Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

(На основание чл. 42, ал. 4 председателят Анастас Анастасов обявява половин час почивка поради липса на кворум след изтичане на две минути от обявеното за регистрация време.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, първо, новопостъпилите питания за периода от 13 май до 19 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Мая Манолова към Стефан Константинов – министър на здравеопазването, относно мястото на фелдшерите в Спешната медицинска помощ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Такоров към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно подкрепата за създаване и развитие на микропредприятия. Следва да се отговори писмено до 2 юни 2011 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Йордан Бакалов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Четин Казак;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Гинче Караминова;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Костадин Язов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Искра Михайлова;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Георги Андонов;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Това са писмените отговори на въпроси, които бяха връчени.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди него искам да направя следното съобщение:
На 19 май 2011 г. в Народното събрание е постъпило искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Димитър Ангелов Горов – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс. Искането е заведено в Деловодството на парламента с вх. № 127-00-15 от 19 май 2011 г. По-късно на същата дата господин Горов на основание чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е депозирал писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по направеното от главния прокурор искане. Съгласно установената парламентарна практика и изискванията на чл. 122, ал. 2 от правилника заверено копие от декларираното писмено съгласие на народния представител е предоставено на главния прокурор на Република България.
Още едно съобщение: по покана на независимите народни представители в парламента са ръководителите на делегации от 13 държави, вземащи участие в Първия конгрес на Българския общонароден съюз „Бойна дружба” и ежегодното заседание на Висшия съвет на Международния съюз на ветерански обединения „Бойно братство”. Сред тях са депутатите от Руската Дума полк. Дмитрий Саблин и полк. Франц Клинцевич, и полк. Армен Мхитарян – депутат от Националното събрание на Република Армения. Да ги поздравим! (Депутатите стават. Ръкопляскания.)
По парламентарния контрол първи ще отговаря министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Питането е от народния представител Калина Крумова относно уведомителните писма за санкции за мери и пасища.
Заповядайте, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Първото ми питане днес е свързано с проблем, който имахме от началото на годината, за щастие той вече отшумя, става въпрос за забавените плащания на фермерите и животновъдите.
Има обаче и един друг момент, за който съм сигнализирана от избиратели на партия „Атака” от Сливенския район и той е за неполучени уведомителни писма за санкции за мери и пасища. В един момент те чакат своите плащания и не ги получават, естествено, те имат свои такива към длъжници, а в същото време се оказва, че имат да дават пари на държавата. Не се знае защо тези писма не са стигнали до тях. Вероятно проблемът е бюрократичен. Оказва се, че те не само няма да получават пари, но имат да дават такива и то по неясни за тях причини. Ако можем да изясним този казус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Крумова! Схемата за единно плащане (СЕП) на площ е основната схема за подпомагане на земеделските стопани в България чрез директни плащания на площ. Това субсидиране се получава в съответствие с всички правила съгласно общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която насърчава пазарно ориентирано земеделие, отговарящо на високите европейски изисквания за качество и безопасност на продукцията и притежаващо висока конкурентоспособност на европейския и световния пазар.
Директните плащания на българските земеделски производители за 2010 г. са в размер на приблизително 634 млн. лв., което дава възможност да се изплатят директни плащания в размер на 182,95 лв. на хектар. Осигурени са приблизително 293 млн. лв. национални доплащания в размер на 100 лв. на хектар. По този начин общото подпомагане е в размер на над 280 лв. на хектар или 28 лв. на декар за площите, допустими и заявени за подпомагане едновременно по схемата за единно плащане на площ и схемата за национални доплащания на площ.
Финансовите средства, необходими за финансирането по СЕП, са от бюджета на Европейския съюз, по-конкретно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Проверките и контролът за спазване на изискванията на Регламент на Комисията № 11 22 от 2009 г. са особено стриктни с оглед да се избегнат случаи на неправомерно получаване на директни плащания, ощетяване на бюджета на Европейския съюз, както и за избягване евентуалното налагане на санкции на България при констатиране на нарушения. По тази причина е много важно земеделските стопани да са добре информирани за правилата и изискванията и да ги спазват с оглед избягване на необходимост от налагане на корекции или санкции. Важна предпоставка за това е провеждането на открит диалог в сектора, както и по-голяма заинтересованост на земеделските стопани към изискванията, които трябва да спазват, за да получат подпомагане. По тази причина ние се стремим да информираме земеделските стопани навреме чрез информации в медиите, на електронните страници на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”, разяснителни семинари, кампании и други събития, за да могат фермерите пълноценно да се възползват от възможностите за подпомагане, които дава общата селскостопанска политика.
Със заявлението за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ бенефициентите мога да кандидатстват за субсидии по следните схеми и мерки на общата селскостопанска политика:
Първо, по схемата за единно плащане на площ, която включва мерите и пасищата.
Второ, схемата за национални доплащания на площ.
Трето, схема за национални доплащания за тютюн.
Четвърто, схемите за национални доплащания за животни.
Пето, схемите за специфично подпомагане на земеделските стопани.
Шесто, схемата за отглеждане на пресни ягоди и малини за преработка.
Седмо, плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони.
Осмо, плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони.
Девето, плащания по НАТУРА 2000 за земеделските земи и
Десето, агро-екологични плащания.
Уведомителните писма, които Държавен фонд „Земеделие” изпраща на бенефициентите, съдържат информация за всички схеми и мерки за подпомагане, заявени през съответната кампания, не конкретно и само за мери и пасища.
За да осигури необходимата информираност, Държавен фонд „Земеделие” е публикувал информация на интернет страницата си, където земеделските стопани могат да извършват справка за извършените оторизации по заявленията си. След приключване на всички окончателни оторизации, фондът ще изпрати уведомителните писма за извършените плащания по схемите и мерките на бенефициентите в срок до два месеца след окончателните изчисления на сумите за подпомагане по декларираните схеми и мерки в подадените заявления за кампанията. В тях ще бъде посочено одобрената сума за подпомагане, санкциите и редукциите по отделните схеми и мерки както в приложената към тях таблица ще бъде представен начинът на формиране на общата сума за подпомагане.
До момента по СЕП на 91 хил. 590 броя кандидати за подпомагане за Кампания 2010 са изплатени 562 млн. лв. При националните доплащания на 56 хил. 938 кандидата за подпомагане за Кампания 2010 са изплатени 247 млн. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Крумова, заповядайте за два допълнителни въпроса.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин министър, изключително много Ви благодаря за изчерпателната информация, която дадохте и за статистиката, която посочихте, защото в повечето случаи наистина, когато цифрите говорят, останалото е излишно.
Също така приветствам и споделям Вашето мнение и подкрепям напълно тезата, че трябва да има по-висока информираност и сред земеделците, и сред животновъдите за това какво се случва. Само че тук става въпрос за нещо друго. Тези фермери в двумесечен срок или не са получили тези писма, или една част от тях не са ги получили. В същото време те не могат да разчитат нито плащанията си, нито постъпленията си.
Възможно е проблемът да е бюрократичен. Такъв ли е проблемът? Как могат тези хора, които не са получили писмата си, да действат оттук нататък? Защото при положение, че вината не е в тях и те не знаят че имат плащане към държавата, в същото време те стават некоректни платци към държавата. Как точно трябва да действат хората, които не са получили тези уведомителни писма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър, за допълнителен отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Крумова, благодаря за уточняващия въпрос. Той е важен. Тъй като последните плащания бяха извършени около датата 30 април, в двумесечен срок трябва да бъдат изпратени, което означава до края на м. юни.
Какво направихме, за да могат те да бъдат информирани. В този момент на страницата на Държавен фонд „Земеделие” е качена информацията за абсолютно всички бенефициенти. Тоест, преди да получат писмата си, те могат да се информират какво точно са получили и какви санкции са им наложени.
Нещо повече, с моя заповед от 1 май е създадена работна група, комисия с представители и на браншовите организации, която разглежда подадените възражения по тези плащания. Тоест, не е нужно да чакат да получават писмата си. Те могат на базата на информацията, която имат на страницата на Държавен фонд „Земеделие”, да подадат възражения и тези възражения ще бъдат разгледани.
А по отношение на корекциите откъде е ясно, че ако те успеят да убедят тази комисия или доказателството да е на тяхна страна, всичко, което не им е изплатено евентуално като наложени корекции или санкции, ще им бъде възстановено. Нека да бъдат спокойни и да се възползват от дадената им възможност да възразят, ако някъде не са съгласни с тази информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отношение, госпожо Крумова. Не желаете.
Следващото питане е също от Вас относно продължаващо поголовно изсичане на горите у нас.
Заповядайте да развиете питането.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин министър, следващото ми питане е свързано с един въпрос, който Партия „Атака” повдига и през миналия мандат, и по което с Вас си говорихме от парламентарната трибуна още от началото на мандата на този парламент преди близо две години, когато буквално ударно бяха сменени ръководителите на голяма част от горските стопанства в страната, защото наистина там не се работеше достатъчно ефективно.
За съжаление обаче това, което аз наблюдавам и това, което избиратели на Партия „Атака” сигнализират, специално давам за пример Еленския балкан, това, че изсичането на българските гори продължава. Тоест, ние сме сменили ръководителите на тези горски стопанства, само че лошата практика, заради които ние се надяваме че бяха сменени, не е приключила.
Каква е Вашата информация по този случай? Какво се прави в насоката за опазването на българските гори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Крумова! Площта на горските територии на Република България към 31 декември 2010 г. възлиза на 4 млн. 138 хил. хектара, от които държавните гори са с площ 3 млн. 160 хил. хектара, частните гори – приблизително 452 хил. хектара, общинските гори – 503 хил. хектара и гори на религиозни организации в размер на 23 хил. хектара.
За опазване на горите и дивеча в страната са назначени 2296 горски надзиратели на охранителни участъци към горските и ловни стопанства, 416 горски стражари и 120 ловни стражари към регионалните дирекции по горите, които извършват непрестанни проверки.
През второ шестмесечие на 2009 г. са извършени 252 хиляди проверки на превозни средства, лица и обекти, свързани с използването, преработката и търговията с горски, дивечови и рибни ресурси. Констатирани са 11 хил. 590 нарушения, за които са съставени 9097 акта за установяване на административни нарушения по Закона за горите, Правилника за прилагане на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за биологичното разнообразие и други. По съставените актове са издадени 5335 наказателни постановления за извършени престъпления в горите. В прокуратурата са изпратени 2053 преписки. Издадени са 39 осъдителни присъди. От нарушителите са задържани 20 хиляди плътни кубически метра дървесина, 4882 кг странични горски продукти, 217 моторни превозни средства, 60 коне, 364 каруци, 139 моторни триони, 39 броя оръжия и други.
През 2010 г. са извършени над 370 хиляди проверки и са констатирани над 21 хиляди нарушения. Съставени са 17 хиляди акта и са извадени 14 хиляди наказателни постановления. В прокуратурата са изпратени 4463 преписки с данни за престъпления, като към момента са издадени 68 осъдителни присъди. Задържани са 25 хиляди плътни кубически метра незаконна дървесина, близо 7 хиляди килограма странични горски продукти, 812 кг риба и дивечово месо, 322 броя МПС са конфискувани и, 78 коне, 613 каруци, 264 моторни триона, 79 бр. огнестрелни оръжия.
В началото на 2011 г. до края на м. април са извършени над 90 хиляди проверки, като са констатирани повече от 6 хиляди нарушения, за което са съставени 5298 акта и издадени 3620 наказателни постановления. В прокуратурата към момента от тях са изпратени 1615 преписки с данни за престъпления и към момента има вече шест осъдителни присъди. Задържани са 2270 плътни кубически метра дървесина, 316 кг странични горски продукти, 80 кг риба и дивечово месо и т.н.
Изреждам тези факти, това са доста цифри, за да е ясно всъщност какво се върши на територията на тази една трета от държавата, която е гора.
Бих искал да обърна внимание, че още през 2008 г. е подписана съвместна инструкция за взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и храните по опазване на Горския фонд на Република България с цел подобряване на сътрудничеството между двете институции при предотвратяване на нарушения и престъпления в горските територии. В допълнение се подписват и се изпълняват методически указания за разследване на престъпления и установяване на нарушения в горите между Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата на Република България.
Госпожо Крумова, в тази връзка мисля, че сме предприели необходимите мерки за предотвратяване на дейностите по незаконно изсичане на горите в България в съответствие с действащото законодателство. Действащото законодателство вече със силата на новия Закона за горите отделя инспекторската от стопанската дейност в горите, с което се надяваме. Това беше може би една от причините, въпреки промените, които се правят административно и кадрово, да продължават тези сигнали, които получавате и вие. И вече с новия закон, отделяйки контролната от стопанската дейност, се надяваме ние да минимизираме максимално тези незаконни прояви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за два допълнителни въпроса.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин министър, аз също силно се надявам, че отделянето на стопанската от контролната дейност ще подобри тези резултати и тази статистика, защото явно, въпреки цялата информация, която изнесохте, изсичането на българската гора продължава. Само този силен контрол би могъл да бъде по-ефективен.
Другото, което със сигурност бихме могли да направим, разбира се, с общи усилия, каквито Вие демонстрирахте (при положение че нарушенията са толкова много, те продължават и не намаляват драстично, колкото на всички нас би ни се искало, най-вероятно глобите не са достатъчно адекватни и достатъчно стряскащи за нарушителите): може би с една такава евентуална промяна, с която да направим българската гора достатъчно скъпа и стряскаща за нарушителите и за тези, които я изсичат, бихме могли да решим този проблем. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин министър, желаете ли думата за отговор?
За отношение, госпожо Крумова? Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Меглена Плугчиева относно позиция на Министерството на земеделието и храните по изследване на Българската академия на науките за демографските перспективи пред българското село.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да си сложа картата, искам само да обърна внимание, че този въпрос е от м. март т.г. и той почти губи актуалност. Това е практика, която все повече се задълбочава, в парламента – въпроси и питания да се влачат с месеци.
Сега конкретно на въпроса. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Найденов! Моят въпрос е свързан с изследването на Българската академия на науките относно демографските перспективи пред българското село. Излезе тази оценка на БАН и една много тревожна прогноза за развитието на българското село, и особено тежката прогноза и сценарий, който се очертава, че до 2060-2062 г. България ще се раздели и ще се прости с българското село.
Какво показват данните? Раждаемостта в тези селски райони е 9 на 1000. В градовете, в сравнение с това, е 11,5 на 1000. Смъртността достига до 22 на 1000, особено в Северозападна България. Както е известно, този регион и от Европейската комисия беше обявен за най-изостаналия, най-бедния регион на Европейския съюз.
В същото време трябва да кажа, че средната възраст в селските райони, в селата е 61 години, в градовете – 39,9.
Към това трябва да добавим, че селищата до 200 жители са 46,28%, а селата над 3 хиляди жители са само 100.
Към тази мрачна тенденция трябва да добавим, че в рамките на една година и половина, господин министър, от над 100 хил. земеделски стопани в момента официално регистрирани са само 91 хил. – по официални данни на министерството.
Къде отидоха останалите около 10-12 или 15 хиляди души? Какво се случва с българското село? Какъв анализ първо сте направили в министерството? Какви мерки предприемате в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?
Още повече, че като заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предложих да се направи това обсъждане и анализ в двете комисии в парламента и да запознаем обществото с това, което предприемате. До момента това не е направено. Очаквам от тази трибуна да чуем Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, дами и господа посетители, уважаема госпожо Плугчиева! Въпросите за демографското развитие в България и в частност проблемите на населението в селските райони са във фокуса на прилаганата от Министерството на земеделието и храните политика по развитие на селските райони. Действително демографската статистика очертава негативни тенденции на развитие. Селскостопанският сектор и жителите на селските райони в България все още са изправени пред структурни проблеми по отношение на производството и ниската производителност. Резултатите са ниски доходи и бедност, липса на работни места и миграция на селското население.
В тази връзка от особено значение е успешното изпълнение на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Мерките от Ос 3 на програмата са с териториална насоченост към селските райони на страната. Тяхната основна цел е подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони. Успешното прилагане на мерките от Ос 3 на програмата допринася за създаване на нови работни места, насърчаване на предприемачеството, създаване на възможности за заетост и развитие на икономиката в селските райони, повишаване на доходите на населението и подобряване на услугите за местните хора. Това, от своя страна, прави малките населени места по-привлекателни за живот, подобрява качеството на живот в тях и създава условия за развитие на успешен бизнес. В резултат на тези процедури се ускорява развитието на местната икономика и се ограничава бързото обезлюдяване на селските райони.
По различните мерки от Ос 3 на програмата се подпомагат множество и изключително разнообразни дейности, които подпомагат успешното реализиране на местните инициативи и дават тласък на местните икономики да задържат младите и предприемчиви хора в населените места от селските райони. Считам, че подпомаганите инвестиции оживяват и ускоряват икономическата, социалната и културната интеграция и противопоставят на тенденцията за обезлюдяване на българските села.
Данните показват, че интересът към мерките от Ос 3 на програмата е огромен. От стартирането на програмата по тях са подадени над 3000 проектни предложения от физически и юридически лица, в т.ч. и общини, на обща стойност над 3 млрд. лв. Всички тези проектни предложения включват дейности, насочени към подобряване средата на живот в селските райони чрез различни инвестиции както за развитие на селския туризъм и местното занаятчийство, така и за разнообразяване на туристическата инфраструктура, строителство и рехабилитация на водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения, изграждане на пътна инфраструктура на общинско ниво.
Разбира се, не всички проектни предложения ще бъдат финансирани по програмата, предвид ограничения бюджет, предвиден за разпределяне по мерките от Ос 3, но смятам, че голяма част от тези проектни предложения ще бъдат реализирани, независимо дали ще получат финансиране по програмата, което само по себе си показва какъв значителен финансов ресурс ще бъде инвестиран в селските райони на страната и ще подпомогне съживяването на местната икономика.
В дългосрочен план от особена важност е формирането на политика за развитие на селските райони за следващия програмен период на ниво Европейски съюз. В рамките на дебата нашата позиция е, че общата селскостопанска политика след 2013 г. следва да бъде насочена към подпомагане на инвестиции за насърчаване на предприемачеството, създаване на възможности за заетост, повишаване на доходите на населението от селските райони, подобряване на основните услуги за местните хора и инвестиции в селската инфраструктура, включително информационните технологии.
Опитът ни от прилагане на програмата налага извода, че през новия програмен период държавите членки трябва да имат възможност за по-гъвкаво прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони с цел решаването на специфични национални нужди. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо Плугчиева, заповядайте за реплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, това, което прочетохте, е теоретичната част в Програмата за развитие на селските райони като цели и намерения. За съжаление, тези цели и намерения са далеч от реализацията им. Истината в момента е, че Програмата за развитие на селските райони е тотално опропастена. Не искам да връщам лентата назад, че в последните почти 2 години (започвайки от абсолютно скандалното назначение на Калина Илиева – човек без знания, без опит, без образование и с фалшива диплома, през трите смени, които направихте) всичко това се отрази на работата по тази програма.
Програмата за развитие на селските райони не функционира. Земеделските стопани са отчаяни, защото те не само не получават, а плащат, изобщо ако си позволят да дръзнат да кандидатстват по тази програма. Общините се отказват да кандидатстват, защото са разсипани от безпринципни и безпрецедентни проверки. В същото време не можем да говорим за никакъв напредък – нито във ВиК, нито в канализационна мрежа, нито в пътна мрежа, нито изобщо в която и да е от мерките на тази програма.
Вие знаете всичко това и, за съжаление, със сменените правила за работа отхвърляте и отблъсквате хората да кандидатстват. Тази практика се задълбочава. За съжаление, не само не се създават работни места, а населението, и то не само младото население, напуска от тези региони.
За съжаление, трябва да подчертая, че и по последната програма или една от подпрограмите „Лидер” – сам Вие ми давате отговора на Вашите подчинени, където пише, че съответно през м. август м.г. е приключил срокът за приемане на проекти! Съответно едва в края на м. март т.г. започва оценката на проекти – това е почти една година!
Как смятате, че с действието и прилагането на тази програма по този безпрецедентен начин ще спасите българското село и ще помогнете?
За съжаление, изключително съм обезпокоена, че тази прогноза на БАН за 2060 г. ще бъде много по-бързо реализирана. Направете необходимото и действайте така, че да не оставите след себе си пустиня в селските райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, ще си позволя, въпреки голямото ми уважение към Вас, имайки предвид, че Вие познавате много добре Програмата за развитие на селските райони в качеството Ви на ресорен вицепремиер, да не се съглася с картината, която очертахте към момента, тъй като аз ще спомена само няколко цифри.
Към средата на 2009 г., поемайки Министерството на земеделието и храните, заварих тази програма със средна усвояемост от 3,4% и над 10 хиляди проекта, които бяха приети, но неразгледани. Към момента са разгледани почти всичките проекти, а процентът усвояемост, а не контрактуване, в момента е над 20%, тоест близо шест пъти е нараснал процентът на усвояемост.
Ние направихме нещо повече, тъй като първоначално задръстените проекти или система с тези над 10 хиляди проекта бяха ангажирали абсолютно изцяло финансовия ресурс на най атрактивните мерки, а това са точно мерките, които са насочени най-вече към инфраструктурата на селските райони по Мярка 321 – общинската мярка, както и двете мерки, които биха задържали хората – примерно Мярката „Млад фермер” или Мярката 121 ”Модернизация”. След направената междинна оценка на програмата в края на миналата година успяхме да намерим ресурс от около 600 млн. лв., които в момента ще бъдат пренасочени към тези три атрактивни мерки.
Фактът, че има интерес към тези мерки, фактът, че осигуряваме допълнително 600 милиона, фактът, че усвояемостта е нараснала от 3,4% на над 20%, фактът, че аграрният сектор е единственият в българската икономика, който за миналата година въпреки икономическата криза печели ръст, опровергават напълно Вашите твърдения за това, че Програмата за развитие на селските райони не върви.
Да, имаше и неблагополучия. Ние сме ги признавали, включително и от тази трибуна, но нека спрем да коментираме Калина Илиева – тя е минало. За съжаление наш горчив опит. Гледаме напред, усвояемостта върви. В този смисъл отново казвам, че не съм съгласен с Вашите твърдения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е на народния представител Митхат Метин относно ангажираността на Министерството на земеделието и храните за разрешаване на проблема с водоснабдяването на гр. Тръстеник, община Долна Митрополия.
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Кризата с нормалното водоснабдяване на населението на гр. Тръстеник, което възлиза на 4318 души, датира вече няколко години. Водоснабдяването на гр. Тръстеник се осъществява от яз. „Вълчовец”, който се намира на територията на община Долна Митрополия. Той се пълни с вода от яз. „Горен Дъбник” посредством канал М-2. От канала М-2 до яз. „Вълчовец” водата достига посредством подземен канал (дюкер) с дължина от около 6 км. Установено е, че е повреден подземният канал на големия канал М-2 до язовира.
Във времето са проведени разговори с редица отговорни фактори, които са поели ангажимента да отпуснат средства за ремонтирането на канал М-2. Към този момент проблемът временно е разрешен, като вода се подава от помпената станция в с. Победа. Освен че е нарушено нормалното водоснабдяване на населението, също така е прекратено и напояването на хиляди декари селскостопанска земя.
В миналото язовирът се е ползвал като място за отдих и спортен риболов, провеждали са се международни състезания по гребане. Липсата на вода в язовира е нанесла поражения на фауната около акваторията на язовира.
От Вашето писмо до мен с изх. № 02 01-31 от 9 март т.г. става видно, че яз. „Вълчовец” не е включен в списъка с обектите, които ще бъдат финансирани през тази година посредством предвидените по Програма „Хидромелиорации” на Министерството на земеделието и храните средства.
Ето защо моят въпрос към Вас, уважаеми господин Найденов, е следният: по какви критерии е изготвен списъкът с поименното разпределение на разходите по Програма „Хидромелиорации” за тази година и кога ремонтът на канала на яз. „Вълчовец” ще бъде включен в този списък, предвид актуалността на проблема на хората от гр. Тръстеник? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин министър за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Метин! На първо място, бих искал да обърна внимание, че Министерството на земеделието и храните не е пряко отговорно за решаване на проблемите с водоснабдяването на населените места в Република България.
По отношение на яз. „Вълчовец” – от този язовир, господин Метин, никога не е подавана вода за водоснабдяване на гр. Тръстеник. Цитираните във въпроса Ви съоръжения – магистрален канал М-2 и яз. „Вълчовец”, са собственост на „Напоителни системи”. Същите не са проектирани и изградени за водоснабдителни цели, а за нуждите на напояването и са част от напоителната система „Малка Вицка”. През 2008 г. е направен частичен ремонт на тръбната връзка на напоителения канал М-2 с яз. „Вълчовец” на стойност 11 хил. 636 лв., като са подменени малка част – около 205 м от общо 6 хил. м от амортизираните стоманобетонни тръби, но съоръженията са силно амортизирани и изискват цялостна реконструкция и модернизация.
След ремонта са правени опити за завиряване на яз. „Вълчовец” от яз. „Горни Дъбник”, като са източени над 1 млн. куб. м вода, а в яз. „Вълчовец” са постъпили едва 50 60 хил. куб. м, поради голямата филтрация по канал М-2. Язовир „Вълчовец” също се нуждае от ремонт. В зависимост от финансовите си възможности „Напоителни системи” предприема мерки за привеждане в годност на съоръженията за напояване.
В сайта на община Долна Митрополия е публикувана информация за успешно приключване на изпълнение по Проект „Техническа помощ за подготовка на интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Тръстеник, община Долна Митрополия”. Дейностите, залегнали в проекта, са реализирани с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда” и община Долна Митрополия разполага с качествен и пълен инвестиционен проект за подобряване на водния цикъл на гр. Тръстеник.
С готовия инвестиционен проект за изграждане на канализационна мрежа – помпена станция за отпадни води към канализационната система и в допълнение части от водоснабдителната система на гр. Тръстеник, общината ще кандидатства за финансиране по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда”.
Що се отнася до въпроса Ви по какви критерии е изготвен списъкът с поименното разпределение на разходите по Програма „Хидромелиорации” за тази година, Ви информирам, че за съжаление от предвидените по програмата 50 хил. лв. по-голяма част са за разплащане на изпълнени проектни и проучвателни строително-монтажни работи по договори още от 2008 г. Предвидени са и средства за завършване на яз. „Самуилово”, който е в строеж от 1985 г., и за основен ремонт на хидравличното задвижване във водоземната кула на яз. „Полетковци”, пак в строеж от 2008 г.
По Програмата „Хидромелиорации” е предвиден един нов обект и той е проектиране на яз. „Делвино” и напоителното поле в община Кирково, обл. Кърджали. Възложените проекто-проучвателни работи са свързани с осигуряване на алтернатива на тютюнопроизводителите в Източните Родопи, на което, господин Метин, Вие едва ли бихте възразили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, аз Ви благодаря за отговора. Наистина, както стана ясно и от Вашия отговор, а и аз споменах в моето изложение, общинската администрация и кметът на община Долна Митрополия са предприели действия по ремонтирането на канала, но техните средства са твърде недостатъчни. Въпросът, който зададох, беше с оглед собствеността на съоръжението, тъй като „Напоителни системи” е към вашето ведомство.
Разбира се, проблемът е временно разрешен, както казахте и Вие, както и аз споменах, чрез временното подаване на вода от помпената станция в с. Победа. Тази станция приоритетно снабдява с вода гр. Долна Митрополия и още три населени места и не може вечно да продължава това подаване, тъй като нивото на подпочвените води в станцията непрекъснато намалява.
Предвид актуалността на проблема аз все пак изразявам позиция и становище, че при първа възможност е редно вашето министерство да намери необходимите средства и още тази година или другата ремонтът на този канал да бъде включен в поименния списък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Дуплика желаете ли? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Пенко Атанасов относно цената на хляба след въвеждането на БДС „България”.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За съжаление и аз ще започна моя въпрос с това, че задавайки го преди повече от месеци половина, той вече не е толкова актуален. Но Вие вече имате достатъчно статистически данни по този въпрос, за да ги изнесете и да кажете какво се случва с Вашата идея за вкарване на стандарт по хляба, как се е реализирала. Основното, което притеснява и вълнува българските граждани, е какво ще ни струва този нов хляб? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, тъй като и госпожа Плугчиева, и Вие го казахте, когато ми дойде редът в Народното събрание, тогава отговарям. И днес имам 14 въпроса, от които трябва да отговаря на 12. Така че може би количеството на въпросите към определени министри създава ситуацията да се отговаря със закъснение от около месец и половина, но то не е защото аз се бавя, а защото такъв е обемът.
По отношение на конкретния Ви въпрос. Министерството на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол по безопасността и качеството на храните, а не контрол върху цените. Цената на хляба, произведен по утвърдените стандарти в България, не е в нашите компетенции, а на самите производители. Тъй като в хляба по утвърдения стандарт не се налагат никакви добавки – подобрители и стабилизатори, а и цената на пшеницата на световния пазар е намалена, не би следвало цената на хляба по стандарта да е по-висока.
Към момента по данни на САП за цените на хляба по стандарт „България” – бял, добруджа, цената е 1,09 лв. за 650гр. или 1,67 лв. за килограм. Обикновеният хляб е в почти същите ценови диапазони. Ако има разлика, тя е няколко стотинки, което нормално се наблюдава в различните региони на страната за един и същ тип хляб.
Не виждам притеснения в тази посока. Хлябът по стандарт „България” – това е насъщният хляб, няма нещо повече в себе си, освен по-качественото брашно, което да налага поскъпване, но тъй като цената на пшеницата на световните пазари падна, би трябвало и производителите да предлагат този хляб на абсолютно същата цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, да, ама не! Няколко пъти Вие много хитро (както много пъти) успявате да се изплъзнете и да не се явявате на контрол. На 22 април т.г. мистериозно се разболявате и следващия ден сте в Бургаска област във връзка с шапа. Ние не сме балами тук! Много се извинявам, но отношението Ви към Народното събрание и отговорът на въпросите не е на нивото, на което би трябвало да бъде. Ние добре знаем, че Вашето кредо е да се създават стандарти в различни области – в млечния сектор, в месния, а сега и за хляба. Това звучи популистко и добре, само че резултатите са други. Ако четете статистика и вестници, там много добре са дадени мненията на хората – има единствено увеличение на хляба и нищо друго, свързано с качеството или подобряване на вкусовите и не знам какви си качества!
Господин министър, това наистина е тревожно, защото пипайки определен сектор, това неминуемо се отразява на цената на този продукт. И нищо друго! Защото тези фирми, които са си произвеждали качествено, продължават да си произвеждат качествено. Тези фирми, които не са произвеждали качествено, продължават да произвеждат некачествено. Това е големият проблем. Между другото, до влизането на стандарта хлябът в България се е правил от брашно, сол и вода.
Друг обаче е големият въпрос. Вие казвате, че в този стандарт се вкарват качествени пшеници. Къде е Вашата политика за производство на качествени пшеници? Какво направихте, та производителят да произвежда качествени пшеници? А качествени пшеници има. Те са може би повече от десетина сорта в България. Но за да се произвеждат, трябват някакви стимули. А те липсват!
И накрая, ха недейте пипайте повече тези стандарти, защото в момента, в който ги пипнете, се вдига само цената! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, тъй като първо ме провокирахте в началото – заболяването ми не е мистериозно. То е отразено в журналите на Правителствена болница. Няма да занимавам от тази трибуна хората с това, но онова, което казахте в момента, е неуважение към работата на Правителствена болница. А за това, че на другия ден съм бил в Бургас, при шапа – да, отидох, защото наистина се налагаше. Аз знам как съм пътувал и какво ми е коствало. А по отношение на здравето ми – всеки има право да се разболее.
По отношение на стандартите. Никой с въвеждането на стандартите не лишава хората от останалото – това, което консумираха в продължение примерно на вашето управление. Но Вие за първи път официално – не знам дали лично или като представител на политическата сила, казвате, че трябва да се спре със стандартите. Ако го казвате официално, декларирайте го, защото поради липсата на стандарти българското общество – ние, нашите деца и нашите родители, консумираме боклуци. Стигна се до това, че България е на първо място в Европейския съюз по заболеваемост.
Аз няма да спра! Ако Вие искате, спрете. Аз знам, че с въвеждането на стандартите засягаме много интереси, но стандартите ще продължат да бъдат въвеждани в името – отново повтарям – на здравето на нашите деца! А тези, евтините неща – кренвиршите по 2,50 лв., също си ги има в магазина и днес. Има го и евтиното сирене от палмово масло. Който иска, да си го купува. Но ние ще продължаваме да ги въвеждаме и тези хора, които искат да купуват качествено, и нашите деца, които трябва да храним, ще ги храним по стандарти.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Но нищо не се променя! Само цената се променя!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: А Вие декларирайте, ако искате – официално, другото, което казахте преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Меглена Плугчиева относно директните плащания и санкциите, които се налагат на земеделските производители.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, да развиете въпроса си.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, както виждате, това е втори въпрос по тази тема. Фактът говори сам по себе си, че това отразява само малка част от вълната на недоволство по отношение на начина на разплащане на директните плащания – първо, на тоталното забавяне както на директното плащане, така и на националните доплащания, като особено потърпевши бяха тези от животновъдството. Особено засегнати са цели райони в Южна България. Знаете, че националните доплащания, които бяха най-необходими през зимата, когато се раждат животните, когато трябва фураж, а няма паша – всичко това не се случи тогава, а едва в края на април и началото на май.
Второ, при директните плащания, с които се похвалихте толкова много и даже премиерът се ангажира, виждате, че вместо истинско плащане, на практика има санкции към хората, и то без да им се дават обяснения защо се санкционират, без да са правени проверки на място на имотите им, без да им се дава обяснение какво припокриване се е случило, след като за тези парцели и земи те са получавали 4 години средства. Какво ще се случи сега с тези хора? Те не могат да направят и справка долу по места – нито в общински, нито в областни земеделски служби, защото целият кадастър и цялата база данни са изтеглени във Фонд „Земеделие”.
Вие току-що споменахте тук и дадохте цифри колко сте разплатили. Но какво се случва с тези хора? Създали сте работна комисия. Фактът, че сте я създали, означава, че има крайни неуредици и хаос долу по места и Вашите хора не могат да се справят. Вие искате тези хора долу вместо да работят – да орат и да сеят, да тръгнат по София и да търсят комисията, която сте създали ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: ... за да си подадат жалбите, понеже не са получили плащанията си или са санкционирани.
Молбата ми е да кажете: какво конкретно ще се случи с тези хора? Защо се санкционират? Как ще процедирате за 2010 г.? Това е въпрос, който вълнува всички в момента. Трябва да дадете ясен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, тъй като въпросът Ви се дублира с въпроса на госпожа Крумова, ще си позволя да изляза извън рамките на подготвения ми официален отговор, да отговоря по-прагматично, с оглед земеделските производители, които ни слушат, да получат допълнителна информация.
Първо, позволете ми да не се съглася в с твърдението Ви, че в зимните месеци, когато са се раждали животните, не сме изплатили националните доплащания. Всички национални доплащания на животновъдите бяха изплатени през м. декември. Националните доплащания за зърнопроизводителите се плащат заедно с директните плащания и се платиха през месеците март и април, но те са към зърнопроизводителите.
По отношение на мерите и пасищата. Знаете, че там национални доплащания няма, там са само европейски пари. Разбира се, защо през април платихме директните плащания, европейските и националните доплащания към тях – заради изпълнението на екшън плана, Вие много добре знаете за този екшън план.
Използвам тази висока трибуна, за да съобщя, че след тежката мисия на Европейската комисия ние получихме писмо лично от комисаря Чолош, за което аз му благодарих във вторник на Съвета на министрите. В писмото, цитирам по памет, той отбелязва забележителния напредък по отношение на изпълнение на екшън плана и се надява, че той ще бъде изпълнен до края на м. ноември, какъвто е приетият срок.
По отношение на санкциите. Нека да уточня, че става въпрос за санкции, наложени за платени за кампания 2009 г. директни плащания и национални доплащания към тях на земеделски производители, които бяха констатирани след направата на сателитни изображения на снимки в края на 2009 г. и бяха използвани вече като слой в началото на 2010 г. за кампания за подаване на заявленията през 2010 г.
Всъщност ние имахме две опции и мисля, че Вие много добре знаете за тези опции и възможности. Можеше да не потърсим тези санкции от земеделските производители (да уточня, че това са 5 803 бенефициента с наложени санкции за изплатени нерегламентирани суми за кампания 2009 г.) в размер на стойност около 20 млн. лв. Ако това се беше случило, имайки предвид прецедента и обицата ни от така наречения Код 6, когато бившият министър на земеделието Валери Цветанов разпореди да бъдат изплатени санкциите, наложени по Код 6, знаете какво се случи тогава. На България й беше наложена санкция; тези пари бяха възстановени към Европейската комисия. Тъй като ние вече имаме получена санкция за 2007 г. в размер на 40 милиона, за 2008 – в размер на 49 милиона, ако бяхме направили това, рискувахме частично или пълно спиране на европейските средства. Точно заради това аз казах: когато, от едната страна стои интересът над 90 хиляди бенефициенти на стойност над 1 милиард, от другата страна – интересът на около 5 хил. човека с 20 милиона, аз наистина ще направя избора в полза на националния интерес и повечето бенефициенти и средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие не ми отговорихте конкретно на въпроса и отговорът на този въпрос се чака от десетки хиляди земеделски стопани.
Първо, защо за една година и половина броят на земеделските стопани намаля с 10-12 хиляди, и второ – какво ще се случи с тези хора сега, след като има толкова много жалби; кога и как ще се справи комисията, създадена от вас.? Защо няма по поделенията съответно представители, които да се занимават със случаите? Искате тотално да откажете хората да кандидатстват и тотално да ги откажем изобщо да работят земята?! За да опровергая всичко това, което казвате, ще Ви помоля да отидете долу по места и да се срещнете с хората. Съветвам Ви да отидете в Тетово, да отидете във Ветово, ако знаете изобщо къде се намират; да отидете в Свиленград, в Ямбол.
В заключение да Ви прочета писмото на един земеделски стопанин от Ямбол, господин Янев, който има натрупан толкова горчив опит, че това е достойно за рубриката „Гинес”: как се работи в българското земеделие; как от м. август 2010 г. подадени документи, го викат на 29 декември във фонда. Човекът пише: „Там раздадоха на коляно договори и чакаха страшно много хора. За мен това беше недопустимо – важен договор, аз да го чета на коляно. След като се запознах и видях, че без причина ме санкционират, съответно поисках становище от служителите. Не ми дадоха отговор и само на ухо ми казаха да отида да се жалвам. И тъй като се жалвах, в момента съм един от тези в списъците, които ще бъдат наказани, и ще трябва да връщат пари.
Нямам нито уведомително писмо за 2009 г., нито акт за държавно вземане; няма и как, и към кого да се обърнеш, за да получиш повече информация, за да разбереш за какво точно те санкционират и дали така ще ме санкционират не само за 2009 г., но и за 2010 г.
Във всичко, което ми се случва, няма нищо случайно – в това съм убеден, но искам да знаете, че такива като мен са на изчезване. Повечето хора са на принципа „наведена глава, сабя не я сече”. Мисля, че затова сме в това положение, затова теглим и затова сега аз вече няма да тегля кредити, няма да работя по 24 часа, както съм работил, няма да осигурявам повече работни места.”
Това е гласът на хората, с които Вие работите. Предайте го на Вашите служители и направете необходимото, иначе тези хора наистина ще загинат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, първо да Ви отговоря защо намаляват земеделските производители: защото ние вървим към преструктуриране на българското селско стопанство. Вие знаете, че това е единственият начин в условията на изключително тежка конкуренция в Европейския съюз то да се окрупни и да бъде по-конкурентоспособно. В този смисъл много от земеделските производители, които са се регистрирали като такива с примерно две крави или няколко овце, в момента престават да бъдат такива. Разбира се, и поради демографската ситуация в България това се налага и ще намалява. Не е нормално в България при 250 хил. крави да имаме 120 хил. млечни ферми, което означава, че те са примерно по две крави на ферма. Трябва да вървим към окрупняване и за това тази тенденция не е тревожна. Важни са и аз Ви казах цифрите. Цифрите са, че брутната добавена стойност в аграрния сектор се повишава, външнотърговското ни салдо се е увеличило от 389 млн. щатски долара през 2009 г. на 944 – това е близо 2 пъти и половина през 2010 г., което красноречиво показва, че секторът върви на добре.
По отношение на писмото, което прочетохте, аз ще Ви помоля да ми го предадете и ще направя проверка. Дано, казвам, този който го е написал, не се окаже един от тези, които са зачертани за подпомагане – дъбови гори, гробища, полигони. Ако ние го платим, разбирате ли, аз също съм чувствителен човек, мога да се разчувствам от това писмо, в качеството си на министър, обаче не бива да си позволявам да оторизираме плащания, когато те са извън допустимите рамки и норми на Европейския съюз. В противен случай отново повтарям: ще се случи това, което се случи по времето на Вашето управление – да ни спрат европейските пари по земеделие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следващият въпрос е от народния представител Веселин Методиев относно дейността на Селскостопанска академия.
Господин Методиев, заповядайте да развиете въпроса.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, господин министър, през септември 2010 г. Народното събрание прие изменение на Закона за Селскостопанска академия, с което увеличи, господин министър, Вашата отговорност за ръководството на академията. Както на първо, така и на второ четене, тук в залата, а и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта бяха проведени остри дебати. Част от остротата на дебатите беше свързана с партийна принадлежност на ръководителя на Селскостопанската академия и поради тази причина опозицията провеждаше сериозна защита, особено тук в пленарната зала.
В тази връзка моят въпрос е: правили ли сте проверки на дейността на председателя на Селскостопанската академия? Ако да – какви са Вашите изводи? Смятате ли, че се провежда подходяща научна и практична политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Методиев, тъй като въпросът е вписан малко по-назад във времето, ще изляза от рамките на официално подготвения ми въпрос и в отговора към Вас.
Извършват се проверки по отношение на дейността на Селскостопанската академия. От поемането ми на поста министър на земеделието и храните аз съм разпоредил няколко проверки на инспектората, който е подчинен на министъра на земеделието и храните. Проверките са пет. Във всички тях са констатирани системни нарушения.
На базата още на първите проверки аз поисках Сметната палата да извърши обстоен одит на дейността на Селскостопанската академия. Вие, предполагам, че и колегите депутати знаете много добре колко е голяма тази структура. Тъй като настоявах постоянно, срокът беше в края на миналата година, не ми представиха отчет, тоест поискаха допълнително време. Аз се срещнах с председателя на Сметната палата преди два дни, който ме запозна с предварителния доклад, вече приключен, по отношение на Централно управление на Селскостопанската академия. Тъй като докладът е доста притеснителен, аз разговарях вече с премиера и ще съобщя новината оттук. Още в първите работни дни на следващата седмица ще предложа на премиера Борисов, тъй като такива са правомощията ми като министър на земеделието и храните, да бъде сменен председателят на Селскостопанската академия за допуснати системни нарушения, констатирани вече и в доклада на Сметната палата. Надявам се, разбира се, че господин Борисов ще уважи това мое искане.
След поемането и определянето на нов председател на Селскостопанската академия, ще възложим абсолютно детайлна проверка и на институтите в системата на Селскостопанската академия и научните звена, защото поне това, което се констатира на централно ниво, ако е транспонирано и към съответните институти, наистина граничи с престъпление. Ако има такива, ще сезираме и прокуратурата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Господин председател, колеги! Господин министър, аз съм длъжен да кажа, че съм доволен от отговора Ви, защото предизвиках новина. В рамките на публиката съм си свършил работата като народен представител.
Ще си позволя кратък коментар като се радвам на Вашата решителност и на това, че господин премиерът ще бъде сезиран в близките дни и че този въпрос ще бъде приключен. Коментарът ми е следният: лошото в случая – забавят, защото е много голямо. Ние проведохме много сериозни дебати, влизахме в конфликти. Казвам го от гледна точка да защитя честта и достойнството на народните представители, не само собствените си. След като тук се води една битка – епична на моменти, това, че се забавя решение, заради което е водена фактически битката с месеци наред, накрая пречи на вашата работа, не на работата на народните представители.
Аз не съм член на мнозинството, не съм член и на кабинета, но съм бивш министър, зная колко лошо е това като последствие за Вас като управляващ и за Вашата работа като управляващ. На средата на мандата Вие сега ще научите може би още много лоши неща, както сам казвате. Документът, с който аз разполагам, е за конфликт на интереси и е дело на вашите органи за контрол. След като е допуснат конфликт на интереси на най-високото равнище, си представям надолу колко конфликта на интереси ще откриете Вие, защото мрежата наистина е голяма. Когато се окаже, че тези конфликти на интереси съвпадат, притежание на държавна собственост с взимане на управленски решения с частна собственост отдолу, това наистина са деяния, които може да се окажат престъпни по смисъла на наказателното законодателство. Това е търпяно толкова дълго време. Това е много голяма система. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Прощавайте, господин председател. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Методиев, тъй като Вие сте участвали в дебатите, когато се е приемал Законът за Селскостопанската академия и сте свидетел за това, че той беше приет от предходното мнозинство, така защото председателят на Селскостопанската академия да не може да бъде сменен, тоест неговият мандат да бъде изчерпателен. Наложи се, и аз като принципал внесох предложение в Министерския съвет за промяна на Закона за Селскостопанската академия. Това се случи само преди няколко месеца, което ми позволи, всъщност или ще ми позволи, в рамките на дни да поискам смяната на председателя на Селскостопанската академия.
Забележете, тъй като имаше интерпретации и коментари, че подчиненият на мен инспекторат може да ми подава информация, която все пак да ми е такава, защото да ми бъде угодно, затова аз изчаках и настоявах пред Сметната палата да получа доклада на Сметната палата и виждате, че това трябваше да се случи на Нова година, след това през м. март и след последното ми настояване аз получих преди два дни неофициалния предварителен доклад. Надявам се до дни да получа официалния и да изпълня това намерение, което декларирах току-що – да предложа смяната на председателя на Селскостопанската академия и да предам материалите на българската прокуратура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва питане от народния представител Меглена Плугчиева относно политиката на Министерството на земеделието и храните за проблемите в сектор „Плодове и зеленчуци”.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, да развиете питането.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, изкушена съм да Ви кажа по предишния въпрос, че този страх от Еврокомисията и неумението на вашата администрация да се справя с управлението на средствата, води дотам, че Вие сами ги спирате и че изобщо не давате никакъв шанс на хората. За съжаление трябва да Ви припомня, че спрените средства в рамките на една година бяха пуснати благодарение на усилията, които направихме, затова не спекулирайте с тази тема.
Сега Ви връщам към питането по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци”. Това е един от секторите, които постепенно, но сигурно загиват. Факт е, че това не е само последната година и половина. Това е една тенденция в последните години изобщо и производството на плодове и зеленчуци, както и площите намаляват. В момента са някъде около 490 хил. ха и производството е някъде около 840 хил. т, съответно плодове и зеленчуци, които се дават. Това е по данни от Вашата статистика.
Това е един подсектор, който може да осигурява допълнително интензивна заетост, може да дава качествена продукция, особено при природния потенциал, с който разполагаме. Може да дава и допълнителна добавена стойност и съответно да дава допълнителна възможност и за други сектори като „Хранително-вкусова промишленост”, „Туризъм” и т.н. Какво се случва обаче с този сектор? За това е моят въпрос към Вас: каква е политиката, която водите? На Вас са Ви изпратени конкретни предложения от Асоциацията на производителите на оранжерийна продукция, както и на Съюза на градинарите в България и въпросът е, че до момента не се чува и не се случва нищо.
Очаквам Вашия отговор, за да могат да чуят хората от тази трибуна какви мерки предприемате, за да може да се подпомогне производството на български плодове и зеленчуци, да не внасяме ябълки от Македония и домати от Гърция и Турция.
Искам да припомня една страшна статистика, че ако през 1990 г. сме имали 46 кг български ябълки например на глава от населението, то в момента са само 3 кг. Това е една страшна тенденция. Ако я продължа, няма да ми стигне времето по отношение на зеленчуците и на останалите плодове, затова очаквам да чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, ще започна оттам, където свършихте Вие, за да не внасяме, и ще кажа няколко данни.
За първи път в историята на следвоенна България външнотърговското салдо по отношение на търговията с храни е било отрицателно за първи път през 2007 г., което е сам по себе си позорен факт.
За 2008 г. салдото вече се изравнява.
За 2009 г. за първи път е положително – 389 милиона.
За 2010 г. – 944 млн. щатски долара. Тоест ние вървим натам, накъдето ни е мястото.
По отношение на салдото и по отношение на това да внасяме, нека само да си припомним годината 2007-а и повече да не я повтаряме. През 2007 г. аз не бях министър на този сектор.
По отношение на независимо от ясно изразените тенденции за рязко свиване на производството на плодове и зеленчуци през годините на прехода, през последните две години Министерството на земеделието и храните с помощта на европейското и национално финансово подпомагане успява да създаде условия за тяхното възраждане и развитие.
Подпомагането на сектора с финансови средства се извършва по линия на държавни помощи, нисколихвени кредити, директните плащания на площ, пазарната подкрепа и посредством някои от мерките по Програмата за развитие на селските райони. Наличието на тези финансови средства е силен стимул за земеделските стопани.
Каква финансова помощ за производителите на зеленчуци и плодове успя да осигури Министерството на земеделието и храните до този момент?
Първо, краткосрочни кредити на Държавен фонд „Земеделие”. От 2010 г. – на земеделските производители на зеленчуци, Държавен фонд „Земеделие” отпуска краткосрочни кредити на референтна лихва за разходи за производство. Кредитните средства се предоставят за закупуване на семена, минерални торове и продукти за растителна защита, необходими за производството и възлизат на 500 лв. на декар за картофи и 420 лв. на декар за пипер.
Второ, земеделските производители на плодове и зеленчуци могат да получават финансови средства по кредитната схема на Държавен фонд „Земеделие” – инвестиции в селското стопанство, направление „Растениевъдство” и направление „Техническо обезпечаване”.
Отпускането на кредитните средства на референтна лихва са за покриване на инвестиционни разходи за създаване на трайни насаждения, за изграждане, реконструкция и модернизация на оранжерии за производство на зеленчуци, гъби, за подобряване на качеството на произведени плодове и зеленчуци, за нови схеми за напояване и др.
По направление „Техническо обезпечаване” от схемата се кредитират разходи за закупуване на селскостопанска техника и прикачен инвентар.
През 2010 г. изплатените средствата по схемата на направление „Растениевъдство” са близо 2 млн. лв., а броят на получилите кредитни средства е 34.
Трето, целеви субсидии на Държавен фонд „Земеделие” по схемата на държавна помощ. Имаме разрешена държавна помощ – целева субсидия за заплащане на застрахователни премии, при застраховане на земеделски култури в сектор „Плодове и зеленчуци”, имаме държавна помощ – целева субсидия за подпомагане на земеделските производители за закупуване на посевен материал от картофи за семепроизводство и консумация за 2010–2011 г., имаме държавна помощ за насърчаване производството и използване на висококачествени семена. Имаме, разбира се, и държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделските производители за напълно пропаднали площи, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия.
Както знаете, в началото на тази година Европейската комисия одобри и Схема на държавна помощ „Помощ за инвестиции на земеделските стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък”. Схемата предвижда на всеки данъчно задължен субект да бъдат преотстъпени до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, получена от дейност по производството на непреработена растителна продукция, в т.ч. плодове и зеленчуци. Преотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейности по производството. Предвижда се данъчното облекчение да се прилага до края на 2013 г.
Четвърто, Министерството на земеделието и храните разглежда в момента и възможността за изготвяне на държавна помощ в поливното земеделие. Изготвен е Проект за държавна помощ за прилагане на преференциални акцизни ставки върху моторните горива за земеделски нужди. В момента проектът се обсъжда с Министерството на финансите, с цел окончателно оформяне и подготовка на нотификация до Европейската комисия.
Пето, със средства от Европейския фонд за развитие на земеделието производителите на зеленчуци и плодове получават и директни помощи по Схемата за единно плащане на площ и национално доплащане за площ.
Производителите на ягоди и малини получават отделно подпомагане на площ – по 230 евро на хектар, по Схемата за подпомагане на производители на ягоди и малини, предназначени за преработка. Срокът на прилагането на тази схема приключва в края на 2011 г., но ще поискаме от Европейската комисия удължаване на срока за прилагане на схемата, при доказан положителен ефект от действащата схема.
Шесто, европейското и национално финансово подпомагане на организации на производители на плодове и на зеленчуци. От 2011 г. – с направените промени в националното законодателство се разрешава, освен предоставената до момента финансова помощ за групите производители на плодове и зеленчуци за насърчаване на тяхното формиране и улесняване на административното им функциониране и предоставяне на друга Схема за подпомагане на група от производители за покриване на част от допустимите разходи за инвестицията.
Разбира се, имаме и промоционални програми към браншовите организации, които могат да кандидатстват в сектора. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, имате думата за два допълнителни насочващи въпроса – в рамките на две минути.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, смятам, че е некоректно да посочвате годината 2007-а поради факта, че трябва да Ви върна в миналото, и да си спомните каква тежка реституция и ликвидация беше направена в българското земеделие, от което пострадаха специално площите с овощни градини. След такава тежка реституция и ликвидация едва от 2006–2007 г. започва нормално възстановяване, защото овошките не растат като житото. Дотук по коментара.
Сега за това, което изброихте. Това, което сте направили наистина е за поздравление. Въпросът е, че Вие имате получен допълнително и един дълъг списък от 15 предложения от посочените асоциации, които споменах преди малко.
Въпросът е, какво се случва с техните предложения като става дума не само за национална схема за подкрепа, както е за пипера и картофите, а и като цяло за производството на плодове и зеленчуци?
Какво се случва с необходимостта от национални доплащания на плодове и зеленчуци на площ, в размер 180 лв. на декар? Вие знаете, че в момента зърнопроизводството се толерира и относителният дял на субсидии там е между 20 и 22%, а при плодовете и зеленчуците само 1,6 и 5,4%.
Какво се случва с нотификацията за намаляване акциза на горивата? Това засяга ли, или не засяга, производителите на плодове и зеленчуци?
Говорите в бъдеще време и за поливното зеленчукопроизводство. Хората ги интересува кога ще се случи всичко това? Допълнителните мерки, които те очакват още и от Вашия колега – да се възстанови работата по програмата „От социални помощи към заетост в земеделието”, за да им се даде шанс по тази тема. Да се въведе и съответно заплащане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, моля за Вашите два допълнителни въпроса, защото това беше целта на двете минути по процедура.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тези са допълнителните и уточняващи въпроси към темата „Подпомагане на зеленчукопроизводството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, тъй като в първата част на отговора си посочих мерките, които са насочени към производителите на плодове и зеленчуци като държавни помощи и субсидии по директните плащания, не ми остана време и затова сега ще спомена, че производителите на зеленчуци могат да бъдат финансово подпомагани и със средства от Европейския фонд за развитие на селските райони с проекти по Програмата за развитие на селските райони по следните мерки: Мярка 121 – „Модернизиране на земеделските стопанства”, Мярка 123 – „Добавяне на стойност към земеделските и горските продукти”, Мярка 141 – „Преминаване от полупазарни към пазарни стопанства”, Мярка 142 – „Създаване на организация на производители на картофи” и др., като в момента се очаква одобрение. Казах го и преди малко: от Европейската комисия за разпределяне на нови финансови средства по Мярка 121, като част от тези средства ще бъдат за инвестиционни проекти в сектор „Плодове и зеленчуци”.
По Програмата за развитие на селските райони и подходът „Лидер” могат да бъдат създадени и местни инициативни групи. Подходът „Лидер” създава финансови възможности на местните хора и общности да развиват своите райони чрез разработването на местни стратегии за развитие на селските райони и да кандидатстват за финансиране на тези стратегии. Такава стратегия може да бъде свързана, разбира се, и с развитието на сектора в дадената община по отношение на плодове и зеленчуци.
Да, ситуацията в момента е такава, че начинът на разпределение на директните плащания, разбира се, облагодетелства в голяма степен зърнопроизводителите, което води до това в момента България да има едно монокултурно производство или земеделие, защото наистина голямата част от средствата отиват там. Ние не можем да ги разделим и няма как, тъй като до края на програмния период – до 2013 г., правилата са разписани и те ще продължат да бъдат такива. Затова търсим възможност чрез националните доплащания, чрез държавните помощи, които се нотифицират, да подпомагаме производителите на плодове и зеленчуци и тази тенденция ще продължи и занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отношение имате думата, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин министър.
Тъй като темата е достатъчно сериозна и прекалено комплексна и в рамките на 3 или 5 минути не могат да бъдат изчерпани всички въпроси, които стоят и допълнително за обсъждане, аз Ви препоръчвам. Първо, в най-скоро време да организирате работна среща, конференция или кръгла маса, или както и да я наречете, за да се обсъдят всички тези сериозни и много важни въпроси, касаещи производството на плодове и зеленчуци в България, като възможности и перспектива до края на 2013 г., а също така да запознаете производителите с позицията на България, която готвите за следващия програмен период 2014–2020 г. В никакъв случай те да не бъдат отново дискриминирани, засегнати, защото това е важно не само за хората, а като цяло за България, за страната ни – какво произвеждаме, какво ще ядем като качествена продукция и каква суровина подаваме към нашата преработвателна промишленост – дали подпомагаме нашето производство, или подпомагаме чуждите икономики?
Това е едната ми препоръка и съответно поетото обещание от ГЕРБ за създаване на Държавен гаранционен фонд, което беше едно от основните обещания в предизборната Ви кампания, заглъхна и не се чува. Това също е един от основните въпроси, за да се намери начин за подпомагане на българските производители в сектор „Плодове и зеленчуци”. Очаквам в най-скоро време да обявите кога ще бъде тази работна среща, тази кръгла маса или конференция, да има ясна програма за развитието на сектора до 2013 г. и съответно позиция за периода 2014–2020 г.
А сега Ви предавам жалбата, която коментирахме преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Димитър Чукарски, относно дейността на Разплащателната агенция към Министерството на земеделието и храните по Мярка 313.
Господин Чукарски, заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Българското земеделие и селските райони имат възможност да бъдат подпомагани със средства от Европейския съюз. Към момента все още сме в началото на усвояване на големите пари в земеделието, което би трябвало да се случи до края на 2013 г.
Мярка 313 – Насърчаване на туристически дейности за отпускане на финансови средства за развитие на селските райони през 2007-2013 г., е една от възможностите, които се предоставят за алтернативна заетост и подобряване на условията на живот и бизнес климата в селските райони.
Според информацията, с която разполагам, по Мярка 313 досега са приемани заявления само веднъж. Тогава не са постъпили много проекти и има достатъчен финансов ресурс по тази мярка. Излишно е да посочвам, че туризмът, особено селският и културният туризъм, е приоритетен отрасъл за България – възможност за създаване на заетост в места и райони с изключително висока безработица.
Съгласно предварителната програма на Разплащателната агенция прием на заявления по Мярка 313 за 2010 г. се е предвиждал от 1 септември 2010 г. За съжаление нито тогава, нито до момента има заповед за прием на проекти по тази мярка и днес липсва каквато и да е информация кога ще се приемат документи по така важната Мярка 313.
Във връзка с това моят въпрос е следният: какви средства има по Мярка 313 и кога се предвижда да може да се кандидатства по нея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукарски, общият бюджет на Мярка 313 – Насърчаване на туристическите дейности по Програмата за развитие на селските райони, е в размер на 38 млн. 397 хил. евро, от които 30 млн. 718 хил. евро – публични средства, и 7 млн. 679 хил. лв. – частни средства.
От момента на стартиране на Програмата за развитие на селските райони през м. април 2008 г. до момента са обявявани следните периоди за прием на заявления за подпомагане и бюджети по мярката:
Първият прием е от 1 октомври 2008 г. до 13 май 2009 г. с бюджет в размер на 3 млн. 23 хил. евро, което е 50% от бюджета за 2007 г. и 2008 г. по мярката.
Вторият прием е от 14 май 2009 г. до 25 юни 2009 г. с бюджет в размер на 1 млн. 209 хил. евро, който е 20% от бюджета за 2007 г. и 2008 г. по мярката, като към тази сума се добавя и остатъкът от предходния период на прием.
Третият прием е от 26 юни 2009 г. до 28 септември 2009 г. с бюджет в размер на 907 хил. евро, който е 15% от бюджета за 2007 г. и 2008 г. за Мярка 313, като към тази сума се добавя и остатъкът от предходния период на прием.
Четвъртият прием е от 29 септември 2009 г. до 31 декември 2009 г. с бюджет в размер на 907 хил. евро, който също е 15% от бюджета за 2007 г. и 2008 г. за Мярка 313.
Общият брой на подадените заявления за подпомагане по мярката е 47 на обща стойност 8 млн. 468 хил. евро. От всички подадени заявления за подпомагане по мярката изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е издал заповеди за отхвърляне на седем заявления, които са на обща стойност от 1 млн. 317 хил. евро. Останалите 40 заявления за подпомагане са в процес на извършване на административна проверка, съгласно Наредба № 32 от 12 септември 2008 г. Съгласно чл. 22 от същата наредба при вземане на решение за стартиране на прием за заявления за подпомагане по мярката, най-малко 15 календарни дни преди започване на приема се публикува съобщение на интернет страницата на Програмата за развитие на селските райони и на Държавен фонд „Земеделие”.
Започването и приключването на приема на заявленията за подпомагане по Мярка 313 се определя със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Съгласно индикативния график, публикуван на електронната страница на Програмата за развитие на селските райони за прием на заявления за подпомагане по програмата през 2011 г. по Мярка 313, е предвидено заявления за подпомагане да бъдат приемани за периода от 3 октомври 2011 г. до 28 октомври 2011 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Чукарски, за да вземете отношение.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Надявам се, че този въпрос ще даде наистина тласък за осъществяване на необходимата дейност по Мярка 313, защото от това, което Вие дадохте като информация, се разбира, че през 2010 г. наистина не е имало прием на документи.
Второто, което се разбира, е, че за периода 2007 г. към момента, вече сме 2011 г., а новият период ще бъде чак краят на 2011 г., ние сме похарчили някъде от порядъка на 7 милиона евро, а остават още, грубо казано, около 300 милиона евро, които да бъдат усвоени.
Така че миналата година на страницата, за която Вие казвате, на Разплащателната агенция, ми казаха, че било изнесено, че такива документи ще бъдат приемани през м. септември, но не са били приемани. Моята молба е наистина да успеете с ръководството на фонд „Земеделие” да създадете необходимата организация, за да може този път финансовият ресурс, който остава, през тези три години до края на периода да бъде разпределен, да може да бъде наистина подходящо използван, така че да даде и резултати в селските райони, за които е предназначен.
Аз съм удовлетворен от това, че дадохте точни цифри и смятам, че те ще бъдат от полза и за вашите служители, които да си направят съответно извода, че наистина имаме година и половина пропиляна по тази мярка, да не говорим за останалите, където също разходваните суми са пренебрежимо малки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, ще вземете ли отношение? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Пенко Атанасов, относно уреждане на статута на стопанските дворове.
Господин Атанасов, имате думата да развиете въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, само две думички за топката, която Ви вдигна Веселин Методиев – ако Вие имахте данни за толкова „черната” Светла Бъчварова, тя отдавна щеше да бъде сменена. Става въпрос за шефа на Селскостопанската академия.
По настоящия въпрос, аз такъв въпрос вече съм Ви задавал. За жалост обаче, нищо добро не се е случило в тази област и проблемите продължават.
Моят въпрос към Вас е: все пак каква е ситуацията, колко на брой стопански дворове са получили уреден статут? Какъв процент от общия брой представляват и кога все пак този изключително необходим за решаване въпрос ще бъде наистина окончателно решен, за да могат селскостопанските производители наистина до ползват дворовете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи лицата, които са придобили собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на прекратени селскостопански организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ТКЗС, могат да придобият собствеността върху застроената и прилежаща земя чрез покупко-продажба съгласно т. 1 или чрез внасяне на равностойна земя в Държавния поземлен фонд съгласно т. 3.
С Постановление на Министерския съвет № 188 от 24 юли 2009 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона в Глава 4а е внесена промяна в изискванията и реда за процедиране с преписките за придобиване на право на собственост върху земи – частна държавна собственост, по реда на чл. 27, ал. 6. Съгласно новата разпоредба министърът на земеделието и храните се подпомага от постоянно действаща комисия, която разглежда преписките за придобиване правото на собственост на застроените и нормативно разпоредени прилежащи площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12. В изпълнение на горецитираната разпоредба със заповед назначих тази комисия на 8 септември 2009 г. Тя разглежда комплектованите с необходимите документи преписки и действа регулярно. Съгласно разпоредбите в Правилника за прилагане на закона комисията е приела и Правила за работата си, в които е регламентирано провеждането на редовни и извънредни заседания.
През 2010 г. комисията се е произнесла по 739 броя преписки от общо постъпилите 903, като по 567 броя е предложила да се издаде заповед за разрешаване на придобиването на собственост. Останалите 164 от постъпилите през 2010 г. преписки са разглеждани от комисията в заседания, проведени през 2011 г., като 95 от тях са с предложение за извършване на разпоредителна сделка. Постъпилите преписки, по които комисията е констатирала нередовности, са върнати в съответните областни дирекции „Земеделие” за тяхното отстраняване.
Постъпилите през 2011 г. преписки към настоящия момент са 432. Комисията се е произнесла по 312 от тях, описани в съответните протоколи. Останалите 120 броя преписки, 113 от които входирани в министерството през м. април, ще бъдат разгледани на следващите заседания на комисията. Към настоящия момент комисията разглежда преписките, постъпили в министерството през първата половина на м. април тази година.
Следва да Ви уведомя, че съгласно разпоредбите на § 17 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, който е в сила от 9 февруари 2009 г., лицата, които в двугодишен срок от влизането в сила на този закон са подали искане по чл. 27, ал. 6 до министъра на земеделието и храните или до оправомощено от него длъжностно лице да придобият право на собственост върху застроените и прилежащите земи към сгради и съоръжения от имуществото на прекратени селскостопански организации, не дължат суми за ползване на земите. След изтичането на този срок, тоест след 10 февруари 2011 г. сумите за ползване на земите вече са дължими.
Господин Атанасов, следва да имате предвид, че в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи и в Правилника за прилагането му не е предвиден краен срок за придобиване на собственост върху прилежащите и застроени площи към сградите и съоръженията в стопанските дворове, поради което сроковете за приключване на процедурата не могат да бъдат прогнозирани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Атанасов, заповядайте, имате думата за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие изнесохте данни за решени въпроси, за върнати преписки, но разбирате ли, че сте много далеч от прокламираното от Вас и от колегите от ГЕРБ в Комисията по земеделие, че в рамките на шест месеца въпросът ще бъде решен? Ако не се лъжа, близо 2000 такива преписки все още стоят за решаване и тези хора не могат да ползват дворовете и да правят инвестиции. Въпросът си остава висящ.
Когато правихме промяната в закона, ако си спомняте или поне колегите си спомнят коментарите в комисията и в залата, аз казах, че нормативната уредба – областните управители да движат процеса, няма да реши въпроса. По наше време той беше и при областните управители, и не беше. С въпроса за издаването на акт за държавна собственост на прилежащите площи процесът се усложнява още повече. Това пък Ви дава възможност за мълчалив отказ. Оттук нататък следва дълга процедура, в която затъват тези, които кандидатстват и не могат да решат въпроса си.
Ако си спомняте, на предишното питане аз казах: „Господин министър, заставете администрацията да работи – да работи с високи темпове и да решава въпросите на тези хора, защото реално има още много, много какво да се желае”.
Отсреща ме гледа господин Стоян Гюзелев. Той много добре помни как каза, че въпросът ще бъде решен за шест месеца. Нали така, господин Гюзелев?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, понеже гледах, че докато отговарях, Вие си водихте записки, ако не сте разбрали или съм го казал бързо, съм готов да предам отговора си и в писмен вид.
Повече от 90% от преписките вече са решени, но тъй като това е постоянен процес, може би и към момента, днес някой също да подава заявление, как да го решим в рамките на шест месеца? Ако той е подал вчера заявлението, как да решим въпроса му?
Казах Ви, че към момента, към днешна дата, ако комисията работи другата седмица след празниците, ще гледа заявления, подадени в първата половина на м. април, следователно виждате, че ритъмът е такъв, че в рамките на месец от подаване на заявленията комисията се събира. Тя обаче не е постоянно действащ орган, не се събира ежедневно.
Абсолютно всичко, което е могло, е било изчистено към момента. Което не е било окомплектовано, е върнато в областните дирекции по земеделие да се доокомплектова, тоест те нямат отказ, а документите им са върнати за доокомплектоване. Те ще се гледат постоянно. Това е постоянно действащ процес.
Може би господин Гюзелев е имал предвид шест месеца, кой друг го е казал, не знам. За шест месеца сме поели да изчистим всичко към момента. Това обаче, което се подава към днешна дата, можем ли да го изчистим преди шест месеца?
Нека по този въпрос да има яснота: работи се по всичко, което се подава. Виждате, че в рамките на месец се разглежда. Благодаря ви.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, който отново е от народния представител Меглена Иванова Плугчиева, относно преструктуриране на фермите в първа категория.
Госпожо Плугчиева, имате думата да развиете въпроса си в рамките на две минути.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас касае темата за млечните ферми, които са втора и трета категория и до края на 2011 г. трябва да бъдат преструктурирани и да минат в първа категория. Това са условия, договорени при преговорния процес. Има преходен период, който изтича.
В момента справката от вашето министерство показва, че 50 хиляди ферми все още не са преструктурирани и това означава съдбата на 50 хиляди семейства и най-малко на 100 хиляди души в България.
Какво се случва с тези хора, при условие че трябваше главно да се ползват средствата по две мерки - 112 и 121, от Програмата за развитие на селските райони, за да се помогне на фермите да се преструктурират? В момента и до момента няма прехвърлени средства, защото средствата от тези мерки са изчерпани. Няма прехвърлени и нови средства, за да могат наистина хората да кандидатстват, да изпълнят необходимите задължения и да минат в следващата първа категория. Или трябваше да поискате да бъде удължен срокът на преходния период.
Какво се случва в момента, като имате предвид, че млякото в България намалява, производството намалява, животинската продукция на 1000 декара в сравнение с тази в Европейския съюз, средно взета като животински единици, са 82 за страните членки, а при нас, за съжаление, са 32 произведени животински единици на 1000 декара. В същото време от официалния доклад на министерството справката е, че само за една година – в последната година, говедата намаляват с 4,5%, козите – с 16%, биволите – с 9,9%, свинете – с 6,9%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да формулирате въпроса си, госпожо Плугчиева!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз го формулирах, господин председател. Моят въпрос е: какво се случва с 50-те хиляди млечни ферми в България, които трябва до края на 2011 г. да минат в първа категория? Към това давам подкрепящи аргументи защо задавам този въпрос, господин председател, ако следите внимателно парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Имам дълъг официално подготвен отговор, но понеже предполагам, че парламентарният контрол се следи с тревога точно от тези 50 хиляди фермери, за които говорите, ще съсредоточа отговора си конкретно към него.
Към 1 май 2011 г. ситуацията е следната. Фермите от първа категория са 2642, отглеждащи 103 835 бр. млечни крави, които притежават млечни квоти. Фермите от втора група са 811 бр. с 13 842 бр. млечни крави, а пазарно активните към момента ферми от трета група са 36 738 със 188 729 млечни крави.
Каква е ситуацията? Вие много добре знаете, че крайният срок беше края на 2009 г. за преструктуриране или за покриване на хигиенните изисквания на Европейската комисия. Тогава България поиска дерогация, заедно с Румъния, и ние получихме нов двугодишен период до края на 2011 г. Разбира се, това решение беше взето след консултации с представители на браншовите организации на животновъдите, включително консултации с представители на млекопреработвателния сектор. Предложението тогава, забележете, даже аз направих нещо повече, те предложиха и имаше консенсус за това да поискаме 18 месеца, а не 24 месеца удължаване. Тоест, трябваше в средата на тази година този срок да приключи. Аз, разбира се, поисках допълнителни 6 месеца и получихме до края на годината. За съжаление, в тези две години не се случва почти нищо. Тоест, движението не е в посоката, която очаквахме, въпреки че от 2009 г. българските животновъди получават за първи път средства по схемата за глава добитък и те получиха в края на 2009 г. близо 80 милиона, до края на 2010 г. получиха близо 107 милиона, а до края на 2011 г. парите трябва да бъдат около 120 милиона, тоест реални средства, които отиват при тях, разбира се извън средствата, които получават по Мярка 121.
Всъщност какви решения имаме? Едното от решенията е да изпълним ангажимента си и до края на годината ние да затворим тези близо 50 хил. ферми, което би довело до огромно социално напрежение и лишаване, разбира се, на сектора от сурово мляко.
Второто решение, може би към него ще се ориентираме, но аз искам то да бъде взето след консултации във формат Консултативен съвет по животновъдство, разбира се ще внеса въпроса и в Комисията по земеделието и горите, виждам госпожа Танева, защото той наистина е сериозен. И ако вземем решение да поискаме допълнителна дерогация, допълнително удължаване на срока, аз лично ще настоявам то да бъде обвързано с етапи на преструктуриране. Или, казано така, ако поискаме още две години, защото Европейската комисия има тенденции да ни даде допълнителни две години, аз ще искам и настоявам примерно, в рамките на първата година фермите от трета категория да станат втора, а тези, които не са станали, да бъдат поетапно затваряни, както всъщност процедирахме по време на преструктурирането на самите млекопреработвателни предприятия.
Това е изходът, аз се надявам настина фермерите да осъзнаят тревожността на тази ситуация, защото голяма част от тях, аз съм разговарял в свободни разговори, не могат наистина да дадат обяснение къде отиват тези средства, които те получават по схемата за глава добитък. Да не говорим, че част тях – тези, които ползват пасища и мери, получават средства и по другата схема. И да не стане така, че ние да наливаме от пусто в празно, тоест тези средства да отиват във ферми, които в края на краищата ще се окаже, че трябва да бъдат затворени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, имате думата за реплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря.
Господин министър, Вие искрено признахте, че наистина нищо не се случва и че има реална опасност тези, да не са 50, 45 хиляди ферми да са, да бъдат закрити и да доведете хората до просешка тояга, което означава, че от това не бива в никакъв случай да се допусне. Затова аз апелирам Вие да създадете съответни екипи, да предприемете съответните мерки при тези хора да се мине и да се помогне. Защото, ако те са имали техническата, финансова и професионална възможност, те са щели да го направят. В повечето случаи това са добросъвестни български граждани. Това означава, че тези хора са в невъзможност да се справят и затова задължение на държавата е да им помогне. Вие разполагате с един огромен щаб надолу по вертикала, на места. Пратете ги тези хора, подгответе им типови проекти – нещо, което повтарям повече от две години, и им помогнете да се справят, да изпълнят тези условия.
Освен това прехвърлете финансов ресурс във въпросните две мерки, за които говорим, задействате да работи мярката по нитратната директива. Всичко това касае пакета от мерки и аз реално Ви подсказвам какво да направите, защото няма време. Краят на 2011 г. чука на вратата.
Разбирате ли, пред дискусиите, които водим надолу с хората, оценката на хората е, че всичко това се прави тенденциозно? Затова, припомнете си, в учебниците по история сме чели и учили как преди столетия в Англия овцете изядоха хората. Сега, в ХХІ век стигаме до факта, че българските чиновници изяждат овцете, кравите и дори козите и по този начин оставяме до просешка тояга десетки и стотици хиляди семейства. Направете необходимото и то спешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Това беше нагледен пример как политическата риторика може да представи нещата в различни плоскости. Аз нищо не съм признал, аз Ви дадох цифри и Ви казах, че е за първи път от 2009 г., дотогава те не получаваха пари. А не получаваха, защото информационната система на Националната ветеринарномедицинска служба, не можа да заработи по време на цялото ваше управление и тези хора, заради липса на идентификационна система, не получаваха пари на глава добитък. За първи път, повтарям го за пореден път, за първи път през 2009 г. те получиха пари и през 2010 г. получиха пари, ще получат и през 2011 г. Тези пари отиват при българските животновъди. Те получават пари и по Програмата за развитие на селските райони, част от тях получават и пари по схемата за директни плащания.
Вие казвате: „Ангажирайте чиновниците”. Аз да пратя чиновниците във фермите, за да им боядисат, примерно, стените, или да им направят някакви съоръжения? Не, това няма как да стане. Българските животновъди трябва да знаят, че парите които получават този път… Нека да е без мрачни картини, нищо няма да затворим тази година. Знаете много добре и аз го обявявам от тази трибуна, няма да се стигне до затваряне на ферми, ние ще поискаме допълнително периоди.
Но вместо да се упражняваме наистина, казвам Ви го на Вас, защото с Вас имам много добър диалог, в излишна политическа риторика, да обясним на животновъдите, че като получават тези средства, а те наистина не са малко, отново повтарям цифрите – 79 милиона получиха в 2009 г., 107 милиона през 2010 г. и 120 милиона само по схемата за глава добитък, тези пари наистина трябва да отидат за това. И заедно да им го обясним. Иначе, ако трябва да се упражняваме ... (Реплика от народния представител Меглена Плугчиева.)
И няма да изядат овцете. Големият проблем е, че тази огромна ниша, която се отваря в момента с фулт секюрити в световен мащаб, с това, че всъщност ние имаме възможност и ниша да произвеждаме и да изнасяме, те трябва да се възползват. И затова българските животновъди получават специално отношение от мен и то ще продължи да бъде такова към тях.
Както се казва, не молитва, а мотика трябва и при тях. Надявам се и те да го разберат и да започнат да работят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър и за този отговор, и за всички отговори, които дадохте.
Преминаваме към последния въпрос, който е от народния представител Михаил Райков Миков относно закриване на клона на „Напоителни системи” ЕАД – гр. Видин.
Господин Миков, имате думата да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Известно е дискриминационното отношение на днешната власт, на правителството на ГЕРБ, към Северозападна България и в частност към Видинския регион. Само във Видинска област, откакто ГЕРБ взе властта, бяха закрити 14 изнесени структури на държавната администрация. И във Вашата сфера, господин министър, мога да Ви изброя в какви лаборатории. Затова сега, за да си правят проверките, хората пътуват до Враца, до Монтана, както и да е.
Става въпрос за напоителни системи. Вие идвахте на едно наводнение в Брегово. Само да ви кажа, че дигата, дето я пробихте тогава, още не е запушена. Но това, да го решавате.
Дунавските диги, които са на територията на Видинска област, са 36 километра, на Враца – 20, на Монтана – 17. Отводнителните помпени станции са 8 броя във Видин и по две в другите две области. И е с така язовири и всички останали съоръжения. В същото време съставът е силно дебалансиран в полза на областите, в които има по-малко съоръжения за поддръжка. И сега пълзи слух ли е, консултации ли са, че клонът на напоителни системи във Видин ще се закрие. А Видинска област е най-сериозно застрашена и в исторически план при високи дунавски води, отводнителните станции, язовирите не са много.
Аз много се надявам, че Вие в отговора ще внесете спокойствие в работещите в клона на напоителни системи Видин, че това няма да бъде поредната структура, която ще бъде закрита във Видинска област. И смятам, че преценките на евентуална оптимизация се вършат не на база някакви субективни нагласи и отношения, а на обективни критерии, които могат да Ви предоставя, но Вие си ги имате и няма нужда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, клон Видин на „Напоителни системи” поддържа хидромелиоративните съоръжения за напояване и предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства, на територията на област Видин. Съоръженията за напояване са обособени в 10 напоителни системи, които обхващат 124 хил. дка годни за напояване поливни площи, от които с гравитачна доставка на вода са 31 хил. дка.
По-важните съоръжения са: 7 язовира, от които 2 язовира, публична държавна собственост – яз. „Кула” и яз. „Рабиша”, 19 помпени станции за напояване и около 320 км открити канали.
За предпазване от вредното въздействие на водите са изградени 40 км корекции на вътрешни реки, 27 км предпазни диги, 36 км дунавски диги, 9 отводнителни помпени станции, чрез които се отводняват 60 хил. дка земеделски земи и 1 ретензионен язовир.
Резултатите от дейността на клона за последните четири години са отрицателни, като загубата от 130 хил. лв. през 2007 г. нараства на 477 хил. лв. през 2010 г.
Ежегодно се напояват около 180 до 200 дка, което представлява 0,16 до 0,18% от годните за напояване площи. Дори в годините с възможност за подаване на безплатна поливка полятите площи достигат 2 хил. 200 – 2 хил. 500 дка, което е под 2%!
За 2010 г. в клона са поляти само 8 дка или 0,006% от годните площи. Практически през 2010 г. клон Видин е обслужвал само един единствен клиент. От изложеното е видно, че при посочения обем и характер на извършената дейност съществуването на самостоятелна административна структура е необосновано. Поради това се предвижда да се извърши преструктуриране, изразяващо се в обединяването на клон Видин с другите два клона на дружеството в Северозападна България – Монтана и Враца, с оптимизиране на управлението и снижаване на разходите.
Настоящият клон Видин ще функционира като хидротехнически район с главна дейност поддържане на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите. При това преструктуриране на управлението експлоатационният персонал – надзорници, техници, работници, ще бъде запазен, като ще бъде редуциран само административно-управленският персонал. Също така ще бъдат предприети действия за намаляване на ненужните и безполезни дейности, като охрана на годни, но неизползвани от години съоръжения, ползване на скъпи външни услуги и др. В резултат на преструктурирането се очаква обединеният клон да приключи годината с положителен финансов резултат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, очевидно продължава тази дискриминационна политика към Видинска област. Тя е свързана с това правителство – правителството на ГЕРБ. Вие в пряк текст преди малко ми казахте, че ще ликвидирате и тази структура! Това ще бъде петнадесетата структура със стотици работни места!
Аз разбирам, че за вашето правителство Северозападна България приключва на банкета в пещерата „Леденика” и на футболния мач на игрището във Враца. Но е хубаво, че от тази трибуна видинските граждани, които знаят какво е наводнение, ще чуят. Вие дойдохте с вертолет, обухте ботушите и това Ви беше, явно не сте се поинтересували и гледате само стопанската страна. Когато дойде стихията, милиони и милиарди ще трябват на държавата! Дано не бъда лош пророк. В последните две години Вие една стотинка не сте дали за поддръжка на тези диги! Не финансирате подмяната на техниката, която е силно остаряла.
Пак Ви казвам, дигата на Тимок – там има заплаха за наводнение не само откъм Дунава, но и откъм Тимок, на което Вие бяхте свидетел!
В същия момент няма поливни площи. Няма, защото имаше много необработваеми земи!
Какво се получава? Вие режете от структури, които са доказали смисъла си! Преди 7-8 години имаше много силно наводнение, идваха чужди експерти – видяха какво вършат и какво организират тези хора!
Приберете си във Враца и Монтана всички структури и ни оставете. Ние сигурно ще потърсим други решения, извън България!
Такова дискриминационно отношение, такова мародерско отношение никое правителство не е имало!
Да Ви изброя ли кои са 14-те структури или тези ветеринарни лаборатории, които закрихте и прехвърлихте във Враца? Знаете ги много добре. Ще продължим тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, преди малко се опитах и дадох данни, че за миналата година са обслужили един-единствен клиент – 0,006%! Половин милион са на загуба.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Във Враца колко са клиентите?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Там са повече и не са на загуба.
Ние махаме единствено директора, секретарката му и шофьора. Във въпроса си трябваше да кажете: „Настоявам да оставите директора, секретарката му и шофьора”. Точно тези тримата ги махаме.
Защо да има директор, секретарка и шофьор на нещо, което губи по половин милион на година; нещо, което е обслужило само един-единствен клиент – 0,006% от територията?!
Добре, да назначим тогава директора за директор на общия клон – очевидно той е много добър администратор. Ще поискам шофьорът му и секретарката да отидат с него, за да си остане на работа, щом е толкова ценен. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог, господин Миков, от място! (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Не се обаждайте от място, господин Миков. Министърът има думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Дадох Ви данни! Хората, които отводняват, остават да работят! Щом е толкова ценен този директор, ще го вземем за директор в София, ако трябва, заедно със секретарката и шофьора, но няма да продължи това нещо – „Напоителни системи” години наред да губи и да продължава да губи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за отговорите на всички 12 въпроса.
Колеги, парламентарният контрол ще продължи с въпроси към Трайчо Трайков.
Преди това обявявам почивка – ще продължим заседанието в 11,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, продължаваме заседанието с въпроси към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Първият въпрос, на който той ще отговори, е от народния представител Георги Георгиев Пирински относно упражняване на правата на държавата при участие в управлението на „Лукойл Нефтохим”.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, въпросът ми към Вас към днешна дата е следният: имате ли вече достатъчно яснота за цените на дребно на горивата – на бензина и на дизела, имайки предвид дискусията, която върви вече трети месец, относно това как основният производител „Лукойл Нефтохим” формира своите цени и какви са факторите, които ги определят на пазара?
Вие заявихте в края на м. март, ако не се лъжа, че що се отнася до преработвателните разходи, това е, както Вие казахте, „черната кутия” в ценовата решетка, в ценовата схема, по която Вие си търсите информация. Заявихте, че тогава заместник-министърът на транспорта, представител на държавата в съвета на компанията, ще поиска такава информация. По-нататък нещата през м. април сякаш бяха в режима на мораториум, доколкото такъв беше обявен, но след неговото изтичане отново с цялата си острота възниква въпросът за това равнище на цените.
В началото на този месец се появи съобщение, че фирмата готви до Вас отговор по въпросите, които Вие й бяхте задали, след като преди това Ви обвини в некомпетентност, в разминаване в изчисленията с около 200%, като в крайна сметка неяснотата е губи ли или печели „Лукойл Нефтохим” от своята дейност, тъй като твърдението на фирмата е, че през последните две години е на загуба, а Вие от тази трибуна, преди три месеца вече, в края на февруари заявихте, че маржът, както го нарекохте, тоест отстъпката и печалбата в повечето случаи е между 6 и 7%, стига и до 10%.
Така че, господин министър, каква е картината към днешна дата, която можете да отчетете пред Народното събрание, за резултата от усилията Ви да си изясните що за цени са това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, бих могъл да подготвя отговор и на този въпрос.
Сега ще Ви прочета отговора на въпроса, който всъщност сте ми задали. Той е: получава ли представителят на държавата в дружеството редовно и безпрепятствено необходимата фирмена информация за текущата пазарна и производствена политика на дружеството и до каква степен разполага с реални възможности да оказва влияние върху формирането и провеждането на тази политика с оглед съчетаването на фирмения интерес с интересите на държавата и потребителите?
Българската държава притежава една акция с особени права, или акция клас „А”, наричана златна акция от капитала на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Притежанието на тази акция дава право на държавата да има един свой представител като член на надзорния съвет на дружеството и да блокира приемането на определени решения от общото събрание на акционерите чрез непредставяне на изискваното, според предвидени с устава случаи, писмено съгласие.
Представител на държавата в надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, както казахте, е господин Камен Кичев - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той е избран за член на съвета от общото събрание на акционерите, проведено на 24 юни 2010 г., като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 20 юли 2010 г.
Представителят на държавата получава такава информация, каквато се представя и на останалите членове на надзорния съвет по повод насрочени заседания и съответствия с определения дневен ред и правомощията на членовете на съвета, регламентирани в Търговския закон и с устава на дружеството. За периода от м. юли 2010 г. до средата на м. март 2011 г. надзорният съвет е провел само едно заседание – на 8 декември 2010 г., въпреки че уставът предвижда най-малко едно заседание на три месеца, на което е приет отчетът за очакваното изпълнение на бюджета, производствената програма и планът за реализация на дружеството за десетте месеца на 2010 г.
Представителят на държавата има равни права с останалите членове на съвета, в т. ч. да предлага въпроси за обсъждане и проекти за решения по тях, включително и такива, свързани с производствената и пазарната политика на дружеството. Веднага обаче трябва да се изясни, че както включването на отделни въпроси в дневния ред за заседание на надзорния съвет, така и решенията по всички разглеждани въпроси, съгласно устава на дружеството, се вземат с обикновено мнозинство от 6-членния на този етап състав на съвета, в който са включени петима представители на мажоритарния акционер и един представител на държавата. Именно поради това съм създал аналитичното звено в министерството, което набавя своята информация и по други канали. Поискал съм от господин Кичев предложение за допълнителни стъпки за защита на държавния интерес в рафинерията.
На срещата ми с председателя на Междуправителствената комисия в Русия по мое настояване в протокола беше включен следният текст: „Българската страна разчита, че „Лукойл” ще допринесе, в рамките на възможностите си, за по-нататъшно развитие на съвременните практики за свободна конкуренция в България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, това е чиновнически отговор. Казвате, че не този е бил въпросът, който преди три месеца съм Ви задал. Както сам разбирате, като министър Вие не би трябвало да отклоните да отговорите на въпроса, който Ви зададох днес, защото очевидно това трябва да бъде един от основните въпроси, с който през цялото време да се занимавате. Той е свързан с най-острите протести през последните месеци на потребителите, така че извинението Ви от тази формална гледна точка аз не го приемам в никакъв случай.
Второ, след като казвате, че сте възложили да се види какви нови допълнителни разпоредби би трябвало да има за защита на интереса на държавата по отношение дейността на основния доставчик на пазара, аз ще Ви задам въпрос в бъдеще именно по това какви мерки и кога предлагате да бъдат въведени. Защото вярвам, че не споделяте онова, което беше изказано като мнение от министър-председателя господин Борисов, че който се интересува от тези въпроси, е популист, със свойствения му изискан, така да се каже, въздържан израз. Напротив, смятам, че това е първостепенен обществен интерес, по който Вие като министър сте пряко отговорен и следва да търсите и подкрепата на Народното събрание в обосновани мерки, които бихте предложили, и сам настоятелно да следите да се спазва нормалният баланс между фирмения и публичния интерес.
Отново искам да кажа, че не става въпрос да се води война с фирма, но ясно е, че един практически монополист на пазара трябва да бъде задължен достатъчно ясно да обосновава цената, по която предлага, тъй като и през последните месеци, когато се дискутираше този въпрос, много ясно беше заявено, че нито има нормални условия за конкуренция, нито има нужната прозрачност по отношение на тази цена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Пирински, и през ум не ми е минавало да търся някакво извинение за това, че спазвам Правилника на Народното събрание. Ако го промените така, че да се отговаря на зададени ад хок въпроси, с удоволствие ще го правя. В случая сте ми задали един въпрос, подготвили сме отговор, а Вие задавате съвършено друг, на който също мога да Ви отговоря.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не е съвършено друг.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Между другото за част от въпроса съм подготвил информация по повод на въпроса на друг народен представител. Така че не виждам защо Вие „хвърляте в моята градина”, че не съм отговорил на въпроса, който Ви интересува.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Трябваше да отговорите, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За декларация от името на парламентарна група – заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Само след няколко дни – на 24 май, във вторник, улиците на градовете и селата на България ще бъдат изпълнени с деца, техните родители, техните учители. Поводът, разбира се, е празникът – Денят на славянската писменост и култура – сигурно най-истинският, най-народният празник в България. Защото той не е създаден с укази. Той идва от самата душа на българския народ!
Историята познава много държави в миналото, силни, могъщи империи, познава много завоеватели. Мнозина от тях са престанали да съществуват в историята на света, защото не са оставили трайна духовна следа. Това е разликата между тях и историята на българския народ и българската цивилизация. Защото българската държава още от своето основаване през 681 г. е била силна държава. Тя е водила успешни войни с Византия, с други страни, но едва със създаването на славянската азбука, на славянската писменост от равноапостолните братя Свети Кирил и Свети Методий България стана не само силна, велика, но стана и безсмъртна! Защото буквите, писмената, словото, българската култура са това, което дава истинската ценност и съдържание на развитието на българската история. И ние, българите, сме деца на словото, на азбуката, на тези 30 знака, 30 букви, които създават и пазят нашата идентичност. Благодарение на кирилицата нас ни има в историята и във времето – и в миналото, и в бъдещето. И винаги ще ни има! Защото освен нас, българите, на кирилица пишат още 270 млн. души. Това е огромен принос на България, на нашия народ към световната цивилизация.
И така е вече 1156 години. Последните думи, написани от ръката на Св. Константин Кирил философ, са следните: „Не бях, бидох и съм во веки!”. Това важи и за българския народ. Ние често търсим и водим политически спорове кой е първият европеец при нас. А отговорът е пред очите ни – това са Св. Св. Кирил и Методий, това са техните ученици Св. Климент, Св. Наум, Св. Горазд.
Разбира се, в навечерието на 24 май не можем да не се обърнем към днешното състояние на българската просвета, българската наука, на българската култура, защото всяка година се прави своеобразна оценка на развитието на този ключов за нашата нация сектор.
Трябва ли нашето настроение да е толкова празнично в този ден, в навечерието на 24 май? Разбира се, в целия свят има криза – икономическа, социална. Тя нанася тежки удари върху всички държави, но отговорните държави, започвайки от Америка, минавайки през европейските държави, Русия, Бразилия, в тези условия не намаляват финансирането на образованието, науката и културата. Напротив, или увеличават това финансиране, или поне го запазват на нивата, които са били.
Министър-председателят на България много често обича да говори за модернизация на страната, но под модернизация разбира единствено километри асфалт, обеми бетон, а истинската модернизация, която в края на ХІХ и началото на ХХ век направи България силна държава, минава през образованието, през достъпно качествено образование, което може да направи българите конкурентноспособни. Това ли е политиката, която се води днес? За съжаление – не! Последното изобретение на премиера беше, че българските студенти трябва да бъдат заробени, да станат крепостни, да не могат да живеят и работят в чужбина. Само че българската държава и това правителство не могат да им осигурят работа тук, в България, след като получат своето образование. Когато говорим за духовност, какви примери се дават, когато българският премиер говори пред медиите и пред учениците в едно училище как в еди-кое си място той се е бил със своите съученици. И после се учудваме защо има насилие в българските училища.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Е, стига бе!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Но разбира се, това са само външни прояви на съдържанието. А какво е съдържанието? Европейският съюз прие Стратегия „Европа 2020”, която цели Европа да стане по-конкурентна, по-устойчива на основата на интелигентния растеж, на основата на знанието, и изисква към всяка държава много сериозни инвестиции именно в образование, наука, в развойна дейност. При нас върви точно обратният процес – средствата за образование са намалени, и то се намаляват вече две последователни години, като са спаднали на 3,4% от брутния вътрешен продукт. В предишния мандат за наука се заделяше като държавно финансиране почти 0,5% от брутния вътрешен продукт. Сега са 0,18%. За какво говорим?! Как ще развиваме нашата държава?! Безкрайно тревожни са тенденциите с нивото на грамотност. Двадесет процента от учениците до 15-годишна възраст са под минималните европейски стандарти като знание и грамотност, 40% са под средните за Европейския съюз. По този начин и с такава политика се обричаме на безкрайно затъване и изоставане! Това трябва да бъде ясно казано.
Особено тревожно е това, което се прави и по отношение на финансирането на средното образование, държавните висши училища и БАН. От всички програми, които бяха въведени като допълнителни национални програми за финансиране – на средното училище и диференцираното заплащане, извънкласната дейност и много други, намалението е осем пъти. Единствената програма, която не е пипната, е програмата за закриване на училища. Това ясно показва посоката на движение на политиката на това правителство в тази област. Ако говорим за държавните висши училища, които са ядрото на българското висше образование, виждаме ясна диференциация и мачкане на Софийския университет, на УНСС, на всички водещи изследователски и образователни центрове за сметка на частните. Държавата се оттегля от своя ангажимент в тази област все повече и повече. Това няма как да не ни тревожи.
И накрая – за Българската академия на науките. Една година това правителство буквално подлуди българските учени с различни намерения, квалификации и атаки. Говореше се за закриването на БАН, за феодалните старци, за това, че ядат народна пара, без да произвеждат нищо. Накрая, слава Богу, се отказаха от намерението за закриване на Българската академия на науките. Постигна се някакъв временен консенсус, като че ли успокоение, но трябва да сме наясно, че щетата е нанесена. Всеки месец 60 души напускат Академията на науките. Научните работници, особено младите, по-кадърните, заминават за чужбина, защото не виждат перспектива за себе си тук, в България. Нашата страна е на едно от първите места в света през последните 2 години по изтичане на мозъци.
Какво правим оттук нататък?
В този ден, в навечерието на 24 май, искам да се обърна към българските учители и хората от просветата, от образованието, от науката, да ги уверя, че независимо от трудните времена, през които минава България и които те преживяват, независимо че понякога изглежда да няма перспектива, българският народ е преживял всякакви периоди и е оцелявал, и се е развивал. Българската просвета и българското образование и наука ще преживее и политиката на правителството на ГЕРБ, защото образованието винаги е било и е ценност за българите. Тази ценност ще бъде развивана и Коалиция за България ще прави всичко необходимо тя да се превърне в истински приоритет на българската държава. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, продължаваме с въпрос от народния представител Петър Димитров относно плащането на НЕК по проекта АЕЦ „Белене” без решение за неговата реализация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, през м. февруари попитах колко е похарчило правителството на ГЕРБ от изборите до февруари месец 2011 г., като очаквах някакви плащания, тъй като е невъзможно да не се обслужва най-малкото кредитът към „Париба”. Признавам си обаче, че отговорът, който получих, ме зашемети.
За тези по-малко от две години са платени 296 млн. евро – повтарям – 296 млн. евро! От тях на „Атомстрой” са дадени 56,67%, на Архитект-инженер "Уорли Парсънс"– 24,93%, на БНП „Париба” – 15,20%, на „Делойт Сентръл Юръп лимитид” – 1,76% и издръжка на самото предприятие АЕЦ „Белене” – 1,33%.
Господин министър, за какво сте плащали? Нали не знаете дали ще правите проекта!? За пръв път действително съм зашеметен, от това че говорихте, че там е гьол, че там са жаби – за какво сте плащали? Наехте консултант, давате му огромна сума, за да ви каже дали да правите „Белене”, или да не правите „Белене”. И когато не знаете дали ще го правите, или няма да го правите, вие сте плащали в продължение на две години. Какво е това? Супер умен ход, някакъв таен ход, който не можем да разшифроваме?! Храна за жабите ли сте плащали? Каква е идеята на тези плащания? Предрешена ли е съдбата на „Белене”, какво се случва изобщо? Обяснете ни каква е аргументацията, икономическата и политическата логиката за тези плащания за проект, за който две години Вие казвате, че нямате отговор дали да бъде реализиран, или да не бъде реализиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми, господин Димитров, аз пък се учудвам, че не сте бил зашеметен, когато подопечния Ви НЕК е подписал тези допълнения. Вашият въпрос към мен е: „Моля да ми отговорите защо НЕК е продължил плащането по проекта без решение за неговата реализация?”
Както Ви е добре, известно проектът за изграждане на АЕЦ „Белене” не стартира с поемане на моето ръководство на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и това не ни освобождава по никакъв начин от задължението да изпълняваме подписаните преди нас споразумения и анекси по проектите, които заварихме. Дали ги одобряваме, или дали ни харесва да изпълняваме ангажименти, поети от други преди нас, не стои на дневен ред. Това, което сега правим, е да защитим в максимална степен интересите на държавата и българските граждани, така че да не се налага в бъдеще българското общество да плаща за нашите грешки, така както сега ние плащаме за грешките, направени преди нас.
Преди да отговоря на конкретния Ви въпрос, ще напомня, че в периода юни 2007 г. – юли 2009 г., господин Димитров, Вие бяхте министър, и Вие най-добре трябва да знаете размера и времевия хоризонт на пътя на поетите от вас финансови ангажименти. Аз, разбира се, за пореден път ще Ви ги припомня.
През 2008 г. между българската НЕК и руската „Атомстройекспорт” са подписани две допълнения по проекта АЕЦ „Белене”; Допълнение 3 за подготовка на площадката на атомната централа с НЕК на стойност 109 млн. евро.
Господин Димитров, като се сметне колко сме платили за разрушаването на площадката и колко са ни платили за оборудването, което любезно показаха на българските журналисти как с него свети Москва, това ни е струвало 109 млн. евро.
И Допълнение 5 за изготвяне на оборудването с дълъг цикъл на производство за ядреното съоръжение на стойност 673 млн. евро, с което НЕК се е задължила да заплати оборудване на стойност 231 млн. евро, ескалирана с български индекс на Евростат. С български индекс, господин Димитров, което дава основание на руския доставчик сега да настоява този същият ескалационен индекс да бъде приложен към целия договор. Тоест плащанията към „Атомстройекспорт” в цитирания от Вас период – юни 2009 г. – февруари 2011 г., са направени в съответствие с тези допълнения, подписани във времето, в което Вие сте бил министър. Осъществените плащания към Архитект-инженер „Уорли Парсънс”, Юръп енерджи сървисъс и към финансовия консултант по проекта Делойт Сентръл Юръп, се основават на договори, сключени през 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, имате думата за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, този отговор щеше да има смисъл, да има значение, ако Вие щяхте да продължавате проекта, ако имаше ясна позиция, че проектът ще се реализира. Но позицията звучи по обратния начин – тя звучи, че най вероятно проектът няма да се реализира. Простете ми, но това прилича на вица за габровеца: жена му го видяла, че пъха 10 лв. в пода, понеже изпуснал една стотинка, да не му е жал за развалянето на пода. Какво правите?
Ако проектът няма да се реализира, се отива на арбитраж в Париж. И вие в тази ситуация, вместо да прекъснете плащанията, за да бъдат загубите за България по-малко, сте налели допълнително 300 млн. евро, 300 млн. евро! Сега се търсят 300 млн. лв., два пъти по-малко, за да се вдигнат пенсиите с 136 лв. Обяснете ми тази логика? Ако Вие бяхте излезли и ясно казвате: „Ние ще правим „Белене”, но отстояваме националния интерес и искаме друга цена, но продължаваме да работим по „Белене”, аз Ви разбирам. Обяснете ни обаче как може да плащаш за нещо, за което си наел консултант да ти каже дали да го продължаваш, или да не го продължаваш. Простете ми, това действително е зашеметяваща информация и аз много се надявам да можете да я обясните на българите, тъй като две години освен да се плюе по този проект, нищо друго не се случва. Знаете, че първият реактор е готов и парите, които са приведени до 2008 г., са за поръчка преди всичко на този реактор. Сега този реактор можеше да се монтира. Това са реалностите, които Вие просто не сте изпълнили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, обяснявам още веднъж: това са пари, платени по конкретно подписано Допълнение 5 за производство на оборудване. Това оборудване се произвежда, подписали сме се (реплика от народния представител Петър Димитров) да бъдат платени тези пари. Това е! Според мен, Вие трябва да го обяснявате това на българския народ, не ние!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Това звучи несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Продължаваме с въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно степента на изпълнение на ангажименти, поети от България като страна – членка на Европейския съюз.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, съгласно Директива 2009/28 ЕО, задължителната национална цел на България е през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 16% дял от крайното брутно потребление на енергия, включително 10% дял от потреблението на енергията в транспорта.
През 2005 г., господин министър, първият от тези показатели беше 9,27%, поне това е заложената стойност в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, който е официален документ на вашето министерство, изпратен до Европейската комисия.
Вторият от тези показатели през 2005 г., беше нула.
Междувременно в края на 2008 г., бяха направени промени в закона, които удължиха срока на договорите за задължително изкупуване на енергията – при геотермална слънчева енергия от 12 на 25 години, при останалите видове възобновяеми източници от 12 на 15 години.
Тези промени, съчетани с изключително високата цена за изкупуване специално на енергията от слънце, доведоха действително до един нездрав бум от искания за инвестиции във възобновяеми източници.
По същество проблемите бяха няколко. Първо, част от инвеститорите нямаха сериозни инвестиционни намерения, други бяха непосилни като размер за енергийната система, и не на последно място, част от проектите бяха в чувствителни екологични зони и свързани с промяна предназначението на земеделските земи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам господин председател.
В крайна сметка, буквално преди месец, Народното събрание гласува нов Закон за енергията от възобновяеми източници, който обаче поставя друг тип проблеми. По този повод аз Ви питам: какви са въведените в страната до края на 2010 г. инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници по вид на източник и мощност? Какъв е процентът на произведената от ВЕИ електроенергия спрямо общата през 2010 г.? Одобрен ли е от Европейската комисия представения от страната ни Национален план за развитие на възобновяемите източници? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, в края на м. март 2011 г., Министерският съвет прие Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници през 2010 г. Съгласно този доклад през 2010 г., инсталираните мощности за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са общо 2650,6 мегавата, което е с 223,4 мегавата повече спрямо 2009 г. По видове източници тези мощности са, както следва:
- водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 мегавата, без тези от помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Общо инсталирани мощности – 1918,9 мегавата, което е с 49,9 мегавата или 2,67% повече спрямо 2009 г.;
- водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 мегавата. Общо инсталирани мощности 241,4 мегавата, което е с 27,4 мегавата или 12,6% повече в сравнение с 2009 г.;
- вятърни електрически централи – общо инсталирани 465 мегавата, което е със 130,4 мегавата или 38,4% повече в сравнение с 2009 г.;
- фотоволтаични електрически централи – общо инсталирани мощности 21,4 мегавата, което е с 15,7 мегавата или близо четири пъти увеличение спрямо 2009 г.;
- централи за комбинирано производство на топлинна електрическа енергия от биогаз, произведен от канализационни утайки – общо инсталирана електрическа мощност от 3,5 мегавата.
Що се касае до Националния план за развитие на ВЕИ, той е изготвен според създадения от Европейската комисия модел и съгласно изискванията на Директивата за енергията от възобновяеми източници.
България представи в Европейската комисия своя национален план на 30 юни 2010 г. Съгласно директивата комисията оценява националните планове за действие и издава препоръки.
През м. февруари т.г. комисията отправи своите въпроси и бележки по плана, които бяха своевременно отразени и взети предвид, като в установения срок 20 април 2011 г., беше изпратен обратен отговор на комисията.
Директива 2009/28/ЕО, не предвижда одобрение на Националния план от Европейската комисия, но дава възможност тя да издаде препоръки и да го публикува на създадената по тази директива платформа на прозрачност.
Българският национален план е публикуван на тази платформа от 2010 г. Комисията изпраща Националния план заедно с направените от нея препоръки на Европейския парламент.
Понеже Вие зададохте и друг въпрос.
През 2010 г. централите на ВЕИ заемат дял от 12,2% от брутното производство на електрическа енергия в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, данните, които Вие дадохте са наистина изчерпателни и това, с което завършихте като процент от дела на енергията за възобновяеми източници, действително надвишава индикативните цели, които са заложени в самия Национален план за развитие на възобновяемите източници.
Едновременно с това, господин министър, това са данни, които касаят развитието на сектора преди гласуването на новия Закон за развитие на енергията от възобновяеми източници.
Господин министър, предишният закон, който вече не е действащ, беше изключително либерален – по-либерален, отколкото е допустимо. Това го заявявам съвсем ясно и това именно беше не тежък пропуск, а може би умишлено направен в предишни години. Сега обаче законът става крайно рестриктивен и се получава ефектът на махалото – от едната крайност, в другата крайност.
Аз наистина се опасявам, че от България ще изчезнат и тези инвеститори, които са почтени и сериозни. Не говоря за тези, които искаха да направят големи далавери именно със строителството на соларни паркове.
На второ място, с новите цени на електроенергията от възобновяеми източници, слава Богу, че цената на енергията от слънчевите панели се намалява между 25 и 30%, в зависимост от тяхната мощност – така трябва да бъде. Това трябва да продължи.
Съгласен съм и с всички други изисквания, включително намаляване на задължителния срок за изкупуване на тази енергия, който беше прекалено голям и който отчиташе буквално такова технологично развитие, че след 25 години не се знае какви ще бъдат съответните съоръжения. Би трябвало да не се поставят тези изключително големи административни и бюрократични пречки (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото в противен случай, господин министър, ще се стигне до положение на застой в това производство.
Завършвам, господин председател.
Следващият министър, който ще се окаже, че няма да може да изпълни поставените по-нататък цели заради това забавяне, ще започне да хвърля вината върху Вас. Не желая това. Би трябвало равномерно, както е предвидено в националния план, да се развива производството на енергия от възобновяеми източници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, ще направите ли дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народните представители Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева относно цената на природния газ по време на управлението на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, във връзка с многократните Ви изявления във връзка с намаляване на цената на природния газ, благодарение на стартиралата експлоатация на находища в България, моля да ми отговорите: как се е променила цената на природния газ при управлението на правителството на ГЕРБ?
На 28 юли 2010 г. Вие заявявате, че спешно задействане на добив на газ от българските находища в Черно море ще доведе до поевтиняване на горивото с 5-10% още от октомври т.г.
Господин Борисов на 4 ноември заявява: „Откакто сме на власт цените на газа непрекъснато падат.” На 14 ноември по bTV премиерът заявява, че цената на газа ще пада още. Пред „Новинар” заявява също и обещава, че цената на газа ще пада. Заявява, че цената на газа ще пада, но понеже това е между две търговски компании и те се опасяват, че ако започнат така – една по една страните да намаляват газа, всички накрая ще ходят и само ще искат да им намаляват газта. Затова се разбрахме да не говорим: цената пада и ще продължи да пада, обясни премиерът, цитиран по БНР.
Завършвам с последното съобщение на „Булгаргаз”: „Булгаргаз поиска нов скок на цената на газа със 7,12%”. От 1 април суровината поскъпна с 4,5 на сто, при исканата от „Булгаргаз” 2%, а през почти цялата минала година премиерът Борисов тръбеше, че е успял да договори поевтиняване на синьото гориво. За да Ви облекча – цената беше достигнала до 365 лв. на 1000 куб. м без ДДС, с последното искане тя ще стане 570 лв. или „поевтиняването” на цената на газа, по време на Вашето управление, е с 56%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, сравнително точно ме цитирате, разбира се, без да довършите, че това намаление се отнася при равни други условия, на цената, която би била иначе. Общата посока за цените, Вие много добре знаете, че зависи от редица други фактори. Образуването, утвърждаването и прилагането на цените, по които общественият доставчик продава природния газ на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, е в правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Цените на природния газ се актуализират на всеки три месеца в съответствие с условията по търговските договори, по които „Булгаргаз” ЕАД в качеството му на обществен доставчик купува природен газ за вътрешния пазар.
Съществено въздействие върху изменението на цената на газа, реализирана на вътрешния пазар, оказват няколко фактора, а именно заявените за доставка количества природен газ от внос, от местен добив, добив от резервите, съхранявани в Чирен, транзитната такса за 1000 куб. м през територията на Румъния, представляваща равномерно разпределение на годишната сума за услугата по тримесечие и валутния курс на БНБ на лева спрямо щатския долар.
Образуваната по този начин продажна цена на природния газ за периода – третото тримесечие на 2009 г., второ тримесечие на 2011 г., бележи изменения от 365,03 лв. на 1000 куб. м, на 532,14 лв. на 1000 куб. м или увеличение с 45,78%, като в края на 2010 г. цената на природния газ е била по-висока – 537,40 лв., от прилаганата в момента. (Реплика от народния представител Петър Димитров.)
Това равнище на цената обаче се дължи основно на допълнителните споразумения от 2006 г., с които се въведе поетапното увеличение на доставните цени на количествата газ, получавани за сметка на транзитния пренос на природен газ за трети страни.
Сега ще ви кажа какви биха били цените, ако не бяхте подписали тогава. Без прилагането на тези допълнителни споразумения, през четвъртото тримесечие на 2010 г., цената на газа би била по-ниска със 165,33 лв. на 1000 куб. м от утвърдената 537,40 лв. и щеше да бъде 372 лв., а не 537 лв., ако не бяхте подписали тогава. (Реплики от КБ.)
С цел намаляване натиска на това наследство върху цените през м. юли 2010 г. с „Газпромекспорт” договорихме по-добри условия на поетапното увеличаване на доставните цени, с което постигнахме около 4% намаление на продажните цени, както и намаляване на дължимите за заплащане на газа суми с 6 до 10 млн. долара на тримесечие. Или, за първи път български политици договарят не увеличение по действащ договор, а намаление.
За извличане на допълнителна полза от по-ниските цени на местния добив, положихме максимални усилия и подписахме концесионните договори за производство на газ от находищата Каварна и Калиакра, което започна през м. ноември 2010 г. Влиянието на този добив е намаляване на цената с около 30 лв. на 1000 куб. м, около 5,5%. Без добива на газ от местните находища и договореното с „Газпромекспорт” по-изгодно поетапно увеличение на доставните цени, продажните цени на природния газ биха били с около 10% по-високи от сега действащите, или над 580 лв. на 1000 куб. м, което надявам се, господин Димитров, обяснява какво съм имал предвид – че цените ще бъдат с 10% по-ниски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще направи репликата от двамата, задали въпроса?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, този казус е прекрасен икономически урок. Когато се изправяте пред хората, казвайте, че на пазара цените се определят от търсенето и предлагането, а не от Бойко Борисов, или от Трайчо Трайков. (Реплики.)
Ще кажа и за договора. След преговорите, които направихте с Русия, обявихте: новите дългосрочни договори с „Газпром”, които ще са без посредници, трябва да бъдат подписани до 30 юни 2011 г. Тридесети юни 2011 г.! Те ще са десетгодишни и ще влизат в сила постепенно, след изтичането на старите, през 2012 г.
Ще ги видим къде са тези договори?!
И, за да не смятате, че съм субективен, ще Ви прочета оценката на собствения Ви премиер, по повод на Делян Добрев, казва: „Пращам го да направи така, че най-сетне и нещо в това министерство да се случи. Защото, напомням ви, аз смених заместник-министър Мая Христова преди около година, защото, повтарям, нищо не се случваше! Две години, след като сме на власт, в тази сфера няма никаква промяна от това, което сме заварили от тройната коалиция.” Прав сте, господин министър, и Вашият премиер мисли така!
„Две години нямахме реално свършена работа в диверсификацията на газовите връзки. В момента, чак сега тече конкурсът за газовата връзка с Гърция. Нищо не се направи и до този момент с Турция. Връзката ни с Румъния? Ами, аз няма да отговарям всеки ден за тази несвършена работа – има министри и заместник-министри. Или ще я свършат, или промените ще продължат!” Точно и ясно. Край на цитата. Бойко Борисов.
Няма какво да добавя господин министър, съгласен съм, че всичко е точно такова, каквото заварихте преди две години от тройната коалиция. Не сте мръднали на милиметър – единствено вариантът на стратегия, която просто не е стратегия. Там няма нищо! Това е продуктът от двегодишно управление на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Трайков, желаете ли думата за дуплика?
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, прав сте, че мислите, че смятам, че сте субективен. Такъв сте!
Разбирам също така защо минахте по всички останали теми, а не направихте дуплика на отговора, който Ви дадох, че газът, който в момента българските потребители купуват, действително е с 10% по-евтин благодарение на нашите усилия (реплики), на нашите преговори и на местния добив. По останалите неща с удоволствие ще Ви дам на Вас и на всеки, който се интересува, подробен отчет за това какво е свършило министерството за всички теми. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към въпроса от народния представител Иван Иванов относно изпълнение на новите изисквания към безопасността на ядрените централи в Европейския съюз.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие вчера участвахте в първия ден на заседанията на Европейския форум за ядрена енергетика в Прага, който всъщност разглеждаше и стига постепенно до пълно съгласие относно критериите и условията за оценка на безопасността и рисковете на 143-те атомни централи в рамките на Европейския съюз – нещо, което засяга 14 от 27-те страни – членки на Европейския съюз, които притежават ядрена енергетика.
Няма съмнение, че повишените изисквания са в няколко различни насоки, но две от тях за мен са особено важни. Едната е, че е необходимо ядрените централи да разполагат с достатъчна мощност от резервни системи в случай, че захранването бъде прекъснато. Това е пряко вследствие от случилото се във Фукушима и от опасността, ако няма такава достатъчна мощност, наистина да се случи тежък инцидент с радиоактивно изтичане в недопустимо високи нива.
Вторият въпрос е особено важен. Той засяга по същество риска от земетресение. Досега при изграждането и утвърждаването на проектите за ядрени централи се изискваше те да имат сеизмична устойчивост, равняваща се на историческия максимум на сеизмична активност в съответния регион. По тази причина сеизмичната устойчивост на АЕЦ „Козлодуй” е малко под 7-ма степен, проектът на АЕЦ „Белене” е малко над 7-ма степен. Това, което в момента се изисква, е централата да може да работи или да се изключи автоматично при земетресение от по-висока степен.
Уважаеми господин министър, по повод това, което изтъкнах, отправям към Вас следния въпрос: Обсъжда ли се този въпрос при преговорите с „Росатом” за АЕЦ „Белене” и каква е позицията на руската страна? Готова ли е тя да отговори на новите изисквания, които се предявяват реално в рамките на този месец? Планират ли се анализи за устойчивост и на блокове V и VІ на АЕЦ „Козлодуй”?
Не е ли логично до извършване на процедурите за доказване на новите изисквания за безопасност на ядрените инсталации в Европейския съюз България да замрази проекта „Белене”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Предложенията на Асоциацията на европейските ядрени регулатори, WENDRA, за оценка на безопасността на ядрените електроцентрали са разделени на две части. Първата част е за централи в проект на изграждане – оценката се извършва на базата лицензиран проект. Втората част е за действащи централи и предложения за техническия обхват на така наречените стрес тестове. По отношение на АЕЦ „Белене” тези тестове ще се проведат на базата на изготвените документи за бъдещата централа, които са в процедура на лицензионен преглед от националния регулатор Агенцията за ядрено регулиране. Ако АЯР прецени, че са необходими допълнителни изследвания, анализи и обосновки в светлината на обсъжданите стрес тестове, които вероятно те ще направят, защото активно участват в европейския дебат по този въпрос, операторът или лицензиантът на ядреното съоръжение, е длъжен да ги предостави в рамките на законовата процедура по издаване на заповед за одобрение на проекта и разрешение за строителство. На свой ред изпълнителят на АЕЦ „Белене” има договорни задължения да представи на „НЕК” ЕАД всички необходими анализи и да предложи съответните проектни решения.
Към днешна дата е изготвена и Програма за преглед и оценка на готовността на АЕЦ „Козлодуй” за управление и намаляване на последствията от надпроектни аварии, външни и вътрешни въздействия, която е изпратена на АЯР.
В момента от страна на АЕЦ „Козлодуй” се изготвя методика във връзка с предстоящите изисквания по отношение на стрес тестовете. След окончателното приемане на изискванията на европейско ниво същите ще бъдат предоставени на всички регулаторни органи за изпълнение и контрол. Одобрените изисквания ще залегнат в окончателния вариант на методиката и ще се пристъпи към нейното изпълнение. За самото провеждане е планирано максимално използване на наличния потенциал на специалисти от АЕЦ „Козлодуй”, както и на българските инженерингови и научни организации. Финансирането на стрес тестовете в АЕЦ „Козлодуй” ще бъде осигурено със собствени средства на централата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз напълно разбирам, че съвсем тактично Вие не ми отговорихте на последния въпрос и не искам да Ви насилвам да получа отговор на него, но в същото време ще отбележа, че Европейската комисия без специална санкция само със съгласието на еврокомисаря Гюнтер Йотингер ще приеме тези стрес тестовете, както казахте, и в двете категории – на такива, които са в проектна фаза и на тези, които са в експлоатация.
Това, което е важно, е, че на 9 декември 2011 г. ще бъде изготвен междинният доклад на Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори и едва тогава ще се види дали проверените централи – 143 в експлоатация и определен брой в проектна фаза, между които АЕЦ „Белене”, отговарят на новите повишени изисквания, което е свързано със сигурността на централите, но в крайна сметка е свързано с безопасността на всички европейски граждани.
Това е причината, поради която аз питам: В крайна сметка до получаването на тези резултати и заключението за съответствие или несъответствие може ли да се предприеме действие, което ще предопредели съдбата на централата, която е в проект на територията на Република България? Говоря за АЕЦ „Белене”. В крайна сметка здравето и животът на българските граждани като измерение стоят над всички технически, икономически, дори ако щете политически, съображения? Това за мен е въпросът, на който Вие, вероятно чрез Агенцията на ядрено регулирате, трябва да дадете отговор пред еврокомисари и пред Европейския съвет, който на 9 декември трябва да се произнесе.
По тази причина именно, като имам предвид, че това съответствие, което изисква повишаване на сеизмоустойчивостта с една степен до 8,3 за АЕЦ „Белене”, ще изисква и много големи допълнителни средства, аз наистина поставям този въпрос, който е крайно актуален. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, ще вземете ли думата за дуплика? Заповядайте!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Действително въпросите, свързани с ядрената енергетика, в момента са в центъра на обсъжданията на цялата енергийна общност в Европа. Има твърде много неща, които все още не са ясни. Както каза един от изказващите се вчера на форума в Прага, всички уроци от Чернобил са научени 10 години след Чернобил. Във Фукушима нещата все още се случват и все още не е напълно ясно.
Сега искам да използвам повода, защото и темата е свързана, и да изкажа мнението си по нещо, което вчера при обсъждането на кадровите промени, народният представител Сергей Станишев е казал от тази трибуна във връзка с моя заместник Марий Косев. Той е казал, че смяната му е продиктувана от това, че руската страна не го приема на сериозно и е разказал за пореден път една история как Кириенко му бил казал: „За частни въпроси – имам приемен час за гражданите”, и т.н. Аз искам да Ви каза, че тази история е лъжа, изфабрикувана от българските консултанти и PR-специалисти на руския доставчик, която показва само едно – че отношението на доставчика е всичко друго, но не и несериозно. Напротив, за да си дадат труда да измислят лъжата, да я разпространяват, да звънят на министри посред нощ, за да им я разказват, да плащат на медии, за да я публикуват, означава, че го взимат много на сериозно.
Иначе мога да ви дам пример на несериозно отношение от руската страна – когато господин Станишев е чакал 4 часа пред вратата на президента Путин. Ето това е несериозно отношение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Защо казвам всичко това? Може би е излишно, но все пак смятам, че в това невинаги хигиенично пространство, наречено българска политика, трябва да има достойнство и мъжество и хората, които са си сложили здравето, усилията и репутацията, за да дадат нещо на страната си, трябва да получат достойна оценка за това, което са направили, дори когато се разделяме с тях. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, който е на народния представител Николай Пехливанов, относно стратегия на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за развитие на находищата от минерална вода на територията на Република България.
Имате думата, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Много енергетика и малко туризъм във въпросите за парламентарния контрол.
Знаете много добре, че находищата на минерална вода в България са над 4 хиляди. По тази характеристика сме на второ място в Европа. Нашата минерална вода е уникална по своите съставки. Това е предпоставка за развитие на цялостен туристически бранш.
За съжаление, в парламента през миналия месец беше внесен законопроект, с който се предвиждаше всички находища на минерална вода, публична държавна собственост, да бъдат представени на общините за стопанисване. Учудващо за мен не видях и не чух становище от вашето министерство.
Въпросът ми е свързан с това: каква е визията Ви, имате ли въобще визия, смятате ли да развивате този ресурс, това национално богатство, което имаме, като туризъм, добавена стойност към туристическия продукт? Ето, ние развиваме зимен и летен туризъм, но прилепени към него минералните извори и минералната вода, която, пак казвам, е уникална по броя на съставките и по лековитите свойства, които има, и въпросът ми е: докога ще се правим, че не съществува националното ни богатство? Докога ще продължаваме да го пилеем?
Конкретният ми въпрос е: имате ли стратегия за туристическото и икономическото развитие на находищата на минерални води, изключителна държавна собственост? Ако има такава, в какво се състои тя? В случай, че няма такава стратегия, моля да ни информирате кога предвиждате нейното разглеждане и приемане? Считате ли за законосъобразно и приемливо даването на находища на минерални води на общините за ползване преди приемането на окончателна стратегия за развитието на този сектор? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пехливанов! Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за водите управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите. Тъй като минералните води съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за водите са част от водите на територията на страната, политиката по отношение на тях се осъществява и провежда също от министъра на околната среда и водите. В този смисъл Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е разработвало и няма да разработва конкретна стратегия за развитие на находищата на минерални води.
Безспорен факт е обаче, че минералните води са неизменен и много важен ресурс за развитието и практикуването на балнео- и спа-туризъм в страната. Ето защо, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма би подкрепило всяко решение на министър Нона Караджова, което би довело до по-рационално използване на водите, до справедливото им разпределение за населението, икономиката и екосистемите, както и до опазването и възстановяването на количеството и качеството на водните ресурси. Наличието на толкова много минерални извори на територията на страната е предпоставка и условие за развитие, успешно промотиране и налагане на имидж на България като атрактивна целогодишна туристическа дестинация – това е нашата стратегия в туризма, която предлага разнообразен туристически продукт през четирите сезона, като дестинация, предлагаща отлични условия за балнео- и спа туризъм, с богато културно-историческо наследство и съхранена природа.
Към момента усилията на МИЕТ са насочени към актуализация на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2009-2013г.), който процес предвиждаме да завърши през 2012 г., както и за разписване на продуктови стратегии за развитие на специализирани видове туризъм, включително на бално- и спа-туризма.
Считаме, че предприетата от Министерството на околната среда и водите политика за предоставяне на общините безвъзмездно за управление и стопанисване на 58 находища на минерална вода, изключителна държавна собственост, ще им предостави да реализират своята визия за развитие. По този начин ще може да се подпомогне развитието на социални проекти, свързани с отопление на обществени сгради, училища, детски градини, и не на последно място за стимулиране и улесняване на инвеститорски интерес към спа туризма и изграждането на бално-, спа- и уелнес-хотели, басейни и атракционни комплекси, което в крайна сметка е в интерес на местните икономики и местните общности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пехливанов, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Господин министър, честно казано, съм шокиран от Вашия отговор, че като министър на туризма нямате стратегия за развитието на минералните води.
В крайна сметка, това, което заявихте при встъпването си в длъжност като министър – че туризмът е един от националните приоритети на страната, не виждам как с лекота можете да пренебрегвате този изключителен ресурс, уникалността, която имаме, да не я развивате и тук да казвате, че нямате стратегия, че нямате нищо напротив, че това било в ресора на друг министър. Напротив, Вие сте човекът, който трябва да даде визията на страната за развитието на този ресурс, който имаме. Според мен Вие сте човекът, който трябва да презентира държавата ни с балнеоложкия туризъм, като спа дестинация, уникална сама по себе си с ресурса, който има. Този ресурс може да ни дефинира и отличи от останалите туристически дестинации. По този начин можем да станем конкурентноспособни.
Вие като министър, развивайки тази стратегия, трябва да генерирате икономика като балнеология, развитие на минералните находища. Тази икономика впоследствие да генерира икономика в самите общини и оттам да се тръгне към създаване на работни места, повишаване на събираемостта на данъците и развитието на туризма, а не на парче.
Съжалявам, дано успеете да промените мнението си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Пехливанов, съжалявам, но имам чувството, че не се разбираме, защото и Вие, и аз искаме едно и също нещо. Минералните води, въобще водите в България се управляват стратегически от Министерството на околната среда и водите. Освен водите, за туризма в България са важни още куп неща, например пътищата. Аз не правя също така и стратегията за развитието на пътищата в България.
В България има, май бяха цитирани около 240 стратегии, от които в моето министерство се правят най-много 20, което пак е много.
Това, което казвате – за вграждане на тези находища като част от туристическия продукт на България, да, правим го, промотираме го, включваме го в рекламните материали, в туристическото ни райониране. Не правим обаче стратегия за развитието на водите в България. Сътрудничим си обаче с министър Караджова по този въпрос и с удоволствие ще й предам Вашите виждания. Съветвам Ви и Вие да направите същото. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следващият въпрос е от народния представител Иван Николаев Иванов относно разходите на „Лукойл”, България за производство на течни горива.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По стечение на обстоятелствата моят основен въпрос, зададен преди почти един месец, съвпада с това, за което питаше и колегата Пирински. При мен той действително е зададен по реда, приет от Народното събрание.
Господин министър, преди около два месеца по време на среща с производители на течни горива у нас и с превозвачи Вие поискахте публично от ръководителите на „Лукойл”, България да обявят своите производствени разходи. Това искане, което за първи път български министър отправя към компанията, която е с господстващо положение на пазара на течни горива у нас, предизвика остри недоброжелателни и дори оскърбителни реакции от страна на компанията и нейното ръководство.
За съжаление, не видях силна и видима подкрепа от другите Ваши колеги. Макар че следя информациите по този важен за българските потребители – както домакинства, така и фирми, въпрос, нямам впечатление, че публично беше огласен отговорът на „Лукойл”, България.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: получихте ли официален отговор от „Лукойл”, България относно производствените разходи на компанията? Може ли да се направи съпоставка с подобни разходи в други страни – членки на Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Чрез представителя на държавата в Надзорния съвет на компанията господин Камен Кичев информацията бе изискана и предоставена на вниманието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Освен за производствените разходи е предоставена информация и за принципа, по който се формират цените на горивата на „Лукойл Нефтохим” Бургас, а те са за вътрешния пазар, за рентабилността на произведената продукция, за динамиката на котировките на основната суровина и основните продукти, за динамиката на цените на основните енерго ресурси. Основният извод, който може да се направи е, че производствената цена не е свързана с определянето на продажната цена. Това вече съм го заявявал и затова винаги съм акцентирал на развитието на пазарната среда и подобряването на пазарните условия на конкуренция в сектора.
Поради това, че Вие все пак сте поискали информацията, свързана с производствените разходи, че част от информацията има конфиденциален характер, същата ще Ви бъде предоставена в качеството на народен представител само на Вас. Консултирали сме се с...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): В Секретната секция на Народното събрание.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Да. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Сигурно информацията конкретно за производствените цени представлява конфиденциални данни, но, благодарение на това, че ние сме граждани на Европейския съюз, знаете, че съществува така нареченият Европейски енергиен портал, който допреди 2 месеца не публикуваше данни, които сега вече са влезли и могат да бъдат прочетени в интернет. Преди 10 дни, когато зададох този въпрос, това беше 10 май, данните, които притежавам от енергийния портал, показваха, че ако се приспадне цената, по която се доставя суровината, приспадне се ДДС за България, както и всяка друга страна поотделно и се приспадне акцизът, останалото, което е производствени разходи, транспортни разходи, включително заплащане на персонала и печалба на компанията, се оказваше и това е документирано, че 12 страни, всяка една от тях с много по-висок стандарт на живот от България, имаше по-ниски разходи, всички взети заедно плюс печалбата, отколкото „Лукойл” България.
В последните 10 дни, господин Пирински, понеже Вие попитахте, картината се промени. Това са цените именно към 20 май днешна дата, мога да заявя, че България действително вече е не с най-ниските, но много близки до най-ниските разходи като обща съвкупност.
Господин министър, първо искам да заявя, че изпитвам истинско удовлетворение от Вашата позиция – силна и точна, както трябва да бъде позицията на човек, на когото са възложени отговорности в държавата. На второ място, считам, че допълнително допринесоха за решаване на този проблем парламентаристите, които заеха същата позиция. И на трето място е гражданското общество и протестите на хората, които също са въздействали, за да може в България цената на течните горива от „Лукойл”, като компания с господстващо положение на пазара, да влязат в нормалните си граници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представител, уважаеми господин Иванов, за да няма съмнения, понеже това е важно, искам да потвърдя данните, които казахте. Те съвпадат и с нашия анализ. Всъщност не е необходимо да се прави кой знае какъв анализ, защото данните са налични от началото на този дебат. Разходите без акциз и ДДС в България значително подобриха класацията си в 27-те европейски страни, което за мен е положителен факт. Всички допринесоха. Най-вече за това допринесе общественото осъзнаване на проблема и акцентът върху действието на свободната конкурентна среда. Самата компания промени тона си и едва ли биха публикували пак такъв фейлетон с грешна аритметика в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпва парламентарният контрол към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Благодаря Ви за участието, господин министър.
Следват въпроси към министъра на външните работи Николай Младенов.
Първият е питане от народния представител Георги Пирински относно позицията на страната за заседанието на Европейския съвет на 24 и 25 март 2011 г.
Заповядайте, господин Пирински, да развиете своето питане.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, колеги! Господин министър, въпросът ми е свързан с начина, по който беше взето решението от страна на Министерския съвет за присъединяване към Пакта „Евро плюс” на 24 март т.г. Както личи от протокола на заседанието, Вие, като вносител на доклада с предложението, сте предложил този доклад да не се гледа на пленарното заседание на Министерския съвет, допълнително да бъде обсъден поради необходимостта от консултации с министъра на финансите и управителя на народната банка. Впоследствие това решение е било взето на подпис.
Въпросът, който отправих към Вас в началото на миналия месец, е какви са били съображенията Ви да предложите такъв начин на процедиране по този възможно най-отговорен въпрос и какви, разбира се, са последствията за България от този начин на вземане на решението и в този момент от присъединяване към Пакта.
В изминалия период на 4 май министър-председателят и Вие, и министърът на финансите в своите изявления пред Народното събрание дадохте отговори практически на по-голямата част от тези въпроси, така че аз ще Ви помоля да коментирате онова, което възниква като допълнителни въпроси и възражения по така представените аргументи.
Първият, който и Вие заявихте, е необходимостта да се избегне развитието на Европа на две скорости. И вторият, че по такъв начин ще се подобрят условията за конкурентоспособността и развитието на икономиката.
По първия въпрос, господин министър, всъщност двете скорости не са в резултат на това кой формално участва в един или друг формат, а кой на какво равнище се намира. И тази политика, която Пактът за „Евро плюс” налага на страните, на практика води до увеличаване на разликата в икономическите развития, равнището на икономическо развитие на страните, вместо обратното, по простата причина, че там се съдържат критерии, стандарти, както се изрази министър-председателят, които са на най-високото възможно равнище. И когато оценяват Вашата икономическа политика и от Комисията, те ще Ви казват: „Къде е вашата производителност на труда в сравнение с германската?”
В хода на дискусията на 4-ти се получи едно много сериозно разминаване между министъра на финансите и министър-председателя по въпроса работни заплати – производителност на труда. Финансовият министър каза, че е абсурд да се повишават заплатите повече от производителността на труда, министър-председателят заяви обратното, че дълго време работната заплата ще трябва да расте значително по-бързо от производителността, което говори само по себе си за степента на съгласуваност.
По втория въпрос – за политическата страна, ще се постарая да Ви поставя въпросите в допълнителните 2 минути, които имам. Но тезата ми е, че начинът, по който взехте това решение, всъщност вкара България в една схема, която не благоприятства преодоляването на Европа на две скорости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, уважаеми народни представители! Тази тема беше дискутирана вече неведнъж в българското Народно събрание. Аз ще се концентрирам върху конкретните въпроси, които господин Пирински сега зададе.
Първо, относно заседанието на Министерския съвет. Да, аз поисках точката да бъде оттеглена от заседанието и да бъде обсъдена допълнително, тъй като управителят на Българската централна банка имаше допълнителни аргументи, които искаше да изложи – той не беше в заседанието и за нас беше важно тези аргументи да бъдат чути.
На обсъждането с него, с министъра на финансите и с министър-председателя Борисов се взе общото становище, което всички подкрепиха, България да се присъедини към пакта. Решението за присъединяване беше обсъдено в рамките на механизма за координиране на българската политика в Европейския съюз, преди то да стигне до Министерския съвет.
Бяха анализирани три варианта. Първият вариант беше неприсъединяване към пакта, което се оцени като невъзможно, тъй като по силата на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз страната ни пое ангажимент да се присъедини и към Еврозоната, а пактът оттук нататък ще бъде и задължителен елемент за всички страни в Еврозоната.
Отлагането на присъединяването ни към пакта за по-късна дата беше също опция. Тя беше разгледана внимателно. Оставането на България извън този механизъм щеше да позволи страната ни да няма възможност да изразява своите позиции, да ги отстоява в рамките на дискусии в бъдеще, предвид еволюцията, която всеки един договор в Европейския съюз има и всеки един политически ангажимент.
Така се стигна до решението за присъединяването ни към пакта. Разбира се, това решение беше ясно заявено. И в Европейския съвет министър-председателят категорично заяви позицията на България, че страната ни ще продължи да следва данъчна политика, която увеличава привлекателността на българския инвестиционен климат и специфичните български условия за постигане на конкурентоспособност и дългосрочна финансова стабилност.
Що се отнася конкретно до това, което Вие казахте – за „Европа на две скорости”. Да, това е много важен политически аргумент. Аз смятам, че няколко са рисковете да бъде изградена „Европа на две скорости”. Един от тези рискове е когато страни като България откажат да участват в дискусии и позволят на други страни, които искат да задълбочат процеса на интеграция в Европейския съюз, да напредват в този процес на задълбочаване на интеграцията, докато ние седим отстрани. Това би било грешка и не би било в интерес на нашата страна.
Наличието на различно икономическо положение в „по-богатите” и „по-бедните” страни на Европейския съюз е факт, от който не можем да избягаме все още. Именно затова в рамките на общите европейски политики, както и в националните си политики, всички страни използваме механизми, за да наваксаме това забавяне. Част от механизмите, които България използва, за да навакса това забавяне (те са били консенсус на политическия дебат в страната ни), са изключително ниските корпоративни и лични данъци, именно 10-процентният плосък данък.
За българската държава (казвам „българската държава”, защото това смятаме за консенсус между всички правителства до момента от въвеждането на този данък) ниският данък е един от инструментите за създаване на по-голяма конкурентност на българската икономика, за да може тя да навакса забавянето, което имаме през последните години, изравняването на нашия жизнен стандарт с останалите страни на Европейския съюз.
Вторият инструмент, разбира се, е достъпът до структурните фондове. На трето място е повишаването на производителността на българската икономика и на труда в България по принцип.
Аз не смятам, че има политическа сила в нашата страна, която от 1997 г. насам се е отклонявала от обществения консенсус – политическият консенсус в българската държава, че доходите в страната ни трябва да растат пропорционално на растежа на производителността на труда. Това е един от инструментите, който също се фиксира като важна цел за Европейския съюз като цяло.
Не трябва да бягаме и от дебата, че за да може българската икономика да бъде по-успешна, трябва и европейската икономика като цяло да бъде по-успешна. Това означава повече икономическа координация в страните – членки на Европейския съюз, а именно Пактът „Евро плюс” позволява на страната ни да участва по-активно в този процес на политическа координация на нашите икономически политики, без да се отказваме от суверенното право да вземаме решения по отношение на данъчната си политика и други области, които са в правомощията на всяко едно правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, в отговора си Вие се позовахте на задължението в Договора за присъединяване на България за присъединяване на страната ни към Еврозоната. Както си спомняте, на 4 май вторият въпрос, който възникна, беше: защо съгласието за присъединяване към Пакта „Евро плюс” не е било свързано с една много ясна наша позиция за необходимостта България да бъде включена в механизма на валутния курс – първата стъпка към Еврозоната?
Тогава отговорът на министър Дянков беше, че в разговорите му в комисията на Европейския съюз го били посъветвали първо да си свършим работата, тоест да овладеем дефицита в бюджета.
Господин министър, както Вие, всички тук добре разбираме – ние не сме в онази категория на страни с безотговорно бюджетно поведение. Както пише в първия абзац на проектопакта за финансова стабилност на господин Дянков, който на даден етап получи някакво разпространение, сам той отбелязва, че през последните 13 години в България има консенсус около това, че трябва да бъде спазвана строга бюджетна, фискална дисциплина, която да подкрепя валутния борд и да не допусне инфлация и срив на финансовата система.
Тук е целият въпрос. Никой не спори, че България трябва да върви последователно към задълбочаване на участието си в механизмите и структурите на Европейския съюз. Целият въпрос, господин министър, е: как го правим?
Затова, когато аз поставих въпроса на господин Борисов първия път, още преди 24 март: защо не търси диалог с Народното събрание по тези въпроси (защото е спекулация да се твърди, че тук някой самоцелно търси някакъв политизиран, истеризиран още по-малко дебат), с позиция, която Народното събрание е утвърдило – и в полза на задълбочаване на участието в новите механизми, паралелно с развитието на онези въпроси, по които срещаме неразбиране от нашите европейски партньори, той сам призна, че това действително би било един много по-сериозен аргумент в полза на нашата позиция.
Тук е основният ми упрек и претенция към Вас лично като министър и към правителството – вместо да търсите тази подкрепа по общонационални въпроси, вие политизирате и търсите разделение. Вместо обратното. Това качествено влошава позицията на страната ни пред нашите партньори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате възможност за отношение, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Пирински, ще си позволя да се съглася с първата част на Вашето изказване, а именно, че присъединяването на страната ни към Еврозоната остава приоритет за всички и че консенсусът в българския управленски елит през всички тези години наистина е бил ниският дефицит.
Смея да припомня, че в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание аз бях вносител на поправката в законодателството тогава, която каза, че управлението на външния ни дълг трябва да се прави по такъв начин, че всяка година то да е по-ниско до постигане на маастрихтските критерии, именно като част от тази дискусия за изпълнението на критериите, които съществуват за присъединяване на страната ни към Еврозоната.
Не мога да се съглася с втората част от Вашето изказване, а именно че се търси някаква конфронтация в Народното събрание по тази тема. Напротив, министър-председателят беше първият, който дойде в Народното събрание, след като Министерският съвет взе своето решение относно присъединяването на страната ни към политическата декларация, наречена Пакт „Евро плюс”. Искам да отбележа още веднъж, че става въпрос за политическа декларация, за заключение, прието на Европейския съвет – не за отделен нов договор, който трябва да бъде ратифициран.
Министър-председателят дойде в Народното събрание, за да обясни мотивите за присъединяването на страната ни, преди той да изложи решението за присъединяване на страната ни в рамките на Европейския съвет, което направи на следващия ден след изказването си в Народното събрание.
Що се отнася до присъединяването ни към ERM 2 и връзката с Пакта „Евро плюс”, аз съм убеден, че трябва в рамките на дискусиите ни в Европейския съюз и в други области в Европа да се опитваме да правим политически обвързаности там, където имаме ясни критерии, които са заложени в договорите и които трябва да бъдат изпълнени.
Критериите за присъединяване на страната ни към механизма ERM 2 са ясни и категорични. Министерството на финансите и цялата държава работи за тяхното изпълнение.
Присъединявам се към думите на министър Дянков, че първото и най-важно решение беше овладяването на дефицита в българския бюджет в момент, в който европейската икономика изпадна в тежка криза, от която тепърва предстои тя постепенно да излезе.
Разбира се, ниският дефицит е приоритет за това правителство. Смятам, че и дискусиите, които министърът на финансите предприе с политическите партии по българския пакт за стабилност в рамките на българския политически процес, са част от принципа на диалог и принципа на отговорност, когато става въпрос за решения, по които по принцип в българското общество от 1997 г. насам има консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Пирински, за отношение на отговорите на министъра на външните работи.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, едно е от немай-къде някак си да се явиш в парламента и да кажеш в последния момент какво е решението, друго е да се гради системно, постоянно сериозен диалог, далеч преди последния момент, когато се решава да се консултират всички парламентарни групи и да се стигне до позиция, която вече да бъде подкрепена видимо и ясно от всички в Народното събрание, стига да се постигне съгласие.
Преди явяването, за което Вие говорите, без да искам да се натяква на този момент, но министър-председателят Борисов се яви в Народното събрание в отговор на мои въпроси и на скоропоговорка прочете едни справки, които и неговите поддръжници и вашите колеги от ГЕРБ едва успяха да проследят. И отново повтарям, не това е начинът да се взаимодейства с Народното събрание.
Що се отнася до свършването на работата, аз пак повтарям, България е страна, в която има забележителна устойчивост на подкрепата за възможно най-рестриктивна бюджетна политика. Това е капитал, който е изстрадан от обществото с много жестоки жертви – с най-ниски равнища на заплащане, с орязани социални разходи, с изтискване на и невъзможната икономия от бюджета.
И когато казват на България: „Присъединете се към „Евро плюс”, за да бъдем солидарни”, естествено е да кажете: Добре, а какво става с ЕRM-2, където въпросът не е до Маастрихтските критерии, а в крайна сметка си е чисто политически. И щом ни търсите за едното, нека да върви едновременно нашето присъединяване към онези механизми, които ще ни позволят да провеждаме по-активна и монетарна политика, както беше изтъкнато тук, което ще създаде сериозни, по-големи възможности за насърчаване на растежа и така нататък. Тук, пак повтарям, за мен е големият пропуск и недостатък във вашата политика, във вашето поведение като правителство, което засега нанася сериозна вреда на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно нота на Посолството на Руската федерация в Република България.
Заповядайте, господин Иванов. Развийте своя въпрос към министъра.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В нота от 8 декември 2010 г. на Посолството на Руската федерация в Република България до ръководеното от Вас Министерство на външните работи се отправя питане относно изпълнението от българска страна на процедурите, необходими за влизане в сила на споразумението между Руската федерация и правителството на Република България за създаване на Българо-руско акционерно дружество за съвместни действия в енергетиката.
Искам да отбележа, че се касае за дружество, каквото беше „Топенерджи”, че се касае за съдбата на българската газопреносна мрежа при евентуално създаване на подобно дружество. Отбелязвам, че споразумението е било подписано на 16 октомври 1994 г. Всъщност на 17 октомври встъпи в длъжност служебното правителство на Ренета Инджова. Споразумението е подписано в последния ден от правителството на Беров.
Като имам предвид, че на това споразумение не е даден ход за ратификация, а в същото време постъпва подобна нота сега, 17 години по-късно, отправям към Вас, господин министър, следните въпроси: какви са ангажиментите, които правителството на Република България е поело с подписаното на 16 октомври 1994 г. споразумение? Кой е подписал това споразумение и с какъв мандат? Какъв е статусът на това споразумение? Анулирано ли е то от следващите правителства? Повереното Ви министерство отговорило ли е на тази последна нота от 8 декември 2010 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви за наистина интересния въпрос. Той се отнася не само до това дали е отговорило Министерството на външните работи или не на нотата на Руското посолство, а до една цяла, бих казал, съвсем нечиста страница от историята на българския преход и от газовата сага в българо-руските отношения.
Цитирам: „Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за създаване на Българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс” – край на цитата, е подписана на 16 октомври 1994 г. в Москва. Проектът на спогодбата е бил одобрен с решение на Министерския съвет от 6 октомври 1994 г. и със същото решение е бил упълномощен да я подпише председателят на Комисията по енергетика тогава – господин Никита Шервашидзе.
Със спогодбата България е поела следните ангажименти:
Първо, да участва с 50% от капитала в създаване на Българо-руско дружество за строителство и експлоатация на българските магистрални газопроводи.
Второ, да предаде в собственост на смесеното дружество действащите и строящи се транзитни газопроводи, както и газохранилището в Чирен – това е чл. 2 от спогодбата. Те са изброени в специално приложение: от Кардам на българо-румънската граница до границите на страната ни с Турция, Гърция, Македония и евентуално бъдещ газопровод до Сърбия.
Трето, въпросното българо-руско дружество е „Топенерджи”, както и Вие споменахте. Учредено е на 19 май 1995 г. в София като собственост на „Газпром” и „Булгаргаз” с по 50% от акциите му. За негов председател е избран бившият тогава министър-председател на България господин Андрей Луканов. Година по-късно първата задача на спогодбата е била изпълнена, а именно – през 1996 г. делът на „Булгаргаз” е разпределен между повече акционери от българската страна.
Аргументите на председателя на борда тогава господин Луканов са били за, цитирам: „Балансиране на икономическите интереси в газовия бизнес” – край на цитата. А именно – „Булгаргаз” запазва блокираща квота в размер на 21,5% от предприятието, „Мултигруп” и „Овергаз Инк” получават по-големите дялове. Участват още „Булбанк”, Първа частна банка и „Химимпорт”. Но в действителност „Газпром” получава контрола, тъй като допълнително притежава 50% от „Овергаз Инк” и става основен доставчик на природен газ за България.
По отношение на втората цел на спогодбата – да се овладее транзитната газопреносна мрежа в България, на 29 декември 1996 г. правителството на господин Жан Виденов, вече в оставка, взема три решения. С Разпореждане № 46 той изважда от капитала на „Булгаргаз” всички български транзитни магистрални газопроводи с обща дължина 647 км, компресорните станции с техническата инфраструктура към тях и правото на строеж върху бъдещи транзитни тръби с обща дължина 157 км.
През същия ден кабинетът на Българската социалистическа партия в оставка с решения № 1344 и 1345 обявява процедура за концесионирането им с презумпцията, че „Газпром” чрез „Топенерджи” ще получи концесията както за експлоатацията им, така и за строежа на транзитните газопроводи през страната ни. Следващото правителство още през 1997 г. отменя тези три акта на кабинета Виденов.
Ето такива, господин Иванов, са ангажиментите, поети от правителството чрез спогодбата, подписана на 16 октомври 1994 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! уважаеми господин министър, действително Ви благодаря за подробното, изчерпателно представяне на фактите около тази срамна страница от годините на българския преход. Няма никакво съмнение, че ако това споразумение беше реализирано както е било предвидено, България днес нямаше да има собственост или най-малкото – мажоритарна собственост върху своята собствена газопреносна мрежа.
Няма съмнение, че в крайна сметка, както казахте, следващото правителство – това на Иван Костов, е анулирало по принцип това споразумение.
Тогава поставям въпроса: ако наистина споразумението е анулирано, защо руското правителство се прави на ударено и 17 години по-късно чрез посолството, защото посолството е официалният представител на руското правителство в България, прави подобни постъпки? Да не се случи така, че ние сме го анулирали, но може би юридически не всичко е изчистено?
В този смисъл очаквам Вашият отговор на следващите два въпроса: първо, какъв е статусът на това споразумение към момента? Защото очевидно има разминаване между становището на българската и руската страна относно автономността на споразумението.
И не на последно място, какъв е отговорът, който Вие сте дали на руската страна като реакция на нейната нота, която е била отправена към Вас?
Господин министър, използвам случая да заявя, че това, което разказахте, е предателство на националните интереси – не единственото, но едно от най-значимите в една област – енергетиката, която няколко години по-късно, вече в началото на ХХІ век, се оказва ключова за независимостта и сигурността на България. Слава Богу, не се е стигнало до тези порочни цели, които са били поставяни от българското правителство, когато споразумението е било подписано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, както изнесох във фактите, решенията, които реално прилагат в действие това споразумение, са били отменени още през 1997 г. от правителството на Обединените демократични сили. Според мен това споразумение е свързано с един тежък период в историята на България, най-вече с периода – в общи линии мога директно да го нарека – тоталното ограбване на страната ни между 1994 и 1997 г., с геополитическите и геоикономическите стремежи на тогавашното ръководство на Руската федерация и с ролята на някои – ако мога така да ги нарека – техни „помагачи”, двама от които ...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Рубладжии!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: ... са господин Луканов и господин Илия Павлов, но вече не са сред нас и завършиха живота си трагично.
В отговор на останалите Ви въпроси искам да изясня: да, на 8 декември 2010 г. в Министерството на външните работи е получена напомнителна нота от посолството на Русия в София, с която се иска информация относно изпълнението от българска страна на процедурите по влизане на спогодбата в сила. С нота на 17 февруари 2011 г. Министерството на външните работи е уведомило руското посолство в София, че българската страна не е изпълнила вътрешнодържавните си процедури по влизане на спогодбата в сила, поради което същата не е действаща в отношенията между двете държави. Министерството също така е информирало руското посолство, че компетентните български органи смятат спогодбата за неактуална. Създадени са нови дружества и междувременно са подписани два нови договора. Спогодбата е несъотвестваща на ангажиментите на България към Европейския съюз. В нея има клаузи за освобождаване от митнически такси, които не съответстват на европейското законодателство, нито на Европейската енергийна харта или тъй наречения Трети енергиен пакет, който Вие познавате.
Както е известно, българо-руските отношения в енергийния сектор се преосмислят в момента и скоро в тях ще има ясни дефиниции, които ще бъдат базирани на взаимното уважение, на взаимното зачитане на интересите и на взаимната изгода на двете страни, тъй като Русия е основен енергиен доставчик на България, а българската страна неведнъж е заявявала основните си приоритети в тази област – диверсифициране както на източниците на енергийни доставки, така и на транзитните пътища, по които доставките стигат до България. Благодаря.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Атанас Мерджанов относно предложение за цялостна реорганизация на Министерството на външните работи.
Заповядайте да развиете въпроса.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Макар и позакъсняло, моето питане все още е актуално. На 28 март т.г. излезе публикация относно идеята за цялостна реорганизация на Министерството на външните работи – в България и задграничните мисии. Основната идея на министъра е министерството да бъде с качествено нова структура. Извън идеите за структурни промени и оптимизация обаче прозира и намерението да се отстранят дипломатите и служителите на Външно, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност. Идеята е от ръководните длъжности по естествен път да отпаднат всички тези служители.
Първоначално идеята е била свързана с уволнение на всички и след това част от тях да бъда преназначени – тъй нареченият метод на нулевия щат. Тази идея отпада впоследствие, за да се изпълнят идеите на министъра. Според експерти обаче ще е необходима задължителна промяна на Закона за дипломатическата служба, приет от тройната коалиция, на Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Казано накратко, новото Външно може да е налице само след промяна на Устройствения правилник. Въпреки че в стратегическия преглед бе заложено съкращаване на 300 задгранични щата, в обявения от министър Младенов вариант тази бройка изненадващо се смъква тройно и пада до 101. От тях дипломатическите позиции са 21, а останалите 80 са технически персонал. В интерес на истината от самото начало на мандата си министърът е твърдял, че е противник на идеята „просто да се режат”, защото трябва да се съкращават бройки. Ключовата дума за него винаги е била „оптимално”. Много от посланиците на България в редица важни мисии и вече са получили инструкции за датите, на които трябва да се явят в София, а друга голяма група се очаква да бъде извикана на консултации през юни. Нови назначения в периода до президентските избори през октомври 2011 г. ще бъдат само на ниво „временно управляващи”.
Очаква се новият Устройствен правилник да предвижда петима генерални директори, всеки с екип от 10-ина служители. Идеята за обединяване на двата института – Дипломатическия и Културния, засега е замразена лично от министъра. Идеята дирекциите да бъдат намалени от 25 на 12 е реализирана. Със сигурност обаче от Външно се говори, че броят на тези структурни звена ще бъде съкратен. Недоумение буди и замисълът щатовете зад границата да бъдат намалени за сметка на известно увеличение на служителите в Централното управление. Тук виждаме сериозното разминаване между ранната идея за оптимизация, която по презумпция би трябвало да включва намаляване на бюрокрацията и раздуването на щата във Външно министерство.
Господин министър, моето питане към Вас е: какви са плановете и мерките, които ще предприемете във връзка с обявената реорганизация след провеждането на стратегическия преглед във Външно министерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Господин Мерджанов, първо искам да бъде ясно: всичко това, което Вие току-що изредихте, няма да бъде реформата в Министерството на външните работи. Интересно ми е как в рамките на Народното събрание, надявам се не и в българското общество, се смята, че вестниците определят дневния ред на министрите и в Министерството на външните работи. Това не е така. Каквото четете по вестниците, са тълкувания, създадени от българските медии.
Понеже обаче съм убеден в искрената Ви загриженост за състоянието на дипломатическата ни служба, Ви предлагам да оставим настрана публикациите във вестниците, слуховете и митовете, които Вие разпространихте току-що, тезите за закриване и откриване на министерство. Министерството на външните работи и българските задгранични представителства са реални инструменти на външната ни политика, на икономическите ни интереси в чужбина и за защита на българските граждани. Дипломатическата служба вече е разположена в нова мрежа от отношения, която се създава след членството ни в Европейския съюз, в НАТО. Несравнимо по-високи са очакванията към нея в професионално отношение. Информацията е много по-комплексна, много по-бърза и изисква нов начин на работа.
Министерството на външните работи и Дипломатическата служба се нуждаят от оптимизиране на организационния модел и механизма на функциониране както на Централното управление, така и на системата от задгранични представителства. Това са обективни изводи, направени не по политически съображения, а от професионалисти по време на стратегическия преглед на Дипломатическата служба през изминалата година. Ние нямаме нужда от административни мастодонти, от институции, които живеят в собствен свят. Това, от което имаме нужда, е структура, която да отговаря оптимално на предизвикателствата пред страната ни в момента, да може да се развива ефективно и ефикасно, да може да бъде адекватна на променящата се среда около България, а нейният професионален състав да намира повече удовлетворение и стимули в работата си.
Планът за действие, по който действаме, ще постигне тези цели, които са заложени в стратегическия преглед и одобрени от Съвета по сигурност към министър-председателя, представени неведнъж на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание.
Първата ни задача, както и вчера обясних на комисията, е приключване на усъвършенстването на нормативната уредба чрез предложение за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Част от тези предложения ще бъдат, разбира се, и в посока изпълнение на волята на Народното събрание, одобрена с две трети мнозинство от народните представители в декларацията на Народното събрание от 14 януари т.г. за, цитирам: недопускане връзките със секретните служби на тоталитарния режим да излагат на риск българската дипломатическа служба.
Второ, ще внесем сериозни изменения в организацията на централното управление и в начина на функциониране на службата, чрез нов устройствен правилник, без да закриваме или откриваме министерства. Това се налага, както казах, от средата, в която работим, и в крайна сметка от нуждата Министерството на външните работи и като структура, и като организация, и като начин на работа в по-голяма степен да съответства на подобни министерства в други страни от Централна и Източна Европа, ако не от целия Европейски съюз.
На трето място. Ще променим принципите и механизмите на ротация и на атестация, тоест дипломатическите кадри ще растат в ранг не само на броя години, които престояват в определена рангова граница, а и на базата на постигнатите резултати.
Разбира се, това включва на четвърто място и оптимизация на задграничните представителства чрез въвеждането на нови форми на представителство, така че да можем да реализираме целите при ограничен бюджет и в крайна сметка да въведем нещо, от което отдавна системата има нужда – ясен щат на българските задгранични мисии, за да може тяхното управление да се планира ефективно и съответно да бъде правилно и навреме бюджетирано.
Разбира се, не на последно място остава задачата и за подобряване на имотите, управлението на имотите зад граница, системата за финансовото управление на министерството, както и интегриране в комуникационно - информационна среда.
Искам да успокоя всички, че няма да се закриват министерства. В крайна сметка всяка администрация се изгражда, за да може да постига ясно определени цели и да бъде съвременна, активна и адекватна на времето, в което живеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за два допълнителни насочващи въпроса, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, добре е, че отхвърлихте публикациите в пресата, макар че трябваше да направите това доста по-отдавна. Съгласен съм, че ключът към реорганизацията и към реформата във Външно министерство минава през промяна на Закона за дипломатическата служба. Тъй като проектът на Закона за изменение и допълнение беше публикуван на сайта на министерството, още тук искам да заявя, че той има характер на закон, който цели политическо влияние и партизиране на дипломатическата служба. В него откровено се съдържат антиконституционни и лустрационни текстове, с които ние не можем да се съгласим. Има предвидено рязко увеличаване на правомощията на министъра при назначаването и освобождаването на висшите професионални постове в министерството, без съответната държавна санкция – тоест, с елиминирането на президентската институция.
Има други клаузи, които предопределят назначаване в дипломатическата служба без конкурс на бивши служители на Министерството на външните работи, напуснали по различни причини. Мисля, че в тази област трябва да бъде прекалено категорично и Вие като министър би трябвало да се заемете и този параграф действително да отпадне.
Освен това се отваря и правна възможност за назначаване в дипломатическата служба на служители от политическия кабинет, които са политически назначения на министъра – това е § 34. В тази връзка моите допълнителни въпроси са следните: предвиждате ли промени в сравнение с първоначалния проект, който беше публикуван на сайта на министерството; как според Вас ще бъдат определяни и какви ще бъдат критериите за новите генерални консули и новите посланици? Вие се ангажирахте, че ще представите списък с подобни назначения до средата на март, а до момента това още не е сторено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря господин председател.
Господин Мерджанов, от това което казахте, разбирам че не сте чели това, което сме внесли като промени в Закона за дипломатическата служба, всъщност ние не сме го внесли още в Народното събрание, а той е в етап на обществена консултация. Затова ще отговоря на тези, които са Ви писали текста, който Вие прочетохте, чрез Вас, надявам се да гледат телевизия в момента.
Първо, искам ясно и категорично да отбележа, че всички бележки, които бъдат направени в рамките на съгласувателната процедура, както и в рамките на обществената консултация преди приемането на закона от Министерския съвет, ще бъдат взети предвид и ще бъдат анализирани в духа на политическата воля. В крайна сметка правителството носи отговорността за това, което се внася в Народното събрание. Аз като министър на външните работи нося отговорността за законопроекта, който внасям в българското правителство. В рамките на законопроекта се ограничават всички тези неща, за които Вие смятате, че се въвеждат.
На първо място – ясно и категорично се ограничава възможността за политически назначения в министерството, защото, господин Мерджанов и тези които са писали Вашия въпрос, най-добре знаете, че до този момент се назначават хора, които в понеделник са на трудов договор; във вторник се изпращат на задграничен мандат; в сряда те стават дипломати – това е практика не от вчера. Тази практика ще бъде прекратена и ще бъде заменена с европейската практика: в дипломатическата служба на горните етажи да може да се влиза само с конкурс, конкурс ясен и категоричен.
На второ място –искам ясно да отбележа, че текстове, които са заложени в предстоящите промени в Закона за дипломатическата служба, целят да позволят в крайна сметка в България да се реализира съвременна професионална дипломатическа служба, която да позволи на хората, които са расли в последните 20 години в системата, да се развиват и да придобиват качества. Аз не смятам, че дипломатическата служба, в най-висшите й етажи, е приоритет на едно съсловие, изградено преди 20 години, което трябва да бъде циментирано буквално на местата, на които се намира, със закона, който беше приет от тройната коалиция.
На трето място – част от добрите идеи, които са били залегнали в идеята за Закона за дипломатическата служба, но тогава не са видели бял свят заради противоречията в тройната коалиция, ще бъдат реализирани сега в рамките на тези промени, които се надявам, че ще имаме възможност да обсъдим подробно, когато те дойдат в Народното събрание, след като бъдат приети от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мерджанов, имате думата за отношение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, не зная на Вас ли да отговарям и да изразявам отношение, или на тези, които са писали Вашите отговори на въпроса.
Първо, въпросният документ за проект на закон е публикуван на сайта на Министерството на външните работи и това го подчертах няколко пъти. Естествено, че той не е внесен в Народното събрание и слава Богу. Вие се обявихте обаче за една широка публична дискусия. Ще видим следващата сряда какъв вариант на въпросния законопроект ще влезе в Министерския съвет.
Що се отнася до ситуацията, до характера, до отношенията във Външно министерство, честно казано аз лично съм изненадан защото след провала на Вашата предшественичка министър Румяна Желева, не съм предполагал, че по такъв лековат начин Вие ще изправите срещу себе си цялата общност от опитни професионалисти, кадрови дипломати, които изнесоха на плещите си с експертизата и членството на България в НАТО, и в Европейския съюз. Това Ваше отношение е обидно към цялата общност и повярвайте наистина ще си получите заслуженото.
Що се отнася до Вашите претенции, че ще спазвате законите, ще видим действително какъв ще бъде изразът и вариантът на новия законопроект.Ние като представители на Коалиция за България си запазваме правото да го оспорваме, включително и в Конституционния съд заради антиконституционните и лустрационни промени, които Вие предвиждате.
Няма какво да се измъквате с обяснения, които използвате винаги, когато се явите на парламентарен контрол, между другото, достатъчно рядко се явявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва питане от народните представители Сергей Станишев и Ангел Петров Найденов относно отзоваването на посланици с установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия.
Заповядайте, господин Найденов, да развиете питането.
Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, нашето питане с господин Станишев, господин министър, засяга тема, която може би не толкова често, но достатъчно силно привлича и медийното, и обществено внимание.
Става дума за това, че в много публикации, а и в редица Ваши изявления беше посочено, че всички посланици на Република България, чиито имена бяха оповестени по Закона за разкриване на принадлежност към службите – Държавна сигурност, разузнавателните служби на Българската народна армия, ще бъдат върнати в страната.
Добре е да припомним, че началото на този процес, на тази поредица от въпроси, започна тъкмо с огласяването на имената на дипломати, включително посланици за принадлежност към Държавна сигурност и службите на Българската армия., Според мен този въпрос мина през пресилени емоционални и доста драматични реакции – Вашата и на министър-председателя. Мина през една излишна и ненужна – и според мен, и според моята парламентарна група декларация на Народното събрание, развива се през намеренията за промени в Закона за дипломатическата служба, чиято цел е да не допуснат заемането на определени позиции от хора с установена принадлежност и засега спира до определени действия от Ваша страна за връщането на тези посланици чрез така наречените заповеди за служебна командировка в страната.
Известно е, че назначаването на един посланик е функция от волята на две държави – и на изпращащата, съответно и на приемащата. Също така е добре известно, че когато една от страните върне посланика си, без да са направени стъпки за назначаване на нов, това най-малкото означава понижаване на нивото на двустранните отношения. Когато посланикът има така практика и е извикан за дългосрочни консултации в столицата на своята страна, това се приема като знак за съществуване на определени проблеми между съответните страни.
В тази връзка, господин министър, нашето питане е: колко от посланиците ни с установена принадлежност са върнати по този ред на заповеди за служебно пътуване? Какви са Вашите намерения по отношение на тях, тъй като стана известно, че няма среща на ръководството на Министерството на външните работи с хората, които са върнати в София? Как ще бъде организирана дейността на нашите дипломатически представителства, без присъствието на посланиците в тези страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, Вие започнахте с това, че правите пряка връзка между промените в Закона за дипломатическата служба и огласяването на български дипломати, които са били свързани със службите на Държавна сигурност.
Първо, искам да бъде ясно едно и то да бъде категорично. Промените в Закона за дипломатическата служба не се правят, за да може някой да бъде изгонен от Министерството на външните работи. Промените в закона се правят, защото има нужда от актуализация на законодателството ни в тази област и те включват доста други неща извън темата с Държавна сигурност.
Второ, огласяването на принадлежност на български посланици – 40% от посланиците на Република България през последните 20 години и тяхната принадлежност към Държавна сигурност, 35 от настоящите представители на страната ни във всички съседни страни и така нататък, е тежък удар за българската държава. Този удар можеше да бъде избегнат по няколко начина.
Първо, ако в началото на 90-те години бяха отворени всички досиета и тогава България беше направила това, което направиха всички останали страни. Между другото подобен казус наскоро имаше в Унгария, когато бяха отстранени няколко, промъкнали се през филтрите на времето дипломати, принадлежали към Държавна сигурност. Ако това беше направено в началото на 90-те години, днес нямаше да го дискутираме.
Второ, ако законът, по който се разкриха досиета на Държавна сигурност, приет от вашето правителство, от вашето мнозинство, беше написан по различен начин.
За съжаление, законът, по който се работи тогава, приет по време на тройната коалиция, казва ясно и категорично: „Обявяват се имената, разкриват се досиетата”. Ако вие смятате, че няма нищо нередно и уронващо престижа на една държава, да се разкрие, че 20 години след края на прехода нейни и настоящи посланици са пътували до съседни страни, за да се борят с „И.Р.” Вие знаете ли какво означава това съкращение? Изменници на родината. Изменници на родината е била една от класификациите, които Държавна сигурност е използвала, за да може да определя българи, които са избрали да живеят другаде.
Ако вие смятате, че разкриването на тези данни и липсата на реакция от страна на българската държава на тях е отговорна политика, тук имаме сериозно различие.
Смятам, че когато стане ясно, че 20 години след началото на прехода тази страница продължава да тежи на българската държава, смятам, че когато стане ясно, че от връзките, които тези данни показват – кой кого вербувал, къде кого е назначавал и така нататък, показват липса на ясна политическа воля в продължение на 20 години, да се затвори тази страница и ясна политическа воля да се изгради нов съвременен образ на Република България, която е независима от миналото. Мисля, че това беше битката на всеки един в тази зала и в цялото българско общество, което искаше промяна през последните 20 години.
Именно затова, когато бяха извадени данните, моята реакция, реакцията на българското правителство беше абсолютно категорична – България няма да бъде представлявана от хора, свързани с службите на Държавна сигурност оттук нататък. За да може това да се случи, българското правителство прие необходимите решения и поиска българският президент да отзове посланиците, за които е установена такава принадлежност, отзовавайки правителството в рамките на своите пълномощия и генералните консули. Президентът отказа да направи това.
Българското Народно събрание в парламентарната Република България прие декларация на 14 януари, в която също се обърна към всички институции да направят това. Тази декларация беше приета с гласовете на всички, с изключение на Българската социалистическа партия. Българският президент отново отказа да направи това. Не го обвинявам. Тук не търся някакъв допълнителен повод за конфронтация.
Смятам, че в една парламентарна република, когато бъде взето решение от правителството, утвърдено с решение на Народното събрание, то трябва да бъде изпълнено. Именно затова взех решение да командировам обратно в столицата на този етап 13 български посланици, за които има установена такава принадлежност. Те продължават да бъдат титуляри. Работата на посолствата ни не приключва, не спира, има временно управляващи във всички мисии, които поемат част от техните задължения в този период.
Разбира се, проектът на закон, който ще внесем в Министерския съвет следващата сряда, обсъждан дълго – по-дълго, може би, както някой казал, отколкото трябва, предвижда именно това – оттук нататък да не могат да бъдат заемани постове, представляващи България, от хора, които са били свързани със службите на Държавна сигурност. Прощавайте, но за мен този въпрос е принципен и явно за две трети от мнозинството в това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Найденов, имате думата за два насочващи допълнителни въпроса.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие се върнахте в миналото по темата за Държавна сигурност и забелязвам, че за пореден път Вие слагате всички под един общ знаменател – всички, които са работили в структурите на Държавна сигурност и разузнавателните структури на Българската армия, независимо за коя служба, за кое управление. Не намирам нищо естествено, но това вероятно е някаква форма на Ваше извинение.
Това, което искам да кажа, е, че, ако тази тема е била толкова драматична, то когато се появи въпросът и списъкът с огласените имена, стои въпросът, на който продължава да няма отговор: защо, ако темата е толкова драматична Вие или вашият предшественик в Министерството на външните работи – госпожа Желева, не е направила допустимите по Закона за досиетата предварителни проверки? Осем от тези посланици са заминали при вашето правителство: четирима – 2009 г. и четирима – 2010 г.
Второ, аз не намирам основанията, в някакъв коментар по отношение на приемащите държави, или не намирам достатъчно аргументи за търсенето на обяснения и извинения в евентуална реакция от тяхна страна, по простата причина, че деветима от тези посланици са заминали с вече огласена принадлежност, тоест нямаме реакцията на приемащата страна, когато тези хора са били огласени през 2007–2008 г. Това е едната страна на въпроса.
Другата страна е, че Вие потвърждавате нашите съмнения и нашите резерви към декларацията на Народното събрание, че тя беше приета с едничката цел да служи като алиби за действията, които са били замислени и които бяха реализирани след огласяването на списъка, съответно след приемането на декларацията на Народното събрание. Тя е вашето извинение, защото аз не чувам никакви законови основания, по силата на които Вие сте издали тези заповеди за служебно пътуване в България.
Моят първи уточняващ въпрос, господин министър, е: посочете ни все пак основанията. Защото това са заповеди, доколкото разбирам, с посочено начало, но без посочен край. Всъщност става дума за това, че работното място, седалището на тези хора, е определено и е елемент на акредитация. Това очевидно не може да бъде оперативен въпрос, това е въпрос от двустранен характер.
И в тази връзка – колко, господин министър, от нашите дипломатически представителства, на ниво посланик, включително в Европейския съюз, ще останат без посланици, ако бъдат реализирани вашите намерения? Вие говорите сега за 13, но на практика във Вашите изявления коментирате общия брой на посланиците, които бяха огласени в списъка на Комисията по досиетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Найденов! Всички под един знаменател – това е любима теза! Смятам със сигурност, че всички под един знаменател са били 90-та година в България. Искам да ви уверя в едно: когато вие и тези, които говорят за това, че нямало нищо противозаконно, че всички не трябвало да бъдат под един знаменател, че едни работели за националните ценности, пък други работели за нечий чужди ценности – всички тези приказки, превръщат България и я представят пред света като някакво племе.
Ние сме държава, господин Ангелов! Държавата, която взема сама решенията си. Държава, в която Народното събрание е законодателен орган, не е алиби на когото и да е. Държава, в която политиката се определя от правителството. Държава, която сама решава как да бъде представлявана по света – от кого и по какъв начин, а не защото някой в чужбина ни е казал, че не можело Иван или Драган да бъдат там, ние трябва да реагираме. Волята на това правителство, подкрепена от две трети от Народното събрание, е България да не бъде представлявана от хора, свързани с бившата Държавна сигурност.
Прощавайте, но за мен този въпрос, пак казвам, е принципен. Той иска да свали от нашата страна поне едно от всичките съмнения, които имаме. Защото в нашата страна, едно са съмненията, които съществуват в обществото – относно някакви тайни обвързаности, относно неефективността на съдебната система, относно кой на кого плащал, защо плащал, как плащал и така нататък, на всичко това трябва да се сложи край! Основата на този тип съмнения в българското общество са незатворените страници на миналото. Целта на правителството е тази страница веднъж завинаги да бъде затворена.
Обръщам се към Вас – човек, който познавам отдавна и дълбоко уважавам. Господин Ангел Найденов, моля Ви, Вие и Българската социалистическа партия не се превръщайте в защитници на Държавна сигурност, на службите на бившия режим в България! Не бъдете това, което вашите избиратели, вашите поддръжници, хората, които искат да видят промяната в България, промяна, която всички ние 20 години, заедно и поотделно, от различни страни на политическия спектър, искаме да видим, наистина не заслужават! Вашите избиратели не заслужават това, което Вие правите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Найденов – за отношение.
След това ще дам възможността на господин Волен Сидеров, да направи декларация от името на парламентарна група.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм сред хората, които споделят разбирането, че със сигурност между десетките хиляди служители на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на армията след 1944 г., има хора, чието поведение и дейност може и трябва да бъде осъдено, в това число, разбира се, дейност, която е морално укорима. Никога обаче не съм бил склонен да споделям схващането, че всички служители попадат в една и съща категория. Затова няма как да ме призовавате към онова, което се съдържаше във Вашата реплика.
Хората са служили честно и почтено на интересите на държавата. Вие със сигурност сте човек, който може да отстоява, има схващането и познанията за подобно разбиране и подобно твърдение.
Това, което не чувам, господин министър, което силно ме безпокои – са законовите основания. Аз продължавам да питам: кои са законовите основания за издаването на тези служебни заповеди, без начало и без край, с връщането на хора, чието седалище е определено в акредитацията, тук в София? Господин министър, трябва да кажа, че тези, които дават характеристиката на поведението на България в този случай, или на отношението като племе, сте вие, защото това е нецивилизовано поведение.
Кое ми дава основание за подобно твърдение? Ами, Вие господин министър, връщате тези посланици по един нелегален начин в страната. Докога? Вие променяте тяхното седалище, без съгласието на приемащата страна. Имате ли тяхното отношение? В такъв случай, как може да бъде прието това като белег на цивилизована държава?
Затова, господин министър, ще Ви кажа, че ние много внимателно наблюдаваме онова, което се случва, в това число и по отношение на върнатите хора. Съответно, ще искаме изслушването или среща на Комисията по външна политика и отбрана с тях, за да чуем и тяхното мнение, техните аргументи и, разбира се, да научим чрез тях реакцията на приемащата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Сидеров искаше думата от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Искам думата, за да съобщя за един изключително неприятен и много негативен за управлението на България случай.
Току-що на законно разрешен митинг на Партия „Атака” пред джамията в София – централата, беше ударен с камък и ранен депутат от Парламентарната група на „Атака”. Депутатката Деница Гаджева беше ударена с камък и в момента е в „Пирогов”.
Частите на МВР, които бяха там, не взеха абсолютно никакви мерки, за да предотвратят това, нито за да задържат престъпника-ислямист – който, от страната на джамията, с няколко човека хвърля камъни по нашите активисти!
Аз се обръщам към вътрешния министър Цветанов с настояването моментално да бъдат взети мерки, да бъде разследван и задържан престъпникът-ислямист, който хвърли камък, удари и рани депутат от българския парламент! В противен случай, господин Цветанов трябва да подаде незабавно оставка!
Оттам-нататък партия ГЕРБ, на която ние помагахме безкористно две години, ще види какво означава опозиция в България! И всичко това, което виждаше досега, ще им се види детска песен, ако не вземат мерки веднага и не озаптят еничарския корпус, който действа като еничарски корпус на Турция, а не като българска полиция! В момента български полицаи се подиграват с български патриоти. Има задържани наши активисти! Има задържани хора, които бяха на законно разрешен митинг! И нито един задържан ислямист с чалма на главата, които се подиграват с България, които проповядват джихад и които искат смърт на християните!!!
Ето ви снимки! (Показва снимки.) Ето ви снимки, дами и господа! Няма ви, избягахте! Ето снимки! Ето ранен български депутат от камък на ислямист! Ето ви доказателство за ислямския терор в България! Ето ви доказателство как действат ислямистите в България! Има и други наши ранени хора, има задържани хора!
И МВР частите, които стояха там, безмълвно наблюдаваха как ислямисти от джамията хвърлят камъни, реват и се заканват на християни със смърт!!! Нито един арестуван от тези ислямисти!
Какъв е нашият извод? Нашият извод е, че в България МВР работи като еничарски корпус. Срам и позор за българската полиция, която арестува български патриоти и която не пипа с пръст нито един престъпник с чалма и с фес!
За кого работите, господа от МВР? За кого работиш, Цветанов? За Турция ли? Признай си тогава, сложи си фес! Ние повече това няма да го търпим! В България ще има тържество на българското достойнство! Няма да се случи това, което вие искате – с поклонците към Турция, със свалени гащи към Турция! Няма да стане това, защото в България има български патриоти, които ще се борят докрай! Докрай ще се борят! С нищо не може да ни уплашите! С нищо не можете да ни изкушите! С нищо не можете да ни накарате да се отклоним от пътя си!
Вземайте се в ръце, министър Младенов и всички вие, които сте министри в този кабинет, начело с премиера! Вземайте се в ръце, защото ако не се вземете в ръце сега, ще ви издуха народът български и ще видите как боли, когато паднеш от високо!
Към министър Цветанов има конкретно обръщение в момента! Незабавно, незабавно, незабавно да бъдат освободени патриотите от Партия „Атака” – активистите, които бяха арестувани по най-брутален начин от МВР-частите и закарани незнайно къде! Незнайно къде! Не ги знаем къде са в момента! Незабавно да бъдат освободени! Да се издири, да бъде задържан и съден този престъпник, който хвърли и рани български депутат! Ако това не се случи, оттук нататък министър Цветанов има най-сериозната опозиция, за която никога не е предполагал, че може да има и неговата оставка ще бъде искана всеки ден. Това е, което исках да ви кажа.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Процедура!
Уважаеми господин председател, така или иначе времето изтече за днешното заседание.
Вземам процедура, тъй като нямам друга форма, с която да взема думата.
Господин Сидеров си тръгна, но аз искам да заявя нещо пред всички вас.
В ХХІ век сме. В центъра на София една до друга се намират джамията, синагогата, а тук, зад нас, е храм-паметникът „Св. Александър Невски”. По никакъв повод никой от нас няма право да ползва религиозните вярвания на който и да е български гражданин за политическа агитация и в някаква предизборна сцена.
Така че аз съм абсолютно убеден, че МВР ще си свърши работата. Това дали има задържани лица, или не – дали са от Партия „Атака”, или са представители от някаква друга политическа сила, това е без значение. Който е извършил престъпление в тази държава, ще получи това, което заслужава. Това имам да кажа и Ви моля да закриете заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Господин министър Младенов желае думата.
Като на министър, по правилник думата трябва да му бъде дадена.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! България е една от малкото страни в Европа, която в продължение на повече от 50 години беше пример за толерантност – етническа, религиозна, верска, всякаква. Това е част от българския дух, от българската традиция и както българската история има своите светли моменти на българските царства през Средновековието, на разрастването на българската държава, така и българската история има своите най-светли моменти, когато е била толерантна, когато е приемала различието и когато е била добра към своите съседи и към всички части на българската нация – християни, мюсюлмани, евреи, българи, турци, арменци. Всички, които живеят в нашата страна, са български граждани.
Искам да се обърна днес към Народното събрание с открит апел. Ние можем да имаме политически различия, можем да спорим по един или друг законопроект, можем да смятаме едно или друго действие за правилно или грешно, но нека по никакъв начин да не поставяме под съмнение това достойнство на България, което я прави различна от всички останали страни в един тежък регион, в който живеем, а именно толерантността.
Искам да уверя народните представители и българските граждани, че българското правителство, службите на Министерството на вътрешните работи и българската полиция ще разследват внимателно инцидентите, които днес са се случили, и ще направят всичко възможно, за да не позволят подобен тип инциденти в бъдещето. Това, мисля, е отговорност на всеки един от нас, всеки един народен представител, всеки български гражданин в началото на ХХІ век. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, поради изтичане на времето за заседанието, обявявам, както повелява нашият правилник, че следващото заседание ще се състои на 25 май 2011 г., сряда, от 9,00 ч. като редовно заседание по програма, която ще бъде допълнително раздадена.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Павел Шопов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова