Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, на 23 юни 2011 г. на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор от Сметната палата е постъпил Годишен доклад за състоянието за финансовото управление, контрол и вътрешен одит в Сметната палата на Република България за 2010 г. С писмо на председателя на Народното събрание годишният доклад е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 17 до 23 юни 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за съвместяване на опазване на биологичното разнообразие в Родопите и опазване живота и здравето на хората. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Меглена Плугчиева към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно горските мерки в Програмата за развитие на селските райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно оптимизиране на пазара на труда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 юли 2011г.
Писмени отговори за връчване:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Петър Курумбашев.
Писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Настоящият парламентарен контрол започва с отговорите на Стефан Константинов – министър на здравеопазването.
Пръв ще зададе своя въпрос господин Михаил Миков относно капиталови разходи за МБАЛ.
По начина на водене – заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, Вие си позволявате системно, целенасочено и без каквото и да било основание да връщате питания и въпроси, предимно към министър-председателя Бойко Борисов – както на мен, така и на народни представители от „Ред, законност и справедливост”. Погледнете само за последния месец какво тесте сте върнали! (Показва документи.)
Основната функция на народните представители е да осъществяват парламентарен контрол, а Вие в крайна сметка забранявате тази възможност. Затова, госпожо председател, искам да Ви напомня, че Вие сте председател на Народното събрание, а не сте пазач на Бойко Борисов. Защото ако има друг договор по съвместителство – да пазите премиера от въпросите на „Ред, законност и справедливост”, нека обществото да го знае, но без основание въпроси, които са задавани в минали народни събрания, да си позволявате да ги връщате – няма никаква логика. В крайна сметка в правилника никъде не Ви се дават такива правомощия.
Освен това, госпожо председател, е много опасно Вие като пръв сред равни да си позволявате да играете щит на Бойко Борисов от въпроси, които обществото има нужда да чуе. Затова Ви моля оттук нататък да спрете с тази системна порочна практика – въпросите на „Ред, законност и справедливост” да бъдат отклонявани още като видите името на народните представители. Няма логика! Вие сте председател на българския парламент, а не сте партиен секретар на ГЕРБ! Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вас Ви нямаше!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янев, не сочите конкретика и манипулирате Народното събрание. Това, което твърдите, е абсолютно несъстоятелно и не почива на фактите. Ще подготвя нарочна справка за следващия парламентарен контрол, тъй като това, което размахвате като писмени материали пред камерите на Националната телевизия, няма нищо общо с парламентарния контрол.
Има думата господин Миков, за да развие своя въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, известна е дискриминационната политика на правителството на Бойко Борисов към Видинска област. В областта на здравеопазването това се изразява в закриване на лечебни заведения, намаляване на средствата за здравеопазване. Има 18% спад на приходите за миналата 2010 г. в окръжната болница „Св. Петка” и 12% спад през първото тримесечие на т.г. на броя леглодни, а на базата на това се определя и заплащането.
Болницата, в която държавата притежава над 70%, а вие представлявате държавата, практически няма никаква възможност за заделяне на средства за капиталови разходи. Това води до все по-голяма технологична изостаналост, респективно при изключително високите критерии, които залагате за лечебните заведения – невъзможност да се лекуват гражданите там поради липса на определена апаратура, която се изисква.
През 2010 г. не е дадена една стотинка в тази болница от Министерството на здравеопазването. Затова съм Ви задал въпроса: какви средства от капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването се предвиждат за болницата през 2011 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители. Уважаеми, господин Миков, предвид ограничения ресурс за капиталови разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2011 г. средства за капиталови разходи за МБАЛ „Св. Петка” АД – гр. Видин, не са предвиждани. Съгласно изискванията на Министерството на финансите от страна на лечебното заведение за 2012 г. са представени апликационни форми за проект за купуване, доставка, въвеждане в експлоатация и обучение на персонала на компютърен спирален томограф в размер на 972 хил. лева. Предстои разглеждане на всички постъпили апликационни форми за реализиране на различни проекти от лечебните заведения през следващата година, в това число и от МБАЛ „Св. Петка” АД – гр. Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, крайно съм неудовлетворен от този отговор, защото той само доказва, че Вие наистина сте решили да затриете тази болница! Миналата година пак бяха ограничени средствата на министерството за капиталови разходи. За Кюстендилската болница обаче се намериха пари. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) За Русенската болница, откъдето е шефката на Здравната комисия, се намериха 2 милиона от средствата, които са силно ограничени. Въпреки че тези болници, не им завиждам, нека навсякъде да има, по наше време давахме навсякъде... (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Не, ха-ха! Има справки, питайте го него. Той ще мечтае за такива капиталови разходи в здравеопазването.
Господин министър, аз Ви моля да преразгледате бюджета на министерството и да заделите от капиталовите разходи за закупуване на техника, която, разбира се, ще бъде оценена и ще Ви се увеличи участието в капитала. В противен случай представителите на малките акционери от общините ще свикаме общо събрание есента, за да видим как се движат приходите на болницата. Това, което сте предвидили за догодина, може и да не се наложи да го харчите – да фалира лечебното заведение. Това е проблемът.
Ако правилно ме разбирате, потърсете решение, защото ще продължа да Ви задавам тези въпроси. Не може без някакви ясни критерии да не се заделят средства и то точно там, където има опасност поради липса, технологична изостаналост и спад на приходите, да фалира лечебното заведение. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос е от народните представители Анна Янева и Мая Манолова относно структурни промени в системата на здравеопазването. Въпросът ще бъде развит от госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители.
Господин министър, с Постановление № 145 на Министерския съвет е взето решение на практика за унищожаване на Националния център за опазване на обществено здраве, който е основно звено по проблемите на профилактиката в здравеопазването. Чрез сливането на Националния център по опазване на общественото здраве и Националния център по здравна информация създавате нов център, с ново име, нова структура и нови функции, а именно Националния център по обществено здраве и анализ.
Господин министър, вероятно знаете, че Националният център за опазване на общественото здраве е основен център по обществено здраве, създаден преди 40 г. от Световната здравна организация, включващ експерти в основни области на оценка на риска за здравето на децата и възрастните под въздействието на факторите на околната и работна среда, храненето и други фактори на стила на живот. Това реално ликвидира голяма част от дейностите на този център, който извършва проучване и анализ за създаване базата на политиката в областта на общественото здраве; ликвидира възможността за реално подпомагане на контролната мрежа на Министерството на здравеопазването с нужните му обучения и въвеждане на нови съвременни методи.
Вие явно поставяте приоритета на новия център върху информационното осигуряване предимно в областта на болничните заведения и проблемите на финансирането на диагностично свързаните групи в ущърб на научната и профилактична дейност, което проличава от изложените Ваши мотиви на заседанието на Министерския съвет и, разбира се, в последните Ви интервюта в медиите.
Господин министър, Вие унищожавате една научна институция с доказан през годините практически ефект. В тази връзка нашият въпрос към Вас е: какъв е ефектът от закриването на двата национални центъра, и второ – ще промените ли профила на институцията като основен профилактичен и научен център?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Янева, госпожо Манолова. Уважаеми народни представители, много кратко мога да кажа: нищо не унищожаваме! Все пак ще ви прочета по-подробния отговор.
Във връзка с поставения от вас въпрос: какъв е ефектът от закриване на Националния център за опазване на общественото здраве и Националния център за здравна информация и създаването на Национален център по обществено здраве и анализи.
Направената промяна е непосредствено свързана и е във връзка с План за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация 2010-2012 г., приет с Решение № 560 на Министерския съвет от 29 юли 2010 г. и поетите от страна на Министерството на здравеопазването ангажименти по т. 162 и т. 165 от същия, свързани с изясняване и промяна статута на двата национални центъра.
В приетото от Министерския съвет постановление е изпълнена и точка 27 от протоколно Решение на заседание на Министерския съвет от 30 март 2011 г., по силата на което министърът на здравеопазването е длъжен в срок до 31 май 2011 г. да предприеме необходимите действия в рамките на своята компетентност, включително внасяне в Министерския съвет на съответните проекти за нормативни актове във връзка с изпълнението на тези мерки.
Новосъздаденият Национален център по обществено здраве и анализи е здравно заведение и юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването с предмет на дейност: научно-изследователска; експертно-консултативна; информационно-аналитична; методическа и учебна дейност в областта на опазване на общественото здраве; оценка на здравния риск при неблагоприятно въздействие на факторите на жизнената среда; рисковите фактори, свързани с поведението и начина на живот; промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите. Смятаме, че с направените промени в максимална степен ще бъдат оптимизирани дейностите, осъществявани до момента от двата центъра, като в същото време ще се реализират икономии вследствие съкращаване на част от служителите с отпаднали, променени или дублиращи се функции.
Общата численост на персонала в новосъздадения Национален център по обществено здраве и анализ е 202 щатни бройки. Числеността е намалена с 110 щатни бройки.
Според нас, обединението на двата центъра ще създаде възможност за окрупняване на отделни структурни звена и съсредоточаване на всяко едно от тях на дейности със сходен характер, което от своя страна би допринесло за подобряване качеството и ефективността на извършваната работа.
Структурните промени в предложената насока съответстват на политиката на правителството за осъществяване на административна реформа в бюджетните структури. Очакваните резултати от приемането на проекта са свързани с подобряване на организацията и ефективността на експертно-консултативната, научноизследователска и аналитична дейност в областта на опазване на общественото здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, на пръв поглед се следва логиката на административната реформа и в резултат на това оптимизирате, както е модерно напоследък да се казва и както всички знаем, че зад тази дума се крие нещо друго, а именно обикновени съкращения или по-точно подмяната на едни хора с други. Вие не правите изключение, видно от обясненията, които давате на заседанието на Министерския съвет и оправдаването на това практическо ликвидиране на един научен институт с голямата цел – оптимизация на държавната администрация. Само че това е само на пръв поглед и в случая пораженията са в няколко посоки.
На първо място Вие ликвидирате научен потенциал. В една държава, в която все по-малко остават работните места, които изискват интелектуален потенциал и квалификация, това е и в пълен разрез с изискванията на Стратегия 2020. Предполагам, че си давате сметка за това.
Второ, ликвидирате един научен център, който се занимава с профилактика. Профилактика на общественото здраве – дейност, която толкова много куца на нашето здравеопазване и която заема централно място в предизборната платформа на Политическа партия ГЕРБ.
Възниква въпросът: кога сте искрени – когато пишете политически програми или когато след това обяснявате съкращения?
На трето място, за съжаление, всеки един от вашите предшественици, а и Вие не правите изключение, имаше своята фикс идея за подобряването на здравния сектор. За министър Нанев това бяха вертолетите, шейните и АТВ-тата; за министър Борисова това бяха малките 24-часови болнички и пътеките за долекуване. Вашата фикс идея са диагностично свързаните групи. За да реализирате тази своя идея Вие сте готов практически да ликвидирате два института и да създадете едно звено, което да е подчинено на тази дейност, а именно обосноваването на необходимостта от въвеждане на диагностично свързаните групи. Може би нормалният начин е с това да се занимават съответните структури на министерството, да се иска мнение и от професионалните организации на лекарите и на другите медицински специалисти, а най-добре е с това да си се занимава Здравната каса и в крайна сметка Вие да приключите битката помежду си и да разберете какво ще правите и по какъв начин ще го въвеждате, но в никакъв случай не на гърба на научните работници в сектора „Профилактика на общественото здраве”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, никой не отрича изключителния научен потенциал, който имаше Националният център по опазване на общественото здраве. Там на сайта му, преди да бъде затворен, можеше да се видят изключително важните теми, с които се занимаваше. Едната от тях беше за ролята на вулканичната активност върху качествата на храните. Давам си сметка от колко съществено значение е това за България. Но гарантирам, че за в бъдеще този център ще продължи да се занимава с профилактика.
Всъщност възлагането на аналитични функции и на получаване на информацията е от изключително важно значение, защото другият пък център, който е за здравна информация, ни предоставяше информация каква е била хоспитализацията през 2008 или 2009 г. – поне две години по-късно – нещо, което мисля, че трябва да се промени. Тоест информацията трябва да се получава в реално време и ние да знаем в много бърз, оперативен порядък какво се случва. Така че идеята е един такъв институт да отговаря като една сериозна, аналитична подкрепа за взимането на политическите решения във всички, включително на Министерството на здравеопазването, включително на Здравната каса, включително и Народното събрание да ползва неговите продукти, които трябва да бъдат адекватни на днешния ден.
Разбира се, не мога да кажа, че намаляването на административната тежест не е цел, която всъщност сме търсили. Радвам се, че я постигаме. Това не ни е основата, важно е да оптимизираме дейността му.
Що се касае за фикс идеите, няма да ги коментирам. Може би фикс идея е и непрекъснато да бъда питан едно и също всеки петък, но това е в рамките на нещата.
Предлагам да спра дотук със своя отговор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на д–р Константинов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите и питанията към министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайков.
Първо е питането от народния представител Иван Николаев Иванов относно мерки за равностойно обезщетение на жителите на с. Бели бряг при изкупуването на имотите им за нуждите на мини „Марица изток” ЕАД.
Господин Иванов, заповядайте да развиете питането.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, с Решение № 655 от 13 юли 2005 г. Министерският съвет предоставя на мини „Марица изток” ЕАД – гр. Раднево, концесия за добив на подземни богатства от находището „Източномаришки въглищен басейн” в общините Раднево и Гълъбово, в област Стара Загора. В сключения концесионен договор са определени както площта на находището, така и 35-годишният срок на концесията с право на продължение при условия и в срокове, определени в договора. Изготвен е междупрочем и цялостен проект за разработване и добив на находището като с. Бели бряг, което е обект на моя въпрос, е включено в границите на концесионната площ и площта за добив на въглища.
Макар че досега са проведени няколко срещи на жителите на с. Бели бряг с ръководството на мини „Марица изток” ЕАД за обсъждане на проблемите по изкупуването на имотите им, редица въпроси, господин министър, остават нерешени. Сред тях мога да изброя преди всичко проблема, че изкупуваните жилищни имоти се явяват основно жилище за собствениците им и същите живеят постоянно в тях. За един продължителен период от време, ако трябва да напуснат жилището си след тяхното изкупуване, жителите не разполагат с жилищен имот, в който да се настанят и да живеят. Това е един важен социален проблем.
Вторият проблем е, че оценките на жилищните имоти се извършват от лицензиран оценител, избран от мини „Марица изток” ЕАД, което е именно по закон, но същите тези оценки се оспорват от други лицензирани оценители, посочени от жителите на с. Бели бряг. Това разминаване в пъти между оценките в двата случая действително е повод да се счита, че са подценени жилищата на хората, когато тези лицензирани оценители са определяли цената им.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следното питане:
Съществува ли публична процедура с правила и срокове, която да урежда изкупуването, включително и принудителното изкупуване на имотите в с. Бели бряг?
Какви мерки ще предприемете за предварително и равностойно обезщетяване на жителите на селото чрез директно заплащане или с имоти в други населени места? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
За отговор – министър Трайков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, минните изработки на рудник „Трояново-север” се намират на около 500 м от хигиенно защитната зона, определена в Наредба № 7, определяща минималните отстояния за водене на минни работи в открити рудници до селища в случая до с. Бели бряг. Това разстояние ще бъде усвоено от рудника за около 3 до 4 години в зависимост от влизането в експлоатация и натоварването на новия ТЕЦ в Гълъбово.
Концесионерът има правната възможност да предприеме самостоятелно съответните действия за постигане на споразумение с титулярите на вещни права върху земята, които го препятстват или затрудняват за осъществяване на дейностите по концесията.
Концесионерът и собственикът на земята могат да сключват договор, с който в полза на концесионера се учредява вещно право на ползване върху земята, за срока на концесията или да се споразумеят за изкупуване на имотите, като се определят условията, редът и обезщетението за ползване на земята, респективно изкупуването на имоти.
Съществува публична процедура с правила и срокове за принудително отчуждаване на частните имоти или части от тях, която е уредена в Закона за подземните богатства и Закона за държавната собственост. В случай, че мини „Марица-изток” ЕАД не се споразумеят със собствениците за цените на техните имоти, минните работи трябва да спрат до извършване на процедурите за принудително отчуждаване на съответните имоти. Респективно, дружеството няма да може да изпълнява договорните си задължения за доставка на необходимите количества въглища и ще търпи неустойки в значителни размери. Ако не се постигне съгласие, заинтересованата страна съгласно Закона за подземните богатства може да отнесе въпроса за разрешаване пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който може да направи искане чрез областния управител по местонахождение до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително отчуждаване на частните имоти или на част от тях с оглед нуждите на проучването и добива на подземните богатства по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване.
Редът и начинът за определяне на обезщетението при принудително отчуждаване на частни имоти за държавни нужди, са регламентирани в Закона за държавната собственост. Към искането за отчуждаване се прилага оценка на имотите, както и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Оценката се изготвя от избрания от инвеститора оценители с оглед на факта, че цялата отчуждителна процедура е за сметка на инвеститора.
Според Закона за държавната собственост, министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството – относно наличието на основание за отчуждаване. В случай, че собствениците на частните имоти не са съгласни с размера на определеното обезщетение, те могат да обжалват отчуждителния акт пред съответния административен съд. В този случай съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискването на Закона за държавната собственост. Начинът на обезщетяване и цената на имота се посочват от областния управител след потвърждение на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно Закона за подземните богатства, обезщетенията се определя въз основа на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на земята от дейностите по концесията за добив и съответния договор.
До настоящия момент мини „Марица-изток” ЕАД не са искали оказване на съдействие от концедента и не са отнасяли въпроса за отчуждаването на частните имоти в с. Бели бряг пред мен, в качеството ми на министър на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за два допълнителни въпроса, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В отговора, който Вие изложихте пред народните представители, беше заявено какви вреди ще се нанесат, ако не бъдат своевременно отчуждени имотите за целите на мини „Марица-изток” с оглед да се използват находищата под тях. В същото време, господин министър, трябва да се има предвид, че има чисто човешки и социален проблем, че тези хора не могат да бъдат извадени просто ей така на улицата. Аз съм живял в един строй, когато хората така бяха вадени за разни мегаломански проекти. Ако ние трябва да се покажем различни в една демократична България, трябва определено да защитаваме интересите на хората.
Между другото, жителите на Бели бряг са убедени, че техните имоти ще бъдат, разбира се, продадени или отчуждени в зависимост от процедурата, защото трябва да се усвои въглищният пласт в рамките на концесията. Това, което е важно в случая, е, по определен начин да се намери баланс на интересите между мините и жителите на Бели бряг. Какво желаят те? Те желаят именно едно равностойно обезщетяване. Например, не може една къща поради това, че е в с. Бели бряг да бъде оценена на такава ниска цена, че извинете, с парите от нея хората могат да си построят сега една тоалетна и нищо повече. Нека мините след като дават такава оценка за къща, вместо да правят парични обезщетения, ако, разбира се, хората искат равностойно с жилище – в околните села да построят такива къщи. Може да са по-малки по площ, но да задоволят все пак жилищните нужди на хората.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: Защо не се инициира процедура за отложено предаване на владенията на къщите, така както между другото е било преди години, когато селата Голяма и Малка детелина се е наложило да бъдат ликвидирани за целите на мини „Марица-изток”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – господин министър, желаете ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, както казах, първо, мините досега не са искали съдействие, което означава, че процесът се движи в рамките, предвидени от закона и не се е стигнало до конфликтни ситуации. Ако все пак се стигне до такъв момент, защото все пак познаваме примери и в двете страни – нали всички си спомняме случаите от София, аз лично съм преживял някои случаи във връзка с инвестиционни проекти в енергетиката, ако все пак се стигне до конфликтна ситуация, разбира се, всички възможни варианти, включително и предложеното от Вас, заслужава да бъдат поставени на масата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен, че Вие в отношението по повод на моето питане, наистина показахте видимо едно разбиране, че проблемът е необходимо да бъде решен с взаимно съгласие. В това отношение аз знам защо мините все още не прибягват по процедурата на принудително отчуждаване. Съгласно Закона за държавната собственост, ако три години след принудителното отчуждаване не бъде започната дейността на съответната земя, това ще означава, че може областният управител и даже чрез общината да бъде анулирано отчуждаването.
Това на което аз искрено настоявам, дотолкова, доколкото изразявам и тежненията на хората, да се намери в рамките на диалог и прозрачност доброто решение и за двете страни.
Когато попитах за процедурите и сроковете, няма никакво съмнение, Вие правилно разказахте реда, такъв, какъвто е по закона, но жителите на Бели бряг по никакъв начин не са информирани за конкретните срокове, касаещи тяхното населено място. Конкретните процедури, които там трябва да се случат – нещо, което те иначе съвсем естествено не могат по друг начин да бъдат информирани.
В това отношение считам, че ръководството на мини „Марица-изток” е в дълг към жителите на Бели бряг. Нека се поучат дори от опита в миналото, която през 1977 г. тези две села, за които говорих, Голяма и Малка детелина, когато бяха отчуждавани имотите, бяха подпомогнати хората с транспорт, с материали, по всякакъв друг начин, за да може дори и болката от това преместване на тези възрастни хора, каквито са там, да бъде намалена.
По този повод, господин министър, още веднъж апелирам – когато процедурата стигне до Вас, Вие имате отговорността за вземане на решенията, да проявите такова разбиране към хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Любомир Владимиров относно намеренията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за продажба на държавния 33%-тов дял от електроразпределителните дружества.
Господин Владимиров, заповядайте да развиете въпроса си.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, електроразпределителните дружества са от изключително значение за националната и енергийната ценност на България. Коалицията НДСВ – ДПС ги извадиха от забранителния списък за приватизация и тези предприятия бяха подарени буквално на чужди фирми, заедно с монополния и сигурен пазар, който притежават.
След приватизацията, по данни на експерти на Партия „Атака”, разходите на трите електроразпределителни дружества са се увеличили шест пъти за външни услуги. Това не са инвеститори. Те изпомпват печалбата, вдигат цените на тока многократно и влошават услугата. Всички ние сме свидетели по места и особено в избирателния район, откъдето съм аз – Русе, това е проблем на жителите ежедневно.
ЕРП-тата са генератор на пари за пенсионните фондове на чужди държави, а защо тези средства не бъдат в български фондове, за българските пенсионери? Партия „Атака” нееднократно се е обявявала и е събирала всенародна подписка за разваляне на договорите с електроразпределителните дружества и за силна държавна ръка в енергийния сектор в България. Макар и акционер с 33%, държавата има представители в надзорните съвети на електроразпределителните дружества и може да следи отвътре дейността им – ЧЕЗ и EVN са мажоритарни собственици на 67% от акциите. Съгласно чл. 192, ал. 2 от Търговския закон, решенията на Общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала, са с мнозинство две трети. Беше съобщено, че този месец, респективно в близките няколко дни излезе нова информация, че има и се е провела процедура по избор на инвестиционен посредник за продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества и листването им на Българската фондова борса.
Моля да ми отговорите: какви са мотивите на ръководеното от Вас Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за продажбата на 33-процентния държавен дял от акциите на електроразпределителните дружества?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Трайков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Владимиров, имам кратък и дълъг отговор. Краткият е, че ако някой смята, че се печели много от дейността на трите дружества, веднага може да си купи колкото иска акции от съответното дружество – и трите са публични компании в своята страна, и да стане част от тези, които печелят.
Дългият отговор е следният: чрез изваждането от забранителния списък на електроразпределителните дружества и тяхната приватизация преди повече от 6 години, държавата реално загуби контрол върху управлението им. Те бяха продадени при такива условия, които не й дават особени права за участие в оперативното управление. Държавата участва със свои представители в надзорните съвети, но реално не може да влияе при вземането на конкретни управленски решения.
В същото време реализираният приход от приватизацията е в размер на 1 млрд. 356 млн. лв., които намериха директно отражение върху фискалния резерв и състоянието на текущата сметка на платежния баланс. Настоящата стойност на реализирания приход тогава, преизчислен чрез инфлацията, е 2 млрд. 35 млн. лв., а настоящата стойност, преизчислена чрез експертна годишна депозитна лихва, може да достигне 2 млрд. 200 млн. лв. Това означава, че стойността на средствата получени при приватизацията, преизчислени към днешна дата, са със 650-850 милиона повече. Това означава, господин Владимиров, че парите, които държавата е получила, са й донесли повече доход, отколкото, ако дружествата бяха останали в нейна собственост. В същото време, ако дружествата бяха останали държавни, разпределяха нормативния дивидент и реализираха средна печалба, както през годините преди приватизацията, то държавата щеше да получи около 8 пъти по-малко от цитираните 650-850 млн. лв. Това означава, господин Владимиров, че или много се е крало от държавните дружества, или са били много неефективни.
Тези данни в определена степен говорят за постигнатата ефективност след приватизацията, включително чрез аудсорсване и обединяване на дейности, и то в условията на регулиране на цените от регулатора, който по правило не одобрява 100% от разходите и инвестициите на компаниите в цените на енергията.
Прав сте обаче, че съществуват или по-скоро съществуваха и лоши практики за аутсорсването на услуги. Една от тези практики, които прилагат някои от дружествата, например е аутсорсването към свързани фирми, които не осъществяват дейността самостоятелно, а я превъзлагат без прилагането на ЗОП. Тази практика беше прекратена с мое писмо – отношението на нашето министерство, и моето лично, като принципал на държавното участие за договорите, които дружествата сключват със свързваните лица. Това е можело да стане, разбира се, и в предишните пет години, но не е. Факт е, че предходните правителства не са намерили начин да съберат дивидента, защото в приватизационните договори липсват поставени условия или гаранции, на базата на които държавата да може да иска и да получи полагащия й се дивидент.
За първи път нашето правителство постигна резултат, като осигурихме изплащането на дивидент и от трите дружества. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Госпожо председател, ще ми позволите ли да довърша за още около минута?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, имате възможност.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря.
От друга страна, именно приватизацията е един от механизмите държавата чрез цената на притежаваните акции да получи неизплатения дивидент, защото той ще бъде калкулиран в оценката, тъй като неизплатеният дивидент от дружествата е реинвестиран във всичките тези години. Приватизацията, и то на борсата, ще даде възможност на българските пенсионни фондове, за които говорите, да закупят акции и оттам да черпят дивидент, печалби от борсовата търговия, респективно и средства за българските пенсионери. Освен това избраният метод за приватизация – публично предлагане, ще направи компаниите публични и то по служебен ред, като така дейността им ще бъде прозрачна, а обществото информирано.
Държавата ще продължи да регулира бизнеса им, и то не чрез формалното си участие без особени права в надзорните съвети, а чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и нейните функции да регулира този бизнес. Приватизацията ще осигури финансов ресурс за бюджета и за фискалния резерв, включително и за провеждането на социални политики, ще се подобри капитализацията на Българската фондова борса, ще се раздвижи капиталовият пазар и инвестиционната активност в страната. Сделките за аутсорсване към свързани фирми ще са публични и контролирани от общото събрание, където можете да попаднете и вие, ако си купите акции. Цялостната информация за дейността на компаниите ще бъде достъпна и за обществото, а то ще може да осъществи и своя граждански контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми министър Трайков, Вие сам казахте, че държавата е осигурила да получава дивидент от електроразпределителните дружества. Това обезсмисля продажбата на тези дялове, с които разполагаме. Тази сделка, бих казал, е ощетяваща българския национален интерес и е срещу енергийната политика, която България трябва да води за по-силна държавна ръка в този сектор. Вие казахте, че дружествата са започнали да реинвестират. Ами, те реинвестират в собствените си дъщерни фирми – в друго нищо не реинвестират, и си надписват някакви баснословни суми за охрана, за подмяна на кабели и така нататък.
Това е пряко свързано с моя следващ въпрос към Вас. Поради доклада, който ДКЕВР беше представил през 2010 г., в него имаше много фрапиращи и шокиращи неща за дейността на тези дружества: защо не се отнемат лицензите на тези дружества, защо държавата не стане отново 100-процентов собственик в тези дружества, като те нарушават договорите по лицензиите?
Не на последно място, бих казал, че това е пряко свързано и със самата дейност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Партия „Атака” заяви своята позиция, че не желае постоянно увеличаване на тока в България. Ние сме свидетели, че това отново се гласи да стане от 1 юли – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране абдикира пред исканията на електроразпределителите и топлофикационните дружества в България.
Ще дам пример и за повишаването на цената на парното в Русенска област, откъдето съм народен представител. Това е недопустимо! Ако това се случи от 1 юли, Партия „Атака” ще поиска оставката на господин Ангел Семерджиев, който е директор на ДКЕВР.
Още две думи искам да кажа за процедурата по листване на Българска фондова борса. Каква е Вашата цел – да стимулирате фондовата борса, някаква активност, защото тя е замряла в момента? Ако това е целта, това не е държавна политика и в края на краищата в кого ще отидат тези акции – в някоя офшорна фирма, в някоя фантомна фирма или както имаме един пресен пример отпреди няколко месеца в някой 25-годишен милионер, подставено лице. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, господин Владимиров! Аз не знам защо, госпожо председател, оставяте да бъде зададен и следващият въпрос, на който отделно ще отговарям.
Господин Владимиров, слушам Ви внимателно и се опитвам да разбера какво искате и не мога. Ако искате да печелите от дружествата – купете си акции. Ако искате държавата да печели – бъдете спокойни, държавата печели много повече, отколкото преди приватизацията. Ако искате цената на тока да е по-ниска в тази част, която е в ЕРП-тата, също бъдете спокоен, защото преди приватизацията около 30% от общата цена на електроенергията – крайната на потребителя, е отивала в държавните ЕРП-та, сега този процент е между 15 и 20, така че и за това бъдете спокоен. Не мога да разбера точно какво искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народните представители Георги Божинов и Петър Димитров относно политиката на правителството за разширяване на енергийната сигурност, в това число чрез разработването и реализирането на проекта за експлоатация на подземното газонаходище „Чирен”.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! В самото начало на развиването на моя въпрос искам да поясня, че в днешния парламентарен контрол има шест питания за различни типове природен газ, различни типове енергоносители. Това, за което питаме ние с господин Димитров за Чиренското газово находище, се отнася към така наречените неконвенционални енергийни източници или така наречените общоприети и традиционни, за разлика от шистовия газ, за който ще стане дума по-късно.
Подземното газово хранилище „Чирен” е създадено на базата на изтощеното газово-кондензно находище „Чирен”, открито през 1963 г. и е привързано към едноименната навлачна локална структура. То се намира на около 20 километра северозападно от Враца и общата газонаситена площ е 60 хил. кв. км. Експлоатацията на находището е прекратена през 1974 г., след като са добити 2 млрд. 800 млн. нормални куб. м природен газ и 76 хил. куб. м. газов кондензат. През 1971 г., в късния стадий на експлоатацията на находището, се взема решение за неговото разширяване. Проектът е завършен през 1973 г.
Когато се очерта последната газова криза, се разработи нов технологичен проект за разширение и той е заложен в инвестиционната програма за 2008 г. Основната цел на проекта е увеличаване на капацитетните възможности на газохранилището. Казано по-просто означава да се изчисли до каква степен на повишаване на налягането в находището то ще остане херметично, за да се увеличи обемът, който ще се съхранява и когато е нужно на страната по-голямо количество да се направят сондажи, за да може да се добива толкова, колкото е нужно.
Договорът за решаването на този проблем е подписан на 19 май 2009 г. През ноември 2010 г. при Ваше посещение, господин министър, в Чирен Вие заявихте, че държавата ще получи около 250 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и поставихте срок до 15 декември „Булгартрансгаз” и чешката компания за проучване, разработваща проекта да изберат един от четирите възможни варианта за увеличаване на капацитета на газовото хранилище. Още тогава беше ясно, че се върви към трети вариант, който позволява да се работи при налягане до 150 бара, като се има предвид, че още тогава се смяташе, че до края на тази година трябва да бъдат готови и сондажите.
Нашият въпрос е: кои са причините за изоставането от този график и на какъв етап е работата по този проект? Каква е политиката на правителството за разширяване на енергийната сигурност на страната чрез увеличаване капацитета на природното подземно газово хранилище в Чирен? Това е нашият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Божинов и господин Димитров! Енергийната сигурност е отправна точка на българската енергийна политика и усилията й са насочени към управляване рисковете пред сигурността, чрез рационално използване на местните енергийни ресурси, разнообразяване на доставките, укрепване на инфраструктурата.
В началото бих искал да ви припомня, че съгласно изискванията на Регламента на Европейския парламент и Съвета относно мерките за гарантиране сигурността на доставките на природен газ в срок до 3 декември 2014 г. следва да бъде изпълнен стандартът за инфраструктурата „N минус 1”. Това на практика означава, че при спиране на доставките по основна инфраструктура трябва да имаме капацитет да покрием националното потребление в ден с изключително високо търсене, който се случва веднъж на 20 години, използвайки както газохранилищата, така и бъдещите междусистемни връзки и реверсивни потоци по съществуващата транзитна мрежа.
На газохранилище „Чирен” е отредена съществена роля да осигурява над половината от необходимите обеми природен газ в кризисна ситуация, както и да покрива изцяло необходимите допълнителни обеми газ през зимния период. Изготвената от „Булгартрансгаз” програма в цялостното изграждане на разширението на Чирен и съпътстващите изследвания ще бъде изпълнена в този период, тоест срокът е съобразен със сроковете, заложени в цитирания по-горе регламент.
В разработвания от чешката компания технологичен проект за експлоатация на газохранилище „Чирен” се предлага за разширение вариант, който и вие цитирахте, за следните основни параметри – 10 млн. куб. м дневен добив, 1 млрд. куб. м работен газ и 150 бара пластово налягане. Според специалистите на „Булгартрансгаз” обаче този вариант не обоснова еднозначно геомеханичната стабилност на резервоара, което може да доведе до нежелани загуби от газ и рискове за околната среда.
Изследванията доказват, че е възможно повтаряне на нежеланите явления, произтекли в подземния резервоар през периода 1996-1999 г., когато както показаха анализите, вследствие на форсирано режийно пренагнетяване, беше нарушена стабилността на резервоара и бяха допуснати необосновано големи загуби на газ. За да не повторим тази грешка беше предложен оптимален вариант за разширение, запазвайки интегритета на газохранилището.
През периода м. януари-май 2011 г. се проведоха интензивни специализирани изследвания и анализи за избор на технологични решения на базата на разработения от чешката компания проект. Изводите са, че разширението на Чирен трябва да бъде извършено чрез постепенното повишение на пластовото налягане и да бъде придружен от постоянно наблюдение, което да позволи подходяща и навременна реакция при всякакъв вид аномалии и да предотврати възможността от възникването на опасни ситуации. За тази цел бяха възприети следните основни параметри за разширението на хранилището, които следва да се достигнат до края на 2014 г. – на два етапа, а именно: 8-10 млн. куб. м дневен капацитет, 700 млн. куб. м активен работен газ и пластово налягане 125 бара. Тези параметри напълно покриват изискванията спрямо газосъхранението като един от инструментите за гарантиране сигурността на доставките.
След провеждането на геомеханично симулиране и 3D сеизмиката, които се осъществяват и в този момент, ще се формулира вариант до каква степен е възможно да се увеличи пластовото налягане, респективно обема на работния газ.
Реализацията на първия етап започна в края на миналата година и ще бъде завършен до края на следващата. Предвижда се дневният капацитет да се увеличи до 5,5 милиона куб. м природен газ в денонощие, тоест с 30% спрямо сегашните възможности на хранилището. Това ще се осъществи с прокарването на три сондажа при наличното наземно оборудване – първият от тях Е-72, стартира още м. септември тази година и се очаква да бъде окончателно завършен през м. април следващата година. През втория етап ще бъдат достигнати крайните параметри на разширението, като през този етап ще се прокарат още десет сондажа. Част от тях ще бъдат наблюдателни. Едновременно с това ще се изработят технически и работни проекти на наземните съоръжения, които ще се изградят до края на 2013 г., като вторият ще бъде завършен до края на 2014 г.
Подходът за двуетапно реализиране на разширението беше одобрен и от Европейската банка за възстановяване и развитие по време на двустранни срещи през м. декември 2010 г. в рамките на подписаното мандатно писмо за осигуряване на финансиране в размер до 250 млн. евро. Представители на банката се ангажираха с изготвянето на допълнителна техническа експертиза по избрания от „Булгартрансгаз” вариант за разширение.
В допълнение се осъществява и проучване за формиране на адекватна ценова политика за услугата газосъхранение и правила за недискриминационен достъп до газохранилището. За тази цел се използва безвъзмездна експертна техническа помощ на ЕBRD и привлечения от тях водещ консултант в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Изслушах с огромен интерес Вашия отговор.
Искам да Ви призная, че когато написахме и поставихме нашия въпрос с господин Димитров, изхождахме единствено и само от разбирането за изключителната важност на този проект, която и Вие подчертахте. Когато обсъждахме обаче Енергийната стратегия в комисиите, поставих въпрос на освободения вече Ваш заместник–министър защо толкова важен проект е намерил толкова неангажирано място в Енергийната стратегия на страната, където се говори за поглед към 2020 г., като с половин изречение се казва, че ще се търси възможност. Признавам, че неговият отговор силно ме заинтригува. Той спомена тогава, че има съмнение за нарушаване на херметичността на съоръжението с всички последствия, до които това води. Ако е вярно, че загубата на количества е геоложка, а не от човешка ръка, от човешка дейност, тогава нещата стават много сериозни. Провокирани от този размисъл, започнахме да се интересуваме много сериозно. Отлагането на отговора на въпроса ни даде време и това, което казахте в отговора на въпроса, ме кара да си мисля следното. Сигурен съм, че знаете много, че сте много информиран, но Вие не можете да кажете всичко.
Моите допълнителни въпроси ще бъдат в тази посока: какво можете да кажете? Ако американски експерти в проекта за 2000 г. доказват загубите, за които говорите, ако чешката експертиза неопровержимо доказва, че загубите от 372 млн. нормални кубически метра в периода 2002-2009 г. са при налягане 106 110 бара, то възниква въпросът: как се е херметизирало после в следващия деветгодишен период при по-високо налягане с 10 бара да няма загуби? Последва одисея с приемането на доклада. Вие направихме много сериозни промени вчера. Знам, че Вие знаете защо ги правите. Знам, че не всичко можете да кажете, но искам да Ви провокирам с въпроса: хората, които внушаваха на чехите да запишат в доклада, че при 170 бара може да работи херметично, там има някаква магия, та при 106 бара има загуби! Разбрахте ли се кои са и в каква връзка са с онези, които тогава са управлявали „Булгартрансгаз”, за да вземете по-вярното техническо и управленско решение, защото това ще предреши съдбата на проекта.
Задавам Ви най-добронамерено въпроса: изяснихте ли си в детайли човешката страна, а не природната причина за загубата на тези 372 милиона кубически метра? Това е допълнителният ми въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Божинов! Първо, искам да Ви уверя, че темата с газохранилищата – Чирен и възможните други, важността им не се определят от броя думи, с които това е записано в стратегията. Смятам, че това никога не е определящо. Те са там обаче и тяхното значение ще става все по голямо, особено с оглед на възможността България да се превърне в кръгов хап на Балканския полуостров за разпределяне на газ към съседните ни страни.
Що се отнася до темата, по която Вие говорите и беше обект на абсолютно противоречиви крайни теории за развитие в двете посоки, донякъде тя е свързана с проекта на чешката компания. Това беше една от причините, но не цялата причина за забавянето на техния доклад, която ни накара да сме екстравнимателни.
Не мисля, че в случая на този етап който и да било би се ангажирал с категорично становище по въпроса при какво налягане какво е изчезнало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отношение, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Съгласен съм, че това е изключително сериозен проблем. Ако загубите са от геологическо естество и природа, тогава трябва да имаме едно поведение. Ако изследванията обаче докажат, че са от техногенно естество, тогава можем да действаме много по-решително и по-бързо.
Ето защо нашият въпрос има за цел да положите допълнителни усилия и спорът да приключи въз основа на отговорно и компетентно решение, свързано с отговорност и с техническо продължение на проекта – това е Вашата мисия като министър.
Мисля, че вчерашното Ви решение има връзка с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Продължаваме с въпроса на народните представители Румен Овчаров и Анна Янева относно становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за приватизацията на „Булгартабак-Холдинг”.
Господин Овчаров, заповядайте да развитие въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Колкото повече минава времето след 10 май тази година, толкова по-неясна става ситуацията около това какво се случва с „Булгартабак-Холдинг”. Още по-неясно става кой ще носи отговорност какво ще се случи с „Булгартабак” и с цялата цигарена индустрия на България след евентуалната му приватизация.
Министър-председателят, който през целия м. март тази година провеждаше оперативки на различни състави кой, как и по какъв начин да приватизира „Булгартабак”, дойде тук, в парламента, ще го кажа по-мекичко, каза явни неистини, твърдейки, че не се занимава с проблема и Министерският съвет няма никакво участие в цялата процедура. Прехвърли отговорността на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация.
Този изпълнителен директор обаче, макар и млад, все пак е усвоил едно много важно правило на администрацията – да си слага ламаринки и да си връзва панталоните, така да се каже, защото някак си случайно е написал доклад до Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, където пак така – случайно, споменава, че всички решения, които предлага, са съгласувани с кабинета на министър-председателя. Защо въобще е пращал доклада на Надзорния съвет, при положение че законът не предоставя права на Надзорния съвет да определя процедурите за приватизация, е втора тема.
Консултантът на „Ситигруп” също започна да си слага ламаринки, написвайки специално писмо и до Вас включително, че така предложената процедура ще доведе до крайно ниски цени и най вероятно ще откаже голяма част от стратегическите инвеститори.
Разбира се, Вие не останахте по-далеч. През м. май тази година твърдяхте, че процедурата е лоша, ще доведе до по-ниска цена, ще изгони стратегическите инвеститори. Онзи ден обаче в своето интервю и Вие заехте позата на бягащ от отговорност, което, разбира се, не е новина за никой. Обявихте, че цялата отговорност е на Агенцията за приватизация. С леден глас заплашихте изпълнителния директор на агенцията, че ще му искате отговорност.
Каква е истинската позиция на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, господин министър? Вие, за разлика от останалите колеги, за които говорих, няма как да избягате от своята отговорност. Много ми се иска все пак да чуя каква е истинската Ви позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Трайков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Овчаров, госпожо Янева! Становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за критериите, заложени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) за приватизацията на „Булгартабак-Холдинг” АД, е, че същите следва да осигурят реализирането на една успешна приватизационна процедура.
За първи път след поредица от неуспешни опити за приватизация, включително и в мандата на управление на тройната коалиция, процедурата е изцяло ръководена от експерти и консултанти. Консултантът „Ситигруп Глобал Маркетс Лимитид” – Лондон, е представил работата си и Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с Протокол № 7 е указал на Изпълнителния съвет на агенцията какви да са предварителните квалификационни изисквания и какви да са критериите за оценка. По този начин за първи път е постигнат политически консенсус в приватизацията на дружеството с оглед на факта, че Надзорният съвет на агенцията се избира от Народното събрание и в него участват представители на всички парламентарни групи.
Нито един от членовете на Надзорния съвет на агенцията не е гласувал „против”. Гласувал „въздържал се” е единствено представителят на Коалиция за България господин Руси Статков. По този начин представителите в Надзорния съвет на АПСК от ГЕРБ, Синята коалиция, ДПС и „Атака” са подкрепили критериите по приватизационната процедура. Коалиция за България е имала възможността да изрази своето мнение. Избрала е възможността да замълчи, тъй като критериите са определени, дискутирани и приети на самото заседание на Надзорния съвет.
В качеството ми на министър на икономиката, енергетиката и туризма не бих си позволил политическия лукс да коментирам отделните критерии и по този начин да компрометирам процедурата поради следните причини.
Правителството на тройната коалиция извади компанията от списъка на дружествата от значение за националната сигурност, с което вече Министерският съвет и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма нямат компетенции по реализирането на сделката. Въпреки това оценката ми за работата на изпълнителния директор на АПСК зависи от успеха на сделката, което включва и възможността големи стратегически инвеститори да участват в процедурата, и невъзможността големи стратегически инвеститори да бъдат служебно отстранени от процедурата.
Единственият компетентен орган за приватизацията съгласно българското законодателство е АПСК и тя е контролирана от Надзорен съвет, избран от парламента.
Коментирането на всеки един от критериите би могло да се изтълкува като лобизъм в полза на един или друг инвеститор, което от своя страна може да опорочи процедурата и да наруши равнопоставеността на инвеститорите или пък да даде юридическо право на други от тях да обжалват, при това в напреднал етап от реализацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Господин министър, общо взето Вие ни повторихте интервюто си отпреди три дни. Ние също четем вестници. Аз разчитах, че когато идвате в Народното събрание, идвате тук, за да кажете наистина какви са позициите, да отговорите по същество на въпросите, които Ви задаваме, защото става дума за едно от ключовите дружества в България, за един традиционен поминък, на хиляди хора!
Няма обаче как да си измиете ръцете и няма как да избягате от отговорност, защото изцяло отговорността за стартирането на процедурата е Ваша. Вие през м. ноември 2009 г., приемайки изводите на един от консултантите, поискахте нов. Платихте на новия консултант 2 милиона и после Агенцията за приватизация на практика отхвърли всичките му препоръки!
Вие обаче няма как да избягате от своята отговорност, защото има Закон за тютюна и там се казва, че Министерският съвет носи отговорност за целия този процес. А в правилника, по който държавата ръководи своите дружества, се казва, че по отраслева отговорност това се прави от съответните министри. Този министър сте Вие.
Ако отворите Закона за приватизация и следприватизационен контрол, което очевидно не сте направили, помолете поне чиновниците, които са в министерството – те сигурно ще Ви свършат тази работа, чл. 4, ал. 2 казва така: „Приватизацията на дялове и акции, обособени части, собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества, се извършва от Агенцията за приватизация след съгласуване с органа”. След съгласуване!
Вие съгласували ли сте процедурата? Дали ли сте своето писмено съгласие? Каква е позицията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по въпроса за приватизацията на ключово дружество, където то е принципал? И след решение на компетентния му орган на управление! Ами компетентният му орган на управление се определя от Вас! Какво е решението на компетентния му орган на управление? (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Защо идвате тук и ни разказвате неща, които просто нямат никаква връзка със законодателството в страната? Става дума за прекалено важни неща, за да се закачаме тук. Отношението е изключително несериозно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Господин Овчаров, аз пък бих казал, че Вашето отношение е несериозно, защото Вие продължавате да натиквате дружеството в темата за тютюна, към която много добре знаете, че няма отношение. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Това е място, на което я сложи вашият бивш коалиционен партньор – затова тя е там.
Нито пък можете да ме обвинявате, че бягам от отговорност, защото ясно изразих отношението си точно по това, което Ви интересува. Съгласуването се отнася не за критериите, които вече са определени от АПСК. След като дружеството вече е дадено за приватизиране от агенцията, министерството принципал по закон няма никаква възможност да влияе върху процедурата оттук нататък.
Понеже се е случвало много пъти, случва се и сега, да манипулирате и умишлено да обърквате нещата, искам да Ви помоля да не го правите повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва питане от народните представители Петър Димитров и Анна Янева относно тревожния срив в позициите на България в сферата на конкурентоспособността.
Питането ще бъде развито от госпожа Янева.
Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ще си позволя една реплика по предната тема.
Господин Трайков, кога сте искрен – когато на 10 май в интервюто си пред Българското национално радио казвате, цитирам Ви: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Янева, моля Ви – по въпроса.
АННА ЯНЕВА: ... „ще има високи разходи за изкупуване на тютюн, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще Ви отнема думата, ако не говорите по питането.
АННА ЯНЕВА: ...който може би няма да ни трябва, но срещу това той ще предложи ниска цена”. Дотук.
Уважаеми господин министър, за две години правителството на ГЕРБ срина конкурентоспособността на страната със 17 позиции. Съгласно ежегодната класация на конкурентоспособността на икономиките на Международния швейцарски институт по мениджмънт през кризисната 2009 г. страната ни е заемала 38-а позиция. След нас бяха такива страни, като Испания, Бразилия, Унгария, Турция, Русия, Италия, Румъния, Гърция.
През 2011 г. страната ни се срива със 17 позиции и заема 55-о място от общо 59 икономики. След нас остават само Гърция, Хърватска, Украйна и Венецуела.
По показател „ефективност на икономиката” през 2009 г. страната ни е била на 26-о място – над страни като Аржентина, Хърватия, Финландия, Гърция, Ирландия, Корея, Русия, Испания, Украйна. През 2011 г. страната се срива с 22 позиции и сега заема 48-о място. След нас са Хърватска, Естония, Гърция, Русия, Словакия, Венецуела.
По ефективност на правителството през 2009 г. страната ни е била на 28-о място. През 2011 г. и по този показател се сриваме с 13 места и сега сме на 41-во място. След нас са Франция, Гърция, Унгария, Италия, Япония, Корея, Словакия.
По ефективност на бизнеса през 2009 г. сме на 47-о място. През 2011 г. – 10 места по-надолу и сме на 57-о място, като след нас са само Хърватска и Венецуела.
По показателя „инфраструктура” през 2009 г. сме на 43-то място. През 2011 г. – отново 10 позиции по-надолу и сега сме на 53-то място. След нас са Индонезия, Филипините, Южна Африка, Венецуела.
Господин министър, ето това е резултатът от икономическата политика на правителството и лично Вашата. Тя може да се оцени единствено и еднозначно като провал, защото по брутен вътрешен продукт бяхме сред първата тройка в Европейския съюз – сега сме в последната тройка; по преки чуждестранни инвестиции бяхме на второ място – сега сме отзад, защото доходите падат, инфлацията расте, увеличи се безработицата, външният дълг расте, фискалният резерв намалява.
В тази връзка, господин министър, нашият въпрос към Вас е: какви мерки е предприело правителството досега за запазване на конкурентните позиции на нашата страна и какви мерки се готвите да реализирате, за да може през следващите две години България поне да възстанови позициите си от 2009 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янева! Преди да започна с отговора на въпроса искам да кажа, че когато се каже една лъжа, веднага трябва да се каже, че това е лъжа. Констатацията, че България е в последната тройка по растеж е именно това!
Иначе, ние не разделяме мерките по развитието на конкурентоспособността на „досега” и „през следващите две години”, но тъй като поставяте така въпроса, бих желал да отбележа, че основните негативни промени в класацията са резултат от прилаганите от вас политики в минал период, следователно вашите тревоги днес за състоянието на конкурентоспособността са резултат именно от прилаганите политики от вас през периода до и особено през 2009 г. Затова може би и вие по-добре трябва да знаете отговора на поставения въпрос.
Ще си позволя да цитирам интернет портала „Европа”, където се казва, че по показателите, по които България изостава в изследването, което цитирате, и заема съответно последни позиции, са дългосрочни фактори – дългосрочни!, които са натрупвани с години и не могат да се подобрят бързо, като се визират нерешените проблеми от предходните правителства в сферата на образованието, подготвеността на кадрите, транспортна, техническа и научна инфраструктура.
По тези теми аз не бих желал да изземам функциите на моите колеги министри и да представям наследството, което им е оставено и което се визира в доклада на швейцарския институт.
От друга страна обаче, предимствата, които са отличени от авторите на доклада, са именно в сферата на икономиката, където са отличени броят и необходимите процедури за регистрация на бизнеса, износът на търговски услуги като процент от брутния вътрешен продукт, строгата фискална политика и нарастващите приходи от туризъм.
Като предимства са посочени и прозрачната правителствена политика на България в сравнение с 2009 г. – 2010 г. е по-прозрачна в сравнение с 2009 г., гъвкавостта на пазара на труда, запазването най-ниския корпоративен данък в Европа.
Една от сферите, която изтегля България напред в класацията, са информационните и комуникационните технологии и иновациите. Освен това България има най-висок резултат в първата група от фактори – ефективността на правителството. Става дума за нашето правителство, а не за вашето! Това ни нарежда на тридесет и второ място. Именно тази ефективност на правителството допринесе за това, че всички кредитни агенции подобриха перспективите си за България. Въпреки кризата България зае пето място в доклада на „Юро Чембърс” по състояние на бизнесклимата след Швеция, Естония, Латвия и Белгия.
Негативни тенденции наистина има не само у нас, но те ни заставят да работим още по-фокусирано, и вярвам, че нашите последователни мерки ще бъдат генератор на дългосрочен икономически просперитет.
Основите на тази стратегия бяха заложени по начин, по който вие не успяхте да направите по време на целия си мандат, затова с пакет от политики ние просто овладяхме срива в икономическото развитие, в това число и влошената конкурентоспособност.
Като резултат от цитираната от Вас класация за 2011 г. по фактор „икономика” можете да откриете едни от най-добрите резултати: цени и инфлация – седма позиция; международна търговия – двадесет и шеста позиция, а предвид условността на подобен вид класации може да се направи извод, че през 2010 г. и през 2011 г. конкурентната позиция на България се запазва постоянна.
Предстои тя да бъде подобрена чрез конкретни политики и мерки. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще допринесе за това чрез своите политики, устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, устойчиво развитие на туризма, ефективно външноикономическо сътрудничество и устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие, които се реализират с помощта на 19 конкретни програми и мерки. Те не са самоцелни, а кореспондират със стратегическите цели на Националния план за развитие, правителствената програма, програмата за по-добро регулиране, тоест те са насочени към повишаването на потенциала за икономически растеж, подобряване на експортния потенциал, устойчиво развитие на туризма и създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.
Важни аспекти на политиките на министерството са формиране на значим сектор на конкурентоспособни малки и средни предприятия, стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, включително създаване на благоприятна бизнес среда и насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства, развитие на публично-частното партньорство, стимулиране на конкуренцията при запазване на обществения интерес, развитие на клъстерната политика, както и изграждане на икономика на знанието.
Всички тези политики или отделни аспекти на конкурентоспособността се реализират и ще бъдат реализирани и с помощта на множество процедури по оперативна програма „Конкурентоспособност”, високият процент на усвояемост по която от 20,72 в сравнение с вашия – практически нулев, дава основание за реална промяна на конкурентоспособността.
Всичко това ми дава основание да твърдя, че България не само ще възстанови конкурентните си позиции отпреди вашето правителство, но и ще излезе напред в класацията на швейцарския институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Два уточняващи въпроса – господин Петър Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм удивен, че по този въпрос, където фактите са неоспорими, ще отидете отново към такова маниакално самохвалство.
Повтарям Ви – сринали сте ни за две години със 17 позиции!
В условията на криза вижте какво става: Испания си подобрява положението с четири позиции, Полша – с десет, Турция – с осем, Италия – с осем, Румъния – с четири позиции; четирите държави, които са останали след нас – Гърция се влошава с четири, Хърватска – с пет, Украйна – с една позиция, и Венецуела – с две позиции, България си влошава положението със 17 позиции!
Господин министър, аз бях министър две години, и Вие сте министър две години. Не може две години да се оправдавате с Вашите предшественици. Спомняте ли си някой друг преди Вас да е работил по този начин? Две години Вие обяснявате всичко с наследството.
Ами, защо дойдохте на власт? Защо уволнихте вчера шефа на „Булгартрансгаз”? Защо уволнихте шефа на НЕК? Защо уволнихте шефа на БЕХ? Защо смениха всичките Ви заместник-министри? Защо? Заради успехи? - явно, че заради въпиещо некомпетентна и неправилна политика. Затова аз Ви задавам въпроса: имате ли група в министерството, която да следи конкурентоспособността? По кои показатели я следите? Какви мерки сте взели? И какво очаквате – догодина къде ще сме? Ние ще бъдем ли в тези 59 икономики или няма да бъдем и ще отпаднем, ще си влошим допълнително конкурентоспособността?
Това са простите неща, на които за мое удивление Вие не отговаряте. Не се плъзгайте по плоскостта на цялото управление на това правителство за последните две години.
Пак Ви повтарям – вие управлявате, вие поехте ангажимента да сте по-добри и сривате България. Ще я изкарате от групата на конкурентоспособните икономики. Обяснете какво правите и как ще го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател. Господа народни представители, господин Димитров! Обяснявам още веднъж: това, което ни тегли надолу, са дългосрочните политики, които вие сте заложили. Това не е оправдание, а това се казва и в доклада. За сметка на това имаме прогрес точно в тези области, които Ви цитирах – икономически, конкретни, свързани с ефективността на управление на правителството, където мястото ни в класацията се подобрява.
Ако искате го разберете, ако искате – не, продължете да си говорите пак тука...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отношение – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, аз и миналия път отговорих с цитат от премиера. Сега ще Ви отговоря с цитат от Виенския институт, на който не чух Вие на вота на недоверие да дадете отговор.
Какво пише Виенският институт за България? – С погрешните си антикризисни мерки българското правителство задълбочи икономическата криза.
Второ, това развитие запрати България на едно от последните места на Стария континент. Имайки предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната, отсичат икономистите от Виена.
Трето, от встъпването си в длъжност през м. юли 2009 г. насам българското правителство не е представило смислена стратегия и политика за справяне с кризата. Единствената ясно изразена цел на кабинета е била влизането в евро чакалнята – една според Виенския институт нереалистична цел, обявена в неподходящо време.
Друга ирационална стъпка на правителството е задържането на бюджетните плащания, особено към фирми, работещи по държавни поръчки. Това е предизвикало прекалено силно охлаждане на българската икономика и е навредило както на икономическата дейност в страната, така и на доверието на инвеститорите.
Четвърто, през 2011 г. българското правителство е изоставило стриктната фискална политика и я е заменило с разточително популистко харчене.
Пето, неясният и постоянно променящ се политически курс е оказал разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика.” Край на цитата.
Може би ще ги опровергаете, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към следващия въпрос.
Той е от народния представител Георги Тодоров Божинов и е относно процедурите за геофизични изследвания на определени сондажи и прокарване на нов експлоатационен наклонено-насочен сондаж (Е72) в ПХН-Чирен (природно-газово хранилище).
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Така трудният за произнасяне експлоатационен наклонено-насочен сондаж (Е72) фигурираше и в отговора на първия въпрос. Вие мимоходом казахте, че той е част от разработваната програма.
Искам да отбележа, че за да започне разширение на обект като находището в Чирен, се изисква наличието на разработен технологичен проект за експлоатация и разширение. Вече стана ясно кога е подписан договорът. Искам да отбележа, че на 2 юни 2010 г. има приемо-предавателен протокол, съпроводително писмо и предаване на „Булгартрансгаз” на проекта. Има цяла одисея, за която говорихме по предишния ми въпрос, около приемането на този проект. България не го е платила, не е наша собственост все още и очевидно не можем да започнем действия по този проект, освен онова двусмислие, за което говорихме по предишния въпрос.
Моят въпрос е: господин министър, на какъв етап са процедурите за прокарване на нов експлоатационен наклонено-насочен сондаж (Е72) и в каква връзка е този проект с технологичния проект за разширение на „Чирен”?
Аз смятам, че не е част от проекта, и въпросът е защо го правим преди да имаме онова категорично мнение за проекта, за което говорихме преди малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, в рамките на три минути, какъвто е регламентът за отговор на въпроси.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като отговорът ми е сравнително кратък, ще си позволя да дам отговор на преждеговорившия депутат, който очаква отговори, но използва такава процедура на питане, която да не дава възможност да ги получи, нито пък държи да го направи, защото вече излезе.
Сравнението е следното. По ваше време, уважаеми дами и господа, на предишното правителство, в сравнение с тогава, сега имаме повишение и в брутния вътрешен продукт на глава от населението като процент от средния за Европейския съюз, и на доходите. Ако желаете, разберете за какво става дума.
Уважаеми господин Божинов, сондажът, който цитирате, е разработен от „Булгартрансгаз”, като това е нов тип наклонено-насочен сондаж, който показва значително по-голяма производителност от старите вертикални сондажи и е в пълно съответствие с разработения технологичен проект за разширение на подземно газохранилище „Чирен”. Той се одобрява напълно от проектанта и респективно всички нови предложени сондажи в него са от този вид.
Както вече поясних в предишния ми отговор, Е72 предстои да бъде започнат през м. септември 2011 г. и да бъде завършен през м. април 2012 г., като той е първият от трите сондажа, които ще се просондират с цел увеличаване на добива до 5,5 млн. куб. м в денонощие. Този вариант на увеличаване на дневния капацитет стана възможен след направените технологически разчети и симулации, които позволиха увеличаване на дневния добив до тази стойност. Сондажът Е72 и другите два проектирани сондажа формират първия етап за разширението на „Чирен”, който ще бъде завършен в края на 2012 г.
В заключение бих искал да подчертая, че финализирането на технологичния проект стана факт след обстойни анализи от страна на специалисти от двете компании с цел конкретизиране на начините на разширение на газохранилището, без нарушаване на неговия интегритет, от който зависи и сигурната, но и безопасна експлоатация в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, няма да говоря повече по проектната страна, само по икономическата ще кажа две думи. Ако трябва да го обобщя в едно изречение, според мен става дума за много добре обмислена схема как по-голяма сума от общите, от държавните пари, да отиде срещу по-малко работа на точно определен адрес. Ако тези три сондажа, за които говорите, се направят с три процедури поотделно, ще бъде много по-скъпо, отколкото един конкурс за трите. Такъв е характерът на работата, че най-големите световни фирми, за да дойдат и да докарат техниката си за един сондаж, не е рентабилно, защото това е над 30% от себестойността на работата – доставянето на оборудването, и когато се насрочват конкурси за един по един и още един сондаж, може да дойде само една и тя българска фирма, която е собственост на една компания с три букви. И така, ако един сондаж става за 7 милиона, то ако се направят три наведнъж, ще станат за 14 милиона и един ще бъде без пари.
Сигурен съм, че не сте вникнали в този нюанс. Наред с онези въпроси, които дискутирахме по-рано, вникнете и в това – защо създават привидно движение във времето, в което се дискутираше проектът, че се прави нещо, което ще излезе много по-скъпо, отколкото три сондажа в едно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аз не обвинявам Вас. Това са игрите, които се правят.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: В рамките на експертния разговор, господин Божинов, само да Ви кажа, че колкото по-рано се започне с обявяването на нещо, свързано с какъвто и да било сондаж, почти в геометрична прогресия толкова по-висока е цената, която плаща накрая дружеството, за да придобие съответното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Йорданов Костов относно преговорите за цената на АЕЦ „Белене”.
Заповядайте, господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Колеги народни представители, уважаеми господин министър! Русия е предложила на Турция да изгради четири реактора по 1200 мегавата на стойност 20,6 млрд. щатски долара, което е по 2 млрд. 920 млн. евро за 1000 мегавата. На Анкара е предложена нова версия реактори.
От противоречивата руска информация излиза, че Москва настоява България да плати между 6 млрд. 300 милиона и 8 млрд. евро, което е значително повече от онези 5,9 млрд. евро, които е поискала от Турция за 2000 мегавата реактори. Подчертавам обстоятелството, че реакторите, предлагани на Турция, са нова, а на България стара версия. Подчертавам силно, че за старо поколение реактори от България се иска по-висока цена.
В тази връзка моля да отговорите: каква точно цена за старата версия реактори искат от Москва? Каква цена е приемлива за българското правителство за второ поколение ядрена технология? И трето, приемливо ли е за Вас България да внедри старо поколение реактори и да плати за тях по-висока цена, отколкото ще плати съседна Турция за нови? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, въпросите, които поставяте, са резонни, но отговорът не може да бъде еднозначен, както не могат да бъдат сравнени и проектите. Мога да отговоря единствено най-общо, както нееднократно съм го правил, че за България не е изгодно да направи компромис нито с техническите характеристики и характеристиките на безопасност на новата ядрена електроцентрала, нито с цената. Това са двете посоки, в които работим. Ако някъде има абсолютно идентичен проект като нашия, би могло да се направи съпоставка, но в случая разликите са много повече от приликите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Костов, имате думата за реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър, аз приветствам принципите, на които Вие стъпвате, но не мога да разбера тази уклончивост. Тезите са ясни. Тук става въпрос за нова и стара версия. Става въпрос за ядрени реактори, за които според изнесените вчера данни – проучвания, извършени в Русия след катастрофата във Фокушима, разкриват множество слабости главно в областта на защитата от земетръсни рискове. Цитирам информацията, Доклада за екологична безопасност, в който са изброени 32 проблеми на руските ядрени централи, който е бил представен на 9 юни на съвещание на Държавния съвет, председателстван от президента Медведев. Нито една от централите не е била тествана за потенциално земетресение, което би могло да бъде причинено от земен трус. Вижте какво пише пък в новите изисквания за ядрена безопасност: „По-специално трябва реакторите да отговарят на защита от земетресение на нивото на максималното проектно земетресение, изразено от максималното земно ускорение и причините за избора му”. При това, казва Европейският съюз, разбирането на Европейската комисия е, че в този случай, когато работата върху проекта все още продължава, както е в случая, в който ви продават на вас или правят опити да ви продадат, новите изисквания трябва директно да бъдат заложени при изготвянето на самия проект. Става въпрос за една изключително сложна ситуация.
От Вашия отговор искрено се надявам, че ще остане онзи принцип, че няма да направите компромис нито с безопасността, нито с цената на фона на това, което всъщност се разкрива постепенно пред очите на все по-разтревожената българска общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Костов, определено новото поколение е по-добро от старото. Следващото ще е по-добро и от сегашното.
По отношение на проекта за АЕЦ „Белене” може би Ви е известно, че Агенцията за ядрено регулиране вече поиска от изпълнителя да докаже, че всички нови изисквания са включени или ще бъдат включени в проекта, което за нас е изключително важно, особено с оглед на негативния ни опит, когато Русия около началото на новия век е имала пълната възможност да защити нашите трети и четвърти блок. Не са го направили, дори са отказали да го направят, донякъде с надеждата да се строят нови централи, които пак да бъдат купени от тях.
Затова за мен е много важно да има всички гаранции, че това няма да се случи отново, когато евентуално в бъдеще централите от по-старо поколение отново попаднат под огъня на общественото мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме едновременно към осми, девети и десети въпрос, които предполагат общ отговор. Процедурата е по-особена. Тя е един отговор на три въпроса по една тема. Ще ви прочета въпросите.
Осмият въпрос е от народния представител Георги Тодоров Божинов относно първоначални оценки на компаниите, заявили желание за участие в търга за проучване и добив на шистов газ в района на Нови пазар.
Деветият въпрос е от народния представител Георги Тодоров Божинов относно условията в разрешителното на компаниите за проучване на шистов газ в района на Нови пазар.
Десетият въпрос е от народния представител Владимир Владимиров Владимиров относно предоставено разрешение от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на американска компания за проучване и добив на шистов газ в България с опасна за здравето и живота на българските граждани технология.
Първо ще дам думата на народния представител Георги Божинов, който ще развие първия и втория си въпрос. За всеки въпрос – по две минути, общо четири минути.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! От трите групи енергийни източници – конвенционални, възобновяеми и неконвенционални, трите въпроса, които предстоят, се отнасят към третата група. Това са необщоприетите, нетрадиционните на този етап на развитие на човешкото познание и цивилизация и затова минават в тази група. Шистовият газ е най-яркият и най-интересният представител от тази група. Ще развия първо своя девети поред въпрос, защото той е подаден хронологически и исторически най-напред от тези три въпроса.
Господин министър, ясно е, че е проведен търг. Щом казвам „търг”, искам да Ви попитам: мисля, че от Решение № 717 от 4 октомври 2010 г. и обявлението в „Държавен вестник”, бр. 10 от 1 февруари 2011 г. ясно става дума, че обявлението е класическото, каквито има стотици досега направени в България – за проучване на нефт и природен газ. В последните две седмици става ясно, че фирмата, която е спечелила този търг, ще прави проучвания за добив на шистов газ. Няма да се конкретизирам дали това обявление е достатъчно перфектно и дали е обоснован интересът, когато е обявено едното и е традиционно (търсенето на нефт и газ), да се обявява, че това ще бъде търсене за шистов газ.
По-важно е другото и моят първи въпрос е: спечелилата фирма представила ли е работна програма за проучване, за геоложко проучване, която би трябвало да включва всяко действие, което ще бъде предприето, и ще бъде ли подложена тази програма на екологична оценка?
Чета протокола от заседанието на Министерския съвет на 16-и, когато вземате това историческо решение. Безспорно Вие сте единственият член на кабинета, който е относително информиран по въпроса. Но ако аз съм Ви задал този въпрос на 14-и, Вие на 16-и му отговаряте косвено в едно изречение, в което има три съществени неточности. Изречението, което Вие казвате на заседанието на Министерския съвет, е следното: „Проектите за конкретни полеви работи (няма такова понятие) на блок първи – Нови пазар, ще бъдат подложени на предварителна екологична оценка (няма такова понятие в действащото българско законодателство, Вие казвате „съгласно действащото законодателство”), по този начин повторно (няма такова повторно) гарантиране на опазване на околната среда”.
Конкретният въпрос е: работната програма, която включва срокове и остойностяване на всяко действие, мрежа от сеизмични изчисления и изследвания, която включва най-важното – дълбок сондаж. Както преди малко говорихме, за работа, природният газ, който беше в находища, тук трябва с хидравлични удари... (Председателят дава сигнал за изтичане на времето)
Конкретният ми въпрос, господин министър е: Ще бъде ли подложена работната програма на екологична оценка, която се изисква от българското законодателство и от характера на сондажните действия, тъй като без технологичен опит е невъзможно геоложкото проучване? Ако пред Министерския съвет Вие говорите, че добивът ще бъде оценяван, според мен и според експертите самото проучване, което има белезите на технологичния опит, трябва да бъде подложено на екологична оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Думата има господин Владимиров от Политическа партия „Атака”, за да развие въпроса си.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Трайков! Темата за добива на шистов газ е нова за нашата страна и е абсолютно в контекста на темата за нови алтернативни източници за доставка на енергия за България.
Няма да се спирам на самата технология. Ще се спра на това, че партия „Атака” много внимателно наблюдава развитието на този въпрос и ще ви представя малко предистория.
През м. юли 2010 г. посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик започна медийна кампания в подкрепа добива на шистов газ от американска компания у нас. Невъзмутимо бе свикана пресконференция, на която бе представена американска компания и нейните намерения за получаване на разрешително за проучване и впоследствие на добив. Естествено на въпросната пресконференция са посочени само предимствата на алтернативното гориво, а са отречени всички потенциални екологични вреди.
През м. ноември 2010 г. на лекция пред студенти в УНСС Вие, господин министър, бяхте скептично настроен, критикувахте Уорлик за опитите му за намеса в газовия ни сектор и по-конкретно да сътрудничи на фирми от САЩ за инвестиции и добив на шистов газ у нас. Тогава ясно и точно казахте, че в България трябва да се спазва законодателството, на първо място да се постави националният интерес, а за добив на каквото и да е да има конкурс.
Юни 2011 г. – горещо предизборно лято и горещи новини за добива на шистов газ в България. Правителството предостави 5 годишно разрешение след проведен конкурс на американска компания за търсене на природен газ на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна.
Само едно от многото обезпокоителни неща е, че американската компания щяла да плати всички разходи за проучване, включително и оценката на въздействието върху околната среда. Оценка за въздействие върху околната среда се прави, за да се оцени допустимостта на дадено инвестиционно предложение и се извършва от колектив от регистрирани в Министерството на околната среда и водите експерти и ръководител. Възможността тази оценка да бъде направена от друга частна компания е доста обезпокоителна.
Партия „Атака” и цялото българско общество не бяха информирани кога се е състоял самият конкурс, условията му, между кои компании. Защо цената е толкова ниска спрямо огромния риск за земеделието и живота на хиляди българи?
Във връзка с това моля да ми отговорите: какво се случи в периода ноември 2010 г. – юни 2011 г., за да се промени позицията Ви и на вашето министерство за предоставяне на разрешение за проучване добива на шистов газ от американска компания в България чрез доказано опасна технология за здравето и живота на български граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Продължаваме с отговора на министър Трайков на двата зададени въпроса.
Господин Трайков, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
Уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Владимиров! В началото бих искал да уточня, че шистовият газ също е природен газ по химически състав. Разликата между него и този, който възприемаме като традиционен природен газ, е в генезиса му на образуване. В този смисъл целенасочените проучвания за газ в България датират от 50-те години на миналия век. Шистовият газ доби популярност в световен мащаб от 10 години, като в България едва през 2009 г. беше обявено откритие на шистов газ в блок, разположен на територията на области Ловеч и Плевен.
Обявените от откривателя извлекаеми ресурси са над 300 млрд. куб. м. газ. Имайки предвид геоложките предпоставки и площното разпространение на шистови скали в Северна България, подобни резултати са очаквани, включително и за площта на блок 1.
Както ви е известно предоставянето на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства на територията на страната в континенталния шелф и в изключителната ни икономическа зона в Черно море, се урежда при условията и по реда на Закона за подземните богатства. Законът е приет през 1999 г. от Тридесет и осмото Народно събрание. Последните допълнения и изменения бяха направени в края на 2010 г. от настоящото Народно събрание.
През всичките тези години, господин Божинов, Вие сте народен представител и се надявам, че сте добре запознат с историята на този специален закон.
Към закона има няколко наредби, последната от които е приета от правителството с цел да се въведе ясен регламент при провеждането на конкурси и търгове за предоставяне на разрешение за търсене и проучване и на концесии за добив на подземни богатства.
Накратко, съгласно наредбата конкурсите се провеждат от назначена от министъра комисия, която изготвя и представя за одобрение конкурсни книжа. Тези книжа съдържат пакет с геоложка информация, с екологични изисквания и с правен статут.
Всеки кандидат за участие в конкурса закупува тази документация, на база на която прави своите заключения и взема решение да участва или не в обявения конкурс. В конкретния случай за площта на Нови Пазар фирмите, закупили конкурсни книжа, са шест на брой, от които последващо решение за участие са взели две компании – „Шеврон” и „Би Ен Кей Петролеум”. В съответствие със задължителните изисквания по конкурсните книжа, спечелилата компания „Шеврон” предоставя работна програма, която е неразделна част от конкурсното предложение на всеки кандидат.
Един от критериите при класиране на участниците е, предложената минимална задължителна работна програма, в която той се ангажира да изпълни срока на разрешението. Участниците, които предлагат намалени обеми и ги поставят под условия, съответно не се оценяват. Предложените от спечелилата фирма обеми са над минималните изисквания от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дори бих добавил, много над минималните.
Размерът на гаранцията, обезпечаваща изпълнението на работната програма на избрания кандидат е 35 млн. евро като част от дейностите, които тя предвижда са: провеждане на дълбоко нефтено сондиране; извършване на геофизични изследвания. Тук ползата за държавата от предоставеното разрешение за търсене и проучване е, че цялата новопридобита в резултат от дейността на инвеститора геоложка информация се предава безвъзмездно на държавата. Средствата за опазване и възстановяване на околната среда само в етапа на проучване са в размер на 4 млн. евро. Двадесет и пет хиляди евро са предвидени за годишно обучение на български специалисти. Ползите се изразяват и в това, че при подписването на договора България получава безвъзмездно бонус от 30 млн. евро, както и такси за площта, която проучва, данъци съгласно българските закони и новооткрити работни места от страна на инвеститора.
Господин Владимиров, тук не става дума за никаква цена на нещо, което е продадено. Това е съвсем различно от бъдещите концесионни възнаграждения, които държавата ще получава. Това звучи странно като голяма сума, просто защото досега такъв прецедент не е имало, включително и при предишното даване на разрешение, което цитирах в началото на отговора си.
При условие, че се предостави концесия, „Шеврон” ще заплаща на държавата и концесионни възнаграждения, което, разбира се, ще увеличи приходите за държавния бюджет както преките от концесията, така и косвените от данъци и такси, и разбира се, с неоценимия ефект на използване на местни енергийни източници, увеличаване на енергийната ни независимост.
Оценка за въздействие върху околната среда на този етап не може да бъде направен, защото по закон такава оценка се прави при инвестиционно намерение за добив. Моментната фаза е търсене и проучване. При условие, че бъде направено търговско откритие, инвеститорът внася искане до компетентния орган за преценка дали да се прави ОВОС, тоест този етап идва, когато има разработен инвестиционен проект.
Бих искал да уточня още един път, че конкурсите са за търсене и проучване на нефт и природен газ. На този етап никой не може да прогнозира дали ще има търговско откритие, още повече на конвенционално находище на въглеводороди или на тяхната разновидност – шистов газ. Това, което е сигурно, е, че ако се стигне до находище на шистов газ, ще бъдат използвани високотехнологични патентовани методи за добив, които гарантират минимален риск, безопасност за здравето и живота на българските граждани и околната среда. Тези технологии за добив ще бъдат предмет на разговори и конкретни процедури, едва след установяването на промишлено количество от шистов газ.
Въпреки това аз искам да кажа, че се отнасям изключително сериозно към повдигнатите от вас въпроси, защото темите, свързани с опазване на околната среда и здравето на хората, задължително ще намерят своя изчерпателен отговор преди да се стигне до добив.
Още нещо по повод на процедурата. Господин Владимиров, Вие правилно цитирахте някои събития от миналата година. Те бяха свързани именно с това, че всичко трябва да се осъществи по най прозрачния, подробен, ясен начин в съответствие с българските закони. И се случи именно така. Затова процедурата финализира сега – през пролетта на 2011 г., а не през лятото на 2010 г., когато започнаха разговорите. Ако някой е изненадан от това, че има такава процедура, още веднъж искам да допълня, че има решение на Министерския съвет, публикация в “Държавен вестник”, публикация в Официалния вестник на Европейския съюз – всичко това е в течение на няколко месеца, за което се оказа, че са разбрали всички с изключение на някои в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, тъй като имате два зададени въпроса по темата, имате възможност да направите реплика в рамките на 4 минути общо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, отговорът е безкрайно незадоволителен. След като се запознах с протокола и стенограмата от заседанието на Министерския съвет и чух Вашият отговор, смятам, че нашата декларация преди 10 дни, от страна на Българската социалистическа партия, беше изключително уместна. Ние още тогава заявихме, че трябва да се наложи мораториум преди взимането на решението на Министерския съвет и преди подписването от Вас на договора върху всички действия в това направление до провеждането на много сериозна научна експертиза с участието на експерти от Българската академия на науките, от Минно-геоложкия институт и от други висши учебни заведения. Работата никак не е шега.
Това, което Вие казвате днес тук, че като се направи откритието и се пристъпи към промишлен добив ще има оценка за въздействие на околната среда и, както сте казвали пред Министерския съвет – ако тя е отрицателна, всичко, което са ни платили, остава тук и няма да бъде предприето никакво действие, се отнася на 100% и за проучването. Чуйте защо.
Първо, вярно е, че съм много отдавна народен представител и по памет ще Ви кажа: отворете чл. 80, 81 и 82 от Закона за опазване на околната среда, който и колегата цитира фрагментарно, защото за две минути не може да бъде изчерпателен, и вижте, че програми и проекти в най-ранен етап, включително тази Програма за геоложки проучвания, трябва да бъде подложена на екологична оценка. В случая два пъти по-необходимо е, защото, повтарям, никога досега в България не са правени геоложки проучвания за шистов газ. Проучването носи всички белези на технологичния добив. Трябва да се направи сондажа, трябва да се направят хоризонталните сондажи, трябва с хидравлични удари да се бомбардират тези глинести скали, в които се предполага, че се съдържа газът, не както в Чиренското находище. Тези скали трябва да се разцепят. В сместа, която се нагнетява с 500 атмосфери, трябва да има пясък, за да запълни порите и химикали, защото експериментът се интересува не само от този газ, който е вътре в скалата, но и този, който е абсорбиран, за да предизвика десорбция. А тези вещества по Закона за водите са недопустими да се връщат в подводни тела, за което няма гаранции, че няма да достигнат онзи воден хоризонт, който е в кореспонденция с повърхностните и питейните води на България от р. Янтра до Варна и до Балчик и Албена. И никой не може да поеме ей така, на добра дума, отговорност освен предвидените в закона експертни и екологични оценки.
Аз се изумявам как е допусната т. 8 на решение на Министерския съвет. Там пише: допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването. Ако това проучване в цялата си същност застрашава едно отколешно екологично равновесие, върху което е възникнало и съществува живота на една четвърт от територията на България, кой ще носи отговорност? Четири милиона щети, които са предвидили някъде и ще стоят в банка?! Този въпрос е изключително сериозен.
Аз Ви препоръчвам: не подписвайте! Отидете на 6-ти на научната конференция в Минно-геоложкия университет, потърсете акад. Тодор Николов, потърсете доктора на геоложките науки Георги Георгиев, потърсете най-големите сторонници на шистовия газ, които са за проучване. Но те ще Ви кажат друго – че тези баламосвания за един трилион и триста милиарда са умозрителни. Те ще Ви кажат колко по-малко са стопанските количества, колко пъти се намалява онова, което се добива, и ще Ви кажат, че е десет пъти по-скъпо от природния газ.
Затова приказките, че това ще бъде алтернатива, са продиктувани от геополитически съображения, а не от икономически разчети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Владимиров, заповядайте, имате думата да направите своята реплика в рамките на две минути.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Господин министър, не ми отговорихте ясно и конкретно на въпроса: какво промени Вашето отношение по въпроса за добива на шистов газ за по-малко от година – от м. ноември, когато Вие критикувахте Джеймс Уорлик и неговия лобизъм и м. юни, когато правителството прие точно американската компания, за която той лобира? Тази компания в момента ще проучва на терена, който ви предоставят. Ясно и конкретно отговорете!
Вие казахте, че са спазени различните закони, различните процедури, но все пак българското общество е длъжно да знае защо се обръща политиката на правителството на 180 градуса относно добива на шистов газ.
В самите Американски щати съществуват много находища, където се добива шистов газ. Там е пустинна територия, там не виреят растения, там няма годна вода нито за пиене, нито за други нужди. В Съединените американски щати на тези територии екологията е съсипана и тежките злокачествени заболявания сред хората са многократно увеличени. Така че тази авантюра, която предприема сегашното правителство в енергийния сектор, ще доведе България до много тежки последици.
Партия „Атака” ще продължи да следи въпроса и конкретно мога да Ви кажа, че ще Ви се зададе въпрос: Вие запознат ли сте самата технология какви химични съединения ползва? Какви химикали ще се влеят в българската плодородна почва и ще я замърсят тотално? Химикали, някои от които са с токсично въздействие и недоказано въздействие върху човешкия организъм.
Ще Ви помоля да отговорите конкретно на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, в рамките на 6 мин. имате възможност да отговорите на двете реплики – на господин Божинов и на господин Владимиров.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Божинов, господин Владимиров, ще отговоря конкретно и ясно – каквато е вашата молба. Моята молба към вас е да слушате внимателно и да се опитате да разберете.
По отношение на процедурата. Отношението – и моето, и на правителството, не се е променило. Миналата година казахме, за което между другото бяхме критикувани, че едва ли не забавяме проучването на изследването на български находища от природен газ, процедурата трябва да се проведе, така както е предвидена по закон по най-високите международни стандарти – и това се случи. Няма разлика. Ако някой е настоявал това да стане по-бързо в интерес на някоя фирма, то, уверявам ви, това не се е случило. Фирмата, която спечели, спечели с най-доброто си предложение, даже направо бих казал – уникално предложение. Затова спечели след близо година от започването на процедурата по въпроса. Дотук има ли нещо неясно или? Добре, приемам, че е ясно.
Що се отнася до другото – уважаеми колеги, не приемам да се играе със страха на хората. Нито говорим за почвата... Почвата колко е дебела – един метър, два метра? Не знам. Това, за което говори господин Божинов, се случва на 4 км под земята – няколко километра дори под най-дълбоките водоносни пластове в района.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака, от място): Върнете се там да живеете.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Това са общи констатации, които аз казвам, за да успокоя хората и ги призовавам да не се поддават на такива паникьорски внушения.
Иначе, даже бих разширил предложението Ви, господин Божинов, мораториум не само на тези проучвания, а мораториум на абсолютно всичко, което може да доведе в България друг газ, освен този, който идва по тръбата от север в момента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е несериозно, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, с това приключваме с въпросите и отговорите по 8-и, 9-и и 10-и въпрос.
Давам половин час почивка. В 11,45 ч. продължаваме с въпроси пак към министъра на енергетиката, икономиката и туризма – господин Трайчо Трайков.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, заповядайте в залата, за да продължим с въпроси и отговори към министър Трайчо Трайков.
Следващият въпрос е от народния представител Любомир Владимиров Владимиров относно отнемане на лицензиите и разтрогване на договорите за трите електроснабдителни дружества, въз основа на шокиращия доклад на ДКЕВР от 2010 г.
Имате думата, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Според публикувания във вестник „Атака” доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране относно извършен регулаторен одит на трите електроразпределителни дружества – ЧЕЗ, EVN и Е.ON, за периода от приватизацията им през 2005 г. до 2009 г., станаха ясни някои от механизмите, по които трите дружества са ограбвали милиони български домакинства. Одитът бе извършван в две насоки – на финансовите документи на дружествата и на търговските им договори. Може да се каже, че установените нередности са фрапиращи.
Първо, формиране на клика: едни и същи хора участват в управителния и надзорния съвет, при това работят без договори, за да не може никой да провери колко пари се разпределят.
Второ, финансиране на проходи и разходи, за да не се плати нито лев на българската държава. Създадени са всички условия за изкуствено, непазарно, непрозрачно и необосновано увеличение на разходите, заключват одиторите.
Трето, въвеждане на безумия като величина: цена–мрежа, която няма физически и икономически смисъл.
Четвърто, фабрикуване на фалшиви и неразбираеми фактури.
Пето, най-голямото беззаконие и безобразие е в това, че ЕРП-тата, на които основно задължение, е, да снабдяват с електрическа енергия и за което са получили лицензия, започват да изнасят дейности, така нареченият аутсорсинг, тоест прехвърлят се дейности на дъщерни фирми регистрирани от чужди държави, които са неподвластни на българските закони и тяхната дейност не се регулира от ДКЕВР. В целия доклад прави впечатление необяснимото на пръв поглед безсилие на одиторите и пренебрежителното отношение на проверяваните ЕРП-та.
От друга страна, за Политическа партия „Атака” подобни нарушения няма как да останат безнаказани и няма как да се случват с мълчаливото съгласие на ДКЕВР. Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са осигурили на чуждите компании право да пълен произвол – да ограбват българския народ, както си искат. В България няма институция, която да им потърси сметка.
Във връзка с това, моля да ми отговорите: кога Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще отнеме лицензиите и ще разтрогне договорите на трите електроразпределителни дружества въз основа на шокиращия – бих го нарекъл – доклад на ДКЕВР от 2010 г., където са видни фрапиращи нарушения на лицензията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможността за отговор.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, както Ви е известно, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е единственият орган, имащ правото да издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии. За констатираните нарушения в извършения регулаторен одит на 6-те енергийни дружества – трите електроразпределителни и трите електроснабдителни, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е съставила 23 акта за установяване на административни нарушения, въз основа на които на дружествата са връчени 23 наказателни постановления, като общо наложеният размер на санкциите за одитираните дружества е 3 млн. и 10 хил. лв. Наказателните постановления са обжалвани от дружествата и към настоящият момент ДКЕВР е страна по 23 съдебни производства.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране може да предприеме действия по отнемането на издадените на дружествата лицензи и при съществени нарушения на дейността, свързани със сигурността на снабдяването или при груби нарушения на действащото законодателство. Отнемането на лицензията е крайна мярка, която може да бъде приложена като такава, след констатирани и наложени административни мерки, в резултат на които дружествата продължават да нарушават или не изпълняват задълженията си по издадените им лицензии.
Относно въпроса за аутсорсването: следва да се има предвид, че при утвърждаването на цените ДКЕВР не признава оперативни разходи за дейностите по разпределение и снабдяване, които да превишават установените за дружествата, преди функционалното им отделяне по дейности за разпределение и снабдяване. Неприемливо и необосновано от регулаторна точка би било при ценообразуването ДКЕВР да приема за икономически обосновани предложените много по-високи разходи за дейности, които дружествата изнасят и заплащат за изпълнение от трети лица. Следователно всяко съществено увеличение на тези разходи над приетите нива при ценообразуването, ще бъде за сметка на финансовия резултат на дружествата.
В изпълнение на своите контролни правомощия в периода 11 октомври 2010 г. – 13 декември 2010 г., ДКЕВР извърши извънредна проверка в „ЧЕЗ Разпределение България” във връзка с изкупуване на енергийни обекти и съоръжения. В резултат на извършената проверка на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, са съставени девет акта за установяване на административни нарушения и съответно девет наказателни постановления, като общия размер на санкцията е 390 хил. лева. Независимо от възраженията – трите електроразпределителни и съответно трите електроснабдителни дружества, дадоха ясни сигнали, че ревизират дейността си, така че да отговорят на предписанията на комисията, за да избегнат нови санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Владимиров, имате възможност за реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Министър Трайков, отговорът на този въпрос е пряко свързан с отговора на предишния, който беше: защо продавате 33% от държавния капитал в електроразпределителните дружества? Вие попитахте какво иска Партия „Атака”? Аз ще Ви кажа ясно и просто: Партия „Атака” иска евтин ток за българските граждани. Това иска Партия „Атака”! Партия „Атака” иска да се върне държавността в енергийния сектор. Това иска Партия „Атака”!
Какво става в момента? Изнасят ли се парите от държавата от тези дружества? Изнасят се. Вдига ли се постоянно цената на тока? Вдига се. Държавната комисия за водно и енергийно регулиране прави ли нещо? Нищо не прави! Само се съгласява с условията на трите електроразпределителни дружества, както и на топлофикационните дружества. Нищо не се прави от страна на държавата за връщане на тези монополи в държавни ръце, откъдето ще дойдат парите за пенсии, откъдето ще дойдат парите за всички разходи, необходими за икономиката на България – не сега да се чудите, откъде да извадите предизборно пари и да замажете очите на хората.
Когато Партия „Атака” дойде на власт, ще върне електроразпределителните и топлофикационните дружества в ръцете на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате ли дуплика, господин министър?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин Владимиров, времето, което имахте да помислите какво искате, очевидно не ви е било достатъчно. Евтин ток искат всички. Първо, за да уточним за протокола, в момента в България няма друга стока, която да е толкова по-евтина от средното за Европейския съюз, колкото е електроенергията. Отидете и го проверете. Всички искаме тя да е възможно най-ниска. Откъде идва ниската електроенергия? От ниски разходи. Направете си труда да видите финансовите резултати на ЕРП-тата преди и след приватизацията. (Реплика от народния представител Любомир Владимиров.) Много неща ще Ви станат ясни: и това каква част от крайната цена отива в ЕРП-тата, и това какви данъци плащат, и това какви печалби имат. В държавните ЕРП-та се е крало така, както навсякъде в държавната енергетика, господин Владимиров. Единственият начин да се покрият тези загуби е традиционно упражняваният – през бюджета, както винаги е било. Само че ние правим строга фискална дисциплина, не можем да си позволяваме да плащаме кражби и загуби, в резултат на което е намерена тази структура.
С удоволствие ще Ви отговоря и на допълнителни конкретни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно възлагането на експертна оценка, относно ефективността и ползите от строителството на АЕЦ „Белене” на чужд консултант.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин министър, уважаеми народни представители! Когато всички очаквахме най-после да се сключи окончателният договор с руската страна за строежа на АЕЦ „Белене”, вместо това да се случи бяхме сюрпризирани от едно действие, което за мен е пълна загадка. Изведнъж, след 20 и повече години, след като е взето решението за строежа и е построена не малка част от централата, беше възложено на чужд консултант, и то на банка – защо на банка? – така и до този момент не мога да разбера, да направи експертна оценка и финансов анализ за ползите от строителството и осъществяването на АЕЦ „Белене”.
Разбира се, въпросите в тази връзка, с това действие са страшно много, но общо взето те са: защо задачата беше възложена на чужда банка, която сама по себе си не може да извърши оценката и експертизите, защото се касае до банка, именно до банкова институция, ясно е, че тази банка ще възложи на някакви подизпълнители да извършат тази оценка? Известно ли е кои ще бъдат тези подизпълнители, или това е въпрос на банката, която ще вземе парите? Не можеше ли тази задача, ако тя беше толкова наложителна да бъде извършена, да бъде възложена на български изпълнител – каквито в страната има много, с необходимия капацитет. В Българската академия на науките има едно звено на изключително експертно ниво – Икономическия институт, което можеше да изпълни тази задача, ако тази задача беше необходима. Каква е цената, въпреки че се споменаваха различни суми в медиите, но все пак от Вашата уста да чуем каква е цената, която българската страна ще следва да заплати за услугата на тази английска банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Изготвеният технически проект за АЕЦ „Белене” е в процедура на лицензионен преглед от българския регулатор Агенцията за ядрено регулиране, като проектът ще бъде одобрен само, ако отговаря на изискванията, нормите и правилата за ядрената безопасност и радиационна защита.
В тази връзка няма как да бъде започнато строителството на каквито и да е обекти на площадката, ако няма издадено разрешение за одобрение на техническия проект. Сключеното споразумение между НЕК-ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт” от 29 ноември 2006 г. дава някакви схематични рамки на проекта „Белене”. Окончателният договор за инженеринг, доставки и строителство – ИДС договорът, е трябвало да бъде подписан година и половина по-късно, но до ден-днешен, когато ние сформирахме правителството това не беше факт.
Моята позиция е, че ще бъде подписан след като се постигне съгласие по всички спорни до този момент въпроси, като един от най-важните е стойността на бъдещата централа. Някак си подозирам, че партньорите ни са разчитали на хора като вас, които очакват просто в някакъв момент да се подпише някакъв договор.
В тази връзка в резултат на прозрачен и конкурентен международен конкурс, който беше публикуван, както на страницата на БЕХ-ЕАД, така и в два национални ежедневника и в изданията „De Economist” и „Financial Times” беше избрана банка HSBC за стратегически и финансов консултант по проекта за новата ядрена централа „Белене”.
Затова дали може една инвестиционна банка да е консултант или не на такъв проект, просто мисля, че не е нивото да говорим тук. Аз знам, че няма ценз, изискващ да стане човек народен представител, но когато са по-експертни въпросите, може би, госпожо председател, трябва да се минава през някакво първоначално сито, за да не си губим всички времето.
Проектът „Белене” изисква да се изработи и внедри последователен, синхронизиран план за балансиране техническата, финансовата и търговската структура на проекта, за да се структурира като икономически целесъобразен и финансово приемлив проект, разработен и осъществен съгласно най-високите международни стандарти за корпоративно управление и за да допринесе за производството на сигурна и щадяща околната среда енергия, необходима за развитието на България и с оглед ситуацията в Югоизточна Европа като евентуален важен елемент от енергийната стратегия на България.
Крайната цел на мандата на HSBC е да преструктурира проекта „Белене” и да се договорят и да се осигурят най-изгодните за България търговски и финансови условия за инвестирането на чуждестранни инвеститори в проекта. Възнагражденията на консултанта е съвкупност от фиксирана сума и нефиксирана част. Фиксираната сума в договора с банката е около 2 млн. евро, а нефиксираната ще зависи от това каква структура на финансиране е привлечена за осъществяване на проекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Шопов, имате възможност за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Абсолютно незадоволителен отговор, господин министър. На нито един от моите въпроси не намерих смислен отговор. Защо в 12 без 5 става това? Вие сте министър и движите този проект вече две години. Защо това не се случи по-рано? Просто недоумявам! В 12 без 5 търсим чужда банка без значение наименованието й, без значение коя е, да даде тази оценка, която, хайде, предишното правителство не е направило и по-предишните не са направили, но и Вие две години не сте сторили и Вие не сте я осъществили.
Отново никакъв отговор не мога да намеря и никакъв смисъл в това, освен че явно мисленето на някои хора е толкова пробито и толкова неолиберално, че виждат помощта, експертността, авторитета в някакви чужди институции, може и така да е, но не разчитат на това, че ние в България също имаме своя експертен капацитет, имаме своите възможности, може това действие загадка – „пас-загадка”, както се използва това понятие и във футбола, защото това е абсолютно „пас-загадка” за мен, да е в някакъв смисъл осъществено с цел да играете пред руската страна, с оглед на отлагане или при преговорите за по-добра цена. Да, в такъв смисъл може би това има някакво значение, но като цяло си остава абсолютна загадка.
Отново ме хвърляте в подозрения, може такава да е и практиката, но защо трябва да се придържаме към тази практика, която е опасна и може кой знае до какви последици да доведе. Казахте, че цената е някъде около 2 млн. евро в уточненията за фиксираната част, но имало и друга част, която зависела от други обстоятелства – там, разбира се, може да се играе. В други подобни случаи страната е понесла огромни щети, огромни загуби. Това наистина е една опасност с непредвидими последици в това отношение, която на практика – оттам набъбва цената в подобни случаи в пъти от първоначалната цена.
Моите първоначални подозрения след този отговор са още по-засилени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Шопов, практиката да има фиксирана и нефиксирана част, която е свързана с постигането на успех, е как да кажа – традиционна, установена, винаги прилагана. В случая, за Ваше успокоение, защото разбирам, че Вие се притеснявате, че няма да стане „Белене”, това възнаграждение дава стимул на консултанта да направи така, че проектът да се случи. За Ваше успокоение, за неуспокоение на хората, които имат проблеми с „Белене”, но поне за това нещо бъдете спокоен.
Процедурата по избора на консултанта започна още в началото на миналата година. Що се отнася до използването на местните кадри, тук вече напълно ще се съглася с Вас, и ще ви кажа, че Институтът по ядрена енергетика към БАН реално се издържа от поръчки, които получава от АЕЦ „Козлодуй”. Аз смятам, че това е добре, смятам, че винаги, където може българските експерти да участват това трябва да се прави. Разбира се, има случаи, когато е необходима строго специфична експертиза и когато става дума за милиарди евро ние не можем да си позволим да използваме нещо друго освен най-доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Последният въпрос към министър Трайков е от народния представител Иван Николаев Иванов относно ускоряване изграждането на междусистемна газова връзка с Турция.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете своя въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През миналата година Европейският парламент и Съветът приеха Регламент 994, който вменява сериозни задължения на всички страни членки, включително и България, до 3 декември 2014 г. да предприемат и да осъществят всички необходими мерки за повишаване сигурността на доставките на природен газ за своите граждани. Няма съмнение, че най-важно в това отношение е изграждането на междусистемни връзки, защото това е тъканта на общата газопреносна мрежа в България.
Веднага трябва да кажа, че една от тези междусистемни връзки е изключително важна, много по-важна от останалите, взети заедно, а това е междусистемната връзка с Турция. За цяла Югоизточна Европа, не само за България, ако се разчита на алтернативни доставки на природен газ, те могат да дойдат само от южно направление и то главно от Турция, защото от Гърция биха могли да дойдат само чрез транзитиране отново от турска територия.
Какво е направено в България по този повод? Наистина през 2005 г. има разписана такава връзка само като документ. До 2009 г. не е предприето абсолютно нищо. Направеното след това е следното. На 29 януари 2010 г. се подписа меморандум между „Боташ” и „Булгаргаз”. През м. септември беше изпратена на турската страна концепция за реализиране на връзката.
Господин министър, оттогава мина една година, абсолютно нищо не е направено. При това положение се изправяме пред ситуация, при която сме загубили година и половина в неудачен опит да се осъществи връзка между българската и турската страна, съответно между „Булгаргаз” и „Боташ”. В отговора си преди половин година Вие заявихте, че всъщност тогава концепцията е била тази връзка да е част от газопровода „Набуко”. Този газопровод се отлага с близо две години поради късното навлизане, късната експлоатация на „Шах Дениз 2”. При това положение очевидно трябва да се търси алтернативно решение.
По този повод отправям въпрос към Вас въпроса: счита ли се все още, че междусистемната газова връзка ще бъде част от газопровода „Набуко”? Кои са дружествата, които от българска и от турска страна ще отговарят за реализацията? В какъв срок се предвижда изграждането? Кой доставчик ще осигурява газ за тази връзка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор на зададените въпроси.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Към настоящия момент проектът на междусистемната газова връзка Турция – България ITB е в идейна фаза на развитие въпреки ключовото му значение за диверсификация на източниците и трасетата за доставка на природен газ както за България, така и за трети страни от Югоизточна Европа. Отчитайки този факт, наистина буди недоумение защо едва нашето правителство предприе съществени действия за реализацията на този газопровод.
Бих искал да напомня, че реализацията на турската връзка е заложена още през 2006 г. в приетата от Министерския съвет Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата и този проект е представян многократно пред Европейската комисия и международни партньори.
Въпреки това преждеуправляващите не са предприели никакви конкретни действия на политическо или корпоративно ниво за реализация на връзката с Турция от 2006 до 2009 г. Нещо повече, когато имаше възможност проектът да се финансира по Европейския план за енергийно възстановяване, тази връзка, както всички знаем, не влезе в одобрените проекти, там останаха гръцката и румънската връзки.
Проектът за ITB за първи път беше включен в междуправителствен и корпоративен документ едва на 29 януари 2010 г. в Анкара, когато се подписаха Междуправителствен меморандум за разбирателство за всеобхватно сътрудничество в областта на енергетиката и Меморандум за разбирателство между „Боташ” и „Булгаргаз” ЕАД.
С цел намиране на оптимално решение разгледахме няколко възможности за изграждане на връзката. Една от тях беше реализирането на спецификацията на „Набуко” като отсечката бъде включена след това към него. Направените по мое указание анализи показаха, че този вариант, въпреки че е политически знаков и добър, всъщност би бил значително по-бавен и по-скъп, така че работната група, която назначих след това, определи като най-подходящ вариант за защита на интересите на българската страна от политическа, икономическа и техническа гледна точка междусистемната връзка, реализирана от съответните държавни компании „Булгартрансгаз” и „Боташ” с първоначален годишен капацитет от 1 до 3 млрд. куб. м газ и с максимален около 5 млн. куб. м на последващ етап. Това говорихме на срещата с министър Йълдъз преди две седмици. Следващата седмица са насрочени и започват срещи за разговори между „Боташ” и „Булгартрансгаз”.
Основният доставчик, който ще осигури природен газ на връзката, е азербайджанската „Сокар”, с която се срещнах вчера в Брюксел заедно с азербайджанския министър Алиев, включително и доставчици на втечнен природен газ, използвайки турски ONG терминали. При сериозна държавна подкрепа връзката с Турция би могла да бъде изградена преди 2014 г., като това се споделя и от турския ми колега. В тази връзка работим за подписването на протокол между „Булгартрансгаз” и „Боташ”, където да са заложени съответните първоначални параметри и срокове за влизане в експлоатация.
Както казах, другата седмица в Анкара ще се проведе среща между представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, „Булгартрансгаз” и „Боташ”, на която ще се обсъждат конкретните стъпки по ускоряване работата по проекта. Надявам се, че всичко ще бъде наред при тази приета програма за работа.
Ако има някакви проблеми, имаме и трети вариант, който е по-малко предпочитан. Сега обаче работим по този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Иванов, имате възможност за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Всъщност от отговора се разбира, че министерството се е отказало от варианта връзката да бъде част от „Набуко”.
Ще продължа натам. Беше загубена година и половина в абсолютно безполезни усилия. Хората, които са настоявали връзката да се реализира по този начин, са саботирали не само Вашата работа, но и интересите на България, още повече няма никаква логика „Булгаргаз”, който е обществен доставчик, да отнема функциите на „Булгартрансгаз”, който е операторът на газопреносната мрежа.
Моят въпрос към Вас е: „Боташ” като държавна турска компания има ли издаден лиценз от турския регулатор на газ за доставки на България, защото моята информация е, че няма? Вие казвате за третия вариант, който е осъществяването на тази връзка, като контрагент от турска страна бъде компанията „Сетгаз”. Тя е единствената за Турция, която в момента има такъв лиценз. Оттук насетне следва въпросът: Възможно ли е проектът да бъде осъществен бързо, като имаме за контрагент „Боташ”, след като в продължение на една година – от м. септември миналата година досега – десет месеца са изтекли, концепцията за реализация, която им беше изпратена, не получи отговор.
По този повод, господин министър, моят силен апел към Вас е: да се проучи и другата връзка, която може да се осъществи в сътрудничество със „Сетгаз”, защото в крайна сметка за България е ключово максимално бързо да получи по алтернативно трасе и от алтернативен източник природен газ. Това ще бъда важен аргумент при предстоящите преговори с руската страна за новите газови договори. Това ще позволи да се намали цената на внасяния в България природен газ с не по-малко от 20-30%, защото това са цените на спот-пазарите на втечнен газ, на газовите пазари. То именно ще позволи българската икономика да тръгне напред в условията на сигурност и гарантирани доставки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Иванов, както казах, конкретните стъпки са тема на срещата следващата седмица. Анализът показва, че интересите ни са най-адекватно защитени именно при такава структура – между държавните компании на двете страни. В същото време възможността за осъществяването на проекта като частен съществува. Готови сме да преминем към него, ако се окаже, че сроковете ни удовлетворяват – другият вариант.
В тази връзка искам да Ви кажа, че газопроводът, който съединява българската система с газопровода Турция-Гърция-Италия, така наречената гръцка връзка, ще има същия ефект, защото и в двата случая ще дойде един и същи газ – от Азербайджан.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Ще платим транзитна такса на Гърция.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: В случая с Гърция може и от гръцките терминали. Затова казвам, че е добре да има и турска връзка. Може би когато са се вземали решенията през 2008-2009 г., е можело да се даде приоритет на този проект. Работим с най-доброто, което имаме към момента.
За гръцката връзка беше свършена страшно много работа, нещата са в инвестиционна фаза. Имам уверението на Министерството на околната среда и водите, че дейностите по ОВОС, които са най-времеемки, ще бъдат извършени максимално оперативно, така че да можем да подобрим предвидения период, 2014 г., и газопроводът да стане оперативен още през 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Първият е въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Петър Курумбашев относно гласуване на българските представители в Регулаторната комисия по хранителни вериги и здравето на животните по предложение на Европейската комисия за разрешаване в Европейския съюз на вноса на неодобрени за внос ГМ фуражи – с праг на замърсяване 0,1%.
Кой ще развие въпроса?
Народният представител Джевдет Чакъров има думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Осъзнавайки, че изтече доста време от м. февруари досега относно този въпрос, бих казал, че той продължава да бъде актуален, защото въпросът е наистина принципен за нас, още повече в нашата страна има ясна и категорична позиция относно генетично модифицираните организми. Този консенсус е абсолютно категоричен, даже от времето, когато аз се занимавам с тази материя – от мандата 2001-2005 г., 2005-2009 г., когато бях председател на Комисията по околната среда и водите, впоследствие министър на околната среда и водите. И при разглеждането на последното изменение и допълнение в Закона за генетично модифицираните организми, и по време на трите мандата на Народното събрание е имало пълен консенсус от страна на всички политически сили за рестриктивна политика по отношение на генетично модифицираните организми. Едва ли има друга тема, по която да има такъв ясно изразен, подчертан консенсус.
Господин министър, въпросът ми към Вас е с оглед на това, че неправителствени организации ни сезираха, че на 8 и 9 февруари в Брюксел се е провело заседание на Регулаторната комисия по хранителни вериги и здравето на животните за обсъждане на предложението на Европейската комисия за разрешаване в Европейския съюз на вноса на неодобрени за внос генетично модифицирани фуражи с праг на замърсяване 0,1%.
Според представената ни информация българските представители не са гласували „против”. Предложението е отхвърлено с блокираща квота на девет страни, сред които не е България.
Впоследствие на 22 февруари отново не сме сред страните, които са гласували „против”.
В тази връзка са моите въпроси към Вас. Има официално декларирана позиция в публичното пространство, че ние сме против генетично модифицираните организми, но гласуването протича по друг начин – бих искал да представите и да осветлите тази наша позиция.
Същевременно бих искал да Ви помоля за информация: по-точно какъв е контролът в това отношение? Аз съм убеден, че се упражнява много стриктен контрол. Да чуем каква е Вашата позиция по отношение на политиките, след като има пълен политически консенсус, изразен от народните представители, от гражданското общество, от неправителствените организации. Това бе видно по време на разглеждането и приемането на Закона за генетично модифицираните организми тук, в пленарната зала – всички политически сили извървяхме пътя, с риск да се повторя, до много убедителен консенсус за рестриктивна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор на въпросите.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, аз съм съгласен с Вас. Ще го потвърдя – ние наистина имаме абсолютен консенсус по отношение на генно модифицираните организми. Точно поради това позволете да заключа, че може би източниците, които са Ви подали информацията, не са я подали абсолютно коректно и ще поясня защо.
В Постоянния комитет по хранителните вериги и здравеопазване на животните, секция „Генетично модифицирани храни и фуражи и риск за околната среда” се разглежда проект на Регламент на Европейската комисия за установяване на методи за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на фуражите – по отношение на наличие на генно модифициран материал, за който процедурата по разрешаване пускането на пазара на Европейския съюз е предстояща или чието разрешително е с изтекъл срок, тоест няма нищо общо с храни. В обхвата на разглеждания проект влиза само използването на съответния ГМО за фураж. Това разрешение не е валидно за използване на ГМО за хранителни цели.
В проекта на регламента е записано, че в случаите на ГМО във фуражи, чието разрешаване е предстоящо или е изтекло, Европейската комисия и държавите членки разполагат с валидирани методи за тяхното определяне. Максимално допустимото съдържание на тези ГМО във фуражите е определено на 0,1%, защото това е прагът за количествената оценка на съществуващите лабораторни методи. Под тази граница могат да се извършват само полуколичествени или качествени определения. Ето защо 0,1% е определената граница за разрешено наличие на технически неизбежни примеси във фуражи от ГМО, чието разрешаване е предстоящо или е изтекло.
В проекта на регламента изрично е отбелязано, че е необходимо задължително отразяване на етикета за наличието на тези ГМО. Така се гарантира информираният избор на европейския потребител.
В сега предложения проект наличието на повече от 0,1% на ГМО във фуражите, чието разрешение е предстоящо или е изтекло, води автоматично до изтеглянето му от пазара. Приетият консервативен метод на задължително отразяване на съдържанието на тези ГМО до 0,1% на етикетите на фуражите се отличава от действащия към настоящия момент механизъм за отразяване наличието на разрешените вече ГМО над 0,9% в храни и фуражи.
На заседанието на Постоянния комитет за хранителните вериги и здравеопазване на животните, секция „Генетично модифицирани храни и фуражи и риск за околната среда”, проведено на 8 и 9 февруари 2011 г., Европейската комисия не постави гласуване на проекта за регламент. На заседанието от 22 февруари за първи път през последните пет години на заседание на секцията на Постоянния комитет за хранителните вериги и здравеопазване на животните се постигна квалифицирано мнозинство на държави членки в подкрепа. Бяха постигнати 280 вота в подкрепа, 4 вота „въздържал се” и 61 вота „против”.
От държавите членки, които според Вас са наложили блокиращо мнозинство, Франция и Унгария подкрепиха проекта на регламент, а Люксембург се въздържа. „Против” бяха Гърция, Кипър, Полша и Латвия.
Резултатите от гласуването категорично показват, че вотът на държавите членки е твърде далеч от постигане на блокиращо мнозинство.
Министерството на земеделието и храните последователно защитава правото на информиран избор на българския потребител. Като израз на тази политика в конкретната икономическа ситуация българският представител, заедно с представители на 18 други държави членки, гласува в подкрепа на проекта на решение на Европейската комисия.
В потвърждение на принципната политика на министерството за защита интересите на българските потребители бих искал да обърна внимание на факта, че през последните две години на различни форуми на Европейската комисия и Съвета позицията, която страната ни е изказвала при разглеждане на повече от 15 досиета за разрешаване пускането на пазара на различни ГМО, е била „против”.
Освен това, в заключение искам да напомня, че последователната политика, провеждана от Министерството на земеделието и храните, доведе до Решение № 56 от 3 февруари 2011 г. на Министерския съвет, с което се наложи забрана за отглеждането на ГМО царевица МОН 810 на територията на Република България, като по този начин се гарантира предпазването на българското земеделие и околна среда дори от потенциалната възможност за създаване на устойчивост спрямо Bt протеина в целевата, а не в цялата флора и фауна, и неговото натрупване в почвените екосистеми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Петър Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Това е добре, че вече го има това решение – от м. февруари т.г. за МОН 810. Ние знаем за него. В това отношение политиката на Министерството на земеделието и храните отразява волята на народните представители от всички политически партии, представени в българския парламент.
Добре е, че така са гласували нашите представители на заседанието на 22 февруари т.г., но имахме друга информация за тяхното гласуване на 9 февруари, а именно, че тогава блокиращата квота е била на други държави – на Франция, Полша, Унгария, Кипър, Гърция, Латвия и Люксембург. Сред тях не е била България.
Това, което ние искаме и трябва да контролираме, е нашата позиция – позицията на България, изразявана от нашите представители, винаги да бъдем сред страните, които имат блокираща квота по отношение на това да минават такива предложения, както иначе прецизно казахте, че става дума за генно модифицирани фуражи с прахово замърсяване от 0,1%. Ние бяхме информирани, че тази позиция на 9 февруари т.г. не е била защитена, не е било гласувано „против”.
Това, което също искам да Ви кажа е, че ако случайно бъдете подложен на натиск, имате нашата подкрепа. Ние знаем за натиска, който се оказва върху правителствата. Той се оказва сега върху нашето правителство, но той беше оказван и върху предишното и върху по-предишните правителства. И както Вие казвате в едно Ваше изявление, че имахте връчен демарш от страна на Аржентина, Бразилия, Канада и САЩ, които настояват да ги подкрепим в искането им да бъдат допускани на територията на Европейския съюз фуражи и храни с минимални технически остатъци от ГМО, този натиск, който продължава вече в течение на много години е бил отстояван от всички досега правителства, имам предвид предишното и по-предишното, от всички досега парламентарно представени партии без значение дали са управляващи или опозиция.
Когато имате такъв натиск, според мен, е добре да получавате подкрепата от народните представители, които членуват в Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите. Винаги тази подкрепа Вие ще я имате! Добре е тя да бъде изисквана и да я имате. И винаги нашите представители в Европейската комисия при гласуване да я изразяват много ясно, защото тя наистина изразява консенсуса на всички политически партии в три последователни народни събрания.
На това искахме да Ви обърнем внимание, особено по отношение на това гласуване, което се е случило на 9 февруари т.г. Да се надявам, че нашата информация е била погрешна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Аз благодаря за подкрепата.
Наистина декларирам, че до момента тази подкрепа, по отношение на политиката на България, е от всички политически сили, така че тя е национална политика.
Отново ще повторя, че гласуване на 9-и не е имало, така че информацията, която сте я получили, надявам се, че не е била подвеждаща, а просто некоректно са били информирани представителите на неправителствените организации.
Това, за което всъщност става въпрос, са технически измерения и валидиране на методи в рамките на допустимата грешка, така че проблем в това отношение няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Следва питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката в сектор „Тютюнопроизводство”.
Заповядайте, за да развиете своето питане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин министър, в началото на годината поехте ангажимент пред тютюнопроизводителите да изработите стратегия за развитие на сектора в бъдеще. Вие изпълнихте този ангажимент и аз Ви поздравявам.
Впечатлена съм, защото рядко се случва в правителството на ГЕРБ някой да поеме ангажимент и да го изпълни докрай.
Ето го този документ, който аз бих разделила условно на две части: първата – анализ на състоянието на сектора в момента в България и по света, и втората – предложение как той да се развива оттук нататък.
Анализът ви е изключително професионален, почива на фактите, изненадващото е обаче, че прави завой във вашата политика досега и потвърждава всички наши тези, които сме повтаряли две години, а те са, като са записани тук с Вашия подпис, че тютюнопроизводството е изключително важен сектор за България; че Ви е третият по важност в земеделието след зърното и слънчогледа; че осигурява износ на България за 363 млн. лв.; че трябва да се грижим за него; че има бъдеще, защото той развива цели компактни райони в страната.
Втората характеристика на този анализ, обаче също е интересна – разбивате на пух и прах теорията на премиера Бойко Борисов за тютюнопроизводството. Тук, предполагам, че ще имате проблеми, че не се съобразявате с волята на премиера! Във Ваше присъствие съвсем скоро той изрази следното становище: в Европа са ограничава тютюнопушенето, рестриктивни мерки се налагат, намалява се цигареното производство, поради което намалява и обема на тютюна, няма смисъл да го отглеждаме!
Във Вашия анализ твърдите: цигареното производство в световен и европейски мащаб се увеличава, пушачите са се увеличили, има конкретни цифри, производството на тютюн спада, поради което тютюнът се превръща в дефицитна стока; България става изключително важен играч на европейския и на световния пазар, защото количествата на тютюн намаляват, а търсенето расте.
И дотук – добре, прекрасен анализ и напълно потвърждавате това, което ние говорим две години! Оттук нататък обаче започват страхотни недоразумения.
В предложението Ви за решаване на бъдещето на сектора, то звучи горе-долу така, ще го обобщя: поради това, че секторът е изключително важен, по тези причини, които сте изтъкнали, предлагаме постепенно да го ликвидираме и да го заменим с отглеждането на други селскостопански култури или с развиването на други икономически дейности.
Тук сигурно има някаква много тънка логика, която аз не разбирам. Не съм постигнала този размах на разума, за да схвана връзката между тези две умозаключения – изключително е важно за България и затова ще го ликвидираме?!
Моля Ви, господин министър, да ми обясните тази Ваша логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Аз благодаря за оценката и признанието, че ние сме изпълнили ангажимент, само че Вие пропуснахте да кажете, че освен ангажимента за стратегията, имахме ангажименти за финансови средства, и той също е изпълнен! В това отношение това се случи за миналата година, и за тази. Към тютюнопроизводителите ние ще продължим да изпълняваме ангажиментите си, поне в рамките на нашия мандат.
Аз ще започна отговора на Вашето питане с това, че вече четири пъти, аз даже съм си ги извадил кога е било това, Ви отговарям в залата на тези или подобни въпроси, свързани с политиката на министерството по отношение на тютюнопроизводството.
Във връзка с разработването на тези – подчертавам, основи, тъй като това не е крайна стратегия, това са основи на стратегията на България за преструктуриране и развитие на тютюнопроизводството, Министерството на земеделието и храните си постави за задача да оцени възможностите и перспективите на сектора и да набележи възможните решения и действия за по нататъшното му развитие.
Основната стратегическа цел, заложена в документа, е да се подкрепят местните общности в районите, в които тютюнопроизводството е основен поминък. За изпълнението на тази цел политиката на държавата в сектора се насочва в следните две направления: първо, създаване на предпоставки за изграждане на устойчиво тютюнопроизводство, адаптирано към пазарните промени и развитието на общата селскостопанска политика.
Устойчивото тютюнопроизводство изисква основната част от доходите на производителите да е свързан с пазарната реализация на продукцията им. Намаляването на зависимостта от бюджетна подкрепа е условието за позитивно развитие на сектора в дългосрочен план.
С подкрепата ни по линията на общата селскостопанска политика и бюджета следва преди всичко да се създаде необходимата стабилност в сектора чрез неговото модернизиране. Засилването на ролята на пазара за регулиране на производството изисква засилване на хоризонтални и вертикални връзки в сектора чрез обединяването на тютюнопроизводителите в асоциации и интегриране с преработвателите.
За преструктуриране на сектора усилия ще се насочат и към уедряване на индивидуалните стопанства, като се създават условия за наемане на земя за относително продължителен период на време.
Стимулирането на технологичното развитие и иновациите ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на производството.
Второто направление е диверсификация на селскостопанското производство и развитие на стопански дейности от секторите на промишлеността и услугите с цел разкриване на нови работни места и източници на доходи.
Поради либерализирането на пазарната среда в сектор „Тютюн” и за да се преодолее зависимостта на местните общности от стопанската конюнктура само в един сектор, политиката ще бъде насочена към предоставяне на подкрепа за развитие на различни земеделски дейности, чрез които се създават алтернативни доходи и заетост. Решение в тази насока е отглеждането, ние сме го казвали и друг път на трайни насаждения, ароматни и медицински растения, развитие на биологичното земеделие и животновъдство.
Ще бъде подкрепено и развитието на неземеделски дейности в тютюнопроизводителните райони, като създаване и развитие на микро- и малки предприятия от обработващата промишленост, дейностите, свързани с услуги, туризъм, местни занаяти и т.н.
Съобразявайки се със социално-икономическата обстановка в тютюнопроизводителните райони, ще бъдат предприети мерки за подобряване на качеството на живот в тях чрез инвестиции в обществената инфраструктура, повишаване на образователната и квалификационната подготовка на населението. Бих искал да отбележа, че изпълнението на стратегическата цел изисква по-продължителен период от време и на настоящия етап правителството предприема необходимите действия за по-плавен преход към либерализация на пазарната среда и недопускане на сътресения в сектора. Въпреки недостига на средства в бюджета на страната, беше отделен значителен финансов ресурс за подпомагане на тютюнопроизводителите. Както неколкократно вече съм ви казвал в залата, през 2010 г. за първи път се създаде възможност за подпомагане с национални доплащания на тютюнопроизводителите. Общият размер на финансовите средства по схемата за национални доплащания към директните плащания за тютюн за кампания 2010 г. е 70 млн. лв., първата половина от които бяха изплатени през м. май, и втората половина до края на м. август.
Разработена и нотифицирана беше и специална схема за подпомагане на дребното овцевъдство и козевъдство в уязвимите общини в Южна България, които до голяма степен териториално съвпадат с тютюнопроизводителните райони. По този начин осигурихме финансов ресурс от европейско финансиране в размер над 14,7 млн. лв., с които се стимулира отглеждането на овце майки и кози майки в тези райони, за да се създаде алтернатива на тютюнопроизводството. Схемата се прилага от тази година и целта й е не само предоставяне на допълнителен доход, но и насърчаване на производителите да отглеждат овце и кози като алтернатива на отглеждането на тютюн в тези региони. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Нинова, имате възможност за два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, с четири питания съм успяла за две години да Ви накарам да проумеете, че тютюнът е важен. Ако трябва, за следващите две ще Ви отправя още четиридесет и четири, за да Ви убедя да не го ликвидирате.
Това че излъгахте тютюнопроизводителите, не Ви дава тук основание и нас да ни лъжете. Какви пари сте им изплатили и сте поели финансови ангажименти?! Само с две изречения се опровергахте сам. Изплатили сте им 35 милиона при задължение от 140 милиона. Недейте да злоупотребявате с това, защото Ви слушат много хора, тютюнопроизводители.
И сега по същество. Какво предлагате? Модернизация на тютюнопроизводството – първа сфера на алтернатива. Знаете ли как, колеги? – Уедряване на нивите на тютюнопроизводителите.
Господин Найденов, Вие виждали ли сте на живо тютюнева нива горе, в планината в Рибново, как изглежда? Двеста квадратни метра обиколени отвсякъде с камък. С какво точно ще ги окрупнявате? С камъните ли? Това е абсолютно невъзможно за изпълнение.
Следващата Ви теза: ще отглеждате други селскостопански продукти там.
Ами вижте какво пише във Вашата стратегия: „Разнообразяването на селскостопанските дейности в тези райони се затруднява от специфичните условия – маломерни парцели, често пъти с голям наклон, почви с ниско плодородие, липса на вода. Изложените фактори правят трудно намирането на реалистични алтернативи за други земеделски дейности”. Вие сам отричате своята теза тук.
Питам Ви два допълнителни въпроса.
Тъй като говорите за национални доплащания. Европа не забранява, колеги и тютюнопроизводители, ако ни слушате, България да си продължи тютюнопроизводството, като го подпомага чрез национални доплащания. Нещо повече, Полша дори използва мярка за подпомагане за качество за тютюн, за която сигурно Вие не сте и чували.
Та Ви питам: ще има ли национални доплащания през 2012 и 2013 г. и в какви размери?
И вторият ми въпрос: направили ли сте финансов анализ, като ликвидирате тютюнопроизводството, колко ще загуби държавата? Как ще наваксате в бюджета този 1 млрд. 200 милиона от акциз и ДДС и с какво ще замените приходите в бюджета от 363 млн. долара, които Вие тук сте отбелязали, че сега получавате от износ на тютюн? Като прекратите с този сектор, имате ли финансов анализ по какъв начин ще си осигурите тези пари, защото те са ви необходими за магистрали, болници, пенсии и училища? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата да отговорите на въпросите, които бяха отправени към Вас.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, аз съм виждал нивите в Рибново, виждал съм обаче и на други места. Когато говорим за тютюнопроизводство, ние не визираме само районите, които Вие визирате и които Вие представлявате като народен представител, така че тази стратегия е писана за цялата държава. Примерно широколистните тютюни се произвеждат при по-различни условия и по-различни особености и ние наистина тази стратегия я пишем не само за района на Гоце Делчев, Рибново и така нататък. Разбира се, там са най-засегнатите райони и хората са в най-тежко състояние, но отново повтарям, това е стратегия за цялата страна, а не конкретно за този регион.
По отношение на националните доплащания. Това, което плащаме и в момента, са национални доплащания. Аз мисля, че Вие много добре го знаете, ако не е откровен популизъм в момента, използвайки националния ефир и обръщайки се към тютюнопроизводителите. Да, това са национални доплащания, които плащаме в момента. Имаме договорка с Националната браншова организация на тютюнопроизводителите, че по схемата за национални доплащания през тази година ще изплатим 70 млн. лв., от които 35 милиона вече са изплатени през м. май, а останалите 35 милиона през м. август, и това ще се случи.
За следващата година имаме подписано споразумение с тях, че сумата за национални доплащания ще бъде 73 милиона. За 2013 г. не мога да прогнозирам, защото все пак става въпрос за бюджети, които трябва да се приемат в бъдещо време, но за тази година 70, в бюджета за следващата година – заложени 73 милиона.
По отношение на твърдението Ви, че искаме да ликвидираме сектора. Не, не искаме да ликвидираме сектора. Секторът трябва да се диверсифицира, секторът трябва да се модернизира и точно затова са тези основи на стратегията, която сме направили.
Тъй като хвърлянето на цифри в публичното пространство стана практика, приходите от акциз не са само от български тютюн. Дори и да нямаме тютюнопроизводство, приходи от акциз ще има, защото в България на пушачите няма кой да им забрани, или няма как да се свърши с тютюнопушенето, така че нека да не бъркаме двете неща. Приходите от реализации или от експорт на тютюн в сумите, които визирате, ще продължат да бъдат такива, защото българският тютюн е търсен, има дефицит и аз не вярвам тези приходи да спаднат по някакъв начин. Ако спаднат, аз отново ще повторя, макар че не е обект на Вашето питане, външнотърговското салдо на България през 2010 г. в сравнение с 2009 г. е увеличено от 385 милиона на близо 1 млрд. щатски долара, така че, както виждате, има с какво да се компенсира. Дай Боже, нещата да бъдат така добри и за земеделските производители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Нинова, имате възможност да изразите отношение към отговорите на министър Найденов.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, според мен направихте две политически грешки в това изказване. Казахте на малките производители – на малките ниви, на дребните собственици: вас ви отписваме и ще се грижим за големите. Това е политика на ГЕРБ и в други сектори, така че ще я приложите очевидно и тук.
И второто, което казахте: ние сме си осигурили акциза в бюджета дори и без вас. Ако трябва, ще си внасяме тютюн от Зимбабве, Бразилия, Индия, Южна Африка и вие не ни интересувате. Току-що отпратихте тези две политически послания към над 100 хиляди души тютюнопроизводители. (Реплика от ГЕРБ.)
Не търся популизъм от трибуната. Аз съм всеки ден сред тези хора, за разлика от Вас, който бягате от срещи с тях. Искам обаче да Ви кажа следното с Ваши думи от Ваша стратегия, защото на мен не ми вярвате, какво казвате: „Световната цигарена продукция се е повишила със 127 милиарда къса. Запасите от суров тютюн намаляват, търсенето расте, цените се покачват. Тютюнът продължава да е един от трите структуроопределящи стоки с 13,8% дял в аграрния износ на България и 45% от валутното салдо. Тютюнът ни е на трето място, както вече казах, след зърното и слънчогледа. България е традиционен производител на ориенталски тютюн, който в световен мащаб не достига и за който има огромно търсене. В нито една страна от Европейския съюз тютюнът няма толкова голямо влияние върху демографските, икономическите и социалните проблеми в компактни български райони. Ето защо предлагаме алтернатива”.
И тук мои колеги, депутати от ГЕРБ от тютюнджийски райони, ми правят забележка. Аз съм сигурна, че вие тази стратегия не сте я чели, защото ако сте я чели и чуете какво предлагате като алтернатива, ще се засрамите.
Тя е следната: „Ремонт на автомобили, на техника, подмяна на гуми, ремонт на бяла техника в тютюнопроизводителски район”. Много хора са се опитвали да правят алтернатива на тютюнопроизводството в годините назад, но Вие, господин Найденов, правите принос в научната фантастика с това предложение. Вие представяте ли си колони от коли по пътя между Симитли и Долно Осеново или камиони с платформи със счупени хладилници и телевизори нагоре да катерят към Рибново, за да се ремонтират?! Това е изключително несериозно отношение!
Две години ни костваше да ви убедим, че тютюнът е важен сектор. Ако още две години ще ни коства да ви убедим да го запазите, това е твърде бавно обучение на твърде скъпа цена на новобранци.
Предлагам Ви следното, за да не кажете, че само Ви критикувам. Тютюнопроизводителите поискаха от нас алтернативна на Вашата стратегия за тютюна. Ние сме я направили. Връчвам Ви я. Моля, проявете разум. Вземете от нея доброто, направете една истинска стратегия, гарантирайте над 100 хил. души в България, гарантирайте 25 хил. дка обработваема площ да не остане необработваема, гарантирайки си приходите в бюджета, за да направите добро на България! (Връчва му стратегията. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов относно случаи на конфискувани и унищожени радиоактивни гъби с български произход.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете своя въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 11 юни 2011 г. Българската телеграфна агенция съобщи, че в едно от пристанищата в Северен Линкълншър във Великобритания здравните власти са конфискували 1 тон радиоактивно заразени диворастящи гъби с произход България. Нивото на радиоактивния цезий 137 е било 10 пъти над допустимото. Измерени са 6 хил. бекерела. Известно е, че този радиоактивен елемент – цезий 137, предизвиква генетични мутации у хората и животните и консумацията на заразена с този радиоактивен метал храна може да причини ракови заболявания, както и деформации при новородените.
На следващия ден директорът на Агенцията за безопасност на храните Йордан Войнов обясни пред Националното радио, че диворастящите радиоактивни гъби са брани около урановите рудници в Родопите и добави, цитирам: „Че след обилни дъждове гъбата явно е поела от урановите полета”.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: какви са основанията на директора на Агенцията по безопасност на храните да изкаже такова твърдение, че радиоактивността на гъбите се дължи именно на урановите полета в Родопите?
Втори въпрос: локализирани ли са районите, в които са брани радиоактивни гъби? Направена ли е проверка на всички запаси от сушени диворастящи гъби в страната?
И накрая, какви мерки ще предприеме агенцията, за да не допусне появата на такива гъби не само за износ, но и за вътрешния пазар, които евентуално биха били консумирани от българските граждани, което е недопустимо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Иванов, тъй като колегите отляво преди малко ми връчиха една стратегия, да им кажа, че докато 4 години са били на власт, не са им стигнали да я напишат, и хубавото е, че идват в опозиция, и по-дълго да стоят в опозиция, за да пишат стратегии. Изглежда това е полезно.
По отношение на Вашия въпрос. На 6 май 2011 г. след активиране на сканиращата аларма за радиация на хладилни ремаркета на морския терминал „Съмър” в Северен Линкълншър, Великобритания, от компетентните органи на Обединеното кралство са извършени разследвания и в резултат на сканирането е открито необичайно високо ниво на цезий 137 в пратка от сушени диворастящи гъби. Пратката е официално задържана и на 9 май са взети проби. Получените резултати са положителни за цезий 137. Пратката е микс от 4 вида диворастящи гъби – челядинка, манатарка, тръбенка и овчи крак. На 13 май 2011 г. е получена нотификация чрез Системата за бързо съобщаване на Европейската комисия за наличие на опасни храни с високо ниво на радиация в сушени диворастящи гъби от България. Нотифициращата страна членка е Великобритания.
Веднага след получаването на нотификацията българските компетентни власти и Българската агенция по безопасност на храните предприеха мащабно проучване по отношение на диворастящите гъби в България. Това проучване показа, че на фона на спокойната радиационна обстановка на територията на страната единствено при събраната в планинския масив в Централни Родопи гъби от вида овчи крак е имало един-два случая на завишени нива на радиоактивност. Изследването на същия вид гъба, събирана от други части на страната, не е показало повишена радиоактивност. При консултации с научните среди относно възможността такива нива на радиоактивност да се провокират в такъв процент на посочения вид гъби в пратката е отговорено, че това е напълно възможно, но за да се направят математически изчисления, трябва да се анализира самата гъба. Тъй като тази гъба не е налична в момента поради факта, че расте в България през м. септември, ще бъде изследвана за наличие на радиоактивност при появата й.
Относно източниците на радиационното замърсяване изследването продължава с помощта и на други компетентни институции. Миксът от гъби е от реколта 2010 г. и търговията е осъществена еднократно на 21 април 2011 г. с Холандия. Килограмите микс от гъби са 504. Останалото е амбалаж. Производителят на гъбите е уведомен за проблема от холандската фирма-получател и на 10 май 2011 г. е изпратил проби за изследване на собствено мониторинг от наличните във фирмата сухи гъби – тръбенка, челядинка и манатарка от реколта 2010 г. Трите вида гъби са присъствали в микса, за който е получена нотификацията. От четвъртият вид гъби в микса – овчи крак, не е имало налично количество във фирмата, което води до предположението, че проблемът идва точно от тази гъба. Изследванията са извършени в Акредитираната лаборатория при Института „Пушкаров”, като резултатът от лабораторните изследвания за радиоактивност е отрицателен.
Във връзка с нотификацията компетентните органи в Областната дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, са извършили проверка на фирмата-доставчик на засегнатата партида гъби. Установено е, че от цитираната в нотификацията пратка диворастящи гъби няма налични количества. Търговия от същата пратка не е осъществявана с други страни членки или трети страни.
На 16 май 2011 г. на фирмата е извършена нова проверка от контролните органи, при която са взети проби за лабораторно изпитване от наличните сухи гъби в склада – челядинка и майска гъба. Пробите са изпратени за изследване в Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология в гр. София. Резултатът от анализа е отрицателен. Проба не е взета от микса, който е нотифициран, тъй като цялото количество е изпратено за Холандия.
На собственика на фирмата е връчено предписание да бъде актуализирана системата за анализ и опасните и критични контролни точки в частта проследяемост и мониторинг на готовата продукция да се спазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз чух подробното обяснение, което дадохте, но останаха няколко въпроса, които за мен са изключително важни. Как стана така, че тези гъби с произход България са открити от великобританските гранични власти с един обикновен радиационен детектор, а българските власти не са проконтролирали радиационността на тази продукция, която изнасят от България?! Това означава, че няма контрол по отношение на радиационното ниво на българските продукти при изнасянето им. Ако няма такъв контрол при изнасянето, бъдете сигурни, че няма такъв контрол и при консумацията на тези гъби вътре в страната.
Второ, твърдението на шефа на Агенцията по безопасност на храните е абсолютно невярно. Той обяви като причина урановите мини в България. Би трябвало да се знае, че цезий 137 е елемент, който се получава само в термоядрена реакция. Той се получава като продукт от разпада на урана и не може да съществува в натуралните залежи в урановите мини в България, където има съвсем слаби следи от него. Това означава, че причината всъщност е повърхностно натрупан цезий 137 още по време на Чернобил. Това между другото са сведенията, които са постъпили от Великобритания, защото те считат, че именно оттогава е този цезий, който е натрупан.
Оттук и следващият въпрос. Би трябвало действително да се осъществи строг контрол оттук нататък на продажбата на диворастящи гъби за радиационна наличност, (председателят подава сигнал, че времето е изтекло) защото здравето и животът на българските граждани трябва да бъдат приоритет на всяко управление, включително и приоритет на Вас като земеделски министър. Надявам се, че това би трябвало да е заложено вече в дейностите на Агенцията по безопасност на храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Иванов, при изнасянето – това не е износ в истинския смисъл, това е свободно движение, тъй като става въпрос за търговия с държава членка – съгласно заверения мониторинг на оператора с гъби, той е длъжен да извършва мониторинг по отношение на радиацията. Компетентните власти, в случая Агенцията по безопасност на храни, извършва мониторинг върху неговия мониторинг, но той не е 100-процентов, тъй като се прави на базата на оценка и анализ на риска – планов, и внезапен. Той е подписал тази декларация и съответно отговорността за реализацията на подобна продукция... Той ще понесе санкции. За да не се получава обаче проблем с имиджа на България като експортьор на подобни гъби, тъй като наистина става въпрос само за един вид гъби, съгласен съм, че не става въпрос за близостта с уранови рудници, а по-скоро наистина от остатъчни количества от радиацията при Чернобил. С писмо от 18 май на Агенцията по храните операторите и компетентните органи са задължени да изследват всички проби гъби, които се изнасят по някакъв начин, макар и това да натоварва бюджета на агенцията, тъй като изследването за радиоактивност коства определени средства.
С цел наистина да гарантираме сигурността не само на българските потребители, но и на потребителите от Европейския съюз, това задължително ще бъде правено, особено при наличието на този прецедент. Никой не е очаквал това да се случи 4-5 години след този инцидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Захари Димитров Георгиев относно уволнението на служители от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив.
Господин Георгиев, заповядайте да развиете въпроса си.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господа министри. Както беше казано, поводът за въпроса ми е жалба от уволнени служители от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив. Жалбата постъпи в моята приемна и в нея се описват смущаващи факти. Месец след преназначаването, здравните инспектори от отдел „Контрол на хранителните обекти и храните” към бившата РИОКОС по утвърдено длъжностно разписание в окръжната дирекция в Пловдив са получили заповеди за прекратяване на служебните им правоотношения. Месец след преназначаването им са били уволнени. Обяснението, което им е дадено, е, че това решение е взето от изпълнителния директор на Агенцията по безопасност на храните и касае преструктуриране на областната дирекция чрез съкращаване на длъжността „младши здравен инспектор”.
По информация на уволнените служители, до този момент подобни реформи, ако можем така да ги наречем, не са предвидени и проведени в другите областни дирекции. В жалбата се посочва, че щатовете не са съкратени, но на техни места са назначени без конкурс ветеринарни лекари.
Длъжността „Здравен инспектор” е специализирана и специфична и тя включва образователна квалификация, доказана с положени изпити в различни специалности: „Хигиена на храните”; „Административно право”; „Сградостроителство”; „Водоснабдяване”; „Отопление”; „Електротехника” и така нататък. Според жалбоподателите ветеринарните лекари са компетентни специалисти по отношение на първичното производство на храни от животински произход, но за останалата работа са им дадени незаконни правомощия, което ги поставя в невъзможност да изпълняват както трябва тази длъжност.
В Пловдивска област има над 14 хиляди хранителни обекта, подлежащи на контрол по безопасност на храните от неживотински произход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Георгиев, задайте си въпроса.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уволняването на тези опитни специалисти поставя пред огромна опасност безопасността и здравето на хората.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е: защо компетентни и опитни младши здравни инспектори са били уволнени, и защо на тяхно място, без провеждането на конкурс, са направени назначения на хора без необходимия ценз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Найденов, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, с одобреното длъжностно разписание на Областната дирекция по безопасност на храните в Пловдив в сила от 1 април тази година са съкратени 16 младши инспектори от отдел „Контрол на храните”. Разкрити са 12 бройки на длъжност „Главен инспектор” и 4 бройки на длъжност „Старши инспектор” в отдел „Контрол на храните”.
Разпределението на длъжностните и щатните бройки при създаването на областната дирекция, респективно в отдел „Контрол на храните”, е на базата на сливането на отделите в Държавния ветеринарно-санитарен контрол към Регионалната ветеринарномедицинска служба и отдел „Контрол на хранителните обекти и храни” към Регионалната здравна инспекция в Пловдив. Всички служители, работещи към тези два отдела, са преназначени в новия отдел „Контрол на храни”.
Необходимостта от извършената структурна промяна е продиктувана от следните фактори: голяма част от преназначените служители, преминали от отдела към регионалната здравна инспекция са с висше образование, квалификационна степен „Специалист” или приравнената „Професионален бакалавър”. Тази квалификационна степен не позволява повишаването им в длъжност, както и самостоятелното осъществяване на контролните функции. Длъжността „Младши инспектор” съгласно Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията е свързана с осъществяване на контролни функции, но под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива. Това означава, че за всеки „младши инспектор” трябва да има назначен главен или старши инспектор, който да контролира дейността му. Предвид политиката на правителството за оптимизиране числеността на администрацията е невъзможно запазването на броя на преназначените младши инспектори. При ограничените възможности от гледна точка на персонала е невъзможно такъв вид контролна дейност. Искам да ви спомена, че под контрола на отдел „Контрол на храните” са близо 12 500 обекта, производствени предприятия, складови обекти от търговската мрежа, обекти на „Обществено хранене”, кланици и много други. Съгласно утвърдените планове за инспекции и одити през 2011 г. същият отдел ще извърши около 900 одита и над 35 хиляди инспекции на споменатите обекти. Всички тези одитни инспекции трябва да се осъществяват от 80 главни, старши и младши инспектори, от които 15 официални ветеринарни лекари са пряко заети в предприятията за добив на червени и бели меса, където съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинска дейност, контролът е ежедневен. Останалите 65 служители са разпределени в 30 района и не е възможно да бъдат изпълнени изискванията младшите инспектори да осъществяват контролните си функции под ръководството на инспектори от по-високо ниво. Съгласно разработените длъжностни характеристики младшите инспектори не могат да участват също и в провежданите одитни комисии, което допълнително натоварва останалия персонал.
Господин Георгиев, не е вярно твърдението Ви, че контролът на безопасността на храните се осъществява само от ветеринарни лекари! В Областната дирекция по безопасност на храните в Пловдив към отдела „Контрол на храните” работят ветеринарни, хуманни лекари и инженер-технолози. Не е вярно и твърдението Ви, че има назначени служители на закритите длъжности „младши инспектори”. Назначени са служители на разкритите длъжности „старши инспектор” и „главен инспектор” като още веднъж искам да подчертая, че на тези длъжности няма нито един новоназначен ветеринарен лекар, а всички новоназначени са инженер-технолози и хуманни лекари. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин министър, не съм съгласен, че това е мое твърдение. Това твърдение е на хора, които работят, или доскоро са работили в тази система. Не виждам никакви основания те да заблуждават както мен, така и обществеността.
В отдел „Безопасност на храните” са останали да работят действително трима души, двама от които технолози, и един хуманен лекар, който няма нищо общо с контрола на храните и извършва административна работа. В момента тези трима нямат длъжностни характеристики и работят предимно административно-техническа работа.
Факт е, че там са назначени допълнително – не оспорвам твърдението Ви, че това е на длъжност старши инспектор, но ветеринарни лекари.
Факт е, че в нито една друга областна дирекция не са предприети такива промени в щатното разписание, каквито са направени в Пловдивската дирекция. Има специалност за младшите инспектори, младшите здравни инспектори по безопасност на храни. Те продължават да излизат от учебното заведение. Не е нормално да няма младши инспектори, а да има след това старши и главни такива. Нормално е да се даде възможност за растеж на място, в т.ч. и повишаване на образователната степен, а не изведнъж 16 души – говорим за 16 от 20-21, вървете на улицата, досега цял живот може да се е вършила тази работа от младши инспектори и те да имат познания и квалификация, сега вече не може. Знаете ли колко проблеми създава това на системата, особено на системата за хранене?
Преди 2 седмици, вероятно си спомняте, в Розино – Карловско, 60 души отидоха в болницата от натравяне от храни, от едно заведение за бързо хранене или нещо подобно. Няма контрол върху тези хранителни обекти – не говоря за тези от животински произход, говоря за храните извън тези от животински произход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми в началото на дупликата да възразя категорично върху твърдението от тази трибуна, че натровените през миналата седмица в Розино са във връзка с липса на контрол върху заведения за обществено хранене. Случаят е оповестен вече. Става въпрос за закупени и съхранени не в хладилник, а на открито, в продължение на няколко дни кебапчета (реплики от КБ), в дома на – повтарям отново, закупени от магазина и 3 дни държани не в хладилник, защото хората, които са от ромския етнос не са имали хладилник, и след това са ги изяли. (Реплики от КБ.) Ние да контролираме и хладилниците в къщите?! Моля ви, нека когато говорим тези неща да бъдем коректни.
По отношение на несъгласието ви с моя отговор, отново повтарям – не е назначен нито един ветеринарен лекар. Освободени са специалисти със средно образование и на тяхно място са назначени инженер-технолози и хуманни лекари. Когато говорите, че не даваме път, тоест младите трябва да израстват, тези, които завършват и то в Пловдив, защото там е институтът, те нали също трябва да започнат някъде работа?!
Повтарям – тези със средното образование не могат да извършват самостоятелно контрол. Лекарите и инженер-технолозите могат да извършват и това. На мястото на специалисти със средно образование – младши инспектори, са назначени специалисти с висше образование – главни и старши инспектори. Това е цялата истина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към последния въпрос към министър Найденов – той е от народния представител Димитър Ангелов Горов относно дейността на земеделското аташе в Париж.
Заповядайте, господин Горов, за да развиете въпроса си.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Моят въпрос е свързан с дейността на нашето аташе в Париж.
Господин министър, в средата на м. март т.г. стана ясно, че се предвижда България да изпрати свои аташета в няколко града – Париж, Берлин и Москва, като се има предвид важността на тези градове, изобщо на тези държави, за търговските взаимоотношения на България.
От началото на м. април, по-точно от 1 април т. г. стана ясно, че такова аташе е изпратено в Париж и това е Веселина Евдокимова, която до този момент, докато тя е изпратена там, ръководи дирекцията „Връзки с обществеността” в министерството, което Вие управлявате.
За командироването на госпожа Евдокимова в Париж, Вие твърдите, че няма да бъдат използвани средства извън рамките на тези, които са определени от министерството, и това е добре. Независимо от това с оглед на оскъдните средства, които има България в момента, е необходимо да се контролира каква е дейността на тези наши представители в тези градове и в тези държави, и с какво те подпомагат дейността на земеделските производители. Дейността на всяко едно аташе, независимо дали това е на земеделието или в някой друг сектор, е свързана с това да подпомага хората, които са в този ресор, именно, в този случай земеделските производители и да им осъществява контакти и да подпомага търговските и другите им взаимоотношения на местата, където те са изпратени.
В съобщение на министерството е записано, че предвид реформирането на общата селскостопанска политика и тежестта, която Берлин и Париж имат в този процес, постоянното представителство на българското земеделие на тяхна територия би дало допълнителни шансове на страната ни да утвърди своя положителен имидж в рамките на една висока конкурентна среда.
Аз съм съгласен напълно с тези Ваши твърдения. В тази връзка, моят въпрос към Вас е: какво точно прави от началото, когато е изпратена госпожа Веселина Евдокимова и какво е свършила тя за българските земеделски производители, и респективно, разбира се, за министерството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, целта на предложението ми към Министерството на външните работи за назначаване на аташе по земеделието в Париж, беше установяване на по-добро дългосрочно и трайно сътрудничество между двете страни в сектор „Земеделие и храни”, както и осигуряване на широко присъствие на българското селско стопанство и земеделски продукти на Европейския пазар.
Госпожа Веселина Евдокимова встъпи в тази длъжност от 1 април т.г. Преди това тя беше директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в Министерството на земеделието и храните. В това си качеството тя отговаряше включително за осъществяване на контакти между министерството и различни български и чуждестранни партньори с интерес към инвестициите в българския земеделски сектор, както и за посещение на чуждестранни правителствени и бизнес делегации в страната.
Господин Горов, за краткото време от началото на мандата й в Париж до момента, госпожа Евдокимова има редица осъществени контакти както с представители на дипломатическия корпус от страните – членки на Европейския съюз, отговорни за сектор „Земеделие и храни”, така и с Министерството на земеделието на Франция, с Института по животновъдство във Франция, с френско-българската Търговска камара, френско-българската Земеделска асоциация и Агенцията за международно бизнес развитие, която до момента има 66 икономически мисии в 46 страни, чиито дейности са посветени на налагането на френски фирми на Европейския пазар.
Предстои откриването на офис на агенцията в София през м. септември т.г.
Госпожа Евдокимова ежемесечно представя пред земеделските аташета на страните – членки на Европейския съюз в Париж българската позиция в сектор „Земеделие” за Съвета на министрите в Брюксел. По-конкретно мога да изброя някои от дейностите, които е организирала госпожа Евдокимова за краткото време от назначаването до момента.
През м. юли т. г. предстои посещение в България на бизнес-делегация от водещата френска компания „Лактавис груп” с цел проучване на възможности за инвестиции у нас. Тази компания присъства в 148 държави и е една от най-големите фирми в млекопреработвателната промишленост, която проявява сериозен интерес за инвестиции в България.
Пак през м. юли предстои посещение във Франция с цел обмяна на опит на представители на Българската асоциация на картофопроизводителите с Националното сдружение за семена и растения на Франция, Националната федерация на растителните производители и производителите на картофи.
Отново през м. юли ще има посещение във Франция с цел обмяна на опит на Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика по време на жътвата на лавандула.
Подготвя се посещението на френски ученици от специализирани гимназии от хранително-вкусовия сектор за провеждане на стаж в наши ресторанти, сладкарници, хлебозаводи и други с цел изучаване на националната българска кухня. Съответно ще има и посещение на български ученици във Франция за стаж по изучаване на френската национална кухня.
Организира се почетното участие на България в четвъртото издание на традиционната Европейска кръгла маса по храни през м. ноември, за което е предвидена визита на френски домакини през м. юли.
Планира се също издаването на „Розова градина” на България в Мозаечната градина или така наречената „Градина на нациите” в Лил – Франция, съвместно с почетния консул на България госпожа Аник Бар.
Госпожа Евдокимова е натоварена и с организацията на българското участие в традиционното хранително изложение „Коледно село” в Париж през м. декември и организиране участието на България в Земеделския салон в Париж през 2012 г., на който страната ни ще присъства за втора поредна година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, виждам, че една голяма част от нещата, които са свързани с дейността на нашето аташе, е свързана с установяване на срещи, свързани с кулинарията и други такива неща, макар че Вие изброихте доста въпроси, които смятате, че са важни. Аз обаче искам да Ви разкрия една друга част от дейността на нашето аташе там и един бегъл поглед във „Фейсбук”, в социалната мрежа, може да открие много реално с какво се занимава нашето аташе. Защото, както е известно, във „Фейсбук” се записват часът, датата и изобщо всеки един случай, в който някои от хората, които участват там, влизат, за да напишат нещо.
Интересни са заниманията на госпожа Евдокиева, свързани с боядисването, примерно, на Паметника на Българо-съветската армия и дебатът, който тя е развихрила в тая посока. Също така е изключително интересно свързаното около вота на недоверие и дебатът, който също е реализиран във „Фейсбук”. Оттам нататък българо-френските взаимоотношения минават през коментари от рода на: „Франсетата пак стачкуват” и т.н., и т.н. По отношение на Петдесятница, става въпрос за това – „Днес е Петдесятница. Честит празник! Франсетата пак празнуват, не знам защо в България не се празнува празникът на Бойко Борисов” и т.н., и т.н. редица такива дейности. Между другото, ще Ви дам една малка част – извадка, която съм направил за дейността на аташето.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това в работно време?
ДИМИТЪР ГОРОВ: В работно време. Държа да отбележа, това е в работно време.
Не го правя с желанието да се заяждам на дребно, а с твърдата убеденост, че един такъв представител на България именно в този сектор „Земеделие”, именно във Франция е добре да се занимава не с това дали Моника Белучи на 46 години е позирала в „Плейбой”, а с това да продава българска продукция във Франция. Заповядайте. (Народният представител Димитър Горов дава извадката от „Фейсбук” на министър Мирослав Найденов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, аз си мисля, че това е сериозна трибуна. Не знаех, че проявявате такъв интерес и си комуникирате с госпожа Евдокимова във „Фейсбук”. Аз поемам ангажимента да Ви направя личен контакт. Между другото, тя е госпожица, така че е атрактивна и в това отношение. (Весело оживление.)
Първо, аз не знам дали е писала подобни неща, но това е сериозна трибуна и с оглед на трибуната, на която се намирам, няма да коментирам тези неща, които говорите за „Фейсбук”. Мисля, че в това отношение трябва да имаме консенсус и общодържавническа позиция.
Страните, от които зависи бъдещето на Общата селскостопанска политика са Франция и Германия. Затова освен в Париж – имахме кореспонденция с Министерството на външните работи, съвсем скоро ние ще изпратим аташе и в Берлин. Това наистина трябва да се случи. Това което Ви казах, че е направено до момента от госпожа Евдокимова, мен като принципал ме удовлетворява. Какво е писала, ако въобще е тя, във „Фейсбук”, разбира се, това е лично мнение. Нали не смятате, че аз ще тръгна да цензурирам? А пък и определено нямам време да стоя във „Фейсбук”. Но, ако госпожа Евдокимова представлява толкова голям интерес за Вас, ще Ви призова да направите личен контакт и да Ви отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, да благодарим на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов за отговорите и да продължим с въпрос към Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз.
Към него има един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно изпълнението на Оперативна програма „Околна среда”.
Заповядайте, господин Чакъров, да развиете въпроса си.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз виждам, че измина доста време от задаването на въпроса и възможността да го задам в пленарната зала, но считам, че е актуален от гледна точка на принципната позиция за това, че информацията, за която се интересувам и която очаквам да получа от министър Дончев, е актуална и в момента.
Бих искал да кажа, че ние също бяхме изправени пред такава ситуация – казусът, за който ще стане въпрос след малко, към края на 2006 г. относно сертифицирането по ЕДИС за ИСПА – Програма „Околна среда”. Тогава, след като получихме отказ за сертифициране, ние се мобилизирахме първо с председателя на парламетарната Комисия по околната среда, тогава господин Божинов. Имахме много инициирани от наша страна срещи в различни формати в Европейската комисия. Аз също, като министър на околната среда и водите, проведох среща и с директора на регионалната дирекция, стигал съм до срещи на ниво началници на отдели. След това преодоляхме тази ситуация. Видно е, че даже успяхме да контрактуваме на 96.4% ИСПА и като резултат в момента се откриват много от пречиствателните станции и депа и така нататък.
В случая, господин Дончев, става въпрос за това, че на 30 март 2011 г. в кореспонденция от Брюксел в. „Труд” цитира Тон Ван Лийрот – говорител на еврокомисаря по регионално развитие Йоханес Хаан, който, според публикацията, е съобщил, че Европейската комисия е прекъснала да плаща проекти за България по Оперативна програма „Околна среда” от м. ноември 2010 г., тоест от миналата година, поради лошо управление и контрол. Общата стойност на молбите за плащане, които в момента не се обработват от службите на Комисията по Оперативна програма „Околна среда” е 14.6 млн. евро – казва говорителят за в. „Труд”, както е написано във вестника.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са:
Има ли действително подобна констатация на Европейската комисия, касаеща Оперативна програма „Околна среда”, за каквато се посочва в публикацията на в. „Труд”, а именно лошо управление и контрол?
На какво е базирана тази констатация – одит проверка?
Какви са причините за подобна констатация, ако има действително такива?
Действително ли Европейската комисия от м. ноември 2010 г. не сертифицира плащания по Оперативна програма „Околна среда” и вярна ли е посочената от господин Тон Ван Лийрот сума?
Ако посочените проблеми са истина, предприети ли са мерки за тяхното преодоляване и какви?
Кога се очаква да бъде възстановено сертифицирането на плащанията по Оперативна програма „Околна среда”?
Имаме частична информация, надявам се, че ще получим отговор на повдигнатите въпроси. Още повече аз виждам и няма да подмина да кажа, че Вие много добре познавате материята, но въпросът ми е дали се упражнява, и по-скоро апелът ми е да упражнявате съответния контрол по съответните оперативни програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, както добре знаете, Оперативна програма „Околна среда” е подписана към м. ноември 2007 г. като първите договори за финансиране са сключени в периода края на 2008 и началото на 2009 г. На практика физическото изпълнение на програмата започва през 2009 г., което неминуемо рефлектира върху финансовото изпълнение в минали периоди и към момента. Допълнително, сигурен съм, че сте информиран, че прегледът, който е направен през втората половина на 2009 г., по изричното настояване на Европейската комисия, налага реорганизация в програмата, сключване на допълнителни споразумения към вече съществуващи договори за безвъзмездно финансиране, което допълнително забавя процеса. Към настоящия момент смятам, че работата е нормализирана. Процесите за верификация са оптимизирани, с което възстановяването на разходите на бенефициентите е категорично ускорено.
От една страна, аз благодаря за добронамерения интерес към Оперативна програма „Околна среда”. От друга страна съм учуден, доколкото въпросните констатация на Европейската комисия се отнасят за проекти, които са реализирани през първата половина на 2009 г., с които би следвало да сте добре запознат. Става дума за констатации на Българската одитна служба, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, че в редица процедури по реда на Закона за обществените поръчки за възлагане има нарушения, което е нормално. Нарушения има във всяка държава, но големият проблем е, че тогава съществуващата схема не е регистрирала нарушенията, с което имаше искане от Европейската комисия спешно да се подобри системата и да се вземат колективни мерки, което беше сторено.
От Министерството на околната среда и водите са предприети спешни мерки за коригиране на пропуските допуснати през 2009 г. Министерството е прегледало отново всички тръжни процедури и където има нарушения са наложени финансови корекции, чиято обща стойност достига 1 млн. лв. Допълнително е реорганизирана системата, за да може, когато в бъдеще има такива пропуски и грешки при организация на процедурите, тя да ги регистрира и да ги хваща.
На 23 март 2011 г. с писмо, съм уведомил Европейската комисия относно личното си убеждение и убеждението на одитната служба, че системата функционира добре. С последвало писмо от 13 май тази година, получихме уведомление на комисията относно възможността България да иска възобновяване на средства от Европейската комисия. В допълнение искам да отбележа, че Европейската комисия приветства българската страна за положените усилия и постигнатите до момента резултати при преодоляване на тези стари слабости.
Тук искам да допълня, че от близо година прилагаме един нов подход. Когато имаме констатации от одитната служба за извършени нарушения, България сама спира да иска възстановяване на средства от Европейската комисия, за да може да почистим добре системата и за да не се налага някой да ни спира парите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Чакъров, имате думата за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Господин министър, не получих ясен отговор защо наистина не е получена никаква информация. Аз участвам в работата на Комисията по околната среда и водите и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Там никога не е ставало на въпрос, че има такъв казус. Това стана достояние за всички нас, когато се появи публикацията в медиите. Добре е да се знаят тези проблеми, никой не е безгрешен, даже слабостите, които сме имали, е редно своевременно да ги отстраняваме, така че работата по еврофондовете да бъде ускорена.
В това отношение имаме сериозна загриженост за ускоряване на работата за усвояването на еврофондовете. Ставало е въпрос и по време на заседание, вие сте присъствали на тези заседания на Комисията по европейските фондове, за договарянето на средствата по Оперативна програма „Околна среда”. На този етап Оперативна програма „Околна среда”, респективно програма „Транспорт”, са със сравнително, да не кажа, много нисък процент на контрактуване на средства от началото на мандата. Нека да положим всички усилия, да се чуят всички страни, да подходим конструктивно и единно, така че да се усвояват в по-голяма степен тези средства.
В случая става въпрос, че когато има такава информация тя трябва да бъде достояние, да се мобилизираме като страна. Тук не бива да има даже дистанциране от проблемите. Това е обща наша загриженост в името на потребностите, които има, в условия на криза да влизат повече средства, да се усвоява и да се изгражда съответната инфраструктура.
От тази позиция и от този аспект е нашата загриженост, така че да се ускори работата по еврофондовете. В никакъв случай не трябва да се приема, че ние гледаме през друга призма и през друг ъгъл на усвояването на средствата. Има такива потребности и така както се работи например по регионалната програма, по другите програми, така аз бих се радвал това да се случва и за програма „Транспорт”, където вече има добри наченки, а също така и за Оперативна програма „Околна среда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика – господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, съвсем конкретен коментар по отношение на повдигнатите от Вас въпроси. Считам, че винаги сме имали открит и коректен диалог с Ресорната комисия в Народното събрание. Самият аз, както и управляващите органи във всички министерства, винаги са били на разположение, и в режим на един откровен диалог сме отговаряли на всички въпроси. Въпросните проблеми със старите проекти от 2009 г., които всъщност са първите проекти стартирали по оперативната програма – не е новост, и мисля, че е дискутиран повече от веднъж.
Колкото до загрижеността Ви относно темпа на договаряне и на плащане: към момента имаме договорени 35% от средствата по Оперативна програма „Околна среда”. Плановете са до края на годината този процент да бъде 48. Не сте съвсем прав по отношение на констатацията си свързана с Оперативна програма „Транспорт”. По отношение на темпа на договаряне Оперативна програма „Транспорт” е на 54%, което я прави един от шампионите.
Относно въпроса: кой плаща за грешките? Въпреки всички коментари, които се водят през последните месеци, въпреки възможността за частично компенсиране на сгрешили общини, считам, че винаги трябва да се остави една част от отговорността по заплащане на грешката да е на този, който я е направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Дончев, за отговора на въпроса.
Колеги, по молба на Иван Вълков и Любен Татарски – народни представители от ГЕРБ, ще разменим с Ваше съгласие, господин министър, въпроса към Вас с въпроса към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, който ще бъде зададен от госпожа Мая Манолова.
Госпожо Манолова, заповядайте, за да формулирате въпроса си към господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми касае една голяма група хора в неравностойно положение, за чиито проблеми за съжаление обществото знае малко. Правителството на ГЕРБ очевидно също знае малко за проблемите на тези хора предвид законодателните и нормативни промени, които е инициирало, в резултат на което проблемите на тези хора вместо да се решават, допълнително се усложняват.
Става дума за хората с увреждания, става дума за Постановление № 125 на Министерския съвет, което влезе в сила от 1 юни тази година и което затруднява, а в много случаи прави невъзможен достъпа на хора с увреждания до социални помощи за изплащане на необходимите им медицински изделия и помощни средства.
За какво става дума? Според новите текстове на това постановление, срокът, в който едно лице използвало помощни средства или медицински изделия, става двумесечен, за да получи паричните средства за заплащане на съответното помощно средство. В същото време за част от лежащо болните хора с инвалидизиращи заболявания този срок може да бъде фатален, защото съгласете се, че антидекубитален дюшек е необходим веднага за един лежащо болен, а не след два месеца, че една проходилка е нужна в рамките на един месец за човек, който се учи отново да ходи, а забавянето на сроковете за заплащане на тези помощни средства, в крайна сметка, е фатално за възстановяване на хората с увреждания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Възприети са нови начини на заплащане на помощните средства и медицинските изделия, които изискват нотариално упълномощаване от страна на човека с увреждания, което също на практика прави невъзможно своевременното получаване на помощните средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за Вашия въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Приключвам.
Освен това новата сложна административна процедура предполага няколко пъти един човек с увреждания да посети социалната служба, за да получи необходимите му парични средства, при положение че например една патерица струва 22 лв., една канадка – 24 лв., 20 батерии за слухов апарат – 24 лв. Тоест средствата, които ще изразходва едно лице с увреждане, за да получи необходимите му парични средства в една част от случаите многократно надхвърлят стойността на тази сума. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това на практика обезсмисля получаването на социални помощи и изключително много затруднява достъпа на хората с увреждания до тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, с една минута просрочихте времето.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли законодателни и по-точно нормативни промени, за да решите проблемите на хората с увреждания и да отстраните безумните разпоредби на Постановление № 125 на правителството на ГЕРБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! С Постановление № 125 от 10 май 2011 г. на Министерския съвет бяха направени изменения и допълнения на Правилника за прилагане на Закона за интеграцията на хора с увреждания. Основният мотив, който наложи изменението в Правилника за прилагането на Закона за интеграцията на хора с увреждания, е усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с режима на изплащането на целевите помощи за изработване, покупка и/или ремонт на съоръженията, но хора с увреждания.
С измененията в правилника се регламентира получаването на целеви помощи от правоимащите лица да става по касов или безкасов път от Агенцията за социално подпомагане. По този начин хората с увреждания ще получат полагащите им се помощи директно от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, ще могат своевременно да реализират отпуснатата им помощ за удовлетворяване на своите потребности. Ще могат сами да избират търговец, искам да подчертая, уважаема госпожо Манолова, сами да избират търговец, от който да закупят медицинско изделие или помощно средство, което ще доведе и до повишаването на качеството на услугите и предоставянето на фирмите-доставчици.
Също така бих искал да отбележа, че значително се съкрати срокът за изплащането на тази целева помощ, като това ще става в рамките на един доста по-къс период от време. Досега изплащането се осъществяваше в рамките на три месеца, а промяната регламентира изплащането да е най-късно до края на месеца, следващ месеца на съобщението на заповедта за отпускането на самата помощ.
Бих искал да отбележа още, че измененията в Правилника за прилагане на Закона за интеграцията на хората с увреждания, са в сила от 1 юни 2011 г. На този етап с оглед краткия срок, от който промените са факт не съществуват данни за сериозни проблеми при получаването на самите целеви помощи.
В заключение искам да посоча, че на настоящия етап не се налага инициирането на промени в нормативната база, още повече че ние по този начин смятаме, че ще прекратим и някои порочни практики. Вие знаете, че Министерството на труда и социалната политика изпрати 106 сигнала до Върховна касационна прокуратура за 130 случая на фактуриране от търговците на дребно, но недоставени медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, 490 случая за издадени медицински протоколи на ЛКК за необходимост от медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения без да са извършени необходимите прегледи на лицата. Мисля, че по този начин ще спрем разхищенията и хората, които имат нужда, ще получат парите си лично и те ще си изберат търговеца, от който да си купят това, което им е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика в рамките на 2 минути, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, от отговора Ви разбирам, че очевидно Вие не си давате сметка за колосалните проблеми, които създава това постановление и за катастрофата, която ще последва за една от най-уязвимите части от българското население. Какво означава един лежащоболен, инвалидизиран сам да избере доставчика на медицинско изделие, сам да посети службата за социално подпомагане, сам да извърви цялата дълга и сложна бюрократична процедура и след двумесечен срок да получи социалните помощи за необходимото медицинско изделие? Това, което казвате тук от тази трибуна, е абсурдно и очевидно не разбирате колосалния проблем, който създавате на тези хора. Едно е една фирма-търговец на медицински изделия да изчака тримесечния срок от страна на министерството и да получи парите за предоставените медицински изделия или помощни средства, а друго е едно лице с увреждания, което има минимални доходи и то и неговото семейство да чака в рамките на 2-3 месеца, за да бъдат възстановени средствата, които евентуално е дало за животоспасяващо медицинско изделие. Вижте, помощните средства за тези хора в една голяма част от случаите са животоспасяващи и в случаите, в които не ги получат навреме наистина става дума за техния живот.
Аз нямам достатъчно време, за да коментирам и безумията, които създават едни методически указания, издадени от здравния министър, но те са в изпълнение на същото постановление на правителството на ГЕРБ, според което, забележете, право да издават медицински протоколи на хората с увреждания имат само специализирани лекарски комисии, а такива специализирани лекарски комисии няма дори в областните градове. Например в една Варна, в Стара Загора, в Благоевград няма неврологични специализирани лекарски комисии, което обрича хората с неврологични заболявания на мъчителен живот и на страдания.
Не е вярно, че това постановление вече не създава проблем и аз ще Ви предоставя едно писмо от управителя на ДКЦ във Варна, в което казва, че самите лекари в тези лекарски комисии… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: …отказват да участват в тях, защото не са предвидени средства за транспортни разходи. Вие абсолютно блокирате системата... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, целият регламент нарушаваме.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля вземете някакви мерки,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз Ви моля, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...защото проблемът е колосален за тези уязвими български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Този път 2 минути и 53 секунди.
Заповядайте, господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз не знам защо Вие искате да бъдете адвокат на фирмите-доставчици, а не на хората с увреждания. Мисля, че Министерството на труда и социалната политика с тези промени прави точно това – да защити в максимална степен хората с увреждания и техните потребности. Пазарът е свободен, хората ще си получат парите и сами ще изберат откъде и какво да си закупят с тези пари, което им е необходимо. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
От гледна точка на това искам да Ви уведомя, че ние непрекъснато правим срещи, и последната среща беше преди една седмица, с пациентски организации, с Асоциация на хората с увреждания и с фирмите-доставчици. Там абсолютно всичко беше изчистено до детайли и не само, че няма да се затрудни процесът, но напротив, смятам че ще предпазим бюджета от разхищение от една страна, от друга страна, средствата ще достигат точно до тези, които имат нужда и с тези средства те ще могат да си закупят на свободния пазар откъдето си искат това, което им е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние ви благодарим, господин министър, за отговора.
Колеги, преминаваме към въпрос към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството. Въпросът е от народните представители Иван Вълков и Любен Татарски относно пробите и анализите за качеството на материалите, влагани в долните пластове на конструкцията, на насипите при строителството на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия”.
Заповядайте, господин Вълков, да развиете въпроса.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Изграждането и поддържането на пътната инфраструктура е от ключово значение за всяка една държава. Още от първия ден на управление на Политическа партия ГЕРБ това е бил един от основните приоритети. Към момента, когато е в ход изграждането на една отсечка от Стара Загора до Карнобат от 116 км, когато са в хода изграждането и на трите лота, които не стигнаха на други управляващи осем години да ги започнат, сме свидетели на една сериозна кампания, в която се отправят сериозни упреци относно пробите и анализите на качеството на материалите, влагани в долните пластове на насипите по строителството на ЛОТ 2.
В тази връзка, господин министър, въпросът ми към Вас е следният: какви са предприетите мерки за гарантиране на качеството на строителството? Назначена ли е допълнителна независима експертиза на вложените насипни материали при строителството на автомагистралата и какви са резултатите от нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор в рамките на 3 минути, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! Директно отговарям на Вашия въпрос: вложените материали в насипа на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия” отговарят на всички изисквания на техническата спецификация на инвестиционния проект на магистрала „Тракия”. Това беше потвърдено за 147-ми път – 147 проби, 147 проверки, 147 протокола на хора, които носят отговорност по закона. Всичко това 147 пъти ни казва едно и също нещо: в рамките на техническата спецификация, в рамките на стандарта, в рамките на правилата.
Ето и конкретните детайли по последната – 147-ма проверка, която беше направена в присъствието на всички български медии по възможно най-демократичния начин. Тя се отнася до пробовземане от участък на ЛОТ 2 Стара Загора-Нова Загора, в участъка от километър 210 до километър 241 на автомагистрала „Тракия”. Процедурата включваше вземането на проби от зона „А” – от земното легло, от зони „Б” и „В” на насипите за извършване на лабораторни изпитвания. Извършиха се полеви изпитвания с натискова плоча за определяне на мобилната еластичност и степента на уплътняване на изпълнените пластове. Въз основа на получените резултати от лабораторните изпитвания на „Пътни строежи 2001” АД е направен анализ и сравнение с изискванията на действащите у нас нормативни документи. Изводът на експертите за пореден 147-и път: изпитваните материали отговарят на изискванията на инвестиционния проект и на техническата спецификация на автомагистрала „Тракия”. Това означава, че по отношение на всички изследвани параметри: водно съдържание, плътност, носимоспособност, пластичност, зърнометричен състав, физико-химични показатели, всичко това отговаря на изискванията по закона, по стандарта и техническата спецификация. Протоколите с резултатите от пробите на тази независима лаборатория са публични и се намират на интернет страницата на ДНСК.
Отново повтарям цифрата, за да е ясно на всички: за 147-и път можем да кажем, че се работи в рамките на техническата спецификация и по правилата. От ДНСК се правят ежемесечни проверки по цялото строително трасе, проверява се и начинът на документиране на строително-монтажните работи. След това те се представят на възложителя.
Последната проба от магистралата струваше на българските данъкоплатци 6750 лв. Всички предишни 146 лабораторни изследвания на материалите, влагани в строежа, са извършени от изпълнител, надзор, възложител и не са за сметка на държавата.
Разполагаме също така с писмо от Университета по архитектура, строителство и геодезия, в което се казва, че категорично не се обосновава тезата, че магистралата се строи върху пепел, както твърди опозицията.
Уважаеми господин Вълков, уважаеми дами и господа народни представители, всеки, който твърди, че магистралата се строи върху пепел, кал, каша, каквото и да било, лъже! Има едно основно правило, което трябва да научим и да спазваме оттук нататък: ако не си експерт, не се прави на експерт. Политиците трябва да оставят експертите да си свършат работата. За мен тази тема е приключена. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Вълков, желаете ли реплика?
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви за конкретния отговор, господин министър. Всички разбрахме, че 147 проби и 147 резултата потвърждават строителството с качествени материали. Това е ясно. В крайна сметка сме в година на избори, няколко месеца преди тях.
Към политиците отляво, които атакуват качеството на строителните материали, но в момента отсъстват, ще кажа следното: след като не успяхте за 8 години да дадете старт за изграждането на тези лотове, поне не пречете за довършването на магистралата!
На Вас пожелавам успех в изграждането не само на тази, а и на следващите магистрали, господин Плевнелиев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще направите ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Благодарим за отговора Ви.
Колеги, преминаваме към двата въпроса към господин Аню Ангелов – министър на отбраната.
Първият въпрос е от народния представител Иван Иванов относно договори за доставки на оборудване за Българската армия.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В продължение на години докладите, които се изготвят за България както от наши неправителствени организации, така и от европейски институции, сочат, че много често обществените поръчки у нас се печелят от едни и същи фирми при липса на прозрачност и на граждански контрол. Значителна част от кандидатстващите други фирми биват отстранявани още от първия етап с мотиви за административни нарушения.
Искам да дам пример с фирма, която се явява един от основните доставчици в продължение на дълги минали години на оборудване за Българската армия. Това е фирмата „Оптикс” АД, Панагюрище. С две думи искам да кажа, че това е фирма, в която почти 80% от собствеността й са акции на приносител, тоест фирма с неясен собственик, неясни източници на финансиране и неясен получател на разпределените дивиденти.
Ще отбележа, че в повечето страни – членки на НАТО и Европейския съюз, особено за такива търгове за доставка на оборудване за армията не се допускат фирми с непрозрачна собственост.
Уважаеми господин министър, тази фирма в продължение на шест години – от 2004 г. буквално до миналата 2010 г. печели поръчки на обща стойност 20 млн. лв. за почти всички очила за нощно виждане, термокамери, прицели за нощна и дневна стрелба, нощни бинокли и други.
В края на 2010 г. обаче Независимата лаборатория на френското Министерство на отбраната е тествало оптичните преобразователи, които се използват в продукцията на тази фирма, и тестваните оптични преобразователи са показали, че са или негодни, или останалите са функционирали, но при параметри с 30-40% по ниски от декларираните.
По този повод оправям към Вас следния въпрос: ще разпоредите ли ведомствена проверка на данните, които съм изложил по-горе? Ако бъдат утвърдени, ще потърсите ли отговорност от съответните длъжностни лица от министерството, които с действие или бездействие не са защитили обществения интерес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Нашата цел, откакто е на власт това правителство, при провеждането на обществени поръчки да добием висококачествени продукти и услуги за въоръжените сили съобразно разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Всички провеждани поръчки от 27 юли 2009 г. досега са провеждани точно по този начин.
В този дух всички сигнали за нередности, злоупотреби и т.н. които се получават в Министерството на отбраната, се проверяват. Така например вече съм разпоредил на инспектората проверка на базата на мотивите на Вашия въпрос. Ще Ви бъда благодарен, ако можете да предоставите цитираните от Вас документи за улесняване на проверката. Ако тя констатира, че има нарушения, то съответните длъжностни лица ще понесат предвидените в закона последствия.
Откакто съм министър, през 2010 г. бяха обявени два търга по тази тема – единият по реда на ЗОП с предмет доставка на многофункционален телевизионен прибор, обявена и в Европейския вестник. На нея се явиха седем кандидати. Всички, включително и цитираната „Оптикс” АД са отстранени поради нередности в документите и аз прекратих процедурата.
Другият е по така наречената Наредба за малки обществени поръчки. Предмет е ремонтна оптика за мисии. Там се явява само „Оптикс” АД. При жалба от страна на „Оптикоелектрон Груп” АД е образувана проверка от инспектората. В резултат на тази проверка аз отново прекратих процедурата.
Във Военноокръжна прокуратура, гр. София е образувано досъдебно производство относно качеството на предвидените за ремонт оптични прибори. Те са предадени на прокуратурата за техническа експертиза и с постановление от 10 май т.г. ни бяха върнати обратно.
Сега отново стартираме две такива процедури. В момента тече процедурата за ремонт и очаквам решението на комисията. Относно процедурата за доставка, този път тя е обявена, както сам сте отбелязали, чрез НАМСА – Агенцията за поддръжка и снабдяване на НАТО в Люксембург, където също бе проведен търг, включващ компании от всички страни – членки на НАТО.
Колкото до предишния период, нееднократно са проверявани сигнали. Трябва да Ви кажа едно: аз нямам нито едно оплакване от силите в Афганистан или в Ирак за качеството на тези прибори, които сме доставили досега. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, заповядайте, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора, който дадохте на моя въпрос. Доволен съм, защото Вие директно отговорихте, че сте възложили проверка и много ми се иска да вярвам, че резултатите от нея ще бъдат обективни.
Моята цел с този въпрос е в българското общество да се засили доверието както в изпълнителната власт, така и общо към политиците – че те не служат на корпоративни интереси.
Що се касае до Вас лично, първо искам да Ви поздравя за това, че последната обществена поръчка (както казахте, от лятото на 2009 г.) е абсолютно прозрачна. Изпълнението е възложено на НАМСА – търговската организация на НАТО в Париж, което показва, че действително е била проведена в условията на пълна прозрачност и ясни регламенти.
Уважаеми господин министър, много бих желал изключително високото мнение, което имаме за Вас като министър на отбраната, да можете да го затвърдите именно с въвеждането докрай на прозрачност в цялостното управление, което ще бъде добър пример включително и за другите министерства в българското правителство. Продължавайте по този път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика желаете ли, господин министър? Не.
Остава последният въпрос към Вас, господин Ангелов. Той е от народния представител Венцислав Лаков относно финансиране от страна на САЩ на български маневрени батальонни групи за участие в мисията ISAF и изтегляне на контингента ни от Афганистан.
Господин Лаков, заповядайте да развиете въпроса си.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми 8 народни представители! Въпросът ми към министър Ангелов е във връзка с формирането на батальонни бойни групи, които се подготвят за участие в мисии в чужбина.
По Ваша заповед, господин министър, в Българската армия започна формирането на такива групи и според информации в печата те трябва да са шест – всяка една с численост до 600 души.
Вярно ли е, че всяка от тези групи ще се финансира с по 10 млн. долара от Съединените щати по Програмата за взаимодействие и какви са останалите клаузи на тази програма? Бихме искали да научим от Партия „Атака”.
В същото време искаме да припомним, че буквално онзи ден президентът Барак Обама обяви, че САЩ ще започнат изтеглянето на значителна част от военния си контингент от Афганистан. Става дума за 33 хил. души или една трета от контингента.
Ще Ви припомня, че сега българските граждани плащат 65 млн. лв. за издръжка на нашия контингент от 602 военнослужещи. Според анализ на Института за пазарна икономика от 2005 до 2010 г. мисиите на армията зад граница са стрували общо 509 млн. лв.
Казвам тези цифри, защото в момента тече една кампания, а и по Ваши думи армията спешно се нуждае от 20 млн. лв., които се събират чрез тотална разпродажба на имущество и имоти. В същото време ние даваме 65.
Освен това, струва ми се, че непропорционално сме представени в ISAF мисията – ние сме на 14-о място по брой участници пред страни като Швеция, която е изпратила 500, Холандия – 192 души, Норвегия – 406, Белгия – 507, Гърция – 197.
Моят въпрос към Вас е: предвижда ли се съкращаване и изтегляне на българския контингент от Афганистан преди 2014 г., по примера на САЩ и други страни – членки на НАТО? Франция и Холандия също заявиха такова желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, в момента ръководената от НАТО операция ISAF, Афганистан, навлиза в четвъртата си фаза, а именно предаване на афганистанските сили за сигурност на отговорността за сигурността в страната, което съгласно решението на Срещата на високо равнище в Лисабон би следвало да се осъществи до края на 2014 г. От тази година този процес започна в 7 провинции и региони.
Силите на НАТО и в частност тези на САЩ не се изтеглят изцяло и наведнъж. През м. декември 2009 г. САЩ увеличиха силите си с 30 хил. души, за да усилят натиска над противостоящите сили, което даде своя резултат. Съединените американски щати обявиха изтегляне на тези допълнителни сили, считайки, че те са изпълнили успешно задачата си, и от провинции, където афганистанските сили могат да поемат отговорността за сигурността.
На последната среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел аз потвърдих ангажимента на страната ни в Афганистан, както и че ще поддържаме българския контингент там в сегашния му състав до края на 2011 г.!
В зависимост от развитието на обстановката на място България не изключва в бъдеще евентуална промяна на участието си, но подобно решение ще бъде координирано и съгласувано със съюзниците от НАТО и афганистанските власти.
Както е известно, нашите два контингента сега охраняват две основни летища – Кабул и Кандахар. По време на планираното мое посещение по-късно тази година в Афганистан ще имам разговори с командващия операцията ISAF и с афганистанския си колега относно възможния срок за поемане на охраната на летищата от афганистанските сили за сигурност, тъй като това не е свързано с поемането на отговорността в отделни провинции. В резултат от тези разговори, анализа на обстановката и след обсъждане в Главната квартира на НАТО Министерството на отбраната ще предложи на Министерския съвет съответни промени относно нашето участие в тази операция.
Колкото до споменатите от Вас батальонни бойни групи, те са предвидени, както знаете добре, в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, приета от Народното събрание миналата година. Това са окомплектовани военни формирования, които в случай на криза могат да бъдат развърнати както на територията на страната, така и извън нея, осъществявайки изпълнението единствено в трите мисии на въоръжените сили. Това е и в основата на новия подход, целящ изграждането на единен комплект въоръжени сили.
Крайният срок за оперативна готовност на първата батальонна група е краят на 2012 г. Колкото до финансовото подпомагане за тяхната подготовка от американска страна, то се осъществява чрез Програмата на ISAF за чуждестранно военно финансиране, съкратено – FMF. Тази програма не е обвързана по никакъв начин с изпращане на българска батальонна бойна група в Афганистан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Лаков, имате възможност за реплика в рамките на две минути.
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор.
Все пак не казахте категорично: ще изпращаме ли нов контингент вече като променена мисия? В смисъл, досега бяхме охранители – сега ще станем пушечно месо, ако изпратим батальонна група. Това не стана ясно.
Иначе е хубаво, че имате варианти и обсъждате възможност за изтегляне, но според Партия „Атака” това изтегляне трябва да стане много по-бързо и да бъде цялостно, така че да се реализират тези икономии, които ще са от полза както за военния бюджет, така и за бюджета на страната. Просто няма смисъл да трошим едни пари, при положение че получаваме добър пример от армии партньорки в НАТО как може да стане изтеглянето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, вече споменах, че първата батальонна бойна група ще има оперативна готовност в края на 2012 г. Не се предвижда и няма решение на Министерския съвет за изпращане на такава батальонна група в Афганистан.
По втория въпрос – за мен е малко обидно, когато се казва, че ние „трошим пари” за участие в тази операция, и най-вече за хората, които жертват живота си всеки ден. В края на краищата имаме определени съюзнически задължения. Това не е само консумация на сигурност от НАТО, а е и принос към сигурността в света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, с въпросите и отговорите към министър Ангелов приключваме днешния парламентарен контрол. Благодарим му за отговорите.
Както повелява нашият правилник, трябва да обявя датата и часа на следващото парламентарно заседание.
То ще се състои в сряда, 29 юни 2011 г., Петровден, от 9,00 ч. – според програмата, която ще бъде раздадена предварително предходния ден.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател: Цецка Цачева


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов

Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин