Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Дами и господа, предлагам на вашето внимание проект за
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за периода 25-27 май 2011 г.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Десислава Атанасова и Анастас Анастасов.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 31 март 2011 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносител – Лъчезар Тошев.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 4 май 2011 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител – Министерският съвет.
6. Проект за Решение за отменяне на Военната доктрина на Република България. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител – Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители.
11. Парламентарен контрол, предвиден за петък, 27 май, от 9,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 11 до 20 май 2011 г.:
Законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, и на Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Николай Пехливанов. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Обобщен годишен Доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Десислава Атанасова и Анастас Анастасов. Водеща е Комисията по здравеопазването, съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г. Вносител - Комисията за защита на конкуренцията. Разпределен е на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Общият брой на законопроектите и проектите за решения през този период е 9.

Преминаваме към първа точка от програмата –
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Разпределен е на Комисията по здравеопазването като водеща и на съпътстваща – Комисията по правни въпроси.
Постъпил е доклад от Комисията по здравеопазването. С него ще ни запознае председателят на комисията, госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 154-01-48, внесен от Десислава Атанасова и Анастас Анастасов на 17.05.2011 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 18 май 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 154-01-48, внесен от Десислава Атанасова и Анастас Анастасов на 17 май 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на: Министерството на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Омбудсмана на Република България и представители на съдебномедицинските специалисти.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите, госпожа Десислава Атанасова. Тя информира присъстващите, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен на 11 януари 2010 г. от Министерския съвет, са били предложени създаването на чл. 99а в Закона за лечебните заведения и т. 4 на ал. 1 от чл. 403 в Закона за съдебната власт, с цел регламентиране на заплащането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ, извършени във връзка с изготвянето на съдебномедицинските експертизи, като нормативната уредба е следвало да бъде доразвита с подзаконов нормативен акт, издаден от Висшия съдебен съвет. Предложените от вносителя чл. 99а от ЗЛЗ и т. 4 на ал. 1 от чл. 403 от Закона за съдебната власт са били приети от Народното събрание и обнародвани в „Държавен вестник”, бр. 59 от 31 юли 2010 г. Въпреки дългия период, в който законопроектът e бил обсъждан, възражения по съдържанието на чл. 99а от Закона за лечебните заведения и чл. 403, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт не са постъпвали. След влизането на разпоредбите в сила от 01 януари 2011 г. са възникнали проблеми по прилагането им.
Вносителят обясни, че с предлагания Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения се цели прецизиране на нормативната база, уреждаща условията и реда за заплащането на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и заплащането на разходите на лечебните заведения, като с Преходните и заключителни разпоредби се уреждат правоотношенията, възникнали при действието на чл. 99а от Закона за лечебните заведения.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че е необходима отмяна на чл. 99а от Закона за лечебните заведения и че с Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта прецизно се уреждат заплащането на разходите и възнагражденията през периода на действие на чл. 99а от Закона за лечебните заведения.
Народните представители изразиха мнение, че със създаването на чл. 403а от Закона за съдебната власт ще се отстрани непълнотата в нормативната уредба, която е налице след отмяната на НПК през 2005 г., на ГПК през 2007 г. и на Закона за народното здраве през 2004 г. С издаването на подзаконовия нормативен акт от овластените министър на правосъдието и министър на здравеопазването в краткия тримесечен срок ще се решат част от проблемите при изготвянето не само на съдебномедицинските, а и тези на съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи.
Положително становище бе изразено и от институциите, имащи отношение към законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 154-01-48.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Няма постъпил доклад от Комисията по правни въпроси.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, изчаках преднамерено дали ще има реакция от парламентарните групи. Българският парламент обаче е решил да замълчи за случилото се на 20 май пред мюсюлманския храм, от което може би следва, че това е проблем само на Движението за права и свободи. Би било жалко, ако имаме точно такова мислене.
„Ще оставя цвете пред осквернената джамия в София, защото съм християнин и вярвам в Бог; защото няма значение дали го наричаме Исус или със сто други имена; защото той не е Волен Сидеров; защото ме е срам и не мога да измисля нищо друго, освен да се извиня.”
Това е словесната изява на спонтанната гражданска реакция срещу националистическата агресия на „Атака”, която този път на 20 май, по време на петъчна молитва в центъра на София, забележете, на 100 м от Министерския съвет и Президентството, на 200 м от институциите на съдебната власт, пред очите на цялата правоохранителна система нападна религиозен храм, оскверни религиозен ритуал и подпали религиозна утвар – молитвените килими.
Парламентарната група на ДПС изразява своята благодарност на всички български граждани, които се солидаризираха с правата на различните по етнос, вяра и култура! Цветята, поставени пред мюсюлманския храм, са символ на етническия мир, висша ценност на съвременното общество!
Наред с реакцията на гражданското общество, националистическият взлом на „Атака” срещу етническия мир трябва да срещне безусловния отпор на всички политически сили, които се самоопределят за демократични, защото, първо, „Атака” делегитимира демократичното устройство на българската държава; второ, поставя на карта гражданския мир в страната; трето, застрашава евроатлантическата легитимност на държавата; четвърто, поставя страната в кривото огледало на световната политика за мир и сигурност.
И понеже политическият екстремизъм като предизборна борба е анексиране на държавността, държавата не може да изплаща контрибуции на „Атака” и на Волен Сидеров. Вандалската агресия, фашизираната истерия на „Атака” имат една показателна особеност – това не е просто краен национализъм, това е овластеният краен национализъм!
За нас няма съмнение, че именно статутът на съуправляваща партия зарежда „Атака” с усещане за безнаказаност и я прави ескалиращо престъпна. Вчера – забрана на новините на турски език и на изучаването на майчин език, днес – осквернява ритуали на идентичността, а утре?!
Въпросът, който трябва да прокънти в тази зала и да получи своя политически отговор, е: а утре? Кой ще поеме отговорността?
Реакцията на президента, на Синята коалиция, на БСП и на други политически сили бе адекватна и навременна. Тя обаче не може да замести и затова не снема отговорността на основния съсубект на властта в лицето на ГЕРБ и на премиера. Те имат огромна „заслуга” за превръщането на „Атака” и на Волен Сидеров в злополучен фактор в българската политика чрез въвличането им като коалиционен партньор.
Според нас персоналната политическа отговорност на премиера Бойко Борисов в конкретния случай е лишена от избирателност! Тезата му, че етническият мир стои по-високо от подкрепата на когото и да е, е принципно вярна. Ако това не са само думи, а убеденост, той трябва незабавно да се разграничи не от тази конкретна проява на „Атака”, а, образно казано, да изрита Волен Сидеров и „Атака” от властта!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те не са във властта!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно това е основната тема, господин Велчев, защото, пак повтарям, не само тази проява на „Атака”, а самата „Атака” е провокация срещу етническия мир, срещу демократичното устройство на страната и нейната международна легитимност.
За съжаление, след окуражително верните тези от петък закономерно последва отстъп от принципни позиции и те бяха заменени с категорично неприемливи оценки, че ситуацията не е опасна, че случващото се е чиста политика, че ДПС и „Атака” тръгват твърде рано по неприятен път и че не е в коалиция с „Атака”.
Тук има три тези, еднакво неприемливи за Движението за права и свободи.
Първо, ние не по-малко от премиера вярваме в здравия разум на българските граждани, но въпреки това подценяването на опасността от подобни провокации е най-голямата опасност за етническия мир! Показва го негативният опит на Балканите.
Второ, опитът „Атака” и ДПС да се представят като огледални образи е скандално некоректен! Никой не е виждал и няма да види отговорен ДПС представител, още по-малко народен, който да напада религиозен храм или да пали религиозни символи! Между ДПС и „Атака” стои пропастта на ценностите, дели ни демократичното от недемократичното!
Движението за права и свободи акумулира толерантност като един от важните гаранти за мира и стабилността, като, повтарям, съавтор на уникалния не само за Балканите, но и за Европа етнически модел!
Трето, „Атака” е във властта, господин премиер и колеги от ГЕРБ, защото формира парламентарното мнозинство, което избира и вас, и кабинета ви! Властта, преди да е на кабинета, е на парламентарното мнозинство, все още неразделна част от което е „Атака”.
Необходимо ли е да ви припомням нестихващите аплаузи на ваши народни представители на изказванията на Волен Сидеров? А уж мъжките ви прегръдки в кулоарите на парламента? Трябва ли да ви питам: къде другаде в Европа християндемокрацията се прегръща с крайния национализъм?
Във властта е „Атака” и Волен Сидеров в този парламент, от тази трибуна, е основният фронтмен на днешното управление!
На 20 май обаче чашата преля! Случилото се е във фокуса и на международния интерес, и не търпи мимикрията, задкулисието и прочее съглашателства с „Атака” в името на властта! Тук няма място за неопределеност! Демократичният спектър трябва да прокара ясна демаркационна линия между себе си и „Атака”!
По необходимост и Вие, господин премиер, трябва да се определите! Оставането на „Атака” във властта е равно на пълзяща асимилация, което е другото име на потенциалната гражданска нестабилност!
Парламентарната група на Движението за права и свободи постави въпроса за отговорността и на столичния кмет, която вчера – на 20 май, говореше за толерантността между различията. Ние обаче питаме как се пресрещат тези й думи с факта, че именно тя е разрешила протестен митинг до храма и по време на петъчна молитва?
Във връзка с това споделяме идеите за необходими промени в закона с оглед ограничаване на протестни прояви около и по време на религиозни ритуали, които се чуха от Синята коалиция.
Смятаме, че това няма да е достатъчно, защото в ДПС, верни на принципа „Моите свободи свършват там, където започват твоите свободи”, поставяме въпроса какво значи и въобще допустимо ли е да протестираш срещу изконни права на различните по етнос и религия? Затова ще инициираме адекватни промени в Наказателния кодекс. Впрочем и действащият НК има достатъчно ясни разпоредби, които дефинират подбуждането на етническа и религиозна омраза, ксенофобията, като особено тежки престъпления от общ характер. Те, съгласно разпоредби на редица международни договори, са престъпления и срещу човечеството.
Обръщаме се към правоохранителната система на страната не само в този случай да прилага разпоредбите на НК и те да не стоят мъртви разпоредби. Настояваме и главният прокурор да проведе цялостно разследване и да приложи цялата строгост на закона, включително ако това означава снемане на имунитет.
В противен случай, ако правоохранителната система незнайно защо остане предпазлива, ако бъде съхранена властовата националистическа арогантност на „Атака”, ДПС ще се обърне и към Европейския съюз, и към Европейската комисия, и към НАТО, и към ООН, и към други международни организации и ще заяви, че в България нападат, бият и палят, ако почиташ Създателя по своему, а не по тяхному, че националистическият съсубект на властта в България отрича правото на идентичност и филтрира юмручно европеизацията на демократичната ни държава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора декларация от Парламентарната група на Синята коалиция.
Трета декларация – от Парламентарната група на ГЕРБ.
Това е заявено до момента.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
От името на Синята коалиция съм упълномощен да заявя, че изразяваме своето възмущение от действията на „Атака”, която провокира религиозен и етнически сблъсък, създаде опасност за вярващи по време на тяхната петъчна молитва. Това е провокация срещу сигурността на страната в днешния толкова сложен, от гледна точка на външната политика и на напрежение, свят.
„Атака” не се съобрази и погази българската Конституция, защото посегна на правото на хората свободно да изповядват своите вярвания. На провокацията трябва да отговорят политиците, трябва да отговорят и българските институции, иначе това не е Народно събрание и институциите не са институции.
Какъв е отговорът на Народното събрание? Ние трябва да потърсим отговорност от „Атака”.
Аз предлагам всеки член на Парламентарната група на „Атака”, който е участвал в провокацията, да бъде освободен от ръководни позиции в Народното събрание. Всеки член, който е участвал в провокацията, да бъде освободен от две от най-важните комисии – Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол на ДАНС, защото хора, които посягат на сигурността на страната, не могат да представляват народното представителство в неговите органи.
Синята коалиция настоява прокуратурата да изправи пред съда провокаторите. Настояваме съдът да отсъди справедливо за вината на всеки от тях.
Отговорност обаче имат и тези, които се оказаха неспособни да предотвратят заплахата за молещите се хора. Тази отговорност безспорно е на администрацията на госпожа Йорданка Фандъкова, на която аз ще кажа от трибуната, че да се говори за етническа толерантност като гражданин и като поет и писател е едно, да спазваш етническа толерантност като кмет означава да не допускаш сблъсък между различни хора, които са готови да се сблъскат на религиозна основа.
Отговорност носи и вътрешният министър, защото, макар и предупреден, е допуснал сблъсък.
И сега аз искам да задам някои от въпросите, които ме тревожат най-много, към ГЕРБ и към министър-председателя: кой ще носи отговорност, ако допуснем друга страна да се меси във вътрешните работи на страната и да защитава правата и свободите на български граждани? Кой ще носи тази отговорност? Кой ще носи отговорност, ако ескалира етническата и религиозна омраза? Кой ще носи отговорност в страната? Всъщност кой носи отговорност за сигурността на страната?
Аз предлагам управляващите от ГЕРБ да прегърнат тази отговорност! Няма да говоря за други политически действия, не са важни те в момента, но да управляваш една страна, на първо място означава да носиш отговорност за нейната сигурност!
Искам да поздравя заместник-председателя на Народното събрание и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Анастас Анастасов и министъра на външните работи Николай Младенов, които тук в петък реагираха адекватно на истерията, на която бяхме подложени – присъстващите в залата. Това поведение е достойно! Поздравявам Ви, господин Анастасов!
И накрая: гаранцията за правата и свободите на българските граждани сме ние тук, българските институции и на първо място управляващата политическа партия ГЕРБ.
Аз няма да стигна дотам и явно да говоря кой управлява, защото съм чул и други версии на ГЕРБ, но от тази отговорност не може да се избяга! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – господин Анастас Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Политическите спекулации на партиите от последните няколко дни изискват от нас да заявим няколко важни неща.
След инцидента пред джамията „Баня Баши” в София последваха десетки безпочвени и неуспешни политически упражнения върху отношението на Политическа партия ГЕРБ към случая, даже и тук, в този момент, в тази зала. Затова заявяваме, че ГЕРБ не е била в коалиционен съюз с „Атака” и нямаме подписано коалиционно споразумение между двете партии. (Шум и реплики от КБ и ДПС. Реплика от народния представител Лютви Местан.) „Атака” подкрепя политиките ни, но Политическа партия ГЕРБ няма да позволи да бъде ползвана за параван в предизборната кампания.
Това обаче казваме освен на партията „Атака” и на Движението за права и свободи, на Синята коалиция и на Коалиция за България. Разбираме, че всички търсите евтиния политически ефект от този инцидент, но за всички е ясно, че Движението за права и свободи и „Атака” се опитват да втвърдят и мобилизират избирателите си към настоящите избори.
В ГЕРБ обаче със съжаление отбелязваме, че при Политическа партия „Атака” наблюдаваме организираност и повторяемост на действията им, която тревожи. Първо – Батак, в петък – джамията, а в неделя станахме свидетели на един безпрецедентен сблъсък на двама депутати в студиото на обществена медия – Българското национално радио. Какво следва? Задаваме този въпрос с основателна тревога.
Движението за права и свободи естествено че няма да изпусне тази топка, напротив, ще я отиграе, и то политикански. БСП и сините – също, защото съзряха в инцидента пълна възможност да излъскат западналия си рейтинг пред изчезващия си електорат. От петък та до днес всички се изредихте да говорите за толерантност и за опасностите от жонглирането с вярата и религията за политически цели, но истината е друга, уважаеми дами и господа. Това бе направено публично за пред обществото, но инцидентът не попречи на всички ви, даже и в момента, да сочите ГЕРБ и Бойко Борисов като единствения виновник за случилото се. (Реплики от народния представител Лютви Местан.) Ясно е, че за всичко сме виновни ние, защото и от ляво, и от дясно, и в центъра не можахте да преглътнете, че партии могат да се подкрепят без политически сделки и корпоративни интереси.
Да, „Атака” подкрепя управлението, защото се ужасяват от желанието ви, вашето, отново да сте начело на държавата, но сделка не е имало, няма и няма да има. И като доказателство ще ви напомня, че ГЕРБ не подкрепи предложенията на „Атака” като исканията за признаването на арменския геноцид и спирането на новините на турски език от Българската национална телевизия. Напротив, през цялото време не отстъпихме от принципните си позиции.
Винаги сме отстоявали човешките права и свободи. Във всичките си кампании сме предупреждавали, че да ползваш вярата и религията за избори, да плашиш мюсюлманите, че ГЕРБ ще им затвори джамиите, ще им смени имената, е опасно и тези лъжи се връщат като бумеранг върху техния автор. Напомням го, защото вие, господа от Движението за права и свободи, така построихте и предизборната си кампания през 2009 г. Отдавна не сте партия, която защитава гражданските права и свободи, и всички в България видяхме как разпределяхте порциите на властта и как се оцелява при вас.
Сега към вас, уважаеми колеги от БСП! Моля да забравите за малко спортната си неприязън към нас и ако наистина апелирате за етнически мир, не палете искрите на войната, обвинявайки другите за вина, която трябва да е споделена и от вас. Не сочете един за жертва и друг за палач днес, защото вие още носите белега на един процес, наречен „възродителен”. Нека не се правим на светци, защото всички сме грешни и длъжни на днешния и утрешния човек, на българския гражданин, който е все по-широко скроен и отворен към света.
Уважаеми дами и господа от Синята коалиция, моля ви да няма повече менторство, стига опити за нагаждане на политически сметки. Недейте да правите евтина и спекулативна политика, защото всички вие правехте коалиции, разменяйки подкрепа за постове, защото ползвахте именно Движението за права и свободи да спасите властта си и така, без да се усетите, помогнахте да се родят партии като „Атака”. Всички вие в момента давате оценки, но не за да защитите етническата толерантност или за да порицаете действията на „Атака”, а единствената ви цел е да критикувате ГЕРБ.
Заради всичко това днес се обръщаме към вас с апел: нека се държим честно, нека проведем една достойна и почтена предизборна кампания.
Колеги от „Атака”, винаги сме били благодарни за подкрепата ви. Печелихме заедно с вашите гласове битките и в името на една по-добра България, защото застанахме и срещу синия, и срещу червения популизъм, но този път мисля, че преминахте границата. Вашият път, по който тръгнахте от Батак, не е нашият и ако това е окончателният ви избор, ще трябва всеки да поеме своята посока. Вярваме, че избирателите на ГЕРБ, които ни дадоха гласовете си, ще ни простят пораженията само ако водим битките достойно, без предателства и в името на целия български народ, без оглед на пол, религиозна принадлежност, спазвайки законите и Конституцията на тази страна.
Уверени сме, че никоя власт не е по-ценна от властта на мира. Убедени сме в едно – днешният човек усеща лъжата, а ние декларирахме, че ще управляваме с морал и съвест. Трябва да помним, че не длъжността прави човека, а човекът прави длъжността. Затова, ако за „Атака” е дошло време за самостоятелни ходове, които не кореспондират с демократичните принципи и политическата толерантност, ние ще продължим сами. Доказали сме, че се ръководим от принципни позиции. Ще продължаваме и занапред, независимо от цената, защото България днес се нуждае от реални и демократични политики, нуждае се от достойнство, честност и морал.
И още нещо, което аз искам да добавя. Тази дървена конструкция, банка или както искате го наречете, с малко повече електроника по нея според мен е най-високото място в държавата ни. Оттук трябва да тръгва държавността, тоест всеки един от нас носи отговорността си пред тези, които са го избрали. Отправянето на обидни изрази към българската Полиция не прави чест никому. Тези хора всеки ден се грижат за нас, за здравето ни, за живота на нашите деца и не заслужават подобно отношение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждам други заявки за декларации.
Господин Волен Сидеров от Парламентарната група на „Атака”. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Господин Сидеров предлага, ако БСП ще ползва… (Силен шум и реплики от Коалиция за България.)
Имате думата, господин Сидеров.
Любопитно се обръщате назад каква реплика се разменя и затова пред микрофоните обявих какво предлага той.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Бях сигурен, че днес ще чуя много сериозни нападки срещу „Атака”, защото това е любимо упражнение на така наречения български политически елит, особено от тази част от него, която носи отговорността за ограбването на България по време на прехода.
„Атака” е трън в очите на тези, които заедно в синьо-червената мъгла ограбваха България още от 2005 г., когато влязохме в парламента и когато всички казаха: „Ах, изненада!”, тъй като социолозите не ни измерваха до последния момент. Тогава си спомням озлоблението на синята част, която сега иска да ни свали от всички постове.
Господин Костов, ние не сме тук за тези места в комисиите. Аз знам, че за Вас е много важно да заемате някакви постове и постчета и да си прокарвате Ваши хора в позиции в правителството, каквито имате в момента. За нас това не е важно, така че от сега мога да Ви кажа, че въобще не държа на мястото си в която и да е комисия, и това няма значение за нас. Вашето озлобление, когато влезе „Атака” в парламента, аз го помня през 2005 г. То продължава със същата сила да действа и днес.
Ще започна от Движението за права и свободи, понеже тяхната декларация беше първа и, разбира се, най-напоителна, което е логично.
Господин Местан, в момента в нашата стая има един човек, който е мюсюлманин. В нашата парламентарна стая стои един човек, който е българин мохамеданин. Той е на разположение на уважаемите журналисти – който има желание, да се срещне, да говори с него. От Гоцеделчевско е. Той е от самото начало, когато сте създавали партията ДПС, и може много ясно и с познаване да каже каква партия са създавали тогава и защо той не се е записал в нея, защо се е отделил от нея. Защото, казва той, в Родопите, там, където живее, в неговия край, Ахмед Доган и активистите, които създаваха ДПС, казваха: „Ние създаваме мюсюлманска партия за хората с турско етническо самосъзнание.” Това, казва, го повтаряха навсякъде. Този човек е на разположение. Заповядайте, медиите, ако се интересувате, в нашата парламентарна стая. Той е готов да разкаже много добре и с много голямо познаване как се действа в тези краища на страната, какво означава ислямизъм и какви са опасностите от този ислямизъм в момента за България. За това става дума.
„Атака” делегитимира, казва Лютви Местан, държавността. Делегитимиране на държавността, драги господин Местан, се извършва от тези, които проповядват този агресивен ислям в софийската джамия. Там беше лицето Али Юзеиров. Този човек ни е познат, защото той искаше и продължава да иска да направи ислямска фундаменталистка партия, чрез която да превърне България в някакъв вид джамахирия. Човекът си го казва откровено, той не го крие и неговите намерения са известни. Точно по тази причина българският съд не му разреши да регистрира своята партия.
Въпросният Юзеиров беше в центъра на групата хора, които се правеха на молещи се. Казвам „правеха се на молещи се” с абсолютното уважение към всеки, който изповядва религия и е поклонник на някаква религия. Но тези хора, с които се сблъскахме ние, не бяха такива, за съжаление!
Ето един такъв молител. Поставили сме го на първа страница на нашия вестник (показва в. „Атака”), защото този човек с нож в ръка на около метър или може би по-малко от метър от полицая размахваше ножа си и се опитваше с него да удари някои от нашите активисти. За съжаление този „кротък мюсюлманин”, който се е отдал на молитви, както виждате – с нож в ръка, не беше задържан. В замяна на това пък имахме двама задържани активисти на „Атака”. Те са вече с повдигнато обвинение. Българската полиция, за която господин Анастасов така пледира, да, българската полиция наистина е натоварена с тежки задачи. Ние много пъти сме изразявали уважението си към нея и когато имаме публични прояви, те знаят много добре – полицаите, които са на улицата, че ние никога не сме допускали инциденти, сблъсъци, особено физически разпри и кръв. Никога досега! (Реплика на Четин Казак.)
Не можете да посочите такъв пример. Имали сме десетки публични прояви. Имали сме събиране на хора, на десетки хиляди хора на площада. Никога, а и полицаите го знаят това – никога не се е стигало до такива сблъсъци.
Защо сега се стигна? Защото тези сблъсъци бяха провокирани от хората, които стояха пред джамията. Не от нас. Ние бяхме сложили нашите тонколони (шум в залата). Обяснявам това, защото чувам коментари, без да се познават фактите. Трябва да се познават фактите и тогава кой каквото иска да коментира, но върху фактологията. Ние сложихме нашите колони – тонколони срещу тонколони! Джамията се озвучава мощно от едни колони, които както знаете – отдавна дразнят хората. Събирахме подписи по настояване на много столичани – десетки хиляди. Тези подписи са в общината. Общината не взе никакви мерки, за съжаление. Тъй като общината не взе никакви мерки по отношение на озвучаването, което е нарушение на обществения ред, ние се принуждаваме да протестираме и да повтаряме тази тема, докато общината вземе някакви мерки. Ние нямаме други начини освен публични, законови – забележете – законови прояви.
Нашият митинг беше разрешен от Софийската община. Сега чувам, че се задават въпроси: „Защо кметицата или кметството го е разрешило?” Защото няма основание да го откаже. Това е митинг на базата на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Този закон повелява, че българските граждани имат право на свободно събиране на открито, особено когато са политическа партия. И забележете – има един текст в Наказателния кодекс – чл. 174а, ал. 1, който казва: „Който с насилие попречи на законно провеждащ се митинг или събрание, той подлежи на наказателна отговорност.” Дами и господа народни представители и журналисти, в случая на законно провеждащ се митинг на Партия „Атака” беше попречено от страна на въоръжени с тежки предмети и ножове мюсюлмани. Какви са точно те – трябва да установи прокуратурата. Какво точно те проповядват? Дали мир или любов, дали преклонение пред Господ или ненавист към неверника, на който трябва да му се отреже главата с нож? Това прокуратурата трябва да установи! Ние настояваме за това!
Днес ние ще отидем при градския прокурор господин Кокинов, който чувам, че споменава някакви намерения за забрана на Партия „Атака”, за да му представим тези факти, да му представим тези снимки. Ние имаме и видеокадри, в които ясно се вижда, че група от мюсюлманите пред джамията прескачат и нападат нашите активисти. Те нападат нас. Тоест изпълняват състава на чл. 174а, ал. 1 – „Който насилствено преустанови или попречи на законно събрание на открито, подлежи на санкции лишаване от свобода до 2 години”.
Така че аз пледирам за следното, тъй като през тези дни чух много упражнения по мой адрес. Нека Прокуратурата да установи кой какво е извършил и нека всеки отговаря за делата си. Но не само активисти на „Атака” да бъдат арестувани, а тези, които пред очите на полицията размахваха тръби, удряха с тях, хвърляха камъни, раниха депутат от Парламентарната група на „Атака”. Тук е вашата колежка, можете да видите последиците от мюсюлманската толерантност – с камък, а можеше да бъде и по-лошо, можеше да бъде и по-тежко, но слава Богу, не стана. Настояваме Прокуратурата да установи кои бяха тези, които извършиха тези деяния, да бъдат задържани и повдигнати обвинения към тях, както към активистите на „Атака”. Това би означавало правосъдие, това би означавало правов ред – всеки да отговаря за действията си, надлежно установени от разследващите органи, в съда.
Нали така, господин Анастасов, дами и господа юристи, които сте много в залата? Иначе всичко друго ми намирисва на комунизъм. Много е приятно за някои от вас, тук присъстващите, да излязат и да поискат Сидеров да бъде натикан в концлагер, „Атака” да бъде забранена и всичко, което им пречи на далаверата, да бъде ликвидирано насилствено и административно. Тези призиви да бъдат изкарани.
На какво основание, господин Костов, Вие настоявате да бъдат извадени членовете на „Атака” от комисиите? На какво законово основание? Значи Вие искате да заобиколите закона и по комунистически начин да наложите забрани.
Господин Местан иска да заобиколи закона и да наложи забрана на една легитимна партия.
Господин Костов каза нещо много интересно. Ще се спра на него. Какво ще стане, ако друга страна започне да се меси, тъй като тук има застрашена някаква общност, изповядваща определена религия? Ами, господин Костов, тази страна се меша отдавна. Тази страна се казва Турция и от нейното посолство плащат на мюфтийството да води ислямистка пропаганда. За тези факти ще изнесем допълнително доказателства, но сега ви моля да се запознаете с представител на българо-мохамеданството, който е в нашата стая. Нека той да ви разкаже какво значи ислям и как е създадена ДПС. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, упълномощен съм от Парламентарната група на Коалиция за България да направя следното изявление.
За нас това, което наблюдаваме от „Атака” и от представителите на „Атака” – не само в петък, но и в дните след петък, е проява на едно преднамерено поведение, поведение, което отдавна е надхвърлило границите на инцидент, господин Анастасов, преднамерено поведение, пълно с провокации към различни социални групи, към религиозни общности, преднамерено поведение, пълно с провокации към Конституцията, към законите в страната, преднамерено поведение, пълно с провокации към принципите на толерантност, търпимост, уважение към различията в българското общество, преднамерено поведение, пълно с провокации към ценностите и принципите, върху които се гради демократичното общество, и най-после – провокации към сигурността на гражданите, на обществото и на държавата.
Това обаче не значи, че не виждаме, че проекцията на подобни поведения е насочена към изборите. И казвайки това, искам да подчертая, че ориентацията на това поведение към изборите, към повишаване на активността на „Атака”, не е и не може да бъде извинение за насилието, агресията и изстъпленията, поставени под знака на националистическата реторика.
Всъщност, дами и господа народни представители, това поведение е в голяма степен и рожба на езика на омразата, на враждебността и посочването на врагове, които присъстваха за съжаление в езика и в поведението и на Политическа партия ГЕРБ, и на министър-председателя.
Да си спомним изявленията на премиера Борисов на Конгреса на Съюза на репресираните. Не е необходимо да отиваме по-далеч или да се връщаме в историята две години назад.
Отговорността според нас трябва да търсим както при „Атака”, така и при ГЕРБ. (Смях в ГЕРБ.) Корените на това, което се случва, трябва да се търсят в 2-годишното ви партньорство, господин Вълчев.
РЕПЛИКА ОТ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига споменава името ми. Казвам се Велчев.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И тук, господин Анастасов, с Вашето изявление Вие застанахте зад проявите на „Атака” и по същество направихте опит да извините цялото им поведение в рамките на тези близо две години. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, има много примери, в които представителите на днешната власт не просто останаха неми, не просто реагираха по този начин, по който реагирате и сега – вие злорадствахте. Да си спомним проявите на „Атака” на честванията на Ботев; да си спомним нападките към президента, на които вие се усмихвахте и реагирахте по същия начин – снизходително; да си спомним нападките на „Атака” към патриарха; да си спомним нападките на „Атака” към митрополит Николай; да си спомним провокативното поведение към гражданите на Батак – по същия начин реагирахте и тогава. Днес берем плодовете на това, което се случва през последните дни в резултат на вашето партньорство и обкръжение.
Уважаеми дами и господа, има наистина много примери, в които нападките и агресията на господин Сидеров и на „Атака” бяха посрещани с извинение и със снизхождение.
Иска ми се да кажа обаче, че с право „Атака” иска оставката на вицепремиера Цветанов. (Смях в ГЕРБ.) Точно така! Защото и той е сред тези, които ги толерираха, и всъщност няма нищо изненадващо в петъчната гневна реакция на лидера на „Атака” срещу вътрешния министър.
Всъщност, дами и господа народни представители, това са поведение, прояви и език, от които не просто трябва да се разграничим – трябва да ги отхвърлим и да ги осъдим! Трябва да кажем, че са заредени с опасен потенциал. Лековатото поведение, снизхождението и мнението, че те не са нищо повече от обичайна предизборна разгорещеност, са дълбоко неприемливи.
Парламентарната група на Коалиция за България очаква:
Първо, ясно да се очертае отговорността на столичния кмет и длъжностните лица от Столичната община, които разрешиха петъчната проява на „Атака”.
Второ, очакваме да бъдат предприети спешни действия за реализация на наказателна отговорност на участниците в петъчните изстъпления. Още повече от това – очакваме ясно да бъде очертана и наказателната, но и политическата отговорност за провокаторите и инициатори на този тип поведение.
И най-после, уважаеми дами и господа народни представители, очакваме консолидация на партиите и политиците около разбирането, че нищо не извинява тези прояви на овластения и периодично окуражаван екстремизъм, в това число и днес в залата от вас, представителите на ГЕРБ! (Ръкопляскания от КБ. Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа,

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да се изкажат, да заявят това по съответния начин.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на вносителите, както и от прочетеното в доклада стана ясно, че с приетия преди година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения е създадена норма – чл. 99а в Закона за лечебните заведения, както и чл. 403, т. 4 в ал. 1 от Закона за съдебната власт, които са регламентирали заплащането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ, извършени във връзка с изготвянето на съдебномедицинските експертизи. Тази законова уредба е следвало да бъде доразвита с подзаконов нормативен акт от Висшия съдебен съвет. Тъй като това не се е случило, се стигна до редицата проблеми във връзка с възлагането и заплащането на съдебномедицинските експертизи.
В тази връзка на 16 май в Народното събрание беше проведена среща с представители на заинтересованите институции, на която се обсъди и настоящият законопроект, който единодушно беше подкрепен и от тях.
С предлаганите промени в Закона за лечебните заведения се цели прецизиране на нормативната уредба, уреждаща условията и реда за заплащане на съдебномедицинските експертизи, включително заплащането на разходите на лечебните заведения, както и хонорарите на вещите лица и транспорта.
С Преходните и заключителните разпоредби се създава норма, която урежда висящите правоотношения с цел предотвратяване на евентуални спорове и създаване на сигурност при развитието на тези правоотношения.
Предлагаме в § 3, в Глава двадесет и първа в Закона за съдебната власт да бъде създаден чл. 403а, който да оправомощи министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, да издадат Наредба за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и заплащането на разходите за лечебните заведения.
Смятаме, че с приемането на § 3 от настоящия законопроект ще се запълни законодателната празнина и в краткия тримесечен срок ще се решат част от проблемите не само на съдебната медицина, а и тези на съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, за което ви благодаря. Надявам се, че Законът за лечебните заведения ще бъде подкрепен от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, твърде странно е, че се внася законопроект, едва ли не с оневиняващи и оправдаващи мотиви. Вие, от мнозинството, приехте този текст. Не ми дадохте думата, защото беше в процедура на гласуване. Направих предложение за прегласуване с предупреждението (има го в стенограмата) каква простотия и глупост правите. Вие тогава се смеехте, уважаеми дами и господа от мнозинството! Смеехте се, радвахте се! Текстът се прие по нощите в присъствието на министъра на правосъдието.
Всъщност, за мен продължава да бъде неизвестна ролята на тази госпожа в осигуряването на съдебномедицинските експертизи.
Преди празниците уважаемата госпожа председател ми върна два въпроса към нея по отношение на съдебномедицинските експертизи. Сякаш министърът на правосъдието и забележете, председател на Висшия съдебен съвет, който е трябвало да приеме тази наредба, днес няма нищо общо със съдебномедицинските експертизи. Защо ни е министърът на правосъдието тогава? Какво върши той? Пътува в страната и чужбина, появява се по медиите, когато неговите PR-и преценят, че е добре да се появи, и го няма в Народното събрание, когато трябва да се вземат решения, които блокират сектора. Тази госпожа беше тук тогава. Даже виждате, че не искам да идва. По-добре да не идва, няма смисъл такъв министър на правосъдието да идва в Народното събрание. Тя нито има загриженост за система, нито може да осъзнае какво трябва да се прави, за да не се блокира системата.
Уважаеми дами и господа, внесеният законопроект е палиатив и няма да реши проблема. Няма да го реши! Вие сте наясно, че няма да го реши. Аз и до момента не мога да разбера, има ли предвидени средства за разплащане по бюджетите на съдебната система и бюджета на Министерството на вътрешните работи. Какви са задълженията за предишни периоди и как те ще бъдат изплатени? Има ли държавата грижа за поддържане на патоанатомиите в болниците, или те ще останат единствено на пазарен принцип за заплащане от възложителите на медицински експертизи? Ето това са проблемите, които вие от мнозинството – правителството, министърът на здравеопазването, министърът на правосъдието, премиерът, трябва да решите, за да няма такива проблеми и да може да върви наказателното производство, пък и не само то. Всякакви отлагания с три месеца няма да решат никакъв проблем.
Всъщност, доста смешно е, че законът влиза в сила от деня на обнародването му, а давате тримесечен срок за подготвяне на подзаконовия акт и тук, в залата, няма никой от тези, на които се възлага – министърът на правосъдието и на здравеопазването, да каже какво ще има в тази подзаконова уредба, която ще се случи след три месеца?! Всъщност вие реагирате доста паникьорски и лицемерно на протестите на съдебните медици. Обещали сте им нещо, а след три месеца проблемите ще стоят по същия начин или ще осигурите бюджет за решаване на този проблем? Такъв тип законодателство за пореден път показва, че няма нито управленска визия, нито идея за решаване на проблемите. Има единствено упражнение за успокояване на общественото напрежение, което периодически ще ескалира.
В цялата история има само едно хубаво нещо, че не сте така оживени, весели и щастливи като онзи 22 юли 2010 г., когато се радвахте, че сте приели този текст, който доведе нещата дотук.
Има развитие. Има поне необходимата проява на сериозност и загриженост (реплика от народния представител Красимир Велчев), но до стигане на крайното решение трябват още много неща. Продължавайте да прикривате министъра на правосъдието в неговата безотговорност! Продължавайте да мислите, че проблемите се решават с медийните изявления, а не с обоснованите, подкрепени с бюджет законодателни решения! Продължавайте да делегирате уредба на министрите, които още не са наясно как ще решат проблема, и събранието да дава кредит на доверие за решения, които в крайна сметка са твърде важни за отделни сектори! Ние няма да подкрепим това решение, защото то няма да реши проблемите на тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще бъда кратък. Господин Миков, Законът за лечебните заведения не е приеман в присъствието на министъра на правосъдието, просто няма как. Разбирате ли?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо няма как?
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Защото текстът е 99а от Закона за лечебните заведения, а не от Закона за съдебната власт, или примерно нещо такова.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво пречи?
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ами, ей така – пречи.
Другото, което е, Вие просто нямате понятие от административната уредба на тази дейност на...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Министърът на здравеопазването.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие говорехте непрекъснато за министъра на правосъдието, затова Ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие говорихте за министъра на правосъдието.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има една Наредба № 1, има една Наредба № 23, която по време на вашето управление не е съобразена с новоприетия тогава Закон за съдебната власт. През 2006 г. Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването имат съвсем малко работа да коригират крайните текстове на тази наредба и всъщност да се реши редът за извършване на съдебномедицинските експертизи, на съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологическите. Тя съществува, но изрично не е отменяна.
Относно това дали имат бюджет съдебната власт и МВР, винаги е имало и винаги се е плащало, само че с този текст, който е приет, може би е наша грешка – приемаме, че е грешка, ние я коригираме в момента, остава действащият ред по ГПК и НПК. Аз не мога да разбера какъв е проблемът. Винаги, който е поръчал експертизата, той е плащал всички разходи по нея.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тогава защо го променяте?
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, господин Миков има една много хубава реплика и я използва в Правната комисия: „Не правете същите глупости като нас, каквито сме ги направили ние.” Ако сме допуснали грешка, си го признаваме и си я коригираме, а не спорим. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Имаме възможността, правим го в момента – коригираме текстовете.
На една кръгла маса, на която имаше представители на Главна прокуратура, на ВКС, на Организацията на съдебните медици в България, на Народното събрание, на Министерството на здравеопазването, стана ясно, че всъщност цялостната уредба на тази дейност много отдавна изобщо не е засягана и това е станало в продължение на тези 20 години, даже не на тези 20 години, а много по-назад, и най-вече след като лечебните заведения се превърнаха в търговски дружества. Оттам идва проблемът. Пари никога не са отделяни от Министерството на здравеопазването за тази дейност! Говорил съм със съдебни лекари, които познавам покрай работата си, за 20 години нито една стотинка не е влязла при тях под някаква форма – помощ за дейността им. Говоря за съдебната медицина, а не за обикновената патоанатомия, която е нормалната. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Миков, искате да направите уточнение за кой министър става дума? (Смях от ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Анастасов, само ще Ви прочета предложението за прегласуване от 22 юли вечерта:
„Уважаема госпожо министър на здравеопазването” – имаше една министърка – „в тази късна доба правим неща, които ще създадат много сериозни проблеми по отношение на експертизите, които са необходими за съдебната система.
В момента много патоанатоми функционират единствено и само, за да обслужват нуждите на досъдебното производство. Наистина има огромни задължения към лечебните заведения за такива средства” – отварям скоба, които и до момента не са ясни и как ще бъдат изчистени, „ако няма такива средства, няма да може да бъде извършена тази дейност. В много болници тези отделения функционират и експертизите, които се извършват, са необходими за функционирането на съдебната система. Вкарването на един такъв текст ще създаде много сериозен проблем в една друга система – правораздаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, припомням Ви, че сте в процедура реплика към господин Анастасов.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, това ми е репликата.
„Аз ви моля поне да отложите този текст, макар че го приехте, защото утре ... Смях, шум и реплики от ГЕРБ” – това веселяческо хихикане в залата ще видите как ще изглежда пред Европейската комисия, която се чуди защо закъсват досъдебните производства. Съдебните експертизи са пряко свързани с тях и защото те вече констатират, че и там се получава нов технически проблем за бързината на досъдебното производство. Като съм ви благодарил, пак – смях, шум и реплики от ГЕРБ. Ето тази веселия докъде ви докарва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Анастасов, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други народни представители?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който внасяте, и законът, който поправяме, е поредният пример за лошо законодателство. Поредният пример за лошо законодателство, което демонстрира мнозинството в Четиридесет и първия парламент, за вредителско законодателство, за законодателстване на инат.
Това е и поредното доказателство, че среднощните заседания, които са любими на мнозинството в тази зала, дават лош продукт. Изключително лош продукт! Не сте ефективни в нощните часове! Този закон е поредното доказателство за това. Практически няма закон, който да е приеман от ГЕРБ посреднощ и да не е поправян минимум веднъж. Мога да ви дам многобройни примери: Законът за съдебната власт, Наказателно-процесуалният кодекс, Изборният кодекс, Бюджетът за 2010 г., Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Защото в нощните часове, както се оказва, в тази зала се приемат откровени глупости.
Законопроектът, който се внася, е в типичния за ГЕРБ стил: „Търсете виновника някъде преди нас – в миналите десет години, в миналите двадесет години, търсете го във Висшия съдебен съвет, търсете го в неиздадените наредби от страна на Висшия съдебен съвет”.
Прочетох внимателно мотивите и слушах внимателно встъплението на един от вносителите на този законопроект. Искам да ви направя една проста забележка. Висшият съдебен съвет, когото вие сочите за виновник за глупостите, които мнозинството приема в тази зала, не издава наредби. Не знам каква наредба сте очаквали да издаде Висшият съдебен съвет, но истината е, че в резултат на лошия закон се очакваше министърът на правосъдието да внесе Законопроект на Висшия съдебен съвет – проект за бюджет, в който да се включат въпросните пари за експертизи. Очевидно министърката на правосъдието не е направила това. Затова и се стигна до ситуацията, в която съдебните медици стоят повече от половин година без една стотинка. Липсва каквото и да е финансиране за съдебномедицинските експертизи. Оставям настрана логичния въпрос – защо, моля ви, трябва съдебната власт да плаща експертизи, които са поръчани от МВР, защо трябва да плаща правосъдието, защо трябва да плащат органите на съдебната власт, защо трябва да плаща прокуратурата за искания, които са депозирани от изпълнителната власт? Нали в тази страна има разделение на властите, което има и своето финансово и бюджетно изражение? Съдебната власт плаща за собствените си нужди, изпълнителната власт плаща за нейните си нужди. Вие пренебрегнахте тези изисквания и фактически в закона, който поправяхте, записахте абсурдния текст, че с бюджета на съдебната власт ще се плаща за дейности, които се извършват от изпълнителната власт.
В случая възниква и един друг въпрос: къде са парите на съдебните медици за миналата година? Този проблем, който създадохте с вашето законодателно решение, касае плащането на експертизите за тази година. Тук е простият въпрос: къде са парите за миналата година? Защо, първо, министър Попова не е изпълнила решението на парламента да предложи такива пари в бюджета на Висшия съдебен съвет? Второ, защо институциите, включително и МВР, не са се издължили за експертизите за миналата година? Може би тук отговорът е много прост и може да се прочете на първите страници на днешните вестници. А именно, че вместо да предвиди пари за експертизи, министър Попова е предвидила пари за преразпределение на премии на работещите в правосъдното министерство. Докато едни хора стачкуват, защото не са получавали стотинка от началото на тази календарна година, други хора си преразпределят премии в хиляди левове.
Това са истинските въпроси, които трябва да бъдат зададени днес в тази зала, и министър Попова трябваше да бъде тук. Защото проблемът с неразплащането през тази година не е, господин Анастасов, възникнал през 2006 г., а защото, така или иначе, простият принцип: който поръчва една експертиза – си я плаща, функционираше до края на миналата година. В една юнска нощ вие в тази зала приехте безумния текст, според който съдебната власт трябва да плаща за поръчаните от всички ведомства експертизи. Тогава се подсмихвахте, хихикахте и се подигравахте на нашия колега Миков и ви беше много забавно. Случи се обаче точно това, за което ви предупреждавахме, точно това, което се случва всеки път, когато се приема законодателство на инат, без да се влага мисъл в него.
Трябваше отново съдебните медици, тоест поредната професионална група да излезе да стачкува, да откаже да прави заключения, да откаже да прави аутопсии, да откаже да издава смъртни актове, за да се сети мнозинството, че има проблем. Когато на едни хора не им плащаш повече от шест месеца, те по някакъв начин започват да протестират. Ами никой не ви е длъжен, колеги от ГЕРБ!
Аз очаквах, че поне в този фрапантен случай, с който изкарахте десетки хора на улицата, спряхте функционирането и на съдебната система, и на решаването на нормални житейски проблеми на хората, наистина тук в тази зала ще прозвучат извинителни нотки. Но какво чухме ние? Видите ли, това се налага, според госпожа Атанасова, защото Висшият съдебен съвет не бил издал една наредба, която бил длъжен да издаде. Не издава наредби Висшият съдебен съвет! Каква наредба да издаде, като няма заложени пари в неговия бюджет? (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Прочетете си мотивите! Прочетете си мотивите, станете, кажете: „Извинявайте, уважаеми медици, затова, че ние през юни една нощ приехме този безумен текст...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов го направи, госпожо Манолова, не сте слушали внимателно.
МАЯ МАНОЛОВА: „...с което ви оставихме без пари в рамките на половин година и сега поправяме тази грешка.” А не да обвинявате, ей-така на ангро, хора и събития много преди вас.
Така че станете, извинете се! Откажете се от среднощната работа, защото продуктът й е много лош, вреден е и не ви се удава! Пишете закони, с които да нанасяте по възможност по-малки вреди на българските граждани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Госпожо Манолова, първата част от изказването Ви беше чудесна – за 22 юни миналата година, когато текстът е гласуван. Аз съм абсолютно убеден, че Вие не знаете колко съдебни патоанатоми има в България. Знаете ли колко? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Те са 52-ма. Грешката е значителна, нали?
Второ, Вие не правите разлика между съдебна патоанатомия и обикновена патоанатомия.
Трето, извинявам се на българските съдебни медици, че ние тук ги занимаваме в момента с неща, които нямат нищо общо с действителността, с нормативната база в България, тъй като ВСС издава наредби – Наредба № 1 за вещите лица, за тяхната квалификация, за тяхното назначаване и заплащане на труда им, е издадена от ВСС.
Така че Вие в момента приказвате неща, като изобщо си нямате представа как се движи този процес в съдебната система. Ама изобщо!
Моля Ви, просто спрете да коментирате тези неща – да си гласуваме закона и да продължаваме напред! Има по-сериозна работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Манолова? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Да, господин Анастасов, данните, които аз цитирам, са от края на миналата година. Тогава имаше 70 патоанатоми. Сега в резултат от вашето управление и от безумните закони, които приемате, са останали 52-ма, защото текучеството и емиграцията на лекарите в България са в резултат и от това, което твори изпълнителната, а в случая и законодателната власт. Защото кой ще е този професионалист, който ще работи половин година без заплащане. Кой е този професионалист? Кой е този съдебен лекар, който ще прави заключения и ще остане да работи в България, след като не му се плаща?! Това е проблемът, който назря в 10 области в България и трябваше хората да излязат на улицата и трябваше да зададем въпроси към министър Попова, за да се сетите вие, че вашето законодателно решение създава проблеми.
Това, за което се притеснявам – че това, което в момента предлагате, няма да реши тези проблеми. Няма да реши тези проблеми, защото не е ясно как се правят промени със задна дата, които касаят бюджета на ведомства. Как така решихте, че непредвидените пари за съдебни експертизи в бюджетите и на МВР, и на съдебната власт могат да бъдат поправени с едно законодателно предложение? Как? Как го решихте? Че със Закона за лечебните заведения в момента променяте бюджета на съдебната власт или променяте бюджета на МВР.
Това, от което се опасявам, е, че проблемът ще продължи да съществува, и че основният проблем е в това: има ли пари и къде са парите за съдебните медици? Проблемът е в това – кой ще плаща за извършените експертизи, считано от 1 януари до влизането в сила на този закон. Кой ще плаща за тези шест месеца? Как ще направите промените в съответните бюджетни закони?
Това е, на което не се чува отговорът от вносителите на този законопроект. Едно безумие се поправя със следващо и проблемите на хората остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Първо искам да обявя конфликт на интереси. Аз съм съдебен лекар от 25 години в един от най-тежките райони – Бургас, където бяха извършени безкрайно много тежки, знакови убийства.
Искам да кажа на госпожа Манолова: нека първо да разберат какво е съдебна медицина и какво е патоанатомия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз искам да й кажа още нещо, че ето аз съм пред вас, на тази банка, един от тези лекари, които е работил не една година – 16 месеца без заплащане на съдебномедицински експертизи. Освен това в тази зала вие не знаете какво е съдебномедицинска дейност и какво е съдебномедицинска експертиза. Има безкрайно много колеги-юристи и мисля, че те са наясно с това, защото двете неща са бъркат много сериозно.
Проблемът със съдебномедицинската дейност и въобще с тези отделения дойде тогава, когато многопрофилните болници станаха търговски дружества и когато към отделенията по съдебна медицина няма нито една клинична пътека.
Вие много добре знаете, че те като търговски дружества няма как да издържат и едно отделение по съдебна медицина. Патоанатомите имат клинични пътеки, съдебните медици нямат. Член 144, от НПК, ал. 2 казва, че съдебномедицинската експертиза е задължителна, и когато съдебните медици спрат да работят, могат да блокират цялата съдебна система – това е ясно на всички.
Освен това и господин заместник-председателят, и аз, и Парламентарната група на ГЕРБ ви казваме: „Да.” Аз не гласувах този текст. Направихме грешка, сега я поправяме. Аз не се притеснявам да го кажа, че ние направихме грешка. Така е! Променя се Законът за съдебната власт. Госпожа Атанасова преди малко прочете и мотивите. Този проблем, който за вас е много важен – изплащането на съдебномедицинските експертизи между 1 януари и влизането в сила на този закон, той е нормализиран в Преходните и заключителни разпоредби.
Искам да ви кажа само, че в момента парите на съдебните медици са преведени от МВР – 38 хил. лв., говоря за Варна, защото най-големият проблем е във Варна. Досега всички проблеми на съдебната медицина се решаваха на добра воля между директорите на МВР, директорите на болниците, Окръжна прокуратура и Окръжния съд.
Това, че ние в Бургас не сме имали никога проблеми, с изключение на преди 3-4 години, когато също стачкувахме, и то през летния период, но тогава нито Народното събрание, нито вашето правителство ни обърнаха внимание, за разлика от сега – това, което сега се решава в този парламент. За пръв път от 20 години насам, откакто аз се боря с този проблем, за пръв път има някаква чуваемост за това как ще се изплащат експертизите, къде ще бъде съдебната медицина, защото това е първата крачка към решаването на проблема. Защото проблемите са много тежки и много сериозни. Няма да занимавам Народното събрание в момента с тях.
Така че, този хаос, който настъпи – всички видяхте, че при това убийство нямаше кой да отиде да извърши нито оглед, нито после аутопсия от колегите. Както и да е, има и морал в цялата тази история и всички колеги съдебни медици мисля, че при убийство на дете щяха да го направят.
Независимо от всичко това, което се каза в тази зала, аз призовавам всички парламентарни групи нека да подкрепят промяната в Закона за лечебните заведения, за да направим първата крачка към решаване на проблемите в съдебната медицина като цяло, а не само за някакъв период от време. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Милева, оставам с впечатлението, че ние с Вас говорим за някакви различни закони. (Реплики от ГЕРБ.) В случая става дума за връщането на стария текст, за поправяне на едно законодателно решение, което взе ГЕРБ. Какъв проблем на съдебните медици ние решаваме с този текст? Ние просто поправяме вредите, които ГЕРБ нанесе. Извинявайте, това не е грешка. Грешката се допуска неволно.
Тук в тази зала беше обяснено какви ще бъдат проблемите, които ще възникнат, когато заплащането на дейността на съдебните медици се възложи на съдебната власт. Тази грешка, както Вие я наричате, беше едно информирано решение от страна на Парламентарната група на ГЕРБ. Те знаеха какво правят и го гласуваха тук късно вечерта, през нощта, както е обичайно за този парламент. Питам аз: къде бяхте Вие тогава, ако наистина сте част от това съсловие? Вие не си ли давате сметка за това какво ще се случи? В момента ние поправяме само това, което ГЕРБ нанесе като вреда на тези хора, на съдебните медици, ние не решаваме някакъв друг глобален проблем.
Наистина в съдебната медицина има много проблеми, които трябва да се решават, но те не са с този закон. Ние в момента тук просто поправяме тази грешка и аз се изказвам емоционално, защото това е просто един от примерите, в които мнозинството прави законодателство „на инат”, в което не слуша аргументи, в което не слуша експертиза, която е могло да има във Ваше лице. Затова се изказвам емоционално, защото същите поражения ние нанесохме и със Закона за съдебната власт и след това ги поправяхме, когато блокирахме асистирането, и с НПК, и с Изборния закон, и със Закона за бюджета. Защото тук трябва да се преодолее ето това – приемането на закони „на инат” без да се слушат аргументи, без да се слушат други мнения, набързо, „на ура”, без да се слушат даже депутатите от ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Благодаря за възторженото приемане.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата за реплика само за да обърна внимание, защото вече няколко пъти чувам обвинения, че едни от нас не били юристи, други – не били съдебни медици.
Уважаема госпожо Милева, искам да Ви обърна внимание, че Вие може и да сте били съдебен медик, но в момента сте депутат. А принципът за събиране на депутатите е, че в тази зала има съдебни медици като Вас, изкуствоведи като мен, както и юристи, а ако питате мен, има и един-двама луди. Но в тази зала са се събрали различни хора по различен принцип, в смисъл – принципът е един, тоест те се избират, но са най-различни по професия. Доказателството, че на нас тук ни е мястото, независимо че не сме съдебни медици като Вас, е въпросният м. юни, когато аз съм гласувал „против” вашата глупост, а Вие, като съдебен медик, сте гласували „за” нея.
Така че доводът, видите ли, че госпожа Манолова или който и да било друг не бил съдебен медик, просто трябва да го оставите за предишното си битие. В това битие Вие и всички ние сме депутати и нашата работа е да правим смислени закони точно в противовес на това, което сте направили по-рано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков – трета реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Милева, съгласен съм с Вас, че трябва да се подходи разумно, но може ли министърът на вътрешните работи да не участва в изготвянето на този подзаконов акт, да каже какъв е бюджетът на МВР, след като в рамките на досъдебното производство голяма част от тези експертизи са срещу неизвестен извършител, което изобщо не стига до съдебната система? Затова Ви казвам, че това е недоделка!
Може ли нещо да се прави само защото има уличен натиск и се заблуждават тези хора, че ще се реши проблемът. Голяма част от експертизите на ниво досъдебност се извършват и трябва да се плащат от МВР – това е проблемът. Изведнъж само министърът на правосъдието и министърът на здравеопазването... Ако влезем в детайлите, ще видим, че има много проблеми, които наистина реално съществуват и никой не иска да излезе тук, да каже, че задълженията са толкова, средствата, предвидени по бюджета, са толкова, че трябва да планираме такива средства, за да функционира нормално системата, след като не може търговски да се издържа и няма клинични пътеки. Това е проблемът. Но няма чуваемост за този проблем. Джаста-праста, хайде, давайте напред и продължаваме. След няколко месеца, пак проблем! За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Възможност за дуплика – госпожа Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): „Няма чуваемост”, а 15 години къде имаше чуваемост, господин Миков, питам аз? Аз се занимавам с този проблем от толкова време. Да, съгласна съм, че голяма част от съдебно-медицинските експертизи не влизат в съдебна фаза. Те ще се заплащат в досъдебната фаза. Затова МВР, когато си поръчва експертизите, ще си заплаща и за разходите по тях. Съгласна съм с Вас, че съдебната власт не би трябвало да заплаща нещо, което тя не е поръчала. Затова и в Здравната комисия, и на кръглата маса, и на масата с представители на всички институции взехме такова решение, че този, който поръчва експертизата, ще заплаща разходите по нея.
Освен това искам да ви кажа само още нещо. В момента има създадена Междуведомствена комисия между абсолютно всички институции с представител и председател от Министерство на финансите, като те ще направят справка, която аз съм поискала от колегите, за да се види какви са разходите на съдебномедицинските отделения и за повишаване на материално-техническата база, и за квалификацията на колегите. Тези пари ще бъдат заложени в Бюджет 2012, така че смятам, че тогава нещата може би ще бъдат решени отново донякъде. Дотогава още веднъж призовавам: гласувайте „за”, за да направим първата крачка към промените в съдебната медицина! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Първо ще кажа защо ще гласувам „за” поправката – за да помогнем на колегите от съдебната медицина.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Браво!
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Няма да казвам защо и как познавам системата, сигурно всички се сещат.
Сигурно и ние ще подкрепим тази поправка, но цялата тази реакция на колегите отляво беше насочена, според мен, срещу основния проблем. А той е начинът на законотворчество. Не може един законопроект от Министерския съвет да влиза в парламента с подписа на министър-председателя и да създава проблем! Това ви е поредният такъв случай. Няма да се връщам много назад, само ще спомена Закона за генно модифицираните организми. Има десетки такива примери.
Така че ако реагираме по този начин, то е, за да ви обърнем за пореден път внимание, че не се работи така, че има сериозен проблем в комуникацията вътре в Министерския съвет. Ние искаме не знам си кой министър на дойде тук, но министрите не си ли приказват вътре, като седнат на масата? Този, който внася закона, не обяснява ли на министър-председателя за какво става въпрос? А този министър-председател няма ли съветници, за да ги попита – аджеба, каква е тая работа? Ами, вие преполовихте мандата, време за упражнения няма. Какво правим сега? Влизаме в положението на съдебните медици. Затова аз ще гласувам „за”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат? Няма.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 154-01-48, внесен от Десислава Атанасова и Анастас Анастасов.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ с вносител Министерският съвет, приет на първо четене на 31.03.2011 г.
Господин Ципов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на следните лица: от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Веселин Вучков, господин Николай Григоров – началник на отдел в Главна дирекция „Охранителна полиция”, и Георги Соколов – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Десислава Георгиева – началник на отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в пленарната зала.
Господин Ципов, заповядайте да ни представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 1 до 6 включително.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За получаване на лиценз за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1 лицата подават писмено искане до компетентния орган.”
2. В ал. 2:
а) в т. 1 накрая се добавя „или в регистър БУЛСТАТ”;
б) в т. 3 след думите „събирателно дружество” се добавя „или юридическо лице”;
в) в т. 4 след думата „търговецът” се добавя „или юридическото лице”.
3. В ал. 3 след думите „на търговското дружество” се добавя „или на юридическото лице”.
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Към искането по ал. 1 търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария прилагат документи, еквивалентни на посочените в ал. 2 и 3, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.”
5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по предложението в доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 8 до 13 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „За всеки обект, поет за охрана, лицата, извършващи дейност по чл. 5, изготвят и съхраняват на обекта и план за неговата охрана, който включва:”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5, лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предлаганите от комисията текстове? Няма.
Гласуваме § 14, съгласно предложението на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. Член 27 се изменя така:
„Чл. 27. (1) Ръководител на охранителна дейност или охранител може да е лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност „ръководител на охранителна дейност”, съответно „охранител”, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите въз основа на сключен трудов договор с лице, извършващо дейност по чл. 5.
(2) Лицата, извършващи дейност по чл. 5, могат да сключат трудов договор само с пълнолетно и дееспособно лице с не по-ниско от средно образование за длъжността „ръководител на охранителна дейност”, а за длъжността „охранител” – с пълнолетно и дееспособно лице с не по-ниско от основно образование, което:
1. е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер;
3. няма започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. е психически и физически здраво.
(3) При сключването на трудовия договор лицето по ал. 2 представя следните документи:
1. документ, че е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. документ за завършено образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. служебна бележка от Националната следствена служба, че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
5. служебна бележка от окръжната прокуратура (Софийската градска прокуратура) по постоянен адрес на лицето, че то не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
6. декларация от лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
7. медицинско удостоверение, че лицето е физически и психически здраво.
(4) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 3, т. 3-5, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.
(5) Документите по ал. 3 и 4 трябва да бъдат издадени не по-рано от 6 месеца преди сключване на трудовия договор, с изключение на документите по ал. 3, т. 1 и 2.
(6) В 14-дневен срок от сключването на трудовия договор лицата, извършващи дейност по чл. 5, уведомяват писмено за това компетентния орган, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, като посочват трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на лицето, номера на трудовия договор и срока, за който е сключен. В същия срок компетентният орган се уведомява и за прекратяване на трудовото правоотношение. Уведомяването се извършва чрез директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия работят лицата по ал. 1.
(7) Лицата, извършващи дейност по чл. 5, съхраняват за срок 3 години след прекратяване на трудовото правоотношение и при поискване представят за проверка на компетентните органи документите по ал. 3 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Не.
Подлагам на гласуване § 15 съгласно предложението и редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 28 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Лицата, заемащи длъжност „ръководител на охранителна дейност” и „охранител”, преминават първоначално обучение в учебни заведения, които имат право да обучават лица за професия „охранител”. Лицата, които притежават професионална квалификация „охранител”, не преминават първоначално обучение.
(2) Служителите по ал. 1 изпълняват дейност по охрана след успешно завършване на курса за първоначално обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16 съгласно предложението на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и регистрациите” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „и регистрациите” се заличават;
б) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. търговците или юридическите лица с издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност, отказите за издаване на лиценз и отнетите лицензи;
2. търговците по чл. 2, ал. 2, т. 2, на които е удостоверено правото за извършване на частна охранителна дейност;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 17 съгласно предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 42, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Който извършва дейност по чл. 5 без лиценз или без удостоверяване по чл. 2, ал. 2, т. 2, се наказва:”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 18 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. Създава се §1а:
„§ 1а. Министерството на вътрешните работи осигурява възможност за приемане на документите по чл. 15, чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 24, ал. 3 и чл. 27, ал. 6 в електронна форма при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. Звената за самоохрана осъществяват дейността си по досегашния ред в срок до една година от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Различни мнения от предложението на комисията? Няма.
Гласуваме § 21 по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създадат нов § 22 и § 23:
„§ 22. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн, ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 1 т. 10 се изменя така:
„10. копие от договора с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на производствените обекти ще се осъществява от служители на лицето по чл. 13, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
2. В чл. 37 т. 4 се изменя така:
„4. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на търговските обекти и/или складовете ще се осъществява от служители на лицето по чл. 35, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
3. В чл. 49 ал. 5 се изменя така:
“(5) Организаторът на търговското изложение е длъжен в едномесечен срок преди започване на изложението да уведоми началника на съответното РУ на МВР, на чиято територия ще се провежда изложението, да представи списък на всички участници и копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност. Когато охраната на мястото на провеждане на търговското изложение се осъществява от служители на организатора, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на организатора по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
4. В чл. 62 т. 5 се изменя така:
„5. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето, получило разрешение за придобиване, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
5. В чл. 79, ал. 2 т. 4 се изменя така:
“4. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
6. В чл. 101 т. 2 се изменя така:
“2. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 99, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
7. В чл. 112, ал. 2 т. 4 се изменя така:
“4. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
8. В чл. 121, ал. 2 т. 8 се изменя така:
“8. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
9. В чл. 135 т. 3 се изменя така:
“3. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на обектите за ремонт ще се осъществява от служители на лицето по чл. 133, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;”.
§ 23. В Закона за горите, в чл. 195 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Собственици на гори могат да сключват договори с лица, извършващи частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност, за опазване на горските територии - тяхна собственост, и уведомяват писмено за това регионалната дирекция по горите.
(2) За извършване непосредственото опазване на горските територии лицата, извършващи частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност, назначават лица с лесовъдско образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Има ли изказвания или редакционни предложения? Няма.
Гласуваме § 22 и § 23, съгласно предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 68, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. Параграф 16 влиза в сила от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 24 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това е приет и законопроектът на второ гласуване.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 11,40 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, продължаваме с трета точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ.
Вносител: народният представител Лъчезар Тошев на 25.02.2011 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ивайло Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, представям ви Доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 154-01-28, внесен от Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
„На свое заседание, проведено на 14 април 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление под горния номер.
В мотивите на вносителя е разписано, че в чл. 49 от Договора за Европейския съюз е разписана процедура за присъединяване на нови страни членки. Независимо от това, договорът за присъединяване между страната – кандидат за член на Европейския съюз, и страните членки подлежи и на ратификация от националните парламенти на страните членки. Без ратификация на този договор от всички страни членки той не може да влезе в сила.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда възможност за произвеждане на национален референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори преди тяхната ратификация.
С предложения законопроект се въвежда задължително произвеждане на такъв референдум при сключване на споразумение между граничещите с Република България страни – кандидатки за членство в Европейския съюз, и страните – членки на Европейския съюз, като по този начин ще се постигне спокойствие в нашето общество, че то ще може да се произнесе пряко по членството на граничещите с Република България страни, кандидатстващи за членство в Европейския съюз.
Това предложение ще повлияе на действията на правителствата на тези страни спрямо българските общности в техните страни и по други въпроси, важни за нашите добри взаимоотношения.
Наличието на задължителна процедура за произвеждане на национален референдум по този въпрос би редуцирало значително евентуален външен политически натиск върху българските власти за приемане на едно или друго решение за членството на граничеща с Република България страна.
В постъпилото становище от Министерството на външните работи се акцентира, че основната причина, поради която не се подкрепя законопроектът, е, че се акцентира не върху акта на ратифициране на договора за присъединяване на съседна държава към Европейския съюз, а върху дългия процес на присъединяване, описан в чл. 49 от Договора за Европейския съюз.
Процесът на присъединяване е дълъг и преди да се стигне до ратификация, България ще поставя изисквания и ще дава оценки за това, което кандидатстващата държава прави. Целта е разширяване на Европейския съюз с държави, които напълно отговарят на буквата, идеята и духа на Договора за Европейския съюз. Ето защо предложението за задължителен референдум се противопоставя на целия процес на присъединяване.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова и Екатерина Михайлова.
Госпожа Фидосова постави въпроса, че по отношение на идеята за референдум преди ратификацията за присъединяване до момента не е произвеждан референдум в никоя страна – членка на Европейския съюз, относно присъединяването на трети държави към Съюза. Актът на ратификацията на договори за присъединяване е извършван от националните парламенти. Освен това, във всички досегашни случаи предмет на допитване до народа е било членството на собствената държава в Европейската общност или в Европейския съюз.
Госпожа Михайлова заяви подкрепата си към законопроекта, тъй като има трайна и последователна позиция предвид присъединяването на Турция към Европейския съюз, но и към предвидено в законопроекта задължително произвеждане на референдум относно граничещите с Република България страни –кандидати за членство в Европейския съюз.
След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, 0 гласа „против” и 14 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 154-01-28, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тошев.
Няма доклади на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика и отбрана, така че откривам дискусията.
Господин Тошев, заповядайте като вносител.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, първо, бих искал да изразя известно разочарование, че на 14 април 2011 г., когато Комисията по правни въпроси е разглеждала законопроекта, който съм внесъл, те не са се съобразили с това, че отсъствам от Народното събрание този ден, командирован със заповед на председателя на Народното събрание. Бях на сесията на ПАСЕ по това време и дори на тази дата специално спечелих да бъда докладчик по Главния доклад на следващата юнска сесия на ПАСЕ. Това е една колегиалност, която обикновено се е спазвала досега – че когато вносителят отсъства, точката се отлага, за да може той да участва в дискусиите и да изложи своите аргументи. Това не беше направено в този случай.
Причината да внеса този законопроект са известните ви инициативи, които дойдоха от други парламентарни групи, за провеждане на референдум за присъединяването на една от страните, съседни на България, към Европейския съюз. Аз не смятам, че моментът за провеждане на такъв референдум е сега и че този въпрос е актуален днес. Както в становището на Министерството на външните работи се изтъква, има една дълга процедура, по която страните, които имат интерес към присъединяване към Европейския съюз, следва да минат. Тази процедура за членство е описана в чл. 49 от Договора за Европейския съюз.
Това присъединяване става с решение на Съвета на Европейския съюз, взето с консенсус, но то се предшества от консултация с Европейската комисия. Самата страна води преговори с Европейската комисия. През такива преговори минахме и ние. Това е дълъг процес, в който системата на съответната страна кандидатка трябва да бъде сближена с правната система на Европейския съюз, с достиженията на общността, тъй наречените „acquis communautaire”. Следва гласуване в Европейския парламент, което трябва да се вземе с абсолютно мнозинство от неговите членове. Това също е трудно постижима цел и означава широко съгласие в Европейския парламент от пряко избраните евродепутати за присъединяването на съответната страна към Европейския парламент. След като има тези две условия, Съветът взема решението си с единодушие и предлага договор, който следва да бъде ратифициран от всяка една от страните членки. По този въпрос остана изискването за консенсус между страните членки. Дори една страна членка да е против присъединяването на друга страна, тя не би могла да бъде присъединена. Изисква се пълно съгласие от страните – членки на Европейския съюз, за да бъде присъединена която и да е страна към Европейския съюз.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се предвижда възможност за провеждане на национален референдум относно сключване на международни договори от Република България. Този референдум може да се извърши само преди ратификацията на тези договори. Така че възможността за референдум по един такъв международен договор е гарантирана от самия закон – чл. 9, ал. 4. На това се позовавам и аз в моето предложение, като предлагам да бъде извършен такъв референдум, когато има съответен казус. Той не е налице в момента, но когато един ден този момент дойде и някоя от съседните на България страни, които в момента не са членове на Европейския съюз, но желаят да станат, и са преминали през тази сложна процедура на присъединяване, тогава може на българските граждани да се даде възможността, гарантирана и от Конституцията, да изразят своето мнение чрез пряка демокрация, чрез референдум. Аргументът, че това не е извършено досега в друга страна, не е юридически, а политически аргумент. Всяка страна има своята дискреция, своето правомощие да решава тези въпроси по начин, по който това е предвидено в нейната правна система.
Някои от страните ратифицираха Лисабонския договор. След като мина, той беше подложен на референдум. Когато Договорът за Европейската конституция беше предложен за ратифициране, той беше отхвърлен чрез референдум в някои страни. Виждате, че например по друг въпрос някои страни членки са се възползвали от възможността да провеждат такъв референдум.
Дали това, което предлагам, би било полезно? Смятам, че първо, той сваля от днешния дневен ред този въпрос, като гарантира на българските граждани, че когато това бъде належащо за вземане на решение, тогава те ще имат възможност и няма да бъдат заобиколени при вземането на това решение. По този начин може да се постигне спокойствие в нашето общество. Тази изкуствено създавана психоза в обществото, че всеки момент тези наши съседни страни може би ще се присъединят, без да са готови за присъединяване – това нещо ще бъде свалено от дневния ред. Ето защо смятам, че от тази гледна точка вземането на такова решение е полезно.
Освен това като се знае, че гражданите ще вземат това решение, то ще допринесе за задълбочаване на диалога между гражданите (а не само между институциите) на нашата страна и страната, която желае да се присъедини. Смятам, че по този начин ние ще влезем в пряк диалог и това ще доведе до подобряване на нашите отношения със съседните страни. На Балканите ние имаме дълга история, която е противоречива. Има сблъсъци, които сме преживели, има многогодишни конфликти, които сме преживели. В момента чрез такава процедура ние даваме възможност на тези, които желаят да влязат в Европейския съюз, да се обърнат към нас – не само към нашите институции, но и към нашите граждани. Ето защо смятам, че подкрепата за такъв диалог е крайно необходима, особено в Югоизточна Европа, където, както казах, има значителни проблеми в миналото в нашите взаимоотношения. Днес тези проблеми трябва да бъдат преодолени чрез сътрудничество, разбирателство. Това може да стане по този начин.
Освен това смятам, че би било благоприятно за политическия климат в България, ако се знае, че този въпрос няма единствено да лежи на плещите на правителството, което и да е то, когато дойде този момент, защото той няма да бъде скоро, но когато дойде този момент, този въпрос ще се решава от самите граждани. Ето защо евентуален натиск върху нашето правителство в една или друга посока за вземане на някакво решение в случая ще бъде безпредметен, тъй като самите граждани ще вземат това решение.
Затова не смятам, че становището, което дава Министерството на външните работи, има юридически характер. Те може би имат своите съображения, но от друга страна това, което предлагам, има основание да бъде дискутирано, още повече, че чл. 9, ал. 4 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвиждат възможност за провеждането на такъв референдум. До момента ние не сме дали възможност на гражданите пряко да изразят своето становище по един или друг въпрос. Не трябва да се страхуваме от това, тъй като самият референдум създава възможност за диалог вътре в нашето общество, а в конкретния случай – между нашето общество и обществото на съответната друга държава, за която става дума.
Защо само трите държави, съседни на България, съм предложил да бъдат предмет на такъв референдум? Защото смятам, че тяхното присъединяване ще допринесе до сваляне на границата между България и съответната страна. Затова имаме интерес в тези общества отношението към българските общности там, отношението към България да бъде такова, че да отговаря на концепциите за общото европейско семейство, което представлява Европейският съюз.
Не бихме могли да пристъпим към разширяване на Европейския съюз в тази част на Европа, без тези въпроси да бъдат решени. Вярно е, че биха могли да бъдат решени и по друг начин, и чрез ратификация в Народното събрание, както досега е процедирано, но ако в обществото има известно напрежение около това как ще бъде взето това решение и дали ще бъде отразено становището на големи групи от нашето население, то ето това е начинът според мен да отговорим на тези обществени настроения.
Що се отнася до финансирането – това е задължителен въпрос, който трябва да се дискутира. Дали един референдум ще бъде свикан чрез събирането на 500 хиляди подписа или екслеге по закон, както аз предлагам, това няма да се отрази значително на финансовата страна на въпроса. Не смятам, че ще има разлика дали по единия или по другия ред би се свикал един референдум.
В крайна сметка и в заключение бих искал да кажа, че плюсовете от предложението, което правя, са повече, отколкото евентуалните минуси. Затова се надявам на вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тошев.
Изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 154-01-28, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 февруари 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 31, въздържали се 45.
Законопроектът е отхвърлен.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Вносител е Министерският съвет на 28 март 2011 г. Законопроектът е приет на първо четене на 4 май 2011 г.
За процедура има думата госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, на основание чл. 73, ал. 1 от правилника правя предложение да бъде съкратен срокът за предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 154-01-48 на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Стойнев, заповядайте с доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика, и господин Христо Симеонов – държавен експерт в дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 4 май 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 1 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Стефан Господинов и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се създава т. 5:
5. регулирането на достъпа до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение от народните представители Вяра Петрова и Станка Шайлекова за създаването на § 2а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 3 със следната редакция:
„§ 3. В Член 30а, ал. 1, т. 3 след думите „по чл. 155” се добавя „или чл. 319”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 2а, който става § 3, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 3 има предложение на народните представители Вяра Петрова и Станка Шайлекова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Работодателите, както и институциите, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, могат да ползват средства по този закон, ако нямат изискуеми публични задължения, нямат задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения, както и по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Работодателите и лицата, които започват самостоятелна стопанска дейност по този закон, могат да ползват средствата, ако мярката е допустима по Закона за държавните помощи.”
2. В ал. 3 думите „55б и 55в” се заменят с „55б, 55в и 55д”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 4, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 4 има предложение на народните представители Вяра Петрова и Ангел Даскалов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 5:
„§ 5. Създава се чл. 60а:
„Чл. 60а. (1) Образува се Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” – юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище София и с клонове – териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на труда и социалната политика.
(2) Основният предмет на дейност на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” е осъществяване на обучения за придобиване на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, обучения за придобиване на ключови компетентности и професионално ориентиране.
(3) Основните публични задачи на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” са:
1. подпомагане чрез обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности интегрирането на безработни лица от групи в неравностойно положение на пазара на труда;
2. тестване на иновативни практики с цел последващото им прилагане от други институции за професионално обучение;
3. повишаване компетентностите на обучаващи на възрастни;
4. обучение на наставници, външни експерти и обучаващи на възрастни по конкретни професии;
5. създаване на партньорства с представители на бизнеса и на работниците и служителите за разработване на нови и актуализиране на учебни програми, учебни материали, професионално ориентиране и др.
(4) Предприятието може да осъществява и други дейности, свързани с основния предмет на дейност.
(5) Органите на управление на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” са:
1. министърът на труда и социалната политика;
2. Управителният съвет;
3. изпълнителният директор.
(6) В своята дейност изпълнителният директор на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” се подпомага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.
(7) Устройството и дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”, правомощията и задълженията на органите за управление, както и въпросите, свързани с дейността на клоновете, се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
(8) За осъществяване дейността на предприятието по този закон държавата предоставя за ползване и управление имущество – публична и частна държавна собственост.
(9) Дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” по изпълнение на неговите публични задачи се подпомага от държавата чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика и чрез предоставяне на публични средства.
(10) Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества.
(11) Предприятието няма право да сключва договори за кредити с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.
(12) Срещу имуществото – публична държавна собственост, предоставено на предприятието, не може да се насочва принудително изпълнение.
(13) Предприятието не може да се приватизира и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, който става § 5, така както е по доклад.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 5 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Стефан Господинов и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, § 5 да се раздели в отделни параграфи, които стават съответно § 6, § 7, § 8, § 9, §10, § 11 и § 12 със следната редакция:
„§ 6. В Глава осма – „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България”, преди чл. 67 се създава наименование „Раздел І – Заетост на български граждани в чужбина”.
§ 7. След чл. 69 се създава наименование „Раздел ІІ – Заетост на чужденци в България”.
§ 8. В чл. 71, ал. 1, т. 2 след думите „български граждани” се поставя запетая и се добавя „граждани на държави – членки на Европейския съюз, на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария”.
§ 9. Създава се чл. 72а:
„Чл. 72а. (1) При наемане на работа или приемане на чужденец работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. Работодателят не носи отговорност, ако представеният му документ се окаже недействителен.
(2) Работодателят уведомява Националната агенция за приходите за датата на действително започване на работа на чужденеца по реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.”
§ 10. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 – 7:
„(2) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци.
(3) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец в нарушение на забраната по ал. 2, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и след завръщането на чужденеца в държавата на обичайното му пребиваване, включително разходите по превода на плащането.
(4) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 3, наетите на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци могат да предявят иск срещу него в давностните срокове по Закона за задълженията и договорите и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(5) Върху изплатеното по ал. 3 възнаграждение се дължат съответните данъци и осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
(6) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия чужденец.
(7) Когато работодателят е подизпълнител, изпълнителят, чийто пряк подизпълнител е работодателят, както и всеки следващ изпълнител, чиито подизпълнители са те, когато се установи по безспорен начин, че са знаели за нарушението на ал. 2 и не са информирали органите за контрол на чужденците, могат да отговарят заедно с работодателя или вместо него за задълженията по алинеи 3, 4 и 5, както и по чл. 82а.”
§ 11. Създава се чл. 73а:
„Чл. 73а. Министърът на труда и социалната политика след консултации със социалните партньори и по препоръка на Националния съвет по трудова миграция може да наложи ограничения на достъпа на чужденци, включително на висококвалифицирани, до пазара на труда, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.”
§ 12. В глава осма, след чл. 74 се създава Раздел ІІІ – „Висококвалифицирана заетост на чужденци в България” с членове 74а, 74б, 74в, 74 г и 74 д:
„Чл. 74а. (1) При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицирана заетост се издава единно разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на ЕС” съгласно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.
(2) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на синята карта на ЕС се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.
Чл. 74б. (1) Агенцията по заетостта дава писмено разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост за издаване на синя карта на ЕС от органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Условията и редът за даване, отказ или оттегляне на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 74, ал. 1.
(3) За даване и продължаване на разрешението по ал. 1 работодателят внася такса в размер на 400 лв.
Чл. 74в. (1) Упражняването на висококвалифицирана заетост от чужденци в България е в съответствие с българското трудово и осигурително законодателство и при условията на чл. 71, ал. 1, точки 1, 3 и 4.
(2) Притежателят на синя карта на ЕС е равнопоставен на българските граждани по отношение на:
1. предоставяните услуги по чл. 17, ал. 1, точки 1 и 3;
2. условия на труд, включително заплащане, уволнение, безопасност и здраве при работа, условията за достъп, подчиняването на задължения и ползване на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз и други;
3. достъп до стоки и услуги, включително обществени;
4. образование и професионално обучение;
5.плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, свързани с приходите, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или държавите членки длъжници при преместване в трета държава, без да се засягат съществуващите двустранни споразумения;
6. признаването на дипломи за завършено образование;
7.признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
8. свобода на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство.
(3) От правата по ал. 2 се ползват само притежатели на синя карта на ЕС и членове на техните семейства, които обичайно пребивават на територията на Република България.
(4) При преместване в друга държава – членка на Европейския съюз, ползването на правата по ал. 2, т. 1 – 5 се преустановява след получаване на синя карта на ЕС или на друго разрешение за пребиваване от следващата държава членка, или при изтичане срока на пребиваване в България.
(5) Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по Глава пета от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 74г. (1) През първите две години на законна висококвалифицирана заетост притежателят на синя карта на ЕС може да упражнява на територията на Република България само дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена синята карта на ЕС.
(2) През периода по ал. 1 притежателят на синя карта на ЕС може да смени работодателя си само след получаване на писмено разрешение от Агенцията по заетостта.
(3) Разрешението по ал. 2 се дава или отказва съгласно условията и реда, определени с наредбата по чл. 74, ал. 1.
Чл. 74д. (1) В случай че остане без работа, притежателят на синя карта на ЕС има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа при спазване изискванията на чл. 74г, ал. 2.
(2) До получаване на разрешение относно смяната на работодателя, обстоятелството по ал. 1 не е основание Агенцията по заетостта да предложи отнемане на синя карта на ЕС.
(3) Правото по ал. 1 може да бъде ползвано еднократно в рамките на срока на валидност на синята карта на ЕС.
(4) При възникване на обстоятелството по ал. 1 притежателят на синя карта на ЕС се регистрира в Агенцията по заетостта по реда на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2, ал. 4 – 6 и в срока по чл. 18, ал. 5.
(5) Когато не са спазени разпоредбите на ал. 3 и 4, както и условията за достъп до пазара на труда съгласно наредбата по чл. 74, ал. 1, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение за отнемане или неподновяване на синя карта на ЕС.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията и редакцията за § 5, който да се раздели в отделни параграфи, които стават съответно параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, така както е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграф 6 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, § 6 да се раздели в отделни параграфи, които стават съответно § 13 и § 14 със следната редакция:
„§ 13. В Глава девета, в раздел І се създават чл. 78а и 78б:
„Чл. 78а. (1) Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” извършва контрол по наемането на работа на чужденци.
(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е вероятно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Оценката на риска се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения по чл. 73, ал. 2.
Чл. 78б. (1) Чужденци, които са незаконно наети на работа, могат лично или чрез упълномощени от тях физически и/или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за нарушения на чл. 73, ал. 2, извършени от техния работодател.
(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 73, ал. 2, имат право да се включат от името или в подкрепа на незаконно нает на работа чужденец с неговото съгласие в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на чужденците, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.
(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 се удостоверяват нотариално.”
„§ 14. Създава се чл. 82а:
„Чл. 82а. (1) На работодател, нарушил разпоредбата на чл. 73, ал. 2, когато нарушението не съставлява престъпление, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48в от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Работодателите по ал. 1, които са юридически лица, не могат да участват в мерките за насърчаване на заетостта по този закон за период една година от констатиране на нарушението.
(3) На чужденец, нарушил изискванията на чл. 74г и 74д, може да бъде отнета синята карта или отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията и редакцията за § 6, който съответно се разделя на § 13 и § 14, така както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграф 7 – предложение на народните представители Светлана Ангелова, Стефан Господинов и Вяра Петрова:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 15:
„§ 15. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) създава се т. 27а:
„27а. „Висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.”
б) Създават се точки 36, 37 и 38:
„36. „Синя карта на ЕС” е документът за пребиваване и работа на чужденец, определен в § 1, т. 1г от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
37. „Незаконно пребиваващ чужденец” е понятието, определено в § 1, т. 3б от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
38. „Незаконно наемане на работа на чужденец” е наемането на работа на незаконно пребиваващ чужденец на територията на Република България, както и наемането или приемането на чужденец без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.”
3. Създават се § 1а, § 1б и § 1в:
„§ 1а. Министерството на труда и социалната политика до 1 юли на всяка календарна година представя на Европейската комисия информация за извършените проверки през предходната календарна година по идентифицираните с оценката на риска по чл. 78а, ал. 2 икономически дейности и сектори както в абсолютни стойности, така и в процентно изражение спрямо работодателите в дадената дейност или сектор. Информацията следва да отразява и постигнатите резултати от проверките.
§ 1б. Разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и чл. 71, 72, 72а, 73, 73а, 74, 74а – 74д се прилагат за чужденци – граждани на трети държави.
§ 1в. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (OB, L 155 от 18 юни 2009 г.);
2. Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (OB, L 168 от 30 юни 2009 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Имам предложение за редакционна поправка към § 1б, към разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и чл. 71 до 74д да се добавят и членовете 78а, 78б и 82а, тъй като касаят същите препратки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прощавайте, сега не разбрах по кой текст в момента коментираме.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Току-що прочетеният текст § 1б -разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и чл. 71, 72, 72а, 73, 73а, 74, 74а, 74д да се добавят и 78а, 78б и 82а, защото касаят същите текстове – препратка към тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, благодаря.
Реплики? Няма.
Първо, подлагам на гласуване така направеното предложение в § 7, който става § 15 в текста по доклада на комисията, в новосъздадения § 1б са изрично изброени разпоредби от чл. 70 до чл. 74д, като предложението е да се добавят към този списък и членове 78а, 78б и 82а, които уреждат същата материя.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, който става § 15 заедно с току-що гласуваната поправка.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети така, както са по доклад и с гласуваната преди това поправка.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение на народните представители Вяра Петрова и Станка Шайлекова за създаването на § 7а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7а, който става § 16 със следната редакция:
„§ 16. В § 7а от Преходните и заключителните разпоредби думите „до 31 декември 2010 г.” се заменят с „до 31 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук става въпрос за антикризисното предложение на ГЕРБ, което трябваше да бъде временно, стана постоянно, а именно обезщетенията за временна нетрудоспособност, тоест така известните болнични – за първите три дни да се заплащат 70 на сто от работодателя, а четвъртият ден 80 на сто от НОИ. Още тогава ние възразихме остро, вие не се вслушахте в нашите аргументи. Мярката става постоянна, вие така преценявате, за нас по този начин се намаляват едва ли не доходите на болните хора, тъй като те се осигуряват за този риск.
Тук не разбирам защо се променя със задна дата законопроектът? Тук упреците ми са не към Народното събрание, а към Министерството на труда и социалната политика. Защо не е погледнато и защо тези промени настъпват чак сега, а в Закона за насърчаване на заетостта? Шест месеца какво правихме? Де факто тези хора по какъв начин и кой им е плащал осигуровките? Те са действали по старата разпоредба. Още повече, че много добре знаете колко критики имаше още на първо четене към този законопроект, че не е достатъчно добре хармонизиран, и добре че бяха компетентните становища на няколко комисии, за да се стигне до този текст, който в момента гласуваме. Много добре си спомням и вие много добре знаете, че побъркахме хората с многобройните поправки в Кодекса на труда. Сега отново имаме поправки и то със задна дата, които са недопустими за едно Народно събрание и още повече към експертния потенциал на Министерството на труда и социалната политика. Искрено се надявам, че няма отново да променят този законопроект, още повече че опозицията винаги е подкрепяла всеки един законопроект, касаещ активни мерки за насърчаване на заетостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Стойнев, първо, мярката, която касае новия режим за плащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност, не е трайна, тя е временна и е със срок 31 декември 2011 г.
По отношение на това, което касае промените в законопроекта на Закона за насърчаване на заетостта, досега тези пари за първите три дни за временна неработоспособност са се плащали от работодателите, които са наели безработни лица по програми и мерки за заетост. Сега с промяната, която се предлага от Социалното министерство, тези пари ще бъдат възстановени на работодателите за първите три дни. По никакъв начин няма да се ощети бюджетът на националните програми и мерките за заетост, защото тези пари са предвидени така и така в бюджета на съответните програми и мерки, тъй като са предвидени за работни заплати за времето на тези участници в самите програми. Ако ние не възстановим тези пари на работодателите, а това са главно общини, по този начин те няма да бъдат стимулирани да наемат безработни лица и лица от неравностойно социално положение по тези програми. По никакъв начин това няма да се отрази на самия бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Ангелова, тази антикризисна мярка за заплащане на болничните беше ясна още в края на 2010 г. Нали така? Защо чак сега се правят промените в Закона за насърчаване на заетостта? Тук е основният проблем. Вече са изтекли 6 месеца! Това е един огромен пропуск в Юридическия отдел в Министерството на труда и социалната политика, а може би и основен пропуск на нас като народни представители и оттук-нататък такива действия не трябва да се случват. Колко пъти ще променяме едни и същи законопроекти?!
Следващата точка е Законът за социално подпомагане. Вместо да се занимаваме със социалните пенсии за старост и за инвалидност, ние ще се занимаваме със създаването на един фонд и отново ще променяме Закона за социално подпомагане. Това е основната ми критика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 7а, който става § 16 със съдържание така, както е по доклад.
Гласували 85 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 8, който става § 17 и който комисията подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 76, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който е отразен на съответното му систематично място в § 15, т. 3.
Комисията предлага § 9 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 9, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 83, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 10 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Стефан Господинов и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става §18:
„§ 18. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 23:
„23. е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.”
2. В чл. 25:
а) в ал. 1 се създават т. 14 и 15:
„14. малолетни и непълнолетни деца, родени и изоставени от родител/и - чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в институция или други алтернативни социални услуги от резидентен тип като мярка за закрила;
15. малолетни и непълнолетни деца, изоставени от родител/и - чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в институция или други алтернативни социални услуги от резидентен тип като мярка за закрила.”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Редът за установяване на обстоятелства и условията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.”
3. В чл. 26, ал. 1 числото „22” се заменя с „23”.
4. В чл. 33 ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение или като командировани лица само след получаване на разрешение или регистрация от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Чужденците, получили разрешение за работа или регистрация съгласно ал. 2, могат да извършват трудова дейност само при работодателя или местното лице и за срока, определени с разрешението за работа или регистрацията.”
5. В чл. 33ж се създава ал. 3:
„(3) Република България незабавно и без формалности приема обратно чужденец, на когото е издала разрешение за дългосрочно пребиваване, и членовете на неговото семейство, когато от друга държава – членка на Европейския съюз, е отнето или отказано правото на пребиваване.”
6. В чл. 33к:
а) в ал. 1 след думата „пребиваване” се добавя „и работа” и накрая се добавя „по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта”;
б) в ал. 2, изречение първо след думата „пребиваване” се добавя „и работа” и в изречение второ думите „се издава разрешение за пребиваване” се заменят с „разрешението се издава”.
7. В чл. 33л, ал. 4 се създава изречение второ: „При съответно прилагане на разпоредбите на ал. 2 на членовете на семейството на притежателя на синя карта на Европейския съюз може да бъде издадено разрешение за временно пребиваване.”
8. В Глава трета „б” „Пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост” се създават чл. 33н и чл. 33о:
„Чл. 33н. Периодът на безработица не е основание за отнемане на синя карта на Европейския съюз или за отказ за продължаване срока на пребиваване на притежателя й, когато не превишава три последователни месеца или когато не възникне повече от веднъж в периода на валидност на синята карта на Европейския съюз.
Чл. 33о. Членовете на семейството на притежател на синя карта на Европейския съюз могат да получат самостоятелно разрешение за продължително пребиваване при условията на чл. 24е, ал. 4.”
9. В чл. 45 се създава ал. 4:
„(4) Разноските, свързани с връщането и обратното приемане на притежателя на синя карта на Европейския съюз и на членовете на семейството му, издадени от друга държава членка, са за сметка на кандидата и/или на неговия работодател.”
10. Създава се чл. 46в:
„Чл. 46в. Република България незабавно и без формалности приема обратно притежателя на синя карта на Европейския съюз, издадена от Република България, и членовете на неговото семейство, включително когато синята карта на Европейския съюз е с изтекъл срок на валидност или е отнета при разглеждане на заявлението.”
11. В чл. 48:
а) в ал. 1, т. 2 съюзът „и” се заменя с „или”;
б) в ал. 2 думите „приели на работа” се заменят с „наели на работа или приели законно пребиваващи” и след думите „в размер” се добавя „от 2000 до”;
в) в ал. 3 след думата „санкция” се добавя „в размер от 4000”.
12. Създава се чл. 48в:
„Чл. 48в. (1) Наказва се с глоба от 750 до 7500 лв. физическо лице, наело на работа незаконно пребиваващ чужденец, доколкото извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1500 до 15 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 6000 до 60 000 лв.
(4) Наказанията по ал. 1–3 се прилагат за всеки нает незаконно пребиваващ чужденец.”
13. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) създава се т. 3б:
„3б. „Незаконно пребиваващ чужденец” е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване.”;
б) в т. 9 след думите „дейността по чл. 24, ал. 1, т. 2” се добавя „и по чл. 25, ал. 1, т. 13”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 18, както е по доклад.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 11, който става § 19 и който комисията подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 20:
„§ 20. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр...), в чл. 47, ал. 2 се създава т. 4:
„4. има наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, който става § 20, така както е по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 13 има предложение от народните представители Вяра Петрова и Станка Шайлекова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Стефан Господинов и Вяра Петрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 21:
„§ 21. Законът влиза в сила от 15 юни 2011 г., с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 юли 2011 г., и § 16, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 13, който става § 21 така, както е по доклад.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет, а с това и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Както беше обявено сутринта, по т. 5, 7 и 8, тъй като докладите бяха раздадени едва тази сутрин и трябва да изтекат 24 часа, същите ще останат за утрешната програма.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ВОЕННАТА ДОКТРИНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 15 април 2011 г.
Има становище на Комисията по външна политика и отбрана. С него ще ни запознае председателят на комисията господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика и отбрана, относно Проект за решение за отменяне на Военната доктрина на Република България, № 102-03-9, внесен от Министерски съвет на 15 април 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 19 май 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение.
Съгласно представените от вносителя мотиви, Военната доктрина на Република България, приета с решение на Народното събрание от 8 април 1999 г., изменена и допълнена с решение на Народното събрание от 22 февруари 2002 г., вече е постигнала основната си цел. България е член на НАТО и на Европейския съюз. Извършена e значителна работа по изграждането и развитието на въоръжените сили и отбранителни способности.
Всичко това наложи разработването на Национална отбранителна стратегия, наречена „Стратегия за развитие на единен комплект ефективни сили за модерна отбрана“. Тя е част от общия пакет документи, свързани със сигурността и отбраната на страната и обединява действащите в момента Военна доктрина и Военна стратегия на Република България. Стратегията определя целите, функциите, задачите, изграждането, развитието и използването на въоръжените сили и отбранителните способности. В нея са залегнали приоритетите на националната сигурност за защитата на националните интереси, определени в Конституцията и в Стратегията за национална сигурност на Република България. Тя е синхронизирана със заложените в Бялата книга на отбраната и въоръжените сили политически подходи и принципи и с дефинираните параметри на отбранителните способности. Съобразена е със Стратегическата концепция на НАТО и с Европейската стратегия за сигурност и международните договори, по които Република България е страна. Стратегията дава база за изграждане на необходимите отбранителни способности през следващите 10 години. Разкрива перспектива за тяхното развитие и дефинира концептуалната рамка за изпълнение на основните задачи от въоръжените сили и невоенния компонент по отбраната на страната, както и приноса им в колективната отбрана.
Националната отбранителна стратегия осигурява изпълнението на стратегическа цел на отбранителната политика, залегнала в Стратегията за национална сигурност на Република България – „защита и утвърждаване на националните интереси чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност”.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за решение за отменяне на Военната доктрина на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Откривам дискусията.
Има ли изказвания? Няма.
Ще прочета проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за отменяне на Военната доктрина на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Отменя Военната доктрина на Република България, приета с решение на Народното събрание от 8 април 1999 г., изменена и допълнена с решение на Народното събрание от 22 февруари 2002 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следващата точка от нашата програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител – Министерският съвет на 31 януари 2011 г.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 март 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването Гергана Павлова, представители на Министерството на финансите, на Комисията по финансов надзор, на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, на Асоциацията на българските застрахователи, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите. Тя посочи, че настоящият законопроект има за цел привеждане дейността по доброволното здравно осигуряване в съответствие с европейското законодателство в областта на застраховането, като за да продължат да осъществяват дейността си, съществуващите здравноосигурителни дружества следва да придобият статут на застрахователни дружества. Предлага се на дружествата за доброволно здравно осигуряване да бъде предоставен едногодишен срок, в който да приведат дейността си в съответствие с изискванията за застрахователните дружества, включително и да увеличат размера на капитала си от 2 млн. лв. на 4,6 млн. лв. Госпожа Бойкова информира присъстващите, че законопроектът е във връзка с уведомително писмо на Европейската комисия за евентуално нарушение на правото на Европейския съюз, с което е поставено началото на досъдебна фаза.
При обсъждането на законопроекта членовете на Комисията по здравеопазването обърнаха внимание, че петте директиви, уреждащи дейността по застраховането, се отменят с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, считано от 1 януари 2012 г., поради тяхното включване в нея. В чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО е предвидена възможност за изключване от приложното й поле на общозастрахователни предприятия поради недостигане на посочените в нея финансови размери. В хода на дискусията бе установено, че не е извършен анализ на финансовите показатели на съществуващите здравноосигурителни дружества във връзка с дадената в чл. 4 от директивата възможност.
Народните представители се обединиха около мнението, че е налице съществена разлика между доброволното здравно осигуряване и здравното застраховане. Здравното осигуряване се основава на принципа на солидарността при ползване на набраните средства. При прилагането на този принцип всяко лице внася своята здравноосигурителна вноска, а набраните средства в солидарния фонд се ползват от лицата, които имат нужда от медицинска помощ, като обемът и качеството на получената помощ не зависят от размера на вноската, а от конкретната нужда на здравноосигуреното лице. Същевременно при здравноосигурителния модел се съблюдава и контролира качеството на предоставяната медицинска услуга и/или стока. При здравното застраховане обемът от предоставяната медицинска помощ е в пряка зависимост от размера на застрахователната вноска, като лицето се обезщетява до размера на застрахователната сума и след настъпване на застрахователното събитие, без да се контролират обемът и качеството на медицинската помощ.
При обсъждането на законопроекта бе изразено становище, че българското законодателството следва да се променя в посока създаване на правни субекти, които да конкурират дейността на Националната здравноосигурителна каса. Необходимо е внимателно да се обмисли възможността здравноосигурителните дружества, които имат вече дългогодишен опит в здравното осигуряване, да се развиват като конкурент на НЗОК. Премахването на модела на допълнителното доброволно здравно осигуряване ще доведе до ощетяване на ползвателите на услугите, предоставяни от здравноосигурителните дружества, а така също и до съществено засягане на обществения интерес, който може да бъде защитен по реда на § 85 във връзка с § 84 от преамбюла на Директива 2009/138/ЕО.
Членовете на Комисията по здравеопазването изразиха безпокойството си от обстоятелството, че Европейската комисия е изпратила уведомително писмо за евентуално нарушение на правото на Европейския съюз, но същевременно се обединиха около становището, че възможността от евентуална санкция не би следвало да е достатъчно основание за приравняване на дейността по допълнителното здравно осигуряване с дейността по здравното застраховане, преди провеждането на широка обществена дискусия по тази чувствителна за всеки български гражданин тема.
Към изразените становища от народните представители се присъединиха и представителите на Българския лекарски съюз и Конфедерацията на независимите синдикати в България. Критични към разглеждания законопроект бяха и представените писмени становища от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, Асоциацията на българските застрахователи и Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 5 гласа „против”, 10 гласа „въздържали се”, без гласове „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъстваха:
- от Министерството на финансите: Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Полина Денчева и Надя Даскалова;
- от Комисията за финансов надзор: Борислав Богоев – заместник-председател, Зорница Василева и Маринела Колева.
Законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е изготвен с оглед съобразяване на дейността по доброволното здравно осигуряване с изискванията на европейското законодателство в областта на застраховането.
Според мотивите, изложени от вносителя, предлаганите изменения са във връзка с това, че Законът за здравното осигуряване, в частта му относно доброволното здравно осигуряване, извършвано на практика на доброволен принцип от дружества за доброволно здравно осигуряване, напълно на търговска основа, не транспонира изцяло директивите на Европейския съюз и в частност на тези в областта на застраховането, различно от животозастраховането. Основен мотив е, че според европейското законодателство осигуряването на покритие на рискове, които са свързани със здравето, каквато е дейността по доброволното здравно осигуряване, на практика е неразделна част от дейността по общото застраховане. Поради това всичките разпоредби на правото на Европейския съюз в тази област са приложими и релевантни към дейността на българските здравноосигурителни дружества.
Беше отбелязано, че предложените изменения са стриктно ограничени само и единствено до преодоляване нарушаването на правото на Европейския съюз относно изискванията за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване и че предлаганите изменения не биха попречили по никакъв начин на едни бъдещи изменения в модела на здравната ни система.
В хода на дискусията народният представител Анна Янева попита: какъв е срокът за приемане на закона? От името на вносителите отговориха, че м. юли 2011 г. е последният срок, който е поет пред Европейската комисия като ангажимент. Във връзка с това народният представител Анна Янева предложи, с цел да се избегне стартиране на наказателна процедура срещу Република България, министърът на здравеопазването да защити законопроекта пред членовете на комисията и едва след това той да бъде гласуван. Предложението беше отхвърлено.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 1 народен представител, без „против” и „въздържали се” – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г.
В заседанието взеха участие: госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и госпожа Цветанка Михайлова – началник-отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите; госпожа Зорница Василева – директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите, застрахователен надзор” в Комисията за финансов надзор; госпожа Веселина Мандаджиева – началник-отдел „Правно нормативни дейности” в Министерството на здравеопазването.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно здравното осигуряване. Измененията в законопроекта се налагат поради необходимостта от привеждане в съответствие на българското законодателство с разпоредбите на следните директиви:
- Директива 73/239/ЕИО на Съвета;
- Директива 88/357/ЕИО на Съвета;
- Директива 92/49/EИО на Съвета;
- Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;
- Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Следва да се има предвид, че от 1 ноември 2012 г. цитираните директиви се отменят с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) поради тяхното включване в нея. Целта на консолидиране на посочените директиви е постигането на правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност в целия вътрешен пазар, като се отстранят най-сериозните различия в законодателствата на държавите членки.
Промените в законопроекта са изготвени с оглед съобразяване на дейността по доброволното здравно осигуряване с изискванията на посоченото по-горе европейско законодателство в областта на застраховането.
В тази връзка с настоящия законопроект се предлага здравноосигурителните дружества да се третират като застрахователи и за тях да се прилагат всички изисквания за застрахователите.
Предлаганите изменения в Закона за здравното осигуряване са в няколко основни посоки, с които:
- съществуващите здравноосигурителни дружества получават възможност да поискат и получат лиценз и за други видове застраховки, като по този начин икономически оползотворят увеличения си на 4,6 млн. лв. собствен капитал. В този случай губят правото да се наричат здравноосигурително дружество и се превръщат в обикновен застраховател по общо застраховане;
- съществуващите здравноосигурителни дружества могат да се възползват от възможностите на единния европейски пазар, като извършват дейност при свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване в други държави членки;
- заличава се разделителната линия между здравна застраховка и здравна осигуровка. Предлага се нова уредба за здравното застраховане, като се въвеждат характеристики на стандартизиран застрахователен продукт, а именно договор за медицинска застраховка.
Към законопроекта могат да бъдат отправени следните по-общи бележки:
- първо, по отношение на българските здравноосигурителни дружества е препоръчително да бъде допълнително анализирана възможността, предвидена в чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО, за изключване от приложното й поле на определени застрахователни предприятия, поради недостигане на размерите, визирани в директивата. В този смисъл са и т. 19 и т. 20 от преамбюла на Директивата, съгласно които Директивата не следва прекалено да обременява малките и средните застрахователни предприятия, като за постигането на тази цел е необходимо правилното прилагане на принципа на пропорционалността;
- второ, следва да се прецени доколко механичното приравняване на здравноосигурителните услуги към здравната застраховка не е в ущърб на ползвателите на тези услуги. За разлика от системата на здравно осигуряване, при здравните застраховки, които са на доброволен принцип, обемът от помощ е в пряка зависимост от размера на застрахователната премия;
- трето, предвид социалната значимост на законодателните промени в областта на доброволното здравно осигуряване, е препоръчително последните да бъдат съпътствани от широка обществена дискусия с участието на всички заинтересовани страни, включително и с ползвателите на тези услуги.
В рамките на проведената дискусия бяха изразени някои резерви по проекта на становище от страна на вносителите, по които отдел „Европейско право” към Народното събрание внесе съответни разяснения.
Въз основа на гореизложеното е необходимо направените препоръки да бъдат взети предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не бъде приет на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен Министерския съвет на 31.01.2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси, от която няма постъпил доклад или становище.
Разискванията са открити.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект, да заявят това.
Заповядайте, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След като чухме становищата на комисиите, аз бих искал да взема отношение по този законопроект.
Мисля, че решението на нашата политическа партия е изключително правилно. В този законопроект се поставяше под въпрос съществуващият модел на здравното осигуряване и дали да бъде изменен той - модел, който в България има достатъчно опит и традиции, и всъщност въвеждането на един съвършено нов и несигурен модел, а именно моделът на застраховането.
Бих искал да изтъкна някои от по-важните причини за това законопроектът да не бъде подкрепен от Политическа партия ГЕРБ. Една от тях е, че моделът на здравното осигуряване се явява като модел, който допълва съществуващата система в здравеопазването, като дава възможност на всеки български гражданин допълнително да направи своето здравно осигуряване и да гарантира една допълнителна услуга. Това се явява в изключително важен за гражданите аспект, тъй като в момента виждате, че във времето на реформи здравеопазването се нуждае от коректор. Този коректор всъщност се явяват здравноосигурителните фондове.
Първо, при здравноосигурителните фондове на всеки български гражданин се дава възможност да бъде правилно насочен за лечение.
Второ много важно нещо, което извършват здравноосигурителните фондове, това е, че те могат да гарантират качеството на извършваната медицинска услуга.
И нещо много важно е, на трето място, да пазят интересите на всеки български гражданин.
Здравноосигурителните фондове имат важната функция да могат да създадат една конкурентна среда в лицето на Националната здравноосигурителна каса.
Тук би могло да се говори изключително много, но аз мисля, че последният отговор от страна на Европейския съюз на зададения въпроси дали здравноосигурителните фондове биха могли да останат да съществуват в този си вид, отговорът е категоричен. Той дойде точно преди две седмици, като за България няма да има никакви законодателни или юридически санкции, ако не промени системата. Един от огромните въпроси и притеснения за всички граждани и на нашето правителство беше да няма санкции от страна на Европейския съюз. Тази опасност всъщност отпада, така че предложението – именно да не бъде подкрепен този законопроект –мисля, че е напълно обосновано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Има ли желаещи за изказване народни представители?
Доктор Желев, имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Първо искам да поздравя колегите от всички комисии, които са гласували „против” този законопроект. Действително това е опит за подмяна на системата в здравеопазването, както каза и колегата Иванов.
Това е изключително неприятен лобизъм. Според мен за пореден път, не само в този парламент, имаше такива случаи и преди, но просто не стигнаха до тук опитите за вкарване на застрахователите в системата на здравеопазването.
Призовавам ви да гласуваме против опита за промяна на това, което правим в последните двадесет години, но не винаги много добре. Сега не е нито моментът, нито това е начинът да променяме формата на финансиране, на събиране средства за здравеопазването. Надявам се да прекратим тези щения поне за определено по-дълго време.
Още веднъж ще си позволя да кажа, както и при предишния законопроект, който тук вече приехме – за промяната на Закона за лечебните заведения, че този законопроект влиза с подписа на министър-председателя и е минал през Министерски съвет. Защо? Няма да отговарям на въпроса. Аз знам отговора. Отговорете си вие.
Още повече, че той не минава като законопроект, внесен от Министерство на здравеопазването и през министъра, който отговаря за този сектор. Той минава през други форми, през други инстанции и институции. Няма да питам защо. Отговорът сигурно го знаете. Хората ще си отговорят допълнително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Има ли други народни представители, които искат думата? Няма.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, първо четене.
Гласували 71 народни представители: за 3, против 23, въздържали се 45.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и на съпътстващата Комисия по земеделието и горите.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител господин Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 октомври 2010 г.
„На свое заседание, проведено на 25 ноември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 октомври 2010 г.
С настоящото допълнение на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите се намира генералното решение на проблема относно сделките за замяна на земи от държавния поземлен и държавния горски фонд, с които обществото и държавата се ощетяват през годините на така наречения преход.
Предлага се като основание за нищожност да се въведе неравностойност на замените.
Държавата е ощетена от замените на земи с 6-8 млрд. лв. Датата 10 ноември 1989 г. е условна и би могла да се замени с друга, като се прецени кога са започнали замените на земи в държавния поземлен и държавния горски фонд.
В постъпилите становища от Министерството на правосъдието и от Министерството на земеделието и храните не се подкрепя законопроектът. Въвеждането на предлаганата разпоредба няма да създаде гаранции за защита на държавната собственост, а ще създаде множество нови неразрешими на практика правни спорове. При прогласяването на определена правна сделка за нищожна с обратна сила остава неясен въпросът с извършените впоследствие разпоредителни сделки с поземления имот, промененото предназначение на част от земите, с реализираните инвестиционни намерения.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Любен Корнезов, Ивайло Тошев и Димитър Лазаров.
Изказаха се становища, че се подкрепят благородните намерения и мотиви на вносителите, но юридически предложението е недопустимо и не може да се променя този институт, познат още от римското право. Не могат да се поставят под един общ знаменател всички сделки, тъй като има такива, при които няма нарушения, но и те ще бъдат обявени за нищожни.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за”, 1 глас „против” и 14 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14.10.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем доклада на Комисията по земеделието и горите.
Госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, представям ви Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 14 октомври 2010 г.
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 24 ноември 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 14 октомври 2010 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Ана Кънчева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности” на Министерството на земеделието и храните, и експерти.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – народният представител Павел Шопов. Той изтъкна, че с предложението да бъдат обявени за нищожни договорите, имащи за предмет замяна на земи от държавния поземлен и държавния горски фонд, сключени след 10 ноември 1989 г., се цели да бъде възстановена държавната собственост и да бъде поправена обществената несправедливост, допусната при сключването на огромен брой замени, ощетили държавния интерес. Освен това припомни за съществуващата опасност Европейската комисия да санкционира България за предоставянето на нерегламентирана държавна помощ по повод заменените земи и гори от държавния горски фонд и изтъкна, че въпреки формално те да изглеждат законосъобразни, явното несъответствие между даденото и полученото в тези сделки налага тяхното обявяване за нищожни. Той обяви като несъстоятелни твърденията за противоконституционност на текста и изтъкна, че в гражданското право със закон подобни отношения могат да бъдат уредени и със задна дата.
В заключение отбеляза, че проблемът има не само юридическа, но и политическа страна и неговото радикално разрешение би имало огромен психологически и политически ефект. Призова законопроектът да бъде подкрепен и изрази готовност между първо и второ четене да бъдат направени съответните корекции, които да регламентират различните възможни хипотези.
По законопроекта в комисията е постъпило отрицателно становище от Министерството на земеделието и храните.
В дискусията взеха участие народните представители Петя Раева, Христина Янчева, Пенко Атанасов, Спас Панчев, Атанас Камбитов, Михаил Михайлов, Огнян Тетимов, Юлиана Колева и Десислава Танева.
Народният представител Огнян Тетимов призова законопроектът да бъде подкрепен.
В болшинството от изказванията на останалите народни представители пролича разбирането, че въвеждането на предложените текстове ще доведе до ограничаване основни права на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България. Освен това те няма да постигнат желания от вносителите ефект за защита на държавната собственост, а само ще създадат множество нерешими правни спорове. Предложените промени не въвеждат и регламент за последствията от извършените вече разпоредителни сделки със съответните имоти, като променено предназначение на част от тях и реализирани инвестиционни намерения. Също така беше изтъкнато, че замените са легален инструмент, регламентиран в Закона за горите, и въпреки наличието на порочни сделки, ощетили интереса на държавата, съществуват коректни и законосъобразни сделки, които също ще бъдат обявени за нищожни с приемането на подобен текст. Затова, за да не бъдат накърнени правата на добросъвестни граждани, некоректните сделки следва да бъдат развалени по съдебен ред.
Като възможен механизъм за разрешаване на проблема със замените народният представител Атанас Камбитов предложи при предстоящото обсъждане на Закона за горите да бъдат направени промени, които да гарантират заплащане на справедлива цена при смяна на предназначението на заменени гори, предвид нейната пазарна стойност и така да бъдат компенсирани евентуални щети за държавата.
Народният представител Михаил Михайлов призова в Законопроекта за горите да се ограничат възможностите за всякакъв вид злоупотреби и да не се допуска възпроизвеждането на съществуващи порочни практики като замените.
В заключение, народният представител Десислава Танева припомни, че комисията съвсем скоро ще разглежда на второ четене проекта на Закон за горите, където в Преходните разпоредби ще бъде дадена конституционосъобразна и законосъобразна регламентация на извършените досега замени.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 1 глас “за”, 7 гласа “против” и 6 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 14 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Танева.
От името на вносителите? Не виждам никой, така че откривам дискусията.
Желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 октомври 2010 г.
Гласували 76 народни представители: за 6, против 14, въздържали се 56.
Законопроектът е отхвърлен.
С това изчерпахме програмата за днешния ден.
За утре остават точки пета, седма и осма от днешната програма. Това са Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането и Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На всички е вносител Министерският съвет.
Утре, 26 май 2011 г., в 9,00 ч. продължаваме в пленарно заседание с тези точки.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,29 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин