ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
_____________________________________________________
ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 13 май 2011 г.
Открито в 9,04 ч.
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание, правя предложение като точка първа в днешното пленарно заседание да бъдат обсъдени и гласувани на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Излишно е да аргументирам кое налага, след постановяване решението на Конституционния съд, по най-бързия начин и в най-кратки срокове да приемем текстове, които са съответни на конституционното решение, на Конституцията, за да имаме достатъчно време преди деня на изборите ясни изборни правила за провеждането им.
Гласуваме. (Шум и реплики от КБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Възражения!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е мое право и няма процедурно предложение. След това ще се изкажете. (Шум и реплики от КБ.) Обявила съм режим на гласуване!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): По начина на водене! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 107 народни представители: за 86, против 13, въздържали се 8.
Предложението е прието.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): По начина на водене!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Ангел Найденов.
Уточнете се, какво искате, двамата едновременно говорите различни неща. Хайде уточнете се!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Госпожо председател, очевидно е, че има някакво разминаване в мнението, което изразявате, защото, ако е Ваше право – няма да се гласува, ако се гласува – аз имам право на обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Вземам думата, за да възразя за начина, по който започвате да водите това заседание на Народното събрание.
Искам да кажа и нещо друго. Госпожо председател, няма нищо извънредно във Вашето предложение. Ние го обсъдихме на Председателски съвет в сряда и там предположението за включването на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс тази седмица не получи подкрепа. Несъобразяването с това мнение на Председателския съвет прави заседанията на Председателския съвет по обсъждането на дневния ред на Народното събрание в една раздумка на чаша кафе – нищо повече. Това е едната страна, госпожо председател.
Втората страна е, че поне от приличие и от уважение към представителите на Венецианската комисия, изчакайте тяхното произнасяне по законопроектите, съответно по решенията на Конституционния съд. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Госпожо Фидосова, тази припряност и това бързане по отношение на Изборния кодекс го видяхме в решението на Конституционния съд, което Вие нарекохте комплимент за ГЕРБ.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Което е срамно за вас.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: След като този комплимент продължава да кънти още в ушите Ви, не бързайте по този начин да претупате дискусията по Изборния кодекс.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Тя върви цяла седмица.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Вслушайте се в малко повече гласове, отколкото гласовете, които кънтят на тъмно и когато сте сами. Чуйте малко повече мнения! Не бързайте по отношение на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс! Не се опитвайте да претупвате дискусията!
Госпожо председател, възразявам за начина, по който отправяте предложенията днес към пленарната зала за гласуване по този въпрос. Възразявам категорично от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще дам възможност и за прегласуване.
Господин Найденов, Правната комисия е обсъдила всички законопроекти и е излязла с доклади. Тези доклади са раздадени на народните представители. Срокът, времето от момента на раздаването им до включване, е съобразен по правилник – изтекли са 24 часа. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
Информирала съм членовете на Венецианската комисия за намерението тази сутрин това да бъде точка първа, тъй като това е първо гласуване, за да имаме достатъчно време за предложения между първо и второ гласуване, така че партньорите ни са наясно, както и всички комисии, тоест парламентарни групи във вчерашния ден. Посочете ми едно нарушение на текста на правилника, за да възразявате срещу начина на предложение и гласуване на тази точка в дневния ред.
Госпожо Манолова, имате думата за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, след среднощните заседания по приемане на Изборния кодекс, след безплодните разправии и дебати по неговите текстове, след глухотата, която през цялото време проявяваше парламентарното мнозинство, си мислех, че вече нищо не може да ме учуди и нищо не може да ме изненада, но не – оказа се, че ГЕРБ може още и още.
Включването в дневния ред на тези проекти за изменение на Изборния кодекс е една демонстрация на неуважение към парламентарния правилник, към парламентарната практика и към парламентарните процедури. Едно тотално неуважение и към опозицията, и към вашите партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, чл. 61, ал. 2 – когато процедурата по гласуване...
МАЯ МАНОЛОВА: Не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...или резултатите от него бъдат оспорени... Кое оспорвате? Процедурата по гласуване или резултатите? Няма да Ви дам да говорите по същество.
МАЯ МАНОЛОВА: Оспорвам и двете. Ще говоря каквото си искам, Вие не можете да ме спирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме предложението. Тук не можете да говорите каквото си искате, когато имаме нарочна норма.
МАЯ МАНОЛОВА: С тази процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, ще Ви отнема думата, ако не се придържате към правилника.
МАЯ МАНОЛОВА: ...госпожо председател, Вие правите смешен Председателския съвет на това Народно събрание. Защо изобщо този Председателски съвет се събира и защо взема решения? Защо си губите времето като решавате нещо в сряда, а в четвъртък следобед председателят на парламента си позволява да го променя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подреждането на точките в дневния ред не е компетентност на председателя.
МАЯ МАНОЛОВА: С включването на тази точка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, ще Ви отнема думата! (Народният представител Мая Манолова продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум, реплики и възгласи от КБ: „У-у-у!”.)
Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Много лошо начало давате на този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 133 народни представители: за 90, против 42, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Едно съобщение.
На 13 май 2011 г. в 8,48 ч. е постъпило предложение от народният представител Мая Манолова и група народни представители, които на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вх. № 154-01-16 от 16 февруари 2011 г.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
За запознаване с докладите на Комисията по правни въпроси относно постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, думата има госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Имаме два доклада по постъпилите шест законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Тъй като единият току-що беше съобщено, че е оттеглен от госпожа Манолова – на него няма да се спирам.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Законопроектът е разгледан в Правната комисия.
Отбелязано бе, че целта на закона е да създава улеснения при упражняване на правата, а не да затруднява тяхната реализация. Предлага се възстановяване на стария обхват на категорията лица с увреждания, които могат да гласуват с придружител. Измененията, които се предлагат в законопроекта предвиждат премахване на ограничението за хората с увреждания да имат право да гласуват само след представяне на копие от документ, удостоверяващ увреждането, издаден от ТЕЛК или НЕЛК, което ще затрудни упражняването на активното избирателно право на хората с увреждания. В Изборния кодекс не е предвидена възможност за гласуване на лица с краткотрайни увреждания на здравето, като предвидената в кодекса хипотеза по изключение с решение на комисията да се допуска гласуване, ще доведе до преценка от политическото мнозинство в комисията по експертни въпроси.
В дискусията взеха участие народните представители Михаил Миков, Искра Фидосова и Четин Казак.
Господин Миков заяви, че по статистически данни в България има около 700 000 граждани, които са освидетелствани съответно от ТЕЛК или НЕЛК. Подчерта, че формулираните в закона критерии за „увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението” не са предмет на изследване в медицинската експертиза и тя констатира единствено временна или трайна нетрудоспособност, което не кореспондира с възможността на едно лице адекватно да отрази вота си. Предложи връщане на стария термин „физическо увреждане”. Предложи изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от кодекса да стане правило и комисията да преценява способността на човека, независимо дали има удостоверение от ТЕЛК/НЕЛК.
Госпожа Фидосова отбеляза, че в българското законодателство не се използва терминът „физическо увреждане” и цитира за прецизност текстовете от отменените Закони за избиране на народни представители, Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България и Закона за местните избори. Заяви, че в мнозинството си членовете на комисията са се обединили за това, че не трябва да се разширява, а да се запази ограничението, което през последните години е наложено в изборните закони само по отношение на заболяване на опорно-двигателния апарат и на зрението, а не изобщо за всички физически увреждания. Подчерта, че с кодекса не се създава ограничение на кръга лица, които могат да се възползват от привилегията да гласуват с придружител, а с предприетата стъпка в тази насока се цели премахване на хилядите констатирани случаи на злоупотреби от придружители на хората с увреждания. Обърна внимание, че е предвидено ограничение едно лице да не може да бъде придружител на повече от двама избиратели, както и санкции при нарушаване на тази забрана и злоупотреба с правото на придружител, който е придружител на повече от двама избиратели в една и съща или в различни избирателни секции. За да не бъдат ощетени тези хора, които наистина имат необходимост да гласуват с придружител, отбеляза, че в ал. 2 на чл. 204 от кодекса е предвидено, когато избирателят е с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването и не притежава документ на ТЕЛК (НЕЛК), по изключение с решение на комисията може да бъде допуснат да гласува с придружител. Създадени са изключителни облекчения за избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение, да могат да гласуват с подвижна избирателна урна. В заключение заяви, че с предложения законопроект се връща старата порочна практика и отново се отваря широко вратата за злоупотреби, свързани с контролирания и купения вот.
Господин Казак споделя голяма част от мотивите на законопроекта, но подчерта, че следва да съществува и законова рамка. Заяви, че в кодекса за придружителите на лица с увреждания са предвидени ограничения и всеки, който ги наруши ще носи сериозна административнонаказателна отговорност, което от своя страна е предупреждение против подобни злоупотреби.
След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–38, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.”
Вторият:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с номера: № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков и № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
На свое заседание, комисията разгледа и четирите доклада на 11 май 2011 г.
Първият законопроект бе представен от вносителя господин Любен Корнезов.
Той посочи, че проектозаконът произтича от решение № 4/4.05.2011 г. на Конституционния съд на Република България и основно касае така наречената „уседналост”. Отбеляза, че в мотивите си съдът, позовавайки се на Венецианската комисия за демокрация чрез право и Кодексът за добрата практика при избори „препоръчва срока на допустимото изискване за живеене на определено място преди избори да не превишава 6 месеца”. В тази насока са и предложените от него промени. По отношение на избора на кметове на населени места над 350 души и на районни кметове подчерта, че Конституционният съд е отбелязал, че „оспорената разпоредба на § 19, т. 8 представлява отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”, като същият извод прави и относно § 18, т. 1 от Изборния кодекс и предлага районните кметове в градовете с районно деление и кметове на села с над 150 души да бъдат пряко избирани от населението.
Вторият законопроект беше представен от госпожа Искра Фидосова, която заяви също, че е по повод на Конституционно решение № 4. С него се цели прецизиране на нормата на чл. 1, ал. 1 с т. 1 от диспозитива на решението на Конституционния съд, като в тази връзка посочи, че общият текст на чл. 1, ал. 1 относно определяне на условия за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката не дописва Конституцията, тъй като не надхвърля буквата и духа й. С искането до Конституционния съд за обявяване принципа на уседналост за противоконституционен, се оспорва цялостната уредба на чл. 3, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6, засягаща участието в избори за членове на Европейския парламент и в избори за кметове и общински съветници. Конституционният съд е приел в решението си, че искането е основателно частично само и единствено досежно числото „12”, думите „две години” и „една година и четири месеца”, в останалата част е обявил същото за неоснователно, като е посочил и свързаните с него текстове. Подчерта, че в цялото решение по отношение на текстовете, обявени за противоконституционни има само количествен критерий – и в чл. 3 и 4 и в § 19 относно общинските съветници и кметовете, които са част от ЗМСМА. С параграфи 2 – 11, 13 и 14 от законопроекта се предлагат промени, свързани с принципа на уседналост изцяло съобразени с конституционното решение. Измененията в сроковете, предвидени с параграфи 2 – 11, 13 и 14 са съобразени с необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район, отчетена е продължителността на мандата на органите и са взети предвид като цяло мотивите на конституционното решение.
Предлага се намаляване на процента за връщане на депозита от два процента на един, като тук се обърна внимание, че промяната относно възстановяване на депозита при получени две на сто от действителните гласове, бе направена в разпоредбите на Изборния кодекс, тъй като съществуваха такива разпоредби в съдържанието на отменения Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България в размер на два процента. Независимо от предлаганата промяна, направена с оглед конституционното решение тя посочи, че следва да се има предвид, че ако изборният праг при избори за народни представители е четири на сто, то същият извод е неотносим при изборите за членове на Европейския парламент, което не е залегнало в мотивите на Конституционния съд, тъй като изборният праг се определя от националната изборна квота, която в момента е 5,6 на сто при 18 членове на Европейския парламент от Република България.
В съответствие с конституционното решение се предлага и създаването на § 16, съгласно който избори за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на изборите за общински съветници и кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, беше представен от вносителя господин Миков.
Той обърна внимание, че в контекста на конституционното решение, с което се намалява срока на уседналост при активното избирателно право, въвеждането на такова изискване при пасивното избирателно право е недемократично. Условието, лицето да е живяло най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място, на практика е несъразмерно ограничаване на конституционно признатите права на българските граждани. Стремежът да се уеднаквяват условията при активното и пасивното избирателно право по отношение на уседналостта ограничава ненужно правото на избор. Това условие не създава гаранции за ограничаване злоупотребите по време на осъществяването на изборния процес. Целта на законодателя е да дава максимално широки възможности за участие на гражданите в политическия живот, като ограничения са допустими само в името на по-висши интереси, които в случая не са налице.
Последният Законопроект на Изборния кодекс – № 154-01-46, бе представен от госпожа Мая Манолова. Тя подчерта, че в решението си Конституционният съд обявява за противоконституционни една част от текстовете, като за друга част от разпоредбите Конституционният съд заявява, че макар и непротиворечащи на Конституцията, същите представляват „отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”. Това налага преосмисляне на част от законодателните решения в изборния процес и Изборния кодекс. Предложеният законопроект следва духа на конституционното решение, като се предлага: районните кметове в градовете с районно деление и кметовете на селища с над 150 души да бъдат пряко избирани от гражданите, ясно да се запише, че всички решения на Централната избирателна комисия са обжалваеми, да се премахне правомощието на Централната избирателна комисия да не допуска до участие в изборите политически партии въз основа на субективни критерии, както и да се намали изискуемия брой подписи за регистрация на партия за участие в изборния процес. Обърна внимание и на предложението избирателни секции в чужбина да могат да се образуват при подадени 20, а не 100 писмени заявления.
При проведената дискусия се изразиха следните становища.
Господин Христо Бисеров изрази подкрепа на законопроектите на Михаил Миков и на госпожа Мая Манолова, както и че не подкрепя този на ГЕРБ. По отношение на законопроекта на Любен Корнезов заяви, че не го подкрепя в частта относно уседналостта. Подчерта, че ДПС не подкрепя въвеждането на уседналостта като цяло.
Госпожа Фидосова заяви, че ще подкрепи на първо четене законопроекта, внесен от народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ и от Любен Корнезов, който в огромната си част се припокрива с този на ГЕРБ и не го подкрепя в частта, засягаща избор на районни кметове и намаляване на изискуемия брой жители.
Госпожа Манолова заяви, че ще гласува „за” законопроекта, който са внесли от Коалиция за България и господин Корнезов и „против” законопроекта на Политическа партия ГЕРБ.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 9 май 2011 г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154 01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10 май 2011 г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 5 гласа „за”, 13 гласа „против” и без „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11 май 2011г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 5 гласа „за”, 13 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по труда и социалната политика по Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Миков и група народни представители ще ни запознае председателят на комисията господин Драгомир Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13 април 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 май 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13 април 2011 г.
Законопроектът бе представен от господин Драгомир Стойнев, който подчерта, че основната цел на законопроекта е да се създадат улеснения за упражняване на правото на избор от хора с увреждания.
Предложенията касаят лица с физически увреждания, които се нуждаят от придружител, за да могат да упражнят конституционното си право на свободен избор. Предлага се да бъде възстановен предишния обхват на категорията „хора с физически увреждания”, вместо такива с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението. Аргумент за исканата промяна е възможността да бъде ограничен кръгът на хората с различни видове увреждания, които се нуждаят от придружител и чиито увреждания не са на опорно-двигателния апарат и на зрението.
Предложенията са свързани и с премахване на ограничението да могат да гласуват само хора с увреждания, които представят копие от документ от ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващ увреждането, и са обосновани от трудността за получаване на такъв документ от хора от малките населени места, които нямат такъв документ, поради нежеланието да се ползват от произтичащите от него социални права.
Според вносителите съществуващата правна възможност, по изключение, да се допуска гласуване с придружител с решение на секционната избирателна комисия, ще постави в неравностойно положение хора с увреждания да упражнят активното си избирателно право след преценка, която не е експертна и може да е субективна.
Предложенията ще доведат до отпадане на изискването за представяне на копие от документ от ТЕЛК/НЕЛК, с което се избягват допълнителни затруднения за гражданите от малки населени места, в които няма подходящо техническо оборудване.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ не подкрепят законопроекта и считат, че разпоредбите на Изборния кодекс детайлно уреждат възможностите на хората с увреждания да упражнят правото си на избор, като изчерпателно са регламентирани правилата за гласуване на хора с увреждания на опорно-двигателния апарат и зрението и гласуването с придружител и съдържат гаранции за предотвратяване на злоупотреби. Същевременно с предоставената възможност за гласуване с подвижна избирателна урна са създадени възможности за упражняване правото за гласуване на хората с увреждания. В допълнение, не се споделя и предложението за въвеждането на термина „лица с физически увреждания”.
В хода на проведеното обсъждане се обърна специално внимание на продължителността на процедурата по издаване на експертни решения от ТЕЛК/НЕЛК, висящите случай, обжалването на решенията и други, които на практика могат да ограничат правото на избор. Изказани бяха и опасения за проява на субективизъм от страна на членовете на секционните избирателни комисии при гласуването с придружител.
След проведено гласуване с резултати: „за” - 5 гласа, „против” – 7 гласа и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков на 13 април 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев
Със доклада на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Миков и група народни представители ще ни запознае председателят на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Миков и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекта. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса, Агенцията на хората с уврежданията и Националната експертна лекарска комисия, както и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите д-р Евгений Желев.
В хода на дискусията беше отбелязано, че с предлагания законопроект не се възстановява философията на отменените през 2010 г. разпоредби на Изборния кодекс, които се отнасят до кръга от лица, имащи право да гласуват с придружител и бяха изразени становища, че действащият единен подход спрямо реда за участието на този кръг лица във всички избори, които се провеждат в Република България, създава много по-малко предпоставки за различно тълкуване на разпоредбите.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 5 гласа, „против” – 6 гласа и „въздържал се” – 6 гласа, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не се приема Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Миков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
От името на вносителите ще дам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Дискусията не е нова за Народното събрание, тя се проведе частично, когато се обсъждаха текстовете за възможностите на хората с увреждания да участват в изборите, да гласуват.
Предложеният в Изборния кодекс и приет от мнозинството текст предвижда, че за да упражнят активното си избирателно право, те трябва да представят удостоверение от лекарска комисия – ТЕЛК, НЕЛК. Не знам колко от вас, предполагам лекарите са виждали такъв тип удостоверение, те обикновено са 3-4 страници и по никакъв начин не кореспондират с възможността на гражданина да упражни избирателното си право сам или съответно с придружител.
В тази дискусия имаше леко отстъпление от мнозинството. Прие се, че по изключение избирателната комисия може да допусне и лице, което не представи съответния документ от лекарска комисия.
Уважаеми дами и господа, в България има около 700 хиляди души от категорията с такива удостоверения. Тези документи се издават единствено и само, за да удостоверят нетрудоспособност. Те по никой начин не могат да имат пряко отношение с възможността му да упражни или не избирателното си право със или без придружител.
Възможни са няколко хипотези. Едната хипотеза е лицето да има такива увреждания на зрението или на опорно-двигателния апарат, които да не му позволяват да прочете, да види или да отрази гласа си и то по никой начин не е извадило удостоверение от лекарска комисия. Абсурдно е да се мисли, че едно лице трябва да участва в изборите, като преди това отиде да си извади удостоверение от лекарската комисия. Предполагам, че такава логика не влага и мнозинството.
Другата категория са лица, които имат удостоверение от лекарска комисия, нетрудоспособни са, но няма пречка да упражнят избирателните си права без придружител. Те виждат и могат да отразят гласа си. В тези случаи така записаният текст в момента дава възможност на тези лица да поискат да влязат в стаичката с придружител. Това може да създаде предпоставки за контролиран вот, но комисията няма никакво основание да им откаже, след като те представят удостоверение от лекарска комисия. Някой недобросъвестен участник в изборния процес би могъл да извади списъците на тези лица и да ги организира да гласуват с придружители – нещо, което предполагам, че никой – нито от мнозинството, нито от опозицията, има като намерение или идея.
Уважаеми дами и господа, има Конвенция за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 13 декември 2006 г. През март следващата година Европейската комисия се присъединява към тази конвенция. От 3 май 2008 г. тази конвенция е в сила.
Ще ви прочета чл. 20, който е свързан с участието в политическия и обществения живот на хората с увреждания. Там се казва така: „Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване равноправно с всички останали, като се задължават да осигурят ефективно и пълноценно участие на хората с увреждания в политическия и обществен живот равноправно с всички останали пряко или чрез свободно избрани техни представители (тук става въпрос за така наречените придружители по смисъла на Изборния кодекс), включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани, между другото и чрез осигуряване на подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури”.
Спирам дотук, няма да чета нататък. Процедурите, които са в момента в Изборния кодекс, не са лесни, не са подходящи и не са достъпни. Те ще затруднят участието на хората с увреждания в изборния процес.
Сигурно ще има опоненти, които ще възразят, че има подвижни изборни секции. При тях обаче условието е един месец по рано лицето да се е включило в списъка за посещение в изборния ден. Когато лицето не е включено в този списък, то не може да се ползва от облекчената процедура за посещение в дома му. Разбира се, не бива и да се противопоставят двете процедури, защото подвижната изборна секция не означава, че лицето, което ще бъде посетено в дома му, ако има физически увреждания, не бива пак да гласува с представител или по Изборния кодекс – с придружител. Ако лицето е сляпо и бъде посетено в дома му от подвижна изборна секция, не означава, че няма да възникне и въпросът да представи удостоверение от ТЕЛК. Моля специално тези, които се занимават с материята, още веднъж да обърнат внимание на това, което казвам: дори за лице, включено в списъка за посещение в дома му от изборната секция, не отпада генералното изискване за гласуване с придружител и изискването за удостоверение от ТЕЛК. Тогава обаче няма да може да се приложи облекчената хипотеза – по изключение комисията да реши, защото тези, които посещават лицето в дома му, не са цялата комисия. Тя няма да може да вземе такова решение. Уважаеми дами и господа, може да се окаже, че подвижната изборна секция посещава гражданин в дома му, но поради това, че той не може да упражни пряко правата си, а трябва да го направи с придружител и няма съответното удостоверение от лекарска комисия, той да бъде лишен от правото да гласува.
Вторият въпрос е свързан с реалностите на живота. Уважаеми дами и господа, много от вас, някои от вас ходят и в по-дълбоката провинция и знаят каква е наситеността с копирни апарати в малките населени места. Предвиденото изискване в текста на закона: да се оставя копие от решението на лекарската комисия е абсурдно. Много от гражданите не биха могли и не биха имали кой знай какъв интерес да си изваждат такива копия, само и само да упражнят избирателното си право. Разписаните по този начин процедури в Изборния кодекс ще създадат много тежки пречки за упражняване на правото в духа и по буквата на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Още веднъж ви обръщам внимание: тя е в действие в рамките на Европейския съюз.
В искането ни до Конституционния съд ние не оспорихме тези текстове досега. В зависимост от вашата позиция ще си позволим да потърсим народни представители, ако вие не промените текста и не направите законовите разпоредби осигуряващи, подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури, отново да сезираме Конституционния съд, и то на основание противоречие с Конвенцията на Организацията на обединените нации, по която Европейският съюз е страна.
Уважаеми дами и господа, в тази връзка с вносителите Желев, Стойнев и Божинов сме предложили да бъде възприет старият ред, който е по-прост, по-разбираем, не изисква някакви особени предварителни предпоставки. Той ще позволи на хората с увреждания свободно, лесно, достъпно да упражнят избирателното си право с представителя, избран от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Корнезов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, законопроектът, който съм внесъл, е продиктуван от решението на Конституционния съд под № 4, както ви е известно, то вече е и публикувано в „Държавен вестник”. С това решение Конституционният съд юридически и фактически обяви за противоконституционни 21 текста от Избирателния кодекс. Може би някой ще каже: не са 21, по-малко са, виждам тук господин Лазаров, но и по законопроекта, който беше внесен от представителите на ГЕРБ, тези текстове са 17 – 16 параграфа, а един от параграфите има две точки. Но нека да не броим дали са 21 или 17-18. Така или иначе има противоконституционни текстове. И по силата на Закона за Конституционния съд, органът, който е приел тези противоконституционни текстове, тоест Народното събрание, трябва да поправи грешката си.
Не знам защо, може би е обяснимо, от пресата, пък и политиците се вторачихме, ако мога да употребя този термин, около така наречената уседналост, макар и това да не е юридически термин.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Около размера.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За размера, проблемът уседналост, да. Но наред с уседналостта, Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете за отзоваване членове на Централната избирателна комисия от партии и коалиции, защото това в края на краищата е пряко политическо вмешателство в един, би следвало, независим орган. Проблемът с електронното гласуване въобще беше обявен за противоконституционен, защото не гарантира тайната на вота. Бяха обявени за противоконституционни текстовете, с които се намаляваше с около една четвърт броят на общинските съветници, обявени бяха за противоконституционни текстовете, които регулираха колко да бъдат заместник-кметовете в различните общини, както и конфискацията на депозита, който партиите и коалициите трябва да дадат, това са 10 хил. лв., за да могат да участват в изборите.
Всъщност това, което съм внесъл на 9-и т.м., 99 % се покрива с това, което колегите от ГЕРБ внесоха, само че на следващия ден. И вероятно и това е мотивирало Правната комисия, за което искам да й благодаря, да подкрепят и моя законопроект, както подкрепих и аз вашия.
Във вашия законопроект вие се позовавате на едно решение от 1995 г. На две решения. Едното е № 24, но това ще бъде на второ четене, там ще ги правим, защото въпросът е правно-технически. Но искам да ви обърна внимание, уважаеми народни представители, ето го решението на Конституционния съд, само едно на изречение: „Несъобразяването с решенията на Конституционния съд е нарушение на самата Конституция.” Който не се съобразява с решение на Конституционния съд е равно на нарушение на Конституцията.
И какво ни казва сега Конституционният съд? Конституционният съд ни казва, уважаеми народни представители, на стр. 8 от своето решение, известно вам, но нека да го прочета, за да няма двоумение, защото трябва да говоря 10 минути. (Оживление)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Може и пет.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Венецианската комисия за демокрация чрез право в своите стандарти и препоръки за добри изборни практики е формулирала принципа на европейското избирателно наследство, сред които е всеобщото избирателно право.” Кодекс за добра практика при избори. И продължава: „За да бъде гарантиран този принцип, в тях изрично се препоръчва срокът на допустимото изискване за живеене на определено място преди избори да не превишава шест месеца.” Да не пре-ви-ша-ва, господин Лазаров, шест месеца. Ето го. (Оживление.) Длъжни сме да се съобразим с това, което е казал, макар и в мотивите си, Конституционният съд.
С „пер аргументум а контрарио” това означава, че всички срокове над 6 месеца са противоконституционни. Нали е така?
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ, от място): Не е така.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не е така? Недей така, ела тук и ще ти обясня. (Оживление.) Е, живее на определено място преди изборите да не превишава шест месеца. И затова Конституционният съд казва: „обявявам за противоконституционно числото 12, думите „две години”, защото пък за европейски избори трябва уседналост две години и имаме една година и четири месеца. Затова ги обявява. Но наред с текстовете, които обявява чл. 3, 4, да не ги изброявам и други, като § 1, изрично в мотивите си Конституционният съд посочва още чл. 42, чл. 45, чл. 53, чл. 62, чл. 63, 64 и т.н., и т.н. Макар и в диспозитива да не ги обявява за противоконституционни.
И виждайки това, госпожо Фидосова, Вие сте видяли от моя закон и ги включвате и тези текстове. Едно към едно, то е фотокопие.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Аз ги обявих още в четвъртък вечерта.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво сте обявили, кога сте внесли законопроекта?
И сега, уважаеми народни представители, след като нашият Конституционен съд казва: всичко, което е над 6 месеца е противоконституционно, това означава, първо, че самата уседналост според Конституционния съд не е противоконституционна. Тя не е задължителна, но може, ако се приеме тази уседналост, тя може да бъде и един месец, два месеца, три месеца, но в никакъв случай повече от шест.
И веднага се поставя въпросът за прословутия § 10, който не е изрично обявен за противоконституционен с диспозитива. В този § 10, да ви припомня, става въпрос за предстоящите местни избори на 23 октомври, или когато ще ги приемем. Иска се уседналост 10 есеца за тези избори, които чукат на вратата. След като Конституционният съд казва, че над 6 месеца е противоконституционно, разбира се, че и тези 10 месеца са противоконституционни. Не правната, елементарната човешка логика изисква това.
И затова, уважаеми народни представители, в предложението, което съм направил и съм мотивирал, разбира се, предлагам тези месеци, говоря за предстоящите избори, за уседналост да бъдат 3 месеца. Защо три, може би ще попитате? Ами, защо 10 ги направихте? Ами, защото януари приехме Закона за Изборен кодекс и до изборите имаше 10 месеца. Затова общият принцип за 12- те месеца не фигурира.
И още нещо. Има един принцип в правото, че законът не може, не трябва да има обратна страна, трябва да действа занапред. И тъй като остават около три месеца и половина до изборите, тъй като ще има и второ четене, публикации, укази и така нататък, затова ви предлагам и бих казал подавам ръка, за да се спасите, да приемем един 3-месечен срок за уседналост за местните избори. Нищо не губим. Ако не го приемем сега, знам че ще кажете пак отново Конституционен съд, пак връщане назад, още повече ще объркаме и ще се изложим като парламент.
И, уважаеми народни представители, също две думи, пак от мотивите, тук ще ви кажа: „Съдът държи да отбележи, че уредбата на § 19, т. 8 представлява отстъпление от процеса на децентрализация на местния вот и за намаляване демократичната легитимност на общинските органи”. Съобразявайки се с решението на Конституционния съд и мотивите, и препоръките на Конституционния съд ви предлагам районните кметове в София, Пловдив, Варна да бъдат пряко избирани и населените места с над 150 жители пряко да избират своите кметове. Мисля, че това е демократично и съобразено с препоръката на Конституционния съд, и той на няколко пъти го казва това. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Тъй като ми подават сигнал и е вярно, че 10-те минути са изчерпани, ви благодаря за вниманието. Гласувайте по съвест и подкрепете законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, проф. Корнезов.
От името на вносителите госпожа Фидосова, господин Лазаров, господин Ципов – изказване, представяне?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги народни представители, ще се спра накратко на мотивите, които сме записали в законопроекта, който сме внесли за изменение на Изборния кодекс аз, господин Лазаров и господин Ципов. Поводът за внасянето на този законопроект е Решение № 4 на Конституционния съд, с което се обявяват за противоконституционни, по отношение на чл. 3, 4, § 1, атакуваните текстове за така наречената уседналост единствено и само досежно срока, числото „12”, срока „една година и четири месеца” и срока „две години”. В останалата част Конституционният съд е обявил същото за неоснователно, въпреки че колегите, които са сезирали Конституционния съд, не са атакували изискването за срока в тези текстове, а са атакували самия принцип, който сме въвели в Изборния кодекс, в цитираните от мен текстове с термина, който ползваме – „уседналост”.
В мотивите си Конституционният съд е посочил, че когато законът предвижда прекомерно дълъг срок за такова „живеене”, както е предвидено в тези текстове – 12 месеца, 2 години и съответно година и четири месеца, се създава ценз, преграда пред избирателите за упражняване на конституционни права и е препоръчал промяна по отношение на този количествен критерий.
Важно е да отбележа, че становищата и документите на Венецианската комисия не са задължителни, а представляват независима експертна оценка и препоръките в Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, свързани с прилагането на основните принципи и техните изключения.
В повечето държави – членки на Съвета на Европа, са неприложими. Мога да изброя множество примери – Люксембург, Холандия, Франция, Полша. В над 12 държави има такова изискване като срок за уседналост – там е за постоянно пребиваване в съответното населено място повече от година. В Люксембург е пет години. В Холандия има изискване за постоянно пребиваване, а за гражданите, които са граждани на други държави – членки на Европейския съюз, пет години.
Във Франция избирателните списъци се изработват в предходната година преди провеждане на местните избори, през м. декември. Към този момент гражданите, за да бъдат записани в тези избирателни списъци, трябва да имат най-малко шест месеца постоянно пребиваване на територията на съответното населено място или общинска единица с наименованието, което използват в съответния закон във Франция. До провеждането на изборите пребиваването става повече от една година, тъй като те се провеждат през лятото и есента на следващата година.
Държа да подчертая, че в условията на Закона за местни избори през 2007 г. този срок е въведен за първи път – от 10 месеца за уседналост, който ние записахме в Преходната разпоредба на § 10 – за изборите, които следва да се проведат през есента на 2011 г. По отношение на този срок в нито един доклад досега – на ГРЕКО, на ОССЕ, на ПАСЕ, нямаме препоръка за намаляване на срока.
Знаете дебата, който се водеше месеци наред по отношение на уседналостта. Знаете изявленията на колегите от всички парламентарни групи. Нямаше предложения за по-малък срок от този, който сме разписали. Имаше предложение за по-голям срок – от 14, 15, 18 месеца. Това бяха нашите мотиви тогава.
Сега се позоваваме на решението на Конституционния съд и предлагаме навсякъде в тези текстове числото „12” да бъде заменено с числото „6”.
С § 12 се предлага депозитът, внесен от партиите и инициативните комитети, да се възстановява при получени едно на сто от действителните гласове, а не две на сто, по отношение на която част Конституционният съд е установил противоконституционност.
Ние направихме промени в размера на депозита в Изборния кодекс. Спомняте си, че в отменените изборни закони размерът на този депозит варираше от 50 до 200 хил. лв. Записахме го 10 хил. лв.
В Закона за избиране на членове на Европейския парламент, който също е отменен с Изборния кодекс, фигурират 2%. В Закона за избиране на народни представители фигурира 1%.
Съобразихме и това, че процентът на прага при изборите за членове на Европейския парламент е 5,6%. Той се определя от националната изборна квота. В момента при нас са 5,6% при брой 18 евродепутати от Република България. Това не се съдържа в мотивите на Конституционния съд. По този въпрос в мотивите се съдържа единствено и само обосновка по отношение на прага за избор на народни представители.
Предлагаме и създаването на параграф, съобразен с конституционното решение, съгласно който избори за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на изборите за общински съветници и кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, тъй като срокът, който беше записан в този параграф, беше съобразен с изискването за 10 месеца уседналост съгласно § 10.
Последният текст, който предлагаме да бъде променен, е § 1, в който се предлага прецизиране на нормата на чл. 1, ал. 1 с т. 1 от диспозитива на решението на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Следващият законопроект. От името на вносителя?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, внесеният законопроект е свързан с ограничението на пасивното избирателно право – с изискването, въведено за пръв път в нашето законодателство, лицето постоянно да е живяло по настоящ или по постоянен адрес. За упражняване на пасивното избирателно право, тоест то да бъде избирано.
Уважаеми дами и господа, това е едно несъответно, ненужно ограничение, което стеснява възможността на гражданите да избират от по-широк кръг лица.
Как беше въведено това ограничение? Като първо се въведе така наречената уседналост, тоест изисквания, граничещи с ценз, в размера, в който бяха направени, казано и от Конституционния съд, а после се каза – реципрочно и за пасивното избирателно право! Никакъв същински проблем не се решава!
В мобилния свят, в мобилния век е възможно лицата да работят на едно място през целия ден, вечерта да се прибират на друго място, за да преспиват, на трето място да имат имоти, на четвърто място да са техните близки. Такава изкуствена връзка, такава законова фикция – че като лицето се е регистрирало на дадено място, то е по-свързано с него от някой, който фактически живее в това населено място, където са неговите деца, където са неговите имоти, където са неговите данъци, но иначе е регистриран адресно другаде, е абсолютно ненужна фикция, ненужно ограничаваща правото на гражданите да избират от по-широк кръг лица. Не знам защо това е необходимо на управляващото мнозинство.
Уважаеми дами и господа, ще кажа няколко думи за по-общия въпрос за уседналостта. Един термин, който придоби популярност у нас в два вида – отседналост и уседналост. Речниците на българския език подчертават за какво всъщност става въпрос, макар че се употребяват и едното, и другото. В крайна сметка се създадоха редица ограничения, които са абсолютно ненужни. Тази позиция – да ме прощава уважаемата госпожа Фидосова – имах и когато се обсъждаше кодексът. Излагал съм я тук и на първо, и на второ четене. Няма абсолютно никакво основание за пръв път през 2011 г., след 20 години демократични промени, да се въвеждат ограничения по отношение на пасивното избирателно право. Защото, пак казвам, това са не толкова ограничения към този, който се кандидатира, в много по-висока степен това са ограничения на гражданите да избират от по-широк кръг лица. Такава практика е недемократична!
Учуден съм, че тук защитниците на недемократичните практики се позовават на други европейски страни, в които има недемократични стандарти. Уважаеми дами и господа, това, че има страни, в които няма избори, не означава, че трябва да ви минава през главите да отмените изборите от ГЕРБ! Има и такива страни. И там има функциониращи държавни системи, но няма избори. Слава Богу, че още не сте се сетили за такава идея. Все едно не съм го казал, та на някой от вас да му хрумне да отмени изборите.
Много е важно мнозинството и България да показват привързаност към демократичните стандарти. Подкрепата на този законопроект би била именно такъв акт – абсолютно ненужно, не може да става дума за никакви фалшификации, неправомерно ограничаване на гражданите да избират от по-широк кръг граждани.
Уважаеми дами и господа, в крайна сметка законодателят трябва да има за цел да даде максимално широки възможности за участие на гражданите в политическия живот. Едно такова ограничение, едно такова изискване, скрито под приказките за изборния туризъм, без да има абсолютно никаква връзка с него, е ограничение на демократичните права. Не мисля, че има здравомислещ човек в тази зала, който да смята, че има връзка между изборен туризъм и пасивно избирателно право. При пасивното избирателно право това е правото да се кандидатираш и да оставиш хората да преценят кой е по-добрият кандидат. Когато ограничиш с допълнителни предпоставки възможността да се кандидатираш, тогава ограничаваш гражданите в правото им да избират.
Надявах се след решението на Конституционния съд управляващото мнозинство да има дискусия, аргументи, осмисляне и излизане от формулата „крачим в единен строй”, която беше характерна за първото и второто четене на Изборния кодекс. Защото краченето в единен строй е докарало не едно и две мнозинства до лош край. Не бива българската демокрация да страда от ината, който проявихте при приемането на закона. Много се надявам, че още веднъж ще преосмислите внесените от нас предложения или поне ще изтъкнете аргументи за тяхната необоснованост, а не единствено и само, че са внесени от опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Остана последният законопроект с № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов. От името на вносителите има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, повод за внасянето на нашия законопроект е Решение № 4 на Конституционния съд, което обяви за противоконституционни повече от 20 текста на Избирателния кодекс. Това е прецедент. Това е и категорична оценка за лошото законодателство в Четиридесет и първия парламент. Защото съгласете се, че е убийствена критика да пишеш законопроект, да пишеш Изборен кодекс цяла година, а накрая Конституционният съд да ти отмени още първия член.
Можем да кажем, че с това решение Конституционният съд върна ГЕРБ в първи клас. Прощавайте – в първи курс на Юридическия факултет. И като гледаме начина, по който те си пренаписват домашното, скоро ще ги върне и в позицията кандидат- студенти, което не е добра перспектива в България предвид високата безработица сред младите хора, която предизвика това управление.
Защо казвам това? Защото са отменени ключови текстове в Изборния кодекс, касаещи т.нар. уседналост, касаещи отзоваването на членовете на ЦИК, електронното гласуване, намаляването на броя на общинските съветници, лимитирането на броя на заместник-кметовете и пр. и пр.
За друга част от разпоредбите, които Конституционният съд не е отменил, в решението ясно се казва, че същите представляват, цитирам: „отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и намаляване на демократичната легитимност на общинските органи”. Ето, това е комплиментът, който Конституционният съд прави на госпожа Фидосова и на авторите на този кодекс.
Уважаеми колеги, това налага преосмисляне на част от законодателните решения в Изборния кодекс в посока на осигуряване на повече демократичност, на повече представителност, на повече легитимност на изборните органи.
В този дух изцяло е проектозаконът, който се предлага от мен и колеги от Коалиция за България, който се отнася до връщането на прекия избор на районните кметове и кметовете на малките населени места, правомощията на ЦИК, възможностите за обжалването на нейните решения, гласуването на българите в чужбина и пр.
Какво конкретно предлагаме? Предлагаме районните кметове в градовете с районно деление и кметовете на малките населени места с над 150 души да бъдат реално избирани от гражданите. Тази позиция впрочем е последователно отстоявана от Парламентарната група на Коалиция за България. Нашето твърдение е, че по този начин се накърняват правата на българските граждани, отнема им се възможността практически те да определят човека, който е най-близо до тях и който представлява държавната власт. Става дума за районния кмет и за кмета на малкото населено място. Защото хей така, без аргументи, уважаеми колеги от мнозинството, вие лишихте 1063 малки български населени места от възможността да избират свой кмет. В 1063 населени места кметът ще се определя по един по-малко демократичен начин, ще се определя – ако зависеше от вас – от съответния представител на ГЕРБ.
Предлагаме да се премахне правомощието на ЦИК по своя собствена субективна преценка да отказва регистрация на политически партии. Отново повтаряме, че това е начин на разправа на мнозинството в ЦИК с неудобните политически субекти, когато, представете си, мнозинството в ЦИК ще трябва да преценява легитимността на проведените заседания на върховните органи на съответните политически партии. Впрочем вчера по време на разговорите с Венецианската комисия нейните представители изразиха безпокойство точно от този текст – че наистина критериите, по които ще се допускат политически партии до участие в изборите, трябва да бъдат изцяло обективни и че не е работа на орган, какъвто е Централната избирателна комисия, да се меси във вътрешнопартийния живот на политическите партии и да играе роля на съдебна инстанция, която ще преценява коя политическа сила е изрядна и коя не е с оглед допускането й до участие в изборите.
Предлагаме да бъде записано ясно в кодекса, че всички решения на Централната избирателна комисия се обжалват. Всички решения! Защото макар това да се съдържа в мотивите на решението на Конституционния съд, както се оказа – тези мотиви не са задължителни за ГЕРБ, съответно няма да бъдат задължителни и за Централната избирателна комисия, в която тя има мнозинство заедно с още два политически субекта. Затова предлагаме това да се запише ясно в Изборния кодекс, за да знаят всички политически партии и граждани, че могат да обжалват нейните решения.
В съответствие с изразени становища от Венецианската комисия предлагаме броят на изискуемите подписи за регистрация на политическа партия да бъде намален от седем хиляди на две хиляди и петстотин, защото няма абсолютно никаква логика, че за да регистрираш политическа партия са необходими две хиляди и пет подписа, а за да регистрираш същата политическа партия – да са ти необходими седем хиляди подписа, още повече предвид прецедентите, създадени от това управление – за проверка на граждански подписи от силовите ведомства. След като една гражданска подписка може да се проверява от ДАНС, представете си какъв натиск може да се упражнява върху гражданите, дръзнали да сложат своя подпис под искането на някоя друга политическа сила, различна от ГЕРБ, за участие в изборите. Затова според нас е повече от наложително това решение да бъде преосмисляно.
Предлагаме облекчен режим за образуване на избирателните секции в чужбина – не 100, а 20 заявления да са необходими, за да се образува такава избирателна секция. Искам ясно да прозвучи от тази трибуна, че това не касае нашите сънародници например в Турция, където има компактно население. Това касае българите в Италия, Испания, Франция, в които диаспорите не са толкова големи и където е проблем да бъдат събрани предварително 100 заявления за образуване на избирателни секции.
Колеги, искам ясно да чуете, за да не се окаже след това, че не сте били информирани – че има многобройни писма от организациите на българите в чужбина и до Правната комисия и до парламента с настояване за извършване на тази промяна.
Всички предложения, които правим в този законопроект, са последователно отстоявани от Парламентарната група на Коалиция за България. Надяваме се, че след цитираното решение на Конституционния съд част от тях да бъдат възприети от това мнозинство. Защото, уважаеми колеги, никой не е по-голям от българската Конституция – нито ГЕРБ е по-голям, нито Бойко Борисов, нито даже госпожа Искра Фидосова! (Смях в опозицията.)
Затова парламентарното мнозинство няма право да си присвоява правомощието да бъде последна инстанция по отношение на тълкуването на конституционните разпоредби. Последната инстанция по тълкуването на Конституцията е на Конституционния съд. Между другото той има задължението да вкарва в пътя самозабравилите се парламентарни мнозинства. Трябва да бъда честна и да кажа, че Конституционният съд го е правил и друг път, но този път за първи път ще се наложи Конституционният съд да вкарва в пътя няколко пъти едно самозабравило се мнозинство заради неговия инат – инат, който впрочем е на път да провали провеждането на предстоящите избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Ципов, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение за удължаване на времето по тази точка от дневния ред до приключването й. Респективно ако навлезем във времето на парламентарния контрол, то приключването на парламентарния контрол да бъде удължено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие видяхте в началото на заседанието реакцията на колегите. Нищо не налага това препускане и това прибързване с приемането на промените в Изборния кодекс. Ама нищо! Нека внимателно да анализираме всички последици от това конституционно решение, нека тезите да се преосмислят още веднъж. Има достатъчно време. Това – първо.
И второ, трябва да се опитаме да се ограничаваме в стремежа си да нарушаваме чрез подобни ат хок решения, взети на коляно, разпоредбите в нашия правилник. Уважаеми колеги, в нашия правилник ясно е записано, че парламентарният контрол е от 11 ч. или последните три часа от петъчното заседание са посветени на парламентарен контрол. Така че с подобно импулсивно решение – дайте да удължим до приключване на точката, да отложим парламентарния контрол – ние проявяваме неуважение към собствения си правилник и към членовете на Министерския съвет, които са се подготвили да участват в него, които са съставили своята програма въз основа на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Член 93, ал. 1 от нашия правилник гласи: „Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго”. Никъде не е фиксиран началният час на парламентарния контрол за 11,00 ч., поради което предложението е допустимо. Друг е въпросът дали то ще бъде прието.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на дебатите и гласуването на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс, като с толкова съответно ще бъде удължен и парламентарният контрол, така че да могат да бъдат включени тези три часа, които правилникът изисква за контрола.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 78, против 34, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата Мая Манолова – искане за прегласуване.
Госпожо Манолова, напомням Ви, че можете да оспорите по чл. 61 само процедурата на гласуването или резултата от гласуването. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване, оспорвайки здравия смисъл в едно такова предложение. Видяхте по Нова година докъде доведоха среднощните заседания – до това, че Изборният кодекс катастрофира и беше жестоко порязан от Конституционния съд. След като получихте оценка „Слаб – 2” за среднощните си упражнения, сега, явявайки се на поправителен, сте готови да направите същото и по този начин да си затвърдите имиджа на двойкаджии, които са късани и на изпита, и на поправителния, просто от ината това да се прави в извънредни заседания, по никое време, ако може по-набързо, ако може да не се чуе, ако може да не се разбере! (Шум в залата.)
Много ви моля да оставите обсъждането на този кодекс в нормално време и при нормални условия. В противен случай, не искам да съм лош пророк, но ще се наложи да го поправяте и за трети път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение. (Шум и реплики.)
Гласуваме!
Гласували 120 народни представители: за 79, против 37, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да вземат участие в нея, да заявят това по предвидения в правилника ред и начин.
Има ли желаещи за изказване? (Реплики.)
Зададох въпроса: има ли желаещи за изказване?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В продължението сме на дискусия, която водим от няколко месеца – дискусия, в която като че ли все по-малко участващите се вслушват един в друг; дискусия, която се стреми да преодолява инцидентно възникващите препятствия и така по някакъв начин да достигнем до изборите през есента.
В законопроекта, който сме внесли, ние отново се връщаме според мен към най-важните теми – не към процедурните спорове; не към темите какво представителство да има в една или друга от изборните комисии, а главно към въпросите, които засягат основните права на българските граждани – правото да избират хората, които ги управляват, затова ние отново предлагаме да се възстанови прекият избор на кметовете на райони в най-големите градове, както и на кметовете в малките населени места, които имат поне 150 жители.
В случая се казаха много неща за решението на Конституционния съд. То, разбира се, трябва да бъде зачетено и промените, които се предлагат, да бъдат в съответствие с конституционното решение, но имайте предвид, че нашата задача не е да бъдем само ответници на Конституционния съд. Задачата на парламента е много по-голяма. Задачата на парламента е да създава правила, които съответстват на обществените очаквания и които по най-добрия начин осигуряват реализацията на правата на гражданите, следователно стандартът за конституционност е задължителен, но бих казал, че това е само най-малкият стандарт, който трябва да бъде критерий на парламента, тази задължителна основа, от която той по-нататък да търси решенията, съответстващи на обществените очаквания.
Самото решение на Конституционния съд, като количество на обявените за противоконституционни текстове, наистина е впечатляващо – вярно, при един доста голям кодифициращ нормативен акт, но и това решение на Конституционния съд, като че ли е произнесено на принципа „И вълкът сит, и агнето цяло”. В него с едни и същи мотиви едни текстове са обявени за противоконституционни, а със същите мотиви или при почти същите обстоятелства, за други текстове е казано, че са неприемливи, но все пак те са в съответствие с Конституцията.
Как иначе да си обясним, че се обявяват за противоконституционни текстовете, които намаляват представителността на общинските съвети, а още по-крайното решение, с което се лишават от пряк избор гражданите за кметове на райони и малки населени места, е запазено като конституционно, вярно, с един аргумент, че Конституцията не определя критериите за това кои населени места да бъдат кметства, но в случая ние говорим не за спора къде да има или да няма кметства, а къде да има или да няма избори, при които гражданите да определят своите представители.
Конституционният съд вероятно поне трябваше отново да прогласи, че се придържа към философския принцип за преминаване на количествените изменения в качествени, защото това е като че ли основната отправна точка, при която той решава да определя количествени показатели за конституционни или неконституционни.
Оттук нататък ние трябва да използваме възможността, за да доближим Изборния кодекс до реализацията на правата на гражданите. И аз дори съм изненадан от упорството на мнозинството по отношение на някои от сроковете, както например за запазения преходен 10-месечен срок само за изборите през тази есен, за разлика от общия 6-месечен срок за регистрация на избирателите в съответните населени места. Дори да отпадне този 10-месечен срок вече ще бъде изтекъл и 6-месечният срок, така че на практика това няма да повлияе върху вече съществуващите регистрации и за местата, където ще могат да гласуват различните граждани.
Интересното на днешната дискусия е главно в това, че ние днес продължаваме да спорим по изборните правила, но вече в ход е и прилагането на Изборния кодекс по отношение на формирането и дейността на Централната избирателна комисия.
Наблюдава се един интересен факт. Той също не трябва да бъде подминат: при избора на ръководството на Централната избирателна комисия, както е утвърдената практика, председателят на тази комисия е излъчен от членовете на ЦИК, избрани от мнозинството в парламента. (Реплики.)
Говоря за Централната избирателна комисия. Но интересното е, че другата важна позиция, която удостоверява решенията на ЦИК, и която може да бъде практически поставена като втората по значение – на секретаря на комисията, не е представител на най-голямата опозиционна група и втората по численост парламентарна група в Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това не е записано! Това не е записано, но като че ли съответства на правилата на политическата коректност, за да се повишава доверието в изборния процес.
Аз се обръщам по този въпрос и в процеса на формирането на другите изборни органи, за да не се създават впечатления за конюнктурни решения, защото те могат да бъдат наблюдавани и при други избори, които се провеждат, в които участва парламентът.
Няма да се спирам на противоречивите политически изявления на ГЕРБ от чия политическа подкрепа се нуждае или не се нуждае, защото да обявяваш, че не се нуждаеш от нечия политическа подкрепа, а скрито да я ползваш, е допустимо в някои лични отношения, но не е допустимо в обществено-политическия живот.
Последното, на което искам да обърна внимание, е, че в залисията и споровете около изборните правила има опасност политическите институции, включително и парламентът, да отклонят вниманието от най-важния въпрос – защо се провеждат тези избори? Те в крайна сметка не се провеждат, за да се приложи новият Изборен кодекс, а за да могат хората да изберат необходимата политика и по отношение на местните власти, и за президент на страната. Според мен, след като вече остава по-малко от половин година до тези избори, е крайно време вниманието да се съсредоточи върху това какво различно ще се предложи за тези избори, какво ще се промени, какво могат да очакват гражданите, пред какво те да бъдат внимателни и критични в своя избор, за да може най-после България да излезе от състоянието, в което се намира.
Може би тази продължителна дискусия, в която вместо да се търсят повече допирни точки, за да се създадат правилата, които не влияят върху крайните резултати, се оказва удобна и за управляващите, защото тя всъщност се превръща в една бариера пред най-важните въпроси, на които трябва да си отговорят гражданите. Защото те се интересуват от тези теми в Изборния кодекс, които гарантират или ограничават техните избирателни права, но не се интересуват от повечето други технически текстове, с които е изпълнен кодексът и които са наша работа, но те не трябва да стават претекст за заобикаляне на другите, на важните обществени и политически въпроси. Затова е и нашето опасение, че ако до второто четене на този закон не бъдат премахнати някои от продължаващите спорни, открити въпроси, това може да даде поводи за последващи спорове, за нови въпроси пред Конституционния съд и за допълнително зацикляне на този процес, който трябваше да е приключил още в края на миналата година, да се окаже, че почти в навечерието на изборната кампания отново ще бъдем с темите на изборното законодателство, на неговите недостатъци и противоречия.
Ние очакваме становището на европейските институции по тези въпроси през м. юни и е по-добре да се съобразим със сега повдиганите въпроси, отколкото отново в края на юни месец те да станат евентуален аргумент за подновяване на тази дискусия. Аз не бих искал това да се случи. Но за да не стане то, отговорността и на управляващите е не по-малка от претенциите, които ние предявяваме по отношение на тези правила.
Затова моят апел, който днес няма да срещне вашето разбиране, е: дано до окончателното приемане на измененията в Изборния кодекс все пак да се съобразите и да бъдат направени някои стъпки, които не са само отговор на решението на Конституционния съд, но които са отговор на европейските демократични стандарти. На тези демократични стандарти, които самата България е постигнала в изминалите 20 години. Благодаря. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли реплики по отношение на изказването на народния представител Янаки Стоилов? Няма.
Народният представител Лютви Местан направи заявка за изказване.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Изразявам категорично съгласие със застъпената теза, че след решението на Конституционния съд ние трябва да се занимаваме с Изборния кодекс като цяло, а не да ограничаваме инициативата си само до оспорените от Конституционния съд текстове. Ще илюстрирам съгласието си с една малко може би обидна за Четиридесет и първото Народно събрание констатация.
Помните колко бяха горещи дебатите за това дали е необходимо да се въведе ограничение за знака, с който ще се отбелязва предпочитанието на избирателя в квадратчето срещу името на кандидата или на политическата сила. Нашата теза беше, че досегашната практика е достатъчно добра, улеснява максимално избирателите, че дали ще се постави кръст или точка, или Бог знае какъв друг знак, стига той да не напуска очертанията на квадратчето, вотът е действителен. Казахте: „Х, та Х!”. Предупреждавахме ви, че това може да има за резултат скандално висок процент на недействителни бюлетини, не защото подценяваме интелигентността на българските избиратели, напротив, но не им е работа непременно да следят с какви безумни предложения или промени в законите ги заливаме.
Забележете, доказателството, че ще има проблем, който ще има за резултат ниска представителност на избраните власти заради висок процент недействителни бюлетини, дойде от Четиридесет и първото Народно събрание. Първият експеримент беше вчера при избирането на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, защото ние – 240 народни представители, бяхме ограничени да гласуваме само с Х. Гласуване с какъвто и да е друг знак, правеше бюлетините недействителни. Знаете ли колко са недействителните бюлетини при вота на Четиридесет и първото Народно събрание вчера на депутатите, на най-компетентните, на тези, които наложиха ограничението? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Десет процента!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Защото нарочно сте го направили.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Убеден съм, че нито един от Парламентарната група на Движението за права и свободи не е допуснал грешка. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така че тук ще ви моля още веднъж да премислим и това безумно ограничение. Ние на второ четене ще направим предложение да възстановим правилото да може да се гласува с какъвто и да е знак в карето срещу името на кандидата или на политическата сила. В противен случай ще станем за смях, уважаеми госпожи и господа, както вече вчера станахме.
Разбира се, ще взема отношение и по най-важния въпрос според нас във връзка още с текстовете на § 1. Смятаме, че онова, което Конституционният съд оспорва, не засяга същността на казуса, защото Конституционният съд се занимава с количествените параметри на уседналостта, а не разглежда уседналостта по принцип, в съдържателен план, като противоконституционно ограничаване на избирателни, на основни права на българските граждани.
Дълги години беше проблематично представител на законодателния орган въобще да коментира становища на Конституционния съд. В случая, уважаеми госпожи и господа, наистина се налага. Няма как да разберем например съображението на Конституционния съд, че от една страна чл. 42 от Конституцията урежда изчерпателно условията за участие в изборите, а от друга страна да твърди, че гражданството като условие не е изрично застъпено в чл. 42. Самият прочит на разпоредбата прави абсурдна тази теза. Аз се извинявам, може и да не съм ги доразбрал, но 15 пъти прочетох това заключение на Конституционния съд, в което се казва, че връзката, съпричастността на избирателя с конкретната общност, чийто орган на управление се формира чрез неговото гласоподаване на местни и национални избори, се установява чрез гражданството – казва Конституционният съд, и същевременно заключва – това изискване обаче, не се съдържа в чл. 42, ал. 1 от Конституцията. Член 42 гласи, че именно гражданите, навършили 18 години имат право. Това е първата дума, с която започва разпоредбата.
Нека да бъдем наясно – чл. 42, ал. 1, според нас, урежда не само правото на гражданина, но налага и ограничение включително и пред законодателя, да не може да ограничи това право – то е и право, и ограничение едновременно.
Няма значение дали уседналостта ще бъде 12 месеца, 10 месеца или 6 месеца. Важен е начинът, по който се въвежда тази уседналост.
Ние за сетен път, но не за последен ще кажем: „В правото сме да наложим определени ограничения за местния вот къде да гласува избирателят и къде да не може да гласува.” Някъде трябва да може да гласува. Комулативното вкарване на ограничения, които правят невъзможен вота, е противоконституционно.
Твърдението на Конституционния съд, че видите ли, поначало местният вот не засяга – тоест за местни избори не се гласува в чужбина, не е отговор на въпроса, който поставяме. Дори да е 3 месеца уседналостта, онова, което ще има като резултат при това, повтарям – комулативно условие, което трябва да покрие българският гражданин през последните 3 месеца – да има и постоянен, и настоящ адрес в съответната община, в противен случай няма право да гласува, всъщност ни изправя пред следния парадокс. Временното отсъствие на български гражданин от страната, временното му пребиваване в чужбина, да речем за 30 дни, а за 30 дни той е длъжен да декларира промяната в настоящия си адрес, го лишава от основни конституционни права. Не може да стане! Дори да мине в този закон, в този кодекс, дори Конституционният съд да потвърди окончателната редакция на тази разпоредба, ние ще продължим битката за основните права на българските граждани, ние ще продължим да се борим срещу това временното отсъствие от родината да те лиши от правото да избираш свои местни власти, където си плащаш данъците, където ти е постоянният адрес. Тази битка, уважаеми колеги, ние ще я продължим, ако трябва и ще използваме всички ресурси и на международните органи, които са създадени, за да защитават основните права на гражданите. Благодаря за вниманието.
Господин председател, от името на парламентарната група, искам удължено време за изказвания на Парламентарната група на ДПС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да се отбележи и удължи времето на всички групи.
Има ли реплики по отношение изказването на господин Местан, колеги? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, от представянето на законопроекта на управляващите стана ясно, че ГЕРБ няма намерение да се съобрази с решението на Конституционния съд, че ще се инати докрай. Искам да стане ясно от тази трибуна, че с това ще предизвика втора атака на Изборния кодекс пред Конституционния съд и промени в Изборния кодекс в последния момент – в дванадесет без пет, както обичат да казват управляващите, непосредствено в навечерието на изборите. В случая вече няма значение кой е „за” и „против” уседналостта.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Има, има.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма значение и кой какъв срок поддържа на тази уседналост, защото по отношение мненията и становищата по уседналостта, има един водораздел, и този водораздел е конституционното решение – мнения „до” и мнения „след това”.
Поведението ни по отношение на уседналостта и на нейния срок може да се приравни с това дали уважаваме Конституционния съд и неговите решения или не. Решенията на Конституционния съд, както и самата Конституция, важат за всички – за всички хора и институции, включително, както казах за ГЕРБ, включително за господин Борисов, включително даже и за госпожа Искра Фидосова. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Извинявайте, но вашето отношение към това конституционно решение прилича много на онзи виц за човека, който стоял в Зоологическата градина пред клетката на жирафа, цъкал с език и казал: „Е, те такова животно няма”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Има уседналост, има.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е отношението на ГЕРБ към решението на Конституционния съд. Продължавайки да се инатите и несъобразявайки се с неговите разпоредби, наистина ще докарате ситуацията до това да има втора отмяна от страна на Конституционния съд на разпоредби на Изборния кодекс, непосредствено преди изборите.
Уважаеми колеги от мнозинството, ще превърнете, бих казала единствения плюс на този кодекс в минус. Вие заявихте, че ще приемете кодекса в началото на своя мандат. Е, вече сте в средата на мандата и по всичко е ясно, че този кодекс ще бъде окончателно приет в шест без пет – точно преди изборите, учейки се от лошите практики на предишните управляващи, включително и от нашите лоши практики. Поне от това можехте да си извлечете поука – да не правите като нас. Явно и това не можете да направите, защото инатът продължава.
Честно казано аз не ви разбирам. Не разбирам – няма никаква логика, няма никаква мисъл в едно такова поведение, да се инатите и да приемате нещо, което ще бъде отменено от Конституционния съд. Защо ви е това, бе колеги! Защо ви е? У вас в момента е всичко – цялата власт, парите, слушалките, даже арбитърът на изборите в лицето на МВР е ваш – защо го правите? Не разбирате ли, че в крайна сметка ще пресолите манджата. Хората разбират кога един мач е уреден, кога един мач е нагласен и затова стадионите са празни. Опасявам се, че с такова поведение на управляващите наесен урните ще бъдат празни като протест на отвратените и нежелаещи да гласуват на избори български граждани.
Няколко думи за Венецианската комисия и за знака, който даваме по отношение на нейните представители, разглеждайки Изборния кодекс в този момент.
Уважаеми колеги, можехте поне да изчакате „венецианците” да си тръгнат. Можехте поне да създадете някаква видимост, че ви интересува тяхното мнение и техните бележки. Те са още в България и днес провеждат срещи с Конституционния съд, след това в Централната избирателна комисия и в 13,30 ч. ще дадат официална пресконференция, на която ще кажат какви са техните впечатления. А не да изтичате и предварително да кажете: „Те много ни похвалиха.” Не знам с какво толкова са ви похвалили и толкова са се възторгнали, защото по време на срещата с Правната комисия, мисля, че ние им направихме безкрайно лошо впечатление. Управляващите им направихте безкрайно лошо впечатление с нежеланието си да чуете каквато и да е критична бележка – никакво различно мнение, никакъв друг аргумент. Нищо! Нищо, което не е в съответствие с вашите виждания за Изборния кодекс.
Имам чувството, че вие по отношение на изборните правила живеете в някаква друга реалност, във ваша си реалност, във ваш си свят, в който всичко е прекрасно. Нали се сещате, че разминаването между света в главата и действителността, води до определени последици, а в случая залогът на тези последици са изборите тази есен, в които ще участват българските граждани.
Това го казвам: не заради вас, а заради българските граждани – не повтаряйте лошите практики на досегашните управляващи, включително и нашите лоши практики. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не приемайте законодателство в дванадесет без пет, защото ще счупите всички рекорди с два пъти отменен кодекс и с приемани правила в последния момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на изказването на госпожа Манолова, колеги? Няма.
Други желаещи за изказвания, има ли? Не виждам.
Още веднъж ви каня. Желаещи за други изказвания? Няма.
Има ли? (Реплики от КБ.) Кой? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Господин Корнезов, не ме учете кога да дам почивката! Сега аз ръководя заседанието и ако някой от вас желае изказване, давам думата. Има ли желаещ за изказване? Питам за последен път!
Заповядайте, вие! (Шум и реплики в залата.) Какво искате? (Реплики от ПГ на ГЕРБ.) Първо, съм дал думата за изказване! (Реплики.) След това ще направите искането. (Шум и реплики в залата.) Спекулирате отляво – от БСП, с правилника. (Шум и реплики в залата.)
Виждам, че няма желаещ за изказване.
Закривам дебата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги, преминаваме към гласуване на четирите законопроекта, така както хронологически са внесени и както са обявени в доклада на Правната комисия. (Шум и реплики в залата.)
Моля, колеги, заповядайте в пленарна зала, за да упражните правото си на глас! Ще изчакаме малко за този важен вот. (Реплики от КБ.)
В режим на гласуване сме, колеги.
Подлагам на гласуване първия законопроект под № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 9 май 2011 г. за изменение на Изборния кодекс.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване законопроект № 154-01-44, внесен от народните представители Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов.
Гласували 103 народни представители: за 75, против 18, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За прегласуване – моля, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател. Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване законопроект № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов.
Гласували 104 народни представители: за 74, против 21, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване законопроект № 154-01-38, от 13 април 2011 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 32, против 74, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11 май 2011 г.
Гласували 110 народни представители: за 29, против 79, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване последния Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вх. № 154 01-46, внесен от народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11 май 2011 г.
Гласували 113 народни представители: за 29, против 81, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Отрицателен вот – господин Лазаров.
Имате две минути за отрицателен вот, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” внесения законопроект, тъй като тук се оказа, че има отличници, но отличници по политическа демагогия, отличници по политически популизъм.
Този законопроект всъщност съдържа това, което ние в продължение на една година, миналата година, обсъждахме и коментирахме, изготвяйки Изборния кодекс и гласувайки го тук в тази зала.
Тези отличници в продължение на доста години, правейки законите, касаещи местни избори, касаещи другите избори, в никакъв случай не се съобразяваха с препоръките на Венецианската комисия, с препоръките на наблюдателите по различните видове избори и не си направиха труда да направят Изборен кодекс. Сега вие сте свидетели, че се правят всякакви, всякакви усилия да бъде попречено този Изборен кодекс да стане факт. Една лъжа може да бъде повторена хиляда пъти – не сто, а хиляда пъти, но това не променя истината.
Истината е само една. Конституционният съд абсолютно категорично отхвърли искането, с което беше сезиран, да бъде отменен принципът за отседналост. Този принцип, въпреки искането от вносителите Коалиция за България и колегите от ДПС, поне колегите от ДПС честно и почтено от началото бяха заявили, че са против този принцип, даже и в пленарната зала когато гласувахме кодекса, напуснаха и отказаха да участват, но нека бъде ясно на всички, че принципът за отседналост е факт. Тези, които са за запазване на статуквото, което беше толкова години – за изборния туризъм, според мен, трябва да бъдат по-ниски от тревата и да замълчат. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Павел Шопов. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) По този законопроект, разбира се.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Гласувах „против”, защото всичко следва от решението на Конституционния съд. Още по време на дебата през м. декември в онези безкрайни, разточителни обсъждания, които тогава излишно се проведоха и зад които БСП застана твърдо, още тогава Любен Корнезов и БСП заявиха, че ще има връщане от Конституционния съд с такава твърдост, като че ли бяха част от Конституционния съд или най-малкото са началници на Конституционния съд – нещо, което ние отдавна сме казвали, че е така. Вчера ние от „Атака” обяснихме точно това на представителите на Венецианската комисия. Тези хора не могат да разберат, че в тази държава БКП-БСП има контрол върху цялата съдебна система и макар Конституционният съд да е част от съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В момента имате право на отрицателен вот по отношение на предложението за избор на...
ПАВЕЛ ШОПОВ: По отношение точно на това предложение. Защото всичко, госпожо председател, следва оттам, от това решение на Конституционния съд, което беше предопределено и ние от „Атака” ви казвахме,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...и което обяснява, че не е противоконституционно да не се избират районните кметове.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...че ще бъде факт, че такова решение ще има. Ето сега, половин година след това, ние отново разглеждаме Изборния кодекс, предвид точно това, което БКП направи. Тук Мая Манолова и господин Корнезов, и всички изказващи се от БСП се позовават именно на това решение на Конституционния съд. Понеже няколко пъти се говореше за мач и госпожа Манолова говореше за мача като такъв, давайки пример от футбола, това е все едно от БКП-БСП...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Шопов, благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... депутатите да играете в единия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, ще Ви отнема думата! (Народният представител Павел Шопов продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, отнех Ви думата, просрочихте времето.
Имате думата по начина на водене, госпожо Манолова.
(Реплики от народния представител Искра Фидосова към народния представител Мая Манолова.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, правя възражение срещу безобразния начин, по който се води днешното пленарно заседание и начина, по който беше прекратен дебатът по Изборния кодекс. Имаше записан изказващ се – господин Казак, имаше колега, който изминаваше пътя към парламентарната трибуна (силен шум, викове „Е-е-е!” от ГЕРБ), след като водещият му даде думата. Макар че, честно казано, от този дебат наистина няма смисъл – този дебат прилича на разговор с глухонеми. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не знам, уважаема госпожо Фидосова, на какво се радвате, след като цяла година писахте Изборен кодекс? След като го гласувахме по нощите, Конституционният съд ви го отмени! (Тропане по банките, реплики, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега повтаряме дебата. Вие прекратихте повторението на дебата. (Изказването на народния представител Мая Манолова продължава при съпътстващи тропане по банките, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.) Но този дебат ще се потрети. Като гледам вашия инат и вашата доволна физиономия, той ще се почетвърти. Двойките, които ви налющи Конституционният съд, продължават. Защото не може изборно законодателство да се приема на инат, напук. Защото никой, както стана дума в този дебат, нито вие, нито господин Борисов, нито ГЕРБ, никой от вас (силен шум, смях в ГЕРБ) не е по-голям от българската Конституция. Тя просто трябва да се уважава. (Шум, реплики, смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трети отрицателен вот по последния законопроект, който гласувахме? Няма.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като министър-председателят на републиката се яви за отговор на поставен му въпрос, ще започнем с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
След неговия отговор ще имаме 15 минути почивка. (Оживление.)
Новопостъпили питания за периода 5 – 12 май 2011 г.:
Постъпило е питане от народните представители Иван Костов и Иван Иванов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно противодействие на заплахи за сигурността на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 май 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Сергей Станишев и Ангел Найденов към Николай Младенов – министър на външните работи, относно отзоваване на посланици с установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 май 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Емил Василев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за противодействие на разпространението на наркотици в контекста на доклада на ЕВРОПОЛ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно развитието на административната реформа в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Иванов към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно мерки за равностойно обезщетение на жителите на с. Бели бряг при изкупуването на имотите им за нуждите на мини „Марица Изток” ЕАД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 май 2011 г.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Николай Пехливанов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Елин Андреев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на питане от народния представител Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Веселин Методиев.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Веселин Методиев.
Писмен отговор от министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на седем въпроса от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Борислав Стоянов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Кирил Добрев.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Димитър Карбов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Драгомир Стойнев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Ирена Соколова.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Ирена Соколова.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ирена Соколова.
Първи днес ще отговаря министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов на въпрос, поставен от народния представител Милена Христова относно резултата до настоящия момент от проверката, извършена от няколко министерства на усвоени финансови средства по линия на Десегрегационната програма на Ромски образователен фонд – Будапеща.
Госпожо Христова, имате възможност да развиете въпроса си. Заповядайте. (Реплики от КБ с искане за процедура.)
След това ще дам възможност за процедура.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин премиер, преди около шест месеца по повод на зададено питане към Вас относно проблематиката на ромската общност, разпоредихте още в пленарната зала на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи да се направи проверка на усвоени средства по линия на Десегрегационната програма на Ромския образователен фонд – Будапеща.
Проблемът, който поставих пред Вас, е породен от непрестанните въпроси, задавани ми на приемни, къде са стотиците и милиони финансови средства, за които се говори, че са предназначени за ромската общност, а всъщност до хората не достига нищо.
От друга страна, това поражда напрежение в останалата част от обществото, че за ромите се отпускат много средства, а те, видите ли, са все недоволни и си стоят на едно и също ниво.
Поради това задавам към Вас следния въпрос: Какъв е резултатът до настоящия момент от разпоредената от Вас проверка, извършвана от няколко министерства, относно усвоени финансови средства по линия на Десегрегационната програма на Ромския образователен фонд – Будапеща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Проверката на усвоените средства за над 4 млн. 600 хил. долара по линия на Десегрегационната програма на Ромския образователен фонд – Будапеща, обхваща дейности, осъществявани в периода 2005-2010 г. на територията на градовете София, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Кюстендил, Монтана, Дупница, Видин, Стара Загора, Берковица, Хасково и Сливен. Обявената цел на дейностите е повишаване на качеството на обучението на учениците от ромски произход. Предвидено е било тя да се осъществи чрез изваждане на деца с ромски произход от училища, в които техният брой е преобладаващ, и записването им в училища, в които децата са предимно от български произход.
Ромският образователен фонд – Будапеща, е създаден през 2003 г. с Решение на конференция, на която се приема инициативата „Десетилетие на ромското включване (2005-2015 г.)”. Според техническото изпълнение на това решение през м. декември 2004 г. на общата донорска конференция в Париж този фонд окончателно се формира, за да спомага за заличаване на огромната разлика в образованието на ромите и не ромите чрез политики и програми, които подпомагат качественото образование на ромите, включително десегрегацията на образователната система.
За периода 2005-2015 г. са предвидени за предоставяне общо 34 млн. евро за всички държави, с които да бъдат постигнати набелязаните цели. Тези средства се отпускат за: подпомагане достъпа до образование на ромските деца от 1 до 8 клас чрез осигуряване на превоз до училищата извън квартали и населени места с преобладаващо ромско население, чрез закупуване за децата на закуски, летни училища, учебни помагала, пособия и др.; за създаване на фонд за стипендии на студенти от ромски произход, повишаване квалификацията на роми студенти, на завършили такива; провеждане на научни изследвания на ромската история, култура и др.; създаване на Кариерен център за млади роми, за ефективна интеграция на възрастни роми чрез увеличаване степента на тяхното образование и ликвидиране на неграмотността. Финансират се и дейности за повишаване участието и ролята на учениците от ромски произход в училищата.
Проверката за начина, по който са предоставени и използвани тези средства, установи нарушения и нередности от следния вид:
Първо, значителен дял от отпуснатите средства са изразходвани за административни разходи – наеми, офис оборудване, командировки, консумативи, сметки за телефон и ток.
Второ, голяма част от средствата са изразходвани за заплати на ръководителите на проекта по места. Най-често това са самите ръководители на неправителствени организации, както и за други лица – координатори, психолози, администратори и финансови сътрудници.
Трето, установен е случай на закупуване на автомобил със средства по проекта на името на физическо лице, а не на организация.
Четвърто, представени са само отчети за изразходване на средства пред Ромския образователен фонд, като липсват първичните счетоводни документи.
Пето, две организации, ръководени от едно физическо лице, са получавали средства по два проекта от Ромския образователен фонд. Тези две организации, както и някои други, които са били финансирани от Ромския образователен фонд, са били финансирани и от Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.
Шесто, заплащани са значителен по обем средства за заплати, хонорари, наеми, общо оборудване и други дейности, за които не е ясно в каква степен кореспондират с целите на самата програма.
Седмо, отчитани са големи по обем разходи по граждански договори, без да е ясно дали дейностите по тях действително са извършени.
Осмо, закупувани са учебници, при положение че за тази възрастова група деца учебниците се предоставят безплатно.
Девето, заплащани са горива, наеми на паркинга, ремонт на автобуси без да е посочена собствеността или наличието на сключени договори за наем или ползване. Липсват разходни документи за превоз на ученици и документи за маршрутите. Възможно е да има дублиране с превоз, осигуряван от Министерство на образованието, младежта и науката и общини. Предстои да се установи дали са налице документи, които превозвачът е следвало да притежава при транспортирането на деца.
Чрез съответните областни дирекции на МВР са изискани допълнителни материали, включително разходни документи за получени и усвоени от неправителствените организации и средства. В рамките на проверката са получени писмени обяснения от ръководителите на организации и техните счетоводители и други лица, които имат отношение към проверяваните от нас данни.
Установените от проверките факти са предостави и по тях са образувани преписки в Софийска градска прокуратура и прокуратурите в Пловдив, Сливен, Стара Загора, Видин, Хасково, Монтана, Благоевград, Кюстендил, Плевен, Пазарджик. По нататъшните действия по проверката ще са в съответствие с указанията на съответната компетентна прокуратура, тъй като от събраната в рамките на проверката информация не може да се направи извод ... (Председателят дава знак, че времето е изтекло.) Основният извод е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече. Минута и двадесет секунди повече говорите, господин премиер, от предвидените по правилника.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Съжалявам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – госпожа Христова.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Виждате колко бързо чета.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Вярно е, че бързо четете. Аз се опитах да вникна в това, което казахте. Оказва се, че наистина има нарушения и наистина злоупотреби. Важното е, обаче това да се доведе до край и да има конкретни резултати от тази проверка.
Вашият отговор разбулва мистерията около това как след усвоени стотици милиони финансови средства проблематиката на ромската общност все още остава нерешена. Разбира се, това не е единствената програма, по която са усвоявани средства и ние от Евророма в Коалиция за България считаме, че с тази проверка се поставя едно добро начало. Важно е, обаче да заявите възнамерявате ли да разширите тази проверка и да обхванете и други програми в последните няколко години, в които са предназначени средства за интеграция на ромите в България.
Тъй като по-голямата част от схемите за присвояване на средства са извършвани в международен мащаб и са станали не без участието на чиновници, заемащи ръководни длъжности в международни донорски организации, би следвало резултатите, които изложихте пред нас, да ги оповестите и на европейско ниво. Крайно време е обществеността да научи как са били пренасочени, меко казано, тези средства. И нещо много важно, че за това не са виновни хиляди български роми, а шепа хора, които с действията си са ощетили цялото ни общество. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин премиер?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Изводът, който може да се направи, е, че без прякото участие и на държавата, и на общините, надали това, което е правено до момента, ще даде резултат. Аз изброих поне десетина прокуратури, в които в момента са материалите. Знаете, че и българската прокуратура работи съвместно с прокуратурите от другите държави, има такъв отдел, така че се надявам истински по всички тези дела да има и осъдени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим за участието в парламентарния контрол на министър-председателя господин Борисов.
От името на групи са постъпили искания за изказване.
Първи беше господин Кутев, който още по време на процедурата по въпроса искаше думата, след което думата беше поискана от името на Синята коалиция. След декларациите на групите ще обявя почивка.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене и по това, че за пореден път се получава така, че Народното събрание не е на висотата, на която трябва да бъде, защото за пореден път се опитахте да скриете министър-председателя от питане от страна на Коалиция за България.
Става дума за едно мое питане към министър председателя, касаещо свободата на медиите в България и странния отговор от Ваша страна, че, виждате ли, правителството нямало правомощия към свободата на медиите, защото, видиш ли, те били защитени в Конституцията. При това положение аз обаче не мога да разбера, когато, примерно, „Репортери без граница” правят извода, че в България има случаи на насилие срещу журналисти, коя е институцията, която трябва да вземе мерки, така че това да не случва, освен Министерство на вътрешните работи и респективно правителството? Когато в България е публична тайна, че има един и същи човек, който е собственик едновременно на фирми в рекламния пазар и на огромна част от медийното пространство, коя е институцията, която би трябвало да вземе мерки, така че това да не се случва, въпреки законите на държавата? Коя е институцията, която трябва да вземе мерки за това да няма лични обаждания от страна на членове на парламента от управляващото мнозинство, на министър-председателя и на министри до ключови медии за нападания на предавания или за намеса в тяхната редакционна политика? Според мен това е работа изцяло на правителството и на министър-председателя.
И в крайна сметка това, заради което Вие не допуснахте моето питане, е за да не се чуе пред хората, че България, според „Репортери без граница” стои на място по свобода на медиите след – за пореден път го казвам – Того, Суринам, Гвиана, Папуа, Нова Гвинея, Тринидад и Тобаго и други непроизносими държави, известни и популярни със своята демократична традиция, освен, разбира се, всички европейски държави, които са преди нас. Смятам, че този подход не е в полза на мнозинството, преди всичко на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на Синята коалиция – господин Иван Николаев Иванов.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това беше процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше процедура, а не от името на група.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че министър-председателят Бойко Борисов напусна залата, защото беше полезно за него да чуе това, което декларира парламентарната група на Синята коалиция относно създаването на нова тройна коалиция в българския парламент.
След тройната коалиция на Станишев, Доган и Сакскобургготски, се появи тройната коалиция на Борисов, Доган и Сидеров. От вчера от Четиридесет и първото Народно събрание има ново политическо мнозинство. ГЕРБ, „Атака” и ДПС създадоха нова тройна коалиция. Партията, която дойде на власт с доверието на хората, че ще възстанови справедливостта и ще накаже корумпираните политици от ДПС, днес се съюзи с тях.
Вече месеци наред представителят на ДПС в Комисията за борба срещу корупцията възпрепятства разследването на имотното състояние на Цветан Цветанов, а управлението на ГЕРБ пък забрави обещанието си да разобличи министрите от тройната коалиция на Станишев. Вчера за член на ключовата комисия за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси с гласовете на депутатите от ГЕРБ беше избран представителят на ДПС. ГЕРБ, вместо да се бори с корупцията във върхушката на ДПС, се договори с тях взаимно да прикриват далаверите си.
Формирането на тройната коалиция на Борисов и Доган поставя три много важни въпроси:
Първият: Колеги от ГЕРБ, независимо че малко от вас са в залата, каква е цената на сделката ви с ДПС и кой ще плати тази цена?
Вторият: колеги от „Атака”, какво ви събра в една коалиция с ДПС?
И накрая най-важният трети въпрос, който трябваше да чуе особено министър-председателят Борисов: коалицията ГЕРБ и ДПС ли ще е мнозинството, което ще си назначи новия президент на България? Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Декларации от името на парламентарни групи има ли?
РЕПЛИКА ОТ КБ: След почивката, това беше най-важното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 минути почивка. Продължаваме в 11,50 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, да продължим с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, така както е обявен.
Каня колегите от кулоарите да влязат в залата.
Първи е министърът на здравеопазването господин Стефан Константинов, който ще отговаря на въпросите.
Преди това, колеги, има ли искания за изявления от парламентарни групи, както по традиция това става по време на парламентарния контрол?
Има искане от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Господин Волен Сидеров – за декларация от името на парламентарната група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, господин министър, господин председателстващ! Искам да ви разкажа нещо, тъй като с някои от вас сме две години заедно в пленарната зала, с други – вече шест, почти като едно семейство сме. Аз се чувствам ангажиран и искам да ви разкажа нещо, което засяга интересите на България.
От две години се опитвам да се срещна с посланика на Съединените щати господин Уорлик и да му връча сметката за базите, които те ползват вече пета година, от 2006 г. до днес, без да плащат нито стотинка. Смятам, че една държава като Щатите, която е много богата, би трябвало да плаща за ползването на американски бази на българска територия – четири на брой, така както плаща всеки, който ползва някаква територия.
Снощи, не щеш ли, съдбата ме срещна в едно столично заведение с господин Джеймс Уорлик. Аз използвах случая, тъй като човек трябва да реагира винаги навреме, и му връчих ето тази сметка (показва я) на масата, на която той седеше.
В тази сметка пише следното – тя е проста. Пише: „Сметка за американски бази в България 2006-2011 г. – 2 млрд. долара. Волен Сидеров – България”.
В случая аз влязох в ролята на представляващ страната ни, тъй като нито външният министър, нито някое друго официално лице досега е поставяло въпроса пред Съединените щати: „Защо те пет години ползват четири огромни военни бази (не се знае какво точно още ползват покрай тях) и не плащат стотинка?”.
Смятам, че не е редно. Ние в момента сме в криза. Ето, няма пари за здравеопазване. Няма пари за увеличаване на пенсиите. В същото време най-богатата държава в света идва тук, използва наши съоръжения, бази и не плаща стотинка.
Използвах случая, за да поднеса тази сметка на господин Уорлик. Той реагира, за съжаление, много нервно. Аз мислех, че ще реагира като дипломат, като един балансиран представител на високо развита цивилизация, но той реагира много нервно – хвана папката и я хвърли на другата маса, след което каза: „Аз ще Ви унищожа”. „Вас” – мен, тоест той мен щял да унищожи.
Това не знам дали влиза в добрия тон на дипломацията изобщо, но аз смятам, че българското Външно министерство трябва да направи някаква бележка, посланик Уорлик трябва да бъде повикан тук и да поднесе извинение в българския парламент, тъй като не е допустимо и никъде по света, никоя държава не би понесла някой чуждестранен посланик да се заканва на народен представител, лидер на парламентарна група, избрана от българския народ, по такъв безобразен и арогантен начин. Смятам, че това накърнява достойнството на страната ни. Днес може да се случи с мен, утре – с друг народен представител, с друг представител на България.
За нещастие на господин посланика, нашата среща беше документирана надлежно, така че той няма как да отрече това – че се отнесе по този неучтив, да не кажа – просто агресивен начин към един представител на българския парламент.
Смятам, че българската държава в лицето на Външно министерство е крайно време да представи на американската страна искане за заплащане на наем върху базите, които се ползват вече пет години. Ние не знаем какво се прави в тези бази. Ние не знаем какво се внася там – дали няма ядрено оръжие, дали няма някакви други бойни вещества, които са опасни, които биха могли да причинят поражения. Ние въобще не знаем какви са намеренията на уважаемите наши партньори в НАТО – Щатите, в тези военни бази.
Смятам, че те дължат не само обяснение по този въпрос, но дължат и заплащане за ползването на базите, а лично пък господин Уорлик, който, ако може, между две участия в телевизионни сериали да дойде в парламента и да се извини от името на американската държава на българския парламент, защото в мое лице той обиди и накърни достойнството на българския парламент – не на личността Волен Сидеров.
Това исках да ви съобщя, уважаеми дами и господа, въпреки оредялото присъствие и да ви кажа, че, както винаги, като лидер на патриотичната Партия „Атака”, която отстоява само и единствено българските национални интереси, винаги ще защитавам тези интереси пред когото и да било като представител на чужда държава – руски, американски, френски, финландски и какъвто и да бил друг посланик. Така е било, така ще бъде и занапред.
Призовавам ви също така като колеги да дадете своята подкрепа, солидарност към това, което правя, защото то е в интерес на българския народ.
С нашите специалисти изчислихме 2 млрд. долара наеми за пет години. Те може да са повече. Защо трябва тези пари, това са доста пари, да ги губим? Защо не трябва да си ги поискаме?
Също така дългове от други държави, които дължат към България големи суми – ние трябва да започнем да ги искаме, въобще трябва да започнем да си отстояваме интересите. Ако ние самите не се уважаваме и не отстояваме нашите интереси, никой няма да го направи заради нас.
Аз съм много разтревожен, че в последните една-две години, откакто господин Уорлик е посланик на Щатите, към него има едно, бих казал, аборигенско отношение от страна на политици, медии, коментатори. Той се държи като генерал-губернатор. Той дава мнение за щяло и нещяло. Междувременно успява да прояви актьорски данни – да участва като епизодик в телевизионни сериали. Изказва се по всички въпроси на българската демокрация, много често го прави в нарушение на добрия тон – дипломатически, междудържавен, и никой, никой не му прави дори забележка!
Представяте си, ако един български посланик някъде, в някоя държава – да кажем, в Щатите или някоя друга голяма държава – започне да се държи по подобен начин, застане някъде и заплаши американски сенатор. Ами те моментално ще го арестуват. Той ще влезе в затвора, ако му каже: „Аз теб ще те унищожа”, така както ми каза посланик Уорлик снощи около 22,30 ч. българско време.
Аз съжалявам – мислех, че господин Цветанов ще бъде тук, но той отсъства. Исках да го питам къде точно да подам жалба, тъй като се почувствах застрашен. Също така ще се обърна и към шефа на НСО генерал Димитров – да помоля за охрана, защото когато те заплаши посланикът на най-голямата, най-мощната държава в света, всеки би имал основание да се чувства застрашен. Това е, което исках да споделя с вас.
Надявам се на вашата солидарност и подкрепа. Тук партиите нямат значение, цветът няма значение. Смятам, че българският парламент е бил обиден по този начин и се нуждаем от извинението на господин Уорлик.
Така че ще помоля и председателството да подготвим едно писмено искане към американското посолство – господин Уорлик да бъде така добър да дойде да се извини в парламента. Ще го поканим, ще му пуснем пропуск. Да дойде да се извини за заплахите си към един народен представител на българския народ, зад който стоят 650 хиляди български гласа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Сидеров.
Колеги, да продължим с парламентарния контрол.
Първи ще отговаря на въпросите Стефан Константинов – министър на здравеопазването.
Първият въпрос, отправен към него, е от народните представители Мая Божидарова Манолова и Валентина Василева Богданова. Този въпрос е относно недостига на квалифицирани кадри в здравните заведения.
Госпожо Манолова, Вие ли ще развиете въпроса? В рамките на две минути, както повелява правилникът.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, един от ключовите проблеми в българската здравна система е проблемът с кадрите, с квалифицираните медицински кадри, които буквално изтичат от България. Това е проблем, който вместо да се решава, се задълбочава, включително и през последните години на това управление.
По данни на Българския лекарски съюз броят на лекарите напуснали страната през миналата година е 500. През тази година желаещите лекари да емигрират явно се увеличават, защото само за първото тримесечие са издадени 145 удостоверения за напускане на страната, и нищо чудно, като се има предвид намаленото финансиране на болниците, намаленото заплащане на лекарите и разликата в парите, които получават медицинските кадри в България и във всяка друга европейска страна.
Но българските лекари, господин министър, не бягат само и единствено заради ниското заплащане. Те бягат и заради това, че в болниците липсват елементарни условия; затова че финансирането за болничната помощ прогресивно намалява; затова че много пациенти трябва да плащат за здравни услуги, независимо от това, че са здравно осигурени.
Сериозни кадрови проблеми има в редица специалности. Аз бих посочила анестезиолозите, патоанатомите, специалистите по интензивно лечение, педиатрите. Например, общият брой на патоанатомите в България е едва 150, като по-голямата част от тях са в предпенсионна възраст.
Очевидни са и кадровите проблеми в спешната помощ, където заплащането е изключително ниско и където по данни и на министерството има 135 незаети места.
Страната ни изпитва сериозен недостиг и на медицински сестри и то не е изненадващо при положение, че 1500 медицински сестри ежегодно напускат България.
Тревожна е тенденцията с възрастовото състояние на редица медицински специалности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да зададете въпроса си!
МАЯ МАНОЛОВА: На този фон естествено е очакването Министерството на здравеопазването да предприеме определени действия и моят въпрос към Вас е: какво ще предприемете, за да спрете обезлюдяването на лекарската професия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председателстващ, народни представители! Госпожо Манолова, след тази, бих казал, декларация, да минем на конкретния въпрос, така както беше зададен предварително.
Министерството на здравеопазването е изразило становището си до Министерството на образованието, младежта и науката, че е необходимо да се увеличи броят на приеманите студенти по регулираните медицински професии. Предложението ни е приемът на студенти по специалност „Медицина” да е два пъти повече от приема на студенти за медицински сестри, предвид достигане на оптимално съотношение между лекари и медицински сестри. Следва да се отбележи обаче, че през последните 10 години във висшите училища са приемани повече студенти по медицина, отколкото студенти по специалност „Медицинска сестра”. За посочения период са приети 4192 студенти по медицина, български граждани, и едва 2962 студенти по специалност „Медицинска сестра”. Съотношението на студентите по медицина към медицинските сестри е 1,4:1 вместо 1:2, както би било оптимално.
Към настоящия момент специализантите, приети по Наредба № 34, са 2845. Това са специализанти, приети през 2008-2010 г. През 2012 г. предстои да завършат 860 специализанти – първите приети специалисти по Наредба № 34.
Тези висококвалифицирани специалисти ще допринесат за повишаване на качеството на оказваната медицинска помощ.
За посочените три години са утвърдени общо 7400 места за лекари, специализанти, а медицина са завършили 1063 лекари, български граждани. Към момента са заети по-малко от 30% от утвърдените места за лекари-специализанти като една от основните причини е по-малкият брой лекари, завършващи през последните години.
В Министерството на здравеопазването се обсъждат и анализират непрекъснато възникналите проблеми и трудности във връзка с обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и се търсят оптимални решения. В резултат се извършиха нормативни промени с цел защитата на интересите на специализантите в областта на здравеопазването чрез регламентиране зачитането на времето за обучение за придобиване на специалност за трудов стаж, възможност за осигуряване за всички осигурени социални рискове, регламентиране на минимално възнаграждение, което следва да получават специализантите, приети на места срещу заплащане за извършване на лечебно-диагностична дейност, по-високо възнаграждение в размер на три минимални работни заплати за специализантите, приети на места, финансирани от държавата по специалностите, при които се очертава най-голям недостиг на специалисти, а именно „Инфекциозни болести”, „Обща и клинична патология”, „Спешна медицина”, регламентиране на приема на специализанти на места, финансирани от държавата с конкурс по документи, по ред, определен от висшите училища на лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ по всички специалности за лекари, регламентиране на приема на специализанти на места, финансирани от държавата, с конкурс по документи и по ред, определен от висшите училища по специалности „Анестезиология” и „Интензивно лечение”, „Обща и клинична патология”, „Педиатрия” и „Инфекциозни болести”.
Към настоящия момент трябва да Ви уведомя, че е изготвена промяна в Наредба № 34. Проектът можете да го видите на сайта на министерството. Там нещата са доста променени. Ако имате конструктивни предложения, сега е моментът да ги отправите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Богданова, за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, колеги! Проблемът е изключително сериозен, той е важен, но той има нужда от още един отговор.
В края на краищата, очевидна е липсата на работещи в системата на българското здравеопазване млади лекари. Големият проблем е, че средната възраст на работещите лекари в системата на българското здравеопазване е някъде около 50 години. В някои общински болници е 65.
Броят на специализантите може да бъде видим, защото ако погледнем и статистиката, и коректната информация, посочена от министерството, вижте колко драстично са намалели бройките за специализанти в сравнение с миналата година. Ако през 2010 г. държавната поръчка е била 368 бройки, тази година държавната поръчка е в размер само на 100 такива бройки, платените - от 587 през 2010 г., са 295 през 2011 г.
Има обаче една изключително тревожна цифра и аз предполагам, че Вие сте я видели, но тя тревожи и двама ни, затова не я споделихте – че миналата година при 368 бройки, са заети само 165 и не защото не са се явили желаещи, а защото останалата част от тях не са отговорили на необходимите изисквания като успех от изпитите, успех от дипломата.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Голямата ни тревога днес е, че младите лекари не желаят да учат и да работят в България и не защото не харесват качеството на българското здравеопазване, а защото очевидно проблемът е друг. Те не харесват условията, при които тук ще работят, не харесват възнагражденията, които получават, не харесват начина, по който се управлява и менажира системата.
Ние с Вас, работейки за това те да бъдат обучавани тук, да бъдат приоритетно финансирани специалности, от които държавата очевидно има нужда, трябва да направим всичко възможно тези млади хора, получили специализацията си в България, да останат да работят в системата на българското здравеопазване.
Господин председател, ще завършва с това, че те не напускат системата на здравеопазването, те напускат системата на българското здравеопазване, и ние с вас би трябвало да отговорим къде тогава да отидат техните бъдещи пациенти?! Това е големият въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Богданова, госпожо Манолова! Тъй като се цитираха някои числа, аз също ще се опра на тях, за да бъда абсолютно обективен. При това ще се опра на статистика от 2008 г., за да няма никакви съмнения кой до какво е довел българското здравеопазване.
Твърди се, че в България броят на лекарите не достига. Това е абсолютно невярно. Броят на лекарите в България е по-голям от средноевропейския. Той е 3,6 на 1000 души население.
Между другото ръстът за последните десет години е минимален, но е ръст от 0,9%. Това е абсолютен факт. Тенденцията продължава.
Къде ни е проблемът? Проблемът е, че броят на общо практикуващите лекари е по-нисък от средния. Следващите данни, които ще ви съобщя, са за броя на сестрите – да, броят на сестрите е по-нисък. Той е 4,2 на 1000 души население през 2008 г., 4,3 – е в Гърция, 4,7 е в Кипър, в Полша – 5,2. Общо взето общата тенденция за южните държави и за източните от бившия Източен блок, е отношението лекари и сестри също ни поставя в недобро положение, тоест 1,2 от .....
Още по-лошо е състоянието в Италия, в Гърция, в Турция. Ако числата, които между другото споменахте, изобщо не са верни – че средната възраст на българския лекар е 50 години. Тя е доста по-ниска и това Ви го казвам, защото съм правил проучване точно по регистъра на Лекарския съюз само преди една година и мога да ви го докажа с числа.
Като говорим, за да сме точни и честни в интерпретиране на фактите, искам да припомня годината 2005, годината 2006, които бяха известни в медицинските среди с това, че приемът на специализанти беше нулев и за двете години. Това беше по времето на едно предишно управление, така че нека да интерпретираме фактите с внимание и ви благодаря за вниманието отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Меглена Иванова Плугчиева-Александрова относно субсидирането на центровете за кожно-венерически заболявания.
Имате думата, госпожо Плугчиева, да развиете въпроса си.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът, който ще Ви задам, е от името на управителите на центровете за кожно-венерически заболявания. Към тях се присъединяват и управителите на така наречените бивши тубдиспансери. Темата е свързана със субсидирането на специализираните лечебни заведения и с растящата тревога, че тези заведения не могат да изпълняват предназначението си и ситуацията в тези сектори на заболеваемост се влошава все повече.
Каква е тревогата? Както знаете, извънболничната дейност на тези заведения не се финансира от Здравната каса и съответно те не са посочени като договорни партньори. До 2010 г. субсидирането е било формулирано и осигурявано, от една страна, чрез договор със Здравната каса и от друга страна – с договор с общините за оказване на медицинска помощ или субсидия от Министерството на финансите, за да може да се осигури така нареченият финансов ресурс за делегирани от държавата дейности при осигуряване на този финансов ресурс именно за извънболнична дейност.
От 2010 г. се променят условията. Има специално постановление на Министерския съвет и промяна в методиката на Министерството на здравеопазването. В крайна сметка сега тези центрове единствено получават средства за диспансерно наблюдение в годишен размер от 9 хил. лв. В случая става дума за поставяне в риск на групи, които са най-уязвими от кожно-венерически заболявания, и съответните центрове не могат да изпълняват всичките си задължения за диагностика, за лечение, за активно издирване и има опасност от разпространение и епидемия в тази изключително опасна сфера. Такава епидемия е предотвратена 1999-2002 г. Сега с рязкото смъкване на финансирането за тези центрове опасността остава изключително сериозна. Средствата по предварителната оценка на управителите ще приключат в края на м. юни. Структури, които от 55 години функционират, са поставени под въпрос и обречени на затваряне.
