Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, настоящата сряда е първата пленарна за месец юли, поради което Програмата на Народното събрание се определя от предложени проекти за решения или законопроекти от парламентарните групи, извън групата на ГЕРБ.
По реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с оглед правилата на ротацията, са постъпили следните предложения:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи. Вносител – Христо Бисеров, приет на първо четене на 16 юни 2010 г. Предложението е от Парламентарната група на Движение за права и свободи.
Предложение от Парламентарната група на Партия „Атака”:
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносители – Павел Шопов и група народни представители.
От Парламентарната група на Синята коалиция е постъпило предложение, което ще обсъждаме като т. 3:
3. Първо четене на Законопроекта за Държавната агенция за разузнаване. Вносители – Иван Костов и Димо Гяуров.
От Парламентарната група на Коалиция за България няма постъпили предложения.
Постъпилите предложения от името на парламентарни групи по реда на чл. 43, ал. 7 от правилника не подлежат на гласуване.
Предлагам на вашето внимание следния проект за Програма за работата на Народното събрание за периода от 6 до 8 юли 2011 г.:
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Вносител – Министерският съвет.
7. Проект за Решение за преобразуване на самостоятелния частен Земеделски колеж – Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив. Вносител – Министерският съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи. Вносител – Христо Бисеров. Това е предложение, което съм направила в програмата, преди да бъде постъпило предложението от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Стана ясно, че това ще бъде т. 1 за днешната програма, така че тук отпада от проекта за програма, който ще бъде подложен на гласуване.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост – общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси по приетите на първо четене на 16 март 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост с вносители – Министерският съвет от 14 януари 2011 г., и Николай Пехливанов от 25 януари 2011 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, приет на първо четене на 16 юни 2011 г. Предвижда се това да бъде т. 1 за утрешния ден четвъртък.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 16 юни 2011 г.
12. Първо четене на Законопроекта за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Вносител – Министерският съвет.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет.
14. Първо четене на Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения. Вносител – Министерският съвет. Предвижда се като т. 1 за петък, 8 юли 2011 г.
15. Парламентарният контрол – за времето след 11,00 ч. в петъчния ден.
Подлагам на гласуване предложението за проекта на програмата.
Гласували 156 народни представители: за 133, против 9, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Вижда се, че по чл. 43, ал. 7 ще влезе нашето предложение – на Партия „Атака”, за решаване на проблемите свързани с жилищно-спестовните влогове на българските граждани.
В много голяма степен това предложение е свързано със становището на Министерството на финансите и на финансовия министър, тъй като въпросите за жилищно-спестовните влогове са въпрос до възможностите на държавния бюджет за решаването на този проблем.
Ето защо, докато се стигне до тази точка има известно време. Нека още сега да бъде поканен министър Дянков да се яви в пленарната зала, за да даде своето становище. Той сигурно има такова. В частни разговори, когато внесохме нашия законопроект, той изрази мнение и становище да вземе отношение по въпроса. Без мнението на финансовия министър и на Министерството на финансите няма да бъдем наясно с ресурса, който да бъде отделен, за решаването на този дългогодишен проблем на българските граждани. Ако министърът е на заседание на Министерския съвет, което се провежда в сряда и е невъзможно да дойде в пленарната зала, нека да бъде изпратен надлежно представител на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, господин Дянков своевременно ще бъде информиран от господин Анастасов за Вашето предложение.
Уважаеми дами и господа народни представители! По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в предвиденото по правилника ни време – до 16,00 ч. на деня, предхождащ пленарната сряда, е постъпило предложение от народния представител на Парламентарната група на Партия „Атака” Павел Шопов, за включване като точка в дневния ред Проект за решение за попълване състава на Постоянната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, внесен на 4 юли 2011 г.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, едва ли в рамките на предвидените две минути мога да изложа всички аспекти предвид нашето предложение. Те са, първо, правни и юридически, защото това, което партия „Атака” желае – попълването на мястото в комисията, ни се дължи по правилник. Недвусмислени са текстовете по правилника.
В крайна сметка – повече от месец, в парламента има една миникриза, бих я нарекъл така, и тази криза е свързана с факта, че една от институциите, една от постоянните комисии на Народното събрание не функционира нормално. Това, че комисията миналата седмица беше свикана по извънредния способ, нещо, което е прецедент в българския парламент, забележете, такова нещо досега не се е случвало, сам по себе си е факт, който е недвусмислен. Да се стигне до това председателят, като че ли няма нормални способи и начини комисията да работи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, картата Ви не отчита.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Картата не Ви отчита времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сложил съм я на пулта, съжалявам. Да, сега започна да отчита.
В крайна сметка въпросът остава нерешен. Една комисия в Народното събрание, която е толкова важна, която е по корупцията и жалбите на гражданите, не функционира на практика вече повече от месец, а това е натрупване на жалби, включително информацията и обемът се увеличават, това е изоставане в графиците.
Колеги, дори в миналото Народното събрание, когато флагрантно се нарушаваше правилникът на Народното събрание, не се е стигало до такова положение. Имало е вакантни позиции, свободни места в комисиите – непопълнени и то нарочно, но никога комисия не е оставала без свой председател. Така че, ако считате, че въпросът е политически, то в ущърб на ГЕРБ е да продължава да създава ексцесии на тази база – в политически план и смисъл.
Ние ще продължим да внасяме нашето предложение, щом считате, че въпросът е политически и той наистина ще се пренесе на едно политическо ниво, което във всички случаи ще бъде във вреда на ГЕРБ и ще представлява една дестабилизация на българския парламент, защото така се получава. Проблемите в парламента винаги започват от малко, от по-незначителен проблем, но те се засилват, те се хиперболизират и се стига до големите проблеми и парламентарни кризи, които в един момент избухват неконтролируемо и се стига до състояние да не могат да бъдат овладени.
Другото, с което непрекъснато ни подканят да подадем друг наш представител...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече по това, което отчита картата. Преди това говорихте повече от минута, господин Шопов. Разбрахме предложението Ви. Благодаря за него.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...също няма да се състои, също няма да стане, защото дори Георги Пирински в миналото събрание не го правеше и никога не ни накара да посочим друг кандидат за определена позиция, полагаща се на партия „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред на Проект за решение за попълване състава на постоянната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Гласували 154 народни представители: за 13, против 104, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 29 юни 2011 г. до 5 юли 2011 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Проект за решение за предсрочно изтегляне на българския военен контингент от мисията ИСАФ в Афганистан. Вносител – Венцислав Лаков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Юлиана Колева, Ивайло Тошев, Димитър Лазаров и Красимир Ципов. Водеща – Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет. Разпределен на Комисията по труда и социалната политика;
- Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен на Комисията по здравеопазването;
- Проект за решение за произвеждане на национален референдум. Вносител – Яне Янев и група народни представители. Разпределен на Комисията по правни въпроси;
- годишни доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта;
- Проект за решение за попълване състава на постоянната Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Вносител – Павел Шопов;
- Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г. и Годишния доклад и отчет на дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2010 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Още няколко съобщения.
На 4 юли 2011 г. в Народното събрание са постъпили три материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: бизнесклимата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през юни 2011 г.; ключови показатели за развитието на икономиката в Република България и общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за май 2011 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 4 юли 2011 г. на Народното събрание е предоставена приетата от пленарната сесия на Икономическия социален съвет Резолюция по бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г. – позиция на организираното гражданско общество в България. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по земеделието и горите, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Костов, имате думата за изявление от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, упълномощен съм от името на Синята коалиция да направя изявление във връзка с две години от формирането на мнозинството на Политическа партия ГЕРБ.
ГЕРБ дойдоха на власт с голяма подкрепа, поемайки ясни и конкретни ангажименти за реализиране на антикризисна програма.
Синята коалиция подкрепи тези намерения. В условията на криза на България й беше необходимо стабилно управление, цитирам: „Излизане от кризата, повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика”. Бяха необходими реформи, беше необходимо възстановяване на европейското финансиране.
Две години по-късно България е последна сред европейските страни по жизнен стандарт и по качество на живот. Не излизаме от кризата, влизаме в период на депресия. Доходите са замразени, безработицата е 11-12 на сто, фалира или замразява дейността си значителна част от малкия и среден бизнес, драматично спаднаха инвестициите в страната. Макар и най-нуждаещи се, най-лошо усвояваме европейската финансова помощ. Единствените, които реализират огромни печалби, са българските монополи.
Затова две години по-късно ГЕРБ изгуби политическото доверие в парламента. Правителството на европейското развитие положи клетва като кабинет на малцинството, но с широка политическа подкрепа тук, в този парламент. Днес ГЕРБ е в политическа изолация и управлява с неясна подкрепа на независими в кавички народни представители.
Синята коалиция щеше да подкрепи и да подкрепя независимо от политическата цена провеждането на непопулярни и тежки реформи. Ние това сме заявявали много пъти, много пъти сме искали да споделим тази отговорност. ГЕРБ сам отказа тази наша подкрепа, още когато с бюджета за 2011 г. изостави реформите, наруши Конституцията и дори национализира част от пенсионните фондове в страната, влезе в многобройни скандали и получи от обществеността обвинението, че е направил корупцията държавна политика.
Премиерът твърди, че е спасил България, цитирам: „Спасил България от варианта Гърция, Португалия и всички останали”. Изглежда никой не му е обяснил, че днес Гърция се спасява от неплатежоспособност, защото не може да обслужва външния си дълг. Този външен дълг е почти 150 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Гърция е богата страна с развита икономика и фирмите, и банките й нямат нужда от спасяване. Това личи от добре работещите гръцки банки в страната.
България от 13 години не е имала и няма проблем с платежоспособността си. Делът на нашия публичен дълг спрямо брутния вътрешен продукт е по-малко от 15 на сто и това не е заслуга на ГЕРБ.
РЕПЛИКА ОТ ЛЯВО: Абсолютно.
ИВАН КОСТОВ: Така че единственото нещо, което е било по силите на господин Борисов да ни спаси, е несъществуващата опасност. От самото начало премиерът обяви, че не му трябва нашата подкрепа и се самоопредели като премиер на малцинството. Това е единственото обещание, което изпълни. ГЕРБ е в политическа изолация.
Ние сме определили нашето отношение към това управление, след като не дадохме исканото доверие тук, в парламента. ГЕРБ ще отиде на изборите, обявил война на всички. (Реплики от ГЕРБ.) След три месеца избирателите ще решат. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
В демократичните държави вотът на гражданите посочва решението от всяка политическа криза. Изборите ще отговорят на въпроса дали управлението на ГЕРБ не е на малцинството от българските граждани, дали българските граждани желаят излизане от кризата със смели, решителни реформи и ние вярваме, че тогава те ще си спомнят, че единствената политическа формация, която е провеждала смели и решителни реформи в този парламент, е тази, която днес се представлява от Синята коалиция.
За България винаги има надежда да излезе от политическата криза и ние вярваме, че това решение ще бъде намерено от българските избиратели. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Няма желаещи за други изявления.

Преминаваме към дневния ред с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ.
Проект за второ гласуване.
С предложенията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае госпожа Галина Милева.
Имате думата, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от народния представител Христо Бисеров.
„Закон за изменение на Закона за българските лични документи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, вземам думата, за да кажа няколко изречения. Това е един законопроект, който аз внесох преди повече от една година. Въпреки че беше одобрен от трите комисии, които го разглеждаха и подкрепен тук, в пленарната зала, този законопроект беше забавен поради съпротивата на изпълнителната власт. Това е истината!
Аз съм доволен, че Народното събрание в крайна сметка застава на своята позиция, която изрази чрез гласуване в залата. Защото това беше и това е една забрана за напускане на страната, поради наличие на парични задължения, която противоречи на директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа. В крайна сметка, макар и бавно, ние синхронизираме нашето законодателство с европейското. Затова моля да подкрепите трите текста, които трябва да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1:
„§ 1. В чл. 75, т. 4 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на вносителя за параграф единствен, който става § 1, със съдържание, както е по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба с § 2:
„Преходна разпоредба
§ 2. Прекратява се действието на принудителните административни мерки, приложени със заповеди на основание разпоредбата на отменената т. 4 на чл. 75”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 2 – Преходна разпоредба, със съдържание, както е по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет, а с това на второ гласуване е приет и законът.

Предстои следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНОСПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ, № 154-01-15, внесен на 16 февруари 2011 г. от Парламентарната група на „Атака”.
Няма постъпили доклади по законопроекта.
Господин Шопов, заповядайте от името на вносителите.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Нашият законопроект е внесен на 15 февруари 2011г. Това е почти половин година, през която дори комисиите, на които беше разпределен законопроектът – много важен законопроект, касаещ 200-300 хиляди български граждани, не беше разгледан. Най-неприятното е, че се налага законопроектът да бъде внесен по извънредния способ – по чл. 43, ал. 7, като се използва правото на партиите и коалициите в Народното събрание по извънреден начин да внасят своите предложения, когато мнозинството няма волята да го направи, не желае да бъде решен един проблем.
Другото неприятно нещо днес е, че от началото на заседанието не дойде министърът на финансите, за което аз направих искане и предложение. Законопроектът се разглежда в отсъствието на министър Дянков – основният човек, главният говорител от страна на фиска за оценка на възможностите на държавата да посрещне това плащане, свързано с възможностите на фиска и с определен държавен интерес.
Нашите предложения са основно три, но ще ги развия тогава, когато бъде дадена възможност по същество и се развие дебатът в пленарната зала.
Това е моето представяне на законопроекта от името на вносителите.
Другото е, че „Атака” е трайно ангажирана с решаването на този проблем. В миналото Народно събрание внесохме законопроект, който уреди отношенията на голям брой български граждани. Това беше при условията на тройната коалиция, която в края на мандата реши да се вслуша в нашите предложения. Това беше един от законопроектите на партия „Атака”, които бяха приети от 40-ото Народно събрание, тогава в комбинация със законопроект, внесен от БСП. Беше направена компилация.
В този законопроект ние предлагаме няколко неща, които се надяваме да бъдат възприети.
Това беше изказване от името на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Шопов.
Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Колеги, моето очакване беше в залата да се създаде атмосфера на дебат, на коментар, на разисквания. От БСП са имали трайна позиция по въпроса. Очаквах и техен законопроект, който да бъде компилиран с внесения от „Атака”. Както ви казах, в миналото Народно събрание стана точно това и се получи нещо добро за българските граждани.
Уважаеми народни представители, проблемът обаче е 20-годишен. Той идва от момента в началото на промените, когато спестяванията на стотици хиляди български граждани за жилища не можаха да изпълнят своята роля. Милиардите левове, които българските граждани с 300 зора и с много мъки през 70-те, 80-те години, в някои случаи от още по-рано бяха спестявали, за да имат подслон над главата, за да имат най-важното нещо в материално отношение – свое жилище, останаха в банките с всички произтичащи от това процеси на девалвация и обезценяване.
Тогава имаше и една друга тема, по която нещата останаха без каквото и да е развитие. Това бяха милиардите левове, които българските граждани внасяха като вноски по 1500 лв. – спомняте си, защото и вие сте го правили – да дочакат след години ред за получаване на кола. Онези пари също безвъзвратно изгоряха.
Беше ред за българските политици в началото на промените да решат и този въпрос, но това беше един от начините на ограбване.
Когато говорим за тези пари, това беше също един от начините на ограбване на българските граждани. Разбира се, тази несправедливост може да бъде разгледана в много направления. Десетки са начините, по които българските граждани пострадаха – меко казано, бяха ощетени в годините на прехода. Това обаче е един от най-фрапантните случаи, когато беше посегнато непосредствено върху спестяванията на българските граждани и техните пари се обезцениха.
В интерес на истината, ако погледнем исторически на проблема, много правителства се опитваха да решат въпроса. Всички решения обаче бяха палиативни, половинчати, на парче и никога нямаше ясна стратегия за решаването на проблема. По тази причина той продължава да съществува в публичното пространство вече повече от 20 години.
Каква е истината? Всички финансови министри бягаха от решаването на проблема, защото решаването му означаваше натиск върху фиска и държавата да се ангажира с изплащането на определени, никак немалки суми. Още от първите правителства след 10 ноември 1989 г. се забелязва мощен обществен натиск за решаването на проблема и винаги бягство на управляващата партия, която в даден момент, поддавайки се на парламентарен и извънпарламентарен натиск, хвърляше на парче по някакво половинчато и палиативно решение. В интерес на истината, всички правителства имат своя дял в това, иначе проблемът щеше да бъде още по-значим и с още по-голяма стойност.
Сега се оценява, че проблемът засяга около 200-300 хиляди български граждани. До този момент никой финансов министър (затова искахме да чуем министър Дянков) не може да каже какъв е точният размер и какви суми трябва да бъдат изплатени от държавния бюджет, за да се реши проблемът.
Както споменах, в миналото Народно събрание бяха въведени някои облекчителни мерки в полза на правоимащите български граждани, които обаче далеч не изчерпиха проблема. Време е вече след 20 и повече години да се намери правителство, което с един замах да приключи тази тема и да бъде въздадена справедливост на българските граждани!
Това явно обаче не се поддържа от ГЕРБ, които, пак повтарям, до този момент в продължение на шест месеца дори не направиха най-необходимото, най-обикновеното, най-простото – да внесат за разглеждане в постоянните парламентарни комисии такъв законопроект. В това отношение, по тази тема най-отговорни са Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия, за да имаме годно за разглеждане становище на комисия и да имаме мнение.
Всички вие знаете, че един от най-често поставяните от нашите избиратели теми на приемните са именно въпросите във връзка с жилищноспестовните влогове на българските граждани. В годините бяха правени какви ли не маневри от страна на съответните управляващи, за да намалят натиска върху себе си. Един от тези бих казал трикове или измъкване от ситуацията беше възможността за трансформация на тези жилищноспестовни влогове в края на 90-те години и началото на настоящото десетилетие – трансформацията на тези влогове в компенсаторки, в ценни книжа, които да бъдат използвани на общо основание на българския капиталов пазар. Това решение тогава не доведе до ефект. Знаете, че компенсаторките се обезцениха. Както бяха замислени и емитирани в края на 90-те години и началото на това десетилетие, те отдавна изчерпиха своите възможности като платежно средство. В момента това са абсолютно мъртви ценни книжа, които нямат каквото и да е приложение и по никакъв начин – това се вижда вече от десет години – не могат да удовлетворяват българските граждани, които ги превърнаха от влогове в компенсаторки.
В миналото Народно събрание се реши гражданите да могат да ги трансформират обратно в жилищно-спестовни влогове, но за тази цел имаше една възможност – да го сторят като време, като процес от 40 дни, и то преди новогодишните празници през 2008 г. Тогава много граждани не успяха, първо, да бъдат информирани – да научат за създалата се възможност, и, второ, едни опашки се извиха пред институциите, които трябваше да го осъществят практически като технология, поради което този процес не можа да бъде извършен.
Едно от нашите предложения е точно в този смисъл – срокът да се удължи, ние сме го посочили. Тъй като законопроектът е внесен в началото на годината, той ще трябва да бъде коригиран, но философията ни в това отношение е ясна. Нашата идея може да бъде коригирана, що се касае до времетраене и до дати, които сме посочили – да могат тези български граждани отново да получат възможността да транспонират нищо незначещите и нищо неструващите в момента компенсаторки отново в жилищно-спестовни влогове.
Другата наша цел е да отпадне необходимостта сега правоимащите да придобиват или да строят, да закупят обект, по отношение на който да бъдат насочени жилищно-спестовните влогове, за да получат парите си. Тоест когато българските граждани не са правоимащи според условията на закона, така както те са формулирани, да получат парите си моментално с простото изявление, че желаят да получат парите си, като за това не се налага да са започнали ново строителство или да са придобили, да са закупили обекти и жилища по начина, по който това се показва.
Друга идея. След 6 месеца обстоятелствата са се изменили с оглед на инфлацията, с оглед на други стойности вече на парите, които те имат. Това е стар въпрос. Още сме длъжници на българските граждани от миналото Народно събрание, когато това, което се прие като възмездие за една лихвоточка, беше недостатъчно. Може да се помисли между двете четения за нова актуализация на цената – тя вече е загубила своя смисъл, минали са години, минало е време.
Колеги, има още един аспект, една идея от Партия „Атака”, която може да бъде развита. Днес я представям в пленарната зала, но тази идея може да бъде при съгласие в българския парламент.
Не само да се вменява и държавата да носи отговорността – мисля, че това може да бъде посрещнато с одобрение от финансовия министър, за тези пари, а в това отношение да бъде възложена тежест, да има функции да понесат своя дял от тежестта и самите банки – така наречените български банки, които знаем, че не са български. Знаем, че тези пари бяха най-вече в ДСК. Там бяха внасяни – като единствената или почти единствената българска банка в годините на социализма, в периода преди прехода.
Какво се получи? Забележете, уважаеми народни представители, много от банките бяха продадени за по няколко милиона долара тогава, поеха банките чисти – без задължения, а тези банки имаха задължения към българските граждани. Тогава, както започнах, по отношение на гражданите, които бяха внесли пари като вноски за дочакване на ред за придобиване на лек автомобил, така и в този случай, както и в други отношения, това е една от въпиещите, големите несправедливости, един от начините за ограбването на българското общество.
Банките получиха огромни активи за жълти стотинки и не поеха никакви задължения, никакъв дълг към българските граждани, към които същите тези банки дължаха пари. Разбира се, на всички юристи е ясно правоприемството, което съществуваше както по отношение на права, така и на задължения. Най-голям дял имаше ДСК, която беше приватизирана – една от последните банки, също за символична сума, банка с огромни активи.
Новите собственици, приобретатели на тази банка, не поеха нищо като задължение на банката към дотогавашните граждани, към които ДСК преди приватизацията имаше своите задължения. А точно тези банки, за които говорим, реализират на година по милиард и половина лева, които в огромната си част, знаем, заминават към страните, където са централите на съответните банки. Макар и с послеслов, след години някои ще кажат: „Това би било обратно действие”. Договорите са сключени – такива каквито са, но можем да помислим в тази връзка за поемане на задължение, вменяване на задължение и на банките, с което малко от малко да можем да поправим онази огромна обществена несправедливост, която беше осъществена и по повод приватизацията на българските банки за жълти стотинки.
Колеги, това е един домашен закон, така да го наречем – той не е политически закон. В него няма идеология. В него има едно-единствено желание – държавата да бъде добър платец и да намери начин да изпълни своите задължения към гражданите си. Държавата изпълнява какви ли не ангажименти. Тук непрекъснато се говори за изпълнение от страна на държавата, от БСП пледират, както твърдят, за тези неразплатени два милиарда на български фирми, или по-малко. В дадени моменти тази цифра се посочва по различен начин.
Да, това е така, колеги – държавата е длъжна да плаща своите задължения като добросъвестен платец, защото тя трябва да бъде пример в това отношение.
Но какво да кажем по отношение на физическите лица, на тези 200-300 хил. български граждани, със семействата им – още повече, на които държавата вече две десетилетия дължи техните пари? (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Моля Ви за увеличение на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Излиза, че в крайна сметка българските граждани, физическите лица, обикновените вносители и техните наследници, защото много от тези хора са починали, без да дочакат жилището, за което са спестявали, както виждаме, или обезщетение за това, остават най-беззащитни!
Някой се застъпва за фирмите. Да, това е добре, но за българските граждани, за физическите лица, за обикновените хора, вносители на парите, никой не се застъпва. Дори законопроектът, който има за цел решаването на техните проблеми, шест месеца не се внася в съответните парламентарни комисии за разглеждане, от което се вижда, че в това Народно събрание няма желанието и волята да бъде направена дори тази малка стъпка, която всички предишни правителства по един своеобразен начин – къде под натиск, къде от кумова срама, са правили. Тук има едно абсолютно високомерие. Аз недоумявам как може шест месеца нашият законопроект, който е съвсем реален и не е максимумът, който може да се цели, продължаваше да стои в чекмеджетата, в праха, за да бъде изкаран, изваден чак днес, без министърът на финансите да вземе отношение?!
Уважаеми народни представители, все трябва да се намери едно правителство, което да има мъжеството, което да има куража да отсече, да замахне и да реши този проблем, защото той ще ескалира. Ще продължи да витае в публичното пространство, ще продължи да бъде ексцес, защото стотици хиляди български граждани очакват да им бъдат защитени правата.
Следващото нещо, което трябва да се направи. Сега сме в средата на мандата, но към края на мандата министърът на финансите и представителите на фиска да си направят сметките така, че ако това мнозинство и ГЕРБ желае да бъде актуално и да осъществи правата на стотици хиляди български граждани, трябва да реши генерално въпроса, като отпаднат всички изисквания в крайна сметка, в един момент за правоимащи, за условия, при които да се изплащат парите. Да се приготвят всичките суми, всичките пари и да бъдат изплатени на гражданите, за да можем да посрещнем следващото Четиридесет и второ Народно събрание, разбира се, които са в него, без съществуващ проблем за жилищно спестовните влогове, който периодически да бъде извеждан, обсъждан, дискутиран, да спорим по него, да разискваме. С това ще остане и финансовият министър, и това мнозинство в историята на прехода, ако се реши този проблем генерално.
А решението е просто – изплащат се всичките пари. Както ви казах, с идеята и с намесата на банките би могло да стане, или парите да бъдат гарантирани по начините, по които те могат да дойдат, защото всички чакаме пари, едни пари, много пари. Те могат да дойдат от парите, които се дължат от Република Турция на българската държава, макар че там има едно целево използване, но това ще бъде ресурс, който ще влезе в българската държава. Тези пари могат да бъдат осигурени, понеже плачем всичките за пари: „Няма пари, няма пари!”, от американските бази в България, за които трябва да се плаща.
От Партия „Атака” сме ви посочвали неведнъж поне сто начина, по които могат да влязат пари във фиска. Могат да дойдат пари за решаването на проблемите, за пенсии и за здравеопазване, но конкретно в случая въпросът е тук да дойдат пари. Ние можем да ви посочим откъде могат да дойдат парите за решаването най-после на този проблем, за да бъде българската държава коректна спрямо своите граждани, за да бъде добър платец, с което да дава своя пример във всяко друго отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Поздравления, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да кажа, че в личен план ще подкрепя този законопроект, въпреки че имам резерви към казаното от господин Шопов. Ще го подкрепя, защото в миналия мандат бях човекът, който внесе основните промени в закона, за да станат те по-справедливи за вложителите. Щеше да бъде достойно и коректно господин Шопов да каже, че основният закон, който промени ситуацията, беше този закон, а не на „Атака”. „Атака” имаха предложение за промяна на имуществения ценз и се прие моето предложение за по-висок имуществен ценз. Но няма значение, важното е, че са си направили труда да внесат този законопроект. Мисля, че вече почти шест месеца или колко стават, въпреки че можеше досега да предизвикат да бъде гледан по същия ред, по който днес се гледа, а не други несъществени въпроси, които предлагат на нашето внимание.
За съжаление колегата Шопов не е съвсем наясно с този проблем, тъй като във времето тези влогове като суми, като средства са се самоунищожили на база инфлацията и деноминацията, която съществуваше. Реално държавата в началото на 90-те години е поела ангажимент.
По отношение на банките – там са останали суми, които са се самоунищожили, и някои дори биха станали отрицателни, както тези на обикновените вложители на спестовни влогове, от таксите, които е имало за обслужване. Но държавата в началото на 90-те години, предвид важния от гледна точка на българската народопсихология въпрос за жилищата, е приела този закон, за да може на база на съществуващите тогава средства да се компенсират впоследствие с държавни такива, а не с банкови средства за хората, които са имали жилищни проблеми, жилищна нужда и са направили тези влогове.
В миналия мандат успяхме да променим текста по посока на това да се решават не жилищните нужди, такъв беше текстът на закона, а да се компенсират тези вложители. Завиши се имущественият ценз значително. Самият Конституционен съд отмени едно изискване, което беше дублетна форма на имуществения ценз, и всъщност още повече се облекчиха условията за гражданите. Истина е, че мнозина от гражданите не можаха да разберат, че са се облекчили условията с решението на Конституционния съд. Истината е, че в предния мандат успяхме да удължим срока в последния момент с още половин година – до края на миналата година, но ако действително има макар и сто човека, които не са успели поради административни недоглеждания да влязат в окончателните списъци, то си струва да се даде тази възможност.
Тук обаче възниква един въпрос, който трябва да се има предвид по отношение на справедливостта, когато се вземат решения, касаещи задна дата, че има и граждани, които са ликвидирали своите влогове поради факта, че са видели, че не са могли да попаднат в обхвата на изискванията. В случая си струва, ако се приеме този законопроект, да се погледне и с възможността те също да получат правото за участие в процеса на възмездяване.
Тук, уважаеми госпожи и господа, големият проблем е във възможността и желанието да се осигурят тези средства за компенсиране на гражданите. Може би колегите от „Атака” не са взели предвид това, което ми отговори, или всъщност не ми отговори министърът на финансите на моя парламентарен въпрос. Може би тогава още сте били присъдружна партия и не е било толкова важно за вас, но той отказа да отговори какво възнамерява да направи, за да увеличи тези 10-12 милиона годишно за компенсиране на влоговете.
Ако си спомняте, тогава попитах: защо вече една година изостава плащането на дължимите пари на тези, които вече са започнали строителство или са закупили жилища, или са в списъците на дължимите плащания? При това нежелание да се заделят повече средства в бюджета, защото това плащане става през бюджета на Министерския съвет, който отива в специализирания фонд, има опасност тридесет години да продължава плащането, ако се върви с този темп.
Ако беше тук министърът на финансите, щеше да ви каже, че при така попълнените окончателни списъци за изплащането при сегашния индекс от 8 ст. на точка, са необходими около 370 млн. лв., за да се компенсират всичките плащания. Сигурен съм, че всички, които са в окончателния списък, под една или друга форма в рамките на преклузивния срок от пет години ще намерят начин да се включат в строителство, защото осигурихме възможността наследниците приживе да получат тези точки, когато се включат в окончателния списък.
Големият проблем, който трябва да се реши от българския парламент, е при съставянето на бюджета за следващата календарна година рязко да се увеличи сумата, която Министерският съвет трябва да трансферира към Националния компенсационен жилищен фонд за изплащане, за да се наваксат тези огромни изоставания.
Още веднъж казвам, че независимо от моите съображения и изложението на колегата преди това, аз ще подкрепя законопроекта, защото това ще даде възможност между двете четения да се подобрят някои от параметрите на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя законопроекта с едно от най-дългите имена – Законопроект за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Предполагам знаете, че преди около една година аз бях вносител на промени в този закон. Смятам, че съвсем са недостатъчни средствата, които се предвиждат от Министерството на финансите за уреждане на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове. Всички знаем, че те са групирани в групи. Въпросът, който отправих към Министерството на финансите – „Докъде сме стигнали с уреждане на гражданите с лихвоточки?”, ми казаха, че били стигнали до трета група, макар че се оказа, че това не е така.
Доколкото си спомням, в чл. 4 те се разделят на правоимащи и неправоимащи. Мисля, че е редно всички да бъдат правоимащи и да не бъде слаган таван на тези граждани, които притежават друго имущество, цитирано в закона – за над 60 хил. лв. Според мен тази бариера трябва да бъде премахната и всички граждани, притежаващи лихвоточки, да бъдат правоимащи по този закон.
Ще направя някои предложения между първо и второ четене. Смятам, че е добре всички да подкрепим този законопроект по причина, че през годините тези хора са с неуредени въпроси. Още повече, че те не могат да получават жилища. Знаем, че веднъж беше предложено на притежателите на лихвоточки да бъдат обезщетени с компенсаторни бонове. И това не можа да се получи поради факта, че приватизираните предприятия, особено БТК към онзи момент, не можеха да поемат всички граждани, които притежаваха такива лихвоточки.
Аз ще подкрепя този законопроект и ще направя мои предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
Гласували 88 народни представители: за 32, против 5, въздържали се 51.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗУЗНАВАНЕ.
Вносители – Иван Костов и Димо Гяуров.
Законопроектът е разпределен на Комисията по външна политика и отбрана като водеща комисия. Съпътстващи са комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси и Комисията по труда и социалната политика.
Няма постъпили доклади от комисиите.
От името на вносителите давам думата на господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Това, което предлагаме на вниманието на Народното събрание, е цялостен законопроект, който урежда институциите, занимаващи се с разузнавателна дейност в Република България.
По същество този законопроект обединява и изгражда единна система на Държавна агенция за разузнаване на сега съществуващата Национална разузнавателна служба и на Военна информация в Министерството на отбраната.
Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби показва, че в повечето случаи тя се дублира, като се изразходват средства, без да се постигне желаната ефективност. Въпреки изискването на Закона за отбраната и въоръжените сили – устройствата и дейността им да се регламентират с отделни закони, проекти на такива досега няма.
В този смисъл разузнавателната дейност в страната се извършва без да има законова основа. Поради тази причина все още не са предвидени и онези мерки за граждански контрол върху дейността на разузнавателните служби, които да гарантират върховенството на гражданското общество, което е основно изискване за хармонизиране на българското и европейското законодателства.
Във връзка с това практиката на водещите страни в НАТО и Европейския съюз показва, че след обединяването на дейността на тези служби, ефективността им нараства при общо намаляване на разходите. Подобна организация е от интерес за Република България, като се има предвид, че страната е във валутен борд и под негативното въздействие на световната икономическа криза. Реализирането й е единствено възможно с приемането на закон, който при отчитане на посочените обстоятелства и спазване на българското законодателство, да гарантира върховенството на гражданското общество, да регламентира дейността и осигури спазването на предвидените права и задължения. Това решение изисква създаването на нова структура, която в съответствие със Закона за администрация, следва да бъде държавна агенция. Изхождайки от предмета на дейността ние предлагаме това да бъде единна държавна агенция.
Изготвеният във връзка с тази обществена потребност Проект на закон за Държавна агенция за разузнаване, освен че отговаря на основните изисквания към българското законодателство, отчита натрупания досега практически опит, свързан със спецификата на дейността на българските разузнавателни служби и създава възможности за рационално използване на специалистите в тази област, особено при анализа на придобитата разузнавателна информация, като предвижда и съответни гаранции за това.
Предлаганото решение за създаването на Държавна агенция за разузнаване като единна структура предполага по-ефективно използване на ресурса на сега съществуващите две разузнавателни служби и кореспондира с вече действащата Единна структура за контраразузнаване.
Това е и част от реформата на разузнавателните служби, за които ние винаги сме настоявали. Такава Държавна агенция за разузнаване беше представена на вниманието на политическото ръководство на Партия ГЕРБ и в онзи момент бяхме получили съгласие този законопроект да бъде приет от мнозинството.
Приканвам народните представители да подкрепят този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега вече е открита дискусията.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители. Идеята, която по същество стои в основата на този законопроект, а това е идеята за сливане на двете разузнавателни служби – НРС и служба „Военна информация”, не е нова, нито е оригинална, нито е единствено българска. Подобен модел, а и подобно преструктуриране са осъществени и в други страни, включително и в страните от Източна Европа след 1989 г. Разликата според мен е, че дискусията в експертните и в обществените среди при нас не се е състояла – дискусия, която задължително трябва да съпътства времето преди внасянето на подобен законопроект и още повече преди гласуването му в Народното събрание. Не се наемам да отговоря на въпроса защо тази дискусия не се е състояла от 1990 г. насам. Факт е, че нямаме сериозно обсъждане; много далеч сме и от едно консолидирано мнение, което да отразява друго разбиране, различно от разбирането, че не е необходимо сливането на двете служби.
Запазването на двете разузнавания като отделни и самостоятелни служби, в случая в лицето на Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” в състава на Министерството на отбраната, е и позицията на Парламентарната група на Коалиция за България, и ние няма да подкрепим внесения законопроект.
Уважаеми дами и господа народни представители, не намирам отговор на въпросите: какви са сериозните цели, които си поставят вносителите на законопроекта; какво искаме да се постигне чрез този законопроект, чрез създаването на Държавната агенция за разузнаване, чрез сливането на НРС и на служба „Военна информация”; от какво не сме доволни по отношение дейността на двете служби или с какво не сме съгласни сега; не работят ли двете служби, и ако работят – лошо ли работят; ползват ли се с доверието на нашите партньори и дават ли качествен продукт на потребителите на информацията на двете разузнавателни служби? Не намирам и отговорите на въпросите имат ли присъствие и какво е това присъствие в страните и на местата, които представляват интерес за България, най-вече от гледна точка на въпросите, свързани с националната ни сигурност? Струва ми се, че щом го няма този анализ или, ако отговорите на въпросите опровергават мотивите на вносителите на този законопроект, очевидно е, че е нецелесъобразно, вредно и опасно да се приеме предложението на колегите от Синята коалиция. Нещо повече – нямам колебания да добавя, че ще бъде импровизация с много лоши и за съжаление трайни последици, ако се приеме подобно предложение.
За да бъда още една идея по-конкретен, ще кажа, че за мен няма такава необходима аналитична основа и съответно дейността на двете служби подкрепя и то по един достатъчно убедителен начин позицията за запазването им като отделни и самостоятелни служби.
Връщайки се към част от мотивите, които бяха представени от единия от вносителите в лицето на народния представител Иван Костов, ще кажа, че абсолютно логично, достатъчно закъсняло, без да се връщам на тази тема, е очакването да има ясна нормативна регламентация за дейността на разузнавателните служби. Ако обаче зад подобна идея или мотив, с който се внася законопроектът, се крие основно идеята за сливане на двете служби, то нормотворчеството в този случай очевидно, е двусмислено.
Някъде видях аргумент, че законопроектът можел да послужи както за регламентиране дейността на Националната разузнавателна служба, така и за новата агенция, ако се отиде на варианта на сливане на двете служби – тоест, можело да не бъдат подкрепени текстовете в Преходните и заключителните разпоредби и това да бъде законопроект, който да се отнася само за преструктуриране на НРС.
Дами и господа народни представители, извинявайте, но този универсализъм ми се струва прекомерен в случая, когато става дума за разузнавателните служби.
Второ – аргумент за административни съкращения, финансови икономии, които, видите ли, били особено подходящи във време на валутен борд, на икономическа криза и недостиг на финансови ресурси. Със сигурност този аргумент има своя смисъл, своята логика. Намирам, че той е неуместен в случаите, когато коментираме въпроси, отнасящи се до националната сигурност. Да, трябва да има контрол по целесъобразното изразходване на средствата, трябва да има прозрачност по отношение на ресурсите, с които разполагат двете разузнавателни служби, в това число и по отношение на финансовите средства, разбира се, в границите на допустимото и необходимостта да се знае. Винаги в тези случаи възниква въпросът: има ли цена националната сигурност? Да, има цена, но тя може ли да се измерва с разсъжденията за непрекъснатите икономии и съкращаване на средства? Винаги има един предел, отвъд който подобни разсъждения са непродуктивни и нецелесъобразни.
Към аргументите по същество, струва ми се, че на много заден план, ако изобщо се стига до това ниво на разсъждение, остават въпросите, свързани например с демотивирането на служителите в състава на двете служби, с непрекъснатото повдигане на въпроса за преструктуриране, сливане, обсъждане. Вероятно има логика непрекъснато да се въртим около темата за състоянието на разузнавателните служби, моделът, по който те трябва да изглеждат, но ми се струва, че все пак в поносими граници трябва на бъде осигурена една стабилност на служителите, на службите. Второ, да бъде осигурена необходимата стабилност на източниците, с които те работят.
Тоест, на първо място имаме опасенията по отношение на демотивацията на личния състав, на второ място – опасенията, които са съвсем реални, за загуба на източници, с които разполагат двете служби в процеса, евентуално, на тяхното сливане. Това е аргумент, който може ли да бъде пренебрегнат? Според мен, не! Но аз не намирам отговора на този въпрос нито в законопроекта, нито в мотивите, нито, за съжаление, ефект като я няма дискусията и в експертните становища.
Трето, загуба на специалисти, градени с години, доказали се в партньорските си отношения, хора и структури, които се ползват с доверие и на чиято информация се разчита. Реално ли е подобно опасение? Разбира се, че е реално.
В заключение ще кажа, че има нещо, което може да бъде отчетено като плюс освен повдигането на темата и съответно дискусията, която вече така или иначе сме започнали. Това е обсъждането на въпроса: може ли да се направи по-добра координацията между разузнавателните служби, например по начина, по който се говори за разузнавателна общност в Националната стратегия за сигурността? И аз си мисля, че това е една посока на разсъждения, която трябва да присъства и по която трябва да говорим. Липсва ни дискусията по тази тема. Аз си мисля, че има какво да се направи по отношение на координацията, дори с оглед на избягването на дублирането в целите и в предмета на дейност на разузнавателните служби. Дори от гледна точка на повишаване на ефективността на средствата, които се изразходват от двете служби за придобиване на информация. Дори, ако щете, в много от случаите за избягване на една нездравословна конкуренция, която може да се изрази в лошо качество на продукта, който предоставят двете разузнавателни служби. Но, мисля си, че това са обсъждания и въпроси, които в този момент нито можем да изчерпим – ние дори не се докосваме до същността на тези въпроси, което си мисля, че може да бъде още един аргумент да не се подкрепя в този момент законопроектът, който е внесен от страна на народните представители от Синята коалиция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Костов – първа реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Найденов, Вашата аргументация не беше много стабилна срещу закона, защото в много отношения Вие си измислихте рискове, които не съществуват. Преобединение на служби, начинът, по който се процедира с кадрите и с източниците на информация, със сътрудниците се урежда от самото ръководство, съобразно целесъобразността. Не може да се атакува аргументът за това, че се харчат два пъти пари за една и съща разузнавателна дейност със странно прозвучалите Ви изказвания и в едната, и в другата посока. Аз искам да Ви дам два примера, в които проблемът за неуредените държавни разузнавателни служби е показал изключително лошо въздействие върху страната.
Единият пример е свалянето на правителството на Филип Димитров при акция на тогавашната Национална разузнавателна служба, ръководена от господин Бригадир Аспарухов, с абсолютно фалшиви обвинения. Не може да се отрече, че фабрикуването на тези обвинения показа, че липсата на законова уредба дава възможност Националната разузнавателна служба да се използва не по предназначение. Това е много лош пример, който показва, че определени институции в страната разполагат със средства през националната сигурност на страната да атакуват дори и политическият кабинет, дори и изпълнителната власт. Това е първият пример, който трябва да отразява всички, които са загрижени за стабилността на институциите.
Вторият аргумент е да Ви помоля да отговорите вече конкретно на един въпрос, който така и не получи отговор: знаеше ли правителството на господин Сергей Станишев, че предстои спиране на подаването на природен газ за България, което нанесе тежки щети върху българската икономика? Знаеше ли, беше ли предупредено от разузнавателните служби, от коя точно служба беше предупредено и от коя – не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Защото, ако не е било предупредено, това означава, че България няма национално разузнаване. Ако е било предупредено, тогава да обясните Вие, защото Вие сте в течение на тези неща, защо правителството тогава не е взело ответни мерки да предотврати риска? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
За дуплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Костов, исках да Ви спестя аргумента и убеждението, че ако бях на Ваше място, щях да изтегля този законопроект или най-малкото нямаше да го предлагам в днешното заседание на Народното събрание по простата причина, че огромната част от нещата, на които и Вие искате да получите отговор или които би следвало да бъдат предмет на дискусия, няма как да бъдат дискутирани тук, в момента, дори и заради факта, че отсъстват ръководителите на тези служби или пък съответно представителите на Министерския съвет, които би следвало да дадат под някаква форма отговор на въпроса как се постига тази координация. Но, да кажем, че това са част от формалните основания, за да не се разглежда или пък да не се подкрепя законопроекта в случая.
Да, има много въпроси и аз не твърдя, че знам или имам отговорите на всички въпроси. По лошото е обаче, че вие нямате отговорите на тези въпроси, като вносители. Аз неслучайно казвам: убеждението ми, че в резултат на преструктуриране и особено на сливането на двете служби ще бъдат загубени ценни източници на двете разузнавателни служби, които в момента дават информация, достатъчно надеждна, за да служи тази информация и на държавното ръководство, и на партньорите ни, е плод на много разговори с представители на тези служби – на хора, които имат богат опит и които знаят прекрасно, че един източник има доверие само на един в състава на една служба. Те не могат да бъдат поделяни, те не могат да бъдат прехвърляни, те не са вещи, за да бъдат пренасяни от една служба в друга. Знаете прекрасно или би следвало да знаете, че доверието е част от онзи ресурс, може би не обявяван, който притежават двете служби – доверие между източник и съответно служител, нека така да кажем, в разузнавателната служба. Аз няма как да не изразя този аргумент, когато няма отговор на въпроса.
Няма как да Ви отговоря дали правителството е разполагало с информация по време на спирането на подаването на газ, но аз зная, че имаше достатъчно адекватна и своевременна реакция на правителството. Дали това е било въз основа на информация, постъпваща от разузнавателните служби, в случая не се наемам да отговарям. Но аз си спомням прекрасно дебата и тук, в пленарната зала, и съответно в комисиите, а вярвайте ми, съответно и доколко и в каква степен са разполагали разузнавателните служби с информация, беше обект на разглеждане и в специализираните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тази точка от дневния ред, която разглеждаме в момента, касае една изключително сериозна материя от нашата национална сигурност – вътрешна и външна, на държавата. Това са службите, които на практика са очите и ушите на всяко управление, в която и да е държава. Радвам се, че и вторият вносител на законопроекта влезе в залата, защото започвам с призива в момента да не подкрепим този законопроект и продължавам с това, че е изключително важно и необходимо да имаме законодателство, което да урежда статута и дейността на тези служби.
Защо ви моля да не подкрепите законопроекта към настоящия момент? Първо, защото дебатът, който ние сега стартираме, би трябвало да се финализира в тази зала, а не да започне тук. Второ, не е необходимо да вземат отношение само политическите сили, представени в парламента. Това касае националната сигурност и по този въпрос ние трябва да имаме национален консенсус.
Дебатът трябва да стартира, но по два принципни въпроса: как да бъде уреден статутът на тези служби – дали да имат общо ръководство, или да бъдат самостоятелни, както между другото е в повечето държави по света, включително и в Европейския съюз, или да бъдат обединени, както се предлага в законопроекта?
Колеги, това, което е към мотивите на вносителите, с цялото ми уважение към господин Иван Костов и към ген. Димо Гяуров – искам да ви цитирам, че не съм съгласен по фактологията. Поименно са цитирани Съединените американски щати и Германия.
В Съединените американски щати има над 20 разузнавателни служби, отделно има разузнавателна служба към военното им министерство и към родовете войски. Тези служби разполагат с явен годишен бюджет над 3 млрд. долара. Вярно е, че директният контрол там се осъществява от президента, но ние знаем, че президентът на Съединените американски щати е и министър-председател. Така че там координацията е съвсем различна от това, което е посочено в мотивите.
Другата цитирана държава е Федерална република Германия. Има три разузнавания – външно, военно и служба за защита на Конституцията, тоест вътрешното. Те се координират от служби, които са във външното министерство, във военното и в правосъдното, но те не са министрите – те са държавните канцлери, държавните секретари, тоест вторите след министъра.
Бих цитирал също водещи държави в Европейския съюз като Великобритания, където имаме външно разузнаване Сикрет интелиджънс сървис (SIS), което е външното разузнаване или популярното МИ-6, Дифенс интелиджънс стаф (DIS) – това е военното им разузнаване. Имат и една агенция, която контролира всички останали разузнавания – над 6-7 на брой. Вярно е, подчертавам го, вярно е, че всички тези държави имат законодателство, което по законодателен път урежда работата на всяка една служба, включително и там, където има координиращ орган.
За съжаление в България не е така. Това, което господин Иван Костов подчерта, че тези служби работят по вътрешни засекретени правилници, приети от Министерския съвет и едни устройствени устави, които са достъпни само за служителите на тези служби. Да, така е, няма прозрачност, която да гарантира граждански контрол, но едва ли със законопроекта, който е пред нас, ние решаваме този въпрос. Защото, колеги, законопроектът действително отлежава доста време в Народното събрание, но това, което ни е предложено на първите страници, касае общите положения, принципа на дейност, основните задачи и основните дейности, и след това в останалите – около 100 члена, касаят ръководството, статута, отпуските и израстването в служба на служителите, и така нататък.
Колеги, достатъчно време сме закъснели с приемането на законодателството, за да се налага сега да бързаме. Нека наистина да стартираме дебата, да го изведем от залата, да подходим сериозно по въпроса и на базата на това, което е предложено – доброто в него, да поработим по-дълго време, за да можем да предложим на службите законопроекти, които да регламентират тяхната дейност, без да предизвиква сътресения в тях. Имайте предвид, че службите за сигурност, силовите структури се нуждаят от промяна в законодателството, но по начин, който да гарантира приемственост в тяхната работа, защото сигурността и лоялността на служителите се гарантира от законодателството. Те са изключително добре подготвени, такава подготовка се постига за дълъг период от време и ако ние подходим прибързано и несериозно към реформиране на тяхната дейност, ще има изключително негативни последици не като отделни личности и не като отделни направления, а изцяло за националната сигурност на държавата. Защото един служител от военното разузнаване или от външното разузнаване разполага с информация и ресурси, които ако не бъдат овладени, могат да нанесат непоправими щети на държавата. Предполагам, че вносителите ще се съгласят с мен в това отношение.
Това, което се опитваме да правим, включително с помощта на господин Димо Гяуров, ние формирахме подкомисия към Комисията по външна политика и отбрана, която редовно заседава, кани по отделни, конкретни или общи въпроси директорите на тези служби, ние получаваме информация и осъществяваме контрол. Колко е ефективен – това е отделен въпрос. Като председател на тази подкомисия не е моя задача или правомощие, да давам оценка и самооценка за работата си. Тези служби, контролът, който осъществяваме за тези две години, няма случай, в който да сме имали съмнение дори, че дублират своята дейност. Напротив, мога оттук да ви заявя, без да издавам никаква тайна, че директорите и служителите на тези служби се подпомагат и по никакъв начин не се дублират или конкурират в своята работа. Това е съществено да се знае.
По отношение на финансовия мотив, който вносителите са изложили в своя законопроект. Първо, службите в момента, както и между другото всичките държавни служби в България, работят в остър недостиг на финансови средства. Това го знаем всички и въпреки всичко те се справят добре със задачите си – опитват се да работят, дори и в тези условия.
Нещо друго, колеги, което е малко известно на обществеността, по всички държави в света. Американците, които са запалени по статистиките, имат информация за 2007-2008 г., че един вложен долар в разузнаването се връща около шест пъти в икономиката и в социалната сфера. Шест пъти! Това е норма на печалба, която икономистите ще ме поправят, ако бъркам, но я няма и във военната промишленост.
Парите, вложени в разузнаване, стига да бъдат контролирани добре, вършат много добра работа. Това е истината и ние не бива да бягаме от тази истина. Ако искаме да работим добре трябва да мислим отсега за Бюджет 2011 на тези служби, а не да се опитваме да ги орязваме и демотивираме по този начин.
Колеги, завършвам отново с това, с което започнах – необходимо е законодателство, работим по него, в момента Министерството на отбраната е в процес на внасяне към Министерския съвет на Закон за военната информация. Необходимо е да имаме и Закон за външното разузнаване, необходимо е да имаме може би координиращ орган, но не е моментът сега да приемаме законопроект, който съвсем механично и набързо да слее тези служби.
Моля ви нека да открием дебата, а не да го закриваме с тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Тошев, Вие казахте: „Службите работят добре”. Службите работят добре, казахте! Ако службите работеха добре, една от най-важните теми, по които те трябваше да информират главата на правителството, е, от какво естество е проблемът на съседна Гърция. Какъв е точно проблемът на нашата южна съседка? Щяха да го информират, ако работеха добре, че това е проблем с неплатежоспособност, свързана с трудности по обслужване на външен дълг, който е придобил огромни размери. Щяха да го информират как е натрупан този външен дълг, щяха да го информират какво отношение имат различните части от гръцкото общество към формирането на този дълг, щяха да му обяснят, че една значителна част от този дълг е натрупана вследствие на опита на Гърция да поддържа военен паритет със съседна Турция, щяха всички тези неща да са му ясни и той никога нямаше да каже, цитирам, от сутрешното си изявление, че е спасил България от варианта Гърция. Никога нямаше да каже такова нещо! Защото щеше да разбира проблема, който има в Република Гърция.
Пряка отговорност на Националната разузнавателна служба е това, че българският министър-председател си представя, че България има същия проблем за неплатежоспособност, за неспособност да обслужва външния си дълг, при положение че има само 15, а не 150% относителен дял на дълга. Това е разузнавателна информация. Освен това щеше да го информира за това как Гърция търси решение и щеше да го информира как се стоварва тази криза на неплатежоспособност върху отделните субекти в Република Гърция, за да не казва българският министър-председател, че ние трябва да спасяваме Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Как България ще спасява Гърция?! Как може такива неща да говори един информиран от добра Национална разузнавателна служба министър-председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин Костов, аз Ви благодаря за репликата, която ми отправихте. Не разбрах точно контекста й за Държавната агенция по разузнаване, но считам, че въпросът Ви дали премиерът е имал разузнавателна информация относно икономическото състояние на Гърция трябва да го зададете към него. Сигурен съм, че е имал. Едва ли има кой знае каква тайна в това какво се случва в Гърция и другите страни като нея, за да бъде то актуална тема на разузнаването, но сигурно има.
Аз искам да Ви кажа, че тази думичка „добре”, която използвах за работата на службите не я подхвърлих случайно, защото информацията, която ние имаме по актуални и текущи събития, които се развиват около нас в Близкия Изток и Северна Африка, е изключително подготвена. Не е моя оценката, тя е оценка и на европейските ни партньори и дори мога да извадя цифри, които не са секретни, какъв обмен на информация имаме с европейските партньори, с коя част от нея и какъв процент от нея използват в своите анализи и доклади, което е обективна оценка за работата на службите.
Отделно от това, което Вие ме репликирахте, не виждам сериозен аргумент да ме мотивирате да подкрепя вашия законопроект. Съгласете се, че не може в един член с 6 или бяха 5 тиренца за принципите на работата на тези служби и в 5 или 6 члена за основните им дейности ние да имаме сигурност, че този законопроект урежда устройството и функциите на службите за дълъг период от време, защото все пак това са инерционни, консервативни служби, които ние не можем да лашкаме непрекъснато, променяйки тяхното законодателство.
Да, съгласен съм, втората част на законопроекта ви, аз я прегледах няколко пъти много подборно, е добра. Наистина не е кой знае колко сложно да се опише статутът на едни служители, които и сега имат статут по Закона за отбраната и въоръжените сили.
Основното което е, ние трябва да имаме яснота за тези служби – какво ще правят, как ще го правят, кой ще ги контролира, кой ще им възлага задачи, кой ще анализира тяхната работа, кой ще ги финансира, как ще се финансират и така нататък?
Това, което Вие конкретно ме питахте и което отправихте и към колегата отляво като аргумент, едва ли има, освен госпожа председателя, президентът и премиерът, хора, които имат пълен достъп до тяхната информация. Добиването на тази информация и ген. Гяуров ще ви каже, тя не е функция, не е роля на нас да я контролираме и описваме, защото имаме опита от преди 15 години, когато излезе един списък, който след това много трудно беше преодолян в работата на тези служби и Вие го знаете много добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Темата, която предлага Синята коалиция е много голяма, изключително сериозна и за мен е недоумение защо досега управляващата партия не е направила необходимото, за да бъде поставена тази тема за обсъждане в Народното събрание. Тук един-единствен представител на управляващата Партия ГЕРБ – господин Тошев, направи изказване, от което стана ясно, че сега не му е времето. Това обяснение, това по-скоро измъкване от темата за мен не е удовлетворително. Винаги може да се каже, че точно сега не му е времето и обикновено така се казва, когато не искаме да решим някои въпроси.
Въпросът за регламентация на разузнавателните служби е изключително голям, много сериозен и беше отлаган, както от предишни правителства, предишната тройна коалиция, така и от сегашното правителство вече две години. Сега отбелязваме втората годишнина от управлението на ГЕРБ.
Закон и регламентация за Службата за охрана също така, макар че това не е тема на проекта, представен от Синята коалиция, липсва. Това продължава да бъде една служба, която виси в пространството, която е подчинена неофициално на президента и е държава в държавата.
Външното разузнаване е същото нещо, бившето Първо главно управление, сега наречено Национална разузнавателна служба.
Проектът, който представят господата Костов и Гяуров е една стъпка към решаване на този въпрос. Аз предварително искам да заявя, че Парламентарната група на „Атака” ще подкрепи този законопроект като знак, че трябва да се отиде към решаването на този въпрос, но веднага казвам, но, в същото време, същата секунда, че така представен законопроекта има нужда от сериозно редактиране. Защо? Веднага ще кажа моите съображения. Най-малкото, защото тук не е развит достатъчно добре начинът на контрол от страна на Народното събрание върху предлаганата нова държавна агенция.
Има едно-единствено изречение в проекта, което казва така: „В съответствие с Конституцията Народното събрание упражнява парламентарен контрол по отношение на Държавната агенция за разузнаване”. Това никак не е достатъчно, тъй като по-нататък в Раздел ІІІ и в Раздел ІV доста по-подробно вече се описва каква ще бъде функцията на министър-председателя, който на практика по така предложения проект, ръководи, упражнява общо ръководство, определя задачите за агенцията, определя числения състав. Нормативните актове приема Министерският съвет, осигурява финансово, материално и технически дейността и така нататък. Това нещо по принцип е правилно, но липсва всичко това да бъде последвано от едно гласуване в Народното събрание. Всички тези неща, които Министерският съвет ще направи, би трябвало да бъдат одобрени от най-висшия орган на властта Народното събрание.
Иначе нещата пак увисват или има опасност новосъздадената агенция да бъде инструмент в ръцете на поредното правителство. Знаем как това е ставало със службите по време на така наречения преход. Винаги съответното правителство се изкушава да използва като инструмент разузнавателните, контраразузнавателните служби и службите като цяло.
Не приемам аргументите на господин Тошев, че само парламентарните сили не са достатъчни, за да дискутират този въпрос. Ако народното представителство не е достатъчно, то какво тогава? Ние трябва всяка една тема, която засяга важни за страната въпроси, да я поставяме на някакъв така наречен широк обществен дебат, което не означава нищо, защото е абстракция. Какво означава това? Медийно обсъждане от дежурните коментатори, които са пет на брой или кръгли маси по областните центрове, може би! Разбирате, че това просто е абстракция.
Парламентът е този, който е натоварен с отговорността, да решава. Той затова носи отговорност и затова се избират хората. Затова той е най-висшето представителство.
Господин Тошев също така твърди, че сега не се дублирали дейностите на външното разузнаване и военното разузнаване. Как да преценим това, след като ние на практика не знаем какви са дейностите на тези две служби? Аз мога съвсем смело и отговорно да кажа, че от времето на така наречения преход, промяна, тоест разрушаването на бившата система, тези служби всъщност бяха подложени на един разрушителен процес. В момента не знам дали има народен представител, който да може да каже кои са приоритетите, с какво точно се занимава външното разузнаване – къде разузнава, какво разузнава и по каква програма го прави, по какъв алгоритъм. Аз мисля, че няма такава! Ако сега шефът на службата си сложи ръка на сърцето, той ще го потвърди по същия начин, макар че няма да го направи, защото трябва да оправдае съществуването на сегашната служба.
Сегашното външно разузнаване, сегашното военно разузнаване на България не знаят кого да разузнават. Казвам го абсолютно категорично, защото те са толкова объркани, разбити и съсипани от външни влияния по време на прехода, че всъщност в момента са едни замразени служби, които не работят по нищо, по нито един проблем, застрашаващ България.
Тук беше споменато за икономическата криза и въпроса с Гърция. Да, това е вярно. По въпроса с Гърция трима са висшите служители в държавата, които имат пряк достъп до докладите на разузнаването – председателят на парламента, президентът и премиерът. Дали до тях са стигнали доклади, описващи положението на Гърция, те трябва да кажат. Но какво става в Гърция, ние можем да се запознаем вече и от интернет. Тук няма тайни, които да крият какво е станало в Гърция.
Моят въпрос обаче е защо разузнавателните служби не дадоха една друга опасност за България, която ние сега трябва да научим от в. „Уолстрийт Джърнъл” или от Международната агенция „Ърнст енд Янг”? Те наскоро, тези дни, изнесоха информация, в която се казва, цитирам по памет, но почти дословно: „Най-застрашената държава от кризата в Гърция е България”. Повтарям го специално на вниманието на управляващите, министър-председателя, министъра на финансите, които от сутрин до вечер пеят, че България е остров на стабилността и не сме станали като Гърция и трябва да благодарим за това. Не, това не е така! Вестник „Уолстрийт Джърнъл” би трябвало да е любим вестник на министъра на финансите, за който никой не може да каже, че е жълт или несериозен вестни. Той каза точно това: „Най-застрашената страна от гръцката криза е България”. Защо, пояснява същият вестник? Защото една трета, 30%, от банковия сектор в България е гръцки! Пак повтарям, това не е твърдение на Партия „Атака”, а е цитат от „Уолстрийт Джърнъл”. Тук въпроса ми към разузнавателните служби е защо това не е предадено като съответната опасност за България, за българската национална сигурност – 1/3 от банковия сектор се срива, когато се срине гръцкият, а той вече се е сринал! Нали, броим го за такъв?
Ето ви истинска реална опасност, за която нито се говори, нито се анализира, нито имаме въобще и обществен, и парламентарен или какъвто и да е диспут. Реална, истинска опасност!
Какво да кажем за Турция? Една държава, с която ние членуваме заедно в един военно-политически блок, НАТО, но в същото време турските служби работят много добре, работят с абсолютно цялата ангажираност на тази голяма държава срещу българския национален интерес. Това не е голословно твърдение. Доказателства за това има страшно много, писани са, казани са, обсъждани са и в Комисията за контрол на ДАНС, на която господин Костов и аз сме членове. Ставало е въпрос за ислямската опасност. Хората, които се занимават с този сектор от службите, неведнъж потвърждавани моите предупреждения, че има такава ислямска опасност. Но какво прави външното разузнаване – как то парира, по какъв начин работи против тази опасност за България? Никаква информация, никакво потвърждение, че въобще прави нещо.
За военното разузнаване какво да кажем? При положение, че нямаме армия, при положение че беше разрушено всичко това, което беше Българска народна армия, преди се наричаше, или сега Българска армия, то не съществува! В момента имаме един корпус, който е на разпореждане на американците и бива пращан или в Ирак, или в Афганистан, или където каже господарят от Вашингтон. Преди имахме господар от Москва, а сега имаме от Вашингтон.
Ние армия нямаме! Военното разузнаване също мога да твърдя, че не съществува, защото то не знае кого да разузнава. Преди беше ясно кой е врагът. Сега не е ясно кой е врагът, защото когато запитахме военният министър господин Ангелов в нашата парламентарна група: „Срещу кого ще действа този противоракетен щит, господин министър?”, той така леко поглеждайки тавана, за да се измъкне от отговора, каза: „Ами, от Иран!”. Представете си, Иран ще ни нападне с ракети, с които ще застраши сигурността на България и ние трябва да си направим противоракетен щит!?
Съвсем ясно е на всеки, който може да събере 2 и 2, че този противоракетен щит е нужен на Щатите срещу Русия. Това е ясно! Но българските управници продължават да демагогстват по тези въпроси.
Тоест, ние нямаме ясно изградени приоритети. От кого е застрашена истински България, кои са факторите, застрашаващи националната ни сигурност във военно, в терористично отношение, енергийно и така нататък? Включително любимият въпрос на сините за АЕЦ „Белене” е въпрос на разузнавателните служби. Те би трябвало предварително да дадат един анализ, който да ни даде отговор - трябва или не трябва да правим АЕЦ „Белене”. Това работи ли за българския национален суверенитет и просперитет, или не? Това е анализът, върху който правителството да каже „да” или „не”, а не да хвърля ези-тура.
Ние в момента можем да констатираме, че службите ни са разбити и този процес започна с много сериозното съдействие на трите парламентарни групи, които и сега са в парламента – ДПС, БСП и СДС или Синята коалиция. През годините те направиха възможното да бъдат разрушени тези служби.
ДПС бяха първи, когато направиха аферата с така наречения „Оня списък”, когато беше засечено много ясно, че лидерът на новосъздадената етническа партия ДПС отива в турското посолство, за да даде списък с наши разузнавачи – нещо, което е държавна измяна, нещо се наказва във всяка държава по света с много сериозни присъди, а някъде със смъртни присъди. Тук това мина между капките.
След това сините дойдоха на власт, направиха необходимото да разбият тези служби по този начин, както е угодно на американците.
След това дойдоха червените и, представете си, продължиха същата политика. Защото те точно пък приеха закон, така наречен, за разкриване на досиетата, с който удариха своите кадри – своите, изграждани с годините кадри, хора, които са работили за българската държава. Каквито и да са възраженията на седесарите, в кавички антикомунисти, бивши политпросветчици, българската държава такава, каквато е била, а не българският народ е определил България да бъде в съветския блок.
Да, аз и много мои връстници бяхме против това, но нямаше какво да направим. Бяха се събрали просто тримата господари на света – Сталин, Рузвелт и Чърчил, и бяха разписали кой къде ще участва. България беше сложена в Съветския блок – толкоз! Е, какво да правят по-нататък българското правителство и българските служби? – Да се оставят да бъдат победени от тогавашния враг, или да направят нужното и го разузнават?! Те го разузнаваха. Следователно хората, които бяха служили тогава на страната си, бяха хвърлени на кучетата точно от ръководството на БСП. С приетия закон, който разкриваше и военните разузнавачи – нещо, което никой по света не прави, то просто ги хвърли на кучетата. Това може да създаде радост само на враговете на България. Те се променят през годините. Преди нашите врагове бяха членовете на НАТО, сега ние сме в НАТО. Кои са ни враговете? Иран?! Моля? Просто смях в залата. Иран е наш враг? Ако Иран е наш враг, нека да го кажем. Тогава не четете декларации против мен и „Атака”, защото искаме джамията да няма озвучаване на арабски език. Както разбрах от управниците, само иранското представителство в България било казало нещо против нашата протестна акция. Следователно Иран противник ли ни е или съюзник, нека да се разберем по това! Няма разбиране обаче по това.
Следователно имаме един хаос и България трябва да изработи национална стратегия какви са националните интереси на страната. Интересите се променят. Както казват англичаните: „Приятели няма, има само вечни интереси”. Няма вечни приятели. Същото трябва да е и с България – няма вечни приятели. Вчера беше Съветският съюз, днес е новият Съветски съюз – Съединените щати се правят на наши приятели. Но какво дават те на България? – Нищо. Те само искат и вземат.
Къде е националният интерес на България? В такъв законопроект би трябвало да има заложен този национален интерес, да има заложена ясна формула какво ще следва България през следващите 5-10-20-25 години, защото така правят сериозните държави – накъде ще развива, как точно ще лавира между интересите на големите. Няма какво да си правим илюзии, големите държави си правят своя шахмат. Имаше един известен световен политолог, който нарича света „шахматна дъска”. Спомняте си – тези, които сте прелиствали книги, че Бжежински нарича света така – „шахматна дъска”, на която големите сили, големите имперски сили, няма какво да крием – Щатите, Русия и други подобни, включително и Турция, която има имперски интереси, играят своята игра.
Къде е играта на България? – Ние трябва да формулираме каква е играта на България през следващите години. Не да работим ден за ден, не да слушаме какво ще ни кажат – преди съветският, а сега американският посланик и спрямо това да си нагаждаме законопроектите – за разузнаване, за данъци или каквото и да е друго. Трябва да направим нашата собствена визия!
Знам, че много от вас ще кажат: „Ние сме малка държава”. Ние не сме малка държава. Първо, чисто формално взето, сме между първите 15 държави по големина в Европейския съюз. Направете проверка и ще видите, че е така.
Второ, няма малки, няма големи държави. Националният интерес трябва да се следва и това е задължение и отговорност на всяко правителство и на всеки парламент!
Следователно законопроектът, който се предлага от Синята коалиция, би трябвало да се подложи на редакция и да стане стъпка към създаване на Агенция за разузнаване, която да бъде под контрола – сериозния и завършен контрол на Народното събрание, и под оперативното ръководство на Министерския съвет. Това е тема, от която не трябва да бягаме Това е тема, от която управляващата партия не трябва да бяга. Това е тема, от която БСП не трябва да бяга, защото вижда там нарушени интересите на президента. Но кое е по-важно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Сидеров. Повече от минута време говорите.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Трябва да решим въпроса и то в интерес на българските национални и то стратегически интереси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сидеров! Нямах намерения да Ви репликирам, но по дефиниция разузнавателните служби нямат приятели, противници, съюзници, врагове. Има интереси на България и тези служби имат задачи, които им се поставят и те трябва да разузнават. Точно в това е тяхната спецификата и тежестта на тяхната дейност - че трябва да работят обикновено в условия, когато е застрашен включително и националният интерес, ако бъдат разкрити техните действия.
Моите аргументи бяха: не бива да прибързваме и да разклащаме службите със законопроекти, които не са достатъчно добре обмислени.
Не бих се съгласил с Вас и по отношение на оценките, които дадохте за Външното и Военното разузнаване.
Колеги, господин Сидеров! Имаме военни мисии от няколко години по няколко държави по света. С изключение на един нещастен случай, който се случи преди Коледа, но тогава и Господ не можеше да знае изстреляната ракета като кибритена клечка точно къде ще падне и да предотврати случая, но благодарение на това, че нашите изпълняват особено опасни мисии в Афганистан, Ирак, Косово и така нататък, няма жертви и няма ранени в тяхната дейност. Процентът на нашата работа е значително по-чист в сравнение с други държави, а броят на нашите военнослужещи не е никак малък в процентно съотношение. Това е изключителна заслуга на Военното и Външното разузнаване. Тези военнослужещи, които изпълняват специфични охранителни и други дейности, ако не са захранени с актуална текуща разузнавателна информация, техният живот е неминуемо застрашен.
Моля Ви, нека не прибързваме тук с оценки, които са базови и касаят дейността на хора, които рискуват живота си. Всеки разузнавач, който изпълнява мисия – независимо дали военен или цивилен, извън границите, неговият живот е застрашен. Ако ние го демотивираме с такива изказвания, няма да помогнем на службите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Първо, да направя едно уточнение. Господин Тошев, не е вярна Вашата информация. Имахме жертви, и то много нелепи. Спомнете си Кербала в Ирак, където убиха наши момчета! Защо? Защото тогавашното правителство изпрати българска военна част, за да обслужва петролните интереси на Дик Чейни, на Щатите, на „Хали Бъртън” – на компанията, която отиде там, за да устрои петролните си интереси – това беше истината. Така че дадохме жертви – безсмислени и скъпи жертви, срещу нищо, плюс това плащахме и пари.
Сегашният ни корпус в Афганистан също струва много.
Ние сме подготвили проект на решение на Народното събрание за изтегляне вече на българския корпус от Афганистан, защото също е неясно какво правим там. Пазим маковите полета, от които се произвежда хероин ли – може би?! Самите американци вече се чудят как да излязат от Афганистан. Тоест нашите мисии след 1990 г. винаги са диктувани от американските интереси, това трябва да си го признаем, а не трябва да е така!
Другото – по съществото на законопроекта. Вие пак казахте и повторихте: „Не е времето сега”. Направете знак, че трябва да решим този въпрос. Нека да го подкрепим на първо четене, а между първо и второ четене ще обсъждаме, ще редактираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димо Гяуров заяви желание за изказване, което ще се случи след 30-минутна почивка. Тя ще започне от 11,10 часа.
Моля народните представители да бъдат в залата в 11,40 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава. Очакваме в залата господин Димо Гяуров, който заяви желание за изказване.
Думата има народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, още при внасянето на този законопроект аз не съм хранил огромни надежди, че той ще бъде подкрепен в залата. Бях наясно, че мнозинството в това Народно събрание няма кой знае какво голямо желание такъв закон, независимо с чие авторство, да бъде гледан и да бъде подкрепян на този етап.
Причините са много прости и те са комплексни. От една страна, защото продължава да шества мнението, че, видите ли, Националната разузнавателна служба била под ръководство на президента и не е добре мнозинството в Народното събрание да се конфронтира с него. Това е един от многото митове, които владеят нашето общество през последните двадесетина години. Всъщност службата въобще не е президентска. Това, че президентът назначава ръководителя, директора на службата, съвсем не я прави президентска.
Така или иначе, връщам се на думите си отпреди малко. Не съм хранил големи надежди по отношение на този законопроект. Признавам дори, че в някаква степен го внесохме като добра провокация – провокация в добрия смисъл на думата, за да подбутнем, за да мотивираме мнозинството да направи собствен законопроект, след като не желае да приема законопроекти по съществени, важни въпроси от други парламентарни групи.
Днес обаче от това, което се случи в залата, от дебата до момента се вижда, че няма никакво политическо желание, няма никаква политическа воля от страна на мнозинството. Още по-лошото е, вижда се, че няма ясна концепция.
Чу се, че моментът не бил подходящ. Така ако я карате, уважаеми колеги, няма да има. Вярно, сега сме преди избори, но обърнете внимание, че законопроектът беше внесен през октомври миналата година! Дай, Боже, след президентските избори, когато ГЕРБ най-сетне е наясно какво и коя власт в държавата ще владее, тогава да внесете законопроект.
Аз не мога да се съглася с думите, които чух преди малко – толкова сме закъснели, че дайте да не бързаме. Това отива към приказката „По-добре никога, отколкото пό никога”.
Не чух обаче нито един смислен аргумент в посока, че няма нужда от такъв законопроект. Напротив, призовавам ви да се върнете към обещанията си от предизборния период, да се върнете към обещанията непосредствено след изборите – преди две години, когато включително и министър-председателят заяви, че в най-скоро време – дори, ако е възможно, до края на 2009 г. – такъв законопроект ще има.
Не мога да приема и аргумента, че той бил зле направен или недонаправен. Напротив, законопроектът си е поставил за цел да уреди основните въпроси, свързани с дейността на службата. Със сигурност някои от колегите, а може би и част от управлението на държавата, не приемат идеята за обединяване на двете разузнавателни служби – Националната разузнавателна и Служба „Военна информация”, но ако това е проблемът, кажете го ясно. Няма никаква трудност между първо и второ четене този текст да отпадне, ако чисто концептуално това не се възприема.
Ако смятате, че някъде другаде има нещо не съвсем ясно разписано или недобре аргументирано, също би могло да бъде поправено между първо и второ четене.
Ние сме ставали свидетели на толкова зле сътворени законопроекти, които сме поправяли между първо и второ четене в тази зала на 40-50%, та не може да бъде сериозен аргумент това, че тук-таме имало нещо недонаправено.
Отново повтарям, стига за това да има ясна воля, стига да има желание, стига да се споделя разбирането, че е крайно време тези служби да започнат да работят по един ясен, прегледен закон, който разписва ясни правила.
Няма да се съглася и с твърдението, че, видите ли, парламентът контролирал дейността на тези служби или наблюдавал. Нищо подобно. Истината е, че изслушваме ръководителите на службите от време на време по някой въпрос ад хок, но нито един от колегите от подкомисията няма ясна представа какво точно правят, как оперативно го правят, какви разходи и за какво разходват двете разузнавателни служби. Това в никакъв случай не е контрол. Това в никакъв случай не дава възможност за поглед върху работата на двете служби.
Завършвам с призива за разум, за политическа воля и с призива да подкрепите този законопроект с пълното съзнание, че със сигурност той страда от някой и друг порок и с пълното съзнание, че тези пороци биха могли да бъдат отстранени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Странно е, че повече от час тече дебат – изказват се вносителите, изказват се водещи колеги от парламентарните групи, а сякаш няма Стратегия за национална сигурност. Аз мисля, че разглеждането на този законопроект трябва да започне от това – той вписва ли се в Стратегията за национална сигурност. Тази стратегия беше приета преди малко повече от три месеца. Този законопроект беше вкаран преди десет месеца. Тоест преди стратегията, и едно от нещата, които трябва да направим, е да направим оценка дали той е съотносим към тази стратегия. Защото ако не е, за какво дебатираме?!
Текстовете, които трябва да съобразим, се намират в последната част от този документ. Припомням, че стратегията беше приета с много висока доза на съгласие, включително и Синята коалиция я подкрепи.
Не искам да цитирам прекалено много текстове. Има текстове, които бихме могли да тълкуваме в подкрепа на законопроекта, но има и текстове, които не са в този смисъл.
Ето например: „Не се допуска едновременно съществуване на дублиращи структури, както и свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделяне на компетенциите и постигане на висока степен на координация.
Службите за сигурност, а при необходимост и службите за обществен ред, независимо от своята подчиненост, осъществяват дейността си за защита на националната сигурност самостоятелно или координирано. Разузнавателната общност се състои от държавни органи, които осъществяват информационна и аналитична дейност и които планират и осъществяват противодействие.
Демократичният контрол на системата за сигурност се осъществява от Народното събрание и от организации на гражданското общество. Нормативната уредба се изгражда за постигане на единно правно пространство в сферата на националната сигурност, при която не се допуска възникване на противоречие между правни норми, институционални, функционални структури и механизми”.
Тоест Стратегията за национална сигурност им дава една рамка, в която бихме могли да направим преценка на този законопроект. Проблемът е, че нямаме критериите и дебата по тази тема. Текстовете в стратегията са обтекаеми, не са достатъчно категорични. На фона на това вносителите според мен злоупотребяват с правото си. В смисъл, че се опитват да окажат натиск за приемането на законопроект, в който би могло да има рационални звена, защото нуждата от нормативна уредба на ниво закон е очевидна, но ние познаваме историята на политическото интригантство и винаги, когато наближат президентски избори, някой повдига темата за Закон за разузнаването.
От друга страна, смятам, че управляващата партия абсолютно незаконно, противоконституционно не дава ход на този дебат, защото тя е сезирана от вносителите преди повече от половин година. Самият факт, че един закон лежи повече от половин година и парламентарните комисии, които се контролират от управляващото мнозинство, не започват разглеждането на този законопроект, е знак, че ГЕРБ няма идея какво трябва да се прави.
Няма и не може да има положителна оценка за работата на службите, защото няма критерии и няма органи, които да са в състояние да дадат тази оценка без дебат. Наличието на подкомисии не е достатъчно. Наличието на много комисии и на много подкомисии в българския парламент по различните служби е начин да няма контрол. Това е моето вътрешно дълбоко убеждение и познаване на тази материя в продължение на доста години.
Подходът на днешното Народно събрание, при което има Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, подкомисия за разузнаванията, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която контролира примерно други служби в МВР, наличието на подкомисия за специалните разузнавателни средства – цялото това разпокъсване не дава възможност на Народното събрание да изгради единна позиция, единно мнение, единни оценки. Ние нямаме оценки, за да гласуваме този закон.
Аз смятам, че най-разумно е да не гласуваме днес, защото законът ще бъде отхвърлен, а той не бива да бъде отхвърлен само заради това, че не сме обсъдили темата. Затова правя процедурно предложение за отлагане на разискванията. Смятам, че това е един изход, за да дадем възможност на парламентарното мнозинство, под натиска на вносителите, да вкара дебата в комисиите и в залата и накрая да излезем с правилно решение.
Благодаря, госпожо председател. Направих процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли? Няма.
Обратно становище на процедурното предложение?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не съм съгласен да отложим гласуването на законопроекта до неговото обсъждане, поради това, че ние от Политическа партия ГЕРБ не отхвърляме формално законопроекта по процедурни въпроси. Отказваме да го гледаме по същество, защото законът не е добре написан. Нямаме становище, нямаме консенсус по въпроса как да бъдат формирани законопроектите за специалните служби. Дали да имаме агенция, която да ги ръководи като отделни служби, или да имаме обединена служба, както се предлага в законопроекта, така че неговото отлагане сега няма да реши проблема. Ние нямаме съгласие по това да бъдат обединени службите.
Предлагам обратно становище – да гласуваме сега законопроекта, и отново ви призовавам да не го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане разглеждането на законопроекта.
Гласували 110 народни представители: за 10, против 90, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Други народни представители желаят ли да вземат участие в дискусията?
Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! В някои от изказванията дискусията се отклони съвсем от темата. Излизам да изразя ясно позицията и разграничението къде седи ГЕРБ в това, което предлагат от Синята коалиция.
Абсолютно сме съгласни, че трябва да се регламентира дейността на специалните служби – в това няма спор. Не смятам, че на някой трябва да му минава през ума, че това не трябва да се случи. Абсолютно сме съгласни, че да се извършва една и съща дейност от две служби, което дублира задачите, също не е удачно и по някакъв начин това трябва да бъде избегнато, тъй като ресурсите са ни ограничени.
Ние имаме различно виждане относно механичното сливане на двете служби, което не смятаме за удачно, че ще доведе до добър резултат. Тук също се разминаваме с онова, което предлагат колегите от Синята коалиция. Абсурдно е, че службите работят 20 години, без да имат законова рамка, без ясен регламент. В крайна сметка това остава в пасива на всички, които са участвали в политиката през последните 20 години. Двадесет години нямаме регламент за службите и умът ми не го побира защо сме стигнали до този момент.
Къде стоим в момента? Откакто сме поели ангажимент преди две години, ние работим по тези въпроси. Военното разузнаване ще бъде входирано в Министерския съвет със свой закон до края на месеца и ние ще го гледаме в началото на следващата ни сесия. Толкова по този въпрос.
НРС и НСО – разбира се, че и те трябва да имат закон. Не е въпрос дали не искаме да се конфронтираме с президента, но все пак те трябва да станат и в диалог с него. Президентът е такъв 10 години, а от него инициатива явно няма. Няма спор, трябва да има законопроекти и за тях, но не смятаме, че трябва да бъде „въпреки”, а в диалог.
В крайна сметка като се поставят веднъж в рамка всичките ни служби, трябва да преминем към още едно регламентиране – как те да работят заедно, да се координират по някакъв начин, но не да има механично сливане – пак да подчертая и да повторя.
Имах намерение да направя коментар на някое от изказванията относно теориите за световната конспирация или да се информираме по икономически въпроси, но не смятам, че са състоятелни по темата. Така че колеги, нека да стоим върху фактите, за които става въпрос.
Трябва ли да има регламент? Да, трябва да има. Работи ли се по него? Да, работи се. Първият резултат ще го видим след няколко седмици и ще бъде входиран в Министерския съвет. Трябва ли да бъдат слети организациите механично? Нашето мнение е: не, не трябва. Затова ние не подкрепяме законопроекта, а не защото можем да оправим нещо между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колега, можете ли да отговорите на един въпрос: защо от 12 октомври 2010 г. комисията, която ръководите Вие, а преди това и другият колега от ГЕРБ, не е разгледала закона?! Защо не сте насрочили заседание, на което да го вкарате като точка във вашия дневен ред, след като сте водеща комисия?! Имате ли отговор на този въпрос? Считате ли, че нарушавате правилника? Считате ли, че потискате тема, която е актуална? Защото признавайки, че липсата на законова регламентация е неправилно положение, трябва да отговорите защо не спазвате правилата на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че не слушахте внимателно онова, което казах като аргументация. Да, трябва да има. Тъй като темата е изключително важна, не трябва да се прибързва с нея. Сам казахте, че Стратегията за национална сигурност не беше минала, когато е входиран законопроектът. Все пак смятаме, че тези законопроекти трябва да последват Националната стратегия за сигурност, а не да я предхождат. Това е моят отговор на въпроса Ви.
Пак казвам: желанието ни не е да отхвърлим законопроекта, а да направим такъв, който реално да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-малкото, с което според мен е успешно това предложение – Законопроект за Агенция за разузнавателните служби, е, че предизвика дебат. Друг е въпросът дали този дебат ще излезе извън рамките на тази сграда. Защото този дебат де факто, няма защо да се заблуждаваме, е забавен около 20 години.
Понеже стана въпрос за стратегията, това ме накара да си припомня една от моите претенции, по-скоро забележки към Стратегията за национална сигурност, която беше приета от нашия парламент. Тогава аз се въздържах. Причината беше, че нашата стратегия общо взето оставаше и си остава на хартия. Тя не е действена. Какво от това, че е приета стратегия в Република България?! Отчели сме го като документ, но нищо от това не последва. От тази гледна точка е хубаво тази стратегия, независимо от начина ù на приемане, да има реално изражение.
Още повече, че в Министерството на отбраната в момента (не знам дали знаете, но аз ще ви кажа) почти са разработили Закон за военната информация, в който са заложени няколко основни принципи. Според мен, без да съм видял законопроекта, но тези принципи, които са анонсирани, покриват мотивите за съвременното разузнаване.
Иначе аз имам доста забележки към законопроекта. Според мен един законопроект за специална служба трябва да бъде направен така, че да дава определени възможности на самите служители от тези служби, с които да работят и да действат, а не преди всичко да се акцентира на определени дейности, които са последствие, или пък на социални дейности в самата служба, които могат да бъдат дадени и в правилника за приложение на закона.
Нещо, което задължително трябва да го има в един законопроект за разузнавателна служба, е службата да излезе от консервативния си модел в рамките си на прикритие. Какво прави българската държава след 1990 г.? Прави едно-единствено нещо – използва си легалните структури, тоест държавни структури за внедряване на определени агенти за прикритие. Това са Министерството на външните работи, определени търговски и икономически мисии, държавни ведомства и други. Нали, уважаеми колеги, се сещате, че всичко това се знае от службите от отсрещната страна, в които тези агенти на прикритие ще работят. Те много лесно биват разконспирирани. Това е пречка за самите агенти – да придобиват определена информация, която касае Република България, която касае вземането на решения от изпълнителната власт.
Самите служби са инструмент за постигане на определена политика. Тъй като тук става въпрос за служба, която се занимава с външно разузнаване, и то преди всичко във външната политика, то външната политика за голямо съжаление в продължение на доста години е подценявана. За голямо съжаление тя е политиката, която може да доведе до икономически растеж. Тя е политиката, която може и трябва да покаже къде се намира България в Европейския съюз. Тя е политиката, която може и трябва да постави на достойно място Република България, която има над 1300-годишна история, а не политиката, която в момента се изповядва – да слушаме. В този смисъл законопроектът не разчупва тази рамка за покриване на агенти на прикритие, а оттам респективно няма как те да действат.
Другото, което определено може да се каже, е, че законопроектът превръща службата единствено и само да се подчинява в класическата схема на държавния бюджет. Именно държавният бюджет отпуска средства за работата на тази служба, но средствата са доста ограничени.
Уважаеми колеги, всяко разузнаване е скъпо удоволствие. Всяко разузнаване е не само скъпо удоволствие, но то може да донесе в резултат на всичко онова, за което говорих преди малко, до много сериозни приходи и оттам – повишаване на брутния вътрешен продукт на нашата държава.
Знам, че някои могат да опонират на това, което казвам, във всички случаи ще опонират, но за да може тази служба да получи много по-голям тласък и развитие, за да няма оправдание, че има проблем с финансирането, то е да се дадат права на самата служба да изгражда собствени прикрития. Знам, че някой в случая веднага може да каже: да, но създавайки собствени прикрития, с оглед на това може да се създаде структура, в която могат да се генерират доста финансови средства. Но както се казва – за всяка болка има и лек. Затова тази структура, която евентуално може да се създаде под прикритие на определена държава, първо ще се подчинява на закона на съответната държава, която я създава. Тя ще бъде контролирана на базата на този закон.
Второто ниво на контрол ще бъде одитната структура, която е към самата служба, която също да извършва постоянен контрол, за да не се злоупотребява с тези средства. И третата – контролът, който трябва да извършва самата парламентарна комисия, но не тази подкомисия, във вида й в момента. Тя наистина трябва да бъде много малка, трябва да бъде комисия, която изцяло се занимава само и единствено с контрола на самите специални служби и то от гледна точка на бюджета, от гледна точка генериране на тези средства, ако се даде възможност за икономически прикрития и от гледна точка как се изразходват тези средства.
Естествено това няма как да не облекчи бюджета на разузнаването, защото тези дружества и сдружения и така нататък, ще бъдат прикритие. Естествено те ще бъдат и на собствена стопанска сметка. Много добре зная, че, както вече казах, някои веднага ще опонират, няма да бъдат съгласни. Определено мога да кажа, че тези хора ще гравитират около големи икономически структури, защото те ще знаят, че ако се даде такава възможност на служба, то тази служба ще им диша във врата. Няма как да не бъде подведено и ръководството на държавата, независимо кое е то, няма как да не бъде подведено и от гледна точка и на икономиката, и на финансите, които се получават и операциите, които се извършват. Тук мога да ви кажа, че това не е измислено от мен. Всеки, който се занимава със специални служби, със служби за сигурност и вътрешен ред, би трябвало да знае и го знае, че това са прийоми, които се използват от много по-добре развити структури в разузнаването – и МI –6, ЦРУ, и МОСАД. Ние нищо ново няма да измислим, просто трябва всичкото това да се облече в законодателна форма и да се даде възможност по този начин да се развива самата ни служба.
Един от големите недостатъци на службите в продължение на тези 20 години е не само това, че няма законодателно уреждане. Другото, което е много важно, е веднъж завинаги стратегически да се разберем, че самото разузнаване трябва да бъде икономизирано. Тоест от гледна точка на това как тези служби ще помагат на българските икономически субекти, независимо те какви са – частни лица, фирми, големи сдружения или корпорации – как те де факто и де юре получават информация, и как тези служби ще им помагат в този си вид дейност. По този начин още в самото начало, извън границите на Република България, ще се стопира контрабандата, ще се стопират лобистките интереси, които могат да възникнат от тази гледна точка, защото тези служби работят извън пределите на Република България... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми колеги, най-голямото достойнство е, че се предизвика този дебат. Дано да не остане днес, тук и сега, след като явно отхвърлите закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Държавната агенция за разузнаване. Вносители – Иван Костов и Димо Гяуров.
Гласували 131 народни представители: за 16, против 82, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – изявление.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
През годините от своето съществуване Политическа партия ГЕРБ доказа, че е солиден, отговорен и успешен политически проект. За това време безспорно успяхме в нещо, което бяхме заложили от самото начало – да заслужим с откритост и отговорност доверието на хората. Затова и днес, след две години управление, ГЕРБ е партията, която има най-широка обществена подкрепа. По волята на избирателите ние нямаме сигурно парламентарно мнозинство, но и в живота няма сигурни гаранции за успех. Това обстоятелство не ни обрича или плаши, като например политическа изолация. То ни дава шанс да вземаме внимателно възможно най-правилните решения. Получихме доверието на 1 670 000 български избиратели, които поискаха да имат самочувствие, да живеят и успяват, да бъдат управлявани по европейски.
Нашата политическа отговорност е да продължим да работим, за да отговорим на тези очаквания без да допускаме компромиси в името на политическа стабилност или партиен комфорт. Знаехме, че пътят, по който тръгнахме, няма да е лесен. В изминалите месеци той беше предизвикателство не само за нас, но и за значителна част от българите.
Днес обаче, след две трудни години, в етап на световна финансова криза, без гарантирано мнозинство с лъжливи и лицемерни политически атаки от всички партии, с компроматни похвати, от една страна на засегнати икономически интереси, политическа партия ГЕРБ продължава да е сама. Тя е сама, но е по-силна. По-силна, защото не предаде доверието на избирателите си и не изтъргува гласовете им, въпреки политическите оферти, които получавахме. Всичко това няма да ни разколебае да отстояваме нашите принципи на управление.
В тази важна за всички българи зала заявявам, че ще продължим с риск до края да останем сами, или може би именно затова ще останем сами – защото ще провеждаме управление на честност към гражданите и висока критичност към самите нас; прозрачност на всяко наше действие; отказ от корупция и неправомерно обвързване със скрити икономически и политически интереси; упоритост и последователност, диалог с обществото и гражданските организации. Правителството на европейското развитие на България показа, че следва тези принципи в своята политика.
От първия ден започнахме активна работа за гарантиране и поддържане на финансова стабилност, ограничаване на бюджетните разходи, спиране разграбването на държавните ресурси. Създадохме благоприятни условия за развитие на българския бизнес и привличане на инвестиции. България продължава да бъде страната с най-ниски данъци. С ускорено темпо изграждаме транспортна инфраструктура. Възстановихме доверието на европейските и евроатлантическите ни партньори към страната и размразихме спрените европейски финанси. Правителството постигна и значителни резултати в борбата с престъпността и гарантиране на правовия ред в страната.
Борбата с корупцията ние определяме като основен и дългосрочен приоритет на нашето правителство и показахме политическа воля за неговото осъществяване.
Продължаваме да отстояваме нуждата от реформи в съдебната система, защото сме убедени, че българското общество ни вярва и ще подкрепя усилията ни, само когато почувства, че сме осигурили условия за справедливост при решаването на проблемите във всяка сфера и ниво на обществения живот. Първата стъпка за това е същностна и осезаема промяна в работата на съдебната власт.
Стараем се да подобряваме социалната сигурност на българските граждани, категорично защитаваме правата на работниците. След като регламентирахме надомната работа с промените в Кодекса на труда, около 400 хил. българи вече имат трудови договори.
Имаме амбиции и работим за съвременно европейско образование за децата и младите хора.
Управлението ни през последните две години показва, че в условията на глобална икономическа криза политиката на ГЕРБ и усилията на правителството за реформиране и модернизация на основните обществени стълбове вече дават резултат. Постигнати са финансова стабилност и добро темпо на усвояване на европейските фондове. Засилен е конструктивният диалог със социалните партньори.
Целите на правителството са високи и надхвърлят хоризонта на парламентарния мандат. Резултатите от осъществяването на някои от тях няма да дойдат бързо и веднага, но някои са видими повече от всякога.
Изразяваме своята убеденост, че това може да стане чрез реализиране на политиката на социална пазарна икономика, а тя е модел на управление, при който икономическият растеж и социалната устойчивост не са противопоставени. Затова продължаваме да работим за:
- индивидуална свобода, лична отговорност и силно гражданско общество;
- свободни пазари и конкуренция;
- ясни и приложими правила и гаранции за правна сигурност.
Политическа партия ГЕРБ доказа, че може да печели победи, а смисълът на победите ни и досега, и занапред е във възможността за реализиране на политика, която да подобри живота на обикновените хора.
Затова, в заключение, ми позволете да благодаря на тези, които ни подкрепяха и ще продължат да ни подкрепят.
Обръщам се към нашите опоненти и отляво, и отдясно: Уважаеми колеги, опитайте се да бъдете по-честен и отговорен коректив. Очакваме го и го дължим, защото това единствено е нашият общ, национален интерес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура давам думата на госпожа Даниела Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен срокът между първо и второ гласуване по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с три седмици – максималният срок по правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения от народни представители между първо и второ гласуване.
Гласували 109 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ с вносител Министерския съвет.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА : Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще започна с процедурно предложение:
На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник да бъде допусната в пленарната зала госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, по тази и по следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Машева.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции № 102-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 май 2011 г., приет на първо гласуване на 8 юни 2011г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията, в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Съдът се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземе решение да не признае, изцяло или частично, или да не допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 9 или ал. 2. Консултирането е задължително и в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 7, ако не е било извършено уведомяването по чл. 24, ал. 1, т. 5. В останалите случаи по чл. 19 консултирането се извършва по преценка на съда.”
2. Създава се ал. 12:
„(12) Доколкото разпоредбите на ал. 1-11 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на§ 3:
„§ 3. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „чл. 35, т. 1, 3 и 9” се заменят с „чл. 35, т. 1, 3, 9-11”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Доколкото разпоредбите на ал. 1 – 3 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 по предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 4 до 6 включително.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Да, благодаря.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерския съвет на 18 май 2011 г., приет на първо гласуване на 8 юни 2011г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 26, ал. 3 се създава изречение трето:
„Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, издаването на такъв се извършва служебно от Министерството на вътрешните работи по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по предложението на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, дипломатическите или консулските представителства на страната служебно издават на лицето временен паспорт по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи. Срокът на валидност на паспорта се определя след съгласуване с Върховната касационна прокуратура за всеки конкретен случай.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 3 до 5 включително.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 44, ал. 8 след думите „чл. 40” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на нов § 6.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В глава пета, раздел ІV се създава чл. 59а:
„Приемане на лицето
Чл. 59а. Приемането на исканото лице се извършва по реда на чл. 30.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, който става § 7, така както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 7 и 8, които стават съответно параграфи 8 и 9 и които комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 10.
„Заключителна разпоредба
§ 10. В Законът за държавните такси в чл. 5 се създава буква „у”.
у) Документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 10 с текст така, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Вносител – Министерският съвет, на 13 юни 2011 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; госпожа Теменужка Петкова – директор на Държавната финансова инспекция; госпожа Евдокия Косева и господин Венцислав Георгиев – директори в дирекции в Държавната финансова инспекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
На заседание, проведено на 23 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.
На заседанието присъстваха: господин Владислав Горанов –заместник-министър на финансите; госпожа Теменужка Петкова – директор на Държавната финансова инспекция; госпожа Евдокия Косева, господин Венцислав Георгиев – директори в дирекции в Държавната финансова инспекция и господин Бойко Костов – председател на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.
Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.
Предложеният законопроект има за цел засилване последващия контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки и подобряване взаимодействието и сътрудничеството между контролните органи в тази област.
Предлаганите промени са в съответствие с констатациите и препоръките в четвъртия годишен доклад от юли 2010 г. за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия в постигането на специфични цели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Инспекционната дейност на Агенция за държавна финансова инспекция не е планова. Финансовите инспекции се извършват основно по инициатива на външни за агенцията лица и органи, които определят и предметния обхват на инспекциите (молби, жалби, сигнали и искания на държавни органи, физически и юридически лица, по постановления на прокуратурата, по искания на Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата и други). По този начин при определянето на обектите на контрол не се извършва анализ на рискови фактори за определяне на най-нуждаещия се от контрол обект.
От анализа на данните от отчетните доклади на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2008, 2009 и 2010 г., посочени в мотивите към законопроекта могат да се направят следните изводи:
- Има тенденция на увеличаване броя на подадените молби, жалби, сигнали и искания, подлежащи на проверки чрез финансови инспекции и същевременно увеличаване на непроверените от тях, което е предпоставка за неустановяване, съответно непрекратяване, на нарушения и престъпления, свързани с управлението на публичните ресурси, и невъзможност за търсене на съответната отговорност.
- Значителен дял от посочените в сигналите нарушения се потвърждават при извършените финансови инспекции.
- Увеличава се броя и стойността на процедури за възлагане на обществени поръчки, при които са установени нарушения.
- Процентът на проверяваните от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция процедури за възлагане на обществени поръчки през отделните години е твърде нисък – от 10 до 14 на сто от общия брой на проведените процедури. За да бъде представителна извадката, следва да бъдат проверявани ежегодно проведени обществени поръчки от поне 25 на сто от възложителите. Това ще доведе до съответно увеличаване броя на финансовите инспекции, тъй като Агенцията за държавна финансова инспекция ще продължава да осъществява и инспекционната си дейност по сигнали, постановления на прокуратурата, по информация от Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и др. Това от своя страна налага поетапно увеличаване броя на финансовите инспектори, както и осигуряване на допълнителни финансови средства за издръжката им.
- Невъзможността на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция по своя инициатива да определят подлежащите на финансови инспекции възложители на обществени поръчки и предмета на проверките на базата на анализ на информация за дейността им по възлагане и изпълнение на обществени поръчки и оценка на рискови фактори, е пречка за насочване на контрола към „най-рисковите” възложители.
Резултатите от инспекционната дейност на Агенцията за държавна финансова инспекция показват, от една страна, че областта на обществените поръчки е изключително рискова, а от друга, че наложеният през 2006 г. модел на последващ контрол, осъществяван от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, не е достатъчно ефективен.
Изложеното по-горе обосновава необходимостта от смяна на модела на последващ контрол в областта на обществените поръчки чрез въвеждането на системен контрол на базата на оценка на риска.
Във връзка с това са и основните текстове, предложени в законопроекта, които регламентират:
- функцията по планиране на последващите финансови инспекции на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки;
- функцията по събиране и анализиране на информация, правомощията на органите на агенцията във връзка с новите функции;
- източниците за осигуряване на необходимата информация за възложителите на обществени поръчки;
- взаимодействието с другите контролни органи в областта на обществените поръчки.
В законопроекта са предложени и изменения и допълнения на отделни норми във връзка с прецизирането на срокове или привеждането им в съответствие с характера на уредените в тях обществени отношения.
С приемането на предлаганите промени за въвеждане на планов подход при извършване на финансови инспекции от Агенцията за държавна финансова инспекция в областта на обществените поръчки, както и с увеличаването на капацитета на агенцията, ще се осигури на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция правна възможност за:
- извършване на проверки на значими структуроопределящи обекти, за които се разходва значителен финансов ресурс и по отношение на които е налице голям обществен интерес;
- минимализиране на риска от разходване на значителен обем обществени средства, без да бъдат проведени нормативно установените процедури от страна на секторните възложители;
- превенция и намаляване на риска от безконтролно разходване на публичните финанси;
- повишаване на постъпленията в бюджета от наложени глоби и имуществени санкции за установените административни нарушения.
Реализирането на промените, предвидени в законопроекта, ще окаже въздействие върху държавния бюджет, като ще се осигурят допълнителни постъпления в бюджета от наложени глоби и имуществени санкции за установените административни нарушения.
Бяха зададени няколко конкретни въпроса от народни представители, на които заместник-министър Владислав Горанов отговори изчерпателно.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 5.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102–01–42, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
На свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102–01–42, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: госпожа Теменужка Петкова – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, госпожа Евдокия Кьосева – директор на дирекция „Правна” и господин Венцислав Георгиев – директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” при Агенцията за държавна финансова инспекция.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от името на вносителя – госпожа Петкова.
С него се цели да се засили последващият контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки и да се подобри взаимодействието и сътрудничеството между контролните органи в тази област.
В отговор на констатациите и препоръките в четвъртия годишен доклад от м. юли 2010 г. за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия в постигането на специфични цели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност са и предлаганите промени.
Мерките за изпълнение на препоръките са конкретизирани в приетия от Министерския съвет от 2010 г. График на неотложни мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода август–декември 2010 г.
Съгласно действащото законодателство Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на финансите.
Целите, задачите, принципите, обхватът на дейност и функциите на Агенцията за държавна финансова инспекция са уредени със Закона за държавната финансова инспекция. Основната й цел е защитата на публичните финансови интереси, чрез: извършване на последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, на организациите и лицата, в това число на режима за възлагане на обществени поръчки; установяване нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами; разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл. 4; привличане към административнонаказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания; установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Инспекционната дейност на Агенцията за държавна финансова инспекция не е планова, а финансовите инспекции се извършват основно по инициатива на външни за агенцията лица и органи, които определят и предметния обхват на инспекциите.
Увеличаването на броя на молбите, жалбите, сигналите и исканията е индикатор, от една страна, за наличие на съществени проблеми в управлението на публичните средства, а от друга, за увеличаване на доверието към Агенцията за държавна финансова инспекция и нарастване на гражданската и институционалната активност.
Сравнително високото ниво на потвърдените данни за нарушения е показател както за ефективността на работата на агенцията, така и за наличието на значителни проблеми в контролната система в публичния сектор.
С предлаганите промени се въвежда планов подход при извършване на финансови инспекции от Агенцията за държавна финансова инспекция в областта на обществените поръчки. С увеличаването на капацитета на агенцията, ще се осигури на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция възможност за: извършване на проверки на значими структуроопределящи обекти, за които се разходва значителен финансов ресурс и по отношение на които е налице голям обществен интерес; минимализиране на риска от разходване на значителен обем обществени средства, без да бъдат проведени нормативно установени процедури от страна на секторните възложители; превенция и намаляване на риска от безконтролно разходване на публичните финанси и повишаване на постъпленията в бюджета от наложени глоби и имуществени санкции за установените административни нарушения.
В дискусията взеха участие Веселин Методиев, Искра Фидосова, Емил Радев, Михаил Миков, Янаки Стоилов, Четин Казак и Юлиана Колева.
Постави се въпросът относно броят на инспектираните случаи достигнали до прокуратурата и приключили с акт за извършено престъпление.
Относно създадената ал. 5 на чл. 8 в § 3, предвиждаща съгласуване на дейностите по контрол на възложителите на обществени поръчки на Агенцията и Сметната палата чрез споразумение, се постави въпрос има ли такава практика.
Изказа се становище, че предлаганото изменение в § 4 в чл. 10, ал. 9 трябва да се прецизира и да се разпише изрично в закона, че информирането на обществеността ще става на интернет страницата на агенцията и да се укаже срок за публикуването на резултатите от извършените финансови инспекции.
Обърна се внимание, че се дублират функции на два органа – Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, като се подчерта, че единият орган е на изпълнителната власт, а другият – независим.
Поставиха се въпроси и за правото на допълнителното месечно възнаграждение към основната заплата за работа в агенцията, както и за укрепване на административния капацитет на агенцията; за възможността на агенцията да се справи с възложеният й последващ контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки от страна на агенцията, както и другите й правомощия.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102–01–42, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Костадинов.
От името на вносителите, желаете ли да кажете няколко думи в началото? Не.
Изказвания?
Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще си позволя няколко коментара в опит да изясня насоките на реформата във финансовия контрол и стъпките, които предстои да гласувате.
От времето, когато беше създадена Сметната палата, това е 1996 г., до 2006 г., възникна и се разви едно дублиране на функциите между Финансовата инспекция, тогава Държавен финансов контрол и Сметната палата.
През 2006 г., не без помощта и натиск от Брюксел, бяха извършени реформи в системата на финансовия контрол, като беше въведена институцията във вътрешния одит. Тогава се разчиташе, че превантивният контрол е доста по-важен от последващия и мисля, че всички ще се съгласим с това, че е важно едно нарушение да не се допуска, а не след като е допуснато, да наказваме някого. Тогава Финансовата инспекция беше значително съкратена, като голяма част от колегите поеха функциите на вътрешни одитори – колко успешно, това е друга тема, тук ще отворя една скоба. Тогава Финансовата инспекция пое допълващи функции да работи само по сигнали, каквито за съжаление има достатъчно на брой. Аз малко не разбирам страхът на колегите от инспекцията, че могат да останат без работа. Това няма да се случи, и в близко бъдеще няма да се случи при установените системи на взаимоотношения в публичния сектор у нас.
Какво се предлага сега? Да се върне старият принцип за плановото начало в дейността на Финансовата инспекция, тоест тя да се върне на позициите си, позната ни от времето на Държавния финансов контрол. По този начин вместо да се развива вътрешният одит, където има достатъчно проблеми, които предстоят да се решат, ние връщаме стара практика на Финансовата инспекция, отново се повдига въпросът за дублиране на функциите със Сметната палата, подтискаме вътрешния одит и всъщност не знам точно накъде вървим.
Аз очаквах следващите стъпки в реформирането на инспекцията да бъдат съвършено различни. Те могат да заемат още по-важно място в системата от институции, които контролират правилността на разходването на публичните фондове, но за съжаление сме свидетели на една стъпка, поредна бих казал, на връщане на стари практики, които сигурно няма да доведат до кой знае колко по-добър резултат.
Очевидно по-нататъшното реформиране на системата за финансовия контрол се отлага за неопределено бъдеще. Затова няма да подкрепим законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, считам, че предложеният законопроект би трябвало да бъде подкрепен от нас, защото предложените промени в него не само са необходими, а дори бих казала, че са малко закъснели.
Не мога да се съглася с предното изказване и ще обясня защо. Няма да се спирам на мотивите на вносителя, защото те са достатъчно изчерпателни, докладите на двете комисии също бяха достатъчно изчерпателни.
Аз бих представила още един аргумент относно това, че предложените промени са необходими. Когато ставаше реформата в Държавния финансов контрол по време на присъединяването на страната ни към Европейския съюз, тогава започна този спор: кой е по-необходим – предварителният или последващият контрол?
Съгласна съм, че е необходим предварителният, за да могат да се предотвратяват нарушенията, за да може да не се причиняват вреди, те да бъдат предварително предотвратени. Ако се причини една вреда, без значение е дали ръководителят на съответната организация ще бъде административно наказан или не.
Тогава с приемането на три законопроекта за децентрализация на финансовия контрол се допусна грешка, която сега с предложените изменения според мен не е връщане назад, а напротив – изправяне на една грешка, допусната през 2006 г., когато административният капацитет на Финансовата инспекция беше намален десет пъти – при един неукрепнал вътрешен контрол. С приемането на три законопроекта, с които контролните механизми се инкорпорираха вътре в публичния сектор, когато се създадоха тези нови контролни механизми – като вътрешен одит, като системи за финансово управление и контрол, като управление на риска, с един законопроект не може да се промени мисленето на ръководителите в публичния сектор.
Недостатъчно беше приемането на тези закони и превръщането на ревизорите тогава от Агенция „Държавен финансов контрол” във вътрешни одитори. Необходимо е време, за да може този вътрешен контрол да укрепне, а през това време не бива да слагаме чертата на последващия контрол и да казваме, че той не е необходим. Напротив, продължава да е важен последващият контрол, осъществяван от Агенцията за държавна финансова инспекция.
В този ред на мисли казвам – не, по никакъв начин предложените изменения не са връщане назад, а са изправяне на грешка, допусната през 2006г.
Апелирам към вас да подкрепим законопроекта, който е стъпка в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от Синята коалиция ще подкрепим предложения ни законопроект, защото считаме, че наистина е необходимо да се върви в тази посока, а именно – борба за справяне с корупцията.
Виждаме, че започналата реформа в НАП не дава необходимите резултати, които наистина се очакваха. Те бяха за борба със сивата икономика и борба против корупцията. Чухме много добре мотивите на вносителите, че наистина е необходимо правителството да предприеме някакви действия, които да доведат до намаляване на тези корупционни практики.
Знаем много добре какво е общественото мнение по отношение възлагането и изпълнението на обществените поръчки. Мнението е, че там са най-големите корупционни практики и наистина е необходимо да се предприемат някакви действия, които да доведат до тяхното ограничаване.
Обществените поръчки са сферата, която е най-рискова. Подкрепяйки обаче този законопроект, неминуемо възниква въпросът: колко от направените проверки и резултатите от тях стигнаха до прокуратурата? Какви нарушения съответно са извършени? Дали прокуратурата има възможност да наложи наказание на тези извършители?
Също така възниква и въпросът: колко от тези проверки и от тези препоръки стигнаха до Агенцията по обществени поръчки? Знаем, че там много малко такива препоръки постъпват и почти не се предприемат никакви действия.
Беше казано, че изцяло Държавната финансова инспекция ще се занимава с този последващ контрол. Важно е също така да се отчете, че е необходимо да има вид превенция, тоест недопускане на тези нарушения, за да може наистина тази Държавна финансова инспекция да доведе до дисциплиниране на възложителите на обществени поръчки. В противен случай, колеги, ще бъде така: „Керванът си върви, кучетата си лаят”, няма никакви наказания, а знаем колко се възлагаше на това престъпленията на тези, които са ги извършвали – имам предвид тройната коалиция, да могат да бъдат разкрити и виновните да си получат заслуженото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Горов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Явно спорът е в това кога да бъде извършена проверката и кога да бъдат тези действия, които да предотвратят в края на краищата порочните практики, свързани с разходването на обществените средства или по-точно – самите обществени поръчки. Как да направим обществените поръчки да бъдат по-прозрачни, да бъдат по-некорупционни и да не водят до лоши практики при разходването на обществените средства?
В тази връзка моята вътрешна убеденост е (а и това е причината, поради която не подкрепихме, а гласувахме „въздържали се” в Комисията по бюджет и финанси), че превенцията в тази ситуация е по-добрият вариант, отколкото да търсим последващо действие, което да има един вид репресивен характер по отношение на разпоредителите с обществени средства.
Каква е ситуацията в момента, към днешна дата? Имаме няколко органа, които се занимават с контрол в различните етапи от формирането на обществените поръчки. От една страна, това са инспекторатите към министерството, които се занимават с това как се разходват средствата. Същевременно имаме вътрешните одити, които работят в общините и които също се занимават с превенцията. Отделно имаме надзор над обществените поръчки от Агенцията по обществени поръчки. И, разбира се, дейността на Сметната палата, която има последващите, контролните функции.
Сега ние правим още една агенция, която има последващ контролен ефект, а именно Агенцията за държавна финансова инспекция.
Тук излиза въпросът: не се ли препокриват Сметната палата и това, което ще прави агенцията? В самите текстове, които се предлагат в момента, е записано, че трябва да се направи съпътстваща такава, да бъдат координирани действията и обединена информацията, макар че в тях няма точно как ще бъде обменяна тази информация и какви ще бъдат приоритетите на отделните агенции. Това е една от причините, един от проблемите, които в момента могат да бъдат забелязани.
Същевременно се увеличава щатът, увеличават се бройките, увеличава се допълнително броят на хората, които ще се занимават с тези дейности. Тук съм съгласен с колежката, че безспорно вътрешният одит все още не е достатъчно укрепнал. Но защо тогава правим друг орган, а не търсим възможности да укрепим тези вътрешни одити, които ще правят превенцията? Няма да гоним пост фактум, когато вече са извършени нарушенията. Бих препоръчал да търсим развитието в тази посока, да работим по укрепване на вътрешните структури, а не да търсим последващия ефект. Макар че ако трябва да търсим последващите реакции, там немалка роля играят полицейските структури на Икономическата полиция.
Още един репресивен орган едва ли е необходим. Още повече, жалбите ще продължат да се увеличават – в това можете да бъдете сигурни. Всеки един, който не е спечелил поръчката, ще пуска жалби до всички възможни институции, които могат да вземат отношение по решение или някакво действие спрямо търга. Така или иначе такива действия ще има.
От тази гледна точка би трябвало предварително да се избегнат – пак се връщам на онова, което говорих – опасностите от нарушения на закона, а не толкова да се гонят последствията от това.
Другото, което ми направи впечатление – говорихме на заседанието на комисията – което е само елемент от онова, което трябва да разгледаме, е свързано с вкарването в законопроекта на възможност за допълнително възнаграждение на служителите, които ще работят в агенцията. Само за сравнение с предходния текст – там също имаше подобни текстове, но те не бяха заложени конкретно с параметри за допълнително стимулиране на всички служители в агенцията, което допълнително ще натовари бюджета и ще го направи още по-голям.
Вътрешната ми убеденост за това да се контролира дейността по разходването на обществените средства е факт, но мисля, че вървим в грешната посока. Ние ще се борим със следствието, а няма да предотвратяваме проблемите преди това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Господин Горов, не мога да се съглася с нищо от това, което казахте.
Първо, по отношение на превенцията. Да, тя е важна, но предложените промени по никакъв начин не отричат това.
По отношение на това, че вътрешният одит трябва да укрепва, то редът, по който това трябва да стане, е друг и ние правим такива законодателни промени. Правят се обучения в организациите в публичния сектор, за да могат одиторите да се квалифицират. Не чрез този закон е укрепването на вътрешния одит. Този закон не изключва действието на вътрешните контроли, а само подсилва последващия, който също е важен дотолкова, че когато се оповести някакво нарушение, рискът от загуба на репутация е голям. Загубата на репутация е достатъчна санкция за ръководител в публичния сектор. Така че не бива да омаловажаваме работата на последващия контрол.
По отношение на това, че се дублират дейностите – на Сметната палата и на Финансовата инспекция, това категорично не е така. Сметната палата проверява обществени поръчки в рамките на одита на изпълнението, на одита на съответствието, докато в Агенция „Финансова инспекция” искането е на база на оценка на риска да се планират проверки по конкретни обществени поръчки – тези, за които се установява, че са с голяма обществена значимост или финансов ресурс.
Много ви моля, не внушавайте на колегите, че едва ли не сега се създава тази институция, този репресивен орган. Не, агенцията си съществува. Говорим за увеличаване на административния капацитет. Вие си противоречите като казвате, че не трябва да се увеличава този капацитет, а в същото време казвате, че ще се увеличат жалбите. Кое е вярно? След като ще се увеличават жалбите, нека се увеличава капацитетът, за да бъде по-ефективен контролът.
И още нещо – по отношение на вътрешните контролни механизми. Те по никакъв начин не могат да разкрият ефективно случаите на конфликт на интереси. Затова последващият контрол от страна на инспекцията е необходим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Опитах се да бъда достатъчно деликатен и да не влизам в детайлите, което може би трябваше да направя. Когато говорим за превенция, става въпрос за вътрешния одит. Когато говорим за последващи функции, това е репресивен апарат. Досега функциите на агенцията са свързани с конкретни жалби, но разширявайки капацитета по същество, тук планово ще се проверяват не само такива поръчки, към които има обществен интерес, а ще се правят проверки във всички звена, постоянно и непрекъснато, планово, в комисията. Това пише в текстовете, които аз съм прочел.
В тази връзка може би трябва да отворим и друга врата, за да стане ясно, че тук става въпрос за орган, подчинен на Министерството на финансите, за разлика от Сметната палата, която е обществен орган, който не е подчинен на Министерството на финансите или на Министерството на вътрешните работи. От тази гледна точка тук става въпрос за пряко вмешателство, за пряко действие от страна на министерството върху дейността на разпоредителите с обществени средства.
Не ми се иска да вярвам, че това е част от сблъсъка между министър Цветанов и министър Дянков – кой как да контролира и по какъв начин да влияе върху онова, което се случва в държавата. Пак казвам – не ми се иска да вярвам това, но като гледам парцелирането на пространствата, мисля, че не съм далеч от това заключение. Така че вие може да твърдите, че не става въпрос за репресивен орган, но това ще бъде факт. Ще го видите във времето. Най-вероятно ще си приемете това и от тази гледна точка в много скоро време ще видим реалните последици от това действие. Но това си е ваша отговорност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИЯ ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ В ПЛОВДИВ ВЪВ ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ СЪС СЕДАЛИЩЕ ПЛОВДИВ.
Проекторешението е разпределено на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по земеделието и горите, от която нямаме становище.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Дукова.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Проект за решение за преобразуване на самостоятелния частен Земеделски колеж – Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив, № 102-03-13, внесен от Министерския съвет на 26 май 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 юни 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Проект за решение за преобразуване на самостоятелния частен Земеделски колеж – Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив, № 102-03-13, внесен от Министерския съвет на 26 май 2011 г.
На заседанието присъстваха проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, доц. Димитър Димитров – ректор на Земеделския колеж в гр. Пловдив, и Любомир Йосифов от Министерството на образованието, младежта и науката.
Проектът за решение се предлага на основание на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Предложението за преобразуване на самостоятелния колеж по чл. 17, ал. 6 от Закона за висшето образование в специализирано висше училище по чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование е на основание на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно Протокол № 6 от 10 февруари 2011 г.
Бяха представени и писмени становища от Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на земеделието и храните, които подкрепят проекта за решение. Няколко висши учебни заведения – Пловдивският университет, Аграрният университет в Пловдив, Русенският университет „Ангел Кънчев” и Великотърновският университет поставят под съмнение целесъобразността от откриване на ново висше училище с икономически специалности, които съществуват в много български университети.
В свое допълнително становище Националната агенция за оценяване и акредитация заявя, че по-голямата конкуренция трябва да се насърчава, защото води до повишаване на качеството на университетското образование. В отделни становища, Аграрният университет в Пловдив, Лесотехническият университет в гр. София изразяват готовност да приемат студентите по професионално направление „Растениевъдство”, по което няма да бъде провеждано обучение в Земеделския колеж.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Георги Колев, Снежана Дукова, Веселин Методиев и Галина Банковска, които посочиха, че съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование специализираните висши училища могат да провеждат обучение само в една научна област, което налага да бъде прекратено обучението на студенти в професионално направление „Растениевъдство”. Промяната засяга 230 студенти, които следва да се обучават във втори и трети курс през следващата учебна година. Във връзка с това се налага допълнение на проекта за решение, като се осигури възможност на тези висши училища, които приемат студенти от Земеделски колеж – Пловдив, да го направят извън определения капацитет. Наред с това се налага изменение на проекторешението, за бъде приведено наименованието на колежа в съответствие с Решение на Народното събрание от 15 ноември 2000 година.
Комисията предложи следните изменения и допълнения към проекта за решение:
1. В наименованието на решението и в т. 1 думите „самостоятелния частен Земеделски колеж – Пловдив” да се заменят със „самостоятелния частен колеж с наименование „Земеделски колеж” и седалище Пловдив.
2. В основанието за приемане на решението след чл. 9, ал. 2, т.1 се добавя „във връзка с чл. 17, ал. 4”.
3. Да се създадат т. 3 и 4 със следното съдържание:
3. Студентите от професионално направление „Растениевъдство” могат да продължат обучението си по същата или по сходна специалност в далите съгласие за тяхното преместване висши училища: Аграрен университет – Пловдив и Лесотехническият университет – София.
4. Приемането на студенти по т. 3 е над утвърдения с решението на Министерския съвет за съответното висше училище брой студенти за учебната 2011-2012 г.
Министерството на образованието, младежта и науката подкрепи предложението за изменение и допълнение към проекта за решение. Членовете на Комисията по образоването и науката констатираха, че изискванията на чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование са спазени и преобразуваното висше училище ще провежда обучение само в една научна област – обществени науки.
След проведеното гласуване по проекта за решение с резултат 12 гласа „за” без „против” и 1 „въздържал се”, Комисията по образоването, науката и въпросите на децата младежта и спорта прие следното решение: „Подкрепя по принцип предложението на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да приеме решение със следния текст:
РЕШЕНИЕ
за преобразуване на самостоятелния частен колеж с наименование „Земеделски колеж и седалище Пловдив във висше училище по Агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Преобразува самостоятелния частен колеж с наименование „Земеделски колеж” и седалище Пловдив във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив и с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование на образователно квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” по специалностите от професионалните направления, „Администрация и управление” и „Икономика”.
2. Имуществото и финансирането на Висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.
3. Студентите от професионално направление „Растениевъдство” могат да продължат обучението си по същата или по сходна специалност в далите съгласие за тяхното преместване висши училища: Аграрен университет – Пловдив и Лесотехнически университет – София.
4. Приемането на студенти по т. 3 е над утвърдения с решение на Министерския съвет за съответното висше училище брой студенти за учебната 2011–2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От вносителите, господин министър, искате ли думата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители. Вземам думата, за да ви призова да подкрепите това предложение. Не става дума за откриване на ново висше училище, а за преобразуване на съществуващото вече висше училище, тъй като по смисъла на закона в България, колежът е висше училище.
Агробизнесът е изключително важен от гледна точка на икономическите приоритети, както и Стратегията за научни изследвания, която предстои да мине за разглеждане в пленарната зала. В България има много райони, които изостанаха в своето развитие, и именно в това висше училище се създават условия за подготовка на кадри, които да създадат условия за по-бързо развитие именно на тези региони. Мога да кажа, че колегите от колежа отдавна работят по подобни проекти и резултатите са налице. Повтарям, не става дума за създаване на ново висше училище, става дума за преобразуване в резултат на вътрешното развитие, което дава възможност за по-високо ниво на преподаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Моята позиция, както и позицията на колегите от ГЕРБ, е в подкрепа на преобразуването на самостоятелното частно училище „Земеделски колеж”. Подкрепата идва от сериозно осмислена нужда на страната ни не изобщо от квалифицирани кадри, а от кадри в земеделския сектор с особен приоритет.
Самостоятелният частен „Земеделски колеж” е училище, учредено преди 20 години и за този период на съществуването си е изградило и своя специфична административна и научна среда, административна и научна инфраструктура. Смисълът на съществуването му, както и устойчивостта му, са остойностени през годините и до момента с броя добре обучени студенти, както и с нарастващите заявки за обучение. Не без значение е и споделянето на това, че 40% от завършилите студенти се реализират изцяло в частния сектор като откриват свой собствен бизнес, а останалите – в другите сектори. Похвално е, че от студентите, завършващи частния самостоятелен „Земеделски колеж” няма нито един безработен към момента.
Мисля си обаче, че по-важно е да видим обратната зависимост, а именно претенцията и заявената нужда на сектор „Земеделие” от кадри. Към момента няколко са предизвикателствата, които отправя секторът. Може би най-важното е високият критичен минимум от управленски капацитет – нещо, което е проблем в момента – зрялост на сектора за това дейността му да бъде ориентирана предимно към резултата, уменията на сектора гъвкаво да аранжира поведенията си в съответствие с водещия европейски опит. Може би голямата нужда на сектора е от умело и ефективно управление, защото предизвикателствата на времето, специфичният терен, дори и специфичните поведенчески настроения са тези, които предопределят нашето образование и нашето управление да са ориентирани към постигането на резултата. Резултатът в този случай ще бъде истински резултат за земеделския ни сектор, а това е и част от нашето бъдеще.
Ние ще подкрепим законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители. Народните представители от левицата не подкрепиха Проекта за решение в комисията, няма да го подкрепят и днес. Според нас той не съответства на реалната обществена необходимост, в която ни убеждаваха преди малко.
Каква е ситуацията? В момента в действащия Закон за висшето образование има три вида висши училища – колежи, висше училище по... и университет. Оставям настрана надеждата, че това трябва да се промени. Надявам се, да намерим истинското място на колежите в образователстната система, господин министърът обеща наесен да има нов закон за висшето образование. То не е точно там, където е в момента. Тези остатъци от полувисшето образование ни тежат много дълго.
Проблемът е друг. Какво правим в момента? Преди малко колежката каза за успешната реализация на завършилите колежа и това е така. Те успешно работят по специалността. Защо променяме тогава статута, каква обществена необходимост го изисква?
Това, което правим – ние даваме възможност на това висше училище вече да произвежда бакалаври и магистри, но, забележете, по аграрикономика и точно земеделските специалности ги вадим оттам, за които говорим, че били обществената необходимост.
Оценката на Националната агенция по оценяване и акредитация е положителна. Затова решението изглежда съвсем логично – промяна на статута, с изключение на два от критериите обаче, единият от които критерий е наличие на преподавателски състав и са дали срок две години тоя преподавателски състав да бъде намерен.
Какво излиза? Че ние ще произвеждаме отново магистри, но този път по аграрикономика и икономика на регионите – икономисти въобще, при наличието на няколко университета с факултети, които произвеждат такива икономисти, включително и в Пловдив, и редица други университети. Все пак трябва да сме наясно, че режимът за промяна на статута на висшите училища не е регистрационен и ако някой пожелае да се регистрира като нов тип висше училище, той е оценителен и съответства на някакви обществени необходимости.
Конкуренцията е много хубаво нещо, но ако имаш преподаватели и условия, които създават по-добро качество на образованието. Като нямаш преподаватели, за каква конкуренция си говорим?
Какво излиза? Че на практика ние имаме само студенти, които имат желание да дават пари, за да станат магистри, и само собственици, които имат желание да вземат пари, за да им печели частното висше училище.
Нашето мнение е, че така се намалява авторитетът на висшето образование в България и на практика това е девалвация на степента „магистър” в българското висше образование и пред партньорите ни в чужбина.
Затова няма да подкрепим този Проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
В такъв случай закривам дискусията.
Каня народните представители да заемат местата си в пленарната зала, предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за преобразуване на самостоятелния частен колеж с наименование Земеделски колеж и седалище Пловдив във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив в редакцията, която ни беше прочетена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това и тази точка от дневния ред.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Имате думата, господин Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преди да подложа на гласуване, имаше искане за процедура.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Петя Танчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля да поканите заместник-министърът и гостите в залата.
Беше докладвано заглавието, което се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на закона, така както е по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Има направено предложение от народните представители Ивайло Тошев и Светослав Тончев за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 1 след думата „собствениците” се поставя запетая и се добавя „ползвателите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Да се вмени със закон право на ползватели да участват в общото събрание, да вземат решения вместо собствениците – е абсолютен правен нонсенс.
Поставете се на мястото на собственик, който е дал под наем някому жилището си. След влизането в сила на този закон, за което самият собственик може дори да не разбере, защото може и да е извън страната, изведнъж отива един наемател и започва да взема решения за неговата собственост, и да го ангажира, в това число имуществено и финансово. Представяте ли си за какво става въпрос? Този закон – и в много други текстове по-нататък – ще породи толкова проблеми сред гражданите, а това са над 6-7 милиона от гражданите на България, че ще ни се завие свят на всички нас, уважаеми дами и господа! Ако не знаете колко души са участници в етажна собственост, аз мога да ви кажа: във всички случаи са над 6 милиона.
Законът, по начина, по който е направен като цяло, в това число и този текст, за мен е един лобистки закон, насочен в лобизъм към предприемачите, които имат интерес по много лесен начин да управляват етажната собственост, да манипулират вземането на решение, свързано с използването на общите й части.
Призовавам ви да помислите реално, но със собствените си аргументи, а не с аргументите на комисията, която – ще ви покажа по-късно, че въобще не е мислила, когато е приемала текстовете, за да приеме такива недомислени и лобистки текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Ивайло Тошев – първа реплика.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, явно правите тук смесване между понятията и терминологията – ползватели и наематели. Още повече че в последващите разпоредби от закона са дадени ясни разграничения кой какви правомощия има, когато има засягане на интереси на собственик – ползвател – наемател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Аз не зная какво не разграничавам, но от това, което Вие казахте, не показахте, че има отлика от това, което аз казвам. Защото, когато даден субект, гражданин ползва едно жилище и не е собственик – той е ползвател. (Реплики от ГЕРБ.)
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Той е ползвател на това жилище в този момент.
По отношение на по-нататъшните права, за които казвате, че се гарантират. Обяснете ми как ще се гарантират по-нататъшните права, когато давате възможност при падащ кворум, с волята на един-единствен или двама души от цялата етажна собственост, която може да се състои от 10-20 имота, да се приемат решения, свързани с регулирането на този процес в етажната собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване нов § 1, в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 1 – има направено предложение на народните представители Ивайло Тошев и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 2, ал. 2 след думите „се вписва” се добавя „от инвеститора в Агенцията по вписванията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1, който става § 2, така както ни го предлага комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 2 – има направено предложение от народния представител Зоя Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 2, по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф § 3 – има направено предложение от народния представител Зоя Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 3, по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 4 – предложение на народния представител Зоя Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 3 думите „чл. 42, 43 и 44” се заменят с „чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 4, който става § 3, в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Има направено предложение от народните представители Ивайло Тошев и Светослав Тончев за създаване на нов § 4а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В Глава първа, в наименованието на Раздел ІІ след думата „собствениците” се поставя запетая и се добавя „ползвателите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 4 от комисията, в редакцията, която ни беше прочетена.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 5 – предложение на народния представител Николай Пехливанов.
„В § 5 се създават нови алинеи 5 и 6:
„(5) Юридическите лица, собственици и притежаващи право на ползване, са носители на всички права и задължения, произтичащи от този закон, като упражняват своите права и изпълняват своите задължения чрез управителните си органи.”
„(6) Държавата и общините, като собственици и ползватели по този закон, упражняват своите права и изпълняват своите задължения чрез областния управител или съответния ресорен министър, когато собственик или ползвател е държавата, и чрез кмета на съответната община или района, когато собственик или ползвател е съответната община.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Ивайло Тошев и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата „собствениците” се поставя запетая и се добавя „ползвателите”.
2. Създават се нова ал. 2 и ал. 3:
„(2) Ползвателите в сграда в режим на етажна собственост имат правото по ал. 1, т. 1 и участват в управлението на етажната собственост, с изключение на взимане на решения по чл. 11, ал. 1, т. 7 и 10, букви „а”, „б”, „в”, „г”, „ж” и „л”, освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя.
(3) Когато между собственика и ползвателя не е уговорено друго и има разногласие между тях, в гласуването участва собственикът.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям първо на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 18, против 56, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Ивайло Тошев и Светослав Тончев за § 6.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата „собствениците” се поставя запетая и се добавя „ползвателите”.
2. В ал. 1:
а) в т. 1 и 4 след думата „собственици” се поставя запетая и се добавя „ползватели”.
б) точки 9 и 10 се изменят така:
„9. заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване”, съразмерно с притежаваните идеални части;
10. заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата;”.
в) точка 12 с изменя така:
„12. осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство или обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата; ”
г) в т. 16 думите „книгата на собствениците” се заменят с „книгата на етажната собственост”.
3. Създава се нова ал. 2:
„(2) Ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не уговорено друго между собственика и ползвателя.”
4. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „т. 5 и 9” се заменят с „ал. 1, т. 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Предлагам да спрем до тук с доклада, защото следващият текст има предложения, които не са приети. Има доста дълъг текст за докладване и буквално може да не ни стигне времето, дори за доклада на комисията до 14,00ч.
Продължаваме с работата си по приетата от днес програма – утре, 7 юли. Заседанието започва в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин