Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов.

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в програмата ни днес съответно като точки първа и втора следното.
На Председателски съвет вчера се уточнихме за начина, по който следва да процедираме при номинация на членове за попълване квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет. В тази връзка е постъпил Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор за попълване квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет.
Предлагам това да бъде точка първа от програмата ни днес.
Обратно предложение?
Втора точка – Законът за лечебните заведения, но ще ги подложа поотделно на гласуване. Там са само няколко параграфа и бързаме с обнародването. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Вчера са раздадени и с господин Пирински е уточнено. Информирайте се в парламентарната група.
Обратно становище – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател! Възразявам срещу безразборното и произволно включване на точки в дневния ред, при това по изключително важни въпроси. Твърдя, че процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота не са раздавани вчера. Може би това е станало току-що и естествено никой от народните представители не е могъл да се запознае с тях. След като парламентарното мнозинство тупа топката и бави избора на членове на Висшия съдебен съвет в продължение на месеци, сега в условията на екстремност и спешност да ни предлагате този въпрос, най-малкото, е некоректно.
Изключително несериозно е, когато става дума за институция каквато е Висшият съдебен съвет, а и предвид нещата, които напоследък се случват там, най-нормалното нещо е да имаме време да осмислим както правилата, така след това и кандидатурите, защото не мисля, че парламентът и мнозинството печелят от подчиняването на една от властите на собствения си егоцентризъм и партиен интерес. Така че, ако считате тази точка за спешна, включете я като първа точка утре или по-късно днес. Никой от нас към този момент не е успял да се запознае с вашите процедурни правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване като точка първа в нашата програма Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор за попълване квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет.
Гласували 143 народни представители: за 108, против 21, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, правилата се раздават току-що. Това е в пълно нарушение с правилника на Народното събрание. Пак повтарям: това касае избора на най-важния орган в съдебната власт – една власт, в която в момента се случват безобразия; която е подложена на безпрецедентен натиск и би следвало поне парламентът да се разграничи от този процес на извиване на ръце в съдебната власт.
Ние ви заявяваме, че се противопоставяме срещу този сценарий, който и самата Вие налагате с разглеждането на толкова важен въпрос, просто ей така. В случая не става дума за обикновено нарушение на правилника и на парламентарните процедури, в момента става дума за процес на натиск върху съдебната власт, в който ние от Коалиция за България няма да участваме, и ви казваме, че ако не можем да ви спрем, то поне ще дадем достатъчно гласност на тези безобразия, които се правят в тази система. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване проекта за решение.
Гласували 143 народни представители: за 100, против 26, въздържали се 17.
Предложението е прието.
На основание чл. 43, ал. 5 от правилника предлагам като точка втора в програмата за днешния ден да бъде включен Законопроектът за изменение на Закона за лечебните заведения – второ гласуване. Обратно становище?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А Изборния кодекс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще гледаме и Избирателния кодекс, господин Корнезов. Има време за всичко. Денят е наш.
Има ли обратно становище?
Подлагам на гласуване предложението като т. 2 в програмата за днес да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 19, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Уважаеми дами и господа народни представители, с промяна в Закона за съдебната власт, в раздела за Висшия съдебен съвет, приехме и това е действаща норма, че кандидатите, които се номинират за членове на Висшия съдебен съвет, следва да бъдат обявени на интернет страницата на Народното събрание за не по-малък период от един месец, предхождащ провеждането на самия избор за попълване квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет. Това налага да бъде определена конкретна дата за провеждане на гласуване, съобразно която един месец по-рано да изтече срокът за предлагане на номинации за членове на Висшия съдебен съвет.
Вчера сутринта на Председателския съвет представители на всички парламентарни групи се уточнихме около една дата, която е приемлива за парламентарните групи и спрямо нея ще бъде фиксиран срокът, до който като крайна дата могат да бъдат предлагани номинации от страна на народните представители. Предвид горното, предлагам на вашето внимание за обсъждане и гласуване следния проект на:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за провеждане на избор за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните процедурни правила за провеждане на избор за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет:
1. Народното събрание провежда избор за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет на 20 юли 2011 г., сряда.
2. Предложение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се внасят от народните представители до 17 юни 2011 г. включително, заедно с проект на решение.
3. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България, съответните изисквания на чл. 17 и чл. 18 от Закона за съдебната власт.
4. Внесените предложения се публикуват на интернет страницата на Народното събрание заедно с приложената кратка биография на кандидатите.
5. Председателят на Народното събрание включва внесените проекти за решения като точка в програмата за работата на Народното събрание за 20 юли 2011 г.
6. Внесените проекти за решения и предложените кандидатури се представят от вносителите в рамките на 10 минути.
7. Народното събрание провежда разисквания по предложените кандидатури.
8. След приключване на разискванията внесените проекти за решения се подлагат на гласуване по реда на постъпването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Използвам случая да направя мои предложения и коментари по внесения проект за решение. Този въпрос основателно се поставя в програмата на Народното събрание, дори може да се каже, че това поставяне е много закъсняло.
Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е: защо едва сега мнозинството внася проект за решение, с който да се открие процедурата за попълване на състава на Висшия съдебен съвет? Според нас това се дължи на изпитателния срок, който негласно беше даден на Висшия съдебен съвет, за да се прецени дали неговият състав да бъде запазен, или той да бъде разформирован и избран наново.
С много свои решения Висшият съдебен съвет, изглежда, даде удовлетворителни отговори на очакванията на мнозинството. Следователно сега вече може да се премине към попълването на неговия състав според изискваната от Конституцията численост.
Следващият важен въпрос е за реда, по който да бъдат представени, обсъдени и гласувани предложенията на кандидатури за Висшия съдебен съвет. В този случай аз предлагам едно важно допълнение в проекта, което е изведено от опита, който е натрупан в предишните няколко години.
Според мен е необходимо да предвидим изискване за изслушване на кандидатите в Комисията по правни въпроси. Такова изслушване се провежда по отношение на инспекторите в Инспектората, но то беше пропуснато в миналия мандат да бъде предявено като изискване по отношение на кандидатите за Висшия съдебен съвет. Можем да кажем вследствие на недостатъчната публичност, но на недостатъчните разисквания по тези кандидатури, някои от тях едва ли оправдаха в нужната степен високите изисквания за тази заемана длъжност. Самият факт, че част от тези хора са готови да следват конюнктурата, независимо в каква посока се развива тя, сигурно бидейки удобни на част от тогава предлагащите ги и също толкова удобни на сега управляващите, показа, че това не е най-високият атестат за независимост на съдебната власт. Това е причината и искам отново да я припомня, поради която аз тогава не подкрепих състава на Висшия съдебен съвет, защото не всички от предложените кандидатури убедиха професионалната общност и българската общественост, че са в състояние да отстояват високи стандарти за независимост и професионализъм на съдебната власт. Поради тази причина предлагам след сегашната т. 4 да се включи още една: „Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати.” Целта на това изслушване е те да заявят своите виждания, да могат да им бъдат поставени въпроси от най-различно естество и те да отговорят съобразно с тяхната професионална биография, личностни характеристики и резултатите от изслушването, да се оформи предложението за това какъв избор да направи Народното събрание. Вие би трябвало да подкрепите това предложение, защото, припомням ви, в Законопроекта за съдебната власт, едно от неговите поредни изменения, самите вие и правителството предлагахте кандидатите за Висшия съдебен съвет да представят своя концепция за управлението на съвета. Концепция – сигурно е твърде претенциозно, как един човек може да предложи като член на колективен орган при строго разписани правомощия на тази институция, но все пак, без да се отива в тази претенциозност, трябва да бъде отговорено на редица въпроси от хората, които претендират за тези високи длъжности.
В същото време, спокойно може да отпадне т. 3, тъй като тя съдържа някакъв банален текст, че кандидатите трябва да отговарят на конституционните и законовите изисквания. Интересно, ако я няма, дали някой би допуснал, че те могат да бъдат избирани както ние си решим.
За нормативна прецизност, предлагам т. 3 да отпадне, а след т. 4 да бъде включен текстът, който прочетох. Мисля, че по този начин могат да се подобрят условията, в които ще се проведат разискванията за попълване на състава на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за първа реплика, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Стоилов, от поведението на вашата парламентарна група оставам с убеждението, че вие не сте запознати с разговорите, които вчера сутринта проведе Председателският съвет по отношение на тези правила, и че се обединихме около точки, които вече ви обективирах като проект за решение.
Категорично не съм съгласна с предложението Ви – по аналогия на Инспектората да бъдат включвани и приемани задължения Комисията по правни въпроси да изслушва кандидатите, защото според мен това е нарушение на Конституцията. Кандидатите могат да бъдат изслушвани само от пленарния състав на Народното събрание, но нито една комисия не разполага с компетентност по нашия правилник и по Конституцията предварително да формира мнението на народните представители относно качествата на една или друга кандидатура. Категорично възразявам по този начин кандидатурите да се обсъждат в Правната комисия, или която и да е друга комисия.
Няма пречка след т. 6: „Внесените проекти за решение и предложените кандидатури се представят от вносителите в рамките на 10 минути”, да запишем една нова точка, в която всеки от кандидатите да има възможност в рамките на десет минути да се представи и Народното събрание да го изслуша. Повтарям, изслушването и обсъждането на кандидатурите е в изключителна компетентност на пленарния състав на Народното събрание.
По отношение на Вашето предложение за отпадане на т. 3, считам че тя трябва да остане, за да има яснота на народните представители, които ще издигат кандидатурите, а така също и на самите кандидати за прецизност, за яснота, за конкретика в решението, защото отсега има запитвания към служители на Народното събрание какви документи точно трябва да бъдат подадени. Мисля, че не пречи да остане яснота какво трябва да се съдържа.
Правя процедурно предложение за т. 7 с текста, който предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Стоилов?
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Цачева, аз не възразявам срещу Вашето допълнение за нова точка, която за мен също е подразбираща се, че пленарният състав е в правото си да разисква въпросите, да поставя тези въпроси пред кандидатите. Така че тази точка може да бъде записана.
Напълно необосновано е твърдението, че изслушването по дадени въпроси в комисията е едва ли не някаква противоконституционна процедура. Първо, Конституцията не разписва в детайли правомощията на постоянните комисии, защото постоянните комисии са помощни органи на Народното събрание. Те само са предвидени като такава структура и добре разбирате, че Конституцията не дублира Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че постоянните комисии не само са помощни органи в законодателния процес, но те могат да поставят всякакви въпроси както към изпълнителната власт, така и други теми от тяхната компетентност. Особено ако това бъде записано в този конкретен проект за решение, няма никаква пречка. Дори това съответства на парламентаризма, поне в страните, където той е най-развит – в комисиите да се съсредоточат тези дискусии. Това не е заместител на дискусията и на изслушването в пленарната зала, но това е предварителна възможност за професионалната общност, за тези хора, които в най-голяма степен взаимодействат като институции. Говоря за представители на съдебната власт, Министерството на правосъдието, Народното събрание, в лицето на тези комисии да поставят въпроси, които имат голямо практическо значение.
Аз продължавам да настоявам и за двете предложения. Това, че има някакви запитвания в Деловодството, не трябва да означава, че народните представители и кандидатите за Висшия съдебен съвет са хора с някаква ниска правна грамотност и те трябва да бъдат просвещавани чрез актовете на Народното събрание. Все пак това не е закон за етажната собственост, който адресираме към всички живеещи в жилищните сгради, а към хора, които се предполага, че достатъчно добре познават и прилагат законодателството особено в частта, която пряко ги засяга.
Ако искаме да бъдем на нивото на задачите, които решаваме, според мен трябва да приемете това предложение. Ако вие изпитвате някаква гузност, ако искате в някаква степен да стесните тази дискусия, имате основание да отхвърлите предложенията. Но самото им отхвърляне вече ще бъде един сигнал за това, че Висшият съдебен съвет продължава да се разглежда като помощен орган, който трябва да решава задачи, поставени от други институции на изпълнителната власт, по-малко на парламента, а не да бъде органът, който отговаря пред обществото за резултатите от дейността на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За изказване – господин Пирински, след него е записан господин Шопов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, колеги! Тъй като няколко пъти госпожа Цачева се позовава на вчерашното заседание на Председателския съвет, трябва да е ясно следното. На Председателския съвет беше съгласувано, че до края на тази седмица ще бъдат предложени, повтарям – предложени, процедурни правила, проект за този избор. Въобще не е ставало дума тези правила да бъдат включени в дневния ред на заседанията на Народното събрание през тази седмица. Нормалното е, когато се предлагат такива правила, те да бъдат предмет на съгласуване, на консултации между парламентарните групи, както това е ставало в други случаи, и при достатъчно съгласие да се поднесат за обсъждане и приемане в пленарната зала.
Първо, много настоятелно предлагам на госпожа Цачева да не спекулира с това, което беше обсъждано и съгласувано вчера на Председателския съвет. Стана дума, че ще бъдат предложени правилата с презумпцията, че всяка парламентарна група ще може да се запознае с тях, да се подготви и да участва в дискусията, когато тя се насрочи.
Вторият ми въпрос е: защо се бърза толкова днес? Първият срок, който трябва да спазим е 17 юни, 18,00 ч. – петък, до който да бъдат внесени предложенията за избор. Днес сме 2 юни. Какъв е зорът, грубо казано, днес да се приемат тези правила? Защо? И подходът въобще? Аргументацията на господин Стоилов е съвършено основателна. Откъде накъде Народното събрание не може да реши, че кандидатите ще бъдат поканени, изслушани, с тях ще бъде обсъждано каква ще бъде тяхната дейност във Висшия съдебен съвет – един орган, към който сега са отправени преди всичко очакванията за промяна във функционирането на съдебната система за доказване, че съдебната система действа независимо, прозрачно – точно въпроси, които ни се поставят във връзка с Шенген и така нататък?
Това, което сега предлагате и което правите, е в пълен разрез с всички нормални процедури за създаване на възможно най-отговорни органи на съдебната власт – една от трите основни власти, да бъде достатъчно сериозно, отговорно проведено избирането на тези двама кандидати, и да бъде със съгласието на парламента в една нормална процедура.
Вие налагате един извънреден, пожарен ред, който няма да доведе до нищо друго, освен до повторение и зацикляне на всички спорове около функционирането на съдебната власт и Висшия съдебен съвет в частност.
Процедурното ми предложение, господин председател, е следното: да прекъснем обсъждането на тази точка от дневния ред, да преминем към т. 2, така както беше гласувана в началото на пленарното заседание, и да се включи въпросът в първия ден от следващата седмица на пленарното заседание – следващата сряда, ако трябва и като т. 1. Моля да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Първа реплика – госпожа Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Пирински, успяхте да ме изненадате. Тъй като аз няма да възразявам в пунктовете на Вашето изказване, ще заявя пред всички народни представители, че в рамките на деня ще бъде качена стенограмата от вчерашното заседание, за да се чуе отношението на всички присъстващи, които се изказаха по този въпрос, а също така и въпросът за това защо трябва да бъде внесено тази седмица за гласуване, за да имат възможност народните представители да излъчат спокойно, да обсъдят, да обмислят кандидатурите си. Това ще го направя в рамките на деня, защото е безотговорно от тази трибуна да се твърдят неща, за които има писмени знаци и доказателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Приветствам предложението на госпожа Цачева да публикува стенограмата. Отново твърдя, че в заседанието не беше съгласувано включване в дневния ред за обсъждане на тези процедурни правила. Това, за което се говореше, беше те да бъдат предложени и, разбира се, съгласувайки такъв момент за изготвяне на такива правила, всяка парламентарна група пристъпва, без да е гласувано още в пленарната зала това предложение за решение, към ориентиране към свои кандидатури, разбира се, още от вчерашния ден сутринта. Но пак повтарям, нямаше никаква ориентация и вчера, като се гласуваше програмата за тази седмица, никой не предложи, включително и госпожа Цачева, включване на такава точка в програмата за тази седмица. За какво става дума и какво има да се учудвате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, обструкциите, недоволството и критиките от страна на БСП всъщност искат да прикрият нещо. Те искат да прикрият тяхното огромно задоволство от това, което се прави, защото това, което се прави, всъщност е да се попълнят две свободни места във Висшия съдебен съвет и нищо друго. От 25 члена във Висшия съдебен съвет – двама души. Всъщност днес е много добър ден за БКП-БСП, защото днешната процедура, която се отнася за тези две места, сочи, че няма да се случи онова, от което БСП се плашеше две години. Онова, от което се плашеше БСП две години, беше да се смеси съставът на целия Висш съдебен съвет, който изцяло и напълно се държи от БКП-БСП, а оттам и цялата съдебна система, която трябваше да се реформира. Тази система не можеше да се реформира при този състав, който БСП държеше две години и ще си остане нереформирана, непомръдната поне още в близките две години.
От самото начало тук ви казвахме: „Имате шест месеца да ударите като с парен чук” – някои от вас може би си спомнят. Вие не го направихте. Две години беше една пълна агония с този Висш съдебен съвет, който вървеше партийно избран по формулата 8:5:3, който се разтърсваше от какви ли не скандали и който във всяка една нормална демократична държава трябваше да си отиде по законна и съвсем възможна конституционна процедура. Това не се случи.
Случва се това – днес, тези правила, които са правила за двама души, от които ако са обективни, честни и истински юристи БСП може да се страхува поне, че ще виждат какво става вън от тази институция, изцяло напълно диктувана от тях, защото председателстващият Висшия съдебен съвет министър на правосъдието дори няма право на глас и той там е чуждо тяло, едно-единствено. Нищо не може да направи с тази закостеняла система, за която са нужни решителни мерки за нейната промяна.
Така че другото е обструкциите. Не днес, хайде по-късно да помислим дали и това е една голяма демагогия, дори ако може и тези двама души да не ходят там, да не гледат какво става, колкото може по-късно, та да отложим още малко.
Нищо сериозно не правим днес, освен за тези двама души изводът е печален, съдебната система ще остане нереформирана поне още две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, аз направих процедурно предложение,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... което Вие сте длъжен да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Второ, обръщам се към Вас, наистина да се постараете да спазвате правилника и когато се правят едни изказвания, които повтарят отново и отново тези, които са втръснали на залата, да приканвате оратора да говори по точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински да се прекъсне обсъждането на т. 1 в момента и същото да се отложи за първото пленарно заседание за следващата седмица.
Гласували 110 народни представители: за 28, против 82, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През последните седмици бяхме свидетели на няколко скандални случая на овладяване на съдебната система от страна на ГЕРБ, на мачкане на съдебната система, на извиване на ръце, на газенето й с ботуши. Имам предвид избора на председател на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, прекъсвам Ви, ако не говорите по темата конкретно, ще Ви спра микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще разберете каква е връзката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имаме да обсъждаме процедурни правила, Решение на Народното събрание за провеждане на избор на членове на ВСС, а не политиката на Народното събрание.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще направя конкретни предложения по процедурните правила.
Когато Висшият съдебен съвет пренебрегна мнението на съдиите от Софийския градски съд и избра председател по един-единствен критерий – приятелство с вицепремиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, прекъсвам Ви. Още веднъж продължите ли да говорите по този начин, ще Ви отнема думата. (Възгласи и реплики от КБ.)
Не се обаждайте от залата.
МАЯ МАНОЛОВА: В тази връзка предлагам в процедурните правила, които приемаме днес, да се посочи един основен критерий за кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет – приятелство с лица от ръководството на ГЕРБ, с премиера, с вицепремиера и с председателя на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отнемам Ви думата заради неуважително отношение.
Моля, напуснете банката! Ако обичате седнете си! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Това не е сериозно предложение, Вие в момента се подигравате! Извинявайте! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Ще Ви отстраня от залата, госпожо Манолова, моля Ви! Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, в кой текст от правилника е записано, че имате право да преценявате кое предложение е сериозно и кое не е? Бихте ли го посочили? Предлагам Ви да се успокоите, да спазвате наистина правилника и да не стигате до абсурди. Най-малко има нужда тази дискусия от излишно изостряне. Трябва ясно да се посочат фактите. Съвети да си седне един или друг народен представител от залата са несъстоятелни. Най-добре е да си мълчите и да слушате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Пирински, извинявам се много, но мисля, че поведението на госпожа Манолова по всякакъв начин провокира моето отношение към нейното изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (встрани от микрофоните): А преждеговорившият?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Мога много да коментирам на тази тема, но нямам право.
Заповядайте за процедура госпожо Цачева. (Реплики от КБ.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин председателстващ, аз Ви призовавам стриктно да се придържате към правилника и към призива на господин Пирински да давате възможност на народните представители да говорят само по съществото на обсъждания проект за решение. Моля Ви, приканвам Ви, за да не се получава напрежение в залата, да използвате всичките си правомощия за налагане на санкции тогава, когато народен представител се държи неуважително и прави предложения, които наскърбяват и обиждат институцията Народно събрание. Има предвидена санкция дори за отстраняване от пленарна зала, когато се предлагат обидни предложения.
Госпожо Манолова, с Вашето предложение Вие обидихте моето достойнство на народен представител! (Викове: „Браво, браво!”, ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: БСП да напуснат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания?
Лично обяснение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Мисля, че това, което се случва в тази зала, е нечувано! За първи път председател на Народното събрание си позволява да бъде цензор, да играе ролята на цензура по отношение изказвания на народни представители от опозицията, и то след като същото това ръководство търпеливо изсуша всички несвързани неща, нападки и обиди, които друг заместник-председател на Народното събрание отправи и към съдебната система, и към опозицията, и към Народното събрание!
Най-малкото тук имаме проява на двоен аршин. Може да се толерират нападките и безцеремонните изказвания от страна на ръководството, а, от друга страна, на депутатите от опозицията не им се дава възможност да си кажат мнението.
Това е безпрецедентно – да не ме оставите да се изкажа по една толкова важна тема, каквато и избор на членове на Висшия съдебен съвет, само защото това, което ще кажа, не ви харесва! Извинявайте, мен са ме изпратили в тази зала моите избиратели не да говоря неща, които на госпожа Цачева са й приятни или на господин Анастасов. Аз съм изпратена тук, за да ви казвам истината (силен шум викове от ГЕРБ) и когато тази истина не ви устройва, моля ви, спазвайте правилника! (Тропане по банките от ГЕРБ.)
Защото тази сутрин и първият председател на ГЕРБ си хвърли оставката и си тръгна от съдебната система, омерзена от това, което се случва, от натиска на ГЕРБ върху съдебната система. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Репликата Ви е по отношение изказването на госпожа Цачева.
МАЯ МАНОЛОВА: Вашият първи председател на ГЕРБ си тръгна омерзена! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Репликата Ви по отношение на госпожа Цачева!
Госпожо Манолова, ще замълча по повод изказването Ви, но винаги ми се е струвало, че когато се споменават имена на хора, които не присъстват в залата и се коментират тези имена и личности, не е достойно! (Реплики от КБ.)
Има ли други изказвания?
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата, за да подкрепя предложението на господин Янаки Стоилов, че кандидатите трябва да бъдат изслушани в Правната комисия. Това негово предложение всъщност отваря дебат изобщо за работата на Народното събрание и дали кандидатите за определени позиции е добре да бъдат изслушвани в съответните парламентарни комисии.
Искам да ви дам пример с предложенията за членове на СЕМ, които изобщо не бяха разглеждани в Комисията по медии и култура. Даже се стигна до парадокса, че предложението за членове на СЕМ не беше подписано от нито един човек, който членува в Комисията по медии и култура. Представете си например предложения за членове на Висшия съдебен съвет, които изобщо не са подписани, да речем, от един юрист?!
И още нещо исках да ви дам като пример за работата на един друг парламент, към чиито ценности, предполагам, че всички вие твърдите, че принадлежите. Това е Европейският парламент. Там има една Комисия - по развитие, се нарича, и всеки път, когато някой бива предлаган за определена позиция, той се изслушва в тази комисия. Това, че някой е изслушван в комисия, не отнема правата на пленарната зала също да го изслуша и да вземе своето решение. То може да бъде и противно на тази комисия. Но в тази комисия става много по-професионален и ясен дебат.
Аз лично щях да се радвам, ако например имаме разговор с нашите посланици в Комисията по външната политика и отбрана, щях да се радвам, ако можехме да изслушаме нашите предложения за еврокомисар също в Комисията по външна политика и отбрана. Между другото след такова изслушване в Комисията по развитие на Европейския парламент блесна и нашето национално съкровище Румяна Желева. Според мен и в Правната комисия също, където правните аргументи често надделяват над политическите аргументи, ще има възможност да се проведе едно много по-професионално изслушване, което не отменя, че след това ще има дискусия в пленарната зала.
Така че ви моля да подкрепите господин Янаки Стоилов в това негово предложение, защото иначе изглежда, че вие не желаете никакъв дебат. Вие не желаете да има дебат нито в комисия, а както виждам в момента, нямате желание да има дебат и в пленарната зала. Къде искате да има дебат и защо бягате от него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, моля за удължаване времето на парламентарната група.
Защо се получава такова напрежение в тази дискусия? Защото стана система ръководството на Народното събрание и управляващото мнозинство да изненадва пленарната зала. Изненадва, а после се учудва защо народните представители реагират като изненадани.
На второ място, това решение има една-едничка цел – да създаде ерзац демократичност на една процедура. И аз ще ви кажа конкретно по точките как се създава юридикообразност за създаване на някакви правила уж.
Най-нормалното беше най-голямата парламентарна група да проведе консултации с останалите групи за това, което вижда като решение, а това, ако има нужда, да бъде материализирано в някакъв акт на Народното събрание. Очевидно групата на мнозинството не иска да има диалог нито с опозицията, а може би и с техните подкрепящи и съуправляващи партньори. Такъв стил, начин и метод на работа се подменя от такъв тип решения, част от съдържанието на които е дълбоко безсмислен.
Уважаеми дами и господа, какво означава казаното в т. 3, че предложенията трябва да отговарят на Закона за съдебната власт? Те трябва да отговарят! Ако не отговорят на този закон, тези предложения са недопустими. Тоест Народното събрание записва в свой акт, че трябва да се спазва Законът за съдебната власт?! Извинявайте, високата дуракоустойчивост на този текст, може пак да се обиждате, но тя е очевадна за всеки човек, който известно време се е занимавал с право или е пребивавал в Народното събрание!
Какво казваме с акта? – Че трябва да съответства. Разбира се, че трябва да съответства, както за всеки друг избор, по който няма нарочно решение!
Следващият въпрос, внесените предложения се публикуват на интернет страницата. Както предложенията, проектите за решения, законопроектите се публикуват на интернет страницата – публикуват се. Трябва ли Народното събрание да реши, че се публикуват на интернет страницата?!
След това: „Внесените проекти за решения и предложените кандидатури се представят от вносителите в рамките на 10 минути.” Всяка парламентарна група, всеки вносител може да го направи, има правилник, който урежда тази материя. Не е необходимо.
Цитирам ви всички тези неща единствено и само за да кажа как се опитвате чрез едно изненадващо внесено решение да придадете юридикообразност на въпрос, който има сериозни политически измерения.
ГЕРБ трябва да излезе и да каже: „Ние имаме такова виждане за попълване на квотата на Висшия съдебен съвет.” Включително ако каже: „Ние с тези двама души, които не ги излъчваме година и половина, за да упражняваме натиск върху Висшия съдебен съвет, сега по договорки сме решили да попълним квотата на Съвета и смятаме, че е най-редно да бъдат от най-голямата парламентарна група”, ние също бихме го приели и бихме казали: „Добре, предложете ги от вашата парламентарна група, но хайде, предлагайте ги.”
С този акт вие едва ли не искате да скриете собствената си отговорност по този въпрос – и за непопълването на Съвета в достатъчно дълъг срок, който се отчита включително от Европейската комисия, и за евентуален избор на кандидатури. Никой няма да възрази, че вие като най-голяма парламентарна група имате право.
И стига с тези лицемерни подхвърляния: „Моля ви се, предлагайте, предлагайте.” Няма да предлагаме. Сами, защото редица решения вие вземате болшевишки – това е стил и начин на работа на това мнозинство. Ние от опозицията – не само от Коалиция за България, но и от другите опозиционни фракции, не виждаме смисъл да упражняваме правата си, когато няма разговор и диалог. Защо? Само за да представим някакви хора на вниманието на Народното събрание, а после вие да ги подгоните, защото това е стилът на ГЕРБ: „Който не е с мен, е срещу мен.”
Уважаеми дами и господа, предлагам това решение да бъде оттеглено. Да седнат и да се проведат консултации между отговорни представители на парламентарните групи и въпросът да се реши в рамките на десетина дни, няма никакъв проблем. Не можете обаче да подмените с квази юридикообразност големия въпрос за липсата на всякакво парламентарно съгласие по тези въпроси. Съгласието не се постига с болшинство в гласуването. Не търсете от нас и не се сърдете, когато ние ви казваме, че така съгласие не се постига. Правете си вашето съгласие! То не е съгласие с опозицията, не е съгласие в Народното събрание, няма да бъде съгласие и с българските магистрати, и с българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Госпожо Манолова, заповядайте за първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Миков, няма как да се съглася с Вашата теза, защото според мен е крайно време ГЕРБ да си понесат отговорност за това, което се случва в съдебната система. В момента те са в изключително удобната позиция, в която хем налагат решения, хем мачкат Висшия съдебен съвет и съдебната система, а от друга страна, си мият мръсните ръце с нея по схемата „ни лук яли, ни лук мирисали”. Да си изберат членове на Висшия съдебен съвет и да си носят отговорност за неговите решения ясно и открито. И да е ясно с чий бележник се е сменил бележникът на Красьо Черния! Че тук вече ще действа бележникът на ГЕРБ. Да е ясно на всички граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Този на Красьо Черния ли – признахте ли, че е вашият бележник?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Миков? Не, благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Ще подложа на гласуване предложенията, както бяха постъпили.
От името на господин Янаки Стоилов, първо, да отпадне т. 3 от решението.
Съответно т. 4 от предложеното решение става т. 3.
Като т. 4 да се запише, че: „Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати.”
Първо, подлагам на гласуване предложението т. 3 от проекта за решение да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз предложих да се отложи гласуването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ние гласувахме такова предложение на господин Пирински само преди пет минути!
Моля, гласувайте предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на т. 3 от проекта за решение.
Гласували 117 народни представители: за 25, против 88, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Стоилов е да се създаде нова точка, а именно: „Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати.”
Гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 35, против 80, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Господин Корнезов, заповядайте за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Видях, че дори шест човека са го подкрепили.
Обръщам се към мнозинството. Във ваш интерес е. Какъв е проблемът в Правната комисия да не изслушваме кандидатите? Тя не решава, решаваме тук, в пленарната зала. Това е за по-голяма легитимност на тези двама колеги, които ще бъдат членове на Висшия съдебен съвет. Това е във ваш интерес. Не знам дали го осъзнавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов като нова точка в решението да бъде включено: „Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати.”
Гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 34, против 82, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от госпожа Цецка Цачева – за създаване на нова т. 7 със следното съдържание:
„7. Кандидатите могат да бъдат изслушвани в рамките на 10 минути в заседанието при избора им.”
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия проект за решение, както беше докладван, и с току-що гласуваната нова т. 7, като съответно точки 7 и 8 стават точки 8 и 9 в проекторешението.
Гласували 116 народни представители: за 91, против 20, въздържали се 5.
Решението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
С доклада за второ гласуване ще ни запознае председателят на Комисията по здравеопазването госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 154-01-48, внесен от Десислава Атанасова и Анастас Анастасов на 17 май 2011 г.
Комисията по здравеопазването, на свое извънредно заседание, проведено на 31 май 2011 г., разгледа горепосочения законопроект и постъпилите писмени предложения и предлага за второ гласуване следния проект на: Закон за изменение на Закона за лечебните заведения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 1, което се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2, което се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народните представители Десислава Атанасова, Галина Милева и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 403, ал. 1 т. 4 се отменя.
2. В Глава двадесет и първа се създава чл. 403а:
„Чл. 403а. Условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, съгласувано с Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, така както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4, което се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 5 е постъпило предложение от народните представители Атанасова, Милева и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението му по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението му по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. Наредбата по чл. 403а от Закона за съдебната власт се издава в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, припомнете си как се стигна до този ремонт. Миналата година по късна доба се прие едно изменение на Закона за лечебните заведения – тогава ви помолих да отложите и да се консултирате с МВР, Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет. Вие го приехте.
Възникнаха проблеми – съдебните лекари излязоха на улицата да протестират. Дейността зацикли.
Сега внасяте някакво предложение, чиято цел е да се реши проблемът. Какво толкова сложно има в една наредба, че да се прави три месеца? Значи ли, че вие и съответните министри, с които се предполага, че сте консултирали като представители на изпълнителната власт, нямате яснота как ще изглежда тази наредба, или те тепърва ще открият топлата вода?
Смятам, че един месец е напълно достатъчен и мобилизиращ срок за изпълнителната власт и за администрацията, още повече че има проблем. Практически вие удължавате срока за решаването на този проблем с три месеца. Нали уж казваме на тези хора, че решаваме проблема с тази наредба? Сега казвате – три месеца да се мисли по наредбата! Значи нямате яснота как се решава този въпрос.
Вторият принципен въпрос – това решение трябва да е в рамките на сегашния бюджет. Три месеца, след като се публикува законът – това ще стане някъде в края на м. юни, юли, август, септември. Тогава вие нямате възможност. И изпълнителната власт няма възможност да разчете тези бюджетни средства, защото бюджетът вече е изхарчен, ако в него не са предвидени средствата.
Така че още веднъж ви моля да приемем този един месец като достатъчен, нормален срок за тези трима министри. Ако те нямат яснота какви са проблемите по отношение на съдебните експертизи за един месец, и за единадесет месеца няма да го разберат. Още веднъж ви моля да осмислите. Има проблем, има напрежение в системата.
Трябва да се даде достатъчен, в същото време и мобилизиращ срок на тези, които трябва да си свършат работата.
Затова още веднъж моля да обърнете внимание на замяната, която предлагам – „три месеца” да се заменят с „един месец”. Смятам срока за достатъчен и разумен. Още повече, тази тема се дискутира от два месеца. Ако досега въпросните министри, които са знаели за това решение на парламентарната ви група, не са измислили каква наредба и как, и тридесет месеца няма да им стигнат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Господин Миков, ако добре сте прочели предложението, то е в срок до 3 месеца да бъде издадена наредбата. Това означава, че трите министерства – на вътрешните работи, на правосъдието, на здравеопазването, и Висшият съдебен съвет в срок до 3 месеца могат да обсъдят наредбата и тя всъщност да бъде издадена в срок от един месец в крайна сметка. Ние смятаме, че този срок – 3 месеца, е напълно достатъчен за обсъждането на един добър нормативен акт и понеже институциите, с които ще се съгласува, са няколко, би било най-коректно да не залагаме неизпълними срокове в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Миков? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Вижте, вие можете да сложите и до края на мандата и пак да се разбира един месец. До 30 месеца може пак да стане и за 15 дни. Принципният въпрос е защо тогава толкова бързо – тук скъсяваме срокове, по 3 дни давате за второ четене, и цялата тази история? Обещавате на онези хора, че спешно ще решите проблема, като елементарното решение, което ще се получи от приемането на подзаконовия акт, го отлагате във времето. Ето за това става въпрос, за това лицемерие.
Значи, бързаме, събираме ги тук на кръгли маси и прочее, в Народното събрание скъсени срокове между първо и второ четене и изведнъж сега – до 3 месеца. Този срок няма никакво значение, защото няма санкция. Има редица срокове за подзаконови актове, които не са изпълнени от Министерския съвет. Ако искате, ще направя един списък и ще ви го дам, така че не това е проблемът. Проблемът е за дисциплиниращия характер на нормите, включително по отношение на министрите, но за това трябва да има разбиране в Народното събрание. Като няма разбиране, приемете до края на мандата, че приема наредба. Утре пак ще излязат съдебните лекари на улицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков по т. 1, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 70, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
А сега подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, така както е по доклад.
Гласували 85 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 6, което се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет, а с това и на второ гласуване Законопроектът за изменение на Закона за лечебните заведения.

Следващата точка от програмата е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 153-03-63 ОТ 17 МАЙ 2011 Г.
Трябва да уточня, че това е общ законопроект.
С доклада ще ни запознае госпожа Фидосова – председател на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 153-03-63 от 17 май 2011 г., изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
„Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 1 – постъпило е предложение от народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В чл. 1 се правят следните допълнения:
„1. В ал. 1 навсякъде след думата „общини” се добавя думата „райони”.
2. В ал. 2 след думата „община” се добавя думата „район”.”
В случай че предложението се приеме, разпоредбите на Кодекса да се приведат в съответствие с прекия избор на кмет на район.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 ал. 1 се изменя така:
„(1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението ни касае прекия избор на районните кметове. Този текст беше атакуван пред Конституционния съд и въпреки че конституционните съдии признаха, че той не противоречи на Конституцията, казаха, че „неговото приемане е отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и намаляване демократичната легитимност на общинските органи”. Цитирам мнението на конституционните съдии, което очевидно не е важно за депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ.
При такава тежка оценка за недемократичните промени, които се правят в изборните правила, всяко друго парламентарно мнозинство най-малкото би се замислило. Най-малкото би се опитало да преосмисли партийния си интерес в духа на конституционното решение, но не и с това мнозинство, което очевидно е решило да приеме Изборния кодекс на инат, независимо от мнението на Конституционния съд, на другите партии, независимо от мнението на гражданите. Защото, уважаеми колеги, ще ви кажа, че прекият избор на районни кметове засяга над 2 милиона български граждани, които живеят в големите градове, в градовете с районно деление. Два милиона български граждани благодарение на ГЕРБ ще бъдат лишени от възможността да изберат своя районен кмет.
Дали това е случайно от страна на управляващите? Според мен те доказаха, че тези недемократични решения не са случайни, не са самоцелни. Зад тях отново прозира партийният интерес на ГЕРБ, на първо място, да демотивират гражданите от участие в изборите, да обезсмислят за една голяма част от тях участието във вота наесен. По този начин ниската активност ще помогне за манипулирането на резултатите, за контролирането на вота, за купуването на гласове. Колкото по-малко хора участват в изборите, толкова по-лесно ще бъде на ГЕРБ да манипулира тези избори.
От друга страна, в това решение личи тенденция, която е изключително опасна за демокрацията – обезвластяване на българските граждани. Отнема се власт и възможност на гражданите да избират и се дава на партийните централи, по-точно на една партийна централа. Вместо например 150-те хиляди жители на софийския район да решат кой да бъде техният районен кмет, идеята на ГЕРБ е това да направи Политическа партия ГЕРБ, това да направи кметът на София, това да направи политическото ръководство. Тоест вземат се права от гражданите и се дават на партийните централи – абсолютно в съответствие с идеята за концентрация на власт, за съсредоточаване на властта в един център и в едно лице – тенденция, която в никакъв случай не работи за българските граждани. Всъщност в това решение, което е още в първия член на Изборния кодекс, става ясно какъв е ценностният избор, който прави Политическа партия ГЕРБ с новите изборни правила, а именно отнемане на власт от гражданите и концентриране на цялата власт в един център и в един човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 139 от Конституцията е съвсем ясен. Там е предвидено, че кметът на общината може да бъде избиран пряко от народа или непряко от общинския съвет. Не виждам какъв е проблемът районните кметове в трите големи градове София, Пловдив и Варна да бъдат избирани от общинските съвети. Внушенията, че ГЕРБ ще избира районните кметове в тези градове, са абсолютно неоснователни. В края на годината предстоят местни избори. Ще се види по какъв начин ще бъдат формирани и каква ще бъде конфигурацията на общинските съвети. От сега никой не може да каже кой ще има мнозинство в тези общински съвети и кой ще предопределя волята, за да бъде избран един или друг районен кмет.
Ще си позволя и аз да цитирам Конституционния съд, както и един представител на Коалиция за България, който преди няколко седмици в пленарната зала и в медийните си изяви каза следното: „Неизпълнението на решения на Конституционния съд е нарушение на самата Конституцията.” В крайна сметка, уважаеми колеги от опозицията, е проява на много лош вкус именно вие, несъобразявайки се с решението на Конституционния съд, който каза, че този текст не може да бъде обявен за противоконституционен, при положение, че самата Конституция предвижда непряк избор, включително и на кмет на общината, да правите такова подобно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Ципов, започнах изказването си с това, че този текст не е обявен за противоконституционен от Конституционния съд, но ясно е казано, че той е недемократичен, че той е крачка назад от процеса на децентрализация на местната власт. Без значение е какво ще бъде мнозинството в общинските съвети в големите градове с районно деление. Проблемът е, че властта непосредствено да решат кой да бъде техният районен кмет се взема от гражданите и се дава на политическите централи. Нали сте наясно какви договорки се случват в общинските съвети и в кметските управи?! Абсолютно непрозрачни, абсолютно във вид на заплащане на подкрепи, на влияния, на услуги, правени по изборите, което в крайна сметка е в ущърб на гражданите, които живеят в големите райони. Вместо този процес да бъде демократичен, Политическа партия ГЕРБ, която дойде на власт с обещанието, че ще остави гражданите да решават, че ще даде властта на българските граждани, на практика с този кодекс им я отнема. Отнема им възможности (които предишни парламентарни мнозинства им бяха дали) самите те да решават, с аргумента, че видите ли, овластените политически партии знаят по добре от гражданите кой да бъде техният районен кмет. Това е обидно спрямо столичани. Това е непочтеност спрямо столичани, защото друго им обещахте, когато дойдохте на власт. И аз много се надявам, че те ще ви го върнат на изборите, защото те по-добре от вас знаят кои трябва да бъдат техните районни кметове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, постарайте се да се представите добре на изборите наесен и вие ще сте тези, които с участието си в общинския съвет ще определите районните кметове в София, Пловдив и Варна! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Щом вие ще го направите, значи ще бъде демократично, щом като при нас не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Тази дискусия я водим почти две години. Разбира се, че има чл. 139. Даже този чл. 139 има три алинеи, а вие говорите за първата. И разбира се, че не е противоконституционно дали ще назначиш районния кмет, респективно кмета на община... (реплика на народния представител Красимир Ципов).
Чакай бе, слушай бе, млади момко ... или пряко ще бъде избран. Да, така е. Знам даже как написахме този текст в Конституцията. Въпросът е кое е по-доброто за функционирането на демокрацията. Безспорно е, че прекият избор е по-добър и за хората, и за демократичното общество.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А отговорността на кой е?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На тези, които избират. Нали и Вас са Ви избирали!
Разбира се, че не е противоконституционно. Госпожа Манолова цитира, а и аз ще цитирам решението на Конституционния съд, стр. 36 и 37: „Съдът държи да отбележи, че това представлява отстъпление от процеса на децентрализация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи.” Това са мотивите на Конституционния съд. Той ни подсказва ясно да се върнем към сега съществуващата практика.
Защо толкова държите? Защото си въобразявате?
Сега, както ви е известно, в София има 61 общински съветници. Ако не ме лъже паметта, 34 са от ГЕРБ. Имате абсолютно мнозинство. Предполагате, че след изборите през октомври или ноември ще повторите резултата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще го увеличим!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го увеличите. И тогава какво ще направите? Например Фандъкова ще предложи на Общинския съвет и Общинският съвет ще избере 24 районни кмета в София. Сега в момента БСП и левицата имат два районни кмета. Тогава няма да имаме нито един. Това си въобразявате. Ето простата сметка, която вие си правите. Но това е сметка на гърба на хората. Защо да не им дадем възможност да избират? Какво по-хубаво от това?! И какво по лошо от това да бъдат назначавани, спускани с парашут?!
Господин Ципов, понеже не споменахте името, но аз съм го казал, ето сборника с решения и определения на Конституционния съд. Действително Конституционният съд, цитирам едно към едно, на стр. 258 казва: „Несъобразяването с решенията на Конституционния съд е нарушение на самата Конституция”. Съобразяване! Конституционният съд ни го казва ясно. Защо да не се съобразим с една препоръка на конституционните съдии? Защо? Защото искате 24 районни кмета в София ли? Ето, това искате! Това ли е демокрацията – Вся власть Советам?! Само че не сте дорасли до тези, които направиха „Вся власть Советам!” (Реплика на Красимир Велчев. Шум в ГЕРБ.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Корнезов, зададохте въпроса кое е по-добре. Кое е по-добре, господин Корнезов, но за кой? За кой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): За „Атака”!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не! За БКП, за БСП, господин Корнезов. Ето, това е целият дерт. Нито е за демокрацията, нито е за Конституцията. За кое е по-добре? За БСП! Това е ясно.
И Вие тук щедро цитирате Конституционния съд и какво казва той – че несъобразяването с решенията на Конституционния съд било действие против Конституцията. Ами то Вие много години пишете решенията на Конституционния съд. Вие, господин Корнезов! Вие, Вие пишете решенията на Конституционния съд. И сигурно Вие, господин Корнезов, сте писали това решение на Конституционния съд! (Възгласи в КБ, шум и реплики в ГЕРБ.) Тоест несъобразяването с решението на Конституционния съд е несъобразяване с решението, което господин Корнезов е написал. Ето, това е! (Шум в КБ, оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Шопов, вярно, че съм писал решения на Конституционния съд, и то не едно, две и три. Те са в три сборника. Може да се качите в библиотеката на втория етаж и там да ги прочетете. Пише Любен Корнезов, включително пише и особените му мнения и становища. Така че аз не се отказвам нито дума от това, което съм писал с тази дясна ръка.
Защо „Атака” подкрепя ГЕРБ районните кметове да не се избират, а да се назначават? Защото, ако районните кметове се избират пряко, „Атака” няма да има нито един – то е ясно! Сега, подмазвайки се, подхлъзвайки се на ГЕРБ, те смятат, че ще се договорят да им назначат някой и друг районен кмет – ето това е политическият интерес на господин Шопов и неговата мила „Атака”. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ и Атака. Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушам внимателно дебата и връщам лентата назад през предното Народно събрание, когато беше направено предложение именно в Пловдив, София и Варна да бъдат избирани районни кметове. Много интересен дебат имаше и в предното Народно събрание. Предполагам, че хората с дълъг стаж в Народното събрание – с по четири мандата, си спомнят, че промяната районните кметове да бъдат избираеми пряко или от, акцентирам, общинския съвет – че това упражнение се прави за пореден път. Ще опресня паметта на всички, които са били, а тези, които не са, ще информирам, че действително през 2007 г. от предното Народно събрание беше прието районните кметове да бъдат пряко избирани. Тук ние чухме изключително много доказателства за това, че по този начин народът може да се произнесе и има така наречената пряка демокрация.
Какво се получи, уважаеми колеги? Да, действително предното Народно събрание гласува районните кметове да бъдат избирани пряко.
Какво обаче последва от това? Тогава имаше една политическа сила, която с всеки изминат ден нарастваше и печелеше доверието на хората, която се наричаше и се нарича ГЕРБ; тогава решиха в тези три града да има пряк избор на районните кметове с оглед ГЕРБ, по старото законодателство, да не може да избере 24-те кмета. Това беше направено именно в София – господин Борисов да не може да назначи 24 кмета, – беше направено с оглед да бъде спряна Политическа партия ГЕРБ и се разчиташе, че ще направи неустойчиво управлението на господин Борисов. Защо? Отговорът е много прост.
Когато управляваш един град, трябва да го управляваш в екип. Когато го управляваш в екип, трябва да имаш единна политика за целия град, защото това е столицата ни, говорим и за Пловдив, за да не се засегне някой. Когато управляваш с единна политика, трябва да имаш съответно 24 районни кмета, които да имат единна политика.
Нещо друго, което искам да споделя, и също се забравя. Уважаеми дами и господа, когато кандидатстваме по европейски програми, искам всички честно да кажат какви са правомощията на районния кмет? Казвам го съвсем открито – никакви! Те не разполагат със собствен бюджет. Знаете как се определят бюджетите на районните кметове и какви правомощия имат.
Добре, вие искате да направите пряка демокрация. Какви права обаче давате на районните кметове? – тогава питах, и сега пак питам.
Уважаеми дами и господа, вие очаквахте действително ГЕРБ да се провали на изборите и тогава да изпълните с мисъл и съдържание именно функциите на тези районни кметове. Тъй като това не се случи, остана една огромна празнина.
Що се отнася до това дали районните кметове са легитимни или нелегитимни. Тук се разгледа чл. 139 от Конституцията. Ако ние го подложим на съмнение, всички районни кметове, които са били избирани преди 2007 г., (ако си спомняте и предния мандат – по същия начин беше променено законодателството) това означава, че тези кметове по една или друга причина са нелегитимни. Така че това е абсолютно несъстоятелно като довод за това, че, видите ли, кметовете няма да бъдат легитимни.
Обръщам се към вас действително да помислим и реално да преценим кое е по-добро за градовете и за хората – дали да има екипност, дали един град да се управлява от единна политика, или да се получават различни... В София според мен има равностойно отношение към всички кметове. Не бих казал обаче, че в другите градове е така. Мисля, че трябва да мислим за управлението на един град като единна политика, като форма и възможност за кандидатстване и използване на европейски средства. Така мисля аз и затова пак казвам: трябва да мислим предимно за хората, а не за конкретните политически сили, кой и как, според това кой има превес, да променяме нормативната база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Доктор Иванов, първо – това не е пряка демокрация, а е пряк избор. Нека да говорим правилно и да знаем за какво става дума.
Второ, начинът, по който ни се предлагат да бъдат избирани районните кметове – през общинския съвет, е политически пазарлък, а не избор на хора. Видели сме и едното, и другото.
Аз ви казах и при първия дебат: това, което правите, е лош пример, издава страх за ГЕРБ какво ще се случи на изборите. Затова не го правете! Направихте го!
Сега не желаете да се поправите. Правите грешка! Още веднъж казвам и ще го видите на изборите: правите грешка и ще трябва да участвате в ужасно неприятни пазарлъци.
Не е въпросът до екипния принцип. Екипният принцип ще бъде на базата на давам – вземам, модел Софиянски, може би, който да се повтори – не знам – дано не се случва. Питам: екипен ли е принципът в Будапеща и лошо ли се управлява? Будапеща се управлява, колеги, от пряко избрани районни кметове плюс голям кмет. Лошо ли се управлява? Местното самоуправление е нещо друго. Това е правото на избор, наистина в едни по-малки общности. Чрез тази промяна, която правите в законодателството, отнемате едно демократично право. Правили сме я тази грешка, видяхме, че не е добро, поправихме се, сега вие я правите, може би след време ще се поправите. Не е хубаво непрекъснато в политиката да става проба – грешка, проба – грешка, защото това е на гърба на българските граждани, не е на гърба на българските политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колега Иванов, Вие сте участвали в избори за районни кметове в София в предишния мандат. Вие бяхте част и от дискусията по този закон на предишния парламент. Аз много добре знам, че ако една политическа група иска да уважи гласа на българския избирател, тя няма да се крие зад това какви правомощия би могла да даде и защо някой преди нея не ги е дал. Тя просто може да разработи вариант, в който районните кметове да получат своите правомощия и такава възможност има, още повече, че в София има практика.
Моята реплика е по повод едно Ваше друго заявление, че е важно да бъде запазен екипният принцип. Аз Ви питам: има ли ГЕРБ сериозни опасения, че ако бъде чут, уважен, зачетен гласът на българските граждани в София, Пловдив и Варна, чрез пряк избор на районните кметове, то това означава, че има дълбоки съмнения? Между другото това прозвуча в изказването на господин Шопов, че има дълбоки съмнения, че ГЕРБ няма политически интерес от тези избори. Опасения, очевидно, че няма да спечелите тези избори. Кой ви каза, че екипността може да бъде водеща в теза, тогава, когато се определя правото на българския гражданин да посочва сам хората на които разчита и на които вярва?
Екипност може да бъде правена на база на политика. Екипност не може да бъде реализирана като задача на един изборен закон тогава, когато трябва да бъде спряна възможността на друга политическа сила, на друг политически субект да участва в тази местна власт. Как може екипността да бъде ваша теза? Екипността е управленски подход, тя по никакъв начин не е демократичен ред! От тази гледна точка аз искам да чуя Вашето мнение, което очевидно представлява и позицията на колегите от ГЕРБ.
Аз съм софийски депутат и твърдя, че тогава, когато районният кмет работи със средства на гражданите си, няма никакъв проблем да бъде реализирана цялостна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Богданова.
Трета реплика? Няма.
За дуплика – д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Относно първата реплика – първо, ще припомня, понеже Вие намесвате името на господин Стефан Софиянски, той бе избиран два пъти от страна на Синята коалиция.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК, от място): Тогава нямаше Синя коалиция.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тогава всъщност управлението беше в този модел. Мисля, че негативите и позитивите всички ги видяха. Не е нужно да правим реплики от този тип.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК, от място): Аз казвам да не правим грешки.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Що се отнася до това, госпожо Богданова, когато говорим за екипност, тук всички вие пропуснахте един изключително важен момент. Това е моментът за правомощията на районните кметове и от това няма как да избягате. Просто няма как да избягате от това, че когато правихме закона, тогава по никакъв начин вие не дадохте възможност на тези пряко избирани районни кметове да имат правомощия. Това всъщност е пропускът и вие изчакахте да видите как ще преминат изборите... (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в дебати от места.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: ...оставихте без никакви правомощия тези кметове.
Независимо от това, от коя политическа сила са те, когато нямат правомощия, как могат да оправдаят или обратното – да не оправдаят вота на хората, които пряко са ги избрали. Ето затова тук Вие говорехте за политика на кмета. Когато кметът на един град, който е избран от хората, примерно в столицата, и хората от цялата столица са му гласували най-високо доверие, той всъщност е спечелил одобрението, примерно в София, Пловдив и Варна, независимо от това, значи всички тези хора са дали доверието.
Знаете, че Общинският съвет има отделна листа. Ето тук отново хората могат да проявят своята воля дали да изберат даден общински съвет или не. Веднага ще ви дам пример с това, че в гр. Пловдив – кметът, вие знаете от коя политическа сила беше, а общинският съвет имаше друга политическа форма и политически израз, що се отнася до Общинския съвет.
Дайте тук да не се крием зад една или друга теза. Искам, когато говорим да казваме нещата с истинското им лице. В случая, аз мисля, че всички, които ни слушат знаят, че изборът за кмет е едно, за общински съветници вие гласувате отделно, така че всеки има възможност съответно да избере и да посочи. Не винаги съвпадат интересите за кмет на една политическа сила и общински съвет. Това го видяхме на предните и на по-предните избори. Не може да кажете, че когато в София, Пловдив или Варна се посочи един районен кмет, то трябва да бъде гласувано всичко ан блок. Това не означава, че всички общински съветници могат да подкрепят даденото примерно предложение. Ето, виждате, че пак има форма на избори и по никакъв начин правата не са отнети на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Четин Казак има думата за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този дебат вече се води за n-ти път и за n-ти път става ясна разграничителната линия, която се прокарва между онези политически сили, които традиционно са владеели и владеят Столична община, Столична голяма община, бидейки излъчили кмета на тази община или естествено, притежавайки мнозинството в Столичния общински съвет, които политически сили традиционно винаги са принадлежали към десницата и останалите политически сили, които се стремят поне да имат някакво представителство в местната власт в Столична община, поне на районно ниво.
И преди, така наречената „Стара десница”, която владееше сама Столична община, чрез кмета Софиянски, чрез мнозинството си в Столичния общински съвет, беше абсолютно непреклонна в това, че не трябва да има изборност на районните кметове. Сега, когато ГЕРБ владее Столична община чрез кмет и чрез мнозинство в Общинския съвет, отстоява същата позиция, докато така наречената „Стара десница” има съвсем коренно различна позиция.
Позицията на БСП винаги е била последователна в това, че трябва да има по-широка представителност и по-широка изборност в местната власт в столицата.
Ние от Движението за права и свободи, без да имаме кой знае какви интереси към този проблем, винаги сме отстоявали принципната позиция, че трябва да се разширява и задълбочава демократизма и демократичното начало, представителността в местната власт, да няма такива диспропорции и разминавания в тази представителност – от една страна, широка изборност на кметове на малки населени места, от друга страна – кметове, които управляват десетки хилядни общности каквито са районите в трите големи града, в които има районно деление, да нямат абсолютно никаква демократична репрезентативност, понеже не са избрани пряко от жителите на съответните райони.
За нас винаги приоритетно е било изборното начало да бъде все по-широко застъпено, за да може демократичният и гражданският контрол върху представителите на гражданите в местната власт да бъде по-засилен.
Затова ние сме подкрепяли и подкрепяхме в миналия мандат въвеждането на изборност на районните кметове. Сега по време на предходни обсъждания на Изборния кодекс в предходните етапи сме отстоявали тази позиция и ще я защитаваме докрай, тъй като за нас е много важно хората, които живеят в тези огромни райони на столицата, да могат да се обръщат за решаването на проблемите към районния си кмет, който да има съответните правомощия.
Обръщам се към колегите от ГЕРБ – това прехвърляне на топката защо нямат правомощия, пък искате пряка изборност, е най-лесният начин да отклониш темата. Може би БСП имат вина, че за две години не създадоха съответното законодателство, с което да увеличат правомощията му, но и вие имахте също две години досега, за да направите същото. И вие не го направихте. Значи и за вас е по-удобно. Мислите си, понеже в момента ние владеем безапелационно Столична голяма община чрез кмета и чрез мнозинството в общинския съвет, нямаме нужда от пряко избирани районни кметове. Палачинката се обръща, уважаеми колеги, и старата десница го видя, и вие ще го видите неминуемо, рано или късно. Може би тогава ще съжалявате, че не сте приели пряката изборност на районните кметове, защото това е правилният подход. Това е пътят, по който трябва да се развиваме, който включително и Конституционният съд го споменава като препоръка в своето последно решение. Рано или късно ще се стигне до това стига да има едно парламентарно мнозинство, което да има волята и куража да го направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Татарски – първа реплика.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Казак, използвам възможността да направя реплика на Вашето изказване, но тя се отнася до всички, които се изказаха по тази тема. Струва ми се, че има голяма доза неискреност във вашите изказвания. Отдавна се говори по тази тема, много пъти са правени промени в закона, но всеки говори за правомощия, за даване на власт, за право на избор, но това е половината от проблема. Какво става с отговорността на тези, които ще избираме пряко? Когато обсъждаме работата на кметовете в различни закони, винаги казваме: те са безотговорни, трябва да усилваме контрола върху тях, а сега забравяме. Как ще ги контролираме тези кметове? Защо не поставим въпроса за избори на общински съветници и на общински съвети в тези райони – това е местното самоуправление? Защо казваме само кмета, предложете да избираме общински съвети?! Кой ще контролира тези кметове? Или след четири години – проба-грешка, както каза госпожа Михайлова, сбъркали сме! Обаче ще трябва да чакаме четири години. Не става така! Не сме достатъчно искрени.
Ако искаме да дадем възможност на хората да избират свои представители в местната администрация, нека да бъде и по отношение на общинските съветници, а сега се упражняваме на тема кметове. Смятам, че предложението, което е направено, е разумно. Не съм съгласен, че навсякъде практиката е с пряк избор. Не е така! Има държави в Европа, където кметовете се назначават. Така че ние не правим нещо нелогично и непонятно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Татарски, историята се прави с малки стъпки и еволюционният подход винаги е бил, и е доказано, че е бил по-добър от революционния. Веднъж завинаги нека да заковем пряката изборност на районните кметове, без да я променяме при всяко следващо мнозинство, което си мисли, че ще притежава завинаги контрола върху Столична голяма община и върху столичния кмет.
Тогава да помислим за следващия етап – пряка изборност на районни общински съвети. Как ще контролираме районните кметове? Въпрос на законодателство, на промяна в законодателството. Вие сте председател на ресорната комисия. Седнете и помислете по какъв начин да изменим Закона за местното самоуправление, след като въведем пряката изборност на районните кметове, как да запълним тяхната демократична представителност със съответните правомощия, на които да отговарят съответните отговорности, пред кого и по какви процедури. Това е! Въпрос на законодателство, но преди това въпрос на политическа воля това нещо да се случи.
Когато липсва изначалната политическа воля това да се случи, защото си мислим, че отново ние ще владеем Столична голяма община – било то чрез кмета или чрез мнозинството в Столичния общински съвет, и нямаме политическата воля да променяме това статукво, то няма да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангел Найденов – за изказване.
След неговото изказване ще направим почивка.
Господин Михалевски заяви желание за изказване. Това ще се случи след почивката.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще направя пореден опит да убедя мнозинството в необходимостта да преразгледа отношението си към предложението за избор на районните кметове, а вероятно по-нататък и по отношение на законопроекта и за избора на кметовете на малките населени места под 350 души.
Няма да се връщам далеч назад в историята, но като човек, който вече е бил избиран като кмет на община, много добре помня преди доста години какво беше въодушевлението на огромната част от хората, в това число и на тези, които са се явявали като кандидати за кметове и за общински съветници по отношение на предложенията, на текстовете на първия Закон за местното самоуправление и местната администрация.
За съжаление през тези години основните посоки, в които се очакваше да има развитие на самоуправлението – финансови, имуществени, административни права, по една или друга причина при различните мнозинства не бяха развивани. Всъщност, ако погледнем основно по отношение на изборността на кметове, в това число и на малки населени места, можем да видим и различните политически разбирания на различните мнозинства през тези години по отношение на демокрацията и по отношение на тенденциите за децентрализация и деконцентрация.
Казвам това, защото стигаме до тъжния извод, че 20 години по-късно от въвеждането на първия Закон за местното самоуправление и местната администрация отново стигаме до заключението, че има още много какво да се прави по отношение на децентрализация на правомощия, на права и отговорности на кметове и на общински съвети. Опитах се да следя внимателно дебата по отношение на аргументите на мнозинството: защо не иска да приеме изборността на кметове на райони?
Общо взето, аргументите са три, че това не е противоконституционно, че това оскъпява изборите и че няма достатъчно разписани правомощия – виждате ли, няма кой да контролира, тоест е безсмислен изборът на кметове на райони. Разбира се, в случая моите колеги коментираха темата, че това не е противоконституционно, но вие забравяте аргумента, че то не е демократично, че то демотивира избирателите, а това са 2 милиона, които живеят в тези населени места. Второ, че намалява техния интерес, а от там намалява активността и съответно участието в изборите, което предполагам, че не е основната цел, или ако е основната цел, то крие, разбира се, други намерения на мнозинството в този случай. Тоест чрез ниска активност, повишава цената на купения вот и оттам възможността да контролира, да манипулира и съответно да не разчита на демократичния избор и глас на хората.
Второ, твърди се, че това оскъпява. Разбира се, че това е несериозен аргумент, тогава когато става дума за избор и за участие на хората в начина, по който те ще решават своите проблеми и съответно на населените места. Не може на едната везна да се постави разход, а от другата страна да се поставят права. При всички случаи посоката на разсъждението трябва да бъде в посока на права и съответно на децентрализиране на правомощия и на отговорности по отношение на избора и по отношение на начина, по който се решава съдбата на населените места.
Третият аргумент, по отношение на правомощие. Колеги, вие забравяте, че чрез предложенията, които направихме по Изборния кодекс, предложихме промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и там бяха разписани достатъчно ясно правомощията на кметовете на райони, които следва да бъдат избирани. Вие не обърнахте внимание на тези предложения. Доктор Иванов, разгърнете стенограмите и ще видите предложенията, които останаха без капка внимание от Вас. Те даже не бяха коментирани.
Така че вие не сте искрени, тогава когато казвате, че не са направени подобни предложения. В предишните състави на Народното събрание по ред причини, в това число заради несъгласията на една огромна част от партиите, които са представени пред парламента, не бяха разглеждани предложения, свързани с разписване на правомощия на кметовете на райони и съответно въвеждането, ако щете, господин Татарски, на районни съвети. Когато обаче говорите за формата на контрол, ами, Столичният съвет е този, който контролира. Така че имате избор и съответно на колективен орган, който може да контролира районните кметове.
Казвам всичко това, за да подчертая, че тук има голяма доза неискреност. Ако се прояви малко повече воля, ще бъдат приети предложения, които лесно могат да бъдат съответно решени с допълнителни промени и ще отпаднат всичките ви аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 часа.
След това продължаваме с разискванията по § 1. Следва изказване на народния представител Димчо Михалевски.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народният представител Димчо Михалевски има думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много пъти вече в последните месеци от тази трибуна говорихме за районните кметове, за децентрализацията, за правата. Чухме всякакви аргументи „за” и „против” това да дадем правомощия хората, които избират местните органи за самоуправление, да си изберат районните кметове, а защо не да си изберат и районни съвети.
Тук обаче аз искам да поставя на вашето внимание един въпрос, който явно ни убягва: каква е отговорността на законодателя? И да направим една кратка ретроспекция в годините назад. Нима не е логично, когато се дадат пълномощия на хората да избират районните кметове с всички условия, които бяха изразени тук, че нямали достатъчно пълномощия, че си ходили в отпуска когато искат, както се чу преди малко в кулоарите и в залата. Не даваме възможност да се получи практика, върху която законодателят да направи следващата крачка.
Защото, припомням, през изборите, които са проведени 1995 г. БСП въведе това правило. Веднага след това правителството на ОДС го посече. Днес чуваме достойни признания, че това е грешка и това е разумното, адекватно, отговорно поведение. След това беше възстановено за изборите – 2007 г., и отново само година-две след това е посечено отново.
Как да извървим пътя на практиката, за да се убедим самите ние, че районните кметове са полезни не на себе си, не на централния кмет, а са полезни на хората и да дадем тази устойчивост, която е необходима, и да се заемем с едни промени в Закона за местно самоуправление и местна администрация? Това, според мен, е достойното и отговорно поведение, а не реплики на кого било изгодно, коя политическа партия го правела, за да противодейства на другата.
Уважаеми колеги, законодателството не е за политически цели. Законодателството е да обслужим и да подпомогнем интересите на хората на местно равнище.
Тук отново какво пропускаме? След като посечем това правило, отново няма да имаме достатъчно добра практика, върху която да стъпим, отново губим няколко години, отново ще дойде време, в което това със сигурност ще бъде въведено. Само че, забележете, минават десетилетия и пак някой с любимата му фраза ще каже: „Нищо не е правено!”. Не, „Нищо не е правено!”, нищо не сме направили като законодатели и като хора, отговорни, дошли тук с волята на българския избирател. Ето това е проблемът.
Защото могат да бъдат сменени правомощия на базата на един анализ какво се е случило през последния мандат на районните кметове в София, Пловдив и Варна, да се извлекат поуки, да се направят съответните промени, но явно централизацията, събирането на власт в едно място е по-изгодно. Според мен, това не е оправдание за нашите действия.
Аз разбирам, че на „Котараците” им е по-лесно да се договорят с един централен кмет, вместо 24 избрани, но това не е обяснение.
Ето затова, уважаеми, трябва да имаме отговорност и когато говорим, да бъдем критични към себе си – какво правим, какво можем да правим и как го правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук, през цялото време се коментира за това, че районните кметове нямали правомощия и затова – виждате ли, да ги премахнем. Аз тук по един повод на друг законопроект ви казах: „Като не спират на пешеходните пътеки шофьорите, дайте да ги изтрием!”.
По-скоро трябва да се върви в посока на това да се разширяват правомощията и аз бих ви дал пример с моя избирателен район – 24-ти, където има райони, където са класически селски район, например като „Кремиковци” и има район, който се нарича, да речем, като „Средец” или „Оборище” в София – „Жълтите павета”.
Тези райони могат ли да бъдат представлявани дори от едни и същи съветници и дали трябва да има в София районни съветници? Това е тема, която ние сме я водили като дискусия, и аз ви го казвам от опита си като общински съветник.
Ние вместо да въведем практиката на районни съветници, искаме да отменим районните кметове, защото, повярвайте ми, проблемите, които се дискутират на ниво районни съветници в Кремиковци, ще бъдат съвсем различни от проблемите, които дискутират районните съветници в, да речем, район като „Оборище”, или като „Сердика”, или като „Средец”.
Другото нещо е разходването на средства. Имаше районни кметове в София, които искаха те да изразходват средствата, например, по почистването на града, а не това да го прави столичния кмет. Само че, разбира се, столичният кмет и общинските съветници на по-високото ниво, не искат да се разделят с тази баница и не искат да я дадат на отделните районни кметове, защото когато я дадете на районните кметове, ще изчезне комисионната на кмета на Столична община и защото тогава ще се окаже, че един район се чисти добре, а друг район не се чисти добре. Ще кажете: „Лозенец” е чист, а „Триадица” не е чист – казвам го съвсем условно като примери.
Иначе за спора: кое е по-демократично от двете, просто няма аргументи в този разговор кое е по-демократично – прекият или непрекият избор. Аз отлично ви разбирам защо вие предпочитате непрекия избор. Просто ГЕРБ показва, че предпочита „кебапчийските” уговорки между общинските съветници, вместо прекия избор на избирателя.
Не мога да разбера защо искате да го направите сега, когато ще загубите мнозинството си в София?! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Курумбашев, колеги! Аз до известна степен съм съгласен с господин Курумбашев, той има опит като общински съветник и може би там са се пазарили, тъй като ГЕРБ има болшинство само от последния мандат.
Искам да припомня, че БСП и тук преди малко, където беше направена реплика към мен от Синята коалиция, водеха не пазарлъци за кюфтета и кебапчета, както Вие казахте, а за много по-значими сделки от гр. София, които виждате, че четири години след управлението на ГЕРБ ние не можем да разрешим кардинални проблеми.
Нещо друго, аз благодаря на господин Курумбашев, той повдига един изключително важен въпрос за избора на общински съветници. Изключително сте прав, господин Курумбашев, как трябва да бъдат избирани те като дадохте пример от Вашия избирателен район, от който съм и аз. Аз искам да кажа следното. Вие поставяте интересен въпрос, може би имате предвид модела в Швейцария, но всички в една демократична система имат политически партии. Политическите партии избират от хората своите общински съветници. Така че този принцип на избор на общински съветници по политическа квота, защото то е така, посочвайки ги, попадат много хора общински съветници, които не са професионалисти и не защитават в голямата си част интересите на хората и районите, в които те са избрани.
Така че аз съм напълно съгласен с Вас и Вие поставяте една много дълбока тема в обществото за дебат за това дали общинските съветници трябва да бъдат избирани както допреди години се избираше машинално, тоест отива се, гласува се по политическа принадлежност. Това е много важен въпрос, който поставяте, а именно общинските съветници и тук нашия колега също постави този въпрос, за това как да бъдат избирани общинските съветници и чии интереси всъщност да защитават.
Ето това е големият въпрос – дали тези интереси, които защитават като представители на политическа партия, или интереси, които представляват от страна на дадения район, от който те всъщност са представени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Ето, че можем да водим и по-сериозен дебат, и то по същността на нещата. Предполагам, че когато говорехте за общински съветници, говорехте за районни съветници на отделните райони. Разбира се, че районните съветници и районните кметове са много по-близо до нуждите на хората, отколкото кмета на голямата община. Кметът може да бъде познаван директно почти от всички избиратели или поне избирателят със сигурност може да познава районния си съветник. Общинските съветници са 61 на 1 милион 200 хиляди – няма възможност за такъв пряк диалог. Оказа се, че има цели райони в София, които нямат общински съветници. Например район Кремиковци няма изобщо общински съветник от нито една политическа сила, а имат много специфични проблеми. Кой да постави този въпрос? Най-добре е да има районни съветници и да има районен кмет, който обаче е зависим от волята на хората, а не е зависим от това, че утре ще се промени мнозинството, както се случи в Пловдив, знаете. Променя се мнозинството и си представете, че в този момент общинският съвет можеше да избира районни кметове, сигурно щяха да сменят и половината районни кметове. Това ли е демокрацията? Помислете за това как да вървим в по-нататъшната децентрализация, защото с това, което вие правите, по-скоро отиваме към централизиране.
Иначе по отношение на уговорките, съм длъжен да ви кажа. Аз бях общински съветник в общински съвет, в който ГЕРБ имаше абсолютно мнозинство, така че там никакви договорки не бяха възможни. Виж, предишният Общински съвет на Столичния общински съвет беше много интересен. Там наистина имаше дори една група, която наричаха групата на брокерите от шест човека, които се занимаваха само с брокерски предложения. Те за цялото си съществуване не внесоха и едно политическо предложение. Между другото въведоха много интересни практики. Стигна се до 200 замени в общинския съвет за една сесия. Но искам да ви кажа, че всички схеми, които бяха направени по отношение на боклука, по отношение на „Топлофикация”, по отношение на „Софийска вода”, по отношение на градския транспорт – да не продължавам с някои други цветни примери, бяха творчески развити и запазени от мнозинството на ГЕРБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да споделя с вас съгласие и несъгласие по изказаните преди мен мнения на тема „Изборност на районни кметове”. Без съмнение районният кмет като представител на изпълнителната власт е не само демократично, но е и логично да бъде избиран. Най-елементарното съждение е, че това ще доведе до конкурентност във всички тези райони. Вероятно в трите града са тридесет и пет, някъде там или повече. Ако са назначаеми, първо, ще бъде елиминиран процесът на конкурентност и, второ, ще бъде предпоставен процесът на съглашателство, който е пряко свързан с процеса на политическата корупция.
Защо обаче не съм съгласен с някои от аргументите, които се изтъкнаха тук, в това число и от мои колеги? Изборността на районни съветници не е на този етап необходимо условие, за да има изборност на районни кметове. Може би мнозина не знаят или други са забравили, че в края на миналото десетилетие, на миналия век всъщност – през 90-те години, имаше период, в който районните съветници бяха избирани. Но практиката тогава показа, че техните функции и възможности за въздействие върху процеса на управление на бюджета на районите са сведени почти до нулата. Там те нямат роля.
Колкото до контролните функции на колективния орган, съвсем достатъчно е големият колективен орган – общинският съвет, да изпълнява тези контролни функции. Това, което е необходимо да се допълни, да се добави към законодателната база, е да се създадат стандарти за разпределението на общинските бюджети към районите по отношение на възлаганите им функции било по отношение на улици, като инфраструктура, било по отношение на зеленина и т.н. Мнозинството от средствата, които се разходват в районите, са от държавните стандарти, тоест делегираните от държавата дейности автоматически отиват по места в съответните структури на районите било от образователната структура, или от здравната. Но въпросът тук е да има гаранция, че справедливо, по точно определени показатели и стандарти ще могат те да упражняват своите бюджети. Защото районите нямат своя приходна част практически. По закон те нямат своя приходна част, тя е общинска приходна част. За да има справедливост, трябва да има стандарти. Това е необходимо да се направи и то не е толкова сложно.
Мисля, че си струва да се измине този път на компромис или на това желание на някои политически сили да се облагодетелстват конюнктурно от това, че има една или друга вероятност да се спечели общинският кмет и оттам насетне да се правят политическите пазарлъци за постигането на разпределението на районните кметове. Да, в много случаи това би било полезно за общинските кметове, защото ще намерят онзи механизъм, пак казвам, който обаче е много близо до корупционния, а не е в интерес на гражданите, за да решат своето мнозинство в местните колективни органи. Но в крайна сметка много по-силен лост за развитие на дадена област, в това число и на общините, е да има конкурентност. Когато има конкуренция, когато при това има прозрачност, вероятността да прекратим максимално с корупционните практики е много по-голяма. Затова си струва от време на време да се вслушате и в гласа на опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, съгласен съм на 50% от тезите, изложени от Вас. Разбира се, има разумни предложения по отношение на анализа на законодателната рамка, на която трябва да отговарят районните кметове. Вие сам подчертахте, че районният кмет, пряко избран, наистина е демократична процедура, но излизат и някакви възможности за рискове за феодализация на района. Това го има в практиката и Вие много добре го знаете. Районният кмет, който е пряко избран, реално големият кмет не може да го контролира и да го накаже, освен може би с някакви форми на общинския съвет.
Но в практика, тук сте прав, че законодателно трябва да вървим в посока на диференциране на повече правомощия на районните кметове, разбира се, които са гарантирани с някакъв финансов ресурс. В момента те са второстепенни разпоредители на бюджетни кредити и нищо не могат да направят сами, още повече примерите, които давате в Пловдив, са показателни. В момента на районните кметове са им взети всички средства и те реално нищо не могат да направят, а същевременно обещават на гражданите, че ще направят улиците, ще направят инфраструктурата, а това не може да стане, така че не съм съгласен. Аз съм „за” това районните кметове да бъдат в един екип с големия кмет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Свилен Крайчев.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Георгиев, аз също съм съгласен на 50% с това, което Вие казахте. Наистина ми харесва тезата, че районните кметове трябва да бъдат финансово обезпечени и в това спор няма. Но в този момент това не може да стане. Слушах много внимателно всички изказващи се, заради това аз казвам на всички, че общо взето би трябвало да подходим така: „Питайте патило, а не старило!”. Питайте тези, които са работили в тази администрация по този начин и те ще ви кажат, че в момента да се избират районни кметове е абсолютна глупост. Защото те нямат наистина този ресурс, с който да разполагат и да изпълнят дадените на хората обещания. В момента тези хора могат да обещават и да обещават, но в крайна сметка ще стане това, което ще каже големият кмет. Това е първото.
Второто, ако наистина подходим към по-голяма демократичност – да избираме тези хора, тогава бюджетът би трябвало да бъде разделен на три, на пет, на 25, тоест толкова, колкото са районните кметове, за да могат те да оперират с този бюджет. Иначе трябва да забравим делегираните бюджети, защото те са за определени дейности. С този ресурс те ще могат да оперират.
Тогава обаче какво пък ще прави големият кмет? Тогава за какво да го избираме? Само в един регион ще се избира районният кмет. Той ще е обезпечен финансово с ресурс, ще може да направи всички неща, които е обещал на гражданите. Тогава обаче за какво ни е големият кмет?! За да координира само дейностите?! Тогава пък големият кмет не трябва да се избира пряко от хората, а би трябвало да се определя от общинския съвет. С това също не съм съгласен.
И другото, с което също не съм съгласен, е тезата, че едва ли не общинските съветници могат да бъдат по-лесно „купени”, отколкото един районен кмет. Защо пък един районен кмет да не може „да бъде купен”? Много по-лесно е да бъде договаряно нещо с един човек, отколкото с няколко такива. Това оставям съвсем настрана.
Аз говоря от прагматична гледна точка за нещата, които могат и трябва да бъдат изпълнени по един или друг начин. Това в този момент не може да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Първо ще се опитам да отговоря на господин Крайчев. Че е необходима промяна в нормативната, в законовата база за даване на повече права, респективно съотносителни към отговорностите на районните кметове, е факт, аз също го казвам.
Когато се обсъждаше Изборният кодекс, имаше направени такива предложения, също е факт. Но нито те, нито изборността на районните кметове беше възприета от вашата политическа сила.
В никакъв случай обаче не мога да се съглася, че първо трябва да вменим правата, а след това да отидем да избираме. Процесът на демокрацията е обратен: първо даваш възможност на хората да изберат човека, който считат, че има качества и способности да развива дадена територия, има виждане за нея, и после – в нашия случай после, се напасват всички възможни правомощия, така че да не влизат в колизия с другите институции от местната власт.
И друго, с което не съм съгласен с Вас. Казвате: „Какво ще прави големият кмет”? В големия град има обекти на инфраструктурата, независимо за коя от тях говорим, които са от общоградско значение, от значение за цялата агломерация. Болшинството от дейностите, които се извършват там, са от значение за съответните територии. Те са напълно в правомощията и възможностите за контрол на районните кметове. Логично е там да се осигурява и да се гарантира ресурсът.
Неслучайно казах това, казвам го и на господин Дедев: трябва да има стандарти, както когато приемаме бюджетите на общините, го правим на базата на методики, показатели и стандарти. Там няма как да шикалкавиш: „На теб ще дам, на другия няма да дам”. Това, че в момента има проблеми с отношението на различните районни кметове, то ще се избегне при този случай.
Ако обаче не направим крачката да дадем възможност на хората да предпочитат кого да изберат, всичко това си остава говорене напразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е 2 юни и както всяка година, точно в 12,00 ч. цялата страна за три минути свежда глава пред подвига на Христо Ботев и си спомня за героите, загинали за нашата свобода и независимост. Нека със ставане на крака да почетем паметта им. (Всички стават. Три минути мълчание.)
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания § 1? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 39, против 76, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1 по доклада на същата.
Гласували 123 народни представители: за 85, против 17, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам анблок на гласуване параграфи 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 99, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 е постъпило предложение от народните представители Найденов, Манолова и Стоилов:
В чл. 26, ал. 1 т. 12 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак:
В чл. 26, ал. 7 след думите „съобщаването им” се добавя „в бюлетина на Българската телеграфна агенция”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, текстът, който предлагаме да бъде отменен, много ясно илюстрира намерението на управляващите да приемат правила, с които да манипулират изборите, с които да получат толкова необходимия им изборен резултат.
Какво предлагаме да бъде отменено? Едно субективно правомощие на Централната избирателна комисия – да отказва регистрацията на политически партии за участие в изборите по своя собствена субективна преценка за обстоятелства, които тя ще преценява субективно. А именно – дали по надлежен ред политическите партии, които искат да участват в изборите, са провели заседанията на върховните си органи в рамките на последните пет календарни години.
Искам да попитам: какъв орган е Централната избирателна комисия, та й се дава правомощие да се меси във вътрешнопартийния живот на политическите партии? Или това е поредното предложение, с което ЦИК се превръща в политическо сито, което ще преценява кои субекти да бъдат допуснати до участие в изборите и кои не?
Естествено, тъй като ГЕРБ има мнозинство в Централната избирателна комисия, ситото ще бъде с оглед интересите на управляващата партия, а именно ще участват само тези политически субекти, които са удобни на ГЕРБ! Е, ако това не е манипулация на изборите още в първата им фаза!?
Между другото, Венецианската комисия в разговорите, които имаше и с парламентарната ни група, и с Правната комисия, постави този въпрос. Със сигурност мога да кажа, че този въпрос ще бъде отбелязан и в предстоящия доклад на Венецианската комисия в средата на м. юни. Няма как една европейска правозащитна организация да подкрепи произвола на едно мнозинство по отношение най-важното демократично право на хората, а именно участието в изборите! Създават се и ред други пречки за допускане на политически субекти до участие в изборите, но това е най-грубото средство, с което буквално ще се отстраняват неудобните политически конкуренти.
Да не говорим в какъв орган беше превърната Сметната палата, която ще издава удостоверенията за това колко изрядна е била една политическа партия и как един едноличен орган ще прави тази преценка. Но тук, тъй като става дума за правомощия на Централната избирателна комисия, това правомощие е още по неуместно, още пό партизирано, още пό политически изгодно именно на управляващите. Така че много се надявам тези от вас, които желаят да вникнат за какво са тези дебати по Изборния кодекс и които не са го разбрали досега, просто да проумеят, че изборната манипулация, която е заложена в този кодекс, започва от първите й текстове, започва още в началото на изборния процес. Представете си какво ще се случи на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Казак – за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз се учудвам защо мнозинството счете, че трябва да се отхвърли § 5, чиято единствена цел е да се повиши демократичният съдебен контрол върху решенията на Централната избирателна комисия, особено що се отнася до някои много важни актове, които тази Централна избирателна комисия приема. Специално, ако не се лъжа, т. 3, която се предлага да се добави в текста. Точка 3 от правомощията на Централната избирателна комисия, ако не греша, е правото на Централната избирателна комисия да издава методически указания за прилагането на закона към всички комисии по-надолу – районни, общински и секционни.
Онези от вас, които са се занимавали с избори, знаят много добре как чрез тези методически указания, които са своего рода подзаконов нормативен акт на Централната избирателна комисия, въпреки че формално нямат тази квалификация, реално се дава задължително тълкувание на съответния изборен закон и всички избирателни комисии по-надолу следват стриктно тези методически указания, дори им придават по-голяма сила, отколкото буквата на закона! Тоест при възникването на конкретен казус всички тези комисии първо гледат какво пише в методическите указания и след това – какво пише в закона.
Фактът, че в момента това правомощие на Централната избирателна комисия да издава методически указания е лишено от съдебен контрол, според мен е много опасен, тъй като по този начин реално се дава правомощие на Централната избирателна комисия да тълкува изборното законодателство дори в посока, която да е в разрез със замисъла, който ние с вас сме вложили в законовия текст!
Според мен категорично трябва да може тези методически указания, когато бъдат издадени, ако дадена партия счете, че те се отклоняват от замисъла (по тълкувание, посоката в която се тълкува Изборният кодекс) на законодателя, да могат да сезират Върховния административен съд, който да възстанови, ако е нарушена законността и да отмени съответното тълкувание, по което би се отклонила от закона. Така че според мен трябва да остане § 5 – не само за т. 3, а и за останалите точки 13 и 27.
Това предложение, което ние сме направили, цели да се прецизира моментът, от който нататък даден акт на Централната избирателна комисия би могъл да се обжалва, тоест от кой момент нататък тече срокът за обжалване, тъй като в сега действащия текст има кумулативно изискване всички актове на Централната избирателна комисия да се публикуват в интернет сайта на ЦИК и в бюлетина на Българската телеграфна агенция. Досега интернет сайт на ЦИК не е имало, сега предстои да се създаде такъв, но по наша информация работата е доста далече от своя край и може да се получи проблем при определянето на точния момент, от който нататък започва да тече срокът за обжалване.
За да няма подобни спорове, ние предлагаме да се прецизира, че единствено и само от момента на публикуването в бюлетина на БТА даден акт на Централната избирателна комисия вече е факт, той е станал достояние на гражданите и на заинтересованите лица, и започват да текат сроковете за неговото евентуално обжалване. Съвсем добронамерено предложение, което няма нищо общо с никакви политически подбуди, а цели просто усъвършенстване на законовия текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Казак, всъщност Вие пропуснахте един още по-съществен текст, който според ГЕРБ отпада от съдебен контрол, едно много по-важно правомощие на Централната избирателна комисия, което за удобство на управляващите не трябва да бъде обжалвано в съда. Това е методиката за определяне на резултатите от гласуването. Ще го преведа на разбираем език – това е методиката, чрез която гласовете се превръщат в мандати. ГЕРБ си оставя правото чрез мнозинството си в Централната избирателна комисия да приема тази методика и тя да не подлежи на съдебен контрол, тоест последна инстанция да е ЦИК за това как гласовете на българските граждани ще се превърнат реално в мандати – в мандати на народни представители, в мандати в общинските съвети и прочее.
Мисля, че е недопустимо това затваряне на очите от страна на мнозинството към мотивите на конституционното решение, което казва ясно, че тъй като решенията на Централната избирателна комисия са индивидуални административни актове, всички те би следвало да подлежат на съдебен контрол. Такова беше и предложението на колегите от Коалиция за България – за нещо, което е очевидно, да не се отменя от действащото право, за да не създава проблеми на гражданите и на партиите, които биха атакували някои спорни решения на Централната избирателна комисия. Аз честно казано не разбирам защо им е на ГЕРБ, при положение че овладяха всички съдилища в България, толкова да се плашат от съдебния контрол, но понеже грешки се случват, вероятно искат да си бетонират произволните решения, които могат да вземат чрез мнозинството си в ЦИК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Казак? Няма да ползвате.
Други народни представители?
Заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност, уважаеми колеги, този § 5 го е направил народният представител Любен Корнезов, който говори пред вас. На първо четене беше приет и затова е включен и в обобщения законопроект. На този въпрос също се е спрял и Конституционният съд, макар и в мотивите си.
Става въпрос за следното. В чл. 26 има осма алинея, където се казва, че решенията по ал. 1, точки еди-коя си, еди коя-си, ако е пред вас текстът, изброени са съответните точки и алинеи, в които тези решения на Централната избирателна комисия подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в срок от 24 часа. Тоест изброени са изчерпателно актовете в осма алинея, които подлежат на съдебен контрол. С „пер аргументум а контрарио” , по аргумент от противното – това, което не е изброено в чл. 26, ал. 8, не подлежи на съдебен контрол. Това е.
И сега се поставя въпросът, а и тези, които ще прилагат Избирателния кодекс: след като няма съответната точка, значи не подлежи на съдебен контрол. Това е.
Тук колегите вече се спряха, да не се повтарям. Точка 3 е, че Централната избирателна комисия – имаше го и досега, издава методически указания. Там е белята, че с тези методически указания може да се допише законът, да се изкриви законът, да излезе извън закона, и затова, когато има такава опасност, нека Върховният административен съд да се произнесе има или няма такова противоречие между указание и Избирателния кодекс или някакъв друг закон.
Вече се спряхме на т. 27 – че Централната избирателна комисия приема и, обърнете внимание, обнародва в „Държавен вестник” даже тези методически указания. То е превръщането на гласовете в мандати.
Вярно е, че има чл. 120 от Конституцията и може пряко да се подаде искане за обжалване, но, колега, този закон ще го прилагат юристи и като не пише точката, че не подлежи, той ще каже: „Ами, не подлежи на обжалване”. Ще го прилагат хора от секционни избирателни комисии, разбирате ли? Затова, за да е ясно, за да е категорично, че поне по тези две точки – имам предвид т. 3 и т. 27, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от 24 часа. Нищо няма да загубите, ще спечелите от това, което ви предлагам. Благодаря ви. (Реплика от ГЕРБ.)
Общо ще правим тези закони, нали общо ще правим изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за заличаване чл. 26, ал. 1, т. 12.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 87 народни представители: за 18, против 69, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 21, против 66, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване, тъй като очаквах поне госпожа Фидосова да даде отговор на въпроса защо не подкрепяте такова предложение, което цели да прецизира момента, от който нататък може да действа срокът за обжалване. Знам, че имате директива по принцип да мълчите, за да тече по-бързо приемането на закона, но когато се касае за нещо, което няма нищо общо с политическите мотиви, а цели усъвършенстване на закона, можеше поне господин Ципов да излезе и да каже две думи. Благодаря.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме предложението на народните представители Местан, Янков и Казак.
Гласували 92 народни представители: за 23, против 68, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 72, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 5.
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 6.
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 7.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 8.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 6 до 10 по вносител, които получават съответна преномерация в доклада на комисията на параграфи от 5 до 9 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 11 има предложение на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – заглавието на чл. 64 и чл. 64 се отменят.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Четин Казак – досегашният текст на чл. 64 става ал. 1 и се създава ал. 2:
„(2) Когато лицата по ал. 1 се завърнат в страната след изготвяне на избирателния списък или се намират в страната в изборния ден, те се вписват отново в него по реда на чл. 57.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение целù привеждане в пълно съответствие на текста на чл. 64 със съответните текстове в останалите раздели на Изборния кодекс, които касаят другите видове избори, тъй като чл. 64 касае специфично местните избори. Във всички останали съответни текстове от Изборния кодекс, които касаят изготвянето на избирателните списъци, навсякъде се предвижда, че когато по една или друга причина дадено лице или гражданин е бил заличен от избирателните списъци, ако той се завърне в страната и присъства в изборния ден в съответното населено място, в което по принцип има право да гласува, той да може да бъде дописан било от общинската избирателна комисия, ако се е завърнал по-рано, или ако е в изборния ден – от съответната секционна избирателна комисия след представянето на документ за самоличност.
Учудващо е защо в чл. 64 тази хипотеза не е предвидена. Има несъответствие – български граждани, които са се завърнали, включително в изборния ден, или които са се завърнали много преди изборния ден, ако са били отсъстващи от страната, не могат да гласуват на местни избори, докато ще могат да гласуват примерно за президентските избори, тъй като сега изборите ще бъдат две в едно и по този начин ще се получи конфузната ситуация: секционната избирателна комисия да им разреши да гласуват с едната бюлетина, а няма да им разреши да гласуват с другата. Това нещо за нас е абсолютно неприемливо. Щом по чл. 42 българският гражданин има правата на гражданин, той има право да гласува на всички видове избори, защото чл. 42, ал. 1 от Конституцията гласи: „Гражданите, навършили 18 години, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода или не са поставени под запрещение, имат право да гласуват за национални и местни органи на власт”. Това, че Конституционният съд не спази, не защити тук и буквата на Конституцията, не е основание Народното събрание да не го стори. Не е основание Народното събрание да не го стори! Безапелационното заличаване на граждани от избирателните списъци и лишаването им от правото те да бъдат дописани, след като се намират в страната или са се завърнали от чужбина, е директно погазване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията и лишаване от граждански права.
Уважаеми колеги, всеки гражданин, на който му бъде отказано да бъде дописан в избирателния списък, въпреки че се намира тук в изборния ден, може да обжалва този отказ, като се позове на прякото действие на българската Конституция, която има законова сила над обикновения закон, какъвто представлява настоящия, пък бил той наречен и Изборен кодекс.
Ако оставите този текст, очаквайте множество жалби пред различни съдилища в Република България, ако на граждани им бъде отнето на това основание конституционното право на глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам реплика, за да не правя изказване, защото тази тема наистина е банално продължително дискутирана и в Народното събрание, и извън него. В крайна сметка, господин Казак, ясно е защо това ваше предложение не се възприема от нашето мнозинство – защото е в пряко противоречие с принципа на уседналост, който устоя на атаката ви в Конституционния съд, и днес имаме срокове за уседналост. Ако този текст бъде приет, това означава да не зачетем правото на съответните административни органи да преценят кой има право да бъде включен в изборните списъци за местни избори на принципа на уседналост.
Що се отнася до това, че ще има множество жалби. Хората са в правото си да проверят дали административните органи правилно са изчислили срока, в който те са отсъствали от страната. Ако те са отсъствали по-кратко време и ако не е налице пречката липсата на уседналост, то тогава те биха имали основание да бъдат възстановени в изборните списъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, дори и Конституционният съд не е над Конституцията. Тогава, когато Конституционният съд не защитава духа и буквата на Конституцията, всеки гражданин има право да обжалва всеки акт, който нарушава Конституцията, пред всеки един български съд.
Когато Конституционният съд по йезуитски начин, без никаква реална аргументация, позовавайки се дори на Търновската конституцията, където е записано, че гражданите могат да гласуват, където постоянно живеят или където са живели най-малко през определен период от време, където обаче са регистрирани постоянно или където са живели през определен период от време, дори и Търновската конституция не е въвеждала такава уседналост, каквато вие въвеждате – абсолютна, лишаваща дефинитивно български граждани от правото им да гласуват дефинитивно където и да е в страната. Никога в България не е имало такава уседналост, дори и при Търновската конституция. Никъде в Европа няма такава уседналост. Навсякъде в Европа уседналостта касае единствено и само посочване на конкретното място, където гражданинът може да гласува, ако въобще желае да гласува.
Що се отнася до последните Ви думи, че едва ли не, ако има грешка и така нататък, гражданинът може да обжалва и така нататък... Не може да обжалва, защото по-нататък, госпожа Фидосова много добре знае, посочихме съответния текст, в който от нищото се появява някакъв списък, който ще се раздава на секционните избирателни комисии, така нареченият забранителен списък на лица, които няма да могат да бъдат дописвани по никакъв начин. Този списък първо не може да се обжалва никъде, защото той ще се раздава на секционните комисии в последния, в изборния ден. Никой няма да може да го обжалва! Щом е забранителен, никоя секционна комисия няма да си позволи да наруши, тоест да впише и да разреши на някого да гласува, ако той фигурира в този забранителен списък. Така че и на това основание Вие не сте права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Янков, заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, направили сме предложение – чл. 64 да отпадне. Без да се впускам в политически аргументи, ще се постарая с рационални аргументи да ви убедя, че това наистина трябва да се случи и е в интерес на целите, които сме си поставили с изготвянето и приемането на Изборния кодекс.
Уважаеми колеги, чл. 64 буквално гласи следното: „От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес или адрес на пребиваване през последните 12 месеца преди датата на произвеждане на изборите извън Република България.” Всъщност, уважаеми колеги, трябва да ви кажем, че в контекста на всички останали допълнителни разпоредби, които приехме с Изборния кодекс, на практика от избирателните списъци на Република България ще бъдат заличени единствено и само гражданите, които имат настоящ адрес на територията на Република Турция. Като политическа сила ние считаме, че това е направено тенденциозно срещу Движението за права и свободи; ще лиши определена част от българските граждани да гласуват, което не е в интерес на устойчивостта на избирателната и на политическата система, не е в интерес на българската демокрация.
Уважаеми колеги, уседналостта не е аргумент. На практика съгласно Допълнителните разпоредби, които сме приели, под понятието живял на определено населено място се разбира български гражданин, който има постоянен адрес там и настоящ адрес в кое друго населено място на територията на страната. Връзката на този български гражданин с конкретното населено място, където се произвеждат местни избори, не е ясна.
Уважаеми колеги, ние смятаме, че в условията, в които България се намира в момента, и се развива българската избирателна система, населените места, регионите, ние като Народно събрание, пряко ангажирано с тези процеси, имаме интерес колкото може повече български граждани да участват в изборите; да бъдат привличани да гласуват и да се изберат възможно най-качествените кандидати.
Уважаеми колеги, няма никаква разлика между български гражданин, който има адрес в селото Х, примерно в Сливенска област и живее в София или на друго място на територията на страната и не се прибира, или български гражданин, който има постоянен адрес там, живее в Одрин или на друго място, постоянно си пътува и се прибира в родното си място. Има имот там, плаща си данъците, грижи се за тези имоти и така нататък.
Уважаеми дами и господа, освен всичко друго, както беше подчертано вече от моя колега, тези списъци се изготвят неясно от кого, представят се в последния ден, няма процедура за обжалване и никой на практика не може да реагира, ако бъде незаслужено заличен от списъка.
Уважаеми колеги, предложението ни да отпадне този член според нас е в интерес на българската демокрация. То ще придвижи нашите действия в посока на целите, които си поставихме, а именно стабилност, устойчивост, прозрачност и на избирателната система, и на политическата система, и на местното самоуправление на територията на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Янков, за съжаление, този текст, въпреки че интимно е насочен, както Вие казахте, срещу определени граждани, които живеят в една определена държава, ще удари всички граждани, които са стотици хиляди и които имат настоящ адрес навсякъде по белия свят. Той ще удари и живущите във Франция, в Германия, в Испания, в Италия, тези, които са отишли да търсят своето препитание в която и да е държава по света, но които не са загубили своята връзка с родината, които се връщат. Някои пътуват ежегодно, периодично, в определен период от годината отсъстват, а в друг период живеят по родните си места. Ако не отговорят на изискването за уседналост, което ще видим в крайна сметка колко ще бъде – дали 6 месеца или 12, или 10, те ще бъдат лишени от конституционното си право на глас. Независимо от това, дали имат трайна връзка, дали си плащат данъците в съответната община, те ще бъдат лишени за сметка на други, които може би имат постоянен и настоящ адрес, но не си плащат данъците и по никакъв начин не допринасят за съответната община или населено място. Ето това са двойните стандарти, които се въвеждат с една-единствена цел да се удари една политическа сила. От сега е ясно, че и този пореден опит с подобни средства да се удари Движението за права и свободи, ще бъдат отново безплодни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Янков, дуплика? Няма.
Други народни представители? Няма.
Прекратени са дебатите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Местан, Янков и Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 12, против 65, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Обръщам ви внимание върху следното. Не знам дали сте чели решението на Конституционния съд, но ако не сте го прочели, обръщам ви внимание да прочетете кои субекти, кои организации са подкрепили, създали положително становище относно искането за обявяване противоконституционност на така наречения принцип на уседналост.
Уважаема госпожо Фидосова, това е Съюза на юристите в България, това е Висшия адвокатски съвет, това е Сдружението „Български адвокати за права на човека”, и Института за модерна политика. Обръщам ви внимание върху това, че Съюза на юристите в България и Висшия адвокатски съвет категорично считат, че принципът за уседналост е противоконституционен. Просто като информация да го знаете, специално юристите в Народното събрание. Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 13, против 71, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представители Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 13, против 71, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 11, който става § 10.
Гласуваме § 10 по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на настоящата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, нормалните хора се учат от грешките си. Това мнозинство приемаше Изборния кодекс в екстремни условия – след обяд, вечерта, през нощта. Виждате какво се случи с текстовете на Изборния кодекс – дебат втори път. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Бяха отменени от Конституционния съд. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това се случи! Това се случи! Какво искате – да бъдат отменени за трети път от Конституционния съд и този дебат да продължава безкрай? Имате нормално време, в което се провеждат пленарните заседания. Много ви моля, придържайте се към нормалния стил, дух и време на работа.
Госпожо Фидосова, не си ли извлякохте забележка от среднощните упражнения, които правихме по Коледа? Нещо не се ли сещате, че не може на инат, не може напук?! Не може напук! След обяд има заседания на парламентарните комисии. Народните представители имат достатъчно ангажименти, за да пререждате дневния ред както Ви хрумне и да правите безкрайни заседания – все пак обсъждаме изборните правила. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Мисля, че това е абсолютно некоректно към народните представители да си вкарвате която си искате точка от дневния ред когато ви хрумне, да удължавате заседанията, да ги продължавате до безкрай, след това да ви ги връща Конституционният съд и упражнението да започва отначало. Колко пъти ще започва това упражнение? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на обсъждането и гласуването на второ четене на Законопроекта за промени в Изборния кодекс.
Гласували 91 народни представители: за 73, против 18, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става параграф 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 11 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов –да се създаде нов § 12а:
„§ 12а. В чл. 74, ал. 4, т. 2 числото „100” се заменя с „20”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението касае гласуването на българите в чужбина. Ще ви кажа само, че по официални данни българските граждани, които живеят в чужбина са над 1 милион. Пояснявам, че само 250 хиляди от тях са нашите сънародници, които живеят в съседна Турция. Така че и тук, както в предния текст, желаейки да създадете определени препятствия пред упражняването на вот на нашите сънародници в Турция, всъщност създавате колосален проблем на българските граждани, които живеят в Европа, и по целия свят.
Според българската Конституция българските граждани имат равни права независимо от това къде живеят, но и чисто житейски би следвало да се проявява повече уважение към българите, живеещи в чужбина, защото по данни на техните организации имат немалък принос за българската икономика. Само за миналата година нетните преводи във валута от чужбина към България – от българите живеещи в чужбина, са около 2 млрд. евро. Тоест един сериозен ресурс, който подкрепя и така желаната от господин Дянков, финансова стабилност.
За какво става дума? Това мнозинство създава допълнителни препятствия за гласуването на българите в чужбина и по-точно за образуването на избирателните секции в чужбина, като изисква вече 100 писмени заявления от българските граждани за образуване на секция.
Само на пръв поглед по този начин се създават проблеми на българските граждани, живеещи в Турция, защото реалният проблем е за българите, които живеят в Европа – във Франция, в Испания, в Италия, във Великобритания, за българите, които живеят в САЩ, и чиито диаспори са много по-рехави от компактното население в нашите съседки.
Ще ви кажа какво се случва, когато това изискване за създаване на изборни секции беше увеличено от 20 заявления на 100 заявления. Всъщност това се случи при предишните промени на изборните правила, но с една уговорка, че съответното дипломатическо или консулско представителство може по своя преценка да създаде секция там, където има компактна българска диаспора. По този начин от 344 секции, които бяха разкрити през 2005 г., през 2009 г. те са 274. Забележете как това се е отразило на изборните секции в Турция – през 2005 г. са били 75, а през 2009 г., въпреки изискването за 100 заявления, стават 123.
Но какво се случва в другите европейски държави? Какво се случва например във Великобритания, където живеят 150 хил. български граждани – секциите от 11, се намаляват на 3. Какво се случва със САЩ, където живеят 300 хил. български граждани – секциите от 44, стават 18. Ще ви дам и един пример с Франция, където, макар че не са успели да съберат 100 заявления – в Тулуза гласуват 300 български граждани, 370 гласуват в Марсилия, 400 гласуват в Лион. Сега тези хора няма да могат да гласуват, защото е невъзможно да съберат 100 писмени заявления за създаване на избирателна секция.
Ще ви кажа и нещо друго. Как гласуват тези хора? Българите, живеещи във Франция – над 50% са дали своя вот за ГЕРБ, а 20% за Синята коалиция. Тоест вие не уважавате и собствените си избиратели, като създавате препятствия пред възможността да упражнят правото си на глас.
В сградата на парламента са представители на организациите на българите, живеещи в чужбина. Надявам се те да видят и да чуят вашето отношение към обсъждането на този текст, вашето гласуване, за да предадат на българите, които живеят и във Франция, и в Испания, кой всъщност създава препятствия пред възможността да упражнят правото си на глас.
Не разбирам защо го правите? Освен да създавате все повече и повече ограничения както за българите, които живеят в България, така и пред българите, които живеят в чужбина. Даже европейските граждани, всъщност гражданите на страни – членки на Европейския съюз, могат свободно да гласуват в България, а българите, които живеят в чужбина, не могат да упражнят правото си на глас. По коя логика? За гражданите на европейски страни, които живеят в България не е необходима активна регистрация, а за нашите сънародници в чужбина е нужна активна регистрация с изрично писмено заявление. Това не е коректно към тези хора, които имат права, както нашите, и които имат огромен принос за икономиката, която вие управлявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Госпожо Фидосова, заповядайте – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, този дебат сме го водили многократно. Лично за себе си, заявявам тук и пред колегите, си дадох обещание, че няма да се подвеждам по това какви неверни неща ще чуя тук днес от тази трибуна, особено от Вашата уста, за да ставам и да правя реплика на всички неверни и фалшиви изказани думи, които чувам от Вас.
По отношение на българите в чужбина. Член 74 казва: „двадесет избиратели за населените места, където има дипломатическо или консулско представителство”. В т. 2 се казва: „не по-малко от 100 избиратели заявили”, но никъде не се говори за „писмено”. Седнете най-после и си прочетете този кодекс, за да видите какво сме предвидили за българите в чужбина! Защото това, което говорите, абсолютно не е вярно! Там, където няма дипломатически и консулски представителства, уважаеми колеги, трябва да има най-малко 100 заявили. Има текст, който казва как става заявяването. За първи път облекчихме процедурата – по интернет, електронно, дистанционно. Тези български граждани, които живеят в чужбина трябва да направят едно-единствено усилие: да седнат на компютъра, до попълнят бланката и в рамките на секунди да я изпратят до съответното дипломатическо или консулско представителство. (Реплики от КБ.) Това не е чл. 74, прочетете си и открийте къде е текстът, защото повече от тази трибуна няма да ви казвам кое, къде го пише! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Манолова, Вие сте напълно права като казвате, че мнозинството от гражданите гласували в чужбина, като изключим Република Турция, гласуваха за ГЕРБ на последните избори. И ето, това е благодарността на Политическа партия ГЕРБ към тях! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Според мен Вие пропуснахте да кажете мотивите, заради които сега се усложняват и се правят условия, които да затруднят упражняването на правото на българските граждани в чужбина. Това е защото управляващата Партия ГЕРБ вече не е убедена, че тези хора ще гласуват отново за тях. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи „Еее”.) Ето това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за трета реплика? Няма.
Дуплика от госпожа Манолова.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Аз много се надявам, че представителите на организациите на българите, живеещи в чужбина, ще предадат отговора на госпожа Искра Фидосова, а именно, че те ще бъдат длъжни, според нейно обещание към тях, да заявят активно желанието си за участие в изборите 23 дни преди изборния ден. Естествено, че с промените, които направихме, вече заявяването за участие в изборите се прави писмено и лично. Не е както досега, когато едно заявление можеше...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Четете си кодекса, прочетете текста.
МАЯ МАНОЛОВА: ...да бъде подадено от неограничен брой лица. По какъв начин ще подават своите заявления? В крайна сметка това е ангажимент за българите, които трябва да посочат личните си данни. Ако ще го правят по електронен път, те ще трябва да разполагат със съответните електронни способи, за да удостоверят личното подаване на това заявление. Тоест най-малкото чрез електронен подпис.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не се ползва електронен подпис.
МАЯ МАНОЛОВА: И аз не разбирам по каква логика по начин, който да изключва възможността това заявление да бъде подадено от друг? Във всички случаи става дума за активна регистрация. Във всички случаи става дума за активна регистрация, която създава проблем на българските граждани!
Ако погледнете сроковете за участие в предстоящите избори, те трябва да направят това през м. септември, когато след неактивния м. август наистина ще бъде проблем за организиране на сто заявления за подаване в съответните градове.
В тази връзка аз поемам ангажимента след провеждането на изборите да представя на Народното събрание справка в колко града българите, които живеят в чужбина, са успели да подадат сто заявления и да си завоюват създаването на избирателна секция. В колко града ще се случи това и в резултат на което колко от българите, живеещи в чужбина, са успели да подадат своя глас.
Единственото, на което се надявам, е, че вотът този път ще бъде различен, че кредитът, който дадоха за Политическа партия ГЕРБ с над 50% гласуване в полза на тази политическа сила, този път ще бъде променен по една-единствена причина – заради високомерието на това мнозинство, заради желанието да създава нови и нови пречки по отношение на това хората да упражнят правото си на глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други изказвания?
Народният представител Четин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа Манолова съвсем правилно посочи в началото на своето изказване, че за нас този текст теснопартийно не поставя абсолютно никакъв проблем. Но ние го подкрепяме изцяло от нашите принципни позиции, които отстояваме. Изборите са за това всички граждани, както е записано и в Конституцията, които имат еднакви права и задължения, независимо от това къде живеят те, да могат максимално да бъдат улеснени, когато имат желанието да гласуват. Още повече, че наблюдаваме една дългогодишна тенденция за спад на избирателната активност. Вместо да търсим способи да поощряваме и да създаваме максимално улеснения, ние и специално управляващите винаги са имали някакъв ирационален страх от българите, живеещи в чужбина и ако може да създадем всякакви пречки, да спестим, да икономисаме някой държавен лев само и само да не можем да създадем условия на тези хора да гласуват.
Уважаеми колеги, съвсем правилно бяха посочени тук цифрите в колко градове по света, където България няма дипломатическо представителство, колко стотици, дори хиляди граждани са гласували. Вземете дори една Испания, където абсолютният рекорд за гласуване в една избирателна секция беше бит, противно на митовете, разпространявани от „Атака” и от ГЕРБ, че, виждате ли, колко хора били гласували в Турция. Абсолютните рекорди бяха бити в Испания, дори и в САЩ, и то от хора, които в мнозинството си бяха гласували за ГЕРБ. Вие вместо да отчетете този факт и да се отблагодарите на тези хора, които в една секция в Испания бяха гласували над 2000 души, вие искате да им създадете проблеми.
Знаете много добре, че е едно гражданинът, когато се намира в чужбина, да отиде да гласува в изборния ден, а съвсем друго е той да направи акта да подаде заявление, за да бъде вписан в списък. Знаете много добре, че обективно гражданите, които живеят в чужбина, много трудно пристъпват към този акт – да подадат заявление, независимо в каква форма ще приемете това да се направи. Но отиват да гласуват в изборния ден.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Особено мъртвите души няма как да подадат заявление.
ЧЕТИН КАЗАК: Особено мъртвите души, точно така.
Затова тук, продиктувано от вашия страх от гражданите в чужбина да ги затруднявате по този начин, само създавате лош имидж на вашата партия сред тези граждани. Уверявам ви, че нищо няма да спечелите от това, а само ще загубите. Така или иначе там, където има компактна маса граждани, те ще гласуват. Само че вие ще сте загубили тяхната подкрепа.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма.
ЧЕТИН КАЗАК: Просто ви обръщам внимание най-добронамерено на това, не че нас ни притеснява. (Викове и реплики от ГЕРБ.)
Вие трябва да се притеснявате, господин Ципов, защото за нас няма никакъв проблем. Ние можем да съберем хиляди заявления, но вие не можете, вие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към Четин Казак?
Госпожа Мая Манолова иска реплика към господин Четин Казак.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Разбира се, че ми трябваше технологично време, господин Казак и госпожо Фидосова, за да открия текста в кодекса, който и вие явно сте чели, но съвсем съзнателно преиначавате пред присъстващите в тази зала, а именно чл. 44, ал. 2, който казва, че „български гражданин, който желае да гласува – става дума за хората извън страната – заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано ръчно...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Саморъчно.
МАЯ МАНОЛОВА: ...подписано саморъчно и подадено лично”.
За какво става дума, госпожо Фидосова?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Четете натам!
МАЯ МАНОЛОВА: „...или чрез писмо, или по електронен път.” (Викове от ГЕРБ.)
Това не променя смисъла на този акт. Тоест всички българи, живеещи в чужбина, трябва да са съобразили, че имат 25-дневен срок преди изборите, тоест до края на м. септември да подадат своите заявления за образуване на избирателни секции.
Кажете ми каква разяснителна кампания ще има през предстоящите месеци, така че българите в чужбина да могат да разберат за това свое задължение? Как ще се случи това, след като на предните избори така или иначе те с помощта на дипломатическите и консулските представителства успяха да направят свои секции в редица градове, в които няма дипломатически и консулски представителства на българската държава? Кажете наистина защо го правите? Защо създавате този проблем пред българските граждани? Ето, на балкона на парламента стои председателят на една от организациите на българите, живеещи в чужбина, обяснете на него защо създавате проблем на българските граждани за подаване на тези заявления за образуване на секции? Очевидно това през м. септември няма да може да се случи! Защо създавате тези проблеми пред тези хора? Защото се притеснявате дали ще гласуват за вас ли? Нали предния път ви подкрепиха? Не ги карайте да съжаляват за това.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика – Ангел Найденов. (Реплики между Ангел Найденов и народни представители от ГЕРБ.)
От трибуната, господин Ангелов!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Да, от трибуната. Призовете и представителите от мнозинството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Казак, вземам думата за реплика, за да изразя несъгласие с една от Вашите тези. Това беше тезата, че, видите ли, защото мнозинството от хората били гласували за ГЕРБ, ГЕРБ така трябва да направи правилата, че те да изглеждат като отблагодаряване. Аз не мога да се съглася, защото в случая на правила по отношение на изборите, не бива да има никакво значение какъв е бил резултатът от гласуването на хората в чужбина или, да кажем, резултатът от гласуването в страната.
Подходът трябва да бъде максимално улесняване на достъпа на гражданите до изборните секции и в този смисъл – за максимално улесняване на разкриването на секции. В случая тук има затрудняване. Очевидно, че ако не за задължение, не за наказание, имаме основания да говорим, че се затруднява достъпът на хората.
Второ, не намирам логика в броя на хората, които трябва да заявят желанието си да гласуват в населените места или в градовете с дипломатически представителства и в другите градове. Защо в единия случай трябва да има 20, а в другия – 100? Каква е логиката? Когато има едни правила, те трябва да важат за всички, без значение дали има, или няма дипломатическо представителство.
В този смисъл мисля, че не бива да се гледа като на благодарност, а по-скоро като на процедура, която да улеснява достъпа на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За трета реплика към господин Четин Казак има думата народният представител Искра Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Казак, прав сте с последното изречение, в което казахте, че за вашата партия не е проблем да се съберат заявления. Вие доказахте това с последните избори – едно лице представяше заявление от името на 100 човека и се разкриха десетки на брой секции в Турция.
Използвам възможността за реплика, за да прочета коректно чл. 44, ал. 2. Гледам, че господин Станишев стои прав и все още е близо до госпожа Манолова. Ще Ви помоля да услужите с Вашите очила на госпожа Манолова, защото очевидно може би има проблем, за да прочете изцяло текста. Не смея да си мисля, че не умее да го прочете.
Какво пише в ал. 2? Тук се обръщам към представителите на българите в чужбина. Това, което прочетохте до запетаята за „подадено лично”, е така. Но по-нататък има едно „или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава”.
Забележете, колеги, не само че облекчаваме българите в чужбина. Досега трябваше да го пишат лично само на хартия и да се носи. Недостатъкът беше, че едно лице можеше да изработи фалшиви „n” на брой 100 такива заявления и да ги депозира, за да се разкрие секция. Сега ги облекчаваме, като казваме, че седейки на работното място или от вкъщи, електронно, дистанционно по интернет могат да пуснат това заявление.
Госпожо Манолова, тъй като не ми плащат да Ви бъда консултант, обърнете се към Вашите експерти да Ви консултират. Ще чакам утре отговор от Вас. Има ли в чужбина електронен подпис, къде и за какво се използва? Да Ви е ясно, когато се изказвате и цитирате, че трябва да има електронен подпис, има ли такова нещо изобщо и приложимо ли е в случая.
Когато говорим за ал. 2 на чл. 44, колеги, трябва да имаме предвид още едно облекчение за всички български граждани в чужбина. Те посочват, забележете за първи път, населеното място, където желаят да гласуват. Защо? Ние смятаме, че българската държава е длъжна на тези хора и трябва да има достатъчно информация, когато в едно населено място – Тулуза или където и да било във Франция или в друга държава, има подали 100 заявления, има подали 500 заявления, ако трябва, там ще се разкрие не една секция, ще се разкрият две, ако е необходимо, ще се разкрият три секции, ако съответното законодателство на приемащата държава позволява това. Това е облекчението за българските граждани, което предвидихме и реално ще действа за тези избори. Четете коректно текста! Няма да бъда повече консултант. Благодаря. (Шум, оживление, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Казак, заповядайте, имате думата за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се, че успяхме да предизвикаме госпожа Фидосова да наруши своята омерта за мълчание и да ни даде такива стойностни и ценни консултации.
Госпожо Фидосова, Вашата теза обаче не издържа, по простата причина, че ако Вие гарантирате, че няма да има изискване за електронен подпис, когато се подава заявление по електронен път, това означава, че Вие отваряте широко врата за подаване на фалшиви заявления по електронен път.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Това не е активна регистрация, а заявление къде желае да гласува и къде му е удобно.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, да. Ако няма изискване за електронен подпис, което явно ще се наложи ЦИК да въведе по силата на Методическите указания по т. 3, това означава, че аз мога да избера всички градове във Франция, всички градове в Испания и да подам от името на хора по 100 заявления от Тулуза, по 100 заявления от Париж, по 100 заявления от Лион, по 100 заявления от Монпелие и така нататък, и така нататък, без да се страхувам, че някой ще ме подведе под отговорност. Без изискване за електронен подпис не може да се гарантира, че лицето е подало лично заявлението си.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Това не е активна регистрация.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако оставите само така – по електронен път чрез имейл или попълване онлайн на някакъв формуляр, всеки ще може да подава електронно заявление от името на 100, на 200, на 300 човека. Тази теза не издържа, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Напротив, нали искаме да гласуват в чужбина.
ЧЕТИН КАЗАК: Искате да гласуват, но Ви обръщам внимание, че ако го оставите така, отваряте широко врата за манипулации и фалшификации. Затова неминуемо ще се наложи да коригирате този ваш либерален запис на текста, какъвто сега претендирате да е. Той няма да остане така. Ще затрудните хората. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали вие претендирате, че сте либерали, господин Казак?! (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желания за изказвания? (Народният представител Мая Манолова иска думата за лично обяснение.)
Нямате думата за лично обяснение, защото с нищо не сте засегната, госпожо Манолова. Искате под формата на лично обяснение да продължите дебата и да правите изказване, което е недопустимо.
Продължаваме с изказвания.
Уважаеми народни представители, кой желае изказване по въпросния параграф? Няма повече желаещи. (Народният представител Мая Манолова иска думата за процедура.)
Процедура по начина на водене? – На това имате право.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, неоснователно не ми дадохте думата за лично обяснение, макар че бях обидена лично от госпожа Фидосова с желанието да бъда изпратена на очен лекар. Не знам аз на какъв лекар трябва да я изпратя, след като в текста е казано, че българинът, живеещ в чужбина, трябва да подаде заявлението лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не по същество, госпожо Манолова! Това е изказване по същество, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Може ли по електронен път без удостоверяване на неговата самоличност, възможно ли е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това са съображения по същество. (Силен шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Какъв лекар трябва да посетите Вие, за да чуете, че преди това бях обидена и името ми беше споменато в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, към мен по начина на водене можете да имате забележки, а не в диалог с госпожа Фидосова!
Колеги, минаваме към гласуване, първо, на предложението на народните представители Мая Манолова, Ангел Найденов и Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 18, против 61, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Госпожа Мая Манолова – за прегласуване.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Формално правя предложение за прегласуване, но ще отбележа, че е изключително важен дебатът, който се състоя в тази зала и че Централната избирателна комисия трябва да ползва стенограмата от този дебат за това как да прилага изискването на чл. 44, ал. 2 за лично заявяване от българите, живеещи в чужбина – желанието им да гласуват. Използвам случая да предам и на представителите на организациите на българите, живеещи в чужбина, че реално те ще имат възможност да не дават лични заявления, че ще могат да правят това по електронен път, без да удостоверяват своята самоличност.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Процедурата къде Ви е?
МАЯ МАНОЛОВА: Това би следвало да залегне и в методическите указания на Централната избирателна комисия, като по този начин абсолютно ще обезсмисли изискването за определен брой заявления за създаване на секция. Ето това направи току-що госпожа Фидосова – зачеркна текста, който самата тя създаде!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Говориш глупости.
МАЯ МАНОЛОВА: Що се касае до некоректните позовавания на предишни текстове от закони, мога спокойно да кажа, че лъжете, защото текстът, който касае образуването на избирателни секции в случаите на повече заявления, е абсолютно непроменен! Той възпроизвежда действащия текст, така че Вие заблуждавате българските граждани, живеещи в чужбина, и по-точно – тази зала, че облекчавате режима. Нищо не правите!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Процедурата каква беше?
МАЯ МАНОЛОВА: Опитахте се да затрудните гласуването, но със своето изказване по предния член просто зачеркнахте това, което направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Процедурата, госпожо Манолова, каква е?
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): За прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Прегласуване – трябваше да я кажете от трибуната.
Колеги, моля, прегласуване – по искане на Мая Манолова за прегласуване на текста.
Гласували 90 народни представители: за 22, против 66, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, гласувайте § 13, който става § 12.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпили са две еднакви предложения за създаване на § 13а.
Предложение от народния представител Александър Радославов – да се създаде § 13а:
„§ 13а. В чл. 82, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 7 числото „7000” се заменя с числото „2500”.
2. Точка 10 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Найденов, Манолова и Стоилов – да се създаде § 13а:
„§ 13а. В чл. 82, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 7 числото „7000” се заменя с „2500”.
2. Точка 10 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направи ми приятно впечатление, че бях поканен на заседанието на комисията, когато са обсъждали всички тези предложения. Не можах да се възползвам от поканата, затова днес ще се опитам пред вас да аргументирам моето предложение.
То касае, както разбирате, намаляването на броя, тази допълнителна преграда за регистрация на една партия да участва на избори – подписка от 7 хил. на 2 хил. 500 души. Аз мисля, че има три основни аргумента, които ме карат да правя това предложение.
Първият аргумент е: както се изясни и по други текстове, за които няма изрично записано решение на Конституционния съд, но се тълкуват от представителите и на Конституционния съд, и на Венецианската комисия, че не са в духа на демократичните достижения през тези 20 години в изборните ни закони. Първият аргумент.
Това според мен не е в унисон с претенциозното име, което имате, колеги – Граждани за европейско развитие на България. Това трябва да се повтаря по-често, защото ГЕРБ като че ли не говори точно за смисъла на създаването ви като партия. Не мога да приема, че точно тази допълнителна бариера е в унисон с европейското развитие на България.
Вторият ми мотив е: ако цитираме чл. 11, ал. 1 от Конституцията, „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм”.
По-нататък в ал. 3 на същия член: „Партиите съдействат за формиране и изграждане на политическата воля на гражданите”.
Мисля, че бащите на днешната Конституция с право се гордеят, че след 45-годишен еднопартиен режим (нямам предвид присъдружната тогава партия – Земеделският съюз) на практика дадоха възможност през тези 20 години българските граждани свободно да се сдружават в партии и да участват в избори.
Аз питам. За да е легитимна една партия по днешното законодателство, имам предвид Закона за политическите партии, трябва да поддържа един публичен регистър в Сметната палата – от 2 хил. 500 свои членове. Изведнъж същата тази партия, за да участва на избори, трябва да представи допълнително една подписка от 7 хил. избиратели, които подкрепят регистрацията й да участва в избори.
За какво се създават партиите, бе колеги? Нали за да участват в избори? Ако евентуално спечелят тези избори, техни представители да участват в управлението на страната и в местното самоуправление. Партиите не са граждански сдружения, нито фондации. Струва ми се, че това е абсолютно нелогично – да се създава такава допълнителна бариера.
Знам, и в предишното Народно събрание имаше подобни предложения, които целяха намаляване броя на политическите партии. По едно време бяха стигнали над 300. Преди няколко месеца проф. Димитров, шефът на Сметната палата, обяви, че Софийският градски съд е заличил над 200 партии от регистъра. В момента са не повече от 100. Като прибавим, че Сметната палата има много сериозно изискване, ако тя не завери финансовия одит – три последователни години, сега променяте на две, независимо дали една партия я има в правния мир, тя пак не може да участва на избори. Тоест реално на последните парламентарни избори участваха 18 партии.
Да се спекулира, че, видите ли, по този начин ние ще изчистим политическото пространство в България и случайно няма да се появяват субекти на предстоящите избори, не е състоятелно. Това на практика е насочено срещу извънпарламентарните съществуващи партии, които не са от вчера и от днес, и срещу коалициите по принцип. Затруднява се тяхната регистрация, тъй като всеки един член на коалицията трябва да си направи отделен списък.
Мисля си, че това лесно ще го заобиколят всички, ако през тези 20 години са си създали някакви бизнес партии или са имали групови интереси – чрез инициативен комитет ще се регистрират и ще си участват. Това няма да спре онова, за което и в предишното Народно събрание, и сега има стремеж да се помогне в това отношение. Тази рестрикция ще бъде допълнителна пречка и за правата на гражданите, които членуват в съответните партии.
И друго искам да запитам: защо летвата е една и съща за всички видове избори? Ами, ето ние знаем, че в континенталните европейски страни, примерно една Франция, там е по-демократично всичко, където някои партии просто са си на регионален тип и участват само на регионални избори. Няма логика бариерата за парламентарни и президентски избори да е 7 хиляди, пък за местните пак да е 7 хиляди, така че аз апелирам към вас, колеги от ГЕРБ, защото явно тук опозицията я няма в пленарната зала и да искаме да ни се приеме предложението, зависи от вашия вот, да проявите едно разбиране и да подкрепите моето предложение. Аз мисля, че това е предложение в интерес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Времето изтече отдавна, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател, за възможността да се доизкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики по отношение на господин Радославов има ли? Не виждам.
Други изказвания по двата текста – един и същи текст, направен от различни народни представители в две предложения?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е защо трябва да бъде намален броят на изискуемите подписи за регистрация на политическа партия. Такова е и становището на Венецианската комисия, защото 2500 подписа са необходими за регистрация на партия, а за да участва в избори, трябва да събере 2,5 пъти повече. Това са аргументи, които няма да достигнат до съзнанието на депутатите от ГЕРБ, защото идеята не е да се правят правила, които да улесняват изборите, които да ги правят честни, които да ги правят модерни, които да ги правят от полза на българските граждани и на демокрацията. Идеята на управляващите е да направят правила, които по-лесно да им донесат изборна победа.
Естествено че за БСП не са проблем нито 2500, нито 7000 подписа, нито ако се наложи предвид формата на нашата коалиция да съберем 50 хиляди подписа, което най-вероятно ще се случи. Проблемът е за други политически сили. Проблемът е най вече за гражданите, които са стреснати от прецедента, който се създаде в България, а именно ДАНС, специалните служби, да проверяват граждански подписки. Представете си как се чувства един български гражданин, който е положил подписа си под една подписка, организирана от партия, различна от ГЕРБ, или български гражданин, който подкрепя политическа сила, опонент на управляващите, пред риска да дойдат представители на специалните служби и да го питат: „Твой ли е този подпис и защо ти се подписа в тази подписка?”.
Проблемът е за българските граждани. Този проблем се вижда и в социологическите проучвания, защото все повече хора отказват да участват в такива, предвид и страха от подслушване и от репресиите от страна на управляващите за всяко изказано различно мнение. То се вижда и в тази зала, когато думата се отнема на народен представител, когато не говори това, което се харесва на председателката на Народното събрание. Това е.
Всъщност проблемът с този текст е в страха, който се създава в българските граждани, в трудността някои политически сили да съберат 7000 подписа. Това нито е демократично, нито е справедливо по отношение на хората, които ще участват в изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към госпожа Манолова? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване двете идентични предложения за създаване на нов § 13а. Едното предложение е направено от народния представител Александър Радославов, а другото е направено от народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Гласували 77 народни представители: за 14, против 60, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Госпожо Фидосова, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има две идентични предложения също за създаване на нов § 13б.
Първото предложение е на народния представител Александър Радославов – да се създаде нов § 13б:
„§ 13б. В чл. 89, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 11 числото „7000” се заменя с числото „2500”.
2. Точка 8 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
И предложение на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов – да се създаде § 13б:
„§ 13б. В чл. 89, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 11 числото „7000” се заменя с „2500”.
2. Точка 8 се залича.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Някой иска ли думата? Никой не иска думата.
Подлагам на гласуване двете идентични предложения за създаване на нов § 13б.
Първото предложение е направено от народния представител Александър Радославов, а второто е направено от народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Предложенията не се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 81 народни представители: за 14, против 65, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Следва предложение на народния представител Четин Казак – да се създаде нов § 13в:
„§ 13в. В чл. 103, ал. 3 съюзът „или” се заменя с „и”, а след думите „като обвиняеми” се добавя „повече от три месеца”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това предложение цели предотвратяването на възможността за политическа разправа чрез използване на органите на досъдебното производство и най-вече на МВР, имайки предвид факта, че министърът на вътрешните работи е и председател на предизборния щаб на управляващата партия, възможността да се използват инструментите на досъдебното производство за разправа с кандидатите на политическите сили, които не подкрепят управляващата партия.
Какво имам предвид? Имам предвид, че в чл. 103 се прие една нова ал. 3, която досега отсъстваше във всички досегашни изборни закони. Във всички досегашни изборни закони от момента на регистрацията всички кандидати се ползваха с имунитета на народни представители – пълен имунитет срещу задържания и привличане като обвиняеми.
Сега под благовидния предлог да няма втори случай като този на братя Галеви, се прие в ал. 3, че имунитетът не важи, ако обвинението е било повдигнато или лицето е било задържано преди регистрацията. Какво означава това? Че във всеки момент преди регистрацията на дадено лице, което е обявило публично, че ще бъде кандидат на съответната партия за съответния пост, може да му се предяви обвинение и да бъде задържано. То може да бъде задържано дори предния ден преди датата на регистрацията и да бъде държано там, докато изтече срокът за регистрация. Най-малкото е да му се повдигат обвинения, да се привлича като обвиняем, да се води на разпит и това публично да се предава от медиите, като по този начин се повлияе крайно негативно върху неговата кампания.
Ето защо считам, че е крайно наложително да се въведе буферен период. Който е бил привлечен като обвиняем, си е привлечен, който е бил задържан, задържан, но когато предизборната кампания започва не формално, а същински, когато става ясно кои ще бъдат кандидатите и кои опонентите в предизборната битка, да не може чрез подобни удари под кръста и използване на органите на досъдебното производство ...
Знаем колко лесно се скалъпва някакво обвинение. Срещу всеки може да се скалъпи някакво обвинение – по донос, жалба и т.н. и да се задейства машината. Затова трябва да има един минимален срок – три месеца, в който да продължи да действа имунитетът, за да не се създават предпоставки за нечестна предизборна игра и политически репресии чрез използване на силовите структури – прокуратурата и МВР, за разправа с политическите противници. Това е сериозен проблем и мисля, че той заслужава да бъде решен, за да намерим точния баланс. Тези, които са извършили нарушение, да не бъдат защитавани, но да не се създава усещането, най-малко в публиката, че срещу някого се действа и той бива подложен на репресии заради това, че предстои да бъде кандидат от дадена политическа сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Моля залата да обърне много сериозно внимание на това предложение по чл. 103, ал. 3. Връзката на онова, което се случва в страната през последната година и половина, с ал. 3 е абсолютно явна. По отношение на много лица са извършиха показни арести, някои от тях бяха привлечени като обвиняеми. В същото време, ако проследите – в досъдебното производство не са извършвани никакви процесуални действия. Става въпрос дори за действащи кметове, от които ГЕРБ е оттеглил политическата си подкрепа. Има такива лица. В момента те са поставени в ситуация на висящност. Ако ще има някаква неприкосновеност за провеждане на кампанията и независимост на кандидата от действия на съдебната и изпълнителната власт по досъдебни производства, трябва да има истинска неприкосновеност. След като цяла година не са извършени никакви процесуално-следствени действия, след като обаче това лице се регистрира, по отношение на него могат да бъдат извършвани задържане или други действия. Точно до този месец и половина-два ли са опрели органите на досъдебното производство, след като са бездействали една година?! Никой не е против да се търси наказателна отговорност, но тук става въпрос за абсолютната възможност изпълнителната власт и съдебната власт в лицето на прокуратурата да влияят върху изборите.
Моля ви много сериозно да прочетете този текст, включително в контекста, че министърът на вътрешните работи е председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Във всеки момент по отношение на дадено лице, което преди година или година и половина е имало такива действия, в рамките на кампанията – или за да се омаскари това лице, или да се застраши, че ако продължи да води кампания, или ако казва това, което мисли – по отношение на него могат да бъдат предприети такива действия. Тук не става въпрос за безотговорност. Свършва кампанията – съдете го, прибирайте го, обвинявайте, доказвайте и т.н. Но не може в рамките на кампанията лицата, които са потенциални кандидати ... Вземете Гуцанов. Една година не се извършват никакви процесуални действия, само че, ако се кандидатира, пак ще изтичкат да го приберат от вкъщи както предишния път.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
МИХАИЛ МИКОВ: Щом казвате „да”, кажете от трибуната „да”. Щом искате да печелите избори по този начин, щом вие го казвате, значи мнозинството това иска!
Моля ви да подкрепите предложението на колегите, за да гарантираме, че ще има честни избори. Другото означава абсолютен произвол! За какво да ходим на избори?! Ами че назначете си ги тези лица и казвайте: „Ние сме!”, вървете напред, управлявайте си общините, държавата.
Има абсолютен разум в това лицето да е неприкосновено. Приключват изборите – всички процесуално-следствени действия! Преди този период – всички процесуално-следствени действия! Ако лицето бъде осъдено – всички последици! Да, но да се вкарва ограничение по такъв начин в неприкосновеността?! Ние ще направим един списък на тези действия, които са заложени досега и които сигурно в рамките на кампанията ще бъдат употребени политически. Ще направим такъв списък и ще го разпространим. Това не прилича на нищо!
Моля ви като знак, че не искате да правите това, приемете предложението на колегите. Съжалявам, че досега, при предишните четения не съм обърнал внимание. Но този замисъл абсолютно за пореден път се нарежда в редицата от решения: шефът на МВР – шеф на предизборния щаб; прекомерна употреба на сила; често се чудим защо се извършва задържане, когато могат да бъдат събрани доказателства без такова показно задържане. За да може да се употреби в рамките на кампанията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, обръщам се и към господин Казак, тъй като изказванията и на двамата колеги бяха еднотипни. Какво предвижда чл. 103 и какво предлага господин Казак с това свое предложение? Той предлага в ал. 3 след „обвиняеми” да се запише „повече от три месеца”.
Господин Миков, това което казахте преди малко, означава следното. Имаме три месеца. Да приемем че ще ги подкрепим. Имаме 45 или 42 дни за регистрация преди деня на изборите на кандидатите. Това означава 4 месеца и малко повече. Или казано по друг начин – от утре, тъй като остават горе-долу 4 месеца и половина до изборите, всички лица, които бъдат задържани по някакъв начин за извършено престъпление, когато дойде моментът за регистрация, тези лица могат да се регистрират, да участват на изборите, и спрямо тях ще важат тези правила.
Какво ни казва Венецианската комисия, тъй като много обичате да си служите с Венецианската комисия – къде правилно, къде неправилно, и доклада на ГРЕКО?
Единствено по отношение на този текст Правната комисия съзнателно не изпълни предписания на Венецианската комисия и препоръка в Доклада на ГРЕКО, защото преценихме, че по-добре да влезем в това да не изпълним това предложение и предписание, но да не бъдем обвинявани от сутрин до вечер и, разбира се, това е несъстоятелно обвинение, че видите ли, председател на Предизборния щаб е Цветанов, пък той е шеф на МВР; пък сега ще се впуснат да задържат кандидати на БСП и на не знам кои други партии, с които работите съвместно – опозиционни и неопозиционни, ще стане една саморазправа, едни милиционерски номера. Няма такова нещо, господин Миков! Погледнете становището на Венецианската комисия, погледнете Доклада на ГРЕКО, погледнете и текста. Ако приемем трите месеца, аз си мисля, че трябва да наемем врачки да бабуват (председателят подава сигнал, че времето е изтекло) кой ще влезе или няма да влезе в тези три месеца, защото аз не виждам как иначе ще го прилагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, аз също съжалявам, че Вие чак сега откривате опасността, която се крие в този текст. Досега не осъзнавахте, че точно чрез този текст ще има наистина саморазправа, ще има разправа с политическите опоненти. Тепърва, когато вие ще започнете да определяте кандидатите си, например на БСП за кметове, ще видите как избирателно срещу тях ще започнат да се събират данни, да се проучват, за да видим нямат ли нарушения и да се привличат като обвиняеми, да се привикват на разпити.
Няма да се учудя, че ако срещу действащи кметове от опозицията бъде предявено обвинение и бъде поискана мярка „неотклонение и задържане под стража” точно преди регистрацията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Прокуратурата не е врачка да бабува кой ще се кандидатира и кой не.
ЧЕТИН КАЗАК: Именно! Прокуратурата не е врачка, но МВР, което инициира досъдебното производство, ще има съответните указания. Това е нашето опасение и за да го разсеете... Не ми излизайте с аргумента Доклада на Венецианската комисия, който още не е излязъл, който изчаква...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Ето го! Тук изрично го пише, даже иска да няма имунитет. (Показва го.)
ЧЕТИН КАЗАК: Венецианската комисия изчаква, за да види какво ще приемем окончателно, за да приеме окончателния си доклад по Изборния кодекс. Така че не избързвайте в това отношение.
Още веднъж се обръщам: вслушайте се в гласа на разума, защото всеки такъв инструмент на репресия, който вие сега се опитвате да въведете, може утре да се обърне срещу вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика има ли?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Репресиите са присъщи на тези до вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не от място репликите!
Дуплика – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Честно казано не разбрах какво е препоръчала Венецианската комисия.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Изобщо да няма имунитет.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаема госпожо Фидосова, съжалявам, че трябва да Ви обясня тънката мисъл, че разликата между имунитет и неприкосновеност е много голяма. Имунитет няма и сега, и никой не иска имунитет.
Става въпрос за фактическо спокойствие за участие в изборната кампания. Склонен съм да приема, че три месеца са много. Сложете го един месец, два месеца, но не може в рамките на кампанията, още повече, че и в действащия текст, ако има заварено тежко престъпление, никой не претендира... Не говорете въобще за имунитет, защото те нямат имунитет. Разликата между имунитет и неприкосновеност, е от земята до небето за тези, които са по-добри приятели на правото.
Неприкосновеността е фактическо състояние. Месец, месец и половина по никакъв начин няма да затрудни разследването или привличането като обвиняем. Ако е трябвало и са го привлекли, да са го задържали, да му сложат „постоянна мярка”, тогава вече ефектите са други, защото той просто няма имунитет.
Никой не говори за никакъв имунитет. Говорим за фактическата възможност на едно лице свободно да изразява волята си, да агитира, да говори – това означава неприкосновеността! Иначе, няма никакви аргументи да отпадне съмнението, че вие искате по такъв начин да включите репресивната машина на съдебната власт и на вътрешните работи за натиск върху кандидатите. (Реплика от ГЕРБ.) Да, всякакви, включително могат да се събират доказателства, няма пречка. Когато обаче го задържите 10 дни преди изборния ден, защото е бил задържан преди една година и, забележете, не става въпрос за заварено тежко, никакви действия не са предприети, лицето не е привлечено като обвиняем, държи се в заспало състояние и само го чакат да се регистрира. Дори нищо да не се прави, стига му е на това лице да знае, че една вечер могат да му почукат на вратата. Каква кампания и какви избори?! Каква кампания, какви избори, каква демокрация?! Въобще за какво говорим?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 17, против 52, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, процедурата ми е по прегласуване на този текст. След като господин Миков изнесе лекция на госпожа Фидосова по темата имунитет и неприкосновеност, предполагам от нея са се възползвали и другите народни представители в залата.
Ще гласувате наистина по начин, който да изключи поне в някаква степен личната разправа преди изборите на овластените управляващи с потенциални конкуренти.
Очевидно има за какво да се притесняваме. Разправата с всички кметове, които не са от ГЕРБ, тече и в момента. С наближаването на изборите тези процеси ще се сгъстяват и би било добре поне законодателно да разсеете опасенията на всички български граждани, че изборите ще бъдат не само манипулирани, но и пресирани и от ръководената от председателя на предизборния щаб МВР, и от властимащата ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, няма да допусна процедура по прегласуване.
Налага се сега аз да ви изнеса една лекция за чл. 61, ал. 2 от нашия правилник, който казва, че когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени, веднага след приключването му председателят се разпорежда то да бъде повторено. Вие не оспорихте нито процедурата по гласуването, нито резултата от него. Няма да допусна прегласуване! (Реплики от Коалиция за България. Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Има ли други народни представители?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Постъпило е предложение на народните представители Найденов, Манолова и Стоилов:
Да се създаде § 13г:
„§ 13г. В чл. 125, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. за кмет на кметство – 1/10 от избирателите на кметството, но не по-малко от 50”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова. (Реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, този текст отново е насочен към това гражданите да бъдат облекчени както да се кандидатират, така и да участват в изборите. Да ви обясня какво гласи действащият текст от Изборния кодекс, който прие това мнозинство, а именно, че необходимият брой подписи за издигане на независим кандидат в малките населени места трябва да бъде 1/5 или 20% реално от избирателите.
Уважаеми колеги, много често избирателната активност на едни избори, пък били то и местни, е в рамките между 20 и 30%. По този начин вие искате да накарате всички, които участват в изборите на практика преди това да дадат своите подписи за издигане на независим кандидат. Направете си една проста сметка, че например в едно малко населено място от 2000 души, каквито са голям брой от българските села, ще бъдат необходими подписки от 400 избиратели. Това е изключително трудно за постигане в едно малко населено място. Още повече предвид изискването, господин Татарски, един избирател да не може да се подпише в две подписки. Това означава, че ако има двама независими кандидати, реално 800 от 2000 души население в едно село, ще трябва да се подпишат пред нечия подписка, което на практика прави невъзможно издигането на независими кандидати.
Аз не мисля, че всички в ГЕРБ са толкова злонамерени, че наистина да искат да създават проблеми, пред това хората спокойно да избират кандидата за кмет на малко населено място, който предпочитат. Тук оставам на страна страховете да слагаш подписа си под независим кандидат, под подписката на независим кандидат, различен от ГЕРБ.
Здравата логика е в подкрепа на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак:
Да се създаде нов § 13д:
„§ 13д. В чл. 126, ал. 1, т. 1, буква „а” изречението „Към предложението се прилага решението на партията или коалицията от партии, взето от компетентния съгласно Устава на партията или решението за образуване на коалициите от партии орган, за издигането и подреждането на кандидатите в кандидатската листа за общински съветници и за издигането на кандидатите за кметове” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Надявам се, че поне за това предложение най-после гласът на разума ще надделее. Това е абсолютно добронамерено предложение, което цели да се избегнат проблеми при регистрацията на кандидати за общински съветници и за кметове. Досега винаги имаше възможност регистрацията на кандидатските листи и на кандидатите за кметове, независимо на общини, на населени места, да става чрез упълномощените представители на съответната политическа сила, които единствено трябваше да представят съответното пълномощно, че са упълномощени да регистрират от името на партията съответните кандидати. Сега незнайно защо се предлага освен това пълномощно да се представя копие от решението на оправомощения орган на партията, което решение (реплика от народния представител Искра Фидосова), трябва да фиксира за всяка общинска листа, за всичките 264 общини как ще са листите и което е най-абсурдното, според мен, за всеки кмет на населено място. Това означава, че изпълнителната комисия на ГЕРБ ще трябва да взема решения за всеки селски кмет в Република България...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Така е по Устава.
ЧЕТИН КАЗАК: ... и Изпълнителното бюро на БСП, и Централното оперативно бюро на ДПС и всички други партии и техните съответни органи.
Уважаеми колеги, това е абсурдно! Това е абсурдно! Кога Изпълнителната комисия или Изпълнителното бюро на БСП се е занимавало с кандидата за кмет в с. Горно Нанадолнище, кой да бъде? Това и трябва да се представя копие от всяко едно такова решение. Нека все пак, поне малко бъдем реалисти. Затова ви предлагаме да отпадне този текст. Ако вие нямате доверие във вашите упълномощени лица, които ще упълномощите да регистрират кандидатите ви, ами проверявайте си ги по-добре. Затова, че се опасявате, че някой може да наруши партийното решение и да регистрира други кандидати или друга листа, да въвеждате това изискване, е абсолютно неадекватно и несъразмерно.
Госпожо председател, правя едно алтернативно предложение, сега в залата, в случай, че не се приеме нашето предложение, поне в края на текста след думата „кметове”, да се добавят думите „на общини”. Тоест, поне, като ще има решение на съответния ръководен орган на партията, поне то да бъде на ниво кметове на общини и общински листи, но не и за селски кметове, защото наистина е абсурдно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан...(народният представител Мая Манолова иска думата за изказване.)
Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Честно казано, нямам обяснение за нездравия интерес на ГЕРБ и на сформираните от него органи към това как протича вътрешнопартийният живот на една или друга политическа сила. За какво ви е решението на съответния орган как точно е подредена листата „Х” в община „Х” или как е избран, или е определен кметът на населено място „Х”, в община еди-коя си. За какво ви е това решение? Не ви ли е достатъчно да бъде направено по надлежния ред съответното предложение от компетентния според Устава на партията орган, както винаги досега е било и тези текстове никога не създавали проблеми?! За какво ви е това? Освен желанието да се създават изкуствени проблеми пред политическите сили за регистрация, първо, за участие на изборите, което правите с новите правомощия на ЦИК и второ, с новите изисквания за представяне на документи при регистрацията на кандидатите. Това са едни допълнителни основания, евентуално доминираните от вас избирателни комисии да отказват регистрация на кандидати. Това е част от сценария да създавате проблеми на всеки политически опонент, който дръзне да участва в изборите срещу кандидат на ГЕРБ. Изборният кодекс е пълен с такива текстове! За какво ви е това? Какво ви интересува как точно една партия си е взела решението как да си подреди листата в една малка община например?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Да ти отговоря ли? Ще ти намерим работа, да не говориш глупости.
МАЯ МАНОЛОВА: По отношение на това кой говори глупости и кой не, това е наистина една отделна тема, на която се надявам госпожа Фидосова да ми отговори: как може един българин в чужбина саморъчно да е длъжен да подпише едно заявление и в същото време да го прати по интернет без електронен подпис? Госпожа Фидосова е фокусник. Как може да има изискване да подпишеш нещо саморъчно, и след това да го пратиш ей така с електронна поща. Как става този номер?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има съюзът „или”.
МАЯ МАНОЛОВА: Как става този номер? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак в редакцията му по доклада на комисията, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване алтернативното предложение, направено в залата от господин Четин Казак – в чл. 126, ал. 1, т. 1, буква „а” след финала и думата „кметове” да се добави текстът „на общини”.
Гласуваме редакционното предложение на господин Казак в залата.
Гласували 78 народни представители: за 14, против 60, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – да се създаде нов § 13е:
„§ 13е. В чл. 166, ал. 1, т. 4 символът „Х” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Янков, заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка със знака „Х” ние имаме много направени предложения. Няма да ви губя времето и да се аргументирам за всички. Ще направя едно принципно изказване във връзка с това предложение.
Уважаеми колеги, за нас е изключително несериозно да регламентираме точно по какъв начин българският избирател трябва да упражнява вота си като една-единствена възможност. Знакът „Х”, първо, най-общо записан в текстовете на Изборния кодекс, може да доведе до изключително голям брой невалидни бюлетини.
Уважаеми колеги, знакът „Х” в нашето съзнание означава буквата хикс, но за българския избирател, който е на различна възраст, образование и така нататък, знакът „Х” може да бъде толкова разтегливо понятие, че то да граничи с плюс или някаква друга форма, която един предубеден член на съответната избирателна комисия да не отчете като действителен знак. Това е факт. Колкото и смешно да им се струва на някои колеги тук в залата, че може да се случи, други от нас, които имат много богата изборна практика знаем, че още на тези избори ще имат възможност да се уверят, че това е факт и на много места ще доведе до изключително голям брой невалидни бюлетини.
Уважаеми колеги, това не е в унисон и с европейската практика. Българският избирател би трябвало да има възможност като упражнява вота си, разбира се, да използва традиционни знаци – отметки, плюсове, кръгчета и т.н. Да, ние във временната Комисия по подготовка на Изборния кодекс основно обсъждахме аргументите, че използването на различни знаци може да доведе до възможност за отчитане на вота и оттам до манипулиран вот.
Уважаеми колеги, поставяйки под общ знаменател всички български избиратели, е несериозен аргумент. Аз смятам, че има други начини, механизми да се защити обективният и прозрачен вот на избирателя, а не да се фиксира само в една-единствена възможност за гласуване със знака „Х”. Затова ви моля, нека принципно да се разберем по това предложение.
Уважаеми колеги, това ще наруши на практика вота в много населени места, ще доведе до подмяна на вота, непризнавайки много бюлетини за недействителни. Ако не сега, убеден съм, че това по-нататък ще бъде отменено като практика, но нека по-добре това да стане сега, с което ние ще гласуваме по-голямо доверие на българския избирател, който считам, че направи доста демократични избори и знае как да го упражнява на практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Местан току-що влезе в пленарната зала, всъщност най-убедителното доказателство за това защо не трябва да съществува подобен текст в Изборния кодекс, беше дадено от него, а именно с една справка, една статистика за това как гласуваха народните представители при избора на членове на Комисията за конфликт на интереси и колко от тях дадоха недействителен вот поради неразбирането, че трябва да гласуват изрично и единствено с хиксче.
Уважаеми колеги, очевидно не разбирате, че един висок процент недействителни бюлетини ще опорочи на практика изборите, които ще се състоят наесен. Какво печелите, когато покажете пред Европа, че броят на недействителните бюлетини е стигнал невиждани размери? Това ще се случи неизбежно, защото българските граждани не са длъжни да стоят неотлъчно до медиите и да се информират за всички последващи промени, които се правят преди всички избори – затова, че досега са могли да гласуват с различни знаци, а сега ще могат да гласуват с един-единствен знак. Нали си давате сметка колко от гласувалите за дадена партия просто няма да бъдат зачетени, защото не са поставили знака, който въвеждате за първи път? Аз мога да се хвана на бас с вас, че броят на недействителните бюлетини ще бъде над 10%, което е едно изключително сериозно изкривяване на вота.
Ето тук е госпожа Колева, която беше председател на комисията, която избра членовете на Комисията за конфликт на интереси. Нека каже, колко процента от народните представители дадоха некоректен вот поради използване на друг знак, различен от хиксче – поради неразбиране. Съотносете този процент върху процента на действителните бюлетини, ако приемем, че депутатите са средноинтелигентни (шум и реплики), на нивото на българските граждани... (Шум и реплики.)
Ако приемем това за представителна извадка, 4% са необходими една партия да влезе в парламента. (Реплики от ГЕРБ.) Четири процента! (Реплики от ГЕРБ.) Много ви моля, въпросът е зададен към госпожа Колева. Много ви моля, бъдете коректна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, този въпрос излиза извън темата. Много Ви моля да се концентрирате върху темата, която обсъждаме.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля да спрете да ми правите забележки! Много Ви моля! (Шум и реплики от ГЕРБ.) В момента коментираме въвеждането на знака „Х” в интегралната бюлетина, ако не сте разбрали за какво говорим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Внесете проект за решение и ще направим такъв коментар.
МАЯ МАНОЛОВА: ... и най-нормалното е да дадем пример с последното гласуване в Народното събрание. Това е най-нормалното според всякаква логика, според нормалната логика. Очевидно Вашата е различна, но не ме прекъсвайте.
Най-сериозният аргумент е този и ви предупреждаваме, че с въвеждането на един-единствен знак вие минирате провеждането на изборите наесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова, колеги! Този „Х” настина, според госпожа Манолова, е притеснителен. Господин Местан е тук, не знам дали е направил проучване от коя политическа партия са направили „Х” или „кръгче” или т.н., защото мисля, че моите колеги от ГЕРБ в 99 да не кажа в 100% са гласували с „Х” и не съм убеден, не искам да обиждам никой, но съвсем спокойно може да се спусне отгоре и да се направи „кръгче”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, прекъсвам Ви, защото този проведен избор не е въпрос на обсъждане днес. Казах го на госпожа Манолова, много моля да се придържаме по същество към обсъжданата тема.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Това е знакът „Х”. (Показва листче със знак „Х”) Това! И това е „Х”, и така е „Х”. (Върти листа във всички посоки.) Всякак е „Х”. Вижте, аз наистина имам много сериозни притеснения, че вас всъщност ви „стиска обувката” за нещо друго, че ликвидирането на възможността да се поставят различни знаци ликвидира до голяма степен възможността вотът да се контролира, особено в по-малките населени места. Боя се, че там ви „стиска обувката”.
Що се отнася до други избори, проведени и гласувани тук, в Народното събрание, вие сигурни ли сте, че народните представители не са гласували нарочно с други знаци? Аз не съм – особено от други групи. (Реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Манолова?
Трета реплика на госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Съжалявам, че не взех листчето, може би трябваше и аз да демонстрирам като колегата преди мен. Той напомни какво означава знакът „Х”, изписан и на така, и на така и обърнат във всички посоки и под всякакъв градус все е знакът „Х”.
Аз обаче си мисля цял ден защо толкова много са притеснени колегите, особено госпожа Манолова, за този знак „Х” и отговорът го разбрах миналата седмица, когато гледах една от поредните серии на „Софиянци в повече”. Тези, които са го гледали ще си спомнят как преминаха изборите в с. Извор. Нека да кажа – там се гласуваше със знака „Х”, единствено със знака „Х”, обаче един от кандидатите за кметове, забележете, който си купи ромските гласове и това беше проследено в целия епизод, когато се отвориха резултатите и се произнесе комисията, установи, че тези, на които е казано, купувайки гласове да дадат указания, този електорат, който там е бил купен – във филма, вместо да сложи знака „Х” пред този кандидат, който купува гласовете, са сложили знака „Х” пред другия, мислейки, че са го елиминирали от изборите.
Госпожо Манолова, това ли са Вашите притеснения? Българският избирател е много интелигентен, няма да сбърка. Когато обяснявате на вашите избиратели, че слагайки знака „Х” не означава да подкрепят нашия, а вашия – зачерквайки вашия избирател. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Може би гледането на сериали преди сериозни заседания не е толкова добро занятие, още повече, когато по тях се правят фриволни интерпретации.
Сега сериозно. Разбира се, че има възможности да се избегне контролирането на вота, включително с изреждането на три, например, от най-често използваните знаци от българските граждани за участие в изборите, и ако ГЕРБ имаха такова намерение можеха да го направят, но тук идеята е друга. Тук идеята е голям брой от гласовете, които са подали гражданите да бъдат обявени за недействителни и това се вижда в множество разпоредби на Изборния кодекс.
Що се отнася до знака „Х”, госпожо Фидосова, знакът за елиминиране ще ви го дадат българските граждани на предстоящите избори именно заради високомерието, заради надменността и заради затрудненията, които им създавате да участват във вота наесен. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан – процедура по начина на водене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо председател, протестирам категорично срещу начина на водене на заседанието във връзка с обсъждания параграф. Направихте забележка на колегите – на госпожа Манолова и на господин Стоилов, че позовавайки се на един откровен провал, от който Четиридесет и първото Народно събрание трябва да се черви, защото допусна над 10% недействителни бюлетини, именно на основание ограничението да се гласува със знака „Х”, Вие всъщност се опитвате да налагате една откровена цензура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Умишлено, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нямате право на това, защото Четиридесет и първият парламент се провали и категорично показа, че предложението на ГЕРБ за ограничаване на знака, с който ще се гласува не следващите парламентарни избори, е едно престъпно предложение, което ще има за ефект по-ниска представителност на властите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз питам това „Х” ли е? (Показва лист със знака „Х”.) Отговорете ми?! Това „Х” ли е? (Реплики от ГЕРБ.) Моля?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие сте грамотен човек, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не репликирайте от място.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Откъде накъде ще обиждате българския избирател да си играе на диагонали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не прекъсвайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Че той може и ръката му да трепери, и да не е в състояние да направи диагонала. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Скандално е и искам да ви кажа, че ако ще се позоваваме на игрални филми, откажете се, защото има едни много интересни документални кадри от частичния вот на 6 октомври 2009 г. в Пловдив – районният кмет, където се вижда как купувате гласове, как мачкате избирателите със силата на държавната власт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И точно този документален филм е много по-интересен от художествените филми, които цитирате. (Реплика от докладчик Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата. Дадох знак, че времето изтече, господин Местан, от предвидените две минути.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Но не е изтекло времето ми за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля колегите да запазят тишина, за да мога да чувам какви искания се правят от залата.
Господин Местан, имате възможност да направите изказването си.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, единственият аргумент срещу предложението да се възстанови старата практика да се гласува с какъвто и да е знак, стига да не напуска очертанията на квадрата, е, че така се създават предпоставки за контролиран вот. Трябва да ви кажа, че този аргумент заслужава внимание. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Когато обаче няма абсолютно вярно решение, когато едно или друго решение, решавайки един въпрос отваря други въпроси, се налага да се съобразим с нещо много просто, господин Велчев, с йерархията на ценностите в едно демократично гражданско общество.
Ако е установена порочна практика за контролиране на вота чрез поставяне на съответен знак – нещо, което за мен е съмнително, най-малкото проблематично (реплики от ГЕРБ) – щe имате думата за реплика после, ще ви помоля да не ме прекъсвате, защото следва най-важното от изказването ми – вероятно трябва да помислим как да се ограничи контролираният вот или как да се ликвидира, още по-добре. Но моля Ви спрете да гледате на българския избирател като на гражданин, лишен от собствена воля, който една ли не е вързан от една или друга политическа сила, умира от страх и поставя точно определен знак, за да се отчете пред тази политическа сила. (Реплики от ГЕРБ.) Ако има някого, от когото българският гражданин може да се бои,...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: ДПС.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...то това е онази политическа сила, в ръцете на която е силата на властта, репресивният апарат на държавата.
Тези, които сме подписали предложението, не разполагаме със свои представители в нито една институция, която да може да оказва натиск на български граждани. (Реплики от ГЕРБ.)
Ако някой може да контролира вота чрез заплахи, както е видно от този документален филм – 6 октомври 2009 г., район „Изток” – Пловдив, то това е управляващата партия. Така че толкоз с този аргумент.
Много по-важно е да видим къде се разполага в йерархията на ценностите най-важният ориентир при вземането на това решение, а именно необходимостта да се ограничи броят на недействителните бюлетини чрез улесняване на избирателя, за да може с много по-висок процент действителни бюлетини и по-висока активност на избирателите да осигурим възможно най-висока представителност на избраните власти. Няма по-висша ценност от това избраните власти да управляват от името на суверена, от по-голямата част на българския народ. Когато 240 народни представители допускат 10-процентен брак заради начина на гласуване, поемате ли днес политическата отговорност за висок процент недействителни бюлетини, което в крайна сметка има за политически резултат кражба на гласове и лишаване на българския гражданин от право на глас? Неотчетеният глас на българския избирател е откраднат глас. Това е равно на лишаване от конституционно право.
Затова, господин Корнезов, обръщам се към Вас като към конституционалист да потърсим дали не са налице основния за противоконституционност на това ограничение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, да!?
ЛЮТВИ МЕСТАН: И ще сезираме Конституционния съд за това безумие, което се опитвате повторно да наложите. Благодаря за вниманието. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Лично обяснение – господин Велчев.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз позитивно се обърнах.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Аз няма негативно да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правилникът не казва и няма уред, който да измерва позитивността и негативността в едно обръщение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Посочихте мен, за да ме питате дали това е „+”, „Х” и как ще се различават.
Господин Местан, наистина ли смятате, че българското население и българският избирател е толкова глупав и не може да направи разлика между „Х” и „+”?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Оказа се, че е по-умен от народните представители.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Трябва да Ви кажа, че ако съм сега на мястото на българския избирател, ще се почувствам там адски обиден от всички тези размахвания кое е „+” и кое е ”Х”.
Второто нещо. Много неправилно Вие казахте, че нямате лостове и единствената заплаха за избирателите е управляващата партия. Трябва да ви кажа, че местната власт, която вие упражнявате в Кърджали, болшинството от хората, колкото и ехидно да се усмихвате, аз поне лично и пред журналисти съм го казвал в Кърджали, когато създадохме Гражданското сдружение ГЕРБ, тогава ни организираха тайно нощно време срещи с хора, които се бояха от вас, от вашето управление, че ако се съгласят да работят за ГЕРБ, на другия ден ще бъдат уволнени. Както ми казаха, вариантът някой да се съгласи – или е отишъл тайно през нощта да декларира, че ще работи за ДПС и за кметската управа, или той ще бъде уволнен или изгонен от града! Аз го казах и пред медиите в Кърджали, заявявам го и оттук. Това, което аз като демократично мислещ човек осъждам наистина, е този възродителен процес, който беше през 80-те години. Но в никакъв случай не мога да се съглася в държава, която е в Европа, същият страх, който владееше хората, мюсюлманите в тези райони тогава, същият страх сега да владее българското население в тези места. Затова дойдохме на власт, за да успокоим хората и да им гарантираме точно тези свободи – да могат да гласуват, а не да бъдат купувани гласовете им и с тези хиксчета и точки да знаете кой е гласувал за вас и кой не е гласувал за вас. Защото за мен, Ви казвам, в една демократична държава по-голямо престъпление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Велчев!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: ...от това да си купиш властта няма в държавата. Затова ние ще следваме всичките тези точки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Спрете да купувате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (Встрани от микрофоните.): Ние ли купуваме? Вие купувате! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но мисля, че по темата за знака „Х” сме говорили много и в комисията по Изборния кодекс. Основната цел на знака „Х”, предполагам, че всички се обединяваме около нея, е да премахнем контролирания вот. Според мен, тези, които се противопоставят на знака „Х”, искат да контролират вота.
Примерът, който даде господин Местан за район „Източен”. Няма никаква истина в него, господин Местан, защото този филм е проверяван и от полицията, и от прокуратурата. Ако имаше някакви нарушения, за които Вие твърдите (реплики от ДПС), това щеше да бъде казано. (Реплики от ДПС.) Моля Ви се! Вие по един странен начин постоянно използвате една Гьобелсова пропаганда – колегите, които повтарят една и съща лъжа сто пъти, за да стане истина, но няма никаква истина в това.
Истината е, че искате да контролирате вота, особено в някои общности, в някои малки села. Това е истината! Ние искаме да спрат тези спекулации и всички български граждани да бъдат поставени на равна нога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, филмът „Столичани в повече” е сериал и тепърва предстои да видим как ще се развие действието с изборите. Но главните герои от документалния филм в Пловдив, нямат право да говорят от тази трибуна и да говорят срещу купуване на гласове. Главните герои на документалния филм нямат право да говорят тук за това, че искат да ограничат контролирания вот, защото вече стана ясно на всички български граждани с какво точно се занимава вашата политическа сила, господин Дедев! И действащите лица от документалния филм, за разлика от „Столичани в повече”, са истински лица, не са измислени герои. За съжаление, заключителната серия от документалния филм, който се развива в Пловдив, ще се гледа на 23 октомври и аз не съм оптимист за това какъв ще бъде финалът на този сериал.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: За БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, нищо вярно нямаше в това, което Вие твърдите. Стремите се да изсмучете от пръстите си някакви тези, в които няма нищо вярно. Предполагам, че не само Вие, но и много от колегите са гледали така наречения от Вас филм. Гледали са го и правоохранителните органи. Ако имаше нещо нередно, щеше да има някаква форма на действие. Всичко друго са политически изказвания, натрапвани тези от Вас, които повтаряте постоянно, само и само да се мъчите да убедите залата и гражданите, че има нещо вярно във Вашата теза. Не, във Вашата теза няма нищо вярно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Не само че няма да смуча аргументи, а ще цитирам. Петък е ден за размисъл. Тогава може да дойде и премиерът Бойко Борисов. Петък официално е ден за размисъл. За нас не е ден за размисъл – изказване на господин Тотев, шеф на предизборния ви щаб и сега представляващ държавната власт. Представляващ държавната власт се поставя над закона, защото когато законът е казал, че в деня за размисъл не се прави предизборна пропаганда, това не важи за управляващата партия, а за другите важи – цитат, не изсмукан от не знам къде си аргумент. (Реплики от ГЕРБ.)
Второ, там има израз „бяла зона”, което предполага, че има и друга. Кои живеят в „черната зона”?! Що за дискриминационна нагласа е това?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Като „порциите от баницата”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Там има откровено недоволство, че в другата зона, която не е бялата, се изразява недоволство от недостатъчния брой недействителни бюлетини и се поставя задача да станат повече недействителните бюлетини. Сега се опитвате да превърнете в закон тази си цел със създаване на предпоставки за още по-голям брой недействителни бюлетини – това е престъпното в предложението.
Що се отнася до документалния филм, в него има минимум 7-8 тежки престъпления от общ характер, които във всяка една нормална държава щяха да имат за ефект снемане от длъжност на виновните длъжностни лица и лишаване от право на свобода. Ето това би трябвало да бъде нормалната реакция на съдебната система за тези документирани от вас самите нарушения. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: В документалния филм за разпределение на баницата има същото, на същото място трябва да отидат тези, които го говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Други народни представители искат ли да вземат думата по предвидения в правилника ред или не? Не.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак в чл. 166, ал. 1, т. 4 символът „х” да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 81 народни представители: за 14, против 67, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13ж:
„§ 13ж. В чл. 167, ал. 2, т. 2 символът „х” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Местан, Янков и Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 15, против 68, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13з:
„§ 13з. В чл. 170, ал. 1, т. 4 символът „х” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители, което не се подкрепя от комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това е безсмислие, след като веднъж не се гласува същото, да се изчита отново?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На нашето внимание има предложен доклад и съм длъжна да вървя по отделните предложения, както са визирани в доклада.
Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 16, против 68, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13и:
„§ 13и. В чл. 172 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3 символът „х” се заличава.
2. В ал. 2, т. 3 символът „х” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Местан, Янков и Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 72, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде нов § 13к:
„§ 13к. В чл. 187, ал. 1 т. 7 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 74, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13л:
„§ 13л. В чл. 190, ал. 4 символът „х” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на народните представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 8, против 70, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13м:
„§ 13м. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 2 символът „х” се заличава.
2. В ал. 4 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 10, против 75, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13н:
„§ 13н. В чл. 199 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 символът „Х” се заличава.
2. В ал. 5 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за създаване на § 13н, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 73, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13о:
„§ 13о. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 символът „Х” се заличава.
2. В ал. 5 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за създаване на § 13о, което не се подкрепя от комисията. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Направете процедурно предложение да се гласуват анблок – без такова предложение не мога да го направя. Председателят не го прави и аз вървя по доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Председателят смята, че трябва да упражним знака „Х” достатъчно пъти, за да се види, че работи. (Смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 80 народни представители: за 9, против 71, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13п:
„§ 13п. В чл. 205, ал. 2, 6, 7 и 8 символът „Х” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 75, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Понеже трябва да се упражняваме в знаци и натискане на зелени или на червени копчета – госпожо председател, оспорвам резултата от вота и правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Вашето искане е в съответствие с правилника.
Подлагам на прегласуване предложението на народните представители, неподкрепено от комисията, за създаване на § 13п.
Гласували 84 народни представители: за 14, против 69, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13р:
„§ 13р. В чл. 216 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) точка 2 се изменя така:
„2. в бюлетината няма вписани специални символи като букви, цифри или други знаци, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя, няма отбелязани предпочитания (преференции) с букви, цифри или други знаци, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя, и с химикал, който не пише със син цвят, както и в плика няма поставени други предмети, освен бюлетината”;
б) в т. 3, 4 и 5 думите „Х” и” се заличават.
2. В ал. 4, т. 3 думите „различен от „Х” се заменят с „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя” и символът „Х” се заличава.
3. В ал. 7 думите „Х” и” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 13р, което комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 75, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13с:
„§ 13с. В чл. 217, ал. 4, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.
2. Запетаята и думите „различен от „Х” се заменят с „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 13с, неподкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 77, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13т:
„§ 13т. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 символът „Х” се заличава.
2. В ал. 3:
а) в т. 2 символът „Х” се заличава;
б) в т. 3 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.
3. В ал. 4:
а) в т. 1 и 3 символът „Х” се заличава;
б) в т. 2 думите „Х” или друг знак” се заличават;
в) в т. 6 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на § 13т, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 75, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – да се създаде § 13у:
„§ 13у. В чл. 222, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.
2. В т. 3 думите „Х” и” се заличават.
3. В т. 4, буква „а” думите „Х” или с друг знак и” се заличават.
4. В т. 5 думите „Х” и” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 13у, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 12, против 80, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – да се създаде § 13ф:
„§ 13ф. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 символът „Х” се заличава.
2. В ал. 3:
а) в т. 2 символът „Х” се заличава;
б) в т. 3 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.
3. В ал. 4:
а) в т. 1 и 3 символът „Х” се заличава;
б) в т. 2 думите „Х” или друг знак” се заличават;
в) в т. 5 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”;
г) в т. 6 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 13ф, което комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 81, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – да се създаде § 13х:
„§ 13х. В чл. 226, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.
2. В т. 3 думите „Х” и” се заличават.
3. В т. 4, буква „а” думите „Х” или друг знак и” се заличават.
4. В т. 5 думите „Х” и” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 13х, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 79, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 13.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак за § 15:
„В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 2, буква „а” след думата „постоянен” съюзът „и” се заменя с „или”.
2. В т. 3, буква „а” след думата „постоянен” съюзът „и” се заменя с „или”.
3. В т. 4, буква „а” след думата „постоянен” съюзът „и” се заменя с „или”.
4. В т. 5, буква „а” след думата „постоянен” съюзът „и” се заменя с „или”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С това предложение единственото нещо, което целим, е да приведем текста на закона към традициите в българското законодателство и към българската Конституция. Винаги досега при определянето на съпричастността и трайната връзка на даден гражданин със съответно населено място или община основополагащ критерий е бил постоянният адрес. Ако отворите Закона за гражданската регистрация постоянният адрес е адресът, който лицето избира да бъде вписан в регистрите на населението. Това гласи Законът за гражданската регистрация. Тоест постоянният адрес е адресът, в който лицето живее постоянно и което иска да бъде считано като адреса, на който той трябва да получава кореспонденцията си. Адресът, на който с него общуват всички държавни органи и институции. Няма друг критерий, който да поставя по-трайна съпричастност и връзка между гражданина и конкретно населено място.
Настоящият адрес е адрес, който всеки може да промени много лесно във всеки един момент. Достатъчно е да отиде в съответната община и да каже: „Искам да се регистрирам по настоящ адрес”. (Реплика от докладчик Искра Фидосова.) Да, отскоро малко се усложни заради вътрешния изборен туризъм, за който според мен най-много са се позовавали политически партии извън Движението за права и свободи. Така че за нас основното изискване, което трябва да има, за да може един гражданин да гласува, е неговият постоянен адрес.
Затова ние предлагаме съюзът „и”, който де факто лишава една огромна част от българските граждани от правото им на глас на местните избори и подменя този критерий за трайна връзка и съпричастност към дадено населено място, да бъде заменен със съюза „или”.
Искам да ви прочета това, което и Конституционният съд цитира в своето последно решение, цитирайки изборното законодателство, което е действало по времето на Търновската конституция. Чета дословно: „При действието на Търновската конституция законът е изисквал избирателите да са постоянни жители на някоя община или са се поселили там не по-късно от шест месеца.” – чл. 1, ал. 1 от Закона за избиране на представители на обикновено Велико Народно събрание. Ето, дори и тогава, по време на Търновската конституция чрез съюза „или” законодателят е обуславял двете хипотези, които дават представа за трайната свързаност на гражданина със съответното населено място или община ерго правото му да гласува именно там. Това са: или да е постоянен жител, който в съвременното ни законодателство се свързва с постоянния му адрес, или се е поселил там не по-късно от шест месеца. Ето още тогава е въведено това изискване, но и тук виждате, че това изискване не е било в онзи смисъл, който вие сега въвеждате на лишаване от дефинитивно право да гласува, а като място, където може да посочи гражданинът, че може да гласува и трябва да има някакъв аргумент за това, а именно, минимум шест месеца да е живял, но при всички случаи той може да гласува там, където е постоянен жител.
Именно затова ние предлагаме да се върнем към традициите на българското законодателство и по време на Търновската конституция, и след нея, докато вие не решихте чрез Изборния кодекс да лишите българските граждани от конституционни права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Съвсем накратко, уважаеми колеги, без да ви отегчавам. Ще се позова на някои съвременни аргументи от сегашното състояние на страната не само от гледна точка на правото, но и от гледна точка на развитието на страната, на териториалното развитие, което е в пряка връзка с развитието на населените места.
Уважаеми колеги, голяма част от населените места на България в резултат на миграцията, на икономическата криза са изцяло декапитализирани от страна на човешки ресурс. Не изобщо на човешки ресурс, но на качествен човешки ресурс във физическа зрялост, със сериозен интелектуален потенциал, който да може да реализира местна икономика и да генерира в условията на европейската интеграция на България развитие на населените места. Ние изваждаме един-единствен аргумент в полза на рестрикциите, които да въвеждаме по отношение на кандидатирането на български граждани за общински съветници и кметове и за възможностите им да гласуват за местни власти, единствено свързаността с населеното място.
Уважаеми колеги, гаранция за свързаност с населеното място е наличие както на постоянен адрес, което означава, че човекът има имот, има трайна връзка с това населено място, плаща си данъците и смята един ден да се върне там може би, след като не си е продал имота, и другото е, когато човек има настоящ адрес там, той иска да създаде такава трайна връзка с населеното място – да живее там, да работи там, да прави бизнес и си е негов проблем какво друго. В крайна сметка неговият интерес е това населено място да има качествено самоуправление, да се развива, да има добър кмет и така нататък.
В момента ситуацията в страната е такава, че в малките населени места на България, уважаеми колеги, има хора, които са свикнали със статуквото, със социалния си статус на бедни хора, при които едва ли не няма какво да се случи. Сега в момента косвено, индиректно, чрез изборите, чрез Изборния кодекс можем да променим тази тенденция. Защо не го направим?! Какъв е проблемът?!
За това че всъщност на практика изборният туризъм може да манипулира определени избори в дадени населени места. Да, това е факт, но къде е държавата, къде е местната власт, къде са правилата, къде са институциите, които трябва да контролират тези процеси? Станаха факт такива примери, че на определени места има регистрирани по 30-50-100 човека.
Уважаеми колеги, това са процеси, които могат да се контролират. Не бива заради сухото да горим суровото. Не бива в никакъв случай да правим така, че в населените места, хората, които живеят там, да нямат възможност да гласуват. Това е нарушение до голяма степен на тяхното конституционно право.
Уважаеми колеги народни представители, моля ви поне това предложение да приемете. Мисля, че това е нещо справедливо, което е в интерес на развитието на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 10, против 61, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 14, който комисията подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По параграф 16 има постъпило предложение от народните представители Местан, Янков и Казак – в § 10 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да се отхвърли.
Моля за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Това е, предполагам, чаканият от всички § 10, за който имаше доста обсъждания и коментари последните три седмици. Ще бъда максимално кратка. В рамките на 3-4 минути ще се обоснова.
Ние предложихме § 10 да запази числото „10” като изискване за уседналост. Десет месеца, защото, първо, това беше разпоредба на действащия Закон за местните избори – текст и срок, който безспорно е доказал значението си в каквато и форма да е бил той в този закон, с Изборния кодекс, който всъщност отменихме, както и останалите три изборни закона.
Вярно е, че Венецианската комисия има препоръка за не повече от шест месеца, но спомнете си дебата, колеги, и във Временната комисия, и в Правната комисия, и в пленарната зала. Имаше предложения за повече от 10 месеца, нямаше предложения за по-малко от 10 месеца. Имаше предложения за 14, за 15, за 16, за 18 месеца. Да, наистина 16, 18, 14 са прекалено висока и неразумна граница. Може би и 10 са висока, но те бяха даденост и съществуваха към този момент и имаше относителната подкрепа и съгласието на голяма част от представените в Народното събрание партии и коалиции, извън тези, които принципно не подкрепят уседналостта. Друг е въпросът, че имаше представители на парламентарни групи, които месеци наред заявяваха, че са за уседналостта – имам предвид Коалиция за България, впоследствие се оказа, че са против тази уседналост и това изискване.
Имаше мотиви до Конституционния съд за атакуване на изискването за уседналост. Не се съдържаше в мотивите искане за намаляване на този срок, атакуваше се принципът на уседналост като цяло, който е записан в Изборния кодекс в чл. 3, чл. 4, § 1 и останалите текстове, които държа да подчертая, че не бяха цитирани в мотивите.
Да, Конституционният съд се произнесе по отношение на чл. 3, чл. 4 и § 1 и каза, че цифрата „12” е прекалено висока и се позова на практиката на Венецианската комисия. Тук едно изречение, една вметка – това са препоръки, които, разбира се, нямат задължителен характер за която и да било страна. Неслучайно точно по отношение на уседналостта голяма част от европейските страни не прилагат тези шест месеца, а имат много повече и примерите за тези страни съм ги давала многократно.
Направихме предложение за промяна и в Закона за гражданската регистрация – там, където засякохме, че има вътрешен изборен туризъм, тъй като тук и колегите си служат с този термин „туризъм отвън”, който влиза в страната, и такъв, който е вътре в страната – от едно населено място в друго, от една община в друга и така нататък. Тези хора ще бъдат автоматично и служебно дорегистрирани като изтече сега двумесечният срок, ако не са се явили и не са представили изискващите се по чл. 92 от Закона за гражданската регистрация документи. Този текст на § 10, смея отговорно да заявя, че свърши своето действие. В момента от м. януари всички справки, които ежедневно следим, последната информация, за която си позволявам да правя коментар, е към дата миналата седмица, петък – няма вътрешен туризъм, няма самоцелно преместване в нарушение на закона със скрити мотиви изборен туризъм за предстоящите местни избори от едно населено място в друго, от една община в друга община.
Не искам да има спекулации по тази тема. Не искам да объркваме българските избиратели, българските граждани. Не искам да има спекулации и по медиите с различно говорене на различни участия на колегите от различните парламентарни групи. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Позволявам си да направя предложение за редакция по вносител: в § 16, в ал. 3 предложеното като цифра „3” да се замени с „4”, а в ал. 4 това, което е предложено като цифра „3”, да се замени с „4”.
Има логика и във Вашето предложение, господин Корнезов. Продължавам да твърдя, че ако не променим § 10 в момента и не променим „10 месеца”... (Реплика на народния представител Любен Корнезов.) Не са противоконституционни тези разпоредби. Атакувайте ги пред Конституционния съд, поемете тази отговорност. Няма противоконституционност. Конституционният съд се произнесе, но стъпваме основно на това, че този текст произведе своето действие – няма вече изборен туризъм.
Тъй като се надявам след малко да приключим с гласуването на второ четене на Изборния кодекс, моля пленарната зала, обръщам се и към господин Корнезов – да подкрепи предложението за редакция – не три, а четири месеца.
ЛЮБЕН КОРНЕ3ОВ (КБ, от място): Подкрепи го за три месеца.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не мога да подкрепя предложението за три, правя предложение за четири месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Фидосова, нещо, което трябва да се запомни от днешния ден, е Вашата фраза – „Параграф 10 вече произведе своето действие”.
Която партия е успяла да премести хора от едно населено място в друго, го е направила. По вътрешния туризъм явно много от присъстващите партии са придобили доста голям опит и експертност. Той вече е произвел своето действие. Който се е преместил, преместил. Сега остават тези, които са били преместени от едно село в друго и от една община в друга, в този двумесечен срок да намерят някой договор за наем, да се намесят местните структури на съответната партия, да издирят своите симпатизанти и членове, които да издадат съответните договори за наем, за да изпълнят изискванията не на този закон, а на Закона за гражданската регистрация, и вътрешният туризъм заради § 10 да е произвел вече своето действие.
Ето, това ще остане от злополучното действие на § 10 при приложението му съвместно с последните изменения в Закона за гражданската регистрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Казак, да, произведе своето действие, но в посока спиране на изборния туризъм. И този отвън. Няма да се спирам на тази тема, тъй като там основно вие заявихте днес, че сте единствените потърпевши от тези текстове. Аз не го приемам и не го разглеждам по този начин. А за вътрешния туризъм: кой какво е правил, кой къде е водил хора, в момента тече двумесечният срок съгласно § 78 от Закона за гражданската регистрация. Тези хора трябва да изпълнят всички изисквания на чл. 92, а те са: собственикът да се яви лично в общината или да представи декларация с нотариална заверка на подписа, с която да декларира, че предоставя съответното жилище – било под наем, било под друга форма на ползване на съответното лице, да представи съответните документи за собственост. Вече нещата не са толкова прости. Вече не е този текст, който отваряше не врата, не порта, а цяло поле. Отваряше възможността кой когато иска, където иска и както си иска да си сменя настоящия адрес. Защото ако не беше тази промяна, в Преходните разпоредби на Изборния кодекс допреди шест месеца всеки можеше да отиде и да заяви някъде настоящ адрес, включително моя домашен адрес, Вашия домашен адрес, адресите на колегите, които са тука, а нито Вие, нито аз нямаше да знаем, че на нашите адреси има регистрирани 10-20-50-100 човека. Това вече го няма!
Мисля, че спорове по това не трябва да има. Имаме справки от ГРАО, имаме коментар на всички тези данни и резултати. Това нещо вече е спряно! Няма да има изборен туризъм във формите, които познаваме досега, за предстоящите местни избори.
Предстои служба ГРАО да изчисти списъците от тези лица. Те ще бъдат в онзи забранителен списък, до който ще стигнем след малко. Знам, че там ще се изкажете и аз съм готова да Ви отговоря. Тези лица не могат да бъдат дописани по никакъв начин в списъка и да гласуват в изборния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕ3ОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Фидосова, макар и да сте дама, ще се обърна към Вас: това, което направихте преди минути, не е достойно парламентарно поведение. Защо не си посипете главата с пепел?! (Оживление в залата.)
От първия момент, откакто излезе Решението на Конституционния съд, сте дали поне 10 интервюта по радио, телевизия, включително и с мен, че § 10, където се говори за тези десет месеца, не е противоконституционен и той ще остане. „Десет месеца трябва да остане!”. А сега изведнъж – три крачки назад или две напред – хоп, ама нека да е четири.
Госпожо Фидосова, Вие плагиатствате, законодателно плагиатствате! (Смях и оживление в залата.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: В името на честните избори!
ЛЮБЕН КОРНЕ3ОВ: В Правната комисия преди по-малко от седмица този въпрос също се обсъждаше – за тези десет или три месеца. Вие лично, госпожо Фидосова, гласувахте „против” предложението, което направих – за четири месеца.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Въздържах се.
ЛЮБЕН КОРНЕ3ОВ: Госпожа Манолова, за да Ви измъкне от неловкото положение, каза: „Хайде, нека да е поне шест”. Вие пак гласувахте „против”.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не, гласувах „въздържал се”.
ЛЮБЕН КОРНЕ3ОВ: Добре де, не гласувахте „за”, но на всички ваши депутати от ГЕРБ им правехте знаци, понеже имате мнозинство, как да гласуват.
Поне признайте си законодателното плагиатство.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не, не е така.
ЛЮБЕН КОРНЕ3ОВ: Как да не е така?! Къде е предложението на водената от Вас комисия? Пише: „Да не се приема. Да се отхвърли. Параграф 10 да остане в сегашното му състояние”. Това е Вашето становище. Ето подписа Ви, госпожо. (Показва становището.) Да не би това да е случайно моят подпис?! Нали Вие сте председател на комисията?! Да не съм аз?! (Смях в залата.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Да, но това е решението на комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо, халал да Ви е плагиатството. Това можете, това правите.
Господин председателю, обръщам се и към Вас – и като председател, и като юрист, и като съдия, и като мой съгражданин. Това, което направи плагиатът Фидосова (смях в залата) – аз се извиних предварително, че ще се обръщам така – но има някакви граници. Да каже: „Добре сгреших”, но…
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Вие казахте ли поне веднъж така, господин Корнезов?!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не съм сгрешила. Напротив, казах...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив! Ще измъкна всички изявления – още от първия ден във в. „Труд”, Лили Христовска. Да говоря ли още? Като започнеш да спориш с мен, мисли предварително! (Смях в залата.)
Това, което се прави обаче за тези 4 месеца, е въпрос по същество, той е юридически, конституционен въпрос. Можете ли да правите в залата такива предложения, госпожо Фидосова? Вие сте председател на Правната комисия. Това технически въпрос ли е? Технически ли е? Конституционен въпрос е!
Господин председателю, ако искате да спазите Конституцията и правилника, не подлагайте на гласуване това, което госпожа Фидосова предложи тук. Предложете, поставете на гласуване моето предложение – за 3 месеца. (Реплики от ГЕРБ.)
Ако го отхвърлите, госпожо Фидосова, ще се видим в Конституционния съд. А знаете резултатът какъв е! (Смях и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – заповядайте госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Корнезов, не съм сбъркала за § 10! Не са сбъркали и колегите! Направих едно подробно изказване за § 10, за тълкуванието на § 10. Направих и ясно обясних защо в момента правим това предложение за промяна – за да спрат всички спекулации, интерпретации. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Да, още веднъж ще повторя: този текст свърши своята работа. В Правната комисия не съм се изказвала по тези текстове, нито моите колеги. Имаше гласуване, имаше предложение на госпожа Манолова за 6 месеца. Не подкрепихме, гласувахме „въздържали се” и по Вашето предложение, и по това на госпожа Манолова. Затова има стенограми. Всичко, което съм казала, продължавам да го твърдя и в момента от тази трибуна.
Като народен представител имам право да направя предложение за редакция на въпросния текст – числото 3 да се замени с числото 4. Пленарната зала е тази, която след гласуване, ще реши кое ще бъде подкрепено. Оттук нататък всякакви квалификации за плагиатстване, за не знам какво, са абсолютно несъстоятелни. По-скоро си признайте поражението, защото Вие сте един дълбоко уважаван от мен юрист и конституционалист, но Вие сте в основата на написаните мотиви до Конституционния съд. В мотивите не сте написали нито § 10, затова се стигна до тази ситуация, нито по чл. 1, който днес гласувахме, имахте мотиви.
Конституционният съд се лута 3 месеца и се чуди да се произнесе ли, или не по нещо, по което няма мотиви, какво да прави и как да се произнесе по тези текстове, дето не сте ги написали свързани с уседналостта, а това са текстовете, които ние днес променихме и приехме – вместо 12 месеца да се четат за 6, защото това са ваши пропуски.
Така че първо си вижте вашите неща и след това коментирайте нашите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Дуплика – заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Фидосова, откъде знаете, че Конституционният съд се е чудил?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Пише го в решението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чудил се, чудил се. Значи Цветан Цветанов подслушва и конституционните съдии, чудейки се. Вие знаете ли къде се намира Конституционният съд, госпожо Фидосова?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Разбира се, но не съм ходила там.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не сте ходили, нали?! Препоръчвам Ви поне да отидете. Въпросът не е да се заяждаме.
До този момент Вашето становище винаги е било, че § 10 не е противоконституционен, че тези 10 месеца не са противоконституционни. Госпожа председателят на нашето Народно събрание даде две интервюта още в началото във вестник „Труд” и мисля, че другият беше „Стандарт”, може да бъркам с вестника. И Вие казахте, че не може отседналостта да бъде въобще повече от 6 месеца след решението на Конституционния съд.
По този въпрос Вие имахте противоречия с председателя на Народното събрание. Сега изведнъж се измъквате и казвате: „Е-е, ама четири.” Четири, ама тихо четири. Няма четири обаче, защото това не е технически въпрос.
Господин председателю, още веднъж се обръщам към Вас: нямате право да поставяте на гласуване това, което се плагиатства от госпожа Фидосова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За изказване?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Мисля, че от тази трибуна и зала трябва преди всичко да бъдем принципни, а не конюнктурни и не политически! Когато сме заявявали и поддържаме уседналостта, ние сме били абсолютно принципни. Най-открито заявявам, че нашето становище винаги е било уседналостта да бъде колкото може по-дълга. Това е нашата позиция от „Атака”.
Всеки опит да се намалява и смалява срокът на уседналостта, за нас е абсолютно неприемлив и той е конюнктурен. Явно политическите сили си правят някакви сметки с това нагласяне по-голям или по кратък. След като Конституционният съд предопредели, че този срок може да бъда най-много 6 месеца, правилно или неправилно, под влияние на БСП и ДПС или обективно прие, или не прие – ние от „Атака” твърдо заявяваме, че в никакъв случай няма да се съгласим този срок да бъде по-малък от 6 месеца, защото, така както го предопредели Конституционният съд, господин Корнезов. Преди малко аз заявих, че ако останеше на нас, той щеше да бъде една година. Нашето предложение беше за 18 месеца. Декември месец, когато се развиваше този мъчителен дебат, за да се превърне декември в юни в настоящия момент.
Друг е въпросът, госпожо Фидосова, че по предложение за редакционни промени, това не може да става в зала, тъй като в случая се касае до дълбоко смислова промяна. Касае се за философията на закона в тази цифра и не може просто 6, 4, 3 да си играем, че това е една редакционна промяна. Редакционната промяна тук има своите измерения като практика, като традиция. Тя се приема, не приема, но в този случай, в никакъв случай не можем да приемем че от 6 месеца на 4 месеца или 3 месеца тази промяна може да се счита за редакционна промяна, без това да е минало през Правна комисия. Такива промени са фриволни.
Затова аз също настоявам да се поставят на гласуване двете предложения, така както са направени и както са минали през Правна комисия. Защото тези две предложения са годните да бъдат поставени на гласуване – 6 месеца, или 3 месеца, както е на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Току-що видяхме финала на една батална битка – битката между ината и срама на госпожа Фидосова. Инатът да си признае грешката с поддържането на 10 месеца уседналост и срама от поредното решение на Конституционния съд. На пръв поглед изглежда, че срамът победи ината, но това не е съвсем така предвид начина, по който се прави това предложение.
Тъй като днес с госпожа Фидосова си говорим в сериали, в темата със сериалите ще кажа, че очевидно й е харесала светлината на прожекторите и с така направеното предложение си осигурява главната роля в третия сезон на сериала „Изборен кодекс”, който ще се състои през септември след отмяната на това решение от Конституционния съд.
Жалкото е, че третият сезон на този сериал ще постави под въпрос провеждането, по-точно премиерата на един друг филм, която е насрочена за 23 октомври. Това е премиерата на филма „ГЕРБ вече ни идва в повече”. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма никакво плагиатство. Конституционният съд съвсем ясно се произнесе в полза на наличието на изискването за уседналост. Единственото, което беше коментирано в решението на Конституционния съд, беше времевото изражение – както по отношение на тялото на закона, така и по отношение, уважаеми господин Корнезов, на този преходен параграф. Вие говорите, че трябва да си посипем главата с пепел – не искам да го коментирам това по никакъв начин. Ще се върна в самото начало да припомня на цялата зала, че БСП с подкрепата на това искане заяви ясно своята позиция против това изискване за уседналост, уважаеми колеги. Сега, когато излезе решението на Конституционния съд, те започнаха ясно да заявяват: „Ние всъщност сме за въвеждането на такова изискване за уседналост”. Няма абсолютно никакъв проблем, уважаеми колеги, да направим в залата една такава редакционна поправка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как ще е редакционна?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Редакционна е, господин Корнезов, поради простата причина, че мога да Ви дам изключително много примери, когато с предложение в залата е била обръщана цялостно философията на един законопроект, цялостно! (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Това, което на пръв поглед си спомням, беше текстът по отношение на военната подсъдност на служителите от Министерството на вътрешните работи. Става дума за промяната на НПК през 2008 г., господин Корнезов. Това коренна промяна ли беше на философията, когато в комисията не беше подкрепено едно такова предложение, а в залата беше обърнато гласуването. Така ли е?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е така!
КРАСИМИР ЦИПОВ: А как е? Колеги, призовавам ви да подкрепите предложенията за промяна на цифрата „3” с цифрата „4”. Нека уважаемите колеги от опозицията да заведат своето искане в Конституционния съд и да видим какъв ще бъде резултатът. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Ципов, Вие казахте, че Конституционният съд е обосновал конституционосъобразността на така наречения принцип за уседналост. Аз искам да се обърна към Вас, ако ми намерите в решението на Конституционния съд един мотив, един аргумент, който да обосновава конституционосъобразността на принципа за уседналост, аз съм готов да Ви почерпя с каквото искате или да Ви подаря каквото поискате. Освен голословното твърдение на Конституционния съд, че това не противоречи на Конституцията, в това решение не се съдържа нито един мотив, напротив – в онова, което по принцип са мотиви към съответните параграфи на Конституционния съд, има цитиране на Конституцията, има цитиране на Търновската конституция, която категорично опровергава по принцип тезата за уседналостта и изведнъж ни в клин, ни в ръкав, без никаква логическа връзка между мотивите и крайната фраза, и крайното становище, че има конституционосъобразност, Конституционният съд казва: „Няма дописване на Конституцията, уседналостта е конституционосъобразна.” Това е. По-политически обосновано решение по целесъобразност и както стана дума от изявлението на госпожа Фидосова, явно щом е имала информация какво са се чудили и маели конституционните съдии в продължение на три месеца (реплика от народния представител Искра Фидосова), решение на Конституционния съд аз не съм виждал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! По отношение на мотивите – да, съгласен съм донякъде, че не е мотивирано именно това решение на Конституционния съд за обявяване на непротивоконституционно изискването за уседналост. Имало е и много други такива случаи. Сега, докато седях и Ви слушах, се сетих за още един пример. Между първо и второ гласуване по Закона за съдебната власт промените през 2009 г. също беше променена коренно философията на закона. Тогава Конституционният съд се произнесе, че това не е противоконституционно – говоря за вкарването на следствието в прокуратурата.
Със законопроект, който не третираше въобще този въпрос, бяха направени предложения между първо и второ гласуване и после в залата също беше променена коренно философията на тези предложения, направени между първо и второ гласуване. Заповядайте, подгответе своето искане, аз твърдя моето становище, че няма Конституционният съд да се произнесе като обяви това нещо,което господин Корнезов счита за противоконституционно, да потвърди това становище Конституционният съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От целия досегашен дебат по този параграф стана ясно едно, че управляващата партия ГЕРБ и госпожа Фидосова в частност, решиха да се съобразят в крайна сметка с решението на Конституционния съд и със становището включително на Венецианската комисия, въпреки техните заклинания, че няма, че едва ли не това становище било незадължително, че едва ли не имало пропуск, че не сме атакували § 10 и така нататък, и така нататък. С това предложение, направено в залата, аз няма да продължавам тезата дали е допустимо или не в залата, за мен е ясно, че Конституционният съд недвусмислено се е произнесъл, че когато има нарушение на правилника, това не означава, че има противоконституционност.
Чрез това предложение, направено в залата накрак, последния момент и то само да не е три, както господин Корнезов го е внесъл формално, а четири, вие признавате единствено и само, че вашият инат, който проявявахте, е бил напразен.
Така или иначе уседналостта за нас е противоконституционна и за нас е без значение дали ще бъде десет, дали ще бъде дванадесет, както искат от „Атака”, кой дава повече, цялото това наддаване в месеци, за нас е смешно и ние няма да гласуваме какъвто и да е срок на уседналост. За нас принципът, духът и буквата на Конституцията стоят по-високо от всякакви количествени цензове и критерии, които дори Конституционният съд, за съжаление си позволява да прилага. Именно затова ние предлагаме да отпаднат категорично и ал. 3, и ал. 4 на § 10. Ще сезираме повторно Конституционния съд по други разпоредби, които са тясно свързани с този параграф.
Уважаеми колеги, принципът на уседналост не е само чл. 3 и чл. 4, не е само § 1 или § 10. Принципът на уседналост са цяла редица от текстове, които са взаимосвързани и които в своята съвкупност и съвместно приложение, водят до лишаване на български граждани от основното конституционно право.
Не е късно за Конституционния съд да коригира своята позиция при едно повторно сезиране, когато ние ще атакуваме и други текстове, които, пак повтарям, в своето съвместно приложение с тези водят в крайна сметка до резултата – противоконституционно лишаване на български граждани от конституционни права.
За нас е по-важен другият извод, а той е, че за съжаление и днешната управляваща партия не устоя на изкушението до последно да отстоява едни противоконституционни текстове с едничката цел, мислейки да уязви определена политическа сила, дори и да е за сметка на лишаването на гражданите от избирателни права.
Ще ви кажа за сетен път, че вашите усилия ще бъдат напразни. Тази партия, за която българските граждани решат да гласуват, ще намерят начин да гласуват. Тази политическа партия, от която гражданите се разочароват, тази политическа партия, която вече не се ползва с тяхното доверие, каквото и да правите, каквито и текстове да приемате – противоконституционни или не, каквато и машина за сила, каквито и репресивни мерки да предприемете, гражданите в крайна сметка ще се произнесат и никой не може да избяга от тяхната присъда на изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – Павел Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Казак, престанете да повтаряте като мантра за тази противоконституционност. Всички знаехме, знаете и Вие, че уседналостта не е противоконституционна като принцип. Това се потвърди и от решението на Конституционния съд. Това е безспорно. Който продължи да говори за това, че уседналостта е противоконституционно, сам върши нещо противоконституционно. Ясно е, факт е! Въпросът е вече само за срока. Друг е въпросът, че Конституционният съд намали този срок, определи го по целесъобразност, която политическа целесъобразност е продиктувана от БКП-БСП.
Затова въпросът е приключен в българското общество, въпросът е затворен и престанете от ДПС да спекулирате с тази противоконституционност, защото това ви е основната болка. Вие искате да върнете нещата и държавата преди Четиридесетото Народно събрание, когато уседналостта беше прокарана с триста зора. Има санкция вече на Конституционния съд и това е, господин Казак, свършен факт.
Другото е, че ние неслучайно, при първото гледане на въпроса през м. декември, искахме срокът да бъде 18 месеца. Колеги от ГЕРБ, искахме да вдигнем мизата! Защото, ако бяхме вдигнали срока на 18 месеца, Конституционният съд щеше да реши 9 месеца, 10 месеца, а не 6 месеца. Да устоим, колеги от ГЕРБ, това нещо, което успяхме с триста зора да прокараме – с такава битка, с такава ярост отстоявано от БКП и от ДПС, а не да правим сега точно обратното – да свиваме знамената и да намаляваме този срок. Да се ползваме от максимума, който Конституционният съд, така или иначе, ни даде. Затова ви призовавам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Казак, ще Ви призова да не гледате какво е положението на другите партии, нито да измервате тяхната популярност. Вие също имате определени проблеми, които аз не се наемам да коментирам.
Колеги, искам още веднъж да ви призова. Гласувайте за тези предложения, няма абсолютно никакъв проблем! Многократно, ще се повторя, многократно са правени в залата такива редакционни предложения. Мога да дам много примери – най-простичкият е: предвижда се примерно законът да влиза в сила в едномесечен срок, решава се срокът да е не 1 месец, а да е 3 месеца. Няма абсолютно никакъв проблем в това. Абсолютно никакъв проблем! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на изказването на господин Шопов, единственото нещо, което ще кажа, че му благодаря, че и той призна, че решението на Конституционния съд е продиктувано от политическа целесъобразност, която няма нищо общо със спазването на принципите на правото или със спазването на духа и буквата на Конституцията.
Неслучайно ви цитирах, че Съюзът на юристите в България, Висшият адвокатски съвет, Българското дружество на адвокати за правата на човека и Институтът за модерна политика категорично отстояват, че принципът на уседналост е противоконституционен. И Конституционният съд, ако не беше подложен на подобен натиск от вас и на съображения за политическа целесъобразност, трябваше да го отмени. За съжаление не го направи. Това обаче не значи, че за нас принципът на уседналост не е противоконституционен. Ние ще продължим да го отстояваме.
Решенията на Конституционния съд не са мантра небесна, не са дефинитивни, както всички много добре знаете. Конституционният съд подлежи на еволюция в своите решения. Дай Боже, един ден Конституционният съд да промени своето мнение и да се върне към духа и буквата на Конституцията.
Що се отнася до господин Ципов. Господин Ципов, Вие трябваше да признаете от тази трибуна само едно – че не посмяхте да се опълчите срещу Конституционния съд и срещу Венецианската комисия, която недвусмислено ви заяви, че не може да има срок по-дълъг от 6 месеца. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Недейте да продължавате да твърдите, че становищата на Венецианската комисия не били задължителни. Естествено, че не са задължителни, но ако вие не се съобразявате с тях, ще доведете до това България да бъде изправена пред угрозата да бъде обявена за държава, която не спазва достиженията на европейското право и елементарните стандарти, които са въведени в системата на Съвета на Европа за честни и демократични избори. За една партия, в която се титулуват граждани за европейско развитие на България, това би било твърде голям риск и аз се радвам, че вие не посмяхте да го поемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Приключваме с дебатите по текста.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 10, против 67, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване и предложението на комисията за отхвърлянето на § 16.
Гласували 87 народни представители: за 2, против 83, въздържали се 2.
Предложението на комисията е отхвърлено.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Искра Фидосова...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Най-напред моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма как, господин Корнезов, да стане. Основният текст се гласува накрая. Първо се гласува текстът с предложенията. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Да, ще го обявя, тъкмо бях започнал.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искра Фидосова в текст по вносител, както е за § 16 в ал. 3, където е посочено, че числото „10” се заменя с числото „3” – „3” да стане „4”, и в ал. 4 навсякъде думите „6 месеца” се заменят с „3 месеца”. Там също числото „3” да стане „4”, което е една редакционна поправка.
Гласували 80 народни представители: за 68, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Процедура за прегласуване. Оспорвам резултатите от гласуването и повтарям, господин председател, че подлагането на гласуване на едно такова предложение противоречи на правилника и е противоконституционно, тъй като, забележете, решението на Конституционния съд за обявяване на текстове съдържаше само числа. Така че в тази хипотеза числото „12”, числото „6”, числото „3” е конституционен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Фидосова. В текста по вносител за § 16 числото „3” в ал. 3 да бъде заменено с „4” и числото „3” в ал. 4 също да бъде заменено с числото „4”.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 15, който става § 14 с току-що гласуваното редакционно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Фидосова, продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания по предложенията на вносителите за параграфи 17 и 18? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи 17 и 18, които стават съответно 15 и 16 и които комисията подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 72, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да се отхвърли.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания по § 19?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Това също е един от основните текстове. Става дума за малките населени места. Както знаете досега се провеждаха избори в населени места над 150 жители с приетия Избирателен кодекс мнозинството – ГЕРБ, ги качи на 350.
С други думи по този начин над 1000 – 1061 населени места, се лишават от възможността пряко да избират своя кмет. Не казвам, че това е противоконституционно. Това не е работа на Конституцията, а на текущото законодателство. В тази насока Конституционният съд се е произнесъл, но в мотивите си, уважаеми колеги, които познават мотивите на Конституционния съд, на две места казва, че качването на границата над 350 удря, подкопава демократичния процес. Достигнали сме до някакъв опит в демокрацията и напредването, а сега се връщаме назад. Това го казва в мотивите, а не в диспозитива.
Мисля, че разумът, ако дай, Боже, надделее, е разумно не само да се вслушаме в мотивите на Конституционния съд, а да дадем възможност и в по-малките населени места хората сами да си избират своите кметове, а не да ги спускаме с парашут. Стига парашутисти! (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Ти си скачал с парашут, виждам, и ти личи! Личи ти, личи ти!
Затова, уважаеми народни представители, гласувайте да дадем хората сами да си определят своите кметове. Кметът на едно малко населено място – те всички го знаят, всеки се обръща към него не само за административни услуги, той е там и попът, и кметът, и учителят (реплика от народния представител Хасан Адемов), и докторът. Да, и докторът, разбира се, стига да има нещо по младо и т.н. Така че, с усмивка да им дадем възможност на кметовете да се избират пряко от населените места. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията, с които не се подкрепят текстовете на вносителя по параграфи 19 и 20 и с които се предлага същите да бъдат отхвърлени.
Гласували 77 народни представители: за 68, против 8, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Според мен изобщо трябва да отмените това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, госпожо Манолова, права сте, ако е за това.
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля отменете гласуването.
Ще бъдат подложени поотделно на гласуване § 19, за който комисията предлага да бъде отхвърлен.
Има думата за процедурно предложение народният представител Четин Казак по начина на водене.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, аз се радвам, че Вие бързо осъзнахте, че щеше да бъде грешно да подложите на гласуване и двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, разбира се.
ЧЕТИН КАЗАК: Но от това следва и друго. Понеже двата параграфа нямат нищо общо един с друг …
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разбира се.
ЧЕТИН КАЗАК: …трябва да има възможност народните представители да се изкажат и по следващия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, ще дам възможност, няма проблем.
ЧЕТИН КАЗАК: Преди да ги подложите на гласуване, защото темата е съвсем различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, разбира се.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което се предлага § 19 да бъде отхвърлен.
Гласували 89 народни представители: за 71, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има ли изказвания по § 20? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 20.
Гласували 86 народни представители: за 69, против 11, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 21 – в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
„1.В § 24 думите „избирани за кметове на райони от общинския съвет, съответно” и думите „избора, съответно” се заличават;
2. В § 25 думите „т. 9, буква „а”, подбукви „аа” и „бб”, букви „в”, „г”, „д”, „е” и „ж”, т. 10” се заличават”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 21, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 64, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов – създава се заключителна разпоредба с § 22:
„§ 22. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 38
а) в ал. 2 след думите „кметовете на” се добавя изразът „райони и”;
б) в ал. 5 след думата „община” се добавя изразът „за кмет на район”.
2. Член 39а се отменя.
3. В чл. 42:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „на общини или кметства” се заличават;
бб) в т. 6 след думата „общината” се добавя „района”;
б) в ал. 4:
аа) в изречение първо думите „на община или на кметство” и изразът „на общината, съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметство” се заличават;
бб) в изречение второ след думата „общината” се добавя „или кмет на района”, а накрая се добавя изразът „на общината, съответно района”;
вв) в изречение трето след думата „общината” се добавя „или кмет на района”;
в) в ал. 5:
аа) в изречение първо думите „на община или на кмет на кметство” се заличават;
бб) в изречение второ преди думите „или кмет” се добавя „кмет на района”;
г) в ал. 6:
аа) в изречение първо след думата „община” се добавя „кмет на район”, а преди думите „или кмет” се добавя „кмет на района”;
бб) в изречение второ след думата „общината” се добавя „или кмет на района”.
д) в ал. 7 след думата „община” се добавя „кмет на район”;
е) в ал. 8 след думата „община” се добавя „кмет на район”;
4. Член 42а се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов, които комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 66, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 17:
„ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като не отхвърлихме § 16, както беше предложението на комисията, а го подкрепихме, се променя номерацията и тази Заключителна разпоредба трябва да бъде § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания има ли? Няма.
Това, което каза госпожа Фидосова, действително § 16, който гласувахме по вносител със съответната редакционна поправка, става § 15, а гласуваните параграфи 17 и 18 стават съответно 16 и 17, а последният параграф, както беше уточнено, вече е § 18.
Подлагам на гласуване предложението на комисията да се създаде Заключителна разпоредба с § 18.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 10, въздържали се 4.
Разпоредбата е приета, а с това и законопроектът на второ четене.
Колеги, съобщения за Парламентарния контрол:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на въпрос от народните представители Румен Овчаров и Корнелия Нинова.
2. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на въпроси от народните представители Румен Петков, Волен Сидеров и Павел Шопов – два въпроса.
3. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Красимир Велчев.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на седем въпроса от народните представители Антон Кутев, Димитър Чукарски, Ваньо Шарков – 2 въпроса, Ангел Найденов, Димитър Колев и Анна Янева и Мая Манолова и на две питания от народните представители Димчо Михалевски и Меглена Плугчиева и Димчо Михалевски.
5. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на четири въпроса от народните представители Ангел Найденов, Ирена Соколова, Пенко Атанасов и Румен Петков и на питане от народните представители Мая Манолова и Драгомир Стойнев.
6. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на четири въпроса от народните представители Димитър Горов, Лютви Местан и Неджми Али – два въпроса, и Стоян Гюзелев, Димитър Петров, Галина Милева, Иван Вълков и Вяра Петрова и на питане от народния представител Георги Пирински.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
8. Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Георги Андонов и на две питания от народния представител Меглена Плугчиева.
9. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на питане от народния представител Георги Пирински.
10. Министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на въпрос от народните представители Михаил Миков и Мая Манолова.
11. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Румен Петков.
12. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на два въпроса от народните представители Волен Сидеров, Румен Овчаров и Анна Янева и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Георги Божинов и Петър Димитров.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от правилника се отлагат отговорите на:
- питане от народните представители Яне Янев и Емил Василев към министър-председателя на Република България Бойко Борисов;
- въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев;
- въпрос от народния представител Любомир Владимиров към министъра на здравеопазването Стефан Константинов;
- въпрос от народния представител Любомир Владимиров към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков;
- питане от народния представител Яне Янев към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
На основание чл. 83, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със 7 дни е поискал министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса от народния представител Петър Мутафчиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Николай Младенов.
Утре продължаваме с парламентарен контрол в 9.00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 16.28 ч.)

Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Анастас Анастас
Павел Шопов
Секретари:

Петър Хлебаров
Митхат Метин