Какви са мерките, които сте предприели, и какво следва да се направи, за да могат те да функционират нормално? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви отговарям следното. Дейностите, които се субсидират по методиката за субсидиране на лечебните заведения, са определени с Постановление № 334 от 29 декември 2010 г. за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 2011 г., прието от Министерския съвет. Чрез методиката Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, центровете за психично здраве и центровете за кожно-венерически заболявания за дейности, които не се изплащат от Националната здравноосигурителна каса или друг източник на финансиране.
Съгласно Закона за лечебните заведения, Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и националните рамкови договори от 2000-та година до момента, специализираната извънболнична помощ, в това число по кожно-венерически заболявания, се осъществява от лечебни заведения за извънболнична помощ по чл. 8, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, индивидуални и групови практики по кожно-венерически болести, медицински и диагностични консултативни центрове и се заплаща от Националната здравноосигурителна каса, тоест не може да е обект на субсидиране от страна на Министерството на здравеопазването.
През 2010 г. диспансерите по кожно-венерически заболявания са получавали финансиране от общините чрез делегирани от държавата дейности на база стойност за преминал през стационара болен, за чието стационарно лечение е заплащано и от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки. Тоест допуснато е дублиране на финансирането за една и съща дейност.
През 2011 г. по методиката за субсидиране на лечебните заведения Министерството на здравеопазването за първи път финансира дейности по амбулаторно проследяване, диспансеризация на болни с кожно-венерически заболявания, предвид факта, че само тези дейности на настоящия етап не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.
В момента Министерството на здравеопазването осъществява мониторинг на изпълнението на методиката за субсидиране на лечебните заведения и при обективна необходимост може да извърши корекция на определените стойности и размера на определения общ финансов ресурс за амбулаторно проследяване, диспансеризация на болни с кожно-венерически заболявания съобразно отчетените дейности и общото изпълнение на бюджета на министерството за всяко тримесечие в хода на бюджетната година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Плугчиева, имате думата за реплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Господин министър, аз съм сигурна, че формалният отговор, който давате, и Вас не Ви задоволява. Разбирате, че когато под едно такова становище, което представих, се подписват управителите от Благоевград, Бургас, Велико Търново, Враца, Русе, Пловдив, Сливен, София-град, Стара Загора, Хасково, Шумен, става дума за наистина крещящ проблем и за това, че докато Вие правите този мониторинг, за който говорите, има опасност държавата да пламне от сифилис. Засегнати групи, и то рискови групи, за които Вие по-добре от мен като специалист знаете, са поставени в критично положение и ще бъдат изоставени от наблюдение и съответно от лечение.
Същата история е и при така наречените тубдиспансери. Вие много добре знаете, че тази ситуация е изключително критична. Знаете, че всяка година над 230 хиляди българи се разболяват от белодробни заболявания, че над 14 хиляди развиват злокачествени такива, че 3 хил. 600 умират от тези заболявания. Знаете, че пада възрастта и се влиза в групата на млади хора, засегнати от тези заболявания, че особено рискови групи, като лишени от свобода, проституция, социално слаби, ХИВ позитивни, наркомани и т.н., са точно контингентът, който сега е оставен на произвола. И Вие говорите за дублиране, след като напълно сте наясно, че обричате целия този контингент на абсолютно заболяване, оттам и на епидемии в страната.
Апелът към Вас е – направете необходимото практика на финансиране, която е функционирала и е давала резултати, да бъде възстановена. Недейте се кри зад такива постановления на Министерския съвет или на Министерството на финансите, с които обричате тези заведения на закриване, и няма да се учудите защо лекарите бягат в чужбина. Въпросът е, че болните няма къде да отидат. Те остават тук и ще се трупат на Вашата съвест и на съвестта на това правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, можете да направите дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Плугчиева, предполагам, че българските граждани няма да се отдадат на безразборен секс и ще използват предпазни средства. Това е единственият начин да избегнем сериозни епидемии.
Конкретно на въпроса Ви. Кожните диспансери са структура от миналото, тя няма бъдеще. Тя нито осъществява проследяване на болните от СПИН, нито от по-леки венерически заболявания. В момента има определено място в диспансеризацията и лечението на болни от сифилис. Разбира се, ние ще помислим за тяхното интегриране в бъдещите лечебни заведения, болници, тъй като, пак Ви казвам, това е нещо, което е отминало и пред него бъдеще няма. Естествено че директорите на подобни лечебни заведения ще пишат и ще са недоволни. Да, парите, които са давани, са били безумни през миналите години – пример за неефикасно харчене.
Но тъй като плашите хората със СПИН, с туберкулоза, искам да Ви кажа, че имаме страшно добре работещи програми. Те се финансират от Министерството на здравеопазването. Те се финансират от Глобалния фонд. Това намира оценка и в международни институции и наистина много добре действат и сред малцинствените общности. Това беше отчетено и чрез медиаторите, така че там успехите са ни много добри и това са реалните проблеми, с които се борим.
Въпреки това, тъй като все още не е решен въпросът, има възможност докато съществуват тези центрове за кожно-венерически болести и специално за борба със сифилиса, да дадем допълнителни средства. Тук драма няма. Държавата работи. Всичко е под контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Михаил Рашков Михайлов относно назначаването от министъра на здравеопазването на две държавни изпитни комисии по една медицинска специалност.
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, с Наредба № 34, която предвижда разпределението на специализантите за държавния изпит по специалност, става разпределение, което е поверено на Министерството на здравеопазването.
Моят въпрос към Вас е: уточнен ли е редът и съставът на комисията, която определя кой специализант към коя комисия да бъде насочен? Какви са критериите в комисията, по които се уточнява кой специализант към коя комисия да отиде? В тази комисия има ли представители на висши учебни заведения или акредитирани учебни заведения с оглед да се осигури обективност и безпристрастност при разпределянето на специализантите?
В мен е Вашата заповед на 24 страници, която касае определянето на комисиите по отделните специалности. Прегледах по колко специализанти се явяват. У мен буди недоумение въпросът защо при трима или четирима специализанти има две комисии? Какви са тези обективни критерии, по които някой ще определи кой отива при едната и кой при другата комисия?
Веднага възниква следващ въпрос: защо е въведен текст в Наредба № 34, според който при неуспешно полагане на изпит кандидатът има право да се яви пред друга комисия в друг състав? Това по презумпция означава, че ако специализантът е изкарал двойка или има слаб успех, виновна е комисията, а не специализантът, че не се е подготвил?! Този текст отваря възможности – за всички е ясно за какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за Вашия въпрос.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Въпросът е ясен: какви са критериите, по които Министерството на здравеопазването насочва специализанта към определена комисия? Не се ли създава възможност за субективизъм при избора на комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Михайлов, народни представители! Краткият отговор е: принципът е лотариен и не се създава никаква възможност за субективизъм. Но понеже темата е малко суха, ще си позволя да Ви прочета част от нормативната база:
„Съгласно чл. 180, ал. 3 от Закона за здравето специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебни програми и успешно положени практически и теоретичен изпит. Министърът на здравеопазването ежегодно до 15 февруари със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност. По всяка специалност се утвърждават не повече от две комисии, като всяка комисия се състои не повече от осем души. Ръководителите на висшите училища и национални центрове по проблемите на общественото здраве правят предложение за състава на изпитните комисии не по-късно от 20 декември на предходната година. Министърът на здравеопазването извършва преценка и взема решението за състава на изпитните комисии”.
При изготвянето на заповедта за утвърждаването на състава на изпитните комисии за провеждане на държавен изпит за специалност през 2011 г. като правило в състава на всяка комисия са включени представители на различни висши училища, а не само на едно, утвърдени са две комисии по специалности, по които има достатъчно предложени лица. В състава на комисиите са включени и национални консултанти.
Следва да се има предвид – това, което питахте – че специализантите, които три пъти не са издържали успешно държавния изпит, а не просто веднъж, имат право на всяко следващо явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия по специалността.
През последните години в Министерството на здравеопазването постъпват различни жалби, сигнали и оплаквания от лекари, които се явяват на държавен изпит за определяне на специалност и не могат да упражнят правото си по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 34. С цел гарантиране на това право, избягване на субективизъм и монополизъм, са утвърдени две комисии по специалностите, по които има достатъчно предложени лица.
Мисля, че с това мога да се огранича в отговора си. Утвърдените от министъра на здравеопазването изпитни комисии са държавни. Нормативната уредба не предвижда възнаграждение на председателите и членовете на държавните изпитни комисии. Следва да се отбележи, че към настоящия момент в Министерството на здравеопазването е постъпило само едно писмо, в което се изразява мнение относно държавните изпитни комисии за специалност през 2011 г., тоест не сме видели някакво напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Аз не смятам, че въобще трябва да има напрежение, за да се направи някаква по-сериозна преценка. Аз съм проверил. При наличието на трима или четирима специализанти, които се явяват на изпит, защо е необходимо да се разпределят два на едната комисия и двама или трима на другата? Кое налага това? То е загуба на време, хаби се човешки ресурс.
Друг въпрос. Кой ще издаде дипломите за придобита специалност в случаите, когато специализантите са зачислени към заведения, когато управителят на болница е търговско дружество и който няма договор със съответното висше учебно заведение, с председателите на комисиите и т.н.? По какъв начин се издава дипломата за придобита специалност? Това също е много субективно.
Най-важното, не ми отговорихте на този въпрос – казвате, на лотариен принцип. Как така на лотариен принцип ще се определя кой от трима-четирима специализанти да отиде при едната комисия и кой при другата?! Аз съм вземал специалности. Не смятам, че по наше време сме получили по-слабо образование. Имаше една комисия по психиатрия. Явяваш се и се знаеше, че който не издържи, се явява пак и пак. А сега има възможност – отварят се вратички. Според мен Вие като министър трябва да съблюдавате да има обективни критерии и всички специализанти да се явяват при едни и същи условия. Всъщност сега не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Разбирам напълно притесненията Ви. Има логика в това, което казвате, но представете си ако комисията беше една, то по същия начин Вие можехте да ми зададете с пълно право въпроса: защо е само една комисията? Кой да ги определи тези хора? Тоест не това е същината на въпроса. Министерството определя състава от различни учебни заведения, от различни болници. Това, че комисиите са две, за мен е още по-голяма свобода на действие.
Първият въпрос, с който започнахте – защо са се явили специализанти, но получили ниски оценки? Виждате как постави въпроса лявата страна на залата – че едва ли не всеки, който се яви, трябва да го направим специалист, за да отчетем в Европа изключителни резултати по брой на специалистите. Това не са толкова сериозни проблеми, след като нито специализанти, нито изпитващите са ги поставяли досега. Но ако дойдат сигнали от академичната общност и от специализантите, че изключително държат да е само една комисията, да са много строги критериите и да фиксираме броя на минаванията на изпити и ако не ги вземат, да не могат никъде повече да бъдат изпитвани, то може и това да се обсъди. Всичко е въпрос на дискусия. Въпросът е аргументите да са логични.
Благодаря, че подемате темата. Наистина досега тя не е присъствала при нас като въпрос.
Моля да ми дадете информация за конкретните комисии (тъй като го нямаше в питането), които са с много малко хора, пък ние сме сложили две или три комисии. Тогава ще направя проверка в министерството дали има някакви съмнения, че някой много е искал да бъде записан като изпитващ. Понеже те не получават заплащане, и там не виждам някаква драма за хабене на ресурси или разходи на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, следващият въпрос е от народния представител Михаил Рашков Михайлов относно механизмите на функциониране на „Фонд за асистирана репродукция”.
Господин Михайлов, развийте въпроса си в рамките на 2 минути.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Със създаването на „Фонд за асистирана репродукция” с Постановление на Министерския съвет от 2009 г., не съществува механизъм, по който извън фонда здравноосигурени жени, лекуващи стерилитет да получат напълно или частично реимбурсирани медикаменти от НЗОК.
От Наредба № 38, касаеща списъка на заболявания, за които НЗОК заплаща лекарствата, е премахнато – Международната класификация на болести № 97 – безплодие при жената. Моят въпрос към Вас е: правилно ли се изразходват държавните средства по „Фонд за асистирана репродукция”? Защо при финансиране на ин витро процедурите от фонда, парите за лекарства минават през клиниките, които са търговски дружества?
Като допълнение – само няколко неща. Не знам дали ви е направило впечатление, но колегите, просто трябва да знаят, защото все пак се разпределя един доста голям финансов ресурс. Фондът, който е на 2 години и 3 месеца няма интернет страница. Ако искате да видите какво прави фондът, как се раздвижва и т.н. – 2 години и 3 месеца след създаването му – няма... Няма никакви обективни критерии, няма мониторинг какво се случва с родилките – първо дали са забременели. Голяма част от клиниките, които извършват ин витро процедурите и които вземат пари от асистирана репродукция, проследяват, отчитат бременност, но дали тази бременност всъщност се превръща в раждане? Дали е докрай и т.н. – колко са родените деца? Какво се е случило? Няма такъв мониторинг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: За мен е важно да обосновете кое налага парите да не отиват в Касата, да не се разпределят от Касата, а да се дават на клиниките и те – два търговски субекта, каквито са клиниките, да кореспондират примерно с търговците на едро, които дават тези лекарства за двете хиляди лева, които се дават на един цикъл – от 5-те хиляди лева – 2-те хиляди лева. Това е въпрос, който всеки един гражданин или особено хората, които са заинтересовани от това нещо, си го задават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Министър Константинов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Михайлов, за зададените въпроси, те наистина са много интересни.
Аз няма да се придържам върху това, тъй като ми е написано предварително, а Вие запитахте доста конкретни неща. Само ще кажа, че това, което е наложило въобще появата на фонда, е, че докато беше към Касата, просто тази структура не работеше. Нямаше ин витро процедури, нямаше българи, родени по този метод. Откакто го има фондът – имаме резултати.
Какво е казано, че трябва да финансира фондът? Контролираната овариална (хипер)стимулация, чрез определени медикаменти, прегледи, самите техники, няма да навлизам в тях, защото не са интересни.
По силата на чл. 25, ал. 2 от Правилника, могат да се финансират само лекарствените продукти, които са включени в Позитивния лекарствен списък. Предвидено е, че се осигуряват по реда на чл. 207, ал. 1, т. 5а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според тази разпоредба притежателят на разрешение за търговия на едро, който извършва дейността си на територията на Република България, е длъжен да снабдява с лекарствени продукти лечебните заведения за собствени нужди.
Лечебните заведения могат да извършват асистирана репродукция само на жени, които са одобрени за подпомагане със средства от фонда, съгласно заповед на неговия директор в съответствие с чл. 39, ал. 1 от правилника, без значение дали са здравноосигурени. Ето още една причина – фондът покрива всички, независимо дали си осигурен или не. Мисля, че това е само плюс за държавата.
Дейности по асистираната репродукция със средства от фонда могат да осъществяват единствено лечебни заведения, които са сключили договор за финансиране с фонда, в съответствие с чл. 28 от правилника.
Нещо, което много държа да кажа, че от създаването на Център „Фонд за асистирана репродукция” до 30 април 2011 г. за организационно и финансово подпомагане на дейности по асистирана репродукция са кандидатствали 12 285 пациентки, от тях до 30 април са одобрени 8150 пациентки.
В резултат на дейността си през 2010 г., са родени 648 деца. Информацията за броя на родените деца през първото полугодие на 2011 г., ще имаме към 30 юни т.г. Общите пари, които са похарчени за фонда, са 24 млн. 414 хил. 460 лв. Много ли са, малко ли са – срещу тези пари са се появили 648 българчета.
Въпросът за интернет страницата. Беше дадена на директора на фонда като задача от моя страна през м. ноември м.г. – досега не е свършено. Прав сте, това е пропуск на управлението на фонда. Ангажирам се до края на м. юни фондът да има собствена страница. Статистика се води. Въпросът е, че аз искам тази статистика да е публична, да могат хората, пациентите да виждат каква е реалната успеваемост. Не е толкова просто, защото различните фондове по различна методика определят показателите си за успешност и може някой, който е много честен и точен в изчисленията си, да излезе с по-ниска дейност. И това съм го дал като задача и очаквам положителни резултати от управителя на фонда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика.
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Несъмнено създаването на фонда е нещо, което заслужава адмирации. Наистина това е една голяма възможност българските гражданки, които не могат да се радват на деца, именно по този начин, да могат да опитат, а тези 600 жени да завършват благополучно.
Въпросът е съвсем друг. Моят въпрос е именно за това, което казахте – тези пари дали са малко, или са много. Идеята на въпроса е следната. Тези 24, 25, 27 милиона, които ще се дадат, да може с тях да опитат много повече жени и презумпцията на въпроса е: защо трябва да се дават на един субект, който да комуникира с друг? Защо? Защото много е ясно, че с тези 2 хил. лв. – за вас не е тайна, за мен не е тайна – вземат се работи, по 25% – се вземат, които неприложени лекарства могат да се изпишат втори път и трети път, и ред други неща. За по-специализираната аудитория е ясно, че отваряме, отвързваме възможността, когато са два търговски субекта да се договарят помежду си и една голяма част от финансовия ресурс да не отиде точно за това нещо, за което е, а лекарите да бъдат стимулирани по един или друг начин от съответните клиники, всички го знаем – чрез екскурзии, чрез еди-какво си и т.н.
Ето, ще прочета нещо, на което колегите да обърнат внимание – това е докладът от доц. Златица Петрова – изпълнителен директор на медицинския одит, който е извършила, а именно: „Резултати от извършени проверки в лечебни заведения, които извършват дейност по асистирана репродукция и с договорни отношения с „Фонд за асистирана репродукция”.
Чета изводите: „Лечебните заведения, осъществяващи дейност по асистирана репродукция нямат:
- изградена единна информационна система, обхващаща дейностите.
- не е изградена интернет страница;
- не е изработена методика, забележете, за извършване на контрол и мониторинг на дейности, свързани с асистираната репродукция, финансирани със средства на фонда.”
Къде отиват тези пари? Ето тук е написано, че няма мониторинг. Някои от лечебните заведения и т.н., и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михайлов, просрочихте времето.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Ясно е, че ваша основна грижа като министър е, тези пари, които не са малко, да могат да бъдат изразходвани, така че много повече български гражданки да получат възможността за тези цикли, които се осъществяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Шестотин четиридесет и осем българчета са се родили – резултат. Може ли да се подобри? Може. Никакво съмнение. Аз обаче винаги се притеснявам, когато се каже тук в Народното събрание – това е много висш орган, това е много висше място, гледат ни камери, гледа ни цяла България, и като се каже: „Вижте какви неща се случват, няма интернет страница, няма това, няма онова.” Това не са съществени неща. Нека, имаме нещо хубаво! Да, съгласен съм, трябва да се помъчим да го развием, но веднага да не търсим нещо, което да го компрометира, нещо подобно, което стана с трансплантациите, води се абсолютна кампания от началото на годината по това нещо. Хайде сега да не обърнем това нещо и да се случи към „Фонда за асистирана репродукция”. Работи! Да, със сигурност на места, където могат да се усъвършенстват.
Казвам ви честно, дал съм задачи и част от тези задачи изобщо не са свършени и който не си свърши задачата, може да си понесе отговорността. Месец юни ще има интернет страница, мислим как да се подобри работата. Между другото имахме срещи и с пациентски организации, които участват там. Ще има промяна в устройствения правилник на фонда и на акта на Министерския съвет, който го учредява. Като цяло аз съм доволен от съществуването му и показваме, че наличието на този фонд е правилна стъпка и резултатите му никак не са лоши.
Това трябва да го знаят българите. Резултатите са видни и трябва да се радват, че в бедна държава, държавата си позволява да заделя по 15 млн. лв. годишно за това нещо, но то си струва. Това нещо си струва! Така че нека да гледаме по-позитивно на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към следващия въпрос, а той е от народния представител Михаил Райков Миков. Въпросът е относно политиката спрямо здравеопазването във Видинска област.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Защо не четете целия въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е въпросът, така е формулиран тук.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, моля Ви да изисквате въпросите, така както са зададени, защото явно е при преписването – „... и какви са перспективите пред Многопрофилна болница „Св. Петка” гр. Видин”. В бъдеще, ако може да бъдат развити. Аз ще си го развия, но ако може въпросът да бъде точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие ще го уточните, ще го развиете по-подробно.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, Многопрофилна болница „Св. Петка” – гр. Видин, е единственото останало държавно болнично заведение в област с 11 общини – с нисък социално-икономически статус, със застаряло население. Капиталът на търговското дружество е около 2 млн. 100 хил. лв. Задълженията са стигнали до 1 млн. 600 хил. лв., а около 300 хиляди са просрочените задължения. Има една крайна негативна тенденция, която е свързана не само с тази болница, а въобще със здравеопазването във Видинска област, защото казахме, че тя е единствена. От началото на година от 110 лекари са напуснали трима. Ако за 2-3 месеца продължи този темп, след 2-3 години, ще остане без лекари. Това няма да стане, но фактът на напускането е тревожен.
Десет процента от тези лекари са пенсионери, една голяма част от тях са в предпенсионна възраст. Средният медицински персонал получава ниски заплати, а болницата не сключва колективния трудов договор, който е приет и подписан от Вашата предшественичка госпожа Борисова. Стандартите, които са въведени, правят практически невъзможно съществуването на болницата, доколкото тя не може да заделя средства за капиталова инвестиция, а като не може да инвестира в по-съвременна техника и не изплаща ритмично заплатите, намаляват приходите. Тоест функционирането й като търговско дружество в една средносрочна перспектива при тези тенденции, очертали се през последните 5-6 месеца, е твърде тревожно.
В тази посока би трябвало да има някакъв ангажимент на собственика, който Вие представлявате, за нейното бъдеще. Искам да чуя какъв е този ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Константинов, заповядайте за отговор на въпроса на господин Миков.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Миков, дами и господа народни представители! Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Петка” – АД, гр. Видин, е акционерно дружество, в което дялово участие имат и общините от област Видин. Лечебното заведение има разрешение за осъществяване на лечебна дейност, № МБ-41 от 17 март 2011 г., от 28 медицински специалности, които се осъществяват в 16 отделения с легла, 5 отделения без легла и 2 лаборатории. Според нивото на изпълнение на медицинските стандарти две от отделенията с легла са от първо ниво на компетентност, а останалите са с второ ниво на компетентност. Приходите на МБЛ „Св. Петка” АД – гр. Видин, се формират предимно от договори за оказване на медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса. Част от приходите се използват за осигуряване на трудовите възнаграждения на работещите.
В изпълнение на изискването на Кодекса на труда изпълнителният директор е информиран, че е необходимо да предложи за утвърждаване от Съвета на директорите начална работна заплата на работещите в болницата, която да отговаря на изискванията, разписани в колективния трудов договор. За да гарантира ефективността и своевременността на медицинска помощ и да отговори на потребностите на населението от област Видин, като същевременно се изпълнят изискванията на Кодекса на труда, би могло да се обсъди преструктуриране на определени дейности – усвояване на получените финансови средства, тяхното разпределение, осъществяването на обем и вид медицинска услуга в лечебното заведение с определена структура и дейност, гарантиращи изпълнението на нормативните изисквания, са едни от основните задачи на мениджърския екип на лечебното заведение.
Тъй като не за първи път говорим за тази болница, в резултат на едно Ваше предишно питане беше направена сериозна дискусия с изпълнителния директор на болницата. Мисля, че резултатите в последните месеци са ясни, върви се в правилна посока. Ясно е, че когато имаме един край, който се обезлюдява, където населението е неосигурено, доходите на населението са ниски, няма как здравеопазването да бъде изключително добро. Нашата политика обаче е да стимулираме добрите решения, добрите мениджърски похвати и мисля, че това е ролята на държавата като акционер. Разбира се, ако общината се включи по някакъв начин е още по-добре, тъй като и те също са акционери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, добре е че се отива поне към минималните стандарти в колективния трудов договор. Това е добре, но това ще бъде временно и временно ще успокои обстановката.
Тук става въпрос за нещо по-глобално. Това дружество, в което държавата има 72% – два пъти споменахте общините, нито ги включвате в управлението, нито нищо – общините са в такова състояние, че не могат да разчитат на финанси. Това търговско дружество няма да оцелее при тези стандарти, които са универсални, в една относително краткосрочна перспектива. Вие сигурно ще отидете към преструктуриране от типа на това с урологичното отделение. Сега в цяла област със застаряло население няма урологично отделение. Хайде, преструктурирайте така и кардиоотделението и в един момент ще се окаже, че приходите ще падат. Защото колкото повече преструктурирате, толкова не може да съответства на високите стандарти, които държавата е поставила, а Вие също като представител на държавата и това върви в една изключително лоша посока.
Това е големият проблем, върху който трябва да има политика, и политиката означава финансиране от държавата – субсидиране. Ако оставим нещата само на Здравната каса, която Вие знаете, че неритмично си изпълнява задълженията – в момента най-големият длъжник на болницата е Здравната каса, половин милион някъде, мисля, че дължи Здравната каса. В същото време пресрочвате. Поне, вкарайте Здравната каса в някакъв ред – да плаща ритмично, и да се изплащат ритмично заплатите на хората. След три, четири, пет месеца, ако тази тенденция продължи, ще се свиват приходите, а разходите ще бъдат константни, защото има общи разходи. При тази ситуация болницата ще фалира. Това е големият проблем, за който трябва да се изработи диференциран подход на централно равнище. Без това нищо няма да стане! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искате ли думата за дуплика, господин министър?
Желаете дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Миков, изобщо не е вярно, че Касата неритмично си изплаща задълженията. През последната половин година със сигурност всички задължения се плащат абсолютно ритмично. Но тъй като наближават изборите, вероятно все по-често ще ставаме свидетели на изключителна загриженост на всеки от народните представители към техните райони, което е много хубаво.
Аз се постарах да се разровя за община Видин как са били нещата там, как са се движили и установих интересни неща. Всъщност много видни личности са били в управлението, имало е заместник-председател на Комисията по здравеопазването на Народното събрание по времето на НДСВ, след това – министър, ето Вие сте много известно лице. Вие казвате, че всичко е финансиране, ангажименти. Абсолютно вярно. От 2006 г. до 2009 г. са дадени 3 млн. 328 хил. лв. финанси. Въпреки това сега в МБАЛ „Света Петка” няма сертификат за енергийна ефективност. Правени са ремонти, обаче какъв е резултатът? Има само един лицензиран рентгенов апарат, притежаващ компютърен томограф на 30 години, който всеки момент може да спре своята дейност. Няма лапароскопска апаратура. За сметка на това притежава вентилационна уредба в хирургичния блок, която никога не е влязла в експлоатация, и стерилизационна техника, която се използва частично, и основните й елементи вече са за подменяне. Всичко това показва изключителна ефикасност и само може да се питаме защо са давани толкова пари, а защо резултатите са такива.
Но хубавото нещо е – наистина аз ценя мнението на народните представители и когато ми направят забележка, моментално викам директора и му се карам. В резултат на тези разговори мога да Ви кажа, че ако през миналата година средната брутна месечна лекарска заплата е била 846 лв., през първите месеци на 2011 г. досега е 1098 лв., съответно на медицински специалист от 461 лв. – на 576 лв. Тоест, това са тенденции. А средната брутна заплата в дружеството от 499 лв. е станала на 637 лв. Това са всъщност механизмите, по които можем да действаме. Пак Ви казвам, даването на пари само по себе си автоматически не значи добри резултати, тъй като парите могат по най-интересни начини да бъдат насочвани към какви ли не други дейности също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към въпроса от народния представител Мая Божидарова Манолова.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имам втори въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате въпрос, който е десети по ред към министър Константинов. А сега е въпросът, който започнах да чета, от Мая Манолова и Янаки Стоилов, относно проблеми във финансирането на комплексните онкологични центрове.
Госпожо Манолова, ако желаете да се размените, това е ваш вътрешен партиен проблем. Няма такава заявка.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Сменяме се.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: В такъв случай госпожа Мая Манолова отстъпва по ред.
Седмият въпрос ще бъде от народния представител Михаил Миков относно състоянието на здравеопазването във Видинска област.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): И още една молба. Като пишат предния ден въпросите в определена поредност – извинявам се, че към Вас е, господин председател, нека го чуят хората, които се занимават с темата – да не ги разместват на другия ден. Заради това се получи и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Съществува определена практика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Недобра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Препоръката Ви е основателна.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, здравеопазването във Видинска област е зле. В момента Здравната каса дължи – не знам кой Ви лъже Вас – на същата болница над 600 хил. лв. от задължения, които преди малко Ви казах колко са. Толкова дължи към 30 март.
Второ, средните заплатите, които ми цитирахте, са такива, защото през м. януари са изплатили парите, които не са изплащали през последните 6-7 месеца на 2010 г. Затова средните ви заплати са такива. Проверете си този въпрос! Задържат се пари от пътеките и се изплащат през м. януари и казват, че за трите месеца заплатите са толкова. Но не с този номер! Идете, поканете хората, за да говорите с тях, защото някой явно Ви изкривява информацията.
И последно, забийте и Вие по някой пирон, нещо в тази болница и тогава говорете кое е ефективно и кое не е. Използвайте ги тези неща – аз ли да отида, за да ви пусна там вентилацията на хирургията? Вземете и Вие нещо техника да има, да се прави нещо.
Но въпросът ми тук е пак свързан с Видинска област. От 89 практики по областната здравна карта, 64 са заети, а незаети са 24, или 72% от изискванията на областната здравна карта не са попълнени. Кулската болница фалира. Белоградчишката е в тежко състояние – със задължения над 300 хил., и в последните месеци 42 болни от инсулт са ги карали в 2-3 болници, въпреки че в Белоградчик има скенер, но понеже не си плащат вноските, са взели чипа. Представете си човек, болен от инсулт, да го разкарват из Видинска и Монтанска област! (Председателят дава сигнал, че времето изтича.)
В тази ситуация какво ще направите за разкриване на нови центрове за спешна медицинска помощ? Защото загиването на общинското здравеопазване, проблемите пред областната болница поставят въпроса ще се направи ли нещо за спешната помощ? Явно, транспортът ще се развива в нашата област в здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор на поставения от господин Михаил Миков въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, господин Миков, народни представители! Предполагам, че това е десетият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, точно така – това е десетият въпрос, двата въпроса се разместиха.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Може би ще трябва да направя един медицински център или частна болница и тогава да направя и на държавната финансово дарение, в рамките на шегата – може би така трябва да се забиват пироните.
Понеже въпросът Ви е конкретен и касае спешните центрове – нещо изключително важно, ще кажа следното.
Съгласно действащите нормативни документи във всяка административна област се разкрива един център за спешна медицинска помощ, който е юридическо лице със седалище административният център на съответната област и осъществява дейността си на нейната територия.
В област Видин има разкрит Център за спешна медицинска помощ, като към него са изградени 5 филиала за спешна медицинска помощ в градовете Видин, Белоградчик, Кула, Брегово и Димово. Центърът за спешна медицинска помощ – Видин, обслужва население от 108 хил. 67 души, разположен е на площ 3 хил. 22 кв. км. При настоящото териториално разпределение на филиалите на Центъра за спешна медицинска помощ – Видин, 89% от населението живее в населени места, отдалечени от филиала за спешна медицинска помощ на по-малко от 20 км, а 98% са на разстояние под 30 км. Това разпределение осигурява възможност за време за достъп до 20 минути в над 90% от случаите. Обслужването на населението се осъществява денонощно от 9 екипа, от които един реанимационен екип, два лекарски екипа за първа помощ, пет долекарски екипа за първа помощ и един транспортен екип. Щатната численост включва 28 лекари, 66 медицински специалисти по здравни грижи и 82 души – друг персонал, в това число 53-ма шофьора. Броят на санитарните автомобили е 17, всеки от които е оборудван съгласно европейските стандарти с необходимата медицинска апаратура. Броят на изпълнените повиквания през цялата 2010 г. е 14 хил. 150, от които 11 хил. 200 – за спешна медицинска помощ, тоест средно 15 спешни повиквания на смяна за цялата област. Средната натовареност на един екип е 2,4 повиквания на работна смяна, като най-висока е натовареността във филиала в гр. Видин – 2,9 повиквания на смяна, докато за Филиала за спешна медицинска помощ – Белоградчик, натовареността е 0,9 повиквания на смяна, изключително важно – в София е над 7. Филиалът за спешна медицинска помощ – Кула, и Димово – 1,8 повиквания на смяна, Брегово – 1,4 повиквания на смяна.
При настоящата структура и осигуреност с екипи в центровете за спешна медицинска помощ – Видин, по данни за натовареност на екипите липсва обективна необходимост за разкриване на нови филиали на територията на област Видин.
В този случай усилията следва да бъдат насочени не към неефективно разкриване на структури, а към подобряване на организацията и качеството на оказваната медицинска помощ чрез обучение и мотивация на работещия персонал. Именно в тази насока са целите, които си постави Министерството на здравеопазването, разработвайки Проекта за концепция за устойчиво развитие на системата за спешна медицинска помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Със съжаление констатирам, че се доближавате с много голяма скорост към всичко онова, което правеха и Вашите предшественици. Аз лично имах надежда, че Вие ще смените курса и политиката в това министерство. Вие говорите от трибуната крайно нереалистични неща, като за тези 20 минути. Не знам кой Ви пише тези неща!? Предлагам Ви с Вас с бърза кола да отидем и да се разходим между тези филиали, центрове или както искате ги наречете по тези пътища. Откъде Ви ги дадоха тези 20 минути? Не знаят ли тези хора, че в тези съществуващи центрове има по една линейка и когато отиде да покрие адрес на 30 км и докато го закара – още 30 км до Видин или на 20 км, в това време ако се случи нещо, този човек няма шанс да оживее.
Не Ви ли казват хората, които са написали всичко това, че със закриването на общинските болници вече там не може да се прегледа човек на рентген и за най-дребни неща трябва да се кара до областния град? Всичко това – закриването на двете общински болници, превръща спешната помощ в транспортно отделение. Много често, когато хората разберат, че няма кой да ги прибере от Видин, отказват и си умират по къщите. Това е проблемът на спешната помощ във Видинско.
Вие лично сте от такъв регион. Моля Ви: проучете сериозно как точно стоят нещата! Елате един ден с мен, отделете време, двамата с моята кола ще обиколим, ще минем, ще видим. Не Ви говоря за техниката и за условията, но със загиването на двете общински болници спешната помощ, каквото и да правите, няма шанс, ако не се оборудват минимални неща, за да може да функционира като спешна помощ. Тя е само транспортна помощ, нищо повече!
Моля Ви, погледнете сериозно на проблема, защото се страхувам, пак Ви казвам, че с лоша скорост се движите към ония вертолети, които щяха да решават проблемите в спешната помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Миков, съжалявам, че Ви разочаровам, но вярвам на числата. Когато казват, че имат 0,9 повиквания и това ми предават от филиала, значи – това е! Ако Вие извадите други данни и се установи, че са ме излъгали, служителите на видинските филиали, на видинската спешна помощ моментално ще си понесат наказанието.
Как си представяте обаче да разкрием филиал?!
И не е вярно, че линейките не са оборудвани. Те имат всички необходими атрибути за оказване наистина на спешна помощ.
Що се отнася до времето, никъде го няма по света, и в най-развитите държави, умишлено не се казва, че времето е 20 минути и това е 100%. Винаги се казва: в определен процент от случаите. Да, някъде сигурно ще трябват 30, 40 минути. Какво се случва, ако в този момент стане?! - Да, но това са ресурсите. Повярвайте, няма нито една държава, която да функционира на такъв механизъм, че да е гарантирано 100% и да не се позволява никакъв толеранс.
Ние сравняваме показателите. Как да разкрием допълнителен център, когато има крещяща нужда тук, в София, където е големият проблем с линейките. Разбира се, това не значи неравнопоставеност. Точно поради тази причина в концепцията искахме да има единен стандарт за цялата страна.
Ако имате обаче по-различни данни от тези, с които аз разполагам, кажете ги.
Между другото, ще Ви кажа, че всичко ще бъде верифицирано и контролирано с проверки. Дал съм заявка джипиесите по линейките, за които се оказа, че са свалени и не се използват по някои места, в съвсем скоро време това ще е на моето бюро всяка седмица: кога е дошло повикването в компютърната система и какво е отчела джипиес техниката. Това е единственият начин и аз се ангажирам това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, сега преминаваме към въпроса от Мая Божидарова Манолова и Янаки Боянов Стоилов относно проблеми с финансирането на комплексните онкологични центрове.
Госпожо Манолова, Вие ли ще развиете въпроса?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С промени по предложение на Министерството на здравеопазването онкологичните диспансери бяха преобразувани в комплексни онкологични центрове. Парламентарната ни група беше категорично против тази промяна, най-вече заради промените в начина на финансиране, които я съпътстваха. Оказа се, че сме били прави, защото резултатите доведоха до драстично намаляване на средствата за онкологичните центрове.
В средата на м. април т.г. в Здравната комисия по искане на сдружение на шефовете на онкологичните центрове беше проведена среща, на която бяха поставени проблемите на онкодиспансерите. Оказа се, че до средата на м. април комплексните онкологични центрове не са получили нито една стотинка от Министерството на здравеопазването, практически четири месеца – без пари. Причината: предложени са били договори от Министерството на здравеопазването, които покриват едва 20% от необходимите средства на тези онкологични диспансери. При това редица дейности, свързани с профилактиката, с лечението на здравно неосигурени лица, с пациенти с преканцерозни състояния и пр. са били извън обхвата на финансиране, тоест 14- 15 позиции, дейности, които извършват онкологичните диспансери, се оказват нефинансирани според тези договори.
Представителят на Министерството на здравеопазването госпожа Павлова призна този проблем и обяви, че в същия момент предлагат неговото решаване. Това става с изработена от Министерството на здравеопазването методика, която ще осигури на онкологичните центрове адекватно финансиране. С това заседанието на Здравната комисия приключи и ние останахме с впечатлението, че въпросът е решен.
Оказа се обаче, че случващото се след заседанието на Здравната комисия е терор и тормоз върху шефовете на онкологични центрове, които си позволиха да участват в това заседание и да заявят позиции, първо. Второ, новата методика не решава нито един от проблемите с финансирането на онкологичните центрове и им дава едва 40% от необходимите им средства.
Моят въпрос към Вас е: как ще осигурите необходимото финансиране на комплексните онкологични центрове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Не считам, че има проблем с осигуряването на дейността на онкологичните центрове в страната и лечението на пациентите в тях. От началото на тази година Министерството на здравеопазването пое финансирането на дванадесетте бивши диспансера. До края на м. април на практика всички имат сключени договори.
За първи път през тази година средствата за диспансерното наблюдение на хора с онкологични заболявания се получават от Министерството на здравеопазването, но се получават не само за бившите диспансери, а и за болниците, които лекуват тези диагнози – областни, университетски и други болници.
Преминаването на финансирането на бившите диспансери към Министерството на здравеопазването има за цел да уеднакви условията за работа на лечебните заведения в страната и да преразпредели наличните финансови ресурси по по-справедлив начин. Затова, както отбелязах, финансиране за диспансерна дейност ще получават и болниците. Досега те реално извършваха подобен вид дейност, без реално тя да им се заплаща. За осигуряването на по-адекватно лечение на пациентите с онкологични заболявания през тази година драстично се увеличиха и стойностите на клиничните пътеки по химио- и лъчетерапия – нещо, което винаги забравя да се каже от бившите диспансери. Например терапията за лечение на солидни тумори се повиши над 300%, което е доста впечатляващо. Въведе се целево финансиране от 900 лв. за година на пациенти с таргетна терапия за диагностични процедури. До момента тази дейност не се финансираше.
Смятам, че това са крачки в правилната посока. Министерството на здравеопазването ще продължи да работи за създаване на по-добри условия за лечение на пациентите, по-добри условия за работа на лекарите и най-важното – да няма различия в стандартите за финансиране, да вървим към уеднаквяване на финансирането на всички дейности, независимо дали са в общински, в държавни лечебни заведения, независимо как се наричат те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за реплика.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, изумена съм от Вашия отговор. Най-малкото Вие не сте слушали моя въпрос или изобщо не сте следили какво се случва в онкологичните центрове в началото на тази година. Защото, повтарям, към дата 7 април онкологичните диспансери, така наречените вече онкологични центрове, не бяха получили нито стотинка от Министерството на здравеопазването. Но все пак в някаква степен съм удовлетворена, че поне не ми отговорихте по начина, по който отговорихте на госпожа Плугчиева, защото в нейния случай, когато въпросът касае кожно-венеричните диспансери и предстоящите им фалити и закриване, със заместването на диспансерите, със съветите, които давате, най-много да предизвикате някоя епидемия. Но в случая, с отношението, което имате към онкологичните диспансери, може наистина да доведете до фатален изход много пациенти, които са наистина в критично състояние. Защото, отново Ви повтарям, методиката, която министерството предлага на онкологичните центрове, осигурява само 40% от необходимите им средства.
Ще ви покажа едно писмо, от което става ясно, че седем позиции от преканцерозните състояния на пациенти, което касае Вашата специалност, са пропуснати в тази методика, което означава, че пациенти с такива заболявания, няма да могат да получат лечение в онкологичните центрове, защото тези дейности не се финансират.
Ще ви кажа, че според методиката, с която се хвалите, не се предвижда никакво финансиране за профилактични дейности, никакво финансиране за пациенти с преканцерози, никакво финансиране за комплексното лечение на здравно неосигурените лица, никакво финансиране. Никакво финансиране за пациенти на поддържаща опиатна терапия. Ще ви припомня само случая с пациента в Русе, който вместо да си получи обезболяващите лекарства на 4 април, беше пратен да ги получава на 30 май. Никакви средства за дневна системна противотуморна терапия за краткосрочен престой. Ще ви дам данните, които съдържа тази методика. Това обрича тези онкологични центрове на фалит. И не знам какво ще правите наистина като това се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, изглежда и Вие не сте слушали точно отговора ми, въпреки взаимното уважение, което безспорно изпитваме един към друг. Става въпрос, че аз казах: към момента ние имаме сключени договори с всички, не към дата 7 април.
А как беше точно развоят на събитията? Още в началото на март предложихме договор и там беше фиксирано, че ние искаме да плащаме за преминал пациент. Категоричен отказ от страна на диспансерите. Не пожелаха да сключат този договор и тази методика. Казаха, че те искат парите да ги получават ан блок, глобален бюджет. Дълги дискусии, срещи, разговори. Стигнахме до разбирателство. Беше променена методиката. Сега те са подписали.
Парите по-малко ли са? Да, по-малко са. Защо? Защо един човек, който е здравно неосигурен, трябва да получава профилактичен преглед и то точно в определен град, където има такъв диспансер? А какво правят хората, които са извън това населено място? Изобщо това не е пътят.
И ако аз съм дълбоко убеден в безсмислието на диспансерите по кожно-венерически болести, дълбоко съм убеден в необходимостта от специализация на определени болници в лечение на онкологични заболявания. Само че мястото им пак не би трябвало да бъде като някакви присадени структури. Между другото пациентите често дори не разбират, че това са две болници, тъй като те са в една и съща сграда, просто от коридора в един момент започва вратата и това бил диспансер. Това е погрешно.
И ще ви кажа пак за тези предракови състояния, защото чисто от медицинска гледна точка има състояния, при които преди да се започне операцията, ние не знаем дали е доброкачествен, дали е злокачествен тумор, кое финансираме, кое не. Така че интеграцията им в един малко по-късен етап, е съвсем нормално нещо.
Да, директори на такива лечебни заведения ще са страшно против. Между другото, тъй като повечето от тях са общински, много полезно ще е да се поинтересувате от съответните общини какви са били заплатите на тези директори, какви са били приходите на лечебни заведения и то до миналата година, когато поради кризата знаете колко тежко беше за българското здравеопазване.
Общо за това в момента имаме съгласието на всички диспансери. Да, недоволство има, тъй като парите се намаляват. Някъде, ако видим, че има проблеми, можем да обмислим допълнителни средства, но като цяло пак не е така драматична картината. И това, че те получават увеличени средства и от страна на Здравната каса по клинични пътеки, и от държавата, показва пак специален ангажимент.
Що се касае до профилактиката, мисля, че съвсем скоро ще имаме много добри резултати, по програми, по които работим в момента с европейски средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към последния въпрос към министър Константинов, който отново е от народната представителка Мая Божидарова Манолова. И въпросът е относно липсата на лекарства за онкоболни.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на миналата година Министерство на здравеопазването реши вече да не се ангажира със закупуването на скъпоструващите лекарства за лечение на онкологично болните и болните на хемодиализа, а прехвърли търговете и снабдяването с тези лекарства на болниците. Така, вместо да се провежда един централизиран търг, ще се провеждат десетки търгове в 22 болници.
Тогава от Коалиция за България предупреждавахме, че това, освен драстично повишаване на цените на закупените лекарствени средства, ще доведе и до липса на лекарства. Оказа се, за съжаление, че сме прави. Защото, според разчетите на министерството, считано от 1 март, болниците вече трябваше сами да поемат грижата за снабдяването с лекарства, което е една абсурдна мисъл предвид времетраенето на една тръжна процедура. Така и до днес в голям брой болници не са сключени договори за доставка на лекарства, а в ред други болници изобщо не са приключени тръжните процедури.
За справка само ще кажа, че в СБАЛ Национален онкологичен център вчера е отворена тръжната процедура, вчера са отворени офертите, предстои тепърва да се прави класиране. При евентуално обжалване резултатите и това лечебно заведение потенциално може да остане без лекарства.
Какво се случва през това време? Министерство на здравеопазването провежда търгове. Вече е провело 4 търга – по един за всеки от изминалите месеци. И питам се аз, не Ви ли притеснява, господин министър, това очевидно нарушение на Закона за обществените поръчки, когато за едни и същи лекарства, за едни и същи позиции се провеждат търгове буквално през месец? И второ, което е много по-лошо, болниците, както предупреждавахме, останаха без лекарства.
По данни на Министерство на здравеопазването към дата 14 април в болниците липсват 7 лекарства за лечение на онкологично болни пациенти, като, разбира се, във всеки един друг период са липсвали и други лекарства, което създава изключително сериозни проблеми за своевременното лечение на онкологично болните пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за Вашия въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос към Вас е: как смятате да се оправите в кашата, която забъркахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Константинов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, искам да Ви уверя, че в страната няма липса на медикаменти за лечението на хора с онкологични заболявания. През април т.г. Министерство на здравеопазването имаше проблем със сключването на договори за 7 продукта за лечение на онкологични заболявания, но това не означава, че има липса на тези лекарства в болниците. Недостигът беше избегнат, благодарение на стъпките за децентрализация на търга на Министерство на здравеопазването, своевременно уведомяване на лечебните заведения, които сами предприеха мерки за набавянето на медикаментите, както и наличните количества в тях.
Първо, искам да обясня защо се стигна до невъзможността за сключване на договори с доставчиците на тези медикаменти. Това се дължеше на факта, че някои предложиха цени, които са по-високи от нормативно определените, на които Министерство на здравеопазването има право да купува тези лекарства, а други фирми изобщо не участваха в търга. Поради тази причина Министерството на здравеопазването веднага пусна писмо до 22-те лечебни заведения, които използват тези продукти, за да имат време да реагират и сами да осигурят нужните им количества. При тях това е по-лесно, тъй като разполагат с много по-гъвкави механизми за договаряне, а и количествата при всяко едно от тях са много по-малки, отколкото при министерството.
Междувременно Министерството на здравеопазването преразпредели количества от тези медикаменти, нуждите на пациентите бяха задоволени, проблемите се появиха само с един единствен препарат – „zoledronic acid”, и те бяха своевременно разрешени. Това стана, тъй като 10 от лечебните заведения не организираха добре процеса по снабдяване с този медикамент, но за Министерството на здравеопазването е учудващо, че изобщо се появи нужда от допълнителни количества точно при него, тъй като в края на март министерството разпредели за последен път въпросното лекарство на лечебните заведения. Количеството, което те получиха, беше 1000 флакона, което, според потребностите през миналата година и прогнозите на Експертния съвет по онкология, трябваше да стигнат до средата на м. май. Някои от лечебните заведения обаче привършиха наличията си доста по-рано – в средата и края на април.
Това сериозно разминаване в сроковете е причина министерството да извърши проверка във всички 22 лечебни заведения – как е изразходвана и планирана употребата на този медикамент през настоящата година. Тук някой каза „репресия над лечебните заведения” – ако това е репресията, нямам нищо против да установяваме истината.
Проверките започнаха тази седмица. Накрая искам да кажа: ситуацията отново показва, че децентрализацията на търга на скъпоструващите медикаменти е стъпка в правилна посока. Както вече казах, причината за това е, че лечебните заведения имат по-гъвкави механизми за провеждане на процедурата, както и за осигуряване на лекарства междувременно – при добро желание от тяхна страна. В момента 11 от тях вече привършват търговете си и сключиха договори с дистрибуторите за онкологични медикаменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, проблемът с доставката на лекарства за онкологично болни е огромен и кашата с децентрализацията на търговете е пълна. Аз и болните, за съжаление, не споделяме Вашия оптимизъм. Изключително тревожен е опитът Ви да отречете съществуването на този проблем.
Най-малкото, би следвало да си направите една справка: в колко от болниците изобщо са финализирани тръжните процедури; в колко от тях са сключени договори; за колко от позициите, по които са били обявени тези процедури, е имало кандидатстващи фирми? Това е съвсем обяснимо, защото за 5 или 10 флакона няма никаква логика една фирма, дистрибутор на лекарства, да купува документи и да участва в тази процедура. Това беше предварително ясно с децентрализацията на тези търгове.
Още по-голям е проблемът с цените на лекарствата. От справките, с които аз разполагам, се вижда ясно, че цените на лекарствата, които купуват болниците, са се увеличили многократно, в пъти! Което също беше съвсем естествено, защото едно е да купуваш лекарства на дребно, друго – да купуваш на едро.
Този въпрос към Вас предстои, когато приключат всички търгове. Ние с колегите от Коалиция за България ще Ви го зададем с цифри и факти. Тогава не искам да съм на Ваше място, за да давам съответните отговори.
Що се касае до липсата на лекарства. В Здравната комисия непрекъснато постъпват сигнали за липса на лекарства от онкологично болни. Пресата е пълна с информации от сорта: „Болница отказва лекарства на онкоболна”, „В центровете няма „Зомета”, „В Русе няма „Тамоксифен”. И т.н. и т.н. – да не Ви изчитам.
Проблемът с лекарствата за онкологично болни е голям, защото просто болниците не можаха да си проведат търговете (сигнал от председателя за изтичане на времето) и да се снабдят с необходимите лекарства.
Ако Вие в спешен порядък не вземете някакви мерки, изходът от този спор между нас и Вас може да бъде фатален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика?
Заповядайте, господин Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, въобще не съм се съмнявал, че оттук до края на света ще има хиляди въпроси всеки петък към мен по тази тема. Ще повторя есенцията на лекарството, което Вие цитирахте с търговското му наименование, което мисля, че не беше редно.
Става въпрос за пропаднал централизиран търг – това, което Вие наричате „каша”. Когато пропадне централизираният търг поради причина – не заради незнанието на министерството, не заради лошите чиновници, а защото цената е по-висока от това, което ние сме реферирали по други държави, какво следва? Липса на лекарство!
Имало ли е такива проблеми? Имало е. В момента министерството изплаща стотици хиляди левове – отпреди 3-4 години заведени дела за липса на лекарства точно поради тази причина.
Когато сме разделили търговете на много места, отпада всякакъв корупционен натиск. Много по-лесно е да корумпираш една комисия, отколкото да корумпираш десет. Разбирам воя на много хора, които са много обвързани в тази система и искат да покажат колко лоши са нещата.
Ето, тук е и доктор Желев – можете да кажете, че проблеми с лекарствата е имало винаги на практика в страната поради ограничените ни финанси ресурси, а напредъкът на технологията – непрекъснато се появяват нови и нови неща.
Това, което казвате за лекарството, специфичното, проблемът е точно пропадналият централен търг. Добре, че имахме възможности и дистрибуторските фирми откликнаха. Категорично не е вярно, че цените са поскъпнали.
Правете Парламентарна група на левицата, Европейски парламент, вижте числата. Първо, имаме пределни цени на лекарствата в България и те няма как да бъдат надскочени. Абсурд е да се вдигнат в пъти.
Аз ще ви покажа търгове, в които учудващо, въпреки по-малкия размер на заявените количества, цените паднаха! Какво е за мен обяснението? Вероятно е, че е имало разни механизми, по които е можело да се влияе и на централно ниво да се получават лоши резултати.
Извинявам се, отново използвам тази трибуна, на хората, които наистина имаха проблем. Вероятно ще се появяват, но правим всичко, което е по силите ни и се опитваме. Дали Сметната палата ще ме обвини в неправомерни търгове – това наистина е проблем, но не може да се сравни с неудобството, притеснението и страха на хората, когато техният живот – макар и не директно, а индиректно – може да бъде застрашен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви и за последния отговор. Благодарим Ви, господин министър, за всички отговори, които дадохте днес в парламентарния контрол.
Ние, колеги, преминаваме към въпросите към министъра на културата Вежди Рашидов. Той ще отговори на първия въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно пропуска за нотификация пред Европейската комисия на държавна помощ за българската филмова индустрия.
Господин Курумбашев, заповядайте, за да развиете въпроса в рамките на две минути.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Между другото, голямо уважение към министъра на ГЕРБ – има почти 10 човека от ГЕРБ в залата.
Моят въпрос е свързан с два пропуска на Министерството на културата. Първият е, че, първо, нотификацията, която се изисква от Европейската комисия, е направена след срока. Да кажем, че това е технически пропуск. По-сериозният проблем е, че нотифицирането – по закон ние знаем, че субсидията трябва да е 17 млн. 700 хил. – е направено за 10 млн. 100 хил.
Вие знаете, че всъщност по изискване на Националния филмов център са започнали да подписват едни анекси с продуцентите за това, че могат да се окажат с ненотифицирана държавна помощ и да се наложи да връщат пари. Първо, предполагам, че това е невъзможно, просто защото те са ги похарчили вече. Второто – би ги спряло, ако не са ги похарчили, да тръгват да правят своите проекти, както би разколебало и техните копродуценти. Това е положението за 2011 г.
Още по-сериозно обаче е положението за 2012 и 2013 г., тъй като поисканата нотификация от Вас е за 7 милиона. Аз съм сигурен, че сумата за българско кино, особено след решението на Конституционния съд, ще бъде повече от 7 милиона – и за 2012 и 2013 г. Но ако Вие нотифицирате само 7 милиона, това създава сериозен проблем, тъй като останалата сума Европейската комисия, като няма нотификация, може да изиска да бъде върната обратно.
Затова моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема Министерството на културата, за да нотифицира по-големи суми – както за 2011, така и за 2012 и 2013 г.? Кой носи отговорност за това да се нотифицират не в срок и такива ниски суми от страна на Министерството на културата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор. Моля отговорът да бъде в рамките на около 3 минути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, през 2009 г. Националният филмов център, съгласувано с Министерството на културата, подготви уведомление до Министерството на финансите за прилагане на Схема на финансово подпомагане на филмовата индустрия в България 2010-2012 г.
Съгласно Договорът за създаване на Европейската общност, на 9 март 2010 г. Европейската комисия потвърди получаването на документите, с което по същество започна процедура по нотификация.
Веднага искам да отбележа, че реалните действия по задвижване на процедурата по нотификацията започнаха след средата на 2009 г. от Националния филмов център и новото ръководството на министерството. Нито през 2007, нито през 2008, нито до средата на 2009 г. предишният екип на Министерството на културата не беше предприел необходимите действия за подготовката на документите и осъществяването на нотификация на държавна помощ за киното.
След старта на процедурата се очакваше в рамките на два месеца комисията да излезе с решение, съгласно Регламент 659/1999. Малко преди изтичането на този срок от Брюксел поискаха допълнителна информация, с което автоматично удължиха срока с още 2 месеца. На едно от изискванията на горепосочения Регламент е предоставянето на помощ да става едва след получаването на разрешение от комисията.
Поради спецификата на филмопроизводствения процес и наличието на филмови продукти и производство в началото на 2010 г., съгласно вече сключени договори, Националният филмов център е пристъпил към финансиране, без да е дочакал потвърждението на Европейската комисия. В резултат на това нарушение на клаузата за „изчакване”, Европейската комисия класифицира мярката като ненотифицирана.
Важното е обаче да се знае, че непредоставянето на тези средства би довело до спирането на работния процес и значително оскъпяване на продукцията. Замразяването на проектите води до увеличаване на необходимите средства за тяхното производство, завършване и разпространение. Годината 2011 е втората от общо трите години, за които е поискана нотификация.
В резултат на предприетите действия, от Брюксел постъпиха нови въпроси по нотификацията, на които Изпълнителна агенция „Национален филмов център” отговори като изпрати необходимите документи в Министерството на финансите, което от своя страна да ги изпрати в Главна дирекция „Конкуренция” към Европейската комисия по установения ред. Очакваме в скоро време реакция на нашия отговор и получаване на решение на комисията, с което процедурата да приключи.
Реалната финансова подкрепа за 2010 г. е 9,1 млн. лв. В изпратеното писмо за нотификация вече е предложено помощта да се увеличи за 2011 г. на 13 млн. 600 хил. лв., а за 2012 г. – на 16 млн. 600 хил. лв. Това е и размерът на реалната държавна помощ, която Министерството на културата предлага да се осигури през тази и следващата година.
С оглед правната сигурност, във връзка с Регламент № 659, с който въвеждането на подобни правила за прилагане на чл. 93 от Договора на Европейската общност, министър Симеон Дянков препоръча за целесъобразно Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, при условие, че продължи да предоставя средства по тази схема преди решението на Европейската комисия, изрично да уведомява всеки бенефициент, че на този етап получава ненотифицирана държавна помощ, по която предстои решение относно нейната допустимост във всички произтичащи от това последствия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Курумбашев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз се надявах, че ще цитирате и писмото на министър Дянков във връзка с това изискване. Надявам се, че няма да стигнем до положението, до което стигат някои земеделски производители в България, които се оказа, че трябва да връщат помощи, които се смята, че са неправомерно получени.
Аз исках да се опитам от тази трибуна да Ви дам един съвет и той е да ненотифицирате толкова ниски суми, а да се опитате да нотифицирате по-високи суми. Например Румъния нотифицира 80 милиона за разлика от България, която се опитва да нотифицира 13,5 млн. лв., както чувам сега от Вас. Това не ги обвързва да дадат 80 милиона, но им дава разрешение, че в рамките до тези 80 милиона, както успеят да наберат средства – дали от бюджет, дали от някакъв фонд за киното, който трябва да се направи, да речем, те ще могат да ползват тези средства и те ще бъдат сметнати за правомерно дадени. В момента Вие отново залагате по-ниски суми. Вие не трябва да залагате 13,5 млн. лв. за тази година, а трябва да заложите 17 млн. 700 хил. лв., ако искате да спазвате чл. 17 от Закона за филмовата индустрия.
За следващата година също е добре да спазвате тази сума от 17 млн. 700 хил. лв., за да нямаме проблеми ние и да не се оказва, че се налага да се пишат такива писма, каквито се пишат в момента, че нашите продуценти в момента ползват ненотифицирана помощ и може да се наложи да я върнат. Просто нотифицирайте по-големи суми, нотифицирайте ги навреме, за да не съществува този проблем.
Решението изглежда чисто бюрократично, но няма нужда да се връщаме към 2007 г. и 2008 г. Аз Ви питам за несвършена работа за период 2010-2011 г., а какво се е нотифицирало или не през 2007 г. няма отношение към нашия разговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, който е отново от народния представител Петър Курумбашев.
Въпросът е относно осигуряване финансирането, съгласно чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, след Решението на Конституционния съд за отпадане на § 83 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Господин Курумбашев, имате думата, за да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, сега да си дойдем на думата. Става дума за това, че няколко пъти Вашите колеги от ГЕРБ се опитваха да отменят или да обезсмислят чл. 17 от Закона за филмовото изкуство. Последният път успяха и то доста накриво – през Закона за бюджета, както току-що се цитира от господин председателя. Разбира се, това решение падна в Конституционния съд и то падна с 9 на 2 гласа.
В момента ние сме в ситуация, в която чл. 17 всъщност действа. Всъщност чл. 17 от Закона за филмовото изкуство винаги е действал. Той действаше и през втората половина на 2009 г., и през 2010 г., и сега, през 2011 г.
Моят много прост въпрос е: сега, когато законът действа, Вие ще го спазвате ли? Преди, когато законът действаше, преди тази поправка от м. декември 2010 г., въпреки че законът беше действащ, Вие не го спазвахте.
Спазването на закона означава, че Вие трябва да осигурите в бюджета 17 млн. 700 хи. лв. за българското кино. Ако искате да спазвате този закон Вие имате възможност да го направите това през актуализация на бюджета.
Въпросът ми е: Вие имате ли желание да направите, да предложите такава актуализация на бюджета, която трябва да има, разбира се подкрепата на финансовия министър?
Недостигът на средства за българското кино за тези три години – 2009 г. при заявена субсидия от Филмовия център – 16 млн. лв., има дадени 11,5 млн.лв., 4,5 млн. лв. по-малко;
- през 2010 г. при заявени 19 милиона са дадени 9 млн. 100 хил. лв., това е 10 млн. лв. по-малко, но по-точно са 9,9 млн. лв.;
- 2011 г. при заявена субсидия 17 млн. 700 хил. лв. от Филмовия център е дадена субсидия от 10 млн. лв. Това е утвърдената субсидия, така наречения Отчет за касовото изпълнение.
Значи, 4,5 млн. плюс 10 млн. лв. плюс 6 млн. лв. прави 21 млн. лв. по-малко.
Ще поискате ли актуализация на бюджета за тези средства?
И другото нещо: ще накарате ли Филмовият център да изпълнява закона, а именно да обявява сесии? Последната сесия, която е обявена за филми, е от м. април м.г. Знаете, че трябва да има минимум две сесии и че тези сесии не могат да се обявяват, когато някой се сети, шест седмици по-рано, а трябва много по-рано да са обявени и двете дати, за да могат да се подготвят съответните продуценти със сценариите. От м. април нямаме никаква сесия! Ще спазва ли Националният филмов център регламента да има редовни две сесии? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Общественият дебат за финансирането на филмовата индустрия продължава вече повече от година и половина. Дискусията беше инициирана и поддържана от някои кинотворци по повод тълкуването и прилагането на някои текстове от Закона за филмовата индустрия. Най-често същността на спора като че ли се свеждаше само до това колко държавата може да бъде задължена незабавно, на всяка цена и при всякакви условия да осигурява всяка година средства за производство на 7 игрални филма, 14 документални филма и 160 минути анимация.
Дебатът премина може би през почти всички коридори на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Спорът за това кой подкрепя и кой пречи на киното на фона на тълкуването на Закона за филмовата индустрия и неговата съвместимост със Закона за държавния бюджет започна от Министерството на културата, премина през Министерския съвет, Народното събрание и шумно беше пренесен в многобройни публични изяви във всички възможни формати.
По искане на група народни представители беше образувано конституционно дело относно противоконституционността на § 83 от Закона за държавния бюджет на Република България 2011 г., с който беше променен чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. Това конституционно дело не е инициирано от Министерството на културата и то не е изразявало становище по искането на народните представители. Както и преди да възникне този спор, така и по време на дебата във всички негови формати и изяви Министерството на културата винаги е изразявало и следвало ясна, последователна политика в подкрепа на българската култура и на всички видове изкуства, както не е коментирало, но стриктно е прилагало законите, приети от парламента, постановленията на правителството и решенията на съдебните институции. И в този случай Министерството на културата не е коментирало и не възнамерява да коментира решението на Конституционния съд.
През 2010 г., независимо от тежката финансова криза и фактът, че бюджетът на министерството беше намаляван на два пъти, за производство на българско кино бяха предоставени 9,1 млн. лв. Също така в средата на миналата година, в хода на подготовката на бюджета за 2011 г., тоест още преди да е приета или отхвърлена поправка в чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, министерството предложи за тази година за кино да се предвидят около 17 млн. лв., въпреки че в утвърдения Закон за държавния бюджет за 2011 г. общият размер на разходите на Министерството на културата практически е определен на нивото на тези от предходната година. За кино са предвидени 10,1 млн. лв., което представлява най-високият дял в общите разходи за култура от приемането на Закона за кино досега.
Веднага след решението на Конституционния съд аз отново поставих на вниманието на Министерския съвет необходимостта да се потърсят възможности за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на културата за 2011 г., които да бъдат предназначени за филмопроизводство. Очакваме до края на годината да бъдат осигурени още 3,5 млн. лв.
В проекта на бюджета за 2012 г., който още на 28 февруари беше представен, Министерството на финансите отново предлага за следващата година разходите по бюджета на министерството да бъдат увеличени с над 66 млн. лв., като за кино да се предвидят 17 млн. лв., или с 7 милиона повече от тази година. Разбира се, окончателното решение за възможните разходи за култура и в частност за киното както за тази, така и за следващата година ще бъде взето от Народното събрание при съобразяване с реалните възможности на икономиката и бюджета на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Курумбашев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, виждам, че Вие сте достигнали до магическата сума от 17 млн. лв. за 2012 г., която трябва да предложите. Същата сума трябва да предложите и за 2011 г., просто за да спазите закона. Понеже не спазвахте закона година и половина, аз Ви призовавам оттук нататък, като имате и решение на Конституционния съд, да спазвате това, което е записано в закона. А за да го спазвате, просто трябва да се осигурят 17 млн. лв. в бюджета за българско кино. Те трябва да се осигурят както за 2011 г., както за 2012 г., така и за миналата 2010 г., където пропуснахте да направите това и където осигурихте, както точно цитирахте, 9 млн. 100 хил. лв.
Искам да Ви обърна внимание също, че има споразумение между Министерството на културата и филмовата гилдия от 14 декември, от което от осем обещания, които Вие сте поели, сте изпълнили точно едно, а именно да освободите изпълнителния директор на Филмовия център. Нито едно от другите седем обещания не е изпълнено. Да Ви припомня, че когато човек подписва нещо, то остава написано. Добре е след това да го прочита и да се отчита за това какво е свършил.
Например едно от нещата, което доста смешно се развива тези дни, е назначаване на Комисия за национална стратегия, която да състави Проект за национална стратегия за филмова индустрия, която, обърнете внимание, се назначава на 26 април 2011 г. и от 27 април до 15 май 2011 г. трябва да изработи тази стратегия. Представете си как за две седмици се събира група от 30 човека и изработва национална стратегия. Ако ще да е национална стратегия за диворастящите гъби, интересно ми е как ще я свърши за две седмици тази работа.
И другото нещо – не чух Вашия отговор по работата на Филмовия център. Всички филми, на чиито премиери Вие ходите в момента – и на „Мисия Лондон”, и на „Светът е голям”, и на „Островът”, и на „Тилт”, и на „Love.net”, са филми, финансирани от предишното правителство. Единственият филм, който е произведен по Ваше време, се нарича „Сбогом мамо” и е крупен успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Рашидов, заповядайте, имате възможност да направите дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Курумбашев! Много усилия полагам да не влизам в остра полемика и в такава, която не е перспективна, а само във времето трябва да хвърляме думи.
Ще Ви кажа нещо, въпреки че последното Ви изречение не е чак толкова хубаво.
Първо, никога преди това не казахте, че законът също не е спазен. Аз за това не ви говорих досега. От седем години има Закон за филмовата индустрия, той никога не е бил спазен.
Второ, за първи път тази година в много тежка криза... Не е спазен, когато не е имало криза, господин Курумбашев, когато са оливали правителствата с достатъчно пари. Знаете добре. Сега за първи път казвам, че когато предишното правителство ме остави с 5 милиона дефицит, на два пъти бюджетът ми беше отрязан, стигали сме дотам как да изплатим заплатите и за Коледа да не изпращаме хората без пари в къщи, да ми задавате въпрос защо не е спазен законът... Аз също бих Ви попитал: защо не сте спазвали четири години закона и вие?!
Да, антикризисен бюджет. Основният закон е Законът за бюджета. Всички останали закони са специални закони. Просто ще Ви кажа като човек: защото нямам такива пари, иначе бих с удоволствие. Аз съм най-малкото човекът, който би работил против българската култура и не за друго, а защото, излизайки оттук, отново ще се върна в това поприще.
Разбира се, няма достатъчно пари. Да, но ще Ви кажа нещо – откакто седем години има закон, господин Курумбашев, в най-тежката криза, най-високият процент спрямо бюджета за кино съм си позволил да дам аз миналата година. Най-големите пари, които изобщо са давани, откакто има Закон за киното, са тази година, които ще бъдат 13 млн. 500 хил. лв.
Да, законите трябва да се спазват, но ние имаме един основен закон – Законът за бюджета, който е антикризисен. За съжаление не всичко зависи от мен, иначе с удоволствие. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към питане от народния представител Димитър Ангелов Горов относно политиката на министерството за гарантиране на финансовата стабилност и създаване на условия за прозрачност на приходите от билети.
Като при питане, господин Горов, имате възможност да развиете въпроса си в рамките на три минути.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Безспорно по време на финансова криза и при отчетливо забелязващи се икономически проблеми в страната, един от секторите на обществения живот, който е най-потърпевш, е културата и духовността. Проучвания сочат, че зрителите на концерти на симфонични оркестри, на симфонична музика, на драматични и оперни спектакли, както и на изложби на пластични изкуства е спаднал около 1,4% от населението на големите градове, а в малките населени места е паднал още по-драстично и там клони повече към 0%. Говорим за малките и обезлюдените селища. Същевременно 67% от населението в България задоволява своите културни интереси само от телевизионните програми, колкото там има такива културни програми. Давам тези данни, за да сме наясно, от една страна, на какви реални ресурси могат да разчитат в приходите си културните институти и от друга страна – да се види пагубната тенденция върху духовността на българите и все по засилващата се криза на духа, но това, разбира се, е тема на друг разговор.
При тези условия и видимите трудности при финансирането на културните институти, става ясно, че няма как държавата да не участва значително по-активно при финансирането и при начина на функционирането на културните институти, ако, разбира се, държавата има желание и отношение да развива културата, духовността и бъдещето на нацията.
На фона на тези разсъждения, в бюджета за 2011 г., Вие сам казахте преди малко в отговор на колегата Курумбашев, че бяха предвидени значително по-малко средства, отколкото в предходните години, като те клоняха – мисля, че бяха малко над 94 милиона.
По повод на мое друго питане, Вие отговорихте, че също не сте доволен от сумата, която е предвидена за министерството, но със спазване на финансова дисциплина, с контрол над приходите и разходите, ще направите необходимите усилия, да се справите в така създадената ситуация. За сметка на това обаче последните няколко месеца се развива друга кампания. Всички културни институти в страната са получили заповед, с която трябва да сключат договор с частна фирма, която да извършва продажби по електронен път на билетите, които са за театрите, симфонетите, изобщо всичките културни институти.
На фона на данните, които Ви дадох – каква част от населението купува билети и изобщо посещава културните институти и представленията, които се правят? Едва ли ще бъде повишена събираемостта на приходите от продажбата на билети по електронен път. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако може да зададете въпроса си, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: В тази връзка моят въпрос е много ясен: с какво ще допринесе тази политика на министерството за подобряване финансовото състояние на тези, които сключват договорите и няма ли това да доведе само до повишаване на разходите в институтите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, във връзка с проявения от Вас интерес относно дейността и функционирането на държавните културни институти, бих искал да Ви уверя, че става дума за модернизация и организация на дейността чрез въвеждане на електронна система за продажба на билети. Това е част от цялостната политика на Министерството на културата за прилагане на съвременни средства и технологии в работата и маркетинга на сценичните институти.
Директорите на театрите имат свободата сами да избират фирмата и условията, при които да се обезпечи функционирането на подобна система. Бъдете сигурен, че изграждането и администрирането на подобна електронна система за продажба на билети не е по силата на самите театри. Преминаването към електронна продажба освен оптимизация на процеса, постига нови форми на реклама, представяне на творческите продукти в съвременни форми, пред които по-широк кръг от любители на театъра... Съкращава се времето за продажба и гарантира по-висок процент на заетост на салоните.
Електронната система за продажба на билетите е отдавнашна европейска и световна практика. Чрез нея се създават условия за пълна прозрачност на дейността на сценичните институти, що се отнася до зрителите и продадените билети. От друга страна, тя осигурява възможност за по-строга финансова дисциплина на прилагането на модела на делегираните бюджети и за предварителен контрол, който не се допуска, отчитане на нереални продажби и неправомерно предоставяне и изразходване на бюджетни средства.
Що се отнася до разходите, можем да направим сравнение с разходите на един щатен или нещатен организатор, който продава билети на живо. Тези хора получават 20% от стойността на всеки продаден билет. Разходите за електронна продажба са в пъти по-ниски. Право на всяко ръководство е да избере най-добрата изгодна оферта за сключване на договор с фирмите, предлагащи тези услуги.
През последните два месеца са проведени и редица индивидуални и групови обучения, и е предоставена допълнителна информация на директорите относно прилагането на системата за електронни продажби.
В Министерството на културата се убедихме, че единичните случаи на съпротива по провеждането на тази нова система идват и от незнание относно предимствата, които тя предоставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Горов, имате възможност за два допълнителни въпроса.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз не бих се съгласил, че директорите на културните институти имат кой знае какви възможности да избират. В края на краищата на тях са им предложени, доколкото знам, две или три конкретни фирми, към които да сключат договор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Законът го изисква.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Според мен това е един доста контролиран избор и от тази гледна точка едва ли е кой знае колко сполучлив. За мен, въпреки твърдението от Вас, че това ще подобри събираемостта едва ли не, и изобщо ще подобри състоянието в културните институти, позволете ми да не се съглася. Аз цитирах данните преди малко, няма да се връщам на тях. За мен също не е удачно външни за системата институти да събират парите, защото това обикновено се прилага. Аутсорсването на тази дейност се прилага обикновено в предприятия, които имат огромни обороти. Това са енергодружествата, това са ВиК дружествата и т.н., и т.н. Не такива са приходите на културните институти и пак казвам, отделянето от малките суми, които те събират и продават билети, за издържането на външни фирми, за мен е меко казано нереално на фона на постоянното оплакване за това, че парите в системата не достигат и имаме постоянен недостиг на средства.
Моите два въпроса към Вас са: направени ли са конкурси в Министерството на културата по отношение на това, кои точно три фирми да бъдат предложени на директорите в страната? Другото нещо, което ме интересува: не е ли по-ефективно... Съгласен съм с Вас, между другото, че самите институти по места нямат ресурс сами да организират изграждането на такава система или финансирането на такива система. Но това е във възможностите на Министерството на културата. Не е ли по-добре Вие да поръчате един такъв продукт, който да бъде Ваша собственост – на Министерството на културата, да бъде предоставен безплатно на тези институти по места и хората, които в момента продават билетите там, да бъда обучени да боравят с тази система и да не е необходимо театрите, симфонетите, изобщо всички културни институти да плащат на външни фирми и от без това малките им бюджети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на културата Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Горов! Ще Ви кажа няколко думи. Имаме един стил на говорене отново за криза на духа в българската култура – преди малко като поставихте въпроса го казахте. Аз Ви питам: докато 20 г. имаше отлив от театрите, нима сега, когато няма билети за театрите говорим за криза на духа ли? Когато говорим, че днес имаме два филма в Кан. От „Мисия Лондон” досега има развитие откакто аз съм министър – криза на духа ли е?
Тъй като ние се занимаваме две години с театри, кина и започнахме да живеем с мисълта, че ние сме Министерство само на театрите и на кината, а имаме 106 второстепенни разпоредители, нима Вие успяхте да чуете, че трима български художници спечелиха едни от най-големите награди в Австрия на името на Оскар Кокошка? Нима Вие знаете, че четири млади деца в Италия се класираха на конкурс да работят като оперни певци в Италия? Не, ние си знаем едно и също, защото в момента имаме криза и не можем да извадим едни 17 милиона и решаваме, че предизборно трябва да атакуваме и жалко, че ползваме културата за това, защото тя най-малко е свързана с политическите амбиции на който и да е.
Няколко думи да Ви кажа за билетите. Има закон и законът казва как се правят конкурси и коя оферта се взима, господин Горов. Да, ние ще спазваме закона и го спазваме. Специално аз много държа да се спазва закона поради лични причини, защото искам като си отида от тук, да си замина пак „Големият Вежди” и да си изкарвам прехраната с моята прекрасна професия. Да, спазваме всички закони, спазваме всички правила. Само две думи ще Ви кажа – четири месеца ние сме в един пробен период, когато реформата започна да работи и пътят, по който вървим, се оказва доста правилен, защото по този път вървят отдавна много европейски държави.
Българската хитрост, за съжаление, винаги иска да надхитрим не кого да е, а отново българския данъкоплатец и държавата. Да, имаме случай на провинциален театър, за който се чудехме дали да не бъде приемна сцена, но днес той има повече продажба на билети от Народния театър. Това, вас като депутати, би трябвало да ви безпокои, защото това е бюджетът на българската държава и де факто на прост език се казва – източване на български пари, и това е наказуемо. Тъй като говорим обаче за творци, за артисти, гледаме да сме малко по-меки – да, на 100% реформата няма да бъде. Аз, като Вежди Рашидов, няма да приема една реформа, която ще е в ущърб и на нацията, и на българските творци. Ако те не са щастливи, ако не желаят да работим за бъдещето на българския театър и да печелим пари днес и сега, ако трябва няма да направя реформата. Законът не сме го пуснали и няма да го пусна, докато не видя, че... Тази реформа гарантира бъдещето на българските творци и няма да оставя в биографията си, че съм разрушил частица.
Относно билетите трябва да имаме контрол. Затова ви разказах за пробиването на бюджета и за хитруването. Да, трябва да проведем конкурс. Ще проведем и ще вземем най-ниската оферта, както е по закона, ще спазим закона и ще се мъчим да контролираме, защото едва сега започнахме реформата. Дай Боже, това наистина да бъде единствената възможна реформа, поне до средата на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Горов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин министър, не приемайте отношението ми към този проблем като лично отношение. Аз самият Ви уважавам изключително много и мисля, че е некоректно да го приемате по този начин.
Става въпрос за съвсем друго нещо. Явно някой по веригата Ви подвежда, защото Вие няма как да проведете конкурси оттук-нататък. До 4 май 2011 г. всички институти в страната е трябвало да докладват с коя от фирмите е сключен договор за електронна продажба на билети в техните ведомства. Няма как оттук-нататък да проведете какъвто и да било конкурс – той, мачът, е свирен! Те вече трябва да са докладвали, трябва да са сключили договорите в рамките на тези три предложения, които са дадени – може би от някой от Вашите подчинени, може би от заместниците, не мога да Ви кажа. За разлика от други колеги аз нямам никакво намерение да бъда разследващ орган и най-малко ще ми прилича.
Мога да Ви дам едно предложение във връзка с това, което предложих – вие сами да си направите такава система. Аз съм съгласен, че е необходим контрол. Съгласен съм, че когато даваш едни пари трябва да виждаш, от една страна, какъв е ефектът от това, което даваш, а друго – кой и как ги харчи, точно тези пари?
Има една прекрасна фирма „Информационно обслужване”, която е 100% с държавно участие. Не виждам защо вашето министерство да не възложи на тази фирма да произведе програмен продукт, който да извършва всичките тези услуги, за които Вие ми говорите, хем да бъде ангажирана държавната фирма, която, пак казвам, е 100% с държавно участие. Сто процента тя е собственост на Министерството на финансите. Имайки предвид това, Вие ще имате възможността да приложите същите тези действия, които в момента прилагате, но не да плащате на частни фирми, които да вземат тези пари, пак казвам, от оскъдния бюджет, който имате в министерството, а тези пари ще си останат във ведомствата, като Вие ще платите само продукта, който ще ползвате. Вярвайте ми, това ще бъде много, много в пъти по-евтино, отколкото да плащате на каквито и да било частни фирми като външна услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Колеги, към министър Рашидов има още един въпрос от господин Кутев, след което има два въпроса към министър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Общо необходимото време за тези три въпроса минимум е 27 минути, а съгласно времето на групите за декларации, които се чуха тук, долу-горе ще имаме възможност да чуем само министър Цветков.
Госпожо Плугчиева, Вие имате две питания към министър Дончев, народният представител Георги Андонов – също. Няма да имаме време да чуем днес министър Дончев. Така че, за да знаят народните представители, днешният парламентарен контрол ще приключи с даването на отговорите от министър Цветков. (Реплика от народния представител Меглена Плугчиева.) До момента нямам информация за негов ангажимент на 20 май, следващият петък. Тогава ще бъдат включени, разбира се, въпросите и питанията към господин Дончев.
Въпрос от народния представител Антон Кутев относно кадрови промени в Министерството на културата.
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще се опитам много бързо да си задам въпроса, защото рискувам към края на въпроса да останем в залата само двамата с квесторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз ще бъда тук, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: С новото щатно разписание на Министерството на културата се правят съкращения, разбира се, те не са кой знае какви. Въпросът, който имам към Вас, е защо така се получава, че след като не се намалява общият брой на служителите в министерството, в крайна сметка се оказва, че се освобождават трима от щатните служители.
Разбира се, въпросът ми е продиктуван от простото съмнение и подозрение, че посредством различни административни трикове, включително и промени в щатното разписание, се правят различни форми на прочистване на администрацията, включително и политически.
Моето опасение започва с това, заради което Ви задавам въпроса. Хората, които са освободени, пак повтарям – без да се намалява общият брой на работещите, въпреки това трима човека се съкращават, са избрани далеч не случайно, а по някакъв признак, който е различен от квалификацията, от заслугите към министерството, начинът, по който са си вършили работата.
Какво наложи съкращаването на тези бройки, при положение че не се съкращава общият брой на работещите в министерството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, една от стратегическите цели на Министерския съвет и на Министерството на културата е осъществяването на административна реформа и изграждането на модерна държавна администрация чрез оптимизиране, осъвременяване на нейната организация и функции, подобряването на достъпа и повишаването на качеството на публичните услуги. При извършения сравнителен анализ на числеността на персонала в администрацията се вижда, че щатната численост в системата на Министерството на културата е една от най-малките, спрямо всички останали министерства, като администрация на централно управление на министерството с обща численост едва от 155 щатни бройки.
С Постановление № 61 на Министерския съвет от 2011 г. беше изменен и допълнен Устройственият правилник на Министерството на културата. Направените промени са в резултат на анализ на приоритетите, организацията на работа на администрацията на Министерството на културата във връзка с провежданите реформи в областта на сценичните изкуства, прилагането на Закона за културното наследство и дадените предписания от Сметната палата относно взаимодействието на министерството при работа с обществеността.
Основно са преразгледани и допълнени функциите на административните звена, както и на същите са систематизирани и по-добре дефинирани спрямо действащата нормативна уредба и приоритетните задължения на министерството.
В резултат на промените, в рамките на досегашната численост на министерството, се наложи да бъде намалена щатната численост на политическия кабинет и на чисто административните звена от общата администрация, както и освобождаването на няколко служители, които нямат изискващата се квалификация.
Това се прави с цел увеличаване на числеността и осигуряването на висококвалифицирани специалисти на звената в специализираната администрация, както и създаването на ново структурно звено във връзка с обществеността.
С приетите промени е постигнато оптимизиране на структурата на Министерството на културата, както и очакваните резултати са по-ефективни – за по-ефективно, по-ефикасно изпълнение на възложените задачи в областта на контрола по Закона за културното наследство, провеждането на национална политика на местно и регионално ниво, както и осигуряването на по-пълно и ефективно взаимодействие на администрацията при работата с медиите и обществеността при организирането и провеждането на културни мероприятия с широк обществен отзвук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, нямам никакво съмнение, че когато сте станали министър и изобщо мнозинството на ГЕРБ е спечелило изборите, Вие имате право да управлявате. Моят въпрос е зададен, не защото отричам правото Ви да назначавате и уволнявате в министерството, защото това е част от Вашите правомощия, въпросът ми е за това какви са политическата логика и целите, които преследвате?
В края на краищата, примерно в отдел „Човешки ресурси”, когато освобождавате един човек, който е държавен служител, главен експерт, винаги с високи оценки и го освобождавате, въпреки че в същото време там остава човек, примерно, със средно образование, Вашият стремеж към оптимизиране на системата и към добра работа на администрацията става непонятен.
Когато в друг сектор един директор на дирекция го понижавате първо, това мога да приема, защото е форма на Ваша оценка за неговата работа, когато обаче след това го и освобождавате, при положение че е дългогодишен служител на Министерството на културата, когато става дума за човек, който има една година до пенсия, нали разбирате как изглежда в смисъла на този човек, в главата на този човек това, което се е случило? Той цял живот е работил за държавата, през последните десетилетия е работил за Министерството на културата и една година преди пенсия по една или друга причина, пак казвам, според мен политическа причина, този човек се оказва изведнъж на улицата и държавата се отнася с него като с някой, който е абсолютно ненужен!
Тук става дума за хора, които наистина – и двата случая са за хора, които десетилетия са работили за Министерството на културата. В първия случай става дума за една майка, която сама гледа детето си – тоест пак има социален привкус, всичко това. Тоест, много Ви моля, всички да си даваме сметка, че властта идва и си отива, но хората, които работят във всички тези администрации, по някакъв начин трябва да бъдат стимулирани, включително, как да го кажа, чрез нашата отговорност да стимулираме и тяхната отговорност. Защото като изгоним един, всички се чувстват заплашени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Желаете ли дуплика, министър Рашидов? (Реплика на министър Вежди Рашидов.)
Може цели две минути, не само две думи.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Една.
Вижте, ще отговаря от уважение към господин Кутев. В крайна сметка не крия, че имам уважение към него.
Господин Кутев, тук не сте прав в едно – за политическа чистка. Ако Ви изкарам списъка какво има в министерството – може би сега трябва да започна, ако трябва да правя политически чистки. Обидно ми е, когато го казвате. Първо, аз не съм сменил и секретарките на Стефан Данаилов – прекрасно и професионално си вършат работата, нито Радка Петрова като PR, която също прекрасно си върши работата, нито директор на дирекция. Когато казвате, че правя политическа чистка, вече е лична обида. Дори господин Цветанов ми казва – ти да не си от БСП? Не съм нито от една партия.
За мен е важно Министерството на културата да има реални резултати, да има професионалисти, които произвеждат – трябва да произвеждат документация, трябва да произвеждат преписки. Трябват ми хора – не да ги подготвям, а които са работили 30 години, за да вършим работа. Ако бях направил чистка, трябваше 80% наистина по политически причини да ги няма вече в министерството.
Господин Кутев, за да имаме днес, след 30 години, три музея в тежка криза, за да имаме една реформа, за да имаме седем законопроекта минали през парламента, за да имаме вече, най-накрая след 20 години, достойни пенсии на българските балетисти, за да имаме регионален център, тези хора ми трябваха, за да работят.
Не сте прав! Нито един човек не е уволнен, който е професионалист, по политически причини. Съжалявам! Извинявайте, но е така. Бих Ви дал дори списък какво е останало от вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Рашидов за участието му в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Иван Николаев Иванов относно увеличаващите се кражби на багажи на летище София.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните месеци получавам редица оплаквания от лица, пътуващи от летище София, за кражби на вещи от техния багаж. Ще посоча следния пример. На 19 октомври 2010 г. е постъпила жалба от български депутат в Европейския парламент за кражба на скъп предмет, мога да посоча и стойността – 3500 евро е оценката на предмета от куфар, чийто заключващ механизъм е бил умишлено повреден след предаване на багажа на летище София. От направеното проучване се установява, че при натоварването на регистрираните багажи не са присъствали служители по сигурността, а също така от системата за видео наблюдение не може да бъде установено кой е виновен за посегателството в сортировъчното хале.
Макар че давам този пример, има редица други, включително за кражби, извършени на висши български служители, на работа в европейските институции. Такива посегателства, господин министър, Вие сам разбирате, накърняват не само и не толкова имиджа на летище София, а накърняват имиджа на Република България, защото на багажите не е написано какъв по народност е притежателят. Очевидно такива случаи стават и с чуждестранни граждани. Това, че се случват с български граждани, по никакъв начин не намалява отговорността, защото ние също сме европейски граждани, граждани на Европейския съюз.
По този повод, господин министър, и като отчитам, че това действително е една тревожна тенденция, защото се засилват оплакванията, които постъпват при мен, задавам следния въпрос: кой следи за нарушения от страна на отдел „Перонно обслужване”? Какви мерки ще предприемете за повишаване на контрола и ограничаване на кражбите на багаж от летище София? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов! Не мога да се съглася с Вашите твърдения за увеличаващи се кражби на летище София. Напротив, тенденцията именно през последните месеци е към драстично намаляване и на практика пълно прекратяване на тези случаи.
Действително години наред на летището са извършвани множество кражби и посегателства върху багажите на пътуващи граждани, които са оставали без последствие и без предприемането на каквито и да било действия за тяхното пресичане. Именно за това за първи път на летище София са предприети и редица комплексни мерки, чрез които да се изкорени тази порочна практика.
На първо място, преди около три месеца по целия път на багажа – от приемането му на гишето за регистрация до багажника на самолета и обратно, монтирахме камери за денонощно видео наблюдение и контрол. Отделно на терминалите на летището има 24-часов мониторинг чрез инсталираните повече от 320 камери за видео наблюдение, запис и съхранение на данните от тях.
На второ място, въведохме пълна проверка на всички служители по време на работа и при напускане на територията на летището.
Не на последно място, засилихме контрола при натоварването и разтоварването на багажите на и от самолетите чрез въвеждането както на постоянни, така и на инцидентни проверки на място и по целия път на багажа.
Както знаете, на летището оперират три независими наземни оператора. Операторът „Летище София” обслужва 50% от полетите и най-отговорно мога да заявя, че е операторът, който гарантира максимална сигурност на пътниците и техните багажи. От момента на предприемане на мерките през последните три месеца, за които по-горе споменах, няма нито един постъпил сигнал за извършена кражба или друго посегателство върху багаж на пътуващи на летище София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Когато казвам „в последно време”, нямам предвид последния месец, защото съм подал самия въпрос преди месец. Така се случи, че сега идва Вашият ред да ми отговорите, а сигналите съм получил очевидно месец-два преди това и те са, както се казва, акумулирани. Вие говорите за един отрязък от време за последните три месеца. Надявам се, че дори обстоятелството, че в пленарната зала се повдига този въпрос, е засилило, бих казал, проверката, която се извършва по този повод.
Но ще Ви дам пример: за изминалата 2010 г. – не е толкова далеч, има над 100 регистрирани оплаквания за кражба на багаж. Господин министър, това е скандално, защото са кражби, извършвани в строго охранявана зона, в която, както Вие самият казвате, има и устройства за видеонаблюдение и контрол.
Вие казахте как се проследява сигурността на багажа. В същото време знаете, че багажите, дори и тези през транспортната лента, минават през допълнително видеонаблюдение. Тук ще Ви подскажа нещо: следи ли се вътре в търбуха на самолета, когато се товари багажът, има ли контролно наблюдение? Няма, господин министър, защото това е в самия самолет. Е, подсказвам Ви какво може да се случи при връзката на първото и крайното звено. Казвам това неслучайно, защото имам основания и информация какво се случва.
Господин министър, ще се радвам да е пречупена тази тенденция през последните три месеца, но през миналата година имаше значителни кражби на карго багаж. При това те не се завеждаха, а понесените щети се поемаха изцяло от спедиторските и куриерските фирми.
Моят апел към Вас, господин министър, е в интерес на българските граждани, защото съм разговарял с хора, които се страхуват да си пуснат багажа и гледат да е ръчен, защото имат такива случаи. Моля да засилите контрола, неслучайно Ви казах и как. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преди да дам възможност за дуплика на министъра, ако Вие разполагате с данни, с каквото убеждение оставам аз, трябва да ги подадете на компетентните органи за това, но това не е транспортният министър.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз мисля, че министърът може да вземе мерки в своите компетентности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но всеки народен представител, каквито сме ние, е длъжен да сезира и сигнализира компетентните органи.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Ще съдействам за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за реплика, господин Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Иванов! Добре знам за тези инциденти през миналата година. Именно затова възложих да се направи съответен проект и да се вземат комплексни мерки. Те включват видеонаблюдение през целия път на багажа – от самолета до лентата, на която пътникът получава багажа си, съответно инцидентни проверки върху работата на всички служители, както и регулярни проверки. Разбира се, да има и цялостно видеонаблюдение върху цялата зона на терминалите. Смятам, че тези мерки дадоха изключително добър резултат.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Ще се радвам много.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Факт е, че за тези три месеца, откакто функционира системата, няма нито един сигнал за посегателство върху багаж на пътник. Смятам, че с тези мерки сме изкоренили това явление и хората, които пътуват през летище София, могат да са спокойни и за багажа си. Благодаря ви.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Ще се радвам, и аз го искам.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: То е факт.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Хубаво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветков.
Остана да чуем въпроса и отговора към него на народния представител господин Димитър Горов относно поети ангажименти към Световната банка от страна на министерството като условие за отпускане на заем.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Шегувахме се с колегите, че явно някои по наказание са останали в залата. С уважение: благодаря.
Преди около месец на среща по инициатива на Световната банка с Комисията по бюджет и финанси се потвърди, че един от основните приоритети на банката за България е железопътната инфраструктура както за 2011 г., така и за близките три години. В краткосрочен план това е един от приоритетите на Световната банка за България.
Известно смущение обаче предизвика у мен изказването на господин Репник, който е шеф на Бюрото на Световната банка за България, че е неприемливо да се отпускат заеми на железниците, ако това не е съпроводено с конкретни действия по отношение оптимизацията на състава на работниците в БДЖ и НКЖИ. Бяха цитирани и коментирани определени цифри, ще цитирам: „Не е редно 30 хил. служители да обслужват 80 хил. пътници. Това повече ми прилича на таксиметрово обслужване”.
При стачката на служителите от БДЖ и НКЖИ Вие обещахте на синдикатите да не се преминава към драстични съкращения и да се действа по реда на колективния трудов договор, тоест съгласувано със синдикатите. Оставам с впечатлението, че от страна на Световната банка има други очаквания към министерството – за съкращения в БДЖ и НКЖИ в рамките на около 30%.
В тази връзка, на базата на посочената среща и това, което чухме от господин Репник, моят въпрос към Вас е: има ли поети ангажименти към Световната банка за извършване на съкращения в железниците като условие за отпускането на заем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Горов! Трябва да стане ясно, че основният поет ангажимент в подписания Меморандум за разбирателство между Световната банка и правителството на Република България е изготвянето и реалното изпълнение на програма за реформа в железопътния сектор. Разработихме тази програма с ясното съзнание и отчитайки необходимостта от модерен, безопасен и по-конкурентен железопътен транспорт. За първи път в сектора се предприеха реални действия, които ще изведат българската железница от състоянието, в което я заварихме – състояние на фалит. Тези действия водят до значително подобряване на финансовото състояние на БДЖ и НКЖИ, до спасяването на хиляди работни места в тези дружества, които са и два от най-големите работодатели в страната, до възможност за използване на всички европейски фондове за модернизиране на железопътната инфраструктура.
Елемент от програмата е и заложеното изграждане и внедряване на политики и мерки в управлението на персонала в дружествата, които да доведат до оптимизиране или намаляване на разходите за персонала с 30% в периода от средата на 2009 г. – забележете – до края на 2013 г.
За пореден път искам да подчертая, че става въпрос за редуциране на персонала в 4-годишен период, който започва през 2009 г., с около 20%, което прави средно 5% годишно. Приоритетно ще се използват механизмите на естественото текучество и пенсионирането на навършилите възраст, без на тяхно място да бъдат назначавани външни хора.
Двете железопътни дружества съвместно с Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика разработиха и утвърдиха след съгласуване със синдикалните организации план за действия за запазване на заетостта и социалната адаптация на персонала. Това са мерки, чрез които се осигурява не само достъп до преквалификация и повишаване на квалификацията на работещите, но и се осигурява нулев ефект безработица чрез създаване на условия за заетост и активност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Цветков.
Реплика, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Направих бърза сметка: ако наистина е вярно това, което твърди господин Репник – служителите в БДЖ са около 30 хиляди, 30% са 9000 човека. Ако той бърка, и аз бъркам. Вие казвате – ще бъдат 20%. Как ще го наречете, няма никакво значение – оптимизиране, съкращение, намаление, каквото и да било, става въпрос за определени човешки съдби. Ако са 20%, са 6000 човека. Това означава, че дори да става въпрос за четири години, при 9000 човека това са около 2000 човека на година, а ако са 6000, това са около 1500 човека на година. Това не е никак малко на фона на доста растящата безработица в страната.
Дали ще се използват само възможностите за пенсиониране, позволете ми да бъда определено скептичен в тази посока. Едва ли ще се пенсионират само хора на длъжности, които биха могли да бъдат съкратени или хората освободени, изобщо железниците да имат възможност да се лишат от работата и възможностите, които предоставят тези хора на своите длъжности.
По-притеснителното за мен е друго – една от двете страни е излъгана. Или Световната банка, в което се съмнявам да е Световната банка, или синдикатите и работниците. Пó съм склонен да вярвам, че синдикатите и работниците, хайде да не използвам думата „излъгани”, но им е била представена перспектива, която не е точно това, което ще се случи в рамките на тези четири години. Защото, пак казвам, изрично беше отбелязано от цялата делегация на Световната банка, че финансирането на парите – тук е и заместник-председателят господин Главчев, той беше на тази среща, мисля, че цитирам точно – зависи от реформите, които са свързани с намаляването на персонала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Горов, Вие вероятно не ме разбрахте добре, но има много голяма разлика между оптимизиране и съкращаване. Не сте ме чул да казвам думата съкращаване, тъй като това, което сме договорили, е оптимизация на персонала именно чрез тези действия, които споменах. Това, че има естествено текучество в железниците и че има постоянно пенсиониране на хората, които са навършили пенсионна възраст, е механизъм, който може да бъде използван много добре. Това не означава закриване на длъжности, това означава пренасочване на хора чрез преквалификация и заемането на тези длъжности от хора, които работят в компанията. Това, естествено, помага за редуциране на бройката на общата численост на персонала на двете дружества в Българската железница. Така че синдикатите много добре знаят всички разчети и ние това сме го договорили с тях, скрепявайки го, разбира се, с документи и подписи.
Така че не се тревожете, нито синдикатите, нито работниците са излъгани, нито Световната банка. Така че реформата в Българските железници се изпълнява така, че по най-безболезнения за хората начин да се случи това. И човешките съдби на тези, които са навършили пенсионна възраст, разбира се, са да станат пенсионери. Това предлагаме ние, а не масовите съкращения, за която Вие говорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Цветков за участието му в настоящия парламентарен контрол.
Тъй като времето, определено за парламентарния контрол, изтече, преди да закрия пленарното заседание обявявам, че следващото редовно пленарно заседание на Народното събрание ще бъде в сряда, 18 май с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,39 ч.)
Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Павел Шопов
Секретари:
Петър Хлебаров
Митхат Метин