Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, продължаваме с приетата за тази пленарна седмица програма.
Заповядайте за процедура.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес е 9 юни – една от най-черните и срамни дати в политическия живот на България през отминалия ХХ век. На този ден преди 88 години с военен преврат е свалено законното правителство на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. Ръководители на преврата – финансовата олигархия и монархията, а изпълнител на преврата е Военната лига.
В 3 часа на 9 юни 1923 г. войската, предварително подготвена, била изведена от казармите. Към 4 часа сутринта на същия ден заговорниците вече държали властта в столицата. Земеделски министри, с малки изключения, били арестувани. Арестувани били и много депутати. Било въведено военно положение. Превратаджиите разпоредили за запазването на реда – администрацията да се подчинява на военните власти. Военните имали право да издават присъди на място, тоест да разстрелват.
Недоволството сред населението от фашисткия преврат в столицата било много голямо. В провинцията, под ръководството на местните органи на земеделското управление, хората се вдигнали на въоръжено въстание, известно като Юнското антифашистко въстание. Най-масови са въстанията в Плевенско, Търновско, Шуменско, Пловдивско. В Пазарджишко въстаниците се ръководят от Александър Стамболийски. Срещу себе си въстаналите селяни имали добре въоръжена, организирана и дисциплинирана армия. След тежки боеве армията установява контрол.
На 14 юни вечерта Александър Стамболийски е заловен и откаран във вилата му край с. Славовица. Там е убит след невероятно жестоки изтезания. Била му прочетена смъртна присъда от името на Военния съд.
Съпротивата на въстаналия народ срещу извършителите на държавния преврат била жестоко смазана. Хиляди от въстаниците били убити или арестувани и хвърлени в затворите.
Госпожо председател, за всички българи, загинали по времето на Деветоюнския преврат и последвалите го събития, моля да отдадем почит с едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на партия „Атака” – господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Натоварен съм от Парламентарната група на партия „Атака” да ви прочета и изложа следната декларация. Тя е по повод гласуването на пакета от решения, внесен от „Атака” за промяна в състава на постоянните комисии в Народното събрание. Ние заявяваме, че при това гласуване беше извършено фрапантно погазване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Практиката на системни и груби нарушения в правилника от предишни състави на Народното събрание, особено в Четиридесетото Народно събрание, под председателството на Георги Пирински, беше пренесена и в настоящото Четиридесет и първо Народно събрание под председателството на госпожа Цецка Цачева.
Сега действащият Правилник на Четиридесет и първото Народно събрание беше гласуван в настоящия му вид с надеждата и решимостта поне това Народно събрание да се справи с уродливото и широко известно явление, известно като „парламентарно номадство”.
При започналото роене и системно напускане на отделни депутати на парламентарните си групи, правилата в тази връзка бяха стриктно спазвани до този момент. Това се случи при разпадането на Парламентарната група на РЗС, при напускането на народния представител Венцислав Върбанов, както и при напускането на Парламентарната група на ДПС от Корман Исмаилов и Касим Дал.
При отцепването от Парламентарната група на „Атака” на четирима депутати, обаче, за първи път принципите на новия правилник бяха нарушени. За пръв път видяхме уж опониращи си в политиката парламентарни групи да се обединяват срещу „Атака”, водени не от правни съображения, а от нездрави интереси.
Партии, които уж са на противоположни политически позиции като ГЕРБ, БСП, Синята коалиция и ДПС се обединиха в политическата си омраза към националистическата формация „Атака”, дирижирани от един чуждестранен посланик с поведението на клоун. Когато се обсъждат кандидатурите на депутатите, се обсъждат техните качества. Тук нямаше персонално обсъждане на кандидатурите, а е вменена партийна вина. Това не беше оспорено и по никакъв начин не беше опонирано от страна на ГЕРБ и от други политически сили, нито отделни депутати, които често са пледирали за стриктното спазване на законите, разпоредбите и правилата.
В основата на нашето искане за промени в състава на постоянните комисии е безспорният факт за напускането на трима депутати от Парламентарната група на партия „Атака”. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от правилника е категорична и безапелационна. Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяването на членството си в парламентарната група по предложение на тази група.
В този смисъл двама от напусналите: Валентин Николов – сега председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, и Огнян Пейчев – сега заместник-председател на Комисията по околната среда и водите, отпадат от състава на съответните комисии по силата на този текст на правилника.
