Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проекта за Програма за работата на Народното събрание за времето от 18 до 20 май 2011 г.:
1. Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2010 г. Вносител – Министерският съвет. Докладът е класифициран с гриф за сигурност „Поверително” и ще се обсъжда при закрити врати.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 7 април 2011 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител – Огнян Стоичков.
4. Годишен доклад за дейността на постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения, парламентарен контрол и наблюдения.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 20 януари 2010 г., продължение.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 17 март 2011 г., с уговорката това да бъде т. 1 за четвъртък, ако дотогава постъпи докладът за второ четене.
8. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б). Вносител – Министерският съвет, предвижда се за четвъртък като т. 2.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – също за четвъртък. Вносител – Лъчезар Тошев.
10. Национална гражданска инициатива, вх. № ПГ 028 00 24, с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносител – Инициативен комитет.
11. Парламентарен контрол. Предвиден е за петък, 20 май 2011 г. с начален час 9,00 ч., тоест целият ден е посветен на парламентарния контрол.
Режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Предлагам на Народното събрание да прегласува и да не приема предложения от Вас дневен ред – т. 10, която сте предложили, е недопустима и по Конституцията, и по практиката – двадесет години на Народното събрание.
Народното събрание по Конституция обсъжда проекти за закони, проекти на решения и декларации. Вие сте ни предложили и сте разпределили съответно и комисиите са се произнесли по едно писмо, изпратено до Вас заедно с една подписка, внесена в Народното събрание. Точно поради тази причина е твърде странен и актът, който ни предлагате да приемем – без да има вносител, който по Конституция има право да го направи. Предложили сте ни да приемем за сведение, тоест да се запознаем с писмото на един инициативен комитет, който предлага промени в законите. Няма упражнена законодателна инициатива. Има становище, което предлага. Никога Народното събрание не е приемало такива актове и не може да приеме по Конституция.
Моля Ви, тази точка да бъде извадена от дневния ред. Не може да приемаме нещо, което по Конституция не е работа и не може да се занимава Народното събрание! Иначе оттук насетне всякаква кореспонденция до председателя на Народното събрание ще се приема за сведение в пленарна зала с акта решение. Това е абсурд и излагация за Народното събрание!
Така че Ви моля много сериозно да преосмислите такъв тип тълкуване на законите и въобще ръководене на Народното събрание.
Какво ще приемаме ние? Писмото изпратено до Вас за сведение, че някой иска, с колкото и да е подписа, промяна в закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество правите процедурно предложение за отпадане на тази точка от програмата?
МИХАИЛ МИКОВ: Правя процедурно предложение поради недопустимост и поради злепоставяне на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, от юридическа гледна точка господин Миков е прав. След постъпване на тази инициатива и подписка бе проведена една разширена среща, в която се чуха различни тълкувания относно това дали трябва да бъде включено за обсъждане в пленарната зала.
Моето лично мнение съвпада с това на господин Миков, тоест, че не трябва Народното събрание да се занимава с това.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Миков за отпадане от дневния ред на Народното събрание на т. 10.
Гласували 139 народни представители: за 135, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, малко след 16,00 ч. вчера с вх. № 110-00-78 от 17 май 2011 г. е постъпила молба от Христина Митрева – управител на НОИ, която желае да бъде освободена от поста управител на Националния осигурителен институт преди изтичане на мандата.
Предвид тази молба и на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам решението за освобождаване на управителя на Националния осигурителен институт да бъде разгледано като точка първа в програмата ни за днес.
Обратно предложение – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, възразявам от името на Парламентарната група на Коалиция за България срещу включването на тази точка, особено като първа точка в дневния ред на Народното събрание.
Всъщност всички станахме свидетели на цирковете около така нареченото желание на Христина Митрева да бъде освободена. В рамките на около две години това е вторият управител на НОИ, който е принуден да подаде оставка по ред причини, но изниква въпросът кое е онова, което принуждава непрекъснато управителите на НОИ да подават оставка – дали защото те не са угодни на активистите на ГЕРБ, дали защото не са хора, които безропотно приемат указанията на финансовия или на социалния министър, дали защото са хора, които имат собствено мнение, което влиза в противоречие с разбиранията на елита на ГЕРБ?
Впрочем тук има нещо много интересно в тези доста семпли мотиви, които са посочени от госпожа Митрева да бъде освободена. Тя говори за загубата на политическото доверие от страна на ръководството на ГЕРБ въпреки социалната значимост на института, въпреки отражението, което има дейността върху цялото общество. Извинявайте, но какво ни интересува загубата на политическото доверие от ръководството на ГЕРБ, ако имаме всички основания да кажем, че Националният осигурителен институт работи прозрачно, обективно и изпълнява онова, което е прието като решения, свързани с неговия бюджет?
Тези толкова семпли мотиви крият зад себе си нещо много опасно по отношение на подобни структури в българската държава. Това е политическият натиск, това е желанието по всякакъв начин да се окаже давление върху ръководителите на тези институти. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Аз не мисля, че това, което ни е предложено като служебен проект, което всъщност, какво означава „служебен проект”? Кой кого...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, времето изтече. Ще имате възможност в обсъжданията...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ето защо, възразявам от името на парламентарната група срещу вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не разбрах по отношение на процедурата в какво се състои Вашето предложение? Така или иначе, има постъпило искане.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Обратно процедурно предложение за включване в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но така или иначе, има постъпило искане , а Вашите аргументи са по същество и като му дойде времето на обсъждане на искането, тогава ще ги изложите.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Правя процедурно предложение срещу включване в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не чух процедурни аргументи, Вашите аргументи бяха по същество. Може би, не добре съм чула.
Подлагам на гласуване предложението на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точка първа в програмата ни днес да бъде обсъждане на молбата на Христина Митрева, подадена с вх. № 110-00-78 от 17 май 2011 г., с която същата подава оставка и желае да бъде освободена от поста управител на Националния осигурителен институт.
Гласували 131 народни представители: за 89, против 37, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Михаил Миков – прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, неразбираем е инатът, с който се опитвате постоянно да нарушавате правилника на Народното събрание. Каква е необходимостта тази точка да бъде първа, след като е раздадена снощи след 17,00 ч.? Коя е причината да претупате освобождаването на Христина Митрева. Или е вярно това, което вече хората говорят – че трудно осигурявате средства от приходната администрация за изплащане на пенсиите и че те са подложени на риск до края на годината?
Не беше ли редно обсъждането на тази кандидатура да мине през комисия, да се видят аргументите за освобождаването, още повече че е изключително скандално?
Защото дебатите в пленарната зала няма да ви спестят редица от въпросите. Ако мислите, че ще го претупате без присъствието на министъра, без присъствието на госпожа Митрева, без някакъв анализ на състоянието на НОИ, няма да стане, дори първа точка да го включите, дори да го обсъждане преди 9,00 ч. – да направите някакво събиране на мнозинството и да го решите този въпрос. Тази дискусия ще се състои! И не я крийте от обществото. Никой не е против да освобождавате, когато има оставка, само че го направете по правилника и по реда, който е предвиден. Другото е гузност, другото е прикриване на нещо друго освен акта, внесен от Народното събрание и вие няма къде да се скриете от това – ще трябва да отговаряте извън залата на Народното събрание.
Моля ви да не приемате като първа точка освобождаването на госпожа Митрева. Сложете я след два дни – има време комисията да се запознае, не го правете по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението като т. 1 да бъде обсъдена оставката на госпожа Христина Митрева.
Гласували 135 народни представители: за 93, против 39, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 11 май до 17 май 2011 г.
Законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм. Съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм.
Проект за решение за приемане на Годишен доклад за дейността на постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения, парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г. Вносител е председателят на постоянно действащата подкомисия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Николай Пехливанов, водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет, водеща – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Десислава Атанасова и Анастас Анастасов, водеща е Комисията по здравеопазването, съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
На 17 май 2011 г. е постъпил и днес – на 18 май, е раздаден на народните представители общ Проект на законопроектите за изменение и допълнение на Изборен кодекс, приети на първо четене на 13 май 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Във връзка с отбелязването на 24 май – Денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост, и подготовката на седмичната програма за работата на Народното събрание за периода 25-27 май 2011 г., припомням на народните представители, че дните 23 и 24 май, съответно понеделник и вторник са неработни. Съгласно чл. 43, ал. 3 от правилника народните представители и парламентарните групи могат да правят своите предложения за включване на точки в програмата за следващата пленарна седмица до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Тъй като последният работен ден преди заседанието в сряда – 25 май 2011 г., е петък – 20 май, моля предложенията по проекта за програма за следващата пленарна седмица да бъдат внасяни до 16,00 ч. в петък – 20 май 2011 г. Проектът за Програма за пленарната седмица 25-27 май 2011 г., предложен от председателя на Народното събрание, ще бъде депозиран в Деловодството на парламента в петък – 20 май, преди редовната парламентарна почивка и ще бъде своевременно раздаден на парламентарните групи.
В периода от 13 до 16 май 2011 г. в Народното събрание са постъпили три материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: брутен вътрешен продукт за първото тримесечие на 2011 г. (експресни оценки), индексите на потребителските цени за м. април 2011 г. и средната месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за първото тримесечие на 2011 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа:
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Правя процедурно предложение, което ще подложа на гласуване – да бъде допусната в пленарната зала госпожа Христина Митрева.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на госпожа Митрева.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госпожа Митрева.
Уважаеми дами и господа, съгласно чл. 37, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда; при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; системно нарушават задълженията си; възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца; или са подали оставка пред Народното събрание.
С вх. № 110-00-78 от 17 май 2011 г. госпожа Митрева е депозирала в Деловодството на Народното събрание своята оставка. Въз основа на това предлагам служебен проект на:
„РЕШЕНИЕ
за освобождаване на управителя на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 37, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с подадена оставка пред Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Христина Велчева Митрева като управител на Националния осигурителен институт.”
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Моите колеги – господин Ангел Найденов и Михаил Миков, вече изразиха становището, че обсъждането в пленарната зала на този въпрос е преждевременно, поне докато той не бъде разгледан в Комисията по труда и социалната политика.
Днес подадената оставка от управителя на Националния осигурителен институт е повод да се поставят въпроси и за състоянието на института, на осигурителната система в България, на нейните проблеми, на изпълнението на бюджета на този институт. Мисля, че пропускането на тази възможност – професионално да бъдат обсъдени тези важни въпроси и всичко да бъде сведено до възможно най-кратката процедура на изпълнението на акта на освобождаването, говори за незадълбоченото отношение, бих казал недостатъчно отговорното отношение на парламента към този въпрос.
Все пак смятам, че мотивите, които изрази госпожа Митрева, показват освен че нейното освобождаване се вмества в последното законово основание, което беше цитирано тук от председателя на Народното събрание, и мотивите, заради които този акт е предприет. В случая явно става дума за упражнен политически натиск, което в политиката се случва, но е все пак добре, че публично излиза пред обществото. Когато един ръководител на дадена институция не чувства достатъчно възможности пълноценно да изпълнява своите задължения, в името на стабилността на институцията вероятно е длъжен да се съобрази с този натиск и да предприеме съответното действие.
Според мен обаче случаят далеч надхвърля конкретния случай. В този парламент би трябвало по-ясно и категорично да се говори за начина, по който се избират и освобождават ръководители на редица органи, излъчвани от Народното събрание. Тези органи имат не по-малко значение и тежест от самите ръководители на министерства, защото по определение са независими, имат редица функции – в много случаи нормативни, изпълнителски, а някои от тях – дори юрисдикционни, и от тяхната дейност зависи стабилността на цялата социална и финансова система.
Това не е първият случай в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, в който без ясни мотиви се прави избор и след това без ясни мотиви този избор се променя. Спомнете си, че това не е първият случай по отношение на ръководството на Осигурителния институт. Такава беше ситуацията с ръководството на Здравната каса, когато парламентарното мнозинство избра един директор на касата без ясни мотиви, след това го освободи и избра следващ. Подобен беше случаят и с ръководството на Българската народна банка, когато избраният председател беше освободен, само че в този случай той беше и повторно избран.
Всичко това за мен повдига много важни въпроси. Изглежда в първия период в управлението на ГЕРБ все пак се търсеха хора от съответните системи, които покриват определени професионални изисквания, а сега, когато се навлиза във втората половина от мандата на ГЕРБ, се търсят изцяло политически решения, без оглед на това дали те са професионално мотивирани, за да се установи изцяло непосредствен контрол върху тези системи.
Според мен парламентът – и това вече не е проблем само на Четиридесет и първото Народно събрание – не поставя ясни въпроси и изисквания пред хората, които избираха определени длъжности. Вярно е, че законът строго ограничава правомощията, които изпълняват избраните на съответните постове. Но когато тук се избират такива ръководители, дори когато се избират конституционни съдии и други длъжности, ние трябва да чуем каква е тяхната политика в рамките на възложените законови правомощия, какво те смятат да правят и за какво те искат подкрепа, за да могат да бъдат сигурни, че когато е налице тази подкрепа, ще продължава своята дейност, а когато тази подкрепа липсва, те самите ще дойдат тук и ще я заявят като отклонение от поетите ангажименти. Иначе ние сме свидетели на случаи, нямам предвид сега обсъждания, в който много хора се явяват удобни, за да бъдат избрани на един пост, те изглеждат достатъчно лоялни към тези, които са ги избрали и след това са още по-лоялни към следващите, са ги оставили на този пост. Тази практика трябва да се прекрати, защото тя намалява свободата на действие на ръководителите на различните регулаторни органи и защото ги прави изцяло подвластни на тези, на които те дължат своя пост и не само при избирането, но до момента, в който го заемат.
Това е един много силен упрек към Народното събрание и към неговия авторитет, защото основната цел на хората, които получават доверието от парламента, не е да бъдат послушници на тези, които ги избират и които ги държат на длъжностите, а хора, които провеждат своя линия на поведение достатъчно конструктивна, компетентна и последователна. И аз се питам, когато след няколко дни, може би не в рамките на тази точка, ще ни бъде предложен и следващият управител на Осигурителния институт, какво той ще съобщи тук, от тази трибуна? Какво ще каже по финансовото състояние на Осигурителния институт? Какво мнение ще изрази по състоянието на осигурителния модел. Само един пример да посоча – да речем как да бъде осъществявано по-нататък допълнителното задължително осигуряване – дали по тази схема, или тя трябва да бъде в някаква степен коригирана, за да бъде по-близо до интересите на гражданите. Ето това са въпросите, на които аз се опасявам, че ние няма да чуем отговори и при следващия избор.
Затова мисля, че днес случая, който се поставя по повод оставката на госпожа Митрева, повдига и всички тези не по-малко важни въпроси, отколкото персоналния въпрос, който трябва да бъде решен от Народното събрание. И е добре, че тя е един от малкото ръководители, които все пак заявяват достатъчно ясно причините, поради които се оттегля от ръководството на Националния осигурителен институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, дами и господа народни представители, добре е, че е поканена госпожа Христина Митрева и тя присъства тук при разискванията, защото нейното отсъствие щеше да бъде откровено продължение на политическата репресия, която се осъществява по отношение на нея като ръководител на Националния осигурителен институт. Не е добре обаче, че отсъстват поне двама министри – министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика и моето предложение е Вие, господин председателю, да направите всичко необходимо, за да бъдат поканени и да участват в разискванията по този така наречен служебен проект за решение.
Като основна причина за освобождаването на госпожа Митрева от няколко дни се коментира фактът, че не се изпълнява преходната част на бюджета на НОИ, че не се събират дължимите вноски, поради, виждате ли, планираните нереалистично високи приходи, заложени в бюджета на НОИ. Разбира се, че всичко това може би има някакво основание, но то не е цялата истина. Очевидно е, че всичко това, което се случва по отношение на приходите на НОИ е продукт преди всички на задълбочаването на негативните ефекти на икономическата криза, с която не може да се справи правителството на ГЕРБ, че е резултат на невнасянето на вноски заради невъзможност на хората да ги плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Найденов, разбрахме Вашето предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Че е заради загуба на доверие на хората, в т. ч. и към Националния осигурителен институт, поради увеличаване на дела на сивата икономика.
За да стигнем до корените на всички тези причини...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Найденов, говорите по същество в момента, а не по повод процедурата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ...за ситуацията в НОИ е необходимо да бъдат поканени поне министрите на финансите и на труда и социалната политика. Иначе всичко това, което правим, е дълбоко неуместно, то не съответства на отговорността на решението, което предстои да вземем. За това, моля Ви, направете необходимото да бъдат поканени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма ли да гласуваме направеното процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Такава процедура няма, госпожо Масларова.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, по мотива, за липсата на доверие или за снетото доверие, както се е изразила госпожа Митрева.
В моите наивни представи за демокрацията доверието на Народното събрание и законите на страната трябва да са достатъчни, за да може да съществува и да се управлява една институция. Всъщност госпожа Митрева ни казва, че това не е достатъчно. Доверието на Народното събрание, което я е облякло с отговорност и с власт и законите на страната не са достатъчни, нужно е и доверието на политическото ръководство ГЕРБ, нужно е доверието на министър-председателя, на финансовия министър. За какво доверие? Вие не сте администратор, госпожо Митрева. С този мотив Вие показвате на такива, като депутатите от Синята коалиция, че всъщност техният глас, тяхното доверие нямат никаква стойност. Странна логика е това снето доверие, според мен, към човек, облечен в доверие от най-висшата институция на страната. Това е един аргумент, който ще изтълкувам накрая.
Второ, по мотива – тиражира се информация. Кой я тиражира тази информация? Откъде идва информацията? Ами те са посочени по-горе хората, които са снели доверието. Те ли тиражират информацията? Всички тези нападки идват от господин Бойко Борисов, от Симеон Дянков, от Тотю Младенов и от политическото ръководство на Политическа партия ГЕРБ ли? Кой я тиражира информацията? Защото никой от нас не тиражира такава информация? И към този мотив ще се върна още един път.
Трето, може ли оставката на един администратор (защото по всичко личи – госпожа Митрева си е останала администратор, независимо че е била временно облечена в доверие от самото Народно събрание на Република България) да реши политическия проблем с недостига на средства? Може ли? Решава ли го? Преценете си, уважаеми дами и господа народни представители: може ли тази оставка да реши този проблем?
Последно, накрая мотивите завършват така – дестабилизирала се е институцията като цяло. Ами кое дестабилизира повече една институция, освен оставката на нейния управител? Какво може да дестабилизира една институция повече от това, че тя не може да функционира на базата на доверието на Народното събрание и на законите на страната?
Всъщност с тези мотиви вие признавате, че в България най-важната институция, в която са вперени очите на 2,5 милиона пенсионери, зависи изцяло от волята на Политическа партия ГЕРБ, на неговото ръководство, на министър-председателя и пр., и ние не сме в състояние да се надяваме, че институцията ще си остане стабилна, независимо от тяхното доверие. Ето го тълкуванието на снетото доверие. Всъщност щом ви е необходимо доверие и институцията ви е била в криза още когато сте я поемали, вие не сте извадили тази институция от кризата.
По отношение на това – „тиражира информацията”. Тук се нагнетяват съмненията, че самият ГЕРБ си е атакувал институцията, за да й смени председателя. Ами че по-голяма дестабилизация на една институция от атаката на политическата управляваща партия, на изпълнителната власт, види се сега, и с подкрепата на парламента, може ли да има? Не може да има, разбира се. Което говори, че институцията си е силно дестабилизирана в момента. Мисля, че това е основният въпрос на Народното събрание, ако тук има отговорни народни представители и аз бия тази камбана за тревога. Тази камбана! Нека да го чуят пенсионерите!
Да изтълкувам и третия поставен въпрос: може ли оставката на администратор да реши политически проблем? Не, защото оставката на администратора автоматически посочва отговорните лица, които трябва да поемат решението на проблема.
Аз пак ще ги прочета: господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България, господин Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, министърът на труда и социалната политика господин Тотю Младенов и политическото ръководство на Партия ГЕРБ! Ето кой трябва оттук нататък да носи отговорността, щом не може управителят на основата на закона да свърши тази работа!
Сега очите на тези 2,5 милиона пенсионери се изместват от НОИ и се насочват право в кабинета на българския министър-председател и в ръководството на Политическа партия ГЕРБ! Е, по-глупава, по-провокативна ситуация от тази за дестабилизиране на една институция, която ние сме създали, за да функционира напълно самостоятелно – ами това е обществен фонд, ами това е солидарен фонд на българските граждани!
Я дайте да видим какво беше това, на което е управител госпожа Митрева? Това сме ние, ние влагаме тези пари! Ние се надяваме да получаваме пенсии! Изведнъж сега, вместо да гледаме в себе си, в собствените си способности – да осигуряваме старините си на базата на вноски, се обръщаме към господин министър-председателя и ръководството на Политическа партия ГЕРБ! Много лоша услуга е направила госпожа Митрева на Политическа партия ГЕРБ и на българския министър-председател.
Аз призовавам колегите ми да гласуват тази оставка. Очевидно ние сме били силно подведени по отношение способността на човек като госпожа Митрева да влезе и политически да поеме цялата отговорност, да поеме като политическо лице властта да управлява обществените пари! Това очевидно не е човек, който може да се справи с тази задача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Митрева, добре е, че Народното събрание гласува управителят на Националния осигурителен институт да присъства на тази дискусия по проекта за решение за освобождаването на шефа на НОИ, но не е добре това, че Народното събрание не иска по някакъв начин в тази дискусия да участва министърът на финансите, да участва министърът на труда и социалната политика, да участва и шефът на Националната агенция за приходите.
Защо трябва да участва министърът на труда и социалната политика? Защото в чл. 37 на Кодекса за социално осигуряване е казано, че политиката в сектор социално осигуряване се провежда от министъра на труда и социалната политика!
Много важен е въпросът, който постави преди малко господин Костов: какво представлява Националният осигурителен институт? Подобно на Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт е публична, обществена институция, която управлява парите на всички български граждани. Въпросът е обаче: как ги управлява? Това е казано във всички закони, които касаят социалното осигуряване – Кодекса за социално осигуряване, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, Закона за държавния бюджет.
Уважаеми колеги, Националният осигурителен институт изпълнява единствено и само това, което е записано в законите! Първо, няма право на политически решения. Второ, изпълнява бюджета, който се приема тук, в тази зала. Националният осигурителен институт изпълнява това, което се приема в Закона за държавния бюджет. Нищо повече не може да прави Националният осигурителен институт!
В закона е заложено, че Националният осигурителен институт се управлява на трипартитен принцип! Обърнете внимание – управител и подуправител, Съвет на управителя на Националния осигурителен институт и Надзорен съвет! Вижте кой участва в Надзорния съвет! Представители на работодателските организации, представители на синдикалните организации и равен брой представители на държавата!
Искам специално да обърна внимание на факта, че в квотата на държавата участват представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите, забележете много важната думичка, която фигурира в чл. 37 на Кодекса за социално осигуряване – задължително участва и шефът на Националната агенция за приходите, което предполага прозрачност на изпълнението на това, което е вменено в законодателството от страна на Националния осигурителен институт.
Искам да кажа няколко думи за формалната причина за подаване на оставката. Най-важният въпрос, който възниква с тази подадена оставка, според мен е, че в хипотезите, пет на брой, изброени в чл. 37 на Кодекса за социално осигуряване, освен госпожа Митрева, или който и да е управител на Националния осигурителен институт, сама да си подаде оставката, няма как да се отговори на другите четири хипотези.
Едната е: осъдена за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда. Другата причина е конфликт на интереси. Третата е възпрепятстване да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца. Четвъртата е системно нарушение на задълженията.
Ако госпожа Митрева не си беше подала оставката, Народното събрание, за да изпълни препоръката на премиера и на министъра на финансите тя да си подаде оставката, трябваше да търси аргументи в рубриката „системно нарушение на задълженията”. Може ли някой да излезе тук, на тази трибуна, и да каже: „Госпожа Митрева е нарушила един от членовете на Кодекса за социално осигуряване или на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване”?
Класическото обвинение, с което стартира тази кампания за освобождаване на госпожа Митрева, е, че има заложени оптимистични приходи.
Аз искам да кажа няколко думи, въпреки че те бяха многократно казвани досега, по въпроса може ли един единствен човек, макар и той управител на Националния осигурителен институт или шеф на НАП, или министър на финансите, сам да определи приходите в една държава? Категоричен е отговорът, че не може!
В закони, в нормативни актове има разписани възможности и начини за определяне на приходите. В случая с инструкция, с указания по-скоро, на министъра на финансите стартира бюджетната процедура. В тези указания са заложени всички макропоказатели на бюджета, който предстои да бъде приет. Заложени са и всички натурални показатели, между които (подчертавам) брой на заети, брой на безработни, минимална работна заплата, брой на безработните с право на обезщетение и всички други натурални показатели, от които зависи изпълнението на бюджета.
Забележете, че ако са заложени завишени приходи, така както се твърди в публична дискусия, предхождаща освобождаването на госпожа Митрева, как така ще бъде изпълнен бюджетът за 2010 г. на 98% по отношение на разходите?
Разходите на Националния осигурителен институт за 2010 г. са изпълнени на 98%. Ако бяха заложени грешни приходи за 2010 г., на базата на които се прави бюджетът за 2011 г., беше ли възможно да се изпълни в частта „Разходи” бюджетът на Националния осигурителен институт и на държавното обществено осигуряване за 2010 г.? Очевидно е, че няма как това да се случи.
Процедурата предполага следното нещо – управителят на Националния осигурителен институт на базата на тази обективна информация, която идва от Министерството на финансите, изготви проект на бюджет. И нищо повече! Дори няма право на глас в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. При определени условия има право на съвещателен глас.
Влиза този проект в Надзорния съвет, където (пак повтарям), участват представители и на държавата, гласува се там и този приет бюджет отива в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В Националния съвет за тристранно сътрудничество отново се разглежда този проект. Ами този Националният съвет за тристранно сътрудничество се оглавява от вицепремиера и министъра на финансите господин Симеон Дянков. Ако има заложени грешни приходи, къде е бил министърът на финансите Симеон Дянков, къде са били представителите на НАП, къде са били представителите на държавата и не са върнали този бюджет?
След това процедурата продължава по един интересен начин. Отива в Министерския съвет, където вицепремиер на правителството е отново господин Симеон Дянков. Той внася бюджета, той го защитава в Министерския съвет, той го внася в Народното събрание, отново той защитава този бюджет. Къде е ролята и мястото на управителя на Националния осигурителен институт, който и да е той, в тази процедура? Може ли той да има решаващо значение със своите прогнози? Естествено, че не може. Естествено, че това е несъстоятелен аргумент.
Най-важният въпрос е тогава къде е проблемът, на който търсим отговор днес в тази зала?
Уважаеми колеги, най-важният проблем е не в приходите, които са сбъркани според управляващите, защото е очевидно, че се очертава едно неизпълнение на приходите, забележете, не от данъци или по-скоро не на някои от данъците, а на приходите от осигуровки. Според шефа на НАП към края на годината от осигурителни вноски ще постъпят по-малко от 240 млн. лв., от осигуровки.
Като говоря за осигуровки и данъци, аз искам да се върна на една много важна тема, която по някакъв начин се отразява и на днешната дискусия.
Националната агенция по приходите от няколко години събира и осигурителни вноски. Мога да отбележа като лично мнение, не с особено голямо задоволство: Националната агенция за приходите, съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс събира освен данъци и осигурителни вноски. Смея да отбележа като мое впечатление, че се справя много по-добре с това, от което по добре разбира – събирането на парите от данъци, а не събирането на осигурителни вноски.
Това е въпросът, който и законодателно е заложен и ако искаме по някакъв начин той да бъде решен, този, който определя приходите, трябва да събира и осигурителните вноски. Това до преди няколко години беше Националният осигурителен институт и смея да отбележа, че нямаше такъв проблем.
На следващо място – защо са занижени приходите от осигурителни вноски? Колеги, през последната година с 240 хиляди са намалели заетите в България. Отчетено ли е това в приходната част на бюджета и кой е трябвало да направи своите възражения? Тези 240 или 250 хиляди човека по-малко заети не внасят осигурителни вноски. Една голяма част от българските граждани, особено тези от свободните професии, самонаетите, вече заради високите осигурителни вноски са в сивия сектор.
Не случайно иначе симпатичният министър на икономиката, енергетиката и туризма заяви в прав текст, че е по-добре сива, отколкото липсваща икономика. Аз не знам дали това е държавническо поведение, но това по един или друг начин при всички случаи се отразява върху приходната част на бюджета. Ако приходите от осигурителни вноски не бъдат реализирани на консолидирана основа, при всички положения те трябва да бъдат компенсирани с приходи от данъци. При положение, че за първите три месеца има проблем с корпоративния и с други данъци, няма как да не пострада при всички положения българския гражданин. Под съмнение е изпълнението на бюджета на Националния осигурителен институт.
От друга страна – законът или Кодексът за социално осигуряване е направен така, че има заложени законови гаранции за изплащане на пенсиите на българските пенсионери. Няма възможност те да не бъдат изплатени, защото има законови гаранции това да се случва, така че такъв тип притеснение едва ли би могло да има, но има други притеснения, и което може би е в основата на проблема.
Другите притеснения са свързани с вероятната невъзможност да се изплатят в началото на м. юни т.г., така както се обещава и така както се говори, тези еднократни допълнителни плащания за българските пенсионери. Тази еднократна допълнителна сума е поставена под сериозна заплаха, защото е очевидно, че няма да стигнат приходите в бюджета на държавата, за да може да се реализира тази, бих я нарекъл предизборна, традиционна за всяко едно правителство, политика. Затова в момента се търси необходимият виновник.
Необходимият и най-лесен за обвинение човек се оказа управителят на Националния осигурителен институт. За съжаление от публичните институции експертите, които се опитват да провеждат експертна политика, си отиват по един и същи начин.
Последното нещо, с което искам да завърша, е: има ли връзка между конкурсите, които бяха проведени в края на м. март т.г. за директори на регионални управления „Социално осигуряване”, регионалните директори, и резултатите, които се получиха от тези конкурси?
Уважаеми колеги, от 22 конкурса проведени през м. март или до края на м. март т.г. с участието, забележете, във всички конкурси на представители на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, абсолютно прозрачно, 18 от досегашните директори запазиха своите постове. Дали тази ситуация не предизвика някаква политическа нагласа за пристъпване към това решение? Отговорът трябва да дадат колегите от управляващата партия ГЕРБ.
Уважаеми колеги, с надеждата оттук нататък всички, които поемат експертни ангажименти към публичните институции, в това число и Националната здравноосигурителна каса, защото там проблемите не са по-различни, и Националният осигурителен институт, трябва да са наясно, че те имат задължението, вменено им по закон да изпълняват разпорежданията на закона, а не волята на политическата партия, която ги е предложила и която ги е избрала.
Самото противоречие е в закона – ние искаме да изпълняват експертните си ангажименти, да изпълняват закона, в същия момент обаче те са зависими от този, който ги е избрал. Ето това е големият проблем. Ако можем заедно в тази пленарна зала да намерим решението на този въпрос, то според мен отдавна е намерено, тези институции трябва да бъдат абсолютно автономни, абсолютно независими и да се отчитат единствено и само пред българските граждани и пред Народното събрание, което ги е избрало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Драгомир Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митрева, аз лично няма да подкрепя Вашата оставка. Смятам, че Вие сте изключителен професионалист, който не заслужаваше такова отношение от страна на управляващите към Вас. Вие сте човек с голям опит, изключително уважаван в средите и жалко е, че по този начин напускате системата.
Моето разбиране като народен представител е, че би било хубаво и би трябвало Вие първо да бъдете изслушана в Комисията по труда и социалната политика.
Надявам се, госпожо председател, че ако и Вие уважавате Народното събрание, можем да отложим гласуването за днес. Нека да чуем мотивите в Комисията по труда и социалната политика, нека да чуем мотивите и на управляващите защо снемат доверието от госпожа Христина Митрева и едва тогава да прибегнем към гласуване в залата.
Това е доста отговорен пост. За съжаление, за две години двама управители вече напуснаха системата на Националния осигурителен институт. Разбира се, не можем да гоним рекорда в системата на здравеопазването, което за две години напуснаха трима министри, но начинът, по който ГЕРБ си измива ръцете със своите кадри, за мен лично е неприемлив. Разбира се, това си е ваша работа.
Но, господа управляващи, все пак трябва да си зададем няколко въпроса. Първият е: какъв орган е НОИ? НОИ е обществен орган. Кой управлява НОИ? НОИ се управлява от Надзорен съвет. Кои са участниците в този Надзорен съвет? Че там има представители на правителството, синдикатите, работодателите.
Къде са синдикатите сега?! Къде са работодателите?! Защо този въпрос не е разгледан в Съвета за тристранно сътрудничество, който последните месеци изцяло измества решенията на Министерския съвет? Нали там се вземаха най-важните решения?! Нали се хвалехте как всичко съгласувате със синдикати и работодатели?! Защо именно този важен въпрос не е съгласуван със синдикатите и с работодателите? Да чуем и тяхното мнение.
Разбира се, лесно използвахте госпожа Христина Митрева, когато трябваше да защитава вашата безумна пенсионна реформа, но сега изведнъж, по един изключително странен мотив, атаките към госпожа Христина Митрева започнаха лично от министър-председателя. Лично той е виновен и може би е хубаво да дойде и да обясни тук защо атакува госпожа Христина Митрева за това, че не се изпълняват приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване?
Скъпи колеги, как да се изпълняват приходите в държавното обществено осигуряване, когато за една година имаме загуба на над 260 хиляди работни места, когато имаме 360 хиляди безработни, когато имаме 225 хиляди обезкуражени лица? Тоест 880 хиляди човека в активна възраст нямат никакво бъдеще на пазара на труда. За това не е виновна госпожа Христина Митрева. Виновна е икономическата ситуация в страната.
От една страна, казвате: „България се справи с кризата и вече излязохме многократно.” От друга страна, се казва: „Още положението е много тежко и затова не събираме приходи.” Коя е истината?! Може би истината е в това, че министър Трайчо Трайков само заради това свое изявление трябва да си подаде оставката – че е хубаво, че в България има сива икономика. Ако вие сте съгласни в България да има сива икономика и да я толерирате, то тогава нямате никакви претенции относно приходната част в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Но ако това е най-големият проблем – приходната част в държавното обществено осигуряване, защо не реагирахте точно преди една година, когато имаше актуализация на държавния бюджет?! Защо тогава господин Дянков не понесе своята отговорност?! Мълчите по този въпрос. Защо, като няма пари в държавното обществено осигуряване, приехме тук един спасителен фонд към министър-председателя – лично той да се разпорежда с един милиард и половина?! Значи за него може да има пари, а не може да има пари за държавното обществено осигуряване? За там не могат да се дадат пари, не могат да се заделят пари за пенсионерите, не могат да се дадат 136 лв. за пенсионерите. Всъщност ще се дадат, няма да се дадат и т.н. Никой вече не знае от хаоса, в който живеем, какво ще се случи утре.
Държа тук да присъства Тотю Младенов. Държа да чуя мнението на министъра на труда и социалната политика относно – за мен това не е оставка – уволнението на госпожа Христина Митрева. Той трябва да дойде тук и да каже какво мисли по този въпрос, не да се крие в министерския си кабинет. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вижте, ако продължаваме по този начин да се разделяме с отговорни хора заради това, че на министър-председателя му е писнало от някого, то уверявам ви, че нищо добро не чака тази държава.
Все пак държа да чуя и госпожа Христина Митрева от трибуната на Народното събрание.
Преди това, госпожо председател, смятам, че ако уважаваме институцията, е редно Комисията по труда и социалната политика да изслуша мотивите на госпожа Христина Митрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На какво основание, господин Стойнев? Едно правно основание ми посочете – когато човек подава оставка, задължение за председателстващия е да подаде това искане в съответната комисия.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо председател, Вие вярвате ли наистина, че госпожа Христина Митрева си подава оставката по нейно собствено желание?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако Вие това го вярвате, няма смисъл тогава да дискутираме повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Митрева! Прав е господин Стойнев – по-доброзорна оставка българското Народно събрание аз не си спомням да е приемало. Толкова явно и медийно отразена беше сагата по доброволното подаване на оставка от госпожа Митрева, че просто наистина няма какво повече да се коментира.
Тази оставка, уважаеми колеги, е ярък израз и доказателство на един системен вече проблем, с който се сблъскват управляващите, а той е, че корабът започва да поема вода. Корабът започва да поема вода и вече се задействат помпените механизми, за да може този кораб да издържи още малко.
Какви са индикациите за това, че корабът започва да потъва?
Първата индикация е това, че лека-полека онези личности, които бяха обозначавани като експерти, неполитическите лица на това управление, един по един започват да бъдат изгърмявани като бушони, за да могат да спасят политическите, и което е още по-важното – да бъдат заменяни с ярко политически и гарантирано лоялни към правителството и към управляващата партия лица. Госпожа Митрева беше един от тези примери за лице, което не беше политически оцветено, а беше предложена и избрана за управител на НОИ именно заради нейните експертни качества. Искам да ви припомня, че тя беше избрана на 5 март 2010 г. със 149 гласа „за” и само един „въздържал се” от Коалиция за България. Какво стана, че след тази широка подкрепа изведнъж тя беше призована настоятелно от страна и на премиера, и на заместник министър-председателя да си подаде оставката?!
Случи се това, че очакванията, които имаха управляващите за подем и бързо справяне с кризата, когато вицепремиерът ни уверяваше на всеки три месеца, че кризата свърши, че когато хората се върнат от море, кризата ще бъде свършила, че икономиката ще тръгне, че безработицата ще спадне – всички тези прогнози станаха на пух и прах. И ето сега резултатът – някой трябва да изгърми, за да може лицата, които са истински виновни, че не се справиха с икономиката на страната, да бъдат запазени още малко.
Съжалявам, че беше пожертвана експертна личност, каквато е госпожа Митрева.
Забележете, политизацията на НОИ, която вие прокарвате с такова решение, няма да реши вашите проблеми.
Ще напомня, че господин Христосков, който беше избран през 1997 или 1998 г. за управител на НОИ, остана управител на НОИ до 2009 г. – над 10 години, в продължение на три управления, които изкараха пълните си мандати. Управителят на НОИ не беше сменян и системата на НОИ не пострада от това, а напротив, запази своята стабилност. А вие за две години сменяте втори управител на НОИ. Това говори само за едно – за системна слабост, за неспособност да управлявате публичните финанси на държавата и за търсене на евтиния виновник за това.
Така че гласувайте тази оставка, но както казаха и колегите – това няма да реши проблемите. Те се крият другаде – в грешната политика! Нито една оставка няма да реши това! Рано или късно вие ще бъдете принудени да го признаете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз съзнателно изчаквах управляващите да кажат нещо, тъй като те са изгубили доверие. Много ви е мълчаливо недоверието. След като вие не искате да говорите, ще говорим ние.
Каква е истинската причина? Лансира се тезата на пенсионерите да се дадат допълнително 136 лв. Прекрасно, приветстваме го! И изведнъж се оказва, че не само че няма пари за тези 136 лв., там липсват общо 200 млн. лв. от приходите. Като съберем този мерак с тези 200 милиона, се получава, че има 500 млн. лв., които не стигат. Естествено трябва да се намери виновникът за това, което се случва. Само че кой планира? Какво е отношението на госпожа Митрева към планирането на този процес?! Кой събира тези пари?! Отново не е госпожа Митрева!
Искам да ви припомня, че преди 1 година и 4 месеца, когато избирахме госпожа Митрева, от тази трибуна, от страна на сега мълчаливите управляващи, главно от госпожа Фидосова, се лееха похвали. Преди година и 4 месеца! Преди 1 година и 4 месеца госпожа Митрева е била навършила пенсионна възраст. Какво направихте с госпожа Митрева година и 4 месеца, господа управляващи?! Какво се случи, та така се обръща ситуацията като цяло?! Напомням ви: финансовият министър заради грешка в сметките си миналата година промени бюджета – внесе корекция за 2 млрд. лв. Защо не му поискахте оставката?! Защо премълчахте?! Сега има недосъбиране на 200 млн. лв., които не ги събира НОИ, а НАП, а вие искате оставката на госпожа Митрева! Нека подходът ви да бъде поне един и същ – поискайте оставката и на финансовия министър, за да вървят двамата в пакет.
Колегите говориха и аз няма да повтарям каква е процедурата за създаване на този план за приходите на НОИ. Прогнозата се дава от Министерството на финансите. Имаше Агенция за икономически анализи и прогнози, която вие закрихте. Тя не ви трябва. Защо ви трябва институция, която да мисли?! След това самият проектобюджет минава през Министерския съвет. НОИ прави проект. Госпожа Митрева прави проект. Минава през Надзорния съвет, където седи шефът на НАП. Ако шефът на НАП е имал несъгласие с това предложение, той е трябвало да сезира финансовия министър. Ако той го е сезирал писмено, финансовият министър е трябвало да вземе мерки. Какви са тези мерки?! Къде са тези мерки?! Има ли ги? След това бюджетът се утвърждава от Министерството на финансите. След това влиза в Министерския съвет и накрая – в парламента.
Какво искате да направим днес? Да пишем двойка на всичките тези български институции, че не могат да планират при вземането на решения? Ами дайте да я пишем двойката! Ще я пишем, няма проблеми!
Две думи за истинските причини, поради които се иска оставката на госпожа Митрева. Беше казано, че осигурените са паднали с 240 хиляди. Няма приходи, господа управляващи. Това е простата истина! Икономиката на България не работи. Трябваше да извикате тук и икономическия министър, за да обясни защо е по-добре да има сива икономика, отколкото никаква икономика. По тази логика е по-добре да има сиво правителство, отколкото да няма никакво правителство, както е в случая. Ние просто не го виждаме това правителство! Да не говорим, че съкратихте програмите за заетост поне три пъти! Всичко, което правите, е насочено да орежете доходите, да орежете работните места, да орежете приходите и да извикате госпожа Митрева и да искате да подаде оставка!
Истинските причини до голяма степен ги каза господин Адемов. Явно не се партизира шефката на НОИ. С проведените конкурси явно, че не е слушала указанията, които сте й давали. Това е главната причина днес да се иска оставката й.
Завършвам с това: госпожо Митрева, всеки човек има път в живота, но не всеки човек намира този път и го извървява. Вие сте извървели един достоен път. Не позволявайте да ви унижат в края на този път! Аз Ви призовавам сега, в рамките на тази точка, да си оттеглите оставката и да не давате повод на ГЕРБ да Ви унижава. А ГЕРБ, като иска да Ви смени, да си поеме отговорността!
Бъдете мъже. Нали тук има много призиви за мъжественост. Хайде, бъдете мъже, поемете си отговорността и ако ви държи, махнете госпожа Митрева. Но да я блъскате през прозореца и да превръщате искането на оставка в самооставка, това не е морално!
Мисля, че голяма част от народните представители ще гласуват против. Но мисля, че казусът ще бъде приключен, ако госпожа Митрева си оттегли оставката. Това не е Вашата воля, не е Вашата самооценка, това не е мнението на парламента. Онзи, който има такова мнение, да си го отстоява в парламента. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Димитров, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много е драматичен призивът ви към госпожа Митрева, но според мен той е с грешен адресат. Адресът за оттегляне на оставката не е към госпожа Митрева, а е към тези, които я накараха да се оттегли. Защото въпросът не е само в тези 200 млн. лв., които не се събират от осигуровки. Няма как госпожа Митрева да бъде виновна за 180-те млн.лв., които няма да се съберат по корпоративния данък. Няма как тя да бъде виновна за над 100-те млн. лв., които няма да се съберат от данък добавена стойност. Нали разбирате тази работа?! Няма как госпожа Митрева да бъде виновна за това, че България е страната сред трите с най-голяма безработица в Европейския съюз за тези две години! Няма как тя да бъде виновна за това, че България е страната с най-голямата инфлация – една от трите страни с най-голяма инфлация в Европейския съюз. Няма как тя да бъде виновна за това, че България е една от трите страни с най-нисък ръст на брутния вътрешен продукт за миналата година!
Така че има други виновни. Тези виновни са част от вашето ръководство – тези, които в момента искат да се скрият зад гърба на госпожа Митрева. Те са тези, които всеки ден виждаме да режат лентите било на магистрали, било на тунели, било на каквото и да било – започвайки от министър-председателя, минавайки през министъра на финансите и стигайки до министъра на социалната политика. Те са тези, които трябва да дойдат тук и да кажат: „Госпожо Митрева, оттеглете си оставката. Не сте Вие виновна за това, което се случва в България!”
Госпожо председател, това е, господин Димитров, това е моята реплика към Вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не беше реплика, това беше изказване. (Реплики от Коалиция за България.) Много ви моля, ще прочетете стенограмата. (Реплики от Коалиция за България.) Господин Димитров, не съм Ви дала думата. (Народният представител Петър Димитров говори при изключени микрофони.) Това не беше реплика, беше изказване. Питах за реплики – нямаше реплики, след което... (Реплики от Коалиция за България.) Нямате думата, господин Димитров. Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат отношение към дискусията?
Госпожо Митрева, искате ли думата?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за доверието, с което беше гласувано избирането ми за управител на Националния осигурителен институт, а сега да благодаря на депутатите, които показват подкрепа към моята работа.
Искам да заявя отговорно, че съм работила професионално, честно, че всичко, което е зависило от мен като експерт, съм го изпълнявала – както 13 години съм била главен актюер на НОИ, правила съм бюджетите, и досега няма такива обвинения за некоректност в разчетите, така и като управител на Националния осигурителен институт.
Що се отнася до това дали съм уважила народните представители и Народното събрание. Разбира се, вие сте моят работодател – хората, които сте ме избрали; вие сте хората, с които съм работила в годините изключително добре, с много голяма подкрепа и уважение помежду ни.
Но разбира се, че като управител на Националния осигурителен институт и като осигурителна институция ние изпълняваме политиките – ние не правим политики, тоест изпълняваме и социалната, и финансовата политика.
Няма да се спирам на това как се прави бюджетът, много думи бяха казани, съвсем точни и коректни. Искам да кажа обаче, че въпросът не е до моята оставка, защото аз я подавам и искам достойно да си изляза от този парламент.
Искам да защитя колегите ми от НОИ, защото там работят едни изключителни експерти. Когато работата на тази институция се блокира, защото трябва да призная, че от два месеца работата на института се блокира, поради това че аз съм изолирана от двете водещи министерства, на които изпълнявам политиките – Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите – това пречи на работата на институцията. Един човек идва и си отива. Аз ще си отида с достойнство, както казах. Искам обаче тази институция да продължи, защото това е социална институция и нито обществото, нито хората, които работят в институцията, заслужават такова отношение.
Последното, което искам да кажа. Отправеното ми обвинение за лошо управление на НОИ – аз нито веднъж не съм изслушана нито в Социалната комисия, нито в някоя от политическите партии, как се управлява институцията. Защото аз мога да ви кажа, че само за тази една година ние прекратихме фалшиви болнични за около 18 млн. лв., подобрихме архивното стопанство, което издава документи от ликвидирани осигурители за пенсии – облекчихме издаването на тези документи, и спестихме около 2 млн. лв. от тези разходи, които бяха като външни услуги; направихме една изключително добра координация с всички институции, включително с НАП, Централната каса, с Министерството на здравеопазването, със Здравната инспекция по труда, за да намалим злоупотребите и да дисциплиниране некоректните работодатели. Направихме и една много добра координация с пенсионерските организации и мисля, че няма пенсионерска организация, която да има напрежение към институциите, въпреки че няма пари за пенсиите – още от две години са замразени и доходите от пенсии.
Така че обвинения за подвеждане за приходите аз не приемам, както не приемам и за лошо управление. Ако бях извикана да дам отчет, можехте да чуете много повече неща. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложения Проект за решение за освобождаване на управителя на Националния осигурителен институт.
Гласували 137 народни представители: за 93, против 34, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, тъй като предстои да обсъдим Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2010 г. и приемем решение по доклада, което трябва да се случи на закрито пленарно заседание, и с оглед времето, предлагам сега да направим почивка и след почивката да започнем с обсъждането на Проекта за решение.
Обявявам 15 минути почивка – до 10,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да заемат местата си.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Михаил Захариев – главен секретар на ГД ГВА, и госпожа Ралица Пеева – главен юрисконсулт на ГД ГВА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на законопроекта, което комисията подкрепя.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 1 има предложение на народните представители Емануела Спасова, Зоя Георгиева, Станислав Иванов, Теодора Георгиева и Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 48д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 3 се изменя така:
„3. създал е организация и разполага с техника и/или технологии, осигуряващи спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, въздухоплавателните средства, съоръженията и оборудването на съответното летище; кандидатът доказва, че разполага с необходимата техника и/или технологии, като представи документи, които удостоверяват правото на собственост, наемането или правото да ползва по друг начин съответните техника и/или технологии;”
б) създава се т. 5:
„5. застраховал е отговорността си към трети лица, отговорността си за липса или повреда на товари, багажи и поща и по отношение на наетия си персонал – срещу злополука, за което представя застрахователен договор за покриване на всички задължителни по силата на закон рискове.”
2. В ал. 4 след думите “наземно обслужване” се добавя “или на самообслужване”.
3. В ал. 5 думите “обработка на товари и поща, перонно обслужване на въздухоплавателните средства и обслужване с горива и масла на въздухоплавателни средства” се заменят с “перонно обслужване на въздухоплавателни средства, обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла, обработка на товари и поща – по отношение на физическото обработване на товари и поща, независимо дали са пристигащи, отпътуващи или трансферни между летищния терминал и въздухоплавателното средство”.
4. Алинея 7 се изменя така:
“(7) На летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници или с годишен товарооборот над 50 000 т. броят авиационни оператори, които имат правото да извършват самообслужване за дейностите по обработка на багажи, перонно обслужване на въздухоплавателни средства, обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла, обработка на товари и поща – по отношение на физическото обработване на товари и поща, независимо дали са пристигащи, отпътуващи или трансферни между летищния терминал и въздухоплавателното средство, не може да бъде по-малък от двама, освен ако няма кандидати. Под праговете в изречение първо самообслужването се извършва свободно.”
5. В ал. 8:
а) в т. 3 думите „въздушни превозвачи” се заменят с „авиационни оператори”;
б) в т. 4 думите „въздушен превозвач в случаите” се заменят с „авиационен оператор за дейностите”;
в) създава се т. 6:
„6. определи броя на въздушните оператори, извършващи самообслужване по една или повече дейности по ал. 7.”
6. Създават се ал. 13 – 22:
„(13) Летищният оператор уведомява Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” при възникване на обстоятелствата по ал. 9. В тримесечен срок от уведомяването ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” назначава проверка и издава заповед.
(14) Когато броят на въздушните превозвачи, извършващи самообслужване, е ограничен съгласно ал. 8 за извършване на съответната дейност, ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” определя въздушния превозвач или въздушните превозвачи, които превозват най-голям дял от пътниците и/или товарите на летището за календарната година преди влизане в сила на решението за налагане на ограничението.
(15) Достъпът до самообслужване на въздушните превозвачи, определени по ал. 14, се предоставя за срок не по-дълъг от 7 години.
(16) Когато въздушен превозвач, определен по ал. 14, притежава лиценз за оператор по наземно обслужване за съответната дейност на летището, получава достъп до самообслужване от влизането в сила на решението за налагане на ограничението по ал. 8.
(17) Въздушен превозвач, определен по ал. 14, който не притежава лиценз за оператор по наземно обслужване за съответната дейност на летището, предприема действия за получаването му по реда на този закон в 60-дневен срок от влизането в сила на решението за налагане на ограничението по ал. 8.
(18) Когато определените по ал. 14 кандидати декларират, че не желаят да извършват самообслужване на съответното летище или не предприемат действия за получаване на лиценз в срока по ал. 17, или има постановен влязъл в сила отказ за получаване на лиценз, ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” издава решение за определяне на оператор по наземно самообслужване на кандидатите със следващия по големина дял в обслужването на пътници или товари.
(19) Ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” със заповед отнема достъпа до самообслужване на въздушните превозвачи, определени по ал. 14, когато за срок по-дълъг от една година са престанали да отговарят на критериите по ал. 14.
(20) Ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” по искане на летищния оператор със заповед отнема достъпа до пазара на оператор по наземно обслужване или самообслужване, който не спазва задължителните разпореждания по чл. 48з, ал. 1 на съответното летище.
(21) Ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” със заповед отнема достъпа до пазара на оператор по наземно обслужване или самообслужване, когато операторът не започне дейността в 60-дневен срок от получаването на достъпа, лицензът му бъде отнет или е обявен в несъстоятелност.
(22) Актовете на ръководителя на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” по ал. 8, 14, 18-21 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Правя предложение, техническа редакция – в ал. 16 след думата „летището” да се прибави местоимението „той” с цел по-голяма яснота на текста. По принцип не се изменя смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте за изказване, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам ал. 17 да отпадне, защото искам да разберете, че когато се провежда конкурсът, с този текст ние даваме възможност за наземно обслужване да се явят фирми, които нямат лиценз за това.
Добре, аз ви питам: яви се фирма, която няма лиценз, спечели конкурса, даваме й възможност за 60 дни да извади този лиценз и не може да го извади – какво правим? Отиваме на нов конкурс, който се спечелва отново, който няма лиценз? И така, какво? Оставяме вратичка единственият оператор, който е в момента на летището, да продължи да работи неимоверно дълго време?
Предлагам ви ал. 17 да отпадне, за да няма възможност наземен оператор да няма лиценз – без лиценз да не може да се яви на конкурса, за да може да спечели обявения конкурс за наземен оператор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Госпожо Георгиева, заповядайте за първа реплика.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Такоров! Само напомням, че с този чл. 17 ние транспонираме европейска директива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Такоров? Не.
Други изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Вълков в ал. 16 на текста след думата „летището,” да се включи думата „той” получава достъп.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Такоров ал. 17 на текста да отпадне изцяло.
Гласували 82 народни представители: за 23, против 50, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1 с гласуваната промяна в ал. 16, така както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2, което комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 3 – предложение на народните представители Емануела Спасова, Зоя Георгиева, Станислав Иванов, Теодора Георгиева и Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 48ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 цифрата „5” се заменя със „7”.
2. В ал. 6:
а) точки 2 и 3 се изменят така:
„2. списък на експлоатационно годната техника, необходимо присъща за осъществяване на съответната дейност, осигуряваща спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, въздухоплавателните средства, съоръженията и оборудването на съответното летище;
3. списък с имената и адресите на лицата, които възнамерява да бъдат наети, както и доказателства, че тези лица притежават необходимата квалификация и професионален опит, както и декларация за съгласие на лицата и за поет ангажимент;”;
б) създава се нова т. 4:
„4. бизнес план;”;
в) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6.
3. В ал. 7 думите „т. 4” се заменят с „т. 5”.
4. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Летищният оператор или ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” издава решение за избор на оператор по наземно обслужване на спечелилия конкурса кандидат. Решението е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
5. Създават се нови ал. 11-13:
„(11) Когато спечелилият конкурса кандидат притежава лиценз за оператор по наземно обслужване за съответната дейност на летището, той получава достъп до пазара от влизането в сила на решението за избор по ал. 10.
(12) Когато спечелилият конкурса кандидат не притежава лиценз за оператор по наземно обслужване за съответната дейност, в 60-дневен срок от влизането в сила на решението за избор, кандидатът предприема действия за получаване на лиценз по реда на този закон.
(13) Когато спечелилият кандидат не предприеме действия за получаване на лиценз в срока по ал. 12 или бъде постановен влязъл в сила отказ за получаване на лиценз, летищният оператор или ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” издава решение за избор на оператор по наземно обслужване на следващия класиран кандидат.”
6. Досегашната ал. 11 се отменя.
7. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и в нея думите „В случаите по ал. 11, т. 2 и 3” се заменят с „В случаите, когато е отнет лицензът на оператор по наземно обслужване или операторът е обявен в несъстоятелност” и се поставя запетая.
8. Досегашната ал. 13 става ал. 15.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, така както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4, което комисията подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция: „Допълнителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието „Допълнителна разпоредба”.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. Навсякъде в закона думите „министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „министърът на земеделието и храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, така както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет, с това – и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Благодаря, господин Вълков.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, вносител народният представител Огнян Стоичков, на 22.01.2010 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният заместник-председател господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свои заседания, проведени на 11 февруари и 25 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 22.01.2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Огнян Стоичков.
Той изтъкна, че към настоящия момент всички вписвания в Имотния регистър на нотариални сделки и съдебно-изпълнителни продажби се извършват със скица-копие и схема по чл. 77, ал. 2, т. 1 закона, издадена и заверена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а основният й капацитет се използва за издаване на скици-копия, нужни за нотариални сделки и съдебно-изпълнителни продажби. Реалният срок за издаване на скици-копия в някои служби по геодезия, картография и кадастър достига 20-30 дни.
Съществува техническа възможност Агенцията по геодезия, картография и кадастър да извършва основната си дейност – заснемане, вписване и промяна на кадастралния регистър, а не издаване на скици-копия, както е в момента.
Към настоящия момент съществува информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за издаване на копия от кадастрални карти, към която имат достъп нотариусите и съдебните изпълнители. Механизмът на издаване на скица-копие от служител на Агенция по геодезия, картография и кадастър е идентичен с механизма, чрез който нотариус и съдебен изпълнител могат да издават копия на кадастрална карта.
С предложения законопроект се цели освобождаване на времеви и ресурсен капацитет на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, улесняване на извършването на нотариални сделки и съдебно-изпълнителни продажби.
В законодателството съществува недостатъчна координация на правни норми относно съвместното прилагане на Правилника за вписвания и Закона за кадастъра и имотния регистър относно вписвания на възбрани в Имотния регистър.
Съдиите по вписвания до приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър се ръководеха от Правилника за вписвания, който изрично урежда реда за вписване на обезпечителни мерки по чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за вписванията, а именно възбрани по обезпечителни заповеди, издадени от съда. Възбрани от оправомощени държавни органи и възбрани, налагани от държавни и частни съдебни изпълнители, се извършват с депозирането на заповедта, постановлението или искането в Агенция по вписванията.
С влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър се появи допълнителна уредба относно вписванията и по-конкретно чл. 77 и следващите, в които за вписване се изисква скица-копие. При буквално тълкуване на чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър, което се наблюдава при голяма част от съдиите по вписвания, същите изискват скици-копия подписани от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър за вписвания по членове 24 и 25 от Правилника за вписванията, въпреки че съобразно Правилника за вписвания такива не се изискват. При липса на оригинални скици-копия се постановява отказ за вписване.
По този начин, поради възможността на двусмислено тълкуване на чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър, основната функция на обезпечението – бързина, изненада и внезапност, се загуби. При изключителната натовареност на службите по геодезия, картография и кадастър такива скици-копия се издават за голям период от време от 7 до 30 дни. При такъв голям период от време лицата, дължащи публични и частни вземания, могат да се разпоредят със своето имущество без особени трудности.
Цели се синхронизиране на законодателството, избягване на възможността за двусмислено тълкуване на разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър и ускоряване на техническото вписване на обезпечителните производства.
Господин Димитър Танев представи становището на Нотариалната камара, като посочи, че предлагат нотариусът, освен да снема скица-копие, да може и да удостоверява подобно на заверките в Закона за Търговския регистър. Удостоверените по този вид скици ще представляват доказателство по чл. 179 от ГПК и ще могат да послужат за сделките пред нотариусите, както и за пред съдебни, данъчни, административни и други производства.
На съдиите по вписванията не им трябва доказателство, а само информация, каквато представлява скицата-копие, поради факта че в чл. 49, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър е предвидено, че в седемдневен срок от влизането им в сила, се предава на съответните служби по вписванията скица-копие от кадастрална карта, кадастрална схема, кадастрални регистри. Именно поради факта, че службите по вписванията притежават тези карти и регистри, на тях им трябва не доказателство, каквото е необходимо на нотариуса за извършване на сделка, а една уточняваща справка, каквато представлява скицата-копие. Скицата копие не представлява официален документ, нито заверен препис от него, по смисъла на чл. 179 от ГПК.
Удостоверяването на датата и часа е съдебно-охранителна процедура по чл. 590 от ГПК от Главата „Нотариални производства” и съответно може да се извършва само от нотариус. На съдебните изпълнители едва ли им се налага повече от един път седмично да извършват такива справки. При налагането на възбрани или вписване на постановление за възлагане те трябва да представят незаверена скица-копие, съгласно чл. 49б от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията.
Едновременно с промяната в чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър трябва да се измени и Правилникът за вписвания относно реда на налаганите възбрани.
Господин Иван Евтимов изказа становище, че идеята нотариусите да получават информация чрез тяхната информационна система е приемлива на този етап, а за в бъдеще може да се предостави и на общинската администрация. Има Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, който в момента е в етап на съгласуване и предстои да бъде внесен в Народното събрание.
В постъпилото становище от Министерство на финансите по разглеждания законопроект се изразява неподкрепа на същия, защото ще доведе до намаляване на приходите по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отпадането на приходи в по-голям размер, отколкото разходи, ще доведе до дисбаланс в утвърдения бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2010 г., което в сегашните условия не би могло да се компенсира от държавния бюджет.
В хода на дискусията се постави въпросът във връзка със създаването на ал. 7 на чл. 55 как точно съдебният изпълнител ще удостовери съответствието на издаденото от него копие и датата и часа на изготвянето му.
Също се изтъкна, че не е предвидено и уреждане на финансовите отношения между страните при използването на информация от системата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
След проведената дискусия, с 14 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 22.01.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителя – заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! След подробния доклад на Комисията по правни въпроси аз ще бъда кратък.
Основното възражение на Министерството на финансите срещу част от законопроекта е свързано с фискалната политика на държавата и с това, че Агенцията по кадастър няма да получава таксите, които следва да получава, но това не е така, тъй като по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за справки и услуги по смисъла на чл. 55 се плащат необходимите такси.
Предлаганото изменение от мен в нова ал. 6 към чл. 55 не прави изключение, тоест ползвателят на информацията има пряк достъп – този пряк достъп е платен, той е импулсен, на всеки импулс се плаща по 1 лв. Направих справка по въпроса. В този смисъл не се ощетява фискът, не се ощетява бюджетът, напротив. Използва се тази компютризирана информационна система, която свързва Агенцията по кадастъра с Агенцията по вписванията и това именно е една от основните идеи по Закона за кадастъра и създаване на тази информационна система – да се осигури бърз и лесен достъп до нея на гражданите и на институциите, които работят с тази информационна система.
Що се отнася до новата ал. 7, тя кореспондира с чл. 55, ал. 5, в която разпоредба има изискване да се отразява актуалността на информацията, тоест към кой момент тази извадка от кадастъра е актуална към действителното положение. Това прави именно нотариусът или съдия изпълнителят, като удостоверява актуалността на тази информация.
Добре беше изтъкнато от председателя на Нотариалната камара, че тук не се изземват компетентности на Агенцията по геодезия, не се издават официални документи от длъжностни лица в кръга на тяхната служба. Напротив, издава се справка, с която Агенцията по вписванията разполага. Съдиите по вписванията знаят тази информация, тъй като двете системи – на Агенцията по кадастър и Агенцията по вписванията, са компютризирани и двата сървъра са свързани по между си.
Що се касае до последното предложение – ал. 3 на чл. 77, считам, че това е най-важният акцент в моето предложение, а именно в случаите на възбрана, когато трябва да се осигури бързина, внезапност и изненада за длъжника, не следва да се изчакват 15 или 20 дни, та съответната Агенция по кадастъра към съответната община да издава скица и с това първо да се забави изпълнителния процес, а на второ място – да се получат условия за изтичане на информация към самия длъжник, че за неговия имот съдия изпълнителят е поискал скица. Той много лесно на следващия ден може да осуети тази обезпечителна мярка – възбрана, и да се разпореди с имота.
Готов съм, ако има сериозни възражения между първо и второ четене, в случай че подкрепите на първо четене законопроекта, да се съобразя и с бележките на Министерството на финансите и да оттегля част от редакционните поправки. Но за мен най-важният момент е ал. 3 на чл. 77 в предложения от мен § 2. Това ще осигури ефективност на изпълнителния процес, което е една от препоръките на Европейската комисия – по-бързо правосъдие, по-бързо правораздаване. А изпълнителният процес е част от процеса на правораздаването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам дискусията. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. Този законопроект заслужава внимание, защото има потенциал да реши някои от потенциалните проблеми, които се създават в Агенцията по кадастър. Още повече, че има изключително неравномерно натоварване на териториални звена.
Единственото, на което искам да обърна внимание, като заявявам, че ще подкрепя този законопроект на първо четене, е да се помисли между първо и второ четене да има изследване на опцията: дали допускайки възможността нотариусите и съдебните изпълнители сами да издават тези скици-копия (тъй като правилно е отчетено в мотивите, че те и сега имат достъп до системата), самата система отбелязва и регистрира кой издава тези копия (тоест тя има този потенциал да го прави), но все пак трябва да се доизследва опцията дали някой от тези, които я издават, няма да се изкушат да фалшифицират част от скиците. Според мен трябва да се вмени на нотариусите и съдебните изпълнители – дали да не ползват правоспособни лица по смисъла на Закона за кадастъра (а именно това са геодезистите) и по този начин да гарантираме да не се опорочи иначе добрата идея на нашия колега, тя да бъде факт, за да гарантираме сигурност на имотите на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключваме с дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и Имотния регистър, № 054 01 3, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 22.01.2010 г.
Гласували 75 народни представители: за 18, против 21, въздържали се 36.
Законопроектът е отхвърлен.
Предложение за прегласуване – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване, тъй като на първо място Правната комисия миналата година през м. януари, когато гледа законопроекта, единодушно го подкрепи. Духът и философията на законопроекта бяха подкрепени с 14 гласа. Единствената бележка, която беше казана днес при дебата от господин Михалевски, я приемам. Тя е допълнение с оглед усъвършенстване на базата. Не чух никакви възражения срещу духа и философията – нещо, което всъщност обсъждаме на първо четене. Само мнение от министъра на финансите с оглед фискални съображения, които аз мисля, че аргументирах достатъчно добре (че и този пряк достъп не е безплатен – всеки си плаща за услугата), не следва да бъде единственият аргумент да отхвърлим законопроекта и така да лишим гражданите и институциите от бърз достъп до тази единна информационна система. Благодаря. Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Подлагам на прегласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и Имотния регистър, № 054-01-3, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 22 януари 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 20, против 2, въздържали се 54.
Законопроектът е отхвърлен на първо четене.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, КОЯТО ОСЪЩЕСТВЯВА ПРЕДВИДЕНИЯ В ЧЛ. 34б ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ЧЛ. 261б ОТ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ И НАБЛЮДЕНИЕ ЗА ПЕРИОДА 20 АПРИЛ 2010 Г. – 20 АПРИЛ 2011 Г., № КП 153 35-1 ОТ 5 МАЙ 2011 Г.
С доклада на комисията по Правни въпроси ще ни запознае господин Димитров – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по Правни въпроси
На свое заседание, проведено на 11 май 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа и обсъди годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г., вх. № КП-153-35-1 от 5 май 2011 г.
Докладът беше представен от председателя на подкомисията –господин Явор Нотев.
Разглежданият доклад е вторият по ред, изготвен в изпълнение на задължението, произтичащо от чл. 2 на вътрешните правила за реда и работата на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, за парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
При осъществяване на правомощията си членовете на подкомисията се подпомагат от дирекция „Информация и анализ” – специализирана дирекция към Народното събрание на Република България. Към момента дирекцията се състои от директор, осем служители, от които шест – на длъжност главен експертен сътрудник, и двама – на длъжност главен специалист.
В доклада се съдържат резултатите от работата на подкомисията, в изпълнение на възложения й с разпоредбите на чл. 34 б от ЗСРС и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства и срещу незаконосъобразен достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС.
Подкомисията е провела общо 24 заседания, изслушала е 30 лица и е взела 12 решения за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г.
Подкомисията е провела срещи с представители на ГЛОБУЛ, М Тел и ВИВАКОМ във връзка с изменения на Закона за електронните съобщения относно предоставяне и проследяване на трафични данни от службите за сигурност.
В зала „Запад” на Народното Събрание на Република България на 21 февруари 2011 г. беше организирано обсъждане на Закона за специалните разузнавателни средства под формата на кръгла маса на тема: „Необходими законодателни промени в нормативната уредба на специалните разузнавателни средства”.
Разглеждани са жалби от граждани, по които са извършени надлежни проверки, от които не се установиха нарушения по процедурите по разрешаване, прилагане, използване, съхраняване и унищожаване на СРС.
По Закона за специалните разузнавателни средства, за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г., са извършени общо 50 планови проверки в 8 областни центрове. Проверки са извършени в окръжни съдилища, окръжни прокуратури, СДВР, ДАНС, ОДП „Криминална полиция”, „Гранична полиция”, ГДБОП, СДОТО – МВР, „Военна информация” и Национална разузнавателна служба относно водените регистри, исканията, разрешенията и разпорежданията по Закона за специалните разузнавателни средства. При същите не са констатирани нарушения на Закона за специалните разузнавателни средства.
Извършени са общо 165 планови проверки в 11 области по Закона за електронните съобщения за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г.
В проверените районни съдилища са създадени специални регистри, в които се отразяват всички постъпили искания за достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, както и постановените разпореждания.
В проверените районни прокуратури в страната не е създаден специален регистър на исканията за предоставяне на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. Законът не съдържа изрично задължение за водене на регистър на исканията, постъпили от органите на досъдебното производство по реда на чл. 250в, ал. 4 от ЗЕС, за разлика от въведеното в тази насока изискване към всички останали искатели по чл. 250б ал. 1 от ЗЕС.
В проверените областни дирекции на МВР и районни управления на МВР не е установено наличието на специален регистър по чл. 250б, ал. 3 от ЗЕС, което е в пряко нарушение на законовите изисквания за водене на специален регистър, който не е публичен, отнасящо се до всички органи изброени в чл. 250б, ал. 1 от ЗСРС.
Проверените предприятия, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги - ГЛОБУЛ, М-ТЕЛ и ВИВАКОМ, са създали необходимата организация по изготвяне на справки за данни по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС и водят необходимия регистър по чл. 250д, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.
Констатирани са следните обобщени данни за 2010 г. относно разрешаването, прилагането и използването на специални разузнавателни средства: брой лица, спрямо които са прилагани СРС – 5763; брой ВДС – 3388; брой искания по чл. 18 от ЗСРС – 142; брой разрешения за прилагане на СРС – 15 864; брой откази за прилагане на СРС – 134.
Обобщените данни за разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, а които по реда на ЗСРС брой искания за достъп до данни – 2780; брой разрешения за достъп до данни – 2760; брой откази за достъп до данни – 20; а по реда на ЗЕС – брой искания за достъп до данни – 18 934; брой разрешения за достъп до данни – 18 845; брой откази за достъп до данни – 358. Общ брой искания за достъп до данни – 21 714; общ брой разрешения за достъп до данни – 21 605; общ брой откази за достъп до данни – 378.
Исканията по реда на чл. 159 от НПК са: брой искания за достъп до данни – 29 688, а броят откази за достъп до данни – 1 000.
Обобщените данни се основават на информация, съдържаща се в годишните доклади на Върховния касационен съд и Върховна касационна прокуратура на Република България, Доклад на СДОТО и на МВР. Конкретните числа по едни и същи показатели, независимо от съвпадащия период, за който са изготвени отчетите, разбираемо не съвпадат, тъй като отчитат специфичното участие на всяка от институциите в процедурите по прилагане на СРС. Резултатите представляват несъмнен интерес с оглед на очертаните в тях тенденции.
Най-често използваните през 2010 г. оперативни способи за използване на СРС са: подслушване – 57,0%, наблюдение – 20,3% и проследяване – 19,4%.
В доклада са разписани констатациите и препоръките на подкомисията по повод използване на специалните разузнавателни средства към председателя на агенция „Митници” – господин Ваньо Танов. В него фигурира и международното сътрудничество, а именно: по покана на Комисията Г 10 на германския Бундестаг, на 10 юни 2010 година се проведе работно посещение на подкомисията. На българската делегация бе представена информация относно организацията, правомощията и някои различия в дейността на двете комисии.
В периода 29 – 01 октомври 2010 година в Брюксел, Кралство Белгия се проведе Шестата конференция на парламентарните комисии за контрол на разузнавателните служби и службите за сигурност на държавите-членки на Европейския съюз. На конференцията бяха представени доклади относно правни и гражданскоправни основи на парламентарния контрол, характеристиките на парламентарния контрол, от останалите механизми за разглеждане на жалби, необходимостта от създаване на Европейски център за информация на агенциите за разузнавателен контрол и някои доклади, представящи национални аспекти от контролната дейност на разузнавателните служби и службите за сигурност в държави-членки на Европейския съюз.
Подкомисията организира на 21 февруари 2011 г. обсъждане на Закона за СРС под формата на кръгла маса на тема: „Необходими законодателни промени в нормативната уредба на специалните разузнавателни средства.
В обсъждането взеха участие
вицепремиерът на Република България и министър на вътрешните работи, министърът на правосъдието на Република България, главният прокурор на Република България, представители на съдебната власт, председателят на Висшия адвокатски съвет, висши магистрати, представители на държавни органи и агенции, които пряко прилагат закона, представители на неправителствени организации, народни представители и представители на медиите.
Господин Нотев обърна внимание, че работни групи подготвят законодателни промени, с цел усъвършенстване на нормативната база.
В заключение за отчетния период подкомисията е направила следните изводи:
1. През 2010 г. се запазва тенденцията за увеличаване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, като установените през 2009 г. слабости по прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства не са преодолени.
2. Не са извършени промени в нормативната база, съобразно предложените от Подкомисията насоки в доклада за 2009 г. Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, е направила следните констатации и препоръки:
1. Да продължи изпълнението на препоръките, направени в Годишния доклад за 2009 г. на подкомисията.
2. Да се засили контролът, осъществяван от ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 и чл. 20 от Закона за СРС във връзка с прилагането и използването на специалните разузнавателни средства.
3. Да се ограничи кръгът на субектите по чл. 13, ал. 1 от Закона за СРС, които имат право да искат прилагане и използване на СРС.
4. Да се ограничи кръгът от престъпления в НПК, за които е допустимо използването на СРС.
5. Да се въведе унифицирана форма на специален регистър по Закона за СРС.
6. Да се въведе унифицирана форма на специален регистър по чл. 250б, ал. 3 и чл. 250в, ал. 3 от Закона за електронните съобщения.
7. Да се въведе отделен специален регистър на исканията за данни по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, направени по реда на чл. 159 от НПК, с цел подобряване на контролната дейност.
8. Да се прецизира и разшири възложеният съдебен контрол относно разрешаването, прилагането и унищожаване на СРС.
Господин Вучков изказа становище, че за първи път пред обществото се предоставят официални данни, разбити по отделни раздели, което е сериозно постижение за последните 20 години и се преодоляват съмненията, относно използването на СРС и декларира съдействието, което ще оказва Министерството на вътрешните работи и за в бъдеще. Благодари на подкомисията и заяви, че ще се съобрази с направените препоръки.
Госпожа Тонева изрази задоволството си от работата на подкомисията и акцентира, че в доклада се съдържа важна информация относно изводите и препоръките, които подкрепя.
Според господин Илиев представеният доклад дава обективна картина за дейността на институциите, използващи СРС. Данните, съдържащи се в него са изведени от информационните им масиви, а цифрите в доклада могат да бъдат интерпретирани по различен начин, като дават точна и вярна картина на законодателството. Необходимо е да се дефинира понятието „национална сигурност”, за да не се получи размиване на отговорността на органите, използващи СРС. Докладът е добра основа за по-нататъшна дейност.
В дискусията взеха участие народните представители Мая Манолова, Четин Казак, Веселин Методиев, Димитър Лазаров, Христо Бисеров, Юлиана Колева и Искра Фидосова.
Изказаха се становища, че е тревожна тенденцията за увеличаване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, както по Закона за СРС, така и по Закона за електронните съобщения.
Във връзка с определени случаи, при които са използвани СРС е злоупотребено и е заобиколен закона, поради което са необходими законодателни промени за регламентиране процеса на използването им.
Необходимо е да се очертае ефективността при използването на СРС и да се предвиди строг контрол.
Също така е необходимо да се анализират не само броят на лицата, спрямо които са прилагани СРС, броя на ВДС, но да се прецени дали са относими към конкретните случаи.
Действащото законодателство дава възможността за нарастване на броя на исканията за достъп до трафични данни, който проблем трябва да бъде решен с усилията на органите на МВР и на съдебната власт, като се ограничи тяхното използване и да се засили контролът върху тях.
Членовете на комисията по правни въпроси подкрепиха така направените изводи и препоръки на подкомисията, като по предложение на госпожа Колева се добави и препоръката – „Да се предвиди анализ на данните, в случаите, когато е изтекъл срокът за пазене на СРС и спазени ли са законовите изисквания за унищожаване на СРС, ако при прилагането им не са изготвени веществени доказателствени средства.”
Госпожа Фидосова в заключение подчерта, че така създадената постоянна подкомисия към Комисията по правни въпроси е правилно политическо решение. Постигането на консенсус в подкомисията, създадена на паритетен принцип, е резултат на професионалния подход и пожела работата й да продължи в същия дух, както и да упражнява предвидения парламентарен контрол и наблюдение.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси единодушно с 22 гласа „за” приема за сведение Годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения, парламентарен контрол и наблюдение, за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г., вх. № КП-153-35-1.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
От името на вносителите има ли желаещи за изказване? Не.
Първо изказване – господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За мен няма никакво съмнение, че в доклада, който разглеждаме и още повече темата, която е предмет на доклада, представен от Правната комисия, са достатъчно важни.
В случая вниманието, което следва да се отдели на проблематиката и на констатациите на подкомисията, съответно на Правната комисия, е достатъчно оправдано. Не само заради темата, свързана с прилагането и използването на специални разузнавателни средства, която сама по себе си е достатъчно актуална, скандална, ако щете, и стряскаща. Защо? Защото три- или четирикратното увеличение на броя на прилаганите и използвани специални разузнавателни средства, скокът в броя на лицата, които са обект на прилагани и използвани специални разузнавателни средства, няма как да не привличат вниманието на обществото, когато от 5 или 6000 използвани специални разузнавателни средства, в предходни години, са скочили над 15 000. Това очевидно е проблем, по който трябва да се дебатира.
Второ, няма как усещането за злоупотреба с прилаганите и използваните специални разузнавателни средства още повече с информацията, която се придобива в резултат на прилаганите и използвани специални разузнавателни средства, да не повдига редица въпроси сред хората, в случая и сред народните представители.
В какво можем да търсим тази злоупотреба? Очевидно, на първо място, в контрола на лица в управлението, който се осъществява без достатъчно основание. Всъщност това беше едно признание на министър-председателя, което няма как да не привлича вниманието.
Втора посока – възможностите, които се очертават сред този поток от прилагани и използвани специални разузнавателни средства за контрол, наблюдение, подслушване на политическите опоненти на мнозинството в момента. И няма никакви аргументи, които да опровергават едно подобно съмнение или опасение.
Трето, злоупотребата с информация, която се придобива в резултат на специалните разузнавателни средства с цел шантаж и използване на тази информация като средство за натиск върху неудобни, на ключови фигури в управлението, лица.
Самият факт, че обект на подобно опасение и съмнение може да бъде шефът на Митниците, което се предполага, че е едно сред лицата, които се ползва с най-високо доверие в управляващия елит, е достатъчно основание за подобно опасение.
Ще посоча, че този доклад на комисията, който аз приемам напълно като наистина една добра основа за дебат, съответно за ориентация в посоките, които се очертават за промени в законодателството, което регламентира прилагането и използването на специални разузнавателни средства, всъщност привлича вниманието и заради констатациите на подкомисията, конкретно по случая „Ваньо Танов”.
Всъщност без тези изводи, направени от подкомисията, по отношение на шефа на митниците, докладът на подкомисията, уважаеми колеги, според мен щеше да бъде твърде семпъл, щеше да бъде доста наивен и дори в голяма степен ненужен, защото той ни дава просто една статистика. Няма да бъде, разбира се, изключение в общия поток на подобни документи, внасяни и разглеждани в Народното събрание, но, разбира се, това не означава, че можем да го приемем като удачно поведение на която и да е от комисиите.
Веднага обаче, когато коментираме темата за констатациите по отношение на шефа на митниците, изниква въпросът как изводите по случая „Танов” се отнасят с всички останали случаи на прилагани и използвани специални разузнавателни средства, тоест правило или изключение са тези констатации? Аз съм склонен, уважаеми колеги, в това число и от подкомисията, и от Правната комисия, да мисля, че тези констатации на стр. 6 от доклада са сложили своя краен отпечатък в практиката по прилагането и използването на специални разузнавателни средства, тоест те са по-скоро правило, отколкото изключение в дейността на структурите, които прилагат и използват специални разузнавателни средства.
Всъщност, аз, откровено казано, не намирам отговорите на доста въпроси, които поражда информацията в доклада и които изобщо поражда темата по прилагането и използването на специални разузнавателни средства. Например въпросът по кои престъпления са поискани и прилагани специални разузнавателни средства? Да, ясен е на всички законът – тежки престъпления или в случаите на заплаха на националната сигурност. Но нека да имаме представа колко специални разузнавателни средства, по кои престъпления са поискани и по кои са прилагани. Така както например е дадена информацията за оперативните способи, които най-често са използвани при прилагането и използването на специални разузнавателни средства.
Вторият въпрос: какви други начини за събиране на данни са прилагани, ако са прилагани, защо те не се дали резултат? Както и дали те са се провалили, когато са прилагали? Защото, пояснявам, отсъствието на тези отговори не ни дава възможност да стигнем до отговора на въпроса специалните разузнавателни средства ли са единственият начин да се събират данни по смисъла на закона и защо имаме трайното убеждение, че те от крайно средство по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства са се превърнали в единствено средство.
Уважаеми колеги, много въпроси поражда темата за ефективността от използването и прилагането на специални разузнавателни средства – ефективност, която да се измерва с броя на предотвратените и разкритите тежки престъпления или съответно пресечени и неутрализирани заплахи за националната сигурност, и, разбира се, с ефективността по отношение на произнесените присъди и на осъдените лица.
Извинявайте, но не ви ли се струва стряскащ изводът, който прави Главната прокуратура, че при всички дела с произнесени осъдителни присъди, само четири са оправдателни? По тези, по които има прилагани и използвани специални разузнавателни средства, оправдателните присъди са 49% от общия брой. Този резултат, посочен също в доклада от страна на т.нар. наблюдавани дела, при които имаме 5-6% предадени на съд лица от общия брой лица, по отношение на които са прилагани и използвани специални разузнавателни средства, и около 3,5% осъдени от тях, е твърде скромен. Това е най-мекият израз, който аз мога да употребя. Може би затова отсъства и финансовият анализ – колко струва всичко това на българските данъкоплатци. Аз се учудвам, че отговорът на този въпрос и финансовата представа по отношение на средствата, които се изразходват за една година, го няма в доклада на подкомисията. Всъщност, ако не може да се даде тази информация заради липсата на остойностяване на отделните операции при прилагане и използване на специални разузнавателни средства, стои въпросът защо това не е отбелязано никъде в доклада на подкомисията? И защо съответно не се предприемат действия, за да бъдат направени корекции, съответно да имаме остойностяването?
Уважаеми дами и господа, продължава да отсъства и отговорът на въпроса: имаме ли бум по отношение на тежката престъпност и следва ли това неколкократно увеличение на броя на прилаганите и използвани специални разузнавателни средства, този бум в тежката престъпност? Ако това е така, отговорът по отношение на общата обстановка в страната, включително по отношение на заплахите за националната сигурност, по отношение на тежките престъпления по смисъла на Наказателнопроцесуалния кодекс, следва да даде не някой друг, а министърът на вътрешните работи, чиято е основната отговорност за борбата и противодействието с престъпността. Ние обаче не намираме този отговор. Може да има всякакви аргументи в многократното увеличаване на броя на прилагани и използвани специални разузнавателни средства като следствие от законодателни промени, но няма го отговорът на основния въпрос – за ситуацията с престъпността и съответно връзката й с прилаганите и използвани специални разузнавателни средства.
Аз ще завърша моето изложение с една доста тревожна констатация, че в този доклад отсъства каквото и да е споменаване на случая по отношение на лекарите в Горна Оряховица. Може би, защото той е нито удобен, най-малкото на министъра на вътрешните работи. Но отсъствието на този случай, който катализира огромно политическо и обществено напрежение, за мен е една слабост и пропуск от иначе сравнително добрия доклад, който ни е представен.
Аз още веднъж ще поздравя членовете на комисията за смелостта, в това число и политическата, която имаха, когато направиха констатациите по отношение на случая „Ваньо Танов”, но ще изразя неудовлетвореност по отношение на всички останали въпроси, чиито отговори не намирам в настоящия доклад. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
Не Ви чувам, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Казвам, че искам да се изкажа, но може би би било редно да се изкажат някои от ...(сочи към мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма желаещи.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Моля да се удължи времето на групата.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! За мен е странна липсата на заинтересованост в която и да е от другите парламентарни групи по темата, тъй като тя касае основни човешки права, касае наличието на демокрация в нашата държава и полицейщината, която се шири напоследък. Но очевидно интересът и от Парламентарната група на ГЕРБ, и от поддържащите я политически сили съвсем умишлено е снижен, така че явно изказващите се по темата ще бъдат единствено от Парламентарната група на Коалиция за България.
Този доклад определено има два аспекта. Единият, който касае дейността на Парламентарната подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства, и другият, същностният аспект, който касае същинската дейност по контрола и използването на специални разузнавателни средства и който касае няколко власти в държавата, а именно изпълнителната власт в лицето на Министерството на вътрешните работи и ДАНС, Прокуратурата и съдебната система.
Ще започна от същностната част на тази тема, а именно дейността на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и съдебната система по разрешаването, използването и унищожаването на специалните разузнавателни средства.
Внимателният прочит на доклада показва няколко стряскащи цифри, които онагледяват публично известна в обществото тенденция, а именно главоломното нарастване на броя на използваните специални разузнавателни средства. Ще посоча само две цифри относно броя на използваните СРС-та през 2008 г., който е 5988, и използваните през 2010 г. – 15 946 броя специални разузнавателни средства – тенденция в трикратно увеличаване на СРС-тата.
Още по-драстично е положението при използването и контрола върху трафичните данни. Там увеличаването на проследяването на интернет трафика е в пъти. Тук бих искала да обърна внимание на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ, които оспорваха тези цифри, специално на господин Ципов: внимателно да се запознае с тях, преди публично да прави твърдения, че няма подобен ръст. Наистина, тревожна е тенденцията, при която случаите на проследяване на интернет трафика са нараснали практически на около 50 000 само в рамките на една календарна година.
Тук възникват няколко въпроса, на които така и не можахме да получим отговор по време на заседанието на Комисията по правни въпроси, те прозвучаха и в предишното изказване, а именно: на какво се дължи това главоломно нарастване на броя на използваните специални разузнавателни средства? – дали на ръста на престъпността в България за този период, а именно периодът на управление на ГЕРБ, и то ръст на тежката престъпност; дали на заявената решимост от страна на управляващите да се борят с тази престъпност, или просто на профила на Политическа партия ГЕРБ, която ни управлява?
Всъщност подсказка за отговора на този въпрос са и едни други цифри, които показват обратната тенденция: на фона на увеличаването на използваните специални разузнавателни средства драстично намалява ефективността от тяхната употреба. Тази тенденция е била 1:6 през 2008 г. и се е влошила до 1:10 през 2010 г., тоест, колкото и да е странно, изводът, който може да се направи, е следният: колкото повече специални разузнавателни средства се използват, толкова повече се обезсмисля тяхната употреба, защото реално те не допринасят никаква полза в разкриването на тежките престъпления.
Един скандал в началото на тази година с теч на информация от СРС-та или от други записи постави във фокуса на вниманието въпроса със злоупотребата изобщо със специални разузнавателни средства. Тогава на пръв поглед се появи даже политическа воля в управляващите законодателно да решат тези проблеми. За целта се проведоха няколко форума. Не виждам особен смисъл в описателното посочване на един от форумите, чийто инициатор е Подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства, защото пет месеца след провеждането на форума от него не е произтекло нищо. Няма как да не се съгласим с изводите, които прави подкомисията и които прави този форум, а именно, че трябва да се засили контролът във връзка с прилагането и използването на специални разузнавателни средства, че трябва да се ограничи кръгът от субектите, които имат право да искат прилагане на СРС-та, че трябва да се ограничи кръгът от престъпления в НПК, за които са допустими, че трябва да има специални регистри, и на последно място, че трябва да се разшири и прецизира съдебният контрол по използването на специални разузнавателни средства. В момента, видно от данните, съдът не разрешава, съдът просто регистрира кога някой представител на изпълнителната власт е поискал прилагането на специално разузнавателно средство. Това обаче, както се случва с управляващата партия, си е останало голо обещание, всъщност една лъжа към гражданите, защото към този момент няма никакви следи от някаква законодателна дейност на мнозинството във вид на анонсиран законопроект, внесени промени в закони, а просто е акция с цел замазване на общественото мнение.
В тази връзка искам да ви припомня, че Коалиция за България внесе законопроект, който детайлно урежда проблемите с използването и контрола върху специалните разузнавателни средства. Той отлежава вече три месеца в нечие чекмедже – дали на председателя на Народното събрание, или на председателя на Правната комисия, е въпрос без практическо значение, след като темата така и не е представена за обсъждане в пленарната зала.
Друг въпрос, който също буди основания за безпокойство, е ръстът на разрешените специални разузнавателни средства по чл. 18 от закона, а именно случаите, в които министърът на вътрешните работи прецени, че има спешна необходимост за предотвратяване на тежко престъпление и без да чака съдебна намеса и съдебно разрешение, лично разрешава използването на специални разузнавателни средства. Броят на тези разрешения е 142.
Не получих конкретен отговор от страна на комисията, но други справки показват, че тези разрешения са се увеличили в пъти. Това е изключително тревожна тенденция с оглед на предстоящите избори и с оглед на опасенията от злоупотреби от страна на управляващите в по-изострена политическа ситуация. Трябва да се вземе предвид особено фактът, че министърът на вътрешните работи е и шеф на предизборния щаб на управляващата партия. Тук многократно ще бъде задаван въпросът как той ще филтрира информацията, която получава като шеф на МВР, от специални разузнавателни средства, които лично е разрешил, от информацията, която му е необходима като шеф на Предизборния щаб на ГЕРБ? Как ще се раздвоява неговата личност, за да не злоупотребява волно или неволно с данните, които получава от специалните разузнавателни средства, в политическата си дейност като шеф на щаб? Иначе, няма никакво съмнение, че слушалките буквално ще загреят преди изборите, за да се слушат всички политически опоненти и всички политически партии, и всички кандидати. Това във всички случаи ще увеличи и средствата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, ще Ви помоля да говорите по същество, а не да коментирате нещо, което...
МАЯ МАНОЛОВА: В момента коментирам една много важна тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не, коментирайте доклада – това, което е представено, а не някакви Ваши съждения.
МАЯ МАНОЛОВА: Важна е темата колко струва многократното увеличение на използваните специални разузнавателни средства. Ще си позволя дори да дам препоръка с цел икономии и за намаляване на тенденцията на нарастващо използване на специални разузнавателни средства. В случаите, когато ще се следят щабове на опоненти и основни стратегии на основните конкуренти, биха могли да се спестят средства, като от субсидията, която има политическа партия ГЕРБ, се разшири кръгът на секретарките и сътрудниците, които да следят по-внимателно нашите публични изяви, включително в пленарната зала и в парламентарния контрол, защото в слушалките няма да чуете нищо по-различно от това, което заявяваме публично от тази трибуна. И вместо да го сваляте със СРС та от слушалките и навъртените ленти, можете да го чуете от публичните изяви на всеки един от представителите на опозицията. По този начин ще бъдат спестени и доста средства на данъкоплатците за безконтролно разширяване на използваните специални разузнавателни средства.
Няколко думи за дейността на комисията. Няма как да не бъдат поздравени колегите депутати, които са членове на тази парламентарна подкомисия. Едва ли обаче у някой от тях вече битува очакването, че тази комисия може реално да контролира огромния брой специални разузнавателни средства.
За втори път те правят изключително сериозни препоръки за подобряване на дейността, свързана с СРС-тата – в доклада от 2009 г., сега в доклада за дейността от 2010 г. Ако и следващият председател повтори същите препоръки, тоест нищо от това, което предлага парламентарната подкомисия, не бъде взето предвид от управляващите и не се превърне в законодателни решения, тогава наистина тази комисия ще обезсмисли напълно своята дейност. Добрата воля от страна на подкомисията не е достатъчна, за да произведе какъвто и да е ефект върху контрола на тази изключително деликатна сфера.
С пожелание за повече ефективност към следващия председател приключвам своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изчаках според мен всички изказвания, разбирам, че и след мен ще има изказване, не за друго, защото се чувствам длъжен да взема отношение като към изнесеното в доклада, който обсъждаме, така и към бележките към него, заради качеството ми на председател на подкомисията за обсъждания период, който се обхваща от отчета. В същото време стана ясно, че този доклад е приет вече на Правна комисия, разбира се преди това в рамките на подкомисията се постигна съгласие за констатациите и изводите, които той трябва да съдържа. И аз в този смисъл съм улеснен, но съм длъжен да го припомня във връзка и с изказванията, чути в тази зала, с едни неудовлетворени очаквания за наличие в доклада на данни, които се отнасят пряко до органи и институции, които искат, ползват и тези, които разрешават специалните разузнавателни средства.
За да се върнем към темата на доклада бих искал да подчертая, че той е изготвен в изпълнение на задължение, което съществува в законов текст. Законът за специалните разузнавателни средства, чл. 34б предвижда комисията, а именно подкомисията, да представя пред Народното събрание до 31 май доклад за извършената дейност, който съдържа, забележете, обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването, унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Това е рамката, в която сме се постарали да дадем пълна информация на парламента за стореното през периода, който обхваща докладът.
Аз съм удовлетворен, че изказалите се колеги, за да обосноват своето виждане и своите изводи се ползваха директно от данни, които се съдържат в доклада, което говори, че липсва съмнение в коректността на тези данни. Обратното би било тежък упрек към подкомисията и съответно към мен като неин председател. Очевидно е, че тези данни се приемат, а това е сърцевината на доклада и това е задължението, което произтича от току-що прочетения законов текст.
Въпреки това бих искал с няколко думи да отговоря на тези очаквания, които се явиха неоправдани и неудовлетворени и прозвучаха в изказванията на господин Найденов и на госпожа Манолова.
Подкомисията не иска прилагането на специални разузнавателни средства, не използва такива, съответно не се ползва от резултатите от тях. Няма как в отчитането на нашата дейност да говорим и да сложим акцента върху продукта, върху резултата от ползването на тези средства. Забележете средства, както са наименовани в закона. Контролът за техния брой, за начина, по който са получили разрешение съответните искатели и по който са събрани резултати, и тяхното пресъздаване във веществени доказателствени средства, тяхната ефективност действително е въпрос на статистика, която, повтарям, коректно присъства в доклада.
Няма как тази статистика да не бъде облечена и в някои коментари, които са направили впечатление на членовете на подкомисията и съответно бяха разисквани при обсъждането на доклада в рамките на Правната комисия. Говоря за конкретните случаи, които събудиха общественото внимание и които, разбира се, предизвикаха тези прояви, включително и отразения в доклада форум – кръгла маса на темата, и нямаше как тези изводи, коментари и оценки да не присъстват в доклада. Струва ми се, че те са намерили достатъчно и пропорционално вярно място, съобразно ефекта от тяхното провеждане и очакваните резултати от тях.
Респективно няма как да отговорим от името на подкомисията на въпроси, свързани с нарастването на броя на тежките престъпления, или пък да говорим за бум на тежките престъпления, да правим анализи, които не са присъщи на дейността на комисията. Няма как да се случи това, разбира се. Няма да бъде коректно и не е уместно да бъде направено и да бъде изискано това да присъства в отчетния доклад.
Липсата на статистика, която да ни даде възможност да задоволи по-пълно очакванията и любопитството, не празното любопитство, разбира се, съвсем здравословно любопитство на народните представители към разследването на какви деяния са насочени специалните разузнавателни средства, които са били разрешени и приложени, няма как да ни позволи да отразим тази пълна и цветна картина в нашия доклад. Подчертавам, че подкомисията изготвя едва втория си доклад, че след работата в първите две сесии след създаването си, подкомисията при проведени срещи с институциите, които имат отношение към тази материя, постави искания, на които беше отговорено да се създаде възможност да се води статистика и да се подава информация към подкомисията по някои показатели, които до този момент не бяха застъпени в работата на тези институции.
В резултат на така поетите ангажименти намираме, че този доклад, който представяме на вашето внимание, е по-пълен и дава възможност за един по задълбочен и верен анализ. Така например вече имаме възможността да се запознаем с числото, което отразява субектите, по отношение на които са прилагани специални разузнавателни средства, а не само техния общ брой, който се формира, независимо от броя на субектите, които са под контрол, независимо от броя продължения, които са давани за прилагане на специалните разузнавателни средства, което замъгляваше общата картина.
В тези си усилия подкомисията няма да престане да търси информация, която да даде възможност всеки от нас да направи своите изводи, дори да упражни законодателна инициатива за каквато пледира госпожа Манолова в своето изказване и която без друго предстои в тази област.
Не сме в състояние, разбира се, да подадем коректна информация за финансовите средства, изразходвани в работата на органите, които прилагат специалните разузнавателни средства. Няма как това да се изисква от подкомисията по причини, че статистиката, която постъпва към нас, не е в състояние да отчете този показател. Специалните разузнавателни средства, както и всички дейности, които се отнасят до разкриване на непредвидимото явление – престъпността, няма как да бъдат строго разграничени по календарна година или по отчетен период. Налице е приливане както в средствата, така в силите, така и в броя. Това приливане личи и от различните показатели, които са били предоставени на подкомисията и които, като обобщени данни са постъпили в нашия доклад, но така или иначе са в едно естествено и разбиращо се различие в зависимост от това дали са подадени като специални разузнавателни средства във фазата на броя досъдебни производства за 2010 г., или за броя приключили съдебни дела, които, разбира се, може да не са започнали през същата година, нито пък са приключили в рамките на същата година.
Бих се позовал на данна, която не присъства в доклада, само за да отговоря на упрека дали са налице обективни предпоставки, които да предполагат такъв голям брой специални разузнавателни средства. Да, имаме данни от заместник-министър Вучков, че броят на досъдебните производства, по които е работено в рамките на отчетения от доклада период, е 200 хиляди. Двеста хиляди досъдебни производства, тоест 200 хиляди деяния, които са разследвани. Лицата, разбира се, които са потенциални обвиняеми и подсъдими, са повече от тази цифра. Оттук нататък всеки може да направи своя разчет на какъв процент спрямо тези лица отговаря общия брой на разрешени и приложени разузнавателни средства. Повтарям числото на тези лица – 5763 спрямо 200 хиляди производства, които бележат минимума лица, които са били представлявали евентуално оперативен интерес по отношение на които е възможно прилагането на специални разузнавателни средства.
Имам и бележки към заявеното от господин Найденов във връзка с желанието да се появи пълна статистика, която да отразява видовете престъпления, които са разследвани. Това може да стане на един друг етап, когато се изпълни или, по-точно, се осъществи препоръката, залегнала в доклада на подкомисията, за създаване на общ регистър за исканията и разрешенията за специалните разузнавателни средства. Няма как на този етап да се направи такава статистика, която, разбира се, да ни даде пълна картина, която ние всички вероятно желаем.
Уважаеми колеги, ще приключа с благодарност към колегите депутати, с които работихме заедно в състава на Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Времето, което отчитаме пред вас, не беше спокойно и това е най-леката квалификация за него. Усещахме взаимното разбиране, колегиалност и това, че действията ни следва да бъдат подчинени на действащото законодателство, а усилията за неговото подобряване като че ли се превърнаха в обща грижа. Твърдя го с оглед на препоръките, които бяха зададени.
Уверявам ви, че в състава на подкомисията е налице готовността да се продължат усилията за законови промени. В тази насока господин Димитров информира днес в пленарната зала за действията на работна група, която готви такива изменения. Това няма как да стане без активното участие на всички, които сме ангажирани с тази тема. Мисля, че резултатите (говоря като законопроект, а не резултати от промените в законодателството, защото това би било проява на силен оптимизъм, ако го кажа) като готов продукт за внасяне на вниманието на парламента ще се явят в съвсем скоро и съвсем обозримо бъдеще. Това ще ни даде самочувствието на хора, които са свършили своята работа с оглед осъществените проверки и констатирани недостатъци на действащото законодателство, отклоненията от текстовете на закона, респективно базираните на тази информация препоръки, които сме дали и които възнамерявам да следваме и в следващия мандат на подкомисията.
Аз ви благодаря за добрите оценки, които чухме днес. Благодаря и за пожеланията, които се отправиха към подкомисията. Уверявам ви, че в тази посока ще бъдат усилията – и моите, и на членовете на подкомисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Лазаров, заповядайте за изказване. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дори и тези, които имат претенция за това, че един представител на Политическа партия ГЕРБ ще се изкаже – може би някои бяха свикнали да имат монопола на изказванията (реплика от народния представител Мая Манолова) или монопола да определят кой кога да се изказва (реплика от народния представител Мая Манолова), но това все пак е плод на стогодишна традиция в една политическа партия – ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, моля Ви без реплики от залата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: ... да е считала винаги, че има монопола да определя реда на изказващите се. Да го отдадем на стогодишната възраст.
Уважаеми колеги, ще ви помоля да гласувате този доклад. Повечето от обективно изказалите се и в Правната комисия, където присъстваха представители на прокуратурата, на Върховния съд, на Висшия съдебен съвет, а и някои от преждеговорившите изразиха своето становище, че тази комисия доказа, че тя има място в Народното събрание и че тя работи.
Това е вторият й доклад. Естествено е и по-пълен от предния, тъй като той беше обхванал много по-малък отрязък от време.
Аз няма да повтарям това, което каза господин Нотев, това, което беше казано и в Правната комисия. Обяснимо е защо някой иска да политизира и цифрите, и фактите – просто защото наистина има една комисия, която е създадена в това Народно събрание и тя контролира тази важна и чувствителна сфера за българското общество.
Да, всякакви изводи могат да се направят, но в крайна сметка не трябва да се излиза извън предмета и обхвата на тази комисия. Не зная защо някои искаха или искат да я превърнат в „пенкилер”, едва ли не да се произнася и за качеството на кренвиршите – не е това предметът, обхватът на нашата комисия. Ясно и точно в закона е казано какви са предметът и обхватът на комисията.
Да, има място за дебат. Нараснал е броят на СРС-тата. Тук искам само да напомня (има го в доклада, който иска да го чете както трябва), че броят е нараснал и това нарастване се дължи основно на исканията на наблюдаващи прокурори.
Спомняте си, че през 2008 г. беше променен Законът за специалните разузнавателни средства и там беше дадена възможност на всеки един наблюдаващ прокурор да иска прилагането на специални разузнавателни средства. Доколко това е било удачно или не е друга тема и предмет на друг дебат, и на промяна на Закона за специалните разузнавателни средства, и на промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Говориха се тук откровени неистини, чист популизъм, за подслушване на политически опоненти. Едва ли не излиза, че предишните министри на вътрешните работи, предходното правителство са били членове на някаква добродетелна дружинка, да речем, на Партията на ненапилите света вода, а не политическите фигури и представителите на висшия партиен орган на една от управляващите партии в тройната коалиция. Просто не обръщайте внимание на тези внушения, защото те са абсолютно безпочвени. Призовавам Ви да подкрепите доклада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Станишев. Не съм убеден колко време има (реплика от народния представител Любен Корнезов) – добре, около две минути.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя доклада на подкомисията, защото като цяло коректно е представена работата по контрола върху СРС-тата. Подкомисията показа, че при коректност и добра политическа воля могат да се постигат добри резултати.
Няма как обаче да не бъдат политизирани дискусиите, защото Народното събрание е политическа институция – тя представлява различните партии. Още повече тук не става дума за кренвирши или някакви други неща, както беше споменато, които да контролира подкомисията по СРС-тата – става дума за много тежки констатации, взети с огромно мнозинство от самата комисия!
Забележете:
„Порочна практика при прилагането на СРС”;
„Искането за прилагане на СРС спрямо господин Танов е мотивирано с документ, оценен с най-ниска степен на достоверност”;
„Информацията, придобита от СРС, не се използва единствено и само в рамките на досъдебното производство, както е по закон”;
„На оперативните работници е предоставена, без това да намира основание в закона, възможността да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите органи”.
Това са сами по себе си политически констатации на подкомисията.
Основният въпрос, който искам да отправя към Народното събрание, тъй като сме парламентарна република: какво е следствието от доклада, който ще бъде приет с огромно мнозинство?
Има препоръки. Те са сериозни, но те изискват законови промени в Закона за СРС-тата. Ще ги промените ли? Имате ли политическата воля? Тук се обръщам към мнозинството.
Много скоро ще имаме възможност да го проверим, тъй като Парламентарната група на Коалиция за България е внесла законопроект, който да избегне точно тези дефекти (сигнал от председателя за изтичане на времето) и пороци, които констатира самата подкомисия! Надявам се тогава да се покаже истинската политическа воля и на ГЕРБ – да подкрепите нашия законопроект в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за дейността напостоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 24а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема за сведение Годишния доклад за дейността на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г.”
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Подлагам на гласуване така предложения ви проект за решение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ,
вносител е Министерският съвет, на 18.11.2009 г., приет на първо четене на 20.01.2010 г.
Продължаваме с второто четене. На предишното заседание беше прието само заглавието на законопроекта.
Продължаваме с § 1.
По законопроекта има изготвен Допълнителен доклад.
Заповядайте, за да го представите, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 1 – предложение на народния представител Тодор Димитров.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Димо Гяуров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Николай Пехливанов:
В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 9:
„(9) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти нотариусът извършва проверка за наличие или липса на вещни тежести и права на трети лица върху имота в имотния регистър на съответната служба по вписванията при Агенцията по вписванията.”
2. Досегашният текст на ал. 9 става ал. 10, като след точката на предложение едно текстът на предложение две се заличава. (изречение второ и трето в предложената ал. 9 да отпаднат).
3. Номерацията на всички следващи алинеи се изменя с един номер напред.
4. В нова ал. 11 (стара ал. 10) след думите „платежните документи” се добавя „от банковата институция, в която е постъпило съответното плащане”.
5. В нова ал. 12 (стара ал. 11) след думите „декларацията по” се добавя „ал. 10 и банковата сметка”, като думите „ал. 9 и сметката” се заличават.
6. Създава се нова ал. 14:
„(14) Плащанията между страните могат да бъдат извършени и в брой пред нотариуса в неговата нотариална кантора, като след това се удостоверява от нотариуса в извършения от него акт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Алинея 7 се отменя.
3. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.
(10) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Пехливанов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Искам да направя едно въведение. За този законопроект, който в момента разглеждаме и приемаме, мотивите на вносителите бяха, че е необходимо по всички сделки с недвижими имоти като цяло плащанията да минават по банков път. Това е да бъде една мярка, с която да се ограничи узаконяването на средства чрез сделките с недвижими имоти.
В това Народно събрание генерално погледнато взехме вече становище, имаме решение по този въпрос и всички сделки над 15 хил. лв. трябва да минават по банков път. В този контекст смисълът на настоящия законопроект, който разглеждаме, се е изчерпал. Единствено и само ни остава възможността да потвърдим действието на един закон, който приехме преди няколко месеца.
Независимо от това аз смятам, че настоящият законопроект е изключително важен и касае много български граждани, касае хора, които бяха мамени в последните няколко години по всякакъв начин, по всякакви схеми, в които участваха даже и нотариуси.
Според мен тук е ролята на българския парламент, тук е ролята на нас, българските политици, да ограничим до минимум тези възможности, при които стават измами, когато се реализира една сделка с недвижими имоти.
Направеното от мен предложение касае следното – трябва да изясним функцията на нотариуса, каква е ролята му при една сделка, защо ходим при нотариус, а защо не ходим при един адвокат и само да се консултираме с него и да се подпишем пред него?
Всъщност смисълът да ходим при нотариус, да заплащаме едни високи такси за неговата услуга, е той да гарантира сигурността по сделката. Какъв по-добър начин за гаранция на една сделка, ако не това, че нотариусът да проверява има ли тежести по имота към датата на изповядване на сделката и дали продавачът е актуалния собственик към датата на подписване на нотариалния акт? Не един и два са случаите, когато купуваш собственост, която е била продадена предишния ден на друго лице или е била ипотекирана в полза на друго лице. Не един и два са случаите. По този начин ние отваряме една широка врата, една огромна порта, за да продължат измамите при сделки при недвижими имоти.
Предложението ми е изключително конструктивно. Предложението ми е съгласувано с различни юристи и участници в сделките, включително и със Службата по вписванията. Не виждам аргументи да не бъде прието предложението ми.
Минималното, което трябва да направи един нотариус, е да подсигури сигурността на сделката, че няма злоупотреби, че няма сделки преди да е парафирана самата сделка.
Много ви моля, колеги, подкрепете моето предложение, независимо че комисията не го подкрепя. Моля тук някой от колегите от ГЕРБ също да вземе становище като каже какъв е смисълът на този законопроект, който приемаме в момента. Какво искаме с него да се постигне? Ясно е, по сделките над 15 хил. лв., плащането трябва да мине по банков път. Това е решено с друг закон. С настоящият закон какво искаме да постигнем и как гарантираме на българското общество, че няма да има злоупотреби при сделките с недвижими имоти? На всичките тези хора, които бяха измамени през годините, какво решение ще им дадем? Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Просто искам да поставя един въпрос, по който да разсъждаваме и това да залегне поне в протокола, тъй като утре този текст ще се прилага при хиляди, стотици хиляди случаи.
Както чух от колегата има възмездни сделки, но има различни възмездни сделки, не е само покупко-продажбата. Хайде, покупко-продажба над 10 хил. лв., правилно е да бъде по банков път, по сметка на нотариуса, добре! Но една замяна, примерно заменям апартамент в София с вила във Варна. Стойността може да не е еднаква, може да има доплащане. При това положение би следвало разликата отново, ако е над 10 хиляди, да минава по банков път.
Има, примерно, възмездна сделка при т.нар. алеаторни договори, когато се прехвърля дадено имущество срещу задължение за издръжка и гледане. Той също е възмезден, но там няма плащане.
Ако формулираме само „възмезден”, разбирате ли, че утре в практиката може да се получи така, че един да го тълкува по един начин, а друг – по друг начин, и да блокираме нещата? (Шум и реплики.)
Може би не трябва да правим текста на крак тук, не бих се наел това да го направя, но поне да остане в протокола, че според мен има ли плащане в брой, над 10 хил. лв. ли е – по банков път, независимо дали е замяна, дали е договор срещу издръжка и гледане, или някакви други възмездни сделки, които сега тук да не ги изброявам.
Тук може да има и форма – покупко-продажба смесена с дарение, това също е възможно. Продаден е един имот, само че на по-ниска цена, защото, примерно, някой ме е излекувал, за благодарност... Нали така, докторе? (Обръща се към народния представител Лъчезар Иванов.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Корнезов, аз мисля, че този текст е достатъчно ясен в тази посока, защото тук се казва: „че сумата, посочена в него...”. Тоест единствено и само когато имаме посочена точна сума, когато тя надхвърля 10 хил. лв., имаме задължение по следващата алинея тя да бъде преведена по банков път. Така че ако имаме и замяна евентуално с доплащане, вече ще гледаме паричното доплащане. Ако то мине 10 хил. лв., ще имаме задължение за плащане по банков път. Мисля, че тази редакция е удачна и решава този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Да, колега, ние говорихме с Вас макар и на крак. Обсъждахме в Правната комисия. Реших просто да повдигна този въпрос, че той стои.
Но пред мен стои и другият въпрос – парите се превеждат по сметка на нотариуса. Нали така? Може да са 100 хиляди, може да са 1 милион.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Или по сметка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или по сметка на нотариуса. Добре де, на сметка на нотариуса.
Текат ли лихви? Текат. Кой ще ги взима? Нотариусът? Ааа! (Смях и оживление.) Моля, колегите да ми помогнат и аз да стана нотариус.
Вижте, тези пари могат да престоят понякога и с години и да не се плащат. Сега се плащат, защото може да има просрочено плащане и т.н. Превръщаме нотариусите в банкери и лихвите трябва да текат. Ето един въпрос, който стои според мен. То не е въпросът днес да ги внеса и днес да ги изтегля – тогава няма. По сметки на нотариуса се натрупват стотици хиляди левове в продължение на времето. Също един проблем, по който трябва да помислим. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Даже милиони.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже милиони, да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Народният представител Тодор Димитров има думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да взема отношение в тази връзка. Мисля, че затова в ал. 10 е дадена възможност да се плаща по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка. Тоест единствено и само ако страните считат, че следва да търсят някакъв стабилитет плащането да мине през нотариус, единствено и тогава по тяхно решение те ще преценят да се плаща по банкова сметка, така че това е техен избор. Ако решат, те могат да се разплатят по тяхна си банкова сметка между страните, така че дадена е възможност страните да избират. Тоест, те не са задължени единствено и само да плащат по банков път през банкова сметка на нотариуса. Мисля, че в тази връзка не трябва да има притеснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Заповядайте, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Госпожо председателстващ, колеги! Аз помолих за коментар относно смисъла на законопроекта, а не да влизаме в юридически спорове и да коментираме дали по избор на участниците в сделката трябва да се правят плащания по сметка на нотариуса.
Както каза и господин Корнезов, от този закон нотариусите са финансово най-облагодетелствани. Аз държа за тяхната услуга, за това възнаграждение, за всички допълнителни приходи, които ще получат, да им се увеличат отговорностите. Когато се плаща, трябва да е ясно за какво се плаща и кой носи гаранция, ако нещата не се случат както са.
Затова много ви моля, излезте от чисто юридическата терминология и обяснете и на колегите, и на мен какъв е смисълът на този законопроект, който обсъждаме в момента? Решили сме го ясно – над 15 хил. лв. плащанията са по банков път. Говорим за Закона за нотариусите. Какво му се плаща, какви приходи ще има допълнително, защото тук не чух финансова обосновка, от тези специални сметки, лихви, приходи, банкови комисиони и т.н., и как нотариусът гарантира сделката и правата на хората? Защото всеки ден се правят сделки. Масово са случаите, пак ви казвам, в които има злоупотреби, нередности и са ощетени стотици български граждани за милиони левове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Пехливанов, мисля, че целите на закона са ясно разписани в мотивите. Всеки може да се запознае с тях. Накратко казано, идеята е плащанията над 10 хил. лв. – тук законът е по-рестриктивен, не 15 хиляди, заложени са 10 хил. лв. – да минават по банков път.
От друга страна, идеята на законопроекта и на този закон е в крайна сметка да се показват реалните цени по сделките, а не по-ниски такива. Знаем как се използва празнотата на закона в този смисъл. Така че мотивите са достатъчно ясни и нямат нужда от повече обяснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които искат да се изкажат по тези текстове? Не виждам.
В такъв случай поставям първо на гласуване предложението, направено от народния представител Николай Пехливанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 18, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 1.
Гласували 74 народни представители: за 64, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народния представител Николай Пехливанов:
В чл. 25а:
1. В ал. 1, точката в края след думите „на името на нотариуса” се заличава и се добавя „на основание подписаното споразумение между нотариуса и страните по сделката”.
2. В ал. 2 след думите „при извършване на акта” се добавя „и условията за връщане на сумите в случаи на неизвършване на акта”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства, внесени на основание подписаните споразумения по предходната алинея до посочените размери в тях, за задължения на нотариуса.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пехливанов, за да защитите своето предложение.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаеми колеги, предлаганите от мен текстове са във връзка с изясняване на казуса: в случай че има постъпили средства по сметката на нотариуса, какво става, когато сделката не бъде осъществена? Единият вариант е нотариусът да възстанови средствата.
Второто, което предлагам, е ясно да се каже, че нотариусът няма право да извършва плащания по тази сметка, в случай че сделката не бъде вписана. Според мен това е съвсем разумно предвид технологията на една сделка.
Отново настоявам да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по § 2 и предложенията по него? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов, неподкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 14, против 20, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Тодор Димитров за нов § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и др., които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая на изречение първо точката се заменя със запетая и се добавя „след съгласуване с Нотариалната камара”.
3. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 – нов, в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Подлагам на гласуване текста по вносител за § 3, който става § 4.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на народния представител Николай Пехливанов:
В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов § 4:
„§ 4. Подписи и съдържанието на декларацията по чл. 25а, ал. 10 се удостоверяват като частни документи без определен материален интерес по реда на чл. 590, ал. 1 и 4 от ГПК. Декларацията се попълва по образец, утвърден от министъра на правосъдието.”
2. Досегашният § 4 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 31, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4 по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Това предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 5 има предложение на народния представител Тодор Димитров.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
Тук ще предложа промяна – да бъде от 1 юли 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма да подлагам на гласуване предложението на комисията за 1 януари, 2011 г., защото този срок е изтекъл. Практически това е редакционна бележка.
Първо ще гласуваме нея, господин Димитров, за да бъдем съвсем точни като процедура.
Подлагам на гласуване редакционната бележка, направена от господин Тодор Димитров, а именно – 1 юли 2011 г., в § 5.
След това ще гласуваме целия текст.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия текст, а именно: § 5 добива следния вид – „Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г.”
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това изцяло е приет на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона на нотариусите и нотариалната дейност. Вносител – Министерският съвет.
Тъй като до края на пленарното заседание остават 2 минути, няма да преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Следващото пленарно заседание – 19 май 2011 г., в 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито 13,58 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова