Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Съгласно приетата от нас Програма за работа на Народното събрание за настоящата пленарна седмица, като т. 1 за четвъртък, 16 юни 2011 г., е предвидено да започнем с:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ, ЗАРАДИ ПРОВАЛА НА АНТИКРИЗИСНАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ТЕЖКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ХОРАТА.
Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Както вчера уведомих членовете на Председателския съвет, разискванията ще преминат при така нареченото удължено време в хипотезата на чл. 48, ал. 2. Ще припомня времето, с което разполага всяка една парламентарна група.
Парламентарната група на ГЕРБ с численост 117 души има на разположение 40 минути.
Парламентарната група на Коалиция за България с численост 40 души има 25 минути.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, състояща се от 35 члена, разполага с 24 минути.
Парламентарната група на „Атака”, състояща се от 17 души, разполага с 21 минути.
Парламентарната група на Синята коалиция с 14 члена, разполага с 20 минути.
Независимите народни представители, съгласно нашите правила, имат общо 15 минути, което прави трима народни представители с изказване до 5 минути.
Във времето на парламентарните групи не влиза времето от 10 минути за представяне мотивите на проекта за решение, както и времето при ползване на дуплики. Не влиза и времето, в което членовете на правителството взимат думата и говорят по темата на разискванията.
За процедура – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви!
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната ни група предлагам директно излъчване на дебатите по вота на недоверие, каквато е и константната парламентарна практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Госпожо председател, днес е ден на национален траур и без да искам да спекулирам с тази тема ще кажа само, че Националното радио и Националната телевизия имат специална програма в днешния ден. Сиреч предаването на увеселението, наречено вот на недоверие, изглежда неуместно. И от тази гледна точка аз предлагам обратното – да не се излъчва по Националното радио и по Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за директно излъчване по Националното радио и по Националната телевизия.
Гласуваме!
Гласували 185 народни представители: за 60, против 38, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
За процедура – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, процедурното ми предложение е за прегласуване със следните мотиви.
Неслучайно вчера господин Лютви Местан от името на Парламентарната група на ДПС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев, припомням Ви чл. 61, ал. 2 – само когато оспорвате резултата (силен шум и реплики от КБ и ДПС), тогава можете да поискате прегласуване. Разбирам, че Вие оспорвате резултата от първото гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оспорвам. Аз имам право да кажа мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, аз имам право да кажа мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава възможност по ал. 2. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, мотивите ми, с които оспорвам този резултат са, че ние имахме предвид точно това, че траурът ще бъде използван за това дебатът да не бъде видян от българските граждани. И вчера го казахме много ясно на нарочен Председателски съвет. Защото никой няма право да употребява траура на близките на загиналите за това да не се види най-важната конституционна процедура в българския парламент.
Затова аз ви призовавам да гласувате „за”, тъй като вчера вие отхвърлихте да отложим гласуването с един ден. Нищо нямаше да ви струва. Всички сме готови за този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Националното радио и Националната телевизия.
Гласували 174 народни представители: за 59, против 64, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
От името на парламентарна група има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Подновявам предложението, което направихме вчера на нарочен Председателски съвет – дебатите по вота на недоверие да бъдат отложени за утре. Те можеха да се проведат и днес, ако мнозинството с едно силово решение не ограничаваше българските граждани да чуят мотивите на вносителите на вота на недоверие, както и аргументите на управляващото мнозинство срещу тези мотиви.
Тези дебати са предназначени не толкова за тук присъстващите 240 народни представители – адресат на дебатите е българското общество. Ние сме напълно съгласни със съображенията, изказани от господин Асен Агов, че не е подходящо в деня на траур да ангажираме вниманието на българските граждани с едни дебати по вот на недоверие, които, видно от негативната практика, се провеждат с малко по-остър полемичен език, който не би бил съзвучен с идеята за смирението, с идеята за състраданието, със съпричастността, които са присъщи за един национален ден на траур в памет на жертвите.
И понеже няма как да съчетаем траура с дебатите, то повторно предлагаме отлагането на дебатите, защото няма как вие, от една страна, да проявявате, как да кажа – може би най-подходящата дума е инат, да не чуете разумните аргументи на опозицията за отлагането и да кажете: „Ясен е държавният протокол, той позволява провеждането на дебати и в деня на национален траур”, и същевременно, възползвайки се от траура, да лишите българските граждани от възможността да чуят аргументите и на опозицията, повтарям, и вашите контрааргументи.
Няма по-разумно решение от това да отложите разискванията за утре или да поемете отговорността си, да коригирате решението, с което отхвърлихте предложението за пряко предаване, естествено да понесете и негативите от естествената реакция на българските граждани, че в ден на траур ги подлагате на такава парламентарна емоция, която е неизбежна.
Така че, госпожо председател, определено нямате полезен ход. Или ще пуснете в пряко предаване дебатите и ще си посипете главата с пепел (шум и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), или ще приемете предложението за отлагане на дебатите. В противен случай (шум и реплики от ГЕРБ) носите неизбежно отговорността за това, че криете нещо, че ви е страх от тези дебати – вие ги загубихте в зародиш! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на разискванията по вота на недоверие.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 89, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбира се, че ще оспоря това гласуване и ще предложа да се прегласува предложението, което беше направено, за отлагане на дебата.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, днес всички ние под една или друга форма, с различни думи ще изразим съжалението си за загиналите, съпричастност към скръбта и мъката на близките и ще се присъединим към пожеланията за бързо оздравяване на ранените. Само че дотук ще свърши приликата, която ще имаме като представители на опозицията и на мнозинството.
Разликата е, че ние не се опитваме да обвържем този вот с националния ден на траур. Разликата е, че вие го правите и го правите по един абсолютно неуместен и недопустим начин!
Госпожо председател, срамно е това, което правите и Вие като ръководеща заседанието! (Оживление, шум и реплики от ГЕРБ.) Вие обвързахте още вчера дебата и националния ден на траур, наричайки „цинично”, тогава когато някой си позволи да спекулира и да го обвърже. Вие го правите с вашето нежелание да приемете предложението за пряко предаване!
От кого го криете и какво мислите, че толкова ще се случи в пленарната зала?
Ние знаем, че правителството не е в състояние да реализира онези мерки, които са необходими! Ние знаем, че правителството и мнозинството се провалиха! Това го знае и мнозинството от българските граждани! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Предлагаме ви още веднъж да помислите, да прецените аргументите и да приемете предложението за отлагане на дебата за друг ден, по-подходящ от днешния – на национален траур.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане на дебатите.
Гласували 170 народни представители: за 61, против 93, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
От името на вносителите с мотивите на вота…
По начина на водене – госпожа Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което се случва днес в тази зала, е нечувано и безпрецедентно. (Смях и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) За първи път дебатите по вота на недоверие няма да бъдат показани пред българското общество! За първи път мнозинството толкова го е страх от този дебат, че е готово да се скрие и да спекулира с деня на траур на близките на загиналите при жестоката катастрофа!
Отговорността за това е Ваша, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие така мислите, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Отговорността за това е Ваша, госпожо председател, защото вчера ние официално помолихме да промените датата на дебата, който да се състои утре. Това е изцяло Ваше правомощие, така че отговорността днес парламентът да разглежда този въпрос е изцяло на председателя на Народното събрание, който не се съобрази с деня на траур и насрочи дебатите по вота за днес! По този начин за първи път дебатът по вота ще бъде апокрифен и българските граждани ще трябва да се запознават с него, търсейки едва ли не стенограмите като апокрифна литература! Това е недостойно за едно парламентарно мнозинство!
Смисълът на един вот на недоверие е да се чуят аргументи (шум и реплики от ГЕРБ), да се чуе опозицията, да се чуе мнозинството, да се чуе изпълнителната власт!
Ако имате достойнство и ако имате смелост, променете датата на дебата, така че наистина българските граждани да чуят и вашите аргументи, и аргументите на опозицията! Иначе ще затвърдите своя имидж на страхливци. (Шум, смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители, позволявам си да ви помоля най-учтиво за малко повече възпитание. (Шум и реплики от Коалиция за България. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вчера България стана свидетел на една от най-тежките трагедии – катастрофата на магистрала „Тракия”. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглете си вота.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Бъдете така добри все пак да проявите малко уважение не само към хората и семействата на тези, които са загинали, но и към хората, които са в болница в тежко състояние в момента. Проявете малко смирение.
Ако искате да си кажете мотивите срещу правителството, тук е мястото да го кажете. Ако искате да го казвате по телевизията, кажете го по телевизията. Никой не ви скрива по никакъв начин дебата. Вашите мотиви ще бъдат разгледани и обсъдени в Народното събрание, където се намирате, където всички се намираме. Ако искаме да правим политика на площадите, на полянките, на ливадките, да се разберем, че това искаме да правим. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Българският парламент не е „Биг брадър”, не е шоу, което се излъчва по телевизията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не проявявайте неуважение към институцията, в която сте избрани да работите, като искате единствено и само да я превърнете в някакъв спектакъл пред обществото. Тук е мястото за дебата, тук се случват дебатите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите за мотивите – господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, уважаеми народни представители!
Мотиви към проекта за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на антикризисната политика на правителството и тежките последици за хората.
Уважаеми господин премиер, дано поне по някакви тайни канали слушате този вот.
Вчера Вие отново поставихте въпроса, че тройната коалиция няма морално право да иска вот на недоверие и аз не мога да отмина това с мълчание.
Господин премиер, след 23 месеца управление, най-после трябва да приемете две прости истини.
Първата е, че световната икономическа и финансова криза свърши и вече не можете да се оправдавате с нея. Пропуснахте да я победите.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали нямаше такава?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пропуснахте я и като шанс да промените България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля не се обаждайте от място!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да я изведете на ново технологично, икономическо, социално, политическо и културно равнище. Кризата, която сега върлува в България, е ваша лична заслуга и ваша лична отговорност.
Втората истина е, че от две години тройна коалиция в България ня-ма. Победихте я на изборите през 2009 г. и сега вие сте тройната коалиция, която отговаря за настоящето и бъдещето на България.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Повече няма и да има.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За вносителите на вота беше най-лесно да се плъзнем по примамливата плоскост на „Уикилийкс” и на СРС тата и сега вотът да е за Вашето минало и морал. Но вотът и неговият морал не са за миналото, те са за настоящето – вашето, нашето, общото на всички българи. Ако днес вие можехте да се изправите пред нацията и да заявите, че сте надминали икономическото, социалното, образователното и културното развитие на България от преди две години, вот нямаше да има. Но е точно обратното – две години България върви назад и надолу. След две години ваше управление българите сме по-малко, по-стари, по-болни, по-безработни, по-бедни, по-необразовани, по-изостанали. Ето за това е вотът на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Димитров.
Моля народните представители да заемат местата си в залата!
Продължете, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин премиер, нема више Станишев, има Бойко Борисов! Вие управлявате и Вие отговаряте, защото преди две години Вие искахте да сте премиер на тази България. Не на Германия, на САЩ или на Русия, а на тази България и ако не Ви е харесвала, да не сте се хващали. Вие не просто се хванахте, Вие щедро обещавахте. Обещахте ни ускорен икономически растеж и европейско развитие. Обещахте ни за три години средноевропейски доходи. Обещахте ни купища европейски пари. Ние Ви повярвахме, господин премиер, а Вие (шум, смях и ръкопляскания от ГЕРБ) ни излъгахте и затова днес от името на излъганите, а не от името на тройната коалиция, каквато няма, внасяме този вот на недоверие.
Вашето правителство показа тотална неспособност за справяне с кризата. Липсата на антикризисна политика и адекватни мерки на кабинета води до икономически застой, влошено усвояване на еврофондовете, спрени реформи във всички сфери. Тежката социална цена на този провал се плаща от българските граждани – висока безработица и инфлация, трайно обедняване, влошено качество на живот. В същото време европейските икономики, след адекватни антикризисни политики на своите правителства, показват трайна тенденция на излизане от кризата. На този фон България продължава да изостава и да влошава позициите си спрямо другите членки на Европейския съюз. За всички вече е ясно, че това е отговорност на българското правителство, което не може да оправдава политическото си безсилие и некомпетентност със световната икономическа криза.
За вота на недоверие има и актуален външен повод – негативните оценки и препоръки на Европейската комисия към правителствените програми и отчетливите външни сигнали за променено отношение към личността и дейността на премиера, които не могат да бъдат премълчани или пренебрегнати.
Особено тревожни са изнесените и в медиите сигнали за връзки на управляващите с контрабандата и с организираната престъпност. Премиерът трябва да поеме лична отговорност за всичко, което се случва в България, защото това произтича пряко от въведеното от него еднолично командно управление.
Основните мотиви за вота на недоверие са два.
Първият е за провала на антикризисната политика на правителството. Правителството на практика не реализира никаква антикризисна политика. Вместо по-бързо и безболезнено преодоляване на икономическата криза, то задълбочи отрицателните й ефекти. Доведе до срив в производство, спад във вътрешното потребление, недостиг на приходи в бюджета, обедняване на българите, намаляване на икономическата активност, ръст на безработицата, несигурност и непредсказуемост.
Съгласно най-старата ежегодна класация на конкурентоспособността на икономиките, тази на Виенския институт за международни икономически изследвания, през кризисната 2009 г. страната ни е заемала 38 позиция по конкурентоспособност. След нас са Испания, Бразилия, Полша, Унгария, Турция, Русия, Италия, Румъния и Гърция. За по-малко от две години правителството на ГЕРБ срина конкурентоспособността на страната със 17 позиции и тя вече е на 55 място от 59 икономики. След нас остават само Гърция, Хърватия, Украйна и Венецуела. Още една година управление на ГЕРБ и страната ни ще отпадне от групата на конкурентоспособните икономики.
Пет са основните изводи, които прави Виенският институт за България:
„Първо, с погрешните си антикризисни мерки българското правителство задълбочи икономическата криза.
Второ, това развитие запрати България на едно от последните места в Стария континент. Причините трябва да се търсят предимно вътре в страната.
Трето, от м. юли 2009 г. българското правителство не е представило смислена стратегия и политика за справяне с кризата.
Четвърто, през 2011 г. българското правителство е изоставило стриктната фискална политика и я е заменило с разточително популистко харчене.
И пето, неясният и постоянно променящ се политически курс е оказал разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика”. Край на цитата от Виенския институт.
Важна роля в провала на антикризисната политика на правителството играе и провалът в усвояването на европейските фондове. През август 2009 г. България е на 14-о място по усвояване. Към 1 май 2011 г. тя вече е на 24-то място по усвояване от Фонд „Регионално развитие”, на 25-то място от Социалния фонд и на последно място по усвояемост от Кохезионния и Аграрния фонд. Най-бедната страна в Европейския съюз в продължаваща криза вместо да ползва максимално европейско финансиране, ползва средства от националния и местни бюджети, а голяма част от малките и средни предприятия, земеделските стопани и общините са принудени да финансират проектите със свои средства или да вземат огромни кредити, което рязко влошава финансовото им състояние.
Втората причина е за тежките последици за хората. За първи път през годините на прехода българско правителство замрази доходите на хората и с действията си увеличава безработицата и инфлацията. За последните две години броят на заетите лица е намалял с над 372 хиляди. Безработицата се е увеличила с нови 170 хиляди. Всеки трети младеж е безработен и търси реализация в чужбина. Броят на обезкуражените лица достигна 260 хиляди. България е една от трите страни в Европейския съюз с най-висока инфлация. Цената на основни хранителни продукти се вдигна с над 50%. Доживяхме цената на бензина и дизела в най-бедната страна в Европейския съюз да бъде по-висока от цената в най-богатата. Натрупаната от началото на това управление инфлация достигна двуцифрени стойности, но няма мерки в подкрепа на жизненото равнище на хората.
За първи път от годините на хиперинфлацията домакинските доходи намаляват както номинално, така и реално. Гарантираният минимален доход, социалните и семейните помощи, както и помощите за хората с увреждания ще останат замразени поне до края на 2013 г. Заедно със замразените вече 23 месеца заплати и пенсии, това прави българите едни от най-тежко засегнатите от кризата в Европейския съюз. Българските граждани обедняват, а правителството продължава да отнема традиционни социални права. Увеличи се стажът и възрастта за пенсиониране. Отмени актуализацията на пенсиите по швейцарското правило. Отмени обезщетяването за дълготрайна безработица. Отмени увеличаването на вдовишките добавки и добавките за старост. Увеличи периода, върху който се изчисляват всички обезщетения за безработица, майчинство и трудоустройство. Замрази размера на семейните помощи за деца. Отне правото на хора с увреждания за безплатно пътуване.
В своите изказвания колегите ми ще се спрат на провалите в тъй наречената пенсионна реформа, демографския срив, кризата в образованието и науката, на критичното състояние на здравеопазването и на влошеното състояние на местната власт.
Премиерът и правителството безспорно имат силна воля за промяна и за успех. Това се отчита и от външните анализатори. Но само воля не стига! Трябва и мисъл. Трябва да има и правилна политика. Волята е само инструмент на политиката и не може да я подмени. Затова целта на този вот не е смяната на един или друг министър. Вотът цели промяна на провалената антикризисна политика. Това не е по силите на правителството на Бойко Борисов. Целта е да се гласува недоверие на правителството и да се приложи конституционната възможност за предсрочни избори. Те са единственият изход от тежката социално-икономическа криза, в която се намира страната ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
До момента са заявили желание за изказване: от независимите народни представители – господин Дарин Матов, Корман Исмаилов и Георги Терзийски; от Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Йордан Цонев, господин Хасан Адемов и господин Янко Янков.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Всъщност имах друго намерение за това изказване, но изказването на премиера от вторник промени решението ми. В изказването си от вторник премиерът нарече циници българските депутати, които внесоха този вот на недоверие. Не бих желал и няма да вляза в пошлия тон на това изказване, не защото не бих могъл и не защото премиерът не заслужава, а от уважение към българските граждани, които гласуваха за вас, няма да кажа кой е най-големият циник в българската политика днес.
Господин Младенов, безкрайно сме Ви благодарни за това, че ни поучавате да бъдем възпитани и да уважаваме институцията на българския парламент, но аз ще Ви помоля от своя страна да отправите същото към вашия премиер – да има лимитиран изказ, когато става въпрос за българските народни представители, защото зад тези, които внесоха вота, стоят повече от 1 млн. 400 хиляди избиратели, ако не се не лъжа – 1 млн. 350 хиляди. Защото не може българският премиер по такъв начин да неглижира, да пренебрегва институцията български парламент, толкова повече, че Конституцията провъзгласява република с парламентарно управление. Не мога да отмина, че това българският премиер прави не за първи път.
Ето защо ще си позволя да ви върна, уважаеми колеги – и вас, и министрите, малко назад във времето. Защото през последните две години от всички ваши изказвания и главно от това на вашия премиер и неговите министри личи вашето убеждение, че светът започва на 5 юли 2009 г. Не, не започва! Затова ще ви върна 12 години, защото българските граждани и България извървяха много тежък път, с много грешки от страна на българските политици. Но България, страната ни, постигна сериозни успехи. От уважение към труда на хората ние не можем да ги забравяме. Вие очевидно или не ги знаете, или удобно ги забравяте. По тази причина аз ще си позволя да ви ги припомня.
От 1997 г. брутният вътрешен продукт на страната се е увеличил повече от три пъти – от 22 млрд. лв. на 70 млрд. лв.; брутните вътрешни резерви от критичните 400 мил. долара след кризата от 1996-1997 г. са стигнали в месеца на приемане на вашето управление (юли 2009 г.) до 13 млрд.лв. – над 40 пъти увеличение.
Ще дам още два показателя – парични агрегата, които много ясно отразяват динамиката на икономическите процеси. Разбира се, не всички ще ги разберат, но икономистите ще ги разберат. Това са М-3 и М-1 – широките и тесните пари. М-3 от 6,6 млрд. лв. през 1998 г. е станал на 45,8 милиарда, М-1 от 3,7 млрд. лв. – на 17,7 млрд. лв. Това са ясни показатели какво са изградили българските граждани.
Да ви кажа и за минималната работна заплата: от 67 лв. на 240 лв. – четири пъти увеличение; средната работна заплата от 165 на 578 лв. – 3,5 пъти увеличение.
Мога да продължа и с огромната маса от чужди инвестиции, огромната маса от български инвестиции в българската икономика, но не е необходимо и нямаме време. Всички тези факти доказват само едно – че българските граждани за 12 години изградиха няколко Българии.
И вие наричате това, че вие започвате от нищото?! Три правителства управляваха България през тези 12 години – на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, излъчени основно от четири партии – СДС, НДСВ, ДПС и БСП. Три от тези партии са сега в този парламент и са ви опозиция, уважаеми колеги от ГЕРБ и уважаеми господин премиер! Обръщам се към стола му. Надявам се, че ще му предадете това, което казвам, защото е важно за него, за вас и за страната.
Дали нямат моралното право гласоподавателите на тези три партии да искат чрез народните представители вот на недоверие и да държат сметка на българския премиер и правителството как управляват страната ни днес? Разбира се, имат това право и затова ние го правим. Така че нека премиерът да бъде доста по-премерен в изказа си.
Бих искал да дам няколко пояснения защо се спряхме върху темата „Антикризисна политика”. Защото смятаме, че това е основният акцент, основният приоритет, върху който трябваше да съсредоточи работата си правителството на Бойко Борисов.
Всевишният определя приоритетите на всяко правителство във времето, в което то започва мандата си. Аз казвам, че Вие и премиерът имахте тежък жребии да започнете мандата си в условията на много тежка икономическа и финансова криза в целия свят. Затова основен приоритет трябваше да бъде справянето с последиците от кризата и извеждане на страната от кризата. Към днешна дата и българските граждани, и всички знаем, че претърпяхте пълен провал в антикризисната политика.
Ще се опитам да очертая този провал аргументирано с икономическите факти. Икономистите знаят, че икономиката е точна наука, не е гледане на боб.
Нека започнем от най-обобщаващия показател – брутният вътрешен продукт. Къде се намира България днес, две години след началото на управлението на ГЕРБ? В точката на депресията – 0,2% ръст за миналата година, което е в рамките на статистическата грешка. Нека да вземем дори последните данни, които вие така окуражаващо сочите – 3,2% ръст за първото тримесечие.
Уважаеми господа министри, 3,2% обаче на база първото тримесечие на миналата година, което, да ви припомня, бележи спад от минус 4,8%. На това ли ръстът e 3,2%? Да ви кажа какъв е ръстът на база последното тримесечие, четвъртото на 2010 г. – отрицателен! Това е тенденцията за брутния вътрешен продукт. Между другото няма никаква изненада. Европейските ни партньори, които предприеха много адекватни антикризисни програми и ги изпълниха, постигат забележителни резултати през миналата година. Европа като цяло има 1,9% ръст. Редица страни като Германия, Полша, Естония – над 3%, дори Германия е с над 4%. Нека да ви дам за пример Естония – икономика сходна, съпоставима с българската икономика, още повече, че Естония е във валутен борд. Естония, която регистрира 13,9% спад, след много адекватна антикризисна програма и нейното изпълнение, за миналата година има резултат от 3,1%. В този случай какво казваме? Къде сме ние? За нас икономистите няма никаква изненада, че България е в точката на депресията.
Три са основните фактори, които движат икономическия растеж. Това са инвестициите, потреблението и износа. Ще се спра накратко на всеки един от тях.
Инвестициите са в тотален срив. Външните, преките чужди инвестиции, след като бяха достигнали 25% от брутния вътрешен продукт през 2008 г., се сринаха до 4,3% през 2010 г. През първото четиримесечие на 2011 г., забележете, имат отрицателен ръст – минус 87 млн. евро и на годишна база са минус 427 млн. евро. Това означава, че от България излизат капитали повече, отколкото влизат.
Инвестициите в брутообразуване на основен капитал, вътрешните инвестиции – тотален срив. Блокирани са отвсякъде фирмите, междуфирмените разплащания, кредитът към фирмите. Нито една правителствена мярка в подкрепа на бизнеса! Бизнесът е поставен на колене; поставен е на колене с непредсказуема икономическа политика; поставен е на колене с поддържане на монополите, с въвеждането на нови регулаторни режими, с неизплащане на задълженията в началото на мандата към бизнеса. Нещо повече, въведохте данък криза. Взехте от фирмите, които имаха да получават за изпълнени поръчки между 7 и 10%. Абсолютно нечувана икономическа мярка. Може би ще влезе в историята на икономическите теории като антикризисна мярка.
Какво е положението при потреблението? Потреблението продължава да се свива две години. Обнадеждаващи са данните от последните 3-4 месеца. Искам да бъда коректен и искрен, но тези данни по-скоро показват тенденция за спиране спада на потреблението, отколкото тенденция към някакъв ръст. Няма нито една мярка, с която вие и правителството да сте подкрепили потреблението. Не говоря за индивидуалното, където ще кажете, че няма достатъчно средства. Говоря за колективното потребление, което зависи от инвестиционната програма на правителството. Тя също е намалена и колективното потребление също е намалено.
И накрая третият фактор – износът. Уважаеми колеги, това всъщност е единственият фактор, който тегли българската икономика напред. Износът бележи ръст без правителството да има никаква заслуга за това освен, може би, че не можа да му попречи. Износът бележи ръст, поради факта че кризата направи по-евтините български стоки конкурентоспособни на обеднелия и свит европейски пазар.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, днес българската икономика прилича на един платноход, който чака европейският вятър да духне в платната му, за да се задвижи. Това е вашата антикризисна програма.
Спокойно, с чиста съвест на икономист мога да кажа, че всъщност цялата ви програма е прокризисна. Ако имах достатъчно време, щях да ви го докажа с факти, с още икономически параметри. Когато Европа отделя изключително голямо внимание на кризата, в Европа и правителствата на държавите членки, и Европейската комисия се отнасят много сериозно към кризата не само с изготвянето на антикризсните програми, с всички мерки, защото в Европа знаят, че кризата е много дълбока и няма да свърши за година две. Доказателство за това е Стратегията „Европа 2020”, която по същество представлява антикризисна политика за следващите 10 години. Вие изобщо не сте в час на тази стратегия. Изобщо не знаете, че България трябва да бъде поставена на релсите на тази стратегия, за да излезе от кризата и да тръгне към ускорено икономическо развитие.
По тази причина ние от Движението за права и свободи смятаме, че правителството на Бойко Борисов, лично премиерът и вие, нямате никакъв капацитет – нито експертен, нито политически, а вече нямате и доверието на хората, за да осъществите основния приоритет пред страната – излизането от кризата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване господин Димитров. Има подадени списъци само от Движението за права и свободи за хората, които ще се изказват, затова ще редувам всички, които си подават заявката за изказване, или по списък.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа!
Декларация на Синята коалиция.
Въпросът за доверието на Синята коалиция към правителството на ГЕРБ не стои. На 20 януари т.г. кабинетът на Бойко Борисов поиска вот на доверие. Ние не го дадохме! Днес не виждаме нито една причина да възстановим това доверие.
Административната и териториалната реформи, така необходими за финансовото благополучие на обществото ни, не се състояха и няма да се състоят. ГЕРБ не намира политическа смелост да извърши тези реформи, въпреки голямото доверие, което получи на последните парламентарни избори.
Малките и средните предприемачи – двигателят на всяко икономическо оживление, са притиснати до стената от монополите в горивата, комуникациите, енергетиката и земеделието. Вместо да им помогне с насърчителна данъчна политика, правителството на ГЕРБ на практика се сдружи с монополистите. ГЕРБ не извърши кадровото обновление на администрацията, която гъмжи от политически назначения на тройната коалиция.
Толкова важни и отговорни служби като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, създадени по закон да ни бранят от произвола на монополите, са в състава си, определен от предишното правителство. Това за нас е изключително показателно.
В областните и местните администрации началниците от ГЕРБ си управляват безметежно заедно с наследените чиновници от БСП и ДПС – работят прекрасно заедно.
Навсякъде хората казват: „Нищо не се промени.” Гневът на обществото расте от отказа на ГЕРБ да въздаде справедливост за безобразията на тройната коалиция. Пострада единствено нашумялото барбекю на Ахмед Доган. Това е единственият жест на възмездие.
Обвиненията срещу министрите от тройната коалиция, така гръмко прогласени есента на 2009 г., затихнаха и сляха в управленски хаос България. Няма възмездие за нищо – нито за спрените европейски пари, нито за откраднатото от Агенция „Пътна инфраструктура”, нито за петното на висша корупция, лепнато върху България. Това петно стои и до днес. Провалът на борбата с организираната престъпност го направи натрапчиво устойчиво. То стана причина да не станем част от Шенгенските граници на Европейския съюз.
Контрабандата на цигари започва да взима застрашителни размери до степен, че започна да застрашава държавната сигурност. Тази контрабанда е повсеместна и видима за българските граждани. Отговорността за това пада изцяло върху правителството, Министерството на вътрешните работи и министър Цветан Цветанов.
Със своята некомпетентност и самонадеяност ГЕРБ докара работата дотам, че левите да искат вот на недоверие на партия от НЕП с десни аргументи.
Партиите от Синята коалиция внесоха и в предишния, и в сегашния парламент конкретни и цялостни предложения за антикризисни мерки, от които беше приета една, за съжаление, несъществена част. По тази причина икономическата криза в България продължава повече от две години, което коства много на българските граждани. В момент, когато огромната част от Европейския съюз излезе от кризата, България продължава да затъва.
Мотивите за вота, внесен от БСП и ДПС не са нищо друго освен червен кърпеж от принципната критика на Синята коалиция срещу сегашното управление на България. Направили са я с плиткия замисъл да го подкрепим. Ние от Синята коалиция възприемаме този акт като политическо лицемерие.
Той е лицемерен, първо, защото вот за кризата внасят партиите, които я доведоха и развиха. Когато ги предупреждавахме, че тя настъпва в България, те ни говореха, че сме икономически оазис и данъчен рай.
Второ, вотът е лицемерен, защото не цели ново управление на страната ни, а преследва тесния политически интерес на Сергей Станишев преди изборите и нищо повече.
Трето, той е лицемерен, защото вносителите му отлично знаят съотношението на силите в парламента. Но по този повод, уважаеми колеги от ГЕРБ, искам да добавя, че с всеки вот на недоверие тази зала ще става все по-празна и все по-пуста.
Истинският, справедливият, откритият граждански вот ще бъде през октомври, когато ще избираме президент и местна власт. Миналата неделя Синята коалиция организира успешна генерална репетиция за него. Предварителните избори за кандидати за президент и кмет на София дадоха ясен и честен знак за това колко високо е неодобрението към управлението на страната. Вслушвайки се в доводите на тези над 75 хил. българи ние отиваме уверено към изборите с предложение за ново управление на България.
Затова днес няма да участваме в пошлата политическа постановка на БСП и ДПС и ви оставяме за един чудесен дебат между ГЕРБ и БСП за това кой е по-виновен за кризата, която заедно доведоха в България. Благодаря за вашето внимание. (Ръкопляскания от Синята коалиция. Депутатите от Синята коалиция напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, позволете ми в началото да поднеса съболезнования от името на цялата парламентарна група на пострадалите и загиналите в катастрофата на 126-я километър на магистрала „Тракия” в посока на Бургас.
Сега да се съсредоточим към вота на недоверие, който ни се предлага от опозицията. Аз ще започна с формулировката на вота и с преамбюла, така наречен, а колегите – депутати по сектори и съответно господата министри от отделните сектори, ще ви развият в подробности и ще ви покажат защо този вот е несъстоятелен. Нека да започнем, както ви казах, със заглавието.
Провал на антикризисната политика. По време на криза какво трябва да направи, според вас, едно правителство, за да е успешно? То трябва да запази положението, което е било преди време на кризата – равнището на доходите, заплатите, които са били получавани, пенсиите и равнището на данъците, данъчните ставки и да не въвежда нови данъци. Всичко това правителството на ГЕРБ го направи. За сравнение искам да ви кажа, че в Европейския съюз 19 страни не са успели да постигнат това нещо. Единадесет от тях са повишили ставката по данък добавена стойност; 10 от тях са понижили равнището на заплатите; 5 от тях са намалили пенсионните придобивки, които са имали техните граждани. Това ли вие наричате влошено положение на хората? Същите тези хора в България не се сдобиха в кавички с такива придобивки, с които се сдобиха 19 страни в Евросъюза.
Ако мислехте за хората – неслучайно дълго ще ви повтарям за влошеното положение на хората – 20 години, когато се работеше в условията на излишъци, щяхте да вдигнете техните доходи на такова равнище, което ние сега да запазим в условията на криза. Това обаче не се случи. Ние запазваме равнището, на което сте го оставили вие и всички тези, които са управлявали 20 години.
Тежкото положение на хората идва точно от това – идва от равнището на техните доходи. Не отричаме, че то е тежко, но то не е тежко заради нас. В момента ние следваме нашата политика в посока на финансова стабилност, на базата на която да се надгражда и да се подобри положението на същите тези хора, за които вие говорите.
Ако продължим с данните, които ще се опитам да прочета по-изразително от господин Димитров, освен всичко друго ще ви ги прочета и бавно, вие ще разберете, че наистина това, което е формулирано като теза във вашия вот на недоверие е несъстоятелно наистина. Искайки такъв вот на недоверие, както ви казах в началото, вие искате вот на недоверие на всички тези правителства, които са управлявали 20 години, отново ви повтарям, за тежкото положение на хората.
Ако погледнем обаче макроикономическите показатели, трябва да кажем, че за 2010 г. бюджетното салдо е с 3,2% дефицит. Виждате, че е почти до референтната стойност по Маастрихтските критерии. Това е шесто по ред в Европейския съюз бюджетно салдо. Консолидираният държавен дълг е 16,2%. Това е второ по ред постижение в Европейския съюз. Фискалният резерв, за който вие много често говорите, към вчерашна дата е 5,6 млрд. лв. – чета ви наистина съвсем бавно числата, за да ги осъзнавате и за да разберете нашето недоумение защо искате вот на недоверие. Тоест ние не се чудим защо искате вот на недоверие – искате да се покажете, че просто ви има. Очевидно това е целта. В подкрепа на тази моя теза е и факта, че веднага планирате следващ вот на недоверие. Смятате ли, че ако този вот е успешен, вие ще казвате, че следващият месец ще има друг вот на недоверие с други мотиви?
Икономическият растеж. Според анализа на данните, България е сред страните, засегнати умерено от спада на световната икономическа активност и към началото на 2011 г. се възстановява със скорост 9%, която, измерена спрямо натрупаната по време на кризата загуба на брутен вътрешен продукт, е близка до скоростта на възстановяване на повече от половината държави – членки на Европейския съюз. Тук ми се ще да отворя една скоба и да ви кажа, че всички данни, които давам, са с източник Евростат, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. При всичките ми уважения към поредицата от институтите, които цитирате, мисля, че по-официални данни няма как да се цитират от тези, които цитирам в момента.
Динамика на средната работна заплата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А безработицата?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще стигнем и до безработицата.
От началото на 2009 г. темпът на нарастване на работната заплата се забавя, но в реално изражение той остава положителен – 7,2% по-висок от средния за Европейския съюз, който е 3,2%. Забележете, в България е по-висок повече от два пъти и половина.
Равнище на безработица, както ви обещах. През 2010 г. равнището на безработица у нас е 10,2%. Макар и незначително по-високо от средното за Европейския съюз, което е 9,6% - виждате каква е разликата от средното за Европейския съюз, остава по-ниско от това в страни като Испания, Латвия, Литва, Естония – вашата любима Естония, Словакия, Ирландия, Гърция и Унгария.
Инфлация. Инфлацията в България следва общата динамика на инфлацията в Европейския съюз и се определя в основна степен от международните цени на храните и горивата, което надявам се няма да го отречете, имайки предвид какъв е типът на българската икономика. През 2010 г. тя е 3%, м. май 2011 г. съотнесен към м. декември 2010 г. е 1,4%, и м. май – към м. май 2010 г., е 3,4%. Това е международната методология, по която се изчислява инфлацията.
Преки чуждестранни инвестиции. И за тях стана въпрос. В периода преди кризата България беше в страните от Европейския съюз (ЕС-27) с най-висок поток от входящи преки чуждестранни инвестиции. Той достигна 29,4% от брутния вътрешен продукт през 2007 г., докато средният за общността беше 3,4%. Забележете обаче какво се случва през 2008 г. – преките чуждестранни инвестиции отбелязват спад от 10,5%. Това е 2008 г. и е излишно да казвам кой управлява по това време.
През 2009 г. всички страни от Европейския съюз отбелязаха спад в преките частни инвестиции през периода на кризата, само в Кипър те нарастват.
През 2010 г. част от страните успяха да привлекат повече инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт, отколкото през периода на кризата. Като цяло за Европейския съюз – 27, спадът продължава и през 2010 г., и показателят достигна стойност от 0,4%. България бе сред страните, които отбелязаха продължаващ спад на входящите преки частни инвестиции, но въпреки това те продължават да са над средните за общността – 4,5%, за 2010 г. Само шест страни членки имат по-добри показатели.
С това смятам да приключа изказването си, като ви призовавам да преосмислите участието си във вота и дали съгласно процедурата да не го оттеглите, тъй като го превръщате във вот срещу самите себе си и управлението през последните 20 години. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Найденов – първа реплика.
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Главчев, в така наречения комплекс от антикризисни мерки на правителството има четири групи мерки.
Първата група е насочена към подкрепа на заетостта. Така подкрепихте заетостта, че в рамките на тези 20 месеца загубихте 358 хил. работни места. Безработицата ви, по данни на Евростат, които цитирате, скочи от 5,4 на 10,2%. От началото на годината продължава да расте и тя вече е 11,4 – 395 хиляди безработни, от които 260 хил. са трайно безработни. Това са вашите мерки!
Втората група – подкрепа на домакинствата. Така ги подкрепихте, че не просто 22% живеят под границата на бедността, а близо половината по данни на Еврокомисията са на границата на бедността. И това е резултат на тази политика, която водите, или отсъствието на тази политика, която е необходима.
Едно на десет семейства, господин Главчев, е изпаднало в такова тежко състояние, че не вижда изход в ситуацията, в която е вкарано. Всяко трето семейство в България се лишава от основни храни, господин Главчев. Това не можете да не го отчитате.
Двуцифрена инфлация с натрупването от началото на вашето управление и това означава над 10% обедняване на българските граждани. В 20 от 27 държави на Европейския съюз има минимална работна заплата. В 16 от тях тя е повишена и само в 4 не е повишена. Една от тези четири е България. Това са вашите мерки!
Третата група – подкрепа на бизнеса. Така го подкрепихте, че България от 38-мо място, по отношение на конкурентноспособна икономика, изостана със 17 позиции. И България, която беше в първите три държави по икономически растеж, е в последните пет.
Последната група от мерки – в подкрепа на фиска, подобряване на финансовата позиция. Така я подобрихте тази финансова позиция, че ние бележим само дефицит.
Това са вашите мерки, затова става дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Главчев?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Господин Найденов, явно не съм чел достатъчно бавно и не сте възприели данните, които Ви прочетох. Благодаря ви. (Смях. Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване?
Господин Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа министри! Първо, искам да изкажа най-искрените си съболезнования към близките и роднините на загиналите при вчерашната жестока катастрофа на автомагистрала „Тракия” и да пожелая скорошно оздравяване на пострадалите. Казвам го като човек, който е загубил роднина при идентична трагична ситуация.
Вероятно аз, както и стотиците хиляди български граждани с усилие ще се опитаме да разберем за какво е днешният вот на недоверие. Нямам предвид формалните мотиви, с които той беше внесен, а реалните възможности той да промени каквото и да е в днешното управление на страната. Възможна ли е промяната към по-добро, когато имаме огромна липса на чуваемост и доверие между елитите на тук представените политически субекти? Безспорен факт е ерозията на доверие от страна на избирателите във въпросните елити, процес, който не може да бъде обърнат от управляващите, а още по-малко от опозицията.
Точно поради тази причина вероятно мнозина ще си изключат и радиоприемниците, но тези, които няма да го направят, е добре да знаят реалните измерения и цели на разиграващия се днес политически театър. Реалните измерения със сигурност не са в общите приказки за цялостното несправяне с кризата и ниската ефективност на антикризисните пакети. Те се крият в дълбоките вътрешно-партийни и междупартийни проблеми в навечерието на изборите за местни власти.
Могат да бъдат отправени много и основателни критики за липсата на ясна визия за бързо привеждане на реалната икономика през кризата, за неточно планиране на разчетите по приходите и неефективно управление на разходите, за проблемите с европейските фондове, за незадоволителните реформи в публичната администрация, така че тя да бъде превърната във всеотдаен и ефективен слуга на икономическите субекти и най-вече на гражданите.
Може също така да се интерпретира и спекулира в различни посоки с цифрите по плановете за приходите от държавното обществено осигуряване, корпоративният данък, акцизите, ДДС и т.н., за притока на чуждестранни инвестиции, Шенген, нивото на корупция и изпълнението на българската Стратегия 2020. Всичко това може да бъде пресметнато и като непостроени магистрали, детски градини, недофинансирано образование, незакърпени дупки или недостиг на средства за развитие на селското стопанство и селските региони, където хората се чудят с какво да се препитават и се вливат в армията от безработни.
Разбира се, ще бъдат издигнати гласове за търсене на лична отговорност в това число и от политици, които никога не са търсили такава от себе си. Ще има и някой от наблюдателите, който не е наясно, че настоящият вот на недоверие ще се използва като една звучна PR мелодрама. Защото спадът на доверие в управляващите, от една страна, е съпътстван с липса на реален ръст в доверието във водещата опозиция и още по-голям спад на доверието в пригласящата й конструктивна опозиция, в лицето на ДПС.
В същото време попадналата в политически изолатори – самокомпрометирала се „Атака”, ще стои разкрачена в яда си към управляващите и омразата си към опозицията, и всички останали. Но този път тази комбинирана емоция няма да й е достатъчна да реанимира самата себе си, консолидирайки ДПС, защото това е слаба и вече изтъркана постановка.
Кому е нужен този вот? Със сигурност не на тези, които ако успеят, няма да имат достатъчния морален ресурс за адекватно управление, със сигурност не и на мнозинството български граждани, които смятат, че положението е зле, но управляващите нямат алтернатива.
Оказва се, че вотът е конюнктурно безсмислен, защото истината не е в емоционалните речи и политически схватки тук между стените на тази сграда, тя е страхът от шамар на предсрочните избори. Тя е в страха от появата на алтернатива, а алтернатива винаги има и ще има, но не и тук, в тази зала. Тя е там, където хората наистина желаят по-добро и ефективно управление, изключвайки радиоприемниците си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! За две години управлението на правителството на Бойко Борисов се очерта като най-антисоциалното правителство от началото на прехода. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви без реплики от залата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Цялостната антикризисна политика и визията ви как да се преборите с последствията от кризата се свеждат до отнемане и орязване на социални права и до намаляване на заетостта. Нещо повече, правителството си позволи цинично да се подиграва с очакванията на хората за по-високи доходи.
Ние сме свидетели на един срамен театър, който се разиграва почти всеки месец между министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, именно в тази трудна ситуация, когато хората очакват по-високи доходи, единият министър увеличава доходите, другият министър ги намалява. Само че бедните хора с голи обещания не могат да се нахранят.
Това правителство е единственото в Европейския съюз, което не счете за необходимо да изработи конкретен антикризисен план в сферата на пазара на труда. Единствено в сферата на пазара на труда ние сме единственото правителство в цяла Европа, което няма конкретен антикризисен план. Нещо повече, антикризисните и по-кризисните действия на правителството станаха основна причина според Евростат, не според опозицията, България да е страната, в която равнището на безработица расте с най-бързи темпове измежду всички държави – членки на Европейския съюз.
Независимо от манипулативните и понякога и непрофесионални изказвания на министър Младенов, днешният общ брой на безработните лица доближава 400 хиляди души, а коефициентът на безработица е около 12%. Най-тревожното е, че за около две години броят на работните места намаля с над 350 хиляди. Неадекватни са действията на правителството в сферата на пазара на труда, унищожават жизнените шансове на цяло едно поколение. Знаете, в България всеки трети младеж е безработен. Всеки трети младеж трябва да избира дали да остане тук без работа или да емигрира, дали да остане без работа или да отиде в престъпния свят. Показателен за провала на управленските действия в сферата на пазара на труда е и фактът, че броят на дългосрочните безработни надвиши 260 хиляди. Лицата, търсещи работа, не могат да разчитат на никаква помощ от страна на държавата. Вие гордо съкратихте парите за активни мерки за пазара на труда с над 120 милиона. Само че тези 120 млн. лв. по никакъв начин не могат да бъдат компенсирани от европейските програми, тъй като България се нарежда на 25-о място по отношение на усвояването на средствата от Европейския социален фонд. Това се потвърждава и от оценката на Европейската комисия. Това не е наша оценка, а на Европейската комисия, че обществените разходи за активиране, търсене на работа и преквалификация в България са изключително ниски. В условията на повишаващата се безработица и висока инфлация, правителството не предприе никакви мерки в защита на жизненото равнище на най-уязвимите групи от населението.
Брюксел подчертава, че българските граждани са изправени пред най-голям риск от изпадане в бедност или социална изолация от всички държави – членки в Европейския съюз. Близо един от всеки двама българи живее в тежки материални условия на живот. В резултат на това две трети от българите твърдят, че живеят по-зле, а основната цел на правителството би трябвало да бъде да подобрява живота на хората. Шестдесет и три процента са затруднени да плащат сметките си за ток, вода и отопление, 58% от домакинствата ограничават купуването на стоки от първа необходимост, 7% от българските домакинства пропускат основни хранения, между 35 и 40% от домакинствата, уважаеми дами и господа народни представители, се лишават от необходими лекарства. Средното ниво на бедност в България е приблизително пет пъти над това на Европейския съюз.
Провалите в политиката на пазара на труда подчертават и провала на така наречената пенсионна реформа, която, разбира се, бе отложена във времето и друго правителство трябва да се правя с нея, но тя не решава нито въпроса с жизненото равнище на пенсионерите, нито въпроса с дългосрочната финансова стабилност на пенсионната система. За този провал има, разбира се, и външна оценка. Европейската комисия я оцени като, цитирам: „Зле замислена, несвързана с продължителността на живот в България, със състоянието на системите на здравеопазването и дългосрочната грижа и с политиките за удължаване на трудовия живот”, за което ние многократно апелирахме, че правителството няма конкретна политика за възрастните работници.
Така определената от премиера „хубава пенсионна реформа” доведе до загуба на доверие в нея от страна на гражданите. Няма как да бъде иначе, когато десетки хиляди български граждани не могат да се пенсионират. За стотици хиляди в предпенсионна възраст липсва работа, когато бедността сред възрастните хора расте, когато разполагаемите доходи на 40% от хората над 65-годишна възраст не могат да им гарантират нормално съществуване, пенсиите от ден на ден губят своята покупателна способност, обезценяват се, заради постоянно покачващата се инфлация на стоките и услугите от първа необходимост. Освен дестабилизиране на държавното обществено осигуряване правителството предприе и целенасочени действия за намаляване на социалната сигурност на българските граждани. Категорични примери за това са: отказът за актуализация на пенсиите, премахване на добавката за старост, премахване на планираното увеличение на вдовишките добавки, премахване на обезщетението за дълготрайна безработица и то в момент, когато броят на тези лица надмина 50% от общия брой на безработните. Промяна на режима за изплащане на болничните, обезщетенията за безработица, обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на малко дете и трудоустрояване, с които на практика се намалиха техните размери. Но дори и тези крайно рестриктивни мерки, целящи ограничаване на правото на социална сигурност на българските граждани, се оказаха недостатъчни. Правителството така и не успя да удържи финансовата стабилност на пенсионната система и тогава с активната намеса на министър-председателя дойде най-безразсъдната, арогантна и самонадеяна саморазправа с градените десетилетия принципи на общественото осигуряване, а именно национализацията на професионалните пенсионни фондове.
Тук искам да ви прочета едно изречение от становището на конституционните съдии: „Такъв административно-команден подход е типичен за недемократичния, тоталитарен тип управление и свързаната с него централизирана икономика”. И отново единствено опозицията и Конституционният съд, който даде два червени картона в социалната сфера на правителството, за пореден път съхраниха основните на България като демократична, правова и социална държава, ценности, които правителството е готово да пожертва. Това правителство е ясно, че е вредно за страната. Цената на неговата некомпетентност ще плащаме всички ние години напред и затова то трябва да бъде отстранено. Надявам се, че това ще стане още утре, когато сегашният вот на недоверие бъде гласуван в Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Думата поиска министър Тотю Младенов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се спра на част от последните неща, които бяха казани тук, и ще обясня защо те в голямата си част са изключително големи лъжи.
Ще започна с усвояването на средствата от Оперативната програма „Човешки ресурси”. Доказателство за това е фактът, че от нейния старт до момента са подадени и обработени над 5500 проектни предложения и са сключени близо 1800 договора. И ако сравним днешното състояние с това през юли 2009 г., което заварихме, за всички ще стане ясно, че по-скоро са налице всички основания да се говори не за провал, а за рязък и отчетлив напредък във всички сфери, характеризиращи управлението на Оперативната програма „Човешки ресурси”.
Какви са фактите? Към началото на м. юли 2009 г. размерът на договорените средства е бил малко над 356 млн. лв. Днес към м. юни 2011 г. договорените средства надхвърлят 1 млрд. 175 млн. лв. Това е ръст от над три пъти и сам по себе си показва с какви бързи темпове е протичал процесът на договаряне в последните две години.
Към 1 юли 2009 г. реално извършените плащания са били едва 20,5 млн. лв. Днес платените средства надхвърлят 252 млн. лв. За две години платените средства са нараснали с над 230 млн. лв., тоест 12 пъти!
Но това, което по най-категоричен начин опровергава обвиненията за провал, са данните в сертифицираните средства, тоест онези разходи, които са признати и възстановени от страна на Европейската комисия. Днес размерът им доближава 130 млн. лв. Преди две години сертифицираните разходи са били нула. Нула – преди две години!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тогава нямаше разходи.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Програмата се прие през 2007 г., а през 2008 и 2009 г. имахте година и половина да усвоявате, а вие сте направили нула за година и половина сертифицирани разходи! Това исках да ви обясня.
Вярвам, че всеки безпристрастен наблюдател би нарекъл тези обективни обстоятелства всичко друго, но не и провал. Едно от тези внушения е, че безработицата в България се дължи на недостатъчния напредък по Оперативната програма „Човешки ресурси”. Подобна теза е изцяло популистка по своя характер и аз ще обясня защо. Когато вие давахте пари за активни мерки на пазара на труда, харчехте около 140-150 млн. лв. В момента активните мерки на пазара на труда със средства от държавния бюджет са 75 млн. лв. плюс около 150 милиона допълнително от Оперативната програма „Човешки ресурси” само за заетост, обучение и квалификация. Тоест много повече от това, което вие сте давали за активни мерки на пазара на труда.
Аз искам да се спра накратко и за процентите на безработица, които коментирахте. В момента към днешна дата, 16 юни 2011 г., нивото на безработица е 8,76% по данни на Агенцията по заетостта или 324 373 души. (Смях от КБ.) Тя е намаляла с над 30 хиляди от началото на тази година. Хората, които получават обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт, в момента са около 120 хиляди човека – с 33 хиляди по-малко спрямо същия период за миналата година.
Това са тенденции, които реално показват, че включително и през следващите няколко месеца тази тенденция за спад на безработицата ще продължи. Една голяма част от това се дължи не само на активните мерки на пазара на труда, а и на това, което казах още в началото – по-бързото усвояване, а аз съм сигурен, че през следващите месеци то ще бъде още по-бързо, по Оперативната програма „Човешки ресурси”.
По отношение на антикризисните мерки. Тези антикризисни мерки, които предното правителство не направи, ние направихме още в началото на нашия мандат заедно със синдикатите и с работодателите – два пакета антикризисни мерки, едните през м. септември 2009 г., а другите – през м. април 2010 г. Голяма част са изпълнени във всички сфери, а друга част в момента се изпълнява.
Аз искам да кажа, че ако вие бяхте направили тези антикризисни мерки в началото на 2009 г., когато се разрастваше икономическата и финансова криза в цял свят, тогава може би много по-бързо щяхме да излезем от кризата. Това е истината!
Що се отнася до част от пакета антикризисни мерки. От 1 юли миналата година ние увеличихме обезщетението за безработица и то стана 60% от осигурителния доход на лицата, получавали доходи. По този начин ние трайно подпомогнахме лицата, които са изпитали затруднения на пазара на труда – даваме им едно прилично обезщетение, което им позволява през времето, докато получават това обезщетение, активно да търсят работа и използвайки средствата от Европейския социален фонд на Оперативната програма „Човешки ресурси” чрез обучение, квалификация и преквалификация да имат възможност по-бързо да се върнат на пазара на труда.
Освен това, обезщетението при фалит на предприятията от Фонда за гарантиране на вземанията, което също е част от антикризисните мерки – от 720 лв. на 1000 лв., също е в тази посока.
Аз искам да кажа няколко неща по отношение реформите в областта на социалното подпомагане и най-вече във връзка с деинституционализацията. Искам само да ви прочета едно писмо на еврокомисар господин Андор и комисаря по регионална политика господин Хаан, адресирано до българското правителство, до министър Томислав Дончев и до нас. В своето писмо от 8 февруари 2011 г. те казват: „Комисията е удовлетворена от стратегическия и координиран начин, по който вие употребявате средствата, налични по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие”. Писмото продължава с констатацията, че българската инициатива за деинституционализация представлява най-систематичното усилие в Европа за премахването на големи институции за деца. В този процес ние продължаваме. Има пълна симбиоза между отделните министерства. Използват се няколко оперативни програми и общините вече кандидатстват пред оперативните програми „Регионално развитие”, „Развитие на селските райони” и „Човешки ресурси”. Ние изпълняваме визията и стратегията за деинституционализация и плана за нейното изпълнение, който прие българското правителство преди една година.
По отношение на социалното включване. Вече изключително успешно се изпълнява този проект – 40 млн. евро заем от Световната банка, в момента има сключени 63 договора с общини от цялата страна. Той е предназначен за включването на деца от 0 до 7 години и аз се надявам, че през следващите няколко дни ще започне реалното изпълнение на базата на сключените договори с общините на този изключително важен проект.
За пенсионната реформа. Уважаеми господин Стойнев, Вие цитирате неверни неща от комисията. Комисията казва: „Трябва да се изпълнява подписаното споразумение между правителството, работодателите и синдикатите в областта на пенсионната система и да се следи за нейното точно изпълнение и да има необратимост на процеса”. Това казва комисията! Аз утре съм на заседание на Съвета на министрите, а в понеделник е ЕКОФИН и Вие ще видите, че във всички тези неща, които твърдите, няма никаква доза истина.
Аз искам да кажа, че – да, за някои пенсионната система може би е трябвало да бъде още по-добра, а за други – по-облекчена, но аз мисля, че ние намерихме най-балансираното решение и разполагайки нещата във времето с осигурителния стаж, с възрастта за пенсиониране, с постепенното намаляване на ранното пенсиониране, с търсене системата да бъде още по-устойчива без дефицити, ние даваме възможност след време и хората да получават по-високи доходи от пенсия, включително съчетавайки капиталовите системи във Втория и в Третия стълб както в универсалните и професионални фондове, така и в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Аз искам да ви уверя, че ние стриктно трябва да изпълняваме това, което сме договорили и сме приели от българския парламент, ако действително искаме да имаме една устойчива пенсионна система. Аз искам да ви благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Младенов.
Лично обяснение от господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Относно оперативната програма, сами разбирате, че когато тя е одобрена на 3 септември 2007 г., а първият Комитет за наблюдение е имал свое заседание на 12 ноември 2007 г., няма как за 2007 г. да искате усвояемост. Да, Вие наистина договаряте много, но вие дори не сте усвоили това, което е договорено от предишното правителство! Вижте си данните! Вие го казахте! Недейте да клатите глава, Вие казахте: „Ние сме договорили 340 млн. лв., а вие сте усвоили 250 млн. лв.!”
Още повече: защо не кажете за истинските индикатори, например брой безработни лица, получили посреднически услуги? Има цел 100 000 души, колко са се възползвали? – 12 000. Брой безработни, започнали работа, цел – 50 000, едва 2000. Брой безработни, включени в обучение за професионална квалификация, при цел, забележете, 100 000, в момента са 9000. Брой безработни, включени в заетост след обучението, цел – 80 000, в момента – 3500. Брой безработни лица, включени в обучение за ключови компетенции, при цел 30 000, 6400. Брой роми, включени в обучение за професионална квалификация и ключови компетенции, при цел 22 000, едва 600.
Защо не казахте, че откакто сте на власт, по трета и четвърта ос не е подписан нито един договор, господин министър?! Каква е причината?
Защо не казахте, че нямате никаква комуникация с Министерството на образованието, младежта и науката? Защо не споменавате това?
А къде са средствата по здравеопазването по оперативната програма, господин министър?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Питай здравния министър!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Година и половина абсолютно нищо не е направено, при положение че има 34 милиона лева.
Много добре цитирам данните, но като продължавате с подхода „ние колко правим в пъти”, аз Ви казвам, че в момента нищо не правите. За да усвоявате тези пари, трябва да има последователност на надграждането, а не конфронтация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми министри, господин заместник министър-председател! „Ред, законност и справедливост” е опозиционна сила и иска вот на недоверие на правителството. Нещо повече, тя отдавна аргументира искането си за оставка на правителството.
Това фактическо действие има своите логически и политически мотиви. Аз ще изложа своите, които са част от тях. С оглед на ограниченото време няма да се спирам на анализа, а само на изводите.
Интересен факт е, че при едно търсене в „Гугъл” на „Бойко Борисов обеща” – излизат 790 000 резултата. Българският народ изпита на гърба си колко от тях са реализирани.
Сегашното правителство имаше една външнополитическа задача – влизането в Шенген, и се провали. Отказът да бъдем приети в Шенген е първата ясна оценка на Европейския съюз за това управление.
Неспособността да се провежда резултатна и съобразена с европейските стандарти борба с престъпността, да се ограничи контрабандата и да се гарантира сигурността на общите европейски граници са причината за слабите оценки досега и поредното отлагане само преди няколко дни.
Реформиране на МВР, засилване на границите и дипломатическа подкрепа от няколко по-влиятелни европейски държави беше жизнено важно. Правителството не го направи.
Какъв е отчетът за усвоените средства по инструмента Шенген след поредния провал? Най-много положителни очаквания от сегашното управление будеше борбата с престъпността и корупцията. За съжаление сме свидетели на поредица провали в това отношение. Шумните показни акции падат в съда, защото разследването се върши в ненормална обстановка.
Управлението залитна в милиционерщина, която гази правата на гражданите и ограничава свободата в обществото по безпрецедентен начин.
Има невиждана ескалация на полицейски грешки, на извършено насилие. Случаите Кърджали, Търговище, Благоевград, Горна Оряховица станаха публични скандали. Случаите на полицейско насилие само за 2010 г. са 13, а колко не са известни?! Според някои анализи един от седем такива случая стигат до обществено достояние чрез медиите, а останалите се прикриват от полицията. Доказано е, че има взаимовръзка между полицейското насилие и корупцията в МВР.
В същото време само преди дни вътрешният министър за пореден път защити полицаи, упражнили безпричинно насилие по време на акция и така на практика насърчи служители на МВР да пренебрегват закона.
Огромен бюджет за подслушване, резултатите от който не водят до по-висока разкриваемост на престъпленията и очевидно служат за други цели. В същото време неовладяната или предвидена контрабанда расте. Най-силната антикорупционна мярка, най-силната антикризисна мярка доведе до увеличаване на контрабандата. Тя никога не е била в такива размери – не само на алкохол и цигари, а и на синтетична дрога.
Съчетанието полицейско насилие, модулирането на наказателнопроцесуалните правила и нарушаването на гражданските права в България от страна на изпълнителната власт вече престават да бъдат вътрешен български проблем. През следващата година те ще влязат в дневния ред на европейските институции и няма да се изчерпват само с поредица от дела в Страсбург и обезщетения, които хората ще платят от джоба си заради пристрастията в МВР.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда резолюция, в която България е една от деветте проблемни държави, заедно с Русия, Молдова и други в областта на полицейското насилие и липсата на ефикасни механизми за независими разследвания за случаите на полицейски произвол.
По отношение на здравеопазването, реформата не буксува, а блокира. Болниците вегетират. Липсата на права, организация и средства ги превръщат в тържище на здраве, на което болните наддават. Трети министър, а Министерството на здравеопазването се превърна в Министерство на естествения подбор.
Инфлацията расте.
Очакванията, че пазарът на труда постепенно ще се съживи и безработицата няма да расте, не се сбъднаха. Безработицата е неовладяна. През м. март т.г. за единадесети пореден месец безработицата в България остава по-висока от средната в Европейския съюз.
Все повече хора живеят в мизерия и нищета. Все повече са хората от различни етноси, които са около кофите за боклук.
По-малките населени места се превръщат в призрачни градове и села.
Бизнесът се е свил, а инвестиционната инициатива почти отсъства.
Икономическото емигриране на български граждани има вече нюанси и на политическо. Младежта на България не емигрира, тя сякаш е подложена на принудително изселване. Няма никакви действия от страна на правителството този процес да бъде обърнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател, нека да завърша.
България и Черна гора са страните, в които намалените доходи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, времето Ви изтече. Предупреждавам Ви, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, нека завърша изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Завършете си мисълта, не изказването!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ето защо считам, че е вредно в тази зала някой да ръкопляска, когато хората стенат и скърцат със зъби.
„Ред, законност и справедливост” като ясно и категорично изразена опозиция е коректив, който трябва да бъде чут, защото гневът, който се надига в народа, е по-страшен от това, което казвам в тази зала, въпреки че ми отнехте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Терзийски.
Господин Адемов има думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, господа министри, дами и господа народни представители! Ние от Движението за права и свободи гледаме на вота на недоверие като на изключително право на опозицията, закрепено в Конституцията на Република България, а не като на досадно, тягостно за управляващите изпитание. Всеки опит за принизяване на дебата и определянето му като наглост поражда усещането за недемократичност, нещо, което няма как да се толерира в страна – членка на Европейския съюз.
Политическа партия ГЕРБ дойде на власт по волята на негово величество избирателя и акумулира в себе си надеждите и мотивацията на суверена за икономически растеж, социална справедливост и по-висок жизнен стандарт.
Вместо това, уважаеми колеги, само за две години вие пропиляхте уникалния шанс да останете в историята като истински реформатори. Според Движението за права и свободи това никак не е случайно, защото вие избрахте сгрешен модел на властта, който включваше алогично съчетание от еднолично командно управление и краен национализъм. Тази зависимост закономерно ви изигра лоша шега в изборната година, когато агресивното търсене на идентичност от вашия партньор доведе до непреодолими препятствия.
Угасна много бързо дори идеята за каквито и да е реформи. Вместо това наблюдаваме симулиране на реформи или заместването им с импровизации.
Уважаеми колеги, ключовата дума в днешните дебати е провал – в антикризисната политика, в икономическата и социалната сфера, провал във всички политики с тежки последствия за българските граждани, провал, породен от грешни управленски решения, провал от липса на компетентност, високо самочувствие и усещане за безалтернативност.
Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата и фискалната позиция – това беше мотото на трудно изстраданите антикризисни мерки. Дали някой си спомня вече тези три направления, които бяха в основата на 60-те мерки? Не, защото бяха порочно заченати. Вместо от политици, вместо от Народното събрание, те бяха изготвени от социалния партньори и естествено е сега отговорността за неизпълнението е да се прехвърли от болната на здравата глава.
Основните въпроси, които търсят отговор днес в тази зала са, на първо място, защо повечето европейски икономики след адекватни антикризисни мерки на техните правителства вече излизат от кризата, а България изостава?
На второ място, защо всички европейски страни бързо преосмислиха и предефинираха своите икономически приоритети и на тази база създадоха нови стратегии за ускорено развитие, а нашето правителство все още няма цялостна визия, няма програма и ясни приоритети? Защо българският бизнес е поставен на колене?
На трето място, защо при заявен очакван фискален ефект от 1 млрд. 600 млн. от приложението на 60-те мерки, се стигна до безпрецедентна актуализация на бюджет 2010 и дефицит от 3,2% за 2010 г.? Отговорът на тези и други въпроси се намира в тежките вътрешни и междуинституционални конфликти на ниво министри, шефове на приходни и разходни агенции, националната статистика. Липсата на каквато и да е координация между отделните управленски звена създава абсолютен хаос, напрежение, както и недоверие с тежки последици за хората. Ярък пример в това отношение са безплодните умувания, увъртания и приказки на тема минимална работна заплата и увеличение на пенсии. В крайна сметка като резултат българските пенсионери се чувстват отново излъгани.
„В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни” – това го е казал Конфуций, великият китайски мислител и философ. Към днешна дата каква е ситуацията у нас? Правителството няма политика по доходите. Вече 22 месеца, вместо ръст, има спад на доходите, има отказ от подоходна политика до 2013 г. Според Световната банка 2/3 от българските семейства едва свързват двата края. Всяко трето домакинство е под границата на бедност. Четиристотин и четиридесет хиляди пенсионери получават минимална пенсия, 600 хиляди работещи са със заплата под 400 лв. Не можем да не изразим нашата тревога от начина, по който се разпределя тежестта на кризата. Земеделските производители и тютюнопроизводители шоково обедняха заради драстично увеличение на осигурителните вноски. Крайно време е проблемът на тютюнопроизводителите да се превърне от политически инструмент в оценка по достойнство за положен труд в една печеливша за държавата експортно ориентирана дейност.
Тежка е диагнозата на пазара на труда, който страда от сериозни деформации. По данни на Евростат и националната статистика, безработицата расте от 6,3% през 2009 г. на 11,4% през март 2011 г. Двеста петдесет и шест хиляди са обезкуражените безработни. По данни на работодателите, сивият сектор е 42%. Броят на заетите лица над 15 години е с 250 хиляди по-малък. Коефициентът на заетост за първото тримесечие на 2011 г. е 57,3% - с близо 2% по-нисък. Всичко това се случва на трудовия пазар, защото липсват иновативни технологии за справяне с безработицата. Няма ефективност от изхарчените милиони за квалификация и обучение. Не е реформирано професионалното образование. Бизнесът изпитва глад за високо квалифицирани кадри. И като резултат от всичко това страдат хората – тотален срив на инвестициите, нефункциониращ пазар на труда, висока неформална заетост, ниски доходи, свито потребление, неефективни и публични разходи.
Уважаеми госпожи и господа, изводът от управлението през последните години ни дава основание да заявим на висок глас: „Сбогом на месианството, популизма и едноличното управление! Здравей и добре дошъл на прагматизма и реалната политика!”
Колеги от ГЕРБ, вие сигурно се чувствате победители, но не забравяйте, че това е пирова победа. От днес вие оставате сами. Ако днес спечелите една битка, на есен ще загубите другите две. И най-важната битка, която след 2 години изгубихте, е битката за доверието на избирателя. Той е този, който ще ви върне от орбитата на високомерието към територията на реалностите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Думата иска вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри! Дами и господа вносители на вота на недоверие, през 80-те години, за да се покаже колко беше напреднала България по времето на светлите години на социализма, текущите икономически показатели се съпоставяха с тези от 1939 г. – през 1939 г. са били произведени еди-колко си чифта чорапи и са снесени еди-колко си яйца, а вижте днес, да кажем през 1984 г., колко по-производителни са нашите кокошки и колко повече чифта чорапи можем да произвеждаме по време на социализма.
Във вашите мотиви днес ползвате същия подход – сравнявате показатели за България от преди пика на световната криза с показатели за България днес. Казвате, че преди външният ни държавно гарантиран дълг е бил 13,7%, а нашето правителство го е увеличило и че преди държавата е била на излишък, а сега е на дефицит и т.н. Добре, нека да правим сравнения, икономиката е заради това. Но е редно те да се правят по правилен начин – къде сме били преди кризата спрямо останалите в Европейския съюз и къде сме днес също спрямо останалите. Така се прави истинска статистика.
И да ви дам няколко примера. През 2008 г. страната ни е била на 5-о място в Европейския съюз по показателя бюджетен баланс с излишък от 1,7% от брутния вътрешен продукт. Пред нас са били 4 държави с по-добър излишък. През 2010 г. имахме дефицит от 3,2%. На кое място сме в Европейския съюз? Пак на 5-о място. Две хиляди и единадесета година, знаете, прогнозата ни е дефицит от 2,5%. Къде ще бъдем по този показател спрямо останалата част от Европейския съюз? Отново на 5-о място, на същата позиция. Оказва се, че твърдението ви, че нашето правителство не се справило с кризата, е както и повечето ви твърдения – празни приказки.
Вярно е, че през 2008 г. публичният дълг на България е бил 13,7%, а сега е около 16%. Само че за тези 3 години средният дълг в Европейския съюз нарасна с 18%. В България нарасна само с 2,3%. През 2008 г., вашата любима година, бяхме четвърти в Европа по най-нисък дълг. Преди нас бяха Естония, Румъния, Люксембург. Днес сме втори в Европа по най-нисък дълг. По този показател днес ни изпреварва единствено Естония. С други думи 2011 е по-добра година от 2008. И тук се оказва, че вашите твърдения са празни приказки.
В мотивите си също посочвате, че вместо да се набави допълнителен външен и вътрешен ресурс, „за да се подкрепи фискалният резерв”, то е направено обратното. Точно кое е обратното вие не казвате.
Какви са данните? В края на м. май фискалният резерв е над 5 млрд. лв. Какво имате предвид по набавяне на външен ресурс не е ясно – дали искате да качим дълга, дали да вземем заеми, дали да сключим споразумение с Международния валутен фонд. Вие постоянно правите призиви за това, но ние не го направихме, защото сме отговорни. Няма и да го направим, защото не се налага и защото не е добре за държавата. Всичките ни съседки имат такива споразумения с Международния валутен фонд – Гърция, Румъния, Сърбия, Македония. Те са в това положение. Ние не сме, не ни трябва и няма да го направим.
Имаше и призиви от ваша страна за увеличаване на разходите и за допускането на по-голям дефицит с аргументите, че това едва ли не е изходът от икономиката. Вие обаче пробвахте това и нищо не стана. Провалихте се. Ние бяхме против и не го направихме. Защо? За да избегнем гръцкия сценарий, който всеки ден гледаме по телевизията и слушаме по радиото. Между другото, там социалистите стигнаха до този сценарий, вашите партньори.
Оценките на международните кредитни агенции са пределно ясен знак, че посоката ни е правилна. И затова на нас ни вдигат перспективата, а на вас ви я сваляха.
Набавяме ли допълнителен вътрешен ресурс? Към края на м. май т.г. Агенция „Митници” изпълнява плана си над 101%. Събрани са 28 милиона над заложеното в разчета за тази година, а спрямо същия период за 2010 г. митниците са събрали с 430 милиона повече. Данните от Националната агенция за приходите показват изпълнение с 376 милиона повече спрямо същия период за 2010 г. – 8% по-голяма събираемост.
Инфлацията, друга ваша любима тема, през м. май е колко – 0%. Средногодишната стойност на инфлацията за 2010 г. беше 3%, а разчетът за тази година е 3,6%.
Да ви напомня вашата любима 2008 г. – каква беше инфлацията? Дванадесет цяло и три процента. При вас – 12,3% инфлация.
Трето поредно тримесечие икономиката ни отчита ръст. За първата четвърт на тази година той е 3,4%. По този показател ние сме седми в Европа. Нека пак да го повторя, за първото тримесечие на тази година ръст в България 3,4% (реплика от народния представител Йордан Цонев) – седми в Европа.
Използваме кризата като възможност. Предприехме серия от много трудни промени, за които вие нямахте воля – просто ви беше страх. Ние го правим.
Ограничихме плащанията в брой – нещо, което вие от 2002 г. се опитвате да направите. Не успяхте. Не ви стигна воля.
Свързахме фискалните апарати на бензиностанциите с НАП и това вече дава резултати.
Предстои аналогична стъпка с аптеките до края на м. август т.г. Работата ни в тази посока продължава и над 185 хил. регистрирани по ДДС фирми ще свържат апаратите си с Приходната агенция.
Наредба № 3, чието въвеждане срещна силна съпротива, също е реалност и действа. Вие от 2007 г. се опитвахте това да го направите и не успяхте. Ние успяхме.
Кризата даде възможност и за по-благоприятно секторно разпределение при чуждите инвестиции. Както навсякъде, така и у нас брутният размер на преките инвестиции намаля, но настъпи важна промяна в профила им. Преди кризата голяма част от преките инвестиции бяха във финансовия сектор, недвижими имоти, строителство и търговия. Днес се влага особено в промишлеността и в производството. Точно от този тип инвестиции има нужда България. Те осигуряват повече производство, гарантират по-стабилни работни места и по-сигурни постъпления в бюджета на държавата.
След дълги години на имитиране на реформа в държавната администрация (при вас дори имаше отделно министерство за реформи в държавната администрация, което освен че си купи много коли, нищо друго не се запомни в историята на реформите на държавната администрация) ние какво направихме за кратко време?
Сложихме таван във връзка с броя на чиновниците. Като резултат с 13% е намалял броят на чиновниците от началото на нашето управление. По време на вашето управление – 26% увеличаване. За 4 години 26% успяхте да увеличите чиновниците. (Реплики от КБ.)
Сложихме край и на имитациите ви при изграждане на електронното правителство. От м. март т.г. координацията на всички проекти премина към Съвета за административна реформа в Министерския съвет и се преустанови работата на парче.
Антикризисните действия понякога по-добре се описват с примери, отколкото с изброяване. Такъв пример е промяната на статута на Националния дворец на културата. След 22 г. (20 г. по ваше време непонятното юридическо присъствие НДК продължаваше да съществува) ние за първи път спряхме това и сега НДК е държавно дружество. То влиза в забранителния списък за приватизация и вече се управлява при ясни правила и отчетност.
В мотивите на вашия искан вот се отбелязват и, цитирам, „провалените големи инфраструктурни проекти”. Ще пропусна това странно твърдение. Знаете колко добре министър Плевнелиев и неговият екип се справят. Тук просто данните са такива, че не си заслужава да се говори.
Заслужава си обаче да се говори, че насред кризата ние успяхме да отделим средства и за нещо, което не се е случвало в България през последните 30 г. – строежът на нови музеи. Утре например отваря врати нов Музей за съвременно изкуство. (Реплика от КБ.)
Заповядайте, ако можете.
Предстои да отвори врати и Музей за тоталитарното изкуство – там пък определено ви каним. Това ще е след два месеца. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
Освен всичко останало, това са инвестиции в самочувствието ни като българи.
В мотивите за вота ви се отбелязва, че за първи път през годините на прехода правителството не увеличава доходите, но не се отбелязва, че не ги намалихме, за разлика от почти всички други държави в Европейския съюз.
В същото време не повишихме данъците и не трупаме дългове. Сега сме страната с най-ниските преки данъци в целия Европейски съюз – нещо, което вие не успяхте да направите. (Смях и ръкопляскания от КБ.)
Вече имаме добри резултати и отчетливи сигнали за положителна перспектива, затова можем да си позволим и началото на поетапно повишаване на доходите. Правим го с наличния ресурс. Излязохме с предложение за вдигане на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. Идната седмица предстои да го обсъдим със социалните партньори от Тристранния съвет. Там ще представим нашия анализ и ще изложим аргументите си, за да може това предложение да се осъществи.
Имаме и вариант за поетапно вдигане на пенсиите. Първата стъпка обхваща самотните хора, които получават надбавка за починал съпруг или съпруга. Предложението ни е на първия етап тази надбавка да се увеличи с една трета – с 33%. Промяната обхваща 700 хиляди възрастни хора. Ще внесем и това предложение в предстоящата тристранка, за да намерим съгласие със социалните партньори. След това ще го придвижим към вас, към Народното събрание, за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване.
Мога да продължа да изброявам нашите победи, нашите успехи, но ще оставя това на моите колеги министри. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пламен Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Господин вицепремиер, харесах една от Вашите тези, която чувам за първи път или поне не е често споменавана от представители на ГЕРБ – че е добре да се сравнява хоризонтално, а не вертикално. Тоест важно е ние къде сме спрямо останалите, а не ние колко сме постигнали спрямо VІІ век, когато сме се основали, спрямо ХІХ век, спрямо 1939, спрямо 1989 г. и т.н. Затова ще ви напомня само няколко обстоятелства, които не покриват Вашите тези, които изложихте преди малко.
През есента на 2009 г., когато светът вече беше преодолял най-острия стадий на кризата и все още плавно се възстановяваше, в т.ч. и Европа на 27-те,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние нямахме криза.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ...Европейската комисия оцени шансовете на всички 27 страни и постави България между първите 5, като добри шансове за възстановяване заради изключително здравите публични финанси, с които е влязла в кризата. Впрочем такава беше оценката и на Световната банка, но вие сте я забравили сигурно.
Днес, година и половина или близо две години по-късно от 5-те страни, които фигурираха тогава, въпросителната остава само за България. Най-подходящата страна за сравнение от тази петорка тогава беше Естония. Беше споменато и в тази зала Естония какви резултати има и миналата година, и тази.
А какви са нашите резултати? За 2010 г. при среден растеж на 27-те 1,9 България реализира ръст 0,2. Практически продължава да стои в депресия. Според мен основните предпоставки са няколко – ще ги повторя, казвал съм ги досега, няколко грешки, които правителството направи в изминалия период и продължава да прави. Това е най-тревожното.
На първо място, още през 2009 г. вие преохладихте икономиката, надявам се, разбирате какво искам да ви кажа, с прекомерни рестрикции. При това една икономика, която допреди няколко месеца беше на прага на прегряването.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Предизборно от вас!
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не предизборно от нас, а за целия период от 2005 до 2008 г. – предизвиквате ме да ви кажа и тези цифри, макар че те вече са история.
Икономическият растеж в България беше 6 и над 6%, средно за 4-те години – 6,4. Това беше доста над средните темпове в Европейския съюз, за разлика от 2010 г., където сме доста под средните темпове в Европейския съюз. Това са истинските сравнения спрямо останалите, защото останалите не стоят на едно място и вашата мечта за средноевропейски доходи през 2010 г. се отдалечава, а не се приближава.
Безсмислено, неподходящо целеположихте ЕRМ 2 и Еврозоната. От тази трибуна Вие ни убеждавахте как, за разлика от предното правителство, вие ще успеете. Резултатите днес не са такива, но съобразно тази цел Вие настроихте и фискалната политика по един абсолютно неподходящ начин.
И нещо, което струва ми се, че още не го разбирате – подавате изключително вредни и противоречиви сигнали всеки ден. Няма да се връщам към миналата година и да ви припомням колко пъти вдигахме и колко пъти сваляхме ДДС-то и то си остана на същото място. Няма да ви припомням дебата как от данък „богатство” остана данък „колиби” накрая.
Ще ви кажа само дебата последната седмица. Ден първи: ще има увеличение на пенсиите за всички, тъй като друг подход е дискриминационен. Ден втори: не, няма да има за всички, ще има само за отделни категории. Вече не е дискриминационно, след като премислихме. Ден трети: няма да има никакво увеличение. Ден четвърти, впрочем не съм чел тази сутрин вестниците. Ден четвърти е днес, не знам какво пише тази сутрин, вероятно има нов нюанс.
Мислите ли, че това е добре за инвестиционния климат и как с тези сигнали давате импулс за инвестиции, за поглед в средносрочен аспект, за доверие в потребителското търсене? Затова домакинствата натрупват спестявания, защото калкулират риска, който вие поддържате – като казвам вие, имам предвид правителството на ГЕРБ – с многобройните и противоречиви, пак ще повторя, сигнали.
Вижте чуждите инвестиции. Да, криза е, има общо свиване на чуждите инвестиции. Защо в една от страните, с които бяхме в една група 2009 г. – Естония, има огромен ръст на чуждите инвестиции, а у нас каква е ситуацията? Един милиард е санитарният минимум. Вие знаете много добре, че един милиард инвестиции това са от реинвестираните печалби тук, на територията на страната. Само този фактор да вземете и се изчерпва. Вижте за тази година за първите месеци. Трябва ли да се борим да задържим тези, които са тук, защото вече е такава тенденцията? Опасността е тези, които са тук, да излязат.
Разбира се, могат да се изложат още факти, но всичко това ми позволява да направя един извод – че повечето мерки, за да не кажа всички, защото е твърде амбициозно, по-скоро имаха прокризисен характер, а не антикризисен. Ето това е част от мотивите на вота, но виждам, че не ги разбирате и извадково вадите цифри за първото тримесечие. Нека проследим цялата година, за да правим изводи за цяла година. За едно тримесечие с изгладените данни, които показват как 16 милиарда за първото тримесечие на 2011 г. са повече от 20 за четвъртото тримесечие на 2009 г., не е достатъчно надеждно като инструмент за по-сериозни изводи. (Шум, реплики и частични ръкопляскания от опозицията.)
Изкушавам се да кажа още две неща, които са в тон с дебата – говорим си на различни езици. Вие казахте преди малко, че ние сме пледирали да сключим споразумение с фонда, а вие не сте го направили. Е, това е наистина къса памет. Спомнете си 2009 г., че беше в програмата ви – една от първите мерки, споразумение с фонда. И ние ви убеждавахме тогава: „Не бързайте, не е нужно. Влезте в управлението най-напред, вижте каква е ситуацията”. А сега да излезете и да кажете: „Ние искахме фонда, вие не го искате”!?
И още нещо казахте преди малко: станали сме страна с най-ниските преки данъци – нещо, което ние не сме успели да направим.
Затова, господин вицепремиер, имам въпрос: кой пряк данък намалихте вие така, че да направите стъпка към първото място? Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Обявявам 30 минути почивка.
Ще продължим в 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
От записаните народни представители до момента не са се изказали господин Янко Янков от Парламентарната група на Движението за права и свободи и независимият народен представител господин Дарин Матов.
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Искам още в началото да поднеса искрените си съболезнования на близките и роднините на загиналите във вчерашната автокатастрофа на автомагистрала „Тракия”.
Още в началото искам да кажа, че ще гласувам против вота на недоверие, защото според мен това е поредната буря в чаша вода, организирана от опозицията, поредният популизъм и упражнение по реторика от високата трибуна на Народното събрание, поредният стрес-тест, организиран от опозицията, както и опити да напомним за себе си преди предстоящите местни и президентски избори, когато според мен ще се проведе истинският вот на доверие или недоверие от суверена и той ще каже тежката си дума.
С този вот, господа отляво, искате да създадете зрелище за българите, а те искат хляб. Питам се: каква е ползата от вота за българските граждани? И си отговарям – никаква! Считам, че за да бъде националноотговорна една опозиция, трябва да отчита както негативите, така и позитивите на сегашното управление. Защото е много по-лесно да се критикува, отколкото да се гради.
Уважаеми дами и господа, след тази тежка световна икономическа криза България няма да бъде същата. Затова днес е много важно да се стремим към икономически растеж и предпоставки за това трябва да бъдат развита инфраструктура, работеща икономика с приоритетни сектори, стабилен банков сектор и публични финанси. Считам, че националните програми за реформи в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, ако бъдат следвани, а такава воля има от сегашното правителство, ще доведат до реални резултати.
Друга важна крачка е усвояването на европейските фондове. Тук обаче тройната коалиция остави тежко наследство и вместо да създаде гаранционни фондове за подпомагане на бенефициентите с излишъка, който имаше, тя го похарчи ударно и предизборно, като само през м. декември 2008 г. бяха похарчени огромни средства, а фискалният резерв например олекна с над 3 млрд. лв.
И понеже споменах фискалния резерв, а вие сте го записали във вашия вот, знаете, че той е създаден с цел средствата от него да се използват за реформи и справяне с кризи. Салдото му към 30 април е 4 млрд. 683 млн. лв. и е динамична и променяща се величина. Едно от сериозните му приходни пера е приватизацията. Но кажете ми за каква приватизация говорим днес, когато не остана нищо за приватизиране?! Останаха някакви миноритарни дялове, защото вие приватизирахте всичко и похарчихте парите, и то в период, когато България не беше в криза и нямаше такава световна.
По отношение на външния дълг. Външните задължения на сектор „Банки” към 31 март са 6 млрд. 450 млн. евро или 16,9% от брутния вътрешен продукт. Това е намаление с 1 млрд. 424 млн. евро спрямо март 2010 г. И на това правителство се падна да изплати краткосрочно около 50% от този дълг в рамките от една до пет години, а по разсрочения заем по брейдитата например пикът е през 2013-2015 г.
Уважаеми дами и господа, най-големият данък, който плаща България днес, е данък администрация, която с действия или бездействия влияе негативно. В България имаме диктатура на чиновника. Затова е похвална инициативата на министъра на финансите за оптимизиране и преструктуриране на държавната администрация и нов начин на заплащане. Всеизвестен факт е, че в много министерства от второ ниво надолу служителите са от бившата тройна коалиция. За една част от тях не важи правилото за приемственост, като създават некачествени услуги и корупция.
Накрая искам да завърша с една българска поговорка в нейната диалектна форма. Обръщам се към вас, вносителите на вота, със следната поговорка: „Сега ривете, а га ядахте кюфтетата, не ривахте!”. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Матов, кюфтетата в този парламент на организираната политическа корупция ги ядете вие, като получавате пари, за да служите на управляващите, пари на данъкоплатците, които са дадени за политическо представителство, а вие хапвате тези кюфтета, за да подпомагате управляващите. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика? Не.
За изказване има думата господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми на мен от свое име и от името на нашата парламентарна група да изразим своите съболезнования към загиналите, към близките на загиналите и съчувствие към пострадалите при тежката автомобилна катастрофа.
Уважаеми колеги, въпреки краткото време бих искал да насоча вниманието ви към една не по-малко важна тема, имаща пряко отношение към всички посоки на развитието на държавата, включително към националната сигурност, към своевременното и пълноправно интегриране на България в Европейската общност. Това е регионалната политика.
Когато говорим за регионална политика, си задаваме следните въпроси: съществува ли ясна визия за пропорционално балансирано териториално развитие на страната съгласно икономическия, географския, демографския, екологичния и друг потенциал на българските региони? Провеждат ли се секторни политики с конкретен регионален ефект? Координирана ли е политиката за регионално развитие с останалите политики на районите за планиране? Унифицирани ли са инструментите за нейното реализиране? Приобщени ли са всички заинтересовани страни към изпълнението на тези политики? Намерен ли е подход за синергично взаимодействие между местните власти, регионалните структури на държавата, неправителствения сектор и бизнеса за изпълнение на общата държавна политика?
Много въпроси, за които отговорът е един – не!
Уважаеми колеги, за голямо съжаление провежданата регионална политика в условията на криза не създава условия за устойчиво развитие на регионите, за разгръщане на ефективно и качествено местно самоуправление и най-вече за привличане на инвестиции за разкриване на работни места и повишаване качеството на живота на хората.
Кои са причините това да се случва? Няма ясна визия и стратегически подход, въпреки че това е основно изискване за успешна регионална политика. Правителството не успя да изведе и дефинира на регионално ниво националните приоритети, да направи необходимите реформи и да превърне децентрализацията в инструмент за регионален просперитет. Качествената пътна инфраструктура може да бъде само част от комплексната регионална политика.
Отделните процеси на планиране се разминават във времето и това ги лишава от обща насока, която да се използва при програмирането на национално ниво. Хроничното и задълбочаващо се недофинансиране на особено важни общински социални дейности и услуги, непрекъснатото намаляване на общинските администрации като основен инструмент за намаляване на разходите доведе много общини до административен колапс и невъзможност да реализират важни за населението административни услуги. Ниското заплащане не дава възможност на млади и опитни професионалисти да се реализират на местно ниво.
За голямо съжаление в условията на криза общините бяха лишени от финансов ресурс, необходим за съфинансиране по европейските проекти. Това ги демотивира за активна работа по усвояване на еврофондовете. Непрекъснато се внушава чувството за страх, значително се преекспонират контролните функции на различните органи, блокират се обществените поръчки на общините, забавя се разплащането по проектите.
За голямо съжаление, уважаеми колеги, ГЕРБ въпреки декларираните намерения за принципност и справедливост в предизборната си кампания, не можа да се опази от теснопартийния синдром за безразборна подмяна на квалифицирани кадри във всички държавни структури на регионално ниво.
Уважаеми колеги, това е най-зловредният подход в регионалната политика в условията на задълбочаващ се дефицит на качествени кадри. Този подход блокира процесите на развитие за дълъг период от време, пречи на приемствеността на политиката и води до декапитализиране на общините от качествен човешки ресурс. Тези млади хора, в които държавата е инвестирала за образование, намират реализация извън страната. Замяната им с партийно послушни кадри в определен момент се обръща срещу самите партии.
Уважаеми колеги, какви са последиците? Драматично задълбочаващите се диспропорции в развитието на българските региони по отношение на икономиката, здравеопазването, заетостта и доходите на населението; липса на собствен капацитет за излизане от това състояние. На път сме да се превърнем в страна с няколко големи града и мизерстващи райони. Демографският срив, чиито качествени и количествени характеристики пряко засягат националната сигурност, единството и развитието на българската нация. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми колеги, свършвам госпожо председател, ако искаме всичко това да не се случва, е необходима ясна политическа воля на управляващите с конкретна визия и програма, напълно съгласувана с „Европа 2020”. Нужна е смелост за извършване на спешно необходимите реформи, раздяла с политическия популизъм, търсене на виновници в миналото и т.н. В противен случай българският избирател колкото и да е търпелив вече бърка в джоба си за червения картон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Следва изказването на госпожа Светлана Ангелова. След нея е господин Сергей Станишев.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мотивите към настоящия вот са парадоксални, нелогични и необосновани по своето съдържание.
По отношение на трудовата и социалната политика те нямат абсолютно никаква тежест. Явно основната идея на този вот е публично да бъдат направени подвеждащи обществеността внушения за работата на това правителство.
В мотивите си вносителите твърдят, че политиката на правителството е довела до намаляване на икономическата активност и до ръст на безработицата. Едва ли не излиза, че Министерският съвет е имал за задача да разруши българския пазар на труда. Това са абсурдни твърдения, които не отговарят на истината.
Как тогава може да бъде обяснен фактът, че през 2010 г. се постигна равнище на безработица с близо два процентни пункта по-ниско от заложения в Националния план за действие по заетостта. През 2010 г. средногодишното ниво на безработица е било 9,47%, докато в националния план беше 11,4%. Това е резултат не от друго, а от мерките, от политиките, които това правителство следва, за да овладее ефекта на кризата върху пазара на труда. Тези мерки и политики продължават да действат и през тази година. Вече шести пореден месец безработицата намалява и към м. май е под 9%. Ето един пример как с мотивите се внушават твърдения, които нямат абсолютно нищо общо с цифрите и фактите.
На второ място. В мотивите към вота намираме още един такъв парадокс, а именно, че в условията на криза европейските фондове и в частност Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” не подкрепяли пазара на труда и социалния сектор. Това не отговаря на истината. Пример за това е фактът, че само през 2011 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” ще бъде даден старт на общо 47 процедури за представяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 1 млрд. лв. От тях над 330 млн. лв. са в сферата на пазара на труда; над 510 млн. лв. в сферата на образованието и обучението; над 120 млн. лв. за подкрепа на политиката за социално включване. Всички тези мерки имат за задача да запазят работните места, да се разкрият нови такива, преквалификация на работната сила, подкрепа на бизнеса и достъп до качествени социални услуги на уязвимите групи.
Разбира се, винаги може по-добре и повече, но нека да не бъдат правени подвеждащи внушения, че това правителство не използва ефективно възможностите и средствата, финансирани от Европейския съюз, за решаване на социални проблеми.
На трето място. Не отговаря на истината и твърдението в мотивите, че правителството не е предприело мерки в защита на уязвимите групи от населението. Нима забравихте, че през 2010 г. с актуализацията на държавния бюджет бяха отпуснати допълнително 152 млн. лв. за активни политики на пазара на труда и за социално подпомагане. От тези средства 10 милиона отидоха за разкриване на нови работни места в районите с най-висока безработица, 142 млн. лв. бяха заделени за изплащане на семейни помощи, социални помощи и интеграционни добавки. Също така бяха отпуснати допълнително 450 хил. лв. за разкриване на обществени трапезарии. Проектите се реализираха на територията на 460 населени места, а от тях се възползваха 10 хиляди лица от уязвимите групи, като всеки ден те получаваха топъл обяд.
В крайна сметка в настоящия момент 45 хиляди лица и семейства всеки месец получават месечни социални помощи, 250 хиляди лица и семейства получават целеви помощи за отопление, над 490 хиляди лица с трайни увреждания получават интеграционни добавки. Всеки месец родителите на над 870 хиляди деца получават помощи за отглеждане на дете. Това са факти несъвместими с тезата, че уязвимите групи от обществото са оставени на произвола на съдбата и не се подкрепят от държавата.
На четвърто място. Говори се за отнемане на социални права на българските граждани – поредното необосновано твърдение, което по подвеждащ начин интерпретира направеното до момента от правителството. Основният замисъл, който стои зад мерките, които вносителите на вота наричат „отнемане на социални права”, всъщност е повишаване ефективността на социалните разходи
В осигурителната система с въвеждането на новия режим за заплащане на обезщетенията за временна неработоспособност като антикризисна мярка всъщност се сложи край на злоупотребите с болничните. Същият ефект има и увеличението на периода, върху който се изчисляват обезщетенията за временна неработоспособност, безработица, трудоустрояване, майчинство. По този начин се постигна по-добра връзка между осигурителния принос и размера на осигурителното обезщетение.
В системата за социално подпомагане от 5 на 14 дни в месеца се увеличиха дните, в които безработните лица трябваше да обработват обществено полезен труд, за да могат да получават социалните помощи. По този начин активирахме пасивните получатели на социални помощи. През 2010 г. актуализирахме размера на целевите помощи за отопление съобразно промяната на цените на електроенергията.
При интеграцията на хората с увреждания се прекратиха престъпленията с отпускането и изплащането на целевите помощи за медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения. На прокуратурата са дадени 120 случая за злоупотреби.
Когато говорите за отнемане на социални права, може би трябва да ви припомня един факт. Предишното правителство, именно то въведе 18-месечното, а впоследствие и 12-месечното ограничение в срока за непрекъснато получаване на месечна социална помощ от безработните лица в трудоспособна възраст. Това бе акт, който Европейският комитет по социални права обяви като противоречащ на изискванията на Европейската социална харта и на правото на социално подпомагане. Затова нека вносителите на вота на недоверие не забравят историята, когато говорят за отнемането на социални права.
Преди да завърша, бих искала отново да се върна към първоначалната теза на вносителите, че липсва антикризисна политика. Не мисля, че някога в рамките на този дебат ние ще намерим пресечната точка с вас. Причината е, че имаме коренно различно разбиране какво е това антикризисна политика. За вас антикризисната политика е раздаване на пари от държавния бюджет. Нашето разбиране е значително по-различно, а именно че в условията на криза трябва да се правят бързи и навременни решителни реформи, които, от една страна, ще изведат страната ни по-скоро от криза и ще намалят последиците върху българските граждани. Едновременно с това те трябва да доведат до качествени промени в политиките, така че след излизане от кризата страната ни отново да тръгне по пътя на икономическия и социален напредък. Благодаря. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Реплика ли искате, госпожо Манолова? Заповядайте. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Тогава не нарушавайте дисциплината в залата и не се обаждайте от място.
За изказване има думата господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз съм участвал в много дискусии по вотове на недоверие и от едната и от другата страна, но не си спомням толкова срамно поведение на мнозинството. Ще ви кажа защо. Защото е срамно и страхливо – за първи път в историята на съвременния български парламентаризъм, гражданите да не могат да чуят аргументите на управляващи и на опозиция. Цинично е поведението, когато за обяснение на този акт се използва една човешка трагедия, която се случи вчера. Въпреки предложението на опозицията да отложим дебатите, настояхте да бъдат днес.
Този вот се внася, защото интелектуалният, политически, стратегически като визия ресурс на правителството на господин Борисов е изчерпан по отношение на антикризисната политика, от която България се нуждае. Този вот се внася с целта не да се правят дребни парламентарни игри и сценарии, а с целта това правителство да си ходи час по-скоро, защото води България към провал. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Още две години управление на ГЕРБ ще оставят една опоскана държава във финансов план, социално отчаяна държава, ... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...държава без конкурентоспособен бизнес, държава, която няма никакви европейски перспективи освен да бъде вечно на опашката.
Този вот е към министър-председателя, не просто към министър Дянков като идеолог на финансовата политика, не към социалния министър, а към премиера. Защото най-голямата след изборна лъжа на министър-председателя беше, че за три години ще направи България средноевропейска държава – цитирам. И не го каза в началото на мандата, а една година след началото на управлението. Мина половината от управлението на ГЕРБ и се питам: къде са стъпките, поне малките стъпки в тази посока? Когато Европейският съюз като цяло вече излиза от кризата с годишен растеж близо 2% миналата година, България е на символичните 0,2. България беше бързо и динамично развиваща се членка на Европейския съюз. Сега сме на опашката по икономически растеж и в челното по ръст на безработица, която нарасна двойно за две години – с близо 200 хил. нови безработни.
Искам да ви кажа, че поведението на управляващите е, че все едно нищо не се е случило, че всичко е нормално и е абсолютно неадекватно на усещането на хората отвъд тази зала. Не си мислете, че с подкрепа на няколко независими народни представители, които получават лично парите от данъкоплатците, за да подкрепят ГЕРБ, ще си решите проблема с доверието на хората. Няма да го решите!
Тъй като става дума за антикризисната политика, ще се спра върху самите антикризисни планове на управляващите. Имаше три – единият предизборен, който изобщо не заслужава да бъде коментиран, защото е смешка. Другият е от 1 октомври 2009 г. Да ви кажа ли някои неща, които пише тук?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не си заслужава, защото не са изпълнени.
И това решение на Министерския съвет не струва пукната пара. Ето, това е това решение. (Показва решение, което къса на трибуната.)
Имаше и втори, след като не изпълнихте първия план – от 1 април, символично, 2010 г. Знаете ли какво пишеше там? – „Връщане на всички задължения към бизнеса до средата на 2010 г.; актуализиране на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г.” Колко струва това решение? Нищо не струва това решение! (Показва друго решение, което къса на трибуната. Смях в ГЕРБ.) И вашите хвалби са неадекватни, защото обещавахте милиарди и милиарди и не се даде отговор на простичкия въпрос: къде са милиардите, които ви оставихме? Няколко милиарда от фискалния резерв са похарчени. За какво? Кой в България е станал по-заможен, освен приближените на управляващите? (Ръкопляскания от КБ.) Хората станаха по-бедни, защото замразихте доходите и планирате да ги замразите до 2013 г. В крайна сметка по този начин хората ще обедняват, защото инфлацията вече е двуцифрена, а на основни хранителни стоки понякога е десетки процента за някои стоки. И на този фон половин година разигравате една цинична истерия, уж спор в правителството – да се вдигне ли минималната работна заплата или не? Ами че нали сте го написали в същите теза антикризисни планове? Трябваше да бъде от 1 юли 2010 г. с подпис на министър-председателя. Сега щяло последно да бъде от 1 септември. Че това увеличение вече е изядено от инфлацията.
За пенсиите – каза ви господин Орешарски – всеки ден промяна в позицията. В крайна сметка какво? С 6% нарастване на вдовишките пенсии, единствено. Големият жест! Защо се случва това? Защото това е правителство, което допусна и очевидно покровителства огромната контрабанда в България, която източва държавни пари, която ограбва хората и после нямало пари за пенсии и за вдигане на заплати.
Какво обещаваше министър Дянков? С 2 милиарда ще увелича събираемостта, защото ще спрем да крадем, по сравнение с лошата тройна коалиция. (Реплики от ГЕРБ.) Събирате с 2 милиарда по-малко! Прогнозата на НАП – за двете години, са още повече. Става дума за действително милиарди левове източени от държавата. Кой ги получава? Преразпределят се в сивата икономика.
И ще говорите за успехи и в борбата с организираната престъпност? Смешна работа! Това са фактите. След това прехвърляте тежестта от кризата върху обикновения човек като не му увеличавате доходите, като режете неща, които бяхте записали в миналогодишния бюджет и така нататък. Цинично е това поведение, искрено ви го казвам!
Резултатът от този вот ще покаже кой какъв е в това Народно събрание – кой подкрепя това правителство, неговата политика и носи отговорност за нея. Носи отговорност! Тя няма да бъде забравена. И кой е опозиция! И е недоразумение, и много неуместно обяснението на някои уж опозиционни групи, които не присъстват в залата и няма да гласуват: „Ние сме против правителството, но няма да гласуваме, защото БСП и ДПС внасят вота.” Всички трябва да са наясно, че който не е в зала и няма позиция, подкрепя правителството. Това е парламентарната практика и правила. (Реплики от ГЕРБ.) И нека сините внесат свой вот на доверие, ще им дадем подписи, защото нямат достатъчно.
Въпросът е действително това правителство да си ходи час по-скоро, защото е пагубно за страната! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Министър Плевнелиев иска думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! Бих искал лично, в качеството си на човек и на гражданин, да изразя своето мнение по тези аргументи, с които опозицията цели и иска вот на недоверие – точно тези, които говорят за влошено усвояване на еврофондовете, тези, които говорят за отсъстващи, липса на антикризисни мерки, точно те искат вот на недоверие.
Аз много бързо ще мина само през някои факти. Липса на антикризисни мерки – в моето министерство имаше списък на 60 такива мерки. Този списък е публичен, 2/3 от тях вече са изпълнени. Тристранната комисия, профсъюзи, работодатели знаят за тях, получихме похвала. Те казаха: „Да, обещахте. Изпълнихте.” Започвайки през бързата приватизация на компания като „Техноекспортстрой”, минавайки през много други мерки, единен орган за концесии, вие говорите за тотална липса!? Реализираме никакви антикризисни мерки? Аз твърдя, че само в моето министерство са 60 и 2/3 от тях вече са реализирани.
Вие говорите за това, че по отношение на еврофондовете, цитирам: „Прехвалените магистрали се усвояват само от големи икономически играчи.” Да, ако те трябваше да се правят от вас, Батко щеше да възложи на Братко! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) От кого да се правят, уважаеми господа от опозицията, от кого да се правят тези магистрали? (Шум и реплики от КБ.) От фирми със субекти или от фирми с обороти по 10-20 млн. лв.? От кого да се правят? (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.) Излезте честно и кажете, каква част от обществените поръчки в България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, моля Ви без обаждания от залата.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Докато вие бяхте министър-председатели, докато вие бяхте правителство, каква част от обществените поръчки бяха на конкурентно преимущество? Защо дадохте „Водното огледало”, обект за 80 милиона, на една компания без търг? (Шум и реплики от КБ.) Защо дадохте сградата на МРРБ на една компания... (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, моля Ви, не се обаждайте от място! Ще ви отстраня от залата, ако продължавате!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми дами и господа, статистиката на Агенция за държавна финансова инспекция, статистиката на националната Сметна палата, показва... (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, дръжте се възпитано! Явно четете антикризисни мерки от компютъра си. Моля Ви, малко по-спокойно.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Господин Михалевски, ще Ви помоля да прочетете какво е казала Сметната палата и какво е казала Агенцията за държавен финансов контрол.
Какво трябва да знаем? (Реплики от КБ.) Да, вие бихте направили, това и направихте с големите инфраструктурни проекти. При нас са конкурентни състезания, в които участват 15-20 компании само за един ЛОТ от магистрала. Това е защото тези компании имат доверие в правителството, че то прави честни поръчки.
Вие говорите, пишете, че имаме срив в усвояването на еврофондовете. Вие говорите за това, че ние имаме провалени големи инфраструктурни проекти. Извинете, големите инфраструктурни проекти бяха провалени тогава, когато вие бяхте управляващи! Откъде да започна? (Шум и реплики от КБ.) Построихте 100 км магистрали и нито един от тях не е законен. Един законен километър няма. (Реплики от КБ.) Направихте концесията на „Тракия”. Да говорим ли за концесията на „Тракия”, при която българската държава и българските данъкоплатци щяха да платят над 6 млрд. евро за нещо, което сега ще им струва 150 млн. лв.? Това са провалените големи инфраструктурни проекти на България! Единствените, които искат да провалят инфраструктурните проекти на България в момента сте вие, защото искате вот на недоверие точно в момента, в който тези проекти се случват.
Говорите, че сте били на 14-то място по Оперативните програми, а в средата на 2009 г., извинявайте, спомняте ли си, че вие нямахте оценки на съответствията в края на вашия мандат? Спомняте ли си, че на вас ви бяха отказани оценките на съответствието? Ние трябваше да ги пишем втори път в първите месеци на новото правителство? (Шум и реплики от КБ.)
Уважаеми господа депутати, ако някой няма оценка на съответствие, какъв е неговият резултат в междинните плащания по еврофондовете? Нула! Ако някой може да борави креативно с цифрите, това са те. Те се поставят на 14-то място, в средата на 2009 г., на базата на един креативен аванс. Аванс, не означава изпълнение. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Когато нямате одобрение, оценки на съответствието, вижте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, прекалявате! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Вас Ви нямаше, господин Мутафчиев, така че не знаете колко пъти се обаждат.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Вие твърдите, че сте били на 14-то място на базата на един креативен аванс. Вашето усвояване е нула! Цитирам писмо на вашия заместник министър-председател. Между другото в управляващите органи на министерствата ние го познаваме като така нареченото „кърваво писмо”. Това писмо е от 21 април 2009 г. Какво пишете вие? Това е вашето правителство, това е вашият заместник министър-председател. Вие пишете, цитирам: „Съответно всички разходи, които биха могли да бъдат сертифицирани пред Европейската комисия – забележете „биха могли” – в третата година от програмния период, би представлявало едва 0,2% от бюджета на оперативните програми, будят основателна тревога – 0,2% от бюджета на оперативните програми в средата на април 2009 г.”, подпис на вашия заместник министър-председател, д-р инж. Меглена Плугчиева.
Какво 14-то място, когато тук пише 0,2%? Това е нула! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) За разлика от тази нула, която вие сте удостоверели и сте подписали, ние в момента сме на над 10%. За разлика на тези 28 милиона, които вие разплатихте за две години и половина по Оперативна програма „Регионално развитие”, за две години и половина ние ще разплатим 1 милиард. Това е 40 пъти повече. Четиридесет пъти повече! (Смях. Шум и реплики в КБ.) Колкото и да се смеете, повтарям, вие платихте 28 милиона за две години и половина, а ние ще платим 1 милиард. (Реплики от КБ.)
Това не е целта на моето изказване, цифрите са много и ние можем да ги цитираме.
Аз искам да ви разкажа една лична история, дами и господа. Моята лична история е свързана с моето минало, когато аз в 2008 г. и 2009 г. не бях министър, бях шеф на една голяма немска фирма и бях член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и бях член на Управителния съвет на българо-американска търговска камара. На 13 септември 2008 г. падна „Лемън Брадърс”. На 13 септември светът влезе в най-тежката криза от 80 години насам. На 13 септември Германия вече прогнозираше собствените си загуби на 350 млрд. евро. На този ден всички работодателски организации в България, се събраха и казаха: ние имаме огромен проблем, търсим решение заедно с правителството. Искахме среща – септември, октомври, ноември, декември. До декември месец цялата българска индустрия преструктурира бизнеса си. Тя уволни, когото имаше да уволнява, тя преструктурира, нейните обороти вече падаха.
Най-големият спад на българската икономика е в първата половина на 2009 г. и вие тогава бяхте на власт. През м. февруари и м. март направихме две антикризисни конференции в строителния бизнес, недвижимите имоти, канихме министри и зам.-министри. Ние искахме да споделим с вас проблемите на сектора, който вече приключи своето реструктуриране. До м. март вие се крихте, вие не излязохте пред никой в тази държава да споменете думичката криза. Първата среща на работодателска организация с правителството на тройната коалиция е във втората половина на м. март 2009 г., когато не дойде министър, министър-председател, заместник-министър, а дойде един съветник на министър-председателя. Той каза: „Вярно, има криза, но ние имаме резерв в бюджета и ще се справим”. Седем месеца вие не обърнахте елементарно внимание на българската икономика и индустрия, вие мълчахте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, най-елементарното упражнение от едно провалено по темата „Еврофондове и антикризисна политика” правителство е да бута следващото правителство. Аз обаче не мисля, че това е днешното упражнение поне за нас. Аз мисля, че България минава по един достоен начин през кризата. Аз мисля, че вие трябва да подкрепите усилията на това правителство, а не да слушате тези, които мълчаха, тези, които нямаха никакъв план по време на кризата. Техният единствен план беше да мълчат все едно, че криза няма. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
Това, което в момента се случва в България, е, че за първи път ние растем с 3,4%. За първи път безработицата е под 9%. Извинявате, но Източна Германия с големия богат брат Западна Германия, след като се наляха стотици милиарди в магистрали, инфраструктура, нови градове, знаете ли в момента колко е безработицата на Източна Германия, днес? Двадесет процента. Знаете ли колко е безработицата в България – под 9%. Значи можем. Значи минаваме достойно без хилядите милиарди, които са инвестирани там. Само че, единственото елементарно упражнение, което ние трябва да направим, и това е символът на правителството на ГЕРБ – да извадим моженето! Извън креативното боравене с цифри, с данни и с факти. Да, те това го могат, но по делата им ще ги съдим. Те мълчаха за кризата, сега искат следващите, които полагат усилия, които дават всичко от себе да ги бутнат. Не трябва да го допускаме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение от госпожа Плугчиева.
Заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Плевнелиев, най-малко съм очаквала от Вас че ще влезете в този грозен популизъм. В този грозен и абсолютно срамен популизъм, който е типичен за ГЕРБ. (Реплики и викове „А-у-у!”.) Между другото Вие досега дължахте Вашите добри резултати при обсъждане и проверка на рейтинга на отделните министри, именно затова, че се концентрирахте върху работа, а не върху популизъм. Жалкото е, че влизате в тази тежка и отвратителна спирала.
Искам да Ви обърна внимание, че фактите, които цитирате или се опитвате да интерпретирате – би трябвало да погледнете официалната статистика на Еврокомисията и наистина това, което каза и самият Дянков и Ви обърна внимание – не да се сравнявате с 1939 г., а да се сравнявате с това, къде сме ние спрямо всички останали. Когато Еврокомисията ви казва, че 2009 г. България е на 14-о място по използване на средствата, да погледнете какво пише в днешната статистика на Еврокомисията и в последния доклад на KPMG, който Ви препоръчвам да прочетете, ако не, ще Ви го дам лично, за да видите, че 2009 г. само за една година от 2008 до 2009 г. сме договорили 25% от средствата, от всички средства по еврофондовете. Докато сега сме с 1,37%, което означава, че за две години вие сте успели да договорите само 12%, а сте успели да надбавите за тези две години 12% при условие, че 25% сте получили договорени.
Освен това трябва да престанете с това сравняване, че днес сте усвоили 10% или 11%, в които има кух обем от 200 милиона, които са JEREMIE, и които много добре знаете – господин Трайчо Трайков знае много добре, че тези пари са един изкуствен обем и че долу до хората не е стигнало нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Приключвам.
Господин Плевнелиев, обръщам Ви внимание, с този популизъм и с тази лакомия да знаете, че изяждате собственото си бъдеще! Изяждате и бъдещето на България! (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Включването на темата за европейските фондове в мотивите за вот на недоверие беше голяма грешка. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Аз бях убеден, че вносителите са си взели поука, прочели са последните данни и не са имали смелост да повдигнат темата в залата. Очевидно обаче не е така. Ако някой страда от предизборна амнезия, това не съм аз и не са българските граждани. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
По този начин не обиждате персонално мен и колегите ми, а обиждате всички, които разработват, подават, отчитат проекти. Защото не може да разчитате, че толкова бързо ще се забрави това, което се е случило преди една, две или три години.
Поява на политическо безочие е да се опитвате да убеждавате мен и всички останали, че 0 е повече от 13. Нула е повече от 13, 0,73% плащания, 115 милиона преди три години, към момента са 2 милиарда – това е 13%. Кое е повече – 0,73 или 13?! Сто и петнадесет милиона или два милиарда е повече?! Кое е повече?! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ.) Извинявам се много, но преди три години разплатените средства са 0,76%, а до края на мандата нарастват до значителните 0,98%.
Разбира се, най-важно е не какъв е процентът плащания и какъв е процентът договаряния, най-важно е какво се е случило с тези пари. А какво се е случило не е необходимо да се обяснява, защото това се вижда от всички български граждани.
Когато говорим за криза и за антикризисния ефект от европейските пари, нека да ви кажа още нещо. Ако в предишни години – 2008-2009 г. отношението между разходите за инвестиции в републиканския бюджет и разходените европейски пари за инвестиции е от разлика от порядъка на десетки пъти – 2010 г. е първата година, когато инвестициите, направени с европейски пари са равни на тези, заложени в републиканския бюджет, а 2011 г. разчитам основна част от инвестициите да се правят с европейски пари.
Има нещо много по-важно от двата разплатени милиарда – това е, че България за първи път има завършена система за управление и контрол на европейските пари. В момента не е необходимо през седмица да ни пишат, или да ни казват от Брюксел какво да правим. Системата в България има вътрешна имунна сила и може да се саморегулира и това е по-важно от това какъв е процентът разплатени или договорени средства.
Имало проблем с правилата, по които се ползват европейските пари. Да, има проблем – такива правила наследихме. Всъщност през последната година и половина не правим нищо различно освен да правим правилата по-прости и по-близки до нуждите на тези, които ползват парите.
Има ли проблеми? Разбира се, че има. Срещаме куп проблеми, с които предишното правителство не се е сблъскало. Това са проблемите на този, който работи, договаря, проверява и плаща. Където се работи – там има проблеми. Проблеми няма и не е имало, когато парите по никакъв начин не се движат.
Искам да напомня на всички, че европейското финансиране не е просто харчене на пари, дадени на една държава, това е инструмент за сближаване, за постигане на конкретни цели и конкретни политики. Призовавам всички фокусът на дебата да отива точно там.
Най-сетне, нещо, с което трябваше да започна. Относно коментарите, че Европейската комисия не подкрепяла действията на България през последната година или година и половина, по повод ползването на средствата от Европейския съюз. Позволих си да загубя ценно време и да направя къса справка в епистоларния жанр какво пише в писмата. Няма да изпадам в детайли. Сигурни сте, че мога да прочета интересни писма, но ако се направи един анализ на съдържанието в писмата отпреди три години, има едно натрупване на думи като „корупция”, „корупция по високите етажи на властта”, „неспазване на европейското законодателство”.
Аз също получавам критики, само че критиките ми са в една посока – „Можете още, необходима е още скорост.”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз също не очаквах, че 200 милиона спечелени пари, които вече са завинаги български, ще бъдат наричани „кухи”. Очевидно, те са повече от стоте хиляди евро, които бяха платени, когато започна мандатът на нашето правителство – 100 хил. евро, които като процент от Програма „Конкурентноспособност” са по-малко дори от шанса на господин Бойко Борисов да се кандидатира за президент.
Днес обаче съм пред вас не защото вносителите на вота реално се интересуват от състоянието на икономиката, те предварително са решили какво да говорят и как ще гласуват. Използвам случая, за да дам на всички останали в залата, както и на българските граждани, актуалното състояние на някои икономически параметри, за които съм отговорен.
Този път няма да ви обременявам с темата енергетика, тъй като напоследък твърде често в залата на Народното събрание говорим за това. Сами сте свидетели на стотиците милиони инвестирани в сероочистки, рехабилитация на мощности, ядрени хранилища, електропреносна мрежа, на първите ефективни стъпки за реална диверсификация в този стратегически отрасъл, който да ни позволи да вземаме свободни икономически решения и да печелим от богатствата си.
Затова няколко думи ще кажа за инвестициите, за които толкова обичате да говорите отляво. За 2010 г. България е на първо място в Европейския съюз по инвестиции, като брутообразуване на основен капитал, като процент от брутния вътрешен продукт – 23,5% при 18,5% средно за страните от Евросъюза, по данни на Евростат.
Независимо от общия спад на инвестициите в глобален план като разходи за дълготрайни материални активи, в нашата страна спрямо 2008 г. инвестициите в производствените сектори запазват най-голям дял от общия обем – спад само с около 4-процентни пункта. За 2010 г. делът на производство е 26,5%, на търговията, транспорт, логистиката – 23,4%.
Отрасловата структура на чуждестранните инвестиции показва здравословна за икономиката инвестиционна активност. Инвестициите в промишленото производство, икономиката, енергетиката, съобщенията, транспорта и логистиката имат най-малък спад и най-голям дял за 2010 г. спрямо върховата 2007 г. За периода 2009-2011 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 30 сертификата за клас „А” за около 4,7 млрд. лв. В това число над 3,6 млрд. лв. е чуждестранното участие и около 2300 нови работни места, около 1600 от които в преработващата промишленост, в това число над 1300 във високотехнологичните производства. В общините с безработица, по висока от средната в страната, инвестициите са за над 4 млрд. лв.
Ето и няколко думи за мерките за подобряване на бизнес средата, което е решително важно за изход от кризата и обяснява ръста на българските предприятия, които, разбира се, намират пазари там, където има платежоспособно търсене за продукцията им. В случая се увеличава експортът. По плана за намаление на административната тежест с 20% до 2012 г. напълно са изпълнени 66% от разписаните мерки. Те са комплексни, изпълняват се на етапи, приключването им ще се отчете, когато, освен законодателните инициативи, бъде създадена и техническа възможност за тяхното практическо осъществяване. Само 2% от мерките са под условие, тоест те ще се изпълнят, ако и когато отпадне изплащането на субсидията за тютюн.
Чрез изменение на Закона за занятията е облекчен достъпът до пазара на труда на микро- и малките предприятия, извършва се дейност в 56 области на икономиката. Облекчени са и условията за стартиране на бизнес, намалена е регулаторната и административна тежест, осигурени са условия за повишаване квалификацията и за учене през целия живот. Чрез промяна в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност бе въведено мълчаливо съгласие за всички регистрационни режими. За първи път е въведена със закон и административно-наказателна отговорност за лицата, които не спазват гореизброените разпоредби на закона, касаещи по-доброто регулиране и подобряване на бизнес средата.
Още няколко думи за конкурентоспособността на българската икономика. В последния доклад на IMD предимствата, които са отличени от авторите на доклада и са включени в специалното представяне на българския им партньор, са именно в сферата на икономиката, където са отличени брой необходими процедури за регистрация на бизнес, строгата фискална политика, износът на търговски услуги като процент от брутния вътрешен продукт и нарастващите приходи от туризъм. Като преимущество на България е посочена, обърнете внимание, прозрачността на правителствената политика в сравнение с 2009 г., гъвкавостта на пазара на труда, запазването на най-ниския корпоративен данък в Европа. Една от областите, които издърпват България напред в класацията и заслужават по-обстойно внимание, са информационните и комуникационните технологии и иновациите.
Освен всичко казано дотук, България има най-висок резултат в първата група от фактори – ефективността на правителството като заема 32-ро място в класацията. Именно тази ефективност на правителството, оценена по обективни критерии, допринесе за това, че всички кредитни агенции подобриха перспективите си за България, докато в същото време определиха Гърция за държава с най-нисък рейтинг, именно благодарение на провежданите политики от ляв тип.
Второ, въпреки кризата „Юро чеймбърс” поставиха в доклада си за 2011 г. България на пето място по състояние на бизнес климата в Европейския съюз, след Швеция, Естония, Латвия и Белгия. Нашите действия са последователни и дългосрочно ориентирани към постигане на растеж и модернизация на икономиката. Затова с пакет от политики ние просто овладяхме срива в икономическото развитие, в това число и влошената конкурентоспособност. Като резултат в цитираната от вас класация за 2011 г. по фактор „Икономика”, можете да откриете един от най-добрите резултати – цени и инфлация – 7 позиция, и международна търговия – 26 позиция.
За 2010 г. имахме ръст на износа от 33% в евро при ръст на вноса от 13,1%. Износът е в абсолютни цифри – от 15 млрд. 588 млн. евро и надвишава абсолютните стойности на износа за предкризисната 2008 г. с около 400 млн. евро. Това е в сравнение с най-силното предишно постижение и с 3,8 млрд. евро износа за 2009 г.
Загрижените вносители на вота вероятно скоро ще отидат на море, но преди да го направят, е добре да знаят какво е положението в сферата и на туризма. През периода януари-април т.г. България е посетена общо от 1 млн. 41 хиляди чуждестранни граждани без транзитно преминалите. Техният брой е с 5,8% повече спрямо същият период на 2010 г. Има увеличение при посещенията с цел почивка и ваканция, където е регистриран ръст от 8,5% и с цел бизнес, където има ръст от 5,8%
Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода м. януари-март 2011 г. са 301,2 млн. евро, което е с 7,7% повече в сравнение със същия период на 2010 г. Дотук ще спра с цифрите, защото те говорят достатъчно.
Видях мотивите за вота, който искате днес, и се изненадах от безочието дори в заглавието. Говорите за „провал на антикризисната политика”, след като в същата зала, в която сме днес, най-разпалено твърдяхте, че криза няма или поне няма за България. Помня това добре, защото тогава и аз като милионите зрители и българи бях от другата страна и ви слушах и гледах по телевизията. Хората могат да сравнят какво говорихте тогава и какво – днес. Слушах едни големи думи за буферите, които пазят икономиката ни от това, дето го нямало по нашите земи, за да стигнем до днес – денят, в който да ни държите сметка за мерките срещу криза, която уж не съществуваше. Не се ли чувствате неудобно? Или кризата влезе в България заедно с влизането на бюлетините в урните в полза на ГЕРБ?
Хората ви казаха, че не ви вярват и днешният вот, който искате, е още едно доказателство за двуличие, показващо, че няма и днес за какво да ви вярват.
Говорите за „тежките последици за хората” – последици, от това, което твърдяхте, че го нямаше! Кога стигнахте до хората, кога сте живели като тях? Когато благосклонно гледахте джетовете и джакузито на Вальо Топлото или си прибирахте хонорарите за „Цанков камък”? Когато правихте милиони от заменки на гори? Когато подписвахте газови договори на високи цени, които никой не би отчел и заради които сега плащаме с 160 лв. по-скъпо за газа? Ето ви един пар екселанс пример за прокризисна мерка.
Ето ви един пар екселанс пример за прокризисна мярка. Питайте бизнеса какво означава за тях по-скъп газ със 160 лв. Когато работеше схемата „Батко и Братко”? Или когато за седмици източвахте парите от излишъка, които са толкова нужни днес на същите тези хора, за които се сетихте да жалите. (Шум и реплики от КБ.)
В какво се опитвате да убедите българите – че ние не се справяме с една държава, от която вие харчехте охолно?! Какво ще им кажете? – „Стой зло, че без тебе още по-зло”?
Не, няма да мине! Всички виждат усилията ни. Не крием, че е трудно, но знаем накъде вървим и ще стигнем дотам въпреки вас.
Всички трябва да помнят, че вашите управления винаги ни излизат много скъпо и затова няма да бъдат допускани в бъдеще! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Михалевски, заповядайте за лично обяснение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, направих справка в стенограмата, споменат е господин Михалевски. Моля ви, когато съм казал нещо, значи има причина за това. Реакцията е абсолютно безсмислена.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, от смирение към жестоката катастрофа трябва да бъдем малко по-добри! (Реплика от ГЕРБ.) Това е въпрос на култура, колега.
Няма да коментирам начина, по който преди малко министърът на икономиката цитираше поредица. Само един обратен въпрос: господин министър, как избрахте EVN за „Горна Арда”? Отговорете на този въпрос и тогава подредете другите неща. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, има една задача и тя е да оползотворим европейските средства. Затова вземам личното обяснение, защото бяха казани много неистини и е засегнато и моето име.
Трябва да разберем, че докато се мерим на това поле, нищо няма да постигнем. Честно е да се каже, че за първата година няма как да се усвояват никакви средства, защото тогава се одобряват европейските програми. Не пречи обаче на министрите от това правителство да включват този период като нула. Всички знаем, че цикълът, който започва по един проект с публикуване на насоките, без дори тяхната подготовка, до първото реимбурсиране на средствата е между 18 и 20 месеца.
Въпросът не е в сравнението между преди и сега. Въпросът е, че наистина в сравнението, направено от вашия финансов министър – хоризонталното сравнение, ние непрекъснато изоставаме. Това не е креативен показател. По този креативен показател министърът, който го нарече креативен тук, от тази трибуна, същият този министър м. октомври миналата година каза, че „феноменално България е напреднала на 19 място”. Феноменално днес сме на 24-то място в Европейския фонд за регионално развитие, феноменално сме на 15 място по Кохезионния фонд и феноменално се борим с Румъния за 26-то или 27-мо място по Европейския социален фонд. Тоест задачата е дали ние всички, тези и тези господа съзнаваме какво трябва да направим, за да изкараме България от това положение.
Ето, това е обяснението. Благодаря Ви за Вашето търпение, господин председател.
Въпросът е дали имаме добротата и професионализма да го разберем, а не да се мерим, не да сравняваме и да се хвалим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Приключваме с дебата.
Мое задължение е да отчета този момент – 12,40 ч., следователно утре на 17 юни 2011 г. гласуването на проекта за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов заради провала на антикризисната политика на правителството и тежките последици за хората, вносители Сергей Станишев и група народни представители на 10 юни 2011 г., ще бъде гласуван в 12,40 ч. в тази зала. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодаря за участието на дамите и господа министри от Министерския съвет.

Продължаваме с програмата ни.
Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.
Вносител е Министерският съвет на 5 май 2011 г.
С доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае Ваня Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Моля да бъдат допуснати в залата господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, и госпожа Мария Рангелова – началник на сектор „Правни въпроси” в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.
На заседание, проведено на 8 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи Веселин Вучков – заместник-министър, и Мария Рангелова – началник на сектор „Правни въпроси” в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, от Държавна агенция Национална сигурност Боряна Драганова – експерт в дирекция „Финансово разузнаване”, Даниела Стоилова – началник отдел в същата дирекция, и Таня Каракаш – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Вучков.
Предлаганите изменения са изцяло в съответствие с оценителния Доклад за България, приет от Селектирания комитет на експертите по оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа и някои критики към действащия закон. Препоръките налагат и промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари, а именно: уеднаквяване на терминологията със Закона за пощенските услуги, привеждане на кръга задължени лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари в съответствие с лицата по чл. 2 от Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Въвежда се дефиниция за финансиране на тероризъм в Допълнителните разпоредби с оглед синхронизиране с подхода по Закона за мерките срещу изпиране на пари. По този начин се постига съответствие с разпоредбите на международната Конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, ратифицирана от Република България.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Донева.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 18 май 2011 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 5 май 2011 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи: Мария Рангелова – началник сектор „Правни въпроси” в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; и от Държавна агенция „Национална сигурност” Таня Каракаш – юрисконсулт, Евгени Евгениев – началник сектор в Дирекция „Финансово разузнаване”, и Боряна Драганова – експерт в Дирекция „Финансово разузнаване”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Мария Рангелова.
Предложените от вносителя промени целят съобразяване Закона за мерките срещу финансиране на тероризма със специалните препоръки на Селектираният комитет на експертите по оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа, направени на 26-о пленарно заседание на комитета и синхронизиране на националното законодателство с Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
Със законопроекта се предвижда подобряване организацията на информационния обмен необходим за осъществяване целите на този закон, като за целта се предлага създаването на нов чл. 4а, регламентиращ изготвянето на съвместна инструкция на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност.
Предложени са допълнителни задължения за лицата, имащи задължението да прилагат мерките за превенция срещу финансиране на тероризма и изпирането на пари, като в чл. 9, ал. 3 се предлага и задължение по извършване на идентифициране на клиентите при съмнителни операции или сделки по реда на чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и събирането на информация за тези сделки.
Предлага се и създаване на нова ал. 4 към чл. 9 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма, която предвижда задължението да се докладват и опити за финансови операции или сделки, насочени към финансиране на тероризъм.
В Допълнителните разпоредби на законопроекта се въвежда и дефиниция на понятието „финансиране на тероризъм” с оглед синхронизиране със Закона за мерките срещу изпирането на пари, като по този начин се постига съответствие с разпоредбите на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, ратифицирана от Република България.
В Заключителната разпоредба на проектозакона се предвиждат изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които разширяват кръга от лица, имащи задължението да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, като са добавени и лицата, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги, които по занятие извършват счетоводни услуги както и частните съдебни изпълнители.
В хода на дискусията по обсъждане на законопроекта председателят на комисията Анастас Анастасов, постави въпроса за връзката между разширяването на кръга от лица имащи задължение да прилагат мерките за превенция и реалния ефект от това прилагане.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 13 гласа „за”, без гласове „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 5 май 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Ципов.
С доклада на Комисията за контрол на ДАНС ще ни запознае нейният член господин Иван Петров.
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на ДАНС по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 26 май 2011 г. разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерския съвет.
Предлаганите изменения и допълнения се правят вследствие на препоръки, отправени към България в доклад на Селектирания комитет на експертите по оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа. Те се отнасят до прецизиране на текстовете, отнасящи се до задължението за докладване пред дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС на сделки, които се отнасят до финансиране на тероризма.
Алинея 3 на чл. 9, както и новата ал. 4 от закона се изменят и допълват в смисъл:
- да се включи изрично задължение за докладване на опити за съмнителни сделки;
- задължението за докладване да покрива и средствата, с които се подозира, че се отнасят до финансиране на терористични актове;
- да се включи изискване за незабавност на подаването на докладите.
С цел подобряване на координацията между институциите, законопроектът предвижда министрите на вътрешните работи и финансите, както и председателят на ДАНС да уреждат организацията на информационния обмен, необходим за целите на закона, със съвместна инструкция.
Законопроектът предвижда създаване на легална дефиниция на термина „финансиране на тероризъм”, каквато досега липсва, както и уеднаквяване на понятия в Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за пощенските услуги.
В резултат на проведените разисквания, Комисията за контрол на ДАНС предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.
Становището на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” е прието с единодушие от присъствалите на заседанието членове.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Уважаеми колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 102-01-26, внесен от Министерски съвет на 5 май 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносител е Министерският съвет на 27 май 2011 г.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й господин Любен Татарски.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това бих искал да направя процедура да бъде допуснат в залата господин Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Прегьов в залата.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерски съвет
На редовно заседание, проведено на 8 юни 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерски съвет на 27 май 2011 г. В заседанието на комисията участие взе господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, който представи законопроекта от името на вносителите.
Основната цел на законопроекта е насочена към ускоряване процеса на изграждане на значими за обществото обекти и своевременно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Законопроектът предвижда създаване на държавно предприятие с цел ускоряване реализацията на стратегически инфраструктурни проекти, което от своя страна ще доведе и до ефективно и ефикасно усвояване на безвъзмездните финансови помощи от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, предназначени за финансиране чрез Оперативна програма „Транспорт” на пътни проекти от трансевропейските транспортни мрежи, преминаващи през Република България, и на приоритетни пътни проекти с национално значение.
Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” ще бъде със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Предметът на дейност на компанията е проектиране, изграждане, поддържане и ремонт на автомагистралите „Струма”, „Хемус” и „Черно море”. В предмета на дейност на предприятието са включени всички дейности, необходими за реализиране на проектите, и управлението след изграждане и въвеждане в експлоатация на автомагистралите.
Запазването на Агенция „Пътна инфраструктура” като единствен бенефициент на Оперативна програма „Транспорт” по приоритетна ос „Развитие на пътната инфраструктура по трансевропейските и основните национални транспортни оси” с оглед на многообразните й функции и изпълнението на множество проекти, финансирани чрез Оперативна програма „Регионално развитие”, и на проекти по „Транзитни пътища IV”, „Транзитни пътища V” и „Рехабилитация на пътната инфраструктура” създава риск да не се подготвят и изпълнят приоритетни проекти от приложения индикативен списък на Оперативна програма „Транспорт”.
Промените се налагат и във връзка с препоръката на Европейската комисия за повишаване на административния капацитет, ускоряване подготовката на проекти, разработване на нови модели за управление на проекти и заздравяване на сътрудничеството с JASPERS. Със създаването на държавното предприятие ще могат да се предприемат действия с цел то да стане бенефициент по Оперативна програма „Транспорт”. Създаването на държавното предприятие представлява и пилотен проект за ефективна и ефикасна подготовка за изпълнение на пътни проекти през новия програмен период 2014-2020 г., финансирани от Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Регионално развитие”.
С оглед възможността за осъществяване на пряк и ефективен контрол върху дейността на предприятието и на агенцията министърът на регионалното развитие и благоустройството ще утвърждава програмите на агенцията и на предприятието за управление на пътищата и развитие на пътната инфраструктура в съответствие с приетата от Министерския съвет Стратегия за развитие на пътната инфраструктура и годишните планове на агенцията и на предприятието за изпълнение на програмите им.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предприемане на допълнителни мерки за ускоряване на процесите за проектиране и изграждане на важни за страната обекти в областта на пътната инфраструктура и ефективно усвояване на средствата от оперативните програми.
Поставиха се въпроси относно структурата и щата на предприятието, необходимите средства за финансиране на дейността му и възможностите му да усвоява средства като бенефициент по Оперативна програма „Транспорт”, на които бе даден изчерпателен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на комисията господин Иван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерския съвет на 27 май 2011 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата бе разгледан на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 9 юни 2011 г.
Законопроектът бе представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Росен Плевнелиев.
В изложението си по представянето на законопроекта и мотивите към него министър Плевнелиев очерта три основни аспекта на необходимостта от приемането на законопроекта, респективно на създаването на ново държавно предприятие, на което да бъде възложено изграждането, поддържането и управлението на важни за страната ни стратегически инфраструктурни проекти.
Първият от тях е свързан с приоритетите, определени с новата Стратегическа програма „Европа 2020”. Кохeзионната политика и така наречената базисна инфраструктура, включително изграждането на пътна инфраструктура, не са част от тези приоритети, така както е било през последните 25-30 години. По тази причина за България ще бъде много по-трудно да изгражда пътната си инфраструктура занапред чрез кохезионните фондове. Именно затова в националната ни програма „2020” са определени като приоритетни няколко стратегически инфраструктурни проекта – седем магистрали, седем скоростни пътя, един тунел минимум и още два моста над река Дунав, като минимум, който е необходим на държавата, за да може да открие своя потенциал на икономика, индустрия и т.н.
Вторият аспект на необходимостта от приемането на законопроекта е свързан с това, че държавите членки, и особено големите държави, ще се опитат в рамките на съществуващия бюджетен период и подготовката през периода 2014-2020 г. включително да създадат нови фондове за финансиране на проекти. Има предложения за създаването на нов иновационен фонд.
Третият аспект, който трябва да бъде обсъден във връзка със създаването на новото държавно предприятие, е необходимостта от реформирането на Агенция „Пътна инфраструктура” и увеличаването на административния капацитет за изпълнението на инфраструктурни проекти, които трябва да бъдат успешно завършени в много кратък срок. От тази гледна точка създаването на Държавно предприятие „Стратегически инфраструктурни проекти” преди всичко има за цел спешно да създаде допълнителен капацитет.
Създаването на така наречените обектови дружества е масова практика по целия свят и те са доказали своята ефективност. По този начин ще се ускори работата по стратегическите за държавата ни проекти. Идеята да се създаде обектово дружество за изграждането на трите магистрали е, че те имат специфики, които ги отличават от останалите.
Съфинансирането при 20%, ако оперативните програми покрият останалата разлика, това са около 600 млн. евро. Институцията, която ще осигури 600 млн. евро, иска да има яснота за начина, по който ще се усвояват и управляват тези средства. Именно затова обектовото дружество е едно много добро решение, което е приветствано от Европейската комисия.
Освен това, в по-глобален план партньорството ни с Европейската инвестиционна банка ще спомогне за изграждането на добър кредитен имидж, което ще изиграе положителна роля и ще подпомогне усилията на България в преговорите за финансовата рамка 2014-2020 г.
В заключение министърът на регионалното развитие и благоустройството подчерта, че със създаването на новото държавно предприятие няма да се отнема от капацитета на Агенция „Пътна инфраструктура”. В новото предприятие ще бъде назначен международен екип от специалисти с опит в изграждането на европейски инфраструктурни проекти.
Предвижда се новото държавно предприятие да бъде бенефициент по Оперативна програма „Транспорт”, което според становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, управляващо програмата, е решение, което ще има положителен ефект, тъй като реално ще бъде дадена възможност за концентриране на експертиза за подготовка и изпълнение на проекти с голяма сложност в предприятие, чийто основен предмет ще бъде изграждането на три структурни проекта.
При обсъждането на законопроекта народните представители изразиха мнения, че съществува необходимост от предприемането на мерки, които да доведат до ускореното изграждане на стратегическите инфраструктурни проекти, въпреки че бяха изказани резерви от някои участници в дискусията относно това дали именно създаването на обектово дружество е най-правилният подход за това, както и дали не би трябвало предмет на дейността на това дружество да е не само изграждането и управлението на трите магистрали, а на всички значими пътни инфраструктурни проекти.
Изказано бе и мнение, че при изграждането на магистралите би трябвало да бъде отчетено и бъдещото им използване, като бъдат създадени оптимални условия за това, за да има възвръщаемост на средствата, вложени в тях. Това становище бе споделено и от страна на вносителя на законопроекта, който подчерта, че в по-общ икономически план изграждането на качествени пътища ще доведе до увеличаване на автомобилния трафик през страната ни, до увеличаване на превозите на пътници и товари, както и до увеличаване на инвестициите в бизнеса, тъй като придвижването на територията на страната и времето за доставката на стоки и услуги ще бъде лесно прогнозируемо.
Дискутирани бяха начините за финансиране на проектите и на дейността на новото държавно предприятие, както и функциите, които ще му бъдат възложени.
Предвид изложеното, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерския съвет на 27 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Вълков.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят й госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерския съвет на 27 май 2011 г.
На заседанието, проведено на 1 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа цитирания законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Петя Тянкова – съветник на министъра, Албена Михайлова –директор на дирекция „Правна”, и Димитър Петков – финансов директор на Агенция „Пътна инфраструктура”.
С настоящия законопроект се предлага създаване на държавно предприятие – Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”, с цел ускоряване реализацията на стратегически инфраструктурни проекти, като автомагистралите „Струма”, „Хемус” и „Черно море”.
Предложените промени имат за цел да доведат до ефективно и ефикасно усвояване на средствата от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, предназначени за финансиране чрез Оперативна програма „Транспорт” на пътни проекти от трансевропейските транспортни мрежи, преминаващи през Република България, и на приоритетни пътни проекти с национално значение. Промените се налагат и във връзка с препоръката на Европейската комисия за повишаване на административния капацитет, която е предвидена в Годишния доклад за изпълнение на оперативните програми от 14 януари 2010 г. Докладът препоръчва още: ускоряване подготовката на проекти, разработване на нови модели за управление на проекти, както и заздравяване на сътрудничеството с JASPERS.
Със законопроекта са определени предметът на дейност, функциите, начинът на финансиране на дейността, правата и задълженията на органите на управление на Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти”. Предвижда се правата и задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура” по подготовката и изграждането на посочените по-горе автомагистрали да бъдат прехвърлени към Националната компания, като ще се предприемат действия с цел тя да стане бенефициент на Оперативна програма „Транспорт”.
Създаването на държавното предприятие представлява и пилотен проект за ефективна и ефикасна подготовка за изпълнение на пътни проекти през новия програмен период 2014–2020 г., финансирани от Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Регионално развитие”. В тази връзка се предвижда предприятието да осъществява единствено и само управлението на проекти, свързани с изграждане на приоритетни пътища с европейско и национално значение.
В заключение следва да се отбележи, че навременното приемане на законопроекта ще гарантира ускоряване процеса на изграждане на значими за обществото обекти и своевременно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от Министерския съвет на 27 май 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, Вие се успокоихте, че не предавахте по телевизията вота и мислите, че безпроблемно ще минат оттук нататък всички закони. Аз мисля, че задължение на парламента е да води дебат именно по тези въпроси и по закон, какъвто е предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
С нетърпение очаквах този закон, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, защото съм привърженик точно на подобен подход. В предишното правителство това беше една от идеите, които аз защитавах – че трябва да се направи инвестиционна компания, към която да бъдат включени всички автомагистрални и така наречени скоростни пътища, която да бъде не само бенефициент към Оперативна програма „Транспорт”, а съответно да бъде и компания, която ще инвестира, която ще може да тегли кредити. Знаете, че бяха изтеглени около 700 милиона за поддръжка най-вече на строителството на автомагистралите, което да даде възможност, по опита на други страни както на Балканския полуостров, така и в Централна Европа, за скоростното изграждане на автомагистралните и 4-лентови пътища в Република България.
Прочетох го внимателно и за съжаление останах много разочарован, и ще ви кажа защо. Защото предложението, което е направено от Министерския съвет, е половинчато. Първо, обърнете внимание, ние формираме нова компания, която е „Стратегически инфраструктурни проекти”, но към тази компания са включени само три автомагистрали – „Струма”, „Хемус” и „Черно море”. Останалите автомагистрали остават съответно към Агенция „Пътища”. И друго, поддръжката на автомагистралите остава към така нареченото дружество „Автомагистрали”, което е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какво правим тогава? Създаваме една нова компания – по примера, който каза и министърът на регионалното развитие и благоустройството, която ще бъде обектово дружество, но тя няма да обхване стратегически всички автомагистрали в страната.
Когато говорим за финансирането, ще видите колко противоречия има именно заради това разтроение. Ако се търси възможност, с която наистина да постигнем целта – построяването на автомагистралите в страната с всички възможни финансови средства, то трябва да бъде една-единствена компания, която да гарантира и по изискванията на Европейския съюз, по правилата на Европейския съюз, бъдещата поддръжка на автомагистралите, които ще бъдат изградени с европейски пари. За съжаление този законопроект дава съвсем различен пример от това, което по принцип трябва да бъде.
И като говорим за пари, ще се спра на финансирането.
Първоначално министърът на регионалното развитие и благоустройството каза, че целта е да могат да се усвоят повече средства. Затова в дружеството трябва да отидат някъде около 4 млрд. евро през следващия период, за да се изгради така наречената мечта за седемте магистрали, седемте скоростни пътища, двата моста на р. Дунав и няколко тунела. Да, ама това дружество няма да изгражда всичко това.
Второ, правителството твърди, че трудно ще се постигне дори таванът на средствата, които получаваме от Кохезионния фонд за транспортна инфраструктура по Оперативна програма „Транспорт”, тоест 2 млрд. евро, а в момента, когато се предлага този проект, говорим за 4 млрд. евро.
Обърнете внимание, какво е записано в чл. 28? Откъде се финансира дружеството? „Републикански бюджет, такси за специално ползване на автомагистрали, преотстъпени такси, собствени приходи, дарения и други”.
Ами то оперативните програми, господа, не сме ги записали в този закон. Няма ги средствата от Кохезионния фонд тук, в закона, че по този начин ще бъде финансирано дружеството. А къде са кредитите, ако това ще бъде дружество с инвестиционна цел? Ясно ни става, че няма да можем само с европейски пари да изградим тези три магистрали, а ще трябва да се теглят кредити от Европейската инвестиционна банка, без да затрудняваме бюджета и съответно да се изплаща от това дружество. Още едно сериозно противоречие в закона.
Я ми обяснете, след като сме писали, че от такси за специално ползване на автомагистралите, как ще ги разпределяме? Ще имаме две счетоводства, две фирми, които ще се занимават с тол система, или ще продължаваме да работим по винетната система? Отговор по този въпрос няма. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Да, но когато направите това дружество. За да може да бъде инвестиционно, трябва да се промени системата и да се знае, че приходите от автомагистралите, дали ще бъде чрез електронен тол или друга система, ще влязат в това дружество, за да може да се реализира тази инвестиционна програма. В момента магистралите са разпръснати в три дружества, включително едно за поддръжка. Ами, кажете ми как ще разпределяте по тол системата тези пари?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма тол система.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, винетна система. Как ще стане, само от бюджета?! Искам да ви кажа, че винетната система няма да ви гарантира. По какъв начин ще сключите договор с държавата, за да се знае, че това инвестиционно дружество ще може да си връща кредитите, ако въобще мислите за кредити? Според мен тази идея я няма тук, което наистина дава възможност това дружество за в бъдеще да не работи.
Още нещо, говорим за капацитет, тъй като ще бъде краен бенефициент, двадесет човека. Ами, двадесет човека, извинявайте, е само едно от звената към АПИ, което се занимава с Оперативна програма „Транспорт”. По какъв начин с двадесет човека ще създадете капацитета да строим три магистрали? Ами, няма да го създадете. Няма да стане. То само за счетоводството, като сметнете, бяха предвидени пет човека. И сега в закона са предвидени пет човека Съвет на директорите, струва ми се, на двадесет човека. Хайде, сега министърът се съгласи, че ще ги намалим на второ четене на трима, но оставяме едно звено, което пак ще работи по Оперативна програма „Транспорт” в АПИ, тоест краен бенефициент, и правим още един краен бенефициент с новото стратегическо инвестиционно дружество. За какво са ни тези два бенефициента? Защо не направим за автомагистралите, за скоростните пътища изцяло към Оперативна програма „Транспорт” това ново стратегическо дружество, което предлагате? Ние сме съгласни, че трябва да има такова. Защо? Няма логика, няма и капацитет, който да създадете. Ще го направим и то няма да работи, уважаеми дами и господа.
Аз няма да говоря и по другите въпроси. Вероятно ще се наложи да си правим реплики, дуплики и така нататък. Колегите ми от парламентарната група също искат да се изкажат, да не отнемам тяхното време.
Искам да ви кажа, че законът не е готов. Нека да направим такъв закон – да създадем едно дружество, но такова, което ще допринесе за развитие на транспортната инфраструктура в страната, а не да създаде съответните пречки.
Трябва да знаем, че когато ползваме средства по европейските фондове, по кохезионната политика, за всяко евро, което ни дава Европейският съюз, след това ще ни търси сметка – поддържаме ли автомагистралите в това състояние, в което сме ги получили?! Това дружество трябва да поеме отговорността за стопанисването на тези автомагистрали.
Затова днес аз ще се въздържа. Ще гласувам против този закон. Предлагам добре да се обмисли. Ако трябва, да отложим това гласуване, Министерският съвет да помисли, да го оттегли и да разработи проект, който наистина ще даде възможности да се постигнат добрите цели, които се декларират в мотивите с представянето на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
Господин Мутафчиев, по същество предлагате ли отлагане на гласуването?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да, предлагам отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, след приключване на изказването ще го подложа на гласуване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам дали е най-удачно да бъде отлагано гласуването или да обсъдим другия вариант, като припомня защо се наложи да се направи това действие от Министерския съвет, коя беше първата причина.
Писмото, което ни изпрати председателят на Европейската комисия през декември 2010 г., съдържаше един абзац, цитирам по памет: „Агенция „Пътна инфраструктура” явно не може да се справи с проблемите. Трябва да се вземат мерки в агенцията, както и да се обсъжда привличането на алтернативни структури за решаване на проблемите, свързани с големите проекти”. В тази връзка вероятно е инициативата на Министерския съвет.
Но нека първо погледнем сегашния програмен период. За 2007-2013 г. имаме (по памет) 989 или 990 млн. евро за пътния сектор, от които 250 милиона след корекцията през 2009 г. към автомагистрала „Тракия”, от 350 млн. лв. останаха 250 милиона на „Струма”. Ако тези пари отидат в новата агенция като бенефициент, АПИ все пак ще продължи да бъде отговорна за 750 млн. евро по настоящия програмен период. Тоест това действие само по себе си не решава проблема за този програмен период и за Агенция „Пътна инфраструктура”.
Ще ви припомня, а и в рамките на парламентарния контрол сме коментирали: Агенция „Пътна инфраструктура” за съжаление в момента не е окомплектована с необходимия брой пътни инженери и достатъчен брой експерти. Тоест ако правителството действително иска да реши проблема, а аз се надявам, че е така, то трябваше паралелно с този проект за държавната компания (друг е въпросът дали трябва да се казва „Национална компания”, защото е ориентирана само към три големи обекта, които макар и големи, са само три), да има и още паралелно действие – програма, която да решава кадровия въпрос, капацитетния въпрос на Агенция „Пътна инфраструктура”, за да можем ние като народни представители да видим, че правителството има ясна визия и ясни срокове как да реши този проблем.
Какво отговаряме на Барозу, общо казано? Той ни каза: „Имате проблем в този планов период”, а ние му обясняваме как ще направим една компания, която ще работи за следващия планов период. Извинявайте, но това не е решение, най-малкото не е решение за сега.
По въпроса за перспективата. През м. януари т.г. беше представена Стратегия до 2020 г., която между другото включва всички идеи, които са съществували или възниквали през последните поне 12 години, и беше заявено, че това ще се случи до 2020 г., като беше направена една амбициозна таблица, в която имаше стойности, срокове, източници на финансиране. Тази таблица, уважаеми колеги, вече е абсолютно неактуална и ще става все по-неактуална. Очевидно е, че за следващия планов период от „очакваните от нас” над 4 милиарда евро, дори близо 4,5 милиарда, ще дойде не повече от 1 милиард. Дори има опасност да бъде и под 1 милиард, защото за следващия планов период има нови цели. Между другото тук отбелязвам, че нашата роля, на националния парламент, в следващите около 8-10 месеца в защитата на интересите на България в рамките на Европейския парламент и Комисията е ключова и ние трябва да си свършим работата, а не само да стоим отстрани, да гледаме и да задаваме въпроси.
Истината е, че вероятно ще получим максимум милиард, а в някакъв изключително розов сценарий до 1,2 милиарда. Тогава възниква въпросът с какво ще се изпълняват всички тези планове? Това не е кух въпрос, защото хората остават с впечатлението, все по-често през последните месеци, че всичко, което се заявява, едва ли не е стартирало, едва ли не е финансирано, едва ли не вече е построено. Тоест тук има политическа отговорност. Да не експлоатираме по този безогледен начин бъдещето.
И тук е въпросът: добре, може да има вариации, може тази компания да може (по подобие примерно на инвестиционната държавна компания в нашата съседка – „Игнатия-Одос”, която финансира и изпълни магистрала „Игнатия” за над 6,5 млрд. евро, с много големи заеми от различни международни финансови институции), но това така ли е? Аз, честно да ви кажа, даже погледнах Конвергентната програма 2011-2014 г. Там няма записано нищо, че България ще взема нови държавни дългове, насочени към продуктивни бюджетни разходи, каквито са примерно за строителството на магистрали. Тоест не очакваме никакви нови кредити, поне в периода до 2014 г. Може би правителството е планирало за след това, но аз, знаейки каква е скоростта на договарянето на тези заеми, тяхната ратификация и тяхното оползотворяване, вече съм силен скептик.
Второ, така разписаните текстове в изменението на Закона за пътищата не дават основание да мислим, че това дружество може самó да бъде получател на заеми. А ако то не бъде, това веднага ще се отрази в разходите на бюджета. Направих проста сметка, че ако трябва примерно да реализираме трите проекта – автомагистрала „Черно море”, остатъка от автомагистрала „Струма” плюс автомагистрала „Хемус” до 2020 г., това означава средно да увеличим разходите на бюджета само за тези три магистрали между 1,1% и 1,2% от брутния вътрешен продукт. Смятам, че никой от нашата държава не е разчел къде да вмъкне тези допълнителни 1,1%-1,2%. Тук стои големият въпрос – че идеята по принцип изглежда продуктивна, но тя не е запълнена с необходимото съдържание и необходимите стъпки. И рискът тя да бъде едно кухо решение, е огромен.
Господин Мутафчиев спомена, че и преди се е обсъждал вариантът за такава инвестиционна компания, но тя трябва да бъде зад гърба си финансово и административно ясно обезпечена.
Второ, възниква въпросът (това го каза колегата): достатъчни ли са 20 човека? Аз смятам, че това е крайно недостатъчен капацитет.
Второ, възниква още един по-парлив въпрос: защо всички в тази компания ще минат международен конкурс, само шефът на компанията ще бъде назначен еднолично? Това не ви ли притеснява? Значи тази компания ще управлява по амбициите на министерството и на правителството над 3 млрд. евро минимум и ще бъде еднолично решение?! Нали бяхме за прозрачност?! Нали имаше страхотна прозрачност?! Къде е тя?! Какво е това еднолично решение, пък било то и на министър?! (Реплики в ГЕРБ.)
Не, не викайте „Стига!”. Като не ви е интересно, можете да излезете от залата. Никого не държим насила тук, в залата. Аз поставям въпроси, с които утре и управляващите сега нашата държава, а и в бъдеще ще се сблъскваме. Как ще ги решим? Правим едно дружество, за да кажем на хората: „Вижте, направихме дружество, чакайте магистралите”, но то няма да построи нищо, или наистина искаме да направим нещо, което обаче трябва да подковем с необходимите административни и финансови решения и обезпечения.
Както е подаден проектът, според мен той ще стане бенефициент на 250 млн. евро по „Струма”, с всички условия, защото там в момента и правителството има някакви неясни виждания да пуска на инженеринг (според мен изключително рисково начинание) втори и трети ЛОТ заедно и нищо повече! Нито ще има кредити за проектиране! Защото когато го обосновете, аз веднага ще попитам в парламентарния контрол министъра: „Откъде ще вземете парите за проектиране на останалите 253 км от „Хемус” и 125 км на „Черно море”?” Някой трябва да отговори на този въпрос.
Затова когато се поставят такива неща и то е предизвикано от реакция на нашите партньори, предизвикано е и от нашите нужди да усвоим по най-добрия начин бързо и ефективно средствата и от европейските фондове, и от международните финансови институции, няма отговор.
Така че този въпрос искам да го чуя в залата от представителите на министерството – какво мислят да правят, има ли някаква финансова рамка, виждат ли я, съгласувано ли е с министъра на финансите в по-дългосрочен план? Защото ако това не е направено и няма яснота по тези стъпки, то това решение, което вероятно ние ще вземем с едно натискане на копчето, просто няма да има никакви последствия и никакъв смисъл. А аз си мисля, че вие имате амбицията тук да решаваме съдържателни и съществени въпроси, а не просто формални въпроси! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Прегьов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, за мен беше интересно да чуя различни разсъждения по тази тема. Това, което чух, в крайна сметка ме кара да мисля, че ние сме на прав път. Това дружество ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това ви е най-голямата грешка, защото смятате, че пътят ви е прав.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Господин Мутафчиев, чух Ви какво имате предвид. Пак ви казвам: много Ви благодаря, защото всичко онова, което казахте, означава че сме на прав път. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Тази компания има бъдеще, тя е замислена добре. Вие може би съжалявате, че не сте я осъществили, но това е животът. В крайна сметка сега имаме шанс да се случи това нещо, то е важно за България. Това предприятие трябва да заработи с помощта на всички българи. Не защото имаме някакви непосредствени намерения, а просто защото това предприятие ще допринесе за бъдещето и е в полза на България.
Излишно е да се спирам на мотивите, вие много добре ги чухте в изказванията и докладите на комисиите. Искам само да ви уверя, че всичките въпроси и аргументи, които бяха поставени тукq са разглеждани в дълбочина, преценявани са. Разбира се, че за тях имаме отговори, имаме визии. Имаме отговори как се финансира дружеството. Както вече сме казвали целта на това дружество е то да не тежи на държавния бюджет, то ще бъде финансирано от Оперативна програма „Транспорт” За целта, разбира се, трябва да стане бенефициент. Много добре знаете това са механизми, които не са нито прости, нито лесни, но тези процедури трябва да бъдат изпълнени и това нещо ще стане! Перспективата пред дружеството е добре обмислена, коментирана е с останалите колеги в Министерския съвет и това не представлява пречка пред реализацията.
По отношение на функциите. Защо три магистрали, а не всички и т.н.? Много просто, мисля, че те бяха коментирани и в комисиите. В крайна сметка има проекти, които са в реализация. Те вече са започнали. Ние сега какво? Ще спрем тези проекти, ще ги прехвърлим в новото дружество или просто ще спрем да изчакаме да стане новото дружество и да правим всичко? Напротив, когато се прави значителна стъпка, ориентирана към бъдещето и съответно не толкова лесна и елементарна, добре е да има и някакъв период, в който нещата да се случват без да се нарушават дейностите и действията, които са предприети по отношение на другите проекти.
В този смисъл много се надявам, че народните представители ще подкрепят законопроекта и в най-скоро бъдеще това дружество ще стане факт, така че да можем наистина да реализираме целите на настоящата Оперативна програма „Транспорт” по възможно най-добрия начин, така че трендът за усвояване на тези средства е положителен, стръмен нагоре, което ще ни даде възможност да договорим по-високи нива на финансиране за следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Мутафчиев. При следващо подобно използване на лично обяснение, няма да Ви го дам, да знаете!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, това е едно доказателство за това как работи Министерският съвет и правителството и за мнението на господин Прегьов. Работите добре в заблуда обаче.
Когато Вие не чувате, когато от опозицията Ви говорят добронамерено, лесно ще си счупите главата. И Вие, господин Прегьов, Вие ще носите лична отговорност, тъй като проектът е разработен от Вас и ваш екип. Не знаете обаче едно: вие не само ще разпилеете държавни средства, вие няма да успеете да осигурите нормално финансиране на тези три магистрали. Не представихте нито един разчет и аз Ви питам: като лъжете министъра си, че 4 милиарда ще вземете от Оперативна програма „Транспорт” само за пътища, знаете ли какво е изискването на Европейската комисия – че трябва да имате 4 млрд. 800 за железопътен транспорт и още примерно един милиард за воден транспорт, за да ви признаят програмата и да можете да я защитите? Защо лъжите хората? Това ли е причината, поради която сте убедени, че когато от опозицията ви говорят нещо нормално, Вие може да си позволявате да правите оценки: щом те мислят така, значи ние сме на прав път. Напротив! Някой път и може би много по-често от вас ние мислим по-правилно и резултатите, които постигнахме от управлението го показват. Колкото и да се опитвате да манипулирате в момента, че ремонтирате повече пътища в България, включително с министъра... (Реплики от ГЕРБ.) Едно искам да ви кажа: за четири години 400 км Пловдивска област; 10 км за две години в Пловдивска област сте рехабилитирали по пътищата. Колкото и да местите числата и да ги прехвърляте от година в година. (Реплики от ГЕРБ.) Затова, когато ви говорят конструктивно, уважаеми господа от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чуйте! Там има неща, които могат да ви помогнат, а не да ви пречат. Ако в момента има някаква пречка за вашето управление, сте самите вие. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Предполагам защо са били 400 км.
Изказвания? (Размяна на реплики между народния представител Петър Мутафчиев и народни представители от ГЕРБ.) Със заем един милиард, вече виждам Тунджа плавателна до Бяло Море. Така че не е лошо за воден транспорт...
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, искам съвсем накратко, колеги, да стане ясно за какво се създава тази компания. Уважаеми колеги, тази компания се създава за това, за да се знае точно и ясно кой осъществява контролът и кой координира изграждането на тези проекти. Ситуацията, която досега съществуваше, е ситуация на абсолютно безхаберие и неориентираност в проблемите в този сектор. Мога да ви кажа, че бяха стартирани проекти, които нямаха готови технически проекти. Уважаеми колеги, нямаше проектни проучвания, нямаше за магистралите трафични данни, нямаше никакви изходни данни, които да бъдат използвани, за да се попълнят апликационните форми и да бъдат подадени за финансиране от Европейския съюз. Поради тази причина, че такава беше ситуацията до момента, ние имаме ясното съзнание, че това нещо трябва да се промени. Имаме ясното съзнание, че това можем да го променим единствено като посочим кой ще бъде отговорен за това нещо да се случва. Този отговорен фактор ще бъде компанията, която ще бъде създадена. Тя изцяло ще бъде натоварена с отговорностите по проучвания, подготовка и осъществяване на тези проекти – нещо, което досега го нямаше. Цареше една абсолютна колективна безотговорност в случая. Ние бягаме от това, защото знаем, че не може да продължава по този начин и няма да усвояваме парите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Процедура – заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател аз направих процедурно предложение, Вие не го подложихте на гласуване. Може би не съм Ви симпатичен днес. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие предложихте да отложим гласуването, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да ви кажа и още нещо и то сериозно, тъй като виждам, че емоцията доста надделя в управляващото мнозинство. Не се подигравайте с Тунджа, защото там имаме сериозни неща, които трябва да свършим заедно с румънците по Дунава. Точно вашето правителство премахна пари по „Речни пътища”, за които вероятно Европейската комисия ще ни търси сериозна сметка. Така че над 300 милиона ще отидат за корекция на р. Дунав, за да има нормално речно плаване в Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Мутафчиев, Вие предложихте да отложим гласуването, а не дебатите по точката. Така че ще приключим дебатите.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моля за увеличаване времето на групата, защото бяха останали само 2 минути.
Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че идеята наистина е добра, но това, което в момента се предлага, е половинчато решение. Както каза и господин Иванов, в апликационните форми, които досега са представени, е разговаряно с Европейската комисия, че те ще бъдат отделени в една отделна национална компания, която вие предлагате с този законопроект. Аз искам да попитам: защо именно тези две магистрали и един участък от третата магистрала, която е „Хемус”, не беше отново вкарана в АПИ и след това, когато всичките бяха изградени, да бъдат отделени в една национална компания, което щеше да бъде най-доброто решение за българските автомагистрали. В бързината си да вкарате този законопроект в залата, вие сте изпуснали и нещо съществено, в което не казвате коя част от автомагистралата ще влезе в тази национална компания. Ами изградената част ще влезе ли, или няма да влезе в тази компания – първото нещо което е.
Второ, с този законопроект ние доказваме само едно – че в Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) няма административен потенциал, няма капацитет и заради това искаме да направим една нова национална компания от 20 човека ... (Реплика от народния представители Красимир Велчев.)
Да, от това наследство вие взехте, господин Велчев, човекът, който ние изгонихме и го сложихте за изпълнителен директор, нали? Че той досъсипа АПИ и след това вие разбрахте и го освободихте. Затова стана така.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да върнем тогава „Батко и Братко”?
РУМЕН ТАКОРОВ: Явно говорим на два различни езика. Вие от това не разбирате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да върнем ония мошеници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без обаждания и реплики от място!
РУМЕН ТАКОРОВ: Явно ще трябва да кажа, че имам конфликт на интереси, защото съм пътен инженер и тук се говори по тая материя.
Но да се върна по същество. На практика това, което се прави в момента с този законопроект, ще доведе до нещо още по-лошо за АПИ, защото тези хора, които ще се явят на този конкурс, откъде ще излязат, колеги? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Много ясно, че ще излязат от АПИ. Защото в АПИ средната работна заплата на месец е 700 лв., а тук по разчетите, които са дадени за около 1 млн. 200 хил. лв., с които ще се финансират тези 20 човека, средната работна заплата ще бъде между 2500 и 3000 лева. И аз ви питам: кой кадърен специалист, експерт от АПИ няма да отиде да се яви на този конкурс и да го спечели? (Шум и реплики в ГЕРБ.) Ами ние още повече ще обезкървим Агенция „Пътна инфраструктура”. Това ли ни е целта в момента? Ще вкарваме международни експерти – 20 човека?!
Другото нещо, вие така гръмко от тази трибуна говорихте за намаляването на управителните съвети. Да кажа един пример за NKG: От 14 хиляди работници и служители Съветът на директорите го намалихме от пет на трима. Сега за 20 човека ние слагаме пет човека Управителен съвет и, забележете, за управителя няма никакви изисквания. Там казваме на какво той не може да отговоря. Ами, че той може да бъде и ветеринарен лекар, така както сте го написали. И това ще бъде едно политическо решение, защото в последните ви кадрови решения – аз не се изненадвам, защото на АЕЦ ”Белене” шефът е главен счетоводител, на Министерството на транспорта сложихме икономист, на АПИ е компютърен специалист. Няма да се изненадам, ако на Министерството на здравеопазването сложите и ветеринарен лекар. Въобще няма да се изненадам, защото това е кадровата ви банка, защото това са кадровите ви хора, които слагате там по партийна повеля, а не да вършат работа, както е в този законопроект, който давате.
Другото нещо, което застъпиха колегите Мутафчиев и Михалевски – откъде ще се намерят тези пари за проектиране? Министърът в комисията каза: ще правим инженеринг. За какъв инженеринг става въпрос? Това са все пак някъде от порядъка на около 160 до 200 млн. лв. за проектирането на тези три автомагистрали. Откъде ще вземем тези пари? (Шум, реплики и оживление в ГЕРБ.)
Всички вие се смеете, но някой от тази зала може ли да ми каже, включително и господин Велчев, колко пари ще ни отпуснат от Европейската комисия за тези три магистрали? Може ли да каже някой, за да го запишем тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два милиарда за „Хемус”.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Четири милиарда.
РУМЕН ТАКОРОВ: Кажете, защото дори господин Плевнелиев не можа да каже в комисията колко ще са. Той започна: може да са 4, може да са 2, може да са 1 млрд. лв. За какво става въпрос, колеги? Затова ви казвам.
Председателят на Народното събрание казва 2 милиарда, господин Иванов казва 4, средно е 3. Така ли да го приемам? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Да, то ще остане в стенограмите, няма защо да го записвам.
Така че искам да ви кажа, че този проект е правен толкова набързо, толкова необмислено и наистина няма да доведе до развитието на пътната инфраструктура и по-точно на автомагистралите в Република България. Затова наистина предложението, което направи господин Мутафчиев, аз отново ще го поставя – да спрем разглеждането на този законопроект, да го върнем да се доработи и след това да преминем на една нова фаза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не знам от какво се притеснявате. Досега, както казах в моето изказване, не беше ясно кой какво прави. Сега е ясно – създаваме компания, делегираме й права и задължения, ако не се справи, има кой да бъде наказан, има кой да носи отговорност. Безотговорността, която беше досега, с нея ще бъде приключено. Какво ви притеснява? Имаме субектът, който ще работи, имаме компанията, тя ще си изпълнява своите задължения. Ако не си ги изпълнява, ще си носи санкциите – първо.
Второ, тук беше засегнато кой какво образование бил имал. Извинявайте, уважаеми колеги, аз си спомням, че предишния министър-председател не знам какво образование имаше, но дипломната му работа беше „Ролята на шинела за повдигане на бойния дух на Съветската армия”. Извинявайте много, но за какво говорим?! Точно поради тази некомпетентност може би той допусна формулата 3:5:8, която пък, ако я свържем с една игра за карти, както каза тук един мой колега, се нарича блато, значи, благодарение на образованието на бившия министър-председател ни вкарахте в блатото. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние излизаме от него, оставете ни да си свършим работата! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, съжалявам Ви просто като чувам такива изказвания на колегата Иванов, защото и аз тук мога да говоря за разгъването на шланг през пресечена местност, но ще си го спестя.
Господин Иванов, аз исках и попитах конкретно: кажете ми с какво ще се занимава тази национална компания? Кажете с колко пари ще разполага?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Пише го. Четете!
РУМЕН ТАКОРОВ: Откъде ще намери парите за проектиране, откъде ще намери парите за строителство?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Четете!
РУМЕН ТАКОРОВ: Кажете го тук, не ми говорете за шинели и за шлангове. Елате и кажете какво ще прави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не влизайте в персонални диалози.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Плевнелиев в комисията ми говори, че щял да създаде механизъм за стимулиране на служителите, които щели да получават по-големи заплати. Как ще стане това нещо, колеги? Ами другите чиновници да не са по-глупави или само тези 20 ще са най-умните, или тези 20 чиновника, вие дето си ги знаете поименно и вече е разписано, които ще бъдат там. Ако е така, да се живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпило е процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази точка.
Обратно становище? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мутафчиев за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За съжаление разискванията по този важен закон досега бяха до голяма степен пропити вероятно от емоцията от разискванията по вота на недоверие.
Минавам по същество, а именно промените в Закона за пътищата. Считам, че идеята за създаване на специална компания, която да поеме управлението на важни пътни проекти, е действително положителна. В това отношение може да бъде поздравено правителството, че внася такъв законопроект. Едновременно с това искам да отправя моите забележки, и то го правя съвсем добронамерено, а кои от тях ще бъдат възприети, е отделен въпрос.
Преди всичко, когато се казва, че се създава Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” реално това е една претенция, която далеч надхвърля предмета на самата компания. Компанията, съгласно текст на закона, ще се заеме единствено с три магистрали в страната. Стратегически инфраструктурни проекти означава нещо съвсем различно, защото инфраструктурата се композира от транспорта, енергетиката, водния сектор и съобщенията. Дори не може да се каже стратегически транспортни проекти, а по-скоро компанията трябва да бъде именно Стратегически пътни проекти, защото предметът на дейност е единствено три големи пътни проекта.
Направих справка в съседните страни: как е решен този въпрос? Има два различни подхода, включително има страни, където е създаден специален закон за подобна компания. Ние приемаме втория подход, който също е подходящ, тоест с промяна в действащия Закон за пътищата. Тук обаче веднага се спирам на един проблем, за който не получих ясен отговор. Защо към компанията се включват единствено тези три магистрали? Това, което заместник-министър Прегьов заяви, е: защото другите са в процес на строеж, на реализация, макар че когато говорим за тези три – „Струма” също е в определен стадий на строителство.
Веднага се обръщам именно към опита на страни, където има подобни компании. Например Австрия е един наистина положителен пример. Компанията там – ASFINAG, управлява 1700 км, което представлява всичките магистрали и някои първостепенни така наречени автомобилни пътища в Република Австрия.
За мен остава все пак неизяснен въпросът: как ще бъде след това управлението на магистралите в страната? Тези три магистрали се управляват от тази компания. Агенция „Пътна инфраструктура” управлява другите магистрали, каквато е магистрала „Тракия”, магистрала „Марица”, магистрала „Люлин”. И накрая има държавно предприятие – „Автомагистрали”, които ще се грижат за поддръжката. За мен това не е най-добрият модел. Би трябвало, ако се търси съсредоточаване на потенциала на министерството, потенциал, който има задълбочени познания и опит в реализирането на магистралите, като изключително важен за България, бих казал гръбнакът на пътната ни мрежа, то тогава всичките магистрали да бъдат управлявани тук. Още повече, че когато се говори какви дейности ще извършва тази компания, ясно е записано, че ще осъществява не само ще ръководи дейностите по проектиране, строителство, финансиране на реализацията, но също така дейности по управление на така вече изградените магистрали, но само на тях трите, а не на всички магистрали.
На второ място, аз все пак с определена тревога споделям мнението, че към момента създаването на тази компания е по определен начин и признание, че Агенция „Пътна инфраструктура” не може да се справи с всичките дейности, свързани с цялата ни републиканска пътна инфраструктура. Тя не може да се справи в този състав. Сега се създава компания и очевидно тази компания трябва да бъде захранена с кадри – ще отидат най-добрите кадри от Агенция „Пътна инфраструктура”, в това нямайте никакво съмнение, ще бъдат привлечени и няколко чуждестранни специалисти и експерти, това е нещо много хубаво. Но аз си задавам въпроса: какво ще е качеството на дейността, която ще продължи да върши Агенция „Пътна инфраструктура”, която ще бъде обезкръвена от най-качествените си кадри? Това е проблем, който ще се почувства след няколко месеца.
Имам и някои други конкретни забележки. Те най-вече са свързани с това как се извършва управлението на самата компания. Защото, от една страна, съгласно чл. 28г – министърът на регионалното развитие и благоустройството назначава и освобождава членовете на управителния съвет и изпълнителния директор, а малко по-нататък, в чл. 28е ал. 11, се заявява, че управителният съвет избира измежду членовете си председателя. Председателят на компанията или се назначава пряко от министъра, или се избира чрез вота на членовете на управителния съвет.
Има и други забележки, които могат да бъдат отправени относно управлението на компанията, включително и текстът, който в чл. 28ж, ал. 1, т. 4, гласи, че изпълнителният директор на компанията взема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите по възлагане на обществени поръчки на стойност до 100 хил. лв. без Данък добавена стойност. Считам, че тази така предвидена стойност на обществените поръчки е прекалено голяма, касаеща функциите на изпълнителния директор. Много по-добре би било именно управителният съвет на компанията да взима подобни решения, а не това да бъде изцяло делегирано право на изпълнителния директор.
В заключение, тъй като идеята наистина е добра, тъй като трябва България да ускори изграждането на магистралите за създаване на магистралния пръстен на страната, аз ще подкрепя този законопроект. Надявам се между първо и второ четене да бъдат отчетени забележките, които бяха казани, както в двете основни комисии – тази по регионално развитие, така и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, а също и забележките, които сега бяха казани в пленарната зала.
Моят апел е към председателите на двете комисии: да предвидят малко по-дълъг срок между първо и второ четене, за да може тези забележки да бъдат обсъдени, включително с представителите на Регионалното министерство и закона да бъде освободен от някои негови слабости. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
За изказване – господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Преди да започна моето изказване бих искал да направя процедура по удължаване на времето до гласуване на законопроекта, който обсъждаме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване времето на пленарното заседание днес до провеждане на гласуване по обсъждания законопроект.
Гласували 100 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Всички изказали се дотук народни представители казаха колко добра е идеята, никой не е против това да се създаде такова предприятие – колко навременна, даже закъсняла, какви идеи имаме. В същото време се изказаха най-различни препоръки, забележки, претенции към внесения закон даже той да бъде отложен като гласуване. Едно е ясно, както каза и заместник-министърът, това, което правим, е единствено доброто или може би най-доброто към момента. Сигурно е вярно и твърдението, че Агенция „Пътна инфраструктура” няма необходимия капацитет да се справи с предизвикателствата, които стоят пред нея. Сигурно е вярно и това, което се каза, че преди много пътища са се строили, много пари са се харчили и същата тази агенция е успяла да се справи, но както се каза – колко от тези пътища са въведени в експлоатация? С какви пари се правеха и при какви условия? Знаете много добре, колеги, че това бяха пари от републиканския бюджет и там правилата, условията, контролът бяха съвсем други, да не кажем никакви, докато сега всички проекти свързани с пътната инфраструктура и по програма „Регионално развитие” и по Оперативна програма „Транспорт” са подложени на изключителен и строг контрол. Знаете защо, защото тези програми бяха спрени точно поради нарушаване на тези правила. Затова сега даже да има забавяне, даже да има необходимост от по-дълги срокове и повече хора, които да са ангажирани с реализацията на тези проекти, то е породено от тази необходимост и ние не можем да си позволим да работим по друг начин, защото това са пари от Европейския съюз, които ние трябва да разходваме точно по този начин. Със създаването на тази агенция, на това предприятие, ние показваме още веднъж, че искаме реализацията на тези проекти, разходването на тези средства да става по един нов, по един принципен и по един прозрачен начин.
Аз съм убеден, че точно тази цел ще бъде не само подкрепена от комисията, а и ще постигнем своите цели. Между другото създаването на това предприятие е свързано с препоръката на Европейската комисия, която казва, че е необходимо разработване на нови модели за управление. Значи това, което сме използвали досега не е достатъчно добро. Със създаването на това предприятие аз лично съм убеден, че ние ще приложим един нов подход, който ще доведе и ще донесе по-добри резултати.
Изтъкнаха се аргументи против законопроекта, които обаче не са съвсем съществени. Дали да е от 20 човека, кой да ръководи това предприятие, как ще се назначава, какви специалисти ще бъдат? Съществен е може би въпросът за финансирането и с основание той се поставя, но нали всички се сещаме, че преди да тръгне разработката на един такъв законопроект и да мине през Министерския съвет е направена финансова обосновка. Средствата за издръжка, поне през тази година, са осигурени от републиканския бюджет, така че в това отношение притеснение не може да има. В началото работата на това предприятие ще започне със средства по проект за магистрала „Струма”, така че и в това отношение няма проблеми. Основната цел, която си поставя това предприятие е да подготви апликационните форми, да подготви процедурите, да ги провери през този програмен период, за да имаме основание през следващия период да защитим тези проекти.
Смятам, че всички аргументи, които бяха изложени против този законопроект целят преди всичко забавяне, опорочаване, проваляне на тази идея, но това няма как да се случи, защото според мен основният въпрос, основната цел е: ние трябва да направим тези магистрали. Ако не желаем тогава трябва да послушаме колегите отляво, които искат отлагане, които искат проваляне на усилията на правителството и на министерството. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви дам възможност за реплика, господин Мутафчиев.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не искам да говоря с имена, но мога с примера да говоря, не ми е в тона, но искам да ви кажа, че колегите отляво не искат това да се случи, не искат тази компания да заработи, не искат правителството да реализира тези проекти и се изтъкват всевъзможни доводи. Ще намерим и средства и възможности, и капацитет да реализираме тази програма на правителството, която ще ни отведе в Европа. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Татарски, нищо, което е на инат правено не е станало. (Реплики от ГЕРБ.) Мисля, че това го знаете от мъдростта на вашите предци в Македонския край. Не влизайте в гласа на депутатите, които говорят за правотата на едната – сега управляваща политическа партия, и на злонамереността на другите. Няма я тази злонамереност, а напротив – това е обща загриженост от един недоносен проект, който ще създаде проблеми на всички, не само на управляващото мнозинство, но на тези, които ще дойдат на власт след това, а най-вече на българския народ.
Много ви моля, избягвайте популизма, аз Ви уважавам и не съм очаквал, че и Вие ще влезнете в този хор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Татарски, аз имам само един въпрос, защото Вие очертахте, че финансирането е най-важното. Като председател на комисията, би следвало да е така, когато е разработван този проект в министерството и правителството, Вие виждали ли сте финансовите модели – откъде, как, при какви условия? Виждали ли сте към днешна дата тези модели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Мутафчиев, бих приел, че няма злонамереност, ако Вие във Вашите аргументи и причини да сте против този законопроект казвате едно решение? (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за реплика изтече, господин Мутафчиев.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Дайте едно решение, значи Вие само сте против. Вие сте против, хей така да сме против, но няма да стане. Това ще стане, което ние сме предложили.
Господин Михалевски, Вие знаете, че обсъждането на един такъв законопроект и преди е ставало вероятно по същия начин – преди да мине през комисия, през Министерския съвет и през комисиите, се обсъжда в министерствата. Аз също съм присъствал на тези обсъждания и съм запознат от министъра, от екипа му за финансовите параметри, свързани с този законопроект и смятам, че те са обосновани и ще дадат възможност той да се реализира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, много неща се казаха за настоящия законопроект. Имаше и добри и лоши. Аз искам да направя едно предложение, което отчитайки факта, че по принцип създаването на една такава структура е добро, нека да се даде възможност тази структура да си подобри и финансовите възможности. Според мен най-важно е освен сумата, която ще получим и в настоящия, и в следващия планов период от Европейския съюз, много по-важно е тази структура да има възможността и за собствено финансиране освен чрез бюджета и чрез кредитен ресурс. За да се получи това аз имам едно конкретно предложение. Предложението е не само тези три магистрали, за които ще отговаря, а и досега изградените участъци да бъдат предадени към тази фирма, за да може тя да има с какво да гарантира вземането на кредитен ресурс дори и без държавна гаранция. Знаем, че една изградена магистрала си е възможност за получаване на средства, а не само за влагане на средства в нея. Казвам го това съвсем добронамерено, като, разбира се, се присъединявам към многото бележки, но дайте срокът да бъде по-голям и да можем да реагираме по това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
За изказване – господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Както чухте, всички са съгласни със създаването на една такава проектна компания. Това е една добра идея. Тя е обсъждана и от миналото правителство, само че разликата между обсъждане и реализация е това, което виждате в момента.
Това, което прави чест на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е, че ни представя този проект за реализиране на една такава компания, което показва израстването и правилния път, по който работим. Преди 20 месеца гласувахме промени в Закона за пътищата. След тези 20 месеца, имаме налице три лота на „Тракия”, които са стартирали, по някои от тях имаме вече над 30% реализация и два лота по „Марица”. Нашите опоненти 4 години не можаха да стартират тези лотове.
Затова политиката, която води Регионалното министерство, е правилна и аз приветствам и ви призовавам да гласувате този законопроект.
Между първо и второ четене, ако има някакви предложения, аз смятам, че разговорите, които водихме с министъра и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството бяха отворени към такива предложения и те ще бъдат взети предвид.
Всичко друго е популизъм! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Дебатите приключиха.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарния контрол за 17 юни 2011 г., петък, начален час 11,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на: 6 въпроса от народните представители Меглена Плугчиева-Александрова, Емил Василев – 4 въпроса, Милена Христова, и на две питания от народните представители Румен Петков и Ангел Найденов.
Втори ще отговаря министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на 8 въпроса от народните представители Любомир Владимиров, Волен Сидеров – 2 въпроса, Румен Овчаров и Анна Янева – общ въпрос, на Георги Божинов - 3 въпроса, и Иван Костов и на 3 питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Георги Божинов и Петър Димитров – второ питане, и третото питане – на Петър Димитров и Анна Янева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на 3 въпроса от народния представител Николай Янков.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на Въпрос от народния представител Волен Сидеров.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Михаил Миков и Любомир Владимиров.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на питане от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на 2 въпроса от народните представители Лъчезар Тошев, и Иван Костов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на 2 въпроса от народните представители Павел Шопов и Любомир Владимиров;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на питане от народния представител Корнелия Нинова.
Поради командировка, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Ирена Соколова към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов;
- въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народните представители Анна Янева и Мая Манолова към министъра на здравеопазването Стефан Константинов;
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на отбраната Аню Ангелов и министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Утре с начален час 9,00 ч. продължаваме със законодателна програма.
Поради приключване на определеното време, закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)

Председател: Цецка Цачева


Заместник-председател: Анастас Анастасов


Секретари: Петър Хлебаров
Митхат Метин