Що се касае до третия напуснал парламентарната група – Кирил Гумнеров, член на две парламентарни комисии, за него е приложима разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от правилника.
Провеждането на заседания от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, както и от Комисията по околната среда и водите в сегашния им състав, е в противоречие с цитираните разпоредби на правилника и ще доведе до гласуването на нищожни решения.
Уверени в правотата си и решени Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание да бъде стриктно спазван, заявяваме, че ще внесем, и ние сме ги внесли вече в Деловодството на Народното събрание, отново проекторешения за разглеждане и за поставяне в дневния ред на Народното събрание за попълването на състава на постоянните комисии.
По този начин даваме възможност на Народното събрание да излезе от юридическата безизходица, в която се постави, и след аргументирано обсъждане на персоналните кандидатури, а не както досега се правеше, да се вменява партийна вина по повод на събития, които нямат нищо общо с приложението на правилника, спазването му и попълването на състава на постоянните комисии, да се вземе едно справедливо решение.
Госпожо председател, понеже нашите предложения вече са внесени в Деловодството на Народното събрание, като човекът, който има главната отговорност за спазване на правилника, Ви призовавам на основание чл. 43, ал. 5 да приложите Вашите изключителни пълномощия за внасянето в дневния ред на тези решения още днес или утре, а ако Вие не го сторите, да го направите в дневния ред за следващата седмица като т. 1 при формулирането и представянето на дневния ред за следващата седмица.
Аз считам, че за да се коригира тази несправедливост, която беше проявена вчера и това драстично нарушение на правилника, най-вече Ваше задължение е да внесете за разглеждане още днес или утре – имате това право, имате тази възможност на основание чл. 43, ал. 5, нашите предложения. Благодарим ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно пояснение с оглед тиражираното във вчерашния и днешния ден, а така също и заявеното в декларацията на Партия „Атака”. Съгласно чл. 16, ал. 3 народният представител може да напусне парламентарна група, когато подаде писмено заявление. Алинея 4: „При напускане на парламентарната група или изключване от състава й – ние сме в първата хипотеза – народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група”.
По силата на този текст и по аргумент от чл. 22, ал. 3, където е казано, че „председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани...”, с факта на обявяването в пленарна зала на молбите на тримата народни представители отправени до председателя на Партия „Атака” и до председателя на Народното събрание са прекратени съответно членствата им в постоянните комисии, в които те са членували, а така също и пълномощията им на заместник-председатели в тези комисии. Това произтича категорично от нашия правилник.
Действително, вчера в следобедните часове отново в Деловодството на Народното събрание са подадени проекти за решения, които дублират онези три проекта, които вчера не получиха гласовете на народните представители. Не ги включвам в днешната програма на Народното събрание, тъй като в един от проектите се предлага за заместник-председател да бъде избран народен представител от Партия „Атака”, който не е член на тази комисия. Би следвало да бъде прередактиран проектът за решение и да бъде вписано, че той първо се предлага за член, а след това за заместник-председател. Когато бъдат своевременно извършени поправки в тези проекти за решения, те ще бъдат докладвани, включени в дневния ред на Народното събрание и отново подложени на гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ХАРТАТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЕНЕРГИЕН ФОРУМ.
С докладите на двете комисии, на които е разпределен, ще ни запознаят по реда на комисиите.
Първо, следва Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм – господин Димитров.
Господин Димитров, ще ни запознаете ли с доклада на комисията?
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, предложение за допускане в залата на господин Делян Добрев – заместник-министър, и Елисавета Михайлова – директор на дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„ДОКЛАД

по Законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на
13 май 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум.
На заседанието присъстваха: Делян Добрев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Елисавета Михайлова – директор на Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и Генка Белева – юридически съветник на министъра на външните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Елисавета Михайлова.
Международният енергиен форум е един от утвърдените, международно признати форуми на енергийни министри за активен диалог между страните – производителки и потребителки на петрол и природен газ, и транзитните страни. Този диалог е от изключително значение за намиране на решения на глобалните проблеми, за ограничаване на различията между производители и потребители и за насърчаване на прозрачността, стабилността и предсказуемостта на енергийните политики, които изискват обединените усилия на правителства и бизнес. Решаването на проблемите, свързани с промените в климата, развитието на новите технологии, енергийното сътрудничество, преодоляване на енергийната бедност, ограничаване на колебанията в цените на енергийните ресурси са само част от аспектите, върху които фокусира вниманието си форума.
Хартата определя мисията на Международния енергиен форум, целите в неговата дейност, органите, официалния език и седалището, формирането на бюджета, както и формулата за определяне на финансовото съдействие от всяка страна членка. Предвижда се Международния енергиен форум да се превърне в международна организация в системата на ООН.
Финансовите вноски на Република България към Международния енергиен форум ще бъдат покривани със средства от утвърдения програмен бюджет на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Присъединяването на Република България към Международния енергиен форум ще гарантира възможността нашата страна да защитава своите национални интереси в диалога между страните – производителки и потребителки на петрол и природен газ, и транзитните страни, продиктувани от стратегическото географско положение и от участието ни във важни енергийни инфраструктурни проекти.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Има думата господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбраната
относно Законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерски съвет на 13 май 2011 г.

Комисията по външна политика и отбраната разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Международният енергиен форум е световна енергийна организация, създадена след войната в Персийския залив 1990-91 г. когато геополитическото и икономическото значение на петрола и природния газ излиза на преден план и се утвърждава необходимостта от сътрудничество на политическо ниво. Инициативата за създаването му е на тогавашния президент на Франция Митеран и на венецуелския му колега Перес. През 2000 г. диалогът между производители и потребители приема името Международен енергиен форум, а в края на 2003 г. се сформира и Секретариат на организацията.
Дейността на форума е насочена към намаляване изменчивостта и несигурността на енергийните пазари, преодоляване на енергийната бедност, ограничаване на колебанията в цените на енергийните ресурси и създаване на благоприятна и максимално предвидима бизнес среда, база за вземане на инвестиционни решения в национален и глобален план. Една от особено полезните дейности на форума е Съвместната инициатива за петролни данни /JODI/ с участие на повече от 90 страни, сред които и България.
Хартата на Международния енергиен форум е подписана на 22 февруари 2011 г. в Риад. Тя предвижда форумът да се превърне в международна организация в системата на ООН.
Участието на България ще съдейства за утвърждаване на активната роля на страната ни в междудържавния енергиен диалог. Стратегическото географско положение и участието на България в значими енергийни проекти изискват повишена информираност, изявен международен профил и активно включване във външната енергийна политика на Европейския съюз. Присъединяването ни към форума ще гарантира възможността България да защитава своите национални интереси в диалога със страните производителки, потребителки и транзитни страни.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Хартата на Международния енергиен форум.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
От името на вносителя има ли желание за изявление? Няма.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Хартата
на Международния енергиен форум

Член единствен. Ратифицира Хартата на Международния енергиен форум, подписана на 22 февруари 2011 г. в Риад, Кралство Саудитска Арабия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване на второ четене Закон за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следва последната точка в програмата ни за днешния пленарен ден:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ЗА 2010 г.
Вносител е Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност.
С доклада на комисията ще ни запознае господин Камен Костадинов – член на комисията.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Преди това процедурно предложение, госпожо председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат поканени господин Тодор Коларов – председател на Комисията за установяване на имуществото придобито от престъпна дейност, госпожа Антоанета Цонкова – заместник-председател на комисията, и господата Георги Илиев и Крум Зарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Костадинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика относно приемането на Доклад за дейността на комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност за 2010 г., внесен в Народното събрание, № 120-00-18 от 31 март 2011 г.

На основание Разпореждане № 150-01-105 от 1 април 2011 г. на председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание на 19 май 2011 г. разгледа внесения Доклад за дейността на комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност за 2010 г., № 120 00 18 от 31 март 2011 г.
Изготвеният доклад на комисията е в изпълнение на задълженията на същата, произтичащи от разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, да информира Народното събрание. След станалите разисквания Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика изразява следното становище:
От така представения доклад, макар и в обем от близо 150 страници, в по-малко от една трета от тях се съдържа полезна информация относно дейността и целите, за които със закон е създадена през 2005 г. тази комисия, а те са: предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност.
Похвална би била амбицията на предишния състав на комисията да отстоява бюджетните средства, отпуснати за 2010 г. във връзка с нейната дейност (при първоначален бюджет 5 млн. 310 хил. лв.), ако обаче срещу тези пари на българския данъкоплатец имаше съпоставими, включително и във финансов еквивалент, резултати.
Такива за съжаление обаче липсват, като се представят на Народното събрание обобщени и с неясен произход данни. Така например още на стр. 6 от доклада се твърди за високата ефективност на работата на комисията: „...и по-точно сумата на отнетото имущество, която само за 2010 г. възлиза на повече от 7 млн. лв.”. Това обаче, освен че е твърде общо представено и като цифри покрива до голяма степен отпуснатия от държавата бюджет за предходната година, се разминава и с фактите по данни от самата комисия в същия доклад. В този смисъл става ясно, че за всичките пет години от съществуването си до края на отчетния период по искане на комисията са образувани общо 263 дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, пред съответните окръжни съдилища, като общият брой на приключилите досега в полза на комисията дела е само 15 и то общо за 8 млн. 400 хил. лв., тоест от 2005 до 31 декември 2010 г. В този смисъл по данни на самата комисия претенциите й пред съда са били общо за 253 млн. 400 хил. лв. и сами виждаме огромната разлика в размера на уважените искове, тоест те са 30 пъти по-малко. В потвърждение на горното драстично разминаване в цифрите и твърденията за ефективност е фактът, че изцяло приключилите в полза на комисията до момента дела са едва 4,18%.
Макар че комисията, позната доскоро в публичното пространство като Комисията „Кушлев”, се слави с изключително високите си месечни възнаграждения (като само тези на председателя Кушлев са били в пъти повече, отколкото на министър-председателя) за целия период от нейното създаване преди 2010 г. е успяла да установи чрез съда основания за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, за общо 1 млн. лв., което е по-малко от бюджета на комисията за едно тримесечие.
В доклада обаче щедро се преекспонират стари дела от предходни години срещу стари познайници на съдебната власт и обществото, като се отчитат, кой знае защо, за пореден път активи с делата по отношение на Димитър Желязков (Митьо Очите), Иван Главчев (Ванко 1), Ерджан Рашид (Роко) и други, все през предходни години.
Четем оплаквания освен за намален бюджет за 2010 г., но и за свръхнатовареност на кадрите на комисията поради малкия им брой, от една страна, и многобройните уведомления на съдилищата за влезли в сила присъди през последните пет години, с които комисията е сезирана, за да образува производства срещу тези лица. Какви са обаче фактите в тази насока, при това пак от информацията, дадена ни в доклада на комисията? От общо 5309 уведомления от разследващите органи и съда, които комисията е получила, същата комисия е образувала едва 177 производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по тези сигнали на компетентните органи, което представлява едва 3%. Още повече, от страница 25 на доклада става ясно, че от всичките 177 бр. образувани производства пред комисията, само 79 бр. през 2010 г. са образувани по нови уведомления и това е под 1%. А същевременно пък срещу тези образувани от комисията производства се разписват по данни на самата комисия общо 192 души, от които 12 новоназначени през 2010 г., разпределени при това в три функционални и единадесет териториални дирекции и две обособени звена. Каква е тяхната ефективност показателни са следните факти, като например, че за дирекция „Информационно обслужване и деловодна система”, съществуваща от 2005 г., при това с три отдела, до края на 2010 г. се признава, че не е изградила автоматизирана информационна система (стр. 13). За ефективността пък на териториалните дирекции съдим от следните факти, като например, че Териториална дирекция – Видин, има само три образувани дела за 2010 г. пред съдилищата; Териториална дирекция – Русе – четири дела, а Териториална дирекция – София-град – цели пет дела. Впрочем в цифри за всичките пет години съществуване за Териториална дирекция – София-град, те са общо 17 бр., а за Териториална дирекция – Русе – 11 бр., като от тях за всичките пет години приключилите дела (при това само на две инстанции) за Териториална дирекция – Русе, са общо две дела (при успеваемост на комисията 1:1), докато за Териториална дирекция – София-град, статистиката е още по-отчайваща, тъй като за всичките пет години досега от общо 17 бр. дела нито едно дело не е приключило дори на първа инстанция.
Произволни считаме и не подлежат на обективен критерий заложените в доклада на комисията цифри за искания за налагане на обезпечителни мерки и запориране на имущество през 2010 г. за близо 270 млн. лв., тъй като това са имоти и вещи по оценки, които са правени от оценители, работещи по договор със същата комисия и на които оценители комисията се явява възложител. Друг е въпросът доколко това са реалните цени, а съвсем различен е дали ще бъдат някога събрани от държавата горните суми след влязло в сила съдебно решение и образувано изпълнително производство спрямо същите лица, на които е запорирано имуществото. Още повече, от доклада на комисията става ясно, че в комисията се жалват от липсата на средства за повишаване на професионалната квалификация и провеждане на обучение включително на същите тези външни оценители. Защо държавата в лицето на една държавна комисия трябва да плаща от бюджета си курсове и обучения на оценители на недвижими имоти, земеделски земи, машини, съоръжения и други, след като същите лица са лицензирани и сами следва да повишават квалификацията си, за да отговарят на съответните професионални критерии?
Не буди удовлетворение и така нареченият анализ на образуваните производства от комисията по видовете престъпления. От тях например се запознаваме, че за незаконна сеч са образувани шест производства срещу лица, попадащи в приложното поле на закона, докато срещу лица за престъпления като трафик на хора, измами в особено големи размери, изнудване, контрабанда, подправка на парични знаци, укриване на данъци в особено големи размери същата комисия е образувала общо едва 4 бр. производства.
Ниската ефективност за 2010 г. от обективно свършеното от комисията във връзка с изпълнение на дейността й по отнемане в защита на държавния интерес имущество, което в крайна сметка е критерий за ефективността на работата на цялата комисия и всичките й подразделения, включително и очакванията на обществото, определящи смисъла от такава комисия, се доказва дори от един сам по себе си показателен факт отново от кориците на доклада, че присъдените разноски и юрисконсултски възнаграждения по общо десетте изпълнителни дела за цялата 2010 г. са на стойност едва 80 хил. 862 лв.! Т.е. не се пада дори и по едно изпълнително дело на териториална дирекция за отчетната 2010 г., да не говорим, че не могат да бъдат покрити частично само разходите за заплати и осигуровки на служителите от тази сума.
Същевременно обаче от Раздел VІ „Международно сътрудничество на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” научаваме за изключително активната международна дейност на комисията, включително и за честите пътувания на предишния й председател, за което винаги са се намирали пари, а и здраве за господин Кушлев, тъй като разбираме, че само през периода, в който е текла проверката пред Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Четиридесет и първото Народно събрание срещу господин Кушлев, а именно след 27 октомври 2010 г., през м. ноември и съответно през м. декември 2010 г., когато господин Кушлев беше болен за пред Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и същият отклоняваше поканите да бъде изслушан на това основание, това не му е попречило да се e командировал по веднъж месечно в Италия и Кралство Белгия, без да броим предходната му активна международна дейност.
В резултат на горните констатации и изводи Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика гласува „против” приемането на доклада – 3 гласа, без „за” и „въздържал се” и прие следното
РЕШЕНИЕ:
Не приема Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2010 г., внесен за разглеждане в Народното събрание под № 120-00-18 от 31 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада и проекта за решение по него? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, предложен ни в доклада и докладван от Камен Костадинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 4.
Решението е прието.
Съобщения за парламентарния контрол на 10 юни 2011 г. от 11,00 часа:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на 3 питания от народните представители Яне Янев и Емил Василев, и Антон Кутев (две питания).
2. Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Георги Андонов и на 2 питания от народния представител Меглена Плугчиева.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на 2 въпроса от народния представител Петър Мутафчиев.
4. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
5. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Асен Агов.
6. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Румен Петков.
7. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Любомир Владимиров и Цвета Георгиева.
8. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на питане от народния представител Яне Янев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на 2 въпроса от народните представител Георги Божинов, и Мая Манолова;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на 2 въпроса от народния представител Николай Пехливанов;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос от народния представител Михаил Миков.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отлагат отговорите на:
- питане от народния представител Георги Пирински към министъра на отбраната Аню Ангелов;
- въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, министърът на външните работи Николай Младенов, и министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Утре редовно пленарно заседание със законодателна дейност от 9,00 ч., от 11,00 ч. – парламентарен контрол.
Закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито 9,45 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова