заменят с „по постоянния адрес на физическото лице или седалището на едноличния търговец и юридическото лице”.
3. В чл. 95, ал. 1 думите „по местонахождението на териториалната данъчна дирекция” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
4. В чл. 121, ал. 4 думите „по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
5. В чл. 147, ал. 3 думите „по местонахождение на решаващия орган” се заменят с „по адреса или седалището на жалбоподателя”.
6. В чл. 156:
а) в ал. 1 думите „по местонахождението му” се заменят с „по адреса или седалището на жалбоподателя”;
б) в ал. 5 думите „по местонахождението му” се заменят с „по адреса или седалището на жалбоподателя”, а думата „окръжния” се заменя с „административния”.
7. В чл. 187, ал. 1:
а) в т. 1 думите „по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”;
б) в т. 3 думите „по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
8. В чл. 197, ал. 2 думите „по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
9. В чл. 268, ал. 1 думите „по местонахождението на компетентната териториална дирекция” се заменят с „по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”.
10. В Допълнителните разпоредби се създава § 2б:
„§ 2б. Постоянният адрес и седалището на жалбоподателя, определящи местната подсъдност, са постоянният адрес и седалището му към датата на подаване на жалбата или искането пред административния съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Господин председател, колеги, преди да прочета текста, аз заявих, че има оттегляне по вносител на това предложение с изрична писмена молба, заведена в деловодството на Народното събрание. Необходимо е да гласуваме предложението на комисията, което в случая трябва да бъде отхвърлено, защото е оттеглено предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, прочетете молбата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Чрез председателя на Народното събрание до председателя на Комисията по правни въпроси, относно оттегляне на направено предложение между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г.
Уважаема госпожо председател, с настоящото Ви уведомявам, че оттеглям направеното от мен предложение между първо и второ четене с вх. № 054-04-355 от 12 ноември 2010 г. за създаване на нов § 19 в приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г.
С уважение, Тодор Димитров – народен представител от Парламентарната група на ГЕРБ.”
Заведено е в деловодството на Народното събрание под № 154-00-746 на 5 май 2011 г.
Тъй като в комисията гласуването беше 9 на 8 гласа, ние сме направили редакции, но те са само правно-технически, затова сега трябва да подложим на гласуване предложението на комисията. Аз не мога да го оттегля като неин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е предложение на комисията, но е оттеглено от страна на вносителя.
Моля, гласувайте новия § 10, който беше прочетен от председателя на комисията и който е формулиран въз основа на предложението на господин Тодор Димитров, което предложение е оттеглено от него със заявлението, което беше прочетено.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 20, против 51, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 19 има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Предложението е оттеглено по точки 1 и 3, а по т. 2 комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 11:
„§ 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 50 думата „окръжния” се заменя с „административния”.
2. В чл. 72, ал. 1 думата „окръжен” се заменя с „административен”.
3. В чл. 73, ал. 1 думата „Окръжният” се заменя с „Административният”.
4. В чл. 83б, ал. 1 думата „окръжния” се заменя с „адмистративния”.”
5. В чл. 84 думата „окръжния” се заменя с „административния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 19, който става § 11, по редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 20 има предложение от народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за отпадане на § 20, което се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 88 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, ще прекъснем временно обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и ще започнем с обсъждане на кандидатурите и провеждане на избор на трима членове от квотата на Народното събрание в т.ч. и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Постъпили са предложения от всички парламентарни групи –пет на брой. Тъй като кандидатите са подредени по азбучен ред в бюлетината, ще давам думата на съответните групи, които са номинирали кандидата, да ни запознаят с неговата кандидатура.
Първи по азбучен ред е госпожа Антония Иванова Романова. Предложението е направено от господин Иван Костов.
Господин Костов, имате думата да ни представите вашия кандидат.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на Синята коалиция предлагам Народното събрание да избере Антония Иванова Романова за член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това го правя на основание чл. 22г от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, извинете ме, че Ви прекъсвам, но преди това да приемем едно процедурно решение. – ако кандидатите Антония Романова, Катя Станева, Лидия Руменова, Сабрие Сапунджиева и Филип Златанов са тук, предлагам да приемем решение, с което да ги допуснем в залата.
Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата на кандидатите с постъпили номинации, издигнати от името на парламентарните групи.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожа Антония Романова е юрист с богат професионален опит, който е съчетан с необходимите за работата в тази комисия морални качества и има активна гражданска позиция.
Тя има професионална кариера, която се развива както в научна, така и в практична посока. Била е научен сътрудник, а в последните 13 години е адвокат на свободна практика, където е съдействала за решаването на многобройни проблеми. Участвала е в научни конференции и симпозиуми в България и в чужбина. Има опит в разработването на правилници и наредби в изпълнителната власт.
Спокойно мога да уверя народните представители, че тя ще се отнесе с отговорност и лоялност към всеки въпрос, който бъде поставен; ще го разгледа честно и безпристрастно. Това ми дава основание да направя предложението да бъде утвърдена.
Във връзка с излязлата информация в медиите искам да уверя народните представители, че тя е депозирала оставка от членство в политическа партия, от Синята коалиция. Ако бъде избрана, разбира се, ще спази изискванията на закона и ще бъде успешен и качествен член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, напълно отговаряща на изискванията на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
По азбучен ред следва кандидатурата на Катя Димитрова Станева, предложена от господин Шопов и господин Десислав Чуколов.
С кандидатурата ще ни запознае народният представител Десислав Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на Партия „Атака” предлагаме за член на комисията Катя Димитрова Станева –българска гражданка, родена на ... .
Ще ви запозная накратко с нейната биография. От м. май 1987 г. до м. май 1992 г. тя работи в Благоевградски районен народен съвет като началник отдел „Жалби”. След това е работила в община „Триадица” – София, като началник отдел „Административно-правно обслужване на населението”, „Гражданско състояние на лицата, ЕСГРАОН и деловодство” на общината.
Впоследствие работи към Главно данъчно управление при Министерството на финансите като главен експерт по регистрация на чуждестранни инвестиции. От м. февруари 1995 г. до момента работи като адвокат на свободна практика, вписана в Софийска градска адвокатура. Занимава се с банкови, административни и данъчни дела.
Това е нашето предложение. Искрено се надявам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Следващият в бюлетината, съобразно азбучния ред на името, е госпожа Лидия Петкова Руменова, предложена от господин Станишев от името на Коалиция за България.
С номинацията ще ни запознае господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз вярвам, че всяка една от парламентарните групи не просто е съобразила предложената от името на народни представители или на съответната парламентарна група кандидатура с формалните изисквания на закона, но е взела предвид и огромните очаквания и отговорности, с които е натоварена дейността на комисията – не само в страната, но и от очаквания от нашите външнополитически партньори сред страните – членки на Европейския съюз.
Резултатите от дейността на комисията, уважаеми колеги, искаме или не, не могат просто да се проектират в буквалния прочит на закона. Те в по-голяма или в по-малка степен ще имат своето отражение и в доверието, ако щете, към България, към институциите в страната, към политиците, включително и към Народното събрание като институцията, която излъчва трима от петимата представители в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
От друга страна, резултатите от дейността на комисията, ще можем да ги видим в степента, в която реализираме своите надежди, своите приоритети, например, по отношение на очакваното съдържание в годишните доклади за напредъка на България или по отношение на механизма за сътрудничество и наблюдение, ако щете. Аз нямам колебание да кажа, че ще можем да ги видим и в начина, по който реализираме очакванията, свързани с членството на България в Шенгенското пространство. От тази гледна точка за нас – Парламентарната група на Коалиция за България, това означава, че всички ние чрез предложенията, които правим и съответно чрез гласуването и предпочитанията за отделните кандидатури, би следвало да се стремим да гарантираме представителност, обективност, прозрачност, безпристрастност на резултатите от дейността на комисията, водени, разбира се, в своето отношение и своето предпочитание и от личностните и професионалните качества и умения на кандидатите, които предлагаме. Ние се водим и от разбирането, че сред избраните членове на тази комисия следва да има представители и на парламентарната опозиция – и аз в случая, разбира се, говоря от името на най-голямата по численост опозиционна парламентарна група.
Ние предлагаме на Народното събрание да избере за член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси госпожа Лидия Петкова Руменова, завършила Юридическия факултет на Софийския университет през 1976 г., юрист с дълъг професионален опит, с придобита магистърска степен по право на Европейския съюз, с богат практически опит в областта на гражданското, финансовото и наказателното право, одитът и комуникациите.
Госпожа Руменова е работила в министерства, например: Министерството на външната търговия, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на отбраната, работила е в Прокуратурата, дълго време е била съветник в Министерския съвет и от 2009 г. е член на Сметната палата.
Без съмнение, за нас член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с качествата и професионалните умения и достойнства на госпожа Руменова ще съответства на очакванията и на отговорностите, с които искаме или не, е натоварена комисията. Ето защо, представяйки я, очакваме подкрепа за кандидатурата на госпожа Руменова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Следваща в бюлетината е госпожа Сабрие Тайфи Сапунджиева.
Господин Местан ще представи нейната кандидатура и ще я обоснове.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм улеснен при представянето на госпожа Сабрие Сапунджиева, защото неотдавна представих нейната кандидатура като кандидат за заместник на омбудсмана на Република България. За протокола в резюме ще представя най-важните моменти от биографията на госпожа Сапунджиева.
Госпожа Сабрие Сапунджиева е юрист, притежаващ богат професионален опит, съчетан с необходимите морални качества и активна гражданска позиция. Професионалната кариера на госпожа Сапунджиева като заместник-министър на правосъдието, секретар на президента на Република България по юридическите въпроси и дългогодишен член на Централната избирателна комисия, а понастоящем и заместник-председател на ЦИК, е неразривно свързана с функциите, които по закон е призвана да изпълнява Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Убедени сме, че отличното познаване на административните държавни функции, гражданските права, както и високият морал на Сабрие Сапунджиева, ще й позволят да бъде успешен член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Остана да се запознаем с кандидатурата на господин Филип Христов Златанов, предложен от Парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка със спазване изискванията на чл. 22, ал. 2 и чл. 22г от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ сме внесли проект за решение за избор на член на комисията.
Предлагаме Народното събрание да избере господин Филип Христов Златанов.
Господин Филип Христов Златанов е завършил, първо, Руска езикова гимназия „Млада гвардия” в гр. Перник. След това от 1991 г. –1996 г. – Английска езикова гимназия „Симеон Радев” с втори език немски.
През 2004 г., завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” – Юридически факултет – специалност право.
Работи като юрисконсулт – първоначално в Агенция за държавен финансов контрол. Притежава опит в областта на одита и управлението на публични средства, имуществена и административно-наказателна отговорност.
След това работи три години в Министерството на отбраната като юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” – отдел „Законодателство”, където придобива опит в областта на законотворческата и нормативната дейност, международното сътрудничество в рамките на НАТО, административно право и процес, както и в управлението на държавната публична и частна собственост.
От 1998 г., до настоящия момент, е юрисконсулт „Правно управление” на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – Централно управление. Придобива опит в областта на банковото, вещното и облигационното право, правни аспекти на търговските сделки и обезпечения, правен анализ на статута на недвижими имоти, строителни книжа, регулации, приложение на различни банкови разрешителни и регулаторни режими и връзка с държавни учреждения и институции.
Свободно ползва – писмено и говоримо, английски език. Ползва немски и руски език.
Има завършени и притежава удостоверения за ниво на владеене на английски език по системата „Кембридж сертификат”. Притежава сертификат за ниво на владеене на английски език и по натовски стандарт.
Завършил е Института по публична администрация и европейска интеграция. Има допълнително квалификации в областта на хуманитарното право, завършил е, и е получил Сертификат за завършен курс по хуманитарно право в Нюпорт, Роуд Айлънд, САЩ, както и в Националния институт по хуманитарно право в Сан Ремо, Италия.
Уважаеми дами и господа народни представители, считаме, че предложеният от нас кандидат Филип Христов Златанов е с висок морал, богат професионален опит, включително и опит в областта на финансите, което ще му даде възможност за качествено осъществяване на дейността по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Той има и изключително активна гражданска позиция, поради което може да бъде избран за член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Моля за подкрепа на тази кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
В оставащите минути, до началото на тайното гласуване, има възможност да бъдат изказани съображения и зададени въпроси към кандидатите. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Изборът ще започне в 11,00 ч. съгласно приетите от нас процедурни предложения и избраният състав на комисията. Дотогава кратък отдих.
След приключване на гласуването ще продължим заседанието в 12,00 ч.
Моля, за минута внимание! Предлагам на народните представители от парламентарни групи, различни от Синята коалиция, да дадат ред на колегите от Синята коалиция, тъй като те по график започват в 11,15 ч. срещата си с представителите на Венецианската комисия.
Моля за колегиалност и разбиране от страна на останалите депутати!
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Стигнахме до § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 21, който става § 12, който комисията подкрепя.
Гласували 66 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 22 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 22 да бъде отхвърлен.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева за нов § 22а.
Предложението е оттеглено.
По § 23 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 23 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 24 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 24, така както е по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 25 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли предложения или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 25, както е по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 26 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който става § 13, който комисията подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 27 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28, който става § 14, който комисията подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 29 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 29.
Гласували 73 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 30 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30, който става § 15, който комисията подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за § 31 и § 32, които стават съответно § 16 и § 17, които комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 33 има предложение на народните представители Красимир Ципов и Юлиана Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33, който става § 18, който комисията подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 34 има предложение от народните представители Ципов и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 34.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 19:
„§ 19. В Закона за посевния и посадъчен материал, в чл. 6, ал. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение второ се изменя така:
„Отказът подлежи на обжалване пред съответния административен съд.”
2. Създава се изречение трето:
„Решението на съда не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 35, който става § 19, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 36 има предложение от народните представители Ципов и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 36 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 36.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 37 има предложение от народните представители Ципов и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 37 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 37.
Гласували 83 народни представители: за 74, против и въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 20:
„§ 20. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред Административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.
(2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, неслучайно гласуването на второ четене на текстовете от Административнопроцесуалния кодекс се случва без дебат, тъй като същинският дебат беше в Правната комисия. Там юристите от различните парламентарни групи се обединихме, че наистина Върховният административен съд следва да бъде разтоварен от многобройните дела, с които се занимава, за да се отдаде на основната си функция като съд, който освен че контролира изпълнителната власт в посока нейната законосъобразност, но също така се занимава с уеднаквяване на практиката и с тълкуване на спорни казуси.
Понеже току-що чутото предложение, огласено в пленарната зала, очевидно е резултат от допълнителни консултации, бих искала да задам следния въпрос. Никой от нас не е против разтоварването на Върховния съд, включително от тези категории дела. Разполага ли обаче някой с анализ по какъв начин прехвърлянето на тези дела в районните съдилища ще се отрази на тяхната натовареност?
Нека не забравяме все пак, че Върховният административен съд е един от най-натоварените съдилища в България, изключително натоварен за Върховен съд. Другият най-натоварен съд в страната е Софийският районен съд. В него натовареността на съдиите с дела годишно е над 400, тоест всеки районен съдия дневно би следвало в една календарна година да разглежда и решава едно дело. Между другото, такава е ситуацията и с други районни съдилища в по-големите градове. Дали когато механично прехвърляме дела от Върховния съд в посока други съдилища, няма вместо да изпишем вежди, да извадим очи? Дали проблема, който ще решим в един съд, няма реално да го създадем в други съдилища?
Няма спор, когато дела от Върховния административен съд се прехвърлят на административните съдилища, които функционират в регионите. Всички знаят, че те не са натоварени и биха могли да поемат повече дела. Когато обаче прехвърляме част от тази материя по начин, по който се товарят районните съдилища, мисля, че ще създадем друг проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Радев, първа реплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Да, така е, много са делата във Върховния административен съд, особено тези, свързани със земеделските земи. Безспорно и районните съдилища, особено в София, Пловдив и Варна – големите градове, са особено натоварени. Да не забравяме обаче, че все пак става въпрос за земеделски земи и на територията на Софийския районен съд няма толкова спорове за земеделски земи. Те са повече в земеделските райони. Огромната част от територията на Софийския районен съд е урбанизирана и на практика това е гр. София. Тук ще се натоварят по-малките районни съдилища, които и без това са много по-слабо натоварени в сравнение с големите районни съдилища в големите градове.
Тук ние прехвърляме освен това делата на административните съдилища и като касационна инстанция, които особено в земеделските райони са много слабо натоварени. По този начин създаваме достатъчно работа и натовареност за съществуването на административните съдилища и махаме концентрацията на всички тези дела, които в момента отиваха като касационна инстанция във Върховния административен съд. Този подход в този закон съществуваше за редица дела и до настоящия момент. Сега ние го сваляме на ниво районен съд с касационна инстанция – административните съдилища.
Бяха ни предоставени и справки, от които се вижда, че с тази промяна няма да се повлияе на районните съдилища в големите градове, където на практика има най-голяма натовареност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Радев, всъщност това е проблемът на законодателстването, което се наложи в този парламент. Обикновено не разполагаме с експертиза, не разполагаме с конкретни и точни цифри, а работим с хипотези от сорта: много дела, които касаят земеделски земи, се разглеждат в земеделските райони, по-малко дела, които касаят земеделски земи, се разглеждат в София, Пловдив и Варна. Това е едно доста неуместно боравене с наречия, когато могат просто да бъдат използвани конкретни цифри. Всъщност това е и един от проблемите при промените на Административнопроцесуалния кодекс, който в крайна сметка натежа при вземането на едни или други решения, като например странният аргумент, че данъчните дела трябва да останат концентрирани в София, Варна, Бургас и Русе, защото, видите ли, така по-лесно НАП щяла да си събере приходите.
Тук става дума за едни други неща, но понеже се обединихме около каузата да разтоварим от дела Върховния административен съд и от опозицията не сме създавали проблеми при приемането на един или друг текст, използвам случая да ви кажа, че не е сериозно, когато става дума за сериозна реорганизация в съдебната система, това да се прави на око. Защото предполагаме, че тук делата са много, че там са по-малко. Но колко точно е това много и колко точно е това по-малко, е един въпрос, който може да бъде решен като се покажат конкретните цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 38, който става § 20, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 39 има предложение на народните представители Ципов и Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 39, който става § 21, и който комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 40 има предложение на народните представители Ципов и Колева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 40, който става § 22, и който комисията подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 41, който става § 23, което предложение се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 42 има предложение на народните представители Ципов и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 42.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 43 има предложение на народните представители Ципов и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 43 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 43.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 24:
„§ 24. Висящите съдебни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 44, който става § 24, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. Висящи съдебни производства по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, тъй като не подкрепихме § 10, а § 25 е свързан с § 10 и касае единствено и само неговите разпоредби, тук също следва да отпадне и моля да не подкрепите предложението на комисията за този нов § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това, което каза госпожа Фидосова касаеше отхвърления § 19, който трябваше да стане § 10. И тъй като текстът е свързан, всъщност това предложение на комисията буквално увисва.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 19, против 58, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 45 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 45.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 46.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК”.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за допълнение на
Закона за „Държавен вестник”, № 054-01-59,
внесен от Румен Иванов и група народни представители
Комисията го разгледа на две свои заседания – на 9 септември 2010 и на 13 април 2011 г.
Същият беше представен от един от вносителите – госпожа Мая Манолова.
Със законопроекта се създава процедура, която да регламентира извършването на поправки на грешки при обнародването на актове.
В Закона за „Държавен вестник” не се съдържат никакви правила относно реда за извършването на поправки на грешки в обнародвани актове.
Законовата празнота създава предпоставки за обнародване на поправки без знанието на съответния орган, както и на такива, които не са от технически характер и водят до промяна на волята на органа, издаващ акта.
При един по-подробен анализ вносителите са стигнали до противоречие със Закона за нормативните актове, в разпоредбите на който е казано, че всички поправки в закони се правят по реда на обнародването, което означава, че предлаганите промени трябва да бъдат съпроводени с промени в Закона за нормативните актове или тези текстове трябва да бъдат коригирани.
В становището на Министерството на правосъдието се сочи, че няма бележки по законопроекта, като в допълнението на чл. 10, ал. 5 от Закона за „Държавен вестник” изрично се определя кой е компетентният орган, който да направи искането за обнародване на поправката.
На заседанието, проведено на 13 април 2011 г., беше прието и изменение на разпоредбата на чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с която поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват само по нареждане на председателя на Народното събрание, с писмено искане до „Държавен вестник”, а когато поправката е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и Президента на Република България.
В хода на дискусията членовете на Комисията по правни въпроси подкрепиха философията на законопроекта за преодоляване на законовата празнота относно реда за извършването на поправки на грешки в обнародвани актове.
След проведената дискусия и обсъждане с 15 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник”, № 054-01-59, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 13 юли 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, изказвания от името на вносителите? Няма.
Изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, този закон всъщност има един параграф. На пръв поглед е безобиден, напълно безобиден – но само на пръв поглед. Макар и от един параграф, той поставя конституционен въпрос, а щом се касае за Конституцията, признавам си, аз съм много ревнив.
Какво ни казва този § 1? Става въпрос за чл. 10. „Искането за обнародване на поправка се прави от ръководителя на органа, чийто акт се поправя.” Или с други думи, нас ни касаят законите. Нали така? Основно законите, защото сме законодателен орган. Когато се прави поправка на един закон, председателят на Народното събрание ще извърши тази поправка – това ни казва законът.
Дали трябва да е така? Ние се опарихме като парламент с „наркопоправката”. Тя не беше никаква поправка, макар и да беше публикувана като такава. Защото под формата на попраавка може да измениш зако-она или правната норма!
Кой ни дава дефиниция „що е поправка”? Няма. Даже понякога една запетайка, бих казал, може да обърне смисъла на правната норма. Нали е така?
В Гражданско-процесуалния кодекс има така наречената очевидна фактическа грешка. Някой казва – „явна фактическа грешка”. Аз я наричам „очевидна фактическа грешка”. Имам писани неща – и в учебниците, които съм писал. Сталев я казва „явна фактическа грешка”.
Има цяла процедура, ако си спомняте. Даже открито съдебно заседание за поправка на решението. Разбирате ли? Съдът някъде е сгрешил нещо. С призоваване на страните, за да се гарантира – чрез поправката да не се допусне изменеение на същността!
И сега, уважаеми народни представители, не казвам нещо ново, но както ви е известно, чл. 98, т. 4 от Конституцията изрично дава правомощия на президента да обнаро-одва законите. Така ли е? Така е. Става с указ.
По нашата Конституция ние сме основният законодателен орган, но в законодателния процес президентът има свои правомощия. Той уча-а-ства в законодателния процес – има право на вето, обнародва и т.н. Следователно не може председателят на Народното събрание еднолично да прави поправки във вече обнародван в „Държавен вестник” закон. Това не е негово правомощие – това е правомощие на президента, на държавния глава, независимо как се нарича той.
Още нещо, уважаеми народни представители. Въпросът с поправките в „Държавен вестник” е уреден в Закона за нормативните актове. Той е от 1973 г., променян е многократно, включително и от предните Народни събрания. Тази материя е уредена там и тя е уредена по-о-дро-обно!
Вижте чл. 40, ал. 2 – „Поправката може да бъде извършена от председателя, само ако законът или съответният акт не е обнародван”! Ето!
По-нататък, чл. 42 има две алинеи. Изрично е казано: „Несъответствието между обнародвания акт и съответната поправка се извършва по реда на об-на-род-ва-не-то!”. Алинея 2 – „по реда на обнародването”!
Получава се колизия, тоест противоречие, между Закона за нормативните актове и сега предлагания § 1 от Закона за „Държавен вестник”. Кой закон ще прилагаме – Закона за нормативните актове ли или Закона за „Държавен вестник”, които уреждат една и съща материя? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Да, и аз точно така съм си го написал. Янаки Стоилов ме подкрепи. Кой е специалният? Кой е общият? Те и двата са специални!
Уважаеми народни представители, без да ангажирам моята парламентарна група, обръщам се към вас – да не подкрепяме този законопроект. Той тангира към противоконституционност, включително чл. 65 от нашия правилник, който онзи ден го приехме и госпожа Фидосова се позовава, че председателят, когато прави тази поправка, уведомява президента, уведомява и Народното събрание. Че Народното събрание и президентът да не са пощенска кутия, която ще се уведомява, бе, хора? Как може да се отреагира? Нямаш начин, механизъм да отреагираш, ако действително това не е поправка, а изменение на закона! Както беше с „наркопоправката”. Нямаш начин. Уведомяваме те по телефона или писмено, или устно.
Не виждам тук госпожа Манолова, защото тя ми опонира обикновено и е вносител. Не знам къде е.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Тръгна си.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами защото знае, че ще се изказвам! (Смях и оживление в залата). Казва: „Ама то някога трябва да стане много спешно”. Но да занимаваме президента, пък това е правено и в предишния парламент, дайте по терлички...
Ами ако не е така?! Ако въпросът е технически, то какъв е проблемът?! Въпросът е за 30 минути, не повече. Даже понякога по телефона председателят може да се обади, да се напише едно писмо, куриерът ще отиде, президентът в същия момент ще издаде указа и ще се обнародва. Пък какви са толкова спешни тези закони?! Трета световна война ли ще обявява България някому?! Не дай си Боже!
Затова този текст, заедно с чл. 65 от правилника, за мен са категорично противоконституционни.
Но призовавам: ако все пак приемете този текст, готов съм, ако има желаещи – обръщам се към всички народни представители – да съберем 48 подписа и да сезираме Конституционния съд. Тогава ще видите, че § 1 от този закон, а той е само един, ще падне. Благодаря. Гласувайте с червено! (Оживление в блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за „Държавен вестник”, № 054-01-59, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
Гласували 81 народни представители: за 69, против 6, въздържали се 6.
Законът е приет на второ гласуване.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 Г.
Същият е и вносител. Докладът е внесен в Народното събрание на 31.03.2011 г.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля процедурно да гласуваме за допускането в пленарната зала на господин Константин Пенчев – Омбудсман на Република България, и госпожа Росица Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно дейността на Омбудсмана на Република България
през 2010 г. № 139-00-68 внесен от Омбудсмана на
Република България на 31 март 2011 г.”
На проведеното на 14.04.2011 г. съвместно заседание, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледаха и обсъдиха Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., внесен в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана.
На заседанието присъстваха господин Константин Пенчев - Омбудсман на Република България, госпожа Росица Тоткова - главен секретар на омбудсмана, и госпожа Роза Георгиева - началник на кабинета на омбудсмана.
Докладът бе представен от господин Константин Пенчев.
В своето експозе той подчерта, че през 2010 г. са подадени най- много оплаквания за целия период на съществуване на институцията Омбудсман - 3687, което е с 37% повече в сравнение с 2009 г. Следва изводът, че у хората значително се е повишило доверието към институцията, след заявените намерения на новоизбрания омбудсман да работи в защита на правата на всички уязвими и слаби групи в обществото. Осъзнавайки нуждата на хората от личен контакт със застъпника на техните права и свободи след встъпването си в длъжност, господин Пенчев е открил личен приемен ден за граждани. Областите, в които институцията успява да помогне на хората при споровете им с администрацията и с доставчиците на обществени услуги, стават все повече.
Човешките права и особено правата на хората с увреждания и на социално уязвимите групи трябва да се превърнат в център на политиките на държавно и общинско ниво.
Като един от основните акценти в дейността на омбудсмана за 2010 г. бе посочен гражданският контрол за спазване правата на детето и децентрализацията на социалните услуги.
Най-голям е броят на жалбите за нарушени права на потребители от доставчиците на обществени услуги – топлофикация, електроснабдяване, водоснабдяване, мобилни и интернет комуникации. Значителен е броят и на сигналите за незаконно строителство, в областта на социалната политика, правоохранителната и съдебната система, здравеопазването и образованието.
В доклада са представени и резултатите от направените проверки по многобройните жалби, свързани с прояви на лоша администрация в сферата на градоустройството и проблемите на собствеността; с правото на достъп до качествено здравеопазване и образование; правото на добра администрация и правото на чиста околна среда.
Господин Константин Пенчев отдели специално внимание на направените предложения от страна на омбудсмана за промяна в законодателството - в Закона за устройство на територията, Закона за защита на потребителите, Закона за местните данъци и такси, Закона за електронните съобщения и др. Изразено беше задоволство от факта, че институцията Омбудсман е определена за национален превантивен механизъм, съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана от Народното събрание.
В последвалата дискусия народните представители и от трите комисии изразиха подкрепата си за дейността на институцията и насърчиха активното участие на омбудсмана в законодателния процес със законодателни предложения и идеи, които произтичат от неговите проверки и самосезирания, в съответствие с приетия от Народното събрание Правилник за организацията и дейността на омбудсмана.
Изказани бяха мнения, че хората започват все повече да вярват на институцията, имат по-големи очаквания от нея и това е една от причините за повишаване на гражданската им активност.
Председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите сподели, че вследствие на повишената активност на институцията и доброто взаимодействие и сътрудничество с омбудсмана, е намалял броят на жалбите и сигналите до Комисията през този период.
В тази логика и в духа на вече установената парламентарна практика, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно приемат за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г. и предлагат на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Комисиите предлагат и проект за Решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.”
Решението е прието от Четиридесет и първото Народно събрание на днешна дата 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Бакалов.
Господин Пенчев, желаете ли да кажете няколко думи в началото като вносител на доклада? Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Бакалов много подробно изложи основните моменти в отчетния доклад на омбудсмана. Няма да ги преповтарям. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси.
Искам само да подчертая отразената и в доклада тенденция за увеличаване на жалбите до институцията. С 37% са се увеличили жалбите през 2010 г., в сравнение с 2009 г. За да подчертая, че тази тенденция е трайна, а не е нещо случайно, искам да ви докладвам, че за периода досега, до днешния ден, в институцията на Омбудсмана са постъпили 2437 жалби при 1056 за миналата година за същия период, тоест за периода от началото на годината постъплението на жалби е увеличено с 2,3 пъти.
За разлика от отчетеното в доклада този път на второ място са жалбите за нарушение на социалните права на гражданите – досега са били винаги жалби по отношение правото на собственост.
Искам да ви кажа, че жалбите се разпределят по отделни човешки права. Омбудсманът има вече практика не само да прави лични приемни всяка седмица, но да прави приемни и по градовете в България – досега са направени приемни във Враца, Кърджали, Троян, Бургас. Предстоят нови посещения, откриване на приемни.
Основно, въз основа на отделните жалби, за нарушени индивидуални права, се опитваме да вадим изводи за конкретни нарушения, конкретни лоши практики, лоша администрация и да правим съответните препоръки до компетентните органи.
С удовлетворение искам да отбележа, че досега и от Националното сдружение на общините, и от парламента, разбира се, с внимание се отнасят към препоръките на омбудсмана и където виждат основание за диалог, за дискусии, за промени, те откликват.
В доклада на комисията беше подчертано, че с ратифицирането от парламента на Факултативния протокол към Конвенцията срещу изтезанията, пред омбудсмана стои едно ново предизвикателство – да изпълнява функциите на национален превантивен механизъм. Затова, разбира се, трябва да има и съответните законови промени в Закона за омбудсмана, които се надявам да приемете, тъй като една година е срокът България да може да има добре изграден национален превантивен механизъм.
Може би е време да се помисли и за ролята на обществените посредници – да ги има или да ги няма. Ако ги има, ще има нужда от по-прецизна регламентация в Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като сегашният текст не работи. Искам да ви кажа, че от 263 общини само 22 имат обществени посредници, което е недостатъчно. Добре е и по места да има органи, които да следят за правата на човека, и да бъдат посредник между хората и местната власт и дори между хората и националния омбудсман.
За да не ви отегчавам, в заключение ще кажа, че институцията работи добре, с пълен капацитет и сме готови за всякакви препоръки и всякакви наставления и насоки от страна на парламента. Отворени сме да работим с всички институции, защото нашата цел е да живеят по-добре гражданите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията.
Изказвания по доклада?
Заповядайте, господин Тетимов.
ОГНЯН ТЕТИМОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз лично няма да подкрепя доклада на омбудсмана. Аргументирам се защо.
Преди по-малко от година, когато ние още бяхме общински съветници и се борехме за събарянето на незаконни постройки на ромско население, господин омбудсманът написа пожелателно писмо до кмета, с което каза да не се блъскат тези незаконни постройки. От 10 незаконни постройки сега станаха 110.
Аз няма да подкрепя доклад, с който се подкрепят или се защитават хора, които са нарушили закона. С една дума: омбудсманът толерира хората, които не спазват закона.
Искам да кажа, че постройките, които се построиха за една година, са на роми от всички части на България, които се заселиха в Петрич. Сега заради същите роми, които господин омбудсманът толерира, хората от Петрич не могат да си намерят къде са погребали своите роднини. Същите тези хора изпочупиха надгробните плочи, изпотрошиха гробищния парк. Не виждам каква е ролята на омбудсмана, след като той защитава хората, които извършват престъпления.
Ще предложа и на моите колеги да не приемаме доклада на омбудсмана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пенчев, национален омбудсман на Република България, Коалиция за България ще подкрепи Годишния отчет на националния омбудсман, но искаме да споделим някои наши досегашни констатации за работата.
Впечатлява ни големият ръст на броя на жалбите, които са отправени към националния омбудсман през 2010 г. Впечатлява и пъстротата на социалните групи, които се обръщат към него за помощ.
Изглежда, че у много граждани – жалбоподатели се формират неадекватни очаквания към възможностите на омбудсмана да се намеси в случаи, когато едва ли става дума точно за нарушаване на права. Примерно граждани се оплакват от отдалеченост на населено място. Тук вероятно става въпрос за недостатъчна добра регионална или местна политика. Най-малко това не би трябвало да се отнася до ангажимента на омбудсмана. Редно и естествено, според нас, е по-прецизно да се разбират правомощията и ангажиментите на институцията на омбудсмана, която вече навлезе в една рутинна фаза.
Според нас е нужна по-добра синхронност в работата на омбудсмана с другите специализирани държавни институции, като например Агенцията за защита на детето, Агенцията за хората с увреждания или Здравния инспекторат. Трябва да се откликне и да се подкрепят усилията на омбудсмана в настояването му да се изгражда достъпна среда в урбанизираните територии, като например за всяко жилище обитавано от хора с инвалидни колички да се определи място за паркиране, примерно.
Важен е изводът на омбудсмана, че не се наблюдава тенденция към повишаване заетостта сред хората с увреждания. Това трябва да се има предвид при усъвършенстване на социалното законодателство. В българските правни реалности омбудсманът в известен смисъл е парламентарен омбудсман. Според нас той трябва да информира много по-често Народното събрание, респективно съответните парламентарни комисии за всички проблеми и безобразия, на които се натъква. Същевременно трябва да се прецизират представите за контролните функции на омбудсмана в съответствие със законовата рамка. По конкретни гражданскоправни и особено семейноправни спорове омбудсманът едва ли може да се схваща като някаква самостоятелна инстанция в съдебното производство.
На база на конкретни случаи, на законосъобразни, но оценявани като несправедливи съдебни решения омбудсманът може да уведомява Народното събрание за тяхната противоречивост или неприемливост и да подсказва насоки за усъвършенстване на нормативната база.
Следва да се подкрепят, според нас, усилията на националния омбудсман за гарантиране на адекватно здравно обслужване, в частност осъществяване на неотложна здравна помощ.
Едва ли следва да се очаква от националния омбудсман, колеги, да дава задължителни препоръки на всички ведомства по всички въпроси. По-естествено би било той да запознава институциите със своите наблюдения, анализи и оценки.
Би трябвало да подкрепим това, което току-що господин Пенчев изтъкна – да се разширят тези обществени посредници или пълномощници в повече общини. Очевидно от 264 общини само 22 да ги има – работата се затруднява, затруднява се директният достъп до хората.
Според нас, основното в работата на омбудсмана са конкретните му становища по конкретни жалби, отправени към него лично.
Коалиция за България ще гласува „за” приемане за сведение на годишния доклад и пожелаваме ползотворна работа на националния омбудсман през настоящата година и през мандата му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше докладван от господин Бакалов. Ще ви го прочета отново:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Омбудсмана на
Република България през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за Омбудсмана
РЕШИ:
Приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.”
Моля да гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.

Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2010 Г.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да прочетем резултатите от гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще бъдат обявени тогава, когато председателят реши. Благодаря.
Заповядайте, господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, във връзка с гледане на точката за Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., моля да подложите на гласуване допускането в залата на председателя на комисията господин Кемал Еюп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Годишния отчет за дейността на Комисията за защита
от дискриминация през 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 14 април 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, обсъди Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2010 г., внесен в Народното събрание на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация.
На заседанието присъстваха господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация, госпожа Есен Мустафа и господин Благой Видин – членове на комисията, и господин Мустафа Занков – директор на дирекция „Финанси”.
Отчетът беше представен от господин Кемал Еюп, който изложи основните аспекти от дейността на комисията. През 2010 г. са подадени 838 жалби и сигнали, а образуваните преписки през годината са 268. През отчетния период специализираните и разширените състави на комисията са провели 388 заседания по образуваните преписки и са постановили 293 решения. В приемната на комисията в София, в офисите на регионалните й представители в страната, в откритите приемни в различни градове, както и по телефона са консултирани по повод конкретни оплаквания 3821 граждани.
Председателят на комисията отбеляза, че от анализа на постъпилите жалби и сигнали се налага изводът, че нараства броят на нарушенията на равенството в третирането, които засягат повече от един дискриминационен признак – т.н. „множествена дискриминация”. Увеличил се е броят на преписките, образувани за нарушения при упражняване на правото на труд, тормоз на работното място, както и по признаците „пол” и „синдикална принадлежност”.
Комисията притежава правомощия по отношение на приемане, отменяне, изменение или допълнение на нормативни актове, при несъответствието им с националните и международните норми за равно третиране. Във връзка с тази си функция, комисията е направила редица препоръки до държавни и общински органи.
Най-много са жалбите в сферата на труда, свързани с обявите за поставена възрастова граница, провеждане на конкурси по време на трудова дейност, различно заплащане за еднакво положен труд по признак „пол” и др. По-големият брой на образуваните преписки говори за повишената осведоменост на гражданите и търсене на необходимата им консултантска помощ. Тези данни не означават, че дискриминацията се е увеличила, а се дължат най-вече на активната разяснителна дейност на комисията, добрата й работа с медиите и участието й в редица международни проекти. Комисията работи в добро партньорство с неправителствения сектор, с държавните институции и учебните заведения в областта на превенцията и е получила високи оценки за дейността си от страна на международни организации и европейски институции. В областта на превенцията са организирани семинари, разяснителни кампании и открити приемни, финансирани от спечелени европейски проекти.
В хода на проведената дискусия бяха поставени въпроси, свързани с дейността на комисията и финансовото й състояние. Изказани бяха съмнения, че може би дейността й се препокрива с дейността на омбудсмана, и беше зададен въпросът колко са препратените преписки към него. Изразени бяха мнения, че съществуването и дейността на комисията е изключително важен факт, който утвърждава демократичното развитие на страната ни. Защитата на правата на човека като цяло и в частност опазването им от дискриминационни прояви е първостепенна задача на държавите
– членки на Европейския съюз.
На зададените от народните представители въпроси отговориха председателят на комисията и директорът на финансовата дирекция.
След проведеното обсъждане, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите със 7 гласа „за” и 1 глас „против” прие за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2010 г. и го предлага на Народното събрание за приемане.
Комисията предлага и проект за решение, което трябва да бъде разисквано и гласувано от Народното събрание.
„РЕШЕНИЕ
по Годишния отчет за дейността на комисията за защита от дискриминация за 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема за сведение Отчета на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Решението е прието от 41-то Народно събрание на 12 май
2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Еюп, желаете ли като вносител да кажете няколко думи по доклада?
Заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, Комисията за защита от дискриминация е независим държавен орган за защита от дискриминация. Ние се отчитаме за дейността си всяка година пред българското Народно събрание.
По какво се отличава нашият отчет за 2010 г. в сравнение с предишните години?
Показателно е, че броят на жалбите и сигналите има намаление в сравнение с 2009 г., което се дължи, първо, на разяснителна кампания и семинари със съвместни проекти по европейска линия. Тук държа да отбележа, че имаме усвоени над 586 хил. лв. за 2010 г., което е допълнително към нашия бюджет.
Консултациите, които правят, и методическата помощ на нашите регионални представители в 17 области, също така и по телефон, е-мейл, директна гореща линия – са над 3500 на брой.
Не на последно място, може би и най-важното, е, че вече обществото, особено работодателите са информирани и не допускат „груби грешки” – дискриминационни текстове в обяви, конкурсни материали, документи. Например след десетина дни имаме насрочена среща с един голям работодател – електроразпределителни дружества, които имат предварителна среща, за да уточнят да не включат дискриминационни текстове в общите правила за тяхната дейност. Тъй като основно и това е показателно, в сравнение с миналите години – в последните две години, най-много жалби и сигнали за дискриминация постъпват при упражняване правото на труд. Много важна е информираността както на работодателя, така и на работещите. В крайна сметка това е животът – там, където се изкарва прехраната.
Миналата година отбелязах, че тези първоначални опасения, когато се приемаше законът и впоследствие при гласуване, че комисията (тъй като ние сме първата комисия по Закона за защита от дискриминация), едва ли не ще бъде сезирана само и единствено, или най-вече по етнически и религиозен признак, не се оправдаха. Религиозният признак е някъде под 1%, а етническият е на четвърто място в класирането. Тоест, ако на първо място е упражняване на право на труд, което често кореспондира с лично и обществено положение, на второ място е по образование, а на трето – по възраст, и чак на четвърто място – по етнос и раса.
Бих искал да подчертая, че ние добре работим по международни проекти. Както казах, имаме усвоени средства, работим с наши партньори от Португалия, Холандия, Дания, Испания, както и с българския неправителствен сектор. С тях провеждаме семинари, разяснителни кампании както с целеви групи, така и с практикуващи юристи, с полицаи. В крайна сметка, българският гражданин къде търси защита? Често пъти отнася своите проблеми в съда и към полицията, които да могат да му дадат компетентно становище, и да го насочват към нашата комисия.
През м. декември 2010 г. ние кандидатствахме и м. май очакваме да се разглежда нашата кандидатура в Подкомисията по акредитация към Върховния комисар на ООН за правата на човека. Надяваме се нашата кандидатура да бъде одобрена, като национален орган по правата на човека. Бих се радвал, ако наистина бъдем приети, тъй като за първи път България кандидатства за такъв орган. Моето мнение е, те са на клас „А”, „Б” и „С”, да не ни дадат най-привилегировано становище, но предполагам, че ще бъдем одобрени в клас „Б”.
По данни от изследване на Британския съвет и Групата за миграционна политика на 31 държави – европейски, плюс САЩ и Канада, в частта „Защита от дискриминация на емигрантите”, където се подчертава „добрия закон” и „добрата работа” на Комисията за защита от дискриминация, България е на шесто място, като първите две места делят САЩ и Канада, тоест ние сме на четвърто място. Благодаря ви за вниманието и се надявам този доклад на комисията да получи одобрението на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
За изказване – господин Стоянов, заповядайте.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Това, което днес ни се представя за обсъждане и съответно за гласуване, за пореден път потвърждава това, което ние от „Атака” повтаряме от години, че така наречената Комисия за защита от дискриминацията, е една паразитна структура, превърнала се в хранилка за верни кадри на ДПС.
Освен този нюанс, тази година има и един друг. Тя на всичкото отгоре е и нелегитимна, тъй като мандатът, не знам колко от вас знаят, на въпросния председател Кемал Еюп изтече още през м. март 2010 г. Така че самото обсъждане на този отчет, по наше мнение, е напълно излишно, но както и да е.
Аз лично ще се съсредоточа върху това, което пише в този отчет, защото той има и едно положително качество. Този, който си направи труда да се зарови в тези 151 лъскави страници, платени между другото щедро с парите на данъкоплатците, и то в условия, когато се говори непрекъснато за съкращения на разходи в държавната администрация, включително и на кадри, ще добие една ясна представа за това какви далавери се въртят в така наречената Комисия за защита от дискриминацията. За да бъда съвсем конкретен – да не бъда обвинен, че говоря празни лозунги, ще цитирам няколко от най-показателните цифри и заключения, които следват от въпросния отчет, който този път са направили от комисията.
Комисията за защита от дискриминацията разполага с бюджет, който е малко над 2 млн. 700 хил. лв., а нейните 77 членове обработват едва по три сигнала на година. Тук за сравнение можем да посочим, че примерно средно по 100 тежки дела за годината ще се паднат на всеки съдия от спецсъда, който очакваме да тръгне до месеци. Заведени са едва 268 преписки по получени 838 сигнала, а за да стане по-ясно, това означава с 200 по-малко от 2009 г.
Най-интересното, в цялото това море от празни приказки в този луксозен отчет, който ви беше раздаден и на вас, има два раздела, които са най-показателните – „Административен капацитет” и „Финансова дейност”. От тези раздели научаваме, че при заработването си през 2005 г. въпросната комисия е имала численост на персонала 42 души. През 2010 г. чиновниците, както вече споменах, са 77 щатни бройки, сиреч почти два пъти повече за пет години. Има едно много покъртително и умилително изречение, което ще си позволя да цитирам: „Недостатъчното трудово възнаграждение, както и липсата на материална мотивация на служителите на комисията, води до текучество през 2010 г.” – се обяснява с изключителна наглост в този доклад. Ако направим сметка, въз основа на тук дадените отдели – като разходи, други възнаграждения на персонала, представителни пари за облекло и така нататък екстри, няма да влизам в подробности, накрая излиза, че в комисията средната работна заплата е 1321 лв. Тази заплата, подопечните на Кемал Еюп имат наглостта да твърдят в прав текст, че е твърде ниска. Самият председател на комисията взима поне 4700 лв. месечно. Тук оставям настрана и други факти, които сме изнасяли нееднократно – супер луксозният парк на въпросната комисия, който може да види всеки, ако си направи труда да се разходи до „Дианабад”. Самият джип на въпросния председател е между 200 и 300 хил. лв. Начинът му на ходене на работа – миналата есен беше изнесен от служителка на комисията, че той се явява само във вторник, за да гледа какво работят неговите служители, може би по примера на неговия началник Ахмед Доган и т.н.
Още едно интересно допълнение към всичко това е перото разходи за издръжка на офис. Според § 10 за 2010 г. са похарчени 1 млн. 296 хил. лв., което означава, че за офис отиват по 108 хил. лв. на месец – телефони, интернет, охрана, ток, гориво, пощенски услуги и т.н. Последен нюанс е фактът, че едва ли някой в държавата ползва такава отпуска, каквато въпросните борци срещу дискриминацията – от 1 юли до 15 септември.
Призовавам, този отчет въобще да не бъде подкрепен в залата. Също така е много любопитно как би реагирал и финансовият министър, който може би не е запознат с този отчет, но мисля, че е крайно време да се запознае и да излезе със специално становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имаше още една комисия, която се приведе в ред или се привежда в ред в момента – Комисията Кушлев. Двете комисии са аналогични. И двете са комисии на нищото – комисиите, за които обществото и държавата са хвърлили милиони, а не са създали и произвели какъвто и да е обществен продукт.
Тук моят колега преди малко говори за отчета. В сравнение с други години в този отчет има една разлика. Предвид нашите критики от „Атака”, в други години Кемал Еюп висеше по тези луксозни страници на този скъп отчет, на всяка страница, но той май си е взел бележка, та сега присъства и краси само първата обща снимка на членовете на комисията. Разликата е, че ако в други години личният състав на така наречената комисия варираше около 40-50 души, сега за тази година се е вдигнал и е станал около седемдесет и няколко души, тоест по законите на Паркинсън щатът се увеличава. Кой знае докъде!
Но разговорът, който водим тук, защото това е разговор, а не дебат, се води за легитимация на комисията, която всъщност от миналата година представлява едно правно нищо.
Колеги, намираме се пред един ужасяващ факт, който тежи на нас като народни представители, върху съвестта ни и върху правосъзнанието ни и върху това, че ние в крайна сметка пряко изпълняваме повелите на Конституцията.
Миналата година на 11 април е изтекъл мандатът на онези членове на така наречената комисия, избрани от квотата на Народното събрание. За членовете на комисията, посочени от Президента с различни укази, това са дните на миналата година от 15 до 24-25 април. Тоест, оттогава досега комисията е абсолютно нелегитимна, защото съществува по друг повод и с решение на Конституционния съд, което ясно, недвусмислено и безспорно указва и по аналогия, ако бъде отправено искане до Конституционния съд, ще се види, че е така, както твърдя – тази комисия е абсолютно юридически нелегитимна. Тя е едно правно нищо и нейните членове поотделно и като състав не могат да произведат нито с актове, нито с каквито и да е други действия, какъвто и да е друг ефект. Ние цяла година търпим този вакуум, това положение.
Знаете, във връзка с други комисии, че те се избират преди да изтече срокът и когато изтече срокът на предишната комисия в предишния й състав, тя влиза в своето действие. А ние продължаваме да не избираме състав на нова комисия и тези хора една година там получават заплати. Затова последиците за нещата трябва да се отнесат и до Сметната палата, трябва да се отнесат и до прокуратурата. Те са абсолютно нелегитимни – кичат се с титли, председатели, заместник-председатели, някакви членове на състави, постановяват актове, от които, мисля всички юристи ме разбират за това, за което става дума. Сега този доклад, който тук ни се предлага да гласуваме, е един вид опит да санира тази комисия, така наречена комисия – да санира онова, което тя е вършила абсолютно нелегитимно в продължение на една година.
Така че, колеги, аз абсолютно сериозно и най-настоятелно ви призовавам да не подкрепите този доклад, с което да не легитимираме комисията в този едногодишен период, в който тя е работила, да се вземат незабавно мерки и управляващата партия да встъпи в правата и задълженията си много бързо да предложи и бъде избран състав на комисията, ако счете, че за нея изобщо има място в българската институционална система, има някакво значение, има нужда от нея – това вече е друг въпрос, да проведем един дебат и в тази връзка. Но това е едно анормално положение, което се търпи вече една година. Гласувайте „против” доклада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Еюп, заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук се изнесоха някои твърдения, които не отговарят на истината и аз ще се опитам да обясня.
Първо, всяка година комисията е проверявана. Скоро пак приключи проверка от Сметната палата и не са открити никакви финансови нарушения.
Второ, за средната работна заплата. Моята и заплатата на комисарите са определени по закон. Средната работна заплата на служителите по служебни и трудови правоотношения е 725 лв. Разликата, която излиза от изчисленията, идва от проектите, в които участваме. Както ви споменах, имаме усвоени допълнителни средства по тези проекти – 586 хил. 560 лв. Там се заплащат хонорари на лектори, допълнително за участници. В издръжката влизат и суми, които по закон се плащат за пътни разходи. В тази издръжка освен за регионалния и централния офис, влизат и материали, които ние правим като наше участие, те са нашият принос в тези съвместни проекти.
Колкото до колите, много се спекулира с това. Колите са закупени през 2005 г., първата година от избора на Комисията за защита от дискриминация. Всички девет коли на комисарите общо струват триста шестдесет и няколко хиляди лева, а джипът, който е на председателя, струва цифром и словом 51 хил. лв. Имаше обществена поръчка, имаше споразумение с вносителите, имаше отстъпка от 30%. Но това е реалната истина. Пак повтарям, че тук има неточност, тоест няма точна информация.
Колкото до това как работи комисията, предполагам, че обществеността е запозната, както и уважаемите народни представители.
А дали има нужда от нея или не, аз само ще ви цитирам изследването на органите за равенство, създадени по Директива 2000, 2004, 2006 на Европейската комисия, и по-специално предговора. Комисар Вивиан Рединг изтъква предимствата на Комисията за защита от дискриминация като национален орган за равенство. Ще цитирам само един пасаж. България в това изследване е посочена като пример на държава, където националният орган за равенство е допринесъл за развиване на обществена култура на зачитане на правата. „Комисията за защита от дискриминация е съумяла да повиши информираността на широката общественост за дискриминацията като нарушение на закона и за антидискриминацията като начин за зачитане на основните права”. Наличието на регионални представители на КЗД е изтъкнато като едно от най-ценните постижения в работата на комисията. Изследователите показват ползата от силните послания към обществото и по-точно към последователната политика на КЗД при случаи на слово на омразата в медиите и т.н. „Тези усилия дават много добър резултат за постигане на толерантен и етичен език в медиите”, се посочва в доклада. Цитирани са и препоръките на КЗД, довели до промяна на поднормативни актове и това се отбелязва като положителен индикатор за развитието на обществената етика и култура, тъй като и държавните институции се вслушват в решенията и препоръките на комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. (Реплика от ПГ на „Атака”.)
Второ изказване не може, съжалявам! (Реплика на народния представител Борислав Стоянов.) Вече сте се изказали по същество, така че няма как да се изкажете втори път.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ („Атака”, от място): Той го репликира него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика няма на...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ („Атака”, от място): Той репликира и него, той говори за цифрите. Той го репликира за цифрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Професор Станилов, няма такава процедура „реплика на…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ („Атака, от място”): Процедура може да няма, но има факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разбирате ли, че в Правилника пише...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ („Атака, от място”): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Като минавах, един колега поиска да се успокоя. Няма да се успокоя и не мога да се успокоя пред това, как да го кажа, юдене пред истината!
Още веднъж призовавам от трибуната от името на „Атака” министър Дянков за всички тези нароили се фалшиви институции – СЕМ-ове, омбудсман-и, Комисия по дискриминацията, които нищо не работят, колеги! Да сте чули в общественото пространство да са защитили някой гражданин, да са го спасили от нещо?! Нищо! Това са кьорфишеци, всичко това е измислено. Не са легитимни и имат наглостта да излизат тук.
Колко пъти сме излизали, шест години сме излизали поред да говорим за това нещо, а фактите говорят обратно и вие го знаете много добре.
Мога да се спестят огромни пари на бюджета, ако тези комисии се съкратят, с една половина, със... Седемдесет и четири души са в СЕМ. Какво правят там?! Пет души какво правят със заплати, двойни от тези на народните представители?! Нищо не правят! И излиза Лозанов тук да ми приказва демократични приказки, а телевизиите правят, каквото си искат.
В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разглеждахме поведението на bTV, където извадиха дечица в нощни предавания, та едва спасихме положението. В края на краищата, трябва да си гледат работата, а не да излизат тук и да хвърлят прах в очите на хората, на цялото общество и на Народното събрание! Нали сме политическата класа, сменяме философията? Всеки трябва да си иде на мястото! Благодаря. (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Професор Станилов, Вие сте прав, че финансовият министър трябва да вземе отношение, но аз искам да Ви репликирам за какво по-точно той трябва да вземе отношение. Конкретно за заплатата, за която стана въпрос. Тя не е 725 лв., пак казвам. Цитирам какво пише в отчета. Според § 1, точка „Разходи” за заплати и възнаграждения през 2010 г. са изразходвани точно 974 хил. 241 лв. Това означава, че средно всеки от тези 77 служители е получавал по 1054 лв. 37 ст. месечно.
По § 2 „Други възнаграждения на персонала, представителни, пари за облекло и екстри” са отишли още 262 хил. 860 лв., сиреч всеки служител е получил бонус от още 267 лв. 13 ст. месечно, така че средната въпросна заплата възлиза на това, което казах – 1321 лв. 50 ст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, проф. Станилов? Не желаете.
Други изказвания?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация! Ние обсъждахме отчета и дейността на комисията в Парламентарната група на Коалиция за България. Смятаме, че въпросът за дискриминацията е детерминиран от самата българска Конституция. Абсолютно сме убедени, че е необходимо да има такъв независим орган, тъй като всички ние сме свидетели, че в условията, при които живеем, в тази икономическа и социална криза има достатъчно много примери от средствата за масова осведомяване за дискриминация по най-различен признак. Да се говори, че този орган не е нужен и е паразитен, смятаме, че това е най-малкото несериозно. Друг е въпросът с оценката за дейността, персоналният състав и т.н. Ние говорим, че по принцип е нужен такъв орган и сме готови да обсъждаме с всички колеги, ако се налага и се преценява необходимостта от усъвършенстване на работата на този орган, а не неговото ликвидиране.
Това е нашата категорична позиция. Смятам, че може би с изключение на колегите от „Атака”, след като имаше известни колебания в началото на мандата на това Народно събрание, предполагам, че сега такова е разбирането на всички останали парламентарни групи.
По отношение на самия доклад, направи ми добро впечатление, че е подадено предложение, искане за признаване на българската Комисия за защита от дискриминация от органите на ООН като национален орган. Ако се приеме такова решение, то очевидно би повишило значимостта на този орган не само в страната, но и в чужбина.
От анализа, който си направихме от данните, ми направи впечатление, че действително най-много преобладават преписките, които касаят труда, трудовите правоотношения или както е казано: лично или общественото положение. Следват преписките за уврежданията и по възраст. Очевидно в българското общество това са реалните проблеми, които ние като народни представители и парламентарни групи вероятно трябва да вземем под внимание и да помислим по какъв начин би могло чрез законодателната си дейност и чисто политически да подпомогнем групите от българското население с тези реални проблеми.
Както каза и господин Еюп, очевидно етническият проблем е на четвърто място като градация.
На нас от Коалиция за България ни прави впечатление, че несъществено, твърде малко са преписките за дискриминация по политически признак и по пол. Всеки ден се изваждат такива примери на дискриминация по такива признаци. Задаваме си въпроса: защо са толкова малко тези преписки в комисията? Единият отговор е, че хората се страхуват да сезират комисията. Другото, което смятаме, е, че комисията е била длъжна да се самосезира точно по тези два признака. Има достатъчно изнесени данни, а като че ли комисията малко си е позатворила очите и може би съзнателно, дето има една приказка, не се е активизирала в тази насока. На практика се получава едва ли не, че по тези два признака всичко в България е по мед и масло. Има обаче достатъчно примери и ние като парламентарна група сме сезирани достатъчно, а и вие, че има много уволнения по политически причини.
В заключение, ние по принцип ще подкрепим приемането на доклада с тези критики, които отправяме. Смятам, че заедно ще намерим по-добри решения за усъвършенстване на работата на комисията във всичките й аспекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Радославов! Извинявайте, но аз нещо не мога да Ви разбера. Отделен е спорът дали въобще трябва или не трябва да има такъв орган. Моето убеждение е, че начинът, по който сега той е конструиран, и с правомощията, които има, е по-добре май да го няма. Това наистина е отделна тема. Не мога да Ви разбера.
Вие сам виждате и давате доказателства, че тази комисия, Бога ми, не си върши работата. Извинявайте, що за чудо е това – отпуска от 1 юли до 15 септември?! През това време е изчезнала дискриминацията ли, що ли?! Давате тези доказателства и в същото време казвате: „Ние ще гласуваме „за”. Ами, гласувайте, на вашата съвест е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте – народният представител Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Радославов! Не мислех да се намесвам, защото доста неща се казаха по време на заседанието на Комисията по правата на човека, но искам само да кажа следното. И колегите от „Атака” са прави. За мен безспорен е фактът, че тази комисия трябва да съществува. Въпросът е как ще оптимизираме работата и дейността на същата тази комисия се базира на правилник. Но този правилник си го приемат те. И там е разковничето на този проблем.
Защото истината, това, което казаха и те, възнаграждението на председателя е 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, след това на секретаря – 80% от заплатата на председателя на комисията. И това наистина са много средства, които аз, не говоря само средствата за заплати, а и за средствата на дейността на комисията, ако се използват по предназначение, може наистина да има реална дейност и свършена полезна работа за хората. Тъй като и в партньорството с Министерството на труда и социалната политика те имат много съвместни проекти, при които единствената цел е по-скоро да се усвоят средствата и да се отчете дейността, без да се мисли как ще бъде финансирано и какъв ще е крайният ефект от цялата тази работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Право на дуплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги Иванов и Белишки! Аз не виждам противоречия в това, което говориха и това, което ме репликирате, господин Иванов, нашите критики които са реални за това, че се самосезира комисията по тези два признака не означава, че ние като цяло не приемаме отчета за дейността на комисията. Аз ви казах, че не приемаме отчета, тъй като, ако мога да припомня, ние всяка година разглеждаме отчети на тези комисии. Аз не виждам нищо по-различно в стила на работа на комисията през 2010 г. от това, което е било в предишните години.
Отговарям на господин Белишки, това, което апелирах, че ние сме готови да участваме активно, съвместно с всички парламентарни групи да усъвършенстваме дейността на комисията във всичките й аспекти. Аз това го казах. Това се отнася и по тези пунктове, за които говори колегата Белишки. Така че ние в това отношение сме на едно мнение. Налага се действително, след толкова години работа на тази комисия, да се прецизира не само статутът, колкото чисто практическите елементи на дейността на тази комисия. И аз мисля, че е съвсем естествено да направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Има ли други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване Проект за решение по Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г. със следното съдържание:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
Р Е Ш И:
Приема за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г.”
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 98 народни представители: за 21, против 37, въздържали се 40.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Давам думата на председателя на комисията по избора да докладва да получените резултати от тайното гласуване за избор на трима членове на Комисията за конфликт на интереси.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): „Днес, 12 май 2011 г. на основание чл. 22а, ал. 2 и чл. 22г от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Народното събрание проведе тайно гласуване по внесените предложения за избор на трима членове от квотата на Народното събрание, в т.ч. и председател, на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Комисията за провеждане на тайно гласуване на трима членове от квотата на Народното събрание, в т.ч. и председател, в състав: Юлиана Колева, Красимир Ципов, Димитър Горов, Пенко Атанасов, Тунджай Наимов, Ердоан Ахмедов, Петър Хлебаров, Венцислав Лаков, Цветан Костов, Иван Иванов и Корман Исмаилов, обявява следните резултати:
Общ брой на гласувалите народни представители – 209.
Гласували „за”Антония Романова – 24.
Гласували „за” Катя Станева – 110.
Гласували „за” Лидия Руменова – 53.
Гласували „за” Сабрие Сапунджиева – 105.
Гласували „за” Филип Златанов – 143.
Брой саморъчно направени бюлетини – няма.
Брой бюлетини в изборната кутия без пликове – няма.
Брой бюлетини, в които знак „Х” е поставен в повече от три квадратчета – 1.
Брой бюлетини, в които знак „Х” не е поставен в нито едно квадратче – 19.
Брой пликове с две или повече бюлетини с различно съдържание и празни пликове – 6.
Въз основа на резултатите от проведеното тайно гласуване, Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 22а и 22г от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
Р Е Ш И:
Избира за членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Христов Златанов, Катя Димитрова Станева и Сабрие Тайфи Сапунджиева.
Избира за председател на комисията Филип Христов Златанов.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, съобщения за Парламентарен контрол, който ще се проведе на 13 май 2011 г., петък, от 11,00 ч.
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос на народния представител Милена Христова.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговаря на десет въпроса от народните представители: Меглена Плугчиева – два въпроса, Мая Манолова и Валентина Богданова – общ въпрос; Михаил Михайлов – два въпроса; Анна Янева и Михаил Миков – два въпроса; Мая Манолова и Янаки Стоилов – втори общ въпрос; Мая Манолова – един въпрос.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговаря на три въпроса от народните представители Петър Курумбашев – два въпроса, и Антон Кутев; и на питане от народния представител Димитър Горов.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговаря на два въпроса от народните представители Димитър Горов и Иван Иванов.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговаря на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Георги Андонов и на две питания от народния представител Меглена Плугчиева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговаря на въпрос от народния представител Антон Кутев и на две питания от народните представители Димчо Михалевски – едно питане, и Меглена Плугчиева и Димчо Михалевски – второ питане.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговаря на два въпроса от народните представители Захари Георгиев и Петър Курумбашев и на питане от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов и на питане от народния представител Атанас Мерджанов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
министърът на правосъдието Маргарита Попова – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Пенко Атанасов.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от правилника се отлагат отговорите на:
- питане от народния представител Георги Пирински към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- питане от народния представител Георги Пирински към министъра на външните работи Николай Младенов;
- въпрос от народния представител Георги Пирински към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков;
- въпрос от народния представител Ангел Найденов към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков;
- въпрос от народния представител Димитър Чукарски към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради служебни ангажименти с международно участие в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков и министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Поради невъзможността за започване на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, което би означавало да гласуваме само няколко текста от него, две минути преди 14,00 ч. закривам пленарното заседание.
Утре, 13 май 2011 г., пленарното заседание с начален час 9,00 ще започне със законодателна дейност. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова