Председателствали: Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, предлагам на вниманието ви Програма за работата на Народното събрание за периода 29 юни – 1 юли 2011 г.:
1. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет на 28 май 2011 г.
2. Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет на 16 май 2011 г.
3. Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет на 9 юни 2011 г.
4. Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет на 16 май 2011 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносители – Цецка Цачева и група народни представители на 26 май 2011 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители – Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – народните представители Емил Радев, Вяра Петрова и Красимир Петров на 10 юни 2011 г.
8. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител – Министерският съвет на 17 юни 2011 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи. Вносител – Христо Бисеров на 5 май 2010 г, приет на първо четене на 16 юни 2010 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител – Министерският съвет на 15 февруари 2011 г. – точка първа за четвъртък, 30 юни 2011 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Вносител – Министерският съвет на 13 юни 2011 г.
12. Проект за решение за преобразуване на Самостоятелния частен земеделски колеж – Пловдив във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив. Вносител – Министерският съвет на 26 май 2011 г.
13. Парламентарен контрол.
Искам да уточня, че същият ще започне в редовното време, както е по правилник – от 11,00 ч. до 14,00 ч. В зависимост от това как върви програмата, сутринта евентуално може да има и законодателна дейност.
Подлагам на гласуване така предложената ви програма.
Гласували 143 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 13.
Програмата е приета.
На основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постъпиха три искания. Едното от тях е оттеглено от вносителите, а именно, това което касае Проект за решение за избиране на членове на Комисията за защита от дискриминация, внесено от проф. Станилов от Политическа партия „Атака”.
Първото искане е от името на Парламентарната група на Коалиция за България на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов относно състоянието на Селскостопанската академия и изразените намерения за смяна на председателя на същата.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Поводът да поискаме изслушването на министър Найденов е отстраняването на председателя на Селскостопанската академия проф. д-р Светла Бъчварова – отстраняване, което по същество е политическа репресия и което не е особено изненадващо, макар и предизвестено няколко месеца преди това. Това е поведение на управляващото мнозинство, което за съжаление компенсира отсъствието на реална политика, която да събужда доверие и съответно респект със своите резултати.
Изненадата обаче е, че подобно отношение се демонстрира към председателя на Селскостопанската академия и това се обяснява с доклад на Сметната палата с констатации за нарушения. Доколко това е така, се вижда от факта, че заповедта е връчена на проф. Бъчварова, преди да е завършен и съответно преди да е връчен докладът с констатациите на Сметната палата.
Според нас зад това отстраняване се крият политически и икономически интереси, свързани с позицията й на председател на Селскостопанската академия, още повече, интереси, които са свързани с финансите, имуществото и с научните постижения на тези 28 института, които са в състава на академията.
Според нас това е достатъчно сериозно и пленарната зала е мястото, където искаме да чуем какви са били истинските основания и мотиви на министър Найденов, за да предложи освобождаването на председателя на Селскостопанската академия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България да се проведе изслушване на министъра на земеделието и храните, господин Мирослав Найденов, както преди малко го докладвах.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 55, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, със същото основание, е от заместник-председателя на Парламентарната група на Партия „Атака” проф. Станилов. Това е искане за включване в програмата от 29 юни до 1 юли решение за избиране член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заповядайте господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нашата аргументация е единствено върху правилника, който трябва да се спази и да се избере такъв член. Освен това не бива да се блокира работата на комисията. Това е нашият аргумент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от името на Партия „Атака”.
Гласували 137 народни представители: за 82, против 34, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако не се лъжа, току-що беше гласувано включването на господин Волен Сидеров в Комисията за конфликт на интереси.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Включване на точката в дневния ред.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, ще имаме възможност да я обсъдим.
Обикновено, когато се включва точка в дневния ред, се посочва коя по ред е. След като не беше направено предложение, хипотезата е, че тя ще е последна – преди Парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Станилов, имате ли конкретно предложение като коя точка да бъде включено в дневния ред?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Извинявайте за пропуска, господин председателю. Ние предлагаме да бъде точка 1 в дневния ред, както обикновено се прави, каквато е практиката в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Вече гласувахме включването на обсъждането на тази точка, но сега предложението е да бъде включена като точка 1 в Програмата за работата на Народното събрание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 102, против 35, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Станилов се позова на практиката такива точки да се гласуват и по същество да се обсъдят в началото на пленарната седмица. Самото предложение за кандидатурата също обоснова с действието на правилника.
Уважаеми колеги, който си затваря очите пред същината на въпроса зад процедурни аргументи, прави принципен компромис със съвестта си. (Шум и реплики.) Ни повече, ни по-малко, колкото и да възклицавате.
Повече от очевидно е, че кандидатурата е една провокация преди всичко към Народното събрание. И декларацията, която беше гласувана единодушно по повод на действията на „Атака”, водени от нейния лидер, и така нататък.
Само още едно съображение от видимо процедурен характер ще ви припомня. Две хиляди граждани на Батак се обърнаха с искане Народното събрание, компетентните му комисии да вземат отношение по скандалното поведение лично на Волен Сидеров по време на празника на Батак. По една необяснима процедура досега нито една комисия не е разгледала тази декларация, адресирана поне до 4 комисии в Народното събрание.
Затова, уважаеми колеги, предлагам прегласуване на решението за включване като точка 1 на предложението на господин Станилов.
Предлагам това да бъде точка последна преди Парламентарния контрол. Всяка парламентарна група много внимателно да прецени своята позиция по същество. Защото, пак повтарям, от това гласуване, което предстои, на практика ще проличи в това Народно събрание има ли категорична воля да се отхвърли едно арогантно, нагло, антидемократично поведение на една политическа сила и нейния лидер, или това са празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на проф. Станилов.
Гласували 132 народни представители: за 92, против 36, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения от 22 юни 2011 г. до 28 юни 2011 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Вносители са Станка Шайлекова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители са народните представители Иван Костов и Димо Гяуров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна академия по противодействие на корупцията като международна организация. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за евтаназията. Вносител е народният представител Любен Корнезов. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагащи са Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за одобряване Проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г. Вносител е председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор.
Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е народният представител Христо Бисеров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за попълване състава на Постоянната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Вносител е проф. Станилов, но това предложение всъщност беше оттеглено днес.
Нали така, господин Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Постъпило е заявление на 24 юни 2011 г. от народния представител Лъчезар Иванов, с което на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявява, че оттегля внесения от него Законопроект за допълнение на Закона за здравето под № 154-01-61, внесен на 15 юни 2011 г.
На 28 юни 2011 г. в Народното събрание с вх. № 134-00-158 е внесен Годишен отчет от АЕЦ „Козлодуй” ЕАД за 2010 г.
С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Годишният отчет е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарна група думата беше поискана от господин Иван Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги народни представители, от името на Синята коалиция се обръщам към вас с молба да се включите в събирането на подписи за внасяне на две решения в Народното събрание.
Първото решение е Проект за възлагане на Сметната палата на одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
Ние настояваме и ви молим да подкрепите... Всъщност, това е идея, дошла от Политическа партия ГЕРБ, да възложи на Сметната палата да извърши одит, с цел да проконтролира Министерството на финансите за законосъобразността на отпускането на допълнителната бюджетна субсидия на партиите, към които независимите народни представители са декларирали принадлежност. Причината за това е, че в Закона за Сметната палата е казано, че тя може да контролира институциите за законосъобразността на управлението на публичните средства. В този смисъл ние настояваме да проконтролира Министерството на финансите за законосъобразността на отпускането на допълнителната бюджетна субсидия. Основната причина за това е, че според нас има неоснователно тълкувание на чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии от страна на Министерството на финансите. В тази норма е уредено отпускането на бюджетната субсидия за коалиция от партии и се отнася за разпределението на въпросната субсидия между тях. На основата на този текст не е законосъобразно да се прехвърлят средства на други политически партии извън коалицията.
Освен това настояваме, тъй като досега са отпускани тези средства, Сметната палата да извърши одит – това да бъде втората точка – на получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите. Това е пак на основание на правомощията, които Сметната палата има в специалния закон.
Освен това ние ви предлагаме със същия срок – тоест до 1 септември, да се създаде временна анкетна комисия на Народното събрание, тъй като очевидно съществува съмнение, че в Народното събрание е възможно да има скрито неоснователно прехвърляне на пари, появяване на зависимости, ограничаване на възможностите на народните представители да гласуват със свободна воля, а да са мотивирани по друг начин.
Ние ви призоваваме, тази комисия – това е другото средство, с което ние можем да намерим отговорите на въпросите: кой депутат къде е обявил принадлежност; какви точно средства са отпуснати; на какво основание Министерството на финансите е направило това?! След като се получи и одита на Сметната палата, да се вземе окончателно решение и да се реши този въпрос чрез промяна на Закона за политическите партии, а може би и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тъй като Политическа партия ГЕРБ наистина заяви, че тя е против политическото номадство, ние очакваме и ще предложим именно на ГЕРБ да се включат първи в тази подписка за внасяне на двете решения в Народното събрание. Очакваме и всички колеги от останалите политически партии да ни подкрепят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Продължаваме с точка първа от програмата ни:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА.
Вносител е народният представител Станислав Станилов.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За четвърта поредна седмица от името на парламентарната група внасяме това наше искане за попълване на квотата на „Атака” в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Както каза проф. Станилов, когато обосноваваше своето предложение по ал. 3, ние имаме правото да направим това наше предложение. Това наше право се гарантира от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имахме възможност също така да кажем, че ще правим това искане, докато това наше място в комисията не се попълни. Също така заявихме ясно и категорично, че няма да предлагаме друг член от Парламентарната група на партия „Атака”, ще предлагаме единствено и само господин Волен Сидеров.
В знак на солидарност от бавенето, от неспазването на правилника и от бавенето на това решение, всички депутати от парламентарната група решихме да преустановим нашето участие в парламентарни комисии. Този проблем рано или късно трябва да бъде разрешен. Аз ви предлагам – колкото по-рано, толкова по-добре. Нека сега да гласуваме и да попълним това място.
Вижда се ясно, че от Парламентарната група на Коалиция за България нямат желание да подкрепят това наше решение. Господин Пирински го показа ясно преди малко.
Тук се обръщам към колегите от ГЕРБ – обръщам се към вас с желанието, с молбата да разберете, че тази комисия е за борба с корупцията – кой би бил пó на място да бъде член на тази комисия от председателя на Партия „Атака” – Волен Сидеров?! Кой друг? (Реплики и възгласи: „Еее!”) Кой друг? Кой? Някой независим народен представител, който е изтъргашил своя глас? Той ли да бъде член? Естествено, че не!
Също така отново ви напомням, че от нерешаването на този проблем страда цялата работа на Народното събрание – падат кворуми на комисии, ние не участваме в тези комисии и така ще бъде до решаването на проблема.
Не може да се използва случая пред джамията с цел да се заклейми една цяла парламентарна група, да се заклейми един парламентарен лидер. Беше приета декларация в Народното събрание, бяха осъдени тези действия пред джамията. Какво се случи там е друг въпрос. Тези действия там не са разглеждани. Още нито прокуратурата, нито полицията се е произнесла. Въпреки всичко беше приета тази декларация, заклеймихме, казахте Сидеров колко е лош, няма никакви основания сега да не подкрепите това наше искане. Просто не смесвайте тази декларация с чисто формалното спазване на правилника. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам дискусията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз бих искал да ви припомня две решения на това Народно събрание с два конкретни казуса, които са свързани с наши колеги, които са свързани с абсолютно същото изпълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първият казус се нарича – Делян Пеевски, ако си го спомняте. Той беше в началото на работата на Народното събрание. Между другото, той беше предложен да бъде член на същата тази комисия, както ДПС имаше право да предложи свой представител в тази комисия. Обаче Народното събрание реши, че той не може да бъде член на тази комисия, въпреки че ДПС очевидно имат право да имат един член в тази комисия.
Вторият казус, който искам да ви припомня, е казусът с госпожа Емилия Масларова. Тя беше председател на Социалната комисия, защото БСП има право на един председател точно на тази комисия. Тя беше предложила нея, обаче Народното събрание със своето мнозинство отхвърли това право и каза: „Да, вие ще имате председател на комисията, но той няма да се казва Емилия Масларова.”
Сега започвам да се питам, когато тези правила и тези нарушения на правилника, на който вие се позовавате, се прилагат спрямо представители на ДПС и БСП, дали важат и за „Атака”?! Очевидно Народното събрание има право да се произнесе по това кой ще представлява съответната политическа партия. Тя може да има свой представител, но кой да бъде той – очевидно Народното събрание може да се произнесе и очевидно вече два пъти го е правило в рамките на това Народно събрание.
Имайте предвид тези два прецедента, когато сега решите да гласувате по отношение на една политическа партия, която е представена поне в две държави – имам предвид освен в България и Сейшелските острови. Благодаря ви. (Смях и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Проектът за решение, внесен от проф. Станилов, се позовава на два текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – ал. 7 на чл. 18, и ал. 1 на чл. 20.
Алинея 7 гласи, че: „Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.” Нещо, което е безспорно.
Член 20, ал. 4 гласи, че: „Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако не е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.”
Това, което ясно личи от тези текстове, е, че Народното събрание по никой начин не е задължено да избере онзи кандидат, който една парламентарна група е предложила. В противен случай текстът в правилника щеше да звучи по друг начин, че Народното събрание утвърждава или назначава предложения от парламентарната група кандидат. Очевидно въпросът е на преценка на Народното събрание. Тази преценка, както спомена и господин Чуколов – по отношение на кандидатурата, предложена от „Атака”, на три пъти най-малкото беше категорично негативна. Беше гласувано с огромно мнозинство, че Народното събрание не приема тази кандидатура. Независимо от това, както пак каза господин Чуколов – Парламентарната група на „Атака”, заявява еднозначно, че друга кандидатура няма да представи, че няма да работи в комисиите, докато не се избере онзи, който тя е предложила. По определен начин парламентарната група рекетира Народното събрание, блокирайки една комисия и създавайки една ненормална ситуация на работа.
Господин Чуколов спомена, че е приета декларация. Ясно, дадена е оценка, да вървим напред. Първо, при приемането на декларацията господин Станилов от тази трибуна много ясно и недвусмислено заяви, че групата не приема тези констатации, абсолютно ги отхвърля. С поведението си по начина, по който настоява на тази кандидатура, още веднъж доказва, че и до ден-днешен по никой начин „Атака” не приема дадената й от Народното събрание – и от огромното мнозинство на обществото – оценка.
Аз ще се върна отново на случая в Батак. Председателят на Народното събрание госпожа Цачева има видеозапис на инцидента, провокиран изцяло от „Атака” и от Волен Сидеров, в който личи как един празник на града, на децата на града, е съсипан от едно безпрецедентно скандално поведение именно на господин Сидеров. Не може да става дума за никаква парламентарна етика в поведението на господин Сидеров – не само, а и за елементарна просто човешка етика по отношение на онези, с които той не е съгласен.
Ще ви припомня и какво беше неговото поведение в деня на инцидента пред мюсюлманския храм в столицата, когато той влетя в тази парламентарна зала, взе думата в движение и от тази трибуна в пряк ефир се нахвърли с безпрецедентно скандални обвинения и квалификации и към министъра на вътрешните работи, и към полицията, наричайки ги „еничарски” и така нататък. Водещият заседанието, от същата парламентарна група, естествено не направи никаква бележка или опит да отнеме думата на едно изказване, което не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен грубо провокационно. Нищо общо с каквото и да било парламентарно поведение и така нататък.
Днес ни се предлага този народен представител да бъде избран за член не на каква да е комисия, а по корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика с явната тенденция той да стане и неин председател. Дава ли си сметка всеки един от тези, които евентуално ще гласуват „за”, какво върши със своя глас, какъв удар нанася по остатъците от авторитет на Народното събрание, каква безпрецедентна наглост и цинизъм разрешава да надделее над елементарни принципи на демократично поведение, на демократично общество, на парламентаризъм? Гласуването ще покаже какъв е отговорът.
Аз искрено се надявам, че мнозинството на ГЕРБ няма да допусне такъв изключително тежък удар върху основната институция в републиката, върху държавността, върху остатъците на доверие на гражданите – че тук стоят хора, които съзнават своите отговорности!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – проф. Станилов.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От инцидента пред джамията досега господин Пирински, който изразява позицията на Коалиция за България, предлага политически остракизъм за лидера на „Атака”. По смисъла на всякаква политическа логика, ако се предложи такъв остракизъм, той трябва да бъде приложен за цялата парламентарна група и ако Парламентарната група на „Атака” предложи мен за член на тази комисия, вие не бива да ме избирате на същия принцип, защото за подобни политически случаи, политически изяви, превърнати в инциденти не от нас, а от нашите противници, носят отговорност всички, включително и аз.
Никой досега не е разследвал инцидента в Батак. Инцидентът в Батак беше представен на обществото по един абсурден начин. Кметът на Батак просто се опита да прекъсне митинга на „Атака”, който се провеждаше на площада, като настрои част от гражданите на Батак срещу нас. Това беше нечуван скандал, след което самият кмет напусна тържеството и замина на ядене и пиене на язовир „Батак” на Цигов чарк, което е отразено във всякаква документация, включително и в медиите. Този политически остракизъм показва, че въпреки демократичните принципи, които изповядва господин Пирински, той предлага всъщност един „лов на вещици” и духът на сенатор Джоузеф Маккарти не е изчезнал от неговата глава.
Аз ви предлагам да се отнесете принципно към нещата. Ние отговаряме за своите действия, ние сме Партия „Атака” и винаги сме били такива. Ние знаем много добре и винаги сме знаели, и когато сме тръгнали в това движение „Атака” – сме знаели, че този, който противостои на турската инвазия в България, го чака нелека политическа съдба, чака го наистина остракизъм, чакат го непрекъснати разправии, чакат го провокации и прочее, прочее мерки. Затова носим цялата отговорност! Призовавам ви да постъпите принципно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други реплики? Няма.
За дуплика – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Станилов отправи две претенции към онова, което казах, че апелирам за остракизъм и че съм за турската инвазия в България.
Господин Станилов, по първия въпрос, никога не съм бил за концепцията за колективната вина. Във вашата парламентарна група има много личности, които с поведението си, са показали, че могат да бъдат и членове, и да водят Комисията по корупцията. Такъв не е господин Волен Сидеров с личните си изяви, с личното си поведение. Така че за никакъв колективен остракизъм не пледирам, а за отговорно решение по отношение на една личност.
Що се отнася до втория въпрос това е груба спекулация. Да обвинявате всеки, който поставя под въпрос поведението и избирането на един отделен народен представител, като едва ли не национално безотговорно поведение. Такава спекулация Вие като учен не би трябвало да си позволявате да правите. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Това е, което казахте от трибуната.
Много добре знаете, че по редица въпроси Народното събрание е взимало достатъчно отговорни позиции, когато се е касаело именно за националните интереси. Ето защо не приемам Вашата реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Лично обяснение – заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Пирински, моето присъствие в Парламентарната група на „Атака” и в Народното събрание е резултат от задълбочен, близо 20-годишен анализ на политическото състояние в България. Някой трябва да излезе и да каже „Не!” на едно течение, което е изключително вредно. Някой трябва да излиза и да говори от време на време поне истината. Някой трябва да казва пряко нещата. Затова съм в „Атака” – точно защото съм аналитичен учен с 40 години стаж и моето признание като такъв е така да се каже легитимно и в български, и в международен план – това поне не може да се оспорва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Пирински, процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, когато се прави дуплика на реплика, няма как да не се спомене името на репликиращия. По този повод да давате възможност за лично обяснение ми се струва, че не съответства на правилата. Ако онзи, който е направил репликата, желае да продължи дискусията, той може да поиска думата да развие своята теза, но не и да ползва правото на лично обяснение, така че за това е възражението ми по процедурата, която приложихте.
По същината обаче на това лично обяснение, господин председателю, въпросът, който се повдига, е въпрос, който не може да бъде отбягнат, ако реши Народното събрание да го обсъжда – има процедура това да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Петков, заповядайте за изказване.
КАМЕН ПЕТКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Всеки ден в партийния вестник „Атака” излизат купища лъжи и мръсотии по линия на ГЕРБ и на всички парламентарни групи. Излиза тук господин Чуколов да моли ГЕРБ да подкрепят. Жалки сте, господин Чуколов! Добре, че хората, които съм питал за този вестник, дали го четат, са ми казали, че откакто го има – тоалетна хартия не си купуват.
Ще гласувам Волен да стане председател на тази комисия тогава, когато Ахмед Доган стане съпредседател. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване проекта за решение, предложен от Парламентарната група на Политическа партия „Атака”, а именно:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Волен Николов Сидеров за член на постоянната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.”
Гласували 129 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 55.
Предложението за проект за решение не е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2010 Г.
Вносител е Висшият съдебен съвет на 28 май 2011 г.
С доклада ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще направя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по четирите точки: Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г.; по Годишния доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г.; по Годишния доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2010 г. и Годишния доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г. на:
- от Висшия съдебен съвет – проф. д-р Анелия Мингова – представляваща Висшия съдебен съвет, господин Божидар Сукнаров, господин Георги Шопов, господин Петър Стоянов и господин Пламен Стоилов – членове на Висшия съдебен съвет;
- от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Ана Караиванова – главен инспектор, госпожа Елка Пенчева – инспектор, и госпожа Незабравка Стоева – инспектор;
- господин Борис Велчев – главен прокурор на Република България;
- проф. Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд;
- от Върховен административен съд – господин Георги Колев – председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г., № 111-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2011 г.
Комисията разгледа обобщения годишен доклад на свое заседание, проведено на 15 юни 2011 г.
Докладът беше представен от представляващия Висшия съдебен съвет проф. д-р Анелия Мингова. Бяха очертани основните акценти в дейността на Висшия съдебен съвет през 2010 г., както и констатациите, свързани със структурата, функциите и обхвата на Висшия съдебен съвет. Представена бе подробна информация за работата на ВСС по отделните дейности, осъществявани чрез постоянните му комисии, като бяха очертани приоритетите, изводите и препоръките, свързани с кадровата дейност, бюджета, дейността по правни въпроси и международно правно сътрудничество.
Информацията, свързана с дейността на Инспектората към ВСС, бе представена от главния инспектор госпожа Ана Караиванова. Подчертано бе, че дейността на Инспектората постига общ дисциплиниращ ефект по отношение на бързината, прозрачността и ефективността на работата на съдебната система, каквато е и оценката на Европейската комисия за изминалия период в Междинния доклад от месец февруари 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Отбелязани бяха както добрите практики, така и негативните тенденции, констатирани при проведените през 2010 г. планови, тематични, контролни проверки, инцидентни проверки при самосезиране и проверки по сигнали. В заключение бяха изложени основните изводи от цялостната дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Обобщеният годишен доклад е структуриран в отделни раздели и съдържа констатации за цялостната дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората през годината.
Във връзка с основните дейности на ВСС за кадровото и финансово обезпечаване на работата на съдебната система през 2010 г. е констатирана особена активност в дейността на Етичната комисия.
По предложение на Комисията по предложенията и атестирането през 2010 г. ВСС се е произнесъл общо по 1542 предложения за повишаване в ранг, по 715 – за провеждане на атестиране с оглед придобиване на несменяемост и 227 предложения за периодично атестиране, като са разгледани 79 молби за освобождаване от длъжност и 81 предложения за поощряване на магистрати.
Комисията „Бюджет и финанси” е провела 56 заседания и изразила становища по предложения на административните ръководители във връзка с щатната численост, по запитвания и жалби, предложения за безвъзмездно предоставяне на материални активи и др.
Правната комисия на ВСС е провела общо 45 заседания. Дейността й е била свързана с решаване на съществени организационни въпроси, изготвяне на указания и препоръки до председателите на постоянните комисии към ВСС относно отчетните им доклади, актуализиране на конспектите за конкурсни изпити на младши съдии и прокурори, изработване на проекти за становища по 21 законопроекта на Народното събрание и нормативни актове на Министерски съвет и отделни министерства.
През 2010 г. към ВСС е конституирана комисия за взаимодействие с Инспектората към ВСС, която разглежда и приема актовете за резултатите от извършените проверки от Инспектората. Тази дейност от 2010 г. е извън обхвата на правомощията на Комисията по правни въпроси за разлика от предходните години. Изготвени са 28 становища, които в сравнение с 2009 г. са били 29 на брой.
През 2010 г. Комисията по съдебна администрация е провела 40 заседания. По предложение на Комисията са отпуснати 33 нови щатни бройки в по-голямата си част за най–натоварените съдилища в страната – Софийски градски съд – 13 щатни бройки, Софийски районен съд – 15 щатни бройки, и намалена щатната численост в някои административни, окръжни и районни съдилища.
Основните приоритети през 2010 г. в дейността на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” са били реализирането на мерките и дейностите, заложени в Стратегията за борба с корупцията и Програмата за нейното изпълнение, срочно и качествено решаване и произнасяне по жалби и сигнали на граждани и юридически лица, изразяване на принципни становища от етичните комисии по места при атестиране на магистрати и други. Изготвен е анализ за изпълнението на мерките, предвидени в стратегията, като предстои изготвяне на план с конкретни отговорници и срокове за тяхното изпълнение за 2011-2012 г.
През 2010 г. в дисциплинарната комисия са разгледани общо 192 бр. дисциплинарни преписки. От сравнителния анализ за периода 2007–2010 г. е отбелязано значително увеличение на дисциплинарните производства, образувани за накърняване престижа на съдебната власт и нарушаване правилата на професионалната етика. През 2009 г. те са 83 бр., намаляването им през 2010 г. е на 39 бр. Като основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност преобладават нарушения, изразяващи се в неизпълнение и/или забавяне изпълнението на служебните задължения и действия, нарушение на правилата на професионалната етика и/или уронващи престижа на съдебната власт. През периода са приключени общо 49 дисциплинарни производства, образувани и през предходни години.
През 2010 г. ВСС е разгледал общо 32 заповеди на административни ръководители за налагане на наказания „забележка” и „порицание”, потвърдени са: седемнадесет наложени наказания „забележка” и девет наложени наказания „порицание”.
Комисията по изпълнение на мерките за организацията на работата по делата от особено обществен интерес е провела 31 заседания.
Независимо от отчетените добри резултати в доклада се отбелязва, че административните ръководители не познават детайлно работата по делата с висок обществен интерес в съответните райони, като се препоръчва председателите на апелативните съдилища и прокуратури да осъществяват много по-непосредствен контрол, при необходимост да правят проверки по хода на конкретни дела, да изискват периодично аналитични доклади от ръководителите на окръжно и районно ниво по отношение на специфичните фактори, забавящи наказателния процес – проблеми с експертизите и вещите лица, с отсъствия поради заболяване и с призоваването.
През отчетната година Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси при ВСС е провела 41 редовни заседания, на които е разгледала 638 декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси. Разгледани са 24 сигнала, съдържащи твърдения за наличие на конфликт на интереси по отношение на общо 23 магистрати, от които 14 съдии и 8 прокурори, три от сигналите са анонимни и за тях не е образувано производство по чл. 25, ал. 1 от закона. Изводите, които са изложени в доклада, показват, че както и през изминалата 2009 г., сигналите се подават предимно от страни по дела срещу магистрати, които разглеждат техните спорове.
Към ВСС през октомври 2010 г. е създадена Комисия за определяне на качествени показатели за натовареност на магистратите, като акцент в дейността й се отбелязва подобряване качеството на правосъдието, важна част от което е адекватната оценка на натовареността на съдиите и на отделните съдилища.
През 2010 г. в Комисията за изготвяне на анализ и последващи действия по препоръките на Инспектората към ВСС са постъпили, разгледани и анализирани актове с резултати от извършени проверки на инспектората от апелативни райони В.Търново, Бургас, Варна и София. На всяко тримесечие комисията е изготвяла анализи на обобщените резултати по наказателни, граждански и търговски дела, на база на които се осъществява обратната връзка между ВСС и органите на съдебната власт.
През отчетната година Инспекторатът към ВСС е приключил всички комплексни планови проверки на съдебните органи на територията на цялата страна. Проведени са три планови проверки в апелативни райони – Варна, Пловдив и София. Комплексните планови проверки по граждански и търговски дела са извършени на територията на Софийски апелативен район в шест окръжни съдилища и в СГС, в 27 районни съдилища и Софийски районен съд.
По статистика през отчетната година в инспектората са постъпили 1509 броя сигнали, работата по 1656 сигнала, в това число и останалите от предходната година е приключила. Изпратени са 30 броя сигнали по чл. 54, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Закона за съдебната власт до компетентните съдебни и други държавни органи.
Особено внимание в доклада се обръща на мерките за санкциониране на корупцията и търговия с влияние, укрепването на административния капацитет, дисциплинарните функции, противоречивата съдебна практика, на действията, последващи констатациите на инспектората, взаимодействието с ВСС, проблемите на дисциплинарната практика, поощренията и международното сътрудничество и др.
В последващата дискусия по доклада участие взеха народните представители Искра Фидосова, Емил Радев, Юлиана Колева и Димитър Лазаров.
Бяха поставени въпроси, свързани с предприетите мерки за структурни промени, намаляване броя на администрацията във военните съдилища и преразпределяне на ресурсите към други съдилища. На дебат бе поставена темата за големия брой незаети щатни бройки и необявяването на конкурси през изминалата годината, като бе препоръчано да не се чака решението по обжалване на проведените конкурси, с цел да не се блокира работата на съдебната система. Внимание в дискусията бе отделено и на делата с особен обществен интерес и работата на административните ръководители по тях, с оглед по-детайлно запознаване и контрол по тези дела. По отношение на тях бе поставен въпрос изготвят ли се анализи от административните ръководители по тези дела и в каква периодичност с цел обобщаване на изводите на база събраната информация. Препоръчано бе да се намери механизъм за анализиране фактологията на делата с цел създаване на ясна и отчитаща се съдебна система. Във връзка с атестирането на магистратите бе поставен въпрос вземат ли се под внимание: сроковете за решаване на делата, резултатите от обжалването, потвърждаването и отмяната на постановените присъди, както и анализират ли се от ВСС делата, приключили с оправдателни присъди.
След проведената дискусия и обсъждането на доклада Комисията по правни въпроси направи следните констатации:
Представеният Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г. съдържа подробна и аналитична информация. ВСС е направил анализ на база статистическите данни за 2010 г., като е формулирал изводи, препоръки, както конкретни мерки при констатиране на отделните пропуски и нарушения.
Комисията по правни въпроси отправя следните препоръки:
1. Висшият съдебен съвет да продължи работата си за справяне с корупцията и противодействието срещу нерегламентираното влияние във и върху съдебната система.
2. Висшият съдебен съвет да положи усилия за обективното оценяване на работата на магистратите с цел недопускане неточности при атестирането.
3. Висшият съдебен съвет да реализира в пълнота управленските си правомощия по отношение на международните дейности и мрежи на сътрудничество.
4. Висшият съдебен съвет да следи за недопускане на противоречивата практика по дисциплинарните производства.
5. Инспекторатът към ВСС да продължи резултатните си усилия при проверките за добро администриране и срочност на делата в съдебната система. Да продължи работата си по обобщаване на противоречива съдебна практика и инициира предложения за тълкувателни решения на общите събрания на ВКС и ВАС.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси гласува единодушно със 17 гласа „за” и прие Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г., № 111-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2011 г., и предлага на Народното събрание Проект на решение за приемането му:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 87, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
От вносителите – заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми магистрати! Поредният годишен доклад за дейността на Висшия съвет се представя пред вас в твърде критичен момент от неговото конституиране насам – момент, в който като че ли се поставя под съмнение или се създава такова усещане за съмнение, за всичко, което се опитвахме да изграждаме и за което влагахме усилия през последните години. Затова аз няма да повтарям пред вас съдържанието на доклада.
Благодаря и на колегите от Комисията по правни въпроси към Народното събрание за конструктивните препоръки, предложения и анализ, който направиха. Заявявам, че ние сме съгласни с тези констатации и препоръки и така, както сме правили досега, ще се съобразим и в следващата си дейност.
Искам да апелирам пред вас обективно и разумно да сложите на кантар позитивите и негативите в нашата работа, така както повелява вашата съвест, и гласуването днес на нашия доклад да бъде лакмус за вашето доверие в креативността на този конституционен орган.
Веднага искам да заявя, че ние се отнасяме с уважение към отправените в публичното пространство негативни оценки и искаме да ви уверим, че проявяваме самокритичност към тях.
На въпроса има ли проблем относно управленския капацитет на Висшия съдебен съвет, трябва да отговоря: „Да, безспорно има!” Да, вярно е, в работата ни има недостатъци и понякога могат да бъдат отправени критики към отделни наши действия и решения, но няма и нито един Висш съдебен съвет, който да се е харесал на всички, а преждевременното прекратяване на мандата само засилва нестабилността на институцията.
Не съм съгласна обаче един проблем да засенчи всичко, което Висшият съдебен съвет е направил за системата и да го омаловажи или направо да го зачеркне.
Като че ли изгуби значение или някои забравиха, че работата на органа беше оценявана положително чрез почти единодушно приемане на ежегодните доклади за работата на Висшия съдебен съвет. Като че ли загуби значение и фактът, че последните два доклада на Европейската комисия подчертаваха и положителните моменти в неговата работа, и усилията, които този орган полага за реформиране на системата.
Отново се появиха критики за неспособност на Висшия съдебен съвет да управлява. В какво се изразява тази неспособност? Може би в това, че единствен реагира безапелационно на синдрома „Красьо” в съдебната система? Затова, че наказа 18 магистрати, 5 от които с уволнение, и поиска оставките на двама свои членове, които после освободи и от заеманите магистратски длъжности само поради неотхвърлено категорично съмнение за неправомерно кадрово вмешателство? Или защото провежда систематични регионални съвещания с магистрати по най-наболелите проблеми, свързани с движението, отлагането и приключването на делата в срок, в резултат на което в пъти намаляха случаите за необосновано връщане на делата? За първи път от години насам сме свидетели на ритмичност при насрочването на делата. Или пък защото, за разлика от другите властови институции, прие безпрецедентен Етичен кодекс за поведението на българските магистрати, чието спазване издигна като безспорно мерило за почтеност в професионалния и личния живот, макар и да се срещат гласове, че неспазването на неюридически норми не може да бъде дисциплинарно санкционирано.
Нека да припомня и за приетата Информационна стратегия, насочена към подобряване обслужването на дейностите в органите на съдебната власт. Нека припомня и за специалната Комисия за анализ, контрол и последващи действия по изпълнение на препоръките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, която доведе до приемане и прилагане на редица административни и организационни мерки за подобряване работата както на административните ръководители, така и на магистратите по организацията и движението на делата.
Разбира се, има и големи предизвикателства пред нас, които все още не сме извършили или приключили категорично. Такова е предизвикателството, свързано с критериите за натовареност, по което ние продължаваме да работим.
Затова апелирам да подложите на анализ и оценка цялостната дейност на съвета, така както сме ви я представили в доклада и беше отразена в становището на Правната комисия.
Апелирам към вас да изразите отношението си към опитите за делегитимация на Висшия съдебен съвет, които според нас се разминават с представите за разумност. Твърди се, че проблемът е конституционен, но се иска оставка на членовете на Висшия съдебен съвет. Неминуемо възниква въпросът: какво би се постигнало с нея? Автоматично ли това ще породи оздравителен ефект за системата? Като няма кой да вземе управленски решения изобщо, това ще реши ли проблемите на съдебната власт? Кой трябва да прецени кое решение е правилно и кое – не?
От зората на демокрацията представата за нея се свързва с господство на мнозинството над малцинството. Всеки акт ли на Висшия съдебен съвет, който поражда съмнения за правилност, трябва да води до саморазпускане на органа, който е взел решението? Кой ще носи тежкото бреме на отговорността да преценява като последна инстанция кое решение на Висшия съдебен съвет е правилно и как трябва да се постъпи, в случай че не е? Не е ли създаден този орган именно за да носи отговорност за своите актове по време на своя мандат? Ако някой друг има моралното право да правораздава над всеки акт на съвета, няма ли да е налице подмяна на основни конституционни принципи за упражняване на държавната власт? Каква е гаранцията, че ще бъдат правилни всички решения на следващите, които биха били избрани, в случай че бъде избран, както се иска в публичното пространство Временен Висш съдебен съвет? Те как ще работят? – под натиск? Натискът на гражданското общество е здравословен само когато е градивен.
Чрез оставката на съвета ще се решат ли с магическа пръчка големите проблеми, които има съдебната система през последните 20 години и ще се преодолее ли общественото недоверие? Ще изчезнат ли оправдателните присъди по знакови дела, за които ни укорява Брюксел? Ще се убедят ли гражданите, че са справедливи различните по размер наказания в идентични по фактически състав престъпления? Ще се стопи ли недоволството от забавянето и отлагането на делата? Ще се прекратят ли висящите дела в Страсбург за нарушаване правата на защита в разумен срок?
Ние сме за всякакви промени, включително и конституционни, и това сме заявявали категорично в наши официални становища до този момент, промени, които да направят невъзможно пораждането на съмнение за каквото и да е вмешателство при вземането на управленски решения. Всъщност искам да ви припомня, че с последните изменения в Закона за съдебната власт възможността за субективен подход при кадровото израстване в системата и при първоначалните назначения отпаднаха. Въведе се повсеместният конкурс. Няма никаква пречка законодателно да се минимизира чрез допълнителни изменения субективният елемент и при избора на административни ръководители. Според мен частично това вече е факт с част от промените в Закона за съдебната власт.
Има промяна в критериите за избор и подбор. Приехме нова наредба в резултат на измененията в закона. Обособени са две подкомисии в Комисията по предложенията за санкции. Оценяват се и моралните качества на кандидатите в Специализираната комисия по професионална етика. Законово беше закрепено задължението да изслушваме концепциите на кандидатите пред пленарния състав на Висшия съдебен съвет. Въведе се явното гласуване, което поставя всеки от членовете на съвета сам, открито пред собствения му избор. Нека проверим първо как работят тези промени – това тепърва предстои.
Аз мисля, уважаеми дами и господа народни представители, че усилията на съвета трябва да бъдат защитени от другите властови институции, в частност и с вашата оценка днес по повод приемането на поредния годишен доклад, защото дестабилизацията на една от трите власти чрез дестабилизацията на нейния управленски орган повлича дестабилизация и в останалите. Смисълът на разделението на властите е в тяхното триединство, защото власт власт възпира, но и власт власт гарантира. Делигитимацията на съвета допълнително би делигитимирала съдебната система като цяло, а това би означавало делигитимация и на държавната власт въобще. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Друг от вносителите?
Госпожо Караиванова, заповядайте.
Има думата главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
АННА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Трудно ще ми бъде след изключително силното изложение на проф. Мингова да представя отчета за работата на инспектората през 2010 г., съзнавайки че това може би е последният отчет, който правя пред вас. Само няколко месеца след президентските избори вие, уважаеми народни представители, ще трябва да изберете нов състав на инспектората. Тогава сигурно ще се убедите дали е лесно постижимото мнозинство от две трети за избора на инспектората, който засега е единственият орган, избиран с такова високо мнозинство. Може би затова освен отчета за 2010 г. ще правя паралели за целия период от създаването му.
Създаването на инспектората беше израз на така дълго търсения баланс между независимостта и отчетността на съдебната власт, защото, ако една от основните характеристики на съдебната власт е нейната независимост, също толкова основен е принципът, че в демократичната държава всяка власт се отчита пред суверена.
Горчивият ни опит в годините на прехода (не знам свършил ли е, или не), показа, че независимостта без отчетност води до опорочаване на основни конституционни принципи, на които е изградена системата на съдебната власт и може да се изроди в произвол. От момента на своето учредяване инспекторатът е поставен пред това предизвикателство – да работи при спазването на деликатното равновесие между двата принципа: задължението на съдебната система да се отчита за дейността си пред обществото и ненакърняване на правото й на задължителна независимост за третата власт.
През 2010 г. приключиха комплексните планови проверки на всички съдебни органи на цялата територия на България, изключвайки административните съдилища, създадени през 2007 г., и върховните съдилища, които оставяме на следващия състав да проверява. В някои от тези съдебни органи, съдилища и прокуратури в продължение на повече от двадесет и повече години не е извършвана проверка от централен проверяващ орган. По този начин осъществихме предварително поставената си цел – да се придобие цялостна представа за състоянието на съдебната система, да се установят добрите модели за работа и да се констатират недостатъците, които формират не само в последно време негативния образ на съдебната власт, не само на централните й управляващи органи.
През третата година от своето създаване Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приключи проверката на апелативен район – София, най-големият апелативен район в България. Знаехме и предварително, но установихме и с конкретните си проверки, че работата на съдебните органи в този район се характеризира с най ниски показатели. Например Софийският районен съд няма въведена електронна деловодна система, което затруднява извършването на справки по движението на делата, за разлика от почти всички други съдебни органи. В Софийския градски съд електронната система е изключително неточна, което забавя проверката ни, извършвана в Наказателното отделение по спазване сроковете по Наказателнопроцесуалния кодекс. Много от справките са неверни, и в книгите са неверни, и се налага да се вземат самите дела.
Насрочват се многобройни съдебни заседания за събиране на допуснати доказателства по гражданските дела. Това освен че сочи за недобрата подготовка и предварително проучване на делата, води и до значително забавяне на разумните срокове по движението на производствата. Това беше констатирано и в пилотното гражданско дело на Софийския градски съд от Европейския съд по правата на човека, констатирали сме го преди той да дойде. В продължение на година и половина се администрират молби по гражданско дело, изпратено във Върховния съд, който пише три писма до Софийския районен съд и едва след третото му се изпраща. Едва ли Върховният касационен съд контактува с деловодителката, която трябва да му изпрати молбата.
Софийският районен съд разполага с лоша материална база и магистратите са поставени при тежки условия на труд – недостиг на работни места както за магистратите, така и за администрацията, ограничен брой на съдебните зали и така нататък. Не може да се отрече, че лошите условия са предпоставка за понижаване на ефективността, а понякога и на качеството на съдебните актове. Инспекторатът при всяка своя проверка отразява този факт в констативната част, но други са органите – предимно от изпълнителната власт, която трябва да разреши този проблем. Въпреки това при извършените проверка се установява, че не малък брой от магистратите спазват процесуалните срокове по НПК и ГПК. Установи се, че има състави, които нямат нито едно просрочено дело както при изписване на решенията по гражданските дела, така и при изписване на мотивите към наказателните дела. Други обаче имат със 77-80-84-85% свършени дела извън регламентираните в процесуалните закони срокове. Тези магистрати смятат, че не следва да отговарят за лошите си показатели поради обективни причини – прекомерно натоварване и недобри условия за работа. Това е отразено в своебразната форма на възражение срещу резултатите от нашата проверка, в петиция в кавички, подписана до главния инспектор, до министъра на правосъдието и председателя на Върховния касационен съд от 103 съдии от Софийския районен съд, в която фигурират и тези, които имат 85% просрочени дела.
Спазването на законоустановения, даже разумния срок не е въпрос на личен избор на съдията, а установено със закон задължение, неизпълнението на което се квалифицира като нарушение на служебните задължения. Освен персоналните санкции за нарушителите превишаването на разумната продължителност на производствата е основание за присъждане обезщетение за вреди, нанесени от държавата, тоест това вече не е проблем на съдията и на съдебната система, а сериозен проблем за обществото, което плаща до четири пъти за немарливата работа на отделни магистрати.
Задължението на съдиите да решават разпределените им дела и преписки в определените срокове е въведено с чл. 12 и чл. 210 от Закона за съдебната власт, а също така и в Конвенцията за защита на правата и свободите. В резултат обаче на препоръките ни за организационни мерки в Софийския районен съд за спазване на сроковете, както и за създаване на времеви стандарти за разумни срокове при насрочването на делата председателят на Районния съд ни изпрати писмо с набелязани мерки, че за постановяване на съдебното решение разумният срок е три месеца.
Уважаеми народни представители, вие сте гласували в процесуалните кодекси, че срокът за постановяване на решение и на мотивите към наказателни дела е един месец. Означава ли това, че следва да допълните тези срокове и да напишете: „за софийските съдилища те не важат”!
Практиката на Европейския съд приема неотклонно, че претовареността на съдебните органи не е извинение за превишаване на разумните срокове. Нещо повече, конвенцията налага на договарящите страни задължението да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на всички негови изисквания.
Основният въпрос, който може да се види от тези, които могат да допринесат за управлението на съдебната власт, и от инспектората, който със своите проверки дава реалната картина, за някои е начинът за кадровото израстване на някои от магистратите. Тук дори с риск да превиша времето, ще ви дам конкретен пример. Установихме, че за една от тези съдийки, подписали петицията, както наричам писмото, че по назначение, след като завършила „младши” със съдийство в Окръжния съд, София, е била в Районен съд, Ихтиман, където само на книга е престояла три дни. След това е командирована в София, работила е девет месеца и, естествено, спечелила конкурса за постоянно място в Софийския районен съд. Като не може да се справи с натоварването в Софийския районен съд, се пита защо не си е стояла в Районния съд в Ихтиман, където по-лесно се учи занаятът!
В Софийския градски съд, в гражданските колегии има висящи граждански дела от 1993 г., уважаеми народни представители.
Причини за тази изключителна продължителност на производствата са:
- забавено приключване на преюдициалните производства или неадминистрирането на спрените производства, за да се види приключил ли е преюдициалният спор;
- насрочването на делата както за първото, така и за следващите съдебни заседания през неприемливо продължителни периоди – от 6 до 9 месеца промеждутък между отделните заседания;
- констатиране забавено изписване на решенията.
Констатиран е случай, в който съдия е постановил решения по 239 въззивни граждански дела над 3 месеца! Само той е даден за дисциплинарно наказване на Висшия съдебен съвет. Препоръчахме на председателя на Градския съд да накаже тези, които имат между 100 и 200.
Апелативен съд – София, в продължение на почти всички години след прехода не е извършвал никакви проверки в съдилищата от Софийския апелативен район. Едва през 2009 г. извърши проверка на Наказателната колегия на Софийския градски съд.
Множество проблеми бяха констатирани и в друг съдебен район на територията на Апелативния съд – Благоевградски съдебен окръг. За разлика от Съюза на съдиите, аз смятам, че бяха избрани добри административни ръководители. Ние подкрепяме всячески техните усилия да въведат ред и да излязат от тежкото положение, в което бяха години наред. Затова хвърлихме най-много усилия и в този съдебен район, най-много проверки – основни и контролни, в рамките на една година.
Проверките в прокуратурите сочат едни и същи недостатъци, а именно безконтролни искания за продължаване на сроковете, през които продължени срокове не се извършват никакви следствени действия. След това се иска и отново им се разрешава продължаване на срока – да се извършват същите действия.
Така например в последните дни се натъкнах на становището на наш инспектор, който изпрати до съответните административни ръководители дело за пътнотранспортно произшествие със смъртен резултат. И накрая – 700 лева, наказанието е глоба! За 12 години – 12 години, уважаеми народни представители, от които 6 години – досъдебно, 6 години – съдебно производство.
Отчетохме ниска ефективност и качество на отделни прокурори, дори при сравнително еднаква натовареност. Извършихме контролни проверки, проверки по сигнали – те бяха отчетени.
Дисциплинарната практика – смятам, че Върховният административен съд следва да наложи, все още решенията се обжалват пред него, единни критерии и по-строга практика.
Накрая искам да кажа и нещо добро за съдебната власт. Инспекторатът с удоволствие констатира, че от съществено значение за доброто администриране на съдебните органи са индивидуалните качества на избраните административни ръководители. Така например в Районния съд – Русе, ефективността по гражданските производства е 60%. Същото е и в Окръжния. В Окръжния съд – Пловдив, има 96% ефективност по наказателни дела.
В заключение, уважаеми народни представители, убедени сме и искаме да предадем тази увереност на широката общественост, че през 2010 г. Инспекторатът изпълни и през последната година със своя персонален състав ще продължава да изпълнява поставената пред него задача – с дейността си на проверяващ орган да допринесе за защита на обществения интерес и стабилността на съдебната система, за създаване на устойчивост в администрирането на правосъдието и, ако можем, за гарантиране доверието на обществото в правораздаването, за осигуряване на прозрачност в работата на съдебната власт.
Само усилията на Инспектората обаче не са достатъчни. Смятам, че за съдебната реформа, ако трябва да продължавам така да я наричам, не може да са отговорни само законодателната и изпълнителната власт – най-отговорна трябва да бъде самата съдебна власт. В противен случай съществува опасност да я рестартират, а ние, пострадалите от това, можем да им кажем много неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Чух изявлението на председателя на Висшия съдебен съвет, в голяма част изградено на една моя пресконференция, така че някак си съм предизвикана да отговоря.
Дебатът днес е много сериозен в обществото! Не зная дали е в Народното събрание, не зная дали е във Висшия съдебен съвет. Големият проблем, който имаме днес, е това, че има много ниско доверие към работата на един от органите на една от властите! Тук няма основание за лични обиди, за влагане на много чувства!
И Народното събрание не е най-обичаната институция! Когато бива критикувана, трябва да се вслушва, да приема тези критики и да не ги приема като лични чувства!
Днес аз чух нещо, което беше поискано от Народното събрание. За първи път чувам по този начин да се прочитат докладите на Висшия съдебен съвет и въобще на институциите в съдебната власт! Прочитат се – „ако бъдат приети, това е одобрение и даване на доверие”.
Когато преди години направихме конституционната промяна докладите на институциите на съдебната власт да се представят пред парламента, възникна проблемът – като ни ги представят, като дискутираме, после какво да ги правим? Ако ги приемем, приемаме ги за сведение! Това е! Ами ако ги отхвърлим? Защото парламентът може и да ги отхвърли.
Тогава застъпвах позицията, че не трябва да приемаме решение, защото дойде денят, в който Висшият съдебен съвет ни каза: „Ако днес ни приемате доклада, значи ни одобрявате, значи ни давате доверие, а такова сте ни давали и преди, и сте казвали: „Много добре върви работата.”
Вижте, това е нов момент, който стои пред всеки народен представител днес, защото по този начин ни се дава да го разчетем. Аз никога не съм смятала, че работата на парламента е да дава тази оценка! Той се информира за дейността в съдебната власт, всеки от нас говори какво вижда като проблем или кое вижда като добро и след това предприема своите действия, които са законодателни!
Обръщам внимание на този момент, защото ни предстои след това да гласуваме решение. И поставено по този начин от вносителите, не мога да го подкрепя, защото и аз, както много други български граждани, нямам доверие на това, което се свърши в рамките на тази година! Нямам доверие, защото това излизаше като сигнали от Висшия съдебен съвет.
И тук вече се обръщам към останалите институции и политически сили. Смятам, че дебатът днес, който трябва да водим, и то спокойно, разумно, с всички аргументи, които могат да се дадат „за” и „против”, е: може ли в този вид да продължава да съществува като формат, като ефективност, като уважение, като доверие, като справяне с предизвикателствата висшият орган на съдебната власт? Моят отговор е, че трябва да започне разговорът за конституционния дебат. И да не се плашим от това, и да не се плашим с призраци, че може да се стигне до Велико Народно събрание и това да означава предсрочно разпускане на парламента.
Зная, че идват избори и преди избори трудно се правят съгласия по конституционни промени, само че това време може да бъде използвано, ако има политическа воля. Ако имаме съгласие да попитаме Конституционния съд няколко неща и да получим отговори, за да не се въртим непрекъснато в онзи омагьосан кръг около Решение № 3 от 2003 г. Конкретни въпроси! Примерно: може ли да бъде по-малка квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет, и да получим отговор. Можем да зададем въпрос: може ли да избираме с квалифицирано мнозинство квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет, и да получим отговор. Можем да зададем въпрос: могат ли да бъдат намалени мандатите в съдебната власт?
И ще кажа защо смятам, че трябва да попитаме. Защото начинът, по който Народното събрание се меси в кадровия орган – Висш съдебен съвет, с обикновено мнозинство, винаги политизира. Казвам го не като упрек към сега действащото мнозинство, не като упрек към тройната коалиция, не като упрек към НДСВ, не като упрек към ОДС, не като упрек към БСП. Всички са го правили, защото изкушава. Изкушава обикновеното мнозинство да си сложим там едни хора, да си ги сложим. Сложи си ги тройната коалиция, сега слушат ГЕРБ тези, които сложиха преди това. Това не е добре, за нито една от институциите не е добре. За съдебната власт не е добре.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е по точката.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Фидосова, ако искате, направете ми реплика, а не подвиквайте от място.
Казвам, че това не е добре. С това сме се сблъсквали много хора в годините. Между другото, почти всички министри на правосъдието от почти всички цветове стигнаха до този извод. Виждам, че кима с глава и председателят на Висшия съдебен съвет. Тоест това, което говоря, това, което ви предлагам, е нещо, което, ако има воля и желание нещо смислено, със съгласие да го направим, можем да го направим. Въпросът е: има ли такова желание? Затова днес изказването ми е в тази посока. Иначе ще четем едни отчети, ще гледаме едни сметки, ще се впечатляваме, примерно аз, че най-дълго е писано за частта „Международна дейност”, не говоря за частта „Инспекторат”, ако гледаме по глави. Не е това работата, с която трябва да се занимава Народното събрание, за да отчита ефективността на съдебната власт. Друго е, което е проблемът. Всички знаем, че друг е проблемът. Друг е проблемът, дори и днес да се направим, че този проблем не стои, защото може, може парламентът да реши, че няма проблем.
Моля да удължите времето на групата!
Ако решите, че няма проблем, не мислете, че сте решили проблема. Проблемът е останал – проблемът е в българското общество, проблемът е пред институциите. Той стои и ние като парламент не можем да се правим, че го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, аз наистина много високо Ви ценя като парламентарист и като юрист, но ми направи впечатление една Ваша констатация без достатъчно аргументация. Вие казахте, че сме свидетели на много ниско доверие на ръководния орган на съдебната система. Ами ниско доверие има и парламентът. Много ниско доверие започна да има парламентът. И какво като посочим числото – толкова и толкова процента доверие, което е най-ниско, без анализ на причините и персоналната отговорност, другото остава като средната температура на болните в болницата – едни са си горе-долу живи и здрави, други са готови за изписване, а на едни им предстои да умрат. Така че от човек като Вас с този опит е нужен много по-задълбочен анализ на въпроса защо се стигна дотук, и то след няколко радикални промени. Един тип на устройство на Висшия съдебен съвет – радикална промяна, и няма...
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Материалът.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Материалът – това може би е по-вярно, но Вие казвате, че избрани по един начин, почват да слугуват на тези, които са на власт. Ами и с три четвърти да ги избираме, ако тези, които са на власт, искат да ги държат в спокойствие само ако ги слушат тях, какви хора трябва да са тези, за да удържат на такъв натиск? Значи проблемът е много голям и ние въведохме тази фигура на парламентарно изслушване, за да има чрез парламентарния дебат диалог с обществото. И ако това не стане, и ако министърката днес я няма тук, а тича от телевизия на телевизия да подхвърля повърхностни идеи, нищо няма да стане от този дебат. Работата е много по-сериозна и Вие чудесно го знаете, затова Ви репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте за дуплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Не съм сигурна, че беше точно реплика, но ще го приема като реплика.
Наистина е много голям и сериозен проблемът. Ето още нещо, което бих казала, върху което можем да мислим, ако започнем разговор и търсим решението. Двадесет и пет души ли трябва да е Висшият съдебен съвет?! Та правителството е по-малко на брой. Нима правителството има по-малко работа в държавата ни?!
Ето още нещо – може да бъде намален съставът на Висшия съдебен съвет, защото тогава става по-осветен. Веднага ще кажа защо. Защото тогава става ясен всеки от членовете му как гласува и какво прави и изчезва анонимността. Ние сме били привърженици, знаете, и на идеята парламентът да се намали по тази причина.
А това, че доверието е ниско не само тук, а и при тях. Вижте, когато казвам, че Висшият съдебен съвет наистина загуби доверие, имам предвид не само това, което върви по медии, не само акции на неправителствени организации. Върховете на съдебната власт намериха начин да се дистанцират. В момента двама от ръководителите – главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд, които седят горе, на балкона, аз чета техните изявления, които имаха в последните най-спорни решения, се дистанцират от тези решения. Разбирате ли, това не можем да го подминем днес в Народното събрание! Или, че Съюзът на съдиите, който обявихте, или един от министрите ви го обяви за партиен симпатизант. Защо така се държите към колегите съдии?! Защо се държите така към съдиите?! Извинявайте, но утре ще застанете пред тях, не пред журналистката във вестника. Как ще ги гледате в очите? Проблемът е много тежък и сериозен и да се правим, че ей така с лични нападки и с опити да го партизирате нещо ще се реши – няма да се реши. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, членове на Висшия съвет, магистрати! Днешната дискусия по докладите на съдебната власт неминуемо носи отпечатъка на дискусия, която напоследък отново е актуална в обществото. Добре е, че днешната дискусия не преминава толкова върху формалните показатели за дейността на Висшия съдебен съвет и на съдилищата, колкото върху актуалните проблеми, пред които сме изправени.
Тук трябва задължително да бъде отбелязано отсъствието на председателстващия Висшия съдебен съвет – министърът на правосъдието, който заявява определени идеи, стигащи дори не до дейността на министерството, не до промени в законодателството, а до конституционни промени, без да са добре обмислени, без да са солидно аргументирани и без да се представят като насока пред Народното събрание.
Този дух на антипарламентаризъм няма защо да ни изненадва, тъй като той се вдъхновява от най-високо място – от ръководителя на правителството. Така че да предявяваме претенции към неговите членове на тази основа би било в някаква степен даже наивно. Но това по никакъв начин не освобождава всички други хора, които имат отношение към съдебната власт, при отговорите на поставените въпроси.
Не смятам, че част от въпросите, които повдигна тук госпожа Михайлова, са пътят към преодоляване на днешните проблеми. Не е вярно, че предвидените отчети, които трябва да представят всички тези органи пред Народното събрание, са нещо излишно. Това беше важна стъпка. Друг е въпросът как парламентът я използва, за да заяви своите очаквания, своите претенции и своята оценка за дейността на съдебната власт. Защото вкарването на тези отчети в парламента е най-официалният публичен път, по който съдебната власт може да говори за своята работа и за своите проблеми пред българските граждани. Защото тези отчети са едни от най-тесните контакти между изпълнителната, съдебната и законодателна власт, без което не могат да бъдат решени нейните проблеми. Защото ако някой днес продължава да твърди (виждам, че има такива тенденции, включително и в някои от професионалните организации на съдебната власт), че колкото по-затворена е тази власт, толкова по-добре тя може да се справи със собствените си проблеми, това явно не е така. Има ли някой в тази зала, който да поддържа този възглед?! Предполагам, че няма да стане някой, който да каже, че болният най-добре може да се излекува чрез самолечение.
Затова едно е да отстояваме независимостта на съдебната власт, друго е да пренебрегваме необходимостта от публична комуникация между властите по отношение на въпросите, които се отнасят към съдебната власт.
Тук бяха поставени много интересни въпроси, които предизвикват допълнителни въпроси: „Как се изпълняват сроковете?”, „Как се извършва атестирането на магистратите?”, „Какво е тяхното кариерно развитие?”. Кой от тези въпроси в момента не се решава сполучливо заради конституционната уредба или заради законодателството? Аз не виждам нито конституционни, нито законодателни пречки. Защото от няколко години всеки магистрат трябва да влезе в съдебната система чрез конкурс. Защото всеки магистрат през определени периоди трябва да бъде атестиран. Друг е въпросът дали тези инструменти реално се използват или просто едни папки, които пристигат, в своята обемност се придвижват от едно бюро към друго, най-често с възможните максимални оценки.
Е, добре, как да си обясним тогава защо някои от магистратите, за които стана дума, без да навлизаме в персонификация, които най-често са нарушавали предвидените срокове за разглеждане на делата, са се развивали кариерно по-бързо от другите, получавайки високите оценки?! На тези въпроси Висшият съдебен съвет дължи отговор тук! И той трябва да бъде казан, защото ако ние сега се плъзнем по дискусията върху нормативните промени, това означава отново да се откажем да анализираме реалното състояние на съдебната власт. Та какви ли не бяха тези промени – 2003 г., 2006 г., 2007 г., някои от тях често в противоположни посоки?! А състоянието не е променено радикално, без да подценяваме някои стъпки, които са извършени. Някой ще се заеме ли да направи обективен анализ?
Тук призивът ми е към професионалните организации на магистратите – нека да видят поведението на членовете на Висшия съдебен съвет, избрани от съдебната власт и от парламентарната квота – човек по човек, как са действали, как изпълняват задълженията си. И знаете ли какво най-вероятно ще се окаже при един такъв анализ? Че разликата не се дължи на начина, по който тези хора са избрани. Вероятно ще се намерят примери в двете посоки, независимо че едни от тези хора идват от парламента, а другите идват избрани от самите магистрати. Значи не е и това решението.
Аз лично се противопоставям на това да бъде намалена парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Отделен е въпросът дали в тази квота не трябва да влизат предимно магистрати. Те и сега са такива. Дали те не трябва да бъдат избирани по-нататък с квалифицирано мнозинство?! Така че тази дискусия има място.
Днешното обсъждане трябва да завърши с това, че тази дискусия трябва да се води много по-задълбочено, по-обективно и ако трябва да бъдат извършени стъпки, има време те да бъдат направени, докато дойде времето за избора на следващия Висш съдебен съвет. Знаете ли кога е това? След малко повече от година. Защото всяка персонална промяна, извършена сега в състава, отново ще бъде тълкувана (и то няма как да не стане) с политически мотиви, въпреки че за съжаление Висшият съдебен съвет доказа, че може да бъде политически пригоден към най-различни ситуации. Точно това показва, че проблемът е системен, че е по-дълбок, но много силно се влияе от хората, които вземат решенията, и пак казвам – не толкова от разпоредбите, по които действат.
Няма ли Висшият съдебен съвет да попита магистратите дали познават законите, които прилагат, и дали познавайки ги, се правят, че те не се отнасят за тях?!
Чух публично изявление на новоизбрания председател на Софийския градски съд, отговаряйки на въпрос за просрочията, че виждате ли, тези срокове не били задължителни. В миналия парламент лично аз водих тук битка и съм удовлетворен, че тя доведе до успех – за първи път да се запише в Закона за съдебната власт, че процесуалните срокове са задължителни не само за страните, но и за магистратите, които ги прилагат. Вярно е, че нарушаването на тези срокове не засяга действителността на съдебните актове, но тяхното системно или безпричинно неизпълнение е основание да се ангажира дисциплинарната отговорност на тези, които са нарушили предвидените срокове. Тези срокове са посочени ясно в наказателния процес. Не можахме да се преборим поне относително определени, те да станат и в гражданския процес, където просрочията често са не по-малки.
Когато имате публични заявления от хора, които ръководят определени институции на съдебната власт, не можете да оставате безучастни и да не поставяте въпроси как те ще бъдат взискателни към хората, които ръководят.
Виждате, че повечето от тези теми са много практически и не са толкова сложни. Скоро ще трябва да обсъждаме попълването на Висшия съдебен съвет.
И ето един интересен въпрос, който още днес можем да зададем. Тези кандидати са предложени от независими народни представители. Този факт също е многозначителен. Единият от тези кандидати в миналия парламент беше предложен от една от парламентарните групи – на ДПС. Сега той се предлага от независимите, може би респективно от ГЕРБ. Интересно е да видим какво ще бъде мнозинството, което ще се формира при попълването на Висшия съдебен съвет. Тези въпроси няма как да бъдат скривани, защото докато някои тук си мислят, че са възможни всякакви комбинации, те много бързо излизат на повърхността.
Забележете още един пример. Когато се въведе задължението за публично изслушване пред комисиите на Народното събрание и обсъждане в парламента на кандидатите за членове на Инспектората, мисля, че това оказа значително въздействие. За съжаление то беше отказано от ГЕРБ като процедура при попълването сега на Висшия съдебен съвет. Добре, нали Инспекторатът е избран от парламента?! Не можем да кажем, че той не изпълнява в основни линии своите функции, че не е допринесъл за дисциплиниране на съдебната власт. Значи в този случай парламентът поне до известна степен е изпълнил своите задължения и обществени очаквания.
Поставям тези въпроси, за да се спасим от дълго правените внушения, от опита решението на проблемите да се търси не там, където те действително съществуват. Могат ли ръководителите на отделните органи на съдебната власт да ни отговорят колко време беше необходимо, за да изпълнят някои магистрати задължения, които са им вменени от новия Закон за съдебната власт – да напуснат ръководството на определени сдружения, които нямат отношение към самата съдебна власт, и дали това към момента окончателно е станало?
Давам тези наглед дребни примери, защото, когато говорим за доверие към съдебната власт, трябва да имаме предвид, че степента на недоверието към съда и прокуратурата са съизмерими с недоверието към Висшия съдебен съвет. Много по-тревожно е, че доверието на гражданите към хората, които се занимават със самото правосъдие, не е особено по-високо от органа, който управлява съдебната власт. Разбира се, тази зависимост няма как да бъде разкъсана.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми магистрати, ние наистина се намираме пред тежко изпитание. На това изпитание обаче ще отговорим, ако наистина разчитаме съдебната власт да се превърне в един от основните клонове на властта, която трябва да преодолее цялостната криза на недоверието към държавните институции. Отговорността е преди всичко политическа. Не може доверието в политическата система да е ниско и да бъде много високо към съдебната система. Това трябва да е ясно! Така че един от основните пътища за справянето на кризата в съдебната система, е преодоляването на кризата в доверието към политическата система и политическите партии. Това не е политизиране на съдебната власт, това е ясно посочване на главната, на първата отговорност. Затова именно като хора, които носим най-голямата отговорност, трябва да се справим със собствените си проблеми и да бъдем взискателни към хората, от които зависи да решат проблемите на съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Във Вашето добре структурирано и съдържателно изказване открих обаче два пункта, с които не съм съвсем съгласен.
Първият пункт – това, което казахте, че трябва да се задълбочи комуникацията между властите, между трите власти. Не съм съгласен, че комуникацията между изпълнителната и съдебната власт трябва да се задълбочава. През последните две години наблюдаваме именно това явление: редовна и задълбочена комуникация между съдебната и изпълнителната власти, която обаче вместо да доведе до подобряване на функционирането на съдебната система, има точно обратните резултати – разстройване работата на съдебната власт. И затова, моето лично мнение е, че задълбочена комуникация трябва да има между законодателната и съдебната власти. Мисля, че от тази комуникация имат полза и двете страни. Категорично обаче не трябва повече да се толерира комуникацията в кавички, което за мен е равнозначно на намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната власт, тъй като, колкото и добри намерения да има или да се декларират подобни от страна на изпълнителната власт, те неминуемо имат негативни последици върху функционирането на съдебната власт.
Второто нещо, с което не съм съгласен – това е, че, видите ли, в крайна сметка отговорността е политическа. Открих едно противоречие. От една страна, казахте: парламентът направи всичко – прие закони, измени Конституцията и така нататък, и така нататък – значи проблемът е системен и той се корени вътре в съдебната власт. От друга страна, отново завършихте, че пак ние сме виновни – политическите партии, политическата система, ние носим отговорността. Не, отговорността е на съдебната власт и тя трябва да си я понесе; трябва да извърви своя път и най-после да спечели доверието на хората! Не може непрекъснато парламентът и политическите сили да носят отговорността за всичко и за всички в тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, нека първо да използвам възможността да се удължи времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Удължено е времето.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Казак, аз поддържам тезата си за задълбочаване на взаимодействието между трите основни власти и мисля, че Вие сте разбрали тази моя идея, защото сам казахте, че не бива да се задълбочава комуникацията в кавички. Аз говорих за взаимодействието без кавички. Ако имате предвид задкулисието, диктата, опитите за диктат върху съдебната власт, аз изцяло ги отхвърлям. Това ми дава възможност да развия тази моя идея, че никой не би трябвало да допуска диктат на изпълнителната върху съдебната власт или някакви задкулисни договорки между съдебната и изпълнителната власт. Още по-малко, примерно да изискваме от бъдещите министри на вътрешните работи, когато се избират, да идват със свои кандидатури за свои ръководни органи на съдебната власт. Така че не става дума за това нещо, а за другото, което обосновах. Защо казвам, че отговорността е главно и преди всичко на политиците? Това не отменя собствената отговорност нито на органите на съдебната власт, нито на Висшия съдебен съвет като орган за управлението на съдебната власт. Нашата отговорност не е само нормативна. Нашата отговорност е и в поведението, в критериите, които ние предявяваме към хората, които отиват там, и към собствената ни взискателност към действията, които ние извършваме. Така че, ако ние сме на това ниво, смятам, че с още по-голяма степен обществото ще очаква от магистратите поне толкова, колкото от политиците. Мисля, че тук също няма противоречие. Дори смятам, че така разговорът помежду ни ще стане още по-откровен и още по-критичен. Няма лошо в това, когато ние чуем техните претенции – какво не им достига, от какво те се нуждаят, и когато ние от името на обществото – ние сме тези, които имаме право да говорим до голяма степен от името на гражданите или на определени групи от граждани в обществото – какво те искат и очакват от съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Миков, заповядайте за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин председател, тук е Народното събрание, представителите на органите за управление на съдебната власт, тук са и от Инспектората. Има обаче един голям отсъстващ – госпожа министърът на правосъдието. Тук, където трябва да седи изпълнителната власт, няма никой. Говорим за взаимодействие между властите, за диалог. Председателят на Висшия съдебен съвет не се интересува от отчета в пленарната зала.
Моля Ви, уважаеми господин председател, в рамките на Вашите правомощия да я намерите, да я поканите, да я призовете да се яви тук и да вземе отношение както по това, което заявяват народните представители, така и по отношение на самия доклад. Ако проявява някакъв интерес – да го заяви публично пред Народното събрание. Не само пред медиите небивалици... Може би госпожа министърът се е зачела в конституционни проекти и няма време да дойде в Народното събрание. Кога, ако не сега, министърът на правосъдието трябва да бъде тук по тези доклади и да заяви някаква позиция тук, в Народното събрание! Не да споделя своите импресии от пътуванията по света тук и там в някоя медия, за да звучи по-атрактивно. Моля Ви, да вземете мерки да дойде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме заседанието.
Други изказвания?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, искам да кажа нещо по въпроса за доверието във Висшия съдебен съвет, включително като реплика на изказалите се народни представители.
Не може да се прави паралел между политическото доверие и доверието в съдебната власт. Защото политическото доверие възкръсва след избори, включително доверието в Народното събрание. То черпи и се възобновява от свободно проведените избори сред избирателите. В този смисъл за доверието на парламента можем да се притесняваме, но сме сигурни, че след едни честни избори то се връща отново, за да има истински политически двигател. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Да, пада, много бързо пада, по-бавно, но се възобновява.
Ядрото на това, което говоря, смисълът е, че няма кой да възобнови доверието, загубено от Висшия съдебен съвет и от съдебната власт. И тук опитът на колегата Янаки Стоилов да прави паралел и да прехвърля доверие от едната към другата е невъзможен. В този смисъл въпросът за доверието в съдебната власт е изключително тежък. Това трябва да го разбират самите представители на Висшия съдебен съвет, самите прокурори, ръководителите на съдебната система и прочие. Те действително няма откъде да очакват помощ освен от самите себе си, от институционалната уредба, която им дава да стъпят, за да възстановят или да заслужат доверие сред хората. Няма как да стане! Това трябва да го разбират съвършено ясно, иначе ще наблюдават как ще паднат на дъното на общественото стъпало, как ще станат пример за негативизъм, как оттам ще дойдат изключително тежки деструктивни процеси за българското общество.
Второ, вярно е, тук има един доклад. Постарали са се членовете на Висшия съдебен съвет, отчели са дейностите по съответните комисии. Но има едно състояние на съдебната система, което стана причина България да не бъде допусната в Шенгенското пространство. (Реплики.)
Така е, така е! Какъв е аргументът на холандския, на френския министър, на германския за това България да не влезе в Шенгенското пространство? Липса на способност да се прилагат механизмите за контрол на Шенген заради нерешени въпроси в правозащитната система. Това е съвсем накратко присъдата.
Ако Висшият съдебен съвет не разбира, че е страна, че е една от причините за това България да спре посред пътя за присъединяването си в пълноправно членство към Европейския съюз, значи тези хора в действителност не разбират с каква гигантска отговорност ги е натоварила съвременната българска държава.
Това е един вид обективно огледало, в което се отразява състоянието на съдебната система и каквото и да говорим ние тук, по-добре е да не анализираме подробно тези неща, а да кажем на колегите истината: това послание е адресирано към вас – че не сме в състояние да прилагаме механизмите, че не сме в състояние да се защитим, защото не защитават само граничарите, а защитава цялата държава, в частност защитава и прокуратурата, защитава и съда, защитава свободата, справедливостта, независимостта на европейските граждани. Аз съжалявам, но имам чувството, че това не се разбира и че трябва да бъде произнасяно гласно.
Второ, скандали. Може да има успехи в атестирането. Може да има. Аз видях, че са свършили много работа – провели са конкурси, назначили и така нататък. Движи се една система за атестиране на кадрите. Но на върха на това, което вижда обществото, се появяват непрекъснати скандали за корупция вътре в съдебната власт. И тук искам да кажа, че коренът на упадъка на доверието във висшата съдебна система, според мен, е в обстоятелството, че тя не можа да намери противодействие на обвиненията за корупция, произтичащи от манипулирането на избора на съдии и на прокурори за определени длъжности.
Скандалът с една персона, който не беше доведен докрай, не беше отразен по правилния начин, не беше противодействано. Този скандал влезе вътре в съдебната система и започна да я ерозира отвътре. Към него се добавиха необясними облагодетелствания на съдии, на магистрати, на прокурори, на техни семейства. Вестниците се напълниха с членове на Висшия съдебен съвет, които не искат да подават декларации или ги подават с невярно съдържание и на практика в обществото започна да се създава впечатление за нещо дълбоко нередно, което, добавено към изначалната корупция, която дойде от манипулирането на избора на съдии, започна да формира този изключително лош образ на съдебната система.
Висшият съдебен съвет не само че допусна, но и стана отзивчив на грубо политическо вмешателство. Членове на Висшия съдебен съвет започнаха да говорят като политически говорители! Може ли току-що избран председател на Върховния административен съд да казва на министъра на правосъдието: „Вие избори ли искате?” Това негова работа ли е? Какви избори? Как е възможно такова нещо? Изобщо как е възможно той да се произнася за състоянието на изпълнителната власт, при положение че трябва да я контролира като председател на Висшия административен съд от гледна точка на законосъобразност? Откъде тази терминология за избори, изобщо този език откъде се появява в този магистрат? Как може въобще да говори по този начин? Това е същото говорене като на вътрешния министър, който беше силно срещу висшата съдебна система, прехвърли й всички свои неудачи и в момента, в който започнаха да му вървят назначенията там, изведнъж стана закрилник и казва на същия този правосъден министър: „Вие си гледайте Търговския регистър.” Как може такова нещо?
Вижте докъде се е разразил упадъкът! Тук хладнокръвният подход, който гледам, че демонстрират някои колеги, е последното нещо, което ние трябва да споделяме в Народното събрание. Ами нещата са много зле! Много зле!
Екатерина Михайлова ви каза – председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор се дистанцират от Висшия съдебен съвет, те не искат повече да се олицетворяват, а те са лицата на тази власт! Как е възможно да продължаваме нататък? Това е тежка морална криза! Тежка криза на етиката на хората в този Съвет! Загубили са представа къде се намират, правят изказвания по адрес на политически партии – и те по същия начин се държат, като че ли са политически лица, а претендират да са независима съдебна система! След това, онези дела – ключовите дела – какво стана с ключовите дела? Ето, имаше двама души, които ги съдиха в Кюстендилския съд, оправдаха ги и след това там един съдия два месеца пише мотивите за оправданието. Два месеца пише мотивите! Накрая всичко това се стоварва върху България, защото срещу тия двамата има обвинения, че участват в наркотрафика. Как това да не е Шенгенска граница?! Ами Шенгенска граница е, разбира се!
Размерите на упадъка на морала, на който ние сме свидетели, и аз призовавам тук присъстващите членове на Висшия съдебен съвет, те трябва да предприемат нещо, те трябва да обърнат нещата, те трябва да сменят подхода, трябва да обърнат внимание на колегите си. Не може да се говори по този начин! Не може да се държат като политици, ако са магистрати! Не могат да приемат вмешателство, не могат да бъдат политически говорители на която и да е партия! Върха на моралната криза на Висшия съдебен съвет – аз я виждам, през отношението към раздаването на допълнителни възнаграждения в края на миналата година. Цялата страна се свива да посрещне кризата. Всички се ограничават, Висшият съдебен съвет раздава премии. Това остана впечатлението в избирателите. Това ви е цялата глава Отчет на бюджета и финансите на висшата съдебна система!
Давате ли си сметка как звучи в ушите и как се вижда в очите на хората? Най-заслужилите – магистратите, причината за това България да не влезе в Шенген, единствените с огромни премии в края на годината. Човек трябва да има някакви задръжки, някаква действителна отговорност, защото по този начин не може.
Аз съм дълбоко убеден, че решенията не минават повече през търсене на персонална отговорност на един от 25 човека. Това е невъзможно! Трябва да се промени цялата система, това тук да не се задава като въпрос. Как е възможно този, който не си върши работата, да бъде атестиран и да получава? Това означава, че няма създадена организация. Това означава, че няма механизъм. Я отидете в някоя голяма западна фирма и вижте атестацията на служителя и вижте неговото развитие, ама вижте как се получава атестацията – на базата на абсолютно обективни критерии, които отчитат добавената стойност към фирмата! Добавената стойност в случая какво е? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да им го кажа на Висшия съдебен съвет! Това е авторитетът ви, това е авторитетът! Съдиите, които ви добавят стойност е добавяне на авторитет към Висшия съдебен съвет – ето този си е свършил работата! Тези, които ви вкарват в тежки репутацонни разходи, защото всички вие плащате това, което се случва…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: … са тези, които не си вършат работа. Те разбира се, че не могат да израстват в кариерата на съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
За първа реплика – заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, най-малкото господин Костов има право да говори за упадък в съдебната система и специално за Висшия съдебен съвет. Трябва да се върнем години назад, когато част от този упадък, господин Костов, и Вие го докарахте! Вие също направихте един заместник-министър член на политическия кабинет, главен прокурор на България. Не е Ваше правото да ставате в момента целия „облечен в бяло” и да говорите за упадък в съдебната система, защото всяка крушка си има опашка, защото Шенген – това е доверие. Доверие, което създаваме ние политиците, доверие, което създават магистратите, доверие, което създаваме цялото българско общество. Кое е доверието, което Вие градите в момента, и на базата на което Вие стъпвате в момента, за да говорите тук за упадък на съдебната система – една система, която може да се нуждае от някакво развитие и може би колегите са наясно как и по какъв начин ще бъдат направени?! След като Вие от трибуната няколко пъти казвате неща, които юридически, просто явно сте неподготвени на тази тематика, да говорите за спрени разработки срещу народни представители, за нещо, което една жена казала – на този принцип, най-малкото Вие имате моралното право да излизате тук и да говорите тук от името на Синята коалиция и на всички народни представители! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Костов?
ИВАН КОСТОВ (СК): Много са Ви уплашили, щом излизате при всяка нужда на трибуната, уважаеми! Много са Ви уплашили! (Реплики от народния представител Тодор Великов.) Даже нямате нужда от натискане на бутона. Има-няма, веднага е на амбразурата. Това прави впечатление на всички – на всички народни представители. Тези аплодисменти – скъпо платени аплодисменти, които прозвучават от време на време, аз си спомням тук едно Ваше изказване, беше посрещнато с аплодисменти от Парламентарната група на ГЕРБ, уважаеми колеги, тези аплодисменти се плащат изключително скъпо – вече сте го разбрали! Аплодирахте така бурно един председател на парламентарна група, а сега отивате към непрекъснато гласуване против него, защото има неща, които не може да се преглътнат дори когато си на власт.
Внимавайте кой ви подкрепя! Внимавайте кой говори от Ваше име! Това винаги има еднакъв край в Народното събрание – никога не е имало друго развитие! Всеки, който е тръгнал по този път, е свършил по един и същи начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Пирински, заповядайте.
Господин Миков, за процедурата: госпожа Попова е на заседание на Министерския съвет. (Възгласи от КБ: „Еее!”)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Щом е важно, нека си седи там!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че трябва да се постараем добре да осъзнаем смисъла на обсъждането на тази точка от нашата програма. Според мен смисълът е да преценим преди всичко, доколко се изпълнява Конституцията и по-специално нейният чл. 4, ал. 1, а именно, че: „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.” Ако погледнем така въпроса, ясно е, че отговорност за изпълнението на тази норма имат и трите власти. В този смисъл не считам, че обсъждането на този доклад в Народното събрание, следва да бъде обсъждане, единствено и само на дейността на Висшия съдебен съвет. С това не омаловажавам и не поставям под въпрос основна част от критиките, които се отправят към сегашната дейност на съвета. Ако има криза на доверие днес в обществото, тя не се свързва само с дейността или бездействието на Висшия съдебен съвет, тя се свързва с представата на хората за държавата – има ли я, няма ли я? По-конкретно отговорът на въпроса как се управлява държавата – със силата на закона, или със закона в кавички на силата. Силата може и да е чисто физическа, бандитска, може да е корупционна, може да е грубо манипулативна – информационна в кавички, но тя при всички случаи е подриваща закона. Темата е достатъчно обширна и комплексна, за да може да се изчерпи с една дискусия, но считам, че трябва добре да разберем какъв е смисълът и на решението, което предстои да гласуваме.
Правната комисия ни е предложила проект за решение с две точки, господин председател. Първата е: Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и дейността на инспектората.
Господин председателю, предлагам редакционна поправка – след думата „приема”, да запишем „за сведение”, във връзка и с това, което обоснова госпожа Михайлова в самото начало, че приемането на доклада не бива да има оценъчен характер за дейността на Висшия съдебен съвет. Какво означава „приема за сведение”? Това означава, че ние сме информирани и сме се запознали с доклада, който е представен, и с изказванията, които бяха направени при представянето му, тоест Народното събрание не може да каже, че не знае каква е оценката на Висшия съдебен съвет за постигнато и за проблеми.
Второ, вече ние имаме правото да преценим, доколко тези констатации, особено за слабостите, са пълни, изчерпателни и обективни. Навярно имаме редица претенции за недокрай изказани, посочени проблеми.
Затова втората точка от решението е, че предлагаме на вниманието на Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на комисията. Само че тук вече, уважаеми колеги, отговорността е изцяло наша: доколко критично сме прочели този доклад и доколко сериозни предложения сме направили. Моето мнение е, че те са далеч недостатъчни, направо хилави.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Така ли?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така, госпожо Фидосова. Ще се аргументирам с един конкретен факт.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Вие сте направо смешен.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На стр. 5 от вашето становище, казвате, че внимание в дискусията е било отделено и на делата с особен обществен интерес и работата на административните ръководители по тях. Както знаем, в основата си отношението към съдебната власт в обществото се формира от това – доколко има сериозно обсъждане и гледане на тези дела и колко от тях стигат до присъди. От това в основата си се определя и отношението към съда – има ли го, няма ли го? Има ли една препоръка по тази констатация на стр. 8 от становището? Няма. Така че подхвърлянията – кой е смешен!? – ми се струва, че са повече от неуместни.
Затова предлагам да гласуваме тази поправка и с нея да приемем решението, но по никой начин да не считаме, че ние снемаме от себе си отговорността за това има ли закон и прилага ли се той. Защото, както знаем, има цяла поредица от напълно основателни не просто критики, а констатации, че нормата, която действа в момента в отделните закони или си противоречи, или е двусмислена, недостатъчно категорична, за да бъде приложена еднозначно от съда. Ако има смисъл от разглеждане на такъв доклад и по-нататък, в него непременно трябва да има и критичен анализ на приложението на закона в съдилищата, едно обобщение на опита със съответни предложения за включване на едни или други проблеми в програмата на парламента.
Трябва да се освободим от чувството, че можем да прехвърлим на Висшия съдебен съвет цялата степен на недоверие и разочарование на гражданите на България от това, че е записано, че държавата се управлява според закона, а на практика, в повечето случаи за съжаление, е обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – господин Чукарски.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Смятам, че днешният дебат, който водим, е изключително важен. Мисля, че никой в залата не го оспорва и всички си даваме сметка с какво той е важен.
Той е важен, на първо място, с факта, че българските граждани очакват от политиците да създадат такава среда и такова законодателство, което да доведе до спазването на законите. Винаги българските граждани са критикували държавата като цяло за това, че законите не се спазват. За да се спазват законите, гарант това да се случи, на първо място, има институцията, чиято работа ние днес разглеждаме в настоящия дебат.
Точно съдебната система е тази, която в демократичните страни трябва да гарантира чувството за справедливост на гражданите, да получи своето удовлетворение в рамките на един съдебен процес. Тъй като не сме се събрали да гледаме общо философски работи, а сме се събрали да гледаме конкретно свършени неща, искам да Ви кажа, че тази година, излизайки тук пред вас и говорейки по докладите, които след малко ще трябва да гласуваме, аз съм изключително удовлетворен от това, че най-после в съдебната система се разбра, че може да има един Висш съдебен съвет, който да си върши работата и да прояви характер. Може да има един инспекторат, който да следи за това как си вършат работата съответните нива в съдебната система.
Бяха казани доста неща относно отговорността, която политиците, и ние тук народните представители носим за състоянието на съдебната система и за органа, който я управлява. Истината е, че тази отговорност е много голяма. Истината е, че тази отговорност, следвайки днешния дебат, се убедих, че не е осъзната. Тази отговорност не е осъзната, защото хора, които бяха пионери на политическото вмешателство в съдебната система, днес излизат и говорят, като онази прословута фраза: „Слушам и не вярвам на очите си” или нещо от този сорт.
Призовавам народните представители, които мислят да вземат участие в този дебат, тези, които ще го коментират след това по медиите, винаги да изхождаме от принципа дали ние и политическите сили, които сме представлявали, са оказвали политически натиск върху тази съдебна система, или не. Защото един преждеговоривш тук, беше точно в ситуацията: да замерва някой с кал и после да му се смее, че е мръсен. Аз искам това да не се допуска в нашата зала.
Смятам, че съдебната система през тази година от своята работа показа, че има воля нещата да се променят и българските граждани да получат наистина удовлетворяване на чувството им за справедливост, в рамките на работата на тази съдебна власт. Смятам и декларирам от трибуната на Народното събрание, че този доклад ще бъде подкрепен от мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Госпожо Мингова, желаете ли да кажете нещо? Благодаря.
Уважаеми колеги, първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински. В т. 1 на решението след думата „приема” да се добави „за сведение”, тоест целият израз да стане: „Приема за сведение Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2010 г.”
Гласували 108 народни представители: за 21, против 67, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Колеги, съзнавам, че при прегласуване човек трудно променя първото си гласуване, но бих се обърнал към вас да прецените отново. Не бива да създаваме впечатление, че нещата са, общо взето, добре, защото това като общо впечатление се създава и от доклада, и от представянето му. Извършено е еди-какво си и така нататък. Когато гласуваме, че приемаме за сведение, ние се самосезираме, че проблемите пред съдебната власт са проблеми, по които ние не се абстрахираме, а ги приемаме като въпроси, по които ние и по-нататък трябва да работим.
Предлагам прегласуване, господин председател, отново с предложението колегите да подкрепят тази редакция, като по-точната, по-работещата и по-отговорната за нас. Като кажем „приемаме”, ние снемаме от себе си онази част от отговорността си за състоянието в правозащитната система, която е наша. Съгласете се, че правозащитната система започва от органите на реда, следствието и съдебната власт и все въз основа на тези закони, които ние с вас гласуваме. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване редакционното предложение на народния представител Георги Пирински в т. 1 на решението след думата „приема” да се добави „за сведение”.
Гласували 115 народни представители: за 29, против 71, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване проекта за
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Гласували 118 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 5.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2010 Г.
Вносител е Висшият съдебен съвет на 16 май 2011 г.
Със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Лазаров.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно
Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
На заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.
На заседанието присъстваха: от главна прокуратура – господин Борис Велчев, главен прокурор, госпожа Галина Тонева, заместник-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – госпожа Цветанка Табанджова, господин Цони Цонев, и господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи.
Докладът бе представен от господин Борис Велчев.
Той е структуриран в 6 раздела и е придружен с 10 приложения. Направен е сравнителен анализ с данните за 2009 г. и 2008 г. по унифицираните показатели за отчетност на Прокуратурата и разследващите органи.
В Раздел I „Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи” се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Структурата на регистрираната през 2010 г. престъпност се запазва в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността – 67,6% и те са нараснали с 11,1% спрямо 2009 г. Престъпленията против личността са намалели с 6,9%, общоопасните престъпления с 12,4%, а регистрираните взривявания на самоделни взривни устройства – с 51,4%, спрямо 2009 г. При посегателствата спрямо МПС е регистрирано намаляване от 13%, докато регистрираните престъпления, свързани с наркотици са се увеличили с 2,3% спрямо 2009 г.
През 2010 г. са прекратени по давност 91 349 досъдебни производства, които са с 35,5% по-малко в сравнение с предходната година.
Обща тенденция е подобряване на качеството на разследване по всички дела, в това число и на тези с особен обществен интерес и на качеството на прокурорската дейност по обосноваване на актовете и обвиненията в съда. За това свидетелства високият дял на осъдените лица с влезли в сила съдебни актове с постановен окончателен съдебен акт – 97,6% и намаляване на броя на върнатите от съда дела на прокуратурата – 5,5%.
Делът на приключените разследвания и на решените дела спрямо наблюдаваните дела на производство бележи спад и като основна причина за това е усложнената престъпност, увеличаване на разследванията с международен елемент, необходимостта от по-продължително време за събиране на доказателства по тези дела.
Увеличен е и броят на оправданите лица по делата за тежки престъпления – при 113 за 2010 г. като за 2009 г. са били 104.
Налице е тенденция на увеличаване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, като делът на производствата, по които са приложени, съставлява само 6,3% от делата за тежки престъпления. За 55,6% от лицата, спрямо които е използвано СРС, съдът е постановил осъдителни присъди. Внесените искания в съда за прилагане на СРС бележат ръст от 31,4% спрямо 2009 г. В тази връзка са необходими законодателни промени за прецизиране основанията за тяхното използване, за завишаване контрола върху унищожаването им, ако те не могат да бъдат използвани в наказателното производство.
Разследването на делата е приключило в законовите срокове по 96,8% от общо приключените разследвания. Очертава се положителна тенденция на решаване от прокуратурата на висок дял от приключените разследвания, който за 2010 г. е 92,7%. Намалял е с 4,5% броят на останалите в края на отчетната година висящи досъдебни производства. Спрените през 2010 г. досъдебни производства са намалели спрямо 2009 г. с 9,6%, но значителен остава и делът на спрените производства срещу неизвестен извършител, които са 88,8%.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата и разследващите органи по делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес - организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 6,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е и ръст на новообразуваните дела от особен обществен интерес в сравнение с 2009 г. и този ръст е 22,1%. Най-голямо е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове, тест те са се увеличили – с 85,2%, за подправени платежни инструменти и парични знаци увеличението е с 42,3% и за организирана престъпност – с 41,3%. Тези данни потвърждават тенденцията от предходните години за увеличаване на обема досъдебни производства от особен интерес.
По отношение дейността на Прокуратурата по гражданско-съдебния надзор е налице тенденция за намаляване на предявените в съда искове – 362, което е с 32,7% по-малко от 2009 г. Висок е обаче процентът на уважените от съда искове – 65,5%. Уведомленията по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, изпратени до Комисията през 2010 г., са 1 845 и бележат ръст спрямо 2009 г. с 36,4%.
По отношение на административносъдебния надзор – проверени са 201 515 издадени административни актове, при 110 505 за 2009 г. и 100 623 за 2008 г., тоест два пъти повече. Тенденцията е за значително нарастване на броя на проверяваните административни актове, което е резултат от повишаване активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.
Образувани са 243 бр. дела срещу служители на МВР, от които 72 са за полицейско насилие, като се предлага промяна на подсъдността и те се разглеждат от военноокръжните прокуратури, и съответно подсъдни на военноокръжните съдилища. Това от своя страна ще доведе до намаляване на натовареността на магистратите.
Предприети са мерки за преодоляване на проблема с лицата с повече от 3 висящи дела, като е създаден национален регистър и половината от тези лица са осъдени, а друга част са задържани.
Предлагат се в доклада законодателни промени за преодоляване на проблемните области и повишаване ефективността в противодействието на престъпността.
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2010 г. е 341 527, които за 2009 г. са 351 800 и 332 734 за 2008 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 29 829. Новообразуваните са 290 258. Констатира се минимално намаление с 2,9% на образуваните през 2010 г. преписки. Решени са общо 310 648, което представлява 91% от наблюдаваните преписки. През 2009 г. те са били 322 046, а през 2008 г. – 308 616. Решените досъдебни производства от прокурор за отчетния период са 247 558, при 302 315 за 2009 г. Причина за този спад се дължи на факта, че за разлика от предходните години, през 2010 г. броят на прекратените по давност производства, останали от предишни периоди, е много по-малък, което рефлектира и върху броя на общо решените от прокурора производства.
Раздел III е посветен на осъдителните решения срещу Прокуратурата на Република България на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съобразявайки се с препоръките на Комисията по правни въпроси при разглеждането на доклада за 2009 г., в настоящия е включена и статистика. През 2010 г. са влезли в сила 166 решения срещу Прокуратурата на Република България по образувани производства по граждански дела с правно основание чл. 2 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от техни служители. По същите решения са присъдени обезщетения в размер на 851 хил. 979 лв., които включват присъдените обезщетения за неимуществени, имуществени вреди и разноски. По предявените изпълнителни листове по влезлите в сила решения са изплатени обезщетения в размер на 1 млн. 102 хил. 244 лв., от които 634 хил. 292 лв. – за неимуществени вреди, 33 хил. 655 лв. – за имуществени вреди, лихви върху тези суми в общ размер на 400 хил. 894 лв. и разноски по делата – 33 хил. 404 лв.
Раздел IV е посветен на дейността на ВКП. В Доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2010 г. тези преписки са 42 549, от които са решени 41 716. Средният брой взети на специален надзор от един прокурор в специализираните отдели на ВКП се е увеличил, както за преписки – 55,2 при 45,6% за 2009 г., така и на дела – 68,3 при 51,1% за 2009 г.
По отношение на инстанционния контрол е налице увеличение – един прокурор е решил средно 83,2 инстанционни преписки, при 79,0 за 2009 г.
Раздел V “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на тези прокуратури. През 2010 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 28 049 административни дела. За 2009 г. те са 24 229, а за 2008 г. – 33 536. Налице е увеличение с 15,8% на общия брой на делата, по които са участвали прокурори от териториалните структури, което се дължи на нарастването с 36,3% спрямо 2009 г. на броя на делата, по които прокурорите са участвали по преценка.
Средната натовареност на прокурор от отдел “Административно-съдебен надзор” при Върховна административна прокуратура за годената е участие по 471,6 административни дела, при 475 за 2009 г. През 2010 г. са проверени общо 201 515 административни акта по надзора за законност, а през 2009 г. те са били 110 505, тоест увеличението е двойно.
Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при Върховна административна прокуратура са работили средно по 44 преписки, при 66 за 2009 г., но са проверили почти два пъти повече административни акта – 486, при 269 за 2009 г.
В отдела “Информация, анализи и методически ръководство” на ВАП през 2010 г. са образувани 235 преписки и всички са приключени в тридневен срок.
В Раздел VІ са формулирани приоритетите за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2011 г. и в дългосрочен план.
В заключение господин Велчев призова да се вземат спешни мерки за намаляване натовареността на прокурорите, тъй като с наблюдаващата се тенденция за увеличаване обема на работа на прокуратурата, магистратите няма да могат да изпълняват задълженията си.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители Михаил Миков, Четин Казак, Екатерина Михайлова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и Красимир Ципов.
Изказа се становището, че проблем продължава да бъде ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „Задържане под стража”, а в последствие и в съдебните производства.
Постави се въпросът как се отразява премахването на двугодишния, респ. едногодишния срок за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, като се изрази опасението, че състоянието на висящност на делото може да се използва за не съдебни цели. При промяната на НПК е била изискана справка от прокуратурата, от която е видно, че този институт се е прилагал едва при 1% от делата.
Възрази се срещу предложението на главния прокурор делата срещу полицейските служители да се разглеждат от военноокръжните прокуратури, което е пряко свързано с девоенизирането на системата на МВР.
Акцентира се и върху проблема, че са малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи, които не водят до ефективен процес и издаването на присъди.
Дейността на Прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност.
При случаите на полицейско насилие е необходимо те да не бъдат прикривани и отричани, защото се създава чувството за неприкосновеност и ненаказуемост в служителите на МВР, като би могло да се помисли за някаква форма на контрол за тези случаи от страна на прокуратурата.
Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи е отчетена, че тя е по-малка от средната за страната.
Във връзка с процента на оправдателни присъди се постави въпросът дали има обективни анализи и взети ли са мерки за допълнително обучение и специализация на прокурорите за по-качествена работа в досъдебното производство
Поради голямата натовареност на прокуратурата се направи предложение маловажните случаи да бъдат декриминализирани.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на доклада на прокуратурата за 2011 г.:
Първо, докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт. Представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
Второ, необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите и разследващите органи на всички нива и специализация с цел повишаване на противодействието на престъпността, корупционните престъпления, най-вече извършени от лица, заемащи високи длъжности.
Трето, да се подобри връзката между териториалните дирекции на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и прокуратурата, в резултат на което да се подава своевременно информация, необходима за извършване на своевременни действия от страна на прокуратурата.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно – с 21 гласа „за”, прие Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
Предлага на Народното събрание Проект на решение за приемането му:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите?
Господин Велчев – главен прокурор на Република България, заповядайте.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имали сте възможност да се запознаете със статистическите показатели, които струва ми се са ясни и като цяло сочат успешна работа. Ако в този доклад има две величини, които намаляват в сравнение с предходните години, това са оправдателните присъди и върнатите от съда дела. Чувствителен ръст има в броя на осъдените за участие в организирани престъпни групи, за престъпления с предмет фондове на Европейския съюз, за данъчни престъпления, за престъпления, свързани с наркотици. Осъдени са били около 50 хиляди лица през 2010 г. Нека за пръв път чуем и цифрата на пострадалите по тези дела, по които има осъдителни присъди: това са около 95 хиляди души, от които над 3 хиляди малолетни и непълнолетни.
Тъй като всяка година сравняваме показателите единствено с предходната година, понякога губим общата картина, губят ни се устойчиви и надявам се необратими тенденции на подобрение на работата в прокуратурата, които могат да се установят, ако сравним статистиките през последните пет години. Ще си позволя съвсем накратко без да ви отегчавам да сравня няколко цифри от периода 2007-2010 г. само по няколко обективни критерия: брой на оправдателни присъди, процент на върнати от съда дела, брой на осъдени лица за най-значимите от обществена гледна точка престъпления. Резултатите от сравнението показват средното.
Осъдените лица през последните четири години устойчиво са около 50 хиляди, оправданите – около 2000. Ако през 2007 г. съдилищата са върнали 10,4% от делата поради процесуални пропуски на прокуратурата, през 2010 г. процентът е само 5,5. Ако през 2007 г. сме успели да постигнем осъдителни присъди за участие в организирани престъпни групи на 78 лица, през 2010 г. те са близо 250.
Устойчив е броят на осъдените за корупционни престъпления, устойчив, но за съжаление без демонстрация на какъвто и да било чувствителен ръст. Ако някъде имаме системен пропуск, ако някъде можем да отчетем работата си като недостатъчно убедителна, това е именно в областта на противодействие на корупцията. Разбира се, причините са много, от най-различен характер, част от тях са извън прокуратурата, част от тях са и в законодателството, част от тях са и в работата на органите на МВР и ДАНС, но за съжаление не мога да отчета ръст на осъдените за корупционни престъпления. Запазва се устойчиво ниво за последните години, което е тъжно, защото има други форми на значима за обществото престъпна дейност, в които ръстът на осъдените лица е много чувствителен.
Например престъпленията, свързани с така наречените еврофондове. Ако през 2007 г. не е имало нито един осъден за такива престъпления, през миналата година са осъдени 243 лица.
Устойчиво нараства броят на обвинителните актове за пране на пари. Там обаче цифрите не са толкова значими. Осем осъдени през 2007 г. и 29 осъдени през 2010 г. Ако тези цифри ви се струват скромни, съм длъжен да кажа, че през 2006 г. осъдените бяха нула. Важно е да виждаме не само цифрите в момента, а откъде сме тръгнали, за да стигнем до тях.
Чувствителен е ръстът на ефективността при данъчните престъпления. През 2007 г. са били осъдени 343 лица, през 2010 г. те са 1266.
Подобна е картината и за трафика на хора, и за престъпленията, свързани с наркотици, и за престъпленията, свързани с използването на истински парични знаци и платежни инструменти – навсякъде отбелязваме значим, чувствителен ръст.
Доколко обществото се вълнува от това, съм длъжен статистически макар да кажа следното. Налице е ръст с 11% на лицата, осъдени на лишаване от свобода. През 2010 г. прокуратурата е привела в изпълнение над 10 хиляди присъди, с които е наложено наказание „лишаване от свобода”.
Всички тези показатели, като изключим корупционните престъпления, показват известно подобрение в статистически план. Струва ми се обаче, че проследени за последните няколко години, тези статистически на пръв поглед подобрения започват да очертават тенденция, която ми се иска да вярвам е необратима.
Дами и господа народни представители, ще си позволя да очертая пред вас няколко проблемни области извън статистиката на брой дела и брой осъдени лица.
Една от обсъжданите през текущата година, но относима и към миналата година тема е проблемът със специалните разузнавателни средства. Наистина трайно висок е процентът на уважените от съда искания за използване на специални разузнавателни средства, той е някъде около 98-99%. Вероятно прокурорите успешно мотивират исканията си, които през 2010 г. са засегнали 3524 лица. Длъжен съм да отчета все пак ръст от около 30% на исканията за използване на специални разузнавателни средства в сравнение с предходната 2009 г. Този ръст във висока степен е оправдан и от факта, че чувствително нарасна броят на делата, свързани с организирана престъпност, където използването на специални разузнавателни средства е важен способ за събирането на доказателства. Независимо дали е оправдано това увеличение или не, то доведе до прекомерно претоварване на системата на МВР, което за съжаление имаше като резултат все по-големи забавяния на резултатите от специалните разузнавателни средства, дори и случаи, в които те идваха в непълен вид.
Боя се, че дебатът за специалните разузнавателни средства позамря, а ми се струва, че трябва отново да бъде възобновен, за да се стигне до онези законодателни решения, които ще гарантират, че ще използваме толкова специални разузнавателни средства, колкото нашата система на СДОТО може ефективно да отработи и ефективно да подпомогнат наказателния процес.
За съжаление не можем централизирано в прокуратурата да влияем на вътрешното убеждение на прокурорите и да ги ограничим в правото им да използват специални разузнавателни средства. Всеки прокурор сам избира начина на разследване. Това, което можем да направим, е да напомняме периодично на колегите субсидиарния характер на този способ за събиране на доказателства.
Важна тема, която се очертава в последно време, е темата за задържането под стража. Исканията за тази мярка трайно нарастват през годините, като през 2010 г. те са с 25% повече, отколкото предходната година. От тези цифри става ясно, че обяснението е в активирането на прокурорските органи и работата им по тежки дела. Длъжен съм да кажа, че 84% от исканията са уважени.
Друг е въпросът дали задържането във всички случаи е оправдано. То започва да очертава разбирането, че мярката за неотклонение е пробният камък за обосноваността на цялото обвинение. Надявам се и през текущата година колегите от страната да се съобразят със закона и да правят искания за това най-тежко ограничаване на човешките права на досъдебното производство само в случаите, в които това е абсолютно необходимо и обосновано.
Няколко думи за прекратените по давност дела. Това е един от най-срамните показатели, който отчитах пред вас през годините. За разлика от първите години, в които бройката на тези дела се колебаеше около четвърт милион годишно, през 2010 г. те са само около 90 хиляди или, в сравнение с предходната година, са намалели с над 50 хиляди. Надявам се в близките една-две години тази цифра окончателно да се нормализира.
Винаги използвам повода, когато се изправя пред вас, да кажа няколко думи за взаимодействието на прокуратурата и контролните органи в страната. Резултатите от това взаимодействие продължават да бъдат неубедителни. Прокуратурата е била сезирана от компетентните контролни органи, които, да обърна внимание, са 77 в страната. Само в 1500 случая – от тези 1500 случая сме внесли 85 обвинителни акта, което говори и за качеството на предоставените от контролните органи материали.
Разбира се, и в Правната комисия това беше коментирано – аз си давам сметка, че работата на контролните органи не е да обслужва прокуратурата. Все пак обемът на констатираните престъпления, различни – и митнически, и данъчни, и всякакви други, за мен показва една неубедителна работа на контролната система.
За сравнение, през миналата година ние сме се самосезирали горе-долу в същия брой случаи – 1410. Цифра, сравнима с ефективността на работата на всички контролни органи по разкриване на престъпна дейност.
Няколко думи за делата срещу служители на МВР. Коментира се в последно време, даже се спекулира с твърдението, че прокуратурата прикрива престъпления, извършени от служители на МВР. Не знам дали това разбиране се споделя от обвиняемите по общо 283 досъдебни производства срещу полицаи. От тях за полицейско насилие са образувани 72 дела през миналата година.
Но това, на което ми се иска най-много да акцентирам в днешната възможност да говоря пред вас, е натовареността на системата на българската прокуратура. Знаете ли, едва след анализ на тази натовареност можем да коментираме резултатите. Лесно е да се очаква и да се иска повече, без да се знаят условията, в които работят българските магистрати, в частност говоря за прокурорите.
През 2010 г. всеки български прокурор (впрочем активно работещи са около 1200 – не си мислете, че цифрата е шокираща) е наблюдавал средно по 180 дела, произнесъл се е по над 280 преписки от всякакъв характер, спрял е около 520 дела средно, прекратил е по давност 76 дела и е участвал в 140 съдебни заседания. Разделете тези цифри на броя на работните дни в годината и ще получите ясна картина за натовареността на прокурорите.
Това е само поредният повод да призова за анализ на действащия Наказателен кодекс и една евентуална декриминализация на по-леките престъпления, които да бъдат ефективно санкционирани от административните органи. Боя се, че ако изчакаме приемането на изцяло нов Наказателен кодекс, надявам се, че работата по неговото подготвяне тече, ще бъде късно и догодина по това време, ако все още имам възможността да отчитам дейността на прокуратурата пред вас, ще бъда принуден да кажа, че тя ще е стигнала абсолютния предел на своите възможности и дори ще го е надминала.
Зная, че всичко това звучи малко драматично, но ако не бъдат чути призивите за намаляване на натовареността в съдебната система, тя просто ще спре да функционира. Ако тя продължава да функционира към днешна дата, то е заради огромната дисциплина в системата на прокуратурата, за която аз говоря, която позволява да изцедим докрай всички ресурси, но това е за сметка на качеството. А и увеличението на броя на делата, което текущо за всяка година е значително, ще доведе до това догодина да не можем да се справим и държавното обвинение практически да спре.
Нараства ефективността на прокуратурата и в административното производство. В последните три години устойчиво прокурорите участват в между 25 и 30 хиляди административни дела годишно. От тях по 13 хиляди дела колегите са участвали, без да са задължени по закон – по своя преценка. Проверени са над 200 хиляди административни акта. Въз основа на тези проверки са били образувани около 700 досъдебни производства, които са предадени в наказателните части на прокуратурата.
Накрая, уважаеми дами и господа народни представители, през миналата година поех ангажимента да информирам Народното събрание и за осъдителните решения по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
По влезлите в сила през 2010 г. 166 осъдителни решения са присъдени обезщетения в размер на 852 хил. лв. Най-голям е броят на делата, заведени от оправдани лица. По-малък е броят на делата, заведени от лица, чието дело е било прекратено. Най-малък е броят на лицата, завели дела за изпълнение на наложеното наказание над определения размер.
Уважаеми дами и господа народни представители, с това приключвам своята презентация и съм на разположение за вашите въпроси. Използвам случая, за да ви кажа, че през текущата година предприемаме сериозни, чувствителни стъпки за намаляване на бюрокрацията в прокуратурата. Беше изцяло преоценен специалният надзор в системата на прокуратурата. Съгласувано с МВР, направихме нов регламент за провеждане на предварителните проверки, изхождайки от идеята, че дейността по разкриване на престъпленията е задача на изпълнителната власт. Готови сме и вече е в сила националният регистър на лицата с две и повече висящи дела. Впрочем от лицата с повече от четири висящи дела половината са дадени на съд още в началото на тази година. От останалите половината са задържани. Може да се очаква, че до края на текущата година това няма да бъде вече системен проблем за прокуратурата, но това са показатели, които ще си позволя да отчета пред вас догодина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин главен прокурор.
Откривам дискусията.
Желаещи народни представители да вземат отношение по доклада има ли?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин главен прокурор! Бих искал съвсем накратко да се спра на онези моменти, свързани с Годишния доклад на прокуратурата, за които вече имах възможността да споделя и по време на обсъждането в Правната комисия. Струва ми се, че има смисъл от тяхното споделяне и в пленарната зала.
На първо място, искам да поздравя прокуратурата и главния прокурор специално за това, че с всеки изминал годишен доклад той става все по-обстоен, по-добре структуриран и по-съдържателен като материя и като статистика.
Искам да изразя задоволството си, че в резултат и на моя препоръка, и на мое предложение, което залегна в препоръките на Правната комисия по отношение на Годишния доклад от миналата година, в тазгодишния доклад Вие сте включили и темата брой на дела, водени по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и ролята на прокуратурата в този процес.
Искам във връзка с това само да отправя следната препоръка. Ще бъде добре, въпреки че относително всяко число може да се интерпретира по различен начин. Едни ще кажат, че 800 хил. лв. е пренебрежимо малка сума. Други ще кажат, че всяко дело, което е заведено и е спечелено от засегнати лица и са осъдили държавата заради действия на прокуратурата, заслужава внимание, тъй като всички знаем, че зад всяко такова дело се крие човешка съдба.
Вие правилно споменахте и в Правната комисия, че не бива да се изпада от едната крайност в другата и този показател да кара прокуратурата да се отказва или да има някакви сериозни задръжки да изпълнява своите задължения по закон. Все пак мисля, че този показател е важен и заслужава внимание, тъй като ми се струва, че прокуратурата трябва още да продължи усилията си в посока, когато се повдига обвинение и когато то се преследва докрай във всички възможни инстанции, прокурорите да имат предвид, че зад всяко досъдебно производство, което влиза в статистиката, се крие човешка съдба или много човешки съдби, ако са свързани много лица.
Когато в крайна сметка лицето бъде оправдано на всички инстанции, когато осъди държавата за това, че прокуратурата е продължавала да поддържа обвинението на всички инстанции, може би трябва прокурорите да се замислят и да направят така, че да преобладава истинската убеденост, вътрешното убеждение на прокурора, че той счита, че наистина лицето е виновно, над процесуалния и институционален инат, който наблюдаваме не само у представители на прокуратурата, а и във всички други институции в други случаи – например по дела за незаконно уволнение на служители. Всички са били свидетели на това, че при всевъзможни държавни институции, когато уволняват и когато съдът върне лицето отново на работа като незаконно уволнено, има тенденция систематично да обжалват до последно първоинстанционното решение. Надявам се, че прокурорите за в бъдеще ще направят така, че да преобладава наистина, когато продължават да поддържат обвинението на по-горни инстанции, това да бъде на база на вътрешна убеденост, а не на процесуален и институционален инат.
Вторият аспект, на който бих искал да се спра, е препоръката, която ви отправих и в Правната комисия. Поради недостатъчната ангажираност на прокуратурата относно приложението на текстовете на членове 162, 163 и 164 от Наказателния кодекс, където, от една страна, може би и поради текстови и редакционни несъвършенства на законодателството, но според мен и поради исторически натрупало се недоверие или несигурност от страна на прокурорите да повдигат обвинения по тези текстове, за съжаление съдебната практика почти липсва. Ако трябва да се видят още един път тези текстове, ако трябва да се усъвършенстват допълнително, но за мен лично трябва да има целенасочена политика на стимулиране от страна на Върховната касационна прокуратура на по-долните нива за всяко действие, всяко деяние, което явно показва признаците на подбуди от естество етническа нетърпимост, религиозна нетърпимост, оскверняване. Имаме многократни случаи на оскверняване на религиозни храмове, на надгробни плочи и така нататък. Трябва да бъдат стимулирани прокурорите да не се колебаят да повдигат обвинения по тези текстове, а не да търсят други, по-лесно приложими състави на Наказателния кодекс.
Третият аспект, на който бих искал да се спра, който не съм повдигал по време на обсъждането в Правната комисия, е според мен проблем, който би могъл да стане актуален в навечерието на предстоящите избори.
Ние от Движението за права и свободи предложихме, уважаеми господин главен прокурор, в текста на Изборния кодекс да се въведат някакви гаранции срещу евентуалната хипотетична възможност органите на досъдебното производство да бъдат употребени, да бъдат използвани за решаване на политически проблеми на местно ниво. Какво имам предвид? По сега действащото законодателство всички кандидати за съответния вид избори от момента на регистрацията си се ползваха с един своеобразен имунитет срещу привличане като обвиняеми и задържане. Сега обаче с новия Изборен кодекс управляващата партия ограничи този имунитет в кавички, тоест изцяло оголи възможността кандидати, специално на опозиционни политически сили, да могат свободно да бъдат привличани като обвиняеми, дори да бъдат задържани без никакво ограничение. Ние предложихме все пак да се въведе някакъв карантинен срок, в който прокуратурата и органите на досъдебното производство да бъдат малко по-защитени от натиска на управляващите партии да бъдат използвани тези инструменти за политическа разправа, защото не крием нашите опасения, че като наближат изборите и когато станат ясни вече кандидатите на опозиционните политически сили на местно ниво, ще има натиск по места върху органите на досъдебното производство, включително на прокурорите по места, да бъдат повдигани обвинения, да бъдат образувани производства срещу кандидати на опозиционни политически сили.
Обръщам ви внимание – мисля, че ще бъде добре ръководството на прокуратурата да вземе някакви превантивни мерки прокурорите да бъдат информирани, инструктирани, възможно най-малко да се допуска подобен натиск по места. За нас всяко задържане, особено под стража, всяко искане за мярка за неотклонение „задържане под стража” или привличане като обвиняеми на лица, които са се изявили като кандидати на опозиционни политически сили, например за кметове на общини, ще бъде недвусмислено доказателство, че там има политически подбуди, които явно са довели до предприемането на такива действия.
Затова препоръката, която ви отправяме, е да вземете сериозни мерки, да не допускате прокуратурата да бъде употребявана по места за подобни, според мен, нечестни удари под кръста. Ако има образувани досъдебни производства, ако има данни за дадено лице, все още има достатъчно време съответните процесуално-следствени действия да бъдат предприети, но не може, за нас наистина ще бъде неприемливо в навечерието на изборите да бъдат предприемани подобни процесуално-следствени действия от такъв порядък, които ще демонстрират явна тенденциозност. Ето на този аспект бих искал да обърна вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Други народни представители?
Народният представител Христо Бисеров иска думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин главен прокурор! Както и миналата година горе-долу по това време, ще кажа, че положителното отношение към доклада не означава непременно положителна оценка за дейността на прокуратурата. Няколко години подред наистина констатираме как докладът, който главният прокурор внася във Висшия съдебен съвет, става все по-добър, по-добър, много по-аналитичен. Аз забележки към доклада нямам, честно казано.
Това не означава, че нямам въпроси, свързани с дейността на прокуратурата. Смятам, че позицията на главния прокурор, че употребата (аз бих казал злоупотребата) на специалните разузнавателни средства не може да бъде контролирана, само защото прокурорът има правомощия по закон – това е спорен въпрос и вероятно ние с главния прокурор няма да застанем непременно на съвсем идентични позиции, но 43 пъти на ден средно статистически се искат СРС. Четиридесет и три пъти на ден! Две трети са от прокуратурата. Сто и петдесет пъти на ден се извършва достъп до трафични данни. Две трети са от прокуратурата, даже без съдебно разрешение, но такъв е законът. Според мен това не е употреба. На всеки 8 минути денем и нощем средно статистически се пуска СРС или се получава достъп до трафични данни. Това е една от темите. Виждам, че главният прокурор е остро критичен, но не смятам, че политиката вътре в прокуратурата е адекватна на тази злоупотреба.
Втора тема. Наскоро, не мога да цитирам датата, се появи първото пилотно решение на Европейския съд по правата на човека. Пилотното решение е особен вид решение. То не е решение по конкретен казус, а констатиране на проблем в държавата – проблемът с бавното съдопроизводство. Основание за такова пилотно решение са три дела, две от които са наказателни. Там става въпрос за бавна досъдебна фаза – в единия случай 9 години, а в другия случай – не помня колко. Това е основание за повдигане отново на въпроса, че най-слабото звено в наказателния процес е досъдебната фаза. А там господар е прокурорът! Значи отговорност от това не може да бъде избегната. Идеята, че прокуратурата е много натоварена, е вярна, но вярно е и това, че на човек от населението в България с прокурори, като включим и следователите, сме много, много напред в сравнение с други държави.
Знам, че има нужда от преосмисляне на Наказателния кодекс. На тази тема главния упрек е към изпълнителната власт, но да не се отклонявам. Досъдебната фаза и отговорността на прокуратурата, че има и ще има осъдителни решения на България, и че ни се появи първото пилотно решение, е налице.
И накрая, не бих искал да кажа прокуратурата, защото ще прозвучи неправилно, но прокурори съучастват в полицейското насилие. Министерството на вътрешните работи призна, че имаме проблем с полицейско насилие. Искам да добавя, че прокурори съучастват в този процес. Това е недъг, който главният прокурор според мен трябва да отчете по някакъв начин, ако го признава. Не смятам, че ще го признаете, господин главен прокурор, защото моят поглед е един, а Вашият – друг. Според мен такъв проблем съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада?
Има думата народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин главен прокурор! Аз ще гласувам за доклада. Тук беше казано, че той е аналитичен, а на определени моменти и критичен, което е добре, което означава, че в доклада се виждат и слабости на прокуратурата, а те са изразени в цифрите и в съотношенията.
Поставя се въпросът за натовареността на прокуратурата. Всъщност този въпрос не се поставя само в този доклад. Той не се поставя само тази година. Въпросът за натовареността на досъдебното производство се поставя доста години назад.
Мисля, че поставяйки този въпрос тук, от тази трибуна, защото той се поставя и на кръгли маси, и в медиите, и в различни форми на изява, но поставяйки го тук, от тази трибуна, трябва да кажем какво Народното събрание, народните представители, които са вътре в тази тема и я дебатират, са направили. На всички ни е пределно ясно и ние непрекъснато повтаряме, че при новия Наказателно-процесуален кодекс, който действа от преди три-четири години, формализмът в досъдебното производство остана в абсолютно същия размер. Ще го кажа по-просто – по един и същи начин се разследва и най-дребното престъпление, което след като излезе от досъдебното производство, приключва с едно административно наказание – глоба в съда. Да, в съдебната фаза при новия Наказателно-процесуален кодекс (неслучайно наблягам на думата „новия”, защото този нов почти с нищо не се различава от действащия преди) все пак се намериха някакви форми за разтоварване, и то касаещи бързината на съдебната фаза – и на споразумението, и на съкратеното съдебно следствие, и някаква форма от отказване на изслушване на свидетели, то в досъдебното производство нещата останаха да бъдат разследвани по абсолютно същия начин. Отчитаме ръст на престъпленията (този въпрос се поставя), но аз мисля, че е крайно време наистина да обединим усилия и ако ще правим реформа, нека тя да бъде реформа, а не само да поставяме въпросите и леко да изменяме някои процесуални норми, които няма да решат тези проблеми.
Същият въпрос стои и за декриминализирането на немалка част от съставите. Същият е въпросът защо трябва да се води едно досъдебно производство пред този формален процес – 2, 3, 4, 6 месеца, за да приключи с едно административно наказание глоба, или да приключи със споразумение при положение, че още в самото му начало и обвиняемият, и разследващите са стигнали до извода, че може да се приключи с едно споразумение.
Има и много други форми. Не искам да се разпростирам. Говорейки от тази трибуна, искам да кажа, че е крайно време ние, депутатите, съответно и специалистите по наказателно право да направим тази реформа в наказателното производство. Има много неща, които могат да се дискутират. Преди малко чух едно обръщение към господин главния прокурор – прокурорите да решават по вътрешно убеждение. Така е по закон, но мен много ме притеснява, когато магистратите (слагам всички под един знаменател) решават делата или преписките само по вътрешно убеждение. Много ме притеснява, когато настрана са оставени фактите, доказателствата, обстоятелствата по съответното дело или преписка. Да, по закон е „вътрешно убеждение”, но нека не пропускаме останалото – че това вътрешно убеждение трябва да бъде изградено в преценката от съвкупността на всички доказателства и факти по делото, защото само по вътрешно убеждение понякога сме свидетели на резултати, които водят до оправдателни присъди, до прекратени дела.
Призовавам колегите да гласуват и да приемем доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Народният представител Михаил Миков иска думата. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин главен прокурор, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Ние също ще подкрепим Обобщения годишен доклад. Фактите в него достатъчно ясно показват тенденциите.
Искам да кажа няколко думи за констатациите и накъде ще вървим след тези констатации. Провеждаме тази дискусия, отново ще обърна внимание, в отсъствието на министъра на правосъдието, който в тази дискусия, на базата на докладите на Висшия съдебен съвет и на прокуратурата, би трябвало да изложи визията на изпълнителната власт по наказателната политика. След малко ще дойде ред на Административния и на Върховния касационен съд.
Уважаеми дами и господа. Господин Лазаров, говорите, че трябва реформа, че трябва декриминализация... Прав е главният прокурор! Преди година и половина обаче тенденцията беше обратната. Една политическа агитация, свързана с кървавата битка, която се води и която ще се проведе с престъпността, доведе до прокарване в Наказателния кодекс на завишаване санкциите като израз на наказателна политика.
Преди да тръгнем към следващата стъпка – декриминализацията, за да стигнем до това, към което се стремим –правителството трябва да заяви ревизия на наказателната си политика, която беше проведена в края на 2009 - началото на 2010 година с измененията в наказателния закон – Наказателният кодекс. В противен случай само ще си говорим, че сме за реформа; ще си говорим за откъслечни неща като декриминализацията, а всеки повод на тежка човешка трагедия ще се превръща в политическа дискусия, водеща до завишаване на санкциите в Наказателния кодекс. Това е големият въпрос. Той обаче се постига в диалог и съгласие, постига се на базата на сериозни професионални аргументи, на базата на статистика и криминология.
Днес тук разговорът върви добре, аргументите се чуват, но има един голям отсъстващ, и това е изпълнителната власт – министър-председателят, правосъдният министър, вътрешният министър. Трябва да се разбере това усещане и знание за наказателна политика, трупана около стотина, двеста години, откакто има нормално демократично наказателно правораздаване. С какъв аргумент увеличихме за леки престъпления и ги направихме тежки, освен единствения аргумент: по-често да се използват специални разузнавателни средства. Сега се чудим защо излизат толкова много специални разузнавателни средства.
Въпросът за мерките. Направихме тежки престъпления, които от 100 години не са били тежки. Изведнъж с 25% се увеличава мярката „задържане под стража”. Това са естествени ефекти на еклектичното разбиране за наказателна политика само като медиен пиар, защото много хора гледат отвън и казват: „Е, браво! Виж как този го търкалят по асфалта.” После, следват исковете, другите неща. Този перманентен натиск върху обвинението да задържа. Тези дни слушам министър-председателя – не знам по какво дело – трябва да има задържани. Чакай бе, господин министър-председател, ако е документно престъпление, защо да ги задържат тези хора? Само да ги снимат по телевизията ли?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ставаше въпрос за Белене.
МИХАИЛ МИКОВ: За Белене, за какво и да е. Защо трябва да ги задържат? Досега не ги задържали, защото премиерът се сетил, че трябвало да ги задържат... Ето това постоянно говорене, набиване в главите на хората води до тези проблеми. Главният прокурор е достатъчно деликатен, вие от мнозинството също сте достатъчно политически деликатни, за да ги кажете ясно. Тези неща обаче трябва да са ясни. Тогава сядаме и определяме визията за тази нова наказателна политика. Иначе само ще употребяваме експертните си познания за изказвания, но това няма да доведе до резултат.
Така че този пореден годишен Обобщен доклад показва тенденции в развитието. Най-важното: показва, че в парламента имаме политическата воля да водим диалог с другите власти. Когато се променяше Конституцията, имаше основателни страхове, че тази дискусия може да се политизира, може да упражнява натиск върху съдебната власт – независимо дали е прокуратура, или става въпрос за съда, или става въпрос за доклада на Висшия съдебен съвет. Оказа се, че ние изградихме и институционална култура – да има това необходимо взаимодействие между парламент, съдебна власт и нейните различни структури.
Хубавото е, че това се случва вече във втори парламент, става традиция. В тази дискусия могат да се решат много сериозни неща, но при условие, че и трите власти имат разбирането, прочели са докладите, анализирали са тенденциите. И сериозно, обосновано... Тогава ние сме също отговорна опозиция, за да можем да преценим, кое трябва политически да се атакува и по кои въпроси може да се стигне до някакво взаимодействие и съгласие. Тези въпроси също възникват около Обобщения годишен доклад.
Няма да коментирам темите за специалните разузнавателни средства, за непропорционалността на прилагане на мерките. Те достатъчно са коментирани в публичното пространство, бяха отбелязани и от господин главния прокурор. Оттам идва големият проблем. Не може, от една страна, ние да караме обществото да иска, постоянно да вижда по телевизията вечер хора с белезници, а от друга страна – да констатираме, че за една година са се увеличили с 25%, без това да – сами по себе си сме достатъчно интелигентни – води до някакъв осезаем резултат в борбата с престъпността. Това е политическа дилема, за която всеки народен представител, всяка политическа група трябва да намери отговор.
И накрая. Хубаво е Обобщеният годишен доклад да се анализира в по-широки среди освен в Народното събрание. Забелязвам, че няма особен интерес, няма нищо скандално в него – никой не е заклан, не е арестуван някой известен човек. Това някак си минава като другата част от работата на съдебната система.
Мисля, че тези обобщени доклади дават достатъчно ясна информация за многото свършено от стотици и хиляди хора ежегодно, с всичките проблеми, с всичките неща. Така че ние всичките трябва да се опитаме... Сигурен съм, че голяма част от народните представители не са запознати със съдържанието, освен тези, които се занимаваме по-отблизо. Част от авторитета на законодателната, на съдебната власт, е свързан с познанието кой с какво се занимава. Ние като нямаме това познание, как да накараме хората да уважават работата на съответните власти.
Ще подкрепим Обобщения доклад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ще започна от баналното: и ние ще подкрепим доклада, защото няма какво друго. За да са такива резултатите от работата на прокуратурата и състоянието на системата, в най-голяма степен са виновни тези, които са били в тази зала, защото те създават законовата база в продължение на години. Личат си тенденции, които и друг път от „Атака” сме излагали и от които силно сме се безпокоили.
Тенденцията се вижда и днес от изказването на колегите в залата, които не са толкова за прокуратурата, не са безпристрастни, не са толкова юридически, а са най-вече политически. Тези изказвания в миналото Народно събрание от страна на тези, които хвърлят критики и критикуват и премиера, и сегашните управляващи, които тогава се месеха в работата на съдебната система, включително и на прокуратурата, не бяха такива. Сега са такива, защото те са опозиция. От „Атака” винаги сме казвали, че най-големият проблем на институциите, чиято работа днес разглеждаме, е политизацията. Участието и на ниските, и на средните, и на най-високите нива в нея на хора, които непрекъснато са се повлиявали от централите, от политическите сили, които са ги рекрутирали и които са ги лансирали, за да бъдат изведени на определени позиции.
В миналото събрание бяха направени наистина много тежки политически и законодателни грешки, що се касае до оформянето на законовата база. Тогава единствено от „Атака” казахме някои истини за сега вече действащия, новия, да го наречем НПК. Сега всички едногласно го критикуват, включително и тези, които го приеха в миналото събрание.
Не се нуждаехме от този НПК. Това беше абсолютен факт. Можеха да се направят поправки, но по евролиния имаше за усвояване едни стотици хиляди евро, които бяха спуснати отнякъде, кой знае. Тук вървеше едно легендарно име на една госпожа Чернота. Какво стана с тази госпожа?! Тогава госпожа Чернота каза ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Пенсионира се, бе Павка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, тя може да се е пенсионирала, но НПК-то, което тя така лансира и инспирира, в момента върши своята много черна работа. Това НПК – няма да навлизам в подробен анализ, тук има пеналисти, те изложиха и подробности, в тази връзка работи. Така че какво да очакваме и как да искаме чутовни подвизи от българската прокуратура и българските прокурори? Това трябва да го отбележим. Ще го отбелязваме и за в бъдеще, и в следващите години, когато говорим за тези проблеми.
През миналия мандат беше направена една друга много тежка грешка – беше ликвидирано Следствието – една институция, изграждана в продължение на десетилетия, на столетия, ако щете, защото има столетна история. Беше достигнала завидни нива – специализирана по определени текстове, по определени престъпления със страшен капацитет – кадрови, институционален, експертен и още, и още. Така че този разговор е голям. Тогава ние от „Атака” бяхме абсолютни противници да бъде ликвидирано Следствието и от къща да разрушим къща, която може би се нуждаеше от ремонтни поправки, та да се построи колиба.
Третият голям въпрос, който стои пред прокуратурата, е какво да искаме от прокурорите, които трябва да бъдат твърди, които са върха на копието на обществото в борбата с противообществените прояви? Не само и по Наказателния кодекс, прокуратурата има много по-широки правомощия. Та какво да искаме от прокуратурата и от прокурорите при непрекъснатата тенденция за намаляване и омекотяване на наказателната репресия – нещо, което в продължение на доста парламенти се правеше и сега продължават опитите да се прави? Много пъти съм казвал, че това е един от китовете, на които стои политическата сила БСП в продължение на последните 20 години. Да се занижават наказанията, да се омекотява наказателната репресия, с което престъпността избуява – това става, и да се търси винаги споменът, да се търси носталгията по силната ръка. Това е трайна тенденция на БСП и примерите в това отношение са толкова много, че ако започнем да ги изброяваме, винаги, забележете, колеги, това се наблюдава и в това Народно събрание, има две страни.
Едната страна желае наказателната репресия да бъде засилвана, защото такава е криминогенната обстановка в страната. Това е нивото на престъпността. И когато нивото на престъпността е такова, е завишено, логично е обществото да реагира със завишаване на наказателната репресия.
От другата страна има една друга тенденция, при която непрекъснато поддържащите се чудят как да бъдат намалявани наказания, как да се декриминализират определени деяния, винаги с мотива да бъдат разтоварени органите, за да се занимавали с по-сериозното. Но това е основна тенденция, на която сторонник в продължение на години е винаги БСП.
Оттук произтичащите вече проблеми с определени текстове, за които преди малко говорихме – няма да се връщам, и в НПК. Затова беше сменен и НПК. Целта е да се пресече устремът, да се пресече волята, да се пресече решимостта на българските прокурори и на прокуратурата като цяло да гони, да търси, да преследва. Това е работата на прокуратурата – да бъде меч, да бъде острие. Прави се всичко възможно законодателно да се създават такива условия това просто да не се случва и това да не е така.
Разбира се, има страшно много фундаментални въпроси, които стоят пред прокуратурата, но все от този характер. Те са все законодателни, те са въпроси, които трябва да бъдат решени и решавани тук, в тази зала, от политиците. Да бъде дадено годно оръжие, да бъде даден инструмент на прокуратурата да може да се бори. Защото много често прокуратурата няма този инструментариум, няма тази възможност, тази сила да може да се пребори с противообществените прояви.
Ние ще подкрепим доклада. Следим тези тенденции и сме наясно, че оттук, от Народното събрание, от тази зала трябва да бъде даден инструментариумът.
Последно – нещо, което пропуснах. Нещо, което от миналото Народно събрание, откакто Партия „Атака” дойде на политическата сцена, непрекъснато повтаря. Нещо, което беше отнето от прокуратурата още 90-те години по времето на управлението, тогава на ОДС, на СДС – участието на прокуратурата в гражданския процес за защита на държавния интерес. Тогава в ГПК имаше един чл. 4, мисля. Той вече се забрави. Внасяли сме неведнъж тези текстове. По време на тези доклади сме призовавали и от прокуратурата да настояват за това. Да, това разширява задачите, работата, задължението на прокуратурата. Но в криминологенната обстановка, в ситуацията на криминална приватизация, на пълен грабеж, това беше изключително важен текст, който точно пък за това тогава, и беше ясно, беше премахнат, беше заличен като правомощие и възможности на прокуратурата. С новия ГПК този текст не беше въведен от миналото мнозинство. Разбираемо защо, пак по същите причини, пак според същите аргументи.
Така че ние ще подкрепим доклада, но всичко това ще го имаме предвид, ще го напомним, но от мнозинството, от неговата воля зависи решаването на всички тези проблеми и въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Няма желаещи за реплики.
За изказвания? Не виждам народни представители, които да имат желание.
В такъв случай закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата.
Докато народните представители заемат местата си, ще прочета Проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г. № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Режим на гласуване!
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Приема се предложението.
С това приключихме работата по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към точка трета:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2010 Г.
Със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Емил Радев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми господин Груев!
„На заседание, проведено на 15 юни 2010 г., присъстваха проф. Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд, господин Гроздан Илиев, господин Марио Бобатинов, и господин Симеон Чаначев – заместник-председатели на Върховния касационен съд.
Докладът беше представен от председателя на ВКС проф. Лазар Груев, който посочи, че в него се съдържат обобщени данни, тенденции и проблеми пред правораздавателната дейност на съдилищата. В доклада ясно е откроена тенденцията за нарастване броя на делата при запазване на щатния състав на съдилищата, което води до увеличаване на натовареността на съдиите. Най-голямо е увеличението на делата на районните съдилища и най-вече на районните съдилища към областните центрове.
Друг проблем, който е стоял пред съдилищата през 2010 г. е този за недобрата материална база и кадрова обезпеченост. Проблемите с недостатъчния на брой съдии се е решавал с командироване, което не е добре както за кадровото развитие на магистратите, така и за качеството на правораздаването. Затова е необходимо ускоряване на конкурсните процедури. В тази връзка от значение е и възможността за преразпределение на съдебните райони (прерайониране), за което ВКС е правил предложения пред ВСС. Голям проблем продължава да бъде различната натовареност на съдиите, която в някои съдилища е надхвърляла нормалните граници, а това би могло да се отрази негативно на качеството на правораздаването.
Сред важните стратегически проблеми пред съдилищата проф. Груев посочи и този с призоваването и необходимостта от неговото усъвършенстване чрез въвеждането на електронно призоваване, както и осигуряването на качествени експертизи и тяхното заплащане.
По-конкретно в доклада се съдържат следните данни.
Общо делата за разглеждане във всички съдилища без ВКС през 2010 г. са били 677 хил. 410 или с 89 хил. 596 броя (15,24 %) повече от тези през 2009 г. Свършените дела са 575 хил. 473 и бележат още по-голямо увеличение спрямо 2009 год. – със 17,15%. Забележително е увеличението на свършените дела в тримесечен срок – 496 хил. 25 или 26,31% повече спрямо миналата година. Увеличение бележат делата, приключени със съдебен акт по същество – 495 хил. 744 или с 19,31% повече спрямо 2009 г.
Независимо от огромното увеличение на броя на делата за разглеждане, броят на останалите несвършени (висящи) дела в края на годината е увеличен незначително – само с 5,53% при 15,24% ръст на постъпленията. На базата на тази статистика в Доклада е направен изводът, че съдилищата в Република България са правораздавали в условията на изключителна натовареност и при продължаваща тенденция за ускоряване на съдопроизводството и подобряване на качествените показатели на работа.
През 2010 г. на щат в апелативните съдилища са били 141 съдии.
Във военните съдилища по щат са работили 28 съдии. Спрямо 2009 г. делата за разглеждане са се увеличили с 12,72%, свършените дела с 10,48%, приключени със съдебен акт – с 13,79%. Единствено делът на прекратените дела е намален с 10,29% спрямо 2009 г.
Щатният състав на окръжните съдилища, включително Софийски градски съд, през 2010 г. е бил 759 съдии. За сравнение спрямо 2009 г. – с 2,43% е увеличен процентът на общия брой дела за разглеждане, с 3,24% е увеличен процентът на свършените дела; увеличен е и процентът на свършените дела към общия брой дела за разглеждане (от 78,5% през 2009 г. на 79,3% през 2010 г.); увеличен е процентът на свършените дела до 3 месеца (от 74% през 2009 г. до 80% през 2010 г.); с 1,45% е намалена висящността на делата, но с 5,17% е увеличен делът на прекратените дела.
Броят на съдиите по щат в районните съдилища към областните центрове, включително Софийски районен съд през 2010 г. е бил 577. Спрямо 2009 г се наблюдава повишаване на броя на делата – те са се увеличили с 17,48%, а свършените дела – с 52 хил. 518 (или 18,62%), свършените дела със съдебен акт – с 20.79%.
Броят на съдиите в другите районни съдилища през 2010 г. е бил 394. Спрямо 2009 г. общият брой на делата за разглеждане се е увеличил с 21,42%, увеличението на свършените дела е с 25,48%, а увеличението на свършените в тримесечен срок с 34,11%. Броят на висящите дела е намалял с 3,62%.
На базата на тези данни в Доклада е направен изводът, че е налице устойчивост при натоварването на апелативните, военните и окръжните съдилища и увеличаване натоварването на районните съдилища. Тези тенденции следва да бъдат съобразени от ВСС при разпределяне на свободните щатове за магистратските длъжности, както и от изпълнителната власт при определяне на приоритетните за решаване сградни и материални проблеми на магистратурата.
Въпросът за натовареността на съдиите е един от най-дискусионните. В Доклада се съдържат данни за натовареността по щат и за действителната натовареност на съдиите на базата на отработените човекомесеци. Натовареността по щат спрямо делата за разглеждане през 2010 г. е била както следва: районен съд в областен център – 56,92, районен съд – 33,05, окръжен съд – 12,27, военен съд – 6,2, апелативен съд – 7,77. Действителната натовареност е била: районен съд в областен център – 65,34, районен съд – 40,28, окръжен съд – 15,6, военен съд – 7,42, апелативен съд – 9,36.
Относно качеството на правораздавателната дейност по наказателни дела в доклада се посочва, че през 2010 г. предмет на касационна проверка са били 719 съдебни актове, постановени от апелативните съдилища, от които 501 дела или 76,77%, са оставени в сила (при 72% за 2009 г.). Двеста и шестдесет актове, постановени от Софийски градски съд и окръжните съдилища, са били предмет на касационна проверка. От тях оставените в сила актове са 146 броя или 56,15% (при 58% за 2009 г.).
Въз основа на представените данни е направен извод за устойчивост с видима тенденция за подобрение на качеството на правораздавателната дейност по наказателни дела, която е по-отчетлива при апелативните съдилища по показателя оставени в сила съдебни актове. Същевременно се наблюдава увеличение, от 12% на 16% на отменените решения и присъди и върнати за ново разглеждане дела, което означава, че има влошаване по този показател.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Емил Радев, Димитър Лазаров и Янаки Стоилов. Господин Радев постави въпроса за сградния фонд на Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура.
Проф. Груев разясни, че ВСС е отпуснал средства за ремонт на предоставената от МС сграда, като предстои Министерство на правосъдието и Министерство на финансите да предприемат нужните действия от тяхна компетентност за осъществяване на ремонта.
Господин Димитър Лазаров изрази задоволство от отразеното в доклада като цяло и по-конкретно от по-големия процент дела, приключили в 3-месечен срок, въпреки увеличената натовареност. Той отбеляза задоволството си и от факта, че 60% от делата по ГПК са по заповедното производство, чрез което бързо се решават проблемите на гражданите. Във връзка с качеството на правораздаването посочи, че, за да може да се направи пълна преценка, са необходими и данни за броя на отменените, изменени и потвърдени съдебни актовe на районните съдилища, които липсват в представения доклад.
Господин Янаки Стоилов постави въпроси във връзка с касационните основания по ГПК, ефективността на заповедното производство и усещането на съдиите за тяхната независимост. Господин Чаначев – зам.-председател на ВКС, отговори, че уредбата на касационните основания в ГПК е ефективна и чрез нея се постига уеднаквяване на съдебната практика, а въвеждането на заповедното производство има положителни резултати, но правната му уредба се нуждае от усъвършенстване. По въпроса за независимостта на магистратите проф. Груев посочи, че определен начин на публично говорене създава натиск върху независимостта на съда и той се присъединява към изразените становища от докладчика на ООН и на Европейската асоциация на съдиите по този въпрос, но няма данни за оказване на натиск върху конкретни съдии за конкретни дела.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на съдилищата както и във връзка с изготвянето на Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2011 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Той представя важни статистически данни, включително в графичен и табличен вид, което позволява да се очертаят постиженията и тенденциите в дейността на съдилищата, но и да се акцентира върху проблемите, които те срещат, и да се търсят възможности за решаването им.
2. През 2010 г. се откроява ясна тенденция за нарастване броя на делата при запазване на щатния състав на съдилищата. Най голямо е това увеличение при районните съдилища и най-вече при районните съдилища към областните центрове.
3. Натовареността и неравномерната й разпределеност е един от най-сериозните проблеми пред съдилищата. Въпреки това те полагат усилия за осъществяване на качествено правораздаване в разумни срокове. Тези усилия трябва да продължат и през следващите години, като бъдат взети нужните вътрешноорганизационни мерки за решаване на проблема.
4. В Доклада липсват подробни данни за отменените съдебни актове, постановени от районните съдилища, което не позволява да се направи анализ на качеството на тяхната дейност. Затова Комисията по правни въпроси препоръчва такива данни да бъдат включени в Доклада за 2011 г. и за следващите години.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно със 17 гласа „за” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2010 г., № 111-00-5, внесен на 9.06.2011 г. от Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
От името на вносителите – проф. Груев.
Заповядайте.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги магистрати, дами и господа! Ще започна малко неочаквано, но струва ми се традиционно обичайно. Може би има нещо знаменателно във факта, че Народното събрание поставя за разглеждане проблемите на съдебната власт на един светъл за всички българи празник. В този смисъл позволете най-напред да честитя именния ден на всички, които празнуват Петър и Павел, Камен и всичко онова, което Църквата днес отбелязва.
Този доклад, уважаеми дами и господа, е четвъртият по ред, който аз представям от тази най-висока трибуна на българската държава, в изпълнение на своето конституционно задължение. Мисля, че дискусията дотук недвусмислено показа не само полезността, но и правилността на тази стъпка, която беше предприета преди няколко години, разбира се, подход, който винаги съм споделял. Уважавайки парламентарната дисциплина и отчитайки необходимостта, че има още един доклад, аз ще съкратя предварително подготвеното си изложение, за да акцентирам единствено върху няколко основни проблема. Струва ми се, че с цифрите вие сте добре запознати, те бяха очертани и в доклада на Правната комисия. В последствие ще кажа само няколко извода на базата на тези цифри.
За мен е по-важно да споделя с вас онзи подход, който винаги съм изповядвал в дейността си като председател на Върховния касационен съд и съм се стремял да внуша на моите колеги съдии. Това е подходът, който отчита тенденцията в съвременния конституционализъм, съгласно която принципът на разделението на властите се допълва и обогатява от принципа за сътрудничеството и единодействието на властите по съществените за всяко общество проблеми. Едва ли обаче има съмнение, че ефективността на съдебната власт и на съда е един от тези проблеми.
В този смисъл искам да ви кажа, че възприетият подход от мен и от моите колеги съдии през годината, се изразяваше в следното. Когато излезе докладът на Европейската комисия, след мое писмо, всички съдилища обсъдиха препоръките и изводите на Европейската комисия, а ние вкупом на национално съвещание в София направихме своите изводи за нашата работа.
По същия начин подходихме, когато правителството изработи и Стратегията за развитие на съдебната система и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Той беше обсъден във всички съдилища и на голямо национално съвещание в 15-та зала на Съдебната палата. Ние предоставихме на вносителите всички предложения, както и обобщен анализ на тези проблеми. Със съжаление трябва да отбележа, че една част от тези предложения, и то не малка, не бяха взети предвид.
По същия начин тогава, когато се изостри проблемът и той беше поставен на публично обсъждане за специалните разузнавателни средства – тема, госпожо председател, уважаеми народни представители, която и преди малко беше предмет на дебати – ние се събрахме, всички председатели на окръжни апелативни съдилища и цялото ръководство на българската Прокуратура, заедно с главния прокурор, за да видим и направим нашия прочит и предложение в тази връзка.
На последно място. Господин Бисеров преди малко говори за двете пилотни решения на съда по правата на човека в Страсбург. Вие си спомняте, че преди няколко дни, по моя покана в България за първи път на официално посещение беше председателят на Съда по правата на човека уважаваният колега Жан-Пол Коста. Това официално посещение ние ползвахме за организирана в Съдебната палата кръгла маса, в която, забележете, взеха участие, както представители на различните части на съдебната власт – съд и прокуратура, но също така и на адвокатурата, на Министерството на правосъдието, на правозащитните организации на гражданското общество, защото ние считаме, че проблемите свързани с пилотните решения, които са проблем на цялото общество, трябва да се обсъждат по този начин. Искам да заявя пред вас, че този подход ще бъде и моята политика за следващата година.
Относно тенденциите. Тенденциите са ясни от цифрите и от доклада на Правната комисия. Най-обобщено те могат да бъдат сведени до следното: изключително нарастване на броя на делата при запазване на кадровия потенциал; неимоверни усилия от страна на съдилищата за решаването им – обръщам внимание – 26% повече от предходния период, са решените дела в 3-месечен срок, който процент, при тези абсолютни цифри, означава страшно много.
Да ви кажа, не по-различно е положението и във Върховния касационен съд. За миналата година основна тенденция в нашата работа беше освен огромния брой дела общо в съда – близо 20 000. При изключителна срочност на тяхното решаване, ние успяхме да постановим 10 и повече тълкувателни решения, което е основната функция на Върховния съд. Нещо, което никога не се е случвало в предходните години. При средно годишно, имам предвид в предишни години, не повече от 2 до 3.
Това изключително напрежение няма как и не може да не бъде отбелязано от тази най-висока трибуна, но както се отбелязва и в доклада на Европейската асоциация на съдиите, а и в някои научни изследвания, с които аз разполагам, с една дума има опасност в определен момент българските съдии да прегреят. Свързано е с хроничното напрежение, ежедневната свръхзагриженост и проблеми за справяне с професионалния стрес, с относителния изолиран начин на живот, а той със спецификата на нашата професия.
Длъжен съм да го кажа, защото говоря от името на 2000 български съдии, когато тук и на други професионални форуми се говори единствено и само за срокове на решаването на делата, аз мисля, че направих отчет пред вас в какви срокове и какви са усилията те да бъдат решавани, искам да споделя откровено това, което казах и пред Правната комисия, в магистратските среди започна, за съжаление, процес, в който се говори така: „Ние все по-често говорим единствено и само за срокове, срокове, срокове, и все по-малко за право, за право, за право!” Това е една изключително опасна тенденция, която аз докато съм председател на Върховния съд, ще се стремя – срокове да, но не на всяка цена, защото в основата на сроковете или на крайния съдебен акт всъщност трябва да лежи правото.
Само за илюстрация нещо, което не е посочено в доклада и което би трябвало да предизвика интерес. В Гражданската колегия на Върховния съд всички актове по чл. 288 за допустимостта 96% се разглеждат в инструктивния тримесечен срок, а делата, тежките дела, решенията по същество от открито заседание – 90% се разглеждат и обявяват в тримесечния срок.
В Наказателната колегия на Върховния съд към месец март никога няма дела от предходната година, което означа същото, същите проценти. В този смисъл, аз мисля че дискусията винаги трябва да се води балансирано.
Уважаеми народни представители, господин председател, относно вашия призив за дискусии – да, ние винаги сме били отворени и сме съдействали за това съобразно нашите компетенции, възможност и място за провеждане на тези дискусии. Аз ще кажа обаче, че за съжаление прокламирания в началото Магистратски съвет към Министерството на правосъдието от година, година и нещо не функционира, моите колеги не са били канени там. Вече ви казах, че предложенията за съдебната власт, предложенията за Закона за специалните разузнавателни средства така или иначе до момента някъде увиснаха.
Още няколко конкретни стъпки. Когато ние се оплакваме от нашата натовареност, го правим, защото това наистина е така, но в същото време за втори път онзи ден председателите на Районния съд в София и районния прокурор внесоха предложение за обсъждане за прерайониране, по някакъв начин да се търси изход, поне тук – в София, което обаче, казвам второ поред предложение, така или иначе, не е поставено на обсъждане.
По моя инициатива инициирахме в Университета по библиотекознание и информационни технологии създаването, и слава Богу, от началото на тази година ще започне учебна дисциплина за съдебни служители, бакалаври за нуждите на съдебната администрация, защото моето разбиране винаги е било, че не може да има добър съд без добри и професионално подготвени съдебни служители.
По моя инициатива преди две седмици проведохме среща с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски с оглед действията по предприемане и откриване на дискусията за електронното призоваване, защото, уважаеми народни представители, например Софийският районен съд връчва годишно между 500-600 хил. призовки. Качественото връчване на призовките и изобщо призоваването на страните е едно от условията за провеждане на процеса и ние търсим начин това да бъде решено по съвременните за ХХІ век условия.
Разбира се, трябва да се помисли и да се отвори дискусия, ние сме насреща, във връзка с експертизите, изобщо състоянието на експертизите у нас, да не говоря за Единната информационна система за противодействие на престъпността, за която всяка година в тази зала си говорим.
Уважаеми народни представители, с респект към вашето време и възможността за дискусия, аз приключвам дотук с моето изложение.
Още веднъж честит празник на тези, които го имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще направя две процедурни предложения.
Първото е за удължаване на работното време до приключване и гласуване на този доклад, за дейността на съдилищата през 2010 г., който гледаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 72 народни представители: за 71, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Второто процедурно предложение е за пленарното заседание в утрешния ден – 30 юни 2011 г.
Правя предложение за промяна в дневния ред:
- като т. 1 в утрешното заседание да бъде Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет;
- като т. 2 да бъде този доклад, който днес няма да успеем да разгледаме – Обобщен годишен доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г.;
- и съответно предвидения като т. 1 за утре – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство да стане т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 73 народни представители: за 72, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Вълков, заповядайте за процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ! Правя процедурно предложение съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за електронните съобщения с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Груев, само Вашето изключително професионално, смислено и логически подредено изказване и, смея да кажа, моят дългогодишен политически опит ми дават основание да взема думата по тази тема, по която нямам тясна специална подготовка.
Един мислител, когото високо ценя, когато разсъждава откъде трябва да се започне, когато дадена система или обществото е попаднало в омагьосани кръгове, тоест няма откъде да се започне, за да се решават проблемите, прави простия, но много верен извод, че в такива случаи спасението е – когато се тръгне с ново настроение.
Тук се изказаха много юристи, с много препоръки, подхвърляха се много фрагменти как да се започне – конституционно, неконституционно, законово, и никой не каза: ако се направи, дали ще се решат проблемите?
В края на Вашето изказване според мен имахте едно изключително попадение – може би греша. Това попадение беше, когато не юридически, не професионално, а човешки отбелязахте характера на работата на съдиите – стреса, труда, професионализма, това отграничаване от обществото поради изискванията. Не знам дали то направи впечатление на аудиторията, но аз мисля, че това е ключът.
И ако този дебат по тази фигура – изслушване на отделните системи в парламента, е диалог към обществото, призивът, изводът трябва да бъде: доверие, почит и уважение към професионализма, каузата, избора на хората, които са станали съдии, и ограниченията, които са си наложили, за да могат да реализират тази професия.
Ако тръгнем от това настроение, ако тези хора почувстват, че са поставени на такъв пиедестал, мисля, че ще се избавят и в онези случаи, в които приемат политическо давление, друг натиск или човешки изкушения.
Може би моето изказване няма никакъв принос към юридическата, към текстуалната, към нормотворческата страна на излизането от тази ситуация. Но аз си тръгвам от трибуната с дълбокото убеждение, че ако в резултат на дебата обществото се замисли: какво е това съдия, колко труд е, какво вникване, претендиращите страни и техните тези, какво значи това в този срок и дали когато си нарушил срока, за да отговориш на своето убеждение и на онова, което е фактология по делото; ако те почувстват, че след този дебат към тях и към техния труд има доверие, мисля, че тези 2 хил. души ще бъдат по-силни да се противопоставят на личните си пристрастия, на политическия натиск. Ако оттук се чуе и се почувства, това ще бъде големият смисъл. Може би съм наивен, но съм убеден, че оттук трябва да тръгнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма. (Реплика.)
В момента сме в процедура на обсъждане на проекта.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за приемане на Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2010 г.:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Процедура – господин Тошев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване срока на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37 от 31 март 2011 г., с още 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, има още 2 минути до края на работното време.
Утре в 9,00 ч. продължаваме с:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
2. Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Нататък точките вървят така, както са по програмата.
Утре в 9,00 ч. – в тази зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова